Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
141
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Гроб
'.
На страница
2
:
141
резултата в
41
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в
гроб
а и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота.
Следователно, това съизживяване на годишния кръговрат, най-общо казано, беше един вид одухотворяване не само на това, което очите виждаха и ушите чуваха, а едно споделено с природата изживяване от страна на цялото свръхсетивно човешко същество. Човекът изживяваше годишния кръговрат така, както се изживява протичането на един органически жизнен процес, както примерно в детската възраст ние можем да проследим проявленията на детската душа и да ги свържем с неловките движения на детето, с неартикутрания му говор и така нататък. Както днес определени душевни изживявания са свързани със смяната на зъбите, а други душевни изживявания – с по-късните телесни промени, така в миналото можеше да се гледа и на връзката между определени духовнодушевни изживявания и промените във външната природа. Обаче всичко това зависи от сложния начин, по който човекът, като Земно същество, се чувствува поставен в света. В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят.
Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота.
Обаче такава ангажираност на съзнанието е свързана с различни инспирации. Хората не винаги са наясно с тези инспирации и една от тайните на общочовешката еволюция е тази, че религиозните нагласи пораждат инспирации, които засягат целия живот. На първо време нека да си припомним, че през един период от време, през Средновековието тъкмо свещениците бяха тези, които се грижеха за духовния живот и които преди всичко, регламентираха празниците. Духовенството беше онова съсловие, което подреждаше празниците и ги насищаше със съответното съдържание. Обаче по отношение на това съдържание духовенството се чувствуваше твърде особено.
към текста >>
И всичко това е един резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в
гроб
а.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена. Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо. Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата. И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни. Нека да видим, как в своите идеи естествената наука прилага това, което днес е толкова популярно и определя цялата ни култура, да видим, как естествената наука прилага своите идеи: Тя изобщо не вярва, че може да се издигне над мъртвата природа.
И всичко това е един резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в гроба.
И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание. След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят. Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя. Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот.
към текста >>
И доколкото към полагането в
гроб
а се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание.
Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо. Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата. И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни. Нека да видим, как в своите идеи естествената наука прилага това, което днес е толкова популярно и определя цялата ни култура, да видим, как естествената наука прилага своите идеи: Тя изобщо не вярва, че може да се издигне над мъртвата природа. И всичко това е един резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в гроба.
И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание.
След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят. Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя. Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот. Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира.
към текста >>
И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в
гроб
а и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в
гроб
а, без да изчезне!
След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят. Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя. Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот. Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира.
И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне!
”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света! Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството? Обновлението на социалния живот няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи отношение към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде поставено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа. Днес хората, ако ми позволите това сравнение, търсят Слънчевата светлина като дъждовни червеи, скрити под земята, докато за да намерят Слънчевата светлина, те просто трябва да излязат на земната повърхност. Фактически с дискусии и реформаторски дебати не се постигна нищо!
към текста >>
2.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И ако надникне в далечното бъдеще, разумът може да предположи как всичко това отново ще изчезне от голямото
гроб
ище на природата.
И тогава в тази човешка глава би била видима, отправяйки въздействията си надолу към сърцето, силата на Михаил, смазваща Дракона, тъй че сега неговата кръв се отправя от сърцето към крайниците на човека. Ето какъв беше образът, който все още много хора на 18. столетие носеха в себе си и който показваше вътрешната човешка битка на Михаил с Дракона. Да, за онази епоха този образ напомняше на хората как с помощта на горните сили могат да бъдат сразени долните сили, и как човекът се нуждае от Михаиловата сила за да поддържа своя собствен живот. Човешкият разум разглежда Кант-Лапласовата теория, разглежда Кант-Лапласовата първична мъглявина, може би една спирална мъглявина, после допуска как от нея се обособяват отделните планети, а в средата се появява Слънцето; на една от планетите постепенно възникват природните царства, възниква също и човекът.
И ако надникне в далечното бъдеще, разумът може да предположи как всичко това отново ще изчезне от голямото гробище на природата.
Разумът не може да си представи нещата по друг начин. Ето защо, тъй като на разума все повече и повече се признаваше единствената водеща сила в човешкото познание, постепенно човечеството усвои онзи мироглед, който днес преобладава всред по-голямата част от света. Обаче при всички онези хора, за които споменах току що, продължаваше да е в сила, бих казал, окото на душата. В своя разум човекът може да се изолира от света, понеже всеки си има своята собствена глава и вътре в нея – своите собствени мисли. Но в своята душа той не може да постъпи по този начин, тъй като душата е свързана не с главата, а с целия ритмичен организъм на човека.
към текста >>
3.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче сега, докато човек вниква в пролетта, лятото, есента и зимата както с природното съзнание, така и със своето себесъзнание, тогава в края на Септември пред него отново застава същата сила, която нагледно му посочва, как именно, ако той участвува в умирането на природата, от нейния
гроб
ще покълне онази победоносна сила, която вътре в него ще разпали ясната светлина на истинското, чисто себесъзнание.
Да, ето как човекът метаморфозира в годишния кръговрат, изживявайки редуването: Природно съзнание – себесъзнание. Когато човекът участвува в умирането на природата, се пробуждат вътрешните му жизнени сили. Когато природата поема своите елементарни Същества навътре в утробата си, вътрешните човешки сили пробуждат себесъзнанието. Михаиловите сили – сега ние отново се докосваме до тях! Образът, показващ битката на Михаил с Дракона според древното ясновидство, е възниквал при съвсем други условия.
Обаче сега, докато човек вниква в пролетта, лятото, есента и зимата както с природното съзнание, така и със своето себесъзнание, тогава в края на Септември пред него отново застава същата сила, която нагледно му посочва, как именно, ако той участвува в умирането на природата, от нейния гроб ще покълне онази победоносна сила, която вътре в него ще разпали ясната светлина на истинското, чисто себесъзнание.
Сега Михаил отново тържествува над Дракона. Ето как антропософските истини, антропософското познание трябва да се влеят като една реална сила в човешкото сърце. И пътят води от нашите сухи, абстрактни , но точни представи до онзи момент, когато навлязлото в сърцето живо познание отново ни изправя пред това, което някога беше толкова живо представено в божествения образ на Михаил, който сразява Дракона. Но днес душите ни не са под влиянието на някакви абстрактни понятия. И не си мислете, че изживявания от този род остават без последици за Земното човечество.
към текста >>
4.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато това ставало, отначало наоколо царяла
гроб
на тишина.
В другата, еластична статуя, всичко се възстановявало от само себе си. Втората статуя създавала впечатление, че тя цялата стои под влияние на лунните сили, които пронизват организма и които обуславят израстването на главата от този организъм. Учениците получавали необичайно силно впечатление от това, което преживявали тук. Тази статуя постоянно се възстановявала за тях. И те често, на групи, през не много дълги промеждутъци от време, се приближавали до тази статуя.
Когато това ставало, отначало наоколо царяла гробна тишина.
До самата статуя ги водели вече посветените; после ги оставяли и вратата на Храма се затваряла зад тях; те оставали в своята самота. После настъпвал моментът, когато всеки ученик се въвеждал в Храма сам и отначало бил стимулиран да изучава статуята, за да почувства еластичното, а при другата статуя - пластичното, в която неговото натискане оставяло отпечатъци. След това го оставяли сам с впечатлението, което могъщо, много могъщо е действало върху него. И чрез всичко това, което той вече по-рано е преживял по пътя, който посочих, ученикът е преживявал всички трудности на познанието, бих казал, всички трудности на блаженството. Да, такива преживявания означават много повече, отколкото може да се изрази с простите думи, с които характеризирам сега това; такова преживяване означавало, че са преминавали през цяла палитра от усещания.
към текста >>
5.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Христос Исус бе положен в
гроб
а на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета.
Защото в хода на първите християнски столетия стана не друго, а това, че Великденският празник беше заменен с един съвсем друг празник, като по този начин той беше изместен от мъдрия здрач на есента в бликащите младенчески сили на пролетта. Този факт всъщност ни отвежда към едно от най-забележителните явления от историята на човечеството. Нека само се вгледаме в съдържанието на този Великденски празник. Коя е неговата отличителна черта? Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък.
Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета.
Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник. От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба. От тогава този ден е символ на Христовата победа. По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус. Но ето, че сега погледът ни улавя и далечните очертания на древния и съответствуващ езически празник.
към текста >>
От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на
гроб
а.
Нека само се вгледаме в съдържанието на този Великденски празник. Коя е неговата отличителна черта? Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък. Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета. Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник.
От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба.
От тогава този ден е символ на Христовата победа. По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус. Но ето, че сега погледът ни улавя и далечните очертания на древния и съответствуващ езически празник. И това ни помага да изживеем с нарастваща вътрешна сила дълбоката и истинската връзка между Великденския празник и принципът на Мистериите. На много места и всред много народи, ние откриваме такива древни езически празници, които в своята външна организация, в структурата на култа, са напълно сходни със структурата на християнския Великден.
към текста >>
По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на
гроб
а, Възкресението на Христос Исус.
Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък. Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета. Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник. От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба. От тогава този ден е символ на Христовата победа.
По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус.
Но ето, че сега погледът ни улавя и далечните очертания на древния и съответствуващ езически празник. И това ни помага да изживеем с нарастваща вътрешна сила дълбоката и истинската връзка между Великденския празник и принципът на Мистериите. На много места и всред много народи, ние откриваме такива древни езически празници, които в своята външна организация, в структурата на култа, са напълно сходни със структурата на християнския Великден. Нека вземем древния празник на Адонис. Определени предноазиатски народи го имаха в своя календар далеч преди християнското летоброене.
към текста >>
Окултният ученик излизаше от своя
гроб
с преобразено съзнание.
Те подемаха траурни песни за смъртта. А на кандидата те даваха да разбере, че сега, след като бъде положен в ковчега, той ще изживее същото, което изживява всеки човек в първите три дни след своята смърт. И замисълът беше така успешно довеждан до своя край, че кандидатът за Посвещение действително минаваше при това в една значителна яснота на съзнанието през опитностите, които има всеки човек в първите три дни след смъртта. А на третия ден пред кандидата за Посвещение йерофантите издигаха разлистен зелен клон, изобразяващ силите и енергиите на новопробудения живот. Предишните траурни мелодии прерастваха в ликуващи песни и химни.
Окултният ученик излизаше от своя гроб с преобразено съзнание.
Нему беше поверен един нов език, един нов почерк; езикът на духовните Същества, почеркът на духовните Същества. Сега вече той можеше да гледа на света от висините на Духа. Ако сравним изпитанията на окултния кандидат в затворения мистериен храм с всичко, което се изнасяше навън като култови действия, ще открием че в своята цялостна структура тези култови действия бяха твърде сходни с онова, което кандидатът за Посвещение изживяваше вътре в лоното на Мистериите. Този култ беше чествуван през есента, и всички, които вземаха участие в него, потъваха в приблизително следното настроение: Ето, навън отново е есен. Земята изгубва своите цветя, треви и цялата си зелена украса.
към текста >>
6.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Когато действително умира, човек полага своето физическо тяло в
гроб
а.
Всички древни Мистерии означаваха тази степен като Портата на смъртта. Едва в този момент окултният кандидат разбираше как изглеждат нещата, след като човек положи в земята своето физическо тяло. Само че между тази действителна смърт и ритуалите при Посвещението, съществува известна разлика. Защо е необходима тази разлика, аз ще посоча в следващите си лекции. Сега само изтъквам определени факти.
Когато действително умира, човек полага своето физическо тяло в гроба.
Той не е свързан повече с него, не е повече под властта на земните сили, освободен е напълно от тях. Докато обаче беше все още свързан със своето физическо тяло какъвто е случая с Посвещението в древните епохи -, човек трябваше да извоюва с вътрешните си сили както освобождаването от тялото, така и всичко онова, което смъртта би му дала сама по себе си. В хода на Посвещението това беше крайно необходимо: да се развият могъщи вътрешни сили, чрез които душата се освобождава от физическото тяло. И тъкмо тези сили, които даваха на човека възможността да се освободи от земното тяло, сега вече можеха да се издигнат към едно по-висше познание, каквото сетивата и разума никога не успяваха да постигнат. Те пренасяха даден човек в духовния свят, също както неговото физическо тяло го поставя всред пространствените взаимоотношения на материалния свят.
към текста >>
7.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в
гроб
а" и този празник на полагането в
гроб
а би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото.
По един тайнствен начин тези посветени изживяваха годината вътре в душите си, те изживяваха годината в нейните естествени празници. Един древен посветен би могъл да каже: Пристигна ли тук, където цари култа към Адонис, аз мога да съзерцавам мировата есен, както и сиянието на духовното Слънце в започващата зима зимна нощ. Отзовеше ли се в друг мистериен център, където зачитаха пролетните Мистерии, същия посветен би могъл да допълни: А сега аз съзерцавам тайните на Луната. И то по този начин той се научаваше да прониква във всичко, което е свързано с истинското значение на годината. Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи.
Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото.
Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта. И така, ако направим стъпката от земните тайни към космическите тайни, от земното познание към космическото познание, ние можем да вникнем също и във вътрешната структура на годишния цикъл, който определя реда и съотношенията в нашите празници.
към текста >>
8.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Рано или късно неизбежно ще се стигне до там, че хората отново ще открият космическата мъдрост и невидимата духовна светлина, които сега са като оковани в един
гроб
.
Защото всички тайни на физическия и духовен свят се съдържат в тези елементарни понятия като в една чудна космическа азбука. Виждате ли, в хода на световното развитие и особено след Александър, настъпи нещо, което рязко се различаваше от непосредственото душевно изживяване в Ефес, нещо което продължи и през Средновековие то, нещо скрито, нещо дълбоко езотерично. Смисълът на тези елементарни десет понятия е дълбоко езотеричен. Обаче ние трябва да се научим все по-добре да вникваме и живеем в тези елементарни понятия, да ги изживяваме в душите си, както непосредствено изживяваме а б в г, стига те да са изпълнени с богат и духовен смисъл. И Вие виждате как в тези десет понятия чиято осветляваща и действена сила тепърва ще трябва да се открие на света как в тях се влива онова, което през хилядолетията представляваше могъщото и инстинктивно откровение на мъдростта.
Рано или късно неизбежно ще се стигне до там, че хората отново ще открият космическата мъдрост и невидимата духовна светлина, които сега са като оковани в един гроб.
Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество. И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус. Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж.
към текста >>
И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с
гроб
а на Христос Исус.
И Вие виждате как в тези десет понятия чиято осветляваща и действена сила тепърва ще трябва да се открие на света как в тях се влива онова, което през хилядолетията представляваше могъщото и инстинктивно откровение на мъдростта. Рано или късно неизбежно ще се стигне до там, че хората отново ще открият космическата мъдрост и невидимата духовна светлина, които сега са като оковани в един гроб. Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество.
И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус.
Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж. Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес. Но сега всичко това е заровено в гроба! Как да го извадя от там? Защото нима то не е все пак там, нима е невъзможно да бъде отново намерено, там в неговия гроб?
към текста >>
Но сега всичко това е заровено в
гроб
а!
И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество. И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус. Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж. Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес.
Но сега всичко това е заровено в гроба!
Как да го извадя от там? Защото нима то не е все пак там, нима е невъзможно да бъде отново намерено, там в неговия гроб? И ето, сега идва едно Същество и ни отговаря, както в подобни случаи е ставало и преди: „Това, което търсите, вече не е тук; но ако вие правилно вникнете в сърцата си, ще го намерите там във вашите сърца". Да, Антропософията наистина е стаена в човешките сърца. Необходимо е само те да се отворят по един правилен начин.
към текста >>
Защото нима то не е все пак там, нима е невъзможно да бъде отново намерено, там в неговия
гроб
?
И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус. Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж. Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес. Но сега всичко това е заровено в гроба! Как да го извадя от там?
Защото нима то не е все пак там, нима е невъзможно да бъде отново намерено, там в неговия гроб?
И ето, сега идва едно Същество и ни отговаря, както в подобни случаи е ставало и преди: „Това, което търсите, вече не е тук; но ако вие правилно вникнете в сърцата си, ще го намерите там във вашите сърца". Да, Антропософията наистина е стаена в човешките сърца. Необходимо е само те да се отворят по един правилен начин. И тогава ние ще можем да проследим в напълно ясно съзнание онази мистерийна мъдрост, която в античните-епохи беше овладявана инстинктивно, а не съзнателно. Да, това са същите неща, скъпи мои приятели, които бих искал да приближа до сърцата Ви през тази великденска седмица.
към текста >>
9.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на
гроб
а му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел.
Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл.
И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел.
Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.» [4] Карл Людвиг Шлайх, 1859-1922. [5] Август Стриндберг, 1849-1912. [6] Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за живота » 19. до 40.
към текста >>
Думите, които трябваше да произнеса на неговия
гроб
, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл. И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел.
Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
[4] Карл Людвиг Шлайх, 1859-1922. [5] Август Стриндберг, 1849-1912. [6] Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за живота » 19. до 40. хиляди Берлин 1922.
към текста >>
10.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на
гроб
а му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел.
Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл.
И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел.
Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.» 33. Времето на Августин: 63 пр.-14 сл. Хр. 37. Карл Людвиг Шлайх, 1859-1922. 38. Август Стриндберг, 1849-1912. Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за живота » 19.
към текста >>
Думите, които трябваше да произнеса на неговия
гроб
, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл. И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел.
Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
33. Времето на Августин: 63 пр.-14 сл. Хр. 37. Карл Людвиг Шлайх, 1859-1922. 38. Август Стриндберг, 1849-1912. Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за живота » 19. до 40.
към текста >>
11.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И ние хората във физическо тяло сме
гроб
ът, в който е погребан живият душевен живот на предземното битие.
Ако един труп е налице, нещо трябва да е умряло. Какво е умряло? Умряла е онази форма на мисленето, която сме имали, преди да слезем в земния свят. Там живееше това, което е мъртво в абстрактните мисли. Мисленето на душата, която още няма никакво тяло, се отнася така към мислите, каквито ние ги имаме сега, както одушевеният и одухотворен човек се отнася към трупа.
И ние хората във физическо тяло сме гробът, в който е погребан живият душевен живот на предземното битие.
Мисълта беше жива в душата. Душата е умряла за духовния свят. Ние не носим живите мисли в нас, ние носим труповете на мислите. Това е, което се получава, когато отидем към другата страна на нашия земен живот, която се намира в противоположна посока на смъртта, когато ние отидем към раждането. Ние си казваме: - В известна степен духовното в човека умира с раждането; физическото на човека умира със смъртта.
към текста >>
12.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И в течение на това 20-то столетие, когато ще са изтекли първите 100 години от края на Кали-Юга, човечеството ще стои или до
гроб
а на всяка цивилизация или в началото на онази епоха, когато в душите на хората, които свързват в тяхното сърце интелигентността с духовността, борбата на Михаел ще бъде водена в полза на Михаеловия импулс.
Цялата традиция на Михаел трябва да бъде отново разгледана. Михаел с нозе стъпили върху змея: ние с право съзираме тази картина, която представя борещия се Михаел, как той представлява космическия дух срещу ариманическите същества, които той има под своите нозе. Повече от всяка друга борба е поставена в човешкото сърце. Вътре в това сърце е закотвена тя от последна та третина на 19-то столетие насам. Решаващо трябва да стане онова, което човешките сърца правят с тази мирова работа на Михаел в течение на 20-то столетие.
И в течение на това 20-то столетие, когато ще са изтекли първите 100 години от края на Кали-Юга, човечеството ще стои или до гроба на всяка цивилизация или в началото на онази епоха, когато в душите на хората, които свързват в тяхното сърце интелигентността с духовността, борбата на Михаел ще бъде водена в полза на Михаеловия импулс.
към текста >>
13.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо
гроб
ище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред.
Просветва ни реалността на моралния свят. Физически и морален свят, съществуване и бъдеще стават едно. Ние действително изживяваме, че светът притежава също и морални закони като обективни закони. Това повишава отговорността спрямо света. Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното човечество твърде много се нуждае.
Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред.
Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното познание. Това сега аз мога само да скицирам. Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши. Сега болката се превръща в космическо съпреживяване на цялото страдание, което е заложено в основата на съществуването. Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката.
към текста >>
14.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Така възникнаха и над
гроб
ните сводове, над
гроб
ните паметници, цялата над
гроб
на архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят.
И тогава душата, понеже вече е напуснала физическото тяло, би трябвало да си каже: Как сега аз мога да премина през нечистата природа на животните, за да изляза извън Земната област? Как сега аз мога да премина през онези процеси, които привличат и сгъстяват светлината в растителното царство, как да се измъкна от това растително царство, как мога да литна из необятните простори на светлината, след като съм свикнала да живея на Земята в сгъстената чрез растенията светлина? Как да се издигна над минералите, с които като душа аз навсякъде се сблъсквам, след като вече не мога да ги разтворя чрез соковете на моето тяло? Ето какви бяха религиозно-културните грижи на древното човечество. И тогава хората потъваха в размисъл: Какво можем да направим ние за онези души, които са ни особено скъпи, за да намерят те подходящите линии, повърхности и форми, така че да се завърнат в духовния свят.
Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят.
Едва сега ние разбираме огромното значение на култа към мъртвите в по-древните епохи. Искаме ли да проумеем как са възникнали по-старите архитектурни форми, ние задължително трябва да се потопим в настроението на душата, която след смъртта остава без своето тяло и търси обратния път към духовния свят. Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство. Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници. Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане.
към текста >>
Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над
гроб
ните паметници.
И тогава хората потъваха в размисъл: Какво можем да направим ние за онези души, които са ни особено скъпи, за да намерят те подходящите линии, повърхности и форми, така че да се завърнат в духовния свят. Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят. Едва сега ние разбираме огромното значение на култа към мъртвите в по-древните епохи. Искаме ли да проумеем как са възникнали по-старите архитектурни форми, ние задължително трябва да се потопим в настроението на душата, която след смъртта остава без своето тяло и търси обратния път към духовния свят. Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство.
Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници.
Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане. Доколкото архитектурните форми са били подчинени на художествени, а не на чисто прагматични принципи, те водят своя произход именно от надгробните паметници. Художественият елемент на архитектурното изкуство е най-дълбоко свързан с култа към мъртвите. Древните хора бяха убедени, че човешката душа е безсилна да прояви истинската си природа, ако трябва да се противопоставя само на минералите, растенията и животните; те бяха убедени, от друга страна, че Аполон, Зевс и Атина също не могат да проявят истинската си природа, ако са заобиколени само от външния физически свят. Как душата е обърната към Космоса ето какво трябва да бъде проучвано, и едва тогава ние ще сме в състояние да разберем пропорциите в сложните архитектурни форми на древния Изток.
към текста >>
Доколкото архитектурните форми са били подчинени на художествени, а не на чисто прагматични принципи, те водят своя произход именно от над
гроб
ните паметници.
Едва сега ние разбираме огромното значение на култа към мъртвите в по-древните епохи. Искаме ли да проумеем как са възникнали по-старите архитектурни форми, ние задължително трябва да се потопим в настроението на душата, която след смъртта остава без своето тяло и търси обратния път към духовния свят. Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство. Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници. Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане.
Доколкото архитектурните форми са били подчинени на художествени, а не на чисто прагматични принципи, те водят своя произход именно от надгробните паметници.
Художественият елемент на архитектурното изкуство е най-дълбоко свързан с култа към мъртвите. Древните хора бяха убедени, че човешката душа е безсилна да прояви истинската си природа, ако трябва да се противопоставя само на минералите, растенията и животните; те бяха убедени, от друга страна, че Аполон, Зевс и Атина също не могат да проявят истинската си природа, ако са заобиколени само от външния физически свят. Как душата е обърната към Космоса ето какво трябва да бъде проучвано, и едва тогава ние ще сме в състояние да разберем пропорциите в сложните архитектурни форми на древния Изток. В същото време тези архитектурни форми на древния Изток са едно живо доказателство, че хората, от чиято фантазия те са възникнали, са си казвали: В своята вътрешна същност, човекът не принадлежи на физическия земен свят. Той принадлежи на един друг свят.
към текста >>
Ние просто искаме да разберем особено когато посещаваме такива места, където старите обичаи са все още запазени -, защо например, минавайки покрай църквата, навсякъде около нея виждаме
гроб
ове?
Ето как звучеше основният въпрос. И архитектурните форми представляваха неговия материален отговор. О, и ние вече бихме могли да проследим по-нататъшното развитие на това усещане. В епохата на абстракциите всичко добива друг смисъл. Ние съвсем не искаме да върнем старите времена, а само да ги разберем.
Ние просто искаме да разберем особено когато посещаваме такива места, където старите обичаи са все още запазени -, защо например, минавайки покрай църквата, навсякъде около нея виждаме гробове?
Не всеки е можел да има надгробен паметник, обаче църквата, сама по себе си, служеше като надгробен паметник за всички. И тъкмо църквата беше отговорът на въпроса, който душата си задаваше: Как бих могла аз на първо време да разгърна себе си и да се освободя по правилния начин от тялото, което ме свързва с физическия свят, със Земята? Всъщност в архитектурните форми на църквите се оглеждаше копнежът на душата по онези форми, които тя търсеше след напускането на физическото тяло. Културните традиции от по-старите времена могат да бъдат разбрани само с оглед на усещанията, на чувствата, на интуициите, които поддържаха връзката между хората и духовния свят. И ние действително трябва да изработим у себе си онова дълбоко усещане, с което древните подбираха местата на своите църкви, за да разположат впоследствие и гробовете около тях.
към текста >>
Не всеки е можел да има над
гроб
ен паметник, обаче църквата, сама по себе си, служеше като над
гроб
ен паметник за всички.
И архитектурните форми представляваха неговия материален отговор. О, и ние вече бихме могли да проследим по-нататъшното развитие на това усещане. В епохата на абстракциите всичко добива друг смисъл. Ние съвсем не искаме да върнем старите времена, а само да ги разберем. Ние просто искаме да разберем особено когато посещаваме такива места, където старите обичаи са все още запазени -, защо например, минавайки покрай църквата, навсякъде около нея виждаме гробове?
Не всеки е можел да има надгробен паметник, обаче църквата, сама по себе си, служеше като надгробен паметник за всички.
И тъкмо църквата беше отговорът на въпроса, който душата си задаваше: Как бих могла аз на първо време да разгърна себе си и да се освободя по правилния начин от тялото, което ме свързва с физическия свят, със Земята? Всъщност в архитектурните форми на църквите се оглеждаше копнежът на душата по онези форми, които тя търсеше след напускането на физическото тяло. Културните традиции от по-старите времена могат да бъдат разбрани само с оглед на усещанията, на чувствата, на интуициите, които поддържаха връзката между хората и духовния свят. И ние действително трябва да изработим у себе си онова дълбоко усещане, с което древните подбираха местата на своите църкви, за да разположат впоследствие и гробовете около тях. Да, те сякаш казваха: Скъпи наши души, които една след друга ни напускате, какви форми искате да ви построим, за да се приближите още сега, докато витаете около вашите тела до онези форми, които искате да приемете след смъртта?
към текста >>
И ние действително трябва да изработим у себе си онова дълбоко усещане, с което древните подбираха местата на своите църкви, за да разположат впоследствие и
гроб
овете около тях.
Ние просто искаме да разберем особено когато посещаваме такива места, където старите обичаи са все още запазени -, защо например, минавайки покрай църквата, навсякъде около нея виждаме гробове? Не всеки е можел да има надгробен паметник, обаче църквата, сама по себе си, служеше като надгробен паметник за всички. И тъкмо църквата беше отговорът на въпроса, който душата си задаваше: Как бих могла аз на първо време да разгърна себе си и да се освободя по правилния начин от тялото, което ме свързва с физическия свят, със Земята? Всъщност в архитектурните форми на църквите се оглеждаше копнежът на душата по онези форми, които тя търсеше след напускането на физическото тяло. Културните традиции от по-старите времена могат да бъдат разбрани само с оглед на усещанията, на чувствата, на интуициите, които поддържаха връзката между хората и духовния свят.
И ние действително трябва да изработим у себе си онова дълбоко усещане, с което древните подбираха местата на своите църкви, за да разположат впоследствие и гробовете около тях.
Да, те сякаш казваха: Скъпи наши души, които една след друга ни напускате, какви форми искате да ви построим, за да се приближите още сега, докато витаете около вашите тела до онези форми, които искате да приемете след смъртта? И тогава идваше спонтанният отговор: Но разбира се, това следва да бъдат не някакви други форми, а формите на църквата, архитектурата на църквата. Така ние стигаме до единия край на човешкия живот, когато на преден план излиза художествената стойност на архитектурата. Несъмнено, всичко това се променя и метаморфозира. Онова, което възниква от култа към мъртвите, може да се превърне във висша проява на живота, какъвто беше случаят с изграждането на Гьотеанума.“ Важното е да разбираме нещата, да разбираме например и това, как архитектурата, сама по себе си, се развива според законите, по които душата напуска физическото тяло и се издига над него, както всъщност и става, след като човекът мине през Портата на смъртта.
към текста >>
15.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ето защо, както обясних вчера, архитектурата възниква от над
гроб
ните паметници и постройки.
Този маниер на разглеждане може да бъде разширен върху целия човек. Във всяко засводяване на горната част на главата, в изпъкването или вдлъбването на черепа ние ясно долавяме как свръхсетивната човешка природа има отношение към формирането на човешкото око. Ясно можем да доловим и онова интимно отношение, което показва горната част на главата към Небето; също и отношението на средната лицева част към Земното обкръжение, към всичко онова, което обгръща Земята като въздушни и етерни форми; и накрая ние усещаме как долната челюст, или брадичката влиза във вътрешно отношение с целия двигателно-веществообменен човек, с храносмилателната система, като по този начин човекът окончателно се свързва със Земята. Или, казано с други думи: В пластиката, в изкуството на ваятеля ние виждаме духовната страна на човека и как той е поставен в настоящето, докато архитектурата ни насочва към онзи момент, когато душата напуска тялото, а изкуството на обличането ни отвежда към другия край на човешкия живот, когато душата слиза от Небето и търси своето тяло. Да, в известен смисъл изкуството на обличането ни отвежда към времето „преди“ инкарнацията, а архитектурата във времето „след“ инкарнацията.
Ето защо, както обясних вчера, архитектурата възниква от над гробните паметници и постройки.
Напротив, пластиката загатва за начина, по който в Земната си форма човекът непосредствено участвува в процесите на духовния свят, как той непрекъснато преодолява земно-натуралистичните принципи и как във всяка една от своите форми той остава израз на духовния свят. С това ние засегнахме онези изкуства, които имат нещо общо с пространствените форми и, следователно, с отношението, което човешката душа изгражда към света чрез физическото пространствено тяло. Ако се приближим с още една крачка до безпространствения свят, тогава ние стигаме от пластиката, от ваятелското изкуство до живописта. Ние бихме могли да вникнем истински в живописта, само ако се съобразим с материалните средства на живописеца. Днес, в Петата следатлантска епоха живописта решително е тръгнала по онзи път, който води в натурализма.
към текста >>
16.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Нека да разгледаме над
гроб
ните паметници като изходна точка на архитектурното изкуство.
Виждам, например, че той не е получил от Вселената онова, което е за мечката нейната козина. Що се отнася до външния му вид, той е чисто гол в света. И сега възниква потребността, вместо физическите обвивки, ние да създадем за него един вид духовно обкръжение. Днес този чисто художествен усет в архитектурата все още не е осъзнат. Обаче вземете онзи кулминационен момент от архитектурното изкуство, когато то започва да създава един вид обвивки за така наречените мъртви.
Нека да разгледаме надгробните паметници като изходна точка на архитектурното изкуство.
За древното инстинктивно ясновидство нещата изглеждат така, че голата душа, напускайки оковите на физическото си тяло, не може да поеме из мъртвото пространство, без да бъде временно приютена от съответните художествени форми. Душата не може просто да бъде изоставена всред хаотичните въздушни течения. Това би я разкъсало. Напускайки тялото, душата иска да се разшири в мировото пространство, но не хаотично, а чрез съответните пространствени форми. Тя е наясно, че трябва да се сбогува и облича себе си във формите на художествените паметници.
към текста >>
Тя не иска след раздялата си да се окаже в потоците на въздуха и вятъра, които се носят срещу нея, тя иска да се потопи в художествените форми, които архитектът дава на над
гроб
ния паметник.
За древното инстинктивно ясновидство нещата изглеждат така, че голата душа, напускайки оковите на физическото си тяло, не може да поеме из мъртвото пространство, без да бъде временно приютена от съответните художествени форми. Душата не може просто да бъде изоставена всред хаотичните въздушни течения. Това би я разкъсало. Напускайки тялото, душата иска да се разшири в мировото пространство, но не хаотично, а чрез съответните пространствени форми. Тя е наясно, че трябва да се сбогува и облича себе си във формите на художествените паметници.
Тя не иска след раздялата си да се окаже в потоците на въздуха и вятъра, които се носят срещу нея, тя иска да се потопи в художествените форми, които архитектът дава на надгробния паметник.
Оттам започват нейните пътища към мировите простори. И на душата, за да не усеща тя себе си като някакво животно или растение, трябва да й бъдат предоставени обвивки, чиито източници се намират в свръхсетивния свят. Или с други думи: Архитектурата дава израз на първоначалния човешки стремеж за това, как душата иска да бъде приета от Космоса! Намирайки се в един дом, аз трябва да имам и съответните художествени усещания. Моят поглед се плъзга по линиите, повърхностите и така нататък.
към текста >>
Днес аз се постарах да покажа, как антропософското познание, за разлика от интелектуалистичното познание, не умъртвява мислите и не ни превръща в механични коментатори и, следователно, в
гроб
окопачи на изкуството, а непрекъснато подхранва и оживотворява източниците на художественото вдъхновение.
Човешкото слово е силно зависимо от въздушния елемент. Когато изговаряме една дума, ние упражняваме натиск върху въздуха и, така да се каже, изтегляме навън един въздушен жест. Ако разполагаме със сетивно-свръхсетивни възприемателни възможности и наблюдаваме какво точно излиза от човешката уста, ние ще установим породените от нас въздушни жестове и това са думите. Възпроизвеждайки думите, ние получаваме евритмията; нейните многозначителни жестове са видими за физическото око, за разлика от невидимите въздушни жестове на човешкия говор. Върху тези неща, допълвайки темата „Антропософия и изкуство“, аз ще говоря в следващата си лекция „Антропософия и поезия“.
Днес аз се постарах да покажа, как антропософското познание, за разлика от интелектуалистичното познание, не умъртвява мислите и не ни превръща в механични коментатори и, следователно, в гробокопачи на изкуството, а непрекъснато подхранва и оживотворява източниците на художественото вдъхновение.
Антроиософското познание ни превръща или в истински почитатели на изкуство то, или направо в творци, потвърждавайки основната истина, която днес е напълно забравена, а именно, че някога изкуството, религията и науката бяха неразделни сестри, които в хода на времето се отчуждиха и престанаха да се познават. Но всеки от нас, ако иска да бъде човек в истинския смисъл на тази дума, може и трябва да възстанови техните сестрински отношения. Учените не бива да гледат с високомерие на изкуството и да го принизяват дотолкова, доколкото са в състояние да го коментират. Те трябва да си кажат: Да, това, което ние обозначаваме с помощта на нашите мисли, поражда у нас живата потребност да го пресъздаваме и по съвсем друг начин като архитекти, скулптори, художници, музиканти, поети. Гьотевите думи ще се окажат напълно верни: Изкуството е вид познание, защото останалото познание не може да ни даде вярна представа за света.
към текста >>
17.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Опишете успехите при освобождаването на Божи
гроб
, но и покажете противопоставянето на кръстоносците и гръцката политика.
Вие ще се опитате да изучите биографията на такива личности и да ги представите живо на своите ученици. Оставете да се издигне този жив дух, от който в миналото са се разбили могъщите походи към ориента. След това Вие ще опишете как тези походи са тръгнали към Ориента и как са загинали чудовищно много хора, често преди да са го достигнали. Вие трябва непременно да можете да опишете на 13-14 годишните момчета и момичета как са се събрали тези походи, как са тръгнали и как без ред са се движили към Ориента и как поради не благоприятни обстоятелства, но и поради намесата на чужди народи са били погубени много хора. Вие трябва да опишете какво постигат тези, които пристигат в Ориента.
Опишете успехите при освобождаването на Божи гроб, но и покажете противопоставянето на кръстоносците и гръцката политика.
Как гръцките народи реагират на действията на кръстоносците и как застават срещу това, което искат кръстоносците и намеренията на Гърция спрямо Ориента. Искам да Ви помоля вярно да описвате как е било предизвикано противопоставянето на гърците на волята на кръстоносците. След това според мен трябва да опишете как воюващите в Ориента кръстоносци вместо да се бият с ориенталските народи в Западна Азия, започват да воюват помежду си; как европейските народи сами застават един срещу друг, като например Франция и съседните на нея народи, в следствие на надигналите се противоречия по повод това, което са завоювали. Кръстоносните походи са възникнали от огнения ентусиазъм, но духа на раздора завладява участниците, а към това се прибавя и противоречието, между гърци и кръстоносци. Към всичко това се прибавя и все по-значимото противоречие между църквата и светските хора в епохата на кръстоносните походи.
към текста >>
Опишете образно как поклонниците на Божи
гроб
, тръгнали към Ориента, са научили нещо ново и напълно различно.
Това става преди всичко чрез нагледно описание. Ако можете към това да прибавите и произведения на изкуството, изобразяващи този период, ще подкрепите много добре своите думи. Вие вече сте изяснили на децата преди всичко това, което се е случило по време на кръстоносните походи. И сте довели децата до вътрешното възприемане на образите. Сега би било добре, ако към мрачната картина на монголско-мохамедански ужас прибавете противоположната доброто, което се е развило.
Опишете образно как поклонниците на Божи гроб, тръгнали към Ориента, са научили нещо ново и напълно различно.
В Европа по това време земеделието е било много изостанало. В Ориента е могло да се опознае едно много по-добро обработване на земите. Поклонниците били в Ориента и след това завърнали се в Европа са донесли усъвършенствувани познания по земеделие и действително се е стигнало до покачване на земеделската продукция. Европа им е била благодарна за пренесения опит. Нагледно, за да може детето да си го представи, опишете как пшеницата и зърното преди кръстоносните походи са се развивали по-лошо, как са били по-ниски, колко оскъдни са били добивите, това всичко предайте в картини.
към текста >>
18.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Това са законите, които се съдържат в
гроб
овете, поемащи труповете.
То съществуват духовни закони, към които вие принадлежите доколкото сте от плът. В момента в който вие станете неплътски и преминете портата на смъртта вашето тяло ще попадне под властта на материалните мощи и материалните сили и вещества на земята. И тези материални сили и вещества са само привидно материални. Те също са материални, но са проникнати от този вид духовност, която ви се явява като смъртта. Ако с вашата си интелигентност вие разбирате някакви закони, то това са законите на смъртта.
Това са законите, които се съдържат в гробовете, поемащи труповете.
В убеждение на много от гръцките тайни ученици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си мъртвото тяло. Ако искате да знаете в каква духовност живеете тук на земята, така говореше учителят към учениците си в школата -, или когато сте безтелесни между смъртта и новото раждане, то вие трябва да направите видяното в свое убеждение. Ако не сторите това, то вашата интелигентност ще създаде понятия и идеи, и вие ще разбирате само това, което е духът на материята, която поема телата ви. Докато египетско-халдейският човек усещаше и възприемаше с интелигентността си връзката си с целия космос, гръцкият човек възприемаше с нея само това, на което са подчинени гробниците. Ние също възприемаме с интелигентността си само това, което царува в гробищата, но не го осъзнаваме.
към текста >>
В убеждение на много от гръцките тайни ученици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат
гроб
овете, които затварят в себе си мъртвото тяло.
В момента в който вие станете неплътски и преминете портата на смъртта вашето тяло ще попадне под властта на материалните мощи и материалните сили и вещества на земята. И тези материални сили и вещества са само привидно материални. Те също са материални, но са проникнати от този вид духовност, която ви се явява като смъртта. Ако с вашата си интелигентност вие разбирате някакви закони, то това са законите на смъртта. Това са законите, които се съдържат в гробовете, поемащи труповете.
В убеждение на много от гръцките тайни ученици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си мъртвото тяло.
Ако искате да знаете в каква духовност живеете тук на земята, така говореше учителят към учениците си в школата -, или когато сте безтелесни между смъртта и новото раждане, то вие трябва да направите видяното в свое убеждение. Ако не сторите това, то вашата интелигентност ще създаде понятия и идеи, и вие ще разбирате само това, което е духът на материята, която поема телата ви. Докато египетско-халдейският човек усещаше и възприемаше с интелигентността си връзката си с целия космос, гръцкият човек възприемаше с нея само това, на което са подчинени гробниците. Ние също възприемаме с интелигентността си само това, което царува в гробищата, но не го осъзнаваме. За това ние или поне тези, които трябва да го научат – отиваме в залите за дисекции, изследваме труповете и смятаме, че закономерностите в труповете, които можем да разберем чрез интелигентността си, са закономерности и на човека.
към текста >>
Докато египетско-халдейският човек усещаше и възприемаше с интелигентността си връзката си с целия космос, гръцкият човек възприемаше с нея само това, на което са подчинени
гроб
ниците.
Ако с вашата си интелигентност вие разбирате някакви закони, то това са законите на смъртта. Това са законите, които се съдържат в гробовете, поемащи труповете. В убеждение на много от гръцките тайни ученици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си мъртвото тяло. Ако искате да знаете в каква духовност живеете тук на земята, така говореше учителят към учениците си в школата -, или когато сте безтелесни между смъртта и новото раждане, то вие трябва да направите видяното в свое убеждение. Ако не сторите това, то вашата интелигентност ще създаде понятия и идеи, и вие ще разбирате само това, което е духът на материята, която поема телата ви.
Докато египетско-халдейският човек усещаше и възприемаше с интелигентността си връзката си с целия космос, гръцкият човек възприемаше с нея само това, на което са подчинени гробниците.
Ние също възприемаме с интелигентността си само това, което царува в гробищата, но не го осъзнаваме. За това ние или поне тези, които трябва да го научат – отиваме в залите за дисекции, изследваме труповете и смятаме, че закономерностите в труповете, които можем да разберем чрез интелигентността си, са закономерности и на човека. Но те са само законите на гроба, а това, което интелигентността схваща, е закономерността на гроба. Но с прехода в средата на 15 век интелигентността отново се промени, и ние се намираме в началото на тази промяна, на това преобразуване на интелигентността. Тя поема определен път, днес ние се намираме още дълбоко в степента на интелигентността, каквато беше тя у гърците.
към текста >>
Ние също възприемаме с интелигентността си само това, което царува в
гроб
ищата, но не го осъзнаваме.
Това са законите, които се съдържат в гробовете, поемащи труповете. В убеждение на много от гръцките тайни ученици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си мъртвото тяло. Ако искате да знаете в каква духовност живеете тук на земята, така говореше учителят към учениците си в школата -, или когато сте безтелесни между смъртта и новото раждане, то вие трябва да направите видяното в свое убеждение. Ако не сторите това, то вашата интелигентност ще създаде понятия и идеи, и вие ще разбирате само това, което е духът на материята, която поема телата ви. Докато египетско-халдейският човек усещаше и възприемаше с интелигентността си връзката си с целия космос, гръцкият човек възприемаше с нея само това, на което са подчинени гробниците.
Ние също възприемаме с интелигентността си само това, което царува в гробищата, но не го осъзнаваме.
За това ние или поне тези, които трябва да го научат – отиваме в залите за дисекции, изследваме труповете и смятаме, че закономерностите в труповете, които можем да разберем чрез интелигентността си, са закономерности и на човека. Но те са само законите на гроба, а това, което интелигентността схваща, е закономерността на гроба. Но с прехода в средата на 15 век интелигентността отново се промени, и ние се намираме в началото на тази промяна, на това преобразуване на интелигентността. Тя поема определен път, днес ние се намираме още дълбоко в степента на интелигентността, каквато беше тя у гърците. С интелигентността си ние можем да разберем това, което е подчинено на смъртта.
към текста >>
Но те са само законите на
гроб
а, а това, което интелигентността схваща, е закономерността на
гроб
а.
Ако искате да знаете в каква духовност живеете тук на земята, така говореше учителят към учениците си в школата -, или когато сте безтелесни между смъртта и новото раждане, то вие трябва да направите видяното в свое убеждение. Ако не сторите това, то вашата интелигентност ще създаде понятия и идеи, и вие ще разбирате само това, което е духът на материята, която поема телата ви. Докато египетско-халдейският човек усещаше и възприемаше с интелигентността си връзката си с целия космос, гръцкият човек възприемаше с нея само това, на което са подчинени гробниците. Ние също възприемаме с интелигентността си само това, което царува в гробищата, но не го осъзнаваме. За това ние или поне тези, които трябва да го научат – отиваме в залите за дисекции, изследваме труповете и смятаме, че закономерностите в труповете, които можем да разберем чрез интелигентността си, са закономерности и на човека.
Но те са само законите на гроба, а това, което интелигентността схваща, е закономерността на гроба.
Но с прехода в средата на 15 век интелигентността отново се промени, и ние се намираме в началото на тази промяна, на това преобразуване на интелигентността. Тя поема определен път, днес ние се намираме още дълбоко в степента на интелигентността, каквато беше тя у гърците. С интелигентността си ние можем да разберем това, което е подчинено на смъртта. Но и този вид интелигентност, която разбира смъртта, също претърпява промени. В следващите векове и хилядолетия интелигентността ще бъде нещо друго, нещо много по-различно.
към текста >>
19.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Понякога бъдещето ми се явява в този образ: един човек, който над всички комини на заводи, над всички фабрики и изумителни произведения на съвременната техника, над огромния свят на механиката, този
гроб
на духа, издава в космическото пространство един носталгичен зов и този зов е чут.
Днес човекът е заобиколен отвсякъде от нея; но той вижда в нея една област, в която не обитава никакъв дух, в точния смисъл на думата. Важно е именно да из питаме, що се отнася за духа на техниката, нещо, което отговаря почти на болезненото впечатление, което смъртта на едно човешко същество причинява. Трябва да можем да примесим към студеното, безлично, от влечено познание, чувството, впечатлението, причинено от едно същество, което е престанало да съществува като живо, един организъм превърнал се в мъртъв труп. Това чувство ще се роди, когато ще сме разбрали добре, че техниката е практическата наука на неживото. Това чувство именно ще тласне хората да търсят духа по други пътища.
Понякога бъдещето ми се явява в този образ: един човек, който над всички комини на заводи, над всички фабрики и изумителни произведения на съвременната техника, над огромния свят на механиката, този гроб на духа, издава в космическото пространство един носталгичен зов и този зов е чут.
Защото както онзи, който знае как да удря един камък, може да на прави да изкочи една искра жив огън, от мъртвата техника може да се яви живият дух, ако се намерят хора, които да осъзнаят тази смърт в техниката и да извлекат необходимите заключения. От друга страна хората трябва да стигнат до там, да разберат истинската природа на чистата мисъл, на привидността, от която могат да се родят най-силните морални подтици, най-свободните морални подтици; тогава човечеството ще изпита под една нова форма чувствата, които са вълнували Николай Кузански и Майстер Екхард и за които говорихме в началото на този цикъл. Те казваха: когато се издигнем над всичко, което имам навик да наблюдавам, аз стигам до нищото; но в нищото намирам Аза. Когато човекът ще познае основната природа на чистото мислене, той ще намери празнотата, от която излиза Аза и от която блика също моралното действие, което твори нови светове. Едно човешко същество, което би оставило първо да действува върху него цялото съвременно познание, така както го е изградила науката, и което след това би насочило поглед в самото себе си, как то са сторили това Николай Кузански и Майстер Екхардт, обаче със съвременното разбиране, би стигнал до вътрешната празнота.
към текста >>
20.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до
гроб
а и че трябва отвъд този
гроб
отново да намерим пътя на живота.
За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: познанието на смъртта на физическото, познанието на това, което позволява живота т.е. на душата, и познанието на това, което дава живот, т.е. на духа. В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа. Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката.
Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота.
Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания. Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни. В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите. Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите. Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те.
към текста >>
21.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
За смъртта, полагането в
гроб
а и Възкресението на Христос.
Двете деца Исус. Дванадесетгодишният Исус в храма. За просветлението на Кекуле. Тридесетгодишният Исус от Назарет и неговото просветление, настъпило благодарение на Христос. Най-важното съдържание на древните мистерии; знанието за Слънцето.
За смъртта, полагането в гроба и Възкресението на Христос.
Явлението възкресение. Събитието при Дамаск с апостол Павел. Възнесението на Христос на небето. Идеята за Петдесятницата: огнените езици – всеобща религия за цялото човечество. Земната религия и Слънчевото Християнство.
към текста >>
22.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обаче разлагането в
гроб
а представлява само забавен процес на изгаряне.
Достатъчно е само да погледнете какво става с трупа на човека. Той е напълно предоставен в разпореждане на външния свят. Този външен свят го изгаря. Външният свят изгаря тялото. Ще кажете: но нали не всички умрели ги изгарят, някои ги погребват.
Обаче разлагането в гроба представлява само забавен процес на изгаряне.
Това е същият този процес. При кремация тялото на човека изгаря бързо. Тялото, лежащо в гроба, изгаря бавно. Това винаги е нормално горене, такова, каквото неотдавна ви обяснявах с примера за пламъка; само че в единия случай това става бързо, а в другия - тялото бавно тлее, бавно изгаря в гроба. Когато като труп попаднем в Земята, ние изгаряме.
към текста >>
Тялото, лежащо в
гроб
а, изгаря бавно.
Външният свят изгаря тялото. Ще кажете: но нали не всички умрели ги изгарят, някои ги погребват. Обаче разлагането в гроба представлява само забавен процес на изгаряне. Това е същият този процес. При кремация тялото на човека изгаря бързо.
Тялото, лежащо в гроба, изгаря бавно.
Това винаги е нормално горене, такова, каквото неотдавна ви обяснявах с примера за пламъка; само че в единия случай това става бързо, а в другия - тялото бавно тлее, бавно изгаря в гроба. Когато като труп попаднем в Земята, ние изгаряме. Когато ходим, когато се движим, ние също изгаряме. Само трупа ние не можем отново да направим жив, защото не можем да осъществим в него процес, възстановяващ изгорялото. Бихме могли по всяко време да оживим труп, ако можехме да направим процеса на горене обратим.
към текста >>
Това винаги е нормално горене, такова, каквото неотдавна ви обяснявах с примера за пламъка; само че в единия случай това става бързо, а в другия - тялото бавно тлее, бавно изгаря в
гроб
а.
Ще кажете: но нали не всички умрели ги изгарят, някои ги погребват. Обаче разлагането в гроба представлява само забавен процес на изгаряне. Това е същият този процес. При кремация тялото на човека изгаря бързо. Тялото, лежащо в гроба, изгаря бавно.
Това винаги е нормално горене, такова, каквото неотдавна ви обяснявах с примера за пламъка; само че в единия случай това става бързо, а в другия - тялото бавно тлее, бавно изгаря в гроба.
Когато като труп попаднем в Земята, ние изгаряме. Когато ходим, когато се движим, ние също изгаряме. Само трупа ние не можем отново да направим жив, защото не можем да осъществим в него процес, възстановяващ изгорялото. Бихме могли по всяко време да оживим труп, ако можехме да направим процеса на горене обратим. Но докато сме живи, ние можем да направи този процес на горене обратим.
към текста >>
Ако имахме само това тяло, което полагаме в
гроб
а, ние не бихме могли да обърнем обратно това горене.
Когато ходим, когато се движим, ние също изгаряме. Само трупа ние не можем отново да направим жив, защото не можем да осъществим в него процес, възстановяващ изгорялото. Бихме могли по всяко време да оживим труп, ако можехме да направим процеса на горене обратим. Но докато сме живи, ние можем да направи този процес на горене обратим. Ние успяваме по обичайния начин да направим горенето обратимо. Защо?
Ако имахме само това тяло, което полагаме в гроба, ние не бихме могли да обърнем обратно това горене.
Но освен това тяло, което полагаме в гроба, имаме и етерно тяло. Това е фино тяло. Така че, желаейки правилно да нарисуваме човека, ние трябва отначало да обозначим тук неговото физическо тяло, а след това неговото етерно тяло. Благодарение на това, че имаме етерно тяло, можем отново да поправим щетите, нанесени от процеса на горене, съпровождащ нашите движения. И така, ние имаме не само физическо тяло, имаме също и етерно тяло.
към текста >>
Но освен това тяло, което полагаме в
гроб
а, имаме и етерно тяло.
Само трупа ние не можем отново да направим жив, защото не можем да осъществим в него процес, възстановяващ изгорялото. Бихме могли по всяко време да оживим труп, ако можехме да направим процеса на горене обратим. Но докато сме живи, ние можем да направи този процес на горене обратим. Ние успяваме по обичайния начин да направим горенето обратимо. Защо? Ако имахме само това тяло, което полагаме в гроба, ние не бихме могли да обърнем обратно това горене.
Но освен това тяло, което полагаме в гроба, имаме и етерно тяло.
Това е фино тяло. Така че, желаейки правилно да нарисуваме човека, ние трябва отначало да обозначим тук неговото физическо тяло, а след това неговото етерно тяло. Благодарение на това, че имаме етерно тяло, можем отново да поправим щетите, нанесени от процеса на горене, съпровождащ нашите движения. И така, ние имаме не само физическо тяло, имаме също и етерно тяло. Когато спим, нашето етерно тяло непрекъснато поправя, възстановява това, което през деня се е подлагало на процеса на горене.
към текста >>
Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в
гроб
а.
Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли. Днес не се обръща внимание на това, че човек се учи да ходи, да се движи, как човек се учи да говори, как човек се учи да мисли. А това е необходимо. Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека. Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно, безсмъртно начало не може да се стигне.
Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба.
Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига. Той трябва да преодолява този труп посредством своето етерно тяло, посредством своето астрално тяло и посредством своя «аз». Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта. Смъртта постоянно присъства в него. Ние можем да умрем във всеки момент.
към текста >>
23.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
То е направило същия този път, макар и по по-сложен начин, който прави положеният в
гроб
а труп.
Днес в себе си нямате нито една частица вещество от това, което е било във вас преди десет години. Също както се лющи вашата кожа, вътрешните органи също постоянно се изхвърлят от тялото. Виждате ли, вашето тяло винаги е такова: отгоре то се лющи, напред се издига следващият слой, след това се излющва и той, после на свой ред се издига следващият слой, и в течение на седем-осем години всичко се излющва. Къде е то? Къде е тялото, което сте имали преди десет години?
То е направило същия този път, макар и по по-сложен начин, който прави положеният в гроба труп.
Трупът преминава в земята. Ако бихте могли да разделите трупа на най-миниатюрни частички, подобни на люспичките, постоянно отпадащи от вас, ако бихте могли да го разчлените на толкова малки частички, също не бихте забелязали, че този труп някъде изчезва. Човек би могъл да го издуха. Така и физическото тяло в течение на седем или осем години преминава във външния свят. Но ако днес човек още се чувства като един «аз», а физическото тяло преди две или три години вече е отмряло, то тогава този «аз» няма нищо общо с това физическо тяло, което е налично.
към текста >>
24.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така, след смъртта остават желания към физическото тяло и въобще към живота, но не жажда или глад, тъй като за последните е необходим стомах; човек вече не го притежава, стомахът са го положили в
гроб
а.
Само турците вярват, че след смъртта ще имат работа с нещо по-прекрасно от поляните, цветята и така нататък, които са имали тук, на Земята. И така, от всичко това ни се налага да отвикваме. Наличието на отвикване ни дава основание да говорим за остатъчни желания. Нима това е непонятно? (Отговор: съвсем ясно е!)
И така, след смъртта остават желания към физическото тяло и въобще към живота, но не жажда или глад, тъй като за последните е необходим стомах; човек вече не го притежава, стомахът са го положили в гроба.
Но човек след смъртта има силно влечение, страстно желание да види всичко, което той е виждал в течение на живота. Но към това се добавя и нещо друго: след смъртта човек в толкова малка степен може правилно да вижда духовно в този духовен свят, където сега встъпва, колкото малко може веднага да вижда тук, във физическия свят, детето. Виждането трябва първо да се овладее. Трябва отначало да се врасне в духовния свят. И така, следователно първото състояние след смъртта - една трета от живота - се състои в това, че човек още е глух и сляп за духовния свят, но има страстно влечение към физическия свят.
към текста >>
25.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Въпрос, предложен писмено: «На третия ден той възкръсна от
гроб
а.
Дорнах, 9 май 1923 г. Автор на въпроса: Може ли да чуем нещо по-конкретно за личността на Исус Христос? Доктор Щайнер: Както виждате, господа, въпросът е поставен своевременно и ние ще го обсъдим днес. Отрано ще ви предупредя, че лекцията ми ще бъде напълно понятна само за тези, който достатъчно дълго време са идвали тук, докато господата, които днес за пръв път идват, няма да могат веднага да се ориентират в това, което обсъждаме. И така, ще обсъждаме предложения ми въпрос - за личността на Христос Исус, който е живял до тридесет и три години и след това е умрял.
Въпрос, предложен писмено: «На третия ден той възкръсна от гроба.
Как е станало това и откъде тази личност е имала такава сила и мощ? Бихте ли били така любезен да ни разкажете за Неговото Възнесение на четиридесетия ден? » Времето е подходящо (лекцията се е състояла един ден преди Възнесение - бел. пр.) и аз ще говоря как това е станало в действителност, тъй като другите въпроси ние вече сме ги обсъждали преди; обаче, както беше казано, това ще бъде напълно понятно само за тези, който са тук отдавна.
към текста >>
Непросветените теолози казват: Христос бил положен в
гроб
а и след три дни възкръснал в плът и кръв, такъв, какъвто е бил.
Това, което възвестявал Исус от Назарет, в Когото сега обитавал Христос, било велика истина и мъдрост. И ето че Го разпънали. И той действително преминал през смърт, действително умрял. Сега преминавам непосредствено към въпроса, който ми беше поставен. Виждате ли, господа, съвременните просветени теолози в по-голямата си част проявяват даже повече злост от непросветените.
Непросветените теолози казват: Христос бил положен в гроба и след три дни възкръснал в плът и кръв, такъв, какъвто е бил.
Просветените хора, разбира се, възразяват: ние не вярваме в това, защото никой не се изправя от гроба. Обаче аз бих могъл да кажа, че с това непросветените теолози изказват известно изповедание. То може и да е спор-но, но въпреки това е изповедание. Какво казват просветените теолози? Виждате ли, един от най-просветените, известни и споменавани теолози е Харнак[6].
към текста >>
Просветените хора, разбира се, възразяват: ние не вярваме в това, защото никой не се изправя от
гроб
а.
И ето че Го разпънали. И той действително преминал през смърт, действително умрял. Сега преминавам непосредствено към въпроса, който ми беше поставен. Виждате ли, господа, съвременните просветени теолози в по-голямата си част проявяват даже повече злост от непросветените. Непросветените теолози казват: Христос бил положен в гроба и след три дни възкръснал в плът и кръв, такъв, какъвто е бил.
Просветените хора, разбира се, възразяват: ние не вярваме в това, защото никой не се изправя от гроба.
Обаче аз бих могъл да кажа, че с това непросветените теолози изказват известно изповедание. То може и да е спор-но, но въпреки това е изповедание. Какво казват просветените теолози? Виждате ли, един от най-просветените, известни и споменавани теолози е Харнак[6]. Какво казва той за Възкресението?
към текста >>
Виждате ли, Харнак казва: не може да се научи какво се е случило на третия ден в Гетсиманската градина, където е била
гроб
ницата.
Обаче аз бих могъл да кажа, че с това непросветените теолози изказват известно изповедание. То може и да е спор-но, но въпреки това е изповедание. Какво казват просветените теолози? Виждате ли, един от най-просветените, известни и споменавани теолози е Харнак[6]. Какво казва той за Възкресението?
Виждате ли, Харнак казва: не може да се научи какво се е случило на третия ден в Гетсиманската градина, където е била гробницата.
Ето как говори този просветен теолог: «Не можем да узнаем какво се е случило на третия ден в Гетсиманската градина. Но много хора постепенно повярвали, че там е възкръснал Христос. И щом вече се е установило такова пасхално вярване, ние смятаме, че трябва да се придържаме към него». Виждате ли, веднъж, доста отдавна аз поставих този въпрос в Берлинската асоциация «Джордано Бруно». Председател беше един учен.
към текста >>
Разказва се за това, как жените излезли и какво те са видели край
гроб
ницата - какво пък, ако така ви харесва, смятайте го за софистика!
В този случай вярващите също не бяха обезпокоени от случилото се и казаха: няма значение какво има там в действителност, главното е в какво вярват хората. Но работата съвсем не в това, а именно какво точно всъщност е станало! Всъщност Библията по удивителен начин разказва за станалото, само че хората не обръщат внимание как е разказано за това там. В Библията не се съобщава, че е станало това и това, там навсякъде се казва: това и това са видели хората, действително са го видели. Ето за какво се разказва.
Разказва се за това, как жените излезли и какво те са видели край гробницата - какво пък, ако така ви харесва, смятайте го за софистика!
Разказва се, че Христос се срещнал с учениците по пътя за Емаус и така нататък; разказва се за това, че Христос са Го виждали. Спомнете си сега какво аз съм ви казвал: че човек се състои не само от материално веществено тяло, което полагат в гроба, а че има още етерно тяло, астрално тяло и «аз». Това съм ви описвал съвсем точно. Фактически в гроба е било положено физическото тяло на Исус от Назарет. Аз много се потрудих над този въпрос; извънредно важно е това, което се разказва в Евангелията за земетресението.
към текста >>
Спомнете си сега какво аз съм ви казвал: че човек се състои не само от материално веществено тяло, което полагат в
гроб
а, а че има още етерно тяло, астрално тяло и «аз».
Всъщност Библията по удивителен начин разказва за станалото, само че хората не обръщат внимание как е разказано за това там. В Библията не се съобщава, че е станало това и това, там навсякъде се казва: това и това са видели хората, действително са го видели. Ето за какво се разказва. Разказва се за това, как жените излезли и какво те са видели край гробницата - какво пък, ако така ви харесва, смятайте го за софистика! Разказва се, че Христос се срещнал с учениците по пътя за Емаус и така нататък; разказва се за това, че Христос са Го виждали.
Спомнете си сега какво аз съм ви казвал: че човек се състои не само от материално веществено тяло, което полагат в гроба, а че има още етерно тяло, астрално тяло и «аз».
Това съм ви описвал съвсем точно. Фактически в гроба е било положено физическото тяло на Исус от Назарет. Аз много се потрудих над този въпрос; извънредно важно е това, което се разказва в Евангелията за земетресението. Имало е такова земетресение. То е образувало голяма пукнатина и тялото е било прието от Земята, така че действително него повече го е нямало тук.
към текста >>
Фактически в
гроб
а е било положено физическото тяло на Исус от Назарет.
Ето за какво се разказва. Разказва се за това, как жените излезли и какво те са видели край гробницата - какво пък, ако така ви харесва, смятайте го за софистика! Разказва се, че Христос се срещнал с учениците по пътя за Емаус и така нататък; разказва се за това, че Христос са Го виждали. Спомнете си сега какво аз съм ви казвал: че човек се състои не само от материално веществено тяло, което полагат в гроба, а че има още етерно тяло, астрално тяло и «аз». Това съм ви описвал съвсем точно.
Фактически в гроба е било положено физическото тяло на Исус от Назарет.
Аз много се потрудих над този въпрос; извънредно важно е това, което се разказва в Евангелията за земетресението. Имало е такова земетресение. То е образувало голяма пукнатина и тялото е било прието от Земята, така че действително него повече го е нямало тук. Учениците са виждали не това физическо тяло, а етерното, свръхсетивното тяло. Жените и учениците са виждали Христос в етерно тяло, не Исус от Назарет, а Христос, виждали са това, което сега е било преобразеният, вътрешен човек.
към текста >>
След това оттук възникнало християнското учение - то е изначалното християнско учение, към което се присъединило това, за което ви разказах миналия понеделник, - и така, оттук след това възникнало следното християнско учение: когато Христос бил погребан, в
гроб
ницата се намирал само трупът, който изчезнал.
Защо именно следи от рани? Защо ръцете не се полагали на лицето или на нещо друго? В този случай той (Тома) също би усетил нещо. Той вкарва своите пръсти в следите от рани, защото следите от рани правят особено впечатление: в дадения случай в ученика на Христос фактически се е проявила по-висока степен на ясновиждане, на съзерцание. Така че може да се каже: в течение на четиридесет дни, един след друг учениците се убеждавали: Христос е още тук.
След това оттук възникнало християнското учение - то е изначалното християнско учение, към което се присъединило това, за което ви разказах миналия понеделник, - и така, оттук след това възникнало следното християнско учение: когато Христос бил погребан, в гробницата се намирал само трупът, който изчезнал.
Със Самият Себе Си Христос ни изяви безсмъртното начало; бидейки облечен в Своето безсмъртно начало, той странства в течение на четиридесет дни. Ние Го видяхме. А на Павел Той се яви доста по-късно. Той винаги пребивава тук. И днес ние също можем да кажем: Той винаги присъства тук.
към текста >>
Говорели за своя бог, като казвали така: бог се намира например в град Тива; в Тива има типичен храм, изграден особено изкусно и приличащ на
гроб
ница.
Да се върнем например в това време - сега тече 1923 г., - за което съм ви разказвал, когато на Земята е живял Христос Исус, тоест в Поврата на времената, в началото на ерата. Сега да се върнем още по-далеч, да кажем, 3500 г. преди Христос Исус, в тази древна епоха. Тогава тук долу, в Египет, е имало хора, които около 3000, 3500 години преди Христос говорели за своя бог, макар и с други думи. Те го наричали Ра.
Говорели за своя бог, като казвали така: бог се намира например в град Тива; в Тива има типичен храм, изграден особено изкусно и приличащ на гробница.
Там живее бог. Това е била най-древната форма на почитане на бога, намиращ се на определено място. Но, господа, ако някой живее там, където ние днес живеем, той по скоро не би казал: бог се намира в Тива. Защото в древността до това място не само не е можело да се добереш, но за него въобще нищо не се е знаело. Нищо не се знаело за Тива.
към текста >>
26.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Разбира се,
гроб
ището може и да е разположено някъде далеч, но Земята навсякъде е съвсем просмукана от дървесен сок и неголеми дози се разпространяват навсякъде в почвата.
Ако на това място копнем в земята, може и да намерим следи от мед, а ако листата са леко съхнещи по краищата, вземайки проби от земята, ще намерите незначителни следи от олово. Погледнете например известното растение, което се нарича полски хвощ (Eqvisentum arvense), с който чистят тенджерите. Това растение расте по такива места, където в почвата се съдържа кремък, силиций: затова тези растения имат такова твърдо силикатно стъбло. Така вие можете да разбирате растителните форми, ориентирайки се по почвата. Но вие можете да разберете и това, какво значение има внасянето в почвата на съвсем малко количество от някое вещество.
Разбира се, гробището може и да е разположено някъде далеч, но Земята навсякъде е съвсем просмукана от дървесен сок и неголеми дози се разпространяват навсякъде в почвата.
И ако се проведат експерименти по установяване действието на малките дози, за които току-що ви говорих, ще се наложи да кажем: това, което в малки дози се разсейва в почвата, след това го изяждаме с храната си! И то запазва силата си, ако живее в растителните форми. Какво става по-нататък? Представете си, че съм получил растителни форми, израснали на почви, съдържащи олово. Хората ще кажат: днес олово вече не се появява.
към текста >>
27.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Помислете само за това, което ви е известно за кучетата: ако стопанинът умре - такива случаи са известни, - те идват на
гроб
а и даже умират там, тъй като не могат да привикнат към новия стопанин.
Това става привичка. Помислете: пчеларят за пчелите е не просто човек, приближаващ се към кошера; пчелите усещат, ако можем така да се изразим, всички негови изпарения, те усещат всички негови свойства. И пчелите привикват към това. Ако той умре, на тях им се налага да променят привичките си. А за пчелите това означава извънредно много.
Помислете само за това, което ви е известно за кучетата: ако стопанинът умре - такива случаи са известни, - те идват на гроба и даже умират там, тъй като не могат да привикнат към новия стопанин.
Защо не можем да предположим, че пчелите, които също имат фино химическо сетивно възприятие и също възприемат всичко, че те дотолкова привикват към пчеларя, че не им се удава да привикнат към някой друг? Така че всичко това има под себе си сериозна основа. Но вие можете да възразите: нима при кучетата и конете нещата са същите, както при тези малки, нищожни животни, при тези насекоми? На вас, може би, не ви се е случвало да наблюдавате нещо подобно, но това е истина: има хора, които, както се казва, имат лека ръка при отглеждането на цветя. Всичко при тях цъфти: и цветята в саксиите, и другите растения, и т. н.
към текста >>
28.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Господа, този, който изследва тайните и закономерностите на Земята, изхождайки от това, от което изхожда в своите изследвания науката, прилича на марсианец, слязъл на Земята и нямащ си никакво понятие за живите хора, изследва
гроб
ници с намиращите се в тях мъртъвци.
Земята не винаги е била такава, както днес. Ако Земята винаги е била такава, както днес - тоест мъртъв варовик, мъртъв кремък, мъртъв гнайс, шисти и т. н., а върху тях - израстващи семена от растения в днешния им вид, след това - животни и т. н., ако Земята винаги е била такава, тя въобще не би могла да съществува като цяло, тя не би могла да съществува! Хората, които са започнали да създават своята наука, приемайки за даденост сегашното положение на нещата, лъжат сами себе си, тъй като всичко това въобще не би могло да съществува.
Господа, този, който изследва тайните и закономерностите на Земята, изхождайки от това, от което изхожда в своите изследвания науката, прилича на марсианец, слязъл на Земята и нямащ си никакво понятие за живите хора, изследва гробници с намиращите се в тях мъртъвци.
Тези мъртъвци не би ги имало, ако някога в началото те не са били живи! На предполагаемия марсианец, който нито веднъж още не е виждал живи хора, а само мъртви, ще му се случи най-накрая да се срещне и с живи. Тогава той би казал: «Е, сега вече ми е ясно защо тези мъртъвци имат такива форми. По-рано просто не можех да го разбера, защото не знаех за предшестващото, тоест за живите хора». Така че, ако търсим да се запознаем със законите на земната еволюция, трябва да се върнем към предишните състояния на Земята.
към текста >>
29.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
И Господ го погреба в долината на Моавската земя срещу Ветфегор; а до днес никой не знае къде е
гроб
ът му.
И тогава щяха да почнат да говорят: къде пропадат тези хора? Те отиват на небето, когато умират! Да, господа, за особено почитаните хора в някои народни общини са казвали същото, както и за слоновете. Така например за Мойсей, за когото са казвали, че не са намерили трупа му (5. «И така, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господ. 6.
И Господ го погреба в долината на Моавската земя срещу Ветфегор; а до днес никой не знае къде е гробът му.
Второзаконие, 34 5-6 - бел. пр.). Той изчезнал и хората си представяли, че с него действително е станало нещо подобно (има се предвид: представяли си, че той е бил взет на небето - бел. пр.). Той станал толкова мъдър, смятали тези хора, както току-що ви казах. Ако човек във физически смисъл би имал дебела кожа и главен мозък, той би бил изключително разумен, даже не може да се опише колко разумен би бил той! Хората знаели за такива връзки, за такива закономерности.
към текста >>
30.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Обаче ако трупът е положен в
гроб
, никой няма да почне да преценява гранясал ли е трупът или не; ето защо обикновено за това нищо не се знае.
Какво става после? Господа, вие знаете какво става след това. Трупът веднага е подложен на гниене, в същото време гранясва, в него веднага започва ферментация. Гниенето се забелязва по-лесно, особено по миризмата, така че даже със запушен нос се предпочита колкото може по-рядкото приближаване към трупа. И така, загниването може с лекота да се усети по миризмата, може да се помирише.
Обаче ако трупът е положен в гроб, никой няма да почне да преценява гранясал ли е трупът или не; ето защо обикновено за това нищо не се знае.
Що се отнася до ферментацията, макар тя и да има място, я изучават още по-малко. И така, фактически става следното: вследствие от излизането на «аза» човешкото тяло се обхваща от ферментация, вследствие от излизането на астралното тяло човешкото тяло гранясва, а вследствие от излизането на етерното тяло човешкото тяло е подложено на гниене. Всичко това постоянно присъства в човека, но докато живее на Земята, той го преодолява. Този, който отрича, че в човека се намират етерно тяло, астрално тяло и «аз» като активни духовни членове на неговото същество, трябва да си зададе въпроса: как ще се обясни това, че човек не гние? Защо не е подложен на ферментация?
към текста >>
31.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Въздействие на
гроб
ищната атмосфера върху човека.
СЪДЪРЖАНИЕ ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г.
Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
Орехите и липите като компенсатори на вредните въздействия. В близост до гробище са по-силни разлагащите сили, а в гората - укрепващите. В близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре. Гробищната атмосфера засилва селската хитрост. Орехите и липите оживяват астралното тяло, а лозите - Аза.
към текста >>
В близост до
гроб
ище са по-силни разлагащите сили, а в гората - укрепващите.
СЪДЪРЖАНИЕ ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. Орехите и липите като компенсатори на вредните въздействия.
В близост до гробище са по-силни разлагащите сили, а в гората - укрепващите.
В близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре. Гробищната атмосфера засилва селската хитрост. Орехите и липите оживяват астралното тяло, а лозите - Аза. Гробищата започват да се правят извън градовете. Силно въздействие върху етерното тяло оказва водата.
към текста >>
В близост до
гроб
ище астралното тяло получава стимул да мисли добре.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. Орехите и липите като компенсатори на вредните въздействия. В близост до гробище са по-силни разлагащите сили, а в гората - укрепващите.
В близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре.
Гробищната атмосфера засилва селската хитрост. Орехите и липите оживяват астралното тяло, а лозите - Аза. Гробищата започват да се правят извън градовете. Силно въздействие върху етерното тяло оказва водата. Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата.
към текста >>
Гроб
ищната атмосфера засилва селската хитрост.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. Орехите и липите като компенсатори на вредните въздействия. В близост до гробище са по-силни разлагащите сили, а в гората - укрепващите. В близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре.
Гробищната атмосфера засилва селската хитрост.
Орехите и липите оживяват астралното тяло, а лозите - Аза. Гробищата започват да се правят извън градовете. Силно въздействие върху етерното тяло оказва водата. Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата. Кастовата система в Индия.
към текста >>
Гроб
ищата започват да се правят извън градовете.
Орехите и липите като компенсатори на вредните въздействия. В близост до гробище са по-силни разлагащите сили, а в гората - укрепващите. В близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре. Гробищната атмосфера засилва селската хитрост. Орехите и липите оживяват астралното тяло, а лозите - Аза.
Гробищата започват да се правят извън градовете.
Силно въздействие върху етерното тяло оказва водата. Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата. Кастовата система в Индия. Светогледът на древните индуси, египтяни, вавилонци и евреи. Индийците разглеждат физическото тяло като духовно.
към текста >>
Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от
гроб
ищата.
В близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре. Гробищната атмосфера засилва селската хитрост. Орехите и липите оживяват астралното тяло, а лозите - Аза. Гробищата започват да се правят извън градовете. Силно въздействие върху етерното тяло оказва водата.
Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата.
Кастовата система в Индия. Светогледът на древните индуси, египтяни, вавилонци и евреи. Индийците разглеждат физическото тяло като духовно. Египтяните откриват етерното тяло. Вавилонците като създатели на учението за звездите и откриватели на астралното тяло.
към текста >>
Отровната атмосфера в
гроб
ниците на мумиите.
Зарастване на рани и белези. От силата на етерното тяло зависи дали ще остане траен белег. Работата на чист въздух способства за здраво етерно тяло. Абсцесът като следствие от слабо етерно тяло. Преминаването от естествени към синтетични мастила и вредното им действие върху човека.
Отровната атмосфера в гробниците на мумиите.
Периодът между две прераждания. Нашите собствени сили унищожават условията, при които сме били в предишния живот. Мумията съдържа разрушителните сили на човека, обитавал балсамираното тяло. Магическата сила на езика. Зареждане с разрушителна сила на веществата, използвани при балсамирането.
към текста >>
Запазване на кълняемостта на зърното от
гроб
ниците.
Нашите собствени сили унищожават условията, при които сме били в предишния живот. Мумията съдържа разрушителните сили на човека, обитавал балсамираното тяло. Магическата сила на езика. Зареждане с разрушителна сила на веществата, използвани при балсамирането. Атмосферата, създавана от тамяна.
Запазване на кълняемостта на зърното от гробниците.
Мумиите са враждебни на живота. Как са построени пирамидите. Силата на фараоните. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
към текста >>
32.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Господин Долингер: Бих искал да попитам защо става така, че хората, живеещи близо до
гроб
ища, често са по-малко жизнени и са бледни на вид?
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 1 март 1924 г. Добро утро, господа! Имате ли нещо за днес?
Господин Долингер: Бих искал да попитам защо става така, че хората, живеещи близо до гробища, често са по-малко жизнени и са бледни на вид?
(Привежда пример за потвърждение.) Иска ми се да узная що за ритъм действа в тялото, не може ли той да действа положително? Доктор Щайнер: Предполагам, че ще съумея достатъчно добре да осветля този въпрос, тъй като аз самият от осмата до осемнадесетата година от живота си живеех в непосредствена близост до гробище. Следователно аз също би трябвало да съм доста бледен. Отчасти това е вярно. Твърденията, направени от вас, би трябвало да се окажат верни именно в моя случай.
към текста >>
Доктор Щайнер: Предполагам, че ще съумея достатъчно добре да осветля този въпрос, тъй като аз самият от осмата до осемнадесетата година от живота си живеех в непосредствена близост до
гроб
ище.
Дорнах, 1 март 1924 г. Добро утро, господа! Имате ли нещо за днес? Господин Долингер: Бих искал да попитам защо става така, че хората, живеещи близо до гробища, често са по-малко жизнени и са бледни на вид? (Привежда пример за потвърждение.) Иска ми се да узная що за ритъм действа в тялото, не може ли той да действа положително?
Доктор Щайнер: Предполагам, че ще съумея достатъчно добре да осветля този въпрос, тъй като аз самият от осмата до осемнадесетата година от живота си живеех в непосредствена близост до гробище.
Следователно аз също би трябвало да съм доста бледен. Отчасти това е вярно. Твърденията, направени от вас, би трябвало да се окажат верни именно в моя случай. Рис. 1 Гробището беше в малко селце[1] - някъде към петстотин жители, - следователно то не беше много голямо.
към текста >>
Гроб
ището беше в малко селце[1] - някъде към петстотин жители, - следователно то не беше много голямо.
Доктор Щайнер: Предполагам, че ще съумея достатъчно добре да осветля този въпрос, тъй като аз самият от осмата до осемнадесетата година от живота си живеех в непосредствена близост до гробище. Следователно аз също би трябвало да съм доста бледен. Отчасти това е вярно. Твърденията, направени от вас, би трябвало да се окажат верни именно в моя случай. Рис. 1
Гробището беше в малко селце[1] - някъде към петстотин жители, - следователно то не беше много голямо.
Но именно там се намираха гарата и домът, в който живеехме. Наоколо съвсем близо живееха други хора, както обикновено става по такива места. Имаше църква до гробището и по-нататък започваха къщите. Така че винаги можеше да се види как са със здравето хората, които живеят около гробището. Може да се каже, че сред жителите имаше твърде забележими различия и че например пасторът, живеещ недалеч от гробището, не беше бледен и хилав, а беше доста як и изглеждаше много добре.
към текста >>
Имаше църква до
гроб
ището и по-нататък започваха къщите.
Твърденията, направени от вас, би трябвало да се окажат верни именно в моя случай. Рис. 1 Гробището беше в малко селце[1] - някъде към петстотин жители, - следователно то не беше много голямо. Но именно там се намираха гарата и домът, в който живеехме. Наоколо съвсем близо живееха други хора, както обикновено става по такива места.
Имаше църква до гробището и по-нататък започваха къщите.
Така че винаги можеше да се види как са със здравето хората, които живеят около гробището. Може да се каже, че сред жителите имаше твърде забележими различия и че например пасторът, живеещ недалеч от гробището, не беше бледен и хилав, а беше доста як и изглеждаше много добре. Това ми се удаде да наблюдавам тогава. (Рис. 1[2] вляво, долу) В много селища гробищата се разполагат около църквата, но все пак, ако оценим обичайното състояние на здравето, първото впечатление е такова: не трябва да се смята, че този факт вреди много силно.
към текста >>
Така че винаги можеше да се види как са със здравето хората, които живеят около
гроб
ището.
Рис. 1 Гробището беше в малко селце[1] - някъде към петстотин жители, - следователно то не беше много голямо. Но именно там се намираха гарата и домът, в който живеехме. Наоколо съвсем близо живееха други хора, както обикновено става по такива места. Имаше църква до гробището и по-нататък започваха къщите.
Така че винаги можеше да се види как са със здравето хората, които живеят около гробището.
Може да се каже, че сред жителите имаше твърде забележими различия и че например пасторът, живеещ недалеч от гробището, не беше бледен и хилав, а беше доста як и изглеждаше много добре. Това ми се удаде да наблюдавам тогава. (Рис. 1[2] вляво, долу) В много селища гробищата се разполагат около църквата, но все пак, ако оценим обичайното състояние на здравето, първото впечатление е такова: не трябва да се смята, че този факт вреди много силно. Наистина в такива селища по това време имаше много орехови дървета.
към текста >>
Може да се каже, че сред жителите имаше твърде забележими различия и че например пасторът, живеещ недалеч от
гроб
ището, не беше бледен и хилав, а беше доста як и изглеждаше много добре.
Гробището беше в малко селце[1] - някъде към петстотин жители, - следователно то не беше много голямо. Но именно там се намираха гарата и домът, в който живеехме. Наоколо съвсем близо живееха други хора, както обикновено става по такива места. Имаше църква до гробището и по-нататък започваха къщите. Така че винаги можеше да се види как са със здравето хората, които живеят около гробището.
Може да се каже, че сред жителите имаше твърде забележими различия и че например пасторът, живеещ недалеч от гробището, не беше бледен и хилав, а беше доста як и изглеждаше много добре.
Това ми се удаде да наблюдавам тогава. (Рис. 1[2] вляво, долу) В много селища гробищата се разполагат около църквата, но все пак, ако оценим обичайното състояние на здравето, първото впечатление е такова: не трябва да се смята, че този факт вреди много силно. Наистина в такива селища по това време имаше много орехови дървета. Тези орехи, благодарение на аромата, който разпространяват, изключително силно въздействат върху здравето.
към текста >>
В много селища
гроб
ищата се разполагат около църквата, но все пак, ако оценим обичайното състояние на здравето, първото впечатление е такова: не трябва да се смята, че този факт вреди много силно.
Имаше църква до гробището и по-нататък започваха къщите. Така че винаги можеше да се види как са със здравето хората, които живеят около гробището. Може да се каже, че сред жителите имаше твърде забележими различия и че например пасторът, живеещ недалеч от гробището, не беше бледен и хилав, а беше доста як и изглеждаше много добре. Това ми се удаде да наблюдавам тогава. (Рис. 1[2] вляво, долу)
В много селища гробищата се разполагат около църквата, но все пак, ако оценим обичайното състояние на здравето, първото впечатление е такова: не трябва да се смята, че този факт вреди много силно.
Наистина в такива селища по това време имаше много орехови дървета. Тези орехи, благодарение на аромата, който разпространяват, изключително силно въздействат върху здравето. Трябва да приемете за сведение фактът, че в такива селища, където изначално царят благочестиви настроения, са се съхранили здрави инстинкти, които довели до това, че доколкото гробището се е разполагало в центъра на селището и около него са живеели хора, в близост са били засаждани кестени, орехи и липи. Липите и орехите противодействали и компенсирали вредните въздействия, излизащи от гробището. Тук също трябва да обърнем внимание на следното.
към текста >>
Трябва да приемете за сведение фактът, че в такива селища, където изначално царят благочестиви настроения, са се съхранили здрави инстинкти, които довели до това, че доколкото
гроб
ището се е разполагало в центъра на селището и около него са живеели хора, в близост са били засаждани кестени, орехи и липи.
Това ми се удаде да наблюдавам тогава. (Рис. 1[2] вляво, долу) В много селища гробищата се разполагат около църквата, но все пак, ако оценим обичайното състояние на здравето, първото впечатление е такова: не трябва да се смята, че този факт вреди много силно. Наистина в такива селища по това време имаше много орехови дървета. Тези орехи, благодарение на аромата, който разпространяват, изключително силно въздействат върху здравето.
Трябва да приемете за сведение фактът, че в такива селища, където изначално царят благочестиви настроения, са се съхранили здрави инстинкти, които довели до това, че доколкото гробището се е разполагало в центъра на селището и около него са живеели хора, в близост са били засаждани кестени, орехи и липи.
Липите и орехите противодействали и компенсирали вредните въздействия, излизащи от гробището. Тук също трябва да обърнем внимание на следното. Виждате ли, ако разгледаме по-точно това, което всъщност иска да узнае господин Долингер, а именно въздействието върху висшите тела, трябва да си изясним, че сред тези тела, за които съм разказвал, само физическото тяло и етерното тяло действат оживяващо. В същото време астралното тяло и Азът действат не оживяващо, а напротив, преимуществено по разрушителен начин. Те действат като душа и дух.
към текста >>
Липите и орехите противодействали и компенсирали вредните въздействия, излизащи от
гроб
ището.
1[2] вляво, долу) В много селища гробищата се разполагат около църквата, но все пак, ако оценим обичайното състояние на здравето, първото впечатление е такова: не трябва да се смята, че този факт вреди много силно. Наистина в такива селища по това време имаше много орехови дървета. Тези орехи, благодарение на аромата, който разпространяват, изключително силно въздействат върху здравето. Трябва да приемете за сведение фактът, че в такива селища, където изначално царят благочестиви настроения, са се съхранили здрави инстинкти, които довели до това, че доколкото гробището се е разполагало в центъра на селището и около него са живеели хора, в близост са били засаждани кестени, орехи и липи.
Липите и орехите противодействали и компенсирали вредните въздействия, излизащи от гробището.
Тук също трябва да обърнем внимание на следното. Виждате ли, ако разгледаме по-точно това, което всъщност иска да узнае господин Долингер, а именно въздействието върху висшите тела, трябва да си изясним, че сред тези тела, за които съм разказвал, само физическото тяло и етерното тяло действат оживяващо. В същото време астралното тяло и Азът действат не оживяващо, а напротив, преимуществено по разрушителен начин. Те действат като душа и дух. От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението.
към текста >>
Виждате ли, господа, издигащите се от
гроб
ището изпарения са родствени на това, което в астралното тяло предизвиква разлагането.
В човека винаги има място за изграждането и разлагането. Именно астралното тяло произвежда най-силни разрушения в нашето човешко същество. Всички отходни продукти, за които ви говорих, се подлагат на разлагане именно от страна на астралното тяло и Аза. Етерното тяло съвсем малко съдейства при този процес. Всичко това съм ви го казвал.
Виждате ли, господа, издигащите се от гробището изпарения са родствени на това, което в астралното тяло предизвиква разлагането.
Тези изпарения поддържат процеса на разлагане. Човек се разлага в по-голяма степен, ако живее в близост до гробище, отколкото ако живее в гората. Ако той живее сред природата, в гората, неговите формиращи сили укрепват, а ако живее до гробище, тогава укрепват неговите разрушителни, разлагащи сили. Обаче ако ние не бихме имали никакви разрушаващи сили, тогава, както вече казах, в продължение на целия си живот бихме оставали глупави[3]. Ние се нуждаем от разрушаващите сили.
към текста >>
Човек се разлага в по-голяма степен, ако живее в близост до
гроб
ище, отколкото ако живее в гората.
Всички отходни продукти, за които ви говорих, се подлагат на разлагане именно от страна на астралното тяло и Аза. Етерното тяло съвсем малко съдейства при този процес. Всичко това съм ви го казвал. Виждате ли, господа, издигащите се от гробището изпарения са родствени на това, което в астралното тяло предизвиква разлагането. Тези изпарения поддържат процеса на разлагане.
Човек се разлага в по-голяма степен, ако живее в близост до гробище, отколкото ако живее в гората.
Ако той живее сред природата, в гората, неговите формиращи сили укрепват, а ако живее до гробище, тогава укрепват неговите разрушителни, разлагащи сили. Обаче ако ние не бихме имали никакви разрушаващи сили, тогава, както вече казах, в продължение на целия си живот бихме оставали глупави[3]. Ние се нуждаем от разрушаващите сили. Трябва да отчетем и нещо друго. Казах ви, че мога да говоря за тези неща, доколкото съм ги преживял от собствен опит, при това в юношеска възраст, когато човек се формира.
към текста >>
Ако той живее сред природата, в гората, неговите формиращи сили укрепват, а ако живее до
гроб
ище, тогава укрепват неговите разрушителни, разлагащи сили.
Етерното тяло съвсем малко съдейства при този процес. Всичко това съм ви го казвал. Виждате ли, господа, издигащите се от гробището изпарения са родствени на това, което в астралното тяло предизвиква разлагането. Тези изпарения поддържат процеса на разлагане. Човек се разлага в по-голяма степен, ако живее в близост до гробище, отколкото ако живее в гората.
Ако той живее сред природата, в гората, неговите формиращи сили укрепват, а ако живее до гробище, тогава укрепват неговите разрушителни, разлагащи сили.
Обаче ако ние не бихме имали никакви разрушаващи сили, тогава, както вече казах, в продължение на целия си живот бихме оставали глупави[3]. Ние се нуждаем от разрушаващите сили. Трябва да отчетем и нещо друго. Казах ви, че мога да говоря за тези неща, доколкото съм ги преживял от собствен опит, при това в юношеска възраст, когато човек се формира. Винаги съм имал склонност да мисля колкото може по-точно.
към текста >>
Тази склонност към точно мислене, по мое убеждение, дължа именно на обстоятелството, че съдбата ми даде възможност да порасна близо до
гроб
ище.
Обаче ако ние не бихме имали никакви разрушаващи сили, тогава, както вече казах, в продължение на целия си живот бихме оставали глупави[3]. Ние се нуждаем от разрушаващите сили. Трябва да отчетем и нещо друго. Казах ви, че мога да говоря за тези неща, доколкото съм ги преживял от собствен опит, при това в юношеска възраст, когато човек се формира. Винаги съм имал склонност да мисля колкото може по-точно.
Тази склонност към точно мислене, по мое убеждение, дължа именно на обстоятелството, че съдбата ми даде възможност да порасна близо до гробище.
Следователно тук има и нещо положително, господа. Това също трябва да приемете за сведение. Вредният фактор на гробището са труповете, които се намират там, нали? Труповете само се разлагат. Когато умрем, отпада това, което ние отново и отново строим и разлагаме.
към текста >>
Вредният фактор на
гроб
ището са труповете, които се намират там, нали?
Казах ви, че мога да говоря за тези неща, доколкото съм ги преживял от собствен опит, при това в юношеска възраст, когато човек се формира. Винаги съм имал склонност да мисля колкото може по-точно. Тази склонност към точно мислене, по мое убеждение, дължа именно на обстоятелството, че съдбата ми даде възможност да порасна близо до гробище. Следователно тук има и нещо положително, господа. Това също трябва да приемете за сведение.
Вредният фактор на гробището са труповете, които се намират там, нали?
Труповете само се разлагат. Когато умрем, отпада това, което ние отново и отново строим и разлагаме. Тогава разложението продължава. Следователно в близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре. Това не може да не се признае.
към текста >>
Следователно в близост до
гроб
ище астралното тяло получава стимул да мисли добре.
Това също трябва да приемете за сведение. Вредният фактор на гробището са труповете, които се намират там, нали? Труповете само се разлагат. Когато умрем, отпада това, което ние отново и отново строим и разлагаме. Тогава разложението продължава.
Следователно в близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре.
Това не може да не се признае. Областта, която сега наричат Бургенланд (историческа област в Австрия - бел. пр. ) и където аз израснах, беше пълна със села с гробища в средата. Бургенланд е област, която е пораждала много спорове. Там има отделни големи градове, такива като Айзенщад и подобни на него, но те са разположени далеко един от друг.
към текста >>
) и където аз израснах, беше пълна със села с
гроб
ища в средата.
Когато умрем, отпада това, което ние отново и отново строим и разлагаме. Тогава разложението продължава. Следователно в близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре. Това не може да не се признае. Областта, която сега наричат Бургенланд (историческа област в Австрия - бел. пр.
) и където аз израснах, беше пълна със села с гробища в средата.
Бургенланд е област, която е пораждала много спорове. Там има отделни големи градове, такива като Айзенщад и подобни на него, но те са разположени далеко един от друг. Навсякъде са пръснати села и винаги гробищата са разположени в средата. Може да се каже, че там хората са притежавали известна селска хитрост. И трябва да се признае, че тази селска хитрост се е развивала под влияние на гробищната атмосфера.
към текста >>
Навсякъде са пръснати села и винаги
гроб
ищата са разположени в средата.
Това не може да не се признае. Областта, която сега наричат Бургенланд (историческа област в Австрия - бел. пр. ) и където аз израснах, беше пълна със села с гробища в средата. Бургенланд е област, която е пораждала много спорове. Там има отделни големи градове, такива като Айзенщад и подобни на него, но те са разположени далеко един от друг.
Навсякъде са пръснати села и винаги гробищата са разположени в средата.
Може да се каже, че там хората са притежавали известна селска хитрост. И трябва да се признае, че тази селска хитрост се е развивала под влияние на гробищната атмосфера. А вредните фактори се отстранявали благодарение на факта, че наоколо засаждали орехи и липи. Тогава тази местност беше с развито винопроизводство. Атмосферата на лозите също действа по някакъв начин като компенсация.
към текста >>
И трябва да се признае, че тази селска хитрост се е развивала под влияние на
гроб
ищната атмосфера.
) и където аз израснах, беше пълна със села с гробища в средата. Бургенланд е област, която е пораждала много спорове. Там има отделни големи градове, такива като Айзенщад и подобни на него, но те са разположени далеко един от друг. Навсякъде са пръснати села и винаги гробищата са разположени в средата. Може да се каже, че там хората са притежавали известна селска хитрост.
И трябва да се признае, че тази селска хитрост се е развивала под влияние на гробищната атмосфера.
А вредните фактори се отстранявали благодарение на факта, че наоколо засаждали орехи и липи. Тогава тази местност беше с развито винопроизводство. Атмосферата на лозите също действа по някакъв начин като компенсация. Ароматът на цъфтящи липи, както знаете, е много силен, орехите също миришат много силно. Този аромат въздейства върху астралното тяло оживяващо.
към текста >>
Разбира се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вследствие на факта, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на
гроб
ищата се усили.
Ароматът на цъфтящи липи, както знаете, е много силен, орехите също миришат много силно. Този аромат въздейства върху астралното тяло оживяващо. Атмосферата на лозята също действа оживяващо, но вече върху Аза. Така че даже в този случай ние се сблъскваме с много силно въздействие върху висшите тела на човека. Разбира се, без съмнение, заедно с развитието на цивилизацията и тези неща се изменят.
Разбира се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вследствие на факта, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на гробищата се усили.
Тогава се появиха и бледните лица у живеещите в близост до гробищата. Компенсации вече нямаше и като следствие гробището действа така, че хората страдат от гробищните изпарения. И все пак, благодарение на природния инстинкт, при разрастването на селищата в градове, гробищата започват да се правят извън градовете. Тук, разбира се, играе роля още нещо. Става дума за случая, когато въздействието се разпространява още по-далеч и достига етерното тяло.
към текста >>
Тогава се появиха и бледните лица у живеещите в близост до
гроб
ищата.
Този аромат въздейства върху астралното тяло оживяващо. Атмосферата на лозята също действа оживяващо, но вече върху Аза. Така че даже в този случай ние се сблъскваме с много силно въздействие върху висшите тела на човека. Разбира се, без съмнение, заедно с развитието на цивилизацията и тези неща се изменят. Разбира се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вследствие на факта, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на гробищата се усили.
Тогава се появиха и бледните лица у живеещите в близост до гробищата.
Компенсации вече нямаше и като следствие гробището действа така, че хората страдат от гробищните изпарения. И все пак, благодарение на природния инстинкт, при разрастването на селищата в градове, гробищата започват да се правят извън градовете. Тук, разбира се, играе роля още нещо. Става дума за случая, когато въздействието се разпространява още по-далеч и достига етерното тяло. Виждате ли, всичко това, което се издига в атмосферата в качеството си на фини изпарения, действа върху астралното тяло и Аза.
към текста >>
Компенсации вече нямаше и като следствие
гроб
ището действа така, че хората страдат от
гроб
ищните изпарения.
Атмосферата на лозята също действа оживяващо, но вече върху Аза. Така че даже в този случай ние се сблъскваме с много силно въздействие върху висшите тела на човека. Разбира се, без съмнение, заедно с развитието на цивилизацията и тези неща се изменят. Разбира се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вследствие на факта, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на гробищата се усили. Тогава се появиха и бледните лица у живеещите в близост до гробищата.
Компенсации вече нямаше и като следствие гробището действа така, че хората страдат от гробищните изпарения.
И все пак, благодарение на природния инстинкт, при разрастването на селищата в градове, гробищата започват да се правят извън градовете. Тук, разбира се, играе роля още нещо. Става дума за случая, когато въздействието се разпространява още по-далеч и достига етерното тяло. Виждате ли, всичко това, което се издига в атмосферата в качеството си на фини изпарения, действа върху астралното тяло и Аза. Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела.
към текста >>
И все пак, благодарение на природния инстинкт, при разрастването на селищата в градове,
гроб
ищата започват да се правят извън градовете.
Така че даже в този случай ние се сблъскваме с много силно въздействие върху висшите тела на човека. Разбира се, без съмнение, заедно с развитието на цивилизацията и тези неща се изменят. Разбира се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вследствие на факта, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на гробищата се усили. Тогава се появиха и бледните лица у живеещите в близост до гробищата. Компенсации вече нямаше и като следствие гробището действа така, че хората страдат от гробищните изпарения.
И все пак, благодарение на природния инстинкт, при разрастването на селищата в градове, гробищата започват да се правят извън градовете.
Тук, разбира се, играе роля още нещо. Става дума за случая, когато въздействието се разпространява още по-далеч и достига етерното тяло. Виждате ли, всичко това, което се издига в атмосферата в качеството си на фини изпарения, действа върху астралното тяло и Аза. Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела. До етерното тяло той достига не толкова силно.
към текста >>
Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около
гроб
ището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела.
Компенсации вече нямаше и като следствие гробището действа така, че хората страдат от гробищните изпарения. И все пак, благодарение на природния инстинкт, при разрастването на селищата в градове, гробищата започват да се правят извън градовете. Тук, разбира се, играе роля още нещо. Става дума за случая, когато въздействието се разпространява още по-далеч и достига етерното тяло. Виждате ли, всичко това, което се издига в атмосферата в качеството си на фини изпарения, действа върху астралното тяло и Аза.
Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела.
До етерното тяло той достига не толкова силно. Особено силно въздействие върху етерното тяло оказва водата в една или друга местност. Водата предизвиква много особено, силно въздействие. А в околностите на гробищата водата много леко се прониква от това, което се отделя от труповете. От тази вода пият, с тази вода приготвят храна.
към текста >>
А в околностите на
гроб
ищата водата много леко се прониква от това, което се отделя от труповете.
Виждате ли, всичко това, което се издига в атмосферата в качеството си на фини изпарения, действа върху астралното тяло и Аза. Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела. До етерното тяло той достига не толкова силно. Особено силно въздействие върху етерното тяло оказва водата в една или друга местност. Водата предизвиква много особено, силно въздействие.
А в околностите на гробищата водата много леко се прониква от това, което се отделя от труповете.
От тази вода пият, с тази вода приготвят храна. Следователно, ако някъде в селото, където гробището се намира близо до къщите, водата се оказва развалена и тогава никакви дървета няма да помогнат! В този случай природата помага много малко. Като следствие хората много лесно заболяват от туберкулоза. Виждате ли, мога уверено да го констатирам.
към текста >>
Следователно, ако някъде в селото, където
гроб
ището се намира близо до къщите, водата се оказва развалена и тогава никакви дървета няма да помогнат!
До етерното тяло той достига не толкова силно. Особено силно въздействие върху етерното тяло оказва водата в една или друга местност. Водата предизвиква много особено, силно въздействие. А в околностите на гробищата водата много леко се прониква от това, което се отделя от труповете. От тази вода пият, с тази вода приготвят храна.
Следователно, ако някъде в селото, където гробището се намира близо до къщите, водата се оказва развалена и тогава никакви дървета няма да помогнат!
В този случай природата помага много малко. Като следствие хората много лесно заболяват от туберкулоза. Виждате ли, мога уверено да го констатирам. Там имаше едно място - беше на час и нещо пеша от мястото, където живеех, - беше малко селце. Там почти всички живееха около гробището.
към текста >>
Там почти всички живееха около
гроб
ището.
Следователно, ако някъде в селото, където гробището се намира близо до къщите, водата се оказва развалена и тогава никакви дървета няма да помогнат! В този случай природата помага много малко. Като следствие хората много лесно заболяват от туберкулоза. Виждате ли, мога уверено да го констатирам. Там имаше едно място - беше на час и нещо пеша от мястото, където живеех, - беше малко селце.
Там почти всички живееха около гробището.
Там по природа хората бяха много вяли. Те просто не бяха способни на нищо. Имаха хилави мускули, слаби нерви, всичко в тях беше отслабено, бяха бледни. Тогава се питах: защо става така? Виждате ли, интересното беше, че у нас, в Нойдорфл, хората, живеещи също около гробището, бяха сравнително здрави.
към текста >>
Виждате ли, интересното беше, че у нас, в Нойдорфл, хората, живеещи също около
гроб
ището, бяха сравнително здрави.
Там почти всички живееха около гробището. Там по природа хората бяха много вяли. Те просто не бяха способни на нищо. Имаха хилави мускули, слаби нерви, всичко в тях беше отслабено, бяха бледни. Тогава се питах: защо става така?
Виждате ли, интересното беше, че у нас, в Нойдорфл, хората, живеещи също около гробището, бяха сравнително здрави.
Това е сериозен въпрос за този, който изучава свойствата на местностите, имащи значение за хората. Там имаше село, където хората живееха около гробището и не предприемаха нищо друго освен засаждане на орехи. И това засаждане беше проява на здрав инстинкт. Обаче в останалото - даже водата за приготвяне на храната много често се вземаше от селския поток! Тук бяха разположени редица къщи (рисува ги на рисунка, вляво горе), между тях - селският поток.
към текста >>
Там имаше село, където хората живееха около
гроб
ището и не предприемаха нищо друго освен засаждане на орехи.
Те просто не бяха способни на нищо. Имаха хилави мускули, слаби нерви, всичко в тях беше отслабено, бяха бледни. Тогава се питах: защо става така? Виждате ли, интересното беше, че у нас, в Нойдорфл, хората, живеещи също около гробището, бяха сравнително здрави. Това е сериозен въпрос за този, който изучава свойствата на местностите, имащи значение за хората.
Там имаше село, където хората живееха около гробището и не предприемаха нищо друго освен засаждане на орехи.
И това засаждане беше проява на здрав инстинкт. Обаче в останалото - даже водата за приготвяне на храната много често се вземаше от селския поток! Тук бяха разположени редица къщи (рисува ги на рисунка, вляво горе), между тях - селският поток. Тук имаше църковно дворче, тук беше църквата. Тук живеехме ние, тук - пасторът, тук беше сградата на училището, след това имаше ред къщи, а между тях - потокът и навсякъде имаше орехови дървета.
към текста >>
В този поток попадаха, разбира се, и остатъци, и бактерии, и бацили от всичко, което изтичаше от
гроб
ището.
Обаче в останалото - даже водата за приготвяне на храната много често се вземаше от селския поток! Тук бяха разположени редица къщи (рисува ги на рисунка, вляво горе), между тях - селският поток. Тук имаше църковно дворче, тук беше църквата. Тук живеехме ние, тук - пасторът, тук беше сградата на училището, след това имаше ред къщи, а между тях - потокът и навсякъде имаше орехови дървета. Хората просто вземаха вода от потока.
В този поток попадаха, разбира се, и остатъци, и бактерии, и бацили от всичко, което изтичаше от гробището.
Така беше навсякъде. Хората - именно тези, които живееха там - не се отличаваха с особена чистоплътност. Там къщите бяха покрити със сламени покриви, навсякъде направо до вратите имаше купчини боклук, до къщите имаше свинарници - прекрасно съчетани свинарници и купчини боклук. Оттам се оттичаха вади, които попадаха в селския поток. Приближиш ли се до него, нагазваш в кафява лепкава оборска тор.
към текста >>
Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от
гроб
ището.
Защо ставаше така, че тук хората бяха здрави, а на друго място - болни, вяли и нежизнеспособни? Този факт може да се обясни така. Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място.
Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището.
А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му. Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис. 1, вляво, горе) Естествено, ако в градовете останат гробищата, тогава - ако водата не се доставя отдалеч - подобряването на гробищната атмосфера едва ли ще помогне. И така, ако в града гробището заема централно място и водата се взема от кладенци, по този начин се създават вредни условия за здравето, доколкото става отравяне на етерното тяло.
към текста >>
Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от
гроб
ището. (Рис.
Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му.
Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис.
1, вляво, горе) Естествено, ако в градовете останат гробищата, тогава - ако водата не се доставя отдалеч - подобряването на гробищната атмосфера едва ли ще помогне. И така, ако в града гробището заема централно място и водата се взема от кладенци, по този начин се създават вредни условия за здравето, доколкото става отравяне на етерното тяло. Етерното тяло е такова, че не се подчинява на влиянията, идващи от астрално-то тяло и Аза. Виждате, че санитарно-хигиенните условия от тази гледна точка представляват голям интерес.
към текста >>
Естествено, ако в градовете останат
гроб
ищата, тогава - ако водата не се доставя отдалеч - подобряването на
гроб
ищната атмосфера едва ли ще помогне.
Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му. Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис. 1, вляво, горе)
Естествено, ако в градовете останат гробищата, тогава - ако водата не се доставя отдалеч - подобряването на гробищната атмосфера едва ли ще помогне.
И така, ако в града гробището заема централно място и водата се взема от кладенци, по този начин се създават вредни условия за здравето, доколкото става отравяне на етерното тяло. Етерното тяло е такова, че не се подчинява на влиянията, идващи от астрално-то тяло и Аза. Виждате, че санитарно-хигиенните условия от тази гледна точка представляват голям интерес. При това, разбира се. не трябва да изпускаме от внимание, че на хора, живеещи около гробища - ако са вярващи хора, ако те още не са се превърнали в атеисти, - повтарящата се картина на погребенията действа сгряващо!
към текста >>
И така, ако в града
гроб
ището заема централно място и водата се взема от кладенци, по този начин се създават вредни условия за здравето, доколкото става отравяне на етерното тяло.
Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му. Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис. 1, вляво, горе) Естествено, ако в градовете останат гробищата, тогава - ако водата не се доставя отдалеч - подобряването на гробищната атмосфера едва ли ще помогне.
И така, ако в града гробището заема централно място и водата се взема от кладенци, по този начин се създават вредни условия за здравето, доколкото става отравяне на етерното тяло.
Етерното тяло е такова, че не се подчинява на влиянията, идващи от астрално-то тяло и Аза. Виждате, че санитарно-хигиенните условия от тази гледна точка представляват голям интерес. При това, разбира се. не трябва да изпускаме от внимание, че на хора, живеещи около гробища - ако са вярващи хора, ако те още не са се превърнали в атеисти, - повтарящата се картина на погребенията действа сгряващо! И това пак действа като компенсация, действа върху Аза.
към текста >>
не трябва да изпускаме от внимание, че на хора, живеещи около
гроб
ища - ако са вярващи хора, ако те още не са се превърнали в атеисти, - повтарящата се картина на погребенията действа сгряващо!
Естествено, ако в градовете останат гробищата, тогава - ако водата не се доставя отдалеч - подобряването на гробищната атмосфера едва ли ще помогне. И така, ако в града гробището заема централно място и водата се взема от кладенци, по този начин се създават вредни условия за здравето, доколкото става отравяне на етерното тяло. Етерното тяло е такова, че не се подчинява на влиянията, идващи от астрално-то тяло и Аза. Виждате, че санитарно-хигиенните условия от тази гледна точка представляват голям интерес. При това, разбира се.
не трябва да изпускаме от внимание, че на хора, живеещи около гробища - ако са вярващи хора, ако те още не са се превърнали в атеисти, - повтарящата се картина на погребенията действа сгряващо!
И това пак действа като компенсация, действа върху Аза. Действа укрепващо. Ако разглеждаме това от гледна точка на здравето, то също действа като компенсация. Това е примерно, което искахте да знаете. Може би някой да иска да попита още нещо?
към текста >>
Защото промеждутъкът от време между първата
гроб
ница в Мемфис, съдържаща
гроб
а на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива?
Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р.
към текста >>
33.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тук е имало
гроб
ове и на тези
гроб
ове се извършвала божествената служба, извършвали са се свещенодействия.
Но християните, въпреки всичко, намирали възможност да живеят. Отдавало им се благодарение на факта, че те провеждали своите церемонии незабелязано. Това, което те считали за правилно и достойно за разпространение, осъществявали под Земята, в катакомбите. Катакомбите представлявали отдалечени помещения под Земята. Там християните погребвали тези, които считали за достойни.
Тук е имало гробове и на тези гробове се извършвала божествената служба, извършвали са се свещенодействия.
По онова време изобщо е било обичайно да се извършват богослужения на гробниците. Затова и днес още, ако разгледате олтара в католическата църква, вие можете да видите: това е истинска гробница (изобразява го на рисунка) и в нея могат да се намират реликви, мощи на светци и прочие. В древните времена олтарът въобще е бил надгробен камък, върху който се е извършвала божествената служба. Но под Земята, в тези катакомби християните от първото столетие са могли да скриват това, което са правили. (Рис. 4, вдясно)
към текста >>
По онова време изобщо е било обичайно да се извършват богослужения на
гроб
ниците.
Отдавало им се благодарение на факта, че те провеждали своите церемонии незабелязано. Това, което те считали за правилно и достойно за разпространение, осъществявали под Земята, в катакомбите. Катакомбите представлявали отдалечени помещения под Земята. Там християните погребвали тези, които считали за достойни. Тук е имало гробове и на тези гробове се извършвала божествената служба, извършвали са се свещенодействия.
По онова време изобщо е било обичайно да се извършват богослужения на гробниците.
Затова и днес още, ако разгледате олтара в католическата църква, вие можете да видите: това е истинска гробница (изобразява го на рисунка) и в нея могат да се намират реликви, мощи на светци и прочие. В древните времена олтарът въобще е бил надгробен камък, върху който се е извършвала божествената служба. Но под Земята, в тези катакомби християните от първото столетие са могли да скриват това, което са правили. (Рис. 4, вдясно) Ако погледнете няколко столетия по-късно, картината коренно се променя.
към текста >>
Затова и днес още, ако разгледате олтара в католическата църква, вие можете да видите: това е истинска
гроб
ница (изобразява го на рисунка) и в нея могат да се намират реликви, мощи на светци и прочие.
Това, което те считали за правилно и достойно за разпространение, осъществявали под Земята, в катакомбите. Катакомбите представлявали отдалечени помещения под Земята. Там християните погребвали тези, които считали за достойни. Тук е имало гробове и на тези гробове се извършвала божествената служба, извършвали са се свещенодействия. По онова време изобщо е било обичайно да се извършват богослужения на гробниците.
Затова и днес още, ако разгледате олтара в католическата църква, вие можете да видите: това е истинска гробница (изобразява го на рисунка) и в нея могат да се намират реликви, мощи на светци и прочие.
В древните времена олтарът въобще е бил надгробен камък, върху който се е извършвала божествената служба. Но под Земята, в тези катакомби християните от първото столетие са могли да скриват това, което са правили. (Рис. 4, вдясно) Ако погледнете няколко столетия по-късно, картината коренно се променя. Тогава е станало следното.
към текста >>
В древните времена олтарът въобще е бил над
гроб
ен камък, върху който се е извършвала божествената служба.
Катакомбите представлявали отдалечени помещения под Земята. Там християните погребвали тези, които считали за достойни. Тук е имало гробове и на тези гробове се извършвала божествената служба, извършвали са се свещенодействия. По онова време изобщо е било обичайно да се извършват богослужения на гробниците. Затова и днес още, ако разгледате олтара в католическата църква, вие можете да видите: това е истинска гробница (изобразява го на рисунка) и в нея могат да се намират реликви, мощи на светци и прочие.
В древните времена олтарът въобще е бил надгробен камък, върху който се е извършвала божествената служба.
Но под Земята, в тези катакомби християните от първото столетие са могли да скриват това, което са правили. (Рис. 4, вдясно) Ако погледнете няколко столетия по-късно, картината коренно се променя. Тогава е станало следното. Виждате ли, в първото столетие след основаването на християнството римляните седели горе и се забавлявали по описания начин, докато християните били долу, в катакомбите.
към текста >>
Например пирамидите се строели наистина не само за това, за да бъдат
гроб
ници на фараоните.
Такова е свойството на самата реч. В казаното от вас господства духовното начало. Това, господа, се отнася към неземното. Това възниква в резултат на слънчевото влияние. Ето защо посочените «слънчеви хора» изследвали тайните на Слънцето.
Например пирамидите се строели наистина не само за това, за да бъдат гробници на фараоните.
В пирамидите е имало особени отвърстия, през които в определено време на годината е можел да проникне слънчев лъч. Слънчевият лъч описвал някаква фигура на Земята. И когато упоменатите хора са разглеждали такава фигура, те получавали инспирации от тази фигура. Благодарение на което те изследвали тайните на слънчевия живот. Следователно такъв човек, станал «слънчев човек», можел да каже, че той повече не се ориентира по земното, че се ориентира по Слънцето.
към текста >>
34.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
херцог Лотарингски; под Йерусалим избран за крал, но приел само титлата «защитник на
Гроб
а Господен», умрял през 1100 г
[4] Петър Амиенски (умрял през 1115 г). [5] Валтер фон Хабенихт: френски рицар, през 1094 г. се отправил на кръстоносен поход, загинал в Никея през 1096 г. в битка със селджукските турци. [6] Готфрид Буйонски: един от водачите на първия кръстоносен похода, син на Евстафий, граф Буйонски, от 1089 г.
херцог Лотарингски; под Йерусалим избран за крал, но приел само титлата «защитник на Гроба Господен», умрял през 1100 г
[7] Ото фон Гуерике (1602-1686). [8] Николай Коперник (1473-1543), настоятел на Фрауенбургската катедрала, астроном.
към текста >>
35.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Имало е множество много бедни хора, отказващи се от всичко необходимо, само за да извършат това пътешествие в Палестина към Светия
Гроб
Господен, както го наричали.
Турците приели от победените мохамеданската религия, но те я изменили съобразно своя начин на мислене. И ако на ранния стадий мохамеданството е било проникнато от изкуство и наука, турците всъщност отхвърлили всичко, което било наука и изкуство, те заели враждебна позиция по отношение на всичко художествено и научно. Те носели ужас на западното население, ужас на всички, приели християнството. Виждате ли, за християните местността, където е възникнало християнството, Палестина и Йерусалим, била особено свещена местност. От западните области натам се отправяли множество поклонници, принасящи при това значителни жертви.
Имало е множество много бедни хора, отказващи се от всичко необходимо, само за да извършат това пътешествие в Палестина към Светия Гроб Господен, както го наричали.
Но въпреки това, такова пътешествие се предприемало! И едва след идването на турците тези пътешествия станали опасни, защото турците властвали над Палестина и те вредили на християнските поклонници, пилигримите, когато пристигали тук. Европейците искали да освободят Палестина, за да може да се идва тук. Те искали да установят в Палестина своя собствена власт, затова предприели големи военни походи, станали известни като кръстоносни походи, чиято цел така и не била достигната, но които станали израз на борбата между западното християнство, източното християнство и проникнатото с тюркизъм мохамеданство. Християнството е трябвало да бъде спасено от станалото тюркско мохамеданство.
към текста >>
36.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
След три дена са изваждали образа от
гроб
а и в празнична процесия са го пренасяли в околността, като силно викали: «Хейланд възкръсна».
Можем да се потопим и в още по-отдалечено време, когато навсякъде по време на пролетта са съществували определени празници, където в мистериите изобразявали как имащият човешки облик Бог е умирал, него са го погребвали, а на третия ден той отново възкръсвал. Това е било истинско представление, което винаги са правели в древните мистерии през пролетта. Там хората са се събирали заедно. Там се е намирал и образът на божеството в човешки облик. Изобразявало се е как божеството умира; образа са го погребвали.
След три дена са изваждали образа от гроба и в празнична процесия са го пренасяли в околността, като силно викали: «Хейланд възкръсна».
И ако в продължение на три дни, когато Хейланд образно е бил в гроба, те правели своего рода помен, отбелязвали скръбни дни, след тях следвал радостен празник. Виждате ли, господа, това е многозначително. Това означава, че всичко станало на Голгота ежегодно се е разигравало в образна форма в мистериите. Ако в Евангелията се разказва, че на Голгота се е намирал кръст, че там е умрял Христос, при това се има предвид историческата страна на нещата. Но в образна форма това е съществувало в продължение на всички древни времена.
към текста >>
И ако в продължение на три дни, когато Хейланд образно е бил в
гроб
а, те правели своего рода помен, отбелязвали скръбни дни, след тях следвал радостен празник.
Това е било истинско представление, което винаги са правели в древните мистерии през пролетта. Там хората са се събирали заедно. Там се е намирал и образът на божеството в човешки облик. Изобразявало се е как божеството умира; образа са го погребвали. След три дена са изваждали образа от гроба и в празнична процесия са го пренасяли в околността, като силно викали: «Хейланд възкръсна».
И ако в продължение на три дни, когато Хейланд образно е бил в гроба, те правели своего рода помен, отбелязвали скръбни дни, след тях следвал радостен празник.
Виждате ли, господа, това е многозначително. Това означава, че всичко станало на Голгота ежегодно се е разигравало в образна форма в мистериите. Ако в Евангелията се разказва, че на Голгота се е намирал кръст, че там е умрял Христос, при това се има предвид историческата страна на нещата. Но в образна форма това е съществувало в продължение на всички древни времена. Ето защо древните християни усещали приемственост на указаните събития, усещали ги като изпълнение на пророчество.
към текста >>
37.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
В някои области, например там, където израснах - не знам дали това става и тук, -беше така: след като настъпеше Разпети петък и Христос го полагаха в
гроб
а, децата ходеха наоколо със своите звънчета, с нещо приличащо на камбанки и звъняха с думите:
Всичко притихвало. След това, пак по външен начин, точно както и при древния празник на Адонис, Разпнатия, Христос на кръста го потапяли - това е било в началото, а по-късно само го закривали. После, след три дена, празнували празника Пасха, празника Възкресение. Но това е било същото, което ставало и при древния празник на Адонис, такъв, какъвто някога е бил. Формата на празника постепенно се превръщала в проявление на римското господство над душите.
В някои области, например там, където израснах - не знам дали това става и тук, -беше така: след като настъпеше Разпети петък и Христос го полагаха в гроба, децата ходеха наоколо със своите звънчета, с нещо приличащо на камбанки и звъняха с думите:
«В катедралата звъним, звъним, камбаните зоват ни в Рим.» И така, всичко е било ориентирано към Рим, което се проявявало особено силно в отделните елементи на празника Пасха. Непосредствената задача на съвременния човек се състои в това, да се освободи от материализма и да стигне до духовния познавателен живот, да се научи да разбира нещата духовно, а следователно и празника Пасха също да го разбира духовно. Защо се празнува празникът Пасха? Всяка година на Пасха можем да си спомним за това, че ако човек умре и започне помена, оплакването над покойника, тези оплаквания над покойника трябва да съдействат за спомнянето, че човек заминава от физическия свят.
към текста >>
38.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Беше съобщено, че е била намерена мумия в
гроб
ница и че при отварянето на тази
гроб
ница или при работите, извършвани на входа, са умрели от отравяне двама инженери и ръководителят.
Дорнах, 26 април 1924 г. Задават се въпроси. Първи въпрос: Защо раните, нанесени на човек при порязване, заздравяват напълно, докато при откъсване на парче от тялото винаги остава белег; от тридесетата до четиридесетата година даденият човек е нямал чувствителност на това място. Той би искал да узнае от какво е обусловено това, имайки предвид, че тъканите на всеки седем години се обновяват! Вторият въпрос се отнася към археологическите находки в Египет.
Беше съобщено, че е била намерена мумия в гробница и че при отварянето на тази гробница или при работите, извършвани на входа, са умрели от отравяне двама инженери и ръководителят.
Относно първия случай отначало смятали, че той е станал вследствие на обикновен сърдечен пристъп или нещо подобно. Но след това друг човек го постигнала същата участ. Във вестниците се изказа предположението, че при балсамирането на мумията са били използвани отрови, за да се предотврати проникването на хора в помещението на гробницата. Аз не мога да повярвам, че отрова може да запази действието си толкова дълго. Може би във въздушното пространство са се образували газове, предизвикващи много бърза смърт?
към текста >>
Във вестниците се изказа предположението, че при балсамирането на мумията са били използвани отрови, за да се предотврати проникването на хора в помещението на
гроб
ницата.
Той би искал да узнае от какво е обусловено това, имайки предвид, че тъканите на всеки седем години се обновяват! Вторият въпрос се отнася към археологическите находки в Египет. Беше съобщено, че е била намерена мумия в гробница и че при отварянето на тази гробница или при работите, извършвани на входа, са умрели от отравяне двама инженери и ръководителят. Относно първия случай отначало смятали, че той е станал вследствие на обикновен сърдечен пристъп или нещо подобно. Но след това друг човек го постигнала същата участ.
Във вестниците се изказа предположението, че при балсамирането на мумията са били използвани отрови, за да се предотврати проникването на хора в помещението на гробницата.
Аз не мога да повярвам, че отрова може да запази действието си толкова дълго. Може би във въздушното пространство са се образували газове, предизвикващи много бърза смърт? Или може би съществуващите тогава в Египет отрови са запазвали своето въздействие толкова дълго? При това също така се намират и части от облекло. Това облекло го излагат на въздуха и то веднага се разпада на прах.
към текста >>
В
гроб
ниците на фараоните са намирали зърно, стояло в продължение на хиляди години.
Може би във въздушното пространство са се образували газове, предизвикващи много бърза смърт? Или може би съществуващите тогава в Египет отрови са запазвали своето въздействие толкова дълго? При това също така се намират и части от облекло. Това облекло го излагат на въздуха и то веднага се разпада на прах. След това с помощта на химията са се опитвали да препарират тези материи, за да ги съхранят за потомството.
В гробниците на фараоните са намирали зърно, стояло в продължение на хиляди години.
Това зърно, след посяване, се оказало, че не е загубило своята кълняемост. Иска ми се да попитам, възможно ли е всичко това при нормални условия? Промъквайки се към главната гробница, те, според съобщението от вестниците, в течение на осемдесет дни са разбивали централния камък. Но той е бил подобен на срутила се скала, така че гробната плоча е била затрупана от големи камъни. Изглеждало е така, сякаш всичко е било разрушено в резултат на взрив, макар и все пак да им се е удало трудно да проникнат в гробницата.
към текста >>
Промъквайки се към главната
гроб
ница, те, според съобщението от вестниците, в течение на осемдесет дни са разбивали централния камък.
Това облекло го излагат на въздуха и то веднага се разпада на прах. След това с помощта на химията са се опитвали да препарират тези материи, за да ги съхранят за потомството. В гробниците на фараоните са намирали зърно, стояло в продължение на хиляди години. Това зърно, след посяване, се оказало, че не е загубило своята кълняемост. Иска ми се да попитам, възможно ли е всичко това при нормални условия?
Промъквайки се към главната гробница, те, според съобщението от вестниците, в течение на осемдесет дни са разбивали централния камък.
Но той е бил подобен на срутила се скала, така че гробната плоча е била затрупана от големи камъни. Изглеждало е така, сякаш всичко е било разрушено в резултат на взрив, макар и все пак да им се е удало трудно да проникнат в гробницата. Как това се е оказало възможно? Доктор Щайнер: Отначало за това, което касае заздравяването на раните. Ще разгледаме въпросите един след друг - за порезните рани и операционните разрези.
към текста >>
Но той е бил подобен на срутила се скала, така че
гроб
ната плоча е била затрупана от големи камъни.
След това с помощта на химията са се опитвали да препарират тези материи, за да ги съхранят за потомството. В гробниците на фараоните са намирали зърно, стояло в продължение на хиляди години. Това зърно, след посяване, се оказало, че не е загубило своята кълняемост. Иска ми се да попитам, възможно ли е всичко това при нормални условия? Промъквайки се към главната гробница, те, според съобщението от вестниците, в течение на осемдесет дни са разбивали централния камък.
Но той е бил подобен на срутила се скала, така че гробната плоча е била затрупана от големи камъни.
Изглеждало е така, сякаш всичко е било разрушено в резултат на взрив, макар и все пак да им се е удало трудно да проникнат в гробницата. Как това се е оказало възможно? Доктор Щайнер: Отначало за това, което касае заздравяването на раните. Ще разгледаме въпросите един след друг - за порезните рани и операционните разрези. Тези порезни рани се излекуват по-малко или повече добре.
към текста >>
Изглеждало е така, сякаш всичко е било разрушено в резултат на взрив, макар и все пак да им се е удало трудно да проникнат в
гроб
ницата.
В гробниците на фараоните са намирали зърно, стояло в продължение на хиляди години. Това зърно, след посяване, се оказало, че не е загубило своята кълняемост. Иска ми се да попитам, възможно ли е всичко това при нормални условия? Промъквайки се към главната гробница, те, според съобщението от вестниците, в течение на осемдесет дни са разбивали централния камък. Но той е бил подобен на срутила се скала, така че гробната плоча е била затрупана от големи камъни.
Изглеждало е така, сякаш всичко е било разрушено в резултат на взрив, макар и все пак да им се е удало трудно да проникнат в гробницата.
Как това се е оказало възможно? Доктор Щайнер: Отначало за това, което касае заздравяването на раните. Ще разгледаме въпросите един след друг - за порезните рани и операционните разрези. Тези порезни рани се излекуват по-малко или повече добре. Може да се наблюдава, че понякога заздравяването на порезни рани става толкова добре, че по-късно се налага внимателно да се вгледаш в мястото, където е била раната, ако искаш да откриеш белега.
към текста >>
Сега по другия ви въпрос: Защо при отварянето на древни
гроб
ници с мумии възниква много силна опасност?
Защото е истина, че съвременността се противи на прогреса. Това, разбира се, не трябва да е така, но в основата на такова явление стои известен инстинкт. Той се състои в това, че човек, даже не знаейки всичко в подробности, забелязва: в бъдеще прогресът неизбежно е съпътстван с производството на все повече и все по-вредни неща. Едното е свързано с другото. И това, за съжаление, е така.
Сега по другия ви въпрос: Защо при отварянето на древни гробници с мумии възниква много силна опасност?
Това има място не само в случаите с древни гробници с мумии, но също така и в случаи, когато имат работа не с погребения на мумии, както в Египет, но и с други погребения, добре скрити или разположени в скалите. Влизайки там, човек попада в силно отровна атмосфера. Затова за този, който, така да се каже, прониква там, този въздух е извънредно опасен и вреден. Откъде произтича това? Ще видите, господа, че ще ми се наложи да започна отдалеч, за да ви обясня това нещо, но само така обяснението ще ви стане понятно.
към текста >>
Това има място не само в случаите с древни
гроб
ници с мумии, но също така и в случаи, когато имат работа не с погребения на мумии, както в Египет, но и с други погребения, добре скрити или разположени в скалите.
Това, разбира се, не трябва да е така, но в основата на такова явление стои известен инстинкт. Той се състои в това, че човек, даже не знаейки всичко в подробности, забелязва: в бъдеще прогресът неизбежно е съпътстван с производството на все повече и все по-вредни неща. Едното е свързано с другото. И това, за съжаление, е така. Сега по другия ви въпрос: Защо при отварянето на древни гробници с мумии възниква много силна опасност?
Това има място не само в случаите с древни гробници с мумии, но също така и в случаи, когато имат работа не с погребения на мумии, както в Египет, но и с други погребения, добре скрити или разположени в скалите.
Влизайки там, човек попада в силно отровна атмосфера. Затова за този, който, така да се каже, прониква там, този въздух е извънредно опасен и вреден. Откъде произтича това? Ще видите, господа, че ще ми се наложи да започна отдалеч, за да ви обясня това нещо, но само така обяснението ще ви стане понятно. Виждате ли, човек живее на Земята не само един-единствен път, не, той - както вече съм ви обяснявал - живее в повтарящи се земни животи.
към текста >>
Ако вие дойдете на
гроб
ището и след петдесет, шестдесет години видите какво е останало на мястото, където някога е бил погребан един от вашите предци, в краен случай ще намерите няколко остатъка от кости, но и те по-късно ще се разложат.
Ако това касае външните, извънземни условия, тогава лесно се разбира. Но това отива по-далеч, прониквайки оттук в природата, господа! Това е проникване оттук чак до природата! Представете си, че в условията на нашето време човек го заравят в земята или го кремират. Ние знаем, че след някое време от този човек почти нищо не остава.
Ако вие дойдете на гробището и след петдесет, шестдесет години видите какво е останало на мястото, където някога е бил погребан един от вашите предци, в краен случай ще намерите няколко остатъка от кости, но и те по-късно ще се разложат.
И така, тук няма повече нищо от това, което би трябвало да бъде унищожено, защото цялото ни тяло би трябвало да бъде унищожено, ако се родим отново. Обаче ако външно вече нищо видимо не е останало от нашето тяло, въпреки това още много остава в наличие. Тези, който са способни да виждат фините субстанции, ще открият, че на мястото, където е погребан човек, даже ако той е бил кремиран, още дълго остава последействието на това, което едва се е запазило от човека. Преди всичко това трябва да бъде унищожено. При египтяните обичаят да се правят мумии е бил продиктуван от определено намерение.
към текста >>
Един човек, когото аз добре познавам, приближавайки се към азиатски
гроб
ници - египетските
гроб
ници в това отношение са най-характерни, но и азиатските
гроб
ници също се отличават с това, - открил, че въобще не трябва да се пристъпва определена граница.
В него се произнасят определени думи. Тези думи след това присъстват в кадилния дим и въздействат върху хората, намиращи се в атмосферата на дима от каденето. Затова кадилният дим се явява важно средство за обръщането на грешниците. И така, вие виждате, господа: в остатъчен вид гореописаното влияние се е запазило и до днес! Обаче балсамирането е било фактически свещенодействие, при това човек е преобразувал материята.
Един човек, когото аз добре познавам, приближавайки се към азиатски гробници - египетските гробници в това отношение са най-характерни, но и азиатските гробници също се отличават с това, - открил, че въобще не трябва да се пристъпва определена граница.
Известно е, че ако продължиш напред, ще паднеш в несвяст или ще умреш. Да се приближиш тук не е възможно; отровната атмосфера е преграда. Това става по тази причина, че на веществата, с които са обработвали мъртвите, им е било баено с вредни, разрушителни думи. Но към това има отношение и нещо друго. Ако човек е живял на Земята, да кажем, преди десет века, преди хиляда години, силите му несъмнено са претърпели изменение.
към текста >>
Така че тези семена на зърнени култури, разположени в
гроб
ницата на египетския фараон, са погребани заедно с разрушителните сили.
Той би се придържал към тялото, което е имал преди столетия. Силата, която ще бъде заложена в кое да е семе, трябва да бъде старата, тя трябва да идва от миналото. С помощта на сегашните сили нищо не може да се осъществи нито в едно семе. Виждате ли, за да може семето при растенията да действа през следващата година, в течение на зимата то трябва да бъде лишено от външните сили, трябва да бъде предоставено на вътрешните сили на Земята. А тези сили се явяват разрушителни сили за всичко външно.
Така че тези семена на зърнени култури, разположени в гробницата на египетския фараон, са погребани заедно с разрушителните сили.
При което всичко това, представляващо в дадения момент тяло, днешното тяло, ще се унищожи, ако човек отдаде своето тяло във властта на разрушителните сили, докато всичко, заложено в семето, ще се окаже в противоположно положение. Неговите жизнени сили ще бъдат укрепени. Благодарение на това може да се случи така - случва се не с всички зърнени култури, но с много от тях, - че да стане същото, което иначе би могло да стане само по време на зимата. Семената на зърнените култури, намирайки се заедно с разрушителните сили на трупа, консервират, съхраняват своите сили. Даже в течение на много дълго време те съхраняват такава кълняемост, както и при свежи семена.
към текста >>
Освен това има и трето: от тези съобщения вие сте разбрали, че в настоящето е извънредно трудно да се добереш в тези
гроб
ници.
Обаче хората не отчитат всичко това. И може, разбира се, да се случи така, че мумии, принадлежащи на особено тщеславни и натоварени с власт хора, мумии, към които е бил приложен много таен труд, за да се съхранят дълго и да им се придаде вредоносност. Тези мумии могат кога да е да нанесат вреда. Ако някой се окаже в близост, той или заболява, или даже, при определени обстоятелства, умира. Ето защо сега стават тези необясними неща.
Освен това има и трето: от тези съобщения вие сте разбрали, че в настоящето е извънредно трудно да се добереш в тези гробници.
Това наистина е страшно трудно. Когато днес ние чуваме за древните мистерии - а за тях сме чували вече не един път, - вие бихте могли да попитате: къде са се извършвали тези мистерии? За да се види къде те са се извършвали, отначало трябва да се заровиш надолу, в скалите, там да намериш пещери, кухини. В тези пещери би могло да се видят различни интересни писмена, изискващи разшифровка. Днес всичко това е скрито от скали, скали, които така са се сраснали помежду си, на които шевовете, «белезите», възникващи при обработката на камъка, така са се сраснали, че днес при повърхностен оглед са незабележими и не може да се различи, че това не е природна скала, а скала, обработена от ръцете на човек.
към текста >>
Работата е стояла така, че египтянинът е искал да защити
гроб
ницата.
Това наистина е страшно трудно. Когато днес ние чуваме за древните мистерии - а за тях сме чували вече не един път, - вие бихте могли да попитате: къде са се извършвали тези мистерии? За да се види къде те са се извършвали, отначало трябва да се заровиш надолу, в скалите, там да намериш пещери, кухини. В тези пещери би могло да се видят различни интересни писмена, изискващи разшифровка. Днес всичко това е скрито от скали, скали, които така са се сраснали помежду си, на които шевовете, «белезите», възникващи при обработката на камъка, така са се сраснали, че днес при повърхностен оглед са незабележими и не може да се различи, че това не е природна скала, а скала, обработена от ръцете на човек.
Работата е стояла така, че египтянинът е искал да защити гробницата.
Той е дълбал дълбоко в скалите и освен това е оборудвал изкуствените постройки, които постепенно в хода на хилядолетията така са се изменили, че сега изглеждат като естествено, природно скално образувание, като скалист хълм. Тук остава още един въпрос. Той ще ви доведе до разбиране на много неща в историята, които иначе няма как да разберете. Иска ми се да зная какво би се получило, ако някакъв брой хора днес би трябвало да приложат силите, които - както може да си представите - са били необходими, за да се построят такива неща! Даже за разрушаването им е необходимо много време, както казахте!
към текста >>
И ето, благодарение на изкуствено придобиваните физически сили са се създавали такива неща като царските
гроб
ници, за проникването в които днес се налага да се прилагат огромни усилия, даже само за да се разбият!
Да постигнат това се е удавало само защото силите при тези хора са се развивали, а тях самите незабавно са ги превръщали в роби. Обаче робството служело не само за това, наличието му показва, че човечеството вече ставало слабо и вече се пробуждал разсъдъкът. В епохата, следваща след египетската, наличието на разсъдък, на ум намалило физическата сила. Тук по отношение на робството намираме, че него са искали (изкуствено) да го поддържат и са били необходими правови норми за такова поддържане. Обаче по-рано нещата са стояли иначе: тогава са оставяли природата на човека в тъпо безразлично, сънно състояние заради усилването на неговата физическа сила.
И ето, благодарение на изкуствено придобиваните физически сили са се създавали такива неща като царските гробници, за проникването в които днес се налага да се прилагат огромни усилия, даже само за да се разбият!
Истината е, че относно всички подобни неща е разпространено погрешно мнение, при това по причина, че в настоящето към тези работи пристъпват, по правило, материалистично настроени хора. Те не могат да разберат какво е това. Този, който разкопава гробницата на фараона, трябва да умре. Хората са били страшно удивени от това, доколкото те не са знаели, че в намеренията на древните египтяни е влизало такъв човек да умре. Те са владеели средства, за да въздействат през времето, пронизвайки го изцяло.
към текста >>
Този, който разкопава
гроб
ницата на фараона, трябва да умре.
Тук по отношение на робството намираме, че него са искали (изкуствено) да го поддържат и са били необходими правови норми за такова поддържане. Обаче по-рано нещата са стояли иначе: тогава са оставяли природата на човека в тъпо безразлично, сънно състояние заради усилването на неговата физическа сила. И ето, благодарение на изкуствено придобиваните физически сили са се създавали такива неща като царските гробници, за проникването в които днес се налага да се прилагат огромни усилия, даже само за да се разбият! Истината е, че относно всички подобни неща е разпространено погрешно мнение, при това по причина, че в настоящето към тези работи пристъпват, по правило, материалистично настроени хора. Те не могат да разберат какво е това.
Този, който разкопава гробницата на фараона, трябва да умре.
Хората са били страшно удивени от това, доколкото те не са знаели, че в намеренията на древните египтяни е влизало такъв човек да умре. Те са владеели средства, за да въздействат през времето, пронизвайки го изцяло. Само си представете следното. Да допуснем, че се намирате в Базел и имате радиопредавател. Някой в Берлин хваща вашето предаване, той чува какво говорите в микрофона.
към текста >>
Египтяните са притежавали възможност да консервират, да запазват в своите
гроб
ници такива изречения.
» А сега си представете, че това го чува много нервен човек, такъв, който много се поддава на внушения. Той възприема: «Който чува какво говоря, той ще умре». Разбира се, той трябва да бъде изключително нервен и в този случай действително може да умре от уплах, особено ако този, който произнася тези думи, който води радиопредаването, самият е безумен. Защото силите, живеещи в говора на лудия, са много по-мощни от силите, живеещи в речта на разумния, нормален човек. Така че ако това би било предавано тук от някой безумен, луд, а изреченията на лудия ги чува някой друг, последният би могъл да умре.
Египтяните са притежавали възможност да консервират, да запазват в своите гробници такива изречения.
И те действат и сега, само че вече не през пространството, а през времето. И ако сега англичанинът си пъха носа тук, той не знае, че в мириса, проникващ в неговия нос, действат думите, запечатани в подправките. Нервният човек, слушащ радиопредаването, чувайки съобщението на безумеца, би могъл, най-малкото, да умре от уплаха. Друг умира, без да чува нищо, доколкото това е заложено в мириса. От това той умира.
към текста >>
39.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото промеждутъкът от време между първата
гроб
ница в Мемфис, съдържаща
гроб
а на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива?
Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р.
към текста >>
херцог Лотарингски; под Йерусалим избран за крал, но приел само титлата «защитник на
Гроб
а Господен», умрял през 1100 г
18а. Петър Амиенски (умрял през 1115 г). 18б. Валтер фон Хабенихт: френски рицар, през 1094 г. се отправил на кръстоносен поход, загинал в Никея през 1096 г. в битка със сел-джукските турци. 19. Готфрид Буйонски: един от водачите на първия кръстоносен похода, син на Евстафий, граф Буйонски, от 1089 г.
херцог Лотарингски; под Йерусалим избран за крал, но приел само титлата «защитник на Гроба Господен», умрял през 1100 г
19а. Ото фон Гуерике (1602-1686). 19б. Николай Коперник (1473-1543), настоятел на Фрауенбургската катедрала, астроном. 20. Вулфила, Улфила (310-383 сл. Р. Хр.) 20а. превод на Библията на готски език: «Сребърният кодекс», готско ръкописно Евангелие от V век, написано със сребърни и златни букви на пурпурен пергамент, възникнало в Горна Италия, съдържа Евангелието в превод на Вулфила
към текста >>
40.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Ала това, което ние имахме пред нас като труп, в течение на времето действително се превръща в пръст, когато започне да се разлага в
гроб
а и т. н.
Виждате ли, началото на Библията много често предизвиква смях у хората, което отчасти е оправдано, доколкото там е казано, че веднъж някакъв си Бог направил човека от земна пръст. Това се смята за невъзможно и, разбира се, с известно право. Някакъв Бог не би могъл да дойде и да направи човека от земна пръст. Такова изделие би могло да се смята за човек, колкото може да се смята за човек скулптурно изображение и колкото има шанс красивата кукла, направена от дете, да започне да тича. Следователно правилно се смеят хората, представяйки си, че първоначално Божественото същество е трябвало да направи човека от земна пръст.
Ала това, което ние имахме пред нас като труп, в течение на времето действително се превръща в пръст, когато започне да се разлага в гроба и т. н.
По същия начин би било безсмислено да се вярва, че от това тук пред нас би могло да се направи човек. Виждате ли, от една страна, днес с основание можем да кажем, че представата за сътворението на човека от земна кал е неправилно. Но, от друга страна, е позволено следното: да се мисли, че човек трябва да се състои от това, което е Земята. Вие виждате, че бидейки последователни, не следва да допускаме ни първото, ни второто. Само че при това трябва да бъде ясно: докато човек е бил жив, вътре в него се е намирало нещо, работещо така, че той да получи тази форма, този облик; когато то се окаже навън, той вече не може да има този облик.
към текста >>
41.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Ще получите представа за това, как съвременните диваци са произлезли от древните хора, ако ви разкажа следното: в някои места хората живеят с идеята, че могат с помощта на магьосничество да излекуват болен; за целта те трябва да закопаят в земята парче от дреха на някой болен, при това да направят така, че това парцалче от риза например да се окаже закопано на
гроб
ище.
Така че в древността и дума не може да става за свободен човек. И действителен скок в историята на културата на човешкия род имаме, когато човек получава съзнанието, че той се явява свободно същество. Благодарение на това той усеща духа не като нещо движещо го подобно на животинския инстинкт, а усеща духа в себе си. Това е, което отличава съвременния човек от човека по-рано. Виждате ли, ако от тази гледна точка разгледаме съвременните диваци, у нас ще възникне представа, че хората от древността - които тук само условно можем да наречем примитивни хора - не са били като съвременните диваци.
Ще получите представа за това, как съвременните диваци са произлезли от древните хора, ако ви разкажа следното: в някои места хората живеят с идеята, че могат с помощта на магьосничество да излекуват болен; за целта те трябва да закопаят в земята парче от дреха на някой болен, при това да направят така, че това парцалче от риза например да се окаже закопано на гробище.
Познавах такива хора. Даже познавах един, който ходатайства, когато беше болен император Фридрих[2], по това време още само наследник на престола. Това ходатайство, отправено към бъдещата императрица, е съдържало молба: да му изпратят парченце от ризата на императора Фридрих; молителят ще зарови това късче от риза на гробището и император Фридрих ще се оправи. Бихте могли да си представите, би ли могло такова ходатайство да разчита на положителен отговор! Но човекът направил това, защото вярвал, че той може по такъв начин да излекува император Фридрих.
към текста >>
Това ходатайство, отправено към бъдещата императрица, е съдържало молба: да му изпратят парченце от ризата на императора Фридрих; молителят ще зарови това късче от риза на
гроб
ището и император Фридрих ще се оправи.
Това е, което отличава съвременния човек от човека по-рано. Виждате ли, ако от тази гледна точка разгледаме съвременните диваци, у нас ще възникне представа, че хората от древността - които тук само условно можем да наречем примитивни хора - не са били като съвременните диваци. Ще получите представа за това, как съвременните диваци са произлезли от древните хора, ако ви разкажа следното: в някои места хората живеят с идеята, че могат с помощта на магьосничество да излекуват болен; за целта те трябва да закопаят в земята парче от дреха на някой болен, при това да направят така, че това парцалче от риза например да се окаже закопано на гробище. Познавах такива хора. Даже познавах един, който ходатайства, когато беше болен император Фридрих[2], по това време още само наследник на престола.
Това ходатайство, отправено към бъдещата императрица, е съдържало молба: да му изпратят парченце от ризата на императора Фридрих; молителят ще зарови това късче от риза на гробището и император Фридрих ще се оправи.
Бихте могли да си представите, би ли могло такова ходатайство да разчита на положителен отговор! Но човекът направил това, защото вярвал, че той може по такъв начин да излекува император Фридрих. Този човек сам ми разказа за това. Той ми заяви също така, че би било много по-разумно, ако бяха му изпратили късче от ризата, вместо да правят тази глупост: да извикат при императора английския лекар Макензи и т. н. Всичко това е просто глупост, би трябвало просто да му изпратят късче риза.
към текста >>
На някой човек му е хрумнало, че ако се зарови на
гроб
ището крайчец от риза и при това се каже определена молитва, този, за който са се молили, ще оздравее.
Но човекът направил това, защото вярвал, че той може по такъв начин да излекува император Фридрих. Този човек сам ми разказа за това. Той ми заяви също така, че би било много по-разумно, ако бяха му изпратили късче от ризата, вместо да правят тази глупост: да извикат при императора английския лекар Макензи и т. н. Всичко това е просто глупост, би трябвало просто да му изпратят късче риза. Виждате ли, този, който изследва такива неща, притежавайки материалистически начин на мислене, ще каже: това е суеверие, което някога някъде е възникнало.
На някой човек му е хрумнало, че ако се зарови на гробището крайчец от риза и при това се каже определена молитва, този, за който са се молили, ще оздравее.
Но, господа, суеверията не възникват по такъв начин. Суеверието никога не възниква по такъв начин - някой да го измисли, - то възниква по съвсем друг път. Някога хората са оказвали голямо почитание на своите мъртви, те казвали: докато човек пребивава на Земята, е грешен човек, той освен добро, извършва и зло. Те са имали следната представа за това: умрелият продължава да живее в душата и духа. Смъртта изравнява всички.
към текста >>
НАГОРЕ