Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
59
резултата от
38
текста с части от думите : '
Демократи
'.
1.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Затова Ницше е категоричен противник на основните
демократи
чни принципи: еднакви права и задължения за всички.
Тъй като Ницше вижда в човешкия начин на действие само резултат от инстинктите, а те самите при различните хора са различни, на него му се струва необходимо техният начин на действие да е различен.
Затова Ницше е категоричен противник на основните демократични принципи: еднакви права и задължения за всички.
Хората не са еднакви, затова правата и задълженията им не трябва да са еднакви. Естественият ход на световната история ще показва винаги силни и слаби, създаващи и безплодни хора. И силните винаги ще бъдат призвани да определят целите за слабите. Също така силните ще си служат със слабите като средство към целта, което значи, че ще си служат с тях като с роби. Разбира се, Ницше не говори за „морално право“ на силните да третират слабите.
към текста >>
Като резултат на това отмъщение Ницше вижда модерното движение на социал
демократи
те.
Също така е естествено победеният да се бунтува срещу победителя. Когато този бунт не може да се прояви чрез действие, той може да се изрази най-малкото чрез чувството. Израз на това чувство е отмъщението, което живее постоянно в сърцата на тези, които по някакъв начин са били победени от по-способните.
Като резултат на това отмъщение Ницше вижда модерното движение на социалдемократите.
Победата на това движение за него представлява издигане на провалилите се, злощастните във вреда на по-добрите. Ницше желае противоположното: култивирането на силната, самовластна личност. Той мрази страстта, искаща да уеднакви всичко и да удави суверенната индивидуалност в морето на всеобщата посредственост.
към текста >>
Характерно за
демократи
чното градско съсловие на по-новото време е, че то измерва стойността на човека според труда му.
Но работата сама по себе си няма стойност. Само доколкото служи на човека, тя има стойност. Само доколкото трудът представлява естествен резултат от човешките наклонности, той е достоен за човека. Който прави от себе си служител на работата, той се принизява. Само човекът, който не може да определи за себе си своята стойност, иска да измери тази стойност в обема на дейността си.
Характерно за демократичното градско съсловие на по-новото време е, че то измерва стойността на човека според труда му.
Дори Гьоте не е свободен от това убеждение. Той оставя своя Фауст да открие пълно удовлетворение в съзнанието за извършената работа65.
към текста >>
2.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Бил е страстен борец против
демократи
чната партия.
Едно безпристрастно разглеждане ще почувства светогледа на Хераклит съвсем непосредствено като израз на неговия холеричен вътрешен живот. Един поглед върху неговия живот ще хвърли известна светлина именно при този мислител. Той принадлежеше на един от най-благородните родове на Ефес.
Бил е страстен борец против демократичната партия.
Той е станал такъв, защото са му се разкрили определени възгледи, истинността на които му се е представили в непосредствено вътрешно изживяване. Възгледите на заобикалящата го среда измерени с неговите, му изглеждаха съвсем естествено да доказват непосредствено глупостта на тази среда. Чрез това той стигна до такива големи конфликти, че трябваше да напусне бащиния си град и да води един самотен живот при храма на Артемида. Нека вземем за целта няколко изречения, които са предадени за него: "Добре би било, ако всички ефесяни, които са възрастни, биха се обесили и биха предали своя град на непълнолетните..." или другото изречение, където казва за хората: "Безумни в тяхното неразбиране, те приличат на глухи, даже когато слушат истината, за тях важи: Те отсъстват, когато присъстват". Едно вътрешно изживяване, което се изразява в един холеричен темперамент, е подобно на прояждащото действие на огъня; то не живее в удобното спокойно битие, а се чувствува едно с "вечното ставане".
към текста >>
3.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
А държавата следва да бъде изградена от импулсите на онова общочовешко съзнание, което днес означаваме като „
демократи
чно".
Възгледът, от които извличаме необходимостта за пълно разграничаване на правовата държава от стопанската система, се корени не другаде, а в действителния живот на човека. Подобен възглед изобщо не се приема от тези, които са склонни да сливат правовата и стопанската система. Естествено хората, които са ангажирани в икономиката, имат съответното правно съзнание и те ще участвуват в законодателството и управлението само с оглед на правното съзнание, след като вземат решенията си в една правова държава, която като такава няма никакво участие в стопански живот. Такава правова държава има своите собствени законодателни и изпълнителни органи, изградени върху принципите, които са извадени от правното съзнание на съвременната епоха.
А държавата следва да бъде изградена от импулсите на онова общочовешко съзнание, което днес означаваме като „демократично".
От своя страна стопанската система ще формира своите законодателни и управленски структури от самите импулси на стопанския живот. Необходимите взаимодействия между ръководствата на правовата и стопанската система ще се осъществява приблизително по същия начин, по който днес кореспондират правителствата на две суверенни държави. Тъкмо поради троичното устройство на социалния организъм, това, което се разиграва в едната система ще оказва необходимите въздействия върху останалите две системи. Обикновено тези въздействия се нарушават тогава, когато едната система съсредоточи в себе си това, което тя е длъжна да насочи към другите две системи.
към текста >>
Когато такива стопански асоциации наложат своите стопански интереси в представителните и ръководни структури на стопанската система, тогава те няма да се стремят към влияние в законодателната и изпълнителната власт на правовата държава (като например един Съюз на производителите, Партия на индустриалците, Социал
демократи
чна партия със стопанска ориентация), за да извоюват там позиции, които не са успели да постигнат в рамките на стопанския живот.
В правната система чрез законите и управлението се осъществяват произтичащите от правното съзнание междуличностови и междугрупови отношения. Стопанската сфера сплотява хората с еднакви интереси както тези на производителя, така и тези на потребителя, а и хора с други еднакви потребности в съдружия или кооперации, които чрез своите взаимодействия създават фундаменталните основи на стопанския живот. Стопанската сфера се гради върху асоциативния принцип и върху отношенията между стопанските предприятия и асоциации. Тези асоциации разгръщат една чисто стопанска дейност. Правната основа, върху която те действуват, се изгражда от правната институция в държавата.
Когато такива стопански асоциации наложат своите стопански интереси в представителните и ръководни структури на стопанската система, тогава те няма да се стремят към влияние в законодателната и изпълнителната власт на правовата държава (като например един Съюз на производителите, Партия на индустриалците, Социалдемократична партия със стопанска ориентация), за да извоюват там позиции, които не са успели да постигнат в рамките на стопанския живот.
И когато правовата държава не се намесва в нито един от стопанските отрасли, тогава тя ще създава само такива структури, които произлизат от правното съзнание на принадлежащите и човешки индивиди. Когато в представителните органи на правовата държава (нещо, което е естествено) участвуват същите лица, които са ангажирани в стопанския живот, чрез диференцирането на стопанския от правовия живот вече не са възможни онези влияния от стопанската в правовата система, които биха подкопали здравето на социалния организъм, както би станало, ако самата държава обезпечава отделни отрасли на стопанската, система и ако техните представители изработват закони в зависимост от своите стопански интереси.
към текста >>
4.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
От
демократи
чните принципи на правовата държава, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност.
Необходимостта от троично разчленение се основава върху едно действително разбиране на социалния организъм, а не върху субективни мнения, теории, желания и т.н. Тук е включен и важният въпрос за отношението между индивидуалните човешки способности към капиталните средства на стопанския живот и към собствеността върху тези капитални средства. Доколкото индивидуалните способности остават свързани с капитала, правовата държава не се стреми да ограничава възникването и управляването на частната собственост върху капитала, още повече, че управляването и служи в интересите на целия социален организъм. И тя ще остане правова държава спрямо частната собственост; тя никога няма да направи частната собственост свое притежание, а само ще подпомага в необходимия момент прехвърлянето на правото за разпореждане от една личност, съответно група от хора, върху друга личност или група, които отново ще са в състояние в рамките на индивидуалните отношения да развият едно обосновано отношение към собствеността. По този начин на социалния организъм може да се служи от две коренно различни изходни точки.
От демократичните принципи на правовата държава, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност.
Поради факта, че правовата държава не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в сферата на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите плодотворни сили за благото на социалния организъм. Доколкото и докато този процес изглежда целесъобразен, личният елемент може да остане меродавен в правото за собственост. Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго. Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост. Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм.
към текста >>
5.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всички онези неща, които правят всеки човек равен на всеки друг ще се определя тук, на
демократи
чна основа.
Досега правото и духовната култура бяха „суперструктури“, издигнати върху икономиката. В бъдеще те трябва да станат независими органи в рамките на социалния организъм, съществуващи извън икономическите процеси. Мерките, които се предприемат в икономиката, трябва да са следствие от реална опитност в икономическия живот и от човешките взаимоотношения в различните клонове на индустрията. Трябва да се появят сдружения в рамките на различните производства и търговии, като се взимат предвид общите интереси на производителите и потребителите — всеки да бъде представен в една централна икономическа администрация. Същите хора, които участват в тази икономическа система, съставляват и една правна общност, която, що се отнася до нейната администрация и представителството ѝ, работи доста независимо от другите, а където всичко е установено по този правилен начин ще има отношение към всички пълнолетни.
Всички онези неща, които правят всеки човек равен на всеки друг ще се определя тук, на демократична основа.
Например, всички трудови регулации — начинът, количеството и продължителността на работата ще са към юрисдикцията на тази общност. По този начин подобни регулации се извличат от икономическия процес. Работникът заема своето място в икономическия живот като човек на свободна практика по отношение на онези, с които трябва да извършва обща работа в производството. Неговият икономически принос към даден клон на производството е въпрос, който се решава от експертното познание в съответния индустриален бранш. Но що се отнася до всичко, което засяга експлоатацията на неговия труд, самият той, като възрастен човек, също е решаващ фактор в демократичните правни обсъждания извън икономическия процес.
към текста >>
Но що се отнася до всичко, което засяга експлоатацията на неговия труд, самият той, като възрастен човек, също е решаващ фактор в
демократи
чните правни обсъждания извън икономическия процес.
Всички онези неща, които правят всеки човек равен на всеки друг ще се определя тук, на демократична основа. Например, всички трудови регулации — начинът, количеството и продължителността на работата ще са към юрисдикцията на тази общност. По този начин подобни регулации се извличат от икономическия процес. Работникът заема своето място в икономическия живот като човек на свободна практика по отношение на онези, с които трябва да извършва обща работа в производството. Неговият икономически принос към даден клон на производството е въпрос, който се решава от експертното познание в съответния индустриален бранш.
Но що се отнася до всичко, което засяга експлоатацията на неговия труд, самият той, като възрастен човек, също е решаващ фактор в демократичните правни обсъждания извън икономическия процес.
към текста >>
6.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В този троичен ред правната сфера, изградена на
демократи
чна основа, представлява връзката между икономиката (където международните отношения се насочват от икономическите потребности) и духовния живот, който оформя международните връзки според своите собствени сили.
Международният живот на човечеството мъчително опитва да очертае културните отношения между различните народи и икономическите отношения в различни части на света, като тези усилия са независими едно от друго. Троичната организация на социалния организъм има предвид тази потребност на човешката еволюция.
В този троичен ред правната сфера, изградена на демократична основа, представлява връзката между икономиката (където международните отношения се насочват от икономическите потребности) и духовния живот, който оформя международните връзки според своите собствени сили.
към текста >>
7.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби,
демократи
чно устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи.
Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не! Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава.
И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи.
Ще се укрепят истинските отношения между хора, които са обединени в социален организъм, при който всеки зрял човек има глас в управлението и е равен на всеки друг възрастен — този тип отношения са способни да разпалят волята да се работи „за общността“. Трябва да се разбере, че истинското чувство за общност може да расте само от такива взаимоотношения, както и че от това чувство може да се зарежда волята за работа. При действително приложение на една такава държава, основана върху демократични права, резултатът ще е, че всяко човешко същество ще заема своето място с желание и пълно съзнание за съвместното поле за работа. Всеки ще знае за какво работи. И всеки ще иска да работи в рамките на работна общност, на която той или тя е осъзнат член и по своя воля.
към текста >>
При действително приложение на една такава държава, основана върху
демократи
чни права, резултатът ще е, че всяко човешко същество ще заема своето място с желание и пълно съзнание за съвместното поле за работа.
Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не! Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава. И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи. Ще се укрепят истинските отношения между хора, които са обединени в социален организъм, при който всеки зрял човек има глас в управлението и е равен на всеки друг възрастен — този тип отношения са способни да разпалят волята да се работи „за общността“. Трябва да се разбере, че истинското чувство за общност може да расте само от такива взаимоотношения, както и че от това чувство може да се зарежда волята за работа.
При действително приложение на една такава държава, основана върху демократични права, резултатът ще е, че всяко човешко същество ще заема своето място с желание и пълно съзнание за съвместното поле за работа.
Всеки ще знае за какво работи. И всеки ще иска да работи в рамките на работна общност, на която той или тя е осъзнат член и по своя воля.
към текста >>
8.
Статия 07: Какво не виждат социалистите
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
А причината за днешните брожения е, че огромна бройка хора се мъчат — макар и несъзнателни за истинската същност на стремежите си — да обособят тези три сфери в отделни системи на социалния организъм, така че духовно-културният живот да е свободен да се оформя според собствените си духовни импулси; така че правната сфера да се изгради
демократи
чно чрез взаимодействието (директно или чрез представителство) на хора в равностойно положение; така че икономическият живот да се разпростира само що се отнася до производството, обмена и потреблението на търговски стоки.
Това, което доведе човечеството до сегашното положение в цивилизования свят, е, че през последните няколко столетия тези сфери в много аспекти се сляха заедно в единната унифицирана държава.
А причината за днешните брожения е, че огромна бройка хора се мъчат — макар и несъзнателни за истинската същност на стремежите си — да обособят тези три сфери в отделни системи на социалния организъм, така че духовно-културният живот да е свободен да се оформя според собствените си духовни импулси; така че правната сфера да се изгради демократично чрез взаимодействието (директно или чрез представителство) на хора в равностойно положение; така че икономическият живот да се разпростира само що се отнася до производството, обмена и потреблението на търговски стоки.
към текста >>
9.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви
демократи
чно.
Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще. Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии. И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в обществения живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват.
Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично.
Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя. Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг. Това, което работят обаче, трябва да се основава на договорно споразумение, възникващо от стопанското положение на отделните страни.
към текста >>
Работата в икономическата сфера след време неизбежно би довела до значими щети, ако го няма противодействието на политическата сфера с нейните закони — като тази политическа сфера е базирана на
демократи
чна основа, докато при икономическата това не е така.
Но както в биологичния организъм една от органичните системи би се самоунищожила чрез специфичната си дейност, ако нямаше други системи да я държат в баланс, така и един от членовете на социалния организъм трябва да се държи в баланс от друг.
Работата в икономическата сфера след време неизбежно би довела до значими щети, ако го няма противодействието на политическата сфера с нейните закони — като тази политическа сфера е базирана на демократична основа, докато при икономическата това не е така.
В сферата на демократичното законодателство политиканстването е уместно. Това, което се извършва в нея, работи в рамките на икономическата дейност, за да противодейства на присъщата ѝ склонност към причиняване на вреди. Ако някой впрегне икономическия живот в администрацията на държавата, ще го лиши от неговата ефективност и от свободата му на движение. Тези, които са отдадени на икономическа работа, трябва да получават законите някъде извън икономическия живот и да ги прилагат в самия икономически живот.
към текста >>
В сферата на
демократи
чното законодателство политиканстването е уместно.
Но както в биологичния организъм една от органичните системи би се самоунищожила чрез специфичната си дейност, ако нямаше други системи да я държат в баланс, така и един от членовете на социалния организъм трябва да се държи в баланс от друг. Работата в икономическата сфера след време неизбежно би довела до значими щети, ако го няма противодействието на политическата сфера с нейните закони — като тази политическа сфера е базирана на демократична основа, докато при икономическата това не е така.
В сферата на демократичното законодателство политиканстването е уместно.
Това, което се извършва в нея, работи в рамките на икономическата дейност, за да противодейства на присъщата ѝ склонност към причиняване на вреди. Ако някой впрегне икономическия живот в администрацията на държавата, ще го лиши от неговата ефективност и от свободата му на движение. Тези, които са отдадени на икономическа работа, трябва да получават законите някъде извън икономическия живот и да ги прилагат в самия икономически живот.
към текста >>
10.
Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Тези извори ще напояват правните отношения, регулирани от
демократи
чната държава със социален дух, а също така ще разпространяват същия дух и в ръководството на икономическия живот.
Чрез своя културен клон троичният социален ред ще разкрие постоянно бликащи извори на социални инициативи.
Тези извори ще напояват правните отношения, регулирани от демократичната държава със социален дух, а също така ще разпространяват същия дух и в ръководството на икономическия живот.
към текста >>
11.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Обясних на ръководството, че ако поема часовете, ще преподавам хода на развитие на историята на човечеството изцяло съгласно собствените си виждания, а не в стила, обичаен тогава в социал
демократи
ческите кръгове, според марксизма.
В това тежко за мен време към мен се обърна ръководството на Берлинското работническо училище с молба да поема преподаването на история и упражненията по ораторско изкуство. Отначало малко ме интересуваха социалистическите връзки на училището. Виждах пред себе си благородната задача да обучавам зрели мъже и жени от работническото съсловие. Защото сред „учениците“ имаше малко млади хора.
Обясних на ръководството, че ако поема часовете, ще преподавам хода на развитие на историята на човечеството изцяло съгласно собствените си виждания, а не в стила, обичаен тогава в социалдемократическите кръгове, според марксизма.
Те все още искаха да ме наемат за учител.
към текста >>
Нямах нищо общо с факта, че повечето от тях бяха социал
демократи
.
След като бях направил тази уговорка, вече не ме засягаше, че училището беше основано от стария социалдемократ Либкнехт (баща). За мен то се състоеше от мъже и жени от пролетариата.
Нямах нищо общо с факта, че повечето от тях бяха социалдемократи.
към текста >>
12.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Разликата между постeпенното посвещение във висшите степени и
демократи
чното придобиване на знание при Йоановото масонство.
Свободното зидарство на висшите степени. Съчетаният ритуал на Мемфис и Мизраим. Калиостро и висшите степени. Философският камък /безсмъртието/ и мистичният пентаграм в учението на Калиостро. Френската революция и граф Сен Жермен.
Разликата между постeпенното посвещение във висшите степени и демократичното придобиване на знание при Йоановото масонство.
Четири учебни метода в ритуалите на Мемфис и Мизраим. Същественото в окултните институции са формите. Новото знание за атома. Бъдещето знание за връзката между атома, електричеството и човешката мисъл.
към текста >>
Същността на окултните общества лежи в тяхната йерархическа структура; Същността на Теософското общество е неговата
демократи
чна основа.
Същността на окултните общества лежи в тяхната йерархическа структура; Същността на Теософското общество е неговата демократична основа.
Връзката между тях е разкриването на окултизма в Теософското общество. Задачата на истинския окултизъм е вътрешно обучение; вътре в теософското движение целта е да се популяризира окултното знание. Задачата на Теософското общество е разбиране на окултните учения и окултния живот. Строго противоречие между окултно течение и организацията в Теософското общество.
към текста >>
13.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Йоановото масонство се опира на един вид
демократи
чен принцип и ако
демократи
чният принцип трябва да се приложи в познанието, очевидно е, че това ще доведе до едно състояние на нещата, в което братята, когато се съберат, общо взето не ще правят нищо друго, освен да изказват своите собствени мнения.
Преди да навляза в подробности, бих искал да кажа, че Свободното масонство, което достига по-висши степени, в своята интимна същност е съвсем различно от обикновеното Св. Йоаново масонство. Обикновеното Св.
Йоановото масонство се опира на един вид демократичен принцип и ако демократичният принцип трябва да се приложи в познанието, очевидно е, че това ще доведе до едно състояние на нещата, в което братята, когато се съберат, общо взето не ще правят нищо друго, освен да изказват своите собствени мнения.
Истината обаче е нещо, за което човек не може да има собствени мнения. Човек или знае една истина или е невеж за нея. Никой не може да твърди, че трите ъгъла на едни триъгълник събрани дават 725 градуса вместо 180 градуса.
към текста >>
Ето защо
демократи
чният принцип не е приложим по въпросите на познанието, защото няма основание за разискване.
Когато хората седят заедно и разискват, те говорят за собствените си мнения, понякога също и когато се отнася за най-възвишените неща. Но всичко това съществува на нивото на илюзията и е точно така несъстоятелно, както онова, което казва човек, който няма представа колко градуса е сборът от ъглите на триъгълника и по този въпрос дава само собственото си мнение. Така както човек не е в състояние да разисква дали сборът от ъглите на един триъгълник има толкова или толкова градуса, също така не е в състояние да разисква за висшите истини.
Ето защо демократичният принцип не е приложим по въпросите на познанието, защото няма основание за разискване.
Онова, което различава масонството на висшите степени от Св. Йоановото масонство е, че човек опознава истината стъпка по стъпка. Онзи, който знае, не може да има повече от едно мнение. Или знае, или не, 96-те степени имат следователно известно оправдание.
към текста >>
14.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Тъй като насоката на развитието не е ние да ставаме по-
демократи
чни, а ще ставаме брутално олигархически поради това, че отделни хора ще получават все повече и повече власт.
Теософското общество работи да уеднакви цветовете на астралните тела на своите последователи. Те трябва да станат от еднакъв цвят, еднакъв по отношение на основния цвят. Този основен цвят прави да възникне известно вещество../пропуск/. Да се достигне до това уеднаквяване наистина ще са нужни кървави войни и икономически борби, експлоатиране, финансови индустриални предприятия, които ще се борят за надмощие, подтискане на масите и пр., като чрез употреба на известни мерки ще бъде все по-възможно да се задвижват маси от хора, просто те ще бъдат принуждавани. Отделният индивид ще придобива все повече и повече власт над определени групи от хора.
Тъй като насоката на развитието не е ние да ставаме по-демократични, а ще ставаме брутално олигархически поради това, че отделни хора ще получават все повече и повече власт.
Ако не се постигне облагородяването на морала, ще се разиграят най-брутални неща. Тава ще настъпи така, както настъпи катастрофата на атлантците чрез водата.
към текста >>
15.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Днес в
демократи
чния свят човек получава много понятия, които не довеждат до такова проникновение.
Дори това, което днес се преподава в първоначалните училища, би ни отклонило от духовното, ако от една друга страна не се прибавят окултни основания. В по-ранни времена ученикът знаеше, че зад онова, което той получава в училище и в академичния свят като учебен материал, имаше нещо по-висше и че самият той може би един ден би могъл да достигне това по-висше знание. Той знаеше, че е една клетка в един духовен организъм.
Днес в демократичния свят човек получава много понятия, които не довеждат до такова проникновение.
Следователно към структурата на външното демократично знание трябва да се прибави, върхът на пирамидата.
към текста >>
Следователно към структурата на външното
демократи
чно знание трябва да се прибави, върхът на пирамидата.
Дори това, което днес се преподава в първоначалните училища, би ни отклонило от духовното, ако от една друга страна не се прибавят окултни основания. В по-ранни времена ученикът знаеше, че зад онова, което той получава в училище и в академичния свят като учебен материал, имаше нещо по-висше и че самият той може би един ден би могъл да достигне това по-висше знание. Той знаеше, че е една клетка в един духовен организъм. Днес в демократичния свят човек получава много понятия, които не довеждат до такова проникновение.
Следователно към структурата на външното демократично знание трябва да се прибави, върхът на пирамидата.
към текста >>
Теософското общество не е окултно движение, не е окултно братство, тъй като то е формирано на
демократи
чна основа, понеже всеки е равностоен с другите член.
Ние тук сме стигнали до точката, където можем да видим връзката на теософското движение и Теософското общество с окултизма.
Теософското общество не е окултно движение, не е окултно братство, тъй като то е формирано на демократична основа, понеже всеки е равностоен с другите член.
Нещо друго е как да се разбира задачата на Теософското общество. Задачата на Теософското общество е върху физическото поле. Ако човек желае да я схване напълно, трябва да е в състояние, да вижда във висшите светове. Но не се касае до това теософът вече да е в състояние да вижда във висшите светове, а че вътре в движението също се развиват окултни сили, така че Теософското общество да може да бъде място, от което окултизмът може да протече и да се изяви. Нещо друго е, дали едно общество е окултно братство, или то си казва: – Ние наистина не сме окултно братство, но в нашето общество окултизмът отново се изявява.
към текста >>
16.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
В повечето случаи аз видях нещо съвършено друго: Видях как там идваха хора, които са изпълнени с един вид
демократи
чно чувство: омраза против всяка форма на богатство, омраза, която все още беше непроявена.
Пълен абсурд е, нали така, ако искаме да превърнем това в един принцип на живота. Някой би могъл да заяви: Един такъв поток от добри дела извира от това, което този човек е постигнал. Тогава може да дойде някой друг и да каже: Не, аз лично проследих донякъде историята с този часовник и не открих нищо за подобни въздействия. Този човек може да е песимист и да каже: Нашата епоха е лоша. Днешните хора съвсем не стигат до подобни идеи, когато стават свидетели на подобни неща.
В повечето случаи аз видях нещо съвършено друго: Видях как там идваха хора, които са изпълнени с един вид демократично чувство: омраза против всяка форма на богатство, омраза, която все още беше непроявена.
Такъв човек заставаше там и виждаше как смъртта прави знак на богатия скъперник, а той отвръща с подрънкването на парите. „Ето какво ще направя“, си казваше този човек и тогава започваше да търси първия скъперник, когото можеше да срещне, и го убиваше. Ето какви изблици на омраза се проявяваха в отделните хора. И всичко това е предизвикано от майстора, който е създал този часовник. Ето какво трябва да включим сега и в неговата Карма.
към текста >>
17.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Когато се запознах с него, тъкмо бе написал драмата си "Новите хора*59, заради която сега се срамува много; тя бе издържана в строго социал
демократи
чески дух, а по онова време нямаше позапален социалдемократ от Херман Бар.
Когато се запознах с него, тъкмо бе написал драмата си "Новите хора*59, заради която сега се срамува много; тя бе издържана в строго социалдемократически дух, а по онова време нямаше позапален социалдемократ от Херман Бар.
После създаде една малка едноактна пиеса*60, която има по-малка стойност. След туй обаче се присъедини към Немсконационалното движение*61, от чието гледище написа "Големият грях"*63. И отново нямаше друг по-радикален немсконационалист от Херман Бар. Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух. Виждате, че той умееше да свързва душата си с външните течения, ала никога не пропускаше да се запознае съвсем сериозно и с вътрешните течения.
към текста >>
18.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
течението на франкофилската
демократи
чна лява партия.
Оттук насетне между Италия и Франция се оформя странно отношение. Любопитно е да се види как изграждайки единството си Италия се превръща едновременно в противник и в съюзник на Франция. Нека не се забравя, че някои италиански държавници държали много на факта, че като държавна структура Италия е сътворена отвън и че последният силен подтик към обединението и всъщност се дължи на Германия. Тези държавници виждали също, че за него едно тогавашно потенциално сътрудничество с Франция не би могло да бъде плодотворно. Но срещу това течение се възправило друго едно, което укрепнало особено много след 1876 г.
течението на франкофилската демократична лява партия.
Така тази държавност се люшкала между, бих казал, своето емоционално влечение към Франция и своето по-скоро практично влечение към Централна Европа. Забележителното обаче е, че каквито и процеси да протичали там, ситуацията винаги бивала такава, че практичното направление надделявало в Централна Европа.
към текста >>
19.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
През Октомври 1905 г., малко след като френското
демократи
чно правителство простете за баналния израз бе изхвърлило Делкасе, тъй като на едно съвещание на министрите се установило, че той бил в състояние при първа възможност да застраши европейския мир, Жорес казва по повод на това следното:
Няма спор, че такива речи винаги са едностранчиви, но ако се държи сметка за всичко тук впрочем има немалко важни неща, за които трябва да се държи сметка -, тогава неминуемо се стига до някаква преценка, а от тази реч на Жорес*140 през 1905 г. могат да се узнаят доста важни неща. Позволявам си да избера точно този пример, защото неотдавна за Жорес казах нещо от съвсем друг ъгъл. Както знаете, той беше демократ, даже социалдемократ и каквото да се казва иначе за него, той бе ще човек, на чието сърце лежеше не само мирът, който оглед на някои други обстоятелства би бил толкова нужно на Европа или поне на Западна Европа, но също така и сплотяването на всички хора по света, застъпващи се най-сериозно за опазването на мира. Следователно Жорес вече имал някак си право да говори по начина, по който го правеше.
През Октомври 1905 г., малко след като френското демократично правителство простете за баналния израз бе изхвърлило Делкасе, тъй като на едно съвещание на министрите се установило, че той бил в състояние при първа възможност да застраши европейския мир, Жорес казва по повод на това следното:
към текста >>
20.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Той беше напълно в правото си да бъде
демократи
чно настроен и да не проявява никаква склонност за правене на реверанс тъкмо на един цар.
Трябваше да бъде личност от особен вид. Такива неща се подготвят дълго отнапред, та в съответния момент, бих казал от непосредствена близост, само да бъдат насочени. За поднасяне почитанията на Рим към царя, на латинския Запад към така наречения славянски Изток не можеше да се вземе кой да е, ако се целеше постигането на впечатляващо въздействие. Трябваше да бъде някоя изключителна личност; трябваше да бъде дори някоя личност, която нямаше лесно да се отзове. И ето че по онова време "случайно", разбира се, е длъжен да каже човек, ако е материалист, но "неслучайно" ще каже всеки, щом не е материалист именно синьор Натан*205 (какво италианско име!) заемаше поста кмет на Рим.
Той беше напълно в правото си да бъде демократично настроен и да не проявява никаква склонност за правене на реверанс тъкмо на един цар.
По-начало италианското си гражданство бе придобил малко преди да стане кмет на Рим, а дотогава беше английски поданик. Смесената му кръв не можеше да се пренебрегне той беше син на майка германка, а името Натан получил, понеже негов баща бил известният италиански революционер Мацини*206. Това беше положението.
към текста >>
21.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Даже социал
демократи
те и някои други, които застъпват сходни схващания, мъже, които в никакъв случай не можеха да бъдат упрекнати в сервилност спрямо кайзера и правителството или да бъдат подозирани в пристрастие към войската и флота,застанаха до един на страната на отечеството и сега, презирайки смъртта, се бият и загиват на фронта, без да се оплакват.
И все пак този уреден и миролюбив народ, един народ, който не само е обичал мира, но и в течение на 44 години го е пазил на непосилна цена, докато други народи са воювали, един народ, който чрез усъвършенстване уменията на мира е сполучил да се сдобие с богатство и благоденствие през всичките тези години този народ за всеки случай е обучавал своето мъжко население на воинско мъжество и е създал страховита военноморска мощ В края на краищата той потегли във войната срещу една сила,която като че ли го превъзхождаше съкрушително; в настъпление премина не някаква прослойка от населението, а народът. Нито кайзерът, нито правителството, нито офицерите от войската или флота са отговорни за всенародните чувства, които превърнаха този процес в национално възвисяване.
Даже социалдемократите и някои други, които застъпват сходни схващания, мъже, които в никакъв случай не можеха да бъдат упрекнати в сервилност спрямо кайзера и правителството или да бъдат подозирани в пристрастие към войската и флота,застанаха до един на страната на отечеството и сега, презирайки смъртта, се бият и загиват на фронта, без да се оплакват.
През последните три месеца в никоя служба, от най-високата до най-ниската, не срещнах нито един германец, който с цяло сърце и душа да не беше за войната. Не чух оплаквания от родителите, които изпращаха синовете си; не чух упрек срещу отечеството от такива, които бяха загубили най-свидното, а познавам мнозина, намиращи се в това състояние.
към текста >>
Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социал
демократи
преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война.
Ако Австрия беше съблюдавала статуквото, тя щеше да остави революционните домогвания на Сърбия в границите си и убийството на своя престолонаследник без наказание и нямаше да окаже съпротива на Русия. Ако Германия беше съблюдавала статуквото, тя нямаше да се въоръжава, нямаше да реагира на руската мобилизация по границите и нямаше да се помъчи да предотврати разделянето на Австро-Унгария. Щеше да подложи буза, за да получи плесницата от франция; щеше да остави Англия по добра стара традиция да си властва необезпокоявана по море. И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици.
Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война.
Редно ли би било да изискваме тъкмо от Германия в по-голяма степен, отколкото от други нации, да съблюдава статуквото и да проявява деликатно зачитане на европейското "равновесие"? Всяка интелигентна, трудолюбива нация, която в почти 50-годишен мир се е развивала в индустриално отношение и по такъв начин е станала богата и силна, по естествена необходимост ще наруши това "равновесие" В тази на сока по-нецивилизованите нации, които не са толкова трудолюбиви или са по-войнствени, се намират в по-неизгодно положение. А що се отнася до статуквото, то нима при-мерно Сърбия,нима Русия, Франция, Англия или Япония някога са го съблюдавали? И накрая как се е отнасял към него американецът?
към текста >>
22.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Да, на събранията на социал
демократи
те.
Жив интерес предизвикаха разказите за пътешествията до Северния полюс, за изследването на Бразилия, и този интерес не подлежи на осъждане. Ако някой разказва за тайните на зараждането на яйцата на майския бръмбар, като образовани хора от новото време, се чувстваме задължени да посещаваме подобни лекции, макар и след 5 минути да изпадаме в дрямка, – ако лекциите не са придружени с пробуждащи илюстрации. Но къде днес виждаме стремеж да се издигне идеята /мисълта/ на човека до мирогледно ниво, до това къде той се намира? Това е много характерно и всеки днес е принуден да се замисли над него. В течение на десетилетия къде виждаме най-оживени дебати по въпроси на мирогледа, най-жив интерес към идейните въпроси?
Да, на събранията на социалдемократите.
Там са формирали мироглед. Но в другите слоеве на обществото това го няма, тъй като с всички сили се пазят от истинското познание за живота на човека.
към текста >>
Но що за мироглед се изработва при социал
демократи
те?
Но що за мироглед се изработва при социалдемократите?
Този мироглед е изграден върху понятията, според които работят машините; мироглед, който черпи своите представи за света от чисто механичния исторически материализъм, от материалистичното разбиране на човешкото общество. Ще прочетете за това във всяко социалистическо списание. Болшинството не ги чете, а би трябвало – за информация. Хора, приковани за машините, които от сутрин до вечер нямат работа с нищо друго, освен с машини, и които, когато вечер се откъснат от машините, отново имат работа с обществена организация, представляваща отражение на машините, тези хора и света си представят като огромна машина. При тях се е изработил мироглед, в който няма място за нищо индивидуално, където всичко е стегнато в менгемето на представите за мъртвото.
към текста >>
23.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Аз, например, казах на един човек, близък до ръководните кръгове на една от неутралните страни: може да се смята за очевидно, че в нашето, считащо себе си за
демократи
чно, време, само около 40 или 50 човека, сред които безусловно имаше и дами, и съвсем не толкова малко – не само в Антропософското Общество има дейни дами, – че само около 40-50 човека от целия многонационален свят бяха непосредствено ангажирани в подготовката на тази световна катастрофа.
В течение на войната нееднократно съм имал възможност да говоря за това с мнозина, които са можели някак да съдят за ситуацията, и никога не пропусках тази възможност.
Аз, например, казах на един човек, близък до ръководните кръгове на една от неутралните страни: може да се смята за очевидно, че в нашето, считащо себе си за демократично, време, само около 40 или 50 човека, сред които безусловно имаше и дами, и съвсем не толкова малко – не само в Антропософското Общество има дейни дами, – че само около 40-50 човека от целия многонационален свят бяха непосредствено ангажирани в подготовката на тази световна катастрофа.
Време е вече да се издигнем към тези висши гледни точки, само от чиито позиции може да бъде правилно разбрана тази сложна ситуация. Вместо това, за такова сериозно, със всемирно значение събитие, чудовищно много се говори повърхностно в Бялата книга /сборник документи/ и други подобни. И за този, който не би почнал да говори, ако не се ориентираше във фактите по-различно, отколкото много други, винаги, когато станеше дума за събитията от 1914 година, беше изключително трудно да обърне вниманието на събеседника към най-важното. Това започна за мен още тогава, когато в Швейцария навсякъде ми навираха книгата "Аз обвинявам", и аз – знаете ли колко опасна беше понякога ситуацията – и аз в отговор не можех нищо друго да кажа, освен това, което беше истината, макар понякога то да не срещаше ни най-малко разбиране. Четете, казвах им, цялата правна софистика в тази книга, вникнете в стила и, в цялата постройка на книгата, в поднасянето на материала, и ако имате чувство за вкус, ще трябва да признаете, че това е "политическа"литература на задкулисието!
към текста >>
24.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
От 25 юни 1920 година до 4 май 1921 година е бил безпартиен министър на външните работи на Германия в правителството на Ференбах, който оглавявал коалиционното правителство, състоящо се от Центристката партия, Германската
демократи
чна партия и Германската народна партия
Симонс, Валтер, (1861-1937 г.).
От 25 юни 1920 година до 4 май 1921 година е бил безпартиен министър на външните работи на Германия в правителството на Ференбах, който оглавявал коалиционното правителство, състоящо се от Центристката партия, Германската демократична партия и Германската народна партия
към текста >>
25.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче в този случай им се набива в главите, че живеят
демократи
чно, те просто не забелязват, че теглят колата, но юздите са в други ръце.
Вероятно сте чували, как някои хора непрекъснато тръбят: Демокрацията трябва да обхване целия културен свят. Само в демокрацията е спасението; ето защо ние трябва да минем през огън и вода, но да разпространим демокрацията по света. Да, ако хората продължават да живеят така, че да не се замислят за свои те понятия, тогава те ще имат на разположение понятието "демокрация" в онзи смисъл, в който прозвуча наскоро една от дефинициите за човека: човекът е същество, което ходи на два крака и няма никакви пера, с други думи един оскубан петел. Защото приблизително толкова знаят за демокрацията онези, които днес я прокламират на всяка крачка. Те чисто и просто вземат понятията за действителност.
Обаче в този случай им се набива в главите, че живеят демократично, те просто не забелязват, че теглят колата, но юздите са в други ръце.
И тези няколко души държат юздите толкова по-здраво, колкото повече останалите си въобразяват, че държат юздите в собствените си ръце. Ето как хората биват приспивани с помощта на абстрактни понятия и започват да вярват в обратното на това, което е действителният свят. А тъмните сили чакат само това! И когато някой никога се пробуди, светът не му обръща никакво внимание.
към текста >>
26.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[vi] Карл Йохан Кауцки 1854-1938, социал
демократи
чески теоретик и историк
[vi] Карл Йохан Кауцки 1854-1938, социалдемократически теоретик и историк
към текста >>
27.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Това е същественият, анти-
демократи
чен, аристократичен елемент.
Тази обща черта се състоеше в това, че в техния душевен живот те слабо се интересуваха от връзката между природата и човека. Те си представяха човека изолиран от природата. Те се интересуваха от всичко човешко, но не и от това, как човек е в единение с природата, как е свързан с нея. Докато например в Ориента, където се е развила пълната противоположност на келтското разбиране, постоянно се чувства връзката на човека с целия свят, а значи и с природата – човекът се усеща като излизащ из самата природа (както показах и при Гьоте) – келтът е имал слабо усещане за връзката на човешката природа с останалото, с космическата природа. За сметка на това той имаше едно силно усещане за съвместния живот в социалните общности, така обаче, че целият този съвместен живот при старите келти беше насочен към това, че съществуват заповядващи и подвластни, че има водачи и водени.
Това е същественият, анти-демократичен, аристократичен елемент.
Това е, което връща Европа назад до древните келтски времена. И същественото е именно организираният аристократичен елемент. Има един разцвет на този аристократичен келтски царствен елемент. Кралят, който е предводител и организира около себе си своите помощник-предводители, това израства от келтското. И в определена степен като последен такъв водач, основаващ се в своите намерения на първоначалните импулси, се явява Крал Артур с неговата кръгла маса в Уелс, с неговите дванадесет рицари, за които се разказва – което, разбира се, не трябва да се приема буквално – че поразявали чудовища и побеждавали демони.Всичко това указва към времето на древните съпреживявания с духовния свят.
към текста >>
28.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Всеки, щом навърши двадесет години, иска да принадлежи към някоя корпоративна организация или — ако използваме любимата фраза — да упражнява
демократи
чното си право на избор!
Днес хората много рядко мислят по този начин — още по-малко, когато разглеждат човека като социално същество.
Всеки, щом навърши двадесет години, иска да принадлежи към някоя корпоративна организация или — ако използваме любимата фраза — да упражнява демократичното си право на избор!
На никого сякаш не му хрумва, че има неща в живота, за които си струва да се почака, защото съзряването идва с годините. Съвременните хора си нямат понятие от това.
към текста >>
29.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано
демократи
чен характер.
Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано демократичен характер.
Това, което при дава истинското достойнство на човека, е неговото самостоятелно мислене. И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята. През първите 4 столетия след Христовото Събитие тези изживявания бяха все още много силни. Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството. Защото римското духовенство практически скри истинското християнство под одеждите на древната мъдрост.
към текста >>
30.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Порасналите хора ще трябва да живеят в един социален организъм, който ще е устроен икономически социално, държавно
демократи
чно, духовно либерално.
Това ще трябва да бъде проумяно като единствено благо, като действително спасение на човечеството. Но ние не бива да се заблуждаваме относно това, че именно защото това са интензивни, непобедими исторически предизвикателства за съвремието, за тези, които дълбоко провиждат нещата ще възникнат други предизвикателства.
Порасналите хора ще трябва да живеят в един социален организъм, който ще е устроен икономически социално, държавно демократично, духовно либерално.
към текста >>
Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с децата, ако трябва да ги възпитаваме така, че като възрастни да могат да намерят мястото си в социалното,
демократи
чното и либералното в най-широк смисъл?
Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с децата, ако трябва да ги възпитаваме така, че като възрастни да могат да намерят мястото си в социалното, демократичното и либералното в най-широк смисъл?
А един от най-важните социални въпроси за бъдещето, дори и за съвремието, е въпроса за възпитанието. В рамките на духовната наука за това възпитание се говори по начин, по който съвременното човечество трябва да го разбере, ако желае да си проправи път напред. В противен случай социалните предизвикателства ще останат хаотични, ако не се съблюдава най-огромния по същността си въпрос на съвремието: този на възпитанието. Ако желаете за се запознаете с големите посоки на това, което предстои на въпроса за възпитанието, е нужно само да посегнете към малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука". В тази книжка на нивото на повърхността на човешкото наблюдение е повдигнат един от най-съществените социални въпроси на съвремието: социалния въпрос за възпитанието.
към текста >>
Това означава, че наред със стопанския живот, който ще управлява стоките и производствените процеси, ще ни е нужен и
демократи
чния държавен живот, който ще е основан на базата на равенството на хората.
Стопанския живот трябва да бъде поставен на собствена почва и база. В рамките на стопанското разделение на социалния организъм трябва да се управляват само стоки и производствени процеси. Това трябва да стане самостоятелно. Ако обаче от социалния организъм се изхвърлят предишния правов и духовен живот, то те трябва да се образуват по нов начин.
Това означава, че наред със стопанския живот, който ще управлява стоките и производствените процеси, ще ни е нужен и демократичния държавен живот, който ще е основан на базата на равенството на хората.
Нужен ни е не просто ренесанс на римската империя, нужно ни е ново раждане на държавния живот на базата на равенството на хората. И не ни е нужен просто ренесанс на духовния живот, какъвто настъпи в началото на новото време, а ни е нужно ново образуване, ново сътворяване на духовния живот. Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се изправим съзнателно пред това ново сътворяване на духовния живот.
към текста >>
31.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Интересно е, по-новата социал
демократи
ческа теория, която се опира на Маркс, Енгелс и други, да се сравни с по-новата школова национал-икономика.
Преди началото на петата следатлантска епоха, което означава преди момента, който се пада в следата на 15 век, съвсем не можеше и дума да става за това, че хората ще са обгърнали съзнателно своите социални взаимоотношения. Животът протичаше повече или по-малко несъзнателно, инстинктивно по отношение на това, което се разиграваше социално от човек до човек. От това време насам хората трябваше, тъй като в тази епоха се развива съзнаващата душа, да разсъжда ват все по-съзнателно и по-съзнателно върху социалните отношения. И така се разгърнаха всички възможни посоки и възгледи относно социалното човешко съжителство. Това започва със школата например кантилистите, след това продължава със школата на физиократите, с Адам Смит, с различните утопични течения, Прудон, Фурие и т.н., до новата социалдемокрация от една страна и към по-новата школова националикономика от друга страна.
Интересно е, по-новата социалдемократическа теория, която се опира на Маркс, Енгелс и други, да се сравни с по-новата школова национал-икономика.
По-новата школова национал-икономика е напълно непродуктивна. Тя не създава никакви понятия, които да могат да се влеят в социалната воля. Нищо не може да се получи от обърканите хаотични понятия на модерната школова национал-икономика ако подхвърлим в тази посока въпроса: Какво трябва да се случи в социално отношение? Защото школовата ни национал-икономика е напълно проядена от възгледи, които изобщо управляват по-новата наука. А вие знаете, че въпреки големия, възхитителен напредък на естествознанието, който в никакъв случай не бива да бъде отричан от Духовната наука, модерната училищна наука всъщност се обявява в отрицание на всичко, което извира от духа.
към текста >>
А социал
демократи
ческите ни стремления, те са една теория без практика.
И така национал-икономиката всъщност иска да наблюдава единствено това, което се случва в икономическия живот. Но наблюдаването на икономическия живот в днешно време е невъзможно поради тази причина, че хората, колкото повече се развиваха в това по-ново време, изобщо вече нямаха мисли, които биха могли да носят икономическите факти. Икономическите факти протичаха от само себе си. Хората ги следваха с мислите си. Затова наблюдението на тези безмисловни факти на световния пазар не може да доведе до закони и също и не доведе до закони, тъй като нашето народно стопанство е една практика без теория, без възглед, без понятия, без идея.
А социалдемократическите ни стремления, те са една теория без практика.
Взета такава, каквато е тази социалистическа теория никога не би могла да бъде осъществена на практика. Тя е една теория без разбиране на практиката. В модерното време ние страдаме именно от това, че от една страна имаме стопанския живот, една практика без идеи, а от другата страна имаме голата теория на социалдемократите без възможността, тази теория да се въведе в действителния стопански живот. В това отношение ние действително сме достигнали до прага на историческото развитие на човечеството. И вие лесно ще разберете това, защото социалния живот всъщност трябва да бъде основан на отношението от човека към човека, в основата на това, към което хората се стремят, когато желаят да основат един социално правилен живот трябва да лежи едно определено настроя ние.
към текста >>
В модерното време ние страдаме именно от това, че от една страна имаме стопанския живот, една практика без идеи, а от другата страна имаме голата теория на социал
демократи
те без възможността, тази теория да се въведе в действителния стопански живот.
Хората ги следваха с мислите си. Затова наблюдението на тези безмисловни факти на световния пазар не може да доведе до закони и също и не доведе до закони, тъй като нашето народно стопанство е една практика без теория, без възглед, без понятия, без идея. А социалдемократическите ни стремления, те са една теория без практика. Взета такава, каквато е тази социалистическа теория никога не би могла да бъде осъществена на практика. Тя е една теория без разбиране на практиката.
В модерното време ние страдаме именно от това, че от една страна имаме стопанския живот, една практика без идеи, а от другата страна имаме голата теория на социалдемократите без възможността, тази теория да се въведе в действителния стопански живот.
В това отношение ние действително сме достигнали до прага на историческото развитие на човечеството. И вие лесно ще разберете това, защото социалния живот всъщност трябва да бъде основан на отношението от човека към човека, в основата на това, към което хората се стремят, когато желаят да основат един социално правилен живот трябва да лежи едно определено настроя ние. И виждате ли, затова става дума в триделението на социалния организъм, да се подбуди едно определено настроение във взаимносвързаните социални области. Без това настроение между хората социалният живот не би могъл наистина да процъфти. И тъкмо това настроение трябва да държи сметка социалното триделение.
към текста >>
Поради това, че да речем парламентите бих искал да гледам към
демократи
зма, дори не желая да разглеждам монархията, а да речем,
демократи
зма -, значи поради това, че съществуват парламенти, се уреждат държавно-правовите дела: създава се държавното право, всеки пълнолетен човек го прави посредством представителя си.
Не е ли така, наблюдавайте нещо, което е напълно училищно от една страна и държавно от друга. Да, длъжен съм да ви призная, че смятам това за нещо ужасно! Но съвременните хора не забелязват това ужасно нещо, например това, което е държавното право. Държавното право трябва да възникне в смисъла на онези житейски навици, които хората днес все още приемат като нещо правилно в душите си.
Поради това, че да речем парламентите бих искал да гледам към демократизма, дори не желая да разглеждам монархията, а да речем, демократизма -, значи поради това, че съществуват парламенти, се уреждат държавно-правовите дела: създава се държавното право, всеки пълнолетен човек го прави посредством представителя си.
Нещата се решават, и след това се поместват в законниците. След това идва професорът, който изследва законниците и преподава това, което е написано в тях, разбира се като държавно право, защото той го изнася като държавно право. Това означава, че тъкмо в това отношение държавата повлича най-силно науката след себе си. Преподавателят по държавно право не може да съобщава друго освен това, което съществува като право в държавата. Принципно не би бил нужен и професор, защото щеше да е достатъчно законите да се напишат на ролки, и да се прожектират с фонограф на катедрата, тогава щеше да се прожектира само това, което са решили парламентите.
към текста >>
32.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тъкмо това е, което през последните векове израстна на Запад като “
демократи
чен елемент”, но поскоро като постулат, като изискване, а не като нещо вече реализирано.
Тъкмо това е, което през последните векове израстна на Запад като “демократичен елемент”, но поскоро като постулат, като изискване, а не като нещо вече реализирано.
Защото отношенията взеха надмощие над хората. Те могат да мислят само теократически или юридически. Обаче животът поставяше своите нарастващи индустриално-стопански изисквания. Но мислите все още не можеха да проникнат там. Един човек какъвто беше Маркс, можеше да мисли само юридически.
към текста >>
33.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
От груповия дух се разви и демокрацията,
демократи
чното мислене.
Предшествениците на човека не се замисляха върху социалния ред. Те го получаваха чрез инспирациите на жреците и го приемаха в своето подсъзнание. Обаче тези несъзнателни социални идеи възникваха именно тогава, когато хората – чрез кръвта или чрез други връзки – вече се намираха в някакво разделение, в някакъв порядък, а не съществуваха като обща маса. До разбиране помежду си стигаха социалните групи, а не индивидите; социалните групи бяха тези, които поддържаха съвместния живот. И тъкмо от съвместния живот на групите възникваха правилните социални импулси.
От груповия дух се разви и демокрацията, демократичното мислене.
Всичко това постигна своята кулминация едва в хода на времето. Отделният човек излезе на световно-историческата сцена. Обаче той все още носеше със себе си онова, което даваше облик на групите. Той продължи да живее в рамките на традицията. Всичко това навлезе също и в юридическата област, в държавността, но не и в онова, което се отдели от човека, не навлезе в машините, в индустрията.
към текста >>
34.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Сега Вие ще възразите: Добре, но когато в
демократи
чната държава трудът се разпределя по този начин, може да се стигне до недостиг на човешки труд.
Сега Вие ще възразите: Добре, но когато в демократичната държава трудът се разпределя по този начин, може да се стигне до недостиг на човешки труд.
Тук е едно от местата, където социалният елемент навлиза в общоисторическото, в общочовешкото развитие. Стопанският живот не бива да е определящ за човешкия труд. Стопанският живот трябва да бъде включен, от една страна, в природата и от друга страна, в регламентирания от държавата човешки труд. Както днес не може да съществува един комитет, който да определя дъждовните дни през 1923 година, необходими за стопанската дейност, а се налага да се съобразяваме с това, което ни се дава от природата, така и самостоятелният стопански организъм ще трябва да се съобразява с наличното количество труд в държавно-юридическия организъм. Това е нещо, което мога да изложа пред Вас само като една обща характеристика.
към текста >>
35.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Напротив болшинството, съставено от епископи и кардинали на западните страни, искаше да установи сред Църквата една по-
демократи
чна конструкция.
Той се отдаде всецяло на своята задача и изпълняваше съвършено задълженията на своето свещеничество, работейки колкото можеше добре в различните религиозни мисии, които му бяха поверени, особено на Събора в Базел. Тогава той беше начело на нова малцинство, което искаше да установи отново абсолютната сила на Светия Престол.
Напротив болшинството, съставено от епископи и кардинали на западните страни, искаше да установи сред Църквата една по-демократична конструкция.
Според тях папата трябваше да бъде подчинен на Съборите. Това разногласие на възгледите доведе до едно разцепление; привържениците на Николай Кузански се пренесоха на юг /във Ферара/; другите останаха в Базел и назначиха един антипапа. Обаче Николай Кузански не престана да защищава абсолютното папство.
към текста >>
36.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Вие, разбира се, знаете и това, че даже в литературата на социал
демократи
те може да се намери книгата на Франц Меринг[2] «Легендата за Лесинг».
Виждате ли, хората наистина комично съдят за тези, които нещо са знаели или знаят за повтарящите се земни животи. Германската цивилизация е дала един от много значителните умове, един велик дух - Лесинг[1], живял в XVIII столетие. Творчеството на Лесинг е било във висша степен духовно. Той и до днес се ползва с всеобщо признание. Професорите от университетите в курса по история на немската литература понякога посвещават на Лесинг цял месец.
Вие, разбира се, знаете и това, че даже в литературата на социалдемократите може да се намери книгата на Франц Меринг[2] «Легендата за Лесинг».
Тук Лесинг се изобразява от друга гледна точка. Не може да се каже, че даденото изложение е вярно по същество; но във всеки случай даже в литературата на социалдемократична тематика съществува дебелата книга на Франц Меринг за Лесинг. Лесинг е представен там като велик човек. Обаче същият този Лесинг, пиесите на когото и досега се поставят навсякъде в театрите и се ползват с голям успех, този Лесинг на стари години написал една кратка статия: «Възпитание на човешкия род». В края там било казано, че е невъзможно да се изнесе правилно съждение за душата, невъзможно е нещо да се узнае за душевния живот, без да се допусне, че има повтарящи се земни животи; по този въпрос след дълъг размисъл не може да не стигнеш до тези възгледи, които още примитивните хора са имали.
към текста >>
Не може да се каже, че даденото изложение е вярно по същество; но във всеки случай даже в литературата на социал
демократи
чна тематика съществува дебелата книга на Франц Меринг за Лесинг.
Творчеството на Лесинг е било във висша степен духовно. Той и до днес се ползва с всеобщо признание. Професорите от университетите в курса по история на немската литература понякога посвещават на Лесинг цял месец. Вие, разбира се, знаете и това, че даже в литературата на социалдемократите може да се намери книгата на Франц Меринг[2] «Легендата за Лесинг». Тук Лесинг се изобразява от друга гледна точка.
Не може да се каже, че даденото изложение е вярно по същество; но във всеки случай даже в литературата на социалдемократична тематика съществува дебелата книга на Франц Меринг за Лесинг.
Лесинг е представен там като велик човек. Обаче същият този Лесинг, пиесите на когото и досега се поставят навсякъде в театрите и се ползват с голям успех, този Лесинг на стари години написал една кратка статия: «Възпитание на човешкия род». В края там било казано, че е невъзможно да се изнесе правилно съждение за душата, невъзможно е нещо да се узнае за душевния живот, без да се допусне, че има повтарящи се земни животи; по този въпрос след дълъг размисъл не може да не стигнеш до тези възгледи, които още примитивните хора са имали. Всички те са вярвали в повтарящите се земни животи. Едва по-късно, ставайки «по-съвременни», хората се отказали от такива възгледи.
към текста >>
37.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
И
демократи
чният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество.
Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи. И все пак трябва да си кажем: всъщност в настоящето всички такива неща вече не се явяват своевременни. Какво трябва да отхвърлим в неща от този род днес? Ние трябва да отхвърлим обособяването. Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има.
И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество.
И така, може да се каже: тук работата стои така, че този, който и днес още може да разбере какво се съдържа в някои масонски церемонии от първа, втора и трета степен, той може да признае, че тези церемонии често водят началото си от самата древна мъдрост. Обаче това няма голямо значение. Голямо значение има това, че днес в много масонски организации и съюзи се проявяват много политически или други социално полезни стремежи. Но Католическата Църква и масонството се намират, както се казва, на нож, те се борят едни с други. Тази ситуация обаче се е формирала в хода на времето.
към текста >>
Днес той още присъства като разбиращо се от само себе си сред пролетариата, сред социал
демократи
те - те акцентират на интернационалния фактор, но в кръговете на буржоазията и в други кръгове по страшен начин се разпространява и удържа връх национализмът, там са много силни националистическите настроения.
Доктор Щайнер: Виждате ли, Ку-клукс-клан е най-новото откритие в дадената област, при това такова откритие, на което трябва да се придава по-голяма важност, отколкото обичайно се прави. Знаете, господа, че само преди няколко десетилетия цареше въодушевление по повод на космополитизма.
Днес той още присъства като разбиращо се от само себе си сред пролетариата, сред социалдемократите - те акцентират на интернационалния фактор, но в кръговете на буржоазията и в други кръгове по страшен начин се разпространява и удържа връх национализмът, там са много силни националистическите настроения.
Спомнете си, че хората, стоящи зад Удроу Уилсън[2] - самият той е бил само подставено лице, - са слагали национализма в сметките, искали са навсякъде да има национални държави, навсякъде са подстрекавали към национализъм и т. н. На това са възлагали своите надежди! Имало е и такива хора, които днес навсякъде развиват тенденции,
към текста >>
38.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
От прозорците на бащината си къща наблюдавах как в началото на седемдесетте години първите социал
демократи
отиваха в гората, където правеха събранията си, хора, носещи тогава големи шапки -
демократи
чни шапки.
Господа, известно ви е, че в продължение на години изнасях лекции сред работниците[9]. В изнесените лекции често заострях вниманието ви върху великолепния доклад на Ласал[10], който е известен под името «Науката и работниците». Не знам, широко ли е известен този доклад в днешно време, защото вече съм стар и съм видял самото зараждане на работническото движение.
От прозорците на бащината си къща наблюдавах как в началото на седемдесетте години първите социалдемократи отиваха в гората, където правеха събранията си, хора, носещи тогава големи шапки - демократични шапки.
По такъв начин, крачка по крачка, аз вземах някакво участие във възникването на това дело. Тогава тези хора се отнасяха към Ласал с изключително уважение. На местата, където се провеждаха работническите събрания, винаги можеше да се види бюст на Ласал. Сега тези неща почнаха повече или по-малко да се забравят, тъй като минаха петдесет години. Тогава бях на осем, десет или единадесет години, но вече ме интересуваха тези неща.
към текста >>
НАГОРЕ