Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2754
резултата от
911
текста в
3
страници с корен от думите : '
Действие
'.
На страница
2
:
1000
резултата в
362
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
За всеки от нас те могат да се превърнат в импулси за
действие
във всяка една практическа област на живота.
Важно е да приемете тези неща, в които сме вникнали, не само като теоретични учения, а по такъв начин, че те да станат сила в нашите души.
За всеки от нас те могат да се превърнат в импулси за действие във всяка една практическа област на живота.
Хората, които днес гледат на Духовната наука с известна насмешка, се чувствуват високо издигнати над нейните „фантастични твърдения”. В нея те намират само „недоказуеми твърдения” и настояват, че трябва да се придържаме единствено към фактите. Ако чрез заниманията си с тази наука последователят на Духовната наука не е станал достатъчно силен, лесно би се получило така, че той да се разколебае в своята енергия и в своята сигурност, когато вижда как именно онези, които следва да разбират Духовната наука, изобщо не са в състояние да проумеят нейните основни истини.
към текста >>
2.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Древните свещени Мистерии обаче опазиха знанието за духовната същност на звездите, знанието за онези свръхсетивни Същества, чиято арена на
действие
са физически видимите звезди.
Обаче при древния атлантец нещата стояха така, че когато поглеждаше Юпитер, той виждаше именно ореола, аурата! В аурата той виждаше духовните Същества, които в една от своите еволюционни степени принадлежаха именно на Юпитер. Обаче човечеството напредваше към степента на ясното физическо виждане. Но така или иначе, аурата остана. Хората не можеха вече да я възприемат, но за сметка на това физическото ядро на аурата ставаше все по-ясно и по-ясно, като в същото време изчезна именно това, което е неотменна част от видимата физическа материя.
Древните свещени Мистерии обаче опазиха знанието за духовната същност на звездите, знанието за онези свръхсетивни Същества, чиято арена на действие са физически видимите звезди.
Това знание беше достъпно и за Ришите. В епохата, когато хората разполагаха единствено със своите физически възприятия, свещените Риши продължаваха да говорят за духовната атмосфера, за духовните обитатели на кръжащите в пространството небесни тела.
към текста >>
3.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Защото от намесата на Господствата, или Кириотетес, имаща за цел изграждането на Старото Слънце, до образуването на Старата Луна, която се превърна в арена за
действие
на Силите, или Динамис, наистина се разрази една грандиозна космическа битка.
Един далечен отзвук от тази Битка на Небето ние откриваме още в първите изречения на божествената песен Бхагавад Гита, които загатват за началото на това грандиозно космическо противопоставяне. О, това всъщност представляваше едно огромно бойно поле!
Защото от намесата на Господствата, или Кириотетес, имаща за цел изграждането на Старото Слънце, до образуването на Старата Луна, която се превърна в арена за действие на Силите, или Динамис, наистина се разрази една грандиозна космическа битка.
Господствата, или Кириотетес, "свиха" нашата Слънчева система до планетарната орбита на днешния Юпитер, а Силите, или Динамис, я ограничиха до планетарната орбита на днешния Марс. И бойното поле на това космическо противопоставяне се оказа именно пространството между двете планетарни сфери. Огледайте се за последиците от тази Битка на Небето. Опустошенията от тази Битка на Небето бяха открити и то с физически очи едва през 19 век. В пространството между Юпитер и Марс нахлу огромно количество малки астероиди.
към текста >>
4.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И ако искаме да се съобразим с тези сфери на
действие
, тогава нашата Слънчева система би трябвало да изглежда по съвсем друг начин.
Обаче те не правят това; сред тези "външни" и открити по-късно планети има една, която се движи твърде странно. Ако Кант-Лапласовата система отговаря на истината, тогава относно тази планета би трябвало да се намери "някой", който да промени нейната ос с цели 90 градуса, защото нейната орбита се различава от орбитите на другите планети. Да, тези две планети значително се различават от останалите планети на нашата Слънчева система. По-късно ние отново ще разгледаме съотношенията между тези планети и нашата Слънчева система, а сега само ще отбележим следното: В лицето на Коперниковата система ние имаме просто един сбор от изчисления, една хипотетична предпоставка, която напълно отклонява човека от познанието за духовните връзки между нещата, от наблюдението на това, което лежи в духовната основа на външните процеси и събития. А старата Птоломеева система не беше просто физическа система; тя все още се опираше на духовния поглед, на духовното наблюдение, според което планетите са маркировъчните знаци, отбелязващи сферите, до които се простират действията на Съществата от висшите Йерархии.
И ако искаме да се съобразим с тези сфери на действие, тогава нашата Слънчева система би трябвало да изглежда по съвсем друг начин.
Ще се опитам схематично да начертая пред Вас тази планетарна система според указанията, давани в Мистериите на Заратустра. Ние бихме могли да се позовем и на други Мистерии, обаче за да охарактеризираме нашата Слънчева система и нейните планети, и сферите, в който действуват висшите Йерархии, уместно е да се обърнем именно към Мистериите на Заратустра.*29
към текста >>
Но сега, ако искаме правилно да разграничим останалите сфери на
действие
, ние би трябвало да отбележим, да маркираме това, което служи за граница на Слънцето.
И ако бихме искали да скицираме част от Зодиака, тук горе би трябвало да поставим знака на Близнаците. А после, като съставна част на Зодиака, ние веднага би трябвало да очертаем сферата на Престолите, или с други думи, разграничителната орбита на Сатурн. След това ние би трябвало да очертаем, както вчера казахме, сферата на онези Същества, които наричаме Господства, или Духове на Мъдростта: тук разграничителната орбита е тази на Юпитер. После би трябвало да очертаем сферата на Динамис, или Духовете на Движението: Тук разграничителната орбита е тази на Марс. Ние видяхме, че между тези две сфери се намира бойното поле на това, което нарекохме Битката на Небето.
Но сега, ако искаме правилно да разграничим останалите сфери на действие, ние би трябвало да отбележим, да маркираме това, което служи за граница на Слънцето.
Следователно, както нарисувахме Марс като граница, до която се простират действията на Силите, или Динамис, сега ние трябва да нарисуваме самото Слънце като граничен знак, до който се простират Властите, или Духовете на Формата. По-нататък ние стигаме до Beнера, респективно до сферата, до която се простират действията на Архаите, или Духовете на Личността. Следва Меркурий, до чиято орбита се простират действията на Архангелите, или Духовете на Огъня. После идва ред на Луната, до чиято орбита се простират действията на Ангелите. И накрая стигаме до Земята.
към текста >>
Духовни Йерархии и техните сфери на
действие
/червено/
Духовни Йерархии и техните сфери на действие /червено/
към текста >>
И в случая тези условия се определят от Архангелите, чиято сфера на
действие
се простира до Меркурий.
Тези Същества, които са най-близо до Земята и действуват в непосредствена близост до нея, обхващайки пространството до Луната, са Ангелите. Действувайки от тази област, те ръководят живота на всяко човешко същество, съпровождайки го от една инкарнация в друга инкарнация. Но за да бъдат ръководени цели народи и да им бъде обяснявана тяхната собствена мисия, за тази цел е необходимо нещо повече. Космическото пространство е протъкано от всевъзможни действия. Дали един народ ще има съответния цвят на кожата и косата, дали ще притежава тези или онези характерови особености, това зависи не само от земните, но и от космическите условия.
И в случая тези условия се определят от Архангелите, чиято сфера на действие се простира до Меркурий.
И ако по-нататък въпросът опира до еволюцията на цялото човечество, тогава духовното ръководство се осъществява от една по-обширна космическа област, която се простира до Венера.
към текста >>
Духовните Същества, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната сфера на
действие
се простира до Слънцето.
Нека да повторим: Човечеството се развива през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещия Вулкан.
Духовните Същества, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната сфера на действие се простира до Слънцето.
Още през епохата на Старата Луна Слънцето беше едно особено небесно тяло; и то ще остане такова както през епохата на Земята, така и през епохата на Бъдещия Юпитер. Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети. Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети. Ние виждаме, че всъщност външното обиталище на Йерархиите се намира не толкова върху самите планети, колкото в пространството, което се включва вътре в техните орбити. Планетите това са граничните знаци, отбелязващи отделните сфери на различните Йерархии.
към текста >>
Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на
действие
също надвишава сферите на отделните планети.
Нека да повторим: Човечеството се развива през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещия Вулкан. Духовните Същества, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната сфера на действие се простира до Слънцето. Още през епохата на Старата Луна Слънцето беше едно особено небесно тяло; и то ще остане такова както през епохата на Земята, така и през епохата на Бъдещия Юпитер.
Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети.
Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети. Ние виждаме, че всъщност външното обиталище на Йерархиите се намира не толкова върху самите планети, колкото в пространството, което се включва вътре в техните орбити. Планетите това са граничните знаци, отбелязващи отделните сфери на различните Йерархии. Накратко: пространството между Земята и Луната е населено от Ангелите, пространството от Земята до Меркурий е населено от Архангелите и т.н.
към текста >>
Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на
действие
надвишава сферите на отделните планети.
Нека да повторим: Човечеството се развива през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещия Вулкан. Духовните Същества, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната сфера на действие се простира до Слънцето. Още през епохата на Старата Луна Слънцето беше едно особено небесно тяло; и то ще остане такова както през епохата на Земята, така и през епохата на Бъдещия Юпитер. Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети.
Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети.
Ние виждаме, че всъщност външното обиталище на Йерархиите се намира не толкова върху самите планети, колкото в пространството, което се включва вътре в техните орбити. Планетите това са граничните знаци, отбелязващи отделните сфери на различните Йерархии. Накратко: пространството между Земята и Луната е населено от Ангелите, пространството от Земята до Меркурий е населено от Архангелите и т.н.
към текста >>
Следователно, ние имаме работа с пространствени сфери, а планетите са граничните, маркировъчни жалони между отделните сфери, всяка от които е един вид арена на
действие
за висшите Същества.
Следователно, ние имаме работа с пространствени сфери, а планетите са граничните, маркировъчни жалони между отделните сфери, всяка от които е един вид арена на действие за висшите Същества.
Виждаме, следователно, че има една непрекъсната линия на все по-голямо и по-голямо съвършенство, започваща от човека и отиваща все по-нагоре. Самият човек е прикован към Земята; а онова, което е вечно в него и напредва от една инкарнация в друга инкарнация, се направлява от Същества, които не са приковани към Земята, а изпълват въздушното пространство и това, което лежи над него, отиващо до Луната, до Меркурий и т.н.
към текста >>
5.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Главното тук е, че получихме представа за отделните сфери на
действие
, с които разполагат висшите Йерархии.
Но ако сега искаме да очертаем областта на Сатурн, ние трябва да поставим в центъра не Слънцето, а Земята и да опишем около нея един кръг, макар че в действителност той не е кръг, а форма, наподобяваща очертанията на яйцето. Същото трябва да сторим и с другите небесни тела. Когато гледаме тази рисунка, отново Ви моля да не смесваме главното с второстепенното.
Главното тук е, че получихме представа за отделните сфери на действие, с които разполагат висшите Йерархии.
към текста >>
Да предположим, че даден човек е напреднал до такава степен, че може да наблюдава тези Духове на Личността, чиято сфера на
действие
се определи от Меркурий.
Духовно-научното изследване протича сравнително лесно именно в сферата на Архаите. Припомнете си, че тези Духове на Личността се намират в космическата област, която се проектира до астрономическия Меркурий, респективно до Венера в смисъла на древните Мистерии.
Да предположим, че даден човек е напреднал до такава степен, че може да наблюдава тези Духове на Личността, чиято сфера на действие се определи от Меркурий.
Когато насочва своя ясновиждащ поглед към Венера, за да наблюдава там цялата общност, съставена от Духовете на Личността, той знае: В огненото тяло на тази светкавица се отразяват Духовете на Личността, защото там, в светкавицата, се намира-тяхното физическо тяло.
към текста >>
Що се отнасяше до техните собствени разсъдъчни способности, те бяха съвсем обикновени хора; но когато удряше часът на инспирацията и в
действие
влизаше самото етерно тяло, тогава те изговаряха най-висшите тайни за нашата Слънчева система и за Космоса изобщо.
Тези седем ученици на Ману, седемте свещени Риши, основаха Първата следатлантска култура; в себе си те носеха етерните тела на великите атлантски посветени. Така те действуват съвместно в миналото, настоящето и бъдещето. Външно погледнато тези седем свещени Риши изглеждаха като съвсем обикновени хора, защото тяхното астрално тяло и техният Аз не бяха на висотата на етерното тяло. А тъкмо етерното тяло им позволяваше да изпълняват своята велика задача; имаше часове, когато инспирациите действуваха направо в тяхното етерно тяло. И тогава те произнасяха неща, които никога не биха могли да кажат от самите себе си; от устните им звучеше това, което инспирациите постигаха в тяхното етерно тяло.
Що се отнасяше до техните собствени разсъдъчни способности, те бяха съвсем обикновени хора; но когато удряше часът на инспирацията и в действие влизаше самото етерно тяло, тогава те изговаряха най-висшите тайни за нашата Слънчева система и за Космоса изобщо.
към текста >>
6.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
В сферата на тези Същества няма и следа от размисли, от съмнение, там има само преките заповеди от Божествения свят и светкавичния преход от съзерцание в
действие
!
В сферата на тези Същества няма и следа от размисли, от съмнение, там има само преките заповеди от Божествения свят и светкавичния преход от съзерцание в действие!
Тези Същества виждат Божествения свят в неговата първична, истинска същност. А себе си те възприемат като продължители на Божията воля, на Божията мъдрост. Така стоят нещата при най-висшата Йерархия.
към текста >>
" напуснаха планетарната маса на Старата Луна и се присъединиха към онези Същества, чиято арена на
действие
стана Слънцето.
Именно поради обстоятелството, че възникнаха тези големи препятствия, еволюцията на Старата Луна успя да намери верния път. Тези Същества, които си казваха. "Ние не искаме да имаме нищо общо с онова, което става долу!
" напуснаха планетарната маса на Старата Луна и се присъединиха към онези Същества, чиято арена на действие стана Слънцето.
Отсега нататък те престанаха да имат отношение към всички онези препятствия, за които казахме, че възникнаха на Луната. А другите Същества, които избраха проблематичния път на развитие, трябваше да приемат в своята телесна организация всичко онова, което произтичаше от препятствията; те трябваше, бих казал, да се втвърдят в много по-голяма степен от предвиденото. Техните телесни обвивки наистина станаха много по-твърди отколкото беше предвидено; в своите тела те просто поеха логичните последици от действията на Силите. Обаче ние не бива да забравяме, че все пак в божествения план на сътворението действията на Силите имаха своето точно определено място. Да, Луната се превърна в Земя и основните планетарни процеси се повториха, в резултат на което изостанаха точно онези Същества, които изцяло се бяха потопили в живота на Луната; те се включиха в ретроградното развитие.
към текста >>
И основното, решителното
действие
на Христос беше това, което приключи с Неговата смърт; да, решителното
действие
на Христос това беше Неговата смърт!
Те наистина се проявяват като забележителни водачи на човечеството и за определен период от време те се стремят да наложат своите учения безпрекословно! Погледнете сега Христос. Нима Той разчита на Своето "учение"? Ако някой вярва че главният момент в християнството е учението на Христос, той не разбира нито християнството, нито Христос! Защото Христос действува не чрез Своето учение, а направо чрез това, което върши.
И основното, решителното действие на Христос беше това, което приключи с Неговата смърт; да, решителното действие на Христос това беше Неговата смърт!
Ето кое е същественото: Христос действува чрез това, което върши а не чрез това, което проповядва и Неговото физическо присъствие изобщо не е необходимо за по-нататъшното разпростанение на християнството. Ето принципната разлика между Христос и другите основатели на религии. Хората почти не се досещат за тази разлика, а тя наистина е изключително важна.
към текста >>
Другите религиозни системи се опират на съответните учения и общо взето, техните учения не се различават от тези на християнството; обаче при християнството нещата се свеждат до
действие
то, а не до учението.
Другите религиозни системи се опират на съответните учения и общо взето, техните учения не се различават от тези на християнството; обаче при християнството нещата се свеждат до действието, а не до учението.
И характерът на това действие такъв, че то не принуждава никого и човекът сам, абсолютно свободно, решава дали да свърже своя индивидуален Аз с космическия Христос. Защото съвсем не е достатъчно Христос да присъствува в човешкото астрално тяло; за да бъде разбран, Христос трябва да присъствува в човешкия Аз. И Азът сам трябва да реши дали да приеме Христос себе си. Ето за какво става дума! И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение.
към текста >>
И характерът на това
действие
такъв, че то не принуждава никого и човекът сам, абсолютно свободно, решава дали да свърже своя индивидуален Аз с космическия Христос.
Другите религиозни системи се опират на съответните учения и общо взето, техните учения не се различават от тези на християнството; обаче при християнството нещата се свеждат до действието, а не до учението.
И характерът на това действие такъв, че то не принуждава никого и човекът сам, абсолютно свободно, решава дали да свърже своя индивидуален Аз с космическия Христос.
Защото съвсем не е достатъчно Христос да присъствува в човешкото астрално тяло; за да бъде разбран, Христос трябва да присъствува в човешкия Аз. И Азът сам трябва да реши дали да приеме Христос себе си. Ето за какво става дума! И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение. Стотици пъти може да бъде доказано съвсем точно, че християнските учения са повторение на една или друга религиозна система, обаче не това е същественото!
към текста >>
Същественото е, че главният въпрос на християнството е самото Христово
действие
, което може да се превърне в лично достояние на всяка човешка душа само в акта на едно свободно навлизане във висшите светове.
Защото съвсем не е достатъчно Христос да присъствува в човешкото астрално тяло; за да бъде разбран, Христос трябва да присъствува в човешкия Аз. И Азът сам трябва да реши дали да приеме Христос себе си. Ето за какво става дума! И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение. Стотици пъти може да бъде доказано съвсем точно, че християнските учения са повторение на една или друга религиозна система, обаче не това е същественото!
Същественото е, че главният въпрос на християнството е самото Христово действие, което може да се превърне в лично достояние на всяка човешка душа само в акта на едно свободно навлизане във висшите светове.
Следователно, човекът може да приеме в себе си Христовата сила само в свобода и никой не може да я приеме по друг начин, освен в свобода. И това стана възможно за човека само поради факта, че Христос слезе на Земята и живя само в човешко тяло.
към текста >>
7.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
1. Орифиил с период на
действие
от: 200г. пр.Хр.
1. Орифиил с период на действие от: 200г. пр.Хр.
до 150 сл.Хр.
към текста >>
В областта на техниката: Само определени хора с фини движения на своите етерни тела, ще могат да привеждат машините в
действие
.
Ако тези импулси бъдат пpиeти в будно съзнание: Поражда се дълбок интерес към другите хора. Става очевидно, че Христовият Импулс предпоставя пълна религиозна свобода. Ускорява се новото идване на етерния Христос.
В областта на техниката: Само определени хора с фини движения на своите етерни тела, ще могат да привеждат машините в действие.
към текста >>
8.
Съдържание
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Действие
то на духовната Сфера.
Космическия смисъл на Голготската Тайна. Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман. Смъртта носителка на живот. Първият Импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце. Лъчезарността на Христовата Сила в етерното тяло на човека.
Действието на духовната Сфера.
Святият Дух.
към текста >>
9.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Защото външната история и нейното познаване оказва едно силно смущаващо
действие
върху ясновиждащия.
Някой, който не е запознат с тези неща, би могъл да каже: "когато вие ни разказвате за миналите времена, ние считаме всичко това за фантазиране”. Защото Вие знаете от историята, какво е извършил Цезар и чрез Вашето силно въображение вярвате, че виждате някакви акашови записи. "Обаче, който е запознат с тези неща, той знае, че колкото по-малко познаваме фактите на историята, толкова по-лесно е да ги четем в Акашовите записи”.
Защото външната история и нейното познаване оказва едно силно смущаващо действие върху ясновиждащия.
Когато сме достигнали определена възраст, ние сме възприели възпитанието на своята епоха до момента, когато се ражда неговият виждащ Аз. Той е изучавал история, изучавал е геология, биология, изучавал е това, което ме предават историята на културата и археологията. Всичко това смущава погледа и може да се създаде в него пристрастие по отношение на това, което може да бъде прочетено в Акашовите записи. Защото във външната история не може да се намери същата обективност и същата сигурност, каквито са възможни при разчитането на Акашовите записи. Помислете само от какво зависи, това или онова да стане "история".
към текста >>
10.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Те трябваше да отделят най-грубите вещества от другите по-тънки и да си построят от тях едно специално поле на
действие
.
Причината е, че заедно със Слънцето от общата маса се отделят най-тънките вещества, за да образуват една отделна звезда; най-грубите части и нисшите същества останаха върху старата Луна. Ние намираме следователно, че през лунната фаза от едно небесно тяло се образуват две: едно слънчево тяло, населено от възвишени същества, и едно лунно тяло, населено от нисши същества. Ако всичко беше останало съединено в едно тяло, някои същества, които се бяха развили на Луната, не би ха могли да следват бързия ритъм на развитие на слънчевите Същества; те не бяха достатъчно напреднали за това.
Те трябваше да отделят най-грубите вещества от другите по-тънки и да си построят от тях едно специално поле на действие.
Същевременно висшите Същества не биха могли да останат съединени с тези груби вещества; това би забавило тяхното бързо развитие. Те също се нуждаеха от специално поле на действие за своето развитие и за целта отделиха Слънцето. Нека сега разгледаме тези същества, които се намираха на старото Слънце и тези, които населяваха старата Луна, след отделянето.
към текста >>
Те също се нуждаеха от специално поле на
действие
за своето развитие и за целта отделиха Слънцето.
Причината е, че заедно със Слънцето от общата маса се отделят най-тънките вещества, за да образуват една отделна звезда; най-грубите части и нисшите същества останаха върху старата Луна. Ние намираме следователно, че през лунната фаза от едно небесно тяло се образуват две: едно слънчево тяло, населено от възвишени същества, и едно лунно тяло, населено от нисши същества. Ако всичко беше останало съединено в едно тяло, някои същества, които се бяха развили на Луната, не би ха могли да следват бързия ритъм на развитие на слънчевите Същества; те не бяха достатъчно напреднали за това. Те трябваше да отделят най-грубите вещества от другите по-тънки и да си построят от тях едно специално поле на действие. Същевременно висшите Същества не биха могли да останат съединени с тези груби вещества; това би забавило тяхното бързо развитие.
Те също се нуждаеха от специално поле на действие за своето развитие и за целта отделиха Слънцето.
Нека сега разгледаме тези същества, които се намираха на старото Слънце и тези, които населяваха старата Луна, след отделянето.
към текста >>
За определени същества беше необходимо едно по-висше поле на
действие
, отколкото за тези същества, които съставляваха техните физически копия.
Ако тези възвишени Духове бяха останали свързани със своите копия, ако те трябваше да обитават в тях, те не биха могли да използуват своите сили за доброто и развитието на копията. Те трябваше да си кажат: "Ние трябва да бдим с по-голяма грижа за спасението на тези, които са останали върху Луна та. Ние не можахме да се развиваме там, поради царуващи е там условия. Ето защо ние трябва да обитаваме на Слънцето и от тук да изпращаме своите сили долу към човеците-животни". Този е смисълът на развитието.
За определени същества беше необходимо едно по-висше поле на действие, отколкото за тези същества, които съставляваха техните физически копия.
Така ние виждаме как развитието поемаше от една страна един възходящ път, а от друга страна един низходящ път.
към текста >>
Отначало днешните Слънце, Земя и Луна са съединени и образуват едно тяло; след това Слънцето отново се отделя заедно с висшите същества, които се нуждаеха от едно по-висше поле на
действие
.
Отначало днешните Слънце, Земя и Луна са съединени и образуват едно тяло; след това Слънцето отново се отделя заедно с висшите същества, които се нуждаеха от едно по-висше поле на действие.
Тези същества отнасят със себе си най-тънките вещества, за да образуват с тези вещества полета за своето действие във Вселената. Между тези Същества се намират особено тези, които в миналото бяха първообразите на животинските форми. Всички същества, които през периода на старата Луна бяха до стигнали необходимата зрялост, бяха напреднали; те не можеха вече да живеят в по-грубите вещества, нито в нисшите същества. Те трябваше да се отделят от Земята-Луна, за да основат на новото Слънце, днешното Слънце, едно ново съществувание.
към текста >>
Тези същества отнасят със себе си най-тънките вещества, за да образуват с тези вещества полета за своето
действие
във Вселената.
Отначало днешните Слънце, Земя и Луна са съединени и образуват едно тяло; след това Слънцето отново се отделя заедно с висшите същества, които се нуждаеха от едно по-висше поле на действие.
Тези същества отнасят със себе си най-тънките вещества, за да образуват с тези вещества полета за своето действие във Вселената.
Между тези Същества се намират особено тези, които в миналото бяха първообразите на животинските форми. Всички същества, които през периода на старата Луна бяха до стигнали необходимата зрялост, бяха напреднали; те не можеха вече да живеят в по-грубите вещества, нито в нисшите същества. Те трябваше да се отделят от Земята-Луна, за да основат на новото Слънце, днешното Слънце, едно ново съществувание.
към текста >>
Тогава влязоха в
действие
Съществата, които обитаваха Слънцето и които в миналото се бяха изразя вали чрез груповите души.
Представете си, че се намираме пред едно много твърдо парче желязо. Приемайки, че сме средно силни хора, ние бихме могли да бием този блок желязо дълго време, без да успеем да му дадем форма; само нагорещявайки желязото ние бихме могли да го моделираме. Същото беше и със Земята, когато най-грубите вещества се отделиха от нея; земните същества можаха да станат отново пластични.
Тогава влязоха в действие Съществата, които обитаваха Слънцето и които в миналото се бяха изразя вали чрез груповите души.
Представете си, че бихте се намирали върху това старо небесно тяло съставено от Земя плюс Луна. Вие бихте видели също и духовните Същества, които току що описахме. Вие бихте забелязали, че всичко намиращо се на Земята изглеждаше втвърдено, мъртво. Слънчевите сили не можеха вече да сторят нищо над всичко това, което се готвеше да стане огромно поле от мъртви. След това Вие бихте видели масата на Луната да се отделя от Земята, земните вещества да стават меки и пластични и силите идващи от Слънцето отново намират възможност да действуват върху тях.
към текста >>
Вие бихте видели тогава, че Духовете-телец можаха отново да възобновяват своето
действие
върху земните същества, които бяха тяхно копие, а също и Духовете-лъв и Духовете-орел.
Представете си, че бихте се намирали върху това старо небесно тяло съставено от Земя плюс Луна. Вие бихте видели също и духовните Същества, които току що описахме. Вие бихте забелязали, че всичко намиращо се на Земята изглеждаше втвърдено, мъртво. Слънчевите сили не можеха вече да сторят нищо над всичко това, което се готвеше да стане огромно поле от мъртви. След това Вие бихте видели масата на Луната да се отделя от Земята, земните вещества да стават меки и пластични и силите идващи от Слънцето отново намират възможност да действуват върху тях.
Вие бихте видели тогава, че Духовете-телец можаха отново да възобновяват своето действие върху земните същества, които бяха тяхно копие, а също и Духовете-лъв и Духовете-орел.
И Вие бихте си казали: "сега Луната се намира извън Земята. Лошото влияние, която тя упражняваше, е понижено, защото тя се е оттеглила и действува само от разстояние". Така Земята отново бе направена възприемчива за влиянията на духовните Същества. Ако насочим нашия ясновиждащ поглед назад към старото Сатурново състояние, ние виждаме, че там се намира първият зачатък на човешкото физическо тяло. Днешните физически форми са произлезли първоначално от всемирния хаос.
към текста >>
11.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Те са тези, за които по-горе казахме, че са пренесли своето поле на
действие
върху Слънцето.
Човекът, така както той ни се явява в живота през време на деня, е съставен от физическото тяло, етерното тяло, астрално тяло и аз. През нощта, когато спи, той запазва само физическото и етерното тела. И ясновидецът може да види как висши Същества проникват в тези две тела. Кои са тези Същества?
Те са тези, за които по-горе казахме, че са пренесли своето поле на действие върху Слънцето.
В това няма нищо невъзможно. Само онзи, който си представя духа по физически начин и който би искал да приложи физическите закони към духовните същества, би могъл да каже: Как е възможно същества, които обитават на Слънцето, да проникват нощно време във физическото и етерно тела на човека? Но висшите Същества, които обитават на Слънцето, не познават пространствените ограничения съществуващи за съществата на физическия свят. За тях е напълно възможно да обитават на Слънцето и нощно време да насочват своите сили към физическите тела на човеците. Така през време на деня, когато човек е буден, той се намира в своите физическо и етерно тела; през нощта той спи, т.е.
към текста >>
Тези Същества имат значение не само през време на нашия сън, но тяхното
действие
се простира постепенно върху целия наш буден живот.
За тях е напълно възможно да обитават на Слънцето и нощно време да насочват своите сили към физическите тела на човеците. Така през време на деня, когато човек е буден, той се намира в своите физическо и етерно тела; през нощта той спи, т.е. той се намира вън от тези тела, над които бдят тогава божествените същества, свръхземни същества. Въпреки че по този начин да говорим е полу-символичен, той рисува напълно и много правилно това, което става. Така ние виждаме, от къде идват Съществата, които през нощта проникват в нашите физическо и етерни тела; и ние виждаме също, как се свързват двете точки, които разглеждахме вчера.
Тези Същества имат значение не само през време на нашия сън, но тяхното действие се простира постепенно върху целия наш буден живот.
За да си дадем сметка за това и да разберем ясно целия смисъл, който има за земното развитие отделянето на Луната, нека вземем под внимание още следното. Нека изследваме също и другите същества, които ни заобикалят и начина, по който те са се явили в развитието.
към текста >>
Всичко, което упражняваше
действие
върху това кълбо, действуваше от вън, в атмосферата.
На стария Сатурн съществуваха само зачатъците на човешкото физическо тяло; там нямаше никаква следа от животинско, растително и минерално царство. Цялото Сатурново кълбо беше съставено само от тези зачатъци, както един къпинов плод е съставен от отделни зрънца.
Всичко, което упражняваше действие върху това кълбо, действуваше от вън, в атмосферата.
От къде е дошло това "нещо", което е положило тогава първия зачатък на човешкото физическо тяло? В определен смисъл можем да кажем, че това "нещо" е дошло от две различни посоки. Висши духовни Същества са разлели своето собствено вещество и са извършили на стария Сатурн една велика жертва; езотеричното християнство нарича тези същества "Престоли". Нито човешката мисъл, нито даже ясновиждането не могат да претендират да проникнат с поглед в това възвишено развитие, което Престолите са осъществили, преди да стигнат до там да се жертвуват и дадат веществото за образуването на първия зачатък на човешкото тяло. Нека само се опитаме да си представим, какво значи подобна жертва.
към текста >>
Защото ние знаем, колко много любовта има животворно
действие
върху хората и колко много този, който наистина е в състояние да дава любов, може да утешава и да повдига сърцата чрез своята любов.
Човекът не само приема от външния свят своята храна, но той приема от там и храна за своя ум. Това му дава възможност да расте и се развива. Но чрез това той също добива и способности, които на свой ред ще му позволят да разпространи своите идеи, своите чувства и накрая своята любов, всичко, което той е произвел в себе си. Приемайки от вселената и давайки на заобикалящата го среда, той расте по ум, разум, добива това, което ще може да жертвува след това за цялото човечество. Неговите чувства веднъж превърнати в любов се разливат върху неговите ближни; чрез тях той оживотворява своите себеподобни.
Защото ние знаем, колко много любовта има животворно действие върху хората и колко много този, който наистина е в състояние да дава любов, може да утешава и да повдига сърцата чрез своята любов.
Но всички наши възможности да даваме, да се жертвуваме, са нищожни, сравнени с тези на Престолите. Защото развитието се състои именно в това, едно същество да добива все повече способността да дава, докато най-после стигне до там, да бъде способно да жертвува своето собствено вещество и да чувствува това жертвуване на собственото си същество като върховно блаженство. Има такива висши Същества, които се издигат на една по-висока степен на развитието чрез жертвуването на собственото им вещество. Един материалист може да се запита, как същества, достигнали да могат да жертвуват това, което е тяхно собствено същество, могат да продължават още да съществуват и се издигат, защото според него след такава жертва от тези същества не би останало нищо. Това значи, този материалист не може да разбере, че има такива духовни същества, които могат да продължават да съществуват даже и тогава, когато са дали всичко, което са приели.
към текста >>
Така чрез съчетаното
действие
на тези два вида същества се роди първият зачатък на човешкото физическо тяло.
Но чрез това те се издигнаха на още по-висока степен на развитието. Веществото, което се разля от Престолите, бе първото начало на веществото, от което бе образувано човешкото физическо тяло. Други Същества, по-малко издигнати от Престорите, се присъединиха после към тях. Това бяха Духовете на Личността, или както ги нарича езотеричното Християнство "Архаи" или "Начала". Тези Духове на Личността преработеха, така да се каже, това, което бяха дали Престолите.
Така чрез съчетаното действие на тези два вида същества се роди първият зачатък на човешкото физическо тяло.
Изминаха огромни периоди от време. След това както видяхме -, настъпи една мирова нощ, след която се появи второто въплъщение на Земята, Слънчевото развитие. Развитието на човешкия зачатък се възобновява и върху него работят сега и други Същества: Духовете на Огъня или както ги нарича езотеричното християнство "Архангелите", а заедно с тях и Духовете на Мъдростта /Кириотетес, Господства/. Те се заловиха да развият по-нататък човешкото физическо тяло. Тези Духове на Мъдростта можаха тогава да пожертвуват своето собствено вещество, за да се появи във физическо тяло това, което наричаме етерно или жизнено тяло.
към текста >>
Чрез тяхното
действие
на старото Слънце се появиха следователно същества, които имаха една степен на развитие по-ниско от човека същества съставляваха прадедите на съвременните животни.
Ето защо тези Същества трябваше да наваксат през следващия период това, което бяха пропуснали. Но как действуваха те на старото Слънце? Те не бяха в състояние да създадат едно същество състоящо се от физическо и етерно тяло. Ето защо към тях трябваше да се присъединят Духовете на Огъня. Тези изостанали назад Духове на Личността не можеха да направят на Слънцето друго, освен да възпроизведат това, което бяха създали на стария Сатурн: един физически зачатък със стойност на минерал.
Чрез тяхното действие на старото Слънце се появиха следователно същества, които имаха една степен на развитие по-ниско от човека същества съставляваха прадедите на съвременните животни.
Докато днешните човеци на старото Слънце бяха достигнали степента на растение, то днешните животни имаха тогава степента на минерал.
към текста >>
После под
действие
то на изостаналите назад същества се появиха създания, които са прадеди на съвременните растения.
Другите същества се родиха поради това, че някои от силите на развитието, свързани с човечеството, изостанаха на определена точка, създавайки по този начин по-нисши същества. Ако изостаналите назад Духове на Личността биха завършили на Сатурн своята предначертана работа и не би се наложило да я довършват на старото Слънце, животинското царство не би се родило. Същото се отнася и за Лунното развитие: човекът напредна в своето развитие, защото съществата, които наричаме Ангели, в съюз със други по-възвишени същества, наричани Духове на Движението /според езотеричното Християнство "Динамис", "Сили"/, го надариха с астрално тяло, което го издигна на степента на животно. А съществата, които през време на Слънчевото развитие бяха с една степен по-ниско от човека, сега на старата Луна достигна степента на растение. Това са прадедите на животните.
После под действието на изостаналите назад същества се появиха създания, които са прадеди на съвременните растения.
Следователно на старото Слънце не съществуваше още растително царство. То се появи едва на старата Луна. Що се отнася за минералното царство, така както ние го намираме днес в твърдо състояние, от него на старата Луна нямаше даже и следа. Така природните царства се появиха едно след друго, най-първо човешкото царство, най-издигнатото. Животинското царство е като един отпадък от човешкото царство, като един закъснял в развитието елемент; а това, което е останало още по-назад, се е превърнало в растително царство*.
към текста >>
Духът е този, който е упражнил своето
действие
даже и върху най-малката частица материя.
Потопяваме всичко това във водата така, че картоненото кръгче да мине през средата на капката олио, и започваме да въртим, "както някога първичната мъглявина се е въртяла". Тогава от капката олио започват да се отделят една след друга по-малки капки, докато остане само една централна капка около иглата, а другите се въртят около нея; планетната система е готова! Тези, които правят този опит, забравят нещо, което е добре да забравят, но при други случаи: те забравят самите себе си, които предават въртенето на иглата. Опитът би имал стойност само ако учителят би казал: "също както аз въртя иглата, така някога в миналото е имало един учител-великан във вселената, който е създал движението на първичната мъглявина". Но ние знаем, че никакъв учител не е въртял иглата, а е имало същества от най-различни категории, които са имали нужда от определени условия за своя живот и които, когато са се отделили заедно със Слънцето, са притеглели чрез своята духовна сила материята, от която са се нуждаели; по същия начин други същества са притеглили към себе си материята на Земята.
Духът е този, който е упражнил своето действие даже и върху най-малката частица материя.
Не е правилно да се приписва на мъртвата материя какъвто и да е вид дейност. Ние не бихме могли да разберем това, което става и в най-малката част на пространството, освен когато сме разбрали, че духът действува даже и в най-грубите материални елементи; и не само духът, за който се говори "въобще", "че той изпълва материята" , че това е "духът на цялото" или "духът на началото"; не трябва да се задоволяваме само с общи понятия, които създават неясност, а трябва да се научим да познаваме "духовете" в тяхната конкретна действителност, в тяхното отделно съществуване, в техните различни условия на живот. Сега към казаното вчера искам да прибавя нещо относно Слънцето, което се отделя от Земята-Луна и относно отделянето на самата Луна.
към текста >>
Само отделни, редки човешки тела, най-силните, можаха още да приемат души, за да осигурят живота през кризата, причинена от
действие
то на съединената още със Земята Луна.
Те не можеха да се съединят всички с Духовете на Слънцето, нямайки нужната зрялост за това. Тогава те трябваше да се оттеглят за известно време върху другите планети Сатурн, Юпитер и Марс. Докато на Земята, която се превръщаше в пустиня, телата не можеха вече да служат за жилища на човешките души, тези души изчакаха върху планетите времето, когато да могат отново да намерят подходящи тела.
Само отделни, редки човешки тела, най-силните, можаха още да приемат души, за да осигурят живота през кризата, причинена от действието на съединената още със Земята Луна.
Когато Луната бе отделена, слънчевите сили отново можаха да действуват върху човешките форми, които приеха тази подтик и станаха достатъчно гъвкави и пластични, за да могат отново да слязат в тях душите намиращи се на Сатурн, Юпитер и Марс И тези души постепенно се върнаха на Земята, за да населят възобновените човешки тела. Следователно, след отделянето на Луната ние имаме една епоха, през която човешките тела отново се размножават. Така можа да се пази човешкият род през тази криза, чийто дълбок смисъл Вие сега разбирате. Това отделяне на Луната наистина измени всичко по лицето на Земята.
към текста >>
Но да предположим, че друго едно същество е предпочело да се задържи по-дълго време в мировото пространство, докато Земята ще е добила по гъвкави и по-фина форма в своята физическа природа; да предположим, че то би дочакало една следваща епоха и по този начин би имало възможност да упражни по-силно
действие
върху физическото тяло, от което би било по-лесно да се направи едно подобие на душата.
Лесно е да разберете, защо това е така. Нека си представим една човешка душа, която не е могла да се въплъти преди, поради втвърдяването на физическата материя. Ако бихме могли да преведем на съвременен език това, което такава една душа се питаше, бихме казали: трябва ли да се въплътя аз сега, или по-добре е да почакам още? Да предположим, че Луната от скоро се е отделила и че всичко се намира още в едно значително втвърдено състояние. Ако съществото, което бе желало да се въплъти, не би могло да преодолее това желание и би слязло прие съществуващите тогава земни условия, задоволявайки се с едно още недостатъчно напреднало в развитието си тяло, то би останало на една по-ниска степен на развитието.
Но да предположим, че друго едно същество е предпочело да се задържи по-дълго време в мировото пространство, докато Земята ще е добила по гъвкави и по-фина форма в своята физическа природа; да предположим, че то би дочакало една следваща епоха и по този начин би имало възможност да упражни по-силно действие върху физическото тяло, от което би било по-лесно да се направи едно подобие на душата.
Така всички същества, които са се въплътили твърде рано, е трябвало да останат на една по-ниска степен на развитието по отношение на тези, които са чакали повече. Съществата, които днес съставляват групата на висшите животни, са останали на степента на животинството затова, защото не са могли да чакат достатъчно дълго време, докато се заличи лунното влияние. Те са се задоволили с телата, които са могли да намерят. Душите слезли непосредствено след тях са могли да моделират тялото, но само до степента на нисшите човешки раси, предназначени да загинат или да угаснат по-късно, както това става и днес. После идва периодът, когато душите можаха да се съединят хармонично с телата /физическите тела/ и от този момент започва същинското развитие на човека.
към текста >>
12.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Най-близките до човека животни са се появили под
действие
то на душите, слезли преждевременно от космическите пространства, за да се съединяват с тела, които не можеха вече да се развиват, нито да се проникнат напълно от силите на етерното тяло.
Все пак физическите форми, които се бяха образували непосредствено след отделянето на Луната, бяха неподвижни и се предадоха на техните потомци. Тези форми не можеха да бъдат заети от човешките души. Можем да си представим това по следния начин: човешките души изпитват нуждата да слязат на Земята, когато там се развиват най-разнообразни форми; но между тези форми се срещат всички степени на втвърденост и гъвкавост. Тези души, и особено тези, които най-късно почувствуваха нужда да се съединят с материя та, избират най-гъвкавите форми, и живеят само малко в тях. Напротив има други души, които се съединя ват с вече сковани форми, сковани са в тези форми и с това закъсняват в своето развитие.
Най-близките до човека животни са се появили под действието на душите, слезли преждевременно от космическите пространства, за да се съединяват с тела, които не можеха вече да се развиват, нито да се проникнат напълно от силите на етерното тяло.
Човешката форма е онази, която е останала пластична до тогава, докато е трябвало, за да може да бъде напълно проникната от етерното тяло. Ето защо двете тела /физическото и етерното/ съвпадат начиная от последната третина на Атлантската епоха. Преди това време, човешката душа въплъщаваща се в тялото го е поддържала в пластично състояние и е бдяла, щото етерното тяло да не съвпадне още с физическото. Само през Атлантската епоха човешкото тяло прие една завършена форма и започна да се втвърдява. Ако през този период на Атлантската епоха не би се случило нищо друго, развитието би приело съвършено друга насока.
към текста >>
Той дължеше този Аз на
действие
то на Духовете на Формата, астралното тяло дължеше на Духовете на Движението, етерното тяло на Духовете на Мъдростта, а физическото тяло на Престолите.
През време на лунната криза човекът притежаваше вече физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Той дължеше този Аз на действието на Духовете на Формата, астралното тяло дължеше на Духовете на Движението, етерното тяло на Духовете на Мъдростта, а физическото тяло на Престолите.
Ако човекът би получил само даровете наедно нормално развитие и ако всички същества, които го заобикалят, биха изпълнили поставените им задачи, всичко би преминало редовно, като всяка една от йерархиите би действувала върху отговарящия и човешки елемент. Но закъснелите същества, изостанали на степента на старата Луна, луциферическите същества, също упражниха своето действие. Ако това тяхно действие би могло да бъде упражнено правилно, то би се отразило върху Аза; но тъй като тези същества бяха изостанали на степента на старата Луна, където те можаха да действуват върху астралното тяло на човека, последствието сега беше съвършено друго. Без тези луциферически същества човекът би получил зародиша на Аза и би го развил така, че през последната третина на Атлантската епоха сумрачното ясновидство би било заменено с едно обективно съзнание за света. Но последствията от действието на луциферическите същества проникнаха в астралното тяло на човека като силови лъчи и произведоха там това, което ще разгледаме сега.
към текста >>
Но закъснелите същества, изостанали на степента на старата Луна, луциферическите същества, също упражниха своето
действие
.
През време на лунната криза човекът притежаваше вече физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Той дължеше този Аз на действието на Духовете на Формата, астралното тяло дължеше на Духовете на Движението, етерното тяло на Духовете на Мъдростта, а физическото тяло на Престолите. Ако човекът би получил само даровете наедно нормално развитие и ако всички същества, които го заобикалят, биха изпълнили поставените им задачи, всичко би преминало редовно, като всяка една от йерархиите би действувала върху отговарящия и човешки елемент.
Но закъснелите същества, изостанали на степента на старата Луна, луциферическите същества, също упражниха своето действие.
Ако това тяхно действие би могло да бъде упражнено правилно, то би се отразило върху Аза; но тъй като тези същества бяха изостанали на степента на старата Луна, където те можаха да действуват върху астралното тяло на човека, последствието сега беше съвършено друго. Без тези луциферически същества човекът би получил зародиша на Аза и би го развил така, че през последната третина на Атлантската епоха сумрачното ясновидство би било заменено с едно обективно съзнание за света. Но последствията от действието на луциферическите същества проникнаха в астралното тяло на човека като силови лъчи и произведоха там това, което ще разгледаме сега.
към текста >>
Ако това тяхно
действие
би могло да бъде упражнено правилно, то би се отразило върху Аза; но тъй като тези същества бяха изостанали на степента на старата Луна, където те можаха да действуват върху астралното тяло на човека, последствието сега беше съвършено друго.
През време на лунната криза човекът притежаваше вече физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Той дължеше този Аз на действието на Духовете на Формата, астралното тяло дължеше на Духовете на Движението, етерното тяло на Духовете на Мъдростта, а физическото тяло на Престолите. Ако човекът би получил само даровете наедно нормално развитие и ако всички същества, които го заобикалят, биха изпълнили поставените им задачи, всичко би преминало редовно, като всяка една от йерархиите би действувала върху отговарящия и човешки елемент. Но закъснелите същества, изостанали на степента на старата Луна, луциферическите същества, също упражниха своето действие.
Ако това тяхно действие би могло да бъде упражнено правилно, то би се отразило върху Аза; но тъй като тези същества бяха изостанали на степента на старата Луна, където те можаха да действуват върху астралното тяло на човека, последствието сега беше съвършено друго.
Без тези луциферически същества човекът би получил зародиша на Аза и би го развил така, че през последната третина на Атлантската епоха сумрачното ясновидство би било заменено с едно обективно съзнание за света. Но последствията от действието на луциферическите същества проникнаха в астралното тяло на човека като силови лъчи и произведоха там това, което ще разгледаме сега.
към текста >>
Но последствията от
действие
то на луциферическите същества проникнаха в астралното тяло на човека като силови лъчи и произведоха там това, което ще разгледаме сега.
Той дължеше този Аз на действието на Духовете на Формата, астралното тяло дължеше на Духовете на Движението, етерното тяло на Духовете на Мъдростта, а физическото тяло на Престолите. Ако човекът би получил само даровете наедно нормално развитие и ако всички същества, които го заобикалят, биха изпълнили поставените им задачи, всичко би преминало редовно, като всяка една от йерархиите би действувала върху отговарящия и човешки елемент. Но закъснелите същества, изостанали на степента на старата Луна, луциферическите същества, също упражниха своето действие. Ако това тяхно действие би могло да бъде упражнено правилно, то би се отразило върху Аза; но тъй като тези същества бяха изостанали на степента на старата Луна, където те можаха да действуват върху астралното тяло на човека, последствието сега беше съвършено друго. Без тези луциферически същества човекът би получил зародиша на Аза и би го развил така, че през последната третина на Атлантската епоха сумрачното ясновидство би било заменено с едно обективно съзнание за света.
Но последствията от действието на луциферическите същества проникнаха в астралното тяло на човека като силови лъчи и произведоха там това, което ще разгледаме сега.
към текста >>
Устройството на това астрално тяло би било съвършено различно, ако луциферическите духове не биха проникнали със своето
действие
в него.
Днес астралното тяло е носител на инстинктите, желанията, страстите.
Устройството на това астрално тяло би било съвършено различно, ако луциферическите духове не биха проникнали със своето действие в него.
към текста >>
Върху тези човеци действуват слънчевите сили; защото те са запазили достатъчно устойчивост, за да предложат на Слънцето едно поле на
действие
даже и през време на кризата.
Наблюдавайки физическия живот на човека през тази епоха, ние виждаме в него отражението на тези две категории същества, които се противопоставят: божествените същества, които действуват върху Аза, и луциферическите същества. За да можем да следим по-добре някои духовни аспекти на това състояние на нещата, нека припомним, че човешките души са били на планетите принадлежащи на нашата слънчева система през периода, когато Земята опустяваше и че те отново слизат на Земята, когато намират отговарящи за тях тела. Това е периодът, когато Земята е най-малко населена; но постепенно хората се размножават и все повече растящ брой души идват да се въплътят в тези тела. Още дълго време само онези, които са могли да издържат на Земята лунната криза, могат да се възпроизвеждат.
Върху тези човеци действуват слънчевите сили; защото те са запазили достатъчно устойчивост, за да предложат на Слънцето едно поле на действие даже и през време на кризата.
Тези човеци, както и тяхното потомство, са имали съзнанието, че са "слънчеви човеци". За да опростим нещата, представете си, че през цялата тази криза е могла да издържи и оцелее само една човешка двойка /не искам да твърдя тук, че това действително е било така/. Тази двойка създаде поколение и така човешкия род се размножи. Докато са съществували само потомци на слънчевите хора, тези хора са познали една състояние на съзнанието, което е било свойствено за тях. Те притежаваха тогава една памет, която се простираше не само върху събитията на техния собствен живот на Земята, от раждането или, както това е днес, от първите дни на детството, но те си спомняха всичко, което техният баща, дядо или прадядо са извършили.
към текста >>
Причината за това беше, че слънчевите сили простираха своето
действие
през всички, които бяха свързани с родство на кръвта и чийто произход достигаше до човеци те, които бяха способни да понесат лунната криза.
За да опростим нещата, представете си, че през цялата тази криза е могла да издържи и оцелее само една човешка двойка /не искам да твърдя тук, че това действително е било така/. Тази двойка създаде поколение и така човешкия род се размножи. Докато са съществували само потомци на слънчевите хора, тези хора са познали една състояние на съзнанието, което е било свойствено за тях. Те притежаваха тогава една памет, която се простираше не само върху събитията на техния собствен живот на Земята, от раждането или, както това е днес, от първите дни на детството, но те си спомняха всичко, което техният баща, дядо или прадядо са извършили. Паметта се простираше върху цялото поколение.
Причината за това беше, че слънчевите сили простираха своето действие през всички, които бяха свързани с родство на кръвта и чийто произход достигаше до човеци те, които бяха способни да понесат лунната криза.
Тези сили бяха създали у тях едно себесъзнание, което обхващаше цялото поколение. После човешкият род се намножи и душите се върнаха отново на Земята; но онези, които притежаваха достатъчно големи слънчеви сили, въпреки че бяха слезли на Земята и се бяха съединили със сферите различни от тези на Слънцето, чувствуваха още да действува в тях слънчевото влияние. После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха чувството на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите. Колкото повече се намножаваха човешкия род, толкова повече се изгубваше и живото чувство свързано с наследствеността. Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз.
към текста >>
Тук ние отново намираме
действие
то на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз.
Причината за това беше, че слънчевите сили простираха своето действие през всички, които бяха свързани с родство на кръвта и чийто произход достигаше до човеци те, които бяха способни да понесат лунната криза. Тези сили бяха създали у тях едно себесъзнание, което обхващаше цялото поколение. После човешкият род се намножи и душите се върнаха отново на Земята; но онези, които притежаваха достатъчно големи слънчеви сили, въпреки че бяха слезли на Земята и се бяха съединили със сферите различни от тези на Слънцето, чувствуваха още да действува в тях слънчевото влияние. После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха чувството на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите. Колкото повече се намножаваха човешкия род, толкова повече се изгубваше и живото чувство свързано с наследствеността.
Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз.
Луциферическите същества действуваха против всичко, което можеше да свърже хората помежду им. Те искаха да научат човечеството на свобода, на независимост. Хората, които бяха надживели лунната криза, наричаха "Аз" не само това, което обединяваше техните опитности, но и тези на техните прадеди и чувствуваха да действува в тяхната кръв слънчевата природа. Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс. Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове.
към текста >>
Още през Атлантската епоха се наложи едно
действие
противоположно на това на луциферическите същества, за да се възстанови равновесието.
Още през Атлантската епоха се наложи едно действие противоположно на това на луциферическите същества, за да се възстанови равновесието.
Още през онези времена е имало хора, които бяха работили над себе си, за да попречат на влиянието на Луцифер да вземе надмощие в тяхното астрално тяло, които бяха почувствували, че страстите, инстинктите, желанията на техните души идват от Луцифер. Когато успяха да ги изкоренят, те отново добиха възможността да съзерцават това, което човек би могъл да вижда, ако не беше претърпял влиянието на Луцифер и Ариман. Чрез един чист живот и едно основно познание на самите себе си, някои от жителите на Атлантида отхвърлиха от себе си влиянието на Луцифер. Тогава те бяха способни, в тази епоха, когато още съществуваха остатъци от първичното ясновидство, да потопят своя поглед в духовния свят, да виждат по-високо отколкото онези, в които влиянието на Луцифер беше причинило нарастване на властта на материята. Тези хора станаха ръководители на Атлантската епоха или посветени на Атлантида.
към текста >>
13.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той трябваше да знае да разпознава в своето астрално тяло
действие
то на луциферическите същества.
Тези думи на Гьотевия Фауст съдържа една много дълбока истина; и много от материалистичните влияния не биха са проявявали, ако хората знаеха, че все още се намират под властта на Луцифер. В миналото учителите на човечеството и техните ученици са се наблюдавали много строго по отношение на страстите, желанията и инстинктите, които тласкаха човека към физическия свят повече отколкото изискваше неговото развитие. Който искаше да стане учител, трябваше да развива преди всичко едно себесъзнание, което много строго следеше за всичко, което можеше да дойде от Луцифер.
Той трябваше да знае да разпознава в своето астрално тяло действието на луциферическите същества.
Така човек държеше на разстояние тези луциферически същества и можеше да вижда другите божествени същества, тези, които бяха преминали от Земята на Слънцето или на други планети. И, според своя духовен произход, хората виждаха различни духовни същества. Имаше човешки души, които идваха от Марс; побеждавайки в себе си луциферическите влияния, те стигаха до по-висока степен на едно по-чисто ясновиждане и виждаха духовните същества от царството, от където те самите бяха дошли, от царството на Марс. Тези, които бяха дошли от Сатурн, можеха да виждат съществата на Сатурн; тези, които бяха дошли от Юпитер или от Венера, виждаха духовните същества от тези небесни тела. Всеки виждаше това, което му съответствуваше.
към текста >>
Когато ученикът трябваше да се издигне от обучението към виждането, това, което той е приел като учение, трябваше да произведе своето
действие
.
Това го правеше способен да устоява до определена степен на влиянията на Луцифер. Защото всички понятия на Духовната наука, които се съобщават, се отнасят за висшите светове, а не за този, за който Луцифер би искал да събуди интерес у човека, не за сетивния свят. След като е получил това обучение, за ученика идваше времето, когато той трябваше да бъде доведен в състояние сам да вижда във висшия свят. За целта той трябваше да отрази, да отпечати в своето етерно тяло всичко, което беше изработил в своето астрално тяло. Защото човек не може да достигне да вижда духовния свят освен когато всичко, което е било вложено чрез обучение в астралното тяло, започва да живее в него така силно, че то не остава само в астралното тяло, а се отпечатва и в по-гъстото етерно тяло.
Когато ученикът трябваше да се издигне от обучението към виждането, това, което той е приел като учение, трябваше да произведе своето действие.
Ето защо в древните епохи на Индия, Персия, Египет и Гърция периодът на учение завършваше с един заключителен акт, който се състоеше в следното: ученикът минаваше през една последна подготовка, състояща се не от учение, а от медитация. Той трябваше да практикува определени, упражнения, предназначени да развият в не го вътрешна твърдост, вътрешно спокойствие и вътрешна обективност. Той беше подготвен така, че неговото астрално тяло да бъде напълно пригодено за духовните светове; а завършекът на тази подготовка беше, че в подходящия момент той беше потопен в продължение на три дни в едно състояние, което може да се сравни със смъртта. Докато през Атлантската епоха етерното тяло беше лесно отделимо от физическото, сега за целта човек трябваше да бъде потопен в такъв дълбок сън, приличащ на смъртта. Тогава той беше поставен било в един вид гроб, било на кръст, на който беше завързан с въжета, било на някое друго място.
към текста >>
Той напускаше напълно своето физическо тяло и неговият собствен аз не упражняваше вече
действие
върху физическото му тяло.
Следователно всяко старо посвещение беше свързано с едно излъчване на етерното тяло от физическото и във всички следатлантски посвещения този подобен на смъртта сън, т.е. това физическо безсъзнание, беше едно необходимо условие. Чрез това човекът падаше под влиянието на един чужд аз, този на своя посветител, на своя учител.
Той напускаше напълно своето физическо тяло и неговият собствен аз не упражняваше вече действие върху физическото му тяло.
Главната цел на Христовия импулс е именно, азът на човека да мине през едно развитие, което почива изцяло на индивидуалните сили и което не го принуждава да мине през едно състояние по-ниско от това на аза, за да може да влезе в духовните светове. За това беше необходимо едно Същество да се пожертвува, за да приеме в едно човешко тяло Духа на Христа. В течение на много въплъщения един посветен се беше подготвил. докато се издигне до висотата на тази велика задача и да може в даден момент на своя живот да излъчи вън от себе си своя личен аз, за да приеме на негово място Духа на Христа. Това именно описва в сцената на кръщението в реката Йордан Евангелието на Йоана.
към текста >>
В миналото
действие
то на духовните същества целеше подържането на една любов, която почиваше на кръвните връзки.
Опитайте се сега да сравните това, което току що казахме, с казаното във вчерашната сказка.
В миналото действието на духовните същества целеше подържането на една любов, която почиваше на кръвните връзки.
Обаче луциферическите духове бяха въздействували на човека и бяха го накарали да намери своята собствена индивидуалност. Луцифер беше сътрудничил с най-висшите духовни същества и постепенно кръвните връзки бяха разхлабени. Това Вие сами можете да проследите в историята. /Вижте например, каква смесица от народи представлява великата Римска империя/. Кръвните връзки отслабват, а личността се утвърждава все повече.
към текста >>
Постепенно с нарастването на самосъзнанието под
действие
то на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия свят и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява.
Луцифер беше сътрудничил с най-висшите духовни същества и постепенно кръвните връзки бяха разхлабени. Това Вие сами можете да проследите в историята. /Вижте например, каква смесица от народи представлява великата Римска империя/. Кръвните връзки отслабват, а личността се утвърждава все повече. Но в замяна на това хората изгубиха връзката с духовния свят и обикнаха Земята, физическия свят.
Постепенно с нарастването на самосъзнанието под действието на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия свят и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява.
Действието на Йоан Кръстител беше внесло вече едно съществено събитие; то беше позволило на човека да запази своята индивидуалност и през време на потопяването във водата да намери отново своето духовно отечество, което в миналото той наричаше "богове", когато още живееше в гъстите пари изпълващи атмосферата. Споменът, че е живял някога в духовните божествени светове, оживяваше тогава отново в него и въпреки, че човекът беше станал един Аз, той се подготвяше по този начин да си създаде нови връзки със своите себеподобни, но този път връзки почиващи на една духовна любов. Ето как можем да охарактеризираме от друга гледна точка Христовото събитие. Христос представлява онази духовна сила на Любовта, която слиза на нашата Земя, сила, която днес е още само в началото на своето действие. В светлината на Евангелието на Йоана и на Лука трябва да следваме тази мисъл, че Христовият импулс е духовната Любов.
към текста >>
Действие
то на Йоан Кръстител беше внесло вече едно съществено събитие; то беше позволило на човека да запази своята индивидуалност и през време на потопяването във водата да намери отново своето духовно отечество, което в миналото той наричаше "богове", когато още живееше в гъстите пари изпълващи атмосферата.
Това Вие сами можете да проследите в историята. /Вижте например, каква смесица от народи представлява великата Римска империя/. Кръвните връзки отслабват, а личността се утвърждава все повече. Но в замяна на това хората изгубиха връзката с духовния свят и обикнаха Земята, физическия свят. Постепенно с нарастването на самосъзнанието под действието на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия свят и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява.
Действието на Йоан Кръстител беше внесло вече едно съществено събитие; то беше позволило на човека да запази своята индивидуалност и през време на потопяването във водата да намери отново своето духовно отечество, което в миналото той наричаше "богове", когато още живееше в гъстите пари изпълващи атмосферата.
Споменът, че е живял някога в духовните божествени светове, оживяваше тогава отново в него и въпреки, че човекът беше станал един Аз, той се подготвяше по този начин да си създаде нови връзки със своите себеподобни, но този път връзки почиващи на една духовна любов. Ето как можем да охарактеризираме от друга гледна точка Христовото събитие. Христос представлява онази духовна сила на Любовта, която слиза на нашата Земя, сила, която днес е още само в началото на своето действие. В светлината на Евангелието на Йоана и на Лука трябва да следваме тази мисъл, че Христовият импулс е духовната Любов. Любовта чрез която различни до тогава човешки "Азове" ще се сближат отново все повече и повече, но чрез вътрешния подтик на душата.
към текста >>
Христос представлява онази духовна сила на Любовта, която слиза на нашата Земя, сила, която днес е още само в началото на своето
действие
.
Но в замяна на това хората изгубиха връзката с духовния свят и обикнаха Земята, физическия свят. Постепенно с нарастването на самосъзнанието под действието на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия свят и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява. Действието на Йоан Кръстител беше внесло вече едно съществено събитие; то беше позволило на човека да запази своята индивидуалност и през време на потопяването във водата да намери отново своето духовно отечество, което в миналото той наричаше "богове", когато още живееше в гъстите пари изпълващи атмосферата. Споменът, че е живял някога в духовните божествени светове, оживяваше тогава отново в него и въпреки, че човекът беше станал един Аз, той се подготвяше по този начин да си създаде нови връзки със своите себеподобни, но този път връзки почиващи на една духовна любов. Ето как можем да охарактеризираме от друга гледна точка Христовото събитие.
Христос представлява онази духовна сила на Любовта, която слиза на нашата Земя, сила, която днес е още само в началото на своето действие.
В светлината на Евангелието на Йоана и на Лука трябва да следваме тази мисъл, че Христовият импулс е духовната Любов. Любовта чрез която различни до тогава човешки "Азове" ще се сближат отново все повече и повече, но чрез вътрешния подтик на душата. До сега хората само са предчувствували това, което Христос е станал за света; защото този идеал е осъществен още твърде малко. Силата на разделянето, която е резултат от действията на Луцифер все още съществува и Христовият Принцип действува не от дълго време. Въпреки че днес хората се стремят да осъществят хармония и съгласие на душите в някои външни области на живота, те още не подозират какво би могла да бъде тази хармония за най-интимните и най-важни неща на живота, ако те предчувствуват това, то е по-скоро като една отвлечена идея, която в тази област има твърде малка стойност.
към текста >>
В действителност Християнството се намира още в началото на своето истинско
действие
; то все повече и повече ще проникне в душите на хората и ще облагороди техния Аз.
В светлината на Евангелието на Йоана и на Лука трябва да следваме тази мисъл, че Христовият импулс е духовната Любов. Любовта чрез която различни до тогава човешки "Азове" ще се сближат отново все повече и повече, но чрез вътрешния подтик на душата. До сега хората само са предчувствували това, което Христос е станал за света; защото този идеал е осъществен още твърде малко. Силата на разделянето, която е резултат от действията на Луцифер все още съществува и Христовият Принцип действува не от дълго време. Въпреки че днес хората се стремят да осъществят хармония и съгласие на душите в някои външни области на живота, те още не подозират какво би могла да бъде тази хармония за най-интимните и най-важни неща на живота, ако те предчувствуват това, то е по-скоро като една отвлечена идея, която в тази област има твърде малка стойност.
В действителност Християнството се намира още в началото на своето истинско действие; то все повече и повече ще проникне в душите на хората и ще облагороди техния Аз.
Младите още народи долавят това. Те виждат, че за да вървят напред, трябва да се съединят със силата на Христа, да се проникнат от тази сила. Един съвременен мислител, изпълнител на завета на великия руски философ Соловьов, казва: "Християнството трябва да направи от нас един обединен народ; ако не, тогава ние ще изгубим нашия Аз и заедно с него възможността да станем някога един народ! "Това са велики думи на християнин, родени от една мощна мисъл. Но те ни карат да почувствуваме, колко много е необходимо Християнството да проникне до дъното на нашата душа.
към текста >>
14.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И какво е физическото
действие
от това?
Но в нашата епоха, когато всичко духовно е така да се каже погребано под булото на материалността, за да може да бъде намерено там чрез един нов духовен път, ние още чувствуваме в нас явления, които ни идват от минали времена, когато духът беше запазил още цялата си сила, и които ни показват достатъчно, по какъв начин действува духът. Нека споменем днес два примера: чувството на срам и чувството на уплаха, на страх. Първо нека отбележим, че е лесно да изброим всички хипотези, които се създават за обяснението на тези две чувства. Ние познаваме тези хипотези, но нарочно ги оставяме настрана. Когато човек се срамува, той изпитва вътрешно нужда да скрие от окръжаващите го това, което остава в неговата душа.
И какво е физическото действие от това?
Кръвта нахлува в лицето и произвежда изчервяването. Така следователно, под действието на едно движение на душата, каквото е чувството на срам, нещо се изменя в кръвообръщението. Кръвта е изтласкана към периферията и нейното движение което е едно физическо явление се намира изменено чрез едно духовно явление. Когато човек изпитва страх, това значи, че той търси да се брани против нещо, което счита, че го застрашава: той прибледнява, кръвта се оттегля от периферията към центъра. И тук също едно външно явление е произведено от едно движение на душата Спомнете си, че кръвта е израз на Аза.
към текста >>
Така следователно, под
действие
то на едно движение на душата, каквото е чувството на срам, нещо се изменя в кръвообръщението.
Първо нека отбележим, че е лесно да изброим всички хипотези, които се създават за обяснението на тези две чувства. Ние познаваме тези хипотези, но нарочно ги оставяме настрана. Когато човек се срамува, той изпитва вътрешно нужда да скрие от окръжаващите го това, което остава в неговата душа. И какво е физическото действие от това? Кръвта нахлува в лицето и произвежда изчервяването.
Така следователно, под действието на едно движение на душата, каквото е чувството на срам, нещо се изменя в кръвообръщението.
Кръвта е изтласкана към периферията и нейното движение което е едно физическо явление се намира изменено чрез едно духовно явление. Когато човек изпитва страх, това значи, че той търси да се брани против нещо, което счита, че го застрашава: той прибледнява, кръвта се оттегля от периферията към центъра. И тук също едно външно явление е произведено от едно движение на душата Спомнете си, че кръвта е израз на Аза. Какъв е подтикът на един човек, който вижда, че към него се приближава една опасност? Той ще събере своите сили, ще ги концентрира.
към текста >>
Същото е и
действие
то за сълзите, които са резултат на едно състояние на душата.
И тук също едно външно явление е произведено от едно движение на душата Спомнете си, че кръвта е израз на Аза. Какъв е подтикът на един човек, който вижда, че към него се приближава една опасност? Той ще събере своите сили, ще ги концентрира. А Азът, който иска да се съсредоточи в себе си, привлича също и кръвта към центъра на съществото. Ето следователно примери, които ни показват физически действия, предизвикани от движения на духа и на душата.
Същото е и действието за сълзите, които са резултат на едно състояние на душата.
Тук няма някакви тайнствени физически влияния, които изкарват сълзите от очите и които после правят човека тъжен, защото той вижда да му текат сълзите По този начин материалистичното схващане обръща с главата надолу всички неща, даже и най-простите. Човешките злини и тяхната връзка с това, което става в душата, се схващат в нашата епоха под една форма, която е напълно обърната с главата надолу чрез материалистичното разбиране. Но това, което е важно за сега, е разберем, че едно физическо явление е наистина резултат от това, което става в душата, даже и когато изглежда не е така; когато ни се струва, че едно физическо явление се обяснява чрез самото себе си, трябва постепенно да си дадем сметка, че още не сме стигнали до там да познаем истинската причина, духовната причина. Днес хората никак не са склонни да познаят веднага духа там, където той се намира. Ученият изучава как човекът се развива от зародиша до състоянието на възрастен.
към текста >>
Да вземем като пример един човек, който абсолютно отрича съществуването на духа и на душата и който не разбира също, че едно духовно
действие
може да се изрази в един такъв случай като този, да речем, на хипертрофията на черния дроб.
Да вземем като пример един човек, който абсолютно отрича съществуването на духа и на душата и който не разбира също, че едно духовно действие може да се изрази в един такъв случай като този, да речем, на хипертрофията на черния дроб.
Под влиянието на Духовната наука един друг човек приема идеята за това проникване на духовното в материята, която отначало е за него само едно предчувствие. после се превръща във вяра, и най-после става познание, свръхсетивно наблюдение на духа. Ето следователно двама души, от които единият отрича духа и се задоволява да наблюдава само със своите сетива, а другият има това, което може да се нарече "волята да познае духа". Този, който отказва да познае духа, постепенно става слаб; защото не давайки храна на своя дух такава храна може да бъде само духовното познание той го оставя да гладува, да пресъхне. Този дух става слаб; той не издържа под натиска на всичко, което в организма не съдържа подтика на духа, принципа на организацията.
към текста >>
Ако се знаеше, какво донася човек като духовна заложба от миналото въплъщение, би се разбрало какво
действие
има то наред с действията на наследствеността.
Но към тези разположения се прибавя това, което детето донася от своите минали въплъщения. Вие знаете, че днес за да обяснят болестите прибягват към призоваването на наследствените разположения. Днес се злоупотребява с този израз, който все пак от известна гледна точка е оправдан. Щом даден човек прояви някаква черта, която се намира у неговите прадеди, призовава се наследствеността. И понеже не се познава това, което духовните сили донасят от миналите съществувания, вярва се, че тези наследствени разположения упражняват едно непреодолимо влияние.
Ако се знаеше, какво донася човек като духовна заложба от миналото въплъщение, би се разбрало какво действие има то наред с действията на наследствеността.
Тогава хората биха знаели, че увеличавайки духовната сила, тя ще вземе надмощие над материалната част, т.е. над наследствените фактори. Човек, който би се издигнал до духовното познание, би могъл да си каже; колкото и силна да бъде наследствеността в мене, аз мога да увелича моята духовна сила и благодарение на нея да възтържествувам над наследствените разположения. Но когато човек не работи над своята духовна природа, в която не влиза нищо от наследствеността, той става роб на предадените от родителите черти; така ние виждаме, как суеверията на материализма ни обвързват все повече във веригите на наследствеността. Хората ще бъдат напълно оковани в нея, ако във всеки момент не възтържествуват върху миналото чрез един силен подтик на духа.
към текста >>
Нека не се мисли, че някой би могъл да обгърне с един поглед всичко, което влиза тук в
действие
.
Човекът не е един изолиран индивид в света. Той е част от едно цяло и неговата духовна природа трябва още да укрепне. Но когато той е оставил тази духовна природа да отслабне, даже ако сега дава храна на своя дух, той няма още достатъчно сили да възтържествува над това, което идва от физическата страна. Неговата духовна работа ще донесе плодове най-малко в следващото въплъщение, в следващото прераждане. Всичко зависи от отношението, което човек заема спрямо духа.
Нека не се мисли, че някой би могъл да обгърне с един поглед всичко, което влиза тук в действие.
към текста >>
И това, което трябва да разберем е, че винаги е възможно да получим
действие
то на духа и чрез това да добием по-голям контрол над цялото наше същество.
Би ли достигнал той тогава даже и четиридесет години? Твърде е възможно, благодарение на Антропософията неговият живот да се е удължил до 43 години. Колкото повече Антропософията прониква живота, толкова повече нейното въздействие се чувствува в него. Ако някой иска да види тези последствия веднага в периода, който протича между раждането и смъртта, той действува само с егоистични цели и усвоява Антропософията само с оглед на лична изгода; ако иска да я усвои за благото на човечеството, той ще я притежава, в всички свои бъдещи прераждания. Човек наистина може да повлияе на своя дух, като се залови да укрепне своята духовна природа.
И това, което трябва да разберем е, че винаги е възможно да получим действието на духа и чрез това да добием по-голям контрол над цялото наше същество.
Кое е най-действеното средство, при нашето настояще развитие, за да получи така в нас действието на духа?
към текста >>
Кое е най-действеното средство, при нашето настояще развитие, за да получи така в нас
действие
то на духа?
Твърде е възможно, благодарение на Антропософията неговият живот да се е удължил до 43 години. Колкото повече Антропософията прониква живота, толкова повече нейното въздействие се чувствува в него. Ако някой иска да види тези последствия веднага в периода, който протича между раждането и смъртта, той действува само с егоистични цели и усвоява Антропософията само с оглед на лична изгода; ако иска да я усвои за благото на човечеството, той ще я притежава, в всички свои бъдещи прераждания. Човек наистина може да повлияе на своя дух, като се залови да укрепне своята духовна природа. И това, което трябва да разберем е, че винаги е възможно да получим действието на духа и чрез това да добием по-голям контрол над цялото наше същество.
Кое е най-действеното средство, при нашето настояще развитие, за да получи така в нас действието на духа?
към текста >>
Кръщението не се извършва с помощта на някакъв физически фактор, но чрез едно
действие
на духа и без обикновеното съзнание да изпита и най-малкото смущение.
Така чрез Христовия импулс в света е проникнало нещо, което позволява на човека да действува върху това, което прави да пулсира кръвта в неговото тяло. Тук вече нямаме едно ненормално състояние, нямаме потопяване във водата, а единствено всемогъщото влияние на индивидуалността на Христа.
Кръщението не се извършва с помощта на някакъв физически фактор, но чрез едно действие на духа и без обикновеното съзнание да изпита и най-малкото смущение.
Чрез духовния импулс на Христа в тялото се влива нещо, което не може да бъде обикновено предизвикано освен чрез физически и физиологически действия, вътрешният огън, който се изразява в движението на кръвта. Йоан Кръстител още потопяваше своите ученици във водата; етерното тяло се отделяше и кръщаващият се можеше да види духовния свят. Но когато Христовият импулс е този, който действува, всичко, което става в астралното тяло се влива в етерното тяло и човек става ясновиждащ. Ето как трябва да се разбира изразът: кръщение с дух и огън. Вие долавяте също разликата между кръщението на Йоана и кръщението на Христа чак в действителните факти.
към текста >>
15.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той става тук такъв мощен импулс за цялото развитие на човечеството на Земята, че упражнява и днес същото
действие
, каквото е упражнявало в миналото посвещението, което става все по-опасно за живота на човека и което се състоеше в отделянето на етерното тяло вън от физическото.
От предишната сказка можахме да извлечем констатацията: Христовият Импулс, след като е действувал чрез Исуса от Назарет, се е съединил с развитието на Земята.
Той става тук такъв мощен импулс за цялото развитие на човечеството на Земята, че упражнява и днес същото действие, каквото е упражнявало в миналото посвещението, което става все по-опасно за живота на човека и което се състоеше в отделянето на етерното тяло вън от физическото.
Така силно действува Христовият импулс върху съзнанието. Но не трябва да мислите, че такава дълбока промяна е могла да стане внезапно. Тя трябваше бавно да проникне в развитието и да добие постепенно своята сила. Необходимо беше следователно да стане един преход чрез възкресението на Лазара, който също трябваше да бъде потопен три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта. Въпреки това, трябва да си дадем сметка, че това състояние е било различно от онова на древните посветени.
към текста >>
Следователно не беше необходимо да предизвика по изкуствен начин онова трансово състояние, което да отдели етерното тяло; това състояние настъпи от само себе си под могъщото
действие
на Христа.
Тя трябваше бавно да проникне в развитието и да добие постепенно своята сила. Необходимо беше следователно да стане един преход чрез възкресението на Лазара, който също трябваше да бъде потопен три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта. Въпреки това, трябва да си дадем сметка, че това състояние е било различно от онова на древните посветени. То не е било предизвикано изкуствено, както това ставаше при древните процедури, които излъчваха етерното тяло по начин, който не мога да опиша тук. У Лазара всичко става естествено; Вие знаете вече от Евангелията, че Христос познаваше Лазара и, неговите сестри Марта и Мария от по-рано; защото казва се: "Господ го обичаше", което означава, че Христос отдавна упражняваше своето мощно влияние върху Лазара... И го беше подготвил по този начин.
Следователно не беше необходимо да предизвика по изкуствен начин онова трансово състояние, което да отдели етерното тяло; това състояние настъпи от само себе си под могъщото действие на Христа.
Лазар умря така да се каже за външния свят в течение на три дни и половина; през това време той доби съществени опитности и само последният акт, събуждането, имаше нужда от намесата на Христа. Този, който знае, какво е станало в този момент, намира отново отзвука на древните посвещения в думите, който Христос произнесе тогава:
към текста >>
16.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В миналото хората, които бяха чувствителни към тези влияния, бяха мнозина; следователно не трябва да бъдем изненадани, че тогава болестите са били лекувани чрез духовни средства и че даже някои резултати, които днес се получават чрез механически средства, тогава са били получавани чрез това
действие
на душата.
Животът на човечеството имаше в миналото една съвършено различна форма. Тогава никой не би се учудил виждайки как някой упражнява влияние върху душата на другия. Все пак трябва да отбележим, че това влияние не можеше да се упражни освен след като минаваше през две или повече човешки същества. Даже и в наше време човек може да си представи, че един човек надарен със силата на Христа се явява между хората, но онези, които биха повярвали в него, биха били твърде малцина, те биха били единици, така щото той не би могъл да осъществи това, което трябва да мине от една душа към друга. Не е достатъчно само човек да иска да действува; необходимо е също да има същества, които да приемат това влияние.
В миналото хората, които бяха чувствителни към тези влияния, бяха мнозина; следователно не трябва да бъдем изненадани, че тогава болестите са били лекувани чрез духовни средства и че даже някои резултати, които днес се получават чрез механически средства, тогава са били получавани чрез това действие на душата.
Явяването на Христа е станало на една съвършено определено епоха. През тази епоха още имаше известни остатъци, наследени от Атлантската епоха, още съществуваха известни духовни течения. Човечеството трябваше да навлезе все повече и повече в материята и чрез това изгуби способността да действува чрез духа. Именно в този момент трябваше да дойде Христовият импулс и да действува дълбоко върху онези, които още бяха чувствителни на влиянието на духа.
към текста >>
Аз вече Ви казах, че за да бъде произведено едно
действие
, необходим е не само този, който трябва да го извърши, но също и тези, които са способни да го приемат.
Защо, например, се споменава по особен начин, в чудото на сватбата от Кана галилейска, че това чудо е станало в "Кана от Галилея"? Можете да търсите навсякъде в тогавашна Пале стина, но никъде не ще намерите друго населено място с името Кана. Защо тогава беше необходимо да се прибавя специалното прилагателно "галилейска"? Защото е било важно да се изтъкне, че извършеното чудо трябваше да стане именно в Галилея; т.е. Христос не би намерил на други места освен в Галилея това, което позволи да се произведе това събитие.
Аз вече Ви казах, че за да бъде произведено едно действие, необходим е не само този, който трябва да го извърши, но също и тези, които са способни да го приемат.
Христос не би могъл да се прояви за първи път сред юдейството общество; за това беше необходима Галилея, чието население беше смесица от няколко раси. Тази смесица от най-различни народности беше заличила в Галилея кръвните връзки и особено онази изключителна вяра в тези кръвни връзки, която съществуваше в Юдея у еврейския народ. Населението на Галилея беше напълно смесено. Но кое беше това, за което Христос трябваше да се чувствува особено призван с оглед на неговата мисия?
към текста >>
У тях Христос не би на мерил силата, необходима за да започне
действие
то, което трябва да лъчезари от неговата душа към другите души.
Силата на вътрешната опитност, предаде на в думите: Аз и Отец Авраам сме едно, е тази, която е предизвикала събитията, които днес наричаме чудеса, с които е изпълнен Старият Завет. Но когато наближи времето човечеството да излезе от тази форма на съзнанието, тази сила постепенно намаля. Ето защо Христос не можеше да отиде при онези, които от една страна бяха вече изгубили магическата сила на кръвта, но които от друга страна сляпо вярваха в кръвните връзки.
У тях Христос не би на мерил силата, необходима за да започне действието, което трябва да лъчезари от неговата душа към другите души.
Той се обърна към онези, у които смешението на кръвта беше угасило тази вяра, той отиде у галилейците и от там започна своята мисия. Там именно той намери една смесица от народи, където смешение то на кръвта беше станало до значителна степен. Там се бяха събрали най-различни племена, у които по-рано кръвните връзки бяха в сила, и това смешение от племена представляваше първия преход към едно ново състояние. У тях още живееше чувството, че техните бащи са притежавали едно съвършено различно състояние на съзнанието, че те са притежавали магически сили, които съединяваха душите. Чрез тях Христос можа да предприеме новата мисия да даде на човечеството едно себесъзнание, което да не зависим вече от кръвта, онова съзнание, което си казва: Аз съм свързан чрез самия себе си с Духовния Отец, с, Отца, чиято кръв вече не тече през поколенията, но чиято вътрешна сила стига до всяка индивидуална душа, този Аз, който е в мене и който е направо свързан с Духовния Отец, този аз беше преди Авраам да бъде.
към текста >>
И днес бих те срещнали любители на виното, които на драго сърце биха се съгласили да пият вода, ако тя имаше вкуса на виното и ако чрез някакво
действие
тя би имала същото
действие
върху техния организъм.
Какво би се случило на една от тези древни сватби, ако питието, от което имаха нужда, виното например, би липсвало? Достатъчно би било между тези така тясно сродени хора да се явят благоприятни обстоятелства и чрез магическата сила на любовта, основана на кръвното родство, водата подадена вместо вино при един по-късен час на празненството да има вкуса на виното. Толкова голяма беше психическата сила на тези хора едни върху други. Ако магическата сила на едного от тях би се разпростряла върху другите, те биха почувствували, че пият вино. Не казвайте: Но това вино не би било нищо друго освен вода Всеки разумен човек допуска, че за хората нещата са това, което те са за техния организъм, това, което те стават за този организъм, а не това, което те изглеждат да са.
И днес бих те срещнали любители на виното, които на драго сърце биха се съгласили да пият вода, ако тя имаше вкуса на виното и ако чрез някакво действие тя би имала същото действие върху техния организъм.
И не е необходимо нещо повече, за да изглежда тя за хората като вино. Следователно, какво беше необходимо, за да стане едно чудо и за да се превърне водата, намираща се в делвите, във вино, в момента когато я вземаха от там? Необходима беше магическата сила произлизаща от тясното родство на кръвта. Наистина силата за да имат това усещане съществуваше действително в душите на тези, които участвуваха в сватбата от Кана Галилейска. Необходимо беше още да се създаде една връзка.
към текста >>
И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела
действие
чак до физическия елемент на човешкото тяло.
Тази вода, която още не беше изгубила силите, както всеки елемент притежава докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима. В Евангелието няма нито една излишна дума. Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея. От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе", чудото описано от Евангелието може да стане. Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то; изрично е казано, че той не беше видял какво беше станало, а само слугите бяха видели.
И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела действие чак до физическия елемент на човешкото тяло.
Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да предаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат? В нея живееше това убеждение, че този, когото другите наричаха неин син, беше станал дух на Земята. Тогава голямата сила, която живееше в нейната душа, съединена със силата, която живееше в Исуса действуваща от него към нея можа да има резултата, който знаем.
към текста >>
Така това първо чудо и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия свят можа да бъде упражнено едно
действие
, което идваше от хармонията на душите, от това, което още беше свързано с кръвните връзки.
Така това първо чудо и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия свят можа да бъде упражнено едно действие, което идваше от хармонията на душите, от това, което още беше свързано с кръвните връзки.
В това първо чудо Христовата сила се проявява най-малко. Тя още имаше нужда да бъде подкрепена от силите на майчината душа и от силите на природата, които се намират в прясно черпената вода. Тук Христовата сила се намира още в своята най-слаба проява. Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето действие Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите души, за да се прояви действието; гостите също стигат до убеждението, че водата има вкуса на виното. Но една истинска сила нараства действувайки.
към текста >>
Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето
действие
Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите души, за да се прояви
действие
то; гостите също стигат до убеждението, че водата има вкуса на виното.
Така това първо чудо и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия свят можа да бъде упражнено едно действие, което идваше от хармонията на душите, от това, което още беше свързано с кръвните връзки. В това първо чудо Христовата сила се проявява най-малко. Тя още имаше нужда да бъде подкрепена от силите на майчината душа и от силите на природата, които се намират в прясно черпената вода. Тук Христовата сила се намира още в своята най-слаба проява.
Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето действие Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите души, за да се прояви действието; гостите също стигат до убеждението, че водата има вкуса на виното.
Но една истинска сила нараства действувайки. Вторият път, когато Христос трябва да упражни своята мощ, тази последната е вече нараснала. Ако е вярно, че всяка сила расте като се упражнява, това още повече важи за една духовна сила, когато при нейната първа употреба тя е дала добър резултат.
към текста >>
Действие
то на тези думи събуждат в душата на царския човек силата да вярва в това, което му се казва.
Ето и тук стоят една срещу друга две души: тази на Христа и тази на човека, чийто син е болен. А как действуват думите на Христа; "Иди си, твоят син е жив"?
Действието на тези думи събуждат в душата на царския човек силата да вярва в това, което му се казва.
Тези две сили действуват заедно. Ако царският човек не би имал вярата, неговият син не би бил излекуван. Така една сила действува върху другата, необходимо е присъствието и на двете. Тук вече ние виждаме как Христовата сила е нараснала до по-висока степен. Защото при сватбата от Кана още бяха необходими майчините сили, за да подкрепят действието на Христовата сила и дадат възможност да действува.
към текста >>
Защото при сватбата от Кана още бяха необходими майчините сили, за да подкрепят
действие
то на Христовата сила и дадат възможност да действува.
Действието на тези думи събуждат в душата на царския човек силата да вярва в това, което му се казва. Тези две сили действуват заедно. Ако царският човек не би имал вярата, неговият син не би бил излекуван. Така една сила действува върху другата, необходимо е присъствието и на двете. Тук вече ние виждаме как Христовата сила е нараснала до по-висока степен.
Защото при сватбата от Кана още бяха необходими майчините сили, за да подкрепят действието на Христовата сила и дадат възможност да действува.
Но сега Христовата сила може непосредствено да влее в душата на царския човек думите, които запалват неговата вяра.
към текста >>
Това, което ни интересувал момента е, че Христос е влял в тази душа е силата да извърши едно
действие
засяга що чак неговата морална природа.
Това, което Исус иска да каже с тези думи е, че болестта, която този човек има от 38 години, е свързана с неговия грях. Дали този грях е бил извършен в този или в един минал живот, това за сега не е важно.
Това, което ни интересувал момента е, че Христос е влял в тази душа е силата да извърши едно действие засяга що чак неговата морална природа.
Тук ние виждаме, че Христовата сила е нараснала още повече. Това, което бе извършено по-рано, може да се изрази чрез физически резултати. Но ето една болест, която, според казаното от самия Христос, е свързана с греха на болния. Следователно в този момент Христос може да се на меси и действува върху самата душа. В извършеното преди това чудо на него все още му беше необходима помощта на бащата.
към текста >>
Сега неговата сила прониква в душата на болния и това, което му дава още повече сила е, че
действие
то се извършва в съботен ден.
Тук ние виждаме, че Христовата сила е нараснала още повече. Това, което бе извършено по-рано, може да се изрази чрез физически резултати. Но ето една болест, която, според казаното от самия Христос, е свързана с греха на болния. Следователно в този момент Христос може да се на меси и действува върху самата душа. В извършеното преди това чудо на него все още му беше необходима помощта на бащата.
Сега неговата сила прониква в душата на болния и това, което му дава още повече сила е, че действието се извършва в съботен ден.
Съвременният човек е изгубил смисъла, на тези неща; обаче този, който живееше в духа на Стария
към текста >>
Учениците, които го заобикалят, участвуват в
действие
то.
За да извърни това, което му предстоеше, Христос Исус се обръща тук към душите на учениците, на тези, които бяха с него и които постепенно се издигаха до неговото равнище.
Учениците, които го заобикалят, участвуват в действието.
В този момент той може да събуди в тяхната душа вътрешната сила на милосърдието. Неговата сила се разлива върху тях. Нека отбележим тук, че неговата сила се повишава още повече. Преди това тя се беше разляла в душата на болния; сега тя се простира до душите на учениците му, добива по-високо напрежение, което, позволява да премине от Учителя в учениците; тя се разширява от душата на един човек до душите на другите. За да разберем какво може да произведе това действие, трябва да наблюдаваме това, което се произвежда, когато Христовата сила не действуваше сама, но възпламенявайки другите души разпростираше своето лъчезарене.
към текста >>
За да разберем какво може да произведе това
действие
, трябва да наблюдаваме това, което се произвежда, когато Христовата сила не действуваше сама, но възпламенявайки другите души разпростираше своето лъчезарене.
Учениците, които го заобикалят, участвуват в действието. В този момент той може да събуди в тяхната душа вътрешната сила на милосърдието. Неговата сила се разлива върху тях. Нека отбележим тук, че неговата сила се повишава още повече. Преди това тя се беше разляла в душата на болния; сега тя се простира до душите на учениците му, добива по-високо напрежение, което, позволява да премине от Учителя в учениците; тя се разширява от душата на един човек до душите на другите.
За да разберем какво може да произведе това действие, трябва да наблюдаваме това, което се произвежда, когато Христовата сила не действуваше сама, но възпламенявайки другите души разпростираше своето лъчезарене.
Днес не се среща вече такава вяра, достатъчно силна, за да разбере това, което е станало и което Духовната наука прави разбираемо.
към текста >>
Неговото
действие
се упражнява върху вечната индивидуалност на болния и засяга чак последствията от миналите му съществувания.
До сега тя беше действувала само върху това, което се предлага в настоящето; но сега тя действува върху това, което ще надживее смъртта и ще продължава да живее от един живот в друг. Тук Христос действува като представител на "Аз Съм". Вливайки своята, сила в "Аз Съм", Богът. Христос изявявайки се на Бога в човека, той дава на човека силата да се изцели от вътре чрез самия себе си. Христос проникнало до вътрешната светиня на душата.
Неговото действие се упражнява върху вечната индивидуалност на болния и засяга чак последствията от миналите му съществувания.
към текста >>
17.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Аз Ви описах вече, как се извършваше последното
действие
на древното посвещение.
Христос слезе в един троичен организъм: физическо тяло, етерно тяло, и астрално тяло. Това показват думите, които звучат от глъбините на вселената: "Този е моят любим син, в който аз сам се изявявам! " Защото този е истинският текст, които трябва да бъде поставен на мястото на текста от обикновените преводи на Евангелията. Лесно може да се разбере, че слизането на Бога в троичния организъм на Исуса от Назарет е било придружено от дълбоки преобразувания, В древните посвещения биваше преобразен целият човек.
Аз Ви описах вече, как се извършваше последното действие на древното посвещение.
След като ученикът, посветен в тайните на боговете, е бил подготвян чрез учение и упражнения, той биваше потопен в течение на три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта; тогава неговото етерно тяло се отделяше от физиското и опитностите проникнали в астралното тяло можеха на свой ред да проникнат и в етерното тяло; това означава, че този, който биваше посвещаван, преминаваше от състоянието на "пречистен" в това на "озарен", т.е. в състоянието на такъв, който съзерцава духовния свят. Тогава той имаше известна власт над своето тяло в онези времена, когато все още можеха да се практикуват посвещения от този род. Когато отново се връщаше в своето физическо тяло, той добиваше пълна власт над някои тънки елементи на това физическо тяло. Някой би могъл да запита, дали беше възможно да се забележи тази власт, която по-светеният упражняваше над своите три тела, даже и върху своето физическо тяло.
към текста >>
Онзи, който е минал през известно посвещение, има още по-дълбока власт над своето тяло: той има възможността да упражнява напълно определено
действие
върху движенията на различните части на своя мозък, и т.н.
Ето защо този, който трябваше да победи смъртта на Земята, трябваше да стане господар на костната система, по същия начин, както Ви обясних, както беше господар на определени духовни способности. Ние имаме власт над нашата кръвоносна система само по един относителен начин. Например, чувството на срам изгонва кръвта от сърцето към лицето; чрез това душата действува върху кръвообращението; страхът предизвиква прибледняване, прави да нахлуе кръвта в сърцето. Когато сме тъжни, сълзите бликат от очите. Това са все действия, които показват властта на душата над тялото.
Онзи, който е минал през известно посвещение, има още по-дълбока власт над своето тяло: той има възможността да упражнява напълно определено действие върху движенията на различните части на своя мозък, и т.н.
към текста >>
Следователно това, което е станало в Кана от Галилея, трябваше да бъ-де извършено под
действие
то на един посветен, който беше надминал петата степен на посвещение.
Следователно това, което е станало в Кана от Галилея, трябваше да бъ-де извършено под действието на един посветен, който беше надминал петата степен на посвещение.
Авторът на Евангелието на Йоана под готвя по един чудесен начин събитията, които описва. Видяхте, че току що почерпената от извора вода беше съвършено различна от такава, която би стояла вече известно време в една делва, както едно текущо откъснато растение е съвършено различно от едно цвете, което увяхва в една ваза от няколко дена. И свързвайки се със силите на Земята чрез водата, която е прясно извадена, посветеният се свързва с духовната връзка, съществуваща между Христа и неговата майка. Той продължава действието, което самата Земя извършва за един по-продължителен период. В лозата Земята може да превърне водата във вино.
към текста >>
Той продължава
действие
то, което самата Земя извършва за един по-продължителен период.
Следователно това, което е станало в Кана от Галилея, трябваше да бъ-де извършено под действието на един посветен, който беше надминал петата степен на посвещение. Авторът на Евангелието на Йоана под готвя по един чудесен начин събитията, които описва. Видяхте, че току що почерпената от извора вода беше съвършено различна от такава, която би стояла вече известно време в една делва, както едно текущо откъснато растение е съвършено различно от едно цвете, което увяхва в една ваза от няколко дена. И свързвайки се със силите на Земята чрез водата, която е прясно извадена, посветеният се свързва с духовната връзка, съществуваща между Христа и неговата майка.
Той продължава действието, което самата Земя извършва за един по-продължителен период.
В лозата Земята може да превърне водата във вино. Христос, който се е доближил до Земята, който е станал Дух на Земята, действува в целия земен организъм; ако той е Христос, той трябва да може да направи това, което земята прави в лозата, да превърне водата във вино.
към текста >>
При изцелението на сина на царския човек и на болния при езерото Бетезда,
действие
то на Христа се простира отвъд онези, които се намират физически в негово присъствие.
При изцелението на сина на царския човек и на болния при езерото Бетезда, действието на Христа се простира отвъд онези, които се намират физически в негово присъствие.
На сватбата от Кана, когато беше влял своята сила в етерните тела на сватбарите, водата прие в техните уста вкуса на виното. Сега вече неговата сила не можеше да се ограничи във физическото тяло, а тя прониква душата. Тогава той може да действува посредством бащата върху болното дете, а също и върху прегрешилата душа онзи, който боледуваше от тридесет и осем години. Ако това действие беше проникнало само до етерното тяло, както в момента на превръщането на водата във вино, то не би било достатъчно. То трябваше да проникне в астралното тяло, защото астралното тяло е това, което върши прегрешенията.
към текста >>
Ако това
действие
беше проникнало само до етерното тяло, както в момента на превръщането на водата във вино, то не би било достатъчно.
При изцелението на сина на царския човек и на болния при езерото Бетезда, действието на Христа се простира отвъд онези, които се намират физически в негово присъствие. На сватбата от Кана, когато беше влял своята сила в етерните тела на сватбарите, водата прие в техните уста вкуса на виното. Сега вече неговата сила не можеше да се ограничи във физическото тяло, а тя прониква душата. Тогава той може да действува посредством бащата върху болното дете, а също и върху прегрешилата душа онзи, който боледуваше от тридесет и осем години.
Ако това действие беше проникнало само до етерното тяло, както в момента на превръщането на водата във вино, то не би било достатъчно.
То трябваше да проникне в астралното тяло, защото астралното тяло е това, което върши прегрешенията. За да проникне по-дълбоко в човешката личност, Христос трябваше да продължи да обработва троичната телесна обвивка на Исуса от Назарет. Не той са мият се изменя, но той усъвършенствува тези тела. И той върши това по такъв начин, че етерното тяло да бъде повече свободно от физическото тяло. Идва момента, когато този резултат е постигнат и когато етерното тяло добива чрез това по-голяма власт над физическото тяло, когато може да произведе по-мощни действия в него, да властвува над него в пълна сила.
към текста >>
Самото астрално тяло трябваше да действува по такъв начин, че да позволи на етерното тяло да упражнява това
действие
над физическото.
За да проникне по-дълбоко в човешката личност, Христос трябваше да продължи да обработва троичната телесна обвивка на Исуса от Назарет. Не той са мият се изменя, но той усъвършенствува тези тела. И той върши това по такъв начин, че етерното тяло да бъде повече свободно от физическото тяло. Идва момента, когато този резултат е постигнат и когато етерното тяло добива чрез това по-голяма власт над физическото тяло, когато може да произведе по-мощни действия в него, да властвува над него в пълна сила. Това, което беше започнало при кръщението извършено от Йоан Кръстител, трябваше да бъде про-дължено под едно пряко духовно влияние.
Самото астрално тяло трябваше да действува по такъв начин, че да позволи на етерното тяло да упражнява това действие над физическото.
Кога астралното тяло добива тази сила? То я добива, когато храни в себе си чувствата, които го поставят в хармония с външния свят и това което става в този свят, и когато побеждава особено човешкия егоизъм. А как си служи Христос с тялото на Исуса от Назарет? Евангелието на Йоана ни описва, как той се явява в храма, за да го очисти от тези, които развиват своя егоизъм и оскверняват храма чрез своята търговия. Така то добива възможността да каже по-късно, че неговото астрално тяло е станало достатъчно силно, за се възстанови в три дни физическото тяло, ако то бъде разрушено.
към текста >>
Това тяло можеше да се движи, без да се подчинява на
действие
то на законите на пространство то, да предизвиква и направлява духовните събития.
От тоя момент телесният елемент, даден чрез жертвата на Исуса от Назарет, беше добил власт над физическото тяло.
Това тяло можеше да се движи, без да се подчинява на действието на законите на пространство то, да предизвиква и направлява духовните събития.
И това действително става, както виждаме да ни се показва в главата следваща очистването на храма /гл. ІІІ/:
към текста >>
Трябваше душата да бъде толкова благородна в тези три обвивки, че тя да може да пренесе своето
действие
в други тела.
Тук "нощем" иска точно да каже, че тази среща между Исуса и Никодима е станала в астралния свят, в духовния свят, а не в рамките на дневното съзнание, Христос разговаря с Никодима намирайки се вън от физическото тяло, "нощем" когато астралното тяло е напуснало физическото и етерното тела. Така трите телесни обвивки на Исуса от Назарет бяха издигнати от Христа на висотата на действията, които трябваше да следват.
Трябваше душата да бъде толкова благородна в тези три обвивки, че тя да може да пренесе своето действие в други тела.
Това е нещо съвършено различно отколкото да бъде упражнявано просто едно влияние, както описахме това вчера. Следващият етап беше този на нахранването на петте хиляди и явяването върху водата на езерото. За да може де бъде видян Христос в своето тяло, без той да присъствува физически, необходимо беше още нещо друго; това нещо беше необходимо и за да бъде той видян и от други хора освен от неговите ученици. Трябва да четем правилно това място от Евангелието /гл.VІ, ст.22/, защото някой би могъл да каже: Аз искам да вярвам, че учениците му са го видели, но не, че и други хора са го видели.
към текста >>
18.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това състояние на нещата ще може да бъде изменено само с времето и постепенно и в човечеството ще се почувствува Христовото
действие
.
Наскоро Ви говорих, че този Христов Принцип ще успее да съедини ду-шите само постепенно; и като пример ви цитирах тези двама велики духове, от които всеки един смята, че възвестява истинското християнство, Толстой и Соловьов, но които се противопоставят един на друг така, че всеки счита другия за антихрист. Един конфликт на мненията би се превърнал във всеобщ конфликт, според еволюцията на кръвта, Не възразявайте, че около нас виждаме само войни и караници, въпреки че има две хиляди години вече откакто Христовото събитие е станало на Земята. Казах, че ние се намираме още в началото на неговия импулс. Омразата и борбите, които съществуват между хората, произлизат от това, че човечеството не се е проникнало още освен до слаба степен от Христовия Импулс и че това, което е съществувало преди неговото идване на Земята, още надделява.
Това състояние на нещата ще може да бъде изменено само с времето и постепенно и в човечеството ще се почувствува Христовото действие.
към текста >>
19.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Какво произведе
действие
то на луциферическите и ариманически същества във физическото тяло?
Но какво е била сетивната външност?
Какво произведе действието на луциферическите и ариманически същества във физическото тяло?
Те внесоха в него зародиша на покварата, на разложението, зародиша на смъртта. Този зародиш на смъртта би дал своите последни плодове в края на земното развитие, ако не беше дошъл Христос. Етерното тяло би било неспособно да ожитвори човека, всички физически тела биха станали жертва на разложението и самата мисия на Земята би пропаднала в смъртта. Всеки път, когато в този живот виждаме да се явява смъртта, това е един признак на всемирната смърт, която би могла да царува в края на земното развитие. Силата на живот, която е била дадена на човечеството, ще възтържествува само бавно и постепенно.
към текста >>
Той писал върху Христа; и този човек, който е бил голям учен, но който не е разбирал нищо от
действие
то на Христа върху човешкото мислене, пише: "разказват, че в Палестина живяла една съпружеска двойка, Йосиф и Мария, с които е свързана сектата на християните.
Така при идването на Христа влиянието на етерното тяло е вече започнало да се изгубва, що се отнася за познанието. Всичко това става постепенно. Христос донася един нов Импулс. Но естествено този Импулс не е приет от всички и особено той е останал чужд на някои области, а именно тези на познанието. Вижте например научните съчинения от времето на Римската империя, тези на Целз.
Той писал върху Христа; и този човек, който е бил голям учен, но който не е разбирал нищо от действието на Христа върху човешкото мислене, пише: "разказват, че в Палестина живяла една съпружеска двойка, Йосиф и Мария, с които е свързана сектата на християните.
Но всичко, което ни се разказва в това отношение е само легенда. Истината е, че жената на този Йосиф му изменила един ден с един римски военноначалник, наречен пантера. Йосиф не знаел, кой е бащата на неговото дете. "
към текста >>
Ако хвърлим един камък днес се казва, че камъкът запазва своето движение чрез силата на инерцията, докато той не е спрян чрез
действие
то на една друга сила.
Най-великите духове остават естествено деца на своя век даже и в своите мисли. Един човек като Галилей, например, не може да мисли в абсолютното, но съобразно със своята епоха. Неговото величие се състои именно в това, че положил основата на едно мислене което боговете са изостанали и което е станало чисто механично. С Галилей настъпва един голям поврат. Най-простото явление, така както физиката го обяснява днес, е било описвано съвсем различно преди него.
Ако хвърлим един камък днес се казва, че камъкът запазва своето движение чрез силата на инерцията, докато той не е спрян чрез действието на една друга сила.
Но преди Галилей са мислели, че за да продължава камъкът да се движи, необходимо е някой да продължава да го тласка. Зад камъка се намираше една активна сила. Галилей съвсем е обърнал начина на мислене, но той е сторил това по такъв начин, че хората са започнали да схващат света като един механизъм. И днешният идеал е да се обясни вселената механично и да се прогони от нея всяка духовна сила. Причината за това е именно, че онези части на човешкия мозък, които са инструмент на мисълта, днес са пресъхнали до такава степен, че не могат да вдъхнат никакъв нов живот на понятията, които все повече обедняват.
към текста >>
Тя ще бъде в състояние да проникне с живот изсъхналата част на човешкия мозък до такава степен, че той ще добие отново своята гъвкавост, а това ще бъде един пример за
действие
то на Христа, които възкресява отново това, което е умряло в човечеството.
Но днес, съществува една Антропософия! И тя ще донесе на човечеството все повече разбиране за Христа, вливайки чрез това все повече живот в етерното тяло.
Тя ще бъде в състояние да проникне с живот изсъхналата част на човешкия мозък до такава степен, че той ще добие отново своята гъвкавост, а това ще бъде един пример за действието на Христа, които възкресява отново това, което е умряло в човечеството.
Опасността за бъдещето ще бъде, че една все по-голяма част от човечеството може да загине. Но благодарение Христовия Импулс, на края на земното развитие. Всички части, които иначе биха загинали, отново ще оживеят, този Импулс прониква етерното тяло на вселената, с което е свързано етерното тяло на човека. Първият Импулс за това възкресение е бил даден в един определен момент, за който Евангелието на Йоана ни дава едно чудесно описание.
към текста >>
20.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Действие
то на Христовата Светлина и нейното отражение около земята под формата на духовна сфера.
Космическият смисъл на Голготската тайна. Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман. Смъртта носителка на живот. Първият импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце. Лъчезарността на Христовата Сила в етерното тяло на човека.
Действието на Христовата Светлина и нейното отражение около земята под формата на духовна сфера.
Святият Дух.
към текста >>
До този момент човечеството е носило последствията от
действие
то, което луциферическите и ариманически същества са упражнили върху него и които са потопили човека в майа, илюзия по отношение на външния свят.
До този момент човечеството е носило последствията от действието, което луциферическите и ариманически същества са упражнили върху него и които са потопили човека в майа, илюзия по отношение на външния свят.
Така дълго време човекът се е намирал и днес още се намира в едно състояния на погрешност, защото той възприема около себе си само сетивни, материални впечатления, които преработва в свои представи, без да вижда духа намиращ се зад тях. Следователно влиянието на Ариман му представя външния свят в една лъжлива светлина и той си съставя едно погрешно разбиране за духовния свят. Видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно възприятие. Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията. Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния свят не е само материя, но че зад физическото се намира духът.
към текста >>
Едно последствията на
действие
то на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията.
До този момент човечеството е носило последствията от действието, което луциферическите и ариманически същества са упражнили върху него и които са потопили човека в майа, илюзия по отношение на външния свят. Така дълго време човекът се е намирал и днес още се намира в едно състояния на погрешност, защото той възприема около себе си само сетивни, материални впечатления, които преработва в свои представи, без да вижда духа намиращ се зад тях. Следователно влиянието на Ариман му представя външния свят в една лъжлива светлина и той си съставя едно погрешно разбиране за духовния свят. Видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно възприятие.
Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията.
Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния свят не е само материя, но че зад физическото се намира духът. Това наследство бе изгубено и човекът все повече тласкан към физическия свят както и животът на неговите мисли. Ето кое превърна всички негови физически впечатления в погрешки. Ако не беше се упражнило действието на Христа, човекът би изгубил мъдростта на миналото и би останал да притежава само света на сетивата забравяйки, че съществува духовен свят. Неговите очи биха се затворили за този свят.
към текста >>
Ако не беше се упражнило
действие
то на Христа, човекът би изгубил мъдростта на миналото и би останал да притежава само света на сетивата забравяйки, че съществува духовен свят.
Видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно възприятие. Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията. Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния свят не е само материя, но че зад физическото се намира духът. Това наследство бе изгубено и човекът все повече тласкан към физическия свят както и животът на неговите мисли. Ето кое превърна всички негови физически впечатления в погрешки.
Ако не беше се упражнило действието на Христа, човекът би изгубил мъдростта на миналото и би останал да притежава само света на сетивата забравяйки, че съществува духовен свят.
Неговите очи биха се затворили за този свят.
към текста >>
И в момента, когато това трябваше да стане, съществото, което единствено можеше да обезвреди
действие
то на Луцифер и на Ариман, слезе на Земята изхвърляйки по този начин причината, която беше внесла смъртта в света.
И в момента, когато това трябваше да стане, съществото, което единствено можеше да обезвреди действието на Луцифер и на Ариман, слезе на Земята изхвърляйки по този начин причината, която беше внесла смъртта в света.
Необходимо беше това Същество никога да не е имало контакт с каквато и да е причина на смъртта, с други думи, с всичко, което беше създало греха, злото у човека. Защото ако смъртта беше засегна ла едно същество подчинено на влиянието на Луцифер-Ариман, това би било оправдано; но само една смърт без причина, приета от едно същество без грях, една съвършено невинна смърт можеше да бъде противоотрова на всяка смърт в греха.
към текста >>
И това, което хората добиват по този начин чрез
действие
то на Христа, се отразява в цялото всемирно пространство /с по-голяма или по-малка сила, според хората/, за да образува една лъчезареща сила.
От онова време насам нещо ново може да се яви в етерното тяло, над което смъртта няма власт, нещо живо, безсмъртно. Докато на Земята все още човекът ще изпада в илюзията на смъртта, това нещо ще избегне тази илюзия, ще бъде спасено от земните сили на разлагане.
И това, което хората добиват по този начин чрез действието на Христа, се отразява в цялото всемирно пространство /с по-голяма или по-малка сила, според хората/, за да образува една лъчезареща сила.
От тази сила около Земята ще се образува една сфера, която ще стане едно слънце. От оживотворените чрез Христовото действие етерни тела в атмосферата на Земята се образува една духовна сфера, а това не е друго освен отражението на Христовата светлина в земната атмосфера. Така отразената Христова светлина, последствие от неговото идване на Земята, това Христос нарича Святия Дух! Както от Голготската тайна насам Земята започва да става слънце, така тя започва да излъчва една творческа сила и да образува около себе си един духовен пръстен, който по-късно ще бъде като един вид планета около Земята.
към текста >>
От оживотворените чрез Христовото
действие
етерни тела в атмосферата на Земята се образува една духовна сфера, а това не е друго освен отражението на Христовата светлина в земната атмосфера.
От онова време насам нещо ново може да се яви в етерното тяло, над което смъртта няма власт, нещо живо, безсмъртно. Докато на Земята все още човекът ще изпада в илюзията на смъртта, това нещо ще избегне тази илюзия, ще бъде спасено от земните сили на разлагане. И това, което хората добиват по този начин чрез действието на Христа, се отразява в цялото всемирно пространство /с по-голяма или по-малка сила, според хората/, за да образува една лъчезареща сила. От тази сила около Земята ще се образува една сфера, която ще стане едно слънце.
От оживотворените чрез Христовото действие етерни тела в атмосферата на Земята се образува една духовна сфера, а това не е друго освен отражението на Христовата светлина в земната атмосфера.
Така отразената Христова светлина, последствие от неговото идване на Земята, това Христос нарича Святия Дух! Както от Голготската тайна насам Земята започва да става слънце, така тя започва да излъчва една творческа сила и да образува около себе си един духовен пръстен, който по-късно ще бъде като един вид планета около Земята.
към текста >>
През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното
действие
на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия свят.
Първо е имало една книга, която през първите векове на Християнството е учела същественото от това, което можеше да бъде разбрано относно Христовото събитие. Без съмнение, по отношение на цялото човечество, е имало само малцина хора, които са знаели точно, за какво се касаело. Тази първа книга за тълкуване на Христовото събитие, която е била дадена, ако не на избраниците, то поне на отбраните, беше Евангелието на Марка. Това Евангелие е съчинено именно по такъв начин, за да бъде лесно разбрано от хората на онази епоха.
През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното действие на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия свят.
У хората имаше склонност да си казват, че не временните блага са ценните; единственото съкровище е в човешката душа. Това е също епохата, когато Йоханес Таулер написа своята. книга "Бедният живот на Христа"; тогава най-добре е разбрано Евангелието на Лука. Ученик на апостол Павла, св.Лука е един от онези, които са преобразили павловото евангелие, за да го приспособи към своето време, така щото това, което най-много изпъква в него, е животът в беднота на Исуса от Назарет, роден в ясли покрай скромните овчари. А съчинението на Таулер е едно отражение на Евангелието на Лука.
към текста >>
21.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Какво искаха те да постигнат посредством човеците, върху които се упражни тяхното
действие
начиная от Атлантската епоха?
Какво е намерението на луциферическите и ариманически същества по отношение на физическия свят?
Какво искаха те да постигнат посредством човеците, върху които се упражни тяхното действие начиная от Атлантската епоха?
към текста >>
Погледнете даже една планина; ще дойде ден, когато
действие
то на вулканите или на атмосферните фактори ще направят тя да изчезне; смъртта би преминала връз нея.
Нека запитаме това растенията, който са наша радост. Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала. Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала. И човекът, така както го познаваме във физическия свят, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала. Ако неговият живот би бил продължен до безкрайност, той би забравил своя духовен произход.
Погледнете даже една планина; ще дойде ден, когато действието на вулканите или на атмосферните фактори ще направят тя да изчезне; смъртта би преминала връз нея.
Погледнете каквото искате в материалния свят, Вие не ще намерите нищо, което да не е подчинено на смъртта; всичко на Земята е потопено в смъртта! Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от духовния свят, ако то би се продължило. Човекът трябваше да дойде във физическия свят, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз. Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в духовния свят, обаче без съзнание и личност. Следователно, за да може да влезе там със своя аз, той трябва да оплодотвори своя земен живот напълно примесен със смъртта, така щото смъртта да стане там семето, от което ще израсте неговият вечен Аз.
към текста >>
Ако разрушаващото
действие
на смъртта може да се превърне в семе на вечния Аз, това е благодарение на Христовия Импулс.
Погледнете каквото искате в материалния свят, Вие не ще намерите нищо, което да не е подчинено на смъртта; всичко на Земята е потопено в смъртта! Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от духовния свят, ако то би се продължило. Човекът трябваше да дойде във физическия свят, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз. Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в духовния свят, обаче без съзнание и личност. Следователно, за да може да влезе там със своя аз, той трябва да оплодотвори своя земен живот напълно примесен със смъртта, така щото смъртта да стане там семето, от което ще израсте неговият вечен Аз.
Ако разрушаващото действие на смъртта може да се превърне в семе на вечния Аз, това е благодарение на Христовия Импулс.
На Голгота истинският образ на смъртта е показан за първи път пред човечеството. Защото Христос, отблясък на Отец, Синът, се е съединил със смъртта и тази смърт става изходна точка на един нов живот, на едно ново Слънце. От сега нататък, от момента на извоюването на вечния Аз, цялото ученическо време на човека може да се измени; Азът е спасен. Той става все повече образ и подобие на Христа. В нашето тяло тече една кръв на живота: червената артериална кръв, и една кръв на смъртта: тъмносинята венозна кръв.
към текста >>
От физическото до духовното всичко се развива под Христовото
действие
, така под неговото
действие
растат и степените, които отначало са били само една точка.
Така за всички онези, които имат нужда от един външен символ, за да извършат един духовен акт, а именно акта на съединяването с Христа, Светата Тайна Вечеря ще бъде едно средство за това, до деня, когато тяхната вътрешна сила ще бъде достатъчно голяма, когато те ще бъдат достатъчно изпълнени с Христа, за да могат до се съединят с него без физическо посредничество. Тайната Вечеря, причастието, е подготовката за мистичното съединение с Христа, казвам подготовка. Така трябва да разбираме тези неща.
От физическото до духовното всичко се развива под Христовото действие, така под неговото действие растат и степените, които отначало са били само една точка.
Причастието трябва да премине от физическото към духовното, за да доведе до истинско съединение с Христа. Ние можем да засегнем само бегло тези въпроси, защото не е възможно да ги разберем освен като ги приемем в цялото тяхно свещено величие.
към текста >>
Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това
действие
за цялото човечество.
Развивайки се човекът не престава да се учи. Но не само човекът се учи в течение на своето развитие; всички същества също се учат, от последното до най-възвишеното от божествените същества.
Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това действие за цялото човечество.
Но нека си зададем въпроса: не е ли стигнал Христос чрез това да се издигне с една степен по-високо? Да, това на истина е станало. Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш свят, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици. Един човек, който не е нито посветен, нито ясновидец, може, ако не да види, поне да разбере с помощта на физическия мозък първите шест степени на християнското посвещение. Седмата степан е достъпна само за онзи, който не е вече обвързан за физическия мозък и който знае, какво значи човек да мисли и да вижда без помощта на мозъка.
към текста >>
И с това иска да каже; "Вървете в пътя, който ви начертавам тук; бъдете такива, че да можете да кажете: ние не осъждаме; ние изоставяме греховете на закона на Кармическото възмездие." Ако хората следват това правило, те разбират закона на Кармата; няма нужда да им се налага една догма учението е доказано чрез
действие
то.
След това той запита другите, дали тяхната съвест е чиста, дали тя не ги упреква за някакъв извършен грях. Защото само в случай, че не чувствуват да са съгрешили в нещо, те биха имали право да не се чувствуват свързани през някаква нишка с греха на жената и да я съдят. Но такива каквито са, те не могат да знаят, дали те самите в един минал живот не са положили семето: а деянието, което сега осъждат или дали в един друг живот не са извършили същия грях. Всичко е записано в Кармата. Исус начертава знаците на Земята, която той вече е проникнал със своята Светлина; с други думи, той поверява на Земята Кармата, която това прелюбодействие ще породи.
И с това иска да каже; "Вървете в пътя, който ви начертавам тук; бъдете такива, че да можете да кажете: ние не осъждаме; ние изоставяме греховете на закона на Кармическото възмездие." Ако хората следват това правило, те разбират закона на Кармата; няма нужда да им се налага една догма учението е доказано чрез действието.
Това именно направи Христос.
към текста >>
Само той можеше да разбере
действие
то на едно същество, което след кръщението на реката Йордан беше станало господар на своето етерно тяло, а чрез това и на физическото тяло.
Тези неща можа да напише само ученикът, когото Христос беше посветил, Лазар-Йоан.
Само той можеше да разбере действието на едно същество, което след кръщението на реката Йордан беше станало господар на своето етерно тяло, а чрез това и на физическото тяло.
Той можеше да разбере как това, което не беше друго освен вода можеше да бъде превърнато, изменено така, че да действува в човешкия организъм като вино, как, разполагайки само с няколко риби и хлябове, това Същество можеше да действува така чрез силата на своето етерно тяло, че да бъде наситена цяла тълпа хора. Ето всичко, което ни обяснява авторът на Евангелието на Йоана: когато знаем да го четем. Казва ли той някъде, че хлябовете и рибите са били изядени по физически начин? Не. Но той казва ясно и всяка негова дума трябва да се претегли добре, че Христос разчупи хлябовете и благодари на небето /гл. VІ, ст. 11/:
към текста >>
Така трябва да разбираме
действие
то на духовния свят във физическия и да виждаме как подробностите са свързани заедно в това велико събитие на Земята, която се превръща в Слънце.
Те не бяха яли хлябовете. Те бяха се наситили от силата, която Христос беше получил като благодари на сферите, от където беше слязъл.
Така трябва да разбираме действието на духовния свят във физическия и да виждаме как подробностите са свързани заедно в това велико събитие на Земята, която се превръща в Слънце.
Всяка подробност заема своето място в това събитие. И ние схващаме също, че огромният импулс даден на Земята в този момент не може да завладее човечеството освен постепенно.
към текста >>
22.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Касаеше се тогава да се намери един преход на чувствата и духовните интереси, които произхождаха от един друг вид, макар и духовно-научно
действие
.
Нашето германско духовно-научно течение навършва вече седемгодишна работа. Преди седем години аз държах една сказка пред малък кръг хора в Берлин, които вече бяха слушали цяла редица от сказки, изнесе ни от мене. Тази сказка беше изнесена като прибавка към един друг цикъл от сказки. От тогава изминаха вече седем, малко по-малко от седем години.
Касаеше се тогава да се намери един преход на чувствата и духовните интереси, които произхождаха от един друг вид, макар и духовно-научно действие.
Касаеше се следователно да се намери прехода към течението на Духовната наука. И тогава беше налице възможността да се намери един добър преход. Сказката, за която споменавам, носеше заглавието "Децата на Луцифер". На тази сказка присъствуваше една публика, която възприемаше гледищата общо в литературно отношение. Изходната точка беше взета от творението, което вчера представихме, от драмата на Едуард Шуре "Децата на Луцифер".
към текста >>
Но този е великият закон на
действие
то в духовния свят, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение.
Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "Децата на Луцифер". Колцина между тези слушатели бяха слушали онази сказка, първото семе за нашата работа? Само една единствена дама се намираше между тях, между вчерашните слушатели, която беше слушала тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове. За тогавашните условия сказката не беше лошо посетена. Всички останали, които бяха слушали сказката, не се присъединят към нашето движение.
Но този е великият закон на действието в духовния свят, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение.
И ние можем да видим този закон потвърден именно с нашият случай. Виждате, че не е неправилно да свързваме словото и идеята на събитието с думата търпение и умение да чакаме. Да умеем да чакаме до като настъпят онези условия, които дават възможност да извлечем от лоното на времето онова, което сме оставили да узрее. Всяка човешка работа не е в състояние да направи нищо, без същевременно наред с нея да върви търпението и умението да се чака, без узряването, да играе определена роля.
към текста >>
Тя ще влезе в
действие
там, където хората я желаят, където искат да я имат.
Но тя може да чака, не се натрапва, има много търпение.
Тя ще влезе в действие там, където хората я желаят, където искат да я имат.
Несъмнено нашето движение трябва да върши своята работа с търпение, за да не стигне до там, че по-късно някога в света да се желае нещо, което още съвсем не съществува. О, в недалечно бъде ще има много области на човешкия живот, където ще има копнеж за тази работа. Ще има и такива области на човешкия живот, които днес презират тази работа като най-хаотично мечтателство, като най-лошокачествена фантастичност. Тази работа ще бъде желана, тя ще бъде желана от места, където днес съвсем не се очаква това, където днес и се посочва вратата като на едно съновидение. Но нашето движение предварително ще върши своята работа.
към текста >>
Работата е почвата, върху която може да се разцъфти първият наш принцип: братско съжителство, братско за дружно
действие
.
Ние не се нуждаем от вашата практика! Кой би могъл да бъде толкова пристрастен, да не вижда ясно това? Не е ли естествено да се направи първо опит да бъдем практични там, където действува светът на илюзията, върху почва, която е само илюзия на света? Когато сме достатъчно на ясно върху това, че даваме по един правилен начин в света на илюзията един образ на действителния свят, тогава чрез този свят на илюзията, на прекрасната илюзия, на художествената илюзия, ние можем да получим първата подбуда от онзи свят, чрез който боговете несъмнено ни говорят. Понеже чрез изкуството, когато то се схваща в истинския смисъл, ни говорят наистина боговете, чрез изкуството ние най-сигурно ще намерим вратата, за да проникнем постепенно с нашата практика в така наречените практически клонове на живота.
Работата е почвата, върху която може да се разцъфти първият наш принцип: братско съжителство, братско за дружно действие.
Ако се работи в посочения смисъл, тогава може да се провери в най-прекрасния смисъл, дали между хората е възможно да се развива съгласие, хармония и братство. Това, което се явява тогава пред очите като картина, както във вчерашното представление, се предхожда от някои други неща; и когато то е завършено, понякога зрителят не си съставя истинския образ за това, което го е предхождало. Това, което в нашия смисъл предхождаше представлението, може с пълно право да се нарече работа в смисъла на първия принцип на Духовната наука, принципа на съгласие и на братство, може да се нарече една задружна работа, едно задружно действие.
към текста >>
Това, което в нашия смисъл предхождаше представлението, може с пълно право да се нарече работа в смисъла на първия принцип на Духовната наука, принципа на съгласие и на братство, може да се нарече една задружна работа, едно задружно
действие
.
Когато сме достатъчно на ясно върху това, че даваме по един правилен начин в света на илюзията един образ на действителния свят, тогава чрез този свят на илюзията, на прекрасната илюзия, на художествената илюзия, ние можем да получим първата подбуда от онзи свят, чрез който боговете несъмнено ни говорят. Понеже чрез изкуството, когато то се схваща в истинския смисъл, ни говорят наистина боговете, чрез изкуството ние най-сигурно ще намерим вратата, за да проникнем постепенно с нашата практика в така наречените практически клонове на живота. Работата е почвата, върху която може да се разцъфти първият наш принцип: братско съжителство, братско за дружно действие. Ако се работи в посочения смисъл, тогава може да се провери в най-прекрасния смисъл, дали между хората е възможно да се развива съгласие, хармония и братство. Това, което се явява тогава пред очите като картина, както във вчерашното представление, се предхожда от някои други неща; и когато то е завършено, понякога зрителят не си съставя истинския образ за това, което го е предхождало.
Това, което в нашия смисъл предхождаше представлението, може с пълно право да се нарече работа в смисъла на първия принцип на Духовната наука, принципа на съгласие и на братство, може да се нарече една задружна работа, едно задружно действие.
към текста >>
Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с
действие
то, в хармония с
действие
то.
Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с действието, в хармония с действието.
Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова. Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа. С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот. Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство. За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място.
към текста >>
От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това
действие
, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа.
Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет.
От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа.
Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество!
към текста >>
Защото за човешкото
действие
вечността е раждането на онова, което узрява във времената.
И така ние градим върху Светлината, която извира от духовното познание; и така ние градим върху топлината, която извира от него и която ни изпълва, която може да ни изпълни с вяра и сигурност в нашата мисия. И ние действуваме в правия смисъл и по истински начин по-нататък между двата знака на звездата и кръста, "знаците на двата свята съединяващи се в любов", действуваме от момент на момент, действуваме с твърдата вяра, че когато в течение на времената правилно схващаме нашата задача, ние действуваме за това, за което човек трябва да действува, за вечността.
Защото за човешкото действие вечността е раждането на онова, което узрява във времената.
към текста >>
23.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ето защо за нормалния човек и през нощта тези сили на физическото тяло се намират като
действие
в астралното тяло и в Аза; и, както ще чуете, човек може да освободи своето астрално тяло и своя аз от въз
действие
то на физическото тяло само тогава, когато пристъпи към специални мероприятия, така щото астралното тяло може да образува своята собствена форма, т.е.
Но за да съдействува в това направление, за етерното тяло съществува по-голяма трудност отколкото за астралното тяло. В течение на всеки 24 часа все пак Азът и астралното тяло у човека винаги се намират бихме могли да кажем поне веднъж в щастливото положение, да бъдат свободни от физическото тяло. Докато се намират в човека, от сутринта, когато човек се събужда, до вечерта, когато той заспива, докато се намират във физическото тяло, астралното тяло и Азът са свързани със силите на това физическо тяло; и тези сили пречат на астралното тяло и на Аза да изградят собствени органи. Астралното тяло и Азът са тънки духовно-душевни същности; те така да се каже следват чрез своята еластичност силите на физическото тяло и приемат неговата форма.
Ето защо за нормалния човек и през нощта тези сили на физическото тяло се намират като действие в астралното тяло и в Аза; и, както ще чуете, човек може да освободи своето астрално тяло и своя аз от въздействието на физическото тяло само тогава, когато пристъпи към специални мероприятия, така щото астралното тяло може да образува своята собствена форма, т.е.
своите духовни очи, своите духовни уши. Все пак човек се намира в щастливото положение, че поне веднъж на 24 часа неговото астрално тяло се освобождава от физическото тяло; той има следователно възможност да действува направо върху това астрално тяло така, щото то да не следва по-нататък през нощта еластичността на физическото тяло, а да се подчинява на своята собствена еластичност.
към текста >>
Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето
действие
; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми.
Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни. Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа. Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене.
Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми.
Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз. И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене.
към текста >>
От това можете да видите, че
действие
то, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят.
Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света.
От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят.
Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм. Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
към текста >>
За такова едно задружно
действие
, каквото нормално може да настъпи само в момента на смъртта, за такова едно задружно
действие
трябва да се даде възможност на Аза, астралното тяло и етерното тяло, за да се проведе пълно ясновидство.
От някои сказки, които съм държал преди години тук, знаем, че само при смъртта настъпва онзи момент, когато физическото тяло остава само за себе си, а етерното тяло заедно с астралното тяло и Аза се отделя от физическото тяло. Днес не е необходимо да споменавам, какъв път хващат след смъртта и изминават до следващото раждане тези три члена на човешкото същество; искаме само ясно да си представим, че със смъртта е даден онзи момент, когато човекът се освобождава от физическото тяло и от всичко онова, което е изградено в това физическо тяло, освобождава се от физическите сетивни органи, от мозъка, този орган на физически действуващ ум. Тогава Азът, астралното тяло и етерното тяло са заедно по подходящи за тях начин; тогава те могат да действуват заедно. Ето за що от момента на смъртта, макар и първо за кратко време, по отношение на изминалия на Земята живот настъпва действително ясновидство. Това често сме споменавали в посочените сказки.
За такова едно задружно действие, каквото нормално може да настъпи само в момента на смъртта, за такова едно задружно действие трябва да се даде възможност на Аза, астралното тяло и етерното тяло, за да се проведе пълно ясновидство.
Следователно етерното тяло трябва да може да бъде освободено от онова състояние, в което то е вградено през време на нормалния живот: то също трябва да бъде в състояние да използува своята еластичност, да стане независимо от еластичността на физическото тяло, както става с астралното тяло през нощта. За целта са необходими в известно отношение по-интензивни, по-усилени упражнения. За всичко това ще можем да говорим през следващите дни в съответната връзка; но днес искам да ни стане ясно, че това е необходимо. За целта не е достатъчно човек да прави онези упражнения, които въздействуват на неговото астрално тяло, за да образуват духовните очи и духовните уши, а са необходими и такива упражнения, които да дадат на етерното тяло свобода и независимост от физическото тяло. Но още днес ние иска ме да обрисуваме пред нашия поглед в известно отношение резултатът, който трябва да се получи тогава.
към текста >>
24.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Имаше едно съответствие между човешкото
действие
и онова, което беше в околността.
Пораждало се е едно чувство, което напълно отговаряло на особеностите на астралния свят, а именно чувството: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си. В астралния свят царува способността на преобразуването, на превръщането. Когато човек е заличил лошото деяние, превърнал го е в добро, тогава Ериниите се превръщали в благоволящите Евмениди. Тук имате способността на превръщането, на трансформирането. Следователно тогава е имало нещо, което човекът е изживявал така, че си казвал: аз извърших едно злодеяние; ужасно е това, което се вижда в астралния свят; то трябва да бъде преобразено; аз трябва да направя това, което ще произведе трансформирането, метаморфозирането.
Имаше едно съответствие между човешкото действие и онова, което беше в околността.
Не съществуваше още нищо от това, което е вътрешен глас на съвестта. Всичко в света, включително и вътрешния душевен живот, е подчинено на развитието. Така се е развило и това, което наричаме съвест. И би сгрешил онзи, който би отишъл назад в миналото няколко хилядолетия и би искал да намери и в по-старите времена това, което днес живее в душата като едно самопонятно явление. Случаят е даже такъв, че в съответната област, където трябва да стане това, нещата се променят сравнително бързо.
към текста >>
Човекът не би могъл да върви в крак с темпа на развитието на Слънчевите Същества, той би трябвало да се развива много по-бързо, ако слънчевите Същества не биха напуснали Земята и не биха понижили силата на своето
действие
отделяйки се от Земята.
Защото както физическите слънчеви лъчи падат върху Земята и осветяват и затоплят Земята така лъчезарят върху нашата Земя и делата, действията на Духовете на Слънцето. Физическите слънчеви лъчи са само външния телесен израз на делата на духовните слънчеви същества. Този беше смисълът на отделянето на Слънцето. Какъв беше смисълът на отделянето на Луната? Ако Слънцето би останало със Земята, тогава Съществата, които по-късно обитаваха на Слънцето, не би ха могли да на мерят условия за своето правилно развитие напред, а човекът никога.
Човекът не би могъл да върви в крак с темпа на развитието на Слънчевите Същества, той би трябвало да се развива много по-бързо, ако слънчевите Същества не биха напуснали Земята и не биха понижили силата на своето действие отделяйки се от Земята.
Чрез това темпът на развитие на Земята бе забавен, благодарение именно на отделянето на Слънцето. Но темпът, с който се развиваше човешкото същество след отделянето на Слънцето, не беше още подходящият; той беше сега много бавен. Човекът би се втвърдил, би се мумифицирал, ако Луната, която тогава още беше съединена със Земята, би останала и по-нататък свързана с нея. Човекът би се развил не като едно същество, каквото той е днес, което се състои от външното физическо тяло и от вътрешния душевно-духовен живот, а би се втвърдил, би се мумифицирал. Поради това, че Луната беше съединена със Земята, в тази Земя съществуваше стремежът, склонността човекът и Земята да бъдат втвърдени, изсушени, вдървени.
към текста >>
Но възбудителят, който действува от вън напусна Земята, отдалечи се от нея и затова неговото
действие
бе отслабено.
Така човекът стана това, което отговаря на неговата същност; ако Слънцето би останало съединено със Земята, той би бил възбуден към един външен живот и към една подвижност, които не би могъл да понесе. Ако Луната би останала съединена със Земята, човекът никак не би бил възбуден, той би изсъхнал, би му била отнета възможността да се оживи. Възбудата, която човек получи чрез слънчевия живот, беше външна. Иначе Слънцето би действувало възбуждащо върху човешкия живот в един твърде бръз темп. Както Слънцето действува възбуждащо върху живота на полските цветя от вън, така, ако Слънцето би останало съединено със Земята, човекът би бил възбуждан отвън към всяко чувствуване, мислене и воление, но по такъв бръз начин, че той би изгорял така да се каже във физическия и духовен огън на Слънцето.
Но възбудителят, който действува от вън напусна Земята, отдалечи се от нея и затова неговото действие бе отслабено.
Обаче поради втвърдяващите тенденции, които Земята съдържаше в себе си, това действие беше много слабо; ето защо една част от тези втвърдяващи тенденции трябваше да бъдат изхвърлени под формата на Луната. Чрез това в развитието на Земята и на човека настъпи един нов, оживяващ принцип и този принцип действуваше по точно противоположен начин в сравнение със Слънцето. Докато възбуждането на Слънцето действува отвън, това, което сега настъпи, действува оживяващо отвътре. Всичко онова, което е душевен живот във физическия свят, можа да се развие само благодарение на това, че човекът бе предпазен от това втвърдяване, от това мумифициране чрез отделянето на Луната. Целият вътрешен живот, цялата вътрешна подвижност, всичко онова, което може да бъде описано като чувства, усещания, съвест и мисли, всички тези източници на живот на вътрешността, се проявиха отвътре навън благодарение на отделянето на Луната от Земята; иначе те бяха пресъхнали в човешката природа, биха останали бездейни.
към текста >>
Обаче поради втвърдяващите тенденции, които Земята съдържаше в себе си, това
действие
беше много слабо; ето защо една част от тези втвърдяващи тенденции трябваше да бъдат изхвърлени под формата на Луната.
Ако Луната би останала съединена със Земята, човекът никак не би бил възбуден, той би изсъхнал, би му била отнета възможността да се оживи. Възбудата, която човек получи чрез слънчевия живот, беше външна. Иначе Слънцето би действувало възбуждащо върху човешкия живот в един твърде бръз темп. Както Слънцето действува възбуждащо върху живота на полските цветя от вън, така, ако Слънцето би останало съединено със Земята, човекът би бил възбуждан отвън към всяко чувствуване, мислене и воление, но по такъв бръз начин, че той би изгорял така да се каже във физическия и духовен огън на Слънцето. Но възбудителят, който действува от вън напусна Земята, отдалечи се от нея и затова неговото действие бе отслабено.
Обаче поради втвърдяващите тенденции, които Земята съдържаше в себе си, това действие беше много слабо; ето защо една част от тези втвърдяващи тенденции трябваше да бъдат изхвърлени под формата на Луната.
Чрез това в развитието на Земята и на човека настъпи един нов, оживяващ принцип и този принцип действуваше по точно противоположен начин в сравнение със Слънцето. Докато възбуждането на Слънцето действува отвън, това, което сега настъпи, действува оживяващо отвътре. Всичко онова, което е душевен живот във физическия свят, можа да се развие само благодарение на това, че човекът бе предпазен от това втвърдяване, от това мумифициране чрез отделянето на Луната. Целият вътрешен живот, цялата вътрешна подвижност, всичко онова, което може да бъде описано като чувства, усещания, съвест и мисли, всички тези източници на живот на вътрешността, се проявиха отвътре навън благодарение на отделянето на Луната от Земята; иначе те бяха пресъхнали в човешката природа, биха останали бездейни.
към текста >>
Сега те влязоха в
действие
и отделиха Луната от Земята.
Трите бяха съединени в едно". После те видяха, че имаше други Същества, които не можаха да продължат своето развитие, ако биха останали свързани със Земята. Те видяха, как слънчевите Духове отделиха Слънцето, как излязоха от Земята и намериха условия на своето развитие на една друга арена. След това видяха, че сега човекът би се втвърдил, би се вдървил и от него не би се получило това, което трябваше да се получи. Ето защо те си казаха: ние не трябва да оставим работата при това, което слънчевите духове направиха, трябва да направим и нещо друго, трябва да предпазим сега Земята от втвърдяване.
Сега те влязоха в действие и отделиха Луната от Земята.
Това беше дело на същества, които в известно отношение стояха по-високо от слънчевите същества. Когато Слънцето още беше съединено със Земята, тези последните трябваше да си кажат: "ние не намираме никаква възможност за развитие по-нататък върху Земята, а се нуждаем от една друга арена". Обаче другите Същества можаха да си кажат: "ние ще намерим възможност да продължим нашето развитие и върху Земята". Те оставиха слънчевите Духове да излязат заедно със Слънцето, а самите те останаха свързани със Земята. Обаче благодарение на това, че останаха свързани със Земята, на тях им се предложи възможност да станат чрез това в даден момент спасители на развитието на човечеството, като отделиха Луната от Земята.
към текста >>
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в
действие
духовни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно дело.
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в действие духовни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно дело.
Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен живот, както духовете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение. Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята. Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята. В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот. И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята.
към текста >>
Всичко, което се намира в бъдещето, е
действие
на настоящето.
Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия кръст. В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята. Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип. И поради това, че тези древни мъдреци на Индия са посочили най-важното предварително пророческо обявление на Христовото събитие, те са доказали, че там, където са виждали по-дълбоко, те можаха да кажат: Христос ще дойде, защото това, което сочи към него, е налице. Ето защо древната мъдрост, там където тя се издига в най-висшите области, е пророчество; тя гледа нещо, което ще дойде в бъдеще.
Всичко, което се намира в бъдещето, е действие на настоящето.
Но важните неща, които ще станат духовно в бъдеще, могат да покажат за духовния поглед своето съществуване в настоящето. Христовото събитие не е било посочено по някакъв външен абстрактен начин, то е било посочено чрез това за духовния поглед, че животът на Христа, който в определен момент се съедини с живота на Земята, е бил предизвестен чрез формата, чрез образа на мировата душа разпъната върху кръста на мировото тяло. Мъдростта на всички времена ни се показва в една вътрешна хармония, когато нещата се разглеждат до тяхната основа. Така, изхождайки от казаното, ние ще трябва да разгледаме мъдростите на различните времена и ще се стремим да направим да падне върху тях светлината, чрез която те ще могат да се явят в тяхната истинска форма.
към текста >>
25.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Онези от Вас, които са следили обясненията дадени по-рано върху този въпрос, ще си кажат: при всичко онова, което става в течение на развитието на нашата земя в четирите царства, в човешкото царство, в животинското царство, в растителното царство и в минералното царство, се намира в
действие
цяла войска от духовни същества и тези същества се намират на най-различни степени на развитие.
Хвърлете още веднъж поглед назад върху всичко това, което е предхождало нашето Земно развитие. Вие знаете, че преди да бъде Земя, нашата Земя е минала през състояния на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна.
Онези от Вас, които са следили обясненията дадени по-рано върху този въпрос, ще си кажат: при всичко онова, което става в течение на развитието на нашата земя в четирите царства, в човешкото царство, в животинското царство, в растителното царство и в минералното царство, се намира в действие цяла войска от духовни същества и тези същества се намират на най-различни степени на развитие.
Онези същества, които изпращат своите благотворни действия от Слънцето, се намират на определена степен на развитието, а зад Земното развитие стоят Същества, които са отделили в подходящ момент Луната от Земята. Всички тези Същества се включват в структурата на Земното развитие, в структурата на царствата, които принадлежат на Земното развитие, така щото това, който стои зад явленията, които ни заобикалят, е една богато подредена и установена духовна същност. Но Вие лесно можете да си спомните, че богато устроени духовни царства са съществували и през време на стария Сатурн, и през време на старото Слънце и през време на старата Луна. Ние не трябва да искаме да разберем всички тези царства така, че да намерим имена, които трябва да са валидни за едно или друго Същество за винаги. Имената, които можем да употребим, често пъти не са име на, които назовават индивидуалности, а имена, които означават някакви чинове или длъжности.
към текста >>
Нашата Земя е произвела онова, което е могло да се роди чрез
действие
то на Слънцето и Луната; всичко, което днес виждаме около нас на Земята.
Покъсното трябваше то да се развие. Ако бихте обгърнали с ясновидски поглед хода на развитието, напразно бихте търсили в тогавашното състояние на Земята едно растително и минерално царства подобни на днешните; напразно бихте търсили такива животински и човешки форми, каквито са днешните. Чрез какво се е образувало всичко това? То се е образувало чрез това, че Слънцето и Луната са действували отвън. Те се бяха отделили за това, за да могат да действуват отвън върху Земята.
Нашата Земя е произвела онова, което е могло да се роди чрез действието на Слънцето и Луната; всичко, което днес виждаме около нас на Земята.
И така, когато говорим за момента, когато Луната се е отделила от Земята, ние трябва да си представим една хаотична Земя и трябва да кажем: Земята постепенно се е покрила с онези образования, които днес възприемаме около нас, с растителната покривка, с различните групи животни, с човешките раси в днешния смисъл. Всичко това се развива и разцъфтява чрез действието на Съществата, които действуват върху Земята от Слънцето и от Луната. От съществата, които действуват от Слънцето, са били произведени онези форми, които са външните форми на минералите, на растенията, на животните и на физическите човеци: от съществата, които действуват от Луната, е възбуден особено душевният живот в животните и в човеците. И така тези Същества творят отвън за нашето земно развитие. Това, което ви обрисувах сега, е приблизително с много малко думи образът, който характеризира Земното развитие от така наречената Лемурийска епоха да Атлантската епоха.
към текста >>
Всичко това се развива и разцъфтява чрез
действие
то на Съществата, които действуват върху Земята от Слънцето и от Луната.
Чрез какво се е образувало всичко това? То се е образувало чрез това, че Слънцето и Луната са действували отвън. Те се бяха отделили за това, за да могат да действуват отвън върху Земята. Нашата Земя е произвела онова, което е могло да се роди чрез действието на Слънцето и Луната; всичко, което днес виждаме около нас на Земята. И така, когато говорим за момента, когато Луната се е отделила от Земята, ние трябва да си представим една хаотична Земя и трябва да кажем: Земята постепенно се е покрила с онези образования, които днес възприемаме около нас, с растителната покривка, с различните групи животни, с човешките раси в днешния смисъл.
Всичко това се развива и разцъфтява чрез действието на Съществата, които действуват върху Земята от Слънцето и от Луната.
От съществата, които действуват от Слънцето, са били произведени онези форми, които са външните форми на минералите, на растенията, на животните и на физическите човеци: от съществата, които действуват от Луната, е възбуден особено душевният живот в животните и в човеците. И така тези Същества творят отвън за нашето земно развитие. Това, което ви обрисувах сега, е приблизително с много малко думи образът, който характеризира Земното развитие от така наречената Лемурийска епоха да Атлантската епоха. Едва през време на Атлантската епоха бавно и постепенно образът на Земята се оформя такъв, какъвто го виждаме сега около нас. Така в Земното развитие ние трябва да различаваме, от отделянето на Луната насам, една хаотична Земя и една подредена Земя, една Земя, която е изпитала вече действието на духовните Същества от заобикалящия я свят.
към текста >>
Така в Земното развитие ние трябва да различаваме, от отделянето на Луната насам, една хаотична Земя и една подредена Земя, една Земя, която е изпитала вече
действие
то на духовните Същества от заобикалящия я свят.
Всичко това се развива и разцъфтява чрез действието на Съществата, които действуват върху Земята от Слънцето и от Луната. От съществата, които действуват от Слънцето, са били произведени онези форми, които са външните форми на минералите, на растенията, на животните и на физическите човеци: от съществата, които действуват от Луната, е възбуден особено душевният живот в животните и в човеците. И така тези Същества творят отвън за нашето земно развитие. Това, което ви обрисувах сега, е приблизително с много малко думи образът, който характеризира Земното развитие от така наречената Лемурийска епоха да Атлантската епоха. Едва през време на Атлантската епоха бавно и постепенно образът на Земята се оформя такъв, какъвто го виждаме сега около нас.
Така в Земното развитие ние трябва да различаваме, от отделянето на Луната насам, една хаотична Земя и една подредена Земя, една Земя, която е изпитала вече действието на духовните Същества от заобикалящия я свят.
към текста >>
Това, което Земята е станала, то е станало едва чрез задружното
действие
на тези три принципа, на онази свещена първична троичност, която е дошла от предиземни състояния.
И така това, което Ферекид от Сирос нарича Зевс, е второто царство, царството на Слънчевите Духове. А що е Хтон? Това не е нищо друго освен едно наименование на онова състояние на нашата Земя, в което тя се е намирала в момента, когато Луната се беше отделила, т.е. в едно хаотично състояние, когато Земята още не е била покривана от растения, животни и човеци. А сега у Ферекид ще намерите много важни, знаменателни думи; той казал; следователно на основата на нашето земно развитие стоят тези три принципа, Зевс, Хронос и Хтон.
Това, което Земята е станала, то е станало едва чрез задружното действие на тези три принципа, на онази свещена първична троичност, която е дошла от предиземни състояния.
Тях познава следователно и този древен мъдрец на Гърция и ги нарича с употребяваните тогава имена. А сега Ферекид разказва, как нещата са се развили по-нататък. Но в древни времена такива не ща не се разказвали с такива сухи, брутални понятия както днес, а са употребявали цветисти представи за това, което са виждали и познавали духом. И Ферекид от Сирос казвал: Хтон стана Геа, стана Земя, стана това, което днес се нарича Земя, благодарение на това, че Зевс и даде почетния подарък и чрез това я облече с дреха. Това са прекрасните думи за онова развитие, което аз ви изложих накратко с малко думи.
към текста >>
Че ние сме станали такива дишащи същества, каквито сме, това дължим на
действие
то на това Същество.
Отговорът е: ние стигаме до множество духовни същества, които не слизат до физическия свят, които се изразяват в този физически свят чрез въздуха и които в душевния свят застават пред нас като индивидуалности. Тези същества ние намираме и днес. А най-мощното от тези същества е едно съвсем определено същество. То е онова Същество, което в древна Индия е било назовано с името Индра. Това Същество участвува същевременно в цялото устройство на нашия дихателен процес.
Че ние сме станали такива дишащи същества, каквито сме, това дължим на действието на това Същество.
Към това Същество можем постоянно да поглеждаме нагоре и да казваме: "На тебе, о Индра, аз дължа възможността да притежавам един такъв дихателен апарат, какъвто имаме всички хора". Но дейностите на едно такова Същество и въобще на такива същества не се ограничават само в едно, те са разклонени. На същото това Същество човекът дължи и нещо друго. Ето защо той може да каже: "На тебе, Бог Индра, на когото дължа възможността да дишам, на тебе също дължа аз и силата, която например трябва да протича през моите мускули, когато искам да победя моите неприятели в сражение". Така древният човек можеше да моли този Индра да му даде си ла да победи своите врагове; защото тази функция се приписва също на това същество.
към текста >>
26.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в
действие
духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни.
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя.
Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни.
Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на изток и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата свята.
към текста >>
Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното
действие
на народната душа и изследването на посветените.
И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят. Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят. Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят.
Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените.
В тази култура ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание. Всичко това, което можем да наречем древно-келтски елемент, навсякъде, къде то този елемент проблясва от основите на другите европейски култури всичко това е само отзвук от по-стари култури на Европа, които по определен начин бяха останали зад великата, възвишена култура на Заратустра, който обаче в основни линии вървяха по същия път, според характера на народите. По определен начин народите са били така разпределени, че според тяхното разпространение са могли да следват по различен начин пътя към духовното. Според различните места, които тези народи са обитавали, те са следвали този път по един повече или по-малко съвършен начин.
към текста >>
27.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно
действие
на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно
действие
и върху останалия живот.
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно действие на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия живот.
Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството. Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове. На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер.
към текста >>
Първо това
действие
ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството.
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно действие на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия живот.
Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството.
Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове. На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер. Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата.
към текста >>
28.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Съвместното
действие
на етерното тяло и на физическото тяло не е било преди великата атлантска катастрофа такова, каквото е било по-късно Етерното тяло на главата например, е било много по-силно развито в сравнение на физическата глава и е било по-слабо свързано с нея.
А сега нека си представим най-коренната промяна в човешката природа, която е станала от атлантската катастрофа насам, през първата велика култура на човечеството в следатлантската епоха, в древна Индия и древна Персия, през Египто-халдейската и Гръко-латинската културни епохи до нашето време. Вие знаете, че преди атлантската катастрофа съчетанието на отделните членове на човешката природа е било различно от това в следващите времена.
Съвместното действие на етерното тяло и на физическото тяло не е било преди великата атлантска катастрофа такова, каквото е било по-късно Етерното тяло на главата например, е било много по-силно развито в сравнение на физическата глава и е било по-слабо свързано с нея.
Развитието напред се изразява именно в това, че връзката между етерното тяло и физическото тяло става все по-здрава и двете тела стават все по-подобни едно на друго. Но всички сили за организирането на физическо то тяло, за сглобяването и хармонизирането на частите на физическото тяло се намират в етерното тяло. Следователно можем да кажем: в атлантското човечество положението беше такова, че чрез етерното тяло, което в областта на главата значително се е простирало навън от физическата глава, действуваха като отвън силите, които изграждаха физическото тяло. След това тези сили се прибираха в пространството на физическото тяло и днес те действуват оживява що и възбуждащо повече отвътре. Но това трябваше тепърва да се образува.
към текста >>
Но това, което човекът имаше в своето етерно тяло като
действие
на Луцифер, което той донеса със себе си от прадревни времена, когато неговото етерно тяло не живееше още напълно във физическото тяло, когато това етерно тяло се простираше още навън и с външните си части приемаше влиянията на Луцифер, то изчезна, постепенно бе изразходвано.
Но това, което човекът имаше в своето етерно тяло като действие на Луцифер, което той донеса със себе си от прадревни времена, когато неговото етерно тяло не живееше още напълно във физическото тяло, когато това етерно тяло се простираше още навън и с външните си части приемаше влиянията на Луцифер, то изчезна, постепенно бе изразходвано.
Поради това, че етерното тяло се прибра във физическото тяло, то изгуби способността да възприема висшите светове със своите етерни органи. Така, поглеждайки в определена епоха в миналото, ние можем да кажем за прадедите на човека: тези прадеди са виждали още във висшите светове; това, което са виждали, е било запазено в писмените документи. По този начин можем да говорим за една прадревна мъдрост. Обаче по-късно тази мъдрост не можеше вече да бъде възприемана направо, защото колкото повече етерното тяло се прибираше във физическото тяло, толкова повече човекът имаше възможност да си служи само с физическите органи, със своите физически сетива и със своя физически ум, а ясновиждащата сила бе парализирана. Тогава възможността за виждане в духовния свят съществуваше само у посветения, който се издигаше до свръхсетивните светове чрез системно обучение.
към текста >>
Човекът възприемаше сега светлината в нейното
действие
върху окото.
Човекът живееше със своето чувство повече в окръжаващата го среда. Чрез какво се е получило това? Чрез това, че в онези древни времена човекът е стоял със своя организъм в съвършено други отношения към светлината, например. Светлината, която ни облива, има не само своята външна физическа страна, но всичко, което е физическо, съдържа в себе си и нещо душевно и духовно. Но човешкото развитие протече така, че душевното и духовното от външния свят се оттегли все повече от тези изживявания на човека, все повече стана възприемаемо само физическото.
Човекът възприемаше сега светлината в нейното действие върху окото.
В прадревни времена той я възприемаше така, като че тя се вливаше в неговия организъм от всички страни като един флуид и в проникващата го със своите струи светлина той чувствуваше нейната душа. Днес душата на светлината спира пред човешката кожа. Организмът на древния индиец беше още облят, проникнат със струите на това, което живее като душа в светлината. И човекът имаше възприятие за това, което изпълва със своите струи светлината като душа на светлината. То беше носител на това, което можеше да бъде възприемано като симпатия и антипатия в други същества, които днес заедно с душата на светлината са се оттеглили от човека.
към текста >>
Защото въз
действие
то идващо от него е проникнало във Вашето подсъзнание и след това се е появило като завършена мисъл във вашето съзнание.
Вие виждате, колко дълбоко можем да проникнем с погледа в това, което става в течение на развитието на човечеството, когато разглеждаме нещата единствено от действителната гледна точка, от гледната точка на Духовната наука. Такова съзнание, каквото е имал древният индиец, е следователно едно съзнание, което е чувствувало като едно единство това, което се намира вътре в душата, и това, което се намира вън от душата. Ето защо индиецът живееше повече в цялата окръжаваща го среда. Последните остатъци от това, от съществуващото още тогава някакси инстинктивно ясновиждащо съзнание виждаме в рудиментарното днешно "ясновидство" на онези хора, които притежават това, което наричаме именно второ виждане. Когато вървите някъде по улицата и във Вас изниква мисълта за един човек, който в този момент не можете да виждате физически, и вървите по-нататък и след известно време срещате този човек; защо във вашето съзнание се е появила мисълта за този човек, преди да сте го видели?
Защото въз действието идващо от него е проникнало във Вашето подсъзнание и след това се е появило като завършена мисъл във вашето съзнание.
Днес хората притежават само една рудиментарна част от това, което в далечното минало е било съществено. По-рано е съществувала една по-интимна връзка между вътрешното чувство. Това са само подробности от нещата, които често съм излагал пред Вас, като съм казвал: човечество то се е развило от старото, смътно ясновиждане до днешното сетивно съзнание и ще се врасне в едно пълносъзнателно ясновидско състояние. Това състояние ще бъде постигнато така, че човекът ще го изживява съзнателно, като знае, че неговото етерно тяло излиза навън и той може да си служи с органите на етерното тяло, както си служи с тези на физическото тяло.
към текста >>
29.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ако, така да се каже, човекът би дочакал напълно благотворното
действие
на онези духовни Същества, които действуваха от Луната, т.е.
Те не можаха да се домогнат до човешкия Аз; те не бяха се издигнали до тази способност през време на старата Луна. До човешкия Аз имаха достъп онези Същества, които бяха напуснали Земята заедно със Слънцето. Но достъп до човешкия Аз имаха и онези Същества, които бяха отделили Луната; те имаха достъп до човешкия Аз отвътре. Съществата, които бяха паднали от Слънцето обратно на Земята, бяха тези, които пристъпиха към човешката душа, когато тази не беше още узряла да приеме откровенията на онези висши благодетели, които бяха отдели ли Луната. Тези Същества пристъпиха към човешката душа преждевременно.
Ако, така да се каже, човекът би дочакал напълно благотворното действие на онези духовни Същества, които действуваха от Луната, т.е.
действуваха във вътрешността на неговата душа, тогава би настъпило по-късно това, което настъпи по-рано. Тези лунни Богове направили душата на човека да узрее бавно, докато би станало възможно едно съответно развитие на Аза. Обаче другите богове прибързано пристъпиха към човека и вляха в него свои те действия, вместо в Аза, в астралното тяло отвътре, също както вършат това лунните Богове. Така тези неправилно развити Същества потърсиха същия път чрез вътрешността на душата, по който и истинските Богове на Луната действуваха по-късно; т.е. тези същества се присъединиха в луциферическото царство.
към текста >>
30.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата
действие
.
Да, будистката любов и будисткото състрадание ни обгръщат отвсякъде, и то в най-пълния смисъл на тези думи. Обаче от Евангелието на Лука ни облъхва нещо много повече от това всеобхватно състрадание, от тази всеобхватна любов.
И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие.
Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в Евангелието на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов. Будистът може да усети страданието и болката заедно с боледуващия; а човекът, който черпи от Евангелието на Лука, усеща порива за активни действия, насочени към отстраняване на болката. Да разбере всичко, което стопля човешката душа ето какво намира човек в будизма; да не съдим, а да направим повече от онова, което другите правят на нас ето изискването, което отправя към нас Евангелието на Лука. Да даваме повече отколкото вземаме! Любовта, превърната в действие ето повишената степен на будизма, макар и в Евангелието на Лука да го намираме в неговия първичен и чист вид.
към текста >>
Любовта, превърната в
действие
ето повишената степен на будизма, макар и в Евангелието на Лука да го намираме в неговия първичен и чист вид.
И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие. Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в Евангелието на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов. Будистът може да усети страданието и болката заедно с боледуващия; а човекът, който черпи от Евангелието на Лука, усеща порива за активни действия, насочени към отстраняване на болката. Да разбере всичко, което стопля човешката душа ето какво намира човек в будизма; да не съдим, а да направим повече от онова, което другите правят на нас ето изискването, което отправя към нас Евангелието на Лука. Да даваме повече отколкото вземаме!
Любовта, превърната в действие ето повишената степен на будизма, макар и в Евангелието на Лука да го намираме в неговия първичен и чист вид.
към текста >>
Естествено, лесно би било да се отрече
действие
то на нещо, за което човек няма никаква представа.
Обаче с изчезването на старото ясновидство изчезна и знанието за тези сили; и понеже хората изгубиха ясновидството, настъпи и незнанието за това, което свързва и ръководи отделните прераждания. Да, на мястото на предишното ясновиждащо познание настъпи незнанието. Над хората се разпростря пълен мрак; те вече не можеха да разберат, от къде идват влиянията на Луцифер и Ариман. Но човекът ги носи в себе си! Той носи в себе си нещо, за което няма никаква представа!
Естествено, лесно би било да се отрече действието на нещо, за което човек няма никаква представа.
Но така или иначе, у човека има влияния, които са проникнали в неговата природа и те са там още от миналите му инкарнации. Те са там и действуват през целия му живот, само че той няма никаква представа за тях. Ето какво си каза великият Буда.
към текста >>
Това е „правилният начин на
действие
".
На четвърто място, необходимо е да осъществяваме нашите действия не според нашите симпатии и антипатии, не според това, което смътно бушува в нас като Самскара; да се стремим да превърнем в дело само онова, което сме признали като наше правилно мнение, като наше правилно съждение и като правилно слово.
Това е „правилният начин на действие".
към текста >>
31.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ще трябва максимално да го насърчаваме в детските игри чак до десетата, единадесетата година, така че по възможност в осмата година то да не владее никакво аритметично
действие
, а в деветата година да не е усвоило четенето.
Следователно, да предположим, че се стремим да превърнем някого в търсеща, продуктивна натура, чиито мисловни способности не само остават съхранени и свежи, но и продължават да нарастват с напредва нето на възрастта. В този случай преди всичко ние трябва да предпазим това дете още в шестата, седма го дина от обикновената „учебна програма" и да не позволим да му бъдат преподавани „учебните предмети", които изучават останалите деца.
Ще трябва максимално да го насърчаваме в детските игри чак до десетата, единадесетата година, така че по възможност в осмата година то да не владее никакво аритметично действие, а в деветата година да не е усвоило четенето.
Едва в осмата и деветата година ще трябва да му преподаваме това, което на другите Преподаваме в шестата и седмата година. В подобен случай силите на даден човек се развиват по съвършено друг начин; душата му изгражда отношенията си към света не така, както обикновено. Такова дете би съхранило младенческите сили които нормалното обучение направо подтиска чак до десетата, единадесетата година и би посрещало с много по-голям възторг преподаваната материя, и би обхващало нещата по съвсем друг начин. Общо взето, неговите способности биха станали извънредно продуктивни. С други думи, би трябвало да задържим детето в неговата детска възраст; и тогава ясновидецът би забелязал, че онази астрална обвивка, която се отделя при половата зрялост, всъщност съдържа подчертано свежи и младенчески сили, а не такива, каквито се наблюдават там при нормални условия.
към текста >>
32.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
От там, където великият Ману ръководи и направлява духовните процеси, лежащи в основата на общочовешката еволюция, импулсите се насочват към местата, където те ще бъдат приведени в
действие
.
Кръстителят предупреждава: Хората трябва да спазват предписанията на закона, както и зрелите, остарели културни традиции, макар че те не държат вече на тях. За тази цел той трябва да разполага преди всичко с могъщата сила на една душа, която се ражда в света напълно зряла, дори свръхзряла. И той наистина се ражда в семейството на възрастни родители, така че поначало неговото астрално тяло е пречистено от всички низши сили, които увличат човека надолу, понеже страстите и горещите желания не са характерни за възрастните. Тук отново се натъкваме на една дълбока мъдрост от Евангелието на Лука. Когато нещата опират до една такава индивидуалност, всичко се поема от великата ложа-майка на човечеството.
От там, където великият Ману ръководи и направлява духовните процеси, лежащи в основата на общочовешката еволюция, импулсите се насочват към местата, където те ще бъдат приведени в действие.
Един такъв Аз, какъвто е Азът на Йоан Кръстител се инкарнира в определено тяло непосредствено под ръководството на великата ложа-майка на човечеството, от самите центрове на земния духовен живот. Азът на Йоан произхождаше от същото място,откъдето идваше и душевната същност на детето Исус от Евангелието на Лука, само че в Исус бяха вложени по-скоро онези качества, които все още оставаха непроникнати от нарастващия Азов егоизъм; с други думи една млада душа беше насочена там, където трябваше да се инкарнира новороденият Адам.
към текста >>
33.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Можем да наречем Христовото Същество предводител на онези духовни Същества, които след отделянето на Слънцето от Земята бяха увлечени от него и там, на Слънцето, си намериха по-висша арена за
действие
, така че упражняваха своите влияния върху Земята, така да се каже, отвън.
Невъзможно е да разберем това Христово Същество, без да отправим поглед към миналото планетарно развитие на нашата Земя.
Можем да наречем Христовото Същество предводител на онези духовни Същества, които след отделянето на Слънцето от Земята бяха увлечени от него и там, на Слънцето, си намериха по-висша арена за действие, така че упражняваха своите влияния върху Земята, така да се каже, отвън.
Следователно, ако мислено се пренесем назад в предхристиянската епоха обхващаща периода от отделянето на Слънцето от Земята до появата на Христос трябва да заявим: Когато човек насочвал поглед към Слънцето, при съответна зрялост на своите усещания, той се докосвал до онова, което проповядвал Заратустра: Всичко, което ни залива като Слънчева светлина и топлина, е само физическата дреха на онези висши духовни Същества, които стоят зад Слънчевата светлина; защото зад нея се крият духовните сили, с които Слънцето залива Земята.
към текста >>
Ето как изглежда задружното
действие
на онези сили, които подготвяха Христовото Събитие.
Ето как изглежда задружното действие на онези сили, които подготвяха Христовото Събитие.
Сега се налага да поставим един важен въпрос: Какво е отношението на този Христос, на този Вишва Карман към такива Същества като „Бодисатвите", един от които например се издигна до степента Буда?
към текста >>
34.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И тогава ще видим, как пред нас застава третият начин на
действие
, характерен за Христос Исус и обхващащ целия човешки организъм.
Ето колко дълбоко трябва да проникваме в нещата, за да обхванем Кармата, която свързва двама души.
И тогава ще видим, как пред нас застава третият начин на действие, характерен за Христос Исус и обхващащ целия човешки организъм.
Именно с оглед на този факт следва да разглеждаме и по-висшата деятелност на Христос, според както е представена тя в Евангелието на Лука.
към текста >>
35.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Начините на
действие
, които той прилагаше като Бодисатва, съществуват и сега, но под друга форма.
И едва сега ние разбираме как човечеството ще напредва в хода на своята еволюция. Онзи, който пет, шест столетия преди нашето летоброене се издигна от Бодисатва до Буда, израсна в духовния свят до такава степен, че сега действува като Нирманакайя. Така той достига до една още по-висша степен и не се нуждае по вече от инкарнация в едно или друго физическо тяло.
Начините на действие, които той прилагаше като Бодисатва, съществуват и сега, но под друга форма.
Когато на времето се издигна от Бодисатва в Буда, той предаде поста Бодисатва на един друг, който стана негов приемник. Има будистка легенда, която съдържа в себе си една дълбока християнска истина. Там се разказва, че преди да стане Буда, индивидуалността на Бодисатва сваля небесната корона и я връчва на следващия Бодисатва. Новият Бодисатва има една малко по-различна мисия. На него също му предстои да стане Буда.
към текста >>
36.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Всеобхватният Христов Принцип можеше да бъде побран само в онзи Аз, който тогава ходеше по Земята в своето отдавна подготвяно тяло на Натановия Исус, само Натановият Исус, приел в себе си индивидуалността на Заратустра, можеше да постави в
действие
Христовия Принцип.
Ето как през онази епоха, в душите трябваше да се влее всичко онова, което трябваше да узрее в тях. Защото настъпваше една съвършено нова епоха, една епоха, когато хората подготвяха своето себесъзнание, своя Аз. Докато по-рано хората получаваха съответните откровения и техните последействия в астралното, етерното и физическото тяло, сега Азът трябваше да стане напълно съзнателен. Обаче Азът трябваше да приеме новите сили в рамките на едно продължително развитие.
Всеобхватният Христов Принцип можеше да бъде побран само в онзи Аз, който тогава ходеше по Земята в своето отдавна подготвяно тяло на Натановия Исус, само Натановият Исус, приел в себе си индивидуалността на Заратустра, можеше да постави в действие Христовия Принцип.
Останалите хора трябваше да следват примера на Христос, изграждайки всичко онова, което Христос извърши през своите три земни години. Тогава Христос Исус можа да вложи в човешките души само първоначалния зародиш, който постепенно ще израства и набира сили. Ето защо духовните предводители на човечеството се погрижиха за следното: винаги в необходимия момент от планетарната еволюция на Земята да се появяват онези хора, които стават образец за следващите епохи. Този, който се яви на Земята като Христос, трябваше да се погрижи за следното: Непосредствено след неговото появяване, хората да имат „благовестието" така, както го разбират в момента, но по-късно да се родят индивидуалности, които да поемат грижата за душите според степента на тяхната зрялост.
към текста >>
Зрялата част е проникната от луциферическите сили, но тя проявява своето
действие
още в мига на оплождането.
Ето защо днешният човек застава пред нас в своите две части: В своята „детинска" и в своята „зряла" част.
Зрялата част е проникната от луциферическите сили, но тя проявява своето действие още в мига на оплождането.
Луциферическите сили пронизват също и детето, така че в обикновения живот, вложените у човека сили преди на месата на Луцифер, остават непроявени. Тъкмо тях трябва да пробуди Христовата Сила. Христовата Сила трябва да се свърже с най-добрите качества от детинската природа на човека. Тя не се интересува от съмнителните човешки способности и от постиженията на чистия интелект; тя разчита на детинската човешка природа от древните времена. Ето кое е най-доброто; но първо тя трябва да го възстанови и едва тогава да оплоди другото.
към текста >>
37.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но оттогава, когато Буда го е привел в
действие
, то живо продължава да действа в човечеството по-нататък.
И така, веднъж Буда е позволил на това учение за състраданието и любовта да се влее в човечеството.
Но оттогава, когато Буда го е привел в действие, то живо продължава да действа в човечеството по-нататък.
Когато след изтичането на около три хиляди години дейност Бодхисатвата изпълни службата си, той ще стане Буда, който след това изпълнява определена мисия в човечеството.
към текста >>
38.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Можем да разберем как е станало
действие
то на Христос, чак след като разберем човешката природа и цялата ѝ градация.
В течение на трите последни години не придобихме, всъщност, нищо ново, но в това, което беше изпълнено в течение на първите четири години, внесохме висшите истини и се издигнахме до разбирането на най-висшата индивидуалност, която е крачила по нашата Земя, индивидуалността на Христос Исус, което нямаше да можем да направим, ако имахме работа само с някакви непознати представи. Успяхме да говорим за Христос едва тогава, когато бяха изговорени нещата за природата на човека изобщо.
Можем да разберем как е станало действието на Христос, чак след като разберем човешката природа и цялата ѝ градация.
Тези, които чуха в Базел лекциите за Евангелието от Лука, а също и тези, които са чули нещо за това, знаят, че се говореше за доста сложни процеси. Как, например, би могло да се разбере, че на дванадесетата година от живота с едното от момчетата Исус е станало нещо важно, без да се знае, какво изобщо става между дванадесетата и петнадесетата година от живота. Предварително систематично преработвайки това, в дълбоко благоговение пред великите истини на нашия земен цикъл, трябва след това да се опитаме да разберем всичко, което е свързано с името на Христос Исус. Това беше като изкачване на висока планина. Стана така, че можахме да разгледаме Христос Исус във връзка с Евангелията от Йоан и от Лука.
към текста >>
Само от него ще можем да разберем начина на
действие
на евангелистите.
Ще разберем това ограничаване на авторите на Евангелията до една особена област, ако погледнем пътя на посвещение в древните мистерии.
Само от него ще можем да разберем начина на действие на евангелистите.
Те знаят, че посвещението представлява достигане от човека на висшите, на свръхсетивните светове, навлизане на човека във висшите, свръхсетивните светове, пробуждане на душевните сили, на тези сили и способности, които иначе са скрити в душата в дремещо състояние. Такива посвещения винаги са съществували. В дохристиянските времена са съществували древните мистерии на египтяните и халдейците, в които хората, узрели за това, са ги водели нагоре, във висшите светове. Само че тук са ги обработвали по съвсем особен начин, който днес не трябва да се прави изцяло. Днес, както знаете, човек има три душевни сили: мислене, чувстване и воля.
към текста >>
След това ви се иска да откъснете цветето: с това привеждате в
действие
волята.
Как действат тези три душевни сили, трябва да стане ясно от следния пример. Вървите по поляна. Виждате цвете. Съставяте си представа за него: вие мислите. Цветето ви харесва: усещате, че цветето е красиво; към мисленето се добавя чувство.
След това ви се иска да откъснете цветето: с това привеждате в действие волята.
По такъв начин мисленето, чувстването и волята действат във вашата душа. Вижте сега целия живот на човека: доколкото това е душевен живот, представлява смес от мислене, чувства и воля. Човек преминава през живота благодарение на това, че тези три сили се смесват една с друга. Душата живее в мисленето, чувстването и волята.
към текста >>
Затова Христос предварително е изпращал Бодхисатви, за да подготвят човечеството за Него; и Той ги изпраща и след това, за да може още по-добре да бъде разбрано най-великото
действие
в земното развитие.
Би било добре, ако хората слушат Бодхисатвите, които идват след това, защото те са негови слуги. Всеки път когато в бъдеще ще се появи Бодхисатва, например, след три хилядолетия, тогава отново това ще бъде от Христос, осветяваш за по-добро разбиране всичко със своите лъчи. Христос е най-дълбоката същност и другите служат за това, Той да бъде по-добре разбран.
Затова Христос предварително е изпращал Бодхисатви, за да подготвят човечеството за Него; и Той ги изпраща и след това, за да може още по-добре да бъде разбрано най-великото действие в земното развитие.
Ние стоим едва в началото на разбирането на това Същество, и толкова по-добре ще разбираме Христос, колкото повече мъдреци и Бодхисатви дойдат на Земята. Благодарение на цялата мъдрост, която се излива върху Земята, добиваме способността по-добре да разбираме Христос.
към текста >>
39.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Виждаме, че този плен е бил времето, когато, така да се каже, е влязло в
действие
астралното тяло на древноеврейския народ, когато в последните четиринадесет поколения се е вкоренявало това, което му дава собствен импулс.
И когато сега виждаме, какви са били съдбините на този древноеврейски народ, намираме, че пленничеството на целия народ съответства на момента от живота на отделния човек, когато след четиринадесетата година в него настъпва подготовка за собствения живот, когато напъпва това, което може после да се развие в живота, това, което приемаме между четиринадесетата и двадесет и първата година: надеждите на младостта.
Виждаме, че този плен е бил времето, когато, така да се каже, е влязло в действие астралното тяло на древноеврейския народ, когато в последните четиринадесет поколения се е вкоренявало това, което му дава собствен импулс.
Затова древноеврейският народ бива отведен във вавилонски плен именно тогава, когато 600 години преди нашето летоброене вавилонецът Заратос или Назаратос, в своето тогавашно въплъщение е бил учител в тайните школи. И тук, в тези тайни школи, най-изявените водачи на древноеврейския народ, контактували с най-великия учител на древните времена, със Заратос. Тук той станал техен учител, тук той се свързал с тях, тук те получавали великия импулс, който действал така, че в последните четиринадесет поколения, този народ станал готов за раждането на Исус.
към текста >>
40.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
И когато погледнат нагоре от това
действие
нещо като една сънувана картина ще застане пред душите им, от която те ще знаят "Това има някаква връзка с моето
действие
".
Може да възникне друго положение, при което Духовната Наука не ще бъде погазена. Тогава човек ще разбере, че такива качества не само трябва да бъдат култивирани в тайни школи на посвещение, но че трябва да бъдат пазени, когато ще се появят към средата на нашето столетие като деликатни фиданки на човешкия духовен живот в това или онова лице. Такъв човек ще си каже като че от събудена душевна сила: "Виждам нещо като реалност, такова, каквото се описва в Антропософията, като втория човек вътре във физическия човек". Ще се появят и други способности например способност, която човешките същества ще забележат в себе си. Те ще извършат някакво дело.
И когато погледнат нагоре от това действие нещо като една сънувана картина ще застане пред душите им, от която те ще знаят "Това има някаква връзка с моето действие".
На основата на Духовната Наука хората ще знаят "Ако последва такъв един образ от моето дело което е съществено по-различно обаче от това дело то не може да има друго значение, освен да ми покаже кърмичното въздействие на моето деяние, което ще се яви в бъдеще".
към текста >>
41.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ако този човек току-що е извършил едно дело или
действие
, ще му се яви нещо, което ще изникне като картина в душата му.
По-малката Кали Юга, или Тъмният Век, тогава започна и трая 5000 г.; нейното време изтече в 1899 г. Сега се подготвя време, през което ще стане възможно за хората да разгънат нежните ясновидски способности, дори без специално обучение. От 1930 да 1950 г. вече ще има хора, който ще казват:"Около онзи човек аз мога да видя нещо като светла лента от светлина". Друг ще вижда нещо да изкача пред него като сънноподобна картина със странно съдържание.
Ако този човек току-що е извършил едно дело или действие, ще му се яви нещо, което ще изникне като картина в душата му.
към текста >>
Тази картина ще му покаже какво
действие
той трябва да предприеме рано или късно, за да компенсира това си дело.
Тази картина ще му покаже какво действие той трябва да предприеме рано или късно, за да компенсира това си дело.
И може да се случи, че лицето, в което се намират тези способности да ги разкаже на един приятел, който би му казал: "Да, винаги е имало човешки същества, които знаят това, което ти си видял. Те го наричат "етерното тяло на човека", а онова, което се издига пред тебе като сънноподобна картина е наричат "карма"."
към текста >>
42.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Свидетели сме на проява на сили, произтичащи от гняв, проява на импулс на волята и лесно е да си представим, че ако това
действие
беше предшествувано от мисъл, нямаше да е необходимо да се нанася удар.
Виждаме как той стои тихо, без да движи ръка, ни крак и без да откъсва очи от картината пред него и тогава ние съзнаваме, че той вътрешно си представя онова, което външно вижда. Казваме, че е вдаден в наблюдаване на външното си обкръжение. Друго е следното положение: човек върви по улицата и някой го обижда. Без да мисли, той кипва от яд и отвръща като удря лицето, което го е обидило.
Свидетели сме на проява на сили, произтичащи от гняв, проява на импулс на волята и лесно е да си представим, че ако това действие беше предшествувано от мисъл, нямаше да е необходимо да се нанася удар.
Представихме две противоположни дела. При едното имаме само създаване на умствена картина, един процес, от който отсъствува всяка съзнателна воля; във второто нямаме размисъл, никакво формиране на умствена картина, а се дава непосредствен израз на един импулс на волята. Тук са дадени двете крайности на човешката душа. Първият полюс е: изцяло отдаване на съзерцание, на размисъл, в която волята не участвува; вторият полюс е подтикващата сила на волята без разсъждение. Тези факти се разкриват просто при наблюдение на външния живот.
към текста >>
Има разлика между това да присъствуваме като свидетели и да изпитваме удоволствие от някаква добра постъпка и това да поставим в
действие
волята и действително ние самите да извършим някаква такава постъпка.
Има и трета област в живота на човешката душа, която трябва строго да се разграничи от простото предпочитание на добрите постъпки.
Има разлика между това да присъствуваме като свидетели и да изпитваме удоволствие от някаква добра постъпка и това да поставим в действие волята и действително ние самите да извършим някаква такава постъпка.
Удоволствието от добрата постъпка или неудоволствието от лошата постъпка ще назова естетичен принцип за разлика от моралния принцип, който подтиква човекът да върши добро. Моралният принцип е от по-висше ниво, отколкото чисто естетичния; само удоволствие или неудоволствие е от по-нисше ниво, отколкото волята да се направи нещо добро или зло. Доколкото нашата душа се чувствува принудена да дава израз на морални импулси, тези импулси са сенки-образи на Висшия Девакан, на по-висшия Небесен свят.
към текста >>
И положителният конструктивен елемент, сега описан, ще добие реално
действие
в еволюцията на човечеството.
Вратата се отваря и Етерният Христос се явява и казва думи на утеха. Христос ще стане живият утешител на човеците. Колкото странно да изглежда...../липсва малко текст/......но, че много пъти, когато хора, даже значително число, седят заедно, без да знаят какво да правят и чакайки, те ще видят Етерния Христос. Самият Той ще бъде там, ще разговаря с тях, ще направи да бъде чут Неговия глас на такива събрания. Тези времена приближават.
И положителният конструктивен елемент, сега описан, ще добие реално действие в еволюцията на човечеството.
към текста >>
И още една трета сила ще влезе в
действие
.
отговора на въпроса в края/. Какво е светлината? Светлината се разлага и разложената светлина е електричеството. Електричеството е светлина, която се разлага вътре в материята. А химическата енергия, която претърпява трансформация в земната еволюция е магнетизъм.
И още една трета сила ще влезе в действие.
И ако електричеството изглежда да прави чудеса днес, то тази трета сила ще повлия на цивилизацията по още по-фантастичен начин. Колкото повече от тази сила употребяваме, толкова по-бързо земята ще се превърне в труп и нейната духовна част ще се подготви за Юпитерово превъплъщение. Сили трябва да бъдат приложени, за да се разруши земята и човечеството да се освободи от земята и земното тяло да отпадне. Докато земята е била включена в прогресивен процес, не е правено такова разрушаване, защото само умиращата земя може да използува големите постижения на електричеството. Това, колкото и странно да звучи, трябва постепенно да стане известно.
към текста >>
43.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Не е възможно да се говори за актуалности в духовния живот; не е възможно да се търси там нищо освен
действие
то на импулсите на индивидуалностите.
Моля да имате предвид, че с тези съобщения ние не боравим с теории, а разказваме факти, които могат да бъдат проследени до отделни индивидуалности. Когато тези индивидуалности се обединят в братства, една индивидуалност може да очаква едно нещо, докато друга очаква съвсем различно от същото нещо.
Не е възможно да се говори за актуалности в духовния живот; не е възможно да се търси там нищо освен действието на импулсите на индивидуалностите.
Онова, което един върши и онова, което друг върши се противоречат така, както в живота. Когато обаче се говори за теории, може да не се наруши основата на противоречието. Обаче, когато се говори за факти, то точно защото се говори за факти, често може да се покаже, че тези факти се съгласуват така малко в духовния свят, както действията на човешките същества правят това на физическото поле. Следователно ви моля да разберете, че не е възможно, когато се говори за тези неща, да се говори и за реалности, ако не се говори за индивидуални факти. С тях ние се занимаваме.
към текста >>
44.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Следователно може да бъде казано, че вътре в опита на едно обикновено човешко същество на земята, той трябва да има чувството че, ако разбие скали, ако предприеме каквото и да е
действие
с онова, което е минерал или съществено растителна природа, той чрез това не причинява нито удоволствие, нито болка на обкръжаващата го среда.
Във връзка с това има нещо особено характерно относно опитностите на т.нар. мъртви. Когато ние човешките същества тук на земята заставаме пред минералната или растителна природа, имаме съвсем определено съзнание. При друг случай съм казвал, това е вярно, че е илюзия да се говори за липса на болка или липса на удоволствие в минералната и растителната област. Чрез онова, което ние човешките същества извършваме с нашите действия обаче, правим впечатления върху минералната област и също върху растителната област; можем да кажем с известно оправдание, че тези области остават без впечатления, без такива дейности, които се разпростират чрез болка или удоволствие, скръб или радост. Знаете, че ние като човешки същества, ако разчупим една скала, наистина някои елементални същества ще преживеят удоволствие или скръб, ала това не влиза в нашето обикновено ежедневно съзнание.
Следователно може да бъде казано, че вътре в опита на едно обикновено човешко същество на земята, той трябва да има чувството че, ако разбие скали, ако предприеме каквото и да е действие с онова, което е минерал или съществено растителна природа, той чрез това не причинява нито удоволствие, нито болка на обкръжаващата го среда.
към текста >>
Над всичко трябва да ни е съвсем ясно, че там най-малкото
действие
, което извършва човек, дори ако само едва се докосне до нещо /трябва да си служим с думи от земния език/, неминуемо в тази духовна област възниква или удоволствие, или скръб; задвижва някакъв вид симпатия или антипатия.
Никак не е такъв случаят в областта, в която човекът влиза, когато мине през портата на смъртта.
Над всичко трябва да ни е съвсем ясно, че там най-малкото действие, което извършва човек, дори ако само едва се докосне до нещо /трябва да си служим с думи от земния език/, неминуемо в тази духовна област възниква или удоволствие, или скръб; задвижва някакъв вид симпатия или антипатия.
Вие следователно трябва да си представите тази област на мъртвите по такъв начин, че не може да се докоснете до нищо, не може да направите дори най-малкия контакт, без да причините на онова, което е било докоснато да изпита удоволствие или скръб, т.е., без да предизвикате симпатия или антипатия.
към текста >>
45.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Мистикът съзнава това въпреки факта, че възприетият от обикновения Аз принцип на
действие
в съгласие със свързаната с мозъка интелигентност и със заповедите на сетивата е игнориран и импулсите за неговите действия възникват от вътрешни чувства, извиращи направо от неговото етерно тяло и не, както в случая на другите хора, само отразени от него.
Така мистикът, чрез вътрешно задълбочаване, прониква до някаква степен в етерното си тяло; прониква под онзи праг, където душевният живот при други обстоятелства се отразява в радост, страдание и т.н. във вътрешността на етерното тяло. Онова, което мистикът изживява преминавайки прага, са процеси в собственото му етерно тяло. Тогава той изживява нещо, което е малко сравнимо със загубата на Аза в състоянието на екстаз. В последния случай Азът става безкрайно малък, така да се каже, бидейки разлят в Макрокосмоса, а в мистичното изживяване Азът е "втвърден".
Мистикът съзнава това въпреки факта, че възприетият от обикновения Аз принцип на действие в съгласие със свързаната с мозъка интелигентност и със заповедите на сетивата е игнориран и импулсите за неговите действия възникват от вътрешни чувства, извиращи направо от неговото етерно тяло и не, както в случая на другите хора, само отразени от него.
Много силните вътрешни изживявания на мистика се дължат на факта, че той прониква чак в своето етерно тяло.
към текста >>
46.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ако сега си кажа, че понеже цветята са ми доставили удоволствие, аз ще зарадвам някой друг като му ги подаря, и след това ги откъсна за да му ги дам, аз извършвам
действие
; преминавам от областта на Разсъдъчната душа в тази на Съзнателната душа и се свързвам отново с външния свят.
Ако отклоним вниманието си за известно време от впечатленията на този външен свят и работим върху тях вътрешно, тогава ние сме отдадени на Разсъдъчната душа. А ако сега вземем онова, което е било изработено в мисълта, обърнем се отново към външния свят и се свържем с него преминавайки към дела, тогава ние сме отдадени на Съзнателната душа. Например: Докато просто гледам тези цветя пред мен и моите чувства са изместени от чистата белота на розата, аз съм отдаден на моята Сетивна душа. Ако обаче отклоня погледа си и вече не виждам цветята, а само мисля за тях, тогава съм отдаден на моята Интелектуална или Разсъдъчна душа. Аз работя мислено върху впечатленията, които съм получил.
Ако сега си кажа, че понеже цветята са ми доставили удоволствие, аз ще зарадвам някой друг като му ги подаря, и след това ги откъсна за да му ги дам, аз извършвам действие; преминавам от областта на Разсъдъчната душа в тази на Съзнателната душа и се свързвам отново с външния свят.
Тук е една трета сила, която действа в човека и му позволява не само да обработва мислено впечатленията на външния свят, а и да свърже себе си отново с този свят.
към текста >>
47.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние ставаме вътрешно осветени; струящото в нас като
действие
на Космическото Чувство е вътрешна светлина, въпреки че без ясновидство тя не е видима външно като светлина.
Онова, което познаваме в ежедневния живот като сила на чувството, също е било извлечено от безкрайния запас на Космическото Чувство; то също се влива в нас и се преобразува така, че да стане вътрешно възприемаемо за нас, при условие че сме достатъчно узрели; сякаш това Космическо Чувство ни прониква с нещо, което е сравнимо само с онова, наричано светлина.
Ние ставаме вътрешно осветени; струящото в нас като действие на Космическото Чувство е вътрешна светлина, въпреки че без ясновидство тя не е видима външно като светлина.
Но един човек, преминал Малкия Пазач на Прага осъзнава, че онова, от което се нуждае за своя вътрешен живот, а именно светлината, не е нищо друго освен рожба на Космическото Чувство, поето от него през съня. От това е ясно, че когато човек е отдаден на своите собствени вътрешен живот и същество, той изживява нещо съвсем ново за неговата душа, а именно онова, което собственото му себе е способно да бъде в следствие на всичко, което струи в него от Макрокосмоса. И само когато усеща силите на Космическото Чувство, струящи в него, астралното тяло стои пред него като реалност.
към текста >>
48.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
По същия начин може да побеснеем при гледката на някакво
действие
, което виждаме на улицата.
Има събития, които водят интелекта почти буквално до застой. Например предположете, че някакво събитие се изправя пред вас като проблясък на светкавица и вие сте ужасени. Никаква външна мисъл не се намесва между събитието и вашия ужас. Вътрешното изживяване – ужасът е нещо, което може да доведе мисленето до застой. Това е добър израз за него, защото хората усещат какво всъщност се е случило.
По същия начин може да побеснеем при гледката на някакво действие, което виждаме на улицата.
Тук отново непосредственото впечатление е онова, което предизвиква вътрешното изживяване. Ако започнем да размишляваме за това какво се е случило, в повечето случаи ще открием, че формираме различна преценка за него. Изживяванията, които възникват когато едно впечатление бива последвано направо от действие или вътрешно състояние на ума, са единствените в ежедневния живот, които могат да бъдат сравнени с онези на духовния изследовател, когато той трябва да каже нещо за своите опитности във висшите светове. Ако започнем да разсъждаваме, да прилагаме много логическа критика спрямо тези опитности, ние ги пропъждаме. И освен това обикновеното мислене, приложено в такива случаи, обикновено поражда нещо погрешно.
към текста >>
Изживяванията, които възникват когато едно впечатление бива последвано направо от
действие
или вътрешно състояние на ума, са единствените в ежедневния живот, които могат да бъдат сравнени с онези на духовния изследовател, когато той трябва да каже нещо за своите опитности във висшите светове.
Вътрешното изживяване – ужасът е нещо, което може да доведе мисленето до застой. Това е добър израз за него, защото хората усещат какво всъщност се е случило. По същия начин може да побеснеем при гледката на някакво действие, което виждаме на улицата. Тук отново непосредственото впечатление е онова, което предизвиква вътрешното изживяване. Ако започнем да размишляваме за това какво се е случило, в повечето случаи ще открием, че формираме различна преценка за него.
Изживяванията, които възникват когато едно впечатление бива последвано направо от действие или вътрешно състояние на ума, са единствените в ежедневния живот, които могат да бъдат сравнени с онези на духовния изследовател, когато той трябва да каже нещо за своите опитности във висшите светове.
Ако започнем да разсъждаваме, да прилагаме много логическа критика спрямо тези опитности, ние ги пропъждаме. И освен това обикновеното мислене, приложено в такива случаи, обикновено поражда нещо погрешно.
към текста >>
49.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Естествено, не е нужно духовният изследовател да прилага своите висши способности във всеки миг от обичайния живот; той притежава тези способности, но ги поставя в
действие
само когато желае да проведе изследване във висшите светове.
Естествено, не е нужно духовният изследовател да прилага своите висши способности във всеки миг от обичайния живот; той притежава тези способности, но ги поставя в действие само когато желае да проведе изследване във висшите светове.
Когато той прави това, мисленето на главата става мислене на сърцето и неговата обичайна памет се преобразува в различна форма на душевна дейност. Но за изживяванията на всекидневния живот за него няма нужда постоянно да преминава във висшите степени на съзнанието, няма нужда непрекъснато да използва и свидетелства за описаните способности на душата. Когато се завръща в ежедневния свят, той има памет и способност на мислене, същите като онези на всеки друг. Следователно да се пренасяш от нормално в свръхнормално състояние на съзнанието е способност, която ученикът трябва да притежава. Това трябва да се помни винаги.
към текста >>
50.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Духовната Наука достига най-високата си точка в едно настроение на благоговение, и в изпълнено с чувство на дълг прилагане на принципите на
действие
, признати за правилни.
Ние можем да разсъждаваме за нещата в света и да оставаме студени и равнодушни правейки това, но не можем да познаем висшите светове без да обърнем погледа си нагоре и тогава неминуемо пробуждаме чувствени импулси, извличаме импулси за своите действия от познанието. Онези, които чувстват това за естествено, няма да стигнат до застой в този момент. Те ще положат усилия да подражават на велики идеали, които сияят от духовния свят. Нашата воля също, както и чувствата ни, става благочестива, когато стигнем до последното изпитание в търсенето на духовно познание. Всеки, който претендира да има познание за духа и остава равнодушен в своите чувства и воля, не е бил повлиян правилно от това познание.
Духовната Наука достига най-високата си точка в едно настроение на благоговение, и в изпълнено с чувство на дълг прилагане на принципите на действие, признати за правилни.
Духовната Наука трябва да бъде приета във волята. Когато попиваме духовно познание в истинското му значение, в нашата душа работи нещо като духовно Слънце.
към текста >>
51.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нека например да разгледаме Слънчевите лъчи и тяхното „затоплящо"
действие
; когато те паднат върху една метална плоча и тя се нагрее, официалната наука говори за „причина и следствие".
Нека например да разгледаме Слънчевите лъчи и тяхното „затоплящо" действие; когато те паднат върху една метална плоча и тя се нагрее, официалната наука говори за „причина и следствие".
Но можем ли да твърдим, че следствието нагряването на металната плоча има своята единствена причина в топлината на Слънчевите лъчи? Ако „топлите" Слънчеви лъчи вече биха носили в себе си това следствие, те би трябвало да нагряват металната плоча, дори и тогава, когато не е изложена на тяхното непосредствено действие. Ето защо в явленията на неживия свят, където засега се намираме, за да възникне следствие от една причина, е безусловно необходимо, тази причина да се комбинира с нещо друго. Да, ако към причината не се прибави и „нещо друго", никога не можем да говорим за едно следствие, което възниква от определена причина.
към текста >>
Ако „топлите" Слънчеви лъчи вече биха носили в себе си това следствие, те би трябвало да нагряват металната плоча, дори и тогава, когато не е изложена на тяхното непосредствено
действие
.
Нека например да разгледаме Слънчевите лъчи и тяхното „затоплящо" действие; когато те паднат върху една метална плоча и тя се нагрее, официалната наука говори за „причина и следствие". Но можем ли да твърдим, че следствието нагряването на металната плоча има своята единствена причина в топлината на Слънчевите лъчи?
Ако „топлите" Слънчеви лъчи вече биха носили в себе си това следствие, те би трябвало да нагряват металната плоча, дори и тогава, когато не е изложена на тяхното непосредствено действие.
Ето защо в явленията на неживия свят, където засега се намираме, за да възникне следствие от една причина, е безусловно необходимо, тази причина да се комбинира с нещо друго. Да, ако към причината не се прибави и „нещо друго", никога не можем да говорим за едно следствие, което възниква от определена причина.
към текста >>
Да предположим, че държим в ръцете си един лък, опъваме го и изстрелваме една стрела; с други думи, чрез спъването на лъка, произвеждаме определено
действие
.
А сега да се издигнем към едно по-висше понятие за връзката между причина и следствие.
Да предположим, че държим в ръцете си един лък, опъваме го и изстрелваме една стрела; с други думи, чрез спъването на лъка, произвеждаме определено действие.
Ясно е, че в случая далеч не можем да прибегнем до израза „Карма", за да опишем отношението между следствието (изстреляната стрела) и неговата причина. Ако обаче разгледаме този процес от малко по-друга гледна точка, ще се доближим в известен смисъл до Кармата, макар и все още да не сме обхванали цялото понятие: нека да се замислим, че след многократна употреба лъкът бавно започва да се отпуска. Следователно, имаме едно следствие, което се проявява не външно, а едно следствие, което засяга самия лък Постоянното обтягане на лъка има последици и за самия него. С други думи, това което настъпва при обтягането на лъка, се отразява обратно и върху самия лък. Накратко: тук имаме следствие, което се връща обратно и засяга обекта, който е произвел това следствие.
към текста >>
Не можем да разглеждаме понятието „Карма", без да си представим едно
действие
, едно следствие, което се връща обратно към обекта или съществото, което е произвело това следствие; без тази своеобразна възвратна активност на следствието.
Тази подробност вече наистина ни приближава до понятието за Кармата.
Не можем да разглеждаме понятието „Карма", без да си представим едно действие, едно следствие, което се връща обратно към обекта или съществото, което е произвело това следствие; без тази своеобразна възвратна активност на следствието.
Ето как ние се доближаваме все повече до понятието „Карма", разбирайки как следствието, породено от един обект или същество, отново трябва да се върне при своите причинители. И все пак, разхлабването на лъка от постоянната му употреба, не можем да означим като „Карма на лъка", и то поради следната причина. Ако в продължение на три или четири седмици си служим твърде често с този лък, накрая той ще е разхлабен и по нищо няма да прилича на лъка от преди четири седмици. Лъкът вече не е същия. Следователно, когато „възвратното" следствие е от такова естество, че напълно променя съответния обект или същество, ние все още не можем да говорим за „Карма".
към текста >>
Изключено е да говорим за Карма и тогава, когато имаме пред себе си един човек, който предприема определено
действие
с конкретни намерения и после, в една или друга степен, те бъдат осъществени.
И все пак, описвайки понятието „Карма" по този начин, ние разполагаме само с една твърде абстрактна представа за него. И ако останем в областта на абстрактното мислене, едва ли бихме могли да претендираме за по-голяма точност. Но тук трябва да прибавим още нещо: ако следствието и причината действуват в един и същ момент, ние също не бихме могли да говорим за Карма. Защото в този случай съществото, което поражда следствието, явно има склонността да прави това непосредствено и бързо, следователно то вече предпоставя и предвижда следствието, обхващайки всички елементи, които са свързани с него. Така че и в този случай ние не можем да говорим за Карма.
Изключено е да говорим за Карма и тогава, когато имаме пред себе си един човек, който предприема определено действие с конкретни намерения и после, в една или друга степен, те бъдат осъществени.
към текста >>
Детето само трябва да усети вътрешната потребност от едно или друго свое
действие
.
Да предположим сега, че сме изправени пред задачата да възпитаме едно дете в първите му седем години, но без да спазваме общоприетата максима, че за да стане „нормален" човек, детето трябва безусловно да приеме нашите собствени възгледи. В този случай ние бихме наложили на детето всичко онова, което според нас прави човека „нормален". Но ако се замислим, колко многообразни са пътищата за „нормалното" развитие и че е просто излишно да подчиняваме детето на каквито и да е предварителни схеми, ще разберем: От детето израства един „нормален" човек, само ако успеем да подпомогнем неговите най-добри заложби. Точно тази е може би нашата задача! Ще се запитаме и друго: Какъв смисъл има, ако аз бъда подчинен на една или друга схема?
Детето само трябва да усети вътрешната потребност от едно или друго свое действие.
Ако се стремя да възпитавам детето според неговите индивидуални заложби, аз ще опитам първо да ги открия, да ги насърча, така че преди всичко, детето да върши едни или други неща, движено от своите собствени потребности.
към текста >>
", силата, която е затаена в душата му, го тласка към определено
действие
, което ще доведе до изкупление.
После човекът отново слиза в своята нова инкарнация. Съзнанието му отново се променя; сега той не си спомня нищо за периода между смъртта и новото раждане; не си спомня нищо и за намерението да изкупи своите предишни злодеяния. Обаче това намерение е затаено дълбоко в него. Дори и да не предполага нищо за този вътрешен импулс: „Ти трябва да извършиш това или онова, за да изкупиш своята грешка!
", силата, която е затаена в душата му, го тласка към определено действие, което ще доведе до изкупление.
И сега, ясно можем да си представим какво става, когато например, в своята 20 година, един човек понесе някакъв твърде болезнен удар на съдбата. В своето обикновено съзнание, каквото е то между раждането и смъртта, той ще бъде сломен от своята болка. Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази болка".
към текста >>
Ако си послужим с подходящ пример, веднага ще се убедим, че Кармата има много по-голям обхват на
действие
.
И все пак, ние едва ли ще разберем човешкия живот, ако проследяваме само поредицата от онези събития, които го засягат лично.
Ако си послужим с подходящ пример, веднага ще се убедим, че Кармата има много по-голям обхват на действие.
към текста >>
В основата на всяко откритие лежи определено
действие
.
Нека да спрем вниманието си върху един пътешественик като Христофор Колумб или върху откривателя на парната машина.
В основата на всяко откритие лежи определено действие.
Ако се задълбочим в разглеждането на този вид действия, но търсим съответните причини така, както правехме това досега, ще установим, че в точно определено време от живота си Христофор Колумб взема своето историческо решение и т.н., с което нещата опират до неговата индивидуална и лична Карма. Но сега се налага да поставим важния въпрос: Нима това историческо решение е взето само с оглед на личната индивидуална Карма? И нима последиците от него засягат само великия пътешественик?
към текста >>
Подобно
действие
на Старата Луна са имали циановите съединения, например циановодородната киселина.
Но субстанциите на кометите съвсем не се подчиняват на законите, според които съществува нашата Слънчева система, а на закони близки до тези от епохата на Старата Луна. Практически в кометите царят закономерности от времето на Старата Луна. Аз често съм споменавал, че антропософската Наука за Духа установи тези закономерности, още преди те да бъдат потвърдени от естествените науки. През 1906 година в Париж, аз обърнах внимание върху факта, че по времето на Старата Луна известни химични съединения от въглерод и азот са играели роля, подобна на тази, която днес на Земята имат съединенията на кислорода и въглерода, например въглеродният двуокис. А тези съединения имат в себе си нещо умъртвяващо.
Подобно действие на Старата Луна са имали циановите съединения, например циановодородната киселина.
Тези факти бяха изнесени от антропософската Наука за Духа още през 1906 година.
към текста >>
52.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
И ние бихме допуснали грешка, ако също и в животинския свят търсим обратното
действие
, което се движи от следствието към причината.
Следователно, ако от една страна виждаме пълно неразбиране на животинския свят тъкмо поради липса на духовно вникване в нещата, от друга страна, направо да прехвърлим идеята за човешката Карма в животинския свят, би било израз на чист материализъм. Това не трябва да допускаме. Още вчера споменахме, че до идеята за Кармата се налага да пристъпваме с извънредно голяма точност.
И ние бихме допуснали грешка, ако също и в животинския свят търсим обратното действие, което се движи от следствието към причината.
До всеобхватното разбиране на кармичните закономерности ще се приближим само ако се издигнем над отделния човешки живот между раждането и смъртта, само ако проследим човешкото същество през веригата на неговите прераждания, за да установим, че кармичният урок, през който човек има да мине поради едно или друго свое действие, обикновено го очаква в следващия живот. И така, ако разглеждаме Кармата в нейната цялост, следва да знаем, че по правило кармичните последици не се проявяват в същия живот, протичащ между раждането и смъртта.
към текста >>
До всеобхватното разбиране на кармичните закономерности ще се приближим само ако се издигнем над отделния човешки живот между раждането и смъртта, само ако проследим човешкото същество през веригата на неговите прераждания, за да установим, че кармичният урок, през който човек има да мине поради едно или друго свое
действие
, обикновено го очаква в следващия живот.
Следователно, ако от една страна виждаме пълно неразбиране на животинския свят тъкмо поради липса на духовно вникване в нещата, от друга страна, направо да прехвърлим идеята за човешката Карма в животинския свят, би било израз на чист материализъм. Това не трябва да допускаме. Още вчера споменахме, че до идеята за Кармата се налага да пристъпваме с извънредно голяма точност. И ние бихме допуснали грешка, ако също и в животинския свят търсим обратното действие, което се движи от следствието към причината.
До всеобхватното разбиране на кармичните закономерности ще се приближим само ако се издигнем над отделния човешки живот между раждането и смъртта, само ако проследим човешкото същество през веригата на неговите прераждания, за да установим, че кармичният урок, през който човек има да мине поради едно или друго свое действие, обикновено го очаква в следващия живот.
И така, ако разглеждаме Кармата в нейната цялост, следва да знаем, че по правило кармичните последици не се проявяват в същия живот, протичащ между раждането и смъртта.
към текста >>
Силите на Слънцето отслабиха своята мощ най-вече, защото сега те упражняваха своето
действие
върху Земята „отвън".
Ако Слънцето би останало свързано със Земята, тогава към Земята щяха да останат приковани съвсем други, много по-експлозивни сили и последицата би била тази, че цялото развитие на Земята щеше да се отличава с такава бързина и експлозивност, че човешкият организъм нямаше да разполага с нормални условия за своята еволюция. Ето защо беше необходимо Земята да навлезе в по-бавно темпо, а силите и да станат „по-плътни". Всичко това можа да се осъществи само чрез обстоятелството, че стремителните, буйните и експлозивни сили се отделиха от планетарното тяло на Земята.
Силите на Слънцето отслабиха своята мощ най-вече, защото сега те упражняваха своето действие върху Земята „отвън".
към текста >>
53.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Следователно, етерното тяло на някои животни трябва да прояви по-голяма активност, за да предизвика
действие
то на лечебните етерни сили.
Следователно, етерното тяло на някои животни трябва да прояви по-голяма активност, за да предизвика действието на лечебните етерни сили.
При по-висшите животински видове това не е така. Ако неволно осакатим едно по-висше животно, то не може да извлече достатъчно лечебни сили от етерното си тяло. Но ако то има потомци, знаем, че те се раждат напълно здрави. С други думи, когато етерното тяло пренася своите характерни качества в следващото поколение, там те също се проявяват под формата на лечебни сили. У тритона етерното тяло действува още в същото животно; у рака едва след като той сменя бронята си; у висшите животни едва в следващото поколение!
към текста >>
Ще установим още, че най-силно
действие
имат онези събития, които не минават незабелязано покрай детето, а още тогава му правят странно и неотразимо впечатление.
Често може да се случи така, че такива впечатления от детството особено ако те се повтарят се отразяват върху цялото светоусещане, като от определен момент нататък настъпват меланхолни черти в настроението, които могат да бъдат обяснени, само ако се върнем достатъчно назад и видим как ранните детски впечатления хвърлят своите сенки и светлини към по-късните периоди от живота; защото тъкмо те са тези, които сега излизат на преден план като една трайна меланхолия.
Ще установим още, че най-силно действие имат онези събития, които не минават незабелязано покрай детето, а още тогава му правят странно и неотразимо впечатление.
към текста >>
Вие разбирате, че след като тези астрални изживявания се разиграват в периода между смъртта и новото раждане, това, което изживяваме като „
действие
", прониква дълбоко в нашата вътрешна същност и активно участвува в изграждането на новото ни физическо тяло.
Да предположим, че един човек умира на 70 години; той изживява в обратен ред живота си и стига до своята 40 година, когато е ударил някому плесница. Сега той изпитва болката, която е причинил на другия човек. Сегашното страдание поражда един вид упрек и този упрек остава у човека като постоянен копнеж да изкупи стореното зло в следващия си живот.
Вие разбирате, че след като тези астрални изживявания се разиграват в периода между смъртта и новото раждане, това, което изживяваме като „действие", прониква дълбоко в нашата вътрешна същност и активно участвува в изграждането на новото ни физическо тяло.
След като дори в обикновения живот определени травмиращи изживявания лесно могат да породят меланхолии черти в настроени ето, ще се съгласим, че много по-интензивните душевни събития по времето на Камалока могат да предизвикат съдбоносни промени в изграждането на физическото тяло през новата инкарнация.
към текста >>
54.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, пациентите не се поддаваха на никакви обяснения, техните близки също, така че последователите на тази школа обикновено се измъкваха от положението, като предписваха минимални дозировки на „гуми арабици", които според тях би следвало да имат абсолютно същото
действие
, както това на дотогава прилаганите лечебни средства.
Самият Шкода каза по този повод следните забележителни думи: „Ние можем да диагностицираме една болест, да я опишем или обясним, но не разполагаме със средства, за да я лекуваме". Изобщо, Дител можа да докаже: при така нареченото „изчакващо третиране", една болест като пневмонията протича по такъв начин, че в определено време организмът сам развива собствените си оздравителни сили, стига само да сме го поставили при необходимите условия. И той можа статистически да докаже, че при „изчакващото третиране" оздравяват и умират същия брой хора, както и в случаите, когато се прилагат съответните лекарства. Изразът „терапевтичен нихилизъм" беше донякъде оправдан за онази епоха; защото напълно вярно беше: Лекарите от тази школа се оказваха безсилни пред убеждението на пациентите, че лекарството, рецептата, задължително са някъде тук!
Да, пациентите не се поддаваха на никакви обяснения, техните близки също, така че последователите на тази школа обикновено се измъкваха от положението, като предписваха минимални дозировки на „гуми арабици", които според тях би следвало да имат абсолютно същото действие, както това на дотогава прилаганите лечебни средства.
Ето как ние стигаме до важния извод, че дори съвременният строг на учен свят на неумолимите и точни факти се приближава до това, което наричаме „кармически закономерности" И тук ние сме длъжни да отговорим на въпроса: Какво всъщност представлява „самолечението"? Или по-скоро: защо настъпва то? И защо в друг случай „самолечението", а и изобщо „лечението" е нещо напълно невъзможно?
към текста >>
Най-лошото е, че в повечето случаи човек не подозира, как от дълбините на своята душа той е принуден да извърши определено
действие
, а едва по-късно той изнамира подходящия според него мотив за това
действие
.
Но обикновено той предприема действията си поради съвсем други мотиви: от гняв, омраза, страсти; обаче в собственото си съзнание той има корено различно обяснение. С други думи, той се опитва да отхвърли онова, което външният свят осъжда и което все още се намира в неговата душа. Вие често ставате свидетели, как даден човек върши нещо, под влиянието на явно егоистични страсти, докато в същото време обгръща своя егоизъм с мантията на най-благородни намерения и обяснява защо е извършил тази или онази постъпка. Обикновено той няма никаква представа за всичко това. А ако се досети, първото усещане, което го обзема, е чувството на срам.
Най-лошото е, че в повечето случаи човек не подозира, как от дълбините на своята душа той е принуден да извърши определено действие, а едва по-късно той изнамира подходящия според него мотив за това действие.
към текста >>
55.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да не забравяме, че когато една болест се съпровожда от болка, в
действие
влизат и други фактори, които нямат много общо със самото боледуване.
Сега трябва да разгледаме още по-точно вътрешната природа на болката. Необходимо е да припомним още, че болката може да се появи и като едно допълнително усещане. Защото от предишните лекции стана ясно, че болестта и болката далеч не винаги са взаимно свързани.
Да не забравяме, че когато една болест се съпровожда от болка, в действие влизат и други фактори, които нямат много общо със самото боледуване.
Вече споменахме, че в рамките на онзи процес, който се осъществява в прехода между две инкарнации, когато опитностите от миналото прераждане метаморфозират в болестотворни причини, се намесва луциферическият принцип от една страна, и ариманическият принцип от друга.
към текста >>
Следователно, ако от една страна сме застрашени от Луцифер, от друга страна веднага се намесва противо
действие
то на онези свръхсетивни сили, които идват от противника на Луцифер, и сега те се опитват да упражнят едно противоположно
действие
, за да отстранят от нас луциферическите влияния.
Следователно, ако от една страна сме застрашени от Луцифер, от друга страна веднага се намесва противодействието на онези свръхсетивни сили, които идват от противника на Луцифер, и сега те се опитват да упражнят едно противоположно действие, за да отстранят от нас луциферическите влияния.
Тъкмо тези сили, чиито противник е Луцифер, прибавят към болестния процес, предизвикан от Луцифер това, което наричаме болка.
към текста >>
Сега обаче настъпва противоположното
действие
, каквото имаме и в лицето на болката при луциферическите болести.
Сега обаче настъпва противоположното действие, каквото имаме и в лицето на болката при луциферическите болести.
Работата е там, че в мига, когато опасността да се заплетем прекалено дълбоко в мрежите на сетивно-физическия свят е вече налице, в мига когато са ни окончателно „отнети подемните сили, които биха ни издигнали в духовния свят, в същия този миг съответният орган започва да се разрушава: Настъпва или парализа, или функционална слабост. Или с други думи, настъпва един разпаден процес.
към текста >>
Ето как Луцифер се намесва в сферата на
действие
, която е предвидена за съвсем друг вид свръхсетивни Същества.
Ето как Луцифер се намесва в сферата на действие, която е предвидена за съвсем друг вид свръхсетивни Същества.
към текста >>
Едва след тяхното предварително
действие
, може да се активира и нашия собствен Аз.
И така, ако на Старата Луна определени свръхсетивни Същества изостанаха в своето развитие, за да се намесят по-късно в човешкия живот, както протича той в условията на днешната Земя, нещо подобно се случи и на Старото Слънце, когато определени духовни Същества също изостанаха в своето развитие, за да играят по-късно на Старата Луна роля, подобна на тази, която луциферическите Същества играят днес на Земята. Днес в човешкото същество се разиграва една величествена борба: Борбата между луциферическите Същества, които са настанени в нашето астрално тяло, и онези духовни сили, които могат да се проявят единствено чрез нашия Аз. За щото силите, чиито противник е Луцифер, могат да действуват върху нас единствено чрез нашия Аз. Ако се стремим към ясна и точна оценка за самите себе си, нека помним, че сме в състояние да я постигнем само с помощта на онези сили, които действуват върху нашия Аз.
Едва след тяхното предварително действие, може да се активира и нашия собствен Аз.
И тук ще допълним: Когато нашият Аз повежда битката срещу луциферическите сили, в нас срещу Луцифер се бори не друг, а Яхве или Йехова; от едната страна са силите, които бдят над великия космически план, от другата страна са силите, които на всяка цена искат да го променят, силите, които наричаме луциферически.
към текста >>
56.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Вече посочихме: нашата Карма влиза в
действие
едва след като луциферическите Същества упражнят известно влияние върху нашето астрално тяло, тласкайки ни към такива изблици на чувства, инстинкти и страсти, които в известен смисъл ни правят много по-несъвършени, отколкото бихме били без тях.
Вече посочихме: нашата Карма влиза в действие едва след като луциферическите Същества упражнят известно влияние върху нашето астрално тяло, тласкайки ни към такива изблици на чувства, инстинкти и страсти, които в известен смисъл ни правят много по-несъвършени, отколкото бихме били без тях.
След като вече сме станали обект на луциферическите влияния, те правят възможна и появата на ариманическите Същества, т.е. на онези сили, които се надигат не от вътре, а действуват отвън и до голяма степен определят отношението ни към света. Общо взето, Луцифер е този, който предизвиква Ариман, а ние, хората, сме поставени в самия център на техния спор. След като веднъж сме попаднали в пипалата на Луцифер или Ариман, пред нас има само един избор: Да търсим средства и пътища, с чиято помощ не само да преодолеем „изкушенията", но и да се издигнем още по-високо в нашето развитие.
към текста >>
Когато се изправяме пред болестна картина с подобна симптоматика, следва да предположим, че тук в
действие
влизат кармически причини от миналите прераждания, или казано по друг начин грешки от предишните инкарнации.
Когато се изправяме пред болестна картина с подобна симптоматика, следва да предположим, че тук в действие влизат кармически причини от миналите прераждания, или казано по друг начин грешки от предишните инкарнации.
Това, което на пръв поглед изглежда като едно пълно вътрешно объркване, няма и не може да има своите причини в сегашната инкарнация; тези причини са скрити в някоя от предишните инкарнации. Нека образно да си представим, как може да се пренася нещо от една инкарнация в друга.
към текста >>
в живота между смъртта и новото раждане, тази грешка, която е засегнала Разсъдъчната Душа, започва да проявява, своето
действие
в рамките на етерното тяло.
поради егоистични желания, страсти и инстинкти ние обременяваме нашата душа с поредица от грешки. Тези грешки могат да се отразят съответно върху Сетивната Душа, върху Разсъдъчната Душа или върху Съзнаващата Душа. Ето една потенциална причина, заложена в едно от трите душевни формирования през някоя от предишните инкарнации. Да предположим още, че определена грешка е свързана предимно със силите на Разсъдъчната Душа. След смъртта, т.е.
в живота между смъртта и новото раждане, тази грешка, която е засегнала Разсъдъчната Душа, започва да проявява, своето действие в рамките на етерното тяло.
Да, целият този процес се осъществява в периода между смъртта и новото раждане: последиците от грешката се пренасят в етерното тяло. И така, в следващата инкарнация ние ще попаднем в едно етерно тяло, което носи в себе си последиците, заложени в Разсъдъчната Душа през една от миналите инкарнации. Обаче през новата инкарнация Разсъдъчната Душа работи самостоятелно върху себе си; ето защо има съществена разлика, дали човекът е допуснал въпросната грешка преди една или повече инкарнации. Ако грешката е допусната през една от миналите инкарнации, сега тя се проявява като дефект в неговото етерно тяло. Грешката е проникнала по-дълбоко, тя вече се намира не в Разсъдъчната Душа, а в етерното тяло.
към текста >>
След като с логичните доводи не постигате нищо, обърнете се към антропософските истини: Ако сторите това с достатъчно търпение, Вие ще упражните върху страдащия човек толкова могъщи импулси, че Вие, така да се каже, само в рамките на една инкарнация, ще извършите това, което иначе би настъпило по съвсем обиколни пътища едва през следващата инкарнация, а именно: Ще съумеете да пренесете едно полезно
действие
от Разсъдъчната Душа към етерното тяло.
Много вероятно е да проявите терапевтични въздействия също и тогава, когато антропософските, духовнонаучни истини се превърнат в органична и неразделна част от душата Ви; в този случай антропософските истини изпълват цялата Ви личност и започват да се излъчват спонтанно и във всички посоки от душата Ви. С помощта на тези антропософски истини, които така стремително и вълнуващо изпълват живота ни между раждането и смъртта, и които по същество са познания от свръхсетивните светове, Вие може да упражните много по-дълбоки въздействия, отколкото с помощта на обикновения разум.
След като с логичните доводи не постигате нищо, обърнете се към антропософските истини: Ако сторите това с достатъчно търпение, Вие ще упражните върху страдащия човек толкова могъщи импулси, че Вие, така да се каже, само в рамките на една инкарнация, ще извършите това, което иначе би настъпило по съвсем обиколни пътища едва през следващата инкарнация, а именно: Ще съумеете да пренесете едно полезно действие от Разсъдъчната Душа към етерното тяло.
Защото истините, отговарящи на физическия свят, далеч не са в състояние да преодолеят пропастта между Сетивната Душа и астралното тяло, между Разсъдъчната Душа и етерното тяло, както и пропастта между Съзнаващата Душа и физическото тяло.
към текста >>
57.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ние видяхме, как женският организъм е кармическа последица от изживяванията на мъжа, а мъжкият организъм кармическа последица от изживяванията на жената; и накрая показахме, че смъртта е продължение на кармическото
действие
, започнало с раждането.
Днес ние разгледахме кармичните закономерности в две напълно неутрални области и Вие ще се убедите, че от тях ще извлечем необходимите изводи, за да продължим нашата тема в следващите лекции.
Ние видяхме, как женският организъм е кармическа последица от изживяванията на мъжа, а мъжкият организъм кармическа последица от изживяванията на жената; и накрая показахме, че смъртта е продължение на кармическото действие, започнало с раждането.
към текста >>
58.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
В този случай, от химическа гледна точка, нейното
действие
няма да се различава съществено от
действие
то на други вещества.
Колко сугестивно действува днес думата „отрова" и хората изобщо не се замислят колко относителна е тази дума! Какво всъщност представлява отровата? Всяко вещество може да бъде отрова. Всичко се свежда до начина на прилагане и до количествата, които се приемат. Водата също се превръща в силна отрова, ако човек изпие десет литра наведнъж.
В този случай, от химическа гледна точка, нейното действие няма да се различава съществено от действието на други вещества.
Да, тези понятия са относителни, всичко зависи от количеството, от дозировката.
към текста >>
59.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Представете си живо: Изправени пред едно или друго събитие от своя живот, хората ще се опитват, бих казал, да се дистанцират от него; те ще имат пред себе си един подвижен образ, който се излъчва от самото събитие, от самото
действие
.
Ще се появят хора първоначално съвсем малко на брой защото тези способности ще се разпространят едва през следващите две до три хилядолетия които още преди изтичането на първата половина от 20 век ще бъдат първите предшественици на този род опитности.
Представете си живо: Изправени пред едно или друго събитие от своя живот, хората ще се опитват, бих казал, да се дистанцират от него; те ще имат пред себе си един подвижен образ, който се излъчва от самото събитие, от самото действие.
Първоначално те няма да го различават и няма да имат никакво отношение към своя собствен дял в него. Обаче по-късно, след като може би ще са чули нещо за антропософската Духовна Наука, те ще започнат да си дават сметка, че този полусънищен, но съзнателно възприет образ, е всъщност еквивалентния образ на същинското действие, на онова действие, което трябва да бъде извършено, за да настъпи нужното кармическо разплащане.
към текста >>
Обаче по-късно, след като може би ще са чули нещо за антропософската Духовна Наука, те ще започнат да си дават сметка, че този полусънищен, но съзнателно възприет образ, е всъщност еквивалентния образ на същинското
действие
, на онова
действие
, което трябва да бъде извършено, за да настъпи нужното кармическо разплащане.
Ще се появят хора първоначално съвсем малко на брой защото тези способности ще се разпространят едва през следващите две до три хилядолетия които още преди изтичането на първата половина от 20 век ще бъдат първите предшественици на този род опитности. Представете си живо: Изправени пред едно или друго събитие от своя живот, хората ще се опитват, бих казал, да се дистанцират от него; те ще имат пред себе си един подвижен образ, който се излъчва от самото събитие, от самото действие. Първоначално те няма да го различават и няма да имат никакво отношение към своя собствен дял в него.
Обаче по-късно, след като може би ще са чули нещо за антропософската Духовна Наука, те ще започнат да си дават сметка, че този полусънищен, но съзнателно възприет образ, е всъщност еквивалентния образ на същинското действие, на онова действие, което трябва да бъде извършено, за да настъпи нужното кармическо разплащане.
към текста >>
Нека да предположим, че през 1910 година една свръхчовешка индивидуалност би предприела едно или друго
действие
, което на физическо равнище се осъществява чрез даден човек, така че се сключва един вид контакт между свръхчовешката индивидуалност и човека.
Нека да предположим, че през 1910 година една свръхчовешка индивидуалност би предприела едно или друго действие, което на физическо равнище се осъществява чрез даден човек, така че се сключва един вид контакт между свръхчовешката индивидуалност и човека.
В този случай човекът е вече вплетен в Кармата на висшите Същества. Започва се, бих казал, една кореспонденция. И тогава от висшите светове към човека поемат определени потоци, които внасят в живота му нови задачи; той ги включва в своята Карма, за да ги изпълни по един или друг на чин. Ето как универсалната Карма, която движи света, оплодотворява индивидуалната човешка Карма.
към текста >>
След като човек познава свръхсетивните светове, той може да е напълно сигурен, че нашите антропософски възгледи упражняват едно неоспоримо духовно
действие
, или с други думи: те неусетно се разпространяват, и то най-вече, когато наистина превръщаме себе си в един инструмент за съзнателна антропософска работа, проникнат от край до край с импулсите на антропософския духовен живот.
Всичко, което можем да дадем на света, идва от нашите вътрешни антропософски убеждения. И всеки, който се осмели да направи от Антропософията съдържание на своя живот, се превръща в истински извор на духовни сили.
След като човек познава свръхсетивните светове, той може да е напълно сигурен, че нашите антропософски възгледи упражняват едно неоспоримо духовно действие, или с други думи: те неусетно се разпространяват, и то най-вече, когато наистина превръщаме себе си в един инструмент за съзнателна антропософска работа, проникнат от край до край с импулсите на антропософския духовен живот.
към текста >>
60.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
Ние приписваме това
действие
на Земния магнетизъм.
Както при отделния човек ако искаме да се запознаем с неговия вътрешен живот – ние трябва да преминем от тялото към душата, така и при народностните характери ако действително се стремим да ги опознаем ние трябва да обхванем преди всичко лежащите в тяхната основа душевно-духовни сили. Обаче тези душевно-духовни сили не са някакви механични взаимодействия между отделните човешки души; те са подчинени на други, духовни закони, които остават извън полезрението на съвременната наука. Тя смята за недопустимо да говори за „Душите на Народите“, и да им приписва някаква реална същност, както ние например говорим за действителните процеси, които се разиграват в областта на човешките мисли, чувства и воля. За съвременната наука е недопустимо и нещо друго, а именно да поставя еволюцията на отделните народи във връзка със силите на небесните тела. Обаче за да посочим, че тази недопустимост е в разрез с истината, достатъчно е само да напомним следното: никой не търси силите, които ориентират магнитната стрелка в посоката Север-Юг, вътре в самата нея!
Ние приписваме това действие на Земния магнетизъм.
Ние търсим причините за ориентацията на магнитната стрелка не другаде, а в Космоса. Следователно, не е ли редно да търсим причините за душевните особености на отделните народи, за преселенията на народите и т.н. не в самите народи, а в Космоса? Дори и напълно да се абстрахирахме от антропософския възглед, за който висшите духовни Същества са една реалност, съдържанието на тези лекции включва в себе си нещо твърде особено. В основата на отделните народи и тяхната еволюция ние поставяме една по-висша духовна действителност и именно там търсим силите, които движат тази еволюция.
към текста >>
61.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Когато днес човекът става достатъчно съзнателен в своето астрално тяло, намирайки се извън своето физическо и етерно тяло, той не може друго колкото и да е напреднал -, освен да се придвижва напълно свободно натам или насам в своето астрално тяло и да действува независимо от своето физическо тяло тук или там по света, обаче в този случай той не би могъл да извърши никакво конкретно
действие
чрез своето физическо и етерно тяло.
Докато спи, неговото астрално тяло и неговият Аз напускат етерно-физическия организъм, така че той, бих казал, оставя етерното и физическото тяло да лежат в леглото, а астралното тяло и Азът, така да се каже, „витаят“ отгоре. Представете си още, как в съзнанието на този човек се пробужда следната мисъл: „Да, аз съм един Аз! “ и това пробуждане в духовното тяло би изглеждало както всяка обикновена мисъл в ясното дневно съзнание. Каква забележителна гледка би представлявал такъв един човек! В определен момент той би усещал: „Ето, аз се намирам тук“, а може би там някъде долу, далеч от първоначалното място: „А ето тук е моето физическо и моето етерно тяло; те се намират на „друго“ място, но фактически ми принадлежат, макар и с моите по-висши тела, аз да съм извън тях или, казано иначе, да се „нося“ над тях“.
Когато днес човекът става достатъчно съзнателен в своето астрално тяло, намирайки се извън своето физическо и етерно тяло, той не може друго колкото и да е напреднал -, освен да се придвижва напълно свободно натам или насам в своето астрално тяло и да действува независимо от своето физическо тяло тук или там по света, обаче в този случай той не би могъл да извърши никакво конкретно действие чрез своето физическо и етерно тяло.
Обаче в едно далечно бъдеще, намирайки се примерно в Северна Европа, човекът намирайки се извън тях ще може да ги насочва към други места и да им заповядва: Вървете нататък! Днес това все още не е възможно. Обаче за човека, който ще е напреднал до следващото планетарно въплъщение на нашата Земя, Бъдещия Юпитер, тези неща ще са напълно възможни. Те чисто и просто ще представляват част от бъдещата еволюционна степен на човека. И тогава ние ще имаме следното усещане: Ето, сега въпреки че се намирам извън моето тяло аз съм истинският диригент на себе си!
към текста >>
62.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
А сега си представете и то съвсем живо, съвсем конкретно как човешкото етерно тяло е изцяло потопено в етерното тяло на народа; представете си още съвместното
действие
на тези две етерни тела, индивидуалното и общото, и помислете после как етерното тяло на народа се отразява в народностните темпераменти, в индивидуалните темпераменти; едва сега Вие се доближавате до онзи тайнствен момент, когато Духът на Народа се изявява по един специфичен начин в представителите на съответния народ.
Естествено, в резултат на тяхната дейност напредва и самият човек; работата на Архангелите винаги рефлектира обратно върху хората. А какво е значението на отделните хора за Духа на Народа, това ще разгледаме през следващите дни. Този въпрос е изключително важен. Но много по-съществено е това, че ние внимателно можем да проследим един такъв Дух на Народа: Как той се въплъщава тук или там по света, как после живее известно време в духовния свят, за да се въплъти отново на едно или друго място и т.н. Когато разглеждаме тези процеси, ние винаги се изправяме пред личните задачи, произлизащи от Аза на тези Същества.
А сега си представете и то съвсем живо, съвсем конкретно как човешкото етерно тяло е изцяло потопено в етерното тяло на народа; представете си още съвместното действие на тези две етерни тела, индивидуалното и общото, и помислете после как етерното тяло на народа се отразява в народностните темпераменти, в индивидуалните темпераменти; едва сега Вие се доближавате до онзи тайнствен момент, когато Духът на Народа се изявява по един специфичен начин в представителите на съответния народ.
към текста >>
Следователно, резултатът от съвместното
действие
на тези две категории свръхсетивни Същества се проявява в говора, в езика на съответния народ, както и в преобладаващия темперамент.
И така, ние виждаме, че в етерното тяло на човека и в етерното тяло на съответния Дух на Народа действуват две категории свръхсетивни Същества: нормално развитите Архангели и онези Духове на Формата, които са изостанали на архангелската степен и се отказват от своя собствен напредък, само и само, за да вложат в човека не друго, а езика на неговия народ. Да, тези Същества трябваше да разполагат с необходимата сила, за да моделират ларинкса и целия говорен апарат по такъв начин, че те да послужат за физическото проявление на това, което наричаме говор.
Следователно, резултатът от съвместното действие на тези две категории свръхсетивни Същества се проявява в говора, в езика на съответния народ, както и в преобладаващия темперамент.
И това, което човекът може да изговаря, да издава и да разпръсква като звуци в околната въздушна среда, чрез което той става един от представителите на своя народ, е не друго, а съвместното действие, упражнявано от свързаните с Духовете на Народите Духове на Формата, което е възможно само поради обстоятелството, че техните могъщи сили са останали на една предишна еволюционно степен тази на Архангелите. Следователно, посоченото взаимодействие се разиграва в областта, където се намират Духовете на Народите. Обаче подобно взаимодействие откриваме и в една съвсем друга област.
към текста >>
И това, което човекът може да изговаря, да издава и да разпръсква като звуци в околната въздушна среда, чрез което той става един от представителите на своя народ, е не друго, а съвместното
действие
, упражнявано от свързаните с Духовете на Народите Духове на Формата, което е възможно само поради обстоятелството, че техните могъщи сили са останали на една предишна еволюционно степен тази на Архангелите.
И така, ние виждаме, че в етерното тяло на човека и в етерното тяло на съответния Дух на Народа действуват две категории свръхсетивни Същества: нормално развитите Архангели и онези Духове на Формата, които са изостанали на архангелската степен и се отказват от своя собствен напредък, само и само, за да вложат в човека не друго, а езика на неговия народ. Да, тези Същества трябваше да разполагат с необходимата сила, за да моделират ларинкса и целия говорен апарат по такъв начин, че те да послужат за физическото проявление на това, което наричаме говор. Следователно, резултатът от съвместното действие на тези две категории свръхсетивни Същества се проявява в говора, в езика на съответния народ, както и в преобладаващия темперамент.
И това, което човекът може да изговаря, да издава и да разпръсква като звуци в околната въздушна среда, чрез което той става един от представителите на своя народ, е не друго, а съвместното действие, упражнявано от свързаните с Духовете на Народите Духове на Формата, което е възможно само поради обстоятелството, че техните могъщи сили са останали на една предишна еволюционно степен тази на Архангелите.
Следователно, посоченото взаимодействие се разиграва в областта, където се намират Духовете на Народите. Обаче подобно взаимодействие откриваме и в една съвсем друга област.
към текста >>
Да, в тази област също наблюдаваме едно съдружно
действие
между Съществата, които по нормален път са станали Духове на Личността в хода на нашето Земно съществувание и други Същества, които поради обстоятелството, че са изостанали на степента, отговаряща на Старата Луна сега са не Духове на Формата, или Власти, каквито би трябвало да бъдат на Земята, а действуват именно като Духове на Личността.
Но ако тези Архаи действуват по този начин и направляват Духа на Времето, ние отново бихме могли да поставим въпроса: Добре, но как всъщност Духовете на Времето тласкат напред общочовешката еволюция? Това става с помощта на интуицията и на пръв поглед изглежда така, сякаш някакво физическо събитие отваря очите на човека. Припомнете си само катедралата в Пиза и нейния подвижен полилей, благодарение на който Галилей откри закона на махалото; припомнете си още откритията на Кеплер и Нютон. Има стотици и хиляди примери на непосредствена връзка между физически събития и човешко мислене, от които ясно би могло да се види как Архаите, или Пра-началата, стават причина за едни или други интуиции, за едни или други епохални идеи, предизвикващи на свой ред бурен напредък на цялото човечество.
Да, в тази област също наблюдаваме едно съдружно действие между Съществата, които по нормален път са станали Духове на Личността в хода на нашето Земно съществувание и други Същества, които поради обстоятелството, че са изостанали на степента, отговаряща на Старата Луна сега са не Духове на Формата, или Власти, каквито би трябвало да бъдат на Земята, а действуват именно като Духове на Личността.
към текста >>
И съдружното им
действие
се проявява в следното: сега езикът и мисленето се преплитат поради факта, че тук се намесват не само Духовете, намиращи се на една и съща степен, а също и нормалните Архангели, регулиращи душевните качества и темперамента на съответния народ, които на свой ред влизат в досег с онези Същества, които охарактеризирахме току-що, тоест не само с Духовете на Формата, намиращи се на архангелската степен, а също и с онези Духове на Личността, които всъщност са изостанали в развитието си Духове на Формата.
В лицето на онези, които са окрилени от истинските Духове на Времето, Вие откривате, така да се каже, истинските представители на съответната епоха. Ние можем да ги разглеждаме като хора, които е трябвало да дойдат, а техния принос като нещо, което не е можело да стане по никакъв друг начин. Но идват и друг тип хора, и в тях действуват онези Духове на Личността, които фактически са Духове на Формата. Това са другите Духове, наричани още Духове на мисленето, които в хода на Лунния цикъл се издигнаха до своето сегашно равнище. Да, човекът е именно онази арена, където се разгръщат действията на всички сили и Същества.
И съдружното им действие се проявява в следното: сега езикът и мисленето се преплитат поради факта, че тук се намесват не само Духовете, намиращи се на една и съща степен, а също и нормалните Архангели, регулиращи душевните качества и темперамента на съответния народ, които на свой ред влизат в досег с онези Същества, които охарактеризирахме току-що, тоест не само с Духовете на Формата, намиращи се на архангелската степен, а също и с онези Духове на Личността, които всъщност са изостанали в развитието си Духове на Формата.
И така, тези две разновидности действително съществуват в човешката природа. Съотношението между тях е твърде интересно за проучване, особено когато проследявате народ след народ с помощта на окултните познавателни средства. Тогава ние виждаме, как се проявяват нормалните Духове на Народите, и как после тези нормални Духове на Народите получават своите заповеди от Духовете на Времето; как тези Духове на Народите си взаимодействуват с Духовете на езика и с Духовете на мисленето и то не другаде, а във вътрешната природа на човека. Ето как във вътрешната човешка природа ние откриваме не само нормалните Архангели и абнормните Архангели, но също и такива Архангели, които действуват в разрез с абнормните Духове на Личността, които на свой ред също регулират начина на мислене, присъщ за съответната епоха. Да, това е извънредно интересно аз вече казах, че се задават такива състояния, които Вие трябва да по срещнете с интимна духовна задълбоченост и разбиране, такива състояния, които се налага да бъдат описа ни с най-прости думи, понеже на света все още не е създаден такъв език, който да ги направи достъпни и разбираеми; да, налага се всичко да бъде изразявано с такива думи, които придават на нещата подчертано образен характер, а това е един многозначителен факт, намиращ се в пълно съответствие със законите на общочовешката еволюция да, извънредно поучително и важно е да проследим общочовешката еволюция в по-ново време, за да установим, че веднъж вече е бил сключен взаимен договор между един ръководещ Дух на Народите, който е нормален Архангел, и един такъв Дух, който действува в човешката природа и като Дух на мисленето, т.е.
към текста >>
63.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо арените за
действие
на тези Същества се докосват много плътно до областите, всред които се намира и живее човекът.
И те са онези същества, които ние наричаме Ангели и които стоят между Архангелите и човека. Разберете това в най-строгия смисъл на думата: Духовете на Народите са такива Архангели, които са привършили с преобразяването на своето астрално тяло в Дух-Себе, или Манас и сега превръщат своето етерно тяло в Буди. Ангелските Същества стоят именно между Архангелите и хората. Те са такива Същества, които са заети с превръщането на своето астрално тяло в Манас, или Дух-Себе, обаче все още не са приключили с тази задача. През настоящата епоха човекът се намира едва в началото на тази продължителна работа, докато Ангелите са близо до нейния край, но все още не са го до стигнали.
Ето защо арените за действие на тези Същества се докосват много плътно до областите, всред които се намира и живее човекът.
Дори бихме могли да кажем, че с цялата си душевност Ангелите се приближават до това, което наричаме астрално тяло. Ето защо те веднага разбират всичко онова, което човешката личност изживява като страдание, радост и т.н. Но понеже от друга страна те се извисяват много високо над човешкия Аз, тъй като притежават един по-висш Аз и могат да възприемат една част от по-висшия свят, областта на тяхното съзнание се вмъква в онази сфера, до която се простира и съзнанието на Архангелите. Следователно те наистина са посредници между Архангелите и отделната човешка индивидуалност. Те получават заповеди от Духовете на Народите и ги „връчват“ на отделните човешки души, така че благодарение на това посредничество индивидът може да работи не само за своя напредък, за своето лично развитие, а за целия си народ.
към текста >>
Тук се проявява съвместното
действие
на онези Същества, които наричаме нормални Духове на формата или Власти, и Съществата, които всъщност са Духове на Движението, но изпълняват мисия, присъща за Духовете на Формата.
Какви сили действуват в понятието „раса“?
Тук се проявява съвместното действие на онези Същества, които наричаме нормални Духове на формата или Власти, и Съществата, които всъщност са Духове на Движението, но изпълняват мисия, присъща за Духовете на Формата.
Ето защо хората са разделени на раси. Това, което уеднаквява хората по цялата Земя и превръща всеки човек, независимо от неговата раса, в неразделна част от цялостното човечество, се предизвиква от нормалните Духове на Формата. Обаче онези свръхсетивни процеси, които се разиграват над Земята и разпокъсват цялостното човечество на отделни раси, се предизвикват от абнормните Духове на Формата, които се отказват от нормалното си развитие заради факта, че на Земята не бива да живее едно единствено човечество, а многообразие от различни човешки общности.
към текста >>
64.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Ако искаме да вникнем в съотношенията между човешките раси, които са действителната основа, от която произлизат отделните народностни общности, трябва да имаме предвид, че човекът, такъв какъвто стои пред нас, фактически е едно твърде сложно устроено същество и е могъл да вникне в сегашния си вид само чрез съвместните усилия на много, много Същества, чиято арена на
действие
се простира из целия Космос.
Ако искаме да вникнем в съотношенията между човешките раси, които са действителната основа, от която произлизат отделните народностни общности, трябва да имаме предвид, че човекът, такъв какъвто стои пред нас, фактически е едно твърде сложно устроено същество и е могъл да вникне в сегашния си вид само чрез съвместните усилия на много, много Същества, чиято арена на действие се простира из целия Космос.
От описанията, дадени в „Хрониката Акаша“, както и в много от нашите лекции върху еволюцията на човека, ние знаем, че нашата Земя преди да навлезе в сегашното си планетарно състояние е преминала през три други планетарни състояния. В хода на тези три планетарни състояния бяха заложени и постепенно развити до сегашната си степен трите съставни части на човека: Физическо тяло, етерното, или жизненото тяло, и астралното тяло. Едва през сегашното планетарно въплъщение човекът можа да приеме в себе си четвъртата съставна част, Аза. Тези четири съставни части на неговото същество ни показват всичко онова, което е станало в хода на трите или четири досегашни планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Сатурн, Слънце, Луна и самата Земя. Ако проследите с поглед всички онези Същества, чиито съвместни действия често сме описвали, всички онези Духове на Волята, или Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Духове на Личността, Архангели, Ангели, както и Йерархиите, разположени над Духовете на Волята, или Престолите, а именно Херувимите и Серафимите, Вие ще се съгласите, че днешната телесна и душевно-духовна организация на човека е постигната именно в резултат на тези продължителни и сложни действия от страна на Йерархиите.
към текста >>
65.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
Опитайте се да си представите, как тези Духове на формата, бих казал, танцувайки върху вълните, укротяват подвижните Земни маси, придавайки им една или друга форма, така че сега ние сме изправени през съвместното
действие
на три различни сили.
После Вие трябва да си представите, че от Юг настъпва една мощна вълна, която се разделя и поема на дясно към Бохемското плато и на ляво към възвишенията в Централна Франция. Следователно, в прадревни времена Алпийският масив е образуван тъкмо от тази мощна вълна. Това може да се потвърди и от едно обикновено наблюдение. Ако човек се изкачи на някакъв планински връх в Алпите и обгърне с поглед тяхната своебразна верига, той вижда дори и да не е чувал за откритията на Духовната наука, с които напоследък се съгласяват и днешните геолози своеобразните планински „вълни“, останали от миналото, когато първичната маса на Земята е наподобявала жилава гъста, лепкава течност. Така днешният релеф на Земята би бил формиран само от взаимодействията между Духовете на Волята и Духовете на Движението; ако не беше настъпила изключително продължителната намеса на Духовете на Формата.
Опитайте се да си представите, как тези Духове на формата, бих казал, танцувайки върху вълните, укротяват подвижните Земни маси, придавайки им една или друга форма, така че сега ние сме изправени през съвместното действие на три различни сили.
Тези три сили са свързани с три вида духовни Същества. От една страна Вие виждате как Духовете на Формата упражняват своите действия както нагоре, така и надолу, както в сферата, населена с Духовете на Волята, така и в сферата, населена с Духовете на Движението. Над тях са Духовете на Движението, под тях са Духовете на Волята. А всичко онова, което съществува върху нашата Земя като течен елемент имам предвид не нашата днешна вода, а течния елемент, укротен от Духовете на Формата -, ние трябва да разглеждаме като най-външното проявление, типично за Духовете на Волята, или Престолите. Обаче тук непрекъснато се намесва и един друг елемент, а именно помощта, която Духовете на Волята, или Престолите, получават от Херувимите и Серафимите.
към текста >>
Центърът на равностранния триъгълник е абсолютен символ за равновесното
действие
, така че съзерцавайки триъгълника, окултистът може да види в него един символ за абсолютното уравновесяване на онези сили, които в хода на трите досегашни планетарни въплъщения на Земята непрекъснато се стремяха към хегемония.
Окултната символика винаги е изобразявала мисията на Земята с помощта на една проста фигура. Ако си представяте всички геометрични фигури, едва ли ще намерите друга, която да отговаря толкова точно на въпросното равновесие, както равностранния триъгълник. Дори и само да го начертаете, Вие ще установите, че трите му страни са равни една на друга, че трите му ъгъла са също равни, и че всеки връх е разположен на еднакво разстояние от центъра.
Центърът на равностранния триъгълник е абсолютен символ за равновесното действие, така че съзерцавайки триъгълника, окултистът може да види в него един символ за абсолютното уравновесяване на онези сили, които в хода на трите досегашни планетарни въплъщения на Земята непрекъснато се стремяха към хегемония.
Азовите действия в човека не означават нищо друго, освен създаването на един деен, на един активен център в човешката природа, с чиято помощ да бъде изградено именно равновесното състояние, фактически човекът е призван да изпълни на Земята великата мисия, а именно: Чрез своите собствени сили да извоюва равновесието на онези стихии, всяка от които през миналите епохи се стремеше да господствува над другите.
към текста >>
66.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
За възникването на едно единно човечество, до което човекът отново може да стигне само в хода на Земната еволюция, би било необходимо само чистото
действие
на нормалните Духове на Формата.
Ако се замислите върху тези неща, Вие ще се изпълните с едно усещане за безкрайната мъдрост, на която са подчинени силите на Космоса. Вие ще се доближите също и до усещането за това, че познанието трябва непрекъснато да се разширява и че фактически то няма никаква граница; нещата са толкова сложни, че дори когато сметнем, че сме ги обхванали от една гледна точка, ние веднага сме принудени да преминем към друга гледна точка, от която погледът ни ще види нови подробности и факти. Ние можем да напредваме в нашето познание само бавно и постепенно, но все пак от вчерашното изложение и особено от заключителните думи, Вие несъмнено сте си изградили представа за това, което бих обобщил по следния начин: Тук става дума за такова взаимодействие между абнормните и нормални Духове на Формата, което не води до възникването на едно единно, разпростиращо се върху цялата Земя, еднородно по състав човечество, а до възникването на едно човечество, съставено от различни раси.
За възникването на едно единно човечество, до което човекът отново може да стигне само в хода на Земната еволюция, би било необходимо само чистото действие на нормалните Духове на Формата.
Това са онези духовни Същества, които библията нарича Елохими, и фактически в цялата Вселена, която обгръща Земята и образува едно цяло с нея, съществуват седем такива нормални Духове на Формата. Следователно, съществуват седем Духове на Формата или седем Елохими. Ако искаме да си представим тези седем Елохими, включително техните различни мисии и основната задача, състояща се в постигането на равновесието или любовта, ние трябва да сме наясно: в космически мащаб тези Духове на Формата си взаимодействуват по такъв начин, че фактически би трябвало да възникне най-вече това, което в една от лекциите определихме като „човекът във втората третина от неговия живот“. В този случай, ако всички тези седем Духове на Формата биха действували според собствените си намерения и изхождайки единствено от целите на своята общност, би трябвало да се роди Азовият човек. Но поради намесата на други духовни Същества единното човечество се раздроби, така че космическата еволюция пое по един твърде особен път на развитие.
към текста >>
По-нататъшната еволюция на човека стана възможна само поради факта, че единият от Елохимите, Яхве, се отдели заедно с Луната докато другите шест Духове останаха свързани със Слънцето -, както и поради това, че Яхве, макар и с обратна посока на
действие
, продължи да работи заедно с останалите Елохими.
За да не могат абнормните Духове на Формата които всъщност са Духове на Движението да предизвикат пълно безредие и хаос у човека, един от тези Духове трябваше да се отдели от останалите. И той беше този, когото Библията нарича Яхве или Йехова. А ако поискате да откриете мястото, откъдето той упражнява своите действия в Космоса, Вие трябва да се обърнете не към посоката, в която се намира Слънцето, а към посоката, в която се намира Луната. Макар и от друга гледна точка, този факт е описан в моята „Тайна наука“: там е посочено, че с отделянето на Слънцето си отиват и Духовете на Формата, обаче предварителните условия за по-нататъшното развитие на човека възникнаха едва след отделянето на Луната. Защото ако Луната би останала свързана със Земята, еволюцията на човека щеше да се окаже невъзможна.
По-нататъшната еволюция на човека стана възможна само поради факта, че единият от Елохимите, Яхве, се отдели заедно с Луната докато другите шест Духове останаха свързани със Слънцето -, както и поради това, че Яхве, макар и с обратна посока на действие, продължи да работи заедно с останалите Елохими.
към текста >>
Тези Венерини сили имат своята отправна точка на
действие
главно в отражението на астралното тяло, а именно в нервната система.
Ако сега пристъпите по-нататък в Азия, Вие се натъквате по същия начин на нещо, което бихме могли да обозначим като силите на Венера, като една абнормна формация, принадлежаща към Духовете на Формата.
Тези Венерини сили имат своята отправна точка на действие главно в отражението на астралното тяло, а именно в нервната система.
Обаче те действуват по твърде особен начин, в смисъл че не постъпват като типични Духове на Венера. Впрочем върху нервната система може да се действува по два заобиколни начина. Единият от тях е чрез дишането. В този случай действията на Венерините Духове се съсредоточават в самия човек, и по-точно в неговата дихателна и нервна система, придавайки му съответната форма. Този заобиколен начин на действие си избират абнормните Духове на Формата, които наричаме Венерини Същества, и това става в пределите на малайската раса, в жълтокожите народи, обитаващи Южна Азия и островите на Малайския архипелаг.
към текста >>
Този заобиколен начин на
действие
си избират абнормните Духове на Формата, които наричаме Венерини Същества, и това става в пределите на малайската раса, в жълтокожите народи, обитаващи Южна Азия и островите на Малайския архипелаг.
Тези Венерини сили имат своята отправна точка на действие главно в отражението на астралното тяло, а именно в нервната система. Обаче те действуват по твърде особен начин, в смисъл че не постъпват като типични Духове на Венера. Впрочем върху нервната система може да се действува по два заобиколни начина. Единият от тях е чрез дишането. В този случай действията на Венерините Духове се съсредоточават в самия човек, и по-точно в неговата дихателна и нервна система, придавайки му съответната форма.
Този заобиколен начин на действие си избират абнормните Духове на Формата, които наричаме Венерини Същества, и това става в пределите на малайската раса, в жълтокожите народи, обитаващи Южна Азия и островите на Малайския архипелаг.
Както в етиопските земи е представено онова човечество, което е свързано главно със „системата жлези“, така и тук абнормните Духове на Формата модифицират народните маси по заобиколния път чрез дихателната система. Защото по заобиколния път чрез дихателната система може да се действува направо в нервната система. В рамките на нервната система имаме онзи „готварски казан“, където се приготовляват особените признаци, малко или много характерни за жълтокожото човечество. И процесите, които се осъществяват тук, намират своя израз главно в онази част от нервната система, която наричаме слънчев сплит, следователно не в структурите на висшата нервна система, а в онези тайнствени два нервни ствола, които са разположени успоредно на гръбначния мозък. Или с други думи: Чрез дишането се постига намеса в онази част от нервната система, която все още няма отношение към висшата духовна дейност.
към текста >>
При това Духовете на Марс провеждат една твърде особена атака към другата страна, към Яхве, или Йехова, който междувременно отдели своето поле на
действие
от това на другите шест Елохими.
И в кръвта те работят по такъв начин, че фактически се противопоставят на шестте Елохими, които са съсредоточени в Слънцето. Следователно, в лицето на монголската раса имаме един вид противопоставяне на шестте Елохими.
При това Духовете на Марс провеждат една твърде особена атака към другата страна, към Яхве, или Йехова, който междувременно отдели своето поле на действие от това на другите шест Елохими.
Обаче освен въпросното взаимодействие между Духовете на Марс, шестте Елохими и Яхве, което поражда монголската раса, има и още нещо. Ако искаме да схванем особения характер на това влияние, трябва да кажем следното: Както в монголската раса имаме противодействията между шестте Слънчеви Елохими, Лунния Яхве и Духовете на Марс, така и в един друг случай редно е да допуснем, че от посоката на Луната силите на Яхве отново се срещат и си взаимодействуват с Духовете на Марс, в резултат на което настъпва една специална модификация. Тук с помощта на окултното познание Вие се доближавате до обяснението за тази специална модификация, за тази специална разновидност на човечеството, а именно еврейството. В лицето на еврейството Вие имате една разновидност на общото човечество, чиято главна особеност е тази, че Яхве, или Йехова се отделя от другите Елохими и взаимодействувайки си с Духовете на Марс подготвя особения характер на еврейския народ. Сега Вие ще разберете особения характер на еврейския народ, както и неговата мисия.
към текста >>
В един точно определен и дълбоко окултен смисъл, авторът на Библията можа да каже, че Яхве, или Йехова, направи евреите свой народ и ако към това прибавите, че тук се осъществява едно взаимо
действие
с Духовете на Марс, и че на свой ред Духовете на Марс провеждат атаките си главно в областта на кръвта, Вие ще разберете също, защо продължаващото
действие
на кръвта от едно поколение в друго поколение, от една генерация в друга генерация е от такава изключителна важност за семитскоеврейския народ и защо в семитския народ Богът Яхве нарича себе си Бог, който тече с кръвта надолу през Аврам, Исаак, Яков и т.н.
Обаче освен въпросното взаимодействие между Духовете на Марс, шестте Елохими и Яхве, което поражда монголската раса, има и още нещо. Ако искаме да схванем особения характер на това влияние, трябва да кажем следното: Както в монголската раса имаме противодействията между шестте Слънчеви Елохими, Лунния Яхве и Духовете на Марс, така и в един друг случай редно е да допуснем, че от посоката на Луната силите на Яхве отново се срещат и си взаимодействуват с Духовете на Марс, в резултат на което настъпва една специална модификация. Тук с помощта на окултното познание Вие се доближавате до обяснението за тази специална модификация, за тази специална разновидност на човечеството, а именно еврейството. В лицето на еврейството Вие имате една разновидност на общото човечество, чиято главна особеност е тази, че Яхве, или Йехова се отделя от другите Елохими и взаимодействувайки си с Духовете на Марс подготвя особения характер на еврейския народ. Сега Вие ще разберете особения характер на еврейския народ, както и неговата мисия.
В един точно определен и дълбоко окултен смисъл, авторът на Библията можа да каже, че Яхве, или Йехова, направи евреите свой народ и ако към това прибавите, че тук се осъществява едно взаимодействие с Духовете на Марс, и че на свой ред Духовете на Марс провеждат атаките си главно в областта на кръвта, Вие ще разберете също, защо продължаващото действие на кръвта от едно поколение в друго поколение, от една генерация в друга генерация е от такава изключителна важност за семитскоеврейския народ и защо в семитския народ Богът Яхве нарича себе си Бог, който тече с кръвта надолу през Аврам, Исаак, Яков и т.н.
Ето пътят, който показва, как кръвта тече през всички тези поколения. Когато Яхве определя себе си като „Аз съм Богът на Авраам, Исаак и Яков“, той всъщност казва: Аз действувам във вашата кръв! А това, което непрекъснато действува в кръвта, което ще трябва да бъде извоювано в кръвта, взаимодействието с Духовете на Марс, е една от мистериите, които ни доближават до мъдрото ръководство, което има за цел еволюцията на цялото човечество.
към текста >>
С това ние обръщаме внимание и върху особената мисия на гръцкия народ, който израствайки по един превъзходен начин, като народ на Юпитер, или Зевс, можа да почувствува себе си като народ на Зевс също и през онази епоха, когато настъпващата звездна констелация направи възможно съвместното
действие
на Зевсовите, или Юпитерови, сили и силите на Елохимите.
Естествено, гърците бяха повлияни също и от Елохимите, чиито действия имаха за свой център Слънцето. Обаче нещата при гърците се развиха така, че всичко онова, което действуваше върху сетивата, беше посветено на Юпитер, или Зевс, и тъкмо поради тази причина гръцкият народ постигна своето изумително величие. Един важен знак, един важен смисъл имаше за гърците във всичко онова, което те виждаха като външни форми и като външни проявления на живота. В сетивните явления те съзираха духовното. Ето защо те се превърнаха в онзи решителен народ, който издигна всеки вид пластика и всяко външно формообразуване в своя висша цел.
С това ние обръщаме внимание и върху особената мисия на гръцкия народ, който израствайки по един превъзходен начин, като народ на Юпитер, или Зевс, можа да почувствува себе си като народ на Зевс също и през онази епоха, когато настъпващата звездна констелация направи възможно съвместното действие на Зевсовите, или Юпитерови, сили и силите на Елохимите.
към текста >>
И как изглежда
действие
то върху системата на жлезите, това ние виждаме в лицето на индианската раса.
И накрая върху „системата жлези“ и то само по заобиколния път чрез всички други системи действува онова, което можем да наречем абнормни Духове на Формата, имащи за свой център Сатурн. Така във всичко, което наричаме Сатурнова раса, във всичко, което носи Сатурновия отпечатък, ние трябва да търсим онези качества, които включват в себе си това, което води до залеза на човечеството, това, което слага край на общочовешката еволюция и предизвиква истински завършек, умиране.
И как изглежда действието върху системата на жлезите, това ние виждаме в лицето на индианската раса.
Тъкмо тук се коренят причините за нейното отмиране, за нейното изчезване. След като е засегнало всички други системи, накрая Сатурновото влияние достига и до системата на жлезите. Тя отстранява най-твърдите части на човека, и бихме могли да кажем, че въпросното умиране се състои в един вид вкостеняване, както това се проявява дори и външно. Вгледайте се в лицата на старите индианци и Вие просто с ръцете си ще напипате процеса, за който става дума и който доведе до залеза на тази раса. В лицето на една такава раса намери видим израз всичко онова, което съществуваше в Сатурновото развитие; после обаче то се прибра в себе си и остави човека сам да се справя със своята твърда костна система, довеждайки го фактически до края, до умирането.
към текста >>
И тъкмо задружното
действие
на седемте Духове на Формата, атлантецът наричаше великия Дух; точно този велик Дух се откриваше на човека през древната Атлантида.
Представете си нагледно, как тези двама души застават един срещу друг, как сърцата им трепват, защото единият е току-що пристигнал от Европа, а другият е представител на онези ранни народи, които са потеглили на запад още когато расите е трябвало да бъдат разпръснати по лицето на Земята. И тогава индианците пренесоха на запад всичко онова, което е имало стойност за Атлантската културна епоха. И кое беше за индианеца най-важното, най-забележителното? Това, че той все още можеше да предусеща нещо от древното величие и слава на една епоха, когато разделянето на расите не беше напреднало, когато хората можеха да отправят поглед към Слънцето и да възприемат проникващите през морето от мъгли Духове на Формата. През едно море от мъгли атлантецът поглеждаше нагоре към това, което за него все още не беше разделено на шест или седем части, а действуваше задружно.
И тъкмо задружното действие на седемте Духове на Формата, атлантецът наричаше великия Дух; точно този велик Дух се откриваше на човека през древната Атлантида.
Ето защо той не взе със себе си онова, което впоследствие постигнаха на Изток Духовете на Венера, на Меркурий, на Марс и на Юпитер. А тези постижения бяха в основата на онзи разцвет, до който стигнаха всички култури в Европа през средата на 19 век. Всичко това, той,синът на кафявата раса, не взе със себе си. Той остана прикрепен към великия Дух на прадалечното минало. Сега пред него застанаха тези, които в прадалечното минало също бяха приели великия Дух, само че те поднесоха пред очите му един лист хартия с множество малки знаци, буквите, от които той не разбираше нищо.
към текста >>
67.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в
действие
още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа.
Следователно, когато Земята вече беше населена с представителите на тези раси, в обитаваните от тях територии бяха изпратени и други човешки маси. Тук ние сме изправени пред едно по-късно течение, пред едно течение, свързано с последните периоди на Атлантската епоха.
Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа.
Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток. Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите. Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето. Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток. И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период.
към текста >>
68.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо в душите на северно-германските хора преди всичко живее онова, което е свързано с бушуващите и съзидателни архангелски сили на Один, чиято арена на
действие
е именно там в света на елементите, в недосегаемите дълбини на душевния живот.
А абнормните Същества ние откриваме в лицето на тези, които наричаме Вили и Ве. Те са Същества, които действуват предимно в по-интимните сфери на душата, както споменах това в предишната лекция. Обаче вътрешно сроден с такъв абнормен Архангел се чувствува именно онзи Аз, който е застинал на една абнормна степен от своята еволюция и е ангажиран най-вече с изграждането на второстепенните душевни сили. Един такъв Аз чувствува себе си близък с абнормните архангелски Същества. Също и Один не беше усещан от хората като абнормен Архангел, а по-скоро като такъв, който в своето изоставане е сроден с изоставането на западноевропейските души, а в своя Аз те изживяват по един много по-съзнателен начин това, което беше изостанало в развитието си, докато източните души вече бяха извървели определени, етапи от душевния живот, преди още да вземат решение за своето пробуждане.
Ето защо в душите на северно-германските хора преди всичко живее онова, което е свързано с бушуващите и съзидателни архангелски сили на Один, чиято арена на действие е именно там в света на елементите, в недосегаемите дълбини на душевния живот.
към текста >>
69.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
И какво би трябвало да ни каже сега северно-германската митология, когато тя приписва на Луцифер, на Локи, това троично
действие
?
Обаче в действителност случаят може да е съвсем друг. На покрива човекът би могъл да получи мозъчен удар и да е умрял още преди падането; нараняванията са налице, обаче причината за смъртта е съвсем друга. Описаният случай е прекалено драстичен, обаче грешки от този род науката прави много често. Външните факти могат да изглеждат напълно еднакви и все пак вътрешните причини да са съвършено различни. Ето какво, следователно, можем да изтъкнем като резултат от духовно-научното изследване: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта.
И какво би трябвало да ни каже сега северно-германската митология, когато тя приписва на Луцифер, на Локи, това троично действие?
Тя разказва, че Локи има трима потомци. Първият е този, който поражда егоизма. Това е змията Мидгард, която олицетворява луциферическото влияние върху астралното тяло. Вторият образ се свежда до това, което се промъква в човешкото познание като неправилни, неверни представи. При човека на физическия план това са онези неща, които живеят в неговия Дух, обаче не съвпадат с външния свят.
към текста >>
70.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Ако вникнете в продължаващо то
действие
на този импулс, Вие ще вникнете и в мисията, която северно-германските народи имат да изпълнят в пределите на Средна Европа.
Хегеловият идеен свят е последният и сублимиран до краен предел израз на Съзнателната душа и съдържа в себе си като чисти понятия това, което северният човек доскоро виждаше като сетивно-свръхсетивни, божествено-духовни сили, намиращи се в непрекъсната връзка с Аза. И когато Фихте говори за Аза, това не е нищо друго, освен бих казал утайката от всичко онова, което Богът Тор предостави на човешката душа, само че Фихте го видя от гледната точка на Съзнателната душа и го формира с привидно бедна, ла конична мисъл: „Аз съм“, от която тръгва и цялата му философска система. Една права линия свързва раждане на Аза всред северните народи, Бога Тор или Донар в духовния свят, и философията. Тъкмо този Бог подготви всичко необходимо за идването на Съзнателната душа и за изпълването и с подходящо съдържание, понеже тя беше предназначена да навлезе и действува във физическия свят. Обаче тази философия се опира не просто на външния, грубо-сетивен, материалистичен опит, а на съдържанието, присъщо на самата Съзнателна душа и разглежда природата само като идея в една от нейните други форми на съществувание.
Ако вникнете в продължаващо то действие на този импулс, Вие ще вникнете и в мисията, която северно-германските народи имат да изпълнят в пределите на Средна Европа.
към текста >>
71.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
1.Орифиил с период на
действие
от: 200г. пр.Хр.
1.Орифиил с период на действие от: 200г. пр.Хр.
до 150 сл. Хр.
към текста >>
72.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието
действие
върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената. Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене.
И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
към текста >>
И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това
действие
свети онова, което наричаме озарение от висшите светове.
Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил. И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света.
И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове.
И като поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца, като показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение.
към текста >>
А това цялостно участие, не само през малкото седмици, които стоят на наше разположение, за да подготвим представленията, това цялостно участие, това свободно задружно
действие
от сърце трая години наред.
Който накрая вижда такива представление, може би не помисля, че дълго време трябва да се подготви това, което за малко часове се представя на зрителите. И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това дело, трябва винаги да бъде посочван в известно отношение като образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа. Това особено поради обстоятелството, че е противно на антропософското чувство да командува по някакъв начин при тази работа. Тук е възможно напредък само тогава, когато отделните приятели участвуват с цялото си сърце, по съвършено различен начин, отколкото иначе това става на едно поле на подобно изкуство.
А това цялостно участие, не само през малкото седмици, които стоят на наше разположение, за да подготвим представленията, това цялостно участие, това свободно задружно действие от сърце трая години наред.
И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само като разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е свещено за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни. Но даже нямаше външен повод за това, сърцето би ме накарало да обърна в този час внимание върху всеотдайната работа на нашите приятели, които ни дадоха възможност да изживеем възвисяващи неща. Защото вярвайте: това стана възможно само благодарение на една всеотдайна работа. Казах, че искам да започна цикъла от сказки с един интимен разговор върху това, което ни е присърце. Преди всичко трябва да споменем настоящата година всеотдайна работа на двете дами, които тук действуват целесъзнателно и във вътрешна хармония с това, което искаме да осъществим на антропософското поле.
към текста >>
73.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ако мога първо да се изразя отвлечено, трябва да кажа: тази особеност се състои в това, че те са били написани на еврейски език, на един език, който действува върху душата съвършено различно в сравнение с
действие
то на кой да е модерен език.
В какво се състои впрочем цялата особеност на тези първични думи?
Ако мога първо да се изразя отвлечено, трябва да кажа: тази особеност се състои в това, че те са били написани на еврейски език, на един език, който действува върху душата съвършено различно в сравнение с действието на кой да е модерен език.
Макар и днес този език, на който са написани първите части на Библията, да не действува вече така, в миналото той е упражнявал такива действие, че когато в душата е прозвучавала една буква, тя е възбуждала там един образ: пред душата на този, който е оставял думите да действуват върху него с живо участие, са възниквали в определена хармония, в една органическа форма образи,които могат да се сравнят с това, което днес ясновидецът може да види, когато пристъпва от сетивното към свръхсетивното. Бихме могли да кажем: Еврейският език или по-добре казано езикът на първите части на Библията е бил един вид средство да събуди в душата образни представи, които са близки до тези, които ясновидецът вижда, когато стане способен да вижда в свръхсетивните области на съществуването освободен от тялото.
към текста >>
Макар и днес този език, на който са написани първите части на Библията, да не действува вече така, в миналото той е упражнявал такива
действие
, че когато в душата е прозвучавала една буква, тя е възбуждала там един образ: пред душата на този, който е оставял думите да действуват върху него с живо участие, са възниквали в определена хармония, в една органическа форма образи,които могат да се сравнят с това, което днес ясновидецът може да види, когато пристъпва от сетивното към свръхсетивното.
В какво се състои впрочем цялата особеност на тези първични думи? Ако мога първо да се изразя отвлечено, трябва да кажа: тази особеност се състои в това, че те са били написани на еврейски език, на един език, който действува върху душата съвършено различно в сравнение с действието на кой да е модерен език.
Макар и днес този език, на който са написани първите части на Библията, да не действува вече така, в миналото той е упражнявал такива действие, че когато в душата е прозвучавала една буква, тя е възбуждала там един образ: пред душата на този, който е оставял думите да действуват върху него с живо участие, са възниквали в определена хармония, в една органическа форма образи,които могат да се сравнят с това, което днес ясновидецът може да види, когато пристъпва от сетивното към свръхсетивното.
Бихме могли да кажем: Еврейският език или по-добре казано езикът на първите части на Библията е бил един вид средство да събуди в душата образни представи, които са близки до тези, които ясновидецът вижда, когато стане способен да вижда в свръхсетивните области на съществуването освободен от тялото.
към текста >>
Да се постараем колкото е възможно повече да забравим това, което съвременния човек си представя при думите небе и земя; да се постараем да поставим пред душата си двата представни комплекса: комплекса на това, което се проявява навън, което се изявява, комплексът на това, което напира да произведе някакво
действие
навън, и онзи друг комплекс на вътрешно раздвижване, на това, което иска да изживее себе си във вътрешността, което живо се раздвижва във вътрешността: тогава ще имаме смисъла на думата "ха-шамаим" и на другата дума "ха-арец" и заедно с това и самите Елохими, в течение на сказките ние ще се запознаем още по-точно с тях и ще преведем тяхното име на наш антропософски език; но сега искаме да се опитаме да проникнем до известна степен в смисъла на първичните думи,самите Елохими, що за същество, който иска да си състави една представа за това, което е живяло в душата на древноеврейски мъдрец, когато е употребявал тази дума, трябва да бъде наясно, че през онова време е съществувало едно напълно живо разбиране за това, че нашето Земно развитие има определен смисъл, определена цел.
Следователно вместо размислещата човешка душа си представяме една космическа организация от Същества, които произвеждат по същия начин /само че тяхното мислене е нещо космическо/ два такива комплекса: един комплекс имащ характера на представите, т.е. един такъв комплекс, който изявява нещо, който се проявява навън, който се показва навън; и един друг комплекс, който е от рода на горещото желание, който живее чрез вътрешно раздвижване, нещо възбуждащо се и движещо се вътрешно, нещо проникнато от вътрешно възбуждане. Следователно представяме си онези космически Същества, които са наречени Елохими, представя ме си ги "мислещи". И нека си представим тона "мислене" при думата: "създадоха", "бара". След това да си представим, че чрез това творческо мислене се раждат два такива комплекса: един комплекс, който клони повече към това, да бъде нещо изявяващо се навън, нещо проявяващо се навън, и един друг комплекс, нещо вътрешно движещо се, нещо вътрешно живеещо; тогава ще имаме приблизително онези два преставни комплекса, които са възникнали в душата на древноеврейския мъдрец, които в Библията са преведени с "Небесата и Земята", които изпълвали със своята звучност неговата душа: "ха-шамаим" в "ха-арец".
Да се постараем колкото е възможно повече да забравим това, което съвременния човек си представя при думите небе и земя; да се постараем да поставим пред душата си двата представни комплекса: комплекса на това, което се проявява навън, което се изявява, комплексът на това, което напира да произведе някакво действие навън, и онзи друг комплекс на вътрешно раздвижване, на това, което иска да изживее себе си във вътрешността, което живо се раздвижва във вътрешността: тогава ще имаме смисъла на думата "ха-шамаим" и на другата дума "ха-арец" и заедно с това и самите Елохими, в течение на сказките ние ще се запознаем още по-точно с тях и ще преведем тяхното име на наш антропософски език; но сега искаме да се опитаме да проникнем до известна степен в смисъла на първичните думи,самите Елохими, що за същество, който иска да си състави една представа за това, което е живяло в душата на древноеврейски мъдрец, когато е употребявал тази дума, трябва да бъде наясно, че през онова време е съществувало едно напълно живо разбиране за това, че нашето Земно развитие има определен смисъл, определена цел.
Кой е този смисъл, коя е целта на Земното развитие?
към текста >>
74.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ето защо можем да кажем: в топлината, която управлява своето узряващо
действие
, се изразява на първо място нисшето духовно естество на Елохимите, както например нашите желания изразяват в нашето нисше душевно естество.
То прониква, пропива звуковия етер, така, както в нас смисълът на мисълта пронизва звука, който нашата уста изговаря, което прави от звука дума. Ето схванете това, което прави от звука една смислена дума: тогава ще имате една представа за това, което протъкава звуковия етер като по-тънък етерен елемент, което протъкава космически и предава смисъл на подреждащия миров звук, словото пронизващо със своите вълни пространството. И това слово, пронизваща със своите вълни пространството, което се влива в звуковия етер, то е същевременно източник на живота, то е действително тъчащ и вълнуващ се живот. Следователно това, което се е отделило заедно с "ха-шамаим" от "ха-арец" което е преминала в слънчевото естество напускайки по-нисшето, земното, "тоху-ва-боху", това е нещо, което, може да се изяви навън под форма на светлина. Зад тази светлина стои нещо духовно звучащо; а зад това последното стои космическия говор, космическото слово.
Ето защо можем да кажем: в топлината, която управлява своето узряващо действие, се изразява на първо място нисшето духовно естество на Елохимите, както например нашите желания изразяват в нашето нисше душевно естество.
Висшето духовно естество на Елохимите се е отделило заедно с "ха-шамаим": то живее в светлината, в духовния звук, в духовното слово, космическо Слово. Всичко това, което е излязло в слънчевото естество, може да изпраща отново своите лъчи в "тоху-ва-боху" само отвън.
към текста >>
75.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Формата на
действие
, която тогава е съществувала и физически, за днешния човек съществува само тогава, когато ясновидската възприемателна способност се насочва в областта на свръхсетивния свят, там където се намират основните духовни същности на нашите физически растения, това, което ние в течение на годините познавахме като групови души на растенията.
Къде бихме могли да намерим днес нещо, което да можем да сравним, макар и не напълно, но все пак в известно отношение с това растително тъкане в кълбото на старото Слънце, съставено от газове, топлина и светлина? Ако със сетивата, които днес има човекът би се насочил навсякъде в мировото пространство, той не би намерил нищо, което да би могло да се сравни с това. В определено време на старото Слънце всичко това съществуваше и физически, физически сгъстено до газообразна форма. Днес то въобще не може да съществува физически.
Формата на действие, която тогава е съществувала и физически, за днешния човек съществува само тогава, когато ясновидската възприемателна способност се насочва в областта на свръхсетивния свят, там където се намират основните духовни същности на нашите физически растения, това, което ние в течение на годините познавахме като групови души на растенията.
Ние знаем, че на основата на тази физическа растителност, която се представя на физическите сетива, стои нещо, което можем да наречем групови души. Днес те могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание в духовната област. Там тези групови души на растенията не съществуват в отделни растителни индивиди, а за всеки вид, за вида на розата, за вида на теменужките, за вида на дъба съществува една групова душа. Следователно в духовната област ние не трябва да търсим за всяко отделно растение никакво духовно същество, а трябва да търсим груповите души отговарящи на видовете. За днешното мислене, това бедно, отвлечено съвременно мислене, тези видове на растенията са отвлечености, понятия.
към текста >>
В силовите лъчи, които излизаха от един център насочвайки се навън и се връщаха от окръжността към центъра, бяха включени в
действие
едно в друго първо трите елементарни състояние, въздухът, топлината и водното състояние.
Така следователно ние виждаме, как тези три състояния, който са предходили развитието на нашата Земя и са условията на това развитие, са свързани закономерно. А в Лунното състояние към газообразното състояние се прибави течното или водното състояние на материята от едната страна, а от другата се роди тонът, звукът в неговата духовна форма, както ви го описах вчера като едно по-тънко състояние на светлината. Това е приблизително едно предаване на развитието. Това, което беше станало минавайки през тези три състояния, сега отново възникна като спомен на Елохимите, възникна както видяхме вчера първо в разбъркано състояние, което в Библията е охарактеризирано с думите, които вчера обясних, в думите "тоху-ва-боху".
В силовите лъчи, които излизаха от един център насочвайки се навън и се връщаха от окръжността към центъра, бяха включени в действие едно в друго първо трите елементарни състояние, въздухът, топлината и водното състояние.
Сега те бяха размесени, а по-рано са били разделени. Още на Слънцето те бяха отделени едно на друго, когато газообразното естество се беше отделили от топлинното, а и през време на старото Лунно състояние бяха отделени, като форми на топлината, на въздухообразното или газообразното и на течното или водното. А сега през времето охарактеризирано с "тоху-ва-боху" те бяха разбъркани, клокочеха едно в друго, така през онзи първи период на Земното развитие не можеше да се различи между течното или водното, между газообразното и топлинното. Всичко действуваше разбъркано едно в друго.
към текста >>
Те произведоха сред водите едно такова
действие
, че едното елементарно състояние доби стремеж да отиде нагоре, а другото стремежът да се събира към вътрешността, към един център.
Ако искаме да опишем това, което е станало по-нататък, трябва да кажем: Чрез тяхното космическо мислене Елохимите направиха, щото в "тоху-ва-боху" да стане едно разделяне на два елементарни състояния. Едното имаше стремеж да проникне нагоре, да стане параобразно това е водното превръщащо се в газообразно -, другото имаше тенденция да се разлее надолу това е нещо водно, което все повече и повече се сгъстява. Това е състоянието на нещата, което обикновено на нашите модерни езици е предадено приблизително както следва: "Боговете направиха нещо между водите горе и водите долу. Сега аз ви описах именно това, което направиха Боговете.
Те произведоха сред водите едно такова действие, че едното елементарно състояние доби стремеж да отиде нагоре, а другото стремежът да се събира към вътрешността, към един център.
И с това, което остава помежду, не трябва да се разбира нещо, което би могло да се улови с ръка, а е извършено едно разделяне по отношение на две силови особености, които току що ви охарактеризирах. Ако за това търсим едно външно сравнение, можем да кажем: Елохимите произведоха, щото от една страна водите да отидат нагоре, да се стремят към облачни форми, да се разпростират лъчеобразно в мировото пространство; а от друга страна да се събират върху повърхността на Земята. Следователно отделянето беше един вид мисленно, идейно. Ето защо душата, която в Битието се употребява за обозначение на това отделяне, трябва да се схваща идейно. Знаете, че в латинската Библия на това място се намира думата "небесна твърд".
към текста >>
Докато пред това трябваше да видим
действие
то като едно израстване от самото планетарно състояние, сега към това
действие
се прибавя нещо изпращащо своите лъчи отвън, нещо, което иде от небесното пространство.
Така ние намираме, че в момента, когато в така наречения трети ден на сътворението се описва, как Елохимите отделят твърдия, земния елемент от течния, от водния елемент, в това твърдо състояние, което обаче не би било видимо в неговата елементарна основна форма за едно външно око, а само за ясновиждащото око, в това състояние се повториха видовите форми на растенията. Животинското царство не може да се повтори. Ние обяснихме, че то можа да се яви през време на старото Лунно състояние, когато беше настъпило едно раздвояване на първоначалното единно небесно тяло, когато Слънцето действуваше отвън. Следователно първо трябваше да настъпи едно повторение на този процес на разделяне на старата Луна, преди развитието да може да се издигне от растителното към животинското. Ето защо сега, след третия ден на сътворението, ни се показва, как в окръжността на Земята започват да действуват отвън, което изпраща своите сили отвън, как то започва да действува.
Докато пред това трябваше да видим действието като едно израстване от самото планетарно състояние, сега към това действие се прибавя нещо изпращащо своите лъчи отвън, нещо, което иде от небесното пространство.
С други думи, съответният процес би трябвало да бъде описан по-нататък приблизително както следва: Към силите на земното кълбо, което можеше да повтори от своето единство само толкова, колкото беше произвело и по-рано като единство, към самите тези сили на земното кълбо Елохимите и тяхното космическо мислене направиха да действуват онези сили, които се разливаха върху планетата идвайки от външното мирово пространство. Към земното съществуване бе прибавено космическото. Нека предварително не виждаме нищо друго в това, което е описано в така наречения ден четвърти на сътворението. Какво стана сега чрез това облъчване отвън? Сега естествено можаха да се повторят процесите, които съществуваха още през време на старото Лунно състояние, само че в една изменена форма.
към текста >>
Така се вижда, че в това, което накрая се явява като едно увенчание на делото на развитието, ние трябва да виждаме едно произведение от задружното
действие
на Елохимите; че всичко, което всеки един по отделно може да направи, те го сливат в едно общо дело и накрая се явява човешката етерна форма като израз на това, което Елохимите бяха усвоили като способности и сили през време на Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди.
Ето защо внезапно в Битието се заговаря на един съвършено нов език. По-рано всичко беше изразено по определен начин: "Елохимите създадоха", "Елохимите рекоха" и т.н. Ние имаме работа с нещо, за което имаме чувството: то е предварително определено. Сега се заговорва на един нов език там, където трябва да се яви увенчанието на Земното развитие: "нека" ако го предадем в обикновен превод "нека да направим човека" /гл.1 26/. Това звучи като едно съвещание не седемте заедно, както се прави, когато хората искат да извършат едно общо дело.
Така се вижда, че в това, което накрая се явява като едно увенчание на делото на развитието, ние трябва да виждаме едно произведение от задружното действие на Елохимите; че всичко, което всеки един по отделно може да направи, те го сливат в едно общо дело и накрая се явява човешката етерна форма като израз на това, което Елохимите бяха усвоили като способности и сили през време на Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди.
към текста >>
76.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
То трябва да бъде посочено така, че в елементарните отношения на материята при Земното развитие звукът влиза в
действие
подреждащ тези състояние по начин подобен на този, който виждаме, когато с цигулков лък теглим по края на една плоча покрита с фин прашец и тогава се получават така наречените Кладниеви фигури.
Следователно да вземем факта, че през време на старото Слънчево съществуване светлината се явява в нашето космическо пространство. Тогава повторението на това старо Слънчево състояние в Земното развитие ще бъде явяването на светлината. Това е дадено в мощните първични думи: "И рекоха Елохимите: да бъде Светлина и бе Светлини." Третото повторение трябва да бъде дадено с това, че по отношение на по-тънките елементарни състояния това, което изричаме тонов или звуков етер, прониква със своите лъчи Земното развитие. Нека се запитаме, дали и това Лунно състояние ни е посочено по някакъв начин в неговото повторение. Как трябва да бъде то посочено в Генезиса?
То трябва да бъде посочено така, че в елементарните отношения на материята при Земното развитие звукът влиза в действие подреждащ тези състояние по начин подобен на този, който виждаме, когато с цигулков лък теглим по края на една плоча покрита с фин прашец и тогава се получават така наречените Кладниеви фигури.
В състоянието на повторение трябва да се яви нещо, което да ни каже: Тоновият или звуков етер влезе в действие и подреди материята по определен начин. А какво ни се казва за онзи момент в развитието на нашата Земя, който последва явяването на светлината? Там ни се казва, че нещо бе възбудено от Елохимите сред веществените елементарни маси, чрез което тези елементарни маси както ви описах вчера това се подредиха, като една част се насочи нагоре, а друга част надолу, едната част разширяваща се нагоре другата събирайки се надолу. Един подреждащ силов елемент прониква и подрежда елементарните маси; също както звукът прониква в прашните маси и произвежда Кладниевите фигури. Както прашецът се подрежда във фигури, така се подреждат и елементарните маси, като една част се пръскат на лъчи, а друга се събира.
към текста >>
В състоянието на повторение трябва да се яви нещо, което да ни каже: Тоновият или звуков етер влезе в
действие
и подреди материята по определен начин.
Тогава повторението на това старо Слънчево състояние в Земното развитие ще бъде явяването на светлината. Това е дадено в мощните първични думи: "И рекоха Елохимите: да бъде Светлина и бе Светлини." Третото повторение трябва да бъде дадено с това, че по отношение на по-тънките елементарни състояния това, което изричаме тонов или звуков етер, прониква със своите лъчи Земното развитие. Нека се запитаме, дали и това Лунно състояние ни е посочено по някакъв начин в неговото повторение. Как трябва да бъде то посочено в Генезиса? То трябва да бъде посочено така, че в елементарните отношения на материята при Земното развитие звукът влиза в действие подреждащ тези състояние по начин подобен на този, който виждаме, когато с цигулков лък теглим по края на една плоча покрита с фин прашец и тогава се получават така наречените Кладниеви фигури.
В състоянието на повторение трябва да се яви нещо, което да ни каже: Тоновият или звуков етер влезе в действие и подреди материята по определен начин.
А какво ни се казва за онзи момент в развитието на нашата Земя, който последва явяването на светлината? Там ни се казва, че нещо бе възбудено от Елохимите сред веществените елементарни маси, чрез което тези елементарни маси както ви описах вчера това се подредиха, като една част се насочи нагоре, а друга част надолу, едната част разширяваща се нагоре другата събирайки се надолу. Един подреждащ силов елемент прониква и подрежда елементарните маси; също както звукът прониква в прашните маси и произвежда Кладниевите фигури. Както прашецът се подрежда във фигури, така се подреждат и елементарните маси, като една част се пръскат на лъчи, а друга се събира. Думата "ракиах", която се намира там в еврейския текст, за да покаже това, което Елохимите внесоха в елементарните маси на веществото, е едно трудно преведима дума и обикновените преводи не могат да я преведат по правилен начин.
към текста >>
Така и в Битието ние виждаме
действие
то на звуковия етер след светлинния етер и с втория ден на сътворението ние имаме съвсем обективно пред себе си това, което трябва да схващаме в известно отношение като едно повторение на Лунното съществуване.
Както прашецът се подрежда във фигури, така се подреждат и елементарните маси, като една част се пръскат на лъчи, а друга се събира. Думата "ракиах", която се намира там в еврейския текст, за да покаже това, което Елохимите внесоха в елементарните маси на веществото, е едно трудно преведима дума и обикновените преводи не могат да я преведат по правилен начин. Ако вземем всичко, даже и чисто от филологическа гледна точка, което днес може да се използува, за да бъде обяснена тази дума, трябва да кажем: с превеждането "небесна твърд" или "шатра" или "разширение" не е направено нещо особено много; защото тази дума съдържа в себе си нещо активно, нещо възбуждащо. И една по-точна филология би открила, че в тази дума се съдържа именно този смисъл, който току що посочихме: Елохимите възбудиха в елементарните маси на материята нещо, което може да се сравни с това, което е произведено в прашеца на Кладниевите фигури. Както върху плочата прашецът се подрежда, така в така наречения ден втори на сътворението елементарните маси на материята се подреждаха, насочвайки се нагоре и надолу.
Така и в Битието ние виждаме действието на звуковия етер след светлинния етер и с втория ден на сътворението ние имаме съвсем обективно пред себе си това, което трябва да схващаме в известно отношение като едно повторение на Лунното съществуване.
Вие ще видите вече, че повторенията не могат да станат по съвършено ясен начин, а някакси се застават едни други. И това, което в днешните обяснения ще изглежда, че се намира в противоречие с онова, което бе казано вчера, то ще се изясни допълнително. Повторенията станат така, че първо става едно повторение, както го описвам сега, и след това става едно по-обхватно повторение, както вече описах това вчера. Сега трябва да очакваме, щото след онзи момент в Земното развитие, когато звуковият етер беше подредил материята, така, че една част се устремява на лъчи нагоре и друга се събера надолу, трябва да очакваме, щото тук да влезе в действие нещо, което нарекохме едно по-тънко състояние, нещо присъщо само на Земното развитие, което нарекохме живот или жизнен етер. Следователно така нареченият ден втори на сътворението трябваше да бъде последван от нещо, което би ни показало, че в елементарните маси на нашата Земя се вля жизненият етер, както бяха се влели първо светлината и подреждащият звуков етер.
към текста >>
Сега трябва да очакваме, щото след онзи момент в Земното развитие, когато звуковият етер беше подредил материята, така, че една част се устремява на лъчи нагоре и друга се събера надолу, трябва да очакваме, щото тук да влезе в
действие
нещо, което нарекохме едно по-тънко състояние, нещо присъщо само на Земното развитие, което нарекохме живот или жизнен етер.
Както върху плочата прашецът се подрежда, така в така наречения ден втори на сътворението елементарните маси на материята се подреждаха, насочвайки се нагоре и надолу. Така и в Битието ние виждаме действието на звуковия етер след светлинния етер и с втория ден на сътворението ние имаме съвсем обективно пред себе си това, което трябва да схващаме в известно отношение като едно повторение на Лунното съществуване. Вие ще видите вече, че повторенията не могат да станат по съвършено ясен начин, а някакси се застават едни други. И това, което в днешните обяснения ще изглежда, че се намира в противоречие с онова, което бе казано вчера, то ще се изясни допълнително. Повторенията станат така, че първо става едно повторение, както го описвам сега, и след това става едно по-обхватно повторение, както вече описах това вчера.
Сега трябва да очакваме, щото след онзи момент в Земното развитие, когато звуковият етер беше подредил материята, така, че една част се устремява на лъчи нагоре и друга се събера надолу, трябва да очакваме, щото тук да влезе в действие нещо, което нарекохме едно по-тънко състояние, нещо присъщо само на Земното развитие, което нарекохме живот или жизнен етер.
Следователно така нареченият ден втори на сътворението трябваше да бъде последван от нещо, което би ни показало, че в елементарните маси на нашата Земя се вля жизненият етер, както бяха се влели първо светлината и подреждащият звуков етер. В Генезиса би трябвало да имаме нещо, което да ни покаже: в Земното развитие се вля жизнен етер и възбуди, разви живота. Разгледайте третия момент в Земното развитие, така както го описва Генезисът. Там ни се разказва, как Земята направи да израсне от нея зеленина, живото, тревните и дървесни растения както вчера казах: във формата на видовете. Тук имате живо описано вливането на жизнения етер, който предизвиква всичко това, което е казано за третия ден.
към текста >>
Следователно, когато разглеждаме повече по-тънките елементи на нашето Земно развитие, тогава в това, което е наречено трите първи дни на сътворението, ние виждаме едно последователно
действие
на топлина, светлина, звуков етер и жизнен етер, а в това, което е възбудено в себе си, което е оживено в себе си, виждаме едновременно да се развиват състоянията на сгъстяване от топлината въздухът, после водата /течното състояние/ и земното или твърдо състояние, по начини, който вече ви описах.
Чудно е, как това, което изследваме независимо от всеки религиозен документ, ние намираме потвърдено чрез Генезиса. Мога да ви уверя, че начинът, по който в моята "Тайна наука" Земното развитие бе описано като едно повторение на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, че това описание съвсем нарочно и съвестно бе държано настрана всичко онова, което би могло да бъде взето някакси от Генезисът. Там са описани само онези резултати, които могат да бъдат намерени независимо от всеки външен документ. Но когато после сравните това намерено независимо от документите с Генезисът, тогава ще откриете, че този Генезис, това Битие, стои пред нас като един документ, който ни казва същото нещо, което и ние открили чрез нашето изследване. Това е онази чудесна хармония, на която загатнах вчера, където това, което ние самите можем да кажем, е било открито от ясновидски органи, които са ни говорили преди хилядолетия.
Следователно, когато разглеждаме повече по-тънките елементи на нашето Земно развитие, тогава в това, което е наречено трите първи дни на сътворението, ние виждаме едно последователно действие на топлина, светлина, звуков етер и жизнен етер, а в това, което е възбудено в себе си, което е оживено в себе си, виждаме едновременно да се развиват състоянията на сгъстяване от топлината въздухът, после водата /течното състояние/ и земното или твърдо състояние, по начини, който вече ви описах.
Така тъкат едни в други състоянията на сгъстяване и на разредяване и по този начин ние добиваме един единен миров образ на нашето Земно развитие. И когато говорим така за по-гъстите състояния, за топлина, въздух, вода, земя, или за по-разредените състояния, за светлинен, звуков, жизнен етер, ние имаме работа с форми на изява, с външни одежди на духовно-душевни Същества. От тези духовно-душевни Същества в смисъла на Генезиса на първо място пред нашите душевни очи застават Елохимите. И в смисъла на нашата антропософска мъдрост за нас трябва да възникне въпросът: какво естество са били всъщност Елохимите, какви същества са били те? За да се ориентираме напълно, ние трябва да можем да подредим така да се каже тези Същества в реда на йерархиите.
към текста >>
Следователно в
действие
влезе първият от Духовете на Времето.
Те им предадоха така да се каже заповеди. В момента, когато бяха разлели Светлината и съществуването, те предадоха по-нататъшното обработване на това, което бяха подредили, на тези Същества. Така ние можем да кажем: След като Елохимите създадоха Светлината, те поставиха на течното място първия от служещите им Духове на Времето. Това се крие зад обикновено употребената дума: ден първи. Обаче ние ще разберем това, което е вложено в още по-дълбок смисъл в тази дума "ден първи" едва тогава, когато ще разберем другото, което се намира в изречението: "и стана вечер, и стана утро, първи ден".
Следователно в действие влезе първият от Духовете на Времето.
А с това беше свързано онова, което може да се опише като едно сменящо се състояние на "ереб" и "бокер". Ереб не е едно и също с това, което е предадено с вечер, и бокер не отговаря на това, което е преведено с утро. Ако бихме искали да намерим по-подходящи думи, би трябвало да кажем: и стана ереб: разбърканост, безпорядък; и после последва бокер: подреждане, порядък. Би трябвало да кажем: И явява се безпорядък, разбърканост и последва подреждане, порядък, хармония и в това действуваше първият от Духовете на Времето.
към текста >>
77.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Светлина и тъмнина са действително, което прониква със своето
действие
нашето съществувание.
Така ние виждаме, че Генезисът по един съвсем сполучлив начин описва правилно тези повторения. Ако въобще искаме да разберем съществуването, ние трябва да бъдем на ясно, че това, което се е явило на една предишна степен, не е съществувало само тогава и след това е преминало. Напротив истината е, че действително постоянно се явява нещо ново, но наред с новото остава да съществува и старото и действува сред новото. И така и днес в Земното съществуване ние имаме и двете степени на развитие, които можем да наречем като отношение на светлина и тъмнина.
Светлина и тъмнина са действително, което прониква със своето действие нашето съществувание.
Тук ние стигаме бихме могли да кажем до една направо фатална глава за съвремието.
към текста >>
Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на
действие
то на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества.
В космическата дейност не съществува никаква възможност на съществуването, ако навсякъде в силата на светлината не бъде вплетена силата на тъмнината. И във втъкаването в друго, един вид изтъкаването на мрежа от силата на светлината и от силата на тъмнината се крие една от тайните на космическото съществуване, на космическата алхимия. Тази тайни е засегната там, където в розенкройцерската драма Йоханес Томасиус се издига в Девакана и където една от дружките на Мария, Астрид, получава задачата да втъче силата на тъмнината в силата на светлината. Въобще в тези изречения в разговора на Мария с трите дружки имате безброй космически тайни, които трябва да се изучават дълго, дълго време, за да бъдат разкрити. Следователно трябва да запомним, че, когато разглеждаме нашето настояще съществуване, трябва да считаме това взаимодействие между слънчевата сила на светлината и сатурновата сила на тъмнината като една необходимост на нашето съществуване.
Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на действието на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества.
Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи. Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината. Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен. И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи.
към текста >>
До така наречения трети ден на сътворението в Генезиса не ни се съобщава, че е съществувало някакво
действие
отвън.
Следователно, когато Лунното естество по-късното Земно естество се отдели от Слънчевото естество, тези Същества не останаха на отделилото се Земно или Лунно естество, а останаха свързани със Слънцето. Те са същества, които действуват върху Земното естество главно отвън вече ви обясних, че в развитието от Сатурновото към Слънчевото съществуване като най-висока степен на Слънцето можа да се развие растителното царство. Животинското царство, това, което има вътрешен живот, можа да се роди благодарение на това, че настъпи едно отделяне, отцепване. Ето защо едва през време на Лунното съществуване можа да се роди животинското царство. Там трябваше да се получи едно въздействие отвън.
До така наречения трети ден на сътворението в Генезиса не ни се съобщава, че е съществувало някакво действие отвън.
И именно при превода от така наречения ден трети към ден четвърти на сътворението има голямо значение това, което ни се казва: че от ден четвърти започваха да действуват отвън силите изпращащи светлина, съществата изпращащи светлина. Следователно както през време на старото Лунно съществуване Слънцето огряваше Луната отвън, така сега Слънцето и Луната огряват Земята отвън. А с това не е казано нито по-малко освен, че до този момент са могли да действуват всички онези сили, които се намирали в самата Земя. До тогава можа да бъде повторено всичко, което представляваше предишни степени; като нещо ново можа да се роди това, което имаше своите централни сили в Земното естество. Така ние вчера видяхме, как топлинното състояние се повтаря в Духа на Елохимите, които упражняваха своето зазоряващо действие над водите; как Светлината се повтаря в момента, когато са произнесени думите: Да бъде Светлина; видяхме, че състоянието на звуковия етер се повтаря там, където влизат в действие тези сили на звуковия етер и разделят горното от долното.
към текста >>
Така ние вчера видяхме, как топлинното състояние се повтаря в Духа на Елохимите, които упражняваха своето зазоряващо
действие
над водите; как Светлината се повтаря в момента, когато са произнесени думите: Да бъде Светлина; видяхме, че състоянието на звуковия етер се повтаря там, където влизат в
действие
тези сили на звуковия етер и разделят горното от долното.
До така наречения трети ден на сътворението в Генезиса не ни се съобщава, че е съществувало някакво действие отвън. И именно при превода от така наречения ден трети към ден четвърти на сътворението има голямо значение това, което ни се казва: че от ден четвърти започваха да действуват отвън силите изпращащи светлина, съществата изпращащи светлина. Следователно както през време на старото Лунно съществуване Слънцето огряваше Луната отвън, така сега Слънцето и Луната огряват Земята отвън. А с това не е казано нито по-малко освен, че до този момент са могли да действуват всички онези сили, които се намирали в самата Земя. До тогава можа да бъде повторено всичко, което представляваше предишни степени; като нещо ново можа да се роди това, което имаше своите централни сили в Земното естество.
Така ние вчера видяхме, как топлинното състояние се повтаря в Духа на Елохимите, които упражняваха своето зазоряващо действие над водите; как Светлината се повтаря в момента, когато са произнесени думите: Да бъде Светлина; видяхме, че състоянието на звуковия етер се повтаря там, където влизат в действие тези сили на звуковия етер и разделят горното от долното.
Това е представено в описанието на така наречения ден втори на сътворението.
към текста >>
След това видяхме, как жизненият етер влива в
действие
в така наречения ден трети на сътворението, когато от Земното естество, от новото състояние възниква всичко онова, което може до бъде произведено от жизнения етер покарващата зелена растителност.
След това видяхме, как жизненият етер влива в действие в така наречения ден трети на сътворението, когато от Земното естество, от новото състояние възниква всичко онова, което може до бъде произведено от жизнения етер покарващата зелена растителност.
Обаче за да може да се яви нещо животинско върху нашата Земя, трябва да се повтори това, което можем да наречем осветление отвън, действие на силите отвън. Ето защо Генезисът съвсем обективно не ни разказва нищо за съществуване на нещо животинско за периодите, през които още няма действие на сили отвън, от космическото пространство върху Земята. Той ни разказва само за растителността; всички същества, които се съдържат в образуването на Земята, бяха на степента на растителността. Животинското съществуване можа да започне една тогава, когато от окръжността започнаха да действуват Съществата на светлината. А сега погледнете в многобройните преводи на Библията!
към текста >>
Обаче за да може да се яви нещо животинско върху нашата Земя, трябва да се повтори това, което можем да наречем осветление отвън,
действие
на силите отвън.
След това видяхме, как жизненият етер влива в действие в така наречения ден трети на сътворението, когато от Земното естество, от новото състояние възниква всичко онова, което може до бъде произведено от жизнения етер покарващата зелена растителност.
Обаче за да може да се яви нещо животинско върху нашата Земя, трябва да се повтори това, което можем да наречем осветление отвън, действие на силите отвън.
Ето защо Генезисът съвсем обективно не ни разказва нищо за съществуване на нещо животинско за периодите, през които още няма действие на сили отвън, от космическото пространство върху Земята. Той ни разказва само за растителността; всички същества, които се съдържат в образуването на Земята, бяха на степента на растителността. Животинското съществуване можа да започне една тогава, когато от окръжността започнаха да действуват Съществата на светлината. А сега погледнете в многобройните преводи на Библията! това, което се явява там, е преведено обикновено така, че на наш език може да бъде предадено с думите: И Елохимите поставиха знаци за времената ден и година.
към текста >>
Ето защо Генезисът съвсем обективно не ни разказва нищо за съществуване на нещо животинско за периодите, през които още няма
действие
на сили отвън, от космическото пространство върху Земята.
След това видяхме, как жизненият етер влива в действие в така наречения ден трети на сътворението, когато от Земното естество, от новото състояние възниква всичко онова, което може до бъде произведено от жизнения етер покарващата зелена растителност. Обаче за да може да се яви нещо животинско върху нашата Земя, трябва да се повтори това, което можем да наречем осветление отвън, действие на силите отвън.
Ето защо Генезисът съвсем обективно не ни разказва нищо за съществуване на нещо животинско за периодите, през които още няма действие на сили отвън, от космическото пространство върху Земята.
Той ни разказва само за растителността; всички същества, които се съдържат в образуването на Земята, бяха на степента на растителността. Животинското съществуване можа да започне една тогава, когато от окръжността започнаха да действуват Съществата на светлината. А сега погледнете в многобройните преводи на Библията! това, което се явява там, е преведено обикновено така, че на наш език може да бъде предадено с думите: И Елохимите поставиха знаци за времената ден и година. Но има някои коментатори на Библията, които са започнали вече да мислят.
към текста >>
78.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Също и във въздухообразното състояние, което тъче и царува около нас, доколкото то е произведено чрез стоящите зад него сили, ние имаме излияние на
действие
то на определени духове от реда на йерархиите.
Когато сега от твърдото или земното в елементарното състояние отново се издигнем до водното, до течното, трябва да кажем: Върху заемното е трябвало да се гради и уплътнява много по-дълго време отколкото върху водното; ето защо ще трябва да търсим основните сили на водното или течно състояние в Същества от една по-ниска йерархия. Така както водният елемент действува в окръжаващата ни среда като елементарно съществуване, за неговото сгъстяване е била необходима само дейността на Духовете на Мъдростта Кириотетес или Господства на следната степен на йерархиите. Така зад твърдата материя ние виждаме Духовете на Волята, а зад това, което не е физическа вода, а което са силите съставляващи течното, трябва да виждаме дейността на Духовете на Мъдростта или Кириотетес. Ако отидем по-нагоре до въздухообразното състояние, в него трябва да виждаме следващата, по-ниско стояща йерархия.
Също и във въздухообразното състояние, което тъче и царува около нас, доколкото то е произведено чрез стоящите зад него сили, ние имаме излияние на действието на определени духове от реда на йерархиите.
Както във водното състояние действуват Духовете на Мъдростта, така във въздухообразното състояние действуват Духовете на Движението Динамис, Сили, както те са наречени в езотеричното Християнство. И когато се издигнем до топлинното състояние, до следващото по-разредено състояние, в него живеят и тъкат Духовете на следващата по-нискостояща йерархия, Духовете на Формата Ексузиаи -, същите онези Духове, които в Генезиса носят името Елохими. До сега ние описахме Духовете на Формата от една съвършено друга страна като онези, които произвеждаха "мътещото", "люпещото", "узряващото" действие в топлинния елемент. Проследявайки реда на йерархиите от Духовете на Волята надолу минавайки през Духовете на Мъдростта и на Движението, ние отново стигаме до нашите Елохими, до нашите Духове на Формата. Вие виждате, как всичко се обединява в едно, когато веднъж се хване по един правилен начин нишката на нещата.
към текста >>
До сега ние описахме Духовете на Формата от една съвършено друга страна като онези, които произвеждаха "мътещото", "люпещото", "узряващото"
действие
в топлинния елемент.
Така зад твърдата материя ние виждаме Духовете на Волята, а зад това, което не е физическа вода, а което са силите съставляващи течното, трябва да виждаме дейността на Духовете на Мъдростта или Кириотетес. Ако отидем по-нагоре до въздухообразното състояние, в него трябва да виждаме следващата, по-ниско стояща йерархия. Също и във въздухообразното състояние, което тъче и царува около нас, доколкото то е произведено чрез стоящите зад него сили, ние имаме излияние на действието на определени духове от реда на йерархиите. Както във водното състояние действуват Духовете на Мъдростта, така във въздухообразното състояние действуват Духовете на Движението Динамис, Сили, както те са наречени в езотеричното Християнство. И когато се издигнем до топлинното състояние, до следващото по-разредено състояние, в него живеят и тъкат Духовете на следващата по-нискостояща йерархия, Духовете на Формата Ексузиаи -, същите онези Духове, които в Генезиса носят името Елохими.
До сега ние описахме Духовете на Формата от една съвършено друга страна като онези, които произвеждаха "мътещото", "люпещото", "узряващото" действие в топлинния елемент.
Проследявайки реда на йерархиите от Духовете на Волята надолу минавайки през Духовете на Мъдростта и на Движението, ние отново стигаме до нашите Елохими, до нашите Духове на Формата. Вие виждате, как всичко се обединява в едно, когато веднъж се хване по един правилен начин нишката на нещата.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: Ние намираме
действие
то на Елохимите,същинският силов елемент на топлинното състояние навсякъде; то се е вляло навсякъде.
Но не трябва да мислим, че можем строго да разграничим тези области една от друга, че можем да теглим строги граници между тях. Целият наш Земен живот почива, на това, че въздухообразният, воденият /течният/ и твърдият елементи действуват един в други, че топлината прониква и пропива всичко. Не съществува нищо твърдо, което да не се намира в определено топлинно състояние; ние намираме топлината навсякъде в другите елементарни степени на съществуването.
Ето защо можем да кажем: Ние намираме действието на Елохимите,същинският силов елемент на топлинното състояние навсякъде; то се е вляло навсякъде.
Въпреки че като предпоставки той трябваше да има дейността на Духовете на Волята, на Мъдростта, на Движението, този елемент на топлината прониква през време на Земното съществуване като проява на Духовете на Формата всички по-нисши степени на съществуването. И така във веществената основа на твърдото състояние ние ще намерим не само тялото на Духовете на Волята, а виждаме това тяло на Духовете на Волята проникнато и протакано от самите Елохими, от Духовете на Формата.
към текста >>
79.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние виждаме резултатът от това
действие
на светлината във външната растителност.
Но такива физични апарати не могат да възприемат. През време на старата Лунна епоха тези органи са били овътрешнени. Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен орган, в един орган на съзнанието. Същественото в онази дейност, която е била извършена през време на старото Лунно състояние, е, че органите така да се каже са изтеглени навън от съществата. През време на Земната работа същественото е, че например светлината действува върху растенията, подържа развитието на растенията.
Ние виждаме резултатът от това действие на светлината във външната растителност.
Светлината не е действувала по този начин на Старата Луна; тя е изтеглила органите навън. И това, което човекът е възприемал тогава, е било тази работа над неговите органи. Следователно това е било едно възприемане на образи, които обаче изглеждали като че изпълват мировото пространство. В действителност те не са били нищо друго освен изрази за работата на елементарното съществуване над органите на човека. Как се е образувал той самият, как от самото му същество така да се каже са се развили възприемащите очи, тази работа над самия него, неговото собствено развитие, това е възприемал човекът през време на старата Лунна епоха.
към текста >>
80.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез
действие
то на Елохимите.
В душата на един древноеврейски мъдрец той е предизвиквал една представа, която на наш език бихме могли да предадем приблизително с думата "земният". Следователно човекът като такъв е едно земно същество, той е увенчанието на цялото Земно развитие, това, което накрая се получава като плод на Земното развитие. Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/. Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото. Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в лед.
Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите.
Следователно преминаването към шестия ден на сътворението е един вид втвърдяване на духовно-душевния човек и превръщането му в твърдия земен човек. Много естествено, ние не ще намерим човека в предидущите така наречени дни на сътворението в областта на онова, което първо се изразява свръхсетивно като физически отпадъци или като закони на физическите отпадъци, но ние трябва да търсим по-рано човека в едно духовно-душевно състояние. Следователно, когато в смисъла на Генезиса говорим за това, че в първия ден съществуваше вътрешно раздвижваното и външно изявяващото /небето и земята в обикновения превод/, ние не трябва да търсим за този първи ден на сътворението човека в земното, а в окръжността на Земята като духовно-душевно същество. Трябва да кажем: Неговото земно съществуване се подготвя като духовно-душевно същество. Днес аз искам да свържа резултатите на духовно-научното изследване с Генезиса.
към текста >>
Като трети момент трябва да си представим след това преминаването на човека до Съзнателната душа, така щото целият процес, който ни описва Генезисът, трябва да си го представим така, че в този ден трети на сътворението долу на Земята чрез
действие
то на жизнения етер се развива зелената растителност, растителното царство както описахме това във формата на видове.
Следователно там, където в окръжността на Земята Елохимите и техните служащи Същества разгръщат тяхната работа; там, където тъче една духовно-душевна същност, там както днес например облаците в атмосферата трябва да виждаме ние неща душевно-духовно от човека в тази духовно-душевна атмосфера, където тъче една духовно-душевна същност; а именно първо Сетивната душа на човека. След това развитието на човека напредва и когато го проследяваме по-нататък, ние трябва да търсим това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Сетивната душа преминава към Разсъдъчната или Чувствуваща душа. И ние имаме в окръжността на Земята това един вид душевно изтънчване на Сетивната душа в Разсъдъчна или Чувствуваща душа във втория от така наречените дни на сътворението. Следователно там, където в Земното развитие се явява звуковият етер, където горните маси на материята се отделят от долните, там на горната сфера принадлежи, тъчащ в нея, един човек, който първо съществува в неговите заложби като Сетивна душа и Разсъдъчна или Чувствуваща душа.
Като трети момент трябва да си представим след това преминаването на човека до Съзнателната душа, така щото целият процес, който ни описва Генезисът, трябва да си го представим така, че в този ден трети на сътворението долу на Земята чрез действието на жизнения етер се развива зелената растителност, растителното царство както описахме това във формата на видове.
Земята докарва из себе си разбира се само така, че това може да бъде възприето само по свръхсетивен начин основата на растителния живот, а горе в етера тъче това, което можем да наречем Съзнателна душа във връзка със Сетивната душа и с Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Така тъче в окръжността на Земното развитие душевно-духовният човек. Той се намира един вид в субстанцията на различните духовни същества. До тогава той няма всъщност никакъв самостоятелен живот, никакво самостоятелно съществуване. Това е така, като че той се образуваше като орган на Елохимите, на Архаите и т.н., в чиито тела бе съществувал като техен член.
към текста >>
81.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Съществата, които отделиха Слънцето и си образуваха на него една нова арена на
действие
, бяха възвишени Същества.
Тези Същества трябваше така да се каже да отслабят своите сили благодарение на това, че се пренесоха навън от земната арена и започнаха да действуват отвън. Така ние имаме онзи момент, когато определен брой Същества, за да отслабят своите действия, пренесоха своята арена вън от Земята и сега упражняваха по-слабо въздействие върху развитието на човеците; а също и върху това на животните. Следователно с това от даден момент Земята е изоставена на самата себе си, и сега настъпва определено загрубяване на нейните сили. Защото по-тънките, по-духовните сили се бяха отделили от Земята заедно със Слънцето. Но човекът като същество, което той беше станал минавайки през развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, остана свързана със Земята след отделянето на Слънцето.
Съществата, които отделиха Слънцето и си образуваха на него една нова арена на действие, бяха възвишени Същества.
Но когато бе отделена Земята, тя съдържаше още в себе си всичко онова, което принадлежи на веществеността, и на силите на днешното лунно развитие. Така следователно след отделянето на Слънцето ние имаме едно развитие на Земята, което съдържа още в себе си, в своето тяло и Лунното развитие. Следователно човекът беше изложен на условия, които бяха много по-груби от същинските земни условия; защото Луната има така да се каже една груба вещественост. Последствието от това беше, че след отделянето на Слънцето от Земята силите на Земята приеха все повече един лунен характер, станаха все по-сгъстени, по-втвърдени. Едно по-нататъшно последствие беше това, че сега човекът беше изложен на една друга опасност, опасността да се втвърди в себе, да се мумифицира, разбира се да се втвърди астрално, да се мумифицира астрално.
към текста >>
Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно
действие
.
Така щото фактически един човек, който тогава би живял на Земята, би започнал да вижда слънчевите лъчи, които пронизваха масите от водни и други изпарения. И когато тези състояния настъпиха, Земята постепенно доби онези условия, които бяха благоприятни за развитието на човека, когато на Земята отново можеха да живеят човеци, когато така да се каже от физическите потомци на онези, които бяха надделели земните условия, можаха да бъдат създадени тела за душите-духове, които сега отново се връщаха на Земята идвайки от съседните планети. Така, бих могъл да кажа, имате две вида размножение. Това, което по-късно стана човешко етерно и физическо тяло, то произхожда от онези, които бяха издържали на земните условия. А душевно-духовната част идва от заобикалящите Земята планети.
Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно действие.
В момента, когато така да се каже Слънцето беше проникнало масите от пара обгръщащи Земята, когато Луната се беше вече отделила, тогава в душите-духове от съседните планети се събуди стремежът да слязат отново в областта на Земята. Когато от една страна Слънцето стана видимо от Земята души се устремиха към Земята. Тази е действителността, която отговаря на описанието дадено за така наречения ден четвърти на сътворението: Елохимите създадоха голямото светило и по-малкото светило, Слънцето, Луната и звездите. Защото под думата звезди не трябва да разбираме друго, освен съседните на Земята планети. Следователно делото, което установи един вид равновесие, бе подготвено от една страна от Слънцето, от друга страна от Луната; и същевременно бе подготвено действието на човешките души-духове, които се стремяха отново да се въплътят на Земята.
към текста >>
Следователно делото, което установи един вид равновесие, бе подготвено от една страна от Слънцето, от друга страна от Луната; и същевременно бе подготвено
действие
то на човешките души-духове, които се стремяха отново да се въплътят на Земята.
Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно действие. В момента, когато така да се каже Слънцето беше проникнало масите от пара обгръщащи Земята, когато Луната се беше вече отделила, тогава в душите-духове от съседните планети се събуди стремежът да слязат отново в областта на Земята. Когато от една страна Слънцето стана видимо от Земята души се устремиха към Земята. Тази е действителността, която отговаря на описанието дадено за така наречения ден четвърти на сътворението: Елохимите създадоха голямото светило и по-малкото светило, Слънцето, Луната и звездите. Защото под думата звезди не трябва да разбираме друго, освен съседните на Земята планети.
Следователно делото, което установи един вид равновесие, бе подготвено от една страна от Слънцето, от друга страна от Луната; и същевременно бе подготвено действието на човешките души-духове, които се стремяха отново да се въплътят на Земята.
към текста >>
Заедно със Слънцето от Земята се отделиха главно Елохимите и си изградиха своята арена на
действие
вън от Земята, за да работят от там.
Но сега трябва да вземем под внимание малко и съпровождащите духовни състояния. Сега ние разгледахме повече това, което после стана физическо. Трябва да стане все повече ясно, че на основата на всичко по-грубо стои нещо по-тънко, че на основата на това, което се стреми към физическото, стои нещо духовно.
Заедно със Слънцето от Земята се отделиха главно Елохимите и си изградиха своята арена на действие вън от Земята, за да работят от там.
Но не всички. От Елохимите остана така да се каже нещо свързано със Земята и тогава, когато Земята още съдържаше в себе си лунните сили. И това, което тогава остана от силите на Елохимите съединено със Земята, то е онова, което в известно отношение е свързано с всички добри действия на лунните сили. Защото ние трябва да говорим и за добри действия на лунните сили. След отделянето на Слънцето всичко, а именно човекът, би стигнало на Земята до мумифициране, до втвърдяване, до вдървяване.
към текста >>
82.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние трябва да си представим това издигане съвпадащо с началото на
действие
то на Луната отвън.
Описанието на Генезиса обхваща всичко това, което става стигайки до времето на Лемурия, когато Луната се отделя от Земята. И това, което ние описваме след настъпилото отделяне на Луната от гледището на Духовната наука като протичане на Лемурийска епоха и навлизане в Атлантската епоха, него ние трябва да търсим в описанието, което в Библията следва след седемте дни на сътворението. Това вече показахме вчера. Ние обърнахме също внимание и на това, какъв дълбок смисъл се крие в думите, където се казва, че в тялото на човека бе внедрен, отпечатан земно-лунния прах. Това е станало по същото онова време, когато беше станало в Космоса онова повдигане, което нарекохме космически напредък на Елохимите, тяхното издигане до състоянието на Явех-Елохим.
Ние трябва да си представим това издигане съвпадащо с началото на действието на Луната отвън.
Само че това действие на Луната, т.е. на онова Същество, което беше свързано с отделянето на Луната, с действието на Луната отвън, ние трябва да си го представим в общността на Елохимите това, което наричаме Явех-Елохим. Така щото бихме могли да кажем: Действието на Луната върху Земята през неговия първи стадий отговаря на всичко онова, което можем да наречем внедряване на земно-лунното вещество в човешкото тяло. На това човешко тяло, което до тогава се е състояло само от топлина, бе внедрено онова, което обикновено е преведено с думите: Явех-Елохим вдъхна на човека едно божествено дихание и човекът стана жива душа, но по-добре бихме казали живо същество. При това не трябва да изпускаме изпредвид, отново да обърнем вниманието върху сполучливостта, величието и мощността на библейските изрази.
към текста >>
Само че това
действие
на Луната, т.е.
И това, което ние описваме след настъпилото отделяне на Луната от гледището на Духовната наука като протичане на Лемурийска епоха и навлизане в Атлантската епоха, него ние трябва да търсим в описанието, което в Библията следва след седемте дни на сътворението. Това вече показахме вчера. Ние обърнахме също внимание и на това, какъв дълбок смисъл се крие в думите, където се казва, че в тялото на човека бе внедрен, отпечатан земно-лунния прах. Това е станало по същото онова време, когато беше станало в Космоса онова повдигане, което нарекохме космически напредък на Елохимите, тяхното издигане до състоянието на Явех-Елохим. Ние трябва да си представим това издигане съвпадащо с началото на действието на Луната отвън.
Само че това действие на Луната, т.е.
на онова Същество, което беше свързано с отделянето на Луната, с действието на Луната отвън, ние трябва да си го представим в общността на Елохимите това, което наричаме Явех-Елохим. Така щото бихме могли да кажем: Действието на Луната върху Земята през неговия първи стадий отговаря на всичко онова, което можем да наречем внедряване на земно-лунното вещество в човешкото тяло. На това човешко тяло, което до тогава се е състояло само от топлина, бе внедрено онова, което обикновено е преведено с думите: Явех-Елохим вдъхна на човека едно божествено дихание и човекът стана жива душа, но по-добре бихме казали живо същество. При това не трябва да изпускаме изпредвид, отново да обърнем вниманието върху сполучливостта, величието и мощността на библейските изрази. Аз можах да обърна вниманието ви върху това, че същинското земно развитие на човека се състои в това, че в своето духовно естество човекът трябваше да изчака, трябваше да остане в едно духовно състояние до тогава, докато в Земното развитие се появят подходящите условия, така че, приемайки своето тяло, той да стане едно зряло същество.
към текста >>
на онова Същество, което беше свързано с отделянето на Луната, с
действие
то на Луната отвън, ние трябва да си го представим в общността на Елохимите това, което наричаме Явех-Елохим.
Това вече показахме вчера. Ние обърнахме също внимание и на това, какъв дълбок смисъл се крие в думите, където се казва, че в тялото на човека бе внедрен, отпечатан земно-лунния прах. Това е станало по същото онова време, когато беше станало в Космоса онова повдигане, което нарекохме космически напредък на Елохимите, тяхното издигане до състоянието на Явех-Елохим. Ние трябва да си представим това издигане съвпадащо с началото на действието на Луната отвън. Само че това действие на Луната, т.е.
на онова Същество, което беше свързано с отделянето на Луната, с действието на Луната отвън, ние трябва да си го представим в общността на Елохимите това, което наричаме Явех-Елохим.
Така щото бихме могли да кажем: Действието на Луната върху Земята през неговия първи стадий отговаря на всичко онова, което можем да наречем внедряване на земно-лунното вещество в човешкото тяло. На това човешко тяло, което до тогава се е състояло само от топлина, бе внедрено онова, което обикновено е преведено с думите: Явех-Елохим вдъхна на човека едно божествено дихание и човекът стана жива душа, но по-добре бихме казали живо същество. При това не трябва да изпускаме изпредвид, отново да обърнем вниманието върху сполучливостта, величието и мощността на библейските изрази. Аз можах да обърна вниманието ви върху това, че същинското земно развитие на човека се състои в това, че в своето духовно естество човекът трябваше да изчака, трябваше да остане в едно духовно състояние до тогава, докато в Земното развитие се появят подходящите условия, така че, приемайки своето тяло, той да стане едно зряло същество. Ако би трябвало да слезе по-рано от своето духовно състояние в едно физическо тяло, например през време на онези процеси, които се описват в така наречения ден пети на сътворението, той би могъл да стане само едно същество, което физически би било подобно на онези същества, които Библията ни описва като живеещи във въздуха и водата.
към текста >>
Така щото бихме могли да кажем:
Действие
то на Луната върху Земята през неговия първи стадий отговаря на всичко онова, което можем да наречем внедряване на земно-лунното вещество в човешкото тяло.
Ние обърнахме също внимание и на това, какъв дълбок смисъл се крие в думите, където се казва, че в тялото на човека бе внедрен, отпечатан земно-лунния прах. Това е станало по същото онова време, когато беше станало в Космоса онова повдигане, което нарекохме космически напредък на Елохимите, тяхното издигане до състоянието на Явех-Елохим. Ние трябва да си представим това издигане съвпадащо с началото на действието на Луната отвън. Само че това действие на Луната, т.е. на онова Същество, което беше свързано с отделянето на Луната, с действието на Луната отвън, ние трябва да си го представим в общността на Елохимите това, което наричаме Явех-Елохим.
Така щото бихме могли да кажем: Действието на Луната върху Земята през неговия първи стадий отговаря на всичко онова, което можем да наречем внедряване на земно-лунното вещество в човешкото тяло.
На това човешко тяло, което до тогава се е състояло само от топлина, бе внедрено онова, което обикновено е преведено с думите: Явех-Елохим вдъхна на човека едно божествено дихание и човекът стана жива душа, но по-добре бихме казали живо същество. При това не трябва да изпускаме изпредвид, отново да обърнем вниманието върху сполучливостта, величието и мощността на библейските изрази. Аз можах да обърна вниманието ви върху това, че същинското земно развитие на човека се състои в това, че в своето духовно естество човекът трябваше да изчака, трябваше да остане в едно духовно състояние до тогава, докато в Земното развитие се появят подходящите условия, така че, приемайки своето тяло, той да стане едно зряло същество. Ако би трябвало да слезе по-рано от своето духовно състояние в едно физическо тяло, например през време на онези процеси, които се описват в така наречения ден пети на сътворението, той би могъл да стане само едно същество, което физически би било подобно на онези същества, които Библията ни описва като живеещи във въздуха и водата. Следователно, как ни се представя всъщност това същество на човека?
към текста >>
83.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче то не ни описва едно космическо
действие
, както това прави Евангелието на Марко, и далеч не изисква от нас да повдигнем поглед към тези космически действия; то ни показва трима човеци, трима мъдреци и
действие
то, което космическите сили упражняват върху тях.
Евангелието на Матей също се докосва до звездните сили. Още когато описва раждането на Исус от Назарет, то загатва, че това велико мирово събитие е в определено съответствие с космическите факти, и тъкмо звездата е тази, която отвежда тримата мъдреци до рожденото място на Исус.
Обаче то не ни описва едно космическо действие, както това прави Евангелието на Марко, и далеч не изисква от нас да повдигнем поглед към тези космически действия; то ни показва трима човеци, трима мъдреци и действието, което космическите сили упражняват върху тях.
към текста >>
84.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо се налага да обобщим: В човешките физически тела на еврейския народ, чиито наследствени качества се предаваха чрез кръвното родство от поколение на поколение, действува всичко онова, което като външно виждане вече беше надживяло своята епоха, и за да намери своя истински елемент, трябваше да потърси друга арена на
действие
.
Ето защо се налага да обобщим: В човешките физически тела на еврейския народ, чиито наследствени качества се предаваха чрез кръвното родство от поколение на поколение, действува всичко онова, което като външно виждане вече беше надживяло своята епоха, и за да намери своя истински елемент, трябваше да потърси друга арена на действие.
Това, което даваше на атлантците силата да виждат в пространството и в духовните области, което у туранците деградира под формата на низше ясновидство, всичко това се промени и у този малък народ тръгна в съвсем друга посока. Всичко, което у атлантските народи беше от божествено-духовно естество, у еврейския народ се насочи към вътрешния, телесен свят на неговите представители; то започна да формира органи и поради тази причина можа да проблесне в кръвта на еврейския народ като божествено съзнание именно вътре, във вътрешността на тялото. Всичко, което атлантецът виждаше, когато насочваше своя ясновиждащ поглед в пространството, у еврейския народ се измести навътре и се прояви във вътрешността на тялото като орган на съзнанието, като съзнание за Яхве или Йехова. Този народ намери обитаващия и разпръснат в пространството Бог, съединен със своята собствена кръв; този народ намери себе си и се видя изцяло проникнат от разпръснатия в пространството Бог, и той вече знаеше: Този Бог живее в моя вътрешен свят, в моето тяло, в пулсациите на моята кръв.
към текста >>
85.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Но понеже Евангелието на Матей загатва за
действие
то на онази спускаща се надолу божествена сила, която формира физическото и етерното тяло, тук трябва да господствува числото 6 х 7; а понеже Евангелието на Лука загатва за спускащата се надолу божествена сила, която преобразява астралното тяло и Аза, там трябва да господствува числото 11 х 7.
Но понеже Евангелието на Матей загатва за действието на онази спускаща се надолу божествена сила, която формира физическото и етерното тяло, тук трябва да господствува числото 6 х 7; а понеже Евангелието на Лука загатва за спускащата се надолу божествена сила, която преобразява астралното тяло и Аза, там трябва да господствува числото 11 х 7.
И така, ние виждаме от какви шеметни дълбини идват тези неща, и как Евангелието на Матей и Евангелието на Лука всъщност ни показват тайните на посвещението, на последователните степени, необходими при слизането на божествено-духовните сили в една човешка индивидуалност, а също и при издигането им в Космоса.
към текста >>
86.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В лекциите си върху Евангелието на Лука миналата година аз описах „осемстепенния път", който човечеството може да следва, ако се придържа към всичко онова, което се вля у него чрез Гаутама Буда*23 Обикновено този осемстепенен път се обозначава по следния начин: правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилен начин на
действие
, правилно място, правилни навици и правилно съзерцание.
В лекциите си върху Евангелието на Лука миналата година аз описах „осемстепенния път", който човечеството може да следва, ако се придържа към всичко онова, което се вля у него чрез Гаутама Буда*23 Обикновено този осемстепенен път се обозначава по следния начин: правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилен начин на действие, правилно място, правилни навици и правилно съзерцание.
Тук става дума за определени качества на човешката душа. Или с други думи: След епохата на Гаутама Буда, човешката природа се издигна до такава степен, че постепенно човекът можа да развие у себе си като една вътрешна способност онези качества, които произтичат от осемстепенния път. Обаче преди инкарнацията на Гаутама Буда, т.е. преди издигането му в степента Буда, за човешката природа беше невъзможно да постигне тези качества. Нека да обобщим: За да намерят тези качества място в човешката природа, необходимо беше следното най-напред трябваше да се появи едно висше Същество, като Гаутама Буда, и да вложи във физическата човешка природа онзи първоначален подтик, чрез който тези качества можеха да израснат в хода на стотици и хиляди години като една самостоятелна сила в човешката душа.
към текста >>
87.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на
действие
: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества.
И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло. Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети. След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде. И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето.
Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества.
Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето. И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата еволюция, както и планетарната еволюция на самата Земя.
към текста >>
Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на
действие
, разполагайки се на Слънцето.
И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло. Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети. След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде. И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето. Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества.
Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето.
И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата еволюция, както и планетарната еволюция на самата Земя.
към текста >>
88.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
1. Орифиил с период на
действие
от 200 г.пр.Хр.
1. Орифиил с период на действие от 200 г.пр.Хр.
до 150 г.сл.Хр.
към текста >>
89.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Затова пък щом достигнем до Архангелоите, намираме духовни същества, имащи по-широко поле за
действие
.
Ангелоите, пратеници на свръхестествения свят, са най-близки до индивидуалното човешко същество, такова каквото е то на Земята. Това са съществата, имащи влияние върху това, което наричаме съдба на човека на физическия план.
Затова пък щом достигнем до Архангелоите, намираме духовни същества, имащи по-широко поле за действие.
Тук говорим за духове на народа, подреждащи и ръководещи съдбите на цели народи. Когато съвременният човек говори за Духа на един народ, той говори единствено - често съм ви обръщал внимание върху това - за числото на хиляди хора, живеещи на дадена територия. Когато духовната наука говори за Духа на един народ, тя обозначава с това индивидуалността на на този народ и не счита за това едно число, а една реална индивидуалност, каквато притежава вчастност всяко човешко същество. И когато говорим за определена духовна посока на даден народ, ние я обозночаваме с термина Архангел, Архангелой - духовния водач на този народ, на неговата индивидуалност. Следователно ако говорим за тези висши същества ние говорим за реални свръхсетивни същества, имащи определено поле за действие.
към текста >>
Следователно ако говорим за тези висши същества ние говорим за реални свръхсетивни същества, имащи определено поле за
действие
.
Затова пък щом достигнем до Архангелоите, намираме духовни същества, имащи по-широко поле за действие. Тук говорим за духове на народа, подреждащи и ръководещи съдбите на цели народи. Когато съвременният човек говори за Духа на един народ, той говори единствено - често съм ви обръщал внимание върху това - за числото на хиляди хора, живеещи на дадена територия. Когато духовната наука говори за Духа на един народ, тя обозначава с това индивидуалността на на този народ и не счита за това едно число, а една реална индивидуалност, каквато притежава вчастност всяко човешко същество. И когато говорим за определена духовна посока на даден народ, ние я обозночаваме с термина Архангел, Архангелой - духовния водач на този народ, на неговата индивидуалност.
Следователно ако говорим за тези висши същества ние говорим за реални свръхсетивни същества, имащи определено поле за действие.
Когато говорим за Архаите или Духовете на личността или Принципи, с това ние обозначаваме същества, различни от Духовете на народа. Ако например говорим за Духа на френския, на английския, на немския и т.н. народ ние засягаме една реалност, разпространена в даден район на земята. Но сега има един общ елемент за всички хора, най-малкото за всички западни народи, в чиято вътрешност те се разбират. В противовес на различните Духове на народите ние можем да наречем тази обща черта Дух на времето.
към текста >>
Тук виждаме
действие
то на природните сили върху цялата човешка конституция.
Но това, което живее в светлината и въздуха, в климата на даден район влияе също така и на човешкото същество. Живеещото на Екватора човечество е различно от това, което живее в полярните райони. Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг! Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека. Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му.
Тук виждаме действието на природните сили върху цялата човешка конституция.
И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека. Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н. Действието им не достига нито физическото, нито етерното тяло, нито низшите части на организма. За това пък от нивото на Властите ние намираме съществата, действащи върху човека отвън, чрез силите на природата, управляващи въздуха и светлината, различните форми на асимилация на хранителните субстанции в природните царства. Това, което намираме в светкавицата и гръмотевицата, дъжда и Слънцето, различните хранителни вещества, растящи в този или онзи регион, с една дума в разновидностите на земните условия и тяхното подреждане, ние ги придаваме на духовни същества, които откриваме между тези на Висшите Йерархии.
към текста >>
Действие
то им не достига нито физическото, нито етерното тяло, нито низшите части на организма.
Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека. Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му. Тук виждаме действието на природните сили върху цялата човешка конституция. И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека. Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н.
Действието им не достига нито физическото, нито етерното тяло, нито низшите части на организма.
За това пък от нивото на Властите ние намираме съществата, действащи върху човека отвън, чрез силите на природата, управляващи въздуха и светлината, различните форми на асимилация на хранителните субстанции в природните царства. Това, което намираме в светкавицата и гръмотевицата, дъжда и Слънцето, различните хранителни вещества, растящи в този или онзи регион, с една дума в разновидностите на земните условия и тяхното подреждане, ние ги придаваме на духовни същества, които откриваме между тези на Висшите Йерархии. Ако вдигнем поглед към Властите, ние откриваме тяхното дело не само в невидимите движения, каквито са например проявленията на Духа на времето, но и в светлината, тази светлина, която действа върху нас и върху растенията.
към текста >>
90.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
И би било немислимо, ако културата на Александрия, построена изцяло на личността, би могла да бъде приведена в
действие
по друг начин, освен чрез същество, обхванато от личностното начало, какъвто е бил Александър Велики.
И би било немислимо, ако културата на Александрия, построена изцяло на личността, би могла да бъде приведена в действие по друг начин, освен чрез същество, обхванато от личностното начало, какъвто е бил Александър Велики.
Защото чрез Александрия, чрез този културен център всичко това, което по-рано е било свръхлично, което по-рано се е издигало от човешката личност към висшите духовни светове, приело личен характер. Личностите, които се намират тук пред нас, имат, така да се каже, всичко в себе си; отсега нататък ние вече много малко виждаме силите, които от висшите йерархии ги направляват и ги поставят на тяхното място. Всички различни мъдреци и философи, действащи в Александрия, представят древната мъдрост, изцяло пренесена в човешки-личното; от тях навсякъде звучи личното. В това е особеното: всичко, което в древното езичество е било обяснявано благодарение на това, че винаги се е казвало как боговете се спускали долу и се съединявали с човешките дъщери, за да произлязат героите, в Александрия се пренася в личната активност на човека. Какви форми е приело в Александрия юдейството, културата на Мойсей, ние можем да видим от това, което ни показва епохата, когато християнството вече е съществувало.
към текста >>
91.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Иска ми се постоянно да обръщам внимание на последователите на духовната наука върху това, че
действие
то на духовните власти, на духовните сили посредством хората чак до нашето столетие действително може да се докаже с чисто външни разумни доводи, съвсем независимо от чисто окултно-езотеричното изследване, което ще ни занимава основно тук.
Иска ми се постоянно да обръщам внимание на последователите на духовната наука върху това, че действието на духовните власти, на духовните сили посредством хората чак до нашето столетие действително може да се докаже с чисто външни разумни доводи, съвсем независимо от чисто окултно-езотеричното изследване, което ще ни занимава основно тук.
Но за да достигнем взаимно разбиране за това, по какъв начин духовната наука може да получи известна възможност да отстоява чисто външно действието на свръхсетивните сили в историята, позволете ми да ви запозная със следното.
към текста >>
Но за да достигнем взаимно разбиране за това, по какъв начин духовната наука може да получи известна възможност да отстоява чисто външно
действие
то на свръхсетивните сили в историята, позволете ми да ви запозная със следното.
Иска ми се постоянно да обръщам внимание на последователите на духовната наука върху това, че действието на духовните власти, на духовните сили посредством хората чак до нашето столетие действително може да се докаже с чисто външни разумни доводи, съвсем независимо от чисто окултно-езотеричното изследване, което ще ни занимава основно тук.
Но за да достигнем взаимно разбиране за това, по какъв начин духовната наука може да получи известна възможност да отстоява чисто външно действието на свръхсетивните сили в историята, позволете ми да ви запозная със следното.
към текста >>
Но тогава не е бил моментът, когато е било възможно, както това се прави днес, така да се каже, по чисто материалистически начин да се прекрачи през историческите документи, когато тези документи засягат събития, които са неудобни, които явно показват
действие
то на живите висши сили в нашия физически свят.
Тъй като се намираме тук, на това място, а аз понякога обичам да обърна внимание на местните условия, искам да ви посоча документ, на който тук вече един път са се позовавали. Щутгартци, разбира се, знаят, че тук, в това място, e живял някога изтъкнат изследовател на Евангелието. Разбира се, ние няма смисъл да се съгласяваме с многото остроумия, които Гфрьорер8, така се казвал изследователят на Евангелието, предлага в своето изследване на Евангелието, и можем да бъдем напълно уверени, че Гфрьорер, ако би чул какво сега се съобщава в областта на духовната наука, би употребил същия израз, който често употребявал по отношение на своите противници, които не уважавал много-много; изразът, че и теософите - това са такива хора, на които "не всичко под шапката им е наред".
Но тогава не е бил моментът, когато е било възможно, както това се прави днес, така да се каже, по чисто материалистически начин да се прекрачи през историческите документи, когато тези документи засягат събития, които са неудобни, които явно показват действието на живите висши сили в нашия физически свят.
към текста >>
92.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
И ние виждаме още, че тази индивидуалност е трябвало да стане жена, за да прояви тази мека затвореност на всичко това, което тя по-рано е възприела в орфическите мистерии, за да прояви като собствен начин на
действие
всичко това, което е възприела от инспираторите в качеството си на ученик в орфическите мистерии.
Ако ние проследим техните индивидуалности в обратно направление, то от Александър ние трябва да се върнем към Гилгамеш и да кажем: в Гилгамеш се съдържа тази индивидуалност, която след това се появява проектирана на физически план като Александър; зад нея ние трябва да виждаме дух на Огъня, който я използва като свой инструмент. И в Аристотел ние виждаме, движейки се назад във времето, силите на древното ясновиждан, действащи в приятеля на Гилгамеш. По такъв начин както младата, така и старата душа, зад които по-рано е стояло ясновиждане, ние виждаме поставени в гръцката епоха изцяло на физически план. Съвсем особено това се изправя пред нас във великата математичка Хипатия, в която цялата математическа и философска мъдрост на нейното време е живяла, така да се каже, като лична възможност, като лична научност и мъдрост. Всичко това се съдържало в личността нa Хипатия.
И ние виждаме още, че тази индивидуалност е трябвало да стане жена, за да прояви тази мека затвореност на всичко това, което тя по-рано е възприела в орфическите мистерии, за да прояви като собствен начин на действие всичко това, което е възприела от инспираторите в качеството си на ученик в орфическите мистерии.
към текста >>
По такъв начин, в драматическото развитие на
действие
то, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание.
Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал участие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел. Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози.
По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание.
И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки. Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори. Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване".
към текста >>
93.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
При това интерпретацията им е напълно материалистическа, но силата на фактите заставя да се вярва в
действие
то на числата в явленията от света.
И днес вече числото данни от какъв род, фактически съпоставени от Флис4 - това е името на берлинския доктор - и неговите ученици, служи за доказателство, че напълно определени числа се явяват регулативни фактори, които управляват закономерното протичане на такива събития. Такива съпоставки на числа има вече в значително количество.
При това интерпретацията им е напълно материалистическа, но силата на фактите заставя да се вярва в действието на числата в явленията от света.
Особено подчертавам, че е крайно неправилен начинът, по който използват този принцип Флис и неговите ученици. Това, как той прилага своите основни числа, а именно 23 и 28, които също намира (28 = 4 х 7), как той прилага тези числа, трябва да се подложи на многократно подобряване. И все пак в такова изследване ние виждаме нещо като инстинктивно проявление на древновавилонската култура в течение на подема на човечеството. Разбира се, болшинството хора нямат усет, нямат разбиране за такива неща; те остават разпръснати в по-тесни кръгове. Но забележителното е, че хора, които намират подобни неща, като например учениците на Флис, получават след това своеобразни мисли и чувства.
към текста >>
За щастие, благодарение на едно събитие този човек се ползвал от благоволението на датския крал Фридрих II9, и докато се ползвал от неговото благоволение, всичко вървяло добре, било достигнато действително необикновено проникване в духовното
действие
на мировите закони в смисъла, който току-що ви охарактеризирах.
То било забележително устроено: в неговите горни етажи били разположени инструментите, предназначени за наблюдение на тайните на звездното небе, а в мазето - апарати, с които да се правят различни смесвания и разлагания на вещества. И той работил там, разделяйки времето си между наблюденията в горните етажи и кипенето и варенето, смесването и претеглянето долу, в мазето. Така работил този ум, за да покаже постепенно как законите, които са записани в звездите, законите на планетите и неподвижните звезди, макрокосмическите закони, микрокосмически се възпроизвеждат в математическите числа, които стоят в основата на смесването и разлагането на веществата. И това, което намирал като живо отношение между небесното и земното, той прилагал във фармацевтиката и се старал да състави лекарства, които му докарвали само злобата на околните, защото ги давал даром на тези, на които искал да помогне. Понеже лекарите от това време, желаейки да получават високи цени, негодували против този човек, който предизвиквал "най-ужасното" с това, което се опитвал да пренесе от Небето на земята.
За щастие, благодарение на едно събитие този човек се ползвал от благоволението на датския крал Фридрих II9, и докато се ползвал от неговото благоволение, всичко вървяло добре, било достигнато действително необикновено проникване в духовното действие на мировите закони в смисъла, който току-що ви охарактеризирах.
към текста >>
Символичното представяне на световната драма на човешката душа съставлявало заключителното
действие
на посвещението на мистите, което се предприемало тук." (Щайнер 1994: 89).
"С празненствата били свързани и посвещенията.
Символичното представяне на световната драма на човешката душа съставлявало заключителното действие на посвещението на мистите, което се предприемало тук." (Щайнер 1994: 89).
към текста >>
94.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Ние казахме, че особено силно това се проявява в древноиндийската душа, която се явява, така да се каже, само арена за
действие
на по-високи духовни същности.
И така, в хода на нашето разглеждане се оказа, че във всички културни периоди след атлантската катастрофа чрез хората са действали определени, стоящи над тях власти от висшите йерархии.
Ние казахме, че особено силно това се проявява в древноиндийската душа, която се явява, така да се каже, само арена за действие на по-високи духовни същности.
Малко по-назад отстъпва това в душата на древния персиец. И след това ние видяхме, че в египетско-халдейската култура душата имаше вече задача - и особено това се вижда при разглеждането на душата на вавилонеца - да сведе свръхличното в личното, духовното - на физически план. Личността, следователно, придобива все по-голямо значение, колкото повече се приближаваме към гръцката епоха, и в нея, трябва да кажем, ние имаме действие на "аз" с "аз", пълно проявление на личността в силните и ярки фигури, които се изправят пред нас в гръцката епоха. При гърците и по-късно при римляните, най-вече назад отстъпва това, което може да бъде дадено на индивидуалността само от висшите светове; затова пък напред излиза това, което човек, като свое собствено човешко, изразява в своята личност.
към текста >>
Личността, следователно, придобива все по-голямо значение, колкото повече се приближаваме към гръцката епоха, и в нея, трябва да кажем, ние имаме
действие
на "аз" с "аз", пълно проявление на личността в силните и ярки фигури, които се изправят пред нас в гръцката епоха.
И така, в хода на нашето разглеждане се оказа, че във всички културни периоди след атлантската катастрофа чрез хората са действали определени, стоящи над тях власти от висшите йерархии. Ние казахме, че особено силно това се проявява в древноиндийската душа, която се явява, така да се каже, само арена за действие на по-високи духовни същности. Малко по-назад отстъпва това в душата на древния персиец. И след това ние видяхме, че в египетско-халдейската култура душата имаше вече задача - и особено това се вижда при разглеждането на душата на вавилонеца - да сведе свръхличното в личното, духовното - на физически план.
Личността, следователно, придобива все по-голямо значение, колкото повече се приближаваме към гръцката епоха, и в нея, трябва да кажем, ние имаме действие на "аз" с "аз", пълно проявление на личността в силните и ярки фигури, които се изправят пред нас в гръцката епоха.
При гърците и по-късно при римляните, най-вече назад отстъпва това, което може да бъде дадено на индивидуалността само от висшите светове; затова пък напред излиза това, което човек, като свое собствено човешко, изразява в своята личност.
към текста >>
След като до вавилонско-халдейската култура включително са действали тези същности, които ние обозначихме по ред като ангели, архангели и духове на Личността, последвала забележителната гръко-римска култура, която особено дала израз на личността като такава, на
действие
то на "аз" с "аз".
След като до вавилонско-халдейската култура включително са действали тези същности, които ние обозначихме по ред като ангели, архангели и духове на Личността, последвала забележителната гръко-римска култура, която особено дала израз на личността като такава, на действието на "аз" с "аз".
И тук се проявили определени същности, които се намират на една степен по-високо от духовете на Личността; тук се проявили духовете на Формата. Но откровението на духовете на Формата ставало по друг начин от откровението на духовете на Личността, архангелите и ангелите. Как се проявяват ангелите, архангелите и духовете на Личността в нашата следатлантска епоха? Те действат на вътрешното у човека: ангелите - инспирирайки индиеца, архангелите по сходен начин действат върху древния персиец, но така, че човешкото придобива вече малко по-голямо значение; духът на Личността е стоял, като че зад душата на египтянина, подбуждайки я да изнесе духовното на физически план. По друг начин се проявяват духовете на Формата.
към текста >>
Как трябва да разбираме това, че другите йерархии, които, както знаем, стоят по-долу от духовете на Формата, че те, при тогава вече съществуващото
действие
на духовете на Формата, по такъв властен начин използват своето влияние?
Защо е било така?
Как трябва да разбираме това, че другите йерархии, които, както знаем, стоят по-долу от духовете на Формата, че те, при тогава вече съществуващото действие на духовете на Формата, по такъв властен начин използват своето влияние?
Това е свързано с точно определено периодическо развитие на цялата наша Земя. Тези неща за ясновидския поглед, който с помощта на Хрониката Акаша се обръща назад, са съвсем различни, отколкото изглеждат в спекулациите, които се градят на основата на съвременните геологически данни.
към текста >>
В този период макрокосмическите отношения са въздействали върху физическия свят така, че това
действие
се отразявало в тези мощни физически катаклизми на нашата Земя, които застават пред нас като атлантска катастрофа и напълно изменят облика на Земята.
В този период макрокосмическите отношения са въздействали върху физическия свят така, че това действие се отразявало в тези мощни физически катаклизми на нашата Земя, които застават пред нас като атлантска катастрофа и напълно изменят облика на Земята.
Това е било най-силното физическо преобразуване, това е било най-силното въздействие от Макрокосмоса към Земята. Затова пък влиянието върху духа на човека от тази страна е било тогава най-малко; затова в този период по-малко значителни сили от йерархиите започват да оказват силно влияние върху човека, което по-късно постепенно намалява. Така че там, където духовете на Формата са оказвали мощно разтърсващо въздействие върху физическия свят, те не са имали толкова много време, за да въздействат и на духа на човека, вследствие на което, физическото като че ли избягало изпод краката на човека. Но затова пък по време на атлантската катастрофа човекът е бил особено потопен в духа и постепенно навлязъл пак във физическия свят в следатлантското време.
към текста >>
И Тихо Брахе е такава удивителна личност, защото той владее външната астрономия в такава висока степен, че открива хиляди звезди и много друго, но при това носи в душата си духовното
действие
на великите сили, така че може действително да порази цяла Европа, смело и решително предсказвайки смъртта на султан Сюлейман.
И по такъв начин ние разбираме, че в това време се пада изходния пункт на велики откровения, че това време е било най-благоприятно за появяването на такъв човек, който, като Юлиан Отстъпник, е бил някога посветен в Елевзинските мистерии. След това той позволил да действа върху душата му това, което се проявявало като откровение на духовете на Формата. Но винаги са необходими приблизително четиристотин години, докато действа първата вълна на кое да е мощно влияние; след това започва отлив, след това теченията започват, така да се каже, да се разделят. Затова това, което като духовно са виждали тогава зад явленията от природата, действало така, че духовното го забравили и останали само явленията от природата. Такава е и нашата съвременност, а Тихо Брахе - в същото време е един от последните, който улавя духовното зад външното естествознание.
И Тихо Брахе е такава удивителна личност, защото той владее външната астрономия в такава висока степен, че открива хиляди звезди и много друго, но при това носи в душата си духовното действие на великите сили, така че може действително да порази цяла Европа, смело и решително предсказвайки смъртта на султан Сюлейман.
Ние виждаме как от спиритуалното природознание, което започва от 1250 година и което външно застава пред нас в такива умове, като Агрипа Нетесхаймски, постепенно се отделя това, което по-късно се превръща само във външно природно явление, тогава, когато вътрешното, духовното присъства в това тайнствено течение, което ни е известно като розенкройцерство. След това двата потока текат по-нататък.
към текста >>
Затова, така да се каже, полето за
действие
владееха тогава младшите йерархии.
По такъв начин, ние виждаме - и днес аз искам да предложа това на вашите души - как, така да се каже, най-великото макрокосмическо въздействие от мировите далечини върху човешките души е свързано с това, което може да се стане на най-малкото пространство. Но особено интересни тези неща стават, когато ги навържеш с другите закони, с такива велики възлови пунктове на развитието, каквато беше 1250 година. Тогава въздействието върху човешката душа беше най-силно, а това е по-трудно да се забележи, от катаклизма на континентите. По време на атлантската катастрофа духовете на Формата действаха върху човешките души най-малко.
Затова, така да се каже, полето за действие владееха тогава младшите йерархии.
В общи линии така е разпределена дейността на различните класове йерархически същества. Важно е ние да разбираме, че в тези циклични движения освен това са скрити определени закони на възход и падение. Нещо подобно имах в предвид като казах, че в 1250 година се осъществил натиск, че след това настанал спад, проявил се в чисто материалистичното течение. Ние често можем да забележим нещо подобно. И е интересно да се види как се редуват цикли на подем и спад в това, което се случва като история на човечеството.
към текста >>
95.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Благодарение на това, а също благодарение на пресичането на едно мощно течение с друго, възникват периоди - в определено културно отношение - на подем, а също така периоди на спад; и това става така, че когато старата култура още се оттича, когато старата култура, така да се каже, преминава във външното, бавно и постепенно се подготвя това, което трябва да вкара в
действие
по-късната култура, което трябва, собствено, да оживи, да породи по-късната култура.
Вчера ви обърнах внимание върху това, как в хода на човешкото развитие се включват най-различни исторически сили.
Благодарение на това, а също благодарение на пресичането на едно мощно течение с друго, възникват периоди - в определено културно отношение - на подем, а също така периоди на спад; и това става така, че когато старата култура още се оттича, когато старата култура, така да се каже, преминава във външното, бавно и постепенно се подготвя това, което трябва да вкара в действие по-късната култура, което трябва, собствено, да оживи, да породи по-късната култура.
Оттук, като правило, ние можем да си представим хода на човешкия културен живот схематично така: отначало ние виждаме как от неопределените дълбини се извършва подем на човешката култура до някаква връхна точка, след това виждаме как този културен живот се отдръпва и при това по-бавно, отколкото е придошъл. Това, което е донесла дадена културна епоха, дълго живее после, вплита се в различни последващи течения и народни култури и се изгубва, както би се изгубил поток, вливащ се не в морето, а разливащ се по равнината. Но докато се разлива, се подготвя нова култура, която, така да се каже, при залеза на старата култура е била още незабележима, за да започне от своя страна после собствено развитие, свой подем и да способства по такъв или сходен начин за придвижването на човечеството напред.
към текста >>
Ако искаме да си представим културно развитие, характерно в най-значителен смисъл, то ние можем да почувстваме, че такова трябва да бъде развитието, в което общочовешкото,
действие
то на "аз" с "аз" присъства по най-забележим начин.
Ако искаме да си представим културно развитие, характерно в най-значителен смисъл, то ние можем да почувстваме, че такова трябва да бъде развитието, в което общочовешкото, действието на "аз" с "аз" присъства по най-забележим начин.
Това е имало място в древна Гърция, както показахме. И ето, ако ние го разгледаме, то тук особено може да ни се открие колко характерно протича културата; защото това, което е ставало в трите предидущи култури, и това, което следва, се модифицира по съвършено различен начин от намиращото се вън от човека. Защото това, което се съдържа в самия човек, с което човек, така да се каже, въздейства върху света, от всичко, което от свръхсетивните сили най-човешки се проявява в него - това ни е дадено в средния, в четвъртия културен период. Но за Гърция трябва да кажем още и следното.
към текста >>
Значи, това, което в тези недостижими образи така величествено застава пред нас, ние трябва да го разглеждаме така, сякаш тези хора наистина преработвали в своята душа нещо такова, което е било напълно тяхно душевно съдържание, непрекъснато
действие
на "аз" с "аз", но което отначало е било внесено в тези души в свещените храмови центрове от висшите същества.
И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка. Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие. И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества. Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1.
Значи, това, което в тези недостижими образи така величествено застава пред нас, ние трябва да го разглеждаме така, сякаш тези хора наистина преработвали в своята душа нещо такова, което е било напълно тяхно душевно съдържание, непрекъснато действие на "аз" с "аз", но което отначало е било внесено в тези души в свещените храмови центрове от висшите същества.
Затова толкова непостижимо дълбоко и толкова непостижимо велико е това, което живее в произведенията на Омир и Есхил. Само не и Есхил в превод на Виламовиц2. Трябва да разберем, че цялото величие на това, което е живяло в Есхил, още не е показано в ни един от съвременните езици и че най-лош път за разбирането на Есхил е този, по който е вървял един от най-новите преводачи.
към текста >>
И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното
действие
на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите.
Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост. В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер. Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него.
И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите.
Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях. И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
към текста >>
Обратно, в този момент, когато гърците почувствали, че сега могат да говорят за
действие
на "аз" с "аз", за това, което е скрито в пределите на човешката личност, те започнали да говорят за своите висши водачи като за седем мъдреци, обозначавайки с това нещото, което от синовете на боговете станало чисто човешко.
Когато те се оглеждали във великите водещи фигури от човешката история в дохристиянската епоха или, по-добре да кажем, в до-гръцката епоха, как е трябвало да гледат те на всички тези, които ние характеризирахме като инструменти на съществата от висшите йерархии? Даже гърците още е трябвало да си кажат: "При нас това е дошло чрез хора, в които са се вливали свръхчовешки божествени сили". И ние виждаме, че в съзнанието на всички древни епохи живее това: водещите личности чак до фигурите на героите, чак даже до Платон, се считали за синове на боговете; това значи, че зад личностите, които се проявяват в историята, хората виждали божественото, ако обръщали поглед в дълбокото минало, ако обръщали поглед все по-далеко и по-далеко; а това, което се проявява в Платон и във фигурите на героите, те виждали в него спуснали се [на земята] и даже родени от божествени същества. Тогава си представяли, че синовете на боговете се съединили с човешките дъщери, за да доведат духовното до физическия план. Синовете на боговете, богочовеците, тоест такива, които са били свързани със своето същество с божественото, са виждали хората в тези древни времена.
Обратно, в този момент, когато гърците почувствали, че сега могат да говорят за действие на "аз" с "аз", за това, което е скрито в пределите на човешката личност, те започнали да говорят за своите висши водачи като за седем мъдреци, обозначавайки с това нещото, което от синовете на боговете станало чисто човешко.
към текста >>
В същото време, когато в Авраам все още виждаме, че израилтяните чувстват
действие
то на Бога в себе си, в своята кръв, в Илия ние виждаме прехода към духовните светове.
И ако ние разберем това, скъпи приятели, тогава живеещото в тези епохи ще свети в отделната човешка душа и ще разберем как груповата карма трябва да се модифицира благодарение на това, че хората в същото време са и инструменти в хода на историческото развитие. И тогава ще можем да разберем, ако Хрониката Акаша показва, че в Новалис например ние трябва да виждаме нещо водещо към древния Илия. Това е необикновено интересна последователност на инкарнации. Тук ние виждаме как в Илия изплува пророческият елемент, понеже евреите са имали мисия да подготвят това, което трябвало да дойде по-късно. Те подготвяли това посредством прехода от патриарсите към пророците чрез фигурата на Мойсей.
В същото време, когато в Авраам все още виждаме, че израилтяните чувстват действието на Бога в себе си, в своята кръв, в Илия ние виждаме прехода към духовните светове.
към текста >>
96.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
тази душевна дейност, при която между външното дразнение и
действие
то, следващо в отговор на външното дразнение, в съвсем слаба степен се вмества размисъл.
А сега, изхождайки от това наблюдение, да преминем към едно друго външно и лаическо наблюдение: към функциите на главния и на гръбначния мозък. Всеки човек по-малко или повече знае, че инструмент на тъй нар. висша душевна дейност в известно отношение е главният мозък, че тази висша душевна дейност се дирижира от частите на главния мозък. Освен това на всеки е известно, че несъзнателната душевна дейност се дирижира от гръбначният мозък, т.е.
тази душевна дейност, при която между външното дразнение и действието, следващо в отговор на външното дразнение, в съвсем слаба степен се вмества размисъл.
Помислете само, ако например си убодете пръста, вие веднага отдръпвате ръката си назад, вие се свивате назад; между акта на убождане и на отдръпване не се вмества много размисъл. Тази душевна дейност с право, дори от официалната наука, се разглеждат като действия, чийто инструмент е гръбначният мозък. Имаме и друг вид душевна дейност, при която между външното дразнение и ответното действие накрая се вмества по-продължителен процес на размисъл. И за да разкажем веднага за нещо по-особено, помислете си за твореца, който наблюдава природата навън и който напряга своите сетива: той събира неизброими впечатления, след това преминава значително време и той превръща тези впечатления във вътрешна душевна дейност. След дълго време чрез външните действия, той фиксира това, което от външни впечатления се е превърнало в продължителна душевна дейност.
към текста >>
Имаме и друг вид душевна дейност, при която между външното дразнение и ответното
действие
накрая се вмества по-продължителен процес на размисъл.
висша душевна дейност в известно отношение е главният мозък, че тази висша душевна дейност се дирижира от частите на главния мозък. Освен това на всеки е известно, че несъзнателната душевна дейност се дирижира от гръбначният мозък, т.е. тази душевна дейност, при която между външното дразнение и действието, следващо в отговор на външното дразнение, в съвсем слаба степен се вмества размисъл. Помислете само, ако например си убодете пръста, вие веднага отдръпвате ръката си назад, вие се свивате назад; между акта на убождане и на отдръпване не се вмества много размисъл. Тази душевна дейност с право, дори от официалната наука, се разглеждат като действия, чийто инструмент е гръбначният мозък.
Имаме и друг вид душевна дейност, при която между външното дразнение и ответното действие накрая се вмества по-продължителен процес на размисъл.
И за да разкажем веднага за нещо по-особено, помислете си за твореца, който наблюдава природата навън и който напряга своите сетива: той събира неизброими впечатления, след това преминава значително време и той превръща тези впечатления във вътрешна душевна дейност. След дълго време чрез външните действия, той фиксира това, което от външни впечатления се е превърнало в продължителна душевна дейност. Тук между външното впечатление се е превърнало в продължителна душевна дейност. Тук между външното впечатление, и това, което човекът създава от външното впечатление, се вмества богата душевна дейност. Такъв е случаят и при научният изследовател, а също така и при всеки човек, който размисля над нещата, които желае да извърши, а не се втурва стремглаво към външните впечатления, и тъй да се каже вилнее като бик, съзрял червения флаг, действува не рефлекторно, а премисля това, което иска да направи.
към текста >>
Виждаме, че целият този свят на сънищата показва странно сходство с онази подчинена душевна дейност, която свързахме с гръбначния мозък; от друга страна, когато сънуваните образи изплуват в душите ни, същите се появяват не като представи, произтичащи от дадени размишления, а по силата на известна необходимост, подобно на движението, което извършва ръката, когато на клепача ни кацне муха: защитното движение тук се появява като непосредствено, необходимо
действие
.
Виждаме, че целият този свят на сънищата показва странно сходство с онази подчинена душевна дейност, която свързахме с гръбначния мозък; от друга страна, когато сънуваните образи изплуват в душите ни, същите се появяват не като представи, произтичащи от дадени размишления, а по силата на известна необходимост, подобно на движението, което извършва ръката, когато на клепача ни кацне муха: защитното движение тук се появява като непосредствено, необходимо действие.
В света на сънищата наблюдаваме нещо друго, но също така с характера на непосредствената необходимост. Действие не се появява, но на душевния ни хоризонт изплува образ. Ако тъй както в будния си дневен живот не можем да упражним контролиращо влияние върху движението на ръката, и същото се осъществява по силата на необходимостта, така също нямаме влияние и над начина, по който се изграждат образите от света на нашите сънища. Ето защо можем да кажем: ако видим даден човек в състояние на буден дневен живот, и ако забележим нещо от неговите рефлексни движения, където той, тъй да се каже без размишление, реагира на външните дразнения, видим ли цялата сума от жестове и физиономични изражения, които той осъществява неразмишлявайки, то пред себе си имаме сума от действия, които в качеството на душевни действия и по силата на необходимостта се включват в същността на този човек. Ако наблюдаваме сега човек, който сънува, то пред нас се явява редица от образи,носещи характера именно на образи, а не на действия,които нахлуват в същността на човека.
към текста >>
Действие
не се появява, но на душевния ни хоризонт изплува образ.
Виждаме, че целият този свят на сънищата показва странно сходство с онази подчинена душевна дейност, която свързахме с гръбначния мозък; от друга страна, когато сънуваните образи изплуват в душите ни, същите се появяват не като представи, произтичащи от дадени размишления, а по силата на известна необходимост, подобно на движението, което извършва ръката, когато на клепача ни кацне муха: защитното движение тук се появява като непосредствено, необходимо действие. В света на сънищата наблюдаваме нещо друго, но също така с характера на непосредствената необходимост.
Действие не се появява, но на душевния ни хоризонт изплува образ.
Ако тъй както в будния си дневен живот не можем да упражним контролиращо влияние върху движението на ръката, и същото се осъществява по силата на необходимостта, така също нямаме влияние и над начина, по който се изграждат образите от света на нашите сънища. Ето защо можем да кажем: ако видим даден човек в състояние на буден дневен живот, и ако забележим нещо от неговите рефлексни движения, където той, тъй да се каже без размишление, реагира на външните дразнения, видим ли цялата сума от жестове и физиономични изражения, които той осъществява неразмишлявайки, то пред себе си имаме сума от действия, които в качеството на душевни действия и по силата на необходимостта се включват в същността на този човек. Ако наблюдаваме сега човек, който сънува, то пред нас се явява редица от образи,носещи характера именно на образи, а не на действия,които нахлуват в същността на човека. И така можем да кажем: тъй както по време на будния дневен живот човек извършва действия, възникващи и оформящи се без размишление, по такъв хаотичен начин в рамките на сънищата се изграждат и сънуваните образи.
към текста >>
Трябва да си представим, че по някакъв начин, в този главен мозък има нещо, с поведение, сходно на поведението на гръбначния мозък, определящ несъзнателните ни действия, така че можем да разгледаме главния мозък на първо място като инструмент на будния дневен живот, в който ние създаваме обмислените си действия и образи, и същевременно да си представим, за легнал в основата му по тайнствен начин скрит отдолу, един друг загадъчен гръбначен мозък, който обаче не проявява себе си директно като такъв, а е като вклинен в главния мозък и не подбужда същия към
действие
.
Какво трябва да направим сега, ако искаме да се върнем към нашия главен мозък и в известен смисъл да го разгледаме като инструмент на сънното съзнание?
Трябва да си представим, че по някакъв начин, в този главен мозък има нещо, с поведение, сходно на поведението на гръбначния мозък, определящ несъзнателните ни действия, така че можем да разгледаме главния мозък на първо място като инструмент на будния дневен живот, в който ние създаваме обмислените си действия и образи, и същевременно да си представим, за легнал в основата му по тайнствен начин скрит отдолу, един друг загадъчен гръбначен мозък, който обаче не проявява себе си директно като такъв, а е като вклинен в главния мозък и не подбужда същия към действие.
Докато гръбначният мозък произвежда действия, макар и осъществяващи се без размишление, главният мозък в този случай предизвиква единствено появата на образи. Тази тайнствена предпоставка, залегнала в основата на главния мозък, не успява да стигне докрай в своето осъществяване. И така, ние бихме ли могли да кажем: по странен начин светът на сънищата ни отвежда при онзи гръбначен мозък, който някога е залегнал в основата на главния мозък? Ако разгледаме нашия главен мозък, в днешния му вид, като инструмент на будния дневен живот, то за нас той има тази форма, която бихме наблюдавали, ако го извадехме от черепната кухина. Но в такъв случай в него трябва да функционира и нещо друго, тогава, когато будният дневен живот е угаснал.
към текста >>
97.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ето защо можем да кажем: в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката и в обратното им
действие
върху стомаха имаме такива органи, които приспособяват законите на външния свят, от който външен свят ние взимаме нужните ни хранителни вещества, към вътрешното устройство, към вътрешния ритъм на човека.
Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана участвуват и другите споменати органи, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от органи, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от организма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти. И цялата дейност, която се разгръща в стомаха, или дори още преди храната да достигне стомаха, и за която съдействува след това излъченото от жлъчката, и това, което после протича чрез дейността на черния дроб и слезката, ето това представлява съпротивата срещу собствената природа на хранителните вещества. Ето защо хранителните продукти са пригодени към вътрешния ритъм на човешкия организъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези органи. И след като по този начин сме поели хранителните продукти и сме ги предоставили на дейността на тези органи, ние имаме вече нещо в себе си, което може да бъде поето от онази органна система, която се явява носител, инструмент на нашия Аз. Преди дадено външно хранително вещество да бъде поето от кръвта ни, така че тази наша кръв да добие способността да бъде инструмент на нашия Аз в смисъла, в който това беше вече изложено, всички собствени закономерности на външния свят трябва да бъдат отстранени и кръвта трябва да приеме хранителните вещества във вид, който да съответствува на собствената природа на човешкия организъм.
Ето защо можем да кажем: в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката и в обратното им действие върху стомаха имаме такива органи, които приспособяват законите на външния свят, от който външен свят ние взимаме нужните ни хранителни вещества, към вътрешното устройство, към вътрешния ритъм на човека.
към текста >>
До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и
действие
то на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме орган, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки.
през душата си и чрез нервите поема този външен свят в себе си, така той влиза в непосредствен досег с външния свят и чрез инструмента на кръвта, чрез това, че с помощта на белия дроб кръвта поема кислород от въздуха. Ето защо можем да кажем: от една страна в лицето на системата слезка черен дроб жлъчка, а от друга страна в лицето на белодробната система са ни дадени две противодействуващи си системи, като чрез кръвта в човешкия организъм сякаш непосредствено се докосват външния и вътрешния свят, при което от една страна кръвта влиза в съприкосновение с външния въздух, а от друга страна с хранителните вещества, на които е отнета собствената им природа. Т.е. можем да кажем, че подобно на положително и отрицателно електричество тук в човека се сблъскват два типа влияния от света. И лесно можем да си представим къде лежи тази органна система, която е предопределена да стане мястото на сблъсъка между тези две системи от всемирни влияния. Доколкото кръвта протича през сърцето, преобразените хранителни сокове действуват чак до самото сърце.
До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и действието на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме орган, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки.
Нещата с човешкото сърце стоят така, че можем да кажем: от едната му страна е прикачен целият вътрешен човешки организъм, чрез сърцето, е свързан с ритъма, с вътрешната подвижност на външния свят. Срещат ли се такива две системи, е възможно, от тяхното взаимодействие да произлезе непосредствена хармония. Бихме могли да си представим, че тези две системи така да се каже системата на големия свят, който, изпращайки ни кислород или въздуха изобщо, се стреми към нас и системата на собствения вътрешен свят, на малкия свят, който преобразява за нас хранителните вещества така че тези две системи постигат в кръвта, минаваща през сърцето, хармонично равновесие. Ако това беше така, то човекът би бил впрегнат в два свята, създаващи неговото вътрешно равновесие. В хода на лекциите ще видим че светът не стои в такова отношение спрямо човешкото същество, при което да ни оставя съвсем пасивни, светът не разпраща два вида сили, в чието насрещно действие човекът да е разпънат.
към текста >>
В хода на лекциите ще видим че светът не стои в такова отношение спрямо човешкото същество, при което да ни оставя съвсем пасивни, светът не разпраща два вида сили, в чието насрещно
действие
човекът да е разпънат.
До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и действието на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме орган, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки. Нещата с човешкото сърце стоят така, че можем да кажем: от едната му страна е прикачен целият вътрешен човешки организъм, чрез сърцето, е свързан с ритъма, с вътрешната подвижност на външния свят. Срещат ли се такива две системи, е възможно, от тяхното взаимодействие да произлезе непосредствена хармония. Бихме могли да си представим, че тези две системи така да се каже системата на големия свят, който, изпращайки ни кислород или въздуха изобщо, се стреми към нас и системата на собствения вътрешен свят, на малкия свят, който преобразява за нас хранителните вещества така че тези две системи постигат в кръвта, минаваща през сърцето, хармонично равновесие. Ако това беше така, то човекът би бил впрегнат в два свята, създаващи неговото вътрешно равновесие.
В хода на лекциите ще видим че светът не стои в такова отношение спрямо човешкото същество, при което да ни оставя съвсем пасивни, светът не разпраща два вида сили, в чието насрещно действие човекът да е разпънат.
Не е така. Все повече и повече ще опознаваме като същност на човека дадеността, за него същия винаги да остава поле за вътрешната му дейност, така че чак до вътрешността на неговите органи му се предоставя възможност сам да осъществи уравновесяването, сам да постигне вътрешно равновесие. Така в самия човешки организъм трябва да търсим уравновесяването на тези две планетарни системи, хармонизирането на двете органни системи. Трябва да си кажем: хармонизирането на тези две органни системи не е дадено предварително чрез разположените вън от човека закономерности, и чрез закономерностите, заложени в собствения му вътрешен организъм, но това хармонизиране трябва да бъде осъществено чрез собствена органна система. Става дума сега не за съзнанието, но за процеси, протичащи съвсем не съзнателно в рамките на човешките органни системи.
към текста >>
Веднъж вече обърнах внимание на това и по-нататък ще видим доколко подобно именуване е оправда но, че в окултизма
действие
то на слезката се определя като сатурново
действие
, това на черния дроб като юпитерово, и това на жлъчката като марсово
действие
.
Веднъж вече обърнах внимание на това и по-нататък ще видим доколко подобно именуване е оправда но, че в окултизма действието на слезката се определя като сатурново действие, това на черния дроб като юпитерово, и това на жлъчката като марсово действие.
По същата причина, поради която тези имена са били избрани за съответните действия, окултното познание вижда в сърцето и в принадлежащата му кръвна система нещо, което точно така оправдава името "Слънце" в човешкия организъм, както Слънцето навън в рамките на планетната система. А в белодробната система се съдържа онова, което окултизмът, съобразно същия принцип, именуване, е нарекъл Меркурий, и в бъбречната система също нещо, което по същия начин е заслужило името Венера. Така чрез тези системи в човешкия организъм, чрез техните имена без за сега да обосноваваме тези имена ние набелязахме нещо като вътрешна планетарна система. Тази вътрешна планетарна система ние допълнихме и чрез това, че успяхме да разгледаме произтичащата от самата човешка природа взаимовръзката, отнасяща се до другите две органни системи, намиращи се в известно отношение спрямо кръвната система. Едва след като по този начин разглеждахме нещата, получаваме пълна представа за това, което бихме могли да наречем същински вътрешен свят на човека.
към текста >>
98.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И така, както показахме, че съществуват две кръвообращения, така също имаме и възходящо
действие
на лимфната система по посока на главата, т.е.
И така, както показахме, че съществуват две кръвообращения, така също имаме и възходящо действие на лимфната система по посока на главата, т.е.
приписваме едно смътно съзнание и на горните части на човешкия организъм. По тази причина на това, което описахме като включен в нас долен кръвоток, съответствува в известен смисъл това, което е включено горе, в горния кръвоток. И виждаме, че някои от тези метали, намиращи се на Земята, имат съответно родство с елементи, които ние причислихме към горната кръвна организация. Това, което например от белия дроб се отваря към гръкляна, т.е. прераства в орган на висшето човешко устройство, в което иначе нахлува надолу към жлъчката под формата на смътен живот, това съответно се представя като марсова или желязна система в гръкляна, който заема горните части на белия дроб.
към текста >>
Растителната същност просто бива възприета там, където хранителния поток бива заловен от етерното тяло, така че това от растителната природа, което нахлува с
действие
то си в човешкия организъм, в храносмилателния канал все още не влиза в съображение, а едва в онези органи, в които са разположени процесите, към които етерното тяло вече има отношение и в които нахлува и астралната същност на човека.
От това виждате, какъв сложен апарат представлява човешкия организъм, но и колко сложно е взаимоотношението му с външния свят; и виждате, че едва сега на човешкия организъм с неговите вътрешни подвижности с минерална, неорганична, неодушевена природа можем да противопоставим това, което представляват солите, което е изпаряваща се метална природа, и което са лесно горимите вещества. Такова едно противоречие съществува и между човешкия организъм и подвижните сили на външния растителен свят. Когато поемем дадено растение така, че то просто ни отдава някакво вещество, което вещество бива възприето от нас и действува в нас като такова, тогава растителния му характер не влиза в съображение при човека. Но е възможно растителният характер така да бъде поет от човешкия организъм, че със свойствата си да продължи да действува като растение; това означава, че вътрешната растителна подвижност продължава да действува като вътрешна подвижност, така, както е действувала в растението. В такъв случай онзи процес, който се разиграва на границата между физическите хранителни вещества и етерното тяло, не може да действува, защото етерното тяло е сродно на растението, и растението е растение именно поради това, че притежава етерно тяло.
Растителната същност просто бива възприета там, където хранителния поток бива заловен от етерното тяло, така че това от растителната природа, което нахлува с действието си в човешкия организъм, в храносмилателния канал все още не влиза в съображение, а едва в онези органи, в които са разположени процесите, към които етерното тяло вече има отношение и в които нахлува и астралната същност на човека.
По тази причина растителната природа, външно подвижното, започва да действува едва върху вътрешната планетарна система със симпатиковата нервна система и доколкото е свързана с нея, с лимфната система.
към текста >>
99.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
Общото протичане на лекциите можа да бъде възпроизведено главно с отделни образи – а що се отнася до логическите връзки, записките се оказаха твърде недостатъчни и събраните от тук и там бележки, както и ключови думи, следва да се разглеждат само като спомагателни знаци – но въпреки това насоката на духовните импулси, дадени от д-р Щайнер, е съвсем ясна и може би оправдава опита за това сбито изложение; така чрез медитативна работа и задълбочавайки нашите души, тези духовни импулси могат да продължат своето по-нататъшно
действие
.
Наред с изтъкването на особения характер, присъщ на следхристиянската Духовна наука, целта на изнесените през 1911 и 1912 година лекции беше: Да посочи значението на Кармата като фактор, определящ съдбата и възможността за вникване в нейните интимни подробности.
Общото протичане на лекциите можа да бъде възпроизведено главно с отделни образи – а що се отнася до логическите връзки, записките се оказаха твърде недостатъчни и събраните от тук и там бележки, както и ключови думи, следва да се разглеждат само като спомагателни знаци – но въпреки това насоката на духовните импулси, дадени от д-р Щайнер, е съвсем ясна и може би оправдава опита за това сбито изложение; така чрез медитативна работа и задълбочавайки нашите души, тези духовни импулси могат да продължат своето по-нататъшно действие.
към текста >>
100.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично
действие
.
Това е светът, в който свързваме едно чувство на симпатия или на антипатия с напълно определени изживявания. Този свят се простира над интелектуалното изживяване, надвишава го. Някой проявява към друг човек благосклонност и това ни харесва, или неблагосклонност и това не ни се нрави. Това е нещо съвършено различно от изпитаното по чисто интелектуален път. Простото размишление не може да направи да се роди в нас чувството, дали едно деяние е морално или неморално.
Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично действие.
Това е един свят сам за себе си, същия свят, който забелязваме, когато се удивляваме от красивото и възвишеното в произведенията на изкуството или намираме грозното за отблъскващо. Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот. Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното. Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот. Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия.
към текста >>
Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално
действие
или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот.
Простото размишление не може да направи да се роди в нас чувството, дали едно деяние е морално или неморално. Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично действие. Това е един свят сам за себе си, същия свят, който забелязваме, когато се удивляваме от красивото и възвишеното в произведенията на изкуството или намираме грозното за отблъскващо. Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот. Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното.
Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот.
Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия. Когато човек постига по този начин в подсиленото етерно тяло по-интензивно чувство за моралното и неморалното, тогава може да се констатира не само едно постоянно укрепване на етерното тяло, а и също едно по-голямо укрепване, засилване на астралното тяло, едно особено пришпорване на астралните сили. Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта
към текста >>
Съществува още разлика между харесването на едно морално
действие
и това да се чувстваме задължени също да изпълним това, което ни харесва в едно морално
действие
или да не изпълним едно неморално
действие
.
Но в човешката душа съществува и един друг елемент.
Съществува още разлика между харесването на едно морално действие и това да се чувстваме задължени също да изпълним това, което ни харесва в едно морално действие или да не изпълним едно неморално действие.
Да се чувстваме задължени, това е най-висшето, до което човек може да стигне днес в света.
към текста >>
3. Морално-чувствуващият естетически човек, който изпитва приятност или неприятност при моралното или неморалното
действие
.
3. Морално-чувствуващият естетически човек, който изпитва приятност или неприятност при моралното или неморалното действие.
към текста >>
Космическите светове хвърлят в нас сянковите образи на сетивния свят: интелектуалния свят, интелектуалното ясновиждане; естетическия свят: Морално чувствуване; светът на Разума: Моралните импулси за
действие
.
И така, ние имаме физическия свят и света на разума, моралния свят или небесния свят на низшия Девакан, и Разумния свят или висшия свят на Девакана.
Космическите светове хвърлят в нас сянковите образи на сетивния свят: интелектуалния свят, интелектуалното ясновиждане; естетическия свят: Морално чувствуване; светът на Разума: Моралните импулси за действие.
Чрез един вид себепознание човекът може да възприема в себе си тези различни степени.
към текста >>
101.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Човекът или знае, или предчувствува, че във всичко, което ни заобикаля като природа, като гори и планински върхове, като стихии и бури, царува една духовност, която според изказването на една бележита западноевропейска личност, е вече духовност, която е по-последователна, отколкото
действие
то, чувствуването и мисленето на човека.
Човекът или знае, или предчувствува, че във всичко, което ни заобикаля като природа, като гори и планински върхове, като стихии и бури, царува една духовност, която според изказването на една бележита западноевропейска личност, е вече духовност, която е по-последователна, отколкото действието, чувствуването и мисленето на човека.
Ние би трябвало да сме завладени от предчувствието, че във всичко, което ни заобикаля като гори и планински върхове, като планини и езера, говори Духът. И в Духовната наука ние все повече и повече ще съзрем как от всичко, което ни заобикаля в природата, от всичко, което ни носи като твърда почва, това което говори от тях, е Дух. Ние се обръщаме към прадревните времена и си казваме: Ние произхождаме от духовното минало, чеда сме на старите времена. Така, както създаваме нашите произведения на изкуството, както прилежно се занимаваме с това, което ни прави способни да се справяме със света, така и нашите прадеди са създали техните сечива. И това, което ни заобикаля като природни явления, е дело на Боговете в прадревните времена.
към текста >>
И това, което става по този начин живот, действува при някои хора още днес, още в тази инкарнация; ако то не се превърне в пълноценен живот,
действие
то му ще се прояви в следващите инкарнации.
Когато хвърлим поглед върху това, което може да бъде научено от духовните Същества, които стоят по-близо до нас, отколкото беше случаят в деветнадесетото столетие, какво можем да научим ние? Можем да научим най-вече това, че в нашата найдълбока душа, в нашето най-дълбоко чувствуване можем да вземем със себе си нещо друго в следващите прераждания, именно когато се проникнем с Духовната наука, а не когато стоим далеч от нея. Днес ние наистина не сме заставени да приемем това, което Духовната наука може да ни даде като едно абстрактно учение, като една теория. Това, което Вашите души приемат, това което навлиза в тях като една теория, то съществува затова, за да се превърне цялото в живот.
И това, което става по този начин живот, действува при някои хора още днес, още в тази инкарнация; ако то не се превърне в пълноценен живот, действието му ще се прояви в следващите инкарнации.
Всичко това се превръща в действителен, в непосредствен живот, представа за който можем да имаме само тогава, когато се вслушаме в онзи пророчески глас, който казва: Накъде отива това развитие? То преминава с всичките си плодове в непосредственото външно съществуване. И онова, което днес можем само да кажем, да изговорим, да въплътим в нашите думи, се превръща в поглед, в поглед при по-младите, в поглед при повъзрастните, в поглед, който ощастливява.
към текста >>
Ще се окаже, че никое
действие
не става без да има своето обратно
действие
върху извършилия го.
Бих искал да спомена като пример само едно нещо: Ще има все повече и повече хора, а това ще се прояви особено при децата – при които ще бъде така, че когато човек иска да извърши това или онова в бъдеще, да извърши едно или друго дело в света, нещо в душата му ще проговори така, че той ще се почувства заставен да се откаже от някои действия и да се вслуша в нещо, което му се подсказва от духовния свят. Пред него примерно ще застане един факт, който ще стои пред очите му като видение. Това видение първоначално ще го засегне по един твърде особен начин. Тогава – ако се е запознал по-отблизо с Духовната наука – той ще се досети, че в това видение му се дава кармическия насрещен образ на току-що извършеното от него деяние. По този начин на душата се обръща внимание: Ти трябва да работиш така, че да се издигнеш и да се включиш в еволюцията на бъдещето.
Ще се окаже, че никое действие не става без да има своето обратно действие върху извършилия го.
И това ще се превърне в един подтик, който ще регулира нашия морален живот. Така моралните импулси ще бъдат постепенно потопени в нашата душа като една Карма, когато се подготвим да отворим нашите очи и нашите уши за това, което ни говори от духовните светове.
към текста >>
Тогава под влиянието на тези две течения ще узреят все повече хора, които ще могат да преминат от чувствуването, от моралното познание, от моралния импулс – към
действие
то.
Това, което в Четвъртата културна епоха се роди само като един сън на великия мъченик Сократ, то ще съществува там като действителност. Какво представляваше впрочем този велик импулс на Сократ? Той искаше този, който изживява един морален закон да вниква в него така, че да е обзет от него, да действува също като морален човек по съответния начин. Нека помислим колко далече сме още от това, колцина могат да кажат: това трябва да стане – но колко малко са тези, които притежават необходимата вътрешна сила, силата на морала! За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити, за да няма нищо, което познаваме без да имаме импулса да го изпълним с жар, за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде то не само разбрано, за да не бъде другояче, освен един морален импулс да се превърне в дело – това зависи от факта, хората да се вживеят в двете горепосочени духовни течения.
Тогава под влиянието на тези две течения ще узреят все повече хора, които ще могат да преминат от чувствуването, от моралното познание, от моралния импулс – към действието.
към текста >>
И най-доброто, което се намира често пъти в нас, ще прояви своето
действие
благодарение на това, че от Портата на смъртта, от другия свят ще бъдат изпращани към нас нови сили.
Нови времена бяха настъпили, когато Йоан Кръстител проповядваше за Христос. Днес също можем да говорим за нови времена, спрямо които е необходима промяна в нашето отношение. Въпреки великите културни средства, които ще дойдат във външния свят, разбирането на човек трябва да се промени така, че неговата душа да има нещо повече и така той да вниква в духовния свят, който ще се изяви по нов начин именно в наше време. Дали нещо от него ще стане видимо тук, в този живот или пред Портата на смъртта, или при новото раждане – ние не само ще видим този свят, но и ще сме в състояние да действуваме от този нов свят.
И най-доброто, което се намира често пъти в нас, ще прояви своето действие благодарение на това, че от Портата на смъртта, от другия свят ще бъдат изпращани към нас нови сили.
И след като сме минали през Портата на смъртта по такъв начин, че сме вникнали в цялата необходимост от промяна на нашата епоха, за която си позволих да говоря днес, ние също ще сме в състояние да изпращаме тези нови сили.
към текста >>
102.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Съществува голяма разлика между това да изпитваш дълбока радост при едно морално
действие
и да извършиш
действие
, което е морално.
Тази Шеста културна епоха ще бъде последвана от Седмата, в която моралният живот ще бъде още повече задълбочен. Докато през Шеста културна епоха хората ще изпитват дълбока радост при добрите и благородни дела, в Седмата културна епоха една такава дълбока радост ще бъде последвана от един морален импулс, т.е. от едно желание да извършат това, което е морално.
Съществува голяма разлика между това да изпитваш дълбока радост при едно морално действие и да извършиш действие, което е морално.
Така че можем да кажем: Нашата културна епоха е епоха на интелигентността, на ума; тя ще бъде последвана от културната епоха, която можем да наречем епоха на естетическото задоволство по отношение на доброто и естетическото отвращение по отношение на злото, а Седмата ще бъде епоха на действения морален живот.
към текста >>
Работата беше там, че чрез тези символи се упражняваше действително магическа сила, едно магическо
действие
, установяваше се магическа връзка с духовния свят.
Когато еврейският свещеник искаше да намери за едно деяние дали то е същевременно морално и мъдро, той се оставяше под въздействието на Урим и Тумим по един наистина забележителен начин и според резултатите от това въздействие у него се пораждаше една изкуствена хармония между моралността и интелектуалността.
Работата беше там, че чрез тези символи се упражняваше действително магическа сила, едно магическо действие, установяваше се магическа връзка с духовния свят.
към текста >>
103.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И отново сто години покъсно виждаме
действие
то на розенкройцерското течение, изразено в съчиненията на Е. П.
През 1785 година бяха публикувани езотеричните откровения на розенкройцерите в книгата „Тайните фигури на розенкройцерите” от Хинрикус Мадатанус Теозофикус. В тази публикация се съдържат частични указания върху това, което е действувало през изминалите сто години като розенкройцерско течение и което после беше отразено в текстовете, събрани и резюмирани от Хинрикус Мадатанус Теозофикус.
И отново сто години покъсно виждаме действието на розенкройцерското течение, изразено в съчиненията на Е. П.
Блаватска, особено в книгата „Разбулената Изида”. Някои неща от съдържанието на гореспоменатата книга са предадени с думи в книгата на Блаватска. Въпреки че на места тази книга е доста объркана, тя съдържа голяма част от онази западна окултна мъдрост, която все още остава наразкрита. Интересно е да сравним книгата „Тайните фигури на розенкройцерите” от Хинрикус Мадатанус Теозофикус със съчинението на Е. П. Блаватска.
към текста >>
104.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Първото
действие
на това дело е естествено онова, което вчера казахме за посвещението на Кристиян Розенкройц и което чухме за процесите, разиграващи се между колегиума на дванадесетте и тринадесетия.
Днес моята задача ще бъде да Ви разкажа нещо относно делото на Кристиян Розенкройц. Това дело започна през тринадесетото столетие, трае до днес и ще продължи във вечността.
Първото действие на това дело е естествено онова, което вчера казахме за посвещението на Кристиян Розенкройц и което чухме за процесите, разиграващи се между колегиума на дванадесетте и тринадесетия.
Когато след това Кристиян Розенкройц се прероди в четиринадесетото столетие и тогавашната му инкарнация продължи повече от сто години, неговото дело се състоеше главно в поучението на учениците на дванадесетте. През това време едва ли някой друг се запозна с Кристиян Розенкройц, освен неговите дванадесет. Това не трябва да се схваща така, като че Кристиян Розенкройц не е ходил и между другите хора, а само така, че другите хора не го познаваха. Общо взето това положение се е запазило и днес. Обаче етерното тяло на Кристиян Розенкройц действуваше постоянно в кръга на учениците и неговите сили действуваха във все по-големи кръгове и фактически днес вече много хора са в състояние да бъдат обхванати от силите на това етерно тяло.
към текста >>
105.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Има разлика в това дали стоим някъде и наблюдаваме едно смислено, доброжелателно
действие
и изпитваме чувство на приятност, или дали ние самите поставяме волята си в
действие
, за да извършим самите ние едно доброжелателно
действие
.
После в човешкия живот съществува нещо трето, което трябва добре да различаваме от чистото предпочитание към доброжелателните действия.
Има разлика в това дали стоим някъде и наблюдаваме едно смислено, доброжелателно действие и изпитваме чувство на приятност, или дали ние самите поставяме волята си в действие, за да извършим самите ние едно доброжелателно действие.
Аз бих нарекъл приятното чувство към красивите, добри действия и неприятното чувство към лошите и грозни действия естетически елемент, а това, което тласка човека да върши добро – морален елемент. Моралното стои по-високо от чисто естетическото, чистото задоволство стои по-ниско, отколкото това, човек да се чувствува подтикнат да върши добро или зло. Доколкото нашата душа се чувствува подтикната към действия, доколкото тя чувствува моралните импулси, тези импулси са сянкови образи на висшия Девакан, на горния небесен свят.
към текста >>
Но така след Мистерията на Голгота съществува една постоянна възможност в тези поемащи отдолу нагоре течения да струи също и
действие
то, произлизащо от етерната кръв на Христос.
В хода на Земното развитие тази кръв претърпя един процес на етеризиране. И както нашата кръв струи като етер от сърцето нагоре, така от Мистерията на Голгота насам в Земния етер живее етеризираната кръв на Христос Исус. Етерното тяло на Земята е проникнато от това, в което се превърна кръвта, която изтече на Голгота. А това е твърде важно. Ако то не бе се случило, ако не се бе случило всичко онова, което стана чрез Христос Исус, тогава в човека биха съществували само процеси, които описахме преди малко.
Но така след Мистерията на Голгота съществува една постоянна възможност в тези поемащи отдолу нагоре течения да струи също и действието, произлизащо от етерната кръв на Христос.
към текста >>
Те ще бъдат все повече и повече проникнати – също и през дена – от прякото
действие
на доброто в духовните светове.
Но чрез това, което стана през време на тези три години, хората узряха, за да могат да виждат онзи Христос, който ще ходи в етерно тяло, който ще може да действува също така реално в Земния живот, както физическият Христос по времето на палестинската действителност. Ако не разглеждат такива неща с неясни сетива, хората ще знаят, че имат работа с етерното тяло, което ще ходи сред физическия свят, но те ще знаят, че това е единственото тяло, което може да действува във физическия свят, както иначе действува едно човешко физическо тяло. Това етерно тяло ще се различава от едно физическо тяло само по това, че същевременно то ще бъде на две, три, даже на стотици места, което е възможно само за една етерна, не обаче и за една физическа форма. И последиците за човечеството ще са тези, че двата полюса, за които споменах по-рано – интелектуалният и моралният полюс – ще се съединяват все повече и повече, ще се слеят в едно цяло. Това ще бъде постигнато чрез факта, че в течение на следващите хилядолетия хората ще се научат все повече и повече да виждат етерния Христос в света.
Те ще бъдат все повече и повече проникнати – също и през дена – от прякото действие на доброто в духовните светове.
Докато сега волята спи през деня и човекът, общо взето, може да действува косвено чрез представите, в течение на следващите хилядолетия ще става все повече така, че чрез това, което от нашите дни нататък действува в човечеството и което идва от Христос, действията на човека ще стават все по-правилни.
към текста >>
106.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Всъщност там навън се извършва нашето
действие
, макар и да изглежда така, като че ли някой друг го върши.
Да, Вие самият сте този, който вдига тоягата. Когато се налага да отстраним някоя пречка, това е Карма. Карма е, когато някой има нещо против нас. Ние самите сме тези, които си налагаме нещо, за да изправим това, което сме вършили в миналото. И така стигаме до едно правилно схващане на нашия живот, до разширението на нашия Аз, когато си казваме: Всичко, което ни се случва, идва от самите нас.
Всъщност там навън се извършва нашето действие, макар и да изглежда така, като че ли някой друг го върши.
към текста >>
Едно неправилно
действие
е нападение срещу съдбата, срещу тези закони и е свързано с едно силно отслабване на волята.
Ние отслабваме волята на един човек, когато му налагаме да учи нещо, да върши нещо, което не му подхожда. За възпитанието трябва да сме си изяснили това, което отговаря на всяка човешка възраст за общата Карма на човечеството така, че да може да се направи това, което е правилно.
Едно неправилно действие е нападение срещу съдбата, срещу тези закони и е свързано с едно силно отслабване на волята.
Тук не е възможно да обясня как с едно отслабване на волята е свързано всяко преждевременно събуждане на страстите и сетивните инстинкти. Всички преждевременно събудени инстинкти, желания и страсти стоят под този закон. Защото едно такова устройство, каквото имат органите на тялото, не позволява безнаказано те да бъдат натоварвани преждевременно, това е против съдбата. Всичко, което е насочено срещу човешката Карма, всички действия, които са насочени срещу съществуващите природни устройства, са свързани с отслабване на волята. Понеже вече от дълго време хората нямат никакви правилни принципи за възпитанието, всред днешното населен и е съществуват много хора, които не са прекарали своята младост по правилен начин.
към текста >>
Тогава душата ще бъде заменена, макар и не по такъв могъщ начин, както при Христос: Азът, който до тогава е живял в тялото, ще го напусне и всъщност Бодисатва ще стане съвършено различен от това, което е бил дотогава, макар че при него Азът няма да преустанови своето
действие
, както при Христос Исус и да бъде заменен от един друг Аз.
Един подобен обрат ще изпита и бъдещият Майтрейя-Буда. Но той ще изпита този обрат в своите въплъщения по съвършено друг начин. Бодисатва ще последва примера на Христос и онези, които са посветени, знаят че във всяко едно от своите въплъщения той ще покаже съвсем особени качества. А именно във времето от тридесетата до тридесет и третата година на неговия живот винаги ще се забележи, че в неговия живот настъпва един мощен обрат.
Тогава душата ще бъде заменена, макар и не по такъв могъщ начин, както при Христос: Азът, който до тогава е живял в тялото, ще го напусне и всъщност Бодисатва ще стане съвършено различен от това, което е бил дотогава, макар че при него Азът няма да преустанови своето действие, както при Христос Исус и да бъде заменен от един друг Аз.
Ето какво отбелязват всички окултисти: Той не може да бъде разпознат преди този момент, преди това преобразяване. Макар и отдаден с най-жив интерес към всичко, дотогава неговата мисия не ще изпъква особено и когато обратът настъпи, все пак не ще може да се каже какво е станало тогава с него. Младостта му ще бъде съвършено различна от това, в което ще се преобразува той между тридесетата и тридесет и третата година.
към текста >>
107.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ето как, следователно,
действие
то на отделните културни епохи е свързано с човешката душа.
През моралната епоха определен брой хора ще могат да възприемат Христос така, както Той ще се яви всред висшия Девакан в своя истински Аз и в блясъка на всичко онова, което също и тогава ще може да даде на хората възможно най-висшите морални импулси.
Ето как, следователно, действието на отделните културни епохи е свързано с човешката душа.
От висши и все по-висши светове в човека се вливат и действуват духовните сили. Чудесни са възприятията във физическия свят, още по-чудесна е развиващата се интелектуалност и създаваната чрез нея връзка с астралния свят, обаче до най-голяма степен чудесни са душевните трепети и моралността, отнасящи се до света на Девакана.
към текста >>
108.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тогава тези хора ще доловят подтика – и започвайки от нашето столетие, в бъдещите три хилядолетия ще има все повече такива хора – тези хора ще доловят, че трябва да отстъпят от тяхното
действие
.
С прехвърлянето на съдийската служба за човешките дела върху Христос е свързано обаче и това, че Христос ще се намеси и непосредствено в човешката история. Не в едно физическо тяло, но затова пък за онези хора, които все повече и повече ще постигнат способността да възприемат етерния Христос, за тях Христос ще се намеси в историята на Земното човечество. Тогава ще има например хора, които ще са извършили това или онова, които ще са извършили някакво дело.
Тогава тези хора ще доловят подтика – и започвайки от нашето столетие, в бъдещите три хилядолетия ще има все повече такива хора – тези хора ще доловят, че трябва да отстъпят от тяхното действие.
Защото пред тях ще изникне нещо като един знаменателен сънищен образ. В този сънищен образ те ще видят като на сън нещо, което изглежда, като че е тяхно собствено действие, обаче не ще могат да си спомнят да са извършвали някога това, което им се явява в този образ. Обаче онези, които не ще са се подготвили за това, че нещо подобно ще дойде в развитието на човечеството, ще считат всичко това само за някакъв плод на една фантазия или на една болна душа. Онези обаче, които са се подготвили добре чрез новото откровение, чрез това трето откровение на последния цикъл на човечеството, което ще настъпи в нашето време чрез Духовната наука, те ще знаят, че това са израстващи нови способности, които им позволяват да виждат в духовния свят. И те ще знаят, че образът, който се явява пред тяхната душа, е едно предизвестие на онова кармическо дело, което трябва да настъпи някога в бъдеще, било още в този живот, било именно в следващите земни съществувания, за да създаде изправянето на това, което сме извършили.
към текста >>
В този сънищен образ те ще видят като на сън нещо, което изглежда, като че е тяхно собствено
действие
, обаче не ще могат да си спомнят да са извършвали някога това, което им се явява в този образ.
С прехвърлянето на съдийската служба за човешките дела върху Христос е свързано обаче и това, че Христос ще се намеси и непосредствено в човешката история. Не в едно физическо тяло, но затова пък за онези хора, които все повече и повече ще постигнат способността да възприемат етерния Христос, за тях Христос ще се намеси в историята на Земното човечество. Тогава ще има например хора, които ще са извършили това или онова, които ще са извършили някакво дело. Тогава тези хора ще доловят подтика – и започвайки от нашето столетие, в бъдещите три хилядолетия ще има все повече такива хора – тези хора ще доловят, че трябва да отстъпят от тяхното действие. Защото пред тях ще изникне нещо като един знаменателен сънищен образ.
В този сънищен образ те ще видят като на сън нещо, което изглежда, като че е тяхно собствено действие, обаче не ще могат да си спомнят да са извършвали някога това, което им се явява в този образ.
Обаче онези, които не ще са се подготвили за това, че нещо подобно ще дойде в развитието на човечеството, ще считат всичко това само за някакъв плод на една фантазия или на една болна душа. Онези обаче, които са се подготвили добре чрез новото откровение, чрез това трето откровение на последния цикъл на човечеството, което ще настъпи в нашето време чрез Духовната наука, те ще знаят, че това са израстващи нови способности, които им позволяват да виждат в духовния свят. И те ще знаят, че образът, който се явява пред тяхната душа, е едно предизвестие на онова кармическо дело, което трябва да настъпи някога в бъдеще, било още в този живот, било именно в следващите земни съществувания, за да създаде изправянето на това, което сме извършили. Накратко казано, хората постепенно ще добият способността да виждат като в сънищен образ кармическото изправяне, изправящото действие, което ще трябва да стане в бъдеще. Следователно ние виждаме как и в нашето време можем да кажем, както Йоан Кръстител казваше, кръщавайки хората в реката Йордан: Изменете вашето душевно настроение, вашето душевно състояние, защото идват нови времена, в които се пробуждат нови способности.
към текста >>
Накратко казано, хората постепенно ще добият способността да виждат като в сънищен образ кармическото изправяне, изправящото
действие
, което ще трябва да стане в бъдеще.
Защото пред тях ще изникне нещо като един знаменателен сънищен образ. В този сънищен образ те ще видят като на сън нещо, което изглежда, като че е тяхно собствено действие, обаче не ще могат да си спомнят да са извършвали някога това, което им се явява в този образ. Обаче онези, които не ще са се подготвили за това, че нещо подобно ще дойде в развитието на човечеството, ще считат всичко това само за някакъв плод на една фантазия или на една болна душа. Онези обаче, които са се подготвили добре чрез новото откровение, чрез това трето откровение на последния цикъл на човечеството, което ще настъпи в нашето време чрез Духовната наука, те ще знаят, че това са израстващи нови способности, които им позволяват да виждат в духовния свят. И те ще знаят, че образът, който се явява пред тяхната душа, е едно предизвестие на онова кармическо дело, което трябва да настъпи някога в бъдеще, било още в този живот, било именно в следващите земни съществувания, за да създаде изправянето на това, което сме извършили.
Накратко казано, хората постепенно ще добият способността да виждат като в сънищен образ кармическото изправяне, изправящото действие, което ще трябва да стане в бъдеще.
Следователно ние виждаме как и в нашето време можем да кажем, както Йоан Кръстител казваше, кръщавайки хората в реката Йордан: Изменете вашето душевно настроение, вашето душевно състояние, защото идват нови времена, в които се пробуждат нови способности.
към текста >>
109.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Вчера ние се опитахме да си изградим една представа за това, колко важно е в човешкия живот да влезе в
действие
това, което можем да наречем свръхсетивното oткровение на нашата епоха.
Вчера ние се опитахме да си изградим една представа за това, колко важно е в човешкия живот да влезе в действие това, което можем да наречем свръхсетивното oткровение на нашата епоха.
Обърнахме внимание върху факта, че в последния цикъл на човечеството това откровение може да бъде наречено третото, че именно по определен начин можем да го поставим на една линия с Откровението от планината Синай и с Откровението през времето, когато се разигра Мистерията на Голгота.
към текста >>
110.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ние трябва да признаем освобождаващото
действие
на луциферическия принцип, който е бил заложен от добрите Богове, от добрите духовни Същества, защото през време на Земното развитие той ни издига над самите нас, така ние пророчески, предварително се стремим към това, което през време на Бъдещия Юпитер ще бъде наше собствено притежание, за да се развива още по-нататък.
Така ние гледаме на луциферическите Духове все пак в известно отношение като към един вид предводители на хората. Ние трябва да се освободим от тесногръдието, да се освободим от всяко ортодоксално християнство, според което Луцифер е само един Дявол, който заслужава да бъде мразен от всички.
Ние трябва да признаем освобождаващото действие на луциферическия принцип, който е бил заложен от добрите Богове, от добрите духовни Същества, защото през време на Земното развитие той ни издига над самите нас, така ние пророчески, предварително се стремим към това, което през време на Бъдещия Юпитер ще бъде наше собствено притежание, за да се развива още по-нататък.
Следователно на Земята има едно взаимно повлияване на микрокосмически Същества, които вече съществуваха в началото на Земното развитие; едно такова взаимно повлияване, че можем да кажем: Хората се придвижват напред, докато развиват своя собствен Аз, придвижват се напред благодарение на такива Същества, които стоят по-високо от човека, защото те са развили вече тяхната пета основна част и развиват шестата, или развиват вече седмата основна част, докато човекът работи едва върху своята четвърта съставна част.
към текста >>
111.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Днес моята задача ще бъде да дам първо едно чисто историческо описание, което ще бъде последвано в други ден от нещо, което може да ни въведе подълбоко в импулсите на розенкройцерското мислене, чувствуване и
действие
.
Днес моята задача ще бъде да дам първо едно чисто историческо описание, което ще бъде последвано в други ден от нещо, което може да ни въведе подълбоко в импулсите на розенкройцерското мислене, чувствуване и действие.
Днес ние можем да разберем, можем да проявим разбиране спрямо розенкройцерството само тогава, когато запишем в душата си, че розенкройцерството не е нещо, което има веднъж завинаги своята историческа норма, а всъщност е нещо различно през всяко едно столетие. Това е така поради причината, че то винаги трябва да се приспособява към отношенията и условията на настоящето. Ние сме наясно, че основните импулси на Духовната наука трябва все повече да определят културата на настоящето, но че в западната култура, в която живеем, това е много трудно. Не е възможно някой да стане друг човек от днес за утре чрез Духовната наука, само защото чрез нашата Карма сме поставени в западната култура. За нас това не е така лесно, както за представителите на някои човешки общности, които изхождат от расови или религиозни предпоставки.
към текста >>
112.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Или с други думи: Това съвсем не е чувството, че някога действително сме извършили въпросното
действие
, обаче това са мисли, които по определен начин отговарят на това
действие
.
Мисълта за него не ни напуска. И забележителното е, че тази мисъл не остава статична. Тя оживява вътре в нас и започва да се видоизменя. И в определен момент ние имаме усещането, че този човек стои скрит вътре в самите нас. Колкото и странно да изглежда, ние все повече се убеждаваме: В известен смисъл самите ние сме подготвили всичко това, което се разиграва в мислите ни.
Или с други думи: Това съвсем не е чувството, че някога действително сме извършили въпросното действие, обаче това са мисли, които по определен начин отговарят на това действие.
Тогава ние си казваме: Да, тук или там ти си извършил нещо, чиито последици сега понасяш. Ето едно добро упражнение за да постигнем един вид памет за чувствата, свързани с нашите предишни инкарнации. В душата възниква нещо, благодарение на което ние можем да усетим: Някога ти си бил там и си подготвил всичко това.
към текста >>
113.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Това можеше да бъде осъществено само чрез едно
действие
на Боговете.
Прогресивните, горните Богове воюваха срещу Луцифер и долните, регресивните Богове, и още от началото на Земното развитие човекът беше въвлечен в този спор между Боговете. Това беше нещо, което Боговете трябваше да разрешат помежду си горе в духовните светове, обаче чрез спора на Боговете човекът беше въвлечен в света на материята по-дълбоко, отколкото беше предвидено. Ето защо Боговете трябваше отново да създадат изправлението за това. Хората трябваше да бъдат отново изведени нагоре, влиянието на Луцифер трябваше да бъде премахнато. А това не можеше да стане чрез един човек.
Това можеше да бъде осъществено само чрез едно действие на Боговете.
Това дело на Боговете трябва да бъде охарактеризирано като такова, каквото то е в действителност.
към текста >>
Първата среща, която става след разрушението на Йерусалим; втората – след завладяването на Йерусалим от кръстоносците; третата – когато Ахасфер минава покрай Голгота; четвъртата – когато един монах се моли за спасението на Йерасулим от завоевателите; тогава различните секти, разпръснати по лицето на Земята спореха помежду си, докато Онзи, който донесе на Земята благовестието и завета на мира, обръщаше с поглед мястото на своето
действие
.
Ето какво усещаше един поет – Анастасиус Грюн – а именно: как една индивидуалност слиза и всяка година посещава мястото, на което се разигра Мистерията на Голгота: Това става всяка година през първия ден на Великдена. Той описва такива срещи на Учителя с неговите ученици.
Първата среща, която става след разрушението на Йерусалим; втората – след завладяването на Йерусалим от кръстоносците; третата – когато Ахасфер минава покрай Голгота; четвъртата – когато един монах се моли за спасението на Йерасулим от завоевателите; тогава различните секти, разпръснати по лицето на Земята спореха помежду си, докато Онзи, който донесе на Земята благовестието и завета на мира, обръщаше с поглед мястото на своето действие.
Това са четирите картини, свързани с предишните посещения на Исус. А после, в стихотворението си „Руини”, Анастасиус Грюн описва едно бъдещо слизане на Исус. Това, което той описва, се разиграва в далечното бъдеще: тогава мирът ще властва на Земята. И това няма да е през епохите на конфесионалното християнство, а през епохата на розенкройцерското християнство. И така, Анастасиус Грюн вижда как няколко деца си играят.
към текста >>
114.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Нека да сме завладени от убеждението, че основаването на една работна група е не само нещо, на което трябва да се радваме, но че с това за нас възниква едно висше задължение, особено тогава, когато свържем нейното основаване с онова име, което принадлежи на благородния мъченик, който чрез своя начин на
действие
е понесъл и в бъдеще ще понася повече, отколкото който и да е друг човек.
Нека да сме завладени от убеждението, че основаването на една работна група е не само нещо, на което трябва да се радваме, но че с това за нас възниква едно висше задължение, особено тогава, когато свържем нейното основаване с онова име, което принадлежи на благородния мъченик, който чрез своя начин на действие е понесъл и в бъдеще ще понася повече, отколкото който и да е друг човек.
Казвам: един човек, защото това, което Христос изстрада, изстрада го един Бог. Това е свързано с голямата опасност, пред която един ден ще се изправи истината. Когато кръщаваме нещо с името „Кристиян Розенкройц” следва да сме наясно колко трудно се поддържа тъкмо този съюз. Ние даваме обет за една вярност, за която може би не ще бъдем достатъчно силни. Въпреки това никому не бива да бъде забранявано да поддържа в своята душа тази вярност, една вярност, която прави необходимо да поемем в ръцете си посоката на нашето бъдеще.
към текста >>
115.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ние виждаме
действие
то на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово
действие
в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето.
Източните окултисти с право вярват – защото те знаят това като истина – че Буда, който в двадесет и деветата година на своя живот като Гаутама Буда се издигна от Бодисатва до степента Буда, тогава беше въплътен за последен път във физическо тяло. Съвсем правилно е, че индивидуалността, която от Бодисатва става Буда, не се явява вече след това на Земята във физическа инкарнация. Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят.
Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето.
Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука. Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството. Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
116.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
В мисленето върху външния свят действува един по необходимост разграждащ елемент, който упражнява разрушаващо
действие
върху физическото тяло.
В мисленето върху външния свят действува един по необходимост разграждащ елемент, който упражнява разрушаващо действие върху физическото тяло.
Сънят неутрализира това действие, отстранява неговите последствия. Много явления от днешния културен живот действуват разрушително, например светлинните образи, които абсолютно увреждат етерното тяло. Светлинните образи възбуждат и сетивността. Истинското изкуство може да онагледи за благото на хората това, което идва от висшите светове. В светогледа на Духовната наука ние работим в съюз със свръхсетивни Същества.
към текста >>
Сънят неутрализира това
действие
, отстранява неговите последствия.
В мисленето върху външния свят действува един по необходимост разграждащ елемент, който упражнява разрушаващо действие върху физическото тяло.
Сънят неутрализира това действие, отстранява неговите последствия.
Много явления от днешния културен живот действуват разрушително, например светлинните образи, които абсолютно увреждат етерното тяло. Светлинните образи възбуждат и сетивността. Истинското изкуство може да онагледи за благото на хората това, което идва от висшите светове. В светогледа на Духовната наука ние работим в съюз със свръхсетивни Същества. Нищо друго не дава една здрава вътрешна опорна точка, освен духовното познание.
към текста >>
117.
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Първото пряко реално
действие
в нашата епоха настъпи с откровението на Синай, където Христос се яви на Мойсей под името Яхве, или Йехова.
От средата на Атлантската епоха Христовият Принцип може да действува едва в зародишен вид. При човека това става чрез първия Азов зародиш.
Първото пряко реално действие в нашата епоха настъпи с откровението на Синай, където Христос се яви на Мойсей под името Яхве, или Йехова.
След това стана прякото свързване на Христос със Земята чрез Кръщението в реката Йордан и чрез трите години в телата на Исус от Назарет. Следователно Христовият Принцип се вля в човечеството същевременно с импулса на Аза. Ето защо Христос означава макрокосмическия Аз.
към текста >>
Нека сега, с помощта на тази схема да разгледаме
действие
то на Луциферическите Духове.
Нека сега, с помощта на тази схема да разгледаме действието на Луциферическите Духове.
Луциферическите Духове произхождат от една Йерархия, която стои по-високо от човека: от Йерархията на Ангелите, които обаче не са могли да завършат своето цялостно развитие на Старата Луна, където те постигнаха своята човешка степен. Ето защо те остават неспособни в своето по-нататъшно развитие да намерят връзката с четвъртия макрокосмически принцип. В замяна на това обаче луциферическите Духове – един вид предчувствувайки – са развили на Старата Луна своя четвърти, пети принцип и т.н., обаче без макрокосмическия четвърти принцип, т.е. без Христовия Импулс, който все още не е бил там.
към текста >>
118.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Тук не става дума за някакъв импулс, за това да се извърши едно или друго
действие
; тук съвсем не е нужно да се включва „Wille“ (волята).
Езиковият гений често стига по-далеч от съзнателния човешки дух и назовава много по-точно нещата, които вероятно биха били неточно назовани, ако човекът съзнателно би управлявал говора. Например някои чувства са така назовани в нашия говор, че самата дума вече изразява известно родство между чувствата и волята; съответната дума не изразява някакъв волев импулс, а само едно чувствено съдържание, и въпреки това в говора се употребява думата „воля“; но също и в областта на по-дълбоко лежащите чувства, за които обикновено не си даваме точна сметка, често си служим с думата „воля“. Такъв е случаят, когато например говорим за „Widerwille“ (отвращение).
Тук не става дума за някакъв импулс, за това да се извърши едно или друго действие; тук съвсем не е нужно да се включва „Wille“ (волята).
Но този случай ясно показва родството на по-дълбоките чувства, за които вече не си даваме сметка, с областта на волята в подсъзнателния душевен живот. И понеже това е така, понеже волевият елемент слиза в областта на под съзнателния душевен живот, ние трябва да разберем, че тази област на волята влиза в съвсем други отношения с човека и с неговата индивидуалност, с неговата личност, в сравнение с областта на познанието, с Духа. И когато после се опитваме с едни или други думи да изразим различията между Духа и Сина, трябва да сме наясно: Да, занапред ние сме длъжни да пробудим у себе си предчувствието, че човекът не бива да има еднакво отношение към Духа и към Сина! Какво означава това?
към текста >>
Нека да обобщим: Именно при описанието на Христовото Събитие, Евангелията изрично подчертават голямата разлика между същинското
действие
на Христос, упражнявано върху подсъзнателните пластове на душевния живот, поради което то трябваше да остане нещо лично, нещо интимно, и елементите на Духа, които са истинската предпоставка за изграждането на човешките общности.
Обаче Евангелията загатват и нещо друго: Колко много се различава този елемент от чистото послание за силата на Сина; защото Деянията на апостолите разказват, как някои хора, при които апостолите отиваха, вече имаха кръщението според Исус и въпреки това, както Деянията символично загатват, говорейки за „възлагане на ръце“ те тепърва трябваше да приемат Духа.
Нека да обобщим: Именно при описанието на Христовото Събитие, Евангелията изрично подчертават голямата разлика между същинското действие на Христос, упражнявано върху подсъзнателните пластове на душевния живот, поради което то трябваше да остане нещо лично, нещо интимно, и елементите на Духа, които са истинската предпоставка за изграждането на човешките общности.
към текста >>
Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото
действие
върху волята да се получи най-чистото духовно
действие
по околния път чрез Духа.
Посвещението на розенкройцерите беше едно посвещение на Духа. Ето защото никога не успя да се превърне в едно посвещение на Волята; защото човешката воля трябваше да бъде зачитана като нещо дълбоко интимно и свято. Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа. Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия. Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята.
Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа.
Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин. Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание. Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят. Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята.
към текста >>
Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в
действие
то на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в
действие
то на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание.
Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа. Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия. Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята. Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа. Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин.
Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание.
Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят. Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят.
към текста >>
119.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И точно тук Соловьов вижда отличителния белег на Христовото дело, а именно в това, че вярата е едно временно и необходимост, и морално-свободно
действие
.
И точно тук Соловьов вижда отличителния белег на Христовото дело, а именно в това, че вярата е едно временно и необходимост, и морално-свободно действие.
Човекът се обръща към своята душа и казва: Ти не можеш да постъпиш по друг начин ако не искаш да отречеш самата себе си -, освен да се стремиш към вярата; обаче за теб вярата трябва да означава едно свободно действие!
към текста >>
Човекът се обръща към своята душа и казва: Ти не можеш да постъпиш по друг начин ако не искаш да отречеш самата себе си -, освен да се стремиш към вярата; обаче за теб вярата трябва да означава едно свободно
действие
!
И точно тук Соловьов вижда отличителния белег на Христовото дело, а именно в това, че вярата е едно временно и необходимост, и морално-свободно действие.
Човекът се обръща към своята душа и казва: Ти не можеш да постъпиш по друг начин ако не искаш да отречеш самата себе си -, освен да се стремиш към вярата; обаче за теб вярата трябва да означава едно свободно действие!
към текста >>
Ето защо Соловьов продължава: Ако Христос не би се включил в развитието на човека именно като историческия Христос -, ако не би свалил долу силата, благодарение на която душата да усеща както свободното
действие
, така и закономерната необходимост на волята, тогава през следващата епоха човешката душа щеше да бъде принудена да отрече самата себе си и вместо „Аз съм“, да твърди „Аз не съм!
И също както Паскал, този философ свързва изживяванията на душата ако тя не иска да отрече себе си и да превърне битието си в една голяма лъжа с историческия Христос Исус, който се включи в еволюцията на човечеството чрез Събитието от Палестина.
Ето защо Соловьов продължава: Ако Христос не би се включил в развитието на човека именно като историческия Христос -, ако не би свалил долу силата, благодарение на която душата да усеща както свободното действие, така и закономерната необходимост на волята, тогава през следващата епоха човешката душа щеше да бъде принудена да отрече самата себе си и вместо „Аз съм“, да твърди „Аз не съм!
“. Ето до къде би стигнало според този философ развитието през следващата епоха: човешката душа би била обзета от вътрешното убеждение: „Аз не съм! “. И в мига, когато душата напрегне своите сили, за да си гарантира своето собствено битие, тя не може да постъпи по друг начин, освен като се обърне назад към историческия Христос.
към текста >>
120.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Защото онзи, който е запознат с естеството на днешните духовно-научни стремежи, и без друго е убеден, че според начина си на
действие
, теософията може да стане наистина популярна.
Несъмнено, тук долавяме една песимистична нотка, която днес вече не е присъща за теософията.
Защото онзи, който е запознат с естеството на днешните духовно-научни стремежи, и без друго е убеден, че според начина си на действие, теософията може да стане наистина популярна.
И каква смелост пробуждат у нас думите, които четем по нататък: „И все пак, всичко това е въпрос на бъдещето, което ние не искаме да предвиждаме; засега можем да сме само благодарни на скъпия Етингер за прекрасното изложение, което сигурно ще намери добър прием в най-широки кръгове.“
към текста >>
И няма абсолютно никаква възможност, едно събитие, което не е историческо, какъвто е случаят с влиянието на Луцифер през древната Лемурийска епоха, да бъде отстранено от света чрез някакво човешко
действие
!
Тук съществува, разбира се, и една друга възможност за обяснение на фактите: да разглеждаме причините за човешките грешки и слабости като нещо, което лежи не в рамките на индивидуалния човешки живот, а в областта на Кармата.
И няма абсолютно никаква възможност, едно събитие, което не е историческо, какъвто е случаят с влиянието на Луцифер през древната Лемурийска епоха, да бъде отстранено от света чрез някакво човешко действие!
От една страна намесата на Луцифер означаваше за човечеството едно голямо благодеяние, понеже човекът се превърна в свободно същество; от друга страна обаче, той трябваше да заплати своя напредък с това, че сега вече той можеше да се отклонява от пътя на доброто и правилното, както и от пътя на истината. Това, което настъпва в хода на инкарнациите, е работа на Кармата. Обаче всичко онова, което Макрокосмосът вложи в Микрокосмоса, всичко онова, което луциферическите сили дадоха на човека, е нещо,с което той не може да се справи сам. И за да се справи, той има нужда от един обективен факт! Накратко, човекът трябва да усети: Понеже неговите грешки и заблуждения не са нещо чисто субективно, за неговото спасение не са достатъчни само субективните сили на душата.
към текста >>
И така, този който е убеден в обективността на греха и заблужденията, непосредствено вижда също и обективността на спасителното
действие
.
И така, този който е убеден в обективността на греха и заблужденията, непосредствено вижда също и обективността на спасителното действие.
към текста >>
Невъзможно е да приемем луциферическо влияние като едно обективно
действие
, без в същото време да му противопоставим спасителното
действие
: Събитието на Голгота.
Невъзможно е да приемем луциферическо влияние като едно обективно действие, без в същото време да му противопоставим спасителното действие: Събитието на Голгота.
Като антропософ, общо взето, човекът стига до следния избор. В основата на всичко той може да постави Кармата; тогава, естествено, за всичко, което е извършено от самия човек, той има пълно право; само че в този случай той изпада в необходимостта произволно да продължава както напред, така и назад, повтарящите се земни съществувания, без да стига до някакъв край в нито една от двете посоки. В главата му всичко се върти като едно и също колело.
към текста >>
121.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И когато сега след Мистерията на Голгота, включително и до наши дни някой би поискал да се издигне до една или друга свръхсетивна опитност за Христовото Събитие, той би трябвало да се остави под въз
действие
то на онова, което Вие ще откриете в съответните лекционни цикли, спадащи вече към елементарните подробности, които са добре познати в нашите антропософски кръгове като седемте степени на християнското посвещение: Измиването на нозете, Бичуването, Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт, Полагането в гроба, Възкресението и Възнесението.
Преди всичко трябва да отбележим, че този езотеричен път към Христос Исус всъщност е бил и пътят на евангелистите, на онези, които написаха Евангелията. Защото, въпреки че авторът на Йоановото Евангелие сам е видял както бихте могли да се убедите от съдържанието на моите лекционни цикли голяма част от това, което е описано в неговото Евангелие, не се състоеше във възпроизвеждане на неговите спомени; защото те всъщност съдържат само онези незначителни подробности, които както видяхме ни изненадват тук или там в Евангелието на Йоан. Обаче неповторимите, величествените черти от делото на Спасителя, от самата Мистерия на Голгота, при този евангелист също са плод на неговото ясновиждащо съзнание. Ето защо трябва да напомним: както Евангелията са всъщност „опреснени“ ритуали на посвещението за това става дума и в моята книга „Християнството като мистичен факт“ така и от друга страна до този факт се е стигнало именно защото в своя езотеричен път евангелистите са извлекли от свръхсетивния свят един образ на това, което се е случило в Палестина и като цяло в Мистерията на Голгота.
И когато сега след Мистерията на Голгота, включително и до наши дни някой би поискал да се издигне до една или друга свръхсетивна опитност за Христовото Събитие, той би трябвало да се остави под въз действието на онова, което Вие ще откриете в съответните лекционни цикли, спадащи вече към елементарните подробности, които са добре познати в нашите антропософски кръгове като седемте степени на християнското посвещение: Измиването на нозете, Бичуването, Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт, Полагането в гроба, Възкресението и Възнесението.
Сега нека да насочим вниманието си към основния процес на християнското посвещение.
към текста >>
От съответните описания Вие разбирате: Цялата гама от чувства, през които минаваме, трябва от една страна да ни укрепят и напълно да видоизменят нашата природа, позволявайки ни да стоим здраво, смело и свободно в света, като същевременно можем да извършваме всяко наше
действие
, ръководени от чиста и жертвоготовна любов.
Но какво постига онзи, който се опитва да изживее в себе си първо четирите степени, а ако Кармата е благоприятна, и останалите, с други думи да изживее всичките седем степени на християнското посвещение?
От съответните описания Вие разбирате: Цялата гама от чувства, през които минаваме, трябва от една страна да ни укрепят и напълно да видоизменят нашата природа, позволявайки ни да стоим здраво, смело и свободно в света, като същевременно можем да извършваме всяко наше действие, ръководени от чиста и жертвоготовна любов.
Защото в хода на християнското посвещение нашата вътрешна природа трябва да се промени в един много, много дълбок смисъл. Какво имам предвид?
към текста >>
Мина доста време, откакто в един ранен лекционен цикъл беше описано за пръв път християнското посвещение, и там беше посочено: то протича по този или онзи начин и фактически човек работи чрез чувствата, които живеят в душата му и разпростират своето
действие
чак до физическото тяло.
Навлизайки в антропософията, Вие трябва да свикнете с това, че запознаването с космическите тайни и с космическите истини става не веднага, а постепенно. И който не би искал да ги изчака в смисъла на описаното в тези лекции обучение, той няма да бъде в състояние да напредва както трябва по своя път. Несъмнено, хората биха желали да овладеят Антропософията отведнъж, да я извлекат от една книга или от един лекционен цикъл. Обаче така не може. И тук Вие имате пред себе си един пример, защо не може така.
Мина доста време, откакто в един ранен лекционен цикъл беше описано за пръв път християнското посвещение, и там беше посочено: то протича по този или онзи начин и фактически човек работи чрез чувствата, които живеят в душата му и разпростират своето действие чак до физическото тяло.
Днес за пръв път е възможно понеже в досегашните лекционни цикли ние положихме основите за едно истинско разбиране на Мистерията на Голгота да опишем как чрез съответните чувствени изживявания човекът узрява, за да приеме в себе си фантома, който възкръсна от гроба на Голгота. Колко дълго трябваше да изчакаме, за да може субективното да се съедини с обективното; и тъкмо за тази цел трябваше да бъдат изнесени толкова много предварителни лекции. Разбира се, дори и днес някои неща могат да бъдат загатнати само наполовина. Но който има търпението да върви с нас, независимо дали в тази или някоя от следващите инкарнации това зависи от неговата лична Карма -, който е видял, как можахме да се издигнем от описанието на мистичния път до описанието на обективния факт на това, което представлява смисълът на християнското посвещение, той ще стане свидетел, как в хода на следващите години или на следващата епоха от Антропософията ще бъдат извлечени много по-висши истини.
към текста >>
Занапред в човешката природа ще възникнат нови сили и тяхното
действие
ще се изразява в това, че след постигането на определена възраст, ако даден човек има вярна представа за своя Аз, той ще усеща примерно следното: Тук в мен има нещо, което аз трябва да разбера.
Занапред в човешката природа ще възникнат нови сили и тяхното действие ще се изразява в това, че след постигането на определена възраст, ако даден човек има вярна представа за своя Аз, той ще усеща примерно следното: Тук в мен има нещо, което аз трябва да разбера.
И това усещане ще обхваща все повече и повече хора. През миналите епохи, колкото и хората да проявявах интерес към своите личности, това съзнание, за което сега става дума, все още несъществуваше. Занапред то ще се прояви приблизително по следния начин: Ето, сега аз усещам нещо в себе си, което е свързано с моя истински Аз. Но странно то изобщо не отговаря на нищо от моя опит, който съм натрупал в този живот! И тогава човек или ще разбере това, което действува по този начин, или няма да го разбере.
към текста >>
122.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
1. Орифиил с период на
действие
от 200 г.
1. Орифиил с период на действие от 200 г.
пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.
към текста >>
*44. „Изпитанието на душата“, 8
действие
. (Събр.Съч.
*44. „Изпитанието на душата“, 8 действие. (Събр.Съч.
№14) От откровенията на учителя наш ние знаем, Че занапред чрез светлината на Духа Хората ще съзерцават висшето Слънчево Същество, Което някога живя в земно тяло.
към текста >>
*50. Четвърто
действие
; в разговора между Капезиус и Щрадер се намесва Духът на елементите:
*50. Четвърто действие; в разговора между Капезиус и Щрадер се намесва Духът на елементите:
към текста >>
123.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Но впоследствие условията трябваше да се променят, за да се осъществи и второто
действие
„вземането".
В този случай не би могло да съществува никакво себе-раздаване! Защото то се състои от „даване", но и от „вземане". Първото не може да съществува без второто. И така, себе-раздаването се състои от две действия: От „даване" и от „вземане"; в противен случай „даването" не би имало никакъв смисъл. Обаче през епохата на Старото Слънце „даване" и „вземане" бяха изцяло отделени едно от друго; там понеже „времето" беше вече факт космическите дарове бяха отнасяни и запазвани във времето, така че Духовете на Мъдростта изливаха своите космически дарове и те оставаха там в плен на времето.
Но впоследствие условията трябваше да се променят, за да се осъществи и второто действие „вземането".
Накратко: Духовете на Мъдростта изливат своите дарове, но Космосът все още не беше готов да ги приеме.
към текста >>
124.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
От волевите импулси тръгва всичко онова, което после се проявява като движение,
действие
и т.н.
Когато в условията на външния свят човекът замисля или предприема някакви действия, по правило в основата им лежат неговите волеви импулси. Независимо дали само повдига своята ръка или извършва някаква героична постъпка, и в двата случая първопричината е във волевите импулси.
От волевите импулси тръгва всичко онова, което после се проявява като движение, действие и т.н.
Обикновено хората смятат, че мащабните, великите действия са свързани с могъщи, волеви импулси, а незначителните действия са свързани със слаби волеви импулси. Накратко, хората смятат, че великите действия произтичат от могъщи волеви импулси.
към текста >>
Нека да допуснем, че тези Херувими биха поискали да извършат едно или друго
действие
.
Разлика има и тя се проявява по следния начин. Колкото повече напредва развитието на Старата Луна, толкова по-отчетливо изпъкват последиците от резигнацията. Защото, ако резигнацията не би съществувала, ако в духовния свят се намираха само онези Херувими, които приемат отправяната към тях жертва, тогава те казано образно щяха да включат уханието и дима на жертвата в своята собствена субстанция, т.е. щяха да включат в себе си и част от качествата на жертвата.
Нека да допуснем, че тези Херувими биха поискали да извършат едно или друго действие.
Тогава, външно погледнато, би се получило следното: Всичко, което нерезигнираните Херувими биха извършили с жертвената субстанция, щеше да намери видим израз в промяната на въздушните маси. Обаче другите Херувими отблъскват жертвата и по този начин те преминават от „тленност" в „безсмъртие", от „преходност" в „непреходност". Но самата жертвена субстанция е все още налице, тя е, така да се каже, изтръгната от силите, които иначе биха били приети от Херувимите, и сега вече тя не е принудена да следва техните подтици, техните импулси. И какво става с тази жертвена субстанция?
към текста >>
125.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
1.Орифиил с периода на
действие
от 200 г.
1.Орифиил с периода на действие от 200 г.
пр.Хр.до 150 г. сл.Хр.
към текста >>
126.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Дарвин доказа тази природна сила, това природно
действие
, той отвори вратата, през която бъдните щастливи поколения ще изхвърлят чудото завинаги.
От настроението, което получава от тези убеждения, Давид Фридрих Щраус пише следните думи в книгата си „Старата и новата вяра“: „Ние, философите и критично настроените теолози, говорехме добре, когато наложихме вето на чудото. Ала нашата безапелационна дума отзвуча без последствие, защото не го направихме ненужно, не можехме да доказваме природната сила, която може да го замести там, където то преди е важало като абсолютно необходимо.
Дарвин доказа тази природна сила, това природно действие, той отвори вратата, през която бъдните щастливи поколения ще изхвърлят чудото завинаги.
Всеки, който знае какво зависи от чудото, ще слави Дарвин като един от най-големите благодетели на човешкия род.“
към текста >>
127.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Действие
то преминава във външния свят; желанията остават в моята душа, както представата – в моята памет.
Понеже човекът е телесен, той действа под влиянието на тези нагони, желания и страсти. И те имат двояко значение. От една страна, те оставят отпечатък върху външните деяния, които човекът извършва. От друга страна, те оформят неговия личен характер. Дейността, която извършвам, е следствие от моите желания; като личност представлявам това, което тези желания изразяват.
Действието преминава във външния свят; желанията остават в моята душа, както представата – в моята памет.
И както чрез всяко ново подобно впечатление се засилва образът на представата, така става и с желанията при всяко ново действие, което върша под тяхно влияние. Така в моята душа поради телесното ми битие живее един сбор от нагони, желания и страсти. Този сбор се обозначава като „тяло на желанията“ (kama rupa). Това „тяло на желанията“ е тясно свързано с физическото битие. Защото то се е изградило под влиянието на физическата телесност.
към текста >>
И както чрез всяко ново подобно впечатление се засилва образът на представата, така става и с желанията при всяко ново
действие
, което върша под тяхно влияние.
И те имат двояко значение. От една страна, те оставят отпечатък върху външните деяния, които човекът извършва. От друга страна, те оформят неговия личен характер. Дейността, която извършвам, е следствие от моите желания; като личност представлявам това, което тези желания изразяват. Действието преминава във външния свят; желанията остават в моята душа, както представата – в моята памет.
И както чрез всяко ново подобно впечатление се засилва образът на представата, така става и с желанията при всяко ново действие, което върша под тяхно влияние.
Така в моята душа поради телесното ми битие живее един сбор от нагони, желания и страсти. Този сбор се обозначава като „тяло на желанията“ (kama rupa). Това „тяло на желанията“ е тясно свързано с физическото битие. Защото то се е изградило под влиянието на физическата телесност. От мига, когато духът вече не е въплътен, то не може да продължи своето оформяне.
към текста >>
И при едно друго прераждане в него не действат просто желанията, те се ръководят и от
действие
то на предишните преживявания.
Също и този морален закон не е възникнал от нищото. В началните превъплъщения, през които човекът е преминал, моралният закон не е говорил така, както е говорил в Кант. Примитивният човек действа напълно според желанията си. Той отнася преживяванията си, през които е преминал по този начин, в свръхсетивните състояния. Тук те се превръщат в по-висши способности.
И при едно друго прераждане в него не действат просто желанията, те се ръководят и от действието на предишните преживявания.
Затова са нужни много прераждания, докато в напълно отдадения на желанията си човек заговори рафинираният морален закон, който Кант означава като нещо, към което поглежда с такъв възторг, както към звездното небе.
към текста >>
Едно
действие
в ярката светлина на съзнанието е едно свободно
действие
.
Той придобива познание за законите на света. С други думи, той се изпълва с все по-голямо съзнание. Все по-маловажен става натискът на околния свят. Все повече духът съумява да се утвърди. Но дух, който се самоутвърждава, е свободен дух.
Едно действие в ярката светлина на съзнанието е едно свободно действие.
(Същността на свободния човешки дух се опитах да представя в моята „Философия на свободата“, Берлин, 1893 г.) Пълната свобода на човешкия дух е идеалът на неговото развитие. Не можем да питаме дали човекът е свободен или не. Философите, които поставят въпроса за свободата по този начин, не могат никога да достигнат до някаква ясна мисъл относно този проблем. Защото човекът в сегашното си състояние не е нито свободен, нито несвободен. Той се намира по пътя към свободата.
към текста >>
Но първо аз съм привел тези закони в
действие
.
Когато запаля една кибритена клечка, се получава огън според безусловни закони.
Но първо аз съм привел тези закони в действие.
Точно така аз мога да извърша едно действие в смисъла на безусловните закони на моята карма. Ала аз съм този, който привежда тези закони в действие. Чрез извършеното от мен дело се образува нова карма, така както огънят гори според безусловните природни закони, след като съм го запалил.
към текста >>
Точно така аз мога да извърша едно
действие
в смисъла на безусловните закони на моята карма.
Когато запаля една кибритена клечка, се получава огън според безусловни закони. Но първо аз съм привел тези закони в действие.
Точно така аз мога да извърша едно действие в смисъла на безусловните закони на моята карма.
Ала аз съм този, който привежда тези закони в действие. Чрез извършеното от мен дело се образува нова карма, така както огънят гори според безусловните природни закони, след като съм го запалил.
към текста >>
Ала аз съм този, който привежда тези закони в
действие
.
Когато запаля една кибритена клечка, се получава огън според безусловни закони. Но първо аз съм привел тези закони в действие. Точно така аз мога да извърша едно действие в смисъла на безусловните закони на моята карма.
Ала аз съм този, който привежда тези закони в действие.
Чрез извършеното от мен дело се образува нова карма, така както огънят гори според безусловните природни закони, след като съм го запалил.
към текста >>
С това се разсейва и едно друго съмнение, което може да обземе някого във връзка с
действие
то на кармичния закон.
С това се разсейва и едно друго съмнение, което може да обземе някого във връзка с действието на кармичния закон.
Би могло да се каже: Щом кармата е един безусловен закон, тогава е безсмислено да се помага на някого. Защото онова, което го засяга, е последствие от неговата карма и представлява една абсолютна необходимост. Разбира се, аз не мога да отменя последствията на съдбата, която един човешки дух си е изградил в предишни превъплъщения. Но тук става дума за това как той се оправя с тази съдба и каква нова съдба си изгражда под въздействието на старата. Ако му помогна, бих спомогнал за това с делата си той да придаде един благоприятен обрат на своята съдба.
към текста >>
128.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Така аз мога да зная, че всяко мое
действие
, всяко мое изживяване се включват в една закономерна връзка.
Както при търговеца съответният баланс се определя от цифрите в неговата касова книга – той обаче може непрекъснато да прави нови приходи и разходи, – така в живота на човека могат непрекъснато да се явяват нови дела, съдбовни удари и т. н., но въпреки това сметката на живота му да е напълно точна във всеки миг. Ето защо кармата не се схваща като някаква непроменлива съдба, като фатум, тя е свързана със свободата и свободната воля на човека. Кармата не изисква предаване на една неизменна участ, а напротив, тя дава сигурността, че нито едно дело и изживяване на човека не преминава без последствие или беззаконно в света, а че всичко това се включва в един справедлив, възмездяващ закон. Напротив, ако нямаше карма, тогава в света би царувал произвол.
Така аз мога да зная, че всяко мое действие, всяко мое изживяване се включват в една закономерна връзка.
Моето действие е свободно, неговият резултат е абсолютно закономерен. Свободно е действието на търговеца, когато сключва сделка. Резултатът от това обаче се проявява закономерно в неговия баланс.
към текста >>
Моето
действие
е свободно, неговият резултат е абсолютно закономерен.
н., но въпреки това сметката на живота му да е напълно точна във всеки миг. Ето защо кармата не се схваща като някаква непроменлива съдба, като фатум, тя е свързана със свободата и свободната воля на човека. Кармата не изисква предаване на една неизменна участ, а напротив, тя дава сигурността, че нито едно дело и изживяване на човека не преминава без последствие или беззаконно в света, а че всичко това се включва в един справедлив, възмездяващ закон. Напротив, ако нямаше карма, тогава в света би царувал произвол. Така аз мога да зная, че всяко мое действие, всяко мое изживяване се включват в една закономерна връзка.
Моето действие е свободно, неговият резултат е абсолютно закономерен.
Свободно е действието на търговеца, когато сключва сделка. Резултатът от това обаче се проявява закономерно в неговия баланс.
към текста >>
Свободно е
действие
то на търговеца, когато сключва сделка.
Ето защо кармата не се схваща като някаква непроменлива съдба, като фатум, тя е свързана със свободата и свободната воля на човека. Кармата не изисква предаване на една неизменна участ, а напротив, тя дава сигурността, че нито едно дело и изживяване на човека не преминава без последствие или беззаконно в света, а че всичко това се включва в един справедлив, възмездяващ закон. Напротив, ако нямаше карма, тогава в света би царувал произвол. Така аз мога да зная, че всяко мое действие, всяко мое изживяване се включват в една закономерна връзка. Моето действие е свободно, неговият резултат е абсолютно закономерен.
Свободно е действието на търговеца, когато сключва сделка.
Резултатът от това обаче се проявява закономерно в неговия баланс.
към текста >>
Тя ще прояви своето
действие
по някакъв начин в по-нататъшния житейски път на човека.
Тъй като в скоро време ще направя едно подробно изложение по този въпрос, засега ще се огранича само с един кратък отговор. Както при всички неща, които засягат човека, така и по отношение на здравето и болестта онова, което той върши в по-ранен или в „този“ живот, не остава без последствия. Например една личност може да страда от някаква болест, за която не може да се установи причина нито в по-ранен, нито в настоящия живот. Така че болестта се явява като „първоначално“ събитие в човешката биография, тя самата е „първопричина“.
Тя ще прояви своето действие по някакъв начин в по-нататъшния житейски път на човека.
Законът на кармата действа безусловно навсякъде, но не трябва да се смята, че навсякъде имаме просто въздействия, чиито причини се намират в миналото. Имаме си работа също така и с причини, чиито въздействия ще се проявят в бъдещето. Окултните опитности могат да кажат различни неща за закономерните зависимости. Например има неща, които засягат в един живот астралното тяло, а в един следващ живот са свързани с етерното тяло. Ако един човек лъже често в своя живот, това е само една особеност на астралното тяло в този му живот.
към текста >>
129.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към
действие
, дори и ако това
действие
изобщо не е основателно.
В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш. Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото. При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи.
Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно.
Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н. Тук няма приведена в ред връзка между чувствата и волевите импулси. Тези неща трябва да бъдат разграничавани много стриктно. И така, в душевния си живот ние живеем в представите, в изживяванията на чувствата и във волевите импулси. Често сме се опирали на подобни разсъждения, защото ако искаме да разберем цялостния човек, не можем да се справим без тях.
към текста >>
130.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Действие
то е било замислено така, че прероденият Платон се явява като гимназиален ученик, който получава най-слабата оценка за своята писмена работа за древния Платон!
Поетът Хебел е нахвърлил с няколко щриха скиците за една драма, която е искал да напише. Жалко, че не го е направил, тъй като тя е щяла да стане една много интересна драма.
Действието е било замислено така, че прероденият Платон се явява като гимназиален ученик, който получава най-слабата оценка за своята писмена работа за древния Платон!
За съжаление планът на Хебел не е стигнал до осъществяване. Целта не е да си помислим, че учителите са отчасти педантични и т. н. Знаем, че записаното от Хебел се базира на това, че свързаното с представите, това, което се случва в непосредствените ни представни изживявания, е по-малко или повече ограничено в настоящата инкарнация. И се получава така, както сега бе загатнато, че първото впечатление от предишната инкарнация се появява непосредствено като спомен в чувствата, като един нов вид памет. Това, което имаме като впечатление, когато от мисления човек, който сме създали, възниква тази памет, е по-скоро едно чувство, но такова чувство, че човек разбира: Впечатлението произлиза от един човек, който е съществувал някога и това си бил ти самият.
към текста >>
131.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Аз Ви казах, че трябва да повдигнем всичко, което действува във външния свят върху нас, до морално
действие
, както това бе описано.
Аз Ви казах, че трябва да повдигнем всичко, което действува във външния свят върху нас, до морално действие, както това бе описано.
Ние приведохме като пример, как можем да издигнем до морални впечатления синия цвят на небето, зеления цвят на растителността, белия цвят на снега. Да предположим, че проникваме във вътрешността на Земята. Когато се сдружим, да речем, с миньорите, тогава, прониквайки във вътрешността на Земята, ние стигаме в една област, в която не можем отначало да обучим нашите очи така, че те да превърнат един поглед в едно морално впечатление. Но ние забелязваме тогава в нашето чувство топлина, диференцирани топлинни различия. Тях трябва да чувствуваме ние първо, това трябва да бъде физическо то впечатление, физическото природно впечатление, когато се потопяваме в царството на земното.
към текста >>
132.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в
действие
други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма.
Вчера вечерта аз се опитах първо да покажа пътя, който води човешката душа до наблюдението на онзи духовен свят, който е скрит непосредствено зад сетивния физически свят, и аз се опитах да обърна внимание то Ви върху две класи, върху две категории духовни същества, които окултният поглед намира, когато повдигне по описания вчера начин булото от сетивния свят. Днес ще говорим първо за още две класи, за още две категории природни духове. Единият вид от тези същества, следователно една особена категория, се получава за окултно обучения поглед тогава, когато се наблюдава постепенното увяхване и умиране да речем на растителния свят в късно лято или през есента, главно умирането на природните същества. Още когато растенията започват да развиват плодове в техните цветове, можем да оставим това образуване, това развитие на плодовете да действува върху нашата душа така, както описахме това вчера; и по същия начин, както бе описано вчера, се получава тогава за имагинативното познание впечатлението от духовни същества, които имат нещо общо с умирането, с увяхването на природните същества.
Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма.
Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо. Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства. За окултния поглед тези същества са всъщност възприемаеми само тогава, когато този поглед се насочва единствено върху въздуха, а именно върху един колкото е възможно по-чист въздух. Вчера ние трябваше да опишем втория вид природни същества така, като оставяме да действува върху нас искрящо разпръскващата се вода, която ни се предлага в образуването на облаците или по някой друг начин.
към текста >>
В живото задружно
действие
на тези природни духове се състои етерното или жизнено тяло на Земята.
Така щото ние се запознахме сега първо с четири категории природни духове по-големи подробности за тях ще чуете в следващите сказки -, които имат определено отношение към това, което нарича ме елементите Земя, Вода, Въздух и Огън. Това е така, като че тези същества, тези духовни същества имат своята област, своята територия в тези елементи, както самият човек има за своя област, за своя територия цялата планета Земя. Както човекът се чувствува у дома си на Земята по отношение на Вселената, така тези същества имат своята територия в един от горепосочените елементи. Още вчера ние обърнахме вниманието върху това, че тези различни същества означават за цялата наша Земя с нейните природни царства, следователно за целия земен физически свят това, което за отделния човек е етерното или жизнено тяло. Но ние казахме, че това етерно или жизнено тяло на човека е едно единство, докато етерното тяло на Земята се състои от много, много такива природни духове, които освен това се делят на четири категории.
В живото задружно действие на тези природни духове се състои етерното или жизнено тяло на Земята.
Следователно това етерно тяло на Земята не е никак едно единство, а едно множество, едно разнообразие от същества. Когато искаме да познаем това етерно тяло на Земята с окултния поглед, тогава както това бе описано вчера ние трябва да оставим физическия свят да действува морално върху нас и чрез това да бъде повдигнато булото на физическия свят, тогава това, което се напира непосредствено под това було, това етерно тяло на Земята, става така да се каже видимо. Какво се получава сега, когато изтеглим, когато премахнем също и това, което трябва да назовем такова етерно тяло на Земята? Ние знаем, обични приятели, че като трети член на човешкото същество зад етерното тяло се намира астралното тяло, тялото, което е носител на нашите желания, на нашите страсти. Така щото можем да кажем ако се абстрахираме от по-висшите членове на човешката природа: при човека имаме първо физическото тяло, след това зад физическото тяло етерното тяло и зад етерното тяло имаме астралното тяло.
към текста >>
Същества, които действуват така върху астралното тяло на човека, а също и върху астралното тяло на животните, щото не можем да говорим само за едно оживително
действие
, а за едно
действие
на чувства, на мисли върху нашата собствена душа.
За окултното наблюдение съществува една голяма разлика между описаните отначало категории природни духове, между духовете на Земята, духовете на Водата и т.н. и тези духове, които направляват природните духове. Природните духове се занимават с това, да правят да узреят, да увехнат природните същества, следователно да внасят живот в цялата планетарна земна област. Не така е при тези духовни същества, които можем да наречем в тяхната цялост астрално тяло на Земята. Тези духовни същества са такива, че когато човек може да се запознае с тях чрез своя окултен поглед, той ги чувствува вече като същества, които имат работа с неговата собствена душа, с неговото собствено астрално тяло.
Същества, които действуват така върху астралното тяло на човека, а също и върху астралното тяло на животните, щото не можем да говорим само за едно оживително действие, а за едно действие на чувства, на мисли върху нашата собствена душа.
Природните духове на Водата, на Въздуха, тях ги наблюдаваме и можем да кажем, че те се намират в заобиколилия ни свят; тези духовни същества, за които говорим сега, за тях не можем да кажем, че се намират в заобикалящия ни свят, а ние сме всъщност постоянно свързани с тях, ние сме като влети в тях, когато ги възприемаме. Ние преминаваме а тях и те ни говорят духом. Това е така, като че бихме възприемали мисли и чувства от заобикалящия ни свят; а в това, което тези същества правят да се влива в нас като мисли, като чувства, като волеви импулси, се изразяват също волеви импулси, симпатии и антипатии. Така че в тази категория духове трябва да виждаме вече същества подобни на човешките души.
към текста >>
133.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Чрез това, че човекът например казва просто: "тук аз имам пред себе си една ливада покрита с много цветя; като я гледам тя ми прави удоволствие, чрез това той не преминава още в едно друго състояние на съзнанието; той живее така да се каже за себе си радостта доставена му от ливадата, от цветята, в общение с външния свят.” Но онези същества, които набираме чрез окултния поглед като първа категория в един по-висш свят, тези същества сменят тяхното състояние на съзнанието всеки път, когато отклоняват тяхното възприятие, тяхното
действие
от техния външен свят и го насочват върху самите себе си; следователно при тях не е нужно да настъпи никакво разделяне между различните членове на тяхното същество като намиращи се непосредствено над човека, действуват навън, тогава те изявяват себе си и тогава те имат тяхното самочувствие, истинското изживяване на тяхното себе в това откровение; и когато се обръщат към тяхната вътрешност, те не стигат както човекът до един самостоятелен, вътрешен живот, а тогава в замяна на това навлизат в един живот с други светове.
Нека се постараем да се разберем! Да предположим, че един човек би трябвало да живее така, че когато би искал да живее в своята вътрешност, когато би искал да не насочва поглед върху външния живот, който го заобикаля, чрез тази негова воля би трябвало просто веднага да премине в едно друго състояние на съзнанието. Ние знаеме, че в своя нормален живот човекът преминава без неговата воля в едно друго състояние на съзнанието, когато се набира в състояние на сън. Но ние знаем също, че този сън е произведе чрез това, че астралното тяло и Азът на човека се отделят от неговото етерно и неговото физическо тяло. Ние знаем следователно, че с човека става нещо, когато той трябва да премине в едно друго състояние на съзнанието.
Чрез това, че човекът например казва просто: "тук аз имам пред себе си една ливада покрита с много цветя; като я гледам тя ми прави удоволствие, чрез това той не преминава още в едно друго състояние на съзнанието; той живее така да се каже за себе си радостта доставена му от ливадата, от цветята, в общение с външния свят.” Но онези същества, които набираме чрез окултния поглед като първа категория в един по-висш свят, тези същества сменят тяхното състояние на съзнанието всеки път, когато отклоняват тяхното възприятие, тяхното действие от техния външен свят и го насочват върху самите себе си; следователно при тях не е нужно да настъпи никакво разделяне между различните членове на тяхното същество като намиращи се непосредствено над човека, действуват навън, тогава те изявяват себе си и тогава те имат тяхното самочувствие, истинското изживяване на тяхното себе в това откровение; и когато се обръщат към тяхната вътрешност, те не стигат както човекът до един самостоятелен, вътрешен живот, а тогава в замяна на това навлизат в един живот с други светове.
Както човекът стига до един такъв /друг свят/, когато възприема външния свят, така те възприемат други духовни светове, които стоят над тях, когато насочват погледа вътре в себе си: тогава те преминават в това друго състояние на съзнанието, при което се набират изпълнени от други същества, които стоят по-високо от самите тях. Така щото, когато обгърнем с поглед човека, ние можем да кажем: човекът има своето възприемание, когато се отдава на външния свят /изгубва себе си на външния свят/, когато се оттегля от външния свят, той има своя самостоятелен вътрешен живот. Онези същества, които принадлежат на първата намираща се над човека категория ние ги наричаме общо взето същества на така наречената трета йерархия -, тези същества имат вместо възприемание Откровението и в откровението изживяват себе си. Вместо вътрешния живот те имат изживяването на по-висши духовни същества, т.е., вместо вътрешния живот те имат изпълването с дух. Тази е съществената разлика между човека и съществата на първата по-висша категория.
към текста >>
Но един символ, един прост символ, една чаша вода, която като се излива става по-пълна, това ни показва едно качество на любовта, на
действие
то на любовта.
Той прелива нещо в другия човек, което прави самия него още по-пълен. Ако приложим на шия образ, който за обикновения физически свят е нещо невъзможно, нещо безумно, ако приложим този образ към преливането на любов от една душа в друга, тогава той е приложим, тогава можем да го схващаме като един символ за духовни факти. Това, което е любов, е нещо толкова сложно, че никой човек не би трябвало да има високомерието да дефинира любовта, да определя, що е любовта, да проникне направо в същността на любовта. Любовта е сложна. Ние я възприемаме; обаче никоя дефиниция не може да изрази любовта.
Но един символ, един прост символ, една чаша вода, която като се излива става по-пълна, това ни показва едно качество на любовта, на действието на любовта.
Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим. Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг. Трябва да преминем към нашата представа, към нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура. Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние любовта например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме към едно качество. Такива образи са полезни за окултното развитие.
към текста >>
Издигайки се над самия себе си по описания начин, човек изживява
действие
то на едно ангелско същество в неговото собствено същество.
Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят. Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един свят над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния свят, който обаче прониква в него. Когато се отдава все повече и повече на този свят от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм. Когато човек започва да признава, че над нас има нещо подобно като едно ръководещо нас обикновените хора същество, тогава в редицата на съществата на третата йерархия той има първата форма на онези същества, които наричаме Ангели или Ангелои.
Издигайки се над самия себе си по описания начин, човек изживява действието на едно ангелско същество в неговото собствено същество.
Когато си представи това като нещо самостоятелно така че то да има качествата, които бяха описани като откровение и като изпълване с духа, когато си представи това същество като нещо самостоятелно, което ни вдъхновява, тогава той стига до понятието за стоящите непосредствено над човека същества на третата ангелска йерархия. Така че можем да считаме първите същества над човека като онези, които направляват и ръководят всеки отделен, индивидуален човек.
към текста >>
134.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Целият човек е едно единство, което се състои от съчетанието на тези различни членове и от тяхното
действие
едни в други.
Към това се прибавя още едно вътре светене на следващия член, който наричаме Духовно Себе или както мнозина от Вас са свикнали да го наричат "Манас". След това имаме следващия по-висш член, който за човека ще се развие всъщност в бъдеще в неговия истински размер и който наричаме Дух-Живот или Буди. Най-после имаме това, което наричаме Човекът-Дух или Атма, което наистина е най-вътрешната природа на човека, което обаче днес е още дремящо в човека за неговото съзнание и ще просияе едва в бъдещите земни дни в съзнанието като същински център на съзнанието. Тези членове на човешката природа са такива, че ние говорим за тях като за единства. По определен начин във физическото тяло имаме едно единство; в етерното тяло на човека имаме едно единство и така също в другите членове на човешката природа.
Целият човек е едно единство, което се състои от съчетанието на тези различни членове и от тяхното действие едни в други.
Ако искаме да отидем по-нататък в нашите разглеждания, трябва сега да си представите, че над човека съществуват по-висши същества, които стоят толкова високо над човешката природа, че не се състоят от членове, които можем да наречем физическо тяло, етерно тяло и т.н., а членовете на тези същества са отново същества. Следователно, докато човекът има в неговите членове това, което можем да считаме не като същество, а именно само като единни членове, ние трябва да се издигнем до такива същества, които имат като тяхна част не едно физическо тяло, а които също както човекът имат като една част своето физическо тяло, имат за тяхна част нещо, което в нашите разглеждания нарекохме Духове на Формата. Когато казваме: съществува едно същество от по-висша категория, което има като свой член не едно физическо тяло както човекът, а има като свой член едно същинско същество, един дух на формата, тогава добиваме една представа за едно същество, което досега не сме охарактеризирали, но което искаме да охарактеризираме сега. Ако искаме да го охарактеризираме, ние трябва вече да си послужим с онези представи, до които сме се издигнали в течение на нашите разглеждания.
към текста >>
135.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
По-нататък видяхме, как вътрешният живот, вътрешната подвижност на планетата е едно
действие
на дейността на Духовете на Движението.
Вчера се опитахме да разгледаме една планетна система: как тя е зависима от различните духовни същества на трите разположени така да се каже една над друга йерархии, като се постарахме да опишем в течение на досегашните сказки. Ние добихме една представа за това, което взема участие в една планета, и видяхме, как планетата получава своята форма, следователно своята затворена форма, чрез това, че в това действуват Духовете на Формата.
По-нататък видяхме, как вътрешният живот, вътрешната подвижност на планетата е едно действие на дейността на Духовете на Движението.
Онова, което можем да наречем най-нисшето съзнание на планетата, което можем да сравним със съзнанието, което при човека съществува в неговото астрално тяло, него трябва да припишем на Духовете на Мъдростта. Онези им импулси, благодарение на които планетата не стои неподвижна в пространството, а променя своето място в пространството ние трябва да припишем на Духовете на Волята или Престолите. Това което включва планетата в цялата нейна система, благодарение на което тя така да се каже не върви по своя собствен път, а импулсите да нейните движения са в съзвучие с импулсите на движенията на цялата планетна система, на която тя принадлежи, следователно това, което регулира отделното движение на една планета във връзка с цялата планетна система, то е едно действие на Херувимите. И най-после онова, което можем да нарече вътрешен душевен живот на планетата, чрез което планетата влиза така да се каже във връзка с другите небесни тела, както със своя говор човекът влиза въз връзка с другите хора, това ние приписваме на Серафимите. Така щото ние трябва да виждаме в планетата една съвкупност, в която онова, което идва от Духовете на Формата, съществува само като един вид ядка, като един вид ядро; напротив за всяка планета се получава нещо като един вид духовна атмосфера, бихме могли също да кажем като един вид аура, в която живеят духовете на двете по-висши йерархии, които са над Духовете на Формата.
към текста >>
Това което включва планетата в цялата нейна система, благодарение на което тя така да се каже не върви по своя собствен път, а импулсите да нейните движения са в съзвучие с импулсите на движенията на цялата планетна система, на която тя принадлежи, следователно това, което регулира отделното движение на една планета във връзка с цялата планетна система, то е едно
действие
на Херувимите.
Вчера се опитахме да разгледаме една планетна система: как тя е зависима от различните духовни същества на трите разположени така да се каже една над друга йерархии, като се постарахме да опишем в течение на досегашните сказки. Ние добихме една представа за това, което взема участие в една планета, и видяхме, как планетата получава своята форма, следователно своята затворена форма, чрез това, че в това действуват Духовете на Формата. По-нататък видяхме, как вътрешният живот, вътрешната подвижност на планетата е едно действие на дейността на Духовете на Движението. Онова, което можем да наречем най-нисшето съзнание на планетата, което можем да сравним със съзнанието, което при човека съществува в неговото астрално тяло, него трябва да припишем на Духовете на Мъдростта. Онези им импулси, благодарение на които планетата не стои неподвижна в пространството, а променя своето място в пространството ние трябва да припишем на Духовете на Волята или Престолите.
Това което включва планетата в цялата нейна система, благодарение на което тя така да се каже не върви по своя собствен път, а импулсите да нейните движения са в съзвучие с импулсите на движенията на цялата планетна система, на която тя принадлежи, следователно това, което регулира отделното движение на една планета във връзка с цялата планетна система, то е едно действие на Херувимите.
И най-после онова, което можем да нарече вътрешен душевен живот на планетата, чрез което планетата влиза така да се каже във връзка с другите небесни тела, както със своя говор човекът влиза въз връзка с другите хора, това ние приписваме на Серафимите. Така щото ние трябва да виждаме в планетата една съвкупност, в която онова, което идва от Духовете на Формата, съществува само като един вид ядка, като един вид ядро; напротив за всяка планета се получава нещо като един вид духовна атмосфера, бихме могли също да кажем като един вид аура, в която живеят духовете на двете по-висши йерархии, които са над Духовете на Формата.
към текста >>
Следователно когато търсим истинското място, от което действуват Духовете на Формата както Духът на Сатурн така и Духът на Юпитер, както и този на Марс, също и Духът на Формата, който отговаря на Земята, когато търсим точката на
действие
, изходната точка, от която действуват тези Духове на Формата, ние я намираме в Слънцето.
А сега възниква въпросът: къде се намира всъщност духът на формата, който отговаря на Сатурн, или този, който отговаря на Юпитер, този на Марс? Ако искаме да говорим за едно място, на което се намират тези Духове, къде е това място? О, не може да се говори в обикновения смисъл на дума ма върху това, а можем само да кажем: тези духовни същества, които наричаме Духове на Формата, действуват като сили в етерната субстанция, която вече споменах; обаче всички те имат един общ център, и този общ център не е нищо друго, освен Слънцето.
Следователно когато търсим истинското място, от което действуват Духовете на Формата както Духът на Сатурн така и Духът на Юпитер, както и този на Марс, също и Духът на Формата, който отговаря на Земята, когато търсим точката на действие, изходната точка, от която действуват тези Духове на Формата, ние я намираме в Слънцето.
Това значи, тези Духове на Формата, които отговарят на нашите планети, са един вид колегиум, един комитет от Духове, който има своето седалище в Слънцето и разграничава от Слънцето определени етерни субстанции, етерни маси, така че се ражда това, което сега нарекохме "окултен Сатурн", "окултен Юпитер" и т.н. А сега нека се запитаме: какво би било положението, ако биха действували само тези Духове на Формата?
към текста >>
На периферията действува от мировото пространство навътре един анормален Дух на Формата, който се е откъснал от съществата на нормалните Духове на Формата; и чрез съвместното
действие
на това, което действува от мировото пространство навътре, и на това, което действува от Слънцето навън, се ражда едно вгъване навътре, едно вдълбаване навътре, което накрая се превръща в едно действително отделяне, откъсване: и това е физическият Сатурн.
Както при съществата на третата йерархия намираме луциферическите духове, които за добиването на онази вътрешна самостоятелност, за онзи самостоятелен душевен живот се откъсват от духовната субстанция на по-висшите Йерархии, така също намираме, че сред категорията на Духовете на Формата има такива, които се откъсват, които не вървят в крак с останалото развитие на Духовете на Формата, а които минават през едно собствено развитие. Тези Духове на Формата се противопоставят на нормалните Духове на Формата, застават срещу тях. Да предположим, че в точката С бихме имали центъра на духовния колегиум на Духовете на Формата; онзи дух на формата, който действува върху Сатурн би предизвикал тази етерна сфера, така щото чрез този дух на формата би се родила една такава сплескана сфера /виж рисунката/. В една друга точка на тази етерна сфера действува срещуположно на този Дух на Формата, който действува от центъра на Слънцето, бунтовникът, който е един вид луциферически Дух на Формата, той действува срещу него от вън. Така че имаме нормалния Дух на Формата действуващ от Слънцето навън, центрофугално, той произвежда окултния Сатурн, който трябва да бъде считан като една мощна етерна сфера с центъра в Слънцето.
На периферията действува от мировото пространство навътре един анормален Дух на Формата, който се е откъснал от съществата на нормалните Духове на Формата; и чрез съвместното действие на това, което действува от мировото пространство навътре, и на това, което действува от Слънцето навън, се ражда едно вгъване навътре, едно вдълбаване навътре, което накрая се превръща в едно действително отделяне, откъсване: и това е физическият Сатурн.
Така щото трябва да си представим, че там, където окото вижда физическата планета Сатурн, действуват съвместно две сили; едната, нормална сила на Духа на Формата, която действува от Слънцето навън, и срещу нея, в определена точка, отцепеният дух на формата, чрез това там се ражда едно вгъване, едно вдълбаване навътре, етерът се вгъва на вътре и това вгъване, него физическото око вижда като физическия Сатурн. Същото се от нася и за физическия Юпитер, за физическия Марс.
към текста >>
В действителност на мястото, на което във физическата астрономия е поставена една планета, има едно съвместно
действие
на две сили, и само благодарение на това, че в действителност там съществува едно голямо, мощно, етерно небесно тяло, което чрез една действуваща противоположна си ла получава една дупка, една вдлъбнатост на едната страна, чрез това се ражда илюзията на физическата планета.
При този особен пример виждате, как всъщност в отделните случаи възниква това, което наричаме майя, илюзия, великата илюзия.
В действителност на мястото, на което във физическата астрономия е поставена една планета, има едно съвместно действие на две сили, и само благодарение на това, че в действителност там съществува едно голямо, мощно, етерно небесно тяло, което чрез една действуваща противоположна си ла получава една дупка, една вдлъбнатост на едната страна, чрез това се ражда илюзията на физическата планета.
Защото в действителност тук имаме всъщност работа с една вдлъбнатост и съвсем точно положението би трябвало да бъде описано първо така: Духовете на Формата разтегнаха етерната субстанция, разшириха я действувайки от Слънцето;
към текста >>
Така щото на най-външния край, там, където действуват съвместно Духовете на Формата, където се образува една планета, имаме не само тези Духове на Формата, а там постоянно се разиграва нещо така, че от Слънцето изхожда
действие
то на нормалните, йерархии, а отвън навътре
действие
то на анормалните, на разбунтувалите се йерархии.
В нашата планетна система, както произлиза от целия дух на досегашните разглеждания, Духовете на Формата имат помощници. Те установяват границите, както току що описахме. Обаче над Духовете на Формата стоят Духовете на Движението, над тези последните Духовете на Мъдростта, над тях Духовете на Волята, над тези Духовете на Хармонията /Херувимите/ и над Херувимите Серафимите. За всички тези духовни Същества съществуват също такива, които можем да сравним с това, което описахме като луциферически духове.
Така щото на най-външния край, там, където действуват съвместно Духовете на Формата, където се образува една планета, имаме не само тези Духове на Формата, а там постоянно се разиграва нещо така, че от Слънцето изхожда действието на нормалните, йерархии, а отвън навътре действието на анормалните, на разбунтувалите се йерархии.
към текста >>
Серафимите и Херувимите, това са онези йерархии, които принадлежат също така към цялото
действие
на силите тук, както Духовете на Формата.
Серафимите и Херувимите, това са онези йерархии, които принадлежат също така към цялото действие на силите тук, както Духовете на Формата.
Те имат задачата да пренесат от центъра на планетната система, от центъра на Слънцето навън това, което е сила на Светлината. Като стават носители на Светлината Съществата на по-висшите йерархии, Херувимите и Серафимите, имат към Светлината същото отношение, каквото Духовете на Формата имат към етерната субстанция. Както силите на нормалните Духове на Формата отиват навън и срещуположно на тях действуват анормалните Духове на Формата и чрез това се ражда една вдлъбнатост, една дупка, така действуват също Силите, които носят Светлината, изпълвайки цялото етерно пространство; обаче там срещу тях действуват анормалните духове /точката а на рисунката/, така че планетата задържа светлината. Както задържа Силите на Духовете на Формата, така за държа тя и Светлината, отразява я обратно и с това се явява като един рефлектор, като един отразител на Светлината, която Духовете, които наричаме Херувими и Серафими, и изпращат от Слънцето. Ето защо планетите нямат също никаква собствена светлина, защото силата на светлината която биха получили като същества, ако биха се отворили спрямо нормалните Херувими и Серафими, те задържат за себе си, защото се обвиват, отделят се, откъсват се от цялото.
към текста >>
Това, което хората наричат материален свят, е съвместното
действие
на сили на духовния свят.
Това, което можем да наблюдаваме в света на звездите, е пред окултния поглед нещо съвършено различно от това, което се представя за физическата астрономия. Това, което съществува за тази последната, не е именно нищо друго, освен описанието на една майя, на една илюзия, и истината се намира едва зад тази майя, за щото истината е, че материалния свят е духовният свят. в действителност материалният свят не съществува.
Това, което хората наричат материален свят, е съвместното действие на сили на духовния свят.
към текста >>
Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на
действие
се простират върху цялата мирова мисъл.
При никой експеримент, който се прави, не би трябвало да се забравят определени условия. Онзи, който забравя условията, без които не може да се роди един експеримент, той не описва правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Ако пропуснете някое важно условие, Вие не описвате правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Обаче главното условие при раждането на тази планетна система е, че господин учителят стои там и върти капката олио, иначе не би се родило всичко това, което се показва. Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса.
Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл.
Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела. Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това. Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда. Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност. Така това, което окото вижда, не е нищо друго всъщност, освен отразената светлина, която е отразена чрез това, че Серафимите и Херувимите изпращат в мировото пространство светлината на Слънцето, и че срещу тези Същества се хвърлят насреща така да се каже луциферическите Серафими и Херувими, които вгъват, вдълбават в субстанцията на слънчевата светлина на вън тъмнина, понеже откъсват светлината във вътрешността и ангажират за планетата една собствена светлина.
към текста >>
Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно
действие
и взаимо
действие
на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда.
Обаче главното условие при раждането на тази планетна система е, че господин учителят стои там и върти капката олио, иначе не би се родило всичко това, което се показва. Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса. Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл. Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела. Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това.
Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда.
Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност. Така това, което окото вижда, не е нищо друго всъщност, освен отразената светлина, която е отразена чрез това, че Серафимите и Херувимите изпращат в мировото пространство светлината на Слънцето, и че срещу тези Същества се хвърлят насреща така да се каже луциферическите Серафими и Херувими, които вгъват, вдълбават в субстанцията на слънчевата светлина на вън тъмнина, понеже откъсват светлината във вътрешността и ангажират за планетата една собствена светлина.
към текста >>
136.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Така ние се опитахме да вървим по един вътрешен, така да се каже по един мистично-езотеричен път, за да добием един вид представа, един вид чисто духовно-душевна представа върху характера на Съществата на по-висшите йерархии, така да се каже да проникнем от вътре навън и да покажем, как чрез съвместното
действие
на една двойственост в йерархиите на същинските нормални Същества на йерархиите и на луциферическите Същества на йерархиите възникват видимите за сетивата форми на звездите.
От изнесените до сега сказки ще сте разбрали, че когато насочим поглед в планетната система, когато въобще насочваме поглед в звездното небе, ние имаме всъщност за физическия поглед само една майя, една илюзия пред себе си, една велика илюзия, и че стигаме до действителността едвам тогава, когато постепенно си създадем познания върху това, какво действува като духовни Същества в тези различни небесни тела. До сега за нашето разглеждане трябваше да се постараем да се запознаем с отделните духовни Същества, които действуват в мировото пространство, в звездните системи; с други думи: трябваше първо да се постараем да се запознаем с различните същества на трите стоящи над човека йерархии. Вие забелязахте, обични приятели, че досега ние се приближихме до Съществата на тези йерархии, като навсякъде посочихме пътищата, по които окултното съзнание действително прониква до един вид възприятие, до един вид схващане на тези Същества, които в свръхсетивния свят стоят непосредствено или посредствено по-високо от човека.
Така ние се опитахме да вървим по един вътрешен, така да се каже по един мистично-езотеричен път, за да добием един вид представа, един вид чисто духовно-душевна представа върху характера на Съществата на по-висшите йерархии, така да се каже да проникнем от вътре навън и да покажем, как чрез съвместното действие на една двойственост в йерархиите на същинските нормални Същества на йерархиите и на луциферическите Същества на йерархиите възникват видимите за сетивата форми на звездите.
Преди да пристъпим по-нататък в окултно-езотерично-мистичното разглеждане, в днешната сказка бих искал да потърся от една друга страна а именно от страната, която е дадена на обикновеното съзнание пътя, който след това отново се съединява с пътищата, по които вървяхме в предидущите сказки. Във всеки случай ние ще трябва да се позовем на някои неща, изнесени в миналите часове, когато разглеждаме този повече външен път, който изхожда от съществуващите за обикновеното съзнание факти.
към текста >>
Следователно ние трябвало всъщност да покажем това редуване на Съществата на йерархиите, защото всичко, което изхожда от тези йерархии като сили, като форми на
действие
, е възприемаемо при цялото явление на човека върху една планета.
Следователно ние трябвало всъщност да покажем това редуване на Съществата на йерархиите, защото всичко, което изхожда от тези йерархии като сили, като форми на действие, е възприемаемо при цялото явление на човека върху една планета.
Както ни учи окултният поглед, че цялата тази система от Същества има работа с планетата Земя, по същия начин една подобна система има работа с други планети. Когато с всички намиращи се на негово разположение средства човекът насочва окултния поглед към другите планети на нашата планетна система, тогава той намира, че същите опитности, които имаме, когато като хора се приближаваме до Серафимите или Херувимите или Престолите ние ги имаме също и по отношение на другите планети. С други думи: всичко, което ви описах като необходимо, за да се издигне човек до едно същество на Серафимите, до едно същество на Херувимите, до едно същество на Престолите, всичко, което той трябва да направи, за да се издигне до тези духове, доколкото те съдействуват, сътрудничат в процесите на планетата Земя, ние намираме всичко това, когато насочваме да речем погледа, окултния поглед върху Сатурн или върху една друга планета. Точно по същия начин трябва да постъпим надолу до Духовете на Движението. Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта: до тук за отделните планети на нашата планетна система резултатът на окултното наблюдение е напълно същият, независимо от това, дали насочваме наблюдението към Марс, към Юпитер, към Меркурий или към Венера; когато обгърнете с поглед работите на Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, навсякъде ще намерите същите резултати.
към текста >>
На против, ние не ще намерим същите резултати, когато обгърнем с поглед за другите планети на нашата система това, което произхожда като форми на
действие
от Духовете на Движението и от Духовете на Формата.
Както ни учи окултният поглед, че цялата тази система от Същества има работа с планетата Земя, по същия начин една подобна система има работа с други планети. Когато с всички намиращи се на негово разположение средства човекът насочва окултния поглед към другите планети на нашата планетна система, тогава той намира, че същите опитности, които имаме, когато като хора се приближаваме до Серафимите или Херувимите или Престолите ние ги имаме също и по отношение на другите планети. С други думи: всичко, което ви описах като необходимо, за да се издигне човек до едно същество на Серафимите, до едно същество на Херувимите, до едно същество на Престолите, всичко, което той трябва да направи, за да се издигне до тези духове, доколкото те съдействуват, сътрудничат в процесите на планетата Земя, ние намираме всичко това, когато насочваме да речем погледа, окултния поглед върху Сатурн или върху една друга планета. Точно по същия начин трябва да постъпим надолу до Духовете на Движението. Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта: до тук за отделните планети на нашата планетна система резултатът на окултното наблюдение е напълно същият, независимо от това, дали насочваме наблюдението към Марс, към Юпитер, към Меркурий или към Венера; когато обгърнете с поглед работите на Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, навсякъде ще намерите същите резултати.
На против, ние не ще намерим същите резултати, когато обгърнем с поглед за другите планети на нашата система това, което произхожда като форми на действие от Духовете на Движението и от Духовете на Формата.
към текста >>
Така щото изходната точка на
действие
то на тези Същества се намира фактически в Слънцето.
Сега можем също да насочим окултно школувания поглед върху самото Слънце, върху неподвижната звезда. Когато искаме да познаем самата неподвижна звезда в нейната същност, трябва да внимаваме, да не примесваме в наблюдението на неподвижната звезда онова, което всъщност има значение не за неподвижната звезда, а за заобикалящите я планети. Нека се разберем добре! Завчера изнесохме, как всъщност всички тези Същества на по-висшите йерархии до Духовете на Формата, следователно започвайки от Серафимите и стигайки до Духовете на Формата, действуват в мировата система като един вид колегиум, който има своето седалище на Слънцето.
Така щото изходната точка на действието на тези Същества се намира фактически в Слънцето.
Когато следователно днес казахме, че например Марс има своите собствени Духове на Формата, също Юпитер, също така и Земята, тогава, говорейки образно /по отношение на тези висши отношения всичко е повече или по-малко образ/ ние трябва тогава да си представим, че наистина седалището, точката, от която действуват Духовете на Формата отговарящи на планетата Марс, на тези отговарящи на планетата Юпитер и т.н. се намира винаги на Слънцето, в неподвижната звезда, че те действуват именно от там.., обаче на Духовете на Формата, които действуват върху Марс, този ресор им е даден от Слънцето: те действуват върху Марс от слънцето други върху Земята, други върху Юпитер като Духове на Формата. Това, което те вършат по този начин, е една дейност, която в полза на системата. Обаче сега ние не питаме: какво става от Слънцето от неподвижната звезда за планетите? А: какво става вътре в областта на неподвижната звезда за нейните собствени същества, за собственото развитие на съществата върху неподвижната звезда?
към текста >>
Когато окултният поглед бъде насочен върху Луната, която се върти около нашата Земя, какви форми на
действие
намира той?
Но в планетната система остават още две небесни тела: луните и кометите. И въпросът е сега: как се представят за окултния поглед тези два вида небесни тела?
Когато окултният поглед бъде насочен върху Луната, която се върти около нашата Земя, какви форми на действие намира той?
към текста >>
Но също когато се издигнем от човека нагоре до онези същества, които нарекохме най-близките духовни ръководители на човека, за които говорихме в редицата на съществата на по-висшите йерархии като Ангели, и тогава не намираме тяхната еволюция, еволюцията на Ангелите на Луната; ние не намираме никакви форми на
действие
, никакви сили, които да изхождат от Луната като
действие
на Ангелите.
Окултният поглед не може да открие нищо с тези две форми на развитието. С това аз съвсем не искам да кажа само нещо външно което би било действително една тривиалност -, не искам да кажа, че по Луната не ходят никакви въплътени във физически тела хора или животни, каквито съществуват на Земята; а когато прави едно такова изказване, окултистът разбира нещо съществено друго. Би могло напълно да бъде така, че на някое небесно тяло би могло да съществува нещо подобно като по-висшите членове на човешкото същество /човешкото Аз или човешкото астрално тяло/ при други условия и да изминава там своето развитие, без да бъде въплътено в човешко тяло от плът или в етерно тяло. Би могло да се предположи и такива отношения съществуват напълно -, би могло да се предположи, че следователно би могло да става едно развитие в духовен смисъл, например на Луната, без външното въплъщение, външният израз на съществата да бъде такъв, какъвто е този на земните хора; но съвсем не е такъв случаят. На Луната не става нещо като една човешка история, като едно човешко развитие на същества, които биха били подобни душевно на човека или на нашите животни.
Но също когато се издигнем от човека нагоре до онези същества, които нарекохме най-близките духовни ръководители на човека, за които говорихме в редицата на съществата на по-висшите йерархии като Ангели, и тогава не намираме тяхната еволюция, еволюцията на Ангелите на Луната; ние не намираме никакви форми на действие, никакви сили, които да изхождат от Луната като действие на Ангелите.
Ние охарактеризирахме почти с точност това, което тези същества вършат за човека на Земята. Такова едно действие не става от Луната. Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или животинско действие, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите. Когато обгърнем с поглед по-нататък силите, с които Архангелите водят напред човешкото развитие, когато насочим окултния поглед върху Луната, ние откриваме по странен начин, че тези сили съществуват там: окултният поглед намира на луната като действуващи същите сили, които то намира там, където в земното развитие констатира, как един народ е ръководен от един специален Дух на Народа, от един Архангел. Архангелът, който ръководи духовно живота на народа, съществува на Луната в неговите характерни особености, той ни говори, когато насочваме окултния поглед върху Луната.
към текста >>
Такова едно
действие
не става от Луната.
Би могло напълно да бъде така, че на някое небесно тяло би могло да съществува нещо подобно като по-висшите членове на човешкото същество /човешкото Аз или човешкото астрално тяло/ при други условия и да изминава там своето развитие, без да бъде въплътено в човешко тяло от плът или в етерно тяло. Би могло да се предположи и такива отношения съществуват напълно -, би могло да се предположи, че следователно би могло да става едно развитие в духовен смисъл, например на Луната, без външното въплъщение, външният израз на съществата да бъде такъв, какъвто е този на земните хора; но съвсем не е такъв случаят. На Луната не става нещо като една човешка история, като едно човешко развитие на същества, които биха били подобни душевно на човека или на нашите животни. Но също когато се издигнем от човека нагоре до онези същества, които нарекохме най-близките духовни ръководители на човека, за които говорихме в редицата на съществата на по-висшите йерархии като Ангели, и тогава не намираме тяхната еволюция, еволюцията на Ангелите на Луната; ние не намираме никакви форми на действие, никакви сили, които да изхождат от Луната като действие на Ангелите. Ние охарактеризирахме почти с точност това, което тези същества вършат за човека на Земята.
Такова едно действие не става от Луната.
Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или животинско действие, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите. Когато обгърнем с поглед по-нататък силите, с които Архангелите водят напред човешкото развитие, когато насочим окултния поглед върху Луната, ние откриваме по странен начин, че тези сили съществуват там: окултният поглед намира на луната като действуващи същите сили, които то намира там, където в земното развитие констатира, как един народ е ръководен от един специален Дух на Народа, от един Архангел. Архангелът, който ръководи духовно живота на народа, съществува на Луната в неговите характерни особености, той ни говори, когато насочваме окултния поглед върху Луната. Когато обгърнем с поглед същността на онези духовни същества, които наричаме Архаи или Духове на Времето, на онези същества, които поемат земното развитие от една епоха в друга и го ръководят по-нататък, например от Египетската Култура до Гръцката Култура или от Гръцката Култура до нашата настояща Култура -, когато си създадем едно окултно виждане за силите, които царуват при ръководенето на развитието от Духовете на Времето, тогава намираме същата характерна форма, същия характерен вид сили, когато разглеждаме това, което ни гледа от Луната. Следователно както за планетата можахме да назовем като нейна сфера съществата на духовните йерархии до Духовете на Формата, така също на Луната можем да теглим една граница и да кажем: сферата на Луната се простира до областта на Архангелите надолу.
към текста >>
Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или животинско
действие
, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите.
Би могло да се предположи и такива отношения съществуват напълно -, би могло да се предположи, че следователно би могло да става едно развитие в духовен смисъл, например на Луната, без външното въплъщение, външният израз на съществата да бъде такъв, какъвто е този на земните хора; но съвсем не е такъв случаят. На Луната не става нещо като една човешка история, като едно човешко развитие на същества, които биха били подобни душевно на човека или на нашите животни. Но също когато се издигнем от човека нагоре до онези същества, които нарекохме най-близките духовни ръководители на човека, за които говорихме в редицата на съществата на по-висшите йерархии като Ангели, и тогава не намираме тяхната еволюция, еволюцията на Ангелите на Луната; ние не намираме никакви форми на действие, никакви сили, които да изхождат от Луната като действие на Ангелите. Ние охарактеризирахме почти с точност това, което тези същества вършат за човека на Земята. Такова едно действие не става от Луната.
Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или животинско действие, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите.
Когато обгърнем с поглед по-нататък силите, с които Архангелите водят напред човешкото развитие, когато насочим окултния поглед върху Луната, ние откриваме по странен начин, че тези сили съществуват там: окултният поглед намира на луната като действуващи същите сили, които то намира там, където в земното развитие констатира, как един народ е ръководен от един специален Дух на Народа, от един Архангел. Архангелът, който ръководи духовно живота на народа, съществува на Луната в неговите характерни особености, той ни говори, когато насочваме окултния поглед върху Луната. Когато обгърнем с поглед същността на онези духовни същества, които наричаме Архаи или Духове на Времето, на онези същества, които поемат земното развитие от една епоха в друга и го ръководят по-нататък, например от Египетската Култура до Гръцката Култура или от Гръцката Култура до нашата настояща Култура -, когато си създадем едно окултно виждане за силите, които царуват при ръководенето на развитието от Духовете на Времето, тогава намираме същата характерна форма, същия характерен вид сили, когато разглеждаме това, което ни гледа от Луната. Следователно както за планетата можахме да назовем като нейна сфера съществата на духовните йерархии до Духовете на Формата, така също на Луната можем да теглим една граница и да кажем: сферата на Луната се простира до областта на Архангелите надолу. */виж рис. 1/
към текста >>
137.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно
действие
на Съществата на йерархиите, за което говорихме.
Може би онова, което трябваше да бъде казано по този начин, ще стане по-ясно, ако споменем следното. Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите. Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество? Когато отговорим на този въпрос, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано. Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа.
Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме.
Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии. А това значи, че, за тези Същества, за Ангелите, цялата космическа система би се явила като един сбор от духовни дейности. Да, как биха се явили за едно такова същество нашите видими за нашите очи планетни другите небесни тела? Ние трябва да говорим за тези неща поради това, защото въобще не бихме могли да говорим за целия свръхсетивен свят, който стои на основата на планетната система, или на небесната система, на Космоса, ако не бихме могли да се пренесем чрез окултно обучение така да се каже изкуствено в начина, по който едно такова същество вижда света. Защото да бъде човек ясновидец това не значи нищо друго, освен той да предизвика в себе си възможността да вижда света така, както едно такова същество вижда света.
към текста >>
И когато оставим да действува върху нас това, което започва сега да ни разказва за едно минало, тогава впечатлението ни казва: ако това, което всъщност се явява пред нашия окултен поглед, както то се явява тук, би действувало, ако то не би било парализирано чрез други неща в неговия начин на
действие
, тогава чрез съседството на това, което възприемаме като Луна, нашата Земя въобще не би съществувала в нейната настояща форма.
Искаме да разгледаме нещата още по-точно като се опитаме да разгледаме един конкретен пример. Когато наблюдаваме нашата земна луна, тогава ясновидското съзнание, което се е абстрахирало от всичко друго и наблюдава само Луната, има особеното впечатление, че външната физическа Луна изчезва и на нейно място се явява това, което прави едно впечатление, каквото имаме по отношение на един възпоменателен образ. Ние имаме впечатлението, че това, което иначе се явява на физическите очи което естествено съществува физически, обаче всичко физическо е именно майя, всъщност ни разказва за впечатлението от едно минало, както и възпоменателната представа ни разказва за едно минало.
И когато оставим да действува върху нас това, което започва сега да ни разказва за едно минало, тогава впечатлението ни казва: ако това, което всъщност се явява пред нашия окултен поглед, както то се явява тук, би действувало, ако то не би било парализирано чрез други неща в неговия начин на действие, тогава чрез съседството на това, което възприемаме като Луна, нашата Земя въобще не би съществувала в нейната настояща форма.
Луната ни разказва нещо за окултното съзнание, което не би трябвало да стане както то се представя, ако нашият земен живот въобще би трябвало да бъде възможен. Ако онова, което ни се представя тук, не би било парализирано бих могъл да кажа чрез други неща, тогава чрез това, което самата планета ни разказва по отношение на Луната, човекът например не би бил никак възможен в неговия настоящ живот. Напротив настоящият животински живот на Земята, също растителният живот и действието сред минералния свят не биха били особено възпрепятствува ни. Обаче определени същества от животинското и растителното царство биха имали други форми това ние познаваме непосредствено чрез силите, които действуват върху нас с пълна сила от Луната надолу, обаче по същество животинският и растителен живот биха били възможни върху нашата Земя, не обаче и човешкият живот. Следователно когато Луната застава по този начин пред нас, тя ни разказва за едно състояние, което, ако то би било действено, би изключило човешкия живот от Земята.
към текста >>
Напротив настоящият животински живот на Земята, също растителният живот и
действие
то сред минералния свят не биха били особено възпрепятствува ни.
Когато наблюдаваме нашата земна луна, тогава ясновидското съзнание, което се е абстрахирало от всичко друго и наблюдава само Луната, има особеното впечатление, че външната физическа Луна изчезва и на нейно място се явява това, което прави едно впечатление, каквото имаме по отношение на един възпоменателен образ. Ние имаме впечатлението, че това, което иначе се явява на физическите очи което естествено съществува физически, обаче всичко физическо е именно майя, всъщност ни разказва за впечатлението от едно минало, както и възпоменателната представа ни разказва за едно минало. И когато оставим да действува върху нас това, което започва сега да ни разказва за едно минало, тогава впечатлението ни казва: ако това, което всъщност се явява пред нашия окултен поглед, както то се явява тук, би действувало, ако то не би било парализирано чрез други неща в неговия начин на действие, тогава чрез съседството на това, което възприемаме като Луна, нашата Земя въобще не би съществувала в нейната настояща форма. Луната ни разказва нещо за окултното съзнание, което не би трябвало да стане както то се представя, ако нашият земен живот въобще би трябвало да бъде възможен. Ако онова, което ни се представя тук, не би било парализирано бих могъл да кажа чрез други неща, тогава чрез това, което самата планета ни разказва по отношение на Луната, човекът например не би бил никак възможен в неговия настоящ живот.
Напротив настоящият животински живот на Земята, също растителният живот и действието сред минералния свят не биха били особено възпрепятствува ни.
Обаче определени същества от животинското и растителното царство биха имали други форми това ние познаваме непосредствено чрез силите, които действуват върху нас с пълна сила от Луната надолу, обаче по същество животинският и растителен живот биха били възможни върху нашата Земя, не обаче и човешкият живот. Следователно когато Луната застава по този начин пред нас, тя ни разказва за едно състояние, което, ако то би било действено, би изключило човешкия живот от Земята.
към текста >>
При едно такова сравнение ще образувате едно средно аритметично и от съвместното
действие
на Вашите две паметни представи ще предизвикате нещо съвършено ново като представи.
Представете си, че си спомняте за нещо, което се преживяли във Вашата 18-годишна възраст, и че си казвате: "На моята 18-годишна възраст аз възприех по отношение на това преживяване една гледна точка, за която бях зрял тогава. Може би нещата ще ми станат по-ясни, ако си спомня още едно друго преживяване. Аз преживях върху същия факт, за който си спомних, нещо на моята 25-годишна възраст. Искам да сравня едно с друго двете впечатления." Опитайте се да си изясните, какво добивате с това в живота, когато сравните едни с другите същите неща, които в живота са разделени едни от други. Тогава получавате едно впечатление, при което постоянно едното осветлява другото.
При едно такова сравнение ще образувате едно средно аритметично и от съвместното действие на Вашите две паметни представи ще предизвикате нещо съвършено ново като представи.
Така трябва да постъпи ясновидецът, когато е успял да получи впечатленията чрез ясновиждащия поглед да речем от Марс , от Меркурий, от Венера, от Юпитер и т.н. И сега той не трябва да разглежда тези отделни впечатления като такива, а трябва да ги сравни едни с други, да ги остави да действуват едни върху други, да ги доведе в отношение едни с други. Когато извърши една такава работа, той отново получава впечатлението: с това, което е добил чрез сравнението на тези впечатления, той отново има нещо като една възпоменателна представа на планетната система пред себе си. Това отново не е никакво състояние, което е възможно в настоящето, а едно състояние, което трябва да е било възможно в миналото; защото то се изразява като нещо, което по същия начин, както преди това описах за лунното състояние, е причина за онова, което сега съществува в планетната система. Само че това впечатление, което се получава по този начин, има действително обширни особености, обширни качества.
към текста >>
Обаче това злато е било до бито само от наносна почва, само от това, което водата е нанесла в речния пясък, и цялата сила, която това наносно злато има, беше съчетана в такава форма /сега се явява символът/ във формата на талисман и
действие
то на този талисман върху Кримхилда е произвеждало силите, чрез които тя можела да лекува болни и тем подобни.
Един тълкувател казваше, че съкровището на Нибелунгите трябва да означава това, друг пък, че то означавало онова. Признавам, че това, което се изнася в тази връзка, действува понякога извънредно остроумно като често пъти съкровището на Нибелунгите се обяснява като символ на това или онова духовно естество. Обаче трябва да признаем, че първо е извънредно трудно и въобще трудно да се лекуват болни чрез един символ; второ, че един символ не може да бъде скрит пред някого, следователно също и пред Кримхилда, като той бъде хвърлен в реката Рейн, поне аз не мога да си представя, че един символ от рода на тези, които обясняват някои тълкуватели, може да бъде потопен в реката Рейн. Въобще трудно мога да си представя, че някому може да бъде отнето нещо, което може да бъде обяснено само символично. Разбира се този, който познава нещата, знае, че се е касаело за нещо твърде особено, за нещо, което днес бихме могли да наречем един талисман, един напълно физически талисман, който обаче е бил изработен по такъв начин, че целият е бил съставен само от злато.
Обаче това злато е било до бито само от наносна почва, само от това, което водата е нанесла в речния пясък, и цялата сила, която това наносно злато има, беше съчетана в такава форма /сега се явява символът/ във формата на талисман и действието на този талисман върху Кримхилда е произвеждало силите, чрез които тя можела да лекува болни и тем подобни.
Този талисман Хаген можа действително да скрие от нея и да не и покаже по-късно мястото, където го е скрил. Тук имаме работа фактически с един физически предмет, с един напълно реален физически предмет, който е притежавал окултни сили благодарение на особения начин, по който е бил изработен. Аз приведох това само като един пример, за да Ви покажа, как понякога се разбират такива неща в древните писания. Така също трябва да вземем буквално израза: Да бъде видяно Слънцето по среднощ. Следователно можем да получим от Слънцето окултното впечатление най-добре, когато не се оставяме да бъдем смущавани от физическото впечатление, т.е.
към текста >>
Всичко, което изнесох до сега, бе изнесено с целта да завърши с едно цялостно описание на начините на
действие
на духовните същества в небесните тела.
А сега нека се отклоним за малко от планетната система.
Всичко, което изнесох до сега, бе изнесено с целта да завърши с едно цялостно описание на начините на действие на духовните същества в небесните тела.
Обаче тъй като небесните тела са съставени така да се каже от природните царства, ние трябва да си съставим сега, поне приблизително, една представа върху най-близкото състояние на нещата, което се получава за окултния поглед, когато оставим да действуват върху нас отделните природни царства.
към текста >>
Нещо друго е, когато окултният поглед търси за животното това, което за човека се проявява вече във физическия свят, в цялото
действие
и целите постъпки на човека: Аза.
Аз намерих даже в теософски книги, че там много се говори за израза "Логос", обаче не намерих, че с този израз се предизвикват всъщност пред стави за това, което Логосът е действително. Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват. Защото с това, че споменатите писатели разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде конкретно, не може да започне нищо. Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно. Следователно не е добре да постъпва ме с абстракции, за да предизвикаме представи, когато говорим за неща, които излизат вън от физическата област на човека.
Нещо друго е, когато окултният поглед търси за животното това, което за човека се проявява вече във физическия свят, в цялото действие и целите постъпки на човека: Аза.
към текста >>
138.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Днес искаме да си припомним накратко, как това е било изпълнено, защото се явява необходимо да осветлим още по-точно тези неща, които съставляват една съществена част на нашата тема; Защото, те ще ни доведат до това, в което нашите сказки трябва да достигнат своята върхова точка: до едно обхващане на живото съвместно
действие
на съществата на различните йерархии и на техните потомци в небесните тела и природните царства.
В нашето последно разглеждане обърнахме намеквайки вниманието, върху това, какво е отношението на духовните сили, които действуват в съществата на природните царства на Земята, към това, което виждаме във външния свят.
Днес искаме да си припомним накратко, как това е било изпълнено, защото се явява необходимо да осветлим още по-точно тези неща, които съставляват една съществена част на нашата тема; Защото, те ще ни доведат до това, в което нашите сказки трябва да достигнат своята върхова точка: до едно обхващане на живото съвместно действие на съществата на различните йерархии и на техните потомци в небесните тела и природните царства.
Ние обяснихме, че при човека и четирите членове на неговото същество действуват на физическото поле:
към текста >>
До сега можахме да кажем само, че окултният поглед, който се издига до първия намиращ се над нас свръхсетивен свят, не намира при животното във физическия свят това, което още намира при човека във физическия свят: Аза, а това, което при човека наричаме Аз, то може да бъде намерено за животно то на астралното поле, в свръхсетивния свят и има там опорната точка на своето
действие
.
Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът. По-нататък показахме, че при животното на физическото поле действуват главно неговите три члена: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, а напротив груповият аз се намира и действува на астралното поле. По -нататък видяхме, че при растенията на физическото поле действуват физическото тяло и етерното тяло, на астралното поле тяхното астрално тяло и в света на Девакана техният групов аз. След това при минерала на физическото поле имаме само физическото тяло, неговото етерно тяло се намира на астралното поле, астралното тяло в света на Девакана, а това, което искаме да наречем висшия свят на Девакана, в него обитава груповият аз на минералите. Сега искаме да разгледаме по-точно, какво означава в действителност всичко това.
До сега можахме да кажем само, че окултният поглед, който се издига до първия намиращ се над нас свръхсетивен свят, не намира при животното във физическия свят това, което още намира при човека във физическия свят: Аза, а това, което при човека наричаме Аз, то може да бъде намерено за животно то на астралното поле, в свръхсетивния свят и има там опорната точка на своето действие.
От това виждаме, че окултната наука не може да припише на животното на физическото поле, един аз. Тя не отрича, че животното има аз, но казва, че това, което можем да считаме като аз при животното, може да бъде намерено едвам на астралното поле.
към текста >>
Защото само благодарение на това, че онзи групов аз на една животинска форма, който трябва да действува от Марс, е избрал именно това място на небето, той може да упражнява съответното
действие
върху Земята.
Според това седемте главни форми се превръщат в различни специални животински форми. От това се раждат голямо количество възможности за различните животински форми. И ако помислите още, че към това се прибавя още нещо, че например Марс може да действува определящо, като застава върху съзвездието Лъв и изтласква така да се каже силите на това съзвездие по отношение на Земята, или пък застава от другата страна и действува определящо, когато Земята застава между Слънцето и Марс, тогава се получава още по-голям брой възможности. Всичко това са сили, които са действували съвместно, за да диференцират по-нататък седемте главни групи на животинското царство. Така цялото разнообразие на нашите животински форми на Земята е възникнало чрез това, че силите на планетите са всъщност седалище на груповите души, на груповите азове на животните и че тези групови азове изпълняват тяхната задача от тези седалища, защото те могат да изпълнят тази задача само от там.
Защото само благодарение на това, че онзи групов аз на една животинска форма, който трябва да действува от Марс, е избрал именно това място на небето, той може да упражнява съответното действие върху Земята.
Тук се намират силите, които са образували разнообразието на нашите животински форми, и ние можем да кажем: когато употребяваме израза, "Животинският групов аз може да бъде намерен на астралното поле", това означава в действителност: Когато окултният поглед иска да търси груповия аз на някоя животинска форма, той не трябва да търси на Земята, а на една планета. Това, което той намира при човека на Земята, това окултният поглед намира за животното само навън в небесното пространство върху планетите. И както да речем онзи човек, който има да изпълни една работа на Земята, която налага различни становища, различни места на наблюдението, трябва да отиде именно на тези различни наблюдателни точки, така груповият аз, който обитава на планетите, трябва да преброди небесното пространство заставайки пред различните съзвездия на Зодиака, за да диференцира от там своите сили.
към текста >>
Също и тези Духове на Движението имат особеността, че са избрали тяхното обиталище или по-добре казано, опорната точка на тяхното
действие
на планетите на нашата планетна система, така че те не действуват пряко като Духове на Движението от Слънцето, където имат своето събирателно място, а изпращат първо техните лъчи към планетите и от там действуват обратно върху Земя та.
По-точно описание на тези факти ще намерите в моите сказки изнесени в Християния върху особения специален начин, по който луциферическите Духове на Движението действуват образувайки човешките раси. Така ние трябва да правим разлика между потомците на нормалните Духове на Движението и луциферическите Духове на Движението. Но сега още нещо! Сега естествено ние ще зададем въпроса: къде се намират сега нормалните Духове на Движението, които през време на старата Лунна епоха дадоха на човека неговото астрално тяло? Следователно, онези, които бяха достигнали целта на тяхното развитие в онова време, което изтече при преминаването на старото Лунно състояние в сегашното Земно състояние, тези напълно узрели Духове на Движението, къде се намират те?
Също и тези Духове на Движението имат особеността, че са избрали тяхното обиталище или по-добре казано, опорната точка на тяхното действие на планетите на нашата планетна система, така че те не действуват пряко като Духове на Движението от Слънцето, където имат своето събирателно място, а изпращат първо техните лъчи към планетите и от там действуват обратно върху Земя та.
Доколкото имаме работа с истинските Духове на Движението, тяхното непосредствено действие идва от планетите на нашата планетна система; Обаче всичко това, което тези духовни Същества произвеждат от планетите, принадлежи естествено на свръхсетивния, на невидимия свят като такъв. Само самите следствия се проявяват на Земята, действията възникват на Земята. Следователно, какво правят за човека тези Духове на Движението, които някога на Луната му подариха неговото астрално тяло отделяйки го от тяхната собствена субстанция? Това астрално тяло се съдържаше като едно семе, като един зародиш в земното битие и след като старата Луна изчезна и измина едно междинно време и Земята отново се образува, тогава това астрално тяло отново се разви от зародиша. Обаче Духовете на Движението се бяха развили по-нататък до една по-висша дейност.
към текста >>
Доколкото имаме работа с истинските Духове на Движението, тяхното непосредствено
действие
идва от планетите на нашата планетна система; Обаче всичко това, което тези духовни Същества произвеждат от планетите, принадлежи естествено на свръхсетивния, на невидимия свят като такъв.
Така ние трябва да правим разлика между потомците на нормалните Духове на Движението и луциферическите Духове на Движението. Но сега още нещо! Сега естествено ние ще зададем въпроса: къде се намират сега нормалните Духове на Движението, които през време на старата Лунна епоха дадоха на човека неговото астрално тяло? Следователно, онези, които бяха достигнали целта на тяхното развитие в онова време, което изтече при преминаването на старото Лунно състояние в сегашното Земно състояние, тези напълно узрели Духове на Движението, къде се намират те? Също и тези Духове на Движението имат особеността, че са избрали тяхното обиталище или по-добре казано, опорната точка на тяхното действие на планетите на нашата планетна система, така че те не действуват пряко като Духове на Движението от Слънцето, където имат своето събирателно място, а изпращат първо техните лъчи към планетите и от там действуват обратно върху Земя та.
Доколкото имаме работа с истинските Духове на Движението, тяхното непосредствено действие идва от планетите на нашата планетна система; Обаче всичко това, което тези духовни Същества произвеждат от планетите, принадлежи естествено на свръхсетивния, на невидимия свят като такъв.
Само самите следствия се проявяват на Земята, действията възникват на Земята. Следователно, какво правят за човека тези Духове на Движението, които някога на Луната му подариха неговото астрално тяло отделяйки го от тяхната собствена субстанция? Това астрално тяло се съдържаше като едно семе, като един зародиш в земното битие и след като старата Луна изчезна и измина едно междинно време и Земята отново се образува, тогава това астрално тяло отново се разви от зародиша. Обаче Духовете на Движението се бяха развили по-нататък до една по-висша дейност. За техните потомци ние знаем, че те станаха групови души на животните; за онези, които се бяха разбунтували срещу тях, знаем, че те съдействуваха за създаване диференцирането на човешките раси.
към текста >>
Тези нормално развити Духове на Движението се показват следователно в тяхното
действие
в развойния процес на човечеството така, че те дават големите културни импулси.
Знаем, че отделният човек е ръководен първо от това, което нарича ме неговия Ангел, знаем, че народите са ръководени духовно първо от съответните Духове на народите, от Архангелите. Народите са нещо различно от расите; знаем, че редуващите се културни епохи са ръководени от Духовете на Времето, от Архаите; Знаем след това, че над Архаите стои онази категория на йерархиите, който наричаме Духове на Формата и над тях Духовете на Движението. Искаме да ги обхванем в онова състояние, в което те се намират на Земята, където вече зад тях стои събитието, чрез което те дадоха на човека неговото астрално тяло и те самите са минали през един напредък. Но в човешката еволюция съществува нещо, което излиза вън от характерите на Духовете на Времето, което е по-пълно със значение, по-мощно за цялото човечество отколкото сфера та на отделните Духове на Времето. Духовете на Времето действуват върху Земята в течение на определено време; има обаче духовни развития в областта на цялото развитие на човечеството, които обхващат по-големи сфери отколкото сферата на Духовете на Времето, такива по-големи епохи на човечеството, които излизат извън сферата на самите Духове на Времето, имат като свои регенти нормално развитите Духове на Движението.
Тези нормално развити Духове на Движението се показват следователно в тяхното действие в развойния процес на човечеството така, че те дават големите културни импулси.
И когато обгърнем с поглед историята на човечеството, историята на човешката култура, тогава виждаме, че отделните човеци са ръководени от Ангелите; народите са ръководени от Архангелите, определени епохи, а също определени сфери /както още ще видим/ от Духовете на Времето, още по-големи епохи или сфери са ръководени от Духовете на Формата. След това обаче имаме цялостното протичане на културите в развитието на човечеството така, че определени дълги времена, които са много по-дълги от тези, които обхваща един Дух на Времето, действуват вдъхновяващо в по-големи сфери, като веднъж действува Духът на Движението, който, изпраща своите сили от една планета, друг път един Дух на Движението, който изпраща своите си ли от друга планета. По този начин тези Духове на Движението, които имат нормално развитие, действуват от планетите така, че те се сменят едни други в процеса на развитието на човечеството и се показват в големите културни импулси на развитието на човечеството, които обхващат много по-големи епохи в сравнение с тези на Духовете на Времето. Така например културният импулс на Духа на Движението, който действува от планетата, която днешната астрономия нарича Венера и която старата астрономия наричаше. Меркурий /тези две имена са били объркани от съвременната астрономия, този културен импулс, той дойде първоначално от онзи Дух на Движението, който се изрази в Будизма.
към текста >>
Това разглеждане трябваше да бъде прибавено именно към онова, което бе казано днес върху действуващите в планетите и в Слънцето Духове, защото тези Духове простират тяхното
действие
върху Земята, и за многото неща, които трябва да бъдат изнасяни в популярните сказки, светът не предчувствува, колко дълбоко се коренят те в окултните основи.
Това разглеждане трябваше да бъде прибавено именно към онова, което бе казано днес върху действуващите в планетите и в Слънцето Духове, защото тези Духове простират тяхното действие върху Земята, и за многото неща, които трябва да бъдат изнасяни в популярните сказки, светът не предчувствува, колко дълбоко се коренят те в окултните основи.
Колкото дълбоко основано е отношението, което трябва да бъде даде но сега за редуващите се една след друга културни сфери, от които една намира своята върхова точка в Буда, другата в това наречете го както щете: четвъртата културна епоха го нарече Христос. Как едното се отличава от другото, това може да се узнае само от дълбочините на Окултизма. Обаче Окултизмът ни свидетелствува също, как, ако виждаме правилно, Космосът ни предлага навсякъде знаци за това, което говори дълбоко на нашите сърца. Така щото можем да кажем: когато се научим да познаваме писмеността, която е разпростряна в Космоса, в звездите, когато се научим да познаваме тази писменост в нейното подреждане и движение, тогава навсякъде от Космоса ни говори онова, което прониква нашите сърца с истината, с Любовта и с онова религиозно чувство, което носи развитието на човечеството по-нататък от епоха на епоха.
към текста >>
139.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
От, описанието, което можахме да дадем вчера върху съвместното
действие
на различните Духове на отделните йерархии в природните царства, ни остана първо още едно разглеждане на минералното царство.
От, описанието, което можахме да дадем вчера върху съвместното действие на различните Духове на отделните йерархии в природните царства, ни остана първо още едно разглеждане на минералното царство.
Спомняме си, че можахме да охарактеризираме минералното царство така, че на физическото поле, във физическия свят от него съществува само физическото тяло, че напротив трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на минерала в така наречения астрален свят, астралното тяло в света на нисшия Девакан и същинския групов аз на минерала във висшия свят на Девакана. По този начин минералът образува една чудна противоположност на човека. Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите. Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове. Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала.
към текста >>
Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на
действие
в различни светове.
От, описанието, което можахме да дадем вчера върху съвместното действие на различните Духове на отделните йерархии в природните царства, ни остана първо още едно разглеждане на минералното царство. Спомняме си, че можахме да охарактеризираме минералното царство така, че на физическото поле, във физическия свят от него съществува само физическото тяло, че напротив трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на минерала в така наречения астрален свят, астралното тяло в света на нисшия Девакан и същинския групов аз на минерала във висшия свят на Девакана. По този начин минералът образува една чудна противоположност на човека. Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите.
Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове.
Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми. Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа. Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала. Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на действие на Духовете на Формата.
към текста >>
Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на
действие
на Духовете на Формата.
Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове. Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми. Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа. Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала.
Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на действие на Духовете на Формата.
Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи към нещо характерно. И наименованието "Духове на Формата" бе избрано поради това, защото в царството, което на Земята наричаме минерално царство, се оказват действуващи Духовете на Формата и по-нататък преди всичко действуват потомците на Духовете на Формата, в смисъла, в който в тези сказки говорихме за потомци на Духовете на висшите йерархии. Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото възприятие от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на магнетизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата. Нека отначало не обръщаме внимание на другите качества и да разгледаме формата, която срещаме поне при голяма част на минералното царство и нека бъдем наясно, че тази чиста форма произхожда първо от начина на действие на Духовете на Формата или от техните потомци. Сега стигаме до това, което трябва да считаме като втори член на едно същество на минералното царство, до така нареченото етерно тяло.
към текста >>
Нека отначало не обръщаме внимание на другите качества и да разгледаме формата, която срещаме поне при голяма част на минералното царство и нека бъдем наясно, че тази чиста форма произхожда първо от начина на
действие
на Духовете на Формата или от техните потомци.
Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала. Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на действие на Духовете на Формата. Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи към нещо характерно. И наименованието "Духове на Формата" бе избрано поради това, защото в царството, което на Земята наричаме минерално царство, се оказват действуващи Духовете на Формата и по-нататък преди всичко действуват потомците на Духовете на Формата, в смисъла, в който в тези сказки говорихме за потомци на Духовете на висшите йерархии. Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото възприятие от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на магнетизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата.
Нека отначало не обръщаме внимание на другите качества и да разгледаме формата, която срещаме поне при голяма част на минералното царство и нека бъдем наясно, че тази чиста форма произхожда първо от начина на действие на Духовете на Формата или от техните потомци.
Сега стигаме до това, което трябва да считаме като втори член на едно същество на минералното царство, до така нареченото етерно тяло. Окултният изследовател намира това, което трябва да счита като етерно тяло при един минерал, не във физическия свят; той го намира в същата област, в която трябва да търси, когато например иска да намери астралното тяло на растението или груповия аз на животните. И вчера ние видяхме: той няма нужда да предприема нещо друго със своята душа, освен онова, което е необходимо, за да намери груповите азове на животните. Със същите състояния на съзнанието, с които възприема груповите азове на животните, той намира също астралните те ла на растенията и това, което стои като етерно тяло на основата на минерала. Ние видяхме, че за целта трябва да се издигнем с нашето наблюдение до областта на планетите на нашата планетна система; следователно при нашата планетна система до онези планети, които съществуват вън от Земята.
към текста >>
Когато изследване окултно това
действие
, което се упражнява като астрална сила от Слънцето върху минералите, ние познаваме именно в тази точка най-ясно един извънредно важен факт: тук се научавам е именно да познаваме, че, докато етерните сили, които произхождат от планетите, действуват върху минералите и образуват всъщност техните основни вещества, от Слънцето също се разливат такива етерни течения върху Земята.
Докато следователно това етерно вещество е управлявано от планетата, то е втиквано вътре и сдържано за едно в минерала или кристала от Слънцето, от онези сили, които принадлежат на сферата на Духовете на Мъдростта. Но сега се показва нещо твърде забележително.
Когато изследване окултно това действие, което се упражнява като астрална сила от Слънцето върху минералите, ние познаваме именно в тази точка най-ясно един извънредно важен факт: тук се научавам е именно да познаваме, че, докато етерните сили, които произхождат от планетите, действуват върху минералите и образуват всъщност техните основни вещества, от Слънцето също се разливат такива етерни течения върху Земята.
Следователно: докато за нормалното образуване на минералите вещественото етерно идва от планетите и само етерното вещество бива свито заедно, тикано заедно от вън чрез силите, които изхождат от Слънцето, положението не е такова, че от Слънцето да не идват никакви етерни течения върху Земята. В действителност такова течение се разлива от Слънцето върху Земята. От къде произхожда това? Защо от Слънцето се разлива надолу върху Земята едно етер но течение, което един вид може да оживи вътрешно минерала? Защо става това?
към текста >>
Съвместното
действие
на йерархиите трябваше да става така, че да бъде създадено отново равновесие.
Сега Вие можете лесно да разберете, как поради това, че етерните течения идват от Слънцето и произвеждат нещо на Земята, което всъщност на 3емята е един бунтовнически принцип и че чрез това е нарушено равновесието на Земята. Равновесието на Земята по отношение на минералното царство би съществувало тогава, когато всички етерни влияния биха идвали от планетите, а от Слънцето биха идвали върху минералите само астралните влияния; но ето че от Слънцето също идват направо етерни влияния, които нарушават равновесието. Това равновесие трябваше да бъде отново възстановено от мъдрите Ръководители на света. Земята не можеше да извърши така своето развитие.
Съвместното действие на йерархиите трябваше да става така, че да бъде създадено отново равновесие.
На по-силните луциферически етерни сили трябваше да бъдат противопоставени сили, които да парализират по определен начин това действие, да го премахнат. Това можа да стане само благодарение на факта, че на етерното течение, което идваше от Слънцето, бе противопоставено едно друго течение, което влезе във взаимодействие с него и уравновеси неговите действия по определен начин. Докато следователно някои Духове на Мъдростта се оказаха луциферически и изпратиха етерни течения от Слънцето в земното минерално царство, други Духове се погрижиха, щото на тези течения да бъдат противопоставени други течения. Тези противоположни течения, които възстановяват отново равновесието, бяха създадени чрез това, че от нарушеното равновесие на веществото на Земята бе отделена една част и така бе създадена земната Луна, която се върти около Земята. По този начин срещу етерните течения от слънцето идват етерните течения, които се излъчват от Луната и се разливат върху Земята от една съвършено друга страна, като възстановяват отново равновесието.
към текста >>
На по-силните луциферически етерни сили трябваше да бъдат противопоставени сили, които да парализират по определен начин това
действие
, да го премахнат.
Сега Вие можете лесно да разберете, как поради това, че етерните течения идват от Слънцето и произвеждат нещо на Земята, което всъщност на 3емята е един бунтовнически принцип и че чрез това е нарушено равновесието на Земята. Равновесието на Земята по отношение на минералното царство би съществувало тогава, когато всички етерни влияния биха идвали от планетите, а от Слънцето биха идвали върху минералите само астралните влияния; но ето че от Слънцето също идват направо етерни влияния, които нарушават равновесието. Това равновесие трябваше да бъде отново възстановено от мъдрите Ръководители на света. Земята не можеше да извърши така своето развитие. Съвместното действие на йерархиите трябваше да става така, че да бъде създадено отново равновесие.
На по-силните луциферически етерни сили трябваше да бъдат противопоставени сили, които да парализират по определен начин това действие, да го премахнат.
Това можа да стане само благодарение на факта, че на етерното течение, което идваше от Слънцето, бе противопоставено едно друго течение, което влезе във взаимодействие с него и уравновеси неговите действия по определен начин. Докато следователно някои Духове на Мъдростта се оказаха луциферически и изпратиха етерни течения от Слънцето в земното минерално царство, други Духове се погрижиха, щото на тези течения да бъдат противопоставени други течения. Тези противоположни течения, които възстановяват отново равновесието, бяха създадени чрез това, че от нарушеното равновесие на веществото на Земята бе отделена една част и така бе създадена земната Луна, която се върти около Земята. По този начин срещу етерните течения от слънцето идват етерните течения, които се излъчват от Луната и се разливат върху Земята от една съвършено друга страна, като възстановяват отново равновесието. Понеже луциферически Духове на Мъдростта бяха получили на Слънцето възможността да изпращат етерни течения, други Духове на Мъдростта трябваше да се откажат да действуват от Слънцето, като се съгласиха напротив да използуват техните сили с цел да възстановят равновесието.
към текста >>
За да може една неподвижна звезда да стане видима, за това е необходимо още нещо друго освен
действие
то на духовните Същества на Мъдростта в неподвижната звезда.
Тези думи трябва да се разбират буквално. Преди Луцифер да пристъпи към хората и да ги изкуси, човекът можеше да гледа навън: той виждаше неподвижните звезди с едно първично, отредено на човека ясновидство, но ги виждаше така, както те са в тяхното вещество като субстанция на Духовете на Мъдростта: той ги виждаше духовно. И той започна да ги вижда физически: Светлината се яви за неговите физически очи едвам тогава, когато той самият, човекът, падна в изкушението на Луцифер. Това значи: така както неподвижните звезди са управлявани първо от Духовете на Мъдростта, те не са видими физически, те не пръскат физическа светлина. Физическа светлина може да бъде разпространявана само тогава, когато на основата се намира нещо, което е като един носител на светлината, когато така да се каже светлината е обвързана от един носител.
За да може една неподвижна звезда да стане видима, за това е необходимо още нещо друго освен действието на духовните Същества на Мъдростта в неподвижната звезда.
Затова е необходимо, в неподвижната звезда да действуват луциферически духове, които се бунтуват срещу чистата субстанция на Мъдростта, които пропиват тази субстанция на Мъдростта с техния принцип. И така, това, което в неподвижната звезда е видимо само духовно, е примесено с това, което се разбунтува против тази чисто духовна видимост като луциферическо естество в неподвижната звезда, което изнася светлината до физическо явление.
към текста >>
Това, което се явява външно в майята, трябва да се припише всъщност на съвместното
действие
на духовете на йерархиите.
Като един добър Дух на Мъдростта, който обвързва под себе си луциферическия принцип, така ни се показва символично за имагинацията /имагинативно, образно астрално виждане/ окултното състояние на нещата. Ето защо окултистите са поставили една фигура, един образ, който обикновено се схваща като един Архи-Вестител /Архангел/ на висшия Дух на Мъдростта, който укротява Луцифера, който е окован, обвързан. Това е един окултен образ. Вие ще намерите също между нашите окултни картини една, която представя, как Архангелът обвързва Луцифер. Това сочи към дълбоки окултни тайни.
Това, което се явява външно в майята, трябва да се припише всъщност на съвместното действие на духовете на йерархиите.
Когато виждаме лунния сърп с физическите очи, разливащ сребърна светлина, и от горе още като една сянка там вътре тъмното, което понякога може да се вижда, лунният сърп се превръща за окултния поглед в едно живо същество с обвързващия Дух над него, който възстановява равновесието от Луната. Вие виждате следователно, че за да бъде произведено едно такова явление, каквото е нашата земна Луна, в Космоса са необходими определени предприятия. Съвместното действие на различните йерархии в Космоса е нещо твърде сложно и ако бихме изнесли даже една по-дълга редица от сказки, ние бихме могли винаги да дадем само намеци; Ние можем да обясним само принципа, как тези духовни йерархии действуват съвместно.
към текста >>
Съвместното
действие
на различните йерархии в Космоса е нещо твърде сложно и ако бихме изнесли даже една по-дълга редица от сказки, ние бихме могли винаги да дадем само намеци; Ние можем да обясним само принципа, как тези духовни йерархии действуват съвместно.
Вие ще намерите също между нашите окултни картини една, която представя, как Архангелът обвързва Луцифер. Това сочи към дълбоки окултни тайни. Това, което се явява външно в майята, трябва да се припише всъщност на съвместното действие на духовете на йерархиите. Когато виждаме лунния сърп с физическите очи, разливащ сребърна светлина, и от горе още като една сянка там вътре тъмното, което понякога може да се вижда, лунният сърп се превръща за окултния поглед в едно живо същество с обвързващия Дух над него, който възстановява равновесието от Луната. Вие виждате следователно, че за да бъде произведено едно такова явление, каквото е нашата земна Луна, в Космоса са необходими определени предприятия.
Съвместното действие на различните йерархии в Космоса е нещо твърде сложно и ако бихме изнесли даже една по-дълга редица от сказки, ние бихме могли винаги да дадем само намеци; Ние можем да обясним само принципа, как тези духовни йерархии действуват съвместно.
към текста >>
И тъй като пространството ни предлага от различните страни раз лични форми на
действие
, тъй като то не е еднообразно пространство, тези групови души на минералите, които принадлежат на областта на Духовете на Волята, изпращат своите лъчи от различните страни по най-различен начин.
Преминавайки през планетната система, към нея се присъединява това, което произхожда също от Духовете на Волята, минералното. И последствието може да бъде това, че, когато кометата минава през планетната система, към нея се присъединява минерално вещество, което след това бива привличано от Земята и пада върху нея, естествено това не е кометата; то се отнася напротив така, че кометата се проявява по някакъв начин чрез метеорни падащи тела върху Земята. Нещата са напълно обективни, и ако при едно разглеждане се установяват известни противоречия с това, което бе по-рано описано, трябва винаги да очакваме, че тези противоречия ще се разрешат просто, когато се вземе под внимание действително всичко, за което става дума. Това беше само един намек, който трябваше да покаже, че в планетната система имаме действително работа с неща, които действуват от Космоса. Тези групови души на минералите действуват лъчеобразно отвън навътре.
И тъй като пространството ни предлага от различните страни раз лични форми на действие, тъй като то не е еднообразно пространство, тези групови души на минералите, които принадлежат на областта на Духовете на Волята, изпращат своите лъчи от различните страни по най-различен начин.
Чрез съвместното действие на това, което идва от планетите за минералите, което идва от Слънцето и което се разлива от Вселената в най-различните посоки, чрез всичко това се ражда възможност та да се образуват не само онези основни типове, за които днес споменахме, че съществуват в минералното царство, а също така всички възможни форми и всички възможни различно изменени вещества на минералното царство. Какво вещество показва един минерал, зависи от това, по какъв начин силите, които действуват от планетите, са повлияни отново от други сили, които се вливат в Земята или астрално от Слънцето-или обаче от мировото пространство в различните посоки. Цялото разнообразие на минералното царство може да бъде разбрано следователно с това.
към текста >>
Чрез съвместното
действие
на това, което идва от планетите за минералите, което идва от Слънцето и което се разлива от Вселената в най-различните посоки, чрез всичко това се ражда възможност та да се образуват не само онези основни типове, за които днес споменахме, че съществуват в минералното царство, а също така всички възможни форми и всички възможни различно изменени вещества на минералното царство.
И последствието може да бъде това, че, когато кометата минава през планетната система, към нея се присъединява минерално вещество, което след това бива привличано от Земята и пада върху нея, естествено това не е кометата; то се отнася напротив така, че кометата се проявява по някакъв начин чрез метеорни падащи тела върху Земята. Нещата са напълно обективни, и ако при едно разглеждане се установяват известни противоречия с това, което бе по-рано описано, трябва винаги да очакваме, че тези противоречия ще се разрешат просто, когато се вземе под внимание действително всичко, за което става дума. Това беше само един намек, който трябваше да покаже, че в планетната система имаме действително работа с неща, които действуват от Космоса. Тези групови души на минералите действуват лъчеобразно отвън навътре. И тъй като пространството ни предлага от различните страни раз лични форми на действие, тъй като то не е еднообразно пространство, тези групови души на минералите, които принадлежат на областта на Духовете на Волята, изпращат своите лъчи от различните страни по най-различен начин.
Чрез съвместното действие на това, което идва от планетите за минералите, което идва от Слънцето и което се разлива от Вселената в най-различните посоки, чрез всичко това се ражда възможност та да се образуват не само онези основни типове, за които днес споменахме, че съществуват в минералното царство, а също така всички възможни форми и всички възможни различно изменени вещества на минералното царство.
Какво вещество показва един минерал, зависи от това, по какъв начин силите, които действуват от планетите, са повлияни отново от други сили, които се вливат в Земята или астрално от Слънцето-или обаче от мировото пространство в различните посоки. Цялото разнообразие на минералното царство може да бъде разбрано следователно с това.
към текста >>
Би било сега твърде примамливо да проследим степените на развитието на света, както те се образуват чрез съвместното
действие
на Духовете на йерархиите в една слънчева система, как то самите тези Духове ни се явяват в същност, когато насочваме поглед навън към мировите мъглявини и към далечните неподвижни звезди.
Като се сливат, произвежда се нещо, което изменено се изразява така да се каже в едно оплодяване на груповия аз с астралното тяло, благодарение само на което се ражда минералът в неговата пълнота. По този начин, връщайки се още веднъж към кометите, ние трябва да виждаме в планетите обаче също нещо, кое то всъщност се разлива от мировото пространство с един вид същност подобна на тази на груповите души на минералите. Груповите души на минералите принадлежат на областта на Духовете на Волята; над тях по-нататък се намират съществата, които стоят главно на основата на кометния живот. Но навсякъде има луциферически същества, също и вътре в кометите, които стоят на степента на Престолите, не обаче на тази на Серафимите или Херувимите. С това кометата получава една минерална природа, явява се следователно като една минерална обвивка в планетната система и ние трябва да виждаме с други думи в кометите небесни тела, които влетяват от Космоса в едно време, когато планетната система е вече образувана, и които поради това не стигат така далече както телата на планетите в планетната система, а остават на една съществено по-ранна степен.
Би било сега твърде примамливо да проследим степените на развитието на света, както те се образуват чрез съвместното действие на Духовете на йерархиите в една слънчева система, как то самите тези Духове ни се явяват в същност, когато насочваме поглед навън към мировите мъглявини и към далечните неподвижни звезди.
Където и да насочим погледа върху една неподвижна звезда/окултния поглед/, навсякъде ще срещнем първо нормални Духове на Мъдростта. Цялото небе би останало невидимо за физическите очи и би било видимо само за едно ясновидско съзнание, ако биха действували само тези Духове на Мъдростта; Обаче навсякъде към нормалните Духове на Мъдростта са примесени луциферически духове, които внасят физическа собствена светлина в света на неподвижните звезди когато нощното звездно небе свети срещу нас, всъщност от безброй точки действува Фосфорос; и навсякъде във Вселената намираме възможността да бъдат създавани форми само чрез съвместното действие на противоположности, чрез съвместното действие на нормалните Духове на йерархиите с тези, които са станали бунтовници, т.е. изостанали са назад в тяхното развитие звездното небе е несветещо чрез нормалните Духове на Мъдростта, но видимо за духовните очи; то става светещо за физическите очи, показва се в майя /като илюзия/ чрез Луцифер или чрез луциферическите духове, които действуват навсякъде и трябва да действуват.
към текста >>
Цялото небе би останало невидимо за физическите очи и би било видимо само за едно ясновидско съзнание, ако биха действували само тези Духове на Мъдростта; Обаче навсякъде към нормалните Духове на Мъдростта са примесени луциферически духове, които внасят физическа собствена светлина в света на неподвижните звезди когато нощното звездно небе свети срещу нас, всъщност от безброй точки действува Фосфорос; и навсякъде във Вселената намираме възможността да бъдат създавани форми само чрез съвместното
действие
на противоположности, чрез съвместното
действие
на нормалните Духове на йерархиите с тези, които са станали бунтовници, т.е.
Груповите души на минералите принадлежат на областта на Духовете на Волята; над тях по-нататък се намират съществата, които стоят главно на основата на кометния живот. Но навсякъде има луциферически същества, също и вътре в кометите, които стоят на степента на Престолите, не обаче на тази на Серафимите или Херувимите. С това кометата получава една минерална природа, явява се следователно като една минерална обвивка в планетната система и ние трябва да виждаме с други думи в кометите небесни тела, които влетяват от Космоса в едно време, когато планетната система е вече образувана, и които поради това не стигат така далече както телата на планетите в планетната система, а остават на една съществено по-ранна степен. Би било сега твърде примамливо да проследим степените на развитието на света, както те се образуват чрез съвместното действие на Духовете на йерархиите в една слънчева система, как то самите тези Духове ни се явяват в същност, когато насочваме поглед навън към мировите мъглявини и към далечните неподвижни звезди. Където и да насочим погледа върху една неподвижна звезда/окултния поглед/, навсякъде ще срещнем първо нормални Духове на Мъдростта.
Цялото небе би останало невидимо за физическите очи и би било видимо само за едно ясновидско съзнание, ако биха действували само тези Духове на Мъдростта; Обаче навсякъде към нормалните Духове на Мъдростта са примесени луциферически духове, които внасят физическа собствена светлина в света на неподвижните звезди когато нощното звездно небе свети срещу нас, всъщност от безброй точки действува Фосфорос; и навсякъде във Вселената намираме възможността да бъдат създавани форми само чрез съвместното действие на противоположности, чрез съвместното действие на нормалните Духове на йерархиите с тези, които са станали бунтовници, т.е.
изостанали са назад в тяхното развитие звездното небе е несветещо чрез нормалните Духове на Мъдростта, но видимо за духовните очи; то става светещо за физическите очи, показва се в майя /като илюзия/ чрез Луцифер или чрез луциферическите духове, които действуват навсякъде и трябва да действуват.
към текста >>
Ние уловихме така да се каже днес Луната като една арена, от която действува един Дух на Мъдростта, който обвързва Луцифера, защото трябваше да бъде създадено едно място, от което можеше да бъде възстановено равновесието срещу луциферическото
действие
.
Така, обични приятели, ние видяхме нещо забележително, нещо чудно също в минералното царство.
Ние уловихме така да се каже днес Луната като една арена, от която действува един Дух на Мъдростта, който обвързва Луцифера, защото трябваше да бъде създадено едно място, от което можеше да бъде възстановено равновесието срещу луциферическото действие.
Какво значение има сега това за човека? Видяхме, как при човека всичко е събрано на физическото поле, всички членове на неговото същество, които при минерала са разпръснати така да се каже в различните светове. Намерихме групови души за минералите, растенията, животните. Съществува ли също и за човека един вид групова душа? О, да!
към текста >>
И това, което я диференцира, което я раздели в такива различия, не се явиха различията на расите, различията на племената, то стана чрез
действие
то на другите духове.
Намерихме групови души за минералите, растенията, животните. Съществува ли също и за човека един вид групова душа? О, да! Ние намираме груповите души на минералите в царството на Духовете на Волята, на Престолите, груповите души на растенията в сферата на Духовете на Мъдростта, груповите души на животните в сферата на Духовете на Движението; Обаче човекът е получил своята групова душа така, щото с вдъхването на неговия Аз бе дадена една групова душа първоначално чрез излиянието /еманацията/ на Духовете на Формата. Тази групова душа на човека беше определена първоначално от Духовете на Формата да бъде една единна душа в цялото човечество.
И това, което я диференцира, което я раздели в такива различия, не се явиха различията на расите, различията на племената, то стана чрез действието на другите духове.
Вчера ние можахме да посочим нещо от това. Човекът беше създаден като едно единство по лицето на Земята, чрез което единство трябваше да се прояви общият, първичният Аз на човеците като една групова душа, която живее във всички хора, която беше слязла именно до физическото поле. Така както за минералите от Духовете на Формата може да бъде създаде на само външната форма, така от същите Духове на Формата е създаден за човека груповият Аз, който след това е диференциран от другите същества на различните йерархии. Но това, което бе създадено за минералното царство чрез образуването на Луната като равновесие, то бе създадено също и за човека като равновесие, а именно така, че, докато за минералното царство е налице също физическото изправяне, за човека също съществува точно по същия начин един лунен принцип, който действува срещу луциферическото влияние върху човешката природа също така, както минералното царство тъмният лунен принцип действува срещу луциферическия принцип. Както в минералното царство от Луната действува нещо, което държи равновесие на разливащия се от Слънцето луциферически принцип, така също от Луната действува един духовен лунен принцип срещу изкушението на Луцифер, което е насочено срещу човеците в течение на Земното развитие.
към текста >>
При небесните тела, които ни светят от мировото пространство като отпечатъци на мировите чудеса, това е в много отношения особено трудно, защото в небесните тела имаме едно сложно съвместно
действие
на различните йерархии и защото всичко, което става в мировото пространство, ние можем да го разберем само тогава, когато също тук зад всяка материя, даже и зад материята на светлината намираме Духа или Духовете.
Christus veris Zuciferus . Мисля, обични приятели, че въпреки цялото несъвършенство, с което можа да бъде изложена тази тема, все пак пред Вашите души застана това, което винаги искаме да постигнем в областта на Духовната Наука: че третирането на всяка една тема ни довежда до там, да погледнем от сетивния свят в духовния свят.
При небесните тела, които ни светят от мировото пространство като отпечатъци на мировите чудеса, това е в много отношения особено трудно, защото в небесните тела имаме едно сложно съвместно действие на различните йерархии и защото всичко, което става в мировото пространство, ние можем да го разберем само тогава, когато също тук зад всяка материя, даже и зад материята на светлината намираме Духа или Духовете.
3ад всичко това духовно се намира общият, отческият, божественият Живот. Този пълнобожествен Живот, който действува навсякъде и постоянно, се разчленява, преди да стигне до израз във физическата област, в множество светове от духовни същества. Ние обаче насочваме поглед към тези светове и виждаме в тях това, което стои на основата на чудесата на небето и действува надолу чак в нашите природни царства. Защото също в нашите природни царства се показват самите йерархии или техните потомци. Когато насочваме така поглед в небесното пространство, чрез едно такова разглеждане може да получим също едно морално впечатление; Едно морално впечатление, което трябва да се състои в това, че, когато оставим мощните действия на йерархиите от небесното пространство да добият влияние върху нас, ние сме откъснати от страстите, от инстинктите, желанията, представите, които произвежда физическият земен живот.
към текста >>
Тъй като сега се вече в края на този цикъл от сказки, в този смисъл бих искал аз да обърна вниманието Ви върху моралното
действие
на всяко духовно-научно разглеждане, когато се стараем да разберем фактите на Окултизма, да ги познаем.
Тъй като сега се вече в края на този цикъл от сказки, в този смисъл бих искал аз да обърна вниманието Ви върху моралното действие на всяко духовно-научно разглеждане, когато се стараем да разберем фактите на Окултизма, да ги познаем.
Когато се научим да ги познаваме в истинския окултен смисъл, те се вливат тогава в нашето сърце така, че това, което сме научили се превръща в сила на живота, в надежда на живота и преди всичко в морална енергия и прави от нас действително това, което можем да наречем граждани на небесните светове. Тогава чрез своя духовен живот човекът внася небето в работите на Земята и произвежда в течение на културния процес това, което можем да наречем в най-висшия смисъл хармония, мир. И тогава той все повече и повече ще осъзнае, че действително в началната точка и в края на културното развитие царува един Дух на единството, един Дух на Формата, който действува единно през хората и се оставя подбуден от своите братя, другите Духове на Формата, които му служат, за да изпрати едно единно действие през цялото човечество. Така чрез истинската небесна наука се внася нещо единно във всички човеци и с това се подпомага моралното разбирателство, моралното разбиране на човечеството на Земята. Така ние не искаме да разглеждаме само нещо абстрактно, теоретическо, а всяко едно такова разглеждане трябва да се превърне в нас вреди всичко в един морален извор на сила.
към текста >>
И тогава той все повече и повече ще осъзнае, че действително в началната точка и в края на културното развитие царува един Дух на единството, един Дух на Формата, който действува единно през хората и се оставя подбуден от своите братя, другите Духове на Формата, които му служат, за да изпрати едно единно
действие
през цялото човечество.
Тъй като сега се вече в края на този цикъл от сказки, в този смисъл бих искал аз да обърна вниманието Ви върху моралното действие на всяко духовно-научно разглеждане, когато се стараем да разберем фактите на Окултизма, да ги познаем. Когато се научим да ги познаваме в истинския окултен смисъл, те се вливат тогава в нашето сърце така, че това, което сме научили се превръща в сила на живота, в надежда на живота и преди всичко в морална енергия и прави от нас действително това, което можем да наречем граждани на небесните светове. Тогава чрез своя духовен живот човекът внася небето в работите на Земята и произвежда в течение на културния процес това, което можем да наречем в най-висшия смисъл хармония, мир.
И тогава той все повече и повече ще осъзнае, че действително в началната точка и в края на културното развитие царува един Дух на единството, един Дух на Формата, който действува единно през хората и се оставя подбуден от своите братя, другите Духове на Формата, които му служат, за да изпрати едно единно действие през цялото човечество.
Така чрез истинската небесна наука се внася нещо единно във всички човеци и с това се подпомага моралното разбирателство, моралното разбиране на човечеството на Земята. Така ние не искаме да разглеждаме само нещо абстрактно, теоретическо, а всяко едно такова разглеждане трябва да се превърне в нас вреди всичко в един морален извор на сила. Тогава всички глави /всички сказки/, също и онези, които привидно засягат много далечни неща, ще ни послужат да следваме непосредствените цели и идеали на Духовната Наука.
към текста >>
140.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Защото окултизмът се обръщаше към човешкото същество без да разчита на неговите сетива и мозък; той изграждаше своето поле на
действие
извън сетивата и мозъка.
Създаването на символи имаше също и тази цел, да изработи средства, с помощта на които можеше да се предава това, което иначе, в обикновените човешки думи и мисли, беше невъзможно.
Защото окултизмът се обръщаше към човешкото същество без да разчита на неговите сетива и мозък; той изграждаше своето поле на действие извън сетивата и мозъка.
Всички обикновени думи се изковават чрез сетивата и мозъка, но когато пред един човек се открие определен окултен феномен, този човек ясно чувствува, че не може да го изрази с обикновените думи. Окултното познание се постига извън физическото тяло и не може да се предаде с инструментите на физическото тяло.
към текста >>
И аз се опитвам да вникна в това, което ти сам трудно можеш да разбереш от твоето християнство: а именно, че в основата на християнството стои не един учител, а едно
действие
; защото окултистът поставя като изходна точка на християнството не Исус от Назарет, а Христос, да, тази изходна точка той я търси в Мистерията на Голгота.
И сега вече будистът, който е станал теософ, изслушвайки тези думи на християнина, би могъл да му отговори: Да, ти разбираш, че аз никога не мога да допусна повторното въплъщение на един Буда, след като той вече е станал Буда; но както ти вникваш в истините, които са ми поверени, така и аз ще трябва да призная онази част от истината, която ти имаш.
И аз се опитвам да вникна в това, което ти сам трудно можеш да разбереш от твоето християнство: а именно, че в основата на християнството стои не един учител, а едно действие; защото окултистът поставя като изходна точка на християнството не Исус от Назарет, а Христос, да, тази изходна точка той я търси в Мистерията на Голгота.
към текста >>
Будизмът се различава от християнството чрез това, че в своята изходна точка, той има един учител, а християнството едно
действие
, спасителното
действие
на кръстната смърт при Голгота.
Будизмът се различава от християнството чрез това, че в своята изходна точка, той има един учител, а християнството едно действие, спасителното действие на кръстната смърт при Голгота.
Истинската пред поставка на християнското развитие е не едно учение, а едно действие. И будистът, който е станал теософ, вече възприема окултните принципи на християнството, което по този начин допринася за утвърждаването на хармонията всред земното човечество. Този будист обаче би нарушил хармонията, ако поиска да приложи своите тясно-религиозни понятия към християнството. Както християнинът-теософ е задължен истински да вниква в будизма и не само да прекроява понятията си за Бодисатва и Буда, така и будистът е задължен да се отнася към християнските понятия според както те са залегнали в самите окултни принципи на християнството. Невъзможно е да се съедини това, което отбелязваме като Христос, с онова, което е от по-низше естество и което отбелязваме с името Бодисатва.
към текста >>
Истинската пред поставка на християнското развитие е не едно учение, а едно
действие
.
Будизмът се различава от християнството чрез това, че в своята изходна точка, той има един учител, а християнството едно действие, спасителното действие на кръстната смърт при Голгота.
Истинската пред поставка на християнското развитие е не едно учение, а едно действие.
И будистът, който е станал теософ, вече възприема окултните принципи на християнството, което по този начин допринася за утвърждаването на хармонията всред земното човечество. Този будист обаче би нарушил хармонията, ако поиска да приложи своите тясно-религиозни понятия към християнството. Както християнинът-теософ е задължен истински да вниква в будизма и не само да прекроява понятията си за Бодисатва и Буда, така и будистът е задължен да се отнася към християнските понятия според както те са залегнали в самите окултни принципи на християнството. Невъзможно е да се съедини това, което отбелязваме като Христос, с онова, което е от по-низше естество и което отбелязваме с името Бодисатва. По същия начин за теософията доколкото остава вярна на своя идеал, е невъзможно да проповядва неща, без те да са отблясък от всеобщият и единен окултизъм.
към текста >>
Далеч не винаги човек може да се издигне до факта, че в изходната точка на християнството е заложено едно
действие
, а не едно учение, и че поради това не трябва да се говори за някакво "Второ пришествие" на Христос.
Далеч не винаги човек може да се издигне до факта, че в изходната точка на християнството е заложено едно действие, а не едно учение, и че поради това не трябва да се говори за някакво "Второ пришествие" на Христос.
Но в хода на столетията постоянно ставаше дума за новото идване на Христос. Ние знаем, обаче, че тези възгледи са в противоречие с великата мисия на теософията, която се свежда до разпространяване на окултното познание. Окултизмът винаги е бил единен и независим от какъвто и да е будистки или християнски елемент и той може обективно да вниква както в проблематиката на мюсюлманството, така и в тази на заратустровата или християнска религия.
към текста >>
141.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Но когато учениците оставаха за определено време сдържани и безучастни, така че в
действие
бяха само спомените, фантазията и паметта, а интелектът беше насочван само към външната професия в живота, тогава те навлизаха в периоди на вътрешно душевно спокойствие, забравяйки своите собствени сили и умъртвявайки своите собствени постижения.
Но когато учениците оставаха за определено време сдържани и безучастни, така че в действие бяха само спомените, фантазията и паметта, а интелектът беше насочван само към външната професия в живота, тогава те навлизаха в периоди на вътрешно душевно спокойствие, забравяйки своите собствени сили и умъртвявайки своите собствени постижения.
Едва когато от съзнанието бяха премахвани всякакви представи и спомени от досегашния окултен живот, само тогава за учениците настъпваше момента на съвършеното душевно спокойствие.
към текста >>
142.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Неговият мозък и неговите сетивни органи са формирани чрез неотклонното
действие
на Земните сили.
Вие знаете особено като теософи, Вие знаете това че преди да приеме сегашния си земен облик, човекът е минал през многократни преобразявания. През Цялото това време Земните сили неотклонно са действували върху него.
Неговият мозък и неговите сетивни органи са формирани чрез неотклонното действие на Земните сили.
И ако ние искаме да си обясним окото, ухото или самия мозък, каквито са те днес, тогава трябва да кажем: В началото на Земното развитие, тези органи бяха нещо съвсем друго. В хода на Земното развитие върху тези органи действуваха Земните сили и те им придадоха тяхната сегашна форма. И когато размишляваме в ежедневния живот или пък върху проблемите на естествените науки, тогава ние вкарваме в употреба всичко онова, което тези органи и този наш мозък имат от Земните сили. И щом сме увлечени в някакво изследване или в някаква външна дейност, ние всъщност черпим от това, което сме получили от Земните сили. Независимо дали пред нас е един обикновен човек, който вижда, възприема и след това подрежда нещата от сетивния свят, или пък учен, наведен над своя микроскоп, или наблюдаващ звездите от своята обсерватория, и в двата случая човек си служи с тези качества на сетивата и мозъка, които произлизат от Земните сили.
към текста >>
Но в сравнение с мозъка, сърцето е много по-трудно и слабо достъпно за
действие
то на Земните сили.
Но дори и хора, които днес са несъмнено честно привлечени към теософския импулс, дори и те не винаги знаят, че в тях несъзнавано вече действува известен елемент на ясновиждане; нещата при тях са сходни с тези при философите, които се добират до смътните мисловни образи чрез несъзнавано ясновиждащия си мозък, без при това да знаят същинските източници на своето мислене. Мозъкът е много по-достъпен за Земните сили и затова много по-лесно се превръща в един земен физически орган, отколкото сърцето, което е по-трудно достъпно за Земните сили. От тук идва и обстоятелството, че хората особено в нашата епоха изследват Земните закони предимно с външното си мозъчно знание и по този начин така усилват Земната част на мозъка, че напълно разрушават надземния, свръхсетивния мозък в себе си.
Но в сравнение с мозъка, сърцето е много по-трудно и слабо достъпно за действието на Земните сили.
Ето защо когато говорим за теософия, ние по-лесно намираме достъп до човешката душа, отколкото с помощта на философията. И ако хората не пренасят в областта на чисто материалните интереси онова, което може по този начин да се открие на сърцето им, те винаги ще са възприемчиви към теософските истини.
към текста >>
143.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Постигайки първата си цел, тази личност видя, че в
действие
останаха все пак душевните сили и интелектът.
Сега ние се доближаваме да един забележителен пример от мистицизма, до една личност, която първоначално се устреми с всички свои сили към това, да преодолее и унищожи своето лично себесъзнание.
Постигайки първата си цел, тази личност видя, че в действие останаха все пак душевните сили и интелектът.
И следващото, което тя преодоля, беше интелекта, а последното силите на сърцето. Това, че силите на сърцето бяха преодолени накрая, имаше важна последица: А именно, че навлизането в света, лежащ извън нашето съзнание, беше доловено особено ярко и интензивно. Да, нещата бяха преодолени тъкмо в тази последователност. Първо съзнанието, после силите на мозъка, и накрая силите на сърцето.
към текста >>
144.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Накратко, когато разглеждаме средния човек, ние сме изправени пред нещо, което е не просто Земно въз
действие
върху човека, а Слънчево
действие
върху човека.
Обаче нещата тук не се свеждат само до това, което Земята може да даде на човека. Възможно е Земята да е отдавна тук, и все пак средния човек да не може да възникне. Ако Слънцето не беше изпратило своята помощ на Земята, ако Земята не беше подготвила всичко необходимо за средния човек, този среден човек можеше и да не съществува. Замислете се само върху това, че този среден човек извлича от Земята необходимите си хранителни вещества и че тези хранителни вещества съществуват благодарение на Слънчевите въздействия върху Земята. Това, което нахлува в човека, то се поражда в аурата на Земята от Слънчевите въздействия!
Накратко, когато разглеждаме средния човек, ние сме изправени пред нещо, което е не просто Земно въздействие върху човека, а Слънчево действие върху човека.
Без физическата Слънчева светлина, която постоянно облива Земята, средният човек не би могъл да съществува. Това, което съществува в този среден човек, то е навлязло в него благодарение на Слънчевото действие върху Земната планета.
към текста >>
Това, което съществува в този среден човек, то е навлязло в него благодарение на Слънчевото
действие
върху Земната планета.
Ако Слънцето не беше изпратило своята помощ на Земята, ако Земята не беше подготвила всичко необходимо за средния човек, този среден човек можеше и да не съществува. Замислете се само върху това, че този среден човек извлича от Земята необходимите си хранителни вещества и че тези хранителни вещества съществуват благодарение на Слънчевите въздействия върху Земята. Това, което нахлува в човека, то се поражда в аурата на Земята от Слънчевите въздействия! Накратко, когато разглеждаме средния човек, ние сме изправени пред нещо, което е не просто Земно въздействие върху човека, а Слънчево действие върху човека. Без физическата Слънчева светлина, която постоянно облива Земята, средният човек не би могъл да съществува.
Това, което съществува в този среден човек, то е навлязло в него благодарение на Слънчевото действие върху Земната планета.
към текста >>
Виждате ли, този многозначителен факт че средният човек представлява всъщност едно
действие
на Слънчевата светлина се проявява и в това, че когато окултният кандидат напредва към ясновиждане (т.е.
Виждате ли, този многозначителен факт че средният човек представлява всъщност едно действие на Слънчевата светлина се проявява и в това, че когато окултният кандидат напредва към ясновиждане (т.е.
когато развива едно ясновиждащо съзнание), той възприема в образи не болестните разстройства, както е при съновиденията, а това, което Слънцето предизвиква във средния човек: редът, равновесието, хармонията. Когато окултният кандидат развие ясновиждане и се потопи във възприемането на своята собствена хармонизирана вътрешна организация, тогава той се оказва обкръжен от преливаща духовна светлина. Тази светлина обгръща окултния кандидат, по същия начин както и отраженията на вътрешните неизправности в човешкия организъм, обгръщат сънуващия човек; това, което сега се появява в съзнанието на окултния кандиат, е преди всичко възприемането на Слънчевото действие в неговата телесна вътрешност.
към текста >>
Тази светлина обгръща окултния кандидат, по същия начин както и отраженията на вътрешните неизправности в човешкия организъм, обгръщат сънуващия човек; това, което сега се появява в съзнанието на окултния кандиат, е преди всичко възприемането на Слънчевото
действие
в неговата телесна вътрешност.
Виждате ли, този многозначителен факт че средният човек представлява всъщност едно действие на Слънчевата светлина се проявява и в това, че когато окултният кандидат напредва към ясновиждане (т.е. когато развива едно ясновиждащо съзнание), той възприема в образи не болестните разстройства, както е при съновиденията, а това, което Слънцето предизвиква във средния човек: редът, равновесието, хармонията. Когато окултният кандидат развие ясновиждане и се потопи във възприемането на своята собствена хармонизирана вътрешна организация, тогава той се оказва обкръжен от преливаща духовна светлина.
Тази светлина обгръща окултния кандидат, по същия начин както и отраженията на вътрешните неизправности в човешкия организъм, обгръщат сънуващия човек; това, което сега се появява в съзнанието на окултния кандиат, е преди всичко възприемането на Слънчевото действие в неговата телесна вътрешност.
към текста >>
Окултният кандидат трябваше да се научи и да разпознава Слънчевото същество в своя собствен човешки облик, да разпознава Слънцето не само в отразената от предметите светлина, а да го разпознава като
действие
и сила в самата телесна форма на човека.
Ако Вие бихте могли да се пренесете в някоя от древните мистерийни школи, ако бихте поговорили там за най-първите задължения на окултния кандидат, щяхте да разберете, че това, за което току що говорих, принадлежи към самата същност на тези древни мистерийни школи; Вие щяхте да узнаете, че окултният кандидат е обучаван да възприема Слънцето чрез своя собствен среден човек, че е обучаван да възприема Слънчевите действия дори по времето, когато човек спи; изобщо да възприема неща, които обикновено се изплъзват от неговото будно съзнание. В една определена степен на мистерийното посвещение, окултният кандидат можеше да гледа на човека като на едно Слънчево същество.
Окултният кандидат трябваше да се научи и да разпознава Слънчевото същество в своя собствен човешки облик, да разпознава Слънцето не само в отразената от предметите светлина, а да го разпознава като действие и сила в самата телесна форма на човека.
към текста >>
А в действителност окултните кандидати бяха тези посветени, които отиваха напълно съзнателно при определени племена и народи, и то след като предварително знаеха: тук ние имаме работа с такива хора, които зачитат куража, непоколебимата твърдост и смелостта качества, свързани със средния човек; и ние трябва да научим тези хора, че в свръхсетивния свят много ясно може да се установи, как този среден човек е една пряка последица от
действие
то на Слънцето.
Твърденията на материалистичната наука, че хората и без друго биха стигнали до обожествяване на Слънцето, са чисто фантазьорство и бълнуване. Когато официалната материалистична наука говори, че тази или онази част от хората са станали поклонници на Слънцето всичко това е чисто фантазьорство. И ние изобщо не трябва да вярваме на днешните материалистично настроени хора, когато те упрекват теософите във склонност към фантазиране, а приписват реализъм и прозорливост единствено на себе си. Когато материализмът стига до там, да твърди, че определени хора изведнъж са станали поклонници на Слънцето, то несъмнено фантастната склонност е негова, а не на теософията. Да, така си фантазира материалистичната наука и си представя, че при едни или други обстоятелства, хората са деградирали до там, че да се молят на Слънцето.
А в действителност окултните кандидати бяха тези посветени, които отиваха напълно съзнателно при определени племена и народи, и то след като предварително знаеха: тук ние имаме работа с такива хора, които зачитат куража, непоколебимата твърдост и смелостта качества, свързани със средния човек; и ние трябва да научим тези хора, че в свръхсетивния свят много ясно може да се установи, как този среден човек е една пряка последица от действието на Слънцето.
И тогава тези окултни посветени се обръщаха към хората, в които доминираше средният човек, отклоняваха ги от простото им благоразположение, от телесното здраве и ги насочваха към молитвената съсредоточеност. Те тласнаха тези хора към обожествяване на Слънцето.
към текста >>
Те възприемаха само това, което имаха чрез Слънцето в самите себе си и само това, което техният мозък улавяше и отразяваше като представа за Слънчевото
действие
надолу към техните вътрешно-телесни области.
И все пак именно това, за което сега става дума, това ясновиждащо състояние, при което процесите на Слънчевото естество разиграващи се в средния човек биват отразени от мозъка така, както и външните сетивни впечатления, именно то представляваше същинската основа на древното ясновиждане. По този начин древните хора възприемаха света чрез обходните пътища, които им осигуряваше техния среден човек. В тези състояния те не възприемаха външния свят.
Те възприемаха само това, което имаха чрез Слънцето в самите себе си и само това, което техният мозък улавяше и отразяваше като представа за Слънчевото действие надолу към техните вътрешно-телесни области.
към текста >>
Но появиха се и такива народи, които с помощта на мозъка сякаш успяваха да овладеят тези ясновиждащи състояния и да ги превърнат в съвсем точни представи за това Слънчево
действие
.
Но появиха се и такива народи, които с помощта на мозъка сякаш успяваха да овладеят тези ясновиждащи състояния и да ги превърнат в съвсем точни представи за това Слънчево действие.
И как ставаше всичко? Просто тези представи се пораждаха не както обикновените представи, а се появяваха като една вътрешна Слънчева светлина. И ако окултните кандидати искаха да проверят откъде собствено идваха причините за тези състояния, те можеха да разберат, че идват именно от средния човек, от Слънчевото естество на средния човек. А човекът притежава елементи от Слънцето, тъкмо защото той е едно Слънчево същество. И това, което се проявява в инструмента на мозъка, то е дълбоко свързано с факта, че човекът е едно космическо, звездно същество, че е просмукан от силите на цялата Вселена, на целия Космос.
към текста >>
И точно по средата на един такъв месечен цикъл, Лунното
действие
беше изключително силно.
В онези древни времена човекът беше така организиран, че неговият мозък се подлагаше най-вече на силните Лунни въздействия. При това нещата бяха така устроени, че древното ясновиждане изцяло зависеше от фазите на Луната. В продължение на 14 дни това древно ясновиждане постепенно нарастваше, а след това през следващите 14 дни то бавно угасваше.
И точно по средата на един такъв месечен цикъл, Лунното действие беше изключително силно.
Всъщност това древно ясновиждане протичаше така, че в определени моменти хората знаеха: "Да, сега ние сме несъмнено Слънчеви хора, Слънчеви същества." И те стигаха до това знание благодарение на факта, че посредством вътрешните представи на мозъка, можеха да възприемат Слънцето. Но всичко това беше възможно само чрез Лунното действие. Да, древното ясновидство се проявяваше по такъв начин, че караше човека да се слива с 28-дневния Лунен цикъл, при който съществуваха определени дни, когато ясновиждането обхващаше всички хора. И когато окултните посветени отиваха при такива хора, за да ги настроят религиозно, те ги насочваха към обожествяване на Луната. Да, те ги насочваха към обожествяване на Луната по същите причини, които ги караха да насочват другояче устроените хора към обожествяване на Слънцето или към обожествяване на звездите и нощта.
към текста >>
Но всичко това беше възможно само чрез Лунното
действие
.
В онези древни времена човекът беше така организиран, че неговият мозък се подлагаше най-вече на силните Лунни въздействия. При това нещата бяха така устроени, че древното ясновиждане изцяло зависеше от фазите на Луната. В продължение на 14 дни това древно ясновиждане постепенно нарастваше, а след това през следващите 14 дни то бавно угасваше. И точно по средата на един такъв месечен цикъл, Лунното действие беше изключително силно. Всъщност това древно ясновиждане протичаше така, че в определени моменти хората знаеха: "Да, сега ние сме несъмнено Слънчеви хора, Слънчеви същества." И те стигаха до това знание благодарение на факта, че посредством вътрешните представи на мозъка, можеха да възприемат Слънцето.
Но всичко това беше възможно само чрез Лунното действие.
Да, древното ясновидство се проявяваше по такъв начин, че караше човека да се слива с 28-дневния Лунен цикъл, при който съществуваха определени дни, когато ясновиждането обхващаше всички хора. И когато окултните посветени отиваха при такива хора, за да ги настроят религиозно, те ги насочваха към обожествяване на Луната. Да, те ги насочваха към обожествяване на Луната по същите причини, които ги караха да насочват другояче устроените хора към обожествяване на Слънцето или към обожествяване на звездите и нощта. Оттук идват впрочем и Лунните религии при много от древните народи.
към текста >>
145.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Така, както носим Слънчевото
действие
в нашия среден човек, както носим Лунното
действие
в нашия горен човек ако си спомняте описанията ми за древното ясновиждане по същия начин ние носим в себе си силите и действията на една друга звезда, стига, разбира се, да сме в състояние да ги разграничаваме с необходимата точност.
Обаче върху човека действува също и Луцифер.
Така, както носим Слънчевото действие в нашия среден човек, както носим Лунното действие в нашия горен човек ако си спомняте описанията ми за древното ясновиждане по същия начин ние носим в себе си силите и действията на една друга звезда, стига, разбира се, да сме в състояние да ги разграничаваме с необходимата точност.
към текста >>
И ако Вие добре вникнете в цялостното и завършено
действие
на Яхве или Йехова, ще трябва да признаете: върху горния човек, т.е.
А всъщност Венера е царството на Луцифер. И преди всичко нещата сега се подреждат по такъв начин, че чрез посвещението ние съвсем точно узнаваме: Долният човек, този, който определихме като трети седем членен човек, представлява онази област от човешката природа, която по-висшите божествени сили причисляват към царството на Луцифер. Обаче Луцифер по един начин, за който тепърва ще говорим се стреми да завладее целия човек, точно както и Яхве или Йехова се стреми да завладее целия човек.
И ако Вие добре вникнете в цялостното и завършено действие на Яхве или Йехова, ще трябва да признаете: върху горния човек, т.е.
върху човекът-глава (според нашите предишни лекции) постоянно се излива онази сила на Йехова, която съответствува на Новолунието, т.е. на лишената от светлина Луна, която не може да отрази физическата светлина на Слънцето. Обаче Вие трябва да си представите тъкмо тази физическа светлина на Слънцето, която се отблъсква и отразява от Луната, като въздействие на Яхве или Йехова върху долния човек, върху третия човек; така че можем да допълним: доколкото ние оставаме в областта на човекът-гърди, то върху долния човек действуват онези сили на Йехова, които съответствуват на Пълнолунието; а върху самия среден човек, върху човекът-гърди действуват Слънчевите лъчи това ние вече казахме. Но силите на Яхве или Йехова се стремят да завладеят целия човек. Те действуват в редуващи се периоди върху човекът-глава и върху долния човек, при което действието върху човекът-глава съответствува на Новолунието, а действието върху долния човек на Пълнолунието.
към текста >>
Те действуват в редуващи се периоди върху човекът-глава и върху долния човек, при което
действие
то върху човекът-глава съответствува на Новолунието, а
действие
то върху долния човек на Пълнолунието.
И ако Вие добре вникнете в цялостното и завършено действие на Яхве или Йехова, ще трябва да признаете: върху горния човек, т.е. върху човекът-глава (според нашите предишни лекции) постоянно се излива онази сила на Йехова, която съответствува на Новолунието, т.е. на лишената от светлина Луна, която не може да отрази физическата светлина на Слънцето. Обаче Вие трябва да си представите тъкмо тази физическа светлина на Слънцето, която се отблъсква и отразява от Луната, като въздействие на Яхве или Йехова върху долния човек, върху третия човек; така че можем да допълним: доколкото ние оставаме в областта на човекът-гърди, то върху долния човек действуват онези сили на Йехова, които съответствуват на Пълнолунието; а върху самия среден човек, върху човекът-гърди действуват Слънчевите лъчи това ние вече казахме. Но силите на Яхве или Йехова се стремят да завладеят целия човек.
Те действуват в редуващи се периоди върху човекът-глава и върху долния човек, при което действието върху човекът-глава съответствува на Новолунието, а действието върху долния човек на Пълнолунието.
към текста >>
Ако по отношение на неговата организация, за човекът беше извънредно благоприятно, така да се каже, съвместното
действие
на неговите Слънчеви сили с онези части на неговата фигура, които ние можахме да отбележим със знака на Лъва, то дори и днес по отношение на някои характерови качества за човека е извънредно благоприятно, ако важните мигове на живота му, и преди всичко важния миг на самото раждане, се падне точно тогава, когато Слънцето стои в знака на Лъва, т.е.
Обаче тази духовна енергия, която идва от космическите сфери, действува не само при създаването и формирането на човешката фигура; тя продължава да действува през времената и епохите, тя действува също и днес; и тя действува по такъв начин, че това, което човекът има днес като своя външна съдба, може да се свърже с констелацията на звездите, също както от констелацията на звездите може да се извлече и всичко онова, което човекът вече е станал.
Ако по отношение на неговата организация, за човекът беше извънредно благоприятно, така да се каже, съвместното действие на неговите Слънчеви сили с онези части на неговата фигура, които ние можахме да отбележим със знака на Лъва, то дори и днес по отношение на някои характерови качества за човека е извънредно благоприятно, ако важните мигове на живота му, и преди всичко важния миг на самото раждане, се падне точно тогава, когато Слънцето стои в знака на Лъва, т.е.
покрива Лъва, така че тези две сили да изпитват едно мощно и взаимно усилване.
към текста >>
В смисъла, в който аз говоря, движението е само
действие
, но не причина.
той го осмисля и съзнава. Това знае всеки. Но това, че когато мисли, в мозъка се осъществява едно финно движение, това далеч не се знае от всеки. Само че за да стигнем до този извод е необходима изтънчена и остра наблюдателност. Но нека да се разберем добре: когато аз говоря за движение, това не означава реверанс или похвала за материализма.
В смисъла, в който аз говоря, движението е само действие, но не причина.
И така, ние имаме работа с двете вътрешни движения у човека "движението, осъществяващо мислене" и "движението, осъществяващо говора".
към текста >>
Тогава човек разбира, че той е израснал над нашата планетарна система, че е надхвърлил тази планетарна система, че физическите планетарни тела се управляват от планетарните духовни сили, и че "движението, осъществяващо изправения стоеж" у човека може да се реализира само чрез Духа на Сатурн, чрез Духа, който има своята арена на
действие
именно в Сатурн, както и Луцифер я има в лицето на Венера.
И ако сега окултният кандидат, както вече беше описано, успее да се отдели, да се откъсне от своя вътрешен и подвижен човек, тогава пред него застават седем образа. Той се запознава с тези седем духовни Същества и съвсем ясно разбира, че те се отнасят към неговите вътрешни движения, точно както Слънцето, Луната и Венера се отнасят към това, което ние обсъждаме вчера и днес.
Тогава човек разбира, че той е израснал над нашата планетарна система, че е надхвърлил тази планетарна система, че физическите планетарни тела се управляват от планетарните духовни сили, и че "движението, осъществяващо изправения стоеж" у човека може да се реализира само чрез Духа на Сатурн, чрез Духа, който има своята арена на действие именно в Сатурн, както и Луцифер я има в лицето на Венера.
И тогава вече окултният кандидат научава, че неговото "мисловно" движение зависи от регента и ръководния Дух на Юпитер, че "говорното" движение зависи от ръководния Дух на Марс, че движението, осъществяващо "кръвта" зависи от ръководния Дух на Слънцето, че "дихателното" движение е свързано с ръководния Дух на Меркурий, "движението, осъществяващо жлезите" с ръководния Дух на Венера, и накрая, всичко което е "размножение" с ръководния Дух на Луната. Окултният кандидат узнава също, че всички тези Духове работят съвместно, че тяхното "бойно поле" е тъкмо в човека, че всяко едно движение се отразява на другото, че Духът на Сатурн действува предимно върху изправения стоеж, но че той косвено влияе и на всички останали движения. Една изключителна ситуация възниква напр. тогава, когато този Сатурнов Дух разгърне силите си в зоната на Овен и Телец. И сега, след като знаем връзките между вътрешните движения на човека и ръководните планетарни Духове, ние лесно стигаме до убеждението, че принципът на истинската астрология е вложен в това, което ние се научихме да разпознаваме като елементи и съставни части на отделните вътрешни движения у човека.
към текста >>
146.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Дълбока радост беше за мен, когато директор Зелин дойде при мен –
действие
, произтичащо сякаш от детско сърце, защото така се получи, и искаше да даде израз на цялото си въодушевление по отношение на това, което беше чул.
Скъпият ни д-р Унгер ви изнесе лекции през тези дни тук, в Мюнхен. За мен беше нещо дълбоко радващо, ощастливяващо, когато скъпият ни приятел, директорът Зелин дойде при мен вчера сутринта, изпълнен с въодушевление от двете лекции на д-р Унгер и ми каза следните думи зад кулисите: „Едно движение, което има такива вдъхновени застъпници пред обществеността, няма да пропадне! “ Защото на какво трябва във висша степен да се радвам аз самият – позволете ми тези искрени, честни думи, – ако не, че може да се случи именно нещо такова? Мога да се радвам най-много на самостоятелната сила, изобщо на самостоятелния начин, по който тук една човешка личност, изхождайки от себе си, свободно, без да се придържа непосредствено към това, което самият аз мога да кажа, обосновава нещата от самата себе си според собствените си способности! Който иска да оказва въздействие самостоятелно, не се радва на нищо повече, освен искрено да поздрави, когато срещу него стои една самостоятелна личност и дава това, което е в състояние да даде, след като е разбрала, че то може да се вмести в цялото.
Дълбока радост беше за мен, когато директор Зелин дойде при мен – действие, произтичащо сякаш от детско сърце, защото така се получи, и искаше да даде израз на цялото си въодушевление по отношение на това, което беше чул.
Трябва да ви го кажа и знам, че голяма част от вас ще ми повярват, че изпитвам най-съкровена радост от една такава самостоятелност, от такова индивидуално въздействие, и че това е истината. Преди известно време получих писмо, в което беше написано приблизително, че е необходимо да се направи нещо в рамките на немското теософско движение, тъй като иначе думата няма да вземе никой друг, освен онзи, който може дума по дума да повтори това, което казвам аз самият. Такава е понякога представата за истината навън в света! Не трябва да се отправя критика срещу такива думи, които обективно съдържат една невярност в строгия смисъл на думата, нито пък укор или порицание. Човек трябва да изпитва единствено съчувствие по отношение на такива думи.
към текста >>
Да се научим от честно, искрено убеждение от това, какво е нужно на епохата, да разпознаваме що за
действие
беше от тъмните духовни дълбини, които започват тъкмо там, където от римляните стигаме до елинството, отново да се пресъздаде тази Елисейска мистерия.
По един въвеждащ начин трябваше да бъдат казани и такива думи, въпреки че моят начин не е да давам разни предупреждения и назидания. Но как тъкмо при тази възможност да не откъсна от сърцето си тези думи, които искат да обърнат вниманието върху това как от вътрешно сходен импулс бяхме в състояние да направим тази реконструкция на Елисейската мистерия в известно отношение нещо, на което отново и отново да се позоваваме. Искахме да бъдем честни и искрени към европейските души, да бъдем правдиви и да търсим в смисъла на правдивостта за какво жадува европейската душа. Това, което често е най-дълбокото, се узнава с най-простите думи, формулира се с най-простите думи.
Да се научим от честно, искрено убеждение от това, какво е нужно на епохата, да разпознаваме що за действие беше от тъмните духовни дълбини, които започват тъкмо там, където от римляните стигаме до елинството, отново да се пресъздаде тази Елисейска мистерия.
Да почувстваме какво означава: Преди Елисейската мистерия да бъде създадена от нашия многоуважаван Едуард Шуре, тя не е съществувала, а сега съществува! Ние я имаме и трябва да градим върху нея, а с това и по единствения начин, по който правдивото елинство може да пристъпи пред нашата душа така, че тя да може да го наблюдава. Ако го усещаме, чувстваме значениетото на това, с което можахме да открием мюнхенското си начинание през тази година, както и през предишната. Тогава трябва да оставим на всяка отделна тук присъстваща душа да усети с каква сърдечност – за която съм сигурен, че за мнозина ще е съкровена – я изпълва мисълта, че създателят на тази реконструкция на Елисейската мистерия се намира сред нас тъкмо по време на мюнхенските ни срещи.
към текста >>
147.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Но е налице едновременното
действие
на моралното и на това, което протича в свръхсетивното пространство.
Тази отбрана обаче в свръхсетивните светове е нещо напълно различно от това, което причинява в сетивното битие. Когато едно същество се брани да поеме действително това последствие, тогава то е тласнато в съвсем други светове, които са му чужди, в които му липсват житейски предпоставки. Това означава, че едно такова същество се осъжда на един вид самоунищожение. Може да се избира между плодотворното, подпомагащото, което се показва на някого и е подходящо за него, или може да се приемат унищожаващите сили, ако има съпротива към първото. Съществува свобода.
Но е налице едновременното действие на моралното и на това, което протича в свръхсетивното пространство.
към текста >>
148.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Следователно вечност и преходност се явяват като съвместно
действие
на същества от различен вид.
Следователно вечност и преходност се явяват като съвместно действие на същества от различен вид.
В по-висшите светове също така вече няма никакъв смисъл да се говори за такива абстрактни противоположности като вечност и преходност; те престават да имат смисъл в по-висшите светове. Там трябва да се говори за същества. Затова се говори за прогресивни божествени същества и за луциферически същества. Тъй като те са в по-висшите светове, отношението им едни към други се отразява в противоположността между вечност и преходност.
към текста >>
149.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка,
действие
то на останалите.
От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен свят е само един от тях. От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия.
Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите.
За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове. Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина. Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове. Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията. Но в нашето време трябва да се обърне особено внимание върху едно нещо.
към текста >>
В много знаци на нашето време се показва, че постепенно може да се пробуди разбиране за
действие
то на един свят в друг такъв.
И все по-необходимо ще става да се освобождаваме от вярата, че в тези неща можем да навлезем с помощта на няколко правила, все по-необходимо ще бъде именно в духовната област да се насочваме от дидактичното към образа. Тъй като взаимовръзките на световете са толкова многообразни, трябва също и пътищата на отделната индивидуалност да са толкова многообразни. Когато трябва да се показват определени индивидуалности или същества от по-висшите светове и връзката им с човека, тогава трябва да се почувства необходимостта тези образи да се изобразяват живо, в тяхната многоликост, не да се дават голи дефиниции за тях. В нашата епоха е особено важно за онези, които се стремят към духовно познание, да схващат такива образи като Луцифер и Ариман, които се срещат винаги по пътя на инициацията, именно в тяхната многостранност и променливост. Тогава ще се покаже колко са забележителни връзките на един свят с друг.
В много знаци на нашето време се показва, че постепенно може да се пробуди разбиране за действието на един свят в друг такъв.
Бих желал първоначално да изходя от нещо понятно, което не винаги се усеща достатъчно понятно.
към текста >>
Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изследовател – ако също малко се вземе под внимание – пристъпи едно друго изследване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси
действие
то на съвсем други светове с други закони в изследователските методи на сетивното битие.
В нашата епоха в широки кръгове възниква необходимостта да се запознаваме с природния ред, с природните закони, които действат във всичко, също във всичко действително съществено реално, което срещаме в сетивното битие. И възниква склонността да не се взема под внимание нищо, което може да се каже за другите светове, или иначе казано от единия свят се изгражда друг общ светоглед. Това дава повече или по-малко монистически или също така материалистически означени светогледи на нашето време. Би могло да се каже: Сякаш като благотворен контраудар срещу този стремеж в нашата епоха важат и други стремежи, които в света, в който живеем, търсят такива явления, които се управляват от други закони, както светът на природния ред търси такива явления в тяхната многоликост, които се усещат като противоречащи на този природен ред на материалистическия разум. Би трябвало да се почита всичко, което в смисъла на сериозната научност се работи в тази област.
Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изследовател – ако също малко се вземе под внимание – пристъпи едно друго изследване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси действието на съвсем други светове с други закони в изследователските методи на сетивното битие.
В тази връзка е особено желателно преди всичко теософът да внимава за това, което се постига в тази посока – постига се, когато научните методи се разпростират върху действието на свръхсетивни светове в нашето сетивно битие. В по-малки кръгове вече съм обърнал внимание върху това; за този по-голям кръг искам да го направя днес.
към текста >>
В тази връзка е особено желателно преди всичко теософът да внимава за това, което се постига в тази посока – постига се, когато научните методи се разпростират върху
действие
то на свръхсетивни светове в нашето сетивно битие.
И възниква склонността да не се взема под внимание нищо, което може да се каже за другите светове, или иначе казано от единия свят се изгражда друг общ светоглед. Това дава повече или по-малко монистически или също така материалистически означени светогледи на нашето време. Би могло да се каже: Сякаш като благотворен контраудар срещу този стремеж в нашата епоха важат и други стремежи, които в света, в който живеем, търсят такива явления, които се управляват от други закони, както светът на природния ред търси такива явления в тяхната многоликост, които се усещат като противоречащи на този природен ред на материалистическия разум. Би трябвало да се почита всичко, което в смисъла на сериозната научност се работи в тази област. Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изследовател – ако също малко се вземе под внимание – пристъпи едно друго изследване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси действието на съвсем други светове с други закони в изследователските методи на сетивното битие.
В тази връзка е особено желателно преди всичко теософът да внимава за това, което се постига в тази посока – постига се, когато научните методи се разпростират върху действието на свръхсетивни светове в нашето сетивно битие.
В по-малки кръгове вече съм обърнал внимание върху това; за този по-голям кръг искам да го направя днес.
към текста >>
Това
действие
на други светове в сетивното битие създава в последното нещо, което се повтаря във всички светове, което се явява във всички светове, което обаче е напълно обособено и необходимо.
Това действие на други светове в сетивното битие създава в последното нещо, което се повтаря във всички светове, което се явява във всички светове, което обаче е напълно обособено и необходимо.
Така ние се срещаме с необходимостта, не педантично, едностранчиво, да си създаваме догми и мнения като: това трябва да е така, онова иначе, Луцифер е такъв, Ариман е това, луциферическото трябва да се избягва, ариманическото трябва да се избягва или други подобни. Вчерашното ни наблюдение се сблъска с подобни неща.
към текста >>
Защото най-напред ние имаме работа с това в историческия ход на човечеството в сетивното битие и неговата еволюция в
действие
то на по-висшите светове, които дават действени импулси, за да се случи едно нещо след друго в сетивното битие, както това се разиграва в историята на човечеството през земното съществуване.
Във всяка човешка душа като отзвук от духовния свят живее стремежът да разкрие затвореното, да фиксира вечното в мига. Оттук следва това, че в човека, когато чрез инициацията или чрез смъртта навлиза в свръхсетивните светове, действително работи Луцифер като носител на светлината и опасностите, на които в по-висшите светове човек е изложен по отношение на Луцифер, всъщност са налице само тогава, когато човек носи в твърде голяма степен, в по-висшите светове това, което трябва да представлява неговото положение в сетивното битие по отношение на Луцифер. Луцифер е опасен в навлизането в по-висшите светове само тогава, когато човек носи в тях твърде много природата и същността на сетивния човек. Но как обаче се отнася това към Луцифер, когато свръхсетивните светове винаги действат в сетивното битие?
Защото най-напред ние имаме работа с това в историческия ход на човечеството в сетивното битие и неговата еволюция в действието на по-висшите светове, които дават действени импулси, за да се случи едно нещо след друго в сетивното битие, както това се разиграва в историята на човечеството през земното съществуване.
към текста >>
С други думи ти трябва това, което си имал в несъвършена форма, да усвоиш в друга несъвършеност, за да могат нещата да се изгладят и хармонизират чрез противоположното
действие
.
Тук нещо може да ни хареса, друго – не. Не ни допада между смъртта и новото раждане да усещаме нещата както тук. Там обаче усещаме нещата другояче. Когато навлезем след смъртта в духовния свят, например виждаме: ти си живял на земята в едно сетивно битие, имал си определена способност, но тази способност се е проявила твърде едностранчиво, вероятно си я пренебрегвал. Сега ти трябва да се трансформираш в ново земно битие в друга телесност така, че едностранчивостта да се изглади и несъвършенството да стане по-съвършено.
С други думи ти трябва това, което си имал в несъвършена форма, да усвоиш в друга несъвършеност, за да могат нещата да се изгладят и хармонизират чрез противоположното действие.
Тогава започва един период при преминаването между смърт и ново раждане към новото раждане, когато човек си казва: Искам да се родя така, че в новия живот да съм напълно неспособен – примерно – да се занимавам с живопис, защото по-рано съм се занимавам с това и съм постигнал голямо умение. Защото чрез това, че сега няма да мога да имам умение в живописта, ще съм в състояние да не допусна в душата си преценката, която имам, когато сам рисувам, а само така, както трябва да бъде, когато сам трябва да застана пред нещата. Така трябва да усвоя нови сили, защото това може да бъде благотворно, за да хармонизирам онова, което имах по-рано. Така поглеждайки назад към един живот между раждане и смърт към нещо, което е преживял в щастие, но да си каже, ако би направлявал така своята цялостна еволюция, че е живял живота си така, че не може вече да му се наслаждава по този начин. Каквото трябва да последва от силите, които се дават точно по този начин, е желанието: каквото си преживял по-рано в щастие, сега трябва да го преживееш в болка.
към текста >>
По този начин човек, когато иска да преценява свръхсетивния свят според симпатии и антипатии, може да проектира в свръхсетивния свят нещо като сянка, която може да има някакво
действие
в свръхсетивното.
Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане. Какво прави сега този, който би преоценявал живота в свръхсетивните светове според своите симпатии и антипатии в сетивното битие? Той насажда в свръхсетивния свят това, което има в сетивното битие. Това е така, както когато рисувате върху някоя стъклена стена например роза, тогава поглеждате стъклената стена, стъклото не го виждате – гледате през стъклото, но рисунката се проектира отзад върху огромна стена и вие вярвате, че образът е реален. Но той изобщо не е реален, а само пренесен.
По този начин човек, когато иска да преценява свръхсетивния свят според симпатии и антипатии, може да проектира в свръхсетивния свят нещо като сянка, която може да има някакво действие в свръхсетивното.
Ако човек не я вижда, нещо като мъгла се прожектира върху това, което стои там пред наблюдателя.
към текста >>
Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на
действие
то на тази духовна светлина от свръхсетивните светове?
Защо живеем в житейска тъма между раждане и смърт? Защото основателно и разбираемо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане. За сетивното битие имаме нужда от душевен живот, който няма валидност за свръхсетивния свят. Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света. Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие.
Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове?
Тази вяра е широко разпространена в света. Често може да се чуе: Как може да се разбере нещо за свръхсетивните светове, без да сме приели инициация? И чуваме да се посочва, че единственото вярно нещо може да бъде преживяването на степените на инициацията, същинското издигане в свръхсетивния свят.
към текста >>
150.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в
действие
влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят.
Благодарение на своите медиумни способности, до които стигаха в лекарските мистерийни центрове, те ставаха носители на определени свръхсетивни сили.
И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят.
Лекарското посвещение в мистерийните центрове имаше точно тази задача: Да го превърне в един канал за действието на свръхсетивните сили. Описаните случаи, при които изцелението на проказа или треска става с помощта на такива психически процеси изобщо не би изглеждало като някакво „чудо“ за тогавашните хора. Забележителното тук е не че някой върши изцеления, а че се осмелява да ги върши един човек, който не е бил обучаван в никакви мистерийни школи; забележителното тук е, че изведнъж се появява някой, в чието сърце, в чиято душа блика същата тази сила, която по-рано можеше да се спуска единствено от висшите светове, както и това, че тази сила беше станала нещо лично, индивидуално. Да, трябваше да бъде посочен основният факт: Изтекло е времето, и занапред човекът няма да бъде вече само един канал за свръхсетивните сили! Този начин на действие отпада.
към текста >>
Лекарското посвещение в мистерийните центрове имаше точно тази задача: Да го превърне в един канал за
действие
то на свръхсетивните сили.
Благодарение на своите медиумни способности, до които стигаха в лекарските мистерийни центрове, те ставаха носители на определени свръхсетивни сили. И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят.
Лекарското посвещение в мистерийните центрове имаше точно тази задача: Да го превърне в един канал за действието на свръхсетивните сили.
Описаните случаи, при които изцелението на проказа или треска става с помощта на такива психически процеси изобщо не би изглеждало като някакво „чудо“ за тогавашните хора. Забележителното тук е не че някой върши изцеления, а че се осмелява да ги върши един човек, който не е бил обучаван в никакви мистерийни школи; забележителното тук е, че изведнъж се появява някой, в чието сърце, в чиято душа блика същата тази сила, която по-рано можеше да се спуска единствено от висшите светове, както и това, че тази сила беше станала нещо лично, индивидуално. Да, трябваше да бъде посочен основният факт: Изтекло е времето, и занапред човекът няма да бъде вече само един канал за свръхсетивните сили! Този начин на действие отпада. Всичко това беше ясно и за онези, които Йоан кръщаваше в реката Йордан: Старото време наистина е изтекло и занапред всичко, което трябва да се върши, ще става чрез човешкия Аз, чрез това, което е постигнато в божествения, вътрешния център на човека и че сега пред хората застава един човек, който върши от самия себе си онова, което по-рано другите вършеха с помощта на Съществата, живеещи в свръхсетивните светове.
към текста >>
Този начин на
действие
отпада.
И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят. Лекарското посвещение в мистерийните центрове имаше точно тази задача: Да го превърне в един канал за действието на свръхсетивните сили. Описаните случаи, при които изцелението на проказа или треска става с помощта на такива психически процеси изобщо не би изглеждало като някакво „чудо“ за тогавашните хора. Забележителното тук е не че някой върши изцеления, а че се осмелява да ги върши един човек, който не е бил обучаван в никакви мистерийни школи; забележителното тук е, че изведнъж се появява някой, в чието сърце, в чиято душа блика същата тази сила, която по-рано можеше да се спуска единствено от висшите светове, както и това, че тази сила беше станала нещо лично, индивидуално. Да, трябваше да бъде посочен основният факт: Изтекло е времето, и занапред човекът няма да бъде вече само един канал за свръхсетивните сили!
Този начин на действие отпада.
Всичко това беше ясно и за онези, които Йоан кръщаваше в реката Йордан: Старото време наистина е изтекло и занапред всичко, което трябва да се върши, ще става чрез човешкия Аз, чрез това, което е постигнато в божествения, вътрешния център на човека и че сега пред хората застава един човек, който върши от самия себе си онова, което по-рано другите вършеха с помощта на Съществата, живеещи в свръхсетивните светове.
към текста >>
151.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
И така, става дума за един период от време след обезглавяването на Йоан, когато Христовият Импулс започва да упражнява своето
действие
върху учениците.
В следващите лекции ние ще се занимаваме все по-интензивно с факта впрочем нещата са показани най-ясно именно в Евангелието на Марко, че евангелските разкази често преминават от чисто сетивни описания във възпроизвеждане на ясновидски състояния и че ние разбираме Евангелията, само ако ги разглеждаме от гледна точка на духовното изследване.
И така, става дума за един период от време след обезглавяването на Йоан, когато Христовият Импулс започва да упражнява своето действие върху учениците.
За външния сетивен поглед Христос се явява като една отделна личност, която не може да направи кой знае колко много. Но споменатият период от време изглежда на ясновидеца, обучен в съвременните форми на посвещение, по съвсем друг начин. Христос се явява не само всред онези, които бяха тогава в Палестина, но също и всред хората, които ще се родят в следващите поколения. Всички те се събират около Него и това, което Той може да им даде, го дава на хиляди и хиляди. Ето какво виждат апостолите, а именно как Христовото действие започва от времето, когато Той живее тук на Земята, но то продължава напред през хилядолетията, как по духовен път Той пренася Своя Импулс във всички перспективи на бъдещето и как всички бъдещи хора могат да се обърнат към този Импулс.
към текста >>
Ето какво виждат апостолите, а именно как Христовото
действие
започва от времето, когато Той живее тук на Земята, но то продължава напред през хилядолетията, как по духовен път Той пренася Своя Импулс във всички перспективи на бъдещето и как всички бъдещи хора могат да се обърнат към този Импулс.
И така, става дума за един период от време след обезглавяването на Йоан, когато Христовият Импулс започва да упражнява своето действие върху учениците. За външния сетивен поглед Христос се явява като една отделна личност, която не може да направи кой знае колко много. Но споменатият период от време изглежда на ясновидеца, обучен в съвременните форми на посвещение, по съвсем друг начин. Христос се явява не само всред онези, които бяха тогава в Палестина, но също и всред хората, които ще се родят в следващите поколения. Всички те се събират около Него и това, което Той може да им даде, го дава на хиляди и хиляди.
Ето какво виждат апостолите, а именно как Христовото действие започва от времето, когато Той живее тук на Земята, но то продължава напред през хилядолетията, как по духовен път Той пренася Своя Импулс във всички перспективи на бъдещето и как всички бъдещи хора могат да се обърнат към този Импулс.
Това съзерцават апостолите. И то е един процес, в който те утвърждават духовната си връзка с Христос.
към текста >>
152.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
При другите народи то се извършваше чрез
действие
то, чрез посвещението, докато при древноюдеиския народ то ставаше чрез особените дарби, които бяха отредени на онези, които се явяваха като пророци в този народ.
Водачите на другите народи стигаха до посвещение според току-що описания начин. С древноюдейският народ случаят не беше такъв. Тук ние нямаме работа с онези посвещения, които са характерни за другите народи, а сме изправени, както чухме, пред едно стихийно проявление на Духа в телата на онези, които се явяваха като пророци, изправени сме пред нещо, което се проявява като „гений на духовността“. Но за да се случи това, ние виждаме, че в лицето на пророците, живеещи през средищния период на тяхната епоха, древноюдейският народ разполагаше с онези души, които в предишните си инкарнации бяха посветени в Мистериите на другите народи, така че те можаха да предадат на древноюдеиския народ като един вид спомени това, което вече бяха получили в процеса на своето посвещение. И така, имаше съществена разлика между просветването на духовния живот всред древноюдеиския народ и всред останалите народи.
При другите народи то се извършваше чрез действието, чрез посвещението, докато при древноюдеиския народ то ставаше чрез особените дарби, които бяха отредени на онези, които се явяваха като пророци в този народ.
към текста >>
Ние можем да проследим нещата не само в Палестина, където се разигра самата Мистерия на Голгота; ние можем да ги проследим ако се придържаме към правилния начин на
действие
също и в други точки по света.
Добре е този забележителен отрязък от време, в който се разигра Мистерията на Голгота, да бъде видян от различни гледни точки. Ето защо беше много полезно, че тази сутрин Вие можахте да се запознаете с Хегеловото становище по този въпрос20. Всички подробности, до които се добира човешкото познание, могат да се обединят, за да бъдем улеснени в разбирането на най-важното, което беше подготвяно в предходните векове, за да кулминира в Мистерията на Голгота, давайки тласък на цялата по-нататъшна еволюция. Този процес може да настъпи в различни места на Земята.
Ние можем да проследим нещата не само в Палестина, където се разигра самата Мистерия на Голгота; ние можем да ги проследим ако се придържаме към правилния начин на действие също и в други точки по света.
Разбира се, там няма да срещнем Мистерията на Голгота. Обаче ние можем да проследим вълнообразното развитие на човечеството и неговия възход чрез Мистерията на Голгота, който увлече и западноевропейския свят. Но освен възхода на човечеството, ние можем да проследим и неговия упадък; и много интересен е начинът, по който можем да проследим този упадък.
към текста >>
153.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
А нещата тук опират до колосалното
действие
на онова Същество, което е пряко свързано с Мистерията на Голгота.
Естествено, по-голямата част от хората не знаят много за събитията, които обсъждаме през тези дни. Но в общи линии всичко, което се отнася до Мистерията на Голгота, е подкопано от материалистическата наука. Никъде не може да се стъпи на твърда почва. Животоописанията на Исус нямат голяма стойност, понеже те нищо не доказват, а на „изследователския подход“ към Христос изобщо не може да се гледа сериозно.
А нещата тук опират до колосалното действие на онова Същество, което е пряко свързано с Мистерията на Голгота.
Ако всичко е само един „поетичен образ“, материалистическата епоха би трябвало в кратък срок да отвърне своя поглед от този образ; защото една материалистическа епоха не може да вярва в поетични измислици. Да, нашата „просветена“ епоха е отишла твърде далеч относно изобилието от противоречия в Евангелията и просто не допуска до каква голяма степен думите „Господи, прости им, защото те не знаят какво вършат“ се отнасят към съвременната наука. Тези думи важат за всички изследвания, свързани с Исус и с Христос, понеже те не могат да се докоснат по един честен и достоен начин до духовните източници на нещата.
към текста >>
Най-напред и преди всичко останало трябваше да се прояви
действие
то, произтичащо от събитието.
Занапред такива писания, доколкото духовно-научното изследване ги прави разбираеми за човека, ще стават достъпни за все по-голям брой хора. Бъдещите поколения непрекъснато ще изострят своя ясновиждащ поглед върху Мистерията на Голгота и по този начин в Евангелията все повече и повече ще бъдат виждани, ще бъдат откривани такива думи и изрази, които нямат нищо общо със сетивния свят. Тези, които съставиха Евангелията, описаха физическите събития от гледна точка на своето ясновидство. Това трябва да бъде разбрано на всяка цена, както и да се вникне в неговата необходимост, тъй като тогавашните хора, непосредствените свидетели на събитието в Палестина просто не бяха в състояние да го разберат, понеже импулсът за разбиране на въпросното събитие можеше да възникне едва чрез самото него. Преди да настъпи това събитие не съществуваше нито един човек, който би могъл да го разбере.
Най-напред и преди всичко останало трябваше да се прояви действието, произтичащо от събитието.
Едва по-късно то можеше да бъде разбрано. Защото ключът към разбирането на Голготската Мистерия е самата Мистерия на Голгота. Най-напред трябваше да дойде Христос и да довърши основното събитие, чиято кулминация имаме в Мистерията на Голгота. Едва после, благодарение на Неговите усилия, тоест чрез самия Него, хората можаха да стигнат до разбирането на Голготската Мистерия. Едва после, благодарение на всичко онова, което Той представляваше, можа да се възпламени и Словото, което в същото време стана израз на Неговата истинска същност.
към текста >>
154.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче това
действие
на йерархиите, което става в течение на времето това даване на светлина постепенно се изменя.
Обаче това действие на йерархиите, което става в течение на времето това даване на светлина постепенно се изменя.
То се изменя така, че ние постепенно чувствуваме как чрез проникването на светлината на по-висшите йерархии нашето съзнание постепенно се затъпява. И тогава забелязваме, че запазването на съзнанието след смъртта зависи от напълно определени неща. Така например съзнанието се затъмнява по-лесно при един човек, който има едно неморално разположение на душата. Следователно, най-важното е това, да минем през вратата на смъртта с морални сили, защото моралното съзнание държи нашата душа отворена за светлината и йерархиите. В последно време аз имах възможността да изследвам хората след смъртта с морално, както също и хората с неморално разположение на душата, или настроение и при това винаги констатирах: че хората с морално душевно настроение запазват след смъртта едно съзнание, което ясно и бистро, а хората с неморално настроение на душата изпадат в един вид тъмно понижение на съзнанието.
към текста >>
155.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче, когато влизат в
действие
и други представи, които човек си е образувал през време на земния живот и които го засягат, когато той навлезе в духовния свят.
Следователно неморалното настроение на душата има голямо значение още върху първите времена след минаването през Камалока, то решава също нашата съдба, за следващото време, което наричаме време на планетата Венера.
Обаче, когато влизат в действие и други представи, които човек си е образувал през време на земния живот и които го засягат, когато той навлезе в духовния свят.
Тези други представи са религиозните представи. По-друг начин живее душата след смъртта, когато през време на нейния земен живот е създала една религиозна връзка между преходното и по-друг начин живее тя, когато не е имала тази връзка. Отново зависи, дали ставаме общителни, или самотни духове, според това дали сме били религиозно настроени, или не през време на земния живот. Затвореността в живота, затвореността спрямо религията в живота, прави от нас самотници, необщителни същества след смъртта. Една нерелигиозна душа е като затворена в една капсула, като в един затвор.
към текста >>
156.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В изнесените сказки аз обърнах внимание върху едно още по-високо
действие
на Буда на Земята.
И тъй като днес ние говорим между хора запознати с Антропософията, трябва да бъде изказано също и това. Именно някой който е запознат с антропософския светоглед, какъвто ние развиваме като Духовна наука тук на запад можем да запитаме: Какво е станало с един такъв дух като Буда, след неговото последно въплъщение на Земята? Аз вече съм обръщал внимание върху това: Като Гоутама Буда, той е из минал своето последно превъплъщение на Земята около 600 години преди Христа, преди идването на Христос. Ако сте следили добре моите сказки, вие ще знаете, че той е действувал още веднъж като достигнал чин Буда, той нямаше нужда да се връща отново на Земята, да се въплъщава, а е действувал само духовно при раждането на момчето Исус, за което говори Евангелието на Лука. Той е действувал духовно на Земята от по-висши сфери, но къде се намира той самият?
В изнесените сказки аз обърнах внимание върху едно още по-високо действие на Буда на Земята.
През 8-то столетие на нашата ера в Европа е съществувал един център на посвещение при Черно море, там Буда е живял духовно в един ученик, който по-късно се е преродил като Франциск Асизки. Следователно в едно свое минало въплъщение в 8-то столетие Франциск Асизки е бил ученик на Буда и е приел в себе си всички качества, за да действува по този странен начин, както е действувал Франциск Асизки. В много неща неговите последователи не могат да бъдат различени от последователите на Буда, освен чрез това, че едните са християни, а другите последователи на Буда. Това беше последствието от факта, че в неговия предхождащ земен живот, той беше един ученик на Буда, на духовния Буда. Но къде се намира сега самият Буда, този Буда, който е живял на Земята като Гоутама?
към текста >>
157.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Защото едно нещо е това реално
действие
, което се разля от Голгота, но дали хората са си усвоили едно разбиране за това.
Кой е християнин в истинския смисъл на Тайната на Голгота? Християнин е онзи, който знае, че в Христос е живял духът на Слънцето, че в Тайната на Голгота е станало нещо реално, че духът на слънцето е разлял над Земята своето Същество и че Христос е умрял за всички хора. Въпреки, че апостол Павел е проповядвал, че Христос не е умрял само за евреите, а също и за езичниците. Тези негови думи се разбират днес твърде малко. Едвам, когато хората знаят, че Христос е извършил Тайната на Голгота за всички човеци, тогава те ще разберат Християнството.
Защото едно нещо е това реално действие, което се разля от Голгота, но дали хората са си усвоили едно разбиране за това.
Хората трябва да се стремят да знаят Що е Христос? Обаче никой след Тайната на Голгота не можем да считаме един човек по друг начин, освен така че да кажем: Дали ти си това, или онова, Христос е понесъл смъртта също и за тебе и Той има значение за тебе както и за някой друг. При правилното разбиране на Тайната на Голгота се получава възгледът, че ние можем да застанем пред всеки човек и да го запитаме: Колко християнско има той в себе си? безразлично каква вяра има. Защото човекът все повече и повече трябва да добие съзнание за това, което е реално в него, представлява без съмнение един висок идеал да знае нещо за Тайната на Голгота.
към текста >>
158.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тук това, което бе казано, имаме един пример, какво извънредно голямо значение има
действие
то на единия свят в другия.
Мъртвият приема това с цялото си горещо желание и има извънредно голяма полза от него. Тук ние се намираме на една точка, където духовната мъдрост се превръща в нещо наистина много практично в живота, на една точка където материализмът и спиритуализмът стоят един срещу друг не само като теория, а като живи сили, така че можем да кажем: Чрез привързването към спиритуализма се създават връзките между човешките индивидуалности, безразлични дали те живеят на Земята, или са заминали в духовния свят. Ние можем да бъдем полезни по описания начин и още по някой друг начин, за които ще говорим, когато се отдаде случай за това. Обаче, ако не стоим в духовния живот, това не означава само една липса на знание, а то означава, че поставя наистина в една напълно ограничена сфера на съществуването: а именно само в сферата на физическото. Така че когато сме материалистично настроени и живеем само в материята, ние веднага изгубваме връзката с някоя индивидуалност, когато тя е минала през вратата на смъртта.
Тук това, което бе казано, имаме един пример, какво извънредно голямо значение има действието на единия свят в другия.
Самият мъртъв, когато той например има силно желание, да се запознае с това, или онова от Духовната Мъдрост се лишава от изпълнението на това желание, остава обременен с това желание. Би могло най-много да съществува възможност той да намери някого, който също е минал през вратата на смъртта и който в земния си живот е стоял в едно такова отношение с него, нещо, което през време на пребиваването в Камалока едва ли е възможно за него, че да му се достави известно задоволяване само чрез простото съществуване, чрез отношението, в което се намира с него по това задоволяване съвсем не е достатъчно. Но това не може да се сравни с извънредно голямото благодеяние, което живеещият още на Земята, намиращият се още на физическото поле може да направи на мъртвия.
към текста >>
По-рано ни видяхме, как може да бъде упражнявано едно
действие
от физическото поле горе в живота след смъртта, сега виждаме как могат да бъдат създадени врати, или прозорци, за да може да бъде виждано във физическия живот това, което мъртвите изживяват.
Моменти на несбъднати се факти, които са свързани с нас, се превръщат по определен начин в будители за впечатления от духовния свят. Твърде особената форма на един пълен с предчувствие живот ще се развие, чрез това именно в душите на онези, които са се сближили в живота с Духовната наука. И поради причината, че човечеството се намира в еволюция, действително в еволюция и само един късоумен човек може да вярва, че човешкият род е бил надарен през всички времена със същите душевни способности, каквито той притежава днес. Душевните способности се променят и както е вярно, че днес човекът има заложба да възприема предимно нещата външно и да обработва с мисълта възприятието, също така е вярно, че чрез такива отношения, каквито бяха описани сега, той ще се развие в една епоха, в която ще бъдат развити душевно-духовни сили и способности. Следователно също и по този начин съществува изглед Духовната наука да се превърне в една сила на живота, която ще действува съграждащо в живота.
По-рано ни видяхме, как може да бъде упражнявано едно действие от физическото поле горе в живота след смъртта, сега виждаме как могат да бъдат създадени врати, или прозорци, за да може да бъде виждано във физическия живот това, което мъртвите изживяват.
С това аз исках само да ви дам едно понятие за това как могат да бъдат създадени начини за съобщение между двата свята.
към текста >>
159.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И тази е моралната страна, че астролозите виждат не само звездите и
действие
на звездите, а казват: там се намира вашата суетност, вашето честолюбие, вашата неморалност, вашата ленивост и тук сега действува нещо, което вие сте записали в звездите, то действува по определен начин от звездният свят долу на Земята и обуславя вашата съдба.
И още една тайна се крие тук: човекът се е смалил, свил се е следователно, въплътил се е в едно физическо тяло, в което е дошъл чрез една родителска двойка. До тук е стигнал човекът, защото през време, когато се е разширил в мировото пространство, той е записал в него всичко онова, което са били неговите качества. Когато стоим на Земята и гледаме навън в звездното небе, там се намират не само звезди, но там се намират и нашите качества от минали въплъщения. Ако например в миналите въплъщения сме били честолюбиви, това честолюбие стои записано в звездния свят. То е записано в Акашовата летопис, и когато тук на Земята стоим намираме се на определена точка, честолюбието идва със съответните планети в това, или онова положение към нас: то проявява едно влияние.
И тази е моралната страна, че астролозите виждат не само звездите и действие на звездите, а казват: там се намира вашата суетност, вашето честолюбие, вашата неморалност, вашата ленивост и тук сега действува нещо, което вие сте записали в звездите, то действува по определен начин от звездният свят долу на Земята и обуславя вашата съдба.
Ние записваме онова, което се намира в нашата душа, във великото пространство и то действува от великото пространство обратно върху нас, когато се намираме тук на земята, когато ходим между раждането и смъртта. Тези неща ни засягат извънредно много, когато действително ги разбираме и те ни обясняват много неща. В живота си аз много се занимавах с Омир, обаче когато в последното късно лято имах задачата да изследвам тези отношения между смъртта и едно ново раждане и дойдох до становището, че отношенията от една смърт до едно ново раждане остават непроменени, до следващото раждане остават непроменени. Гърците са наричали Омир-слепият, защото той е бил голям ясновидец. Той казва: животът след смъртта става онова място където няма никаква промяна.
към текста >>
160.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Но учените не вземат под внимание, че
действие
то на Светлината на Луната действува върху растението.
Ние виждаме Земята покрита с растения, защото Слънцето ги извиква на живот, Земята не би била покрита с растения не би била обраснала с растения без Слънце, през време на зимата растенията не могат да се развиват. Когато човекът спи къде се намира неговото Слънце? Това, което лежи в леглото през време на съня, ние също не можем да си го представим без Слънце. Това слънце трябва да го виждаме в Аза на човека, който през време на съня се намира вън от физическия и етерен организъм: Азът има задачата да работи върху спящия организъм, както слънцето работи върху растението. В произвеждането и съществуването на растението участвува не само Слънцето, но и Луната, без развитието на Луната не би имало растеж на растението.
Но учените не вземат под внимание, че действието на Светлината на Луната действува върху растението.
Влиянието на Луната има връзка с ширината на растението, едно растение което расте тънко нагоре то има малко влияние на Луната. Целият космос участвува в растежа на растенията. А Азът действува върху физическото и етерното тяло, както Слънцето върху растежа на растението. Астралното тяло действува както Луната. Тук имаме същото отношение.
към текста >>
Вие виждаме, че нашият Аз е един заместител на Слънцето в неговото
действие
, а астралното тяло замества Луната за човешкият организъм.
Целият космос участвува в растежа на растенията. А Азът действува върху физическото и етерното тяло, както Слънцето върху растежа на растението. Астралното тяло действува както Луната. Тук имаме същото отношение. Азът е Слънцето на физическото тяло, астралното тяло е неговата Луна, обаче една духовна Луна.
Вие виждаме, че нашият Аз е един заместител на Слънцето в неговото действие, а астралното тяло замества Луната за човешкият организъм.
В това се крие оправданието на това, което ясновидеца казва: Човекът се е образувал и развил като екстракт от Космоса. Както Слънцето е центърът на растителната система, на растителният свят и изпраща навсякъде своята светилна, така също физическото и етерното тяло трябва да бъдат осветлявани от една светлина.
към текста >>
Ние носим нашето
действие
: това, което живее в човека като астрално тяло е един екстракт на лунното
действие
.
Слънчевата светлина не е само физическа, тя е също душевно-духовна, като такава тя се отдели от космоса и стана Аз на човека, астралното тяло е един екстракт на лунната светлина. Всичко е много мъдро устроено. Ако Азът на човека би бил свързан непрестанно със Слънцето, тогава между спането и будността хората биха могли да растат само като растения. Според влиянието на Слънцето, ние никога не бихме могли да спим през деня, би трябвало да спим винаги само през нощта, обаче целият културен живот почива на тази еманципация.
Ние носим нашето действие: това, което живее в човека като астрално тяло е един екстракт на лунното действие.
Така през време на съня ние не сме зависещи от Слънцето, от космическото действие на Слънцето, нашият Аз върши, което иначе Слънцето върши. Ние сме осветлявани от нашият собствен Аз и от нашето собствено астрално тяло. До тези истини проникват само древни окултни възгледи. Духовната наука ни дава този образ, тази картина на спящия човек. Върху него свети Слънцето неговият Аз и без този Аз, той не би могъл през време на сън да бъде като едно растение.
към текста >>
Така през време на съня ние не сме зависещи от Слънцето, от космическото
действие
на Слънцето, нашият Аз върши, което иначе Слънцето върши.
Слънчевата светлина не е само физическа, тя е също душевно-духовна, като такава тя се отдели от космоса и стана Аз на човека, астралното тяло е един екстракт на лунната светлина. Всичко е много мъдро устроено. Ако Азът на човека би бил свързан непрестанно със Слънцето, тогава между спането и будността хората биха могли да растат само като растения. Според влиянието на Слънцето, ние никога не бихме могли да спим през деня, би трябвало да спим винаги само през нощта, обаче целият културен живот почива на тази еманципация. Ние носим нашето действие: това, което живее в човека като астрално тяло е един екстракт на лунното действие.
Така през време на съня ние не сме зависещи от Слънцето, от космическото действие на Слънцето, нашият Аз върши, което иначе Слънцето върши.
Ние сме осветлявани от нашият собствен Аз и от нашето собствено астрално тяло. До тези истини проникват само древни окултни възгледи. Духовната наука ни дава този образ, тази картина на спящия човек. Върху него свети Слънцето неговият Аз и без този Аз, той не би могъл през време на сън да бъде като едно растение. Върху него свети Луната неговото собствено астрално тяло.
към текста >>
Сега нека си представим, че с настъпването на есента Слънцето постепенно изгубва своето
действие
, растенията престават да растат и умират.
Ние сме осветлявани от нашият собствен Аз и от нашето собствено астрално тяло. До тези истини проникват само древни окултни възгледи. Духовната наука ни дава този образ, тази картина на спящия човек. Върху него свети Слънцето неговият Аз и без този Аз, той не би могъл през време на сън да бъде като едно растение. Върху него свети Луната неговото собствено астрално тяло.
Сега нека си представим, че с настъпването на есента Слънцето постепенно изгубва своето действие, растенията престават да растат и умират.
При будният човек Азът и астралното тяло са вътре във физическото и етерното тяло така да се каже, при влизането на Аза и астралното тяло във физическото и етерното тяло имаме залез на Слънцето и Луната: тогава представа всъщност истинския растителен живот. В човека през време на съня растителният живот е деен за възстановяване на неговите изчерпани през деня сили. Той не е така деен при събуждането. Растителният живот увяхва в него, когато човек се събужда: като растения ние умираме сутрин при нашето събуждане от сън. С това се обясняват много неща, които стават между душата и тялото на човека.
към текста >>
161.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
От планетата Марс и от нейната сфера се излъчва не само светлинно
действие
, което идва на Земята, но от там се излъчват също и духовни сили.
За да може Луцифер да ни ръководи по правилния начин, така както е подходящо за нас хората, ние трябва да имаме Христовия Импулс, като противовес, като уравновесяваща сила: Тогава импулсът на Луцифер е благотворен за нас, иначе той е нещо вредно за нас. Станало е необходимо и нещо друго: В сферата на Марс ние трябва да имаме възможността да държим с цялото си същество сметка за определени изменения, които са станали на Марс в течение на последните столетия. Тези изменения могат да бъдат описани по следния начин. Чрез определени сили всички небесни тела стоят във връзка с други небесни тела, Земята също стои във връзка с други небесни тела. От тях се излъчват силите.
От планетата Марс и от нейната сфера се излъчва не само светлинно действие, което идва на Земята, но от там се излъчват също и духовни сили.
Ако отидем назад в по-древни столетия, ние ще намерим, че от Марс са се излъчвали онези сили, които са събуждали във хората ентусиазъм за това от което те са се нуждаели в по-стари време физическите сили, които поощряват еволюцията на човечеството. Това не е само един мит, а една окултна истина. Че онова, което се е развило в света като една войственна заплененост, което е правило хората решителни и смели през столетията и хилядолетията, произхожда от влиянието на силите на Марс върху Земята.
към текста >>
162.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това
действие
.
И ако би се разчитало само на силите на тези Висши йерархии, още сега напълно материалистичните души би трябвало да се откъснат от напредващото развитие. Тези същества на Висшите йерархии не могат всъщност чрез самите себе си да спасят тези застрашени души тук се прибягва до едно особено средство. А именно душите, които напускат земният живот чрез една преждевременна смърт, имат като души пред себе си една възможност. Да приемем че умират чрез една катастрофа, например прегазени от един бръз влак. Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост.
Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие.
Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си. И тези сили използуват сега Съществата на Висшите йерархии, за да спасят онези души, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила.
към текста >>
163.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И докато до тогава Марс беше мястото, от което произхождаха силите, които гърците наричаха сили на борбата, кои то са плодотворни за света, към 17-тото столетие тази мисия на Марс беше вече изтекла и необходимо беше да влезе в
действие
една нова сила: Будя изпита там един вид разпятие на кръста.
В началото на 17-тото столетие една друга планета освен Земята се намираше в точката на една степен на развитието, както Земята се намираше в една такава точка, когато настъпи Тайната на Голгота. И както тогава в земното съществуване се яви Христос, идвайки от по-висшите области, така е онази криза на Марс към 17-тото столетие на Марс се яви Буда. Това значи след като Буда беше минал през своите земни въплъщения до своето последно прераждане, за него не беше вече необходимо да се връща в един земен живот, но той продължи своята дейност в други области. Буда премина от земните отношения на Марс.
И докато до тогава Марс беше мястото, от което произхождаха силите, които гърците наричаха сили на борбата, кои то са плодотворни за света, към 17-тото столетие тази мисия на Марс беше вече изтекла и необходимо беше да влезе в действие една нова сила: Будя изпита там един вид разпятие на кръста.
Тайната на Буда не протече на Марс така, както тайната на Христос протече на Земята, на князът на Мира Буда, който в последния земен живот лъчезареше навсякъде в мир и любов, беше пренесен в изпълнения с борба Марс. И пренасянето на съществото, което е изпълнено изцяло със силите на мира и любовта, в полето на борбата, на раздора и дисхармонията, беше в определен смисъл също едно разпъване на кръст.
към текста >>
164.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ние виждаме колко голямо значение има, да съществува ентусиазъм в
действие
то на хората тук във физическия свят, защото ако във физическият свят би умрял ентусиазмът, ако във физическият свят би умряла любовта, тогава в бъдеще хората ще имат едно земно съществувание, което във физическо отношение би могло да получава малко оздравяващи, подпомагащи растежа и развитието сили от свръхсетивните светове.
Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувствуват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм. Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм. Тези хора трябва да бъдат привлечени от един такъв ентусиазъм. И тази насока нашата работа ще бъде без съмнение все повече и повече активна, защото точно връзката на този земен живот е живота между смъртта и едно ново раждане показва за тази мисъл нещо до най-висока степен пълно със значение. Всичко, които тук на Земята можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители на съществата на Висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове оздравяващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят.
Ние виждаме колко голямо значение има, да съществува ентусиазъм в действието на хората тук във физическия свят, защото ако във физическият свят би умрял ентусиазмът, ако във физическият свят би умряла любовта, тогава в бъдеще хората ще имат едно земно съществувание, което във физическо отношение би могло да получава малко оздравяващи, подпомагащи растежа и развитието сили от свръхсетивните светове.
Такива отношения между сетивния и свръхсетивния свят не искат да виждат днес душите, които се отвръщат със страх, е един несъзнателен страх от свръхсетивните светове. Обаче тази връзка между моралния и физически ред на света съществува.
към текста >>
165.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Силата на Марс действува съвместно с Луната и неподвижната звезда върху човека и като последствие става това, което може да стане чрез съвместното
действие
.
Не се касае толкова за външните планети това което действува върху нас е същото и показва това, което човекът е вписал сам първо в тази сфера. И когато отчитаме астрологически положението на планетите спрямо неподвижните звезди, това показва един вид какво сме вписали самите ние в тях. Тук имаме основната причина, защо действуват констелациите на планетите, защо оказват те въздействия върху човешката природа. Това е защото човекът минава през тях. И когато Луната стои в определено положение към Марс и към една неподвижна звезда, тази констелация действува съвместно: Т.е.
Силата на Марс действува съвместно с Луната и неподвижната звезда върху човека и като последствие става това, което може да стане чрез съвместното действие.
към текста >>
166.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато някога науката ще разбере правилно това хората ще доловят
действие
то на висшият свят.
Всичко това са много важни неща и от това ние виждаме един вид техниката чрез която се вработваме в света.
Когато някога науката ще разбере правилно това хората ще доловят действието на висшият свят.
към текста >>
167.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато човек посяга към едно цвете, което му харесва, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото някое Същество гледа това нещо с удоволствие, гледа го благосклонно, или не го извършва, защото не може да издържи погледа, който е насочен към това
действие
.
С това искам да опиша нещо много важно от духовния свят. А именно, както във физическият живот човек винаги знае това, което гледа, както той винаги знае: Това, или онова Същество сега ме гледат. Докато във физическият свят човек има съзнанието, че минава през света възприемайки нещата, в духовният свят той има изживяването: Сега ме гледа това Същество, след това ме гледа онова Същество. Той се чувствува непрестанно изложен на погледите, които обаче същевременно го довеждат до там да вземе решение да направи нещо. Като знае: Сега, аз съм гледан благосклонно, или не, за да направя нещо, или не, той го изправя, или не.
Когато човек посяга към едно цвете, което му харесва, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото някое Същество гледа това нещо с удоволствие, гледа го благосклонно, или не го извършва, защото не може да издържи погледа, който е насочен към това действие.
Това е нещо което човек трябва напълно да устои. Там той има чувството, че самият той е гледан, виждан, както тук има чувството, че вижда нещо. Това, което тук е нещо активно, там то е по определен начин пасивно, а нещо което тук е пасивно, там то е активно. От това виждаме, че човек трябва да усвои съвършено други понятия, когато иска да схване правилно описанията на духовния свят. Ето защо ще разберете, колко трудно е да бъде изразено в обикновени човешки думи онова, което човек би искал на драго сърце да даде като описание на духовните светове.
към текста >>
168.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ето какво, следователно, означаваше познанието в древните времена: Сега аз поставям в
действие
Змията, намираща се вътре в мен; сега аз чувствувам моята змийска същност.
човек, той се намираше извън очертанията на Земята, но по време на познавателния акт, той потъваше навътре в Земята и фактически мислеше със своето етерно тяло. Сега Змията се раздвижи в мен така си казваше той.
Ето какво, следователно, означаваше познанието в древните времена: Сега аз поставям в действие Змията, намираща се вътре в мен; сега аз чувствувам моята змийска същност.
към текста >>
Точно тук влиза в
действие
Христовият Импулс.
Защото какво настъпи тогава? Това, което настъпи при прехода от Третата в Четвъртата епоха, може да бъде охарактеризирано като едно изменение на формите; обаче сега то представлява нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено чрез прехода от Пракрити към самата Пуруша. Или с други думи, сега ние усещаме, как Пуруша напълно се отделя и еманципиран от Пракрити. Сега човекът се откъсва не просто от кръвните връзки, а от Пракрити, от целия външен свят, за да се справи с него в един вътрешен, строго душевен смисъл.
Точно тук влиза в действие Христовият Импулс.
В същото време това представлява най-величественият преход, който е настъпвал в цялото планетарно развитие на Земята. И сега възниква не само въпросът: Как се отнася душата към материалния свят в Сатва, Раджас и Тамас; сега душата трябва не само да преодолее Тамас и Раджас, за да напредне до Йога и да се извиси над себе си; сега тя трябва да започне своята борба срещу Ариман и Луцифер, и не може да разчита на никаква външна помощ. Сега вече идва ред да противопоставим двете основни линии, които съществуват в Бхагават Гита: От една страна това, което беше необходимо за старите времена, и от друга страна това, което е необходимо за нови те времена.
към текста >>
169.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
1. Орифиил с период на
действие
от 200 г.
1. Орифиил с период на действие от 200 г.
пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.
към текста >>
170.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с
действие
то, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина.
Да предположим, че една жена вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери. Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване. Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си. Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва.
Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина.
Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет. По този начин вече можем да извлечем полза за живота ни и ще забравяме все по-малко. Може би съвсем не е нужно да се правят много повече неща, ако би могло да се постигне само това, чрез него обаче може твърде много да се постигне.
към текста >>
Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на
действие
то с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет.
Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване. Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си. Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва. Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина.
Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет.
По този начин вече можем да извлечем полза за живота ни и ще забравяме все по-малко. Може би съвсем не е нужно да се правят много повече неща, ако би могло да се постигне само това, чрез него обаче може твърде много да се постигне.
към текста >>
Те същевременно отхвърлят и отговорността, предпочитат да питат какво да направят, отколкото сами да намерят основанията за това или онова
действие
.
Суетата и егоизмът в много отношения се противопоставят на човека да си изтъкне противоположни основания на това, което иска да направи, понеже на хората много им се иска да са само добри хора; и човек може да си издаде свидетелство, че е добър човек, когато върши само това, за което има добри основания и изостави противното. Малко неудобно е, че почти при всичко, което се върши в живота, може да се изтъкнат противни аргументи. Човек съвсем не е така добър това го казвам, понеже в живота е изключително важно съвсем не е така добър, както му се иска да вярва. Но тази всеобща истина чак тогава има смисъл, когато при единичните неща, които върши също и тогава, когато ги изпълнява, понеже животът ги изисква, човек наистина има предвид какво би могло да доведе до тяхното неизвършване. Какво се постига чрез това, можете да представите пред душата си по един простичък начин: Вие сигурно сте срещали хора, които са толкова слабоволеви, че всъщност предпочитат за нищо да не взимат решения сами и винаги да оставят някой друг да решава вместо тях, а те само да изпълняват.
Те същевременно отхвърлят и отговорността, предпочитат да питат какво да направят, отколкото сами да намерят основанията за това или онова действие.
Аз не изнасям този случай, за да го изтъкна като особено значителен в този момент, а за да покажа нещо друго.
към текста >>
Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето
действие
.
другият казва: Не го прави! В живота виждаме, че единият съветник решително удържа победа над другия съветник. Този, който има по-силна воля, побеждава със своето мнение и повлиява питащия. Що за явление имаме тук? Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение.
Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие.
Неговите волеви сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен. Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен. Това, което другият е предизвиквал в мен, сега съм го направил сам и с това съм изградил една сила в душата си. Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава със сила една слабост. И затова е невероятно важно, понеже отново по невероятен начин засилва господството на Аза върху астралното тяло.
към текста >>
Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша
действие
то, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен.
Този, който има по-силна воля, побеждава със своето мнение и повлиява питащия. Що за явление имаме тук? Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение. Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие. Неговите волеви сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен.
Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен.
Това, което другият е предизвиквал в мен, сега съм го направил сам и с това съм изградил една сила в душата си. Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава със сила една слабост. И затова е невероятно важно, понеже отново по невероятен начин засилва господството на Аза върху астралното тяло. Изобщо не би трябвало да се взима за товар, във всички отделни случаи, където е възможно, сериозно да се разгледат тези „за“ и „против“. Човек ще види, че е направил много за засилването на своята воля, когато действа по начина, който току що беше описан.
към текста >>
171.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Трето, духовната наука и всеки окултизъм учат, че чрез моралното
действие
на волевите импулси човек стои във връзка с висшия деваханически свят, света на така наречения безформен Девахан.
Физическият свят ни предоставя сетивни възприятия. От тях трябва да се отвърнем и тогава в нас остава нещо нашите представи. Те вече са нещо свръхсетивно. Човек има тези представи поради това, че силите на астралния свят проникват в неговото етерно тяло така, че чрез своите представи той стои в известна взаимовръзка с астралния свят. Освен това духовната наука казва: Душевните вълнения са нещо, което не само има връзка с астралния свят, но също и с един по-висш свят; с душевните вълнения човек се намира във взаимовръзка с долния Девахан.
Трето, духовната наука и всеки окултизъм учат, че чрез моралното действие на волевите импулси човек стои във връзка с висшия деваханически свят, света на така наречения безформен Девахан.
към текста >>
172.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ние сме принудени да говорим за моралната природа на човека, когато от една страна вземем под внимание подтиците за
действие
, стремежите и желанията, които идват от външния свят.
За да разберем това, нека сега си изясним какво всъщност можем да разбираме под морална природа на човека.
Ние сме принудени да говорим за моралната природа на човека, когато от една страна вземем под внимание подтиците за действие, стремежите и желанията, които идват от външния свят.
Когато човек е принуден да действа от нещо, което се числи към неговите естествени потребности като глад или жажда, или просто го желае, обикновено не казваме, че такова желаене или искане е морално действие. Естествено е, че поради това не е нужно те да бъдат неморални. Но когато един камък падне на Земята, това също не е морално действие и ние не се чувстваме принудени да му прикачим мярка за моралност. Също толкова малко сме принудени да говорим за морал, когато човек удовлетворява естествените нужди на своя организъм с ядене и пиене. Ние нямаме причина да говорим за моралност и тогава, когато някъде човекът види хубаво цвете или нещо друго красиво и понеже това му прави приятно впечатление, той го пожелава.
към текста >>
Когато човек е принуден да действа от нещо, което се числи към неговите естествени потребности като глад или жажда, или просто го желае, обикновено не казваме, че такова желаене или искане е морално
действие
.
За да разберем това, нека сега си изясним какво всъщност можем да разбираме под морална природа на човека. Ние сме принудени да говорим за моралната природа на човека, когато от една страна вземем под внимание подтиците за действие, стремежите и желанията, които идват от външния свят.
Когато човек е принуден да действа от нещо, което се числи към неговите естествени потребности като глад или жажда, или просто го желае, обикновено не казваме, че такова желаене или искане е морално действие.
Естествено е, че поради това не е нужно те да бъдат неморални. Но когато един камък падне на Земята, това също не е морално действие и ние не се чувстваме принудени да му прикачим мярка за моралност. Също толкова малко сме принудени да говорим за морал, когато човек удовлетворява естествените нужди на своя организъм с ядене и пиене. Ние нямаме причина да говорим за моралност и тогава, когато някъде човекът види хубаво цвете или нещо друго красиво и понеже това му прави приятно впечатление, той го пожелава. Тук също не говорим за моралност.
към текста >>
Но когато един камък падне на Земята, това също не е морално
действие
и ние не се чувстваме принудени да му прикачим мярка за моралност.
За да разберем това, нека сега си изясним какво всъщност можем да разбираме под морална природа на човека. Ние сме принудени да говорим за моралната природа на човека, когато от една страна вземем под внимание подтиците за действие, стремежите и желанията, които идват от външния свят. Когато човек е принуден да действа от нещо, което се числи към неговите естествени потребности като глад или жажда, или просто го желае, обикновено не казваме, че такова желаене или искане е морално действие. Естествено е, че поради това не е нужно те да бъдат неморални.
Но когато един камък падне на Земята, това също не е морално действие и ние не се чувстваме принудени да му прикачим мярка за моралност.
Също толкова малко сме принудени да говорим за морал, когато човек удовлетворява естествените нужди на своя организъм с ядене и пиене. Ние нямаме причина да говорим за моралност и тогава, когато някъде човекът види хубаво цвете или нещо друго красиво и понеже това му прави приятно впечатление, той го пожелава. Тук също не говорим за моралност.
към текста >>
Това е съществената основна черта на всички морални импулси, а именно, че те са истински чрез самите тях и външните условия не могат да допринесат да се окачестви някое
действие
като морално или неморално.
Тогава виждаме как в нас може да проговори нещо, което противоречи на външните условия. Всичко, което е подобно на такова противоречие, както и на вътрешното осъждане на нашите собствени действия, наричаме моралност. Само тогава можем да говорим за морална постъпка, когато се абстрахираме от всички външни впечатления, от всичко, което ни заставя отвън и следваме само това, което говори от нашата вътрешна същност. Чрез това, че може да чува нещо такова в себе си, което е различно от външните подбуди, което дори може да противоречи на външните подбуди, човекът надраства животинската същност. Ние трябва да почувстваме, че в моралността имаме нещо, което е истинско чрез самото себе си.
Това е съществената основна черта на всички морални импулси, а именно, че те са истински чрез самите тях и външните условия не могат да допринесат да се окачестви някое действие като морално или неморално.
Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова определение се поддаваме на една илюзия. Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия. Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде на Земята и то не само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност. Отличителният белег за това, какво е морално, е, че импулсът не е породен от външния свят, а изцяло произтича от силите на нашата душа.
към текста >>
От значение е човекът, който иска да стане практически окултист, който иска да върви по пътя на познанието, сам да реши да не прави нищо, за което може да си каже: Когато сравня моето
действие
с това, което е в човешката вътрешна същност, което означавам като морално, то трябва да е еднозначно.
От значение е човекът, който иска да стане практически окултист, който иска да върви по пътя на познанието, сам да реши да не прави нищо, за което може да си каже: Когато сравня моето действие с това, което е в човешката вътрешна същност, което означавам като морално, то трябва да е еднозначно.
Пътят на познанието на никоя степен не трябва да се отклонява от това, което отговаря на моралното поведение на човека. Подобието на познавателния път с моралните импулси достига дори до детайлите. Това трябва да се илюстрира с един пример.
към текста >>
173.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато обаче се проявява съвестта, всеки човек чувства, че в осъждането на едно
действие
се влива нещо, което няма нищо общо с неговата полезност.
Второто нещо, към което днес още в началото на нашите разглеждания искаме да насочим вниманието, е въпросът за съвестта. При това, което човек прави а при един чувствителен човек също и когато мисли се пробужда нещо, което наричаме съвест. Съвестта всъщност е съвсем независима от външните събития. Например ние бихме могли да направим нещо, което може би добре ще ни ползва и въпреки това тази постъпка би могла да бъде осъдена от нашата съвест.
Когато обаче се проявява съвестта, всеки човек чувства, че в осъждането на едно действие се влива нещо, което няма нищо общо с неговата полезност.
Това е като един глас, който говори в нас: Ти би трябвало да направиш това, или ти не биваше да правиш това! Тук заставаме пред факта, че съвестта съществува и сами знаем колко силен може да бъде предупреждаващият й глас, и как може да ни преследва в живота, и освен това знаем, че не може да се отрече нейното съществуване.
към текста >>
Затова изразът: да се разглежда едно
действие
по отношение на съвестта, не означава нищо друго, освен да се има предчувствие за това, какво човекът трябва да представлява, за да може да пристъпи в духовния свят.
Ние искаме да разгледаме по-точно мига, в който се появява явлението, пристъпващо също като една жива съвест. Без човек да има силата да направи нещо разумно, той се върти в леглото си. Това е нездравословно състояние, то му пречи да заспи. Това съвпада с мига, когато при заспиване искаме да напуснем физическия план, за да се издигнем в един друг свят, който обаче не иска да приеме това, което ние наричаме „лоша съвест“. Човекът не може да заспи, понеже бива отхвърлян назад от света, в който той иска да пристъпи при заспиването.
Затова изразът: да се разглежда едно действие по отношение на съвестта, не означава нищо друго, освен да се има предчувствие за това, какво човекът трябва да представлява, за да може да пристъпи в духовния свят.
към текста >>
Винаги да преценяваме нашите дела, опирайки се на съвестта ни, означава да имаме живото предчувствие, че всяко
действие
, което извършваме, в бъдеще ще ни се яви под друг образ.
Да можем към всичко да се отнасяме с удивление, това е спомен от виждането преди раждането.
Винаги да преценяваме нашите дела, опирайки се на съвестта ни, означава да имаме живото предчувствие, че всяко действие, което извършваме, в бъдеще ще ни се яви под друг образ.
Хора, които така чувстват, повече от другите са предопределени да се занимават с духовната наука.
към текста >>
174.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Само тези неща избиват навън, които не са осъществили своето
действие
по този начин, както това, което като следствие на различните опитности е потънало навътре в скритите душевни дълбини и преобразено проявява своето
действие
навън*./*Под формата на различни способности например при усилията да се научим да пишем буквите.
И ние знаем, че сънищата понякога донасят неща от скритите дълбини на душевния живот, които не можем да си спомним, даже и силно да напрягаме нашето съзнание по обикновения начин. Понякога нещо отдавна изчезнало от спомените изплува като сънищна картина пред душата. Обикновено човек почти никога не е в състояние да го изнесе от скритите кътчета на душата нагоре чрез обикновеното мислене, понеже обикновеното съзнание не достига дотам. Но това, което е недостижимо за обикновеното съзнание, е достижимо за подсъзнанието. И в онова полусъзнателно състояние, което е налице при съня, някои неща, които са останали, които, така да се каже, са спестени, се изваждат нагоре, избиват навън.
Само тези неща избиват навън, които не са осъществили своето действие по този начин, както това, което като следствие на различните опитности е потънало навътре в скритите душевни дълбини и преобразено проявява своето действие навън*./*Под формата на различни способности например при усилията да се научим да пишем буквите.
Бел пр/. Ние се разболяваме или сме здрави, имаме весело настроение или сме кисели и то не така, както се случва при обикновеното протичане на живота ни,* а това състояние се проявява като органично, понеже някои изживявания са слезли дълбоко и не могат да се достигнат от съзнанието чрез спомнянето, а работят в душевните дълбини и ни правят такива, каквито ставаме в течение на живота ни. /*Когато е реакция на външно събитие. Бел. пр/. Много съдби биха ни станали понятни, ако знаехме какво е потънало през изминалите години в скритите душевни дълбини.
към текста >>
175.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако
действие
то на всичко това, което лежи вън в света като демонични или добри същества се проявява само тогава, когато човекът с известна яснота има визии или имагинации, или някакви други възприятия в подсъзнанието, ако тогава само чрез симпатия или антипатия някои сили магически се задействат в този свят, то това ясно поставяне пред душата в областта на подсъзнанието не е необходимо за въз
действие
то върху вътрешността на нашия собствен организъм, който се състои от това, което е написано тук.
Ако действието на всичко това, което лежи вън в света като демонични или добри същества се проявява само тогава, когато човекът с известна яснота има визии или имагинации, или някакви други възприятия в подсъзнанието, ако тогава само чрез симпатия или антипатия някои сили магически се задействат в този свят, то това ясно поставяне пред душата в областта на подсъзнанието не е необходимо за въздействието върху вътрешността на нашия собствен организъм, който се състои от това, което е написано тук.
към текста >>
176.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено
действие
, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/.
Ако тогава биха действали само прогресивни сили, би се получило особеното, че през първите двадесет години от живота на човека той би станал много по-несамостоятелен отколкото е сега. Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност. Човешката природа през първите седем години е ориентирана към чисто подражателство. Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо. През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки.
Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/.
От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън. Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него. От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание. През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили.
към текста >>
177.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В този календар е документирано не само едно просто хрумване, което изведнъж се е появило, а едно
действие
, което стои в органическа връзка с цялото наше движение и постепенно ще бъде разбрано защо в него това е направено така, а онова другояче.
В петдесет и две медитативни формули са събрани продължителни окултни опитности и изследвания, които могат да бъдат времеви форми за един вътрешен душевен живот, който може да се свърже чрез това с процесите на божествено-духовното изживяване. Те са нещо вечно, което изобразява отношението между духовнои сетивно-възприемаемото. Постепенно всеки ще види ценността на този „Душевен календар“, който ще запази своето значение за всички години и постепенно ще изведе човешката душа по пътя към Духа, който живее и твори в целия Космос. Но не е лесно човек съвсем да изчерпи дълбокия смисъл на тези медитативни формули. За това човешката душа се нуждае от дълги години.
В този календар е документирано не само едно просто хрумване, което изведнъж се е появило, а едно действие, което стои в органическа връзка с цялото наше движение и постепенно ще бъде разбрано защо в него това е направено така, а онова другояче.
към текста >>
178.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И онези, които вярват в това, ще повярват и в
действие
то на своите прекрасни усещания, ще повярват, че всяка една душа чувства така дори и когато кармата не я принуждава да дава външен израз и чрез това тя ще може да поражда невидими въздействия, които наистина ще внесат в света това, което трябва да навлезе в него чрез духовната наука.
С такива мисли исках да събудя във вашите души, каквото може да бъде събудено, когато не със сухи думи, а с чувствени идеи и чувствени нюанси бих искал да говоря на стремящите се към духовно-научното, така че тези чувствени нюанси и идеи да живеят, да въздействат и да се разпространят навън в света. Когато в сърцата живеят такива чувства, те ще станат извор на топлина, която ще се влее в цялото човечество.
И онези, които вярват в това, ще повярват и в действието на своите прекрасни усещания, ще повярват, че всяка една душа чувства така дори и когато кармата не я принуждава да дава външен израз и чрез това тя ще може да поражда невидими въздействия, които наистина ще внесат в света това, което трябва да навлезе в него чрез духовната наука.
към текста >>
179.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Затова естествено е необходимо, все повече и повече отделните членове да стигнат до разбиране за взаимното
действие
, да напуснат изолираните интереси и изолираните стремежи и да се насочат към това, което ни обединява.
Все повече и повече ще се оказва, че нещата, които предприемаме в нашето антропософско движение всъщност изхождат от един обединяващ основен принцип и основен импулс, и как единичното не дължи своето съществуване на някакво настроение, а се поставя така, че се присъединява както отделната тухла към строежа на цялата наша дейност.
Затова естествено е необходимо, все повече и повече отделните членове да стигнат до разбиране за взаимното действие, да напуснат изолираните интереси и изолираните стремежи и да се насочат към това, което ни обединява.
Разбира се, ясно е, че има много частни стремежи и частни желания от страна на отделните членове, че в антропософското движение едни искат да внесат едно, други друго. Но особено тук на това място, където ще бъде необходимо едно наистина самоотвержено взаимодействие, когато искаме заедно да осъществим проектираното, трябва дълбоко, дълбоко в сърцата да се вкорени, че само тогава можем да действаме благоприятно, когато не изявяваме нашите частни стремежи, а това, което се вгражда в цялото, което трябва да третираме като отделен градивен камък в общия строеж50. Защото иначе не може да се получи едно цяло. Тези неща са извънредно важни и в това отношение аз вярвам, че осъществяването им представлява основата за изучаване на това, по какъв начин трябва да се развие антропософското движение.
към текста >>
180.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Там, в кармата, се касае до едно
действие
и неговото изравняване, но това няма нищо общо с любовта; делата на любовта са такива, че първоначално те не търсят своето изравняване в следващия живот.
И той често го интерпретира така, понеже се срамува да си признае, че това духовно семе е само самият той. Майстор Екхарт и Йоханес Таулер51 се обръщат към него като към Бога в самите нас, понеже не знаят нищо за реинкарнацията. Обхванем ли, разберем ли закона на прераждането, ще опознаем значението на любовта в света както в детайлите, така и в цялото. Под карма разбираме това, което в един живот е причина и което има своите последици в следващия живот. В смисъла на редуване на причина и следствие, като хора не можем особено да говорим за любов, не можем да говорим в смисъла на постъпка от любов и компенсацията за това.
Там, в кармата, се касае до едно действие и неговото изравняване, но това няма нищо общо с любовта; делата на любовта са такива, че първоначално те не търсят своето изравняване в следващия живот.
към текста >>
181.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Въпросният цитат се намира в първо
действие
, 5 сцена:
10. Напразно Хамлет би написал върху дъската си за писане...: Принц от древна датска легенда; познат чрез драмата на Уйлям Шекспир „Хамлет“ 1603/1604.
Въпросният цитат се намира в първо действие, 5 сцена:
към текста >>
За „духовни уши“ говори духът на въздуха Ариел в първата сцена на първо
действие
от „Фауст 2“: „Ще звучи за духовните уши / Вече е роден новият ден“.
17. Тези изрази се отнасят към Гьоте. За духовни очи той говори например в кратката статия „Малки забележки“ („Гьотевите природонаучни произведения“ издадени, от Рудолф Щайнер в издадената от Йозеф Кюршнер „Немска национална литература“ 114-117 том, Берлин и Щутгарт 1883-1897, препечатка Дорнах 1975, Събр. съч., стр. 107) или също и в неговата автобиография „Поезия и истина“, З част, 11 том: „Аз видях именно не с очите на тялото, а на духа, самия себе си да изминавам на кон същия път... „.
За „духовни уши“ говори духът на въздуха Ариел в първата сцена на първо действие от „Фауст 2“: „Ще звучи за духовните уши / Вече е роден новият ден“.
към текста >>
182.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Изживяване на кръвообращението и на сърцето като огледален образ на макрокосмическото
действие
на Слънцето върху Земята; мозъчните процеси като копие (изображение) на космическите отношения на цялото звездно небе; храносмилането като принадлежащо на Земята.
Отношението на нашите хранителни средства към планетите на нашата слънчева система. Вътрешното изживяване на възбудителните средства.
Изживяване на кръвообращението и на сърцето като огледален образ на макрокосмическото действие на Слънцето върху Земята; мозъчните процеси като копие (изображение) на космическите отношения на цялото звездно небе; храносмилането като принадлежащо на Земята.
към текста >>
Действие
то на Духовете на течението на годината в течението на деня донася нови диференцирания в изживяването на етерното тяло, както иначе по годишните времена така също и по часове на деня.
Вземане със себе си на течащото време: разгъването на едно прадалечно минало. В средната част на етерното тяло едно плуване заедно с времето, чувство като между флегматичното и сангвиничното настроение. Докато концентрирането върху етерното тяло на главата с едно меланхолично настроение. Една трета част на етерното тяло човек я чувствува като изчезваща в Земята, като разширяваща се в Земята. Една четвърта част на етерното тяло бива изживявана като впечатление на една външна форма, като форма на яйце, която след това се оцветява.
Действието на Духовете на течението на годината в течението на деня донася нови диференцирания в изживяването на етерното тяло, както иначе по годишните времена така също и по часове на деня.
Подтискане на сетивното възприятие, след това на абстрактното мислене при езотеричното развитие. Подарената от Бога Мъдрост се влива в изчезващото собствено мислене; в плуващото с течението на времето етерното тяло се влива нещо като едно идващо насреща течение на бъдещето. Предварително условие за това е развитието на спокойствие.
към текста >>
Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното
действие
на чувството и волята.
Остроумието е заменено с Мъдрост: мислите се мислят (сами) в човека; те изгарят онова, което човекът сам е изработил като мисли. Той чувствува, че мислите имат собствени сили. Чувството и волята се сродяват помежду си. Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение. Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят.
Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята.
Самоконтрол на чувството и посредством чувството също на мислите. В срещането на надигащото се отвътре чувство и на вливащата се отгоре Мъдрост човек изживява етерния свят. В реакция, която вливащата се в нас Мъдрост предизвиква /благодарност и срам/, човек изживява Архаите (Духовете на Личността). По-нататъшните вътрешни изживявания чрез измененото етерно тяло.
към текста >>
183.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Това основание беше предшествувано от скъсването с председателката на Теософското Общество, която искаше да противопостави на растящото разбиране за Християнството едно последствие от
действие
то на Рудолф Щайнер основаването на ордена "Звездата на Изтока".
Това основание беше предшествувано от скъсването с председателката на Теософското Общество, която искаше да противопостави на растящото разбиране за Християнството едно последствие от действието на Рудолф Щайнер основаването на ордена "Звездата на Изтока".
На разположението на този орден трябваше да бъде поставена цялата организация на Теософското Общество като пропаганден инструмент, за да бъде подготвена почвата на новопоявяващия Христос в едно индийско момче. Чрез това Теософското Общество, което до тогава беше една стремяща се към духовно познание работна общност на неутрална основа в една широка и обективна форма, започна да става един фактор в служба на местни амбиции и лични цели с оглед да бъде постигнато едно господствуващо влияние също в западния свят.
към текста >>
184.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Но доброто състояние на организма се състои в това, не да върши колкото е възможно по-малко, а да поставя в
действие
всичките си сили.
Но доброто състояние на организма се състои в това, не да върши колкото е възможно по-малко, а да поставя в действие всичките си сили.
Човекът прави с онези сили, които бяха развили органически дейности при консумиране на растения, когато яде животинска храна, той прави с тези сили онова, което би направил, когато би казал: аз се отказвам да използувам моята лява ръка, ще я завържа, така че тя да не може да бъде използвана. Така човекът обвързва вътрешните сили, когато яде животинска храна (разбира се не мляко и млечни продукти, а части от тялото на животно), сили които той иначе би поставил в действие, ако би ял растителна храна.
към текста >>
Така човекът обвързва вътрешните сили, когато яде животинска храна (разбира се не мляко и млечни продукти, а части от тялото на животно), сили които той иначе би поставил в
действие
, ако би ял растителна храна.
Но доброто състояние на организма се състои в това, не да върши колкото е възможно по-малко, а да поставя в действие всичките си сили. Човекът прави с онези сили, които бяха развили органически дейности при консумиране на растения, когато яде животинска храна, той прави с тези сили онова, което би направил, когато би казал: аз се отказвам да използувам моята лява ръка, ще я завържа, така че тя да не може да бъде използвана.
Така човекът обвързва вътрешните сили, когато яде животинска храна (разбира се не мляко и млечни продукти, а части от тялото на животно), сили които той иначе би поставил в действие, ако би ял растителна храна.
към текста >>
Това
действие
от Аза върху кръвта, което обаче съществува също иначе, е, окултно взето, напълно подобно на
действие
то, което се ражда, когато растителният процес бива развит обратно, така че това, което се намира в плодовото месо на гроздето или което въобще идва от растението бива превърнато в алкохол.
Ние познаваме вътрешната връзка между Аза и кръвта. Тя може вече да бъде външно охарактеризирана чрез това, че когато Азът чувствува срам, червенината на срама се качва в лицето на човека, а когато Азът изпитва страх, той побледнява.
Това действие от Аза върху кръвта, което обаче съществува също иначе, е, окултно взето, напълно подобно на действието, което се ражда, когато растителният процес бива развит обратно, така че това, което се намира в плодовото месо на гроздето или което въобще идва от растението бива превърнато в алкохол.
към текста >>
Това е една негова нормална функция говорейки окултно, не химически нещо, което се произвежда чрез един вид обръщане на процеса на организирането, само чрез химическото
действие
, когато се произвежда алкохолът.
Както казахме, Азът трябва да произведе един напълно подобен процес в кръвта.
Това е една негова нормална функция говорейки окултно, не химически нещо, което се произвежда чрез един вид обръщане на процеса на организирането, само чрез химическото действие, когато се произвежда алкохолът.
Последствието от това е, че чрез алкохола ние внасяме в организма нещо, което действува от друга страна така, както Азът действува върху кръвта. А това значи, че в алкохолът ние сме приели в себе си един аз противник, един аз, който води направо борба срещу действията на нашия духовен Аз. От друга страна върху кръвта се действува чрез алкохола именно така, както Аза се действува върху кръвта.
към текста >>
Ето защо онзи, който е направил от Антропософията един елемент на своя живот, чувствува
действие
то на алкохола в кръвта като една пряка борба срещу своя Аз и поради това естествено е, че едно действително духовно развитие може да върви леко само тогава, когато срещу него не се поставя тази съпротива.
Онзи, който не пие никакъв алкохол, си осигурява свободната възможност, да действува от своя Аз върху кръвта; онзи, който пие алкохол, прави това също както някой, който иска да събори една стена и удря към едната страна, обаче същевременно поставя от другата страна хора, които удрят срещу него. Съвсем точно чрез алкохола се елиминира дейността на Аза върху кръвта.
Ето защо онзи, който е направил от Антропософията един елемент на своя живот, чувствува действието на алкохола в кръвта като една пряка борба срещу своя Аз и поради това естествено е, че едно действително духовно развитие може да върви леко само тогава, когато срещу него не се поставя тази съпротива.
От този пример ние виждаме именно, как това, което иначе също съществува, става възприемаемо, доловимо за езотерика или антропософа чрез измененото равновесие, което настъпва във физическото тяло.
към текста >>
185.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Обаче това съвсем не трябва да ни накара да вярваме, че растителната храна заличава в човека всяка смелост и всяка сила за
действие
.
Обаче това съвсем не трябва да ни накара да вярваме, че растителната храна заличава в човека всяка смелост и всяка сила за действие.
Ние ще видим, как това, което човек изгубва по определен начин чрез отказване то от животинска храна, а именно инстинктите, агресивните страсти и афекти, той го замества вътрешно с душевната сила. Върху всичко това ще говорим, когато разглеждаме астралното тяло.
към текста >>
Следователно по всякакъв начин е интересно да видим, как тези неща са свързани с космическите тайни и как чрез познаването на тези космически тайни можем да проследим
действие
то на хранителните вещества в човешкия организъм.
Следователно по всякакъв начин е интересно да видим, как тези неща са свързани с космическите тайни и как чрез познаването на тези космически тайни можем да проследим действието на хранителните вещества в човешкия организъм.
към текста >>
Това е специфичното
действие
на кафето.
Кафето, чаят се изживяват в повишен размер. Но това, което вече нормалният човек изживява при кафето и чая, онзи, който минава през едно антропософско развитие го изживява до много по-висока степен. Както казахме, всичко това съвсем не е една агитация за или против кафето, а едно представяне на нещата такива, каквито те са, и моля то да бъде взето също н този смисъл. Кафето действува вече в напълно нормален живот възбуждащо върху човешката природа, също така и чаят, само че тези възбуждания, които кафето и чаят упражняват върху организма са чувствувани по-живо от душата, която минава през едно антропософско развитие. За кафето можем да кажем например, че то действува върху човешкия организъм така, щото чрез това този човешки организъм отделя по определен начин своето етерно тяло от физическото тяло но така, че физическото тяло се чувствува като една здрава основа на етерното тяло.
Това е специфичното действие на кафето.
Следователно при консумирането на кафе физическото тяло и етерното тяло се диференцират до известна степен, но така, че в неговите формени свойства физическото тяло е чувствувано като че под влиянието на кафето изпраща лъчи в етерното тяло, то е като един вид здрава основа за това, което се изживява тогава чрез етерното тяло. Наистина това не трябва да бъде една агитация за консумирането на кафе; защото всичко това се движи върху физическа основа и човекът би направил от себе си едно напълно несамостоятелно същество, ако би искал да се нагласява чрез консумацията на това хранително или възбуждащо средство. Аз искам само да охарактеризирам влиянието на това хранително или възбуждащо средство.
към текста >>
Но понеже логическото, свързано мислене зависи именно много от структурата, от формата на физическото тяло, чрез своеобразното
действие
на кафето, което нюансира по-остро структурата на физическото тяло, логическото свързване на мислите бива подпомагано.
Но понеже логическото, свързано мислене зависи именно много от структурата, от формата на физическото тяло, чрез своеобразното действие на кафето, което нюансира по-остро структурата на физическото тяло, логическото свързване на мислите бива подпомагано.
Чрез консумирането на кафе човекът е подпомогнат да мисли логически по физически път. И можем да кажем, че макар и това да крие известна опасност за здравето, когато човек консумира много кафе, то именно за онези хора, които искат да се издигнат във висшите области на духовния живот, може да бъде много добре те да си помагат в логическото мислене с кафето. Бихме могли да кажем, че изглежда много естествено, щото онзи, който е по професия писател и труд но намира логическата връзка от едно изречение до друго и би искал да изтръгне всичко от перото, когато такъв човек се възбужда чрез кафето.
към текста >>
Чаят произвежда едно подобно
действие
, един вид диференцира не на физическата природа и на етерната природа.
Различно стоят нещата например при чая.
Чаят произвежда едно подобно действие, един вид диференцира не на физическата природа и на етерната природа.
Но чрез неговото действие физическата природа е един вид заличена. Етерното тяло изпъква повече в неговите колебаещи права. Ето защо чрез консумирането на чая мислите се откъсват едни от други, те стават по-малко годни да се свързват с нещата.
към текста >>
Но чрез неговото
действие
физическата природа е един вид заличена.
Различно стоят нещата например при чая. Чаят произвежда едно подобно действие, един вид диференцира не на физическата природа и на етерната природа.
Но чрез неговото действие физическата природа е един вид заличена.
Етерното тяло изпъква повече в неговите колебаещи права. Ето защо чрез консумирането на чая мислите се откъсват едни от други, те стават по-малко годни да се свързват с нещата.
към текста >>
Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно
действие
на храната при развиващата се душа.
Чрез това, което човек получава само от Земята и го внася в своето тяло, той може да сгреши много против това, което се отразява в него чрез чистите сили на Космоса. Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните закони, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите закони в дейността на сърцето и както космическите закони вън от слънчевата система действуват в дейността на мозъка човек може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента на събуждането. През време на съня става също и това, че храносмилателната дейност се простира чак до мозъка, прониква в мозъка. При будното състояние мислителните сили обработват мозъка; тогава храносмилателната дейност на мозъка отстъпва на заден план.
Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа.
О, човек долавя това проникване от неговия организъм в мозъка в затъпяващи, бодящи чувства, в чувства, които понякога могат да се проявят така, когато е консумирал нещо неподходящо, както да речем малки притъпяващи центрове в мозъка. Всичко това се изживява по най-тънък начин от антропософски развиващата се душа.
към текста >>
186.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото
действие
например окото, когато не мислим за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм.
В замяна на това, че като физически сетивни органи те са изключени, настъпва нещо друго: първо едно постепенно осъзнаване на отделните сетивни органи, като особени светове, които проникват в човека. Човек се научава да чувствува очите, ушите, даже сетивото на топлината, като промушени в него. Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи. Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме един вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми. Това е извънредно интересно.
Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не мислим за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм.
Защото когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, ние чувствуваме полето на зрението проникнато от етерните сили на светлината, които действуват организиращо върху окото. Това е едно своеобразно явление, че когато изключваме от действие окото, ние се научаваме да познаваме чрез него силите на светлината. Всички теории на физиката не представляват нищо с онова познание на вътрешната природа на светлината и на нейното действие, която узнаваме, когато се упражняваме известно време да заличим физическата зрителна сила на окото и постепенно успеем вместо физическото използуване на окото да възприемаме вътрешната природа на етерните сили на светлината.
към текста >>
Това е едно своеобразно явление, че когато изключваме от
действие
окото, ние се научаваме да познаваме чрез него силите на светлината.
Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи. Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме един вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми. Това е извънредно интересно. Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не мислим за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм. Защото когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, ние чувствуваме полето на зрението проникнато от етерните сили на светлината, които действуват организиращо върху окото.
Това е едно своеобразно явление, че когато изключваме от действие окото, ние се научаваме да познаваме чрез него силите на светлината.
Всички теории на физиката не представляват нищо с онова познание на вътрешната природа на светлината и на нейното действие, която узнаваме, когато се упражняваме известно време да заличим физическата зрителна сила на окото и постепенно успеем вместо физическото използуване на окото да възприемаме вътрешната природа на етерните сили на светлината.
към текста >>
Всички теории на физиката не представляват нищо с онова познание на вътрешната природа на светлината и на нейното
действие
, която узнаваме, когато се упражняваме известно време да заличим физическата зрителна сила на окото и постепенно успеем вместо физическото използуване на окото да възприемаме вътрешната природа на етерните сили на светлината.
Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме един вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми. Това е извънредно интересно. Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не мислим за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм. Защото когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, ние чувствуваме полето на зрението проникнато от етерните сили на светлината, които действуват организиращо върху окото. Това е едно своеобразно явление, че когато изключваме от действие окото, ние се научаваме да познаваме чрез него силите на светлината.
Всички теории на физиката не представляват нищо с онова познание на вътрешната природа на светлината и на нейното действие, която узнаваме, когато се упражняваме известно време да заличим физическата зрителна сила на окото и постепенно успеем вместо физическото използуване на окото да възприемаме вътрешната природа на етерните сили на светлината.
към текста >>
Тогава можем да възприемаме проникващия със своите лъчи пространството топлинен етер; едвам тогава се чувствуваме в нашето собствено тяло като проникнати от същинското
действие
на топлинния етер.
Сетивото на топлината стои някак си на една по-ниска степен. Извънредно трудно е да изключим действително чувствителността за топлината и студенината. Можем да успеем най-добре това, ако през време на нашето езотерично развитие, през време, когато извършваме медитация да не бъдем смущавани от никакво чувство за топлина. Следователно тогава е добре да правим нашата медитация така, че да бъдем заобиколени от онази температура, която не се чувствува нито като топлина, нито като студенина, така че да не бъдем дразнени по никакъв начин нито от чувството на топлина, нито от това на студенината. Когато успеем да направим това, тогава можем постепенно да свикнем да познаваме също и вътрешната природа на топлинния етер във всеки случай трудно е да направим разлика с обикновеното възприятие на температурата.
Тогава можем да възприемаме проникващия със своите лъчи пространството топлинен етер; едвам тогава се чувствуваме в нашето собствено тяло като проникнати от същинското действие на топлинния етер.
Когато нямаме вече чувствителното възприятие на топлината, тогава се научаваме да познаваме чрез самите нас природата на топлинния етер.
към текста >>
Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме
действие
то на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н.
Така Вие виждате, обични приятели, как тук човекът се вживява постепенно във възприятието на своето етерно тяло, как това, което в окултното развитие той отстранява от себе си, а именно дейността на сетивни те органи, бива заменено от друга страна, като го въвежда във възприятието на етерното тяло. Но тук имаме нещо своеобразно: тези възприятия за етерното тяло, за които говорихме сега, ние ги чувствуваме така, когато ги изживяваме, като че те не принадлежат на нас, като че както казахте са вдълбани, вмъкнати от вън в нас.
Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н.
Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки. Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие. Човек добива първо една по-лоша памет.
към текста >>
187.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Седем, съответно шест такива духовни Същества действуват във времето сменяйки се едни други и те са творящите Духове, които благодарение на това, че се сменят едни други и когато единият завършва своята дейност влиза в
действие
другият -, те произвеждат едно такова сложно същество, каквото е етерното тяло, особено това на човешкия мозък.
Това учение казваше, че етерното тяло на човешкия мозък е било създадено постепенно от духовния Космос чрез работата на духовните Същества, наречени Амшаспанди. И тези Амшаспанди действуват така, че те имат тяхното господство през време на лятото, а именно и днес още имат тяхното господство така, че се сменят едни други, като първият има господството през пролетта, рано през пролетта, вторият в разгара на пролетта и т.н. до шестия и седмия.
Седем, съответно шест такива духовни Същества действуват във времето сменяйки се едни други и те са творящите Духове, които благодарение на това, че се сменят едни други и когато единият завършва своята дейност влиза в действие другият -, те произвеждат едно такова сложно същество, каквото е етерното тяло, особено това на човешкия мозък.
към текста >>
188.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно
действие
на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия.
И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят. Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта.
И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия.
В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено. Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство. Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание.
към текста >>
Това е; което трябва да усвоим постепенно, че физическото
действие
се свързва с моралното
действие
; защото колкото по-високо отиваме в духовните светове, толкова повече се съединяват тези две неща, физическото ставане, което тогава не е вече физическо ставане, и моралното, което обаче тогава тече през света със силата на природните закони.
На стария Сатурн искам да приведа това още за пояснение на тези неща -, на стария Сатурн, както знаете, най-гъстото физическо състояние, до което се стигна в средата на Сатурновата епоха. И това, което съществуваше тогава като физически сатурнови действия, като сатурнови действия във физическото можете да прочетете това в моята книга "Тайната Наука" -, бяха течения на топлина и студенина. Ние можем да разгледаме тези топлинни и студени течения психически, душевно също чрез това, че кажем: лееше се топлина, обаче това беше разливаща се благодарност на Духовете на Личността или лееше се студенина и тази разливаща се студенина, която течеше в една друга посока, беше разливащо се чувство на срам на Духовете на Личността.
Това е; което трябва да усвоим постепенно, че физическото действие се свързва с моралното действие; защото колкото по-високо отиваме в духовните светове, толкова повече се съединяват тези две неща, физическото ставане, което тогава не е вече физическо ставане, и моралното, което обаче тогава тече през света със силата на природните закони.
към текста >>
Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в
действие
, му причинява болка, която нараства все повече и повече.
Ето защо е много добре, ако през време на нашето окултно развитие сме разширили нашите човешки интереси, и няма нищо по-лошо от това, ако през време на напредващото езотерично развитие не сме усвоили разбиране за всеки вид човешко чувствуване и човешко усещане и човешки живот. Естествено това съвсем не оправдава принципа трябва отново да го подчертаем -, че трябва да минаваме безкритично покрай всяка неправда по отношение на света. Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие човек може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява един човек. Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора. Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта".
Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в действие, му причинява болка, която нараства все повече и повече.
И страданието изпитано от това, че трябва да порицава, то е нещо, което може да се яви също като един барометър на езотеричното развитие. Колкото повече човек изпитва радост, когато трябва да укорява някого, или да намира, че това, което става в света, е смешно, толкова по-малко той е узрял да напредва. И човек трябва да добие постепенно един вид чувство за това, че в него все повече се развива един живот, който го кара да гледа на глупостите и грешките на света с едно подиграващо се око и с едно изпълнено със сълзи око, с едно мокро и с едно сухо око. Това вътрешно разчленяване, това добиване на по-голяма независимост от това, което по-рано е било смесено, то е свързано с промяната, която етерното тяло на човека изпитва.
към текста >>
189.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Защото ако стане, чрез
действие
то на личността, която намира своя азов израз в кръвта, цялата човешка личност бива наранена: човек се заблуждава в посока на Амфортас.
Тези две направления са направлението към Амфортас и, преди Амфортас да дойде до своето пълно спасение, към Парцивал. По средата стои правилното развитие на човека, доколкото се касае за неговото астрално тяло. Астралното тяло се стреми следователно към това, да развие в себе си силите на егоизма. Обаче когато внася в този егоизъм лични интереси, тогава то бива разяждано; докато би трябвало да се разшири над цялата Земя, то един вид се спарушва в отделната личност. Това не трябва да става!
Защото ако стане, чрез действието на личността, която намира своя азов израз в кръвта, цялата човешка личност бива наранена: човек се заблуждава в посока на Амфортас.
Основната грешка на Амфортас се състои в това, че в сферата, в която астралното тяло трябваше да добие своето право да бъде егоист, че в тази сфера той внася онова, което още може да съществува в човека като лични страсти и желания. Когато човек внася в сферата, в която астралното тяло би трябвало да се освободи от личните интереси, своите лични интереси, той става неизлечим, тогава той става ранимият Амфортас.
към текста >>
190.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Чрез това, че човек заличава външните сетивни впечатления, се изменя онзи член на неговата душа, който се развива предимно чрез
действие
то на външните сетивни впечатления.
Когато човек минава през едно окултно развитие, първо се касае за това, че определени неща в самата душа биват подтиснати. Ние видяхме, как важното се състои особено в това, човек да стигне до там да заличи външните сетивни впечатления. Това е първото изискване за окултното напредване на човека, той да заличи външните сетивни впечатления.
Чрез това, че човек заличава външните сетивни впечатления, се изменя онзи член на неговата душа, който се развива предимно чрез действието на външните сетивни впечатления.
Това е Съзнателната душа. Разберете добре: Съзнателната душа се намира понастоящем в нейното главно развитие, защото се разчита главно на външните сетивни впечатления. Фактът, че Съзнателната душа се засилва вътрешно най-много чрез и под впечатленията на сетивата. Вие не трябва да смесвате това с другия факт, че сетивните впечатления са опосредствувани чрез Сетивната душа.
към текста >>
191.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива
действие
то в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“.
Девета картина е посветена главно на онзи душевен момент в Мария, когато в душата ѝ навлиза съзнание за това, което тази душа, така да се каже, още не е преживяла напълно съзнателно в своите глъбини в предшестващия деваканически период, и за това, през което е преминала тя в далечното минало, в периода, който се отнася до египетското посвещение.
В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“.
Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот. Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята. Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ. Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана. Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период.
към текста >>
След това обаче Ариман се явява пред нас в най-сериозния си облик там, където смъртта на Щрадер малко по малко се вплита в
действие
то, представено в Мистерийната драма, вплита се така, че в силите, изхождащи от тази смърт, душевният поглед трябва да търси източника на всичко, което изобщо се случва в „Пробуждането на душите“.
След това обаче Ариман се явява пред нас в най-сериозния си облик там, където смъртта на Щрадер малко по малко се вплита в действието, представено в Мистерийната драма, вплита се така, че в силите, изхождащи от тази смърт, душевният поглед трябва да търси източника на всичко, което изобщо се случва в „Пробуждането на душите“.
И все отново и отново е необходимо да се повтаря, че това пробуждане става по различен начин. При Мария то става благодарение на факта, че вследствие на особените условия пред душата на Мария застават онези душевни сили, които намират своя осезаемо духовен израз в Луна и Астрид. При Йохан Томасий то се случва благодарение на факта, че в него става изживяване на „магичното творене на собствената същност“ по начина, по който то застава осезаемо духовно – ако мога да употребя този абсурден израз – пред него в образа на другата Филия; и пак по друг начин при Капезий, благодарение на Филия. Но и в съвършено различни форми постепенно може да зазори пробуждането в душите. Така в Девета картина виждаме как то се заражда в душата на Щрадер.
към текста >>
192.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И ще бъде напълно неправилно разбиране на тези луциферически и ариманически същества, ако просто кажем: „Това са зловредни, зли същества.“ Това, че те въстават по определен начин срещу всеобщия мирови порядък, който вече е бил предначертан, преди те да встъпят в този мирови порядък, произтича не от факта, че тези същества трябва да извършват зловредна дейност при всички обстоятелства, а от факта, че тези същества, както и другите, които познаваме като правомерни същества във висшите светове, имат определена сфера на
действие
в целостта на мировия порядък.
Най-удобно от всичко – и това удобно средство си избират, най-малкото теоретично, наистина много души – би било да се каже: „Да, Ариман очевидно е опасен и ако той оказва своето влияние върху света и човешките действия, най-простото е да се изкоренят от човешката душа импулсите, произхождащи от Ариман“. Това изглежда най-удобно, но по отношение на духовния свят е също толкова неразумно, колкото ако някой се опита да установи равновесие на едни везни като за целта свали тежестта от блюдото на везната, което е потънало надолу. Тези същества, които обозначаваме като ариманически и луциферически, съществуват в света, те имат своята задача в мировия порядък и човек не може да ги изкорени. Изобщо не става дума за изкореняване, а за това, че подобно на тежестта върху две блюда на везната ариманическите и луциферическите сили трябва да се поддържат в равновесие, трябва да се уравновесяват в своите импулси, насочени към човека и останалите същества. Правилното въздействие на някои от различните видове сили или същества се предизвиква не чрез тяхното унищожаване, а с това човек да бъде в правилно отношение спрямо тях.
И ще бъде напълно неправилно разбиране на тези луциферически и ариманически същества, ако просто кажем: „Това са зловредни, зли същества.“ Това, че те въстават по определен начин срещу всеобщия мирови порядък, който вече е бил предначертан, преди те да встъпят в този мирови порядък, произтича не от факта, че тези същества трябва да извършват зловредна дейност при всички обстоятелства, а от факта, че тези същества, както и другите, които познаваме като правомерни същества във висшите светове, имат определена сфера на действие в целостта на мировия порядък.
И въставането, противодействието срещу мировия порядък се заключава в това, че те престъпват тази област, че използват силите, които трябва да упражняват в правомерната им сфера, извън тази сфера. Да разгледаме от тази гледна точка Ариман или ариманическите същества.
към текста >>
193.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И всяко окултно възприятие, всичко, което посветените на всички времена са направили за човечеството, е съзерцавало в една определена област това, което означава този разговор на духове, който същевременно е
действие
на духове.
И всяко окултно възприятие, всичко, което посветените на всички времена са направили за човечеството, е съзерцавало в една определена област това, което означава този разговор на духове, който същевременно е действие на духове.
И с един характерен израз това е било наречено мирово слово.
към текста >>
194.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И така, ние посочихме как могат да се усвоят представи за една троичност като съотношение между числата, за планомерното съвместно
действие
на противоположности, при което разгледахме по-специално луциферическия и ариманическия елемент, средното състояние и т.н.
И тези усилени и укрепнали способности на душата следва да бъдат издигнати. Нужно е човек да вземе със себе си нещо, когато престъпва прага в духовната област. И ние обърнахме внимание на това, че всичко, което може да ни даде сетивният свят, – представите, чувствата, които имаме в сетивния свят, – е отражение на сетивно възприемаемото. Всичко, което може да се добие по този начин, не може да ни помогне в духовния свят. Но това, което не е отражение на сетивния свят, което няма непосредствено значение за сетивния свят, което обаче може да бъде пробудено в него, което може да бъде изработено в свободно вътрешно душевно изживяване, трябва да бъде взето нагоре в свръхсетивните светове.
И така, ние посочихме как могат да се усвоят представи за една троичност като съотношение между числата, за планомерното съвместно действие на противоположности, при което разгледахме по-специално луциферическия и ариманическия елемент, средното състояние и т.н.
Такива понятия нямат непосредствено значение във физическия свят. От само себе си се разбира, че във физическия свят може да се мине без тези понятия, но е необходимо да ги изградим в себе си още там, ако искаме да ги вземем нагоре в духовните светове. И затова се опитахме, ръководейки се от учението на Бенедикт, да обърнем внимание на това, че в рамките на физическия план в човешкото културно развитие в троичността от мисъл, слово и писмо действат луциферическото, ариманическото и средното състояние.
към текста >>
По време на това преживяване, на това чувстване в астралното тяло се осъществява една среща, която става в духовния свят, срещата с другия Аз, с онзи втори Аз, за който Йохан Томасий говори в края на „Пазачът на прага“, който сякаш в хода на цялото
действие
в „Пробуждането на душите“ стои до първия Аз на Йохан Томасий и предизвиква неговите преживявания.
Тук обаче може да се каже: човекът живее в своето физическо тяло във физическата околна среда. Когато той излезе от него, когато преживява извън физическото си тяло, той преживява в своето етерно тяло и има за околна среда елементарния свят. Когато излезе и от него, той преживява духовната област в астралното си тяло.
По време на това преживяване, на това чувстване в астралното тяло се осъществява една среща, която става в духовния свят, срещата с другия Аз, с онзи втори Аз, за който Йохан Томасий говори в края на „Пазачът на прага“, който сякаш в хода на цялото действие в „Пробуждането на душите“ стои до първия Аз на Йохан Томасий и предизвиква неговите преживявания.
За този втори Аз ще имаме още какво принципно да обсъждаме. Той е това, което човекът познава, когато се научи да чувства, възприема и преживява в астралното си тяло в духовния свят. Той е това, което преминава от един земен живот в друг земен живот, от инкарнация в инкарнация. Това, което преминава от земен живот в земен живот, се вплита по толкова тайнствен начин в човешкото същество между смъртта и ново раждане, че физическото съзнание обикновено не може да възприеме този друг Аз, защото този друг Аз се намира в духовния свят, макар и същевременно да е свързан с физическото същество на човека.
към текста >>
195.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Всичко представено там се явява субективни преживявания, с изключение на картините, които не спадат към
действие
то – пролога и интермецото преди Осма картина.
Да обобщим накратко как всъщност стоят нещата с Йохан Томасий. Ако погледнем назад към „Портата на посвещението“, там имаме Йохан Томасий, който, така да се каже, преживява висшия свят. Но как го преживява той? Със сигурност може да се каже: ако вземем само тази част от драмите, „Портата на посвещението“, и наблюдаваме Йохан Томасий в нея, всъщност няма да стигнем много далеч. Той не отива по-далече от това, което може да се нарече имагинативни душевни преживявания с всичките им едностранчивости и грешки.
Всичко представено там се явява субективни преживявания, с изключение на картините, които не спадат към действието – пролога и интермецото преди Осма картина.
Но това, което иначе го има там, са субективни имагинативни преживявания на Йохан Томасий. Над тази степен Йохан не се издига в „Портата на посвещението“. Това е набелязано достатъчно очевидно, като е описано съвсем ясно, че при всички сцени, с изключение на двете посочени, Йохан, което е доста трудно за изпълнителя, винаги се намира на сцената. И в душата на Йохан всичко трябва да е мислимо като имагинативно познание. Ако и в края на „Портата на посвещението“ Йохан Томасий да казва в храма различни неща, които теоретично имат обективна стойност, трябва да бъде споменато, че в различните храмове някои хора произнасят думи, за които далеч не са съзрели, за които първо следва да узреят.
към текста >>
Ако обърнем внимание, че в края на „Пазачът на прага“, а и в началото на „Пробуждането на душите“ Йохан Томасий застава пред нас като душа, която чувства в себе си съвместното
действие
на обикновения и на другия си Аз, ще стане разбираемо, че в душата на Йохан Томасий има много неща, които могат да бъдат, така да се каже, излющени.
И ако искам да използвам истински плосък израз за нещата, бих казал: Йохан Томасий се влюбва окултно в Теодора. И така, в отношението на Йохан Томасий към Теодора в по-висшия свят нагоре се внасят определени импулси от физическия свят. Преминавайки през всичко това, Йохан Томасий стига до загатнатото в края на „Пазачът на прага“: до преживяване на обикновения Аз, който принадлежи на физическия свят и на елементарния свят, който човек носи в себе си, когато преминава през света като човек, и на другия Аз, който среща, когато встъпва в духовния свят. Както в Девета картина по време на разходката, така и в храма пред Хиларий Йохан Томасий стига до това, което може да се нарече вътрешно чувстване както на единия, така и на другия Аз. Обаче ясно се забелязва, че Йохан Томасий още не е напълно установил порядък в смисъла на хармонията между обикновения и другия си Аз, че той живее между двата Аза.
Ако обърнем внимание, че в края на „Пазачът на прага“, а и в началото на „Пробуждането на душите“ Йохан Томасий застава пред нас като душа, която чувства в себе си съвместното действие на обикновения и на другия си Аз, ще стане разбираемо, че в душата на Йохан Томасий има много неща, които могат да бъдат, така да се каже, излющени.
Двойника излющва от него преди всичко Ариман. Но и по друг начин може да бъде излющено нещо от него.
към текста >>
Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно
действие
.
Подчертахме как човек прониква в духовния свят със спомена, как отначало той няма нови впечатления, а трябва да остави да говори това, което е бил, как в качеството си на същество-точка следва да слуша духовния разговор между своето минало и духовното обкръжение. Този спомен му остава. Той остава у него също и между смъртта и ново раждане. Това, което човек е бил, е налично преди всичко именно в духовния свят. Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане.
Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие.
За това духовно действие може да се каже, че трябва да е силно волево решение да заличи в себе си, да забрави това, което е донесъл в духовния свят, което е изнесъл нагоре като спомен за своя Аз, по пътя на волево решение да изтрие спомена за това, което е бил с всичките му подробности. Тогава той подхожда към това, което е могло да проблясва смътно още и на по-ранните степени на ясновидството и познанието. Предизвестието на това, което се преживява тогава в духовния свят, е указано в Трета картина на „Пробуждането на душите“, където Щрадер стои над бездната на своето битие. Човек действително в истински облик стои над бездната на битието, когато чрез свободната си вътрешна воля, чрез енергичен волеви акт взема решението да изтрие себе си, да забрави. Всъщност в човешкото същество всички тези неща съществуват като факт.
към текста >>
За това духовно
действие
може да се каже, че трябва да е силно волево решение да заличи в себе си, да забрави това, което е донесъл в духовния свят, което е изнесъл нагоре като спомен за своя Аз, по пътя на волево решение да изтрие спомена за това, което е бил с всичките му подробности.
Този спомен му остава. Той остава у него също и между смъртта и ново раждане. Това, което човек е бил, е налично преди всичко именно в духовния свят. Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане. Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие.
За това духовно действие може да се каже, че трябва да е силно волево решение да заличи в себе си, да забрави това, което е донесъл в духовния свят, което е изнесъл нагоре като спомен за своя Аз, по пътя на волево решение да изтрие спомена за това, което е бил с всичките му подробности.
Тогава той подхожда към това, което е могло да проблясва смътно още и на по-ранните степени на ясновидството и познанието. Предизвестието на това, което се преживява тогава в духовния свят, е указано в Трета картина на „Пробуждането на душите“, където Щрадер стои над бездната на своето битие. Човек действително в истински облик стои над бездната на битието, когато чрез свободната си вътрешна воля, чрез енергичен волеви акт взема решението да изтрие себе си, да забрави. Всъщност в човешкото същество всички тези неща съществуват като факт. Само че човек не знае нищо за това.
към текста >>
196.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Но за да изградим вярно отношение към тези въпроси, необходим е точен и безпристрастен поглед върху
действие
то на християнските импулси.
Но за да изградим вярно отношение към тези въпроси, необходим е точен и безпристрастен поглед върху действието на християнските импулси.
И онзи, който разбира ученията на Дарвин и Хекел, и е поне малко на ясно с това, за което Хекел нямаше никаква представа обаче Дарвин*9 знаеше някои неща, а именно че тези две учения са възможни единствено в условията на християнството, стига по напълно логически път до идеята за реинкарнациите. Но ако някой прибегне до известни ясновидски способности, той ще стигне по напълно логически път не до животинския, а до духовния произход на човешкия род. Макар и в известна степен заобиколен път, след като в съображение идва ясновидството*10, този път от хекелианството към духовния произход на Земята е напълно закономерен. Тук съществува и друга възможност: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като един импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено. Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа, еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма.
към текста >>
197.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато такава личност се издигаше в древните Мистерии до петата степен на посвещение, тогава Архангелът на съответния народ, така да се каже, надничаше в душата на посветения и четеше в неговите изживявания, също както ние разтваряме и четем дадена книга, в която са описани важни подробности, които трябва да знаем, за да пристъпим към едно или друго
действие
.
От моя лекционен цикъл*17, държан тук, ние знаем, че земните народи са под ръководството на Съществата от висшите Йерархии*18 и по-специално, под ръководството на Архангелои, Архангелите. С други думи, посветеният в петата степен, се намесваше непосредствено в живота на Архангелите. Такива посветени в петата степен действително бяха нужни, те бяха нужни на самия Космос. Ето защо и съществуваше въпросното посвещение на Земята.
Когато такава личност се издигаше в древните Мистерии до петата степен на посвещение, тогава Архангелът на съответния народ, така да се каже, надничаше в душата на посветения и четеше в неговите изживявания, също както ние разтваряме и четем дадена книга, в която са описани важни подробности, които трябва да знаем, за да пристъпим към едно или друго действие.
Това, което беше необходимо за един народ, от което се нуждаеше той ето какво научаваха Архангелои от душите на посветените в петата степен. Посветените в петата степен трябваше да бъдат подготвяни в мистерийните школи, за да могат Архангелои да ръководят народите. Посветените са посредниците между същинските предводители на народите, Архангелои и самите народи. Ако мога така да се изразя, те пренасяха горе, в сферата на Архангелои онова, което е нужно там, за да може съответният народ да бъде правилно ръководен.
към текста >>
198.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Виждате ли, днес ние имаме достатъчно много врагове и техният маниер на
действие
е изключително характерен.
Виждате ли, днес ние имаме достатъчно много врагове и техният маниер на действие е изключително характерен.
По тази тема не искам да говоря; от нашите „Mitteilungen*29 Вие може би знаете как стоят нещата. Навярно Ви е известен и друг забележителен факт: Отдавна има хора, които твърдят, че проповядването от мен учение е пропито от тесногръдо християнство, дори от йезуитство. Особено някои последователи на т. нар. Адиарска теософия разпространяват по най-отвратителен начин измислицата за това йезуитство. Обаче към споменатите, безсъвестни твърдения се прибави и нещо друго: Известни среди, които яростно се възмущаваха от нашето според тях тесногръдо, объркано и изопачено учение, сами се опитаха да го фалшифицират от началото до края.
към текста >>
След като се случват такива неща, трябва да се опомнят също и онези, които години на ред проявяваха снизхождение към подобен безсъвестен маниер на
действие
.
Ако всичко това ставаше в Америка човек би могъл, както стария Хилел, да запази пълно спокойствие; впрочем той не би трябвало да го губи, дори и ако нещо подобно се случи в Европа. Обаче точно там, където се издигнаха най-враждебните гласове срещу нас, бяха набързо преведени някои от лекциите, и така да се каже през главите ни, те заминаха за Америка, като в увода беше написано: Наистина, в Европа също се появи един розенкройцерски мироглед, но в тесногръда, йезуитска форма. Този розенкройцерски мироглед може да устои само в чистия въздух на Калифорния. Тук аз мога да поставя само многоточие... Ето методът на нашите противници. На тези неща ние можем да погледнем не само с търпение, но и със състрадание, обаче нямаме право да си затваряме очите пред тях.
След като се случват такива неща, трябва да се опомнят също и онези, които години на ред проявяваха снизхождение към подобен безсъвестен маниер на действие.
Може би един ден очите им ще се отворят. Повярвайте ми аз не бих говорил върху тези неща, ако не се налагаше те да бъдат казани в името на истината.
към текста >>
199.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Още с първите думи от
действие
то, ние приемаме това или онова.
Тъкмо това е характерно за материалистическата култура, че тези хора знаят всичко, че те не искат вече да питат. Дори съвсем младите хора знаят днес всичко и не искат да питат. И когато човек може да изкаже своето собствено мнение, това се смята за свобода, за издигане на личния престиж. Само че никой не проследява как възникват личните мнения, личните преценки. Ние израстваме заедно със света.
Още с първите думи от действието, ние приемаме това или онова.
После, с течение на годините, ние без да забелязваме приемаме все повече неща от света. Чрез нашата Карма ние сме устроени по един или друг начин. Поради тази причина, едни неща ни харесват повече, други по-малко. Да, ние израстваме в нашите преценки и достигаме до напълно респектиращата според някои критици възраст от двадесет и пет години, и се чувствуваме много зрели в съжденията си, понеже смятаме, че те идват от нашата собствена душа. Обаче който може да се вгледа в душите, той знае: там е разположено не друго, а онзи концентриран в собствената душа външен живот, в който сме поставени всички ние.
към текста >>
Тук бих искал да посоча и нещо друго: че в продължаващото
действие
на Христовия Импулс, там, където нито разсъдъчната способност, нито „горното" съзнание са достатъчно укрепнали, но където „горното" съзнание все повече и повече ще се отваря за духовния светоглед, там Парсифаловото настроение също трябва да е винаги будно, както и още нещо, за което ще стане дума в хода на тази зима.
То просветва и у Рихард Вагнер*47, който се опита да го въплъти в едноименната музикална драма. Съвсем не искам да се впускам в големия спор, който днес се разгаря във външния свят относно „Парсифал". Духовната Наука не е тук, за да вземе една или друга страна. Ето защо тя е твърде далеч от това, да се намесва в спора между онези, които в Байройт се опитват да съхранят Вагнеровия „Парсифал" впрочем засега най-забележителният документ за днешния свят относно Парсифаловото настроение, и хората, които смятат, че трябва да го отнесат към царството на Клингзор. А последното, в общи линии, вече е налице.
Тук бих искал да посоча и нещо друго: че в продължаващото действие на Христовия Импулс, там, където нито разсъдъчната способност, нито „горното" съзнание са достатъчно укрепнали, но където „горното" съзнание все повече и повече ще се отваря за духовния светоглед, там Парсифаловото настроение също трябва да е винаги будно, както и още нещо, за което ще стане дума в хода на тази зима.
към текста >>
200.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Да знаете само, колко трагичен е животът след смъртта за онзи човек, който насочва погледа си към етерното тяло и в този момент се оказва лишен от проникващото
действие
на Христовия Импулс в организма на етерното тяло.
И след като сме успели да го видим, ние сме вече сигурни, че от Мистерията на Голгота, в сферата на Земята действително се е вляло нещо, за което често сме говорили, и че то има връзка с новораждането на цялата духов на субстанция, присъща на Земята, в която сме поставени като човешки същества и самите ние. И едно от най-важните изживявания, което човешкото същество като представител на западния свят трябва да изпита, ако то действително има съзнание за своя Аз, едно от тези изживявания е, че след смъртта, насочвайки поглед към своето етерно тяло, човекът няма да вижда това етерно тяло, ако сам не е приел Христовия Импулс в себе си.
Да знаете само, колко трагичен е животът след смъртта за онзи човек, който насочва погледа си към етерното тяло и в този момент се оказва лишен от проникващото действие на Христовия Импулс в организма на етерното тяло.
Ето защо аз винаги съм изтъквал: Идването на Христос е един неоспорим факт и онези, които днес в своето повърхностно съзнание все още се противопоставят на Христовия Импулс, рано или късно ще намерят достъп до Христовия Импулс, макар и това да стане с една или две инкарнации по-късно, отколкото е възможно за народите от Запада.
към текста >>
201.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
1. Орифиил с период на
действие
от 200 г.
1. Орифиил с период на действие от 200 г.
пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.
към текста >>
202.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Когато след това поставим в
действие
тази ясновидска способност на душата, ние имаме впечатлението: даже когато се издигнем в следващия, в астралния свят, и там не би ни станало ясно, какъв е всъщност произхода на това, което се изразява в мислителния живот на тогавашното време.
Ние вече обърнахме вниманието върху това, че зад нашия свят се намират други светове. Нека употребим обикновените изрази: астралният свят, нисшият свят на Девакана /нисшият духовен свят/, висшият свят на Девакана. Нека си припомним, че тези три свята стоят зад нашия физически свят.
Когато след това поставим в действие тази ясновидска способност на душата, ние имаме впечатлението: даже когато се издигнем в следващия, в астралния свят, и там не би ни станало ясно, какъв е всъщност произхода на това, което се изразява в мислителния живот на тогавашното време.
Даже когато насочим погледа в нисшия свят на Девакана, още не би ни станало ясно, какво всъщност е станало. И едвам когато можем да се пренесем с душата си в света на висшия Девакан, така казва ясновидската способност на душата -, тогава бихме могли да изживеем това, което пронизва със своите лъчи другите два свята и стига долу до нашия физически свят. Можем да се чувствуваме поставени вън във физическото поле и неговото разглеждане; когато се задълбочаваме в идеите, в света на идеите на тогавашното време, не е нужно да спираме вниманието си върху това, което се съобщава върху Тайната на Голгота; можем отначало да я оставим напълно настрана, можем да се запитаме: Безразлично, какво е станало отатък в Палестина, какво ни показва външната история?
към текста >>
След това чакаш... Наистина твоето чакане не е напразно: защото тогава изплува дълбоко, дълбоко в задните основи на духовния живот звездата, която изпраща своите силови лъчи и за която можеш да кажеш: Това, което ти току-що изживя, е едно
действие
на тези силови лъчи.
Тогава човек се чувствува тук на Земята: той се чувствува първо откъснат от Земята и пренесен в настоящия свят в гръцко-римския свят с неговите излъчвания в останалите области на Земята от онова време, до преди Тайната на Голгота. Обаче щом оставим да действува върху нас впечатлението на духовния свят, тогава звездата аз казвам символично звездата духовното същество се явява поставено над Девакана, звездата, за която си казваме: Да, това, което ти изживяваш в изолираността на мисълта и възможността, че мисълта е получила едно такова задълбочаване както във времето от началото на нашето летоброене, това също е едно последствие на лъчите, които излизат от звездата във висшия духовен свят. И сега се получава едно чувство, което отначало не иска да знае нищо за това, което е историческо предание за Тайната на Голгота, а едно чувство, което може да бъде изразено така: Да, ти стоиш тук с гръцко-римския идеен свят, с това, което Платон и което другите можаха да дадат на всеобщото образование на човечеството, което те внесоха в душите -, с това стоиш ти тук и се чувствуваш живо вътре в него.
След това чакаш... Наистина твоето чакане не е напразно: защото тогава изплува дълбоко, дълбоко в задните основи на духовния живот звездата, която изпраща своите силови лъчи и за която можеш да кажеш: Това, което ти току-що изживя, е едно действие на тези силови лъчи.
Този опит може да има човек. Когато има този опит, той не е държал пред себе си нищо от някакво предание, а е търсил само причините за това, което е станало в гръцко-римския свят. Но той има също опитността, че е разделен чрез три свята от разбирането на истинската причина на тогавашния свят.
към текста >>
203.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Тяхното астрално тяло беше обхванато от това, което се вливаше в него от Вселената; и от
действие
то на Космоса в тяхното астрално тяло произлизаха понятията, които след това биха могли да извикат пред душата им Съществото на Христа-Исуса.
Нека за тази цел още веднъж се запитаме: Защо древните индийски Риши биха могли с тяхната извънредно дълбока мъдрост да разберат така лесно Христа-Исуса? Ето, това е една тривиалност, но все пак е вярно: защото те имаха необходимите мъдрости и понятия, които Четвъртата следатлантска епоха нямаше. Те имаха всичко това, за което например напразно жадуваха гностиците, а също и агностиците и апостолски те отци, както ги наричат. Те имаха всичко това; но как го имаха? Не като обработени идеи, не като нещо, което да бъде подобно на обработените от Платон или Аристотел идеи, а като вдъхновения, като нещо, което стоеше пред тях с пълна сила като конкретни вдъхновения.
Тяхното астрално тяло беше обхванато от това, което се вливаше в него от Вселената; и от действието на Космоса в тяхното астрално тяло произлизаха понятията, които след това биха могли да извикат пред душата им Съществото на Христа-Исуса.
Бихме могли да кажем: Това беше дадено на хората. Хората не бяха си го разработили; то идваше като извиращо от дълбочините на астралното тяло. И то извираше с една чудесна яснота и бистрота от астралното тяло на свещените Риши и техните ученици и общо взето от цялата принадлежаща на Първата след атлантска епоха култура. И това намаля все повече, но все още съществуваше във Втората и Третата след атлантска културна епоха и се запази като един слаб остатък в Четвъртата следатлантска културна епоха. Като какъв остатък?
към текста >>
204.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Положението беше такова, че това същество, което после се роди като Натаново момче Исус, тогава обитаваше ако можем да употребим този израз на Слънцето и че при чуване на току що споменатия вик на стенания ако отново можем да употребим този израз изживя в себе си нещо, което направи възможно то да бъде проникнато от Духа на Слънцето; да бъде проникнато така, че
действие
то на Слънцето да бъде смекчено по начин, щото човешките сетивни органи, които са резултат главно на това
действие
на Слънцето, да не станат само органи на симпатията и антипатията.
Чрез това, обични антропософски приятели, съществото, което по-късно се въплъти в Натановото момче Исус, бе така да се каже одухотворено от Христовото Същество и промени космическите сили, които се вливаха на Земята за изграждането на сетивата, промени тези сили така, че човешките сетива станаха от органи само на симпатия и антипатия, превърнаха се в такива органи, които човечеството можеше тогава да използува; така щото човекът можеше да гледа в мъдрост към всички нюанси на сетивното възприятие. Космическите сили, които действуваха за изграждането на човешките сетива, биха действували по съвършено друг начин, ако не беше станало това събитие, което трябва да търсим далече в миналото, още през Лемурийската епоха. Това събитие стана в духовния свят.
Положението беше такова, че това същество, което после се роди като Натаново момче Исус, тогава обитаваше ако можем да употребим този израз на Слънцето и че при чуване на току що споменатия вик на стенания ако отново можем да употребим този израз изживя в себе си нещо, което направи възможно то да бъде проникнато от Духа на Слънцето; да бъде проникнато така, че действието на Слънцето да бъде смекчено по начин, щото човешките сетивни органи, които са резултат главно на това действие на Слънцето, да не станат само органи на симпатията и антипатията.
към текста >>
По определен начин от човешките сетива можа да бъде отстранено от горните светове най-лошото
действие
на Луцифер и Ариман.
С това, обични приятели, ние засягаме действително една важна космическа тайна, която ще ни даде възможност да разберем много неща, които са станали по-късно. Сега в човешките сетива можа да настъпи ред и хармония, едно пълно с мъдрост изграждане и развитието можа да продължи известно време по-нататък.
По определен начин от човешките сетива можа да бъде отстранено от горните светове най-лошото действие на Луцифер и Ариман.
към текста >>
Отново в самите духовни светове трябваше да стане нещо, за да не настъпи това унищожаващо за човечеството
действие
.
Отново в самите духовни светове трябваше да стане нещо, за да не настъпи това унищожаващо за човечеството действие.
И ето, същото онова същество, което по-късно се роди на Земята като Натаново момче Исус, което, както обяснихме, в по-старо време обитаваше на Слънцето и беше одухотворено там от Христовото Същество, от висшия Дух на Слънцето, това същество тръгна сега от планета на планета, трогнато най-дълбоко от невъзможността развитието на човечеството да върви по-нататък. И това, което то преживя, отново подействува така силно върху него, минавайки последователно от една планета на друга и въплъщавайки се на всяка планета, че в определено време, на Атлантската епоха бе отново проникнато от Христовия Дух. И благодарение на това, което стана сега чрез проникването на същото това същество с Христовия Дух, бе създадена възможността в жизнените органи на човеците да бъде внесено смекчаването, умереността; както по-рано сетивните органи получиха спокойната мъдрост, така сега жизнените органи получиха умереността. Така щото сега вече хората нямаха нужда, когато дишаха например на едно място, да поемат жадно въздуха, или пък да бъдат отблъснати чрез отвращение и погнуса от друго място, а можеха да живеят в света с умерено настроени органи. Този беше резултатът на одухотворението на това Натаново момче Исус от Христа в духовните светове, от висшия Дух на Слънцето.
към текста >>
Съответното съвместно
действие
на трите душевни способности, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно
действие
от Слънцето, Луната и Земята, когато това
действие
е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно
действие
на Мисленето, чувствуването и волението.
Мисълта ми е предимно за мисленето, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно мисленето, чувствуване то волението и т.н. Хората биха били един вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на мисленето, чувствуването и волението. Те биха станали или буйствувайщи, беснеещи чрез една прекалено силна проява на волята или помрачени чрез едно задържано чувствуване или хора с бегли идеи чрез едно хипертрофирано мислене. Тази беше третата опасност, на която бяха изложени по определен начин хората на Земята. Но и това, което влага ред в тези три душевни способности мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз.
Съответното съвместно действие на трите душевни способности, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на Мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
Всичко това продължи да действува по-нататък; фактът, че Христовото Същество проникна веднъж със своя Дух онова същество, което по-късно се роди като Натаново момче Исус, още в древната Лемурийска епоха, произведе по-нататък своите действия; тези действия останаха така да се каже като
действие
на Слънцето.
Сега аз ще Ви опиша малко по друг начин това, което стана чрез това трето душевно проникване така бих могъл отново да го нарека, това събитие -, ще го опиша различно от първите два вида. Това, което стана в три редуващи се степени можем да кажем на духовното, ако щете небесно развитие, то се отрази след това в различните светогледи на следатлантските народи.
Всичко това продължи да действува по-нататък; фактът, че Христовото Същество проникна веднъж със своя Дух онова същество, което по-късно се роди като Натаново момче Исус, още в древната Лемурийска епоха, произведе по-нататък своите действия; тези действия останаха така да се каже като действие на Слънцето.
И посвещението на Заратустра се състоеше в това, че той почувствува действието на Слънцето пропито това, което беше станало, от въздействията на това събитие. Чрез това се роди учението на Заратустра, което един вид проектира, откри в неговата душа това, което беше станало в прадревни времена. Третата следатлантска културна епоха, която наричаме Египто-халдейска епоха, се роди отчасти чрез това, че в душите на хората се отразиха, че душите още изживяха вътрешно въздействията, които бяха се родили чрез това, че Духът на Слънцето беше проникнал, беше изпълнил душата на съществото, което след това се роди като Натанов Исус, когато то извърши своята обиколка из планетите. Благодарение на това се роди науката на планетарните действия, която имаме пред нас в халдейската астрология, за която днес хората имат твърде малко понятия. В Третата следатлантска културна епоха, следователно при Египетските и Халдейските народи се разви онова звездно служене, което е познато външно; то се роди чрез това, че в по-късно време изпрати своите лъчи онова, което бе смекчено в действията на планетите.
към текста >>
И посвещението на Заратустра се състоеше в това, че той почувствува
действие
то на Слънцето пропито това, което беше станало, от въздействията на това събитие.
Сега аз ще Ви опиша малко по друг начин това, което стана чрез това трето душевно проникване така бих могъл отново да го нарека, това събитие -, ще го опиша различно от първите два вида. Това, което стана в три редуващи се степени можем да кажем на духовното, ако щете небесно развитие, то се отрази след това в различните светогледи на следатлантските народи. Всичко това продължи да действува по-нататък; фактът, че Христовото Същество проникна веднъж със своя Дух онова същество, което по-късно се роди като Натаново момче Исус, още в древната Лемурийска епоха, произведе по-нататък своите действия; тези действия останаха така да се каже като действие на Слънцето.
И посвещението на Заратустра се състоеше в това, че той почувствува действието на Слънцето пропито това, което беше станало, от въздействията на това събитие.
Чрез това се роди учението на Заратустра, което един вид проектира, откри в неговата душа това, което беше станало в прадревни времена. Третата следатлантска културна епоха, която наричаме Египто-халдейска епоха, се роди отчасти чрез това, че в душите на хората се отразиха, че душите още изживяха вътрешно въздействията, които бяха се родили чрез това, че Духът на Слънцето беше проникнал, беше изпълнил душата на съществото, което след това се роди като Натанов Исус, когато то извърши своята обиколка из планетите. Благодарение на това се роди науката на планетарните действия, която имаме пред нас в халдейската астрология, за която днес хората имат твърде малко понятия. В Третата следатлантска културна епоха, следователно при Египетските и Халдейските народи се разви онова звездно служене, което е познато външно; то се роди чрез това, че в по-късно време изпрати своите лъчи онова, което бе смекчено в действията на планетите.
към текста >>
Когато гъркът поглеждаше нагоре към небето на своите богове, той имаше отсенките и отраженията на
действие
то на Христа-Исуса върху различните планети с много други неща, които аз вече описах по-рано.
И още по-късно, в Четвъртата следатлантска културна епоха гръцкият народ възприе отражението на планетните духове, които се родиха чрез това, че проникнатото от Христос същество обходи всички планети, като на всяка планета стана това или онова същество. На Юпитер то стана онова същество, което по-късно гърците нарекоха Зевс; на Марс то стана онова същество, което те по-късно нарекоха Марс; на Меркурий то стана онова същество, което гърците нарекоха Меркурий. В гръцките богове на планетите се отразява после това, което Христос-Исус направи от различните същества, които бяха проникнати от луциферическия и ариманическия принцип.
Когато гъркът поглеждаше нагоре към небето на своите богове, той имаше отсенките и отраженията на действието на Христа-Исуса върху различните планети с много други неща, които аз вече описах по-рано.
към текста >>
И така стана, че змеят беше наистина деен, но чрез това, че в него бе влято
действие
то, което излизаше от описаното същество, този змей стана носител на много откровения, които проявиха техните влияния в земните култури на цялото следатлантско развитие.
Георги, който побеждава змея. Свети Георги със змея отразява онова свръхземно събитие, при което Христос беше проникнал Исуса и го беше направил способен да изхвърли змея от човешката душевна природа. Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество. Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в един вид хармония. Възпитанието, опитомяването на змея, тази е по-нататъшната задача на това същество.
И така стана, че змеят беше наистина деен, но чрез това, че в него бе влято действието, което излизаше от описаното същество, този змей стана носител на много откровения, които проявиха техните влияния в земните култури на цялото следатлантско развитие.
Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха. Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост. В отражението на гръцката митология ние срещаме това в значителен размер също и екзотерично от 9-то предихристиянско столетие. Своеобразно е, как за гръцкото схващане измежду другите образи на боговете израства един образ на бог. Ние знаем добре: тези гърци са се кланяли на различни богове.
към текста >>
Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно
действие
на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно
действие
в песента.
Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме. И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон? Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон? Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества.
Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно действие на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно действие в песента.
Защото правилното съвместно действие на мозъка, дишането и органите на говора и сърцето, е телесният израз за правилното действие, за хармоничното действие на мисленето, чувствуването и волението. Лечителят, свръхсетивният лечител е Аполон. Ние видяхме трите степени на неговото развитие и лечителят, който стои на основата на Аполон, се роди на земята и хората го наричат Исус, т.е. преведено на нашия език "Лекуващият чрез Бога". Това е Натановото момче Исус, лекуващият чрез Бога, Иехошуа - Исус.
към текста >>
Защото правилното съвместно
действие
на мозъка, дишането и органите на говора и сърцето, е телесният израз за правилното
действие
, за хармоничното
действие
на мисленето, чувствуването и волението.
И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон? Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон? Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества. Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно действие на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно действие в песента.
Защото правилното съвместно действие на мозъка, дишането и органите на говора и сърцето, е телесният израз за правилното действие, за хармоничното действие на мисленето, чувствуването и волението.
Лечителят, свръхсетивният лечител е Аполон. Ние видяхме трите степени на неговото развитие и лечителят, който стои на основата на Аполон, се роди на земята и хората го наричат Исус, т.е. преведено на нашия език "Лекуващият чрез Бога". Това е Натановото момче Исус, лекуващият чрез Бога, Иехошуа - Исус.
към текста >>
И сега е възможно чрез това, което днес може да се разкрие в истинската Антропософия, да бъде разбрана тази форма на съвместно
действие
на Христовото Същество с човешкото същество на Натановия Исус.
Азът стигна до най-високо развитие в Заратустра. Никога душите, които бяха стигнали до развитието на Аза, не биха могли да намерят от ново земни тела, които да бъдат под-ходящи за развитието, ако не беше станала Тайната на Голгота. Сега ние имаме четирите степени на хармонизирането: хармонизиране на живота на сетивата, хармонизирането на жизнените органи, хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението и хармонизирането на Аза, като последното стана чрез Тайната на Голгота. Сега, обични приятели, имате отношенията между съществото, което се роди като Натаново момче Исус, и Христовото Същество. Вие имате начина, по който бе подготвено това отношение.
И сега е възможно чрез това, което днес може да се разкрие в истинската Антропософия, да бъде разбрана тази форма на съвместно действие на Христовото Същество с човешкото същество на Натановия Исус.
Това стана възможно за нас. И от това ще зависи един здрав духовен живот в бъдещето, че все повече и повече на хората ще бъде възможно да разберат това, което мисловният и идеен живот на епохата, в която стана Тайната на Голгота, се оказа неспособен да разбере.
към текста >>
205.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Първият следатлантски светоглед, който срещаме като едно непосредствено
действие
на троичното Христово събитие, това е светогледът, който се роди чрез импулсите на Заратустра.
Първият следатлантски светоглед, който срещаме като едно непосредствено действие на троичното Христово събитие, това е светогледът, който се роди чрез импулсите на Заратустра.
Сега аз трябва да изтъкна тук, че ще трябва да използувам думи, които така, както те днес се употребяват звучат абстрактно и сухо, даже педантично. Но колкото и много да търсим в обикновения земен език, ние не ще намерим първо други думи, които да можем да използуваме за целта. И така бих искал да апелирам към Вашите души да разбират под думите, които сега ще употребя, нещо много по-духовно от това, което днес сухата наука разбира под тези думи. От гледната точка, която имам предвид тук, аз бих нарекъл светогледа на Заратустра един светоглед на "Хронологията". Над двете същества Аура-Маздао и Ариман светогледът на Заратустра вижда действието на Времето Зерван Акарана.
към текста >>
Над двете същества Аура-Маздао и Ариман светогледът на Заратустра вижда
действие
то на Времето Зерван Акарана.
Първият следатлантски светоглед, който срещаме като едно непосредствено действие на троичното Христово събитие, това е светогледът, който се роди чрез импулсите на Заратустра. Сега аз трябва да изтъкна тук, че ще трябва да използувам думи, които така, както те днес се употребяват звучат абстрактно и сухо, даже педантично. Но колкото и много да търсим в обикновения земен език, ние не ще намерим първо други думи, които да можем да използуваме за целта. И така бих искал да апелирам към Вашите души да разбират под думите, които сега ще употребя, нещо много по-духовно от това, което днес сухата наука разбира под тези думи. От гледната точка, която имам предвид тук, аз бих нарекъл светогледа на Заратустра един светоглед на "Хронологията".
Над двете същества Аура-Маздао и Ариман светогледът на Заратустра вижда действието на Времето Зерван Акарана.
Обаче не действието на абстрактното време, както ние го схващаме днес, а на времето като нещо живо, схващано като едно надлично Същество. Светогледът на Заратустра счита това, което ние схващаме с думата време, така, че от това Същество изхождат Управителите на Времето; това са първо онези Същества, които са символизирани в мировото пространство чрез зодиакалните знаци, Амшаспадите. Те са шест на брой, или ако прибавим към тях и техните антиподи, можем да кажем дванадесет на брой и регулират. И звездите, които са подчинени на Амшаспадите и са 26 до 31 на брой. Изедите са същества от по-нисш ранг и са служители на висшите Същества на Времето; те регулират дните в месеца.
към текста >>
Обаче не
действие
то на абстрактното време, както ние го схващаме днес, а на времето като нещо живо, схващано като едно надлично Същество.
Сега аз трябва да изтъкна тук, че ще трябва да използувам думи, които така, както те днес се употребяват звучат абстрактно и сухо, даже педантично. Но колкото и много да търсим в обикновения земен език, ние не ще намерим първо други думи, които да можем да използуваме за целта. И така бих искал да апелирам към Вашите души да разбират под думите, които сега ще употребя, нещо много по-духовно от това, което днес сухата наука разбира под тези думи. От гледната точка, която имам предвид тук, аз бих нарекъл светогледа на Заратустра един светоглед на "Хронологията". Над двете същества Аура-Маздао и Ариман светогледът на Заратустра вижда действието на Времето Зерван Акарана.
Обаче не действието на абстрактното време, както ние го схващаме днес, а на времето като нещо живо, схващано като едно надлично Същество.
Светогледът на Заратустра счита това, което ние схващаме с думата време, така, че от това Същество изхождат Управителите на Времето; това са първо онези Същества, които са символизирани в мировото пространство чрез зодиакалните знаци, Амшаспадите. Те са шест на брой, или ако прибавим към тях и техните антиподи, можем да кажем дванадесет на брой и регулират. И звездите, които са подчинени на Амшаспадите и са 26 до 31 на брой. Изедите са същества от по-нисш ранг и са служители на висшите Същества на Времето; те регулират дните в месеца. Съзнанието на Заратустра виждаше онази чудесна хармония, която действува в света чрез сили и която се символизира в числото чрез всички отношения и комбинации, които се получават чрез 28 до 31 към 12.
към текста >>
И това
действие
гъркът виждаше в своя Аполон.
Ние свързахме това движение на Аполона с движението на Слънцето; но понеже духовното Слънце е това, което говори чрез Аполона, когато физическото Слънце отива към юг, той отива към север. Митовете се оказват изпълнени с безкрайна мъдрост, когато ги разглеждаме в светлината на истинския Окултизъм. И въпреки това не погледът към звездите беше това, което за гърка символизираше Аполона: гъркът не гледаше всъщност към Слънцето, когато се кланяше на Аполон, като към неговия външен звезден символ; Аполон е бог на Слънцето не в смисъла, че външното Слънце би било негов символ за целта гъркът имаше своя Хелиос; той регулираше движението на Слънцето на небето. Слънцето не действува за нашето земно съществувание, даже когато имаме предвид физическото, то не действува така, че върху човека да се отразява само това, което се разлива направо чрез слънчевите лъчи, а действува първо върху въздуха и водата, във водните пари, също в парите, за които казахме, че те са се издигали от пропастта на Каскалския извор и са обвивали като змей съседната планина и че този змей е бил убит от гръцкия свети Георги. Слънцето действува във всички елементи /стихии/ и след като е проникнало, след като е инжектирало земните елементи, то действува от тези елементи върху хората, един вид чрез служителите, които ние наричаме духове на елементите, и живеейки в елементите действува Духът на Слънцето.
И това действие гъркът виждаше в своя Аполон.
към текста >>
Това, което е
действие
на Слънцето, него считаше той за Аполон, като считаше това
действие
духовно.
За него Аполон беше богът на Слънцето, не този, който като Хелиос караше слънчевата колесница по небето и регулираше времената на дните -, а насочвайки поглед към Аполона гъркът виждаше слънчевите действия на атмосферата.
Това, което е действие на Слънцето, него считаше той за Аполон, като считаше това действие духовно.
И така беше при много богове и духовни Същества, които намираме на запад. Достатъчно е само да посочим Вотана и бих могъл да посочи още много други -, който свисти във въздуха, в бурята, и неговата дива войска. Какъв беше в тази Четвърта следатлантска епоха светогледът, какво беше станал този светоглед под влиянието на троичното дело на Христос, като един отзвук на това дело? Аз отново трябва да употребя една педантична дума, която се е превърнала в нещо сухо. Астрологията бе последвана от "Метеорологията".
към текста >>
Онова, което горе на планината е свързано с действията на Земята и което става именно на тази планина, е земно
действие
.
Във водните сили Библията ни рисува потопа като едно по-нататъшно важно събитие след сътворението на Адама, на земния човек. А сега да се пренесем във времето на Мойсея! Ако правилно проучим, за какво се касае: навсякъде имаме действия на Земята. Мойсей отива със своята тояга при скалата, удря в нея и от Земята започва да блика вода. Мойсей се изкачва на планината.
Онова, което горе на планината е свързано с действията на Земята и което става именно на тази планина, е земно действие.
Защото ние трябва да си представим тази планина само като вулканична или поне като една подобна вулканична планина. Това не е планината Синай, която хората имат обикновено пред очите си, това е земна дейност. В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно действие, огнен дим. И в действието на Земята евреите винаги виждаха символи. Пред тях вървеше бурният облак или огненият стълб: действие на Земята!
към текста >>
В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно
действие
, огнен дим.
Мойсей отива със своята тояга при скалата, удря в нея и от Земята започва да блика вода. Мойсей се изкачва на планината. Онова, което горе на планината е свързано с действията на Земята и което става именно на тази планина, е земно действие. Защото ние трябва да си представим тази планина само като вулканична или поне като една подобна вулканична планина. Това не е планината Синай, която хората имат обикновено пред очите си, това е земна дейност.
В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно действие, огнен дим.
И в действието на Земята евреите винаги виждаха символи. Пред тях вървеше бурният облак или огненият стълб: действие на Земята! Можем да навлезем дълбоко в подробности, навсякъде бихме намерили, че Духът на Земята царува в това, за което Мойсей говори като за едно откровение на Яхве. Благовестието на Мойсея е геология. Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология.
към текста >>
И в
действие
то на Земята евреите винаги виждаха символи.
Мойсей се изкачва на планината. Онова, което горе на планината е свързано с действията на Земята и което става именно на тази планина, е земно действие. Защото ние трябва да си представим тази планина само като вулканична или поне като една подобна вулканична планина. Това не е планината Синай, която хората имат обикновено пред очите си, това е земна дейност. В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно действие, огнен дим.
И в действието на Земята евреите винаги виждаха символи.
Пред тях вървеше бурният облак или огненият стълб: действие на Земята! Можем да навлезем дълбоко в подробности, навсякъде бихме намерили, че Духът на Земята царува в това, за което Мойсей говори като за едно откровение на Яхве. Благовестието на Мойсея е геология. Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология. Всичко, което гъркът чувствува да се развива около него, той си го представя във връзка с разлетите от Космоса сили в земните елементи, в околността на Земята, във въздуха, във всичко, което е в близост до Земята.
към текста >>
Пред тях вървеше бурният облак или огненият стълб:
действие
на Земята!
Онова, което горе на планината е свързано с действията на Земята и което става именно на тази планина, е земно действие. Защото ние трябва да си представим тази планина само като вулканична или поне като една подобна вулканична планина. Това не е планината Синай, която хората имат обикновено пред очите си, това е земна дейност. В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно действие, огнен дим. И в действието на Земята евреите винаги виждаха символи.
Пред тях вървеше бурният облак или огненият стълб: действие на Земята!
Можем да навлезем дълбоко в подробности, навсякъде бихме намерили, че Духът на Земята царува в това, за което Мойсей говори като за едно откровение на Яхве. Благовестието на Мойсея е геология. Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология. Всичко, което гъркът чувствува да се развива около него, той си го представя във връзка с разлетите от Космоса сили в земните елементи, в околността на Земята, във въздуха, във всичко, което е в близост до Земята. Всичко, с което еврейският светоглед се чувствува заобиколен, е свързано със силите, които се разгръщат от Земята нагоре, които са свързани със Земята.
към текста >>
Даже също и страданията на еврейския народ, тези страдания идват от пустинния характер, от това, което е свързано със Земята и нейното
действие
.
Можем да навлезем дълбоко в подробности, навсякъде бихме намерили, че Духът на Земята царува в това, за което Мойсей говори като за едно откровение на Яхве. Благовестието на Мойсея е геология. Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология. Всичко, което гъркът чувствува да се развива около него, той си го представя във връзка с разлетите от Космоса сили в земните елементи, в околността на Земята, във въздуха, във всичко, което е в близост до Земята. Всичко, с което еврейският светоглед се чувствува заобиколен, е свързано със силите, които се разгръщат от Земята нагоре, които са свързани със Земята.
Даже също и страданията на еврейския народ, тези страдания идват от пустинния характер, от това, което е свързано със Земята и нейното действие.
Геологията царува над съдбата на еврейския народ. Геология, плодородие на Земята е това, което във формата на разузнавачи ги примамва към обетованата земя.
към текста >>
Обаче в духа на после
действие
то на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус.
В неговата душа живее познанието: Като пророк аз трябва преди всичко да проповядвам Яхве така, че в Яхве живее Христос, който по-късно трябва да извърши Тайната на Голгота; аз трябва да го проповядвам така, че той живее с действията, с въздействията, които е разлял в Космоса чрез третото изживяване в края на Атлантската епоха. Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве. Христос живееше вече в Яхве; но Той живееше като в своя отблясък, като в своето отражение. Както лунната светлина отразява слънчевата светлина, така Яхве отразява Съществото, което след това живя на Земята като Христос. Христос отразяваше своето Същество от Яхве или от бога Йехова.
Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус.
При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията. Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана един предизвестен факт. Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота. Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично.
към текста >>
206.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Силите, с които след това сибилите предизвикаха истинско безредие, бяха още напълно оправдани, добри душевни сили в Третата следатлантска културна епоха, когато се култивираше Астрологията, когато в човешките души действуваше мъдростта на звездите и когато чрез
действие
то на мъдростта на звездите бяха хармонизирани силите, които след това се проявиха хаотично в сибилството.
Пътуващата попътна храна. Аз Ви говорих за силите на сибилите, обърнах вниманието Ви върху това, че ние виждаме тези сибили да възникват като сянката на философите в Йония, че след това в течение на столетия те изказваха като по вълшебство отчасти една дълбока мъдрост от техния хаотичен душевен живот, а отчасти изнасяха само духовен хаос, и че в течение на столетия те са владели духовния живот на Южна Европа и граничещите с нея области много повече, отколкото официалната наука иска да допусне това. Аз исках да кажа, че с тази своеобразна душевна проява на сибилите се обръща вниманието върху определена сила на човешката душа, която имаше едно добро значение в по-стари времена, още в Третата следатлантска културна епоха. Но културните епохи се променят в течение на историческото развитие на човечеството.
Силите, с които след това сибилите предизвикаха истинско безредие, бяха още напълно оправдани, добри душевни сили в Третата следатлантска културна епоха, когато се култивираше Астрологията, когато в човешките души действуваше мъдростта на звездите и когато чрез действието на мъдростта на звездите бяха хармонизирани силите, които след това се проявиха хаотично в сибилството.
От това обаче можете да разберете, че сили, които въобще царуват някъде в света, например сега специално тези, които царуваха в душите на сибилите, по себе си не могат да бъдат никога наречени добри или лоши, а те са добри или лоши според това, кога и как се проявяват. Силите, които се появиха в душите на сибилите, са напълно добри, оправдани сили, но те не бяха вече подходящи, не бяха вече годни за душевното развитие на Четвъртата следатлантска културна епоха; тогава в човешките души не трябваше да царуват силите, които се надигаха от подсъзнателните основи на душата, а тези, които говореха на душите от яснотата на Аза. Вчера ние чухме, как древноеврейските пророци работеха за подтискането на сибилинските сили и за развитието на силите, които говорят чрез яснотата на Аза, ние чухме, че главната характеристика на древно-еврейското пророчество е тази, да изтласка на заден план сибилинските сили и да развие онова, което може да говори чрез Аза. Изпълнението на това, към което се стремяха древноеврейските пророци, което следователно можем да наречем като един вид "вкарване в правилните релси" на сибилинските сили, изпълнението на тази задача чрез Христовия Импулс. Когато Христовият Импулс настъпи по познатия от нас начин в земното развитие на човечеството, касаеше се за това, тези явяващи се чрез сибилите сили в хаотична форма да бъдат изтласкани на заден план, подобно както една река е изблъскана назад от външния свят и след това изчезва в една подземна пещера, за да се яви отново на бял свят.
към текста >>
Представлява едно величествено зрелище от гледна точка на Духовната Наука да наблюдаваме
действие
то на този Христов Импулс; да наблюдаваме, как от Никейския събор насам, хората спорят и се карат в тяхното горно съзнание относно установява нето на догмите, как те се състезават с тяхното горно съзнание и как най-важното нещо за Християнството става в подсъзнателните основи на душата.
Тези сибилински сили трябваше да изплуват отново нагоре в една друга форма, в пречистената чрез Христовия Импулс форма, във формата, която можа да им даде Христовият Импулс, след като той навлезе в аурата на Земята. Точно както, след като сме развили веднъж през деня нашите душевни сили, след като сме ги развили напълно трябва да ги потопим в нощното подсъзнание, за да ги събудим след това отново, така също беше необходимо, тези сили, които бяха оправдани в Третата следатлантска културна епоха, да потекат така да се каже под повърхността на душевния живот, за да изплуват след това отново, бавно, както ще чуем по-нататък. Следователно ще имаме пред нас явлението, че силите, които се проявяваха така хаотично в сибилите и които са оправдани човешки сили, са така да се каже промити, пречистени от Христовия Импулс, но бяха потънали в подосновите на душевния живот. Но в своето съзнание човечеството не знаеше, че Христос работи по-нататък с тези сили в подосновите на душата. И така е в действителност.
Представлява едно величествено зрелище от гледна точка на Духовната Наука да наблюдаваме действието на този Христов Импулс; да наблюдаваме, как от Никейския събор насам, хората спорят и се карат в тяхното горно съзнание относно установява нето на догмите, как те се състезават с тяхното горно съзнание и как най-важното нещо за Християнството става в подсъзнателните основи на душата.
Христовият Импулс работи не там, където хората спорят и се карат, а в подосновите. И някои неща, които разглеждани на повърхността ще изглеждат може би странни, ще ни разкрият човешка мъдрост. Ще трябва да бъдат разкрити още някои неща, защото те действуват в подосновите на човешкия душевен живот като един симптом на работата на Христовия Импулс. Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот. Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие.
към текста >>
Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее
действие
то на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка.
Намери долу само своя кон готов. Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за чудото на Граала. Но когато беше изминал подвижния мост, този мост се издигна отново така бързо, че конят трябваше да скочи, за да не падне в рова на замъка. И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка. След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква.
Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка.
Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка. След това му предава някои учения. Когато се опитах да придружа мислено Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в един разпяти петък. Тогава старият отшелник каза тези думи. Той каза /аз говоря сега с думи, които ни са привични, които предават напълно истината само по смисъл/: Спомни си, какво е станало по случай Тайната на Голгота!
към текста >>
207.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
А сега да си спомним, че съгласно едно старо предание, едно от онези предания, които принадлежат на това, което аз посочих вчера на продължаващото
действие
на Христовия Импулс в подосновите на душата, че съгласно това предание се определя, в кой ден се пада празникът Великден.
А сега да си спомним, че съгласно едно старо предание, едно от онези предания, които принадлежат на това, което аз посочих вчера на продължаващото действие на Христовия Импулс в подосновите на душата, че съгласно това предание се определя, в кой ден се пада празникът Великден.
В кой ден се определя празникът Великден? Когато пролетното Слънце, следователно нарастващото в своята сила Слънце нашият символ на Христос има своя ден, т.е. Неделята /която е ден на Слънцето/ след пролетното пълнолуние. Как стои следователно пролетната пълна Луна на небето на Великден? Как трябва да стои тя винаги на небето на Великден?
към текста >>
От официалната история можем да узнаем, че съдбините на Европа биха протекли съвършено различно, без тогавашната намеса на Орлеанската девица; и само един пълен с предразсъдъци материалист, какъвто е Анатол Франс, може да отрече пълното с тайнствено
действие
, което се отрази тогава в историята.
Следователно от еврейската древност в човечеството преминава тайнствената връзка на лунните сили, които са оставили своите следи астрономически явяващата се Луна и които са оставили своите отговори на човечеството сили в женския елемент на човешкото съществувание. В името Йахве ние имаме свързани в едно Господаря на Земята с лунната майка. Сега бих искал да Ви представя два факта, които могат да обърнат вниманието Ви върху това, как силите на сибилите са били преобразени под влиянието на Христовия Импулс именно в подсъзнателните дълбочини на душевния живот. Тук също бих искал да обърна вниманието върху едно явление, което вече споменах преди три години навършват се от тогава почти дословно три години, бих искал да обърна вниманието Ви върху една преобразена под влиянието на Христовия Импулс сибила. В сказките, които имате напечатани под заглавието: "Окултна история, личности и събития на световната история в светлината на Духовната Наука", аз обърнах вниманието върху явяването на девицата от Орлеан, обърнах вниманието върху това, какво голямо влияние упражни фактически в следващото време върху съдбините на Европа това, което Орлеанската девица извърши под влиянието на вдъхновенията, на своите проникнати напълно от Христовия импулс вдъхновявания, които започнаха от есента на 1428 година.
От официалната история можем да узнаем, че съдбините на Европа биха протекли съвършено различно, без тогавашната намеса на Орлеанската девица; и само един пълен с предразсъдъци материалист, какъвто е Анатол Франс, може да отрече пълното с тайнствено действие, което се отрази тогава в историята.
Тук аз не искам да посоча това, което може да се прочете навсякъде в историята и което може да накара този, който е слушал тези сказки, да се убеди, как в Орлеанската девица се явява нещо от една модерна сибила. Това е времето намираме се в 15-то столетие когато настъпва Петата следатлантска епоха, когато Христовата сила трябва да стигне все повече и повече до това, да се прояви от подсъзнателните основи на душата. Ние виждаме, колко благо, колко нежно, колко потопена в най-благородната човешка задушевност се явява сибилинската сила на Орлеанската девица! И аз бих искал и по този случай да прочета пред Вас онова писмо, което един човек, който е преживял нещата, е написал, защото от това писмо се вижда, какво впечатление е правела сибилинската природа на Орлеанската девица върху онези, които са имали сърце и разбиране за това. Един човек от средата на краля, когото Орлеанската девица освободила, след като е проследил това, което Орлеанската девица е извършила, пише: "Това и още много други неща е извършила Орлеанската девица и с Божията помощ ще извърши още по-велики неща.
към текста >>
До собствените работи на Грала човек не можеше да се приближи с това, което беше
действие
на земните сили, какъвто беше случаят при Амфортас.
И в такива сили, каквито са силите на сибилите, хората виждаха неоправданото луциферическо влияние, което идваше от горе. Сега обаче, след като Христовото Същество беше слязло и се въплътило в тялото на Исуса от Назарет, сега това, което идваше от горе, беше проникнато от Христовото Същество, сега хората отново можеха да насочат погледа си нагоре, сега от свързването на Господаря на Земята с лунната майка беше се получило нещо друго. Защото Христос беше станал Господар на Земята. Дух на Земята, той беше се разлял в аурата на Земята. В световните работи, както те бяха култивирани от двореца на крал Артус, човекът можеше да се доближи със силите на Земята.
До собствените работи на Грала човек не можеше да се приближи с това, което беше действие на земните сили, какъвто беше случаят при Амфортас.
Човекът, който се приближаваше до тайните на Граала с такива сили, трябваше да изпита големи болки и страдания. И тъй като действията на звездите бяха проникнати от Христовото Същество, един такъв човек, който наистина не беше приел в себе си нищо от това, което се беше разиграло на повърхността като спорове и караници на богословите, който обаче чрез своята Карма се намираше на една точка, където неговата душа можеше да бъде приета от Христос, един такъв човек можеше отново да бъде считан във връзка със силите, както те са посочени в символа на Сатурновото време, а именно: Сатурн и Слънцето се намират едновременно в зодиакалния знак на Рака. Този, в когото Христовият Импулс действува, още подземно, още в подсъзнателните основи на душата, Парсивал идва с времето на Сатурн и раната гори, както още никога не е горяла.
към текста >>
208.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено
действие
, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност.
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност.
Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети. Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш. Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна.
към текста >>
209.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Но това представляваше само една липса на яснота, защото идеите, като такива, не притежават непосредствената сила, за да упражняват едно или друго
действие
.
И когато срещнат някакви идеи, те трябва да потърсят такива условия, всред които идеите биха искали да живеят. Защото идеите не могат да живеят току така всред външните неща. Идеите не могат просто да увиснат във въздуха. Наистина дори и през 19. век вярващите смятаха, че идеите определят и насочват историята.
Но това представляваше само една липса на яснота, защото идеите, като такива, не притежават непосредствената сила, за да упражняват едно или друго действие.
Ето защо не можем да говорим за идеи в областта на историята. Който смята, че идеите – ако те изобщо са налице – всъщност са свързани с определено същество, което разполага с идеите, той вече не е идеалист, а приема възгледа, че идеите са свързани, прикрепени към съществото. Този човек става психист, а неговия мироглед наричаме психизъм. Психистът, който също показва голямо остроумие в защита на своя мироглед, всъщност стига до него само чрез една своя едностранчивост, която той евентуално би искал да забележи.
към текста >>
210.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Защото законите, които тук онагледихме като закони, валидни за мисленето на Космоса, упражняват своето
действие
също и в човека.
В наши дни се налага завесата, която скрива една такава тайна, да бъде вдигната, поне до известна степен.
Защото законите, които тук онагледихме като закони, валидни за мисленето на Космоса, упражняват своето действие също и в човека.
И тяхното познаване води дотам, че ние започваме да разбираме живота и разбирайки го, започваме да разбираме и себе си, така че, ако поради една или друга причина сме едностранчиво поставени в живота, вече знаем: Всички ние принадлежим към едно голямо цяло, понеже сме частици от мисловната логика на Космоса. Духовната наука е тук, за да разгадаваме тези отношения; тя ни помага да разбираме нашата едностранчивост по отношение на нашите заложби и ние преодоляваме тази едностранчивост в същата степен, в която постигаме широта и всестранност на убежденията си чрез изучаване на духовната наука. Така ние навлизаме в онова душевно настроение, което е необходимо тъкмо за нашата епоха.
към текста >>
211.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Понеже това, което остава неродено в нашето чувствуване, в нашата воля, може и трябва да действува след нашата смърт, за да може да прояви то тогава своето
действие
, ние не се нуждаем от представи, които можем да добием чрез нашите сетивни усещания или чрез ума, който е свързан с тях.
Понеже това, което остава неродено в нашето чувствуване, в нашата воля, може и трябва да действува след нашата смърт, за да може да прояви то тогава своето действие, ние не се нуждаем от представи, които можем да добием чрез нашите сетивни усещания или чрез ума, който е свързан с тях.
Те не могат да ни помогнат нищо. Единствено онези пред стави, които отговарят на това, което няма външна действителност, които, когато ги приемем, ни правят благочестиви, чрез които виждаме в един духовен свят,те ни дават импулса, стремителната сила, от която се нуждаем след смъртта. Да има човек религиозни представи, това значи: да си представя това, което сега още не може да действува в него, но което след смъртта е една действена сила. С религиозните представи ние не приемаме в себе си само представи на познанието, но нещо, което може да стане действено след нашата смърт и което сега трябва да бъде именно така във физическото тяло, че онзи, който не иска да размисли върху такива действени сили, може да се смее над него и да го отхвърля в своя материализъм. Но такъв човек има само една парализирана сила, която не може да му помогне да доведе напред това, което е неродено в неговото чувствуване и в неговата воля, ако не се проникне с представите върху свръхсетивното.
към текста >>
212.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Но в замяна на това, тази връзка има още едно друго
действие
, ако ние действително я схванем.
Ние знаем, че нещата на Духовната наука трябва винаги да се схващат с чувството. Но при този случай, обични мои приятели, трябва да помислим върху следното. Трябва да си изясним, че тук имаме някакси нещо като една сянка върху връзката между физическата болест и укрепващото ни здраве и духовния свят. Връзката е вярна, но в човешките гърди има нещо, което според чувството не може да се съгласи с тази връзка. Това трябва напълно да допуснем.
Но в замяна на това, тази връзка има още едно друго действие, ако ние действително я схванем.
И това действие може да бъде охарактеризирано по следния начин.
към текста >>
И това
действие
може да бъде охарактеризирано по следния начин.
Но при този случай, обични мои приятели, трябва да помислим върху следното. Трябва да си изясним, че тук имаме някакси нещо като една сянка върху връзката между физическата болест и укрепващото ни здраве и духовния свят. Връзката е вярна, но в човешките гърди има нещо, което според чувството не може да се съгласи с тази връзка. Това трябва напълно да допуснем. Но в замяна на това, тази връзка има още едно друго действие, ако ние действително я схванем.
И това действие може да бъде охарактеризирано по следния начин.
към текста >>
Следователно авторът би трябвало да знае нещо от
действие
то на духовно-научната истина в тези неща.
Това, което можем да наречем въпросен мотив на приказките и сказанията, е много разпространено: при миналото съновидско ясновидство то е било същото нещо, каквото сега отново се явява във формата, която аз описах, явява се, когато се намираме в духовния свят. Всъщност онова, което характеризира духовния свят, може да бъде във всички случаи едно чудесно ръководство, за да разберем правилно митовете, сказанията, приказките и т.н. и да ги поставим на мястото, където те принадлежат. От тук ние виждаме, как навсякъде, също и в духовната култура на съвремието, развитието стои така да се каже пред вратата на Духовната наука. Много интересно е, че една книга, иначе в своето намерение в място отношения хубава книга, каквато е тази на моя починал приятел Лудвиг Лайстнер, "Загадката на сфинкса", е незадоволителна затова, защото за да бъде задоволителна, тя би трябвало да третира тези мотиви на питането, които Лудвиг Лайстнер така подробно описва, на основата на знанието, което дава Духовната наука.
Следователно авторът би трябвало да знае нещо от действието на духовно-научната истина в тези неща.
към текста >>
Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това
действие
е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като един свободен акт, чрез благодат, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение.
Ето защо, когато изучаваме една причина и я схващаме с нейното следствие, ние не трябва да питаме само за същността на причината; защото с това не сме направили още нищо; ние трябва да питаме, дали причината действително причинява, а това е важното. Но всяка философия има особеността, че върви по нишката на мислите, развива един член от други, едно звено от друго, следователно още в предхождащото търси следващото. Така те са прави като философии; но при това никога не се стига до онова отношение което се получава, когато се вземе предвид, че съвсем не е необходима причината да причинява. По своята същност, в своята същност причината може да бъде същата, независимо дали като причина причинява или не. Това не изменя с нищо същността на причината.
Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това действие е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като един свободен акт, чрез благодат, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение.
Ето защо никога не можем да стигнем чрез същия вид истина и до Бога-Син, чрез която както философите стигаме до Бога-Отец. Никога чрез същия вид истина не можем да стигнем до Христа. За да стигнем до Христа е необходимо, към философската истина да прибавим истината на вярата, или, понеже времето на вярата все повече минава, да приемем допълнително другата истина, която се получава чрез ясновидско изследване, която също така трябва да се развие като един свободен акт в човешката душа.
към текста >>
Свободно творчество от мъдростта, духовно
действие
като акт, това е, което трябва да живее в нас като импулс.
Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата. Най-високото достойнство на Соловиов е завършено в това, че той казва: По-висшата истина, която признава Христа, това е истината, която твори като свободен акт, която не се оставя да бъде принудена. За духовния изследовател и за този, който разбира Духовната наука, отново се ражда знанието; но това е едно активно знание, което от мисълта се издига до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, което става вътрешно творящо знание, което в творчеството се издига в духовните светове и чрез това става подобно на онова, което ние трябва да развием, когато стигнем в духовния свят било чрез посвещението, било чрез смъртта. Мъдростта, която на Земята ни се открива с принуждение, в духовния свят тя ни се представя в изобилие, както тук на физическото поле имаме природните явления. Това, за което се касае в духовния свят, е, че ние трябва да имаме импулса, силата, да направим от тази мъдрост нещо, да създадем от нея една действителност.
Свободно творчество от мъдростта, духовно действие като акт, това е, което трябва да живее в нас като импулс.
Това ние можем да имаме, когато намерим правилното отношение към Христа. Христос е онова Същество, което не може да се докаже чрез външната логика на ума, който е свързан с мозъка, но което се оказва, което се реализира в нас, когато добиваме духовно знание. Така както Духовната наука се присъединява като свободен акт към другите науки, така се прибавя и знанието за Христа, щом се приближим до онзи свят, в който проникваме чрез духовното изследване или в който влизаме, когато минем през вратата на смъртта. В момента, когато при днешния цикъл на развитието искаме да проникнем по един пълен с благодат начин в духовния свят, т.е., когато искаме да умрем за физическия свят, ние се нуждаем от едно такова отношение към света, каквото добиваме, когато се свържем правилно с Христа. Бога, който е така да се каже като Бога-Отец на християнската религия, него можем ние да намерим чрез съзерцаване на природата, можем да го добием чрез едно съзерцание, което прилагаме, когато живеем във физическото тяло; но да разберем правилно Христа, без преданието, а само изхождайки от самото познание, е възможно само чрез Духовната наука.
към текста >>
213.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Благодарение на това от глъбините на нашето същество се надига стремежът: Ти трябва отново да срещнеш този човек долу на Земята и трябва да направиш нещо, което да накупи неправдата, която си извършил чрез лъжата; защото това не може да бъде изкупено тук в духовния свят, тук тя можеш само да добиеш пълна яснота върху
действие
то на лъжата в Космоса.
Да предположим следователно още веднъж, че сме излъгали един човек. Сега настъпва времето, когато в духовния свят ни се предлага възможността да бъдем измъчвани от противоположната на нашата лъжа истина; но ние сме измъчвани чрез това, че отношението към човека, когото сме излъгали, в посоченото сега време се изменя така, колкото пъти виждаме този човек /и ние достатъчно често ще го виждаме с духовните очи/, че той става причина да възниква в нас противоположната на лъжата истина, която ни измъчва.
Благодарение на това от глъбините на нашето същество се надига стремежът: Ти трябва отново да срещнеш този човек долу на Земята и трябва да направиш нещо, което да накупи неправдата, която си извършил чрез лъжата; защото това не може да бъде изкупено тук в духовния свят, тук тя можеш само да добиеш пълна яснота върху действието на лъжата в Космоса.
Това, което е било създадено от този род на Земята, може да бъде изкупено, поправено отново на Земята. И човек знае, че се нуждае за изправянето от сили, които може да добие, когато отново облече едно земно тяло. Чрез това в нашата душа се ражда стремежът: Ти трябва да облечеш едно земно тяло, което да ти даде възможност да извършиш едно такова действие, чрез което да бъдат изправени несъвършенствата, които си причинил на Земята; иначе следващият път, когато ще минеш отново през смъртта, този човек отново ще се яви пред тебе и ще предизвика мъчението на истината. Вие виждате цялата духовна техника, как в духовния свят в нас е създаден стремежът да създадем едно кармическо изправяне за това или онова.
към текста >>
Чрез това в нашата душа се ражда стремежът: Ти трябва да облечеш едно земно тяло, което да ти даде възможност да извършиш едно такова
действие
, чрез което да бъдат изправени несъвършенствата, които си причинил на Земята; иначе следващият път, когато ще минеш отново през смъртта, този човек отново ще се яви пред тебе и ще предизвика мъчението на истината.
Да предположим следователно още веднъж, че сме излъгали един човек. Сега настъпва времето, когато в духовния свят ни се предлага възможността да бъдем измъчвани от противоположната на нашата лъжа истина; но ние сме измъчвани чрез това, че отношението към човека, когото сме излъгали, в посоченото сега време се изменя така, колкото пъти виждаме този човек /и ние достатъчно често ще го виждаме с духовните очи/, че той става причина да възниква в нас противоположната на лъжата истина, която ни измъчва. Благодарение на това от глъбините на нашето същество се надига стремежът: Ти трябва отново да срещнеш този човек долу на Земята и трябва да направиш нещо, което да накупи неправдата, която си извършил чрез лъжата; защото това не може да бъде изкупено тук в духовния свят, тук тя можеш само да добиеш пълна яснота върху действието на лъжата в Космоса. Това, което е било създадено от този род на Земята, може да бъде изкупено, поправено отново на Земята. И човек знае, че се нуждае за изправянето от сили, които може да добие, когато отново облече едно земно тяло.
Чрез това в нашата душа се ражда стремежът: Ти трябва да облечеш едно земно тяло, което да ти даде възможност да извършиш едно такова действие, чрез което да бъдат изправени несъвършенствата, които си причинил на Земята; иначе следващият път, когато ще минеш отново през смъртта, този човек отново ще се яви пред тебе и ще предизвика мъчението на истината.
Вие виждате цялата духовна техника, как в духовния свят в нас е създаден стремежът да създадем едно кармическо изправяне за това или онова.
към текста >>
214.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Кармическата справедливост остава да съществува, но по отношение на
действие
то на един грях в духовния свят се явява Христос, които взема този грях в своето Царство и го носи по-нататък.
Кармическата справедливост остава да съществува, но по отношение на действието на един грях в духовния свят се явява Христос, които взема този грях в своето Царство и го носи по-нататък.
към текста >>
И когато Христос даде на онези, които действуват в Неговия Дух, поръчението да прощават грехове, с това никога не се е разбирало да се спъне
действие
то на Кармата; с това се разбира наистина, че земното царство ще бъде спасено за онзи, които стои във връзка с Христос, земното царство ще бъде спасено от последствията на дълговете и греховете, които са духовни последствия и са обективни факти, макар и те да бъдат изправени в по-късната Карма.
Но какво е необходимо, скъпи мои приятели? Какво е необходимо, за да съзерцаваме вярното, фактическо състояние на нещата в тази област? Необходимо е хората да имат възможността, независимо от това дали са праведни или грешници, да съзерцават Христос, необходимо е те да не виждат празно място там, където трябва да стои Христос. Необходима е връзката с Христос. И самият разбойник от дясната страна на Христос, на Кръста ни засвидетелствува със своите думи връзката си с Христос.
И когато Христос даде на онези, които действуват в Неговия Дух, поръчението да прощават грехове, с това никога не се е разбирало да се спъне действието на Кармата; с това се разбира наистина, че земното царство ще бъде спасено за онзи, които стои във връзка с Христос, земното царство ще бъде спасено от последствията на дълговете и греховете, които са духовни последствия и са обективни факти, макар и те да бъдат изправени в по-късната Карма.
Какво означава за човешката душа, когато по поръчение на Христос говори този, който би казал: „Твоите грехове са ти простени"? Това означава, че съответният човек, който опрощава, потвърждава думите: „Ти наистина трябва да очакваш Кармическо изправяне на твоите дългове и грехове, но твоите дългове и грехове са преобразени от Христос по такъв начин, че ти няма да изпитваш огромното страдание, когато гледаш назад към дълговете и греховете си по такъв начин, като че ли си унищожил една част от Земното битие". Христос заличава дълговете и греховете. Затова е необходимо определено съзнание, което може да се изисква от този, който прощава греховете: това е едно съзнание за дълговете и греховете и едно съзнание също, че Христос може да поеме върху себе си дълговете и греховете. Това означава, че думите „Твоите грехове са ти простени" са един космически факт, а не са един кармически факт.
към текста >>
215.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Защото, ако бихме могли да докажем, и то от гледна точка на необходимостта, че Мистерията на Голгота е трябвало да се случи на всяка цена, тогава от нашите понятия би трябвало да следва: тя няма нищо общо с едно свободно
действие
!
Но какво мислят поначало хората за доказателствата? Те предполагат, че се тръгва от определено понятие, преминава се през следващите понятия и въпросът е доказан. Обаче на такъв вид доказателства се подчинява само физическият свят. Другите светове въобще не се подчиняват на такива доказателства.
Защото, ако бихме могли да докажем, и то от гледна точка на необходимостта, че Мистерията на Голгота е трябвало да се случи на всяка цена, тогава от нашите понятия би трябвало да следва: тя няма нищо общо с едно свободно действие!
В този случай Христос би трябвало да слезе от Космоса на Земята защото човешките понятия изискват това от него и в известен смисъл го принуждават. Обаче Мистерията на Голгота е едно свободно действие, което не може да бъде логически доказано. Все някога трябва да се замислим върху този важен факт.
към текста >>
Обаче Мистерията на Голгота е едно свободно
действие
, което не може да бъде логически доказано.
Те предполагат, че се тръгва от определено понятие, преминава се през следващите понятия и въпросът е доказан. Обаче на такъв вид доказателства се подчинява само физическият свят. Другите светове въобще не се подчиняват на такива доказателства. Защото, ако бихме могли да докажем, и то от гледна точка на необходимостта, че Мистерията на Голгота е трябвало да се случи на всяка цена, тогава от нашите понятия би трябвало да следва: тя няма нищо общо с едно свободно действие! В този случай Христос би трябвало да слезе от Космоса на Земята защото човешките понятия изискват това от него и в известен смисъл го принуждават.
Обаче Мистерията на Голгота е едно свободно действие, което не може да бъде логически доказано.
Все някога трябва да се замислим върху този важен факт.
към текста >>
216.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Виждате следователно, че нещата опират до това, да осъществим едно или друго
действие
.
Виждате следователно, че нещата опират до това, да осъществим едно или друго действие.
Ако у нас са затвърдени някакви предварителни навици или условия, които стават причина за това или онова, не би трябвало да има никаква пречка в отделния случай да осъществим едно свободно действие. Следователно възниква въпросът... в известен смисъл нещата стоят така: има хора, които стават бавно от леглото и се нуждаят от едно категорично решение; за други е просто удоволствие да станат от леглото... Няма значение да ли един човек е добре или зле възпитан.. тук все пак има следи от някаква необходимост... обаче свободното решение съществува независимо от тези неща. И така, в един и същ факт нашето „ставане от леглото“, ние виждаме как „свобода“ и „необходимост“ са тясно вплетени една в друга. Те напълно са вплетени една в друга. Едно и също нещо носи в себе си както свобода, така и необходимост.
към текста >>
Ако у нас са затвърдени някакви предварителни навици или условия, които стават причина за това или онова, не би трябвало да има никаква пречка в отделния случай да осъществим едно свободно
действие
.
Виждате следователно, че нещата опират до това, да осъществим едно или друго действие.
Ако у нас са затвърдени някакви предварителни навици или условия, които стават причина за това или онова, не би трябвало да има никаква пречка в отделния случай да осъществим едно свободно действие.
Следователно възниква въпросът... в известен смисъл нещата стоят така: има хора, които стават бавно от леглото и се нуждаят от едно категорично решение; за други е просто удоволствие да станат от леглото... Няма значение да ли един човек е добре или зле възпитан.. тук все пак има следи от някаква необходимост... обаче свободното решение съществува независимо от тези неща. И така, в един и същ факт нашето „ставане от леглото“, ние виждаме как „свобода“ и „необходимост“ са тясно вплетени една в друга. Те напълно са вплетени една в друга. Едно и също нещо носи в себе си както свобода, така и необходимост. Много моля да запомните, че когато нещата биват разглеждани правилно, ние не можем да спорим дали човекът е свободен или несвободен, а само да заявим: във всяко човешко действие свободата и необходимостта са взаимно свързани.
към текста >>
Много моля да запомните, че когато нещата биват разглеждани правилно, ние не можем да спорим дали човекът е свободен или несвободен, а само да заявим: във всяко човешко
действие
свободата и необходимостта са взаимно свързани.
Ако у нас са затвърдени някакви предварителни навици или условия, които стават причина за това или онова, не би трябвало да има никаква пречка в отделния случай да осъществим едно свободно действие. Следователно възниква въпросът... в известен смисъл нещата стоят така: има хора, които стават бавно от леглото и се нуждаят от едно категорично решение; за други е просто удоволствие да станат от леглото... Няма значение да ли един човек е добре или зле възпитан.. тук все пак има следи от някаква необходимост... обаче свободното решение съществува независимо от тези неща. И така, в един и същ факт нашето „ставане от леглото“, ние виждаме как „свобода“ и „необходимост“ са тясно вплетени една в друга. Те напълно са вплетени една в друга. Едно и също нещо носи в себе си както свобода, така и необходимост.
Много моля да запомните, че когато нещата биват разглеждани правилно, ние не можем да спорим дали човекът е свободен или несвободен, а само да заявим: във всяко човешко действие свободата и необходимостта са взаимно свързани.
към текста >>
Онова, което е настояще, то не се проявява като необходимост, иначе свободното
действие
в настоящето изобщо не би било възможно.
Нека да продължим нататък: Всеки човек носи в себе си своето минало и по този начин всеки човек носи в себе си една или друга необходимост.
Онова, което е настояще, то не се проявява като необходимост, иначе свободното действие в настоящето изобщо не би било възможно.
Обаче миналото непрекъснато на помня за себе си и непрекъснато действува в настоящето, като в същото време се свързва със свободата. Поради обстоятелството, че миналото действува в настоящето, необходимост и свобода са вътрешно свързани във всяко едно от нашите действия.
към текста >>
217.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Защото, ако бихме поискали да представим всяко едно човешко
действие
като плод на свободата, ние също ще изпаднем в един голям предразсъдък.
Ако отново насочим поглед към човешките събития, ние навсякъде ще открием нишките на необходимостта.
Защото, ако бихме поискали да представим всяко едно човешко действие като плод на свободата, ние също ще изпаднем в един голям предразсъдък.
Отново бих желал да се обоснова с един хипотетичен пример. Нека да предположим следното: Някой израства тук или там и според специфичните условия на своето раждане, детство, възпитание и т.н. след известно време става пощенски раздавач, един селски пощенски раздавач, който всяка сутрин пътува до съответното село, за да раздава писма. После отново се връща. На следващата сутрин пак заминава за селото.
към текста >>
Първият човек, така да се каже, се хвърля направо в
действие
то.
Нека сега да сравним други трима души.
Първият човек, така да се каже, се хвърля направо в действието.
В определен момент от своя живот той усеща неясния подтик да познае себе си. И сега той насочва поглед върху онова, което винаги е правил по добър начин. Той се наслаждава на всичко онова, което е постигал по добър и честен начин. И сега той се стреми да продължава в съшия дух. В известен смисъл той ще продължи да бърши добри дела, нали?
към текста >>
Но когато поискаме да упражним известно
действие
, когато се стремим към непосредствена активност в света на нашите действия, тогава това огледало не трябва да съществува; тогава ние трябва да се абстрахираме от всичко онова, което виждаме в огледалото.
Когато искаме да обхванем нашите минали действия, които сме извършили, ние винаги ги наблюдаваме така, сякаш между тях и нас се намира някакво огледало.
Но когато поискаме да упражним известно действие, когато се стремим към непосредствена активност в света на нашите действия, тогава това огледало не трябва да съществува; тогава ние трябва да се абстрахираме от всичко онова, което виждаме в огледалото.
към текста >>
218.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Сериозното възражение гласи: Добре, но къде остава тогава всичко онова, което играе толкова голяма роля в човешкия живот, а именно разкаянието за едно или друго наше
действие
, което вече сме извършили?
Сериозното възражение гласи: Добре, но къде остава тогава всичко онова, което играе толкова голяма роля в човешкия живот, а именно разкаянието за едно или друго наше действие, което вече сме извършили?
И естествено, напълно прав е онзи, който казва: Разкаянието е необходимо, разкаянието трябва да съществува. И ако по някакъв начин бихме премахнали разкаянието от човешкия живот, от израстването на човешката душа, ние несъмнено бихме унищожили един морален импулс, който има огромна стойност.
към текста >>
Нека да си представим най-напред едно неуспешно
действие
след като то не е станало според предварителните намерения, за него безусловно важи, че ние стигаме до правилна преценка за съответното
действие
само тогава, когато можем да го разглеждаме напълно обективно, т.е.
Размислите ли върху всичко това, Вие ще направите една голяма разлика що се отнася до човешките действия която за съжаление хората не правят. Защото фактът, че хората не правят тази разлика, има не само теоретическо, но и дълбоко практическо значение. В живота хората не правят съществена разлика между неща, които са неуспешни за някого, и неща, които са лоши, които са неморални. А тази разлика има огромно значение, тя е извънредно важна.
Нека да си представим най-напред едно неуспешно действие след като то не е станало според предварителните намерения, за него безусловно важи, че ние стигаме до правилна преценка за съответното действие само тогава, когато можем да го разглеждаме напълно обективно, т.е.
като нещо абсолютно необходимо. Защото след като вече е минало, то принадлежи към сферата на необходимостта. Когато не успяваме в нещо и после изпитаме неприятно чувство от факта, че съответното действие се е оказало неуспешно, тогава истината е тази, че неприятното чувство се корени в егоизма: Всъщност аз съм искал да бъда един по-добър човек, един човек, който би могъл да свърши нещата по-добре. Ето къде се крие егоизмът. И докато този егоизъм не бъде изтръгнат заедно с корените, дотогава изживяването, свързано с нашата по-нататъшна душевна еволюция, не може да има онова дълбоко значение, което то би трябвало да има.
към текста >>
Когато не успяваме в нещо и после изпитаме неприятно чувство от факта, че съответното
действие
се е оказало неуспешно, тогава истината е тази, че неприятното чувство се корени в егоизма: Всъщност аз съм искал да бъда един по-добър човек, един човек, който би могъл да свърши нещата по-добре.
В живота хората не правят съществена разлика между неща, които са неуспешни за някого, и неща, които са лоши, които са неморални. А тази разлика има огромно значение, тя е извънредно важна. Нека да си представим най-напред едно неуспешно действие след като то не е станало според предварителните намерения, за него безусловно важи, че ние стигаме до правилна преценка за съответното действие само тогава, когато можем да го разглеждаме напълно обективно, т.е. като нещо абсолютно необходимо. Защото след като вече е минало, то принадлежи към сферата на необходимостта.
Когато не успяваме в нещо и после изпитаме неприятно чувство от факта, че съответното действие се е оказало неуспешно, тогава истината е тази, че неприятното чувство се корени в егоизма: Всъщност аз съм искал да бъда един по-добър човек, един човек, който би могъл да свърши нещата по-добре.
Ето къде се крие егоизмът. И докато този егоизъм не бъде изтръгнат заедно с корените, дотогава изживяването, свързано с нашата по-нататъшна душевна еволюция, не може да има онова дълбоко значение, което то би трябвало да има.
към текста >>
Но, скъпи мои приятели, когато сме извършили едно
действие
, съвсем не е просто да го окачествим като „неуспешно“; то може да бъде в същото време и едно лошо
действие
, нещо, което наричаме „лошо“ в морален смисъл.
Но, скъпи мои приятели, когато сме извършили едно действие, съвсем не е просто да го окачествим като „неуспешно“; то може да бъде в същото време и едно лошо действие, нещо, което наричаме „лошо“ в морален смисъл.
Нека сега да насочим поглед Към морално лошите действия, да насочим поглед примерно върху следното действие, за да представим нещата нагледно. Да предположим, че някой няма какво да яде или поради някаква друга причина и открадна. Значи „кражба“, нали така едно лошо деяние. Обаче изключва ли онова, което току-що казахме, че някой, който е откраднал, може да се разкае за извършеното деяние? Съвсем не!
към текста >>
Нека сега да насочим поглед Към морално лошите действия, да насочим поглед примерно върху следното
действие
, за да представим нещата нагледно.
Но, скъпи мои приятели, когато сме извършили едно действие, съвсем не е просто да го окачествим като „неуспешно“; то може да бъде в същото време и едно лошо действие, нещо, което наричаме „лошо“ в морален смисъл.
Нека сега да насочим поглед Към морално лошите действия, да насочим поглед примерно върху следното действие, за да представим нещата нагледно.
Да предположим, че някой няма какво да яде или поради някаква друга причина и открадна. Значи „кражба“, нали така едно лошо деяние. Обаче изключва ли онова, което току-що казахме, че някой, който е откраднал, може да се разкае за извършеното деяние? Съвсем не! Но защо е така, скъпи мои приятели!
към текста >>
Ето какво се налага да разберем: Когато някой извършва едно лошо деяние, тогава същественото в този случай е, че човекът помрачава своето съзнание за въпросното
действие
, за въпросното лошо деяние, че неговото съзнание е било „понижено“ и че за него основното сега е да изгради ясно съзнание за подобни ситуации, в които съзнанието бива понижено.
Защо се пробужда съвестта? Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието. Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние. Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние.
Ето какво се налага да разберем: Когато някой извършва едно лошо деяние, тогава същественото в този случай е, че човекът помрачава своето съзнание за въпросното действие, за въпросното лошо деяние, че неговото съзнание е било „понижено“ и че за него основното сега е да изгради ясно съзнание за подобни ситуации, в които съзнанието бива понижено.
Всяко наказание има един-единствен смисъл да пробуди такива сили, че ясното съзнание да се разпростре срещу и върху онези случаи, които иначе пораждат един или друг вид помрачение на съзнанието. Между онези дисертации, защитавани в университетите от философи, които се занимават същевременно и с юридически проблеми, често срещаме размишления върху „правото да се наказва“. Относно причините защо трябва да се наказва са създадени изключително много теории. Единствено възможното основание за прилагане на наказанието ние намираме само тогава. Когато сме убедени, че с наказанието ще бъдат пробудени онези сили на душата, чрез които тя би могла да разшири съзнанието до сфери, върху които по-рано то не е достигало.
към текста >>
От момента, в който човекът започне напразно да умува върху това, че би трябвало да стори по друг начин едно
действие
, което вече е извършил, това
действие
не може да рефлектира върху самия него с онази сила, която би го тласнала напред в неговото развитие.
Виждате ли, тук важното е, че ние не бива да забравяме следния важен факт: Когато окото възприема един предмет, то не трябва да вижда самото себе си; в този случай то не бива да поставя пред себе си някакво огледало. Защото в момента, в който окото постави пред себе си някакво огледало, за да вижда самото себе си, то вече не би могло да вижда самия предмет.
От момента, в който човекът започне напразно да умува върху това, че би трябвало да стори по друг начин едно действие, което вече е извършил, това действие не може да рефлектира върху самия него с онази сила, която би го тласнала напред в неговото развитие.
Защото в момента, в който между него и действието застава егоизмът, който се крие в това, че човекът би искал всъщност да избърши въпросното действие по друг начин, в този момент той прави същото, което прави някой, когато поставя пред очите си огледалото, така че очите не могат да виждат предмета.
към текста >>
Защото в момента, в който между него и
действие
то застава егоизмът, който се крие в това, че човекът би искал всъщност да избърши въпросното
действие
по друг начин, в този момент той прави същото, което прави някой, когато поставя пред очите си огледалото, така че очите не могат да виждат предмета.
Виждате ли, тук важното е, че ние не бива да забравяме следния важен факт: Когато окото възприема един предмет, то не трябва да вижда самото себе си; в този случай то не бива да поставя пред себе си някакво огледало. Защото в момента, в който окото постави пред себе си някакво огледало, за да вижда самото себе си, то вече не би могло да вижда самия предмет. От момента, в който човекът започне напразно да умува върху това, че би трябвало да стори по друг начин едно действие, което вече е извършил, това действие не може да рефлектира върху самия него с онази сила, която би го тласнала напред в неговото развитие.
Защото в момента, в който между него и действието застава егоизмът, който се крие в това, че човекът би искал всъщност да избърши въпросното действие по друг начин, в този момент той прави същото, което прави някой, когато поставя пред очите си огледалото, така че очите не могат да виждат предмета.
към текста >>
Но тъкмо при големите световноисторически събития, скъпи мои приятели, бихме могли да видим с очите си как онова, което наричаме „необходимост“, може да се прояви непосредствено и заедно със свободата само тогава, когато в
действие
е човешкото съзнание.
Но тъкмо при големите световноисторически събития, скъпи мои приятели, бихме могли да видим с очите си как онова, което наричаме „необходимост“, може да се прояви непосредствено и заедно със свободата само тогава, когато в действие е човешкото съзнание.
Повтарям, когато в действие е човешкото съзнание. Виждате ли, аз вече казах: Гьоте не би могъл да създаде своя „Фауст“ през 14 век. Да се появи „Фауст“ през 14 век, това би било абсолютно невъзможно. Тогава Гьоте чисто и просто не би могъл да напише своя „Фауст“. А защо не?
към текста >>
Повтарям, когато в
действие
е човешкото съзнание.
Но тъкмо при големите световноисторически събития, скъпи мои приятели, бихме могли да видим с очите си как онова, което наричаме „необходимост“, може да се прояви непосредствено и заедно със свободата само тогава, когато в действие е човешкото съзнание.
Повтарям, когато в действие е човешкото съзнание.
Виждате ли, аз вече казах: Гьоте не би могъл да създаде своя „Фауст“ през 14 век. Да се появи „Фауст“ през 14 век, това би било абсолютно невъзможно. Тогава Гьоте чисто и просто не би могъл да напише своя „Фауст“. А защо не? Защото съществува нещо, скъпи мои приятели, което трябва да обозначим като „празнота“ на световните събития относно определени еволюционни импулси.
към текста >>
Ето как настъпва онази относителна, онази дълбока несъзнателност, в която ние усещаме нечие духовно присъствие, което иначе долавяме в себе си като едно несъзнателно
действие
... при което обаче сме напълно сигурни: „Сега Духът е в нас!
В определен смисъл да! В определен смисъл ние ставаме несъзнателни, защото се решаваме да разгърнем нашето съзнание само до онази врата, от която се влива, от която просветва онова, което трябва да дойде от духовния свят. И все пак по този начин ние приемаме това, което трябва да дойде от духовния свят, устремяваме се към свръхсетивните Същества, които гледат надолу към нас от духовния свят. Ето защо ние твърдим, че напредваме в окултното обучение именно когато се издигаме, следвайки една духовна необходимост, до Съществата, които гледат надолу Към нас. Ето защо постоянно подчертаваме: Ние се издигаме с нашето съзнание нагоре към Съществата, които ни заливат с импулси от духовния свят и когато казваме: Ние се включваме по необходимост в импулсите, идващи от духовния свят... ние очакваме, че по този начин в нашите импулси ще се влеят същевременно и импулсите на висшите духовни Същества.
Ето как настъпва онази относителна, онази дълбока несъзнателност, в която ние усещаме нечие духовно присъствие, което иначе долавяме в себе си като едно несъзнателно действие... при което обаче сме напълно сигурни: „Сега Духът е в нас!
“ и ние сме длъжни да го следваме навсякъде. Да, ние ще го следваме навсякъде.
към текста >>
219.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
И с каква част от него разполагаме ние, до като извършваме едно или друго
действие
в условията на физическия свят?
Тогава Азът не се отразява вече в нашето съзнание. Следователно след заспиването нашият Аз действително би трябвало да изчезне. Обаче всяка сутрин, в мига на пробуждането, той отново „влиза“ във физическото тяло. С други думи, през цялото това време той не е преставал да съществува. Но какво представлява този Аз?
И с каква част от него разполагаме ние, до като извършваме едно или друго действие в условията на физическия свят?
към текста >>
На транскортикалния процес физически отговаря асоциацията на идеите и възникващото движение ние обозначихме като
действие
.
той се опитва да обясни душевно-телесна та същност на човека. В отделни лекции те са петнадесет той говори върху усещането, нервната възбуда, обонятелните, вкусовите, слуховите усещания и т.н. и тук аз не искам да Ви обременявам с друго, освен да цитирам само няколко места, които срещаме в неговата 15 лекция върху волята. И сега, виждате ли, там намираме следните изречения: „Безбройните материални дразнения от външния свят пораждат въз будни процеси в кората на главния мозък, които във физическата област отговарят на усещанията. После проследихме тези възбудни процеси в посока на асоциативните нервни влакна и стигнахме до двигателните зони: оттук материалната възбуда отново се пренася към периферията чак до мускулите и предизвика контракция на мускулните влакна.
На транскортикалния процес физически отговаря асоциацията на идеите и възникващото движение ние обозначихме като действие.
Така ние по напълно задоволителен начин успяхме да изведем действието от усещането и от паметовите образи, свързани с предишни усещания, от представи, според законите, по които протичат асоциациите на идеите, като по този начин проследихме физическия процес до неговите последни разклонения.“ На това място обаче казва Циен ние се сблъскваме с една хипотеза, която винаги и без изключения е била поддържана от психологията и до която обикновеният човешки разум през всички времена е стигал привидно несъзнателно: имам предвид наличието на някаква специална воля като причина за нашите действия. Следователно тук се сблъскваме с една хипотеза като причина за нашите действия. И сега той посочва как няма никакъв смисъл да се говори за такава воля, как физиологията не открива нищо, което да отговаря на тази дума „воля“. После той се спира на т.нар. „силови действия“, които биха могли да бъдат разглеждани като „дегенерация“ на волята, за да отбележи, че тук също не може да става дума за някаква воля, а за нещо съвършено друго, така че в случая не може да се говори за воля.
към текста >>
Така ние по напълно задоволителен начин успяхме да изведем
действие
то от усещането и от паметовите образи, свързани с предишни усещания, от представи, според законите, по които протичат асоциациите на идеите, като по този начин проследихме физическия процес до неговите последни разклонения.“ На това място обаче казва Циен ние се сблъскваме с една хипотеза, която винаги и без изключения е била поддържана от психологията и до която обикновеният човешки разум през всички времена е стигал привидно несъзнателно: имам предвид наличието на някаква специална воля като причина за нашите действия.
В отделни лекции те са петнадесет той говори върху усещането, нервната възбуда, обонятелните, вкусовите, слуховите усещания и т.н. и тук аз не искам да Ви обременявам с друго, освен да цитирам само няколко места, които срещаме в неговата 15 лекция върху волята. И сега, виждате ли, там намираме следните изречения: „Безбройните материални дразнения от външния свят пораждат въз будни процеси в кората на главния мозък, които във физическата област отговарят на усещанията. После проследихме тези възбудни процеси в посока на асоциативните нервни влакна и стигнахме до двигателните зони: оттук материалната възбуда отново се пренася към периферията чак до мускулите и предизвика контракция на мускулните влакна. На транскортикалния процес физически отговаря асоциацията на идеите и възникващото движение ние обозначихме като действие.
Така ние по напълно задоволителен начин успяхме да изведем действието от усещането и от паметовите образи, свързани с предишни усещания, от представи, според законите, по които протичат асоциациите на идеите, като по този начин проследихме физическия процес до неговите последни разклонения.“ На това място обаче казва Циен ние се сблъскваме с една хипотеза, която винаги и без изключения е била поддържана от психологията и до която обикновеният човешки разум през всички времена е стигал привидно несъзнателно: имам предвид наличието на някаква специална воля като причина за нашите действия.
Следователно тук се сблъскваме с една хипотеза като причина за нашите действия. И сега той посочва как няма никакъв смисъл да се говори за такава воля, как физиологията не открива нищо, което да отговаря на тази дума „воля“. После той се спира на т.нар. „силови действия“, които биха могли да бъдат разглеждани като „дегенерация“ на волята, за да отбележи, че тук също не може да става дума за някаква воля, а за нещо съвършено друго, така че в случая не може да се говори за воля.
към текста >>
Ето защо дори и в психологически смисъл
действие
то остава „лошо“, макар че индивидът не носи никаква вина.
„Фактически това понятие влиза в противоречие с данните на физиологичната психология. Тази психология твърди, че нашите действия са строго обусловени (т.е. абсолютно необходими във физически смисъл); те са крайният резултат от нашите усещания и спомени. Следователно не бихме могли да припишем на даден човек някакво лошо деяние като негова вина, както не можем да обвиним едно цвете, че то е грозно.
Ето защо дори и в психологически смисъл действието остава „лошо“, макар че индивидът не носи никаква вина.
Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст са религиозни, социални понятия. Ето защо тук не можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>
Ето защо
действие
то остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина.
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете. Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота.
Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина.
Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер. „Ето защо тук ние можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>
208, аз преписах едно изречение, с което той обръща внимание на това, че ние не можем да стигнем до волята, която стои в основата на едно
действие
.
Онзи, който не претендира да гради един или друг светоглед, спокойно може да си остане в своето сънуване. Обаче който претендира за това, той ни заплашва с един фалшив светоглед! Ето какво наблюдаваме днес: навсякъде, където хората се стремят към някакъв напредък, там ние откриваме преди всичко фалшивия светоглед, сънуващата философия. Колко гротескно е, скъпи мои приятели, че хората просто не са в състояние да мислят и че със своето мислене не навлизат навътре в нещата, които разглеждат. От лекциите на професор Циен, и по-точно от стр.
208, аз преписах едно изречение, с което той обръща внимание на това, че ние не можем да стигнем до волята, която стои в основата на едно действие.
Той се изразява така: „Мисленето се състои от една поредица от представи и психичната съставна част (т.е. душевната) на едно действие също представлява поредица от представи, чиято главна особеност е тази, че нейното последно звено е една двигателна представа.“
към текста >>
душевната) на едно
действие
също представлява поредица от представи, чиято главна особеност е тази, че нейното последно звено е една двигателна представа.“
Ето какво наблюдаваме днес: навсякъде, където хората се стремят към някакъв напредък, там ние откриваме преди всичко фалшивия светоглед, сънуващата философия. Колко гротескно е, скъпи мои приятели, че хората просто не са в състояние да мислят и че със своето мислене не навлизат навътре в нещата, които разглеждат. От лекциите на професор Циен, и по-точно от стр. 208, аз преписах едно изречение, с което той обръща внимание на това, че ние не можем да стигнем до волята, която стои в основата на едно действие. Той се изразява така: „Мисленето се състои от една поредица от представи и психичната съставна част (т.е.
душевната) на едно действие също представлява поредица от представи, чиято главна особеност е тази, че нейното последно звено е една двигателна представа.“
към текста >>
Аз имам само една поредица от представи, казва той, мисленето се състои от поредица от представи, а психическата съставна част на едно
действие
е също поредица от представи.
Да вземем например този часовник. Тук волята е изключена, нали? Аз гледам часовника, но преди това имам представата за него. Този часовник оказва някакво въздействие върху мен, в резултат на което възбудата се пренася в мозъчната кора, респективно в зоната на двигателните нерви, както твърди физиология та. Първоначално аз имам една представа за часовника, а представата за движение се присъединява към нея не чрез някаква воля, а чрез двигателната представа.
Аз имам само една поредица от представи, казва той, мисленето се състои от поредица от представи, а психическата съставна част на едно действие е също поредица от представи.
Тук волята е напълно изключена. Тя не се намира там вътре; ето, първоначално аз наблюдавам часовника, а после наблюдавам движението на моята ръка. С това се изчерпва всичко. Скъпи мои приятели, скритата тук логика Вие бихте могли да откриете, Като трансформирате това изречение в едно друго изречение. Бихте могли например да кажете следното: Добре, мисленето се състои в една поредица от представи.
към текста >>
220.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
1. Орифиил с период на
действие
от 200 г.
1. Орифиил с период на действие от 200 г.
пр. Хр. до 150 г. сл.Хр.
към текста >>
221.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Продължаващото
действие
на неизразходваните етерни тела при ранна смърт в примера с Тео Файс и сградата на Гьотеанума.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане: Аз като най-нисша част, обгърнат от дух-себесъщност (Geistselbst), дух-живот (Lebensgeist) и човек-дух (Geistesmensch). Постигане на себесъзнание чрез виждане на собствената смърт и чрез възникналото „празно пространство“. Житейската картина: виждане на всеобщия миров етер; обгръщане с един вид дух-себесъщност.
Продължаващото действие на неизразходваните етерни тела при ранна смърт в примера с Тео Файс и сградата на Гьотеанума.
Протичащият в обратен ред живот, направляван от духа-себесъщност в света на последствията (камалока). „Прегледът“ на изминалия земен живот посредством духа-живот и посаждане на сили за новия земен живот. За наследяването в случая с Гьоте: действието на индивидуалността в поколението. „Философията на като-че-ли“ и Фриц Маутнер. Възгледи на съвременната наука за мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
За наследяването в случая с Гьоте:
действие
то на индивидуалността в поколението.
Постигане на себесъзнание чрез виждане на собствената смърт и чрез възникналото „празно пространство“. Житейската картина: виждане на всеобщия миров етер; обгръщане с един вид дух-себесъщност. Продължаващото действие на неизразходваните етерни тела при ранна смърт в примера с Тео Файс и сградата на Гьотеанума. Протичащият в обратен ред живот, направляван от духа-себесъщност в света на последствията (камалока). „Прегледът“ на изминалия земен живот посредством духа-живот и посаждане на сили за новия земен живот.
За наследяването в случая с Гьоте: действието на индивидуалността в поколението.
„Философията на като-че-ли“ и Фриц Маутнер. Възгледи на съвременната наука за мисленето, чувствата и волята. „Разцветът“ на материализма през 1840 г. За изследванията на взаимовръзките на мозъчната структура и престъпността; допълнения чрез духовната наука. Развитие на материализма в материалистически спиритизъм.
към текста >>
Въз
действие
то на мъртвите чрез интуиции във възгледите на хората; сравнение с
действие
то на архаите.
Инспирации от мъртвите посредством задълбочаване в техните навици. Възприемането на ариманическо-луциферическите въздействия върху хората от мъртвите; непринуден интерес към ближните като условие за сближаване с тях. По-ранното инстинктивно знание на хората под въздействието на мъртвите. Правилно въздействие в душевността на живите през първите тридесет години след смъртта. Въздействия от мъртви като причина за душевни борби.
Въздействието на мъртвите чрез интуиции във възгледите на хората; сравнение с действието на архаите.
Необходимостта от връзка с импулсите на мъртвите (пример: връзката на Рудолф Щайнер с Гьоте).
към текста >>
222.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това всъщност представлява ариманическо
действие
, когато духовното се внася във физическото от Ариман.
Това е ритмичен процес, така че винаги да се връщаме на същото място. Но ние трябва да бъдем развеждани в духовния свят. За нас възниква подвижен, духовно-подвижен живот. Тук, като физически хора, с известни изключения, ние сме приковани на едно-единствено място. Духовното се внася във физическото и така можем да се движим на физическия план.
Това всъщност представлява ариманическо действие, когато духовното се внася във физическото от Ариман.
Но в духовното е правилно, че биваме развеждани в целия миров организъм. И по този начин ние привикваме с това, тъй както тук, на земята, привикваме с определено място, бих казал, с цялата околна среда на земния живот. И докато сме водени в този миров организъм от едно духовно място към друго – по-точно описание ще намерите в моя Виенски цикъл, – в същото време в нас се посажда това, от което се нуждаем, а именно от силите за подготовката на нашия нов земен живот, за слизането ни отново в земния живот. Защото животът между смърт и ново раждане през първата половина протича така, че се намираме извън земния живот, а през втората сме в процес на подготовка за новия земен живот.
към текста >>
223.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Когато срещнете даден човек и погледнете в очите му, във Вашия поглед и в това, което неговият поглед излъчва, живеят духовете на йерархиите, живеят йерархиите, проявява се
действие
то на йерархиите.
И ние, хората, между раждането и смъртта от една по-висша гледна точка сме всъщност извънредно големи – прощавайте за израза, – извънредно големи „наивници“, гигантски наивници. Ужасяващо глупави сме пред мировата мъдрост, ако вярваме, че всичко приключва с това, че тук изживяваме нещо по описания начин и после го имаме в нашите спомени. Ужасно глупави сме, ако смятаме нашите изживявания за приключени, когато, като човешки същества, ги носим по този начин. Защото докато изживяваме нещо, докато си формираме представи, докато нашите чувства оживяват в това изживяване, в този процес на изживяване действа целият свят на йерархиите. Той живее и действа в него.
Когато срещнете даден човек и погледнете в очите му, във Вашия поглед и в това, което неговият поглед излъчва, живеят духовете на йерархиите, живеят йерархиите, проявява се действието на йерархиите.
В това, което изживяваме, се показва само външната страна, защото в самото изживяване действат боговете. И докато вярваме, че живеем само заради самите себе си, чрез нашите преживявания боговете изработват нещо, което вплитат в света. Ние имаме мисли и чувства, които боговете поемат и споделят със своя свят. И след като умрем, знаем, че сме живели за това, за да могат боговете да изплетат тази мрежа, която произлиза от етерното ни тяло и се разпростира в целия Всемир. Боговете са ни дали шанса да живеем, за да могат да изплетат от живота ни нещо за себе си, нещо, което да обогати техния свят.
към текста >>
224.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това обаче се дължи на
действие
то на кармата на отделните хора.
Какво трябва да се постигне чрез всичко това? Това бихме могли да разберем най-добре, когато отдадем необходимото внимание на определена духовно-научна мисъл, която гласи: така, както се срещаме в живота с други хора, не е случайно, наистина не е случайно. Житейските пътища ни водят към срещи с определени хора, а с други ние не се срещаме.
Това обаче се дължи на действието на кармата на отделните хора.
Нещата стоят по този начин, защото сме навлезли в един период на развитие на човечеството, който е довел до кулминационна точка по-ранното кармично развитие на хората.
към текста >>
225.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ние четем следното: „С други думи53: в духовните сфери на любовта в Божието царство от моралната воля и
действие
е изключена съзнателността, която в рамките на емпиричната житейска област унищожава съдържанието на свободата също и на нашите най-добри дела.“
Той упреква Буда, че желае да помогне на хората да отхвърлят битието. Упреква Платон, че желае да помогне на хората да отхвърлят материята. Упреква мистиката, че желае да помогне на хората да отхвърлят индивидуалността, тъй като по този начин личността би се унищожила, човекът би се издигнал от своето физическо тяло, в което той трябва да остане между раждането и смъртта, както смята нашият религиозен човек. Тези религии на спасението нямат стойност. Но какво поражда религията на християнството, както той я разбира, когато тя упражнява истинската любов, тоест това, което той нарича любов?
Ние четем следното: „С други думи53: в духовните сфери на любовта в Божието царство от моралната воля и действие е изключена съзнателността, която в рамките на емпиричната житейска област унищожава съдържанието на свободата също и на нашите най-добри дела.“
към текста >>
226.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
А
действие
то на тази лъжа в културното човечество е ужасяващо.
Във връзка с това, което искаме да спечелим чрез духовната наука или антропософията и което желаем да спечелим не само за себе си, но и за света – а ние трябва да издигнем пред душата си това като една от тези ясни мисли, – днешното културно човечество живее в една ужасяваща, малко или много съзнателна или несъзнателна лъжа.
А действието на тази лъжа в културното човечество е ужасяващо.
С това се казва нещо от много голямо значение и аз бих искал да изясня малко повече тъкмо този проблем.
към текста >>
Но тези хора живеят най-често под възпиращото
действие
на определена ограниченост, произтичаща от несъзнателна нерешителност и от несъзнателна спиритуална боязливост, които им пречат да осъзнаят найважното, от което човечеството се нуждае днес.
Като наистина мислещо същество с напълно здрав разум, човек едва ли може да разглежда това, което е налице днес като всеобща култура в така наречения култивиран свят, без да му стане ясно, че на тази култура ѝ липсва много, че на тази култура преди всичко ѝ липсват достатъчно жизнени импулси. При това обаче тази култура е изпълнена с прекалено много идеали. Затова се основават сдружения, общества, които си изработват програми, чрез които трябва да се изразяват едни или други идеали! Всичко това се замисля изключително добре, толкова добре, че човек може да си каже: хората, които от всички кръгове и слоеве на обществото работят в малки или големи сдружения под влиянието на тези или онези идеали, от своята гледна точка се стремят към доброто и техните възгледи заслужават уважение.
Но тези хора живеят най-често под възпиращото действие на определена ограниченост, произтичаща от несъзнателна нерешителност и от несъзнателна спиритуална боязливост, които им пречат да осъзнаят найважното, от което човечеството се нуждае днес.
Ние казваме: най-важното! Това, от което човечеството се нуждае днес, е духовно познание.
към текста >>
227.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Така живеем с тези имагинации и интереси, за чието
действие
и за чиито сили и т.н.
Ние ги носим в себе си и в края на краищата те образуват голяма част от онова, което изобщо наричаме наш вътрешен живот, не вътрешен живот, оформен в ясни спомени, а такъв, който се изразява в едно всеобхватно усещане, настроение, представа за света, за нашия живот в света. Ние бихме могли да минем покрай нашата съвременност, бихме могли да живеем в тази съвременност напълно безразлично, ако не развиваме имагинативен живот в съжителството с други същества, преди всичко с други хора. Това, което се проявява и за което трябва да внимаваме като принадлежащо на елементарния свят и на нашето етерно тяло, е онова, което наричаме интерес на нашата душа към обкръжаващия ни свят. Това, което се намира в нашето етерно тяло предимно като сили, се проявява чрез това, че в определени случаи благодарение на някакъв интерес към даден човек попадаме в плен на този интерес. Такъв интерес, който се оформя между единия и другия човек, почива върху напълно определени връзки между единия и другия етерен човек и тези връзки пораждат непрекъснатата игра на имагинациите.
Така живеем с тези имагинации и интереси, за чието действие и за чиито сили и т.н.
често не можем да си дадем сметка или имаме само неопределена представа за тях и понеже нашият ежедневен живот не протича в будност, а малко или много в притъпено състояние, изобщо не ги забелязваме.
към текста >>
Това, което често с една абстрактна дума се нарича разлагане, е по същество, бих казал, едно
действие
на силите, които се проявяват чрез тази оставена от нас слънчево-планетна система.
И така, няколко дни след смъртта ние отхвърляме нашето етерно тяло, така да се каже, отдаваме го но на нашето еквивалентно етерно същество. Поради това, че нашето етерно тяло се приема, така да се каже, от нашето космическо подобие, възникват особени отношения, благодарение на това, което ни е взето, с другите елементарни същества, с които сме установили отношения в живота. Действително възникващото като взаимоотношение между това, което нашето етерно тяло оформя със своето еквивалентно същество, и другите елементарни същества, които са ни били придружители от раждането до смъртта, е един вид взаимоотношение, което би могло да се сравни с взаимоотношението между слънцето и една планетна система, принадлежаща към него. Така да се каже, нашето етерно тяло образува със своето космическо еквивалентно същество един вид слънце, а другите елементарни същества обграждат това слънце като един вид планетна система. И поради факта, че това взаимоотношение се състои, се формират онези сили, които влагат по правилен начин в бавния развой това, което нашето етерно тяло може да внесе в елементарния свят.
Това, което често с една абстрактна дума се нарича разлагане, е по същество, бих казал, едно действие на силите, които се проявяват чрез тази оставена от нас слънчево-планетна система.
Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят. То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него. Ние не живеем напразно. Плодовете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите мисли и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса. Това е нещо, което трябва да приемем в нашите чувства, в нашите усещания, ако искаме да се придържаме към истинския смисъл на духовно-научното движение.
към текста >>
И аз Ви моля, обърнете внимание сега, че не говоря за външни неща, а за вътрешно, реално духовно
действие
.
И когато питате за тайните първопричини, защо, да кажем, хората днес правят това или онова, тогава при мнозина – във всеки случай не при всички – ще откриете, че те правят нещо поради причината, че определени импулси произтичат от починалите преди двадесет, тридесет или преди още повече години. Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят. Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят. То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да въздейства върху други. Също така то става все по-зряло.
И аз Ви моля, обърнете внимание сега, че не говоря за външни неща, а за вътрешно, реално духовно действие.
Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго. Имам предвид действително инспирираните, следователно невъзприемаемите от обикновеното съзнание въздействия, които се усещат в нашите навици, в нашия най-интимен живот. И много в нашия живот зависи от това, че ние дори се виждаме принудени тук или там да се освободим от добронамерените влияния, които идват от мъртвите. Да, ние получаваме голяма част от нашата свобода благодарение на това, че трябва да я извоюваме в една или друга посока. Вътрешните душевни борби, чиито причини човекът често не познава, ще му се изяснят, ако ги разглежда в светлината, произхождаща от такива познания.
към текста >>
228.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това е
действие
то, което, така да се каже, е косвено.
Ако тук, във физическия свят, човекът е направил душата си възприемаема чрез това, че е усвоил силата за имагинативно възприятие, тогава той може също съзнателно да поддържа връзка с мъртвите чрез представите, които, разбира се, са много по-фини от обикновените представи. Но това, което става толкова съзнателно, е всъщност винаги налично несъзнателно, когато по време на живота е налице връзка между човека, останал във физическия свят, и човека, издигнал се в духовния свят. Да предположим, че чрез смъртта сме загубили любим човек. Дали знаем, или не – да знае може този, който е развил имагинативно възприятие, – мъртвият действа, като изпраща, ако мога така да кажа, волята си в етерното тяло, което е отхвърлил, като в огледало, а огледалото отразява лъчите към нас. Мъртвият действа върху живите по заобиколен път чрез елементарното тяло, чрез етерното тяло.
Това е действието, което, така да се каже, е косвено.
Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света. Човек знае най-вече за представите, особено в нашето материалистическо време, които отразяват външния физически свят. Но под представите, които ние носим през света, постоянно живеят и такива, които са по-фини, така че да не се възприемат директно. На това просто не се обръща внимание. Ако човек привикне да обръща по-голямо внимание на своя душевен живот и ако не оставя постоянно да отзвучава по-финият душевен живот чрез грубите представи, които се вливат от околния физически свят, той ще види, че по-фините представи вече са налични.
към текста >>
Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено
действие
, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света.
Но това, което става толкова съзнателно, е всъщност винаги налично несъзнателно, когато по време на живота е налице връзка между човека, останал във физическия свят, и човека, издигнал се в духовния свят. Да предположим, че чрез смъртта сме загубили любим човек. Дали знаем, или не – да знае може този, който е развил имагинативно възприятие, – мъртвият действа, като изпраща, ако мога така да кажа, волята си в етерното тяло, което е отхвърлил, като в огледало, а огледалото отразява лъчите към нас. Мъртвият действа върху живите по заобиколен път чрез елементарното тяло, чрез етерното тяло. Това е действието, което, така да се каже, е косвено.
Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света.
Човек знае най-вече за представите, особено в нашето материалистическо време, които отразяват външния физически свят. Но под представите, които ние носим през света, постоянно живеят и такива, които са по-фини, така че да не се възприемат директно. На това просто не се обръща внимание. Ако човек привикне да обръща по-голямо внимание на своя душевен живот и ако не оставя постоянно да отзвучава по-финият душевен живот чрез грубите представи, които се вливат от околния физически свят, той ще види, че по-фините представи вече са налични. И те произтичат от онези, които са били във връзка с нас и са преминали преди нас през портата на смъртта и които могат да ни предават своите дела и мисли по описания начин особено в първоначалния период, след като преминат през портата на смъртта.
към текста >>
Но тези лъчи, това непосредствено
действие
не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме.
Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява времето между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непосредствено от самия себе си. И като влияние на мъртвите след определено време човек възприема, че техните лъчи от сили проникват в нашия душевен живот.
Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме.
Така в нас струи това, което действа от духовните светове и което произтича от онези, които преди нас са преминали през портата на смъртта. Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с редица условия. Мъртвият се намира в среда от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов посредник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени пред него чрез физическото тяло. Но той прониква през този воал с помощта на своето етерно тяло. Този, който е преминал през портата на смъртта, е подчинен на условията, при които се живее в душевния, в духовния свят.
към текста >>
Ако тези луциферически и ариманически сили не упражняваха върху нас своята притегателна сила, тогава проявяващото се като неправилно или лошо
действие
в човека нямаше да съществува в света.
Но той прониква през този воал с помощта на своето етерно тяло. Този, който е преминал през портата на смъртта, е подчинен на условията, при които се живее в душевния, в духовния свят. Той трябва да ги приеме. Сега трябва да спомена един основен момент, за да Ви се изясни какво всъщност имам предвид. Вие знаете, че през света, в който живеем, по всевъзможни начини действат луциферически и ариманически сили.
Ако тези луциферически и ариманически сили не упражняваха върху нас своята притегателна сила, тогава проявяващото се като неправилно или лошо действие в човека нямаше да съществува в света.
Луциферическото и ариманическото трябва да упражняват действието си върху човека, трябва да му дадат възможност да ги последва. Ако си припомним този факт, ще прозрем, че човекът е нещо по-различно от съществото, което често правим от него с нашата критика. Ако във физическия свят имахме способността да виждаме винаги как луциферическото и ариманическото действат в човека, щяхме да съдим за човека по съвсем различен начин. Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман. Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни.
към текста >>
Луциферическото и ариманическото трябва да упражняват
действие
то си върху човека, трябва да му дадат възможност да ги последва.
Този, който е преминал през портата на смъртта, е подчинен на условията, при които се живее в душевния, в духовния свят. Той трябва да ги приеме. Сега трябва да спомена един основен момент, за да Ви се изясни какво всъщност имам предвид. Вие знаете, че през света, в който живеем, по всевъзможни начини действат луциферически и ариманически сили. Ако тези луциферически и ариманически сили не упражняваха върху нас своята притегателна сила, тогава проявяващото се като неправилно или лошо действие в човека нямаше да съществува в света.
Луциферическото и ариманическото трябва да упражняват действието си върху човека, трябва да му дадат възможност да ги последва.
Ако си припомним този факт, ще прозрем, че човекът е нещо по-различно от съществото, което често правим от него с нашата критика. Ако във физическия свят имахме способността да виждаме винаги как луциферическото и ариманическото действат в човека, щяхме да съдим за човека по съвсем различен начин. Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман. Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни. Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в духовния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора.
към текста >>
Усвояване на същия занаят, запазване на консервативния начин на живот – това е бил инстинктивен израз за улесняване на
действие
то на преминалия през портата на смъртта върху онези, които е оставил тук.
В миналото външният живот често е бил подреждан според такива инстинктивно придобити истини, дори ако това, което възниква във външния живот, се извежда от обикновени външни причини. Но във външното – често това се е знаело само инстинктивно – се намира вътрешното. Аз казах, че след като са преминали през портата на смъртта, мъртвите се намират в непосредствена връзка с хората, които са оставили тук и с които са били свързани особено с любов, така че те действат в техните навици. Поради тази причина във времената, когато такива неща са се чувствали инстинктивно, се е съблюдавало, доколкото е възможно, синът да остане в кръга, свързан с неговите родители. Така достъпът е бил по-лесен.
Усвояване на същия занаят, запазване на консервативния начин на живот – това е бил инстинктивен израз за улесняване на действието на преминалия през портата на смъртта върху онези, които е оставил тук.
Защото когато останалите живи са останали при същите условия, при които е живял мъртвият, тогава за мъртвия е много по-лесно да открие път към тях. И един ден в историческия развой на човечеството ще се проследяват такива фини импулси и причини.
към текста >>
229.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
„Това
действие
, както се проявява в моралното усещане, е пряко, наложително, безусловно.
„Това действие, както се проявява в моралното усещане, е пряко, наложително, безусловно.
Тогава къде се намира първопричината на този пряк дълг, която не може да се открие в съзнанието? Фромел я открива в несъзнаваното и създава една религиозно-психологична теория...“ (стр. 103). И към края на статията (стр. 114): „Когато чувството за абсолютен дълг се открива безспорно в несъзнаваното, от което се оформят най-стойностните морални и религиозни форми на живот, в него се намират също и онези други душевни тенденции, от които произхождат езичеството и гностичните религиозни форми. Със своите предпоставки на Фромел не се удава да изясни защо приема моралните сили на несъзнаваното за божествени въздействия, но отказва този характер на останалите свои динамични тенденции.
към текста >>
230.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Действие
и значение на отровите.
С времето преценките за историята се менят. Как привидното увеличаване броя на населението на Земята да се приведе в унисон с реинкарнацията? Духовните подбуди и последици на "опиумната" война. "Китаизирането" на Европа. "Социалният карцином".
Действие и значение на отровите.
Носители на Аза: преобразувани отровни субстанции от Луната. Съзнанието възниква чрез разрушаване на определени сили. Целебната сила на отровите: уравновесяване на луциферическото посредством ариманическото. Митът за Балдур като израз на отровните въздействия. Г. С.
към текста >>
231.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Такава гаранция сър Едуард Грей не желае да даде, той иска да си запази свобода на
действие
.
Германската дипломация прави всичко, което е по силите и, за да съхрани в последния момент неутралитета на Англия. Тя внимателно опипва почвата. Германският канцлер предлага на сър Едуард Гоушън застъпничеството си за ненакърняване на френската държавна територия, ако на Германия й е отредено да надвие Франция и Русия. Сър Едуард Грей се отнася отрицателно, понеже Германия не иска да разпростре гаранцията си и върху френските колонии. После княз Лихновск*21, посланик на Германия в Лондон, запитва дали Англия ще се съгласи да остане неутрална, ако германците не нарушат неутралитета на Белгия.
Такава гаранция сър Едуард Грей не желае да даде, той иска да си запази свобода на действие.
(1 did not think, we could give а promise of neutrality on that condition alone.) Дали би дал съгласието си, ако Германия гарантира целостта както на Франция, така и на колониите и? Не, не желаел да се обвързва. А ще посочи ли тогава сам условията, при които би бил склонен да обещае неутралитета? Също така не. (The ambassa dor pressed те ак to whether 1 could formulate conditions on which we would remain neutral.
към текста >>
232.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ето Ви един превъзходен пример за това, как се действа на света, като в същото време съзнателно се заличават следите, в които ще се прояви
действие
то.
Виждате, тук става дума съвсем определени цели да се осъществят не точно с помощта на чародейство, но при всички случаи чрез правилно използване на обстоятелствата във физическия план. Само поради това, че се бил изнервил, онзи Войдаревич стигнал до положение да не може да изпълнява правилно задачата си; защото на него са му били внушени много неща и той е бил избран за много работи.
Ето Ви един превъзходен пример за това, как се действа на света, като в същото време съзнателно се заличават следите, в които ще се прояви действието.
По този начин ще добиете представа, че оценяването на обстоятелствата в света съвсем не е толкова лесно, както обикновено си го мислим. Защото онези, които донякъде иззад кулисите на световната история искат систематично да участват в действието, знаят много точно по кой начин се употребяват такива нишки и притежават хладнокръвието за използването им по съответния начин. А в това отношение има какво да се използва. Само стремежът към познание и волята за познание могат да доведат човека до ясно ориентиране в нещата на света.
към текста >>
Защото онези, които донякъде иззад кулисите на световната история искат систематично да участват в
действие
то, знаят много точно по кой начин се употребяват такива нишки и притежават хладнокръвието за използването им по съответния начин.
Виждате, тук става дума съвсем определени цели да се осъществят не точно с помощта на чародейство, но при всички случаи чрез правилно използване на обстоятелствата във физическия план. Само поради това, че се бил изнервил, онзи Войдаревич стигнал до положение да не може да изпълнява правилно задачата си; защото на него са му били внушени много неща и той е бил избран за много работи. Ето Ви един превъзходен пример за това, как се действа на света, като в същото време съзнателно се заличават следите, в които ще се прояви действието. По този начин ще добиете представа, че оценяването на обстоятелствата в света съвсем не е толкова лесно, както обикновено си го мислим.
Защото онези, които донякъде иззад кулисите на световната история искат систематично да участват в действието, знаят много точно по кой начин се употребяват такива нишки и притежават хладнокръвието за използването им по съответния начин.
А в това отношение има какво да се използва. Само стремежът към познание и волята за познание могат да доведат човека до ясно ориентиране в нещата на света.
към текста >>
Но когато човек иска да се възползва от подобно
действие
, нещата винаги опират до това, не просто да бъде породено някакво течение, ами дадено течение да се остави да бъде пресечено от друго и двете някак си взаимно да си повлияят.
Но когато човек иска да се възползва от подобно действие, нещата винаги опират до това, не просто да бъде породено някакво течение, ами дадено течение да се остави да бъде пресечено от друго и двете някак си взаимно да си повлияят.
Твърде малко се постига, ако с едно течение се тръгне, така да се каже, право напред; редно е навремени да има възможност върху това течение да се хвърля светлина отстрани, та някои работи да се пообъркат, някои следи да се заличат, едно или друго да се губи в непроницаем гъсталак. Това е много важно. Оттук произтича и фактът, че някои окултни течения, които си поставят една или друга задача, понякога си поставят съвсем противоположни задачи. Тези противоположни задачи действат така, че в известна степен всички следи биват заличавани. Бих могъл да посоча едно място в Европа, където навремето в определен момент, в който се касаеше за нещо значително, голямо влияние упражняваха някакви така наречени франкмасони, така наречени тайни дружества, сиреч известни хора действаха под сугестивното влияние на определени франкмасонски общества, зад които обаче имаше окултен фон.
към текста >>
Тук в едно и също време имаме по един, бих го нарекъл, исторически гениален начин две неща: симпатия към завещанието на Петър Велики и антипатия към всичко западно, които действат напълно безредно толкова безредно, че точно това безредно
действие
може да се окаже извънредно резултатно.
Та Петър Велики нека се върнем пак на него въвежда западен дух в Русия. Много истински славянски души дълбоко ненавиждат и изпитват силна антипатия към всичко, което именно Петър Велики внася в Русия като западен елемент. Възможно е по време на сегашната война това чувство да се е усилило особено много, но то винаги е било налице. Налице, от друга страна, е завещанието на Петър Велики, което без спорно не е негово, ала някак си се е появило, и което в същото време е способно сега да използва сугестивно не един отделен човек, а цели славянски комплекси, да оказва широко внушение върху огромни народни маси, в които същевременно живее антипатията срещу Запада, символизиран от името на Петър Велики.
Тук в едно и също време имаме по един, бих го нарекъл, исторически гениален начин две неща: симпатия към завещанието на Петър Велики и антипатия към всичко западно, които действат напълно безредно толкова безредно, че точно това безредно действие може да се окаже извънредно резултатно.
По такъв начин изтъкнахме една друга страна на това течение в Източна Европа. В по-нататъшното си изложение ще посоча как след дългогодишната подготовка на едно такова течението от даден момент нататък може да бъде използвано. Тогава вече се разполага с такова течение, в което като че ли са се влели две отделни течения. В самото начало казах, че се разчита на продължителни периоди от време. След като едно такова течение бъде насочено, така че да се е превърнало в нещо, оттам насетне то вече може да бъде използвано.
към текста >>
Би могло например да се запита: На какво се е дължал странният и загадъчен начин на
действие
на една държава като Румъния?
Това става през Юни 1914 г.! По най-различен начин би могло да се посочи как мисловните форми възникват в съответната среда. В по следно време се случи немалко, което можеше да предизвика удивление. Понякога там, където преобладават автократични форми, случващото се изхожда от отделни инстанции, а на други места тръгва главно от народни течения. Никога не бива да се обобщава, защото ако тук е така, другаде е иначе.
Би могло например да се запита: На какво се е дължал странният и загадъчен начин на действие на една държава като Румъния?
Тук няма да се спирам на онова, което е дало последния подтик, а ще говоря за течението. Но при всяко положение не така, както често намираме това там, където то бива представяно "исторически"; защото историята, която постепенно се е оформила в края на XIX и началото на ХХ век, не струва и пет пари. Една реална история трябва да процедира симптоматично, трябва да показва отделните ситуации, осветявани от обилна светлина. Бих искал да обърна внимание на едно такова обилно осветяване.
към текста >>
233.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ето Ви един допир между политически домогвания и едно окултно общество, чийто център на
действие
беше в Сърбия, но нишките му се простираха навсякъде, където имаше славяни, и което поддържаше взаимоотношения с най-разнообразни други сдружения, но вътрешна взаимовръзка имаше преди всичко със западни общества.
Ето Ви един допир между политически домогвания и едно окултно общество, чийто център на действие беше в Сърбия, но нишките му се простираха навсякъде, където имаше славяни, и което поддържаше взаимоотношения с най-разнообразни други сдружения, но вътрешна взаимовръзка имаше преди всичко със западни общества.
Затова в едно такова сдружение могат да се преподават неща, свързани с окултните влияния, шестващи по света.
към текста >>
234.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Първо, към известно разбиране (освен известно разбиране друго естествено не може да има) на онова, което под формата на велики духовни течения лежи в основата на съвременните събития;сетне към въпроса, как тези течения се изявяват на едно или друго място, как те в известен смисъл пронизват с
действие
то си човека било посредством общества, братства и т.н., било повече или по-малко осъзнато чрез самите индивиди.
Доколкото ми е възможно, възнамерявам да насоча душевния Ви взор в три направления.
Първо, към известно разбиране (освен известно разбиране друго естествено не може да има) на онова, което под формата на велики духовни течения лежи в основата на съвременните събития;сетне към въпроса, как тези течения се изявяват на едно или друго място, как те в известен смисъл пронизват с действието си човека било посредством общества, братства и т.н., било повече или по-малко осъзнато чрез самите индивиди.
И накрая ми се ще да покажа как трябва да се гледа на характерните неща, на онези неща, които придобиват важност, когато никой иска да разбере как извършващото се във физическия план може да се обясни въз основа на големите взаимовръзки.
към текста >>
И ето че има две възможности: Едната е хората да не знаят нищо за тези реални сили; тогава лесно може да се случи те да се превърнат в несъзнателни инструменти, като по невнимание без сами да са в обичайния смисъл особено виновни за това се оставят да бъдат използвани от други хора, които повече или по-малко са били въвлечени в течения и чието
действие
представлява своего рода резултанта от същинските течения и от собствения им егоизъм, от собственото им честолюбие.
И ето че има две възможности: Едната е хората да не знаят нищо за тези реални сили; тогава лесно може да се случи те да се превърнат в несъзнателни инструменти, като по невнимание без сами да са в обичайния смисъл особено виновни за това се оставят да бъдат използвани от други хора, които повече или по-малко са били въвлечени в течения и чието действие представлява своего рода резултанта от същинските течения и от собствения им егоизъм, от собственото им честолюбие.
Тези хора притежават способността да въздействат сугестивно на други, които са невнимателни. Възможно е обаче да се получи и второто, което е от особена важност и значение именно за живота в Европа през последните десетилетия да се намерят отделни хора, които чрез окултните братства никак си узнават нещо за съществуващото във вид на духовни сили и съзнателно злоупотребяват, съзнателно използват в някакъв смисъл това свое знание. Може би не съвсем в смисъл, за който е допустимо да се каже, че заслужава да получи унищожително морално осъждане, но все пак игра с огъня е, когато хора, които не знаят как се борави с духовни импулси, дават известна насока на такива импулси, и най-вече когато се стига до неща като например случилите се поради това, че през втората половина на XIX век в Централна Европа възникнали различни повече или по-малко окултни братства, които били силно повлияни от периферията на Европа и до голяма степен работели с окултни средства, както например "Омладина", която чрез битуващите в нея импулси постигнала немалко*75. "Омладина" била корпорация, която сред своите привърженици си служела с определен култ,какъв то иначе сред окултните братства се използва при ранговете. В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал.
към текста >>
Важно е на основата на реални обекти взаимовръзките да се виждат и да се посочват по начина, по който едно нещо продължава
действие
то си в следващото.
След всички тези прелиминарии, през Юли 1903 било извършено убийството в Белграда*84, придобило в света известност по друг начин. Важна роля при това убийство изиграл някой си лейтенант Воя Танкосич. Не е маловажно, че по окова време предводител на една от групите, натоварени да ликвидират разните привърженици на Александър Обренович и Драга Машин, бил лейтенант Воя Танкосич; защото Вие може би знаете, че според извършените от австрийска страна разследвания сред лицата, организирали убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево, се споменава някой си майор Танкосич. Това е същият Воя Танкосич, който междувременно повишен в чин майор някога бил получил задачата да убие двамата братя Луневица брата на Драга Машин, а подир туй – вече като майор да изиграе прочулата се навред по света роля при убийството на Франц Фердинанд.
Важно е на основата на реални обекти взаимовръзките да се виждат и да се посочват по начина, по който едно нещо продължава действието си в следващото.
към текста >>
235.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Народните страсти трябвало да се съгласуват така, че на едното или другото място никога да не произтича едностранно някакво
действие
, ами винаги да се чувства и мисли паралелно.
Задълбочи ли се в нещата, които споменаваме тук по желание на нашите приятели, човек неминуемо ще успее да вникне, така да се каже, в алхимията на тези куршуми. На този въпрос ще се върна отново. Защо то само след пет години в цялостните отношения на Тройния съюз било привнесено нещо, което може да бъде окачествено като създаване на взаимовръзка между всяко събитие, ставащо в Италия, и всяко събитие, ставащо на Балканите. Стремежът бил да не се отминава нищо случващо се на Балканите, без да се случи нещо аналогично в Италия.
Народните страсти трябвало да се съгласуват така, че на едното или другото място никога да не произтича едностранно някакво действие, ами винаги да се чувства и мисли паралелно.
Десетилетия наред съществувала тясна връзка между различните импулси на Апенинския и на Балканския полуостров. По-някога в подобно нещо откриваме невероятна символика, направо "великолепие" по отношение на теорията, точно както лекарят нарича някой особено тежък случай на заболяване "великолепен", понеже му предлага възможност за добра операция; случаят сам по себе си не е нужно да бъде великолепен.
към текста >>
236.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Следователно в момента, когато се възнамеряваше да се поеме въпросното дърпане на конците, зоната на
действие
бе преместена от външното към вътрешното*162, в една така наречена комисия за министерството по външната политика.
До деветдесетте години Англия беше образец за честен и открит парламентаризъм, понеже от парламента зависеше какви импулси ще се дадат на външната политика; а чрез различните парламентарни институции народът в Англия наистина беше съпричастен във външната политика. По времето, когато започнаха да се проявяват обсъдените от нас по различен повод неща, в Англия се налагаше създаването на особена институция, защото не може, разбира се, да се разполага с цялостното дърпане на конците, когато пред парламента трябва да бъде поставяно всичко. Ето защо ръководенето на външните дела бе изведено от парламента, както и от външното министерство и бе пренесено в една вътрешна комисия, състояща се само от правителствения съвет и някаква канцелария на външното министерство. Там се извършва несравнимо повече, отколкото във всичко онова, начело на което стои един Грей. През деветдесетте години мястото, където се съсредоточават всички нишки, бе отделено от видимата външна политика, която тогава всъщност беше само политика в сянка, от която не зависеше нищо и в която стига човек да налучка вярната точка в нея се вижда каква игра собствено се разиграва.
Следователно в момента, когато се възнамеряваше да се поеме въпросното дърпане на конците, зоната на действие бе преместена от външното към вътрешното*162, в една така наречена комисия за министерството по външната политика.
Лорд Актън казва*163:
към текста >>
237.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
От меродавно, външно погледнато меродавно място,
действие
то е признато за правонарушение.
Ако си припомните казаното от мен а на казваното тук трябва да се гледа така, че въпросът да опира до нюанса -, ще видите, че никъде дори с една дума не съм защитавал примерно накърняването на неутралитета на Белгия. Със сигурност не съм го сторил. Ненужно е също така заклеймяването му като правно нарушение все едно, ако река да използвам едно изтъркано сравнение, да носиш вода в морето; защото това,че накърняването на неутралитета на Белгия е правонарушение, беше признато лично от германския райхсканцлер в самото начало на войната и прибавянето на още нещо към това положение или извиняването на нещо в него не може да бъде моя задача.
От меродавно, външно погледнато меродавно място, действието е признато за правонарушение.
към текста >>
238.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Действие
то на други отровни субстанции е отслабнало многократно и в хода на еволюцията ние сме се имунизирали срещу тях.
Е, никак не е лесна тази представа за известни отровни субстанции, но редно е все пак развитието на тези отрови да си го представим в смисъл, че тяхната интензивност е спаднала на една седма, на две или пък на три седми. Следователно, ако в цветята имате определени отровни субстанции, то в днешния си вид те се явяват остатъци от Луната.
Действието на други отровни субстанции е отслабнало многократно и в хода на еволюцията ние сме се имунизирали срещу тях.
Поради това ние сме в състояние, живеейки, да остаряваме. Поради това ние сме също така в състояние да упражняваме онова отровно въздействие (защото то е отровно въздействие), състоящо се в това, че при размножаването на човечеството мъжкото въздейства на женското. Тук отровното въздействие се изразява в това,че чрез самия женски елемент при всички случаи е налице само тенденцията за създаване на едно етерно същество. Тази тенденция е налице и без отровно въздействие. За да може това етерно същество да се оформи физически, избуяващият етеричен живот трябва да бъде отровен.
към текста >>
239.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тео Файс и
действие
то на неговото етерно тяло в Гьотеанума.
Дейността на Христос в неосъзнатите сили на душата. Константин, Орлеанската дева, Олаф Естезон и 13-те свети нощи. Трудностите на самопознанието. Коремно и главово ясновиждане. Пробуждане на съзнанието в душите след смъртта.
Тео Файс и действието на неговото етерно тяло в Гьотеанума.
Етерните тела на загиналите в сражения.
към текста >>
Действие
то на Йерархиите в битието на умрелите.
Значението на масовата смърт по време на война. София Щинде. Нашата връзка с умрелите. Животът в духовния свят след смъртта.
Действието на Йерархиите в битието на умрелите.
Значението на нашата памет за умрелите за самите умрели.
към текста >>
Действие
на етерните тела на преждевременно умрелите.
Панорама на живота. Продължаващата памет за момента на смъртта. Навлизане в камалока. Формиране на кармата. Връзката на нашето съзнание в съня с живота в камалока.
Действие на етерните тела на преждевременно умрелите.
към текста >>
240.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това ще стане, когато духовната наука добие по-широко поле за
действие
на Земята и значително по-голям брой хора претворят идеите на духовната наука в живота, когато във всяко движение на ръцете, на пръстите – искам да кажа – във всички ежедневни дейности ще се изразява духовното.
Характерното е това, което предварително е било заложено в Мистерията на Голгота: че духовните импулси са били сведени чак до непосредствено физически-човешкото, че плътта е трябвало в известна степен да бъде пронизана с дух. Това още не е станало.
Това ще стане, когато духовната наука добие по-широко поле за действие на Земята и значително по-голям брой хора претворят идеите на духовната наука в живота, когато във всяко движение на ръцете, на пръстите – искам да кажа – във всички ежедневни дейности ще се изразява духовното.
Само заради това беше слизането на духовния импулс на Христа в плътта на човешкото тяло. И това слизане, това пропиване на плътта с духовния импулс е, което определя мисията на петата културна епоха и мисията въобще на човечеството от бялата раса. Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа духът, когато се спуска на физически план. И това, което се явява външно физическо тяло, да стане вместилище на духа. Това е задачата на петата следатлантска култура, която е подготвена от четирите предшестващи културни епохи.
към текста >>
Тъй като ако същите тези вътрешни импулси поне отчасти са приведени в
действие
, тогава отпадат много от дрънканиците, трябва да отпадне много от това, което съществува и произлиза от всевъзможните обърквания и неясноти при оставащите в плен на външната майя.
Изтокът е трябвало да се съпротивлява на това, което му е било нужно и ще му бъде все по-нужно: обединяването със Запада и културата – тъй като всъщност, засега той не е зрял. Изтокът не би могъл правилно да я разбере. И германо-славянските противоречия са външен израз на конфликта между това, което ние наричаме германско, и това, което наричаме славянско, на това, което по същество още само се подготвя, и което дълго ще се рее като тревожност над живота на Европа. Може да се окаже, че както детето се противи и не иска да усвоява достиженията на възрастните, така и Изтокът се противи на достиженията на Запада, противи им се като стига чак до ненавист, даже когато понякога се чувства принуден да приеме тези достижения. В светлината на Истината тези факти изискват съвсем друго, от това, което така широко е разпространено сега; макар и понякога това друго да се усеща, няма склонност да се виждат и разбират тези факти, изхождайки от действително много вътрешни импулси.
Тъй като ако същите тези вътрешни импулси поне отчасти са приведени в действие, тогава отпадат много от дрънканиците, трябва да отпадне много от това, което съществува и произлиза от всевъзможните обърквания и неясноти при оставащите в плен на външната майя.
към текста >>
241.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И ако умре дете, при което силите за спомняне не са достигнали до възрастта, в която встъпват в
действие
, при него, собствено, я няма картината на спомените, с която той би се чувствал така уверено свързан, както това го чувства починалият в зряла възраст.
Ако умира дете, картината на живота е много кратка. Ако, например, умре шестгодишно дете, картината на живота му е малка откъм съдържание. Но затова пък, сякаш зад тази картина на живота, от вътрешността и, се появява много от това, което е било преживяно в духовния свят до момента на раждането или, както е имало в немския език един вече изгубен израз – "допреди да станеш млад".
И ако умре дете, при което силите за спомняне не са достигнали до възрастта, в която встъпват в действие, при него, собствено, я няма картината на спомените, с която той би се чувствал така уверено свързан, както това го чувства починалият в зряла възраст.
През цялата картина на живота се проявява, само че леко променено това, което го е обкръжавало до момента на раждането. Може да се каже, че това прозиране в остатъците от духовния свят, който се е преживявал преди раждането, се губи напълно само ако човек умре след 35-та година.
към текста >>
Такива мисли не трябва да се допускат, не трябва да се подхранват, а трябва да се разбере: кога човек ще премине портата на смъртта, в най-строг смисъл, във всички случаи без изключение, трябва да бъде предадено на
действие
то на Кармата.
Никога не бива – особено ви акцентирам на това – да се отдавате на съвсем не безопасните размисли, какво е по-добре за човека: да умре до 35 години или след това, и да преживее това, което още ще опишем.
Такива мисли не трябва да се допускат, не трябва да се подхранват, а трябва да се разбере: кога човек ще премине портата на смъртта, в най-строг смисъл, във всички случаи без изключение, трябва да бъде предадено на действието на Кармата.
към текста >>
Може да се използва такова сравнение: към очите ви лети комар и вие затваряте клепачите, извършвате
действие
под непосредствено въз
действие
.
И сега в морална светлина отново се преживяват постъпките, тоест въздействието от постъпките, мислите и желанията. В това се потапяме, в това се вживяваме, така, че, например, ако сте оскърбили някого, сега преживявате това, което е преживял оскърбеният от вас човек! – това сега е вашето истинско преживяване, – преживяното тогава на Земята от обидения от вас човек. През такова преживяване се преминава, и докато трае то, в човека като вътрешна природна необходимост се потапя сила, която може да се изрази с такива думи: ти трябва да изравниш това, ти трябва да поправиш това.
Може да се използва такова сравнение: към очите ви лети комар и вие затваряте клепачите, извършвате действие под непосредствено въздействие.
След смъртта преживявате това, което е предизвикано от вашите постъпки, и в отговор във вас се ражда стремеж да го поправите, например, да поправите това, което е изстрадал друг поради вас. Това поражда желание отново да го срещнете в земния живот и да туширате своята вина. Така се зараждат силите на Кармата по време на обратното преживяване на земния живот.
към текста >>
242.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Да погледнем на нашата Земя, като на арена на
действие
на сили, дълбоко засягащи нашите сетива.
Да погледнем на нашата Земя, като на арена на действие на сили, дълбоко засягащи нашите сетива.
Ще започна съвсем умозрително, ще ви предложа мисли и представи, сякаш съвсем измислени, или, във всеки случай, така изглеждащи. Да си представим цялата Земя с нейното обкръжение, с всичките и сили, сякаш концентрирана, свита в малко копие на Земята. Значи предполагаемо имаме сякаш малка Земя, малко, дребничко тяло, което в малкото съдържа в себе си всички съотношения на силите, които в голям мащаб се разпределят по цялото тяло на Земята. Да си представим: по какви пътища това малко тяло е свързано с цялата Земя.
към текста >>
След това настъпва
действие
то на Слънцето, то улавя тези сили, така че под въз
действие
то на силите на Слънцето, това, което отначало е било затворено в самата малка земя, сега се включва в кръга на извънземните въздействия.
Трябва да си представяме нашата малка земя като запълнена от вещество. Но не за него става дума сега. От есента до пролетта малката земя е предоставена сама на себе си, тя развива в себе си свои собствени сили.
След това настъпва действието на Слънцето, то улавя тези сили, така че под въздействието на силите на Слънцето, това, което отначало е било затворено в самата малка земя, сега се включва в кръга на извънземните въздействия.
То се изтръгва и встъпва в кръга на извънземните въздействия. Това, което е било плътно съединено, се освобождава, разширява се и може да добие взаимоотношение с обкръжаващото мирово пространство на сферата на въздействие на Слънцето.
към текста >>
Но би трябвало да е осигурено и това, че когато Слънцето възобнови своето
действие
, да може отново да обхване и малката земя, иначе тя ще се превърне в просто топче, която ще се погълне от голямата Земя.
Те консолидират веществеността. Земята отново обхваща всичко това, което тя, за определено време е трябвало да предаде на въздействието на Слънцето. Въздействието на Слънцето сега дълго време отсъства, настъпва зимата. Ако тази откритост на въздействието на Слънцето се запазваше, то съвсем би завладяло тази малка земя вътре в голямата Земя. През цялата зима остава действена цялата система от сили на Земята, иначе Слънцето съвсем би завладяло малката земя /би си я присвоило/.
Но би трябвало да е осигурено и това, че когато Слънцето възобнови своето действие, да може отново да обхване и малката земя, иначе тя ще се превърне в просто топче, която ще се погълне от голямата Земя.
Трябва да встъпи в действие някаква сила, че когато Слънцето отново дойде, да може да обхване с въздействието си и тази малка земя. Но за това трябва да се положи грижа. Ако Слънцето има своята собствена сила ето тук /следва рисунка, която липсва в текста/, то това е малката земя. Въздействието на Слънцето е оттеглено, сега тази малка земя е заедно с голямата Земя. Когато Слънцето се върне отново, какво трябва да предприеме то с това, което е станало едно със Земята?
към текста >>
Трябва да встъпи в
действие
някаква сила, че когато Слънцето отново дойде, да може да обхване с въз
действие
то си и тази малка земя.
Земята отново обхваща всичко това, което тя, за определено време е трябвало да предаде на въздействието на Слънцето. Въздействието на Слънцето сега дълго време отсъства, настъпва зимата. Ако тази откритост на въздействието на Слънцето се запазваше, то съвсем би завладяло тази малка земя вътре в голямата Земя. През цялата зима остава действена цялата система от сили на Земята, иначе Слънцето съвсем би завладяло малката земя /би си я присвоило/. Но би трябвало да е осигурено и това, че когато Слънцето възобнови своето действие, да може отново да обхване и малката земя, иначе тя ще се превърне в просто топче, която ще се погълне от голямата Земя.
Трябва да встъпи в действие някаква сила, че когато Слънцето отново дойде, да може да обхване с въздействието си и тази малка земя.
Но за това трябва да се положи грижа. Ако Слънцето има своята собствена сила ето тук /следва рисунка, която липсва в текста/, то това е малката земя. Въздействието на Слънцето е оттеглено, сега тази малка земя е заедно с голямата Земя. Когато Слънцето се върне отново, какво трябва да предприеме то с това, което е станало едно със Земята? Слънцето трябва да нахлуе отново – тук няма никакво значение дали Слънцето се върти около Земята или Земята /се върти/ около Слънцето.
към текста >>
Описах ви, в какво се състои
действие
то на центробежната сила на Слънцето /на слънчевата енергия/ – в оплождането; семето е оплодено и остава оплодено до следващата година, когато отново ще бъде обхванато от силите на Слънцето.
Описах ви, в какво се състои действието на центробежната сила на Слънцето /на слънчевата енергия/ – в оплождането; семето е оплодено и остава оплодено до следващата година, когато отново ще бъде обхванато от силите на Слънцето.
Малкото зрънце, в което става оплождането, това е съществото, в което става оплождането, това е съществото, в което е заложена възможността да се предаде на земното тази слънчева сила на узряването. Виждате, че тук имаме живо взаимодействие между земното и пространствено извънземното. Не трябва да си представяме, че растежът на растенията е възможен без този отпечатък /произведен от слънчевата енергия, от центробежната сила/, в който Слънцето ще може отново да встъпи през следващата година. С други думи, когато наблюдаваме растение, ние наблюдаваме не нещо, включено само в едните земни взаимовръзки, но в целия кръгооборот на живота на растенията виждаме взаимодействието на силите на Земята и Слънцето. Намесват се и други планетарни въздействия, но сега ги оставяме настрани.
към текста >>
243.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Най-добрия начин за разбирането на тази книга е да се приложи нейното съдържание в
действие
.
В никакъв случай не искам да изплаша авторите на тези писма. Но тези писма много често са предизвикани от една фраза, разбрана съвсем погрешно чисто материалистично. Много от казаното в тази книга, при внимателно четене, води човека към самостоятелност, към това, да търси в самия себе си, в своята душа пътищата в духовния свят. Тази книга е насочена именно към това, да направи човека възможно по-самостоятелен, да не му натрапва нищо субективно, а само да премахне препятствията от неговия път. За да може той сам да намери Истината.
Най-добрия начин за разбирането на тази книга е да се приложи нейното съдържание в действие.
Но тук човек се закача за изречението: "Този, който е узрял до необходимото ниво, ако правилно търси, ще намери своя духовен учител" /бележка 71/. Ха сега! Ще напиша писмо на автора на тази книга и той ще бъде мой духовен учител. Така е най-лесно! Тук именно имаме пренасяне в материалното.
към текста >>
244.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Затова можем да очакваме, че във важен отрязък от време
действие
то на този закон на развитието на човечеството ще се прояви с особена яснота.
Това е повърхностно наблюдение. Фактически развитието върви по съвсем различен начин; това, което става в духовните светове, винаги в последващите времена по особен начин продължава своето въздействие. Може да се вземе произволна година, например, 1879. Тогава, в 1880 година става нещо, което в известен смисъл повтаря възвратно 1878 година; и през 1881 година в известен смисъл се повтаря възвратно това, което е било в 1877 година – и така нататък. Може да се изходи от произволна точка на човешкото развитие; винаги в значителните импулси ще намерим въздействието на предшестващите години.
Затова можем да очакваме, че във важен отрязък от време действието на този закон на развитието на човечеството ще се прояви с особена яснота.
Вече много пъти съм посочвал много важния отрязък от време – 1879 година, и че той представлява завършек на това, което в течение на четиридесет години се е разигравало в духовния свят. Да приложим сега закона, за който току що ви говорих. 1879 година е много важен отрязък от време, когато са низвергнати определени духове, действали в духовния свят като духове на препятствията, които от този момент, задържат и объркват, вкарват в заблуди и действат на физически план сред хората. Това, което е станало в 1879 година, е завършване на нещо предишно, започнало в 1841-1844 г. и продължило десетилетия.
към текста >>
Това, което не е истинно, все пак запазва своето обективно
действие
.
Затова и става така, че нещата не се вземат от действителността.
Това, което не е истинно, все пак запазва своето обективно действие.
Мислите са реалности, а не само понятия. Не трябва примитивно да се мисли, че ако нито един човек не знае, че това е лъжа, тя все пак ще бъде действена сила. Това е вярно, но е вярно и другото: ако имаме лъжа, за която никой не знае, че е лъжа, това нищо не променя в нейното въздействие; в реалния свят тя действа като лъжа. И от каквито и благородни чувства да е била предизвикана, тя действа като лъжа.
към текста >>
245.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
СС № 14.) Трите действащи лица: Филия, Астрид и Луна, в списъка с действащи лица са обозначени като "Приятелките на Мария", а в хода на
действие
то се разкриват като духовете на нейните душевни сили.
"Вратата на посвещението" – първата от четирите драми-мистерии, написани през 1910-1913 години. (Дорнах, 1962 г.
СС № 14.) Трите действащи лица: Филия, Астрид и Луна, в списъка с действащи лица са обозначени като "Приятелките на Мария", а в хода на действието се разкриват като духовете на нейните душевни сили.
към текста >>
246.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
А колко силно вярват хората, че когато вършат едно или друго
действие
, те се ръководят от този или онзи мотив!
А колко силно вярват хората, че когато вършат едно или друго действие, те се ръководят от този или онзи мотив!
Мнозина смятат, че се ръководят от благородни и безкористни мотиви, докато истинските им мотиви не са нищо друго, освен брутален егоизъм. Обаче те дори не подозират това, понеже спрямо себе си и спрямо своите социални импулси, живеят в Майя. И за да вникне в истинските съотношения, човекът трябва да положи не малко усилия.
към текста >>
247.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И така, не всички конкретни качества на учителя са влизали в
действие
спрямо Хердер.
Само че това едва ли би ни осветлило отношението между въздействията на възпитателя и самата историческа личност през нейните зрели години. В повечето случаи би се получило например както с Хердер, който израсна като един забележителен човек. Известният ректор Грим беше един от неговите учители. Наред с всичко останало, той беше прочут и с това, че пердашеше ученици те наляво и надясно. Разбира се, старанието на Хердер не може да се обясни с този пердах; той беше едно послушно дете и едва ли е бил бит.
И така, не всички конкретни качества на учителя са влизали в действие спрямо Хердер.
Впрочем за този ректор Грим се разказва една чудесна история и ти е напълно вярна: Веднъж един съученик на Хердер бил здраво напердашен от въпросния ректор Грим. Вървейки по улицата, момчето срещнало един селянин, натоварен с прясно одрани телешки и овчи кожи. Кажи, моето момче, попитал го той, къде мога да намеря тук някой, който да избели моите кожи? Тогава момчето отвърнало: О, тази работа ще Ви свърши само ректор Грим, той пипа много здраво и сигурно ще Ви избели кожите както трябва! Човекът го послушал и след малко позвънил в дома на ректора Грим; не ще и дума, за ректора това бил един добър урок.
към текста >>
248.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Защото противоречието е тук, то е реално тук, понеже самият живот през последните години се превърна в едно реализирано противоречие; едно противоречие в
действие
.
Да скъсаме с онова, което ни вкарва в противоречие!
Защото противоречието е тук, то е реално тук, понеже самият живот през последните години се превърна в едно реализирано противоречие; едно противоречие в действие.
Трябва да си изработим други възгледи за всичко, което става около нас. Решителна преоценка на възгледите това изисква епохата от днешното човечество. Естествено, за нашата епоха е трудно да смени своя стереотип на мислене, а още по-трудно: Да доведе новото си мислене до неизбежните му радикални и смели оценки. Защото на днешното човечество липсва достатъчно свободомислие, за да доведе своите мисли докрай. И ако човек има усет за действителния свят, ако има усет за действителните събития около нас, той лесно ще установи, че там, във външния свят, тези изводи са вече направени.
към текста >>
249.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И така, помислете добре: онези Същества от школата на Ариман, които от 1841 до 1879 водиха една решаваща битка в духовния свят, през 1879 бяха свалени долу, в царството на човеците; и от тогава те имат своята крепост, своето поле за
действие
специално що се отнася до епохата, в която живеем не другаде, а в мислите, чувствата и волевите импулси на хората.
И така, помислете добре: онези Същества от школата на Ариман, които от 1841 до 1879 водиха една решаваща битка в духовния свят, през 1879 бяха свалени долу, в царството на човеците; и от тогава те имат своята крепост, своето поле за действие специално що се отнася до епохата, в която живеем не другаде, а в мислите, чувствата и волевите импулси на хората.
към текста >>
250.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Това, което при животното преминава от Космоса през гръбначния стълб,при човека то преминава през главата, а това, което при животното според днешните представители на животинските видове няма никакво поле за
действие
, т.е.
Виждате ли, тук се докосваме до една огромна разлика между животното и човека.
Това, което при животното преминава от Космоса през гръбначния стълб,при човека то преминава през главата, а това, което при животното според днешните представители на животинските видове няма никакво поле за действие, т.е.
старото Лунно течение, при човека то преминава през неговия гръбначен стълб. Че съществува родство между човешкия гръбначен стълб, дори в неговия строеж, и Лунното течение, ще се съгласите и от това, че човекът има приблизително а защо само "приблизително", ще изясним по-късно толкова гръбначни прешлени, колкото са и дните на Луната: Човекът има средно 28-31 гръбначни прешлени. Целият живот на гръбначния стълб и изобщо целият гръден живот*44 на човека е вътрешно свързан с Луната. Ритмичният Лунен живот на човека е скрит под Слънчевия живот,който протича на 24-часови ритми, в които се редуват бодърствуване и сън.
към текста >>
251.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Да, човекът с право ще Ви се стори твърде сложно устроен, когато си представите, че сега, през Петата следатлантска културна епоха, той представлява арена за
действие
съответно чрез неговата нервна система и неговата кръв както на Архангели и Ангели,така на абнормните Духове.
Да, човекът с право ще Ви се стори твърде сложно устроен, когато си представите, че сега, през Петата следатлантска културна епоха, той представлява арена за действие съответно чрез неговата нервна система и неговата кръв както на Архангели и Ангели,така на абнормните Духове.
Точно тук си взаимодействуват различните сили и Същества. Ако наблюдаваме външната страна на живота, ние виждаме, така да се каже, само външните очертания на морската вълна, но не и силите, които я изхвърлят на брега.
към текста >>
Фактът, че през нашата Пета следатлантска културна епоха хората запазват способността си за развитие до 20-те години, е важна предпоставка за съвместното
действие
на Архангели и Ангели.
Ако се върнем назад към древна Индия, ще установим, че хората запазваха потенциалната си готовност за развитие до много по-напреднала възраст; а после, през Древно-персийската епоха, и още повече през Египетско-халдейската и през Гръцко-латинската епоха тази възрастова граница непрекъснато се снижаваше, докато се установи накъде между 28-та и 35-та година. Днес потенциалната готовност за развитие се запазва само до 27-та година. Занапред тази възрастова граница ще се намали до 26-та година и т.н. Аз загатнах и за това, че една личност, от която днес за висят доста неща, може да бъде разбрана само чрез обстоятелството, че двадесет и седемгодишната възраст играе особена роля в нейния живот: Лойд Фжордж. Когато душевният живот съвпада с външния, това винаги означава нещо!
Фактът, че през нашата Пета следатлантска културна епоха хората запазват способността си за развитие до 20-те години, е важна предпоставка за съвместното действие на Архангели и Ангели.
Обаче нормалните Духове, Духовете на Светлината също искат да участвуват в еволюцията на човечеството. И така: Човекът запазва естествената си способност за развитие до към двадесет годишна възраст; Духовете на Светлината биха искали да се отнасят към тази способност по един интимен начин, така че тя да се проявява в човека без много шум, така че това, което става съвсем незабележимо във вътрешната организация през 28-та година, и по-точно, между 28-та и 35-та година, накрая да излезе наяве. Помислете още веднъж. Онова, което става в човешката кръв до 28-та година, по-късно трябва да проникне и в себесъзнанието на човека, за да бъде отново върнато в кръвта. Следователно, според намеренията на нормалните Духове, Духовете на Светлината, човекът трябва да развива своя душевен живот, така да се каже, без много шум, съвсем безкористно, и чак после да го прояви под формата на едни или други външни действия; чак после, след 28-та година, бих казал, да премине от "годините на учение" в "годините на странствуване".
към текста >>
252.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
1. Орифиил с период на
действие
от: 200г. пр.Хр.
1. Орифиил с период на действие от: 200г. пр.Хр.
до 150 сл. Хр
към текста >>
253.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Това става по времето, в което материалистично настроената природна наука представя много загадки пред стремящия се към сериозно познание човек и много хора казват, че не може да се говори за душата по друг начин, освен че тя е продукт от
действие
то на материята.
Но тя не е нещо ново във всяко отношение. Стремежът към нея, усилието да бъде постигната го виждаме при най-изтъкнатите умове на миналото. Посочих един от тях, Фридрих Теодор Фишер. Бих искал още веднъж да покажа въз основа на неговите собствени изказвания как е стигал до такива граници на познанието, но е останал при тях, не се е опитал от вътрешното търсене да достигне до разчупване на границата, до духовно възприятие. Искам да ви прочета едно място от разглежданията му, където въз основа на заниманията с естественонаучните познания той описва как е достигнал до такава граница, където духът докосва човешката душа.
Това става по времето, в което материалистично настроената природна наука представя много загадки пред стремящия се към сериозно познание човек и много хора казват, че не може да се говори за душата по друг начин, освен че тя е продукт от действието на материята.
към текста >>
254.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Тази теория не е безинтересна, когато се вземе не само като абстрактна теория, а се разглежда така, че в нея същевременно се открива
действие
то на импулси на времето, на това, което се отразява в епохата, именно безсилието на познанието на нашето време, недостатъците на познанието.
Това е напълно разумно, веднъж е така, веднъж иначе. И Юнг създава особена теория82.
Тази теория не е безинтересна, когато се вземе не само като абстрактна теория, а се разглежда така, че в нея същевременно се открива действието на импулси на времето, на това, което се отразява в епохата, именно безсилието на познанието на нашето време, недостатъците на познанието.
Юнг казва: Общо взето има два типа хора. При единия тип е по-силно развито чувстването, при другия - повече мисленето.
към текста >>
255.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Правилното
действие
на тези три сили, които тук действат поотделно, за да не се получи бъркотия, се дължи на това, че в известен смисъл прагът има определена широчина, в която живее нашият аз.
Това намирате описано с думи в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове».
Правилното действие на тези три сили, които тук действат поотделно, за да не се получи бъркотия, се дължи на това, че в известен смисъл прагът има определена широчина, в която живее нашият аз.
И ако азът е здрав, ако азът притежава цялото си душевно здраве, тогава безразборно действащите мислене, чувстване и воля се държат така, че да не се преплитат едно в друго, но въпреки това взаимно да се повлияват като граничат едно с друго. Това е същинската тайна на нашия аз, че мислене, чувстване и воля трябва да бъдат държани едно до друго, така че да се влияят взаимно по правилния начин, но да не могат да се преплитат едно в друго. Преминем ли през прага в духовния свят, те не могат да се преплитат, понеже веднага се разделят.
към текста >>
средата и дясната страна) съотношението на душевните сили, които действат в аза, заедно с аза и начина на тяхното
действие
от другата страна на прага на съзнанието вътре в духовния свят.
Тук имаме сега (виж рис.
средата и дясната страна) съотношението на душевните сили, които действат в аза, заедно с аза и начина на тяхното действие от другата страна на прага на съзнанието вътре в духовния свят.
Но може да настъпи и другият случай поради това, че азът е отслабен от нещо. Тогава в известен смисъл прагът ще бъде прекрачен на обратната страна, тогава мисленето се отклонява (виж рис. жълто, ляво), смесва се с чувстването (зелено, ляво) и с волята (червено, ляво), и в душевността имаме смесени мислене, чувстване и воля, там те се преплитат. Това обаче настъпва тогава, когато, да речем, мисленето е изложено на опасност да не се обхване напълно, а да се прояви в съзнанието самостоятелно. И понеже азът не действа правилно, мисленето се плъзва в сферата на чувствата или дори във волевата сфера.
към текста >>
За това обаче е необходимо човек да има смелостта да достигне до конкретното
действие
на духовните светове, да има смелост да признае, че в наше време живеем в криза, свързана в по-голямата си част с кризата, която констатирахме за 1879 година и под чието въз
действие
се намираме.
За това обаче е необходимо човек да има смелостта да достигне до конкретното действие на духовните светове, да има смелост да признае, че в наше време живеем в криза, свързана в по-голямата си част с кризата, която констатирахме за 1879 година и под чието въздействие се намираме.
Още вчера казах, че някои неща трябва да се разглеждат по различен начин от начина, по който ги разглежда материалистическата нагласа на нашето време и посочих за пример Ницше107. Ницше е роден през 1844 г.; през 1841 г. започва борбата в духовния свят, за която говорих; три години Ницше се намира вътре в тази борба. Рихард Вагнер не я е прекарал; той е роден през 1813 г. Следователно три години Ницше живее в духовния свят, когато тази борба вече се води.
към текста >>
256.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Правят се експерименти по древния начин, правят се опити в алхимичните експерименти да се наблюдават такива процеси, които да покажат
действие
то на Бог в тях.
Три идеи постепенно кристализират в течение на развитието през последните столетия, които така, както се разпространяват между хората, са абстрактни идеи. Кант ги назовава по погрешен начин144, Гьоте - по правилен145. Кант нарича тези три идеи Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарича пра-вилно: Бог, добродетелност и безсмъртие. Когато се разгледат нещата, стоящи зад тези три думи, се вижда, че те са същите, които днешният човек схваща повече абстрактно, докато до 14, 15 век са се схващали конкретно, но в древния атавистичен смисъл са се мислили и по-материално.
Правят се експерименти по древния начин, правят се опити в алхимичните експерименти да се наблюдават такива процеси, които да покажат действието на Бог в тях.
Правят се опити да се създаде камъкът на мъдреците.
към текста >>
Задачата на добрата, на полезната наука ще бъде да открие определени космически сили, които могат да възникнат на Земята чрез взаимното
действие
на космически течения, идващи от две посоки.
От източна страна ще се касае да се засили това, което вече обясних148, като главно от противоположната страна на космоса да се поставят в служба на земното битие същества, изпращащи влияния надолу. В бъдеще ще настане голяма борба. Човешката наука ще се обърне към космическото, но по различен начин ще се опита да си служи с него.
Задачата на добрата, на полезната наука ще бъде да открие определени космически сили, които могат да възникнат на Земята чрез взаимното действие на космически течения, идващи от две посоки.
Тези две космически течения от две посоки ще идват от Риби и Дева. Преди всичко ще трябва да се открие тайната как действащото като слънчева сила от посоката на Риби се свързва в космоса с идващото от Дева. Доброто ще е, че ще се открие как от две страни на космоса сутрешни и вечерни сили могат да се поставят в служба на човечеството - силите от една страна от посоката на Риби и от друга страна от посоката на Дева.
към текста >>
От взаимното
действие
на идващото от Риби и Дева няма да може да се направи нищо погрешно.
Да се завоюва космическото за човечеството или по два неправилни начина, или по един правилен начин, е това, което предстои на човечеството. То ще доведе до истинско обновление на астрологията, която е атавистична в древната си форма и не може да продължи да съществува в тази древна форма. Знаещите за космоса ще воюват, като едните ще прилагат сутрешните и вечерните процеси по начина, който вече споменах: на Запад предимно обедните процеси, на Изток среднощните процеси. Ще се създадат субстанции не само според химическите сили на притегляне и отблъсване, а ще се знае, че една друга субстанция се поражда в зависимост от това дали се произвежда сутрин, на обяд или среднощ. Ще се знае, че такива вещества ще въздействат по съвсем друг начин върху триделността: Бог, добродетел и безсмъртие -злато, здраве и продължаване на живота.
От взаимното действие на идващото от Риби и Дева няма да може да се направи нищо погрешно.
Там ще се постигне това, което от известна страна ще освободи механиката на живота от човека, но не може да стане причина за никакво господство и власт на една група над другите. Космическите сили, които ще се вземат от тази страна, ще създадат странни машини, но само такива, които ще могат да отнемат работата от хората, понеже ще носят в себе си известна интелигентност. И една духовна наука, съобразяваща се с космическото, ще има грижата да не позволи на всичките големи изкушения, които ще произлязат от тези машинни животни, които човекът сам ще създаде, да упражняват вредно влияние върху хората.
към текста >>
Преди всичко според поведението на хората на Земята съ
действие
то на мъртвите от едната, от добрата страна ще бъде насочено в такава посока, че мъртвите ще могат да действат там, където импулсът за
действие
изхожда от самите тях, където е взет от духовния свят, който се изживява от мъртвия след смъртта.
Към всичко това трябва да се прибави, че е необходимо хората да се подготвят, като повече не смятат действителностите за илюзии, а знаят, че наистина ще се появи духовно схващане за света, духовно разбиране на света. Много зависи от това нещата да изглеждат такива, каквито са! Но човек може да ги види такива, каквито са, ако е в състояние да приложи към действителността понятията, идеите, идващи от антропософски ориентираната духовна наука. За останалото време от земното битие до голяма степен ще съдействат именно мъртвите. Как ще съдействат те, ще е много важно.
Преди всичко според поведението на хората на Земята съдействието на мъртвите от едната, от добрата страна ще бъде насочено в такава посока, че мъртвите ще могат да действат там, където импулсът за действие изхожда от самите тях, където е взет от духовния свят, който се изживява от мъртвия след смъртта.
към текста >>
257.
Съдържание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Въз
действие
то на мъртвите и на Христос върху човешката съдба.
Мистерията на Голгота. Значението на естествените науки в нашето съвремие. Теологията като пречка за разбирането на Христос.
Въздействието на мъртвите и на Христос върху човешката съдба.
Появата на Христос в етерния свят.
към текста >>
Действие
то на йерархиите в човека.
Действието на йерархиите в човека.
Цели на бъдещото човечество. Братство, свобода на религиите, прозиране в духовната природа на света. Луциферическите и ариманическите противодействия: сексуални инстинкти, разболяващи действия на лечебните средства, злоупотреба с техниката.
към текста >>
258.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Неясно е също и проявлението на чувството, не е по-ясно от изплуващите в нашия сън образи, макар че то се намира в съзнанието малко по-ясно, отколкото
действие
то на волята.
Особеното е, че в своето обикновено съзнание човекът като физически земен човек всъщност живее само със своите сетивни възприятия и мисли. Будно съзнание имаме само по отношение на това възприемане и мислене. Чувствата всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи. Никой не знае какво се случва, когато вдигне нагоре ръката си, тоест когато волята се проявява в неговото тяло така, както той знае за своите мисли.
Неясно е също и проявлението на чувството, не е по-ясно от изплуващите в нашия сън образи, макар че то се намира в съзнанието малко по-ясно, отколкото действието на волята.
Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не. Мъртвият взима участие в ежедневния живот като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела. В тях той живее точно така, както ние живеем сред растителния свят, само че с растителния свят не сме така близко свързани, както мъртвият е свързан с нашите чувства, афекти, с нашите волеви импулси. Той продължава да живее във всичко това.
към текста >>
Както тук, когато се осъзнае, трябва да се почувства като сбор от външните природни сили на заобикалящия го космос, така чрез взаимното
действие
на различните йерархии оттатък той се чувства, бих казал, организиран като духовно същество.
Царството на йерархиите оттатък същевременно е онова, което между смъртта и ново раждане поражда пълната интензивност на нашето азово изживяване. Чрез двете първи царства ние изживяваме всичко останало. Себе си изживяваме чрез йерархиите. И с това също е ясно, че като духовно същество отвъд, сред йерархиите човекът се изживява като син, като дете на йерархиите. Той се чувства свързан с другите човешки души и същевременно се чувства като дете на йерархиите.
Както тук, когато се осъзнае, трябва да се почувства като сбор от външните природни сили на заобикалящия го космос, така чрез взаимното действие на различните йерархии оттатък той се чувства, бих казал, организиран като духовно същество.
към текста >>
Но един интензивен живот – а само това ще бъде истински живот, защото иначе животът се проспива, доколкото се отнася до съдбата, – истински интензивен живот трябва да обхване човечеството и да доведе дотам, не само да имаме спомени за мъртвите, а да знаем: Когато правиш нещо, когато предприемеш дадено
действие
и то ти се удаде, един или друг умрял ти съдейства.
Ние и сега не забравяме нашите умрели, спомняме си за тях.
Но един интензивен живот – а само това ще бъде истински живот, защото иначе животът се проспива, доколкото се отнася до съдбата, – истински интензивен живот трябва да обхване човечеството и да доведе дотам, не само да имаме спомени за мъртвите, а да знаем: Когато правиш нещо, когато предприемеш дадено действие и то ти се удаде, един или друг умрял ти съдейства.
Връзките с мъртвите няма да изчезнат, те ще останат. Това обогатяване на живота предстои на хората в земното бъдеще. И понеже сега се намираме в петата следатлантска епоха, тази пета следатлантска епоха всъщност действа за възпитанието на човечеството в указаната насока, а човечеството изобщо няма да може да преживее шестата следатлантска епоха, ако не направи усилие по правилен начин да почувства тези неща, да осъзнае реалността на съдбата, както сега приема само реалността на природата.
към текста >>
259.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
А този, който е спиритуален, също не може да казва само дух, дух и дух..., но ще трябва да се включи в материалния, в практическия живот, да направи мисленето си плодотворно и в най-малкото си
действие
.
Духовната наука апелира към тази сила в човешката природа, която премахва ограничеността и придава способност на нашето мислене, на нашия представен живот да разбира не само малко, а много повече. Наистина съвсем сериозно имам предвид казаното тези дни в откритата лекция в Щутгарт: На духовния изследовател му е все едно дали някой е материалист или спиритуалист. Не става въпрос за това, то е второстепенно. Който има силата, духовната сила, може да е материалист, но когато е последователен, сам ще открие духа в материята и в нейните процеси.
А този, който е спиритуален, също не може да казва само дух, дух и дух..., но ще трябва да се включи в материалния, в практическия живот, да направи мисленето си плодотворно и в най-малкото си действие.
Многостранност, както изисква днешният живот – а животът на бъдещето още повече ще го прави, – многостранност е това, което първоначално произлиза от духовната наука. А човечеството се нуждае от това, което работи за бъдещето. Който днес познава живота и погледне катастрофалните събития около нас, знае, че към дълбоките причини за днешната катастрофа спада и това, че въпреки цялото висше научно образование, хората са станали едностранчиви и им липсва възможността всеобхващащо да проникват в нещата. На тях им липсва подвижността на духа, за да могат да се потопят в действителността. Многостранност е това, което чрез духовната наука се спечелва в мисленето и представите.
към текста >>
260.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Плодотворното
действие
на духовната наука се изразява в това, че тя не си играе с теории, а е в състояние да посочи факти от решаващо значение за живота.
Но на този въпрос не би могло да се отговори нито в епохата на атавистичното ясновидство, нито в епохата на гръцко-латинската култура. Не би могло да се отговори и то не поради друго, а защото образите, с които атавистичното ясновидство е заливало душата, сериозно са затъмнявали наблюденията върху действията на ангелите в нашето астрално тяло. Тогава не е можело да се вижда нищо тъкмо защото на преден план са излизали образите, пораждани от атавистичното ясновидство. А през гръцко-латинската епоха мисленето не е разполагало със силата, която има днес. Мисленето наистина се засилва през епохата на естествените науки, така че именно епохата на съзнателната душа е тази, която позволи съзнателно навлизане в такава област, каквато обсъждаме днес.
Плодотворното действие на духовната наука се изразява в това, че тя не си играе с теории, а е в състояние да посочи факти от решаващо значение за живота.
към текста >>
Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява религиозно
действие
, едно тайнство и никому няма да бъде потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план.
Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява религиозно действие, едно тайнство и никому няма да бъде потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план.
Ако църквата правилно разбира самата себе си, тя може да има само една цел: да направи себе си излишна на физическия план, след като целият живот бъде превърнат в израз на свръхсетивния свят.
към текста >>
261.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
18. В откритата лекция вчера: Берн, 28 ноември 1917 г.: „
Действие
то на душевните сили в човека и неговата връзка с вечната му същност.
18. В откритата лекция вчера: Берн, 28 ноември 1917 г.: „Действието на душевните сили в човека и неговата връзка с вечната му същност.
Духовнонаучни разултати относно същността на човека“, в Събр. съч. 72.
към текста >>
Времето тук се превръща в пространство: Думи на Гурнеманц в Първо
действие
на „Парсифал“.
46. Рихард Вагнер, 1813–1883.
Времето тук се превръща в пространство: Думи на Гурнеманц в Първо действие на „Парсифал“.
към текста >>
262.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това, че съществата трябва да умират, се е приписвало на
действие
то не на това Слънце, което ни е известно от „Въведение в тайната наука“ като второто въплъщение на Земята, а се е приписвало на
действие
то на нашето, така чудно изгряващо на хоризонта Слънце.
Като нещо съвсем съкровено, като нещо непоносимо за слабо подготвените хора, се е разглеждала тайната на Слънцето, доколкото са знаели, че е заблуда, майя, ако някой поддържа мнението, че посредством лъчите на Слънцето, падащи на Земята, се раждат и израстват съществата от различните природни царства. Те знаели, че от слънчевия живот зависи не раждането, а напротив, разлагането, ограничаването на живота, отмирането на живота. Това, че Луната ражда съществата, а Слънцето ги убива, е било мистерийна тайна. Колкото и високо в друго отношение и поради други основания да се е почитал в древните дохристиянски мистерии слънчевият живот, винаги той се е почитал като основа за смъртта.
Това, че съществата трябва да умират, се е приписвало на действието не на това Слънце, което ни е известно от „Въведение в тайната наука“ като второто въплъщение на Земята, а се е приписвало на действието на нашето, така чудно изгряващо на хоризонта Слънце.
към текста >>
263.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Действие
то на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта.
Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота. Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления. И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието.
Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта.
Но това може да се види, естествено, само по пътя на духовната наука; това може да се почувства посредством изречението на Павел: „Не аз, а Христос в мен“.
към текста >>
Ако човек е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както огледалото, пред което се намирам, ме отразява, – ако човек има такова съзнание по отношение на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по отношение на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и магнетизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното
действие
се премества от сегашната инкарнация към следващата инкарнация, преминава от този земен живот в следващия земен живот.
От това, което ви представих, можете да видите основанията, защо човек, в известен смисъл, изпитва двойственост. От една страна е природният ред, който не съдържа никакви идеали, който свързва по необходимия начин едно явление с друго, в който просто се съдържат причината и следствието, следствието и причината, така, че е невъзможно да си представим, че благодарение на това, което става в природата, могат да се осъществят някакви морални или други идеали. От друга страна, човек осъзнава, че не би могъл да разгърне достойно за него битие, ако, бидейки човек, не се придържа към нещо друго, а не просто към природния ред. Но с достъпното му съзнание той не може да разглежда своите идеали така, че да ги смята за толкова действени, като електричеството или магнетизма, или топлинната сила, така, че тези идеали да могат да се включат в природния ред. Затова природният ред и идеалите му се явяват като стоящи едно до друго, и той не може да прехвърли мост между тях по причината, че нито през деня, нито през нощта той не вижда, къде в света би могъл да се намира този мост.
Ако човек е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както огледалото, пред което се намирам, ме отразява, – ако човек има такова съзнание по отношение на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по отношение на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и магнетизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното действие се премества от сегашната инкарнация към следващата инкарнация, преминава от този земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето
действие
в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята.
Сега всичко това вече го няма. Не Мистерията на Голгота – именно тя би трябвало да представлява замяната на изгубеното – а самото време внесе в човешкото развитие това, че хората се оказаха отрязани от съзнателно общуване с божествено-духовния свят на третата йерархия. Обаче от това остана паметта, историческата памет. И така е било в началото след Мистерията на Голгота. Хората е трябвало да мислят вече малко по-различно, отколкото до Мистерията на Голгота, но в тях още е действало непосредственото минало.
В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето действие в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята.
Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия. Човек е възприемал своите учреждения на Земята, като божествени учреждения. Достатъчно е само да изучите историята на Египет, и то съвсем без да ползвате ясновиждане, и ще се убедите, че египтянинът е бил напълно уверен, че това, което хората създават тук на Земята за своя обществен съвместен живот, се управлява от съществата на третата йерархия. Така е било до Мистерията на Голгота. След Мистерията на Голгота е останала само паметта за това.
към текста >>
264.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Защото историческият живот на човечеството, който е резултат от
действие
то на третата йерархия, не можем да го разберем, изхождайки от перспективата на земния живот.
Оттук следва, че по време на земния живот наша задача е да разберем не само сетивното, но също и свръхсетивното.
Защото историческият живот на човечеството, който е резултат от действието на третата йерархия, не можем да го разберем, изхождайки от перспективата на земния живот.
И за нашето време, – моля да обърнете внимание на това, което казах: за нашето време, защото в дохристиянското време това не е било така, – е много съществено, човек да осъзнае: ако иска да разбере същността на историята, живеейки тук на Земята, в периода между раждането и смъртта, той трябва да изучи също, как Ангелите, Архангелите и Архаите действат в историческия живот. Да разбираш света само така, както иска да го разбира естествознанието, да разбираш света така, както го описва историята, сякаш историята се твори само от хората, а не от съществата на висшите йерархии, това значи да се разбира само най-външната обвивка на историческото развитие. Разбира историята само този, който съзнава: трябва по известен начин, тук във физическо тяло да наблюдава, какво правят на Земята съществата, които в периода между смъртта и новото раждане той е наблюдавал по съвсем друг начин, – ще си позволя да употребя израз, който може да се използва само в сравнителен смисъл, – да ги наблюдава персонално, индивидуално в техните небесни действия. Той трябва да ги разбира в тяхната дейност на Земята, в историческия живот.
към текста >>
Но ако нямате никаква представа, как действат в света тези мисли, те могат да предизвикат
действие
, противоположно на очакваното.
Исках да ви дам само един пример. По принцип, не е лесно да признаеш това и да си кажеш: всичко, което анахронично действа днес в света, действа така, защото хората са изпаднали от духовния свят, който вследствие на това се е превърнал за тях в осма сфера, и че те възприемат света от гледната точка на творението. Ако се съгласите с това, ще усетите напълно нещо, което всеки път не се уморявам да подчертавам: днес работата съвсем не е в това, човек съдържателно да говори нещо прекрасно, нещо, с което можеш да се съгласиш, а в това, какво от казаното или направеното се превръща в действителност. Трябва отново и отново да обяснявам, отново да правя опити, – знаете, че казвам това не от някакво нелепо тщеславие, – да обърна внимание върху това, че работата не е да имаш едно или друго мисловно съдържание, а да видиш, как то действа. Вие можете да имате най-прекрасни мисли.
Но ако нямате никаква представа, как действат в света тези мисли, те могат да предизвикат действие, противоположно на очакваното.
В течение на последните години се опитвах да изясня тези неща с различни примери. Така, например, в началото на XX век изнесох една лекция[v], в която казах – много от това, което тогава казах, ще формулирам в няколко думи, доколкото искам само да го илюстрирам: днес има хора, и те са повече отколкото ни се струва, които се придържат към пацифистки програми, те говорят много красиво от гледна точка на своя пацифизъм за ръководството на човечеството. Никога досега, собствено, пацифизмът не е получавал такова разпространение, както в това време – имам предвид началото на века. И това е, бих казал, явен признак, че човечеството стои на прага на голяма война. Защото така нереално да се мисли за човешките взаимовръзки, както се мисли в хода на тази криза, толкова да се придържат към съдържанието на мислите и толкова малко да се осъзнава реално действащото, живеещо в душата, и това, което може да се разбере, само ако се разглежда мировата перспектива като цяло, такова нещо не е било досега.
към текста >>
265.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Знаете, че човек, дори и ако не е теоретик – за теоретиците няма да говорим, – чисто инстинктивно, ако днес наблюдава природния ред, стига до
действие
то на веществата и силите.
Знаете, че човек, дори и ако не е теоретик – за теоретиците няма да говорим, – чисто инстинктивно, ако днес наблюдава природния ред, стига до действието на веществата и силите.
Сега говоря не за естественонаучните теории относно веществата и силите, а за това, как днес обикновеният, средностатистически човек си представя природата, когато в своите представи за нея стига дотам, че по отношение на природните явления в основата на своя възглед съвсем инстинктивно поставя веществените и силови процеси. Тогава човек стига – ако се изследват тези неща, ако обективно се изследват, ще се съгласим с това – до илюзии. Защото, собствено, всичко, което може да бъде казано в тази връзка за веществото и силата, всичко това е илюзия. То е основано не само на погрешен ход на мислите, а е основано просто на днешната душевна конституция, на днешното душевно устройство. Ние вече не говорим, както индийския мироглед, за майя и илюзия, доколкото не наблюдаваме това обстоятелство в обичайния живот.
към текста >>
Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и
действие
на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат.
Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат.
И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност. Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм. И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност. Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин. От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината.
към текста >>
Сега достигнахме в еволюцията до тази точка, когато в човешката душа се разиграва това, което изобщо представлява космически факт; то се разиграва в душата благодарение на
действие
то на луциферическите и ариманически сили: сега това се намира вътре в човешката душа, то е взето от космическото, взето във вида, в който това космическо се е образувало от миналото до наше време.
Сега достигнахме в еволюцията до тази точка, когато в човешката душа се разиграва това, което изобщо представлява космически факт; то се разиграва в душата благодарение на действието на луциферическите и ариманически сили: сега това се намира вътре в човешката душа, то е взето от космическото, взето във вида, в който това космическо се е образувало от миналото до наше време.
към текста >>
Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и
действие
то му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание.
Така стоят нещата в наше време. Животът протича диференцирано. Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът. Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот. Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v].
Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание.
Само в живото взаимодействие на трите потока бъдещето може да внесе в човешкото развитие целебни сили, не рай на Земята, а целебни сили. Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията. Това нищо не би дало. Също така нищо не би дало, ако в предишния смисъл осъществяваме политиката в религиозни съобщества. Както ръцете не могат да изпълняват това, което трябва да прави главата, не могат да го изпълняват и краката, така и пневматологията не може да осъществява това, което трябва да прави социализмът, или религията не може да осъществи това, което трябва да прави социализмът или пневматологията.
към текста >>
266.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в
действие
– накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята. И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното.
Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
към текста >>
Но сега работата стои така, че се губи равновесието, и когато се преместваме в областта на
действие
то, луциферическите същества започват да клатят блюдото на везната; ние встъпваме в област на космическа борба.
Когато действаме, не безумстваме, а действаме, нашите действия са пронизани от намерения, от мисли. Но така, както това се описва в обикновения живот, както това си го представят в обикновения живот, е също гола илюзия. Когато действаме, ние също се преместваме в определена космическа област. Но тук работата стои така, че в тази космическа област определени същества, склонни към луциферическото, преместват блюдото на везната в друг смисъл, така, че космическата равновесна линия можем да я изобразим по такъв начин (виж рис.4, червеното), и направлението, в което тези същества отклоняват блюдото на везната от равновесното положение, може да се изобрази ето с тази стрелка. Когато действаме с някакво намерение, тоест при действително волеви действия, ние се преместваме в област, където луциферическите същества удържат блюдото на везната в такова положение.
Но сега работата стои така, че се губи равновесието, и когато се преместваме в областта на действието, луциферическите същества започват да клатят блюдото на везната; ние встъпваме в област на космическа борба.
Луциферическите същества встъпват в борба с ариманическите същества и в неустойчивото положение, в колебанието на блюдата на везната се изразява борбата, която се разиграва в нашата воля между луциферическите и ариманическите същества. И така, това, което обикновено в обичайния говор и в обичайните представи описваме като воля, е само майя, това е само външна илюзия. Правилно описваме волята, ако кажем следното: като волящи хора, ние се намираме в област, в която вследствие дейността на луциферическите същества мировата равновесна линия се е изместила (виж рис.4, равновесната линия преминава през Телец и Скорпион), но това изместване става без нас. Ние се изместваме в област, където такова изместване става без нашето участие. Ние намираме такава област, където покоят започва да преминава в ритмично движение.
към текста >>
И този, който, притежавайки духовнонаучни знания, се натъкне при Гьоте на нещо, което той казва, изхождайки от това, което е текло към него от областта на постоянното съществуване, където се разиграва
действие
то на йерархиите, отново се натъква на това, което е вечното в Гьоте.
Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия! Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта. И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта. Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“. Този, който разглежда живота на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте.
И този, който, притежавайки духовнонаучни знания, се натъкне при Гьоте на нещо, което той казва, изхождайки от това, което е текло към него от областта на постоянното съществуване, където се разиграва действието на йерархиите, отново се натъква на това, което е вечното в Гьоте.
Да се разбере не просто временното в света, а вечното, е възможно само по косвен път чрез духовната наука. Това е задачата, която стои пред съвременното човечество, което трябва да приеме науката за посвещението. Това, което се е предлагало в древността, съвременният човек трябва да го вижда в светлината, която изхожда за него от съвременната наука за посвещение.
към текста >>
Вътре в католическата църква съществува нещо, което може да се сравни с
действие
то на червената кърпа върху едно познато същество.
Вътре в католическата църква съществува нещо, което може да се сравни с действието на червената кърпа върху едно познато същество.
Ако някой католик, когото смятат за истински такъв, си наложи мирогледа, който представя света от гледна точка на еманацията (излъчването на цялото многообразие в света от съвършеното божествено начало – бел. на прев), този мироглед ще бъде осъден, – не толкова заради него самия, колкото заради паството, за което той говори и пише. Достатъчно е към мирогледа да се добави предикатът, че той е еманиращ! Тези, които се смятат за истински католици, противопоставят на еманационния мироглед друг мироглед, в основата на който стои представата за творението от Нищото, създаването на света от Нищото. И така, могат да се противопоставят – отново по дуалистичен начин – действащият като червена кърпа еманационен мироглед, на креационисткия мироглед, основаващ се на представата за творението от Нищото.
към текста >>
Тогава ще може да се каже: ако съзерцавам действителността, стояща пред мен, тя е отражение, но в същото време и резултат от
действие
; отражение, доколкото тя принадлежи на областта на преходното, в която се разгръща еволюцията; и резултат на
действие
, доколкото тя принадлежи на областта на постоянно съществуващото, когато действа това, което днес при правилно разглеждане ние характеризираме като духовно-душевен живот.
Но ако отново стане дума за областта на преходното, отново може да се говори за развитие; тогава може да се говори за екстремния момент на развитието, за който много говорихме тези дни. Защото нима не е факт непрекъснатото развитие от това, което по отношение на света е нищо, когато казваме: днешните идеали са зародиши за бъдещето, и днешната реалност е плод на миналото? При правилно разглеждане това дава истинското, некорумпирано учение за творението. На хората днес се предявяват следните изисквания: да разглеждат в правилна светлина това, което се разбира под еманационизъм, и да го разпростират върху духовно-душевния свят; това, което представлява некорумпираното учение за творението, също да се види в правилна светлина, но да се прилага не към Твореца, а към творението, към телесно-душевното. В признаването на дуалността, в съзерцаването на дуалността без мъгляво смесване на дуалистичните ориентири, се състои спасението, освобождаването на мирогледа, позволяващ правилно да се вижда областта на постоянно съществуващото и областта на преходното и умението да се съотнасят.
Тогава ще може да се каже: ако съзерцавам действителността, стояща пред мен, тя е отражение, но в същото време и резултат от действие; отражение, доколкото тя принадлежи на областта на преходното, в която се разгръща еволюцията; и резултат на действие, доколкото тя принадлежи на областта на постоянно съществуващото, когато действа това, което днес при правилно разглеждане ние характеризираме като духовно-душевен живот.
Този, който правилно оценява тези неща, не казва, че учението за креационизма е вярно, а учението за еманацията лъжливо, или че учението за еманацията е вярно, а учението за креационизма лъжливо, а знае, че и двете са необходими фактори за разбиране на цялата пълнота на живота.
към текста >>
267.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
– даже ако това е съвсем незначителна воля, още щом преведете тази воля в
действие
, вие духовно се премествате в областта, където луциферическите духове се борят против духовете от другите йерархии.
Това звучи доста парадоксално за материалистично мислещия човек: когато премисляте някаква мисъл, това е нещо съвсем различно, отколкото да я разглеждате в майя. Да допуснем, че обмисляте мисъл, например, такава, за каквато говорихме вчера: мисъл за пространството – също напълно абстрактна, както е прието да се мисли днес за пространството. В момента, когато вашият дух се изпълва с мисълта за пространството, душата ви се премества в област, където Ариман води ожесточена борба с другите йерархии. И вие не можете да имате мисли за пространството, ако не се изместите в областта, където Ариман води борба с другите йерархии. И когато разгръщате своята воля, когато, например, казвате: искам да се разходя!
– даже ако това е съвсем незначителна воля, още щом преведете тази воля в действие, вие духовно се премествате в областта, където луциферическите духове се борят против духовете от другите йерархии.
Мировите явления, разглеждани от гледната точка на науката за инициацията, представляват нещо съвсем различно от слабия им отглас, който хората, живеещи в периода между раждането и смъртта, възприемат в майя. Защото това, което възприемаме като майя, може да се сравни с вълните на повърхността на морето. Вчера ви представих такъв образ: вълни на повърхността на морето. Това, по принцип, е нещо, което не би го имало, ако под тях го нямаше морето, а над тях въздухът. Силите, предизвикващи тези вълни, се намират в морето и във въздуха и вълните са само отражение на сблъсъка на силите, действащи отдолу и отгоре.
към текста >>
И провеждайки така живота, ние сме въвлечени в
действие
то на определени сили.
Зад нашия живот стои не само едностранното течение на живота във времето, което ни принуждава да чакаме и да чакаме за да разберем това, което сме мислили по-рано, и не само процесите във вечността, които еднакво се разиграват между раждането и смъртта в продължение на целия ни живот, но ние сами се намираме вътре в действителността и тази наша позиция вътре в действителността ни се представя във вид на нейно отражение. Цялото наше отношение към света ни се представя в негово отражение. За разбирането на действителността винаги се изискват усилия; то не идва при нас, ако искаме просто да останем пасивни. Да разбираме истината – значи да разбираме себе си като стоящи в двата потока, за които говорих: в царството на времето и в царството на вечността. И така, стоейки в тези две царства, ние се предаваме на живот, който по отношение на истинските сили има такова значение, както вълнението на морето по отношение на щормовия вятър и водните потоци, движещи се нагоре и надолу, така провеждаме ние живота между смъртта и раждането, а също между раждането и смъртта.
И провеждайки така живота, ние сме въвлечени в действието на определени сили.
Защото винаги присъстват сили, които, от една страна, се стремят да ни откъснат от обичайния земен живот, както той протича в майя; и други сили, които се стремят да ни откъснат от царството на вечността.
към текста >>
268.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед;
действие
то става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен.
Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот.
Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен.
Така че можете да си представите следното. Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.
към текста >>
269.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
В действителния живот, така, както го преживяваме, човек е подложен на това временно въз
действие
на луциферическите и ариманическите сили и даже трябва да се съобразява с
действие
то на тези луциферически и ариманически сили.
Ако човек би бил оставен на своето спокойно, заложено в неговото изконно същество развитие, – но това не може да стане, знаете това от предшестващите разглеждания, и че той едва във втората половина на живота може да стигне до известно самопознание, – той не би бил подложен на временното влияние на луциферическите и ариманически сили.
В действителния живот, така, както го преживяваме, човек е подложен на това временно въздействие на луциферическите и ариманическите сили и даже трябва да се съобразява с действието на тези луциферически и ариманически сили.
Във всичко, което в човека принадлежи повече към сферата на неговото съзнание, но така, че това съзнание човек го достига не просто чрез природата, а излиза извън рамките на природата, – ние излизаме извън рамките на природата, когато, например, в първата половина на живота вече стигаме до самопознание, – във всичко, което човек достига посредством своето съзнание, е заложено нещо, което не можем да наречем иначе, освен свръхсъзнателно. Нашето съзнание би изглеждало съвсем различно, ако в това съзнание не беше заложено свръхсъзнателното. Свръхсъзнателното се състои в това, че човек внася в историческия живот повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие. Днес, в дадения момент от човешкото развитие бихме имали съвсем друга култура, ако не се бяхме влели в това, което само посредством човека се развива в съзнание, – в свръхсъзнанието. Но заедно с това свръхсъзнание вече е дадена възможност за вмешателство на луциферическите сили.
към текста >>
Но въпреки това работата стои така, че всичко, което е свързано с нашето изначално човешко битие, което произлиза от Духовете на Формата, доколкото приема определена форма в пространството, е
действие
на непространственото.
Това има съвсем определени последствия. От Пра̀силите, които, собствено, не са Пра̀сили, а Духове на Формата, може да зависи това, което живее във външните земни форми така, както то зависи от Духовете на Формата. Но важното е, че в нашето земно битие всичко това, което е свързано с пространството, доколкото то се формира в пространството, се формира от непространственото. Ще разберем напълно пространственото само в случай, че от неговата образност се върнем към праобразите, които имат непространствен характер. Естествено, това представлява трудност за западното мислене, доколкото е трудно да си представим непространственото.
Но въпреки това работата стои така, че всичко, което е свързано с нашето изначално човешко битие, което произлиза от Духовете на Формата, доколкото приема определена форма в пространството, е действие на непространственото.
Говорейки конкретно, когато ние, бидейки отделни хора пълзящи на четири крака, се изправяме, преодоляваме в своя изправен стоеж силата на тежестта и ориентираме себе си в пространството; но силите, стоящи в основата на това, се вливат в пространството от непространственото.
към текста >>
Ако не беше ариманическата илюзия, която възниква вследствие
действие
то на силите, които встъпват от непространственото в пространственото, човек би видял, че никога на съществото му не могат да влияят силите, които се коренят във вещественото.
Сега трябва да се обърнем към противоположния полюс. Луциферическата измама се състои в това, сякаш огледалото, вещественото, може да произвежда от себе си духовното. Противоположен полюс е заблудата на хората, че сякаш това, което се намира в сетивния свят, някога е могло да действа на вътрешния живот на човека.
Ако не беше ариманическата илюзия, която възниква вследствие действието на силите, които встъпват от непространственото в пространственото, човек би видял, че никога на съществото му не могат да влияят силите, които се коренят във вещественото.
Твърдението, че във вещественото се коренят силите, корени се енергията, която може да продължи да действа в човека, е чисто ариманическо твърдение и този, който говори така, провъзгласява Ариман за свой бог, макар и да не го изрича директно.
към текста >>
270.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И така, виждате, че в хода на земното човешко развитие се проявяват своего рода вълнови линии, както за ариманическото
действие
, така и за луциферическото
действие
.
И така, виждате, че в хода на земното човешко развитие се проявяват своего рода вълнови линии, както за ариманическото действие, така и за луциферическото действие.
Използвайки двете интензивности на ариманическото и луциферическото, трябва да се установи равновесно състояние. Но това равновесно състояние в историческото развитие никога не може да бъде съвършено. Били са времена, когато луциферическото въздействие е било особено интензивно, и времена, когато особено интензивно е било ариманическото въздействие.
към текста >>
Виждате, че
действие
то на импулса на Христос в човечеството в течение на столетията християнско развитие е било свързано с различни тайни.
Виждате, че действието на импулса на Христос в човечеството в течение на столетията християнско развитие е било свързано с различни тайни.
И всеки, който се стреми към тях в наши дни, ще намери най-важните съставни части за разбирането на импулса на Христос, само прибягвайки до свръхсетивното познание. Защото първите истински учители на човечеството, по принцип бяха мъртви по отношение Импулса на Христос, както видяхте от казаното от мен по-горе, – хората, които са били съвременници на Христа, едва в III век са узрели за пълното Му разбиране. В IV век това разбиране е могло да нарасне, но са нараствали и трудностите по получаването на инспирации от човека. В VI век тези трудности още повече нараснали, докато накрая дойде времето, когато Рим подчини практиката на посвещението на човечеството в духовните тайни относно Мистерията на Христа и потуши опозицията, породена от втвърдяването на човечеството. Този ред е установен от Рим в IX век, в 869 година, на Събора в Константинопол, където окончателно е приключено с духа.
към текста >>
271.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Също често сме подчертавали, че винаги под
действие
то на известни сили в човечеството се е появявала склонност, от една страна, да се задържа в своето развитие, а от друга страна, да пропуска целите.
Главното е, че епохата на съзнателната душа създава предпоставка за това, съзнателно да се изработва мирогледа, до който в предишните епохи се е достигало безсъзнателно. Знаете, че сред многото повече или по-малко важни неща, засягащи казаното по-горе, има едно най-важно събитие, което се е разиграло в земния живот: това е Събитието на Голгота. Често сме подчертавали: Събитието на Голгота така е встъпило в човешкото развитие, че не е можело напълно да бъде осъзнато в неговото значение от човешките души, а към пълното му осъзнаване би могло да се стигне само постепенно.
Също често сме подчертавали, че винаги под действието на известни сили в човечеството се е появявала склонност, от една страна, да се задържа в своето развитие, а от друга страна, да пропуска целите.
Така намираме в човешката духовна култура многобройни стремежи да се запази безсъзнателния способ за разбиране на Събитието на Голгота и по възможност по-малко да се използва съзнателното развитие, до което е достигнало съвременното човечество за познаване на Събитието на Голгота. Съвсем неотдавна бяхме свидетели в средата на едно религиозно общество на борбата между стремежа да се запази предишното, безсъзнателно отношение към Събитието на Голгота, и стремежа, макар и с неподходящи средства, все пак да се стигне до това, което се нарича модернистко католическо течение, до по-съзнателно, отколкото досегашното разбиране за Мистерията на Голгота. Нападките срещу духовнонаучното разбиране на Мистерията на Голгота представляват не нещо друго, а стремеж да се задържи Мистерията на Голгота по възможност в безсъзнателната сфера за човешките души.
към текста >>
Твърде забележителен факт е, че в Посланието на Яков[iv], което се разглежда като истинно в много ранни издания на Новия Завет, но е обявено за апокрифно от западната църква, се привежда важния факт, че чрез Исус Христос се уравновесява
действие
то на Звяра.
Виждате какви взаимовръзки се скриват зад фактите, които съдържа, собствено, външната майя. В епохата на съзнателната душа трябва да се постъпва така, че да се стараем да изясним на хората тези неща. Защото да се осъзнае, означава да не им се отдаваме повече несъзнателно. Помислете, че всички ние се намираме в такова положение, което, – както е казано в едно от посланията на Новия Завет, – се е създало благодарение на това, че Звярът е бил окован от Исус Христос.
Твърде забележителен факт е, че в Посланието на Яков[iv], което се разглежда като истинно в много ранни издания на Новия Завет, но е обявено за апокрифно от западната църква, се привежда важния факт, че чрез Исус Христос се уравновесява действието на Звяра.
В определени кръгове са знаели, че е нужно да се укрие този факт от западното човечество, за да се предотврати проникването на засилващото се познание за тайните на Христа в съзнателната душа.
към текста >>
Трябва да подхождате към тях не с педантична критика, а да ги разглеждате като изискване за действително
действие
.
И така, вие трябва само да приемете фактите, както са представени днес!
Трябва да подхождате към тях не с педантична критика, а да ги разглеждате като изискване за действително действие.
Фактите трябва да се вземат такива, каквито са. Ако би било възможно днес да се говори за тези неща обръщайки се към най-умните хора на съвременността – представете си, че седите с един от най-умните хора в някоя съвременна област и му разказвате за такива неща, – помислете, какво мнение ще си състави за вас! Но ако се отнесете сериозно към това, което трябва да си представите тук, ще кажете: навлезли сме в епохата от човешкото развитие, в която най-малко се разбира когато става дума за духовната наука, която е най-подходяща за тази епоха.
към текста >>
272.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили
действие
то на Христос, то по свой начин би получило представа за смисъла на Земята.
Такава е истинската гледна точка, за да се съди правилно за това, какво означава за човешкото развитие Събитието на Голгота. Именно това е, което дава смисъл на цялото земно развитие. Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния човек, но нечувстващо се у дома си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо.
Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили действието на Христос, то по свой начин би получило представа за смисъла на Земята.
Вие можете да му покажете всевъзможни природни продукти на Земята, съществуващи на Земята художествени произведения, но то би разбрало само това, което по някакъв начин е вплетено в съдбата на Исус Христос. Това, за което говорих вчера, е получено, – както казах по друг повод и при други обстоятелства преди осем дни, – със средствата на чисто духовното виждане. Само това духовно виждане може да доведе съвременния човек до познание на жизнено важните факти. Посредством това виждане на станалото в хода на времето, е била открита противоположността между годината на раждане на Христа и 666 година. А сега да се обърнем към казаното от външната история за това: потвърждава ли тя някъде това, което е станало в действителност?
към текста >>
Така че в западното културно развитие действително можем да наблюдаваме
действие
то на тези две сили, тези два потока: от една страна, християнският поток, от друга страна това, което дълбоко е повлияло на западното мислене, и което може да се изучава, изучавайки средновековния духовен живот.
Съвсем не е задължително, това, което е получено със средствата на духовното виждане, да не трябва да се доказва; нужно е само да се прокара правилния път, така че и с външни опитни средства да се покаже, че е вярно това, което е получено чрез духовното виждане. Именно такива разглеждания имат огромно значение за близкото бъдеще на човечеството. Защото ако човечеството иска да намери изход от днешните заблуди, от заблудите от последните години, то трябва да се обърне към своето минало. Това, че човек днес е склонен да разглежда всичко в естественонаучен ракурс, няма нищо общо с християнството като такова, а е резултат от ситуацията, която описах.
Така че в западното културно развитие действително можем да наблюдаваме действието на тези две сили, тези два потока: от една страна, християнският поток, от друга страна това, което дълбоко е повлияло на западното мислене, и което може да се изучава, изучавайки средновековния духовен живот.
към текста >>
273.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Как са били работите особено в Рим, където с особена интензивност се е разпространило
действие
то на Мистерията на Голгота?
Но можем да отидем още по-далеч и тогава ще се изправи важният въпрос: как би изглеждало всичко, ако именно по времето на Мистерията на Голгота разгледаме хода на развитието и се запитаме, какво е ставало в останалите области, незасегнати от събитието в Палестина? Такива са били всички земни области, с изключение на тесния кръг, в който е действал самият Христос. Как са били работите във всички тези области на Земята?
Как са били работите особено в Рим, където с особена интензивност се е разпространило действието на Мистерията на Голгота?
към текста >>
Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат
действие
то на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове.
Преди всичко тук имаме двойственост. Първо са искали да консервират чувството, да съхранят чувството за древния култ, за този култ, който в течение на хилядолетия се е практикувал при египтяните и в предна Азия, а също и в по-дълбоките области на Азия.
Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове.
Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство. В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива. Гърците не са искали да се връщат в предишните времена.
към текста >>
274.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че
действие
то на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание.
Нека да продължим с разгледаното вчера. По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от Средна Европа на запад. Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт.
Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание.
Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската. Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка. Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар. Руска държавна църква (Руската православна църква), при която никога основополагащо не е било държавно-църковното начало, а начините, по които постоянно действащият Христов импулс се е проявявал чрез руския народ.После ви показах как чрез това свеждане на Христовия импулс до чисто светски въпроси като една крайност се е появило йезуитството. И как като противовес на последното се появява гьотеанството.
към текста >>
В същото време той беше един отзвук, един последен отзвук на онова, което в Ориента се чувстваше като взаимно
действие
на това, каквото човекът на Земята преживява с целия космос и с природата.
Сега се случи следното: Христос, който беше Христос на Улфила, Христос на готите, който беше силно изживяван в смисъла на арианството, беше Христос за всички хора; за хора, които се чувстваха равни, за хора, които не правеха аристократични различия.
В същото време той беше един отзвук, един последен отзвук на онова, което в Ориента се чувстваше като взаимно действие на това, каквото човекът на Земята преживява с целия космос и с природата.
Тя в определено отношение беше изхвърлена от социалното образувание, което живееше в келтското кралство.
към текста >>
При народа на Църквата от средноевропейските страни това
действие
е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение.
И сега виждаме следното: на Изток е възникнал народът на Христа, който носи в себе си непрекъснато действащия Христов импулс. За човека от Източна Европа е съвсем естествено, че, докато е жив, в неговата душа постоянно се влива нещо – Христовият импулс.
При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение.
На Запад, в системата на ложите, Христовият импулс съвсем се поставя под въпрос; там той допълнително е бил парализиран. И така от представите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение. И извънредно интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един представител на средноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един представител на Британската Империя. Моля ви обаче да не си правите изводи за отделния човек, тъй като църковният импулс естествено се е разпространил и в Англия. Нещата трябва да се вземат, каквито са в действителност – трябва да се вземат предвид тези хора, които са свързани с импулса на ложите, проникващ в целия Запад дори и държавния живот.
към текста >>
От една страна имате
действие
то на историческите факти, а от друга страна народностните души с техните религиозни оттенъци.
Връщайки се към вчерашните три форми на човешката еволюция, сега можем да си кажем най-напред: Цялото човечество се развива така, че сега живее във фазата на сетивната душа, 28 до 21 година. Всеки отделен човек така се развива като индивид, че сега човечеството в петата следатлантска епоха проявява съзнателната душа. Освен това има и още една трета еволюция вътре в душите на народите, за която ви казах вчера. И именно във връзка с народностните души се развиват и вече описаните явления.
От една страна имате действието на историческите факти, а от друга страна народностните души с техните религиозни оттенъци.
Това съвместно действие води до това, че Христовия народ се развива с импулса „Христос е дух“, народа на Църквата с импулса „Христос е крал“, а народа на ложите с импулса „Христос е учител“. Това зависи от народностния характер. Това е третата еволюция.
към текста >>
Това съвместно
действие
води до това, че Христовия народ се развива с импулса „Христос е дух“, народа на Църквата с импулса „Христос е крал“, а народа на ложите с импулса „Христос е учител“.
Връщайки се към вчерашните три форми на човешката еволюция, сега можем да си кажем най-напред: Цялото човечество се развива така, че сега живее във фазата на сетивната душа, 28 до 21 година. Всеки отделен човек така се развива като индивид, че сега човечеството в петата следатлантска епоха проявява съзнателната душа. Освен това има и още една трета еволюция вътре в душите на народите, за която ви казах вчера. И именно във връзка с народностните души се развиват и вече описаните явления. От една страна имате действието на историческите факти, а от друга страна народностните души с техните религиозни оттенъци.
Това съвместно действие води до това, че Христовия народ се развива с импулса „Христос е дух“, народа на Църквата с импулса „Христос е крал“, а народа на ложите с импулса „Христос е учител“.
Това зависи от народностния характер. Това е третата еволюция.
към текста >>
Това ви дава само един вид образ на това, което мога да нарека
действие
на еволюцията на съзнателната душа.
Това намира продължение вътре в ложите и във всички техни разклонения. Искам до го обрисувам с друг цвят (зелено). Това е, което впоследствие се политизира на Запад, то е най-крайната издънка на това, което е въплътено в Крал Артур. И така, както Христовият импулс на русизма е продължен в течението на Граала и се влива във всички добри усърдни хора на Запада, така продължава и онзи друг импулс, вливащ се в хората от народа на църквата, и става окраска на йезуитството. И въпреки че йезуитството, както беше казано, се явява негов смъртен враг – не става въпрос за това; може да бъдеш и смъртен враг на това, от което получаваш съответните форми на представа.Исторически факт е, че йезуитите не само са се прокраднали във всички ложи, че високообразовани йезуити са обвързани с високообразовани представители на ложите, но и че и едните, и другите, дори и от различни народи, са се развили от едни и същи корени, дори когато едните са развили папството, а другите – свободата, разумността, просвещението.
Това ви дава само един вид образ на това, което мога да нарека действие на еволюцията на съзнателната душа.
Това, което ви обрисувах по-рано – трите нива от изток на запад, беше положено на народностни, етнически основи. Това, че взаимно прониквайки се на Запад то приема формата на Просвещението, се дължи на това, че еволюционният поток на съзнателната душа живее в отделния човек, в индивида.
към текста >>
275.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Ако вие не сте изцяло трезви, разсъдливи хора – естествено, тук такива няма – сигурно ще настръхнете при мисълта, че сте арена за
действие
на всевъзможни духовни същества, какъвто в действителност е случаят.
В известна степен този ужас е основателен.
Ако вие не сте изцяло трезви, разсъдливи хора – естествено, тук такива няма – сигурно ще настръхнете при мисълта, че сте арена за действие на всевъзможни духовни същества, какъвто в действителност е случаят.
И ако съзнанието приеме, че то също е арена за действие на всевъзможни духовни същества, тогава човекът е обвзет от чувството, че той ще се изгуби всред навалицата от духовни същества, че е като една торба, натъпкана с най-различни същества. Донякъде това чувство има своите основания; обаче в действителност човекът не може да го прогони, ако просто отрича, че е поставен всред такава навалица от духовни същества, ако – така да се каже – си затвори съзнанието за този факт и остане глух и ням пред реалността. Но помощ има, само че ние трябва да я потърсим другаде.
към текста >>
И ако съзнанието приеме, че то също е арена за
действие
на всевъзможни духовни същества, тогава човекът е обвзет от чувството, че той ще се изгуби всред навалицата от духовни същества, че е като една торба, натъпкана с най-различни същества.
В известна степен този ужас е основателен. Ако вие не сте изцяло трезви, разсъдливи хора – естествено, тук такива няма – сигурно ще настръхнете при мисълта, че сте арена за действие на всевъзможни духовни същества, какъвто в действителност е случаят.
И ако съзнанието приеме, че то също е арена за действие на всевъзможни духовни същества, тогава човекът е обвзет от чувството, че той ще се изгуби всред навалицата от духовни същества, че е като една торба, натъпкана с най-различни същества.
Донякъде това чувство има своите основания; обаче в действителност човекът не може да го прогони, ако просто отрича, че е поставен всред такава навалица от духовни същества, ако – така да се каже – си затвори съзнанието за този факт и остане глух и ням пред реалността. Но помощ има, само че ние трябва да я потърсим другаде.
към текста >>
И въпросите, които се поставят пред хората, са така формулирани, че в тях няма и следи от симпатии или антипатии към книгите, а се взема предвид само
действие
то на интелигентността.
Той организира семинари с читатели, хора, които четат. Осведомява се кои са любимите им книги, какво от тях им въздейства, какво от тях им е повлияло.
И въпросите, които се поставят пред хората, са така формулирани, че в тях няма и следи от симпатии или антипатии към книгите, а се взема предвид само действието на интелигентността.
Това е едната страна: Той докарва читателите до такава липса на вътрешно единство, че чрез самото формулиране на въпросите, които задава, той получава такива отговори, които му позволяват да навлезе в техните души по-дълбоко, отколкото могат самите те.
към текста >>
Не винаги е необходимо сам да се освобождаваш от ограниченията на тялото, за да постигнеш едно знание, което действа в света по такъв начин, че
действие
то му не зависи от проявленията на тялото.
Ето защо той иска да излезе извън тялото! Той би искал да обективира интелигентността, той би искал да излезе извън тялото и да застане редом с него, така че вълните на духовния свят да преминат през него. Но това е същото, за което говори Духовната наука: една наука, която не може да остане затворена в тялото, а не иска извън него по такъв неправдоподобен начин и чрез такива експерименти, за които ви споменах. Но хората вече усещат този порив в душите си. Всъщност, те трябва да приемат едно знание, което произтича от здравото разбиране на човешката душа.
Не винаги е необходимо сам да се освобождаваш от ограниченията на тялото, за да постигнеш едно знание, което действа в света по такъв начин, че действието му не зависи от проявленията на тялото.
Ето задачата на истината, всичко друго е карикатура на истината. Тъкмо тези карикатури на същинските духовни задачи, стоящи пред съвременната епоха, причиниха толкова беди на нашето време и доведоха живота ни до задънена улица.
към текста >>
276.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
А то може да се опише само като подсилено чувство на отговорност за всяко
действие
, което извършваме.
И ако следвате този двоен път — пътят на мисленето и пътят на волята, които посочих пред вас във връзка с обновяването на християнството — има нещо, което неминуемо ще изживеете и ще откриете. От мисленето, което е вътрешно толерантно и проявяващо интерес към мислите на другите, и от волята да се помага безкористно на другите, която е в придобития идеализъм, пред нас се разкрива нещо.
А то може да се опише само като подсилено чувство на отговорност за всяко действие, което извършваме.
към текста >>
277.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
А именно само чрез това ще схванем правилно, че човекът, доколкото може да долови определено творческо влияние от страна на Духовете на Формата върху себе си, той не долавя това творческо влияние непосредствено чрез способностите на своята глава, а го долавя чрез онова, което неговият останал организъм упражнява като
действие
върху неговата глава.
Само когато разберем основно това, ние ще можем действително да стигнем до едно схващане на човека. Защото само чрез това ще схванем особеното положение, което човекът има в света, ще схванем това положение по един правилен начин.
А именно само чрез това ще схванем правилно, че човекът, доколкото може да долови определено творческо влияние от страна на Духовете на Формата върху себе си, той не долавя това творческо влияние непосредствено чрез способностите на своята глава, а го долавя чрез онова, което неговият останал организъм упражнява като действие върху неговата глава.
Вие знаете че ние дишаме и дишането се намира във връзка с нашето кръвообращение, ако говорим външно физиологично. Но кръвта бива изтласкана също в главата. Чрез това главата се намира в една органическа, в една пълножизнена връзка с останалия организъм. Тя е хранена, оживена е от останалия организъм.
към текста >>
278.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обаче това е само една дейност на човешкото същество, едно негово
действие
.
Ние се научаваме да ги познаваме по техните действия. Говорихме за много от тези действия, също и сега през тези дни. Ние се научаваме да познаваме тези Същества от това, което те вършат. Нима положението с човека е друго? Ние се научаваме да познаваме човека, който е невидим, тук във физическия свят чрез това, че той подрежда минерални частици, слага ги едни върху други така.
Обаче това е само една дейност на човешкото същество, едно негово действие.
Фактът, че трябва да си изясним по друг начин действията на Ариман и Луцифер, на Ангелите, Архангелите, Архаите и т.н., това означава именно само, че познаваме тези същества по друг начин. Обаче относно това, че тези същества са невидими, те никак не се различават от нас, когато пристъпваме разумно към това, което са човешките същества.
към текста >>
Както имаме работа с едно
действие
едно в друго на еволюцията и деволюцията, така ние имаме в действителността работа с една игра едно в друго, а именно с една остра борба на красивото против грозното.
Под това влияние той е склонен днес да вижда в изобразяването на красивото например едностранно един идеал. Без съмне ние, красивото като такова може да бъде изобразено. Но ние трябва да имаме съзнанието: ако като човеци бихме се отдали само на красивото, тогава бихме развили в нас онези сили, които водят в плавателните води на Луцифер. Защото в действителния свят не съществува едностранно само красивото, както не съществува само едностранното възходящо развитие, а към него принадлежи също обратното развитие, към еволюцията принадлежи деволюцията. Чисто красивото, използувано от Луцифер, за да обвърже, да заслепи хората, би освободило именно човека от земното развитие и не би свързало човечеството със Земното развитие.
Както имаме работа с едно действие едно в друго на еволюцията и деволюцията, така ние имаме в действителността работа с една игра едно в друго, а именно с една остра борба на красивото против грозното.
И ако искаме да схванем действи-телно изкуството, не трябва да забравяме никога, че последното художествено нещо в света трябва да бъде показването на действието едно в друго, показване на борбата на красивото с грозното. Защото само чрез това, че насочваме поглед върху състоянието на равновесие между красивото и грозното, ние стоим вътре в действителността, а не едностранно в една не принадлежаща на нас действителност, която обаче е преследвана с нас в луциферическата, в ариманическата действителност. Много е необходимо, такива идеи, каквито току що изказах, да проникнат в културното развитие на човечеството. В Гърция Вие знаете с какъв ентусиазъм говорих аз често пъти от това място върху гръцкото образование в древна Гърция можеха да се отдадат едностранно на красивото, да се посветят едностранно на красивото, защото тогава човечеството не беше още обхванато от низходящото Земно развитие, поне не в гръцкия народ. Обаче от онова време насам човекът не трябва да си позволява лукса, да култивира само красивото.
към текста >>
И ако искаме да схванем действи-телно изкуството, не трябва да забравяме никога, че последното художествено нещо в света трябва да бъде показването на
действие
то едно в друго, показване на борбата на красивото с грозното.
Без съмне ние, красивото като такова може да бъде изобразено. Но ние трябва да имаме съзнанието: ако като човеци бихме се отдали само на красивото, тогава бихме развили в нас онези сили, които водят в плавателните води на Луцифер. Защото в действителния свят не съществува едностранно само красивото, както не съществува само едностранното възходящо развитие, а към него принадлежи също обратното развитие, към еволюцията принадлежи деволюцията. Чисто красивото, използувано от Луцифер, за да обвърже, да заслепи хората, би освободило именно човека от земното развитие и не би свързало човечеството със Земното развитие. Както имаме работа с едно действие едно в друго на еволюцията и деволюцията, така ние имаме в действителността работа с една игра едно в друго, а именно с една остра борба на красивото против грозното.
И ако искаме да схванем действи-телно изкуството, не трябва да забравяме никога, че последното художествено нещо в света трябва да бъде показването на действието едно в друго, показване на борбата на красивото с грозното.
Защото само чрез това, че насочваме поглед върху състоянието на равновесие между красивото и грозното, ние стоим вътре в действителността, а не едностранно в една не принадлежаща на нас действителност, която обаче е преследвана с нас в луциферическата, в ариманическата действителност. Много е необходимо, такива идеи, каквито току що изказах, да проникнат в културното развитие на човечеството. В Гърция Вие знаете с какъв ентусиазъм говорих аз често пъти от това място върху гръцкото образование в древна Гърция можеха да се отдадат едностранно на красивото, да се посветят едностранно на красивото, защото тогава човечеството не беше още обхванато от низходящото Земно развитие, поне не в гръцкия народ. Обаче от онова време насам човекът не трябва да си позволява лукса, да култивира само красивото. Това би било бягство от действителността Той трябва смело да застане срещу борбата между красивото и грозното.
към текста >>
279.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това
действие
.
Църквата забранява да се вярва в предсъществуването на душата не затова, че предсъществуването е несъединима с Тайната на Голгота, а защото чрез обездушевяването на въздуха човешката способност за разбиране престана да може да приема като сила в душата съзнанието за предсъществуването. От всичко това, което се превърна в съзнание на главата, изчезва съзнанието за предсъществуването на душата. Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съзнанието, така както Ви го охарактеризирах през тези дни. Тогава ще имаме едновременно нещо субективно-обективно, за което Гьоте копнееше така много. Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят.
Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие.
Всичко, което се говори така в това отношение, представлява само недодялани представи. На против действителността е тази, че отвън навътре става един психически, един душевен процес, който бива обхванат, уловен от дълбоко подсъзнателния, вътрешен душевен процес, така щото тези процеси се обхващат един друг. Отвън действуват в нас мировите сили, от вътре действува навън човешката воля. И човешката воля се кръстосва с мировите мисли в тази точка на кръстосването, както в дишането са се кръстосва ли някога обективното със субективното. Ние трябва да се научим да чувствуваме, как чрез нашите очи действува нашата воля, и как фактически активността на сетивата се примесва в пасивността, чрез което мировите мисли се кръстосват с човешката воля.
към текста >>
Ние трябва да се научим не само постоянно да говорим за противоположността между материалното и духовното, а трябва да познаем
действие
то едно в друго на материалното и духовното в едно единство именно в сетивното схващане.
Тази мисъл трябваше да служи само за съпоставяне на явленията. Гьоте не се стремеше към природния закон, а към първичното явление. Това е важното при него. Но стигнем ли ние до това чисто явление, до това първично явление, тогава имаме във външния свят нещо, което ни дава възможност да доловим в гледането на външния свят също разгръщането на нашата воля. Тогава отново ще се издигнем до нещо обективно-субективно, каквото е притежавало например древното еврейско учение.
Ние трябва да се научим не само постоянно да говорим за противоположността между материалното и духовното, а трябва да познаем действието едно в друго на материалното и духовното в едно единство именно в сетивното схващане.
Също както това, което преди 3000 години беше културата на Яхве, така ще бъде за нас онова, което ще настъпи, кога то не ще вижда ме вече природата материално и също не както например Густав Теодор Фехнер си фантазираше нещо душевно в природата. Когато се научим да приемаме в природата душевното заедно със сетивното възприятие, тогава ще имаме Христовото отношение към външната природа. /Нашето отношение към външната при рода ще бъде такова, каквото е Христовото отношение към нея. Бележка на преводача./. Тогава Христовото отношение към външната природа ще бъде като един вид духовен процес на дишането.
към текста >>
Когато заставам срещу един човек и казвам: този човек е казал това или онова, което може да бъде вярно или невярно тогава това е една преценка, едно морално или интелектуално
действие
във вътрешността.
Вие отпечатвате в мировия етер един образ, който чувствувате само като едно замиращо копие. Това не е само нещо субективно, то е един обективен процес. Тук имате обективното. Тук имате възможността да познаете, как нещо, което става вътре във Вас, е по един тънък начин същевременно един процес на света, ако само осъзнаете: когато гледам един пламък, след това затварям очите си, оставам го да отзвучи неговият образ също отзвучава, замира, когато затворите очите си, само че тогава не забелязвате това тогава това е нещо, което не става само вътре в мене, това е нещо, което става в света. Но това е така не само при пламъка.
Когато заставам срещу един човек и казвам: този човек е казал това или онова, което може да бъде вярно или невярно тогава това е една преценка, едно морално или интелектуално действие във вътрешността.
Това също отзвучава както пламъка. Това е един обективен процес на света. Когато мислите нещо добро за Вашите себеподобни: то отзвучава и е като един обективен процес в мировия етер; когато мислите нещо лошо, то отзвучава като един обективен процес. Вие не можете да затворите някак си във Вашата стаичка онова, което възприемате от света или съдите за него. Вие го вършите наистина привидно за Вашето схващане в себе си, но то е същевременно един обективен процес на света.
към текста >>
Да можем да описваме материалното като нещо духовно, да можем същевременно да го опишем като нещо духовно и да познаем в духовното прехода в материалното, начина на
действие
в материалното.
Ние живеем в друга атмосфера, в един друг кръг на светлината, различни от това, което те са били за нашите души в нашите предишни земни въплъщения. Да се научим да познаваме онова, което е външно материално, като духовно-душевно, ето това е важно. Една действителна Духовна Наука не ще даде нещо подобно, каквото дават днешни те хора, като от една страна описват чисто материалното съществуване, как то е станало навик днес, а след това да, като една декорация наред с това казват: обаче в това материалното има навсякъде нещо духовно! Да, в това отношение хората са твърде чудни, в това отношение те искат днес да се оттеглят напълно в абстрактното. Обаче онова, което е необходимо, е това: в бъдеще не трябва да различаваме по абстрактен начин нещо материално и нещо духовно, а да търсим духовното в самото материално.
Да можем да описваме материалното като нещо духовно, да можем същевременно да го опишем като нещо духовно и да познаем в духовното прехода в материалното, начина на действие в материалното.
Когато ще имаме това, тогава едвам ще можем отново да добием също действително едно познание на самия човек. "Кръвта е един твърде особен сок", обаче това, за което днес се говори във физиологията, то съвсем не е един напълно особен сок, то е направо един сок, химическия състав на който хората се опитват да дадат също така, как то някой друг материален състав. това не е нищо особено. Обаче когато добием първо изходната точка, да можем да разберем правилно метаморфозата на въздуха и светлината душевно, тогава ще можем постепенно да се издигнем до там, да разбираме отново също самия човек духовно-душевно във всички негови отделни членове, тогава не ще имаме абстрактната материя и абстрактен дух, а дух, душа и тяло действуващи едни в други. Това да ще бъде култура на Михаел.
към текста >>
280.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И когато след това тази възбуда действува обратно върху човека, заедно с нея Вие получавате също
действие
то на елементалните същества.
Тук Вие ги виждате да действуват съвместно с ритмическата система по околен път чрез чувствените възбуди. Тези неща ни заставят, когато правилно ги разберем, да кажем: човекът постоянно създава около себе си като една истинска голяма аура. Обаче в това, което той изпуска като вълни, в него се примесват елементални същества, които според това, какъв е човекът, могат да влияят върху това, което се връща отново при него. Представете си само, че положението е такова: имате една възбуда; вие излъчвате навън тази бъзбуда. Когато отново се връща при Вас, тя не е не повлияна, а в промеждутъчното време елементални същества са се занимавали с тази възбуда.
И когато след това тази възбуда действува обратно върху човека, заедно с нея Вие получавате също действието на елементалните същества.
Чрез това, което човекът разпростира около себе си като една духовна атмосфера, той влиза във взаимодействие с елементални същества. Всичко онова, което става съдбовно за човека в течение на неговия живот, е свързано с тези неща. Ние имаме също в течение на нашия живот един вид изпълнение на съдбата. Нали, когато днес изживяваме нещо, това има значение и за по-късно. Този е обаче пътят, чрез който нашата съдба фактически се изгражда.
към текста >>
Вие поглеждате тук в едно взаимо
действие
между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже
действие
то на духовни сили в заобикалящия свят.
Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят.
Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека. Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес. Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества. И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне. Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите.
към текста >>
Когато проследим това
действие
, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека.
Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят.
Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека.
Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес. Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества. И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне. Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите. Вече знаете, че това стихотворение се нарича:
към текста >>
Тук имате
действие
то на света на елементалните същества в съдбата на човека, доколкото тази съдба се изразява след това в съдбовното явление: болестта и смъртта.
Тук имате действието на света на елементалните същества в съдбата на човека, доколкото тази съдба се изразява след това в съдбовното явление: болестта и смъртта.
към текста >>
Онова, което ние търсим днес духовно, е следователно фактически едно насрещно
действие
против този процес на остарява не при Земята.
Земята ще се превърне в труп. Днес ние вече се намираме в умиращото развитие. Отделният човек получава бръчки, косата ме побелява. Днес за геолога, който може действително да наблюдава аз скоро Ви говорих за това Земята показва явни признаци на нейното остаряване. Тя умира под нас.
Онова, което ние търсим днес духовно, е следователно фактически едно насрещно действие против този процес на остарява не при Земята.
Това съзнание, ето това е, с което трябва да се проникнем.
към текста >>
281.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
"марксисткия социализъм само затъмнява днес съдбовния въпрос, пред който е поставено човечеството, той обвързва свободните сили на едно конкретно решение, държи мисленето в полумрака на един надживян вече свят на догмите, отказва
действие
то чрез тъмни пророкувания, мрачни авторитети и мистични символи.
"марксисткия социализъм само затъмнява днес съдбовния въпрос, пред който е поставено човечеството, той обвързва свободните сили на едно конкретно решение, държи мисленето в полумрака на един надживян вече свят на догмите, отказва действието чрез тъмни пророкувания, мрачни авторитети и мистични символи.
Той изопачава свободния изглед на човечеството".
към текста >>
282.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в
действие
нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота.
И на основата на всичко стои убеждението, че днес в това настоящо време е необходимо да бъде поставено в развитието на човечеството нещо различно от това, което е било поставено до сега в това развитие на човечеството от средата на 15то столетие насам. Най-характерното за всичко онова, което е станало в цивилизованото човечество в последните 3 до 4 столетия, ми се струва да е следното: външната практика на живота в най-широкия обхват, която се е механизирала до висока степен, образува днес едно царство за себе си. Тя образува днес едно царство за себе си, за което претендират така да се каже да имат монопола на онези, които си въобразяват че са практици на живота. Наред с тази външна практика на живота, която се е оформила във всички области на така наречения практически живот, имаме множество духовни възгледи, светогледи, философии или наречете ги както щете, които постепенно са станали, но особено в последните две, три столетия, чужди на живота, които така да се каже плуват над истинската практика на живота в това, което дават на човека като чувства, като усещания. И раз ликата между тези две течения е толкова рязка, че можем да кажем: с нашето настояще е настъпило времето, в което тези две течения вече абсолютно не се разбират едно друго, или може би по-добре казано, в което те не намират никакви свързващи точки, за да действуват едно върху друго.
Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота.
И наред с това проповядваме. Проповядва се всъщност много. Старите църковни вероизповедания проповядват в църквите, политиците проповядват в парламентите, различните стремежи в различните области говорят за изискванията на пролетариата, за изискванията на жените. Много, много се проповядва и съдържанието на това проповядване, то е в смисъла на днешното съзнание на човечеството нещо без съмнение ясно искано. Обаче ако бяхме се запитали: къде се намира мостът между това, което проповядваме, и това, което външният живот строи в неговата практика, ние бихме могли да кажем: ако бихме искали да отговорим честно и съобразно с истината, ние не бихме могли да намерим един правилен отговор изхождайки от настоящето движение на времето.
към текста >>
И с това е свързан също фактът, че в това тежко време се роди третирането на един социален въпрос от тази Духовна Наука, която не иска да остане във висините на въздушните кули, а която от началото на нейното
действие
искаше да бъде един въпрос на живота, която искаше да бъде именно противоположното на всяко сектантство, на всякакъв вид сектантство, коя то искаше да протича онова, което се крие във великите изисквания на времето и която искаше да служи на тези изисквания на времето.
Ето защо ние трябваше да построим една сграда, която във всички нейни подробности е замислена, виждана от онова, което живее също и иначе в нашата антропософски ориентирана Духовна Наука.
И с това е свързан също фактът, че в това тежко време се роди третирането на един социален въпрос от тази Духовна Наука, която не иска да остане във висините на въздушните кули, а която от началото на нейното действие искаше да бъде един въпрос на живота, която искаше да бъде именно противоположното на всяко сектантство, на всякакъв вид сектантство, коя то искаше да протича онова, което се крие във великите изисквания на времето и която искаше да служи на тези изисквания на времето.
Без съмнение, не всичко в тази сграда е направено сполучливо. Но днес не се касае наистина също за това, всичко да бъде сполучливо направено, а се касаеше за това, че в определени неща да бъде поставено едно начало, едно необходимо начало. И струва ми се, че това необходимо начало е поставено поне за нашата сграда. Така, когато тази сграда ще бъде някога завършена, ние не ще изпълняваме онова, което ще имаме да изпълняваме, в нещо, което ни заобикаля като чужди стени, а както ореховата черупка принадлежи към ореховия плод и е приспособена в нейната форма напълно към този орехов плод, така всяка отделна линия, всяка отделна форма и цвят на тази сграда ще бъдат приспособени към онова, което тече през нашето духовно Течение. Би било необходимо поне определен брой хора в нашето време да разберат това, което искаме, защото важното е именно това което искаме с нашата сграда.
към текста >>
Духовните същества, за които днес често пъти се говори, не биха могли никога да стигнат до сътворението на света, защото мислите, които развиваме върху тези същества, не са в състояние да влязат в
действие
в онова, което е наше знание върху природата или наше знание върху социалния живот на хората.
Другите говорят за една лишена от дух природа. Не се хвърля никакъв мост! След това в по-ново време имаме получени всякакви теософски възгледи, получили сме всякакви мистични възгледи. Да, тези мистични възгледи говорят върху всевъзможни чужди на живота неща, но не говорят за човешкия живот, защото нямат силата да се потопят в човешкия живот. Бих искал да запитам, дали се говори в истинския смисъл за един Творец на света, когато се измислят такъв, че той е винаги един много интересен, красив Дух, но никога не би стигнал до сътворението на света?
Духовните същества, за които днес често пъти се говори, не биха могли никога да стигнат до сътворението на света, защото мислите, които развиваме върху тези същества, не са в състояние да влязат в действие в онова, което е наше знание върху природата или наше знание върху социалния живот на хората.
към текста >>
Ние виждаме да се движи тук нещо като един член, като един орган, от този орган изхожда телеграфната жица, от окото да речем, до централния орган, това поставя в
действие
двигателния нерв и тогава бива изпълнено движението.
Бих искал, без да проявявам нескромност, да обясня с един пример, какво искам да кажа. В една от моите последни книги "Загадки на душата" аз обърнах вниманието върху това, и съм го изказвал често пъти в моите сказки, каква безсмислица се преподава в днешната физиология, следователно също в естествената наука: безсмислицата, че в човека съществуват два вида нерви: двигателни нерви, които лежат на основата на волята, и сетивни нерви, които лежат на основата на възприятията, на усещанията. Но откакто съществува телеграфията, хората са използували образа на тази телеграфия. Следователно: от окото нервът отива до централния орган, след това от централния орган той отново отива до някой орган.
Ние виждаме да се движи тук нещо като един член, като един орган, от този орган изхожда телеграфната жица, от окото да речем, до централния орган, това поставя в действие двигателния нерв и тогава бива изпълнено движението.
към текста >>
Но тъй като не искахме това, а искаме и в това външно
действие
да покажем това, че се потопяваме и искаме да се потопим в живота, ние трябваше да строим и тази сграда напълно от волята на самата Духовна Наука.
Тук искам обаче само да обърна вниманието върху това, че от една страна имаме една естествена наука, от друга страна едно говорене и проповядване за духовните светове , което не прониква в някои действителни светове, които стоят пред нас в природата. Но именно от това се нуждаем ние. Ние се нуждаем от едно познание на духа, което е толкова силно, че същевременно може да бъде естествена наука. Това познание ще постигнем само тогава, когато вземем под внимание воля та, върху която исках да обърна вниманието Ви днес. Ако бихме искали да основем едно сектантско движение, което да има също само някаква догматика върху Божественото и духовното и се нуждае от една сграда, тогава бихме построили някаква сграда, съответно бихме наредили да бъде построена.
Но тъй като не искахме това, а искаме и в това външно действие да покажем това, че се потопяваме и искаме да се потопим в живота, ние трябваше да строим и тази сграда напълно от волята на самата Духовна Наука.
И от подробностите на тази сграда ще се види някога, че фактически важни принципи, които днес под влиянието на споменатите два дуализма са поставени в най-погрешна светлина, могат да бъдат поставени на тяхната здрава основа. Бих искал да обърна днес вниманието Ви още само върху едно нещо.
към текста >>
283.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И преди всичко ние не можем едно такова разглеждане да познаем, какви душевни сили влизат отново в
действие
в нашето настоящо време.
Видите ли, по този начин трябва да проследим настроението, което характеризира отделните исторически епохи, иначе не можеше да се запознаем с онова, което всъщност е станало.
И преди всичко ние не можем едно такова разглеждане да познаем, какви душевни сили влизат отново в действие в нашето настоящо време.
към текста >>
И в тези форми се държи сметка за
действие
то и тъкането на индивидуалния импулс.
Обаче всичко това трябва да бъде чувствувано художествено. То не трябва да бъде интелектуално мислено мъдрувайки, че е Христос, а трябва да бъде чувствувано. Всичко е замислено художествено и това, което се изразява художествено във формите, то е най-важното. То трябва да действува именно на чувството, с изключение на всичко интелектуално, което трябва да бъде само ръководител към чувството, трябва да внушава на човека да поглед не към изток и да може да каже: "Това си ти", но сега не една абстрактна дефениция на човека, защото равновесието може да бъде постигнато по безкрайно много начини. Нашата сграда не съдържа в себе си един образ на богове защото за християните също е от значение, да не си правят никакъв образ на боговете, а съдържа онова, което от групово-душевното състояние на човека се е развило до силата на индивидуалното същество на всеки отделен човек.
И в тези форми се държи сметка за действието и тъкането на индивидуалния импулс.
към текста >>
284.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Да речем една драма, която започва с първото дей-ствие и стига до петото
действие
, трябва да бъде прекарана през мислите започвайки от събитията на последното
действие
и стигайки до тези от първото
действие
.
Естествено, не всеки днес може да премине прага на духовния свят. Защото в течение на последните столетия човекът е свикнал да разглежда всичко, което застава срещу него, така, че то става във времето. Обаче първото нещо, което човек изпитва отвъд прага за духовния свят, е, че съществува един свят, в който времето, така както ние го схващаме, не съществува. Човек трябва да излезе от представата на времето, която е добил тук на Земята. Ето защо е много полезно, ако хора, които искат да подготвят за разбирането на духовния свят, започнат поне с това, да мислят по обратен път.
Да речем една драма, която започва с първото дей-ствие и стига до петото действие, трябва да бъде прекарана през мислите започвайки от събитията на последното действие и стигайки до тези от първото действие.
Една мелодия трябва да бъде прекарана през мислите не по реда, по който е изпълнявана, а трябва да си я представите протичаща по обратен ред, да чувствуваме по обратен ред нейните тонове, да си представяме деня непротичащ от сутринта до вечерта, а обратно от вечерта до сутринта на същия ден. Чрез това ние проникваме нашето мислене да заличава времето. По отношение на всекидневния живот ние сме свикнали да си представяме нещата така, че след първото става второто, след второто третото, след третото четвъртото и т.н. и мислим винаги така, че нашето мислене е образ на външните събития. Когато започнем да мислим така, че да вървим от последното към първото, да чувствуваме отзад напред, тогава трябва да направим едно вътрешно усилие и това усилие е добро, защото то ни принуждава да излезем от обикновения сетивен свят.
към текста >>
Следователно до 1865 година онзи, който би насочил вниманието върху душата на Гьоте, би забелязал малко от едно
действие
на неговите сили.
Един пример: Гьоте почина в 1832 година. Епохата, която принадлежи на първото поколение след неговата смърт, до 1865 година, не беше такава, че в нея да действуват много сили от неговия дух. Аз избирам само един пример: самопонятно е, че също така и от други хора действуват силите, с Гьоте имаме само един представителен пример.
Следователно до 1865 година онзи, който би насочил вниманието върху душата на Гьоте, би забелязал малко от едно действие на неговите сили.
После след първите 33 години, започва вече това, което действува в нашето земно развитие от него от духовния свят. И това се засилва все повече и повече до 1898 година. Ако проследим този процес по-нататък, по-далече от тази епоха, ние можем да кажем: първият период на действието на Гьотевите свръхсетивни сили в нашата земна култура е следователно 1865-1898 година. Както казах, до 1865 годи на това действие беше незначително, след това то се засилва. След 33 година стигаме след това в 1931 година до изтичането на един друг период и този би бил един втори период.
към текста >>
Ако проследим този процес по-нататък, по-далече от тази епоха, ние можем да кажем: първият период на
действие
то на Гьотевите свръхсетивни сили в нашата земна култура е следователно 1865-1898 година.
Епохата, която принадлежи на първото поколение след неговата смърт, до 1865 година, не беше такава, че в нея да действуват много сили от неговия дух. Аз избирам само един пример: самопонятно е, че също така и от други хора действуват силите, с Гьоте имаме само един представителен пример. Следователно до 1865 година онзи, който би насочил вниманието върху душата на Гьоте, би забелязал малко от едно действие на неговите сили. После след първите 33 години, започва вече това, което действува в нашето земно развитие от него от духовния свят. И това се засилва все повече и повече до 1898 година.
Ако проследим този процес по-нататък, по-далече от тази епоха, ние можем да кажем: първият период на действието на Гьотевите свръхсетивни сили в нашата земна култура е следователно 1865-1898 година.
Както казах, до 1865 годи на това действие беше незначително, след това то се засилва. След 33 година стигаме след това в 1931 година до изтичането на един друг период и този би бил един втори период. И в 1964 година бихме имали изтичането на третия период.
към текста >>
Както казах, до 1865 годи на това
действие
беше незначително, след това то се засилва.
Аз избирам само един пример: самопонятно е, че също така и от други хора действуват силите, с Гьоте имаме само един представителен пример. Следователно до 1865 година онзи, който би насочил вниманието върху душата на Гьоте, би забелязал малко от едно действие на неговите сили. После след първите 33 години, започва вече това, което действува в нашето земно развитие от него от духовния свят. И това се засилва все повече и повече до 1898 година. Ако проследим този процес по-нататък, по-далече от тази епоха, ние можем да кажем: първият период на действието на Гьотевите свръхсетивни сили в нашата земна култура е следователно 1865-1898 година.
Както казах, до 1865 годи на това действие беше незначително, след това то се засилва.
След 33 година стигаме след това в 1931 година до изтичането на един друг период и този би бил един втори период. И в 1964 година бихме имали изтичането на третия период.
към текста >>
285.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Но за да бъде това разбрано в цялото негово значение, колко необходимо е това троично разчленение на социалния организъм, в един самостоятелен духовен живот, в един самостоятелен правов или държавен живот и в един самостоятелен стопански живот, трябва да бъде хвърлен един безпристрастен поглед върху начина, по който в нашата европейско-американска цивилизация се е родило
действие
то едно в друго на дух, държава и стопанство.
Не се касае за абсолютни мисли, а се касае за мисли отнасящи се за настоящето време и за близкото бъдеще на човечеството.
Но за да бъде това разбрано в цялото негово значение, колко необходимо е това троично разчленение на социалния организъм, в един самостоятелен духовен живот, в един самостоятелен правов или държавен живот и в един самостоятелен стопански живот, трябва да бъде хвърлен един безпристрастен поглед върху начина, по който в нашата европейско-американска цивилизация се е родило действието едно в друго на дух, държава и стопанство.
Това действие едно в друго на нишките, на нишката на духа, на нишката на правото или на държавата и на нишката на стопанския живот, съвсем не е нещо лесно. Нашата култура, нашата цивилизация е едно кълбо, в което са навити и размесени три нишки, които имат съвършено различен произход. Нашият духовен живот има съвършено различен произход. Нашият духовен живот има съвършено различен произход от този на правовия или държавен живот и също от произхода на стопанския живот. И тези три течения, имащи различен произход, са хаотично навити едни с други.
към текста >>
Това
действие
едно в друго на нишките, на нишката на духа, на нишката на правото или на държавата и на нишката на стопанския живот, съвсем не е нещо лесно.
Не се касае за абсолютни мисли, а се касае за мисли отнасящи се за настоящето време и за близкото бъдеще на човечеството. Но за да бъде това разбрано в цялото негово значение, колко необходимо е това троично разчленение на социалния организъм, в един самостоятелен духовен живот, в един самостоятелен правов или държавен живот и в един самостоятелен стопански живот, трябва да бъде хвърлен един безпристрастен поглед върху начина, по който в нашата европейско-американска цивилизация се е родило действието едно в друго на дух, държава и стопанство.
Това действие едно в друго на нишките, на нишката на духа, на нишката на правото или на държавата и на нишката на стопанския живот, съвсем не е нещо лесно.
Нашата култура, нашата цивилизация е едно кълбо, в което са навити и размесени три нишки, които имат съвършено различен произход. Нашият духовен живот има съвършено различен произход. Нашият духовен живот има съвършено различен произход от този на правовия или държавен живот и също от произхода на стопанския живот. И тези три течения, имащи различен произход, са хаотично навити едни с други. Днес аз мога да изложа нещата само скицирано, защото ще проследя само накратко тези три течения до техния първичен източник.
към текста >>
Прочетете тази книга: "Идеи относно един опит да бъдат определени границите на
действие
то на държавата", тогава ще видите първото начало за построяване на самостоятелен правов или държавен живот, самостоятелността на истинската политическа област.
И в тази средна Европа съществува вече даже първият тласък напред към свободния правов или държавен свободен живот. Прочетете една такава книга, като тази на Вилхелм фон Хумболдт. Той е бил даже министър на просветата в Прусия. Прочетете книгата на този Вилхелм фон Хумболдт. По-рано тя е струвало само 20 пфенига в рекламната Универсална Библиотека не зная вече колко струва сега.
Прочетете тази книга: "Идеи относно един опит да бъдат определени границите на действието на държавата", тогава ще видите първото начало за построяване на самостоятелен правов или държавен живот, самостоятелността на истинската политическа област.
Без съмнение, това ни кога не е стигало по-далече от един опит. Това начало, тези наченки са създадени в първата половина на 19-то столетие, даже в края на 18-то столетие. Но трябва да се помисли, че винаги в тази средна Европа са съществували важни импулси в тази насока, импулси, с които не трябва да бъдат оставени без вземане под внимание, които трябва да се влеят в импулса на троичния, на тричленния социален организъм.
към текста >>
286.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Какво протича в дълбините на човешкото същество, дори ако то само вдигне ръката си, което означава да включи своята воля в
действие
, за това обикновеният човек не знае абсолютно нищо.
Когато е буден той изживява съзнателно естеството на своите представи, когато е в спящо състояние изживява природата на своите чувства, но дори когато е буден той донякъде спи по отношение на своята воля. Ние изучаваме света като т.н. будни същества, но сме будни само относно представите и идеите, ние сме наполовина будни в нашия чувствен живот и сме напълно спящи в нашата воля. Нека не се заблуждаваме по този въпрос. Ние имаме идеи относно това какво желаем, но само когато волята стане идея, когато волята се отрази от интелекта, ние можем да я преживеем в нашето будно съзнание.
Какво протича в дълбините на човешкото същество, дори ако то само вдигне ръката си, което означава да включи своята воля в действие, за това обикновеният човек не знае абсолютно нищо.
Това означава, че Мистерията на Волята е изцяло непозната на съвременния човек, и с това е свързан фактът, че цялата ни съвременна цивилизация особено онази, навлязла след XV век е абсолютно интелектуална, това е култура на разбирането; защото културата на естествената наука е една интелектуална култура. Волята играе най-малката възможна роля във всичко, което схващаме с нашия интелект, с нашето разбиране. Когато мислим, когато формираме идеи, волята разбира се играе определена роля във формирането на идеите, но само в много фино състояние. Човекът не забелязва как волята пулсира в неговите възприятия и как волята работи вътре в тях по други начини.
към текста >>
Ако самите градивни процеси се случваха в нашия мозък, ако например се случваше само онова, което произтича от
действие
то на жизнените сили върху храната, ние нямаше да бъдем способни да развием душевен и духовен живот посредством апарата на нервите и мозъка; само поради разрушителния процес, непрекъснато протичащ в нашия мозък, душата и духът пускат корени в онова, което се разрушава.
В тази нова епоха Мистерията на Волята е изцяло забулена за човека от нашата изключително интелектуална култура. Само когато се опитваме да изследваме волята по начините, дадени от Духовната Наука и за които съм говорил, т.е когато опитваме с помощта на имагинацията и инспирацията да направим активни онези сили, които позволяват на човека да вижда движенията, механизмът задвижван от човешката воля, тогава ние забелязваме, че в нашия физически живот между раждането и смъртта волята като живо същество не е свързана с градивни, а само с разрушителни процеси. Често съм обяснявал това.
Ако самите градивни процеси се случваха в нашия мозък, ако например се случваше само онова, което произтича от действието на жизнените сили върху храната, ние нямаше да бъдем способни да развием душевен и духовен живот посредством апарата на нервите и мозъка; само поради разрушителния процес, непрекъснато протичащ в нашия мозък, душата и духът пускат корени в онова, което се разрушава.
Точно тук е където работи волята. Човешката воля е нещо крайно необходимо, което през нашия физически живот работи до определена степен за смъртта на човека. По отношение на организацията на нашата глава ние непрекъснато умираме; умираме във всеки един момент. Ние живеем само защото останалата част от нашето устройство работи срещу това постоянно умиране в главите ни, за което е отговорна най-вече нашата воля. Независимо от нас в главата ни непрестанно се случва онова, което във външния свят се случва обективно, когато преминем през физическата смърт.
към текста >>
Вече споменах в тези лекции кои са хората, решили се на този начин на
действие
.
От най-голяма важност за Ариман е така да подготви своето въплъщение, че хората да не последват този път на Духовната Наука от имагинацията на Евангелията до реалността на Мистерията на Голгота. Точно както е от най-голям интерес за Ариман човекът да поддържа любовта като абстракция, така е от негов най-голям интерес и хората да таят все повече и повече форма на набожност, изградена само върху Евангелията. Когато обмислите това ще осъзнаете, че голяма част от съществуващите днес вероизповедания са предварителната работа на Ариман за целите му в това Земно съществуване. По какъв начин би могъл някой да служи по-добре на Ариман от това, да вземе решение да използва външна власт, налагайки на вярващите да се подчинят на тази власт, и да не четат никаква антропософска литература? Не може да се направи по-голяма услуга на Ариман от това да се осигури голям брой хора да не четат антропософска литература.
Вече споменах в тези лекции кои са хората, решили се на този начин на действие.
Единственият начин да се представят определени факти днес е те безрезервно да се поставят в светлината на истината. Днес трябва да се осъзнае, че напредъкът на света има определена връзка с Космическите периоди, ограничени от луциферовата инкарнация, която по време и място стои преди Мистерията на Голгота. Но по пътя на този напредък се случва въплъщението на Ариман на запад, така че противодействащите сили са увеличени. Инкарнацията на Ариман, която не е много далеч в бъдещето, може да бъде подпомогната в своя път също и от помрачено почитане на Евангелията, както и от абстрактното мислене.
към текста >>
287.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за
действие
.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач.
Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие.
Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма. Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос.
към текста >>
288.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Отношението на човека към „груповите дути" на животните и формирането на органи Подготовка на етерното тяло в планетарния свят Земният зародиш на човека като хаос Астрален плод от Земята и етерно-космически плод
Действие
на Кармата Дихателните движения на Космоса в човека.
Животът на човека след смъртта Минерално съзнание и растително съзнание Едно противопоставяне между Гьоте и Шекспир Животинското съзнание.
Отношението на човека към „груповите дути" на животните и формирането на органи Подготовка на етерното тяло в планетарния свят Земният зародиш на човека като хаос Астрален плод от Земята и етерно-космически плод Действие на Кармата Дихателните движения на Космоса в човека.
към текста >>
289.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но то често оставаше неразбираемо, макар и многократно да нахлуваше в човека като един импулс за
действие
.
Трябва да изтъкнем следното: Тъй както времето напредваше в своето развитие, определени хора не от средноевропейските, а от западните страни – постоянно изучаваха в своите тайни общества нещо от това, което древната мъдрост беше съхранила като традиция.
Но то често оставаше неразбираемо, макар и многократно да нахлуваше в човека като един импулс за действие.
към текста >>
290.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И ако сега чрез нашия Аз ние излезем навън, и поставим цялата наша вътрешна организация във външния свят, волята се реализира в
действие
, което е другия полюс на сетивното възприятие (рис.7).
А сега нататък: ние разглеждаме човека така, както той е съставен от физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, астрално тяло и Аз. В душевен смисъл, между физическото и етерното тяло се разиграва мисленето. В душевен смисъл, между етерното и астралното тяло се разиграват чувствата. Пак в душевен смисъл, между астралното тяло и Азът се разгръща волята. Стигайки до периферията на физическото тяло, ние имаме сетивните възприятия.
И ако сега чрез нашия Аз ние излезем навън, и поставим цялата наша вътрешна организация във външния свят, волята се реализира в действие, което е другия полюс на сетивното възприятие (рис.7).
към текста >>
Когато волята се окаже далеч навън във външния свят, там откъдето иначе идват сетивните възприятия, тогава тя се превръща в
действие
.
Между астралното тяло и Азът се разгръща волята.
Когато волята се окаже далеч навън във външния свят, там откъдето иначе идват сетивните възприятия, тогава тя се превръща в действие.
При заспиване обаче, един значителен остатък от волята се излъчва; той би искал, но не се е превърнал в действие; този остатък остава свързан с Аза и след смъртта, Азът го пренася в духовния свят.
към текста >>
При заспиване обаче, един значителен остатък от волята се излъчва; той би искал, но не се е превърнал в
действие
; този остатък остава свързан с Аза и след смъртта, Азът го пренася в духовния свят.
Между астралното тяло и Азът се разгръща волята. Когато волята се окаже далеч навън във външния свят, там откъдето иначе идват сетивните възприятия, тогава тя се превръща в действие.
При заспиване обаче, един значителен остатък от волята се излъчва; той би искал, но не се е превърнал в действие; този остатък остава свързан с Аза и след смъртта, Азът го пренася в духовния свят.
към текста >>
Между волята и
действие
то ние изживяваме нашата бъдеща Карма.
Вие виждате, как тук, от другата страна, ние изживяваме нахлуващата, идваща, бъдеща Карма (рис.8).
Между волята и действието ние изживяваме нашата бъдеща Карма.
И тогава, в имагинативното съзнание, те двете се съединяват: миналата и бъдещата Карма; това което така живо пулсира в нас, то преминава отвъд прага, зад който се простират нашите свободни действия.
към текста >>
Тук, в долната част на рисунката (рис.8), ние отново възприемаме нашата бъдеща Карма: това става, когато успеем да се задържим в област та между волята и
действие
то; когато с достатъчно строгост и самодисциплина развиваме вътрешна активност, както и особената нагласа да считаме тялото за истински помощник във волевите действия; когато с чувствата активираме себе си в Духа и когато с едно волево
действие
укрепваме Аза.
Между раждането и смъртта ние живеем в свобода. Но под тази сфера на свободната воля простираща се единствено между раждането и смъртта пулсира тя, Кармата, и ние долавяме нейните идващи от миналото въздействия, долавяме ги именно тогава, когато прониквайки към физическото тяло, успеем да се задържим с нашия Аз и нашето астрално тяло в областта на етерното тяло.
Тук, в долната част на рисунката (рис.8), ние отново възприемаме нашата бъдеща Карма: това става, когато успеем да се задържим в област та между волята и действието; когато с достатъчно строгост и самодисциплина развиваме вътрешна активност, както и особената нагласа да считаме тялото за истински помощник във волевите действия; когато с чувствата активираме себе си в Духа и когато с едно волево действие укрепваме Аза.
към текста >>
Представете си живо: човек може да е така очарован, така вътрешно запленен от нещо, което блика от чувствата, както и от това, което в други случаи преминава в
действие
то; обаче то трябва да се овладява, да се сдържа: Тогава то просветва в имагинацията като отблясък от бъдещата Карма.
Представете си живо: човек може да е така очарован, така вътрешно запленен от нещо, което блика от чувствата, както и от това, което в други случаи преминава в действието; обаче то трябва да се овладява, да се сдържа: Тогава то просветва в имагинацията като отблясък от бъдещата Карма.
към текста >>
Обаче още по-несигурно и боязливо е възприемането на това, което лежи между волята и
действие
то; на това, което човек може да овладява и сдържа.
Обаче още по-несигурно и боязливо е възприемането на това, което лежи между волята и действието; на това, което човек може да овладява и сдържа.
Тогава човек се научава да познава себе си в степента, според която сам е изградил себе си през този настоящ живот. Тогава той се научава да вниква в това, което преминава отвъд смъртта като бъдеща Карма.
към текста >>
291.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
При заспиване обаче, човек се натъква на нещо, което не може да се превърне в
действие
.
Вчера ние говорихме за това, как в своето съзнание човек се приближава към света, така да се каже, от две страни: Когато той работи в посока навътре, и когато той работи в посока навън. Впрочем за обикновеното съзнание, това което живее тук в човека, е неуловимо, защото тъкмо сега съзнанието се оказва неподготвено. Обаче ние видяхме вече, как между раждането и смъртта на човека, Кармата се разгръща двупосочно: от едната страна, когато при събуждане човек навлиза в своето етерно тяло и докато пребивава в него, той е в състояние да обхваща реминисценциите на сънищата дори и с обикновеното си съзнание. После той, така да се каже, прекосява пространството между етерното и физическото тяло в своето физическо тяло човек попада едва когато има пълното сетивно възприятие и навлиза в областта на живите обективни мисли. Те са същите мисли, които изграждат неговия организъм и които той е донесъл с раждането си; същите мисли, които, с други думи, представляват неговата изтичаща, неговата готова Карма.
При заспиване обаче, човек се натъква на нещо, което не може да се превърне в действие.
Това, което идва от нашите чувства и нашите волеви импулси, то се изразходва в живота. Обаче винаги остава нещо, и тъкмо него човекът вмъква в съня. Онази част от душевния живот, която не се трансформира в действие, която така да се каже застива преди действието, тя е бъдещата Карма; тя се формира още сега, и ние я пренасяме след смъртта. Как действуват кармичните сили в човека, върху това аз говорих вчера.
към текста >>
Онази част от душевния живот, която не се трансформира в
действие
, която така да се каже застива преди
действие
то, тя е бъдещата Карма; тя се формира още сега, и ние я пренасяме след смъртта.
После той, така да се каже, прекосява пространството между етерното и физическото тяло в своето физическо тяло човек попада едва когато има пълното сетивно възприятие и навлиза в областта на живите обективни мисли. Те са същите мисли, които изграждат неговия организъм и които той е донесъл с раждането си; същите мисли, които, с други думи, представляват неговата изтичаща, неговата готова Карма. При заспиване обаче, човек се натъква на нещо, което не може да се превърне в действие. Това, което идва от нашите чувства и нашите волеви импулси, то се изразходва в живота. Обаче винаги остава нещо, и тъкмо него човекът вмъква в съня.
Онази част от душевния живот, която не се трансформира в действие, която така да се каже застива преди действието, тя е бъдещата Карма; тя се формира още сега, и ние я пренасяме след смъртта.
Как действуват кармичните сили в човека, върху това аз говорих вчера.
към текста >>
Когато преминаваме от волята към обективното
действие
, когато предприемаме и извършваме нещо, тъкмо тогава волята се обособява и отделя от нас.
Продължим ли да слизаме надолу към минералното царство, ние трябва да си кажем: Тук е налице едно още по-дълбоко съзнание, отколкото имаме по време на сън, едно съзнание, което е твърде далеч от нашите обикновени човешки опитности, твърде над волята. Обаче това, което живее като съзнание в минералите: то само привидно изглежда чуждо за нас, хората. В действителност то не е никак далеч от нас.
Когато преминаваме от волята към обективното действие, когато предприемаме и извършваме нещо, тъкмо тогава волята се обособява и отделя от нас.
И това, в което сме обвити и потопени, докато извършваме планираното действие с нашето съзнание ние не сме вътре в действието, а само си го представяме т.е. това, което е субстанциално вътре в действието, смисловият център на действието, то е същото, което отвъд, извън повърхността на минерала съставлява минералното съзнание. И ако можем да навлезем още по-дълбоко в несъзнаваното, ние всъщност бихме стигнали дотам, където пулсира минералното съзнание. Обаче ние не бихме се примирили да съществуваме в друго състояние, освен в това, което позволява осъществяване на нашите проекти и дела. За нас минералното съзнание е, така да се каже, отвъд всичко, което ние можем да изживеем като човеци.
към текста >>
И това, в което сме обвити и потопени, докато извършваме планираното
действие
с нашето съзнание ние не сме вътре в
действие
то, а само си го представяме т.е.
Продължим ли да слизаме надолу към минералното царство, ние трябва да си кажем: Тук е налице едно още по-дълбоко съзнание, отколкото имаме по време на сън, едно съзнание, което е твърде далеч от нашите обикновени човешки опитности, твърде над волята. Обаче това, което живее като съзнание в минералите: то само привидно изглежда чуждо за нас, хората. В действителност то не е никак далеч от нас. Когато преминаваме от волята към обективното действие, когато предприемаме и извършваме нещо, тъкмо тогава волята се обособява и отделя от нас.
И това, в което сме обвити и потопени, докато извършваме планираното действие с нашето съзнание ние не сме вътре в действието, а само си го представяме т.е.
това, което е субстанциално вътре в действието, смисловият център на действието, то е същото, което отвъд, извън повърхността на минерала съставлява минералното съзнание. И ако можем да навлезем още по-дълбоко в несъзнаваното, ние всъщност бихме стигнали дотам, където пулсира минералното съзнание. Обаче ние не бихме се примирили да съществуваме в друго състояние, освен в това, което позволява осъществяване на нашите проекти и дела. За нас минералното съзнание е, така да се каже, отвъд всичко, което ние можем да изживеем като човеци. Обаче и нашите дела също се намират извън нашите преживелищни възможности.
към текста >>
това, което е субстанциално вътре в
действие
то, смисловият център на
действие
то, то е същото, което отвъд, извън повърхността на минерала съставлява минералното съзнание.
Продължим ли да слизаме надолу към минералното царство, ние трябва да си кажем: Тук е налице едно още по-дълбоко съзнание, отколкото имаме по време на сън, едно съзнание, което е твърде далеч от нашите обикновени човешки опитности, твърде над волята. Обаче това, което живее като съзнание в минералите: то само привидно изглежда чуждо за нас, хората. В действителност то не е никак далеч от нас. Когато преминаваме от волята към обективното действие, когато предприемаме и извършваме нещо, тъкмо тогава волята се обособява и отделя от нас. И това, в което сме обвити и потопени, докато извършваме планираното действие с нашето съзнание ние не сме вътре в действието, а само си го представяме т.е.
това, което е субстанциално вътре в действието, смисловият център на действието, то е същото, което отвъд, извън повърхността на минерала съставлява минералното съзнание.
И ако можем да навлезем още по-дълбоко в несъзнаваното, ние всъщност бихме стигнали дотам, където пулсира минералното съзнание. Обаче ние не бихме се примирили да съществуваме в друго състояние, освен в това, което позволява осъществяване на нашите проекти и дела. За нас минералното съзнание е, така да се каже, отвъд всичко, което ние можем да изживеем като човеци. Обаче и нашите дела също се намират извън нашите преживелищни възможности. И само доколкото нашите действия не зависят от самите нас, а са извън сферата на нашата свобода, само дотолкова те са и космически събития, точно както и силите, които пулсират вътре в минералите.
към текста >>
292.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Нейното съдружно
действие
върху човека е налице през целия му живот между раждането и смъртта.
Ние видяхме, че в междинното пространство между етерното тяло и физическото тяло съществува една подвижна тъкан от живи мисли. Какво представлява всъщност тази тъкан? Тя е това, което чрез раждане то, ние внасяме от духовно-душевния свят в този физически земен свят. Необходимо е да си представим, че това което ние имаме само под формата на образи вътре в нашата мисловна дейност, притежава един самостоятелен живот, но в този случай, това което чувствуваме имайки мислите е не вътре, а: мисловната тъкан е пронизана от една обективна субстанция, така че тази мисловна тъкан е активна, действена и неукротима.
Нейното съдружно действие върху човека е налице през целия му живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Въздействията, изграждащи човека, идват от целия Космос и това, което описах като мисловна тъкан, има само своето спомагателно
действие
.
Аз моля, това което току-що казах да бъде внимателно осмислено. Защото неправилно е да си представим, че тази мисловна тъкан изгражда човека, така да се каже, еднолично; че, виждате ли, човекът бил изцяло изтъкан от нещо, което може да се нарече световни мисли. Това не е така, това не отговаря на истината, включително и по отношение на мисловната тъкан, намираща се между етерното и физическото тяло.
Въздействията, изграждащи човека, идват от целия Космос и това, което описах като мисловна тъкан, има само своето спомагателно действие.
В известен смисъл, ние откриваме тази мисловна тъкан на същото място, където лежи и нашето субективно мислене, защото ние вплитаме нашите субективни мисли не другаде, а вътре в тази мисловна тъкан. Обикновеното съзнание няма достъп до обективните мисли. Но когато субективните мисли, задвижвани от външния свят, изплитат тази тъкан, тогава съдържанието на нашите мисли става достояние на нашето съзнание.
към текста >>
Той възниква по такъв начин, както аз вече загатнах, че импулсите на волята преминават в определено човешко
действие
, обаче не изцяло; винаги нещо остава.
От другата страна, в човека намираме това, което е от волево естество. То се развива между астралното тяло и Азът. Всъщност Азът както човек го има днес е изцяло от волево естество, той е волев Аз.
Той възниква по такъв начин, както аз вече загатнах, че импулсите на волята преминават в определено човешко действие, обаче не изцяло; винаги нещо остава.
И това, което е неосъществено от волята, което остава то преминава в бъдещата Карма. Ако разглеждаме човека в неговото физическо тяло, в мисловната тъкан ние стигаме до миналата, до изтичащата Карма; но ако разглеждаме човека според неговия Аз Азът е това, което всъщност живее в неговите действия, и ние твърдо трябва да разберем, че Азът се пробужда именно в човешките действия, че Азът укрепва едва там, в човешките действия ще видим, че това, което Азът, така да се каже, задържа в себе си, ще бъде пренесено после през Портата на смъртта, за да изгради бъдещата Карма, възникващата Карма.
към текста >>
И защо трябваше постоянно да изтъквам, че свободното
действие
може да произлезе само от чистото мислене!
Скъпи мои приятели, още в годините, през които пишех моята „Философия на свободата“, аз внимателно премислих тези неща.
И защо трябваше постоянно да изтъквам, че свободното действие може да произлезе само от чистото мислене!
Защото, когато действието е изградено върху чувствата, бъдещето вече действува, така че едно истински-свободно действие никога не може да възникне от чувствата. И ако си припомните всичко, за което стана дума през изтеклите два дни, Вие ще съумеете да се приближите съвсем близо до тези неща. Аз казах: в чувствата, както те се представят пред нас, първоначално има нещо, което се извършва в самите нас, в нашето човешко същество и което после се излъчва нагоре към нашето съзнание.
към текста >>
Защото, когато
действие
то е изградено върху чувствата, бъдещето вече действува, така че едно истински-свободно
действие
никога не може да възникне от чувствата.
Скъпи мои приятели, още в годините, през които пишех моята „Философия на свободата“, аз внимателно премислих тези неща. И защо трябваше постоянно да изтъквам, че свободното действие може да произлезе само от чистото мислене!
Защото, когато действието е изградено върху чувствата, бъдещето вече действува, така че едно истински-свободно действие никога не може да възникне от чувствата.
И ако си припомните всичко, за което стана дума през изтеклите два дни, Вие ще съумеете да се приближите съвсем близо до тези неща. Аз казах: в чувствата, както те се представят пред нас, първоначално има нещо, което се извършва в самите нас, в нашето човешко същество и което после се излъчва нагоре към нашето съзнание.
към текста >>
Това което не се осъществи в
действие
и, така да се каже, застине в Азът, то се превръща в бъдещата Карма, то ни отпраща към бъдещето на човека.
Да, това което сега казах, е нещо което постоянно се извършва в човека. Но в същото време Вие ще видите: От една страна имаме чувствата, тяхното проникване в организма, прехода им във волята.
Това което не се осъществи в действие и, така да се каже, застине в Азът, то се превръща в бъдещата Карма, то ни отпраща към бъдещето на човека.
Ако погледнем в мисловната тъкан от обратната страна, където сноват нашите субективни мисли, ние сме поставени в потока на човешкото минало. Тук ще търсим нашата минала, нашата завършена Карма. А в самите чувства наистина се сблъскват по един забележителен начин миналото и бъдещето на човека. Човекът е така да се каже роден от мислите, живее в чувствата, а в своята воя изгражда това, което минава с него през Портата на смъртта.
към текста >>
293.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Човекът взема със себе си през Портата на смъртта само това, което извлича от своето мислене, превръщайки го не в унилобезцветно знание, в духовно-душевна сила, кулминира ща накрая в едно свободно
действие
.
Човекът може да размишлява колкото си ще в този интелектуалистичен стил нищо от това обаче не преминава през Портата на смъртта.
Човекът взема със себе си през Портата на смъртта само това, което извлича от своето мислене, превръщайки го не в унилобезцветно знание, в духовно-душевна сила, кулминира ща накрая в едно свободно действие.
Интелектуалистичното мислене отнема нещо от човека, но му дава свободата, а чрез това, което изживява в свобода, човек израства в духовния свят. Интелектуализмът ни умъртвява, но наред с това той укрепва нашия вътрешен живот. Превръщайки ни в свободни хора, той ни преобразява и издига в духовния свят.
към текста >>
294.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго
действие
.
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде.
Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие.
Да, само поради тази причина ние превръщаме този свят в наш вътрешен свят. И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този свят по време на раждането. С други думи: начинът, според който изграждаме нашето отношение към външния свят, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н. всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в духовния свят. Разбира се, подобно обяснение ни отпраща назад, но то би могло да ни пренесе и далеч напред.
към текста >>
295.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И ако чрез имагинацията и инспирацията се издигнем до по-висшите степени на познание този път често е описван в моите лекции и книги, тогава ние ще можем да възприемаме и
действие
то на друг вид духовни Същества в нашия мисловен свят.
На първо време, мисловният свят се разкрива пред нас като един свят на образни и живи мисли. Вие изобщо не трябва да си въобразявате, че това, което живее в главите Ви като една или друга мисъл, притежава някаква реалност. Както зад сетивния свят са скрити определени свръхсетивни Същества в случая: Духовете на Формата, така стоят нещата и с мисловния свят. За обикновеното съзнание мислите са най-вече бързопреходни и неуловими сенки. Но както в нежната тъкан на сетивния свят, така и в мисловния свят са скрити определени духовни Същества.
И ако чрез имагинацията и инспирацията се издигнем до по-висшите степени на познание този път често е описван в моите лекции и книги, тогава ние ще можем да възприемаме и действието на друг вид духовни Същества в нашия мисловен свят.
Тези духовни Същества се проявяват също и в „страничните“ явления на мислите, които на свой ред се разиграват в нас, докато мислим.
към текста >>
Да, така изглежда
действие
то на Архаите във външния свят.
Когато днес изследваме външния свят с обикновеното дневно съзнание, ние стигаме до т.нар. природни закони. Впрочем тези природни закони са пълна абстракция. Ако обаче се издигнем до имагинативното познание, ние съвсем няма да боравим с тези абстрактни природни закони, които могат да бъдат формули рани с думи и изречения; тогава ние ще се потопим в един живот, изграден от образи и протичащ в образи. Но това не са образите, за които говорих преди малко; тези по-неясни и плътни образи са като вмъкнати в образите, които ние получаваме, отправяйки поглед към Елохимите.
Да, така изглежда действието на Архаите във външния свят.
И ние сме в състояние да проследим това действие както във външния, така и във вътрешния свят.
към текста >>
И ние сме в състояние да проследим това
действие
както във външния, така и във вътрешния свят.
природни закони. Впрочем тези природни закони са пълна абстракция. Ако обаче се издигнем до имагинативното познание, ние съвсем няма да боравим с тези абстрактни природни закони, които могат да бъдат формули рани с думи и изречения; тогава ние ще се потопим в един живот, изграден от образи и протичащ в образи. Но това не са образите, за които говорих преди малко; тези по-неясни и плътни образи са като вмъкнати в образите, които ние получаваме, отправяйки поглед към Елохимите. Да, така изглежда действието на Архаите във външния свят.
И ние сме в състояние да проследим това действие както във външния, така и във вътрешния свят.
към текста >>
Обаче силното
действие
на волята в говорната реч не остава скрито за обикновеното съзнание.
А сега нека разгледаме говора с оглед на връзките му с мисловния свят. Аз и друг път съм споменавал: човекът изживява своя говор много по-непосредствено, отколкото своето мислене. Това е донякъде естествено. Светът на мислите просто се влива в говорната реч. Макар и волята също да се влива в мисленето, тази подробност рядко се отчита от обикновеното съзнание.
Обаче силното действие на волята в говорната реч не остава скрито за обикновеното съзнание.
И все пак това, което всъщност е най-характерно за говора, това, което всъщност живее в говора обикновеното съзнание го схваща твърде лесно.
към текста >>
Така че нека обобщим: Във волевото
действие
живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят.
Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл. Докато действуваме, разбира се, ние не сме във физически смисъл вън от себе си, но чрез волевите импулси привеждаме нашето физическо тяло в движение. Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси.
Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят.
Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие. А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз. След смъртта ние сме вгледани в очертанията на този израстващ от нашите действия човешки Аз. Обаче във всичко останало, в нашата фантазия и сънища, в езиковия и мисловен свят, в сетивата навсякъде напират такива духовни Същества, които ни пронизват от край до край.
към текста >>
Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево
действие
.
Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл. Докато действуваме, разбира се, ние не сме във физически смисъл вън от себе си, но чрез волевите импулси привеждаме нашето физическо тяло в движение. Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси. Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят.
Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие.
А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз. След смъртта ние сме вгледани в очертанията на този израстващ от нашите действия човешки Аз. Обаче във всичко останало, в нашата фантазия и сънища, в езиковия и мисловен свят, в сетивата навсякъде напират такива духовни Същества, които ни пронизват от край до край.
към текста >>
296.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Луциферическите Същества искат да откъснат човека от всякакво
действие
, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята.
Днес човекът е в самия център на тази борба. И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно познание, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман. Да, той трябва да се бори с Ариман, защото иначе веднага би паднал в примките на Луцифер. Човекът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва, механична космогония.
Луциферическите Същества искат да откъснат човека от всякакво действие, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята.
Обратно ариманическите Същества искат окончателно и завинаги да свържат човека със Земята. Те биха желали да механизират всичко, или с други думи да го свалят долу в минералното царство. По този начин те биха искали така да преформират Земята, че да не и позволят да премине в Бъдещия Юпитер. Те впрочем искат не да парализират човешкия порив към действие, а да шаблонизират, да програмират този порив. Ариман е най-големият застъпник и ентусиаст за програмните действия.
към текста >>
Те впрочем искат не да парализират човешкия порив към
действие
, а да шаблонизират, да програмират този порив.
Човекът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва, механична космогония. Луциферическите Същества искат да откъснат човека от всякакво действие, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята. Обратно ариманическите Същества искат окончателно и завинаги да свържат човека със Земята. Те биха желали да механизират всичко, или с други думи да го свалят долу в минералното царство. По този начин те биха искали така да преформират Земята, че да не и позволят да премине в Бъдещия Юпитер.
Те впрочем искат не да парализират човешкия порив към действие, а да шаблонизират, да програмират този порив.
Ариман е най-големият застъпник и ентусиаст за програмните действия. Той е вдъхновител на всевъзможните правилници, устави и регламенти. Щом Ариман се вмъкне в даден комитет, подготвящ един или друг регламент, тогава той е като риба във вода: 1, 2, 3 първо трябва да се направи това, после трябва да се направи онова, на трето място: този участник има тези права, на четвърто място: Другият участник има тези задължения и т.н. Разбира се, след време никой не си спомня тези права и задължения, но в момента те са най-важното. И когато регламентът е готов, хората започват да служат на Ариман.
към текста >>
297.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Тук, в горната част на рисунката, имаме непосредственото
действие
на определени съзвездия върху човека.
9) би могла да ни послужи като илюстрация на току-що казаното. Да пред положим, че тук е Земята, а това тук: човекът. Първоначално той изцяло зависи от космическото обкръжение на Земята. После идва ред на №5 „Сили, които ни изпълват отвътре“. Ако обаче се насочим към онзи момент, когато човек започва да изгражда своята телесна форма според това, доколко е ловец, скотовъдец и т.н., тогава нещата добиват съвършено обратни измерения.
Тук, в горната част на рисунката, имаме непосредственото действие на определени съзвездия върху човека.
Но после идва действието на онези съзвездия, които са „долу“, тъй като Земята ги „покрива“ със своето тяло. Така че човек се насочва към звездите според мястото, което заема на Земята. А това, което лежи по средата, му предоставя възможността да изгражда себе си с помощта на своите „вътрешни“ сили.
към текста >>
Но после идва
действие
то на онези съзвездия, които са „долу“, тъй като Земята ги „покрива“ със своето тяло.
Да пред положим, че тук е Земята, а това тук: човекът. Първоначално той изцяло зависи от космическото обкръжение на Земята. После идва ред на №5 „Сили, които ни изпълват отвътре“. Ако обаче се насочим към онзи момент, когато човек започва да изгражда своята телесна форма според това, доколко е ловец, скотовъдец и т.н., тогава нещата добиват съвършено обратни измерения. Тук, в горната част на рисунката, имаме непосредственото действие на определени съзвездия върху човека.
Но после идва действието на онези съзвездия, които са „долу“, тъй като Земята ги „покрива“ със своето тяло.
Така че човек се насочва към звездите според мястото, което заема на Земята. А това, което лежи по средата, му предоставя възможността да изгражда себе си с помощта на своите „вътрешни“ сили.
към текста >>
Тук имаме непосредственото
действие
на Космоса.
Помислете още, как човешката глава, общо взето, е само един пътник, когото останалият човек непрекъснато но си в себе си. Неговите крака са неподвижни, непригодни за самостоятелно ходене. Сякаш е настанен в удобен файтон; да, главата е наистина един пътник, когото човек носи. „Човекът-гърди“ е стопанинът, а „двигателно-веществообменният човек“ е работещият, трудовият човек, робът. Вече споменах, че целият „горен“ човек или „човек-глава“ е такъв включително до Рака.
Тук имаме непосредственото действие на Космоса.
Тук в средата човек диша и се храни: тук действува стопанинът, дойката. А истинският труженик принадлежи към Стрелеца, Козирога, Водолея и Рибите.
към текста >>
298.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В която и посока да се обърнем, виждаме някакво „контра-
действие
“.
В която и посока да се обърнем, виждаме някакво „контра-действие“.
Да, тези образи нахлуват в нас, иначе ние просто не бихме притежавали никакви органи. Обаче от всякъде дебне едно или друго „контра-действие“. Така че можем да обобщим: Когато дишаме, образите например образът на бъбрека
към текста >>
Обаче от всякъде дебне едно или друго „контра-
действие
“.
В която и посока да се обърнем, виждаме някакво „контра-действие“. Да, тези образи нахлуват в нас, иначе ние просто не бихме притежавали никакви органи.
Обаче от всякъде дебне едно или друго „контра-действие“.
Така че можем да обобщим: Когато дишаме, образите например образът на бъбрека
към текста >>
16, червено) е тук; обаче сега възниква едно „отблъскване“, едно „контра-
действие
“ в посока нагоре.
нахлуват навътре. Материята, която те увличат със себе си (рис.
16, червено) е тук; обаче сега възниква едно „отблъскване“, едно „контра-действие“ в посока нагоре.
С други думи, тези образи се отхвърлят обратно като един вид ухо. И така, образите, които човек приема в себе си... Вие не трябва да се смущавате от факта на тяхната „едновременност“, естествено, човек ги образува още в
към текста >>
299.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на
действие
то, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна интуиция.
А най-долу стои волята. В хода на човешкия живот между раждането и смъртта, волята е чисто телесна и физическа дейност, защото в осъществяването на един волев акт, Духът е ангажиран в мускулната система. Да, тук имаме едно телесно изживяване обаче в дълбок сън защото съзнателно може да бъде изживян само Духът. В своята воля, както вече стана дума, човек спи. Но работата е там, че в областта на волята е стаена интуицията.
Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на действието, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна интуиция.
В своята воля човекът е под власт та на интуицията. Сега той излиза навън от своя Азов живот, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята костно-мускулна система. Така че можем да заявим: Интуицията прониква и навлиза в двигателно-веществообменния човек. Обаче Духът живее едновременно в имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
Доколкото човекът се движи, доколкото е ангажиран в едно или друго
действие
, дори и то да е само примигване на очите, той представлява това, което под формата на интуиция той сваля от духовния свят долу в тялото; това е нещо, което ние непосредствено виждаме.
Доколкото човекът се движи, доколкото е ангажиран в едно или друго действие, дори и то да е само примигване на очите, той представлява това, което под формата на интуиция той сваля от духовния свят долу в тялото; това е нещо, което ние непосредствено виждаме.
Ние можем да проследим този човек в неговата походка, в неговите жестикулации и изобщо в интуитивните проявления на неговия Дух не като директно присъствие, а като топлинни процеси, като топлообразуване, като химически процеси на деструкция и разлагане.
към текста >>
300.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Спрямо животното, Земята упражнява своето непосредствено
действие
върху всяка негова част, която се стреми към сферичната форма.
Спрямо животното, Земята упражнява своето непосредствено действие върху всяка негова част, която се стреми към сферичната форма.
При човека това не е така. В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на животното. В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма. Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32). Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма.
към текста >>
301.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Но аз бих желал да допълня: Пълният диапазон на съня, или така да се каже радиусът на неговото
действие
, общо взето, се простира не само в областта на физическите изживявания, но и в самата морална структура на човешкото същество.
А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят. Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло. И това са напълно реални събития, които после проникват, пронизват и налагат своя отпечатък върху физическото и етерното тяло. След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други отношения с него. Що се отнася до нашата вътрешна организация, ние правим това най-вече по време на съня.
Но аз бих желал да допълня: Пълният диапазон на съня, или така да се каже радиусът на неговото действие, общо взето, се простира не само в областта на физическите изживявания, но и в самата морална структура на човешкото същество.
към текста >>
302.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Докато това
действие
протича отдолу нагоре, в обратната посока отгоре надолу се извършва нещо, което аз просто бих нарекъл духовното и душевното „оживяване“ на човека.
обратното че силите на веществообмена действуват върху физическия мозък и нищо друго. Но това е само едната страна.
Докато това действие протича отдолу нагоре, в обратната посока отгоре надолу се извършва нещо, което аз просто бих нарекъл духовното и душевното „оживяване“ на човека.
Обаче ние трябва да сме наясно, че това духовно-душевно „оживяване“ може да бъде обхванато само с помощта на едно по-висше съзнание. Едва през Бъдещия Вулкан ние ще постигнем това по-висше съзнание, което би ни позволило да ръководим чудните процеси във физическото тяло по време на съня; защото степента на съзнание, за която става дума, е присъща именно на духовния Човек, на Човека-Дух. Впрочем съзнанието на Човека-Дух се проявява още сега. То се проявява по време на съня, и то се проявява тъкмо в процесите, които току-що описах. Само че на сегашната си еволюционна степен, човек не е в състояние да разграничи тези неща; макар и буден, по отношение на тях той е потънал в дълбок сън.
към текста >>
303.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Да се разбере тройната връзка на човека с духа е ключът, който позволява едно оздравително
действие
в социалния организъм.
Да се разбере тройната връзка на човека с духа е ключът, който позволява едно оздравително действие в социалния организъм.
към текста >>
304.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно
действие
, след като е бил водач на народ или на племе.
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка. Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят. Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора.
И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе.
Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята. И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки.
към текста >>
И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно
действие
.
Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи. Трябва напълно да се влезе чрез усещане, в душите на тази епоха: нещата бяха такива за тези души. И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с духовния свят протичаше така в тези души. Ето защо човек си казваше: разбира се, хората, които са тук на Земята, са най-напред формирани от това, което им е най-близко. Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв жив.
И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно действие.
Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви живи искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в жив човек от физическия свят и извършват нещото чрез посредничеството на този човек. Но това не е всичко. Имаше хора от тази епоха, които си казваха просто: нищо по-добро не може да се направи, от това да се даде обвивка на тези хора, които са сега в света на мъртвите живи, едни толкова значими същности, призовани да пазят Граала. И из между народа от тази епоха съществуваше абсолютно това виждане на нещата, което ги караше да казва: един такъв човек се е посветил, да речем, например, на ордена на Лебеда. Тези, които искаха рицарите на Граала да могат да действуват чрез тяхното посредничество тук долу във физическия свят, се бяха посветили на ордена на Лебеда.
към текста >>
305.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Естествено, притегателната сила упражнява своето
действие
, всичко, което е във физическата природа упражнява още своето
действие
върху растителното царство; но това е станало невидимо и това, което е станало видимо, е една висша природа, то е това, което е вътрешно постоянно подвижно, което е вътрешно живо.
Казано с други думи, това означава, че Гьоте си казваше: когато гледам едно растение, това, което виж дам, изобщо не е физическото, което най-малко, предполагам да видя, а това физическо е станало невидимо и трябва да възприема това, което виждам с други идеи, различни от тези на минералното царство. Изключително важно е да зачетем това! Защото ние можем да си кажем, ако поставим това по правилен на чин пред нашата душа: в минералното царство, физическата природа е видима външно около нас. В растителното царство, физическата природа е станала невидима.
Естествено, притегателната сила упражнява своето действие, всичко, което е във физическата природа упражнява още своето действие върху растителното царство; но това е станало невидимо и това, което е станало видимо, е една висша природа, то е това, което е вътрешно постоянно подвижно, което е вътрешно живо.
Това е етерната природа в растението, коя то е в действителност видима. Не е добре да казваме: физическото тяло на растението е видимо. Физическото тяло на растението е всъщност, станало невидимо; а това, което виждаме, е етерната форма.
към текста >>
Така че, можем да кажем: животното унищожава физическото това, което вече върши растението -, но то унищожава също етерното и неговата същност е в това, че то може тогава да развива своето
действие
, щом етерното е унищожено.
Ако се издигнем до животното, този път вече нямаме правото да се държим само за етерното; напротив, трябва ни тук да си представим животинската форма по такъв начин, че сега етерното също е унищожено.
Така че, можем да кажем: животното унищожава физическото това, което вече върши растението -, но то унищожава също етерното и неговата същност е в това, че то може тогава да развива своето действие, щом етерното е унищожено.
към текста >>
Когато физическото е унищожено от растението, етерното може да развива своето
действие
.
Когато физическото е унищожено от растението, етерното може да развива своето действие.
Но когато етерното е, на свое място, грубо казано, само пълнеж, със структура на зърно, тогава това, което сега вече не е в обикновеното пространство, астралното, тогава може да бъде в своята същност. Следователно, нужно ни е да кажем, че в животното астралното е в своята същност.
към текста >>
306.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но в действителност е възможно, Азът да упражнява напълно своето
действие
в недрата на човешката същност само ако човекът вече не е в цялостта, не е вече, бих предпочел да кажа, в пълния разцвет на своето физическо тяло.
То беше, всъщност, създадено за да формира своето външно и вътрешно същество, изхождайки от този принцип на Аза. Но човекът бавно и прогресивно постигна чувството и най-вече съзнанието, за това, което е същността на Аза и силата на Аза в него. Така че, може да се каже това: разбира се, даже в епохите преди Мистерията на Голгота, човешката същност беше съставена от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но съзнателната част на човека нямаше в себе си тази същност на Аза. Същността на Аза беше малко или много несъзнателна. Основно, в тези минали епохи по земята бродеха хора, които не живее ха в пълно съзнание за своя Аз.
Но в действителност е възможно, Азът да упражнява напълно своето действие в недрата на човешката същност само ако човекът вече не е в цялостта, не е вече, бих предпочел да кажа, в пълния разцвет на своето физическо тяло.
Хората, които бяха още несъзнателни за своя Аз, живя ха в един по-голям разцвет на своето физическо тяло отколкото тези, които влязоха в пълно съзнание за Аза. И това преминаване към пълното съзнание за Аза, всъщност не се получи по един така бърз начин, то се получи по време на предшестващите и следващите векове на Мистерията на Голгота, но е ясно разкри то за историческото изучаване, което практикува духовната наука.
към текста >>
307.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
В обикновения живот, малко гледаме тези образи, които престават малко по малко, да дават резонанс, защото за да възприемаме, въвеждаме в
действие
една по-енергична активност: разсъждаваме.
Но нещата не са така. Разгледайте различните степени от пътя, който протича в човека. Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи. Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс. Гледаме нещо, затваряме очите: променените образи престават малко по малко да дават резонанс.
В обикновения живот, малко гледаме тези образи, които престават малко по малко, да дават резонанс, защото за да възприемаме, въвеждаме в действие една по-енергична активност: разсъждаваме.
Когато човешкото същество въвежда в действие една слаба активност на мисълта и външният свят дава образ в окото му, един последователен образ дава резонанс по-късно. Но когато човек започва да разсъждава, той продължава, по определен начин, активността, идваща отвън и я въведа навътре и така неговият мисловен образ отеква по-късно.
към текста >>
Когато човешкото същество въвежда в
действие
една слаба активност на мисълта и външният свят дава образ в окото му, един последователен образ дава резонанс по-късно.
Разгледайте различните степени от пътя, който протича в човека. Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи. Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс. Гледаме нещо, затваряме очите: променените образи престават малко по малко да дават резонанс. В обикновения живот, малко гледаме тези образи, които престават малко по малко, да дават резонанс, защото за да възприемаме, въвеждаме в действие една по-енергична активност: разсъждаваме.
Когато човешкото същество въвежда в действие една слаба активност на мисълта и външният свят дава образ в окото му, един последователен образ дава резонанс по-късно.
Но когато човек започва да разсъждава, той продължава, по определен начин, активността, идваща отвън и я въведа навътре и така неговият мисловен образ отеква по-късно.
към текста >>
308.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Тя отстъпва здравата, причинност на човека и е приведена в
действие
от него в тишина, неудържимо, с един вид пророческо всезнание.
Те обхващат земята от една безкрайна мрежа от сили, от течения и от високо налягане. Тези ангренажи, валяци и лостове замълчаха. Всичко, което решаващо, се оттегля навътре. Човек усети машината буквално като дяволска. В очите на един вярващ, тя означава лишаването от Бога.
Тя отстъпва здравата, причинност на човека и е приведена в действие от него в тишина, неудържимо, с един вид пророческо всезнание.
към текста >>
И тук още съдбата решава дали тези тълпи ще намерят водач в решителния момент на тяхната по-голяма интензивност на
действие
то или ще са сляпо тласкани напред, ако случайно набелязаните водачи са хора с висока стойност или тотално незначителни личности, издигнати на върха от вълната на събитията като Помпей или Робеспиер.
От тази гледна точка, тогава е, разбира се, възможно да започнем да разсъждаваме върху историята чрез следния израз: "Всички големи събития от историята са носени от същества като тези: народи, партии, войски, краси; в замяна историята на духа се развива в общности, кръгове, школи, културни слоеве, ориентации, "изми", чиято сплотеност е по-разхлабена.
И тук още съдбата решава дали тези тълпи ще намерят водач в решителния момент на тяхната по-голяма интензивност на действието или ще са сляпо тласкани напред, ако случайно набелязаните водачи са хора с висока стойност или тотално незначителни личности, издигнати на върха от вълната на събитията като Помпей или Робеспиер.
Това е характеристиката на държавния човек, който пронизва от край до край с една тотална сигурност тези души маси, които се образуват и разтурят в потока на времето, но, въпреки всичко, зависи също и от случайността, дали той ще може да ги покорява или ще бъде завлечен от тях* /* Шпенглер стр. 579/.
към текста >>
Това е
действие
то в недрата на света в своя исторически размер.
И после: Една власт може да бъде свалена "само от друга власт", а не от принцип и не съществува друга власт пред парите, освен кръвта, смята той. "Само кръвта доминира над парите и ги превежда до нищо. Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма.
Това е действието в недрата на света в своя исторически размер.
Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите. Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта. Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити. Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
към текста >>
309.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Всъщност, беше абсолютно необходимо да протичат така нещата от ХVІ век чак до последната трета на ХІХ век, защото в работните отношения между хората ръководен беше тогава още в целия цивилизован свят този духовен принцип, който може да бъде наречен принципът на Архангел Габриел, ако искаме да употребим едно древно име; значи на това същество /това е само една терминология, аз искам да насоча това към една духовна сила/, което управляваше своето
действие
върху човешките души, без модерната цивилизация да е съзнателна за това.
Всъщност, беше абсолютно необходимо да протичат така нещата от ХVІ век чак до последната трета на ХІХ век, защото в работните отношения между хората ръководен беше тогава още в целия цивилизован свят този духовен принцип, който може да бъде наречен принципът на Архангел Габриел, ако искаме да употребим едно древно име; значи на това същество /това е само една терминология, аз искам да насоча това към една духовна сила/, което управляваше своето действие върху човешките души, без модерната цивилизация да е съзнателна за това.
Самите хора вътрешно нямаха съдържание. Те се задоволяваха да усвоят едно традиционно съдържание за живота на своята душа и своя дух. Но ефектът от това беше, че хората не можеха да усетят присъствието в това духовно съдържание.
към текста >>
И елементарни същества от този вид, които бяха още там, които имаха отношение с човешкото същество по време на първата половина на Средновековието, когато даже се осъществиха лабораторни опити, алхимични опити, където хората мислеха съвсем съзнателно да изключват
действие
то на духовните същества, тези духовни същества бяха останали там, те бяха на всякъде.
И тази воля да се мисли, установена над векове, се адаптираха най-вече многобройни практики, които съществуваха в такива или такива тайни общества.
И елементарни същества от този вид, които бяха още там, които имаха отношение с човешкото същество по време на първата половина на Средновековието, когато даже се осъществиха лабораторни опити, алхимични опити, където хората мислеха съвсем съзнателно да изключват действието на духовните същества, тези духовни същества бяха останали там, те бяха на всякъде.
към текста >>
В този труд, вие сте постоянно въвеждани във всички видове мрачен социален контекст, за които хората нямат ясно съзнание, но които упражняват своето
действие
, които са уловени и поддържани от един или друг в полу-съзнание.
Това беше, например, един голям въпрос за Гьоте. И именно на това разположение на духа, той написа своя Wilhelm Meister Вилхем Майстер.
В този труд, вие сте постоянно въвеждани във всички видове мрачен социален контекст, за които хората нямат ясно съзнание, но които упражняват своето действие, които са уловени и поддържани от един или друг в полу-съзнание.
Всички видове нишки са изтъкани там. Гьоте се опита да намери тези нишки. Този род нишки търсеше той. И в кръга, в който можа да ги намери, той поиска да ги изложи в невероятна композиция на своя Вилхем.
към текста >>
Вярно е, че това не може да се наложи в сегашна та епоха, но ако видите как, например, Гучков* изследва внимателно този вид връзки в своята книга "Римският магьосник" и в книгата си "Рицарите на духа", ако вземете необикновените социални обвързаности, които изследва Жорж Санд в своите романи, ще можете да констатирате, навсякъде, че са в
действие
през ХІХ век течения от нишки, които имат за произход неопределени сили и действат върху несъзнателното; че авторите следват тези нишки, и че в тома те са, като Жорж Санд, например, абсолютно в добра посока, всеки по свой начин.
Но това беше нещо, което изигра роля в Централна Европа през целия ХІХ век. Ако хората имаха днес още по един или друг начин склонността да стоят над една книга за по-дълго, от времето между две ядения казвам образно това, защото по-голямата част от тях заспиват, между две ядения, когато са прочели една третина; после четат следващата третина между две следващи яденета и още по-следващата третина, между двете по-следващи яденета и от този факт, нали, нещата малко се разпръскват, но това, все пак, е нещо добро за онези хора, ако даже романите и новелите, които могат да се четат между две яденета или между две железопътни гари, ги пробуждаха да мислят.
Вярно е, че това не може да се наложи в сегашна та епоха, но ако видите как, например, Гучков* изследва внимателно този вид връзки в своята книга "Римският магьосник" и в книгата си "Рицарите на духа", ако вземете необикновените социални обвързаности, които изследва Жорж Санд в своите романи, ще можете да констатирате, навсякъде, че са в действие през ХІХ век течения от нишки, които имат за произход неопределени сили и действат върху несъзнателното; че авторите следват тези нишки, и че в тома те са, като Жорж Санд, например, абсолютно в добра посока, всеки по свой начин.
/* Карл Гучков /1811-1878/, един момент близък на Хейн, е драматург и многословен повествовател. Неговият свободолюбив, антибуржоазен и противников на римската църква дух няма да го предпази от една почти пълна забрава./
към текста >>
310.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото
действие
, което е наистина тотално свободно в този човешки живот.
По повод медитацията не трябва да се мисли по "мистичен" начин, но не трябва да се мисли и по един лек начин. Медитацията трябва да бъде нещо тотално прозрачно в нашия днешен смисъл. Но тя е, в същото време нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата. и преди всичко, в нея трябва да участва нещо, което никой не може да даде на никой друг: човек трябва да бъде способен да обещава на самия себе си и после да изпълнява това обещание.
Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот.
В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата. Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот. И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез живота. Ще се окажем с лице пред нищото, ако бяхме искали така изведнъж да изоставим всичко това. Но когато вземем решението да правим сутрин и вечер медитация, с цел да се научим малко по малко да потапяме поглед в свръхсетивния свят, ще можем всеки ден да го правим или да го изоставяме.
към текста >>
Тази медитативна практика е едно
действие
, което е в основата си свободно.
Ще се окажем с лице пред нищото, ако бяхме искали така изведнъж да изоставим всичко това. Но когато вземем решението да правим сутрин и вечер медитация, с цел да се научим малко по малко да потапяме поглед в свръхсетивния свят, ще можем всеки ден да го правим или да го изоставяме. Нищо няма да ни се противопоставя. И опитността показва също, че по-голямата част от тези, които започват да практикуват медитативен живот с големи решения, го изоставят отново твърде скоро. В това ние сме напълно свободни.
Тази медитативна практика е едно действие, което е в основата си свободно.
към текста >>
То ни вкарва после в ситуация на пълна абстракция на нашето физическо тяло и ни кара да гледаме като на картина нашия живот в неговото движение, в неговото
действие
, до момента на нашето раждане.
Но този, който дълго медитира по начина, който посочих, е скоро в състояние да образува малко по малко образи в етерното тяло на главата, което е в покой. В книгата, която споменах, наричам това имагинации. И тези имагинации, живели в етерното тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме.
То ни вкарва после в ситуация на пълна абстракция на нашето физическо тяло и ни кара да гледаме като на картина нашия живот в неговото движение, в неговото действие, до момента на нашето раждане.
Често хора, потопили се до дъно във водата или били на път да се удавят, разказват, че са видели живота си, изкачвайки се във времето, под формата на подвижни образи; това може да се упражнява систематично и може да се види така резултата на нашия земен настоящ живот.
към текста >>
Ще получим този ефект също, ако постигнем усещането на една мелодия в обратна посока или ако си представим една драма от 5 действия да се развива в обратен ред, от петото, четвъртото
действие
и т.н., до първото.
Представяме си, че сме най-напред на най-високото, после, най-последното стъпало, на предпоследното и т.н. Слизаме в обратна посока. В началото, ще можем да си представим в обратна посока по този начин само епизоди от нашия дневен живот, например, от 6 часа до 3 часа, от обед до 9 часа и т.н., до момента на пробуждането. Но ще постигнем малко по малко един вид техника, чрез която ще можем действително, вечерта или на другия ден, да накараме да дефилират в обратен ред пред нашата душа образите от нашия дневен живот или тези от предшестващия ден, като в една картина, обърната обратно. Ако сме в състояние и точно това е важно -, да откъснем изцяло нашата ми съл от начина, по който се развива действителността, в три измерения, тогава ще видим, че нашата воля е изключително много укрепнала от това.
Ще получим този ефект също, ако постигнем усещането на една мелодия в обратна посока или ако си представим една драма от 5 действия да се развива в обратен ред, от петото, четвъртото действие и т.н., до първото.
Чрез всички тези методи, ще укрепим нашата воля, давайки и вътрешно повече сили и изтръгвайки я външно от нейната връзка със сетивните събития.
към текста >>
311.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Обаче, точно в тази изключително фина форма, те извършват едно изключително важно
действие
върху човешкия организъм, когато са абсорбирани във вдишвания въздух.
Но ако наблюдаваме сега това, което става действително в човека по време на състоянието на сън, тогава вниманието ни ще бъде привлечено върху факта, че по време на състоянието на будността, той е свързан с тази Земя. Той най-напред е свързан с тази Земя чрез сетивата си в степента, в която той възприема и познава чрез сетивата си явленията на различните природни царства. Но той е свързан с нея също в степента, в която извършва в състоянието на будност, несъзнателни действия. Например, при дишането, в дишания въздух участва, ако може така да се каже, цялата Земя. Във въздуха, който дишаме има извънредно много субстанции под една изключително фина форма.
Обаче, точно в тази изключително фина форма, те извършват едно изключително важно действие върху човешкия организъм, когато са абсорбирани във вдишвания въздух.
И така, както в човека влиза по съзнателен начин това, което той възприема чрез своите сетива, така много неща влизат в човека по вече несъзнателен начин, по време на състоянието на будност по един начин, който бих искал да окачествя като по-съдържателен от абстрактното и идеализираното състояние на възприемане и мислене; заобикалящият свят влиза в човека по най-съдържателен начин чрез дишането.
към текста >>
Защото преди модерното посвещение, което е, що се отнася до него, един диалог със свръхсетивните сили, да беше всъщност, успяло само в последната третина на ХІХ век да бъде премахнато, противоположните сили вече бяха в
действие
: те докарват, за една голяма част под несъзнателна форма, едно състояние на човешката култура и цивилизация, което се стреми в действителност да премахне чрез всички средства модерното посвещение.
Както знаете, науката на посвещението влезе чрез различни подновявания в духовната еволюция на Земята. Тя постоянно присъстваше чрез периодите. Тази наука на посвещението, от която ние имаме нужда, която може да вижда в хипотезите на настоящата наука само едно начало на отнасящото се до познанието на човека, ще бъде също все повече и повече оборвана. Вие ще имате нужда от сили, за да преодолеете всички препятствия, които се противопоставят на модерното посвещение.
Защото преди модерното посвещение, което е, що се отнася до него, един диалог със свръхсетивните сили, да беше всъщност, успяло само в последната третина на ХІХ век да бъде премахнато, противоположните сили вече бяха в действие: те докарват, за една голяма част под несъзнателна форма, едно състояние на човешката култура и цивилизация, което се стреми в действителност да премахне чрез всички средства модерното посвещение.
към текста >>
Ако мислите за това и го сравните с, именно настоящия научен манталитет, вие ще си кажете: ще има още огромна враждебност, може би, враждебност, за която вие днес нямате и най-малка идея, като ще се изяви, впрочем в
действие
, която ще се изяви най-вече в тенденцията да се дискредитира изцяло наука чрез посвещение.
Това, "per spiritum sanctum reviviscimus" трябва да дири преди всичко модерният посветен.
Ако мислите за това и го сравните с, именно настоящия научен манталитет, вие ще си кажете: ще има още огромна враждебност, може би, враждебност, за която вие днес нямате и най-малка идея, като ще се изяви, впрочем в действие, която ще се изяви най-вече в тенденцията да се дискредитира изцяло наука чрез посвещение.
И ето какво бих искал да положа във вашите сърца, във вашите души, когато имам да говоря в един тесен кръг като този: чрез описания изтичащи от модерната наука на посвещението, бих искал да пробудя силата, позволяваща да има тук наистина няколко човека, които намират точната позиция между това, което иска да влезе в света от духовните светове и това, което иска от света да направи невъзможно това нахлуване на духовността в земния живот. Ето това искам да посоча тук в един тесен кръг като този, тъй като ни се е представил случая, както знаете, да се правят публични конференции, както можехме да го направим сега в Оксфорд, за мое голямо удовлетворение. Тъй като от този факт съществува възможността да се покаже външния аспект, трябва също да се покаже езотеричния аспект в този тесен кръг, трябва също да се занимаваме с това.
към текста >>
312.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Значение за бъдещето на любвеобилното
действие
и безлюбието.
Спомени и любов. Същност на изкуството. Земният човешки живот като отражение на живота между смъртта и новото раждане. Морал и свобода на Земята като спомен за предрожденното изживяване на йерархитие и самия себе си. Предрожденното изживяване на самотата и способност за спомняне.
Значение за бъдещето на любвеобилното действие и безлюбието.
Силата на възпоминанията и любовта в словото и музиката. Значение на изкуството. Религия и изкуство. Знание и изкуство.
към текста >>
313.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Във физическото земно битие казваме, че едно
действие
е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело.
Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия.
Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело.
Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка. Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот. Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице. Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот. Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят.
към текста >>
Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно
действие
или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот.
Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия. Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело. Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка.
Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот.
Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице. Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот. Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят. Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло. Тогава той все още има съзнание за своите земни дела.
към текста >>
314.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тогава трябва да се потърси как някъде в организма се поражда едно такова възпаление и да бъде опитано с лечебни средства да се уравновесят нещата така, че това прекалено силно
действие
върху бъбречната система да бъде ограничено.
Трябва да сме наясно, че всички тези неща са пригодени едно към друго и трябва да работят по правилния начин. Да допуснем, че някоя органова система е проникната по неправилен начин от някоя съставна същност на човешкия организъм, например от астралното тяло. Това може да се случи по два начина. Или идващото от бъбречната система - от главата става закръглянето, от бъбречната система излъчването - бива прекалено импулсирано, инспирирано, обхванато така, че всъщност всичко, което работи от сърцето срещу бъбречната система, е прекалено активно за бъбречната система. В тази прекалено голяма активност трябва да потърсите последните първопричини за всички възпаления и язви в човешкия организъм.
Тогава трябва да се потърси как някъде в организма се поражда едно такова възпаление и да бъде опитано с лечебни средства да се уравновесят нещата така, че това прекалено силно действие върху бъбречната система да бъде ограничено.
към текста >>
315.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Но с напредъка на нерелигиозните времена, тя ще играе все по-значителна роля: следствието на изживяването на разпокъсаността на душата по време на сън хората ще го пренасят в дневния живот и това ще доведе дотам, човекът да няма обединяващите сили в своя организъм през деня, за да разпределя
действие
то на хранителните средства по правилния начин в своя организъм.
Това е трудността при нерелигиозните хора, че нямат такава нощна помощ срещу разпокъсаността на душата в много души и че това, което изживяват без религиозната подкрепа, го внасят в дневния живот. Защото всичко, което се преживява през нощта, се пренася като следствие в дневния живот. Не е много далеч назад времето, през което нерелигиозността е играла толкова голяма роля при хората, както през 19-то столетие. Хората все още имат следствия от това, което по-ранните, по-честните религиозни времена са представлявали за човека.
Но с напредъка на нерелигиозните времена, тя ще играе все по-значителна роля: следствието на изживяването на разпокъсаността на душата по време на сън хората ще го пренасят в дневния живот и това ще доведе дотам, човекът да няма обединяващите сили в своя организъм през деня, за да разпределя действието на хранителните средства по правилния начин в своя организъм.
Следствието на нерелигиозността ще се прояви в недалечното бъдеще като значими болести сред хората.
към текста >>
А каквото днес се развива конвулсивно във всички области, било в областта на духовния, външния правов или стопанския живот, всичко в края на краищата е
действие
на духовността.
Днес ви описах как съдбата на човека, дали той е мъж или жена, може да се разбере от страна на Космоса, как дори цветът на очите и косата може да се разбере едва когато човек може да съзерцава в космическото битие. Нищо не е разбираемо в този свят, ако не бъде разбрано, като се изхожда от Космоса. Човекът ще се почувства истински като човек едва когато, изхождайки от едно истинско духовно познание, можем да му кажем каква е неговата връзка с това, което се намира зад сетивно-физическото съществуване. Дори днес хората на Земята още да не знаят, те несъзнателно жадуват за такова знание.
А каквото днес се развива конвулсивно във всички области, било в областта на духовния, външния правов или стопанския живот, всичко в края на краищата е действие на духовността.
Всичко това може да се доведе от упадък до възход само чрез това, че човекът отново се научи да знае нещо за своята взаимовръзка с надсетивното битие; защото физическото битие не е нищо, ако то не се вземе във връзката му с надсетивното битие. Физическото човешко тяло получава своето значение едва когато го разглеждаме като сливане на всички възвишени величествени сили, които се изтъкават между смъртта и новото раждане. Това е трагичността на материалистическия мироглед, че той сам не познава материалното. Човешкото тяло се поставя на масата за аутопсия, изследват се грижливо неговите тъкани и физически съставни части. Това го правим, защото искаме да изучим материята.
към текста >>
Но по този път не се научаваме да я познаваме, защото тя е
действие
на духа и ние ще я опознаем едва когато можем да я проследим в онези стадии, където тя се изплита от духа.
Всичко това може да се доведе от упадък до възход само чрез това, че човекът отново се научи да знае нещо за своята взаимовръзка с надсетивното битие; защото физическото битие не е нищо, ако то не се вземе във връзката му с надсетивното битие. Физическото човешко тяло получава своето значение едва когато го разглеждаме като сливане на всички възвишени величествени сили, които се изтъкават между смъртта и новото раждане. Това е трагичността на материалистическия мироглед, че той сам не познава материалното. Човешкото тяло се поставя на масата за аутопсия, изследват се грижливо неговите тъкани и физически съставни части. Това го правим, защото искаме да изучим материята.
Но по този път не се научаваме да я познаваме, защото тя е действие на духа и ние ще я опознаем едва когато можем да я проследим в онези стадии, където тя се изплита от духа.
Точно физическо-материалното съществуване ще стане разбираемо за хората, когато те биват космически въведени с душата си в душевността и духовността
към текста >>
316.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Но поради това в нас навлиза
действие
то на лунните сили.
И колкото повече се доближаваме до планетната сфера и по-точно до сферата на Меркурий, Венера и Луната, толкова повече изчезва съзнанието, което сме имали заедно с духовните същества на висшите йерархии. Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества. Преди сме се чувствали между тези духовни същества. Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества. Сега духовните същества ни се представят в картинни образи.
Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили.
Ние се чувстваме отново като същества, които всъщност трябва да живеят в себе си. Още не се намираме в едно физическо тяло, но имаме предчувствието за един живот в себе си, за едно наново отчуждаване от Космоса. Пред себе си нямаме повече духовните същества, каквито са те самите, а само техните отражения.
към текста >>
317.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Този, който днес, бих казал, е неправилен последовател на древните ученици на мистериите, иска като медиумна личност да я превърне в
действие
.
Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност. Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е духовност. Тази духовност благочестивият иска да я насочи към божественото.
Този, който днес, бих казал, е неправилен последовател на древните ученици на мистериите, иска като медиумна личност да я превърне в действие.
към текста >>
318.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Обаче този дихателен процес протича по такъв начин, че бихме могли да допълним: Ако трябва да представим нещата в духовния свят с помощта на представи, взети от земния живот, ще се получи примерно следната картина: Като човек в духовния свят аз върша едно или друго
действие
.
Така ние сме участници в един духовен процес на вдишване и издишване.
Обаче този дихателен процес протича по такъв начин, че бихме могли да допълним: Ако трябва да представим нещата в духовния свят с помощта на представи, взети от земния живот, ще се получи примерно следната картина: Като човек в духовния свят аз върша едно или друго действие.
Аз имам съзнанието за това благодарение на онези възприемателни възможности, които са ми присъщи в духовния свят между смъртта и новото раждане. Аз усещам себе си като една определена индивидуалност. В условията на земния свят аз например издишвам, т.е. в душевен смисъл, след смъртта, по този начин аз прониквам в целия Космос, аз ставам едно цяло с Космоса. Тук на Земята аз вдишвам; там обаче аз приемам в себе си всичко онова, което съм изживял в моето „разширено" съзнание.
към текста >>
С намерението да извършите едно или друго „
действие
" в духовния свят Вие разширявате Вашето същество из целия Космос, и то по такъв начин, че това разширение се превръща в ориентация.
И сега Вие виждате дълбоката и жива връзка, която цари в тези неща; Между смъртта и новото раждане Вие си казвате: Да, в земния си живот аз допуснах тази или онази грешка... и тази вътрешна опитност сега ще определи едно или друго поведение.
С намерението да извършите едно или друго „действие" в духовния свят Вие разширявате Вашето същество из целия Космос, и то по такъв начин, че това разширение се превръща в ориентация.
Когато тук Вие си казвате: Сега ще трябва да си купя масло... това е едно намерение. Вие се запътвате например към Базел, купувате маслото и се връщате обратно. Между смъртта и новото раждане Вие също замисляте подобно действие спрямо онези неща, което по-късно ще трябва да осъществите в земния живот; да, Вие замисляте това действие и разширявате Вашето същество из Космоса. Тези две неща са тясно свързани. Вашият замисъл предвижда точно определено действие и когато дойде ред да се ориентирате в Космоса, Вие усещате, че сте привлечени към едно ангелско Същество или пък към едно Същество, изпълнено с воля, и т.н.
към текста >>
Между смъртта и новото раждане Вие също замисляте подобно
действие
спрямо онези неща, което по-късно ще трябва да осъществите в земния живот; да, Вие замисляте това
действие
и разширявате Вашето същество из Космоса.
И сега Вие виждате дълбоката и жива връзка, която цари в тези неща; Между смъртта и новото раждане Вие си казвате: Да, в земния си живот аз допуснах тази или онази грешка... и тази вътрешна опитност сега ще определи едно или друго поведение. С намерението да извършите едно или друго „действие" в духовния свят Вие разширявате Вашето същество из целия Космос, и то по такъв начин, че това разширение се превръща в ориентация. Когато тук Вие си казвате: Сега ще трябва да си купя масло... това е едно намерение. Вие се запътвате например към Базел, купувате маслото и се връщате обратно.
Между смъртта и новото раждане Вие също замисляте подобно действие спрямо онези неща, което по-късно ще трябва да осъществите в земния живот; да, Вие замисляте това действие и разширявате Вашето същество из Космоса.
Тези две неща са тясно свързани. Вашият замисъл предвижда точно определено действие и когато дойде ред да се ориентирате в Космоса, Вие усещате, че сте привлечени към едно ангелско Същество или пък към едно Същество, изпълнено с воля, и т.н. Всички те се съобразяват с Вашето разширено и изнесено навън духовно същество. Вие вдишвате; и тогава тези свръхсетивни Същества внасят в духовната Ви организация не друго, а Вашата собствена част от Логоса; мировите мисли проникват навътре във Вашето същество.
към текста >>
Вашият замисъл предвижда точно определено
действие
и когато дойде ред да се ориентирате в Космоса, Вие усещате, че сте привлечени към едно ангелско Същество или пък към едно Същество, изпълнено с воля, и т.н.
С намерението да извършите едно или друго „действие" в духовния свят Вие разширявате Вашето същество из целия Космос, и то по такъв начин, че това разширение се превръща в ориентация. Когато тук Вие си казвате: Сега ще трябва да си купя масло... това е едно намерение. Вие се запътвате например към Базел, купувате маслото и се връщате обратно. Между смъртта и новото раждане Вие също замисляте подобно действие спрямо онези неща, което по-късно ще трябва да осъществите в земния живот; да, Вие замисляте това действие и разширявате Вашето същество из Космоса. Тези две неща са тясно свързани.
Вашият замисъл предвижда точно определено действие и когато дойде ред да се ориентирате в Космоса, Вие усещате, че сте привлечени към едно ангелско Същество или пък към едно Същество, изпълнено с воля, и т.н.
Всички те се съобразяват с Вашето разширено и изнесено навън духовно същество. Вие вдишвате; и тогава тези свръхсетивни Същества внасят в духовната Ви организация не друго, а Вашата собствена част от Логоса; мировите мисли проникват навътре във Вашето същество.
към текста >>
319.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Освен това науката ни показва, че хлорофилът може да се образува само под
действие
то на Слънчевата светлина.
Тази обаче е само едната страна от процесите на растителния свят. Според физическата наука, пролетният цъфтеж и есенното увяхване са свързани със Слънцето.
Освен това науката ни показва, че хлорофилът може да се образува само под действието на Слънчевата светлина.
Изобщо физическата наука ни описва какво се разиграва във физическите процеси; тя обаче не ни показва какво става зад цъфтежа и увяхване то, тя не ни показва само те духовни процеси на растителния свят. Но точно както кръвната циркулация прониква навсякъде и човешкия физически организъм, точно както етерните процеси се манифестират в този физически организъм като съдови явления, и точно както човешкият физически организъм е пронизван с душевно духовни сили, по същия начин в.разлистването, цъфтежа и увяхването на растенията се разиграват такива физически процеси, които също са пронизани от всякъде с духовни и душевни космически сили. Когато погледнем един човек в лицето, когато уловим неговия поглед, мимика, жестове и т.н., ние всъщност проникваме зад физическата обвивка в областите на душата и Духа. По същия начин трябва да свикнем, също и зад физическата обвивка на растенията, зад тяхната ако ми позволите този израз „физиогномия", да търсим душевно духовния план на нещата.
към текста >>
Когато Вие мислите за Земната повърхност и за това как от нейните недра израстват растенията, тук Вие имате
действие
то на физическите Слънчеви лъчи.
Когато Вие мислите за Земната повърхност и за това как от нейните недра израстват растенията, тук Вие имате действието на физическите Слънчеви лъчи.
Обаче над тях неуморно бушува сънищният свят на духовното Слънце. Това са чисти имагинации. Когато напролет снегът се топи и Слънцето отново усилва своята лъчезарна мощ, неговите имагинации имагинациите на Слънцето обгръщат Земята отвсякъде. И тези Слънчеви имагинации като съзидателни имагиниращи сили изтъкват вълшебната тъкан на целия растителен свят. И този имагинативен свят, тази имагинативна атмосфера, които обгръщат Земята, са особено живи там, където дадена местност се намира между годишните сезони на пролетта и есента.
към текста >>
Разбира се този сънищен елемент на Слънчевото
действие
е налице също и през зимата.
Обаче над тях неуморно бушува сънищният свят на духовното Слънце. Това са чисти имагинации. Когато напролет снегът се топи и Слънцето отново усилва своята лъчезарна мощ, неговите имагинации имагинациите на Слънцето обгръщат Земята отвсякъде. И тези Слънчеви имагинации като съзидателни имагиниращи сили изтъкват вълшебната тъкан на целия растителен свят. И този имагинативен свят, тази имагинативна атмосфера, които обгръщат Земята, са особено живи там, където дадена местност се намира между годишните сезони на пролетта и есента.
Разбира се този сънищен елемент на Слънчевото действие е налице също и през зимата.
Само че през зимата ако мога така да се изразя Слънчевите сънища стават неясни и смътни; докато през лятото те са бързи, подвижни и ясни. И виждате ли, Азът и астралното тяло на човека когато те са извън физическото му и етерно тяло се намират точно в този елемент, в който се развиват имагинациите на Слънцето.
към текста >>
Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си
действие
чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса.
И все пак в условията на Земята моята воля е безпорядъчна и нерегулирана. Материалистичният човек, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение. Впрочем той не достига и до усещането, че неговите мисли и чувства също имат някакво космическо значение.
Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса.
И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката воля, точно него човек трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта. Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла воля, човек няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта.
към текста >>
320.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Аз бих могъл да Ви дам известна представа за това опасно и вредно
действие
, като кажа: Тези неправилно развити Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, тъй да се каже, „нападат" спящия човек и си поставят задачата да го убедят, че злото е нещо добро, и че доброто е нещо зло.
Тези помощници принадлежат на Меркурий и Венера, също както Лунните Същества принадлежат на Луната. Така се образува един вид триединство от Съществата на Луната, Меркурий и Венера. Космическите Същества от този род, които са минали през едно правилно развитие, принадлежат точно на тези звезди. Обаче както в телуричния, така и във водния елемент на Земята, действуват такива Същества, които макар и да са от същата категория, принадлежат тъй да се каже към една друга епоха и които не напуснаха космическото тяло на Земята, докато навън в Космоса се обособяваха Луната, Венера и т.н. И сега тези Същества упражняват върху спящия човек определени въздействия, както и самите космически Същества, само че тези въздействия са подчертано опасни и вредни.
Аз бих могъл да Ви дам известна представа за това опасно и вредно действие, като кажа: Тези неправилно развити Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, тъй да се каже, „нападат" спящия човек и си поставят задачата да го убедят, че злото е нещо добро, и че доброто е нещо зло.
към текста >>
321.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И практически този съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии е едно
действие
, една непрекъсната дейност.
По същия начин обаче, в определено време между смъртта и новото раждане, човекът се свързва и със Съществата от висшите Йерархии.
И практически този съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии е едно действие, една непрекъсната дейност.
Ние вече видяхме, че духовният зародиш на физическото тяло възниква в хода на съвместната работа с тези Същества от висшите Йерархии. Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се чувстваме ясно разграничени от другите същества. По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме поставени вътре в тези Йерархии. Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи. Да, нека да си изясним това особено състояние.
към текста >>
322.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
За да извърши едно или друго
действие
, човекът трябваше да се допита до звездите.
По време на Древноперсийската епоха това усещане за идентичност и съпринадлежност с духовния свят значително намаля; но дори и персиецът имаше за свое истинско отечество небето и по-точно това, което той наричаше „царство на светлината"; да, към това царство той се отправяше по времето между смъртта и новото раждане и когато слизаше в поредната си инкарнация на Земята, той искаше да действува като воин от царството на светлината. Той искаше да се бори с онези Същества, които идваха от мрака на Земята; да, той виждаше своята задача в това да подкрепя Духовете на светлината срещу Духовете на мрака. И ако се пренесем в следващата Египетско-халдейска културна епоха, ние ще видим, че цялата египетска наука беше съобразена с небето и движенията на звездите. Съдбите на хората се измерваха с това, което показваха звездите.
За да извърши едно или друго действие, човекът трябваше да се допита до звездите.
Дори онези науки, които регламентираха чисто практически и земни въпроси, бяха смятани като един наследствен дар от живота на човека между смъртта и новото раждане, когато човекът изживява себе си като едно цяло с движенията и констелациите на звездите, също както тук на Земята той живее в единство с минералите, растенията и животните.
към текста >>
323.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И тогава за да прозвучи великият космически Логос в
действие
влизаха същите букви и думи, обаче поради проме-ните в Слънчевата светлина и топлина, те ставаха съвсем други, също както и първите зелени стръкове, които разказваха за дълбоките тайни на човешкото физическо тяло, се преобразяваха под лятното Слънце в цветове, плодове и т.н.
После идваше лятото.
И тогава за да прозвучи великият космически Логос в действие влизаха същите букви и думи, обаче поради проме-ните в Слънчевата светлина и топлина, те ставаха съвсем други, също както и първите зелени стръкове, които разказваха за дълбоките тайни на човешкото физическо тяло, се преобразяваха под лятното Слънце в цветове, плодове и т.н.
Всеки можеше да се вглежда и да чете в пъстрите багри, които свързваха като с целувка безбройните Слънчеви лъчи и бликащите от Земята младенчески растежни сили. И в неповторимия, далечен и нежен тътен на космическите сили, струящи над бликащите от Земята младенчески сили, можеха да се прочетат всички планетарни тайни на нашата Земя, на онази Земя, която всяко лято се устремява към далечните простори на Космоса. Човекът се усещаше безкрайно близък и дълбоко свързан със своята Земя, която в тоя миг откриваше лицето си пред Космоса, пред звездния свят.
към текста >>
324.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Но в мига на заспиването, човекът попада под
действие
то на една тенденция, която се стреми да го превърне в минерално-растително същество.
Когато астралното тяло и Азът са извън физическия и етерен организъм, тогава в този физически и етерен организъм възниква един живот, какъвто във външната природа можем да намерим само в минералното и растително царство. Обстоятелството, че физическият и етерен организъм на човека включват в себе си и такива процеси, които не са само минерални и растителни, се дължи на особената организация, зависеща от временното присъствие на астралното тяло и Азът в човешкия организъм. Ако със своето астрално тяло и своя Аз човекът не се потопи навреме, т.е. ако закъснее да се потопи във физическото си и етерно тяло, тогава той би останал в сферата на минералния и растителен живот.
Но в мига на заспиването, човекът попада под действието на една тенденция, която се стреми да го превърне в минерално-растително същество.
И по време на съня тази тенденция получава явен превес над всички други процеси.
към текста >>
325.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Що се отнася до конкретното реализиране на тези съвети, самият аз не съм прибягвал до каквото и да е култово
действие
, до какъвто и да е ритуал, а само посочих, крачка по крачка, верния път, по който може да израсне подобен култ.
Това, което дадох на тези хора няма нищо общо с Антропософското Движение. Аз се обърнах към тях като частно лице. В указанията ми беше включен и тактичния намек, че Антропософското Движение няма нищо общо с Движението за религиозно обновление, и че преди всичко не трябва да бъда считан за основател на това движение. Надявах се още, че обществеността и без друго е наясно по този въпрос. Вярно е, че на неколцината, които поискаха да основат това Движение за религиозно обновление, аз дадох необходимите съвети, които според мен бяха правилни и подходящи за съответната цел.
Що се отнася до конкретното реализиране на тези съвети, самият аз не съм прибягвал до каквото и да е култово действие, до какъвто и да е ритуал, а само посочих, крачка по крачка, верния път, по който може да израсне подобен култ.
Това беше крайно необходимо. В рамките на Антропософското Общество този момент трябва да бъде разбран правилно.
към текста >>
С тази необходимост е свързано и всичко онова, което ще ни улесни да вникнем в единствено правилния възможен начин на
действие
.
Споделих тези неща с Вас не защото съм загрижен, че Антропософското Движение би могло да бъде под копано по някакъв начин, споделих ги не с някакви лични намерения, а по силата на необходимостта.
С тази необходимост е свързано и всичко онова, което ще ни улесни да вникнем в единствено правилния възможен начин на действие.
За неща от такава изключителна важност, ние трябва да сме пределно точни; защото днес се очертава и една друга тенденция, която смесва нещата. Да, днес ясното мислене е необходимо навсякъде.
към текста >>
326.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Макар и астрално
действие
, всичко това представлява един вид съприкосновение.
По този начин възникват цветните корони на храсти и дървета, по този начин възниква целият пролетен цъфтеж, цялото пролетно обаяние на Земята а именно като едно съприкосновение между най-високо разположените части на растенията и самия астрален свят. Аз често съм прибягвал до поетичното сравнение, че цветната одежда на растението е като целувката, която то си разменя със Слънцето, със Слънчевата светлина.
Макар и астрално действие, всичко това представлява един вид съприкосновение.
към текста >>
За днешните хора най-важно от всичко е да разберат това бъдеще, да проумеят, че неудържимо бликащият външен живот е спотаил в себе си и смъртта, и то не за друго, а за да се обърнем към онзи живот, чиито източници се коренят в нашите собствени импулси за
действие
.
Да, днешната лекция е към своя край. Тя, впрочем, не беше случайна, и точно в днешния ден, аз пожелах да и предам този основен смисъл: Защото точно днес, когато отново заставаме пред затварящия се годишен кръг поне външно нещата изглеждат така ние трябва да разберем най-после как да изградим отношението си към времето, как от миналото трябва да изковем бъдещето, как ние сме длъжни тръгвайки от познанието да работим за бъдещето, и то по този начин да творим в името на Духа, заради Духа.Едно от стихотворенията, които прозвучаха тази сутрин, започна с думите: „Всяка Нова Година издълбава и нови гробове". Тук е стаена една дълбока истина. Но вярно е и другото: Че всяка Нова Година залюлява и нови люлки. Което докосва миналото, то не отминава и бъдещето.
За днешните хора най-важно от всичко е да разберат това бъдеще, да проумеят, че неудържимо бликащият външен живот е спотаил в себе си и смъртта, и то не за друго, а за да се обърнем към онзи живот, чиито източници се коренят в нашите собствени импулси за действие.
Ето защо и всяка Нова Година е едно напомняне, един символ на обновлението. Ако от една страна се вгледаме в новите гробове, а от друга в самообновяващия се живот, ние ще открием и онези сили, кои то просто копнеят за зародишите на бъдещия свят.
към текста >>
327.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
1. Орифиил с период на
действие
от
1. Орифиил с период на действие от
към текста >>
328.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Придържането към стария манталитет чрез
действие
то на изостаналите Духове на Формата – един основен проблем на нашето време.
Предаването на мислите от Духовете на Формата на Архаите и развитието на независимо мислене и морални импулси. „Философия на свободата“ като израз на това преустроено съзнание.
Придържането към стария манталитет чрез действието на изостаналите Духове на Формата – един основен проблем на нашето време.
Богословски битки за школата на Ричъл. Съдбоносните четиринадесет точки на У. Уилсън от духовна гледна точка. Неспособността на хората днес да остареят правилно и последвалото недоволство на младежта.
към текста >>
Действие
на ядливите и отровните растения в човека.
Неспособността на такъв тип мислене да улови всичко жизнено около нас е загуба на реални знания. Едуард фон Хартман по философски въпроси. Възприемане на влияния от мировия етер от хората след 28 годишна възраст в по-ранните епохи на цивилизацията. Загубата на такъв опит като условие за свобода. Оживяване на мъртвите мисли чрез вътрешна работа като условие за надмогване на материализма.
Действие на ядливите и отровните растения в човека.
към текста >>
329.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Но ако разглеждаме тази душевна борба като земно отражение на някакво космическо свръхсетивно
действие
, то може да се забележи, как в неговия дух, клонящ в младостта към манихейството, а след това станал вярващ в най-строгия римо-католически смисъл, може да се види в това мятане на неговата душа насам-натам земен отзвук, земен отблясък на това, което космически се разиграва зад развитието на човечеството.
Това произтича от обстоятелството, че те имат своите мисли от Духовете на Формата. А след това ги сменя една личност, която стои сред обкръжаващите я битки между стъпилите на правилния път Духове на Личността и станалите неправомерни Духове на Формата. Личността, въвлечена с душата си в тази битка е Августин, католическият църковен отец. Вече съм ви описвал неговата душевна борба от различни гледни точки.
Но ако разглеждаме тази душевна борба като земно отражение на някакво космическо свръхсетивно действие, то може да се забележи, как в неговия дух, клонящ в младостта към манихейството, а след това станал вярващ в най-строгия римо-католически смисъл, може да се види в това мятане на неговата душа насам-натам земен отзвук, земен отблясък на това, което космически се разиграва зад развитието на човечеството.
Августин клони към манихейството по времето, когато е бил още свързан с душата си с импулсите, излизащи от Духовете на Формата. Те носеха за душата му всичкото добро от изминалите времена, но това вече не подхождаше за новото време. Но всички забележителни съкровища на културата, които получил от изостаналите Духове на Формата, станали препятствие за това, той с пълно разкриване на своята личност да се отдаде на новата форма на мислене, тази която би могла да бъде предадена от Духовете на Личността, Началата, намиращи се в правилно отношение към мислите. И той могъл напълно да се отдаде само на църковните догми.
към текста >>
Но с течение на времето влизат в
действие
нови моменти от свръхсетивните светове, а именно: работата не се ограничава само до изостаналите Духове на Формата и вървящите по правилния път напред Начала.
Но това не е останало в такъв вид. Ако, разбира се, се обърнем към началото на Средните векове, към времената до кръстоносните походи, то можем да кажем: за това време нарисуваната от мен схема е приложима.
Но с течение на времето влизат в действие нови моменти от свръхсетивните светове, а именно: работата не се ограничава само до изостаналите Духове на Формата и вървящите по правилния път напред Начала.
Сред Йерархиите от Духовния свят винаги става така, че някои Духовни Същества изостават, други вървят нормално, а някои Духовни Същества отиват твърде далеч в осъществяването на целите си.
към текста >>
В различните епохи при това се е усилвало
действие
то ту на едната, ту на другата страна.
В различните епохи при това се е усилвало действието ту на едната, ту на другата страна.
Така на Запад ние имаме превес на силите на нормалните Начала, а на юг - превес на импулсите на ненормалните Архангели. Напълно възможно е да се характеризира историческия живот на народите и хората, изхождайки от знанията за свръхсетивния свят.
към текста >>
330.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за
действие
на отделният човек върху самия себе си.
Ако още веднъж погледнем към всичко това, което ви беше представено в последните наши лекции относно осъществените замисли, събития и действия в свръхсетивния свят (всичко това беше повече или по-малко разширено допълнение към моята книжка «Духовното водачество на човека и човечеството»), ако си спомним всичко това, то ще ви стане ясно, че сега, в наше време трябва преди всичко да се осъзнае, че тук ние имаме работа с последствията на това велико, това грандиозно събитие, за което ви казах, че е станало в основни линии в 4-то столетие сл.р.Хр., предаването на управлението на мировите мисли от Духовете на Формата на Духовете на Личността (или Началата). Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това събитие, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа.
А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си.
Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли. Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли. И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>
Всичко това, което човек внася отвън в своето собствено същество, всичко това съдържа в себе си резултатите от
действие
то на Духовете на Формата.
Такива морални импулси, почерпени от собственото човешко същество, не са съществували в тези стари времена, а и не е могло да съществуват. Моралните импулси е трябвало да бъдат давани едновременно с мислите, които са били като мисли на Боговете, като някакви заповеди, абсолютно задължителни за човека и правещи го несвободен. Тази страна на въпроса вие ще намерите акцентирана в моята «Философия на свободата», а именно: преходът на човечеството от свързаността му със заповедите, изключващи свободата, към деятелност, изхождаща от моралната интуиция, включваща в себе си свободата. Свойството на Духовете на Формата е такова, че те винаги въздействат на човека сякаш отвън.
Всичко това, което човек внася отвън в своето собствено същество, всичко това съдържа в себе си резултатите от действието на Духовете на Формата.
И работата е стояла така: дотогава, докато Духовете на Формата са насаждали в човека космическите мисли, тези мисли са били нещо, което или е излизало, може да се каже, срещу човека като възприятие от камъните, растенията, животните, или е изплувало вътре в човека, като негови инстинкти и подбуди. Тогава човек е плувал, като че по вълните на живота и тези вълни на живота или се надигали, или се успокоявали, в зависимост от мислите на Духовете на Формата. Така, че отвън към човека се е приближавало това, което той после е възприемал вътре в себе си. Затова в тези стародавни времена човек е чувствал себе си по отношение на Боговете така, че той, както в първопричините на мировото сътворение, така и на своето съществувание, е търсил действията на Боговете. Когато човек е говорил за Боговете, то е говорил така, че е търсил Боговете както в причините за това, което той самият е на Земята, а също и в причините за природните явления.
към текста >>
331.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И тогава ще можем да пренесем през вратата на смъртта в Духовния свят последствията на това наше
действие
.
И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята.
И тогава ще можем да пренесем през вратата на смъртта в Духовния свят последствията на това наше действие.
Защото това, което е достигнато чрез индивидуална работа – то не може да пропадне във Вселената. Е, скъпи мои приятели, днес май ви предоставих труден материал за размисъл. Но от това вие можете да видите, че действително можем да се приближим към разбиране на Вселената, че ще се научим да разбираме човека, а в частност отношението между физическия човек, само изглеждащ физически човек, защото той не е просто физически човек, а винаги е пронизан от своите висши членове, неговото отношение към останалата, физически проявяваща се Вселена, както можахме да видим това, макар и с пример за отровни растения.
към текста >>
332.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче
действие
то, което едно число упражнява в света, произтича от неговата вътрешна същност и човек трябва да вникне в тази вътрешна същност.
В това, което се въвежда като число, няма никаква вътрешна същност. И така е с всичко. Кой днес се интересува, да кажем, в една област, каквато е систематиката на растенията, може ли да се прояви някакъв вид троичност! Хората откриват един вид до друг вид, една закономерност до друга закономерност. Пресмятат по такъв начин, сякаш хвърлят бобени зърна или камъчета.
Обаче действието, което едно число упражнява в света, произтича от неговата вътрешна същност и човек трябва да вникне в тази вътрешна същност.
към текста >>
Ако искаме да разберем вътрешната активност и формиращото
действие
като такива, трябва да вникнем в смисъла на троичността.
Ако искаме да разберем вътрешната активност и формиращото действие като такива, трябва да вникнем в смисъла на троичността.
Според древната индийска традиция има: горещо годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Април, Май, Юни, Юли; влажно годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Август, Септември, Октомври, Ноември; и студено годишно време, което би обхващало нашите месеци Декември, Януари, Февруари, Март, като границите между тези периоди са били определяни относително, а не според самите месеци. Но не само годишният кръговрат се е опирал върху троичността. Цялата душевна организация на човека е била протъкана от убеждението, че в основата на всички човешки действия, в основата на всяко човешко творчество лежи една пра-начална троичност. Нека да обобщим: До правилните идеи в областите на свободния духовен живот, правовия живот и стопанския живот е възможно да стигнем само тогава, когато съумеем да вникнем в дълбините на този троичен импулс, който отмерва хода на мировата еволюция.
към текста >>
333.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Малко преди нашата епоха, в свръхсетивното царство вече беше извършено едно Михаилово
действие
, онова Михаилово
действие
, което аз бих могъл да охарактеризирам приблизително по следния начин.
И наистина, тези събития не се разиграват само на Земята. Събитията, които се разиграват на Земята – общо взето остават неразбираеми за човека, ако той не ги схваща като отражения на истинските събития, разиграващи се в свръхсетивния свят, ако той не вижда причините за тях именно в свръхсетивния свят.
Малко преди нашата епоха, в свръхсетивното царство вече беше извършено едно Михаилово действие, онова Михаилово действие, което аз бих могъл да охарактеризирам приблизително по следния начин.
При това ще се наложи да прибегна до един стил на изразяване, който днес бива осмиван като “антропософски”, но как бих могъл да опиша тези неща, след като трябва да си служа с човешки думи за да говоря за неща, които се разиграват в свръхсетивния свят.
към текста >>
334.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Защото нито един провал не е от значение за истината на един духовен импулс, чието
действие
е открито и ясно за душата.
Да имаш доверие към мислите за Духа, ако изобщо си стигнал до тях, и да си сигурен: Ето, сега ти получаваш този или онзи импулс направо от духовния свят! Ти му се отдаваш напълно, ти превръщаш себе си в негов инструмент. Идва първият провал – и той не променя нищо! Идва вторият провал – той не променя нищо! Идва стотният провал – той също не променя нищо!
Защото нито един провал не е от значение за истината на един духовен импулс, чието действие е открито и ясно за душата.
Защото доверие, истинско доверие към един духовен импулс можем да имаме само тогава, когато си казваме: Сто пъти аз се провалих, но това само ми доказва, че в тази инкарнация не са ми дадени условията за реализирането на този импулс. Но че този импулс е верен – в това аз съм убеден от неговия собствен характер. Обаче дори и силите за реализиране на този импулс да ми бъдат дадени едва след стотната моя инкарнация, нищо не може да ме убеди в правилността, респективно в погрешността на един духовен импулс така, както неговата собствена природа.
към текста >>
335.
Съдържание
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Действие
то една в друга на струящата се надолу любовна жертвена сила и на струящата се нагоре притегателна сила /гравитация/.
Растителното съществуване. Духовете на корените /Гномите/, водните същества /Уедините/, духовете на въздуха /Силфите/ и духовете на огъня /Саламандрите/. Тяхната работа върху света на растенията. Излъчването на одухотвореното физическо естество в мировото пространство. Духовният процес на растежа на растенията.
Действието една в друга на струящата се надолу любовна жертвена сила и на струящата се нагоре притегателна сила /гравитация/.
към текста >>
336.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Нека погледнем птицата във въздуха, да речем величествено летящия орел, на който така да се каже слънчевите лъчи са дали с тяхното
действие
като милостив дар перата аз ще изброя още и другите действия, дали му са неговата рогова човка; нека разгледаме този орел, как той лети във въздуха.
Но нещата имат все пак една много по-дълбока страна.
Нека погледнем птицата във въздуха, да речем величествено летящия орел, на който така да се каже слънчевите лъчи са дали с тяхното действие като милостив дар перата аз ще изброя още и другите действия, дали му са неговата рогова човка; нека разгледаме този орел, как той лети във въздуха.
Там върху него действуват определени сили. Слънцето има не само онези физически светлинни и топлинни сили, за които ние говорим обикновено. Когато Ви говорих за мистериите на Друидите, аз обърнах вниманието върху това, че от Слънцето се отделят също духовни сили. Към тези духовни сили трябва да насочим ние нашия поглед. Те са тези, които дават на различните родове птици тяхното многообразно оцветение, особената форма на тяхната перушина.
към текста >>
С това Вие имате вече
действие
то на светлината върху това, което е живо.
Това трябва да проучите тогава, когато, да речем, нощно време лежите в леглото и оставяте лампата запалена и една пеперудка лети към лампата, към светлината на лампата и намира своята смърт в светлината. Тази светлина действува върху пеперудката така, че тя се подлага на търсенето на смъртта.
С това Вие имате вече действието на светлината върху това, което е живо.
към текста >>
Цялото
действие
на Слънце то преминава върху нея като едно духовно
действие
.
Сега, гъсеницата аз показвам тези неща само афористично, утре и в други ден ще ги разгледаме по-точно гъсеницата не може да се издигне нагоре до източника на светлината, до Слънцето именно, но тя би иска ла да стори това; тя би искала това също така силно, както пеперудката го иска, която се хвърля в пламъка и загива там. Пеперудката се хвърля в пламъка и намира смъртта си във физическия огън. Гъсеницата търси също така пламъка, онзи пламък, който иде насреща и от Слънцето. Но тя не може да се хвърли в Слънцето; преминаването в светлината и в топлината остава при нея нещо духовно.
Цялото действие на Слънце то преминава върху нея като едно духовно действие.
Тази гъсеница преследва всеки слънчев лъч, тя върви през деня заедно със слънчевия лъч. Както пеперудката се хвърля някога в светлината, така гъсеницата тъче бавно нейната гъсенична материя в светлината, престава през нощта, тъче по-нататък през деня и преде и тъче около себе си целия пашкул. И в пашкула, в нишките на пашкула ние имаме онова, което гъсеницата изтъкава от себе си, от своята собствена материя, като преде непрестанно в разливащата се слънчева светлина. И сега гъсеницата, която се е превърнала в какавида, е изтъкала около себе си слънчевите лъчи, които само е въплътила в себе си, от нейната собствена гъсенична материя. Пеперудката изгаря бързо във физическия огън.
към текста >>
337.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ако разгледаме сега организацията на орела, тогава трябва да насочим нашето внимание върху това, доколко слънчевите сили биват изменени, подсилени и отслабени чрез съвместното
действие
на Слънцето със Сатурн, Юпитер, Марс.
Ако разгледаме сега организацията на орела, тогава трябва да насочим нашето внимание върху това, доколко слънчевите сили биват изменени, подсилени и отслабени чрез съвместното действие на Слънцето със Сатурн, Юпитер, Марс.
Не напразно легендата разказва за това, че орелът е в същност птицата на планетата Юпитер. Юпитер е главно представител на външните планети. И ако нарисуваме схематично това, за което става дума, тогава трябва да нарисуваме сферата, която в мировото пространство представлява планетата Сатурн, сферата, която представлява Планетата Юпитер, сферата, която представлява планетата Марс.
към текста >>
Нека поставим това пред нашия поглед /нарисувано е на дъската/: сферата на Сатурн, сферата на Юпитер, сферата на Марс, тогава намираме преминаването към сферата на Слънцето и имаме в най-външната част на нашата планетна система едно съвместно
действие
на Слънцето, Сатурн, Юпитер и Марс.
Нека поставим това пред нашия поглед /нарисувано е на дъската/: сферата на Сатурн, сферата на Юпитер, сферата на Марс, тогава намираме преминаването към сферата на Слънцето и имаме в най-външната част на нашата планетна система едно съвместно действие на Слънцето, Сатурн, Юпитер и Марс.
към текста >>
И когато виждаме орела да лети на кръгове във въздуха, ние изказваме една действителност, ако кажем: Онези сили, които от Слънцето пронизват въздуха, така че те са съставени от съвместното
действие
на Слънцето с Марс, Юпитер и Сатурн, те са тези, които живеят в цялата форма, в цялото същество на орела.
И когато виждаме орела да лети на кръгове във въздуха, ние изказваме една действителност, ако кажем: Онези сили, които от Слънцето пронизват въздуха, така че те са съставени от съвместното действие на Слънцето с Марс, Юпитер и Сатурн, те са тези, които живеят в цялата форма, в цялото същество на орела.
Обаче те живеят същевременно във формата на човешката глава. И ако поставим човека по отношение на негово то действително съществувание във Вселената бихме могли да кажем, че на Земята той е само в неговия миниатюрен образ тогава по отношение на неговата глава ние трябва да го поставим в сферата на орела.
към текста >>
Ето защо ако поставим пред нашия поглед същинското
действие
на Слънцето, тогава съответно на сферата на Слънцето трябва да нарисуваме човека така, че да поставим неговото сърце и принадлежащите към него бели дробове в областта на
действие
то на Слънцето.
Ето защо ако поставим пред нашия поглед същинското действие на Слънцето, тогава съответно на сферата на Слънцето трябва да нарисуваме човека така, че да поставим неговото сърце и принадлежащите към него бели дробове в областта на действието на Слънцето.
Тогава имаме в тази област лъвската природа на човека.
към текста >>
Ако отидем след това по-нататък, ние стигаме до областта на
действие
то на планетата Венера.
Ако отидем след това по-нататък, ние стигаме до областта на действието на планетата Венера.
Стигаме до малко по-грубите части на обмяната на веществата при човека, стигаме до това, което в човешкия организъм преработва първоприетите хранителни вещества от стомаха. След това стигаме до сферата на Луната. Аз рисувам това редуване така, както е прието днес в астрономията; бих могъл да го нарисувам също по друг начин. Следователно сега стигаме в сферата на Луната и тук навлизаме в онази област, която действува върху човека и действува в онези процеси на обмяната на веществата, които са свързани с Луната.
към текста >>
От четиринадесетото, петнадесетото столетие насам до нашите дни тази опасност се засилва все повече и положението в земното развитие на човечество е такова, че действията на орела искат да ангажират едностранно човешката глава, действията на лъва искат да ангажират едностранно човешкия ритъм, действията на правата човешката обмяна на веществата и искат да ангажират едностранно цялото човешко
действие
на Земята.
Обаче според общото развитие на света ние живеем в едно време, в което това развитие на света е застрашено ако мога да се изразя така от определена опасност: опасността, отделните действия да се изразят действително също едностранно в човека.
От четиринадесетото, петнадесетото столетие насам до нашите дни тази опасност се засилва все повече и положението в земното развитие на човечество е такова, че действията на орела искат да ангажират едностранно човешката глава, действията на лъва искат да ангажират едностранно човешкия ритъм, действията на правата човешката обмяна на веществата и искат да ангажират едностранно цялото човешко действие на Земята.
към текста >>
И това, което важи, за да постави в
действие
тези природни сили, за да ги превърне така да се каже на пълно в един цивилизационен слой върху Земята, това е везна, жалон /мярка/ и число.
Това, което би се случило тогава, е следното: В течение на последните столетия ние получихме на Земята под влиянието на външната наука една материална техника, един външен технически живот. Нашата техника е нещо чудесно във всички области. Природните сили действуват в техниката в тяхната безжизнена форма.
И това, което важи, за да постави в действие тези природни сили, за да ги превърне така да се каже на пълно в един цивилизационен слой върху Земята, това е везна, жалон /мярка/ и число.
към текста >>
Обаче когато някога тези машини ще бъдат построени в тяхното съвместно
действие
така, както хората могат да научат това от разпределението на хранителните средства в организма на кравата, тогава трептенията, които ще бъдат създадени върху земното кълбо чрез машините, тези малки трептения на Земята ще протичат така, че с това, което става на Земята, ще съзвучи, ще сътрепти онова, което се намира над Земята; тогава нашата планетна система ще сътрепти в нейните движения с нашата земна система, както една съответно настроена струна съзвучи, когато е поставена в трептение една друга струна намираща се в същото помещение.
Начинът, по който например се строят машините, е твърде различен, според естеството на отделните машини; обаче всичко проявява тенденцията, несъвършените, промивните още машини да се превърнат постепенно в такива, които почиват на трептения: там, където нещо трепти, и където чрез трептения, чрез колебание, чрез периодично протичащи движения се постига ефектът на машината. Всичко се стреми към построяването на такива машини.
Обаче когато някога тези машини ще бъдат построени в тяхното съвместно действие така, както хората могат да научат това от разпределението на хранителните средства в организма на кравата, тогава трептенията, които ще бъдат създадени върху земното кълбо чрез машините, тези малки трептения на Земята ще протичат така, че с това, което става на Земята, ще съзвучи, ще сътрепти онова, което се намира над Земята; тогава нашата планетна система ще сътрепти в нейните движения с нашата земна система, както една съответно настроена струна съзвучи, когато е поставена в трептение една друга струна намираща се в същото помещение.
към текста >>
Чрез това, всичко, което е
действие
на въздуха, което е
действие
на околността, и всичко, което е
действие
на звездите, ще бъде изкоренено и унищожено.
Това е ужасният закон на съзвучието на трептенията, който би се изпълнил, когато съблазнителният зов на кравата би съблазнил изтока, така че тогава той би могъл да проникне по убедителен начин лишената от духовност, чисто механическата цивилизация на запада и на средата, и чрез това на Земята би могла да бъде създадена една механистична система, която да бъда точно приспособена към механичната система на Вселената.
Чрез това, всичко, което е действие на въздуха, което е действие на околността, и всичко, което е действие на звездите, ще бъде изкоренено и унищожено.
Например това, което човекът изживява чрез протичането на годината, това, което той изживява, като съучаствува в развиващия се и разцъфтяващ се живот на пролетта, в парализиращия се и умиращ живот на есента, всичко това би изгубило своето значение за човека. Човешката цивилизация би била изпълнена с тракането на машините, на трептящите машини и ехото на това тракане, което би се разливало върху Земята от Космоса като една реакция на земния механизъм.
към текста >>
Те биват правилно разбрани само тогава, когато човекът се научи да противопостави на съблазнителния зов на орела, на лъва и на кравата своята сентенция, сентенцията, която днес би трябвало да бъде основният принцип на човешкото развитие на силата, на човешкото мислене и
действие
:
Ако почувствувате, какво искам да кажа с това европеизиране на тази стара негърска басня, тогава ще разберете, че днес тези неща трябва да бъдат всъщност правилно разбрани.
Те биват правилно разбрани само тогава, когато човекът се научи да противопостави на съблазнителния зов на орела, на лъва и на кравата своята сентенция, сентенцията, която днес би трябвало да бъде основният принцип на човешкото развитие на силата, на човешкото мислене и действие:
към текста >>
Това е, което човекът трябва да научи върху своето отношение към Вселената, за да стане все повече способен в неговото
действие
за цивилизацията на Земята и да служи не на упадъка, а на възхода.
Това е, което човекът трябва да научи върху своето отношение към Вселената, за да стане все повече способен в неговото действие за цивилизацията на Земята и да служи не на упадъка, а на възхода.
към текста >>
338.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И ние поглеждаме нагоре и виждаме всъщност нашия въздух проникнат от това, което е
действие
на Сатурн, което е
действие
на Слънцето и което после в течение на времето се е развило като атмосфера, която обаче е също само едно после
действие
на Слънчевата метаморфоза.
И сега можем да кажем: Когато гледаме днешната Земя, ние имаме в Земята това, което произвежда твърдото състояние, вътрешната Луна, закотвено главно в земния магнетизъм, вътрешната Луна, която прави, що то въобще да има твърда материя, да съществува нещо, което има тегло и тегловните сили са тези, които правят от течното да се получи твърдото. След това имаме същинската земна област, водната, течната материя, която се явява в най-различните форми, като подпочвена вода например, но също и като онази вода, която съществува като изпарения, които се издигат във въздуха и след това падат на Земята под формата на дъжд или сняг, и т.н. И по-нататък в окръжността имаме това, което е въздухообразно, и всичко това е проникнато от огнения елемент, представляващ остатъка от стария Сатурн. Така щото днес трябва да допуснем в днешната Земя съществуването на нещо, което там горе е Слънце-Сатурн или Сатурн-Слънце. Ние можем винаги да си кажем: Всичко, което се намира там в топлия въздух, който е просветлен от светлината, е Сатурн-Слънце.
И ние поглеждаме нагоре и виждаме всъщност нашия въздух проникнат от това, което е действие на Сатурн, което е действие на Слънцето и което после в течение на времето се е развило като атмосфера, която обаче е също само едно последействие на Слънчевата метаморфоза.
Това имаме ние така да се каже, когато насочваме поглед нагоре.
към текста >>
Слънцето дължи дарбата, по силата на която нейната светлина произвежда във веществата нещо огнено, блестящо, на
действие
то на Сатурн-Юпитер-Марс.
Тя едва ли докосва лунно-земно-водното. Нейният елемент е онова, което се намира горе И когато проучим след това, какво е в същност развитието, ние стигаме именно при малкото насекомо по един странен начин в много ранни времена на Земната метаморфоза. Това, което днес блести като крила на пеперудата в просветления от светлината въздух, то е образувало първо своите заложби през времето на стария Сатурн, развило се е по-нататък през време на Слънчевата епоха. Там се е родило това, което днес още дава възможност на пеперудата да бъде всъщност едно създание на въздух светлината. Слънцето дължи дарбата да разпръсква светлина на самото себе си.
Слънцето дължи дарбата, по силата на която нейната светлина произвежда във веществата нещо огнено, блестящо, на действието на Сатурн-Юпитер-Марс.
И всъщност не разбира природата на пеперудата онзи, който я търси върху Земята. Силите, действуващите сили в природата на пеперудата трябва да ги търсим горе, трябва да ги търсим при Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн. И ако проучим по-точно това чудесно развитие на пеперудата аз я описах вече веднъж тук във връзка с човека като космическо въплъщение на паметта но ако проучим нещата по-подробно, ще намерим: Пеперудата пърха първо в преливащи в светлината цветове, носена от въздуха горе над Земята. Тя снася своето яйце. Грубо материалистичният човек казва: "Пеперудата снася едното яйце", защото най-главните неща не се проучват под влиянието на настоящата ненаука.
към текста >>
Картофите замръзват на повърхността на Земята, но те не замръзват, а остават като добри картофи, когато са заровени в една яма и са покрити отгоре с пръст, защото през зимата
действие
то на Слънцето се намира в Земята.
Но сега проучете, къде пеперудата полага своите яйца; навсякъде ще намерите: яйцето на пеперудата бива снесено така, че то да бъде изложено на слънчевото влияние, да не бъде лишено от слънчевото влияние. Слънчевото влияние върху Земята не съществува само там, където Слънцето непосредствено огрява Земята. Аз често пъти съм обръщал вече вниманието върху това, как селяните заравят своите картофи през зима та в земята, покриват ги с пръст, защото това, което през лятото идва на Земята като слънчева топлина и сила на слънчевата светлина, се намира именно през зимата във вътрешността на Земята.
Картофите замръзват на повърхността на Земята, но те не замръзват, а остават като добри картофи, когато са заровени в една яма и са покрити отгоре с пръст, защото през зимата действието на Слънцето се намира в Земята.
През зимата трябва да търсим лятното действие на Слънцето под Земята. Ако през месец декември слезем на опре делена дълбочина в Земята, тогава през този месец имаме в Земята юлското действие на Слънцето. През юли Слънцето изпраща лъчите на своята светлина и на своята топлина върху повърхността на Земята. Топлината и светлината постепенно проникват по-дълбоко. И ако през месец декември искаме да търсим онова, което през месец юли изживяваме като слънчеви сили на повърхността на Земята, тогава трябва да изкопаем една яма и на определена дълбочина се намира това, което през месец юли е било на повърхността, и е под Земята през месец декември.
към текста >>
През зимата трябва да търсим лятното
действие
на Слънцето под Земята.
Но сега проучете, къде пеперудата полага своите яйца; навсякъде ще намерите: яйцето на пеперудата бива снесено така, че то да бъде изложено на слънчевото влияние, да не бъде лишено от слънчевото влияние. Слънчевото влияние върху Земята не съществува само там, където Слънцето непосредствено огрява Земята. Аз често пъти съм обръщал вече вниманието върху това, как селяните заравят своите картофи през зима та в земята, покриват ги с пръст, защото това, което през лятото идва на Земята като слънчева топлина и сила на слънчевата светлина, се намира именно през зимата във вътрешността на Земята. Картофите замръзват на повърхността на Земята, но те не замръзват, а остават като добри картофи, когато са заровени в една яма и са покрити отгоре с пръст, защото през зимата действието на Слънцето се намира в Земята.
През зимата трябва да търсим лятното действие на Слънцето под Земята.
Ако през месец декември слезем на опре делена дълбочина в Земята, тогава през този месец имаме в Земята юлското действие на Слънцето. През юли Слънцето изпраща лъчите на своята светлина и на своята топлина върху повърхността на Земята. Топлината и светлината постепенно проникват по-дълбоко. И ако през месец декември искаме да търсим онова, което през месец юли изживяваме като слънчеви сили на повърхността на Земята, тогава трябва да изкопаем една яма и на определена дълбочина се намира това, което през месец юли е било на повърхността, и е под Земята през месец декември. Там картофите са закопани в юлското слънце.
към текста >>
Ако през месец декември слезем на опре делена дълбочина в Земята, тогава през този месец имаме в Земята юлското
действие
на Слънцето.
Но сега проучете, къде пеперудата полага своите яйца; навсякъде ще намерите: яйцето на пеперудата бива снесено така, че то да бъде изложено на слънчевото влияние, да не бъде лишено от слънчевото влияние. Слънчевото влияние върху Земята не съществува само там, където Слънцето непосредствено огрява Земята. Аз често пъти съм обръщал вече вниманието върху това, как селяните заравят своите картофи през зима та в земята, покриват ги с пръст, защото това, което през лятото идва на Земята като слънчева топлина и сила на слънчевата светлина, се намира именно през зимата във вътрешността на Земята. Картофите замръзват на повърхността на Земята, но те не замръзват, а остават като добри картофи, когато са заровени в една яма и са покрити отгоре с пръст, защото през зимата действието на Слънцето се намира в Земята. През зимата трябва да търсим лятното действие на Слънцето под Земята.
Ако през месец декември слезем на опре делена дълбочина в Земята, тогава през този месец имаме в Земята юлското действие на Слънцето.
През юли Слънцето изпраща лъчите на своята светлина и на своята топлина върху повърхността на Земята. Топлината и светлината постепенно проникват по-дълбоко. И ако през месец декември искаме да търсим онова, което през месец юли изживяваме като слънчеви сили на повърхността на Земята, тогава трябва да изкопаем една яма и на определена дълбочина се намира това, което през месец юли е било на повърхността, и е под Земята през месец декември. Там картофите са закопани в юлското слънце. Следователно Слънцето не се намира само там, където го търсим с грубо материалистичния ум, а то съществува всъщност в много области.
към текста >>
Слънчевите лъчи трябва да бъдат изменени чрез
действие
то на Юпитер.
Гъсеницата е изложена на светлината, следи лъчите на светлината, преде, спира, когато е тъмно, преде по -нататък. Всичко това е всъщност космическа слънчева светлина, слънчева светлина, която е проникната с материя. Следователно когато имате например пашкула на копринената буба, който бива използуван за Вашите копринени дрехи, тогава това, което се намира в коприната, е изцяло слънчева светлина, изпредена в материята на копринената буба. От нейното собствено тяло копринената буба изприда нейното вещество в посоката на слънчевите лъчи, и чрез това тя образува пашкула около себе си. Но за да се получи това, необходимо е въздействието на планетата Юпитер.
Слънчевите лъчи трябва да бъдат изменени чрез действие то на Юпитер.
към текста >>
Видите ли: тези зародиши дойдоха също така под влиянието на земното
действие
, под влиянието на течното земно-лунно
действие
, както зародишите на насекомите дойдоха само под влиянието на слънчевото
действие
и на това, което се намира над Слънцето.
Да вземем сега онези части, които са били поверени на Земята през времето, когато се роди третата метаморфоза, Лунната метаморфоза.
Видите ли: тези зародиши дойдоха също така под влиянието на земното действие, под влиянието на течното земно-лунно действие, както зародишите на насекомите дойдоха само под влиянието на слънчевото действие и на това, което се намира над Слънцето.
И чрез това, че зародишите дойдоха в областта на Земята-вода, в областта на действията на тази Земя-вода, те се превърнаха в зародиши на растения. И онези зародиши, които останаха в горната област, останаха зародиши на насекомите. И когато започна третата метаморфоза, чрез това, което тогава бе превърнато от слънчево в лунно-земно, се родиха зародишите на растенията в третата метаморфоза на Земното развитие. И това, което сега имате под влиянието на извънземния Космос, цялото това развитие минаващо от зародиша през гъсеница, през какавида до пеперудата, можете да го проследите: Когато семето става нещо земно, развива се не пеперудата, а когато семето става нещо земно, поверено бива на Земята сега не на Слънцето развива се коренът на растението, първото нещо, което се ражда от зародиша. И вместо гъсеницата да лази в силите, които изхождат от Марс, ражда се листото, което се издига нагоре разполагайки се в спирална форма.
към текста >>
339.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Даже пеперудата снася своето яйце там, където то да не бъде лишено от
действие
то на Слънцето, където то да остане в областта на слънчевото
действие
, така че пеперудата не поверява нейното яйце на Земята, а всъщност го поверява само на Слънцето.
Но бих могъл да кажа, че това облагодатствуване на Земята отива още много по-дълбоко. Нека си спомним, как трябваше да кажем, че пеперудата не участвува всъщност непосредствено в земното съществувание, а само косвено, доколкото Слънцето действува със своята топлина и своята сила на светлината в земното съществувание.
Даже пеперудата снася своето яйце там, където то да не бъде лишено от действието на Слънцето, където то да остане в областта на слънчевото действие, така че пеперудата не поверява нейното яйце на Земята, а всъщност го поверява само на Слънцето.
След това от яйцето се излюпва гъсеницата, която се намира под влиянието на действието на планетата Марс; естествено действието на Слънцето винаги остава да съществува. Образува се какавидата, която се намира под влиянието на действието на Юпитер. От какавидата излиза пеперудата, която в блясъка на нейните цветове дава отново в околността на Земята това, което за Земята може да бъде светещата сила на Слънцето съединена със силата на Сатурн.
към текста >>
След това от яйцето се излюпва гъсеницата, която се намира под влиянието на
действие
то на планетата Марс; естествено
действие
то на Слънцето винаги остава да съществува.
Но бих могъл да кажа, че това облагодатствуване на Земята отива още много по-дълбоко. Нека си спомним, как трябваше да кажем, че пеперудата не участвува всъщност непосредствено в земното съществувание, а само косвено, доколкото Слънцето действува със своята топлина и своята сила на светлината в земното съществувание. Даже пеперудата снася своето яйце там, където то да не бъде лишено от действието на Слънцето, където то да остане в областта на слънчевото действие, така че пеперудата не поверява нейното яйце на Земята, а всъщност го поверява само на Слънцето.
След това от яйцето се излюпва гъсеницата, която се намира под влиянието на действието на планетата Марс; естествено действието на Слънцето винаги остава да съществува.
Образува се какавидата, която се намира под влиянието на действието на Юпитер. От какавидата излиза пеперудата, която в блясъка на нейните цветове дава отново в околността на Земята това, което за Земята може да бъде светещата сила на Слънцето съединена със силата на Сатурн.
към текста >>
Образува се какавидата, която се намира под влиянието на
действие
то на Юпитер.
Но бих могъл да кажа, че това облагодатствуване на Земята отива още много по-дълбоко. Нека си спомним, как трябваше да кажем, че пеперудата не участвува всъщност непосредствено в земното съществувание, а само косвено, доколкото Слънцето действува със своята топлина и своята сила на светлината в земното съществувание. Даже пеперудата снася своето яйце там, където то да не бъде лишено от действието на Слънцето, където то да остане в областта на слънчевото действие, така че пеперудата не поверява нейното яйце на Земята, а всъщност го поверява само на Слънцето. След това от яйцето се излюпва гъсеницата, която се намира под влиянието на действието на планетата Марс; естествено действието на Слънцето винаги остава да съществува.
Образува се какавидата, която се намира под влиянието на действието на Юпитер.
От какавидата излиза пеперудата, която в блясъка на нейните цветове дава отново в околността на Земята това, което за Земята може да бъде светещата сила на Слънцето съединена със силата на Сатурн.
към текста >>
В долната природа на човека духовното вещество е проникнато от
действие
то на физическите сили, от
действие
то на тежестта, от други земни силови действия.
И така ние виждаме да действува непосредствено в земното съществувание, в околността на земното съществувание силата на Сатурн в най-разнообразните цветове на пеперудите. Но нека си спомним, че веществата, които имат значение за съществуването на света, са от два вида. Ние имаме работа с чисто материалните вещества на Земята и имаме работа с духовните вещества, и аз Ви казах, че забележителното се състои в това, че при човека на основата на неговия организъм на обмяната на веществата и на крайниците имаме духовното вещество, докато в неговата глава на основата стои физическото вещество.
В долната природа на човека духовното вещество е проникнато от действието на физическите сили, от действието на тежестта, от други земни силови действия.
В главата земното вещество, което е създадено чрез цялата обмяна на веществата, на кръвообращението и нервната дейност и така не проникнато от свръхсетивните духовни сили, които се отразяват в нашето мислене, в нашето образуване на представите. Така че следователно в главата имаме одухотворена физическа материя, а в системата на обмяна на веществата и крайниците имаме ако мога да се изразя така оземнено духовно вещество.
към текста >>
340.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тук се получава съвместното
действие
на светлината на Силфите и химията на Ундините.
Чрез това, че Силфите внасят светлината в растенията, в растението се създава нещо твърде особено. Видите ли, Силфата внася постоянно светлината в растението. Светлината, т.е. силата на Силфите в растението, действува върху химическите сили, които Ундините внасят в растенията.
Тук се получава съвместното действие на светлината на Силфите и химията на Ундините.
Това е една чудна пластична дейност. С помощта на веществата, които се струят нагоре и са преработени от Ундините, Силфите изтъкават там вътре една идейна форма на растението. Силфите изтъкават всъщност първичното растение в растението от светлината и от химическата работа на Ундините. И когато растението увяхва към есента и всичко, което е физическа материя, се разпада, тогава тези идейни форми на растенията започват да капят надолу и Гномите ги въз приемат сега, възприемат това, което Слънцето е произвело в растението чрез Силфите, което въздухът е произвел чрез Ундините. Това възприемат /виждат/ Гномите.
към текста >>
И онова, което се получава сега от съвместното
действие
на Гномите и на Саламандрите, това е оплождането.
За растенията Земята е майка, небето баща. И всичко, което става вън от земната област, не е майчина утроба за растението. Огромна грешка е да се вярва, че майчиният принцип на растението се намира в плодното коленце. Там се намира именно извлеченият с помощта на духовете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената. Майчиният принцип се получава от камбиума на растението, който се разпространява както към кората, така и към дървесината на растението и бива пренесен надолу като идейна форма на растението.
И онова, което се получава сега от съвместното действие на Гномите и на Саламандрите, това е оплождането.
Всъщност Гномите са духовните акушерки на размножението на растенията. И оплождането става през време на зимата долу в Земята, когато семето е паднало в земята и намира там идейните форми на растенията, които Гномите са приели от действията на Силфите и Ундините и ги пренасят там, където тези форми могат да срещнат оплождащото се семе.
към текста >>
И в това
действие
една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно
действие
се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен израз на съвместното
действие
на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм.
И Вие отново виждате, как Земята дължи нейната отблъскваща сила, нейната плътност на антипатията на Гномите и на Ундините против амфибиите и рибите. Когато Земята се уплътнява, то плътността е тази антипатия, чрез която Гномите и Ундините запазват тяхната форма. Когато светлината и топлината слизат на Земята, това е същевременно израз на онази сила на симпатията, на носещата любовна сила на Силфите, коя то е носена през въздушното пространство, и на носещата жертвена сила на духовете на огъня, която носи това, което се наклонява надолу. Така щото можем да кажем: Върху Земята расте съвместно, сраства се онова, което е плътност на Земята, земен магнетизъм, земно притегляне, като се стреми нагоре, заедно със стремящата се надолу сила на любовта и жертвеността.
И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм.
към текста >>
341.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И само когато познаваме живото съвместно
действие
на тези два вида същества, ние разбираме всъщност, как се развива видимият свят.
Следователно Вие виждате: Вчера ние разгледахме сродството на този невидим народ с растенията, днес прибавихме сродството на този невидим народ с животинския свят. Навсякъде съществата от отсам прага действуват в съществата от отвъд прага, съществата от отвъд прага върху и в съществата от отсам прага, и т.н.
И само когато познаваме живото съвместно действие на тези два вида същества, ние разбираме всъщност, как се развива видимият свят.
И познанието на свръхсетивния свят е много, много необходимо за човека, защото в момента когато минава през вратата на смъртта, той няма вече около себе си сетивния свят, а там започва да бъде негов свят другият свят. В неговото настоящо развитие човекът не може да отиде в този друг свят, ако не е познал от физическите откровения писмените знаци, които сочат към този друг свят; ако той не е научил да чете в животните на Земята, в животните на водата, в животните на въздуха и в животните, бих могъл да кажа, на светлината, в пеперудите, ако не е научил да чете в тези животни това, което сочи към съществата на елементите, които са нашите съжители между смъртта и едно ново раждане. Но това, което ние виждаме от тези същества, е всъщност навсякъде тук между раждането и смъртта само, бих могъл да кажа, бруталната гъста част. Това, което принадлежи към него от свръхсетивното, ние се научаваме да го познаваме, когато се пренесем с нашето разбиране в този свръхсетивен свят.
към текста >>
342.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Както се научаваме да познаваме съществата на сетивния свят, когато ги наблюдаваме в техния живот и в тяхното
действие
, такъв е също случаят при онези същества, за които Ви говорих и Ви говоря сега в тези сказки, при природните духове на елементите, които се намират невидимо, свръхсетивно зад сетивния физически свят и участвуват също така във всичко, което става в света, или участвуват всъщност в един по-висок смисъл отколкото сетивните физически същества.
Както се научаваме да познаваме съществата на сетивния свят, когато ги наблюдаваме в техния живот и в тяхното действие, такъв е също случаят при онези същества, за които Ви говорих и Ви говоря сега в тези сказки, при природните духове на елементите, които се намират невидимо, свръхсетивно зад сетивния физически свят и участвуват също така във всичко, което става в света, или участвуват всъщност в един по-висок смисъл отколкото сетивните физически същества.
към текста >>
Така Вие виждате, как тези същества на елементите са посредници между Земята и духовния Космос: това зрелище на фосфоресциращите Ундини, които изчезват като храна в морето от светлина и от пламък на висшите йерархии, проблясващите нагоре зеленикаво-червеникави светкавици, които биват вдишвани, там където земното естество преминава във вечността, вечното оставане на съществата на огъня,
действие
то на които е нещо трайно.
Така Вие виждате, как тези същества на елементите са посредници между Земята и духовния Космос: това зрелище на фосфоресциращите Ундини, които изчезват като храна в морето от светлина и от пламък на висшите йерархии, проблясващите нагоре зеленикаво-червеникави светкавици, които биват вдишвани, там където земното естество преминава във вечността, вечното оставане на съществата на огъня, действието на които е нещо трайно.
Защото докато тук на Земята умирането на птиците става само в определен сезон на годината, тези същества на огъня се грижат за това, щото онова, което може да се гледа от тях, да се разлива така да се каже през цялата година във Вселената. И така Земята носи около себе си един вид огнена мантия. Гледан от вън тя се явява като огнена. Обаче всичко това е произведено от същества, които виждат съвсем различно нещата на Земята, съвсем различно откакто ги виждат хората. Както казах, за човека Земята е чувствувана като твърдо вещество, върху което той може да стои и да ходи.
към текста >>
А именно стремящото се отдолу нагоре "Мисли в духа", течащото отгоре надолу "Живей като твориш дишащо съществувание", е онова, което тъче и живее заедно така, че си създава едно копие в начина, по който човешкото дишане преминава в човешкото
действие
в кръвта, преминава ритмично.
Това "Приеми с любов силата на волята на Боговете" е тихо творящото в главата.
А именно стремящото се отдолу нагоре "Мисли в духа", течащото отгоре надолу "Живей като твориш дишащо съществувание", е онова, което тъче и живее заедно така, че си създава едно копие в начина, по който човешкото дишане преминава в човешкото действие в кръвта, преминава ритмично.
И това, което посажда в нас органите на сетивата, то е онова, което се влива отгоре надолу: "Приеми с любов силата на волята на Боговете". Това обаче, което действува в нашия вървеж, в нашето ходене, в нашето стоене на крака, в нашето движение на мишниците и ръцете, онова, което въобще довежда човека в проявите на неговата воля, то звучи в "Стреми се да се събудиш" /да бъдеш буден. /.
към текста >>
Обаче онова, което тези същества на елементите са извикали така да се каже в света, то е последният отзвук на това, което е творящото, образуващо и формиращо мирово Слово, което лежи на основата на всяко
действие
и на всяко съществувание.
Така Вие виждате, как човекът е едно съзвучие, една хармония на онова мирово Слово, което може да бъде изтълкувано на неговата най-ниска степен, както аз Ви изложих това. Това мирово Слово отива след това нагоре до висшите йерархии, които трябва да разгърнат именно още нещо друго като мирово Слово, за да се роди и възникне Космосът.
Обаче онова, което тези същества на елементите са извикали така да се каже в света, то е последният отзвук на това, което е творящото, образуващо и формиращо мирово Слово, което лежи на основата на всяко действие и на всяко съществувание.
към текста >>
343.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Кислородът, който бива приет чрез дишането, среща въглерода и го приема в себе си; човекът издишва въглеродната киселина, съединението получено от
действие
то на кислорода върху въглерода.
Ако проследим обмяната на веществата нагоре до дишането, констатираме, че човекът изгражда от себе си въглерода, който може да се намери навсякъде в човека. Той е търсен от кислорода, бива превърнат във въглеродна киселина и след това бива издишан от човека. Въглеродната киселина е едно съединение на въглерода с кислорода.
Кислородът, който бива приет чрез дишането, среща въглерода и го приема в себе си; човекът издишва въглеродната киселина, съединението получено от действието на кислорода върху въглерода.
Преди да стане издишването, въглеродът става така да се каже още един благодетел на човешката при рода. Защото този въглерод, който се съединява с кислорода, като свързва това, което кръвообращението произвежда, с това, което дишането прави след това от кръвообращението, този въглерод става благодетел на човешкия организъм; защото преди да напусне човешкия организъм, той разпространява в целия човешки организъм едно излъчване на етер.
към текста >>
И чрез съвместното
действие
на всичко това бива създадено после на Земята това, което на тази Земя е намиращият се във волево движение човек.
И когато сега описваме човека минаващ, през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, ние трябва да кажем: Човекът е първо дух роден от Космоса, който развива в себе си лечителя, който чрез това може да приеме после космическия пациент.
И чрез съвместното действие на всичко това бива създадено после на Земята това, което на тази Земя е намиращият се във волево движение човек.
към текста >>
Тогава чрез едно интимно познание на ритмичните процеси и тяхното
действие
трябва да се получи същинското лечение.
Обаче процесите на обмяната на веществата трябва да бъдат първо проучени от една рационална система на медицината, те трябва да бъдат проучени така, че в тях да се долавя постоянно тенденцията, как те клонят към предизвикване на болестните състояния. Така щото една днешна система на медицината, която може да бъде установена, трябва да започне напълно с нормалните процеси на обмяната на веществата, въобще със системата на обмяната на веществата, и от там трябва да бъде почерпено познанието за възможността, по която вътрешните болести могат да се родят от обмяната на веществата.
Тогава чрез едно интимно познание на ритмичните процеси и тяхното действие трябва да се получи същинското лечение.
Така че при една днешна система на медицината трябва да се за почне с проучването на процесите свързани с обмяната на веществата и от там трябва да се премине към всичко, което може да стане в областта на ритмичните процеси в човека. След това, бих могъл да кажа, ще се постигне едно увенчание на цялото, като се покаже, как едно здравословно развитие на духовните заложби на човека предполага познанието на онова, което идва от лечебните сили. Днес не можете да намерите никаква педагогика, т.е. никакво изкуство на здравословното развитие на духовната природа на човека, ако не изходите от процесите на лечението; защото процесите на лечението не са нещо друго, освен прилагането върху средната природа на човека на това, което трябва да бъде приложено вече в чистото мислене при развитието на духовните процеси на човека.
към текста >>
От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото
действие
на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото.
Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището.
От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото.
И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като педагог с момчето или с момичето! Ние виждаме формено едно копие на това, кое то самите правим, в процесите на медта. И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес. Да, в тези процеси на медта, в тези процеси на образуването на руди сред другите земни процеси се крият постоянни лечения. И очарователно е, когато намираме пиритни руди или нещо друго, да си кажем сега: Това е точно така, като че третираме по правилен начин един човек.
към текста >>
Това е чудното съвместно
действие
на Макрокосмоса с микрокосмоса.
Да, всяко минаване през света е в действителност едно истинско проучване на това, което храни, което лекува, едно проучване на духовното, защото в природата постоянно се получават заболявания и постоянно се лекува. Там навън се намират великите процеси на лечението. Ние трябва само да ги приложим върху човека.
Това е чудното съвместно действие на Макрокосмоса с микрокосмоса.
Действително представлява една дълбока истина това, което аз съм казал на някои от Вас в тази или онази форма:
към текста >>
344.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Отначало, разбира се, няма да повярвате на това, тъй като не приписвате на такова незначително нещо, като съживяването на минали спомени посредством стара рокля, чак толкова силно
действие
.
Бих искал да кажа, че живеейки с обичайното съзнание, хората са твърде тясно свързани с изживяванията, за да бъдат доведени до нещо. Трябва да могат да отидат по-далеч. В съня човек стои по-далеч, отколкото в будно състояние; защото тогава с астралното си тяло и Аза се намира извън физическото и етерното тяло. Към това астрално тяло, излязло от физическото по време на сън, вие се приближавате повече, когато с тази реалност, която описах, извиквате минали преживявания в настоящето.
Отначало, разбира се, няма да повярвате на това, тъй като не приписвате на такова незначително нещо, като съживяването на минали спомени посредством стара рокля, чак толкова силно действие.
Но работата е именно в това, да пробвате да направите нещо такова. Като направите опит и наистина извикате отдавна отминало преживяване така, че да заживеете в него и забравите настоящето, ще видите, че се приближавате към астралното си тяло, към вашето спящо астрално тяло.
към текста >>
345.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И както виждате, тук е точката, след която можем да бъдем изведени до излизащото зад пределите на земното битие
действие
на природното в човека.
Така идваме до разбирането за това, по какъв начин са включени ариманическото и луциферическото в процесите от външната природа. И когато изучаваме в човека явленията на наследствеността и адаптацията към средата, ние виждаме, че в тях той приближава до природата своето духовно-душевно същество. Наблюдавайки такива природни явления, като издигащата се мъгла и облаци, покрити от поток светлина, виждаме как ариманическите и луциферически сили се свързват с природните. Но приближаването на човешкото духовно-душевно до наследствеността и адаптацията към природата - както ви показах днес - се явява само един от подходите към луциферическото и ариманическото. И така, наблюдавайки природното в човека, ние намираме в него луциферическото и ариманическото, а също и природните явления, които носят в себе си това, което съвсем не занимава физиката: отново луциферическото и ариманическото.
И както виждате, тук е точката, след която можем да бъдем изведени до излизащото зад пределите на земното битие действие на природното в човека.
към текста >>
346.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Това е
действие
то.
В това отношение вие можете да получите дълбоко отиващо усещане, ако отново вземете в ръце «Мистерийните драми» и още веднъж - сега може би с по-голямо разбиране, отколкото преди - прочетете това, което се говори там за събитията от младостта на Йохан. Въпросът е, че човек може да направи своята вътрешна същност особено подвижна, интензивно възприемчива по отношение на самия себе си, когато той действително се връща към своята младост. Казах ви: трябва да се вземат старите учебници, по които човек се е учил или може би не се е учил някога, трябва отново да се вземат в ръце и да се пренесе в това учене или неучене - работата не е в това, научил ли е тогава нещо човек или не, а в това, да се пренесе в тогавашното състояние: тук всеки има собствен опит. Преди няколко години, когато се нуждаех от усилване на духовното възприятие, за мен беше крайно важно да се пренеса в една такава ситуация от младостта: бях на единадесет години и от училището ми дадоха учебник. Първото, което стана - това беше случайност, - беше следното: преобърна се мастилницата и така изцапа две страници, че беше невъзможно вече да се прочетат.
Това е действието.
Това действие от преди много години често го преживявах отново, този учебник с развалени страници, с всичко, което понесох при това, защото в бедното семейство учебникът трябваше отново да бъде купен.
към текста >>
Това
действие
от преди много години често го преживявах отново, този учебник с развалени страници, с всичко, което понесох при това, защото в бедното семейство учебникът трябваше отново да бъде купен.
Въпросът е, че човек може да направи своята вътрешна същност особено подвижна, интензивно възприемчива по отношение на самия себе си, когато той действително се връща към своята младост. Казах ви: трябва да се вземат старите учебници, по които човек се е учил или може би не се е учил някога, трябва отново да се вземат в ръце и да се пренесе в това учене или неучене - работата не е в това, научил ли е тогава нещо човек или не, а в това, да се пренесе в тогавашното състояние: тук всеки има собствен опит. Преди няколко години, когато се нуждаех от усилване на духовното възприятие, за мен беше крайно важно да се пренеса в една такава ситуация от младостта: бях на единадесет години и от училището ми дадоха учебник. Първото, което стана - това беше случайност, - беше следното: преобърна се мастилницата и така изцапа две страници, че беше невъзможно вече да се прочетат. Това е действието.
Това действие от преди много години често го преживявах отново, този учебник с развалени страници, с всичко, което понесох при това, защото в бедното семейство учебникът трябваше отново да бъде купен.
към текста >>
И действително това е възможно тогава, когато се обръща внимание как действа в човек волята, когато се обръща внимание на факта, че човек относително лесно привежда в
действие
волята си, ако му е топло, но му е по-трудно да активира волята си, когато му е студено; при по-фино наблюдение върху себе си това ще стане ясно.
Обаче може да се преживее и годината.
И действително това е възможно тогава, когато се обръща внимание как действа в човек волята, когато се обръща внимание на факта, че човек относително лесно привежда в действие волята си, ако му е топло, но му е по-трудно да активира волята си, когато му е студено; при по-фино наблюдение върху себе си това ще стане ясно.
Който може действително да преживее взаимовръзката между воля и усещане на хлад или топлина, той постепенно, изработвайки това чувство, получава възможност да говори за зимна и лятна воля в себе си.
към текста >>
347.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
А вътре е плувало или летяло - това
действие
е било нещо средно между плуване и летене - такова животно.
След това се появяват животни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници. Всичко това възникнало като образувание, имащо вече повече твърдост в себе си. След това намираме животни, имащи нещо, което едновременно мога да нарека крила и плавници. Защото тези животни не са били морски животни; морета тогава още и не са съществували; имало е мека земна маса и още - мекия елемент на обкръжението, от който донякъде е била отделена само сярата.
А вътре е плувало или летяло - това действие е било нещо средно между плуване и летене - такова животно.
Наред с тях са съществували и други животни, имащи не такъв вид крайници, а крайници, които са били сформирани повече от силите на самата Земя, напомнящи вече крайниците на днешните нисши бозайници и т.н.
към текста >>
348.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Скъпи мои приятели, ако днес изследвате как се стига до болезнени състояния, отнасящи се до сетивните органи на главата и изобщо до системата на външните сетива, ще узнаете лечебното
действие
на кремъчната киселина.
Скъпи мои приятели, ако днес изследвате как се стига до болезнени състояния, отнасящи се до сетивните органи на главата и изобщо до системата на външните сетива, ще узнаете лечебното действие на кремъчната киселина.
И тук пред вас, вътре в мировата тайна, кремъчно-киселинният елемент се показва като нещо, което в изначалните раззеленяващи се и увяхващи растителни форми е именно мисловният елемент, за което, обаче, бих могъл да ви кажа: това е възприятие, сетивно възприятие на Земята по отношение на мирозданието.
към текста >>
349.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Защото приближавайки се до виждане именно на тези Мистерии, се получава впечатление, че образите на тези Мистерии имат необичайно мощни отблъскващи сили, отблъскващи даже тогава, когато, бих казал, към тези неща се приближаваме с определено мъжество и благодарение на това мъжество в по-малка степен се поддаваме на оглушаващото им
действие
; тези Мистерии оказват на виждането, пълно с мъжество, противо
действие
, изразяващо се, бих казал, в нещо като зашеметяване.
Значително по-трудно е, както често съм споменавал в моите съчинения за Акаша-хрониката, да се намери подход към тези места на хибернийските Мистерии, към многоизучавания остров на запад от Англия; много по-сложно е да се приближиш в обратното виждане към картините, съхранили се от тях във вечната хроника, отколкото към картините, които са останали от другите мистерийни места.
Защото приближавайки се до виждане именно на тези Мистерии, се получава впечатление, че образите на тези Мистерии имат необичайно мощни отблъскващи сили, отблъскващи даже тогава, когато, бих казал, към тези неща се приближаваме с определено мъжество и благодарение на това мъжество в по-малка степен се поддаваме на оглушаващото им действие; тези Мистерии оказват на виждането, пълно с мъжество, противодействие, изразяващо се, бих казал, в нещо като зашеметяване.
Така че само чрез препятствията, съпътстващи познанието, можем да се приближим към това, което искам да опиша тук. В последващите лекции вие ще видите защо именно тук има такива препятствия за познанието.
към текста >>
И сега, в същото време, когато те вътрешно са възприемали това съвместно въз
действие
, в същото време, когато вътре в тях го е имало това съвместно
действие
, тогава - доколкото е било възможно - им се предавали мировите тайни за Микрокосмоса, за Макрокосмоса, нещо за тези връзки, които са засягани в нашите лекции, които са съставлявали съдържанието на Мистериите на Артемида в Ефес.
И сега, в същото време, когато те вътрешно са възприемали това съвместно въздействие, в същото време, когато вътре в тях го е имало това съвместно действие, тогава - доколкото е било възможно - им се предавали мировите тайни за Микрокосмоса, за Макрокосмоса, нещо за тези връзки, които са засягани в нашите лекции, които са съставлявали съдържанието на Мистериите на Артемида в Ефес.
Част от всичко това се давала в течение на изпитателния срок. Вследствие на това още повече се издигал великият въпрос в душата на такъв ученик. Така че ученикът, бих казал, в тази форма на въпрос, посредством извънредно задълбочаване, извършвано от душата в това преживяване, в това извънредно преживяване действително достигал до духовния свят. Той действително влизал със своите усещания в тази област, която преживява душата, когато тя чувства в себе си: Сега аз стоя пред Силата, охраняваща прага.
към текста >>
350.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
След това се обобщавали усещанията от второто състояние, предизвикано от
действие
то на втората статуя:
В тези думи се обобщавали преживяните усещания.
След това се обобщавали усещанията от второто състояние, предизвикано от действието на втората статуя:
към текста >>
351.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Но същественото е било, че с тези стомни в цялата им символична форма се извършвало свещено
действие
, жертвено
действие
.
Веднъж използвахме имитации на тези стомни в едно евритмично представление на «Фауст»; и такива, каквито изглеждаха тогава, такива са били тези стомни в самотракийските северно-гръцки Мистерии.
Но същественото е било, че с тези стомни в цялата им символична форма се извършвало свещенодействие, жертвено действие.
В тези стомни извършвали нещо като свещено кадене с тамян, извършвали изгаряне, димът се стелел навън и в кълбящия се дим извършващият службата отец с мантрическа сила изричал три думи, за които ще говорим утре сутрин, и от тези димящи стомни се появявали фигурите на трима Кабири[1]. Те се появявали благодарение на това, че човешкото дихание, издишвано през мантрически-те думи формирало и предавало своята форма на кълбящата се и издигаща се субстанция, добавена в символичните стомни. В същото време, когато ученикът по такъв начин се учил да чете в своето собствено дихание, вдишването и издишването, в същото време когато се учил да чете това, което вписвало диханието му в дима, тогава едновременно той се учил да разбира какво са му говорили изпълнените с тайни планети от вътрешността на далечната Вселена. Защото сега той знаел: както единият от Кабирите се образувал благодарение на мантрическото слово и неговата сила, по такъв начин е бил образуван в действителност Меркурий; както се образувал вторият Кабир, така е било в действителност и с Марс; както се образувал третият Кабир, така е било в действителност и с Аполон, със Слънцето.
към текста >>
За древните медта е била не съставна част от Земята, а
действие
на Венера в Земята, което изразявало себе си навсякъде като мед.
От тези времена, намерили последен отзвук в самотракийската служба на Кабирите, произтича прозрението, което свързва земните субстанции с цялото Небе. В древните времена при вида на червено-кафяв минерал с блясък на мед, при вида на нашата сегашна мед, не са казвали каквото се казва днес: това е мед, съставна част от Земята, защото тогава не са могли да мислят така.
За древните медта е била не съставна част от Земята, а действие на Венера в Земята, което изразявало себе си навсякъде като мед.
Земята има такива скални породи, като пясъчниците, съдържащи варовик, за да може да възприема в недрата си това, което Небето присажда на Земята. И както днес не можем да кажем, засаждайки семена в земята, че тези семена са израснали от Земята, така невъзможно е било тогава, гледайки повърхността на Земята и медната руда в Земята, да кажат: тази медна руда е съставна част на Земята. Би трябвало да се каже: Земята с нейния пясъчник и други скални породи е почва; металното, което се съдържа в нея, е посадено в нея от някоя планета. Това семе е посадено в Земята от планета. Всичко това, което по този начин е било на Земята, са виждали като импулсирано в Земята от Небето.
към текста >>
352.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тогава, когато към природата се приближавали по начин, разглеждащ я като
действие
на божественото, т. е.
Тези два въпроса е поставял пред себе си средновековният естествоизпитател при всяко явление, което той е изучавал в своята лаборатория. И нещо своеобразно, което е съвсем изгубено за съвременния човек, е било характерно за този средновековен естествоизпитател. Днес се смята, че в лабораторията всеки може да провежда изследвания, бил той добър или лош човек, и това сякаш няма отношение към работата. Имат формулите, могат да анализират или синтезират; това може всеки да го направи.
Тогава, когато към природата се приближавали по начин, разглеждащ я като действие на божественото, т. е.
божественото в човека и божественото във великата природа, тогава е съществувало изискване: човек, изследващ по такъв начин, трябва да притежава вътрешно благочестие. Той е трябвало да бъде в състояние да направлява своята душа и своя дух към божествено-духовния свят. Това ставало ясно, защото е било факт: този, който се готвил за експериментирането като за някакво жертвено действие и ставал истински, вътрешно горещ от упражненията за благочестие при подготовката на експериментите, от собствен опит узнавал, че неговият експеримент, от една страна, водил до изучаване на човека, а от друга - до изучаване на великата природа. Така че вътрешната добрина са я разглеждали като подготовка за изследванията, а лабораторните си опити разглеждали така, че отговорите им на въпросите смятали за отговори от божествено-духовните същества.
към текста >>
Това ставало ясно, защото е било факт: този, който се готвил за експериментирането като за някакво жертвено
действие
и ставал истински, вътрешно горещ от упражненията за благочестие при подготовката на експериментите, от собствен опит узнавал, че неговият експеримент, от една страна, водил до изучаване на човека, а от друга - до изучаване на великата природа.
Днес се смята, че в лабораторията всеки може да провежда изследвания, бил той добър или лош човек, и това сякаш няма отношение към работата. Имат формулите, могат да анализират или синтезират; това може всеки да го направи. Тогава, когато към природата се приближавали по начин, разглеждащ я като действие на божественото, т. е. божественото в човека и божественото във великата природа, тогава е съществувало изискване: човек, изследващ по такъв начин, трябва да притежава вътрешно благочестие. Той е трябвало да бъде в състояние да направлява своята душа и своя дух към божествено-духовния свят.
Това ставало ясно, защото е било факт: този, който се готвил за експериментирането като за някакво жертвено действие и ставал истински, вътрешно горещ от упражненията за благочестие при подготовката на експериментите, от собствен опит узнавал, че неговият експеримент, от една страна, водил до изучаване на човека, а от друга - до изучаване на великата природа.
Така че вътрешната добрина са я разглеждали като подготовка за изследванията, а лабораторните си опити разглеждали така, че отговорите им на въпросите смятали за отговори от божествено-духовните същества.
към текста >>
353.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Родството на субстанцията на златото с космическото
действие
на Слънцето се откривало на ученика именно в тези древни времена, за които ви говоря.
Това е била една от тайните на прадревните Мистерии, - тайната на златото във връзка със Слънцето.
Родството на субстанцията на златото с космическото действие на Слънцето се откривало на ученика именно в тези древни времена, за които ви говоря.
към текста >>
Това е
действие
то, което ние можем да предизвикаме в противоположна на тази стрелка посока!
Кой е противоположният полюс?
Това е действието, което ние можем да предизвикаме в противоположна на тази стрелка посока!
Това въздействие виждаме, когато нещо в човека или нещо в природата е привлечено от жизнения въздух, кислорода. И както златото противостои на кислорода, отблъсква го и затова отначало няма никакво въздействие върху етерното и астралното тяло, а действа само върху света на мислите и Аза, така и това, което в човека е въглерод, има непосредствено родство с кислорода. Ние издишаме въглена киселина, създаваме въглена киселина, съединявайки въглерода с кислорода. Растението се нуждае от въглената киселина за своя живот. Въглеродът има противоположно свойство по отношение на златото.
към текста >>
354.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Разбира се, от този древен спомен, от тази зависимост на човека от Лунните сили, днес едва ли е останало нещо друго освен отблясъци от поетичното творчество, което сякаш се развихря под
действие
то на Лунните сили, както и онази традиция в медицината, според която ембрионалното развитие на човека се измерва именно в лунни, в лунарни месеци.
И забележете, че във всички тези религии, които са вдъхновени от идеята за Бог Отец, във всички тях, малко или много пулсира живата връзка между този Бог Отец и космическите сили на Луната, силите които постоянно се изливат от Луната към Земята.
Разбира се, от този древен спомен, от тази зависимост на човека от Лунните сили, днес едва ли е останало нещо друго освен отблясъци от поетичното творчество, което сякаш се развихря под действието на Лунните сили, както и онази традиция в медицината, според която ембрионалното развитие на човека се измерва именно в лунни, в лунарни месеци.
към текста >>
355.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
чиито преки сили не се ползват от човека за изграждане на неговото етерно тяло; в
действие
влизат само отразените от Луната Слънчеви сили
чиито преки сили не се ползват от човека за изграждане на неговото етерно тяло; в действие влизат само отразените от Луната Слънчеви сили
към текста >>
356.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Отношение
Действие
Отношение Действие
към текста >>
Ако с тези понятия в които най-напред Александър беше въведен от Аристотел ако с тези понятия Вие се научите да правите същото, каквото правите с а б в г д, тогава с помощта на понятията Битие, Количество, Качество, Отношение, Пространство, Време, Положение, Притежание,
Действие
, Страдание, Вие ще четете в Космоса.
Така Вие имате един сбор от понятия.
Ако с тези понятия в които най-напред Александър беше въведен от Аристотел ако с тези понятия Вие се научите да правите същото, каквото правите с а б в г д, тогава с помощта на понятията Битие, Количество, Качество, Отношение, Пространство, Време, Положение, Притежание, Действие, Страдание, Вие ще четете в Космоса.
към текста >>
357.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Изживяване в Хибернийските мистерии на самостоятелното
действие
на Слънцето и Луната.
Хибернийските и Ефеските мистерии.
Изживяване в Хибернийските мистерии на самостоятелното действие на Слънцето и Луната.
Посвещението в Ефеските мистерии – издигане и преживяване на космическия етер, вникване в природата на езика като образ на творческия Логос, който тъче и управлява Вселената. Аристотел и Александър. „Песента на Александър“ от свещеника Лампрехт. Загубата и съдбата на много от трудовете на Аристотел. Аристотел учи Александър за етера, за връзките между човека и елементите, както и за връзката между човека и земята.
към текста >>
Опитът на Александър по отношение на
действие
то на елементите в различните посоки на света и импулсът за поход на Изток.
Посвещението в Ефеските мистерии – издигане и преживяване на космическия етер, вникване в природата на езика като образ на творческия Логос, който тъче и управлява Вселената. Аристотел и Александър. „Песента на Александър“ от свещеника Лампрехт. Загубата и съдбата на много от трудовете на Аристотел. Аристотел учи Александър за етера, за връзките между човека и елементите, както и за връзката между човека и земята.
Опитът на Александър по отношение на действието на елементите в различните посоки на света и импулсът за поход на Изток.
към текста >>
Действие
на силите на земята и обкръжението ѝ върху човешката фигура: крака, глава, ръце.
Преход от Разсъдъчна към Съзнателна душа. Знания през Средновековието за кореспонденцията между микрокосмоса и макрокосмоса. Разнообразието на метали в природата и в човека. Физическият човек и силите на земята. Силите на обкръжаващия свят и етерното тяло; изясняване на силите, които действат в белтъка, така че да може да служи на възпроизводството.
Действие на силите на земята и обкръжението ѝ върху човешката фигура: крака, глава, ръце.
Астралното тяло и силите отвъд пространството. Примери за действието на земните сили в етерното: възпроизвеждането на осата-орехотворка, връзката между пчела, цвете, пчелна пита и кварцови кристали. Необходимостта от нов поглед върху взаимодействието на членовете на човешките същества и отношенията с царствата на природата като основа за нови лекарства. Отношение на аза към всичко минерално, значението на вътрешната топлина.
към текста >>
Примери за
действие
то на земните сили в етерното: възпроизвеждането на осата-орехотворка, връзката между пчела, цвете, пчелна пита и кварцови кристали.
Разнообразието на метали в природата и в човека. Физическият човек и силите на земята. Силите на обкръжаващия свят и етерното тяло; изясняване на силите, които действат в белтъка, така че да може да служи на възпроизводството. Действие на силите на земята и обкръжението ѝ върху човешката фигура: крака, глава, ръце. Астралното тяло и силите отвъд пространството.
Примери за действието на земните сили в етерното: възпроизвеждането на осата-орехотворка, връзката между пчела, цвете, пчелна пита и кварцови кристали.
Необходимостта от нов поглед върху взаимодействието на членовете на човешките същества и отношенията с царствата на природата като основа за нови лекарства. Отношение на аза към всичко минерално, значението на вътрешната топлина.
към текста >>
Трансформация на болката в стимул за
действие
във връзка с духовните импулси на Гьотеанума.
Инструкциите към ученика: връзката на физическото, етерното и астралното тяло със земята и с йерархиите; специалното отношение между човека и топлината. „Езикът“ на новото духовно откровение във формите и съдържанието на изображенията в Гьотеанума. Статуята на богинята в Ефес. Статуята на Представителя на човечеството в Гьотеанума. Изгарянето на Гьотеанума и завистта на хората.
Трансформация на болката в стимул за действие във връзка с духовните импулси на Гьотеанума.
към текста >>
358.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Ако изследваме тънкостите на древните езици, то навсякъде ще намерим, че за
действие
то, което описваме като казваме "аз отивам", - древният източен човек е казвал: "Марс ме движи, Марс е активен в мен".
Затова когато човек в тези древни времена е искал да изрази преживяване, което е имал като волеизявяващо човешко същество (ползвайки съвременния език), той не е казвал: "Аз отивам". Можем да видим това от самите думи, които е употребявал. Той също така не е казвал: "Аз сядам".
Ако изследваме тънкостите на древните езици, то навсякъде ще намерим, че за действието, което описваме като казваме "аз отивам", - древният източен човек е казвал: "Марс ме движи, Марс е активен в мен".
При придвижване, в краката някак се е усещал импулсът на Марс. Съприкосновението с предметите, докосването с ръце се е изразявало с думите: "В мен действа Венера". Когато показвали нещо на друго лице, тогава казвали: "В мен действа Меркурий". Даже когато недодялан човек е давал насока на друг с удар или ритник, това действие са описвали, казвайки: "Меркурий е действал в този човек". Сядането е било дейност на Юпитер, а лягането – без значение, за почивка или от мързел – изразявали с думите: "Отдавам се на импулсите на Сатурн".
към текста >>
Даже когато недодялан човек е давал насока на друг с удар или ритник, това
действие
са описвали, казвайки: "Меркурий е действал в този човек".
Той също така не е казвал: "Аз сядам". Ако изследваме тънкостите на древните езици, то навсякъде ще намерим, че за действието, което описваме като казваме "аз отивам", - древният източен човек е казвал: "Марс ме движи, Марс е активен в мен". При придвижване, в краката някак се е усещал импулсът на Марс. Съприкосновението с предметите, докосването с ръце се е изразявало с думите: "В мен действа Венера". Когато показвали нещо на друго лице, тогава казвали: "В мен действа Меркурий".
Даже когато недодялан човек е давал насока на друг с удар или ритник, това действие са описвали, казвайки: "Меркурий е действал в този човек".
Сядането е било дейност на Юпитер, а лягането – без значение, за почивка или от мързел – изразявали с думите: "Отдавам се на импулсите на Сатурн". По такъв начин човек е възприемал в своите членове обширните пространства на Космоса. Той е знаел, че при отделяне от Земята в космическото пространство, влиза в обкръжението на Земята, а след това и в сферата на звездите. Ако е слизал надолу от главата, той е преминавал през същото преживяване, само че този път вътре в собственото си същество. В своята глава той се е намирал в Земята, с гърдите и сърцето той е бил в обкръжението на Земята, а в крайниците си е бил навън в звездния Космос.
към текста >>
359.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И тогава той би могъл да разкаже от тези вътрешни преживявания, които е получил, как Слънцето и Луната действат върху човешкото същество, също както ние сега можем да кажем от опита на нашето зрение, как действа розата върху нас, или от опита на нашия слух да кажем за
действие
то на звука ми-бемол и т.н.
Това са само съобщения за нашето близко обкръжение. Ако човек иска да знае тайните на Космоса, тогава той трябва да стане с цялото си същество и в голяма степен сетивен орган. Благодарение на хипнотичното влияние на статуята на Слънцето цялото същество на ученика се съсредоточавало в циркулацията на кръвта. Той се учил да се познава като слънчево същество, когато преживявал вътре в себе си това хипнотично влияние. Той се учил да познава себе си като лунно същество, преживявайки хипнотичното влияние на лунната статуя.
И тогава той би могъл да разкаже от тези вътрешни преживявания, които е получил, как Слънцето и Луната действат върху човешкото същество, също както ние сега можем да кажем от опита на нашето зрение, как действа розата върху нас, или от опита на нашия слух да кажем за действието на звука ми-бемол и т.н.
Така учениците в тези мистерии преживявали чак до следатлантските времена, как човек е включен в Космоса. Това е било за тях непосредствено преживяване.
към текста >>
Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал
действие
то на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия.
Вместо това той е казвал: този път минава там, където преобладава елементът вода. В промеждутъчната зона между влажност и топлина е разположен елемент, в който преобладава въздух. Такова е било учението в древногръцките Хтонически мистерии и в древните Самотракийски мистерии,* и на това е учил Аристотел своя най-близък ученик. А в зоната между хлад и сухота, - тоест по направление от Македония към Сибир, - у човека е било преживяване на този регион от Земята, където е преобладавала самата земя, земното, - стихията земя, твърдостта. В промеждутъчната зона между топлина и сухост, тоест по направление към Индия, се е преживявала област от Земята, където е управлявал огненият елемент.
Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия.
/*Виж лекциите от 14 и 21 декември 1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA, том 232)./
към текста >>
360.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И мистериите са приспособени и организирани в древните времена за тази цел – да съединят божествената воля и човешкото
действие
.
Боговете са имали свои цели в земната еволюции. Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята. Боговете са въздействали върху волята на хората, като са ги инспирирали. Всичко, което са извършвали могъщите и велики личности на Изтока, за които ви говорих, е било вдъхновено от боговете. Боговете повелявали, човек изпълнявал.
И мистериите са приспособени и организирани в древните времена за тази цел – да съединят божествената воля и човешкото действие.
към текста >>
361.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Механизмът на часовника става понятен при наблюдаване на свързаната система от сили в него; и аналогично, ако искаме да разберем природата и съществото на човека, ние трябва да достигнем до дейността на различните импулси, които се откриват във всички царства на природата, да разберем тяхното
действие
именно в човешкото същество, защото тук те се проявяват различно, отколкото в другите природни царства.
Последният велик пробив в историческото развитие на човечеството станал в първата третина на XV век – за това често сме говорили; това е преходът от разсъдъчна към съзнателна душа: живеем в епоха, когато човечеството развива преимуществено съзнателната душа. И в тази епоха напълно е изгубено истинското проникване в самия дух на природата, изгубена е взаимовръзката на човешкото същество с по-дълбоките импулси и сили на природата. В наши дни, когато разглеждаме човека в смисъла на физическото му устройство, ние говорим, например, за химически вещества, наричайки ги, като химици, елементи. Но за човек е също тъй безполезно да знае, че храната съдържа въглерод и азот, както на часовникарят да знае, че часовникът в ръцете му се състои от стъкло и, да кажем, сребро и някакви други материали. Всяко знание от подобен род, свеждащо истинските субстанции до тези материалистични абстракции, - водород, кислород и т.н., - не дава никакво реално знание на човешкото същество.
Механизмът на часовника става понятен при наблюдаване на свързаната система от сили в него; и аналогично, ако искаме да разберем природата и съществото на човека, ние трябва да достигнем до дейността на различните импулси, които се откриват във всички царства на природата, да разберем тяхното действие именно в човешкото същество, защото тук те се проявяват различно, отколкото в другите природни царства.
Но в новите времена вече не остана никакво истинско разбиране за връзките на човека с Вселената. Чак до XIV и XV век, виждането и знанието за това още се е съхранявало; постепенно отивайки към упадък, то, въпреки това, продължавало в по-голяма или по-малка степен да съществува и надарените личности все още инстинктивно са се ползвали от него. Но по-късно истинското проникновение във връзката на човека с Вселената, достъпно още за малцина, като Парацелз, Якоб Бьоме и други, малко по малко съвсем се изгубило.
към текста >>
За да се осъществи размножение, е необходимо, белтъчната субстанция да бъде разкъсана, напълно разрушена, - така, че да може да бъде подложена на
действие
то на силите на целия Космос.
Но, видите ли, понякога неочаквано възниква следното положение: дезорганизацията, разрушението на белтъка не може да отиде достатъчно далеко. Вие можете да наблюдавате белтъчна субстанция от такъв вид, например, при някои животни.
За да се осъществи размножение, е необходимо, белтъчната субстанция да бъде разкъсана, напълно разрушена, - така, че да може да бъде подложена на действието на силите на целия Космос.
Но нещо може да попречи на животното да образува за целите на размножението такава белтъчна субстанция, която би могла непосредствено да се отдаде на целия макрокосмос; за да бъде способна за размножение, белтъчната субстанция трябва да се подложи на действието на целия макрокосмос. Животното в разглеждания случай не може да образува белтъчна субстанция, способна за възпроизвеждане без по-нататъшна помощ. Така стои работата с осата-орехотворка. Какво прави тя? Тя снася яйцето си в някаква част на растението.
към текста >>
Но нещо може да попречи на животното да образува за целите на размножението такава белтъчна субстанция, която би могла непосредствено да се отдаде на целия макрокосмос; за да бъде способна за размножение, белтъчната субстанция трябва да се подложи на
действие
то на целия макрокосмос.
Но, видите ли, понякога неочаквано възниква следното положение: дезорганизацията, разрушението на белтъка не може да отиде достатъчно далеко. Вие можете да наблюдавате белтъчна субстанция от такъв вид, например, при някои животни. За да се осъществи размножение, е необходимо, белтъчната субстанция да бъде разкъсана, напълно разрушена, - така, че да може да бъде подложена на действието на силите на целия Космос.
Но нещо може да попречи на животното да образува за целите на размножението такава белтъчна субстанция, която би могла непосредствено да се отдаде на целия макрокосмос; за да бъде способна за размножение, белтъчната субстанция трябва да се подложи на действието на целия макрокосмос.
Животното в разглеждания случай не може да образува белтъчна субстанция, способна за възпроизвеждане без по-нататъшна помощ. Така стои работата с осата-орехотворка. Какво прави тя? Тя снася яйцето си в някаква част на растението. Вие можете да намерите тези орехчета по дъбовете и по други дървета, на които орехотворката снася своите яйца.
към текста >>
В противен случай цялата фармакология остава просто търсене, на принципа на пробата и грешката, без всякакво разбиране за
действие
то на вътрешните връзки.
Някога в миналите времена науката инстинктивно се е градила на подобни наблюдения. Но всичко това е изгубено в хода на историческото развитие на човечеството, приблизително в XV век. Ние трябва да го върнем. Трябва отново да проникнем във вътрешните връзки на природата в нейното отношение към човека. Само когато съумеем отново да опознаем подобни връзки, ще можем отново да придобием истинско проникновение както в болното, така и в здравото човешко същество.
В противен случай цялата фармакология остава просто търсене, на принципа на пробата и грешката, без всякакво разбиране за действието на вътрешните връзки.
към текста >>
Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради
действие
то на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън.
Докато живеем на Земята и в нас има минерално, затворено в границите на нашата кожа, до тогава азът непрекъснато продължава да го преобразува. Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дейността на астралното тяло. Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината. Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия. Сега тази вода е вътре в мен.
Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън.
Тя отново става същата, когато я отделя под формата на пот или по някакъв друг начин. В границите на кожата ми водата не е вода, а жива течност.
към текста >>
362.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с
действие
, сходно с
действие
то на Херострат.
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено.
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат.
Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние.
към текста >>
Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за
действие
, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние.
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд.
Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние.
Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>
Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към
действие
,
действие
в духа.
Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние.
Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>
И с това тържествено обещание пред лицето на най-висшето и доброто в нас ние да водим нашия живот не само в новата година, но и в космическата нова година; ние ще встъпим в нея, готови за
действие
, поддържани и водени в душата и духа.
Нека нашите сърца бъдат привързани към стария Гьотеанум, който бяхме принудени да отстъпим на стихиите. И нека нашите сърца да бъдат здраво привързани към духа и душата на този Гьотеанум.
И с това тържествено обещание пред лицето на най-висшето и доброто в нас ние да водим нашия живот не само в новата година, но и в космическата нова година; ние ще встъпим в нея, готови за действие, поддържани и водени в душата и духа.
към текста >>
НАГОРЕ