Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2535
резултата от
697
текста в
3
страници с която и да е от думите за : '
Година
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
299
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
"По поръчка на Шрьоер (Професор Карл Юлиус Шрьоер) в 1803
година
Йозеф Кюршнер ме покани да издам в изготвянето от него "Германска национална литература" съчиненията на Гьоте върху естествените науки с уводи и поредни обяснения.
"По поръчка на Шрьоер (Професор Карл Юлиус Шрьоер) в 1803 година Йозеф Кюршнер ме покани да издам в изготвянето от него "Германска национална литература" съчиненията на Гьоте върху естествените науки с уводи и поредни обяснения.
Шрьоер, който сам беше поел за този голям сборник от творби да издаде драмите на Гьоте, трябваше да напише един уводен предговор за първия том, който аз издавах.
към текста >>
2.
00. УВОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
На 18 август 1787
година
Гьоте писа от Италия на Кнебел: "След това, което видях от растенията и риби край Неапол и Сивиля, аз бих бил твърде съблазнен, ако бях с 10 години по-млад, да направя едно пътешествие до Индия, не за да открия нещо ново, а за да разгледам откритото по мой начин”.
На 18 август 1787 година Гьоте писа от Италия на Кнебел: "След това, което видях от растенията и риби край Неапол и Сивиля, аз бих бил твърде съблазнен, ако бях с 10 години по-млад, да направя едно пътешествие до Индия, не за да открия нещо ново, а за да разгледам откритото по мой начин”.
към текста >>
3.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ние виждаме това вече в едно писмо от времето прекарано в Щрасбург, датирано от 14 юли 1770
година
, където той говори за една пеперуда: "Бедното животно трепери в мрежата, изтрива си най-хубавите цветове; и когато го улавяме неповредено, то лежи вцепенено и безжизнено; трупът не е цялото животно, към него принадлежи още нещо, една главна част и при случай, както и при всеки друг една съществена главна част: животът..."От същия възглед са се родили и думите от "Фауст":
Забравяше се напълно, че при организма трябва преди всичко да се държи сметка, че тук външното явление се владее от един вътрешен принцип, че във всеки орган действа цялото. Външното явление, външното разположение на членовете един до друг може да бъде разгледано и след разрушаването на живота, защото то продължава да съществува още известно време. Обаче това, което имаме пред нас от един мъртъв организъм, в действителност не е вече никакъв организъм. Изчезнал е онзи принцип, който прониква всички подробности, всички отделни части. Срещу онова разглеждане, което разрушава живота, за да познае живота, Гьоте поставя възможноста и нуждата от едно по-висше разглеждане.
Ние виждаме това вече в едно писмо от времето прекарано в Щрасбург, датирано от 14 юли 1770 година, където той говори за една пеперуда: "Бедното животно трепери в мрежата, изтрива си най-хубавите цветове; и когато го улавяме неповредено, то лежи вцепенено и безжизнено; трупът не е цялото животно, към него принадлежи още нещо, една главна част и при случай, както и при всеки друг една съществена главна част: животът..."От същия възглед са се родили и думите от "Фауст":
към текста >>
И в указанията, които имаме върху неговото мислене от 1769 до 1775
година
, ние познаваме вече твърде често зародишите на неговите по-късни работи.
Обаче, както добре може да се предположи имайки предвид неговата природа, Гьоте не се задоволи само с отричането на едно схващане, а положи усилия все повече да си изработи свое собствено схващане.
И в указанията, които имаме върху неговото мислене от 1769 до 1775 година, ние познаваме вече твърде често зародишите на неговите по-късни работи.
Тук той си създава идеята за едно същество, при което всяка част оживява друга, при която един принцип прониква всички отделни части. Във "Фауст" се казва:
към текста >>
Нека сравним с горното това, което Гьоте е написал в 1807
година
като увод към своето учение на метаморфозите: "Но когато разгледаме всички форми, особено органичните, ние откриваме, че никъде не се явява нещо постоянно, никъде нещо почиващо, нещо завършено, а напротив всичко се колебае в постоянно движение”.
Нека сравним с горното това, което Гьоте е написал в 1807 година като увод към своето учение на метаморфозите: "Но когато разгледаме всички форми, особено органичните, ние откриваме, че никъде не се явява нещо постоянно, никъде нещо почиващо, нещо завършено, а напротив всичко се колебае в постоянно движение”.
Не това колебаещо се той противопоставя там идеята или "нещо, което се съдържа само за миг в опитността” като нещо постоянно. От горецитираното място от "Сатирос" ясно може да се види, че основата на мисълта за метаморфозите, морфологическата мисъл се е родила у Гьоте още преди неговото идване във Ваймар.
към текста >>
Възгледът за цялата вселена като един велик организъм, както го намерихме загатнат по-горе в цитатите от "Фауст" и "Сатирос", остава обаче да съществува до времето около 1870
година
, както ще видим по-късно, където Духът късно от статията "Природа".
Проявяваше се стремеж да се долови чрез някакъв опит онзи принцип проникващ цялата вселена, да бъде той изобразен в някакво вещество. 1) Обаче този клонящ към мистичното начин на разглеждане света съставлява само един преходен епизод в развитието на Гьоте и скоро отстъпва на една по-здрава и по-обективна форма на мислене.
Възгледът за цялата вселена като един велик организъм, както го намерихме загатнат по-горе в цитатите от "Фауст" и "Сатирос", остава обаче да съществува до времето около 1870 година, както ще видим по-късно, където Духът късно от статията "Природа".
Ние го срещаме още веднъж във "Фауст", а именно на Земята е представен като онзи принцип на живота, който прониква всемирния организъм:
към текста >>
Ние ги намираме свързано представени в неговата статия "Природа", която е била писана около 1780
година
.Тъй като в тази статия са събрани всички мисли на Гьоте върху природата, които досега посочихме само разпръснато, тя добива особено голямо значение.
Ние ги намираме свързано представени в неговата статия "Природа", която е била писана около 1780 година.Тъй като в тази статия са събрани всички мисли на Гьоте върху природата, които досега посочихме само разпръснато, тя добива особено голямо значение.
Идеята за едно същество, което е обхванато в постоянно изменение и при това винаги остава тъждествено, срещаме тук в тази статия: "Всичко е ново и все пак винаги старо”. “Тя /природата/ вечно се превръща и в нея няма нито момент почивка”, но “нейните закони са неизменими”.
към текста >>
Приемането на тази градина от страна на Гьоте стана на 21 април 1776
година
и издаденият от Кайл "Дневник" ни съобщава от сега нататък често за работата на Гьоте в тази градина, която стана едно от неговите любими занимания.
Като непосредствена подбуда за изучаването на растенията трябва да считаме за вниманието на поета с посаждането на растения в подарената му от херцог Карл Август градина.
Приемането на тази градина от страна на Гьоте стана на 21 април 1776 година и издаденият от Кайл "Дневник" ни съобщава от сега нататък често за работата на Гьоте в тази градина, която стана едно от неговите любими занимания.
Едно друго поле за стремежи в тази насока му предложи Тюрингската гора, където той имаше случай да се запознае и с по-нисшите организми в техните жизнени явления. Особено много го интересуват мъховете и лишеите. На 31 октомври 1777 година той моли госпожа фон Щайн да му изпрати мъхове от всички сортове и доколкото е възможно с корени и влажни, за да може отново да ги размножи. За нас трябва да има много голямо значение, че тук Гьоте се занимава вече с този по-нискостоящ свят на организмите и въпреки това по-късно извлече законите на организацията на растенията от по-висшите растения. Преценявайки това обстоятелство, ние не трябва, както мнозина правят това, да припишем това на едно подценяване на значението на по-малко развитите същества, а на едно пълно съзнателно намерение.
към текста >>
На 31 октомври 1777
година
той моли госпожа фон Щайн да му изпрати мъхове от всички сортове и доколкото е възможно с корени и влажни, за да може отново да ги размножи.
Като непосредствена подбуда за изучаването на растенията трябва да считаме за вниманието на поета с посаждането на растения в подарената му от херцог Карл Август градина. Приемането на тази градина от страна на Гьоте стана на 21 април 1776 година и издаденият от Кайл "Дневник" ни съобщава от сега нататък често за работата на Гьоте в тази градина, която стана едно от неговите любими занимания. Едно друго поле за стремежи в тази насока му предложи Тюрингската гора, където той имаше случай да се запознае и с по-нисшите организми в техните жизнени явления. Особено много го интересуват мъховете и лишеите.
На 31 октомври 1777 година той моли госпожа фон Щайн да му изпрати мъхове от всички сортове и доколкото е възможно с корени и влажни, за да може отново да ги размножи.
За нас трябва да има много голямо значение, че тук Гьоте се занимава вече с този по-нискостоящ свят на организмите и въпреки това по-късно извлече законите на организацията на растенията от по-висшите растения. Преценявайки това обстоятелство, ние не трябва, както мнозина правят това, да припишем това на едно подценяване на значението на по-малко развитите същества, а на едно пълно съзнателно намерение.
към текста >>
За запознаването с тези съчинения ние научаваме от писмата до госпожа фон Щайн в 1782
година
.
От сега нататък поетът не напуска вече царството на растенията. Още много по-рано той трябва да е прочел съчиненията на Лине.
За запознаването с тези съчинения ние научаваме от писмата до госпожа фон Щайн в 1782 година.
към текста >>
На 16 юни 1782
година
Гьоте пише на Карл Август: “В съчиненията на Русо се намират много мили писма върху ботаниката, в които по най-разбираем и изящен начин той предава уроци върху тази наука на една дама.
Приблизително по същото време, както първото запознаване с Лине, става и запознаването с ботаническите стремежи на Русо.
На 16 юни 1782 година Гьоте пише на Карл Август: “В съчиненията на Русо се намират много мили писма върху ботаниката, в които по най-разбираем и изящен начин той предава уроци върху тази наука на една дама.
Това е наистина един образец, как трябва да се преподава и едно допълнение на неговото съчинение “Емил”. Ето защо използвам случая да препоръчам отново царството на цветята на моите красиви приятелки”. Стремежите на Русо в областта на ботаниката направиха дълбоко впечатления на Гьоте. Изтъкването на номенклатурата произхожда от същността на растенията и отговаряща на тази същност, разглеждането на растението заради самото него, независимо от всички принципи на полезност, които срещаме у Русо, всичко това беше съвсем в смисъла на Гьоте. И двамата също имаха общо това, че бяха стигнали до изучаване на растенията не чрез някакъв специален научен стремеж, а чрез общочовешките мотиви.
към текста >>
Следващите подробни наблюдения на растителния свят се падат в 1784
година
.
Следващите подробни наблюдения на растителния свят се падат в 1784 година.
Вилхелм Фрайхер фон Глайхен, наречен Русвурм, беше издал тогава два труда, които се занимаваха с изучаване на предмета, който живо интересуваше Гьоте: Най-новото из областта на растенията” и "Избрани микроскопски открития при растенията"*/* Нюрнберг 1764 г. съотв. 1777-1781 г./. И двете книги разглеждаха процесите на оплождането при растенията. Цветният прашец, тичинките и близалцето бяха грижливо изследвани и откритите при това процеси представени в добре изпълнена картини. Тези изследвания направи сега Гьоте на свой ред.
към текста >>
На 12 януари 1785
година
той пише на госпожа фон Щайн: "Моят микроскоп е поставен, за да наблюдавам отново с началото на пролетта изследванията на Глайхен, наречен Русвурм и да ги проверя”.
На 12 януари 1785 година той пише на госпожа фон Щайн: "Моят микроскоп е поставен, за да наблюдавам отново с началото на пролетта изследванията на Глайхен, наречен Русвурм и да ги проверя”.
През същата пролет бе проучена и природата на семето, както ни показва това едно писмо до Кнебел от 2 април 1785 г.: "Аз размислих материята на семето, доколкото достигат моите опитности”. При всички тези изследвания у Гьоте става дума за нещо отделно; целта на неговите стремежи да изследва същността на растението. За това той съобщава на 8 април 1785 година на Марк, че е "направил в ботаниката хубави открития и комбинации”.
към текста >>
За това той съобщава на 8 април 1785
година
на Марк, че е "направил в ботаниката хубави открития и комбинации”.
На 12 януари 1785 година той пише на госпожа фон Щайн: "Моят микроскоп е поставен, за да наблюдавам отново с началото на пролетта изследванията на Глайхен, наречен Русвурм и да ги проверя”. През същата пролет бе проучена и природата на семето, както ни показва това едно писмо до Кнебел от 2 април 1785 г.: "Аз размислих материята на семето, доколкото достигат моите опитности”. При всички тези изследвания у Гьоте става дума за нещо отделно; целта на неговите стремежи да изследва същността на растението.
За това той съобщава на 8 април 1785 година на Марк, че е "направил в ботаниката хубави открития и комбинации”.
към текста >>
Естествено при това трябва да помислим, че в 1784
година
Гьоте беше открил вече междучелюстната кост, за което подробно ще говорим по-нататък, и че с това той беше значително приближил до тайната, как постъпва природата при образуването на едно органическо същество.
Изучаването на ботаниката се приближаваше бързо до определената цел.
Естествено при това трябва да помислим, че в 1784 година Гьоте беше открил вече междучелюстната кост, за което подробно ще говорим по-нататък, и че с това той беше значително приближил до тайната, как постъпва природата при образуването на едно органическо същество.
По-нататък трябва да помислим също, че първата част от книгата на Хердер "Идеи към философията на историята" беше завършена в 1784 година и че тогава е имало много чести разговори между Гьоте и Хердер върху предмети на природата. Така госпожа фон Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784 година: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”. От това ние виждаме от какво естество е бил Гьотевият интерес към великите въпроси на науката по онова време. Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през пролетта на 1785 година. Към средата на април през тази година той отива в Белведере, явно за да разреши своите съмнения и въпроси, и на 15 май съобщава на госпожа фон Щайн следното: "Не мога да ти изкажа, колко четлива става за мене природата, моето продължително буквуване ми помогна, сега то изведнъж действа и моята тиха радост е неизразима”.
към текста >>
По-нататък трябва да помислим също, че първата част от книгата на Хердер "Идеи към философията на историята" беше завършена в 1784
година
и че тогава е имало много чести разговори между Гьоте и Хердер върху предмети на природата.
Изучаването на ботаниката се приближаваше бързо до определената цел. Естествено при това трябва да помислим, че в 1784 година Гьоте беше открил вече междучелюстната кост, за което подробно ще говорим по-нататък, и че с това той беше значително приближил до тайната, как постъпва природата при образуването на едно органическо същество.
По-нататък трябва да помислим също, че първата част от книгата на Хердер "Идеи към философията на историята" беше завършена в 1784 година и че тогава е имало много чести разговори между Гьоте и Хердер върху предмети на природата.
Така госпожа фон Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784 година: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”. От това ние виждаме от какво естество е бил Гьотевият интерес към великите въпроси на науката по онова време. Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през пролетта на 1785 година. Към средата на април през тази година той отива в Белведере, явно за да разреши своите съмнения и въпроси, и на 15 май съобщава на госпожа фон Щайн следното: "Не мога да ти изкажа, колко четлива става за мене природата, моето продължително буквуване ми помогна, сега то изведнъж действа и моята тиха радост е неизразима”. Малко преди това той даже иска да напише един малък ботанически тракт за Кнебел, за да го спечели за тази наука*./*”На драго сърце бих ти изпратил една лекция по ботаника, ако тя беше вече написана”.
към текста >>
Така госпожа фон Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784
година
: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”.
Изучаването на ботаниката се приближаваше бързо до определената цел. Естествено при това трябва да помислим, че в 1784 година Гьоте беше открил вече междучелюстната кост, за което подробно ще говорим по-нататък, и че с това той беше значително приближил до тайната, как постъпва природата при образуването на едно органическо същество. По-нататък трябва да помислим също, че първата част от книгата на Хердер "Идеи към философията на историята" беше завършена в 1784 година и че тогава е имало много чести разговори между Гьоте и Хердер върху предмети на природата.
Така госпожа фон Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784 година: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”.
От това ние виждаме от какво естество е бил Гьотевият интерес към великите въпроси на науката по онова време. Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през пролетта на 1785 година. Към средата на април през тази година той отива в Белведере, явно за да разреши своите съмнения и въпроси, и на 15 май съобщава на госпожа фон Щайн следното: "Не мога да ти изкажа, колко четлива става за мене природата, моето продължително буквуване ми помогна, сега то изведнъж действа и моята тиха радост е неизразима”. Малко преди това той даже иска да напише един малък ботанически тракт за Кнебел, за да го спечели за тази наука*./*”На драго сърце бих ти изпратил една лекция по ботаника, ако тя беше вече написана”. Писмо до Кнебел от 2 април 1785 г./.
към текста >>
Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през пролетта на 1785
година
.
Изучаването на ботаниката се приближаваше бързо до определената цел. Естествено при това трябва да помислим, че в 1784 година Гьоте беше открил вече междучелюстната кост, за което подробно ще говорим по-нататък, и че с това той беше значително приближил до тайната, как постъпва природата при образуването на едно органическо същество. По-нататък трябва да помислим също, че първата част от книгата на Хердер "Идеи към философията на историята" беше завършена в 1784 година и че тогава е имало много чести разговори между Гьоте и Хердер върху предмети на природата. Така госпожа фон Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784 година: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”. От това ние виждаме от какво естество е бил Гьотевият интерес към великите въпроси на науката по онова време.
Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през пролетта на 1785 година.
Към средата на април през тази година той отива в Белведере, явно за да разреши своите съмнения и въпроси, и на 15 май съобщава на госпожа фон Щайн следното: "Не мога да ти изкажа, колко четлива става за мене природата, моето продължително буквуване ми помогна, сега то изведнъж действа и моята тиха радост е неизразима”. Малко преди това той даже иска да напише един малък ботанически тракт за Кнебел, за да го спечели за тази наука*./*”На драго сърце бих ти изпратил една лекция по ботаника, ако тя беше вече написана”. Писмо до Кнебел от 2 април 1785 г./. Ботаниката така много го привлича, че неговото пътуване за Карлсбад, което предприема на 20 юни 1785 година, за да прекара там лятото, се превръща в едно изследователско пътуване. Кнебел го придружава.
към текста >>
Към средата на април през тази
година
той отива в Белведере, явно за да разреши своите съмнения и въпроси, и на 15 май съобщава на госпожа фон Щайн следното: "Не мога да ти изкажа, колко четлива става за мене природата, моето продължително буквуване ми помогна, сега то изведнъж действа и моята тиха радост е неизразима”.
Естествено при това трябва да помислим, че в 1784 година Гьоте беше открил вече междучелюстната кост, за което подробно ще говорим по-нататък, и че с това той беше значително приближил до тайната, как постъпва природата при образуването на едно органическо същество. По-нататък трябва да помислим също, че първата част от книгата на Хердер "Идеи към философията на историята" беше завършена в 1784 година и че тогава е имало много чести разговори между Гьоте и Хердер върху предмети на природата. Така госпожа фон Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784 година: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”. От това ние виждаме от какво естество е бил Гьотевият интерес към великите въпроси на науката по онова време. Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през пролетта на 1785 година.
Към средата на април през тази година той отива в Белведере, явно за да разреши своите съмнения и въпроси, и на 15 май съобщава на госпожа фон Щайн следното: "Не мога да ти изкажа, колко четлива става за мене природата, моето продължително буквуване ми помогна, сега то изведнъж действа и моята тиха радост е неизразима”.
Малко преди това той даже иска да напише един малък ботанически тракт за Кнебел, за да го спечели за тази наука*./*”На драго сърце бих ти изпратил една лекция по ботаника, ако тя беше вече написана”. Писмо до Кнебел от 2 април 1785 г./. Ботаниката така много го привлича, че неговото пътуване за Карлсбад, което предприема на 20 юни 1785 година, за да прекара там лятото, се превръща в едно изследователско пътуване. Кнебел го придружава.
към текста >>
Ботаниката така много го привлича, че неговото пътуване за Карлсбад, което предприема на 20 юни 1785
година
, за да прекара там лятото, се превръща в едно изследователско пътуване.
От това ние виждаме от какво естество е бил Гьотевият интерес към великите въпроси на науката по онова време. Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през пролетта на 1785 година. Към средата на април през тази година той отива в Белведере, явно за да разреши своите съмнения и въпроси, и на 15 май съобщава на госпожа фон Щайн следното: "Не мога да ти изкажа, колко четлива става за мене природата, моето продължително буквуване ми помогна, сега то изведнъж действа и моята тиха радост е неизразима”. Малко преди това той даже иска да напише един малък ботанически тракт за Кнебел, за да го спечели за тази наука*./*”На драго сърце бих ти изпратил една лекция по ботаника, ако тя беше вече написана”. Писмо до Кнебел от 2 април 1785 г./.
Ботаниката така много го привлича, че неговото пътуване за Карлсбад, което предприема на 20 юни 1785 година, за да прекара там лятото, се превръща в едно изследователско пътуване.
Кнебел го придружава.
към текста >>
На 9 ноември 1785
година
той съобщава на госпожа фон Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене никаква друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга.
Близо до Йена те срещат един 17 годишен младеж, Дитрих, чиято оловена кутия показваше, че той току-що се завръща от една ботаническа екскурзия. Върху това интересно пътуване научаваме по-големи подробности от Гьотевата "Историята на едно ботаническо изучаване" и от някои съобщения на Кон от Браслау, който е можал да вземе същите от един ръкопис на Дитрих. В Карлсбад често пъти разговорите върху ботаниката са били едно приятно занимание. Завърнал се у дома, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с помощта на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа Фон Щайн. Едва сега, когато той самият е наблюдавал и мислил много, Лине става по-полезен за него и намира при осветление върху много подробности, които му помагат да напредне в своите комбинации.
На 9 ноември 1785 година той съобщава на госпожа фон Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене никаква друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга.
Това не е за четене, а за повторение и то ми направи много добри услуги, тъй като размислих върху най-многото неща”. През време на тези проучвания на него му става все по-ясно, че все пак това е само една основна форма, която се явява в безкрайното множество на растителните индивиди, тази основна форма ми стана самата тя все по-нагледна, той позна по-нататък, че в тази основна форма притежава способността за неограниченото изменение, чрез което се създава многообразието от единството. На 9 юли 1786 година той пише на госпожа фон Щайн: “Това е едно съглеждане на формата, с която природата един вид постоянно играе и играеки произвежда многообразния живот”. Сега преди всичко се касаеше за това, не променящо се, постоянното, онази първична форма с която природата един вид играе, да добие поотделно един пластичен образ.
към текста >>
На 9 юли 1786
година
той пише на госпожа фон Щайн: “Това е едно съглеждане на формата, с която природата един вид постоянно играе и играеки произвежда многообразния живот”.
Завърнал се у дома, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с помощта на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа Фон Щайн. Едва сега, когато той самият е наблюдавал и мислил много, Лине става по-полезен за него и намира при осветление върху много подробности, които му помагат да напредне в своите комбинации. На 9 ноември 1785 година той съобщава на госпожа фон Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене никаква друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга. Това не е за четене, а за повторение и то ми направи много добри услуги, тъй като размислих върху най-многото неща”. През време на тези проучвания на него му става все по-ясно, че все пак това е само една основна форма, която се явява в безкрайното множество на растителните индивиди, тази основна форма ми стана самата тя все по-нагледна, той позна по-нататък, че в тази основна форма притежава способността за неограниченото изменение, чрез което се създава многообразието от единството.
На 9 юли 1786 година той пише на госпожа фон Щайн: “Това е едно съглеждане на формата, с която природата един вид постоянно играе и играеки произвежда многообразния живот”.
Сега преди всичко се касаеше за това, не променящо се, постоянното, онази първична форма с която природата един вид играе, да добие поотделно един пластичен образ.
към текста >>
На 17 ноември 1786
година
той пише на Кнебел: “Моите скромни познания по ботаника ме радват твърде много в тази страна, където съществува една по-радостна, по-непрекъсната вегетация.
Мисълта за прарастението (първичното растение) се оформя все по-определено, все по-ясно в духа на Гьоте. В Ботаническата градина в Падова* (* Пътуване в Италия 27.09.1786 г.), където той се движи между една чужда нему растителност, в него “Все повече оживява мисълта, че вероятно човек може да развие всички форми на растенията от една форма”.
На 17 ноември 1786 година той пише на Кнебел: “Моите скромни познания по ботаника ме радват твърде много в тази страна, където съществува една по-радостна, по-непрекъсната вегетация.
Аз вече направих усърдни, простиращи се в областта на общото наблюдения, които после ще ти бъдат и на тебе приятни”. На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”. На 25 март той моли да кажат на Хердер, че вече е готов с прарастението. На 17 април * (*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Палермо и записва за прарастението думите: “Такова трябва все пак да съществува: по какво иначе бих познал аз, че тази или онази форма е едно растение, ако всички не биха били образувани по същия образец”. Той има предвид комплекса от законите на формирането, който организира растението, прави от него това, което то е, и чрез което при определен обект на природата ние стигаме до мисълта: това е едно растение това е прарастението.
към текста >>
На 18 февруари 1787
година
*(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”.
Мисълта за прарастението (първичното растение) се оформя все по-определено, все по-ясно в духа на Гьоте. В Ботаническата градина в Падова* (* Пътуване в Италия 27.09.1786 г.), където той се движи между една чужда нему растителност, в него “Все повече оживява мисълта, че вероятно човек може да развие всички форми на растенията от една форма”. На 17 ноември 1786 година той пише на Кнебел: “Моите скромни познания по ботаника ме радват твърде много в тази страна, където съществува една по-радостна, по-непрекъсната вегетация. Аз вече направих усърдни, простиращи се в областта на общото наблюдения, които после ще ти бъдат и на тебе приятни”.
На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”.
На 25 март той моли да кажат на Хердер, че вече е готов с прарастението. На 17 април * (*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Палермо и записва за прарастението думите: “Такова трябва все пак да съществува: по какво иначе бих познал аз, че тази или онази форма е едно растение, ако всички не биха били образувани по същия образец”. Той има предвид комплекса от законите на формирането, който организира растението, прави от него това, което то е, и чрез което при определен обект на природата ние стигаме до мисълта: това е едно растение това е прарастението.
към текста >>
Той пише на Хердер на 17 май 1787
година
: “По-нататък трябва да ти поверя, че съм съвсем близо до тайната на създаването на растенията, и че това е най-простата работа, която можем да си представим прарастението става най-чудното създание на света, за което природата ще ми завиди.
Даже ние можем да измислим растителни форми съобразно този закон, които да следват по необходимост от същността на растението и биха могли да съществуват, ако биха настъпили необходимите за това условия. По този начин Гьоте се стреми да си изобрази духом това, което природата извършва при образуването на нейните същества.
Той пише на Хердер на 17 май 1787 година: “По-нататък трябва да ти поверя, че съм съвсем близо до тайната на създаването на растенията, и че това е най-простата работа, която можем да си представим прарастението става най-чудното създание на света, за което природата ще ми завиди.
С този модел и с ключа за това ние можем след това да измислим още растения до безкрайност, които трябва да бъдат логични т.е. такива, които макар и да не съществуват, все пак биха могли да съществуват и не са просто сянка и илюзии на живописец или на поет, а притежават една вътрешна истиност и необходимост. Същият закон ще може да се разпростре върху всичко живо.
към текста >>
Ето защо на 6 септември 1787
година
*/*Пътуване в Италия) Гьоте го нарича също ev xainay /едно и всичко/ на растителния свят.
При Гьоте отделните изменения са проява на организма, който притежава при себе си способността да приеме разнообразните форми и в определен случай приема онази форма, която е най-съответстваща на условията на външния свят, които го заобикалят. Тези външни условия са само повод вътрешните формиращи сили да се изявят по един определен начин. Единствено тези последните са съставният принцип, творческият принцип в растението.
Ето защо на 6 септември 1787 година*/*Пътуване в Италия) Гьоте го нарича също ev xainay /едно и всичко/ на растителния свят.
към текста >>
На 17 май 1787
година
Гьоте пише тази мисъл на Хердер с думите: “На мене ми просветна мисълта че в онзи орган на растението, който обикновено наричаме лист, се крие истински протей, който може да се скрие и изяви във всички форми напред и назад.
В растението тази обусловеност на всяка отделна част от цялото се явява дотолкова, доколкото всички органи са устроени от една основна форма.
На 17 май 1787 година Гьоте пише тази мисъл на Хердер с думите: “На мене ми просветна мисълта че в онзи орган на растението, който обикновено наричаме лист, се крие истински протей, който може да се скрие и изяви във всички форми напред и назад.
Растението е винаги само лист, така неразделно свързан с бъдещето семе, че не може да си представим единия без другото”. Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях. На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение. Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея. Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места.
към текста >>
Видяхме, че още през пролетта на 1785
година
Гьоте беше изследвал семена; от Италия той съобщава на Хердер на 17 май 1787
година
, че е намерил съвсем ясно и недвусмислено точката, където се намира зародишът.
Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места. Ако бихме искали да извлечем едно понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени частични същества към едно цяло, това би било понятието за един "кошер" в зоологията. Това е един вид държава от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни индивиди, един индивид от по-висше естество/. Когато това стоеше ясно пред погледа на Гьоте, за него става още въпрос само за отделни наблюдения, които биха дали възможност да бъдат изразени в отделни случаи различните стадии на развитието, които растението проявява от себе си. И за това беше станало вече необходимото.
Видяхме, че още през пролетта на 1785 година Гьоте беше изследвал семена; от Италия той съобщава на Хердер на 17 май 1787 година, че е намерил съвсем ясно и недвусмислено точката, където се намира зародишът.
към текста >>
Когато разглеждаме учението за метаморфозите на Гьоте, както го имаме от 1790
година
, ние намираме в него, че това понятие у Гьоте е понятието за сменяващото се разширение и свиване.
Когато разглеждаме учението за метаморфозите на Гьоте, както го имаме от 1790 година, ние намираме в него, че това понятие у Гьоте е понятието за сменяващото се разширение и свиване.
В семето формата на растението е най-много свита /концентрирана/. По-нататък с листата следва първото разгръщане, разширение на формиращите сили. Това, което в семето е концентрирано в една точка, в листата то се явява разгърнато в пространството. В чашката силите отново се свиват в една осова точка; короната се произвежда от следващото разширение /тук под корона трябва да се разбират венчелисчетата на цвета); тичинките и близалцето се раждат от следващото свиване; плодът чрез последното /трето/ разширение, след което цялата сила на живота на растението /ентелехичният принцип/ се скрива отново в най-високо свитото състояние на семето. Ние можем да проследим приблизително всички подробности на мисълта за метаморфозата до последното превръщане в излязлата в 1790 година статия; но това не може да сторим така лесно с понятието за разширението и свиването.
към текста >>
Ние можем да проследим приблизително всички подробности на мисълта за метаморфозата до последното превръщане в излязлата в 1790
година
статия; но това не може да сторим така лесно с понятието за разширението и свиването.
Когато разглеждаме учението за метаморфозите на Гьоте, както го имаме от 1790 година, ние намираме в него, че това понятие у Гьоте е понятието за сменяващото се разширение и свиване. В семето формата на растението е най-много свита /концентрирана/. По-нататък с листата следва първото разгръщане, разширение на формиращите сили. Това, което в семето е концентрирано в една точка, в листата то се явява разгърнато в пространството. В чашката силите отново се свиват в една осова точка; короната се произвежда от следващото разширение /тук под корона трябва да се разбират венчелисчетата на цвета); тичинките и близалцето се раждат от следващото свиване; плодът чрез последното /трето/ разширение, след което цялата сила на живота на растението /ентелехичният принцип/ се скрива отново в най-високо свитото състояние на семето.
Ние можем да проследим приблизително всички подробности на мисълта за метаморфозата до последното превръщане в излязлата в 1790 година статия; но това не може да сторим така лесно с понятието за разширението и свиването.
Обаче не ще сгрешим, ако допуснем, че тази кореняща се дълбоко в духа на Гьоте мисъл е била свързана още в Италия с понятието за образуването на растението. Тъй като съдържанието на тази мисъл е обусловеното от формиращите сили по-голямо или по-малко разгръщане в пространството.
към текста >>
През септември 1787
година
при своето второ пребиваване в Рим Гьоте изнася на своя приятел Мориц въпроса; той открива тогава, колко жив, колко нагледен става предметът при едно такова изнасяне (говорене, предаване).
През септември 1787 година при своето второ пребиваване в Рим Гьоте изнася на своя приятел Мориц въпроса; той открива тогава, колко жив, колко нагледен става предметът при едно такова изнасяне (говорене, предаване).
Постоянно се записва, колко далече са стигналите. От това място и от някои други изказвания на Гьоте се явява като вероятно, че и написването на учението за метаморфозата поне в неговата афористична форма е станало в Италия. Той казва по-нататък: “По този начин – в разговор с Мориц – аз можех да запиша на лист нещо от моите мисли”.
към текста >>
Сега не е никакъв въпрос, че в края на 1789 и началото на 1790
година
работата е била написана във формата, в която ние я имаме пред очите си; обаче доколко това последно написване е само от редакционно естество и какво е било още прибавено, това трудно може да се каже.
Сега не е никакъв въпрос, че в края на 1789 и началото на 1790 година работата е била написана във формата, в която ние я имаме пред очите си; обаче доколко това последно написване е само от редакционно естество и какво е било още прибавено, това трудно може да се каже.
Една оповестена за следващия Великден книга, която би искала да съдържа приблизително същите мисли, го накара през есента на 1789 година да подхване отново своите идеи, за да ускори издаването на книгата. На 18 декември той изпраща ръкописа на ботаника Вач, за да се съветва с него; на 20 декември той самият отива при Вач, за да разговаря с него; На 22 декември той съобщава на Кнебел, че Вач е приел добре написаното. Връща се отново у дома си, преработва отново написаното, отново го изпраща на Вач, който ме го връща на 19 януари 1790 година. Каква съдба са претърпели сега както ръкописът така и напечатаната книга, самият Гьоте разказва подробно това */*Естествените Науки I, стр. 91 и следв./.
към текста >>
Една оповестена за следващия Великден книга, която би искала да съдържа приблизително същите мисли, го накара през есента на 1789
година
да подхване отново своите идеи, за да ускори издаването на книгата.
Сега не е никакъв въпрос, че в края на 1789 и началото на 1790 година работата е била написана във формата, в която ние я имаме пред очите си; обаче доколко това последно написване е само от редакционно естество и какво е било още прибавено, това трудно може да се каже.
Една оповестена за следващия Великден книга, която би искала да съдържа приблизително същите мисли, го накара през есента на 1789 година да подхване отново своите идеи, за да ускори издаването на книгата.
На 18 декември той изпраща ръкописа на ботаника Вач, за да се съветва с него; на 20 декември той самият отива при Вач, за да разговаря с него; На 22 декември той съобщава на Кнебел, че Вач е приел добре написаното. Връща се отново у дома си, преработва отново написаното, отново го изпраща на Вач, който ме го връща на 19 януари 1790 година. Каква съдба са претърпели сега както ръкописът така и напечатаната книга, самият Гьоте разказва подробно това */*Естествените Науки I, стр. 91 и следв./. Голямо значение на учението за метаморфозата както и неговата същност ние ще разгледаме подробно по-долу в статията "Същност и значение на Гьотевите съчинения върху органическото образуване".
към текста >>
Връща се отново у дома си, преработва отново написаното, отново го изпраща на Вач, който ме го връща на 19 януари 1790
година
.
Сега не е никакъв въпрос, че в края на 1789 и началото на 1790 година работата е била написана във формата, в която ние я имаме пред очите си; обаче доколко това последно написване е само от редакционно естество и какво е било още прибавено, това трудно може да се каже. Една оповестена за следващия Великден книга, която би искала да съдържа приблизително същите мисли, го накара през есента на 1789 година да подхване отново своите идеи, за да ускори издаването на книгата. На 18 декември той изпраща ръкописа на ботаника Вач, за да се съветва с него; на 20 декември той самият отива при Вач, за да разговаря с него; На 22 декември той съобщава на Кнебел, че Вач е приел добре написаното.
Връща се отново у дома си, преработва отново написаното, отново го изпраща на Вач, който ме го връща на 19 януари 1790 година.
Каква съдба са претърпели сега както ръкописът така и напечатаната книга, самият Гьоте разказва подробно това */*Естествените Науки I, стр. 91 и следв./. Голямо значение на учението за метаморфозата както и неговата същност ние ще разгледаме подробно по-долу в статията "Същност и значение на Гьотевите съчинения върху органическото образуване".
към текста >>
4.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Голямото съчинение на Лаватер "Физиогномични фрагменти за поощрение познаването на човека и на любовта към човека" излезе в 1775 1778
година
.
Голямото съчинение на Лаватер "Физиогномични фрагменти за поощрение познаването на човека и на любовта към човека" излезе в 1775 1778 година.
Гьоте взе живо участие в това, не само като ръководеше издаването, но и като сам даде своя принос. Обаче особено интересно е, че в този принос ние можем вече да намерим зародиша на неговите по-късни работи в областта на зоологията.
към текста >>
Това ние виждаме от неговите работи върху черепите на животни от 1776
година
, които се намират включени в том 2, раздел 2 на книгата "Физиогномични фрагменти".
Физиогномиката се стараеше да познае във външната форма на човека неговата вътрешност, неговия дух. Формата се разглеждаше не само заради самата нея, но също и като израз на душата. Пластичния дух на Гьоте, създаден за познаването навъншните отношения, не остана само тук. Посред работите, които третираха външната форма като средство за познаване на вътрешността, за него изпъкна значението на първата, на формата, в нейната самостоятелност.
Това ние виждаме от неговите работи върху черепите на животни от 1776 година, които се намират включени в том 2, раздел 2 на книгата "Физиогномични фрагменти".
През тази година той чете Аристотели върху физиогномиката, чрез което бива подбуден към гореспоменатите работи, но същевременно се опитва да изследва разликата на човека от животното. Той намира тази разлика чрез обослувеното от цялото устройство на човека изпъкване на главата, във висшето развитие на мозъка на човека, към който всички части на тялото сочат като към едно централно място. “Как цялата форма стои като основен стълб на свода, в който трябва да се отрази небето! ” Сега в устройството на животното той намира противоположното на това. “Главата само окачена на гръбначния стълб!
към текста >>
През тази
година
той чете Аристотели върху физиогномиката, чрез което бива подбуден към гореспоменатите работи, но същевременно се опитва да изследва разликата на човека от животното.
Физиогномиката се стараеше да познае във външната форма на човека неговата вътрешност, неговия дух. Формата се разглеждаше не само заради самата нея, но също и като израз на душата. Пластичния дух на Гьоте, създаден за познаването навъншните отношения, не остана само тук. Посред работите, които третираха външната форма като средство за познаване на вътрешността, за него изпъкна значението на първата, на формата, в нейната самостоятелност. Това ние виждаме от неговите работи върху черепите на животни от 1776 година, които се намират включени в том 2, раздел 2 на книгата "Физиогномични фрагменти".
През тази година той чете Аристотели върху физиогномиката, чрез което бива подбуден към гореспоменатите работи, но същевременно се опитва да изследва разликата на човека от животното.
Той намира тази разлика чрез обослувеното от цялото устройство на човека изпъкване на главата, във висшето развитие на мозъка на човека, към който всички части на тялото сочат като към едно централно място. “Как цялата форма стои като основен стълб на свода, в който трябва да се отрази небето! ” Сега в устройството на животното той намира противоположното на това. “Главата само окачена на гръбначния стълб! Мозъкът, завършек на гръбначния стълб, няма вече обхват, освен за поставяне в действие на жизнените сили и е необходим само за управлението на едно настоящо сетивно създание”.
към текста >>
В същата
година
(1776) намираме обаче също, че Гьоте добива яснота върху това, от което трябва да се изходи, когато искаме да разгледаме формата на животинския организъм.
В същата година (1776) намираме обаче също, че Гьоте добива яснота върху това, от което трябва да се изходи, когато искаме да разгледаме формата на животинския организъм.
Той позна, че костите са здрави основи на формирането, една мисъл която той запази по-късно, като при своите работи върху анатомията изходи напълно от учението за костите. През тази година той написа важното в това отношение изречение*(* Естествени Науки II,стр.69.): “Подвижните части се образуват според тях /костите/, казано всъщност с тях, и вършат своята работа само дотолкова, доколкото твърдите части позволяват това”. И още едно друго указание във физиогномиката на Лаватер: “Някой може вече да е забелязъл, че аз считам костната система като основна схема на човека – черепа като основа на костната система и цялата месеста част като колорит на тази рисунка”.*/*Фрагменти на Лаватер II,143.); това изречение е написано може би по подбуди на Гьоте, който е разговарял с Лаватер върху тези въпроси. Те са тъждествени със схващането на Гьоте.
към текста >>
През тази
година
той написа важното в това отношение изречение*(* Естествени Науки II,стр.69.): “Подвижните части се образуват според тях /костите/, казано всъщност с тях, и вършат своята работа само дотолкова, доколкото твърдите части позволяват това”.
В същата година (1776) намираме обаче също, че Гьоте добива яснота върху това, от което трябва да се изходи, когато искаме да разгледаме формата на животинския организъм. Той позна, че костите са здрави основи на формирането, една мисъл която той запази по-късно, като при своите работи върху анатомията изходи напълно от учението за костите.
През тази година той написа важното в това отношение изречение*(* Естествени Науки II,стр.69.): “Подвижните части се образуват според тях /костите/, казано всъщност с тях, и вършат своята работа само дотолкова, доколкото твърдите части позволяват това”.
И още едно друго указание във физиогномиката на Лаватер: “Някой може вече да е забелязъл, че аз считам костната система като основна схема на човека – черепа като основа на костната система и цялата месеста част като колорит на тази рисунка”.*/*Фрагменти на Лаватер II,143.); това изречение е написано може би по подбуди на Гьоте, който е разговарял с Лаватер върху тези въпроси. Те са тъждествени със схващането на Гьоте.
към текста >>
Тук ние се убеждаваме, че основните мисли, върху които трябваше да бъдат по-късно изградени Гьотевите мисли върху образуването на животните, са се установили у него от заниманието с физиогномиката на Лаватер в 1776
година
.
Какво друго прави тук Гьоте, освен да търси и най-простото животно отново в сложната човешка форма, както той се изразява по-късно (1795 г.).
Тук ние се убеждаваме, че основните мисли, върху които трябваше да бъдат по-късно изградени Гьотевите мисли върху образуването на животните, са се установили у него от заниманието с физиогномиката на Лаватер в 1776 година.
към текста >>
В тази
година
започна също и Гьотевото изучаване на подробностите на анатомията.
В тази година започна също и Гьотевото изучаване на подробностите на анатомията.
На 22 януари той пише на Лаватер в 1776 година: “Херцогът ми изпрати шест черепа, аз направих прекрасни забележки, които стоят в услуга на ваше преподобие ако те бяха стигнали до вас без мене”. По-нататъшните подбуди за по-подробно изучаване на анатомията му предложиха отношенията с университета в Йена. Първите указания върху това ние имаме от 1781 година. В издадения от Кайл дневник той от белязва под датата 15 октомври 1781 година, че е отишъл в Йена със стария отшелник и там се занимавал с анатомия. Тук се намираше един учен, който подпомага извънредно много проучванията на Гьоте: Лодер.
към текста >>
На 22 януари той пише на Лаватер в 1776
година
: “Херцогът ми изпрати шест черепа, аз направих прекрасни забележки, които стоят в услуга на ваше преподобие ако те бяха стигнали до вас без мене”.
В тази година започна също и Гьотевото изучаване на подробностите на анатомията.
На 22 януари той пише на Лаватер в 1776 година: “Херцогът ми изпрати шест черепа, аз направих прекрасни забележки, които стоят в услуга на ваше преподобие ако те бяха стигнали до вас без мене”.
По-нататъшните подбуди за по-подробно изучаване на анатомията му предложиха отношенията с университета в Йена. Първите указания върху това ние имаме от 1781 година. В издадения от Кайл дневник той от белязва под датата 15 октомври 1781 година, че е отишъл в Йена със стария отшелник и там се занимавал с анатомия. Тук се намираше един учен, който подпомага извънредно много проучванията на Гьоте: Лодер.
към текста >>
Първите указания върху това ние имаме от 1781
година
.
В тази година започна също и Гьотевото изучаване на подробностите на анатомията. На 22 януари той пише на Лаватер в 1776 година: “Херцогът ми изпрати шест черепа, аз направих прекрасни забележки, които стоят в услуга на ваше преподобие ако те бяха стигнали до вас без мене”. По-нататъшните подбуди за по-подробно изучаване на анатомията му предложиха отношенията с университета в Йена.
Първите указания върху това ние имаме от 1781 година.
В издадения от Кайл дневник той от белязва под датата 15 октомври 1781 година, че е отишъл в Йена със стария отшелник и там се занимавал с анатомия. Тук се намираше един учен, който подпомага извънредно много проучванията на Гьоте: Лодер.
към текста >>
В издадения от Кайл дневник той от белязва под датата 15 октомври 1781
година
, че е отишъл в Йена със стария отшелник и там се занимавал с анатомия.
В тази година започна също и Гьотевото изучаване на подробностите на анатомията. На 22 януари той пише на Лаватер в 1776 година: “Херцогът ми изпрати шест черепа, аз направих прекрасни забележки, които стоят в услуга на ваше преподобие ако те бяха стигнали до вас без мене”. По-нататъшните подбуди за по-подробно изучаване на анатомията му предложиха отношенията с университета в Йена. Първите указания върху това ние имаме от 1781 година.
В издадения от Кайл дневник той от белязва под датата 15 октомври 1781 година, че е отишъл в Йена със стария отшелник и там се занимавал с анатомия.
Тук се намираше един учен, който подпомага извънредно много проучванията на Гьоте: Лодер.
към текста >>
Под датата 6 януари дневникът отбелязва: "Демострация на сърцето от Лодер." След като видяхме, че още в 1776
година
Гьоте е хранел далече простиращи се мисли върху устройството на животинския организъм, ние нито за миг не можем да се съмняваме, че неговите сегашни подробни занимания с анатомията са се издигнали далече високо над подробностите до по-висши гледища.
Под датата 6 януари дневникът отбелязва: "Демострация на сърцето от Лодер." След като видяхме, че още в 1776 година Гьоте е хранел далече простиращи се мисли върху устройството на животинския организъм, ние нито за миг не можем да се съмняваме, че неговите сегашни подробни занимания с анатомията са се издигнали далече високо над подробностите до по-висши гледища.
Така на 14 ноември 1781 година той пише на Лаватер и Марк, че се отнася с “Костите като с един текст, на който може да се окачи целия живот и всичко човешко”. При разглеждането на един текст в нашия дух се образуват образи и идеи, които се явяват като предизвикани, като родени от този текст. Като с един такъв текст се отнася Гьоте с костите, т.е. когато ги разглеждаше, в него възникваха мисли върху целия живот и върху цялото човешко естество.
към текста >>
Така на 14 ноември 1781
година
той пише на Лаватер и Марк, че се отнася с “Костите като с един текст, на който може да се окачи целия живот и всичко човешко”.
Под датата 6 януари дневникът отбелязва: "Демострация на сърцето от Лодер." След като видяхме, че още в 1776 година Гьоте е хранел далече простиращи се мисли върху устройството на животинския организъм, ние нито за миг не можем да се съмняваме, че неговите сегашни подробни занимания с анатомията са се издигнали далече високо над подробностите до по-висши гледища.
Така на 14 ноември 1781 година той пише на Лаватер и Марк, че се отнася с “Костите като с един текст, на който може да се окачи целия живот и всичко човешко”.
При разглеждането на един текст в нашия дух се образуват образи и идеи, които се явяват като предизвикани, като родени от този текст. Като с един такъв текст се отнася Гьоте с костите, т.е. когато ги разглеждаше, в него възникваха мисли върху целия живот и върху цялото човешко естество.
към текста >>
От 1782
година
имаме от Гьоте една ода "Божественото", която ни позволява някак си да познаем, как той е мислил тогава върху отношението на човека с останалата природа.
От 1782 година имаме от Гьоте една ода "Божественото", която ни позволява някак си да познаем, как той е мислил тогава върху отношението на човека с останалата природа.
Първият куплет от тази ода гласи.
към текста >>
Към това трябва да помислим още, че, през време когато тези възгледи се оформяха все по-определено у Гьоте, той поддържаше една жива връзка с Хердер, който в 1783
година
започна да пише своята книга "Идеи към философията на историята на човечеството." Това съчинение се роди приблизително от разговори на двамата и някои идеи могат направо да се припишат на Гьоте.
Към това трябва да помислим още, че, през време когато тези възгледи се оформяха все по-определено у Гьоте, той поддържаше една жива връзка с Хердер, който в 1783 година започна да пише своята книга "Идеи към философията на историята на човечеството." Това съчинение се роди приблизително от разговори на двамата и някои идеи могат направо да се припишат на Гьоте.
Мислите, които са изказани тук, са често пъти изцяло Гьотевски, само че казани по начина на Хердер, така че от тях ние можем да направим едно сигурно заключение върху тогавашните мисли на Гьоте.
към текста >>
За да отбележим дяла, който Гьоте има в създаването на Хердеровото съчинение "Идеи към философията на историята на човечеството", искаме да приведем следния цитат от едно писмо на Гьоте до Кнебел от 8 декември 1783
година
: “Хердер пише една философия на историята, както можеш да си представиш из основи нова.
За да отбележим дяла, който Гьоте има в създаването на Хердеровото съчинение "Идеи към философията на историята на човечеството", искаме да приведем следния цитат от едно писмо на Гьоте до Кнебел от 8 декември 1783 година: “Хердер пише една философия на историята, както можеш да си представиш из основи нова.
Завчера ние четяхме заедно първите глави, те са изящни...историята на света на природата бурно се съчитават при нас”. Изложенията на Хердер в книга 3, VІ и в книга 4,I, а именно, че обусловеното в човешката организация изправено положение и това, което е свързано с него, е основното условие за неговата разумна дейност, ни припомня направо това, което Гьоте е посочил в 1776 година в раздел 2 на "Физиогномични фрагменти" от Лаватер върху родовата разлика между човека и животните и което вече споменахме. То е само едно доразвитие на горната мисъл. Обаче всичко това ни дава право да приемем, че по отношение на възгледите върху положението на човека в природата /1783 и следв./ в онова време Гьоте и Хердер са били по същество единни.
към текста >>
Изложенията на Хердер в книга 3, VІ и в книга 4,I, а именно, че обусловеното в човешката организация изправено положение и това, което е свързано с него, е основното условие за неговата разумна дейност, ни припомня направо това, което Гьоте е посочил в 1776
година
в раздел 2 на "Физиогномични фрагменти" от Лаватер върху родовата разлика между човека и животните и което вече споменахме.
За да отбележим дяла, който Гьоте има в създаването на Хердеровото съчинение "Идеи към философията на историята на човечеството", искаме да приведем следния цитат от едно писмо на Гьоте до Кнебел от 8 декември 1783 година: “Хердер пише една философия на историята, както можеш да си представиш из основи нова. Завчера ние четяхме заедно първите глави, те са изящни...историята на света на природата бурно се съчитават при нас”.
Изложенията на Хердер в книга 3, VІ и в книга 4,I, а именно, че обусловеното в човешката организация изправено положение и това, което е свързано с него, е основното условие за неговата разумна дейност, ни припомня направо това, което Гьоте е посочил в 1776 година в раздел 2 на "Физиогномични фрагменти" от Лаватер върху родовата разлика между човека и животните и което вече споменахме.
То е само едно доразвитие на горната мисъл. Обаче всичко това ни дава право да приемем, че по отношение на възгледите върху положението на човека в природата /1783 и следв./ в онова време Гьоте и Хердер са били по същество единни.
към текста >>
Когато в 1782
година
Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782
година
следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните.
Такива бяха възгледите на Гьоте, когато той се запозна с едно мнение, което абсолютно противоречеше на тези велики мисли. Учените от онова време се занимаваха главно с това, да намерят признаци, които отличават един животински вид от друг такъв. Те считаха, разликата на животните от човека трябва да се състои в това, че животните имат между двете симетрични половини на горната челюст една междинна кост, върху която са наредени горните резци, а у човека тази междинна кост трябва да липсва.
Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните.
Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”. Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка костна ядка като истинска междинна кост, той не допускаше съществуването на такава кост у човека. По този въпрос той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”. Кампер най-знаменития анатом на времето, беше на същото мнение. Той казва например за междинната кост: “Тя никога не е била открита у човека, даже и у негрите”.
към текста >>
На 27 октомври 1782
година
той поиска от Мерк да му пише нещо за инкогнитото на Кампер и да му изпрати неговите писма.
Не само Мерк, но и Блуменбах и Зьомеринг подържаха връзка с Гьоте. Кореспонденцията с първия ни показва, че Гьоте е вземал най-горещо участие в техните изследвания на костните системи и е обменял своите мисли с тях върху тези въпроси.
На 27 октомври 1782 година той поиска от Мерк да му пише нещо за инкогнитото на Кампер и да му изпрати неговите писма.
По-нататък трябва да отбележим едно посещение на Блуменбах във Ваймар през април 1783 година. През септември същата година Гьоте отива в Гьотинген, за да посети там Блуменбах и всички професори. На 28 септември той пише на госпожа фон Щайн: “Предприех да посетя всички професори и можеш да си представиш, колко много тичане изисква това, за да се справя за наколко дни”. След това той отива в Касел, където се среща с Форстер и Зьомеринг. От там той пише на госпожа фон Щайн на 2 октомври: “Аз виждам много добри и хубави неща и съм възнаграден за моето тихо усърдие.
към текста >>
По-нататък трябва да отбележим едно посещение на Блуменбах във Ваймар през април 1783
година
.
Не само Мерк, но и Блуменбах и Зьомеринг подържаха връзка с Гьоте. Кореспонденцията с първия ни показва, че Гьоте е вземал най-горещо участие в техните изследвания на костните системи и е обменял своите мисли с тях върху тези въпроси. На 27 октомври 1782 година той поиска от Мерк да му пише нещо за инкогнитото на Кампер и да му изпрати неговите писма.
По-нататък трябва да отбележим едно посещение на Блуменбах във Ваймар през април 1783 година.
През септември същата година Гьоте отива в Гьотинген, за да посети там Блуменбах и всички професори. На 28 септември той пише на госпожа фон Щайн: “Предприех да посетя всички професори и можеш да си представиш, колко много тичане изисква това, за да се справя за наколко дни”. След това той отива в Касел, където се среща с Форстер и Зьомеринг. От там той пише на госпожа фон Щайн на 2 октомври: “Аз виждам много добри и хубави неща и съм възнаграден за моето тихо усърдие. Най-щастливото е, че сега мога да кажа, аз съм на правия път и отсега нататък не изпускам нищо”.
към текста >>
През септември същата
година
Гьоте отива в Гьотинген, за да посети там Блуменбах и всички професори.
Не само Мерк, но и Блуменбах и Зьомеринг подържаха връзка с Гьоте. Кореспонденцията с първия ни показва, че Гьоте е вземал най-горещо участие в техните изследвания на костните системи и е обменял своите мисли с тях върху тези въпроси. На 27 октомври 1782 година той поиска от Мерк да му пише нещо за инкогнитото на Кампер и да му изпрати неговите писма. По-нататък трябва да отбележим едно посещение на Блуменбах във Ваймар през април 1783 година.
През септември същата година Гьоте отива в Гьотинген, за да посети там Блуменбах и всички професори.
На 28 септември той пише на госпожа фон Щайн: “Предприех да посетя всички професори и можеш да си представиш, колко много тичане изисква това, за да се справя за наколко дни”. След това той отива в Касел, където се среща с Форстер и Зьомеринг. От там той пише на госпожа фон Щайн на 2 октомври: “Аз виждам много добри и хубави неща и съм възнаграден за моето тихо усърдие. Най-щастливото е, че сега мога да кажа, аз съм на правия път и отсега нататък не изпускам нищо”.
към текста >>
Той успя да достави това доказателство през пролетта на 1784
година
в съдружие с Лодер, с когото сравни човешки и животински черепи в Йена.
При неговите възгледи тези мнения трябваше веднага да му се явят като една грешка. Типичната основна форма, според която трябва да се изградени всички организми, би била унищожена с това. У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички животни, трябва да участва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за приемането на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции. Съобразно цялото свое духовно направление Гьоте не можеше да мисли другояче, освен че и у човека съществува една междучелюстна кост. Касаеше се само за емпиричното доказателство на същата, само за това, каква форма приема тя у човека, доколко се приобщава към целостта на организма.
Той успя да достави това доказателство през пролетта на 1784 година в съдружие с Лодер, с когото сравни човешки и животински черепи в Йена.
Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа фон Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно анатомическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./
към текста >>
Така през ноември 1784
година
той пише на Кнебел, когато му изпраща студията върху своето откритие: “Аз се въздържах да отбележа още сега резултата, на което и Хердер сочи в своите идеи, че именно разликата между човека и животното не може да се намери в отделните подробности”.
Сега у Гьоте все повече оживяваше мисълта, да разработи едно по-голямо съчинение върху природата.
Така през ноември 1784 година той пише на Кнебел, когато му изпраща студията върху своето откритие: “Аз се въздържах да отбележа още сега резултата, на което и Хердер сочи в своите идеи, че именно разликата между човека и животното не може да се намери в отделните подробности”.
към текста >>
На 1 май 1784
година
госпожа фон Щейн пише на Кнебел: “Новата книга на Хердер изтъква вероятността, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте размишлява сега върху тези неща и всяко нещо, което е минало първо през неговата представа, става извънредно интересно”.
Гьоте искаше сега да разработи явно последователно тази мисъл и се е занимавал много с нея през следващите години.
На 1 май 1784 година госпожа фон Щейн пише на Кнебел: “Новата книга на Хердер изтъква вероятността, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте размишлява сега върху тези неща и всяко нещо, което е минало първо през неговата представа, става извънредно интересно”.
До каква степен живееше в Гьоте мисълта, да изложи своите възгледи върху природата в един по-голям труд, това става за нас особено ясно, когато виждаме, че при всяко ново откритие, което успява да направи, той не може другояче, освен да изтъкне пред своите приятели, възможността на едно разширение на неговата мисъл върху цялата природа. В 1786 година той пише на госпожа фон Щайн, че иска да разпростре своите идеи относно начина, как природата играейки си един вид с една главна форма произвежда разнообразния живот, “върху всички царства на природата, върху цялото нейно царство”. И тъй като в Италия пред неговия дух стои мисълта за метаморфозите при растението на всички нейни подробности, той пише в Неапол на 17 май 1787 година: “Същият закон ще може да се приложи върху всичко живо”.
към текста >>
В 1786
година
той пише на госпожа фон Щайн, че иска да разпростре своите идеи относно начина, как природата играейки си един вид с една главна форма произвежда разнообразния живот, “върху всички царства на природата, върху цялото нейно царство”.
Гьоте искаше сега да разработи явно последователно тази мисъл и се е занимавал много с нея през следващите години. На 1 май 1784 година госпожа фон Щейн пише на Кнебел: “Новата книга на Хердер изтъква вероятността, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте размишлява сега върху тези неща и всяко нещо, което е минало първо през неговата представа, става извънредно интересно”. До каква степен живееше в Гьоте мисълта, да изложи своите възгледи върху природата в един по-голям труд, това става за нас особено ясно, когато виждаме, че при всяко ново откритие, което успява да направи, той не може другояче, освен да изтъкне пред своите приятели, възможността на едно разширение на неговата мисъл върху цялата природа.
В 1786 година той пише на госпожа фон Щайн, че иска да разпростре своите идеи относно начина, как природата играейки си един вид с една главна форма произвежда разнообразния живот, “върху всички царства на природата, върху цялото нейно царство”.
И тъй като в Италия пред неговия дух стои мисълта за метаморфозите при растението на всички нейни подробности, той пише в Неапол на 17 май 1787 година: “Същият закон ще може да се приложи върху всичко живо”.
към текста >>
И тъй като в Италия пред неговия дух стои мисълта за метаморфозите при растението на всички нейни подробности, той пише в Неапол на 17 май 1787
година
: “Същият закон ще може да се приложи върху всичко живо”.
Гьоте искаше сега да разработи явно последователно тази мисъл и се е занимавал много с нея през следващите години. На 1 май 1784 година госпожа фон Щейн пише на Кнебел: “Новата книга на Хердер изтъква вероятността, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте размишлява сега върху тези неща и всяко нещо, което е минало първо през неговата представа, става извънредно интересно”. До каква степен живееше в Гьоте мисълта, да изложи своите възгледи върху природата в един по-голям труд, това става за нас особено ясно, когато виждаме, че при всяко ново откритие, което успява да направи, той не може другояче, освен да изтъкне пред своите приятели, възможността на едно разширение на неговата мисъл върху цялата природа. В 1786 година той пише на госпожа фон Щайн, че иска да разпростре своите идеи относно начина, как природата играейки си един вид с една главна форма произвежда разнообразния живот, “върху всички царства на природата, върху цялото нейно царство”.
И тъй като в Италия пред неговия дух стои мисълта за метаморфозите при растението на всички нейни подробности, той пише в Неапол на 17 май 1787 година: “Същият закон ще може да се приложи върху всичко живо”.
към текста >>
Самият Гьоте дава причината, поради която това негово замислено творение не бе създадено като в аналите на 1790
година
казва думите: “Задачата беше толкова голяма че тя можеше да бъде решена в един разпръснат живот”.
Можем да приемем, че теорията на познанието, която сега се явява навсякъде като основна философска наука, ще може да стане плодотворна едва тогава, когато ще вземе своята изходна точка от Гьотевия подход на разглеждане и мислене.
Самият Гьоте дава причината, поради която това негово замислено творение не бе създадено като в аналите на 1790 година казва думите: “Задачата беше толкова голяма че тя можеше да бъде решена в един разпръснат живот”.
към текста >>
Като едно предварително упражнение, в 1784
година
трябваше да бъде разработена студията върху между челюстната кост.
Като едно предварително упражнение, в 1784 година трябваше да бъде разработена студията върху между челюстната кост.
Тя не можеше още да бъде публикувана, защото на 6 март 1785 година Гьоте пише върху това на Зьомеринг: “Тъй като моята малка студия не претендира за никакво публикуване и може да се счита просто като една скица, на мене би ми било много приятно всичко, което вие бихте искали да ми съобщите върху този въпрос”. Въпреки това тя бе написана много грижливо и вземайки на помощ всички необходими отделни изследвания. В помощ бяха повикани млади хора, които трябваше да направят остеологични рисунки по метода на Кампер и под ръководството на Гьоте. Ето защо на 23 април 1784 година той моли Мерк да му даде сведения върху този метод и поисква от Зьомеринг да му изпрати Камперовите рисунки. Зьомеринг и други познати са помолени да му изпратят скелети и кости от всякакъв вид.
към текста >>
Тя не можеше още да бъде публикувана, защото на 6 март 1785
година
Гьоте пише върху това на Зьомеринг: “Тъй като моята малка студия не претендира за никакво публикуване и може да се счита просто като една скица, на мене би ми било много приятно всичко, което вие бихте искали да ми съобщите върху този въпрос”.
Като едно предварително упражнение, в 1784 година трябваше да бъде разработена студията върху между челюстната кост.
Тя не можеше още да бъде публикувана, защото на 6 март 1785 година Гьоте пише върху това на Зьомеринг: “Тъй като моята малка студия не претендира за никакво публикуване и може да се счита просто като една скица, на мене би ми било много приятно всичко, което вие бихте искали да ми съобщите върху този въпрос”.
Въпреки това тя бе написана много грижливо и вземайки на помощ всички необходими отделни изследвания. В помощ бяха повикани млади хора, които трябваше да направят остеологични рисунки по метода на Кампер и под ръководството на Гьоте. Ето защо на 23 април 1784 година той моли Мерк да му даде сведения върху този метод и поисква от Зьомеринг да му изпрати Камперовите рисунки. Зьомеринг и други познати са помолени да му изпратят скелети и кости от всякакъв вид. На 25 април той пише на Мерк, че следните скелети биха му доставили голямо удоволствие: Мирмекофага, брадипус, лъвове, тигри или други подобни.
към текста >>
Ето защо на 23 април 1784
година
той моли Мерк да му даде сведения върху този метод и поисква от Зьомеринг да му изпрати Камперовите рисунки.
Като едно предварително упражнение, в 1784 година трябваше да бъде разработена студията върху между челюстната кост. Тя не можеше още да бъде публикувана, защото на 6 март 1785 година Гьоте пише върху това на Зьомеринг: “Тъй като моята малка студия не претендира за никакво публикуване и може да се счита просто като една скица, на мене би ми било много приятно всичко, което вие бихте искали да ми съобщите върху този въпрос”. Въпреки това тя бе написана много грижливо и вземайки на помощ всички необходими отделни изследвания. В помощ бяха повикани млади хора, които трябваше да направят остеологични рисунки по метода на Кампер и под ръководството на Гьоте.
Ето защо на 23 април 1784 година той моли Мерк да му даде сведения върху този метод и поисква от Зьомеринг да му изпрати Камперовите рисунки.
Зьомеринг и други познати са помолени да му изпратят скелети и кости от всякакъв вид. На 25 април той пише на Мерк, че следните скелети биха му доставили голямо удоволствие: Мирмекофага, брадипус, лъвове, тигри или други подобни. На 14 май моли Зьомеринг за черепа на един слонов скелет и черепа на един хипопотам, на 16 септември за черепите на следните животни: Котки, лъвове, млада мечка, инколнитум, мравояд, камила, едногърда камила, тюлен. Той моли приятелите си и за отделни сведения; така иска от Мерк описанието на устното небце на носорог и особено за обяснение върху него: "Как всъщност рогът на носорога стои на носовата кост."
към текста >>
През ноември 1784
година
Гьоте изпрати студията на Кнебел и още на 19 декември на Мерк, въпреки, че малко преди това /2 декември/ той вярва, че преди края на годината не ще се получи много нещо от това.
При това пътуване той иска да погледне в Брауншвайг в устата на един "нероден слон" и води един смел разговор с Цимерман. Той пише по-нататък на Мерк върху този фетус: "Аз исках да имаме фетусса, който те имат в брауншвайг, в нашия кабинет, за да бъдат дисециран, скиелетиран и препариран. Не зная, за какво би служило едно такова чудовище в спирт, ако то не бъде дисецирано и обяснено в неговото устройство." От тези проучвания излезе след това онази студия, която е съобщена в първия том на съчиненията върху естествените науки*/* "както на човека така и на животните трябва да се припише една междинна кост на горната челюст. "Естествени науки, стр.277 и следв./ При нейното разработване Гьоте получава голяма помощ от Лодер. С негово съдействие бе създадена един латински превод.
През ноември 1784 година Гьоте изпрати студията на Кнебел и още на 19 декември на Мерк, въпреки, че малко преди това /2 декември/ той вярва, че преди края на годината не ще се получи много нещо от това.
Студията беше снабдена с необходимите рисунки. Поради Кампер бе прибавен и споменатия латински превод. Мерк трябваше да изпрати съчинението на Зьомеринг. Този последният го получи през януари 1785 година. Оттам то стигна до Кампер.
към текста >>
Този последният го получи през януари 1785
година
.
С негово съдействие бе създадена един латински превод. През ноември 1784 година Гьоте изпрати студията на Кнебел и още на 19 декември на Мерк, въпреки, че малко преди това /2 декември/ той вярва, че преди края на годината не ще се получи много нещо от това. Студията беше снабдена с необходимите рисунки. Поради Кампер бе прибавен и споменатия латински превод. Мерк трябваше да изпрати съчинението на Зьомеринг.
Този последният го получи през януари 1785 година.
Оттам то стигна до Кампер. Ако сега хвърлим един поглед върху начина, по който е била приета студията на Гьоте, ние се натъкваме на една твърде неутешителна картина. Отначало никой не притежава необходимия орган да го разбере, освен Лодер, с когото Гьоте беше работил заедно, и Хердер. Мерк се радва на студията, обаче не е убеден в истинността на твърдението. Съобщавайки за получаването на студията, Зьомеринг пише в своето писмо до Мерк: "Още Блуменбах е имал главната идея." В параграфа, който започва: "Не ще има никакво съмнение" той казва "тъй като останалите (граници) се срастват", жалко само, че тези граници никога не са съществували: Аз имам пред себе си само челюсти от тримесечни зародиши до възрастни и върху никоя от тях не може да се види отпред някаква граница.
към текста >>
" На 13 февруари 1785
година
Гьоте пише на Мерк: "От Зьомеринг аз имам едно много леко писмо.
Отначало никой не притежава необходимия орган да го разбере, освен Лодер, с когото Гьоте беше работил заедно, и Хердер. Мерк се радва на студията, обаче не е убеден в истинността на твърдението. Съобщавайки за получаването на студията, Зьомеринг пише в своето писмо до Мерк: "Още Блуменбах е имал главната идея." В параграфа, който започва: "Не ще има никакво съмнение" той казва "тъй като останалите (граници) се срастват", жалко само, че тези граници никога не са съществували: Аз имам пред себе си само челюсти от тримесечни зародиши до възрастни и върху никоя от тях не може да се види отпред някаква граница. А да се обяснява въпросът чрез напора на костите една към друга? Да, ако природата работеше като един столар с клин и чук!
" На 13 февруари 1785 година Гьоте пише на Мерк: "От Зьомеринг аз имам едно много леко писмо.
Той иска даже да ме разубеди. Охо! "
към текста >>
И Зьомеринг пише на 11 май 1785
година
на Мерк: "Както виждам от неговото вчерашно писмо, Гьоте не иска още да се откаже от своята идея относно междучелюстната кост."а сега Кампер*(*До сега се приемаше, че Кампер е получил студията анонимно.
И Зьомеринг пише на 11 май 1785 година на Мерк: "Както виждам от неговото вчерашно писмо, Гьоте не иска още да се откаже от своята идея относно междучелюстната кост."а сега Кампер*(*До сега се приемаше, че Кампер е получил студията анонимно.
към текста >>
Обаче между писмата на Мерк до Кампер, който не са още напечатани, и които се намират в "Библиотеката на нидерландското дружество за прогреса на медицината" се намира едно писмо от 17 януари 1785
година
със следното място (цитираме буквално): "mon sieur de goethe, poete celebre, conseiller intime du duc de weimar, vient dem, envoyer un specimen osteologicum, gue doit vfus etre envoye apres gue mr.somering l,aura vu...c, est un petit traite sur l,os intermaxi naire, gui nfus apprend entre autres la verite, gue le triche /chus/ a dents incicives etdue le chameau en a deux." Едно писмо от 10 март 1785
година
показва, че съобразно с това Мерк ще изпрати студията на Кампер, при което от ново се споменава изрично името на Гьоте: "j,aurais l,honneur de vous envoyer le specimen osteoflfg.
Тя е стигнала до него по околен път: Гьоте я изпратил първо на Зьомеринг, този последният на Мерк и Мерк я доставил на Кампер.
Обаче между писмата на Мерк до Кампер, който не са още напечатани, и които се намират в "Библиотеката на нидерландското дружество за прогреса на медицината" се намира едно писмо от 17 януари 1785 година със следното място (цитираме буквално): "mon sieur de goethe, poete celebre, conseiller intime du duc de weimar, vient dem, envoyer un specimen osteologicum, gue doit vfus etre envoye apres gue mr.somering l,aura vu...c, est un petit traite sur l,os intermaxi naire, gui nfus apprend entre autres la verite, gue le triche /chus/ a dents incicives etdue le chameau en a deux." Едно писмо от 10 март 1785 година показва, че съобразно с това Мерк ще изпрати студията на Кампер, при което от ново се споменава изрично името на Гьоте: "j,aurais l,honneur de vous envoyer le specimen osteoflfg.
de goethe, mon ami, par une voie, gui ne sera pas couteuse un de ces jours.
към текста >>
На 28 април 1785
година
Мерк изказва надеждата, че Кампер е получава предмета, при което отново се споменава "Гьоте".
На 28 април 1785 година Мерк изказва надеждата, че Кампер е получава предмета, при което отново се споменава "Гьоте".
Следователно няма никакво съмнение,че Кампер е познавал автора.) На 16 септември 1785 година той съобщава на Мерк, че приложените картини не са рисувани според неговия метод. Той ги намира даже достойни за упрек. Хвали се външността на хубавия ръкопис, латинския превод се укорява, даже на автора се дава съвет, да се образова в това отношение. Три дни по-късно той пише, че е направил известен брой наблюдения върху междучелюстната кост, но че трябва да продължава да твърди, че човекът не притежава никаква такава кост. Той допуска всички наблюдения на Гьоте, само не това по отношение на човека.
към текста >>
Следователно няма никакво съмнение,че Кампер е познавал автора.) На 16 септември 1785
година
той съобщава на Мерк, че приложените картини не са рисувани според неговия метод.
На 28 април 1785 година Мерк изказва надеждата, че Кампер е получава предмета, при което отново се споменава "Гьоте".
Следователно няма никакво съмнение,че Кампер е познавал автора.) На 16 септември 1785 година той съобщава на Мерк, че приложените картини не са рисувани според неговия метод.
Той ги намира даже достойни за упрек. Хвали се външността на хубавия ръкопис, латинския превод се укорява, даже на автора се дава съвет, да се образова в това отношение. Три дни по-късно той пише, че е направил известен брой наблюдения върху междучелюстната кост, но че трябва да продължава да твърди, че човекът не притежава никаква такава кост. Той допуска всички наблюдения на Гьоте, само не това по отношение на човека. На 21 март 1786 година той пише още веднъж, че от голям брой наблюдения е стигнал до заключението: Междучелюстната кост не съществува у човека.
към текста >>
На 21 март 1786
година
той пише още веднъж, че от голям брой наблюдения е стигнал до заключението: Междучелюстната кост не съществува у човека.
Следователно няма никакво съмнение,че Кампер е познавал автора.) На 16 септември 1785 година той съобщава на Мерк, че приложените картини не са рисувани според неговия метод. Той ги намира даже достойни за упрек. Хвали се външността на хубавия ръкопис, латинския превод се укорява, даже на автора се дава съвет, да се образова в това отношение. Три дни по-късно той пише, че е направил известен брой наблюдения върху междучелюстната кост, но че трябва да продължава да твърди, че човекът не притежава никаква такава кост. Той допуска всички наблюдения на Гьоте, само не това по отношение на човека.
На 21 март 1786 година той пише още веднъж, че от голям брой наблюдения е стигнал до заключението: Междучелюстната кост не съществува у човека.
Писмата на Кампер показват, че той е имал най-добрата воля да вникне в нещата, но че не е бил в състояние да разбере ни най-малко Гьоте.
към текста >>
Той го изтъква в своята книга по анатомия от 1788 г.*/*Гьотеви анализа 1790
година
/ и отсега нататък се отнася с него във всички свои книги като с нещо имащо пълно значение за науката, за което не може да съществува и най-малко съмнение.
Лодер веднага вижда откритието на Гьоте в неговата истинска светлина.
Той го изтъква в своята книга по анатомия от 1788 г.*/*Гьотеви анализа 1790 година/ и отсега нататък се отнася с него във всички свои книги като с нещо имащо пълно значение за науката, за което не може да съществува и най-малко съмнение.
към текста >>
Вилхелм Йозефи (Частен доцент при Университета в Гьотинген) пише в своята "Анатомия на бозайниците" в 1787
година
: "Счита се, че междучелюстната кост е главният признак различаващ маймуните от човека; според моите наблюдения и човекът има такава междучелюстна кост поне през първите месеци на неговото съществуване, но която обикновено още отрано, а именно в тялото на майката се сраства външно с действителните горночелюстни кости, така че често не остава даже никаква забележима следа."
Това може най-добре да се види от следното.
Вилхелм Йозефи (Частен доцент при Университета в Гьотинген) пише в своята "Анатомия на бозайниците" в 1787 година: "Счита се, че междучелюстната кост е главният признак различаващ маймуните от човека; според моите наблюдения и човекът има такава междучелюстна кост поне през първите месеци на неговото съществуване, но която обикновено още отрано, а именно в тялото на майката се сраства външно с действителните горночелюстни кости, така че често не остава даже никаква забележима следа."
към текста >>
На 13 февруари 1785
година
Гьоте му изпраща една изпъкнала горна челюст от човек и от Трихекус и му дава опорни точки, за да може да разбере нещата.
МЕРК остана постоянно в колебание.
На 13 февруари 1785 година Гьоте му изпраща една изпъкнала горна челюст от човек и от Трихекус и му дава опорни точки, за да може да разбере нещата.
От писмото на Гьоте от 8 април изглежда, че Мерк е бил някак си спечелен. Но скоро той отново променя своето мнение, защото на 11 ноември 1788 година пише на Зьомеринг*(*Писма на знаменити съвременници до Зьомеринг, стр. 293.): "Както чувам, даже вик Д,азюр е приел така нареченото Гьотево откритие в своя труд."
към текста >>
Но скоро той отново променя своето мнение, защото на 11 ноември 1788
година
пише на Зьомеринг*(*Писма на знаменити съвременници до Зьомеринг, стр.
МЕРК остана постоянно в колебание. На 13 февруари 1785 година Гьоте му изпраща една изпъкнала горна челюст от човек и от Трихекус и му дава опорни точки, за да може да разбере нещата. От писмото на Гьоте от 8 април изглежда, че Мерк е бил някак си спечелен.
Но скоро той отново променя своето мнение, защото на 11 ноември 1788 година пише на Зьомеринг*(*Писма на знаменити съвременници до Зьомеринг, стр.
293.): "Както чувам, даже вик Д,азюр е приел така нареченото Гьотево откритие в своя труд."
към текста >>
В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805
година
, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32
година
студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр.
По-трудно беше да бъде спечелен Блуменбах.
В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр.
585 и следв.). Сред лични отношения той застана на страната на Гьоте*/*Разговори с Екерманн, 2, VІІІ, 1850/ Даже на 15 декември 1825 година той достави на Гьоте един хубав пример за потвърждение на неговото откритие. Един атлет от Хеската област потърсил при Лангенбек, колега на Блуменбах, помощ поради неговата животински изпъкваща междучелюстна кост*/*Кореспонденцията на Гьоте върху естествената наука, І, стр.51/. Ние още ще говорим за по-късните привърженици на Гьотевите идеи. Тук ще споменем още че М.Й.Вебер успял да отдели срасналата с горната челюст междинна кост чрез разредена сярна киселина.
към текста >>
Сред лични отношения той застана на страната на Гьоте*/*Разговори с Екерманн, 2, VІІІ, 1850/ Даже на 15 декември 1825
година
той достави на Гьоте един хубав пример за потвърждение на неговото откритие.
По-трудно беше да бъде спечелен Блуменбах. В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр. 585 и следв.).
Сред лични отношения той застана на страната на Гьоте*/*Разговори с Екерманн, 2, VІІІ, 1850/ Даже на 15 декември 1825 година той достави на Гьоте един хубав пример за потвърждение на неговото откритие.
Един атлет от Хеската област потърсил при Лангенбек, колега на Блуменбах, помощ поради неговата животински изпъкваща междучелюстна кост*/*Кореспонденцията на Гьоте върху естествената наука, І, стр.51/. Ние още ще говорим за по-късните привърженици на Гьотевите идеи. Тук ще споменем още че М.Й.Вебер успял да отдели срасналата с горната челюст междинна кост чрез разредена сярна киселина.
към текста >>
На 7 декември 1785
година
Зьомеринг даже се разсърдва: "че Гьоте не му е върнал неговите глави." От едно писмо на Гьоте до Зьомеринг от 8 юни 1786
година
научаваме, че до тогава той все още има черепи от него.
Гьоте продължава своите проучвания върху остеологията и след завършването на гореспоменатата студия. Едновременните открития в областта на ботаниката възбуждат още повече неговия интерес към природата. Той постоянно заема интересни обекти от своите приятели.
На 7 декември 1785 година Зьомеринг даже се разсърдва: "че Гьоте не му е върнал неговите глави." От едно писмо на Гьоте до Зьомеринг от 8 юни 1786 година научаваме, че до тогава той все още има черепи от него.
към текста >>
На 20 януари 1787
година
Гьоте пише в Рим: "Аз съм приблизително подготвен по анатомия и добих не без усилия познания и върху човешкото тяло, до определена степен.
Неговите велики идеи го придружават и в Италия. През време когато мисълта за прарастението се оформява в неговия дух, той се домогва и до понятия относно формата на човека.
На 20 януари 1787 година Гьоте пише в Рим: "Аз съм приблизително подготвен по анатомия и добих не без усилия познания и върху човешкото тяло, до определена степен.
Тук вниманието на човека е постоянно завладяно чрез наблюдение на статуите, обаче по един по-висш начин. При нашата медицинско-хирургическа анатомия се касае само за това, да познаем честта, и за целта служи също и един нищожен мускул. Обаче в Рим частите не означават нищо, ако същевременно те не представляват благородната красива форма.
към текста >>
Скоро след неговото завръщане от Италия ние научаваме, че Гьоте се занимава "усърдно с анатомия", и в 1789
година
той пише на Хердер: "Имам да говоря за една новооткрита хармония на природата".
Тук при Гьоте се касаеше преди всичко за това, да бъдат познати законите, според които природата образува органическите и предимно човешките форми, тенденцията, която тя преследва при формирането на същите. Както в редицата от безброй растителни форми той търси прарастенията, чрез което могат да се измислят растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които са напълно съобразни с тенденцията на природата и които биха съществували, ако биха били налице подходящите условия; така и по отношение на животните и на човека Гьоте залагаше на това, "да открие идеални характерни черти", които са напълно съобразени със законите на природата.
Скоро след неговото завръщане от Италия ние научаваме, че Гьоте се занимава "усърдно с анатомия", и в 1789 година той пише на Хердер: "Имам да говоря за една новооткрита хармония на природата".
Това, което е било открито тук като нещо ново, би трябвало да бъде една част от прешленната теория за черепа* (*виж Естествени Науки, забележки към стр.316, 318, 344 и следв.). Завършването на това откритие се пада обаче в 1790 година. Това, което той е знаел до тогава, е било, че всички кости, които образуват задната част на главата, представляват изменени три прешлена на гръбначния стълб. Гьоте си представяше нещата по следния начин: Мозъкът представлява само една маса от гръбначен мозък, доведен до най–висока степен.
към текста >>
Завършването на това откритие се пада обаче в 1790
година
.
Тук при Гьоте се касаеше преди всичко за това, да бъдат познати законите, според които природата образува органическите и предимно човешките форми, тенденцията, която тя преследва при формирането на същите. Както в редицата от безброй растителни форми той търси прарастенията, чрез което могат да се измислят растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които са напълно съобразни с тенденцията на природата и които биха съществували, ако биха били налице подходящите условия; така и по отношение на животните и на човека Гьоте залагаше на това, "да открие идеални характерни черти", които са напълно съобразени със законите на природата. Скоро след неговото завръщане от Италия ние научаваме, че Гьоте се занимава "усърдно с анатомия", и в 1789 година той пише на Хердер: "Имам да говоря за една новооткрита хармония на природата". Това, което е било открито тук като нещо ново, би трябвало да бъде една част от прешленната теория за черепа* (*виж Естествени Науки, забележки към стр.316, 318, 344 и следв.).
Завършването на това откритие се пада обаче в 1790 година.
Това, което той е знаел до тогава, е било, че всички кости, които образуват задната част на главата, представляват изменени три прешлена на гръбначния стълб. Гьоте си представяше нещата по следния начин: Мозъкът представлява само една маса от гръбначен мозък, доведен до най–висока степен.
към текста >>
Гьоте показа това откритие на 30 април 1790
година
на госпожа фон Калб с думите: "Кажете на Хердер, че съм се приближил съвсем много до разбирането на животинската форма и някои нейни преобразования и това чрез един странен случай".
По този начин цялата глава се явява като предварително оформена в по-ниско стоящите органи на тялото. И тук са в действие онези сили, които вече работят на по-ниска степен, само че в главата те са развили до най-висока степен намиращите се в тях заложби. Отново за Гьоте се касаеше само да се докаже, как всъщност се представят нещата според сетивната действителност? За костта на задната глава, за предната и задната клиновидна кост, Гьоте казва, че той скоро е съзрял тези отношения; но че също и костта на небцето, горната челюст и междучелюстната кост са изменени прешлени, това той позна при своето пътуване в северна Италия, когато върху дюните на Лидо намери един разпукан череп на овца. Този череп беше така сполучливо разпаднат, че в отделните парчета можаха да се разпознаят отделните прешлени.
Гьоте показа това откритие на 30 април 1790 година на госпожа фон Калб с думите: "Кажете на Хердер, че съм се приближил съвсем много до разбирането на животинската форма и някои нейни преобразования и това чрез един странен случай".
към текста >>
Когато през април 1790
година
последва херцога в лагера от Шлесвиг, той беше там /Браслау/ зает предимно със своите проучвания относно образуването на животните.
С това беше доказано че всички членове на едно органическо цяло са тъждествени според идеята и че "вътрешно неоформени" органически маси се проявяват външно по различен начин, че е едно и също нещо това, което на по-ниска степен съществува и действа като нерв на гръбначния стълб, а на по-висока степен съществува и действа като сетивен нерв и се разтваря за външния свят като сетивен орган, който възприема и обхваща външния свят. С това всяко живо същество бе показана в неговата формираща се, изграждаща се от вътре сила; едва сега то бе разбрано като действително живо. Гьотевите основни идеи стигнаха сега до един завършек и по отношение на образуването на животните. Дошло беше времето за разработването на тези основни идеи, въпреки че той от по-рано имаше плана за това, както ни доказва кореспонденцията на Гьоте с Фр. Х. Якоби.
Когато през април 1790 година последва херцога в лагера от Шлесвиг, той беше там /Браслау/ зает предимно със своите проучвания относно образуването на животните.
Там той действително започва да записва своите мисли върху този въпрос. На 31 август 1790 година той пише на Фриц Щайн: "В цялата тази бъркотия аз започнах да пиша моята студия върху образуването на животните."
към текста >>
На 31 август 1790
година
той пише на Фриц Щайн: "В цялата тази бъркотия аз започнах да пиша моята студия върху образуването на животните."
Гьотевите основни идеи стигнаха сега до един завършек и по отношение на образуването на животните. Дошло беше времето за разработването на тези основни идеи, въпреки че той от по-рано имаше плана за това, както ни доказва кореспонденцията на Гьоте с Фр. Х. Якоби. Когато през април 1790 година последва херцога в лагера от Шлесвиг, той беше там /Браслау/ зает предимно със своите проучвания относно образуването на животните. Там той действително започва да записва своите мисли върху този въпрос.
На 31 август 1790 година той пише на Фриц Щайн: "В цялата тази бъркотия аз започнах да пиша моята студия върху образуването на животните."
към текста >>
Идеята за животинския тип се съдържа в един широк смисъл в стихотворението "Метаморфоза на животните", което излезе в 1820
година
във втората от Морфологическите Тетрадки* (*виж Естествените Науки I, стр.344 и следв., където отделни неща са казани и в забележките).
Идеята за животинския тип се съдържа в един широк смисъл в стихотворението "Метаморфоза на животните", което излезе в 1820 година във втората от Морфологическите Тетрадки* (*виж Естествените Науки I, стр.344 и следв., където отделни неща са казани и в забележките).
В началото на 1795 година Гьоте се намираше в Йена, където са се намирали също и братята фон Хумболдт, Якоби и Шилер. В това общество изнесе Гьоте своите идеи върху сравнителната анатомия. Приятелите намериха неговите изложения толкова важни, че го накараха да напише своите мисли. Както се вижда от едно писмо на Гьоте до Якоби старшия, Гьоте се е отзовал на това искане още в Йена, като е издиктувал схемата на една сравнителна остеология* (*Естествени Науки I, 239 и следв.) на Макс Якоби.
към текста >>
В началото на 1795
година
Гьоте се намираше в Йена, където са се намирали също и братята фон Хумболдт, Якоби и Шилер.
Идеята за животинския тип се съдържа в един широк смисъл в стихотворението "Метаморфоза на животните", което излезе в 1820 година във втората от Морфологическите Тетрадки* (*виж Естествените Науки I, стр.344 и следв., където отделни неща са казани и в забележките).
В началото на 1795 година Гьоте се намираше в Йена, където са се намирали също и братята фон Хумболдт, Якоби и Шилер.
В това общество изнесе Гьоте своите идеи върху сравнителната анатомия. Приятелите намериха неговите изложения толкова важни, че го накараха да напише своите мисли. Както се вижда от едно писмо на Гьоте до Якоби старшия, Гьоте се е отзовал на това искане още в Йена, като е издиктувал схемата на една сравнителна остеология* (*Естествени Науки I, 239 и следв.) на Макс Якоби.
към текста >>
Уводните глави са били развити по-нататък в 1796
година
* (*Естествени Науки I, 325 и следв.).
Уводните глави са били развити по-нататък в 1796 година* (*Естествени Науки I, 325 и следв.).
В тези студии се съдържат основните възгледи на Гьоте върху образуването на животните, също както в неговото съчинение "Опит за обяснение метаморфозата на растението" се съдържат тези за образуването на растенията. В общението с Шилер от 1794 година настъпи една повратна точка в неговите възгледи, като от сега нататък той насочи своя поглед върху своя собствен начин на подхождане и изследване, при което неговият начин да разглежда нещата му се яви обективно. Сега след тези исторически разглеждания, искаме да се обърнем към същността и значението на Гьотевите възгледи върху образуването на организмите.
към текста >>
В общението с Шилер от 1794
година
настъпи една повратна точка в неговите възгледи, като от сега нататък той насочи своя поглед върху своя собствен начин на подхождане и изследване, при което неговият начин да разглежда нещата му се яви обективно.
Уводните глави са били развити по-нататък в 1796 година* (*Естествени Науки I, 325 и следв.). В тези студии се съдържат основните възгледи на Гьоте върху образуването на животните, също както в неговото съчинение "Опит за обяснение метаморфозата на растението" се съдържат тези за образуването на растенията.
В общението с Шилер от 1794 година настъпи една повратна точка в неговите възгледи, като от сега нататък той насочи своя поглед върху своя собствен начин на подхождане и изследване, при което неговият начин да разглежда нещата му се яви обективно.
Сега след тези исторически разглеждания, искаме да се обърнем към същността и значението на Гьотевите възгледи върху образуването на организмите.
към текста >>
5.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Гьоте започна да изучава Спиноза за първи път през пролетта на 1774
година
.
Гьоте започна да изучава Спиноза за първи път през пролетта на 1774 година.
За това свое първо запознаване с философа той казва в "Поезия и истина" */*ІІІ част,Книга 14.): "след като потърсих в целия свят едно образователно средство за моето чудно същество, аз намерих най-после "етиката на този мъж".
към текста >>
През лятото на същата
година
Гьоте се срещна с Фриц Якоби.
През лятото на същата година Гьоте се срещна с Фриц Якоби.
Този последният, който се беше занимавал подробно със Спиноза за което свидетелстват неговите писма върху учението на Спиноза, 1785 година,беше напълно подходящ да въведе Гьоте по-дълбоко в същността на философа. Тогава за Спиноза се говореше твърде много, защото у Гьоте "всичко беше още в началното действие и противодействие, ферментиращо и кипящо*./*Пътуване в Италия, 5.Х.1787 година/. Известно време по-късно той намери в библиотеката на своя баща една книга, чийто автор остро се бореше против Спиноза, даже го изопачаваше до най-висока степен. Това стана повод Гьоте да се заеме още веднъж сериозно с дълбокия мислител. Той намери в неговите съчинения обяснения на най-дълбоките научни въпроси, които беше способен да повдигне тогава.
към текста >>
Този последният, който се беше занимавал подробно със Спиноза за което свидетелстват неговите писма върху учението на Спиноза, 1785
година
,беше напълно подходящ да въведе Гьоте по-дълбоко в същността на философа.
През лятото на същата година Гьоте се срещна с Фриц Якоби.
Този последният, който се беше занимавал подробно със Спиноза за което свидетелстват неговите писма върху учението на Спиноза, 1785 година,беше напълно подходящ да въведе Гьоте по-дълбоко в същността на философа.
Тогава за Спиноза се говореше твърде много, защото у Гьоте "всичко беше още в началното действие и противодействие, ферментиращо и кипящо*./*Пътуване в Италия, 5.Х.1787 година/. Известно време по-късно той намери в библиотеката на своя баща една книга, чийто автор остро се бореше против Спиноза, даже го изопачаваше до най-висока степен. Това стана повод Гьоте да се заеме още веднъж сериозно с дълбокия мислител. Той намери в неговите съчинения обяснения на най-дълбоките научни въпроси, които беше способен да повдигне тогава. През 1784 година поетът чете Спиноза заедно с госпожа фон Щайн.
към текста >>
Тогава за Спиноза се говореше твърде много, защото у Гьоте "всичко беше още в началното действие и противодействие, ферментиращо и кипящо*./*Пътуване в Италия, 5.Х.1787
година
/.
През лятото на същата година Гьоте се срещна с Фриц Якоби. Този последният, който се беше занимавал подробно със Спиноза за което свидетелстват неговите писма върху учението на Спиноза, 1785 година,беше напълно подходящ да въведе Гьоте по-дълбоко в същността на философа.
Тогава за Спиноза се говореше твърде много, защото у Гьоте "всичко беше още в началното действие и противодействие, ферментиращо и кипящо*./*Пътуване в Италия, 5.Х.1787 година/.
Известно време по-късно той намери в библиотеката на своя баща една книга, чийто автор остро се бореше против Спиноза, даже го изопачаваше до най-висока степен. Това стана повод Гьоте да се заеме още веднъж сериозно с дълбокия мислител. Той намери в неговите съчинения обяснения на най-дълбоките научни въпроси, които беше способен да повдигне тогава. През 1784 година поетът чете Спиноза заедно с госпожа фон Щайн. Той пише на 4 ноември 1784 година на приятелката: "Аз ще донеса със себе си Спиноза на латински език, тъй като в него всичко е много по-ясно." Въздействието на този философ върху Гьоте беше извънредно голямо.
към текста >>
През 1784
година
поетът чете Спиноза заедно с госпожа фон Щайн.
Този последният, който се беше занимавал подробно със Спиноза за което свидетелстват неговите писма върху учението на Спиноза, 1785 година,беше напълно подходящ да въведе Гьоте по-дълбоко в същността на философа. Тогава за Спиноза се говореше твърде много, защото у Гьоте "всичко беше още в началното действие и противодействие, ферментиращо и кипящо*./*Пътуване в Италия, 5.Х.1787 година/. Известно време по-късно той намери в библиотеката на своя баща една книга, чийто автор остро се бореше против Спиноза, даже го изопачаваше до най-висока степен. Това стана повод Гьоте да се заеме още веднъж сериозно с дълбокия мислител. Той намери в неговите съчинения обяснения на най-дълбоките научни въпроси, които беше способен да повдигне тогава.
През 1784 година поетът чете Спиноза заедно с госпожа фон Щайн.
Той пише на 4 ноември 1784 година на приятелката: "Аз ще донеса със себе си Спиноза на латински език, тъй като в него всичко е много по-ясно." Въздействието на този философ върху Гьоте беше извънредно голямо. Самият Гьоте беше наясно върху това. В 1816 година /7.11/ той пише на Целтер: "Освен Шекспир и Спиноза аз не зная някой от покойниците да е упражнил такова въздействие върху мене както Лине." Следователно той счита Шекспир и Спиноза като двама духове, който са упражнили най-голямо влияние върху него. Как се прояви сега това влияние върху изучаването на образуването на организмите, това ни става най-ясно, когато вземем под внимание думите написани върху Лаватер от пътуването в Италия: Лаватер застъпваше именно всеобщоприетото тогава мнение, че едно същество може да се роди само чрез едно незаложено в природата на самото същество влияние, чрез едно нарушение на общите природни закони. Върху това Гьоте писа думите: Наскоро намерих в една страстна апостолско-капуцинска декламация на цюрихския пророк безсмислените думи: всичко, което има живот, живее чрез нещо вън от него или така звучаха приблизително думите му.
към текста >>
Той пише на 4 ноември 1784
година
на приятелката: "Аз ще донеса със себе си Спиноза на латински език, тъй като в него всичко е много по-ясно." Въздействието на този философ върху Гьоте беше извънредно голямо.
Тогава за Спиноза се говореше твърде много, защото у Гьоте "всичко беше още в началното действие и противодействие, ферментиращо и кипящо*./*Пътуване в Италия, 5.Х.1787 година/. Известно време по-късно той намери в библиотеката на своя баща една книга, чийто автор остро се бореше против Спиноза, даже го изопачаваше до най-висока степен. Това стана повод Гьоте да се заеме още веднъж сериозно с дълбокия мислител. Той намери в неговите съчинения обяснения на най-дълбоките научни въпроси, които беше способен да повдигне тогава. През 1784 година поетът чете Спиноза заедно с госпожа фон Щайн.
Той пише на 4 ноември 1784 година на приятелката: "Аз ще донеса със себе си Спиноза на латински език, тъй като в него всичко е много по-ясно." Въздействието на този философ върху Гьоте беше извънредно голямо.
Самият Гьоте беше наясно върху това. В 1816 година /7.11/ той пише на Целтер: "Освен Шекспир и Спиноза аз не зная някой от покойниците да е упражнил такова въздействие върху мене както Лине." Следователно той счита Шекспир и Спиноза като двама духове, който са упражнили най-голямо влияние върху него. Как се прояви сега това влияние върху изучаването на образуването на организмите, това ни става най-ясно, когато вземем под внимание думите написани върху Лаватер от пътуването в Италия: Лаватер застъпваше именно всеобщоприетото тогава мнение, че едно същество може да се роди само чрез едно незаложено в природата на самото същество влияние, чрез едно нарушение на общите природни закони. Върху това Гьоте писа думите: Наскоро намерих в една страстна апостолско-капуцинска декламация на цюрихския пророк безсмислените думи: всичко, което има живот, живее чрез нещо вън от него или така звучаха приблизително думите му. Така може да пише само някой, който обръща езичниците към християнство и при проверка духът не го подканя"*./* Някои атрибути (свойства) на Бога в нещата/.
към текста >>
В 1816
година
/7.11/ той пише на Целтер: "Освен Шекспир и Спиноза аз не зная някой от покойниците да е упражнил такова въздействие върху мене както Лине." Следователно той счита Шекспир и Спиноза като двама духове, който са упражнили най-голямо влияние върху него.
Това стана повод Гьоте да се заеме още веднъж сериозно с дълбокия мислител. Той намери в неговите съчинения обяснения на най-дълбоките научни въпроси, които беше способен да повдигне тогава. През 1784 година поетът чете Спиноза заедно с госпожа фон Щайн. Той пише на 4 ноември 1784 година на приятелката: "Аз ще донеса със себе си Спиноза на латински език, тъй като в него всичко е много по-ясно." Въздействието на този философ върху Гьоте беше извънредно голямо. Самият Гьоте беше наясно върху това.
В 1816 година /7.11/ той пише на Целтер: "Освен Шекспир и Спиноза аз не зная някой от покойниците да е упражнил такова въздействие върху мене както Лине." Следователно той счита Шекспир и Спиноза като двама духове, който са упражнили най-голямо влияние върху него.
Как се прояви сега това влияние върху изучаването на образуването на организмите, това ни става най-ясно, когато вземем под внимание думите написани върху Лаватер от пътуването в Италия: Лаватер застъпваше именно всеобщоприетото тогава мнение, че едно същество може да се роди само чрез едно незаложено в природата на самото същество влияние, чрез едно нарушение на общите природни закони. Върху това Гьоте писа думите: Наскоро намерих в една страстна апостолско-капуцинска декламация на цюрихския пророк безсмислените думи: всичко, което има живот, живее чрез нещо вън от него или така звучаха приблизително думите му. Така може да пише само някой, който обръща езичниците към християнство и при проверка духът не го подканя"*./* Някои атрибути (свойства) на Бога в нещата/. Това е изречено напълно в духа на Спиноза. Спиноза различава три вида познание.
към текста >>
И по отношение на излязлата в 1811
година
книга на Якоби: "За божествените неща и тяхното откровение" Гьоте отбелязва*/*Дневник и годишник,алинея 797.): "как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един толкова сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя подържана тезата: Природата скрива Бога.
Както видяхме, Спиноза беше доказал необходимостта от единно познание. Той беше твърде много философ, за да може да разпростре това теоретическо изискване и върху специалния клон на науката за организмите. Това оставаше да направи Гьоте. Не само горното изказване, но и множество други ни доказват, че той се обявяваше решително за схващането на Спиноза. В "Поезия и истина" (IV част, книга 16): Природата действа според вечни, необходими, следователно божествени закони, така че и самото божеството не би искало да измени нищо в тях".
И по отношение на излязлата в 1811 година книга на Якоби: "За божествените неща и тяхното откровение" Гьоте отбелязва*/*Дневник и годишник,алинея 797.): "как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един толкова сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя подържана тезата: Природата скрива Бога.
При моя чист, дълбок, вроден и упражнен метод на разглеждане на нещата, който ме беше научил да виждам бога в природата, природата в Бога по един непоколебим начин, така че този подход в мисленето съставляваше основата на моето съществуване, не трябваше ли едно такова странно, едностранчиво-ограничено изказване да ме отдалечи завинаги по дух от най-благородния човек, чието сърце аз с обожание обичах? " Гьоте има пълно съзнание за голямата крачка, която той прави в науката; той знаеше, че сривайки границите между неорганичната и органичната природа и провеждайки последователно спинозовия начин на мислене, произвеждаше един важен обрат в науката. Ние намираме това познание изразено в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност". След като беше намерил горецитираното от нас обоснование на Кант относно неспособността на човешкия ум да обясни един организъм в "Критика на разсъдъчната способност", той се изказва против него така: "Наистина тук авторът /Кант/ изглежда да сочи към един божествен ум, обаче когато в моралната област се издигнем чрез вяра в бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първичното същество, то и в интелектуалната област трябва да имаме същия случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа се удостоим да участваме в нейните произведения. Щом аз неуморно се стремях по един несъзнателен начин, отначало, и по един вътрешен подтик да проникна до онзи първообраз, до онзи тип, щом имах даже щастието да изградя едно природосъобразно изложение, отсега нататък нищо не можеше да ми попречи да издържа смело авантюрата на разума както самият старец от Кьонигсберг (Кант) я нарича."
към текста >>
Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827
година
на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.).
Великото дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени.
Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.).
Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад. Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него. Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко. Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>
Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820
година
*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад.
Великото дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени. Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.).
Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад.
Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него. Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко. Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>
Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831
година
: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него.
Великото дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени. Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.). Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад.
Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него.
Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко. Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>
Това той самият считаше като един недостатък на неговите фрагменти; относно това той пише на 28 юни 1828
година
на Соре за Декендол: "На мене също ми става все по-ясно, как той разглежда намеренията, в които аз продължавам да се движа и които са изразени достатъчно ясно в моята студия върху метаморфозата, чието отношение обаче към опитната ботаника, както отдавна зная това, не изпъква достатъчно ясно." Тази е също и причината, поради която Гьотевите възгледи бяха толкова малко разбрани и криво разбирани; това се случи затова, защото те въобще не бяха разбрани.
Това, което може да се каже тук е, че Гьоте никога не е изпълнил своите основни мисли, че той твърде малко е навлязъл в царството на особеното. Ето защо неговите работи остават откъслечни. Неговото намерение, да създаде светлина и тук, ние показано в неговите думи от "Пътуване в Италия" /27 септември 1786 г./ с които той се изразява, че с помощта на неговите идеи ще му бъде възможно "да спре ли действително родове и видове, което, както ми се струва, досега става произволно". Той не можа да изпълни това свое намерение; не изложи особено връзката на своите общи мисли със света на особеното, с действителността на отделните форми.
Това той самият считаше като един недостатък на неговите фрагменти; относно това той пише на 28 юни 1828 година на Соре за Декендол: "На мене също ми става все по-ясно, как той разглежда намеренията, в които аз продължавам да се движа и които са изразени достатъчно ясно в моята студия върху метаморфозата, чието отношение обаче към опитната ботаника, както отдавна зная това, не изпъква достатъчно ясно." Тази е също и причината, поради която Гьотевите възгледи бяха толкова малко разбрани и криво разбирани; това се случи затова, защото те въобще не бяха разбрани.
към текста >>
Когато на 21 януари 1832
година
пише на Хайнрих вилхелм Фердинанд Вакенродер: "продължавайте с всичко, което ви интересува и ме запознайте с него то се свързва някъде с моите съзерцания", с това той иска да каже, че е открил основните принципи на науката на организмите, от които трябва да бъде изведе но всичко останало.
Наред с обикновената емпирична механика, която събира само фактите, съществува още една рационална механика, която извежда като необходими априористичните закони от вътрешната природа на основните принципи на механиката. Както първата се отнася към последната, така се отнася теорията на Дарвин, Хекел и т.н. към рационалната органическа наука на Гьоте. Тази страна на неговата теория не беше още от самото начало ясна на Гьоте. Обаче по-късно той изказва вече съвсем решително това.
Когато на 21 януари 1832 година пише на Хайнрих вилхелм Фердинанд Вакенродер: "продължавайте с всичко, което ви интересува и ме запознайте с него то се свързва някъде с моите съзерцания", с това той иска да каже, че е открил основните принципи на науката на организмите, от които трябва да бъде изведе но всичко останало.
Обаче по-рано всичко това е действало несъзнателно в неговия дух и той е третирал фактите според него*/*Гьоте чувстваше тава негово несъзнателно действане често пъти като една тъпост. /Виж. К. Ю. Шрьобер, Гьотевият Фауст, I/II,6-то издание, Щутгарт 1926 г., т.ІІ, стр.ХХХІV и следв./. То стана нещо обективно за него едва чрез онзи разговор с Шилер, който предаваме по-долу*. /*Естеств. Науки I, стр.108 и следв./ Шилер позна веднага идейното естество на Гьотевото прарастение и твърдеше, че на нещо подобно не може да се припише никаква действителност.
към текста >>
В 1796
година
Зьомеринг му изпраща една книга, в която той (Зьомеринг) се опитва да открие седалището на душата.
Това подбуди Гьоте да размишлява върху отношението на това, което той наричаше тип, с емпиричната действителност. Тук той се натъкна на една проблема, която е една от най-важните за човешкото изследване въобще: Нито един от отделните емпирични обекти не отговарят напълно на неговия тип; нито едно същество в природата не беше тъждествено с него. Следователно съдържанието на понятието за типа не може да произхожда от сетивния свят като такъв, въпреки че то се добива при този сетивен свят. Следователно то трябва да седи в самия тип; идеята за първичното същество можеше да бъде само една такава, която развива от себе си едно съдържание съгласно една намираща се в самата нея необходимост, което съдържание се явява след това в света на явленията под една друга форма под формата на възприятието. В това отношение интересно е да видим, как самият Гьоте застава срещу емпиричните природоизследователи за истинската опитност и строгото различаване на идеята от обекта.
В 1796 година Зьомеринг му изпраща една книга, в която той (Зьомеринг) се опитва да открие седалището на душата.
В едно писмо, което отправя до Зьомеринг на 28 август 1796 година, Гьоте намира че той е вплел твърде много метафизика в своите възгледи; една идея върху предмети на опитността няма никакво оправдание, когато тя излиза вън от тях, когато не е основа на в същността на самите обекти.
към текста >>
В едно писмо, което отправя до Зьомеринг на 28 август 1796
година
, Гьоте намира че той е вплел твърде много метафизика в своите възгледи; една идея върху предмети на опитността няма никакво оправдание, когато тя излиза вън от тях, когато не е основа на в същността на самите обекти.
Тук той се натъкна на една проблема, която е една от най-важните за човешкото изследване въобще: Нито един от отделните емпирични обекти не отговарят напълно на неговия тип; нито едно същество в природата не беше тъждествено с него. Следователно съдържанието на понятието за типа не може да произхожда от сетивния свят като такъв, въпреки че то се добива при този сетивен свят. Следователно то трябва да седи в самия тип; идеята за първичното същество можеше да бъде само една такава, която развива от себе си едно съдържание съгласно една намираща се в самата нея необходимост, което съдържание се явява след това в света на явленията под една друга форма под формата на възприятието. В това отношение интересно е да видим, как самият Гьоте застава срещу емпиричните природоизследователи за истинската опитност и строгото различаване на идеята от обекта. В 1796 година Зьомеринг му изпраща една книга, в която той (Зьомеринг) се опитва да открие седалището на душата.
В едно писмо, което отправя до Зьомеринг на 28 август 1796 година, Гьоте намира че той е вплел твърде много метафизика в своите възгледи; една идея върху предмети на опитността няма никакво оправдание, когато тя излиза вън от тях, когато не е основа на в същността на самите обекти.
към текста >>
В 1817
година
*(*виж Гьотевите анали) той разгледа исторически неговото влияние върху своите идеи върху природата и природните неща.
В 1817 година*(*виж Гьотевите анали) той разгледа исторически неговото влияние върху своите идеи върху природата и природните неща.
На това размишление, насочено към централната същност на науката, ние дължим на статиите:
към текста >>
През 1795
година
той слушаше при Лодер лекции по демология (учение за връзките)*(* Вьотигер, Литературни състояния и съвременници, т.I, Лайпциг, 1838, 49.); През цялото това време той не изгуби от своя поглед анатомията и физиологията, което се явява толкова по-важно, защото именно тогава той написа своите лекции върху остеологията.
Гьоте проследи до отделните, фактически неща онези клонове на науката, към които имаха отношение неговите идеи.
През 1795 година той слушаше при Лодер лекции по демология (учение за връзките)*(* Вьотигер, Литературни състояния и съвременници, т.I, Лайпциг, 1838, 49.); През цялото това време той не изгуби от своя поглед анатомията и физиологията, което се явява толкова по-важно, защото именно тогава той написа своите лекции върху остеологията.
През 1796 година бяха направени опити за отглеждане на растения на тъмно и под цветни стъкла. По-късно бе изучавана и метаморфозата на насекомите.
към текста >>
През 1796
година
бяха направени опити за отглеждане на растения на тъмно и под цветни стъкла.
Гьоте проследи до отделните, фактически неща онези клонове на науката, към които имаха отношение неговите идеи. През 1795 година той слушаше при Лодер лекции по демология (учение за връзките)*(* Вьотигер, Литературни състояния и съвременници, т.I, Лайпциг, 1838, 49.); През цялото това време той не изгуби от своя поглед анатомията и физиологията, което се явява толкова по-важно, защото именно тогава той написа своите лекции върху остеологията.
През 1796 година бяха направени опити за отглеждане на растения на тъмно и под цветни стъкла.
По-късно бе изучавана и метаморфозата на насекомите.
към текста >>
Една друга подбуда дойде от страна на философа Волф*(*Фридрих Аугуст Волф 1759-1825 г./, който обърна вниманието на Гьоте върху своя едноименник Волф*/*Каспар Фридрих Волф 1733-1794 г.), който в своята "Теория генерационис" още в 1759
година
беше изказал идеи, които бяха подобни на тези на Гьоте върху метаморфозата на растенията.
Една друга подбуда дойде от страна на философа Волф*(*Фридрих Аугуст Волф 1759-1825 г./, който обърна вниманието на Гьоте върху своя едноименник Волф*/*Каспар Фридрих Волф 1733-1794 г.), който в своята "Теория генерационис" още в 1759 година беше изказал идеи, които бяха подобни на тези на Гьоте върху метаморфозата на растенията.
Това даде повод на Гьоте да се занимае по-подробно с Волф, което стана през 1807 година*(*виж Гьотевите Анали от 1807 г.Естеств. Науки I, стр.5); впрочем той откри по-късно, че въпреки цялото свое остроумие Волф не беше още наясно с най-главните неща. Той не познаваше още типа като нещо не сетивно, развиващо своето съдържание от вътрешна необходимост. Той разглеждаше растението още като еднавъншна, механична връзка на отделните неща.
към текста >>
Това даде повод на Гьоте да се занимае по-подробно с Волф, което стана през 1807
година
*(*виж Гьотевите Анали от 1807 г.Естеств.
Една друга подбуда дойде от страна на философа Волф*(*Фридрих Аугуст Волф 1759-1825 г./, който обърна вниманието на Гьоте върху своя едноименник Волф*/*Каспар Фридрих Волф 1733-1794 г.), който в своята "Теория генерационис" още в 1759 година беше изказал идеи, които бяха подобни на тези на Гьоте върху метаморфозата на растенията.
Това даде повод на Гьоте да се занимае по-подробно с Волф, което стана през 1807 година*(*виж Гьотевите Анали от 1807 г.Естеств.
Науки I, стр.5); впрочем той откри по-късно, че въпреки цялото свое остроумие Волф не беше още наясно с най-главните неща. Той не познаваше още типа като нещо не сетивно, развиващо своето съдържание от вътрешна необходимост. Той разглеждаше растението още като еднавъншна, механична връзка на отделните неща.
към текста >>
Общението с множество естествоизпитатели, негови приятели, както и радостта върху това, че беше намерил признание и подражание при много сродни нему духове, доведоха в 1807
година
Гьоте до мисълта, да издаде задържаните дотогава фрагменти на неговите изследвания върху естествените науки.
Общението с множество естествоизпитатели, негови приятели, както и радостта върху това, че беше намерил признание и подражание при много сродни нему духове, доведоха в 1807 година Гьоте до мисълта, да издаде задържаните дотогава фрагменти на неговите изследвания върху естествените науки.
Той постепенно се отказа от намерението да напише един по-голям труд върху естествените науки. Обаче в 1807 година все още не се стига до издаването на неговите отделни студии. Интересът към учението за цветовете изтласка отново на заден план Морфологията за известно време. Първата тетрадка от тази морфология излезе едва в 1817 година.
към текста >>
Обаче в 1807
година
все още не се стига до издаването на неговите отделни студии.
Общението с множество естествоизпитатели, негови приятели, както и радостта върху това, че беше намерил признание и подражание при много сродни нему духове, доведоха в 1807 година Гьоте до мисълта, да издаде задържаните дотогава фрагменти на неговите изследвания върху естествените науки. Той постепенно се отказа от намерението да напише един по-голям труд върху естествените науки.
Обаче в 1807 година все още не се стига до издаването на неговите отделни студии.
Интересът към учението за цветовете изтласка отново на заден план Морфологията за известно време. Първата тетрадка от тази морфология излезе едва в 1817 година.
към текста >>
Първата тетрадка от тази морфология излезе едва в 1817
година
.
Общението с множество естествоизпитатели, негови приятели, както и радостта върху това, че беше намерил признание и подражание при много сродни нему духове, доведоха в 1807 година Гьоте до мисълта, да издаде задържаните дотогава фрагменти на неговите изследвания върху естествените науки. Той постепенно се отказа от намерението да напише един по-голям труд върху естествените науки. Обаче в 1807 година все още не се стига до издаването на неговите отделни студии. Интересът към учението за цветовете изтласка отново на заден план Морфологията за известно време.
Първата тетрадка от тази морфология излезе едва в 1817 година.
към текста >>
След това до 1824
година
излязоха два тома, първият в четири, вторият в две тетрадки.
След това до 1824 година излязоха два тома, първият в четири, вторият в две тетрадки.
Наред със студиите върху Гьотевите собствени възгледи, ние намираме тук разговори върху знаменитите литературни явления, из областта на морфологията, а също и студии на други учени, чиито изложения обаче постоянно се отнасят като нещо допълващо към Гьотевото обяснение върху природата.
към текста >>
Гьоте видя в тези мисли само едно вземане под внимание на развитието в пространствено отношение /вертикално, спирално/ на неговите идеи, които той беше написал в един труд върху метаморфозата още в 1790
година
.
Марциус разглеждаше формата на растението определена в нейното развитие като съставена от една спирална и една вертикална тенденция. Вертикалната тенденция произвеждаше растежа в посоката на корена и на стеблото; спиралната тенденция произвеждаше разширението на листатата, цветовете и т.н.
Гьоте видя в тези мисли само едно вземане под внимание на развитието в пространствено отношение /вертикално, спирално/ на неговите идеи, които той беше написал в един труд върху метаморфозата още в 1790 година.
Относно доказателството на това твърдение обръщаме внимание на читателите върху забележките към Гьотевата статия* /*Естеств.Н.I,стр.217 и следв./ върху спиралната тенденция в природата, и които се вижда, Гьоте не изнася нищо съществено ново в сравнение с неговите предишни идеи. Отправяме тази забележка особено към онези, които твърдят, че тук може да се забележи даже една отстъпка на Гьоте от предишни ясни възгледи и навлизане в "най-дълбоките области на мистиката". Вече в напреднала възраст /1830-1832/ Гьоте съчини две статии върху спора на двамата френски естествоизпитатели Кювие и Жьофроай дьо Сент-Илер. В тези статии ние още веднъж намираме в много съкратена форма принципите на Гьотевия възглед за природата.
към текста >>
Това събитие има неимоверно голяма стойност за мене и аз с право ликувам върху крайната победа на една кауза, на която посветих своя живот и която е предимно също и моя", казва той на 2 август 1830
година
на Екерман.
Интересът, който Гьоте проявяваше към този въпрос, беше извънредно голям. Той много се зарадва, че намери в Жьофроай дьо Сент-Илер един съмишленик: "Сега Жьофроай дьо Сент-Илер е решително на нашата страна и с него всички знаменити учени и последователи на Франция.
Това събитие има неимоверно голяма стойност за мене и аз с право ликувам върху крайната победа на една кауза, на която посветих своя живот и която е предимно също и моя", казва той на 2 август 1830 година на Екерман.
Въобще странно явление е, че в Германия изследванията на Гьоте намериха отзвук само при философите, а само малко при естествоизпитателите, докато напротив във Франция те намериха най-голям отзвук при естествоизпитателите. Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за метаморфозата най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи. Също така Гьотевата "Метаморфоза" бе преведена на френски от Жинжинс-Лазараз. При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една неплодородна почва. Един такъв превод направи в 1831 година Фридрих Якоб Соре, при постоянното съдействие на Гьоте.
към текста >>
Един такъв превод направи в 1831
година
Фридрих Якоб Соре, при постоянното съдействие на Гьоте.
Това събитие има неимоверно голяма стойност за мене и аз с право ликувам върху крайната победа на една кауза, на която посветих своя живот и която е предимно също и моя", казва той на 2 август 1830 година на Екерман. Въобще странно явление е, че в Германия изследванията на Гьоте намериха отзвук само при философите, а само малко при естествоизпитателите, докато напротив във Франция те намериха най-голям отзвук при естествоизпитателите. Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за метаморфозата най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи. Също така Гьотевата "Метаморфоза" бе преведена на френски от Жинжинс-Лазараз. При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една неплодородна почва.
Един такъв превод направи в 1831 година Фридрих Якоб Соре, при постоянното съдействие на Гьоте.
Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790 година; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото учение върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски език съпоставен с немския текст.
към текста >>
Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790
година
; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото учение върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски език съпоставен с немския текст.
Въобще странно явление е, че в Германия изследванията на Гьоте намериха отзвук само при философите, а само малко при естествоизпитателите, докато напротив във Франция те намериха най-голям отзвук при естествоизпитателите. Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за метаморфозата най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи. Също така Гьотевата "Метаморфоза" бе преведена на френски от Жинжинс-Лазараз. При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една неплодородна почва. Един такъв превод направи в 1831 година Фридрих Якоб Соре, при постоянното съдействие на Гьоте.
Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790 година; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото учение върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски език съпоставен с немския текст.
към текста >>
6.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Йохан Готлиб Фихте изпрати през юни 1794
година
на Гьоте първите коли на своята книга "Науко учение".
Йохан Готлиб Фихте изпрати през юни 1794 година на Гьоте първите коли на своята книга "Науко учение".
По повод на това той писа на 24 юни на философа: "Що се отнася за мене, аз ще ви дължа най-голяма благодарност, ако най-после ме помирите с философите, от които никога не мога да се лиша и с които никога не можах да се съединя." Това, което поетът беше търсил тук при Фихте, той го беше търсил по-рано при Спиноза; по-късно той го търси при Шелинг и Хегел: един философски възглед за света, който да бъде съобразен с неговия начин на мислене. Обаче поетът не беше напълно задоволен от никое философско направление, с което той се запозна.
към текста >>
7.
10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
След това тя е останала така, докато в 1798
година
поетът е възобновил с пресни сили своите проучвания и заедно с Шилер е подложил на едно основно и пропито с цялата научна сериозност проучване на основните принципи на метода на естествената наука.
За съжаление изглежда,че онази статия на Гьоте, която най-добре би могла да бъде в подкрепа на тези възгледи, е изгубена. Тя е едно продължение на статията: "Опитът като посредник между субект и обект". Изхождайки от тази последна статия, искаме да се опитаме да възстановим възможното съдържание на първата според единствения и достъпен източник, кореспонденцията между Гьоте и Шилер. Статията "Опитът......" е произлязла от онези изследвания на Гьоте, които той е направил, за да оправдае своите оптически работи.
След това тя е останала така, докато в 1798 година поетът е възобновил с пресни сили своите проучвания и заедно с Шилер е подложил на едно основно и пропито с цялата научна сериозност проучване на основните принципи на метода на естествената наука.
На 10 януари 1798 година той изпраща гореспомената статия на Шилер, за да я прецени, и на 13 януари съобщава на своя приятел, че има намерение да разработи по-нататък изказаните там възгледи в една нова статия. Той извършва тази работа и вече на 17 януари до Шилер пристига една статия, която е съдържала една характеристика на методите на естествената наука. Именно тази статия не се намира в съчинението на Гьоте. Тя би била безспорно онази, която би ни осигурила най-добрите опорни точки, за да можем да оценим основните възгледи на Гьоте върху метода на естествената наука. Обаче ние можем да узнаем мислите, които са били изразени в нея, от подробното писмо на Шилер от 19 януари 1798 година, при което трябва да се вземе под внимание, че към посоченото в тази статия намираме множество доказателства и допълнения в Гьотевите "Сентенции в проза”*/*виж "Естествена наука" ІV/2, стр.593, забележката: В моя увод стр.
към текста >>
На 10 януари 1798
година
той изпраща гореспомената статия на Шилер, за да я прецени, и на 13 януари съобщава на своя приятел, че има намерение да разработи по-нататък изказаните там възгледи в една нова статия.
За съжаление изглежда,че онази статия на Гьоте, която най-добре би могла да бъде в подкрепа на тези възгледи, е изгубена. Тя е едно продължение на статията: "Опитът като посредник между субект и обект". Изхождайки от тази последна статия, искаме да се опитаме да възстановим възможното съдържание на първата според единствения и достъпен източник, кореспонденцията между Гьоте и Шилер. Статията "Опитът......" е произлязла от онези изследвания на Гьоте, които той е направил, за да оправдае своите оптически работи. След това тя е останала така, докато в 1798 година поетът е възобновил с пресни сили своите проучвания и заедно с Шилер е подложил на едно основно и пропито с цялата научна сериозност проучване на основните принципи на метода на естествената наука.
На 10 януари 1798 година той изпраща гореспомената статия на Шилер, за да я прецени, и на 13 януари съобщава на своя приятел, че има намерение да разработи по-нататък изказаните там възгледи в една нова статия.
Той извършва тази работа и вече на 17 януари до Шилер пристига една статия, която е съдържала една характеристика на методите на естествената наука. Именно тази статия не се намира в съчинението на Гьоте. Тя би била безспорно онази, която би ни осигурила най-добрите опорни точки, за да можем да оценим основните възгледи на Гьоте върху метода на естествената наука. Обаче ние можем да узнаем мислите, които са били изразени в нея, от подробното писмо на Шилер от 19 януари 1798 година, при което трябва да се вземе под внимание, че към посоченото в тази статия намираме множество доказателства и допълнения в Гьотевите "Сентенции в проза”*/*виж "Естествена наука" ІV/2, стр.593, забележката: В моя увод стр. ХХХVІІІ към 54.
към текста >>
Обаче ние можем да узнаем мислите, които са били изразени в нея, от подробното писмо на Шилер от 19 януари 1798
година
, при което трябва да се вземе под внимание, че към посоченото в тази статия намираме множество доказателства и допълнения в Гьотевите "Сентенции в проза”*/*виж "Естествена наука" ІV/2, стр.593, забележката: В моя увод стр.
След това тя е останала така, докато в 1798 година поетът е възобновил с пресни сили своите проучвания и заедно с Шилер е подложил на едно основно и пропито с цялата научна сериозност проучване на основните принципи на метода на естествената наука. На 10 януари 1798 година той изпраща гореспомената статия на Шилер, за да я прецени, и на 13 януари съобщава на своя приятел, че има намерение да разработи по-нататък изказаните там възгледи в една нова статия. Той извършва тази работа и вече на 17 януари до Шилер пристига една статия, която е съдържала една характеристика на методите на естествената наука. Именно тази статия не се намира в съчинението на Гьоте. Тя би била безспорно онази, която би ни осигурила най-добрите опорни точки, за да можем да оценим основните възгледи на Гьоте върху метода на естествената наука.
Обаче ние можем да узнаем мислите, които са били изразени в нея, от подробното писмо на Шилер от 19 януари 1798 година, при което трябва да се вземе под внимание, че към посоченото в тази статия намираме множество доказателства и допълнения в Гьотевите "Сентенции в проза”*/*виж "Естествена наука" ІV/2, стр.593, забележката: В моя увод стр.
ХХХVІІІ към 54. том на това Гьотево издание аз казах: За съжаление изглежда че е изгубена тази статия, която би искала да бъде най-добрата подкрепа на възгледите на Гьоте върху опитност, опит и научно познание. Обаче тя не е изгубена, но е била намерена в горепосочената форма в архивата на Гьоте. /виж Ваймарското издание на Гьоте ІІ, раздел, том 11, стр.38 и следващите. Тя носи датата 15 януари 1798 година и е била изпратена на Шилер на 17 януари.
към текста >>
Тя носи датата 15 януари 1798
година
и е била изпратена на Шилер на 17 януари.
Обаче ние можем да узнаем мислите, които са били изразени в нея, от подробното писмо на Шилер от 19 януари 1798 година, при което трябва да се вземе под внимание, че към посоченото в тази статия намираме множество доказателства и допълнения в Гьотевите "Сентенции в проза”*/*виж "Естествена наука" ІV/2, стр.593, забележката: В моя увод стр. ХХХVІІІ към 54. том на това Гьотево издание аз казах: За съжаление изглежда че е изгубена тази статия, която би искала да бъде най-добрата подкрепа на възгледите на Гьоте върху опитност, опит и научно познание. Обаче тя не е изгубена, но е била намерена в горепосочената форма в архивата на Гьоте. /виж Ваймарското издание на Гьоте ІІ, раздел, том 11, стр.38 и следващите.
Тя носи датата 15 януари 1798 година и е била изпратена на Шилер на 17 януари.
Тя се оказва като продължение на статията: "Опитът като посредник между субект и обект". Аз взех хода на мислите на статията от кореспонденцията между Гьоте и Шилер и го предадох в споменатия увод стр.ХХХІХ и след. точно по начина, който е изложен в намерената сега статия. По съдържание статията не прибавя нищо към моите изложения; обаче тя потвърди във всички точки моя възглед върху гьотевия метод и начин на познание, който аз бях добил от другите работи на Гьоте. /виж също: Рудолф Щайнер, ПисмаІ, издадени от Е.Фробьозе и В.Тайхерт, Дорнах/ Швейцария 1948 г., забележки към писмо № 72,алинея 5,стр.285/.
към текста >>
8.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
И Гьоте получи от него толкова дълбоко впечатление, че ние намираме изразни отзвуци от изречения на Бруно в онези части на "Фауст", които по замисъл произхождат от 1770
година
* /* Годишник на Гьоте, т.VІІ, Франкфурт Майн 1886 г./.
За тази цел изучи той Спиноза в своята младост и влезе в научни преговори със съвременните му философи. На млади години на поета му се струваше, че най-добре изразяват неговото собствено същество Спиноза и Джордано Бруно. Знаменателно е, че и с двамата философи той се запознава първо чрез съчинения на техните противници и въпреки това обстоятелство той позна, че техните учения отговаряха на неговата природа. Особено при неговите отношения към ученията на Джордано Бруно ние виждаме потвърдено казаното от нас. Той се запознава с него от речника на Бейл, където той е остро нападан.
И Гьоте получи от него толкова дълбоко впечатление, че ние намираме изразни отзвуци от изречения на Бруно в онези части на "Фауст", които по замисъл произхождат от 1770 година * /* Годишник на Гьоте, т.VІІ, Франкфурт Майн 1886 г./.
В своите дневници и годишници поетът разказва, че в 1812 година той отново се е занимавал с Джордано Бруно. И този път впечатлението е мощно и в много от стихотворенията родили се след тази година ние разпознаваме отзвуци свързани с философа от Нола. Обаче всичко това не трябва да се взема така, като че Гьоте е заел или научил нещо от Бруно; той намира у него само формулата, за да изрази това, което отдавна е лежало в неговата природа. Той намира, че най-ясно излага това, което живее в неговата вътрешност, когато върши това с думите на въпросния мислител. Бруно счита всемирния Разум като създател и ръководител на Вселената.
към текста >>
В своите дневници и годишници поетът разказва, че в 1812
година
той отново се е занимавал с Джордано Бруно.
На млади години на поета му се струваше, че най-добре изразяват неговото собствено същество Спиноза и Джордано Бруно. Знаменателно е, че и с двамата философи той се запознава първо чрез съчинения на техните противници и въпреки това обстоятелство той позна, че техните учения отговаряха на неговата природа. Особено при неговите отношения към ученията на Джордано Бруно ние виждаме потвърдено казаното от нас. Той се запознава с него от речника на Бейл, където той е остро нападан. И Гьоте получи от него толкова дълбоко впечатление, че ние намираме изразни отзвуци от изречения на Бруно в онези части на "Фауст", които по замисъл произхождат от 1770 година * /* Годишник на Гьоте, т.VІІ, Франкфурт Майн 1886 г./.
В своите дневници и годишници поетът разказва, че в 1812 година той отново се е занимавал с Джордано Бруно.
И този път впечатлението е мощно и в много от стихотворенията родили се след тази година ние разпознаваме отзвуци свързани с философа от Нола. Обаче всичко това не трябва да се взема така, като че Гьоте е заел или научил нещо от Бруно; той намира у него само формулата, за да изрази това, което отдавна е лежало в неговата природа. Той намира, че най-ясно излага това, което живее в неговата вътрешност, когато върши това с думите на въпросния мислител. Бруно счита всемирния Разум като създател и ръководител на Вселената. Той го нарича вътрешния художник, който дава форма на материята и я изгражда отвътре.
към текста >>
И този път впечатлението е мощно и в много от стихотворенията родили се след тази
година
ние разпознаваме отзвуци свързани с философа от Нола.
Знаменателно е, че и с двамата философи той се запознава първо чрез съчинения на техните противници и въпреки това обстоятелство той позна, че техните учения отговаряха на неговата природа. Особено при неговите отношения към ученията на Джордано Бруно ние виждаме потвърдено казаното от нас. Той се запознава с него от речника на Бейл, където той е остро нападан. И Гьоте получи от него толкова дълбоко впечатление, че ние намираме изразни отзвуци от изречения на Бруно в онези части на "Фауст", които по замисъл произхождат от 1770 година * /* Годишник на Гьоте, т.VІІ, Франкфурт Майн 1886 г./. В своите дневници и годишници поетът разказва, че в 1812 година той отново се е занимавал с Джордано Бруно.
И този път впечатлението е мощно и в много от стихотворенията родили се след тази година ние разпознаваме отзвуци свързани с философа от Нола.
Обаче всичко това не трябва да се взема така, като че Гьоте е заел или научил нещо от Бруно; той намира у него само формулата, за да изрази това, което отдавна е лежало в неговата природа. Той намира, че най-ясно излага това, което живее в неговата вътрешност, когато върши това с думите на въпросния мислител. Бруно счита всемирния Разум като създател и ръководител на Вселената. Той го нарича вътрешния художник, който дава форма на материята и я изгражда отвътре. Той е първопричината на всичко съществуващо и няма нито едно същество, в чието битие той да не участва любвеобилно.
към текста >>
Хегел беше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризирал сполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921
година
с думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливо наричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показвате конкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшни начини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичане така, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, така подредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яснота.
Най-после чрез Хегел Гьоте получи последното поощрение от страна на философията. Чрез него именно той доби яснота върху въпроса, как това, което той наричаше първично явление, се включва във философията.
Хегел беше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризирал сполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921 година с думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливо наричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показвате конкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшни начини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичане така, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, така подредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яснота.
Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайните заобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за въпрос на великото духовно разбиране за природата, както считам също въпросния път въобще като истински научен път на познанието в тази област."..... "но ако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който едно така изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа именно, че ще можем да използваме един такъв препарат във философията?! Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно, сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество на противния свят. Тук именно, ваше високоблагородие, първичните явления идват сполучливо навреме; в този сумрак, духовен или понятен чрез неговата простота, видим или уловим чрез неговата сетивност, се поздравяват двата свята, нашият забъркан свят и изявяващото се съществуване." Така Хегел за Гьоте става ясна мисълта, че емпиричният изследовател трябва да отиде до първичното явление и че от там по-нататък водят пътищата на философа. От това обаче следва също, че основната мисъл на Хегеловата философия е едно последствие на Гьотевия начин на мислене. Преодоляването на действителността, за да се издигне човек от създаденото до създаването, от сътвореното до творението, от обусловеното до обуславящото, стои на основата на Гьоте, но също така и на Хегел.
към текста >>
9.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той беше за първи път в Илменау през май 1776
година
и след това още често пъти.
Трябваше първо да бъдат проучени причините за нейното западане от специалисти и след това да се направи всичко възможно за съживяването на предприятието. В тази работа Гьоте стоеше до херцога Карл Август. Той движеше работата най-енергично. Това го доведе често пъти в мините от Илменау. Той искаше сам да се запознае точно със състоянието на нещата.
Той беше за първи път в Илменау през май 1776 година и след това още често пъти.
към текста >>
В този смисъл пише той на 22 август 1784
година
на госпожа фон Щайн: "Великата и красива писменост е винаги четлива и не може да бъде разчетена само тогава, когато хората пренасят своите дребни представи и своята ограниченост върху безкрайните същества." Същата тенденция намираме и във "Вилхелм Майстер": "Ако сега бих третирал тези пукнатини и цепнатини като букви, и би трябвало да ги разчета, бих образувал от тях думи и бих искал да ги чета готови, би ли имал ти нещо против това?
В статията "Природата" ние четем: "Тя живее само в деца, а майката, къде е тя? " Същият стремеж, да познае не само непосредствено съществуващото, а неговата по-дълбока основа, ние намираме също във "Фауст" /"наблюдавай всяка действаща сила и семена"/. Така също за него това, което той наблюдава върху повърхността на земята и под нея, става средство, за да проникне в загадката на образуването на света. Това, което той пише на 28 декември 1789 г. на херцогинята Луиза: "Произведенията на природата са винаги като едно прясно изречено слово на Бога", одушевява цялото негово изследване; и това, което може да се проследи със сетивата, става за него писменост, от която следва да чете словото на твореца.
В този смисъл пише той на 22 август 1784 година на госпожа фон Щайн: "Великата и красива писменост е винаги четлива и не може да бъде разчетена само тогава, когато хората пренасят своите дребни представи и своята ограниченост върху безкрайните същества." Същата тенденция намираме и във "Вилхелм Майстер": "Ако сега бих третирал тези пукнатини и цепнатини като букви, и би трябвало да ги разчета, бих образувал от тях думи и бих искал да ги чета готови, би ли имал ти нещо против това?
"
към текста >>
На 12 юни 1784
година
той писа на госпожа фон Щайн: "Простата нишка, която изпредох, ме води през всички тези подземни лабиринти много добре и ми дава един обзор даже в объркването." Той търси общия принцип, който според различните обстоятелства, при които се проявява, произвежда веднъж този вид, други път онзи вид скала.
Неговият стремеж беше да се издигне до един такъв възглед, че това, което виждаше отделно, да му се яви в неговата вътрешна, необходима връзка. Неговият метод беше "развиващият се, разгръщащият се, а съвсем не групиращият, подреждащият". За него не е достатъчно да види тук гранита, там порфира и т.н. и да ги подреди един до друг по техните външни признаци, а той се стремеше към един закон, който лежеше на основата на всяко образуване на скалите и който беше достатъчно да държи само пред духа си, за да разбере, как е трябвало да се роди гранитът тук, порфирът нататък. Той се насочваше от различаващите признаци към общото.
На 12 юни 1784 година той писа на госпожа фон Щайн: "Простата нишка, която изпредох, ме води през всички тези подземни лабиринти много добре и ми дава един обзор даже в объркването." Той търси общия принцип, който според различните обстоятелства, при които се проявява, произвежда веднъж този вид, други път онзи вид скала.
Нищо в опита не е за него нещо твърде установено, при което би искал да спре; само принципът, който стои на основата на всичко, е такъв. Ето защо той винаги се стреми да намери преходите от една скала към друга. От тях много по-добре може да се познае намерението, тенденцията на възникването отколкото от образувания по определен начин продукт, където природата изявява нейната същност само по едностранчив начин, даже при "нейните спесификации достига в задънена улица".
към текста >>
10.
17_в ТРЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Защото още в 1891
година
, в споменатия Увод към Гьотевата теория на цветовете, аз се изказах, че за такива "форми" ние можем без съмнение да имаме едно предчувствие, а и нещо повече, и че в построяването на Гьотевите естественонаучни основни представи се крие задачата на естествената наука на бъдещето.
Ако нашите естественици биха чели също и съчинения на хора извън тяхната професия, тогава професор Оствалд не би искал да направи една забележка като горецитираната.
Защото още в 1891 година, в споменатия Увод към Гьотевата теория на цветовете, аз се изказах, че за такива "форми" ние можем без съмнение да имаме едно предчувствие, а и нещо повече, и че в построяването на Гьотевите естественонаучни основни представи се крие задачата на естествената наука на бъдещето.
Колкото малко процесите на света на телата могат да бъдат сведени до механиката на атомите, толкова малко могат те да бъдат превърнати също и в енергийни отношения. Чрез един такъв подход не се постига нищо повече, освен да се отклони вниманието от съдържанието на действителния сетивен свят и да бъде насочено към една недействителна абстракция, чийто по-беден фонд от свойства все пак е също взет от същия сетивен свят. Едната група свойства на сетивния свят: светлина, цветове, звуци, миризми, вкусови възприятия, топлнни отношения и т.н. не може да бъде обяснена чрез това, като я "сведем" до друга група свойства на същия сетивен свят: величина, форма, положение, число, енергия и т.н. Задачата на естествената наука не може да бъде "свеждането" /превръщането/ единия вид свойства в другия, а търсенето на връзки и отношения между възприемамите свойства на сетивния свят.
към текста >>
11.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Берлин 1894
година
; 12-то издание Дорнах 1962 г./
Едно действане в смисъла на Гьотевата етика е едно свободно действане. Защото човекът не е зависим от нищо освен от своите собствени идеи. И той не отговаря пред никого освен пред самия себе си. Още в моята "Философия на свободата"*/*Философия на свободата", "Основи на един модерен светоглед".1изд.
Берлин 1894 година; 12-то издание Дорнах 1962 г./
към текста >>
В 1893
година
в една статия "Бъдеще" /бр.5/ аз се изказах за едно строго индивидуалистично схващане на морала.
Аз оборих възражението, че последствието от един морален ред на света, в който всеки се подчинява на самия себе си, би трябвало да бъде безредието и дисхармонията на човешкото действане. Който прави това възражение, той изпуска изпредвид, че хората са подобни същества и че поради това те никога не ще произведат морални идеи, които чрез тяхното съществено различие ще произведат едно нехармонично съзвучие*/*Колко малко разбиране има у съвременните философи специалисти за моралните възгледи както и за етиката на свободата и на индивидуализма общо взето, показва следното обстоятелство.
В 1893 година в една статия "Бъдеще" /бр.5/ аз се изказах за едно строго индивидуалистично схващане на морала.
На тази статия отговори Фердинанд Тьониз в Кил в една брошура "Етична култура и нейната свита. Побъркани Ницшенци в бъдеще и настояще" /Берлин 1893 г./. Той не изнесе нищо друго освен главните принципи приведения във философски формули филистерски морал. Обаче за мене той каза, че "в пътя за Хадес /ада/ не бих намерил по-лош Хермес" от Фридрих Ницше. Наистина действа ми комично, че, за да ме осъди, Тьониз цитира някои от Гьотевите "Сентенции в проза".
към текста >>
12.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В една малка книжка "Истина и Наука", която излезе от печат през 1892
година
, авторът на настоящата книга направи един слаб опит да обоснове философски онова което току-що бе изложено.
В една малка книжка "Истина и Наука", която излезе от печат през 1892 година, авторът на настоящата книга направи един слаб опит да обоснове философски онова което току-що бе изложено.
Той говори там за перспективи, които съвременната философия трябва да си разкрие, ако иска да премине опасната подводна скала, която възниква за нея по естествен начин чрез нейното развитие. В тази книжка е изложена една философска гледна точка с думите: "не първата форма, в която действителността застава срещу човешкия Аз, е тяхната истинска форма, а последната, която азът прави от нея. Онази първа форма е въобще без значение за обективния свят и има такова значение само като основа за процеса на познанието. Следователно не онази форма на света, която теорията и дава, е субективната, а напротив онази, която първо е дадена на Аза." Едно по-нататъшно развитие на тази гледна точка съставлява по-късният опит на автора "Философия на Свободата" /излязла в 1894 г., 44.-48. хил. Щутгарт 1955 г./ Там той се старае да даде философските основи за един възглед, за който се споменава в гореспомената книга както следва: "Не в самите неща се крие причината, че те ни са дадени първо без съответните понятия, а в нашата духовна организация”.
към текста >>
"Човек ще стигне.....до една.....представа за "Аза" по пътя на теорията на познанието, когато той си представя този аз намиращ се навътре в телесния организъм и се оставя впечатленията да му бъдат дадени "отвън", а когато постави този "Аз" в закономерността на нещата и вижда в организма на тялото само едно огледало, което отразява намиращото се вън от тялото тъкане на Аза в истинската същност на света чрез дейността на органите на тялото срещу самия Аз." С тези думи се опита авторът на настоящата книга /"Загадки на Философията"/ да охарактеризира плуващата пред него перспектива към една теория на познанието в една лекция, която беше разработил на проведения през 1911
година
в Болоня философски конгрес: "Психологическите основи и становището на Духовната наука по теорията на познанието”*/*Отпечатана в Щайнерово-джобно издание том 4, стр.16 и следв./".
Чрез един такъв възглед теорията на познанието е поставена върху една пълна перспектива основа.
"Човек ще стигне.....до една.....представа за "Аза" по пътя на теорията на познанието, когато той си представя този аз намиращ се навътре в телесния организъм и се оставя впечатленията да му бъдат дадени "отвън", а когато постави този "Аз" в закономерността на нещата и вижда в организма на тялото само едно огледало, което отразява намиращото се вън от тялото тъкане на Аза в истинската същност на света чрез дейността на органите на тялото срещу самия Аз." С тези думи се опита авторът на настоящата книга /"Загадки на Философията"/ да охарактеризира плуващата пред него перспектива към една теория на познанието в една лекция, която беше разработил на проведения през 1911 година в Болоня философски конгрес: "Психологическите основи и становището на Духовната наука по теорията на познанието”*/*Отпечатана в Щайнерово-джобно издание том 4, стр.16 и следв./".
към текста >>
Когато сме чели една пълна със значение книга в нашата двадесета
година
и след това отново я прочитаме в нашата четиридесета
година
, ние я чувстваме като един друг човек.
От гледна точка на този светоглед човекът ще види някои неща на науката за душата /психологията/ в една нова светлина. Ще обърнем вниманието само върху едно. Нека наблюдаваме, как човешката душа се променя, преобразява се чрез изживявания, които в известен смисъл представляват едно възвръщане на предишни изживявания.
Когато сме чели една пълна със значение книга в нашата двадесета година и след това отново я прочитаме в нашата четиридесета година, ние я чувстваме като един друг човек.
И когато запитаме безпристрастно за причината на този факт, получава се, че това, което сме приели чрез книгата в двадесетата година, продължава да живее в нас и е станало една част на нашето собствено същество. Ние имаме в нашето собствено духовно-душевно същество силата, която се намира в книгата; и в четиридесетата година на човека в тази книга се намира тази сила, която е проникнала в човека. Така е и с опитностите на живота. Те стават самия човек. Те живеят в неговия "Аз".
към текста >>
И когато запитаме безпристрастно за причината на този факт, получава се, че това, което сме приели чрез книгата в двадесетата
година
, продължава да живее в нас и е станало една част на нашето собствено същество.
От гледна точка на този светоглед човекът ще види някои неща на науката за душата /психологията/ в една нова светлина. Ще обърнем вниманието само върху едно. Нека наблюдаваме, как човешката душа се променя, преобразява се чрез изживявания, които в известен смисъл представляват едно възвръщане на предишни изживявания. Когато сме чели една пълна със значение книга в нашата двадесета година и след това отново я прочитаме в нашата четиридесета година, ние я чувстваме като един друг човек.
И когато запитаме безпристрастно за причината на този факт, получава се, че това, което сме приели чрез книгата в двадесетата година, продължава да живее в нас и е станало една част на нашето собствено същество.
Ние имаме в нашето собствено духовно-душевно същество силата, която се намира в книгата; и в четиридесетата година на човека в тази книга се намира тази сила, която е проникнала в човека. Така е и с опитностите на живота. Те стават самия човек. Те живеят в неговия "Аз". Но ние виждаме също, че през време на един живот това вътрешно нарастване на силата на по-висшия човек трябва да остане в духовно-душевна форма.
към текста >>
Ние имаме в нашето собствено духовно-душевно същество силата, която се намира в книгата; и в четиридесетата
година
на човека в тази книга се намира тази сила, която е проникнала в човека.
От гледна точка на този светоглед човекът ще види някои неща на науката за душата /психологията/ в една нова светлина. Ще обърнем вниманието само върху едно. Нека наблюдаваме, как човешката душа се променя, преобразява се чрез изживявания, които в известен смисъл представляват едно възвръщане на предишни изживявания. Когато сме чели една пълна със значение книга в нашата двадесета година и след това отново я прочитаме в нашата четиридесета година, ние я чувстваме като един друг човек. И когато запитаме безпристрастно за причината на този факт, получава се, че това, което сме приели чрез книгата в двадесетата година, продължава да живее в нас и е станало една част на нашето собствено същество.
Ние имаме в нашето собствено духовно-душевно същество силата, която се намира в книгата; и в четиридесетата година на човека в тази книга се намира тази сила, която е проникнала в човека.
Така е и с опитностите на живота. Те стават самия човек. Те живеят в неговия "Аз". Но ние виждаме също, че през време на един живот това вътрешно нарастване на силата на по-висшия човек трябва да остане в духовно-душевна форма. И ние забелязваме също и другото, че този човек се стреми да стане достатъчно силен, за да се изяви в тялото.
към текста >>
13.
20. КЪМ НАСТОЯЩЕТО ДЖОБНО ИЗДАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Едно неизменено напечатване на това издание, само с нови заглавни листове, излезе в 1921
година
/Унион Германско Издателско Дружество, Щутгарт, Берлин, Лайпциг/.
Рудолф Щайнер издаде Гьотевите съчинения върху естествените науки в 1885-1897 г.с уводи, забележки подчерта и обяснения в "Германска Национална Литература" на Йозеф Кюршнер в четири /всъщност в пет, тъй като том 4. има два раздела/ тома /Германската Национална Литература т.114-117. Съчинения на Гьоте ХХХІІІ-ХХХVІ, 1,2, Берлин и Щутгарт/.
Едно неизменено напечатване на това издание, само с нови заглавни листове, излезе в 1921 година /Унион Германско Издателско Дружество, Щутгарт, Берлин, Лайпциг/.
От първия и третия том на първото издание излязоха в 1947 и 1949 година фотомеханически копия в Издателство Трокслер, Берн. Те бяха поети от издателството на Администрацията на Рудолф Щайнеровото Наследство, Дорнах и могат още да се получат, докато т.2 и т.4 не са излезли вече от 1921 година насам.
към текста >>
От първия и третия том на първото издание излязоха в 1947 и 1949
година
фотомеханически копия в Издателство Трокслер, Берн.
Рудолф Щайнер издаде Гьотевите съчинения върху естествените науки в 1885-1897 г.с уводи, забележки подчерта и обяснения в "Германска Национална Литература" на Йозеф Кюршнер в четири /всъщност в пет, тъй като том 4. има два раздела/ тома /Германската Национална Литература т.114-117. Съчинения на Гьоте ХХХІІІ-ХХХVІ, 1,2, Берлин и Щутгарт/. Едно неизменено напечатване на това издание, само с нови заглавни листове, излезе в 1921 година /Унион Германско Издателско Дружество, Щутгарт, Берлин, Лайпциг/.
От първия и третия том на първото издание излязоха в 1947 и 1949 година фотомеханически копия в Издателство Трокслер, Берн.
Те бяха поети от издателството на Администрацията на Рудолф Щайнеровото Наследство, Дорнах и могат още да се получат, докато т.2 и т.4 не са излезли вече от 1921 година насам.
към текста >>
Те бяха поети от издателството на Администрацията на Рудолф Щайнеровото Наследство, Дорнах и могат още да се получат, докато т.2 и т.4 не са излезли вече от 1921
година
насам.
Рудолф Щайнер издаде Гьотевите съчинения върху естествените науки в 1885-1897 г.с уводи, забележки подчерта и обяснения в "Германска Национална Литература" на Йозеф Кюршнер в четири /всъщност в пет, тъй като том 4. има два раздела/ тома /Германската Национална Литература т.114-117. Съчинения на Гьоте ХХХІІІ-ХХХVІ, 1,2, Берлин и Щутгарт/. Едно неизменено напечатване на това издание, само с нови заглавни листове, излезе в 1921 година /Унион Германско Издателско Дружество, Щутгарт, Берлин, Лайпциг/. От първия и третия том на първото издание излязоха в 1947 и 1949 година фотомеханически копия в Издателство Трокслер, Берн.
Те бяха поети от издателството на Администрацията на Рудолф Щайнеровото Наследство, Дорнах и могат още да се получат, докато т.2 и т.4 не са излезли вече от 1921 година насам.
към текста >>
Едно специално издание на всички уводи, изготвено от самия Рудолф Щайнер, излезе първо в 1926
година
в Дорнах.
Едно специално издание на всички уводи, изготвено от самия Рудолф Щайнер, излезе първо в 1926 година в Дорнах.
Рудолф Щайнер беше дал отчасти нови заглавия на главите. В прегледаните от него печатни коректурни листове той беше отбелязал по-нататък 36 места, на които искаше да напише още за бележки, но не можа да осъществи това намерение поради настъпилата му смърт на 30 март 1925 г. Събраните уводи излязоха в 1926 година под заглавието "Рудолф Щайнер, Гьотевите съчинения върху естествените науки." В 1949 година в издателството Новалис, Фрайбург, бе организирано едно патентно издание.
към текста >>
Събраните уводи излязоха в 1926
година
под заглавието "Рудолф Щайнер, Гьотевите съчинения върху естествените науки." В 1949
година
в издателството Новалис, Фрайбург, бе организирано едно патентно издание.
Едно специално издание на всички уводи, изготвено от самия Рудолф Щайнер, излезе първо в 1926 година в Дорнах. Рудолф Щайнер беше дал отчасти нови заглавия на главите. В прегледаните от него печатни коректурни листове той беше отбелязал по-нататък 36 места, на които искаше да напише още за бележки, но не можа да осъществи това намерение поради настъпилата му смърт на 30 март 1925 г.
Събраните уводи излязоха в 1926 година под заглавието "Рудолф Щайнер, Гьотевите съчинения върху естествените науки." В 1949 година в издателството Новалис, Фрайбург, бе организирано едно патентно издание.
към текста >>
14.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
В 1883
година
Йосеф Кюршнер ме покани да изготвя за издаване естествено-научните трудове на Гьоте в устроената от него "Германска национална литература", като напиша към тях съответните уводи и подходящи обяснения.
В 1883 година Йосеф Кюршнер ме покани да изготвя за издаване естествено-научните трудове на Гьоте в устроената от него "Германска национална литература", като напиша към тях съответните уводи и подходящи обяснения.
За мене тази задача включваше от една страна едно обяснение с естествената наука, а от друга страна с целия светоглед на Гьоте. Тъй като трябваше да изляза пред читателите с едно такова обяснение, аз трябваше да доведа до определен завършек всичко, което си бях изработил дотогава като светоглед.
към текста >>
15.
01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Ноември 1925
година
Рудолф Щайнер
Ноември 1925 година Рудолф Щайнер
към текста >>
16.
02. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Краят на април 1886
година
РУДОЛФ ЩАЙНЕР
Краят на април 1886 година РУДОЛФ ЩАЙНЕР
към текста >>
17.
07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Писмата на Гьоте и на Шилер от началото на 1798
година
се занимават с това.
Зародишите на развития тук от нас възглед се намират в писмата разменени между Гьоте и Шилер.
Писмата на Гьоте и на Шилер от началото на 1798 година се занимават с това.
Те наричат този метод рационален емпиризъм, защото той прави като съдържание на науката нещо друго освен обективни процеси; обаче тези обективни процеси са свързани от една тъкан от понятия /закони/, която нашият дух открива в тях. Сетивните процеси в една връзка, която може да бъде схваната само от мисленето, това е рационалния емпиризъм. Ако съпоставим гореспоменатите писма от Гьотевата статия: "Опитът като посредник между субект и обект”, тогава и горната теория ще видим логичното последствие от това. Следователно в неорганичната природа напълно се потвърждава общото отношение, което ние установихме между опитност и наука. Обикновената опитност е само половината действителност.
към текста >>
18.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Авторът на тези редове вече изложи веднъж в литературата това становище в 1885
година
в своите "Основни черти на познанието" Берлин и Щутгарт, във основа на изследванията, които вярно е, по метод се различаваха съществено от настоящите и в които липсва също издигането до първите елементи на познанието.
Естествено, при това трябва да признаем, че точното определение на понятието даденото, както се опитваме да сторим това тук, би било твърде затруднено без предварителните основни работи на Фолкелт,/1/ в които основно е изследвано понятието на познанието. Но надяваме се, че положихме основата за опровержението на субективизма, присъщ на теорията на познанието, която изхожда от Кант; а именно, мислим, че сторихме това, като показахме, че субективната форма, в която се явява образът на света за акта на познанието до обработването на този образ чрез науката, е само една необходима преходна степен, преодоляла в процеса на познанието. За нас така нареченият опит, който позитивизмът и неокантианството толкова охотно биха искали да представят за единствено достоверен, а именно истински субективизъм. И, показвайки това, ние обосноваваме Обективния идеализъм, като необходимо следствие на разбиращата себе си теория на познанието. Този идеализъм се отличава от метафизическия, абсолютен идеализъм на Хегел с това, че той търси основанието за разлагане на действителността в дадено битие и понятие, в субекта на познанието и вижда тяхното свързване но в обективната мирова диалектика, а в субективния процес на познанието.
Авторът на тези редове вече изложи веднъж в литературата това становище в 1885 година в своите "Основни черти на познанието" Берлин и Щутгарт, във основа на изследванията, които вярно е, по метод се различаваха съществено от настоящите и в които липсва също издигането до първите елементи на познанието.
към текста >>
19.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Тези думи се отнасят до първия образ, който Фихте предал на своето Наукоучение в 1794
година
.
Ние не бива да го доказваме или да го определяме, ако той трябва да бъде абсолютно основния първи принцип". Видяхме, че доказваното и определяното са неуместни с изключение само по отношение на съдържанието на чистата логика. Обаче "Азът" принадлежи към действителности, а тук е необходимо да установим личността в даденото на тази или онази категория. Фихте не е сторил това и тук трябва да се търси причината, защото той е дал такъв несполучлив образ на своето Наукоучение. Целлер отбелязва/1/, че логическите формули, чрез които Фихте иска да стигне до понятието на "Аза", само лошо прикриват обстоятелството, че Фихте, собствено казано, иска на всяка цена да достигне една вече предначертана цел, да стигне до тази начална точка.
Тези думи се отнасят до първия образ, който Фихте предал на своето Наукоучение в 1794 година.
Ако се държим за това, че Фихте в действителност, според пълния смисъл на неговото философствуване, не е могъл да желае нищо друго, освен да застави науката да започне чрез абсолютния волев акт, тогава съществуват два пътя, които правят обяснимо това начинание. Единият се заключава в това, да се достигне съзнанието при което и да е от неговите емпирически действителности и чрез постепенно отстраняване на всичко, което не следва първоначалното от него, да се изкристализира чистото понятие на "Аза". другият път би се заключавал в това, да се започне веднага с първоначалната деятелност на "Аза" и да се покаже неговата природа чрез обръщане на мисълта към себе си и чрез философствуване; но в течение на този път той постепенно преминава към втория.
към текста >>
Още през 1797
година
, в "Първо въведение в наукоучението", той препоръчва самонаблюдението като правилен път за познаването на "Аза" в неговия първоначален присъщ нему характер.
Ето защо за извеждането на "Аза" той се обръща към един друг от посочените по-горе пътища.
Още през 1797 година, в "Първо въведение в наукоучението", той препоръчва самонаблюдението като правилен път за познаването на "Аза" в неговия първоначален присъщ нему характер.
"Наблюдавай себе си, отвръщай погледа си от всичко, което те заобикаля, насочи го вътре в себе си" ето кое е първото изискване, което философията поставя на своя ученик. Не става дума за нещо, което е вън от тебе, а изключително за самия тебе"/1/. Естествено този род въведение в Наукоучението има по-голямо преимущество пред другите. Защото самонаблюдението произвежда деятелността на "Аза" действително не едностранчиво, в едно определено направление; то го показва не само като полагащо битие, а в неговото всестранно разкриване, как то се старае мислено да разбере непосредствено даденото съдържание на света. За самонаблюдението "Азът" се явява как той си изгражда образа на света от съчетаване на даденото и на понятието.
към текста >>
Аз намирам това най-ясно изразено във "Встъпителните лекции в Наукоучението, четени през есента на 1813
година
в Берлинския университет"/1/: "Това учение предполага един съвършено нов сетивен орган, разриващ един нов свят, който за обикновения човек никак не съществува".
Който наблюдава само света на обектите, той не познава, че "Азът" още само ги създава. Обаче който наблюдава "Аза" в неговия акт на построението, той вижда основанието на готовия образ на света; той знае, благодарение на какво възниква този образ; за него той се явява като следствие, за което му са дадени предпоставки. Обикновеното съзнание вижда само това, което е положено, което така или иначе е определено. На него му липсва разбирането на първичните положения, на основите: защо е положено именно така, а не иначе. Да добие знание за тези първични положения, в това се състои задачата на едно съвършено ново чувство.
Аз намирам това най-ясно изразено във "Встъпителните лекции в Наукоучението, четени през есента на 1813 година в Берлинския университет"/1/: "Това учение предполага един съвършено нов сетивен орган, разриващ един нов свят, който за обикновения човек никак не съществува".
Или: "Сега е ясно определен светът на новото сетиво и чрез него самото това сетиво; той е виждане на първичните положения, на която се основава съждението: нещо е; основание на битието, което именно поради това, че е такова, не само е, но е битието"/2/.
към текста >>
В 1791
година
във "Въведение към Наукоучението", той намира, че съществуват две теоретически системи: догматизъм, определящ "Аза" чрез вещите и идеализъм, определящ вещите чрез "Аза".
Веднъж даже Фихте е бил много близо до правилния възглед.
В 1791 година във "Въведение към Наукоучението", той намира, че съществуват две теоретически системи: догматизъм, определящ "Аза" чрез вещите и идеализъм, определящ вещите чрез "Аза".
Според неговото мнение и двете се явяват в качеството на напълно възможни мирогледи. Както едната, така и другата допускат тяхното последователно провеждане. Обаче ако се отдадем на догматизма, ние трябва да се откажем от самостоятелността на "Аза" и да го направим зависим от "вещите в себе си". Ние се намираме в обратното положение, когато приемем идеализма. Каква система иска да се избере този или онзи философ, това Фихте представя всецяло на желанието на "Аза".
към текста >>
20.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Впрочем понятието „Антропософия" срещаме още през 1575, двадесет и една
година
преди „Рsyсhоlоgiа апthrоро1оgiа" на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „De Маgiа Vеtеrum".
Впрочем понятието „Антропософия" срещаме още през 1575, двадесет и една година преди „Рsyсhоlоgiа апthrоро1оgiа" на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „De Маgiа Vеtеrum".
Като първа задача на Антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния живот.
към текста >>
21.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Вижданото от мен лале днес е действително, но след
година
то ще е изчезнало в небитието.
Наивният реализъм с неговия принцип за реалност на всичко възприемано се опровергава от опита, който учи, че съдържанието на възприятията има преходен характер.
Вижданото от мен лале днес е действително, но след година то ще е изчезнало в небитието.
Утвърдилото се у мен е родът лале. Но за наивния реализъм този род е „само" идея, а не действителност. Така този светоглед изпада в положението да вижда как реалностите му се появяват и изчезват, докато считаното от него за нереално фактически се утвърждава спрямо реалното. Следователно наред с възприятията наивният реализъм трябва да признае валидността и на нещо идеално. Той трябва да допусне наличието на същности, които не могат да се възприемат сетивно.
към текста >>
22.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Половин
година
тя е негова ученичка и последователка.
1. книга за Ницше от госпожа Лу Андреас-Саломе: Фридрих Ницше в своите творби, Виена, 1894 г. (ново издание, Франкфурт на Майн, 2000 г.). Ницше се запознава с Лу фон Саломе (1861-1937) в Рим през 1882 г.
Половин година тя е негова ученичка и последователка.
към текста >>
23.
ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Гьотеанум в Дорнах край Базел Есента 1923
година
Гьотеанум в Дорнах край Базел Есента 1923 година
към текста >>
24.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Този свят на идеите се съдържа изцяло в моята "Философия на свободата"/Берлин, 1894
година
, Емил Фелбер/.
Това, което излагам в настоящия труд, съставляваше преди това съдържанието на лекция, които изнесох миналата зима в Теософската библиотека в Берлин. Графиня и граф Врокдорф ме бяха поканили да говоря за мистиката пред един кръг от слушатели,за които този въпрос беше един важен жизнен въпрос. Преди 10 години аз не бях се осмелил още да изпълня подобно желание. Не че тогава светът на идеите, които днес застъпвам, не живееха още в мене.
Този свят на идеите се съдържа изцяло в моята "Философия на свободата"/Берлин, 1894 година, Емил Фелбер/.
Но аз да изразя този свят от идеи, както върша това днес, и да ги поставя за основа на едно разглеждане, както става в настоящия труд, за това се изисква още нещо съвършено друго, а не само да бъде човек твърдо убеден в тяхната мисловна истина. За това се изисква една интимна обхода с този идеен свят, каквато могат да създадат само много години от живота. Едвам сега, когато тази обхода ми е присъща, аз се осмелявам да говоря така, както ще се види в настоящия труд.
към текста >>
25.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Валентинус /Валентин Вайгел/, когато четем уводните думи на неговата написана в 1578
година
книжка "Познай Себе си".
И съединяваме се вътрешно с размишляващия в уединение енорийски свещеник М.
Валентинус /Валентин Вайгел/, когато четем уводните думи на неговата написана в 1578 година книжка "Познай Себе си".
Ние четем у древните мъдреци това мъдро изречение "Познай Себе си", въпреки че то се използва в мирските нрави в смисъла: Погледни себе си, що си ти, изследвай това, което живее в твоите гърди, разсъждавай върху себе си и не укорявай другите, въпреки че, казвам, то намира приложение в живота в мирските нрави, ние можем да разпрострем това изречение "познай себе си" много добре и върху природното и свръхприродното /естественото и свръхестественото /познание на целия човек, следователно в смисъла, че не само човек да насочва поглед върху себе си и при това да си спомня, как трябва да постъпва в своите нрави пред хората, но да познае и своята собствена природа, от къде иде, от какво е съставен, за какво е предназначен." Валентин Вайгел е стигнал от своите собствени гледища до познанията, които са обхванати в мъдрото изречение на Аполон.
към текста >>
Фихте даде в своите лекции в Берлин през 1813
година
"представете си един свят от сляпородени хора, които поради това познават нещата и техните отношения само доколкото им позволява тяхното сетиво на осезанието.
На всички тези духове е общо едно силно чувство, че себепознанието на човека изгрява едно слънце, което озарява не само случайната отделна личност на съзерцателя, а и нещо друго. Това, което Спиноза осъзна в ефирните висини на чистата мисъл, че "човешката душа притежава достатъчно познание за вечната и безгранична същност на Бога", това живееше в тях като непосредствено чувство; и за тях себепознанието беше пътят, за проникване до това вечно и безгранично същество. На тях им беше ясно, че себепознанието в неговата истинска форма обогатява човека с едно ново чувство, което му разкрива един свят, който в сравнение със света достижим без това чувство прилича на отношението на физически видимия свят към света на слепия. Не ще бъде лесно да се намери едно по-добро описание на това ново чувство, отколкото онова, което Й. Г.
Фихте даде в своите лекции в Берлин през 1813 година "представете си един свят от сляпородени хора, които поради това познават нещата и техните отношения само доколкото им позволява тяхното сетиво на осезанието.
Застанете сред тях и им говорете за цветовете и други отношения, които съществуват за зрението само чрез светлината. Вие или ще им говорите за нищо, и този е по-щастливият случай, ако го осъзнайте; защото по този начин вие скоро ще забележите грешката и в случай, че не можете да им отворите очите, ще престанете да им говорите напразно. Или пък поради някаква причина ще искате да създадете известно разбиране за вашето учение: Тогава те ще могат да го разберат само от това, което им е познато чрез осезанието: Те ще искат да почувстват светлината и цветовете и другите отношения на видимостта, ще си въобразят, че ги чувстват, ще измислят и ще се залъжат с нещо в своето чувство относно това, което наричате светлина. Тогава те ще разберат криво, ще изопачат, ще изтълкуват погрешно тази светлина." Нещо подобно трябва да кажем и за това, към което се стремяха гореспоменатите духове. Те виждаха да се разтваря в себепознанието едно ново чувство, едно ново сетиво.
към текста >>
Един особено красноречив пример за грешката, която се крие тук, имаме в знаменателната реч върху "игнорабимус" /не ще знаем"/ на естественика Дю Боа-Реймонд, произнесена през 1876
година
.
Те смятат, че трябва да съществува нещо, което остава недостижимо за познанието. Това, което би трябвало да постигнат благодарение на факта, че още веднъж възприемат с вътрешното сетиво на по-висока степен това, което са възприели чрез сетивата и са обхванали с ума, те го пренасят във външния свят като нещо недостижимо и непознато. Тогава говорят за границите на познанието, които им пречат да стигнат до "нещото в себе си". Те говорят за непознатата "същност" на нещата. Че тази "същност" на нещата просиява, когато вътрешното сетиво прави да падне неговата светлина върху нещата, това те не искат да признаят.
Един особено красноречив пример за грешката, която се крие тук, имаме в знаменателната реч върху "игнорабимус" /не ще знаем"/ на естественика Дю Боа-Реймонд, произнесена през 1876 година.
Според тази реч, ние навсякъде можем да стигнем само до там, да виждаме в природните процеси изяви на "материята". Що е самата "материя", това ние никога не ще можем да знаем. Дю Боа-Реймонд твърди, че никога не ще можем да проникнем дотам, където материята се явява в пространството. Причината, поради която не можем да проникнем дотам, се крие обаче в това, че там въобще не може да се търси нищо. Който говори както Дю Боа-Реймонд, той има чувството, че природознанието ни доставя резултати, които сочат на нещо друго, което то не може да ни даде.
към текста >>
26.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той принадлежи на ордена на Доминиканците както и най-великият християнски богослов на Средновековието, Томас от Аквино, който е живял от 1225 до 1274
година
.
Светът от представи на Майстер Екхарт е изцяло разгорен от чувството, че нещата се раждат от чувството, че нещата се раждат в духа на човека като по-висши същности.
Той принадлежи на ордена на Доминиканците както и най-великият християнски богослов на Средновековието, Томас от Аквино, който е живял от 1225 до 1274 година.
Екхарт беше един безусловен почитател на Томас. Това трябва да ни бъде понятно, когато вземем под внимание целия начин на мислене на Майстер Екхарт. Той вярваше, че се намира в пълна хармония с ученията на християнската църква, считайки, че същото отношение има и към Томас. Екхарт не искаше да отнеме нищо от съдържанието на християнството, нито пък да прибави към него. Но той искаше са произведе отново това съдържание по свой начин.
към текста >>
27.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Езиковедът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497
година
, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански език.
Като ръководител в един такъв нов живот съществува едно съчинение, за чийто автор не се знае нищо. Пръв Лутер го е направил известно чрез напечатване.
Езиковедът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497 година, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански език.
Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина". По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора. Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа.
към текста >>
28.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Но ако от текста се изхвърлят някои думи и букви, тогава както е отбелязал Волфганг Ернст Хайдел през 1676
година
остават букви, които съчетани в думи описват само природни процеси.
Поради това абат Тритем от Шпонхайм трябваше да го съветва да съобщава своите възгледи само на малцина избрани като едно тайно учение, а именно само на онези, които можели да се издигнат до подобна идея за природата и духа, "защото и на воловете може да се дава само сено, а не захар, както на пойните птички". Може би на абат Агрипа дължи своето правилно гледище. В своята "Стенография" Тритем е написал един труд, в който с най-скрита ирония се отнася към онзи начин на мислене, който смесва природата на духа. В книгата той говори привидно само за свръхестествени процеси. Който я чете такава, каквато тя се представя, ще повярва, че авторът говори за заклинания на духове, за летене на духове из въздуха и т.н.
Но ако от текста се изхвърлят някои думи и букви, тогава както е отбелязал Волфганг Ернст Хайдел през 1676 година остават букви, които съчетани в думи описват само природни процеси.
/Например в един случай в една заклинателна формула е достатъчно да се изхвърлят първата и последната дума, след това от останалите да се зачеркнат втората, четвъртата, шестата и т.н. От останалите думи отново трябва да се зачеркнат първата, третата, петата и т.н. Това, което остава тогава, да се съчетае в думи: Заклинателната формула се превръща в едно чисто съобщение за природни факти./
към текста >>
Колко трудно е било на Агрипа да се освободи сам от предразсъдъците на своята епоха и да се издигне до един чист възглед, доказателство за това е фактът, че той издаде написаната от него още през 1510
година
"Тайна философия" едва през 1531
година
, защото я считаше за незряла.
Колко трудно е било на Агрипа да се освободи сам от предразсъдъците на своята епоха и да се издигне до един чист възглед, доказателство за това е фактът, че той издаде написаната от него още през 1510 година "Тайна философия" едва през 1531 година, защото я считаше за незряла.
По-нататък доказателство за това е неговото съчинение "Върху тщеславието на науките", в което с огорчение говори за научния и останалия живот на неговата епоха. Там той много ясно казва, че много трудно се е освободил от заблуждението на онези, които виждат във външни събития непосредствено духовни процеси, във външни факти пророчески указания за бъдещето и т.н. През три степени се издига Агрипа до висшето познание. Като първа степен той счита света, както той е даден за сетивата с неговите вещества, неговите физически, химически и други сили. Той нарича елементарна природа, доколкото тя е разглеждана на тази степен.
към текста >>
29.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Това е най-съществената характеристика на нашата епоха." С тази констатация Рудолф Щайнер запознава своите слушатели през 1918
година
и едва ли някой се е усъмнил тогава в истинността на тази диагноза, защото западната култура току-що бе записала още една дата в своята история тази на Първата световна война, с която това толкова многообещаващо, младо столетие вече бе загубило своята невинност.
„Човекът днес не е в състояние да овладее своите мисли по истински човешки начин.
Това е най-съществената характеристика на нашата епоха." С тази констатация Рудолф Щайнер запознава своите слушатели през 1918 година и едва ли някой се е усъмнил тогава в истинността на тази диагноза, защото западната култура току-що бе записала още една дата в своята история тази на Първата световна война, с която това толкова многообещаващо, младо столетие вече бе загубило своята невинност.
Белезите на често цитираната вяра в прогреса на човечеството избледняваха все повече; въпросът за смисъла на живота се свеждаше само до анемични стратегии за едно голо просъществуване.
към текста >>
30.
УВОД КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Авторът озаглави този труд „Християнството като мистичен факт", след като преди осем години той обобщи в него съдържанието на лекциите, които изнесе през 1902
година
.
Авторът озаглави този труд „Християнството като мистичен факт", след като преди осем години той обобщи в него съдържанието на лекциите, които изнесе през 1902 година.
Още със самото заглавие трябваше да бъде загатнат особеният характер на книгата. Тук се предприема не просто опит за историческо представяне на мистичния характер на християнството, а се описва самото възникване на християнството от мистичния възглед. В основата на всичко залегна мисълта", че в хода на това възникване действуваха духовни факти, които можеха да бъдат виждани само от мистична гледна точка. Самото съдържание на книгата вече може да потвърди, че нейният автор нарича „мистичен" не онзи възглед, който се придържа по-скоро към неопределени чувствени познания и пренебрегва „строгата научна последователност". Вярно е, че днес много хора разбират „мистиката" само по този начин и я разглеждат като област на човешкия душевен живот, която няма нищо общо с „истинската наука".
към текста >>
31.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Със строга логика е изтъкнал този факт философът Ксенофан (575 до 480
година
преди Хр.) Знаем, че старите гръцки философи са били тясно свързани с мъдростта на Мистериите.
Със строга логика е изтъкнал този факт философът Ксенофан (575 до 480 година преди Хр.) Знаем, че старите гръцки философи са били тясно свързани с мъдростта на Мистериите.
Това може да се докаже особени точно за Хериклит. Ето защо това, което казва Ксенофан трябва да се приеме като принцип на Мистериите. Той гласи:
към текста >>
32.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
„Всяка
година
родителите му отиваха в Йерусалим за празника Пасха.
„Всяка година родителите му отиваха в Йерусалим за празника Пасха.
Когато той беше навършил дванадесет години, те отидоха по обичай в Йерусалим на празника. А когато се свършиха дните на празника, те тръгнаха към дома си, без да забележат, че детето Исус е останало в Йерусалим. Като мислеха, че той е с техните близки, изминаха един ден път и го търсеха между роднини и познати. И като не го намериха, върнаха се обратно в Йерусалим да го търсят. След три дни го намериха в храма да седи всред законоучителите, слушайки ги и задавайки им въпроси, и всички се чудеха на неговия разум и неговите отговори."
към текста >>
33.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тогава каза на градинаря: Ето три години наред идвам всяка
година
да търся плод на тази смоковница и не намерих никакъв.
В Евангелието на Марко (11, 11 и следв.) четем: „И влезе Исус в Йерусалим и в храма, като разгледа всичко и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с учениците си. А на другия ден, когато излязоха от Витания, той огладня, и като видя отдалече една смоковница, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо на нея, и като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. И рече Исус: Занапред никой да не вкуси плод от тебе во веки! " На същото място Лука разказва една притча (13, 6 и следв.): „А той им каза тази притча: Някой си имаше смоковница, насадена в лозето си. И дойде той и потърси плод, но не намери.
Тогава каза на градинаря: Ето три години наред идвам всяка година да търся плод на тази смоковница и не намерих никакъв.
Изкорени я. Защо да заема мястото? " Това е притча, която символизира безплодието на старото учение, представено в образа на безплодната смоковница. Това, което взема като образ, Марко описва като един факт, който изглежда исторически. Следователно, трябва да приемем, че фактите на Евангелията въобще не трябва да се вземат в исторически, а в мистичен смисъл.
към текста >>
34.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
През 385
година
в Милано, Августин се запозна с учението на Амброзий.
външните неща с помощта на телесните сетива." Човек познава Божественото, когато развие душата си така, че първо познава самия себе си като духовна същност и като Дух намира пътя за духовния свят. До такава висота се беше издигнал Августин. От подобно настроение се пораждаше и копнежът на отделни личности от езическите народи, които търсеха истината; тези личности стигаха до Мистериите. В епохата на Августин, с такива убеждения човек можеше да стане християнин. Словото, станало човек, Исус, беше показало пътя, по който трябва да върви душата, ако иска да стигне до онова, за което трябва да говори, когато се намира сама със себе си.
През 385 година в Милано, Августин се запозна с учението на Амброзий.
Всички негови съмнения относно Новия и Стария Завет изчезнаха, когато учителят му изтълкува важните места не само в буквален смисъл, но „с повдигане на мистичната завеса, коя то закрива Духа". За Августин това, което бе пазено в Мистериите, се въплъщава в историческата традиция на Евангелията и в обществото, което пази тази традиция. Той постепенно се убеждава, че „законът на църквата, които гласи, че трябва да вярваме в това, което е недоказано, е напълно умерен и без никаква злоба". Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи? "
към текста >>
35.
КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ НА ТОВА СЪЧИНЕНИЕ
GA_9 Теософия
През 1918
година
, преди да се появи деветото издание на тази книга, аз отново я подложих на старателно проучване.
През 1918 година, преди да се появи деветото издание на тази книга, аз отново я подложих на старателно проучване.
Оттогава нарасна броят на съчиненията, които оборваха значимостта на представения в нея антропософски светоглед.
към текста >>
Проучванията ми през 1918
година
доведоха до множество разширения и допълнения.
Проучванията ми през 1918 година доведоха до множество разширения и допълнения.
Настоящето издание не изискваше това. Който иска да вземе под внимание как на най-различни места в моето съчинение съм направил така, че да преценя тежестта и да отхвърля възможните възражения, той по същество може да разбере какво съм отговорил на моите противници. Вече не съществуват такива вътрешни основания да се допълня съдържанието по същия начин, както през 1918 година, макар че тъкмо през последните четири години антропософският светоглед се разви в душата ми, което ми позволи да задълбоча съдържанието на книгата в още по-голяма степен. Но това развитие и задълбочаване не ме доведе до разколебаване по отношение на това, което съм написал, а до мнението този труд да се преиздаде своевременно, без съществено да се променя съдържанието на основното изложение.
към текста >>
Вече не съществуват такива вътрешни основания да се допълня съдържанието по същия начин, както през 1918
година
, макар че тъкмо през последните четири години антропософският светоглед се разви в душата ми, което ми позволи да задълбоча съдържанието на книгата в още по-голяма степен.
Проучванията ми през 1918 година доведоха до множество разширения и допълнения. Настоящето издание не изискваше това. Който иска да вземе под внимание как на най-различни места в моето съчинение съм направил така, че да преценя тежестта и да отхвърля възможните възражения, той по същество може да разбере какво съм отговорил на моите противници.
Вече не съществуват такива вътрешни основания да се допълня съдържанието по същия начин, както през 1918 година, макар че тъкмо през последните четири години антропософският светоглед се разви в душата ми, което ми позволи да задълбоча съдържанието на книгата в още по-голяма степен.
Но това развитие и задълбочаване не ме доведе до разколебаване по отношение на това, което съм написал, а до мнението този труд да се преиздаде своевременно, без съществено да се променя съдържанието на основното изложение.
към текста >>
36.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813
година
изнася своето "учение" като зрял плод на един живот, посветен в служба на истината, в началото на своята реч, той произнася следните думи: "Това учение предоставя един изцяло нов вътрешен орган на възприятие, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек".
Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813 година изнася своето "учение" като зрял плод на един живот, посветен в служба на истината, в началото на своята реч, той произнася следните думи: "Това учение предоставя един изцяло нов вътрешен орган на възприятие, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек".
И тогава в едно сравнение, той показва колко неразбираемо трябва да е това учение за онзи, който иска да го прецени с представите на обикновените сетива: "Нека си представим един свят, казва той, слепородени, които не познават нищо друго за нещата и за техните отношения, освен това, което те могат да на пипат. Идете при тях и започнете да им говорите за цветовете и за всички явления, които могат да се видят само с очите и да се възприемат само посредством светлината. Тогава ще се случи едно от двете: Или това, за което им говорите за тях е нищо и това е най- щастливия случай, защото така скоро ще забележите грешката си; или, ако не сте в състояние да им отворите очите, то тогава трябва да прекратите напразните приказки".
към текста >>
37.
ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
След една
година
минавам отново през същата ливада.
С това правя този факт родствен със себе си. Чрез моите чувства аз свързвам цветята със собственото си съществувание.
След една година минавам отново през същата ливада.
Тук има нови цветя, изпитвам чрез тях една нова наслада.
към текста >>
Удоволствието ми от предишната
година
изплува като спомен.
Удоволствието ми от предишната година изплува като спомен.
Той е в мен; предметът, от който то е възбудено, е в миналото. Но цветята, които виждам сега са същите, както тези от миналата година; те са израснали по същите закони, както и онези. Ако аз съм изучил тези закони и съм схванал тяхното естество, ще ги открия отново в тазгодишните цветя, както съм ги открил и в тези от миналата година. Цветята от миналата година са изчезнали, ще си помисля аз, насладата, която те сами причинили, остава само в спомена ми. Той е свързан само с моето съществуване.
към текста >>
Но цветята, които виждам сега са същите, както тези от миналата
година
; те са израснали по същите закони, както и онези.
Удоволствието ми от предишната година изплува като спомен. Той е в мен; предметът, от който то е възбудено, е в миналото.
Но цветята, които виждам сега са същите, както тези от миналата година; те са израснали по същите закони, както и онези.
Ако аз съм изучил тези закони и съм схванал тяхното естество, ще ги открия отново в тазгодишните цветя, както съм ги открил и в тези от миналата година. Цветята от миналата година са изчезнали, ще си помисля аз, насладата, която те сами причинили, остава само в спомена ми. Той е свързан само с моето съществуване.
към текста >>
Ако аз съм изучил тези закони и съм схванал тяхното естество, ще ги открия отново в тазгодишните цветя, както съм ги открил и в тези от миналата
година
.
Удоволствието ми от предишната година изплува като спомен. Той е в мен; предметът, от който то е възбудено, е в миналото. Но цветята, които виждам сега са същите, както тези от миналата година; те са израснали по същите закони, както и онези.
Ако аз съм изучил тези закони и съм схванал тяхното естество, ще ги открия отново в тазгодишните цветя, както съм ги открил и в тези от миналата година.
Цветята от миналата година са изчезнали, ще си помисля аз, насладата, която те сами причинили, остава само в спомена ми. Той е свързан само с моето съществуване.
към текста >>
Цветята от миналата
година
са изчезнали, ще си помисля аз, насладата, която те сами причинили, остава само в спомена ми.
Удоволствието ми от предишната година изплува като спомен. Той е в мен; предметът, от който то е възбудено, е в миналото. Но цветята, които виждам сега са същите, както тези от миналата година; те са израснали по същите закони, както и онези. Ако аз съм изучил тези закони и съм схванал тяхното естество, ще ги открия отново в тазгодишните цветя, както съм ги открил и в тези от миналата година.
Цветята от миналата година са изчезнали, ще си помисля аз, насладата, която те сами причинили, остава само в спомена ми.
Той е свързан само с моето съществуване.
към текста >>
Това обаче, което съм познал миналата
година
за цветята и което отново познавам тази
година
, ще остане в мен, докато растат такива цветя.
Това обаче, което съм познал миналата година за цветята и което отново познавам тази година, ще остане в мен, докато растат такива цветя.
Това естество и тези закони, които ми се откриват, не зависят от моето съществуване, както зависи от него моето удоволствие. Моето чувство на удоволствие остава в мен; законите, същината на цветята остават извън мен, в света.
към текста >>
38.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Ролф, който в своята книга: “Биологичните проблеми като сравнение за развитието на една рационална етика” заяви още в 1884
година
: “Дарвиновият принцип на борбата за съществуване става приемлив чрез въвеждането на ненаситността.
Говориха за безсилие на “естествения подбор”. По-нататък в последните години де Врис можа чрез опити да докаже, че съществуват напълно скокообразни изменения на една жива форма в друга (мутации). Така бе разклатено също и това, което дарвинистите считаха за здрав символ на вярата, че формите на растенията и на животните се изменят постепенно. Под нозете все повече изчезваше почвата, върху която бе градено в течение на десетилетия. И без това разумни изследователи вярваха, че е трябвало още по-рано да напуснат тази почва, както например починалият на младини В. Х.
Ролф, който в своята книга: “Биологичните проблеми като сравнение за развитието на една рационална етика” заяви още в 1884 година: “Дарвиновият принцип на борбата за съществуване става приемлив чрез въвеждането на ненаситността.
Защото само тогава имаме обяснение за факта, че създанието, винаги където му е възможно, поема повече, отколкото се нуждае за запазване на съществуването си, и че то нараства прекалено много, където му се удава случай за това... Докато за дарвиниста не съществува никаква борба за съществуване навсякъде там, където съществуването на създанието не е застрашено, за мене борбата е вездесъща. Тя първично е борба за живот, една борба за умножение на живота, обаче не борба за съществуване”.
към текста >>
39.
ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_11 Из Хрониката Акаша
Поради изразеното много пъти желание, тези публикувани през 1904
година
от др Рудолф Щайнер статии най-после след тридесет и пет години се издават под формата на книга.
Поради изразеното много пъти желание, тези публикувани през 1904 година от др Рудолф Щайнер статии най-после след тридесет и пет години се издават под формата на книга.
Те бяха написани и поместени в първоначално месечно, а по-късно по-рядко издаваното списание “Луцифер Гносис”. На това се дължи честото връщане назад и посочване на по-рано казаното. Повторенията обаче са особено необходими в изучаването на духовната наука. Някои читатели могат да намерят за объркващо, че редом с установената за западноевропейската култура терминология се употребяват понятия от ориенталската езотерика. Тези понятия бяха станали популярни в Европа в края на столетието чрез литературата на теософското общество.
към текста >>
40.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
В първото издание на събраните в книга лекции през 1939
година
, издателката Мари Щайнер прибави и статиите “Културата на съвременността в огледалото на духовната наука” от “Луцифер-Гносис” брой 16) Септември 1906 и “Предразсъдъци от мнима наука” от “Луцифер-Гносис” брой 35, Май 1908, както и отговори на въпроси от брой 20 и 21, Януари и Февруари 1905.
В първото издание на събраните в книга лекции през 1939 година, издателката Мари Щайнер прибави и статиите “Културата на съвременността в огледалото на духовната наука” от “Луцифер-Гносис” брой 16) Септември 1906 и “Предразсъдъци от мнима наука” от “Луцифер-Гносис” брой 35, Май 1908, както и отговори на въпроси от брой 20 и 21, Януари и Февруари 1905.
към текста >>
41.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
През 1909
година
аз вече почувствувах, че при тези предпоставки бих могъл да напиша една книга, която: Първо, ще носи в себе си съдържанието на моите духовни наблюдения, предадени до известна и все пак задоволителна степен под формата на мисли, и второ, ще бъде разбираема за всеки мислещ човек, който сам не издига пречки пред своите познавателни възможности.
През 1909 година аз вече почувствувах, че при тези предпоставки бих могъл да напиша една книга, която: Първо, ще носи в себе си съдържанието на моите духовни наблюдения, предадени до известна и все пак задоволителна степен под формата на мисли, и второ, ще бъде разбираема за всеки мислещ човек, който сам не издига пречки пред своите познавателни възможности.
към текста >>
42.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Например един човек, който е починал на шестдесетгодишна възраст, и който в своята четиридесета
година
в пристъп на гняв е причинил някому телесна или душевна болка, ще изживее това събитие още веднъж, когато в своя обратен път от смъртта към детството, стигне до своята четиридесета
година
.
Например един човек, който е починал на шестдесетгодишна възраст, и който в своята четиридесета година в пристъп на гняв е причинил някому телесна или душевна болка, ще изживее това събитие още веднъж, когато в своя обратен път от смъртта към детството, стигне до своята четиридесета година.
Само че сега той ще изживее не удоволствието, което е изпитал, нападайки другия, а болката, която му е причинил. От горното може да се види също, че след смъртта мъчително се изживява само онази част от събитията, която произлиза от желанията на Аза, обвързани единствено с външния физически свят. В действителност чрез задоволяването на такива желания, Азът вреди не само на другия, но и на самия себе си; само че по време на живота това себеувреждане остава невидимо. След смъртта целият този разрушителен свят на желанията изпъква пред Аза в цялата си видимост и яснота. Тогава Азът се чувствува привлечен към всяко същество и всеки предмет, които са запазили в него подобни желания, за да могат те да бъдат отново унищожени в „пояждащия огън" така, както са се родили.
към текста >>
В своята четиридесета
година
на предишния си живот, в изблик на гняв, даден човек е причинил някому болка.
Преди да се осъществи присъединяването на етерното тяло, за всеки човек, който отново влиза във физическото съществувание, става нещо изключително важно. В хода на предишния си живот той е създал известни разрушителни сили, които остават ясни през периода на пречистването след смъртта. Нека отново се обърнем към споменатия вече пример.
В своята четиридесета година на предишния си живот, в изблик на гняв, даден човек е причинил някому болка.
След смъртта тази чужда болка израства като една пречеща сила, която спъва развитието на неговия собствен Аз. Така е с всички подобни случаи от предишния живот. При повторното навлизане в следващия физически живот, тези пречки в развитието отново застават пред Аза.
към текста >>
43.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако някой смята, че човешката свобода е несъвместима с предварителното познание за нещата и техния бъдещ облик, нека да помисли и разбере, че занапред свободните действия на човек ще зависят толкова малко от предопределените факти, както и в случая, когато неговата свобода не зависи от обстоятелството, че е решил след една
година
да живее в една къща, чийто план той изработва днес.
Ако някой смята, че човешката свобода е несъвместима с предварителното познание за нещата и техния бъдещ облик, нека да помисли и разбере, че занапред свободните действия на човек ще зависят толкова малко от предопределените факти, както и в случая, когато неговата свобода не зависи от обстоятелството, че е решил след една година да живее в една къща, чийто план той изработва днес.
Той ще бъде свободен в своите вътрешни импулси тъкмо в къщата, която си е построил; а на Юпитер и Венера той ще бъде дотолкова свободен, доколкото това отговаря на неговата вътрешна същност, именно всред условията, които ще възникнат там. Свободата няма да зависи от пpeoпределеността на предишните условия, а от това, което душата сама е направила от себе си.
към текста >>
44.
ФАЗИТЕ НИ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
до шестата, седмата
година
) човекът е обгърнат от една етерна обвивка.
Човешкият живот, в последователната смяна на отделните му фази между раждането и смъртта, може да бъде разбран единствено благодарение на това, че вземаме под внимание не само сетивно- физическото тяло, но и промените, които стават със свръхсетивните съставки на човешката природа. Тези промени могат да се разгледат накратко по следния начин, физическото раждане идва като един вид освобождаване на човека от физическата майчина обвивка. Преди раждането, определени сили са общи за човешкия зародиш и за майчиното тяло; след раждането те остават да съществуват в човешкия организъм под една самостоятелна форма. Обаче в по-късния живот на човека, свръхсетивното възприятие долавя определени свръхсетивни процеси, които са твърде подобни на сетивните процеси при физическото раждане. По отношение на своето етерно тяло, до смяната на зъбите (т. е.
до шестата, седмата година) човекът е обгърнат от една етерна обвивка.
В посочения период тази обвивка се разкъсва. Настъпва „раждането" на етерното тяло. Човекът продължава да е обгърнат от своята астрална обвивка, която отпада между дванадесетата и шестнадесетата година (по времето на половото съзряване); Настъпва „раждането" на астралното тяло. По-късно се ражда и истинският „Аз". (Най-важните педагогически принципи, които могат да се извлекат от тези свръхсетивни факти, са изложени в моята книга „Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната Наука").
към текста >>
Човекът продължава да е обгърнат от своята астрална обвивка, която отпада между дванадесетата и шестнадесетата
година
(по времето на половото съзряване); Настъпва „раждането" на астралното тяло.
Обаче в по-късния живот на човека, свръхсетивното възприятие долавя определени свръхсетивни процеси, които са твърде подобни на сетивните процеси при физическото раждане. По отношение на своето етерно тяло, до смяната на зъбите (т. е. до шестата, седмата година) човекът е обгърнат от една етерна обвивка. В посочения период тази обвивка се разкъсва. Настъпва „раждането" на етерното тяло.
Човекът продължава да е обгърнат от своята астрална обвивка, която отпада между дванадесетата и шестнадесетата година (по времето на половото съзряване); Настъпва „раждането" на астралното тяло.
По-късно се ражда и истинският „Аз". (Най-важните педагогически принципи, които могат да се извлекат от тези свръхсетивни факти, са изложени в моята книга „Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната Наука"). След раждането на „Аза", човек се включва в специфичните условия на света и на живота, развивайки там своята дейност според контролираните от „Аза": Сетивна Душа, Разсъдъчна
към текста >>
После настъпва период, през който етерното тяло се развива по обратен път и осъществява обратно развитие на това, което е представлявало до седмата
година
.
Душа и Съзнаваща Душа.
После настъпва период, през който етерното тяло се развива по обратен път и осъществява обратно развитие на това, което е представлявало до седмата година.
Докато по-рано астралното тяло се развива така, че най-напред проявява това, което носи в себе си като заложба при раждането, то след раждането на „Аза", същото се обогатява чрез изживяванията във външния свят и от определен момент нататък започва да се изхранва духовно от своето собствено етерно тяло. То буквално консумира етерното тяло. А в по-нататъшния ход на живота етерното тяло започва да се изхранва от физическото тяло. С това е свързан и упадъкът на физическото тяло в старческата възраст.
към текста >>
Понеже в духовен смисъл то се ражда фактически едва между дванадесетата и шестнадесетата
година
, а през последния период на живота трябва да се изхранва от силите на етерното и физическото тяло, онова, което то може да осъществи чрез своите собствени сили, ще се развие по-бавно, отколкото, ако не би било свързано с физическо и етерно тяло.
Така човешкият живот се разделя на три части: през първата част имаме бурно развитие на физическото и етерното тяло; следва периодът, през който се развиват астралното тяло и „Азът"; и накрая етерното и физическото тяло претърпяват период на обратно развитие. Обаче астралното тяло участвува във всички процеси между раждането и смъртта.
Понеже в духовен смисъл то се ражда фактически едва между дванадесетата и шестнадесетата година, а през последния период на живота трябва да се изхранва от силите на етерното и физическото тяло, онова, което то може да осъществи чрез своите собствени сили, ще се развие по-бавно, отколкото, ако не би било свързано с физическо и етерно тяло.
След смъртта, когато физическото и етерно тяло отпадат, периодът на пречистването (виж гл. III.) протича приблизително така, че обхваща една трета от времето, през което човек е живял на Земята между раждането и смъртта.
към текста >>
45.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
Но у мен винаги се надига огорчение, когато трябва да гледам как с всяка изминала
година
чувствата ти все повече се отдалечават от нещата в живота, които ми се струват стойностни.
Вярно е, често съм го казвала.
Но у мен винаги се надига огорчение, когато трябва да гледам как с всяка изминала година чувствата ти все повече се отдалечават от нещата в живота, които ми се струват стойностни.
към текста >>
46.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
„Дърво отсече мъж преди
година
„Дърво отсече мъж преди година
към текста >>
47.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Настъпва седмата
година
днес,
Настъпва седмата година днес,
към текста >>
48.
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
Духовните и душевни процеси, представени в „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“, се случват около
година
по-късно след изобразените в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“.
Духовните и душевни процеси, представени в „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“, се случват около година по-късно след изобразените в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“.
към текста >>
49.
ПРЕДГОВОР
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
В следващите страници е предадено съдържанието на изнесените от мен лекции през юни, тази
година
, в Копенхаген, по Време на Генералната конференция на Скандинавското Теософско Общество.
В следващите страници е предадено съдържанието на изнесените от мен лекции през юни, тази година, в Копенхаген, по Време на Генералната конференция на Скандинавското Теософско Общество.
Записките принадлежат на определени слушатели, които са добре запознати с Духовната Наука или Теософията. Разбира се, последното е една естествена предпоставка за тези лекции. Те са изградени върху основните положения, дадени в моите книги „Теософия" и „Тайната Наука". И ако тази малка книжка, съдържаща споменатите лекции, попадне в ръцете на човек, комуто липсват горните предпоставки, тя би могла да му се стори като сбор от куриозни разсъждения на една пълна фантастика. Посочените книги разкриват научните основи на всичко, изложено тук.
към текста >>
50.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Така например, според наследствените закони човек трябва да смени зъбите си В седмата
година
.
Това, което сме наследили, което е вложено в нас за по-късните години така, че се подчинява на наследствените принципи, не зависи от обстоятелството, дали живеем с други хора, или не.
Така например, според наследствените закони човек трябва да смени зъбите си В седмата година.
Той ще смени зъбите си в тази възраст, дори и да живее на самотен остров. Но да говори, човек се научава само когато душевната му същност се активира като сила, която преминава от един живот В друг. Човек изгражда зародиша на своята говорна способност преди още да е постигнал съзнанието за своя Аз. За да се превърне В говорен апарат, формообразуването на ларинкса трябва да започне преди онзи момент, до който човек стига в своите спомени.
към текста >>
Въпреки че обикновено споменът рядко се простира зад четвъртата
година
, трябва все пак да кажем, че действието на духовния свят, в смисъла по-сочен по-горе, обхваща първите три години.
При подобни възгледи, в душата лесно се поражда мисълта, че с всичко, което може да направи, човек трябва да търси съзвучие с онази част от своето същество, която е по-мъдра от съзнателната интелигентност. Тя насочва човека от непосредствено възприемания Аз към един по-разширен Аз, спрямо който всяка фалшива гордост и всяко превъзнасяне трябва да бъдат решително изкоренявани. Това чувство по-нататък се превръща в друго, и то ни открива правилното разбиране за несъвършенствата на днешния човек и колко съвършен би могъл да стане, ако пулсиращите в него духовни импулси проявят към съзнанието му същото отношение, каквото те имат към несъзнателния душевен живот през първите детски години.
Въпреки че обикновено споменът рядко се простира зад четвъртата година, трябва все пак да кажем, че действието на духовния свят, в смисъла по-сочен по-горе, обхваща първите три години.
В края на този период човек вече е способен да свързва впечатленията си от външния свят с представата за своя Аз. Тази Азова представа стига до точката, до която се простира и споменът. И все пак ще подчертаем, че по правило споменът се простира назад до началото на четвъртата година от живота; само че за начеващото Азово съзнание той е толкова слаб, че остава незабелязан. Ето защо можем да обобщим, че онези висши сили, които формират човека през детските години, могат да действуват само три години. В днешния стадий от своето земно развитие човекът е така организиран, че може да приеме тези сили само три години.
към текста >>
И все пак ще подчертаем, че по правило споменът се простира назад до началото на четвъртата
година
от живота; само че за начеващото Азово съзнание той е толкова слаб, че остава незабелязан.
Тя насочва човека от непосредствено възприемания Аз към един по-разширен Аз, спрямо който всяка фалшива гордост и всяко превъзнасяне трябва да бъдат решително изкоренявани. Това чувство по-нататък се превръща в друго, и то ни открива правилното разбиране за несъвършенствата на днешния човек и колко съвършен би могъл да стане, ако пулсиращите в него духовни импулси проявят към съзнанието му същото отношение, каквото те имат към несъзнателния душевен живот през първите детски години. Въпреки че обикновено споменът рядко се простира зад четвъртата година, трябва все пак да кажем, че действието на духовния свят, в смисъла по-сочен по-горе, обхваща първите три години. В края на този период човек вече е способен да свързва впечатленията си от външния свят с представата за своя Аз. Тази Азова представа стига до точката, до която се простира и споменът.
И все пак ще подчертаем, че по правило споменът се простира назад до началото на четвъртата година от живота; само че за начеващото Азово съзнание той е толкова слаб, че остава незабелязан.
Ето защо можем да обобщим, че онези висши сили, които формират човека през детските години, могат да действуват само три години. В днешния стадий от своето земно развитие човекът е така организиран, че може да приеме тези сили само три години.
към текста >>
51.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Това ръководство беше подготвено от духовете, които тогава стояха зад външните исторически събития и още столетия по-рано извършиха подготовката за езотеричното обучение,станало възможно в условията на настъпващата 1250
година
.
Това ръководство беше подготвено от духовете, които тогава стояха зад външните исторически събития и още столетия по-рано извършиха подготовката за езотеричното обучение,станало възможно в условията на настъпващата 1250 година.
Ако не искаме да злоупотребяваме с понятието "модерен езотеризъм", то може да ни послужи тъкмо за да определим духовната дейност на тези високо развити личности. За тях обикновената история не знае нищо. Но техните дела присъствуват в цялата култура,която се разгърна на Запад от 13 век насам.
към текста >>
Значението на 1250
година
за духовното развитие на човечеството изпъкна особено силно, ако се вземат предвид резултатите от ясновидските изследвания, които се изразяват в следното.Дори такива индивидуалности които още в предишните си инкарнации бяха постигнали висока степен на духовно развитие и кои то бяха отново инкарнирани около 1250
година
,за известно време трябваше да изживеят пълно помрачение на способността за непосредствено виждане на духовния свят.
Значението на 1250 година за духовното развитие на човечеството изпъкна особено силно, ако се вземат предвид резултатите от ясновидските изследвания, които се изразяват в следното.Дори такива индивидуалности които още в предишните си инкарнации бяха постигнали висока степен на духовно развитие и кои то бяха отново инкарнирани около 1250 година,за известно време трябваше да изживеят пълно помрачение на способността за непосредствено виждане на духовния свят.
Дори индивиди,напълно озарени от духовното познание,оставаха като откъснати от духовния свят и можеха да си спомнят за него само от опитностите, които идваха от техните предишни инкарнации. И така, виждаме как узрява необходимостта от навлизането на един нов елемент в духовното ръководство на човечеството. Това беше елементът на истинския модерен езотеризъм. Само чрез този езотеризъм може да бъде разбран в истинския смисъл фактът, че в духовното ръководство на цялото човечество, а и на отделния човек, прониква това, което наричаме "Христовия импулс".
към текста >>
52.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета
година
израства индивидуалността на Заратустра.
Нека да се спрем първо на Исус от Назарет, чийто живот протече при много необичайни условия. В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус. Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време. В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър.
Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра.
В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна. Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят. По-рано това дете Натановият Исус съвсем не е проявявало такива способности.
към текста >>
В същата
година
Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна.
В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус. Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време. В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър. Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра.
В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна.
Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят. По-рано това дете Натановият Исус съвсем не е проявявало такива способности. Но когато започва да говори с книжниците в храма, мъдростта му изумява всички, защото в него вече присъствува духът на Заратустра.
към текста >>
Духът на Заратустра живее в младия Исус, който произхожда от Натановата родословна линия на Дави довия дом до неговата тридесета
година
.
Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят. По-рано това дете Натановият Исус съвсем не е проявявало такива способности. Но когато започва да говори с книжниците в храма, мъдростта му изумява всички, защото в него вече присъствува духът на Заратустра.
Духът на Заратустра живее в младия Исус, който произхожда от Натановата родословна линия на Дави довия дом до неговата тридесета година.
В това друго тяло той постига още по-пълно съвършенство. Трябва да отбележим още, че това друго тяло, където сега обитава духът на Заратустра, притежава тази особеност, че в неговата астрална част, в неговото астрално тяло Буда внася своите импулси от духовния свят.
към текста >>
Източната традиция е права, когато твърди, че Буда се е родил като „Бодисатва" и едва през двадесет и деветата
година
от своето земно съществувание, той се издига до степента Буда.
Източната традиция е права, когато твърди, че Буда се е родил като „Бодисатва" и едва през двадесет и деветата година от своето земно съществувание, той се издига до степента Буда.
към текста >>
Докато Исус от Назарет живее като Христос Исус през последните три години от своя живот от три десетата до тридесет и третата си
година
в Палестина, в него действуваше цялата космическа сила на Христовото Същество.
Докато Исус от Назарет живее като Христос Исус през последните три години от своя живот от три десетата до тридесет и третата си година в Палестина, в него действуваше цялата космическа сила на Христовото Същество.
През това време Той е непрекъснато под влиянието на целия Космос нито една Негова крачка не е извън духовните влияния на Космоса. И всичко, което се разиграва тук в Исус от Назарет, е едно напредващо обективизиране на хороскопа, защото при Него във всеки момент става това, което иначе се случва само в мига на раждането на човека. Тези процеси стават възможно само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остава под влиянието на всички духовни Йерархии, участвуващи в ръководството на нашата Земя. Но щом целият духовен Космос действува в Христос Исус, кой тогава тръгва за Капернаум или за където и да е? Защото този човек, който броди тогава по земята, изглежда като всеки друг човек.
към текста >>
53.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_17 Прагът на духовния свят
В този смисъл и настоящият труд, както и издаденият през миналата
година
"Път към себепознание на човека" допълва и разширява моето цялостно творчество.
В този труд под афористична форма са описани онези части на света и човешкото същество, които могат да се наблюдават, след като духовното познание премине границата, която отделя сетивния свят от духовния свят. Тук не се открива нито стремеж към системно изложение, нито опити за окончателно представяне на нещата, а по-скоро в свободна форма са възпроизведени отделните описания на едни или други духовни изживявания.
В този смисъл и настоящият труд, както и издаденият през миналата година "Път към себепознание на човека" допълва и разширява моето цялостно творчество.
Разбира се, и тук изложението е замислено така, че книгата да се чете и сама за себе си, без да е необходимо познание върху досегашните ми съчинения.
към текста >>
54.
ПРЕДГОВОР
GA_18_1 Загадки на философията
Когато се залових да изложа "Възгледи за света и живота в 19-ия век", което изложение излезе като книга в 1901
година
, моето чувство не беше да напиша една "книга по случай началото на новото столетие".
Когато се залових да изложа "Възгледи за света и живота в 19-ия век", което изложение излезе като книга в 1901 година, моето чувство не беше да напиша една "книга по случай началото на новото столетие".
Поканата да дам един принос към издаването на едно общо съчинение съставляваше за мене само еднавъншна подбуда, да резюмирам философското развитие от времето на Кант насам, което аз отдавна бях си усвоил и се стремях да го публикувам. Когато стана необходимо едно ново издание на книгата и аз отново прегледах нейното съдържание, в мене възникна убеждението, че само едно значително решение на направеното първоначално изложение ще стане напълно нагледно това, което би трябва да се цели с него. Първоначално аз се ограничих да дам една характеристика на последните 130 години на философското развитие. Едно такова ограничение е оправдано, защото това развитие действително представлява в себе си едно завършено цяло и би искало да бъде обрисувано и тогава, когато не се пише една книга за столетието. Обаче в моята душа философските възгледи на това последно столетие живееха така, че навсякъде при изложението на философските въпрос съзвучаха като унтертонове опитите за решение на развитието на светогледите от неговото начало насам.
към текста >>
55.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Декарт е роден в 1596
година
и починал в 1650
година
.
Противоположно на Бейкън от Верулам, който насочи вниманието към строителните материали, Декарт /Картезиус/ и Спиноза пристъпват към строителния план.
Декарт е роден в 1596 година и починал в 1650 година.
При него е важна изходната точка на неговия стремеж към един светоглед. Той застава срещу света безпристрастно питайки, тъй като този свят му предлага някои неща върху неговите загадки, отчасти чрез религиозното откровение, отчасти чрез наблюдението на сетивата. Сега той не разглежда нито едното, нито другото само така, че просто да го приеме, и да ги признае като истина това, което то му донася; не, той поставя срещу него "Аза", който срещупоставя срещу всяко откровение и срещу всяко възприятие своето съмнение по собствено решение. Това е един факт на по-новия стремеж към светоглед, който има едно многоказващо значение. Душата на мислителя сред света не оставя да и направи нищо впечатление, а застава срещу всичко със съмнението, което може да съществува само в нея.
към текста >>
По същите пътища вървят Сарл Боне /1720-1793 г./, Клод Адриен Хелвениус /1715-1771 г./, Жюлиен ла Метри /1709 -1751 г./ и издадената в 1770
година
"Системи на природата" /Systeme de la nature/ на Холбах.
Какво имаме сега повече на това усещащо тяло в сравнение с неусещащото по-рано? Едно тяло, върху което околният свят е направил впечатление. Тези впечатления на околния свят са произвели изцяло това, което счита, че е един "Аз". Този светоглед не стига до никаква възможност да схване "Аза", себесъзнателната "душа" някъде и той стига до един образ на света, в който този Аз не може да се яви. Това е светогледът, който се стреми да свърши със себесъзнателната душа чрез това, че докопва нейното несъществуване.
По същите пътища вървят Сарл Боне /1720-1793 г./, Клод Адриен Хелвениус /1715-1771 г./, Жюлиен ла Метри /1709 -1751 г./ и издадената в 1770 година "Системи на природата" /Systeme de la nature/ на Холбах.
В тази система от образа на света е премахнато всичко духовно. В света действат само материята и нейните сили, и за този лишен от дух образ на природата Холбах намира думите: "О, природо, владетелко на всички същества, и вие, нейни дъщери, добродетел, разум и истина, бъдете винаги наши единствени божества".
към текста >>
В 1785
година
Фр. Х.
Ние стоим като в една възлова точка на разнообразните нишки на по-новото развитие на светогледите, когато насочим поглед върху това, как Спинозовият ход на мислите се намесва в това развитие през 80-те години на 18-тия век.
В 1785 година Фр. Х.
Якоби публикува своята "Книжка върху Спиноза". Там той съобщава един разговор, който беше водил с Лесинг преди края на неговия живот. След този разговор самият Лесинг се е присъединил към Спинозисма. С това за Якоби същевременно е установен атеизмът на Лесинг. Ако признаем като меродавен "Разговора с Якоби" за интимните мисли на Лесинг, ние трябва да считаме този последния за една личност, която признава, че човек може да добие един отговарящ на неговата същност светоглед, когато приема за опорна точка на неговия възглед твърдата сигурност, която душата дава на живеещата чрез собствена сила мисъл, на опорната точка на нейния възглед.
към текста >>
56.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Върху Кант той пише в 1794
година
: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях".
Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер.
Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях".
Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление. Вие търсите необходимото в природата, но го търсите по най-трудния път, пред който всеки по-слаб дух би отстъпил. Вие обгръщате цялата природа, за да получите светлината върху отделните неща; в цялостта на нейните видове явления вие търсите обяснителната причина за индивида... Ако бихте се родили като грък, даже само като италианец, и ако още от люлката би ви заобиколила една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, Вашият път би бил безкрайно съкратен, а може би щеше да бъде излишен. Още при първото гледане на нещата вие бихте възприели тогава формата на необходимото и с вашите първи опитности у вас би се развил великият стил. Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
към текста >>
Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794
година
: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление.
И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер. Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях".
Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление.
Вие търсите необходимото в природата, но го търсите по най-трудния път, пред който всеки по-слаб дух би отстъпил. Вие обгръщате цялата природа, за да получите светлината върху отделните неща; в цялостта на нейните видове явления вие търсите обяснителната причина за индивида... Ако бихте се родили като грък, даже само като италианец, и ако още от люлката би ви заобиколила една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, Вашият път би бил безкрайно съкратен, а може би щеше да бъде излишен. Още при първото гледане на нещата вие бихте възприели тогава формата на необходимото и с вашите първи опитности у вас би се развил великият стил. Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
към текста >>
За да онагледим действието на първия върху неговата епоха, ще приведем още изказванията на двама мислители върху него, които се намираха на висотата на образованието на тяхното време Жан Пол писа в 1788
година
на своя приятел: "Купете си, за Бога, две книги, Кантовото Основание на една метафизика на нравите и Кантовата /Критика на практическия разум.
За да онагледим действието на първия върху неговата епоха, ще приведем още изказванията на двама мислители върху него, които се намираха на висотата на образованието на тяхното време Жан Пол писа в 1788 година на своя приятел: "Купете си, за Бога, две книги, Кантовото Основание на една метафизика на нравите и Кантовата /Критика на практическия разум.
Кант не е една светлина на света, а една цяла лъчезарна слънчева система наведнъж". А Вилхелм фон Хумболдт казва: "Кант предприе и извърши най-великото дело, което може би философстващият разум трябва да дължи на един единствен човек... Три неща остават, когато искаме да определим славата, която Кант донесе на своята нация, ползата, която тъй предаде на спекулативното мислене, три неща остават сигурно очевидни: Някои неща, които той превърна в развалини, не ще се въздигнат никога отново, някои неща, които той основа, никога не ще умрат, и, което е най-важното, той постави основата на една реформа, каквато цялата история на човешкото мислене не показва".
към текста >>
Кант извърши едно важно дело в областта на природознанието с неговия излязъл през 1755
година
труд "Обща история на природата и теория на небето".
Чрез изложенията на Юм Кант бе събуден от неговия сън, в който, според неговата изповед, го беше потопила идейната посока на Волф. Как Разумът може да произнесе съждения върху Бога, Свободата и Безсмъртието, когато неговите изисквания върху най-простите събития почиват във толкова несигурни закони? Душата, която Кант трябваше да предприеме сега срещу знанието на разума, се простираше много по-далеч отколкото този на Якоби. Този последният може поне да остави на знанието възможността, да разбира природата и нейните необходими връзки.
Кант извърши едно важно дело в областта на природознанието с неговия излязъл през 1755 година труд "Обща история на природата и теория на небето".
Той вярваше да е показал, че можем да си представим цялата наша планетарна система произлязла от едно газообразно кълбо, което се върти около своята ос. Чрез строго необходими математически и физически сили сред това кълбо са се сгъстили слънцето и планетите и са приели движенията, които те имат съгласно ученията на Коперник и Кеплер. Следователно Кант беше доказал плодовитостта на Спинозовия начин на мислене, според който всичко става със строга математическа необходимост, чрез едно свое голямо откритие в една специална област. Той беше така убеден от тази плодотворност, че в гореспоменатия труд стига до изказването: "Дайте ми материя а от нея аз ще ви построя един свят". И безусловната сигурност на математическите истини беше за него така здраво установена, че в своята книга "Начални основи на естествената наука" той изказва твърдението: Същинската наука е само онази, в която е възможно прилагането на математиката.
към текста >>
Когато в 1811
година
Гьоте прочете книгата на Якоби "За божествените неща", той не стори това "с удоволствие".
Когато в 1811 година Гьоте прочете книгата на Якоби "За божествените неща", той не стори това "с удоволствие".
Как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя проведена тезата, че природата скрива Бога! Не трябваше ли при моя чист, дълбок, вроден и упражнен начин на мислене, който не беше научил нерушимо да вижда Бога в природата и природата в Бога, така че този начин на мислене съставляваше основата на цялото ми съществуване, не трябваше ли едно толкова странно, едностранчиво ограничено изказване да ме отдалечи за винаги по дух от най-благородния човек, чието сърце от обожание обичах? Въпреки това аз не се подадох на моето болезнено огорчение, а се спасих напротив в моя стар приют и намерих в Спинозовата етика за няколко седмици моето ежедневно занимание и понеже през това време моето образование се повиши, аз отново изпитах удивление в познати вече за мене неща, които ми разкриха нещо, което сега изглеждаше ново и различно".
към текста >>
Неговите усърдни проучвания върху животинския свят го доведоха в 1795
година
дотам, "да може без колебание да твърди, че всички съвършени органически същества, между които виждаме рибите, земноводните, птиците, бозайниците и на върха на тези последните човека, всички са образувани според един първообраз, който само в неговите постоянни части клони повече или по-малко насам и нататък и ежедневно се развива и преобразява чрез размножение".
Друг път той се изказва върху това първично растение: То "става най-чудното създание на света, за което самата природа трябва да ми завиди. С този модел и ключа за него можем тогава да измислим още растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които, макар и да не съществуват, въпреки това биха могли да съществуват и не само нещо като художествени или поетически сенки и схеми, а имат една вътрешна истинност и необходимост". Извиква: "дайте ми материя; от нея аз ще ви изградя един свят", защото съзира закономерната връзка на този свят, така и Гьоте казва тук: - С помощта на първичното растение /прарастението/ можем да измислим способни да съществуват растения до безкрайност, защото сме разбрали закона на раждането и развитието на същите. Това, което Кант искаше да счита валидно само за неорганичната природа, че можем да разберем нейните явления според необходими закони, това Гьоте разпростря за своето откритие на прарастението, той прибавя: "Същият закон може да бъде приложен върху всичко останало живо". И Гьоте действително го приложи.
Неговите усърдни проучвания върху животинския свят го доведоха в 1795 година дотам, "да може без колебание да твърди, че всички съвършени органически същества, между които виждаме рибите, земноводните, птиците, бозайниците и на върха на тези последните човека, всички са образувани според един първообраз, който само в неговите постоянни части клони повече или по-малко насам и нататък и ежедневно се развива и преобразява чрез размножение".
Следователно и в схващането на природата Гьоте стои в пълна противоположност на Кант. Този последният нарече една рискована "авантюра на разума", ако този разум би искал да предприеме да обясни живите същества според тяхното раждане. Той счита човешката познавателна способност за негодна за една такова обяснение. "Разумът държи безкрайно много на това, да не остави да отпадне механизмът на природата в нейните произведения и в обясненията на тези произведения да не отмине незабелязано този механизъм; защото без него не може да бъде постигнато никакво схващане, никакво вникване в природата на нещата. Когато някой веднага ни признава: Че един най-висш Архитект е създал непосредствено формите на природата такива, каквито те са от край време, или който ги е предопределил да се образуват непрестанно според същия образец, с това нашето познание на природата ни най-малко не е подпомогнато; понеже ние никак не познаваме начина по който работи онова същество и неговите идеи, които трябва да съдържат принципите на възможността на природните същества, и не можем изхождайки отгоре от него да обясним природата".
към текста >>
Един от най-последователните привърженици на скептицизма е Соломон Маймон, който от 1790
година
съчини различни книги, които се намираха под влиянието на Кант и на Шулце и в които с пълната решителност той се застъпваше за това, че, поради цялото устройство на нашата познавателна способност, съвсем не може да се говори за съществуването на външни предмети.
Такова едно възражение направи Готлиб Ернст Шулце в неговото излязло от печата анонимно съчинение: "Еневидемус". В него той твърди, че всички наши познания са само представи и че ние не можем да излезем вън от света на нашите представи по никой начин. С това всъщност бяха опровергани също и моралните истини на Кант. Защото ако не можем да си представим възможността да излезем вън от нашия вътрешен свят, тогава също никакъв морален глас няма възможност да ни ръководи в един свят, който не можем да мислим. По този начин от Кантовия възглед се разви първо едно ново съмнение в истината, критицизмът се превърна в скептицизъм.
Един от най-последователните привърженици на скептицизма е Соломон Маймон, който от 1790 година съчини различни книги, които се намираха под влиянието на Кант и на Шулце и в които с пълната решителност той се застъпваше за това, че, поради цялото устройство на нашата познавателна способност, съвсем не може да се говори за съществуването на външни предмети.
Един друг ученик на Кант, Яков Сигисмунд Бек, отиде даже толкова далече да твърди, че в действителност самият Кант не е приемал съществуването на никакви неща вън от нас и че когато му се приписва една подобна представа, това се дължи на едно недоразумение.
към текста >>
на пълната независимост от всичко, което не е ние самите, нашето чисто себе /Разум, морален закон/, защото само това е наше..." Така разсъждава Фихте в излезлите в 1793
година
"Приноси към изправянето на съжденията на публиката върху френската революция".
На тази изпълнена със сила личност, чийто поглед беше изцяло насочен навътре, беше противно да търси най-висшето, което човек може да постигне, един светоглед, някъде другаде освен също във вътрешността. "Всяка култура трябва да бъде упражнение на всички сили върху единствената цел на пълната свобода, т.е.
на пълната независимост от всичко, което не е ние самите, нашето чисто себе /Разум, морален закон/, защото само това е наше..." Така разсъждава Фихте в излезлите в 1793 година "Приноси към изправянето на съжденията на публиката върху френската революция".
И най-ценната сила в човека, познавателната сила, че трябва ли тя да бъде насочена към тази единствена сила на пълната независимост от всичко, което не е нас самите? Бихме ли искали ние въобще да стигнем до една пълна независимост, ако в светогледа сме зависими от някое друго същество? Ако едно такова намиращо се вън от нас същество би извършило това, което е природата, което е нашата душа, което са нашите задължения, и след това ние създадем от един такъв готов факт едно знание? Ако сме независими, то ние трябва да бъдем независими и по отношение на познанието на истината. Следователно ние не можем да приемем наготово най-висшата истина.
към текста >>
Хелиополис в последната
година
на старото затъмнение 1793
година
".
Постоянният стремеж на Фихте беше да се намеси в непосредствения живот. Там, където вярваше, че неговите думи биха искали да се превърнат в дело у други, там той се чувстваше най-доволен. Изхождайки от този стремеж той замисли съчиненията: "Искане от князете на Европа да възвърнат свободата на мисълта, която досега подтискаха.
Хелиополис в последната година на старото затъмнение 1793 година".
"Приноси към изправяне на съжденията на публиката върху Френската революция 1793 г. "Изхождайки от същия този стремеж той държа своите увлекателни речи: "Основната черта на съвременната епоха, изложени в лекции държани в Берлин през 1804 година и 1805 година": "Указание за блажения живот или също религиозното учение. В лекции, държани в Берлин през 1806 година", и накрая неговите "Речи към германската нация в 1808 година".
към текста >>
"Изхождайки от същия този стремеж той държа своите увлекателни речи: "Основната черта на съвременната епоха, изложени в лекции държани в Берлин през 1804
година
и 1805
година
": "Указание за блажения живот или също религиозното учение.
Постоянният стремеж на Фихте беше да се намеси в непосредствения живот. Там, където вярваше, че неговите думи биха искали да се превърнат в дело у други, там той се чувстваше най-доволен. Изхождайки от този стремеж той замисли съчиненията: "Искане от князете на Европа да възвърнат свободата на мисълта, която досега подтискаха. Хелиополис в последната година на старото затъмнение 1793 година". "Приноси към изправяне на съжденията на публиката върху Френската революция 1793 г.
"Изхождайки от същия този стремеж той държа своите увлекателни речи: "Основната черта на съвременната епоха, изложени в лекции държани в Берлин през 1804 година и 1805 година": "Указание за блажения живот или също религиозното учение.
В лекции, държани в Берлин през 1806 година", и накрая неговите "Речи към германската нация в 1808 година".
към текста >>
В лекции, държани в Берлин през 1806
година
", и накрая неговите "Речи към германската нация в 1808
година
".
Там, където вярваше, че неговите думи биха искали да се превърнат в дело у други, там той се чувстваше най-доволен. Изхождайки от този стремеж той замисли съчиненията: "Искане от князете на Европа да възвърнат свободата на мисълта, която досега подтискаха. Хелиополис в последната година на старото затъмнение 1793 година". "Приноси към изправяне на съжденията на публиката върху Френската революция 1793 г. "Изхождайки от същия този стремеж той държа своите увлекателни речи: "Основната черта на съвременната епоха, изложени в лекции държани в Берлин през 1804 година и 1805 година": "Указание за блажения живот или също религиозното учение.
В лекции, държани в Берлин през 1806 година", и накрая неговите "Речи към германската нация в 1808 година".
към текста >>
С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794
година
същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен.
С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен.
Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил. А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция". Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците. За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението.
към текста >>
57.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Ние ясно виждаме това от лекциите, които той е държал в 1813
година
в Берлинския Университет.
С неговата взискателност към истината той беше стигнал до душевния център на човека, до "Аза". Ако този "Аз" трябва да бъде точката, от която извира светогледът, тогава онзи, който стои на това становище, трябва да бъде също така в състояние, изхождайки от Аза да стигне до пълносъдържателните мисли върху света и живота. Това може да стане само с помощта на фантазията. Фихте не разполагаше с тази фантазия. Ето защо той остана през целия си живот на положението, да сочи към Аза и да казва, как този Аз трябва да добие едно съдържание от мисли; обаче самият той не можеше да му даде едно такова съдържание.
Ние ясно виждаме това от лекциите, които той е държал в 1813 година в Берлинския Университет.
/Посмъртни съчинения. Том 1/. Там той изисква за онзи, който иска да стигне до един светоглед, "един съвършено нов вътрешен сетивен орган, чрез който се дава един нов свят, съвсем несъществуващ за обикновения човек". Обаче Фихте не стига по-далече от това изискване за едно ново сетиво. Той не развива това, което един такъв сетивен орган трябва да възприема.
към текста >>
В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841
година
, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение.
Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на Яков Бьоме /1575-1624/.
В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение.
Този беше поводът той самият да се вживее в този свят на мислите, който стоеше напълно на становището, до което той самият беше стигнал със своето мислене. Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог".
към текста >>
Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807
година
в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог".
Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на Яков Бьоме /1575-1624/. В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение. Този беше поводът той самият да се вживее в този свят на мислите, който стоеше напълно на становището, до което той самият беше стигнал със своето мислене.
Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог".
към текста >>
Той стоеше напълно на почвата на едно такова съзерцаване на Бога още когато в 1809
година
издаде своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети".
Със своето прогресиращо мислене за Шелинг съзерцаването на света се превърна в съзерцаване на Бога, или в теософия.
Той стоеше напълно на почвата на едно такова съзерцаване на Бога още когато в 1809 година издаде своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети".
Всички въпроси на светогледа му се явиха сега в една нова светлина. Ако всички неща са божествени, как става, че съществува злото в света, тъй като Бог може да бъде само съвършената Доброта? Ако душата на човека е в Бога: Как става, че тя преследва въпреки това своите егоистични интереси? И ако Бог е този, който действа в мене: как мога аз, който никак не действам като самостоятелно същество, да бъда въпреки това наречен свободен?
към текста >>
58.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Когато в 1809
година
влезе в университета, мислите, които Кант, Фихте и Шелинг бяха въплътили в германското светогледно развитие, се намираха още в пълно последействие.
/ към виланд веднъж в началото на неговото университетско време. От това настроение е израснал неговия светоглед. Шопенхауер имаше зад себе си сурови собствени изживявания и наблюдението на тъжни опитности, когато намери във философската мислителна работа една нова цел на живота. Внезапната смърт на бащата, която бе предизвикана чрез падане от един склад, лошите изживявания сред търговското съсловие, виждането на арени на човешката мизерия при пътуванията, които младежът направи, и много други неща бяха предизвикали в него по-малко потребността да познае света, защото считаше че той заслужава да бъде познат, отколкото напротив онази потребност да си създаде в съзерцанието на нещата едно средство, за да ги понася. Той се нуждае от един светоглед за успокоение на неговото мрачно душевно настроение.
Когато в 1809 година влезе в университета, мислите, които Кант, Фихте и Шелинг бяха въплътили в германското светогледно развитие, се намираха още в пълно последействие.
Тогава тъкмо изгряваше звездата на Хегел. Този последният беше публикувал в 1806 годи на своето първо велико произведение "Феноменология на духа". В Гьотинген Шопенхауер слуша ученията на Готлоб Ернст Шулце, авторът на "Енезидемус", който наистина беше в известно отношение противник на Кант, но посочи въпреки това Кант и Платон като двама велики духове, към които той следваше да се придържа. С жар се задълбочи Шопенхауер в Кантовия начин на мислене. Той нарича революцията, която бе предизвикана чрез това в неговата глава, едно духовно новораждане.
към текста >>
Елементът, който Шопенхауер прибави към своето убеждение добито от Кант и от Платон, като "вещ в себе си", него ние намираме при Фихте, чиито лекции той беше слушал в 1811
година
в Берлин.
Колкото безусловно правилно намери Шопенхауер всичко, което Кант изнесе върху представния характер на света на възприятията, толкова малко се чувстваше той задоволен от неговите забележки върху "вещта за себе си". Шулце също беше един противник на Кант по отношение на тези негови възгледи. Как може да знаем нещо за "вещ в себе си", как можем въобще да изкажем само една дума върху нея, щом знаем само за представи, а "вещта в себе си" остава изцяло вън от нашата представа? Шопенхауер трябваше да търси един друг път, за да стигне до "вещта в себе си". При търсенето той беше повлиян от съвременните нему светогледи много повече отколкото е допускал някога.
Елементът, който Шопенхауер прибави към своето убеждение добито от Кант и от Платон, като "вещ в себе си", него ние намираме при Фихте, чиито лекции той беше слушал в 1811 година в Берлин.
Шопенхауер можа да чуе в Берлин най-зрялата форма на Фихтевите възгледи. През време, когато Шопенхауер според собственото си признание го "слушаше внимателно", Фихте възвестява най-внушително, че в крайна сметка всяко битие е основано в една всемирна воля. Щом човекът намира предварително в себе си волята, той добива убеждението, че съществува един независим от неговия индивид свят. Волята не е знание на индивида, а една форма на действително битие. Фихте би могъл да назове този свой светоглед също: "светът като знание и воля".
към текста >>
От есента на 1813
година
до май 1814
година
Шопенхауер можа да се радва на своето общение с поета.
Гьоте също упражни едно дълбоко влияние върху Шопенхауер.
От есента на 1813 година до май 1814 година Шопенхауер можа да се радва на своето общение с поета.
Гьоте лично въведе философа в учението на цветовете. Формата на възгледа на първия отговаряше напълно на представите, които Шопенхауер си беше образувал относно начина, по който постъпват нашите сетивни органи и нашият дух, когато те възприемат неща и процеси. Гьоте беше направил обширни и грижливи изследвания върху възприятията на окото, върху светлината и цветовете и техния резултат той обработи в своето съчинение "Към учението за цветовете". Той стигна до възгледи, които се отклоняват от тези на Нютон, основателят на модерното учение на цветовете. Ние не можем да съдим от една правилна гледна точка за противоположността, която съществува между Нютон и Гьоте в тази област, ако не изходим от основаната разлика в светогледите на двете личности.
към текста >>
Изходната точка на Хегел е чистото мислене, абстрактната идея, която той самият нарича "стридоподобно, сиво или изцяло черно" същество /Писмо до Гьоте от 20 февруари 1821
година
/, но за която същевременно твърди, че тя трябва да се схваща като изображение на Бога, какъвто той е в неговата вечна същност преди създаването на природата и на един невечен дух".
В Хегеловата форма на възгледа за света и за живота има нещо, което може да прогони съмнението и въпросите.
Изходната точка на Хегел е чистото мислене, абстрактната идея, която той самият нарича "стридоподобно, сиво или изцяло черно" същество /Писмо до Гьоте от 20 февруари 1821 година/, но за която същевременно твърди, че тя трябва да се схваща като изображение на Бога, какъвто той е в неговата вечна същност преди създаването на природата и на един невечен дух".
Целта, до която той стига, е пълносъдържателният, индивидуален човешки дух, благодарение на който само се изявява това, което води само едно сянковидно съществуване в сивото, в стридоподобното. Той може лесно да бъде разбран така като че вън от човешкия дух не съществува една личност като живо, самостоятелно същество. Хегел извежда това, което е богато на съдържание и което изживяваме в нас, от идейното, което трябва да измислим. Можем да разберем факта, че хора с една особена чувствена заложба се чувстват отблъснати от този възглед за света и за живота. Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл.
към текста >>
През 1837
година
за издаваното на "Списание на философия и спекулативно богословие".
В своите съчинения "Встъпителни принципи на богословието" /1826 г./ и "Приноси към характеристиката на по-новата философия" /1829 г./ Имануел Херман Фихте направи една строга равносметка с хегелианизма. След това в множество съчинения той се опита да обоснове и задълбочи своето схващане, че на основата на явленията на света трябва да бъде поставено едно съзнателно, лично същество. За да създаде едно енергично въздействие за течението противопоставящо се на произтичащия от чистото мислене възглед на Хегел, той се съюзи с еднакво мислещите приятели Вайсе, Зенглер, К. Рн. Фишер, Налибеус, Фр. Хофман, Улричи, вирт и др.
През 1837 година за издаваното на "Списание на философия и спекулативно богословие".
Според убеждението на Й. Х. Фихте само онзи е стигнал до най-висшето познание, който е разбрал, че "най-висшата, действително решаваща мировата проблема мисъл е идеята за знаещия себе си в своята идеална, както и реална безкрайност и проникващ със своя поглед тази безкрайност Първичен субект, или за абсолютната личност". "Създаването и подържането на света, което именно съставлява действителността, се състои единствено в непрекъснато, проникнатото от съзнанието засвидетелстване на Волята Божия, така че той е само съзнание и воля, но и двете и най-висше единство, следователно той самият е лице, или е такова в превъзходния смисъл". Кр. Херман Вайсе вярваше, че трябва да се издигне от Хегеловия светоглед до един съвършено богословски начин за разглеждане нещата. Той виждаше целта на своето мислене в християнската идея за трите лица в единното божество.
към текста >>
За борбата на светогледите послужиха издадените от Арнолд Рува и Теодор Ехтермайер в 1838-1843
година
"Харлевски годишници".
За борбата на светогледите послужиха издадените от Арнолд Рува и Теодор Ехтермайер в 1838-1843 година "Харлевски годишници".
От една защита и обяснение на Хегел те скоро преминаха към едно по-нататъшно самостоятелно развиване на неговите идеи и по този начин доведоха до гледищата, които в следващата глава наричаме "радикални светогледи". От 1841 година издателите наричат тяхното списание "Германски годишници" и считат като една от техните цели "Борбата против политическата несвобода, против феодалната и поземлената теория". Те се намесиха в развитието на епохата като радикални политици, искайки една държава, в който да царува пълна свобода. По този начин те се отдалечиха от Хегеловия дух, който искаше не да прави история, а да разбере историята.
към текста >>
От 1841
година
издателите наричат тяхното списание "Германски годишници" и считат като една от техните цели "Борбата против политическата несвобода, против феодалната и поземлената теория".
За борбата на светогледите послужиха издадените от Арнолд Рува и Теодор Ехтермайер в 1838-1843 година "Харлевски годишници". От една защита и обяснение на Хегел те скоро преминаха към едно по-нататъшно самостоятелно развиване на неговите идеи и по този начин доведоха до гледищата, които в следващата глава наричаме "радикални светогледи".
От 1841 година издателите наричат тяхното списание "Германски годишници" и считат като една от техните цели "Борбата против политическата несвобода, против феодалната и поземлената теория".
Те се намесиха в развитието на епохата като радикални политици, искайки една държава, в който да царува пълна свобода. По този начин те се отдалечиха от Хегеловия дух, който искаше не да прави история, а да разбере историята.
към текста >>
59.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Но в своята излязла в 1759
година
"Thepria generationis" Волф е противопоставил на тази идея за развитието една друга, която изхожда от предположението, че органи, които се явяват в течение на живота не един организъм, по никой начин не са съществували преди това, а се раждат като действително нови образования едва в момента, когато станат възприемаеми.
Халер съвсем рязко и застъпил този възглед. В пра-майката Ева е съществувал вече в малък размер, скрит целият човешки род. Тези човешки зародиши са се проявили само в течение на мировата история. Нека се види, как философът Лайбниц /1646-1716 г./ изказва същата представа: "Така аз трябваше да мисля, че душите, които един ден ще бъдат човешки души, са съществували в зародиш, както онези на другите видове, че те са съществували в прародителите чак до Адама, т.е. от началото на нещата, съществували са винаги във форма на организирани неща".
Но в своята излязла в 1759 година "Thepria generationis" Волф е противопоставил на тази идея за развитието една друга, която изхожда от предположението, че органи, които се явяват в течение на живота не един организъм, по никой начин не са съществували преди това, а се раждат като действително нови образования едва в момента, когато станат възприемаеми.
Волф показа, че неговото развитие е една верига от нови образования. Едва този възглед прави възможно представата за едно действително развитие. Защото той обяснява, че се ражда нещо, което не съществува още, следователно нещо, което в истинския смисъл "се развива".
към текста >>
Той пише в 1817
година
, че този опит, който стоеше на основата на неговото записано в 1790
година
съчинение върху метаморфозата на растенията, "бил посрещнат студено, почти враждебно.
Възгледът на Халер отрича развитието, защото той допуска само едно продължаващо излизане наяве на нещо съществуващо. Ето защо този природоизследовател противопостави на идеята на Волф безапелационното решение: "Не съществува никакво развитие"/Nulla ert erigenecic/. С това той стана причина възгледът на Волф да остане не взет под внимание десетилетия наред. Гьоте приписва съпротивата, която се проявява по отношение на неговите усилия да обясни живите същества, на теорията на Халер, според която органите съществуват предварително образувани в зародиш вмъкнати едни в други. Той се стремеше да разбере формите сред органическата природа от тяхното развитие, напълно в смисъла на един истински еволюционен възглед, според който това, което се явява като форми при едно живо същество, не е съществувало преди това в скрита форма, а се ражда действително тогава, когато се появява.
Той пише в 1817 година, че този опит, който стоеше на основата на неговото записано в 1790 година съчинение върху метаморфозата на растенията, "бил посрещнат студено, почти враждебно.
Но такова противно настроение беше съвсем естествено: Учението за вмъкнатите един в друг органи, понятието на преформацията, за последователно развитие на това, което е съществувало още от Адама, бяха завладели общо взето и най-добрите умове". И в светогледа на Хегел можеше още да се види един остатък от старото учение за вмъкнатостта. Чистата мисъл, която се явява в човешкия дух: Тази мисъл трябва да се намери вмъкната във всички явления, преди да стигне до възприемаемо съществуване в човека. Хегел поставя преди природата и преди индивидуалния дух тази чиста мисъл, която трябва да бъде един вид "представянето на Бога, какъвто той е бил е бил в неговата вечна същност преди сътворението на света". Следователно развитието на света се представя като едно разгръщане на чистата мисъл.
към текста >>
Фойербах споменава за Георг Кристоф Лихтенберг, починал през 1799
година
мислител, който с някои негови идеи трябва да бъде считан като предтеча на светогледа, който е намерил един израз в духове като Фойербах, и който с неговите подбуждащи представи не е станал плодотворен за 19-то столетие затова, защото засенчващите всички мощни мислителни построения на Фихте, Шелинг, Хегел бяха така завладели духовното развитие, че такива афористични проблясъци на идеи, даже ако са били така поясняващи като тези на Лихтенберг, можаха да останат незабелязани.
Фойербах споменава за Георг Кристоф Лихтенберг, починал през 1799 година мислител, който с някои негови идеи трябва да бъде считан като предтеча на светогледа, който е намерил един израз в духове като Фойербах, и който с неговите подбуждащи представи не е станал плодотворен за 19-то столетие затова, защото засенчващите всички мощни мислителни построения на Фихте, Шелинг, Хегел бяха така завладели духовното развитие, че такива афористични проблясъци на идеи, даже ако са били така поясняващи като тези на Лихтенберг, можаха да останат незабелязани.
Достатъчно е само да припомним отделни изказвания на този мислител, за да покажем, как неговият дух отново е оживял във въведеното от Фойербах движение на мислите. "Бог създаде Човека по свой образ, а това значи вероятно, човекът създаде Бога по своя образ". "Нашият свят ще се изтънчи още така много, че ще бъде също така смешно да вярваме в някакъв Бог, както е смешно днес да се вярва в призраци". "Нима нашето понятие за Бога е нещо друго освен едно олицетворено неразбиране? " "Представата, която си образуваме за една душа, има голяма прилика с тази за един магнит в земята, това е само един образ.
към текста >>
Лекциите, които Фойербах е държал пред известен брой студенти през 1848
година
върху "Същността на религията" той завършил с думите: "Желан само да не съм сгрешил задачата, която ми бе поставена и която би изказана в един от първите часове, а именно тази задача да направя от вас от приятелите на Бога приятели на хората, от вярващи-мислители, от молещи се – работници, от кандидати за онзи свят-студенти на този свят, от християни, които според тяхното собствено изповедание и признание са "полуживотни, полуангели", човеци, пълни човеци".
Колко сроден по дух трябваше да се чувства Лудвиг Фойербах с Лихтенберг, това се вижда особено, когато сравним, на какви гледища са застанали двамата мислители, когато се разгледали отношението на техния светоглед към практическия живот.
Лекциите, които Фойербах е държал пред известен брой студенти през 1848 година върху "Същността на религията" той завършил с думите: "Желан само да не съм сгрешил задачата, която ми бе поставена и която би изказана в един от първите часове, а именно тази задача да направя от вас от приятелите на Бога приятели на хората, от вярващи-мислители, от молещи се – работници, от кандидати за онзи свят-студенти на този свят, от християни, които според тяхното собствено изповедание и признание са "полуживотни, полуангели", човеци, пълни човеци".
Който, както е сторил Фойербах, поставя всеки светоглед на основата на познанието на природата и на човека, той трябва също и в областта на морала да отхвърли всички задачи, всички задължения, които произхождат от друга област освен от при родните заложби на човека или които имат една цел различна от тази, която се отнася напълно за възприемаемия свят". "Моето право е моят признат от закона нагон за щастие; моят дълг е принуждаващият да признае желанието за щастие на другите подтик". На мене ми стана ясно, какво трябва да правя, но от някакъв изглед за един отвъден свят, а от разглеждането на отсамния свят. Колкото сили употребявам, за да изпълня някои задачи, които се отнасят за отвъдния свят, толкова много сила отнемам аз от моите способности за тукашния свят, за който единствено съм определен". Ето защо това, което Фойербах иска, е "концентриране върху тукашния свят".
към текста >>
Същото би искал да каже за себе си мислителят, който през 1834
година
даде една от най-действителните книги, "Животът на Исуса".
"Бог беше моята първа мисъл, разумът моята втора, човекът третата и последна мисъл". Така Фойербах описва пътя, по който е минал, от вярващ, към последовател на Хегел и след това до своя собствен светоглед.
Същото би искал да каже за себе си мислителят, който през 1834 година даде една от най-действителните книги, "Животът на Исуса".
Това беше Давид Фридрих Щраус /1809-1874 г./ . Фойербах изходи от едно изследване на човешката душа и намери, че тя има стремежа да пренесе своето собствено същество навън в света и да го обожава като едно божествено Първично същество. Той потърси едно психологическо обяснение на това, как се ражда понятието за Бога. На основата на възгледите на Щраус стоеше една подобна цел, но той не хвана като Фойербах пътя на психолога, а този на изследователите на историята. И той не постави в центъра на своето размишление понятието за Бога въобще, в широкия смисъл, в който Фойербах стори това, а християнското понятие за богочовека Исус.
към текста >>
Това, което Фойербах беше обявил като най-висша същност на човека, за което Бруно Бауер беше твърдил, че то е намерено едва чрез критиката на светогледа: "Човекът", него Макс Щирнер /1806-1856 г./ си поставя задачата да го разгледа напълно безпристрастно и без предпоставки в своята излязла през 1845
година
книга "Единственият и неговата собственост".
Това, което Фойербах беше обявил като най-висша същност на човека, за което Бруно Бауер беше твърдил, че то е намерено едва чрез критиката на светогледа: "Човекът", него Макс Щирнер /1806-1856 г./ си поставя задачата да го разгледа напълно безпристрастно и без предпоставки в своята излязла през 1845 година книга "Единственият и неговата собственост".
Щирнер намира: "Със силата на отчаянието посяга Фойербах към общото съдържание на християнството, не за да го захвърли, не, а за да го обхване, за да го привлече него отдавна горещо желаното, винаги оставало далеч, в едно последно усилие от небето и да го задържи при себе си. Не е ли това една хватка на последното отчаяние, една хватка на живот и смърт, и не е ли то същевременно християнският копнеж и горещо желание за отвъдния свят? Героят не иска да влезе в отвъдния свят, а иска да свлече отвъдния свят към себе си и да го принуди да остане в отсамния свят! И не вика ли оттогава целият свят, с повече или по-малко съзнание, "Отсамният свят е важен и небето трябва да слезе на земята и да бъде изживяно още тук? Щирнер поставя срещу възгледа на Фойербах едно остро противоречие: "Най-висшата същност е без съмнение същността на човека, но понеже това е неговата същност, а не самият той, тя си остава винаги подобна на себе си, независимо от това, дали я виждаме вън от него и я считаме за "Бог" или я наричаме "човекът".
към текста >>
Още през 1842
година
в една статия на "Гейнски Вестник" Щирнер се е изказал върху "лъжливия принцип на нашето възпитание или Хуманизмът и Реализмът"/ виж Малките съчинения стр.
Докато за тебе се изказва нещо, ти си признат само като това нещо /човек, дух, християнин и т.н./. Но единственият не изказва нищо, за щото той е само име, само това казва, че ти си ти и нищо друго освен ти; че ти си само едно единствено "ти" и самият ти. Чрез това ти си без сказуемото в това си същевременно лишен от определение, от професия, от закон и т. н." /виж Малките съчинения на Щирнер, издадени от И. Х. Макай, стр. 16/.
Още през 1842 година в една статия на "Гейнски Вестник" Щирнер се е изказал върху "лъжливия принцип на нашето възпитание или Хуманизмът и Реализмът"/ виж Малките съчинения стр.
5 и следв./, изказал се е върху това, че за него мисленето, знанието не може да проникне до ядката на личността. Ето защо той счита като един лъжлив принцип на възпитанието, когато от тази ядка на личността не се прави център, а за такъв център се прави знанието. "Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на педагогиката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост. Преследва се само едно нормално и материално дресиране и от менажериите на хуманистите излизат само учени, а от тези на реалистите само "използваеми граждани", а и двете тези категории не са нищо друго освен роболепни хора... Знанието трябва да умре, за да възкръсне отново като воля и като свободна личност да създава себе си отново всекидневно". Само в личността на отделния човек може да се намира изворът на това, което той върши.
към текста >>
Времето е така малко узряло, за да бъдат оплодени естественонаучните мисли за светогледа, че гениалният възглед на Жан Ламарк за развитието на най-съвършените организми от простите, което се яви на бял ден през 1809
година
остава съвсем невзето под внимание, и че, когато Жьофреай дьо Ст.
Първата половина на 19-то столетие роди своите светогледи за идеализма. Когато се хвърли един мост към естествената наука, както при Шелинг, Лоренц Окер /1779-1851 г./, Хенрих Щефен /1773-1845 г./, това става от гледна точка на идеалистическия светоглед и в интерес на същия.
Времето е така малко узряло, за да бъдат оплодени естественонаучните мисли за светогледа, че гениалният възглед на Жан Ламарк за развитието на най-съвършените организми от простите, което се яви на бял ден през 1809 година остава съвсем невзето под внимание, и че, когато Жьофреай дьо Ст.
Илер застъпи мисълта за сродството на всички организмени форми в борба с Нювме, необходим беше гения на Гьоте, за да прозре значението на тези идеи. Многобройните естественонаучни резултати, които донесе също в първата половина на столетието, се превърнаха за развитието на светогледите нови мирови загадки, а именно след като Чарлз Дарвин беше открил за познанието на живия свят в 1859 година нови изгледи за същото схващане на природата.
към текста >>
Многобройните естественонаучни резултати, които донесе също в първата половина на столетието, се превърнаха за развитието на светогледите нови мирови загадки, а именно след като Чарлз Дарвин беше открил за познанието на живия свят в 1859
година
нови изгледи за същото схващане на природата.
Първата половина на 19-то столетие роди своите светогледи за идеализма. Когато се хвърли един мост към естествената наука, както при Шелинг, Лоренц Окер /1779-1851 г./, Хенрих Щефен /1773-1845 г./, това става от гледна точка на идеалистическия светоглед и в интерес на същия. Времето е така малко узряло, за да бъдат оплодени естественонаучните мисли за светогледа, че гениалният възглед на Жан Ламарк за развитието на най-съвършените организми от простите, което се яви на бял ден през 1809 година остава съвсем невзето под внимание, и че, когато Жьофреай дьо Ст. Илер застъпи мисълта за сродството на всички организмени форми в борба с Нювме, необходим беше гения на Гьоте, за да прозре значението на тези идеи.
Многобройните естественонаучни резултати, които донесе също в първата половина на столетието, се превърнаха за развитието на светогледите нови мирови загадки, а именно след като Чарлз Дарвин беше открил за познанието на живия свят в 1859 година нови изгледи за същото схващане на природата.
към текста >>
60.
ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_18_2 Загадки на философията
1914
година
.
Берлин, 1. 09.
1914 година.
към текста >>
61.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Нека видим, какво пише Карл Розенкранщ в своя предговор към книгата си "Животът на Хегел" през 1844
година
: "Не без болка се разделям аз от работа, ако не би трябвало някога да направим развитието да се прояви в съществуването.
Обхваща ги отчаяние, че не могат да изпълнят това изискване; но това отчаяние не стига до съзнанието. Така на полето на философията настъпва едно безсилие да се върви по-напред. Производителността на философските идеи престава. Тя би трябвало да се движи в горепосочената посока; но изглежда, че първо е необходимо да се размисли върху постигнатото. Новите мислители се стараят да свържат своите разсъждения в тази или онази точка при техните философски предшественици; обаче липсва силата за едно плодотворно продължение, за едно по-нататъшно изграждане на Хегеловия образ на света.
Нека видим, какво пише Карл Розенкранщ в своя предговор към книгата си "Животът на Хегел" през 1844 година: "Не без болка се разделям аз от работа, ако не би трябвало някога да направим развитието да се прояви в съществуването.
Защото не изглежда ли, че ние днешните хора сме само гробари и поставители на паметници на философите, които втората половина на 18-то столетие роди, за да умрат в първата половина на настоящето столетие? Кант започна това умиране на немската философия. Той бе последван от Фихте, Якоби, Золгер, Райнхолд, Краузе, Шлайермахер, В. Ф. Хумболд, Фр. Шлегел, Хуербарт, Ваадер, Вагнер, Виндишман, Фриз и толкова много други... Виждаме ли ние прираст за онази реколта на смъртта?
към текста >>
Той се изказва в 1835
година
в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека.
Още по времето, когато Хегел беше още жив и скоро след неговата смърт отделни личности чувстваха, как неговата картина на света показва нейната слабост именно в това, в което се състои нейното величие. Светогледът води до мисълта, но в замяна на това той принуждава също душата да вижда, че нейната същност се изчерпва в мисълта. Ако мисълта би била доведена в гореописания смисъл да един присъщ на нея живот, това би могло да стане само в индивидуалния душевен живот; чрез това душата би намерила своето отношение като индивидуално същество към целия Космос. Това чувстваше например Трокслер; но при него това не стигна по-далече от едно смътно чувство.
Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека.
Не опровержимо доказателство за това е цялото излязло през 1911 година съчинение: "Погледи в същността на човека" и нашата многократна разпространена в тетрадки Антропология под заглавието "Абсолютната личност". Съобразно с това позволяваме си да цитираме началните редове от споменатия раздел на "Антропологията": "Цялата природа на човека е изградена в нейната вътрешност върху божествени несъразмерности, които се разрешават във величието на една свръхземно определение, като всички двигател ни пружини се намират в духа, а само теглата си в света. Ние проследихме тези несъразмерности с техните явления от тъмния, земен корен и вървяхме по следите на спиралите на небесното растение, които ни изглеждаха, че обвиват от всички страни и във всички посоки само едно голямо, благородно стебло; ние стигнахме сега до върха на дървото, но там то се издига неизкачимо и необрозимо в по-горните, по-светли пространства на един друг свят, чиято светлина леко зазорява за нас, чийто въздух ние можем да подушим.
към текста >>
Не опровержимо доказателство за това е цялото излязло през 1911
година
съчинение: "Погледи в същността на човека" и нашата многократна разпространена в тетрадки Антропология под заглавието "Абсолютната личност".
Още по времето, когато Хегел беше още жив и скоро след неговата смърт отделни личности чувстваха, как неговата картина на света показва нейната слабост именно в това, в което се състои нейното величие. Светогледът води до мисълта, но в замяна на това той принуждава също душата да вижда, че нейната същност се изчерпва в мисълта. Ако мисълта би била доведена в гореописания смисъл да един присъщ на нея живот, това би могло да стане само в индивидуалния душевен живот; чрез това душата би намерила своето отношение като индивидуално същество към целия Космос. Това чувстваше например Трокслер; но при него това не стигна по-далече от едно смътно чувство. Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека.
Не опровержимо доказателство за това е цялото излязло през 1911 година съчинение: "Погледи в същността на човека" и нашата многократна разпространена в тетрадки Антропология под заглавието "Абсолютната личност".
Съобразно с това позволяваме си да цитираме началните редове от споменатия раздел на "Антропологията": "Цялата природа на човека е изградена в нейната вътрешност върху божествени несъразмерности, които се разрешават във величието на една свръхземно определение, като всички двигател ни пружини се намират в духа, а само теглата си в света. Ние проследихме тези несъразмерности с техните явления от тъмния, земен корен и вървяхме по следите на спиралите на небесното растение, които ни изглеждаха, че обвиват от всички страни и във всички посоки само едно голямо, благородно стебло; ние стигнахме сега до върха на дървото, но там то се издига неизкачимо и необрозимо в по-горните, по-светли пространства на един друг свят, чиято светлина леко зазорява за нас, чийто въздух ние можем да подушим.
към текста >>
Вайсе издаде в 1834
година
и което носи заглавието""Философската тайна наука за безсмъртието на човешкия индивид".
За положението на Хегеловия светоглед спрямо построението на епохата е характерно една съчинение, което К. Х.
Вайсе издаде в 1834 година и което носи заглавието""Философската тайна наука за безсмъртието на човешкия индивид".
В него се казва: "Който е изучавал философията на Хегел в цялата нейна съвкупност, на него му е известно, как тя е обоснована по един логичен начин в нейния диалектически метод, как тя издига субективния дух на органичния индивид първо в обективния дух на правото, на държавата и на нравите и прави той да се влее като второстепенен, същевременно като утвърден и отречен, накратко като несамостоятелен момент в този по-висш дух. Чрез това ограниченият индивид, както отдавна е било забелязано във и вън от школата на Хегел, се превръща в едно преходно явление... Каква цел, какво значение би могла да има трайността на един такъв индивид, след като през него е преминал мировия Дух...." По отношение на тази лишеност от значение на индивидуалната душа Вайсе търси да обясни по свой начин нейната непреходност. Че и той също не може да стигне до някакъв напредък на Хегеловото изложение, това става разбираемо от следваните от него ходове на мисълта, които бяха скицирани в една предидуща глава на настоящата книга.
към текста >>
Карл Лудвиг Мишеле, издателят на Хегеловата "Натурфилософия", писа в своя предговор към нея в 1841
година
: "Ще държи ли още дълго време за една граница на философията, считайки, че тя може да създава само мисли, а не може да създаде даже един стрък трева?
Карл Лудвиг Мишеле, издателят на Хегеловата "Натурфилософия", писа в своя предговор към нея в 1841 година: "Ще държи ли още дълго време за една граница на философията, считайки, че тя може да създава само мисли, а не може да създаде даже един стрък трева?
Т.е. само общото, трайното, единствено ценното, а не отделното, сетивното, преходното? Но ако ограничението на философията не трябва да се състои само в това, че тя не може да направи нищо индивидуално, но и в това, че тя даже не знае, как може да бъде направено това; тогава трябва да отговорим, че това как стои не над знанието, че следователно знанието не може да има никакви предели в това отношение. При въпроса "как? " на това превръщане на идеята в действителността знанието се изгубва, именно защото природата е лишена от съзнание идея и стръкът трева расте без никакво знание. Истинското творение, това на всеобщото, остана неизгубено за философията, в са мото нейно познание... А сега ние твърдим: Най-девственото мислително развитие на спекулацията ще съвпадне най-пълно с резултатите на опита и великото чувство за природата ще ни накара да видим по-най-нескрит начин в този опит нищо друго освен въплътените идеи".
към текста >>
Един човек, който от 1833 до 1872
година
имаше като професор по философия в Берлин едно много влиятелно положение сред германския духовен живот, Тренделенбург, можа да привлече върху себе си големи аплодисменти, кога то разсъждаваше върху Хегел: този /философ/ искаше чрез своя метод "да учи другите, без сам да се учи", защото, "въобразявайки си, че притежава божественото понятие, възпрепятства уморителното изследване в неговото сигурно притежание".
Вярно е, че това мнение върху Хегеловия начин на мислене отговаря възможно най-малко на неговия светоглед /виж изложението на този светоглед в главната "Класиците на светогледа"/, обаче по средата на столетието то беше завладяно вече множество духове и спечели все по-широка почва.
Един човек, който от 1833 до 1872 година имаше като професор по философия в Берлин едно много влиятелно положение сред германския духовен живот, Тренделенбург, можа да привлече върху себе си големи аплодисменти, кога то разсъждаваше върху Хегел: този /философ/ искаше чрез своя метод "да учи другите, без сам да се учи", защото, "въобразявайки си, че притежава божественото понятие, възпрепятства уморителното изследване в неговото сигурно притежание".
Напразно Мишеле се стараеше да поправи това със собствените думи на Хегел, като тези: "Развитието на философията се дължи на опита. Емпирическите науки подготвят съдържанието на особеното, за да бъде то прието във философията. От друга страна с това те съдържат необходимостта за самото мислене, да отиде по-нататък към тези конкретни определения".
към текста >>
От него излезе през 1850
година
едно забележително съчинение: "ерата" в предговора на което той казва: "- Едновременно да доведе до съзнанието чисто природната закономерност и обусловеност на всяко битие и отново да установи пълната себе съзнателна свобода на духа, самостоятелния вътрешен закон на неговата същност, тази двойна тенденция, която е отличителната основна черта на по-новата история, съставлява в нейната най-изразена и най-чиста форма също задачата на предстоящото съчинение.
Характерно за хода на развитието на светогледа в средните десетилетия на 19-ия век е изказването на един знаменит, обаче за съжаление малко оценен мислител: К. Х. Планк.
От него излезе през 1850 година едно забележително съчинение: "ерата" в предговора на което той казва: "- Едновременно да доведе до съзнанието чисто природната закономерност и обусловеност на всяко битие и отново да установи пълната себе съзнателна свобода на духа, самостоятелния вътрешен закон на неговата същност, тази двойна тенденция, която е отличителната основна черта на по-новата история, съставлява в нейната най-изразена и най-чиста форма също задачата на предстоящото съчинение.
Първата тенденция лежи от възкръсването на науките насам в пробуденото самостоятелно и обширно изследване на природата и в нейното освобождение от господството на чисто религиозното, в произведеното от него /от изследването на природата/ преобразуване на целия физически светоглед и на все по-трезвото разглеждане на нещата въобще; тя се крие също и в най-висша форма във философския стремеж, природните закони да бъдат разбрани според тяхната вътрешна необходимост на всички страни; но тази тенденция се показва практически и във все по-пълното развитие на този непосредствено съвременен живот според неговите естествени /природни/ условия". В такива изречения се изразява растящото влияние на естествените науки. Доверието в тези науки стана все по-голямо. Меродавно стана вярата, че от средствата и резултатите на естествените науки може да се добие един светоглед, който не съдържа в себе си незадоволяващия елемент на Хегеловия светоглед.
към текста >>
/ издаде в 1770
година
своята книга "Система на природата".
От поведението на един дух, който в превъзходния смисъл се е стремил към едно природосъобразно мислене, а именно от поведението на Гьоте спрямо един от най-изпъкващите френски материалисти, енциклопедистите на миналото столетие Холбах, ние можем да покажем, как един дух, който отдава пълното право на едно естественонаучно мислене, може да заеме становище спрямо материализма. Паул Хайн Рих Дитрих фон Холбах /роден в 1723 г.
/ издаде в 1770 година своята книга "Система на природата".
Гьоте, в ръцете на когото книгата падна в Щрасбург, описва в "Поезия и Истина" отблъскващото впечатление, което е получил от нея: "Трябвало да съществува някаква материя от вечността, която от вечността се движи и тези движения наляво и надясно и на всички страни произвеждали направо безкрайни явления на съществуването. Ние бихме били доволни от всичко това, ако авторът би искал действително да изгради пред очите от тези движеща се материя света. Обаче авторът знае за природата толкова колкото и ние; защото установявайки няколко общи понятия, той ги изоставя веднага, за да превърне това, което е по-висше от природата или което се явява като по-висша природа в природата, в материална, тежка, наистина движеща се, обаче все пак лишена от посока и форма природа. И с това той вярва, че е добил твърде много нещо" Гьоте беше проникнат от убеждението: "По себе си и за себе си теорията не ползува нищо, освен това, че ни кара да вярваме във връзката на явленията". /Сентенции в проза".
към текста >>
Един пример, как резултатите на естествените науки приеха такива форми, които можаха да имат дълбоко влияние върху светогледа, ни дава откритието на Вьолер от 1828
година
.
Един пример, как резултатите на естествените науки приеха такива форми, които можаха да имат дълбоко влияние върху светогледа, ни дава откритието на Вьолер от 1828 година.
Вьолер успя да създаде едно вещество, което се образува в организма, по изкуствен начин вън от този организъм. С това изглеждаше, че дадено доказателство, че е неправилно съществуващото до тогава вярване, което приемаше, че определени съединения на веществата могат да се образуват само под влиянието на една особена жизнена сила, която съществува в организма. Щом такива съединения на веществата могат да бъдат изготвени вън от живото тяло и без жизнена сила, можа да бъде направен извода, че организмът също работи със сили, с които има работа и химията. За материалистите беше много близко до ума, да кажат, че щом живият организъм не се нуждае от никаква особена жизнена сила, за да произведе това, което по-рано се приписваше на една такава жизнена сила: Защо тогава би се нуждаел той от особени духовни сили, за да се родят в него процесите, с които са свързани духовно-душевните изживявания? Отсега нататък материята с нейните свойства стана за материалистите това, което създава от своето майчино лоно всички неща и процеси.
към текста >>
Едно такова важно средство откри в 1819
година
Фридед в Копенхаген.
Едно такова важно средство откри в 1819 година Фридед в Копенхаген.
Той констатира, че магнитната стрелка се отклонява от електрическия ток. В 1831 година Фарадей откри допълнително към това, че чрез доближаването на едни магнит в една навита на спирала медна жица може да се произведе електричество. С това електричеството и магнетизмът бяха познати като сродни помежду си природни явления. Двете сили не стояха вече изолирани една от друга; обърнато бе вниманието на това, че в материалното съществуване на тяхната основа стои нещо общо. Един дълбок поглед в същността на материята и силата хвърли Юлиус Роберт Майер в 40-те години, когато му стана ясно, че между механически произведената работа и топлина царува една съвсем определено, изразимо чрез число отношение.
към текста >>
В 1831
година
Фарадей откри допълнително към това, че чрез доближаването на едни магнит в една навита на спирала медна жица може да се произведе електричество.
Едно такова важно средство откри в 1819 година Фридед в Копенхаген. Той констатира, че магнитната стрелка се отклонява от електрическия ток.
В 1831 година Фарадей откри допълнително към това, че чрез доближаването на едни магнит в една навита на спирала медна жица може да се произведе електричество.
С това електричеството и магнетизмът бяха познати като сродни помежду си природни явления. Двете сили не стояха вече изолирани една от друга; обърнато бе вниманието на това, че в материалното съществуване на тяхната основа стои нещо общо. Един дълбок поглед в същността на материята и силата хвърли Юлиус Роберт Майер в 40-те години, когато му стана ясно, че между механически произведената работа и топлина царува една съвсем определено, изразимо чрез число отношение. Чрез налягане, удар, триене и т.н., т.е. от работа се ражда топлина.
към текста >>
В 1838
година
ботаникът Шлайден откри значението на простата клетка за тялото на растението.
Към такива открития върху единния характер на неорганичните природни сили се прибавиха други, които изясняваха състава на света на организмите.
В 1838 година ботаникът Шлайден откри значението на простата клетка за тялото на растението.
Той показа, как тъканите на растението и самото растение са изградени от тези "елементарни организми". Шлайден беше познал този "елементарен организъм" като едно топче течна растителна слуз, която е обвита с една обвивка /клетъчна мембрана/ и съдържа една по-твърда ядка. Тези клетки се размножават и се нареждат една до друга така, че изграждат растителни същества. Скоро след това Шван откри същото и за животинския свят. В 1827 година гениалният Карл Ернст Баер откри човешкото яйце.
към текста >>
В 1827
година
гениалният Карл Ернст Баер откри човешкото яйце.
В 1838 година ботаникът Шлайден откри значението на простата клетка за тялото на растението. Той показа, как тъканите на растението и самото растение са изградени от тези "елементарни организми". Шлайден беше познал този "елементарен организъм" като едно топче течна растителна слуз, която е обвита с една обвивка /клетъчна мембрана/ и съдържа една по-твърда ядка. Тези клетки се размножават и се нареждат една до друга така, че изграждат растителни същества. Скоро след това Шван откри същото и за животинския свят.
В 1827 година гениалният Карл Ернст Баер откри човешкото яйце.
Той проследи също процесите на развитие на по-висшите животни и на човека от яйцето.
към текста >>
Това беше духът на идеалистичния светоглед, който в 1837
година
вдъхна на антрополога Бурдах възгледа, че животът има своята основа не в материята, а напротив той дава форма на материята от една по-висша сила, за да може да я използва.
По този начин навсякъде хората се отдалечаваха от това, да търсят идеите, които стоят на основата на природните неща. В замяна на това бяха наблюдавани фактите, които показват, как по-висшите, по-сложните природни процеси и природни същества се изграждат от прости и нисши. Все по-редки ставаха хората, които се стремяха към едно идеалистично тълкуване на мировите явления.
Това беше духът на идеалистичния светоглед, който в 1837 година вдъхна на антрополога Бурдах възгледа, че животът има своята основа не в материята, а напротив той дава форма на материята от една по-висша сила, за да може да я използва.
Молешот можа вече да каже: "Жизнената сила, както и животът, не е нещо друго освен резултат на сложно действащите задружно и една в друга намесващи се физически и химически сили".
към текста >>
Публикуването в 1830
година
произведения на Чарлз Лайъл "Принципи на Геологията" събори с този принцип на обяснението цялата стара геология.
Съзнанието на епохата напираше към това, вселената да не се обяснява чрез някакви други явления, освен тези, които стават пред очите на хората.
Публикуването в 1830 година произведения на Чарлз Лайъл "Принципи на Геологията" събори с този принцип на обяснението цялата стара геология.
Преди делото на Лайъл, което създаде епоха, се вярваше, че развитието на Земята е станало на скокове. Всичко, което е било създадено на Земята, е било няколкократно унищожено чрез тотални катастрофи и върху гроба на минали същества се е родило едно ново творение. С това са обяснявали съществуването на растителни и животински остатъци в земните пластове. Кювие беше главният представител на такива повтарящи се епохи на сътворение. Лайъл стигна до възгледа, че не е нужно никакво подобно прекъсване на постоянния ход на земното развитие.
към текста >>
Последният застъпи този възглед в неговата излязла през 1822
година
книга "История на доказаните чрез предание природни изменения на земната повърхност".
С това са обяснявали съществуването на растителни и животински остатъци в земните пластове. Кювие беше главният представител на такива повтарящи се епохи на сътворение. Лайъл стигна до възгледа, че не е нужно никакво подобно прекъсване на постоянния ход на земното развитие. Когато само предположим достатъчно дълги периоди от време, тогава можем да кажем, че силите, които днес още действат на Земята, са произвели цялото това развитие. В Германия Гьоте и Карл фон Хоф още по-рано бяха приели едно такова мнение.
Последният застъпи този възглед в неговата излязла през 1822 година книга "История на доказаните чрез предание природни изменения на земната повърхност".
към текста >>
В 1852
година
в "Алгемайне Цайтунг" Вагнер се застъпи за една самостоятелна душевна същност против възгледа на материализма.
Един важен израз намери борбата, която материализмът трябваше да води, когато заставаха един срещу друг Гьотенгенския физиолог Рудолф Вагнер и Карл Фогт.
В 1852 година в "Алгемайне Цайтунг" Вагнер се застъпи за една самостоятелна душевна същност против възгледа на материализма.
Той говори за това, "че душата може да се дели, че детето наследява много неща от бащата и много неща от майката". Фогт отговори първо в своята книга "Картини из живота на животните". Ние познаваме позицията на Фогт в борбата, когато четем в неговия отговор следното изречение: "Душата, която трябва да съставлява съдържанието, същността на индивидуалността на отделното неделимо същество, душата значи трябва да може да се дели? Богослови, я се занимавайте с този еретик той беше до сега един от вашите! Делени души!
към текста >>
Борбата стана остра, когато в 1854
година
Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма.
Богослови, я се занимавайте с този еретик той беше до сега един от вашите! Делени души! Щом в акта на зачатието душата може да се дели, както смята господин Р. Вагнер, вероятно тя би искала да се дели и при смъртта и едната част, натоварена с греховете, да отиде в чистилището, а другата да отиде на право в рая. Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души".
Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма.
Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата. Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи. Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки". А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи.
към текста >>
Фогт написа в 1855
година
едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи.
Щом в акта на зачатието душата може да се дели, както смята господин Р. Вагнер, вероятно тя би искала да се дели и при смъртта и едната част, натоварена с греховете, да отиде в чистилището, а другата да отиде на право в рая. Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души". Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма. Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата.
Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи.
Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки". А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи. Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира. "Едно такова развитие е несъединимо с приемането на една безсмъртна душевна субстанция".
към текста >>
В своята излязла през 1865
година
книга "Граници и произход на човешкото познание противоположно на Кант и Хегел" той обяснява, че всяко богословие произлиза от незадоволяването с този свят.
Че съществува една гледна точка, от която и моралният ред на света на материалистичния възглед може да бъде в съгласие, това се опита да покаже Хайнрих Чолбе /1819-1873 г./.
В своята излязла през 1865 година книга "Граници и произход на човешкото познание противоположно на Кант и Хегел" той обяснява, че всяко богословие произлиза от незадоволяването с този свят.
"За изключване на свръхсетивното или на всички неразбираемо, което води до приемането на един втори свят, с една реч, за натурализма съвсем не е нужна силата на естественонаучните факти, първо не и искащата да разбере всичко философия, а в най-дълбокия смисъл моралът, а именно онова нравствено поведение на човека спрямо мировия ред, което може да се нарече доволство с природния свят". Чолбе вижда в желанието за един свръхестествен свят именно един израз на неблагодарността към естествения. Основите на философията на отвъдния свят са за него морални грешки, грехове против духа на природния ред на света. Защото те отклоняват "от стремежа към възможното щастие на всеки един отделен човек" и от изпълнението на дълга, който следва от един такъв стремеж "към самите нас и към другите, без оглед на свръхсетивната награда или наказание". Според неговото мнение човек трябва да бъде изпълнен от "благодарното приемане на това, което му се дава, може би и малкото земно щастие, наред с доволството от намиращото се в природния свят оскърбление в неговите граници, наред с необходимото страдание в този свят".
към текста >>
Ето защо в неговата излязла през 1856
година
книга "Раждането на себесъзнанието, един отговор на господин професор Лотце" той се старае да припише събесъзнанието на материално-нагледни процеси.
Чолбе стори именно това. В неговата книга "ново изложение на сенсуализма" /1855 г./ ние намираме дадени основанията, защо той счита за пълноценно само едно познание на основата на сетивните възприятия. Само едно такова познание доставя ясно представими и нагледни понятия, съждения и заключения. Всяко заключение за нещо, което не можем да си представим, както и всяко не ясно понятие, трябва да се отхвърлят. Нагледно ясно е, според мнението на Чолбе, не душевното като такова, а материалното, при което духовното се явява като свойство.
Ето защо в неговата излязла през 1856 година книга "Раждането на себесъзнанието, един отговор на господин професор Лотце" той се старае да припише събесъзнанието на материално-нагледни процеси.
Той приема, че съществува едно кръгово движение на частите на мозъка. Чрез едно такова връщащо се при самото себе си движение едно впечатление, което една вещ прави на сетивата, се превръща в съзнателно усещане. Забележително е, че това физическо обяснение на съзнанието стана за Чолбе същевременно един повод, той да стане неверен, да изневери на своя материализъм. Тук при него се показва една от слабостите, които са свързани с материализма. Ако би останал верен на своите принципи, тогава той никога не би отишъл по-нататък със своите обяснения, никога не би отишъл по-далече от това, което му позволяват изследваните със сетивата факти.
към текста >>
Като оставим настрана повече или по-малко ясните опити на други, Ламарк е начертал през 1809
година
една кратка картина на раждането и развитието на живите същества, която, според състоянието на тогавашните познания, би трябвало да има нещо много привлекателно за един тогавашен светоглед.
Но още в минали времена е имало мислители, които са се стремели към един чисто естественонаучен начин на мислене.
Като оставим настрана повече или по-малко ясните опити на други, Ламарк е начертал през 1809 година една кратка картина на раждането и развитието на живите същества, която, според състоянието на тогавашните познания, би трябвало да има нещо много привлекателно за един тогавашен светоглед.
Той си представяше, че най-простите живи същества са се родили чрез неорганически процеси при определени условия. Щом веднъж се е образувало едно същество по този път, тогава чрез приспособяване към дадените условия то развива от себе си нови форми, които служат на неговия живот. То развива от себе си нови органи, понеже се нуждае от тях за себе си. Следователно съществата могат да се изменят и чрез това изменение също да се усъвършенстват. Ламарк си представя изменението например така.
към текста >>
Ето защо понятно е, когато един такъв знаменит мислител Густав Теодор Фехнер /роден в 1801 г./ изразява в своята издадена в 1852
година
книга "Зенд-Авеста или за природата на Небето и на отвъдния свят" мисълта, че във всеки случай е странно да се вярва, какво не е необходимо никакво съзнание за да бъдат създадени съзнателни същества, каквито са хората, тъй като несъзнателните машини могат да бъдат създадени само чрез съзнателни хора.
При един човек като Йоханес Мюлер, който се придържа строго в границите на едно изследване на природата и при когото възгледът за целесъобразността оставаше като частна мисъл на заден план на изследването на фактите, този възглед не можеше във всеки случай да произведе никакви особени последствия. Той изследваше строго обективно законите на организмите въпреки тяхната целесъобразна връзка и чрез своето широко разбиране, което знаеше да си служи в неограничен размер с физическото, химическото, анатомическото, зоологическото, микроскопическото и ембриологическо знание, той стана един реформатор на учението за природата. Неговият възглед не му пречеше да основава познанието на душевните свойства на съществата върху телесните особености. Един от неговите основни възгледи беше този, че човек не може да бъде психолог, без да бъде физиолог. Обаче този, който от пределите на природоизследването идваше в областта на общия светоглед, той не се намираше в щастливото положение да може да постави направо на заден план идеята за целесъобразността.
Ето защо понятно е, когато един такъв знаменит мислител Густав Теодор Фехнер /роден в 1801 г./ изразява в своята издадена в 1852 година книга "Зенд-Авеста или за природата на Небето и на отвъдния свят" мисълта, че във всеки случай е странно да се вярва, какво не е необходимо никакво съзнание за да бъдат създадени съзнателни същества, каквито са хората, тъй като несъзнателните машини могат да бъдат създадени само чрез съзнателни хора.
към текста >>
За тях този човек се яви в лицето на Чарлз Дарвин, и неговото съчинение, благодарение на което и идеята за целесъобразност бе поставена на почвата на природопознанието, излезе в 1859
година
под заглавието: "За произхода на видовете в животинското и растително царство чрез естествения подбор или запазването на по-съвършените породи в борбата за съществуване".
С такива чувства, с такава отдайност към чудесата на природните процеси, с такива морални чувства можеха да очакват материалистите човека, който според тяхното мнение трябваше да дойде рано или късно, човек, който да преодолее голямата пречка към един природосъобразен светоглед.
За тях този човек се яви в лицето на Чарлз Дарвин, и неговото съчинение, благодарение на което и идеята за целесъобразност бе поставена на почвата на природопознанието, излезе в 1859 година под заглавието: "За произхода на видовете в животинското и растително царство чрез естествения подбор или запазването на по-съвършените породи в борбата за съществуване".
към текста >>
62.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Съмненията по отношение на този принцип възникна у Дарвин, когато през лятото на 1831
година
той се намираше в едно пътуване към Южна Америка и Австралия.
Той искаше сега да покаже, как тази борба на съществуване става творец на разнообразните форми на живите същества, как чрез нея старият принцип на Лине е съборен, според който принцип "в природата съществуват толкова видове животни и растения, колкото различни форми са били създадени в началото".
Съмненията по отношение на този принцип възникна у Дарвин, когато през лятото на 1831 година той се намираше в едно пътуване към Южна Америка и Австралия.
Той съобщава, как тези съмнения се пораждат в него: "Когато през време на пътуването на кораба Бигъл посетих архипелага Галапагос, който се намира на около 500 английски мили от бреговете на Южна Америка, аз се видях заобиколен от особени видове птици, влечуги и змии, които иначе не съществуват никъде в света. Въпреки това всички те носеха на себе си американски отпечатък. В песента на дрозда подигравач, в острия писък на лешояда, в големите, прилични на светлини опунции аз ясно забелязах съседството с Америка; и въпреки това тези острови бяха отдалечени на много мили от сушата и се отклоняваха много от нея по отношение на геологическия състав и на климата. Още по-изненадващо беше фактът, че по-голяма част от жителите на всеки отделен остров на този малък архипелаг бяха специфично различни, въпреки че бяха сродни по между си. Тогава аз често се запитвах, как са се родили тези особени животни и хора.
към текста >>
Такова едно чувство е изразил в 1872
година
Давид Фридрих Щраус в своята книга "Старата и новата вяра": "Ние виждаме, че трябва да вървим натам, където вятърът радостно развява знаменцата.
Онези, които десетилетия наред преди явяване на съчинението на Дарвин са се стремили към един природосъобразен възглед за света и за живота, чувствайки сега по-най-оживен начин, че беше дадена една нова насока на мисленето.
Такова едно чувство е изразил в 1872 година Давид Фридрих Щраус в своята книга "Старата и новата вяра": "Ние виждаме, че трябва да вървим натам, където вятърът радостно развява знаменцата.
Да всели, а именно в смисъла на най-чистата и най-възвишена радост на духа. Ние философите и критическите богослови сме говорили добре, когато обяснихме чудото и упадък; нашето решително изказване откликна без въздействие, защото не знаехме да го направим ненужно, да се лишим от него, защото не знаехме да докажем никаква природна сила, която можеше да замени нашето мнение на онези места, където до сега се считаше, че е най-неуместно. Дарвин доказа този природен метод, той отвори вратата, през която едно щастливо бъдещо поколение ще изхвърли завинаги чудото. Всеки, който знае, какво е свързано с чудото, ще го цени затова като един от най-големите благодетели на човешкия род".
към текста >>
Произлезлият от школата на Хегел извънредно остроумен и тънък дух Фридрих Теодор Вишер пише след 1874
година
в една статия: "Еволюцията е едно развиване от един зародиш, който напредва от опит на опит, докато формата, която е било заложена като възможност в зародиша, е станала действителна, след това обаче спирайки запазва намерената форма като трайна.
На онези, които бяха свикнали с един идеалистичен начин на мислене не беше никак лесно да схванат това реформирано понятие за развитието.
Произлезлият от школата на Хегел извънредно остроумен и тънък дух Фридрих Теодор Вишер пише след 1874 година в една статия: "Еволюцията е едно развиване от един зародиш, който напредва от опит на опит, докато формата, която е било заложена като възможност в зародиша, е станала действителна, след това обаче спирайки запазва намерената форма като трайна.
Въобще всяко понятие изпада в колебание, ако трябва да приемем, че типовете, които от много хилядолетия насам съществуват на нашата планета, и особено нашият собствен човешки тип са още изменяеми за винаги. Тогава ние не можем да уповаваме в нашата душа на никаква опора за нашите мисли, за законите на нашето мислене, за нашите чувства, за нашите идеални образи на фантазията, които все пак не са нищо друго освен пречистващи копия на формите на позната нам природа; не можем да намерим здрава опора за нашата душа по отношение на нищо от гореизброеното. Всичко е поставено под въпрос". А на друго място в същата статия четем: "Ще ми бъде например още винаги малко трудно да вярвам, че ние получаваме очите от виждането, ушите от чуването. Необикновената тежест, която се придава на подбора, аз също не мога да разбера".
към текста >>
Въз основа на точни анатомически изследвания английският природоизследовател Хъксли можа да изкаже в 1863
година
в своята книга "Свидетелства за положението на човека в природата" изречението сред редицата маймуни води до този един и същ резултат, че анатомическите различия, които отделят човека от горилата и шимпанзето, не са така големи колкото различията, които отделят тези човекоподобни маймуни от по-нисшите видове маймуни".
Естествената наука учеше ясно, че човекът не може да прави никакво изключение.
Въз основа на точни анатомически изследвания английският природоизследовател Хъксли можа да изкаже в 1863 година в своята книга "Свидетелства за положението на човека в природата" изречението сред редицата маймуни води до този един и същ резултат, че анатомическите различия, които отделят човека от горилата и шимпанзето, не са така големи колкото различията, които отделят тези човекоподобни маймуни от по-нисшите видове маймуни".
По отношение на такива факти можеше ли човек да се съмнява, че природосъобразното развитие, което направило да се родят чрез растеж и размножение, чрез наследственост, изменчивост на формите и чрез борбата за съществуване редицата органични същества чак до маймуните нагоре, накрая са създали и човека по съвършено същия път?
към текста >>
Противоположно на Окен, Карл Ернст фон Баер се придържаше колкото е възможно към фактическото, когато в 1828
година
в своята "История на развитието на животните" той говори за това, което беше довело Окен до неговата идея.
Противоположно на Окен, Карл Ернст фон Баер се придържаше колкото е възможно към фактическото, когато в 1828 година в своята "История на развитието на животните" той говори за това, което беше довело Окен до неговата идея.
"Ембрионите на млекопитаещите, птиците, гущерите и змиите, вероятно и тези на костенурките в техните ранни стадии са извънредно подобни в тяхната цялост както и в развитието на отделните части; те са толкова подобни, защото често пъти можем да различим ембрионите само по тяхната големина. Аз притежавам два малки ембриона във винен спирт, за които съм пропуснал да отбележа имената; и сега не съм никак в състояние да определя класата, на която те принадлежат. Това може да са гущери, малки птици или съвсем млади млекопитаещи, толкова много си съвпадат образуването на главата и на туловището при тези животни. Обаче на тези ембриони липсват крайниците, те не са още развити. Ако и те бяха били налице на първата степен на тяхното развитие, те не биха помогнали нищо да направим разликата, тъй като краката на гущерите и млекопитаещите, крилата и краката на птиците както и ръцете и краката на човеците се развиват от същата основна форма".
към текста >>
В 1864
година
Фриц Мюлер в един богат на мисли труд "За Дарвин" приведе в органическа връзка и двете неща: Този факт на приликата и спомената идея за произхода.
Такива факти на историята на зародиша /онтогенезис/ трябваше да предизвикат най-голям интерес у онези мислители, които със своите убеждения клоняха към дарвинизма. Дарвин беше показал възможността, че органическите форми се променят и че живеещите днес видове произхождат по пътя на преобразуването от малко, може само от един първоначален вид. Но в първите стадии на тяхното развитие най-различните живи същества показват такава прилика, че те едва ли могат или не могат никак да бъдат различени едни от други.
В 1864 година Фриц Мюлер в един богат на мисли труд "За Дарвин" приведе в органическа връзка и двете неща: Този факт на приликата и спомената идея за произхода.
Мюлер беше една от онези великодушни личности, чиито души безусловно се нуждаят от един природосъобразен светоглед, за да дишат духовно. И при своята собствена работа той изпитваше задоволство само тогава, когато по отношение на мотивите можеше да има чувството, че те са необходими като една природна сила. В 1853 година Мюлер се пресели в Бразилия. Той заема 20 години една служба като гимназиален учител в Дестеро /на остров Санта Катарина недалече от бреговете на Бразилия/. В 1867 година трябваше да напусне и тази служба.
към текста >>
В 1853
година
Мюлер се пресели в Бразилия.
Дарвин беше показал възможността, че органическите форми се променят и че живеещите днес видове произхождат по пътя на преобразуването от малко, може само от един първоначален вид. Но в първите стадии на тяхното развитие най-различните живи същества показват такава прилика, че те едва ли могат или не могат никак да бъдат различени едни от други. В 1864 година Фриц Мюлер в един богат на мисли труд "За Дарвин" приведе в органическа връзка и двете неща: Този факт на приликата и спомената идея за произхода. Мюлер беше една от онези великодушни личности, чиито души безусловно се нуждаят от един природосъобразен светоглед, за да дишат духовно. И при своята собствена работа той изпитваше задоволство само тогава, когато по отношение на мотивите можеше да има чувството, че те са необходими като една природна сила.
В 1853 година Мюлер се пресели в Бразилия.
Той заема 20 години една служба като гимназиален учител в Дестеро /на остров Санта Катарина недалече от бреговете на Бразилия/. В 1867 година трябваше да напусне и тази служба. Човекът на новия светоглед трябваше да отстъпи пред реакцията, която беше завладяла неговата учебна институция под влиянието на йезуитите. Ернст Хекел описа в "Йенско списание за естествена наука"/ том ХХХІ, N. F. ХХІV.
към текста >>
В 1867
година
трябваше да напусне и тази служба.
В 1864 година Фриц Мюлер в един богат на мисли труд "За Дарвин" приведе в органическа връзка и двете неща: Този факт на приликата и спомената идея за произхода. Мюлер беше една от онези великодушни личности, чиито души безусловно се нуждаят от един природосъобразен светоглед, за да дишат духовно. И при своята собствена работа той изпитваше задоволство само тогава, когато по отношение на мотивите можеше да има чувството, че те са необходими като една природна сила. В 1853 година Мюлер се пресели в Бразилия. Той заема 20 години една служба като гимназиален учител в Дестеро /на остров Санта Катарина недалече от бреговете на Бразилия/.
В 1867 година трябваше да напусне и тази служба.
Човекът на новия светоглед трябваше да отстъпи пред реакцията, която беше завладяла неговата учебна институция под влиянието на йезуитите. Ернст Хекел описа в "Йенско списание за естествена наука"/ том ХХХІ, N. F. ХХІV. 1897 г./ живота и дейността на Фриц Мюлер. Дарвин го беше нарекъл "Княз на наблюдателите".
към текста >>
Седем години след "Произход на видовете", в 1866
година
излезе вече една книга, която беше напълно проникната от този дух, която с идеите на дарвинизма осветли от една висока гледна точка връзката на явленията на живота: Книгата на Ернст Хекел "Обща морфология на организмите".
Едвам бяха изминали 4 години от излизането на Дарвиновата книга "Произход на видовете", когато в негова защита излезе книгата на Мюлер, в която авторът не само го защити, но и потвърди неговите идеи. Той показа при една отделна класа животни, как трябва да се работи в духа на новите идеи.
Седем години след "Произход на видовете", в 1866 година излезе вече една книга, която беше напълно проникната от този дух, която с идеите на дарвинизма осветли от една висока гледна точка връзката на явленията на живота: Книгата на Ернст Хекел "Обща морфология на организмите".
Всяка страница на тази книга издава великата цел, да се направи от новите мисли един обзор върху всички явления на природата. Хекел потърси от дарвинизма един светоглед.
към текста >>
Отговора на този въпрос той даде в своята излязла през 1874
година
книга "Антропогенеза".
Какви стъпки прави природата, за да стигне до гастреата, от първичното чревно животно, което е живяло преди милиони години, до човека! Този беше обширният въпрос, който си постави Хекел.
Отговора на този въпрос той даде в своята излязла през 1874 година книга "Антропогенеза".
В една първа част тази книга третира развитието на зародиша на човека /онтогенезата/, а във втората част развитието на рода /филогенезата/. Точка по точка бе показано, как във филогенезата се намират причините за онтогенезата. С това бе определено положението на човека в природата според принципите на еволюционната теория. Към съчинения, каквито е Хекеловата "Антропогенеза" трябва да се приложат думите, които е изказал великият анатом Карл Гегенбауер в неговата "Сравнителна анатомия"/1870 г./, че дарвинизмът получава богато обратно от науката това, което той даде на тази последната като метод: Яснота и сигурност. С метода на Дарвин на науката бе подарена също и теорията за произхода на човека, така разбираше нещата Хекел.
към текста >>
Противоположността се изостри силно при тези двама духове на 15-тото събрание на германските природоизследователи и лекари през септември 1877
година
.
И тези духове имаха силни привърженици в известен брой природоизследователи, които, изхождайки от едно странно пристрастие, използваха своето познание на фактите, за да подчертават непрестанно, къде опитът не е още достатъчен, за да бъдат направени Хекеловите изводи. Типичният представител и същевременно най-изразителният застъпник на това становище на природоизследователите е Рудолф Вирхов. Можем да охарактеризираме противоположността Хекел и Вирхов приблизително така: Хекел се доверява на вътрешната последователност на природата, за която Гьоте счита, че тя утешава по отношение на непоследователността /нелогичността/ на хората, и си казва: Щом един принцип на природата се е оказал правилен за определени случаи и ни липсва опитът да докажем неговата правилност за други случаи, не съществува никакво основание да обвържем напредъка на нашето познание; това, което опитът още ни отказва, той може да ни го донесе утре. Вирхов е на друго мнение: Той иска, защото един обширен принцип да завладее колкото е възможно по-малка почва. Изглежда той вярва, че на един такъв принцип хората могат да попречат твърде много той да живее.
Противоположността се изостри силно при тези двама духове на 15-тото събрание на германските природоизследователи и лекари през септември 1877 година.
Хекел държа една лекция върху "Днешната еволюционна теория във връзка с цялата наука".
към текста >>
В 1894
година
вирхов се видя принуден да каже: "По пътя на спекулацията се стигна до маймунската теория; също така би искало да се стигне до едно слоново или до една овча теория".
В 1894 година вирхов се видя принуден да каже: "По пътя на спекулацията се стигна до маймунската теория; също така би искало да се стигне до едно слоново или до една овча теория".
вихров изисква неопровержими доказателства за този възглед. Обаче щом се явява някое явление, което се оказва като едно звено във веригата от доказателства, той се опитва по всякакъв начин до омаловажи неговата стойност.
към текста >>
Едно такова звено във веригата от доказателства съставляват костените остатъци, които Оюжен Дюбоа намери в 1894
година
в Ява.
Едно такова звено във веригата от доказателства съставляват костените остатъци, които Оюжен Дюбоа намери в 1894 година в Ява.
Те се състоят от един черепен покрив, едно бедро и няколко зъба. Върху тази находка се разгърна едно интересно разискване на Конгреса на зоолозите в Йена. От 12 зоолози трима бяха на мнение, че костните остатъци произхождат от маймуна, трима, че те произхождат от един човек; обаче шестима застъпиха мнението, че имат работа с една преходна форма между човека и маймуната. Дюбоа блестящо показа, в какво отношение се намират намерените от него остатъци, от една страна към съвременните маймуни, от друга страна към съвременния човек. Естественонаучната еволюционна теория трябва да взема такива междинни форми по един особен начин под внимание за себе си.
към текста >>
В своята книга "Естествена история на сътворението", която от 1868 до 1908
година
изпита 11 издания, той даде едно общоразбираемо обяснение на своите възгледи.
Хекел не се остави да му бъде отнето доверието в неговия начин на мислене чрез някакви възражения. Той непрестанно третира науката от гледните точки, които е добил, и действа върху публичното съзнание чрез популярно изложение на неговото схващане за природата. В своята книга "Систематична филогенеза. Скица на една естествена система на организмите на основата на историята за произхода" /1894-1896 г./ той се опита да изложи по строг естественонаучен начина естествените сродства на организмите.
В своята книга "Естествена история на сътворението", която от 1868 до 1908 година изпита 11 издания, той даде едно общоразбираемо обяснение на своите възгледи.
В своите общоразбираеми проучвания към монистичната философия "Мирови загадки" той даде в 1899 година един обзор върху натурфилософските идеи, в който безрезервно обяснява изводите на своите основни мисли.
към текста >>
В своите общоразбираеми проучвания към монистичната философия "Мирови загадки" той даде в 1899
година
един обзор върху натурфилософските идеи, в който безрезервно обяснява изводите на своите основни мисли.
Хекел не се остави да му бъде отнето доверието в неговия начин на мислене чрез някакви възражения. Той непрестанно третира науката от гледните точки, които е добил, и действа върху публичното съзнание чрез популярно изложение на неговото схващане за природата. В своята книга "Систематична филогенеза. Скица на една естествена система на организмите на основата на историята за произхода" /1894-1896 г./ той се опита да изложи по строг естественонаучен начина естествените сродства на организмите. В своята книга "Естествена история на сътворението", която от 1868 до 1908 година изпита 11 издания, той даде едно общоразбираемо обяснение на своите възгледи.
В своите общоразбираеми проучвания към монистичната философия "Мирови загадки" той даде в 1899 година един обзор върху натурфилософските идеи, в който безрезервно обяснява изводите на своите основни мисли.
към текста >>
Така се изказа той в речта си, която произнесе на 26 август 1898
година
на четвъртия международен Конгрес на зоолозите в Кембридж "Върху нашето настоящо познание за произхода на човека".
Според убеждението на Хекел, светлината, която изхожда от монистичния светоглед, е онова, което "разпръсва тежките облаци на незнанието и на суеверието, които досега са простирали непроницаема тъмнина върху най-важното на всички проблеми на познанието, върху въпроса за произхода на човека, за неговата истинска същност и за неговото положение в природата".
Така се изказа той в речта си, която произнесе на 26 август 1898 година на четвъртия международен Конгрес на зоолозите в Кембридж "Върху нашето настоящо познание за произхода на човека".
Доколко неговият светоглед създава една връзка между религия и наука, това Хекел изложи по един внушителен начин в своята излязла през 1892 година книга "Монизмът като връзка между религия и наука. Вероизповедание на един природоизследовател".
към текста >>
Доколко неговият светоглед създава една връзка между религия и наука, това Хекел изложи по един внушителен начин в своята излязла през 1892
година
книга "Монизмът като връзка между религия и наука.
Според убеждението на Хекел, светлината, която изхожда от монистичния светоглед, е онова, което "разпръсва тежките облаци на незнанието и на суеверието, които досега са простирали непроницаема тъмнина върху най-важното на всички проблеми на познанието, върху въпроса за произхода на човека, за неговата истинска същност и за неговото положение в природата". Така се изказа той в речта си, която произнесе на 26 август 1898 година на четвъртия международен Конгрес на зоолозите в Кембридж "Върху нашето настоящо познание за произхода на човека".
Доколко неговият светоглед създава една връзка между религия и наука, това Хекел изложи по един внушителен начин в своята излязла през 1892 година книга "Монизмът като връзка между религия и наука.
Вероизповедание на един природоизследовател".
към текста >>
63.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Рязко е подчертал този възглед физиологът Дю Боа Реймонд в своята лекция: "За границите на природопознанието" изнесена на 45-тото събрание на германските природоизследователи и лекари в Лайпциг на 14 август 1872
година
.
Ясно е, че за един такъв възглед целият сбор от явления на света се разпада на две части, в един свят на състояние на движение, който е независим от особената природа на нашата възприемателна способност, и един свят на субективни състояния, които се намират само вътре във възприемащите същества.
Рязко е подчертал този възглед физиологът Дю Боа Реймонд в своята лекция: "За границите на природопознанието" изнесена на 45-тото събрание на германските природоизследователи и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 година.
Природопознанието е да припишем възприеманите от нас процеси във външния свят на движения на най-малките частици на телата или "превръщане на природните процеси в механика на атоми". Защото "психологически факт на опита е, че там, където такова превръщане е успешно", нашата потребност от познание е временно задоволена. Но и нашата нервна система и нашият мозък също са от телесно естество. Процесите, които стават в тях, могат да бъдат също само процеси на движение. Когато звукови или светлинни трептения се предават до моите сетивни органи и от там до моя мозък, те и тук не могат да бъдат нищо друго освен движения.
към текста >>
Едно пълно със значение научно признание направи Кирххоф, когато в 1874
година
резюмира задачата на механиката с думите: Тя трябва "да опише по един съвършен и най-прост начин движенията, които стават в природата".
Едно пълно със значение научно признание направи Кирххоф, когато в 1874 година резюмира задачата на механиката с думите: Тя трябва "да опише по един съвършен и най-прост начин движенията, които стават в природата".
Механиката довежда до приложение математиката.
към текста >>
/"Встъпителна лекция върху изучаването на натурфилософията", е излязла в 1831
година
. /
Обаче науките не стигат до последните същности на нещата. Те се занимават с подробностите на света. Обаче както за всяка отделна вещ се приема например една причина, трябва да се предположи една такава причина и за целия свят. Тъй като науката не е в състояние да разбере една такава причина, трябва да се намеси допълващо догмата. Както Уйуъл също така и Хершел се стреми да добие един възглед върху раждането на знанието в човешкия дух чрез разглеждането на множество примери.
/"Встъпителна лекция върху изучаването на натурфилософията", е излязла в 1831 година. /
към текста >>
Върху това недоверие е изградена логиката на Джон Стюарт Мил, която в 1843
година
излезе като негово главно съчинение под заглавието "Система на логиката"/.
Той наблюдаваше, как в човека една представа се свързва с друга. Чрез свързването на една представа с друга човекът добива своето знание за света. Следователно той трябва да се запита: - В какво отношение стои свързването на представите с връзката на нещата в света? Чрез един такъв начин на разглеждане нещата мисленето става недоверчиво към самото себе си. В човека представите биха искали по възможност да се свържат по един различен начин, отколкото вън от света са свързани нещата.
Върху това недоверие е изградена логиката на Джон Стюарт Мил, която в 1843 година излезе като негово главно съчинение под заглавието "Система на логиката"/.
към текста >>
Още в 1850
година
, в своето съчинение /Социална статика/, той описа социалното развитие по аналогия с органичната.
Насоката към едно такова обяснение му е дала геологията на Лайъл. /виж стр. 15/ В нея наистина още се води борба с мисълта, че органичните форми са се образували постепенно едни от други чрез еволюцията; но той на мира все пак една важна опора в това, че неорганичните, /геологическите/ образования на земната повърхност се обясняват чрез едно постепенно развитие, а не чрез мощна катастрофи. Спенсер, който имаше едно естественонаучно образование, действал е известно време като цивилен инженер, позна цялото значение на мисълта за еволюцията веднага и я приложи, въпреки борбата, която Лайъл водеше против нея. Даже той я приложи и върху духовните процеси.
Още в 1850 година, в своето съчинение /Социална статика/, той описа социалното развитие по аналогия с органичната.
Той се запозна също и с проучванията на Харвей и Волф върху онтогенезата на организмите /виж т. І на тази История на светогледите, стр. 159 и следв./ и се задълбочи в работите на К. Е. фон Баер /виж по-горе, стр. 26/, които му показаха, как развитието се състои в това, че от едно състояние на еднородност, на еднообразност се развива едно такова на различност, на разнообразност.
към текста >>
Едно характерно за неговото време явление е личността на английския държавник Джеймз Белфоър, който в 1879
година
/в своята книга "Една защита на философското съмнение е опит за обоснованията на вярата"/ направи едно вероизповедание, което е несъмнено подобно на това на онова на по-широки кръгове.
Едно характерно за неговото време явление е личността на английския държавник Джеймз Белфоър, който в 1879 година /в своята книга "Една защита на философското съмнение е опит за обоснованията на вярата"/ направи едно вероизповедание, което е несъмнено подобно на това на онова на по-широки кръгове.
По отношение на всичко, което човек може да обясни, той застава на почвата на естествената наука и на нейното мислене. Той счита, че цялото познание се изчерпва в познаването на природата. Обаче същевременно твърди, че само онзи разбира правилно естественонаучното познание, който съзира, че нуждите на човешкото чувство и на човешкия ум никога не могат да бъдат задоволени от това познание. Нужно е само да се разбере, че в крайна сметка и в естествената наука всичко се свежда дотова, да се вярва в после дните истини, които не могат да се докажат. Обаче не вреди нищо, че в тази насока ние стигаме само до една вяра, защото тази вяра ни ръководи при нашите действия във всекидневния живот.
към текста >>
64.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Един от най-добрите е преждевременно починалият Паул Асмус, който публикува в 1873
година
една съчинение: "Азът и вещта в себе си".
Личности, които търсеха чрез потопяване в Хегеловата идейна форма една сигурност за отношението на една представа върху себесъзнателния Аз към общия образ на света, съществуват само малък брой във втората половина на 19-тото столетие.
Един от най-добрите е преждевременно починалият Паул Асмус, който публикува в 1873 година една съчинение: "Азът и вещта в себе си".
Той показва, как в начина, по който Хегел разглеждаше мисленето и света на мислите, може да се добие едно отношение на човека към същността на нещата. Той обяснява по остроумен начин, че в мисленето на човека е дадено не нещо чуждо на действителността, а нещо пълно с живот, първично действително, в което е достатъчно само човек да се потопи, за да стигне до същността на нещата. Той представи по един много ясен начин хода, който развитието на светогледите е поело, за да стигне от Кант, който считаше "вещата в себе си" като нещо чуждо и недостъпно за човека, до Хегел, който беше на мнение, че мисълта обхваща не само себе си като идейна същност, но също и "вещта в себе си". Обаче такива гласове едва ли бяха чути. Това бе изразено най-рязко в призива, който откакто бе произнесена речта на Едуард Целер в Хайделбергския университет "Върху значението и задачата на теорията на познанието" стана нещо любимо в определено философско течение.
към текста >>
Йоханес Фолкелт, който, доколкото той развива дейност като теоретик на познанието, живее изцяло в това течение, сам е дал един основен труд върху "Кантовата теория на познанието" /1879 г./ и като е написал от това течение една книга върху "Опитност и мислене" /1885 г./, в който проникновено са обяснени всички въпроси определящи този начин на мислене, е произнесъл в 1884
година
, при заемане на своята учебна катедра в Базел една реч, в която се изказва, че всяко мислене, което излиза вън от резултатите на отделните науки на фактите, трябва да носи на себе си "неспокойния характер на търсенето и проследяването, на опитването, съпротивлението и признанието; "това е едно напредване, което обаче отново частично отстъпва; едно отстъпление, което въпреки това хваща до определена степен".
Редица мислители положиха усилия, изхождайки от изходните точки на Кант да стигнат да някаква цел. Най-забележителните между тях са Харман Коен /роден в 1842 г./, Ото Либман /роден в 1840 т./, Вилхелм Винделбенд /роден в 1848 г./, Йоханес Фолкелт /роден в 1848 г./, Бенно Ердман /роден в 1851 г./. В писанията на тези мислители можем да намерим много остроумие. Извършена е била огромна работа, за да бъде изследвана природата и значението на човешката познавателна способност.
Йоханес Фолкелт, който, доколкото той развива дейност като теоретик на познанието, живее изцяло в това течение, сам е дал един основен труд върху "Кантовата теория на познанието" /1879 г./ и като е написал от това течение една книга върху "Опитност и мислене" /1885 г./, в който проникновено са обяснени всички въпроси определящи този начин на мислене, е произнесъл в 1884 година, при заемане на своята учебна катедра в Базел една реч, в която се изказва, че всяко мислене, което излиза вън от резултатите на отделните науки на фактите, трябва да носи на себе си "неспокойния характер на търсенето и проследяването, на опитването, съпротивлението и признанието; "това е едно напредване, което обаче отново частично отстъпва; едно отстъпление, което въпреки това хваща до определена степен".
/Фолкелт, Относно възможността на метафизиката. Хамбург и Лайпциг, 1884 г./. Рязко нюансирано се явява новото позоваване на Кант при Ото Лимбан. Неговите съчинения "За анализа на действителността" /1876 г./, "Мисли и факти" /1882 г./, "Климакс на теориите" /1884 г./ са истински образцови примери на философската критика. Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето.
към текста >>
В неговата излязла в 1906
година
книга "Източниците на човешката сигурност" четем /стр.
Обаче както Фолкелт така и Либман полагат усилия да докажат, че човекът намира сред своя свят от представи нещо, което не е просто наблюдавано, възприемано, а е прибавено мислено към възприеманото и което сочи към същността на нещата. Фолкелт е на мнение, че съществува един факт сред самия живот на представите, която сочи по-далеч от живота на представите, който сочи към нещо, което се намира вън от този живот на представите. Това е фактът, че определени представи се натрапват на човека с логическа необходимост.
В неговата излязла в 1906 година книга "Източниците на човешката сигурност" четем /стр.
3/ мнението на Фолкелт: "Ако се запита, на какво почива сигурността на нашето знание, тогава ние се натъкваме на две причини, на два източника на сигурността. Колкото и необходимо да бъде едно вътрешно съвместно действие на двете форми на сигурност, когато трябва да се роди познанието, все пак невъзможно е едната да бъде приписана на другата. Единият източник на сигурност е собствената сигурност на съзнанието, притежаването на факти на моето съзнание. Както е вярно, че аз съм съзнание, така също вярно е, че моето съзнание ми потвърждава съществуването на определени протичания и състояния, на определени съдържания и форми. Без този източник на сигурността не би съществувало въобще никакво познание; той ни дава материала, от преработването на който произлизат най-първо всички познания.
към текста >>
65.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Вълните, които са предизвикали мислите на Холбах, Кондияк и на други, са още по-ясно доловими в лекциите върху "Отношението на душата към тялото", които Пиер Жан Жорж Кабанис е държал в създаденото от Конвента висше училище в Париж в 1797 -1798
година
.
Вълните, които са предизвикали мислите на Холбах, Кондияк и на други, са още по-ясно доловими в лекциите върху "Отношението на душата към тялото", които Пиер Жан Жорж Кабанис е държал в създаденото от Конвента висше училище в Париж в 1797 -1798 година.
Въпреки това тези лекции могат да се считат като начало на светогледното развитие на Франция в 19-тото столетие. В тях се изразява едно ясно съзнание за това, че начинът, по който Кондияк разглежда нещата за явленията на душевния живот, е твърде силно копиран от възгледите, които хората имат за възникването на чисто механическите процеси на неорганичната природа. Кабанис проучва влиянието на възрастта, на пола, на начина на живот, на темперамента върху начина, по който човек мисли и чувства. Той образува представата, че духовното и телесното не стоят едно до друго като две същности, които нямат нищо общо едно с друго, а съставляват едно неразривно цяло. Това, което го различава от неговите предшественици, не е основният възглед, а начинът, по който той изгражда този възглед.
към текста >>
Като един силен и активен защитник на тази мисъл за единственото право на научното мислене в духовния живот на Германия се яви Ойген Дюринг /роден в 1833 г./ в 1865
година
със своята "Природна диалектика".
Като един силен и активен защитник на тази мисъл за единственото право на научното мислене в духовния живот на Германия се яви Ойген Дюринг /роден в 1833 г./ в 1865 година със своята "Природна диалектика".
По-нататък той изложи пред света своите възгледи в 1875 година в книгата "Курс на философията като строго научен светоглед и устройване на живота", и в много други математически, естественонаучни, философски, научноисторически и националикономически съчинения. Цялото творчество на Дюринг произлиза от един в най-строгия смисъл математически и механичен начин на мислене. В премислянето на всичко онова, което може да се постигне с математическа закономерност в явленията на света, Дюринг събужда удивление. Обаче там, където едно такова мислене не е достатъчно, там той изгубва всяка възможност да се ориентира в живота. От този негов духовен характер може да се обясни произвола, предубедеността, с която Дюринг обсъжда толкова много неща.
към текста >>
По-нататък той изложи пред света своите възгледи в 1875
година
в книгата "Курс на философията като строго научен светоглед и устройване на живота", и в много други математически, естественонаучни, философски, научноисторически и националикономически съчинения.
Като един силен и активен защитник на тази мисъл за единственото право на научното мислене в духовния живот на Германия се яви Ойген Дюринг /роден в 1833 г./ в 1865 година със своята "Природна диалектика".
По-нататък той изложи пред света своите възгледи в 1875 година в книгата "Курс на философията като строго научен светоглед и устройване на живота", и в много други математически, естественонаучни, философски, научноисторически и националикономически съчинения.
Цялото творчество на Дюринг произлиза от един в най-строгия смисъл математически и механичен начин на мислене. В премислянето на всичко онова, което може да се постигне с математическа закономерност в явленията на света, Дюринг събужда удивление. Обаче там, където едно такова мислене не е достатъчно, там той изгубва всяка възможност да се ориентира в живота. От този негов духовен характер може да се обясни произвола, предубедеността, с която Дюринг обсъжда толкова много неща. Там, където трябва да се разсъждава според по-висши идеи, какъвто е случаят при сложните отношения на човешкия съвместен живот, там той няма поради това никаква друга опорна точка освен придобитите чрез случайни лични отношения симпатии и антипатии.
към текста >>
66.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Със своята публикувана в 1842
година
работа "Живот и жизнена сила" /в Малкия речник по физиология на Р.
Със своята публикувана в 1842 година работа "Живот и жизнена сила" /в Малкия речник по физиология на Р.
Вагнер/ Лотце излезе решително против вярването, че в живите същества съществува една особена сила, жизнена сила, и защити мисълта, че явленията на живота трябва да се обясняват само чрез сложни процеси от същия род, каквито стават и в неживата природа. В това отношение той застана напълно на страната на естественонаучния начин на мислене от новото време, който се стремеше да хвърли мост между старата противоположност между неживата и жива природа. В смисъла на тези гледища са написани неговите книги, които разглеждат въпроси на естествената наука: Неговата "Обща патология и терапия като механически науки"/1842 г./ и "Обща физиология на телесния живот" /1851 г./. В своите "Елементи на психофизиката" /1860 г./ и "Въведение в Естетиката" /1876 г./. Фехнер даде съчинения, които носят в себе си духа на строг естественонаучен начин на мислене, и това в области, които преди него бяха разработени почти изключително в духа на идеалистичния начин на мислене.
към текста >>
В 1874
година
Кирххоф изказа своя възглед /виж по-горе стр.
Който иска да стигне до един светоглед, трябва да се издигне над фактите, които му са дадени без негово съучастие. Това, което може да се постигне чрез едно такова издигане над света на непосредственото възприятие, върху него царуват най-различни възгледи.
В 1874 година Кирххоф изказа своя възглед /виж по-горе стр.
38/ в смисъла, че и чрез най-строгата наука не може да се стигне до нищо друго, освен до едно пълно и просто описание на фактическите процеси. Фехнер изхожда от една друга гледна точка. Той е на мнение, че "голямото изкуство на заключението от отсамния свят за отвъдния е това, не да правим заключение от причини, които не познаваме, нито от предположения, които правим, а от факти, които познаваме да заключаваме за по-големите и по-висши факти на отвъдния свят и чрез това да укрепим и подкрепим практически изискваната, зависеща от по-висши гледни точки вяра отдолу и да я поставим в жива връзка с живота". /Книжката за живота след смъртта, 4-то издание стр. 60/. В смисъла на това мнение Фехнер търси не само връзката с телесните явления, които са дадени на наблюдението, с духовните явления на наблюдението, а той прибавя към наблюдаваните психически явления и други, духа на Земята, духа на планетите, мировия Дух.
към текста >>
Когато в 1868
година
се яви със своята "Философия на несъзнателното", Едуард фон Хартман имаше предвид по-малко един светоглед, който се съобразява с фактите на модерната естетическа наука, отколкото напротив един такъв, който издига на по-висока степен идеите на идеалистическата система от първата половина на 19-тото столетие, които в много точки му изглеждаха недостатъчни, един светоглед, който да пречисти тези идеи от противоречия и да ги оформи всестранно.
Когато в 1868 година се яви със своята "Философия на несъзнателното", Едуард фон Хартман имаше предвид по-малко един светоглед, който се съобразява с фактите на модерната естетическа наука, отколкото напротив един такъв, който издига на по-висока степен идеите на идеалистическата система от първата половина на 19-тото столетие, които в много точки му изглеждаха недостатъчни, един светоглед, който да пречисти тези идеи от противоречия и да ги оформи всестранно.
На него му се струваше, че както в Хегеловите идеи така и в тези на Шелинг и на Шопенхауер се крият зародиши, които би трябвало да бъдат доведени до зрялост. Човекът не може да се задоволи с наблюдението на фактите, когато иска да познае нещата и процесите на света. Той трябва да премине по-нататък от фактите към идеите. Тези идеи не могат да бъдат нещо прибавено произволно от мисленето към фактите. На тях трябва да отговаря нещо в нещата и събитията.
към текста >>
Против такива идейни течения могат да бъдат казани хубавите думи, които един германски езиковед, Вилхелм Вакернагел е написал в 1843
година
/в своята книга "За обучението на матерния език"/.
Мислителният живот на 19-тото столетие се влива от различни страни в един светоглед на несигурност на мисълта и на безутешността. Рихард Вале обявява мисленето с цялата определеност, че то е неспособно да направи нещо за разрешението на най-висшите въпроси; а Едуард фон Хартман вижда в цялата културна работа един околен път, за да бъде произведено накрая пълното освобождение от съществуването, като последната крайна цел.
Против такива идейни течения могат да бъдат казани хубавите думи, които един германски езиковед, Вилхелм Вакернагел е написал в 1843 година /в своята книга "За обучението на матерния език"/.
Той счита, че съмнението не може да даде никаква основа за едни светоглед; напротив това съмнение е едно "оскърбление" против личността, която иска да познае нещо, и също така против нещата, които трябва да бъдат познати. "Познанието започва с доверието".
към текста >>
Това казва Брентано в своята "Психология от емпирическа гледна точка" в 1874
година
/стр. 20/.
Вътре в душата хората не чувстват една сила, която да гарантира същата сигурност. Хората биха искали истини върху духовния свят, върху съдбата на душата и нейната връзка със света, които да са добити както представите на естествената наука. Един мислител, който черпеше също така основно от философското мислене на миналото, както и се вживяваше в метода на естественонаучното изследване, Франц Брентано, постави за философията изискването: Тя трябва да стигне до нейните резултати по същия начин, както естествената наука. Той се надяваше, че например науката за душата /психологията/ не е необходимо поради това подражаване на методите на естествената наука да се откаже от правото, да добива обяснения върху пълно ценните въпроси на душевния живот". За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност относно безсмъртието на нашата най-добра част, законите на асоцията на представите, на развитието на убеждения и мнения и на възникването в развитието на удоволствие и любов биха могли да бъдат напротив всичко друго, но не едно истинско обезщетение... И ако действително "новият естественонаучен начин на мислене" би говорил за изключване на въпроса за безсмъртието, тогава това изключване би могло да се нарече нещо извънредно забележително за психологията".
Това казва Брентано в своята "Психология от емпирическа гледна точка" в 1874 година /стр. 20/.
Голямо значение за малката плодотворност на психическото изследване, което иска да подражава напълно естествената наука, има това, че един такъв сериозен търсител на истината като Франц Брентано и досега не е направил първият том на неговата Психология, който се занимаваше с въпроси, които "които могат да бъдат всичко друго, но не едно обезщетение" за най-висшите въпроси на душата, да бъде последван от един втори том, който да разгледа действително най-висшите въпроси. На мислителите им липсва еластичността, която действително би могла да отговори на изискванията на новото време. Гръцката мисъл овладяваща образа на природата и образа на душевния живот, като и двата образа се съединяваха в една обща картина. В следващото време животът на мислите се разви самостоятелно в дълбочините на душевния живот, отделяйки се от природата; новата естествена наука достави един образ на природата. Спрямо този образ на природата се роди необходимостта да бъде намерен един образ на душевния живот в себесъзнателния Аз който да се окаже достатъчно сигурен, за да може заедно с образа на природата да съществува в един общ образ на света.
към текста >>
67.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Името "Прагматизъм" произхожда от една статия на Чарлз Пеърс публикувана в 1878
година
в американското списание "Popular Sсience".
Ясно изразено се вижда въздействието на този натиск идващ от естественонаучния начин на мислене във философското течение, което под името "Прагматизъм" на поврата на 19-тото и 20-тото столетие иска да постави върху една сигурна почва всеки човешки стремеж към истината.
Името "Прагматизъм" произхожда от една статия на Чарлз Пеърс публикувана в 1878 година в американското списание "Popular Sсience".
Най-действените представители на този начин на мислене са Уйлям Джейма /роден в 1842 г./ в Америка и Ф. К. Шилер в Англия. /Този последният употребява името "Хуманизъм": виж "Humanism" /1903 г. /; "Studies in Humanism" /1907 г./ Можем да наречем прагматизма безверие в силата на мисълта. Той отрича мисленето, което иска да остане в себе си, способността да роди нещо, което може да се докаже като истина, като оправдано чрез себе си познание.
към текста >>
В своята книга "Волята за вяра" преведена на немски език в 1899
година
.
Човекът стои срещу процесите на света и трябва да действа. При това като помощник му служи мисленето. То резюмира, обхваща фактите на външния свят в идеи, комбинира ги. И най-добре са онези идеи, които подпомагат човека да действа правилно така, че да може да намери своите цели в хармония с явленията на света. В отношението на човека към света господар е волята, а не мисленето.
В своята книга "Волята за вяра" преведена на немски език в 1899 година.
Джейма се изказва така: "Волята определя живота, това е нейното първично право; следователно тя ще има също и правото, да упражнява влияние и върху мислите. Наистина тя не ще упражнява това влияние върху установяването на фактите по отделно: Тук те единствено трябва да се насочва според самите факти; а влиянието на волята ще се упражнява върху схващането и тълкуването на действителността в нейната цялост. Ако научното познание би стигнало до края на нещата, тогава ние бихме искали да живеем единствено чрез науката. Но тъй като то ни осветлява малко само покрайнините на тъмния континент, който наричаме вселена, и тъй като трябва да си образуваме на наш риск някакви мисли за вселената, към която принадлежим с нашия живот, ние ще постъпим правилно, когато си образуваме такива мисли, които отговарят на нашето същество; мисли, които ни дават възможност да действаме, да се надяваме, да живеем".
към текста >>
29/ обърна още през 1870
година
вниманието на това, че начинът на изследване, който се прилага за една такава еволюционна идея, е плодотворен.
При това за нея не се касае, щото и връзките, които тя изследва, да бъдат сетивно възприемаеми, а за това, тези връзки да се получат на посоченото поле. Чрез спазването на тези нейни основи новата естествена наука е станала образец за всяка научно познание. И приближавайки се до настоящето време тя е била все повече доведена до една практика на мисленето, която е в смисъла на прагматизма и на философията на "Като че ли". Например дарвинизмът беше заставен първо да установи една линия на развитието на живи те същества от най-несъвършеното до най-съвършеното; при това маймуните. Анатомът Карл Гегенбауер /виж по-горе стр.
29/ обърна още през 1870 година вниманието на това, че начинът на изследване, който се прилага за една такава еволюционна идея, е плодотворен.
Този начин на изследване бе продължен в по-новото време; и оправдани сме да кажем, че този подход на изследването, оставяйки верен на самия себе си, е извел над възгледите, с който той беше свързан отначало. Изследваше се, "Като че" човекът трябва да се търси в напредващата линия на човекоподобните маймуни; и понастоящем се е стигнало почти до там, да се познае, че това не може да бъде и че напротив в миналото трябва да е имало едно същество, което има в човека своя истински потомък, докато човекоподобните маймуни са се отклонили от това същество и са образували един несъвършен вид. Така първоначалната нова еволюционна мисъл беше само един помощник на изследването.
към текста >>
68.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
В едно малко съчинение "Истина и Наука, което излезе в 1892
година
, авторът на настоящата книга направи слаб опит да обоснове философски това, което току що бе накратко изложено.
В едно малко съчинение "Истина и Наука, което излезе в 1892 година, авторът на настоящата книга направи слаб опит да обоснове философски това, което току що бе накратко изложено.
Той говори там за перспективи, които съвременната философия трябва да си разкрие, ако иска да премине опасното препятствие, което се е получило за нея чрез нейното нова развитие по един естествен начин. В това съчинение е изложена една философска гледна точка с думите: "Истинско е не първата форма, в която действителността се явява пред Аза, а последната, която Азът прави от нея. Първата форма е въобще без значение за обективния свят и тя има значение само като основа за процеса на познанието. Следователно, субективна е не онази форма на света, която теорията му дава, а напротив онази, която е дадена първоначално на Аза". Едно по-нататъшно развитие на това гледище е следващият философски опит на автора "Философия на свободата" /1894 г., 2-ро издание 1918 г./.
към текста >>
Хората ще стигнат до една... представа върху Аза" от гледището на теорията на познанието, не когато си представят, че той /Азът/ се намира вътре в тялото, в организацията на тялото и че приема впечатленията "отвън", а когато узнаят, че този "Аз" се намира в самата закономерност на нещата, и виждат и организацията на тялото само нещо като едно огледало, което отразява чрез органическата дейност на тялото отразява срещу Аза това, което този Аз тъче в истинската същност на света"./ С такива думи се опита авторът на настоящата книга да охарактеризира перспективата за една теория на познанието, която той беше разработил за проведения в 1911
година
философски конгрес в Болоня: "Психологическите основи и теоретико-познавателното становище на духовната наука". /
Чрез един такъв възглед теорията на познанието е поставена на една пълна с перспективи основа.
Хората ще стигнат до една... представа върху Аза" от гледището на теорията на познанието, не когато си представят, че той /Азът/ се намира вътре в тялото, в организацията на тялото и че приема впечатленията "отвън", а когато узнаят, че този "Аз" се намира в самата закономерност на нещата, и виждат и организацията на тялото само нещо като едно огледало, което отразява чрез органическата дейност на тялото отразява срещу Аза това, което този Аз тъче в истинската същност на света"./ С такива думи се опита авторът на настоящата книга да охарактеризира перспективата за една теория на познанието, която той беше разработил за проведения в 1911 година философски конгрес в Болоня: "Психологическите основи и теоретико-познавателното становище на духовната наука". /
към текста >>
Когато някой е прочел една пълна със съчинение книга в своята 20-та
година
, а след това отново я прочита в своята 40-та
година
, той я изживява както един друг човек.
От гледището на този светоглед някои неща в науката за душата /психологията/ ще бъдат виждани в една нова светлина. Тук биха искали да бъдат посочени много неща. Ще се спрем само на идно от тях. Нека наблюдаваме, как човешката душа се променя чрез изживявания, които в известен смисъл представляват едно възвръщане на предишни изживявания.
Когато някой е прочел една пълна със съчинение книга в своята 20-та година, а след това отново я прочита в своята 40-та година, той я изживява както един друг човек.
И когато безпристрастно се запита за причината на този факт, той установява, че това, което е приел чрез книгата в 20-та година, е продължило да живее в него и е станало една част от неговото същество. Той има в своето собствено духовно-душевно естество силата, която се съдържа в книгата; и в тази книга се намира силата, която беше проникнало в него преди 20 години, тази съща сила се съдържа и сега, в 40-та година на човека, в книгата. Така е и с опитностите в живота. Тези опитности стават самия човек. Те живеят в неговия "Аз".
към текста >>
И когато безпристрастно се запита за причината на този факт, той установява, че това, което е приел чрез книгата в 20-та
година
, е продължило да живее в него и е станало една част от неговото същество.
От гледището на този светоглед някои неща в науката за душата /психологията/ ще бъдат виждани в една нова светлина. Тук биха искали да бъдат посочени много неща. Ще се спрем само на идно от тях. Нека наблюдаваме, как човешката душа се променя чрез изживявания, които в известен смисъл представляват едно възвръщане на предишни изживявания. Когато някой е прочел една пълна със съчинение книга в своята 20-та година, а след това отново я прочита в своята 40-та година, той я изживява както един друг човек.
И когато безпристрастно се запита за причината на този факт, той установява, че това, което е приел чрез книгата в 20-та година, е продължило да живее в него и е станало една част от неговото същество.
Той има в своето собствено духовно-душевно естество силата, която се съдържа в книгата; и в тази книга се намира силата, която беше проникнало в него преди 20 години, тази съща сила се съдържа и сега, в 40-та година на човека, в книгата. Така е и с опитностите в живота. Тези опитности стават самия човек. Те живеят в неговия "Аз". Обаче ние виждаме също, че през време на единия живот това вътрешно укрепване на по-висшия човек трябва да остане в душевно-духовна форма./ То не може да се прояви в тялото, поради изтъкнатата причина тялото не се подава на преобразуване.
към текста >>
Той има в своето собствено духовно-душевно естество силата, която се съдържа в книгата; и в тази книга се намира силата, която беше проникнало в него преди 20 години, тази съща сила се съдържа и сега, в 40-та
година
на човека, в книгата.
Тук биха искали да бъдат посочени много неща. Ще се спрем само на идно от тях. Нека наблюдаваме, как човешката душа се променя чрез изживявания, които в известен смисъл представляват едно възвръщане на предишни изживявания. Когато някой е прочел една пълна със съчинение книга в своята 20-та година, а след това отново я прочита в своята 40-та година, той я изживява както един друг човек. И когато безпристрастно се запита за причината на този факт, той установява, че това, което е приел чрез книгата в 20-та година, е продължило да живее в него и е станало една част от неговото същество.
Той има в своето собствено духовно-душевно естество силата, която се съдържа в книгата; и в тази книга се намира силата, която беше проникнало в него преди 20 години, тази съща сила се съдържа и сега, в 40-та година на човека, в книгата.
Така е и с опитностите в живота. Тези опитности стават самия човек. Те живеят в неговия "Аз". Обаче ние виждаме също, че през време на единия живот това вътрешно укрепване на по-висшия човек трябва да остане в душевно-духовна форма./ То не може да се прояви в тялото, поради изтъкнатата причина тялото не се подава на преобразуване. Бележка на превод./.
към текста >>
69.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Една
година
по-късно, в лекциите си пред берлинските теософи, той говори „изцяло" езотерично.
В „Моят жизнен път" Рудолф Щайнер напомня, че в първата си статия „Гьотевото тайно откровение", излязла през 1899, той се изразява „недостатъчно" езотерично.
Една година по-късно, в лекциите си пред берлинските теософи, той говори „изцяло" езотерично.
А още по-късно, при освещаването на Първия Гьотеанум този пръв по рода си Мистериен център в нашата съвременна епоха Рудолф Щайнер определя своята интерпретация на Гьотевата „Приказка" от 1900 като
към текста >>
70.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Една
година
след статията в „Магазин фюр литератур" Рудолф Щайнер е поканен от граф и графиня Брокдорф да изнесе лекция за Ницше, който умира на 25 Август 1900.
Една година след статията в „Магазин фюр литератур" Рудолф Щайнер е поканен от граф и графиня Брокдорф да изнесе лекция за Ницше, който умира на 25 Август 1900.
Веднага след това следва нова покана, при която Рудолф Щайнер сам избира темата: Гьотевото тайно откровение в неговата Приказка:
към текста >>
71.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Впрочем понятието „антропософия" срещаме още през 1575, двадесет и една
година
преди „Рsychologia anthropologica" на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „De Magia Veterum".
Впрочем понятието „антропософия" срещаме още през 1575, двадесет и една година преди „Рsychologia anthropologica" на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „De Magia Veterum".
Като първа задача на антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния живот.
към текста >>
Колко повече Азът укрепва (най-вече след 21
година
) толкова по-успешно той се бори срещу неовладяните „излишъци" от етерни сили, както и срещу „безредиците и напрежението", идващи от астралното тяло.
Същата динамика на процесите откриваме и при т.нар. хистерия. Хистерикът притежава „излишък" от етерни сили, които не могат да бъдат включени във „веществообмяната" и се превръщат в „резонансен орган" за всякакъв род външни въздействия. В случая Азовата организация също с прекалено слаба, за да се интегрира в действителния свят, за да го понесе, като вместо това се задоволява с въображаеми и илюзорни заместители. Хистеричната предразположба се проявява най-често в пубертета, когато отношенията между етерното тяло и астралното тяло все още не са достатъчно „консолидирани".
Колко повече Азът укрепва (най-вече след 21 година) толкова по-успешно той се бори срещу неовладяните „излишъци" от етерни сили, както и срещу „безредиците и напрежението", идващи от астралното тяло.
към текста >>
72.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
А как може да се използва свободната инициатива и правото, за да възникне определена стока, това е напълно извън стопанския механизъм, също както извън него е и влиянието на природните сили върху добива на зърно в една плодородна или неплодородна
година
.
А как може да се използва свободната инициатива и правото, за да възникне определена стока, това е напълно извън стопанския механизъм, също както извън него е и влиянието на природните сили върху добива на зърно в една плодородна или неплодородна година.
От гледна точка на стопанския механизъм, както духовната организация, така и държавата, са само отделни стокопроизводители. Това, което те произвеждат в техните собствени рамки се превръща в стока едва тогава, когато то се поеме от стопанския сектор. Те не произвеждат в техните собствени рамки, но с постиженията им разполагат ръководните органи на стопанският организъм.
към текста >>
73.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
За пръв път в публикуваната през 1919
година
книга „Върху загадките на душата" (Събрани съчинения № 21) Р.
/* Изразът може да бъда разбран само след основно запознаване с духовно-научното откритие на Р. Щайнер за „троичното разделяне на човешкия организъм".
За пръв път в публикуваната през 1919 година книга „Върху загадките на душата" (Събрани съчинения № 21) Р.
Щайнер загатва за следната локализация на трите основни душевни сили: мисли, чувства и воля. Мислите имат своето представителство „горе" в главата (мозъка, Корfsystem), чувствата в ритмичната система, разположена предимно в областта на гърдите (Вrustsysem), и волята „долу" в това, което Р. Щайнер нарича двигателно-веществообменна система. (Stoffwechsel-Gliedmalеn-System)/.
към текста >>
Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се раково заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888
година
относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени единствено от най-благородни мотиви да напредват заедно по своя път.
Който вярва, че всред непосредствените причини за сегашната световна катастрофа не са намесени и социалните закономерности, трябва да помисли какво би произлязло от политическите мотиви на воюващите държави, ако „държавниците" им биха включили тези социални закономерности в своята воля. И какво би станало от друга страна ако подобна воля не беше създала самия заряд на последвалата експлозия.
Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се раково заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888 година относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени единствено от най-благородни мотиви да напредват заедно по своя път.
Ако човек проучва историята само върху картата на Европа, би могъл да повярва, че близкото ни бъдеще е застрашено от едно масово и взаимно убийство", и само мисълта, че трябва да бъде намерен „пътят към истинските ценности на човешкия живот" може да съхрани усета за човешкото достойнство. И тази мисъл е такава, че „тя не се помирява с нашето чудовищно въоръжаване, както и с това на нашите съседи. И все пак аз вярвам в нея. Тя трябва да отвори очите ни, защото в противен случай би било по-добре с едно общо решение просто да анулираме човешкия живот и да обявим официален празник на самоубийството" (Така се изразява Херман Грим през 1888 на стр.46 от книгата си „Извадки от последните пет години"). А какво друго бяха „военните приготовления", ако не стремеж на определени хора да запазят държавата като една монолитна и неделима формация, въпреки че в хода на съвременното развитие тази монолитна формация явно противоречеше на всеки нормален и здрав порив за съвместен живот на отделните народи?
към текста >>
74.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
От раждането до приблизително 6-тата или 7-мата
година
, човешкото същество по естествен начин се оставя на всичко непосредствено обграждащо го в средата му, и така, чрез имитативния инстинкт, дава форма на своите собствени зараждащи се сили.
Децата са поверени на основното училище в период от живота им, когато душата преминава през много важни трансформации.
От раждането до приблизително 6-тата или 7-мата година, човешкото същество по естествен начин се оставя на всичко непосредствено обграждащо го в средата му, и така, чрез имитативния инстинкт, дава форма на своите собствени зараждащи се сили.
От този период нататък детската душа свободно приема в съзнанието си това, което образователят и учителят дават, което влияе на детето в резултат на естествения авторитет на учителя. Този авторитет не се подлага на съмнение заради смътното чувство на детето, че в учителя съществува нещо, което съществува също така и в него. Човек не може да преподава и да е образовател, ако не приеме чрез пълно вникване в нещата позиция към детето, която отчита в най-пълен смисъл тази метаморфоза от порива да се имитира до способността да се усвоява на основата на естествена връзка на базата на авторитет.
към текста >>
Не толкова външно маркирано като трансформацията на душата, която се случва през 6-тата или 7-мата
година
, но не и по-малко важно за изкуството на образование, е промяната, която проницателният поглед на науката за човешкото същество показва, че се случва около края на 9-тата
година
.
Не толкова външно маркирано като трансформацията на душата, която се случва през 6-тата или 7-мата година, но не и по-малко важно за изкуството на образование, е промяната, която проницателният поглед на науката за човешкото същество показва, че се случва около края на 9-тата година.
В този период чувството за Себе придобива форма, която събужда в детето връзка към природата и света около него по такъв начин, че на детето вече може да се говори повече за връзките между самите обекти и процеси — докато преди то е имало интерес почти изцяло само за обектите и процесите във връзка с човека. Факти от този вид в развитието на човека трябва да бъдат по-внимателно следени от учителя. Защото, ако въведем в детския свят от концепции и чувства каквото съвпада точно в този период от живота с посоката, поета от неговите собствени развиващи се сили — така даваме жизненост на растежа на цялостната личност и това остава извор на сила през целия живот. Ако в някакъв период от живота се работи против зародиша на тези развиващи се сили, така се отслабва индивидът.
към текста >>
До края на 9-тата
година
, детето трябва да бъде запознато до определено ниво за всичко, което е влязло в човешкия живот чрез растежа на цивилизацията.
Знанието за специалните нужни за всеки период от живота предоставя основа за изготвянето на удачен учебен план. Това знание може също да бъде основа за справяне с учебни предмети в следващи периоди.
До края на 9-тата година, детето трябва да бъде запознато до определено ниво за всичко, което е влязло в човешкия живот чрез растежа на цивилизацията.
Така докато първите учебни години са за това, да се научи детето да пише и чете добре, учението трябва да се върши по такъв начин, че да позволява основният характер на тази фаза от развитието да бъде задоволен. Ако преподаваме неща по начин, че да правим едностранчиви твърдения спрямо интелекта на детето и само за абстрактното усвояване на умения, тогава развитието на естествената воля и чувствителност спират; докато ако детето учи по начин, който извиква цялото му същество, той или тя се развиват цялостно. Рисуване по детски маниер, или дори примитивен вид рисуване, извиква интереса на цялото човешко същество в това, което извършва. Затова трябва да се остави писането да израсне от рисуването. Може да се започне с фигури, при които самото детско и артистично чувство на ученика влиза в действие; от тях се развиват буквите на азбуката.
към текста >>
Например определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата
година
и 14-тата
година
на живота.
Визуалните пособия са несъмнено оправдани в известни граници; но когато дадено материалистично убеждение води хората да опитват разширяване на тази форма на учителствуване за всяко възможно нещо, те забравят, че има и други сили в човешкото същество, които трябва да се развиват и които не могат да бъдат адресирани посредством визуалното наблюдение.
Например определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота.
Това е тази същност на човешката природа, върху която трябва да се основава преподаването на аритметиката. Наистина аритметиката може да бъде ползвана да култивира способността за запаметяване. Ако пренебрегваме този факт, можем да се изкушим (особено при преподаване на аритметика) да извършим образователната грешка да преподаване с визуални помощи за това, което трябва да се преподава като упражнения по запаметяване.
към текста >>
Ако след края на 9-тата
година
един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа.
Ако след края на 9-тата година един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа.
В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
към текста >>
Около 12-тата
година
настъпва нова повратна точка в развитието на детето.
Около 12-тата година настъпва нова повратна точка в развитието на детето.
То узрява за развитието на уменията, които го водят към цялостно разбиране на неща, които трябва да се разглеждат без препратки към човешкото същество: като минералното царство, физичния свят, метеорологичните феномени и т.н. Най-добрата позиция в такъв случай — от такива упражнения, които са основани изцяло на естествения човешки инстинкт за дейност през връзка към практични цели, до други, които ще са вид обучение за реална работа — ще последва от знанието за характера на следващите периоди в живота.
към текста >>
Казаното тук по отношение на определени части от учебния план може да се отнесе и към всичко, което трябва да се преподава на ученика до 15-тата му
година
.
Казаното тук по отношение на определени части от учебния план може да се отнесе и към всичко, което трябва да се преподава на ученика до 15-тата му година.
към текста >>
75.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Намираме се в 1922
година
.
Този цикъл от сказки, който ще бъде прочетен, носи понякога също името "Френски курс", както е записано също и върху корицата на оригинала. Това може да предизвика учудване, тъй като неговата твърде обща тема далече превишава това, което може да се адресира само към един народ. Но то се дължи на обстоятелствата, при които този курс се е родил и чийто произход ние ще обясним.
Намираме се в 1922 година.
Първата световна война е завършила. Приятелите и учениците на Рудолф Щайнер отново свързват контактите, които така дълбоко са им липсвали през време на мрачните години, когато границите бяха затворени. Постепенно с разкриване на възможностите, те хващат пътя за Дорнах. Построяването на Гьотеанума, започнато през 1913 година от членовете на Антропософското общество дошли от всички страни, продължаваше само с много големи трудности от онези от "неутралните страни", които можаха да останат на територията на Швейцария. От 1920 година и въпреки безредиците от войната в различни страни, там бе изнесен първият университетски курс.
към текста >>
Следващата
година
, на Великден 1921
година
, бе държан вторият университетски курс, отворен за студентите от всички факултети.
Следващата година, на Великден 1921 година, бе държан вторият университетски курс, отворен за студентите от всички факултети.
Този път бяха възстановени връзки между естествените науки и изкуствата, особено с изкуството на словото.
към текста >>
Още от първия ден, когато се срещнаха в Париж през 1906
година
, Шуре заяви, че признава в лицето на Рудолф Щайнер истинския притежател на вечната Мъдрост на нашата епоха.
Още от първия ден, когато се срещнаха в Париж през 1906 година, Шуре заяви, че признава в лицето на Рудолф Щайнер истинския притежател на вечната Мъдрост на нашата епоха.
Той стана негов ученик. В школата на един такъв учител неговите възгледи върху развитието на човечеството се разшириха, той доби едно по-ясно съзнание за великите течения на историята, особено на течението, с което винаги се чувстваше свързан, това на западния християнски езотеризъм. От своя страна Рудолф Щайнер ценеше високо автора на "Великите Посветени"; той му преписа ролята, че първи в неговата епоха, в началото на 19-ти век, Едуар Шуре е имал интуитивното прозрение за общата основа на религиите и по този начин е подготвил пътя на антропософията. "Успехът на Великите Посветени" бе за мен един признак, че можеше да се започне открито да се говори за действителностите на духа, казваше той говорейки за първите стъпки на своето учение. Как можаха да бъдат разклатени връзките завързани така дълбоко чрез повърхностни сътресения?
към текста >>
Отстрана на Рудолф Щайнер нищо от отношението му към Едуард Шуре не бе изменено; обаче Шуре трябваше да се отрече от своите избухвания през есента на 1914
година
.
"Успехът на Великите Посветени" бе за мен един признак, че можеше да се започне открито да се говори за действителностите на духа, казваше той говорейки за първите стъпки на своето учение. Как можаха да бъдат разклатени връзките завързани така дълбоко чрез повърхностни сътресения? Можем да си обясним това само, ако вземем предвид горещия темперамент на Шуре и неудържимия емоционален шок, който при сблъскването на двете противникови войски, засегна в него струната на елзаски патриот страстен франкофил. Иначе същността на връзката в дълбочините не бе разклатена, но през годините на войната една сянка плуваше над Шуре и го затъмни. Близо до него много приятели страдаха от това и още при завършване на враждебните действия между Германия и Франция се намесиха деликатно, за да бъде заличено от съдбата на Шуре това злополучно скъсване.
Отстрана на Рудолф Щайнер нищо от отношението му към Едуард Шуре не бе изменено; обаче Шуре трябваше да се отрече от своите избухвания през есента на 1914 година.
към текста >>
Една високо сърдечна жена, по произход от Лозана, но установена в Дорнах, дългогодишна приятелка на Едуард Шуре и непоколебима ученичка на Рудолф Щайнер, съумя да възстанови връзките и накрая бе натоварена да покани официално Едуард Шуре да вземе участие във "френския курс" предвиден за месец септември 1922
година
.
Една високо сърдечна жена, по произход от Лозана, но установена в Дорнах, дългогодишна приятелка на Едуард Шуре и непоколебима ученичка на Рудолф Щайнер, съумя да възстанови връзките и накрая бе натоварена да покани официално Едуард Шуре да вземе участие във "френския курс" предвиден за месец септември 1922 година.
Свиждането на двамата мъже стана в самия салон на Гьотеанума; щом се видяха, те се насочиха бързо един към друг с протегнати ръце. Между присъстващите французи се намираше Жул Зауервайн. Когато през май 1914 година Р. Щайнер беше дошъл в Париж да изнесе три сказки от които едната публична в салона на Географията Жул Зауервайн беше негов преводач. Редактор на в.
към текста >>
76.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Върху този дух като върху основен камък ние поискахме в 1913
година
да построим сградата на Гьотеанума.
Върху този дух като върху основен камък ние поискахме в 1913 година да построим сградата на Гьотеанума.
В един момент, когато цяла Европа и много народи извън нейните граници бяха разкъсвани от конфликти, този дух обедини при пълна свобода всички народи на Европа в една велика обща цел. В Дорнах никога не е престанало международното сътрудничество. Нека ми бъде позволено днес да настоявам върху тази точка, за да подчертая, в какъв дух са произнесен и тези приветствени думи. Всичко, което е извършено тук, е извършено в негово име, в името на свободното човечество, на универсалното и цялостно човечество. Само то може да даде плодовете на една наука и на едно изкуство съобразени с духа.
към текста >>
77.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Нека ми бъде позволено да препоръчам малката книжка редактирана от Алберт Щефен върху "Курса на възпитателите" изнесен тук в самия Дорнах на Коледа миналата
година
.
Извънредно важно е да направим разлика между двата произхода: Този на наследствеността и този, който е пряка свързан с индивидуалността; този последен принос произхожда от космическия етерен свят и ни позволява да се индивидуализираме освобождавайки се от характерните черти на наследствеността. Това различаване има значение особено за педагогическата перспектива и изложените тук познания могат да доставят здрави основи на възпитателите.
Нека ми бъде позволено да препоръчам малката книжка редактирана от Алберт Щефен върху "Курса на възпитателите" изнесен тук в самия Дорнах на Коледа миналата година.
към текста >>
78.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та
година
в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата.
Но това не е точно. Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от главата предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения.
Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата.
Това е само един пример близък до това, което разглеждаме. Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно. Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други. Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище. Това, което трябва да кажем, че науката на сетивните явления, тази, която днес е общоприета, не може да служи за основа на една истинска педагогика, която става възможна само благодарение на задълбочаване на науката чрез антропософия.
към текста >>
79.
18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, 10 октомври 1924
година
.
Гьотеанум, 10 октомври 1924 година.
към текста >>
80.
22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, 25 октомври 1924
година
.
Гьотеанум, 25 октомври 1924 година.
към текста >>
81.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, 23 ноември 1924
година
.
Гьотеанум, 23 ноември 1924 година.
към текста >>
82.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Между 1339 и 1453
година
се разпалва между Франция и Англия една война, която трае повече от сто години и внася голямо объркване.
Между 1339 и 1453 година се разпалва между Франция и Англия една война, която трае повече от сто години и внася голямо объркване.
В това объркване, което води своя произход от едно неблагоприятно за човешкото развитие духовно течение, са възпрепятствувани събития, които иначе биха внесли по-бързо Съзнателната душа в човечеството, ако не биха съществували тези препятствия. Чосър /починал в 1400 година/ беше създал английската литература. Трябва само да се помисли, какви духовни последствия са се родили от това създаване и основаване на литературата в Европа, и ще се види, че това събитие не можа да се прояви по един свободен начин, а се падна в една бъркотия създадена от войната. Към това се прибавя, че още от по-рано в Англия беше започнало онова политическо мислене, което може да получи своя истински израз чрез Съзнателната душа /1215 г./. По-нататъшното развитие на това събитие също се падна в объркаността и пречките създадени от войната.
към текста >>
Чосър /починал в 1400
година
/ беше създал английската литература.
Между 1339 и 1453 година се разпалва между Франция и Англия една война, която трае повече от сто години и внася голямо объркване. В това объркване, което води своя произход от едно неблагоприятно за човешкото развитие духовно течение, са възпрепятствувани събития, които иначе биха внесли по-бързо Съзнателната душа в човечеството, ако не биха съществували тези препятствия.
Чосър /починал в 1400 година/ беше създал английската литература.
Трябва само да се помисли, какви духовни последствия са се родили от това създаване и основаване на литературата в Европа, и ще се види, че това събитие не можа да се прояви по един свободен начин, а се падна в една бъркотия създадена от войната. Към това се прибавя, че още от по-рано в Англия беше започнало онова политическо мислене, което може да получи своя истински израз чрез Съзнателната душа /1215 г./. По-нататъшното развитие на това събитие също се падна в объркаността и пречките създадени от войната.
към текста >>
/Той е живял от 1596 до 1650
година
/.
Нека при тези предпоставки разгледаме един философ като Рене Декарт, който действуваше, когато епохата на Съзнателната душа беше вече в своя ход.
/Той е живял от 1596 до 1650 година/.
Тясната опора на неговата връзка с духовния свят /с истинското битие/е изживяването: "аз мисля, следователно съм, съществувам". В центъра на себесъзнанието, на Аза, той търси да почувствува действителността; и това само толкова, колкото може да му подскаже съзнателната душа.
към текста >>
Само че при Августин това става от пълната имагинативна сила на Разсъдъчната или Чувствуваща душа /Живял е от 354 до 430
година
/.
За да разберем душевното настроение, което се изразява в Декарт, нека сравним този философ с Августин, който за външното формулиране изтъква същата опора за изживяване на духовния свят както и Декарт.
Само че при Августин това става от пълната имагинативна сила на Разсъдъчната или Чувствуваща душа /Живял е от 354 до 430 година/.
С право намираме едно сродство между Августин и Декарт. Само че интелектът на Августин още е един остатък на космическия Интелект, докато у Декарт той е вече проникващият в човешката душа интелект. Именно в развоя на духовния стремеж от Августина до Декарта можем да видим, как космическия характер на мислителните сили се изгубва и как след това той отново се явява в човешката душа. Но същевременно ние виждаме, как Михаел и човешката душа могат да се намерят при големи трудности така, че Михаел може да насочи в човека това, което някога е управлявал в Космоса.
към текста >>
Гьотеанум, 30 ноември 1924
година
.
Гьотеанум, 30 ноември 1924 година.
към текста >>
83.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, 06 декември 1924
година
.
Гьотеанум, 06 декември 1924 година.
към текста >>
84.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
И началото на това разбиране е любвеобилното схващане на мировата Свещена Нощ /Мировата Коледа/, за която всяка
година
ни напомня със своя празник.
И началото на това разбиране е любвеобилното схващане на мировата Свещена Нощ /Мировата Коледа/, за която всяка година ни напомня със своя празник.
Защото укрепването на Съзнателната душа става именно благодарение на това, че тя, която първо приема Интелектуалността, прави да се влее в този най-студен ду шевен елемент топлата любов. Онази топла любов, която се лее най-възвишеното, когато е отправена към детето Исус, което се явява на Земята в мировата Коледа. С това човекът е направил да действува върху неговата душа най-висшето земно духовно събитие, което същевременно беше едно физическо събитие; той е тръгнал в пътя на приемането на Христа в себе си. Природата трябва да бъде позната така, че в лицето на Персефона или на Съществото, към което хората са насочвали своя поглед още в ранното Средновековие, когато са говорили за "природа", се изявява божествено-духовната и вечна Сила на Първо причината, от която "природата" се е родила и постоянно се ражда като основа на земното човешко съществуване.
към текста >>
Да насочи човек с любов своето сърце към тези велики космически отношения, това е истинското съдържа ние на празничното възпоминание което всяка
година
настъпва с оглед на мировата Коледа.
Да насочи човек с любов своето сърце към тези велики космически отношения, това е истинското съдържа ние на празничното възпоминание което всяка година настъпва с оглед на мировата Коледа.
Ако в човешкото сърце живее такава любов, тогава тя разгаря студения елемент от светлина на Съзнателната душа. Ако тази Съзнателна душа би останала без това разгаряне; тогава човек никога не би стигнал до нейното одухотворяване. Той би умрял в студенината на интелектуалното съзнание, или би останала в един духовен живот, който не напредва към развитието на Съзнателната душа. Тогава той би останал на степента на развитие на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Но по своята същност Съзнателната душа не е студена.
към текста >>
Гьотеанум, Коледа 1924
година
.
Гьотеанум, Коледа 1924 година.
към текста >>
85.
39. Принципи 137-139
GA_26 Мистерията на Михаил
139. В бързото ритмично повторение на течението на една
година
божествено-духовното Същество, което беше слязло в дълбините на Земята, за да одухотворява природни процеси, произвежда именно тези процеси.
139. В бързото ритмично повторение на течението на една година божествено-духовното Същество, което беше слязло в дълбините на Земята, за да одухотворява природни процеси, произвежда именно тези процеси.
То произвежда одушевяването на природата с първоначалните и вечни сили, които трябва да останат действени, както Христос произвежда одушевяването на човечеството с първоначалния и вечен Логос, който никога не ще престане да действува за спасението на човечеството.
към текста >>
86.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, Рождество Христово 1924
година
.
Гьотеанум, Рождество Христово 1924 година.
към текста >>
87.
42. 7. Какво се открива, когато насочим поглед назад в миналото върху повтарящите се земни съществувания?
GA_26 Мистерията на Михаил
Развитието на човечеството е едно единствено звено в една така да се каже гигантска мирова
година
.
Когато по времето на Коледа Слънцето добива все повече сили за Земята, това е годишното действие, кое то се изявява ритмично във физическо-земното, годишното действие, което е израз на Духа в Природата.
Развитието на човечеството е едно единствено звено в една така да се каже гигантска мирова година.
Това показахме и в предидущото съзерцание. В тази мирова година мировата Свещена Нощ/Мировата Коледа/ е там, където Слънцето не само действува от Духа на Природата върху Земята, но където Душата на Слънцето, Христовият Дух, слиза на Земята.
към текста >>
В тази мирова
година
мировата Свещена Нощ/Мировата Коледа/ е там, където Слънцето не само действува от Духа на Природата върху Земята, но където Душата на Слънцето, Христовият Дух, слиза на Земята.
Когато по времето на Коледа Слънцето добива все повече сили за Земята, това е годишното действие, кое то се изявява ритмично във физическо-земното, годишното действие, което е израз на Духа в Природата. Развитието на човечеството е едно единствено звено в една така да се каже гигантска мирова година. Това показахме и в предидущото съзерцание.
В тази мирова година мировата Свещена Нощ/Мировата Коледа/ е там, където Слънцето не само действува от Духа на Природата върху Земята, но където Душата на Слънцето, Христовият Дух, слиза на Земята.
към текста >>
Гьотеанум, Нова
Година
1925.
Гьотеанум, Нова Година 1925.
към текста >>
88.
44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, началото на 1925
година
.
Гьотеанум, началото на 1925 година.
към текста >>
89.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, началото на 1925
година
.
Гьотеанум, началото на 1925 година.
към текста >>
90.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, януари 1925
година
.
Гьотеанум, януари 1925 година.
към текста >>
91.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, януари 1925
година
.
Гьотеанум, януари 1925 година.
към текста >>
92.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, януари 1925
година
.
Гьотеанум, януари 1925 година.
към текста >>
93.
54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, януари 1925
година
.
Гьотеанум, януари 1925 година.
към текста >>
94.
56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество?
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, януари 1925
година
.
Гьотеанум, януари 1925 година.
към текста >>
95.
58. Човекът в неговата макрокосмическа същност
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, януари 1925
година
.
Гьотеанум, януари 1925 година.
към текста >>
96.
59. 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, февруари 1925
година
.
Гьотеанум, февруари 1925 година.
към текста >>
97.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, февруари 1925
година
.
Гьотеанум, февруари 1925 година.
към текста >>
98.
63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, март 1925
година
.
Гьотеанум, март 1925 година.
към текста >>
99.
65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, март 1925
година
.
Гьотеанум, март 1925 година.
към текста >>
100.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум, март 1925
година
.
Гьотеанум, март 1925 година.
към текста >>
101.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Това се проявява в спирането на растежа при 13та
година
.
И сега при ходене по нужда имала спазми. Без да правим извод от комплекс симптоми направихме изследване на организма на майката и констатирахме една извънредно голяма прилика със състоянието на детето, само че всичко беше в по-мека форма. Трябва да се има предвид, че етерното тяло на човека изпитва едно особено развитие между смяната на зъбите и половата зрялост. При пациентката това се изразява чрез факта, че разполагаемите сили на етерното тяло, които са слаби, позволяват един растеж само до настъпването на половата зрялост. С настъпването на половата зрялост започва едно особено развитие на астралното тяло и се намесва прекалено силно във физическото тяло.
Това се проявява в спирането на растежа при 13та година.
към текста >>
Една 26-годишна пациентка дойде в нашата клиника с тежки последствия от един грип, който прекарала през 1918
година
свързан с белодробен катар и който в 1917
година
последвал едно възпаление на плевра та.
Една 26-годишна пациентка дойде в нашата клиника с тежки последствия от един грип, който прекарала през 1918 година свързан с белодробен катар и който в 1917 година последвал едно възпаление на плевра та.
Пациентката не могла да се съвземе след грипа. В 1920 година била много отслабнала и имала леко повишение на температурата и изпотяване през нощта. Скоро след грипа настъпили болки в кръста, които са се увеличили постоянно до късно през 1920 година; след това при остри болки настъпило едно изкривяване на кръста. Явило се също едно подуване на десния показалец. Едно лечение чрез лежене донесло, както казва тя , едно подобрение на болките в кръста.
към текста >>
В 1920
година
била много отслабнала и имала леко повишение на температурата и изпотяване през нощта.
Една 26-годишна пациентка дойде в нашата клиника с тежки последствия от един грип, който прекарала през 1918 година свързан с белодробен катар и който в 1917 година последвал едно възпаление на плевра та. Пациентката не могла да се съвземе след грипа.
В 1920 година била много отслабнала и имала леко повишение на температурата и изпотяване през нощта.
Скоро след грипа настъпили болки в кръста, които са се увеличили постоянно до късно през 1920 година; след това при остри болки настъпило едно изкривяване на кръста. Явило се също едно подуване на десния показалец. Едно лечение чрез лежене донесло, както казва тя , едно подобрение на болките в кръста. Когато пациентката дойде при нас, тя имаше един потънал абсцес на бедрото, подут корем с малко асцит и катарални шумове на върховете на бели те дробове, както в дясно така и вляво. Храносмилането и апетитът са добри.
към текста >>
Скоро след грипа настъпили болки в кръста, които са се увеличили постоянно до късно през 1920
година
; след това при остри болки настъпило едно изкривяване на кръста.
Една 26-годишна пациентка дойде в нашата клиника с тежки последствия от един грип, който прекарала през 1918 година свързан с белодробен катар и който в 1917 година последвал едно възпаление на плевра та. Пациентката не могла да се съвземе след грипа. В 1920 година била много отслабнала и имала леко повишение на температурата и изпотяване през нощта.
Скоро след грипа настъпили болки в кръста, които са се увеличили постоянно до късно през 1920 година; след това при остри болки настъпило едно изкривяване на кръста.
Явило се също едно подуване на десния показалец. Едно лечение чрез лежене донесло, както казва тя , едно подобрение на болките в кръста. Когато пациентката дойде при нас, тя имаше един потънал абсцес на бедрото, подут корем с малко асцит и катарални шумове на върховете на бели те дробове, както в дясно така и вляво. Храносмилането и апетитът са добри. Урината е концентрирана, има следи от белтък.
към текста >>
През следващата
година
той отново направи едно пътуване от Америка до Европа по времето на сенната треска и е имал една много по-слаба проява на същата в сравнение по-рано.
За това болестно състояние имаме нашия препарат "генцидо". Този препарат бе приложен за пациента във времето, в което беше месец май болестта се проявяваше най-силно. Лекувахме пациента с инжекции и локално чрез намазване с течност от препарата "генцидо" в носа. След като в определено време настъпи явно подобрение, в което време в миналите години пациентът е бил тежко измъчван от сенната треска, същият направи едно пътуване и можа да ни съобщи от това пътуване, че се чувствува несравнимо по-добре отколкото през миналите години.
През следващата година той отново направи едно пътуване от Америка до Европа по времето на сенната треска и е имал една много по-слаба проява на същата в сравнение по-рано.
Повторение на лечението за тази година доведе до едно напълно поносимо състояние. За да се постигне основно излечение, то бе продължено също и през следващата година, въпреки че нямаше една истинска проява на болестта. Още една година след това пациентът описа буквално своето състояние както следва: "през пролетта на 1923 година започнах отново лечението, защото очаквах нова проява на болестта. Констатирах, че лигавицата на моя нос беше много по-малко чувствителна отколкото по-рано. Принуден бях да работя сред цъфналите треви и произвеждащите полен дървета.
към текста >>
Повторение на лечението за тази
година
доведе до едно напълно поносимо състояние.
За това болестно състояние имаме нашия препарат "генцидо". Този препарат бе приложен за пациента във времето, в което беше месец май болестта се проявяваше най-силно. Лекувахме пациента с инжекции и локално чрез намазване с течност от препарата "генцидо" в носа. След като в определено време настъпи явно подобрение, в което време в миналите години пациентът е бил тежко измъчван от сенната треска, същият направи едно пътуване и можа да ни съобщи от това пътуване, че се чувствува несравнимо по-добре отколкото през миналите години. През следващата година той отново направи едно пътуване от Америка до Европа по времето на сенната треска и е имал една много по-слаба проява на същата в сравнение по-рано.
Повторение на лечението за тази година доведе до едно напълно поносимо състояние.
За да се постигне основно излечение, то бе продължено също и през следващата година, въпреки че нямаше една истинска проява на болестта. Още една година след това пациентът описа буквално своето състояние както следва: "през пролетта на 1923 година започнах отново лечението, защото очаквах нова проява на болестта. Констатирах, че лигавицата на моя нос беше много по-малко чувствителна отколкото по-рано. Принуден бях да работя сред цъфналите треви и произвеждащите полен дървета. Също през цялото лято ходех през горещите и прашни улици.
към текста >>
За да се постигне основно излечение, то бе продължено също и през следващата
година
, въпреки че нямаше една истинска проява на болестта.
Този препарат бе приложен за пациента във времето, в което беше месец май болестта се проявяваше най-силно. Лекувахме пациента с инжекции и локално чрез намазване с течност от препарата "генцидо" в носа. След като в определено време настъпи явно подобрение, в което време в миналите години пациентът е бил тежко измъчван от сенната треска, същият направи едно пътуване и можа да ни съобщи от това пътуване, че се чувствува несравнимо по-добре отколкото през миналите години. През следващата година той отново направи едно пътуване от Америка до Европа по времето на сенната треска и е имал една много по-слаба проява на същата в сравнение по-рано. Повторение на лечението за тази година доведе до едно напълно поносимо състояние.
За да се постигне основно излечение, то бе продължено също и през следващата година, въпреки че нямаше една истинска проява на болестта.
Още една година след това пациентът описа буквално своето състояние както следва: "през пролетта на 1923 година започнах отново лечението, защото очаквах нова проява на болестта. Констатирах, че лигавицата на моя нос беше много по-малко чувствителна отколкото по-рано. Принуден бях да работя сред цъфналите треви и произвеждащите полен дървета. Също през цялото лято ходех през горещите и прашни улици. Обаче с изключение на един единствен ден през цялото лято не се явиха никакви симптоми на сенната треска; даже, имам всичкото основание, да вярвам, че единствения ден, за който споменавам, бях получил една простуда, а не някаква сенна треска.
към текста >>
Още една
година
след това пациентът описа буквално своето състояние както следва: "през пролетта на 1923
година
започнах отново лечението, защото очаквах нова проява на болестта.
Лекувахме пациента с инжекции и локално чрез намазване с течност от препарата "генцидо" в носа. След като в определено време настъпи явно подобрение, в което време в миналите години пациентът е бил тежко измъчван от сенната треска, същият направи едно пътуване и можа да ни съобщи от това пътуване, че се чувствува несравнимо по-добре отколкото през миналите години. През следващата година той отново направи едно пътуване от Америка до Европа по времето на сенната треска и е имал една много по-слаба проява на същата в сравнение по-рано. Повторение на лечението за тази година доведе до едно напълно поносимо състояние. За да се постигне основно излечение, то бе продължено също и през следващата година, въпреки че нямаше една истинска проява на болестта.
Още една година след това пациентът описа буквално своето състояние както следва: "през пролетта на 1923 година започнах отново лечението, защото очаквах нова проява на болестта.
Констатирах, че лигавицата на моя нос беше много по-малко чувствителна отколкото по-рано. Принуден бях да работя сред цъфналите треви и произвеждащите полен дървета. Също през цялото лято ходех през горещите и прашни улици. Обаче с изключение на един единствен ден през цялото лято не се явиха никакви симптоми на сенната треска; даже, имам всичкото основание, да вярвам, че единствения ден, за който споменавам, бях получил една простуда, а не някаква сенна треска. От 35 години това беше първата година, когато можех да стоя и работя невъзпрепятствуван в една такава среда, в която през миналите години преживявах истински ад. "
към текста >>
От 35 години това беше първата
година
, когато можех да стоя и работя невъзпрепятствуван в една такава среда, в която през миналите години преживявах истински ад. "
Още една година след това пациентът описа буквално своето състояние както следва: "през пролетта на 1923 година започнах отново лечението, защото очаквах нова проява на болестта. Констатирах, че лигавицата на моя нос беше много по-малко чувствителна отколкото по-рано. Принуден бях да работя сред цъфналите треви и произвеждащите полен дървета. Също през цялото лято ходех през горещите и прашни улици. Обаче с изключение на един единствен ден през цялото лято не се явиха никакви симптоми на сенната треска; даже, имам всичкото основание, да вярвам, че единствения ден, за който споменавам, бях получил една простуда, а не някаква сенна треска.
От 35 години това беше първата година, когато можех да стоя и работя невъзпрепятствуван в една такава среда, в която през миналите години преживявах истински ад. "
към текста >>
След една
година
пациентката отново дойде с намалена степен на симптомите.
Постигнахме едно относително бързо подобрение. Случаите на главозамайване намаляха и изчезнаха, също така и хлопанията. Кръвното налягане спадна на 112. Самочувствието се подобри видимо. В следващите години склерозата не напредна никак.
След една година пациентката отново дойде с намалена степен на симптомите.
Чрез едно подобно лечение настъпи едно по-нататъшно подобрение; И след като измина дълго време след лечението, можахме да наблюдаваме при пациентката, че склерозата не предизвиква никакво по-нататъшно израждане на организма. Характерните за склерозата външни симптоми се намираха в процес на все по-голямо спадане и бързото остаряване, от което пациентката беше по-рано обхваната, не съществуваше вече.
към текста >>
Пациентката съобщава по-нататък, че от 35та
година
насам на всеки 3 до 4 седмици имала мигреноподобни глъвоболия, които на в 46
година
са се засилили до една траеща 3 дни и свързана с изгубване на съзнание болест на главата.
Пациентката дойде при нас, когато имаше 55 години. Съобщава, че е била нежно и слабовато дете; в детството си прекарала шарка, скарлатина, варицела, магарешка кашлица и заушка. Менструациите се появили на 14-15 години. Още отначало кървенията са били силни и болезнени. На 40 години е било извършено пълно премахване поради един тумор в долната част на тялото.
Пациентката съобщава по-нататък, че от 35та година насам на всеки 3 до 4 седмици имала мигреноподобни глъвоболия, които на в 46 година са се засилили до една траеща 3 дни и свързана с изгубване на съзнание болест на главата.
Това, което установи в настоящето духовно-научното изследване е: обща слабост на азовия организъм, която се проявява в това, че дейността на етерното тяло не е достатъчно парализирана от дейността на азовия организъм. Чрез това се ражда едно разпространение на вегетативна та органическа дейност върху организма на главата и на нервната система, която не съществува в такава сила при нормалния азов организъм. С тази констатация са в съгласие определени симптоми. Първият симптом е често уриниране. То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов организъм.
към текста >>
Сега при пациентката настъпиха описаните болки в главата с тяхното повишение през 46та
година
.
Сутрин трябваше да се погрижим, щото азовият организъм да намери пътя към физическото тяло. Това стана чрез едно възбуждане на кръвообращението. Действието на желязото от коприва бе приложено за тази цел. Оставаше следователно още да подпомогнем в течение на деня проникването на физическото тяло с азовия организъм. Това стана чрез отвеждащото смукателно действие на липовия цвят на обед.
Сега при пациентката настъпиха описаните болки в главата с тяхното повишение през 46та година.
Ние трябваше да свържем тези болки в главата с преставането на менструациите след извеждането на яйчниците, а повишението им безсъзнанието да го считаме като един компенсационен симптом на климактериума. Първо се опитахме да подобрим това състояние с антимон. Същият би трябвало да произведе подобрение, ако би трябвало да става въпрос за общата обмяна на веществата, стояща под регулиращото действие на азовия организъм. Но чрез това не постигнахме подобрение. Това бе едно доказателство, че относително самостоятелната част на азовия организъм, която регулира предимно органите на размножението, изисква върху тази част да упражни въздействие.
към текста >>
102.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
В последната
година
на своя живот Рудолф Щайнер съвсем неочаквано и изненадващо, при цялата си натовареност решава да пише „Автобиографията“ си.
В последната година на своя живот Рудолф Щайнер съвсем неочаквано и изненадващо, при цялата си натовареност решава да пише „Автобиографията“ си.
към текста >>
В първите две глави Рудолф Щайнер описва детските си и ученически години и това е времето от 1861 до 1879
година
.
В първите две глави Рудолф Щайнер описва детските си и ученически години и това е времето от 1861 до 1879 година.
Кралевец, Мьодлинг, Потшах, Нойдьорфл, Винер Нойщат – селища и ж.п. гари, където неговото семейство живее. Оставаме с чувството, че с това непрекъснато местене нещо трябва да остане скрито, запазено, като историята от Евангелието на Матей.
към текста >>
Така навлиза в 22-та си
година
.
Дарвинизмът е пропил всички органични науки, но за Щайнер той е „научна невъзможност“. Вътрешната същност на човека е от духовно естество и той е член на духовния свят. Срещата с естетиката на Шилер внася нов импулс в изживяването на различните състояния на съзнанието.
Така навлиза в 22-та си година.
към текста >>
В последната
година
от престоя си във Виена Рудолф Щайнер развива още по-интензивен социален живот.
В последната година от престоя си във Виена Рудолф Щайнер развива още по-интензивен социален живот.
Пътува до Будапеща, а по-късно и до Трансилвания, където изнася лекция, изживява народностния дух на тези места. Запознава се с д-р Бройер, на когото младият Фройд е асистент, чете Ницше, от когото е едновременно „запленен и отблъснат“.
към текста >>
Той е в 30-тата си
година
и правейки своята ретроспекция, вижда как съдбата го е водила така, че да не упражнява до този момент никаква външна „професия“.
Завършва първата фаза от живота на Щайнер.
Той е в 30-тата си година и правейки своята ретроспекция, вижда как съдбата го е водила така, че да не упражнява до този момент никаква външна „професия“.
В Архива във Ваймар постъпва като свободен сътрудник, отговарящ за „морфологията“.
към текста >>
В последната си
година
във Ваймар, навлизайки в 36тата си
година
, Рудолф Щайнер изживява дълбок душевен прелом.
В последната си година във Ваймар, навлизайки в 36тата си година, Рудолф Щайнер изживява дълбок душевен прелом.
Той не изтъква факта, че навлиза в периода на съзнателната душа, но ние можем да го свържем и с това. Досега сетивният свят му създава затруднения, но сега тази бариера отпада. Възприятията му се усилват, прониква по-дълбоко във физическия свят. Наред с възприятийното и понятийно познание сега достига и до медитативното. Медитацията става за него основна жизнена необходимост, начин на пребиваване в духовния свят.
към текста >>
103.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Когато бях на
година
и половина, преместиха баща ми в Мьодлинг, близо до Виена.
Когато бях на година и половина, преместиха баща ми в Мьодлинг, близо до Виена.
Родителите ми останаха там половин година. След това на баща ми бе поверено ръководството на малката гара на Южните железници Потшах в Долна Австрия, близо до границата с Щирия. Там прекарах времето между втората и осмата си година. Детството ми е свързано с прекрасен пейзаж. Гледката се простираше към планините, разделящи Долна Австрия от Щирия: Снежната планина, Вексел, Ракските Алпи, Земеринг.
към текста >>
Родителите ми останаха там половин
година
.
Когато бях на година и половина, преместиха баща ми в Мьодлинг, близо до Виена.
Родителите ми останаха там половин година.
След това на баща ми бе поверено ръководството на малката гара на Южните железници Потшах в Долна Австрия, близо до границата с Щирия. Там прекарах времето между втората и осмата си година. Детството ми е свързано с прекрасен пейзаж. Гледката се простираше към планините, разделящи Долна Австрия от Щирия: Снежната планина, Вексел, Ракските Алпи, Земеринг. С голия си връх Снежната планина улавяше най-ранните слънчеви лъчи и бляскавото им отражение върху малката ж.п.
към текста >>
Там прекарах времето между втората и осмата си
година
.
Когато бях на година и половина, преместиха баща ми в Мьодлинг, близо до Виена. Родителите ми останаха там половин година. След това на баща ми бе поверено ръководството на малката гара на Южните железници Потшах в Долна Австрия, близо до границата с Щирия.
Там прекарах времето между втората и осмата си година.
Детството ми е свързано с прекрасен пейзаж. Гледката се простираше към планините, разделящи Долна Австрия от Щирия: Снежната планина, Вексел, Ракските Алпи, Земеринг. С голия си връх Снежната планина улавяше най-ранните слънчеви лъчи и бляскавото им отражение върху малката ж.п. гара в хубавите летни дни беше първият ни утринен поздрав. Обратно, сивият хребет на Вексел навяваше мрачно настроение.
към текста >>
През осмата ми
година
семейството ни се премести в Нойдьорфл, малко унгарско селце.
През осмата ми година семейството ни се премести в Нойдьорфл, малко унгарско селце.
То се намира непосредствено до границата с Долна Австрия. Тази граница образува река Лайта. Ж.п. гарата, която трябваше да обслужва баща ми сега, се намираше в края на селото. До граничната река се стигаше за половин час пеша. След още половин час човек можеше да бъде вече във Винер Нойщат.
към текста >>
Беше през деветата ми
година
, когато у мен здраво се загнезди идеята, че сигурно във връзка със задачите на тези монаси съществуват важни неща, които трябва да разбера.
На планинския склон се намира един манастир на ордена на редемптористите. По време на разходките си често срещах монаси. Все още си спомням колко щях да се радвам, ако ме бяха заговорили. Но те никога не го правеха. И така от срещата ми с тях винаги ми оставаше неопределено, но тържествено впечатление, което винаги ме преследваше дълго време.
Беше през деветата ми година, когато у мен здраво се загнезди идеята, че сигурно във връзка със задачите на тези монаси съществуват важни неща, които трябва да разбера.
И тук отново бях изпълнен с много въпроси, които трябваше да нося у себе си без отговор. Да, тези въпроси за всевъзможни неща като дете ме правеха истински самотен.
към текста >>
Той вече живееше повече или по-малко несъзнателно у мен по време на детството ми и около двадесетата ми
година
получи определена, напълно съзнателна форма.
В отношението си към геометрията трябва да видя първото покълване на един възглед, който постепенно се разви у мен.
Той вече живееше повече или по-малко несъзнателно у мен по време на детството ми и около двадесетата ми година получи определена, напълно съзнателна форма.
към текста >>
Имах две представи, които, макар и смътни, играеха голяма роля в душевния ми живот още от осмата ми
година
.
Обаче се нуждаех от нещо като потвърждение на това мнение. Исках да мога да си кажа, че преживяването на духовния свят е също толкова малко измамно, колкото това на сетивния свят. За геометрията си казвах, че при нея човек може да знае нещо, което преживява единствено самата душа чрез собствената си сила. В това усещане намирах потвърждение, че мога да говоря за духовния свят, който преживявах, също като за сетивния. Така и говорех за него.
Имах две представи, които, макар и смътни, играеха голяма роля в душевния ми живот още от осмата ми година.
Правех разлика между неща и същества, „които човек вижда“, и такива, „които не се виждат“.
към текста >>
Особено му харесваше да рисува и още през деветата ми
година
ми даде да рисувам с въглен.
Той ми показа какво е изкуство. Свиреше на цигулка и пиано. И рисуваше много. И двете неща силно ме привличаха към него. Прекарвах възможно най-дълго време с него.
Особено му харесваше да рисува и още през деветата ми година ми даде да рисувам с въглен.
Под негово ръководство трябваше да правя копия на картини. Дълго седях например над копирането на портрета на граф Сечени.
към текста >>
Всяка
година
участвах заедно с малоимотните селяни в гроздобера и в по една сватба.
От десния ъгъл на двора на свещеника главната редица къщи на селото, в която живееха „заможните селяни“, се срещаше с редица от двайсетина къщи, собственост на селяни от „средна ръка“. В съседство с градините, принадлежащи към гарата, имаше още една група къщи със сламени покриви, притежавани от „малоимотните“. Те образуваха непосредственото обкръжение на моето семейство. Пътищата, излизащи от селото, водеха към ниви и лозя, чиито собственици бяха хора от селото.
Всяка година участвах заедно с малоимотните селяни в гроздобера и в по една сватба.
към текста >>
Той беше найважният от всички хора, с които се запознах до десетата или единадесетата си
година
.
Освен помощник-учителя, от личностите, участващи в училищното ръководство, обичах и свещеника. Той редовно идваше два пъти седмично в училище, за да води часа по религия, а още по-често – за инспекция. Образът на този мъж се е запечатал дълбоко в душата ми и през целия ми живот той отново и отново се връщаше в спомените ми.
Той беше найважният от всички хора, с които се запознах до десетата или единадесетата си година.
Беше енергичен унгарски патриот. Вземаше живо участие в провеждащата се по това време маджаризация на унгарската територия. Изхождайки от тези си убеждения, той пишеше статии на унгарски език, с които се запознавах поради факта, че помощник-учителят трябваше да ги преписва на чисто, и той винаги, въпреки възрастта ми, говореше с мен за тяхното съдържание. Свещеникът обаче беше и активен църковен деятел. Веднъж осъзнах това особено ясно благодарение на една негова проповед.
към текста >>
Поради факта, че до десетата си
година
участвах интензивно в тази църковна служба, често бях в обкръжението на толкова ценения от мен свещеник.
Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника. Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности. При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника. Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения. Тържествеността на латинския език и на литургията беше елемент, в който момчешката ми душа обичаше да живее.
Поради факта, че до десетата си година участвах интензивно в тази църковна служба, често бях в обкръжението на толкова ценения от мен свещеник.
към текста >>
104.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
От всичко това на баща ми му хрумна мисълта, че тъй като съм толкова напреднал, изобщо няма нужда да прекарвам цяла
година
в градското училище, а трябва да тръгна направо в реалното училище.
От всичко това на баща ми му хрумна мисълта, че тъй като съм толкова напреднал, изобщо няма нужда да прекарвам цяла година в градското училище, а трябва да тръгна направо в реалното училище.
Така че няколко дни след това бях на приемния изпит за него. Там не се получи толкова добре, колкото преди, но все пак бях приет. Беше октомври 1872 г.
към текста >>
Едва през втория срок на втората
година
ми потръгна по-добре.
Също и ставащото в училище и това, което самият аз трябваше да правя там, първоначално преминаваха покрай душата ми, без да събудят кой знае какъв жив интерес. В първите два класа ми беше много трудно да следвам останалите.
Едва през втория срок на втората година ми потръгна по-добре.
Чак тогава станах „добър ученик“.
към текста >>
В годишника, който излизаше в края на всяка учебна
година
, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като резултат от движението“.
В този мой училищен живот обаче се случи едно събитие, което ми оказа дълбоко душевно въздействие.
В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като резултат от движението“.
Като единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание. Защото от самото начало започваше с висша математика. Но от отделни изречения все пак долавях някакъв смисъл. В мен започна да се изгражда мисловен мост между теориите за мировото устройство, които научих от свещеника, и съдържанието на тази статия. В нея имаше и препратка към една книга, която директорът беше написал, а именно „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“.
към текста >>
От петнадесетата си
година
започнах да помагам с уроците на някои съученици от същия набор или на по-малки от мен ученици.
От петнадесетата си година започнах да помагам с уроците на някои съученици от същия набор или на по-малки от мен ученици.
Учителският съвет ме препоръчваше на драго сърце за тези помощни часове, тъй като ме смятаха за „добър ученик“. А така ми се предлагаше и възможност да допринеса поне с малко към това, което родителите ми трябваше да заделят от оскъдните си доходи за моето образование.
към текста >>
Едва през последната
година
на реалното училище имах един учител, който ме заплени с часовете си по история.
Едва през последната година на реалното училище имах един учител, който ме заплени с часовете си по история.
Той преподаваше по история и география. В неговите часове по завладяващ начин бе продължена географията на Алпите, започната от другия учител. По време на занятията по история новият учител ни оказваше силно въздействие. За нас той представляваше многостранно развита личност. Беше партиен човек, изцяло въодушевен от напредничавите идеи на тогавашното австрийско либерално течение.
към текста >>
105.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
„Практическа философия“ беше задължителна дисциплина за юристите през първата
година
.
Но поради голямата дължина на изреченията му, слушайки, човек лесно изгубваше нишката на неговото изложение. Той представяше философията на Хербарт по малко по-модифициран начин. Впечатляваше ме строгата последователност на мислите му. Не беше така обаче и с останалите му слушатели. По време на първите три или четири лекции голямата зала, в която преподаваше, беше препълнена.
„Практическа философия“ беше задължителна дисциплина за юристите през първата година.
Те имаха нужда от подписа на професора в книжките си. След петия или шестия час повечето от тях така и не се вясваха вече. Докато слушахме за класическите философи, останалите малцина слушатели се събирахме на първите чинове.
към текста >>
Наистина чак до деветнадесетата си
година
, когато бях подтикнат от Шрьоер, не бях стигнал до това произведение.
Тези лекции ми действаха силно стимулиращо. Дълбоко ме вълнуваше разликата в разбиранията на Шрьоер и Цимерман. Прекарвах малкото време, което ми оставаше от слушане на лекции и частните уроци, които трябваше да давам, или в обществената библиотека, или в библиотеката на Висшето техническо училище. Там за първи път прочетох „Фауст“ на Гьоте.
Наистина чак до деветнадесетата си година, когато бях подтикнат от Шрьоер, не бях стигнал до това произведение.
Тогава обаче то спечели силния ми интерес и ме занимаваше интензивно. Шрьоер тъкмо беше публикувал своето издание на първата част. От него се запознах с нея. Към това се добави и че само след няколко лекционни часове на Шрьоер се запознах с него по-отблизо. Той започна често да ме води у тях, говореше ми едно или друго в допълнение към лекциите си, на драго сърце отговаряше на въпросите ми и ме изпрати с една книга от библиотеката си, която ми зае за четене.
към текста >>
Тъй като ми беше отпусната стипендия, която можеше да бъде продължена само ако всяка
година
показвах определен успех в следването си.
Лекциите, които бях записал във Висшето техническо училище, винаги трябваше да приключват със съответните изпити.
Тъй като ми беше отпусната стипендия, която можеше да бъде продължена само ако всяка година показвах определен успех в следването си.
към текста >>
Когато тези преживявания преминаваха през душата ми, бях в двадесет и втората си
година
.
Когато тези преживявания преминаваха през душата ми, бях в двадесет и втората си година.
към текста >>
106.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Той беше от по-долния клас в реалното училище и с него се сближихме едва когато
година
по-късно дойде като мен във Висшето техническо училище във Виена.
С един друг съученик от Винер Нойщат ми се случи нещо подобно.
Той беше от по-долния клас в реалното училище и с него се сближихме едва когато година по-късно дойде като мен във Висшето техническо училище във Виена.
Там обаче прекарвахме дълго време заедно. Той също можеше да навлезе твърде малко в това, което ме вълнуваше вътрешно в областта на познанието. Следваше химия. Естественонаучните възгледи, в които беше въвлечен по това време, му пречеха при общуването му с мен да се покаже в друга светлина, освен като скептик по отношение на духовните възгледи, които ме изпълваха. По-късно в живота си открих колко близко до моята душевна настройка още тогава е бил този ми приятел във вътрешната си същност.
към текста >>
Когато вече от половин
година
бях председател, всички гласуваха против мен.
Защото бях против голяма част от различните партийни гледни точки и във всички тях виждах нещо относително вярно. Въпреки това членовете на различни партии идваха при мен. Всеки искаше да ме убеди, че само неговата партия има право. Когато бях избран, всички партии гласуваха за мен. Защото дотогава бяха чули само как по време на събранията се бях застъпвал за основателните твърдения.
Когато вече от половин година бях председател, всички гласуваха против мен.
Защото вече бяха разбрали, че на никоя партия не можех да дам толкова силно право, колкото би ѝ се искало.
към текста >>
На ръба на своята скамейка, всяка
година
тук, в качеството си на главен говорител на бюджета, стоеше проницателният философ Бартоломеус Карнери.
Освен от вземаните парламентарни мерки, които често даваха дълбоко отражение в живота, особено силно се интересувах от личностите на народните представители.
На ръба на своята скамейка, всяка година тук, в качеството си на главен говорител на бюджета, стоеше проницателният философ Бартоломеус Карнери.
Думите му изстрелваха остри обвинения срещу правителството на Таафе и бяха в защита на немщината в Австрия. Тук присъстваше Ернст фон Пленер, сухи ят оратор и неоспорим авторитет по финансовите въпроси. Човек го побиваха тръпки, когато той, със студенината на счетоводител, критикуваше отчета на министъра на финансите Дунаевски. Тук ревеше срещу националната политика карпато-украинецът Томащук. Човек имаше чувството, че от това дали ще намери най-точно подхождащата за случая дума зависи подхранването на антипатията към министъра.
към текста >>
107.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Останах до него чак до предпоследната
година
от него.
Моят повереник получи възможност да премине гимназиалния курс.
Останах до него чак до предпоследната година от него.
Тогава той беше напреднал дотолкова, че повече не се нуждаеше от мен. След завършване на гимназията той отиде в медицинския факултет, стана лекар и като такъв падна жертва в световната война. Майка му, която благодарение на заниманията ми със сина ѝ се беше превърнала в моя вярна приятелка и която беше привързана към това проблемно дете с най-съкровена любов, почина съвсем скоро след него. Баща му беше напуснал земята още по-рано.
към текста >>
Само че наваксах пропуснатото, което по принцип се прави в това отношение до десетгодишна възраст, от двадесет и третата до двадесет и седмата си
година
.
Преди да вляза в това семейство, рядко ми се случваше да вземам участие в детски игри. И ето че „времето ми за игра“ настъпи едва през двайсетте ми години. Налагаше се да се науча и на това как се играе, за да мога да ръководя игрите. И аз го направих с голямо удоволствие. Даже си мисля, че в живота си не съм играл по-малко от другите хора.
Само че наваксах пропуснатото, което по принцип се прави в това отношение до десетгодишна възраст, от двадесет и третата до двадесет и седмата си година.
към текста >>
108.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Но всичко придоби по-определени форми едва когато след
година
отново постъпих на работа там за по-дълго време.
Часовете след работа прекарвах с хората, работещи в Архива. Сред тях бяха външните сътрудници, посещаващи Архива за по-кратко или за по-дълго време. Бях приет изключително любезно от Бернхард Зуфан, директор на Архива на Гьоте, и намерих скъп приятел в лицето на Юлиус Вале, постоянен сътрудник в Архива.
Но всичко придоби по-определени форми едва когато след година отново постъпих на работа там за по-дълго време.
За това ще разкажа по-късно при описанието на тази част от моя живот.
към текста >>
109.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Половин
година
след това посещение трансилванските ми приятели уредиха възможността да изнеса лекция в Херманщат.
Половин година след това посещение трансилванските ми приятели уредиха възможността да изнеса лекция в Херманщат.
Беше по Коледа. Пътувах през обширни равнини, по средата на които е разположен град Арад. Изпълнената с копнеж поезия на Ленау прозвуча в сърцето ми, когато очите ми видяха тези равнини, в които всичко е простор, който не поставя никаква преграда пред бродещия поглед. Трябваше да пренощувам в едно гранично село между Унгария и Трансилвания. Половината нощ седях в салона на една гостилница.
към текста >>
110.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Записвах, така го чувствах, мислите, които ми беше дал духовният свят до тридесетата ми
година
.
Всичко това усещах най-често в началото на деветдесетте години във Ваймар. По това време привършвах „Философия на свободата“.
Записвах, така го чувствах, мислите, които ми беше дал духовният свят до тридесетата ми година.
Всичко, дошло при мен чрез външния свят, имаше единствено характера на импулс.
към текста >>
111.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Вътрешната борба за такова формиране на идеи стана съдържание на този период от моя живот, който преживях от тридесетата до четиридесетата си
година
.
Вътрешната борба за такова формиране на идеи стана съдържание на този период от моя живот, който преживях от тридесетата до четиридесетата си година.
По това време съдбата обикновено ме поставяше в такава външна дейност, която не съответстваше на вътрешния ми живот по начин, позволяващ ми да дам израз на този вътрешен живот.
към текста >>
112.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Година
преди това в душата ми беше започнал дълбок прелом.
В края на ваймарския си период вече бях изживял тридесет и шест години от живота си.
Година преди това в душата ми беше започнал дълбок прелом.
Със заминаването ми от Ваймар той се превърна в преживяване, водещо до коренно изменение. Това се случи напълно независимо от промяната във външните ми житейски условия, която също беше голяма. Познанието на това, което може да се преживее в духовния свят, за мен винаги е било нещо естествено, докато възприемането на сетивния свят ме подлагаше на най-големи затруднения. Беше така, сякаш буквално не можех да доведа душевните си преживявания до сетивните си органи до такава степен, че да свържа изцяло преживяното от тях с душата.
към текста >>
Това се промени напълно със започване на тридесет и шестата ми
година
.
Това се промени напълно със започване на тридесет и шестата ми година.
Способността ми да наблюдавам неща, същества и процеси от физическия свят се преобрази по посока на точност и дълбочина на проникване. Това касаеше както научната област, така и външния живот. Допреди за мен великите научни взаимовръзки, които могат да бъдат разбрани по духовен начин, ставаха мое душевно достояние без никакво усилие, а сетивното възприятие и по-точно задържането му в паметта представляваше най-висше затруднение за мен. Сега всичко това се промени. У мен се събуди внимание към сетивно възприемаемото, каквото нямаше преди.
към текста >>
Вече дълго бях търсил това взаимодействие преди прелома в душата си (през тридесет и петата
година
от живота ми).
При това идеално-духовно познание вече не е достатъчно такова усвояване, както при сетивното, водещо до това, че човек го има в паметта си. Процесът на усвояване трябва да се превърне в непрекъснат. Както за организма не е достатъчно да е дишал известно време, за да трансформира усвоеното при дишането в по-нататъшен жизнен процес, така и за идеално-духовното познание не е достатъчно усвояване, подобно на това при сетивното познание. За него е нужно душата да се намира в непрекъснато живо взаимодействие със света, в което човек се пренася благодарение на това познание. Това става чрез медитацията, подбудата за която – както беше посочено по-горе – произхожда от идеалното прозрение в ценността на медитирането.
Вече дълго бях търсил това взаимодействие преди прелома в душата си (през тридесет и петата година от живота ми).
към текста >>
113.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
Сега това ограничение е отпаднало вече повече от
година
.
Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и които – поради липса на време не можаха да бъдат коригирани от мен. Аз бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово. Но членовете на обществото пожелаха да имат курсовете в отпечатан вид. Така и стана. Ако бях имал времето да коригирам нещата, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува ограничението „само за членове“.
Сега това ограничение е отпаднало вече повече от година.
към текста >>
114.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
44 От петнадесетата си
година
започнах да помагам с уроците на някои съученици: За това съобщава неговият съученик Алберт Пилва: „В 5-и клас баща ми потърси някое момче, на което може да се разчита, за помощник.
44 От петнадесетата си година започнах да помагам с уроците на някои съученици: За това съобщава неговият съученик Алберт Пилва: „В 5-и клас баща ми потърси някое момче, на което може да се разчита, за помощник.
Изборът на проф. Йелинек падна върху Рудолф Щайнер. С него ежедневно учехме заедно и пишехме всички домашни.“ След една година Рудолф Щайнер успява да го направи отличен ученик, който след това се числи към тези, които се дипломират „с отличие“: Щайнер, Дойч и Пилва.
към текста >>
С него ежедневно учехме заедно и пишехме всички домашни.“ След една
година
Рудолф Щайнер успява да го направи отличен ученик, който след това се числи към тези, които се дипломират „с отличие“: Щайнер, Дойч и Пилва.
44 От петнадесетата си година започнах да помагам с уроците на някои съученици: За това съобщава неговият съученик Алберт Пилва: „В 5-и клас баща ми потърси някое момче, на което може да се разчита, за помощник. Изборът на проф. Йелинек падна върху Рудолф Щайнер.
С него ежедневно учехме заедно и пишехме всички домашни.“ След една година Рудолф Щайнер успява да го направи отличен ученик, който след това се числи към тези, които се дипломират „с отличие“: Щайнер, Дойч и Пилва.
към текста >>
- Г-н Щайнер ми беше за втори път на гости в петък, 26-ти същия месец и
година
.“ (Емил Бок: „Рудолф Щайнер.
56 Тогава се случи така, че се запознах с един обикновен човек от народа: Феликс Когуцки (Виена 1833 - 1909 Трумау). В запазения му дневник е открита записката: „Г-н Щайнер младши, студент, живеещ в Инцесдорф, ме посети в неделя, 21 август 1881 г.; за съжаление не си бях вкъщи.
- Г-н Щайнер ми беше за втори път на гости в петък, 26-ти същия месец и година.“ (Емил Бок: „Рудолф Щайнер.
Изследвания на неговата биография и дело“, Щутгарт 1990).
към текста >>
115.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
до седмата
година
, той е обграден от една етерна и от една астрална обвивка.
Според Духовната Наука сега се ражда физическото тяло, но не и етерното тяло. Както до момента на раждането си, човек е обвит от физическата майчина обвивка, така до времето на смяната на зъбите, т.е.
до седмата година, той е обграден от една етерна и от една астрална обвивка.
Едва по време на смяната на зъбите етерната обвивка освобождава етерното тяло. Астралната обвивка остава до настъпване на половата зрялост. В този период астралното тяло се освобождава, както физическото по-рано се освобождаваше при физическото раждане, а етерното - при смяната на зъбите.
към текста >>
До смяната на зъбите през седмата
година
, тялото на човека има задачата да работи върху себе си, и тази задача е много по-сложна от задачите през всички други периоди от живота.
С физическото раждане на физическото тяло, човек се излага на физическото обкръжение от външния свят, докато преди това е бил покрит от защитната майчина обвивка. Както по-рано са му въздействували силите и соковете на майчината обвивка, така сега му въздействуват силите и елементите на външния свят.
До смяната на зъбите през седмата година, тялото на човека има задачата да работи върху себе си, и тази задача е много по-сложна от задачите през всички други периоди от живота.
Физическите органи трябва да придобият определени форми през този период: техните структурни отношения трябва да приемат определени насоки и тенденции. По-късно се осъществява растежът, но този растеж се осъществява с оглед на формите, развили се в предходния период. Ако са образували правилни форми, развиват се правилни органи и обратно. Това, което човек е пропуснал да направи до седмата година като възпитател, по-късно не може да се навакса. Както природата преди раждането създава правилната среда за физическото тяло на човека, така и възпитателят трябва да се грижи след раждането за правилното физическо обкръжение.
към текста >>
Това, което човек е пропуснал да направи до седмата
година
като възпитател, по-късно не може да се навакса.
Както по-рано са му въздействували силите и соковете на майчината обвивка, така сега му въздействуват силите и елементите на външния свят. До смяната на зъбите през седмата година, тялото на човека има задачата да работи върху себе си, и тази задача е много по-сложна от задачите през всички други периоди от живота. Физическите органи трябва да придобият определени форми през този период: техните структурни отношения трябва да приемат определени насоки и тенденции. По-късно се осъществява растежът, но този растеж се осъществява с оглед на формите, развили се в предходния период. Ако са образували правилни форми, развиват се правилни органи и обратно.
Това, което човек е пропуснал да направи до седмата година като възпитател, по-късно не може да се навакса.
Както природата преди раждането създава правилната среда за физическото тяло на човека, така и възпитателят трябва да се грижи след раждането за правилното физическо обкръжение. То трябва да въздействува върху детето така, че неговите физически органи да придобият правилни форми.
към текста >>
Поученията не въздействуват формообразуващо върху физическото тяло, а само върху етерното тяло, което до седмата
година
е обвито от една защитна етерна обвивка, както и физическото тяло до физическото раждане е обвито от физическата майчина обвивка.
Не морални формули, нито разумни поучения въздействуват на детето в това отношение, а само онова, което възрастните в неговото обкръжение вършат пред очите му.
Поученията не въздействуват формообразуващо върху физическото тяло, а само върху етерното тяло, което до седмата година е обвито от една защитна етерна обвивка, както и физическото тяло до физическото раждане е обвито от физическата майчина обвивка.
Това, което преди седмата година трябва да се развие в етерното тяло като представи, навици, памет и т.н., трябва да се развие „от само себе си" по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината утроба без въздействието на външната светлина. Без съмнение е правилно това, което може да се прочете в една отлична педагогическа книга като „Педагогика" на Жан Паул, че един пътешественик научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия. Но детето не учи чрез поучения, а чрез подражание. Физическите му органи също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение. Ако в това обкръжение се внесат правилните цветови и светлинни комбинации, детето развива правилно зрение; в мозъка и кръво-обръщението се създават правилните физически предпоставки за развитие на правилен морал, ако детето види моралното в своето обкръжение.
към текста >>
Това, което преди седмата
година
трябва да се развие в етерното тяло като представи, навици, памет и т.н., трябва да се развие „от само себе си" по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината утроба без въздействието на външната светлина.
Не морални формули, нито разумни поучения въздействуват на детето в това отношение, а само онова, което възрастните в неговото обкръжение вършат пред очите му. Поученията не въздействуват формообразуващо върху физическото тяло, а само върху етерното тяло, което до седмата година е обвито от една защитна етерна обвивка, както и физическото тяло до физическото раждане е обвито от физическата майчина обвивка.
Това, което преди седмата година трябва да се развие в етерното тяло като представи, навици, памет и т.н., трябва да се развие „от само себе си" по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината утроба без въздействието на външната светлина.
Без съмнение е правилно това, което може да се прочете в една отлична педагогическа книга като „Педагогика" на Жан Паул, че един пътешественик научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия. Но детето не учи чрез поучения, а чрез подражание. Физическите му органи също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение. Ако в това обкръжение се внесат правилните цветови и светлинни комбинации, детето развива правилно зрение; в мозъка и кръво-обръщението се създават правилните физически предпоставки за развитие на правилен морал, ако детето види моралното в своето обкръжение. Ако преди седмата година детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия.
към текста >>
Ако преди седмата
година
детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия.
Това, което преди седмата година трябва да се развие в етерното тяло като представи, навици, памет и т.н., трябва да се развие „от само себе си" по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината утроба без въздействието на външната светлина. Без съмнение е правилно това, което може да се прочете в една отлична педагогическа книга като „Педагогика" на Жан Паул, че един пътешественик научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия. Но детето не учи чрез поучения, а чрез подражание. Физическите му органи също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение. Ако в това обкръжение се внесат правилните цветови и светлинни комбинации, детето развива правилно зрение; в мозъка и кръво-обръщението се създават правилните физически предпоставки за развитие на правилен морал, ако детето види моралното в своето обкръжение.
Ако преди седмата година детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия.
към текста >>
Както до седмата
година
трябва да се даде физически образец, на който детето да подражава, така в обкръжението на подрастващия човек, между смяната на зъбите и настъпване на полова зрялост, трябва да се осигури всичко това, към чийто смисъл и стойност той да се насочи.
Със смяната на зъбите, етерното тяло смъква външната си етерна обвивка и с това започва времето, в което чрез външно възпитание може да се въздействува върху етерното тяло. Трябва обаче да сме наясно, до какво се свежда външното влияние върху етерното тяло. Преобразяването и растежът на етерното тяло означава и преобразяване, респ. развитие на желанията, навиците, съвестта, характера, паметта, темперамента. Върху етерното тяло действуват образи, примери, регулирано насочване на фантазията.
Както до седмата година трябва да се даде физически образец, на който детето да подражава, така в обкръжението на подрастващия човек, между смяната на зъбите и настъпване на полова зрялост, трябва да се осигури всичко това, към чийто смисъл и стойност той да се насочи.
Смисленото съдържание, което сега въздействува чрез образи и сравнения, вече е уместно. Етерното тяло развива силата си чрез умерено насочване на фантазията към това, което може да бъде разгадано чрез живи образи и сравнения, които да бъдат ръководното начало. Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни. Поради това е необходимо младият човек да види в своите възпитатели личностите, чрез възприемането на които да бъдат събудени желаните интелектуални и морални сили. Както за първите години от детството подражание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет.
към текста >>
Така, заедно с другите душевни процеси, мисленето също трябва да се обогати между седмата
година
и половата зрелост.
Мисленето в своята същностна форма като вътрешен живот, изразен чрез отвлечени понятия, трябва да отстъпи на заден план в периода, за който сега говорим То трябва да се развие неповлияно, равномерно и самостоятелно, докато душата възприема сравненията и образите за живота и природните тайни опосредствувано.
Така, заедно с другите душевни процеси, мисленето също трябва да се обогати между седмата година и половата зрелост.
Способността за анализиране трябва да узрее, за да може после, след половата зрелост, човек да е способен да развива собствено мнение за явленията на живота и познанието Колкото по-малко се влияе преди това върху развитието на аналитичната способност, колкото по-успешно се способствува за развитието на другите душевни сили, толкова по-добре е за цялостния понататъшен живот на съответната личност.
към текста >>
116.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Около седмата му
година
поникват неговите втори зъби.
Нека отново да се обърнем към детето.
Около седмата му година поникват неговите втори зъби.
Тази промяна не е само външен резултат от посочената възраст. Тук сме изправени пред един процес, който започва с ембрионалното развитие и завършва с поникването на вторите зъби. До този момент в детския организъм все още има сили, които до известна степен насочват израстването на вторите зъби. През следващите възрастови периоди тези сили не се проявяват по такъв начин. Трето поникване на зъби не съществува.
към текста >>
Около седмата
година
те стават независими от тялото.
Ако разглеждаме детския организъм по този начин, стигаме до извода: силите, за които стана дума, че са налице преди смяната на зъбите, действуват във физическия организъм. Те са просто потопени в хранителните и растежните процеси и съществуват в неразделно единство с физическото тяло.
Около седмата година те стават независими от тялото.
От този момент нататък те се проявяват като душевни сили и в по-големите деца ги откриваме да присъствуват в чувствата, в мисленето.
към текста >>
До седмата
година
този етерен организъм действува в рамките на физическия организъм.
Антропософията точно посочва, как във физическия организъм е вложен един друг, етерен организъм.
До седмата година този етерен организъм действува в рамките на физическия организъм.
Но сега част от етерния организъм се освобождава от непосредственото влияние на физическия организъм и придобива известна самостоятелност, чрез която се превръща в самостоен, относително независим от физическия организъм носител на душевен живот.
към текста >>
Понеже душевните изживявания се разгръщат само чрез помощта на този етерен организъм, преди седмата
година
те остават скрити предимно в областта на тялото.
Понеже душевните изживявания се разгръщат само чрез помощта на този етерен организъм, преди седмата година те остават скрити предимно в областта на тялото.
И ако през този възрастов период искаме да насърчим душевните сили на детето, трябва да знаем, че тяхното проявление следва да се търси именно в областта на тялото. Детето изгражда отношенията си с външния свят, само ако те могат да намерят телесен израз и да бъдат изживяни, съответно по един или друг телесен начин. А това е възможно, само ако детето подражава. Преди смяната на зъбите, детето е едно изцяло подражаващо същество в най-широкия смисъл на тази дума. И неговото възпитание трябва да се състои само в това, хората около него да са подходящи образци за подражание.
към текста >>
От седмата до четиринадесетата или петнадесетата
година
решаваща за детето е не логичната му преценка за хората и нещата от неговото обкръжение, а силата на авторитета.
Ето защо след тази възраст детският душевен живот не се изчерпва само с подражанието. Но детето все още не е в състояние да изгражда отношенията си с другите хора чрез логични мисли и умозаключения. Това става възможно едва когато с настъпването на половата зрялост една част от душевния организъм се отдели от съответната част на етерния организъм и стане напълно самостоятелна.
От седмата до четиринадесетата или петнадесетата година решаваща за детето е не логичната му преценка за хората и нещата от неговото обкръжение, а силата на авторитета.
към текста >>
117.
Педагогика и морал
GA_34 Тайната на четирите темперамента
До седмата си
година
, т. е.
До седмата си година, т. е.
до смяната на зъбите, детето е изцяло отдадено на своето обкръжение. Бихме казали дори, че то цялото е едно сетиво. Както окото възприема цветовете, така и детето възприема жизнените прояви на своето обкръжение. Всеки жест, всяко движение на бащата, на майката биват съизживяни по съответен начин от целия вътрешен организъм на детето.
към текста >>
между деветата и десетата
година
.
Какъв могъщ възпитателен импулс се съдържа в такъв вид опознаване, ще установим, когато в истинското познание на човека потърсим правилното отношение към детето след първата третина от втория жизнен период, т.е.
между деветата и десетата година.
Тогава детето се издига до една особено важна точка в своето развитие. Ние забелязваме, че детето предприема ред неща полусъзнателно, сякаш водено от едно малко или много тъмно усещане. И от това, как ще застанем сега пред детето е от безкрайно голямо значение за целия му по-нататъшен живот. Ако съзнателно поискаме да изразим това, което детето изпитва в своите мечтателни чувства, ще стигнем до неговия трепетен въпрос: Откъде възпитателят има силата, която аз - така безкрайно вярващ в него - приемам всеки ден? Пред несъзнаващите душевни дълбини на детето, възпитателят трябва да потвърди, че притежава авторитета с пълно право и по силата на непоклатими доводи, произтичащи от самия миров ред.
към текста >>
118.
Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Още през 1884
година
Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство.
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство.
Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>
През есента на 1919
година
в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище.
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория".
През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище.
Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>
119.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
10. В началото на всяка
година
Единното Антропософско общество провежда в Гьотеанума редовно годишно събрание, на което Ръководството изнася отчетен доклад.
10. В началото на всяка година Единното Антропософско общество провежда в Гьотеанума редовно годишно събрание, на което Ръководството изнася отчетен доклад.
Дневният ред се известява на всички членове шест седмици преди неговото откриване. Ръководството може да насрочи извънредни събрания, чийто дневен ред също се прави достояние на всички членове три седмици преди събранието. Предложения от отделни членове или групи следва да се изпращат не по-късно от една седмица преди датата на заседанието.
към текста >>
120.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Всяка
година
тези съзерцания бяха предхождани от един вид ориентиращо общо съзерцание.
Ще разгледаме това, което принадлежи към великите въпроси на съществуването: Отношението между живота и смъртта, между сън и будност, между човешката душа и душата на животните, човешкия дух и духа на животните, а също и духа в растителното царство. След това ще бъде разгледана същността на човешкото развитие през различните възрасти, през детството, младостта и по-късните години, дяла на възпитанието в изграждането на главния характер на човека. Ще бъде осветлен духовният живот, като насочим поглед към великите индивидуалности на човешкото развитие: Заратустра, Мойсей, Галилей, Гьоте. С отделни примери ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за пример Астрономията и Геологията. След това ще се опитаме да кажем, какво може да се отговори от изворите на самата Духовна Наука върху загадките на живота.
Всяка година тези съзерцания бяха предхождани от един вид ориентиращо общо съзерцание.
Този ред ще спазим и през тази година, като днес ще говорим върху значението на Духовната Наука, нейната същност и нейното отношение бихме могли също да кажем нейната задача сред различните духовни потребности на съвремието.
към текста >>
Този ред ще спазим и през тази
година
, като днес ще говорим върху значението на Духовната Наука, нейната същност и нейното отношение бихме могли също да кажем нейната задача сред различните духовни потребности на съвремието.
След това ще бъде разгледана същността на човешкото развитие през различните възрасти, през детството, младостта и по-късните години, дяла на възпитанието в изграждането на главния характер на човека. Ще бъде осветлен духовният живот, като насочим поглед към великите индивидуалности на човешкото развитие: Заратустра, Мойсей, Галилей, Гьоте. С отделни примери ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за пример Астрономията и Геологията. След това ще се опитаме да кажем, какво може да се отговори от изворите на самата Духовна Наука върху загадките на живота. Всяка година тези съзерцания бяха предхождани от един вид ориентиращо общо съзерцание.
Този ред ще спазим и през тази година, като днес ще говорим върху значението на Духовната Наука, нейната същност и нейното отношение бихме могли също да кажем нейната задача сред различните духовни потребности на съвремието.
към текста >>
Лесно можем да си дадем сметка, какво казва едно такова изказване в устата на Гьоте, когато размислим, че Гьоте е направил в 1784
година
едно откритие, което само би било достатъчно да увековечи неговото име за дълги времена, даже ако по-нататък не би направил нищо друго: откритието на така наречената междучелюстна кост в горната челюст на човека.
Лесно можем да си дадем сметка, какво казва едно такова изказване в устата на Гьоте, когато размислим, че Гьоте е направил в 1784 година едно откритие, което само би било достатъчно да увековечи неговото име за дълги времена, даже ако по-нататък не би направил нищо друго: откритието на така наречената междучелюстна кост в горната челюст на човека.
И в човешката горна челюст има една междинна кост, както у животните. Но това се отричаше тогава, когато Гьоте се залови до работи в естествената наука. Когато се касаеше са разлика между човека и животното, тогавашните естественици търсеха външни различаващи признаци и считаха, че животните имат в горната челюст една междинна кост, а при човека тази междинна кост не съществува. В това те намираха разликата между човешкия и животинския организъм. Гьоте не искаше да допусне, не можеше да вярва, че разликата между човека и животното се състои в това второстепенно устройство, и с всички средства се залови да покаже, че това, което се нарича междинна кост, у човека се сраства още скоро след раждането, но в своя зачатък то съществува и не липсва у човека.
към текста >>
Характерно е, че на Хекелова почва хората се позовават на едно велико дело на КАНТ, а именно на основаването на механистичния светоглед на Кант, и на написаното в 1775
година
съчинение: "Обща история на природата и теория на небето или опит върху устройството и механичния произход на мировата сграда".
От тази изходна точка Гьоте навлезе във всички области на естествената наука и следователно беше добре запознат с научния начин на мислене от неговото време. Даже той изпревари така много своето време, че дарвинисти, които искаха да изтълкуват Гьоте в смисъла на Дарвин, днес могат да твърдят: Гьоте е един предтеча на Дарвин. Въпреки че Гьоте застава по този начин в научния свят на своето време и го надвишава, той все пак може да каже, че възгледът, който си е съставил върху безсмъртната част на човека и който загатва за прераждането, може напълно да се съедини с неговите научни представи. И това, което Гьоте можа да каже на своето време, би могъл да си го каже всъщност всеки човек. И други изследователи, които се стремяха да осъществят по научен начин познавателни нужди за живота, се намираха в същото положение.
Характерно е, че на Хекелова почва хората се позовават на едно велико дело на КАНТ, а именно на основаването на механистичния светоглед на Кант, и на написаното в 1775 година съчинение: "Обща история на природата и теория на небето или опит върху устройството и механичния произход на мировата сграда".
Достатъчно е само да вземете рекламния екземпляр, да прегледайте заключението и след това да се запитате: Какво становище заемат към Кант онези, които стоят на почвата само на Хекелизма, когато той говори за безсмъртието на човешката душа, където говори върху великите тайни на човешката душа, върху изгледа за обитаемостта на други планети и за по-нататъшния живот на човешката душа на други планети? Какво становище заемат такива последователи на Хекел по отношение на възможността за едно прераждане на човека, както това изниква в посоченото съчинение на Кант от 1775 година? Днес хората се позовават на неща така, че трябва да се учудят, ако онези, които се позовават на Кант действително са прочели тези неща! Днес нещата стоят вече различно от това, което са били преди едно или едно и половина столетия по-рано. Беше една нужда на епохата, да се говори върху нещата на духовния живот по определен начин, който не искаше да има нищо общо с науката, защото хората чувствуваха, че се говори за нещо, което не се намира в никакво противоречие с това, което може да се твърди от науката.
към текста >>
Какво становище заемат такива последователи на Хекел по отношение на възможността за едно прераждане на човека, както това изниква в посоченото съчинение на Кант от 1775
година
?
Въпреки че Гьоте застава по този начин в научния свят на своето време и го надвишава, той все пак може да каже, че възгледът, който си е съставил върху безсмъртната част на човека и който загатва за прераждането, може напълно да се съедини с неговите научни представи. И това, което Гьоте можа да каже на своето време, би могъл да си го каже всъщност всеки човек. И други изследователи, които се стремяха да осъществят по научен начин познавателни нужди за живота, се намираха в същото положение. Характерно е, че на Хекелова почва хората се позовават на едно велико дело на КАНТ, а именно на основаването на механистичния светоглед на Кант, и на написаното в 1775 година съчинение: "Обща история на природата и теория на небето или опит върху устройството и механичния произход на мировата сграда". Достатъчно е само да вземете рекламния екземпляр, да прегледайте заключението и след това да се запитате: Какво становище заемат към Кант онези, които стоят на почвата само на Хекелизма, когато той говори за безсмъртието на човешката душа, където говори върху великите тайни на човешката душа, върху изгледа за обитаемостта на други планети и за по-нататъшния живот на човешката душа на други планети?
Какво становище заемат такива последователи на Хекел по отношение на възможността за едно прераждане на човека, както това изниква в посоченото съчинение на Кант от 1775 година?
Днес хората се позовават на неща така, че трябва да се учудят, ако онези, които се позовават на Кант действително са прочели тези неща! Днес нещата стоят вече различно от това, което са били преди едно или едно и половина столетия по-рано. Беше една нужда на епохата, да се говори върху нещата на духовния живот по определен начин, който не искаше да има нищо общо с науката, защото хората чувствуваха, че се говори за нещо, което не се намира в никакво противоречие с това, което може да се твърди от науката. Всеки, който остави да му подействува науката от края на осемнадесетия и началото на деветнадесетия век, ще почувствува, когато приема научните неща само чрез популярните описания, че би могъл да говори така, както е говорил Гьоте: Убежденията, които съм си съставил за един духовен живот, в никоя точка не са в противоречие с това, което днес се предлага като наука.
към текста >>
121.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В 1894
година
, при поемането ректората на Виенския университет, един голям почитател на Галилей, Лауренц Мюлнер, държа своята ректорска реч и обърна вниманието на един особен факт, който е много интересен.
В 1894 година, при поемането ректората на Виенския университет, един голям почитател на Галилей, Лауренц Мюлнер, държа своята ректорска реч и обърна вниманието на един особен факт, който е много интересен.
Той обърна вниманието на това, че в лицето на Галилей на човечеството е бил даден онзи дух, който можа да обхване в понятия законите на физиката и механиката законите на движението на махалото, на движението на хвърлен предмет, на скоростта на падането, на равновесието , които са изразени може би по един величествен начин така каза професор Мюлнер в издигащия се към небето купол на църквата Св.Петър в Рим, в чудесното творение на Микеланджело. И това е истина, това трябва да каже всеки, на когото съответното творение на изкуството направи впечатление. И Лауренц Мюлнер счита, че можем да кажем: В разбирането на Галилей се явяват първо схванати под формата на понятия онези закони, които виждаме да се издигат към небето в равномерността и в отношенията на равновесие на купола на църквата Св.Петър в Рим. В лицето на Галилей човекът е могъл така да се каже да схване в понятия това, което се представя като творение на изкуството на Микеланджело в църквата Св.Петър. Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата година: на 18 февруари 1564 година почива Микеланджело и в същата година, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката.
към текста >>
Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата
година
: на 18 февруари 1564
година
почива Микеланджело и в същата
година
, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката.
В 1894 година, при поемането ректората на Виенския университет, един голям почитател на Галилей, Лауренц Мюлнер, държа своята ректорска реч и обърна вниманието на един особен факт, който е много интересен. Той обърна вниманието на това, че в лицето на Галилей на човечеството е бил даден онзи дух, който можа да обхване в понятия законите на физиката и механиката законите на движението на махалото, на движението на хвърлен предмет, на скоростта на падането, на равновесието , които са изразени може би по един величествен начин така каза професор Мюлнер в издигащия се към небето купол на църквата Св.Петър в Рим, в чудесното творение на Микеланджело. И това е истина, това трябва да каже всеки, на когото съответното творение на изкуството направи впечатление. И Лауренц Мюлнер счита, че можем да кажем: В разбирането на Галилей се явяват първо схванати под формата на понятия онези закони, които виждаме да се издигат към небето в равномерността и в отношенията на равновесие на купола на църквата Св.Петър в Рим. В лицето на Галилей човекът е могъл така да се каже да схване в понятия това, което се представя като творение на изкуството на Микеланджело в църквата Св.Петър.
Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата година: на 18 февруари 1564 година почива Микеланджело и в същата година, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката.
Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността. Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност. Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично.
към текста >>
И особено важно е това, което откри не един бележит човек в тези област, а един много прост човек, Д-р Карл Шмидт, и което той публикува в 1892
година
в списанието "Виенски медицински седмичник" в своята статия "Удари на сърцето и движения на пулса".
Не повече от преди двадесет и пет години един знаменит естествоизпитател в тази област, понеже имаше необходимото математическо възпитание, обърна вниманието на твърде забележителния факт, че еднородните удари в пулсовата артерия от лявата и дясната страна са различни. Това е извънредно важно за познаване връзките в човешкото същество.
И особено важно е това, което откри не един бележит човек в тези област, а един много прост човек, Д-р Карл Шмидт, и което той публикува в 1892 година в списанието "Виенски медицински седмичник" в своята статия "Удари на сърцето и движения на пулса".
Там се посочват особено важни наблюдения. Само когато тези неща, които са едва в своето начало, бъдат изследвани, ще бъде сложено едно начало в познанието на връзката между себесъзнателния Аз и кръвообращението от една страна и от друга страна между действуващия в животното и животински дух и животинското кръвообращение. Последният път аз обърнах вниманието върху това, че фактически ние можем да отидем до подробностите на органологията и на отделните функции и да посочим разликата, как духът се проявява в човека и в животното. По отношение на това съвсем понятно е, че по-новите изследвания върху сродството между човешката и маймунската кръв ни казват много по-малко нещо, защото те са насочени върху външното, чисто материалното, върху химическата реакция и т.н., а не засягат същественото.
към текста >>
122.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В 1804
година
Зиденхам Едвардс откри чудното устройство на растението мухоловка, което има върху своите листа определени косми.
В 1804 година Зиденхам Едвардс откри чудното устройство на растението мухоловка, което има върху своите листа определени косми.
Когато едно насекомо идва в близост с листа, така че става известно докосване с космите, то бива хванато от листа и изядено и храносмляно. Забележително беше, когато хората откриха, че растенията могат да ядат, че те могат да приемат вътре в себе си даже животни, че са месоядци! Но те не можеха да направят нищо смислено с това, защото това откритие е било винаги забравяно и отново намерено, така от Нутал в 1814 година, от Куртис в 1834 година, от Линдлей в 1848 година и от Оудеманс в 1859 година. Петима учени са намерили последователно едно и също нещо! По-нататък науката не можа да направи нищо от това, освен да заставят един такъв учен като Шлайден, който има големи заслуги в изследването на растителния свят, да каже, че учените трябва да се пазят да не изпаднат в мистични настроения, като преписват на растенията душа!
към текста >>
Но те не можеха да направят нищо смислено с това, защото това откритие е било винаги забравяно и отново намерено, така от Нутал в 1814
година
, от Куртис в 1834
година
, от Линдлей в 1848
година
и от Оудеманс в 1859
година
.
В 1804 година Зиденхам Едвардс откри чудното устройство на растението мухоловка, което има върху своите листа определени косми. Когато едно насекомо идва в близост с листа, така че става известно докосване с космите, то бива хванато от листа и изядено и храносмляно. Забележително беше, когато хората откриха, че растенията могат да ядат, че те могат да приемат вътре в себе си даже животни, че са месоядци!
Но те не можеха да направят нищо смислено с това, защото това откритие е било винаги забравяно и отново намерено, така от Нутал в 1814 година, от Куртис в 1834 година, от Линдлей в 1848 година и от Оудеманс в 1859 година.
Петима учени са намерили последователно едно и също нещо! По-нататък науката не можа да направи нищо от това, освен да заставят един такъв учен като Шлайден, който има големи заслуги в изследването на растителния свят, да каже, че учените трябва да се пазят да не изпаднат в мистични настроения, като преписват на растенията душа! Но и днес хората на науката са готови да приписват на отделното растение както например на мухоловката душа, което обаче би било суеверие, както когато бихме преписали душа на окото. Именно хора като Раул Франсе например са взели такива неща в съвършено външен смисъл и са казали: Тук ние виждаме нещо душевно, което се проявява аналогично на душевното у животните! Това показва следователно необходимостта, че именно в областта на Духовната наука не трябва да изпада във фантастичност, защото тук официалната наука е изпаднала във фантастичност, като иска да препише на растението "мухоловка" душа, която би могла да се сравни с човешката или животинската душа.
към текста >>
123.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Именно по отношение на тази личност аз можах да си спомня въпросното пътуване беше може би преди 17 години -, че още преди повече от 30 години, считано от днес, веднъж наред с много други неща които ми направиха впечатление от неговите съчинения, погледът ми падна на неговата книга "Лекции върху Гьоте", които той е държал в Берлин през зимата 1874/75
година
.
Днес много хора си казват: Човек трябва да бъде дълбоко недоволен, незадоволен от всичко, което официалната наука може да каже върху източниците на живота, върху тайните на съществуването, върху мировите загадки; обаче липсва възможността да проникнем с пълна сила в един друг свят. Липсва силата на волята за познание да познае този свят на духовния живот като нещо друго, различно от това, което човек може да си създаде в своята фантазия. С удоволствие някои се отдават на този свят на фантазията, защото за тях той е единственият духовен свят.
Именно по отношение на тази личност аз можах да си спомня въпросното пътуване беше може би преди 17 години -, че още преди повече от 30 години, считано от днес, веднъж наред с много други неща които ми направиха впечатление от неговите съчинения, погледът ми падна на неговата книга "Лекции върху Гьоте", които той е държал в Берлин през зимата 1874/75 година.
Там, позовавайки се на Гьоте, Херман Грим говори за онова впечатление, което едно чисто външно, лишено от дух наблюдение на природата трябва да направи върху един такъв дух, какъвто е неговият. Беше също така преди 30 години, когато Херман Грим ми се яви като тип на човек, когото всички чувства и усещания които тласкат в духовния свят, но който не може да намери духовния свят в една действителност, а само във фантазията, в нейното царуване и действие. Но от друга страна именно защото беше такъв той не искаше да допусне, че самият Гьоте търсеше източниците и загадките на живота не просто в царството на фантазията, а в едно друго царство, в царството на духовната действителност.
към текста >>
124.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата
година
, а говорът е нещо, което работи над човека.
Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще. Следователно ние виждаме, как един човек навлиза в съществуването и предполагаме, че той донася по определен начин ядката на своето същество чрез раждането в съществуването. Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното. И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник.
Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека.
Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък. Ние можем да проследим това оформяване на мозъка през първите времена, даже години наред, и външно научно. Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка? И тогава можем да отговорим: Онова, което е съществувало като духовно-душевна същност в говорното съкровище на заобикалящия човека свят.
към текста >>
От 7-та до 14-та, 16-та
година
не трябва да даваме на детето увещания изхождайки от принципа да му дадем една морална теория, не трябва да му показваме: това трябва да се направи, това не трябва да се направи, а ние предаваме на детето най-доброто съкровище, когато за Разсъдъчната или Чувствуваща душа то може да има чувството: Това, което човекът намиращ се до мене върши, е добро; това, което той не върши, и аз не трябва да върша!
След това, когато настъпва смяната на зъбите, важното, което трябва да се съблюдаваме това, което можем да наречем: Градене върху това сега не това, което човек върши, а това, което той крие в себе си като личност -, градеж върху авторитета. Това е най-важното, през първите години на неговия живот детето да живее съобразно това, което говорим, вършим и мислим, а през втория период да чувствува в нас един човек, върху който то може да гради, така че да може да каже: Добро е това, което той върши!
От 7-та до 14-та, 16-та година не трябва да даваме на детето увещания изхождайки от принципа да му дадем една морална теория, не трябва да му показваме: това трябва да се направи, това не трябва да се направи, а ние предаваме на детето най-доброто съкровище, когато за Разсъдъчната или Чувствуваща душа то може да има чувството: Това, което човекът намиращ се до мене върши, е добро; това, което той не върши, и аз не трябва да върша!
Това има неизмеримо значение.
към текста >>
Едва с настъпването на 14-та, 16-та
година
започва възможността, човек да може да гради върху най-изолираната част на неговото същество, върху Съзнателната душа, т.е.
Едва с настъпването на 14-та, 16-та година започва възможността, човек да може да гради върху най-изолираната част на неговото същество, върху Съзнателната душа, т.е.
върху това, което се образува в Съзнателната душа: върху мненията, понятията и идеите. Обаче тези последните трябва да имат първо една здрава основа и почва, а тази основа трябва да бъде създадена. Ако не я създадем, като дадем повод за това чрез възпитанието, каквото индивидуалността ни разкрива, чрез това ние не създаваме свободен път за развитието, тогава човекът е обхванат от един друг елемент: от твърдостта, от сковаността на природата на неговите обвивки /тела/. Тогава той се опошлява, става повърхностен; тогава не действува неговата индивидуалност, която преминава от един живот в друг, а той става роб на своя телесен организъм, който подчинява човека от вън. Човек показва това чрез факта, че не е господар в своята духовно-душевна част, а е изцяло зависим от своя телесно-душевен организъм, показва сковани качества, които са неизменяеми.
към текста >>
Ние живеем в една епоха, в която постепенно е станало навик да не се съблюдава принципа на Духовната наука: че едва между 14-та, 16-та
година
и 21-та, 22-та
година
човекът става способен да образува понятия и идеи, че той приема понятия, които трябва да бъдат образувани едва по-късно.
Ние живеем в една епоха, в която постепенно е станало навик да не се съблюдава принципа на Духовната наука: че едва между 14-та, 16-та година и 21-та, 22-та година човекът става способен да образува понятия и идеи, че той приема понятия, които трябва да бъдат образувани едва по-късно.
Напротив днес още преди изтичането на тази възраст се счита, че човекът е узрял да пише фейлетони и статии във вестника, които се печатат и се приемат после от хората. При това положение трудно е да се държат настрана отвлечените понятия до посочената възраст и да привеждаме пред очите на човека образното, нагледното. Защото образното има силата да действува в телесно-душевния организъм.
към текста >>
125.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Берлин, 26 януари 1911
година
.
Берлин, 26 януари 1911 година.
към текста >>
Един човек, когото аз много ценях като философ, който в 1894
година
беше ректор на Виенския Университет и държа своята ректорска реч върху Галилей, Лауренц Мюлнер, обърна вниманието в своята реч, че в своето обхватно величие Галилей е прозрял със своя ум великите закони на механиката, на пространствените действия, които най-много ни правят впечатление и говорят на нашето сърце, когато гледаме например църквата Св.Петър в Рим.
Аз вече съм говорил и за един друг случай.
Един човек, когото аз много ценях като философ, който в 1894 година беше ректор на Виенския Университет и държа своята ректорска реч върху Галилей, Лауренц Мюлнер, обърна вниманието в своята реч, че в своето обхватно величие Галилей е прозрял със своя ум великите закони на механиката, на пространствените действия, които най-много ни правят впечатление и говорят на нашето сърце, когато гледаме например църквата Св.Петър в Рим.
Когато тази величествена сграда действува върху нас, тогава действително всеки изпитва нещо, което можем да разберем. Искам да охарактеризирам това с един малък факт, който е забележителен в това отношение.
към текста >>
Ако в лицето на Галилей виждаме един спокоен, здраво стоящ на своята почва откривател на пътища, то в лицето на малко по-възрастния Джордано Бруно Галилей е роден в 1564
година
, а Джордано Бруно в 1548
година
ние имаме пред нас един човек, който непосредствено отразява в своята личност, отразява в цялост това, което в онова време минаваше като велики истини през душите и през духовете на другите в Коперник, в самия Галилей.
Ако в лицето на Галилей виждаме един спокоен, здраво стоящ на своята почва откривател на пътища, то в лицето на малко по-възрастния Джордано Бруно Галилей е роден в 1564 година, а Джордано Бруно в 1548 година ние имаме пред нас един човек, който непосредствено отразява в своята личност, отразява в цялост това, което в онова време минаваше като велики истини през душите и през духовете на другите в Коперник, в самия Галилей.
Всичко това ни се отразява от духа на Джордано Бруно като в една мощна, обхватна философия на настроението. Какво е било становището на Джордано Бруно към света, как той го е чувствувал от духа на своето време като негова най-дълбока собствена същина?
към текста >>
126.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Да предположим, например, че през 1322
година
преди нашето летоброене един египтянин е поглеждал към небето и е виждал там едно съвсем определено съчетание на звездите.
Той е научил хората да обработват земята, научил ги е на геометрията, изкуството да мерят земята научил ги е всичко, от което хората се нуждаят за физическия живот. Обаче всеки физически живот не е нищо друго освен тялото на един духовен живот. Но духовният живот е свързан с цялата вселена и от тази вселена е бил вдъхновен Хермес. Така скоро цялата култура се яви свързана с Хермес. Даже египтяните се чувствуваха свързани с него по един още по-вътрешен начин.
Да предположим, например, че през 1322 година преди нашето летоброене един египтянин е поглеждал към небето и е виждал там едно съвсем определено съчетание на звездите.
Защото древните египтяни са имали едно броене на времето, което е било удобно за човешките отношения особено за пресмятащото мислене: дванадесет месеца по тридесет дена, това дава с пет допълващи дни 365 дена за годината. Така са броили те столетия наред, защото математически, от гледна точка на смятането, това е било удобно: една година изтичаше, когато изтичаха 365 дни. Но, както знаем от съвременната астрономия, всеки път оставаше невзет под внимание един четвърт ден; следователно, когато египетската година беше пресметната докрай, това ставаше с един четвърт ден по-рано. Ако направите необходимото изчисление, скоро ще стигнете до извода, че всеки път годината започваше по-рано: годината вървеше назад по месеци и накрая отново стигаше до началото. Това ставаше след четири пъти по 365 години.
към текста >>
Така са броили те столетия наред, защото математически, от гледна точка на смятането, това е било удобно: една
година
изтичаше, когато изтичаха 365 дни.
Но духовният живот е свързан с цялата вселена и от тази вселена е бил вдъхновен Хермес. Така скоро цялата култура се яви свързана с Хермес. Даже египтяните се чувствуваха свързани с него по един още по-вътрешен начин. Да предположим, например, че през 1322 година преди нашето летоброене един египтянин е поглеждал към небето и е виждал там едно съвсем определено съчетание на звездите. Защото древните египтяни са имали едно броене на времето, което е било удобно за човешките отношения особено за пресмятащото мислене: дванадесет месеца по тридесет дена, това дава с пет допълващи дни 365 дена за годината.
Така са броили те столетия наред, защото математически, от гледна точка на смятането, това е било удобно: една година изтичаше, когато изтичаха 365 дни.
Но, както знаем от съвременната астрономия, всеки път оставаше невзет под внимание един четвърт ден; следователно, когато египетската година беше пресметната докрай, това ставаше с един четвърт ден по-рано. Ако направите необходимото изчисление, скоро ще стигнете до извода, че всеки път годината започваше по-рано: годината вървеше назад по месеци и накрая отново стигаше до началото. Това ставаше след четири пъти по 365 години. След 1460 години следователно всеки път настъпваше фактът, че небесните отношения отново се изравняваха със земните изчисления, като за 1460 години цялата година се е върнала назад. Ако пресметнете това три пъти назад, започвайки от 1322 година преди нашето летоброене, вие ще стигнете нагоре до онзи период, на който египтяните са приписвали тяхната свещена мъдрост, като казваха: в древни времена е съществувало още едно много ясно ясновиждане.
към текста >>
Но, както знаем от съвременната астрономия, всеки път оставаше невзет под внимание един четвърт ден; следователно, когато египетската
година
беше пресметната докрай, това ставаше с един четвърт ден по-рано.
Така скоро цялата култура се яви свързана с Хермес. Даже египтяните се чувствуваха свързани с него по един още по-вътрешен начин. Да предположим, например, че през 1322 година преди нашето летоброене един египтянин е поглеждал към небето и е виждал там едно съвсем определено съчетание на звездите. Защото древните египтяни са имали едно броене на времето, което е било удобно за човешките отношения особено за пресмятащото мислене: дванадесет месеца по тридесет дена, това дава с пет допълващи дни 365 дена за годината. Така са броили те столетия наред, защото математически, от гледна точка на смятането, това е било удобно: една година изтичаше, когато изтичаха 365 дни.
Но, както знаем от съвременната астрономия, всеки път оставаше невзет под внимание един четвърт ден; следователно, когато египетската година беше пресметната докрай, това ставаше с един четвърт ден по-рано.
Ако направите необходимото изчисление, скоро ще стигнете до извода, че всеки път годината започваше по-рано: годината вървеше назад по месеци и накрая отново стигаше до началото. Това ставаше след четири пъти по 365 години. След 1460 години следователно всеки път настъпваше фактът, че небесните отношения отново се изравняваха със земните изчисления, като за 1460 години цялата година се е върнала назад. Ако пресметнете това три пъти назад, започвайки от 1322 година преди нашето летоброене, вие ще стигнете нагоре до онзи период, на който египтяните са приписвали тяхната свещена мъдрост, като казваха: в древни времена е съществувало още едно много ясно ясновиждане. С всяка една такава слънчева година, която произвеждаше едно изравнение на земното броене на времето, ясновидската сила е намалявала с една степен.
към текста >>
След 1460 години следователно всеки път настъпваше фактът, че небесните отношения отново се изравняваха със земните изчисления, като за 1460 години цялата
година
се е върнала назад.
Защото древните египтяни са имали едно броене на времето, което е било удобно за човешките отношения особено за пресмятащото мислене: дванадесет месеца по тридесет дена, това дава с пет допълващи дни 365 дена за годината. Така са броили те столетия наред, защото математически, от гледна точка на смятането, това е било удобно: една година изтичаше, когато изтичаха 365 дни. Но, както знаем от съвременната астрономия, всеки път оставаше невзет под внимание един четвърт ден; следователно, когато египетската година беше пресметната докрай, това ставаше с един четвърт ден по-рано. Ако направите необходимото изчисление, скоро ще стигнете до извода, че всеки път годината започваше по-рано: годината вървеше назад по месеци и накрая отново стигаше до началото. Това ставаше след четири пъти по 365 години.
След 1460 години следователно всеки път настъпваше фактът, че небесните отношения отново се изравняваха със земните изчисления, като за 1460 години цялата година се е върнала назад.
Ако пресметнете това три пъти назад, започвайки от 1322 година преди нашето летоброене, вие ще стигнете нагоре до онзи период, на който египтяните са приписвали тяхната свещена мъдрост, като казваха: в древни времена е съществувало още едно много ясно ясновиждане. С всяка една такава слънчева година, която произвеждаше едно изравнение на земното броене на времето, ясновидската сила е намалявала с една степен. Сега ние живеем в четвъртата степен. Нашата култура е станала вече такава, че ние можем да имаме вече само предания за едно много старо учение. Обаче ние поглеждаме нагоре през три мирови години към една велика минала епоха, в която нашият най-велик мъдрец е учил своите ученици и последователи това, което ние днес имаме многократно изменено в писмеността, в математиката, в геометрията, в изкуството за измерване на земята, във всички други подходи на нашия живот, също и в астрономията.
към текста >>
Ако пресметнете това три пъти назад, започвайки от 1322
година
преди нашето летоброене, вие ще стигнете нагоре до онзи период, на който египтяните са приписвали тяхната свещена мъдрост, като казваха: в древни времена е съществувало още едно много ясно ясновиждане.
Така са броили те столетия наред, защото математически, от гледна точка на смятането, това е било удобно: една година изтичаше, когато изтичаха 365 дни. Но, както знаем от съвременната астрономия, всеки път оставаше невзет под внимание един четвърт ден; следователно, когато египетската година беше пресметната докрай, това ставаше с един четвърт ден по-рано. Ако направите необходимото изчисление, скоро ще стигнете до извода, че всеки път годината започваше по-рано: годината вървеше назад по месеци и накрая отново стигаше до началото. Това ставаше след четири пъти по 365 години. След 1460 години следователно всеки път настъпваше фактът, че небесните отношения отново се изравняваха със земните изчисления, като за 1460 години цялата година се е върнала назад.
Ако пресметнете това три пъти назад, започвайки от 1322 година преди нашето летоброене, вие ще стигнете нагоре до онзи период, на който египтяните са приписвали тяхната свещена мъдрост, като казваха: в древни времена е съществувало още едно много ясно ясновиждане.
С всяка една такава слънчева година, която произвеждаше едно изравнение на земното броене на времето, ясновидската сила е намалявала с една степен. Сега ние живеем в четвъртата степен. Нашата култура е станала вече такава, че ние можем да имаме вече само предания за едно много старо учение. Обаче ние поглеждаме нагоре през три мирови години към една велика минала епоха, в която нашият най-велик мъдрец е учил своите ученици и последователи това, което ние днес имаме многократно изменено в писмеността, в математиката, в геометрията, в изкуството за измерване на земята, във всички други подходи на нашия живот, също и в астрономията. Древният египтянин си казвал един вид: Нашето човешко изчисление ни показва, придържайки се към удобните числа дванадесет пъти по тридесет плюс пет допълнителни дни, как трябва да ни поправи божествено-духовният свят.
към текста >>
С всяка една такава слънчева
година
, която произвеждаше едно изравнение на земното броене на времето, ясновидската сила е намалявала с една степен.
Но, както знаем от съвременната астрономия, всеки път оставаше невзет под внимание един четвърт ден; следователно, когато египетската година беше пресметната докрай, това ставаше с един четвърт ден по-рано. Ако направите необходимото изчисление, скоро ще стигнете до извода, че всеки път годината започваше по-рано: годината вървеше назад по месеци и накрая отново стигаше до началото. Това ставаше след четири пъти по 365 години. След 1460 години следователно всеки път настъпваше фактът, че небесните отношения отново се изравняваха със земните изчисления, като за 1460 години цялата година се е върнала назад. Ако пресметнете това три пъти назад, започвайки от 1322 година преди нашето летоброене, вие ще стигнете нагоре до онзи период, на който египтяните са приписвали тяхната свещена мъдрост, като казваха: в древни времена е съществувало още едно много ясно ясновиждане.
С всяка една такава слънчева година, която произвеждаше едно изравнение на земното броене на времето, ясновидската сила е намалявала с една степен.
Сега ние живеем в четвъртата степен. Нашата култура е станала вече такава, че ние можем да имаме вече само предания за едно много старо учение. Обаче ние поглеждаме нагоре през три мирови години към една велика минала епоха, в която нашият най-велик мъдрец е учил своите ученици и последователи това, което ние днес имаме многократно изменено в писмеността, в математиката, в геометрията, в изкуството за измерване на земята, във всички други подходи на нашия живот, също и в астрономията. Древният египтянин си казвал един вид: Нашето човешко изчисление ни показва, придържайки се към удобните числа дванадесет пъти по тридесет плюс пет допълнителни дни, как трябва да ни поправи божествено-духовният свят. Защото чрез това, което имаме в нашия ум, ние сме се отчуждили от Озирис и от Изис.
към текста >>
127.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Индийският светоглед вижда също и в царския син на Судодана, в Готама Буда, до неговата двадесет и девета
година
не един Буда, а един Бодисатва.
Последният от Будите е този, който беше въплътен в сина на цар Судодана в Готама Буда. Индиецът поглежда и към други Буди и си казва: От времето, когато човечеството е стояло на висотата на духовния свят, е имало цял брой Буди; от последния упадък, от последното сливане на света е имало пет Буди. Будите означават ви.../липсва малко текст/.... в майя, в света на илюзията, но че винаги трябва отново и отново да бъде донесено нещо от прадревната мъдрост, от която то отново може да се храни: обаче понеже човечеството се намира в една слизаща посока, то постоянно изгубва отново тази мъдрост и тогава трябва да дойде един нов Буда, който да и донесе отново едно такова възмездие. Последният беше именно Готама Буда. Преди един такъв Буда, ако трябва да говорим, тривиално, да се издигне през своите различни съществувания до чина Буда, той трябва да стигне до един друг чин: до чина Бодисатва.
Индийският светоглед вижда също и в царския син на Судодана, в Готама Буда, до неговата двадесет и девета година не един Буда, а един Бодисатва.
Следователно този Бодисатва, който бе роден в царския дом на Судодана, се е издигнал чрез усилията на своя живот до онова вътрешно озарение, което символично е описано като "Седене под дървото Боди" и е изразено след това в "проповедта от Бенарес". Благодарение на тези процеси този Бодисатва се издигна в своята двадесет и девета година до чина Буда и можа сега вече като Буда да донесе отново на човечеството един остатък от прадревната мъдрост, която, според индийския възглед, следващите столетия трябва отново да изразходват. Когато човечеството ще е слязло толкова дълбоко, че мъдростта, която този последен Буда е донесъл, ще бъде изразходвана, тогава един друг Бодисатва ще се издигне до чина Буда, Буда на бъдещето, "Майтрейя Буда", който според индийския светоглед се очаква за бъдещето.
към текста >>
Благодарение на тези процеси този Бодисатва се издигна в своята двадесет и девета
година
до чина Буда и можа сега вече като Буда да донесе отново на човечеството един остатък от прадревната мъдрост, която, според индийския възглед, следващите столетия трябва отново да изразходват.
Будите означават ви.../липсва малко текст/.... в майя, в света на илюзията, но че винаги трябва отново и отново да бъде донесено нещо от прадревната мъдрост, от която то отново може да се храни: обаче понеже човечеството се намира в една слизаща посока, то постоянно изгубва отново тази мъдрост и тогава трябва да дойде един нов Буда, който да и донесе отново едно такова възмездие. Последният беше именно Готама Буда. Преди един такъв Буда, ако трябва да говорим, тривиално, да се издигне през своите различни съществувания до чина Буда, той трябва да стигне до един друг чин: до чина Бодисатва. Индийският светоглед вижда също и в царския син на Судодана, в Готама Буда, до неговата двадесет и девета година не един Буда, а един Бодисатва. Следователно този Бодисатва, който бе роден в царския дом на Судодана, се е издигнал чрез усилията на своя живот до онова вътрешно озарение, което символично е описано като "Седене под дървото Боди" и е изразено след това в "проповедта от Бенарес".
Благодарение на тези процеси този Бодисатва се издигна в своята двадесет и девета година до чина Буда и можа сега вече като Буда да донесе отново на човечеството един остатък от прадревната мъдрост, която, според индийския възглед, следващите столетия трябва отново да изразходват.
Когато човечеството ще е слязло толкова дълбоко, че мъдростта, която този последен Буда е донесъл, ще бъде изразходвана, тогава един друг Бодисатва ще се издигне до чина Буда, Буда на бъдещето, "Майтрейя Буда", който според индийския светоглед се очаква за бъдещето.
към текста >>
До своята двадесет и девета
година
той беше виждал само това, което можеше да види в царския дворец на Судодана.
Това, което стана в душата на този Бодисатва, ни се разказва чрез една легенда.
До своята двадесет и девета година той беше виждал само това, което можеше да види в царския дворец на Судодана.
Там от него бе държано настрана всичко, което можем да наречем човешка неволя, човешки мизерия, което се явява в живота и постоянно действува разрушително върху плодоносното течение на живота. Така израсна следователно Бодисатва обаче имайки своето съзнание на Бодисатва, т.е. едно съзнание, което благодарение на миналите съществувания беше постоянно проникнато от вътрешна мъдрост гледайки само плодоносната, само разцъфтяващата се страна на живота. Но след това той излезе от двореца на своя баща легендата е достатъчно известна и затова ние ще посочим само нейните съществени черти и видя това, което никога не можеше да види в царския дворец.../липсва малко текст/...доносен, пресъздаващ живот. Той видя един болен и хилав човек: в здравето се вмъква болестта.
към текста >>
128.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Можем да се убедим по най-прост начин за това, как са се разиграли тези неща, ако насочим по-отблизо поглед върху онази реч "Върху границите на природопознанието", която Дю Боа-Реймонд е държал на 14 август 1872
година
на събранието на естествениците в Лайпциг.
Така хората мислят, че могат да обгърнат и да проникнат с погледа всичко. И впечатлението на астрономическото познание беше толкова голямо, че то можеше да даде една такава цел. Но ние трябва да кажем, че чрез всички тези мисли бе добито първоначално твърде малко за една теория за възникването на света. Защо? За да не попаднем още от самото начало на това, което Духовната наука има да каже и което лесно може да бъде атакувано от противниците, трябва да хвърлим поглед върху идеите, които са имали такива хора, които са стояли сред духовния живот и сред идеалите на онова време.
Можем да се убедим по най-прост начин за това, как са се разиграли тези неща, ако насочим по-отблизо поглед върху онази реч "Върху границите на природопознанието", която Дю Боа-Реймонд е държал на 14 август 1872 година на събранието на естествениците в Лайпциг.
В тази реч Дю Боа-Реймонд възхвали във всички нюанси този идеал на астрономическото познание и каза, че истинска естествена наука има само там, където сме в състояние да сведем отделните природни явления към една астрономия на атомите и молекулите, а всичко останало не важи като обяснение на природата. Следователно според това изказване някой би обяснил природонаучно човешкия душевен живот, ако би успял да покаже, как трябва да се групират в човека атомите и молекулите по образеца на астрономическите движения, за да направят да се яви един човешки мозък. Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда. Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето.
към текста >>
129.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
Редом с това от 1900 до 1924
година
той изнася многобройни лекции и курсове, както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно за членовете на Антропософското общество.
Основата на антропософски ориентираната духовна наука са написаните и публикуваните от Рудолф Щайнер (18611925) произведения.
Редом с това от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове, както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно за членовете на Антропософското общество.
Отначало той е искал да не се записват лекциите, понеже те са били предвидени като «устни, не предназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се е видял принуден да се погрижи за стенографиране на лекциите. С тази задача той натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, за съхраняване на преписите и за необходимите за печатането корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези не прегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.»
към текста >>
С тях е трябвало да се подготви една форма на езотерично обучение, която се е съблюдавала от 1906
година
нататък.
Лекциите, събрани в тази поредица, образуват част от учението на Езотеричната школа на Рудолф Щайнер[1].
С тях е трябвало да се подготви една форма на езотерично обучение, която се е съблюдавала от 1906 година нататък.
към текста >>
130.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Това време, завършило в 60-та
година
сл.Хр.
Това време, завършило в 60-та година сл.Хр.
и подготвило духовния живот на Европа, е дало почвата, върху която е могло да бъде издигнато християнството. Тези учения са запазени и всеки, който търси, все още намира достъп до онова, което е било преподавано в тези ложи.
към текста >>
131.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Ала графиня д’Адемар разказва в своите мемоари,/*10/ че той се появил пред нея много след 1784
година
и че тя го е видяла още шест пъти по-късно и след това.
Ала граф Сен Жермен бил прав. Аз ще прибавя само още няколко неща, които са съвсем верни. В книги за граф Сен Жермен може да прочетете, че той е умрял в 1784 г./*8/ в двора на ландграфа на Хесен/*9/, който по-късно става един от най-напредналите свободни масони. Ландграфът се грижил за него до края.
Ала графиня д’Адемар разказва в своите мемоари,/*10/ че той се появил пред нея много след 1784 година и че тя го е видяла още шест пъти по-късно и след това.
към текста >>
132.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Аз говорих за някои неща, които ще споменем днес, преди една
година
./*1/ Но понеже има някои сред нас, които може да не са чули лекцията миналата
година
; не е излишно да посочим тези неща отново.
Сред алегориите и символите, които желаем да разгледаме в тези лекции, се намира също символа за т. нар. изгубено Слово, което трябва отново да бъде намерено. Ние вече говорихме за храма, който беше изгубен и трябва да бъде възстановен. Днес към това можем да прибавим едно кратко разглеждане за изгубеното слово и неговото търсене, тъй като тази тема има известна връзка със символичното значение на Петдесятница.
Аз говорих за някои неща, които ще споменем днес, преди една година./*1/ Но понеже има някои сред нас, които може да не са чули лекцията миналата година; не е излишно да посочим тези неща отново.
Освен това ние сме в състояние да разглеждаме такива въпроси ежегодно и да ги разискваме по-основно и изчерпателно. Някои неща, които не можеха да бъдат споменати миналата година, сега, може би, могат да бъдат разисквани, понеже сме прибавили нещо към нашето знание.
към текста >>
Някои неща, които не можеха да бъдат споменати миналата
година
, сега, може би, могат да бъдат разисквани, понеже сме прибавили нещо към нашето знание.
изгубено Слово, което трябва отново да бъде намерено. Ние вече говорихме за храма, който беше изгубен и трябва да бъде възстановен. Днес към това можем да прибавим едно кратко разглеждане за изгубеното слово и неговото търсене, тъй като тази тема има известна връзка със символичното значение на Петдесятница. Аз говорих за някои неща, които ще споменем днес, преди една година./*1/ Но понеже има някои сред нас, които може да не са чули лекцията миналата година; не е излишно да посочим тези неща отново. Освен това ние сме в състояние да разглеждаме такива въпроси ежегодно и да ги разискваме по-основно и изчерпателно.
Някои неща, които не можеха да бъдат споменати миналата година, сега, може би, могат да бъдат разисквани, понеже сме прибавили нещо към нашето знание.
към текста >>
133.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Мнозина от вас знаят, че вече говорих/*1/ на същата тема на нашето Общо събрание тази
година
и че по онова време, следвайки окултната практика, говорих отделно за мъжете и за жените.
Днес искам да ви говоря за нещо, което е много криво разбирано и за което в света се разпространяват изключително много заблуди.
Мнозина от вас знаят, че вече говорих/*1/ на същата тема на нашето Общо събрание тази година и че по онова време, следвайки окултната практика, говорих отделно за мъжете и за жените.
По специални причини, които може бе ще станат още по-ясни от самата лекция, днес аз не прилагам този древен обичай, понеже онова, което ме подтикваше както тогава, така и сега да разисквам този въпрос, е свързано с възможността рано или късно – да се надяваме по-рано – този древен обичай да бъде напълно изоставен.
към текста >>
134.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Когато римляните все повече се налагали в тези острови, властта на друидите постепенно намалява и най-накрая те били нападнати от Светониус Паулинус, губернатор на Британия при Нерон, 61-ва
година
сл. Хр.
Когато римляните все повече се налагали в тези острови, властта на друидите постепенно намалява и най-накрая те били нападнати от Светониус Паулинус, губернатор на Британия при Нерон, 61-ва година сл. Хр.
От това нападение остава в крепостта на друидите, малкият остров Англесей. Те били напълно разбити, победителят хвърля много от тях в огньовете, които те самите запалили за изгаряне на римските пленници, които очаквали да заловят. Ала въпреки че тяхната власт била така разрушена, много от техните религиозни практики продължили и през ХІ век, при управлението на Канют, било необходимо да се забрани на хората да обожествяват Слънцето, Луната, огньовете и др. Наистина много от практиките на друидите все още се спазват в Свободното масонство и някои писатели на този орден се стараят да покажат, че това е било установено скоро след забраната на Канют и тъй като чрез това друидското богослужение било изцяло забранено, най-силна клетва била необходима, за да се обвържат посветените с мълчание.
към текста >>
сл. Хр., една
година
и четири месеца/ повикал Евангелиста Йоан от Патмос, където той бил заточен, да се върне в Ефес; по това време, прибавя Суидас, догмата на манихеите бе станала известна чрез прокламиране ереста на Мани.
Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предположение. Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление. Когато се казва, че Скитианус се е появил по времето на Апостолите, се има предвид само последните години на Апостолите. Като доказателство за това ще послужи нещо казано от Суидас, че император Нерва, /който царувал от 97 г.
сл. Хр., една година и четири месеца/ повикал Евангелиста Йоан от Патмос, където той бил заточен, да се върне в Ефес; по това време, прибавя Суидас, догмата на манихеите бе станала известна чрез прокламиране ереста на Мани.
Почти сигурно е, че последното изказване се основава на погрешна идентичност, тъй като на друго място самият Суидас казва, че Манес живял по времето на император Аврелий /царувал от 271-275/. Без съмнение Суидас сметнал, че Скитианус обявил своята дуалистична доктрина по времето на Нерва, тъй като той, както е споменато по-горе, обърквал Мани със Скитианус и заменил единия с другия. Според това Скитианус започнал да обявява своето учение по времето на Нерва, това ще рече през 97 г. сл. Хр. Неговият ученик Теребинтус-буда може би е живял до 17-та или 18-та г.
към текста >>
Ен-Надим ни информира /въз основа на авторитета на Мохамед бен Исхаг Шармани, който по друг начин не е известен/, че Мани дошъл от Шабур Абдсир /Сапорес І/ във втората
година
на царуването на римския император Галий /Требонианус/, който започва своето управление през ноември 251 г.
сл. Хр. Неговият ученик Теребинтус-буда може би е живял до 17-та или 18-та г. сл. Хр., а дори и по-дълго. Изглежда, че Мани е бил роден около 190 г. сл. Хр.
Ен-Надим ни информира /въз основа на авторитета на Мохамед бен Исхаг Шармани, който по друг начин не е известен/, че Мани дошъл от Шабур Абдсир /Сапорес І/ във втората година на царуването на римския император Галий /Требонианус/, който започва своето управление през ноември 251 г.
сл. Хр. Както Ен-Надим по-нататък прибавя, това става на 1. април, според манихейците; това ще рече на 1. април 253 г. сл. Хр.
към текста >>
/*19/ – Изказването, направено от Балфур пред британската асоциация на 17 август 1904 г., се появява същата
година
в превод със следното заглавие: /не се чете/.
/*19/ – Изказването, направено от Балфур пред британската асоциация на 17 август 1904 г., се появява същата година в превод със следното заглавие: /не се чете/.
към текста >>
Щайнер даде по-точни цифри за това, според които прецесията на равноденствието през целия Зодиак е 12 х 2,160 = 25,920 години, което е една Платонова или Световна
година
.
/*2/ – По-късно Р.
Щайнер даде по-точни цифри за това, според които прецесията на равноденствието през целия Зодиак е 12 х 2,160 = 25,920 години, което е една Платонова или Световна година.
Човешките въплъщения общо взето са свързани с тези епохи от 2160 години.
към текста >>
Щайнер казва: "Позволете ми да приключа моите наблюдения на старата
година
с нещо, което веднъж вече съм казал /в лекциите от декември 1904 г., включени в настоящия том/.
/*28/ – В лекцията от 28. декември 1905 г. /още неиздадена/, Р.
Щайнер казва: "Позволете ми да приключа моите наблюдения на старата година с нещо, което веднъж вече съм казал /в лекциите от декември 1904 г., включени в настоящия том/.
Една огромна работа на разрушение става около нас, която един наблюдателен човек може да я види, дори и ако не е ясновидец; ние стоим в началото на една велика работа на разрушение, включващо външната материална култура такава, каквато се е развила през последните векове – тъй като материалното развитие може да стигне само до известна точка".
към текста >>
Сега вече ограничението отпадна преди около една
година
.
Курсовете представляват повече или по-малко точни бележки, държани по моите лекции, които по липса на време аз не съм в състояние да коригирам. Аз бих предпочел изговорената дума да остане изговорена дума. Ала членовете желаеха да се отпечатат курсовете за лична употреба. По този начин те възникнаха. Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото начало.
Сега вече ограничението отпадна преди около една година.
към текста >>
135.
Първоначални импулс и на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Редом с тях от 1900 до 1924
година
той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософското общество.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения.
Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософското общество.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват винаги свободно държаните лекции, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки».
към текста >>
136.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Окултистите се опитват да установят какво е предизвикало избухването на Везувий през 79-та
година
след Хр., земетресението в Калабрия13, земетресението по времето на Христос или земетресението в Лисабон през 1755-та
година
.
Също и потъването на Атлантида, описано ни като потоп, е във връзка с морала на атлантските народи. От всичко това обаче се намират само бегли следи. Въпреки това до известна степен можем да покажем взаимната връзка между живота на хората и такива явления в природата. Но при изтъкването на такива взаимовръзки трябва да бъдем много предпазливи, понеже, разбира се, лесно могат да се промъкнат фантазии. Необходимо е да се основаваме само върху окултно изследвани факти.
Окултистите се опитват да установят какво е предизвикало избухването на Везувий през 79-та година след Хр., земетресението в Калабрия13, земетресението по времето на Христос или земетресението в Лисабон през 1755-та година.
При тези природни катастрофи са загинали много хора. Не е необходимо загиналите хора да са били виновни през предишния си живот. Но в кармата на засегнатите хора е залегнало да загинат. Това е едното, заради което се изследва кармата на загиналите.
към текста >>
При въпросното избухване на Везувий през 79-та
година
, когато са разрушени Херкулан и Помпей, се случва нещо забележително.
Окултистът не бива да се плаши да казва и неща, които не се приемат лесно. И накрая искам да споделя още нещо трудно за вярване, което обаче е изследвано съвсем сигурно.
При въпросното избухване на Везувий през 79-та година, когато са разрушени Херкулан и Помпей, се случва нещо забележително.
Известно е, че е загинал прочутият римски писател Плиний Стари15. Да се проследи съдбата му окултно е извънредно важно, но в сегашното разглеждане няма да засегнем индивидуалната му карма, а нещо друго. Всички знаете какво представлява акашовата хроника. Известно ви е, че с помощта на акашовата хроника човек може да се пренесе в определено време, също и във времето на първото изригване на Везувий. Там се вижда нещо забележително.
към текста >>
137.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Каквото тя раздвижи, са такива духовнонаучни истини, каквито сте възприемали в течение на цялата
година
.
На 8 май преди петнадесет години госпожа Елена Петровна Блаватска напусна физическия план. Когато си спомняме деня, в който индивидуалността, живяла във физическо тяло през последната третина на 19-ти век, извършила толкова значителни неща за човечеството, беше призована от други сфери, за да действа оттам по-нататък, не говорим за деня на смъртта, а за деня на второто, другото раждане. Нека този ден събуди в нас чувствата и усещанията, чрез които да се вдъхновим все повече да чувстваме онзи начин на дейност, към която човекът бива призован, когато не присъства повече на физическия план. Тази дейност може да бъде толкова по-значителна, колкото по-подходящи инструменти има на разположение на физическия план. Такива инструменти следва да станат членовете на теософското движение.
Каквото тя раздвижи, са такива духовнонаучни истини, каквито сте възприемали в течение на цялата година.
към текста >>
Индивидуалността, която първоначално имаше да оповести с несравнима самоотверженост великите послания, с които се свързва теософското движение, следва всяка
година
на този ден да се доближава още по-близко до нас.
Индивидуалността, която първоначално имаше да оповести с несравнима самоотверженост великите послания, с които се свързва теософското движение, следва всяка година на този ден да се доближава още по-близко до нас.
Между нас не са много хора, които имат представа какво означава и ще означава Елена Петровна Блаватска за света. Но какво значение има това? В 1-ви век след Христос в Рим живее Тацит, историк от несравнимо значение. За духовното движение, на което се изгражда цялата западна култура, едно столетие след неговото възникване той не е могъл да каже нищо друго за християните16, освен че далеч оттатък границите на Римското царство имало една незначителна секта, която била основана от някакъв си Исус от Назарет.
към текста >>
138.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Човек не може да си представи защо например периодът на детството, който завършва с шестата до осмата
година
, се отличава така гравиращо от юношеската възраст, времето от седмата, осмата
година
приблизително до половата зрялост.
Който се занимае с въпроса за възпитанието от материалистическа гледна точка, много лесно ще стигне до всякакви погрешни правила. Понеже той няма да обмисли колко строго закономерно тече целият живот и оттам няма да има предвид, че в живота има силно ангажиращи периоди.
Човек не може да си представи защо например периодът на детството, който завършва с шестата до осмата година, се отличава така гравиращо от юношеската възраст, времето от седмата, осмата година приблизително до половата зрялост.
към текста >>
В първия, стигащ от шестата до осмата
година
, във втория, който стига до четиринадесет-петнадесет години, и в следващото време, в следващите седем до осем години.
Който няма понятие какво става с човека през това време, не може и да си представи колко е важно да се наблюдават тези периоди съвсем точно. Не е безразлично дали се знае какво представлява човекът през тези три периода.
В първия, стигащ от шестата до осмата година, във втория, който стига до четиринадесет-петнадесет години, и в следващото време, в следващите седем до осем години.
Това са три възрастови степени в живота на човека, които трябва да се изучат съвсем точно не само във външен смисъл, а от гледната точка на езотериката, която се занимава със скритите за външните сетива светове. Знаете, че човекът не се състои само от физическото тяло, а от физическото, етерното, което лежи в основата на физическото и го изгражда, астралното тяло, което за ясновидеца изглежда като облак, в който са положени останалите две тела. Обвит в тях имаме носителя на аза. Нека да разгледаме тези три тела при подрастващия човек.
към текста >>
Един съвсем подобен процес, какъвто преди раждането на човека се извършва с физическото тяло, се извършва също с етерното тяло в периода от раждането до приблизително седмата
година
.
Но същото далеч не важи тогава за етерното и астралното тяло. Те още не са готови да могат също да влязат в непосредствен контакт с околния свят.
Един съвсем подобен процес, какъвто преди раждането на човека се извършва с физическото тяло, се извършва също с етерното тяло в периода от раждането до приблизително седмата година.
Едва тогава може да се каже, че се ражда етерното тяло. И едва с четиринадесетата-петнадесетата година се ражда астралното тяло, което тогава може да разгърне самостоятелна дейност в околния свят.
към текста >>
И едва с четиринадесетата-петнадесетата
година
се ражда астралното тяло, което тогава може да разгърне самостоятелна дейност в околния свят.
Но същото далеч не важи тогава за етерното и астралното тяло. Те още не са готови да могат също да влязат в непосредствен контакт с околния свят. Един съвсем подобен процес, какъвто преди раждането на човека се извършва с физическото тяло, се извършва също с етерното тяло в периода от раждането до приблизително седмата година. Едва тогава може да се каже, че се ражда етерното тяло.
И едва с четиринадесетата-петнадесетата година се ражда астралното тяло, което тогава може да разгърне самостоятелна дейност в околния свят.
към текста >>
Трябва да сте наясно, че до седмата
година
не могат да се поставят особени изисквания към етерното тяло, а до четиринадесетата
година
към астралното тяло.
Трябва да сте наясно, че до седмата година не могат да се поставят особени изисквания към етерното тяло, а до четиринадесетата година към астралното тяло.
Ако етерното тяло на едно дете би се изложило на бруталния околен свят, би било точно същото, както ако през петия месец от ембрионалното развитие едно дете се предаде на външния свят, макар че не би се проявило със същата буйност. Съответното важи в случая, ако преди четиринадесетата година изложите астралното тяло на влиянията на околния свят. Затова трябва да сте наясно, че физическото тяло е готово да понесе пълното влияние на околния свят около седмата година. До седмата година етерното тяло е толкова заето със себе си, че би било повредено, ако му се въздейства особено много. До този момент би следвало да се въздейства само върху физическото тяло.
към текста >>
Съответното важи в случая, ако преди четиринадесетата
година
изложите астралното тяло на влиянията на околния свят.
Трябва да сте наясно, че до седмата година не могат да се поставят особени изисквания към етерното тяло, а до четиринадесетата година към астралното тяло. Ако етерното тяло на едно дете би се изложило на бруталния околен свят, би било точно същото, както ако през петия месец от ембрионалното развитие едно дете се предаде на външния свят, макар че не би се проявило със същата буйност.
Съответното важи в случая, ако преди четиринадесетата година изложите астралното тяло на влиянията на околния свят.
Затова трябва да сте наясно, че физическото тяло е готово да понесе пълното влияние на околния свят около седмата година. До седмата година етерното тяло е толкова заето със себе си, че би било повредено, ако му се въздейства особено много. До този момент би следвало да се въздейства само върху физическото тяло. От седмата до четиринадесетата година трябва да се вземе в ръце възпитанието на етерното тяло и едва от петнадесетата година нататък може да се въздейства отвън, чрез възпитанието на астралното тяло.
към текста >>
Затова трябва да сте наясно, че физическото тяло е готово да понесе пълното влияние на околния свят около седмата
година
.
Трябва да сте наясно, че до седмата година не могат да се поставят особени изисквания към етерното тяло, а до четиринадесетата година към астралното тяло. Ако етерното тяло на едно дете би се изложило на бруталния околен свят, би било точно същото, както ако през петия месец от ембрионалното развитие едно дете се предаде на външния свят, макар че не би се проявило със същата буйност. Съответното важи в случая, ако преди четиринадесетата година изложите астралното тяло на влиянията на околния свят.
Затова трябва да сте наясно, че физическото тяло е готово да понесе пълното влияние на околния свят около седмата година.
До седмата година етерното тяло е толкова заето със себе си, че би било повредено, ако му се въздейства особено много. До този момент би следвало да се въздейства само върху физическото тяло. От седмата до четиринадесетата година трябва да се вземе в ръце възпитанието на етерното тяло и едва от петнадесетата година нататък може да се въздейства отвън, чрез възпитанието на астралното тяло.
към текста >>
До седмата
година
етерното тяло е толкова заето със себе си, че би било повредено, ако му се въздейства особено много.
Трябва да сте наясно, че до седмата година не могат да се поставят особени изисквания към етерното тяло, а до четиринадесетата година към астралното тяло. Ако етерното тяло на едно дете би се изложило на бруталния околен свят, би било точно същото, както ако през петия месец от ембрионалното развитие едно дете се предаде на външния свят, макар че не би се проявило със същата буйност. Съответното важи в случая, ако преди четиринадесетата година изложите астралното тяло на влиянията на околния свят. Затова трябва да сте наясно, че физическото тяло е готово да понесе пълното влияние на околния свят около седмата година.
До седмата година етерното тяло е толкова заето със себе си, че би било повредено, ако му се въздейства особено много.
До този момент би следвало да се въздейства само върху физическото тяло. От седмата до четиринадесетата година трябва да се вземе в ръце възпитанието на етерното тяло и едва от петнадесетата година нататък може да се въздейства отвън, чрез възпитанието на астралното тяло.
към текста >>
От седмата до четиринадесетата
година
трябва да се вземе в ръце възпитанието на етерното тяло и едва от петнадесетата
година
нататък може да се въздейства отвън, чрез възпитанието на астралното тяло.
Ако етерното тяло на едно дете би се изложило на бруталния околен свят, би било точно същото, както ако през петия месец от ембрионалното развитие едно дете се предаде на външния свят, макар че не би се проявило със същата буйност. Съответното важи в случая, ако преди четиринадесетата година изложите астралното тяло на влиянията на околния свят. Затова трябва да сте наясно, че физическото тяло е готово да понесе пълното влияние на околния свят около седмата година. До седмата година етерното тяло е толкова заето със себе си, че би било повредено, ако му се въздейства особено много. До този момент би следвало да се въздейства само върху физическото тяло.
От седмата до четиринадесетата година трябва да се вземе в ръце възпитанието на етерното тяло и едва от петнадесетата година нататък може да се въздейства отвън, чрез възпитанието на астралното тяло.
към текста >>
Поради това, каквото се изпусне до седмата
година
, не може да се навакса по-късно.
Да се въздейства върху физическото тяло на човека, означава детето да получава външни впечатления. Физическото тяло се изгражда чрез външните впечатления.
Поради това, каквото се изпусне до седмата година, не може да се навакса по-късно.
До седмата година физическото тяло се намира в такъв стадий, че би трябвало да се изгражда чрез външни сетивни впечатления.
към текста >>
До седмата
година
физическото тяло се намира в такъв стадий, че би трябвало да се изгражда чрез външни сетивни впечатления.
Да се въздейства върху физическото тяло на човека, означава детето да получава външни впечатления. Физическото тяло се изгражда чрез външните впечатления. Поради това, каквото се изпусне до седмата година, не може да се навакса по-късно.
До седмата година физическото тяло се намира в такъв стадий, че би трябвало да се изгражда чрез външни сетивни впечатления.
към текста >>
Ако очите на детето виждат само красота до седмата си
година
, то се изгражда така, че през целия си живот ще запази усет към красивото.
Ако очите на детето виждат само красота до седмата си година, то се изгражда така, че през целия си живот ще запази усет към красивото.
По-късно усетът към красивото не може повече да се развива по същия начин. Каквото кажете на детето или направите през първата седемлетка, е по-малко важно от начина как се оформя неговото обкръжение и какво детето вижда и слуша. Вътрешните растителни сили трябва да се поощряват дотогава чрез външните впечатления. Свободно формиращият дух на детето създава човешка фигура от парче дърво, което има няколко точки и черти за очите, носа и устата. Но когато детето получи възможно добре оформена кукла, има нещо, за което е вързано.
към текста >>
В този смисъл през времето от първата до седмата
година
най-главното значение трябва да се отдаде на грижата за физическото тяло.
Каквото сте сам вие в обкръжението на детето, каквото детето непосредствено вижда и чува, за това става въпрос. То ще бъде добър човек, ако вижда добри хора около себе си. То подражава на нещата, които възприема около себе си. Трябва да се обърне най-голямото внимание именно на подражанието, на въздействието на примера. Затова правилното следва много да се показва, за да може детето много и да подражава.
В този смисъл през времето от първата до седмата година най-главното значение трябва да се отдаде на грижата за физическото тяло.
През тази възраст още не може да се въздейства чрез възпитателни мерки върху по-висшите тела, изобщо не чрез съзнателно възпитание, а върху тези тела, докато те са заети само със самите себе си, въздействате чрез това, което сте самият вие. Един умен човек ще повлияе разумността в детето чрез своята разумност. Възпитателят трябва да се погрижи в обкръжението на детето да бъде възможно цялостен човек, да има висши и добри мисли – както здравото тяло на майката въздейства здравословно върху детето.
към текста >>
Със седмата
година
започва времето, когато можете да започнете да възпитавате с умишлени мерки етерното тяло.
Със седмата година започва времето, когато можете да започнете да възпитавате с умишлени мерки етерното тяло.
При това трябва да се имат предвид две неща – навиците и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло. Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло. Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици. Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек. Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година.
към текста >>
Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата
година
.
Със седмата година започва времето, когато можете да започнете да възпитавате с умишлени мерки етерното тяло. При това трябва да се имат предвид две неща – навиците и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло. Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло. Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици. Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек.
Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година.
През това време трябва да се въздейства и върху паметта. Следователно се изисква детето да получи солидни навици и съкровище от запаметено знание. В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка. Напротив, би трябвало да се направи всичко, за да се опази детето от това. През това време детето трябва да си усвоява нещата от авторитета.
към текста >>
Особено неблагоприятно е за подрастващия човек, когато преди четиринадесетата
година
е подтикван да критикува, да изгражда собствени съждения, когато изгуби благотворителната власт на намиращите се около него авторитети.
Особено неблагоприятно е за подрастващия човек, когато преди четиринадесетата година е подтикван да критикува, да изгражда собствени съждения, когато изгуби благотворителната власт на намиращите се около него авторитети.
към текста >>
Но който наистина е убеден, че душата е нещо вечно, за него времето от втората до осемдесетата
година
се различава само по това, че са изминали седемдесет и осем години, а какво е това насреща на вечността?
На когото е повредено вкусовото сетиво, понякога се насочва към най-рафинираните духовни ястия. Теософ в истинския смисъл е този, който прави усилие да разбере живота и да му служи, а теософски настроени родители са тези, които виждат задачата си в това, на всяка крачка да поощряват развитието на детето си. Не казвайте: Как да го правим в нашето време? Тук отново трябва да се осъзнае, че душата е вечното. Човекът е готов да вярва в един вечен живот, в който да пристъпи възможно веднага след смъртта си.
Но който наистина е убеден, че душата е нещо вечно, за него времето от втората до осемдесетата година се различава само по това, че са изминали седемдесет и осем години, а какво е това насреща на вечността?
Тогава се вярва във вечността на битието и трябва също да го почувстваме и да имаме търпение. Трябва да свикнем да работим в служба на цялото човечество. Не става въпрос дали това, което усвоим, можем наистина веднага да го приложим, а преди всичко трябва винаги да се стремим да го прилагаме, а положително всеки намира някаква малка възможност. Но ако всеки само критикува, никога няма да се постигне нищо. По-добре е да се прави нещо съвсем малко, без оплакване, че не можем да приложим наученото, вместо изобщо нищо да не правим.
към текста >>
139.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Радвам се след толкова дълго време да мога отново да поздравя както членовете на клона, така също и другите, които в течение на изминалата
година
постепенно се събраха тук.
Радвам се след толкова дълго време да мога отново да поздравя както членовете на клона, така също и другите, които в течение на изминалата година постепенно се събраха тук.
Надяваме се нашата работа и духовното движение отново да се придвижат стъпка напред в тазгодишния зимен сезон и да успеем още повече да задълбочим вживяването си в духовния свят.
към текста >>
28) Немският съюз на печатарите е основан през 1866 г., една
година
след основаването на Общия немски работнически съюз, като първият социалистически профсъюз.
28) Немският съюз на печатарите е основан през 1866 г., една година след основаването на Общия немски работнически съюз, като първият социалистически профсъюз.
към текста >>
140.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Бил е празнуван от най-висшите посветени на мистериите всяка
година
, когато Слънцето най-слабо изпраща силите и топлината си към Земята.
Коледното дърво произхожда от недалечни европейски обичаи. Дори най-старото коледно дърво не е по-старо от стотина години. Но макар че то е толкова младо, коледният празник е много стар. Коледният празник е познат навсякъде в най-древните мистерии на всички религии и винаги е бил празнуван. Той не е просто външен слънчев празник, а празник, водещ човечеството до съзерцание или поне до предчувствие за извора на битието.
Бил е празнуван от най-висшите посветени на мистериите всяка година, когато Слънцето най-слабо изпраща силите и топлината си към Земята.
Празнуван е бил и от онези, които още не са могли да вземат участие в целия празник, а са изживявали само външния картинен израз на най-висшите мистерии. Тайните на мистериите са се запазили през всички времена и при всички народи са получили форма, съответна на различните вероизповедания. Коледен празник означава празник на Свещената нощ, тази Свещена нощ, която се е чествала във великите мистерии, когато инициаторът на достатъчно добре подготвени личности ги е довеждал до раждането на висшия човек в душата им; или когато – ако употребим един съвременен израз – в душата им се ражда живият Христос.
към текста >>
Всяка
година
той е бил картинно представян в мистериите около полунощ през Светата коледна нощ.
Този момент, когато човекът изживява, че е свободен от мрака и живее във вечната светлина, е най-върховният блажен момент в човешкото развитие.
Всяка година той е бил картинно представян в мистериите около полунощ през Светата коледна нощ.
Тази картина показвала, че редом с физическото Слънце има духовно Слънце, което също като физическото трябва да изплува от тъмнината, от мрака. За да изяснят това още повече на учениците, след като изживявали изгрева на Слънцето, на Христос, те били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно, никаква безжизнена материя. Там виждали да се появяват житни класове от скалите като знак на живота, като символично загатване, че от привидната смърт се поражда живот, че животът се ражда в мъртвите скали. След това им се казвало: Както от този ден нататък от слънчевата светлина, която привидно е мъртва, израства новото, така от умиращия живот постоянно се издига нов такъв.
към текста >>
разцъфват всяка
година
по същото време.
Всички звезди също като Слънцето следват един велик ритъм. Ако Слънцето би напуснало само за момент този ритъм, само за момент да се отклони от орбитата си, това би било революция от невероятно голямо значение за целия космос. Ритъмът владее цялата природа, от безжизнената природа до човека. Той се намира в света на растенията. Теменужката, лилията и др.
разцъфват всяка година по същото време.
Животните мътят и раждат в определен сезон от годината. Нещата се променят едва при човека. Ритъмът, който цари в хода на годишните времена при животното, в силите на растежа, възпроизвеждането и т. н., престава да действа в човека!
към текста >>
141.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Развитието на физическото тяло в първите седем години е повторение на сатурновото битие, затова времето от първата до седмата
година
, следователно до смяната на зъбите се нарича в окултизма време на сатурновото битие.
Човешкото тяло е прекарало до известна степен всичко, което сега описах. Следите от движението на Сатурн имате сега във физическото тяло като процеси на вибрациите.
Развитието на физическото тяло в първите седем години е повторение на сатурновото битие, затова времето от първата до седмата година, следователно до смяната на зъбите се нарича в окултизма време на сатурновото битие.
Тогава действат същите сили, които са действали първоначално върху човека, развиващ само своето физическо тяло. По-късно се ражда етерното тяло и с това и силите, свързани със слънчевото битие. Времето от седмата до четиринадесетата или шестнадесетата година, в което действат тези сили, наричаме слънчевото битие на човека.
към текста >>
Времето от седмата до четиринадесетата или шестнадесетата
година
, в което действат тези сили, наричаме слънчевото битие на човека.
Човешкото тяло е прекарало до известна степен всичко, което сега описах. Следите от движението на Сатурн имате сега във физическото тяло като процеси на вибрациите. Развитието на физическото тяло в първите седем години е повторение на сатурновото битие, затова времето от първата до седмата година, следователно до смяната на зъбите се нарича в окултизма време на сатурновото битие. Тогава действат същите сили, които са действали първоначално върху човека, развиващ само своето физическо тяло. По-късно се ражда етерното тяло и с това и силите, свързани със слънчевото битие.
Времето от седмата до четиринадесетата или шестнадесетата година, в което действат тези сили, наричаме слънчевото битие на човека.
към текста >>
Така в детето до седмата му
година
действат сили, сродни с днешния Сатурн.
Трябва да сте наясно, че всички сили, които по това време са били в човека като сили на разцъфващия живот, слънчевите сили, се проявяват и развиват във времето от смяната на зъбите до половата зрялост. Не е маловажно да се знае това, защото започваме малко да разбираме взаимната връзка между тези човешки сили и съответните днешни форми на съответните планети само като си спомним за времето, когато Земята им е била подобна.
Така в детето до седмата му година действат сили, сродни с днешния Сатурн.
Тук виждате първия вътрешен зародиш на широкоразпространената и могъща мъдрост, предадена като астрология от времената на действително великите посветени, която днес повече не се разбира. Понеже съществува вътрешно сродство между Сатурн и детската възраст, можете да разберете как тези неща са вътрешно свързани. Също така виждате как силите са изтръгнати и от самото Слънце. Каквото по-късно е важно за човека, е поставено в определени граници чрез Луната и Земята. Формообразуващите сили са особено важни за развитието на човека от седмата година до половата зрялост.
към текста >>
Формообразуващите сили са особено важни за развитието на човека от седмата
година
до половата зрялост.
Така в детето до седмата му година действат сили, сродни с днешния Сатурн. Тук виждате първия вътрешен зародиш на широкоразпространената и могъща мъдрост, предадена като астрология от времената на действително великите посветени, която днес повече не се разбира. Понеже съществува вътрешно сродство между Сатурн и детската възраст, можете да разберете как тези неща са вътрешно свързани. Също така виждате как силите са изтръгнати и от самото Слънце. Каквото по-късно е важно за човека, е поставено в определени граници чрез Луната и Земята.
Формообразуващите сили са особено важни за развитието на човека от седмата година до половата зрялост.
Това ви дава отново правилна представа за извънредно голямото значение на факта, че децата именно в това време по отношение на етерното си тяло са дълбоко свързани с това, което наричаме духовното Слънце. Тук виждате повече езотеричните взаимовръзки на нещата, които вече посочих в публичната лекция. Преди всичко си спомнете, че в това време е особено важно да се възпита у детето чувството за красивото. Ако в това време не се възпита чувството за красивото, по-късно не можем да го наваксаме, понеже тогава действат съвсем други сили. Това време е свързано с усещането за светлина и сянка и не бихте направили нищо по-добро, освен да възпитате у детето чувството за светлина и сянка.
към текста >>
От двадесет и първата до двадесет и осмата, тридесетата
година
имаме марсовия период от живота на човека.
От двадесет и първата до двадесет и осмата, тридесетата година имаме марсовия период от живота на човека.
Именно в това време чрез сферата на кръвта се изявява смелият характер на човека. Не напразно именно в тези години хората са привлечени в служба на Марс. Отчасти тези неща протичат инстинктивно. Многократно са останали също и традиции от това, което преди духовно се е знаело.
към текста >>
Нещо вътрешно се отделя навън и душата се развива до онази свобода, която означаваме като меркуриево битие, достигащо кулминацията си през тридесет и петата
година
.
Следва подготовка за бъдещи периоди. Когато душата все повече е оставена сама на себе си, тя извършва в човека процеси, които ще се извършат космически със Земята. От Земята ще се отдели нещо, за да може тя да се издигне по-високо до Юпитер. А човекът още днес започва този процес. Също и тук той е един микрокосмос.
Нещо вътрешно се отделя навън и душата се развива до онази свобода, която означаваме като меркуриево битие, достигащо кулминацията си през тридесет и петата година.
Говорим за средата на живота, както не без право седемдесетте години наричаме възрастта на патриарсите. Така с тридесет и петата година човек спечелва своята самостоятелност. Той встъпва във възрастта, в която не само изживява, но вътрешно засилва и укрепва изживяното. Чрез твърдото навлизане на волята тялото на човека е оставено на самото себе си, а душевността се консолидира. Сега човекът става съветник за обкръжението си.
към текста >>
Така с тридесет и петата
година
човек спечелва своята самостоятелност.
От Земята ще се отдели нещо, за да може тя да се издигне по-високо до Юпитер. А човекът още днес започва този процес. Също и тук той е един микрокосмос. Нещо вътрешно се отделя навън и душата се развива до онази свобода, която означаваме като меркуриево битие, достигащо кулминацията си през тридесет и петата година. Говорим за средата на живота, както не без право седемдесетте години наричаме възрастта на патриарсите.
Така с тридесет и петата година човек спечелва своята самостоятелност.
Той встъпва във възрастта, в която не само изживява, но вътрешно засилва и укрепва изживяното. Чрез твърдото навлизане на волята тялото на човека е оставено на самото себе си, а душевността се консолидира. Сега човекът става съветник за обкръжението си.
към текста >>
С четиридесет и деветата
година
започва юпитеровият период, в който душата става още по-свободна в дълбочината си, а тялото още повече е оставено на самото себе си и развива в себе си това, което съдържа най-добрите сили, за да премине в периода на Венера, започващ в шестдесет и третата, шестдесет и четвъртата
година
.
С четиридесет и деветата година започва юпитеровият период, в който душата става още по-свободна в дълбочината си, а тялото още повече е оставено на самото себе си и развива в себе си това, което съдържа най-добрите сили, за да премине в периода на Венера, започващ в шестдесет и третата, шестдесет и четвъртата година.
Там вътрешността толкова вече се е консолидирала, че човекът може да отстрани всякакви външни егоизми от своето развитие. Той изпитва вече само любов към това, което сега се намира в света. Не изисква нищо повече за себе си, а се посвещава на обкръжението си. Човечеството днес изгражда това в неговите най-първоначални зародиши, затова още е трудно да се говори за него.
към текста >>
142.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
107) «Библия и мъдрост» 25 и 26 април, 1907
година
.
107) «Библия и мъдрост» 25 и 26 април, 1907 година.
От лекцията от 25 април няма записки. Лекцията от 26 април се съдържа в «Познанието за свръхестественото в наше време и неговото значение за живота днес», Събр. съч. 55.
към текста >>
143.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Развитието на човека до двадесет и осмата
година
.
Окултно развитие и теософска работа. Скритата дейност на Християн Розенкройц. Посветен, ясновидец, адепт.
Развитието на човека до двадесет и осмата година.
Омекване и втвърдяване. Рахит, туберколоза, калциране на артериите. Същност на теософското (антропософското) движение. Методи на ясновиждането. Несетивно мислене. Имагинация.
към текста >>
144.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Второто раждане става едва със смяната на зъбите през седмата
година
.
Там физическото тяло е затворено във физическото майчино тяло. Кръвните потоци и другите течности преминават от майката в детето. Когато то се роди физически, физическото майчино тяло се отделя от детето. Това е първото раждане. В този момент етерното тяло още не е родено.
Второто раждане става едва със смяната на зъбите през седмата година.
Дотогава етерното тяло е обгърнато от етерната обвивка, която не принадлежи към същинското етерно тяло на детето. Около седмата година се ражда етерното тяло. Обвивката се отблъсва и външният израз на този процес е появата на постоянните зъби. Когато зъбите се покажат навън, ясновидецът вижда как етерното тяло се ражда от своята майчина етерна обвивка. До половата зрялост детето все още е обгърнато от своята астрална майчина обвивка, която е там още от началото и остава също и след седмата година.
към текста >>
Около седмата
година
се ражда етерното тяло.
Когато то се роди физически, физическото майчино тяло се отделя от детето. Това е първото раждане. В този момент етерното тяло още не е родено. Второто раждане става едва със смяната на зъбите през седмата година. Дотогава етерното тяло е обгърнато от етерната обвивка, която не принадлежи към същинското етерно тяло на детето.
Около седмата година се ражда етерното тяло.
Обвивката се отблъсва и външният израз на този процес е появата на постоянните зъби. Когато зъбите се покажат навън, ясновидецът вижда как етерното тяло се ражда от своята майчина етерна обвивка. До половата зрялост детето все още е обгърнато от своята астрална майчина обвивка, която е там още от началото и остава също и след седмата година. След това тази астрална майка се отблъсква и едва тогава се ражда астралното тяло, както по-рано са се родили физическото и етерното тяло. Издигането на човека до половата зрялост означава раждането на астралното тяло.
към текста >>
До половата зрялост детето все още е обгърнато от своята астрална майчина обвивка, която е там още от началото и остава също и след седмата
година
.
Второто раждане става едва със смяната на зъбите през седмата година. Дотогава етерното тяло е обгърнато от етерната обвивка, която не принадлежи към същинското етерно тяло на детето. Около седмата година се ражда етерното тяло. Обвивката се отблъсва и външният израз на този процес е появата на постоянните зъби. Когато зъбите се покажат навън, ясновидецът вижда как етерното тяло се ражда от своята майчина етерна обвивка.
До половата зрялост детето все още е обгърнато от своята астрална майчина обвивка, която е там още от началото и остава също и след седмата година.
След това тази астрална майка се отблъсква и едва тогава се ражда астралното тяло, както по-рано са се родили физическото и етерното тяло. Издигането на човека до половата зрялост означава раждането на астралното тяло. Раждането на аза става в периода от двадесет и първата до двадесет и осмата година.
към текста >>
Раждането на аза става в периода от двадесет и първата до двадесет и осмата
година
.
Обвивката се отблъсва и външният израз на този процес е появата на постоянните зъби. Когато зъбите се покажат навън, ясновидецът вижда как етерното тяло се ражда от своята майчина етерна обвивка. До половата зрялост детето все още е обгърнато от своята астрална майчина обвивка, която е там още от началото и остава също и след седмата година. След това тази астрална майка се отблъсква и едва тогава се ражда астралното тяло, както по-рано са се родили физическото и етерното тяло. Издигането на човека до половата зрялост означава раждането на астралното тяло.
Раждането на аза става в периода от двадесет и първата до двадесет и осмата година.
към текста >>
До седмата
година
в човека става един вид втвърдяване на формите.
Когато хората някога знаят как се извършва това развитие, тогава ще се види какво голямо значение има това върху възпитанието. То е описано в моята книга «Възпитанието на детето от гледната точка на науката за духа»3. В нея са всички правила, които трябва да се имат предвид в това отношение. Учител, който владее тези методи, би бил адепт в областта на възпитанието. Адепството е практическо действие, изхождащо от духовните светове.
До седмата година в човека става един вид втвърдяване на формите.
Всички форми на мозъка и костната система са изградени до седмата година. След това те растат, но това, което не е налице до седмата година, е невъзвратимо. Така могат да се направят големи пропуски във възпитанието. Оттам нататък етерното тяло е свободно. Сега виждате как зъбите, които човекът получава, са израз за това, дали втвърдяването и изграждането на етерното тяло, което току-що е родено, се намират в правилното съотношение.
към текста >>
Всички форми на мозъка и костната система са изградени до седмата
година
.
То е описано в моята книга «Възпитанието на детето от гледната точка на науката за духа»3. В нея са всички правила, които трябва да се имат предвид в това отношение. Учител, който владее тези методи, би бил адепт в областта на възпитанието. Адепството е практическо действие, изхождащо от духовните светове. До седмата година в човека става един вид втвърдяване на формите.
Всички форми на мозъка и костната система са изградени до седмата година.
След това те растат, но това, което не е налице до седмата година, е невъзвратимо. Така могат да се направят големи пропуски във възпитанието. Оттам нататък етерното тяло е свободно. Сега виждате как зъбите, които човекът получава, са израз за това, дали втвърдяването и изграждането на етерното тяло, което току-що е родено, се намират в правилното съотношение. Двата процеса – израстването на постоянните зъби и изграждането на етерното тяло се намират във взаимна връзка.
към текста >>
След това те растат, но това, което не е налице до седмата
година
, е невъзвратимо.
В нея са всички правила, които трябва да се имат предвид в това отношение. Учител, който владее тези методи, би бил адепт в областта на възпитанието. Адепството е практическо действие, изхождащо от духовните светове. До седмата година в човека става един вид втвърдяване на формите. Всички форми на мозъка и костната система са изградени до седмата година.
След това те растат, но това, което не е налице до седмата година, е невъзвратимо.
Така могат да се направят големи пропуски във възпитанието. Оттам нататък етерното тяло е свободно. Сега виждате как зъбите, които човекът получава, са израз за това, дали втвърдяването и изграждането на етерното тяло, което току-що е родено, се намират в правилното съотношение. Двата процеса – израстването на постоянните зъби и изграждането на етерното тяло се намират във взаимна връзка. С това са свързани растежът и възпроизвеждането.
към текста >>
145.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Да речем, че сте станали на шестдесет години и през четиридесетата си
година
сте зашлевили плесница на някого.
Това е съвсем своеобразно нещо. Първоначално човекът живее отпред назад. Той действително преживява целия си изминал живот отпред назад, като започва със събитията преди смъртта си и стига до раждането си. Така се преживяват всички събития и човекът е готов тогава, когато достигне момента на раждането си. Стига се до всяко събитие, което човекът е преживял.
Да речем, че сте станали на шестдесет години и през четиридесетата си година сте зашлевили плесница на някого.
Когато при обратното преживяване стигнете до този спомен, той става като един отпечатък. Вие ще бъдете привлечен към този човек и ще усетите болката, която сте причинили. По време на живота може би са ви ръководили чувства на отмъщение, сега изпитвате това, което е изпитал този, на когото сте искали да си отмъстите. В негативното изживяване изпитвате усещанията и чувствата, които сте предизвикали. Всичко, което изживявате там, възпрепятства вашето по-нататъшно развитие в историята на човечеството.
към текста >>
146.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
На този, който разбира езотеричното християнство, Свещената нощ трябва да му покаже всяка
година
, че това, което се случва във външния свят, е само мимика, жест за вътрешен духовен процес.
На този, който разбира езотеричното християнство, Свещената нощ трябва да му покаже всяка година, че това, което се случва във външния свят, е само мимика, жест за вътрешен духовен процес.
Външната сила на Слънцето се изживява в пролетното и лятното Слънце. Тази външна слънчева сила, която е само оповестяване на вътрешната духовна сила на Слънцето, е изразена в евангелието в образа на Йоан, а насреща ѝ застава вътрешната духовна сила, изразена в Христос. И когато физическата сила на Слънцето все повече намалява, духовната сила се покачва и става все по-мощна и по-мощна, като през Свещената нощ тя е най-силна. Това лежи в думите на Евангелието на Йоан: «Аз трябва да се смаля, а Той да се усили.»28 И Той се засилва и засилва и се появява там, където слънчевата сила отново достига външната физическа сила.
към текста >>
Това, че този дух трябва отново да се появява като светлина в мрака всяка
година
за всички хора, дори за най-слабите, всяка
година
трябва наново да бъде записвано в сърцето и душата на човека.
И в най-важните моменти в нашите празници човекът трябва да разбере, че тогава и в духовния свят се случва нещо значително. Тогава той ще бъде насочван към подмладяващата духовна сила, показана ни в образа на тримата младенци, която азът може да спечели само в отдадеността си на външния свят, а не като се изключи егоистично от него. Няма обаче отдаденост на външния свят, ако външният свят не е проникнат от духа.
Това, че този дух трябва отново да се появява като светлина в мрака всяка година за всички хора, дори за най-слабите, всяка година трябва наново да бъде записвано в сърцето и душата на човека.
към текста >>
147.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
А протичането на цялата
година
?
Вие щяхте да видите външното явление и да го проследите като израз на духовен процес, може би като израз на благодарност. Възприемащият слънчевите лъчи само с физическите очи се отнася към духовно виждащия по същия начин, както някой виждащ само физическото движение на жената и детето, се отнася към човека, възприемащ и вътрешните процеси. Който вижда с окултно обучени очи процесите в идващите към нас слънчеви лъчи, той вижда как духовни същества от Слънцето преливат в чувства и как тези чувства се превръщат в дела. Делата им са това, което те изпращат със слънчевите лъчи. И ако наблюдавате астралното тяло на Земята, ще видите нещо като благодарност на цялата растителна душа, която приема слънчевите лъчи.
А протичането на цялата година?
Когато цветята се разтварят, това е душевен сърдечен израз за вътрешни душевни процеси на Земята, както и за това, което изпитват даряващите творящи духове на Слънцето.
към текста >>
148.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Забравено е, че в течение на една
година
Земята се върти около оста на еклиптиката и това въртене се комбинира със спираловидното въртене.
В действителност Слънцето се носи с голяма скорост в космическото пространство към съзвездието Херкулес. Такова движение, както обикновено се описва, е фиктивно, защото планетите се движат заедно с него. Истинската земна орбита образува спираловидна линия. Това, което се нарича изкривяване на еклиптиката, е гравитационната линия между Слънцето и Земята.
Забравено е, че в течение на една година Земята се върти около оста на еклиптиката и това въртене се комбинира със спираловидното въртене.
Коперник е разграничавал тези две неща, но сега това не се прави. Движението с еклиптиката е пренебрегнато. Така фактите не са точни, когато се каже, че Земята се върти около Слънцето. В действителност е налице едно спираловидно движение.
към текста >>
149.
Съдържание
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Великата
година
на Платон.
Приятелство и връзките на любовта – основа за съвместното битие на душите в Девакана. Включване в състава на физическия свят при ново раждане. Времето след зачатието и по-нататъшното формиране на плода.
Великата година на Платон.
Раждане в мъжки и женски облик. Общата карма на хората.
към текста >>
150.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
През 1459
година
висшата духовна индивидуалност, въплътила се в човешката личност, носеща пред очите на света името Християн Розенкройцер първоначално се явява на тесен кръг посветени ученици в качеството на учител.
През 1459 година висшата духовна индивидуалност, въплътила се в човешката личност, носеща пред очите на света името Християн Розенкройцер първоначално се явява на тесен кръг посветени ученици в качеството на учител.
Християн Розенкройц бил издигнат в строгото затворено духовно братство Fraternitas Lapidis aurei /Братство на увития с рози кръст/ в сан Egues Lapidis aurei, т.е. Рицар на златния камък. В следващите лекции ще ни стане по-ясно какво означава това. Тази висока духовна индивидуалност, която влязла във физическата сфера във външната личност Християн Розенкройц, винаги е оставала лидер и учител на розенкройцерското течение "в същото тяло", както казват в окултизма. Значението на израза "винаги остава в същото тяло" също ще стане ясно в близките занятия, когато ще говорим за съдбата на хората след смъртта.
към текста >>
151.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Времето, за което Слънцето преминава през всичките дванадесет знака на Зодиака, в окултизма се нарича мирова
година
.
Смисълът на това е, че човекът при своето завръщане да открие изменен облик на Земята и благодарение на това може да преживее всичко по нов начин. Всичко, което се променя на нашата Земя, се намира в тясна връзка с определени констелации това е много важен факт. В началото на пролетта слънцето изгрява в един определен знак на Зодиака. 800 години преди Рождество Христово за първи път е навлязло в съзвездието Овен, още по-рано в съседното съзвездие Телец. Например 2160 години са необходими на Слънцето, за да премине през едно съзвездие.
Времето, за което Слънцето преминава през всичките дванадесет знака на Зодиака, в окултизма се нарича мирова година.
към текста >>
152.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако нашата земя не се намираше в близост до слънцето, около което тя се завърта в продължение на една
година
, ако в нейна близост не се намираше луната, която се завърта около земята за един месец и при това преминава през четири фази, то човекът щеше да бъде различен, тъй като всички изброени неща се намират в строго установена връзка помежду си.
А сега извънредно интересно е така да се проследят всички тези процеси, че в обсега на наблюдението ни да попадне не само човекът, а и природата навън. Защото човекът е образуван постепенно вследствие констелациите на великата природа навън.
Ако нашата земя не се намираше в близост до слънцето, около което тя се завърта в продължение на една година, ако в нейна близост не се намираше луната, която се завърта около земята за един месец и при това преминава през четири фази, то човекът щеше да бъде различен, тъй като всички изброени неща се намират в строго установена връзка помежду си.
По един начин въздействуват светлината и въздухът, когато слънцето осветява земята от една точка на небето, и по различен начин, когато я осветява от друга точка. Защо това е така? Защото с илюзорното движение на слънцето е свързана смяната в ръководството между Амсхаспандите. В продължение на шест месеца, месец след месец Амсхаспандите си прехвърлят водачеството. Това е свързано с преминаването на слънцето през дванадесетте зодиакални знака.
към текста >>
Всяка
година
един Амсхаспанд ръководи за период от два месеца, и в рамките на ръководството му се сменят Изардите, те се сменят точно със промяната на луната.
Защо това е така? Защото с илюзорното движение на слънцето е свързана смяната в ръководството между Амсхаспандите. В продължение на шест месеца, месец след месец Амсхаспандите си прехвърлят водачеството. Това е свързано с преминаването на слънцето през дванадесетте зодиакални знака. След всеки шест месеца отново на ред идва един Амсхаспанд и поема водачеството, така че едното ръководство на Амсхаспанда се пада през лятото, а другото през зимните месеци.
Всяка година един Амсхаспанд ръководи за период от два месеца, и в рамките на ръководството му се сменят Изардите, те се сменят точно със промяната на луната.
Затова за да премине през четирите си фази и за да се върне в първоначалния си вид Луната се нуждае от 28 дни. Цикълът на Луната означава графика на работата на Изардите, цикълът на Слънцето графика на водачеството на Амсхаспандите.
към текста >>
153.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ние виждаме тези две тенденции да се пресичат на мястото, когато поникват вторите на човека около седмата му
година
.
Нека сега разгледаме един човек в средата на живота, как той е поставен между двете тенденции за втвърдяване и за заделяне на нещо.
Ние виждаме тези две тенденции да се пресичат на мястото, когато поникват вторите на човека около седмата му година.
Тенденцията за образуване на кости, за втвърдяване, на мира своя израз в зъбите, които поникват на седемгодишния човек. Отделената част от астралното тяло прави така, че за разлика от животните човекът запазва определени живителни сили, така че може да продължи растежа си. До седмата година на човека се проявяваше единствено предопределеното от вида, от рода, сега настъпва моментът, когато той ще бъде в състояние да се впише в културния напредък на епохата ни. Започват училищните години. Тези две събития са свързани по същността си: от една страна тенденцията към втвърдяване, която се изразява в поникването на зъбите, и от друга тенденцията към омекотяване, която трябва да задели нещо, от което етерното тяло, което се освобождава през седмата година, се нуждае за развитието си.
към текста >>
До седмата
година
на човека се проявяваше единствено предопределеното от вида, от рода, сега настъпва моментът, когато той ще бъде в състояние да се впише в културния напредък на епохата ни.
Нека сега разгледаме един човек в средата на живота, как той е поставен между двете тенденции за втвърдяване и за заделяне на нещо. Ние виждаме тези две тенденции да се пресичат на мястото, когато поникват вторите на човека около седмата му година. Тенденцията за образуване на кости, за втвърдяване, на мира своя израз в зъбите, които поникват на седемгодишния човек. Отделената част от астралното тяло прави така, че за разлика от животните човекът запазва определени живителни сили, така че може да продължи растежа си.
До седмата година на човека се проявяваше единствено предопределеното от вида, от рода, сега настъпва моментът, когато той ще бъде в състояние да се впише в културния напредък на епохата ни.
Започват училищните години. Тези две събития са свързани по същността си: от една страна тенденцията към втвърдяване, която се изразява в поникването на зъбите, и от друга тенденцията към омекотяване, която трябва да задели нещо, от което етерното тяло, което се освобождава през седмата година, се нуждае за развитието си. Тези две тенденции са тясно свързани една с друга, и това ясно проличава в живота.
към текста >>
Тези две събития са свързани по същността си: от една страна тенденцията към втвърдяване, която се изразява в поникването на зъбите, и от друга тенденцията към омекотяване, която трябва да задели нещо, от което етерното тяло, което се освобождава през седмата
година
, се нуждае за развитието си.
Ние виждаме тези две тенденции да се пресичат на мястото, когато поникват вторите на човека около седмата му година. Тенденцията за образуване на кости, за втвърдяване, на мира своя израз в зъбите, които поникват на седемгодишния човек. Отделената част от астралното тяло прави така, че за разлика от животните човекът запазва определени живителни сили, така че може да продължи растежа си. До седмата година на човека се проявяваше единствено предопределеното от вида, от рода, сега настъпва моментът, когато той ще бъде в състояние да се впише в културния напредък на епохата ни. Започват училищните години.
Тези две събития са свързани по същността си: от една страна тенденцията към втвърдяване, която се изразява в поникването на зъбите, и от друга тенденцията към омекотяване, която трябва да задели нещо, от което етерното тяло, което се освобождава през седмата година, се нуждае за развитието си.
Тези две тенденции са тясно свързани една с друга, и това ясно проличава в живота.
към текста >>
154.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
От съчинението "За възпитанието на детето" вие знаете, че при раждането на човека се ражда физическото тяло, до седмата
година
етерното, до четиринадесетата астралното тяло и до двадесет и първата Азът.
От съчинението "За възпитанието на детето" вие знаете, че при раждането на човека се ражда физическото тяло, до седмата година етерното, до четиринадесетата астралното тяло и до двадесет и първата Азът.
Бихте могли да проследим нататък и ще видим, че в тридесет и петата година на човека, или казано по-точно между тридесет и петата и четиридесетата, етерното и астралното тела на човека стигат до там, че той може да развие необходимото чувство за отговорност за разпространението на окултни истини. За това в окултните школи съществува строгият закон, че никой не бива да встъпва в тази дейност преди да е прекрачил тази възраст. Това е същият закон, който е поставил и великия поет Данте в началото на своята "Божествена комедия": "Бе на попрището жизнено в средата, когато се изгубих в гората…" и т.н. Ако пресметнете: през 1300 Данте е бил на тридесет и пет години. Тогава през душата му преминават всички тези велики неща.
към текста >>
Бихте могли да проследим нататък и ще видим, че в тридесет и петата
година
на човека, или казано по-точно между тридесет и петата и четиридесетата, етерното и астралното тела на човека стигат до там, че той може да развие необходимото чувство за отговорност за разпространението на окултни истини.
От съчинението "За възпитанието на детето" вие знаете, че при раждането на човека се ражда физическото тяло, до седмата година етерното, до четиринадесетата астралното тяло и до двадесет и първата Азът.
Бихте могли да проследим нататък и ще видим, че в тридесет и петата година на човека, или казано по-точно между тридесет и петата и четиридесетата, етерното и астралното тела на човека стигат до там, че той може да развие необходимото чувство за отговорност за разпространението на окултни истини.
За това в окултните школи съществува строгият закон, че никой не бива да встъпва в тази дейност преди да е прекрачил тази възраст. Това е същият закон, който е поставил и великия поет Данте в началото на своята "Божествена комедия": "Бе на попрището жизнено в средата, когато се изгубих в гората…" и т.н. Ако пресметнете: през 1300 Данте е бил на тридесет и пет години. Тогава през душата му преминават всички тези велики неща.
към текста >>
155.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
при което скоростта на Сатурн е 1200 пъти по-голяма от тази на цялото звездно небе, или се измества с 12° на
година
.
при което скоростта на Сатурн е 1200 пъти по-голяма от тази на цялото звездно небе, или се измества с 12° на година.
към текста >>
156.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
По-нататък намираме Никола Кузански, който живееше между 1400 и 1464
година
.
Това, разбира се, не бива да се приема буквално, но е вярно че е измъчван до смърт. Той е написал една великолепна книга: "De devisione naturae" "За делението на природата" която е белязана от голяма дълбочина. По-нататък намираме мистиката на така наречената немска улица на отците, където тази интимност на чувствата е обхванала цели народни маси. Това бяха не само върховете на духовния клир, а и народа. Хората, които работеха на полето или в ковачницата бяха обхванати от онази дълбочина на чувствата, която присъстваше като отличителна черта на епохата.
По-нататък намираме Никола Кузански, който живееше между 1400 и 1464 година.
Така можем да проследим времето до самия край на Средновековието. Навсякъде ще открием тази дълбочина на чувствата, тази интимност, която се разпростираше върху всички кръгове. Ако сравним това време с по-късното, което дойде на негово място, с онова, което започва през 16 век и достига до нас, то ние ще открием една огромна разлика. В изходната точка намираме Коперник, чиито обхватни мисли предизвикват обновление в духовния живот, който така е внедрил тези мисли в човечеството, че всеки, който не вярва в тях се смята за глупак. Виждаме Галилей, който открива законите на махалото по движенията на един църковен полилей в Пиза.
към текста >>
157.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Той може да възприеме как всяка
година
, когато наближи есента, птиците отлитат в посока от североизток на югозапад към по-топлите земи, и как се завръщат отново по строго определени пътища, когато наближи лятото.
Ако сега бихме желали да разберем как да възприемаме сами в заобикалящата ни природа откровенията на тези животински групови Азове, ние трябва да си спомним, че всичко, което е наоколо представлява откровенията на духовните събития и духовните същества. Този, който не е оборудван с ясновидски способности разбира се не би могъл да провежда "разходки" из астралния план, по време на които да се срещне с животинските групови Азове, както тук на земното кълбо се среща с физическите човешки Азове. Но дори и този, който не е ясновиждащ може да различи тук на физическия план резултатите, действията на това, което тези групови Азове правят.
Той може да възприеме как всяка година, когато наближи есента, птиците отлитат в посока от североизток на югозапад към по-топлите земи, и как се завръщат отново по строго определени пътища, когато наближи лятото.
Ако човек би сравнил тези отделни пътища според височината и посоката си за отделните птичи семейства, то той би започнал да предчувства, че във всички тях се съдържа мъдрост, дълбока мъдрост. Кой ръководи всичко това? Ръководят го животинските групови Азове. Всичко, което отделните животински родове осъществяват на земята е резултат, е дело на животинските групови Азове. И ако проследите тези дела на груповите Азове, то като цяло вие ще откриете, че тези групови Азове обгръщаха земята като сили.
към текста >>
158.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това е процесът, който се разиграва всяка
година
, когато дните намалеят и естествената земя навлезе в съня.
Това е процесът, който се разиграва всяка година, когато дните намалеят и естествената земя навлезе в съня.
Тогава процесът е такъв, че ние можем да встъпим в непосредствена връзка с духа на земята. Затова съвпадането на Христовото Рождество с най-късите дни и най-дългите нощи не е произволно, а е резултат от принципа на посвещението. Така ние виждаме, че с намаляването на дните и с увеличаването на нощите е свързано нещо безкрайно духовно, и чувстваме, че в това събитие има душа, и то най-висшата душа, която можем да почувстваме в земното развитие.
към текста >>
159.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
1908
година
Берлин, 6. 1.
1908 година
към текста >>
160.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
1908
година
Берлин, 27. 1.
1908 година
към текста >>
161.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857
година
, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот. Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура. Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо.
Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план.
И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти. Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>
162.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че Исус бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета
година
, и още, че Исус бил син на Мария и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига.
За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че Исус бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че Исус бил син на Мария и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига.
Ако я проследите, ще установите, че тя стига до Адам. И тогава следва нещо съвсем неочаквано, там стоят думите: “И той (Адам) беше син Божий.” (Лука 3, 23 - 38).
към текста >>
163.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако ще поставяме задачи пред едно 15-годишно дете, трябва да започнем от неговата шеста-седма
година
.
Но за да се стигне изобщо дотук, че да бъде възможно свързването на следатлантския човек с висшия Аз, човечеството трябваше да получи известна помощ. Когато някъде трябва да се постигне нещо, винаги е необходима определена подготовка.
Ако ще поставяме задачи пред едно 15-годишно дете, трябва да започнем от неговата шеста-седма година.
Всяка видима степен от развитието се подготвя от неговите предварителни импулси. Това, което човечеството ще постигне в шестата културна епоха, трябва да бъде подготвено бавно и внимателно. Необходимите за тази цел сили трябваше да дойдат от вън.
към текста >>
164.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В тридесетата
година
на Исус от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което нарекохме Христос.
Азът преминава в духовния свят, а трите тела остават на Земята. В хода на мировото развитие ние често сме изправени пред този процес. При един или друг човек, известен разтърсващ момент от живота - който при определени обстоятелства може да продължи и по-дълго време - довежда до отделянето на Аза. Азът преминава в духовния свят. Но тъкмо защото трите тела са високо развити чрез Аза, който е живял в тях, сега те се оказват подходящия инструмент за едно още по-висше Същество, което ги завладява.
В тридесетата година на Исус от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което нарекохме Христос.
Това Христово Същество не можеше да се инкарнира в едно обикновено детско тяло, а само в такова тяло, което беше предварително подготвено от един високо развит Аз. Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко физическо тяло. Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет.
към текста >>
Следователно, от тридесетата
година
, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет.
Азът преминава в духовния свят. Но тъкмо защото трите тела са високо развити чрез Аза, който е живял в тях, сега те се оказват подходящия инструмент за едно още по-висше Същество, което ги завладява. В тридесетата година на Исус от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което нарекохме Христос. Това Христово Същество не можеше да се инкарнира в едно обикновено детско тяло, а само в такова тяло, което беше предварително подготвено от един високо развит Аз. Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко физическо тяло.
Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет.
към текста >>
И пътят, по който стана това, е че в тридесетата
година
на Исус от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята.
И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес. И този духовен процес се състои в това, че Светият Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята. Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята. Слънчевият Логос трябваше да навлезе в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в Дух на Земята.
И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на Исус от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята.
към текста >>
165.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
През есента на настоящата
година
Нюрнберг ще може да отпразнува една забележителна годишнина.
През есента на настоящата година Нюрнберг ще може да отпразнува една забележителна годишнина.
Защото през 1908 година този град прие между своите стени един от най-великите немски духове, един от онези немски духове, за които разбира се днес не се говори особено много и съчиненията на които днес още по-малко се разбират, който обаче ще има много голямо значение за бъдещето на духовния живот на човечеството, когато някога бъде правилно разбран. Без съмнение той трудно може да бъде разбран и затова ще мине известно време, докато хората отново ще го разберат. През 1808 година Хегел стана директор на гимназията в Нюрнберг.
към текста >>
Защото през 1908
година
този град прие между своите стени един от най-великите немски духове, един от онези немски духове, за които разбира се днес не се говори особено много и съчиненията на които днес още по-малко се разбират, който обаче ще има много голямо значение за бъдещето на духовния живот на човечеството, когато някога бъде правилно разбран.
През есента на настоящата година Нюрнберг ще може да отпразнува една забележителна годишнина.
Защото през 1908 година този град прие между своите стени един от най-великите немски духове, един от онези немски духове, за които разбира се днес не се говори особено много и съчиненията на които днес още по-малко се разбират, който обаче ще има много голямо значение за бъдещето на духовния живот на човечеството, когато някога бъде правилно разбран.
Без съмнение той трудно може да бъде разбран и затова ще мине известно време, докато хората отново ще го разберат. През 1808 година Хегел стана директор на гимназията в Нюрнберг.
към текста >>
През 1808
година
Хегел стана директор на гимназията в Нюрнберг.
През есента на настоящата година Нюрнберг ще може да отпразнува една забележителна годишнина. Защото през 1908 година този град прие между своите стени един от най-великите немски духове, един от онези немски духове, за които разбира се днес не се говори особено много и съчиненията на които днес още по-малко се разбират, който обаче ще има много голямо значение за бъдещето на духовния живот на човечеството, когато някога бъде правилно разбран. Без съмнение той трудно може да бъде разбран и затова ще мине известно време, докато хората отново ще го разберат.
През 1808 година Хегел стана директор на гимназията в Нюрнберг.
към текста >>
166.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така стана, че фактически, когато настъпи 1000-та
година
, хората очакваха идването на една враждебна на Християнството сила, очакваха Анти-Христа, който трябваше да се яви на физическия свят.
По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот. И така стана, че докато авторът на Откровението описва в своето съчинение резултатите на неговото посвещение, на неговото християнско посвещение, другите са ги разбирали само външно и бяха на мнение: Това, което великият пророк е видял и за което посветените знаят, че ще се развие през хилядолетията, то трябва да стане в най-скоро време във външния сетивен и видим свят. Така се роди възгледът, че авторът на Откровението е мислил нещо за най-близкото сетивно време, за едно слизане, за едно ново идване на Христа Исуса върху сетивните физически облаци. И когато това не стана, хората продължиха срока и казаха: "Но виждате ли, с явяването на Христа Исуса за земята започва една нова епоха в сравнение с това, което съществуваше като стара религиозност. Но то ще трае и тук нещата отново се схващаха по сетивен начин то ще трае хиляди години и тогава на физическия свят ще се изпълнят събитията, които са описани в откровението".
Така стана, че фактически, когато настъпи 1000-та година, хората очакваха идването на една враждебна на Християнството сила, очакваха Анти-Христа, който трябваше да се яви на физическия свят.
И когато отново това не се случи, бе поставено така да се каже едно удължение на срока, но същевременно цялото предсказание на Откровението бе пренесено в определен символизъм, докато грубите екзотерици /тези, които познават нещата само външно/ си представяха това предсказание като нещо осезаемо.
към текста >>
167.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Те биха били само 28, ако Лунната
година
би съвпадала със Слънчевата
година
.
Тези 14 фази са управлявани от Изис. Чрез действието на Изида, от гръбначния мозък израстват други 14 нервни снопа. Това прави общо 28 нервни снопа, които съответстват на различните Лунни фази. Тук ние виждаме как от космическите събития произлизат точно определени структури на човешкия организъм. Сега някой би могъл да възрази: Но това не са всичките нервни снопове, които излизат от гръбначния мозък, тук става дума само за 28.
Те биха били само 28, ако Лунната година би съвпадала със Слънчевата година.
Обаче Слънчевата година е по-дълга и разликата между Слънчевата и Лунната година е предизвикала появата на допълнителни нервни снопове. Ето как, изхождайки от Луната, към човека бяха добавени действията на Озирис и на Изис. Но с това е свързано и още нещо.
към текста >>
Обаче Слънчевата
година
е по-дълга и разликата между Слънчевата и Лунната
година
е предизвикала появата на допълнителни нервни снопове.
Чрез действието на Изида, от гръбначния мозък израстват други 14 нервни снопа. Това прави общо 28 нервни снопа, които съответстват на различните Лунни фази. Тук ние виждаме как от космическите събития произлизат точно определени структури на човешкия организъм. Сега някой би могъл да възрази: Но това не са всичките нервни снопове, които излизат от гръбначния мозък, тук става дума само за 28. Те биха били само 28, ако Лунната година би съвпадала със Слънчевата година.
Обаче Слънчевата година е по-дълга и разликата между Слънчевата и Лунната година е предизвикала появата на допълнителни нервни снопове.
Ето как, изхождайки от Луната, към човека бяха добавени действията на Озирис и на Изис. Но с това е свързано и още нещо.
към текста >>
168.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Известен е ритуалът, за който споменава Тацит: Легендата за богинята Нертус (Херта), която всяка
година
с една ладия навлиза сред морските вълни.
Тези човеци живееха, както се казва, в Рая. А човеците, които преждевременно слязоха на Земята, развиха особено силни тела, имаха суров, брутален израз на лицата, докато човеците, които искаха да развият по-благородните части на тях-ното същество, тези човеци постигнаха един много по-човешки облик. Това, което описваме сега, е запазено в ритуала на една чудна легенда.
Известен е ритуалът, за който споменава Тацит: Легендата за богинята Нертус (Херта), която всяка година с една ладия навлиза сред морските вълни.
Обаче тези, които теглят ладията, трябвало да бъдат убивани. По-късно, както обикновено става, хората започнаха да си представят тази богиня като някакъв фантом, роден от произвола на нечия фантазия, като някаква богиня, чиито култ древните са почитали на някакъв остров. Разпространи се мнението, че този култ има своя център в езерото Херта, намиращо се в Рюген. Хората вярваха, че там е мястото, където е плувала ладията на Нертус. Една забележителна измислица!
към текста >>
169.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Обикновено се казва, и това е правилно, че приблизително от VIII век преди нашето летоброене Слънцето изгрява в планетарната точка, намираща се в зодиакалния знак Овен; всяка
година
Слънцето напредва по своя път, така че след продължителен период от времето прекосява целия Овен.
Системата на Заратустра допуска ред неща, които се различават от това, което днес ние виждаме на Небето. Вие знаете, че в продължение на много години хората се установили едно придвижване на Слънцето през Зодиака.
Обикновено се казва, и това е правилно, че приблизително от VIII век преди нашето летоброене Слънцето изгрява в планетарната точка, намираща се в зодиакалния знак Овен; всяка година Слънцето напредва по своя път, така че след продължителен период от времето прекосява целия Овен.
А още по-рано, през IX, Х век преди нашето летоброенето е изгрявало не в знака Овен, а в знака Телец, и така, в разстояние на 2200 години Слънцето е изгрявало в Телеца, т.е. неговата изгревна точка е прекосила целия знак на Телеца. А още по-рано то е изгрявало в знака Близнаци. Да, именно Близнаците бяха пролетното съзвездие през епохата, отдалечена на 800 + 2200 години от началото на нашето летоброене. Следователно, ако се върнем в четвъртото, петото хилядолетие преди Христос, ние ще установим, че пролетната точка се намира в зодиакалния знак Близнаци.
към текста >>
170.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Впрочем понятието "антропософия" срещаме още през 1575, двадесет и една
година
преди "Psychologia anthropologica" на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението "Ре Мара Veterum".
Впрочем понятието "антропософия" срещаме още през 1575, двадесет и една година преди "Psychologia anthropologica" на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението "Ре Мара Veterum".
Като първа задача на антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния живот.
към текста >>
171.
2. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Има повече от една
година
от както това ограничение вече отпадна.
Това бяха записки по сказките, направени повече или по-малко добре, които, поради липса на време, не можех да коригирам. Бих предпочел по-добре устно изреченото слово да си оста не устно изречено слово. Обаче членовете на Обществото искаха да се издадат курсовете като частни печатни издания. Така и стана. Ако бих имал време да направя необходимите корекции, то още от самото начало не би се наложило да поставим ограничението "само за членовете".
Има повече от една година от както това ограничение вече отпадна.
към текста >>
172.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Да се представим, че новораждането или пробуждането на неговия висш Аз е станало в 40-та му
година
.
Да си представим, че имаме пред себе си един 70 годишен човек, обаче един вече пробуден човек, който е придобил своя висш Аз.
Да се представим, че новораждането или пробуждането на неговия висш Аз е станало в 40-та му година.
Ако тогава някой би го познавал и би искал да опише неговия живот, той би могъл да си каже: тук аз имам пред себе си един човек, в който току що се е родил висшият Аз. Това е същият човек, когото преди 5 години аз познавах в еди кое си положение, а преди 10 години в друго положение! И ако този писател би искал да опише тъждествеността, самоличността на този човек, ако той би искал да покаже, че още при раждането си този човек е имал нещо особено в своя произход, тогава той би проследил годините му начиная от 40-та назад, що се касае за неговото физическо съществувание. Той би описал това физическо съществувание в смисъла даден от Духовната наука. Обаче в 40-та година в човека се ражда висшият Аз.
към текста >>
Обаче в 40-та
година
в човека се ражда висшият Аз.
Да се представим, че новораждането или пробуждането на неговия висш Аз е станало в 40-та му година. Ако тогава някой би го познавал и би искал да опише неговия живот, той би могъл да си каже: тук аз имам пред себе си един човек, в който току що се е родил висшият Аз. Това е същият човек, когото преди 5 години аз познавах в еди кое си положение, а преди 10 години в друго положение! И ако този писател би искал да опише тъждествеността, самоличността на този човек, ако той би искал да покаже, че още при раждането си този човек е имал нещо особено в своя произход, тогава той би проследил годините му начиная от 40-та назад, що се касае за неговото физическо съществувание. Той би описал това физическо съществувание в смисъла даден от Духовната наука.
Обаче в 40-та година в човека се ражда висшият Аз.
От сега нататък висшият Аз озарява всички отношения на живота. Сега пред нас стои един нов човек. Сега за нас не е вече важно това, което е било по-рано. Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от година на година и как той се развива по-нататък. И когато въпросният човек е станал на 70 години, ние бихме се осведомили, какъв път е изминал Висшият Аз от 40-та до 70-та година.
към текста >>
Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от
година
на
година
и как той се развива по-нататък.
Той би описал това физическо съществувание в смисъла даден от Духовната наука. Обаче в 40-та година в човека се ражда висшият Аз. От сега нататък висшият Аз озарява всички отношения на живота. Сега пред нас стои един нов човек. Сега за нас не е вече важно това, което е било по-рано.
Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от година на година и как той се развива по-нататък.
И когато въпросният човек е станал на 70 години, ние бихме се осведомили, какъв път е изминал Висшият Аз от 40-та до 70-та година. И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години.
към текста >>
И когато въпросният човек е станал на 70 години, ние бихме се осведомили, какъв път е изминал Висшият Аз от 40-та до 70-та
година
.
Обаче в 40-та година в човека се ражда висшият Аз. От сега нататък висшият Аз озарява всички отношения на живота. Сега пред нас стои един нов човек. Сега за нас не е вече важно това, което е било по-рано. Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от година на година и как той се развива по-нататък.
И когато въпросният човек е станал на 70 години, ние бихме се осведомили, какъв път е изминал Висшият Аз от 40-та до 70-та година.
И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години.
към текста >>
И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та
година
, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години.
От сега нататък висшият Аз озарява всички отношения на живота. Сега пред нас стои един нов човек. Сега за нас не е вече важно това, което е било по-рано. Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от година на година и как той се развива по-нататък. И когато въпросният човек е станал на 70 години, ние бихме се осведомили, какъв път е изминал Висшият Аз от 40-та до 70-та година.
И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години.
към текста >>
Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та
година
, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н.
Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н.
Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко. Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило. То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството. Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа. За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е.
към текста >>
173.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той ще се прероди нормално; но към 7-та или 8-та
година
той ще мине през едно тежко изпитание и последствието от това ще бъде, че всичката мъдрост добита в миналото ще възникне постепенно, така щото той ще се намери на степента, която беше достигнал в своя минал живот и ще може да напредва към следващата степен.
Чрез това той отново ще постигне степента, до която се беше издигнал в миналото чрез своите собствени усилия. През настоящия живот, който е един вид повторение, резултатът, който той желаеше да достигне в миналото, ще му бъде даден наведнъж. Възможно е той да мине през своите минали опитности под една съвършено различна форма. Например, възможно е той да мине през тези опитности през време на своето детство. Да предположим, че този човек е достигнал определена степен на окултно развитие в едно минало прераждане.
Той ще се прероди нормално; но към 7-та или 8-та година той ще мине през едно тежко изпитание и последствието от това ще бъде, че всичката мъдрост добита в миналото ще възникне постепенно, така щото той ще се намери на степента, която беше достигнал в своя минал живот и ще може да напредва към следващата степен.
към текста >>
Когато физическият човек идва на света, ражда се само физическото тяло; етерното тяло остава заобиколено до 7-та
година
от едни вид етерна майчина обвивка; в 7-та
година
, след покарването на постоянните зъби, тази етерна майчина обвивка е от хвърлена, както физическата майчина обвивка е била отхвърлена при физическото раждане.
Вие знаете, че човешкото същество е съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз*. /*Теософия, Рудолф Щайнер/.
Когато физическият човек идва на света, ражда се само физическото тяло; етерното тяло остава заобиколено до 7-та година от едни вид етерна майчина обвивка; в 7-та година, след покарването на постоянните зъби, тази етерна майчина обвивка е от хвърлена, както физическата майчина обвивка е била отхвърлена при физическото раждане.
След това, в момента на половата зрялост /пубертета/, е отхвърлена по същия начин астралната обвивка и астралното тяло се ражда. Към 21-та година се ражда Азът, но и това раждане става постепенно. След тези четири раждания, трябва да вземем под внимание: в 21-та година приблизително раждането на сетивната душа /заедно с раждането на аза/, в 28-та година раждането на разсъдъчната душа, а в 35-та година това на съзнателната душа. Но ние ще видим, че Христовото Същество не можеше да се въплъти в един земен човек преди Разсъдъчната душа да бъде напълно оформена в този човек, т.е. това не можеше да стане преди той да е навършил 28 години.
към текста >>
Към 21-та
година
се ражда Азът, но и това раждане става постепенно.
Вие знаете, че човешкото същество е съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз*. /*Теософия, Рудолф Щайнер/. Когато физическият човек идва на света, ражда се само физическото тяло; етерното тяло остава заобиколено до 7-та година от едни вид етерна майчина обвивка; в 7-та година, след покарването на постоянните зъби, тази етерна майчина обвивка е от хвърлена, както физическата майчина обвивка е била отхвърлена при физическото раждане. След това, в момента на половата зрялост /пубертета/, е отхвърлена по същия начин астралната обвивка и астралното тяло се ражда.
Към 21-та година се ражда Азът, но и това раждане става постепенно.
След тези четири раждания, трябва да вземем под внимание: в 21-та година приблизително раждането на сетивната душа /заедно с раждането на аза/, в 28-та година раждането на разсъдъчната душа, а в 35-та година това на съзнателната душа. Но ние ще видим, че Христовото Същество не можеше да се въплъти в един земен човек преди Разсъдъчната душа да бъде напълно оформена в този човек, т.е. това не можеше да стане преди той да е навършил 28 години. Това ни показва и окултното изследване. Между 28-та и 35-та година Христовото Същество проникна тази индивидуалност, която беше един прероден велик посветен и която разви тогава, в сиянието и светлината на Христа, това, което обикновено човек развива без това сияние и тази светлина, т.е.
към текста >>
След тези четири раждания, трябва да вземем под внимание: в 21-та
година
приблизително раждането на сетивната душа /заедно с раждането на аза/, в 28-та
година
раждането на разсъдъчната душа, а в 35-та
година
това на съзнателната душа.
Вие знаете, че човешкото същество е съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз*. /*Теософия, Рудолф Щайнер/. Когато физическият човек идва на света, ражда се само физическото тяло; етерното тяло остава заобиколено до 7-та година от едни вид етерна майчина обвивка; в 7-та година, след покарването на постоянните зъби, тази етерна майчина обвивка е от хвърлена, както физическата майчина обвивка е била отхвърлена при физическото раждане. След това, в момента на половата зрялост /пубертета/, е отхвърлена по същия начин астралната обвивка и астралното тяло се ражда. Към 21-та година се ражда Азът, но и това раждане става постепенно.
След тези четири раждания, трябва да вземем под внимание: в 21-та година приблизително раждането на сетивната душа /заедно с раждането на аза/, в 28-та година раждането на разсъдъчната душа, а в 35-та година това на съзнателната душа.
Но ние ще видим, че Христовото Същество не можеше да се въплъти в един земен човек преди Разсъдъчната душа да бъде напълно оформена в този човек, т.е. това не можеше да стане преди той да е навършил 28 години. Това ни показва и окултното изследване. Между 28-та и 35-та година Христовото Същество проникна тази индивидуалност, която беше един прероден велик посветен и която разви тогава, в сиянието и светлината на Христа, това, което обикновено човек развива без това сияние и тази светлина, т.е. етерното тяло и астралното тяло, Сетивната душа и Разсъдъчната душа.
към текста >>
Между 28-та и 35-та
година
Христовото Същество проникна тази индивидуалност, която беше един прероден велик посветен и която разви тогава, в сиянието и светлината на Христа, това, което обикновено човек развива без това сияние и тази светлина, т.е.
Към 21-та година се ражда Азът, но и това раждане става постепенно. След тези четири раждания, трябва да вземем под внимание: в 21-та година приблизително раждането на сетивната душа /заедно с раждането на аза/, в 28-та година раждането на разсъдъчната душа, а в 35-та година това на съзнателната душа. Но ние ще видим, че Христовото Същество не можеше да се въплъти в един земен човек преди Разсъдъчната душа да бъде напълно оформена в този човек, т.е. това не можеше да стане преди той да е навършил 28 години. Това ни показва и окултното изследване.
Между 28-та и 35-та година Христовото Същество проникна тази индивидуалност, която беше един прероден велик посветен и която разви тогава, в сиянието и светлината на Христа, това, което обикновено човек развива без това сияние и тази светлина, т.е.
етерното тяло и астралното тяло, Сетивната душа и Разсъдъчната душа. Така, до тази възраст, ние виждаме в този, който беше призван да стане носител на Христа, един велик посветен, който е минал последователно през всички опитности, позволяващи му да възроди добитото в своите минали прераждания. Тогава този посветен може да си каже: "сега ето ме, и аз жертвувам всичко, което имам. Аз не искам вече да остана един независим Аз, един Аз за самия мене. Аз ще стана носител на Христа.
към текста >>
174.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
От разчитането на Акашовите записи научаваме, че този, когото наричаме Исус от Назарет, стигнал до своята тридесета
година
, беше се издигнал вече благодарение на придобитото в неговите минали въплъщения, до такава зрялост, която му позволяваше да пожертвува своя Аз.
От разчитането на Акашовите записи научаваме, че този, когото наричаме Исус от Назарет, стигнал до своята тридесета година, беше се издигнал вече благодарение на придобитото в неговите минали въплъщения, до такава зрялост, която му позволяваше да пожертвува своя Аз.
Защото това е, което е станало в действителност: когато Исус от Назарет бе кръстен от Йоана, той реши да отдели своя Аз, този четвърти член на човешкото същество от физическото, етерното и астралното тела. Така той напусна своите облагородени до най-висока степен тела, които трябваше да станат обиталище на едно божествено Същество, след като са били формирани и подготвени чрез най-чистия Аз, който е могъл да съществува, В тази толкова благородници чиста чаша можа да слезе Логосът, творящата Мъдрост; това се случи при кръщението на реката Йордан. Ето какво ни разкриват Акашовите записи и какво можем да намерим отново в описанието на Евангелието на Йоана, ако умеем да го видим там.
към текста >>
175.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тази жертва се състоеше в това, че към тридесетата
година
Азът на Исуса от Назарет можа да напусне физическото, етерното и астралното тела, които той беше пречистил и облагородил.
Начинът, по който евангелистите го описват, ни кара да предчувствуваме, че това събитие е твърде важно. Това се потвърждава и от Акашовите записи: Когато Исус от Назарет беше на около тридесет години, божественото същество което се нарича Христос, проникна в неговите телесни обвивки. Следователно в живота на основателя на Християнството трябва да различаваме две части това показва и четенето в Акашовите записи: първо живота на великия посветен, какъвто е Исус от Назарет, в който живее един Аз минал през многобройни прераждания и се е издигнал, до там, да може да извърши своята велика жертва.
Тази жертва се състоеше в това, че към тридесетата година Азът на Исуса от Назарет можа да напусне физическото, етерното и астралното тела, които той беше пречистил и облагородил.
Това троично човешко обиталище, този троичен човешки съсъд беше най-добрият най-чистият който може да съществува. В момента на кръщението, в този троичен съсъд, напуснат от Аза на Исуса от Назарет, слиза Съществото, което никога по-рано не е живяло на Земята, което не е минало през никакво предишно въплъщение, Христос. Преди това време това Същество може да бъде намерено само вън от нашата Земя. И именно в момента на кръщението в реката Йордан то се съединява с едно човешко тяло и живее три години на Земята, за да изпълни в течение на тези три години това, което днес ще се опитаме да разберем по-добре.
към текста >>
176.
1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Тези сказки аз държах през август 1909
година
в Мюнхен.
Тези сказки аз държах през август 1909 година в Мюнхен.
Те са свързани с представянето на драмата "Децата на Луцифер" от Едуард Шуре. Особено първата сказка е на годена в нейното устройство към това представяне. Който обгръща с поглед застъпената от мене антропософска Духовна наука, може да знае, че начинът, по който аз се изразявам, когато търся формата на това изразяване единствено въз основа на импулси те на тази Духовна наука, се различава от този употребяван в сказките. Но действителното духовно познание не трябва да бъде едностранчиво догматично. То може да прокара нишките към най-различните сродни възгледи, свързвайки ги помежду си.
към текста >>
177.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Когато виждате един човек в негова та 40-годишна възраст, който се нарича Фриц Мюлер, можете да си кажете: това е същият човек, когото аз видях преди 30 години като 10-годишен, който и тогава се наричаше така; но в известно отношение той е станал друг; и вие бихте дали едно лошо описание на този Фриц Мюлер в неговата 40-та
година
, ако бихте казали някому, как той е изглеждал, когато е бил на 10 години.
А сега идва другото. Вземете това Същество Индра, вземете го така, както действително го е виждал древният индийски посветен, когато е насочвал своя духовен поглед към душевния свят, вземете това и запитайте сега: "днешният посветен по същия начин ли вижда този Индра? ", тогава трябва да отговорим: "днешният посветен вижда всичко онова, което в древността са виждали у този Индра, всичко това, но той вижда у този Индра и нещо друго".
Когато виждате един човек в негова та 40-годишна възраст, който се нарича Фриц Мюлер, можете да си кажете: това е същият човек, когото аз видях преди 30 години като 10-годишен, който и тогава се наричаше така; но в известно отношение той е станал друг; и вие бихте дали едно лошо описание на този Фриц Мюлер в неговата 40-та година, ако бихте казали някому, как той е изглеждал, когато е бил на 10 години.
Това, което бихте казали в този случай, би било съвършено право относно Фриц Мюлер; но през 30-те години той е минал през едно развитие и трябва да имате предвид това, когато говорите за неговото настояще състояние. Мислите ли, че ако хората постоянно се развиват в техния отделен живот, а също и от едно прераждане в друго, но че с духовните същества става така, че те и днес се намират на същата точка на развитие, на която са били в далечното минало, когато в древна Индия ясновиждащото съзнание се е насочвало към тях? Нима боговете трябва да останат все същите, каквито са били преди хиляди години? Не, те не са останали същите. Можем положително да кажем, че от онова време насам, когато са го виждали ясновидците на древна Индия, Индра се е развил.
към текста >>
178.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Под дървото Боди в 29-та
година
от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности.
Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности.
И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път. С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път. Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта. Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда. Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души.
към текста >>
179.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И понеже беше стигнал до много висока степен в развитието си, той можеше да си спомни всичко, което беше изживял в миналото, когато дойде за последен път на Земята, раждайки се в Индия, достигайки своята двадесет и девета
година
.
Той се намесваше не само в еволюцията на Атлантската, но дори и в еволюцията на Лемурийската епоха.
И понеже беше стигнал до много висока степен в развитието си, той можеше да си спомни всичко, което беше изживял в миналото, когато дойде за последен път на Земята, раждайки се в Индия, достигайки своята двадесет и девета година.
Той можеше да проникне с поглед в своите предишни действия и във всичко онова, което донесе на човечеството от божествено духовните светове. Още вчера посочих, че дори една толкова високо развита индивидуалност макар и за кратко трябваше да мине през това, което е усвоила в миналото. И самият Буда ни рисува, как през времето на своето съществувание като Бодисатва, постепенно израства, докато неговото духовно виждане, неговото духовно озарение става все по-съвършено и по-съвършено.
към текста >>
В седмата
година
от детството, човекът отхвърля етерната обвивка, която до този момент, до смяната на млечни те зъби, го обгръща отвсякъде, също както майчиното тяло го обгръщаше преди неговото физическо раждане; а с настъпването на половата зрялост, следователно някъде към четиринадесетата и петнадесетата
година
тази възраст се отнася за съвременната епоха човекът отхвърля и една друга, астрална обвивка.
Впрочем, за да го разберем добре, нека да си припомним накратко това, което знаем, от антропософските лекции за същността на човека. Ние помним, че според антропософската Наука за Духа има няколко „раждания". В акта на физическото раждане, човекът така да се каже сам отхвърля и се освобождава от майчината физическа обвивка.
В седмата година от детството, човекът отхвърля етерната обвивка, която до този момент, до смяната на млечни те зъби, го обгръща отвсякъде, също както майчиното тяло го обгръщаше преди неговото физическо раждане; а с настъпването на половата зрялост, следователно някъде към четиринадесетата и петнадесетата година тази възраст се отнася за съвременната епоха човекът отхвърля и една друга, астрална обвивка.
С други думи, човешкото етерно тяло се ражда и става свободно едва с настъпването на седмата година, а човешкото астрално тяло се ражда с настъпването на половата зрялост; едва тогава човекът отхвърля външната астрална обвивка.
към текста >>
С други думи, човешкото етерно тяло се ражда и става свободно едва с настъпването на седмата
година
, а човешкото астрално тяло се ражда с настъпването на половата зрялост; едва тогава човекът отхвърля външната астрална обвивка.
Впрочем, за да го разберем добре, нека да си припомним накратко това, което знаем, от антропософските лекции за същността на човека. Ние помним, че според антропософската Наука за Духа има няколко „раждания". В акта на физическото раждане, човекът така да се каже сам отхвърля и се освобождава от майчината физическа обвивка. В седмата година от детството, човекът отхвърля етерната обвивка, която до този момент, до смяната на млечни те зъби, го обгръща отвсякъде, също както майчиното тяло го обгръщаше преди неговото физическо раждане; а с настъпването на половата зрялост, следователно някъде към четиринадесетата и петнадесетата година тази възраст се отнася за съвременната епоха човекът отхвърля и една друга, астрална обвивка.
С други думи, човешкото етерно тяло се ражда и става свободно едва с настъпването на седмата година, а човешкото астрално тяло се ражда с настъпването на половата зрялост; едва тогава човекът отхвърля външната астрална обвивка.
към текста >>
при нормални условия някъде към дванадесетата
година
.
Нека сега да се замислим, какво точно се отхвърля с настъпването на половата зрялост. В онези географски области, където се разигра палестинското събитие, този момент настъпваше малко по-рано, т.е.
при нормални условия някъде към дванадесетата година.
Обикновено тогава човек отхвърля астралната обвивка и я предава на астралния свят.
към текста >>
С настъпването на дванадесетата
година
астралната обвивка беше отхвърлена, обаче тя не се разтвори в общия астрален свят, а сега като закриляща обвивка на малкото момче, с всички жизнени сили, натрупани в периода между зъбната смяна и половата зрялост тя се съедини с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя.
И така, при онова дете, произхождащо от свещеническата линия на Давиловия род, се случи нещо друго.
С настъпването на дванадесетата година астралната обвивка беше отхвърлена, обаче тя не се разтвори в общия астрален свят, а сега като закриляща обвивка на малкото момче, с всички жизнени сили, натрупани в периода между зъбната смяна и половата зрялост тя се съедини с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя.
А това, което се яви под формата на „небесното войнство", то се съедини с отделената от дванадесетгодишното момче Исус астрална обвивка, съедини се с всички младенчески сили, които поддържат човека млад и здрав през периода между зъбната смяна и половата зрялост. Така тази Нирманакайя на Буда, озаряваща детето Исус още от мига на неговото раждане, се сля с това, което при половата зрялост на детето се освободи като негова младенческа астрална майчина обвивка: Ето как се подмлади самата Нирманакайя. И благодарение на това подмладяване, стана възможно следното: Всичко онова, което по-рано Буда беше дал на света, сега то можа отново да се появи в детето Исус, но в един чист и детински вид. Ето защо детето Исус сега можеше да говори по един прост и затрогващ начин върху висшето учение за състраданието и любовта, което днес изложих в цялата му сложност. И когато момчето Исус се изгуби и после попадна в храма, всички наоколо бяха потресени от начина, по който говореше то, защото в този момент малкият Исус беше осенен от Нирманакайя на Буда, осенен и освежен като от един истински извор на младостта, бликащ от неговата астрална майчина обвивка.
към текста >>
180.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Вчера загатнахме още, че онова подмладяване на будисткия светоглед, който се вля в християнството и по този начин стана още по-достъпен за хората, настъпи благодарение на факта, че астралната майчина обвивка, отделяща се от човека с настъпването на половата зрялост и която, следователно, беше свързана с детето Исус, се сля с Нирманакайя на Буда точно в дванадесетата
година
от живота на Исус.
Вчера ние завършихме с това, че третото тяло на Буда, неговата Нирманакайя, стана видима в мига, когато според Евангелието на Лука, пастирите виждат своето небесно откровение.
Вчера загатнахме още, че онова подмладяване на будисткия светоглед, който се вля в християнството и по този начин стана още по-достъпен за хората, настъпи благодарение на факта, че астралната майчина обвивка, отделяща се от човека с настъпването на половата зрялост и която, следователно, беше свързана с детето Исус, се сля с Нирманакайя на Буда точно в дванадесетата година от живота на Исус.
Така че в този момент ние сме изправени пред едно същество, изградено от Нирманакайя, т.е. от духовното тяло на Буда и от онази астрална майчина обвивка, която се отдели от дванадесетгодишния Исус.
към текста >>
Следователно, тук става дума не за едно обикновено човешко същество, а за едно твърде особено същество, което израства в детето Исус докъм дванадесетата му
година
, за да осъществи после свързвайки се с освободената астрална майчина обвивка въпросното подмладяване на будизма.
Но сега стигаме до следния въпрос. Когато в обикновения живот тази астрална майчина обвивка се отделя, когато, с други думи, се ражда същинското астрално тяло на човека, тогава тази астрална майчина обвивка просто се разтваря в общия астрален свят. Обаче такава, каквато е тя в сегашната еволюционна степен на човека, тази астрална майчина обвивка би била неизползваема, или неприсъединима към висшата Нирманакайя на Буда. Сега с тази освободена астрална майчина обвивка, която сливайки се с Нирманакайя на Буда подмлади и възроди целия будизъм, трябваше да се случи нещо особено. С други думи, в тялото на Исус трябваше да се въплъти, да се инкарнира едно твърде особено същество, за да може през първите дванадесет години от своя живот да излъчва онези сили, които после се свързаха с астралната майчина обвивка, така че да настъпи споменатото вчера подмладяване на будизма.
Следователно, тук става дума не за едно обикновено човешко същество, а за едно твърде особено същество, което израства в детето Исус докъм дванадесетата му година, за да осъществи после свързвайки се с освободената астрална майчина обвивка въпросното подмладяване на будизма.
към текста >>
Ако проследим развитието на един човешки живот, започвайки от раждането и обхващайки все по-късните възрастови периоди до двадесетата, тридесетата, четиридесетата
година
, ще установим стига нещата да протичат нормално как първоначалните заложби все повече и повече се открояват под една или друга външна форма.
Ако проследим развитието на един човешки живот, започвайки от раждането и обхващайки все по-късните възрастови периоди до двадесетата, тридесетата, четиридесетата година, ще установим стига нещата да протичат нормално как първоначалните заложби все повече и повече се открояват под една или друга външна форма.
към текста >>
Нека сега внимателно да проследим как душевните и интелектуални сили постепенно израстват в седмата, четиринадесетата, двадесет и първата
година
, след като по-рано те изобщо не са били загатнати.
Нека сега внимателно да проследим как душевните и интелектуални сили постепенно израстват в седмата, четиринадесетата, двадесет и първата година, след като по-рано те изобщо не са били загатнати.
Следователно, замислете се как протичат нещата в нормалния живот, но представете си още, че искаме да извършим следния „експеримент": А именно, да не позволим на един току що роден човек да се развива напълно нормално, т.е. според естествените условия на съвременната епоха, а че бихме му предоставили по изкуствен начин възможността да усвои с особена свежест това, което при нормални условия се усвоява примерно между дванадесетата и осемнадесетата година, следователно, да асимилира света в душевен смисъл, но не както другите хора, а с откривателски дух, който действува формиращо върху околната среда. И да предположим още, че искаме по изкуствен начин да превърнем това дете в една действително продуктивна натура. В този случай ние не би трябвало да оставяме това дете да расте при обичайните условия на своите връстници.
към текста >>
според естествените условия на съвременната епоха, а че бихме му предоставили по изкуствен начин възможността да усвои с особена свежест това, което при нормални условия се усвоява примерно между дванадесетата и осемнадесетата
година
, следователно, да асимилира света в душевен смисъл, но не както другите хора, а с откривателски дух, който действува формиращо върху околната среда.
Нека сега внимателно да проследим как душевните и интелектуални сили постепенно израстват в седмата, четиринадесетата, двадесет и първата година, след като по-рано те изобщо не са били загатнати. Следователно, замислете се как протичат нещата в нормалния живот, но представете си още, че искаме да извършим следния „експеримент": А именно, да не позволим на един току що роден човек да се развива напълно нормално, т.е.
според естествените условия на съвременната епоха, а че бихме му предоставили по изкуствен начин възможността да усвои с особена свежест това, което при нормални условия се усвоява примерно между дванадесетата и осемнадесетата година, следователно, да асимилира света в душевен смисъл, но не както другите хора, а с откривателски дух, който действува формиращо върху околната среда.
И да предположим още, че искаме по изкуствен начин да превърнем това дете в една действително продуктивна натура. В този случай ние не би трябвало да оставяме това дете да расте при обичайните условия на своите връстници.
към текста >>
Ще трябва максимално да го насърчаваме в детските игри чак до десетата, единадесетата
година
, така че по възможност в осмата
година
то да не владее никакво аритметично действие, а в деветата
година
да не е усвоило четенето.
Следователно, да предположим, че се стремим да превърнем някого в търсеща, продуктивна натура, чиито мисловни способности не само остават съхранени и свежи, но и продължават да нарастват с напредва нето на възрастта. В този случай преди всичко ние трябва да предпазим това дете още в шестата, седма го дина от обикновената „учебна програма" и да не позволим да му бъдат преподавани „учебните предмети", които изучават останалите деца.
Ще трябва максимално да го насърчаваме в детските игри чак до десетата, единадесетата година, така че по възможност в осмата година то да не владее никакво аритметично действие, а в деветата година да не е усвоило четенето.
Едва в осмата и деветата година ще трябва да му преподаваме това, което на другите Преподаваме в шестата и седмата година. В подобен случай силите на даден човек се развиват по съвършено друг начин; душата му изгражда отношенията си към света не така, както обикновено. Такова дете би съхранило младенческите сили които нормалното обучение направо подтиска чак до десетата, единадесетата година и би посрещало с много по-голям възторг преподаваната материя, и би обхващало нещата по съвсем друг начин. Общо взето, неговите способности биха станали извънредно продуктивни. С други думи, би трябвало да задържим детето в неговата детска възраст; и тогава ясновидецът би забелязал, че онази астрална обвивка, която се отделя при половата зрялост, всъщност съдържа подчертано свежи и младенчески сили, а не такива, каквито се наблюдават там при нормални условия.
към текста >>
Едва в осмата и деветата
година
ще трябва да му преподаваме това, което на другите Преподаваме в шестата и седмата
година
.
Следователно, да предположим, че се стремим да превърнем някого в търсеща, продуктивна натура, чиито мисловни способности не само остават съхранени и свежи, но и продължават да нарастват с напредва нето на възрастта. В този случай преди всичко ние трябва да предпазим това дете още в шестата, седма го дина от обикновената „учебна програма" и да не позволим да му бъдат преподавани „учебните предмети", които изучават останалите деца. Ще трябва максимално да го насърчаваме в детските игри чак до десетата, единадесетата година, така че по възможност в осмата година то да не владее никакво аритметично действие, а в деветата година да не е усвоило четенето.
Едва в осмата и деветата година ще трябва да му преподаваме това, което на другите Преподаваме в шестата и седмата година.
В подобен случай силите на даден човек се развиват по съвършено друг начин; душата му изгражда отношенията си към света не така, както обикновено. Такова дете би съхранило младенческите сили които нормалното обучение направо подтиска чак до десетата, единадесетата година и би посрещало с много по-голям възторг преподаваната материя, и би обхващало нещата по съвсем друг начин. Общо взето, неговите способности биха станали извънредно продуктивни. С други думи, би трябвало да задържим детето в неговата детска възраст; и тогава ясновидецът би забелязал, че онази астрална обвивка, която се отделя при половата зрялост, всъщност съдържа подчертано свежи и младенчески сили, а не такива, каквито се наблюдават там при нормални условия. И чак тогава тази астрална обвивка би могла да се използува от такова същество, каквото в нашия случай е Нирманакайя на Буда.
към текста >>
Такова дете би съхранило младенческите сили които нормалното обучение направо подтиска чак до десетата, единадесетата
година
и би посрещало с много по-голям възторг преподаваната материя, и би обхващало нещата по съвсем друг начин.
Следователно, да предположим, че се стремим да превърнем някого в търсеща, продуктивна натура, чиито мисловни способности не само остават съхранени и свежи, но и продължават да нарастват с напредва нето на възрастта. В този случай преди всичко ние трябва да предпазим това дете още в шестата, седма го дина от обикновената „учебна програма" и да не позволим да му бъдат преподавани „учебните предмети", които изучават останалите деца. Ще трябва максимално да го насърчаваме в детските игри чак до десетата, единадесетата година, така че по възможност в осмата година то да не владее никакво аритметично действие, а в деветата година да не е усвоило четенето. Едва в осмата и деветата година ще трябва да му преподаваме това, което на другите Преподаваме в шестата и седмата година. В подобен случай силите на даден човек се развиват по съвършено друг начин; душата му изгражда отношенията си към света не така, както обикновено.
Такова дете би съхранило младенческите сили които нормалното обучение направо подтиска чак до десетата, единадесетата година и би посрещало с много по-голям възторг преподаваната материя, и би обхващало нещата по съвсем друг начин.
Общо взето, неговите способности биха станали извънредно продуктивни. С други думи, би трябвало да задържим детето в неговата детска възраст; и тогава ясновидецът би забелязал, че онази астрална обвивка, която се отделя при половата зрялост, всъщност съдържа подчертано свежи и младенчески сили, а не такива, каквито се наблюдават там при нормални условия. И чак тогава тази астрална обвивка би могла да се използува от такова същество, каквото в нашия случай е Нирманакайя на Буда.
към текста >>
181.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Двете деца израстваха и се развиваха до към дванадесетата си
година
в непосредствената близост и всред приятелските отношения между двете семейства.
Двете деца израстваха и се развиваха до към дванадесетата си година в непосредствената близост и всред приятелските отношения между двете семейства.
Когато Натановият Исус стана на дванадесет години, родителите му се отправиха към Йерусалим, както се казва „според обичая", за да участвуват в празника Пасха, като взеха със себе си и детето, понеже то беше вече пораснало. Евангелието на Лука съдържа един много загадъчен разказ за „дванадесет годишния Исус в храма". Там се казва: Когато родителите се връщат от празника, те изведнъж загубват детето и след като не го намират всред „роднините и познатите", те отново отиват в Йерусалим и го откриват в храма „да седи между учителите", удивлявайки всички със своята мъдрост (Лука 2, 41-50).
към текста >>
182.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Защото погледнато в голям мащаб с развитието на човечеството трябваше да се случи същото, което в умален мащаб бихме наблюдавали, когато един човек развива определена зрялост до към своята тридесета
година
; да, той развива определени способности, обаче в известен смисъл тези способности се превръщат в пречки,в препятствия.
Това, което по-късно се разигра в Предна Азия като Христово Събитие, изискваше в известен смисъл следното: Предно-азиатското направление трябваше да изостане след индийското, за да може след време да поеме в себе си и то много по-жадно и непосредствено онези импулси, които бяха дадени на Индия, макар и по друг начин. С други думи, в Предна Азия трябваше да бъде създаден един народ, носещ в себе си съвършено различни еволюционни принципи, един народ, готов да изостане от другите източни народи. И ако следвайки мировата мъдрост, източните народи напреднаха до такава степен, че можеха да наблюдават превръщането на Бодисатва в Буда, то всред народите на Предна Азия и по-специално всред древноеврейския народ хората трябваше да изостанат на една по-ниска, на една детинска степен. Ето какво беше необходимо!
Защото погледнато в голям мащаб с развитието на човечеството трябваше да се случи същото, което в умален мащаб бихме наблюдавали, когато един човек развива определена зрялост до към своята тридесета година; да, той развива определени способности, обаче в известен смисъл тези способности се превръщат в пречки,в препятствия.
към текста >>
Но когато сме изправени пред друг човек, който не е постигнал твърде много до двадесетгодишната си възраст и усвоява същите способности с помощта на другия, тогава този, който е в известен смисъл изостанал, може през своята тридесета
година
да се издигне на по-висока степен от първия.
Интересно е да припомня, че след като до определена възраст човек развива едни или други способности, изведнъж те проявяват тази особеност, че започват да го задържат, да го възпират. И често пъти по-късно, в своя та тридесетгодишна възраст, този човек не може лесно да надхвърли предишната степен, постигната през двадесетгодишната възраст.
Но когато сме изправени пред друг човек, който не е постигнал твърде много до двадесетгодишната си възраст и усвоява същите способности с помощта на другия, тогава този, който е в известен смисъл изостанал, може през своята тридесета година да се издигне на по-висока степен от първия.
Който умее добре да наблюдава живота, ще потвърди, че това е точно така. Онези качества, които човек е превърнал, така да се каже, в лична собственост, стават по-късно истински окови за него, докато качествата, които не са свързани толкова много с душата му и са усвоени само външно, се оказват значително по-слаби препятствия.
към текста >>
Ние знаем: Това е Съществото, което живя в тялото на Соломоновия Исус до към неговата дванадесета
година
; това е той, Духът на Заратустра, живеещ в Соломоновия Исус, чиито родители произлизаха от Соломоновата родословна линия.
Ние знаем: Това е Съществото, което живя в тялото на Соломоновия Исус до към неговата дванадесета година; това е той, Духът на Заратустра, живеещ в Соломоновия Исус, чиито родители произлизаха от Соломоновата родословна линия.
Бащата умря рано; по бащина линия детето осиротя. Освен него, в това семейство имаше и други братя и сестри. Той беше тук в това семейство докато той, Заратустра, живееше в тялото на Соломоновия Исус. После, дванадесет годишен, той напусна това семейство, изостави майка си, братята и сестрите си, за да премине в тялото на Натановия Исус. Но сега умря също и тя, Натановата майка, а по-късно, и той, Натановият баща.
към текста >>
183.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Това дете израства до към своята дванадесета
година
.
През изтеклите дни ние се опитахме да си изградим представа за най-главните индивидуалности и Същества, за които се говори в Евангелието на Лука. Ние изковахме дълбоки и точни понятия за същинските източници на този религиозен документ. Обаче необходимо е и още нещо: Да проследим по-нататъшното развитие на главното Същество, заемащо централно място в еволюцията на нашата Земя, а именно самият Христос Исус. При това се налага най-напред да си припомним онова, което вече казахме: че Христос Исус, който по-късно ще застане пред нас, според Евангелието на Лука е, така да се каже, телесно израснал като Натановия Исус от Давидовия род.
Това дете израства до към своята дванадесета година.
В този момент от неговото развитие, в тялото му проникна онзи Аз, който някога беше инкарниран в основателя на древноперсийската култура, така че от дванадесетата година нататък, в тялото на Натановия Исус се намира Азът на Заратустра. Сега ни предстои да разгледаме още по-внимателно развитието на това Същество. За тази цел трябва да си припомним някои подробности, за които често е ставало дума в моите лекции.
към текста >>
В този момент от неговото развитие, в тялото му проникна онзи Аз, който някога беше инкарниран в основателя на древноперсийската култура, така че от дванадесетата
година
нататък, в тялото на Натановия Исус се намира Азът на Заратустра.
През изтеклите дни ние се опитахме да си изградим представа за най-главните индивидуалности и Същества, за които се говори в Евангелието на Лука. Ние изковахме дълбоки и точни понятия за същинските източници на този религиозен документ. Обаче необходимо е и още нещо: Да проследим по-нататъшното развитие на главното Същество, заемащо централно място в еволюцията на нашата Земя, а именно самият Христос Исус. При това се налага най-напред да си припомним онова, което вече казахме: че Христос Исус, който по-късно ще застане пред нас, според Евангелието на Лука е, така да се каже, телесно израснал като Натановия Исус от Давидовия род. Това дете израства до към своята дванадесета година.
В този момент от неговото развитие, в тялото му проникна онзи Аз, който някога беше инкарниран в основателя на древноперсийската култура, така че от дванадесетата година нататък, в тялото на Натановия Исус се намира Азът на Заратустра.
Сега ни предстои да разгледаме още по-внимателно развитието на това Същество. За тази цел трябва да си припомним някои подробности, за които често е ставало дума в моите лекции.
към текста >>
Знаем, че при нормални условия, развитието на човека напредва така, че от първата до седмата
година
имаме първия важен период, следван от този, между седмата и четиринадесетата
година
, т.е.
Знаем, че при нормални условия, развитието на човека напредва така, че от първата до седмата година имаме първия важен период, следван от този, между седмата и четиринадесетата година, т.е.
до половата зрялост; после идва периодът между четиринадесетата и двадесет и първата година, следван от периода до двадесет и осмата година, до тридесет и петата година и т.н.
към текста >>
до половата зрялост; после идва периодът между четиринадесетата и двадесет и първата
година
, следван от периода до двадесет и осмата
година
, до тридесет и петата
година
и т.н.
Знаем, че при нормални условия, развитието на човека напредва така, че от първата до седмата година имаме първия важен период, следван от този, между седмата и четиринадесетата година, т.е.
до половата зрялост; после идва периодът между четиринадесетата и двадесет и първата година, следван от периода до двадесет и осмата година, до тридесет и петата година и т.н.
към текста >>
Естествено, тези възрастови периоди не бива да се разглеждат схематично и не бива да смятаме, че техният край винаги съвпада с точно определена дата; по-скоро става дума за онези важни преходи в човешкото развитие, първият от които завършва в седмата
година
, когато детето сменя своите зъби.
Естествено, тези възрастови периоди не бива да се разглеждат схематично и не бива да смятаме, че техният край винаги съвпада с точно определена дата; по-скоро става дума за онези важни преходи в човешкото развитие, първият от които завършва в седмата година, когато детето сменя своите зъби.
Този преход не настъпва изведнъж; същото важи и за другите възрастови периоди.
към текста >>
Ние знаем тези неща са по-подробно описани в малката книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията" -, че с изтичането на седмата
година
, в духовния свят става нещо подобно на това, което става във физическия свят, когато детето излиза от майчината утроба: Настъпва един вид етерно раждане.
Ние знаем тези неща са по-подробно описани в малката книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията" -, че с изтичането на седмата година, в духовния свят става нещо подобно на това, което става във физическия свят, когато детето излиза от майчината утроба: Настъпва един вид етерно раждане.
С настъпването на четиринадесетата година т.е. с настъпването на половата зрялост става едно астрално раждане, което означава, че тогава човешкото астрално тяло се освобождава и постига самостоятелност. Проследим ли човешкото развитие с духовен поглед, то ни се представя още по-сложно. На повърхностния поглед убягват много от онези съществени различия, които се проявяват едва в по-късна възраст. Днес се приема, че от определен момент нататък, с човека не настъпват повече никакви промени.
към текста >>
С настъпването на четиринадесетата
година
т.е.
Ние знаем тези неща са по-подробно описани в малката книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията" -, че с изтичането на седмата година, в духовния свят става нещо подобно на това, което става във физическия свят, когато детето излиза от майчината утроба: Настъпва един вид етерно раждане.
С настъпването на четиринадесетата година т.е.
с настъпването на половата зрялост става едно астрално раждане, което означава, че тогава човешкото астрално тяло се освобождава и постига самостоятелност. Проследим ли човешкото развитие с духовен поглед, то ни се представя още по-сложно. На повърхностния поглед убягват много от онези съществени различия, които се проявяват едва в по-късна възраст. Днес се приема, че от определен момент нататък, с човека не настъпват повече никакви промени. Обаче това не е вярно.
към текста >>
После, когато се отхвърля етерната майчина обвивка, се формира и освобождава етерното тяло; когато към четиринадесетата
година
се отхвърля астралната майчина обвивка, освобождава се астралното тяло.
След като бъде отхвърлена физическата майчина обвивка, това което се ражда в този момент е всъщност само физическото тяло, така че тази част от човешкия организъм, която се формира през първите седем години, е имен но физическото тяло. В отделните лекции върху възпитанието винаги съм изтъквал, колко важен е този факт за възпитателя.
После, когато се отхвърля етерната майчина обвивка, се формира и освобождава етерното тяло; когато към четиринадесетата година се отхвърля астралната майчина обвивка, освобождава се астралното тяло.
Ако държим да сме точни, ние можем да вникнем в човешкото същество, само като изходим от описанията, да дени в моята „Теософия"*9. Там са описани всички свръхсетивни части на човека. Виждаме например, как към жизненото или етерно тяло се прибавя „сетивното тяло", така че ако трябва да сме точни всъщност до двадесет и първата година само сетивното тяло или „тялото на усещанията" е напълно свободно по отношение на външния свят. С настъпването на двадесет и първата година, в човека постепенно се освобождава това, което наричаме Сетивна Душа (Empfindungsseele), с настъпването на двадесет и осмата година се освобождава Разсъдъчната Душа (Verstandesseele), a после към тридесет и петата година се освобождава и Съзнаващата Душа (Bewustseinsseele). Така стоят нещата при съвременния човек.
към текста >>
Виждаме например, как към жизненото или етерно тяло се прибавя „сетивното тяло", така че ако трябва да сме точни всъщност до двадесет и първата
година
само сетивното тяло или „тялото на усещанията" е напълно свободно по отношение на външния свят.
След като бъде отхвърлена физическата майчина обвивка, това което се ражда в този момент е всъщност само физическото тяло, така че тази част от човешкия организъм, която се формира през първите седем години, е имен но физическото тяло. В отделните лекции върху възпитанието винаги съм изтъквал, колко важен е този факт за възпитателя. После, когато се отхвърля етерната майчина обвивка, се формира и освобождава етерното тяло; когато към четиринадесетата година се отхвърля астралната майчина обвивка, освобождава се астралното тяло. Ако държим да сме точни, ние можем да вникнем в човешкото същество, само като изходим от описанията, да дени в моята „Теософия"*9. Там са описани всички свръхсетивни части на човека.
Виждаме например, как към жизненото или етерно тяло се прибавя „сетивното тяло", така че ако трябва да сме точни всъщност до двадесет и първата година само сетивното тяло или „тялото на усещанията" е напълно свободно по отношение на външния свят.
С настъпването на двадесет и първата година, в човека постепенно се освобождава това, което наричаме Сетивна Душа (Empfindungsseele), с настъпването на двадесет и осмата година се освобождава Разсъдъчната Душа (Verstandesseele), a после към тридесет и петата година се освобождава и Съзнаващата Душа (Bewustseinsseele). Така стоят нещата при съвременния човек. И всеки, който наблюдава човешкия живот от антропософска гледна точка, ще потвърди, че тези възрастови периоди действително съществуват. Великите предводители на човечеството също знаят, защо тридесет и петата година е един толкова важен момент от човешкия живот. Данте например много добре знаеше значението на своята тридесет и пета година, когато обясняваше, че тъкмо тогава е имал онези величествени имагинации, от които се ражда неговата „Божествена комедия"*10.
към текста >>
С настъпването на двадесет и първата
година
, в човека постепенно се освобождава това, което наричаме Сетивна Душа (Empfindungsseele), с настъпването на двадесет и осмата
година
се освобождава Разсъдъчната Душа (Verstandesseele), a после към тридесет и петата
година
се освобождава и Съзнаващата Душа (Bewustseinsseele).
В отделните лекции върху възпитанието винаги съм изтъквал, колко важен е този факт за възпитателя. После, когато се отхвърля етерната майчина обвивка, се формира и освобождава етерното тяло; когато към четиринадесетата година се отхвърля астралната майчина обвивка, освобождава се астралното тяло. Ако държим да сме точни, ние можем да вникнем в човешкото същество, само като изходим от описанията, да дени в моята „Теософия"*9. Там са описани всички свръхсетивни части на човека. Виждаме например, как към жизненото или етерно тяло се прибавя „сетивното тяло", така че ако трябва да сме точни всъщност до двадесет и първата година само сетивното тяло или „тялото на усещанията" е напълно свободно по отношение на външния свят.
С настъпването на двадесет и първата година, в човека постепенно се освобождава това, което наричаме Сетивна Душа (Empfindungsseele), с настъпването на двадесет и осмата година се освобождава Разсъдъчната Душа (Verstandesseele), a после към тридесет и петата година се освобождава и Съзнаващата Душа (Bewustseinsseele).
Така стоят нещата при съвременния човек. И всеки, който наблюдава човешкия живот от антропософска гледна точка, ще потвърди, че тези възрастови периоди действително съществуват. Великите предводители на човечеството също знаят, защо тридесет и петата година е един толкова важен момент от човешкия живот. Данте например много добре знаеше значението на своята тридесет и пета година, когато обясняваше, че тъкмо тогава е имал онези величествени имагинации, от които се ражда неговата „Божествена комедия"*10. Още в самото и начало Данте посочва, че е стигнал до тези имагинации в своята тридесет и петгодишна възраст.
към текста >>
Великите предводители на човечеството също знаят, защо тридесет и петата
година
е един толкова важен момент от човешкия живот.
Там са описани всички свръхсетивни части на човека. Виждаме например, как към жизненото или етерно тяло се прибавя „сетивното тяло", така че ако трябва да сме точни всъщност до двадесет и първата година само сетивното тяло или „тялото на усещанията" е напълно свободно по отношение на външния свят. С настъпването на двадесет и първата година, в човека постепенно се освобождава това, което наричаме Сетивна Душа (Empfindungsseele), с настъпването на двадесет и осмата година се освобождава Разсъдъчната Душа (Verstandesseele), a после към тридесет и петата година се освобождава и Съзнаващата Душа (Bewustseinsseele). Така стоят нещата при съвременния човек. И всеки, който наблюдава човешкия живот от антропософска гледна точка, ще потвърди, че тези възрастови периоди действително съществуват.
Великите предводители на човечеството също знаят, защо тридесет и петата година е един толкова важен момент от човешкия живот.
Данте например много добре знаеше значението на своята тридесет и пета година, когато обясняваше, че тъкмо тогава е имал онези величествени имагинации, от които се ражда неговата „Божествена комедия"*10. Още в самото и начало Данте посочва, че е стигнал до тези имагинации в своята тридесет и петгодишна възраст. На тази възраст човешкото същество е достатъчно напреднало, за да използва като инструменти онези способности, които зависят от Сетивната Душа и от Разсъдъчната Душа.
към текста >>
Данте например много добре знаеше значението на своята тридесет и пета
година
, когато обясняваше, че тъкмо тогава е имал онези величествени имагинации, от които се ражда неговата „Божествена комедия"*10.
Виждаме например, как към жизненото или етерно тяло се прибавя „сетивното тяло", така че ако трябва да сме точни всъщност до двадесет и първата година само сетивното тяло или „тялото на усещанията" е напълно свободно по отношение на външния свят. С настъпването на двадесет и първата година, в човека постепенно се освобождава това, което наричаме Сетивна Душа (Empfindungsseele), с настъпването на двадесет и осмата година се освобождава Разсъдъчната Душа (Verstandesseele), a после към тридесет и петата година се освобождава и Съзнаващата Душа (Bewustseinsseele). Така стоят нещата при съвременния човек. И всеки, който наблюдава човешкия живот от антропософска гледна точка, ще потвърди, че тези възрастови периоди действително съществуват. Великите предводители на човечеството също знаят, защо тридесет и петата година е един толкова важен момент от човешкия живот.
Данте например много добре знаеше значението на своята тридесет и пета година, когато обясняваше, че тъкмо тогава е имал онези величествени имагинации, от които се ражда неговата „Божествена комедия"*10.
Още в самото и начало Данте посочва, че е стигнал до тези имагинации в своята тридесет и петгодишна възраст. На тази възраст човешкото същество е достатъчно напреднало, за да използва като инструменти онези способности, които зависят от Сетивната Душа и от Разсъдъчната Душа.
към текста >>
Обаче в случая са налице и други причини, за да настъпи в дванадесетата
година
това, което обикновено настъпва в четиринадесетата
година
.
Поради известни обстоятелства, които отчасти ще обясним още днес, развитието на Натановия Исус е било в известен смисъл изместено напред, или казано по друг начин: Ускорено. А това е възможно, понеже половата зрялост в тези географски области настъпва по-рано.
Обаче в случая са налице и други причини, за да настъпи в дванадесетата година това, което обикновено настъпва в четиринадесетата година.
към текста >>
А това, което нормално настъпва в двадесет и първата
година
, тук наблюдаваме през неговата деветнадесета
година
, и съответно промените, характерни за двадесет и осмата и тридесет и петата
година
, настъпват през двадесет и шестата и тридесет и третата
година
.
А това, което нормално настъпва в двадесет и първата година, тук наблюдаваме през неговата деветнадесета година, и съответно промените, характерни за двадесет и осмата и тридесет и петата година, настъпват през двадесет и шестата и тридесет и третата година.
Така изглеждат основните възрастови периоди. Сега нека да не забравяме: до дванадесетата година ние имаме пред себе си в телесен смисъл Натановия Исус, обаче след дванадесетата година в Натановия Исус вече живее Азът на Заратустра. Какво означава всичко това? Нищо друго, освен следното: Започвайки от дванадесетата година, този зрял Аз работи върху сетивното тяло, върху Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа на Натановия Исус и ги преобразява така, както само един напреднал Аз, насочващ отделните прераждания на Заратустра, е в състояние да изпълни тази задача. Ето как ние отново заставаме пред онзи чуден факт, когато в тялото на дванадесет годишния Натанов Исус се инкарнира Азът на Заратустра, за да доизгради по възможно най-фин начин неговите душевни способности.
към текста >>
Сега нека да не забравяме: до дванадесетата
година
ние имаме пред себе си в телесен смисъл Натановия Исус, обаче след дванадесетата
година
в Натановия Исус вече живее Азът на Заратустра.
А това, което нормално настъпва в двадесет и първата година, тук наблюдаваме през неговата деветнадесета година, и съответно промените, характерни за двадесет и осмата и тридесет и петата година, настъпват през двадесет и шестата и тридесет и третата година. Така изглеждат основните възрастови периоди.
Сега нека да не забравяме: до дванадесетата година ние имаме пред себе си в телесен смисъл Натановия Исус, обаче след дванадесетата година в Натановия Исус вече живее Азът на Заратустра.
Какво означава всичко това? Нищо друго, освен следното: Започвайки от дванадесетата година, този зрял Аз работи върху сетивното тяло, върху Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа на Натановия Исус и ги преобразява така, както само един напреднал Аз, насочващ отделните прераждания на Заратустра, е в състояние да изпълни тази задача. Ето как ние отново заставаме пред онзи чуден факт, когато в тялото на дванадесет годишния Натанов Исус се инкарнира Азът на Заратустра, за да доизгради по възможно най-фин начин неговите душевни способности. С други думи, в тялото на Натановия Исус се разви едно астрално тяло, което беше в състояние да се отвори към Космоса и да почувствува истинската същност на древния Аура Маздао; разви се една Сетивна Душа, която постепенно можа да си припомни цялата мъдрост; до която човечеството стигна благодарение на Аура Маздао; и накрая: Разви се една Разсъдъчна Душа, която разбираше всичко т.е. можа да изрази в понятия, в лесно разбираеми думи всичко, което до този момент човечеството получаваше само по външен път чрез откровенията на духовния свят.
към текста >>
Нищо друго, освен следното: Започвайки от дванадесетата
година
, този зрял Аз работи върху сетивното тяло, върху Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа на Натановия Исус и ги преобразява така, както само един напреднал Аз, насочващ отделните прераждания на Заратустра, е в състояние да изпълни тази задача.
А това, което нормално настъпва в двадесет и първата година, тук наблюдаваме през неговата деветнадесета година, и съответно промените, характерни за двадесет и осмата и тридесет и петата година, настъпват през двадесет и шестата и тридесет и третата година. Така изглеждат основните възрастови периоди. Сега нека да не забравяме: до дванадесетата година ние имаме пред себе си в телесен смисъл Натановия Исус, обаче след дванадесетата година в Натановия Исус вече живее Азът на Заратустра. Какво означава всичко това?
Нищо друго, освен следното: Започвайки от дванадесетата година, този зрял Аз работи върху сетивното тяло, върху Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа на Натановия Исус и ги преобразява така, както само един напреднал Аз, насочващ отделните прераждания на Заратустра, е в състояние да изпълни тази задача.
Ето как ние отново заставаме пред онзи чуден факт, когато в тялото на дванадесет годишния Натанов Исус се инкарнира Азът на Заратустра, за да доизгради по възможно най-фин начин неговите душевни способности. С други думи, в тялото на Натановия Исус се разви едно астрално тяло, което беше в състояние да се отвори към Космоса и да почувствува истинската същност на древния Аура Маздао; разви се една Сетивна Душа, която постепенно можа да си припомни цялата мъдрост; до която човечеството стигна благодарение на Аура Маздао; и накрая: Разви се една Разсъдъчна Душа, която разбираше всичко т.е. можа да изрази в понятия, в лесно разбираеми думи всичко, което до този момент човечеството получаваше само по външен път чрез откровенията на духовния свят.
към текста >>
И той продължи своето развитие там до наближаването на тридесетата
година
.
И така, пред себе си имаме Натановия Исус и Азът на Заратустра вътре в него.
И той продължи своето развитие там до наближаването на тридесетата година.
Тогава се случи нещо ново. Тогава отново се повтори но в един всеобщ, универсален мащаб същото явление, което вече се беше разиграло с дванадесетгодишния Натанов Исус, когато прие в себе си един чужд Аз. Ние виждаме, как към тридесетата година Заратустровият Аз беше привършил задачите си в душата на Натановия Исус, развивайки до най-висока степен неговите способности. Той беше така да се каже привършил мисията си относно тази душа, пренасяйки в нея всички свои постижения от миналите си инкарнации, така че вече можеше да си каже: „Да, сега моята задача е изпълнена! "
към текста >>
Ние виждаме, как към тридесетата
година
Заратустровият Аз беше привършил задачите си в душата на Натановия Исус, развивайки до най-висока степен неговите способности.
И така, пред себе си имаме Натановия Исус и Азът на Заратустра вътре в него. И той продължи своето развитие там до наближаването на тридесетата година. Тогава се случи нещо ново. Тогава отново се повтори но в един всеобщ, универсален мащаб същото явление, което вече се беше разиграло с дванадесетгодишния Натанов Исус, когато прие в себе си един чужд Аз.
Ние виждаме, как към тридесетата година Заратустровият Аз беше привършил задачите си в душата на Натановия Исус, развивайки до най-висока степен неговите способности.
Той беше така да се каже привършил мисията си относно тази душа, пренасяйки в нея всички свои постижения от миналите си инкарнации, така че вече можеше да си каже: „Да, сега моята задача е изпълнена! "
към текста >>
Следователно, до дванадесетата
година
Заратустровият Аз живя в тялото на Соломоновия Исус.
Следователно, до дванадесетата година Заратустровият Аз живя в тялото на Соломоновия Исус.
Но в чисто земен смисъл, това дете не можеше да се развива по-нататък. Поради обстоятелството, че живеещият в него Заратустров Аз го напусна, то преустанови своето развитие. Впрочем то беше достигнало до твърде висока и рядко срещана степен на зрялост. Външното наблюдение над Соломоновия Исус би показало една преждевременна зрялост. Обаче след като Азът на Заратустра го напусна, то спря да се развива по-нататък.
към текста >>
Ние знаем, че през онази епоха етерното тяло се разгръща с особена сила, след като едно дете прекрачи седмата
година
, т.е.
Етерната обвивка, която напусна по това време тялото на Соломоновия Исус, беше с изключителна стойност.
Ние знаем, че през онази епоха етерното тяло се разгръща с особена сила, след като едно дете прекрачи седмата година, т.е.
между седмата година и половата зрялост. Следователно, това етерно тяло беше формирано чрез силите на Заратустровия Аз. Знаем още, че нормално при смъртта етерното тяло се отделя от физическото тяло и че всичко, което не представлява интерес за вечността просто отпада, но един вид екстракт от етерното тяло продължава да съществува още известно време. Обаче при Соломоновото дете Исус почти цялото етерно тяло беше нужно на вечността. Цялото етерно тяло на това дете беше взето от майката на Натановия Исус и пренесено в духовния свят.
към текста >>
между седмата
година
и половата зрялост.
Етерната обвивка, която напусна по това време тялото на Соломоновия Исус, беше с изключителна стойност. Ние знаем, че през онази епоха етерното тяло се разгръща с особена сила, след като едно дете прекрачи седмата година, т.е.
между седмата година и половата зрялост.
Следователно, това етерно тяло беше формирано чрез силите на Заратустровия Аз. Знаем още, че нормално при смъртта етерното тяло се отделя от физическото тяло и че всичко, което не представлява интерес за вечността просто отпада, но един вид екстракт от етерното тяло продължава да съществува още известно време. Обаче при Соломоновото дете Исус почти цялото етерно тяло беше нужно на вечността. Цялото етерно тяло на това дете беше взето от майката на Натановия Исус и пренесено в духовния свят.
към текста >>
И ние лесно можем да си представим, че в действителност имаше едно дълбоко родство между етерното тяло на Соломоновия Исус което беше отнесено в духовния свят и Аза на Заратустра, понеже до дванадесетата
година
то беше свързано със Заратустра в неговия земен живот.
Но етерното тяло е архитектът и строителят на човешкото физическо тяло.
И ние лесно можем да си представим, че в действителност имаше едно дълбоко родство между етерното тяло на Соломоновия Исус което беше отнесено в духовния свят и Аза на Заратустра, понеже до дванадесетата година то беше свързано със Заратустра в неговия земен живот.
И когато по-късно Заратустровият Аз напусна тялото на Исус от Назарет, тогава се проявиха и притегателните сили между Заратустровия Аз и етерното тяло на Соломоновия Исус. Тези два вида сили се срещнаха отново и си изградиха едно ново физическо тяло. Заратустровият Аз беше напреднал до такава степен, че не се нуждаеше от прехода в света на Девакана. След относително кратко време и с помощта на онова етерно тяло, което току-що описахме, той можа да си изгради едно ново физическо тяло. По този начин за пръв път се роди онова Същество, което после непрекъснато се явява на Земята, и то след относително кратките периоди между смъртта и новото раждане, защото въпросното Същество винаги и отново се инкарнира на Земята.
към текста >>
Този Заратустров Аз, живял в тялото на Натановия Исус от дванадесетата до тридесетата
година
, сега напусна това тяло.
Този Заратустров Аз, живял в тялото на Натановия Исус от дванадесетата до тридесетата година, сега напусна това тяло.
Сега към това тяло се устремява едно друго Същество. Моментът, когато вместо Заратустровия Аз в Натановия Исус навлиза един друг, бих казал, „върховен Аз", е отбелязан като Кръщението от Йоан в реката Йордан. Още когато говорихме върху Евангелието на Йоан*11, обърнахме внимание, че през онези древни епохи кръщението беше нещо съвсем друго, отколкото стана то по-късно, превръщайки се само в един символ. Самият Йоан Кръстител също го практикуваше по друг начин. Във водата беше потопявано цялото тяло на онези ,които биваха кръщавани.
към текста >>
То работеше върху Натановия Исус главно отвън, и то от раждането до неговата дванадесета
година
.
За тази цел най-напред трябваше следното: Съществото, живяло в Заратустра, трябваше да напредне в хода на своите прераждания и да влезе накрая в едно толкова чисто тяло, каквото беше тялото на Исус от Назарет, за да изгради там онези качества на Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа, чрез които Христос можеше да бъде приет в едно човешко тяло. Всичко това трябваше да се подготви в хода на времето. За да бъдат подготвени Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа, наложително беше най-напред един Аз да мине през опитностите и изживяванията, през които мина Заратустра, за да бъдат постигнати съответните качества от страна на Натановия Исус. В предишните епохи това не беше възможно. Защото върху Натановото дете Исус трябваше да работи не само Азът на Заратустра, но и онова висше Същество, което описахме като Нирманакайя на Буда.
То работеше върху Натановия Исус главно отвън, и то от раждането до неговата дванадесета година.
Но за целта трябваше да съществува самата Нирманакайя. С други думи, най-напред Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да се развие в него духовното тяло на Нирманакайя, а после то да формира съответните качества у Натановото дете Исус от раждането му до дванадесетата година. Самият Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да натрупа в себе си силите, необходими на онова човешко тяло, което трябваше да понесе великото Събитие. В своята инкарнация като Буда, Бодисатва все още не беше готов за тази задача. Наложително беше и неговото земно съществувание като Буда.
към текста >>
С други думи, най-напред Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да се развие в него духовното тяло на Нирманакайя, а после то да формира съответните качества у Натановото дете Исус от раждането му до дванадесетата
година
.
За да бъдат подготвени Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа, наложително беше най-напред един Аз да мине през опитностите и изживяванията, през които мина Заратустра, за да бъдат постигнати съответните качества от страна на Натановия Исус. В предишните епохи това не беше възможно. Защото върху Натановото дете Исус трябваше да работи не само Азът на Заратустра, но и онова висше Същество, което описахме като Нирманакайя на Буда. То работеше върху Натановия Исус главно отвън, и то от раждането до неговата дванадесета година. Но за целта трябваше да съществува самата Нирманакайя.
С други думи, най-напред Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да се развие в него духовното тяло на Нирманакайя, а после то да формира съответните качества у Натановото дете Исус от раждането му до дванадесетата година.
Самият Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да натрупа в себе си силите, необходими на онова човешко тяло, което трябваше да понесе великото Събитие. В своята инкарнация като Буда, Бодисатва все още не беше готов за тази задача. Наложително беше и неговото земно съществувание като Буда.
към текста >>
Легендата разказва още, че наближавайки своята двадесет и девета
година
, Буда напуска бащиния дворец, където е отраснал до тогава.
А в една древна легенда се разказва, как Буда, готвейки се да премине от Бодисатва в степента Буда, идва в досег с Вишва Карман, наречен по-късно Христос.
Легендата разказва още, че наближавайки своята двадесет и девета година, Буда напуска бащиния дворец, където е отраснал до тогава.
Сега той вижда един стар човек, после един болен, после един мъртвец и така постепенно опознава болките и страданията на живота; после среща един монах, който е избягал от живота, белязан с болести, старост и смърт. И сега, продължава легендата, която изразява една дълбока истина, той решава да не напуска веднага своя дворец, а да се върне там още веднъж. Обаче при първото си излизане от двореца, така разказва легендата, той беше удостоен от духовните висини с онази сила, която божественият художник Вишва Карман, който му се яви, изпращаше долу към Земята. Да, Бодисатва беше удостоен със силата на самия Вишва Карман, наречен по-късно Христос. Следователно, за него Христос беше все още не що външно, нещо с което той не можеше да се съедини.
към текста >>
Тогава, наближавайки своята тридесета
година
, Бодисатва все още не можеше да приеме напълно Христос в едно човешко тяло.
Сега той вижда един стар човек, после един болен, после един мъртвец и така постепенно опознава болките и страданията на живота; после среща един монах, който е избягал от живота, белязан с болести, старост и смърт. И сега, продължава легендата, която изразява една дълбока истина, той решава да не напуска веднага своя дворец, а да се върне там още веднъж. Обаче при първото си излизане от двореца, така разказва легендата, той беше удостоен от духовните висини с онази сила, която божественият художник Вишва Карман, който му се яви, изпращаше долу към Земята. Да, Бодисатва беше удостоен със силата на самия Вишва Карман, наречен по-късно Христос. Следователно, за него Христос беше все още не що външно, нещо с което той не можеше да се съедини.
Тогава, наближавайки своята тридесета година, Бодисатва все още не можеше да приеме напълно Христос в едно човешко тяло.
Той не беше достатъчно зрял за тази задача. Но той узря тъкмо чрез земното си съществувание като Буда. И когато се яви в духовното тяло на Нирмана кайя, той трябваше да работи върху тялото на Натановия Исус, подготвяйки го за приемането на Вишва Карман, на Христос.
към текста >>
184.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Берлин, 11 октомври 1909
година
Берлин, 11 октомври 1909 година
към текста >>
Берлин, 18 октомври 1909
година
Берлин, 18 октомври 1909 година
към текста >>
Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909
година
.
Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
към текста >>
Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909
година
.
Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
към текста >>
Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909
година
.
Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
към текста >>
Щутгарт, 13 ноември 1909
година
.
Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
към текста >>
Щутгарт, 14 ноември 1909
година
.
Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
към текста >>
Цюрих, 19 ноември 1909
година
.
Цюрих, 19 ноември 1909 година.
към текста >>
Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909
година
.
Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
към текста >>
Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909
година
.
Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
към текста >>
Берлин, 21 декември 1909
година
.
Берлин, 21 декември 1909 година.
към текста >>
Берлин, 26 декември 1909
година
.
Берлин, 26 декември 1909 година.
към текста >>
185.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Личността, която в тридесетата си
година
е приела в себе си съществото Христос, е съставена по много сложен начин.
Личността, която в тридесетата си година е приела в себе си съществото Христос, е съставена по много сложен начин.
Само от Акаша хрониката може да се постигне вярно обяснение на това, защо в различните Евангелия предисторията на Исус е представена толкова различно.
към текста >>
На дванадесетата
година
Азът на витлеемското дете Исус, тоест Азът на Заратустра, преминава в другото дете Исус.
На дванадесетата година Азът на витлеемското дете Исус, тоест Азът на Заратустра, преминава в другото дете Исус.
От дванадесетата му година в Исус от Назарет повече не е живеел предишният му Аз, а сега това бил Азът на Заратустра. Скоро след като Азът напуснал тялото, витлеемското дете умряло. Този пренос на Аза на Заратустра към Исус от Назарет, Лука ни го описва в историята за дванадесетгодишния Исус в храма. За родителите му също било необяснимо, защо тяхното дете внезапно заговорило толкова мъдро. Освен него тези родители нямали повече деца.
към текста >>
От дванадесетата му
година
в Исус от Назарет повече не е живеел предишният му Аз, а сега това бил Азът на Заратустра.
На дванадесетата година Азът на витлеемското дете Исус, тоест Азът на Заратустра, преминава в другото дете Исус.
От дванадесетата му година в Исус от Назарет повече не е живеел предишният му Аз, а сега това бил Азът на Заратустра.
Скоро след като Азът напуснал тялото, витлеемското дете умряло. Този пренос на Аза на Заратустра към Исус от Назарет, Лука ни го описва в историята за дванадесетгодишния Исус в храма. За родителите му също било необяснимо, защо тяхното дете внезапно заговорило толкова мъдро. Освен него тези родители нямали повече деца. Напротив, другата двойка имала следващи деца, четири момчета и две момичета.
към текста >>
186.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тъй като Заратустра по вътрешен начин съвършено е развил предимно тези способности, сега, до дванадесетата си
година
, той е могъл да се ползва от всички заложби, които се намирали във физическото и етерно тяло.
Ако искаме да разберем християнството в цялото му дълбоко значение, трябва да си изясним, че в него е трябвало да се слеят най-важните мирови течения. Виждаме, че Давидовата царска линия е разделена на Соломонова и Натанова линия. В Соломоновата линия се насаждат царски качества, в Натановата линия – свещенически качества. Царските качества особено се проявяват в първите два периода от човешкия живот; качества, които, преди всичко излизат отвъд очевидното овладяване на световните отношения, които привеждат човека в хармония със световните отношения. Това може да става само тогава, когато силите на физическото и етерното тяло са развити правилно.
Тъй като Заратустра по вътрешен начин съвършено е развил предимно тези способности, сега, до дванадесетата си година, той е могъл да се ползва от всички заложби, които се намирали във физическото и етерно тяло.
Такива заложби е можело да му се предават, и особено качествата, наследявани в Соломоновия дом. За задачата, която е стояла пред него, той се е нуждаел също и от големи възможности на носителя на Аза, от големи заложби на астралното тяло. Те са можели да му бъдат предадени само от линията, която е предавала от предходните поколения именно тези способности. Ако Заратустра би останал в тялото до тридесетата година, когато етерното и физическото тяло са вече напълно формирани, той не би могъл дотолкова да задълбочи своето същество. Затова още на дванадесетата година той преминал в Исус от Назарет.
към текста >>
Ако Заратустра би останал в тялото до тридесетата
година
, когато етерното и физическото тяло са вече напълно формирани, той не би могъл дотолкова да задълбочи своето същество.
Това може да става само тогава, когато силите на физическото и етерното тяло са развити правилно. Тъй като Заратустра по вътрешен начин съвършено е развил предимно тези способности, сега, до дванадесетата си година, той е могъл да се ползва от всички заложби, които се намирали във физическото и етерно тяло. Такива заложби е можело да му се предават, и особено качествата, наследявани в Соломоновия дом. За задачата, която е стояла пред него, той се е нуждаел също и от големи възможности на носителя на Аза, от големи заложби на астралното тяло. Те са можели да му бъдат предадени само от линията, която е предавала от предходните поколения именно тези способности.
Ако Заратустра би останал в тялото до тридесетата година, когато етерното и физическото тяло са вече напълно формирани, той не би могъл дотолкова да задълбочи своето същество.
Затова още на дванадесетата година той преминал в Исус от Назарет. Тоест в това дете, в което вече е живеела нирманакайя на Буда, от дванадесетата година влязла и индивидуалността на Заратустра. Така в Исус от Назарет в дванадесетата му година се слели тези две течения.
към текста >>
Затова още на дванадесетата
година
той преминал в Исус от Назарет.
Тъй като Заратустра по вътрешен начин съвършено е развил предимно тези способности, сега, до дванадесетата си година, той е могъл да се ползва от всички заложби, които се намирали във физическото и етерно тяло. Такива заложби е можело да му се предават, и особено качествата, наследявани в Соломоновия дом. За задачата, която е стояла пред него, той се е нуждаел също и от големи възможности на носителя на Аза, от големи заложби на астралното тяло. Те са можели да му бъдат предадени само от линията, която е предавала от предходните поколения именно тези способности. Ако Заратустра би останал в тялото до тридесетата година, когато етерното и физическото тяло са вече напълно формирани, той не би могъл дотолкова да задълбочи своето същество.
Затова още на дванадесетата година той преминал в Исус от Назарет.
Тоест в това дете, в което вече е живеела нирманакайя на Буда, от дванадесетата година влязла и индивидуалността на Заратустра. Така в Исус от Назарет в дванадесетата му година се слели тези две течения.
към текста >>
Тоест в това дете, в което вече е живеела нирманакайя на Буда, от дванадесетата
година
влязла и индивидуалността на Заратустра.
Такива заложби е можело да му се предават, и особено качествата, наследявани в Соломоновия дом. За задачата, която е стояла пред него, той се е нуждаел също и от големи възможности на носителя на Аза, от големи заложби на астралното тяло. Те са можели да му бъдат предадени само от линията, която е предавала от предходните поколения именно тези способности. Ако Заратустра би останал в тялото до тридесетата година, когато етерното и физическото тяло са вече напълно формирани, той не би могъл дотолкова да задълбочи своето същество. Затова още на дванадесетата година той преминал в Исус от Назарет.
Тоест в това дете, в което вече е живеела нирманакайя на Буда, от дванадесетата година влязла и индивидуалността на Заратустра.
Така в Исус от Назарет в дванадесетата му година се слели тези две течения.
към текста >>
Така в Исус от Назарет в дванадесетата му
година
се слели тези две течения.
За задачата, която е стояла пред него, той се е нуждаел също и от големи възможности на носителя на Аза, от големи заложби на астралното тяло. Те са можели да му бъдат предадени само от линията, която е предавала от предходните поколения именно тези способности. Ако Заратустра би останал в тялото до тридесетата година, когато етерното и физическото тяло са вече напълно формирани, той не би могъл дотолкова да задълбочи своето същество. Затова още на дванадесетата година той преминал в Исус от Назарет. Тоест в това дете, в което вече е живеела нирманакайя на Буда, от дванадесетата година влязла и индивидуалността на Заратустра.
Така в Исус от Назарет в дванадесетата му година се слели тези две течения.
към текста >>
Защото, ако се опитам да му натреса в седмата
година
това, което днес му дава училището, по такъв начин ще направя душата му неспособна по-късно да развие в себе си определени сили.
Хипотетично можем да привнесем нещо подобно за отделния човешки живот. Представете си, че някой поиска изкуствено да доведе човек до там, че в определена възраст той специално да развие творчески способности. Не трябва да опитвате това! Защото тогава детето е трябвало да се развива по съвсем друг начин, отколкото това обикновено става.
Защото, ако се опитам да му натреса в седмата година това, което днес му дава училището, по такъв начин ще направя душата му неспособна по-късно да развие в себе си определени сили.
Затова трябва да почакам до десетата година от живота му, и тогава в детето ще има съвсем други сили. Тогава то запазва в себе си нещо от младежки, свежи сили. И след това при него идват силите, които са творческите сили, които иначе биха били убити.
към текста >>
Затова трябва да почакам до десетата
година
от живота му, и тогава в детето ще има съвсем други сили.
Хипотетично можем да привнесем нещо подобно за отделния човешки живот. Представете си, че някой поиска изкуствено да доведе човек до там, че в определена възраст той специално да развие творчески способности. Не трябва да опитвате това! Защото тогава детето е трябвало да се развива по съвсем друг начин, отколкото това обикновено става. Защото, ако се опитам да му натреса в седмата година това, което днес му дава училището, по такъв начин ще направя душата му неспособна по-късно да развие в себе си определени сили.
Затова трябва да почакам до десетата година от живота му, и тогава в детето ще има съвсем други сили.
Тогава то запазва в себе си нещо от младежки, свежи сили. И след това при него идват силите, които са творческите сили, които иначе биха били убити.
към текста >>
От първата до седмата
година
човек е обгърнат от етерна обвивка, която след това той отхвърля.
От първата до седмата година човек е обгърнат от етерна обвивка, която след това той отхвърля.
Обкръжава го още и астрална обвивка, която той отхвърля с настъпването на половата зрелост. Едва тогава се ражда астралното тяло. Ако при човек от дванадесетата до петнадесетата година се е родило астралното тяло, съществува място на пребиваване на тези сили, които са присъщи на човека заедно с неговата народност. Астралната обвивка, която човек сега отхвърля, съдържа всички качества, които дотогава той е можел да има вътре в себе си. Тази обвивка прави човека съпричастен към определена народност.
към текста >>
Ако при човек от дванадесетата до петнадесетата
година
се е родило астралното тяло, съществува място на пребиваване на тези сили, които са присъщи на човека заедно с неговата народност.
От първата до седмата година човек е обгърнат от етерна обвивка, която след това той отхвърля. Обкръжава го още и астрална обвивка, която той отхвърля с настъпването на половата зрелост. Едва тогава се ражда астралното тяло.
Ако при човек от дванадесетата до петнадесетата година се е родило астралното тяло, съществува място на пребиваване на тези сили, които са присъщи на човека заедно с неговата народност.
Астралната обвивка, която човек сега отхвърля, съдържа всички качества, които дотогава той е можел да има вътре в себе си. Тази обвивка прави човека съпричастен към определена народност. Какво става сега с тази обвивка, когато се отхвърли? Вътре в обвивката, която сега е отхвърлена, се съдържа всичко, което човек притежава заедно със своята народност. След това тя се съединява с всички обвивки, които са отхвърлили също и неговите предци.
към текста >>
Когато до своята четиринадесета
година
човек съдържа това в себе си, той е привързан към тази верига, която води до неговите предци.
Когато до своята четиринадесета година човек съдържа това в себе си, той е привързан към тази верига, която води до неговите предци.
До кое коляно на предците стига тя? Тя достига до четиридесет и второто поколение, до поколението, пресметнато като шест пъти по седем! Така човек е свързан със своите предци. Това са го знаели в древните времена. Това днес го знаем също от духовната наука.
към текста >>
187.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Когато след това се спускаме и разглеждаме отделния човешки живот час по час, ден по ден,
година
след
година
, столетие след столетие, хилядолетие след хилядолетие, ако разглеждаме там по-специално силите, които се наричат човешка любов, тогава виждаме, как тази любов кипи и тъче в живите човешки сърца и души.
Когато след това се спускаме и разглеждаме отделния човешки живот час по час, ден по ден, година след година, столетие след столетие, хилядолетие след хилядолетие, ако разглеждаме там по-специално силите, които се наричат човешка любов, тогава виждаме, как тази любов кипи и тъче в живите човешки сърца и души.
Тогава виждаме, как тази любов, от една страна, извършва най-великите, най-знаменателните, най-героичните дела в човечеството, виждаме, как най-великите жертви в човечеството са произтичали от любовта към едно или друго същество, към едно или друго дело. След това виждаме, как тази любов извършва най-възвишеното в човешките сърца, но в същото време е и нещо като двуостър меч: например – майката; тя искрено и дълбоко обича своето дете. Детето извършва някаква беля; майката обича своето дете и при тази дълбока, пламенна любов, тя не може да накаже детето. И това дете извършва втора беля, и отново дълбоката любов на майката не ѝ позволява да накаже детето. И това продължава по-нататък, детето пораства, става негодник, смутител на спокойствието в живота.
към текста >>
188.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
година
преди Христа позволил източното влияние да въздейства върху еврейския народ, бил Заратустра.
Всичко, което е разказано за това – пътуванията на Авраам, образуването на дванадесетте колена, приемането на заповедите чрез Мойсей, странстванията в пустинята – може да се сравни с вливащото се в човека на физически план през първите седем години от живота. След това настъпва вторият период: вътрешното укрепване, времето на царете до вавилонския плен. По-нататък върху еврейския народ оказва влияние халдейската мъдрост, източният магизъм. Водачът, който още тогава, от 550. до 600.
година преди Христа позволил източното влияние да въздейства върху еврейския народ, бил Заратустра.
Още тогава той предварително се готвел да си намери подходящото тяло. Така в следващите след Авраам поколения все повече се развиват възможностите и условията за раждане на подходящата телесност, която накрая могла да бъде превъплъщение на Заратустра.
към текста >>
189.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В това въплъщение, 600 години преди нашето летоброене, на 29-та
година
от своя живот, той се извисил до достойнството на Буда, тоест в това въплъщение той преживял цялостно навлизане на неговата индивидуалност във физическо тяло.
Така той носил надолу импулси, които е трябвало да влива. Ако бихме искали да опишем това духовно, би трябвало да кажем: тук ясновиждащият е виждал образ на човек, в когото частично е бил въплътен Бодхисатвата, а зад него – могъщ духовно-астрален образ, който се възвисявал, отивайки в духовните светове, и който само частично пребивавал във физическо тяло. Такъв бил този Бодхисатва. Този Бодхисатва бил същият, който след това повторно се въплътил като принц Гаутама Буда в Индия, и именно това било за този Бодхисатва издигането на по-висока степен. Преди той, така да се каже, позволявал да бъде ръководен свише, да приема импулси от духовния свят и да ги предава.
В това въплъщение, 600 години преди нашето летоброене, на 29-та година от своя живот, той се извисил до достойнството на Буда, тоест в това въплъщение той преживял цялостно навлизане на неговата индивидуалност във физическо тяло.
Докато преди като Бодхисатва е трябвало да остава частично навън за да прехвърля мост в духовния свят, напълно въплътявайки се в тяло, той достигнал достойнството на Буда. Това било прогрес в сравнение с миналото. Вследствие на това той могъл да приеме учението за състраданието и любовта не само благодарение на инспирация, но и да се вгледа в самия себе си и да приеме това учение като собствен глас на сърцето. Това било озарението на Буда на 29-та година от живота под дървото Бодхи. Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да мисли за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път.
към текста >>
Това било озарението на Буда на 29-та
година
от живота под дървото Бодхи.
Преди той, така да се каже, позволявал да бъде ръководен свише, да приема импулси от духовния свят и да ги предава. В това въплъщение, 600 години преди нашето летоброене, на 29-та година от своя живот, той се извисил до достойнството на Буда, тоест в това въплъщение той преживял цялостно навлизане на неговата индивидуалност във физическо тяло. Докато преди като Бодхисатва е трябвало да остава частично навън за да прехвърля мост в духовния свят, напълно въплътявайки се в тяло, той достигнал достойнството на Буда. Това било прогрес в сравнение с миналото. Вследствие на това той могъл да приеме учението за състраданието и любовта не само благодарение на инспирация, но и да се вгледа в самия себе си и да приеме това учение като собствен глас на сърцето.
Това било озарението на Буда на 29-та година от живота под дървото Бодхи.
Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да мисли за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път. Проповедта за това представлявала великото учение за състраданието и любовта, за пръв път излязло от човешката гръд.
към текста >>
Знаете, че само по себе си развитието на човека върви по такъв начин, че от раждането до седмата
година
на живота се развива физическото тяло, от седмата до четиринадесетата
година
протича развитие на етерното тяло, става едно особено разкриване, и след това се ражда астралното тяло.
Тук е важно да разберете, как се е извършвало водачеството на индивидуалността на Заратустра в момчето Исус.
Знаете, че само по себе си развитието на човека върви по такъв начин, че от раждането до седмата година на живота се развива физическото тяло, от седмата до четиринадесетата година протича развитие на етерното тяло, става едно особено разкриване, и след това се ражда астралното тяло.
В момчето Исус от Назарет съвсем не е имало отделен аз, свързан с егоизма, родил се в човека в лемурийското време. Ако то беше се развило по-нататък без преминаването на Заратустра, не би могъл да се роди никакъв аз. Момчето е имало три свещени части съединени така, както са били съединени преди грехопадението: физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и едва тук получава дара на аза благодарение на Заратустра. Всичко това се съчетало по чуден начин. В Евангелията имаме отразени факти, които се откриват в Акаша хрониката.
към текста >>
190.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Как, например, би могло да се разбере, че на дванадесетата
година
от живота с едното от момчетата Исус е станало нещо важно, без да се знае, какво изобщо става между дванадесетата и петнадесетата
година
от живота.
В течение на трите последни години не придобихме, всъщност, нищо ново, но в това, което беше изпълнено в течение на първите четири години, внесохме висшите истини и се издигнахме до разбирането на най-висшата индивидуалност, която е крачила по нашата Земя, индивидуалността на Христос Исус, което нямаше да можем да направим, ако имахме работа само с някакви непознати представи. Успяхме да говорим за Христос едва тогава, когато бяха изговорени нещата за природата на човека изобщо. Можем да разберем как е станало действието на Христос, чак след като разберем човешката природа и цялата ѝ градация. Тези, които чуха в Базел лекциите за Евангелието от Лука, а също и тези, които са чули нещо за това, знаят, че се говореше за доста сложни процеси.
Как, например, би могло да се разбере, че на дванадесетата година от живота с едното от момчетата Исус е станало нещо важно, без да се знае, какво изобщо става между дванадесетата и петнадесетата година от живота.
Предварително систематично преработвайки това, в дълбоко благоговение пред великите истини на нашия земен цикъл, трябва след това да се опитаме да разберем всичко, което е свързано с името на Христос Исус. Това беше като изкачване на висока планина. Стана така, че можахме да разгледаме Христос Исус във връзка с Евангелията от Йоан и от Лука. Още тогава, в Базел, се подчерта, че никой не трябва да смята, че ако е чул всички тези истини във връзка с двете Евангелия, вече знае каква е природата и същността на това висше духовно същество. Такъв човек е научил нещата едностранчиво.
към текста >>
От седмата до четиринадесетата или петнадесетата
година
, тоест във втория жизнен цикъл, то е развиващо се етерно тяло, след това – астрално тяло; едва след това се развива азът.
Този народ бил призван да роди от себе си единия носител на Христос. Качествата, преминаващи по наследство от поколение в поколение, е трябвало да произведат телесността на Исус; затова е трябвало да бъдат събрани всички способности, съществуващи в Авраам като първи зачатъци. Целият юдейски народ е трябвало дотолкова да узрее и да се развие, че това, което го е имало в Авраам като зачатъци, да бъде изведено в потомците му на най-високия връх. За да разберем това, трябва да дадем сравнение с развитието на отделния човек. В течение на първите седем години то е предимно развиващо се физическо тяло.
От седмата до четиринадесетата или петнадесетата година, тоест във втория жизнен цикъл, то е развиващо се етерно тяло, след това – астрално тяло; едва след това се развива азът.
Това, което отначало съществува като зачатъци, като предразположености, излиза чак тогава, когато са се развили тези три тела. Това се отнася и за целия народ. Предразположеността на Авраам е трябвало първо да се включи във физическото, етерното и астралното тяло, и едва след това е можел да я приеме азът. Трябва да разпределим развитието на юдейския народ на три епохи. Това, което в отделния човек заема седем години, в народа е разпределено в седем поколения.
към текста >>
191.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
От раждането до смяната на зъбите на седмата
година
продължава първият период, когато физическото тяло просто изгражда своите форми.
Спомнете си, как обсъждахме развитието на заложбите в отделния човек. Животът на отделния човек се разделя на седемгодишни периоди.
От раждането до смяната на зъбите на седмата година продължава първият период, когато физическото тяло просто изгражда своите форми.
След това имаме втори седемгодишен период, до половата зрелост, в течение на който етерното тяло работи за това, формите да растат и да стават по-големи. Формите се определят до седмата година, а след това вече определените форми само се уголемяват. От четиринадесетата до двадесет и първата година от живота преобладава астралното тяло, то доминира тук. И виждаме, че едва в двадесет и първата година се ражда и става самостоятелен собственият аз на човека. Така в определени периоди протича животът на отделния човек, чак до раждането на човешкия аз.
към текста >>
Формите се определят до седмата
година
, а след това вече определените форми само се уголемяват.
Спомнете си, как обсъждахме развитието на заложбите в отделния човек. Животът на отделния човек се разделя на седемгодишни периоди. От раждането до смяната на зъбите на седмата година продължава първият период, когато физическото тяло просто изгражда своите форми. След това имаме втори седемгодишен период, до половата зрелост, в течение на който етерното тяло работи за това, формите да растат и да стават по-големи.
Формите се определят до седмата година, а след това вече определените форми само се уголемяват.
От четиринадесетата до двадесет и първата година от живота преобладава астралното тяло, то доминира тук. И виждаме, че едва в двадесет и първата година се ражда и става самостоятелен собственият аз на човека. Така в определени периоди протича животът на отделния човек, чак до раждането на човешкия аз.
към текста >>
От четиринадесетата до двадесет и първата
година
от живота преобладава астралното тяло, то доминира тук.
Спомнете си, как обсъждахме развитието на заложбите в отделния човек. Животът на отделния човек се разделя на седемгодишни периоди. От раждането до смяната на зъбите на седмата година продължава първият период, когато физическото тяло просто изгражда своите форми. След това имаме втори седемгодишен период, до половата зрелост, в течение на който етерното тяло работи за това, формите да растат и да стават по-големи. Формите се определят до седмата година, а след това вече определените форми само се уголемяват.
От четиринадесетата до двадесет и първата година от живота преобладава астралното тяло, то доминира тук.
И виждаме, че едва в двадесет и първата година се ражда и става самостоятелен собственият аз на човека. Така в определени периоди протича животът на отделния човек, чак до раждането на човешкия аз.
към текста >>
И виждаме, че едва в двадесет и първата
година
се ражда и става самостоятелен собственият аз на човека.
Животът на отделния човек се разделя на седемгодишни периоди. От раждането до смяната на зъбите на седмата година продължава първият период, когато физическото тяло просто изгражда своите форми. След това имаме втори седемгодишен период, до половата зрелост, в течение на който етерното тяло работи за това, формите да растат и да стават по-големи. Формите се определят до седмата година, а след това вече определените форми само се уголемяват. От четиринадесетата до двадесет и първата година от живота преобладава астралното тяло, то доминира тук.
И виждаме, че едва в двадесет и първата година се ражда и става самостоятелен собственият аз на човека.
Така в определени периоди протича животът на отделния човек, чак до раждането на човешкия аз.
към текста >>
След това трети период, в който отново преминават два пъти по седем поколения, който съответства на периода между четиринадесетата и двадесет и първата
година
от живота, когато особено се проявява астралното тяло.
Това е било така и при наследяването на качествата в сменящите се поколения при еврейския народ. Тук винаги е трябвало да има „прескачане“. Това, което при отделния човек съответства на един възрастов период, в народа съответства на две последователни поколения. Така че можем да кажем: този народ, като голям индивидиум, е трябвало да се развива от поколение на поколение така, че на това, което при отделния човек става от раждането до смяната на зъбите, да съответстват два пъти по седем поколения, тоест, четиринадесет поколения. След това е трябвало да следва втори период, в течение на който отново преминават два пъти по седем поколения; той съответства на периода между смяната на зъбите и пубертета.
След това трети период, в който отново преминават два пъти по седем поколения, който съответства на периода между четиринадесетата и двадесет и първата година от живота, когато особено се проявява астралното тяло.
Тогава може да се роди азът. Азът е могъл да се роди в древноеврейския народ, когато са изтекли три пъти по четиринадесет поколения.
към текста >>
И когато сега виждаме, какви са били съдбините на този древноеврейски народ, намираме, че пленничеството на целия народ съответства на момента от живота на отделния човек, когато след четиринадесетата
година
в него настъпва подготовка за собствения живот, когато напъпва това, което може после да се развие в живота, това, което приемаме между четиринадесетата и двадесет и първата
година
: надеждите на младостта.
И когато сега виждаме, какви са били съдбините на този древноеврейски народ, намираме, че пленничеството на целия народ съответства на момента от живота на отделния човек, когато след четиринадесетата година в него настъпва подготовка за собствения живот, когато напъпва това, което може после да се развие в живота, това, което приемаме между четиринадесетата и двадесет и първата година: надеждите на младостта.
Виждаме, че този плен е бил времето, когато, така да се каже, е влязло в действие астралното тяло на древноеврейския народ, когато в последните четиринадесет поколения се е вкоренявало това, което му дава собствен импулс. Затова древноеврейският народ бива отведен във вавилонски плен именно тогава, когато 600 години преди нашето летоброене вавилонецът Заратос или Назаратос, в своето тогавашно въплъщение е бил учител в тайните школи. И тук, в тези тайни школи, най-изявените водачи на древноеврейския народ, контактували с най-великия учител на древните времена, със Заратос. Тук той станал техен учител, тук той се свързал с тях, тук те получавали великия импулс, който действал така, че в последните четиринадесет поколения, този народ станал готов за раждането на Исус.
към текста >>
192.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Можем да кажем, че в 354
година
в Рим било отпразнувано първото християнско Рождество.
По такъв начин, празникът Рождество бил установен чак в четвъртото християнско столетие.
Можем да кажем, че в 354 година в Рим било отпразнувано първото християнско Рождество.
И в частност, откриваме, че в по-малко критични времена от нашето, поддръжниците на християнството са били наистина проникнати от предусещащото познание за това, че те трябва да събират все нови плодове от великото дърво на християнския живот. Ето защо можем да си спомним за външния символ на Рождество, символа на рождественската елха, който стои тук пред нас, с който в близките дни ще се срещнат много хора и който в особеното му значение духовната наука е призвана да отпечатва в сърцата и душите на хората все по-дълбоко и по-дълбоко.
към текста >>
В 1642
година
се появило най-ранното съобщение[2] за това, че такава коледна елха стояла в една къща за радост на тези, които са искали да виждат в образа на сетивното явление светлината, която трябва да се пробуди в нас самите благодарение на възприетата духовна мъдрост.
Йоханес Таулер изричал най-дълбоката мъдрост в многобройни прекрасни, тържествени речи в околностите на Страсбург и особено по Рождество. Именно такава дълбока мъдрост е можела да се потапя в душите, да пребивава в тях и да оказва своето последействие. Чувствата също имат свои традиции. От век на век е можело да продължава да действа това, което тогава е било потопено в душите; като всички истински, пронизани от духа чувства, те са стигали до очите и ръцете и са внушавали потребност на окото да вижда също и във външния символ възкресението, да вижда раждането на човешката духовна светлина. Възможно е, за материалистическото мислене това да е само прекрасна случайност, но за този, който знае, как във всичко физическо действа духовното ръководство, това е повече от просто чуване, че първите сведения за коледната елха, стояща в немската къща, идват от Елзас и именно от Страсбург.
В 1642 година се появило най-ранното съобщение[2] за това, че такава коледна елха стояла в една къща за радост на тези, които са искали да виждат в образа на сетивното явление светлината, която трябва да се пробуди в нас самите благодарение на възприетата духовна мъдрост.
към текста >>
Събирахме се тук цяла
година
, за да позволим на тези думи, на този Логос да се проявяват тук по най-различен начин: че Христос е винаги с нас, и, когато сме заедно, Духът на Христос действа сред нас и нашите думи се проникват с Христовия Дух.
Събирахме се тук цяла година, за да позволим на тези думи, на този Логос да се проявяват тук по най-различен начин: че Христос е винаги с нас, и, когато сме заедно, Духът на Христос действа сред нас и нашите думи се проникват с Христовия Дух.
Само тогава, когато се изказваме за тези неща осъзнавайки, че думите са крилатия носител на откровенията на Духа за човечеството, само тогава откриваме на нашите души това, което представлява словото на Духа. Но ние знаем, че Словото на Духа не се обхваща напълно от нас, не може да стане за нас всичко, което трябва да бъде, ако го възприемаме просто във външната абстрактна форма като познание. Ние знаем, че то може да бъде това, което трябва да бъде, само тогава, когато създава вътрешната топлина, благодарение на която душата се разширява, чувства се разширена благодарение на вътрешната топлина и, накрая, излята във всички явления от мировото битие, се учи да се чувства единна със същия Дух, който е разлят над всички явления.
към текста >>
Така всяка
година
наистина усещаме като потвърждение на нашия стремеж Импулса на Христос и получаваме от него гаранция и залог, че от
година
на
година
в нас ще укрепва животът, който ни въвежда в духовния свят, в който няма смърт, съществуваща във физическия свят.
Така всяка година наистина усещаме като потвърждение на нашия стремеж Импулса на Христос и получаваме от него гаранция и залог, че от година на година в нас ще укрепва животът, който ни въвежда в духовния свят, в който няма смърт, съществуваща във физическия свят.
Тогава ще успеем да одушевим и одухотворим това, което за съвременния материалистичен човек е не символ, а само обект на външна материалистична сетивна радост. И тогава ще почувстваме в символа действителността, ще почувстваме това, което има предвид, например, Йоханес Таулер, когато казва, че Христос се ражда три пъти: един път – от предвечния Бог-Отец, който пронизва и тъче света, след това – като човек по времето на основаването на християнството, и накрая отново и отново – в душите на тези, които пробуждат в себе си духовното Слово. Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността.
към текста >>
Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от
година
на
година
, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността.
Така всяка година наистина усещаме като потвърждение на нашия стремеж Импулса на Христос и получаваме от него гаранция и залог, че от година на година в нас ще укрепва животът, който ни въвежда в духовния свят, в който няма смърт, съществуваща във физическия свят. Тогава ще успеем да одушевим и одухотворим това, което за съвременния материалистичен човек е не символ, а само обект на външна материалистична сетивна радост. И тогава ще почувстваме в символа действителността, ще почувстваме това, което има предвид, например, Йоханес Таулер, когато казва, че Христос се ражда три пъти: един път – от предвечния Бог-Отец, който пронизва и тъче света, след това – като човек по времето на основаването на християнството, и накрая отново и отново – в душите на тези, които пробуждат в себе си духовното Слово.
Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността.
към текста >>
193.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Така в продължение на цялата
година
се стремим да потапяме в душите си духовнонаучното съдържание, опитваме се да проникваме в антропософската мъдрост.
Така в продължение на цялата година се стремим да потапяме в душите си духовнонаучното съдържание, опитваме се да проникваме в антропософската мъдрост.
И когато годината клони към свършека, който външно се символизира като важен даже с това, че навън около нас поради отслабването на силите на слънчевите лъчи господства излишък на мрак, тогава в това празнично време се опитваме да разберем, как можем да празнуваме Рождество във връзка с антропософската година. Да се опитаме все пак да си изясним, че цялата антропософска истина трябва да бъде проникната и просветлена от могъщия импулс, който наричаме Христов Импулс!
към текста >>
И когато годината клони към свършека, който външно се символизира като важен даже с това, че навън около нас поради отслабването на силите на слънчевите лъчи господства излишък на мрак, тогава в това празнично време се опитваме да разберем, как можем да празнуваме Рождество във връзка с антропософската
година
.
Така в продължение на цялата година се стремим да потапяме в душите си духовнонаучното съдържание, опитваме се да проникваме в антропософската мъдрост.
И когато годината клони към свършека, който външно се символизира като важен даже с това, че навън около нас поради отслабването на силите на слънчевите лъчи господства излишък на мрак, тогава в това празнично време се опитваме да разберем, как можем да празнуваме Рождество във връзка с антропософската година.
Да се опитаме все пак да си изясним, че цялата антропософска истина трябва да бъде проникната и просветлена от могъщия импулс, който наричаме Христов Импулс!
към текста >>
Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата
година
, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата
година
нашата работа и дълга си.
Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и дълга си.
Така че ако се опитаме да превърнем светите истини на духа в свети чувства, в свята сила в нашата душа, в нас ще се роди на по-висока степен това, което първо приемаме в себе си от силите на този земен свят. Затова в рождественското време можем все повече да си припомняме възможностите, благодарение на които едни или други представители на цялото човечество са се опитвали да се възнесат в сферите на духовността, където трябва да се търси самият Христос. В областта на тези чувства би ни отвел нашият наистина християнски немски поет Новалис. И днес рождественското настроение, сгряването ни в топлите му лъчи, може да произлиза от този наистина теософски поет[1]. Когато се обръщаме към Новалис – там, където в чудесна поетична форма разкрива пред нас съкровищата на своята мъдрост, може би с най-голяма топлота ще усетим, как от духовното познание следва да добиваме възможност да изпълним живота си с нов блясък и светлина.
към текста >>
Тогава ще видим, как ще изпълним живота с нов блясък, ако всяка
година
позволим да навлиза в душата ни антропософското рождественско настроение, когато позволим на антропософията, в някаква степен – като чувство и усещане, повторно да се роди в рождественското време в нас самите.
Навън покрай нас шумно минава животът и собствената ни работа е свързана с неговия днешен грохот. Ако в антропософията получаваме възможност да черпим мъдрост от духовния свят, колкото и прозаични да ни се струват обстоятелствата, навсякъде покриваме живота с позлатата на антропософската мъдрост. Трябва да се учим на това.
Тогава ще видим, как ще изпълним живота с нов блясък, ако всяка година позволим да навлиза в душата ни антропософското рождественско настроение, когато позволим на антропософията, в някаква степен – като чувство и усещане, повторно да се роди в рождественското време в нас самите.
Тогава ще усетим колко е невъзможно, макар и в малка степен да се издигнем към духовността, ако искаме да останем в обикновения свят! О, има много причини, които пречат на днешния човек да разпери крила за да се издигне в духовния свят... Накратко ще ви разкажа нещо, което може да символизира това, което може да става и с нас.
към текста >>
Голяма част от времето, отредено за такива разглеждания през изминалата
година
, беше посветена за разглеждане на Евангелията.
Именно в това празнично време е най-лесно наистина да чувстваме и усещаме, а не само да разбираме и знаем това, което разглеждахме в течение на много лекции, свързани с Евангелията.
Голяма част от времето, отредено за такива разглеждания през изминалата година, беше посветена за разглеждане на Евангелията.
Нека днес в това кратко разглеждане, което ще съпътства празника ни Рождество, също бъде направен акцент на важни следствия, произтичащи от нашите разглеждания на Евангелията: връзка със събитието, което така живо трябва да стои пред очите ни, особено в рождественските дни – връзка с Христовото събитие.
към текста >>
И ако това, което е станало в Палестина и на което всяка
година
позволяваме отново символично да се възражда в нашето сърце, външната наука все повече го намира за нещо, което може да бъде отречено и изкоренено, то антропософското духовно движение ще стане средоточие, в което силата на палестинското събитие ще избухва все по-ярко и по-ярко, откъдето в останалото човечество отново ще струи живот, който може да дойде само от това събитие.
Затова още дълго няма да има възможност да се види в светлината на истината това, което е най-великото благо за човечеството, освен в интимния кръг на антропософската дейност.
И ако това, което е станало в Палестина и на което всяка година позволяваме отново символично да се възражда в нашето сърце, външната наука все повече го намира за нещо, което може да бъде отречено и изкоренено, то антропософското духовно движение ще стане средоточие, в което силата на палестинското събитие ще избухва все по-ярко и по-ярко, откъдето в останалото човечество отново ще струи живот, който може да дойде само от това събитие.
към текста >>
Тогава ще сме разбрали нещо от това, което отново ще ни даде сили през Новата
година
да продължим да напредваме в антропософския живот и антропософските истини.
Почувствайте именно на това Рождество, че във вашите души е решението да станете достойни инструменти за развитието на човечеството в бъдеще! Почувствайте цялата значимост и цялата тежест на антропософското решение: не всеки трябва да бъде антропософ; но като отчитаме какво именно беше казано, ние трябва да бъдем антропософи поради дълга си пред човечеството, поради дълга си пред цялата задача на човечеството и неговата мисия. Нека от рождественската елха символично да ни пронизва светлината, която ще ни възпламени за тази духовна мисия на човечеството.
Тогава ще сме разбрали нещо от това, което отново ще ни даде сили през Новата година да продължим да напредваме в антропософския живот и антропософските истини.
към текста >>
194.
1. ВЪВЕДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В заключение ще споменем, че първите осем лекции, обемащи периода от януари до Великден 1910 г., бяха последвани от написването и премиерата на първата от четирите Мистерийни драми на Рудолф Щайнер "Портата на посвещение", представена през август същата
година
в Мюнхен.
В няколко от тези лекции Рудолф Щайнер споменава преживяването на Савел /по-късно Павел/, който, като преминал пустинята, приближавал портите на Дамаск. Без да познавал Христос, Павел внезапно преживял в духа Неговото силно присъствие чрез светлината, словото и пълнотата на Неговото същество. Това събитие на посвещение необикновено за онова време сега в зазоряващия се период на Светлина, така казва Щайнер, все повече и повече ще се разпространява. Следователно Павел може да се счита за предшественик на една нова форма на съзнание за духовния свят.
В заключение ще споменем, че първите осем лекции, обемащи периода от януари до Великден 1910 г., бяха последвани от написването и премиерата на първата от четирите Мистерийни драми на Рудолф Щайнер "Портата на посвещение", представена през август същата година в Мюнхен.
В първата сцена на тази мистерийна драма Теодора обявява в артистична форма приближаващото се явяване на Христос в етера, което не ще зависи от вяра, а по-скоро от новоспечелено, изпълнено със светлина духовно виждане.
към текста >>
195.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Този период започнал в сравнително късна дата около 3100-ната
година
пр.Хр.
След това настъпва периодът, който ние определяме с източния израз Кали Юга, Тъмния Век. Това бе периодът, през който портите към духовния свят постепенно напълно се затворили за способностите на човешката душа. Поради факта, че човешките същества е трябвало да зависят все повече при своите възприятия от физическия сетивен свят, те са били в състояние да култивират в този свят своето чувство за себе, своето чувство за Аза, своето Аз-съзнание.
Този период започнал в сравнително късна дата около 3100-ната година пр.Хр.
и продължил до наши времена.
към текста >>
196.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Днес аз пожелах да дам встъпленията, за да можем утре да разберем чрез по-широки отношения един важен въпрос на съвремието, много от това, което казах днес, е доста отдалечено, но ние живеем в една
година
на комета.
Ние ще си зададем този въпрос утре във връзка с най-големите задачи на духовния живот през нашето съвремие.
Днес аз пожелах да дам встъпленията, за да можем утре да разберем чрез по-широки отношения един важен въпрос на съвремието, много от това, което казах днес, е доста отдалечено, но ние живеем в една година на комета.
Следователно добро бе да се каже нещо за тайнственото отношение на кометното съществуване към нашето земно съществуване. Като започнахме с това утре ще говорим за огромното духовно значение на нашето време.
към текста >>
197.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В трихилядната
година
преди основаването на Християнството човекът постепенно загуби своята връзка напълно с духовния свят.
Всичките тези енергии започнаха през Кали Юга. Докато човекът не бе в състояние да гледа в духовните светове през този период, все повече се развиваше онази стабилна точка вътре във физическия, сетивен свят, която ние наричаме знание за себесъзнание. Недейте предполага обаче, че това знание за себесъзнанието е вече култивирано до висока степен. То трябва да се култивира още по-нататък. То обаче никога не би могло да навлезе в човешкото съзнание ако не е била тази Тъмна Епоха.
В трихилядната година преди основаването на Християнството човекът постепенно загуби своята връзка напълно с духовния свят.
Той нямаше вече тази връзка чрез пряко наблюдение.
към текста >>
беше наистина една важна
година
за еволюцията на човечеството.
След като сме си спечелили Аз-съзнанието, след като човешките същества са се научили да знаят, че Азът е една яка централна точка във вътрешното същество, човешките същества отново ще бъдат направлявани, за да могат да погледнат по-дълбоко в духовните светове. Това продължава да е свързано с онази епоха, в която Кали Юга завършва. Кали Юга трая 5000 години, до годината 1839 сл.Хр. Годината 1899 г.
беше наистина една важна година за еволюцията на човечеството.
Това е също така една приблизителна година, защото тези неща стават постепенно. Така както годината 3101 пр.Хр. може да бъде определена като година, когато човечеството бе изведено от старото ясновидство към сетивното възприятие и интелектуалната преценка, така годината 1899 беше годината, когато човечеството получи нов внезапен подтик напред, така че то да може да се изкачи до първите наченки на едно бъдещо човешко ясновидство. Отредено е за човечеството даже в този XX век преди следното хилядолетие всъщност за някои човешки същества още през първата половина на XX столетие да развият първите елементи на новото ясновидство, ясновидството което положително ще се появи в човечеството, когато човешките същества докажат себе си достойни да го разберат.
към текста >>
Това е също така една приблизителна
година
, защото тези неща стават постепенно.
След като сме си спечелили Аз-съзнанието, след като човешките същества са се научили да знаят, че Азът е една яка централна точка във вътрешното същество, човешките същества отново ще бъдат направлявани, за да могат да погледнат по-дълбоко в духовните светове. Това продължава да е свързано с онази епоха, в която Кали Юга завършва. Кали Юга трая 5000 години, до годината 1839 сл.Хр. Годината 1899 г. беше наистина една важна година за еволюцията на човечеството.
Това е също така една приблизителна година, защото тези неща стават постепенно.
Така както годината 3101 пр.Хр. може да бъде определена като година, когато човечеството бе изведено от старото ясновидство към сетивното възприятие и интелектуалната преценка, така годината 1899 беше годината, когато човечеството получи нов внезапен подтик напред, така че то да може да се изкачи до първите наченки на едно бъдещо човешко ясновидство. Отредено е за човечеството даже в този XX век преди следното хилядолетие всъщност за някои човешки същества още през първата половина на XX столетие да развият първите елементи на новото ясновидство, ясновидството което положително ще се появи в човечеството, когато човешките същества докажат себе си достойни да го разберат.
към текста >>
може да бъде определена като
година
, когато човечеството бе изведено от старото ясновидство към сетивното възприятие и интелектуалната преценка, така годината 1899 беше годината, когато човечеството получи нов внезапен подтик напред, така че то да може да се изкачи до първите наченки на едно бъдещо човешко ясновидство.
Кали Юга трая 5000 години, до годината 1839 сл.Хр. Годината 1899 г. беше наистина една важна година за еволюцията на човечеството. Това е също така една приблизителна година, защото тези неща стават постепенно. Така както годината 3101 пр.Хр.
може да бъде определена като година, когато човечеството бе изведено от старото ясновидство към сетивното възприятие и интелектуалната преценка, така годината 1899 беше годината, когато човечеството получи нов внезапен подтик напред, така че то да може да се изкачи до първите наченки на едно бъдещо човешко ясновидство.
Отредено е за човечеството даже в този XX век преди следното хилядолетие всъщност за някои човешки същества още през първата половина на XX столетие да развият първите елементи на новото ясновидство, ясновидството което положително ще се появи в човечеството, когато човешките същества докажат себе си достойни да го разберат.
към текста >>
198.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тази по-малка Кали Юга започва около 3000-та
година
пр.Хр.
По време на Кали Юга обаче понякога от време на време нещо от духовните области е прониквало до физическия свят. Като правило това не е идвало от добрите сили, но обикновено е било от демонична природа. Всички странни болести, описани в Евангелията, при които хората са описани като обсебени, се преписват на демонични сили. В тях трябва да виждаме влияние на духовни същества.
Тази по-малка Кали Юга започва около 3000-та година пр.Хр.
и се характеризира от факта, че портите към духовния свят постепенно са били напълно затворени за нормалното човешко съзнание, така че човекът е трябвало да почерпва знание само от света на сетивата. Ако този процес бе продължил възпрепятствуван, всяка възможна връзка с духовния свят би била загубена напълно за човека. До времето на Кали Юга човек помнел някои неща като традиция, но вече дори и тези връзки постепенно отпаднали. Дори учителят, пазителят на традицията, не е могъл пряко да говори за духовния свят, защото възприемателността не е вече съществувала. Знанието на човечеството постепенно се разширявало само до физическия свят.
към текста >>
Това беше специална важна
година
в човешката еволюция поради това, че тя отбелязва края на петхилядния годишен период на Кали Юга и започването на нова стъпало в еволюцията на човечеството.
Кали Юга, Тъмният Век, обаче продължи до годината 1899.
Това беше специална важна година в човешката еволюция поради това, че тя отбелязва края на петхилядния годишен период на Кали Юга и започването на нова стъпало в еволюцията на човечеството.
В допълнение на старите способности през Кали Юга човек вече ще развива нови духовни способности. Така ние приближаваме един период, в който нови естествени способности и възможности за виждане в божествено-духовните светове ще се разбудят. Преди да измине първата половина на 20-тото столетие някои хора, с пълно Аз-съзнание, ще преживеят проникването на божествено-духовния свят във физическия сетивен свят по същия начин както Савел преживя, това през своето трансформиране в Павел по пътя за Дамаск. Това следователно ще стане нормално условие за известно число хора.
към текста >>
199.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Слънцето започна да влиза в този знак около 800-тата
година
преди Христос и бе доста навлязло в Овена по времето на събитието на Голгота.
Днес съществува не само този импулс, а има и друго едно влияние, което се стреми да повдигне човечеството до духовни висини. Това ще бъде наблюдавано от онези, които разбират знаците на времената. В макрокосмоса знакът за това влияние е фактът, че слънцето при пролетното равноденствие е влязло в знака на Риби. По времето, когато Христос се появи слънцето беше в знака Овен.
Слънцето започна да влиза в този знак около 800-тата година преди Христос и бе доста навлязло в Овена по времето на събитието на Голгота.
Сега вече слънцето е в знака Риби от няколко века. В близкото бъдеще то ще е толкова напреднало в този знак, че да бъде външният символ за появяването на Христос в етерното тяло. Следователно ще видите, че Антропософията не разправя на света теоретично учение, а че знаците на времената са ни дали задачата да обучаваме в Антропософия. На Запада тази задача е предвиждана от много векове от онези, които наричат себе си Розенкройцери. Сред Розенкройцерите се преподава едно Пето Евангелие, извън добре известните четири.
към текста >>
200.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Майтрея Буда ще открива на човечеството своята идентичност в 33-тата
година
на своя живот.
Указанията, по които може да се разпознае съществото, което трябва да стане Майтрея Буда, са еднакви за всеки истински източен мистицизъм и за Християнската мъдрост. Майтрея Буда, който за разлика от Синовете на Огъня, ще се яви във физическо тяло като Бодисатва, може да бъде разпознат по факта, че първоначално в неговата младост неговото развитие не дава никакъв намек за същността на индивидуалността в него. Само обладаващото разбиране ще познаят присъствието на един Бодисатва в такъв човек, проявяващо се на възраст между 30 и 33 години, не преди това. Тогава става нещо сродно на размяна на личността.
Майтрея Буда ще открива на човечеството своята идентичност в 33-тата година на своя живот.
Както Исус Христос започна своята мисия в Своята 30-та година, така и Бодисатвите, които ще продължават да прокламират Христовия импулс, откриват себе си на 33-тата година от своя живот. И Самият Майтрея Буда, като преобразен Бодисатва, говорейки с могъщи слова, за които днес не можем да си създадем задоволителна представа, ще обяви великите тайни на съществуванието. Той ще говори на език, който тепърва трябва да се създаде, защото никое човешко същество днес не може да изговори такива думи като тези, с които Майтрея Буда ще се обръща към човечеството. Причината, поради която не може по този начин да се говори на човечеството днес, е, че физическият инструмент за такава форма на речта все още не съществува. Учението на Просветления ще се влива в хората не само като учение и познание, но ще влива морални импулси в техните души.
към текста >>
Както Исус Христос започна своята мисия в Своята 30-та
година
, така и Бодисатвите, които ще продължават да прокламират Христовия импулс, откриват себе си на 33-тата
година
от своя живот.
Указанията, по които може да се разпознае съществото, което трябва да стане Майтрея Буда, са еднакви за всеки истински източен мистицизъм и за Християнската мъдрост. Майтрея Буда, който за разлика от Синовете на Огъня, ще се яви във физическо тяло като Бодисатва, може да бъде разпознат по факта, че първоначално в неговата младост неговото развитие не дава никакъв намек за същността на индивидуалността в него. Само обладаващото разбиране ще познаят присъствието на един Бодисатва в такъв човек, проявяващо се на възраст между 30 и 33 години, не преди това. Тогава става нещо сродно на размяна на личността. Майтрея Буда ще открива на човечеството своята идентичност в 33-тата година на своя живот.
Както Исус Христос започна своята мисия в Своята 30-та година, така и Бодисатвите, които ще продължават да прокламират Христовия импулс, откриват себе си на 33-тата година от своя живот.
И Самият Майтрея Буда, като преобразен Бодисатва, говорейки с могъщи слова, за които днес не можем да си създадем задоволителна представа, ще обяви великите тайни на съществуванието. Той ще говори на език, който тепърва трябва да се създаде, защото никое човешко същество днес не може да изговори такива думи като тези, с които Майтрея Буда ще се обръща към човечеството. Причината, поради която не може по този начин да се говори на човечеството днес, е, че физическият инструмент за такава форма на речта все още не съществува. Учението на Просветления ще се влива в хората не само като учение и познание, но ще влива морални импулси в техните души. Думите, които ще се говорят, все още не могат да бъдат изречени чрез физическия ларинкс.
към текста >>
201.
Макрокосмос и микрокосмос. Големият свят и малкият свят. За естеството на нещата
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
през 1909
година
през 1909 година
към текста >>
202.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Учениците бяха обучавани по специални методи да съпровождат в своя собствен живот на чувствата кръговрата на природата през цялата
година
.
Такива бяха чувствата, пробуждани в учениците, преминали обучение в старите Северни Мистерии, от които само външната страна е още позната и то само като традиция.
Учениците бяха обучавани по специални методи да съпровождат в своя собствен живот на чувствата кръговрата на природата през цялата година.
Всички изживявания, които идваха до тези ученици, например в нощта на лятното слънцестоене, бяха указания за кресчендото на надеждата към екзалтацията, споделени с природата. Празникът в нощта на лятното слънцестоене бе предназначен да изобрази усилването на чувството на пробуждане напролет до това на радостна екзалтация в преизобилния живот на лятото. А на зимното слънцестоене ученикът се учеше да изживява като безкрайно усилено чувство за есен залеза и смъртта на природата.
към текста >>
203.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Обаче към 23
година
може да настъпи една необяснима промяна в душевния живот.
Да предположим, че в своята 18 годишна възраст един младеж се отклонява от предварително избраната професия. Да предположим още, че дотогавашното му образование е протекло с оглед на бъдещата професия, но поради някакво нещастие с родителите, той напуска университета и се залавя с търговия. Ако наблюдаваме подобни случаи с онази безпристрастност, с която например изследваме съприкосновението между две еластични топки в научната лаборатория, ще установим може би следното: Първоначално опитностите, които предлага професията на търговеца, стимулират младия човек и той се увлича, започва да изпълнява своите задължения, учи се от тях, става все по-усърден и дисциплиниран. Но ето че няколко години по-късно настъпва нещо неочаквано: един вид досада, един вид недоволство. Ако смяната на професия стане в 18-годишна възраст, предполага се, че следващите години ще протекат сравнително спокойно.
Обаче към 23 година може да настъпи една необяснима промяна в душевния живот.
И ако проучваме нещата още по-внимателно, ще установим, че досадата, възникнала 5 години след смяната на професията, има своето обяснение в 13 или 14 година. Защото много често ние ще откриваме причините за подобно явление примерно толкова години преди смяната на професията, колкото години са изтекли след нея, какъвто беше и посочения случай. И така, по време на своето гимназиално обучение т.е. пет години преди принудителната смяна на професията този младеж усеща в своя чувствен живот един вид вътрешно блаженство. Да предположим, че смяната на професията не би станала; тогава младежът би изживял своите опитности от 13 година в много по-късна възраст и те биха дали едни или други плодове.
към текста >>
И ако проучваме нещата още по-внимателно, ще установим, че досадата, възникнала 5 години след смяната на професията, има своето обяснение в 13 или 14
година
.
Да предположим още, че дотогавашното му образование е протекло с оглед на бъдещата професия, но поради някакво нещастие с родителите, той напуска университета и се залавя с търговия. Ако наблюдаваме подобни случаи с онази безпристрастност, с която например изследваме съприкосновението между две еластични топки в научната лаборатория, ще установим може би следното: Първоначално опитностите, които предлага професията на търговеца, стимулират младия човек и той се увлича, започва да изпълнява своите задължения, учи се от тях, става все по-усърден и дисциплиниран. Но ето че няколко години по-късно настъпва нещо неочаквано: един вид досада, един вид недоволство. Ако смяната на професия стане в 18-годишна възраст, предполага се, че следващите години ще протекат сравнително спокойно. Обаче към 23 година може да настъпи една необяснима промяна в душевния живот.
И ако проучваме нещата още по-внимателно, ще установим, че досадата, възникнала 5 години след смяната на професията, има своето обяснение в 13 или 14 година.
Защото много често ние ще откриваме причините за подобно явление примерно толкова години преди смяната на професията, колкото години са изтекли след нея, какъвто беше и посочения случай. И така, по време на своето гимназиално обучение т.е. пет години преди принудителната смяна на професията този младеж усеща в своя чувствен живот един вид вътрешно блаженство. Да предположим, че смяната на професията не би станала; тогава младежът би изживял своите опитности от 13 година в много по-късна възраст и те биха дали едни или други плодове. Но ето, че идва неочакваната професия, която първоначално не интересува младия човек.
към текста >>
Да предположим, че смяната на професията не би станала; тогава младежът би изживял своите опитности от 13
година
в много по-късна възраст и те биха дали едни или други плодове.
Обаче към 23 година може да настъпи една необяснима промяна в душевния живот. И ако проучваме нещата още по-внимателно, ще установим, че досадата, възникнала 5 години след смяната на професията, има своето обяснение в 13 или 14 година. Защото много често ние ще откриваме причините за подобно явление примерно толкова години преди смяната на професията, колкото години са изтекли след нея, какъвто беше и посочения случай. И така, по време на своето гимназиално обучение т.е. пет години преди принудителната смяна на професията този младеж усеща в своя чувствен живот един вид вътрешно блаженство.
Да предположим, че смяната на професията не би станала; тогава младежът би изживял своите опитности от 13 година в много по-късна възраст и те биха дали едни или други плодове.
Но ето, че идва неочакваната професия, която първоначално не интересува младия човек. Новите усещания и чувства, свързани с нея, изтласкват предишните. Известно време това може да продължава така, обаче постепенно в изтласканите чувства се натрупва една особена сила; вътрешният душевен живот започва да показва признаци на силна напрегнатост. Същото става, когато упражняваме натиск върху една еластична топка: Ние можем да правим това само до определена граница; после съпротивлението става непреодолимо и когато изведнъж я отпуснем, тя заема предишната си форма с толкова голяма сила, с каквато сме я притискали в ръцете си.
към текста >>
Да, чувства като тези, за които загатнахме при младия човек в неговата 13
година
и които се натрупват в душата му до момента, когато се налага да смени предварително избраната професия, могат да бъдат в известен смисъл изтласкани; обаче след определено време те се пробуждат и техните въздействия са неоспорими.
Да, чувства като тези, за които загатнахме при младия човек в неговата 13 година и които се натрупват в душата му до момента, когато се налага да смени предварително избраната професия, могат да бъдат в известен смисъл изтласкани; обаче след определено време те се пробуждат и техните въздействия са неоспорими.
И понеже душата е лишена от това, което би изживяла, ако не беше настъпила принудителната смяна на професията, изтласканите чувства напират навън и се проявяват като недоволство, като пълна досада от цялото обкръжение.
към текста >>
Следователно, в този случай имаме един човек, който през своята 13 или 14
година
има определени изживявания, а по-късно изтърпява съществена промяна в своя живот, и чак още по-късно истинските причини се проявяват под една или друга форма, но така или иначе, те засягат същата личност.
Следователно, в този случай имаме един човек, който през своята 13 или 14 година има определени изживявания, а по-късно изтърпява съществена промяна в своя живот, и чак още по-късно истинските причини се проявяват под една или друга форма, но така или иначе, те засягат същата личност.
към текста >>
Разбира се, младият човек от нашия пример не би стигнал до пълната досада в своята 23
година
, чиито причини лежат в определени изживявания от 13
година
, ако междувременно, например, се беше оженил.
Но има хора, които ще възразят: „Да, обаче ние познаваме случаи, при които нещата съвсем не изглеждат така! " Това е напълно възможно. Обаче на нито един физик, който изследва законите на гравитацията и падащото тяло, не би хрумнало да твърди: Законът престава да е валиден, ако падащото тяло се удари в даден предмет и промени своята посока? Да, хората трябва да се научат на правилни наблюдения и да изключват онези странични явления, които не се отнасят към сферата на този или онзи закон.
Разбира се, младият човек от нашия пример не би стигнал до пълната досада в своята 23 година, чиито причини лежат в определени изживявания от 13 година, ако междувременно, например, се беше оженил.
Обаче в този случай ние бихме имали работа с нещо, което няма отношение към основния закон. Същественото тук е, да открием онези фактори, от които можем да извлечем определен закон. Наблюдението само за себе си все още не струва нищо; едва насоченото наблюдение ни отвежда към истинската закономерност. Точно тези насочени наблюдения са необходими за всички, които си поставят трудната задача да изследват закона на Кармата.
към текста >>
Обаче ако проследим живота на този човек до неговата 50
година
, може би с учудване ще установим: Този човек е станал извънредно подвижен и усърден; и ако сега се обърнем към неговата младост, ще си припомним: На 20 години той беше един безделник и изобщо не похващаше нищо; а на 25 години беше ударен от съдбата.
Нека да вземем друг пример: В своята 25 годишна възраст даден човек е сполетян от тежък удар на съдбата, който му причинява голяма болка и страдание. Ако се задоволим с повърхностното наблюдение и констатацията: „Тежкият удар на съдбата се стовари върху този човек и изпълни живота му с болка и страдание", ние никога няма да стигнем до познанието за кармичната връзка.
Обаче ако проследим живота на този човек до неговата 50 година, може би с учудване ще установим: Този човек е станал извънредно подвижен и усърден; и ако сега се обърнем към неговата младост, ще си припомним: На 20 години той беше един безделник и изобщо не похващаше нищо; а на 25 години беше ударен от съдбата.
Следователно, тежкият удар на съдбата стана причина, да го видим като усърден и деен човек в неговата 50 годишна възраст.
към текста >>
Подобни наблюдения ни подсказват, че сме на грешен път, ако разглеждаме удара, получен в 25
година
, като обикновен житейски факт.
Подобни наблюдения ни подсказват, че сме на грешен път, ако разглеждаме удара, получен в 25 година, като обикновен житейски факт.
Защото ако попитаме: „Какви са причините за този удар на съдбата? ", не можем да се задоволим с отговора, че те се свеждат до жестокостта на съдбата. Ако обаче погледнем на подобен удар не като следствие и не го поставяме в края на веригата от редица последователни събития, а го поставим в началото на идващите събития и погледнем на него като на причина, ще установим, че нашата първоначална и предимно емоционална оценка, може да претърпи съществени изменения. В първия случай, когато разглеждаме всичко като следствие от миналото, ще сме натъжени от това, че този човек е понесъл тежкия удар на съдбата. Но ако го разглеждаме като причина за бъдещи събития, може би ще се отнесем към тази драма с ведро настроение, или дори с радост.
към текста >>
Последиците от начина, по който сме се отнасяли с някого между неговата седма и четиринадесета
година
, се проявяват в предпоследната фаза от живота му.
Подобни зависимости бихме могли да открием и в зрялата възраст на човека.
Последиците от начина, по който сме се отнасяли с някого между неговата седма и четиринадесета година, се проявяват в предпоследната фаза от живота му.
Виждаме, как причина и следствие протичат циклично, както в кръг. Обаче индивидуалният човешки живот съдържа не само такива причини и следствия; наред с цикличното си протичане, те могат да протичат и праволинейно.
към текста >>
От примера, в който описахме как 13
година
може да се намеси в 26, видяхме: Причини и следствия са така обвързани в човешкия живот, че макар и изживяванията да оставят своите последици, те отново се връщат и засягат същото човешко същество.
От примера, в който описахме как 13 година може да се намеси в 26, видяхме: Причини и следствия са така обвързани в човешкия живот, че макар и изживяванията да оставят своите последици, те отново се връщат и засягат същото човешко същество.
Така Кармата се изпълва в рамките на един човешки живот. Обаче ние никога няма да вникнем истински в човешкия живот, ако търсим зависимости между причина и следствие само в рамките на еднократния човешки живот. В следващите часове ще говорим подробно върху тази тема. Сега само ще напомним нещо, което е добре познато: Антропософията установява, че човешкият живот между раждането и смъртта, е продължение от миналите прераждания на същия човек.
към текста >>
Ако обаче би се вслушал по-рано, може би още в своята 40
година
щеше да намери подходящите средства, за поправяне на извършените спрямо него несправедливости.
Ако обаче би се вслушал по-рано, може би още в своята 40 година щеше да намери подходящите средства, за поправяне на извършените спрямо него несправедливости.
към текста >>
Какво върши например един 40 годишен човек, който се опитва да предотврати вредните последици от чужди или свои грешки, допуснати по време на неговата 12
година
?
Какво върши например един 40 годишен човек, който се опитва да предотврати вредните последици от чужди или свои грешки, допуснати по време на неговата 12 година?
В известен смисъл, той ще се опита да замени очакваните последици, които биха настъпили без неговата намеса, с нещо друго. Вникването в събитията от неговата 12 годишна възраст, ще го доведе до определени действия в неговата 40 годишна възраст. Той не би предприел тези действия, ако не бе вникнал в някои важни събития от своята 12 година. Следователно, какво върши човек при ретроспективното обхващане на своя досегашен живот? С помощта на своето съзнание, той сам следва прехода от една причина в едно или друго следствие.
към текста >>
Той не би предприел тези действия, ако не бе вникнал в някои важни събития от своята 12
година
.
Какво върши например един 40 годишен човек, който се опитва да предотврати вредните последици от чужди или свои грешки, допуснати по време на неговата 12 година? В известен смисъл, той ще се опита да замени очакваните последици, които биха настъпили без неговата намеса, с нещо друго. Вникването в събитията от неговата 12 годишна възраст, ще го доведе до определени действия в неговата 40 годишна възраст.
Той не би предприел тези действия, ако не бе вникнал в някои важни събития от своята 12 година.
Следователно, какво върши човек при ретроспективното обхващане на своя досегашен живот? С помощта на своето съзнание, той сам следва прехода от една причина в едно или друго следствие. Той сам е желаел да види следствието!
към текста >>
И сега, ясно можем да си представим какво става, когато например, в своята 20
година
, един човек понесе някакъв твърде болезнен удар на съдбата.
После човекът отново слиза в своята нова инкарнация. Съзнанието му отново се променя; сега той не си спомня нищо за периода между смъртта и новото раждане; не си спомня нищо и за намерението да изкупи своите предишни злодеяния. Обаче това намерение е затаено дълбоко в него. Дори и да не предполага нищо за този вътрешен импулс: „Ти трябва да извършиш това или онова, за да изкупиш своята грешка! ", силата, която е затаена в душата му, го тласка към определено действие, което ще доведе до изкупление.
И сега, ясно можем да си представим какво става, когато например, в своята 20 година, един човек понесе някакъв твърде болезнен удар на съдбата.
В своето обикновено съзнание, каквото е то между раждането и смъртта, той ще бъде сломен от своята болка. Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази болка".
към текста >>
Ето защо описахме, как човек може сам да поеме своята Карма и да предприеме например в своята 40
година
нещо, което го предпазва от евентуалните последици на събитие от неговата 12 годишна възраст.
И когато разглеждаме човешкия живот по този начин, ние се издигаме до една по-висша гледна точка. Ние виждаме, как част от тежките удари на съдбата се стоварват върху човека не като последици от близки причини, а от причини, които могат да бъдат доловени само чрез едно съзнание, което се простира отвъд раждането; целият ни сегашен живот е продължение на процеси и събития, станали преди нашето раждане. С други думи: първоначално ние разполагаме с едно съзнание, което обхваща времето между раждането и смъртта; това е т.н. „лично съзнание". После виждаме, как се появява едно „друго" съзнание, което се разпростира отвъд раждането и смъртта; в своето обикновено съзнание човек и не подозира за него, макар че то по нищо не му отстъпва.
Ето защо описахме, как човек може сам да поеме своята Карма и да предприеме например в своята 40 година нещо, което го предпазва от евентуалните последици на събитие от неговата 12 годишна възраст.
към текста >>
Помислете само какви дълбоки усилия са необходими, за да стигнете до индивидуалната Карма на децата и Кармата на човечеството, повлияна от откритието на телескопа в точно определена
година
от историческото развитие.
Помислете само: какво би станало с нашата астрономия, ако в точно определено време не беше изобретен телескопа? Проследете развитието на съвременната астрономия и ще се убедите, че то е безкрайно много свързано с изобретяването на телескопа. А впрочем добре известно е, че откритието на телескопа става след като веднъж няколко деца са играели в една оптична работилница и така разположили оптичните лещи бихме могли да кажем по „случайност" че после някому хрумнало идеята да построи далекогледа!
Помислете само какви дълбоки усилия са необходими, за да стигнете до индивидуалната Карма на децата и Кармата на човечеството, повлияна от откритието на телескопа в точно определена година от историческото развитие.
Опитайте се да вникнете в тези неща и ще видите по какъв забележителен начин се кръстосва Кармата на отделните индивидуалности с Кармата на цялото човечество! Тогава ще признаете: ако в точно определено време не би станало едно или друго събитие, цялата човешка еволюция щеше да изглежда по коренно различен начин.
към текста >>
През 1906
година
в Париж, аз обърнах внимание върху факта, че по времето на Старата Луна известни химични съединения от въглерод и азот са играели роля, подобна на тази, която днес на Земята имат съединенията на кислорода и въглерода, например въглеродният двуокис.
Замислим ли се върху нашата Слънчева система, виждаме, че тя е съставена от небесни тела, извършващи закономерни кръгови движения, в резултат на които планетите заемат предишните си места в пространството. Обаче има и други небесни тела, които също се движат в определен ритъм, но малко или много нарушават обичайните закони на Слънчевата система: това са кометите. Но субстанциите на кометите съвсем не се подчиняват на законите, според които съществува нашата Слънчева система, а на закони близки до тези от епохата на Старата Луна. Практически в кометите царят закономерности от времето на Старата Луна. Аз често съм споменавал, че антропософската Наука за Духа установи тези закономерности, още преди те да бъдат потвърдени от естествените науки.
През 1906 година в Париж, аз обърнах внимание върху факта, че по времето на Старата Луна известни химични съединения от въглерод и азот са играели роля, подобна на тази, която днес на Земята имат съединенията на кислорода и въглерода, например въглеродният двуокис.
А тези съединения имат в себе си нещо умъртвяващо. Подобно действие на Старата Луна са имали циановите съединения, например циановодородната киселина. Тези факти бяха изнесени от антропософската Наука за Духа още през 1906 година.
към текста >>
Тези факти бяха изнесени от антропософската Наука за Духа още през 1906
година
.
Практически в кометите царят закономерности от времето на Старата Луна. Аз често съм споменавал, че антропософската Наука за Духа установи тези закономерности, още преди те да бъдат потвърдени от естествените науки. През 1906 година в Париж, аз обърнах внимание върху факта, че по времето на Старата Луна известни химични съединения от въглерод и азот са играели роля, подобна на тази, която днес на Земята имат съединенията на кислорода и въглерода, например въглеродният двуокис. А тези съединения имат в себе си нещо умъртвяващо. Подобно действие на Старата Луна са имали циановите съединения, например циановодородната киселина.
Тези факти бяха изнесени от антропософската Наука за Духа още през 1906 година.
към текста >>
Едва днес, през 1910
година
, спектралният анализ откри в състава на кометите наличие на циановодород, нещо, до което антропософската Наука за Духа беше стигнала много по-рано.
А и в други лекции също съм напомнял: кометите просто внасят закономерностите от епохата на Старата Луна в нашата днешна Слънчева система, така че имаме право да говорим не само за изоставане на т.н. луциферически Същества, а и за закъснели въздействия, свързани с определени закономерности, характерни за самите субстанции от епохата на Старата Луна; закономерности, които днес по един непредвидим начин се намесват в нашата Слънчева система. Аз винаги съм предупреждавал, че атмосферата на кометите би трябвало да съдържа нещо като цианови съединения.
Едва днес, през 1910 година, спектралният анализ откри в състава на кометите наличие на циановодород, нещо, до което антропософската Наука за Духа беше стигнала много по-рано.
към текста >>
204.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Той няма нужда да учи нищо; той просто може това, защото го носи в себе си като една вродена способност, също както и ние, хората, носим в себе си „изкуството" да сменяме млечните си зъби по време на нашата седма
година
.
Напротив, наблюдавайки животните, сме длъжни да признаем: Колко по-добре са поставени животните в това отношение! Да се замислим само как бобърът изгражда своето сложно устроено жилище.
Той няма нужда да учи нищо; той просто може това, защото го носи в себе си като една вродена способност, също както и ние, хората, носим в себе си „изкуството" да сменяме млечните си зъби по време на нашата седма година.
Няма нужда някой да ни учи на това. Така и всички животни носят в себе си качества, подобни на тези, за които стана дума при бобъра. Ако внимателно се вгледате в животинския свят, Вие наистина ще установите, че животните носят в себе си точно определени художествени дарби, чрез които те постигат неща, далеч по-съвършени от много произведения на човешкия ум.
към текста >>
205.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да предположим, че един човек умира на 70 години; той изживява в обратен ред живота си и стига до своята 40
година
, когато е ударил някому плесница.
Да предположим, че един човек умира на 70 години; той изживява в обратен ред живота си и стига до своята 40 година, когато е ударил някому плесница.
Сега той изпитва болката, която е причинил на другия човек. Сегашното страдание поражда един вид упрек и този упрек остава у човека като постоянен копнеж да изкупи стореното зло в следващия си живот. Вие разбирате, че след като тези астрални изживявания се разиграват в периода между смъртта и новото раждане, това, което изживяваме като „действие", прониква дълбоко в нашата вътрешна същност и активно участвува в изграждането на новото ни физическо тяло. След като дори в обикновения живот определени травмиращи изживявания лесно могат да породят меланхолии черти в настроени ето, ще се съгласим, че много по-интензивните душевни събития по времето на Камалока могат да предизвикат съдбоносни промени в изграждането на физическото тяло през новата инкарнация.
към текста >>
206.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
До своята 35
година
, човек насочва силите си предимно към тялото, но така, че всъщност ги разгръща във външния свят.
Разбира се, възможни са най-различни варианти. Може да се случи така, че в две, три последователни инкарнации, даден човек да умира преждевременно. Това става, защото тази индивидуалност е призвана да обогати човечеството с нещо, което обаче тя може да постигне, само ако в сетивно-физическия свят разполага с такива сили, каквито предлага младото физическо тяло. Защото никак не е все едно, дали човек живее в едно тяло докъм 35 годишна възраст, или в друго, вече в напреднала възраст.
До своята 35 година, човек насочва силите си предимно към тялото, но така, че всъщност ги разгръща във външния свят.
Но от 35 години нататък, в известен смисъл, животът му напредва само вътрешно и той непрекъснато посреща атаките на външния свят със своите жизнени сили.
към текста >>
207.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нека да предположим, че през 1910
година
една свръхчовешка индивидуалност би предприела едно или друго действие, което на физическо равнище се осъществява чрез даден човек, така че се сключва един вид контакт между свръхчовешката индивидуалност и човека.
Нека да предположим, че през 1910 година една свръхчовешка индивидуалност би предприела едно или друго действие, което на физическо равнище се осъществява чрез даден човек, така че се сключва един вид контакт между свръхчовешката индивидуалност и човека.
В този случай човекът е вече вплетен в Кармата на висшите Същества. Започва се, бих казал, една кореспонденция. И тогава от висшите светове към човека поемат определени потоци, които внасят в живота му нови задачи; той ги включва в своята Карма, за да ги изпълни по един или друг на чин. Ето как универсалната Карма, която движи света, оплодотворява индивидуалната човешка Карма.
към текста >>
208.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Такива преждевременно развити същества ние имаме в лицето на нашите птици*6, които всяка
година
предприемат своите далечни пътешествия над Земята.
А такива явления днес действително съществуват. И ако биха проявили повече внимание, хората биха могли да ги забележат. Тогава те биха констатирали, че определени същества, макар и преждевременно, вече са развили подобни качества. Както един човек, изчакал подходящия момент от епохата на Бъдещия Юпитер, ще може да направлява своето физически и етерно тяло, така и днес има такива същества, които без да са изчакали подходящия момент, т.е. преждевременно вече могат да вършат същото.
Такива преждевременно развити същества ние имаме в лицето на нашите птици*6, които всяка година предприемат своите далечни пътешествия над Земята.
Тук става дума за така наречената Групова душа*7, която е свързана с етерното тяло на всяка една от птиците. Както Груповата душа направлява редовните сезонни препитания на птиците, така и човекът след като е развил своя Манас, или Дух-Себе ще се разпорежда с това, което наричаме физическо и етерно тяло и ще им заповядва да се движат в една или друга посока. А той ще се разпорежда с тях в още по-голяма степен и ще им заповядва намирайки се извън тях да се движат в една или друга посока, когато един ден ще е толкова напреднал, че да преобразява не само астралното, но и етерното, или жизнено тяло. Такива Същества, които могат това, има дори и днес. Това са Архангелои, или Архангелите.
към текста >>
209.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Ако си припомните това, което сме казвали относно възпитанието на детето от гледна точка на Духовната наука, Вие ще се съгласите, че в прехода между физическото раждане и смяната на зъбите, следователно до седмата си
година
, човекът развива главно своето физическо тяло.
Ако си припомните това, което сме казвали относно възпитанието на детето от гледна точка на Духовната наука, Вие ще се съгласите, че в прехода между физическото раждане и смяната на зъбите, следователно до седмата си година, човекът развива главно своето физическо тяло.
Относно развитието на това физическо тяло Духовете на Формата не проявяват никакъв особен интерес, защото общо взето то е едно повторение на всичко онова, което е станало с човека по времето на Стария Сатурн, и което се е повтаряло многократно, включително и след последното раждане на човека. После идва периодът от седмата до четиринадесетата година, т.е. до половата зрялост. Духовете на Формата не проявяват никакъв интерес също и към този период, понеже той е повторение на процесите от Старото Слънце, а Духовете на Формата предприеха своите действия относно даряването на Аза едва през Земната епоха. После ние стигаме до третия жизнен период между 15-та и 21-та година.
към текста >>
После идва периодът от седмата до четиринадесетата
година
, т.е.
Ако си припомните това, което сме казвали относно възпитанието на детето от гледна точка на Духовната наука, Вие ще се съгласите, че в прехода между физическото раждане и смяната на зъбите, следователно до седмата си година, човекът развива главно своето физическо тяло. Относно развитието на това физическо тяло Духовете на Формата не проявяват никакъв особен интерес, защото общо взето то е едно повторение на всичко онова, което е станало с човека по времето на Стария Сатурн, и което се е повтаряло многократно, включително и след последното раждане на човека.
После идва периодът от седмата до четиринадесетата година, т.е.
до половата зрялост. Духовете на Формата не проявяват никакъв интерес също и към този период, понеже той е повторение на процесите от Старото Слънце, а Духовете на Формата предприеха своите действия относно даряването на Аза едва през Земната епоха. После ние стигаме до третия жизнен период между 15-та и 21-та година. През този период наблюдаваме повторното развитие на астралното тяло, което по същество принадлежи на Старата Луна. Нормално развитите Духове на Формата и сега не проявяват никакъв интерес към човека.
към текста >>
После ние стигаме до третия жизнен период между 15-та и 21-та
година
.
Ако си припомните това, което сме казвали относно възпитанието на детето от гледна точка на Духовната наука, Вие ще се съгласите, че в прехода между физическото раждане и смяната на зъбите, следователно до седмата си година, човекът развива главно своето физическо тяло. Относно развитието на това физическо тяло Духовете на Формата не проявяват никакъв особен интерес, защото общо взето то е едно повторение на всичко онова, което е станало с човека по времето на Стария Сатурн, и което се е повтаряло многократно, включително и след последното раждане на човека. После идва периодът от седмата до четиринадесетата година, т.е. до половата зрялост. Духовете на Формата не проявяват никакъв интерес също и към този период, понеже той е повторение на процесите от Старото Слънце, а Духовете на Формата предприеха своите действия относно даряването на Аза едва през Земната епоха.
После ние стигаме до третия жизнен период между 15-та и 21-та година.
През този период наблюдаваме повторното развитие на астралното тяло, което по същество принадлежи на Старата Луна. Нормално развитите Духове на Формата и сега не проявяват никакъв интерес към човека.
към текста >>
Накратко: трите жизнени периода, които предхождат раждането на Аза, настъпващо около 20-та
година
, не представляват някакъв непосредствен интерес да Духовете на Формата.
Накратко: трите жизнени периода, които предхождат раждането на Аза, настъпващо около 20-та година, не представляват някакъв непосредствен интерес да Духовете на Формата.
Верни на своята собствена природа, те се намесват едва през 20-та година на човешкия живот, и ако се замислите върху това, няма да Ви се стори чудно твърдението, че според същинските намерения на Духовете на Формата човекът би трябвало да се появи направо в своята 20-та година. Всичко, което той е развил до този момент, общо взето, представлява за Духовете на Формата само един вид ембрионална, зародишна степен. И ако трябва да се изразя образно, аз бих казал: За нормално развитите Духове на Формата би било най-добре, ако до този момент всичко протича по някакъв определен ред и никой не им се бърка в занаята. Ако до 20-та година никой не би се намесил в техния занаят, през първите седем години от развитието си човекът би стигнал до съзнанието до онова съзнание, което съответствува на физическото тяло, а именно до притъпеното, смътно съзнание, каквото има минералният свят. През втория период от 7-та до 14-та година той би стигнал до съзнанието, характерно за дълбокия сън, лишен от сънища.
към текста >>
Верни на своята собствена природа, те се намесват едва през 20-та
година
на човешкия живот, и ако се замислите върху това, няма да Ви се стори чудно твърдението, че според същинските намерения на Духовете на Формата човекът би трябвало да се появи направо в своята 20-та
година
.
Накратко: трите жизнени периода, които предхождат раждането на Аза, настъпващо около 20-та година, не представляват някакъв непосредствен интерес да Духовете на Формата.
Верни на своята собствена природа, те се намесват едва през 20-та година на човешкия живот, и ако се замислите върху това, няма да Ви се стори чудно твърдението, че според същинските намерения на Духовете на Формата човекът би трябвало да се появи направо в своята 20-та година.
Всичко, което той е развил до този момент, общо взето, представлява за Духовете на Формата само един вид ембрионална, зародишна степен. И ако трябва да се изразя образно, аз бих казал: За нормално развитите Духове на Формата би било най-добре, ако до този момент всичко протича по някакъв определен ред и никой не им се бърка в занаята. Ако до 20-та година никой не би се намесил в техния занаят, през първите седем години от развитието си човекът би стигнал до съзнанието до онова съзнание, което съответствува на физическото тяло, а именно до притъпеното, смътно съзнание, каквото има минералният свят. През втория период от 7-та до 14-та година той би стигнал до съзнанието, характерно за дълбокия сън, лишен от сънища. От 14-та до 20-та година той би развил онова съзнание, което ние наричаме сънищно съзнание.
към текста >>
Ако до 20-та
година
никой не би се намесил в техния занаят, през първите седем години от развитието си човекът би стигнал до съзнанието до онова съзнание, което съответствува на физическото тяло, а именно до притъпеното, смътно съзнание, каквото има минералният свят.
Накратко: трите жизнени периода, които предхождат раждането на Аза, настъпващо около 20-та година, не представляват някакъв непосредствен интерес да Духовете на Формата. Верни на своята собствена природа, те се намесват едва през 20-та година на човешкия живот, и ако се замислите върху това, няма да Ви се стори чудно твърдението, че според същинските намерения на Духовете на Формата човекът би трябвало да се появи направо в своята 20-та година. Всичко, което той е развил до този момент, общо взето, представлява за Духовете на Формата само един вид ембрионална, зародишна степен. И ако трябва да се изразя образно, аз бих казал: За нормално развитите Духове на Формата би било най-добре, ако до този момент всичко протича по някакъв определен ред и никой не им се бърка в занаята.
Ако до 20-та година никой не би се намесил в техния занаят, през първите седем години от развитието си човекът би стигнал до съзнанието до онова съзнание, което съответствува на физическото тяло, а именно до притъпеното, смътно съзнание, каквото има минералният свят.
През втория период от 7-та до 14-та година той би стигнал до съзнанието, характерно за дълбокия сън, лишен от сънища. От 14-та до 20-та година той би развил онова съзнание, което ние наричаме сънищно съзнание. И човекът би се пробудил истински, едва на 21 години, т.е. едва след постигането на този вид съзнание, което води своето начало от Старата Луна. Едва тогава той би стигнал до Азовото съзнание.
към текста >>
През втория период от 7-та до 14-та
година
той би стигнал до съзнанието, характерно за дълбокия сън, лишен от сънища.
Накратко: трите жизнени периода, които предхождат раждането на Аза, настъпващо около 20-та година, не представляват някакъв непосредствен интерес да Духовете на Формата. Верни на своята собствена природа, те се намесват едва през 20-та година на човешкия живот, и ако се замислите върху това, няма да Ви се стори чудно твърдението, че според същинските намерения на Духовете на Формата човекът би трябвало да се появи направо в своята 20-та година. Всичко, което той е развил до този момент, общо взето, представлява за Духовете на Формата само един вид ембрионална, зародишна степен. И ако трябва да се изразя образно, аз бих казал: За нормално развитите Духове на Формата би било най-добре, ако до този момент всичко протича по някакъв определен ред и никой не им се бърка в занаята. Ако до 20-та година никой не би се намесил в техния занаят, през първите седем години от развитието си човекът би стигнал до съзнанието до онова съзнание, което съответствува на физическото тяло, а именно до притъпеното, смътно съзнание, каквото има минералният свят.
През втория период от 7-та до 14-та година той би стигнал до съзнанието, характерно за дълбокия сън, лишен от сънища.
От 14-та до 20-та година той би развил онова съзнание, което ние наричаме сънищно съзнание. И човекът би се пробудил истински, едва на 21 години, т.е. едва след постигането на този вид съзнание, което води своето начало от Старата Луна. Едва тогава той би стигнал до Азовото съзнание. Едва в тази възраст, следвайки нормалното си развитие, той би излязъл навън от себе си, за да опознае света.
към текста >>
От 14-та до 20-та
година
той би развил онова съзнание, което ние наричаме сънищно съзнание.
Верни на своята собствена природа, те се намесват едва през 20-та година на човешкия живот, и ако се замислите върху това, няма да Ви се стори чудно твърдението, че според същинските намерения на Духовете на Формата човекът би трябвало да се появи направо в своята 20-та година. Всичко, което той е развил до този момент, общо взето, представлява за Духовете на Формата само един вид ембрионална, зародишна степен. И ако трябва да се изразя образно, аз бих казал: За нормално развитите Духове на Формата би било най-добре, ако до този момент всичко протича по някакъв определен ред и никой не им се бърка в занаята. Ако до 20-та година никой не би се намесил в техния занаят, през първите седем години от развитието си човекът би стигнал до съзнанието до онова съзнание, което съответствува на физическото тяло, а именно до притъпеното, смътно съзнание, каквото има минералният свят. През втория период от 7-та до 14-та година той би стигнал до съзнанието, характерно за дълбокия сън, лишен от сънища.
От 14-та до 20-та година той би развил онова съзнание, което ние наричаме сънищно съзнание.
И човекът би се пробудил истински, едва на 21 години, т.е. едва след постигането на този вид съзнание, което води своето начало от Старата Луна. Едва тогава той би стигнал до Азовото съзнание. Едва в тази възраст, следвайки нормалното си развитие, той би излязъл навън от себе си, за да опознае света.
към текста >>
Понеже са минали по друг път на развитие, те са в състояние да предоставят на човека много по-рано това, което той би трябвало да постигне едва около 20-та
година
.
Следователно, Вие виждате, че ако всъщност вземем предвид само дейността на Духовете на Формата, човекът прекалено рано би стигнал до онази степен на съзнание, с която той разполага днес, защото Вие знаете: при днешния човек тази степен на съзнание се пробужда сравнително скоро след физическото раждане. И то не би се пробудило както трябва, т.е. така че да вижда ясно и точно предметите във външния физически свят, ако не бяха се намесили други духовни Същества, респективно Духовете на Движението, които по отношение на определени качества изостанаха в своето развитие; да, тъкмо поради своето изоставане те се намесиха в еволюцията на човека по един твърде особен начин.
Понеже са минали по друг път на развитие, те са в състояние да предоставят на човека много по-рано това, което той би трябвало да постигне едва около 20-та година.
И така, става дума за духовни Същества, които са отхвърлили възможността за нормално развитие в рамките на Земната епоха, духовни Същества, които през Земната епоха би трябвало да бъдат Духове на Движението, обаче са изостанали на степента, присъща за Духовете на Формата и които сега, в рамките на Земната епоха действуват като Духове на Формата. Така в хода на Земната епоха те вече могат да предоставят на човека, който всъщност не е достатъчно узрял и наваксва определени пропуски от миналото, онова, което при нормални условия той би получил едва към 20-та си година. Ето как човекът получава от абнормните Духове на формата такива способности, каквито иначе би получил едва около 20-та си година.
към текста >>
Така в хода на Земната епоха те вече могат да предоставят на човека, който всъщност не е достатъчно узрял и наваксва определени пропуски от миналото, онова, което при нормални условия той би получил едва към 20-та си
година
.
Следователно, Вие виждате, че ако всъщност вземем предвид само дейността на Духовете на Формата, човекът прекалено рано би стигнал до онази степен на съзнание, с която той разполага днес, защото Вие знаете: при днешния човек тази степен на съзнание се пробужда сравнително скоро след физическото раждане. И то не би се пробудило както трябва, т.е. така че да вижда ясно и точно предметите във външния физически свят, ако не бяха се намесили други духовни Същества, респективно Духовете на Движението, които по отношение на определени качества изостанаха в своето развитие; да, тъкмо поради своето изоставане те се намесиха в еволюцията на човека по един твърде особен начин. Понеже са минали по друг път на развитие, те са в състояние да предоставят на човека много по-рано това, което той би трябвало да постигне едва около 20-та година. И така, става дума за духовни Същества, които са отхвърлили възможността за нормално развитие в рамките на Земната епоха, духовни Същества, които през Земната епоха би трябвало да бъдат Духове на Движението, обаче са изостанали на степента, присъща за Духовете на Формата и които сега, в рамките на Земната епоха действуват като Духове на Формата.
Така в хода на Земната епоха те вече могат да предоставят на човека, който всъщност не е достатъчно узрял и наваксва определени пропуски от миналото, онова, което при нормални условия той би получил едва към 20-та си година.
Ето как човекът получава от абнормните Духове на формата такива способности, каквито иначе би получил едва около 20-та си година.
към текста >>
Ето как човекът получава от абнормните Духове на формата такива способности, каквито иначе би получил едва около 20-та си
година
.
И то не би се пробудило както трябва, т.е. така че да вижда ясно и точно предметите във външния физически свят, ако не бяха се намесили други духовни Същества, респективно Духовете на Движението, които по отношение на определени качества изостанаха в своето развитие; да, тъкмо поради своето изоставане те се намесиха в еволюцията на човека по един твърде особен начин. Понеже са минали по друг път на развитие, те са в състояние да предоставят на човека много по-рано това, което той би трябвало да постигне едва около 20-та година. И така, става дума за духовни Същества, които са отхвърлили възможността за нормално развитие в рамките на Земната епоха, духовни Същества, които през Земната епоха би трябвало да бъдат Духове на Движението, обаче са изостанали на степента, присъща за Духовете на Формата и които сега, в рамките на Земната епоха действуват като Духове на Формата. Така в хода на Земната епоха те вече могат да предоставят на човека, който всъщност не е достатъчно узрял и наваксва определени пропуски от миналото, онова, което при нормални условия той би получил едва към 20-та си година.
Ето как човекът получава от абнормните Духове на формата такива способности, каквито иначе би получил едва около 20-та си година.
към текста >>
Фактически чрез тези абнормни Духове на Формата човешкото развитие се изтегля навън във физическия свят и това става още през периода между раждането и 20-та
година
; този период обхваща приблизително първата третина от нашия земен живот.
Фактически чрез тези абнормни Духове на Формата човешкото развитие се изтегля навън във физическия свят и това става още през периода между раждането и 20-та година; този период обхваща приблизително първата третина от нашия земен живот.
Нека да обобщим: Първата третина на нашия земен живот се ръководи не от легитимните духовни Същества, а от други, абнормни духовни Същества, и тъкмо поради тяхната намеса, ние хората нямаме онази форма, която бихме имали, ако нашето раждане ставаше в 20-годишната ни възраст. И човекът заплаща това с факта, че той прекарва една третина от своя живот времето от раждането до 20-та година под могъщото влияние на тези абнормни духовни Същества, фактически цялото израстване на човека протича под влиянието на абнормните Същества. Да, той заплаща това с факта, че след изтичането на средната третина общо взето тя се определя само от нормалните Духове на Формата започва низходящият път, упадъкът, в резултат на което настъпва разпад в етерната и астралната организация, така че жизненият път на човека се дели на три периода: На един възходящ, среден и низходящ период. През време на земния си живот човекът става човек едва в средния период, а в последната третина той трябва да върне обратно това, което е получил в първата, възходящата третина. Ако човекът би останал единствено под влиянието на нормалните Духове на Формата, тогава всичко онова, което днес става до 20-та година, би имало съвсем друг облик, съвсем друга форма.
към текста >>
И човекът заплаща това с факта, че той прекарва една третина от своя живот времето от раждането до 20-та
година
под могъщото влияние на тези абнормни духовни Същества, фактически цялото израстване на човека протича под влиянието на абнормните Същества.
Фактически чрез тези абнормни Духове на Формата човешкото развитие се изтегля навън във физическия свят и това става още през периода между раждането и 20-та година; този период обхваща приблизително първата третина от нашия земен живот. Нека да обобщим: Първата третина на нашия земен живот се ръководи не от легитимните духовни Същества, а от други, абнормни духовни Същества, и тъкмо поради тяхната намеса, ние хората нямаме онази форма, която бихме имали, ако нашето раждане ставаше в 20-годишната ни възраст.
И човекът заплаща това с факта, че той прекарва една третина от своя живот времето от раждането до 20-та година под могъщото влияние на тези абнормни духовни Същества, фактически цялото израстване на човека протича под влиянието на абнормните Същества.
Да, той заплаща това с факта, че след изтичането на средната третина общо взето тя се определя само от нормалните Духове на Формата започва низходящият път, упадъкът, в резултат на което настъпва разпад в етерната и астралната организация, така че жизненият път на човека се дели на три периода: На един възходящ, среден и низходящ период. През време на земния си живот човекът става човек едва в средния период, а в последната третина той трябва да върне обратно това, което е получил в първата, възходящата третина. Ако човекът би останал единствено под влиянието на нормалните Духове на Формата, тогава всичко онова, което днес става до 20-та година, би имало съвсем друг облик, съвсем друга форма. Всичко би протичало по съвсем друг начин, така че всички фрагменти от днешното развитие на човека, свързани с първата от трите жизнени епохи, представляват общо взето един процес, в който прозират много неща от по-късните жизнени епохи. По този начин през втората епоха от живота си, човекът се превръща в едно много по-материално същество, отколкото би бил иначе.
към текста >>
Ако човекът би останал единствено под влиянието на нормалните Духове на Формата, тогава всичко онова, което днес става до 20-та
година
, би имало съвсем друг облик, съвсем друга форма.
Фактически чрез тези абнормни Духове на Формата човешкото развитие се изтегля навън във физическия свят и това става още през периода между раждането и 20-та година; този период обхваща приблизително първата третина от нашия земен живот. Нека да обобщим: Първата третина на нашия земен живот се ръководи не от легитимните духовни Същества, а от други, абнормни духовни Същества, и тъкмо поради тяхната намеса, ние хората нямаме онази форма, която бихме имали, ако нашето раждане ставаше в 20-годишната ни възраст. И човекът заплаща това с факта, че той прекарва една третина от своя живот времето от раждането до 20-та година под могъщото влияние на тези абнормни духовни Същества, фактически цялото израстване на човека протича под влиянието на абнормните Същества. Да, той заплаща това с факта, че след изтичането на средната третина общо взето тя се определя само от нормалните Духове на Формата започва низходящият път, упадъкът, в резултат на което настъпва разпад в етерната и астралната организация, така че жизненият път на човека се дели на три периода: На един възходящ, среден и низходящ период. През време на земния си живот човекът става човек едва в средния период, а в последната третина той трябва да върне обратно това, което е получил в първата, възходящата третина.
Ако човекът би останал единствено под влиянието на нормалните Духове на Формата, тогава всичко онова, което днес става до 20-та година, би имало съвсем друг облик, съвсем друга форма.
Всичко би протичало по съвсем друг начин, така че всички фрагменти от днешното развитие на човека, свързани с първата от трите жизнени епохи, представляват общо взето един процес, в който прозират много неща от по-късните жизнени епохи. По този начин през втората епоха от живота си, човекът се превръща в едно много по-материално същество, отколкото би бил иначе. Защото в последния случай човекът поне до този момент от своя живот би напредвал само през поредица от духовни състояния и би слязъл до сегашното материално състояние в онзи момент от развитието, през който той минава едва в 20-та или 21-та година, когато той сам би установил своята свързаност със Земята. Следователно, Духовната наука твърди: ако това развитие би продължило по този начин, фактически човекът би слязъл на Земята едва в състоянието, което той днес постига в 20-та и 21-та си година; в този случай живеейки на Земята той просто не би могъл да премине през предходните състояния. Той би трябвало да ги изнесе над Земята, в обкръжението на Земята.
към текста >>
Защото в последния случай човекът поне до този момент от своя живот би напредвал само през поредица от духовни състояния и би слязъл до сегашното материално състояние в онзи момент от развитието, през който той минава едва в 20-та или 21-та
година
, когато той сам би установил своята свързаност със Земята.
Да, той заплаща това с факта, че след изтичането на средната третина общо взето тя се определя само от нормалните Духове на Формата започва низходящият път, упадъкът, в резултат на което настъпва разпад в етерната и астралната организация, така че жизненият път на човека се дели на три периода: На един възходящ, среден и низходящ период. През време на земния си живот човекът става човек едва в средния период, а в последната третина той трябва да върне обратно това, което е получил в първата, възходящата третина. Ако човекът би останал единствено под влиянието на нормалните Духове на Формата, тогава всичко онова, което днес става до 20-та година, би имало съвсем друг облик, съвсем друга форма. Всичко би протичало по съвсем друг начин, така че всички фрагменти от днешното развитие на човека, свързани с първата от трите жизнени епохи, представляват общо взето един процес, в който прозират много неща от по-късните жизнени епохи. По този начин през втората епоха от живота си, човекът се превръща в едно много по-материално същество, отколкото би бил иначе.
Защото в последния случай човекът поне до този момент от своя живот би напредвал само през поредица от духовни състояния и би слязъл до сегашното материално състояние в онзи момент от развитието, през който той минава едва в 20-та или 21-та година, когато той сам би установил своята свързаност със Земята.
Следователно, Духовната наука твърди: ако това развитие би продължило по този начин, фактически човекът би слязъл на Земята едва в състоянието, което той днес постига в 20-та и 21-та си година; в този случай живеейки на Земята той просто не би могъл да премине през предходните състояния. Той би трябвало да ги изнесе над Земята, в обкръжението на Земята. И сега Вие разбирате целия ход на човешкото детство и на човешката младост. Ако обозначим тази права линия B-С като земен път, ние виждаме:
към текста >>
Следователно, Духовната наука твърди: ако това развитие би продължило по този начин, фактически човекът би слязъл на Земята едва в състоянието, което той днес постига в 20-та и 21-та си
година
; в този случай живеейки на Земята той просто не би могъл да премине през предходните състояния.
През време на земния си живот човекът става човек едва в средния период, а в последната третина той трябва да върне обратно това, което е получил в първата, възходящата третина. Ако човекът би останал единствено под влиянието на нормалните Духове на Формата, тогава всичко онова, което днес става до 20-та година, би имало съвсем друг облик, съвсем друга форма. Всичко би протичало по съвсем друг начин, така че всички фрагменти от днешното развитие на човека, свързани с първата от трите жизнени епохи, представляват общо взето един процес, в който прозират много неща от по-късните жизнени епохи. По този начин през втората епоха от живота си, човекът се превръща в едно много по-материално същество, отколкото би бил иначе. Защото в последния случай човекът поне до този момент от своя живот би напредвал само през поредица от духовни състояния и би слязъл до сегашното материално състояние в онзи момент от развитието, през който той минава едва в 20-та или 21-та година, когато той сам би установил своята свързаност със Земята.
Следователно, Духовната наука твърди: ако това развитие би продължило по този начин, фактически човекът би слязъл на Земята едва в състоянието, което той днес постига в 20-та и 21-та си година; в този случай живеейки на Земята той просто не би могъл да премине през предходните състояния.
Той би трябвало да ги изнесе над Земята, в обкръжението на Земята. И сега Вие разбирате целия ход на човешкото детство и на човешката младост. Ако обозначим тази права линия B-С като земен път, ние виждаме:
към текста >>
онези Духове на Формата, или Власти, даващи на човека това, което наричаме земно съзнание, не между 21-та и 23-та
година
, а много по-рано и предизвикват расовите различия, които, следователно, зависят главно от мястото на раждане.
Така той стана зависим и от всички планетарни отношения на Земята, типични за съответната област, от ъгъла, по който падат Слънчевите лъчи, от обстоятелството дали областта се намира в тропическите земи близо до Екватора или в зони с умерен континентален климат, дали става дума за равнинна или планинска област и така нататък. Всички знаем, че дишането в равнината е съвсем различно от дишането в планината. Следователно, човекът стана изцяло зависим от земните отношения, от мястото си на раждане. И така, ние виждаме, как човекът буквално се враства в майката Земя, как става изцяло зависим от мястото си на раждане, как той е белязан от онези качества, които получава благодарение на това, че в него действуват типичните за съответната област Земни сили. Всичко това формира неговата расова принадлежност; т.е.
онези Духове на Формата, или Власти, даващи на човека това, което наричаме земно съзнание, не между 21-та и 23-та година, а много по-рано и предизвикват расовите различия, които, следователно, зависят главно от мястото на раждане.
към текста >>
С тяхна помощ планетарните сили на Земята се съсредоточават в онова място, където протича първата част от човешкия живот, и това по определен начин се пренася и в следващите етапи от живота, понеже човекът развива един вид памет, благодарение на която той си спомня и през следващите години от живота си за всъщност абнормния начин, по който е прекарал времето преди 21-та
година
.
И така, ние виждаме, че развитието на расите започва през Лемурийската епоха, и то чрез намесата на абнормните Духове на Формата.
С тяхна помощ планетарните сили на Земята се съсредоточават в онова място, където протича първата част от човешкия живот, и това по определен начин се пренася и в следващите етапи от живота, понеже човекът развива един вид памет, благодарение на която той си спомня и през следващите години от живота си за всъщност абнормния начин, по който е прекарал времето преди 21-та година.
Човекът би бил едно съвършено друго същество, ако върху него биха действували само нормалните Духове на Формата. Чрез абнормните Духове на Формата той стана зависим от мястото, където живее. Обаче законите на нормалните Духове на Формата бяха нарушени според описания от нас начин, така че определяща за човека стана имен но точката на раждането за съответната инкарнация.
към текста >>
210.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата
година
и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години.
Преди да започна този цикъл от сказки, бих искал днес, след изминалите два дни, да засегне нещо интимно антропософско, именно защото можем да прекараме пред погледа си подготовката по този цикъл. Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот. И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа.
Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години.
Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената. Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене. И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
към текста >>
Необходима беше работа от 7
година
на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма.
Преди да започна този цикъл от сказки, бих искал днес, след изминалите два дни, да засегне нещо интимно антропософско, именно защото можем да прекараме пред погледа си подготовката по този цикъл. Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот. И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа. Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години.
Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма.
Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената. Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене. И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
към текста >>
Миналата
година
аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената.
Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот. И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа. Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма.
Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената.
Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене. И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
към текста >>
Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата
година
означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот.
Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот. И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа. Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената.
Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот.
Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене. И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
към текста >>
И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата
година
имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази
година
, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената. Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене.
И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
към текста >>
Обични мои антропософски приятели, за мене и през миналата
година
беше едно приятно задължение да обърна вниманието върху онова работно място, на което можехме да поставим един граничен камък на нашата антропософска дейност.
Обични мои антропософски приятели, за мене и през миналата година беше едно приятно задължение да обърна вниманието върху онова работно място, на което можехме да поставим един граничен камък на нашата антропософска дейност.
И приятно задължение е за мене подчертавам тук душата "приятно" и изрично бих искал да отбележа, че това "задължение", което не трябва да се разбира в обикновения тривиален смисъл за мене беше и е едно приятно задължение и в този час да обърна вниманието Ви върху това, как тук за създаването на нашите антропософски мероприятия /сценичното представяне на драмата/ нашите приятели работиха не само с усърдието с отдаване на всичките си сили.
към текста >>
Преди всичко трябва да споменем настоящата
година
всеотдайна работа на двете дами, които тук действуват целесъзнателно и във вътрешна хармония с това, което искаме да осъществим на антропософското поле.
А това цялостно участие, не само през малкото седмици, които стоят на наше разположение, за да подготвим представленията, това цялостно участие, това свободно задружно действие от сърце трая години наред. И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само като разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е свещено за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни. Но даже нямаше външен повод за това, сърцето би ме накарало да обърна в този час внимание върху всеотдайната работа на нашите приятели, които ни дадоха възможност да изживеем възвисяващи неща. Защото вярвайте: това стана възможно само благодарение на една всеотдайна работа. Казах, че искам да започна цикъла от сказки с един интимен разговор върху това, което ни е присърце.
Преди всичко трябва да споменем настоящата година всеотдайна работа на двете дами, които тук действуват целесъзнателно и във вътрешна хармония с това, което искаме да осъществим на антропософското поле.
От много години госпожица Щинде и графиня Калкройт посветили всичките си сили на антропософската работа тук на това място. И че само благодарение на всеотдайната и целесъзнателна дейност във вътрешна хармония с антропософските импулси стана възможно това, което с голямо задоволство трябваше да дадем, това най-добре зная аз самият. Ето защо за Вас ще бъде толкова по-понятно, защо при този случай изказвам тук тези думи за двете сътруднички от сърце изпълнено с благодарност. След това идва всеотдайната работа на тези, които непосредствено отдадоха своите сили за осъществяването на това, което подготвихме седмици наред.
към текста >>
Позволете ми да благодаря преди всичко на нашия мил приятел Дозер, който не само миналата, но и тази
година
пое трудната задача да представи на сцената Фосфорос, а освен това тази
година
прие да представи онова лице, което ми беше особено присърце и което е неизмеримо важно за това, което се опитахме вчера да покажем: образа на Капезиус.
Че можахме да го покажем при относително тежки условия, това стана възможно само благодарение на вярната и всеотдайна работа на много от нашите антропософски приятели. И позволете ми да изкажа това, което е залегнало в сърцето ми като дълбока нужда, че самият аз и всички, които знаят нещо за това, не можем достатъчно да благодарим на всички, които работиха заедно с нас, за да се осмелят да направят този опит, защото това трябваше да бъде само един опит. Условията за неговото провеждане съвсем не бяха от най-леките. Онези, които сътрудничеха, трябваше седмици наред и особено през последната седмица да вложат всичките си сили и да работят всеотдайно. И трябва да считаме като едно прекрасно постижение нашия антропософски живот, че между нас имаме хора на изкуството, които вече от две години стоят с вярност до нас със своите художествени сили.
Позволете ми да благодаря преди всичко на нашия мил приятел Дозер, който не само миналата, но и тази година пое трудната задача да представи на сцената Фосфорос, а освен това тази година прие да представи онова лице, което ми беше особено присърце и което е неизмеримо важно за това, което се опитахме вчера да покажем: образа на Капезиус.
Може би Вие постепенно ще доловите, защо този образ на Капезиус е толкова особено важна. От голямо значение е също в тази връзка и другият образ, образът на Щрадер, представен от нашия любим Зайлинг, който вече от две години стои вярно до нас. При това не трябва да изпусна да спомена, че чрез своята особена дарба на гласа нашият любим господин. Зайлинг винаги ни съдействува там, където се касае да покажем символично, как духовният свят действува във физическия. Всичко мило и великолепно задоволително, което можахте да чуете в гласовете на духовете, ние дължим на тази извънредна дарба в тази насока.
към текста >>
Трябва да благодаря преди всичко и на онези, които вложиха всичката си сила в главните роли, въпреки че през това време и въобще през цялата
година
трябваше да вършат и други нека в полето на Антропософията.
Може би Вие постепенно ще доловите, защо този образ на Капезиус е толкова особено важна. От голямо значение е също в тази връзка и другият образ, образът на Щрадер, представен от нашия любим Зайлинг, който вече от две години стои вярно до нас. При това не трябва да изпусна да спомена, че чрез своята особена дарба на гласа нашият любим господин. Зайлинг винаги ни съдействува там, където се касае да покажем символично, как духовният свят действува във физическия. Всичко мило и великолепно задоволително, което можахте да чуете в гласовете на духовете, ние дължим на тази извънредна дарба в тази насока.
Трябва да благодаря преди всичко и на онези, които вложиха всичката си сила в главните роли, въпреки че през това време и въобще през цялата година трябваше да вършат и други нека в полето на Антропософията.
Трябва да кажем, че може би само на полето на Антропософията може да нарасне така силата, която показа госпожица фон Сиверс, да представи на сцената два дни наред две такива големи роли, каквито са Клеонис и Мария. Такива неща са възможни, когато човек влага всичките си сили, с които разполага. И особено сърдечно бих искал да благодаря тук на тази, която игра ролята на Йоханес Томасиус, и бих изпитал особено дълбоко задоволство, ако този образ на Йоханес Томасиус, в който е вложено твърде много от това, което наричаме антропософски живот, остане свързан с името на тази, която игра неговата роля. Че стана въобще възможно при трудните обстоятелства, на които не ще се спирам сега тук, ние дължим на интензивността и всеотдайността, с които госпожица Валер чувствува делото на Антропософията. И ако бих Ви разказал, при какви трудности поради краткото време госпожица Валер трябваше да се вживее в тази роля на Йоханес Томасиус, Вие наистина бихте се удивили.
към текста >>
Позволете ми да спомена нашия любим приятел Аренсон, който както миналата
година
така и сега ни помогна със своите прекрасни музикални способности и който направи възможно да можем да пренесем "Децата на Луцифер", а също и това, което изнесохме вчера, по един достоен начин, на определени места, в нещо, което може да се почувствува само от света на звука.
Ето защо чувствуваме, че дължим благодарност на онези, които заради нас се посветиха на такава една задача с толкова голяма всеотдайност. Това е една задача, която друга една личност не би могла може би да разреши по този начин аз моля постоянно да имате предвид, че външностоящият не би могъл да съди за трудните условия. От тези думи можете да разберете и да измерите цялото величие, всеотдайността, които играещите ролите развиха през последните дни и седмици, и колко правилно е именно в този момент да говорим за дълбока благодарност. Би трябвало да говоря дълго, дълго, ако бих искал да спомена всички по отделно, които през вчерашния ден се присъединиха към нас. Позволете ми преди всичко да спомена човека, който с цялото си сърце и с всичките си сили е винаги там, където се касае да се направи нещо в смисъла на антропософията.
Позволете ми да спомена нашия любим приятел Аренсон, който както миналата година така и сега ни помогна със своите прекрасни музикални способности и който направи възможно да можем да пренесем "Децата на Луцифер", а също и това, което изнесохме вчера, по един достоен начин, на определени места, в нещо, което може да се почувствува само от света на звука.
Позволете ми също да спомена и нашите любими приятели на изкуството тук в Мюнхен. Вие преизобилно имахте случай и през двата дни да видите, как бе направен опит всичко да бъде доведено в хармония и за външния поглед с говореното слово и със слушаната музика. Вие видяхте, как до последното петно боя, до последната форма бе направен опит всичко да бъде единно изградено. Ако имахме възможност да постигнем това, ние дължим това на пълното разбиране, с което нашите приятели на изкуството, госпожа Фолкерт, господин Линде, нашият любим господин Хас сътрудничеха от цялото си сърце във всичко, което се изискваше, за да се осъществи по един достоен начин това, което трябваше да се направи.
към текста >>
И през тази
година
трябва да осмислим за работата, която едва ли би могла да бъде лесно обгърната, но която заангажира седмаци наред един човек с цялата му душа и сърце, за работата, която трябваше да осигури подходящо изработване на изискваните костюми.
И подобни неща са възможни само тогава, както вече казах от самото начало когато всеки един работи свободно и всеотдайно от сърце.
И през тази година трябва да осмислим за работата, която едва ли би могла да бъде лесно обгърната, но която заангажира седмаци наред един човек с цялата му душа и сърце, за работата, която трябваше да осигури подходящо изработване на изискваните костюми.
И както миналата година така и тази този товар пое върху себе си нашата любима госпожица фон Екардтщайн, тя се посвети на тази работа и това направи не само с отдайност, но, което е важно, също и с високо разбиране за всички подробности и за цялото, което никога не бива да се изпуска изпредвид в такива случаи.
към текста >>
И както миналата
година
така и тази този товар пое върху себе си нашата любима госпожица фон Екардтщайн, тя се посвети на тази работа и това направи не само с отдайност, но, което е важно, също и с високо разбиране за всички подробности и за цялото, което никога не бива да се изпуска изпредвид в такива случаи.
И подобни неща са възможни само тогава, както вече казах от самото начало когато всеки един работи свободно и всеотдайно от сърце. И през тази година трябва да осмислим за работата, която едва ли би могла да бъде лесно обгърната, но която заангажира седмаци наред един човек с цялата му душа и сърце, за работата, която трябваше да осигури подходящо изработване на изискваните костюми.
И както миналата година така и тази този товар пое върху себе си нашата любима госпожица фон Екардтщайн, тя се посвети на тази работа и това направи не само с отдайност, но, което е важно, също и с високо разбиране за всички подробности и за цялото, което никога не бива да се изпуска изпредвид в такива случаи.
към текста >>
211.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
това, което се явява там, е преведено обикновено така, че на наш език може да бъде предадено с думите: И Елохимите поставиха знаци за времената ден и
година
.
Обаче за да може да се яви нещо животинско върху нашата Земя, трябва да се повтори това, което можем да наречем осветление отвън, действие на силите отвън. Ето защо Генезисът съвсем обективно не ни разказва нищо за съществуване на нещо животинско за периодите, през които още няма действие на сили отвън, от космическото пространство върху Земята. Той ни разказва само за растителността; всички същества, които се съдържат в образуването на Земята, бяха на степента на растителността. Животинското съществуване можа да започне една тогава, когато от окръжността започнаха да действуват Съществата на светлината. А сега погледнете в многобройните преводи на Библията!
това, което се явява там, е преведено обикновено така, че на наш език може да бъде предадено с думите: И Елохимите поставиха знаци за времената ден и година.
Но има някои коментатори на Библията, които са започнали вече да мислят. Но н наше време, когато пренебрегват да се задълбочат и стигнат до действителната основа на нещата, участта на коментаторите е такава, че само започват да мислят, но не довеждат нещата до край. Познал съм някои такива тълкуватели, които са проумели, че всъщност обикновения превод: И поставиха знаци за времената ден и година" е едно безсмислие, една нелепост. Бих искал да позная онзи човек, който би могъл да схване нещо разумно в това изречение. Но в действителност, какво пише в оригинала на Библията?
към текста >>
Познал съм някои такива тълкуватели, които са проумели, че всъщност обикновения превод: И поставиха знаци за времената ден и
година
" е едно безсмислие, една нелепост.
Животинското съществуване можа да започне една тогава, когато от окръжността започнаха да действуват Съществата на светлината. А сега погледнете в многобройните преводи на Библията! това, което се явява там, е преведено обикновено така, че на наш език може да бъде предадено с думите: И Елохимите поставиха знаци за времената ден и година. Но има някои коментатори на Библията, които са започнали вече да мислят. Но н наше време, когато пренебрегват да се задълбочат и стигнат до действителната основа на нещата, участта на коментаторите е такава, че само започват да мислят, но не довеждат нещата до край.
Познал съм някои такива тълкуватели, които са проумели, че всъщност обикновения превод: И поставиха знаци за времената ден и година" е едно безсмислие, една нелепост.
Бих искал да позная онзи човек, който би могъл да схване нещо разумно в това изречение. Но в действителност, какво пише в оригинала на Библията? Когато искаме да преведем това място истински и вярно, с онова чувство, което един древен еврейски мъдрец е свързвал с тези думи, когато постъпим с филологическа задълбоченост при превеждането, ние трябва да кажем: И тук не става дума за знаци, а за живи същества, за онези Същества, които действуват и се изявяват в редуването на това, което става във времето. И един правилен превод би бил този: И Елохимите поставиха на тяхното място разпоредителите на течението на времето за съществата на Земята, разпоредителите, регулаторите на особено характерните моменти няма тук никаква дума, която да означава ден -, регулаторите на по-големи или по-малки периоди от време, което обикновено се превежда с ден и година. Следователно тук са посочени регулаторите, които стоят под степента на Архаи и които регулират живота.
към текста >>
И един правилен превод би бил този: И Елохимите поставиха на тяхното място разпоредителите на течението на времето за съществата на Земята, разпоредителите, регулаторите на особено характерните моменти няма тук никаква дума, която да означава ден -, регулаторите на по-големи или по-малки периоди от време, което обикновено се превежда с ден и
година
.
Но н наше време, когато пренебрегват да се задълбочат и стигнат до действителната основа на нещата, участта на коментаторите е такава, че само започват да мислят, но не довеждат нещата до край. Познал съм някои такива тълкуватели, които са проумели, че всъщност обикновения превод: И поставиха знаци за времената ден и година" е едно безсмислие, една нелепост. Бих искал да позная онзи човек, който би могъл да схване нещо разумно в това изречение. Но в действителност, какво пише в оригинала на Библията? Когато искаме да преведем това място истински и вярно, с онова чувство, което един древен еврейски мъдрец е свързвал с тези думи, когато постъпим с филологическа задълбоченост при превеждането, ние трябва да кажем: И тук не става дума за знаци, а за живи същества, за онези Същества, които действуват и се изявяват в редуването на това, което става във времето.
И един правилен превод би бил този: И Елохимите поставиха на тяхното място разпоредителите на течението на времето за съществата на Земята, разпоредителите, регулаторите на особено характерните моменти няма тук никаква дума, която да означава ден -, регулаторите на по-големи или по-малки периоди от време, което обикновено се превежда с ден и година.
Следователно тук са посочени регулаторите, които стоят под степента на Архаи и които регулират живота. Духовете на Времето, Архаите, имат задачата да вършат това, което стои с една степен по-ниско от задачата на Елохимите. След това идват регулаторите, маркаторите /тези, които маркират/ за това, което също трябва да се подреди вътре в дейности на Архаите, да се групира вътре в тази дейност. А това не са някои други Същества освен Архангелите. Ето защо можем да кажем: В момента, когато обръща вниманието ни на това, че не само в тялото на Земята става нещо, а отвън действуват сили, Генезисът прави да се явят Съществата, които бяха вече свързани със Слънчевото съществуване: регулиращите Архангели, които стоят с една степен по-ниско от Архаите.
към текста >>
212.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ние често сме посочвали как първият период след раждането обхваща времето до шестата, седмата
година
: През този период се развива главно физическото тяло.
Обаче в хода на развитието се проявява един строго определен закон. Ние често сме обсъждали неговото значение за отделния човек.
Ние често сме посочвали как първият период след раждането обхваща времето до шестата, седмата година: През този период се развива главно физическото тяло.
Развитието на етерното тяло става от шестата, седмата до четиринадесетата, петнадесетата година. После докъм двайсет и първата, двайсет и втората година настъпва развитието на астралното тяло. Тук е в сила една закономерност, основаваща се на числото седем. Но подобна закономерност съществува не само за отделния човек, но и за развитието на цялото човечество и неговите външни „обвивки" в хода на поколенията и ние тепърва ще вникваме в дълбоките тайни на тези закономерности. Докато отделният човек, за да постигне известно съвършенство на своето физическо тяло, минава през период от седем години, то за цялостната организация и усъвършенствуване на физическото тяло в общочовешки смисъл са необходими седем поколения.
към текста >>
Развитието на етерното тяло става от шестата, седмата до четиринадесетата, петнадесетата
година
.
Обаче в хода на развитието се проявява един строго определен закон. Ние често сме обсъждали неговото значение за отделния човек. Ние често сме посочвали как първият период след раждането обхваща времето до шестата, седмата година: През този период се развива главно физическото тяло.
Развитието на етерното тяло става от шестата, седмата до четиринадесетата, петнадесетата година.
После докъм двайсет и първата, двайсет и втората година настъпва развитието на астралното тяло. Тук е в сила една закономерност, основаваща се на числото седем. Но подобна закономерност съществува не само за отделния човек, но и за развитието на цялото човечество и неговите външни „обвивки" в хода на поколенията и ние тепърва ще вникваме в дълбоките тайни на тези закономерности. Докато отделният човек, за да постигне известно съвършенство на своето физическо тяло, минава през период от седем години, то за цялостната организация и усъвършенствуване на физическото тяло в общочовешки смисъл са необходими седем поколения. Обаче унаследяването не протича така, че качествата да се предават директно от един човек на друг, или от едно поколение на друго.
към текста >>
После докъм двайсет и първата, двайсет и втората
година
настъпва развитието на астралното тяло.
Обаче в хода на развитието се проявява един строго определен закон. Ние често сме обсъждали неговото значение за отделния човек. Ние често сме посочвали как първият период след раждането обхваща времето до шестата, седмата година: През този период се развива главно физическото тяло. Развитието на етерното тяло става от шестата, седмата до четиринадесетата, петнадесетата година.
После докъм двайсет и първата, двайсет и втората година настъпва развитието на астралното тяло.
Тук е в сила една закономерност, основаваща се на числото седем. Но подобна закономерност съществува не само за отделния човек, но и за развитието на цялото човечество и неговите външни „обвивки" в хода на поколенията и ние тепърва ще вникваме в дълбоките тайни на тези закономерности. Докато отделният човек, за да постигне известно съвършенство на своето физическо тяло, минава през период от седем години, то за цялостната организация и усъвършенствуване на физическото тяло в общочовешки смисъл са необходими седем поколения. Обаче унаследяването не протича така, че качествата да се предават директно от един човек на друг, или от едно поколение на друго. Наследствените качества, за които става дума, не се предават непосредствено от бащата на сина или от майката на дъщерята, а от бащата на внука, следователно през едно поколение, т.е.
към текста >>
За да бъдат обаче обхванати от този процес както етерното, така и астралното тяло, тогава развитието което за определения човек протича от седмата до четиринадесетата
година
трябваше да включи следващите седем, съответно четиринадесет поколения.
Физическите качества, заложени в тялото на Авраам, можеха да стигнат своята върхова точка едва след четиринадесет поколения.
За да бъдат обаче обхванати от този процес както етерното, така и астралното тяло, тогава развитието което за определения човек протича от седмата до четиринадесетата година трябваше да включи следващите седем, съответно четиринадесет поколения.
И това, което за отделния човек представлява едно развитие в рамките на седем години респективно до четиринадесетата година то трябваше да мине през четиринадесет поколения. Следователно, заложеното като физическа организация у родоначалника Авраам, трябваше да мине през три пъти по седем, съответно три пъти по четиринадесет поколения; едва в този случай цялостният процес можеше да обхване физическото, етерното и астралното тяло. На кратко: за да стигнат до пълно съвършенство, физическите заложби на Авраам трябваше да минат през три пъти по четиринадесет поколения и да обхванат както физическото, така и етерното, и астралното тяло.
към текста >>
И това, което за отделния човек представлява едно развитие в рамките на седем години респективно до четиринадесетата
година
то трябваше да мине през четиринадесет поколения.
Физическите качества, заложени в тялото на Авраам, можеха да стигнат своята върхова точка едва след четиринадесет поколения. За да бъдат обаче обхванати от този процес както етерното, така и астралното тяло, тогава развитието което за определения човек протича от седмата до четиринадесетата година трябваше да включи следващите седем, съответно четиринадесет поколения.
И това, което за отделния човек представлява едно развитие в рамките на седем години респективно до четиринадесетата година то трябваше да мине през четиринадесет поколения.
Следователно, заложеното като физическа организация у родоначалника Авраам, трябваше да мине през три пъти по седем, съответно три пъти по четиринадесет поколения; едва в този случай цялостният процес можеше да обхване физическото, етерното и астралното тяло. На кратко: за да стигнат до пълно съвършенство, физическите заложби на Авраам трябваше да минат през три пъти по четиринадесет поколения и да обхванат както физическото, така и етерното, и астралното тяло.
към текста >>
213.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71
година
.
За тези неща ние ще говорим и по-нататък. Сега бих искал да пробудя само едно предчувствие за величието на идеята, която стои в основата на тази Мистерия. Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие.
И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71 година.
Истинското възникване на Евангелията е представено в моята книга „Християнството като мистичен факт". А за да сме по-точни, може да докажем и по чисто филологически път, че всичко, което навежда мисълта към едно по-късно датиране на Евангелието от Матей, е неправдоподобно, понеже може да се установи: още през 71 година т.е. сравнително скоро след Събитието от Палестина са били налице първоначалните арамейски текстове, лежащи в основата на Евангелието от Матей. Но понеже тук застъпвам не филологически, а духовно-научни факти, аз посочвам само една подробност от литературата на Талмуда, която е напълно запазена от еврейските учени.
към текста >>
А за да сме по-точни, може да докажем и по чисто филологически път, че всичко, което навежда мисълта към едно по-късно датиране на Евангелието от Матей, е неправдоподобно, понеже може да се установи: още през 71
година
т.е.
За тези неща ние ще говорим и по-нататък. Сега бих искал да пробудя само едно предчувствие за величието на идеята, която стои в основата на тази Мистерия. Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие. И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71 година. Истинското възникване на Евангелията е представено в моята книга „Християнството като мистичен факт".
А за да сме по-точни, може да докажем и по чисто филологически път, че всичко, което навежда мисълта към едно по-късно датиране на Евангелието от Матей, е неправдоподобно, понеже може да се установи: още през 71 година т.е.
сравнително скоро след Събитието от Палестина са били налице първоначалните арамейски текстове, лежащи в основата на Евангелието от Матей. Но понеже тук застъпвам не филологически, а духовно-научни факти, аз посочвам само една подробност от литературата на Талмуда, която е напълно запазена от еврейските учени.
към текста >>
се заплел в тежък наследствен спор със сестра си, възникнал поради това, че през 70
година
баща им загинал при една битка с римляните.
От тази литература научаваме как Рави Гамалиел П.
се заплел в тежък наследствен спор със сестра си, възникнал поради това, че през 70 година баща им загинал при една битка с римляните.
И разказва се, как тогава Рави Гамалиел П. бил изправен пред един съдия, който според талмудистката литература бил полухристиянин, или един от т.нар. юдео-християни. Римските съдилища, които се занимавали с делата на евреите, често били представлявани от такива юдео-християни. И сега става нещо изключително. Рави Гамалиел П.
към текста >>
Както вече казах, всичко това става през годината 71, понеже бащата на Гамалиел е загинал предната
година
при гоненията на евреите.
И сега става нещо изключително. Рави Гамалиел П. води спор със сестра си за наследството на техния баща. Пред съдията, който е донякъде запознат с християнството, той изтъква, че според еврейския закон наследствените права принадлежат единствено на сина, а не на дъщерята, и следователно, наследството трябва да получи само той. Тогава съдията възразява, че еврейският закон, Тора, е вече невалиден за населението, чиито съдебни спорове се решават в римските съдилища; и след като е потърсил правото си при него, той ще отсъди не според закона на евреите, а според закона, който е заменил Тора.
Както вече казах, всичко това става през годината 71, понеже бащата на Гамалиел е загинал предната година при гоненията на евреите.
И сега Рави Гамалиел II. не намира друг изход, освен да подкупи съдията. Обаче на следващия ден, подкупеният съдия се позовава на един цитат, взет от първоначалния арамейски текст, лежащ в основата на Евангелието от Матей. И какво казва съдията? Христос е дошъл „не да наруши закона на Мойсей, а да го изпълни" (Матей 5, 18).
към текста >>
И така, ние се убеждаваме, че през 71
година
вече съществува един християнски първоизточник, от който са взети цитираните думи, залегнали днес в основата на Евангелието от Матей.
И така, ние се убеждаваме, че през 71 година вече съществува един християнски първоизточник, от който са взети цитираните думи, залегнали днес в основата на Евангелието от Матей.
Следователно, ние разполагаме с едно обективно доказателство, че арамейският оригинал на Матеевото Евангелие е съществувал още тогава, макар и в частичен вид. За резултатите от окултното изследване ние ще говорим в следващите дни. Сега се наложи да прибегнем до този пример, за да сме наясно: дори когато си служим с помощта на официалната наука, ние не бива да допускаме онова, което нашите съвременници толкова често правят, а именно да се затрупват с всевъзможна литература, без да вземат под внимание онези текстове, които са близки до Талмуда, и които могат да бъдат от извънредно голямо значение за екзотеричното познание на тези неща.
към текста >>
И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди
година
в лекциите върху Евангелието на Лука*19.
от Филон „секти на терапевтите". Терапевтите бяха последователи на една тайнствена секта и се стремяха да пречистят душите си по вътрешен път, да ги пречистят от всичко онова, което външният свят и външното познание са натрупали у тях, издигайки се по този начин в чисто духовните сфери. Едно разклонение от тази секта на терапевтите, в чиито среди се подготвяше споменатото духовно направление, бяха живеещите в Азия есеи. Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство. Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите.
И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите върху Евангелието на Лука*19.
Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва". В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва". До 29-ата година на своето физическо съществувание, като син на цар Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си година, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда. В хода на общочовешката еволюция съществува цяла поредица от Бодисатви; и онзи Бодисатва, който шест столетия преди нашето летоброене стана Буда, е само един от Бодисатвите, които направляват развитието на човечеството. Една такава индивидуалност, която от степента Бодисатва се издига до степента Буда, по-късно изобщо не се инкарнира вече в едно или друго физическо тяло.
към текста >>
До 29-ата
година
на своето физическо съществувание, като син на цар Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си
година
, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда.
Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство. Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите. И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите върху Евангелието на Лука*19. Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва". В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва".
До 29-ата година на своето физическо съществувание, като син на цар Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си година, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда.
В хода на общочовешката еволюция съществува цяла поредица от Бодисатви; и онзи Бодисатва, който шест столетия преди нашето летоброене стана Буда, е само един от Бодисатвите, които направляват развитието на човечеството. Една такава индивидуалност, която от степента Бодисатва се издига до степента Буда, по-късно изобщо не се инкарнира вече в едно или друго физическо тяло. После ние видяхме, как Буда се изяви при раждането на Исус, описано в Евангелието на Лука, при което той свърза своето етерно тяло с онзи Натанов Исус, за когото вече говорихме. И ние видяхме, че този Исус е различен от онзи, за когото говорим, разглеждайки Евангелието на Матей.
към текста >>
Този Бодисатва, така да се каже, изпрати като предводител на есеите това става около 127-177
година
преди нашето летоброене, по време на цар Александър Янай една твърде особена индивидуалност.
Същото ни разказва и древната индийска легенда, когато описва, че онзи Бодисатва, който слезе, за да се издигне по-късно, като син на цар Судодана, до степента Буда, още преди своето последно слизане предаде короната на Бодисатва в ръцете на своя приемник в духовните светове. Следователно, от онези времена съществуваше един приемник на онзи Бодисатва, който тогава стана Буда. И този нов Бодисатва, който сега продължи да действува именно като Бодисатва, имаше една специална задача, свързана с еволюцията на човечеството. На този Бодисатва се падна задачата да оглави духовното ръководство на онова движение, което намери своя израз в лицето на терапевтите и есеите, така че в онзи Бодисатва, който стана приемник на Буда, ние следва да виждаме духовния предводител на терапевтите и есеите. Той упражняваше своето въздействие именно всред техните общности.
Този Бодисатва, така да се каже, изпрати като предводител на есеите това става около 127-177 година преди нашето летоброене, по време на цар Александър Янай една твърде особена индивидуалност.
Тази особена индивидуалност ръководеше есейските общности приблизително едно столетие преди идването на Христос Исус. Тази личност е добре известна не само на окултизма, но и на екзотеричната талмудска литература.
към текста >>
214.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Припомнете си, как аз многократно съм описвал пред Вас, че в индивидуалното си развитие от раждането до седмата
година
човекът развива предимно физическото тяло, през следващите седем години, т.е.
Припомнете си, как аз многократно съм описвал пред Вас, че в индивидуалното си развитие от раждането до седмата година човекът развива предимно физическото тяло, през следващите седем години, т.е.
от смяната на зъбите до половата зрелост той развива предимно етерното тяло, и едва после идва ред за свободното разгръщане на астралното тяло. И така, изграждането на физическото и етерното тяло за новата инкарнация на Заратустра трябваше да привърши в онази етерно-физическа организация, която беше подготвена в рамките на наследствената линия, започваща с Авраам. Обаче след като Заратустра стигна до крайната точка на развитие, имам предвид развитието на етерното тяло, оказа се че това, което е подготвено за него, е вече недостатъчно, и той трябваше да пристъпи към развитието на астралното тяло. И тогава настъпва онова чудно и величествено събитие, без разбирането на което ние изобщо не сме в състояние да проникнем в Мистерията на Христос Исус. До дванадесетата си година Заратустровата индивидуалност живя във физическото и етерното тяло на Исус от Евангелието на Матей; защото при тази индивидуалност, а отчасти и поради климатичните особености, периодът, за който в нашите географски области са нужни четиринадесет, петнадесет години, в случая настъпва по-рано.
към текста >>
До дванадесетата си
година
Заратустровата индивидуалност живя във физическото и етерното тяло на Исус от Евангелието на Матей; защото при тази индивидуалност, а отчасти и поради климатичните особености, периодът, за който в нашите географски области са нужни четиринадесет, петнадесет години, в случая настъпва по-рано.
Припомнете си, как аз многократно съм описвал пред Вас, че в индивидуалното си развитие от раждането до седмата година човекът развива предимно физическото тяло, през следващите седем години, т.е. от смяната на зъбите до половата зрелост той развива предимно етерното тяло, и едва после идва ред за свободното разгръщане на астралното тяло. И така, изграждането на физическото и етерното тяло за новата инкарнация на Заратустра трябваше да привърши в онази етерно-физическа организация, която беше подготвена в рамките на наследствената линия, започваща с Авраам. Обаче след като Заратустра стигна до крайната точка на развитие, имам предвид развитието на етерното тяло, оказа се че това, което е подготвено за него, е вече недостатъчно, и той трябваше да пристъпи към развитието на астралното тяло. И тогава настъпва онова чудно и величествено събитие, без разбирането на което ние изобщо не сме в състояние да проникнем в Мистерията на Христос Исус.
До дванадесетата си година Заратустровата индивидуалност живя във физическото и етерното тяло на Исус от Евангелието на Матей; защото при тази индивидуалност, а отчасти и поради климатичните особености, периодът, за който в нашите географски области са нужни четиринадесет, петнадесет години, в случая настъпва по-рано.
До дванадесетата година беше постигнато всичко, което е възможно в съответно подготвеното физическо и етерно тяло на соломоновата наследствена линия. И тогава фактически Заратустровата индивидуалност напусна това физическо и етерно тяло, за което първоначално се говори в Евангелието на Матей и премина в Исус от Евангелието на Лука. Защото от лекциите върху Евангелието на Лука вече знаем, че разказът за „дванадесетгодишния Исус в храма" означава следното. Когато детето Исус от Евангелието на Лука внезапно застава пред своите родители в такъв облик, че те просто не могат да го познаят и сякаш виждат някой друг, всъщност в неговия вътрешен свят навлиза Заратустровата индивидуалност,която до този момент следваше своето развитие във физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус.
към текста >>
До дванадесетата
година
беше постигнато всичко, което е възможно в съответно подготвеното физическо и етерно тяло на соломоновата наследствена линия.
от смяната на зъбите до половата зрелост той развива предимно етерното тяло, и едва после идва ред за свободното разгръщане на астралното тяло. И така, изграждането на физическото и етерното тяло за новата инкарнация на Заратустра трябваше да привърши в онази етерно-физическа организация, която беше подготвена в рамките на наследствената линия, започваща с Авраам. Обаче след като Заратустра стигна до крайната точка на развитие, имам предвид развитието на етерното тяло, оказа се че това, което е подготвено за него, е вече недостатъчно, и той трябваше да пристъпи към развитието на астралното тяло. И тогава настъпва онова чудно и величествено събитие, без разбирането на което ние изобщо не сме в състояние да проникнем в Мистерията на Христос Исус. До дванадесетата си година Заратустровата индивидуалност живя във физическото и етерното тяло на Исус от Евангелието на Матей; защото при тази индивидуалност, а отчасти и поради климатичните особености, периодът, за който в нашите географски области са нужни четиринадесет, петнадесет години, в случая настъпва по-рано.
До дванадесетата година беше постигнато всичко, което е възможно в съответно подготвеното физическо и етерно тяло на соломоновата наследствена линия.
И тогава фактически Заратустровата индивидуалност напусна това физическо и етерно тяло, за което първоначално се говори в Евангелието на Матей и премина в Исус от Евангелието на Лука. Защото от лекциите върху Евангелието на Лука вече знаем, че разказът за „дванадесетгодишния Исус в храма" означава следното. Когато детето Исус от Евангелието на Лука внезапно застава пред своите родители в такъв облик, че те просто не могат да го познаят и сякаш виждат някой друг, всъщност в неговия вътрешен свят навлиза Заратустровата индивидуалност,която до този момент следваше своето развитие във физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус.
към текста >>
И така, след дванадесетата
година
Заратустра можа да продължи своето по-нататъшно развитие в специално подготвените астрално тяло и Аз на Натановия Исус.
И така, след дванадесетата година Заратустра можа да продължи своето по-нататъшно развитие в специално подготвените астрално тяло и Аз на Натановия Исус.
Евангелието на Лука представя този факт по един забележителен начин, когато ни разказва необичайната случка с дванадесетгодишния Исус, изправен пред книжниците в храма. Малкият Исус изговаря съвсем необичайни думи. Но благодарение на какво Натановият Исус можа да постъпи така? Благодарение на факта, че в този момент индивидуалността на Заратустра беше „преминала" в него. До този момент, т.е.
към текста >>
до дванадесетата му
година
, когато това дете беше доведено в Йерусалим, Заратустра не беше проговарял от него; ето защо характерът на детето беше толкова променен, че родителите му когато го видяха да стои всред книжниците просто не можаха да го познаят.
Евангелието на Лука представя този факт по един забележителен начин, когато ни разказва необичайната случка с дванадесетгодишния Исус, изправен пред книжниците в храма. Малкият Исус изговаря съвсем необичайни думи. Но благодарение на какво Натановият Исус можа да постъпи така? Благодарение на факта, че в този момент индивидуалността на Заратустра беше „преминала" в него. До този момент, т.е.
до дванадесетата му година, когато това дете беше доведено в Йерусалим, Заратустра не беше проговарял от него; ето защо характерът на детето беше толкова променен, че родителите му когато го видяха да стои всред книжниците просто не можаха да го познаят.
към текста >>
Или с други думи: Същинското момче Исус от първата глава на Матеевото Евангелие умря сравнително скоро след своята дванадесета
година
.
Още в лекциите си върху Евангелието на Лука аз казах: напълно възможно е, една личност, която е напусната от индивидуалността и притежава само трите тела физическото, етерното и астралното тяло да продължи да живее още известно време. Обаче това, което беше останало от Соломоновия Исус, постепенно угасна и фактически наскоро умря.
Или с други думи: Същинското момче Исус от първата глава на Матеевото Евангелие умря сравнително скоро след своята дванадесета година.
към текста >>
И те стават едно, когато в дванадесетата
година
Заратустровата индивидуалност премина в Натановия Исус.
В т.нар. Египетско Евангелие срещаме едно забележително място, което още през първите столетия изглеждаше твърде еретическо, понеже в християнските среди не желаеха да чуят съдържащите се в него истини, или пък не искаха те да стават достояние на други хора. Обаче все пак, някои от текстовете на това апокрифно Евангелие се запазиха, например че „спасението ще дойде в света, когато двете станат едно и външното стане като вътрешното". Това изречение е точен израз на нещата, кои то току-що Ви описах с оглед на окултните факти. Спасението зависи от това, че двете ще станат едно.
И те стават едно, когато в дванадесетата година Заратустровата индивидуалност премина в Натановия Исус.
Вътрешното стана външно. Душевната сила на Исус от Евангелието на Лука имаше могъщ вътрешен заряд; обаче този вътрешен заряд доби, външен израз след като Заратустровата индивидуалност, развивайки се във външните обвивки, т.е. във физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, прониза и,така да се каже, импрегнира вътрешната душевна сила на Натановия Исус, укрепвайки я с енергиите на физическото и етерното тяло. Ето как един могъщ импулс идвайки „отвътре" прониза физическото и етерното тяло на Натановия Исус, така че сега „външното" можа да стане израз на „вътрешното", на онова „вътрешно", което преди момчето Исус от Евангелието на Лука да беше приело Заратустровата индивидуалност действително оставаше нещо тайно и скрито. Ето как двете станаха едно.
към текста >>
Днес ние проследихме Заратустра, тръгвайки от неговото раждане като „детето Исус", описано в Евангелието на Матей и стигайки до неговата дванадесета
година
, когато той напусна своето първоначално тяло и премина в тялото на Натановия Исус, за да го формира и развие до такава степен, която по-късно му позволи фактически да го пожертвува, да пожертвува физическото, етерното и астралното тяло, за да приеме онова Същество, което ние наричаме Христос.
Днес ние проследихме Заратустра, тръгвайки от неговото раждане като „детето Исус", описано в Евангелието на Матей и стигайки до неговата дванадесета година, когато той напусна своето първоначално тяло и премина в тялото на Натановия Исус, за да го формира и развие до такава степен, която по-късно му позволи фактически да го пожертвува, да пожертвува физическото, етерното и астралното тяло, за да приеме онова Същество, което ние наричаме Христос.
към текста >>
215.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако искаме да разберем цялото значение на Христовото Събитие за еволюцията на човечеството, длъжни сме още веднъж да припомним един факт, добре познат на онези от Вас, които миналата
година
в Базел слушаха лекциите ми върху Евангелието на Лука.
Ако искаме да разберем цялото значение на Христовото Събитие за еволюцията на човечеството, длъжни сме още веднъж да припомним един факт, добре познат на онези от Вас, които миналата година в Базел слушаха лекциите ми върху Евангелието на Лука.
Налага се да припомним този факт още веднъж, понеже днес сме решили да поставим пред душевния си поглед най-съществените моменти от Христовото Събитие, за да можем през следващите дни да се съсредоточим, така да се каже, в детайлите на цялата картина, чиито основни линии ще на хвърляме именно днес. За да стигнем обаче до тези основни линии, необходимо е да си припомним един важен закон от еволюцията на човечеството, а именно, че в хода на развитието хората постигат все нови и нови способности, все по-високи и по-високи ако можем така да ги наречем степени на съвършенство. Този факт проличава дори от едно съвсем повърхностно историческо проследяване на определен период от време, в който някои способности все още не са развити, но ако заострите вниманието си как в хода на времето все нови и нови качества се вливат в човека, накрая Вие ще стигнете до нашата съвременна култура. Но за да може една строго определена способност да се пробуди в човешката природа и постепенно да се превърне в обща способност на всички хора, в една способност, която бих казал може да бъде овладяна от всеки в съответната епоха, за тази цел е необходимо съответната способност да се породи най-напред у някого, и то с изключителна сила.
към текста >>
В лекциите си върху Евангелието на Лука миналата
година
аз описах „осемстепенния път", който човечеството може да следва, ако се придържа към всичко онова, което се вля у него чрез Гаутама Буда*23 Обикновено този осемстепенен път се обозначава по следния начин: правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилен начин на действие, правилно място, правилни навици и правилно съзерцание.
В лекциите си върху Евангелието на Лука миналата година аз описах „осемстепенния път", който човечеството може да следва, ако се придържа към всичко онова, което се вля у него чрез Гаутама Буда*23 Обикновено този осемстепенен път се обозначава по следния начин: правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилен начин на действие, правилно място, правилни навици и правилно съзерцание.
Тук става дума за определени качества на човешката душа. Или с други думи: След епохата на Гаутама Буда, човешката природа се издигна до такава степен, че постепенно човекът можа да развие у себе си като една вътрешна способност онези качества, които произтичат от осемстепенния път. Обаче преди инкарнацията на Гаутама Буда, т.е. преди издигането му в степента Буда, за човешката природа беше невъзможно да постигне тези качества. Нека да обобщим: За да намерят тези качества място в човешката природа, необходимо беше следното най-напред трябваше да се появи едно висше Същество, като Гаутама Буда, и да вложи във физическата човешка природа онзи първоначален подтик, чрез който тези качества можеха да израснат в хода на стотици и хиляди години като една самостоятелна сила в човешката душа.
към текста >>
Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета
година
, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус.
в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия дом. Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло. По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи. После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото. Заратустровата индивидуалност премина тъкмо в това момче Исус и евангелистът Лука описва този момент в известната сцена, когато родителите му го откриват в Йерусалимския храм по време на празника.
Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус.
към текста >>
И така, до своята тридесета
година
Заратустра израства в тялото на Натановия Исус, развивайки там съответните качества до такава степен, че сега можа да принесе третата си велика жертва; сега той пожертвува своето физическо тяло, което в продължение на три години се превърна във физическо тяло на Христовото Същество.
И така, до своята тридесета година Заратустра израства в тялото на Натановия Исус, развивайки там съответните качества до такава степен, че сега можа да принесе третата си велика жертва; сега той пожертвува своето физическо тяло, което в продължение на три години се превърна във физическо тяло на Христовото Същество.
След като в миналото Заратустровата индивидуалност беше пожертвувала астралното си и етерното си тяло за Хермес и Мойсей, сега тя принесе в жертва физическото тяло, или с други думи: тя напусна тази последна обвивка, която иначе съдържа в себе си както етерното, така и астралното тяло. И това, което до този момент се извършваше от Заратустровата индивидуалност, сега се поема от едно Същество с единствена по рода си природа, представляващо изворът на цялата мъдрост, към която се стремяха всички велики Учители на човечеството: Христос. Ето събитието ние ще говорим за него още по-подробно което намира израз в Кръщението от Йоан в реката Йордан, чиято всеобхватност и величие едно от Евангелията описва с думите: „Ти си Моят възлюбен Син, в когото Аз виждам самия себе си, в когото пред мен застава моето собствено Себе" (Лука 3, 22), а не с тривиалния превод „...в теб е моето благоволение! ". В другите Евангелия четем: „Ти си мой многообичан Син, днес аз те родих". Тук ясно проличава, че става дума за едно раждане, а именно за раждането на Христос в онези обвивки, които Заратустра предварително подготви и после принесе в жертва.
към текста >>
216.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
А накрая се разказва, как през 1147
година
в Персия се появил някой, който макар и да не се е представял за Христос, се опитал да говори, един вид от негово име.
Така например Маймонидес разказва за един такъв лъжлив Христос, появил се във Франция през 1137 г., който бързо спечелил многобройни последователи, но после бил осъден на смърт от светските власти. Същият Маймонидес разказва по-нататък, че 40 години по-рано в Кордова, Испания, също се появил някой, който твърдял, че е Христос; а приблизително 25 години още по-рано, т.е. в началото на 12. век, във Фез, Мароко,се появил на свой ред един друг лъжепророк.
А накрая се разказва, как през 1147 година в Персия се появил някой, който макар и да не се е представял за Христос, се опитал да говори, един вид от негово име.
Впрочем най-крещящия пример съм посочвал и друг път: появата на Шабатаи Зеви през 1666 година в Смирна. По изявленията на тази личност, която твърдяла за себе си, че е прероденият Христос, лесно може да се изследва до най-големи подробности природата на лъжепророците и тяхното въздействие върху околния свят. По онова време от Смирна се понесла новината, че в лицето на Шабатаи Зеви е дошъл новият Христос. И Вие не бива да смятате, че вълнението около този слух било нещо незначително. От всички части на Европа, от Франция, Испания и Италия, от Полша, Унгария, от Южна Русия и Северна Африка, както и от вътрешността на Азия към Смирна започнали да се отправят цели групи от хора, за да се срещнат с новия Христос, Шабатаи Зеви.
към текста >>
Впрочем най-крещящия пример съм посочвал и друг път: появата на Шабатаи Зеви през 1666
година
в Смирна.
Така например Маймонидес разказва за един такъв лъжлив Христос, появил се във Франция през 1137 г., който бързо спечелил многобройни последователи, но после бил осъден на смърт от светските власти. Същият Маймонидес разказва по-нататък, че 40 години по-рано в Кордова, Испания, също се появил някой, който твърдял, че е Христос; а приблизително 25 години още по-рано, т.е. в началото на 12. век, във Фез, Мароко,се появил на свой ред един друг лъжепророк. А накрая се разказва, как през 1147 година в Персия се появил някой, който макар и да не се е представял за Христос, се опитал да говори, един вид от негово име.
Впрочем най-крещящия пример съм посочвал и друг път: появата на Шабатаи Зеви през 1666 година в Смирна.
По изявленията на тази личност, която твърдяла за себе си, че е прероденият Христос, лесно може да се изследва до най-големи подробности природата на лъжепророците и тяхното въздействие върху околния свят. По онова време от Смирна се понесла новината, че в лицето на Шабатаи Зеви е дошъл новият Христос. И Вие не бива да смятате, че вълнението около този слух било нещо незначително. От всички части на Европа, от Франция, Испания и Италия, от Полша, Унгария, от Южна Русия и Северна Африка, както и от вътрешността на Азия към Смирна започнали да се отправят цели групи от хора, за да се срещнат с новия Христос, Шабатаи Зеви. И ако някой беше казал на тези хора, повярвали в новия Христос преди Шабатаи Зеви сам да се издаде и преди да беше станало ясно какво се крие зад него че той не е истинският Христос този човек би си изпатил твърде зле, понеже щеше да се възпротиви срещу една догма, поддържана от неимоверно голям брой хора.
към текста >>
217.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Тя можа да ги използува, доколкото този инструмент предлагаше една уникална възможност за развитие, само до дванадесетата
година
; след това тя трябваше да напусне тялото на Матеевия Исус и да премине в тялото на другия Исус, който е описан в Евангелието на Лука.
Ако искаме да проследим Целия ход на събитията в смисъла на Евангелието от Матей, би трябвало да добавим, че първоначално евангелистът Матей насочва своя поглед към следното: Какво трябваше да представлява онова физическо тяло и онова етерно тяло, които можеха да позволят на Христовото Същество да ходи по Земята? И според своите лични опитности, на този въпрос той отговаря така: Съответното физическо и етерно тяло можаха да получат необходимата подготовка, благодарение на обстоятелството, че първоначално вложените в Авраам заложби се развиха през споменатите четиридесет и две поколения по един образцов начин, така че наследявайки се в рамките на еврейския народ, накрая те осигуриха градивните елементи за въпросното физическо и етерно тяло. По-нататък той разширява своя отговор и допълва: Подобно физическо и етерно тяло биха могли да се превърнат в инструмент за великата цел, само дотолкова, доколкото те можеха да послужат на онази Заратустрова индивидуалност, която подготви човечеството за приемането и разбирането на Христос.
Тя можа да ги използува, доколкото този инструмент предлагаше една уникална възможност за развитие, само до дванадесетата година; след това тя трябваше да напусне тялото на Матеевия Исус и да премине в тялото на другия Исус, който е описан в Евангелието на Лука.
Сега евангелистът Матей премества своя поглед от първоначално разглежданите събития и го отправя към другия Исус, който е представен в Евангелието на Лука, за да проследи живота на Заратустра до неговата тридесета година. Ето мигът, когато Заратустра е развил астралното тяло и носителя на Аза до такава степен, че сега вече може да пожертвува всичко, за да могат напуснатите от него тела да бъдат завладени от Слънчевия Дух, слизащ от духовните сфери. Точно това става по време на Кръщението в реката Йордан.
към текста >>
Сега евангелистът Матей премества своя поглед от първоначално разглежданите събития и го отправя към другия Исус, който е представен в Евангелието на Лука, за да проследи живота на Заратустра до неговата тридесета
година
.
Ако искаме да проследим Целия ход на събитията в смисъла на Евангелието от Матей, би трябвало да добавим, че първоначално евангелистът Матей насочва своя поглед към следното: Какво трябваше да представлява онова физическо тяло и онова етерно тяло, които можеха да позволят на Христовото Същество да ходи по Земята? И според своите лични опитности, на този въпрос той отговаря така: Съответното физическо и етерно тяло можаха да получат необходимата подготовка, благодарение на обстоятелството, че първоначално вложените в Авраам заложби се развиха през споменатите четиридесет и две поколения по един образцов начин, така че наследявайки се в рамките на еврейския народ, накрая те осигуриха градивните елементи за въпросното физическо и етерно тяло. По-нататък той разширява своя отговор и допълва: Подобно физическо и етерно тяло биха могли да се превърнат в инструмент за великата цел, само дотолкова, доколкото те можеха да послужат на онази Заратустрова индивидуалност, която подготви човечеството за приемането и разбирането на Христос. Тя можа да ги използува, доколкото този инструмент предлагаше една уникална възможност за развитие, само до дванадесетата година; след това тя трябваше да напусне тялото на Матеевия Исус и да премине в тялото на другия Исус, който е описан в Евангелието на Лука.
Сега евангелистът Матей премества своя поглед от първоначално разглежданите събития и го отправя към другия Исус, който е представен в Евангелието на Лука, за да проследи живота на Заратустра до неговата тридесета година.
Ето мигът, когато Заратустра е развил астралното тяло и носителя на Аза до такава степен, че сега вече може да пожертвува всичко, за да могат напуснатите от него тела да бъдат завладени от Слънчевия Дух, слизащ от духовните сфери. Точно това става по време на Кръщението в реката Йордан.
към текста >>
Обаче материалното физическо тяло вече просто не съществуваше, понеже в дванадесетата
година
на Соломоновия Исус то беше напуснато от индивидуалността на Заратустра.
Авторът на Матеевото Евангелие трябваше да поддържа основната насока, избрана още от самото начало, а именно физическото тяло на Христос Исус.
Обаче материалното физическо тяло вече просто не съществуваше, понеже в дванадесетата година на Соломоновия Исус то беше напуснато от индивидуалността на Заратустра.
Обаче божествените сили на Заратустра бяха пренесени във физическото тяло на Натановия Исус. Ето защо това физическо тяло на Исус от Назарет беше толкова съвършено:защото той протъка своето ново тяло със силите, които сам донесе от тялото на Соломоновия Исус. А сега нека да си припомним как евангелистът Матей обгръща със своя поглед умиращия на кръста Исус. Той непрекъснато отправя поглед към това, което представлява особен интерес за него, към това, което от самото начало е взел за своя отправна точка. Ето, сега духовните сили напускат физическото тяло, а заедно с него и всичко онова, което беше вложено там като една по-висша, божествена природа.
към текста >>
218.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Този момент се намира обикновено към третата
година
.
Вече много пъти аз привлякох вниманието върху тези два фундаментално противоположни стадия, защото всичките ни духовни търсения почиват, повече отколкото си представяме обикновено, върху една систематична конструкция. В сегашно време можем да видим първия стадий в епохата от човешкия живот, започваща от раждането до момента, в който започват личните спомени. Ако вие се върнете във вашите спомени, вие стигате до един момент отвъд който вие спирате да имате спомени. Вие не си спомняте за нищо отвъд тази точка, въпреки че сте били тук преди това и че вашите родители или братя и сестри може би са ви разказали това, което сте правили преди този момент и че в такъв случай фактите са ви добре познати. Нормалният спомен спира в даден момент.
Този момент се намира обикновено към третата година.
Преди това човешкото същество е изключително подвижно и впечатлително. Какво ли не научаваме през този период на първите три години! Но начина по който нещата ни правят впечатление, съвременният човек абсолютно не си спомня. След това започва периода, пресечен без прекъсване от нишката на спомените на Аза.
към текста >>
в най-добрия случай от началото на третата
година
.
Трябва добре да различаваме тези два етапа в еволюцията, защото те са изключително важни, ако искаме да схванем човека в неговата цялостност. В такъв случай трябва да следваме с точност и без предразсъдъци от съвременната наука тази човешка еволюция. Установените за науката факти потвърждават това, което имам да кажа; това са предразсъдъци, които не трябва да се слушат, иначе бихме тръгнали по пътища, отдалечаващи ни много от действителността. Значи ако следваме с точност еволюцията на човека, бихме могли да кажем следното: човекът би могъл да живее като социално същество, като социална индивидуалност единствено от момента, в който той е детерминиран от това, което той приема по пътя на спомена, т.е.
в най-добрия случай от началото на третата година.
Бихме могли да счетем, че този период съдържа водещите елементи на човешкия живот, всички правила, които ние получаваме съзнателно и които служат за ориентир на нашите импулси и т.н. Това, което ни се случва преди този стадий, ние го приемаме без нашият Аз да бъде съзнателен за това. То не влиза в течението на нашия живот, проникнат от пълното съзнание на Аза. В тези години от живота, които предхождат появяването на един съзнателен Аз, обкръжаващият свят действа върху нас по съвсем различен начин отколкото по-късно.
към текста >>
219.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата
година
, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: “Наближава времето на Христос." Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон.
Не е възможно да се обрисуват подробно чудесните, прекрасни душевни настроения, които се пробуждаха в най-простите земеделски домове в неделните следобеди и вечери, когато наближаваха Коледните празници. Който иска да го направи ще трябва да опише много интимни душевни настроения.
Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: “Наближава времето на Христос." Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон.
- Това е само незначителен аспект на онова, което широко присъстваше в миналите столетия, и което още можеше да бъде видяно в неговите последни остатъци в онези отдалечени села в последните десетилетия. Когато празнуването на Коледа се прибра в домовете като семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем. Децата се радваха на всичко свързано с него, като виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин. В някои села вие бихте намерили такава изложба на “яслите" в почти всеки дом. Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно.
към текста >>
И по време на Коледните празници някои хора бяха считани за подходящи, за които някой може би нямаше да мисли така по друго време: наистина пакостливи и немирни младежи, въвлечени във всякакви видове бели през останалата
година
.
Когато наближаваха месеците Октоври и Ноември, в районите на Горна Унгария някоя личност, която знаеше Коледните пиеси, събираше онези хора, които усещаше за подходящи да ги изиграят. Тези пиеси се предаваха по устна традиция. Те никога не бяха давани да бъдат записвани. Това би било сметнато за оскверняване.
И по време на Коледните празници някои хора бяха считани за подходящи, за които някой може би нямаше да мисли така по друго време: наистина пакостливи и немирни младежи, въвлечени във всякакви видове бели през останалата година.
Но по това време на годината душите им се потапяха в исканото настроение. Участниците трябваше да живеят според няколко много строги правила през многото седмици на репетиции. Всеки, който искаше да участва, трябваше да се придържа стриктно към следните правила. - Опитайте да си представите живота в тези села, и какво би означавало да не ти бъде позволено да участваш в тези Коледни пиеси:
към текста >>
Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата
година
.
По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение. Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа. Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение.
Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година.
Когато този плод на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли". Тогава ние можем да погледнем тези зали по начин, подобен на онзи, по който децата и подрастващите гледаха на Бъдни вечер люлката, поставена за тях вкъщи, или в още по-ранни времена, в църквата. Те гледаха малкото Дете, овчарите пред Него, и “магарето и вола, тези двама - стоящи вън до яслите с трева и слама."
към текста >>
Когато този плод на цялата
година
доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли".
По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение. Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа. Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение. Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година.
Когато този плод на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли".
Тогава ние можем да погледнем тези зали по начин, подобен на онзи, по който децата и подрастващите гледаха на Бъдни вечер люлката, поставена за тях вкъщи, или в още по-ранни времена, в църквата. Те гледаха малкото Дете, овчарите пред Него, и “магарето и вола, тези двама - стоящи вън до яслите с трева и слама."
към текста >>
Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата
година
е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки!
Те чувстваха, че от този символ в техните сърца се влива сила, за всяка надежда, за всяка човешка любов, за всичко, което е велико в човечеството, и за всички цели на Земята.
Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки!
" И тези свещи са символи! И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение което ги изпълва, и тези свещи, чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Святия Дух, на истинския духовен живот! "
към текста >>
Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата
година
, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата
година
, потапяйки се във великите учения.
Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико.
Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения.
И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция. Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество. Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят! Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.
към текста >>
Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата
година
, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на Духовната Наука.
Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот. Да, нашите работни места наистина ще станат люлки в Коледното време!
Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на Духовната Наука.
В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечестовото. В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността като възкресение, благодарение на онова, което струи като Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.
към текста >>
220.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Яростта на тези, които обкръжавали архиепископа на Александрия, се стоварила върху Хипатия в мартенските дни на 415
година
.
И наистина, символично е действала мировата карма. Това, което е представлявало тайната на нейното посвещение, е било действително проектирано като сянка на физически план. С това ние засягаме събитие, което е действало символично и е било важно за много от това, което се извършва в историческите времена. Ние засягаме едно от тези събития, които само външно се проявяват като мъченическа смърт; те представляват символ, в който се изразяват духовни сили и значения.
Яростта на тези, които обкръжавали архиепископа на Александрия, се стоварила върху Хипатия в мартенските дни на 415 година.
Решили да се избавят от нейната власт, от нейната духовна власт. Най-невежите, диви орди от околностите на Александрия, били надъхани и чрез лъжа заловили тази мъдра девойка. Тя седнала в каруца и по даден знак настървените хора се нахвърлили върху нея, смъкнали от нея дрехите, повлекли я в църквата и буквално одрали месото от костите й. Те я разкъсали и съвършено лишената от човешки облик кръвожадна тълпа помъкнала през града части от тялото й. Такава е съдбата на великия философ Хипатия.
към текста >>
221.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Затова и се случило, че в 363
година
, когато е трябвало да се предприеме поход срещу персите, съдбата му го настигнала.
И колкото и неверни неща да са се промъкнали в тези писания против християните, които са се съхранили от Юлиан, ние все пак знаем какво величие е живяло в светогледа на Юлиан тогава, когато е говорил от величието на своето посвещение. Обаче като ученик на мистериите, които се намирали вече към залеза си, той не могъл правилно да се включи в своята епоха; затова изпитал мъката на посветения, който вече не знае кои тайни трябва да останат скрити и кои могат да се съобщят. От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила воля да възстанови отново това, което той видял като жив живот и дейност на древната духовност. И ето, ние виждаме, как се опитва с различни мерки пак да въведе древните богове в културата, в която е навлязло християнството. Той отишъл твърде далеко както в разкриването на тайните от мистериите, така и в своето отношение към християнството.
Затова и се случило, че в 363 година, когато е трябвало да се предприеме поход срещу персите, съдбата му го настигнала.
С Юлиан се случило това, което се случва с всеки, който, като няма право, казва това, което не трябва да се казва, настига го съдбата му, и може исторически да се докаже, че Юлиан е паднал в този поход срещу персите от ръката на християнин. Понеже не само че тази вест се разпространила много скоро и никога не била опровергана от нито едни значим християнски писател, но би било удивително в най-голяма степен, ако персите, причинявайки смъртта на своя заклет враг, не биха се похвалили след това с тази смърт. Но и сред тях веднага възникнало мнение, че той е загинал от ръката на християнин.
към текста >>
В XVI век, в 1546
година
, се ражда забележителен човек, който произхожда от знатен род от Северна Европа, на когото, така да се каже, от люлката било дадено всичко това, което можело да го доведе до високи почести в духа на тогавашния традиционен живот, той даже се родил в богато семейство.
В XVI век, в 1546 година, се ражда забележителен човек, който произхожда от знатен род от Северна Европа, на когото, така да се каже, от люлката било дадено всичко това, което можело да го доведе до високи почести в духа на тогавашния традиционен живот, той даже се родил в богато семейство.
Тъй като, в духа на семейната традиция, е трябвало да стане човек с важно държавно или някакво друго високо положение, той бил, разбира се от само себе си, насочен към юридическата професия и бил изпратен с възпитател в Лайпцигския университет да изучава юриспруденция. Възпитателят мъчил момчето, тъй като когато е трябвало да изучава юриспруденция, той бил още дете. Възпитателят мъчил момчето денем, но когато заспивал съня на праведника и сънувал юридическите теории, то ставало от леглото и наблюдавало през нощта звездите с помощта на съвсем прости инструменти, които само си измайсторило. И съвсем скоро то знаело за тайните на звездното небе не само повече от всеки учител, но и повече, отколкото тогава имало написано във всички книги. Така например, много скоро то забелязало определено положение на Сатурн и Юпитер в съзвездието Лъв, погледнало в книгите и намерило, че там то било обозначено съвършено невярно.
към текста >>
222.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
И тази 1250
година
, действително, е исторически необичайно важна
година
.
Сега няма да ви бъде трудно да си представите, че ако приблизително шест, седем, осем хиляди години преди нашето християнско летоброене е имало място най-малкото влияние върху човешкия дух и най-голямото влияние върху физическите условия на Земята, то може да съществува все пак друг момент, когато ще има място обратното, когато тези, които могат да знаят тези неща, ще почувстват обратното - най-малко влияние върху физическото, но затова пък най-голямо влияние на духовете на Формата върху човешкия дух. Вие можете, отначало хипотетично, да изградите в душата си [представата], че в историята може да съществува такъв пункт, когато ще има място обратното на великата атлантска катастрофа. Разбира се, това ще бъде не толкова лесно да се забележи, защото в нашата следатлантска епоха на човек, предразположен към всичко физическо, силно се набива в очи атлантската катастрофа, когато загиват цели части на света. По-малко забележимо ще бъде за него, ако духовете на Формата имат силно влияние върху човешката личност и само незначително влияние върху това, което протича външно. Този момент, когато настъпило това, което хората, естествено, забелязват по-малко, е 1250-тата година4 от християнската ера.
И тази 1250 година, действително, е исторически необичайно важна година.
Тя съвпада с епохата, която приблизително можем да охарактеризираме така: духовете се чувствали, така да се каже, принудени най-точно да изявят по какъв начин погледът на човека може да се издига към стоящите над другите йерархии висши божествени същности; как да намери отношение към тези същности, които усещат преди всичко като единство отначало чрез Яхве, после чрез Христос, и да приложат цялото човешко знание за това, да разкрият мистерията на Христос Исус. Това е бил момент особено благоприятен, да се предадат на човечеството мистериите, които непосредствено се изразяват във връзката на духовното с природните процеси. Затова виждаме как тази година е изходен пункт за великото преобразуване на това, в което по-рано само вярвали, което само предугаждали, изходен пункт на сега твърде малко ценената схоластика. Но това е бил също изходен пункт за откровението, което намерило израз в такива умове, като например Агрипа Нетесхаймски5, и което се изразило най-дълбоко в цялото розенкройцерство. Това ни показва, че ако искаме да търсим по-дълбоките сили на историческото развитие, то ще трябва да вникваме в съвършено други отношения, от тези, които са очевидни външно.
към текста >>
Затова виждаме как тази
година
е изходен пункт за великото преобразуване на това, в което по-рано само вярвали, което само предугаждали, изходен пункт на сега твърде малко ценената схоластика.
По-малко забележимо ще бъде за него, ако духовете на Формата имат силно влияние върху човешката личност и само незначително влияние върху това, което протича външно. Този момент, когато настъпило това, което хората, естествено, забелязват по-малко, е 1250-тата година4 от християнската ера. И тази 1250 година, действително, е исторически необичайно важна година. Тя съвпада с епохата, която приблизително можем да охарактеризираме така: духовете се чувствали, така да се каже, принудени най-точно да изявят по какъв начин погледът на човека може да се издига към стоящите над другите йерархии висши божествени същности; как да намери отношение към тези същности, които усещат преди всичко като единство отначало чрез Яхве, после чрез Христос, и да приложат цялото човешко знание за това, да разкрият мистерията на Христос Исус. Това е бил момент особено благоприятен, да се предадат на човечеството мистериите, които непосредствено се изразяват във връзката на духовното с природните процеси.
Затова виждаме как тази година е изходен пункт за великото преобразуване на това, в което по-рано само вярвали, което само предугаждали, изходен пункт на сега твърде малко ценената схоластика.
Но това е бил също изходен пункт за откровението, което намерило израз в такива умове, като например Агрипа Нетесхаймски5, и което се изразило най-дълбоко в цялото розенкройцерство. Това ни показва, че ако искаме да търсим по-дълбоките сили на историческото развитие, то ще трябва да вникваме в съвършено други отношения, от тези, които са очевидни външно. Да, зад това, което току-що казах, се крият например и тези сили, които са действали във вече състоялите се и завършили кръстоносни походи6. Цялата европейска история, особено разиграващото се между Изтока и Запада, станала възможна само благодарение на това, че зад нея стоят сили така, както сега ви го описах.
към текста >>
Ние виждаме как от спиритуалното природознание, което започва от 1250
година
и което външно застава пред нас в такива умове, като Агрипа Нетесхаймски, постепенно се отделя това, което по-късно се превръща само във външно природно явление, тогава, когато вътрешното, духовното присъства в това тайнствено течение, което ни е известно като розенкройцерство.
След това той позволил да действа върху душата му това, което се проявявало като откровение на духовете на Формата. Но винаги са необходими приблизително четиристотин години, докато действа първата вълна на кое да е мощно влияние; след това започва отлив, след това теченията започват, така да се каже, да се разделят. Затова това, което като духовно са виждали тогава зад явленията от природата, действало така, че духовното го забравили и останали само явленията от природата. Такава е и нашата съвременност, а Тихо Брахе - в същото време е един от последните, който улавя духовното зад външното естествознание. И Тихо Брахе е такава удивителна личност, защото той владее външната астрономия в такава висока степен, че открива хиляди звезди и много друго, но при това носи в душата си духовното действие на великите сили, така че може действително да порази цяла Европа, смело и решително предсказвайки смъртта на султан Сюлейман.
Ние виждаме как от спиритуалното природознание, което започва от 1250 година и което външно застава пред нас в такива умове, като Агрипа Нетесхаймски, постепенно се отделя това, което по-късно се превръща само във външно природно явление, тогава, когато вътрешното, духовното присъства в това тайнствено течение, което ни е известно като розенкройцерство.
След това двата потока текат по-нататък.
към текста >>
Тук нагледно виждаме, колко малко време е трябвало да действа мощният импулс от 1250
година
, където той е имал средоточие във времето.
След това, както знаете, той се родил отново - при това в този случай много скоро - като Николай Коперник. Същата тази същност, която е била в Николай Кузански, действала по-нататък в Николай Коперник. Но се оказва, че междувременно човешката организация така се е придвижила в посока на физическото, че цялата дълбочина на Николай Кузански е могла да действа в Коперник само така, че възникнала именно [концепцията за] външната физическа мирова система; това, което живяло в Николай Кузански, било някак си филтрирано, духовното отхвърлено и превърнато във външно знание.
Тук нагледно виждаме, колко малко време е трябвало да действа мощният импулс от 1250 година, където той е имал средоточие във времето.
И това, което се вляло в нашата Земя в този пункт, на свой ред продължило да действа и по-нататък. То продължило да действа в тези две течения, от които едното е материалистично и ще става все по-материалистично, другото жадува духовното и особено се изразило в това, което ние знаем като откровение на розенкройцерството, което е текло най-интензивно, именно започвайки от този изходен пункт, макар че се е подготвяло и по-рано.
към текста >>
Ако искаме напълно да разберем историческия процес, то ние трябва да отчетем, че такива възлови пунктове на развитието винаги са свързани с определено положениe на небесните светила и че в 1250
година
нашата земна ос е заемала също определено положение, така че тъй наречената малка ос на еклиптиката е имала съвсем особено положение по отношение на земната ос.
Вие знаете, че в нашето столетие е разположен важен възлов пункт на друго течение, за който се говори в розенкройцерската драма-мистерия "Вратата на посвещението"8: новото виждане в етерния свят и откровението на Христос в етерния свят. Но това принадлежи към друго течение9. Сега аз говоря повече за силите, които въздействат на широка основа на историческия процес.
Ако искаме напълно да разберем историческия процес, то ние трябва да отчетем, че такива възлови пунктове на развитието винаги са свързани с определено положениe на небесните светила и че в 1250 година нашата земна ос е заемала също определено положение, така че тъй наречената малка ос на еклиптиката е имала съвсем особено положение по отношение на земната ос.
Ако ние вземем под внимание, че това, което става на Земята, се обуславя от великите небесни съотношения, то вече във външните, климатични услови ние можем да видим, че то се специализира и диференцира в пределите на Земята. Не е ли вярно, че благодарение на действащите от космоса по определен начин сили се обуславя това, че около Земята имаме горещ пояс, после умерен и след това студен. Това можем да вземем в качеството на пример как на физически план разбираме за нещата, които стават благодарение на духовния процес, изхождайки от Слънцето и другите условия, но те още се диференцират в пределите на самата Земя: климатът се променя, когато в горещата зона имаме работа с равнини или височини, на височините без значение на всичко друго може да бъде много студено. Затова на едни и същи географски ширини климатичните условия са разпределени напълно различно, ако разглеждаме тези неща в Африка или в Америка. Но и в духовното развитие съществува нещо такова, което позволява да го сравняваме с такъв род диференциации така, че в действителност в периоди, когато благодарение на констелациите на звездите по цялата Земя цари може би съвсем определен характер, настъпват модификации в духа и в душите на хората.
към текста >>
Но особено интересни тези неща стават, когато ги навържеш с другите закони, с такива велики възлови пунктове на развитието, каквато беше 1250
година
.
По такъв начин, ние виждаме - и днес аз искам да предложа това на вашите души - как, така да се каже, най-великото макрокосмическо въздействие от мировите далечини върху човешките души е свързано с това, което може да се стане на най-малкото пространство.
Но особено интересни тези неща стават, когато ги навържеш с другите закони, с такива велики възлови пунктове на развитието, каквато беше 1250 година.
Тогава въздействието върху човешката душа беше най-силно, а това е по-трудно да се забележи, от катаклизма на континентите. По време на атлантската катастрофа духовете на Формата действаха върху човешките души най-малко. Затова, така да се каже, полето за действие владееха тогава младшите йерархии. В общи линии така е разпределена дейността на различните класове йерархически същества. Важно е ние да разбираме, че в тези циклични движения освен това са скрити определени закони на възход и падение.
към текста >>
Нещо подобно имах в предвид като казах, че в 1250
година
се осъществил натиск, че след това настанал спад, проявил се в чисто материалистичното течение.
Тогава въздействието върху човешката душа беше най-силно, а това е по-трудно да се забележи, от катаклизма на континентите. По време на атлантската катастрофа духовете на Формата действаха върху човешките души най-малко. Затова, така да се каже, полето за действие владееха тогава младшите йерархии. В общи линии така е разпределена дейността на различните класове йерархически същества. Важно е ние да разбираме, че в тези циклични движения освен това са скрити определени закони на възход и падение.
Нещо подобно имах в предвид като казах, че в 1250 година се осъществил натиск, че след това настанал спад, проявил се в чисто материалистичното течение.
Ние често можем да забележим нещо подобно. И е интересно да се види как се редуват цикли на подем и спад в това, което се случва като история на човечеството.
към текста >>
Всяка
година
един Амшаспанд ръководи за период от два месеца, и в рамките на ръководството му се сменят Изардите, те се сменят точно с промяната на луната.
Суеверие е да се вярва, че това са бездуховни сили. Те са външен израз на духовни същности. Великите сили на битието - светлина, въздух, топлина, електричество, а също и химическите сили, които преминават през света, са външният израз на действащите Амшаспанди и техните войнства... В продължение на шест месеца, месец след месец Амшаспандите си прехвърлят водачеството. Това е свързано с преминаването на слънцето през дванадесетте зодиакални знака. След всеки шест месеца отново на ред идва един Амшаспанд и поема водачеството, така че едното ръководство на Амшаспанда се пада през лятото, а другото през зимните месеци.
Всяка година един Амшаспанд ръководи за период от два месеца, и в рамките на ръководството му се сменят Изардите, те се сменят точно с промяната на луната.
Затова, за да премине през четирите си фази и за да се върне в първоначалния си вид, Луната се нуждае от 28 дни. Цикълът на Луната означава графика на работата на Изардите, цикълът на Слънцето - графика на водачеството на Амшаспандите." (GA 101, 1987. с. 17-23). Обаче в петата лекция на "Окултна история" става реч все пак за дванадесетичността на самите Амшаспанди, а не само на техните функции. Проблемът отпада благодарение на уговорката, направена от Рудолф Щайнер по повод Амшаспандите в лекцията от 31 декември 1913 г.: "Те са шест на брой, или ако прибавим към тях и техните антиподи, можем да кажем - дванадесет на брой и регулират извездите, които са подчинени на Амшаспандите и са 26 до 31 на брой.
към текста >>
4. 1250
година
- за значението на тази
година
виж също лекцията в Кьолн от 21 януари 1911 г.
4. 1250 година - за значението на тази година виж също лекцията в Кьолн от 21 януари 1911 г.
(GA 130).
към текста >>
Обаче една
година
по-рано в представата за прякото и пълно превъплъщение на Кузански в Коперник той внася съществена корекция: "Действително, душевното тяло на Кузански било пренесено в Коперник, макар че "азът" на Коперник е бил съвсем друг от "аза" на Кузански" (Хайделберг, 21 януари 1909 г.
7. Николай Кузански (1401-1464) - изтъкнат мислител и църковен деятел от края на Средновековието, кардинал (1448), автор на трудове, оказали значително влияние върху философската мисъл на Запад от XVI-XVII в. За съществуването на връзка между инкарнациите на Николай Кузански и Николай Коперник говори Е. П. Блаватска (2005). В този смисъл се изказва и Рудолф Щайнер в "Окултна история".
Обаче една година по-рано в представата за прякото и пълно превъплъщение на Кузански в Коперник той внася съществена корекция: "Действително, душевното тяло на Кузански било пренесено в Коперник, макар че "азът" на Коперник е бил съвсем друг от "аза" на Кузански" (Хайделберг, 21 януари 1909 г.
GA 109/111).
към текста >>
223.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250
година
не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век.
И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа. Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси. Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект. Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура.
И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век.
Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум.
към текста >>
И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250
година
, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината.
Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект. Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век. Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината.
И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината.
И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история.
към текста >>
И ако сърцето на всеки от вас, скъпи приятели, би искало да приеме в усещанията си това чувство на претворяване на науката за окултното постъпателно движение във времето, приемайки го заради участието в развитието, в човешкото постъпателно движение напред, в което сме включени, ако душата на всеки от вас би поискала да приеме това като живо чувство, то в това чувство би могло да живее в душите на всички ви пожелание за Новата
година
.
Това значи, че интелектуалното, идеите, които Галилей изразил интелектуално като механика, изплували в личността, родила се в деня на смъртта на този, който ги внесъл в пространството. И така, трябва да се запитаме: кой вградил чрез Микеланджело в катедралата "Свети Петър" механиката, получена от човечеството чак впоследствие чрез Галилей? Ако, скъпи приятели, чрез тези афористични и разхвърляни мисли, изложени тук по отношение на историческото развитие на човечеството, ако чрез тях в съвкупността им във вашите сърца възникне чувство за това, как истинските, реални духовни сили действат в историята посредством своите инструменти, то тогава вие по правилен начин сте възприели изложеното. И тогава това чувство може да бъде назовано истинно, произтичащо от окултно-историческото разглеждане, чувство за ставане във времето, движение напред във времето, което може да възникне в нашите сърца. И днес, в един от малките повратни пунктове във времето, ще бъде уместно да медитираме върху това чувство на човешко и божествено постъпателно движение във времето.
И ако сърцето на всеки от вас, скъпи приятели, би искало да приеме в усещанията си това чувство на претворяване на науката за окултното постъпателно движение във времето, приемайки го заради участието в развитието, в човешкото постъпателно движение напред, в което сме включени, ако душата на всеки от вас би поискала да приеме това като живо чувство, то в това чувство би могло да живее в душите на всички ви пожелание за Новата година.
към текста >>
224.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та
година
от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз.
Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно. Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни. Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система. Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел. Азът ни обаче е единен.
Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз.
Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза. Преди една година Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е. Азът влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва цялото това душевно съдържание. Точно така, както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства, волеви импулси и др. подобни душевен живот.
към текста >>
Преди една
година
Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е.
Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система. Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел. Азът ни обаче е единен. Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз. Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза.
Преди една година Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е.
Азът влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва цялото това душевно съдържание. Точно така, както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства, волеви импулси и др. подобни душевен живот. По този начин дори само това сравнително наблюдение ни показва, че в известна степен е оправда но да виждаме в кръвоносната система отражение на Аза, а в нервната система отражение на астралното тяло, на тези две по-висши, свръхсетивни елемента на човешката природа, докато етерното тяло е присъединено по-силно към физическото тяло.
към текста >>
225.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Формирането на трайните зъби около 7-та
година
е последното, което възниква в костната система.
Формирането на трайните зъби около 7-та година е последното, което възниква в костната система.
Израз на този факт вие виждате и в това, че в своето оформяне костната система достига своя завършек по време, когато азовите изживявания едва започват да стават подвижни. В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно костно образувание, около 7-та година, на костния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма. След това костната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза. Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм. Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система.
към текста >>
В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно костно образувание, около 7-та
година
, на костния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма.
Формирането на трайните зъби около 7-та година е последното, което възниква в костната система. Израз на този факт вие виждате и в това, че в своето оформяне костната система достига своя завършек по време, когато азовите изживявания едва започват да стават подвижни.
В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно костно образувание, около 7-та година, на костния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма.
След това костната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза. Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм. Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система. По тази причина в тези години биват подготвяни онези заболявания на костите, като рахит и др. подобни, които се коренят в това, че процесите на хранене в тази година не са били направлявани по правилен начин.
към текста >>
подобни, които се коренят в това, че процесите на хранене в тази
година
не са били направлявани по правилен начин.
В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно костно образувание, около 7-та година, на костния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма. След това костната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза. Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм. Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система. По тази причина в тези години биват подготвяни онези заболявания на костите, като рахит и др.
подобни, които се коренят в това, че процесите на хранене в тази година не са били направлявани по правилен начин.
Ето така в нашата костна система виждаме да действува това, което е оттеглено от Аза.
към текста >>
226.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ако аз имах възможност вместо този кратък курс от беседи да ви чета лекции в продължение на половин
година
, то тогава би било възможно дори само чрез резултатите на съвременната наука да бъде изложено всичко, което е в състояние да даде външни доказателства за това, което чрез кратки бележки ще бъде казано в днешната лекция.
И така днес, за да се приближим още към човешкия организъм, ще направим добре, ако изходим от обратната страна, за да хвърлим кратък поглед върху съзнателния живот. От предходната лекция още знаем, как съзнателният живот на човека си служи с инструментите на кръвта и на нервната система. Но все още не сме могли да се спрем на по-фините процеси; защото това разглеждане на по-фините процеси е и нещо, това открито се признава което и днес още е склонно да шокира в силна степен външния свят, от който произлиза съществуващата днес наука. Но всеки, който действително е застанал на основата на истинския, истинен окултизъм, ще ви каже, че тенденцията на нашата наука е насочена така, че не след много десетилетия ще бъдат потвърдени и онези неща, които днес ние привеждаме, само че изхождайки единствено от окултните наблюдения.
Ако аз имах възможност вместо този кратък курс от беседи да ви чета лекции в продължение на половин година, то тогава би било възможно дори само чрез резултатите на съвременната наука да бъде изложено всичко, което е в състояние да даде външни доказателства за това, което чрез кратки бележки ще бъде казано в днешната лекция.
Но много неща аз вече ще предоставя на собствената добра воля на уважаемите слушатели. Навсякъде е възможно, от това, което казваме, да бъдат намерени пътищата към официалната наука, която, може и в днешните резултати да открие навсякъде потвърждението за това, което намираме в полето на окултизма.
към текста >>
227.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
Наред с изтъкването на особения характер, присъщ на следхристиянската Духовна наука, целта на изнесените през 1911 и 1912
година
лекции беше: Да посочи значението на Кармата като фактор, определящ съдбата и възможността за вникване в нейните интимни подробности.
Наред с изтъкването на особения характер, присъщ на следхристиянската Духовна наука, целта на изнесените през 1911 и 1912 година лекции беше: Да посочи значението на Кармата като фактор, определящ съдбата и възможността за вникване в нейните интимни подробности.
Общото протичане на лекциите можа да бъде възпроизведено главно с отделни образи – а що се отнася до логическите връзки, записките се оказаха твърде недостатъчни и събраните от тук и там бележки, както и ключови думи, следва да се разглеждат само като спомагателни знаци – но въпреки това насоката на духовните импулси, дадени от д-р Щайнер, е съвсем ясна и може би оправдава опита за това сбито изложение; така чрез медитативна работа и задълбочавайки нашите души, тези духовни импулси могат да продължат своето по-нататъшно действие.
към текста >>
228.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Бодисатвата, който се издигна до ранга Буда, беше роден в дома на цар Судходана и в неговата двадесет и девета
година
се издигна до ранга Буда, т.е.
С това обаче висшето Същество, което наричаме Христос е поставено в една друга верига на развитието, отколкото когато говорим за Буда.
Бодисатвата, който се издигна до ранга Буда, беше роден в дома на цар Судходана и в неговата двадесет и девета година се издигна до ранга Буда, т.е.
оттогава той вече нямаше нужда да се превъплъщава на Земята. Когато едно такова Същество, един Бодисатва става Буда или Учител, това означава едно вътрешно развитие, само едно по-висше развитие, през което може да мине всеки човек. Едно езотерично обучение е само начало на това, което води до издигането в ранга Буда. То няма нищо общо с това, което става около хората. Такива хора се явяват в определени времена, за да тласнат света по-напред.
към текста >>
При него имаме една смяна на индивидуалността в дванадесетата
година
, след това отново при Кръщението, извършено от Йоан.
Също както всички хора ще претърпят едно развитие на етерното тяло, такова развитие ще претърпи и тази индивидуалност. Колкото повече човечеството се приближава до момента, когато новият Бодисатва ще стане Майтрейя-Буда, тази индивидуалност ще претърпява едно особено развитие, което в неговите най-висши стадии ще бъде в известно отношение нещо, както Кръщението на Исус от Назарет: Тя ще изпита една смяна на индивидуалността. И в двата случая в същото тяло ще бъде приета една друга индивидуалност. Те живеят като деца в света и след определени години тяхната индивидуалност бива сменена. Това не е едно непрекъснато развитие, а такова, което претърпява прекъсване, какъвто бе случаят и при Исус от Назарет.
При него имаме една смяна на индивидуалността в дванадесетата година, след това отново при Кръщението, извършено от Йоан.
Такава една смяна ще настъпи именно при Бодисатвата, който става Майтрейя-Буда. Тези индивидуалности биват като внезапно оплодени от една друга индивидуалност. Особено Майтрейя Буда ще живее до тридесетата година с определена индивидуалност и след това ще стане една смяна, каквато ние имаме при Кръщението на Исус в реката Йордан. Обаче Майтрейя-Буда винаги ще бъде познат по това, че когато ще бъде между хората, те не ще знаят нищо за тази смяна на индивидуалността. Тогава той ще се яви внезапно.
към текста >>
Особено Майтрейя Буда ще живее до тридесетата
година
с определена индивидуалност и след това ще стане една смяна, каквато ние имаме при Кръщението на Исус в реката Йордан.
Те живеят като деца в света и след определени години тяхната индивидуалност бива сменена. Това не е едно непрекъснато развитие, а такова, което претърпява прекъсване, какъвто бе случаят и при Исус от Назарет. При него имаме една смяна на индивидуалността в дванадесетата година, след това отново при Кръщението, извършено от Йоан. Такава една смяна ще настъпи именно при Бодисатвата, който става Майтрейя-Буда. Тези индивидуалности биват като внезапно оплодени от една друга индивидуалност.
Особено Майтрейя Буда ще живее до тридесетата година с определена индивидуалност и след това ще стане една смяна, каквато ние имаме при Кръщението на Исус в реката Йордан.
Обаче Майтрейя-Буда винаги ще бъде познат по това, че когато ще бъде между хората, те не ще знаят нищо за тази смяна на индивидуалността. Тогава той ще се яви внезапно.
към текста >>
229.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ние сме минали през една календарна
година
, която има голямо значение: Годината 1899.
Вижте например онези скокове, които наблюдаваме при растенията: От листата до цветовете, от цветовете до плодовете. Когато от яйцето се излюпва пиленцето също имаме един скок. Няма по-неверни думи от тези, че природата не прави никакви скокове. Навсякъде има скокове, внезапни скокове. И така, ние живеем във времето на един такъв преход.
Ние сме минали през една календарна година, която има голямо значение: Годината 1899.
Началото на двадесетото столетие е важно за цялото културно развитие чрез изтичането на това, което от източния свят се влива в западния, смесва се там, за да изгрее онова, което може да бъде именно всмукано направо от природния живот като нещо оживотворяващо нашия най-дълбок душевен живот.
към текста >>
Само във времето между тридесетата и тридесет и третата
година
на тяхната възраст – същото време, което е изминало от Кръщението на Исус в реката Йордан до Голгота – те ще могат да бъдат познати.
Ние знаем как индивидуалността на Буда е проникнала в Исус от Назарет и продължава да действува върху Земното развитие само отвън. Всички, които живеят като Бодисатви и стават Буди, имат на Земята съдбата, която всеки сериозен окултист може да види: В тяхната младост донякъде те са неизвестни, непознати хора. Онези, които знаят нещо за тях, виждат в тях може би надарени хора, но не виждат, че са проникнати от съществото на Бодисатва. Така е било винаги и така ще бъде и в двадесетия век.
Само във времето между тридесетата и тридесет и третата година на тяхната възраст – същото време, което е изминало от Кръщението на Исус в реката Йордан до Голгота – те ще могат да бъдат познати.
Тогава става едно преобразяване с човека, който ще пожертвува до известна степен своята индивидуалност, както индивидуалността на Исус остави да проникне в него Христос.
към текста >>
И когато в тридесет и третата си
година
пожертвува своята индивидуалност, той ще се появи така, че в неговите думи ще действува морално това, което той изразява с думи.
Въплъщенията на Бодисатва, които са тези на бъдещия Майтрея-Буда, се явяват в неизвестни хора. Те действуват като отделни хора и чрез тяхната собствена сила. Майтрея-Буда също ще действува чрез своята собствена сила и противоположно на даващите тон хора. Той ще остава неизвестен в своята младост.
И когато в тридесет и третата си година пожертвува своята индивидуалност, той ще се появи така, че в неговите думи ще действува морално това, което той изразява с думи.
Пет хиляди години след като Буда бе озарен под дървото Боди, неговият приемник ще се издигне до ранг Буда и ще бъде носител на морално действуващите слова. Сега ние казваме: „В началото бе Словото”. Тогава ще можем да казваме: В лицето на Майтрея-Буда ни е даден най-великия Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото Събитие в неговия пълен смисъл. Особеното при него ще бъде, че като най-велик Учител той ще донесе най-великото и възвишено слово.
към текста >>
230.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Най-великият пример за това е самият Христос Исус, когато в тридесетата
година
на Исус от Назарет Христовата индивидуалност завладя неговите тела.
Това, което ще излиза от устните на МайтрейяБуда ще бъде протъкано по един чудесен начин от мощта на Христос. Днес нашите окултни изследвания показват, че дори външно погледнато МайтрейяБуда ше следва примера на Христовия живот. Когато в древни времена една велика индивидуалност се явяваше като учител на човечеството, това се проявяваше още от ранна младост в особените заложби, в душевността на съответното дете. Обаче наред с това винаги съществува и едно друго развитие, което протича така, че хората забелязват една пълна промяна на съответната личност при определена нейна възраст. Когато съответният човек достига определена възраст, става така, че неговият Аз напуска телесните си обвивки и в тях навлиза един друг Аз.
Най-великият пример за това е самият Христос Исус, когато в тридесетата година на Исус от Назарет Христовата индивидуалност завладя неговите тела.
към текста >>
Винаги, когато Бодисатва се ражда, виждаме, че в неговата тридесет до тридесет и първата
година
една друга индивидуалност завладява неговите тела.
При всички въплъщения на Бодисатва, който ще стане Майтрейя-Буда, се установява, че именно в това отношение той ще живее в смисъла на Христос. При всички въплъщения на Бодисатва хората не ще знаят при израстването на детето, както и при неговата младост, че той ще стане един Бодисатва.
Винаги, когато Бодисатва се ражда, виждаме, че в неговата тридесет до тридесет и първата година една друга индивидуалност завладява неговите тела.
Никога този Бодисатва не ще се яви така, че да прояви качествата на Бодисатва още в най-ранна младост. Но в тридесетата до тридесет и първата година той ще се яви с други качества, съвършено различни от дотогавашните, защото една друга индивидуалност е завладяла неговите тела. Индивидуалностите, които ще завладеят по този начин личността на друг човек са такива, каквито са живели в древни времена и ще се явят не като едно или друго дете, а именно като индивидуалности от рода на Мойсей, Аврааам, Изекиил. Така е с Бодисатва и в нашето столетие, който по-късно, след около три хиляди години, ще стане Майтрейя-Буда. Би било чисто окултно дилетантство, ако някой твърди, че този Майтрейя-Буда би могъл да бъде познат като такъв още от млади години.
към текста >>
Но в тридесетата до тридесет и първата
година
той ще се яви с други качества, съвършено различни от дотогавашните, защото една друга индивидуалност е завладяла неговите тела.
При всички въплъщения на Бодисатва, който ще стане Майтрейя-Буда, се установява, че именно в това отношение той ще живее в смисъла на Христос. При всички въплъщения на Бодисатва хората не ще знаят при израстването на детето, както и при неговата младост, че той ще стане един Бодисатва. Винаги, когато Бодисатва се ражда, виждаме, че в неговата тридесет до тридесет и първата година една друга индивидуалност завладява неговите тела. Никога този Бодисатва не ще се яви така, че да прояви качествата на Бодисатва още в най-ранна младост.
Но в тридесетата до тридесет и първата година той ще се яви с други качества, съвършено различни от дотогавашните, защото една друга индивидуалност е завладяла неговите тела.
Индивидуалностите, които ще завладеят по този начин личността на друг човек са такива, каквито са живели в древни времена и ще се явят не като едно или друго дете, а именно като индивидуалности от рода на Мойсей, Аврааам, Изекиил. Така е с Бодисатва и в нашето столетие, който по-късно, след около три хиляди години, ще стане Майтрейя-Буда. Би било чисто окултно дилетантство, ако някой твърди, че този Майтрейя-Буда би могъл да бъде познат като такъв още от млади години. Той се проявява в неговата собствена сила едва между тридесетата и тридесет и първата година, без преди това някой да му е обръщал внимание; той ще убеждава хората чрез своята собствена сила. И хората биха разбрали най-добре, че някъде не се казва истината, ако някой би твърдял за един човек, по-млад от тридесет години, че в негово лице имаме един Бодисатва.
към текста >>
Той се проявява в неговата собствена сила едва между тридесетата и тридесет и първата
година
, без преди това някой да му е обръщал внимание; той ще убеждава хората чрез своята собствена сила.
Никога този Бодисатва не ще се яви така, че да прояви качествата на Бодисатва още в най-ранна младост. Но в тридесетата до тридесет и първата година той ще се яви с други качества, съвършено различни от дотогавашните, защото една друга индивидуалност е завладяла неговите тела. Индивидуалностите, които ще завладеят по този начин личността на друг човек са такива, каквито са живели в древни времена и ще се явят не като едно или друго дете, а именно като индивидуалности от рода на Мойсей, Аврааам, Изекиил. Така е с Бодисатва и в нашето столетие, който по-късно, след около три хиляди години, ще стане Майтрейя-Буда. Би било чисто окултно дилетантство, ако някой твърди, че този Майтрейя-Буда би могъл да бъде познат като такъв още от млади години.
Той се проявява в неговата собствена сила едва между тридесетата и тридесет и първата година, без преди това някой да му е обръщал внимание; той ще убеждава хората чрез своята собствена сила.
И хората биха разбрали най-добре, че някъде не се казва истината, ако някой би твърдял за един човек, по-млад от тридесет години, че в негово лице имаме един Бодисатва. Ето по какво ще се познае истинността. Такива твърдения са били правени постоянно. Трябва да припомним само това, че в седемнадесетото столетие се появи една индивидуалност, която твърдеше, че е въплъщение на Месия, на Христос. Тази личност носеше името Сабатай Зеви, който се роди в седемнадесетото столетие, представи се за Христос и множество хора от цяла Европа, от Испания, Франция, Италия дойдоха да му се поклонят в град Смирна.
към текста >>
231.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
През 1785
година
бяха публикувани езотеричните откровения на розенкройцерите в книгата „Тайните фигури на розенкройцерите” от Хинрикус Мадатанус Теозофикус.
През 1785 година бяха публикувани езотеричните откровения на розенкройцерите в книгата „Тайните фигури на розенкройцерите” от Хинрикус Мадатанус Теозофикус.
В тази публикация се съдържат частични указания върху това, което е действувало през изминалите сто години като розенкройцерско течение и което после беше отразено в текстовете, събрани и резюмирани от Хинрикус Мадатанус Теозофикус. И отново сто години покъсно виждаме действието на розенкройцерското течение, изразено в съчиненията на Е. П. Блаватска, особено в книгата „Разбулената Изида”. Някои неща от съдържанието на гореспоменатата книга са предадени с думи в книгата на Блаватска. Въпреки че на места тази книга е доста объркана, тя съдържа голяма част от онази западна окултна мъдрост, която все още остава наразкрита.
към текста >>
Така от седемнадесетото до осемнадесетото столетие беше подготвено това, което през 1785
година
намери своя израз в съчинението „Тайните фигури на розенкройцерите”.
Те виждаха силите на волята не само в човека, но също и в Макрокосмоса, например в светкавицата и гръмотевицата. Те виждаха също и силите на мисленето от една страна в човека и след това навън в света, в дъгата, в утринната зора. За постигането на една такава хармония между волята и мисленето розенкройцерите търсеха силата в излъчването на етерното тяло на тринадесетия, на Кристиян Розенкройц. Установено беше, че всички техни открития трябваше да останат сто години като тайна при розенкройцерите и едва след това, след сто години, тези открития на розенкройцерите можеха да бъдат изнесени в света. Едва след като върху тях биваше работено сто години, те можеха да бъдат обсъждани по съответен начин.
Така от седемнадесетото до осемнадесетото столетие беше подготвено това, което през 1785 година намери своя израз в съчинението „Тайните фигури на розенкройцерите”.
към текста >>
През 1851
година
проблемът за безсмъртието на душата бе решен от Виденман в смисъла на прераждането.
Излъчванията на неговото етерно тяло инспирираха съчинението на Е.П.Блаватска „Разбулената Изида”. Влиянието на Кристиян Розенкройц невидимо действуваше и върху Лесинг и тъкмо то го вдъхнови да напише своята книга „Възпитанието на човешкия род” (1780 г.). Поради нарастващия прилив на материализма ставаше все по-трудно хората да бъдат инспирирани в смисъла на розенкройцерството. След това в деветнадесетото столетие настъпи върховата точка на материализма. Така много неща можаха да бъдат дадени само частично.
През 1851 година проблемът за безсмъртието на душата бе решен от Виденман в смисъла на прераждането.
Неговото съчинение бе наградено. Още към 1850 година Дросбах писа в смисъла на прераждането от психологична гледна точка.
към текста >>
Още към 1850
година
Дросбах писа в смисъла на прераждането от психологична гледна точка.
Поради нарастващия прилив на материализма ставаше все по-трудно хората да бъдат инспирирани в смисъла на розенкройцерството. След това в деветнадесетото столетие настъпи върховата точка на материализма. Така много неща можаха да бъдат дадени само частично. През 1851 година проблемът за безсмъртието на душата бе решен от Виденман в смисъла на прераждането. Неговото съчинение бе наградено.
Още към 1850 година Дросбах писа в смисъла на прераждането от психологична гледна точка.
към текста >>
Едно обновление на теософския живот можа да настъпи, защото малката Кали Юга (Тъмната епоха) изтече през 1899
година
.
Така излъчванията на етерното тяло на Кристиян Розенкройц продължиха да действуват и през деветнадесетото столетие.
Едно обновление на теософския живот можа да настъпи, защото малката Кали Юга (Тъмната епоха) изтече през 1899 година.
Ето защо днес достъпът на духовния свят е по-лесен и духовното развитие е възможно в много по-голям размер. Отдадеността към засилващото се етерно тяло на Кристиян Розенкройц ще може да донесе на хората новото ясновидство и ще събуди висши духовни сили. Но това ще бъде възможно само за онези хора, които правилно следват школата на Кристиян Розенкройц. Досега за целта беше необходима езотерична розенкройцерска подготовка. Обаче двадесетото столетие има мисията да направи това тяло толкова мощно, че то да действува също и екзотерично.
към текста >>
232.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
1930
година
.
1930 година.
Христос се яви на Земята само веднъж в едно физическо тяло и хората трябва да разберат това. Новото идване на Христос означава хората да виждат Христос свръхсетивно в етерното тяло. Ето защо всеки, който иска да върви по истинския път на развитие, трябва да си изработи способността да вижда с духовното око. Човечеството не би постигнало никакъв напредък, ако Христос би трябвало да се яви още веднъж във физическо тяло. Следващият път той ще се изяви в етерно тяло.
към текста >>
233.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Винаги ще бъде така, че онези, които разбират нещата, ще познаят при един такъв човек, че в него е въплътен Бодисатва едва между неговата тридесета и тридесет и пета
година
.
Онова, по което човек ще може да познае този, който някога ще стане Майтрейя-Буда, е нещо добре познато на всички истински мистици от Изтока и на тези, които притежават християнско знание. Онзи, който някога ще стане Майтрейя-Буда и който, за разлика от Синовете на огъня, ще се явява като Бодисатва във физическо тяло, ще може да бъде познат по това, че докато е млад никой човек не ще предчувствува каква индивидуалност се крие в него.
Винаги ще бъде така, че онези, които разбират нещата, ще познаят при един такъв човек, че в него е въплътен Бодисатва едва между неговата тридесета и тридесет и пета година.
Тогава настъпва нещо като един вид смяна на личността. И самият Майтрейя-Буда ще бъде разпознат от човечеството именно в тридесет и третата година на неговия живот. Както Христос Исус започна своето дело в тридесет и третата си година, така Бодисатвите, които отсега нататък ще проповядват Христос, ще бъдат разпознати в тридесет и третата година на техния живот. И самият Майтрейя-Буда, който като преобразен Бодисатва ще говори за великите тайни на съществуването с велики, мощни слова, за които днес не може да се даде никаква представа, той ще говори на един език, който първо трябва да бъде създаден, защото днес никой човек не би могъл да намери думите, с които някога Майтрейя-Буда ще говори на хората. Днес не може да се говори така на хората, понеже все още не съществува физически орган за това.
към текста >>
И самият Майтрейя-Буда ще бъде разпознат от човечеството именно в тридесет и третата
година
на неговия живот.
Онова, по което човек ще може да познае този, който някога ще стане Майтрейя-Буда, е нещо добре познато на всички истински мистици от Изтока и на тези, които притежават християнско знание. Онзи, който някога ще стане Майтрейя-Буда и който, за разлика от Синовете на огъня, ще се явява като Бодисатва във физическо тяло, ще може да бъде познат по това, че докато е млад никой човек не ще предчувствува каква индивидуалност се крие в него. Винаги ще бъде така, че онези, които разбират нещата, ще познаят при един такъв човек, че в него е въплътен Бодисатва едва между неговата тридесета и тридесет и пета година. Тогава настъпва нещо като един вид смяна на личността.
И самият Майтрейя-Буда ще бъде разпознат от човечеството именно в тридесет и третата година на неговия живот.
Както Христос Исус започна своето дело в тридесет и третата си година, така Бодисатвите, които отсега нататък ще проповядват Христос, ще бъдат разпознати в тридесет и третата година на техния живот. И самият Майтрейя-Буда, който като преобразен Бодисатва ще говори за великите тайни на съществуването с велики, мощни слова, за които днес не може да се даде никаква представа, той ще говори на един език, който първо трябва да бъде създаден, защото днес никой човек не би могъл да намери думите, с които някога Майтрейя-Буда ще говори на хората. Днес не може да се говори така на хората, понеже все още не съществува физически орган за това. От устата на озарения ще се разливат не само учения, а неговите учения ще вливат в човешките души морални импулси, морални подтици. Такива думи още не могат да бъдат изговорени от един физически ларинкс.
към текста >>
Както Христос Исус започна своето дело в тридесет и третата си
година
, така Бодисатвите, които отсега нататък ще проповядват Христос, ще бъдат разпознати в тридесет и третата
година
на техния живот.
Онова, по което човек ще може да познае този, който някога ще стане Майтрейя-Буда, е нещо добре познато на всички истински мистици от Изтока и на тези, които притежават християнско знание. Онзи, който някога ще стане Майтрейя-Буда и който, за разлика от Синовете на огъня, ще се явява като Бодисатва във физическо тяло, ще може да бъде познат по това, че докато е млад никой човек не ще предчувствува каква индивидуалност се крие в него. Винаги ще бъде така, че онези, които разбират нещата, ще познаят при един такъв човек, че в него е въплътен Бодисатва едва между неговата тридесета и тридесет и пета година. Тогава настъпва нещо като един вид смяна на личността. И самият Майтрейя-Буда ще бъде разпознат от човечеството именно в тридесет и третата година на неговия живот.
Както Христос Исус започна своето дело в тридесет и третата си година, така Бодисатвите, които отсега нататък ще проповядват Христос, ще бъдат разпознати в тридесет и третата година на техния живот.
И самият Майтрейя-Буда, който като преобразен Бодисатва ще говори за великите тайни на съществуването с велики, мощни слова, за които днес не може да се даде никаква представа, той ще говори на един език, който първо трябва да бъде създаден, защото днес никой човек не би могъл да намери думите, с които някога Майтрейя-Буда ще говори на хората. Днес не може да се говори така на хората, понеже все още не съществува физически орган за това. От устата на озарения ще се разливат не само учения, а неговите учения ще вливат в човешките души морални импулси, морални подтици. Такива думи още не могат да бъдат изговорени от един физически ларинкс. Сега те могат да съществуват само в моралните светове.
към текста >>
234.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Онзи Буда се роди като Бодисатва и се издигна до степента Буда в своята двадесет и девета
година
на живота си, когато беше потопен в медитация под дървото Боди, и донесе учението за състраданието от духовните висини във физическия свят.
За да го разберем, ние трябва да се върнем назад до Съществото на Буда. Ние знаем, че Буда е живял като царски син в дома на Сакия около пет и половина столетия преди нашето летоброене. Онази индивидуалност, която тогава стана Буда, не беше родена като Буда. Буда, онзи царски син, кйто донесе на човечеството учението за състраданието, не се роди тогава като Буда. Защото Буда не е никаква индивидуалност, Буда е един сан, един чин.
Онзи Буда се роди като Бодисатва и се издигна до степента Буда в своята двадесет и девета година на живота си, когато беше потопен в медитация под дървото Боди, и донесе учението за състраданието от духовните висини във физическия свят.
По-рано той беше един Бодисатва съшо и в неговите минали инкаранации и след това стана Буда. Но работата стои така, че чрез това сякаш мястото на един Бодисатва, т.е. мястото на един учител на човечеството във физическа форма остана свободно за определено време и трябваше отново да бъде заето. Когато онзи Бодисатва, родил се като царски син в дома на Сакия, се издигна до степента Буда в двадесет и деветата година на своя живот, санът Бодисатва бе веднага прехвърлен на една друга индивидуалност. Следователно, ние трябва да говорим за един приемник на Бодисатва, който тук се е издигнал до степента Буда.
към текста >>
Когато онзи Бодисатва, родил се като царски син в дома на Сакия, се издигна до степента Буда в двадесет и деветата
година
на своя живот, санът Бодисатва бе веднага прехвърлен на една друга индивидуалност.
Защото Буда не е никаква индивидуалност, Буда е един сан, един чин. Онзи Буда се роди като Бодисатва и се издигна до степента Буда в своята двадесет и девета година на живота си, когато беше потопен в медитация под дървото Боди, и донесе учението за състраданието от духовните висини във физическия свят. По-рано той беше един Бодисатва съшо и в неговите минали инкаранации и след това стана Буда. Но работата стои така, че чрез това сякаш мястото на един Бодисатва, т.е. мястото на един учител на човечеството във физическа форма остана свободно за определено време и трябваше отново да бъде заето.
Когато онзи Бодисатва, родил се като царски син в дома на Сакия, се издигна до степента Буда в двадесет и деветата година на своя живот, санът Бодисатва бе веднага прехвърлен на една друга индивидуалност.
Следователно, ние трябва да говорим за един приемник на Бодисатва, който тук се е издигнал до степента Буда. Приемник на Гаутама Буда – Бодисатва стана онази индивидуалност, която в миналото, сто години преди Христос беше инкарниран като Йешу бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христос във физическо тяло.
към текста >>
235.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Той решил да не ги пита за нищо друго, освен за това, което те са преподавали
година
след
година
в техния собствен клас и се установило, че мнозина не са имали никаква представа за това, което те самите са преподавали!
Аз често посочвам един пример. В една страна променили веднъж разпореждането относно изпитите за учители и поради тази причина всички учители трябвало наново да положат изпит. Изпитващият трябвало да изпитва млади и възрастни учители. Той можел да изпита по-младите според това, което те са научили в с еминара. Но как трябвало да изпита по-възрастните?
Той решил да не ги пита за нищо друго, освен за това, което те са преподавали година след година в техния собствен клас и се установило, че мнозина не са имали никаква представа за това, което те самите са преподавали!
към текста >>
Там стана това, че Азът на Исус, намиращ се в тридесетата
година
на своя живот, напусна плътта и там влезе един друг Аз: Азът на Христос, Предводителят на Слънчевите Същества.
Най-великият такъв обрат, който е станал някога, беше този при Кръщението на Исус в реката Йордан.
Там стана това, че Азът на Исус, намиращ се в тридесетата година на своя живот, напусна плътта и там влезе един друг Аз: Азът на Христос, Предводителят на Слънчевите Същества.
към текста >>
А именно във времето от тридесетата до тридесет и третата
година
на неговия живот винаги ще се забележи, че в неговия живот настъпва един мощен обрат.
Един подобен обрат ще изпита и бъдещият Майтрейя-Буда. Но той ще изпита този обрат в своите въплъщения по съвършено друг начин. Бодисатва ще последва примера на Христос и онези, които са посветени, знаят че във всяко едно от своите въплъщения той ще покаже съвсем особени качества.
А именно във времето от тридесетата до тридесет и третата година на неговия живот винаги ще се забележи, че в неговия живот настъпва един мощен обрат.
Тогава душата ще бъде заменена, макар и не по такъв могъщ начин, както при Христос: Азът, който до тогава е живял в тялото, ще го напусне и всъщност Бодисатва ще стане съвършено различен от това, което е бил дотогава, макар че при него Азът няма да преустанови своето действие, както при Христос Исус и да бъде заменен от един друг Аз. Ето какво отбелязват всички окултисти: Той не може да бъде разпознат преди този момент, преди това преобразяване. Макар и отдаден с най-жив интерес към всичко, дотогава неговата мисия не ще изпъква особено и когато обратът настъпи, все пак не ще може да се каже какво е станало тогава с него. Младостта му ще бъде съвършено различна от това, в което ще се преобразува той между тридесетата и тридесет и третата година.
към текста >>
Младостта му ще бъде съвършено различна от това, в което ще се преобразува той между тридесетата и тридесет и третата
година
.
Бодисатва ще последва примера на Христос и онези, които са посветени, знаят че във всяко едно от своите въплъщения той ще покаже съвсем особени качества. А именно във времето от тридесетата до тридесет и третата година на неговия живот винаги ще се забележи, че в неговия живот настъпва един мощен обрат. Тогава душата ще бъде заменена, макар и не по такъв могъщ начин, както при Христос: Азът, който до тогава е живял в тялото, ще го напусне и всъщност Бодисатва ще стане съвършено различен от това, което е бил дотогава, макар че при него Азът няма да преустанови своето действие, както при Христос Исус и да бъде заменен от един друг Аз. Ето какво отбелязват всички окултисти: Той не може да бъде разпознат преди този момент, преди това преобразяване. Макар и отдаден с най-жив интерес към всичко, дотогава неговата мисия не ще изпъква особено и когато обратът настъпи, все пак не ще може да се каже какво е станало тогава с него.
Младостта му ще бъде съвършено различна от това, в което ще се преобразува той между тридесетата и тридесет и третата година.
към текста >>
И това ще стане именно в неговата тридесет и трета
година
, в онази
година
, в която Христос се включи в Мистерията на Голгота.
Следователно това, което ще стане тогава, ще бъде като една пълна смяна. Въпреки всичко, ще настъпи това, което е необходимо, за да бъде познат Бодисатва. И тогава хората ще знаят, че когато ще се яви след три хиляди години отсега нататък и ще се издигне до степента Буда, до Майтрейя-Буда, неговият Аз ще остане наистина в него, но вътрешно той ще бъде проникнат и от една друга индивидуалност.
И това ще стане именно в неговата тридесет и трета година, в онази година, в която Христос се включи в Мистерията на Голгота.
Тогава той ще се яви като Учител на Доброто, като един велик Учител, който ще подготви правилното учение за Христос, истинската мъдрост за Христос по начин, съвършено различен от този, което наблюдаваме днес. Духовната наука има да подготви онова, което някога трябва да стане на нашата Земя.
към текста >>
236.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871
година
– че от половин
година
Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство. Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото. Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората. Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност. Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят.
Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
към текста >>
Исус от Назарет се различава съществено от него чрез това, че в своята тридесета
година
при Кръщението в реката Йордан той стана носител на Христовото Същество.
Най-висшите Учители на редуващите се епохи са така наречените Бодисатви, които още в предхристиянското време са обърнали вниманието на човечеството върху Христос като една действителност, която сега се е съединила със Земята. Следователно, Бодисатвите действуват преди и след земния физически живот на Христос. Така например онзи Бодисатва, който 550 години преди Христос се роди като царски син в Индия, живя 29 години като Бодисатва и поучаваше хората, после се издигна до степента Буда. Чрез това той стана една такава индивидуалност, която не трябваше вече да се явява на Земята, а да действува от духовния свят. Този Бодисатва имаше един приемник в същата минута, в която стана Буда, и този нов Бодисатва трябваше да въведе човечеството в същността на Христовия Импулс, защото около 105 години преди раждането на Христос в Палестина живя един човек, който и до днес е оклеветяван в равинската литература, Йешу бен Пандира, който трябва да разглеждаме като този Бодисатва.
Исус от Назарет се различава съществено от него чрез това, че в своята тридесета година при Кръщението в реката Йордан той стана носител на Христовото Същество.
към текста >>
237.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Между неговата тридесета и тридесет и трета
година
става едно мощно преобразуване, чрез което тази личност става съвършено друга.
Необходимо е още да знаем следното: Към особеностите на въплъщенията на Бодисатва принадлежи това, че той не може да бъде разпознат в неговите млади години.
Между неговата тридесета и тридесет и трета година става едно мощно преобразуване, чрез което тази личност става съвършено друга.
Например една такава личност на Бодисатва може да бъде завладяна в това време от една индивидуалност като тази на Мойсей или на Авраам.
към текста >>
238.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Но когато днес, като дърводелци, сме направили една маса, тя ще съществува и на следващия ден, когато днес сме изработили един чифт ботуши, някой ще може да ги обуе на следващия ден и когато сме посели семената, ние знаем, че те ще израстнат на следващата
година
.
Но действително ли не познаваме следващия ден? Ние не познаваме нещо относно следващия ден, което е важно за подробностите на нашия свръхсетивен живот или по-грубо казано: Ние не знаем например дали на следващия ден ще бъдем живи, дали в утрешния ден също ще имаме утро, обяд и вечер, както и днес.
Но когато днес, като дърводелци, сме направили една маса, тя ще съществува и на следващия ден, когато днес сме изработили един чифт ботуши, някой ще може да ги обуе на следващия ден и когато сме посели семената, ние знаем, че те ще израстнат на следващата година.
Фактически ние знаем това, от което се нуждаем за бъдещето. Ако събитията на бъдещето не протичат ритмично и възникват неочаквано, животът във физическия свят би бил невъзможен. Ако някой би направил днес една маса, без да бъде сигурен, че през нощта тя няма да бъде разрушена, ако би посял семена, без да има предчувствието, че от тях ще израстне на следващата година посев, той никога не би предприел тези действия. Ние се нуждаем от надеждата именно за физическия живот, защото надеждата поддържа целия физически живот.
към текста >>
Ако някой би направил днес една маса, без да бъде сигурен, че през нощта тя няма да бъде разрушена, ако би посял семена, без да има предчувствието, че от тях ще израстне на следващата
година
посев, той никога не би предприел тези действия.
Но действително ли не познаваме следващия ден? Ние не познаваме нещо относно следващия ден, което е важно за подробностите на нашия свръхсетивен живот или по-грубо казано: Ние не знаем например дали на следващия ден ще бъдем живи, дали в утрешния ден също ще имаме утро, обяд и вечер, както и днес. Но когато днес, като дърводелци, сме направили една маса, тя ще съществува и на следващия ден, когато днес сме изработили един чифт ботуши, някой ще може да ги обуе на следващия ден и когато сме посели семената, ние знаем, че те ще израстнат на следващата година. Фактически ние знаем това, от което се нуждаем за бъдещето. Ако събитията на бъдещето не протичат ритмично и възникват неочаквано, животът във физическия свят би бил невъзможен.
Ако някой би направил днес една маса, без да бъде сигурен, че през нощта тя няма да бъде разрушена, ако би посял семена, без да има предчувствието, че от тях ще израстне на следващата година посев, той никога не би предприел тези действия.
Ние се нуждаем от надеждата именно за физическия живот, защото надеждата поддържа целия физически живот.
към текста >>
239.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
столетие, а след това говорим, от 1413
година
насам, за съществуването на нашата собствена, настояща Пета следатлантска културна епоха.
Ще започнем от развитието на човека. Ние знаем: това развитие напредва така, че в хода на Земното развитие цялото човечество минава през определени циклически епохи. И често пъти сме говорили за това, че от онази Велика катастрофа насам, която наричаме Атлантска катастрофа, чрез която животът върху древния Атлантски континент е бил преобразен, превърнат в онзи живот на новите континенти, който е именно нашият живот, до нашето време са изминали пет културни периода. Ние говорим за Първата, Древно-индийска епоха, за Втората – великата древна Персийска епоха, за Третата – Египетско-халдео-вавилонска епоха, за Четвъртата – Гръцко-латинската епоха, която е изтекла от 8. до 12.
столетие, а след това говорим, от 1413 година насам, за съществуването на нашата собствена, настояща Пета следатлантска културна епоха.
към текста >>
Април на тридесет и третата
година
– както ние можахме да установим.
И така, Исус от Назарет беше потопен във водите на река Йордан. Неговият Аз се отдели от физическото, етерното или жизненото тяло и от астралното тяло, и макрокосмическото Христово Същество слезе, завладя тези три тела и после живя в тях до 3.
Април на тридесет и третата година – както ние можахме да установим.
Но това беше един друг живот. Защото, започвайки още от Кръщението, този живот в тялото на Исус от Назарет беше един бавен процес на умиране. С всеки следващ период от живота на тези три години нещо умираше в телата на Исус от Назарет, така че след трите години тялото на Исус от Назарет беше нещо, което стоеше на границата да се превърне в труп и беше задържано само чрез силата на макрокосмическото Христово Същество. Вие не бива да си представяте, че това тяло, в което Христос обитаваше, беше, да речем, няколко години след Кръщението в реката Йордан като едно друго тяло, напротив: една обикновена човешка душа веднага би се отделила от него, ако не беше могъщата задържаща сила на макрокосмическото Христово Същество. Това беше едно бавно, непрестанно умиране, продължаващо три години.
към текста >>
240.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил към войната в 1866
година
.
Да предположим, че преди десет, или двадесет години ни е сполетяло едно болезнено събитие. Днес ние ще си спомняме още много добре в нашите представи дори и най-малките подробности от това събитие. Но колко избледняло е страданието, което сме изпитали тогава и колко малко е в състояние човек да изживее отново тогавашните чувства и волеви импулси.
Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил към войната в 1866 година.
Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк! Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени? Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите. Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности.
към текста >>
241.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Аз вече често пъти съм споменавал този пример: Да предположим, че някой е живял до своята осемнадесета
година
от издръжката на своя баща, живял е в радости и удоволствия, не е пропуснал нищо.
Ако разгледаме законите на кармата, ще видим, че в основата на нашите страдания стои нещо подобно, каквото е онова, което в обикновения живот между раждането и смъртта може да бъде онагледено приблизително със следния пример.
Аз вече често пъти съм споменавал този пример: Да предположим, че някой е живял до своята осемнадесета година от издръжката на своя баща, живял е в радости и удоволствия, не е пропуснал нищо.
След това бащата изгубва своето имущество, банкрутира. Младежът трябва да научи нещо подходящо, трябва да полага усилия, за да може да живее. Животът му донася страдания и лишения. И така, този човек е засегнат твърде неприятно от страданията, през които трябва да мине. Да предположим, че съответният човек стига до петдесетгодишна възраст.
към текста >>
Онези хора, с които сме се събрали в най-ранното детство, родители, братя и сестри, другари по игра, това са по правило такива личности, с които в наш минал живот, или в някоя от нашите минали инкарнации сме развили такива отношения, че сме се запознали с тях по някакъв начин към нашата тридесета
година
от тогавашната инкарнация.
С тях ние се срещаме именно в средата на нашия живот. Това се явява като един любопитен факт, но е така. И едва когато се опитаме да проверим едно такова правило в живота, когато устроим нашите мисли така, ние можем да допринесем извънредно много за живота. Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек към своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в борба с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители. Установява се и един друг забележителен факт.
Онези хора, с които сме се събрали в най-ранното детство, родители, братя и сестри, другари по игра, това са по правило такива личности, с които в наш минал живот, или в някоя от нашите минали инкарнации сме развили такива отношения, че сме се запознали с тях по някакъв начин към нашата тридесета година от тогавашната инкарнация.
Установява се много често, че тези хора се явяват като родители, или братя и сестри в нашата сегашна инкарнация. Макар и подобно нещо да ни се струва странно, нека се опитаме да го приложим в нашия живот. Ние ще се убедим, че ако разглеждаме нещата по този начин, животът ни става по-ясен. Ако един или друг опит се окаже погрешен, това няма голямо значение. Но ако в трудните и самотни часове от живота ние го разглеждаме по такъв начин, че той да получи своя смисъл, тогава наградата е голяма.
към текста >>
242.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
През 1900
година
, на 12.
През 1900 година, на 12.
Август умря една личност, която все още не е достатъчно оценена: Соловьов. Той имаше едно етерно тяло, което действуваше лъчезарящо на далечни разстояния. Обаче въпреки че Соловьов е един велик философ, неговата глава, неговият интелект нямаха онези далечни въздействия, каквито бяха присъщи на неговата душа. Неговото мислене е велико и красиво, обаче неговата философия нямаше онази голяма стойност, която притежаваше душата му. Неговият интелект, неговата глава се явяваха като пречка чак до смъртта му и всичко това беше усещано като една дисхармония на окултните влияния.
към текста >>
243.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Той научава, че между тези Бодистави е имало един, който се е родил около шестстотин години преди нашата ера като Сидхарта, като син на цар Судходана, че в своята двадесет и девета
година
се е издигнал до ранг Буда и този антропософски християнин научава, че едно такова Същество, което се е издигнало от Бодистава до ранг Буда, не трябва да идва вече на Земята в едно тяло от плът.
Който с помощта на новите ясновидски методи прониква в ядрото на будизма, както и на християнството, той се запознава с онова, което е главният нерв на будизма: Той се научава да познава онези висши Същества, които са произлезли от царството на човеците и които се наричат Бодисатви. Също и християнинът чува тук или там как един Бодисатва е произлязъл от човечеството и се научава да познава как един такъв Бодистава действува и работи всред човечеството.
Той научава, че между тези Бодистави е имало един, който се е родил около шестстотин години преди нашата ера като Сидхарта, като син на цар Судходана, че в своята двадесет и девета година се е издигнал до ранг Буда и този антропософски християнин научава, че едно такова Същество, което се е издигнало от Бодистава до ранг Буда, не трябва да идва вече на Земята в едно тяло от плът.
към текста >>
Кои личности събра около себе си Онзи, който в своята тридесета
година
можа да приеме в себе си Христос?
Следователно, кой присъствуваше там, когато се разигра Мистерията на Голгота?
Кои личности събра около себе си Онзи, който в своята тридесета година можа да приеме в себе си Христос?
Нима Той събра около себе си ученици както Конфуций, Лаотдзе или Буда сториха това? Ако погледнем точно, Той не стори това. Нима Неговите ученици бяха Негови апостоли преди Мистерията на Голгота? Не! Те се разпръснаха, разотидоха се, когато Онзи, който дотогава бяха следвали, пое своя страдалчески път.
към текста >>
Онези, чиято мисия е да действуват импулсирани от духовно-научното движение, като изпълняващи завета на онова, което се влива в човечеството от Мистерията на Голгота, знаят много добре: Исус, който беше приютил в себе си Христос, всяка
година
по времето на Великден навестява мястото, където се разигра Мистерията на Голгота.
Онези, чиято мисия е да действуват импулсирани от духовно-научното движение, като изпълняващи завета на онова, което се влива в човечеството от Мистерията на Голгота, знаят много добре: Исус, който беше приютил в себе си Христос, всяка година по времето на Великден навестява мястото, където се разигра Мистерията на Голгота.
Независимо дали Исус е въплътен или не, всяка година той посещава това място и там учениците, които са достатъчно напреднали, могат да се свързват с него.
към текста >>
Независимо дали Исус е въплътен или не, всяка
година
той посещава това място и там учениците, които са достатъчно напреднали, могат да се свързват с него.
Онези, чиято мисия е да действуват импулсирани от духовно-научното движение, като изпълняващи завета на онова, което се влива в човечеството от Мистерията на Голгота, знаят много добре: Исус, който беше приютил в себе си Христос, всяка година по времето на Великден навестява мястото, където се разигра Мистерията на Голгота.
Независимо дали Исус е въплътен или не, всяка година той посещава това място и там учениците, които са достатъчно напреднали, могат да се свързват с него.
към текста >>
Ето какво усещаше един поет – Анастасиус Грюн – а именно: как една индивидуалност слиза и всяка
година
посещава мястото, на което се разигра Мистерията на Голгота: Това става всяка
година
през първия ден на Великдена.
Ето какво усещаше един поет – Анастасиус Грюн – а именно: как една индивидуалност слиза и всяка година посещава мястото, на което се разигра Мистерията на Голгота: Това става всяка година през първия ден на Великдена.
Той описва такива срещи на Учителя с неговите ученици. Първата среща, която става след разрушението на Йерусалим; втората – след завладяването на Йерусалим от кръстоносците; третата – когато Ахасфер минава покрай Голгота; четвъртата – когато един монах се моли за спасението на Йерасулим от завоевателите; тогава различните секти, разпръснати по лицето на Земята спореха помежду си, докато Онзи, който донесе на Земята благовестието и завета на мира, обръщаше с поглед мястото на своето действие. Това са четирите картини, свързани с предишните посещения на Исус. А после, в стихотворението си „Руини”, Анастасиус Грюн описва едно бъдещо слизане на Исус. Това, което той описва, се разиграва в далечното бъдеще: тогава мирът ще властва на Земята.
към текста >>
И как ни описва всичко това поетът през 1836
година
?
И как ни описва всичко това поетът през 1836 година?
Той ни описва този символ на мисията, която ще изпълнява правилно разбираният Христов Импулс, по следния начин:
към текста >>
Година
всяка тук Исус Христос пристига
Година всяка тук Исус Христос пристига
към текста >>
244.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Днес нашите приятели пожелаха да обсъдим нещо, за което стана дума тук миналата
година
.
Днес нашите приятели пожелаха да обсъдим нещо, за което стана дума тук миналата година.
Тогава изтъкнахме, че посвещението на Кристиян Розенкройц е станало по един твърде особен начин в тринадесетото столетие и оттогава насам индивидуалността на Кристиян Розенкройц постоянно е действувала и продължава да действува през столетията. Днес ние отново искаме да се запознаем с характера и същността на Кристиян Розенкройц като обгърнем с поглед великата задача, която той имаше в първата зора на нашето клонящо към интелектуализма време, за да се погрижи за бъдещето на човечеството.
към текста >>
столетие беше проведена една от конференциите, за която стана дума тук миналата
година
, след като междувременно още през 13.
Ето как Кристиян Розенкройц беше изправен пред един светоглед, представляващ илюзия, и той трябваше да вземе своето решение. Кристиян Розенкройц трябваше да спаси окултизма в едно време, когато самите научни понятия бяха една илюзия, една Майя. В средата на шестнадесетото столетие излезе трудът на Коперник „Ротацията на небесните тела”. В края на шестнадесетото столетие пред розенкройцерите се изправи необходимостта мировата система да бъде разбрана от окултизма, тъй като Коперниковата мирова система с нейните небесни тела, считани за материални образувания, представляваше една Майя още в самите си понятия. Ето защо в края на 16.
столетие беше проведена една от конференциите, за която стана дума тук миналата година, след като междувременно още през 13.
столетие беше посветен самият Кристиян Розенкройц. Тази окултна конференция на водещите индивидуалности събра Кристиян Розенкройц с онези дванадесет индивидуалности от тринадесетото столетие, както и някои други бележити индивидуалности от мъдрото ръководство на човечеството. Там присъствуваха не само личности, които бяха инкарнирани на физическото поле, а също и такива, които се намираха в духовните светове. На тази конференция присъствуваше и същата тази индивидуалност, която беше въплътена в шестото столетие преди Христос като Гаутама Буда.
към текста >>
Източните окултисти с право вярват – защото те знаят това като истина – че Буда, който в двадесет и деветата
година
на своя живот като Гаутама Буда се издигна от Бодисатва до степента Буда, тогава беше въплътен за последен път във физическо тяло.
Източните окултисти с право вярват – защото те знаят това като истина – че Буда, който в двадесет и деветата година на своя живот като Гаутама Буда се издигна от Бодисатва до степента Буда, тогава беше въплътен за последен път във физическо тяло.
Съвсем правилно е, че индивидуалността, която от Бодисатва става Буда, не се явява вече след това на Земята във физическа инкарнация. Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят. Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето. Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука.
към текста >>
Гаутама Буда напусна арената на своята дейност и се отправи към Марс, а през 1604
година
извърши за Марс едно дело, подобно на това, което Мистерията на Голгота представляваше за Земята.
На Марс съвсем не се чувстваше някакъв упадък. Ето защо онази конференция в края на шестнадесетото столетие бе свикана заради един практически отговор. Тази конференция беше добре подготвена от Кристиян Розенкройц благодарение на това, че най-интимният ученик и приятел на Кристиян Розенкройц беше живеещият в духовно тяло Гаутама Буда. И на тази конференция беше съобщено, че Съществото, което някога беше инкарнирано на Земята като Гаутама Буда, сега, като духовно Същество, каквото беше, след като беше станал „Буда”, ще пренесе арената на своята дейност на Марс. Индивидуалността на Гаутама Буда беше един вид препратена чрез Кристиян Розенкройц от Земята на Марс.
Гаутама Буда напусна арената на своята дейност и се отправи към Марс, а през 1604 година извърши за Марс едно дело, подобно на това, което Мистерията на Голгота представляваше за Земята.
към текста >>
Нека в края на това обсъждане да прибавим и една практическа подробност: През миналата
година
ние посочихме как неволно човек може да получи едно познание за това, че може да се намира в определена връзка с Кристиян Розенкройц.
Нека в края на това обсъждане да прибавим и една практическа подробност: През миналата година ние посочихме как неволно човек може да получи едно познание за това, че може да се намира в определена връзка с Кристиян Розенкройц.
Но човек може да отправи и нещо като един въпрос към съдбата: Мога ли и аз да постигна някои качества, които биха ми позволили да стана ученик на Кристиян Розенкройц? – Това може да стане по следния начин: Нека той да се опита да постави пред душата си образа на големия Учител на новото време Кристиян Розенкройц всред неговите 12 избраници, изпращащ Гаутама Буда в мировото пространство през началото на 17. столетие, последователно изпълнявайки това, което стана приблизително в 6. столетие преди Христос чрез проповедта в Бенарес.
към текста >>
245.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Разпадните процеси са особено подчертани от 1250
година
насам.
Постепенно ще се стигне до там, че езерата, реките, моретата ще пресъхнат. Чрез такива преобразувания образът на Земята се изменя. Геологията допуска, че вече се намираме в една епоха на разлагането на Земята. Бележитият геолог Едуард Зюс потвърждава, че градивните процеси все повече биват измествани от разпадните процеси. Това се наблюдава през последната голяма епоха от еволюцията на Земята, а именно Следатлантската епоха.
Разпадните процеси са особено подчертани от 1250 година насам.
към текста >>
От 1250
година
насам положението се е изменило.
Духовете на Личността – Архаите, са невидими и въпреки това те са налице и действуват в еволюцията на човечеството. Особено силни бяха действията на Архаите през Египетско-халдейската епоха. Тогава Духовете на Личността бяха особено привлечени от Земната сфера. Сега вече положението е друго. Сега те изобщо не са привлечени от това, което става на Земята.
От 1250 година насам положението се е изменило.
В тринадесетото столетие стана една важна промяна в Земните отношения. Оттогава Архаите се оттеглиха от човечеството, за да работят в по-висшите светове. По-рано тяхната дейност се упражняваше повече на Земята. Такива събития трябва да бъдат съответно оценени, защото оттогава насам са валидни други закони.
към текста >>
Това е свързано с изменената посока на Земната ос в 1250
година
.
Срещу прогресивните Духове във Вселената стоят техни противници, в този случай онези Духове на Личността, които са изостанали в своето развитие. Тези противници, лошите Духове на Личността сега имат предимство.
Това е свързано с изменената посока на Земната ос в 1250 година.
Земята описва в течение на хилядолетия едно конусовидно движение, движение на нейната ос, което образува два конуса с върхове в центъра на Земята; тя описва едно танцувално движение. От петото, шестото столетие преди Христа оста на Земята се обръща все повече. В науката това се нарича напредване на пролетната точка, на точката на пролетното равноденствие. По-рано разпределението на пролетта, лятото, есента и зимата е било различно, то е било по-равномерно.
към текста >>
246.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Към стр...: една
година
, която има голямо значение: 1899 г.: Краят на Кали-Юга /Тъмната епоха/, която трая 3101 г.
Към стр...: една година, която има голямо значение: 1899 г.: Краят на Кали-Юга /Тъмната епоха/, която трая 3101 г.
пр. Хр. до 1899 сл. Хр.
към текста >>
247.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако добре си припомните моите лекции за живота на Исус от Назарет и по-специално историята на едното момче Исус, в което до 12-та му
година
живя Заратустра, и историята на другото момче Исус*22, в което после Заратустра живя до 30-та
година
, Вие ще си кажете: Да, тук ние сме изправени пред един особен човек, когото мировата история, мировата еволюция подложи на специална подготовка, още с това, че тя създаде две човешки тела, като едното от тях беше обитавано от индивидуалността на Заратустра до 12-та
година
, а другото до 30-та
година
.
През първите християнски столетия непрекъснато беше подчертавано, че онзи, когото наричаха Исус от Назарет беше един човек като всички други, един слаб човек като всеки друг. И до мисията на Този, който слезе на Земята, се приближаваха най-вече хората които бяха убедени: Исус беше един обикновен човек! Следователно, ако правилно разглеждаме преданията, ще установим, че никъде не става дума за „Адепт“.
Ако добре си припомните моите лекции за живота на Исус от Назарет и по-специално историята на едното момче Исус, в което до 12-та му година живя Заратустра, и историята на другото момче Исус*22, в което после Заратустра живя до 30-та година, Вие ще си кажете: Да, тук ние сме изправени пред един особен човек, когото мировата история, мировата еволюция подложи на специална подготовка, още с това, че тя създаде две човешки тела, като едното от тях беше обитавано от индивидуалността на Заратустра до 12-та година, а другото до 30-та година.
И ще добавим: Благодарение на факта, че тези два образа на Исус бяха свързани със Заратустра, Исус от Назарет също се издигна до много висока степен, обаче не по същия път, по който би минала индивидуалността на един Адепт, която непрекъснато напредва от една инкарнация в друга инкарнация.
към текста >>
И така: В 30-та
година
, когато космическата индивидуалност на Христос влиза в тялото на Исус от Назарет, самият Исус от Назарет напуска това тяло и от момента, когато Йоан извършва Кръщението в реката Йордан ако сега се абстрахираме от Христос -, ние имаме работа с един човек, когото вече можем да наречем в истинския смисъл на думата „обикновен човек“, само че междувременно той е станал носител на Христос.
И така: В 30-та година, когато космическата индивидуалност на Христос влиза в тялото на Исус от Назарет, самият Исус от Назарет напуска това тяло и от момента, когато Йоан извършва Кръщението в реката Йордан ако сега се абстрахираме от Христос -, ние имаме работа с един човек, когото вече можем да наречем в истинския смисъл на думата „обикновен човек“, само че междувременно той е станал носител на Христос.
Обаче ние трябва да различаваме носителя на Христос от самия Христос! В това тяло, което беше носител на Христос, след като беше напуснато от Заратустровата индивидуалност, вече не се намираше някаква човешка индивидуалност, която да е претърпяла едно или друго по-висше развитие. Развитието, което Исус от Назарет показваше, степента на неговото развитие произлизаше от факта, че в него беше живяла индивидуалността на Заратустра. Но, както знаем, тази човешка природа беше напусната от индивидуалността на Заратустра, за да бъде завладяна от индивидуалността на Христос. Ето защо веднага след като беше завладяна от индивидуалността на Христос, тази човешка природа се прояви по единствения възможен начин, като изпрати срещу Него не друг, а Изкусителя.
към текста >>
През 30-та
година
от живота на Исус от Назарет, Христос влезе в неговото физическо, етерно и астрално тяло, следователно Христос нямаше възможност да подготви тези тела през детските години на Исус.
Но по отношение на Христос Исус ние изобщо не можем да твърдим подобно нещо.
През 30-та година от живота на Исус от Назарет, Христос влезе в неговото физическо, етерно и астрално тяло, следователно Христос нямаше възможност да подготви тези тела през детските години на Исус.
И така, индивидуалността на Христос има коренно различно отношение към тялото, отколкото индивидуалността на Аполоний. И ако обгърнем с духовен поглед индивидуалността на Аполоний от Тиана, ние си казваме: Всичко това е работа на тази индивидуалност и тя се проявява в биографията на Аполоний от Тиана. Ако искаме да по кажем графично изображение на подобен жизнен път, бихме могли да нарисуваме следната скица:
към текста >>
Сега ние трябва да кажем следното: Ако погледнем предишните инкарнации на Исус от Назарет, ще установим, как сега, през 30-та
година
от живота на Исус от Назарет, индивидуалността напуска това тяло, така че отсега нататък имаме само обвивките на физическото тяло, на етерното тяло и на астралното тяло.
Сега ние трябва да кажем следното: Ако погледнем предишните инкарнации на Исус от Назарет, ще установим, как сега, през 30-та година от живота на Исус от Назарет, индивидуалността напуска това тяло, така че отсега нататък имаме само обвивките на физическото тяло, на етерното тяло и на астралното тяло.
Обаче силите, които индивидуалността развива, не се намират във външните обвивки; те се намират в жизнената нишка, в жизнения поток на Аза, който напредва от една инкарнация в друга инкарнация. Следователно силите, принадлежащи към Заратустровата индивидуалност, които трябваше да бъдат подготвени в тялото на Исус от Назарет, те, бих казал, просто „отлитат“ заедно с индивидуалността на Заратустра. Или с други думи: Това, което сега е налице под формата на обвивки, представлява една нормална разновидност на човешката организация, обаче не и такава човешка организация, която доколкото се отнася до индивидуалността би могла да е присъща на Адепта; тя е прекалено човешка, прекалено слаба.
към текста >>
Това Христово Същество живее до 33-та
година
, до Събитието на Голгота, считано от Кръщението на Йоан, то живее, както често сме описвали, именно като Христово Същество.
И сега настъпва едно обективно събитие: докато в предишния случай жизненият поток напредва през „а“, „б“ и т.н. , сега при „в“ той се отклонява по един страничен път; в замяна на това, чрез Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, Христовото Същество навлиза в троичната организация.
Това Христово Същество живее до 33-та година, до Събитието на Голгота, считано от Кръщението на Йоан, то живее, както често сме описвали, именно като Христово Същество.
Следователно, чие дело е животът на Христос Исус от 30-та до 33-та
към текста >>
година
?
година?
Това не е дело на индивидуалността, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация, а е дело на онази космическа индивидуалност, която слезе от Космоса и нахлу в тялото на Исус от Назарет, дело на една индивидуалност, на едно Същество, което никога по-рано не е било свързано със Земята, и което сега, слизайки от Космоса, се свързва с едно човешко тяло. В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та година от живота на Христос Исус, т.е. между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога Христос. Ето защо това, което се разиграва тук, е дело не на Земята, а на свръхсетивния свят и то няма нищо общо с нито един земен човек. И като потвърждение на това, че то няма нищо общо с нито един земен човек, онзи човек, който обитаваше това тяло до неговата 33-та година, го напусна.
към текста >>
В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та
година
от живота на Христос Исус, т.е.
година? Това не е дело на индивидуалността, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация, а е дело на онази космическа индивидуалност, която слезе от Космоса и нахлу в тялото на Исус от Назарет, дело на една индивидуалност, на едно Същество, което никога по-рано не е било свързано със Земята, и което сега, слизайки от Космоса, се свързва с едно човешко тяло.
В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та година от живота на Христос Исус, т.е.
между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога Христос. Ето защо това, което се разиграва тук, е дело не на Земята, а на свръхсетивния свят и то няма нищо общо с нито един земен човек. И като потвърждение на това, че то няма нищо общо с нито един земен човек, онзи човек, който обитаваше това тяло до неговата 33-та година, го напусна.
към текста >>
И като потвърждение на това, че то няма нищо общо с нито един земен човек, онзи човек, който обитаваше това тяло до неговата 33-та
година
, го напусна.
година? Това не е дело на индивидуалността, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация, а е дело на онази космическа индивидуалност, която слезе от Космоса и нахлу в тялото на Исус от Назарет, дело на една индивидуалност, на едно Същество, което никога по-рано не е било свързано със Земята, и което сега, слизайки от Космоса, се свързва с едно човешко тяло. В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та година от живота на Христос Исус, т.е. между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога Христос. Ето защо това, което се разиграва тук, е дело не на Земята, а на свръхсетивния свят и то няма нищо общо с нито един земен човек.
И като потвърждение на това, че то няма нищо общо с нито един земен човек, онзи човек, който обитаваше това тяло до неговата 33-та година, го напусна.
към текста >>
248.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Нека да си представим още, че точно това би могло да настъпи и с Исус от Назарет през 30-та
година
от неговия живот: тогава човешкият Аз действително напусна троичната формация, съставена от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
А сега нека да си представим, че в определен момент от живота Азът напуска формацията, съставена от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; така че пред нас биха стояли физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, обаче не и Азът.
Нека да си представим още, че точно това би могло да настъпи и с Исус от Назарет през 30-та година от неговия живот: тогава човешкият Аз действително напусна троичната формация, съставена от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
И в това, което остана именно в сбора от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло навлезе Христовото Същество при Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан. Ето защо сега ние имаме физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на един човек и вътре в тях: Христовото Същество. Вместо Азът, сега в човешките обвивки навлиза Христовото Същество. И по какво се различава този Христос Исус от всички други хора на Земята?
към текста >>
Защото благодарение на факта, че Христовото Същество носи следите от онова астрално тяло, което Исус от Назарет имаше от раждането до своята 30-та
година
, благодарение на този факт физическото тяло е видимо като носител на Христос.
Нека съвсем точно да обобщим какво представлява Христос от Кръщението в реката Йордан до Мистерия та на Голгота: Едно физическо тяло, едно етерно тяло и едно астрално тяло, което прави това физическо тяло и етерно тяло видимо, понеже то все още съдържа следите от влиянието на Луцифер.
Защото благодарение на факта, че Христовото Същество носи следите от онова астрално тяло, което Исус от Назарет имаше от раждането до своята 30-та година, благодарение на този факт физическото тяло е видимо като носител на Христос.
към текста >>
249.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
За да отговорим подробно на този въпрос, доколкото това е възможно, нека да си припомним накратко това, което знаем от предишни лекции, изнесени върху живота на Исус от Назарет, който след своята 30-та
година
стана носител на Христос.
Вчера загатнахме, че сега за нас е изключително важно да си отговорим на въпроса: Какво всъщност се случи с онова Същество, което ние наричаме Христос Исус, какво се случи с Него през периода от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота?
За да отговорим подробно на този въпрос, доколкото това е възможно, нека да си припомним накратко това, което знаем от предишни лекции, изнесени върху живота на Исус от Назарет, който след своята 30-та година стана носител на Христос.
Главното по тази тема е представено с няколко думи и в моята наскоро излязла книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“.
към текста >>
После ние знаем, че по силата на един окултен процес, добре познат на всеки човек, комуто са поверени подобни факти, в 12-та
година
на своя живот Заратустровата индивидуалност напусна тялото на Соломоновото момче Исус и премина в тялото на Натановото момче Исус.
После ние знаем, че по силата на един окултен процес, добре познат на всеки човек, комуто са поверени подобни факти, в 12-та година на своя живот Заратустровата индивидуалност напусна тялото на Соломоновото момче Исус и премина в тялото на Натановото момче Исус.
Обаче тялото на това Натаново момче Исус, или по-добре казано, неговото троично тяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, беше изградено по един твърде особен начин. Фактически неговото тяло беше от такова естество, че Натановото момче Исус проявяваше точно противоположните качества на Соломоновия Исус. Докато Соломоновото момче Исус се отличаваше с една голяма надареност по отношение на външните неща, които могат да бъдат усвоени именно външно, за Натановото момче Исус би могло да се каже, че по отношение на външните неща. Вие разбирате, че тези думи ни най-малко не биха могли да прозвучат като нещо осъдително то остана в известен смисъл ощетено. То просто не беше в състояние да се ориентира всред онези постижения, които човешката култура беше създала на Земята.
към текста >>
То не притежаваше такъв Аз, който да е минавал през поредица от инкарнации; ето защо, когато в неговата 12-та
година
индивидуалността на Заратустра премина от Соломоновото момче Исус, описано в Евангелието на Матей, в Натановото момче Исус, от него, от Натановия Исус не се налагаше да бъде изхвърляно нищо.
Следователно, когато се роди това дете Исус, описано в Евангелието на Лука, то притежаваше всичко онова, което беше останало незасегнато от луциферическо-ариманическите сили.
То не притежаваше такъв Аз, който да е минавал през поредица от инкарнации; ето защо, когато в неговата 12-та година индивидуалността на Заратустра премина от Соломоновото момче Исус, описано в Евангелието на Матей, в Натановото момче Исус, от него, от Натановия Исус не се налагаше да бъде изхвърляно нищо.
Преди малко аз казах, че тази откъсната от развитието част на човечеството, която до този момент се развиваше редом с него в Мистериите, всъщност сега, в палестинско време, се роди за пръв път като онова момче, което описва Евангелието на Лука. Фактически тук ние сме изправени пред едно пренасяне от един малоазиатски мистериен център, където беше съхраняван този човешки зародиш, тялото на Натановото момче Исус. После това момче израсна, и когато стана на 12 години, то беше обхванато от индивидуалността на Заратустра, която така да се каже „премина“ или „навлезе“ в неговото троично тяло. Ние знаем също, че това „преминаване“ е показано в сцената, представяща „дванадесетгодишния Исус в храма“*47. Напълно разбираемо е, че родителите на Натановото момче Исус, които бяха свикнали да виждат детето такова, какво току-що го писахме, останаха „смаяни“ от настъпилите с него промени.
към текста >>
Защото точно този беше моментът, когато в 12-годишното момче навлезе индивиуалността на Заратустра, така че отсега нататък от 12-та до 30-та
година
в момчето Исус от Евангелието на Лука ние имаме индивидуалността на Заратустра.
Преди малко аз казах, че тази откъсната от развитието част на човечеството, която до този момент се развиваше редом с него в Мистериите, всъщност сега, в палестинско време, се роди за пръв път като онова момче, което описва Евангелието на Лука. Фактически тук ние сме изправени пред едно пренасяне от един малоазиатски мистериен център, където беше съхраняван този човешки зародиш, тялото на Натановото момче Исус. После това момче израсна, и когато стана на 12 години, то беше обхванато от индивидуалността на Заратустра, която така да се каже „премина“ или „навлезе“ в неговото троично тяло. Ние знаем също, че това „преминаване“ е показано в сцената, представяща „дванадесетгодишния Исус в храма“*47. Напълно разбираемо е, че родителите на Натановото момче Исус, които бяха свикнали да виждат детето такова, какво току-що го писахме, останаха „смаяни“ от настъпилите с него промени.
Защото точно този беше моментът, когато в 12-годишното момче навлезе индивиуалността на Заратустра, така че отсега нататък от 12-та до 30-та година в момчето Исус от Евангелието на Лука ние имаме индивидуалността на Заратустра.
към текста >>
С всичко това е загатнато следното: Поради особеностите на това момче Исус, до своята 12-та
година
то остана незасегнато от луциферическите и ариманически сили, понеже то изобщо не носеше в себе си една такава индивидуалност, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация.
Лутер превежда: „И Исус растеше в мъдрост, във възраст и в благоволение пред Бога и човеците“. Това също не е много смислено. След като четем думите „Исус растеше във възраст“, много бих искал да зная, какво точно означава едно 12-годишно момче да „расте във възраст“? Нали за да напредва във възрастта, е необходимо чисто и просто време! Но в действителност, ако възстановим евангелския текст чрез Хрониката Акаша, този пасаж вече означава нещо друго: А именно, че Исус израства във всичко онова, в което може да израсне едно астрално тяло: В мъдрост; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно етерно тяло: А именно в качества, свързани с доброта, благоговение и т.н.; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно физическо тяло: А именно в пластичните очертания на външната му физическа форма.
С всичко това е загатнато следното: Поради особеностите на това момче Исус, до своята 12-та година то остана незасегнато от луциферическите и ариманически сили, понеже то изобщо не носеше в себе си една такава индивидуалност, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация.
Евангелието на Лука много ясно напомня за този факт, когато проследява наследствената линия на Исус, изброявайки поколенията нагоре през Адам чак до Бог, с което потвърждава, че тук ние сме изправени пред една субстанция, която е останала незасегната от всичко онова, което съпътства човешките инкарнации.
към текста >>
Следователно, когато в 30-та
година
Заратустра напусна троичното тяло на Исус от Назарет, той остави след себе си трите тела: Физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло.
Следователно, когато в 30-та година Заратустра напусна троичното тяло на Исус от Назарет, той остави след себе си трите тела: Физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло.
Обаче всичко онова, което Заратустровата индивидуалност успя да постигне благодарение на тези инструменти, тя го взе със себе си, така че то продължи да живее и по-нататък в тази индивидуалност, която сега напусна троичното тяло. И все пак, в троичното тяло на Исус от Назарет беше постигнато нещо съществено: А именно, че човешката природа такава каквато тя беше преди намесата на Луцифер и Ариман се оказа свързана с онази индивидуалност, която можа до най-голяма степен да извлече духовните истини от Макрокосмоса. Защото, помислете само, през какви етапи мина развитието на Заратустровата индивидуалност! В миналото, когато Заратустра за пръв път взе участие в изграждането на древно-персийската култура, още тогава, насочвайки поглед към великия Слънчев Дух, той проникна в най-дълбоките тайни на духовния свят. В своите следващи инкарнации, тази индивидуалност продължи да напредва по своя път.
към текста >>
И така, най-вътрешната същност на човешката природа, озарена от най-интензивните сили на любовта и състраданието възникна благодарение на това, че до раждането на Натановия Исус, в духовния свят беше запазена една чиста човешка субстанция; по-късно астралното тяло се оказа проникнато от силите на Гоутама Буда, и ако сега, следователно, в Натановия Исус беше налице това, което бихме нарекли „най-вътрешната същност“ на човека, настъпи мигът, когато в 12-та си
година
, с това тяло се съедини онази човешка индивидуалност, която от всички човешки индивидуалности беше прозряла най-ясно и най-дълбоко в духовното естество на Космоса.
И така, най-вътрешната същност на човешката природа, озарена от най-интензивните сили на любовта и състраданието възникна благодарение на това, че до раждането на Натановия Исус, в духовния свят беше запазена една чиста човешка субстанция; по-късно астралното тяло се оказа проникнато от силите на Гоутама Буда, и ако сега, следователно, в Натановия Исус беше налице това, което бихме нарекли „най-вътрешната същност“ на човека, настъпи мигът, когато в 12-та си година, с това тяло се съедини онази човешка индивидуалност, която от всички човешки индивидуалности беше прозряла най-ясно и най-дълбоко в духовното естество на Космоса.
Но по този начин телата на Натановия Исус бяха преобразени така, че като един вид инструменти те се оказаха годни да приемат в себе си екстракта, Христовия екстракт на Космоса. Ако индивидуалността на Заратустра не би проникнала в троичното тяло на Исус от Назарет, тогава очите на това тяло биха се оказали неспособни да понесат Христовата субстанция в решителния период между 30-та година и Мистерията на Голгота, а ръцете на това тяло биха се оказали неспособни да приемат Христовата субстанция през 30-та година. За да приеме в себе си Христос, това тяло трябваше да бъде внимателно подготвено и, така да се каже, разширено чрез индивидуалността на Заратустра. И така, в лицето на Исус от Назарет, такъв какъвто той беше от момента, когато го напусна Заратустра и в него влезе Христовото Същество, ние нямаме пред себе си нито някакъв адепт, нито някакви следи от един или друг високо развит човек. Защото един адепт е адепт благодарение на това, че в него живее една високо развита индивидуалност; но в случая тъкмо тази индивидуалност беше напуснала троичното тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
Ако индивидуалността на Заратустра не би проникнала в троичното тяло на Исус от Назарет, тогава очите на това тяло биха се оказали неспособни да понесат Христовата субстанция в решителния период между 30-та
година
и Мистерията на Голгота, а ръцете на това тяло биха се оказали неспособни да приемат Христовата субстанция през 30-та
година
.
И така, най-вътрешната същност на човешката природа, озарена от най-интензивните сили на любовта и състраданието възникна благодарение на това, че до раждането на Натановия Исус, в духовния свят беше запазена една чиста човешка субстанция; по-късно астралното тяло се оказа проникнато от силите на Гоутама Буда, и ако сега, следователно, в Натановия Исус беше налице това, което бихме нарекли „най-вътрешната същност“ на човека, настъпи мигът, когато в 12-та си година, с това тяло се съедини онази човешка индивидуалност, която от всички човешки индивидуалности беше прозряла най-ясно и най-дълбоко в духовното естество на Космоса. Но по този начин телата на Натановия Исус бяха преобразени така, че като един вид инструменти те се оказаха годни да приемат в себе си екстракта, Христовия екстракт на Космоса.
Ако индивидуалността на Заратустра не би проникнала в троичното тяло на Исус от Назарет, тогава очите на това тяло биха се оказали неспособни да понесат Христовата субстанция в решителния период между 30-та година и Мистерията на Голгота, а ръцете на това тяло биха се оказали неспособни да приемат Христовата субстанция през 30-та година.
За да приеме в себе си Христос, това тяло трябваше да бъде внимателно подготвено и, така да се каже, разширено чрез индивидуалността на Заратустра. И така, в лицето на Исус от Назарет, такъв какъвто той беше от момента, когато го напусна Заратустра и в него влезе Христовото Същество, ние нямаме пред себе си нито някакъв адепт, нито някакви следи от един или друг високо развит човек. Защото един адепт е адепт благодарение на това, че в него живее една високо развита индивидуалност; но в случая тъкмо тази индивидуалност беше напуснала троичното тяло на Исус от Назарет. Сега пред погледа си ние имаме само троичното тяло, подготвено от присъствието на Заратустра по такъв начин, че сега вече можеше да приеме в себе си Христовото Същество, или индивидуалността на Христос. Но същевременно, поради свързването на Христовата индивидуалност с това тяло, което току-що описахме, настъпиха следните промени.
към текста >>
250.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето защо в предговора, написан от Роте към едно съчинение върху теософския живот през 18 век, отпечатано в 1847
година
, се съдържат много верни неща.
Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс. Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив. И този теософски стремеж се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни. Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за еволюцията на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският стремеж далеч не им беше чужд. Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския живот никога не е била прекъсвана!
Ето защо в предговора, написан от Роте към едно съчинение върху теософския живот през 18 век, отпечатано в 1847 година, се съдържат много верни неща.
Самият Роте е преподавател близо до Карлсруе, в Хайделбергския университет. Той казва: „Всъщност това, към което се стреми теософията, трудно може да бъде разбрано от нейните по-ранни представители... но достатъчно ясно е, че в досегашния си път тя не може да се издигне до някакво научно равнище и, следователно, до някакво по-широко въздействие. Лесно е обаче да се направи прибързаният извод, че от научна гледна точка тя е едно случайно и временно явление. Срещу подобен извод се изказва и самата история. Тя напомня, че това загадъчно явление никога не е можело да си пробие път, но независимо от всичко, е възниквало отново и отново, поддържано в различните си форми от една непресъхваща традиция.“
към текста >>
251.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
по един съвсем несръчен, опипващ начин -, все пак трябва да признаем, че в наградената му през 1851
година
книга, неговата идея за прераждането е проникната от християнския импулс; и в книгата му има една специална глава, където авторът говори за връзката между християнството и учението за прераждането.
Както от една страна цялото човечество е неразделно свързано с Христос, така от друга страна се чувствува и онзи, който изповядва принадлежащия на цялото човечество Христос. Тази идея се е отразила в мисленето и чувствата на цялото човечество. И когато идеята за прераждането отново се появи през 18 век, тя се появи като една християнска идея. И когато си припомним, как Виденман третира прераждането т.е.
по един съвсем несръчен, опипващ начин -, все пак трябва да признаем, че в наградената му през 1851 година книга, неговата идея за прераждането е проникната от християнския импулс; и в книгата му има една специална глава, където авторът говори за връзката между християнството и учението за прераждането.
Обаче в хода на общочовешката еволюция беше необходимо следното: за да се пробуди в една зряла форма, идеята за прераждането трябваше да мине първо през една, така да се каже, християнска фаза. И занапред тази идея за прераждането ще се свърже с християнството по такъв начин, че хората да я усещат като нещо, което преминава през отделните инкарнации. Хората ще разберат и друго: как индивидуалността, която напълно се губи в рамките на будисткия светоглед както видяхме от разговора между цар Милинда и мъдреца Нагазена ще получи истинското си съдържание едва след като се християнизира. И сега ние разбираме: Защо половин хилядолетие преди идването на Христос, будисткият мироглед се разминава с човешкия Аз, а запазва идеята за реинкарнациите? Защото Христовият Импулс все още не беше влязъл в сила, защото този Импулс се разгръща едва там, където някой може все по-съзнателно да напредва от една инкарнация в друга инкарнация!
към текста >>
Това преобразяване настъпва особено отчетливо между тридесетата и тридесет и третата
година
.
Когато една индивидуалност се въплъщава в миналите епохи, например Мойсей, това е нещо съвсем различно от случая с Христовата Индивидуалност, където другата индивидуалност, тази на Исус от Назарет, трябваше да напусне своите тела и да ги предостави на Христовата Индивидуалност. При Бодисатва ще бъде така, че също ще настъпи един вид „смяна“, но все пак индивидуалността на „носителя“ остава по някакъв начин съхранена; докато през миналите епохи да си представим например патриарсите въпросната индивидуалност, имаща за задача да достави нови сили за общочовешката еволюция, трябваше да се потопи в телата на „носителя“ с такава сила, че съответният човек задължително изживяваше едно могъщо преобразяване на своята душа.
Това преобразяване настъпва особено отчетливо между тридесетата и тридесет и третата година.
И винаги става така, че никога не може да се знае предварително, т.е. преди да е настъпило въпросното преобразяване, дали именно това човешко тяло ще бъде завладяно от Бодисатва. Този факт никога не е ясен в младежките години на живота; ясният признак е именно този, че по-късните години съвсем не приличат на младежките години.
към текста >>
Тази негова особеност също няма да се прояви в младежките му години; обаче в своята 33
година
той ще се прояви като съвсем нов човек, като такъв, който може да приеме в себе си една по-висша индивидуалност.
Този, който беше въплътен в Йешу бен Пандира и който от тогава насам постоянно се е въплъщавал, Бодисатва, който дойде след Гоутама Буда, се подготвя за своето Бодисатвическо въплъщение така, че да може и тук окултното изследване отново съвпада с източното предание да се издигне до степента Буда точно пет хиляди години след озарението на Гоутама Буда под дървото Боди. Тогава, три хиляди години след нашето време, онзи Бодисатва, поглеждайки назад към всичко, което е станало през новата епоха, и поглеждайки назад към Христовия Импулс и всичко, свързано с него, ще говори така, че от неговите устни ще звучи един говор, който фактически превръща в реалност онова, което описахме току-що; а именно, че от интелекта непосредствено ще бликат морални сили, морални подтици. Бъдещият Бодисатва ще бъде един вестител на доброто, и то направо чрез Словото, чрез Логоса, един Бодисатва, който ще посвети всичките си сили в служба на Христовия Импулс и ще говори на един такъв език, какъвто днес нито един човек не притежава, един толкова свещен език, че въпросният Бодисатва ще бъде наречен „Носител на Доброто“.
Тази негова особеност също няма да се прояви в младежките му години; обаче в своята 33 година той ще се прояви като съвсем нов човек, като такъв, който може да приеме в себе си една по-висша индивидуалност.
Еднократната инкарнация е едно събитие, което се отнася само за Христос Исус. На физическия план всички Бодисатви минават през поредица от инкарнации. И така, 3000 години след нашето време този Бодисатва ще отиде толкова далеч, че ще се превърне в Носител на Доброто, в Майтрейя-Буда, чието Слово ще бъде поставено в служба на Христовия Импулс, като се има предвид, че дотогава този Импулс ще е станал жизнена необходимост за достатъчно голям брой хора. Така изглежда днес перспективата за бъдещата еволюция на човечеството.
към текста >>
252.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Впрочем понятието „антропософия“ срещаме още през 1575, двадесет и една
година
преди „Psychologia anthropologica“ на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „De Magia Veterum“.
Впрочем понятието „антропософия“ срещаме още през 1575, двадесет и една година преди „Psychologia anthropologica“ на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „De Magia Veterum“.
Като първа задача на Антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния живот.
към текста >>
Колко повече Азът укрепва (най-вече след 21
година
) толкова по-успешно той се бори срещу неовладяните „излишъци“ от етерни сили, както и срещу „безредиците и напрежението“, идващи от астралното тяло.
Същата динамика на процесите откриваме и при т.нар. хистерия. Хистерикът притежава „излишък“ от етерни сили, които не могат да бъдат включени във „веществообмяната“ и се превръщат в „резонансен орган“ за всякакъв род външни въздействия. В случая Азовата организация също е прекалено слаба, за да се интегрира в действителния свят, за да го понесе, като вместо това се задоволява с въображаеми и илюзорни заместители. Хистеричната предразположба се проявява най-често в пубертета, когато отношенията между етерното тяло и астралното тяло все още не са достатъчно „консолидирани“.
Колко повече Азът укрепва (най-вече след 21 година) толкова по-успешно той се бори срещу неовладяните „излишъци“ от етерни сили, както и срещу „безредиците и напрежението“, идващи от астралното тяло.
към текста >>
253.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма
година
едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението.
За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението.
Повтарям: Децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения. И какво се получава по-късно? Въпросното изживяване бива затрупано от безброй други случки и събития, и след време детето вече не си спомня за него. Би могло да се случи така, че това изживяване да не се появи вече никога. Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост.
към текста >>
" Така пише Хайнрих фон Клайст30 в едно от писмата си през 1806
година
.
И когато нощем лежим по гръб и гледаме небето между две липови листенца какъв простор, какви предчувствия и мисли заливат душата ни? Ела, позволи ни да сторим нещо добро и после да умрем! Една от милионите смърти, от които ние сме умирали и от които ще умираме занапред. То е същото, когато влизаме от една стая в друга. Виж, за мен светът е като затворен в кутия, и малкото е подобно на голямото!
" Така пише Хайнрих фон Клайст30 в едно от писмата си през 1806 година.
към текста >>
254.
Прераждане и карма и тяхното значение за съвременната култура
GA_135 Прераждане и Карма
изнесени от 1903 до 1912
година
изнесени от 1903 до 1912 година
към текста >>
Във втората част се съдържат пет лекции, които са изнесени през 1912
година
в Берлин и Щутгарт пред членовете на тогавашната немска секция на теософското общество, в чиито рамки по онова време Рудолф Щайнер е могъл да представя своите антропософски духовнонаучни изследователски резултати.
Във втората част се съдържат пет лекции, които са изнесени през 1912 година в Берлин и Щутгарт пред членовете на тогавашната немска секция на теософското общество, в чиито рамки по онова време Рудолф Щайнер е могъл да представя своите антропософски духовнонаучни изследователски резултати.
В края на същата година става отделянето от теософите и основаването на Антропософското общество.
към текста >>
В края на същата
година
става отделянето от теософите и основаването на Антропософското общество.
Във втората част се съдържат пет лекции, които са изнесени през 1912 година в Берлин и Щутгарт пред членовете на тогавашната немска секция на теософското общество, в чиито рамки по онова време Рудолф Щайнер е могъл да представя своите антропософски духовнонаучни изследователски резултати.
В края на същата година става отделянето от теософите и основаването на Антропософското общество.
към текста >>
255.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Един вид библия на „просветените“ хора на новото време искаше да даде Давид Фридрих Щраус със своята излязла през 1872
година
книга „Старата и новата вяра“.
Един вид библия на „просветените“ хора на новото време искаше да даде Давид Фридрих Щраус със своята излязла през 1872 година книга „Старата и новата вяра“.
Към „новата вяра“ трябва да се числят откровенията на естествената наука. Новата библия е написана под впечатлението на дарвиновите представи. И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса. За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува. Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи.
към текста >>
256.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Най-добре да ги питам за нещата, които са в книгите, по които
година
след
година
преподават на децата.
Доста съм говорил за това колко често хората не забелязват това, което се случва в непосредственото настояще. Характерен пример за това как хората не обръщат внимание на това, което става около тях, е следният случай. Познавах един училищен инспектор на една област, в която бе въведен закон, че по-възрастните учители, които не са държали определени изпити, трябва да бъдат подложени на тях. Този училищен инспектор, понеже беше един изключително хуманен човек, си каза: Тези младежи, които тъкмо излизат от семинарите, човек може да ги пита за всичко. Но да препитваме по-старите господа, които са на служба вече двайсет-трийсет години, това е една жестокост, тях не може да ги препитваме.
Най-добре да ги питам за нещата, които са в книгите, по които година след година преподават на децата.
И вижте само: повечето от тях не знаели дори това, което самите те преподавали на учениците! При това инспекторът бил такъв изпитващ, за когото можело да се каже, че е искал да ги пита за това, което те знаят!
към текста >>
257.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
По правило – защото въпреки че много факти го показват, все пак има безброй изключения – става така, че с хората, които срещаме съвсем непроизволно в началото на своя живот, вече сме били заедно в един предишен живот, най-често дори в непосредствено предхождащия, при това по средата на живота, около тридесетата
година
.
Един от важните кармически въпроси по същество е този: Как става така, че в настоящия живот сме заедно с хората, с които сме свързани по кръвен път? Защо сме заедно с тях в началото на този живот? По този въпрос духовно-научното изследване показва нещо твърде характерно.
По правило – защото въпреки че много факти го показват, все пак има безброй изключения – става така, че с хората, които срещаме съвсем непроизволно в началото на своя живот, вече сме били заедно в един предишен живот, най-често дори в непосредствено предхождащия, при това по средата на живота, около тридесетата година.
Тогава по някакъв начин сме ги избрали свободно, като сме били привлечени към тях от сърдечните си склонности и т. н. Ще изпаднем в голяма грешка, ако разглеждаме хората, с които сме заедно в началото на живота си, като такива, с които сме били заедно също така в началото на някой друг предишен живот. Не в началото, не в края, а по средата на даден живот по свободен избор сме били с тези, с които в следващия живот сме в кръвно родство. Много често случаите са такива, че с този, с когото сме били в брачен съюз, следователно с този, с когото свободно сме се свързали, в следващия ни живот се явява като баща, майка, брат или сестра. Духовно-научното изследване показва, че това, което човек спекулативно би предположил, това, което би си помислил, когато умува над нещата, обикновено е неправилно.
към текста >>
Ще разберем още, че това, което бе казано, важи също и за настоящия живот и последствията от него, а именно че тези, с които се свържем около тридесетата си
година
, следователно когато вярваме, че преценяваме с пълния си разсъдък, се свързват с нас така, че в следващия ни живот ще се появят в неговата изходна точка, може би като родители или като братя и сестри.
Вероятно това днес може да се окаже неприятно, но въпреки това е вярно. Защото ако не е доволен от своите кръвни роднини, човек ще научи, че той сам е поставил началото на това си недоволство и че следователно трябва да се погрижи по различен начин за следващата си инкарнация и едва тогава идеята за прераждането и кармата ще стане плодотворна в живота. Работата е там, че тези идеи не служат за задоволяване на нечие любопитство и т. н., а за нашето усъвършенстване и следователно за усъвършенстването на целия живот.
Ще разберем още, че това, което бе казано, важи също и за настоящия живот и последствията от него, а именно че тези, с които се свържем около тридесетата си година, следователно когато вярваме, че преценяваме с пълния си разсъдък, се свързват с нас така, че в следващия ни живот ще се появят в неговата изходна точка, може би като родители или като братя и сестри.
Когато знаем от какво зависи формирането на семейните конфигурации и това с кои хора да бъдем, чувството ни за отговорност ще се разшири значително под влияние на идеите за прераждането и кармата.
към текста >>
258.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Нека предположим, че живеем настоящия си живот между раждането и смъртта и изведнъж ни става ясно, когато сме стигнали да кажем до тридесетата си
година
или пък вече сме я прехвърлили – ще видим, че също и тези, които още не са достигнали тази възраст, по-късно ще минат през определени преживявания, – спомняме си за това, че тъкмо около тридесетата си
година
във външния свят сме се събрали с този или онзи човек.
Нека предположим, че живеем настоящия си живот между раждането и смъртта и изведнъж ни става ясно, когато сме стигнали да кажем до тридесетата си година или пък вече сме я прехвърлили – ще видим, че също и тези, които още не са достигнали тази възраст, по-късно ще минат през определени преживявания, – спомняме си за това, че тъкмо около тридесетата си година във външния свят сме се събрали с този или онзи човек.
Между тридесетата и четиридесетата си година сме свързани в най-различни житейски връзки с хора от външния свят. Става така, че връзките, в които сме влезли тогава, ни изглеждат създадени от нас по време на най-зрелия ни житейски период, когато наистина сме били най-зрели хора. Това може да открием чрез разсъждения. Разсъжденията, които обаче се базират върху принципите, върху познанията на духовната наука, могат да ни доведат до мисълта, че е вярно това, което сега ще бъде казано от мен, при това не просто като едно премислено съображение, а като нещо, изведено на базата на духовно-научно изследване. Следователно това, което сега казвам, не е било открито чрез логическо мислене, а е установено чрез духовно-научно изследване.
към текста >>
Между тридесетата и четиридесетата си
година
сме свързани в най-различни житейски връзки с хора от външния свят.
Нека предположим, че живеем настоящия си живот между раждането и смъртта и изведнъж ни става ясно, когато сме стигнали да кажем до тридесетата си година или пък вече сме я прехвърлили – ще видим, че също и тези, които още не са достигнали тази възраст, по-късно ще минат през определени преживявания, – спомняме си за това, че тъкмо около тридесетата си година във външния свят сме се събрали с този или онзи човек.
Между тридесетата и четиридесетата си година сме свързани в най-различни житейски връзки с хора от външния свят.
Става така, че връзките, в които сме влезли тогава, ни изглеждат създадени от нас по време на най-зрелия ни житейски период, когато наистина сме били най-зрели хора. Това може да открием чрез разсъждения. Разсъжденията, които обаче се базират върху принципите, върху познанията на духовната наука, могат да ни доведат до мисълта, че е вярно това, което сега ще бъде казано от мен, при това не просто като едно премислено съображение, а като нещо, изведено на базата на духовно-научно изследване. Следователно това, което сега казвам, не е било открито чрез логическо мислене, а е установено чрез духовно-научно изследване. Затова пък логическото мислене може да потвърди фактите и да ги намери за разумни.
към текста >>
Когато човек размишлява за някои неща, които сме научили например за начина, по който се развиват различните съставни части на човека по време на живота – знаем, че през седмата
година
започва да действа завършеното етерно тяло, през четиринадесетата
година
– астралното тяло, през двадесет и първата – душата на усещането, през двадесет и осмата – душата на разбирането и през тридесет и петата – душата на съзнанието, – когато размишляваме за това, можем да кажем: По времето между тридесетата и четиридесетата
година
имаме работа с изграждането на душата на разбирането и душата на съзнанието.
Става така, че връзките, в които сме влезли тогава, ни изглеждат създадени от нас по време на най-зрелия ни житейски период, когато наистина сме били най-зрели хора. Това може да открием чрез разсъждения. Разсъжденията, които обаче се базират върху принципите, върху познанията на духовната наука, могат да ни доведат до мисълта, че е вярно това, което сега ще бъде казано от мен, при това не просто като едно премислено съображение, а като нещо, изведено на базата на духовно-научно изследване. Следователно това, което сега казвам, не е било открито чрез логическо мислене, а е установено чрез духовно-научно изследване. Затова пък логическото мислене може да потвърди фактите и да ги намери за разумни.
Когато човек размишлява за някои неща, които сме научили например за начина, по който се развиват различните съставни части на човека по време на живота – знаем, че през седмата година започва да действа завършеното етерно тяло, през четиринадесетата година – астралното тяло, през двадесет и първата – душата на усещането, през двадесет и осмата – душата на разбирането и през тридесет и петата – душата на съзнанието, – когато размишляваме за това, можем да кажем: По времето между тридесетата и четиридесетата година имаме работа с изграждането на душата на разбирането и душата на съзнанието.
към текста >>
Когато наближим тридесетата си
година
– може да е малко по-рано или малко по-късно, – се намираме най-физически спрямо света, тогава се намираме в такава връзка със света, че сме в най-голяма близост до физическия план.
Това, което човек е придобил като причини в миналите си инкарнации, това, което е преминало с нас през портата на смъртта, духовните сили, които сме събрали, това, което носим от предишния си живот, действа и оказва влияние върху изграждането на физическото ни тяло. То действа непрекъснато и невидимо от дълбоките ни душевни пластове навътре към тялото. С напредване на възрастта това въздействие все повече намалява – колкото повече време минава, старите сили на тялото окончателно го доизграждат. И тогава идва времето, когато вече сме изправени в света със завършен организъм. Това, което носим във вътрешния си мир, е получило своя израз в нашето външно тяло.
Когато наближим тридесетата си година – може да е малко по-рано или малко по-късно, – се намираме най-физически спрямо света, тогава се намираме в такава връзка със света, че сме в най-голяма близост до физическия план.
Когато тогава с най-голяма яснота вярваме, че имаме външна физическа яснота по отношение на житейските връзки, в които встъпваме, трябва да кажем: Житейските връзки, в които встъпваме тогава, са тези, които в тази инкарнация най-малко зависят от това, което от рождението ни насам действа в най-дълбоките ни вътрешни пластове. При все това можем да приемем, че изобщо не е случайно това, че около тридесетата ни година се срещаме с хората, които именно тогава трябва да влязат в нашето обкръжение. Със сигурност можем да приемем, че и тогава кармата ни е в сила, така че и тези хора имат връзка с някои от предишните ни инкарнации.
към текста >>
При все това можем да приемем, че изобщо не е случайно това, че около тридесетата ни
година
се срещаме с хората, които именно тогава трябва да влязат в нашето обкръжение.
С напредване на възрастта това въздействие все повече намалява – колкото повече време минава, старите сили на тялото окончателно го доизграждат. И тогава идва времето, когато вече сме изправени в света със завършен организъм. Това, което носим във вътрешния си мир, е получило своя израз в нашето външно тяло. Когато наближим тридесетата си година – може да е малко по-рано или малко по-късно, – се намираме най-физически спрямо света, тогава се намираме в такава връзка със света, че сме в най-голяма близост до физическия план. Когато тогава с най-голяма яснота вярваме, че имаме външна физическа яснота по отношение на житейските връзки, в които встъпваме, трябва да кажем: Житейските връзки, в които встъпваме тогава, са тези, които в тази инкарнация най-малко зависят от това, което от рождението ни насам действа в най-дълбоките ни вътрешни пластове.
При все това можем да приемем, че изобщо не е случайно това, че около тридесетата ни година се срещаме с хората, които именно тогава трябва да влязат в нашето обкръжение.
Със сигурност можем да приемем, че и тогава кармата ни е в сила, така че и тези хора имат връзка с някои от предишните ни инкарнации.
към текста >>
И тук духовно-научните факти, които неведнъж са били изследвани, показват, че много често хората, с които се срещаме около тридесетата ни
година
, са били свързани с нас в минали инкарнации така, че сме били с тях най-често в началото на непосредствено предхождащия ни живот, а може и преди него, като родители или братя и сестри.
И тук духовно-научните факти, които неведнъж са били изследвани, показват, че много често хората, с които се срещаме около тридесетата ни година, са били свързани с нас в минали инкарнации така, че сме били с тях най-често в началото на непосредствено предхождащия ни живот, а може и преди него, като родители или братя и сестри.
Отначало това ни се струва като един забележителен, изненадващ факт. Невероятно е, но много случаи показват на духовно-научното изследване, че именно нашите родители, хората, които са били до нас в изходната точка на предишния ни живот, които са ни поставили във физическия план, са кармически свързани с нас така, че в нашия нов живот няма да се срещнат с нас отново в детството ни, а едва тогава, когато в най-голяма степен сме встъпили във физическия план. Невероятно е, но много често духовно-научното изследване показва, че в една следваща инкарнация родители, братя, сестри и изобщо роднини, ще ни бъдат хората, с които в настоящия си живот сме се срещнали около тридесетата си година. Значи познанствата, които сме сключили около тридесетата си година в дадена инкарнация, могат да се окажат такива, че въпросните хора са били или ще бъдат наши кръвни роднини. Следователно можем да кажем: С хората, с които те свързва животът на около тридесетгодишна възраст, са ти били или родители, братя и сестри в едно предишно прераждане, или пък можеш да предположиш, че в някой от следващите ти животи ще се намират в такива роднински връзки с теб.
към текста >>
Невероятно е, но много често духовно-научното изследване показва, че в една следваща инкарнация родители, братя, сестри и изобщо роднини, ще ни бъдат хората, с които в настоящия си живот сме се срещнали около тридесетата си
година
.
И тук духовно-научните факти, които неведнъж са били изследвани, показват, че много често хората, с които се срещаме около тридесетата ни година, са били свързани с нас в минали инкарнации така, че сме били с тях най-често в началото на непосредствено предхождащия ни живот, а може и преди него, като родители или братя и сестри. Отначало това ни се струва като един забележителен, изненадващ факт. Невероятно е, но много случаи показват на духовно-научното изследване, че именно нашите родители, хората, които са били до нас в изходната точка на предишния ни живот, които са ни поставили във физическия план, са кармически свързани с нас така, че в нашия нов живот няма да се срещнат с нас отново в детството ни, а едва тогава, когато в най-голяма степен сме встъпили във физическия план.
Невероятно е, но много често духовно-научното изследване показва, че в една следваща инкарнация родители, братя, сестри и изобщо роднини, ще ни бъдат хората, с които в настоящия си живот сме се срещнали около тридесетата си година.
Значи познанствата, които сме сключили около тридесетата си година в дадена инкарнация, могат да се окажат такива, че въпросните хора са били или ще бъдат наши кръвни роднини. Следователно можем да кажем: С хората, с които те свързва животът на около тридесетгодишна възраст, са ти били или родители, братя и сестри в едно предишно прераждане, или пък можеш да предположиш, че в някой от следващите ти животи ще се намират в такива роднински връзки с теб.
към текста >>
Значи познанствата, които сме сключили около тридесетата си
година
в дадена инкарнация, могат да се окажат такива, че въпросните хора са били или ще бъдат наши кръвни роднини.
И тук духовно-научните факти, които неведнъж са били изследвани, показват, че много често хората, с които се срещаме около тридесетата ни година, са били свързани с нас в минали инкарнации така, че сме били с тях най-често в началото на непосредствено предхождащия ни живот, а може и преди него, като родители или братя и сестри. Отначало това ни се струва като един забележителен, изненадващ факт. Невероятно е, но много случаи показват на духовно-научното изследване, че именно нашите родители, хората, които са били до нас в изходната точка на предишния ни живот, които са ни поставили във физическия план, са кармически свързани с нас така, че в нашия нов живот няма да се срещнат с нас отново в детството ни, а едва тогава, когато в най-голяма степен сме встъпили във физическия план. Невероятно е, но много често духовно-научното изследване показва, че в една следваща инкарнация родители, братя, сестри и изобщо роднини, ще ни бъдат хората, с които в настоящия си живот сме се срещнали около тридесетата си година.
Значи познанствата, които сме сключили около тридесетата си година в дадена инкарнация, могат да се окажат такива, че въпросните хора са били или ще бъдат наши кръвни роднини.
Следователно можем да кажем: С хората, с които те свързва животът на около тридесетгодишна възраст, са ти били или родители, братя и сестри в едно предишно прераждане, или пък можеш да предположиш, че в някой от следващите ти животи ще се намират в такива роднински връзки с теб.
към текста >>
259.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
и преведена на немски през същата
година
.
Стр. 30. В "Погребаният храм" на Морис Метерлинк: "Le temple enseveli" на Метерлинк, издадена през 1902 г.
и преведена на немски през същата година.
Морис Метерлинк, Събрани съчинения, преведени от фр. фон Опелн-Брониковски, том IV на философските трудове, Йена, 1911 г., стр. 7.
към текста >>
260.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Можем да кажем: ние имаме непосредствено впечатлението: ти имаш пред себе си нещо, което всъщност не ти показва никакво настояще, а което ти говори за едно минало; и както намирайки се на възраст 30 години ти би могъл да възприемаш своето душевно съдържание, което си имал на възраст 15 години само ако би трябвало да изключиш всичко, което си преживял от 15-та до 30-та
година
на твоя живот, така сега трябва да изключиш възможността, че въобще съществува една Земя.
Впечатлението, което се получава тук, може да бъде сравнено само със следното. Ако в един човек, който да речем е на възраст 30 години биха се явили внезапно всички представи, които той е имал, когато е бил на 15 години, и ако биха замълчали всички други представи, които е можал да преработи в своята душа от своята петнадесетгодишна възраст нататък, тогава този човек би имал пред себе си така да се каже обективирана, поставена пред неговата собствена съзнание, своята душа в 15-годишната възраст. Обаче той би трябвало да си каже: ако бих имал сега в себе си само това, което е било тогава съдържание на моята душа, тогава не бих могъл да мисля всичко това, което сега мисля, тогава бих бил невъзможен в това устройство на душата, в което се намирам сега. Този човек би изглеждал на себе като върнат назад с 15 години и би бил наясно върху това, че всичко, което преживява като съдържание на своята душа на 15-годишната си възраст, не би го произвело като човек, какъвто той е сега на 30 годишна възраст, но че има нещо общо с това, кое то е бил някога. Вие виждате, че във всеки случай можем да охарактеризираме по определен начин впечатлението, което получаваме от Луната.
Можем да кажем: ние имаме непосредствено впечатлението: ти имаш пред себе си нещо, което всъщност не ти показва никакво настояще, а което ти говори за едно минало; и както намирайки се на възраст 30 години ти би могъл да възприемаш своето душевно съдържание, което си имал на възраст 15 години само ако би трябвало да изключиш всичко, което си преживял от 15-та до 30-та година на твоя живот, така сега трябва да изключиш възможността, че въобще съществува една Земя.
Защото такава, каквато Земята е сега, съдържаща условията за човешкия живот, тя не би била възможна, ако би се осъществило това, като което се представя тук Луната. Благодарение на това, че се явява това впечатление за ясновидския поглед, само благодарение на това е въобще възможно този ясновиждащ поглед да бъде обучен така, че да можем да получим едно понятие, една представа за това, което е било някога, преди да бъде възможна една Земя. Защото това, което се вижда по този начин, е било възможно преди Земята, и това, което по-късно е било доведено до Земя, то е станало възможно само тогава, когато описаното по-горе състояние е изчезнало.
към текста >>
261.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Изхождайки от една обективна вярност, ние сме длъжни да го запазим такъв, какъвто трябва да бъде изграден тогава, макар и светът от по-късните
година
няма вече никакво отношение към онези отшумели вече събития.
В тях звучи сбогуването с приятелите, които още се нуждаеха от тези изясняващи думи. Само от най-високата гледна точка, само след като бе събудено едно разбиране за възвишеността на единния Дух на Слънцето, Рудолф Щайнер засяга тайните, които са свързани с дейността на Христа на Земята. Само след като беше събудил в душите на слушателите най-високата почит и благоговение за вдъхновените от Духовете на планетите велики ръководители на човечеството, и засегна мимоходом хода на развитието на човечеството той поставя отхвърляйки всякакъв догматизъм Тайната на Голгота като еднократно и най-възвишаващо от всички дела на Боговете на Земята, което означава един поврат на времената, една повратна точка на човечеството и не трябва да бъде утеснено чрез постоянно явяващите се под различни маски демонически опити да опъват развитието, да връщат назад това развитие. Величието и възвишеността на духовния елемент, за който става дума, дава на знаещия възможността да го постави в онази безлична светлина, която е далече от всякакъв догматизъм, която обаче за сигурността на сърцето може да извика също сигурността на изпитващия ум. Ако не бяха налице този имащ тежнение момент и произхождащите от него необходимости на познанието, завършекът на цикъла от сказки би станал съвършено друг.
Изхождайки от една обективна вярност, ние сме длъжни да го запазим такъв, какъвто трябва да бъде изграден тогава, макар и светът от по-късните година няма вече никакво отношение към онези отшумели вече събития.
Задачата на Рудолф Щайнер беше да победи тези изопачения на истината и да постави пред света истинския аспект на Хриството Същество. Поетическият гений на Християн Моргенщерн създаде един конгениален заключителен акорд към сказките. Твърде болен, за да може да се осмели да направи пътуването през ледените буци на североизточните заливи, той ни остави след прочитане на записките от цикъла в Хелсингфорс следните неувяхващи възпоменателни думи:
към текста >>
262.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Но щом става дума за Буда, винаги сме изтъквали, че той също получи посвещение в своята 29-та
година
, "седейки под дървото Боди" и успя да прогледне в духовния свят.
Ние добре знаем, че напр. будизмът ни отвежда назад към основателя на тази религия, великия Буда1.
Но щом става дума за Буда, винаги сме изтъквали, че той също получи посвещение в своята 29-та година, "седейки под дървото Боди" и успя да прогледне в духовния свят.
към текста >>
263.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Човек трябва да се извиси до такова познание за живота на Буда, че да каже: Да, Буда е станал Буда, благодарение на това, че е минал през много и много въплъщения, стигнал е до Бодисатва, и тогава като Бодисатва беше роден като син на цар Судодана, и в 29-та
година
на своя живот се издигна до чин Буда.
Виждате ли, аз често съм изтъквал, а и сега се налага да изтъкна, че живота на Буда трябва да бъде разбран така, както го разбираха древните будисти, а не според възгледите на днешната материалистическа история.
Човек трябва да се извиси до такова познание за живота на Буда, че да каже: Да, Буда е станал Буда, благодарение на това, че е минал през много и много въплъщения, стигнал е до Бодисатва, и тогава като Бодисатва беше роден като син на цар Судодана, и в 29-та година на своя живот се издигна до чин Буда.
Трябва да се знае, че израстването на Бодисатва до чин Буда (това е известно на всеки посветен будист и изобщо на всеки посветен) практически означава: една такава индивидуалност, която се издигна от Бодисатва до Буда, имаше в живота си на Буда своята последна земна инкарнация; и след като вече беше станала Буда, на тази индивидуалност изобщо не предстоеше задачата да се връща отново на този свят в едно земно човешко тяло; от тук нататък тя трябваше да действува в други, свръхсетивни светове.
към текста >>
264.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И ако мога да изразя тук мисълта, която се явява пред душата ми по този повод, тя е, че ме изпълва с най-дълбоко задоволство фактът, че ние – както миналата
година
, така и този път – можахме да открием тези представления с реконструкцията на Елисейската мистерия.
Първата мисъл, върху която искам силно да Ви обърна внимание в началото на цикъла, може би все пак ще е във връзка с това, с което можахме да започнем тъкмо този Мюнхенски цикъл преди няколко години: с нашите теософско-художествени представления.
И ако мога да изразя тук мисълта, която се явява пред душата ми по този повод, тя е, че ме изпълва с най-дълбоко задоволство фактът, че ние – както миналата година, така и този път – можахме да открием тези представления с реконструкцията на Елисейската мистерия.
Казвам това и бих искал да го кажа съвсем ясно, че тъкмо поради това този Мюнхенски лекционен цикъл ме изпълва с възможно най-голямо удовлетворение. Тъй като тази година се радвахме на едно по-засилено посещение, отколкото през изтеклите години, може би няма да бъде ненужно по този повод да повторя някои думи, които вече често съм си позволявал да казвам тъкмо тук, в Мюнхен.
към текста >>
Тъй като тази
година
се радвахме на едно по-засилено посещение, отколкото през изтеклите години, може би няма да бъде ненужно по този повод да повторя някои думи, които вече често съм си позволявал да казвам тъкмо тук, в Мюнхен.
Първата мисъл, върху която искам силно да Ви обърна внимание в началото на цикъла, може би все пак ще е във връзка с това, с което можахме да започнем тъкмо този Мюнхенски цикъл преди няколко години: с нашите теософско-художествени представления. И ако мога да изразя тук мисълта, която се явява пред душата ми по този повод, тя е, че ме изпълва с най-дълбоко задоволство фактът, че ние – както миналата година, така и този път – можахме да открием тези представления с реконструкцията на Елисейската мистерия. Казвам това и бих искал да го кажа съвсем ясно, че тъкмо поради това този Мюнхенски лекционен цикъл ме изпълва с възможно най-голямо удовлетворение.
Тъй като тази година се радвахме на едно по-засилено посещение, отколкото през изтеклите години, може би няма да бъде ненужно по този повод да повторя някои думи, които вече често съм си позволявал да казвам тъкмо тук, в Мюнхен.
към текста >>
След това с най-съкровено благодарствено чувство трябва да спомена и бих искал да пробудя това благодарствено чувство и във вашите сърца също и за всеотдайните ни художници Фолкерт, Линде, Хас, а тази
година
също и Щеглих от Копенхаген.
Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи. С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща. Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност. Трябва да разглеждаме като благоприятна карма на нашето движение в Централна Европа факта, че имаме една такава личност между нас. А че тази карма има по-дълбока основа, се показва също и в това, че същата личност можа да съдейства по такъв отличен начин във всичко, което можа да се осъществи през последните месеци от нашия „календар“, който, както всичките ни начинания, трябва да служи на голямата цел; така че на първо място при тези, които съдействат по отличен начин не само като актьори, но и като цяло, трябва да бъде споменато името на госпожица фон Екартщайн.
След това с най-съкровено благодарствено чувство трябва да спомена и бих искал да пробудя това благодарствено чувство и във вашите сърца също и за всеотдайните ни художници Фолкерт, Линде, Хас, а тази година също и Щеглих от Копенхаген.
Искам да го пробудя в сърцата ви, защото наистина никак не е малко това да се стремиш към нещо от духовните дълбини, което стои пред душата, а трябва да се превърне във външно за окото. Мнозина трябва да останат неназовани, тъй като действително са твърде много. Да, когато на сцената се намират декори, човек не забелязва, че за целта – може би дори само за последната подготовка – онова, което е приготвил художникът в едно пространство, което е много по-голямо от тази зала тук, трябва да бъде опънато и че четиридесет до петдесет души се налага да пълзят наоколо по пода, за да могат изобщо да приведат всичко на мястото, на което трябва. Нашите приятели поемат с радост едно такова задължение; те с радост пълзят наоколо по пода, за да съшият всичко, което трябва да бъде съшито и което след това ще бъде видимо на сцената само за няколко минути. Защо казвам всичко това?
към текста >>
Ако го усещаме, чувстваме значениетото на това, с което можахме да открием мюнхенското си начинание през тази
година
, както и през предишната.
Искахме да бъдем честни и искрени към европейските души, да бъдем правдиви и да търсим в смисъла на правдивостта за какво жадува европейската душа. Това, което често е най-дълбокото, се узнава с най-простите думи, формулира се с най-простите думи. Да се научим от честно, искрено убеждение от това, какво е нужно на епохата, да разпознаваме що за действие беше от тъмните духовни дълбини, които започват тъкмо там, където от римляните стигаме до елинството, отново да се пресъздаде тази Елисейска мистерия. Да почувстваме какво означава: Преди Елисейската мистерия да бъде създадена от нашия многоуважаван Едуард Шуре, тя не е съществувала, а сега съществува! Ние я имаме и трябва да градим върху нея, а с това и по единствения начин, по който правдивото елинство може да пристъпи пред нашата душа така, че тя да може да го наблюдава.
Ако го усещаме, чувстваме значениетото на това, с което можахме да открием мюнхенското си начинание през тази година, както и през предишната.
Тогава трябва да оставим на всяка отделна тук присъстваща душа да усети с каква сърдечност – за която съм сигурен, че за мнозина ще е съкровена – я изпълва мисълта, че създателят на тази реконструкция на Елисейската мистерия се намира сред нас тъкмо по време на мюнхенските ни срещи.
към текста >>
265.
Бележки
GA_138 За инициацията
(пресъздадено във „Вилхелм фон Хумболд в общуването си със своите приятели“, Берлин, без
година
).
Вилхелм фон Хумболд, Постдам, 1767 г. – Тегел при Берлин, 1835 г., учен и държавник. Виж още писмото му до Аугуст Вилхелм Шлегел от 21 юни 1823 г.
(пресъздадено във „Вилхелм фон Хумболд в общуването си със своите приятели“, Берлин, без година).
към текста >>
266.
Рудолф Щайнер за лекционните записки
GA_138 За инициацията
От повече от
година
то вече отпадна.
От моята антропософска дейност произхождат първо моите публикувани пред цял свят книги и второ – голяма поредица от лекции, които първоначално беше замислено да бъдат отпечатани частно и да се продават само на членовете на Теософското (по-късно Антропософското) общество. Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и поради липса на време не можаха да бъдат коригирани от мен. За мен щеше да е най-добре устното слово да си остане устно, но членовете поискаха отпечатването на лекциите. И така, те бяха отпечатани. Ако имах време да ги коригирам, от самото начало нямаше да има нужда от ограничението „само за членове“.
От повече от година то вече отпадна.
към текста >>
267.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от земята, виждаме ги как узряват, дават плод, оставят семена и от тези семена, когато отново бъдат заровени в земята, виждаме как през следващата
година
израстват същите растения по същия начин, постигат своята зрялост и отново оставят семена.
Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от земята, виждаме ги как узряват, дават плод, оставят семена и от тези семена, когато отново бъдат заровени в земята, виждаме как през следващата година израстват същите растения по същия начин, постигат своята зрялост и отново оставят семена.
И всичко това се повторя през всяка следваща година.
към текста >>
И всичко това се повторя през всяка следваща
година
.
Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от земята, виждаме ги как узряват, дават плод, оставят семена и от тези семена, когато отново бъдат заровени в земята, виждаме как през следващата година израстват същите растения по същия начин, постигат своята зрялост и отново оставят семена.
И всичко това се повторя през всяка следваща година.
към текста >>
И момината сълза, и игликата, и хиацинтите всички те изглеждат по един и същ начин през всяка следваща
година
.
Ако говорим с оглед на периоди, които човекът може да обхване със своя поглед, следва да кажем: Тук ние имаме работа с едно истинско повторение.
И момината сълза, и игликата, и хиацинтите всички те изглеждат по един и същ начин през всяка следваща година.
Това, което те са, се повтаря в същите форми и по същия начин през всяка следваща година. В известен смисъл ние откриваме същото и при животните. Защото, когато разглеждаме отделното животно, отделните животински видове, като лъв, хиена, маймуна и така нататък, ние откриваме, че това, което трябва да произлезе от едно такова живо същество, е заложено в него още от самото начало. Ето защо при животните не може да се говори за едно истинско възпитание. Впрочем напоследък доста хора, които не разбират за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и педагогически понятия също и в животинския свят.
към текста >>
Това, което те са, се повтаря в същите форми и по същия начин през всяка следваща
година
.
Ако говорим с оглед на периоди, които човекът може да обхване със своя поглед, следва да кажем: Тук ние имаме работа с едно истинско повторение. И момината сълза, и игликата, и хиацинтите всички те изглеждат по един и същ начин през всяка следваща година.
Това, което те са, се повтаря в същите форми и по същия начин през всяка следваща година.
В известен смисъл ние откриваме същото и при животните. Защото, когато разглеждаме отделното животно, отделните животински видове, като лъв, хиена, маймуна и така нататък, ние откриваме, че това, което трябва да произлезе от едно такова живо същество, е заложено в него още от самото начало. Ето защо при животните не може да се говори за едно истинско възпитание. Впрочем напоследък доста хора, които не разбират за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и педагогически понятия също и в животинския свят. Обаче това не е нито съществено, нито пък следва да бъде вземано под внимание при едно задълбочено разглеждане на този въпрос.
към текста >>
Ние различаваме, примерно, периода от раждането до смяната на зъбите, с други думи, приблизително до седмата
година
, после идва периодът от седмата до четиринадесетата
година
, до половата зрялост, а после идва периодът от четиринадесетата до двадесет и първата
година
и така нататък.
Но когато разглеждаме отделния човешки живот, нещата изглеждат по друг начин. Както всички Вие знаете, ние разделяме човешкия живот на отделни, повтарящи се периоди.
Ние различаваме, примерно, периода от раждането до смяната на зъбите, с други думи, приблизително до седмата година, после идва периодът от седмата до четиринадесетата година, до половата зрялост, а после идва периодът от четиринадесетата до двадесет и първата година и така нататък.
Накратко, в рамките на отделния човешки живот ние различаваме съответните седемгодишни периоди. Можем още да добавим, че през тези седемгодишни периоди определени неща се повтарят. Обаче много по-съществено е не простото повторение, а нещо друго, а именно напредващите промени, самият напредък. Защото през втория седемгодишен период човешкото същество е коренно различно от първия, както и от третия седемгодишен период. Ние не можем да кажем: както растението се повтаря в растението, така и човекът би трябвало да повтори своя първи седемгодишен период във втория си седемгодишен период и така нататък.
към текста >>
Когато искаше да опише една лилия или един лозов лист, за него беше без значение дали тези растения са съществували през 1857 или 1867
година
, защото лилиите са едни и същи; те просто са представители на един точно определен растителен вид.
Изтокът разглеждаше развитието също както прави това с ежегодните процеси в растителния свят. Всяка епоха имаше своите велики посветени и те повтаряха, или поне поставяха акцента върху предишното състояние на нещата. Те изтъкваха по един абстрактен начин, че всеки от тях е чисто и просто една човешка разновидност на нещо, което преминава от една епоха в друга епоха. С особен интерес те описваха елемента на повторението в общата еволюция, която представяха като нещо близко до растителния свят, където главното се свежда до формата и не се обръща внимание на отделните години. Само в един особен случай човекът се опитваше да различи отделните години също и в растителния живот.
Когато искаше да опише една лилия или един лозов лист, за него беше без значение дали тези растения са съществували през 1857 или 1867 година, защото лилиите са едни и същи; те просто са представители на един точно определен растителен вид.
Само там бих казал където това общо и еднакво повтарящо се „Аполоновско“ начало преминава в „Дионисиевско“ начало, и то в рамките на растителния свят, човекът има повод да различава отделните години, и това са годините с богата винена реколта. В този случай човекът има повод да различава годините; иначе няма никакъв смисъл той да казва: Тази е формата на лилията от 1890, а тази от 1895 година.
към текста >>
В този случай човекът има повод да различава годините; иначе няма никакъв смисъл той да казва: Тази е формата на лилията от 1890, а тази от 1895
година
.
Те изтъкваха по един абстрактен начин, че всеки от тях е чисто и просто една човешка разновидност на нещо, което преминава от една епоха в друга епоха. С особен интерес те описваха елемента на повторението в общата еволюция, която представяха като нещо близко до растителния свят, където главното се свежда до формата и не се обръща внимание на отделните години. Само в един особен случай човекът се опитваше да различи отделните години също и в растителния живот. Когато искаше да опише една лилия или един лозов лист, за него беше без значение дали тези растения са съществували през 1857 или 1867 година, защото лилиите са едни и същи; те просто са представители на един точно определен растителен вид. Само там бих казал където това общо и еднакво повтарящо се „Аполоновско“ начало преминава в „Дионисиевско“ начало, и то в рамките на растителния свят, човекът има повод да различава отделните години, и това са годините с богата винена реколта.
В този случай човекът има повод да различава годините; иначе няма никакъв смисъл той да казва: Тази е формата на лилията от 1890, а тази от 1895 година.
към текста >>
Благодарение на естествените процеси, развиващи се в него, постепенно взема надмощие именно душевният елемент и ние навлизаме в една възраст при различните индивиди тя не е една и съща, макар че, общо взето, това става през двадесетата
година
, когато човекът недвусмислено проявява своята душевна същност.
Потребностите на тялото стоят над всичко друго. Душевните потребности все още са скрити в тялото и не се проявяват навън. Благополучието на тялото се постига чрез приятните усещания, свързани с външния свят. Неприятните, мъчителни усещания също се отразяват върху детската душевност. Но детето израства.
Благодарение на естествените процеси, развиващи се в него, постепенно взема надмощие именно душевният елемент и ние навлизаме в една възраст при различните индивиди тя не е една и съща, макар че, общо взето, това става през двадесетата година, когато човекът недвусмислено проявява своята душевна същност.
Чисто телесните усещания, болки и потребности отстъпват на заден план; на преден план идват душевните качества. После настъпва такъв период, в който човекът е в състояние да измести на заден план своята душевна природа. При един индивид това трае по-дълго, при друг по-кратко. Възможно е някой да съхрани душевната си нагласа до края на своя живот. Но все пак нещата се променят, въпреки че много често двадесетгодишният младеж си въобразява как светът не очаква нищо друго, освен появата на неговите лични душевни качества.
към текста >>
После идва времето, когато този народ формира душата си, също както отделният човек дава израз на душевните си качества през двадесетата
година
.
Старият Завет представя цялото тяло на древния юдейски народ като един вид съответствие на отделния човек. Ние виждаме как расовите особености на този народ се формират по времето на Авраам, Исаак и Яков, и как всичко зависи от това, че този народ притежава тъкмо тези кръвни и расови качества. И ако проследите описанията в Стария Завет, Вие ще се съгласите: До определен момент тъкмо расовите особености пораждат главните импулси в Стария Завет.
После идва времето, когато този народ формира душата си, също както отделният човек дава израз на душевните си качества през двадесетата година.
И това е времето на пророк Илия, защото пророк Илия е непосредствен израз на древноюдейския народ и на неговите особени душевни качества. После идва ред на другите пророци, за които преди няколко дни Ви казах, че те носят душите на най-различни посветени от другите народи, които си дават среща именно в древнозаветния народ. Така душата на този народ можа да се вслуша в това, което имат да кажат душите на другите народи. Като в една величествена хармония, като в една симфония се слива всичко онова, което идва от Илия и от другите пророци, представители на останалите народи, които се бяха въплътили в древнозаветния народ.
към текста >>
268.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Във времето около 3-та
година
, тогава вече не казва: Каролка, или Иванка иска това, играе, или говори, а казва: Аз говоря.
Съзнанието е онова, което при всяко събуждане отново се явява в душата, всички представи, афекти, страсти и т.н., всичко това отново се явява в душата на сутринта. Чрез какво това съзнание е особено характерно при човека? При човека то е особено характерно чрез това, че всичко, което човекът може да има в своето съзнание, е придружено от чувството, от усещането, от изживяването на Аза. И една представа при която не бихте могли да мислите: аз усещам болката при която не бихте могли да кажете: боли ме, всичко, което изживявате, трябва да бъде свързано с представата за Аза. Това е също така въпреки това вие знаете, че това свързване с представата за Аза ние често пъти сме говорили по този въпрос започва първо в един определен момент на живота.
Във времето около 3-та година, тогава вече не казва: Каролка, или Иванка иска това, играе, или говори, а казва: Аз говоря.
Така се запалва всъщност първо знанието за Аза, в течение на детската възраст. Днес искаме да си зададем въпроса: Чрез какво в детето постепенно се запалва знанието за Аза? Именно при този въпрос можем да видим, че така да се каже най-простите, привидно най-простите неща, не могат намерят така лесно отговор от наша страна, въпреки че понякога този отговор сте много близо. Как детето стига до това, да премине от общото лишено от Аза състояние на съзнанието към изпълнените от Аза представи? Който действително изучава детския живот, може да констатира как детето стига до това.
към текста >>
269.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това беше 1879
година
, изтичането на Кали Юга.
Да вземем един посветен човек, който е познал, че в определен момент трябва да стане нещо от духовния свят. Аз често пъти съм обръщал вниманието върху един важен момент, в който е ставало нещо от духовния свят, само че това не се показва още сега в един такъв извънреден размер.
Това беше 1879 година, изтичането на Кали Юга.
Това беше главното годината, която донесе определен импулс, който беше предназначен да даде на хората от вътре онова, да събуди в душите им това, което в миналите времена се даваше чрез някакви външни неща, наречете ги ако щете случайност, даваше се от духовния свят. Искам да приведа един определен случай: в 12-ия век живееше някой си Норберт. Той основа един орден. Преди това този човек е водил еди напълно светски, бихме могли да кажем, един безпътен живот. Веднъж го ударила мълния.
към текста >>
Но от 1879
година
насам тези факти станаха все по-вътрешни и по-вътрешни, те станаха по-малко външни, а действуваха повече от вътре, чрез вътрешността, човешката душа се овътрешнява.
От тогава целия живот на този човек се промени. Тук положението е такова, че от духовния свят може да дойде на помощ един външен повод, за да промени хората. Такива случаи се явяват често пъти, те раздрусват цялата връзка между физическото и етерно то тяло и променят изцяло съответния човек. Така беше и при горецитираният случай. Обаче това не са никакви случайности, тома са добре подготвени факти в духовния свят, за да бъдат променени хората.
Но от 1879 година насам тези факти станаха все по-вътрешни и по-вътрешни, те станаха по-малко външни, а действуваха повече от вътре, чрез вътрешността, човешката душа се овътрешнява.
И действително, при един такъв поврат в духовния свят, както е от годината 1879 г., трябва да съдействуват всички същества и сили от духовния свят, също всички посветени които живеят тук на Земята. Те ни казват: "Пригответе се! ", те не казват това на хората в ушите, но то става така, че Импулсът идва от вътре, че хората се запознават с него, от вътрешността. Тогава хората стават спокойни в тяхната душа, занимават се с мисълта и оставят тази мисъл да действува в тях и... чакат. И колкото по-спокойни стават те с тази мисъл в тяхната душа, толкова по-мощно настъпват такива духовни събития.
към текста >>
270.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Но късно в момента, до който могат да стигнат нашите спомени / 3-та до 4-тата
година
след раждането/, в момента в който осъзнаваме нашето себе, ние сме изгубили вече способността да свирим върху нашият инструмент, тази способност е много по-добра през време на първото детството, отколкото по-късно.
Един добър музикален слух се наследява, но съответните органи биват преобразени още в зародишния живот преди раждането, според особенните способности на душата. Първият инструмент на който човекът свири, е неговият собствен организъм и е наистина един много, много сложен инструмент, защото божествено-духовни Същества са използували цялото време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, за да подготвят този организъм. И ние идваме на света с една мъдрост, която е наистина много по-голяма от тази, която по-късно добиваме. Човекът вярва, че е много мъдър, когато започва да може да мисли, обаче мъдростта която ние произвеждаме, когато започваме да можем да мислим е всъщност много малка в сравнение с една много по-велика Мъдрост, с която сме свикнали и която обаче изгубваме в определен момент. Когато се родим нашият мозък е още мек, тогава връзките, които отиват от мозъка към различните органи, не са още развити и тази Мъдрост ние притежаваме във времето на нашето детство, за да свирим /да работим хармонично/ върху нашите органи, които са за душата, като един истински музикален инструмент.
Но късно в момента, до който могат да стигнат нашите спомени / 3-та до 4-тата година след раждането/, в момента в който осъзнаваме нашето себе, ние сме изгубили вече способността да свирим върху нашият инструмент, тази способност е много по-добра през време на първото детството, отколкото по-късно.
Това е една велика мъдрост, която се прилага, за да доведе самите нас до там да станем този сложен инструмент. Това е нещо, което може да ни изпълни с голямо уважение пред това което сме ние, когато, докато сме още в лоното на божествено духовната Мъдрост. И когато забелязваме, че идваме в живота с една много по-велика Мъдрост, отколкото можем да знаем до сега. Тогава можем да съставим една представа, колко велика е тази Мъдрост преди това в живота, който се намира преди зародишния живот. Това е сега извън редно важно, защото погледът на ясновидеца открива: Колкото повече отиваме назад в миналото, толкова по-голяма е мъдростта и способността на човек.
към текста >>
271.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Във втората половина на миналата
година
ми беше възложено да направя някои окултни изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане.
Във втората половина на миналата година ми беше възложено да направя някои окултни изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане.
Ние вече описахме от различни страни онова, за което става дума, обаче едно пълно познание, едно действително проникване в човешкия живот е възможен само тогава, когато разглеждането стане от най-различни гледни точки. Въпреки че това което може да се намери в моите цикли и книги от сказки върху тези неща е правилно и вярно. Все пак към всички онова може да се добави също и онова, което ще изнесем тази вечер и може би също и в други ден върху тези неща.
към текста >>
272.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Той беше едно такова човешко същество, което в неговият живот в шестото столетие преди идването на нашето летоброене живя като царски син и в 29-тата
година
на своя живот се издигна от чин Бодисатва до чин Буда.
И към тези същества принадлежи преди всичко самият човек. Ако връзката между човек и човек би могла да бъде създадена на Земята, тя не би могла да бъде създадена и в духовната област. Съединенията, които съществуват между човек и човек, са такива, че те се образуват тук и след това продължават и в духовният свят. Обаче ние не бихме могли някога да си създадем връзки с човешките същества, които са предназначени да се въплътят на Земята, ако на Земята сме имали случай да се запознаем с тях, обаче не сме използували този случай ние не можем да заместим пропуснатото тук в духовният свят, във времето, което прекарваме между живота и едно ново раждане. Да вземем един пример: Гоатама Буда.
Той беше едно такова човешко същество, което в неговият живот в шестото столетие преди идването на нашето летоброене живя като царски син и в 29-тата година на своя живот се издигна от чин Бодисатва до чин Буда.
Това означава: Той стана един Буда и един Буда няма вече нужда да се въплътява във физическо тяло, човешко тяло. Следователно Гоатама Буда е прекарал своя последен земен живот. Тогава на Земята голям брой хора дойдоха в допир с това Същество. Също и в предишни земни съществувания хора са дошли в допир с Бодисатвата. Всички тези отношения могат отново да се продължат в духовният свят.
към текста >>
273.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
За да направим още по-ясно това, което трябва да се разбере, нека разгледаме следният пример: Има един много, много вярващ в доброто, вероятно също проникнат от истината на това, което твърди човек, който е писал върху религиозното възпитание на децата в първия излязъл през миналата
година
календар на свободомислещите.
За да направим още по-ясно това, което трябва да се разбере, нека разгледаме следният пример: Има един много, много вярващ в доброто, вероятно също проникнат от истината на това, което твърди човек, който е писал върху религиозното възпитание на децата в първия излязъл през миналата година календар на свободомислещите.
Той развива там следната логика: Децата не трябва да бъдат възпитавани религиозно, защо то това е неестествено. Когато именно децата бъдат отстранени да израснат, без да им се дават религиозни понятия и идеи, без да бъдат инжектирани с религиозни чувства, тогава се вижда, че те не могат да стигнат от само себе си до това: от това можело да се види, че е неестествено в човешката душа да се внасят насила такива понятия и идеи, тъй като те са втълпявани само от вън.
към текста >>
274.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Особено важно е наред с всичко друго, което казах тук миналата
година
, да обгърнем с поглед всичко това, че именно нашите несъвършенства, а именно такива несъвършенства, които според предварителните условия не би трябвало да съществуват, са отпечатани в съответната сфера на Луната.
Обаче това, което засяга самите нас, прави ни да останем зад еволюцията си, зад нашето развитие, което в нашето лично развитие по-нататък ни дарява с едно несъвършенство, то се отпечатва в сферата на Луната.
Особено важно е наред с всичко друго, което казах тук миналата година, да обгърнем с поглед всичко това, че именно нашите несъвършенства, а именно такива несъвършенства, които според предварителните условия не би трябвало да съществуват, са отпечатани в съответната сфера на Луната.
към текста >>
Ние изтъкнахме, че развитието на този Буда е станало така, че той беше в началото един Бодисатва и в 29-тата
година
на неговия живот се издигна до чина Буда, при който той вече нямаше нужда да се въплъщава отново на Земята.
Но както Земята минава през едно развитие, едно низходящо развитие до идването на Тайната на Голгота и едно възходящо развитие от Тайната на Голгота насам, така също и другите планети минават по техен на чин през едно развитие. И както от годината 33 насам, това не е съвсем точно, но все пак приблизително, на Земята започна едно възходящо развитие, следователно там се намира центъра на тежестта на земното развитие, така на Марс началото на нашето 17-то столетие беше този център на тежестта и всички отношения на Марс се развиват до тази гледна точка в една съвършено друга, в една възходяща линия. По отношение на нашето земно развитие ние се запознахме с извънредната фигура на Гоатама Буда.
Ние изтъкнахме, че развитието на този Буда е станало така, че той беше в началото един Бодисатва и в 29-тата година на неговия живот се издигна до чина Буда, при който той вече нямаше нужда да се въплъщава отново на Земята.
От други сказки вие ще сте разбрали, че в по-късно време Буда е действувал от духовният свят в сфера та на Земята. Вие знаете, че той е действувал в астралното тяло на момчето Исус, за което говори в евангелието на Лука. Обаче този Буда е действувал в земният живот и по друг начин, без да се въплъщава във физическа тяло. Това е в 7-то и 8-то столетие на нашата ера в една мистерийна школа в югоизточна Европа Буда действуваше като Учител но тогава повече, или по-малко надарени с ясновидство ученици. В тази школа можеха да бъдат Учители не само такива индивидуалности, които бяха въплътени във физическо тяло, а също и такива които действуваха от духовните висини само в техните етерни тела.
към текста >>
И за погледа на ясновидецът се получава едно извънредно силно впечатление, когато бъдат сравнени два момента: онзи момент той можеше да постигне в земното съществувание, когато в своята 18-годишна възраст, след като беше живял 50 години като Буда издигнат до чин Буда в една чудесна лунна нощ на 13 октомври 483
година
преди нашето летоброене издъхна своето Същество в сребриста лунна светлина, която обливаше Земята.
Следователно в началото на 17-тото столетие Буда стана спасителят на Марс, т.е. той стана онази индивидуалност, която трябваше да внесе една сфера на мир в този агресивен елемент на Марс. И от онова време Импулсът на Буда може да бъде намерен на Марс също така, както от Тайната на Голгота насам на Земята може да бъде намерен Христовият Импулс. Съдбата на Буда на Марс не беше такава, да мине през смъртта, какъвто беше случаят с Христа Исуса при Тайната на Голгота, обаче в известно отношение това беше също един вид разпятие, което се състоеше в това, че тази чудесна индивидуалност, която според предварителните условия на нейният земен живот излъчваше навсякъде мир и живот, бе поставена в една среда, която и беше напълно чужда сред агресивния, войнствен елемент на Марс. Буда трябваше да действува усмиряващо на Марс.
И за погледа на ясновидецът се получава едно извънредно силно впечатление, когато бъдат сравнени два момента: онзи момент той можеше да постигне в земното съществувание, когато в своята 18-годишна възраст, след като беше живял 50 години като Буда издигнат до чин Буда в една чудесна лунна нощ на 13 октомври 483 година преди нашето летоброене издъхна своето Същество в сребриста лунна светлина, която обливаше Земята.
Това което също външно е една проява на излъчващото светлее що дихание на мир от Буда, ни свидетелствува за върховната точка на развитието на Буда в земното съществувание. Това е един чудесен момент и прави извънредно дълбоко впечатление, когато наред с него поставим момента, как в началото на 17-тото столетие Буда идва на планетата Марс с целият си сбор от сили на мира и на любовта, за да влее своя мир и своята любов в онзи агресивен елемент и чрез това да сложи началото на едно възходящо развитие на Марс. Ако една душа е минала през сферата на Марс преди момента, в който е била извършена Тайната на Буда, тя е била надарена предимно с агресивни качества, сега обаче изпитва нещо съществено различно, ако действително има заложбата да получи нещо от силите на Марс. За да възникне някакво недоразумение в тази област, трябва да обърнем вниманието, че както днес на цялата Земя е християнизирана, така също и на целият Марс се е превърнал в една планета на мира. Ще мине още дълго време, докато стане това, че следователно, ако една душа има заложбата да приеме в себе си агресивни елементи, тя има още достатъчно възможност да приеме такива елементи във себе си: обаче събитие то за което току що говорихме, трябва да бъде обгърнато с духовен поглед.
към текста >>
275.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Преди известно време, може би няма и
година
от тогава, един от нашите приятели беше безпокоен заедно с неговата жена всяка нощ.
Преди известно време, може би няма и година от тогава, един от нашите приятели беше безпокоен заедно с неговата жена всяка нощ.
Те чувствуваха едно обезпокоявате. И тъй като скоро беше починал бащата на един наш приятел, този последният веднага се досети, че бащата иска нещо, че му се вестява като душа. И когато нашият приятел се посъветва с мене установи се, че бащата, който през живота си не е искал да знае нищо за Духовната наука, след смъртта чувствуваше една жива нужда да научи нещо за тази наука. И когато след това синът, заедно с неговата жена прочетоха на мъртвият цикъла от сказки върху Евангелието на Йоана, който аз държах веднъж в Касел, душата беше задоволена до висока степен, почувствува, че е превъзмогнала някои дисхармонии, които е изпитвала преди това наскоро след смъртта. Този случай заслужава да бъде отбелязан за това, защото съответната душа беше тази на едни проповедник, който винаги е застъпвал своето религиозно становище пред хората, обаче след смъртта можа да бъде задоволена само чрез участвуване в четенето на едно обяснение, което Духовната наука дава върху Евангелието на Йоана.
към текста >>
276.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Но хората не наблюдават следното и не могат също да го наблюдават: Ако в определена
година
, човек решава да не упражнява вече едно любимо духовно занимание, което е упражнявал до тогава по това би трябвало да се отнася за външните отношения, за щото чрез тях се развива сивото вещество естествено това не може да бъде Духовна наука, ако разбира се човек не я изучава както някоя друга наука но когато човек се залови, да не изпълнява вече някое друго любимо занимание и да направи действително това, да престане строго да го върши в течение на 7 години и се старае да събуди в тиха медитация силите, които е икономисал по този начин, сили, които биха били използувани по друг начин, ако той би продължил тази си обикновена дейност: сили, които сега са икономисани, отделени тогава той може да постигне относително лесно висока степен на познанието на онези неща, които са описани в моята книга "Тайната наука".
Развитието на мозъкът става наистина най-живо в първите години на човешкият живот, чрез ясновидство то ние виждаме, как тогава етерното тяло и астралното тяло развиват най-голяма дейност за набраздяване то, за разчленяването и подреждането на мозъка. Обаче тази работа върху нашият мозък трае относително дълго време. И не ще кажем много ако твърдим, че чрез опита в живота човека става все по-умен и по-умен, макар и в по-късните години това да върви по-бавно.
Но хората не наблюдават следното и не могат също да го наблюдават: Ако в определена година, човек решава да не упражнява вече едно любимо духовно занимание, което е упражнявал до тогава по това би трябвало да се отнася за външните отношения, за щото чрез тях се развива сивото вещество естествено това не може да бъде Духовна наука, ако разбира се човек не я изучава както някоя друга наука но когато човек се залови, да не изпълнява вече някое друго любимо занимание и да направи действително това, да престане строго да го върши в течение на 7 години и се старае да събуди в тиха медитация силите, които е икономисал по този начин, сили, които биха били използувани по друг начин, ако той би продължил тази си обикновена дейност: сили, които сега са икономисани, отделени тогава той може да постигне относително лесно висока степен на познанието на онези неща, които са описани в моята книга "Тайната наука".
Фактът, че толкова малко хора достигат до това, доказва само че така малко се върши в тази насока. Това фактически не се върши, защото онзи, който има едно любимо занимание, рядко ще се откаже да не го върши никак в течение на 7 години.
към текста >>
Това може без съмнение да бъде предизвикано също чрез медитация, но вече по-малко от една
година
от основните принципи на движенията на етерното тяло в определени кръгове при нас се практикува, така наречената Евритмия.
Вие можете да запитате: Но как може да направи човек това? Ако имаме щастието да продължим нашето Антропософско раждане, ние ще ме поставили вече едно начало за търсенето на тези сили. И ако работата върви добре, тези сили се раздвижват обикновено след 7 години, но ние сме поставили вече едно начало и това начало ще се продължи в човешката природа. Обикновено силите, които човек е икономисал, остават невзети под внимание. Сега човекът може да си помогне за забелязването на тези сили в себе си, като упражнява един определен естествен вид танц.
Това може без съмнение да бъде предизвикано също чрез медитация, но вече по-малко от една година от основните принципи на движенията на етерното тяло в определени кръгове при нас се практикува, така наречената Евритмия.
Това не е нещо като обикновен вид гимнастика, или танцуване което всъщност не води до нищо -, а това са движения, които са дадени напълно в смисъла на движението на етерното тяло. Чрез тези движения човек постепенно забелязва силите, които още се намират в него, тези сили ще бъдат открити чрез това свободно танцово движение. И така ще бъде постепенно създадени заложби, които ще събуждат онова, което съществува в човека като сили, за да може той действително да вижда в онези духовни светове, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Така Духовната наука може да работи напълно практично в човека, в човешката култура. И можем да бъдем убедени, че постепенно Духовната наука не ще спре до там, да учи абстрактно отделни истини, а също върху целият човек ще бъде работено така, че в него да бъдат събудени сили, които са спящи в него, така щото човекът действително да се научи да се издигне до едно духовно чувствуване на живота.
към текста >>
И понеже в тази възраст на живота, след 21 до 28
година
, човек развива по правило такива сили, които се отнасят повече с определена трезвеност, тогава изследванията в тази област, ще бъдат най-малко изложени на грешки и измами.
Онова ясновидство, което е необходимо, за да опишем отношенията, каквито са те представени в книгата "Тайната наука" това ясновидство може да бъде развито особено лесно, когато са икономисани такива сили, които могат да бъдат запазени особено в по-късна възраст на живота.
И понеже в тази възраст на живота, след 21 до 28 година, човек развива по правило такива сили, които се отнасят повече с определена трезвеност, тогава изследванията в тази област, ще бъдат най-малко изложени на грешки и измами.
към текста >>
277.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12
година
, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност.
Точно тази душа реши да се инкарнира вместо един Аз в онова дете Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Вие си спомняте за моите лекции, изнесени в Базел; те съдържат доста подробности по този въпрос. И така, тук ние сме изправени пред една душа, която само наподобява качествата, характерни за Аза; естествено, след като навлиза в тялото на Исус, тя действува като един Аз, обаче все пак, всичките и прояви са съвсем различни от проявите на един нормален човешки Аз. Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един език, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща.
Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност.
Точно така израсна момчето Исус от Евангелието на Лука: то нямате никакво влечение към това, което може да бъде научено по един външен, човешки начин. После ние знаем, че тялото на Матеевия Исус беше напуснато от Заратустровия Аз и в 12 година от живота на другото момче Исус, описано в Евангелието на Лука, Азът на Заратустра навлезе в неговото тяло. Точно на този забележителен момент се спира евангелистът Лука, когато ни раз казва как дванадесетгодишният Исус поучава мъдреците в храма, докато неговите родители напразно го търсели „между роднините и познайниците". И така, това момче, за което става дума в Евангелието на Лука, носи в себе си Заратустровия Аз до своята 30 година; после Заратустровият Аз напуска тялото на три десетгодишния Исус, описан в Евангелието на Лука, и сега изведнъж във всичко онова, което има характер на обвивки*25, нахлува Христос; онзи Христос, който представлява едно свръхчовешко Същество от висшите Йерархии и който поначало можа да пребивава в едно човешко тяло само при такива обстоятелства, които му предлагаха едно тяло, което ако мога така да се изразя до неговата 12 година беше пронизвано от пред-човешките сили на мъдростта, от пред-човешките божествени сили на любовта, за да бъде завладяно по-късно от всичко онова, което беше постигнато от Заратустровия Аз. В хода на много от неговите инкарнации и посвещения.
към текста >>
После ние знаем, че тялото на Матеевия Исус беше напуснато от Заратустровия Аз и в 12
година
от живота на другото момче Исус, описано в Евангелието на Лука, Азът на Заратустра навлезе в неговото тяло.
Вие си спомняте за моите лекции, изнесени в Базел; те съдържат доста подробности по този въпрос. И така, тук ние сме изправени пред една душа, която само наподобява качествата, характерни за Аза; естествено, след като навлиза в тялото на Исус, тя действува като един Аз, обаче все пак, всичките и прояви са съвсем различни от проявите на един нормален човешки Аз. Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един език, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща. Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност. Точно така израсна момчето Исус от Евангелието на Лука: то нямате никакво влечение към това, което може да бъде научено по един външен, човешки начин.
После ние знаем, че тялото на Матеевия Исус беше напуснато от Заратустровия Аз и в 12 година от живота на другото момче Исус, описано в Евангелието на Лука, Азът на Заратустра навлезе в неговото тяло.
Точно на този забележителен момент се спира евангелистът Лука, когато ни раз казва как дванадесетгодишният Исус поучава мъдреците в храма, докато неговите родители напразно го търсели „между роднините и познайниците". И така, това момче, за което става дума в Евангелието на Лука, носи в себе си Заратустровия Аз до своята 30 година; после Заратустровият Аз напуска тялото на три десетгодишния Исус, описан в Евангелието на Лука, и сега изведнъж във всичко онова, което има характер на обвивки*25, нахлува Христос; онзи Христос, който представлява едно свръхчовешко Същество от висшите Йерархии и който поначало можа да пребивава в едно човешко тяло само при такива обстоятелства, които му предлагаха едно тяло, което ако мога така да се изразя до неговата 12 година беше пронизвано от пред-човешките сили на мъдростта, от пред-човешките божествени сили на любовта, за да бъде завладяно по-късно от всичко онова, което беше постигнато от Заратустровия Аз. В хода на много от неговите инкарнации и посвещения.
към текста >>
И така, това момче, за което става дума в Евангелието на Лука, носи в себе си Заратустровия Аз до своята 30
година
; после Заратустровият Аз напуска тялото на три десетгодишния Исус, описан в Евангелието на Лука, и сега изведнъж във всичко онова, което има характер на обвивки*25, нахлува Христос; онзи Христос, който представлява едно свръхчовешко Същество от висшите Йерархии и който поначало можа да пребивава в едно човешко тяло само при такива обстоятелства, които му предлагаха едно тяло, което ако мога така да се изразя до неговата 12
година
беше пронизвано от пред-човешките сили на мъдростта, от пред-човешките божествени сили на любовта, за да бъде завладяно по-късно от всичко онова, което беше постигнато от Заратустровия Аз.
Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един език, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща. Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност. Точно така израсна момчето Исус от Евангелието на Лука: то нямате никакво влечение към това, което може да бъде научено по един външен, човешки начин. После ние знаем, че тялото на Матеевия Исус беше напуснато от Заратустровия Аз и в 12 година от живота на другото момче Исус, описано в Евангелието на Лука, Азът на Заратустра навлезе в неговото тяло. Точно на този забележителен момент се спира евангелистът Лука, когато ни раз казва как дванадесетгодишният Исус поучава мъдреците в храма, докато неговите родители напразно го търсели „между роднините и познайниците".
И така, това момче, за което става дума в Евангелието на Лука, носи в себе си Заратустровия Аз до своята 30 година; после Заратустровият Аз напуска тялото на три десетгодишния Исус, описан в Евангелието на Лука, и сега изведнъж във всичко онова, което има характер на обвивки*25, нахлува Христос; онзи Христос, който представлява едно свръхчовешко Същество от висшите Йерархии и който поначало можа да пребивава в едно човешко тяло само при такива обстоятелства, които му предлагаха едно тяло, което ако мога така да се изразя до неговата 12 година беше пронизвано от пред-човешките сили на мъдростта, от пред-човешките божествени сили на любовта, за да бъде завладяно по-късно от всичко онова, което беше постигнато от Заратустровия Аз.
В хода на много от неговите инкарнации и посвещения.
към текста >>
Сега към „учителите в храма" се обръща не само Заратустра който говори като Аз -, сега момчето Исус се обръща към тях с помощта на онези средства, с които някога самият Кришна проповядваше учени ето Йога; момчето Исус отново прибягва до учението Йога, само че сега това учение е издигнато с една степен по-нагоре; сега Исус се свързва със силата на Кришна, със самия Кришна, за да извърви пътя до своята 30
година
.
След известно време тази душа отново се въплъщава в тялото на момчето Исус от Евангелието на Лука. Ето къде са корените на онова съвършенство, което се проявява, когато най-висшите светогледи на Азия биват пренесени в дванадесетгодишното момче Исус; когато Азът на Заратустра се свързва с Духа на Кришна.
Сега към „учителите в храма" се обръща не само Заратустра който говори като Аз -, сега момчето Исус се обръща към тях с помощта на онези средства, с които някога самият Кришна проповядваше учени ето Йога; момчето Исус отново прибягва до учението Йога, само че сега това учение е издигнато с една степен по-нагоре; сега Исус се свързва със силата на Кришна, със самия Кришна, за да извърви пътя до своята 30 година.
Едва сега ние добиваме представа за съвършенството на онова единствено физическо тяло, което можеше да послужи за инкарнацията на Христовото Същество. Ето как духовните направления на човечеството се сливат в едно цяло. И когато настъпва Мистерията на Голгота, ние действително сме изправени пред задружните усилия на онези, които наричаме предводители на човечеството, ние действително сме изправени пред един пълен синтез на духовния живот.
към текста >>
Скъпи мои приятели, замисълът на този лекционен цикъл далеч не се свежда да представи основната тема под формата на някаква теория, или като сбор от сложни идеи и понятия, които трябва да бъдат приети; този лекционен цикъл идва като един вид новогодишен дар, като един дар, който ще продължи да упражнява своите въздействия през цялата следваща
година
, подпомагайки ни в истинското разбиране на Христовия Импулс, в истинското разбиране на Елохимите и техните думи, прозвучали в изходната точка на Сътворението.
Скъпи мои приятели, замисълът на този лекционен цикъл далеч не се свежда да представи основната тема под формата на някаква теория, или като сбор от сложни идеи и понятия, които трябва да бъдат приети; този лекционен цикъл идва като един вид новогодишен дар, като един дар, който ще продължи да упражнява своите въздействия през цялата следваща година, подпомагайки ни в истинското разбиране на Христовия Импулс, в истинското разбиране на Елохимите и техните думи, прозвучали в изходната точка на Сътворението.
към текста >>
278.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Впрочем понятието „антропософия" срещаме още през 1575, двадесет и една
година
преди „Psychologia anthropologica" на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „Dе Маgia Veterum".
Впрочем понятието „антропософия" срещаме още през 1575, двадесет и една година преди „Psychologia anthropologica" на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „Dе Маgia Veterum".
Като първа за дача на Антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния живот.
към текста >>
279.
Съдържание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Предлаганият том съдържа лекции, които Рудолф Щайнер е държал през 1912
година
в различни градове пред членове на Антропософското (по това време още Теософското) общество.
Предлаганият том съдържа лекции, които Рудолф Щайнер е държал през 1912 година в различни градове пред членове на Антропософското (по това време още Теософското) общество.
Макар и изказванията да са правени всеки път пред различни хора и на различна тема, въпреки това през тях като червен конец преминават две теми, които погледнати по-отблизо се оказват като две страни на едно и също нещо. От една страна става въпрос за съзнателно насочване на душевния живот, от друга страна за отговарящо на съвремието духовно опознаване на Христовия импулс.
към текста >>
февруари 1912
година
, Рудолф Щайнер скицира съвсем нов възглед относно несъзнателните страни на душевния живот, което същевременно се явява и като отговор на психоанализата, стремяща се но това време към обществено признание; той разкрива родството на тези скрити страни на душата с по-висшите душевни способности, които предстоят да се развият в бъдеще.
В двете мюнхенски лекции, държани на 25. и 27.
февруари 1912 година, Рудолф Щайнер скицира съвсем нов възглед относно несъзнателните страни на душевния живот, което същевременно се явява и като отговор на психоанализата, стремяща се но това време към обществено признание; той разкрива родството на тези скрити страни на душата с по-висшите душевни способности, които предстоят да се развият в бъдеще.
Как душевният живот може да се проникне със съзнанието и по този начин да се развие по-нататък, показва лекцията «Нервност и Азовост» от 11. Януари 1912 година; в нея той описва съвсем конкретни, разбираеми за всеки упражнения. В другите лекции Рудолф Щайнер разглежда развитието на отделни душевни способности: удивление, съвест, честност и обич, и тяхното значение.
към текста >>
Януари 1912
година
; в нея той описва съвсем конкретни, разбираеми за всеки упражнения.
В двете мюнхенски лекции, държани на 25. и 27. февруари 1912 година, Рудолф Щайнер скицира съвсем нов възглед относно несъзнателните страни на душевния живот, което същевременно се явява и като отговор на психоанализата, стремяща се но това време към обществено признание; той разкрива родството на тези скрити страни на душата с по-висшите душевни способности, които предстоят да се развият в бъдеще. Как душевният живот може да се проникне със съзнанието и по този начин да се развие по-нататък, показва лекцията «Нервност и Азовост» от 11.
Януари 1912 година; в нея той описва съвсем конкретни, разбираеми за всеки упражнения.
В другите лекции Рудолф Щайнер разглежда развитието на отделни душевни способности: удивление, съвест, честност и обич, и тяхното значение.
към текста >>
Особено двете стокхолмски лекции, държани през Април 1912
година
, са посветени на този въпрос.
Втората централна точка в настоящия том лежи в описването на пътищата, по които днешните хора могат да открият Христос.
Особено двете стокхолмски лекции, държани през Април 1912 година, са посветени на този въпрос.
Как развитието на определени душевни качества зависи от изживяването на Христос и от съзнателното изживяване на протичането на годината и празниците се осветлява от кьолнската лекция, държана през Май 1912 година. Заключителната лекция е посветена на личността на Новалис, който чрез своя «проникнат от Духа индивидуализъм» развива особено отношение към Христовия импулс.
към текста >>
Как развитието на определени душевни качества зависи от изживяването на Христос и от съзнателното изживяване на протичането на годината и празниците се осветлява от кьолнската лекция, държана през Май 1912
година
.
Втората централна точка в настоящия том лежи в описването на пътищата, по които днешните хора могат да открият Христос. Особено двете стокхолмски лекции, държани през Април 1912 година, са посветени на този въпрос.
Как развитието на определени душевни качества зависи от изживяването на Христос и от съзнателното изживяване на протичането на годината и празниците се осветлява от кьолнската лекция, държана през Май 1912 година.
Заключителната лекция е посветена на личността на Новалис, който чрез своя «проникнат от Духа индивидуализъм» развива особено отношение към Христовия импулс.
към текста >>
280.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Има цели периоди от следването, в които така се работи, да речем в университета, че всъщност през цялата
година
се правят някои други неща, вместо да се учи истински и да се премисли и осмисли това, което професорите казват на лекциите; лекциите от време на време се посещават, но това, което трябва да се научи за изпитите, всъщност се минава само за няколко дни или седмици, което ще рече, че човек си натъпква в главата само най-необходимото.
За нашето време е нещо невероятно вредно, че голям брой от тези хора, които по-късно заемат отговорни постове в обществения живот, следват и учат по начина, обичаен за сегашното следване.
Има цели периоди от следването, в които така се работи, да речем в университета, че всъщност през цялата година се правят някои други неща, вместо да се учи истински и да се премисли и осмисли това, което професорите казват на лекциите; лекциите от време на време се посещават, но това, което трябва да се научи за изпитите, всъщност се минава само за няколко дни или седмици, което ще рече, че човек си натъпква в главата само най-необходимото.
Най-лошото при това е точно такова натъпкване. И понеже в известно отношение такова натъпкване е обичайно даже и за училищата, то злото, което произлиза от това, в никакъв случай не е така безобидно, както се смята. Същественото при такова натъпкване е, че изобщо не се осъществява истинско свързване на душевния интерес, на душевната същност с това, което така се натъпква. Дори между учениците е разпространено мнението: „Дано по-скоро да забравя всичко това, което трябваше да назубря. „ Значи липсва силното желание да се задържи това, което човек е усвоил.
към текста >>
281.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Например да вземем едно дете, което през седмата си
година
е изживяло как баща му или майка му са се отнесли несправедливо към него.
Например да вземем едно дете, което през седмата си година е изживяло как баща му или майка му са се отнесли несправедливо към него.
Това е предизвикало известно вълнение при детето, което не е било забелязано, понеже за външния свят много скоро, привидно е изчезнало. Но то е слязло надолу в астралното тяло, там долу то се вълнува и блуждае. Детето продължава да живее до шестнадесетата, седемнадесетата си година. То ходи на училище. Там се случва, че учителят постъпва по един или друг начин.
към текста >>
Детето продължава да живее до шестнадесетата, седемнадесетата си
година
.
Например да вземем едно дете, което през седмата си година е изживяло как баща му или майка му са се отнесли несправедливо към него. Това е предизвикало известно вълнение при детето, което не е било забелязано, понеже за външния свят много скоро, привидно е изчезнало. Но то е слязло надолу в астралното тяло, там долу то се вълнува и блуждае.
Детето продължава да живее до шестнадесетата, седемнадесетата си година.
То ходи на училище. Там се случва, че учителят постъпва по един или друг начин. Друго дете не би се трогнало от това, но това дете извършва самоубийство! Който разгледа живота на това дете само външно, ще говори всевъзможни неща за причините, довели до самоубийството. Само който наблюдава живота в неговите дълбочини, там където той се вълнува и напира в астралното тяло, само този човек ще знае, че изживяването на несправедливостта през седмата година принадлежи към най-важните причини.
към текста >>
Само който наблюдава живота в неговите дълбочини, там където той се вълнува и напира в астралното тяло, само този човек ще знае, че изживяването на несправедливостта през седмата
година
принадлежи към най-важните причини.
Детето продължава да живее до шестнадесетата, седемнадесетата си година. То ходи на училище. Там се случва, че учителят постъпва по един или друг начин. Друго дете не би се трогнало от това, но това дете извършва самоубийство! Който разгледа живота на това дете само външно, ще говори всевъзможни неща за причините, довели до самоубийството.
Само който наблюдава живота в неговите дълбочини, там където той се вълнува и напира в астралното тяло, само този човек ще знае, че изживяването на несправедливостта през седмата година принадлежи към най-важните причини.
Това е останало да живее скрито и чрез събитията в училище е било извлечено нагоре; ако то не би било там, не би се случило самоубийството.
към текста >>
Още от седмата
година
чрез проявата на несправедливостта, в астралното тяло се е породила една сила, която по-късно е изплувала в съзнанието, когато учителят е взел парцала, с който се изтрива дъската и с него е ударил през лицето момчето, което междувременно е станало на шестнадесет години.
А при физическото тяло! Него човек вижда отвън пред себе си, но над него той може да упражни най-минималното влияние и всъщност прави само това, което иска стомахът. Ако той би трябвало да избира дали да се пребори с повредения стомах, или с неморалните наклонности, то би захвърлил настрана всички морални усилия и би се погрижил за един здрав стомах, физическото тяло е подчинено на закони, които човек не може да обхване в своя съзнателен Аз, тези закони той извлича от външния свят на майа. Астралното, етерното и физическото тяло са проникнати със сили от съществата на висшите Йерархии. Това обаче не пречи на тези сили, те да се издигнат до съзнателния Аз, да протекат от дълбините на човешкото същество в съзнателния Аз, както видяхме в случая с детето, който наистина е станал.
Още от седмата година чрез проявата на несправедливостта, в астралното тяло се е породила една сила, която по-късно е изплувала в съзнанието, когато учителят е взел парцала, с който се изтрива дъската и с него е ударил през лицето момчето, което междувременно е станало на шестнадесет години.
То напуска класната стая, случайно намира отворена стаята по химия, влиза вътре и поглъща отрова. С всички средства на психологията би могло да се докаже как нещата са се развили така чрез мощта на това, което е било там долу в астралното тяло.
към текста >>
282.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
След това започват да се проявяват силите на астралното тяло и чак около двадесетата, двадесет и първата
година
в човека се утвърждава като всичко зависи от това, каква е цялата организация на човека и какви са силите в него това, което се проявява като Аз, като носител на Аза със силата, която всъщност този Аз има през целия живот на човека чрез своята организация.
Но за тази цел трябва да разглеждаме човешката същност с познанията, които сме постигнали чрез духовната наука. Когато се задълбочим в тези познания, откриваме, че даже и най-елементарните знания стават плодоносни, когато се приложат към живота. Вижда се, че се излиза от абстрактната схематичност за седемте части на човека, когато се обърне вниманието към произхода и възникването на човека. Физическото човешко тяло има своето особено развитие през първите седем жизнени години. Ние забелязваме още, че през вторите седем жизнени години, от смяната на зъбите до половата зрялост, в човешкото същество играят засилена роля силите на етерното тяло.
След това започват да се проявяват силите на астралното тяло и чак около двадесетата, двадесет и първата година в човека се утвърждава като всичко зависи от това, каква е цялата организация на човека и какви са силите в него това, което се проявява като Аз, като носител на Аза със силата, която всъщност този Аз има през целия живот на човека чрез своята организация.
В днешно време, понеже съвремието още не е склонно да обръща внимание на тези неща, все още особено не се забелязва, че носителят на Аза става особено жизненоспособен в двадесетата, двадесет и първата година.
към текста >>
В днешно време, понеже съвремието още не е склонно да обръща внимание на тези неща, все още особено не се забелязва, че носителят на Аза става особено жизненоспособен в двадесетата, двадесет и първата
година
.
Когато се задълбочим в тези познания, откриваме, че даже и най-елементарните знания стават плодоносни, когато се приложат към живота. Вижда се, че се излиза от абстрактната схематичност за седемте части на човека, когато се обърне вниманието към произхода и възникването на човека. Физическото човешко тяло има своето особено развитие през първите седем жизнени години. Ние забелязваме още, че през вторите седем жизнени години, от смяната на зъбите до половата зрялост, в човешкото същество играят засилена роля силите на етерното тяло. След това започват да се проявяват силите на астралното тяло и чак около двадесетата, двадесет и първата година в човека се утвърждава като всичко зависи от това, каква е цялата организация на човека и какви са силите в него това, което се проявява като Аз, като носител на Аза със силата, която всъщност този Аз има през целия живот на човека чрез своята организация.
В днешно време, понеже съвремието още не е склонно да обръща внимание на тези неща, все още особено не се забелязва, че носителят на Аза става особено жизненоспособен в двадесетата, двадесет и първата година.
към текста >>
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата
година
?
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година?
Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили. Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза. Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия. Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза. Преди това този носител на Аза още не е изграден.
към текста >>
Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата
година
, от седмата
година
до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза.
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година? Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили.
Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза.
Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия. Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза. Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза. Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>
Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата
година
човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза.
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година? Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили. Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза. Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия.
Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза.
Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза. Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>
Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата
година
, но не по-рано.
Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза. Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия. Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза. Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза.
Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>
Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата
година
, и че ние душевно можем да се означим като един Аз от третата или четвъртата си
година
?
Към този факт можем да прибавим един друг, именно този, че през първите години на живота ни, при нормално съзнание ние буквално сънуваме в живота, спим и чак от един определен момент животът така протича, че започват собствените спомени. За това, което е било преди този момент, могат да ни разкажат нашите родители или по-големите братя и сестри; от този определен момент нататък вътре в душата си човекът си казва: Аз съм този, който съм. От там нататък, когато той каже: Аз направих това, аз помислих това човек осъзнава своя Аз. Което е било преди това, се загубва в душевната тъмнина. Нашите спомени се простират само до този характерен момент.
Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата година, и че ние душевно можем да се означим като един Аз от третата или четвъртата си година?
Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има представа, има чувство за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила. Защото съзнанието за Аза настъпва с третата или четвъртата година, организацията, носеща Аза обаче чак през двадесетата, двадесет и първата година. Този факт е от фундаментално значение за разбирането на човека. Когато този факт се постави абстрактно като духовно-научно познание, тогава човек не е особено впечатлен; но понеже този факт е истински, има многобройни изживявания, които човекът много добре познава, но не ги разглежда в светлината на този факт. Всичко, което той преживява като раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване, като страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по един съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз.
към текста >>
Защото съзнанието за Аза настъпва с третата или четвъртата
година
, организацията, носеща Аза обаче чак през двадесетата, двадесет и първата
година
.
От там нататък, когато той каже: Аз направих това, аз помислих това човек осъзнава своя Аз. Което е било преди това, се загубва в душевната тъмнина. Нашите спомени се простират само до този характерен момент. Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата година, и че ние душевно можем да се означим като един Аз от третата или четвъртата си година? Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има представа, има чувство за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила.
Защото съзнанието за Аза настъпва с третата или четвъртата година, организацията, носеща Аза обаче чак през двадесетата, двадесет и първата година.
Този факт е от фундаментално значение за разбирането на човека. Когато този факт се постави абстрактно като духовно-научно познание, тогава човек не е особено впечатлен; но понеже този факт е истински, има многобройни изживявания, които човекът много добре познава, но не ги разглежда в светлината на този факт. Всичко, което той преживява като раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване, като страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по един съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз. В това отношение сме двустранен човек: един външен човек, който е организиран да развие своята азовост през двадесетата, двадесет и първата година, и един вътрешен душевен човек, който още през четвъртата или петата година се еманципира от своята външна организация по отношение на своя душевен живот. Еманципирането на азовото съзнание от външната организация се осъществява в детска възраст.
към текста >>
В това отношение сме двустранен човек: един външен човек, който е организиран да развие своята азовост през двадесетата, двадесет и първата
година
, и един вътрешен душевен човек, който още през четвъртата или петата
година
се еманципира от своята външна организация по отношение на своя душевен живот.
Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има представа, има чувство за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила. Защото съзнанието за Аза настъпва с третата или четвъртата година, организацията, носеща Аза обаче чак през двадесетата, двадесет и първата година. Този факт е от фундаментално значение за разбирането на човека. Когато този факт се постави абстрактно като духовно-научно познание, тогава човек не е особено впечатлен; но понеже този факт е истински, има многобройни изживявания, които човекът много добре познава, но не ги разглежда в светлината на този факт. Всичко, което той преживява като раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване, като страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по един съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз.
В това отношение сме двустранен човек: един външен човек, който е организиран да развие своята азовост през двадесетата, двадесет и първата година, и един вътрешен душевен човек, който още през четвъртата или петата година се еманципира от своята външна организация по отношение на своя душевен живот.
Еманципирането на азовото съзнание от външната организация се осъществява в детска възраст. В нашата душа ние изживяваме нещо, което протича независимо от нашата външна организация, което дори може да влезе в груби противоречия с нашата външна организация. Ние сме склонни по отношение на вътрешното съзнание на Аза да изоставим нашата външна организация, това, което се намира долу в нашите тела. Душевно ние се развиваме съвсем различно, отколкото се развиват нашите тела.
към текста >>
Пътят на развитието на нашата организация по такъв начин, както беше описано, преминава от първата до седмата
година
, после от седмата до четиринадесетата
година
, от четиринадесетата до двадесет и първата
година
.
От това следва, че пътят на вътрешното човешко развитие е двустранен.
Пътят на развитието на нашата организация по такъв начин, както беше описано, преминава от първата до седмата година, после от седмата до четиринадесетата година, от четиринадесетата до двадесет и първата година.
Пътят на вътрешното развитие е такъв, че ние сме напълно независими от пътя на нашата организация. Съзнанието за нашия Аз се еманципира от най-ранна детска възраст и извървява един самостоятелен път през живота. Какви обаче са последствията от този своеобразен факт на човешкото развитие? Това може да ни разкаже само окултистът.
към текста >>
През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си
година
човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки.
На човека щеше да му бъде невъзможно да се развива различно от идеала, който днес се изисква, както е изложено например в моята малка книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Ако тогава биха действали само прогресивни сили, би се получило особеното, че през първите двадесет години от живота на човека той би станал много по-несамостоятелен отколкото е сега. Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност. Човешката природа през първите седем години е ориентирана към чисто подражателство. Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо.
През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки.
Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/. От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън. Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него. От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание. През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*.
към текста >>
От четиринадесетата до двадесет и първата си
година
човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън.
Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност. Човешката природа през първите седем години е ориентирана към чисто подражателство. Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо. През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки. Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/.
От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън.
Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него. От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание. През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили. Още през лемурийското време те са откъснали човешкото азово съзнание от основата на неговата организацията.
към текста >>
От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата
година
щеше да настъпи пълното азово съзнание.
Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо. През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки. Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/. От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън. Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него.
От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание.
През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили. Още през лемурийското време те са откъснали човешкото азово съзнание от основата на неговата организацията. Че ние имаме азовото съзнание още от ранна детска възраст, това се дължи точно на луциферичните сили. /*Азово съзнание, при което човек се изживява като отделен от света, отделен от другите, с право на свои лични изживявания, чувства и действия.
към текста >>
От детската си възраст до 21
година
, съответно 1-7 той се намира в изграждането на физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (трайност и консистенция), 7-14 изграждане на астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване на силите, заети и в изграждането на органите и поставянето им на разположение на душевния живот изживяване сега вече на душевна радост, а не само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане на азовата организация, която е носител на божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане на самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21
година
са здравата основа за разумен творчески живот, благодатен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/.
През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили. Още през лемурийското време те са откъснали човешкото азово съзнание от основата на неговата организацията. Че ние имаме азовото съзнание още от ранна детска възраст, това се дължи точно на луциферичните сили. /*Азово съзнание, при което човек се изживява като отделен от света, отделен от другите, с право на свои лични изживявания, чувства и действия.
От детската си възраст до 21 година, съответно 1-7 той се намира в изграждането на физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (трайност и консистенция), 7-14 изграждане на астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване на силите, заети и в изграждането на органите и поставянето им на разположение на душевния живот изживяване сега вече на душевна радост, а не само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане на азовата организация, която е носител на божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане на самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21 година са здравата основа за разумен творчески живот, благодатен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/.
към текста >>
/* Тези сили претърпяват тристепенна метаморфоза 1-7 изграждат физическите органи, 7-14 постепенно се освобождават за душевните изживявания, 14-21 метаморфозират като стават основа за самостоятелен духовен живот, основа за раждането на Аза около 21-та
година
В случай че това не се осъществи, както е при повечето хора живеещи в нашето съвремие, говорим за егоистичния Аз, за низшия Аз Бел пр/.
Разгледаме ли в широк радиус около човека, какво той е конструирал, какво е създал, намираме двете описани сили. Тук са органичните сили* на нашата човешка природа, които се разгръщат в хода на развитието през всеки седемгодишен период, а от друга страна тук са и луциферичните сили.
/* Тези сили претърпяват тристепенна метаморфоза 1-7 изграждат физическите органи, 7-14 постепенно се освобождават за душевните изживявания, 14-21 метаморфозират като стават основа за самостоятелен духовен живот, основа за раждането на Аза около 21-та година В случай че това не се осъществи, както е при повечето хора живеещи в нашето съвремие, говорим за егоистичния Аз, за низшия Аз Бел пр/.
Ако в течение на човешкото развитие в природата и в духовния живот няма нищо друго, ще настъпи това, че чрез своя еманципиран Аз човекът никога не би достигнал пълната хармония със своята природа. Не се ли получи нищо друго от обкръжаващата земното съществуване среда, развитието тогава не би могло да бъде друго, освен човекът постоянно да се отчуждава от своята организация, неговата организация винаги да закърнява, да изсъхва и раздвоението да става все по-голямо. Ако човекът веднъж достигне до там да почувства това като духовно-научно познание, тогава в неговия живот настъпва един величествен момент, в който той си казва: Аз стоя сега тук с моята човешка организация, която ми е дадена от прогресивните сили, които действат в седемгодишните периоди не е нужно той да го изговори така с ясни думи, достатъчно е само неопределено да го почувства, но понеже тази организация има една противоположна сила, която се развива самостоятелно, поради това тя отслабва, заболява и накрая умира. Човек чувства това в дълбочината на своя душевен живот. Необходимо е той само да усеща противоречието на вътрешния Аз спрямо външната организация.
към текста >>
Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата
година
от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло.
Да приемем, че един човек днес не се справя с живота и си казва: Аз трябва да потърся нещо повече от това, което намирам на Земята, за да видя дали от някъде ще се появи една сила, която ще ми даде нещо, чрез което да изляза от раздвоението; сила, която да ме изведе навън. Естествено е, че човекът вече не може да се уповава на средствата на старите вероучения, че със старите църковни представи повече не може да намери тази сила, която той търси. Да предположим обаче, за да дадем един конкретен пример, че един такъв човек се обърне към някоя от старите свещени религии, че той се обърне към будизма и се задълбочи в изключителните учения на будизма. Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие.
Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло.
Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това? Всяка непредубедена душа може да почувства това, което идва към нас чрез Буда, което е изградено първо от Бодисатва в продължение на много инкарнации в хода на земното развитие. Всичко това в най-добрия смисъл, във величествен смисъл съдържа силите, които се намират в обкръжението на Земята, намира се във взаимодействието между силите на организацията и луциферичните сили. Затова това, което протича от Бодисатва към Буда понеже е преминало от инкарнация в инкарнация, тъй като произхожда само от тези сили, от които произхождат човешките сили действа така, че непредубедената душа не чувства какво може да предизвика пълната хармония между Аза на човека и неговата организация. Тази душа чувства: Трябва да има нещо, което не преминава от инкарнация в инкарнация, а може да се влее непосредствено от духовните светове във всяка човешка душа.
към текста >>
283.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Той учи при тези, които дълбоко са запознати със свещените истини и познания на будизма, познава това, което дразни материалистичния западноевропеец, което обаче ние, антропософите, можем да разбираме, той научава, че основателят на тяхната религия, след като е преминал през много инкарнации и е живял на Земята като Бодисатва, отново е бил роден като царски син, като син на Судходана; той опознава, че в двадесет и деветата
година
от живота си като Бодисатва същият се е издигнал до Буда, че с неговото издигане до Буда в тази религия е дадена понеже тя произлиза от инициацията една голяма истина, която важи не само за будизма, но и за всички хора; истина, която ще признае всеки иницииран и всички други хора, които разбират будизма, той опознава, че привърженикът на будизма с право казва: Когато в една човешка инкарнация един Бодисатва достигне до Буда, то тази инкарнация, която като Буда прекарва на Земята е последната; тогава той повече не се завръща обратно в едно човешко тяло.
Един такъв пример може да бъде разбран само от тези, които в дълбочината на душата си сериозно се отнасят към антропософските убеждения, към това, което трябва да следва от познанието за основните условия и същността на инициацията. Да приемем, че един западен човек е израснал сред християнството. Той може би се е запознал с християнството поради това, че е приел големите истини на своите Евангелия. Може би дори вече е достигнал до това, което се нарича път към вътрешното изживяване на Христос Исус, може би в своето вътрешно изживяване вече е изживял Христос. Да приемем, че той опознава една друга религия, например будизма.
Той учи при тези, които дълбоко са запознати със свещените истини и познания на будизма, познава това, което дразни материалистичния западноевропеец, което обаче ние, антропософите, можем да разбираме, той научава, че основателят на тяхната религия, след като е преминал през много инкарнации и е живял на Земята като Бодисатва, отново е бил роден като царски син, като син на Судходана; той опознава, че в двадесет и деветата година от живота си като Бодисатва същият се е издигнал до Буда, че с неговото издигане до Буда в тази религия е дадена понеже тя произлиза от инициацията една голяма истина, която важи не само за будизма, но и за всички хора; истина, която ще признае всеки иницииран и всички други хора, които разбират будизма, той опознава, че привърженикът на будизма с право казва: Когато в една човешка инкарнация един Бодисатва достигне до Буда, то тази инкарнация, която като Буда прекарва на Земята е последната; тогава той повече не се завръща обратно в едно човешко тяло.
към текста >>
Той ще разбере или от правилното разбиране на християнството, или от принципа на посвещението, че за друга област на Земята има друга религиозна форма, където тези, които разбират тази религиозна форма, са наясно, че някога е живяла една личност, която всъщност не принадлежи към никаква народност, най-малко на Западна Европа, и че от тридесет до тридесет и третата
година
в тази личност е живял такъв импулс, такава сила на духовния живот, която вчера можахме да посочим, към която са се обръщали и седемте свещени Риши в техния Вишвакарман26, която посочваше Заратустра в своя Аура Маздао, която посочваха египтяните в техния Озирис и която четвъртата следатлантска културна епоха нарича Христос.
Да приемем противоположния случай: че един привърженик на будизма достигне до антропософското познание.
Той ще разбере или от правилното разбиране на християнството, или от принципа на посвещението, че за друга област на Земята има друга религиозна форма, където тези, които разбират тази религиозна форма, са наясно, че някога е живяла една личност, която всъщност не принадлежи към никаква народност, най-малко на Западна Европа, и че от тридесет до тридесет и третата година в тази личност е живял такъв импулс, такава сила на духовния живот, която вчера можахме да посочим, към която са се обръщали и седемте свещени Риши в техния Вишвакарман26, която посочваше Заратустра в своя Аура Маздао, която посочваха египтяните в техния Озирис и която четвъртата следатлантска културна епоха нарича Христос.
Но не за това става въпрос, а става въпрос да се познае в Христос това, което в продължение на три години живя като импулс в личността на Исус от Назарет и което преди това никога не е било на Земята, което е слязло от духовните висини в личността на Исус от Назарет, което в тази личност изживя Мистерията на Голгота и което като Христов импулс е един неповторим импулс за Земята и не съвпада с някоя обикновена инкарнация на човечеството; което като Христос само веднъж беше тук и не може да се върне в никой човек, а както казва Библията, ще дойде в облаците на небето, което означава, че ще се открие на човечеството като духовно откровение. Това е християнското вероизповедание.
към текста >>
Бихме могли да кажем следното: В началото на нашата ера един човек, Исус от Назарет, изживял определена промяна през тридесетата
година
от живота си чрез приемането на Христос и е бил разпънат на кръста три години по-късно.
Авторите на Евангелията също са извличали своите описания, черпейки от хрониката Акаша. Първоначалните автори на Евангелията описват едно събитие, без да се осланят на възприятията от физическия план. Още тогава съзнанието, че тук имаме работа с нещо, което има връзка със свръхсетивните светове, е било така силно, че за най-важно се е считало да се установи именно връзката със свръхсетивните светове. Когато изхождаме от сетивните светове, ние не можем да стигнем до правилно отношение към тези събития. Това, което се е случило, се изяснява чрез инициацията.
Бихме могли да кажем следното: В началото на нашата ера един човек, Исус от Назарет, изживял определена промяна през тридесетата година от живота си чрез приемането на Христос и е бил разпънат на кръста три години по-късно.
Това би било едно обикновено събитие от историята на човечеството. Ако бихме се изразили по този начин, щяхме да сме изправени пред пълната противоположност на това, което са опознали посветените; то щеше да засяга земното човечество, дори и да изглежда одухотворяващо. При инициационния принцип става въпрос за нещо съвсем друго.
към текста >>
Не става дума за това, че в началото на нашата ера е живял един човек Исус от Назарет, който през тридесетата
година
от своя живот е изживял определена промяна поради приемането на Христос и после бил разпънат на кръст през тридесет и третата си
година
, не такава е християнската инициационна истина.
Не става дума за това, че в началото на нашата ера е живял един човек Исус от Назарет, който през тридесетата година от своя живот е изживял определена промяна поради приемането на Христос и после бил разпънат на кръст през тридесет и третата си година, не такава е християнската инициационна истина.
Би трябвало приблизително да се каже следното: Предишното планетарно превъплъщение на Земята означаваме с името Старата Луна. През това лунно състояние луциферичните същества изостанаха в своето развитие. Тези луциферични същества се развиваха редом с прогресивните божествено-духовни същества. В хода на лемурийското време Луцифер се доближи до хората, включи се в човешкото земно развитие и причини това, което вчера беше характеризирано. Луцифер се намеси в цялото човешко развитие.
към текста >>
284.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка
година
да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси.
Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през пролетта и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите. Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват.
Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси.
Един истински израз на материалистическата същност на нашето време! За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството. Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие. И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се определя единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>
За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата
година
през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното.
Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през пролетта и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите. Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват. Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси. Един истински израз на материалистическата същност на нашето време!
За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното.
В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството. Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие. И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се определя единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>
Това, което може да покълне в нашата душа, когато наистина почувстваме какво се излъчва от духовния свят, ние се опитахме да изразим в календара, който тази
година
се появи в рамките на теософското движение.
Всичко това ние можем да почувстваме и да превърнем в имагинативно познание.
Това, което може да покълне в нашата душа, когато наистина почувстваме какво се излъчва от духовния свят, ние се опитахме да изразим в календара, който тази година се появи в рамките на теософското движение.
Там намираме други знаци, различни от традиционните стари календарни знаци, като нов израз на това, което душите трябва да научат като нещо ново в тази епоха. Те възникнаха така, че се проследи с чувството, не с разсъдъка това, което наблюдавахме като ритмични промени върху нашата Земя заспиването през пролетта на духовните същества, които стоят във връзка с нашата Земя и тяхното събуждане през есента. Необходимо е обновление на тези неща, които са влети в нашите празници от прастарата ясновиждаща мъдрост. Те трябва да се обновят, понеже през петата епоха отново ще възкръсне това, което е било съкровище на мъдростта през третата епоха.
към текста >>
През един петък на 3 Април 33
година
в три часа следобед се извърши Мистерията на Голгота.
За страничния наблюдател би трябвало да изглежда като най-голяма ексцентричност, че поставяме годината 1879 като начало на нашия календар. Тук искаме да обърнем внимание на това, че е особено важно да се постави годината на Мистерията на Голгота като начало на нашето летоброене, а не годината на раждането на Исус.
През един петък на 3 Април 33 година в три часа следобед се извърши Мистерията на Голгота.
И тогава се извърши раждането на Аза в онзи смисъл, който ние често сме характеризирали. И е все едно на коя земна точка живее човек или към кое религиозно вероизповедание принадлежи; това, което дойде в света чрез Мистерията на Голгота, важи за всички хора. Както важи за целия свят, че в един определен ден Цезар е умрял и няма друг ден за китайците или за индийците, така важи също и фактът, че Мистерията на Голгота се е извършила на този ден и тук става въпрос за раждането на Аза; това е просто един факт на окултния живот. Това е събитие от интернационален характер. И човек се учудва като чуе, че от една известна страна се твърди, че това, което тук се прави, че нашата розенкройцерска теософия, която поставя Мистерията на Голгота като централна точка на всичко, била скроена за немците и не е подходяща за другите народи.
към текста >>
Значи трябваше да броим от Великден до Великден, а не от Нова
година
до Нова
година
.
В нашия календар искаме да покажем раждането на Аза. С това обаче е свързана необходимостта да вземем за изходна точка момента на това раждане.
Значи трябваше да броим от Великден до Великден, а не от Нова година до Нова година.
Ако поради това може би има нови неприятности и се предизвикат подигравки и присмех, това не трябва да ни засяга, понеже знаем, че ако искаме винаги да повтаряме по същия начин нещо старо, което вече е отминало, не би се породил никакъв нов живот. Винаги да се повтаря същото е смърт; животът е: Да се въведе несъщото в същото. Нашият календар обаче е една жизнена задача. И макар че сега сме го направили лошо, през следващата година ще го подобрим.
към текста >>
И макар че сега сме го направили лошо, през следващата
година
ще го подобрим.
С това обаче е свързана необходимостта да вземем за изходна точка момента на това раждане. Значи трябваше да броим от Великден до Великден, а не от Нова година до Нова година. Ако поради това може би има нови неприятности и се предизвикат подигравки и присмех, това не трябва да ни засяга, понеже знаем, че ако искаме винаги да повтаряме по същия начин нещо старо, което вече е отминало, не би се породил никакъв нов живот. Винаги да се повтаря същото е смърт; животът е: Да се въведе несъщото в същото. Нашият календар обаче е една жизнена задача.
И макар че сега сме го направили лошо, през следващата година ще го подобрим.
към текста >>
285.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Днес е денят, който в теософското движение определяме като „белия лотосов ден“, който всяка
година
ни напомня напускането на физическия план от Елена Петровна Блаватска, основателката на теософското движение в сегашното време33.
Днешният ден изисква едно въведение към нашето разглеждане.
Днес е денят, който в теософското движение определяме като „белия лотосов ден“, който всяка година ни напомня напускането на физическия план от Елена Петровна Блаватска, основателката на теософското движение в сегашното време33.
И само малко е нужно да се каже, за да прозвучи този тон, който се намира във всяка душа, която днес присъствува тук, за да се извикат усещания и чувства на възхищение, на благодарност към тази индивидуалност, която се прояви на Земята в личността на госпожа Блаватска и отново изостри погледа на хората за прастарите свещени мистерии на човечеството, от които за хората винаги е произтичало това, което духовното развитие изисква като сили и импулси. Обхващайки с разбиране задачата на новото време Е. П. Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост. Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора. Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска.
към текста >>
Обърнем ли поглед нататък, ще намерим онзи своеобразен образ на Средновековието, който е роден за да се види външно, че по особен начин е свързан с духовния свят през един от Великденските празнични дни на 1483
година
и който още млад е починал през тридесет и седмата си
година
, който така мощно е действал чрез това, което е дал на човечеството.
Обърнем ли поглед нататък, ще намерим онзи своеобразен образ на Средновековието, който е роден за да се види външно, че по особен начин е свързан с духовния свят през един от Великденските празнични дни на 1483 година и който още млад е починал през тридесет и седмата си година, който така мощно е действал чрез това, което е дал на човечеството.
Това е образът на Рафаел. Той беше роден на един Разпети петък, като че ли да покаже, че е свързан с това, което се празнува на Разпети петък. Какво може да узнае западната култура в смисъла на духовната наука от образа на Рафаел? Когато разгледаме този образ със средствата на духовната наука, можем да узнаем, че той е допринесъл за разпространяването на християнството, за навлизането на едно вътрешно християнство в сърцата и душевността на хората и то повече от всички теологически интерпретатори, повече от всички кардинали и папи на неговото време. Пред погледа на Рафаел е стояло това, което четем в „Деяния на апостолите“.
към текста >>
Тогава някои неща, които могат да се постигнат само чрез интуитивното виждане и чрез окултното изследване, ще могат да се прибавят към другите факти и тогава най-после можем да насочим поглед към самата Мистерия на Голгота, можем да си припомним, че в тридесетата
година
от живота на Исус от Назарет Христос е навлязъл в него и е преминал през Мистерията на Голгота.
И когато узнаем, че същата тази индивидуалност отново се появява в поета Новалис44 и вземем ли първото предвестие на Новалис, което се появява като зора на една нова, жива идея за Христос, тогава ще си кажем: Дълго време преди във външния свят да изчезне това, което е направил Рафаел, дълго време преди това тази индивидуалност ще бъде отново тук, за да даде в нова форма онова, което има да даде на човечеството. Колко хубаво е, че западната култура през един определен период разглежда само отделната ограничена личност, колко хубаво е, че ние се научаваме да обичаме дадена личност в нейния отделен живот! Колко безкрайно се обогатява нашата душевност, когато се научаваме как вечното в човека преминава от една личност в друга личност! И макар че тези личности ни изглеждат толкова различни, все пак ще съумеем да ги разберем чрез това, което духовното познание ни дава като конкретни факти за човешкото прераждане и карма. Не толкова от общите понятия и учения ще има полза човечеството, колкото точно от това, което може да хвърли светлина в детайлите.
Тогава някои неща, които могат да се постигнат само чрез интуитивното виждане и чрез окултното изследване, ще могат да се прибавят към другите факти и тогава най-после можем да насочим поглед към самата Мистерия на Голгота, можем да си припомним, че в тридесетата година от живота на Исус от Назарет Христос е навлязъл в него и е преминал през Мистерията на Голгота.
към текста >>
286.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И за него трябва да признаем, както за всеки Буда, че когато в двадесет и деветата
година
от своя живот той постига достойната степен Буда, тогава тази инкарнация, в която това се случва, е последната инкарнация и след това повече не трябва да слиза в едно земно въплъщение.
Духовната наука ни запознава с истинското ядро на различните религии. Да вземем един очебиен момент в будизма: Будистът знае, ако е разбрал същността на своето вероизповедание, че има Бодисатви и че един Бодисатва, като една индивидуалност, в определен момент започва да се развива по-бързо от другите човешки индивидуалности и после се издига до Буда. Буда е общо име за всички онези, които в една телесна инкарнация се издигат от Бодисатва до Буда. И един от тях, който особено е отличен с името Буда, е точно синът на Судходана Гаутама Буда.
И за него трябва да признаем, както за всеки Буда, че когато в двадесет и деветата година от своя живот той постига достойната степен Буда, тогава тази инкарнация, в която това се случва, е последната инкарнация и след това повече не трябва да слиза в едно земно въплъщение.
Това будистът го възприема като истина. Като детска игра ще изглежда то за сравняващите религиите изследователи. Антропософът обаче, който се е запознал с тайните на религиите във всички области, няма така да пристъпи към Буда, а ще знае, че такъв факт е истина. И също както един вярващ будист, антропософът застава срещу будизма и казва: Да, аз знам, че това е така при Бодисатвите, които се издигат до Буда, знам, че те повече няма нужда да се въплъщават. Това е едно от правилата на твоята религиозна общност, аз го признавам, както ти самият и след като аз го признавам, мога с почитание да повдигна погледа си към Буда, също както самият ти.
към текста >>
287.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това е също както при семето, след като растението е расло през цялата
година
.
Така че ние можем да забележим, че обичта пристъпва към нещо, което е в самите нас. Човекът многократно се е опитвал да преодолее импулсът на обич към нещо, което лежи в самия него, в един висш смисъл да го преодолее. Ние виждаме например при мистиците стремеж да развият нагона на самолюбието в смисъл на обич към познанието и да оставят тази обич да просветне в прекрасна светлина. Чрез задълбочаване в собствения си душевен живот те се опитват да намерят в себе си божествената искра, да почувстват тяхното висше себе като тази божествена искра. Всъщност като жизнена мъдрост, човек изгражда само зародиша на своя следващ живот.
Това е също както при семето, след като растението е расло през цялата година.
Както от растението остава семето, така остава и жизнената опитност, жизнената мъдрост; човекът преминава през портата на смъртта и това, което е узряло като духовно ядро на мъдростта, това е семето за следващия живот. Човекът усеща това, той може да стане мистик и да вземе за божествената искра, за нещо абсолютно това, което е само семе за следващия живот. И той често го интерпретира така, понеже се срамува да си признае, че това духовно семе е само самият той. Майстор Екхарт и Йоханес Таулер51 се обръщат към него като към Бога в самите нас, понеже не знаят нищо за реинкарнацията. Обхванем ли, разберем ли закона на прераждането, ще опознаем значението на любовта в света както в детайлите, така и в цялото.
към текста >>
Ние знаем, че Исус от Назарет е бил роден, израснал е по този начин, както разказват Евангелията, че се е извършило Кръщението в реката Йордан през тридесетата му
година
, че Христос след това три години е живял в тялото на Исус от Назарет и че е извършил Мистерията на Голгота.
Какво всъщност се е случило при Мистерията на Голгота?
Ние знаем, че Исус от Назарет е бил роден, израснал е по този начин, както разказват Евангелията, че се е извършило Кръщението в реката Йордан през тридесетата му година, че Христос след това три години е живял в тялото на Исус от Назарет и че е извършил Мистерията на Голгота.
Много хора вярват, че трябва да представят тази Мистерия на Голгота колкото се може по-човешки, че това е било събитие, което се е извършило на Земята, че е едно земно събитие. Това обаче не е така. Как Мистерията на Голгота се е изпълнила на Земята, може да се види само когато тази мистерия се разглежда от висшите светове.
към текста >>
288.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Като щастливо събитие виждам възможността, точно тази
година
, на тази вечер, да се съберем заедно и да доближим този празник до нашите сърца с едно малко разглеждане, понеже през тази
година
заставаме пред раждането на това, което, ако го разберем, ще трябва да изпълни сърцата ни: пред раждането на нашето Антропософско общество55.
Хубаво е, мои мили приятели, че условията позволяват да се съберем днес вечерта на този празник. Между нас има много приятели, които на този ден в известно отношение са сами, докато нормално по-голямата част празнуват празника на любовта и мира навън в кръга на хората, с които те са свързани в света. Въпреки това се подразбира, че също и ние, които точно чрез духовното течение, в което се намираме, сме най-малко изключени от участие в празника на любовта и мира. Какво би било по-подходящо да ни съедини тази вечер в атмосферата на духовния въздух от взаимната любов и изпълващия нашите сърца мир, от движението, посветено на изследването на духовното?
Като щастливо събитие виждам възможността, точно тази година, на тази вечер, да се съберем заедно и да доближим този празник до нашите сърца с едно малко разглеждане, понеже през тази година заставаме пред раждането на това, което, ако го разберем, ще трябва да изпълни сърцата ни: пред раждането на нашето Антропософско общество55.
Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
към текста >>
289.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Относно този проблем сравни също изложението на Рудолф Щайнер в лекцията от 18 Април 1918
година
във „Вечното в човешката душа“, Събр. съч.
3. Хенри Бергсон (1859-1941), френски философ, професор в Париж. Бергсон се опитва да надхвърли границите на материализма и натурализма. Отношението между „Аза“ и „непрекъснатостта“ той разглежда преди всичко в книгата си „Време и свобода“, Париж 1911.
Относно този проблем сравни също изложението на Рудолф Щайнер в лекцията от 18 Април 1918 година във „Вечното в човешката душа“, Събр. съч.
№ 67; общо за философията на Бергсон виж глава „Модерният човек и неговия мироглед“ стр. 56 във „Загадките на философията“, Събр. съч. № 18.
към текста >>
Януари 1912
година
в Цюрих.
11. Утре при откритата лекция: Става дума за лекцията „Смърт и безсмъртие в светлината на Духовната наука“, държана на 16.
Януари 1912 година в Цюрих.
От тази лекция няма стенограма.
към текста >>
При новото издание през 1925 получава от Рудолф Щайнер запазената до сега форма; виж „Статии към събраните съчинения на Рудолф Щайнер“, тетрадка 37/38 1972
година
.
32. По Великден 1912 за първи път се издава „Антропософски душевен календар“. Под формата, под която е издаден от Имме фон Екардщайн повече не е преиздаден.
При новото издание през 1925 получава от Рудолф Щайнер запазената до сега форма; виж „Статии към събраните съчинения на Рудолф Щайнер“, тетрадка 37/38 1972 година.
Душевният календар е поместен в „Стихове на истината“ (Събр. съч. № 40) и също като самостоятелно издание.
към текста >>
Умна и красива дъщеря на атинянина Леонтиус; през 421
година
става християнка, приема името Евдокия и става съпруга на Теодориус Втори.
Царица Евдокия (400-460).
Умна и красива дъщеря на атинянина Леонтиус; през 421 година става християнка, приема името Евдокия и става съпруга на Теодориус Втори.
Поради клевета бива изгонена от двора и умира през 460 в Йерусалим. От нейните поетични произведения е запазено само „Киприан и Юстина“ животоописание на мъченика.
към текста >>
290.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Изнасянето на цикъла на цикъла от сказки в Хага беше предшествувано от официалното основаване на Антропософското Общество, а преди бе създаден един съюз на Коледа в 1912
година
, когато в Кьолн бяха изнесени блестящите сказки върху "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", които могат да дадат доказателство колко много по-дълбоко беше проникнал Рудолф Щайнер в тайните на пра древната Мъдрост в сравнение с онези, които даваха само една разпалена източна мъдрост на един проникнат от материалистични мислителни форми език и имаха твърде малко разбиране за историческото развитие.
Изнасянето на цикъла на цикъла от сказки в Хага беше предшествувано от официалното основаване на Антропософското Общество, а преди бе създаден един съюз на Коледа в 1912 година, когато в Кьолн бяха изнесени блестящите сказки върху "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", които могат да дадат доказателство колко много по-дълбоко беше проникнал Рудолф Щайнер в тайните на пра древната Мъдрост в сравнение с онези, които даваха само една разпалена източна мъдрост на един проникнат от материалистични мислителни форми език и имаха твърде малко разбиране за историческото развитие.
към текста >>
291.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Малко преди това легендата на Граала е била предадена екзотерично в 1180
година
.
Това е станало по времето, когато поради онзи преход, за който аз говорих в моята книжка "Духовното ръководство на човека и човечеството", е станало необходимо да бъде направено това.
Малко преди това легендата на Граала е била предадена екзотерично в 1180 година.
Днес подобни неща изглеждат на външния свят като едно фантазиране, защото за него като действително се явява само това, което се намира вън от човека. Че човекът се оказва като венец на творението в един още по-висок смисъл, това той познава именно тогава, когато вижда своето физическо тяло в неговата първоначална великолепна големина, а своето етерно тяло вижда така, както то работи външно върху физическото тяло, за да събуди отново към живот това което е било умъртвено и парализирано от онова убождане, за което казах, че то идва от кръвта.
към текста >>
292.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Той умира в 1518
година
и е действувал до тогава в университета от Париж.
Той е бил истински човек на ренесанса.
Той умира в 1518 година и е действувал до тогава в университета от Париж.
Тази личност се е държала така да се каже към същността на гърцизма макар и много по-екзотерично -, както епископът на манихеите Фаустинус се е държал към манихейството, което наред с много други неща е съдържало в своите предания преди всичко всички добри и велики страни на третата след атлантска, на Египто-халдейската епоха. Следователно съществува този епископ на манихеите Фаустинус, когото срещаме във връзка с Августин и който чрез това, че е такъв, пази в себе си именно окултните подоснови на Третата следатланска културна епоха.
към текста >>
В 1518
година
в Париж умира един човек, който носи в себе си макар и екзотерично определени страни на подосновите на Четвъртата следатланска културна епоха.
В 1518 година в Париж умира един човек, който носи в себе си макар и екзотерично определени страни на подосновите на Четвъртата следатланска културна епоха.
Чрез това той беше страшен, злокобен за онези, които действуваха тогава около него в традиционното Християнство. Калугерите го считаха като техен смъртен враг, обаче той направи голямо впечатление върху Еразъм от Ротердам, когато този последният престоя в Париж. Само че на Еразъм от Ротердам му се стори, като че външният заобикалящ свят не е подходящ за онова, което живееше вътре в тази забележителна душа. И когато Еразъм отново отпътува от Париж и отиде в Англия, той написа веднъж на този, който междувременно беше станал негов приятел, дано може да се освободи веднъж от своето физическо тяло, в което царува подаграта, и да отлети по въз духа в Англия, защото там би могъл да намери достатъчно почва във външния заобикалящ свят за това, което чувствува в своята душа. Фактът, че тази личност, която е действувала тогава, е могла да направи да възкръсне гръцкото чувствуване, гръцкото усещане, изпъква за нас особено много, когато обгърнем с поглед отношението на тънко умния Еразъм от Ротердам към тази личност.
към текста >>
Така живееше бихме могли да кажем в изходната точка на епохата на егоистичността тази личност, която почина в 1518
година
в Париж, така живя тя като враг на тези, които искаха да приспособят живота на човешките души към епохата на егоистичността и които изпитваха един вид настръхване спрямо една такава душа, която можа да действува така затова, защото искаше да възкреси магически една друга епоха, в която човекът е стоял близо до егоистичността на астралното тяло, а именно Гръцката епоха.
Така живееше бихме могли да кажем в изходната точка на епохата на егоистичността тази личност, която почина в 1518 година в Париж, така живя тя като враг на тези, които искаха да приспособят живота на човешките души към епохата на егоистичността и които изпитваха един вид настръхване спрямо една такава душа, която можа да действува така затова, защото искаше да възкреси магически една друга епоха, в която човекът е стоял близо до егоистичността на астралното тяло, а именно Гръцката епоха.
Тази личност подействува особено симпатично на Еразъм от Ротердам. Тя носеше името Фаустус Андрелинус.
към текста >>
293.
Тайните на прага
GA_147 Тайните на прага
Редом с тях от 1900 до 1924
година
той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософското общество.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения.
Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософското общество.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал винаги да се записват свободно изнасяните лекции, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се открият грешки“.
към текста >>
294.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Само че тогава щяхме да сме принудени да изключим една част от нашите приятели от участие в празненствата тази
година
.
За отлагането на това представление решаващо значение имаше обстоятелството, което, от друга страна, е истински радващо, че имаше толкова много желаещи да присъстват на нашите представления, така че ако искахме да изпълним първоначалната си програма, щеше да се наложи да лишим мнозина от нашите приятели от възможността да присъстват на драмите „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“, както днес е заглавието на последната ни драма. Ако не съществуваше това обстоятелство, може би все пак щяхме да успеем да проведем първоначалната програма. Всичко вече беше приготвено до такава степен, че например всички декорации са напълно готови, а също и всички костюми. И ако, както вече казах, не съществуваше гореспоменатото обстоятелство, можехме да мислим за поставяне и на тази трета драма.
Само че тогава щяхме да сме принудени да изключим една част от нашите приятели от участие в празненствата тази година.
И, разбира се, по-справедливо е постановката на една от драмите да бъде отложена, отколкото да се отнеме възможността на наши приятели да присъстват на представленията, в които желаят да участват.
към текста >>
И ако говоря за тази работа, както бих искал да направя и тази
година
, е необходимо да се спомене, че за хората, които трябваше, така да се каже, да свършат тежката и изтощителна работа за мюнхенските представления зад кулисите, тази работа не беше облекчена от отпадането на една от драмите.
И ако говоря за тази работа, както бих искал да направя и тази година, е необходимо да се спомене, че за хората, които трябваше, така да се каже, да свършат тежката и изтощителна работа за мюнхенските представления зад кулисите, тази работа не беше облекчена от отпадането на една от драмите.
Вследствие на това се наложи всичко да бъде променено и по този начин работата не само че не намаля, а даже се увеличи и усложни. Следователно не следва да се мисли, че е било облекчено нещо от основния товар на подготвителните работи поради факта, че една от драмите е отпаднала. Обратното, тази работа, която вършат преди всичко г-ца Щинде и графиня Калкройт и техните помощници, значително се увеличи. И тази година на сърцето ми е нужно да обърна внимание върху факта колко самоотвержено и отдадено голяма част от нашите приятели се посветиха отново на осъществяването на нашите мюнхенски празненства. Те могат да се реализират само благодарение на факта, че у голяма част от приятелите ни има такава готовност за саможертва.
към текста >>
И тази
година
на сърцето ми е нужно да обърна внимание върху факта колко самоотвержено и отдадено голяма част от нашите приятели се посветиха отново на осъществяването на нашите мюнхенски празненства.
И ако говоря за тази работа, както бих искал да направя и тази година, е необходимо да се спомене, че за хората, които трябваше, така да се каже, да свършат тежката и изтощителна работа за мюнхенските представления зад кулисите, тази работа не беше облекчена от отпадането на една от драмите. Вследствие на това се наложи всичко да бъде променено и по този начин работата не само че не намаля, а даже се увеличи и усложни. Следователно не следва да се мисли, че е било облекчено нещо от основния товар на подготвителните работи поради факта, че една от драмите е отпаднала. Обратното, тази работа, която вършат преди всичко г-ца Щинде и графиня Калкройт и техните помощници, значително се увеличи.
И тази година на сърцето ми е нужно да обърна внимание върху факта колко самоотвержено и отдадено голяма част от нашите приятели се посветиха отново на осъществяването на нашите мюнхенски празненства.
Те могат да се реализират само благодарение на факта, че у голяма част от приятелите ни има такава готовност за саможертва. Още през юни трябваше да се започне с подготовката и така беше и тази година. Нашите уважавани художници г-н Линде, г-н Хас и г-н Фолкерт отново трябваше да се посветят на продължителен труд, и, както казах, тези работи са изцяло завършени. А заедно с тях се трудеше и цяла група хора, които, така да се каже, зад кулисите или даже чак до завършването на кулисите се бяха отдали на тази работа в пълна тишина. Наистина е прекрасен и винаги ще бъде прекрасен начинът, по който се проявява жертвоготовността в тази област.
към текста >>
Още през юни трябваше да се започне с подготовката и така беше и тази
година
.
Вследствие на това се наложи всичко да бъде променено и по този начин работата не само че не намаля, а даже се увеличи и усложни. Следователно не следва да се мисли, че е било облекчено нещо от основния товар на подготвителните работи поради факта, че една от драмите е отпаднала. Обратното, тази работа, която вършат преди всичко г-ца Щинде и графиня Калкройт и техните помощници, значително се увеличи. И тази година на сърцето ми е нужно да обърна внимание върху факта колко самоотвержено и отдадено голяма част от нашите приятели се посветиха отново на осъществяването на нашите мюнхенски празненства. Те могат да се реализират само благодарение на факта, че у голяма част от приятелите ни има такава готовност за саможертва.
Още през юни трябваше да се започне с подготовката и така беше и тази година.
Нашите уважавани художници г-н Линде, г-н Хас и г-н Фолкерт отново трябваше да се посветят на продължителен труд, и, както казах, тези работи са изцяло завършени. А заедно с тях се трудеше и цяла група хора, които, така да се каже, зад кулисите или даже чак до завършването на кулисите се бяха отдали на тази работа в пълна тишина. Наистина е прекрасен и винаги ще бъде прекрасен начинът, по който се проявява жертвоготовността в тази област. Само за пример ще изтъкна, че един от нашите приятели, на когото бяха възложени две големи роли, една от които в „Пазачът на прага“ и в „Пробуждането на душите“, а другата – в пиесата на Шуре, просто не знаеше дали ще е в състояние да издържи толкова много репетиции, необходими за трите драми, и все пак с готовност се нагърби с тези задължения. Всичко това са неща, които свидетелстват доколко много способността за себеотдаване и жертвоготовността постепенно нараснаха сред широк кръг хора в рамките на нашето Антропософско общество.
към текста >>
Те няма да ми се разсърдят, ако изкажа само най-общо как и тази
година
– нещо, което лесно можете да повярвате – сърцето ми прелива от благодарност към всички участвали в работата, а навярно и към сърцата на всички, които по някакъв начин са имали възможност да се насладят на приготвеното от нашите приятели за тези мюнхенски празненства.
Само за пример ще изтъкна, че един от нашите приятели, на когото бяха възложени две големи роли, една от които в „Пазачът на прага“ и в „Пробуждането на душите“, а другата – в пиесата на Шуре, просто не знаеше дали ще е в състояние да издържи толкова много репетиции, необходими за трите драми, и все пак с готовност се нагърби с тези задължения. Всичко това са неща, които свидетелстват доколко много способността за себеотдаване и жертвоготовността постепенно нараснаха сред широк кръг хора в рамките на нашето Антропософско общество. Приятелите, които, както вече беше казано, трябваше да започнат своите работи отчасти много рано, споменатите художници, както и г-ца фон Екхартщайн, която ръководи изработката на костюмите, трябваше да се посветят изцяло на работата още от юни. Участващите в представленията са заети по цял ден, така че едва ли биха могли да се занимават с нещо друго в течение на целия ден. Те са познати на нашите приятели от Антропософското общество и приятелите, посветили се на тази работа, ще ми позволят да не назовавам отделни имена, тъй като иначе ще се наложи да изреждам един дълъг, дълъг списък.
Те няма да ми се разсърдят, ако изкажа само най-общо как и тази година – нещо, което лесно можете да повярвате – сърцето ми прелива от благодарност към всички участвали в работата, а навярно и към сърцата на всички, които по някакъв начин са имали възможност да се насладят на приготвеното от нашите приятели за тези мюнхенски празненства.
към текста >>
Смея да кажа, че след различни запитвания всяка
година
правех опит не само с перо, но до известна степен разработих и нещо като обяснение, като своего рода коментар към нашите Мистерийни драми, но все отново отлагах тази работа поради основанията, които отчасти очертах в предварителните бележки към „Пробуждането на душите“.
Ако си спомняте за случилото се на сцената през последните дни, ще видите, че то предлага много неща, които могат да се свържат с обсъжданията от този лекционен цикъл.
Смея да кажа, че след различни запитвания всяка година правех опит не само с перо, но до известна степен разработих и нещо като обяснение, като своего рода коментар към нашите Мистерийни драми, но все отново отлагах тази работа поради основанията, които отчасти очертах в предварителните бележки към „Пробуждането на душите“.
Неохотно ми е със задна дата да коментирам разсъдъчно това, което наистина няма теоретичен, разсъдъчен произход, това, което стои пред нас в своите образи като вдъхновение от духовния свят и за което така и не мога да говоря разсъдъчно другояче, освен по начина, по който може да говори и някой друг, който е вникнал в нещата. Съществува известна потребност нещата, дадени по този начин, да се оставят да говорят сами за себе си и да не ги нагласяме, така да се каже, към разводнени представи, които никога не могат да бъдат нещо друго освен разсъдъчно мислене и теоретизиране. Все пак в този цикъл лекции може би е възможно да се опрем на някои неща. И днес бих искал преди всичко да насоча вашето внимание към това, което ви беше представено в Девета, Десета и Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“. Именно в тези картини имаме пред себе си нещо, което би могло да се нарече прости образни впечатления, докато вероятно мнозина биха могли да очакват, че след сценичните действия, отнасящи се до духовната област и египетското посвещение, пред душевния взор ще бъде представено нещо по-бурно, по-трагично, би могло да се каже нещо по-гръмогласно, а не протичащо в тишината на душата.
към текста >>
295.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
А се казва, защото почти всяка
година
в края на Мюнхенския лекционен цикъл, в известен смисъл благодарение на всичко, свързано с него, пред душата могат да се изправят мисли, които да ни напомнят за това, че нашето Теософско или Антропософско движение е поставено тъкмо в настоящето.
И отново ще можем да разберем правилно последната среща между Бенедикт и Щрадер в края, а после последните думи от монолога на Бенедикт, ако обърнем внимание както следва на правомерното и неправомерното нахлуване на Ариман в света на душите и в словото на мировите царства. Тези неща действително не са замислени така, че просто да бъдат оставени да преминат покрай душата, а така, че все повече да навлизаме в тях. Не за да критикувам, а само за да представя обективни факти, следва да кажа, че чрез много симптоми се разкри, че появилите се през последните три-четири години книги и цикли не са били прочетени така, както биха могли да бъдат прочетени, така че да се достигне до всичко имано предвид и казано повече или по-малко ясно. Това наистина не е в смисъла на упрек. Много съм далече от това.
А се казва, защото почти всяка година в края на Мюнхенския лекционен цикъл, в известен смисъл благодарение на всичко, свързано с него, пред душата могат да се изправят мисли, които да ни напомнят за това, че нашето Теософско или Антропософско движение е поставено тъкмо в настоящето.
Необходимо е да се помисли за това кое е правилното място на това движение в настоящето, в това хаотично гъмжило на т.нар. съвременна култура. Ще можем да развием ясни, бдителни мисли за това място само когато обърнем внимание преди всичко на едно нещо. На това, че нашата култура със сигурност ще опустее и изсъхне, ако не получи онова освежаване, което произлиза от изворите на сериозния и истинен окултизъм. Но, от друга страна, именно един такъв цикъл лекции, който вероятно би ни дал да познаем необходимостта от обръщане към теософията, към духовната наука, ни дава да почувстваме и нещо друго, може да даде на всяка отделна душа да го почувства.
към текста >>
296.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
Година
1459“, с въведение и издадена от д-р Фердинанд Мак, Берлин 1913 г.
134) в едно берлинско издателство излиза: „Химическа сватба: Кристиян Розенкройц.
Година 1459“, с въведение и издадена от д-р Фердинанд Мак, Берлин 1913 г.
към текста >>
297.
Въведение
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Лекциите, изнесени върху Петото Евангелие през 1913 и 1914
година
заемат твърде особено място в духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер.
Лекциите, изнесени върху Петото Евангелие през 1913 и 1914 година заемат твърде особено място в духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер.
Той сам споделяше с цената на какви усилия можа да говори върху Петото Евангелие. Той стори това, окрилян от едно дълбоко чувство за отговорност и дълг спрямо всичко онова, което трябва да бъде подготвено в нашата епоха, както и от съзнанието за великата необходимост, която налагаше тези импулси да се влеят именно в сегашния етап от еволюцията на Земята.
към текста >>
298.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
За ретроспективния поглед на ясновидеца, то се представя като един вид пробуждане, изпитано от онези личности, които обикновено наричаме апостоли или ученици на Христос Исус, в един точно определен ден, за който всяка
година
ни напомня празникът на Петдесятницата.
Нека да започнем днешната лекция с така наречената Петдесятница. Още в първата лекция аз отбелязах, че погледът на изследователското ясновидство първоначално може да бъде насочен тъкмо към това събитие.
За ретроспективния поглед на ясновидеца, то се представя като един вид пробуждане, изпитано от онези личности, които обикновено наричаме апостоли или ученици на Христос Исус, в един точно определен ден, за който всяка година ни напомня празникът на Петдесятницата.
Съвсем не е лесно да си изградим точна представа за тези несъмнено странни явления и, така да се каже, ще трябва да прибегнем до по-дълбоките пластове на душата и да си припомним някои подробности, до които вече сме стигнали в хода на нашите антропософски проучвания; да, ние се нуждаем от съвсем точни представи, за да обхванем всичко онова, за което ще стане дума в нашия лекционен цикъл.
към текста >>
299.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Днес бих искал да разкажа някои неща, отнасящи се приблизително към дванадесетата
година
от живота на Исус от Назарет, както знаете, това беше онази
година
, когато Азът на Заратустра, въплътен в едно от две те деца Исус*22, родени по онова време и чиито произход е описан от Матей, чрез един мистичен акт премина в другото момче Исус, за което ни се говори в началото на Евангелието от Лука.
Днес бих искал да разкажа някои неща, отнасящи се приблизително към дванадесетата година от живота на Исус от Назарет, както знаете, това беше онази година, когато Азът на Заратустра, въплътен в едно от две те деца Исус*22, родени по онова време и чиито произход е описан от Матей, чрез един мистичен акт премина в другото момче Исус, за което ни се говори в началото на Евангелието от Лука.
И така, ще започнем на шия разказ от онази година в живота на Исус от Назарет, когато Исус, описан в Евангелието на Лука, прие в себе си Аза на Заратустра. Ние помним, че този момент от живота на Исус от Назарет е посочен в Евангелията с разказа за изгубването на момчето Исус, чиито мъдри отговори удивляваха всички книжници, събрани в храма на Йерусалим. Обаче ние знаем, че всъщност тези мъдри, величествени отговори идваха от Заратустровия Аз, който действително се беше „пренесъл" в тялото на Исус и по-точно, от Заратустровите спомени, които сега се проявиха в изненадващите отговори на момчето Исус. Знаем още, че след смъртта на Натановата майка от една страна и тази на Соломоновия баща*23 от друга страна, двете семейства се събраха в едно и детето Исус, поело в себе си Аза на Заратустра, израсна в това ново семейство.
към текста >>
И така, ще започнем на шия разказ от онази
година
в живота на Исус от Назарет, когато Исус, описан в Евангелието на Лука, прие в себе си Аза на Заратустра.
Днес бих искал да разкажа някои неща, отнасящи се приблизително към дванадесетата година от живота на Исус от Назарет, както знаете, това беше онази година, когато Азът на Заратустра, въплътен в едно от две те деца Исус*22, родени по онова време и чиито произход е описан от Матей, чрез един мистичен акт премина в другото момче Исус, за което ни се говори в началото на Евангелието от Лука.
И така, ще започнем на шия разказ от онази година в живота на Исус от Назарет, когато Исус, описан в Евангелието на Лука, прие в себе си Аза на Заратустра.
Ние помним, че този момент от живота на Исус от Назарет е посочен в Евангелията с разказа за изгубването на момчето Исус, чиито мъдри отговори удивляваха всички книжници, събрани в храма на Йерусалим. Обаче ние знаем, че всъщност тези мъдри, величествени отговори идваха от Заратустровия Аз, който действително се беше „пренесъл" в тялото на Исус и по-точно, от Заратустровите спомени, които сега се проявиха в изненадващите отговори на момчето Исус. Знаем още, че след смъртта на Натановата майка от една страна и тази на Соломоновия баща*23 от друга страна, двете семейства се събраха в едно и детето Исус, поело в себе си Аза на Заратустра, израсна в това ново семейство.
към текста >>
Обаче вътре в себе си то водеше една истинска битка и тя се разигра между неговата дванадесета и осемнадесета
година
.
И непосредственото му обкръжение виждаше в него бъдещия книжник, който би могъл да достигне до най-дълбоките тайни на юдейската религия. Ето защо тези среди хранеха големи надежди относно малкото момче. Те внимаваха за всяка дума, излизаща от устата му. Но въпреки това то ставаше все по-мълчаливо и затворено. Мълчанието му достигна такива размери, че в очите на околните момчето Исус често изглеждаше несимпатично.
Обаче вътре в себе си то водеше една истинска битка и тя се разигра между неговата дванадесета и осемнадесета година.
Скритите досега съкровища на неговата мъдрост просто изгряха в душата му и сякаш под строгата форма на юдейската ученост просветна Слънцето на някогашната Заратустрова мъдрост.
към текста >>
В своята дванадесета
година
той не само удивляваше равините с проницателните си отговори, но и долавяше Батх-Кол в собствените си гърди.
Когато младият Исус от Назарет слушаше как равините говорят за инспириращия глас на Батх-Кол, той по чувствува инспирацията на Батх-Кол в самия себе си. Забележителното в случая беше следното: поради въздействието на Заратустровия Аз, Исус от Назарет действително стана способен да възприема с голяма бързи на всичко онова, което другите около него вече знаеха.
В своята дванадесета година той не само удивляваше равините с проницателните си отговори, но и долавяше Батх-Кол в собствените си гърди.
И тъкмо поради инспирацията, идваща от Батх-Кол, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус често долавяше гласа на Батх-Кол, който го довеждаше до мъчителна и тежка душевна борба. Защото Батх-Кол му откриваше впрочем Исус беше сигурен в точността на своите възприятия -, че не е далеч момента, когато в продължението на Стария Завет вече няма да говори същият Дух, който по-рано беше говорил на древните еврейски пророци. И един ден нещо, което беше ужасно за душата на Исус той получи следното откровение от Батх-Кол: Аз, Батх-Кол, вече не достигам до онези висини, където Духът действително ми открива истината относно по-нататъшното развитие на еврейския народ.
към текста >>
Тези пътувания продължиха до към двадесетата, двадесет и втората, двадесет и четвъртата
година
на Исус.
Тези пътувания продължиха до към двадесетата, двадесет и втората, двадесет и четвъртата година на Исус.
Душата му непрекъснато изпитваше горчива мъка, когато виждаше как Демоните, пораждани от Луцифер и от Ариман завладяват хората и как езичниците бяха вече стигнали до там, че вземаха Демоните за Богове и как дори в изображенията на идолите личаха образите на злите, демонични сили, които бяха привличани от тези изображения, от тези култови действия и направо, ако мога така да се изразя, прекрачваха в душите на молещите се хора и ги обсебваха напълно. Ето как изглеждаха горчивите опитности, с които трябваше да се справя Исус от Назарет и които стигнаха до определен завършек чак в неговата двадесет и четвърта година.
към текста >>
НАГОРЕ