Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
283
резултата от
124
текста с корен от думите : '
Гърди
'.
1.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Едната тук, във земните
гърди
Едната тук, във земните гърди
към текста >>
2.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
- в
гърди
те ми“ при него граничи с патологично-то.
В душевния живот на Ницше е налично ясно изразено в латентно състояние, но понякога силно проявяващо се раздвоение на съзнанието. Това „две души живеят -ах!
- в гърдите ми“ при него граничи с патологично-то.
Той не може да прозре разликата между тези „две души“. Неговите полемики едва ли могат да бъдат разбрани, освен ако не се подходи от тази гледна точка. Той почти никога не посреща противника със своите мнения. Измисля си това, което иска да обори, по забележителен начин и после се бори срещу един илюзорен образ, който няма нищо общо с действителността. Това може да се разбере, ако се допусне, че прин-ципно той не се бори срещу външен враг, а срещу самия себе си.
към текста >>
3.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ние четем у древните мъдреци това мъдро изречение "Познай Себе си", въпреки че то се използва в мирските нрави в смисъла: Погледни себе си, що си ти, изследвай това, което живее в твоите
гърди
, разсъждавай върху себе си и не укорявай другите, въпреки че, казвам, то намира приложение в живота в мирските нрави, ние можем да разпрострем това изречение "познай себе си" много добре и върху природното и свръхприродното /естественото и свръхестественото /познание на целия човек, следователно в смисъла, че не само човек да насочва поглед върху себе си и при това да си спомня, как трябва да постъпва в своите нрави пред хората, но да познае и своята собствена природа, от къде иде, от какво е съставен, за какво е предназначен." Валентин Вайгел е стигнал от своите собствени гледища до познанията, които са обхванати в мъдрото изречение на Аполон.
И съединяваме се вътрешно с размишляващия в уединение енорийски свещеник М. Валентинус /Валентин Вайгел/, когато четем уводните думи на неговата написана в 1578 година книжка "Познай Себе си".
Ние четем у древните мъдреци това мъдро изречение "Познай Себе си", въпреки че то се използва в мирските нрави в смисъла: Погледни себе си, що си ти, изследвай това, което живее в твоите гърди, разсъждавай върху себе си и не укорявай другите, въпреки че, казвам, то намира приложение в живота в мирските нрави, ние можем да разпрострем това изречение "познай себе си" много добре и върху природното и свръхприродното /естественото и свръхестественото /познание на целия човек, следователно в смисъла, че не само човек да насочва поглед върху себе си и при това да си спомня, как трябва да постъпва в своите нрави пред хората, но да познае и своята собствена природа, от къде иде, от какво е съставен, за какво е предназначен." Валентин Вайгел е стигнал от своите собствени гледища до познанията, които са обхванати в мъдрото изречение на Аполон.
към текста >>
4.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
А в Евангелието на Лука (11, 27) четем: „А когато Той говореше това, една жена от народа издигна глас и му рече: „- Блажена утробата, която те е носила, и
гърди
те, от които си сукал!
След като Буда бе живял в усамотение и отново се върна, посрещна го една девица, която го поздрави: „Блажена майката, блажен бащата, блажена съпругата, на които принадлежиш." А той отговаря: „Блажени са само онези, които са в Нирвана", т.е. онези, които са преминали във вечния ред на света.
А в Евангелието на Лука (11, 27) четем: „А когато Той говореше това, една жена от народа издигна глас и му рече: „- Блажена утробата, която те е носила, и гърдите, от които си сукал!
" А той отговори и рече: „Да, блажени са онези, които слушат Словото Божие и го пазят."
към текста >>
5.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
От Демона, от Ангела, който живее в
гърди
те на всеки човек, зависи той да реши до каква степен трябва да бъде посветен.
Сега трябваше да стане не един подбор на избрани, а обединение на всички. Според степента на своята зрялост, всеки един може да стане мист. Посланието е за всеки, който има уши да го чуе и бърза да дойде за да чуе неговите тайни. У всеки отделен човек трябва да реши гласът на сърцето. Сега вече не трябва да бъде въвеждан в храма на Мистериите този или онзи, но Словото трябва да бъде отправено към всички и тогава едни могат да го чуят по-слабо, други по-силно.
От Демона, от Ангела, който живее в гърдите на всеки човек, зависи той да реши до каква степен трябва да бъде посветен.
Цялото човечество е храм на Мистерията. Вечното блаженство трябва да стане достояние не само на онези, които виждат процесите, свидетелствуващи за Вечното, но „Блажени са, които не виждат, и въпреки това вярват". Макар и отначало само да напипват в тъмнината, може би един ден светлината ще дойде до тях. Никому не трябва да бъде отказано нещо; пътят трябва да стои отворен за всеки.
към текста >>
6.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
гърди
те ти мощта,
в гърдите ти мощта,
към текста >>
7.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
А тази светлина
гърди
те разширява.
А тази светлина гърдите разширява.
към текста >>
в главата и в
гърди
те ми живеещата воля,
в главата и в гърдите ми живеещата воля,
към текста >>
8.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
гърди
те му се движат земни същества,
в гърдите му се движат земни същества,
към текста >>
9.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ДУШАТА НА ТОРКВАЦИЙ (образ, виждащ се до
гърди
те, синя аура, зелени криле)
ДУШАТА НА ТОРКВАЦИЙ (образ, виждащ се до гърдите, синя аура, зелени криле)
към текста >>
10.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
"Сърцето, живият корен на човека, не ще ми бъде изтръгнато от трансцеденталната философия, /Жан Паул разбира светогледа свързан с Кант/ от
гърди
те и тя не ще постави на негово място един чист подтик на Аза; аз не позволявам да бъда освободен от зависимостта на любовта, за да бъде блажен само чрез високомерие".
Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма? Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-висшата форма на съществуването. Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане. Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат". Жан Паул не иска да му се отнеме правото да изживява истината вътре в себе си и за целта да трябва да постави в движение всички душевни сили, не само логическия ум.
"Сърцето, живият корен на човека, не ще ми бъде изтръгнато от трансцеденталната философия, /Жан Паул разбира светогледа свързан с Кант/ от гърдите и тя не ще постави на негово място един чист подтик на Аза; аз не позволявам да бъда освободен от зависимостта на любовта, за да бъде блажен само чрез високомерие".
Така той отхвърля чуждия на света морален ред на Кант. "Аз държа на това, че съществуват както четири последни така и четири първи неща: Красота, Истина, Моралност и Блаженство, и че синтезът на тези не само е необходим, но и вече даден, само че /и затова той е именно един/ в необхватно духовно-органическо единство, без което ние не можем да имаме никакво разбиране и никакъв достъп до тези четири евангелия или части на света". Критиката на ума постъпваща с крайно логическа строгост достигна при Кант и Фихте така далеч, че понижи значението на действителното, пълножизненото само до една илюзия, до един съновиден образ. Този възглед беше непоносим за хора с жива фантазия, които обогатяваха живота с образите на тяхната въобразителна способност. Тези хора чувстваха действителността, тя беше в тяхното възприемане, присъстваше в тяхната душа, и на тях трябваше да им се докаже чистата съновидност на тази действителност.
към текста >>
11.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Това, което Гьоте изисква в по-напреднала възраст в стихотворението "Трилогия на страстта": "В чистотата на нашите
гърди
се вълнува един стремеж да се отдадем от благодарност на нещо по-висше, чисто, неизвестно, разгадавайки си вечно Неназования; това ние наричаме: Да бъде човек религиозен".
Религиозното чувство трябва да бъде нещо достойно. Всичко, което той казва върху това чувство, е отлично. Той е защитил родения от собствената воля морал, който се издига над границите на всяка традиция и на обществените понятия, който царува в Шлегеловото съчинение "Люсиида"; той можа да стори това, защото беше убеден, че човек може да бъде религиозен и тогава, когато в областта на морала извършва най-смелите неща. "Не съществува никакво здраво чувстване, което да не е религиозно", можа той да каже. Той е разбрал религиозността.
Това, което Гьоте изисква в по-напреднала възраст в стихотворението "Трилогия на страстта": "В чистотата на нашите гърди се вълнува един стремеж да се отдадем от благодарност на нещо по-висше, чисто, неизвестно, разгадавайки си вечно Неназования; това ние наричаме: Да бъде човек религиозен".
Шлайермахер познаваше това чувство. Ето защо той знаеше да опише религиозния живот. Той не искаше да познае обекта на отдаването. Всеки вид богословие може да определи по свой начин този обект. Шлайермахер искаше да създаде едно царство на религиозността, което е независимо от всяко знание за божественото.
към текста >>
12.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Лотце бе подтикнат към това от устройството на неговата душа, което изискваше от него не само едно мислително проследяване на природната закономерност в света, а го накара да търси във всички неща и процеси живот и вътрешност от рода на тези, които самият човек чувствува в своите
гърди
.
В това отношение той застана напълно на страната на естественонаучния начин на мислене от новото време, който се стремеше да хвърли мост между старата противоположност между неживата и жива природа. В смисъла на тези гледища са написани неговите книги, които разглеждат въпроси на естествената наука: Неговата "Обща патология и терапия като механически науки"/1842 г./ и "Обща физиология на телесния живот" /1851 г./. В своите "Елементи на психофизиката" /1860 г./ и "Въведение в Естетиката" /1876 г./. Фехнер даде съчинения, които носят в себе си духа на строг естественонаучен начин на мислене, и това в области, които преди него бяха разработени почти изключително в духа на идеалистичния начин на мислене. Обаче Лотце и Фехнер чувстваха категоричната нужда да си изградят един идеалистичен мисловен свят издигайки се над естественонаучния начин на разглеждане на нещата.
Лотце бе подтикнат към това от устройството на неговата душа, което изискваше от него не само едно мислително проследяване на природната закономерност в света, а го накара да търси във всички неща и процеси живот и вътрешност от рода на тези, които самият човек чувствува в своите гърди.
Той иска "постоянно да се бори против представите, които искат да познаят от света само една и по-малката половина, само развитието на факти в нови факти, на форми в нови форми, но не постоянното преовътрешняване на всички тези външни неща и превръщането им в това, което единствено има стойност и истинност в света, в щастие и отчаяние, в удивление и отвращение, в любов и омраза, в радостна сигурност и съмняващ се копнеж, във всички мъки и тревоги, в които животът протича, което единствено заслужава името живот". Както и мнозина други Лотце има чувството, че образът, който човек представи, които са взети от човешката душа. /виж по-горе стр. 20/. Това, което при Лотце е една душевна заложба, при Фехнер то се явява като резултат на една богато развита фантазия, която действува така, че от едно логическо схващане на нещата тя непрестанно води до едно пълно с поезия тълкуване на същите. Като естественонаучен мислител той не може само да търси условията за възникването на човек и законите, които правят той да умре след определено време.
към текста >>
13.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Гърди
те му бяха покрити с блестяща ризница, през която се очертаваха гъвкавите очертания на тялото му.
И тя посегна бързо към кошницата, която от само себе си се повдигна свободно над главата и. Така тя настигна Момъка, който с леки стъпки, но потънал в тежки мисли, вървеше по брега. Неговата прекрасна фигура и странното му облекло силно озадачиха старата жена.
Гърдите му бяха покрити с блестяща ризница, през която се очертаваха гъвкавите очертания на тялото му.
Раменете му бяха покрити с пурпурно наметало, а по тях се спущаха на вълни красивите му къдрави коси. Благородното му лице беше огряно от Слънцето, както и стройните му крака. Босоног, той леко стъпваше по нагорещения пясък, но сякаш една дълбока болка притъпяваше в него всички външни усещания. Приказливата Старица се опита да го заговори, но той и отвръщаше оскъдно, така че най-после тя се умори да изтръгва отговорите, които я интересуваха и на сбогуване му каза:
към текста >>
Самата арфа сякаш жадува да се облегне на
гърди
те Ви и да зазвучи под лекото докосване на нежните Ви пръсти.
На една закътана зелена поляна, в сянката на обграждащите я величествени дървета, седеше тя, Красивата Лилия и още с първия си поглед заплени очите, ушите и сърцето на старата жена, която с трепет се приближаваше към нея, обзета от възхищение и вече не се съмняваше, че Красавицата беше станала междувременно още по- хубава. Още отдалеч добрата жена отправи своя поздрав и изрази възторга си от прелестното създание. „Какво щастие е, че Ви виждам! Каква божествена благодат се носи около Вас! Колко очарователно се опира арфата на скута Ви и как нежно я обгръщат ръцете Ви!
Самата арфа сякаш жадува да се облегне на гърдите Ви и да зазвучи под лекото докосване на нежните Ви пръсти.
А колко по-щастлив би бил ти, младежо, ако заемеш мястото на тази арфа! " Изричайки тези слова тя се приближи съвсем до нея; Красивата Лилия отвори очи, отпусна
към текста >>
О, не, в
гърди
те ми все още пламти една искра от някогашната ми рицарска смелост: нека в този миг пламъкът и лумне за последен път!
Междувременно мопсът не преставаше да се закача игриво с Лилия, а тя ласкаво отговаряше на прозрачния си любимец. Ту пляскаше с ръце, за да го подплаши, ту изтичваше напред, за да го привлече отново към себе си. Опитваше се да го хване, когато той бягаше, и го прогонваше, когато той се опитваше да се притисне в нея. Момъкът гледаше всичко това безмълвно и с нарастващо раздразнение; но когато накрая тя взе в ръце грозното животно, което му изглеждаше ужасно отблъскващо, и го притисна до бялата си гръд, целувайки черната муцуна със своите божествени устни, тогава неговото търпение се изчерпа и той отчаяно извика: „Трябва ли аз, който съм обречен от трагичната съдба може би завинаги, да живея раз делен от теб, когато тъкмо чрез теб загубих всичко, загубих себе си дори, трябва ли аз да гледам сега с очите си как едно противо-естествено създание ти доставя такава радост, как те привлича и може да се наслаждава на твоята прегръдка? Все така ли ще продължавам да идвам и да си тръгвам, очертавайки най-тъжния кръг през реката!
О, не, в гърдите ми все още пламти една искра от някогашната ми рицарска смелост: нека в този миг пламъкът и лумне за последен път!
Щом на твоите гърди могат да почиват камъни, то нека и аз се превърна в камък; щом твоето докосване може да умъртвява, то нека и аз намеря моята смърт от твоите ръце! "
към текста >>
Щом на твоите
гърди
могат да почиват камъни, то нека и аз се превърна в камък; щом твоето докосване може да умъртвява, то нека и аз намеря моята смърт от твоите ръце!
Ту пляскаше с ръце, за да го подплаши, ту изтичваше напред, за да го привлече отново към себе си. Опитваше се да го хване, когато той бягаше, и го прогонваше, когато той се опитваше да се притисне в нея. Момъкът гледаше всичко това безмълвно и с нарастващо раздразнение; но когато накрая тя взе в ръце грозното животно, което му изглеждаше ужасно отблъскващо, и го притисна до бялата си гръд, целувайки черната муцуна със своите божествени устни, тогава неговото търпение се изчерпа и той отчаяно извика: „Трябва ли аз, който съм обречен от трагичната съдба може би завинаги, да живея раз делен от теб, когато тъкмо чрез теб загубих всичко, загубих себе си дори, трябва ли аз да гледам сега с очите си как едно противо-естествено създание ти доставя такава радост, как те привлича и може да се наслаждава на твоята прегръдка? Все така ли ще продължавам да идвам и да си тръгвам, очертавайки най-тъжния кръг през реката! О, не, в гърдите ми все още пламти една искра от някогашната ми рицарска смелост: нека в този миг пламъкът и лумне за последен път!
Щом на твоите гърди могат да почиват камъни, то нека и аз се превърна в камък; щом твоето докосване може да умъртвява, то нека и аз намеря моята смърт от твоите ръце!
"
към текста >>
Тогава той загуби съзнание, а тя с ужас усети тежестта му върху
гърди
те си.
При тези свои думи той направи едно рязко движение, ястребът изхвърча от ръцете му, а той се повали върху Красивата Лилия. Тя протегна ръце да го задържи и го докосна преди да падне.
Тогава той загуби съзнание, а тя с ужас усети тежестта му върху гърдите си.
Веднага извика и отскочи уплашено назад, но благородният младеж се свлече безжизнен на земята.
към текста >>
Старицата и мъжът и хванаха кошницата, чиято мека светлина досега едва се забелязваше; те така я дърпаха от двете страни, че тя ставаше все по-голяма и по-светеща; после сложиха в нея трупа на Момъка, а върху
гърди
те му поставиха канарчето; тогава кошницата се повдигна и започна да витае над главата на Старицата, която тръгна след Блуждаещите Светлини към реката.
Тогава Змията се раздвижи, отвори кръга и бавно, с големи извивки, се отправи към реката. Двата Блуждаещи Пламъка я следваха тържествено и човек би могъл да ги вземе за най-сериозните огнени езици.
Старицата и мъжът и хванаха кошницата, чиято мека светлина досега едва се забелязваше; те така я дърпаха от двете страни, че тя ставаше все по-голяма и по-светеща; после сложиха в нея трупа на Момъка, а върху гърдите му поставиха канарчето; тогава кошницата се повдигна и започна да витае над главата на Старицата, която тръгна след Блуждаещите Светлини към реката.
Красивата Лилия прегърна мопса и пое след Старицата, а мъжът с лампата крачеше последен. Това шествие и цялата местност странно засия от многото блещукащи светлини.
към текста >>
След като препаса меча,
гърди
те му се повдигнаха, ръцете се раздвижиха по-свободно, а краката стъпиха по-здраво; поемайки скиптъра, сила та му сякаш се смекчи, но стана и още по-могъща благодарение на неговата неописуема прелест; а когато накрая и дъбовият венец украси неговите къдрици, чертите на лицето му се оживиха, очите му заблестяха от присъствието на Духа и първата дума, която произнесе беше: „Лилия!
През цялото това време Старецът внимателно наблюдаваше Момъка.
След като препаса меча, гърдите му се повдигнаха, ръцете се раздвижиха по-свободно, а краката стъпиха по-здраво; поемайки скиптъра, сила та му сякаш се смекчи, но стана и още по-могъща благодарение на неговата неописуема прелест; а когато накрая и дъбовият венец украси неговите къдрици, чертите на лицето му се оживиха, очите му заблестяха от присъствието на Духа и първата дума, която произнесе беше: „Лилия!
"
към текста >>
14.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Животът в неговите
гърди
угасва напълно.
Сега Старицата поднася мопса на Лилия. Лилия го докосва и мопсът отново оживява. Момъкът се опитва да утоли своя копнеж, прегръща Лилия и пада мъртъв на земята.
Животът в неговите гърди угасва напълно.
към текста >>
15.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
*22.В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници", респективно „човекът-глава", „човекът-
гърди
" и „човекът крайници") и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз).
*22.В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници", респективно „човекът-глава", „човекът-гърди" и „човекът крайници") и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз).
В резултат на хипнотични (сугестивни) въздействия от страна на хипнотизатора, в областта на главата на хипнотизирания човек настъпва известно „освобождаване" на астралното тяло и етерното тяло, поради което се прекъсва тяхната връзка със сетивата. Настъпва помрачаване или загуба на съзнание Хипнотизираният изпада в непосредствен етерно- астрален контакт с хипнотизатора, който сега функционира като „заместител" на неговия Аз. При личности, които често биват подлагани на хипноза, настъпва трайна дислокация на етерното тяло, която ги прави все по-лабилни и по-достъпни за хипнотизиране; последиците от това се изразяват в тежки психически и телесни разстройства Колкото по-силен е Азът, толкова повече той може и трябва да се съпротивлява срещу всякакъв род хипнотични въздействия. При подобна „трайна дислокация" на етерното тяло, антропософската медицина която от юли 1992 е призната от Европейския парламент в Страсбург за официална терапевтична доктрина препоръчва лечебна евритмия и хомеопатични разредки на „вегетабилизирано" сребро, понеже този метал има подчертаното свойство да свързва етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
16.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Мислите имат своето представителство „горе" в главата (мозъка, Корfsystem), чувствата в ритмичната система, разположена предимно в областта на
гърди
те (Вrustsysem), и волята „долу" в това, което Р.
/* Изразът може да бъда разбран само след основно запознаване с духовно-научното откритие на Р. Щайнер за „троичното разделяне на човешкия организъм". За пръв път в публикуваната през 1919 година книга „Върху загадките на душата" (Събрани съчинения № 21) Р. Щайнер загатва за следната локализация на трите основни душевни сили: мисли, чувства и воля.
Мислите имат своето представителство „горе" в главата (мозъка, Корfsystem), чувствата в ритмичната система, разположена предимно в областта на гърдите (Вrustsysem), и волята „долу" в това, което Р.
Щайнер нарича двигателно-веществообменна система. (Stoffwechsel-Gliedmalеn-System)/.
към текста >>
17.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Областта в дясната половина на
гърди
те беше като парализирана в етерното тяло.
Също дясната мишца не се подчинява на волята му и остава неподвижна. Същото състояние още съществуваше, когато детето бе доведено при нас. Касаеше се да установим, как стои работата с членовете (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, азов организъм) на организма на детето. Проучването бе направено независимо от комплекса симптоми. Констатирана бе една силна атрофия на етерното тяло, което в определени части приемаше само много слабо влияние от страна на астралното тяло.
Областта в дясната половина на гърдите беше като парализирана в етерното тяло.
На против констатирано бе нещо като една хипертрофия на астралното тяло в областта на стомаха. Сега се касаеше да поставим тези констатации във връзка с комплекса симптоми. Нямаше никакво съмнение, че при храносмилането астралното тяло действува много силно върху стомаха, обаче при преминаването на храната от червата в лимфните съдове става едно задържане. Поради това кръвта не получава достатъчно храна. Ето защо трябваше да считаме дразненията за повръщане като особено важни симптоми.
към текста >>
18.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Всички следващи части на церемонията по същност имат подобно значение – особено странното чувство, което се поражда, когато до
гърди
те му се допира остър студен меч.
Значението на първата част на церемонията – отнемането на металните предмети – е, че кандидатът не би трябвало да държи на себе си нищо, което не е произведено чрез неговия труд. Чувството за това е необходимо за всеки, чието внимание е притеглено към значението на символите. Той също така трябва да задържи ясен спомен за разкъсването на панталоните при колената. Той би трябвало да мисли върху факта, че в живота трябва да се представи, като че ли е напълно гол пред очите на своите братя. По същия начин, откъртването на тока на обувката, би трябвало да му напомня, че дори да бъде силен, що се отнася до Свободното масонство – той все пак притежава Ахилесова пета.
Всички следващи части на церемонията по същност имат подобно значение – особено странното чувство, което се поражда, когато до гърдите му се допира остър студен меч.
Това е чувство, което с времето се превръща в едно внушение, така че в определени важни моменти да си припомня, че трябва да притежава хладнокръвие. Хладнокръвие трябва да му бъде внушено. Пълна отговорност за собствените деяния е онова, което се символизира чрез връвта, усукана около гърлото му, която всеки момент може да бъде стегната. Присъствие на ума се внушава чрез процедурите, свързани с падането, движещите се стълби и др. Това са процедури, които в мистериите се извършват съвсем различно, тъй като там те се извършват върху астралното поле.
към текста >>
19.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Сега ние спечелихме едно ново понятие за Бог, именно: Богът, който е скрит в човешките
гърди
, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален бог.
Така от квадрата става един петоъгълник (пентаграм). По този начин юдейството преживява Господ Бог на своя народ и е било нещо свещено да произнесеш "името". Докато други имена, такива като "Елохим" или "Адонай", ставали все по-известни, само помазаният свещеник в Светая Светих имал право да произнесе името "Яхве"/*3/. През времето на Соломон древният юдаизъм идва до светостта на името "Яхве", до това "аз", което може да живее в човека. Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия Бог.
Сега ние спечелихме едно ново понятие за Бог, именно: Богът, който е скрит в човешките гърди, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален бог.
По този начин човешкото тяло става един велик символ на най-святото.
към текста >>
20.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
В древногръцката митология Зевс е изобразен с могъщи женски
гърди
.
Ние искаме да си изясним как стана това. То стана така, че в началото, преди да е имало отделно мъжки и женски пол, във всеки отделен индивид имаше двойнствена половост. Ние би трябвало да попитаме: – Какво бе в отделния индивид оплождащото и какво бе оплоденото?
В древногръцката митология Зевс е изобразен с могъщи женски гърди.
В това се изразява една истина, която бе известна в древните мистерии и която ние също научаваме от старите документи, че родът – ако мога да го нарека така, – който непосредствено е предшествал нашия род, външно-физически е наподобявал не мъжкия, а женския пол. Така че преди външното отделяне имаме и двата пола в един и същ индивид, който външно – във физическия израз, в цялото му чувстване и в неговата същност – беше женски. Следователно в началото на човешката раса имаме работа с двуполов индивид, клонящ към женската страна. Мъжкият пол се е породил по-късно. Трябва да ни бъде обаче ясно, че в този индивид, който е имал и двата пола в себе си, е имало също оплодяващото, или мъжкото семе.
към текста >>
21.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Поради това Зевс, който е бил обожаван като баща на човешката раса, в най-древната гръцка митология е бил изобразяван с женски
гърди
/*2/.
Цялата оплодяваща и продуктивна сила, която създава един нов човек някога е била съчетана в един пол. След това човекът бива разделен в мъжки и женски. Кой пол може да има най-голяма претенция за детеродната сила? Това е жената.
Поради това Зевс, който е бил обожаван като баща на човешката раса, в най-древната гръцка митология е бил изобразяван с женски гърди/*2/.
Зевс, като свръхчовешко същество е бил по-близо до женския пол. Женският пол е бил първият, по-раншният и по онова време е имал в себе си силата да възпроизвежда целия човешки индивид. Тази размножителна сила се намираше вътре в едно човешко същество от неразделен пол, което се приближава в своята външност повече към женската форма. В това еднополово човешко същество оплодяващият принцип беше мъдростта, самият дух; и оплодяването на женския дух чрез инспирирана мъдрост е едно по-късно повторение на това. Това човешко същество от еднополовата епоха е резултат на намиращата се в жената субстанция и оплодяването чрез Божествения дух.
към текста >>
22.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*3/ – Има, няколко екземпляра на Зевс, запазени в Мала азия, при които на горната част на тялото има няколко
гърди
или издатини, подобно на прочутата статуя на Артемида от Ефес; т. е.
/*3/ – Има, няколко екземпляра на Зевс, запазени в Мала азия, при които на горната част на тялото има няколко гърди или издатини, подобно на прочутата статуя на Артемида от Ефес; т. е.
релефна скулптура на "Стратиос Зевс" и фигури върху монети, сред които е "Лебрандеус Зевс" от Кариа.
към текста >>
23.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така говори вглъбеният мислител, който поглежда дълбоко навътре в мировите загадки, който може да обхване всичко това в собствените си
гърди
само с мисли и така обръща поглед назад към мистериите на Елевзин.
Така говори вглъбеният мислител, който поглежда дълбоко навътре в мировите загадки, който може да обхване всичко това в собствените си гърди само с мисли и така обръща поглед назад към мистериите на Елевзин.
Той продължава:
към текста >>
запазваха я във светинята на своите
гърди
.
запазваха я във светинята на своите гърди.
към текста >>
24.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той полегна на
гърди
те на Исус и попита: Господи, кой е този?
Преобразуването се извършва така, че съзидателната сила се изкачва от скута към сърцето. Това трябва да бъде показано при този, който е израз на най-висшия образ и е най-близо до Исус. Прочетете го: «Един от учениците,105 когото Исус обичаше, беше положил глава в скута на Исус. Симон Петър му кимна да попита кой ли ще е този.
Той полегна на гърдите на Исус и попита: Господи, кой е този?
» Това е място, което показва как нисшата продуктивна сила на човека се премества в гърдите, представено чрез най-близкия ученик на Христос Исус. С нежност, която не може да бъде измислена по-грандиозно, се посочва мистерията на Сина, мистерията на Исус. Че е мистерия, можете сами да прочетете в края на цялата сцена при посветения ученик, как се е преобразил, след като я е изживял и чрез Сина ще може да дойде до Отца. Какво може да каже той тогава? На една по-висша степен той сам може да каже, каквото са казвали посветените: «Eli, Eli, lama sabachthani.» Това казва той.
към текста >>
» Това е място, което показва как нисшата продуктивна сила на човека се премества в
гърди
те, представено чрез най-близкия ученик на Христос Исус.
Преобразуването се извършва така, че съзидателната сила се изкачва от скута към сърцето. Това трябва да бъде показано при този, който е израз на най-висшия образ и е най-близо до Исус. Прочетете го: «Един от учениците,105 когото Исус обичаше, беше положил глава в скута на Исус. Симон Петър му кимна да попита кой ли ще е този. Той полегна на гърдите на Исус и попита: Господи, кой е този?
» Това е място, което показва как нисшата продуктивна сила на човека се премества в гърдите, представено чрез най-близкия ученик на Христос Исус.
С нежност, която не може да бъде измислена по-грандиозно, се посочва мистерията на Сина, мистерията на Исус. Че е мистерия, можете сами да прочетете в края на цялата сцена при посветения ученик, как се е преобразил, след като я е изживял и чрез Сина ще може да дойде до Отца. Какво може да каже той тогава? На една по-висша степен той сам може да каже, каквото са казвали посветените: «Eli, Eli, lama sabachthani.» Това казва той. Прочетете сами при Йоан: «Исус казва: Сега човешкият син е прославен и Бог е прославен в него.»
към текста >>
25.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в
гърди
те му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме като сърдечен пулс топлото усещане на природата.
Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта. И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство. Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата. И действително е така. Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата.
И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в гърдите му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме като сърдечен пулс топлото усещане на природата.
Природата става за нас живо същество с дух и душа! Представим ли си какво означава, изхождайки от учението, така да одухотворим природата, тогава ще изживеем как чрез антропософията започваме да се държим към всичко по друг начин и как нашите усещания се просветляват и облагородяват. Колко безразлично е за обикновения човек дали се косят житата! И колко е различно за антропософа, който проследява косенето със сърцето си и знае, че там, където се коси, се намира живо същество, че астралното тяло на Земята изпитва удоволствие! Така природата постепенно ще стане жива за нас.
към текста >>
26.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
Лимфните съдове преминават през дясната половина на тялото, тези на чревната лимфа – през лявата и всички те имат своя център отпред на
гърди
те, в ключицата.
Лимфните съдове преминават през дясната половина на тялото, тези на чревната лимфа – през лявата и всички те имат своя център отпред на гърдите, в ключицата.
към текста >>
27.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
По кожата се появяват червени белези на определени места, така че той може да пресъздаде раните на Христос по дланите на ръцете му, стъпалата и дясната страна на
гърди
те.
Сега човек отъждествява тялото си със своя "Аз". този който иска да премине през християнското посвещение, трябва да привикне да носи тялото си по света така, както носят страничен предмет, например маса. Тялото за такъв човек трябва да стане чуждо. Като нещо чуждо, странично изграждане той го носи към вратата или го изнася зад вратата. Ако човек достатъчно се е израснал по отношение на това основно чувство, в него се появява това, което се нарича /белези/ стигматами.
По кожата се появяват червени белези на определени места, така че той може да пресъздаде раните на Христос по дланите на ръцете му, стъпалата и дясната страна на гърдите.
Ако човек с топлината на своите чувства може да извика в себе си тези /белези/ стигмати външен признак,то настъпва и вътрешен, астрален факт самият човек се усеща като разпънат.
към текста >>
28.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
По нозете, ръцете и дясната страна на
гърди
те се появяват т.нар.
Четвъртата степен довежда ученика дотам, да усеща своето тяло толкова чуждо, колкото е и един физически предмет, да кажем например, парче дърво, така че да не може да се обърне към него с името „Аз”. Тази степен трябва да го доведе и до усещането: „Аз нося тялото си с мен, както нося и моята дреха! ” И тогава настъпва нещо, което се нарича „изпитанието на кръвта”. Това, което в много други случаи се приближава до болестното състояние, тук е резултат от медитацията, защото всяка болестна причина е напълно изключена.
По нозете, ръцете и дясната страна на гърдите се появяват т.нар.
кръвни белези; а като вътрешен симптом ученикът вижда астралния образ на „разпятието”.
към текста >>
29.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите
гърди
, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина.
Така са сторили мнозина с религиозните документи, даже и такива, които би трябвало да бъдат призвани да проучат техния истински смисъл. Те са пристъпили към тези документи, без предварително и независимо от тях да знаят нещо за това, което се отнася за свръхсетивния свят. Така днес ние имаме грижливо съчинени разяснения на религиозните документи, авторите на които са призовали на помощ всичко, което историята на миналите времена може да даде например, как са се родили тези документи; обаче тези разяснения приличат точно на разясненията върху геометрията на Евклид, направени от един математик. Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия. Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа.
Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина.
Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят. Но също както естетическото и художествено чувство не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията. Това знание ще направи религиозното чувство по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия.
към текста >>
30.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Днес хората рядко се издигат да мисълта: "Благодаря ти, мъдро проведение, че си направило възможно, да мога да проявявам към тебе не една принудена любов, а една любов извираща свободно от моите
гърди
; благодаря ти, че не ме принуждаваш да те обичам, а си оставило на моя избор, дали да те следвам или не.
За човека би била невъзможна свободата, невъзможна би била Любовта, ако не би съществувала възможност за това потъване в бездната. Човек, който не би имал възможност да избира по свободно решение доброто или също и злото, такъв човек би бил едно същество, което би могло да бъде водено до едно постижимо по необходимост добро, без свободен избор; такова едно същество не би могло да избира изхождайки от една пречистена в себе си воля, от една извираща от свободата любов. За човек, за който не би било възможно той да тръгне подир звяра с двата рога, за него би било също така невъзможно той да следва Бога от собствена Любов. Намерението на мъдрото Провидение е, да даде на развиващото се през нашата планетарна система човечество възможността то да развие Свободата, а тази възможност за развиване Свободата не можеше да бъде дадена при никакви други условия, освен чрез това, че човекът сам трябва да намери избора, свободния избор между доброто и злото. Но би могло да се каже, че това е все пак една гола теория и хората могат постепенно да се издигнат до там, не само да казват с думи нещо подобно и да считат като един вид обяснение в теоретически моменти, а да го живеят и в своите чувства.
Днес хората рядко се издигат да мисълта: "Благодаря ти, мъдро проведение, че си направило възможно, да мога да проявявам към тебе не една принудена любов, а една любов извираща свободно от моите гърди; благодаря ти, че не ме принуждаваш да те обичам, а си оставило на моя избор, дали да те следвам или не.
"Без съмнение човек трябва да се издигне до това чувствуване, ако иска действително да почувствува това теоретическо обяснение.
към текста >>
31.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Що се отнася за
гърди
те, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане.
Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане. Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма. За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност.
Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане.
Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките! "
към текста >>
32.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
И онези, които са призвани да тълкуват знаците на времето и да предупреждават за това, което идва, добре знаят, че съвременното духовно изследване отново ще призове силата на Видар и че Видар ще прогони от човешките души всички подвеждащи остатъци от старото хаотично ясновидство, за да пробуди в човешките
гърди
, в човешките души новото еволюиращо ясновидство.
Но в хода на Кали Юга възникнаха качествено нови душевни сили, които ще позволят на човека да съзерцава новото Христово откровение.
И онези, които са призвани да тълкуват знаците на времето и да предупреждават за това, което идва, добре знаят, че съвременното духовно изследване отново ще призове силата на Видар и че Видар ще прогони от човешките души всички подвеждащи остатъци от старото хаотично ясновидство, за да пробуди в човешките гърди, в човешките души новото еволюиращо ясновидство.
към текста >>
33.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в
гърди
те си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил.
Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух. И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците. Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот.
И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил.
И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света. И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове. И като поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца, като показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение.
към текста >>
34.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Особено характерна е била една личност, която, така да се каже, в своите собствени
гърди
е преживявала тази борба на старото с новото, борбата на най-древните духовни съкровища с това, което е било едва в началото на своето развитие и едва се е чувало.
Да, ние често сме подчертавали, че времената, когато християнството ще го разберат в цялата му дълбочина, още само настъпват, че християнството съдържа в себе си още безкрайни дълбочини и че то, така да се каже, принадлежи повече на бъдещото, отколкото на настоящото, да не говорим пък за миналото човечество. По такъв начин виждаме как онова, което се намира в християнството в началото, се оказва сред това, което, всъщност, съдържа наследството от мъдростта и духовността на най-стария свят. Защото това, което е приела в себе си Гърция, което тя е носила в себе си, е било действително като наследство от онова, което хората придобили в многобройните инкарнации чрез живата връзка с духовния свят. Цялата духовност, която е била преживяна в древността, се е потопила в душите и сърцата на гърците и се проявявала с цялата си пълнота в тях. Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в живота, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в Гърция.
Особено характерна е била една личност, която, така да се каже, в своите собствени гърди е преживявала тази борба на старото с новото, борбата на най-древните духовни съкровища с това, което е било едва в началото на своето развитие и едва се е чувало.
Тази личност от гръко-римската епоха в четвърти век, която преживявала всичко това на арената на своята душа, била Юлиан Апостат (Отстъпник)6.
към текста >>
35.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И по-точно те изхождат от долната част на
гърди
те, но също така лимфните съдове и от други органи, и така се събират, като че ли се противопоставят на другите течения.
От тази гледна точка, разглеждайки нещата окултно с опитна душа, виждаме етерните сили, притиснати от мощно напрежение, тия етерни сили, възникнали чрез впечатленията, да се превръщат в определени представи, в представи-спомени, и които се стремят да се отпечатат в етерното тяло. И така, ще нарисуваме последните ръкави на етерните течения по посока на мозъка и тяхното уплътняване в себе си по такъв начин, че да можем да си представим следното: пред себе си виждаме мощно напрежение, което се събира в една точка и си казва: сега искам да вляза в етерното тяло! Така, сякаш положителното и отрицателното електричество трябва да се уравновесят. След това обаче виждаме, как от тази част на етерното тяло, която принадлежи на останалото телесно устройство, изтичат други етерни течения и се насочват срещу първите.
И по-точно те изхождат от долната част на гърдите, но също така лимфните съдове и от други органи, и така се събират, като че ли се противопоставят на другите течения.
И така, ако искаме да формираме представа-спомен, то в главния мозък виждаме противопоставени едно на друго две етерни течения едното отгоре, другото отдолу с възможно най-силно напрежение между тях, противопоставени едно на друго подобно на два електрически потока с най-мощно напрежение между тях. И когато между тези две течения настъпи уравновесяване, тогава представата се е превърнала в спомен и се е въплътила в етерното тяло. /Виж рис.№15/
към текста >>
36.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Свещениците, които ръководеха еврейския народ, носеха тези символи на
гърди
те си.
В Четвъртата културна епоха един народ пророчески видя това състояние – моралността и интелектуалността да стоят една до друга – и този народ е древно-еврейският народ. Ето защо представителите на древния еврейски народ се стараеха да установят една изкуствена хармония между моралността и интелектуалността, докато например при гърците съществуваше една по-скоро естествена хармония. Днес от документите на Хрониката Акаша можем да разберем как ръководителите на древно-еврейския народ се стремяха да установят тази хармония между моралността и интелектуалността. Те имаха символи, които точно познаваха, така че когато гледаха тези символи по определен начин и ги оставяха да действуват върху тях, можеше да се създаде определена хармония между това, което е добро, което е морално и това, което е мъдро.
Свещениците, които ръководеха еврейския народ, носеха тези символи на гърдите си.
Символът на моралността се наричаше Урим, а символът на мъдростта се наричаше Тумим.
към текста >>
37.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Вътре в нас, предимно в нашите
гърди
, се разиграват процеси на небесния свят или на Девакана като чувства на симпатия и антипатия спрямо красивото и грозното, спрямо доброто и лошото или злото.
Това е вече нещо повече от чистото мислене, то е нещо различно. Ние можем да си представяме нещо, да мислим нещо по отношение на изцяло неутрални обекти. Обаче тези душени изживявания на симпатия и антипатия ние изпитваме само при красивото, доброто или по отношение на лошото, грозното. Както всичко онова, което възниква като мисли, сочи към астралното поле, така всичко, което свързано със симпатия и антипатия, сочи към това, което наричаме нисшия Девакан. И също както преди малко начертах линиите, свързващи астралното поле с представите, с мислите, така бих могъл сега да очертая линиите, свързващи чувствата на симпатия и антипатия с Девакана или с небесния свят.
Вътре в нас, предимно в нашите гърди, се разиграват процеси на небесния свят или на Девакана като чувства на симпатия и антипатия спрямо красивото и грозното, спрямо доброто и лошото или злото.
Така че с това, което можем да наречем наши чувства по отношение на морално-естетическия свят, ние носим в нашата душа сянковите образи на нисшия Девакан, на небесния свят.
към текста >>
38.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
С вечна прелест той в
гърди
те им остана, Семето му всички друмища навред превзема; Защото това, което те не разпознаха – беше кръст!
С вечна прелест той в гърдите им остана, Семето му всички друмища навред превзема; Защото това, което те не разпознаха – беше кръст!
към текста >>
Мъжете всички също него носят на
гърди
те:
Мъжете всички също него носят на гърдите:
към текста >>
С вечна прелест той в
гърди
те им остана,
С вечна прелест той в гърдите им остана,
към текста >>
39.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в
гърди
те на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид.
И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста. Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство.
И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид.
към текста >>
40.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
*5. В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници“, респективно „човекът-глава“, „човекът-
гърди
“ и „човекът крайници“) и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз).
*5. В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници“, респективно „човекът-глава“, „човекът-гърди“ и „човекът крайници“) и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз).
В резултат на хипнотични (сугестивни) въздействия от страна на хипнотизатора, в областта на главата на хипнотизирания човек настъпва известно „освобождаване“ на астралното тяло и етерното тяло, поради което се прекъсва тяхната връзка със сетивата. Настъпва помрачаване или загуба на съзнание. Хипнотизираният изпада в непосредствен етерно-астрален контакт с хипнотизатора, който сега функционира като „заместител“ на неговия Аз. При личности, които често биват подлагани на хипноза, настъпва трайна дислокация на етерното тяло, която ги прави все по-лабилни и по-достъпни за хипнотизиране; последиците от това се изразяват в тежки психически и телесни разстройства. Колкото по-силен е Азът, толкова повече той може и трябва да се съпротивлява срещу всякакъв род хипнотични въздействия.
към текста >>
41.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Или с други думи: окултният кандидат можеше да отиде при религиозно настроения човек, който все пак имаше усета за по-висши зависимости и отношения в Земния свят и да му каже: "Тъй както е поставен на Земята, човекът е едно същество, което не принадлежи само на Земята, а чрез своите
гърди
и корем е свързано със Слънцето, докато като "човек-глава" е свързано с целия Космос".
Когато окултният кандидат узнаваше тези истини в себе си, той вече можеше да отиде при онези хора, които притежаваха само дневното съзнание, но които въпреки това имаха копнежа и душевния порив да се доближат до един такъв извисен човек.
Или с други думи: окултният кандидат можеше да отиде при религиозно настроения човек, който все пак имаше усета за по-висши зависимости и отношения в Земния свят и да му каже: "Тъй както е поставен на Земята, човекът е едно същество, което не принадлежи само на Земята, а чрез своите гърди и корем е свързано със Слънцето, докато като "човек-глава" е свързано с целия Космос".
И това, което окултният кандидат можеше да оповести на религиозно настроения човек, се превръщаше в молитвена съсредоточеност, в молитва.
към текста >>
42.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Затова пък средният човек, "човекът-
гърди
" (Вrust;-Меnsch), човекът, който носи в себе си сърцето, в известна степен, можем да отнесем към Слънцето.
Но позволете ми сега да Ви припомня, че в предишните лекции трябваше да отнесем горния човек към света на звездите. Обаче тогава ние допълнихме и това, че онази фигура, която Старият Завет познава като Яхве или Йехова спрямо горния човек трябваше да представлява един вид дългосрочно изплащане на това, което човекът беше вече изгубил на тази Земя, на това, което той имаше от Луната. С други думи: Целият горен човек, в известен смисъл, е отворен към Луната.
Затова пък средният човек, "човекът-гърди" (Вrust;-Меnsch), човекът, който носи в себе си сърцето, в известна степен, можем да отнесем към Слънцето.
Така че ние все още сме в състояние да си представяме това, което в окултните школи и Мистерии се подразбираше от само себе си: че средния човек можем да отнесем към Слънцето, а горния човек, "човекът-глава", можем да отнесем или към цялото звездно небе, или предимно към Луната.
към текста >>
Обаче Вие трябва да си представите тъкмо тази физическа светлина на Слънцето, която се отблъсква и отразява от Луната, като въздействие на Яхве или Йехова върху долния човек, върху третия човек; така че можем да допълним: доколкото ние оставаме в областта на човекът-
гърди
, то върху долния човек действуват онези сили на Йехова, които съответствуват на Пълнолунието; а върху самия среден човек, върху човекът-
гърди
действуват Слънчевите лъчи това ние вече казахме.
И преди всичко нещата сега се подреждат по такъв начин, че чрез посвещението ние съвсем точно узнаваме: Долният човек, този, който определихме като трети седем членен човек, представлява онази област от човешката природа, която по-висшите божествени сили причисляват към царството на Луцифер. Обаче Луцифер по един начин, за който тепърва ще говорим се стреми да завладее целия човек, точно както и Яхве или Йехова се стреми да завладее целия човек. И ако Вие добре вникнете в цялостното и завършено действие на Яхве или Йехова, ще трябва да признаете: върху горния човек, т.е. върху човекът-глава (според нашите предишни лекции) постоянно се излива онази сила на Йехова, която съответствува на Новолунието, т.е. на лишената от светлина Луна, която не може да отрази физическата светлина на Слънцето.
Обаче Вие трябва да си представите тъкмо тази физическа светлина на Слънцето, която се отблъсква и отразява от Луната, като въздействие на Яхве или Йехова върху долния човек, върху третия човек; така че можем да допълним: доколкото ние оставаме в областта на човекът-гърди, то върху долния човек действуват онези сили на Йехова, които съответствуват на Пълнолунието; а върху самия среден човек, върху човекът-гърди действуват Слънчевите лъчи това ние вече казахме.
Но силите на Яхве или Йехова се стремят да завладеят целия човек. Те действуват в редуващи се периоди върху човекът-глава и върху долния човек, при което действието върху човекът-глава съответствува на Новолунието, а действието върху долния човек на Пълнолунието.
към текста >>
Всяка отделна четвърт действува върху човекът-
гърди
, както и всяка четвърт от пълния Лунен цикъл.
Да, от Луцифер ние узнаваме, че неговото царство е именно Венера, и че онези сили, които имат своя символичен и физически израз в светлината на Венера, т.е. в светлината на Зорницата и Вечерницата, която се разлива в мировото пространство, са всъщност символично-физическите въздействия на Луцифер върху човека. При това Луцифер не се ограничава само до въздействия в областта на долния човек. Той би действувал по този начин, само ако Венера свети с пълният си диск, какъвто е случаят с пълната Луна. Но Вие добре знаете, че Венера има точно същите фази, както и Луната, че има една нарастваща, една пълна, и една смаляваща се Венера.
Всяка отделна четвърт действува върху човекът-гърди, както и всяка четвърт от пълния Лунен цикъл.
Тази част от Венера обаче, която действува духовно, е отправена към човекът-глава. И така пълният израз на това, което по отношение на човека наричаме "духовни въздействия", ние можем да открием в небето като едно космическо взаимодействие между Слънце, Луна и Венера. Забележете добре един израз на това, което е всъщност човешкият Дух.
към текста >>
43.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
С това Христос разбира: В
гърди
те на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете!
Христовият принцип се показа, съставен от учени на религията, от учени на религиозни вероизповедания на различните народи, които да се постараят да сравнят един с други отделните религиозни системи без партийност. Бих ви задал въпроса, дали съществува в някоя религия от същия смисъл нещо, което да има валидност по цялото земно кълбо както следното: че именно една и съща забележка, която идвайки от двете страни да има съвършено различно значение, което е в Християнството. Това е една дълбока забележка в Евангелието, която забележка прави Христос Исус, като казва на тези, които поучава: Във всички вас живее нещо божествено, не сте ли вие, следователно Богове? Той казва това с пълна сила: "Вие сте Богове". /Йоан, 10, 34./.
С това Христос разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете!
До едно друго, а именно точно противоположно въздействие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на Боговете и им казва: Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3, 5./. Тук смисълът е съвършено друг. Същото изречение за гибелта на човечеството, в началото на слизането в бездната: същото изречение едно указа ние за най-висша цел! Ето потърсете това по същият начин в кое да е друго религиозно вероизповедание! Вие ще намерите, или едното, или другото, но не ще намерите в другите религии и двете.
към текста >>
44.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това, което живее в човешките
гърди
, ние се научаваме да го свързваме в една пра вилна в една мъдра форма с неговия произход, когато го разглеждаме във връзка с Космоса.
Тук ние засягаме една чудесна тайна, която всъщност в нашето време се загатва и представяли хора на изкуството, но тя ще бъде разбрана още по-добре да речем въпросът на Тристан като онова което живее в този въпрос, настроението на Тристан, когато някога в любовта на Тристан към Изоиза ще почувствуваме вливането на цялото космическо естество, с което се запознаваме в неговата истинска форма, именно чрез цялостното проследяване на цялото развитие на човека от смъртта до едно ново раждане. Това, което е почерпено от Космоса, което е било донесено от Сатурн действува върху любящите се, които се събират. Някои неща изпъкват като космическо събитие, ако те не биват анализирани чрез ума, а трябва да бъде по чувствувано това, което в действителност съединява, свързва човека с целия Космос. Ето защо без съмнение Духовната наука ще доведе нещата до там, щото човечеството да развие една нова религиозност, която е една истинска религиозност, като онова, което често пъти се представя като най-малкото нещо, се явява като родено от Космоса.
Това, което живее в човешките гърди, ние се научаваме да го свързваме в една пра вилна в една мъдра форма с неговия произход, когато го разглеждаме във връзка с Космоса.
Така това, което изхожда от Духовната наука, може да разлее върху цялото човечество, върху целия живот, който ще дойде в бъдеще едно действително ново настроение. Хората на изкуството са подготвили това настроение, обаче действителното разбиране трябва да бъде многократно създадено чрез духовното настроение.
към текста >>
45.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
При това наблюдение и ако носим в
гърди
те си една чиста състрадателна душа, ще изпитаме състрадание към тези хора, при които правим наблюдението.
Да преминем към нещо друго, което отново изглежда като дреболия, но всъщност е изключително важно. Вие знаете, че в човешкото същество непосредствено едно до друго граничат това, което наричаме физическо тяло и етерно тяло. Етерното тяло е непосредствено включено във физическото тяло, това значи, че те вътрешно се проникват. В днешно време можете да наблюдавате една особеност, която съвсем не се среща рядко, но за чието съществуване хората, при които можете да я видите, най-често не са виновни за това.
При това наблюдение и ако носим в гърдите си една чиста състрадателна душа, ще изпитаме състрадание към тези хора, при които правим наблюдението.
Или никога не сте виждали например на гишето пощенски чиновници или други хора, които много пишат и как преди да започнат да пишат, правят особени движения, хора, които още във въздуха вземат инерция с едно движение на перото. Не е нужно дори да се стигне до там, защото това е основата на едно лошо състояние, когато хората правят нещо подобно в своята професия; може да бъде така, че когато пишат понякога можете да наблюдавате хората, така да се каже, трябва да си дадат известен подтик за всяка черта и наистина пишат на пресекулки, не равномерно, спазвайки движението нагоре и надолу, а на пресекулки. Тогава разгледайте написаното по този начин.
към текста >>
46.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
в светинята потайна своя, в
гърди
те си я
в светинята потайна своя, в гърдите си я
към текста >>
47.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Изследвах аз, какво в
гърди
човешки
Изследвах аз, какво в гърди човешки
към текста >>
48.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
„Още днес си спомням: през времето на троянската война Бях Пантовия син Еуфорбос, на чиито
Гърди
висеше важното копие от втория атрид.
„Още днес си спомням: през времето на троянската война Бях Пантовия син Еуфорбос, на чиито Гърди висеше важното копие от втория атрид.
Скоро познах в абантинския Аргос в храма на Юнона споменатия щит, който носеше в лявата ръка. „
към текста >>
49.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Легендата за рая води човека непосредствено до онази изходна точка на развитието на Земята, когато човекът не беше влязъл още в своето първо въплъщение или когато той току-що навлизаше в това първо въплъщение, когато Луцифер пристъпи към него, когато той още стои пред общото развитие, когато фактически може да приеме в своите собствени
гърди
всички интереси на човечеството.
Когато в нашето астрално тяло имаме интерес за всички работи и дела на Земята, когато всички работи на Земята са наши собствени работи, тогава можем да се изоставим на егоистичността на нашето астрално тяло. Това е необходимо обаче: интересите на човечеството на Земята да станат наши интереси. Разгледайте от тази гледна точка двете легенди, за които аз говорих вчера! Когато тези легенди са дадени на едно човечество, те са дадени при вземането предвид, че човекът трябва да бъде издигнат над всеки личен интерес до общия земен интерес.
Легендата за рая води човека непосредствено до онази изходна точка на развитието на Земята, когато човекът не беше влязъл още в своето първо въплъщение или когато той току-що навлизаше в това първо въплъщение, когато Луцифер пристъпи към него, когато той още стои пред общото развитие, когато фактически може да приеме в своите собствени гърди всички интереси на човечеството.
В разказа за рая се крие мислимо най-великата легенда на възпитанието, мислимо най-големият проблем на възпитанието. Този разказ издига човека до гледната точка на цялото човечество, което отпечатва във всяко човешко сърце един интерес, който може да говори на всяко човешко сърце. Когато образите на легендата за рая, така както ние се опитахме да ги разберем, проникват в човешката душа, това действува така, че астралното тяло се прониква от тях и под влиянието на това човешко същество разширило своя кръгозор на цялата Земя астралното тяло може да превърне в свой интерес всичко това, което сега влиза в неговата сфера. То се е възпитавало за това, да може да счита интересите на цялата Земя като свои собствени интереси. Опитайте се, обични приятели, да разгледате с цялата сериозност и с цялото достойнство това, което се крие в една такава легенда като универсална педагогическа сила, какъв духовен импулс се крие в една такава легенда.
към текста >>
50.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
В своята дванадесета година той не само удивляваше равините с проницателните си отговори, но и долавяше Батх-Кол в собствените си
гърди
.
Когато младият Исус от Назарет слушаше как равините говорят за инспириращия глас на Батх-Кол, той по чувствува инспирацията на Батх-Кол в самия себе си. Забележителното в случая беше следното: поради въздействието на Заратустровия Аз, Исус от Назарет действително стана способен да възприема с голяма бързи на всичко онова, което другите около него вече знаеха.
В своята дванадесета година той не само удивляваше равините с проницателните си отговори, но и долавяше Батх-Кол в собствените си гърди.
И тъкмо поради инспирацията, идваща от Батх-Кол, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус често долавяше гласа на Батх-Кол, който го довеждаше до мъчителна и тежка душевна борба. Защото Батх-Кол му откриваше впрочем Исус беше сигурен в точността на своите възприятия -, че не е далеч момента, когато в продължението на Стария Завет вече няма да говори същият Дух, който по-рано беше говорил на древните еврейски пророци. И един ден нещо, което беше ужасно за душата на Исус той получи следното откровение от Батх-Кол: Аз, Батх-Кол, вече не достигам до онези висини, където Духът действително ми открива истината относно по-нататъшното развитие на еврейския народ.
към текста >>
51.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И разкаяние в
гърди
те му гори.
И разкаяние в гърдите му гори.
към текста >>
52.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Връзката е вярна, но в човешките
гърди
има нещо, което според чувството не може да се съгласи с тази връзка.
И в същата степен, в която болестта ни е причинила слабост, сега в духовния свят това настроение на здраве ни укрепва. Този е един случай, който може би не само шокира нашия ум, както другите неща , които изнесохме, но който прониква много по-дълбоко в чувствуването на нашата душа, дразни тази душа. Ние знаем, че нещата на Духовната наука трябва винаги да се схващат с чувството. Но при този случай, обични мои приятели, трябва да помислим върху следното. Трябва да си изясним, че тук имаме някакси нещо като една сянка върху връзката между физическата болест и укрепващото ни здраве и духовния свят.
Връзката е вярна, но в човешките гърди има нещо, което според чувството не може да се съгласи с тази връзка.
Това трябва напълно да допуснем. Но в замяна на това, тази връзка има още едно друго действие, ако ние действително я схванем. И това действие може да бъде охарактеризирано по следния начин.
към текста >>
53.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
„Блажени онези, които със собствените си ръце ще изтръгнат една вкоренила се в
гърди
те им омраза и после ще поднесат своята жертва!
„Блажени онези, които със собствените си ръце ще изтръгнат една вкоренила се в гърдите им омраза и после ще поднесат своята жертва!
към текста >>
54.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
*44. В случая под този термин следва да се разбира ритмичната система на човека, съсредоточено в гръдната област,откъдето идва и другата образна представа за тази система: човекът-
гърди
(Brustmensch), която е подробно описана в "Антропософията като космософия" II част (Събр. Съч.
*44. В случая под този термин следва да се разбира ритмичната система на човека, съсредоточено в гръдната област,откъдето идва и другата образна представа за тази система: човекът-гърди (Brustmensch), която е подробно описана в "Антропософията като космософия" II част (Събр. Съч.
№ 208), лекция от 28 Октомври 1921.
към текста >>
55.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Тук го боли нещо, там го боли, всичко го боли и наистина ту го заболява главата, ту
гърди
те или краката.
Мъж, американец, типичен човек на съвремието, Selfmademan, се издига до прилежен шеф и ръководител на предприятие, посвещава се всеотдайно на своята работа, има голям успех, добри печалби и си мисли: Скоро ставам на четиридесет и пет години, достатъчно се мъчих в живота, сега ще си позволя спокойствие. Купува си вила, кола и тенискортове и всичко, което принадлежи към това. В четиридесет и петата си година иска да напусне работата си и да живее извън града, като получава авторските и лицензионните възнаграждения от предприятието си. Но не щеш ли, щом заживява в имението си, нито играе тенис, нито кара кола, не отива на театър, не се радва на цветята, насадени наоколо, а самотно стои в стаята си и размишлява.
Тук го боли нещо, там го боли, всичко го боли и наистина ту го заболява главата, ту гърдите или краката.
Скоро сам не може повече да се понася, престава да се смее, уморява се, изтощен е и непрекъснато го боли глава, става ужасно. Не може да се констатира никаква болест. Така е при много хора днес, нали, уж са здрави, а боледуват? Да, следователно няма болест. Лекарят може само да каже: Знаете ли, историята е душевна - днес лекарите го казват, - вие сте душевно болен, нагодили сте се към работата си, били сте вътре в нея, сега енергията ви не може да върви в друга посока, не може да бъде дирижирана.
към текста >>
56.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние делим останалото развитие отново на две части: развитие на
гърди
те и развитие на крайниците.
Искаме да си кажем: ние човеците като такива се намираме в една сфера, която е достигнала една четвърта степен на развитието. Но когато се абстрахираме първо от всичко останало, ние се намираме освен това в царството, което Духовете на Формата трябва да считат като тяхна около нас и през нас. Ние често пъти сме разчленявали развитието на този човек, разглеждали сме го в неговите съставни части. Ние сме различавали развитието на главата от останалото развитие на човека.
Ние делим останалото развитие отново на две части: развитие на гърдите и развитие на крайниците.
Сега искаме да се абстрахираме от това. Искаме само да застанем на гледната точка, която ни показва, че в човека имаме всичко онова, което принадлежи на развитието на главата, и всичко онова, което е причислено към останалия човек.
към текста >>
57.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обаче когато прибавим към това всичко останало, което принадлежи към човека, ние не трябва да отиваме в миналото чак до Сатурновото развитие, а трябва да кажем: онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава, можем да го проследим в миналото, доколкото то представлява развитието на
гърди
те, до планетарната Лунна епоха, а това, което са крайниците, се е прибавило едвам през време на образуването на Земята.
То се е развило минавайки през Сатурновото развитие, през Слънчевото развитие, през развитието на старата Луна и след това се развило по-нататък през Земната епоха. Но не е така с останалата част на човешкото тяло. Би било напълно погрешно да се търси една единна история на развитието на човека, на целия човек. Можем да кажем: развитието на главата ти сочи в миналото към предшествуващите планетарни степени на развитието на нашата Земя: към Лунното развитие, Слънчевото развитие, Сатурновото развитие. Онова, което накрая е намерило своя непосредствен завършек в човешката глава, е свързано с едно далечно минало развитие.
Обаче когато прибавим към това всичко останало, което принадлежи към човека, ние не трябва да отиваме в миналото чак до Сатурновото развитие, а трябва да кажем: онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава, можем да го проследим в миналото, доколкото то представлява развитието на гърдите, до планетарната Лунна епоха, а това, което са крайниците, се е прибавило едвам през време на образуването на Земята.
Ние разглеждаме правилно човека само тогава, когато кажем сравнително приблизително следното. Но моля Ви, схващайте само като сравнение.
към текста >>
58.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на
гърди
те, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците.
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части. Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището.
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците.
Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства.
към текста >>
59.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Човешката форма и нейните връзки с Космоса Троичното устройство на човека: Човекът-глава като израз на предходната инкарнация, човекът-
гърди
като израз на сегашната инкарнация и човекът-крайници като израз на следващата инкарнация За съотношенията между Зодиакалния кръг и човешкия ембрион.
Човешката форма и нейните връзки с Космоса Троичното устройство на човека: Човекът-глава като израз на предходната инкарнация, човекът-гърди като израз на сегашната инкарнация и човекът-крайници като израз на следващата инкарнация За съотношенията между Зодиакалния кръг и човешкия ембрион.
към текста >>
60.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Човекът-
гърди
7.
Човекът-гърди 7.
Включване в
към текста >>
И сега Вие отново получавате потвърждение за троичното устройство на човека: човекът-глава се изгражда от Космоса; човекът-
гърди
се изгражда с посредничеството на външния свят, а двигателно-веществообменният човек (или човекът-крайници): чрез неговата собствена деятелност във физическия Земен свят.
И сега Вие отново получавате потвърждение за троичното устройство на човека: човекът-глава се изгражда от Космоса; човекът-гърди се изгражда с посредничеството на външния свят, а двигателно-веществообменният човек (или човекът-крайници): чрез неговата собствена деятелност във физическия Земен свят.
към текста >>
Човекът-
гърди
също е един цялостен „човек“, само че в случая рудиментарни са първите четири и последните четири звена.
Троичната същност проличава и в едно друго отношение. Помислете: Когато човекът се ражда, първите четири звена от формообразуващата система са вече в силата си, докато останалите осем звена се намират в рудиментарно състояние. Вие разбирате, че става дума за човека-глава. Главата впрочем доколкото останалите звена са в рудиментарно състояние също е един цялостен „човек“.
Човекът-гърди също е един цялостен „човек“, само че в случая рудиментарни са първите четири и последните четири звена.
Човекът-крайници (или двигателно-веществообменният човек) на свой ред също е цялостен „човек“, но сега рудиментарни са гърдите и главата. По този начин става ясно, че всеки индивид носи в себе си трима „човеци“. Първият от тях, човекът-глава, е така да се каже, „модел“ или „реконструкция“ на предходната инкарнация. Човекът-гърди е олицетворение на сегашната инкарнация. А това, което човек осъществява като активно поведение, като активни действия във външния свят, намира израз в неговите веществообмен и крайници; него човек ще пренесе в следващата си инкарнация.
към текста >>
Човекът-крайници (или двигателно-веществообменният човек) на свой ред също е цялостен „човек“, но сега рудиментарни са
гърди
те и главата.
Троичната същност проличава и в едно друго отношение. Помислете: Когато човекът се ражда, първите четири звена от формообразуващата система са вече в силата си, докато останалите осем звена се намират в рудиментарно състояние. Вие разбирате, че става дума за човека-глава. Главата впрочем доколкото останалите звена са в рудиментарно състояние също е един цялостен „човек“. Човекът-гърди също е един цялостен „човек“, само че в случая рудиментарни са първите четири и последните четири звена.
Човекът-крайници (или двигателно-веществообменният човек) на свой ред също е цялостен „човек“, но сега рудиментарни са гърдите и главата.
По този начин става ясно, че всеки индивид носи в себе си трима „човеци“. Първият от тях, човекът-глава, е така да се каже, „модел“ или „реконструкция“ на предходната инкарнация. Човекът-гърди е олицетворение на сегашната инкарнация. А това, което човек осъществява като активно поведение, като активни действия във външния свят, намира израз в неговите веществообмен и крайници; него човек ще пренесе в следващата си инкарнация. Ето как и от една друга гледна точка се оказва, че човекът е троично същество, формата на човешкото тяло може да се изследва задълбочено и прецизно само по този начин.
към текста >>
Човекът-
гърди
е олицетворение на сегашната инкарнация.
Главата впрочем доколкото останалите звена са в рудиментарно състояние също е един цялостен „човек“. Човекът-гърди също е един цялостен „човек“, само че в случая рудиментарни са първите четири и последните четири звена. Човекът-крайници (или двигателно-веществообменният човек) на свой ред също е цялостен „човек“, но сега рудиментарни са гърдите и главата. По този начин става ясно, че всеки индивид носи в себе си трима „човеци“. Първият от тях, човекът-глава, е така да се каже, „модел“ или „реконструкция“ на предходната инкарнация.
Човекът-гърди е олицетворение на сегашната инкарнация.
А това, което човек осъществява като активно поведение, като активни действия във външния свят, намира израз в неговите веществообмен и крайници; него човек ще пренесе в следващата си инкарнация. Ето как и от една друга гледна точка се оказва, че човекът е троично същество, формата на човешкото тяло може да се изследва задълбочено и прецизно само по този начин.
към текста >>
На свой ред „човекът-
гърди
“ също е един завършен и цялостен човек: Ръцете са така да се каже външните представители на етерните очи.
На свой ред „човекът-гърди“ също е един завършен и цялостен човек: Ръцете са така да се каже външните представители на етерните очи.
„Човекът-крайници“ (или двигателно-веществообменният човек) също е завършен и цялостен човек. При него представители на етерните очи са бъбреците. Ето как по отношение на формата, ние стигнахме до трима различни и взаимно свързани „човеци“. Горе, в сферичната форма на главата е изнесен онзи човек, който идва от предходната инкарнация; в „човека-гърди“ живее сегашния човек, а това, което пулсира в „двигателно-веществообменния човек“ ще се прояви едва в следващата инкарнация.
към текста >>
Горе, в сферичната форма на главата е изнесен онзи човек, който идва от предходната инкарнация; в „човека-
гърди
“ живее сегашния човек, а това, което пулсира в „двигателно-веществообменния човек“ ще се прояви едва в следващата инкарнация.
На свой ред „човекът-гърди“ също е един завършен и цялостен човек: Ръцете са така да се каже външните представители на етерните очи. „Човекът-крайници“ (или двигателно-веществообменният човек) също е завършен и цялостен човек. При него представители на етерните очи са бъбреците. Ето как по отношение на формата, ние стигнахме до трима различни и взаимно свързани „човеци“.
Горе, в сферичната форма на главата е изнесен онзи човек, който идва от предходната инкарнация; в „човека-гърди“ живее сегашния човек, а това, което пулсира в „двигателно-веществообменния човек“ ще се прояви едва в следващата инкарнация.
към текста >>
В лицето на човешкия ембрион така, както е поставен в майчиното тяло Вие имате такъв „двигателно-вещество-обменен човек“, който иска да развие самия себе си, в ущърб на „човека-глава“ и „човека-
гърди
“.
Обаче в известен смисъл може да се допълни и нещо друго: Троичното устройство не се отнася единствено за предходната, сегашната и следващата инкарнация; то е валидно дори и само за сегашния, за настоящия човек. Вземете например „двигателно-веществообменния човек“: той е способен да възпроизведе нов човешки индивид.
В лицето на човешкия ембрион така, както е поставен в майчиното тяло Вие имате такъв „двигателно-вещество-обменен човек“, който иска да развие самия себе си, в ущърб на „човека-глава“ и „човека-гърди“.
към текста >>
Вземете например „човека-
гърди
“ докато бебето е все още кърмаче; в този случай „човекът-
гърди
“ и „човекът-глава“ представляват едно цяло.
Вземете например „човека-гърди“ докато бебето е все още кърмаче; в този случай „човекът-гърди“ и „човекът-глава“ представляват едно цяло.
Обаче в хода на индивидуалното развитие напредва и „долният“ човек (двигателно-веществообменният човек), така че троичното устройство запазва своята пълна валидност.
към текста >>
Средна възраст той постига само по отношение на „средния“ човек, „човека-
гърди
“, а напреднала възраст само по отношение на „двигателно-веществообменния човек“.
А след като мине кърмаческия период, главата става възпитател на „останалия“ човек защото в известен смисъл, по отношение на своята глава, човек винаги си остава едно малко дете.
Средна възраст той постига само по отношение на „средния“ човек, „човека-гърди“, а напреднала възраст само по отношение на „двигателно-веществообменния човек“.
Това са неща, които хората разбират едва след като остареят. Вие помните онази гатанка: Що е онова, което в началото върви на четири крака, после на два, и накрая на три... От този момент нататък ние сме вече стари. И така, спрямо главата човек винаги остава един вид резултат на своята последна инкарнация. В продължение на целия живот главата остава детска. И тук бихме могли да допълним: Единственият съществен проблем пред възпитателското изкуство се състои в следното как „учителят детска глава“ най-добре може да се справи с „ученикът детска глава“.
към текста >>
„Човекът-
гърди
“ е стопанинът, а „двигателно-веществообменният човек“ е работещият, трудовият човек, робът.
Помислете още, как човешката глава, общо взето, е само един пътник, когото останалият човек непрекъснато но си в себе си. Неговите крака са неподвижни, непригодни за самостоятелно ходене. Сякаш е настанен в удобен файтон; да, главата е наистина един пътник, когото човек носи.
„Човекът-гърди“ е стопанинът, а „двигателно-веществообменният човек“ е работещият, трудовият човек, робът.
Вече споменах, че целият „горен“ човек или „човек-глава“ е такъв включително до Рака. Тук имаме непосредственото действие на Космоса. Тук в средата човек диша и се храни: тук действува стопанинът, дойката. А истинският труженик принадлежи към Стрелеца, Козирога, Водолея и Рибите.
към текста >>
61.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Обсъждайки развитието на „формата“ от една страна, и „живота“ от друга, ние се натъкнахме на една основна противоположност, състояща се в самостоятелното функциониране на „човека-глава“, „човека-
гърди
“ и „двигателно-веществообменния човек“.
Нека да си припомним начина, по който обяснихме формирането на човешкия организъм. Ние трябваше да свържем цялостната човешка организация с Космоса и най-вече с небето на неподвижните звезди. След това, за да вникнем в степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н., трябваше да разгледаме нашата планетарна система. И накрая, навлизайки в душевните изживявания, трябваше да съчетаем телесната организация на човека, т.е. това, което той има от небето на неподвижните звезди, и това, което има от планетарната система.
Обсъждайки развитието на „формата“ от една страна, и „живота“ от друга, ние се натъкнахме на една основна противоположност, състояща се в самостоятелното функциониране на „човека-глава“, „човека-гърди“ и „двигателно-веществообменния човек“.
Ние видяхме, как душевните изживявания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как чувствата се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система. За да сме още по-точни в интерпретацията на душевния живот, ние трябваше да вземем под внимание и взаимодействието между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. В последната лекция стана дума още и за взаимодействието между телесните и душевни свойства, изразяващо се в дейността на жлезите, както и за реализацията на мускулните движения чрез волята.
към текста >>
От там идват импулсите, които формират главата,
гърди
те, крайниците и т.н.
Виждате ли, когато разглеждаме формите на човешкото тяло и техните взаимни връзки, ние трябва да се от правим далеч навън към небето на неподвижните звезди.
От там идват импулсите, които формират главата, гърдите, крайниците и т.н.
Ние ясно виждаме как тези форми израстват във външния свят. Ако погледнем човека още по-отблизо, ще открием и въздействията на планетарната система. Знаем, че планетарните сфери образуват степените на човешкия живот: сетивен, нервен, дихателен и т.н. По-нататък стигаме до душевните качества на човека, до неговия душевен живот. След това идва ред на периодичните смени между будност и сън, между образ и действителност.
към текста >>
62.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Те нямат никакъв афинитет към него, но пък се грижат, да кажем, за тумора на
гърди
те.
им са безразлични, но те се грижат например само за сърцето. На други сърцето им е безразлично и те биват отвеждани през стомаха и сърцето до бъбреците и едва там стават активни. Така всяка субстанция има своя вътрешен афинитет. Само трябва да се приложат правилните субстанции. Но има и такива субстанции, които, ако се инжектират, изобщо не биха повлияли стомашния тумор.
Те нямат никакъв афинитет към него, но пък се грижат, да кажем, за тумора на гърдите.
към текста >>
63.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите
гърди
, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия. И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно. Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи. В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи!
И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
към текста >>
64.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Тя я поема изцяло в себе си също както човекът, който дълбоко поема въздух и го задържа в
гърди
те си.
Да си представим, че това, което отбелязвам тук с жълто, е вдишването, осъществено в нашата географска област. Земята е вдишала до краен предел; тя задържа дълбоко в себе си силите, за които говорих току що. Бихме могли да кажем, че в този миг от годината Земята е поела дълбоко в себе си своята собствена душевна същност. Тя е всмукала дълбоко в себе си своята душевност, защото силите, за които говорих, са именно душевните сили на Земята. Следователно, в края на Декември Земята изцяло всмуква и задържа в себе си своята душевност.
Тя я поема изцяло в себе си също както човекът, който дълбоко поема въздух и го задържа в гърдите си.
И това е времето, през което с пълно право трябваше да стане раждането на Исус, понеже сега Земята, тъй да се каже, е пълновластна притежателка на цялата си душевна сила. И раждайки се през този период от годината, той се ражда от една Земна сила, която носи в себе си цялата планетарна душевност. Да, онези посветени от епохата на Голготската Мистерия, които, бих казал, все пак се оказаха достойни за древното посвещение, имаха своите дълбоки основания да посочат раждането на Исус тъкмо в онзи период от време, когато Земята извършва своето планетарно вдишване.
към текста >>
65.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Само благодарение на сърцето главата възприема онези физически процеси, които се разиграват в
гърди
те и долната част на тялото.
Впрочем във вчерашната си открита лекция аз казах, че сърцето на човека представлява един подсъзнателен сетивен орган.
Само благодарение на сърцето главата възприема онези физически процеси, които се разиграват в гърдите и долната част на тялото.
Както чрез очите ние възприемаме външните процеси в сетивния свят, така и човешкото сърце фактически е сетивния орган по отношение на споменатите функции. Чрез сърцето главата – и по-точно малкият мозък – подсъзнателно възприема как кръвта се подхранва от преработените хранителни средства, как функционират бъбреците, черният дроб и така нататък. За “горния човек” сърцето е един сетивен орган. И да издигне това сърце – като един вид сетивен орган – до определена степен на съзнание: до това се свеждаше обучението на онзи, който работеше за култа на Митра. Той трябваше да стигне до едно по-фино, съзнателно усещане за онова, което се разиграваше в човешкия организъм, в черния дроб, бъбреците, слезката и така нататък.
към текста >>
Горният човек, “човекът-глава” трябваше да се издигне до едно по-фино усещане за процесите, разиграващи се в “човека-
гърди
” и “човека-крайници”.
Както чрез очите ние възприемаме външните процеси в сетивния свят, така и човешкото сърце фактически е сетивния орган по отношение на споменатите функции. Чрез сърцето главата – и по-точно малкият мозък – подсъзнателно възприема как кръвта се подхранва от преработените хранителни средства, как функционират бъбреците, черният дроб и така нататък. За “горния човек” сърцето е един сетивен орган. И да издигне това сърце – като един вид сетивен орган – до определена степен на съзнание: до това се свеждаше обучението на онзи, който работеше за култа на Митра. Той трябваше да стигне до едно по-фино, съзнателно усещане за онова, което се разиграваше в човешкия организъм, в черния дроб, бъбреците, слезката и така нататък.
Горният човек, “човекът-глава” трябваше да се издигне до едно по-фино усещане за процесите, разиграващи се в “човека-гърди” и “човека-крайници”.
През древните епохи едно такова обучение засягаше не толкова разсъдъчните способности на човека, както е прието да се мисли днес, а целия човек и най-вече неговите чувства. И когато ученикът постигаше необходимата зрялост, той можеше да каже: Както с помощта на сетивните възприятия, идващи от физическите очи аз виждам дъждовните облаци или синьото небе, така и сега аз мога да потвърдя: Ето, в този случай в моя организъм се извършва един вид преработвателен процес, а в този случай – друг вид преработвателен процес.
към текста >>
66.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Така щото действително това, което виждам високо горе във въздуха при орела, което виждам там, където животното изпитва радост непосредствено при въздуха както при лъва, което виждам след това, когато животното е свързано с подземните земни сили, които действуват по-нататък в неговите храносмилателни органи, когато следователно вместо във височините гледам долу в дълбочините и от там прониквам с пълно разбиране същността на кравата, тогава имам трите форми, които в човека са съединени в една хармония и чрез това се уравновесяват: метаморфозата на птицата в човешката глава, метаморфозата на лъва в човешките
гърди
и метаморфозата на кравата в храносмилателния апарат и в апарата на крайниците на човека, естествено в апарата на крайниците отново огромно метаморфозирано, огромно преобразено.
Лъвът не стига до тази духовност; не стига до там също и птицата. При птицата работата на храносмилането е нещо почти напълно физическо. Ние намираме естествено етерното тяло в храносмилателния апарат на птицата, но намираме много малко, даже почти нищо от астралността в храносмилателните процеси на птицата. Напротив в храносмилателните процеси при кравата има нещо, което гледано астрално е извънредно величествено, то е цял един свят. И когато искаме да разгледаме подобното при човека, ние отново имаме съответствието между това, което кравата развива едностранно, довеждането до физическа плът на нещо определено астрално, тук при човека в неговите храносмилателни органи имаме нещо хармонично съчетано с нещо друго, имаме го също и в продължението на неговите храносмилателни органи, в крайниците.
Така щото действително това, което виждам високо горе във въздуха при орела, което виждам там, където животното изпитва радост непосредствено при въздуха както при лъва, което виждам след това, когато животното е свързано с подземните земни сили, които действуват по-нататък в неговите храносмилателни органи, когато следователно вместо във височините гледам долу в дълбочините и от там прониквам с пълно разбиране същността на кравата, тогава имам трите форми, които в човека са съединени в една хармония и чрез това се уравновесяват: метаморфозата на птицата в човешката глава, метаморфозата на лъва в човешките гърди и метаморфозата на кравата в храносмилателния апарат и в апарата на крайниците на човека, естествено в апарата на крайниците отново огромно метаморфозирано, огромно преобразено.
към текста >>
Човешките
гърди
, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът.
След това, което вече знаем, ние получаваме една представа за това. Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре.
Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът.
Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото. Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля. Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите. И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
към текста >>
Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите
гърди
носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля.
След това, което вече знаем, ние получаваме една представа за това. Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре. Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът. Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото.
Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля.
Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите. И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
към текста >>
Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на
гърди
те.
След това, което вече знаем, ние получаваме една представа за това. Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре. Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът. Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото. Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля.
Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите.
И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
към текста >>
67.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Обаче онова, което живее в погледа на лъва, то отново живее в човешката природа свързано с другите елементи на тази природа, с организма на главата, с организма на обмяната на веществата, в организацията на
гърди
те или на сърцето, в ритмичния организъм на човека.
Обаче онова, което живее в погледа на лъва, то отново живее в човешката природа свързано с другите елементи на тази природа, с организма на главата, с организма на обмяната на веществата, в организацията на гърдите или на сърцето, в ритмичния организъм на човека.
към текста >>
68.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Човекът може да бъде разбран напълно само благодарение на това, че в него правим разлика между неговата горна област, неговата глава и също областта на неговите
гърди
, които са всъщност физическо вещество, обработено от духовни сили; бих могъл да кажа: най-нисшите духовни сили работят в дишането, а долния човек трябва да разглеждаме като една форма съставено от духовно вещество, в което работят физически сили.
Но при силите положението е точно обратно. Докато за крайниците и обмяната на веществата веществото е духовно, силите в тях, например за краката теглото, притеглянето, са физически. И докато веществото на главата е физическо, силите, които действуват в нея, са духовни. Духовни сили действуват в главата, физически сили действуват в духовното вещество на човешките крайници и на човешката обмяна на веществата.
Човекът може да бъде разбран напълно само благодарение на това, че в него правим разлика между неговата горна област, неговата глава и също областта на неговите гърди, които са всъщност физическо вещество, обработено от духовни сили; бих могъл да кажа: най-нисшите духовни сили работят в дишането, а долния човек трябва да разглеждаме като една форма съставено от духовно вещество, в което работят физически сили.
Естествено трябва да бъдем наясно върху това, какво е всъщност положението при човека при тези неща. Човекът простира всъщност природата на своята глава в целия негов организъм, така че всъщност главата е също без съмнение онова, което тя е чрез това, че е физическо вещество обработено чрез духовни сили, че тя простира цялото това нейно същество също в долния човек. И това, което човекът е чрез своите крайници, чрез своето духовно вещество, в което работят физически сили, се простира също в горния човек. Това, което работи по този начин в човека, се прониква взаимно. Обаче все пак ние можем да разберем човека само тогава, когато го разглеждаме като физическо-духовна вещественост и динамичност, т. е.
към текста >>
69.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Но към нея се прибавя в една тънко вещество това, което след това по-късно се превръща във формата на
гърди
те, в образа на органите на дишането и на сърцето на човека.
И когато еволюцията преминава от Сатурновата епоха в Слънчевата епоха, тогава се ражда едно същество, което е едно по-нататъшно развитие, едно въздухообразно преобразуване, една въздухообразна метаморфоза на главата.
Но към нея се прибавя в една тънко вещество това, което след това по-късно се превръща във формата на гърдите, в образа на органите на дишането и на сърцето на човека.
Следователно тук в Сатурн имаме още главно онази метаморфоза, която представлява човешката глава. Но това е естествено по-късната глава, по-късната форма на главата. Стигайки по-нататък до Слънчевата епоха, ние имаме човека състоящ се от глава и гърди; прибавя се това, което сега, е гърди на човека. Същевременно обаче още в последното Сатурново време и в първото Слънчево време се ражда онова, представител на което трябва да считаме орела. В първото време на Слънчевата епоха се ражда родът на птиците, а във второто време на Слънчевата епоха се раждат първите заложби на онези родове животни, които са същински гръд ни животни представител на които е лъвът, но също и други гръдни животни.
към текста >>
Стигайки по-нататък до Слънчевата епоха, ние имаме човека състоящ се от глава и
гърди
; прибавя се това, което сега, е
гърди
на човека.
И когато еволюцията преминава от Сатурновата епоха в Слънчевата епоха, тогава се ражда едно същество, което е едно по-нататъшно развитие, едно въздухообразно преобразуване, една въздухообразна метаморфоза на главата. Но към нея се прибавя в една тънко вещество това, което след това по-късно се превръща във формата на гърдите, в образа на органите на дишането и на сърцето на човека. Следователно тук в Сатурн имаме още главно онази метаморфоза, която представлява човешката глава. Но това е естествено по-късната глава, по-късната форма на главата.
Стигайки по-нататък до Слънчевата епоха, ние имаме човека състоящ се от глава и гърди; прибавя се това, което сега, е гърди на човека.
Същевременно обаче още в последното Сатурново време и в първото Слънчево време се ражда онова, представител на което трябва да считаме орела. В първото време на Слънчевата епоха се ражда родът на птиците, а във второто време на Слънчевата епоха се раждат първите заложби на онези родове животни, които са същински гръд ни животни представител на които е лъвът, но също и други гръдни животни. Следователно първите заложби на тези животни възникват през време на старото Слънце.
към текста >>
Напротив лъвът например е през времето на старото Слънце, през време на втората част на Слънчевата епоха, едно животно, което възниква първо като гръдно животно, като животно състоящо се от
гърди
, като едно силно животно на дишането с една още много малка, атрофирана глава.
При човека първото е, че в еволюцията се развива главата. Останалото представлява придатъчни органи, които се прикачват така да се каже към образуването на главата. Човекът израства в космическата еволюция от неговата глава надолу.
Напротив лъвът например е през времето на старото Слънце, през време на втората част на Слънчевата епоха, едно животно, което възниква първо като гръдно животно, като животно състоящо се от гърди, като едно силно животно на дишането с една още много малка, атрофирана глава.
И едвам когато в по-късни времена Слънцето се отделя от Земята и действува от вън, едвам тогава от гърдите се ражда главата. Следователно лъвът израства така, че се развива от гърдите нагоре, докато човекът се развива от главата надолу. Това е една огромна разлика в общата еволюция.
към текста >>
И едвам когато в по-късни времена Слънцето се отделя от Земята и действува от вън, едвам тогава от
гърди
те се ражда главата.
При човека първото е, че в еволюцията се развива главата. Останалото представлява придатъчни органи, които се прикачват така да се каже към образуването на главата. Човекът израства в космическата еволюция от неговата глава надолу. Напротив лъвът например е през времето на старото Слънце, през време на втората част на Слънчевата епоха, едно животно, което възниква първо като гръдно животно, като животно състоящо се от гърди, като едно силно животно на дишането с една още много малка, атрофирана глава.
И едвам когато в по-късни времена Слънцето се отделя от Земята и действува от вън, едвам тогава от гърдите се ражда главата.
Следователно лъвът израства така, че се развива от гърдите нагоре, докато човекът се развива от главата надолу. Това е една огромна разлика в общата еволюция.
към текста >>
Следователно лъвът израства така, че се развива от
гърди
те нагоре, докато човекът се развива от главата надолу.
При човека първото е, че в еволюцията се развива главата. Останалото представлява придатъчни органи, които се прикачват така да се каже към образуването на главата. Човекът израства в космическата еволюция от неговата глава надолу. Напротив лъвът например е през времето на старото Слънце, през време на втората част на Слънчевата епоха, едно животно, което възниква първо като гръдно животно, като животно състоящо се от гърди, като едно силно животно на дишането с една още много малка, атрофирана глава. И едвам когато в по-късни времена Слънцето се отделя от Земята и действува от вън, едвам тогава от гърдите се ражда главата.
Следователно лъвът израства така, че се развива от гърдите нагоре, докато човекът се развива от главата надолу.
Това е една огромна разлика в общата еволюция.
към текста >>
И преминавайки по-нататък към Лунната метаморфоза на Земята, едвам тогава, понеже Луната /старата Луна/ представлява водната /течната/ метаморфоза, понеже Луната е течна и едвам в по-късно време добива роговидна консистенция от сега нататък човекът се нуждае от другите органи по-надолу от
гърди
те.
И преминавайки по-нататък към Лунната метаморфоза на Земята, едвам тогава, понеже Луната /старата Луна/ представлява водната /течната/ метаморфоза, понеже Луната е течна и едвам в по-късно време добива роговидна консистенция от сега нататък човекът се нуждае от другите органи по-надолу от гърдите.
Образува се заложбата на храносмилателната система. През време на старата Слънчева епоха имаме въздухообразно състояние на материята, провълнувано и просветлено от светлината, човекът се нуждае също за своето хранене само от един дихателен апарат, който е затворен надолу; човекът се състои от орган на главата и орган на гърдите. Сега през време на Лунната епоха той си присъединява храносмилателния апарат, храносмилателната система. С това обаче човекът става едно същество състоящо се от глава, гърди и долно тяло. И понеже всичко в старата Луна е още течно вещество, човекът има чрез тази Лунна епоха израстъци, с които се движи плувайки през водата.
към текста >>
През време на старата Слънчева епоха имаме въздухообразно състояние на материята, провълнувано и просветлено от светлината, човекът се нуждае също за своето хранене само от един дихателен апарат, който е затворен надолу; човекът се състои от орган на главата и орган на
гърди
те.
И преминавайки по-нататък към Лунната метаморфоза на Земята, едвам тогава, понеже Луната /старата Луна/ представлява водната /течната/ метаморфоза, понеже Луната е течна и едвам в по-късно време добива роговидна консистенция от сега нататък човекът се нуждае от другите органи по-надолу от гърдите. Образува се заложбата на храносмилателната система.
През време на старата Слънчева епоха имаме въздухообразно състояние на материята, провълнувано и просветлено от светлината, човекът се нуждае също за своето хранене само от един дихателен апарат, който е затворен надолу; човекът се състои от орган на главата и орган на гърдите.
Сега през време на Лунната епоха той си присъединява храносмилателния апарат, храносмилателната система. С това обаче човекът става едно същество състоящо се от глава, гърди и долно тяло. И понеже всичко в старата Луна е още течно вещество, човекът има чрез тази Лунна епоха израстъци, с които се движи плувайки през водата. За ръце и крака може да се говори едвам през време на Земната епоха, когато действува гравитационната сила и оформя онова, което се поставя преди всичко в посоките на притегателната сила, крайниците. Това принадлежи следователно едвам на Земната епоха.
към текста >>
С това обаче човекът става едно същество състоящо се от глава,
гърди
и долно тяло.
И преминавайки по-нататък към Лунната метаморфоза на Земята, едвам тогава, понеже Луната /старата Луна/ представлява водната /течната/ метаморфоза, понеже Луната е течна и едвам в по-късно време добива роговидна консистенция от сега нататък човекът се нуждае от другите органи по-надолу от гърдите. Образува се заложбата на храносмилателната система. През време на старата Слънчева епоха имаме въздухообразно състояние на материята, провълнувано и просветлено от светлината, човекът се нуждае също за своето хранене само от един дихателен апарат, който е затворен надолу; човекът се състои от орган на главата и орган на гърдите. Сега през време на Лунната епоха той си присъединява храносмилателния апарат, храносмилателната система.
С това обаче човекът става едно същество състоящо се от глава, гърди и долно тяло.
И понеже всичко в старата Луна е още течно вещество, човекът има чрез тази Лунна епоха израстъци, с които се движи плувайки през водата. За ръце и крака може да се говори едвам през време на Земната епоха, когато действува гравитационната сила и оформя онова, което се поставя преди всичко в посоките на притегателната сила, крайниците. Това принадлежи следователно едвам на Земната епоха. През време на Лунната епоха обаче се образува, устроен още съвсем различно отколкото по-къ-но, храносмилателният апарат, устроен така, че този храносмилателен апарат на човека няма още нужда да приема всичко това, което служи на преработването, на свободното волево движение на крайниците. Това е още един съществено различен храносмилателен апарат: по-късно той се метаморфозира в онзи храносмилателен апарат, който е земният храносмилателен апарат.
към текста >>
Докато човекът започва своето развитие с главата, след това си прибавя
гърди
те, метаморфозите на
гърди
те и след това си прибавя храносмилателните органи; докато лъвът започва своето развитие с гръдните органи и след това си присъединява главата и едновременно с човека получава през време на Лунната епоха храносмилателните органи, при онези животни, представител на които е кравата, имаме като първа заложба първо органите на храносмилането и след това имаме израстващи от тях органите на
гърди
те и на главата.
Но какъв е сега, противоположно на човека, растежът на кравата? Той е такъв, че през време на тази стара Лунна епоха кравата развива главно храносмилателния апарат: после, когато Луната се отделя, от храносмилателния апарат израстват гръдните органи и особено устроената глава.
Докато човекът започва своето развитие с главата, след това си прибавя гърдите, метаморфозите на гърдите и след това си прибавя храносмилателните органи; докато лъвът започва своето развитие с гръдните органи и след това си присъединява главата и едновременно с човека получава през време на Лунната епоха храносмилателните органи, при онези животни, представител на които е кравата, имаме като първа заложба първо органите на храносмилането и след това имаме израстващи от тях органите на гърдите и на главата.
Следователно Вие виждате, че човекът расте от главата надолу, лъвът от гърдите нагоре и надолу; кравата расте от храносмилателните органи напълно в гърдите и в главата, расте така да се каже, ако я сравним с човека, изцяло нагоре, расте към сърцето и главата. Това дава възгледът относно развитието на човек.
към текста >>
Следователно Вие виждате, че човекът расте от главата надолу, лъвът от
гърди
те нагоре и надолу; кравата расте от храносмилателните органи напълно в
гърди
те и в главата, расте така да се каже, ако я сравним с човека, изцяло нагоре, расте към сърцето и главата.
Но какъв е сега, противоположно на човека, растежът на кравата? Той е такъв, че през време на тази стара Лунна епоха кравата развива главно храносмилателния апарат: после, когато Луната се отделя, от храносмилателния апарат израстват гръдните органи и особено устроената глава. Докато човекът започва своето развитие с главата, след това си прибавя гърдите, метаморфозите на гърдите и след това си прибавя храносмилателните органи; докато лъвът започва своето развитие с гръдните органи и след това си присъединява главата и едновременно с човека получава през време на Лунната епоха храносмилателните органи, при онези животни, представител на които е кравата, имаме като първа заложба първо органите на храносмилането и след това имаме израстващи от тях органите на гърдите и на главата.
Следователно Вие виждате, че човекът расте от главата надолу, лъвът от гърдите нагоре и надолу; кравата расте от храносмилателните органи напълно в гърдите и в главата, расте така да се каже, ако я сравним с човека, изцяло нагоре, расте към сърцето и главата.
Това дава възгледът относно развитието на човек.
към текста >>
Следователно възниквали същества, които остават, а също от само животни на храносмилането, които остават на степента, която човекът носи със себе си в своето долно тяло, и както орелът и пеперудите се причисляват към главата, както лъвът е причината за
гърди
те, кравата е причислена към долното тяло, къде бих могъл да кажа: Ето животно, което същевременно оставя да израснат всички горни органи в по-късната еволюция, така също земноводните животни и влечугите, следователно жабите, змиите, гущерите и т.н.
Това не е само така, а виждаме, когато се ражда едва такава идаметална метаморфоза, тогава старите същества се развива по-нататък, но същевременно се раждат нови. Кравата се ражда още през време на първата Лунна метаморфоза. След това, обаче се прибавят други животни които да изучават тяхната заложба. Те не могат например вече да участвуват в отделянето на Луната, защото тя се намира вече вън. Затова те не могат също да участвуват в това, което това отделяне на Луната произвежда: че тя измита така да се каже от корема органите на сърцето и на главата, а възникналите по-късно същества остават на степен, която при човека се изразява чрез храносмилането.
Следователно възниквали същества, които остават, а също от само животни на храносмилането, които остават на степента, която човекът носи със себе си в своето долно тяло, и както орелът и пеперудите се причисляват към главата, както лъвът е причината за гърдите, кравата е причислена към долното тяло, къде бих могъл да кажа: Ето животно, което същевременно оставя да израснат всички горни органи в по-късната еволюция, така също земноводните животни и влечугите, следователно жабите, змиите, гущерите и т.н.
На причислени, ако мога да си послужа с този израз, само към човешкото тяло, така, към човешкия храносмилателен апарат. Тук имаме възникнали като животни чисто храносмилателни апарати.
към текста >>
70.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Обаче мислите са също съпроводници на нашите
гърди
, мислите са съпроводници именно на нашите крайници.
Тук човекът е втъкан в една дейност, в която участвуват не само Съществата на по-нисшите йерархии, а и тези на най-висшата йерархия Серафими, Херувими и Престоли. Какво става тук? Тук става всъщност най-чудното нещо, което въобще човек може да си представи. Защото тук онова, което в земния живот е долна част на неговото тяло /разбира се духовните сили, които стоят на основата на тази долна част на тялото/, преминава в образуването на главата. Когато ходим тук долу на Земята, ние имаме нашата бедна глава като орган на мисленето, като орган, който носи мислите.
Обаче мислите са също съпроводници на нашите гърди, мислите са съпроводници именно на нашите крайници.
Обаче в момента, в който ние мислим не само с главата, а започваме да мислим например с крайниците, в този момент за нас изниква цялата действителност на Кармата. Ние не знаем нищо за нашата Карма, защото винаги мислим само с този всъщност повърхностен орган, с мозъка.
към текста >>
И сега в тази преобразена духовна форма трябва да бъде вложено това защото тази духовна форма е само заложбата за бъдещата глава, влага се това, което става органи на
гърди
те, което става органи на крайниците, органи на обмяната на веществата.
Обаче там горе в духовния свят, там краката се превръщат в челюсти на главата. Там мишниците и ръцете се превръщат в скулите на главата. Тогава целият долен човек се превръща в това, което е сега духовна заложба за по-късната глава. Това е, казвам, най-чудесното нещо, което човек може да изживее от света със своето познание, как става тази метаморфоза, как така да се каже първо се създава едно копие на цялата Вселена и как това бива диференцирано във формата, с която е свързано всичко морално след като обаче е било отнето всичко това, за което аз говорих, как това, което е съществувало, се превръща в това, което ще бъде. И тогава ние виждаме човека пътуващ по-нататък като духовна форма, как той отново се връща в областта на втората йерархия, в областта на първата йерархия.
И сега в тази преобразена духовна форма трябва да бъде вложено това защото тази духовна форма е само заложбата за бъдещата глава, влага се това, което става органи на гърдите, което става органи на крайниците, органи на обмяната на веществата.
Това трябва да бъде вложено в духовната форма. От къде идват духовните импулси за това влагане?
към текста >>
71.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И ученикът постепенно се прониквал от чувството, сякаш със собственото си тяло, като с покров, е обгръщал мировата тайна, звучаща от
гърди
те му и живееща в речта.
И ученикът постепенно се прониквал от чувството, сякаш със собственото си тяло, като с покров, е обгръщал мировата тайна, звучаща от гърдите му и живееща в речта.
към текста >>
Това е ужасно - да се разглежда просто като форма това, което стои пред нас като наш гръбначен стълб с чудесно образувани, наложени един върху друг прешлени, с ребра, излизащи от гръбнака, извиващи се и завиващи напред, с чудесно изразен преход на гръбначните прешлени в черепните кости, с по-сложно възприемаемото съчленение на ребрата, обхващащи
гърди
те с еднообразно оформени дъги, а след това рязко разчленявайки се, преобразуващи се в костите на ръцете и краката.
Какво си казват, когато гледат този скелет, имайки вътрешна връзка с природната и духовна същност на този скелет. Тогава си казват: не просто гледай това.
Това е ужасно - да се разглежда просто като форма това, което стои пред нас като наш гръбначен стълб с чудесно образувани, наложени един върху друг прешлени, с ребра, излизащи от гръбнака, извиващи се и завиващи напред, с чудесно изразен преход на гръбначните прешлени в черепните кости, с по-сложно възприемаемото съчленение на ребрата, обхващащи гърдите с еднообразно оформени дъги, а след това рязко разчленявайки се, преобразуващи се в костите на ръцете и краката.
По отношение на тази тайна на скелета не можем да не си кажем съвсем определено и действително си казваме: Чуй всичко това; не просто гледай, а го чуй, чуй, как една кост се превръща в друга. Защото всичко това - говори.
към текста >>
Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките
гърди
заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране.
Можем да си припомним това, което говорихме вчера: варовиковото предшества кремъчното, което се проявява в кварца. В него са се проявили растителните форми като раззеленяващи се и увяхващи облачни образувания. И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение. Но всичко това се е възприемало вътрешно. Възприемало се е като собствена същност на човека.
Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране.
Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово. Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
към текста >>
72.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тук пред него се появявала картина: женски образ, кърмещ от
гърди
те си дете.
След като преминел през такова преживяване пред бащината и майчината статуи и то потънело в душата му, тогава в него оживявали двете противоположни сили, силата на Космоса и силата на Земята. Той се приближавал, така да се каже, към най-свещеното даже и в Гърция.
Тук пред него се появявала картина: женски образ, кърмещ от гърдите си дете.
След това той се въвеждал в разбирането на думите: Това е бог Якхос, който идва. Така гръцкият ученик отрано се подготвял да разбира Мистерията на Христос.
към текста >>
Третият образ, женският образ, носещ дете на
гърди
те, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран.
Третият образ, женският образ, носещ дете на гърдите, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран.
Обаче това, което е трябвало да донесе разбирането на този трети образ, все още е трябвало да дойде в развитието на човечеството -така е говорил често именно Аристотел на своя ученик Александър Велики, като не записвал това по причини, за които току-що ви говорих.
към текста >>
Тук виждате, че в недрата на времето лежи изискването да се разбере в действителната му същност това, което по-късно така прекрасно се изобразявало от християнските художници: Майката с Младенеца на
гърди
, което обаче не е било разбрано напълно нито в рафаеловата Мадона, нито в източната икона, но което все още очаква своето разбиране.
Тук виждате, че в недрата на времето лежи изискването да се разбере в действителната му същност това, което по-късно така прекрасно се изобразявало от християнските художници: Майката с Младенеца на гърди, което обаче не е било разбрано напълно нито в рафаеловата Мадона, нито в източната икона, но което все още очаква своето разбиране.
към текста >>
73.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Ставало така, сякаш цялото съзнание на човека било изнесено от неговото тяло, сякаш това, което по-рано е било съдържание на главата, се намирало над главата, сякаш сърцето е било разположено на ново място, прониквайки от
гърди
те в главата.
В същото време, докато посвещаващият отец водил ученика към жертвения олтар и той постепенно научавал как може да се усеща чрез речта, колкото повече се придвижвал напред и привиквал към това усещане чрез думите, накрая стигал до стадий на вътрешното преживяване, в което той преди всичко имал ясно съзнание за това, как е образуван Меркурий-Хермес, как е образуван Аполон, как е образуван Арес-Марс.
Ставало така, сякаш цялото съзнание на човека било изнесено от неговото тяло, сякаш това, което по-рано е било съдържание на главата, се намирало над главата, сякаш сърцето е било разположено на ново място, прониквайки от гърдите в главата.
Тогава в този действително излязъл от себе си човек възниквало нещо, което вътрешно се оформило в думите: «Такъв те искат Кабирите, великите Богове». От този момент ученикът знаел как Меркурий живее в неговите крайници, Слънцето - в сърцето му, а Марс - в речта му.
към текста >>
74.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В областта, където главата не е затворена от кости, а се отваря надолу, по направление към сърцето, към
гърди
те, преживявали отражение на това, което от Земята се издига в атмосферата.
Обаче изразът: към Луната, към сребърното сияние на лунната светлина, в което иска да се изкъпе Фауст, този израз с още по-голяма дълбочина са произнасяли някои изследователи в периода между десетото и петнадесетото столетие, когато духовете на природата са разказвали някои неща за тайната на въглерода-сребро, интимно свързана с човека. Защото какво е било това, което са узнавали едновременно с такива тайни в тези древни времена? Тогава са узнавали не само как златото е свързано със Слънцето, но и как действа златото в човека, как действат в човека среброто и въглеродът, и как другите, родствени с планетите метали, действат в човека. Но в тези древни времена това се е преживявало в циркулацията на кръвта; съзнателно са преживявали течението, струенето на кръвта през главата, усещайки в образ цялата Земя, когато действително са усещали течението на кръвта през главата.
В областта, където главата не е затворена от кости, а се отваря надолу, по направление към сърцето, към гърдите, преживявали отражение на това, което от Земята се издига в атмосферата.
По такъв начин в узнаваното от Космоса преживявали вътрешно преобразяващото се в човека. И при това преминаване през всички органи следвали планетите. Тук се установявало това, което по такъв проникновен начин се казва при Гьоте в редовете за Мефистофел: Кръвта е съвсем особен сок. Защото кръвта в своята метаморфоза отразява тези великолепни метаморфози от въглерод в сребро. Всичко това живее също в човешката кръв.
към текста >>
75.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на
гърди
те и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят.
Духовната история на човечеството във връзка с развитието на паметта.
Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят.
Развитие на паметта: локализирана памет, свързана с външни знаци; произход на паметниците. Ритмическата памет като източник на метричната поезия. Времевата памет започва от времето на колонизацията на Гърция.
към текста >>
76.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но тя има някои изходи; има свободно отвърстие долу по направление на
гърди
те (виж рис.
Цялата Земя се е преживявала от човека през тези древни времена като нещо живеещо в главата му. В сегашно време главата е оградена с твърдите кости на черепа, закрита е отгоре, от двете страни и отзад.
Но тя има някои изходи; има свободно отвърстие долу по направление на гърдите (виж рис.
на стр. 4 в дясно). И особено важно за човека от древните времена е било да усеща, как главата му се отваря относително безпрепятствено по направление към гърдите. Този човек е усещал вътрешната конфигурация на главата като отражение на Земята. И както е чувствал вътрешната конфигурация на главата в образа на Земята, така е довеждал обкръжението на Земята – всичко, което е над Земята и около нея – във връзка с обърнатия към сърцето отвор долу.
към текста >>
И особено важно за човека от древните времена е било да усеща, как главата му се отваря относително безпрепятствено по направление към
гърди
те.
Цялата Земя се е преживявала от човека през тези древни времена като нещо живеещо в главата му. В сегашно време главата е оградена с твърдите кости на черепа, закрита е отгоре, от двете страни и отзад. Но тя има някои изходи; има свободно отвърстие долу по направление на гърдите (виж рис. на стр. 4 в дясно).
И особено важно за човека от древните времена е било да усеща, как главата му се отваря относително безпрепятствено по направление към гърдите.
Този човек е усещал вътрешната конфигурация на главата като отражение на Земята. И както е чувствал вътрешната конфигурация на главата в образа на Земята, така е довеждал обкръжението на Земята – всичко, което е над Земята и около нея – във връзка с обърнатия към сърцето отвор долу. В това той е виждал образ на откриващата се за Слънцето Земя. Своето мощно преживяване човека от онези времена е изразявал с такива думи: "В главата си аз чувствам цялата Земя. Главата е миниатюрна Земя.
към текста >>
И ставащото между главата,
гърди
те и сърцето е образ на това, което се изнася от моя живот в Космоса, изнася се в земното обкръжение, открито за Слънцето.
И както е чувствал вътрешната конфигурация на главата в образа на Земята, така е довеждал обкръжението на Земята – всичко, което е над Земята и около нея – във връзка с обърнатия към сърцето отвор долу. В това той е виждал образ на откриващата се за Слънцето Земя. Своето мощно преживяване човека от онези времена е изразявал с такива думи: "В главата си аз чувствам цялата Земя. Главата е миниатюрна Земя. Но тази Земя се открива към моята гръд, която носи вътре сърцето.
И ставащото между главата, гърдите и сърцето е образ на това, което се изнася от моя живот в Космоса, изнася се в земното обкръжение, открито за Слънцето.
" Велико и имащо дълбоко значение е било за него това преживяване, за което той е можел да каже: "Тук, в моята глава, живее Земята. Когато отивам по-надълбоко, тук Земята се открива на Слънцето (виж стрелката, рис. на стр. 4); моето сърце е образ на Слънцето. "
към текста >>
На тях е било свойствено преживяването на
гърди
те или сърцето, което се е явявало преживяване на земното обкръжение чак до Слънцето.
Древните хора от Изтока са имали съвсем друго преживяване. Това, което наричаме воля, за тях било съвсем неизвестно. Силно се заблуждаваме, ако вярваме, че това, което наричаме мислене, чувстване и воление е съществувало сред древните източни народи. Това при тях съвсем го е нямало. Те са имали преживяване на главата, което е било преживяване на Земята.
На тях е било свойствено преживяването на гърдите или сърцето, което се е явявало преживяване на земното обкръжение чак до Слънцето.
Слънцето е съответствало на преживяване на сърцето. Те са имали още такива преживявания, като чувство на разширение и разпростряност вътре в тялото си. Те са идвали до постигане и осъзнаване на собствената си човешка същност в движенията на ръцете и краката си. Те самите са се намирали вътре в движението. И в тази разпростряност на вътрешното същество в крайниците те са възприемали директна картина на своята връзка със звездния свят (виж рис.
към текста >>
В мястото, където главата ми безпрепятствено се отваря надолу към
гърди
те и стига до сърцето, аз имам образ на това, което живее в земното обкръжение.
Те са идвали до постигане и осъзнаване на собствената си човешка същност в движенията на ръцете и краката си. Те самите са се намирали вътре в движението. И в тази разпростряност на вътрешното същество в крайниците те са възприемали директна картина на своята връзка със звездния свят (виж рис. на стр. 4): "Моята глава – това е образ на Земята.
В мястото, където главата ми безпрепятствено се отваря надолу към гърдите и стига до сърцето, аз имам образ на това, което живее в земното обкръжение.
В това, което преживявам като сила на моите ръце и крака, аз имам нещо такова, което отразява отношението на земната твърд към звездите, които живеят далеч в космическото пространство".
към текста >>
В своята глава той се е намирал в Земята, с
гърди
те и сърцето той е бил в обкръжението на Земята, а в крайниците си е бил навън в звездния Космос.
Даже когато недодялан човек е давал насока на друг с удар или ритник, това действие са описвали, казвайки: "Меркурий е действал в този човек". Сядането е било дейност на Юпитер, а лягането – без значение, за почивка или от мързел – изразявали с думите: "Отдавам се на импулсите на Сатурн". По такъв начин човек е възприемал в своите членове обширните пространства на Космоса. Той е знаел, че при отделяне от Земята в космическото пространство, влиза в обкръжението на Земята, а след това и в сферата на звездите. Ако е слизал надолу от главата, той е преминавал през същото преживяване, само че този път вътре в собственото си същество.
В своята глава той се е намирал в Земята, с гърдите и сърцето той е бил в обкръжението на Земята, а в крайниците си е бил навън в звездния Космос.
към текста >>
Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото отношение към
гърди
те, към сърцето, както Земята към Слънцето".
Иска ми се да кажа (и от определена гледна точка това е така): О, бедни съвременни хора, които могат да преживяват само абстрактни мисли! Какво ви дават тези мисли? Ние много се гордеем с тях, но съвсем забравяме заради абстрактните мисли, които са твърде умни сами по себе си, нашата глава; главата е много по-богата откъм съдържание от най-умната от нашите абстрактни мисли. Анатомията и физиологията знаят малко за чудната загадка на мозъчните гънки, но една-единствена мозъчна гънка е нещо много по-величествено и мощно, от абстрактните знания на най-великия гений. Някога на Земята е било време, когато човек не просто, като нас, е осъзнавал скопени мисли, но е осъзнавал собствената глава; той е възприемал главата като образ на Земята и е усещал тази или онази част на главата – да кажем, четирихълмието или таламуса - като образ на определена планинска конфигурация на Земята.
Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото отношение към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето".
към текста >>
Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава,
гърди
, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци.
Ние образуваме мислени картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата. Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава. Те не са могли да образуват картини на спомените. И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност. Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата.
Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци.
Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил. Човек се е сраствал чрез своята глава със Земята. Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие. И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник. Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече.
към текста >>
Навсякъде в тях живее отзвук на този ритъм, който е изпълвал някога цяла Азия с величествено съдържание и зараждайки се вътре в земното обкръжение, е създавал тези отзвуци вече в човешките
гърди
, в биенето на човешкото сърце.
Вслушайте се в Бхагават-Гита и вие ще уловите отзвук на могъщия ритъм, който някога е живял в преживяванията на човека. Вие ще чуете неговият отзвук също и във Ведите, ще го чуете в поезията и литературата на Западна Азия.
Навсякъде в тях живее отзвук на този ритъм, който е изпълвал някога цяла Азия с величествено съдържание и зараждайки се вътре в земното обкръжение, е създавал тези отзвуци вече в човешките гърди, в биенето на човешкото сърце.
След това стигаме до още по-древни времена, когато ритмическата памет преминава към локализирана памет, когато човек не е притежавал даже и ритмическа памет, а е бил научен да оставя паметни знаци на местата, където е имал преживявания. Когато се е отделял от такова място, той не е имал необходимост от спомняне, но когато се е връщал обратно, отново е възстановявал преживяването. Но той не е правил сам това: паметният знак, самата Земя е възстановявала това преживяване. Тъй като главата е образ на Земята, то за човека, знакът на локализираната памет, направен в земята, е извиквал свой образ в главата. Човек напълно се е сработвал със Земята и е имал своята памет във връзката си с нея.
към текста >>
77.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Когато в наше време разглеждаме репродукция с богинята Артемида Ефеска, то имаме, само гротескно впечатление от женски образ с множество
гърди
.
Един мистериен център, където са се преподавали такива неща, оцелял до много по-късни времена. Това били Ефеските мистерии, мистериите на Артемида Ефеска. Мистериите са имали в самата среда на своя олтар изображение на богинята Артемида.
Когато в наше време разглеждаме репродукция с богинята Артемида Ефеска, то имаме, само гротескно впечатление от женски образ с множество гърди.
Това е защото ние не си представяме, как подобни неща са се преживявали в древните времена; тогава важно е било именно преживяването, извършващо се пред лицето на един или друг факт. Учениците в мистериите е трябвало да преминават през известна подготовка, преди да преминат към истинския център на мистериите. В Ефеските мистерии център е било това изображение на богинята Артемида. Когато ученикът се е въвеждал към центъра, той е ставал единен с подобно изображение Когато той е стоял пред изображението, е губел съзнание за това, че пребивава в границите на кожата си. Това самоотъждествяване в съзнанието с божествения образ е имало в Ефес следния резултат: ученикът вече не просто гледал земните природни царства, които го заобикаляли – камъни, дървета, реки, облаци и т.н.
към текста >>
78.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В същото време когато това дихание, оформено в думи, се устремява от
гърди
те навън, ритмическата вибрация се спуска надолу и преминава по целия течен елемент, проникващ човешкия организъм (жълто, вода).
Представете си, че тук имаме издишан въздух, в който са запечатани някакви думи, произнесени от човек (виж рис. на стр. 44, дясната част, светло-синя с червена линия).
В същото време когато това дихание, оформено в думи, се устремява от гърдите навън, ритмическата вибрация се спуска надолу и преминава по целия течен елемент, проникващ човешкия организъм (жълто, вода).
Така, че в момента на говора човек има на нивото на гръкляна, неговия речеви орган, въздушни ритми. Но заедно с речта става и вълнообразно издигане и кипене на цялото течно тяло в човешкото същество. Течността, намираща се в човека под речевата зона, започва да се движи и вибрира в резонанс. Ето какво означава всъщност това, че когато говорим, речта ни е съпроводена от чувство. Ако водният елемент в човешкото същество не вибрира в резонанс по подобен начин, речта ще излиза от него неутрално, индеферентно, човек няма да пронизва речта си с чувство.
към текста >>
79.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Напротив, ако разгледате главното в организацията на
гърди
те, точно там ще откриете ритъма на дишането, ритъма на кръвообращението, ритъма на храносмилането и т.
Вторият член на човешкото същество е всичко онова, което се проявява в ритмичната дейност. За нервно-сетивната организация, вие не ще кажете че тя се проявява в ритмичната дейност, защото иначе би трябвало например във възприятието на очите в даден момент да възприемете едно, след това друго, после трето, после четвърто и след това отново да се върнете към първото и т.н.. Във вашето сетивно възприятие би трябвало да има един ритъм. Това не е така.
Напротив, ако разгледате главното в организацията на гърдите, точно там ще откриете ритъма на дишането, ритъма на кръвообращението, ритъма на храносмилането и т.
н.. Всичко това е ритъм.
към текста >>
А ритъмът с неговите ритмични органи е второто нещо, което се образува в човешкото същество и от своя страна също се разпростира в целия човек, но той има своя външен израз преди всичко в органите на
гърди
те.
А ритъмът с неговите ритмични органи е второто нещо, което се образува в човешкото същество и от своя страна също се разпростира в целия човек, но той има своя външен израз преди всичко в органите на гърдите.
Целият човек е сърце, е бели дробове; обаче белите дробове и сърцето именно са локализирани в органите, които обикновено наричаме така. Целият човек също така диша. Вие дишате на всяко място от вашия организъм. Говори се за дишането на кожата. Само че дишането е концентрирано главно в дейността на белите дробове.
към текста >>
Крайниците завършват в организма на
гърди
те.
И третото е това, което съставлява организма на крайниците на човека.
Крайниците завършват в организма на гърдите.
В ембрионалния стадий те се явяват като добавъчни органи. Те се развиват най-късно. Но те са онези органи, които са най-свързани с обмяната на веществата. Благодарение на това, че тези органи се поставят в движение, благодарение на това, че предимно тези органи извършват работата при човека, обмяната на веществата получава най-силния импулс. Ето така ние различаваме трите члена, охарактеризирахме трите члена, които се явяват в човешката форма.
към текста >>
Ексузиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили, Господства/, това са съществата, които ние носим в нашите
гърди
.
Сега да слезем долу в областта, казано душевно, на чувстването, а казано телесно, на ритмичния организъм, от която възникват само сънищата на чувството. Там вече ние не сме човек. Там ние сме свързани с втората ангелска йерархия - духовните същества, които не се въплъщават в някакво земно тяло, а остават в духовния свят, които обаче непрестанно изпращат своите течения, своите импулси, онова, което излиза от тях като сили, в ритмичната организация на човека.
Ексузиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили, Господства/, това са съществата, които ние носим в нашите гърди.
към текста >>
В нашите
гърди
ние носим втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес.
В нашите гърди ние носим втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес.
Там в нашите гърди са опорните точки на тяхната дейност. А когато отидем в нашата двигателна сфера, когато отидем в нашия двигателен организъм, там действат съществата на първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли.
към текста >>
Там в нашите
гърди
са опорните точки на тяхната дейност.
В нашите гърди ние носим втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес.
Там в нашите гърди са опорните точки на тяхната дейност.
А когато отидем в нашата двигателна сфера, когато отидем в нашия двигателен организъм, там действат съществата на първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли.
към текста >>
80.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но потресаващо е това, че при това приключенско търсене на Гарибалди, което е траело дълго време, тя ражда без никаква помощ едно дете и за да го топли, го завързва с връзка на
гърди
те си и така дълго го запазва да не измръзне.
Но потресаващо е това, че при това приключенско търсене на Гарибалди, което е траело дълго време, тя ражда без никаква помощ едно дете и за да го топли, го завързва с връзка на гърдите си и така дълго го запазва да не измръзне.
Действително в тези американски приключения на Гарибалди е имало дълбоко потресаващи неща.
към текста >>
81.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но чрез това за вас става прозрачна цялата ритмична система,
гърди
те на човек.
Тогава от човека изчезва още повече, човекът става още по-прозрачен. И ние можем да отидем по-нататък, можем да се абстрахираме от всичко онова, което съществува у човека благодарение на това, че той има сетива. Следователно първо вие се абстрахирате от всичко онова, което се намира у човека благодарение на това, че той има ръце и крака. Сега вие се запитвате: - Какво остава още от човека, когато аз се абстрахирам от това, че той е възприемал нещо чрез своите сетива? - Остава още известна насока на мисленето, определена импулсивност на неговото мислене, определена насока на неговия живот.
Но чрез това за вас става прозрачна цялата ритмична система, гърдите на човек.
Сега изчезва и това, и на задния фон за вас се явява всичко онова, което съществува като импулси на Слънцето /виж рис. средата/. Вие гледате през човека и когато се абстрахирате от всичко онова, което човекът е възприемал чрез сетивата си, всъщност гледате Слънцето. Това можете да направите и със самите себе си. Можете да се запитате: - Какво имам аз чрез моите сетива? - Когато се абстрахирате от това, вие виждате през самите себе си и се виждате като едно творение на Слънцето.
към текста >>
82.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Именно очите му били постоянно втренчени върху горната половина на
гърди
те на един негов слушател.
Помислете за професора, който винаги изнасял своите лекции много добре, докато погледът му постоянно се насочвал към една определена точка.
Именно очите му били постоянно втренчени върху горната половина на гърдите на един негов слушател.
Той никога не се отклонявал от темата и винаги много добре изнасял своите лекции. Но един ден се отклонил. Погледнал нататък, но бил принуден постоянно да отклонява погледа си. Накрая отишъл при слушателя и запитал: - Защо сте зашили копчето, което беше откъснато? Това ме накара напълно да се отклоня от моята концепция!
към текста >>
долната част от началото на туловището до
гърди
те е по-дълга у тях, а горната част, от
гърди
те до шията, е по-къса.
Но това се простира също и върху начина, по който човек е изграден. Има хора, при които долната част на туловището е по-дълга отколкото горната част, т.е.
долната част от началото на туловището до гърдите е по-дълга у тях, а горната част, от гърдите до шията, е по-къса.
към текста >>
Ако тази част от
гърди
те до шията е по-къса, отколкото долната част на туловището, имаме работа с човек, който във времето между смъртта и едно ново раждане така е минал през духовния живот, че много бързо е изминал изкачването до средата на живота между смъртта и едно ново раждане.
Ако тази част от гърдите до шията е по-къса, отколкото долната част на туловището, имаме работа с човек, който във времето между смъртта и едно ново раждане така е минал през духовния живот, че много бързо е изминал изкачването до средата на живота между смъртта и едно ново раждане.
Той е изминал много бързо този период. След това бавно и спокойно е слизал към новия земен живот.
към текста >>
Обаче ако имаме работа с човек, чиято горна част на туловището от шията до средата на
гърди
те е по-дълга, отколкото долната част - от средата на
гърди
те до края на туловището, тогава имаме работа с човек, който бавно и предпазливо е изминал първата част, до средата на живота между смъртта и едно ново раждане и след това по-бързо е слязъл в следващия земен живот.
Обаче ако имаме работа с човек, чиято горна част на туловището от шията до средата на гърдите е по-дълга, отколкото долната част - от средата на гърдите до края на туловището, тогава имаме работа с човек, който бавно и предпазливо е изминал първата част, до средата на живота между смъртта и едно ново раждане и след това по-бързо е слязъл в следващия земен живот.
Така че в размерите на средната част на човешкото тяло имаме въздействието на начина, по който човекът е изминал първата част, до средата на живота между смъртта и едно ново раждане в сравнение с втората част на този живот, в сравнение с втората половина.
към текста >>
Защото ако вземете тези хора (а) с къса горна част на
гърди
те и с дълга долна част на туловището и хората (в) с дълга горна част на
гърди
те и с къса долна част на туловището, - това естествено е начертано преувеличено, - положението е следното: Тези хора тук с дълга долна част на туловището, са такива хора, които от началото показват, че се нуждаят от много сън, те с удоволствие спят дълго време.
Това, което е физическата страна на човека, действително е копие на това, което духовно стои в основата на човека. А това има последствие за живота.
Защото ако вземете тези хора (а) с къса горна част на гърдите и с дълга долна част на туловището и хората (в) с дълга горна част на гърдите и с къса долна част на туловището, - това естествено е начертано преувеличено, - положението е следното: Тези хора тук с дълга долна част на туловището, са такива хора, които от началото показват, че се нуждаят от много сън, те с удоволствие спят дълго време.
При другите не е така; те се нуждаят от по-малко сън. Вие виждате при един човек, според това дали той се нуждае от повече сън или не, онова което се изразява в размерите на средната част на неговото тяло, дали той е минал бързо през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане, или е минал бавно, съответно по-бързо или по-бавно през втората половина.
към текста >>
Ние не можем да направим това, когато преминем към ритмичната система, която е локализирана предимно в
гърди
те.
Ние не можем да направим това, когато преминем към ритмичната система, която е локализирана предимно в гърдите.
Там трябва да разглеждаме всичко в подвижност, в подвижността на кръвообращението, на дишането, на мисленето. Този процес трябва да се разглежда даже много по-далеч навътре във физическото.
към текста >>
83.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
- направи извода[1], че съм разделил човека на три: система на главата, система на
гърди
те и коремна система, защото той поставя нещата схематично едно до друго.
В поредица години трябваше да говоря за тричленността на човешкото същество, разделяйки го на нервно-сетивен човек, ритмичен човек и човек на обмяната на веществата и крайниците. От това един професор - какво ли не правят професорите!
- направи извода[1], че съм разделил човека на три: система на главата, система на гърдите и коремна система, защото той поставя нещата схематично едно до друго.
Постоянно съм подчертавал, че нервно-сетивната система е наистина концентрирана главно в главата, но тя прониква също и в целия човек. Същото е и с ритмичната система. Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго. Така също трябва да разглеждате и това редуване тук - действието на Ангелите, Архангелите и Архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм. Ние усещаме също и с големия пръст на крака, в него също се намира нервно-сетивният живот.
към текста >>
84.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /
гърди
, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло. В действителност работата стои така, че когато си представим човека /рис.5 (стр. 228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/.
По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
към текста >>
85.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Кърмачета, които едва са се отделили от майчините
гърди
и такива, които още не са отбити, са изтръгнати от живота заедно с другите хора.
Когато разглеждаме нещата от становището на духовната наука, ние не винаги можем да кажем, че при тези хора кармата за този земен живот напълно е изтекла. Нека погледнем кармическата нишка на това, което стои тук в основата. При стари хора, които без съмнение скоро биха изживели тяхната земна карма за този живот, нишката на живота се скъсява може би само с няколко месеца или с малко години. По-млади хора, в пълната сила на земния си живот, които са планували, какво биха искали да направят през следващите години за себе си, за семейството си, за една по-голяма част от човечеството, за тях земният живот се съкращава с много години, що се отнася за делата, които са възнамерявали да извършат. Деца, които се намират във възрастта, когато започва тяхното възпитание, за душата на които искаме да направим това, което трябва да се внесе в човешкия живот, са изтръгнати от земното съществуване заедно със старите хора.
Кърмачета, които едва са се отделили от майчините гърди и такива, които още не са отбити, са изтръгнати от живота заедно с другите хора.
Тогава изниква голямата загадка: Как действа кармата в такова събитие?
към текста >>
86.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
За да го стопли, го привързва на
гърди
те си.
Въпреки че не знае езика, то го разбира и така се създава една от най-красивите сърдечни връзки. Тук в един краен случай е показано, че съществува нещо като кармическа връзка. В поведението на жената имало нещо героично. Тя го придружава в неговите сражения в Южна Америка и когато получава вестта, че Гарибалди е паднал на бойното поле, отива да го търси там. В това положение тя ражда своето дете.
За да го стопли, го привързва на гърдите си.
към текста >>
87.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на
гърди
те си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит.
Той говорил само италиански, а тя само португалски, но те се разбрали чрез езика на сърцето и се сгодили. Това било един взаимен живот, който насърчавал геройството на жената. В неговите военни походи тя истински героично го придружавала. И не се случва непременно често, че в отсъствие на съпруга, отдалечен на няколко мили, се ражда първото дете. Жената трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия.
Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит.
Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт. След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите. Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили.
към текста >>
88.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ние проучваме сетивно-свръхсетивно, как от главата чрез интелектуалните заложби и чрез чувствените заложби на
гърди
те гръклянът, ларинксът и всичките органи на говора са образувани от миналия живот.
А сега да разгледаме евритмията. Ние поставяме в движение самото човешко тяло. Какво поставяме ние в движение? Ние поставяме в движение човешкия организъм така, че неговите членове /крайници/ се движат Крайниците са предимно онова, което се пренася със своя живот след смъртта. Но каква форма даваме ние на онова, което произвеждаме като движение на крайниците в евритмията?
Ние проучваме сетивно-свръхсетивно, как от главата чрез интелектуалните заложби и чрез чувствените заложби на гърдите гръклянът, ларинксът и всичките органи на говора са образувани от миналия живот.
Ние свързваме направо живота преди раждането и живота след смъртта. Ние вземаме така да се каже от земния живот само онова, което е сега физическият материал: самия човек, който е инструментът, инструментът за евритмията. Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е предварително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е. върху онова, в което предварително се образува животът след смъртта. Ние доставяме в Евритмията една такава форма и движение на човешкия организъм, които са непосредствено едно доказателство, едно външно доказателство за съживеенето на човека в свръхсетивния свят.
към текста >>
89.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Бихме могли да кажем, че в горната си част главата е едно точно отражение на Небето, в средната си част тя загатва за връзките си с
гърди
те, т.е.
Силовите съотношения, които днес намират израз в нашия физически организъм, в крайниците и т.н., вертикалната или хоризонтална посока на тези сили, тяхното привличане или отблъскване, всичко това ще формира нашата глава през следващата инкарнация. За тази цел обаче ни се притичват на помощ всички висши Йерархии*12 Да, в метаморфозата, чийто краен резултат ще бъде нашата глава през следващата инкарнация, вземат участие всички небесни Духове. И нищо чудно, че главата получава онази сферична форма, която всеки момент ни напомня за небесната сфера над нас; следващата част на главата се явява като отражение на атмосферата, която е разположена над Земята, респективно на атмосферните сили.
Бихме могли да кажем, че в горната си част главата е едно точно отражение на Небето, в средната си част тя загатва за връзките си с гърдите, т.е.
всичко онова, което кръжи около Земята. В нашите гърди ние се нуждаем от въздуха, който обгръща Земята, нуждаем се от светлината, която струи около Земята и така нататък. Обаче както целият наш организъм няма никакво отношение към горното сферично засводяване на главата отношението включва само съответните градивни субстанции то нашите гърди вече показват определено отношение към формирането на носа, към всичко онова, което представлява средната част на главата.
към текста >>
В нашите
гърди
ние се нуждаем от въздуха, който обгръща Земята, нуждаем се от светлината, която струи около Земята и така нататък.
Силовите съотношения, които днес намират израз в нашия физически организъм, в крайниците и т.н., вертикалната или хоризонтална посока на тези сили, тяхното привличане или отблъскване, всичко това ще формира нашата глава през следващата инкарнация. За тази цел обаче ни се притичват на помощ всички висши Йерархии*12 Да, в метаморфозата, чийто краен резултат ще бъде нашата глава през следващата инкарнация, вземат участие всички небесни Духове. И нищо чудно, че главата получава онази сферична форма, която всеки момент ни напомня за небесната сфера над нас; следващата част на главата се явява като отражение на атмосферата, която е разположена над Земята, респективно на атмосферните сили. Бихме могли да кажем, че в горната си част главата е едно точно отражение на Небето, в средната си част тя загатва за връзките си с гърдите, т.е. всичко онова, което кръжи около Земята.
В нашите гърди ние се нуждаем от въздуха, който обгръща Земята, нуждаем се от светлината, която струи около Земята и така нататък.
Обаче както целият наш организъм няма никакво отношение към горното сферично засводяване на главата отношението включва само съответните градивни субстанции то нашите гърди вече показват определено отношение към формирането на носа, към всичко онова, което представлява средната част на главата.
към текста >>
Обаче както целият наш организъм няма никакво отношение към горното сферично засводяване на главата отношението включва само съответните градивни субстанции то нашите
гърди
вече показват определено отношение към формирането на носа, към всичко онова, което представлява средната част на главата.
За тази цел обаче ни се притичват на помощ всички висши Йерархии*12 Да, в метаморфозата, чийто краен резултат ще бъде нашата глава през следващата инкарнация, вземат участие всички небесни Духове. И нищо чудно, че главата получава онази сферична форма, която всеки момент ни напомня за небесната сфера над нас; следващата част на главата се явява като отражение на атмосферата, която е разположена над Земята, респективно на атмосферните сили. Бихме могли да кажем, че в горната си част главата е едно точно отражение на Небето, в средната си част тя загатва за връзките си с гърдите, т.е. всичко онова, което кръжи около Земята. В нашите гърди ние се нуждаем от въздуха, който обгръща Земята, нуждаем се от светлината, която струи около Земята и така нататък.
Обаче както целият наш организъм няма никакво отношение към горното сферично засводяване на главата отношението включва само съответните градивни субстанции то нашите гърди вече показват определено отношение към формирането на носа, към всичко онова, което представлява средната част на главата.
към текста >>
90.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Напротив, ако правилно разбираме всичко онова, което спада към средната част на главата, носът, очите и т.н., тогава ще съзрем как силите от духовния свят, изграждащи тази част на главата, имат нещо общо с човешките
гърди
.
В края на вчерашната си лекция аз посочих как в организацията на своята глава, човекът всъщност представлява истинска метаморфоза на телесната си организация доколкото тя изключва главата от предишното прераждане, и ако човекът може да усети какво са предприели там горе, в небесното отечество, Съществата от висшите Йерархии с последиците от предишния му земен живот, тогава той ще има вече задоволителна представа за устройството на човешката глава и за нейната най-горна част.
Напротив, ако правилно разбираме всичко онова, което спада към средната част на главата, носът, очите и т.н., тогава ще съзрем как силите от духовния свят, изграждащи тази част на главата, имат нещо общо с човешките гърди.
Формата на носа има отношение към дишането, следователно към това, което наричаме „човекът-гърди“. Ако разглеждаме долната част на главата, където са устата и брадичката, ние също откриваме един вид приспособяване към физическите условия на Земята. Този маниер на разглеждане може да бъде разширен върху целия човек. Във всяко засводяване на горната част на главата, в изпъкването или вдлъбването на черепа ние ясно долавяме как свръхсетивната човешка природа има отношение към формирането на човешкото око. Ясно можем да доловим и онова интимно отношение, което показва горната част на главата към Небето; също и отношението на средната лицева част към Земното обкръжение, към всичко онова, което обгръща Земята като въздушни и етерни форми; и накрая ние усещаме как долната челюст, или брадичката влиза във вътрешно отношение с целия двигателно-веществообменен човек, с храносмилателната система, като по този начин човекът окончателно се свързва със Земята.
към текста >>
Формата на носа има отношение към дишането, следователно към това, което наричаме „човекът-
гърди
“.
В края на вчерашната си лекция аз посочих как в организацията на своята глава, човекът всъщност представлява истинска метаморфоза на телесната си организация доколкото тя изключва главата от предишното прераждане, и ако човекът може да усети какво са предприели там горе, в небесното отечество, Съществата от висшите Йерархии с последиците от предишния му земен живот, тогава той ще има вече задоволителна представа за устройството на човешката глава и за нейната най-горна част. Напротив, ако правилно разбираме всичко онова, което спада към средната част на главата, носът, очите и т.н., тогава ще съзрем как силите от духовния свят, изграждащи тази част на главата, имат нещо общо с човешките гърди.
Формата на носа има отношение към дишането, следователно към това, което наричаме „човекът-гърди“.
Ако разглеждаме долната част на главата, където са устата и брадичката, ние също откриваме един вид приспособяване към физическите условия на Земята. Този маниер на разглеждане може да бъде разширен върху целия човек. Във всяко засводяване на горната част на главата, в изпъкването или вдлъбването на черепа ние ясно долавяме как свръхсетивната човешка природа има отношение към формирането на човешкото око. Ясно можем да доловим и онова интимно отношение, което показва горната част на главата към Небето; също и отношението на средната лицева част към Земното обкръжение, към всичко онова, което обгръща Земята като въздушни и етерни форми; и накрая ние усещаме как долната челюст, или брадичката влиза във вътрешно отношение с целия двигателно-веществообменен човек, с храносмилателната система, като по този начин човекът окончателно се свързва със Земята.
към текста >>
91.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в
гърди
те му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят.
Но както вече споменах, човекът живее изправен пред тази пропаст, която зейва пред него както в познавателно, така и в религиозно отношение; несъмнено тя може да бъде преодоляна, обаче според религиозната традиция това е невъзможно в рамките на земния живот, също както и според познавателната традиция то е невъзможно в рамките на обикновеното предметно съзнание. И сега, за да разполагаме все пак в нашата Земна епоха с една сила, с която можем да преодоляваме тази пропаст, на наше разположение идва изкуството. Ето защо истинското изкуство ясно съзнава своите задачи: от една страна то има мисията да импулсира духовно-божествения живот в условията на физическия свят, а от друга страна то иска да извиси физическия земен живот по такъв начин, че в своите форми, в своите цветове, думи и звуци той да се прояви като едно земно откровение на Космоса. Няма никакво значение дали изкуството е идеалистично или по-скоро реалистично. Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят, а не с неговите мисловни съответствия.
Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят.
И тук, в областта на изкуството, ние достигаме до необходимостта от същата онази дълбока сериозност, която иначе срещаме в областта на познанието и на религията. Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството. Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят. И ако при един художник тази борба липсва, едва ли можем да говорим за истинско творчество. И това винаги се е потвърждавало в периодите на културен подем, когато въпросът за изкуството е изпъквал с цялата си сериозност.
към текста >>
92.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
То е открито не само от онзи, който вчера го спомена, а подобни неща твърдят и разпространяват много хора, а именно че можем да почувстваме гласните звуци дори тоново в организма: И - горе в главата, Е - повече в ларинкса, А - в
гърди
те, О - в долната част на тялото и У - дълбоко надолу.
По-нататък бих искал да направя някои забележки относно нещо, за което се спомена, че е било открито.
То е открито не само от онзи, който вчера го спомена, а подобни неща твърдят и разпространяват много хора, а именно че можем да почувстваме гласните звуци дори тоново в организма: И - горе в главата, Е - повече в ларинкса, А - в гърдите, О - в долната част на тялото и У - дълбоко надолу.
към текста >>
И ако и А в
гърди
те и О в долната част на тялото напират във вашето същество, тогава вече се получава нещо подобно на онова, което д-р Хуземан описа по отличен начин за Щауденмайер[3] в Мюнхен.
Но от друга страна, не трябва да забравяме, че ако такива неща се разтръбяват неблагоразумно - а благоразумно в този смисъл е само едно ръководство, което човек може да даде единствено от известно духовнонаучно изживяване, - ако без точно знание за онези взаимовръзки, за които днес загатнах по един специален повод - взаимовръзките между астрално тяло, етерно тяло и т. н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнонаучен смисъл и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща. Ако например някой прави разни дихателни упражнения - както бе загатнато вчера - и при дишането силно се опитва да си представи гласната и с помощта на тази представа получава усещането, че И стои в главата, Е - в ларинкса и т. н., тогава това може да бъде напълно вярно. Но ако той не е напътстван по разумен начин, може да стане така, че И-то да остане да седи в главата и да пее непрестанно горе в нея, а Е-то да остане да стои в ларинкса и да шуми там.
И ако и А в гърдите и О в долната част на тялото напират във вашето същество, тогава вече се получава нещо подобно на онова, което д-р Хуземан описа по отличен начин за Щауденмайер[3] в Мюнхен.
При последния са станали толкова странни неща поради това, че той, като човек, който няма никакъв опит как се прилагат такива неща, е натрупал цял кош глупости в собствения си организъм, толкова много глупости, че те даже го навеждат на мисълта, че това котило на небивалици трябва допълнително да се култивира, че трябва да бъдат основани университети, училища, за да може цялата тази шутовщина още да се развива и разпространява. И наистина можем да си представим, че една наивна душа откликва на това: трябва дори да плащам повече данъци, за да може онзи да живее с магията си в своя маймунарник, нали така?
към текста >>
93.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Представете си целия човек, изживяващ музикалното, като човешки дух: изживявайки мелодичното, имате главата на този дух; изживявайки хармоничното, имате
гърди
те, средния орган на духа; изживявайки ритмичното, имате крайниците на духа.
Представете си целия човек, изживяващ музикалното, като човешки дух: изживявайки мелодичното, имате главата на този дух; изживявайки хармоничното, имате гърдите, средния орган на духа; изживявайки ритмичното, имате крайниците на духа.
към текста >>
За изживяваното посредством
гърди
те, за това, което се изразява най-силно в ръцете, за него са живи свидетели струнните инструменти.
Музикалните инструменти са в същността си един ясен отпечатък на това, че музикалното се изживява чрез целия човек. Духовите инструменти са доказателство за това, че музикалното се изживява посредством главата на човека.
За изживяваното посредством гърдите, за това, което се изразява най-силно в ръцете, за него са живи свидетели струнните инструменти.
За това, че музикалното се изживява посредством третата съставна част, човекът-крайници, за това свидетелстват ударните инструменти или преходът от лъковите инструменти към ударните инструменти. Но всичко свързано с духането има едно много по-интимно отношение към мелодичното, отколкото онова, което е свързано със струнните инструменти, а то има отношение към хармоничното. А онова, което е свързано с удрянето, има повече вътрешен ритъм, е сродно с ритмичното. Така пред нас е целият човек. И един оркестър е един човек.
към текста >>
94.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Системите „глава", „
гърди
" и „крайници" в тяхното телесно, душевно и духовно развитие.
Системите „глава", „гърди" и „крайници" в тяхното телесно, душевно и духовно развитие.
Основната задача на възпитателя: да формира „човекът-гьрди" и „човекът-крайници", с чиято помощ да пробуди „човекът-глава". За сънуващата душа и спящият Дух в човешката глава. Първото възпитателно средство: Майчиното мляко. Защо възпитателят трябва да стане-приятел на природата. Връзката между душевните и растежни процеси у детето.
към текста >>
95.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Като земни човеци, ние сме съставени от „системата-глава" (Kopfsystem), „системата-
гърди
" (Brustsystem), и „двигателно-веществообменната система" (Stoffwechsel-Gliedmassensystem).*20 Много моля да се има предвид, че тази диференциация лесно подвежда, защото когато днес хората систематизират, те поставят прекалено резки граници между отделните системи.
Като земни човеци, ние сме съставени от „системата-глава" (Kopfsystem), „системата-гърди" (Brustsystem), и „двигателно-веществообменната система" (Stoffwechsel-Gliedmassensystem).*20 Много моля да се има предвид, че тази диференциация лесно подвежда, защото когато днес хората систематизират, те поставят прекалено резки граници между отделните системи.
След като чуят да се говори за „система-глава", „система-гьрди" и „двигателно-веществообменна система", хората веднага поставят строгите гранични линии, но те са просто невъзможни при реалности от подобен вид.
към текста >>
По същият начин стоят нещата и със „системата-
гърди
", или т.н.
Вярно е, че „системата-глава" е застъпена предимно в областта на човешката глава, макар че в известен смисъл целият човек е, така да се каже, „глава". Знаем, че сетивните органи са съсредоточени в главата, но от друга страна сетивата за допир и топлина например са разположени по цялото тяло; когато усещаме топлината, ние целите сме в известен смисъл, „глава". Да, в главата ние сме „предимно" глава, а в останалите части от тялото сме глава „по край другото". Следователно, отделните части се преплитат така тясно, че далеч не сме в състояние да ги разделим една от друга, както биха пожелали мнозина педанти. С други думи: главата продължава и надолу, простира се и всред останалите части на тялото, но „най-подчертана" е горе, където и сме свикнали да я виждаме.
По същият начин стоят нещата и със „системата-гърди", или т.н.
„среден човек". Тя обхваща цялото тяло, но е съсредоточена „предимно" в областта на гръдния кош. Аналогично е положението и с „долният човек", а това е другото име на „двигателно-веществообменната система„. Главата, „горният човек", наред с всичко друго, включва в себе си също и елементи от останалите две системи. Всичките три системи преливат една в друга.
към текста >>
Но сега възниква въпросът: защо е налице тази противоположност между „системата-глава" (нека за сега да оставим встрани „системата-
гърди
") и „системата-крайници", заедно с цялата област на „долният човек"?
Но сега възниква въпросът: защо е налице тази противоположност между „системата-глава" (нека за сега да оставим встрани „системата-гърди") и „системата-крайници", заедно с цялата област на „долният човек"?
Тази противоположност се дължи на обстоятелството, че в определен момент „системата-глава" бива „издишана" от Космоса. Човек изгражда своята глава чрез антипатията на Космоса. Ако това, което човек носи в себе си, не будеше, така да се каже, толкова силно „отвращение" в Космоса, че последният непрекъснато да го отблъсква, у нас не би възникнала и самата глава, която фактически е отражение или копие на Космоса. Да, сферично оформената човешка глава е копие на Космоса. Чрез своята антипатия, Космосът създава едно копие на самия себе си, но извън своите собствени предели: Това е нашата глава.
към текста >>
96.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Той е предимно „
гърди
" в гръдната част, макар и да имаме основания да говорим за „гръден човек", или за „човекът-
гърди
" (Brustmensch).
В една от предишните лекции аз загатнах, че човекът е предимно „глава" в горната част на своето тяло, макар и в известен смисъл целият той може да бъде окачествен като „глава".
Той е предимно „гърди" в гръдната част, макар и да имаме основания да говорим за „гръден човек", или за „човекът-гърди" (Brustmensch).
Също и „човекът-крайници" (Gliedmassenmensch) е такъв предимно в областта на крайниците и веществообмяната, макар че тази част от неговата природа се проявява както в „главата", така и в „гърдите".
към текста >>
Също и „човекът-крайници" (Gliedmassenmensch) е такъв предимно в областта на крайниците и веществообмяната, макар че тази част от неговата природа се проявява както в „главата", така и в „
гърди
те".
В една от предишните лекции аз загатнах, че човекът е предимно „глава" в горната част на своето тяло, макар и в известен смисъл целият той може да бъде окачествен като „глава". Той е предимно „гърди" в гръдната част, макар и да имаме основания да говорим за „гръден човек", или за „човекът-гърди" (Brustmensch).
Също и „човекът-крайници" (Gliedmassenmensch) е такъв предимно в областта на крайниците и веществообмяната, макар че тази част от неговата природа се проявява както в „главата", така и в „гърдите".
към текста >>
Вчера споменах за връзката между главата и сферичната форма, за връзката между
гърди
те и формата на Луната и за връзката между крайниците и линеарната форма*48.
Физическото тяло може да бъде възприето най-вече чрез неговите форми.
Вчера споменах за връзката между главата и сферичната форма, за връзката между гърдите и формата на Луната и за връзката между крайниците и линеарната форма*48.
За истинската морфология на човешкото тяло ще говорим по-късно.
към текста >>
97.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
„човек-
гърди
", само ако я разглеждате като сфера, като едно кълбо, от което обаче е видима само една част, а другата част също както при Луната остава невидима.
Нека още веднъж да си припомним една характерна особеност, а именно, че трите главни области на човешкото същество имат различни форми. Вече посочих, че формата на главата е предимно сферична. После отбелязах, че гръдната, област представлява един вид фрагмент от сферата, от глобуса, така че схематично можем да означим главата със сферична форма, а гръдната област с формата на Луната, без да забравяме, че в случая лунната форма, съдържа в себе си част от сферата. Вие ще имате ясна представа за гръдната област, за т.н.
„човек-гърди", само ако я разглеждате като сфера, като едно кълбо, от което обаче е видима само една част, а другата част също както при Луната остава невидима.
Ето защо в древните епохи може би ще разберете това, когато хората в много по-голяма степен притежаваха способността да виждат формите, те имаха право да сравняват човешката глава със Слънцето, а гръдната област с Луната. И както от Луната ние виждаме само една част, само нейния сърп естествено, когато тя не е във фаза на пълнолуние, така и от гръдната област на човека фактически ние виждаме само един фрагмент. Ясно е, с други думи, че тук, в условията на физическия свят, формата на човешката глава представлява нещо сравнително цялостно, нещо завършено. Тя е, така да се каже, това, за което се представя. Тя не крие почти нищо от своята същност.
към текста >>
Освен „човекът-глава" и „човекът-
гърди
", на трето място имаме „човекът-крайници".
Освен „човекът-глава" и „човекът-гърди", на трето място имаме „човекът-крайници".
Ние можем да разберем „човекът-крайници", само ако си представим такива „форми", които за разлика от лунната форма на гръдната област съдържат още по-нищожна част от глобуса. При гръдната област все пак е запазена част от периферията на глобуса. При крайниците е запазена част от вътрешната същност на глобуса, а именно неговите радиуси.
към текста >>
Гърди
те също имат своят център, макар и да се е точно в средата на глобуса.
Така стоят нещата и с кухите тръбни кости. При тях, за да получите формата на черепа, трябва да обърнете вътрешността навън и външността навътре. Човешките крайници са не само видоизменени, но и преобърнати черепни кости. От къде произтича всичко това? От факта, че центърът на главата се намира в нейната вътрешност.
Гърдите също имат своят център, макар и да се е точно в средата на глобуса.
Разбира се, рисунката е схематична, в противен случай би заела много място.
към текста >>
А „човекът-
гърди
" е поставен между двете крайности.
Нейната задача е непрекъснато да превръща движението в покой. Ако мислено се пренесете в главата, бихте имали усещането, че се намирате в движещ се влак, докато в същото време Вие сте спокойно разположен на седалката. Ето как, образно казано, душата Ви е разположена в главата, която се оставя да бъде премествана в пространството, а самата тя непрекъснато превръща движението в покой. Пътувайки с влака, Вие имате усещането за покой, макар и в същото време примерно в спалния вагон да се носите с шеметна бързина. По сходен начин главата успокоява всичко онова, което крайниците напират да извършат в света.
А „човекът-гърди" е поставен между двете крайности.
Той уравновесява двете противоположни тенденции на главата и крайниците.
към текста >>
Но какво става в главата и
гърди
те, докато ние танцувайки подражаваме на движенията от Космоса?
Но какво става в главата и гърдите, докато ние танцувайки подражаваме на движенията от Космоса?
Виждате ли, нещата стоят така, че главата и гърдите са една непреодолима преграда за космическите движения. Те не могат да преминат през тях и да намерят своето продължение в душевния свят. Душата може да вземе участие в движенията, но самата тя трябва да остане в покой. Какво впрочем прави тя? Тя започва да отразява онова, което извършват танцуващите крайници.
към текста >>
Виждате ли, нещата стоят така, че главата и
гърди
те са една непреодолима преграда за космическите движения.
Но какво става в главата и гърдите, докато ние танцувайки подражаваме на движенията от Космоса?
Виждате ли, нещата стоят така, че главата и гърдите са една непреодолима преграда за космическите движения.
Те не могат да преминат през тях и да намерят своето продължение в душевния свят. Душата може да вземе участие в движенията, но самата тя трябва да остане в покой. Какво впрочем прави тя? Тя започва да отразява онова, което извършват танцуващите крайници. Тя негодува, когато крайниците извършват неправилни движения; тя просто се задъхва при несъразмерните движения, а пее, когато крайниците следват хармоничните движения на Космоса.
към текста >>
Понеже главата не може да участвува във външните движения, тя ги отпраща към
гърди
те, превръщайки ги в звуци и в други сетивни усещания.
Защо това е така? Защото хората, които се занимават с физиология и психология, просто не знаят, че в душата си всички ние привеждаме външните движения в покой, за да ги превърнем после в звуци. А така е и с всички други сетивни усещания.
Понеже главата не може да участвува във външните движения, тя ги отпраща към гърдите, превръщайки ги в звуци и в други сетивни усещания.
Ето същинският произход на усещанията! Но тук е загатната и връзката между самите изкуства. Музикалното изкуство например възниква от пластичните и архитектонични изкуства, доколкото те са насочени навън, а музикалното изкуство навътре. Отразеният навън вътрешен свят ето същността на музикалното изкуство.
към текста >>
Ако разгледаме „човекът-
гърди
", той ще ни се представи като изграден от душа и тяло.
Нека отново да подчертая: Ако разгледаме „човекът-крайници", той ще ни се представи като изграден от Дух, душа и тяло.
Ако разгледаме „човекът-гърди", той ще ни се представи като изграден от душа и тяло.
Голямата сфера (рис. 12) съдържа Дух, душа и тяло; по-малката сфера: душа и тяло; най-малката сфера само тяло. На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера. Те из дигнаха догмата, че съществуват само средната и най-малката сфера, т.е. че човекът е съставен от тяло и душа, а Духът е само едно от качествата на душата.
към текста >>
„Системата
гърди
" е образувана в по-късен период от време.
Гръдната област е прибавена към главата едва по-късно; тя не е толкова животинска, колкото главата.
„Системата гърди" е образувана в по-късен период от време.
А крайниците сме получили най-късно. Те не произлизат от животинския свят и са, така да се каже, „най-човешките" органи. Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно. Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа. Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните.
към текста >>
Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „
гърди
те" и „главата", за черепа.
Гръдната област е прибавена към главата едва по-късно; тя не е толкова животинска, колкото главата. „Системата гърди" е образувана в по-късен период от време. А крайниците сме получили най-късно. Те не произлизат от животинския свят и са, така да се каже, „най-човешките" органи. Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно.
Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа.
Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно. Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек. Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение. Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на физическия свят.
към текста >>
Днес ние се опитахме да посочим причината, поради която нашата епоха стана толкова материалистическа, тръгвайки от нещо, наглед твърде странично: От сферичната форма на главата, лунната форма на
гърди
те и радиалната форма на крайниците.
Днес ние се опитахме да посочим причината, поради която нашата епоха стана толкова материалистическа, тръгвайки от нещо, наглед твърде странично: От сферичната форма на главата, лунната форма на гърдите и радиалната форма на крайниците.
С други думи, за да обясним един голям културноисторически факт, ние тръгнахме от една привидно не подходяща гледна точка. Обаче за учителя е необходимо да вижда културноисторическите факти в тяхната истинска светлина. В този случай той поема в себе си нещо, което ще бъде от полза за подсъзнателните му връзки с детето.
към текста >>
98.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Вчера чухте, че човекът е съставен от три части: „Човекът-глава", „човекът-
гърди
" и „човекът-крайници".
Вчера чухте, че човекът е съставен от три части: „Човекът-глава", „човекът-гърди" и „човекът-крайници".
Видяхте също колко различни са отношенията им към душевния и духовния свят.
към текста >>
На „човекът-
гърди
" при писахме телесен и душевен характер, а на „човекът-крайници" телесен, душевен и духовен характер.
Нека още веднъж да се спрем на човешката глава. Вчера казах: Главата има предимно телесен характер.
На „човекът-гърди" при писахме телесен и душевен характер, а на „човекът-крайници" телесен, душевен и духовен характер.
Разбира се, същността на главата далеч не се изчерпва с констатацията, че тя е предимно „тяло". В действителност нещата не са така рязко разграничени едно от друго и по друг повод бихме могли да кажем с не по-малко основание, че главата също е душевна и духовна, както гърдите и крайниците. Веднага след раждането, човешката глава е предимно „тяло", т.е. силите, довели до нейното изграждане, са представени в самата форма на физическата глава.
към текста >>
В действителност нещата не са така рязко разграничени едно от друго и по друг повод бихме могли да кажем с не по-малко основание, че главата също е душевна и духовна, както
гърди
те и крайниците.
Нека още веднъж да се спрем на човешката глава. Вчера казах: Главата има предимно телесен характер. На „човекът-гърди" при писахме телесен и душевен характер, а на „човекът-крайници" телесен, душевен и духовен характер. Разбира се, същността на главата далеч не се изчерпва с констатацията, че тя е предимно „тяло".
В действителност нещата не са така рязко разграничени едно от друго и по друг повод бихме могли да кажем с не по-малко основание, че главата също е душевна и духовна, както гърдите и крайниците.
Веднага след раждането, човешката глава е предимно „тяло", т.е. силите, довели до нейното изграждане, са представени в самата форма на физическата глава.
към текста >>
И така, докато изхождайки от главата човек постига трайните форми на своето тяло, с „човекът-
гърди
" настъпва нещо друго.
Какво впрочем се извършва през този период? Извършва се това, което наричаме формообразуване. Човекът приема в тялото си онези сили, които са го „втвърдили", силите, които са изваяли неговите форми. Покажат ли се вторите зъби на детето, можем да заявим: Първият голям спор със света е вече приключен! Човекът е привършил това, което се отнася до неговите форми, до неговия облик.
И така, докато изхождайки от главата човек постига трайните форми на своето тяло, с „човекът-гърди" настъпва нещо друго.
към текста >>
В антропософски смисъл, „
гърди
те" са един самостоятелен организъм, който още от самото раждане има подчертан те лесно-душевен характер.
В антропософски смисъл, „гърдите" са един самостоятелен организъм, който още от самото раждане има подчертан те лесно-душевен характер.
Гърдите не са просто „тяло", както главата; те са телесно-душевен организъм, а Духът витае извън тях в сънищно състояние. Ако внимателно наблюдаваме малките деца, ще установим, че техните гръдни органи са много по-будни и по-живи отколкото тези на главата. Би било погрешно, ако гледаме на човека като на същество, в което цари безредие и хаос.
към текста >>
Гърди
те не са просто „тяло", както главата; те са телесно-душевен организъм, а Духът витае извън тях в сънищно състояние.
В антропософски смисъл, „гърдите" са един самостоятелен организъм, който още от самото раждане има подчертан те лесно-душевен характер.
Гърдите не са просто „тяло", както главата; те са телесно-душевен организъм, а Духът витае извън тях в сънищно състояние.
Ако внимателно наблюдаваме малките деца, ще установим, че техните гръдни органи са много по-будни и по-живи отколкото тези на главата. Би било погрешно, ако гледаме на човека като на същество, в което цари безредие и хаос.
към текста >>
Строго погледнато като възпитатели ние имаме задачата да формираме само „човекът-крайници" и част от "човекът-
гърди
".
Строго погледнато като възпитатели ние имаме задачата да формираме само „човекът-крайници" и част от "човекът-гърди".
Тук ние се доближаваме до истинската същност на педагогическото изкуство. Вие подпомагате „човекът-крайници" и част от „човекът-гърди", а те на свой ред пробуждат „човекът-глава". Защото тъкмо тези „човеци" могат по-късно да пробудят „човекът-глава". И сега Вие усещате, че детето носи в себе си нещо забележително. То Ви поднася всичко, което сваля от духовния свят още в мига на раждането: своят съвършен Дух и своята относително съвършена душа.
към текста >>
Вие подпомагате „човекът-крайници" и част от „човекът-
гърди
", а те на свой ред пробуждат „човекът-глава".
Строго погледнато като възпитатели ние имаме задачата да формираме само „човекът-крайници" и част от "човекът-гърди". Тук ние се доближаваме до истинската същност на педагогическото изкуство.
Вие подпомагате „човекът-крайници" и част от „човекът-гърди", а те на свой ред пробуждат „човекът-глава".
Защото тъкмо тези „човеци" могат по-късно да пробудят „човекът-глава". И сега Вие усещате, че детето носи в себе си нещо забележително. То Ви поднася всичко, което сваля от духовния свят още в мига на раждането: своят съвършен Дух и своята относително съвършена душа. И Вие имате само да оформите това, което у детето се явява като несъвършен Дух и като още по-несъвършена душа.
към текста >>
чрез част от „човекът-
гърди
", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние.
Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на възпитател. А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него. Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето". Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е. чрез крайниците и чрез сърцето, т.е.
чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние.
И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да събуди много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да възпитава друг, който носи в себе си гениални заложби. Следва да сме наясно: няма нужда да сме постигнали интелектуалното равнище на детето, но понеже става дума за развитие на волята както видяхме преди малко налага се да проявим доброто в неговата най-висша форма. Нашият възпитаник може да стане по-добър от нас, но това е малко вероятно, ако към нашите усилия не се прибави и житейския опит на други хора.
към текста >>
И ние постигаме нещо полезно не когато внасяме тази културна конвенция чрез главата, а когато поднасяме на детето това четене и писане именно по страничния път на
гърди
те и крайниците.
С други думи: Детето изобщо не носи със себе си никакви конвенционални средства за четене и писане. Духовете не се занимават нито с писане, нито с четене. Чиста измислица на спиритистите е, че духовните Същества говорят човешки езици или дори пишат. Това, което се съдържа в говора и писането, е нещо условно; то е така да се каже една културна конвенция. То съществува само тук на Земята.
И ние постигаме нещо полезно не когато внасяме тази културна конвенция чрез главата, а когато поднасяме на детето това четене и писане именно по страничния път на гърдите и крайниците.
към текста >>
Четенето и писането следва да бъдат предхождани от рисуване и музициране, понеже те оказват директно влияние върху „човекът-крайници" и „човекът-
гърди
", без да се намесват пряко във функциите на главата.
Четенето и писането следва да бъдат предхождани от рисуване и музициране, понеже те оказват директно влияние върху „човекът-крайници" и „човекът-гърди", без да се намесват пряко във функциите на главата.
Само така ще пробудим онова, което е заложено в „човекът-глава". И сега ние изобщо няма да малтретираме човешката глава с традиционното интелектуалистично преподаване на четенето и писането. Ако оставим детето най-напред да рисува и чак тогава му позволим да извлече графичните очертания на буквите от самите рисунки, ние постъпваме правилно. Да предположим, че показваме на дете то готовата буква „ф". Следователно, най-напред то я наблюдава, после я прекопирва.
към текста >>
99.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Трябва да сме наясно, какво точно става, когато човешката глава влиза във взаимодействие със „системата-
гърди
" и „системата-крайници".
Вчера споменах до каква степен нашата глава взема участие в индивидуалното човешко развитие и до каква степен формирането на човешкото тяло се ръководи от силите, вложени в главата. Ясно посочих, че седмата година слага край на това влияние от страна на главата.
Трябва да сме наясно, какво точно става, когато човешката глава влиза във взаимодействие със „системата-гърди" и „системата-крайници".
Човешката глава непрекъснато упражнява своето формиращо влияние. Строго погледнато, нашият живот се състои в това, че през първите седем години главата формира дори физическите форми на тялото, а след тази възраст тя продължава да крепи човешкото тяло, но по-скоро в душевен и духовен смисъл.
към текста >>
А там всъщност се надига един вълк, но без да се превръща в истински вълк, защото
гърди
те и крайниците веднага го унищожават.
И Вие го овладявате по такъв начин, че не му позволявате да се прояви, а го подлагате на преобразяваме, на метаморфозиране. Следователно, чрез своята глава човекът влиза в отношение с околния животински свят, но по такъв начин, че непрекъснато го преодолява в себе си, непрекъснато се издига над него. И какво всъщност остава у Вас самите? Представете си едно човешко същество. Интересно би се получило, ако добавите: Ето, тук е човекът; горе е главата му.
А там всъщност се надига един вълк, но без да се превръща в истински вълк, защото гърдите и крайниците веднага го унищожават.
Същото става и ако от главата се опита да израсне едно агне.
към текста >>
Но тъкмо чрез Вашите
гърди
и крайници, Вие не допускате това!
Мислите на човека са свръхсетивния корелат на това, което остава невидимо за сетивата. Тази непрекъсната метаморфоза на животинската същност, спускаща се от главата надолу, намира своя свръхсетивен израз в човешкото същество, под формата на неговия мисловен процес. Този реален свръхсетивен процес е един неоспорим факт. Вашата глава е не само един безделник, излегнат над раменете, а нещо, което на всяка цена се стреми да Ви задържи в животинския свят. Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло.
Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това!
Вие активно превръщате животинското царство в човешки мисли. Ето как изглежда нашата връзка с животинския свят. В свръхсетивен смисъл, ние позволяваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния свят. Гърдите и крайниците не допускат материализация на тези животни в своята област. А когато главата показва явна тенденция към пораждане на животински форми, целият останал организъм настръхва и отказва да ги приеме; и тогава главата за да ги премахне изпитва нужда от това, което наричаме мигрена.
към текста >>
Гърди
те и крайниците не допускат материализация на тези животни в своята област.
Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло. Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това! Вие активно превръщате животинското царство в човешки мисли. Ето как изглежда нашата връзка с животинския свят. В свръхсетивен смисъл, ние позволяваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния свят.
Гърдите и крайниците не допускат материализация на тези животни в своята област.
А когато главата показва явна тенденция към пораждане на животински форми, целият останал организъм настръхва и отказва да ги приеме; и тогава главата за да ги премахне изпитва нужда от това, което наричаме мигрена.
към текста >>
„Системата-
гърди
" също е във връзка с околния свят.
„Системата-гърди" също е във връзка с околния свят.
Обаче тя е свързана не с животинския свят, а с растителното царство. Извънредно дълбоки и тайнствени са отношенията между „системата-гърди" и растителния свят. В тази област на човешкия организъм се извършват основните процеси, свързани с дишането, кръвообръщението и храносмилането. Всички те са в непрекъснати взаимоотношения с онази част от сетивно-физическата природа, която означаваме като растително царство.
към текста >>
Извънредно дълбоки и тайнствени са отношенията между „системата-
гърди
" и растителния свят.
„Системата-гърди" също е във връзка с околния свят. Обаче тя е свързана не с животинския свят, а с растителното царство.
Извънредно дълбоки и тайнствени са отношенията между „системата-гърди" и растителния свят.
В тази област на човешкия организъм се извършват основните процеси, свързани с дишането, кръвообръщението и храносмилането. Всички те са в непрекъснати взаимоотношения с онази част от сетивно-физическата природа, която означаваме като растително царство.
към текста >>
„Системата-
гърди
" има непрекъснатата тенденция да възпроизвежда растителния свят.
Вие добре разбирате: Ако продължите в себе си процеса, чрез който възниква въглеродния двуокис, с други думи, ако ели минирате кислорода, превръщайки въглеродния двуокис във въглерод, както това става в природата -така или иначе Вие разполагате с тези вещества тогава Вие бихте отприщили в себе си цялата вегетация на света. Вие изведнъж бихте се превърнали в прототип на растителния свят. Да, Вие щяхте просто да изчезнете, а на Ваше място би възникнал растителния свят. Човекът притежава тази способност, непрекъснато да поражда в себе си растителния свят. Но тази способност остава потенциална.
„Системата-гърди" има непрекъснатата тенденция да възпроизвежда растителния свят.
Обаче главата и крайниците не позволяват! Те непрекъснато се бранят от тази опасност. Ето как човекът изхвърля въглеродния двуокис и не допуска растителният свят да възникне в неговия организъм. Той позволява на растенията да възникнат от въглеродния двуокис там, във външния природен свят.
към текста >>
Тук ние стигаме до един забележителен момент, който обяснява връзката между „човекът-
гърди
" и околния сетивно-физически свят: Там навън е растителното царство, докато човекът непрекъснато е принуден за да не се превърне в растение да възпира бликащата от самия него вегетация и веднага да препраща растителните процеси във външния свят.
Тук ние стигаме до един забележителен момент, който обяснява връзката между „човекът-гърди" и околния сетивно-физически свят: Там навън е растителното царство, докато човекът непрекъснато е принуден за да не се превърне в растение да възпира бликащата от самия него вегетация и веднага да препраща растителните процеси във външния свят.
Следователно, по отношение на своята гръдна система, човекът е в състояние да създава обратната страна на растителния свят. Ако си представим растителното царство като нещо позитивно, човекът непрекъснато поражда в себе си неговия негатив. С други думи, той създава нещо обратно на растителното царство.
към текста >>
Общо взето, вътрешните болести в областта на
гърди
те възникват тогава, когато човек се окаже прекалено слаб, за да попречи на вегетацията, на растителната същност в самия себе си.
И какво се получава, когато растителното царство в човека започне да се държи зле, да се разраства, така че главата и крайниците не успяват да го задържат и да го отпратят навън? Човекът се разболява!
Общо взето, вътрешните болести в областта на гърдите възникват тогава, когато човек се окаже прекалено слаб, за да попречи на вегетацията, на растителната същност в самия себе си.
В същия миг, когато у нас се появи макар и нищожна част от нещо, което е устремено към растителното царство, без да сме в състояние да го отпратим навън, в природния свят, в този миг ние се разболяваме.
към текста >>
„Човекът-
гърди
" също.
Помислете си, как заедно с храната, Вие приемате редица минерални вещества. Дори когато не посолявате супата впрочем солта е вече вътре в нея, Вие също приемате минерални вещества. Вие просто имате нужда от тях. Какво обаче правите после с тези минерални вещества? Виждате ли, Вашата глава, изобщо „човекът-глава" не може да предприеме с тях почти нищо.
„Човекът-гърди" също.
Обаче „човекът-крайници" има следната задача: Той пречи на минералните вещества в стремежа им да образуват в човешкото тяло своите специфични кристални форми. Ако не разполагахте със системата на крайниците, веднага след поемането на сол, Вие бихте се превърнали в кристали от сол. Вашите крайници, кости и мускули имат непрекъснатата тенденция да противодействуват на минерализацията, с други думи да разтварят минералите. Силите, които разтварят минералите в човешкото тяло, идват от системата на крайниците.
към текста >>
100.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Ние ясно различаваме всичко онова, което е свързано с организацията и формата на главата, от условията, всред които са форми рани системата на
гърди
те и системата на крайниците, като в същото време имаме предвид, че формирането на крайниците е нещо много по-сложно, отколкото обикновено си мислим, защото това, което е заложено в крайниците, фактически е създадено в посока отвън навътре и, така да се каже, продължава във вътрешната природа на човека; ето защо в случая ние трябва да различаваме това, което е изградено в посока навътре, от това, което е изградено в посока навън.
Ако разглеждаме човека според принципите, застъпвани в хода на тези лекции, представляващи въведение в истинското педагогическо изкуство, пред нас ще изпъкне наред с всичко друго и външната троична система на физическото тяло.
Ние ясно различаваме всичко онова, което е свързано с организацията и формата на главата, от условията, всред които са форми рани системата на гърдите и системата на крайниците, като в същото време имаме предвид, че формирането на крайниците е нещо много по-сложно, отколкото обикновено си мислим, защото това, което е заложено в крайниците, фактически е създадено в посока отвън навътре и, така да се каже, продължава във вътрешната природа на човека; ето защо в случая ние трябва да различаваме това, което е изградено в посока навътре, от това, което е изградено в посока навън.
към текста >>
Обаче там, в главата, ние имаме и „
гърди
те", представени от всичко онова, което принадлежи към носа.
Моля да бъда правилно разбран: В главата ние имаме представена същинската глава.
Обаче там, в главата, ние имаме и „гърдите", представени от всичко онова, което принадлежи към носа.
Накрая, в главата ние имаме и онази част от „крайниците", която продължава в телесната кухина: С други думи, това е устата.
към текста >>
Само че „
гърди
те" (т.е.
Ето как в човешката глава е представен всъщност целия човек.
Само че „гърдите" (т.е.
носът) са в известен смисъл атрофирани, и то по такъв начин, че трудно може да се открие някаква прилика между носа и белите дробове. А такава прилика има. Човешкият нос е един вид метаморфозирал бял дроб. Носът подчертава физическата страна на дихателния процес. Обаче ако смятате белите дробове за по-малко одухотворен от носа, би представлявало огромно заблуждение.
към текста >>
Гърди
те и крайниците също присъствуват в главата, но там те са в умален, атрофиран вид.
Да, не може да се отрече връзката между устата от една страна и веществообмяната и храненето от друга, които се зараждат в системата на крайниците и неусетно намират своето продължение „вътре" в човека. И така, човешката глава е един цялостен и самостоятелен човек, само че елементите, които не са характерни за главата, отстъпват на заден план.
Гърдите и крайниците също присъствуват в главата, но там те са в умален, атрофиран вид.
към текста >>
С една дума, Вие установявате забележителната тенденция на тази невидима глава да отваря своите челюсти в областта на
гърди
те и в областта на стомаха.
Има само един възможен отговор: Там, където Вашата раменна кост се свързва с тялото; там, където Вашата бедрена кост се свързва с тялото. Ако си представите, че тук (рис. 15) е скицирана част от човешкото тяло, бихте могли да допуснете, че там, някъде встрани е всъщност самата глава, която, както горе, така и долу, отваря своята уста.
С една дума, Вие установявате забележителната тенденция на тази невидима глава да отваря своите челюсти в областта на гърдите и в областта на стомаха.
към текста >>
Накратко: Природата на главата е противоположна спрямо природата на крайниците, а
гърди
те, които се намират по средата, поддържат равновесието между двете крайности.
изяждат. С нашия организъм ние непрекъснато потъваме в разтворената уста на нашата духовна организация. Да, нашата духовна организация изисква от нас едно непрекъснато отдаване, една непрекъсната жертва, която проличава дори и в строежа на човешкото тяло. Ние изобщо не можем да разберем човешкото тяло, без да сме проумели тази жертва в името на Духа, която е скрита в отношението на човешките крайници към останалата част от човешкото тяло.
Накратко: Природата на главата е противоположна спрямо природата на крайниците, а гърдите, които се намират по средата, поддържат равновесието между двете крайности.
към текста >>
Тяхната природа е тясно вплетена в природата на
гърди
те.
Фактически, в „системата-гьрди" са представени както главата, така и крайниците.
Тяхната природа е тясно вплетена в природата на гърдите.
В посока нагоре, гърдите имат непрекъснатата тенденция да се превръщат в „глава", докато в посока надолу, те имат противоположната тенденция, изразяваща се в готовност за приспособяване към външния свят, с една дума, тенденцията да се превръщат в „крайници". Следователно, горната част на човешкия торс непрекъснато иска да стане „глава", само че не успява. На този стремеж се противопоставя същинската глава. Ето защо тя непрекъснато поражда едно отражение на главата или нещо, от което бихме могли да кажем започва формообразуването на главата. Ни ма не се забелязва ясно, как в горната част на гръдния кош е загатнато едно образуваше, което наподобява главата.
към текста >>
В посока нагоре,
гърди
те имат непрекъснатата тенденция да се превръщат в „глава", докато в посока надолу, те имат противоположната тенденция, изразяваща се в готовност за приспособяване към външния свят, с една дума, тенденцията да се превръщат в „крайници".
Фактически, в „системата-гьрди" са представени както главата, така и крайниците. Тяхната природа е тясно вплетена в природата на гърдите.
В посока нагоре, гърдите имат непрекъснатата тенденция да се превръщат в „глава", докато в посока надолу, те имат противоположната тенденция, изразяваща се в готовност за приспособяване към външния свят, с една дума, тенденцията да се превръщат в „крайници".
Следователно, горната част на човешкия торс непрекъснато иска да стане „глава", само че не успява. На този стремеж се противопоставя същинската глава. Ето защо тя непрекъснато поражда едно отражение на главата или нещо, от което бихме могли да кажем започва формообразуването на главата. Ни ма не се забелязва ясно, как в горната част на гръдния кош е загатнато едно образуваше, което наподобява главата. Да, това е ларинксът, който простонародният език нарича направо адамова ябълка*53.
към текста >>
А това, което съвременната наука изобщо не предполага, е именно тайнствена та връзка между „човекът-крайници" и „човекът-
гърди
", за която само бегло загатнах пред Вас.
Външният свят, ако мога така да се изразя, непрекъснато вкарва в нас нещо от грубата, сгъстена природа на „крайниците". Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и загадката на човешката сексуалност. Да, когато говорим за тези неща, най-напред трябва да налучкаме верния тон. Ето защо не бива да се учудваме, че днес всички опити за разясняване на сексуалния въпрос са напълно лишени от смисъл. Защото човек не може да разясни нещо, което сам той не разбира.
А това, което съвременната наука изобщо не предполага, е именно тайнствена та връзка между „човекът-крайници" и „човекът-гърди", за която само бегло загатнах пред Вас.
Трябва да знаем: как то през първите училищни години в детската душа вмъкваме онова, което е присъщо на зъбите преди седмата го дина, така и през последните години на основното образование, в детската душа вмъкваме онези сили, които произхождат от природата на „крайниците" и намират своя израз едва след настъпването на половата зрялост.
към текста >>
Едва ли ще се изпълните с истински ентусиазъм за постигането на този педагогически морал, ако пропуснете фундаменталния извод: самата глава е вече един цялостен човек, чиито „крайници" и „
гърди
" са значително атрофирани; на свой ред „човекът-крайници" също разполага с една напълно атрофирана глава, докато най-после при „човекът-
гърди
" се постига истинското равновесие от страна на „главата" и „крайниците".
Едва ли ще се изпълните с истински ентусиазъм за постигането на този педагогически морал, ако пропуснете фундаменталния извод: самата глава е вече един цялостен човек, чиито „крайници" и „гърди" са значително атрофирани; на свой ред „човекът-крайници" също разполага с една напълно атрофирана глава, докато най-после при „човекът-гърди" се постига истинското равновесие от страна на „главата" и „крайниците".
Ако вникнете в този фундаментален извод, Вие неизбежно ще усетите прилив на такива вътрешни сили, от които ще се разгори необходимия ентусиазъм за Вашия педагогически морал.
към текста >>
101.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
След това трябва да се опита да не се шепти, а да се откроява тонът в гласа, да излиза дълбоко от
гърди
те, по възможност да се изговарят пълни гласни, за да се изчисти дрезгавината.
В думи като "Erfüllung", "Wellen" трябва да се изговарят двете "L". Не трябва след първото "L" да се изговаря "h" а да се изговарят двете "L" едно след друго.
След това трябва да се опита да не се шепти, а да се откроява тонът в гласа, да излиза дълбоко от гърдите, по възможност да се изговарят пълни гласни, за да се изчисти дрезгавината.
Всички австрийци имат дрезгав глас.
към текста >>
102.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Като втора съставна част на човешкото същество, разглеждано външно, ние имаме онзи човек, който осъществява в себе си главно ритмични процеси,
Гърди
-човекът, а накрая, както знаете, имаме свързания с цялата веществообменна система Органи-човек, веществообменния човек, в когото се осъществява веществообмяната.
Най-вредно това разглеждане на човека е за възпитателя, за преподавателя. Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология. Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество. Но човек трябва да е решен да приеме наистина вътрешно това триделение. Многократно съм насочвал вниманието ви от различни гледни точки, как човекът, какъвто той е изправен пред нас се разпада на това, което най-напред е нервно-сетивния човек, което популярно може да се изрази така: Най-напред човекът е Глава-човек.
Като втора съставна част на човешкото същество, разглеждано външно, ние имаме онзи човек, който осъществява в себе си главно ритмични процеси, Гърди-човекът, а накрая, както знаете, имаме свързания с цялата веществообменна система Органи-човек, веществообменния човек, в когото се осъществява веществообмяната.
Това, което е човекът като действащо същество, то се изчерпва външно в образната фигура, във физическия образ на човека в тези три съставни части на цялостната му природа.
към текста >>
Нека си запишем тези три съставни части на цялостната човешка природа: Глава-човек или Нерви-сетива-човек,
Гърди
-човек или ритмически човек и накрая Органи-човек, разбира се в най-широк смисъл, или Веществообмяна-човек.
Нека си запишем тези три съставни части на цялостната човешка природа: Глава-човек или Нерви-сетива-човек, Гърди-човек или ритмически човек и накрая Органи-човек, разбира се в най-широк смисъл, или Веществообмяна-човек.
към текста >>
Когато се каже: човекът се състои от Глава-човек, от
Гърди
-човек и от Органи-човек днешният човек най-много би желал да тегли една черта на врата, и това, което е отгоре е Глава-човекът.
А сега става дума за това да обхванем тези три съставни части на човешката природа в техните различия. За днешният човек това е неудобно, защото човекът на съвремието обича схематични разделения.
Когато се каже: човекът се състои от Глава-човек, от Гърди-човек и от Органи-човек днешният човек най-много би желал да тегли една черта на врата, и това, което е отгоре е Глава-човекът.
След това отново ще тегли една черта, една линия и ще ограничи Гърди-човека, и така ще има разделените части една до друга. Ако нещо не се представя толкова лесно в схема, днешният човек трудно може да му се довери.
към текста >>
След това отново ще тегли една черта, една линия и ще ограничи
Гърди
-човека, и така ще има разделените части една до друга.
А сега става дума за това да обхванем тези три съставни части на човешката природа в техните различия. За днешният човек това е неудобно, защото човекът на съвремието обича схематични разделения. Когато се каже: човекът се състои от Глава-човек, от Гърди-човек и от Органи-човек днешният човек най-много би желал да тегли една черта на врата, и това, което е отгоре е Глава-човекът.
След това отново ще тегли една черта, една линия и ще ограничи Гърди-човека, и така ще има разделените части една до друга.
Ако нещо не се представя толкова лесно в схема, днешният човек трудно може да му се довери.
към текста >>
А
гърди
те са по-малко глава, но все пак и те са глава.
Но в действителност това не е така, действителността не тегли такива черти. Над раменете човекът действително е основно Глава-човек, Нерви-сетива-човек. Но той не е само от раменете нагоре такъв. Чувственото сетиво, топлинното сетиво например са разпределени по цялото тяло, така че главата достига до цялото тяло. Значи, ако искаме да говорим по този начин, ние можем да кажем: човешката глава е основно глава.
А гърдите са по-малко глава, но все пак и те са глава.
Органите или всичко, което е система на веществообмяната, са още по-малко глава, но също са глава. Така че всъщност трябва да кажем: целият човек е глава, но главата е основно глава. Ако искаме да го нарисуваме схематично, то трябва, ако желаем да нарисуваме Глава-човека, ние трябва да го рисуваме така (виж рисунката, светла щриховка).
към текста >>
Гърди
-човекът отново не е само в
гърди
те, а той се намира основно в органите на гръдния кош, в органите, в които най-ясно се изразяват сърдечния и дихателен ритъм.
Гърди-човекът отново не е само в гърдите, а той се намира основно в органите на гръдния кош, в органите, в които най-ясно се изразяват сърдечния и дихателен ритъм.
Но дишането има своето продължение и в главата, циркулацията на кръвта с ритъма си се продължава и в главата и в органите. Така че може да се каже: човекът е Гърди в тази област, но и тук наистина по-малко той е Гърди (виж рисунката, средна щриховка) и тук отново, по-малко, е Гърди. Така че целият човек е Гърди, но в основата си това са Гърдите, а това е Главата.
към текста >>
Така че може да се каже: човекът е
Гърди
в тази област, но и тук наистина по-малко той е
Гърди
(виж рисунката, средна щриховка) и тук отново, по-малко, е
Гърди
.
Гърди-човекът отново не е само в гърдите, а той се намира основно в органите на гръдния кош, в органите, в които най-ясно се изразяват сърдечния и дихателен ритъм. Но дишането има своето продължение и в главата, циркулацията на кръвта с ритъма си се продължава и в главата и в органите.
Така че може да се каже: човекът е Гърди в тази област, но и тук наистина по-малко той е Гърди (виж рисунката, средна щриховка) и тук отново, по-малко, е Гърди.
Така че целият човек е Гърди, но в основата си това са Гърдите, а това е Главата.
към текста >>
Така че целият човек е
Гърди
, но в основата си това са
Гърди
те, а това е Главата.
Гърди-човекът отново не е само в гърдите, а той се намира основно в органите на гръдния кош, в органите, в които най-ясно се изразяват сърдечния и дихателен ритъм. Но дишането има своето продължение и в главата, циркулацията на кръвта с ритъма си се продължава и в главата и в органите. Така че може да се каже: човекът е Гърди в тази област, но и тук наистина по-малко той е Гърди (виж рисунката, средна щриховка) и тук отново, по-малко, е Гърди.
Така че целият човек е Гърди, но в основата си това са Гърдите, а това е Главата.
към текста >>
По същият начин е и с Органи-човекът и Вещестообмяна-човекът, да той е това главно тук (виж рисунката, тъмна щриховка), но тези органи се продължават така, че са по-малко в
гърди
те и най-малко в главата.
По същият начин е и с Органи-човекът и Вещестообмяна-човекът, да той е това главно тук (виж рисунката, тъмна щриховка), но тези органи се продължават така, че са по-малко в гърдите и най-малко в главата.
към текста >>
Точно както можем да кажем:
Гърди
те са
Гърди
, така можем да кажем и: целият човек е
Гърди
и т.н.
Така че, точно толкова вярно като това: главата е Глава, е това да кажем: целият човек е Глава.
Точно както можем да кажем: Гърдите са Гърди, така можем да кажем и: целият човек е Гърди и т.н.
В действителността нещата преливат едно в друго. А нашият разум е устроен така, че ние обичаме да поставяме частите, съставните части една до друга. Това ни показва колко малко сме сродни до външната действителност по отношение на познавателните си представи. А ако желаем да отделим на една страна: Глава-човек, Гърди-човек, Веществообмяна-човек, ние трябва да осъзнаваме, че трябва да си представяме разделените съставни части отново събрани. Всъщност ние никога не трябва само да разделяме, а винаги трябва и да събираме.
към текста >>
А ако желаем да отделим на една страна: Глава-човек,
Гърди
-човек, Веществообмяна-човек, ние трябва да осъзнаваме, че трябва да си представяме разделените съставни части отново събрани.
Така че, точно толкова вярно като това: главата е Глава, е това да кажем: целият човек е Глава. Точно както можем да кажем: Гърдите са Гърди, така можем да кажем и: целият човек е Гърди и т.н. В действителността нещата преливат едно в друго. А нашият разум е устроен така, че ние обичаме да поставяме частите, съставните части една до друга. Това ни показва колко малко сме сродни до външната действителност по отношение на познавателните си представи.
А ако желаем да отделим на една страна: Глава-човек, Гърди-човек, Веществообмяна-човек, ние трябва да осъзнаваме, че трябва да си представяме разделените съставни части отново събрани.
Всъщност ние никога не трябва само да разделяме, а винаги трябва и да събираме. Един мислещ човек, който само разделя, прилича на човек, който иска само да вдишва, но не и да издишва.
към текста >>
И от друга страна, ако вземем
Гърди
-човека, как ни изглежда той?
След това обаче трябва да се научим да издигаме антропологията до антропософия като действително придобием чувство за формите, които се изразяват в триделния човек. Скоро казах: Не е ли тази глава на човека, който е основно глава, по съвсем различен начин кръгла и сякаш поставена върху останалия организъм? (виж рисунката).
И от друга страна, ако вземем Гърди-човека, как ни изглежда той?
Той ни изглежда така, че ние бихме могли да вземем една част от главата, да я увеличим, и бихме получили тук гръбначния стълб (виж рисунката). Докато главата носи в себе си своята централна точка, центърът на Гърди-човека се намира далеч извън него. И ако си го представите като една голяма глава, то тази голяма глава ще принадлежи към един лежащ по гръб човек. Ако си представим гръбначния стълб като една незавършена глава, ние ще получим един хоризонтално легнал човек, и един хоризонтално изправен човек.
към текста >>
Докато главата носи в себе си своята централна точка, центърът на
Гърди
-човека се намира далеч извън него.
След това обаче трябва да се научим да издигаме антропологията до антропософия като действително придобием чувство за формите, които се изразяват в триделния човек. Скоро казах: Не е ли тази глава на човека, който е основно глава, по съвсем различен начин кръгла и сякаш поставена върху останалия организъм? (виж рисунката). И от друга страна, ако вземем Гърди-човека, как ни изглежда той? Той ни изглежда така, че ние бихме могли да вземем една част от главата, да я увеличим, и бихме получили тук гръбначния стълб (виж рисунката).
Докато главата носи в себе си своята централна точка, центърът на Гърди-човека се намира далеч извън него.
И ако си го представите като една голяма глава, то тази голяма глава ще принадлежи към един лежащ по гръб човек. Ако си представим гръбначния стълб като една незавършена глава, ние ще получим един хоризонтално легнал човек, и един хоризонтално изправен човек.
към текста >>
Главата е равна на една тоталност,
Гърди
-човекът не е тоталност, той е един фрагмент, а да не говорим за веществообменния човек!
Още по-сложно е, дори е напълно невъзможно да се нарисува това в повърхността, когато обърнем поглед към веществообменния човек. Накратко, за едно разглеждане на формите, на пластическите форми, трите съставни част на човешката природа се представят напълно различни една от друга.
Главата е равна на една тоталност, Гърди-човекът не е тоталност, той е един фрагмент, а да не говорим за веществообменния човек!
към текста >>
В
Гърди
-човека действа повече етерното тяло.
Тук ние стигнахме до една извънредно важна гледна точка. Вие трябва така да си поставите таза гледна точка, че да си кажете: когато гледам човешката глава, т.е. това, което ви нарисувах бяло (виж рисунката, светла щриховка), то аз имам пред себе си главното и във физическото тяло. Главата най-силно довежда до израз това, което е очевидно в човека.
В Гърди-човека действа повече етерното тяло.
В главата етерното тяло има най-малко участие, а в Гърдите много по-силно. Затова физически разглеждано гръдната част на човека е по-несъвършена от главата. Физически погледнато тя е по-несъвършена.а най-несъвършен е Веществообмяна-човекът, защото в него етерното тяло е съвсем слабо, а астралното тяло действа най-силно. И както често съм подчертавал: Азът е бебето, то дори няма физически корелат.
към текста >>
В главата етерното тяло има най-малко участие, а в
Гърди
те много по-силно.
Тук ние стигнахме до една извънредно важна гледна точка. Вие трябва така да си поставите таза гледна точка, че да си кажете: когато гледам човешката глава, т.е. това, което ви нарисувах бяло (виж рисунката, светла щриховка), то аз имам пред себе си главното и във физическото тяло. Главата най-силно довежда до израз това, което е очевидно в човека. В Гърди-човека действа повече етерното тяло.
В главата етерното тяло има най-малко участие, а в Гърдите много по-силно.
Затова физически разглеждано гръдната част на човека е по-несъвършена от главата. Физически погледнато тя е по-несъвършена.а най-несъвършен е Веществообмяна-човекът, защото в него етерното тяло е съвсем слабо, а астралното тяло действа най-силно. И както често съм подчертавал: Азът е бебето, то дори няма физически корелат.
към текста >>
Така всеки орган на човека, главата, нервно-сетивния човек,
Гърди
-човекът, ритмическия човек и веществообменния човек става образ на нещо скрито зад него: главата се превръща в образ на физическото тяло,
гърди
те стават образ на етерното тяло, веществообмяната става образ на астралното тяло.
Частта на гръдния кош. Човекът е съставен от астрално тяло. Кое е най-подобно до астралното тяло? Веществообменния човек. За Аза не би могло да се посочи нищо във физическия човек.
Така всеки орган на човека, главата, нервно-сетивния човек, Гърди-човекът, ритмическия човек и веществообменния човек става образ на нещо скрито зад него: главата се превръща в образ на физическото тяло, гърдите стават образ на етерното тяло, веществообмяната става образ на астралното тяло.
Ще трябва да се научим да не разглеждаме човека така както това се прави днес, когато се изследват труповете в клиниката, когато се изследват части от плътта или нещо подобно, без значение дали в гърдите или в главата. Ще трябва да се научим да си казваме: Глава-човек, Гърди-човек и Веществообмяна-човек са поставени в различни взаимоотношения към космоса, изразяват картинно различни скрити зад тях неща. Това ще разшири днешния чисто антропологически анализ към антропоморфията. Разглеждани чисто физически органи те в гръдния кош и органите в главата са равностойни. Дали правите дисекция на черния дроб или мозъка, от физическа гледна точка едното е материя като другото.
към текста >>
Ще трябва да се научим да не разглеждаме човека така както това се прави днес, когато се изследват труповете в клиниката, когато се изследват части от плътта или нещо подобно, без значение дали в
гърди
те или в главата.
Човекът е съставен от астрално тяло. Кое е най-подобно до астралното тяло? Веществообменния човек. За Аза не би могло да се посочи нищо във физическия човек. Така всеки орган на човека, главата, нервно-сетивния човек, Гърди-човекът, ритмическия човек и веществообменния човек става образ на нещо скрито зад него: главата се превръща в образ на физическото тяло, гърдите стават образ на етерното тяло, веществообмяната става образ на астралното тяло.
Ще трябва да се научим да не разглеждаме човека така както това се прави днес, когато се изследват труповете в клиниката, когато се изследват части от плътта или нещо подобно, без значение дали в гърдите или в главата.
Ще трябва да се научим да си казваме: Глава-човек, Гърди-човек и Веществообмяна-човек са поставени в различни взаимоотношения към космоса, изразяват картинно различни скрити зад тях неща. Това ще разшири днешния чисто антропологически анализ към антропоморфията. Разглеждани чисто физически органи те в гръдния кош и органите в главата са равностойни. Дали правите дисекция на черния дроб или мозъка, от физическа гледна точка едното е материя като другото. Но духовно това в никакъв случай не е така.
към текста >>
Ще трябва да се научим да си казваме: Глава-човек,
Гърди
-човек и Веществообмяна-човек са поставени в различни взаимоотношения към космоса, изразяват картинно различни скрити зад тях неща.
Кое е най-подобно до астралното тяло? Веществообменния човек. За Аза не би могло да се посочи нищо във физическия човек. Така всеки орган на човека, главата, нервно-сетивния човек, Гърди-човекът, ритмическия човек и веществообменния човек става образ на нещо скрито зад него: главата се превръща в образ на физическото тяло, гърдите стават образ на етерното тяло, веществообмяната става образ на астралното тяло. Ще трябва да се научим да не разглеждаме човека така както това се прави днес, когато се изследват труповете в клиниката, когато се изследват части от плътта или нещо подобно, без значение дали в гърдите или в главата.
Ще трябва да се научим да си казваме: Глава-човек, Гърди-човек и Веществообмяна-човек са поставени в различни взаимоотношения към космоса, изразяват картинно различни скрити зад тях неща.
Това ще разшири днешния чисто антропологически анализ към антропоморфията. Разглеждани чисто физически органи те в гръдния кош и органите в главата са равностойни. Дали правите дисекция на черния дроб или мозъка, от физическа гледна точка едното е материя като другото. Но духовно това в никакъв случай не е така. Духовно разглеждано това е така, че когато правите дисекция на мозъка, вие наистина имате пред себе си сравнително ясно това, на което правите дисекция.
към текста >>
Но с една силна концентрация триделението може да се извърши и върху самите нас: наистина да отделим Глава-човека (виж рисунката, светла щриховка),
Гърди
-човека (сред на щриховка) и Веществообмяна-човека (тъмна щриховка).
Това, което сега ви разясних, има своя духовен противообраз. Този, който е напреднал в медитацията, чрез такива упражнения, чиито описания ще откриете в нашата литература, постепенно ще стигне до там, наистина да дели човека на три части. Вие знаете, че за това триделение аз говоря от една определена гледна точка в тази глава на моята книга "Как се постигат познания за висшите светове? " в която се посочва пазача на прага.
Но с една силна концентрация триделението може да се извърши и върху самите нас: наистина да отделим Глава-човека (виж рисунката, светла щриховка), Гърди-човека (сред на щриховка) и Веществообмяна-човека (тъмна щриховка).
Тогава се забелязва, кое всъщност прави тази глава главата, която имаме. Виждате ли, ако с вътрешна концентрация измъкнете главата и принадлежащото към нея от останалия човешки организъм и я имате пред себе си като действителна глава без влиянията на останалите съставни части на човешката природа, то тя е мъртва, то тя вече не живее. Невъзможно е да разчлените ясновидски главата от останалия човешки организъм, без да започнете да я възприемате като труп. С Гърди-човека можете да го направите, той остава жив. А ако отделите астралния човек, веществообменния човек, то той ще ви избяга, той няма да остане на едно място, а ще последва космическите движения, защото носи в себе си астралното.
към текста >>
С
Гърди
-човека можете да го направите, той остава жив.
" в която се посочва пазача на прага. Но с една силна концентрация триделението може да се извърши и върху самите нас: наистина да отделим Глава-човека (виж рисунката, светла щриховка), Гърди-човека (сред на щриховка) и Веществообмяна-човека (тъмна щриховка). Тогава се забелязва, кое всъщност прави тази глава главата, която имаме. Виждате ли, ако с вътрешна концентрация измъкнете главата и принадлежащото към нея от останалия човешки организъм и я имате пред себе си като действителна глава без влиянията на останалите съставни части на човешката природа, то тя е мъртва, то тя вече не живее. Невъзможно е да разчлените ясновидски главата от останалия човешки организъм, без да започнете да я възприемате като труп.
С Гърди-човека можете да го направите, той остава жив.
А ако отделите астралния човек, веществообменния човек, то той ще ви избяга, той няма да остане на едно място, а ще последва космическите движения, защото носи в себе си астралното.
към текста >>
Поглеждате към човешката глава: тя носи в себе си смърт та, поглеждате към това, което повлиява главата и идва от
гърди
те, то оживява всичко.
А сега представете си, че сте изправени пред едно дете, наблюдавате го непринудено и благоразумно с тези познания, които току що ви разясних.
Поглеждате към човешката глава: тя носи в себе си смърт та, поглеждате към това, което повлиява главата и идва от гърдите, то оживява всичко.
Поглеждате, когато детето започне да тича, и забелязвате: всъщност това е астралното тяло, който действа вътре в тичането. Сега за вас човешкото същество се превръща в нещо вътрешно прозримо. Главата – труп, напълно замрялия разпростираше се из целия човек живот, ако той би стоял съвсем мирно. В мига, когато той започне да тича, вие забелязвате: астралното тяло е всъщност това, което тича. И той може да тича, защото при тичането, при движението астралното тяло изразходва вещества, веществообмяната действува в определена степен.
към текста >>
Ако проследите главата-труп, оживяващото от
Гърди
-човека, тичането, какво още ви остава, за да видите външно Аза?
Главата – труп, напълно замрялия разпростираше се из целия човек живот, ако той би стоял съвсем мирно. В мига, когато той започне да тича, вие забелязвате: астралното тяло е всъщност това, което тича. И той може да тича, защото при тичането, при движението астралното тяло изразходва вещества, веществообмяната действува в определена степен. Как може да се наблюдава Аза? С това всъщност вече е изчерпано всичко.
Ако проследите главата-труп, оживяващото от Гърди-човека, тичането, какво още ви остава, за да видите външно Аза?
Казах ви, че Азът почти няма физически корелат. Вие гледате Аза само, когато наблюдавате човека в неговия възходящ растеж. На една година, той е съвсем малък, на две години е по-голям и така нататък. Ако наблюдавате как той става все по-голям и по-голям, ако събирате това, което протича в последователни времена, то вие физически виждате Аза. Вие никога няма да видите Аза в човека, ако сте изправени само пред него, а ще го видите едва когато наблюдавате растежа му.
към текста >>
А сега ви моля, не просто да премислите това, което ви казах теоретически, а ви моля да оживите тази представа и когато наблюдавате така човека да помислите: Глава труп,
Гърди
оживяване, тичане на астралното тяло, порастване посредством Аза как се оживява целия човек, който преди това е стоял пред вас като восъчна кукла.
А сега ви моля, не просто да премислите това, което ви казах теоретически, а ви моля да оживите тази представа и когато наблюдавате така човека да помислите: Глава труп, Гърди оживяване, тичане на астралното тяло, порастване посредством Аза как се оживява целия човек, който преди това е стоял пред вас като восъчна кукла.
към текста >>
103.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Моят възглед се опираше на действителността, а не на някакви теории, както например някой би умувал как човекът може да се “раздели” на глава,
гърди
и крайници.
В предишната лекция аз посочих как в хода на историческото развитие на човечеството, от един първоначален поток, от теократическия поток възникнаха трите ясно разграничени потоци, които текат успоредно в днешния социален организъм: духовният живот, юридическо-държавническият живот и стопанският живот. Аз специално подчертах, че не става дума за някакво теоретично разделяне на социалния организъм, включващо тези три съставни части.
Моят възглед се опираше на действителността, а не на някакви теории, както например някой би умувал как човекът може да се “раздели” на глава, гърди и крайници.
Разделянето на социалния организъм е исторически факт и този факт днес е просто тук; днес не става дума за това да се размишлява как социалният организъм може да се раздели на три съставни части, а как да бъдат намерени свързващите нишки между тях, след като тези три съставни части са вече тук.
към текста >>
104.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тогава може би ще забележим, че този човек кашля, ще видим, че има болки в гърлото, в
гърди
те, може би и в крайниците.
Да вземем най-обичайното явление в даден човек, който е потенциално туберкулозно болен, т.е. при когото туберкулозата е все още въпрос на бъдеще, все още е в процес на подготовка.
Тогава може би ще забележим, че този човек кашля, ще видим, че има болки в гърлото, в гърдите, може би и в крайниците.
Ще забележим състояние на известна умора при него и ще забележим нощни изпотявания. Какво е всичко това? Ако разгледаме тези явления, какво всъщност представляват те? Всичко изложено досега, е нещо което се явява като последица от описаните вътрешни дисхармонични взаимовръзки. Но това същевременно е и борба, която организмът започва срещу залегналото като по-дълбока предпоставка.
към текста >>
И всичко: кашлица, гърлобол, болки в
гърди
те, явления на отслабване, на изморяване, нощни изпотявания, всичко това са все пак болестни явления.
Древните лекари са изразили това бих казал чрез едно забележително лекарско педагогическо правило; те са казали: опасното, когато си лекар се състои в това, че лекарят трябва да бъде в състояние не само да пропъжда болестите, но трябва да може и да ги предизвиква. И в същата степен, в която лекарят може да лекува болестите, той може да ги предизвиква. Така древните, знаейки повече за тези взаимоотношения, изхождайки от своето атавистично ясновидство, в лицето на лекаря виждали същевременно и човека, който, ако е злонамерен, може не само да лекува хората, но може и да ги разболява. Това е свързано с необходимостта да бъдат предизвиквани известни болестни състояния, за да се установи правилното отношение спрямо други болестни състояния. Но това все пак са болестни състояния.
И всичко: кашлица, гърлобол, болки в гърдите, явления на отслабване, на изморяване, нощни изпотявания, всичко това са все пак болестни явления.
Те трябва да бъдат предизвикани, но все пак са болестни явления. Това ще доведе до там, лесно да разберем, че когато сме излекували наполовина, т.е. когато сме предизвикали тези болестни явления, не можем да оставим болния на съдбата му, но ще трябва да започне втората част на лечебния процес. Тогава трябва да се погрижим за следното: не само да са налице тези реакции, да са налице не само това, което сме предизвикали, за да отблъснем болестта, но тогава трябва да последва нещо, което от своя страна ще излекува реакцията, и отново ще поставим организма на правилния му път. Или би трябвало да се погрижим за това, когато например за целта на естествено, а може би и не изкуствено предизвиканата отбрана срещу туберкулозното предразположение бъде предизвикана кашлица, когато се появят болки в гърлото или когато те бъдат предизвикани, да бъде стимулиран храносмилателния процес, който в такива случаи винаги показва белези на запек, на обстипация.
към текста >>
105.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Болестите, засягащи човешките
гърди
, са станали особено характерни в по-новото време също затова, защото е правен опит в известна степен да се отклони вниманието от същинския проблем и да се насочи към едно мистично понятие, което не е нужно да остане мистично, но е изцяло мистично за по-новия материализъм.
Болестите, засягащи човешките гърди, са станали особено характерни в по-новото време също затова, защото е правен опит в известна степен да се отклони вниманието от същинския проблем и да се насочи към едно мистично понятие, което не е нужно да остане мистично, но е изцяло мистично за по-новия материализъм.
Относно такива болести много се говори за «народни болести». Да, при тези народни болести, това, естествено, е понятие като един чувал, в който се слага всичко, което човек не иска да опознае и което в известно отношение се изплъзва от умението на лекарите, както това става днес. Обръщам вниманието само върху интересния факт, че виенският лекар и професор Мориц Бенедикт[3] веднъж стига до необичайната за него идея да се кандидатира за държавен съветник и аргументира това, като казва, че именно лекарските му възгледи го принуждават да направи такава крачка, защото при него идват толкова пациенти, на които той никога не би могъл да им предпише необходимото, което трябва да им предпише, а именно по-добро облекло, жилище, добри условия за дишане и др.п. Те обаче могат да бъдат получени само по пътя на социалната дейност. Затова той е трябвало като лекар да застане в социалната дейност.
към текста >>
Виждате, че чрез опознаването на взаимодействието между етерното и астралното при здравето и болестта в човешките
гърди
се посочва и един друг ритъм в човека.
Виждате, че чрез опознаването на взаимодействието между етерното и астралното при здравето и болестта в човешките гърди се посочва и един друг ритъм в човека.
А това е ритъмът между будност и сън. Същинският сън, както ще видим, е силно свързан с веществообмяната и има по-малко значение за гръдните органи, отколкото за нещо друго. А това друго е извънредно трудно за наблюдаване. Може би ще си спомните, доколкото вече сте били тук, какви интересни комплекси от симптоми се получиха при прилагането на лекарствата, с които последния път тук се направиха експерименти[4]. Доктор Шайдегер демонстрира това на дъската.
към текста >>
Това са неща, които същевременно ни показват колко сериозно днес трябва да се приеме фактът, че в
гърди
те на човека имаме всъщност само въздействия, за които, ако искаме да ги лекуваме, трябва да се обърнем към обкръжението, да приложим нещо, което принадлежи на външния свят - светлина и климатични влияния, като човекът се изпрати високо в планината, и всичко друго, което можем да приложим като магнитното поле.
Това са неща, които същевременно ни показват колко сериозно днес трябва да се приеме фактът, че в гърдите на човека имаме всъщност само въздействия, за които, ако искаме да ги лекуваме, трябва да се обърнем към обкръжението, да приложим нещо, което принадлежи на външния свят - светлина и климатични влияния, като човекът се изпрати високо в планината, и всичко друго, което можем да приложим като магнитното поле.
Същото е и с електрическото поле, само че трябва да се има предвид начинът на лекуването с електрическото поле. Ако с поставянето на полюсите върху човешкия организъм оставим да потече електричество, нещата са съвсем различни, отколкото ако се създаде електрическо поле и човекът се постави в него, без през него директно да минава ток от единия до другия полюс. Тук трябва също да се правят опити, които ще са много важни. При известни обстоятелства може да има благоприятни въздействия, ако токът между полюсите протече през човека. Но тогава ще действа преди всичко това, което преминава от обмяната на веществата върху ритмичната система.
към текста >>
106.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Това проблематично навлизане на астралното тяло в органите означава нещо друго при болестите в
гърди
те, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм.
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното тяло навлиза много слабо в органите.
Това проблематично навлизане на астралното тяло в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм.
Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално тяло вътре. Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена. Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера. Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато. Следователно явленията, които наблюдаваме като вторични симптоми при проблематичното събуждане, са главно физически явления.
към текста >>
Имам ли обаче човек, който в
гърди
те си има смущение във функцията на дишането, няма да постигна нищо с такова лечение, а може би дори ще навредя, защото тогава ще е необходимо да се приложи диета с варени корени.
Плодовете не са корени, плодовете са силно преработени от външното Слънце. Там е извършен силен извънземен процес и когато използваме динамичното в плодовете, тогава се приближаваме до варенето, така че ако на някой болен се дадат например пресни плодове вместо корени, с това се вреди много по-малко, далеч по-малко, отколкото ако той яде сурови корени. Така че човек не бива да е фанатик и в двете посоки, а да подхожда и в двете посоки индивидуално. Може да има случаи, когато ще си кажем: «При този човек ясно се вижда, че смущенията в гръдната система произхождат от циркулацията, а не от дихателния ритъм, мога да докажа, че идват от циркулацията, а не от дишането.» Тогава ще съм принуден да се обърна към това, което произлиза от храносмилането и прониква във функциите на циркулацията и там ще помогна правилно чрез диета със сурови плодове. Правилно е, че в този индивидуален случай мога напълно да насоча към суровоядството.
Имам ли обаче човек, който в гърдите си има смущение във функцията на дишането, няма да постигна нищо с такова лечение, а може би дори ще навредя, защото тогава ще е необходимо да се приложи диета с варени корени.
Така в тази изцяло лабилна система се вижда колко зле действа фанатизмът в едната или другата посока.
към текста >>
107.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
При човека и млекопитаещите животни диафрагмата е мускулно-сухожилен пласт, преграда между
гърди
те и коремната кухина.
Този граничен слой на горната част на почвата с атмосферата Щайнер сравнява с диафрагмата.
При човека и млекопитаещите животни диафрагмата е мускулно-сухожилен пласт, преграда между гърдите и коремната кухина.
Тя е почти абсолютна преграда. През нея минават само двата кръвоносни съда: аортата, чиято кръв идва от сърцето и белите дробове, и голямата коремна вена, по която кръвта тече обратно към сърцето и белите дробове, както и хранопроводът, където храната преминава от устната кухина през гърдите в корема, тоест в органите в коремната кухина. Гръбначният мозък остава отвън и почти неповлиян. По тези пътеки за храната, кръвта и нервните импулси се осъществява оживена обмяна между горе и долу, които иначе са строго разделени едно от друго.
към текста >>
През нея минават само двата кръвоносни съда: аортата, чиято кръв идва от сърцето и белите дробове, и голямата коремна вена, по която кръвта тече обратно към сърцето и белите дробове, както и хранопроводът, където храната преминава от устната кухина през
гърди
те в корема, тоест в органите в коремната кухина.
Този граничен слой на горната част на почвата с атмосферата Щайнер сравнява с диафрагмата. При човека и млекопитаещите животни диафрагмата е мускулно-сухожилен пласт, преграда между гърдите и коремната кухина. Тя е почти абсолютна преграда.
През нея минават само двата кръвоносни съда: аортата, чиято кръв идва от сърцето и белите дробове, и голямата коремна вена, по която кръвта тече обратно към сърцето и белите дробове, както и хранопроводът, където храната преминава от устната кухина през гърдите в корема, тоест в органите в коремната кухина.
Гръбначният мозък остава отвън и почти неповлиян. По тези пътеки за храната, кръвта и нервните импулси се осъществява оживена обмяна между горе и долу, които иначе са строго разделени едно от друго.
към текста >>
Пространството на
гърди
те се разширява, белият дроб се разтяга и се извършва вдишване.
Когато мускулатурата на диафрагмата се свие , сводестият покрив на коремната кухина се издърпва надолу.
Пространството на гърдите се разширява, белият дроб се разтяга и се извършва вдишване.
Коремните органи се изместват и освобождават место. Издишването става или пасивно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към диафрагмата. При почвата няма двигателна активност от такъв вид. Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси. Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение.
към текста >>
108.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Астралното тяло служи на процеса на обучение на говорене; то действа предимно в
гърди
те, в дишането, което след това се трансформира в реч.
Защо детето прилича на баща си и майка си. Ходене, говор и мислене. Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота. Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек. Етерното тяло работи в мисленето.
Астралното тяло служи на процеса на обучение на говорене; то действа предимно в гърдите, в дишането, което след това се трансформира в реч.
«Азът» трябва да получи достъп до физическото тяло и да му осигури равновесие във външния свят. Вследствие от това то се научава да привежда в движение своите крайници, а също привежда обмяната на веществата в съответствие с движението. Науката на бъдещето трябва да съдейства за пробуждането на хората.
към текста >>
109.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Всичко се преработва основно в
гърди
те.
И така, при представителите на жълтата раса, при японците, при китайците, светлината и топлината работят главно в дишането и кръвообращението. Срещайки японец, вие ще забележите как той се грижи за своето дишане. Говорейки с вас, той винаги се сдържа, за да му е наред дишането. Той получава чувство на удовлетворение и добро самочувствие благодарение на дишането. Работата стои така, че тук вътре (в областта на корема) се преработва по-малко.
Всичко се преработва основно в гърдите.
Това е обусловено от не толкова силното развитие на задния мозък при жълтия човек и от развитието на средния мозък. Тук у него се намира това, което обслужва дишането и кръвообращението му. Представителите на жълтата раса, жителите на Азия, още в достатъчна степен живеят във вътрешното (в областта на туловището). Можете да забележите това даже по походката им; походката им е по-бавна, по-вяла. Този човек вече не работи толкова интензивно в своите крайници, в своите телесни членове и обмяната на веществата.
към текста >>
Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален живот, живот в чувствата, локализиран в
гърди
те.
Затова ние имаме бяло тяло, което всичко преработва вътре, а цялата външна светлина и цялата топлина отхвърля, отразява обратно. Ние имаме бяло тяло. И докато монголоидът използва предимно средния мозък, ние, европейците, трябва да използваме предния мозък (вж. рис., вдясно). Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният живот, половият живот (на рис., вляво).
Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален живот, живот в чувствата, локализиран в гърдите.
А ние, европейците, бедните европейци, притежаваме мисловен живот, локализиран в главата (на рис., вдясно). Вследствие от това ние почти не усещаме нашия вътрешен човек. Защото главата си я усещаме само в случай, че ни боли, в случай на нейно заболяване. В противен случай не я чувстваме. В резултат възприемаме външния свят и по такъв начин с лекота ставаме материалисти.
към текста >>
110.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
При момичетата този стадий може да се наблюдава по вторичните полови признаци, по
гърди
те и така нататък.
То носи със себе си всички потребности. Разбира се, преди израстване на вторите зъби детето също има потребности, доколкото астралното тяло вече е внедрено в главата; но по-късно то се разпространява, прониквайки цялото тяло. При момчетата този процес на разпространение на астралното по-добре се поддава на наблюдение. При тях се изменя гласът и това свидетелства за настъпването на половата зрелост. Това е навлизане на астралното тяло в цялото физическо тяло.
При момичетата този стадий може да се наблюдава по вторичните полови признаци, по гърдите и така нататък.
Това свидетелства за навлизането на астралното тяло. Това астрално тяло остава след смъртта в човека след като етерното тяло е вече отхвърлено.
към текста >>
111.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
То се учи да използва своите гръдни органи, защото тези органи се намират в областта на
гърди
те.
Когато децата са едва родени, те не се отличават много от малките зверчета, колкото и красиви да са майките им. Когато хората се раждат, те приличат на малки зверчета, нали така - разбира се, в сравнение с това, което ще стане по-късно. Тези (родили се) малки деца действително не изглеждат твърде импозантно. Но душевното начало малко по малко работи вътре и ги прави все повече приличащи на хора, чак до този момент, когато детето се учи да ходи; което означава - както ви казах последния път - придобиването на положение на равновесие по отношение на Земята. След това детето се учи да говори.
То се учи да използва своите гръдни органи, защото тези органи се намират в областта на гърдите.
След това детето се учи да мисли, което означава - учи се да използва свои органи в главата.
към текста >>
И така: пазенето на равновесие е свързано с крайниците, речта - с
гърди
те, а мисленето - с главата, с нервите.
След това детето се учи да говори. С какво имаме работа тук? Произнасянето на думи е свързано с гръдните органи, с дишането. Детето диша още тогава, когато е съвсем малко. Но думите са свързани с изтласкване на дъх, детето се учи на това с помощта на гръдните органи.
И така: пазенето на равновесие е свързано с крайниците, речта - с гърдите, а мисленето - с главата, с нервите.
към текста >>
Първо, това са крайниците и обмяната на веществата, второ, това са
гърди
те и трето, това е главата, мисленето.
Сега ние имаме работа с три (области) члена на тялото на човека. Обърнете им внимание.
Първо, това са крайниците и обмяната на веществата, второ, това са гърдите и трето, това е главата, мисленето.
Ние имаме три части на човека.
към текста >>
2. Реч :
гърди
2. Реч : гърди
към текста >>
Можем да кажем: второ, при обучението в говор на нас ни служи астралното тяло - това не е нищо повече от термин, аз бих могъл да го нарека и по друг начин, - на нас ни служи астралното тяло, което действа главно в
гърди
те, в дишането, което след това се преобразува в реч.
На реч то се обучава посредством подражание. Но в това подражание е заложено чувство, заложено е усещане. Ние трябва да кажем: светлината не може да предизвика осезателно усещане, тя не може да се усети с пипане. Ако ние се учим на говор, основавайки се на усещания, в тези случаи в нас действа нещо друго. Това, което действа в речта, поради което човек може да говори, това не е само етерното тяло, това е също и астралното тяло на човека.
Можем да кажем: второ, при обучението в говор на нас ни служи астралното тяло - това не е нищо повече от термин, аз бих могъл да го нарека и по друг начин, - на нас ни служи астралното тяло, което действа главно в гърдите, в дишането, което след това се преобразува в реч.
към текста >>
Астралното тяло трябва отначало да се приближи, трябва отначало леко да се внедри в
гърди
те, когато човек се учи да говори.
Ето защо науката на бъдещето трябва да се настройва за това, че не винаги ще се налага да се ограничава със сънищата за света и да се затваря само в лабораторни експерименти и физически наблюдения. Науката трябва да води хората към пробуждане. Тогава няма да се казва: човек е само физическо, материално тяло, не, тогава ще се казва така: човек се състои от физическо вещество, от етерно тяло, астрално тяло и «аз». За тях ще могат тогава да кажат следното: сега е известно, че може да се пробуди труп, да се пробуди, даже ако човек е умрял. Етерното тяло трябва отначало да се приближи към човека и действайки през главата, да гради неговото физическо тяло.
Астралното тяло трябва отначало да се приближи, трябва отначало леко да се внедри в гърдите, когато човек се учи да говори.
«Азът» също трябва отначало да се приближи към физическото тяло, да го приведе в равновесие във външния свят. Благодарение на това човек се учи да владее своите крайници, привеждайки ги в движение, а също да регулира обмяната на веществата в съответствие с движенията. И така, човек донася със себе си от духовния свят свое етерно тяло, астрално тяло и «аз». Това, което е донесъл със себе си, идвайки в този свят, той отново го отнася, преминавайки през смъртта. Вече ви обяснявах как става това.
към текста >>
112.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но в съня вие не казвате: този въздух е мръсен, от него не може да ми се присъни нещо хубаво - не, у вас възниква впечатление, че на
гърди
те ви седи зъл дух и ви души.
Виждате, че сънят използва някакъв незначителен повод, доста неща присъединява и изкривява ситуацията като цяло. Ако например в стаята, където спите, въздухът е лош, у вас започва така нареченият кошмарен сън.
Но в съня вие не казвате: този въздух е мръсен, от него не може да ми се присъни нещо хубаво - не, у вас възниква впечатление, че на гърдите ви седи зъл дух и ви души.
Вие всички знаете легенди за зли духове. Причината за тях е попадане на лош въздух в дробовете. От това са обусловени кошмарите.
към текста >>
113.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
В противен случай от женските
гърди
би текло не мляко, а мед, което впрочем не би било непосилно за природата, защото в растенията се образува мед, така че би било напълно възможно отделяното от
гърди
те на жените да е мед.
Понякога природата говори на език, лесно достъпен за разбиране. Това, което тя изрича, може да се забележи, ако достатъчно просто се разглеждат простите неща. Който знае, че природата действа много мъдро, на него не му трябват много доказателства за това, че млякото е най-полезно от всичко именно за децата и подрастващите.
В противен случай от женските гърди би текло не мляко, а мед, което впрочем не би било непосилно за природата, защото в растенията се образува мед, така че би било напълно възможно отделяното от гърдите на жените да е мед.
Трябва само да се отнасяме към тези неща по-просто. Не може да се каже: природа е толкова глупава, щом в женските гърди създава само мляко, но не и мед, а трябва да се каже така: в този факт задкулисно е скрито знанието за това, че на малкото дете му е необходимо преди всичко мляко, а мед може да се използва едва при подраства-нето на детето.
към текста >>
Не може да се каже: природа е толкова глупава, щом в женските
гърди
създава само мляко, но не и мед, а трябва да се каже така: в този факт задкулисно е скрито знанието за това, че на малкото дете му е необходимо преди всичко мляко, а мед може да се използва едва при подраства-нето на детето.
Понякога природата говори на език, лесно достъпен за разбиране. Това, което тя изрича, може да се забележи, ако достатъчно просто се разглеждат простите неща. Който знае, че природата действа много мъдро, на него не му трябват много доказателства за това, че млякото е най-полезно от всичко именно за децата и подрастващите. В противен случай от женските гърди би текло не мляко, а мед, което впрочем не би било непосилно за природата, защото в растенията се образува мед, така че би било напълно възможно отделяното от гърдите на жените да е мед. Трябва само да се отнасяме към тези неща по-просто.
Не може да се каже: природа е толкова глупава, щом в женските гърди създава само мляко, но не и мед, а трябва да се каже така: в този факт задкулисно е скрито знанието за това, че на малкото дете му е необходимо преди всичко мляко, а мед може да се използва едва при подраства-нето на детето.
към текста >>
114.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Знаете, че в такива случаи трябва да се вземат ръцете на човека, да се кръстосат на
гърди
те и да се отпуснат обратно, като това се повтаря.
Виждате ли, ако човек изпадне в безсъзнание, значи астралното тяло и Азът са напуснали физическото тяло, излезли са, както по време на сън, но при съня това става по нормален начин, а при несвяст - ненормално. При несвяст „Азът“ още присъства до известна степен; в състояние на сън той напълно излиза навън. Ако човек има слаб „Аз“, той не може отново да го постави на мястото му. Той трябва да бъде разтърсен, да се разтърсва, за да излезе от безсъзнателното състояние, да се усили дишането му и т. н. Могат да се приложат и някакви изкуствени методи.
Знаете, че в такива случаи трябва да се вземат ръцете на човека, да се кръстосат на гърдите и да се отпуснат обратно, като това се повтаря.
Така се прави изкуствено дишане при безсъзнание. Същността на изкуственото дишане винаги се състои в това, че с негова помощ се цели отново по правилен начин да се вкара в организма „Азът“. Защо се появява ревматизъм или подагра? Защото „Азът“ е твърде слаб. На него не му се удава да обезпечи пра-вилното движение на кръвта.
към текста >>
115.
Съдържание
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
За нормалното хранене на сърцето,
гърди
те и прочие човек безусловно трябва да получава мазнини.
Прехранването с белтъчна храна води в напреднала възраст до така наречената атеросклероза, калциране на артериите и прави човека лесно податлив на всевъзможни инфекциозни заболявания. Етерното тяло трябва напълно да преработва белтъка.
За нормалното хранене на сърцето, гърдите и прочие човек безусловно трябва да получава мазнини.
Етерното тяло препятства загниването на белтъка, астралното тяло се бори с гранясването на мазнините. Със заболяванията, възникващи вследствие загниването на белтъчини в червата или гранясването на мазнини, следва да се борим с помощта на мед и арсен. «Азът» се бори с ферментацията на захарите и нишестето. Прекомерната употреба на картофи вреди на главата. Използването на картофите за храна и материализмът.
към текста >>
«Азът» предимно действа в главата, астралното тяло - в
гърди
те, етерното тяло - в долната част на тялото.
Със заболяванията, възникващи вследствие загниването на белтъчини в червата или гранясването на мазнини, следва да се борим с помощта на мед и арсен. «Азът» се бори с ферментацията на захарите и нишестето. Прекомерната употреба на картофи вреди на главата. Използването на картофите за храна и материализмът. По-нататъшните вредни последствия от употребата на картофите.
«Азът» предимно действа в главата, астралното тяло - в гърдите, етерното тяло - в долната част на тялото.
Водите със сероводородна миризма по курортите, с миризма на развалени яйца, оказват въздействие, преодоляващо появата вътре на мирис на развалени яйца. Сероводородната миризма като лекарствено средство. Голяма част от заболяванията е свързана с неправилно хранене.
към текста >>
116.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Знаейки, че белтъкът в човека трябва да се преработва в корема, можете да видите и това, че белтъкът всъщност не може да произвежда най-мощната работа в човека, защото той не се нуждае от преработката, извършвана горе в областта на
гърди
те, и - което е най-главното - не се нуждае от преработка горе в областта на главата на човека.
Затова можете да кажете: в нас има твърдо и то е образувано от нашето физическо тяло. Но самото физическо тяло изцяло и напълно е образувано от течност и в тази течност присъства етерното тяло - фино тяло, което не може да се види, но което въпреки това пронизва целия човек. И белтъкът би трябвало да бъде напълно преработен от етерното тяло именно в долната част на тялото, в корема. Разбира се, вътре в човека - както вече съм ви казвал - са задействани други духовни членове на човешкото същество; но белтъкът се преработва именно от етерното тяло. И така, течността в човека се намира на разпореждане на етерното тяло.
Знаейки, че белтъкът в човека трябва да се преработва в корема, можете да видите и това, че белтъкът всъщност не може да произвежда най-мощната работа в човека, защото той не се нуждае от преработката, извършвана горе в областта на гърдите, и - което е най-главното - не се нуждае от преработка горе в областта на главата на човека.
Оттук можете също да видите и това, че белтъкът не може да играе ролята на най-същественото хранително средство, това, което трябва да се разглежда на първо място. Може да се каже така: човек би могъл да яде много малко белтък, защото това, което той изяжда, веднага попада в корема, в долната част на тялото; в дадения случай не се налага много да се работи. Белтъкът ще бъде преработен в долната част на тялото, в корема. Даже в случай, че храната на човека съдържа изключително малко белтъчини, всичкият белтък ще бъде веднага преработен.
към текста >>
От само себе си се разбира, че свързаните мазнини също попадат през червата и особено силно действат след това върху средната част на тялото на човека, върху областта на
гърди
те.
Вторият вид хранителни продукти са мазнините.
От само себе си се разбира, че свързаните мазнини също попадат през червата и особено силно действат след това върху средната част на тялото на човека, върху областта на гърдите.
Следователно за обезпечаване на средната част на тялото, на областта на гърдите, за нормалното обезпечаване на сърцето, на гърдите и т. н. човек безусловно трябва да приема мазнини.
към текста >>
Следователно за обезпечаване на средната част на тялото, на областта на
гърди
те, за нормалното обезпечаване на сърцето, на
гърди
те и т. н.
Вторият вид хранителни продукти са мазнините. От само себе си се разбира, че свързаните мазнини също попадат през червата и особено силно действат след това върху средната част на тялото на човека, върху областта на гърдите.
Следователно за обезпечаване на средната част на тялото, на областта на гърдите, за нормалното обезпечаване на сърцето, на гърдите и т. н.
човек безусловно трябва да приема мазнини.
към текста >>
С всичко това, което се проявява в съзнанието като усещане, на физическо ниво има работа средната част на човека, областта на
гърди
те, а на духовно ниво - астралното тяло.
Това сочи, че имаме работа с по-вътрешно усещане, отколкото в случая с развалените кокоши яйца.
С всичко това, което се проявява в съзнанието като усещане, на физическо ниво има работа средната част на човека, областта на гърдите, а на духовно ниво - астралното тяло.
Известно ви е, че действията, ставащи в гръдния кош, носят въздушен характер. Ние вдишваме въздух. Ние преработваме въздух. В гръдния кош въздухът е на мястото си. В други части на човешкото тяло въздух се образува рядко.
към текста >>
Астралното тяло проявява активност главно в областта на
гърди
те.
И така, първи вид хранителни продукти са белтъчините, втори - мазнините, а трети - нишестето и захарта. Видяхме, че известно количество белтъчини се преработват - препятствайки загниването им - от етерното тяло. Мазнините се преработват - което препятства гранясването им - от астралното тяло. А сега нишестето и захарта! Ако разглеждаме етерното тяло, може да се каже: то проявява активност главно в корема.
Астралното тяло проявява активност главно в областта на гърдите.
Сега идваме до нещо различно. Всички сте запознати, не казвам, че от собствен опит, а виждайки при други хора, вие сте запознати с действието на алкохола; знаете, че алкохолът оказва специфично въздействие върху човека, което се проявява отначало в опиянение - но разговорът ни не е за това. Знаете, че на следващия ден - вече сме говорили по темата - в главата ви шуми и имате махмурлук. Какво означава този шум в главата при махмурлук?
към текста >>
Тогава се забелязва и това, че «азът» действа преимуществено в главата, астралното тяло действа главно в
гърди
те, а етерното тяло основно в корема.
Тази наука нищо не може да знае за истинския човек, докато е жив, тя не му обръща внимание. В това е и позорът на нашата наука - така е тръгнало още от XVII век, - че цялото свое знание тя взема само от трупове. Но трупът вече не е човек. Би трябвало да се запитаме: къде е причината, докато човек живее, трупът, който той носи със себе си, докато е жив, да не се държи, както подобава на труп, да не гние, да не гранясва, да не ферментира? Ако живият човек се разглежда както трябва, може да се достигне до тези духовни, свръхсетивни членове на човешката природа.
Тогава се забелязва и това, че «азът» действа преимуществено в главата, астралното тяло действа главно в гърдите, а етерното тяло основно в корема.
Науката нищо не знае за корема, защото смята, че в корема протичат същите процеси, както и отвън, във външната природа. А това не е така.
към текста >>
117.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Представете си, че древните народи, знаейки за особеното въздействие на Слънцето върху човешкото сърце, изобщо върху областта на
гърди
те, са си казвали: смелостта в сърцето ми се появява под влияние на Слънцето.
Разбира се, по-късно в цивилизациите тези неща са се оказали смесени, объркали са се. Трябва да бъде ясно например следното.
Представете си, че древните народи, знаейки за особеното въздействие на Слънцето върху човешкото сърце, изобщо върху областта на гърдите, са си казвали: смелостта в сърцето ми се появява под влияние на Слънцето.
Не под външното му влияние върху кожата - в този случай аз напълно бих се покрил с косми, - не, слънчевите лъчи действат върху сърцето, бидейки вътрешно преработени. Сърцето по право се намира във връзка с въздействията на Слънцето. Какво са правели хората, все още имащи живата, непосредствена представа за тази връзка със Слънцето? Виждате ли, те привързвали на шията си медальон, своего рода медал, изобразяващ Слънцето. И така, отпред те си привързвали изображение на Слънце (вж. рис.).
към текста >>
118.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
При момчетата той се изменя, но при девойките преходът в по-голяма степен се проявява в образуването на
гърди
и други подобни неща.
Известно ви е, че в периода на полово съзряване от четиринадесетата-петнадесетата година човешкият глас се променя. Оттук виждате, че периодът на пубертета е свързан с човешкия глас.
При момчетата той се изменя, но при девойките преходът в по-голяма степен се проявява в образуването на гърди и други подобни неща.
Но при момчетата именно гласът се променя. Съществува едно своеобразно зло - него особено изкусно го практикуват в Рим, - което се състои в това, че заради запазването на детския глас при момчетата, заради запазването на по-високия глас момчетата ги кастрират, тоест отстраняват им половите органи. Съществува знаменит момчешки хор с необикновено високи гласове. Виждате, че тук злото отива още по-далеч. Обаче всичко това се прави под маската на свещенодействието.
към текста >>
Вие не трябва да си представяте, че при човека главата е орган, който съществува сам за себе си,
гърди
те - орган, съществуващ сам за себе си; работата е там, че в човека, макар и троичен, всичко действа едно в друго.
Вие не трябва да си представяте, че при човека главата е орган, който съществува сам за себе си, гърдите - орган, съществуващ сам за себе си; работата е там, че в човека, макар и троичен, всичко действа едно в друго.
Не само коремът на човека се нуждае от хранене, но и главата на човека също, и то особено се нуждае от хранене. Ако човек пие алкохол, неговият корем много добре преработва този алкохол; може да се каже, че две-три чашки алкохол човек напълно може да понесе. Не зная, може ли господин Мюлер да каже същото за себе си? Но вероятно вие можете да понесете неголямо количество алкохол?
към текста >>
Следователно човек в съответствие (с устройството на физическото си тяло) се състои от три части: от глава, от системата на
гърди
те - аз винаги я наричам ритмична система, тъй като цялата тя извършва ритмични движения - и от външните двигателни органи, от външната двигателна организация.
Сега преминавам към съвсем друга тема, нека това да послужи като малко обобщение; в заключение искам да ви дам някои сведения, касаещи въпроса на господин Бурле за облеклото. Виждате ли, говорих ви за облеклото най-различни неща; най-интересно е това, че благодарение на инстинкта на човека, облеклото се е създавало в съответствие с цялото същество на човека, в съответствие с цялата му природа. Даже като физически човек, човекът има три (основни) члена. Той има глава, гръдни органи, свързани главно с дишането и кръвообращението, и освен това той, благодарение на своите крайници, притежава способност да се движи.
Следователно човек в съответствие (с устройството на физическото си тяло) се състои от три части: от глава, от системата на гърдите - аз винаги я наричам ритмична система, тъй като цялата тя извършва ритмични движения - и от външните двигателни органи, от външната двигателна организация.
към текста >>
Виждате ли, в главата особена активност проявява етерното тяло, в
гърди
те, в кръвообращението и дишането - астралното тяло, а в произволните движения - «Азът».
Виждате ли, в главата особена активност проявява етерното тяло, в гърдите, в кръвообращението и дишането - астралното тяло, а в произволните движения - «Азът».
Ако разгледате цялото облекло, с изключение на най-примитивното облекло на дивите хора, винаги ще видите, че то - включително и труфилата - се състои основно от три части, от три предмета. Разбира се, че всичко това е модифицирано; трябва само да си спомните колко силно всичко това се е изменяло в хода на човешкото развитие, колко нелепи украшения са се добавили и всякакви безвкусици, но въпреки това всяко облекло се състои от три части. Първо е това, което първоначално е възникнало от кожената престилка; в древния Египет мъжете са носили основно тази кожена престилка. За какво служи тази (част) от облеклото при човека? За крайниците.
към текста >>
Тази система на
гърди
те той основно я изразява с някакво подобие на риза, която се облича през главата; това е било особено разработено при древните асирийци.
На второ място, господа, човек изразява в облеклото гръдната система.
Тази система на гърдите той основно я изразява с някакво подобие на риза, която се облича през главата; това е било особено разработено при древните асирийци.
Там е бил разработен подобен на риза елемент от облеклото, който се надявал отгоре и след това плавно се спускал надолу. Това е служило за изразяване на гръдната система, тоест на вътрешното движение. Затова са се правели също и гънки. Гърците приели това от Азия, допълнили го с изкусни драпировки, които до някаква степен подражавали на кръвоносните съдове, на най-важните им посоки.
към текста >>
119.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
И така, ако искаме да имаме здрава глава, посредством
гърди
те трябва да издигаме и доставяме в главата едно постоянно произвеждано в нас вещество, а именно - оксалова киселина.
Или вземете следното: виждате ли, ако искаме главата да е здрава, което в края на краищата също не е безразлично за физическия човек тук, на земята, защото главата на човек трябва да е здрава, ако смятаме, че тя е най-важният му орган.
И така, ако искаме да имаме здрава глава, посредством гърдите трябва да издигаме и доставяме в главата едно постоянно произвеждано в нас вещество, а именно - оксалова киселина.
Здравата глава трябва да има определено количество оксалова киселина. Тази оксалова киселина ние произвеждаме в нас самите, подобно на това, както произвеждаме необходимия ни алкохол. Но и самата глава трябва правилно да работи, за да бъде произведена оксаловата киселина, оксалатът. Ако главата работи неправилно, оксаловата киселина си остава долу; в дадения случай се нарушава кръвоснабдяването на главата, а оксаловата киселина попада в урината и се отделя.
към текста >>
120.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Евреите са казвали: отначало три сили действат върху човешката глава - тук на рисунката ги обозначих със стрелки 1, 2, 3, - след това три сили действат върху средната част на човека, преимуществено върху
гърди
те, върху дишането и кръвообращението (стрелки 4, 5 и 6 на рисунката).
Евреите са казвали: отначало три сили действат върху човешката глава - тук на рисунката ги обозначих със стрелки 1, 2, 3, - след това три сили действат върху средната част на човека, преимуществено върху гърдите, върху дишането и кръвообращението (стрелки 4, 5 и 6 на рисунката).
След това три сили действат върху по-голямата част от крайниците на човека (стрелки 7, 8 и 9) и десетата сила действа върху човека, изхождайки от Земята (стрелка 10, долу). И така, десет сили - според представата на древните евреи - действат върху човека отвън. Преди всичко ние разгледаме тези три сили, които идват от далечните, най-отдалечените части на космоса и въздействат върху човешката глава, правят човешката глава кръгла, създават я според образа на съвсем кръглата Вселена. И така, тези три сили, 1, 2 и 3, се явяват най-благородните, те идват - ако използваме по-късния термин, гръцкия израз - от висшите небеса (според гръцката представа небесата са били седем - бел. пр.). Те формират човешката глава, създавайки я като сферично отражение на единния сферичен космос.
към текста >>
121.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Коренът храни главно главата; средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно
гърди
те, а това, което се намира в плодовете, - долната част на тялото.
За действието на картофите и зърнените култури. Значението на готвенето на храната за правилното й усвояване. Суровоядството като изтезание за тялото. Когато човек приема в себе си растителните и животински мазнини, унищожавайки ги, той развива сила. За изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете.
Коренът храни главно главата; средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете, - долната част на тялото.
Значение на вегетарианството. От прекомерна употреба на белтъчини може да настъпи отравяне и втвърдяване на артериите.
към текста >>
122.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Защото едва след като човек се роди, млякото започва да тече от
гърди
те.
Тя е изчезнала. Когато e било по-ранното състояние (лунното състояние), работата е била по-различна. Тогава в обкръжаващата среда е имало не само въздух, състоящ се от кислород и азот, но е имало също водород, въглерод и сяра. Около Луната, около тази древна Луна се е намирала своего рода млечна кашица, доста разредена млечна кашица, в която се е налагало да живее. Но в нещо като разредена млечна кашица човек живее и днес, докато не се роди!
Защото едва след като човек се роди, млякото започва да тече от гърдите.
Дотогава то се отделя в женското тяло в тази негова част, където се намира зародишът на човека. Особеността е в това, че процесите, протичащи преди раждането в женския организъм в матката, след раждането преминават нагоре и протичат в гърдите. По такъв начин днес откриваме в човека запазено лунното състояние - в ембрионалния период. Земното състояние настъпва от момента, когато човек се роди, като тогава нещо от лунното състояния прозира отчасти в процеса на кърменето.
към текста >>
Особеността е в това, че процесите, протичащи преди раждането в женския организъм в матката, след раждането преминават нагоре и протичат в
гърди
те.
Тогава в обкръжаващата среда е имало не само въздух, състоящ се от кислород и азот, но е имало също водород, въглерод и сяра. Около Луната, около тази древна Луна се е намирала своего рода млечна кашица, доста разредена млечна кашица, в която се е налагало да живее. Но в нещо като разредена млечна кашица човек живее и днес, докато не се роди! Защото едва след като човек се роди, млякото започва да тече от гърдите. Дотогава то се отделя в женското тяло в тази негова част, където се намира зародишът на човека.
Особеността е в това, че процесите, протичащи преди раждането в женския организъм в матката, след раждането преминават нагоре и протичат в гърдите.
По такъв начин днес откриваме в човека запазено лунното състояние - в ембрионалния период. Земното състояние настъпва от момента, когато човек се роди, като тогава нещо от лунното състояния прозира отчасти в процеса на кърменето.
към текста >>
123.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако ядем листа, които главно могат да ни дадат растителни мазнини, ние укрепваме нашите бели дробове и сърце, укрепваме средния човек, човека-
гърди
.
Но листът, зеленият лист не притежава кореново начало. Зеленият лист никога не възниква под земята. В края на лятото и есента, когато слънчевите лъчи действат не така силно, стъблото може да узрее. Но най-силните производителни сили на Слънцето са нужни на листа, който трябва да узрее; него го отхранва Слънцето. Така че можем да кажем: зелените листа действат преимуществено върху белите дробове и сърцето, докато коренът укрепва главата; картофът също така е в състояние да работи в главата.
Ако ядем листа, които главно могат да ни дадат растителни мазнини, ние укрепваме нашите бели дробове и сърце, укрепваме средния човек, човека-гърди.
Такава е тайната на човешкото хранене. Ако искам да въздействам върху главата си, аз си готвя за ядене кореноплоди, или стъбла, или нещо подобно. Ако искам да въздействам върху сърцето и белите дробове, аз си готвя зелени салати и т. н. Но доколкото тези салати ще бъдат унищожени още в червата и в действие ще бъдат приведени само сили, не следва салатите да се варят много. За салати се използват листа.
към текста >>
рис.); средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно
гърди
те, а това, което се намира в плодовете - долната част на тялото.
Но работата стои така, господа, че въздействие трябва да се оказва не само върху главата и средната, гръдна част на човека. Човек трябва да изгради самите храносмилателни органи. На него са му необходими стомах, черва, необходими са му бъбреци, черен дроб, и той следователно трябва да изгради тези храносмилателни органи. Интересно е това, че за изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим белтък, белтък, съдържащ се в растенията, на него му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Така че ние можем да кажем: коренът храни главно главата (вж.
рис.); средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете - долната част на тялото.
към текста >>
Гледайки салатите, които отглеждаме, всичко това, което употребяваме като листа, това, което не трябва да варим, тъй като то и така може да бъде усвоено в червата, защото тук всичко е въпрос на сили - гледайки го, ние имаме на разположение всичко, което подхранва органите ни в областта на
гърди
те.
Гледайки нашите поля, засети с есенници и пролетници, можем да кажем: колко добре е, че ги има. Защото от тях ще получим храна за нашата глава.
Гледайки салатите, които отглеждаме, всичко това, което употребяваме като листа, това, което не трябва да варим, тъй като то и така може да бъде усвоено в червата, защото тук всичко е въпрос на сили - гледайки го, ние имаме на разположение всичко, което подхранва органите ни в областта на гърдите.
Ако разглеждаме сливи, ябълки и други растящи на дърветата плодове - както виждате, тях също не е задължително да ги варите, тъй като през лятото всички те се варят на слънце, следователно тук има място вътрешното съзряване. Тук нещата са по-различни от случая с корените и всичко това, което, намирайки се на слънце, не зрее, а се втвърдява - това са стъблата и прочие. Плодовете не следва да се варят твърде много, те се варят само в случай, че нашият организъм е отслабен и не може в червата да унищожи тези плодове. Тогава трябва да ги варим, да правим компоти и други подобни. Следователно при заболявания на червата трябва да се грижим за това, човек да получава плодове под формата на компоти, каша, мус и т. н.
към текста >>
Ако ям салата, силите - не самите мазнините, а силите, намиращи се в растението, благодарение на мазнините - проникват в моите
гърди
, бели дробове и сърце.
Ако ям корени, техните соли проникват чак до моята глава.
Ако ям салата, силите - не самите мазнините, а силите, намиращи се в растението, благодарение на мазнините - проникват в моите гърди, бели дробове и сърце.
Ако ям плодове, белтъкът от тези плодове не стига до гърдите, а остава в червата. А белтъкът, който е от животински произход, преминава от червата в тялото, обезпечавайки го, тъй като животинският белтък има способност да се разпространява. Можем да кажем: когато човек яде особено много белтък, той трябва да стане достатъчно охранен. Това доведе дотам, че в материалистичната епоха хора, изучаващи медицина, препоръчваха завишаване на дневните норми за потребление на белтъчини; твърдяха, че е необходимо от сто и двадесет до сто и петдесет грама белтък. Това е безсмислица!
към текста >>
Ако ям плодове, белтъкът от тези плодове не стига до
гърди
те, а остава в червата.
Ако ям корени, техните соли проникват чак до моята глава. Ако ям салата, силите - не самите мазнините, а силите, намиращи се в растението, благодарение на мазнините - проникват в моите гърди, бели дробове и сърце.
Ако ям плодове, белтъкът от тези плодове не стига до гърдите, а остава в червата.
А белтъкът, който е от животински произход, преминава от червата в тялото, обезпечавайки го, тъй като животинският белтък има способност да се разпространява. Можем да кажем: когато човек яде особено много белтък, той трябва да стане достатъчно охранен. Това доведе дотам, че в материалистичната епоха хора, изучаващи медицина, препоръчваха завишаване на дневните норми за потребление на белтъчини; твърдяха, че е необходимо от сто и двадесет до сто и петдесет грама белтък. Това е безсмислица! Днес е известно, че на човек е необходима само четвърт от това.
към текста >>
124.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Най-полезното, което може да се предприеме тук, господа, е да се обърне внимание върху това, какво детето започва охотно да яде или да яде без охота в периода, когато е отделено от
гърди
те, когато повече не се храни с майчино мляко.
Към това също така има отношение и следното. Ако дете има предразположеност към глистна инвазия, то се старае да предприеме всичко възможно. Бихте били удивени от факта, как такова дете открива насаждение с ряпа и след това - бихте могли да видите това - то изяжда тази ряпа. И даже ако полето е далеч, детето бяга до там и търси ряпата, доколкото то иска да яде ряпа.
Най-полезното, което може да се предприеме тук, господа, е да се обърне внимание върху това, какво детето започва охотно да яде или да яде без охота в периода, когато е отделено от гърдите, когато повече не се храни с майчино мляко.
Когато детето преминава към външно хранене, наблюдавайки го, можем да научим какво трябва да се дава на човека. Ако детето отначало е принудено да яде това, което, както се предполага, трябва да яде, инстинктът му ще бъде разрушен. Следователно трябва да се ориентираме към какво е насочен инстинктът на детето. Естествено трябва да се ограничава това, което може да се превърне във вреден навик, именно да се ограничава, но и да се наблюдава какво се налага да се ограничава.
към текста >>
НАГОРЕ