Търсене в текстове за 'Готвене'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 11 резултата от 8 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Готвене'.

1. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Често например храната е такава, че тя не може да бъде веднага изядена; първо трябва да я сготвим; и ако при готвенето искаме да постигнем същото, какво то постигаме при яденето, ние няма да получим нищо.
Ние сме задължени да възпитаваме децата в разумни хора; и така според мъртвата истина ние започва ме да култивираме разума във възможно най-ранната възраст, защото по този начин децата ще станат разумни хора. Обаче това е истинско безумие. То е същото безумие, каквото би изглеждало желанието ни да превърнем едногодишното дете в обущар, да го изучим в занаята на обущаря. Индивидът ще стане един разумен човек,само ако разумът не бъде култивиран в него прекалено рано. В живота ние често вършим обратното на това, което сме решили да постигнем. Често например храната е такава, че тя не може да бъде веднага изядена; първо трябва да я сготвим; и ако при готвенето искаме да постигнем същото, какво то постигаме при яденето, ние няма да получим нищо. Ако култивираме разума прекалено рано, ние няма да направим хората разумни. За тази цел е необходимо друго в ранната младост да култивираме онова, което по-късно ще подготви хората да станат разумни. Абстрактната истина гласи: Разумът се култивира с помощта на разума. Живата истина гласи: Разумът може да се култивира с помощта на една здрава вяра в един истински авторитет. Виждате ли, тук предпоставката и следствието имат съвсем друго съдържание, отколкото в по-горното, абстрактно и мъртво изречение.
към текста >>

2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

В готвенето също извършваме един вид предварително умъртвяване, като подложим храните на топлинна обработка и т.н.
Трябва първо да се изгони и всичко, което растителните храни съдържат като живот поради това, че са принадлежали към живата същност на растението. Ние приемаме само същинските минерални съставки като външни веществени субстанции. Когато прибавим към храната сол, която дори външно е с минерална природа, или захар, която макар и да произхожда от органичното царство, е толкова преработена чрез външната обработка, че е напълно умъртвена, ние приемаме вече нещо мъртво. То претърпява най-малкото преобразуване в нас, наистина претърпява само едно преобразуване, което може да се проведе и външно лабораторно. Но всичко, което навлиза в нашия организъм от животинското и растителното царство, трябва най-напред изцяло да се умъртви, ако мога да кажа така. В готвенето също извършваме един вид предварително умъртвяване, като подложим храните на топлинна обработка и т.н. След като храните са преминали през храносмилателния тракт и стигнат до долните храносмилателни органи, те вече са вътрешно преобразувани и от тях главно е изгонено всичко, което те представляват външно, тъй като например животинските храни са подчинени на астралното тяло и на етерното тяло на животното, а растителните са подчинени на етерното тяло на растенията. Така че по пътя от устата до червата храните трябва да се умъртвят.
към текста >>

3. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Само в скоби ще кажа: Някои жени естествено съхраня ват понятията на съвремието единствено в готвенето, т.е.
Единствено в областта на икономическия живот ние се намираме в съвремието. Това говори твърде много. Затова нещо твърде ще се модифицира. Само в скоби ще кажа: Някои жени естествено съхраня ват понятията на съвремието единствено в готвенето, т.е. във воденето на икономиката, и с това те са действителната същност на съвременната икономика; другото е нещо антично, което ние пренасяме в съвременността. Не твърдя, че с това трябва да се представи нещо особено желателно; но обратното също не е най-желателното от съвремието да се върнем назад в античните култури чрез женските души. Когато поглеждаме към това, което живее в нашия културен свят, ние нямаме само това, което действува в пространството, а в него се намесват и древните времена. И ако съществува усет за това, то не се намесват само древните времена, а и бъдещето. Да, наша работа е да се намесва и бъдещето.
към текста >>

4. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Готвенето като лечебен процес.
Начин на действие на анизум вулгаре, цикориум интибус, еквизетум арвензе, горска ягода, лавандула, маточина. Отношението на човешкия организъм спрямо растителното царство и минералното царство. Лечебни свойства на растителните минерали и на минералите. Начини на хранене. Суровоядство. Готвенето като лечебен процес. Периферния и централния човек. Храносмилане, отделяне, образуване на урина и на пот. Сифилис. Формиране на женския организъм. Значение на женското и на мъжкото за онтогенезата.
към текста >>

5. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ето защо, в известен смисъл своенравно човекът поставя някакви изисквания за всичко, свързано с храносмилателния процес, и тази своенравност намира израз и в инстинкта за готвенето: това, което непосредствено е било извадено от природата, да бъде отново прието вътре.
В областта, която съм обозначил със зелено, тук действуват етерните сили на медта, меркурия и среброто (виж рис.19). Уравновесяването се осъществява от златото, силите, имащи своето местоположение най-вече в сърцето. Разказвайки, обаче по този начин за човека, ние говорим за него така, както бихме говорили за пръста, ако го разглеждаме като част от целия Космос. Да говорим така за човека, означава, всъщност да го разглеждаме, като член на целия свят, включен в целия свят. И ето тук в тази тракт (виж рис.19) е залегнало противоречието, че именно чрез храносмилането и чрез това, което е свързано с него, човекът напуска цялото, а също така и в обратния процес, в мисленето, в зрението е заложено нещо, чрез което той отново се индивидуализира от общия световен процес. Ето защо, в известен смисъл своенравно човекът поставя някакви изисквания за всичко, свързано с храносмилателния процес, и тази своенравност намира израз и в инстинкта за готвенето: това, което непосредствено е било извадено от природата, да бъде отново прието вътре. Защото, ако то бъде прието непосредствено, човекът най-малкото средно взето би се оказал твърде слаб, за да го преработи непосредствено. Тогава, ако мога да се изразя така парадоксално, храната би представлява ла един непрекъснат лечебен процес, ако не бихме варели хранителните продукти. Ето защо приемането на сурова храна в много по-силна степен представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна, което е по-скоро един обикновен хранителен процес. това, мисля, е изключително важно, че приемането на сурова храна в много по-подчертан смисъл представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна. Суровоядството много повече се доближава до същинското лечение, отколкото варената храна.
към текста >>

6. Съдържание GA_327 Биодинамично земеделие

Сеното Детелиновите растения готвенето на храната.
– Развиващата се азова сила в Земята. Селското стопанство като индивидуалност. Съвместното действие на веществените и силовите потоци при животните за мляко, за работа и за угояване. Храненето с корени. – Лененото семе. Сеното Детелиновите растения готвенето на храната. Солта Домати и картофи. – Селското стопанство в най-тясна връзка със социалния живот.
към текста >>

7. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ако човек разглежда света с разбиране, навярно ще се запита: Защо хората са възприели готвенето на храната?
Това, което от свежо растение преминава в сух фураж, повишава своето действие, ако бъде изсушено за известно време на слънце. Тогава заложеният в него процес се насочва в посока на плодообразуването. В основата на това явление наистина лежи един чудесен инстинкт. Ако човек разглежда света с разбиране, навярно ще се запита: Защо хората са възприели готвенето на храната? Важен въпрос. Само че човек обикновено не задава въпроси за неща, които вижда всеки ден. А този въпрос е важен. Защо хората си готвят храната? Те са пристъпили към готвене на храната, защото постепенно са открили, че процесите лежащи в готвенето играят определена роля във всичко, което действа плодообразуващо.
към текста >>

Те са пристъпили към готвене на храната, защото постепенно са открили, че процесите лежащи в готвенето играят определена роля във всичко, което действа плодообразуващо.
Ако човек разглежда света с разбиране, навярно ще се запита: Защо хората са възприели готвенето на храната? Важен въпрос. Само че човек обикновено не задава въпроси за неща, които вижда всеки ден. А този въпрос е важен. Защо хората си готвят храната? Те са пристъпили към готвене на храната, защото постепенно са открили, че процесите лежащи в готвенето играят определена роля във всичко, което действа плодообразуващо. А именно процесите на горене, на затопляне, на изсушаване, на изпаряване, всички тези процеси въздействат предимно върху елементите на цъфтене и образуване на семената, но също непряко и върху останалите части на растението, особено върху горните негови части, и ги докарват до състояние да развият по особено силен начин силите, които трябва да бъдат развити във веществообменната система на животното. Да вземем цветовете, да вземем семената, те действат върху веществообменната система, върху храносмилателната система на животното предимно чрез развитието на своите сили, а не чрез своите вещества. Ето защо веществообменната система и крайниците се нуждаят от земни сили и трябва да ги получат толкова, колкото са им необходими.
към текста >>

В крайниците обаче може да се внесе сила и чрез изкуствено готвене, особено когато тази изкуствена преработка почива на печене, варене и пр.
Те живеят при по-трудни условия от животните в равнината, оставени са на открито и трябва да се движат по неравен терен. Има разлика дали се движат по равнина или по планински склонове. Планинските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята. Иначе те няма да бъдат добри нито за работа, нито за мляко, нито за угояване. Трябва да се погрижим те да получават в достатъчно количество храна от планински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване. В крайниците обаче може да се внесе сила и чрез изкуствено готвене, особено когато тази изкуствена преработка почива на печене, варене и пр. Най-добре е да се взема цъфтящата и плодовата част на растението, особено когато се обработват растения по начало склонни към цъфтене и плододаване, които развиват малко стъбла и листа, които малко залягат да развиват стъбла и листа, а буйно цъфтят и дават обилен плод.
към текста >>

Оттук ще видите, че животните се угояват, когато им давате храна, която е в процес на плодообразуване, и възможно в по-нататъшно обработено състояние чрез готвене или задушаване, и когато им давате такива храни, които вече имат в себе си плодовия елемент, разширен и засилен, по възможност да кажем цвекло, което е станало по-едро, отколкото е било някога, цвекло, което чрез по-нататъшно култивиране е станало по-едро, отколкото е било в диво състояние.
В своите тлъсти тела те носят освен нервно-сетивната система само космическа субстанция, нищо земно. Те употребяват храната, която изяждат, само за да разпределят космическата субстанция, която трябва да поемат от всички страни от Космоса. Свинята трябва да яде тази храна, за да има сили да може да разпредели и да наслои тази субстанция, която поема от Космоса. Тя трябва да има сили в се бе си, за да се постигне това напълване и разпределяне. Така е също и при другите угоявани животни. Оттук ще видите, че животните се угояват, когато им давате храна, която е в процес на плодообразуване, и възможно в по-нататъшно обработено състояние чрез готвене или задушаване, и когато им давате такива храни, които вече имат в себе си плодовия елемент, разширен и засилен, по възможност да кажем цвекло, което е станало по-едро, отколкото е било някога, цвекло, което чрез по-нататъшно култивиране е станало по-едро, отколкото е било в диво състояние.
към текста >>

8. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

Значението на готвенето на храната за правилното й усвояване.
Дишането при растенията, животните и хората като взаимно допълващ се процес. Хлорофилът удържа въглерода в растението и освобождава кислород. Коренът съдържа в себе си особено много соли и действа върху главата. Ряпата и морковите укрепват най-високо разположените части на главата. За действието на картофите и зърнените култури. Значението на готвенето на храната за правилното й усвояване. Суровоядството като изтезание за тялото. Когато човек приема в себе си растителните и животински мазнини, унищожавайки ги, той развива сила. За изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Коренът храни главно главата; средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете, - долната част на тялото. Значение на вегетарианството.
към текста >>

0.08481502532959