Търсене в текстове за 'Германия'

26. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

Той редактираше вестник „Германия“, който водеше едно по-независимо съществуване, редом с официалния „Ваймарски вестник“.
В този кръг беше и един ваймарски редактор, Паул Бьолер. Той редактираше вестник „Германия“, който водеше едно по-независимо съществуване, редом с официалния „Ваймарски вестник“. В този кръг се появяваха и още някои ваймарски приятели: Фрезениус, Хайтмюлер, а също Фриц Кьогел и други. Когато Ото Ерих Хартлебен се появеше във Ваймар, той също винаги посещаваше това общество.
към текста >>

27. XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот GA_28 Моят жизнен път

По това време за някои драми и в Германия бяха възприели този практикуван във Франция метод.
На мен се падаше и задачата да представя спектакъла с кратка встъпителна реч. По това време за някои драми и в Германия бяха възприели този практикуван във Франция метод. Разбира се, не в обикновените театри, а в тези, които се придържаха към направлението на „Драматично общество“. Това ставаше не преди всяко представление на това общество, а рядко, когато се сметнеше за необходимо публиката да бъде въведена в непривични за нея художествени цели. Задачата за тези кратки сценични речи ми носеше удовлетворение поради причината, че ми предоставяше възможност да внеса в речта си настроение, излъчващо се за мен от самия дух. И фактът, че това ставаше пред хора, които иначе бяха глухи за духовното, правеше тази задача още по-приятна.
към текста >>

28. XXXII. Теософия и антропософия GA_28 Моят жизнен път

Обликът, който беше нужно да се придаде на антропософията, имайки предвид вътрешната ѝ духовна същност, първоначално трябваше да преодолее всякакъв род съпротива от страна на теософите в Германия.
Обликът, който беше нужно да се придаде на антропософията, имайки предвид вътрешната ѝ духовна същност, първоначално трябваше да преодолее всякакъв род съпротива от страна на теософите в Германия.
към текста >>

29. XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г. GA_28 Моят жизнен път

От оригиналите ми бяха достъпни само тези, които се съхраняват във Виена, Берлин и някои други места в Германия.
Но повечето от произведенията на изкуството, създадени в процеса на човешката еволюция чак до периода на антропософската ми дейност, можех да изучавам единствено от копия. От оригиналите ми бяха достъпни само тези, които се съхраняват във Виена, Берлин и някои други места в Германия.
към текста >>

30. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Те ще познаят може би остроумния, бележит биограф на Микеланджело и на Рафаел и ще знаят може би също, как така да се каже цялото образование на нашата епоха или поне на Средна Европа или нека стесним още повече кръга на Германия беше съединено в душата на Херман Грим.
За наблюдателя на духовния свят някои неща в живота ще бъдат символично по-важни, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Някои неща, които може би иначе могат да минат покрай човешкия поглед, без да бъдат засегнати по особен начин от вниманието, могат да покажат дълбоко значение за този, който иска да се занимае силно с едно такова разглеждане, каквото трябва да стои на основата и на днешните обяснения. И мога да кажа: Следващото което може би на пръв поглед ще ви изглежда като една дребнавост в живота принадлежи за мене към някои незабравими неща, които в моя живот характеризираха от една страна копнежа на хората от нашето съвремие действително да се издигнат до духовния свят, но от друга страна повече или по-малко признатата невъзможност, да се намери по някакъв начин достъп до духовния свят със средствата, които ни дава не само съвременността, но и последните столетия, доколкото тези средства са външно постижими за човека. Веднъж седях в уютното жилище на Херман Грим. Онези от вас, които са до известна степен запознати с германския духовен живот, ще свържат нещо с името на Херман Грим. Те ще познаят може би остроумния, бележит биограф на Микеланджело и на Рафаел и ще знаят може би също, как така да се каже цялото образование на нашата епоха или поне на Средна Европа или нека стесним още повече кръга на Германия беше съединено в душата на Херман Грим. При един разговор с Херман Грим върху така близкия му ГЬОТЕ и върху Гьотевия светоглед се случи онова, което е една дребнавост, но което принадлежи към незабравимите неща в пътя на моя живот. При една забележка, която аз направих ще видим след това, как именно по отношение на възлизането на човека в духовния свят тази забележка може да има значение при една такава забележка Херман Грим отговори с едно отблъскващо движение на лявата си ръка. Това, което се криеше в това движение на ръката, това е, което така да се каже аз числя към незабравимите изживявания в пътя на моя живот. Касаеше се за това, опирайки се на Гьоте да говорим за това, как Гьоте искаше да намери този път за духовния свят. Още в течение на тези сказки ние ще говорим за пътя на Гьоте в духовния свят.
към текста >>

Аз вече разказах веднъж, че в един град на Южна Германия, където трябваше да държа веднъж една сказка, един храбрец, които пише фейлетони, започна своя фейлетон с думите: "Това, което най-много бие на очи в Теософията, е нейната неразбираемост." Ние искаме да вярваме на този човек, че за него най-изпъкващото качество на Теософията е нейната неразбираемост.
Но също така би могло да се извлекат от душата духовни очи или духовни уши. Тогава за нас може да настъпи великото събитие, което настъпва при по-ниска степен, когато сляпороденият има щастието да бъде опериран. Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите органи в нас. Това би било единствено логичното. Обаче както казахме хората не се отнасят винаги точно с логиката, защото в нашата епоха те имат съвършено други нужди, когато чуват за един духовен свят, камо ли да вникнат в този духовен свят. Аз вече разказах веднъж, че в един град на Южна Германия, където трябваше да държа веднъж една сказка, един храбрец, които пише фейлетони, започна своя фейлетон с думите: "Това, което най-много бие на очи в Теософията, е нейната неразбираемост." Ние искаме да вярваме на този човек, че за него най-изпъкващото качество на Теософията е нейната неразбираемост. Но нима това е един критерий? Нека пренесем този пример към математиката, да предположим, че някой би казал за нея: Това, което най-много ми бие на очи в математиката, е нейната неразбираемост. Тогава всеки ще каже: Без съмнение, това може да бъде така; но щом иска да пише фейлетони, той би трябвало първо да научи нещо! Често пъти би било по-добре, да пренасяме това, което важи за една особена област, върху една друга област, но по един обективен начин. Тогава на хората не остава нищо друго, освен да отрекат, че съществува едно развитие на душата и това те могат да направят безапелационно -, щом се отказват да се подложат на едно развитие -, или пък да се заловят да работят за развитието на своята душа.
към текста >>

31. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

5 декември 1908 год., Хамбург, Германия, GA-68
5 декември 1908 год., Хамбург, Германия, GA-68
към текста >>

32. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание GA_92 Езотерична космология

Определени модерни теолози - преди всичко в Германия - се опитват да представят Христос като обикновено, наивно човешко същество.
В този смисъл, Христос е центърът на езотеричната еволюция на Запада. Определени модерни теолози - преди всичко в Германия - се опитват да представят Христос като обикновено, наивно човешко същество. Това е ужасяваща грешка. В Него живее най-възвишеното съзнание, най-дълбоката Мъдрост, както и най-божествената Любов. Без такова съзнание, как би могъл Той да бъде върховно проявление в живота на цялата ни планетарна еволюция? Какво Му е дало тази сила да се издигне така високо над Своето време? Откъде идват трансцедентните Му качества?
към текста >>

33. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Времето, когато бе съставена легендата на Граала под инспирацията на велики Посветени, е епохата когато започна царуването на буржоазията и когато възникна движението, свързано със свободата на големите градове, идвайки от Шотландия в Англия и после към Франция и Германия.
Времето, когато бе съставена легендата на Граала под инспирацията на велики Посветени, е епохата когато започна царуването на буржоазията и когато възникна движението, свързано със свободата на големите градове, идвайки от Шотландия в Англия и после към Франция и Германия. Когато е свободен гражданин, човекът несъзнателно се стреми към истината и божествения живот. В легендата за Лоенгрин Елза представлява душата на човека през Средните Векове, стремяща се да развие онова, което винаги е било изразявано в окултизма с женския образ. Лоенгрин, рицарят който идва от непозната страна, от Замъка на Свещения Граал за да освободи Елза, представлява учителят, който е носител на истината. Той е пратеника на Посветения и е носен от символичен лебед. Пратеникът на великия Посветен е "лебед".
към текста >>

34. Съдържание GA_93 Легендата за храма

Манифестът на Великия Ориент на Мемфиското и Мизраимското масонство в Германия.
Свободното масонство една външна обвивка, на която липсва правилното съдържание. Гьоте и Свободното масонство. Степента Royal Arch. Действено масонство и архитектурата. Висшите степени. Манифестът на Великия Ориент на Мемфиското и Мизраимското масонство в Германия. Значението на Легендата за храма, на действащото масонство; интуитивно знание, което трябваше да изчезне. Нашето време /петата културна епоха/ като истинската епоха на човешкия разум. Проникването на минералния свят с човешката духовност смисъл на Бронзовото море. Речта на английския министър-председател лорд Балфор за значението на електричеството: Една повратна точка в човешкото мислене. Древният произход на свободно-масонските институции.
към текста >>

35. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

И те са притежавани в доста съвършена форма от по-големите общества във Великобритания, Америка, Италия, Египет и в Ориента, – именно от източното Свободно масонство известно като Ориенталско или Мемфиско масонство./*14/ Също и в Германия, където има клон на МемфисМизриамското свободно масонство, свързан с масоните по цял свят/*15/, функционират също и висшите степени.
Извън тези три Йоханови степени има също и висшите степени. И те са притежавани в доста съвършена форма от по-големите общества във Великобритания, Америка, Италия, Египет и в Ориента, – именно от източното Свободно масонство известно като Ориенталско или Мемфиско масонство./*14/ Също и в Германия, където има клон на МемфисМизриамското свободно масонство, свързан с масоните по цял свят/*15/, функционират също и висшите степени. Ала в Германия, вътре в Йоановото масонство има твърде малко разбиране за истинското значение на висшите степени, поради което Йоановите масони там обикновено считат висшите степени за безсмислица. Великата ориенталска ложа в Германия по тези причини е принудена общо взето да признае само Йоановите масони.
към текста >>

Ала в Германия, вътре в Йоановото масонство има твърде малко разбиране за истинското значение на висшите степени, поради което Йоановите масони там обикновено считат висшите степени за безсмислица.
Извън тези три Йоханови степени има също и висшите степени. И те са притежавани в доста съвършена форма от по-големите общества във Великобритания, Америка, Италия, Египет и в Ориента, – именно от източното Свободно масонство известно като Ориенталско или Мемфиско масонство./*14/ Също и в Германия, където има клон на МемфисМизриамското свободно масонство, свързан с масоните по цял свят/*15/, функционират също и висшите степени. Ала в Германия, вътре в Йоановото масонство има твърде малко разбиране за истинското значение на висшите степени, поради което Йоановите масони там обикновено считат висшите степени за безсмислица. Великата ориенталска ложа в Германия по тези причини е принудена общо взето да признае само Йоановите масони.
към текста >>

Великата ориенталска ложа в Германия по тези причини е принудена общо взето да признае само Йоановите масони.
Извън тези три Йоханови степени има също и висшите степени. И те са притежавани в доста съвършена форма от по-големите общества във Великобритания, Америка, Италия, Египет и в Ориента, – именно от източното Свободно масонство известно като Ориенталско или Мемфиско масонство./*14/ Също и в Германия, където има клон на МемфисМизриамското свободно масонство, свързан с масоните по цял свят/*15/, функционират също и висшите степени. Ала в Германия, вътре в Йоановото масонство има твърде малко разбиране за истинското значение на висшите степени, поради което Йоановите масони там обикновено считат висшите степени за безсмислица. Великата ориенталска ложа в Германия по тези причини е принудена общо взето да признае само Йоановите масони.
към текста >>

В това отношение има голяма разлика между масонството, практикувано в Германия и това в Англия или Великобритания.
В това отношение има голяма разлика между масонството, практикувано в Германия и това в Англия или Великобритания. В британското масонство е постигнато нещо като помирение чрез Устава за толерантност от 1813 г. между Йоановото масонство с неговите три степени и онези клонове на масонството, които признават по-високите степени./*16/ Така, като чирак в Йоановото масонство на човек му е позволено да влезе и после да се изкачва в 4-та, 5-та и 6-та степени, т. е. в по-висшите степени. Степените, отнасящи се до Йоановото масонство се признават в Англия; не е така в Германия. Немският Гранд Ориент от Мемфиския и Мизриамския орден сам изгражда трите най-нисши степени.
към текста >>

Степените, отнасящи се до Йоановото масонство се признават в Англия; не е така в Германия.
В това отношение има голяма разлика между масонството, практикувано в Германия и това в Англия или Великобритания. В британското масонство е постигнато нещо като помирение чрез Устава за толерантност от 1813 г. между Йоановото масонство с неговите три степени и онези клонове на масонството, които признават по-високите степени./*16/ Така, като чирак в Йоановото масонство на човек му е позволено да влезе и после да се изкачва в 4-та, 5-та и 6-та степени, т. е. в по-висшите степени. Степените, отнасящи се до Йоановото масонство се признават в Англия; не е така в Германия. Немският Гранд Ориент от Мемфиския и Мизриамския орден сам изгражда трите най-нисши степени. Следователно ориенталският свободен зидар трябва първоначално да е преминал трите степени. Освен това той трябва да даде обещание да се издигне поне до 18-та степен. И той не може да отпочине, докато не направи това. Един германец масон от ордена Св.
към текста >>

Има крайно малко хора в Германия, които са напреднали до 96-та степен.
Има крайно малко хора в Германия, които са напреднали до 96-та степен. Това доказва колко малко е останало в съвременното масонство от онова, което то някога е представлявало. Найинтересното е, че онези, които са напреднали до 96та степен, не винаги са минали през едно масонско обучение и едва ли има някой от всички тях, който да е завършил цялата гама на масонското обучение. Наистина има малцина, които имат по-високи степени. Те са били удостоени с третата или 33-та или 96-та степен, ала онези, които притежават тези отличия не са ги получили чрез масонско обучение, а в други окултни школи и те са позволили тяхното знание да бъде използвано, за да се дойде до спасяването на Свободното масонство. Ако някой е достигнал до 96-та степен, тя не е била постигната чрез масонско обучение.
към текста >>

36. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

ложите на Германия, Великобритания и Америка – притежават 96-та степен.
Важно е да говорим за висшите степени на Свободното масонство, защото то си поставя специални задачи, някои от които ще обсъдим през следващите лекции. Ние имаме главно работа със специален обред, който се нарича съчетаният обред на Мемфис и Мизраим//*1/ аз вече споменах, че обредът, ритуалът на Мемфис и Мизраим притежава много степени, че трябва да се преминат 95 степени и че обикновено върховните водачи на Гранд Ориент – т. е. ложите на Германия, Великобритания и Америка – притежават 96-та степен. Почти до 80-та степен тези степени са подредени по начин, който сега ще ви опиша.
към текста >>

Трудно е да се каже в момента каква форма ще приеме всичко това във Великобритания и Германия.
Трудно е да се каже в момента каква форма ще приеме всичко това във Великобритания и Германия. Вие ще схванете, че трябва да се вземат предвид съответните подходящи хора и че германското движение, – ако реши да се занимае с такива неща, – също ще трябва да има предвид онова, което е на разположение в това направление. Ако би трябвало да участват истински окултисти, те би трябвало да се ангажират от различни направления. Те не винаги ще са в състояние да се включат в такива неща. Дори Учителите, когато предписват нещо от този вид, винаги трябва да се съобразяват с велики всемирни закони.
към текста >>

Този германски Мизраимски орден е под главното ръководство на известния Ройс/Reuss//*17/, който държи фактическото водачество във Великобритания и Германия днес.
Ако следователно чуете нещо относно тенденцията на германската Мизраим-Мемфис насока, не бива да вярвате, че тя вече има значение за бъдещето. Това е само рамката, в която по-късно ще бъде поставена една добра картина. Този германски Мизраимски орден е под главното ръководство на известния Ройс/Reuss//*17/, който държи фактическото водачество във Великобритания и Германия днес. Освен това добре известният Карл Келнер/*18/ също работи в това направление. Фактическата литературна работа е в ръцете на д-р Франц Хартман/*19/, който служи на Мизраимския ритуал преди всичко с перото. Това е всичко относно това движение, което в откъслечни фрагменти оттук оттам може да достигне до вас.
към текста >>

37. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма. GA_93 Легендата за храма

Ако погледне един милион години назад в Германия/*3/, там все още се виждат вулканични планини, Алпите са ниски нагънати могили.
Като остава дълго време в Девакана, човекът помага да се преобразят също и физическите енергии. Ако погледне един милион години назад в Германия/*3/, там все още се виждат вулканични планини, Алпите са ниски нагънати могили. Последвалите промени са били внесени от човека, който е работил върху полето Арупа, така че по-късно в Европа той да има подходяща физическа среда. Дейността на човека във Вселената е вътрешният аспект на онова, което ние виждаме външно в заобикалящия ни свят.
към текста >>

Ще ви дам едно описание – не само хипотези – на резултатите от едно много древно окултно изследване; така, както са били съобщени и както се е работило с тях специално в окултните школи на Германия, особено от 14-то столетие насам.
Човек често чете за това, как Логосът слиза отгоре надолу, и се запитва как може да се схване това, как човек може да си изясни понятието за Логоса, едно понятие, което е нещо повече от една дума, от едно слово. Сега ще разгледаме връзката между Логоса и най-малките частички. Ще ви дам едно описание – не само хипотези – на резултатите от едно много древно окултно изследване; така, както са били съобщени и както се е работило с тях специално в окултните школи на Германия, особено от 14-то столетие насам.
към текста >>

38. Бележки. GA_93 Легендата за храма

В Германия обаче по онова време Мемфиското и Мизраимското Свободно масонство се считало за "нередовно" и не е било признато.
/*15/ – Тук Рудолф Щайнер базира своето изложение на едно твърдение в /текстът не се чете/, според което, по онова време съществували приятелски отношения между 12-те Велики Ориенти и Върховни велики съвети на древния и възприет Шотландски ритуал и на Суверенните светилища на Америка, Египет, Румъния, Испания, Куба, Неапол и Палермо. В Германия обаче по онова време Мемфиското и Мизраимското Свободно масонство се считало за "нередовно" и не е било признато.
към текста >>

16/, "абсолютният суверен Велик майстор във Великобритания и Ирландия на съчетаните Шотландски Мемфистки и Мисраимски ритуал", установява Велик Ориент /Великата ложа/ за Германия в 1902 г.
10 на едно основаване в Милано през 1805 г., т. е. 10 години след предполагаемата смърт на Калиостро, което основаване е било направено от няколко масони "на които било отказано приемане във Върховния велик съвет". Ритуалът на Мемфис се казва, че е копие на Ритуала на Мизраим и беше основан в Париж, 1839 г. Предполага се, че той е бил съчетан с Ритуала на Мизраим към края на 19-то столетие, откогато е известно като "Мемфис-Мизраим ритуал". Джон Йаркър /Виж бел. 16/, "абсолютният суверен Велик майстор във Великобритания и Ирландия на съчетаните Шотландски Мемфистки и Мисраимски ритуал", установява Велик Ориент /Великата ложа/ за Германия в 1902 г.
към текста >>

Утре вечер заминавам; има голяма нужда от мен в Константинопол; след това в Англия, там да подготвя две изобретения, които ще имате през следващото столетие – влакове и параходи, те ще бъдат необходими за Германия.
За няколко секунди той става като втвърден като статуя. Очите му, които винаги са били много изразителни стават тъпи и безцветни. Изведнъж цялото му същество отново се оживява. Той прави движение с ръка, като че сигнал за своето тръгване, след това казва: "Напускам, не ме посещавайте. Още веднъж ще ме видите. Утре вечер заминавам; има голяма нужда от мен в Константинопол; след това в Англия, там да подготвя две изобретения, които ще имате през следващото столетие – влакове и параходи, те ще бъдат необходими за Германия. Сезоните постепенно ще се променят, първо пролетта, а след това и лятото. Това е постепенното спиране на самото време, като обявяване края на цикъла. Аз го виждам цялото; астролозите и метеоролозите не знаят нищо, повярвайте ми; Необходимо е човек да е учил в Пирамидите, както аз съм учил. Към края на този век аз ще изчезна от Европа и ще се прибера в областта на Хималаите. Аз ще почивам; трябва да почина.
към текста >>

Упълномощен от Йаркър да основе ритуала Мемфис-Мизраим в Германия.
/*17/ – Теодор Риюс, 1855-1923. Упълномощен от Йаркър да основе ритуала Мемфис-Мизраим в Германия. Рудолф Щайнер не е познавал Риюс по онова време. За това ще излезе в документацията на историята на "Езотеричната Школа" на Рудолф Щайнер.
към текста >>

Келнер е бил Върховен почетен общ велик майстор на Мемфис и Мизраим ритуал във Великобритания и Германия и се е подписвал като такъв за "историческото издание на великия Орифламе" през 1904 г.
/*18/ – Карл Келнер, 1851-1905, австрийски откривател и голям бизнесмен. Според Хюго Гьоринг в януарското издание, 1895 г. на периодичното списание "Свинкс" /официален орган на германското Теософско общество с редактор Хюбе-Шлайден/, той е открил процеса за производство на целулоза и е работил заедно с лекаря Франц Хартман. Келнер е бил Върховен почетен общ велик майстор на Мемфис и Мизраим ритуал във Великобритания и Германия и се е подписвал като такъв за "историческото издание на великия Орифламе" през 1904 г.
към текста >>

Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели.
той изрежисира своето покайващо връщане към църквата. Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г. Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/. Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г. Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса. Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели. Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства. Първият започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "Католическата измама" още в 1896 г. Общо взето обаче, главно Х. Грубер, който дълго бе последовател на Таксил, се смята да е първият, който се е усъмнил в неговия тритомен труд: /не се чете/.
към текста >>

39. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Определени модерни теолози преди всичко в Германия се опитват да представят Христос като обикновено, наивно човешко същество.
В този смисъл, Христос е центърът на езотеричната еволюция на Запада. Определени модерни теолози преди всичко в Германия се опитват да представят Христос като обикновено, наивно човешко същество. Това е ужасяваща грешка. В Него живее най-възвишеното съзнание, най-дълбоката Мъдрост, както и най-божествената Любов. Без такова съзнание, как би могъл Той да бъде върховно проявление в живота на цялата ни планетарна еволюция? Какво Му е дало тази сила да се издигне така високо над Своето време? Откъде идват трансцедентните Му качества?
към текста >>

40. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Времето, когато бе съставена легендата на Граала под инспирацията на велики Посветени, е епохата когато започна царуването на буржоазията и когато възникна движението, свързано със свободата на големите градове, идвайки от Шотландия в Англия и после към Франция и Германия.
Времето, когато бе съставена легендата на Граала под инспирацията на велики Посветени, е епохата когато започна царуването на буржоазията и когато възникна движението, свързано със свободата на големите градове, идвайки от Шотландия в Англия и после към Франция и Германия. Когато е свободен гражданин, човекът несъзнателно се стреми към истината и божествения живот. В легендата за Лоенгрин Елза представлява душата на човека през Средните векове, стремяща се да развие онова, което винаги е било изразявано в окултизма с женския образ. Лоенгрин, рицарят който идва от непозната страна, от Замъка на Свещения Граал за да освободи Елза, представлява учителят, който е носител на истината. Той е пратеника на Посветения и е носен от символичен лебед. Пратеникът на великия Посветен е “лебед”.
към текста >>

41. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

В един вестник от Средна Германия се появява забележка от някакъв човек, който подочул нещо от това.
Четвъртата степен на розенкройцерското обучение е приготвянето на камъка на мъдреците. Това е една висша тайнствена мистерия. В края на 18-то столетие нещо от нея е било предадено. В един вестник от Средна Германия се появява забележка от някакъв човек, който подочул нещо от това. Там било написано: «Камъкът на мъдреците наистина съществува и има само малко хора, които не го познават. Много вече са го държали в ръка, само че не знаят, че това е камъкът на мъдреците.»18 Дефиницията е била правилна, само че е трябвало да бъде разбрана. Тук не става въпрос за някаква алегория. Розенкройцерът работи с действителността, така че прониква чак до физиологията. Той работи върху действителното преобразуване на Земята и човека дълбоко вътре във физическото тяло, а не само на това, което в обикновен смисъл е познато като морално издигане, облагородяване на порядките и така нататък.
към текста >>

42. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

24. За този фрагмент самият Гьоте пише през 1816 г., следното: «Едно общество, учещи младежи, в един от първите градове на Северна Германия, дава определена форма на своите приятелски събирания, като първо четат едно художествено произведение, върху което разменят своите мнения и така прекарват полезно приятни часове.
24. За този фрагмент самият Гьоте пише през 1816 г., следното: «Едно общество, учещи младежи, в един от първите градове на Северна Германия, дава определена форма на своите приятелски събирания, като първо четат едно художествено произведение, върху което разменят своите мнения и така прекарват полезно приятни часове. Същият клуб посвети вниманието си на моето стихотворение Тайните, обсъди го, и когато мненията не можеха да се обединят, беше решено да ме питат доколко е възможно да се изясни тази мистерия; като в същото време споделиха наистина здравословно становище, в което повечето от тях бяха съгласни помежду си. Тъй като в запитването и начина, по който беше изказано, намирам такава добра воля, смисъл и чувство за благоприличие, с удоволствие искам да дам обяснение, защото този мистериозен продукт вече занима способността за тълкуване на някои читатели, и в моите литературни признания аз вероятно няма да стигна скоро до момента, когато имах повод за тази работа и веднъж за кратко време стигнах до познатата точка, но след това тя беше прекъсната и никога повече не беше подхваната отново; това беше в средата на осемдесетте години.
към текста >>

сл. Хр., римски историк, в произведението си «Германия»
30. Корнелий Тацит, около 55 до 120 г. сл. Хр., римски историк, в произведението си «Германия»
към текста >>

43. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Дълго време преди християнската епоха в Северна Германия, т.е.
Макар Акашовата летопис да се намира в Девакан, тя се простира надолу, в астралния свят, така че в него често може да се срещнат картини от тази хроника, подобно, както се вижда мираж в пустинята. Но те често са несвързани и ненадеждни, и това е важно да се помни, когато започваш да изследваш миналото. Опасността свързана с тези грешки ще поясним с един пример. Ако Акашовата летопис ни води в изследване развитието на Земята времена, когато е съществувала Атлантида, когато още не я е заличил великия потоп, то ние ще успеем да проследим събитията станали в тази древна Атлантида. Но тези събития се повторили още веднъж по друг начин. Дълго време преди християнската епоха в Северна Германия, т.е. в Централна Европа, на изток от Атлантида се повторили атлантските събития. Това се е случило, когато тук все още не било се появило християнството, и само християнските влияния, идвайки тук от юг, съдействували за получаване на самостоятелността на живеещите тук народи. Това е пример, как лесно може да се изпадне в грешка. Този, който следи астралните картини в Акашовата летопис, а не картините, които се намират в Девакана, може да не различи повторението на древните атлантски събития от самите събития. Това се отнася за данните, които дава за Атлантида Скот-Елиот: те са напълно верни, ако се проверят с астралните картини, но са неверни, ако се сравнят с реалната Акашова летопис, намираща се в Девакан.
към текста >>

44. Въздействието на Духовните Същества върху човека GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

13 лекции в Берлин, Германия,
13 лекции в Берлин, Германия,
към текста >>

45. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Хората, които тогава се преселиха от запад към изток и останаха в областите, наречени по-късно Германия, бяха съхранили до известна степен - едни по-вече, други по-малко - старото ясновидство, така че поне в определени моменти можеха да виждат в духовния свят.
Хората, които тогава се преселиха от запад към изток и останаха в областите, наречени по-късно Германия, бяха съхранили до известна степен - едни по-вече, други по-малко - старото ясновидство, така че поне в определени моменти можеха да виждат в духовния свят. И когато най-висшият посветен се отправи към Тибет със своите ученици, за да съгради оттам първата културна колония в Индия, навсякъде всред народите на Европа останаха посветени, които поеха грижата да култивират духовния живот в Мистериите. Известни бяха например мистериите на Друидите, Мистериите на Дротите, за които днешното човечество не е запазило никакъв спомен, а това, което се говори, е по-близо до измислиците. Важно е друго - че в тези мистерийни центрове, разположени в земите на днешна Скандинавия и западна Русия, винаги имаше хора, които знаеха нещо за духовните светове. И когато се говореше за Вотан или за драмата между Балдур и Хьодур, това бяха все малко или много познати неща. Мнозина ги изживяваха лично при по-особени състояния на съзнанието, а тези, които нямаха такива опитности, ги научаваха от своите съседи, чиито разкази бяха напълно достоверни.
към текста >>

46. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Помислете за Керуските, Тевтоните и т.н., за германските племена, които са населявали днешна Германия.
Там хората не са се чувствували още като отделни същества. Също и членовете на германските племена, даже през време на християнската църква, не са се чувствували като отделни хора. Помислете за Керуските, Тевтоните и т.н., за германските племена, които са населявали днешна Германия. Отделният Керуск чувствуваше повече племенния Аз, на който той се явяваше като член. Той не би могъл като днес да каже така определено "Аз Съм", чувствувал се включен в единния организъм на онези, които бяха сродни по кръв.
към текста >>

47. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Но преди да пристъпим към нашите съзерцания, позволете ми да изразя най-дълбокото си задоволство, че ще можем да изложим и да развием тази толкова дълбока и важна тема пред приятели дошли тук от най-различни области на Германия и Европа.
През тези няколко дни ще се занимаваме с една много важна, много дълбока тема на Антропософията. Но преди да пристъпим към нашите съзерцания, позволете ми да изразя най-дълбокото си задоволство, че ще можем да изложим и да развием тази толкова дълбока и важна тема пред приятели дошли тук от най-различни области на Германия и Европа.
към текста >>

48. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

са населявали днешна Германия.
Какво можеше той да извика сега пред погледа на душата си като важен възпоминателен образ на неговото виждане? Ако искаме да си изясним, какво е видял посветеният, трябва да хвърлим един поглед върху развитието на човека. Ние трябва да си припомним, че човекът е стигнал само постепенно до онази степен на индивидуалното съзнание, което той има днес. Той не винаги е можел да казва на себе си "Аз" по такъв начин, както върши това днес. Достатъчно е да се върнем в миналото до онова време, когато Керуските, Херулите и т.н. са населявали днешна Германия. Тогава отделния човек не се е чувствувал като самостоятелен Човек-Аз, а се е чувствувал като член на своето племе. Както пръстът на ръката не се чувствува като нещо съществуващо само за себе си, така и отделният Керуск не се е чувствувал като една самостоятелна личност, която можела да каже без условно на себе си Аз. Той е чувствувал като свой Аз Аза на цялото племе; племето представляваше един организъм, а принадлежащи една към друга групи от хора, които бяха свързани с кръвни връзки, имаха така да се каже една обща Душа-Аз. Както днес вашите две ръце принадлежат на вашия Аз, така през онези времена вие бяхте членове на една по-голяма общност.
към текста >>

49. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

„Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона.
„Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи. А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина. И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците. Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин.
към текста >>

50. Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена. GA_106 Египетски митове и мистерии

Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона.
Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи. А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина. И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците. Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин.
към текста >>

51. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Нека да вземем произведението „Германия” на Тацит.
Така посветеният можеше отново да изживее духовното съществувание на своите предшественици. Ние споменахме как първоначално човекът започна развитието си от една групова душевност. Можахме да посочим как тези групови души останаха запазени в четирите животински образи, описани в Апокалисиса на Йоан. Човекът също се разви от една такава групова душевност, обаче по такъв начин, че той постепенно пречисти своето тяло, за да стигне накрая до зараждането на индивидуалността. Ние можем да проследим този процес дори и исторически. Нека да вземем произведението „Германия” на Тацит. Времената, описани в тази книга, съвпадат с първото столетие след Христос и дават представа за положението в германските области. В тези описания ние откриваме как съзнанието на отделния човек се поражда най-напред в общото съзнание, как все още властва Духът на племето, как например херуските все още се усещаха не като личности, а като частици, свързани със своето племе. И това съзнание беше толкова силно, че отделният човек автоматически отмъщаваше за всеки друг представител на същата група. Оттук идва и обичаят за кръвното отмъщение. Следователно, елементи от груповата душевност все още бяха запазени в тези области.
към текста >>

52. 6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

И понеже в дадена територия, примерно в Германия, Франция или Италия, живеят толкова и толкова хора, и понеже физическите очи виждат само техните външни форми, за тези абстрактни умове, "Народностна Душа" и "Народностен Дух" не са нищо друго, освен празни понятия, имащи за цел да дадат една по-обща представа за това, което иначе наричаме "народ".
Защото за онзи, който се стреми към духовно познание, Народностните Души са нещо съвсем различно, отколкото за абстрактните умове на тези, които движат днешната наука и изобщо цялото образование. И понеже в дадена територия, примерно в Германия, Франция или Италия, живеят толкова и толкова хора, и понеже физическите очи виждат само техните външни форми, за тези абстрактни умове, "Народностна Душа" и "Народностен Дух" не са нищо друго, освен празни понятия, имащи за цел да дадат една по-обща представа за това, което иначе наричаме "народ". За тях единствено реален е отделният човек, а не Народностната Душа. Но за онзи, който има поглед в духовния живот на света, Народностна Душа или Народностният Дух са една несъмнена реалност. В Народностните Души пулсира онова, което ние наричаме Духове на Огъня, или Архангелои. Те слагат ред в отношенията между индивида и голямата човешка общност, каквато е например народът или расата.
към текста >>

53. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Днес ще обсъдим някои теми, изиграли определена роля в съвременното развитие на духовното движение в Германия.
Днес ще обсъдим някои теми, изиграли определена роля в съвременното развитие на духовното движение в Германия. Разбира се, вие частично сте участвали в обсъжданията на различни духовнонаучни истини и познания на основата на Евангелията. На различни места беше обсъждано това, което може да се каже във връзка с Евангелието от Йоан; след това се обсъждаше това, което може да се каже във връзка с Евангелието от Лука. Наистина, не всички от вас са чули тези неща. И днес трябва да говоря не в смисъл, че нещо се предполага от това, което вече е казано тук, а от цялата тази духовнонаучна област, пред вас ще бъде споменато само това, което е важно за всички.
към текста >>

54. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Виждаме я в Средна Германия, където тя се появява около средата на 18.
Поначало коледната елха намерила доста бавно разпространение. Виждаме я в Средна Германия, където тя се появява около средата на 18. век, но и там само в отделни местности. И едва в 19. век коледната елха става все по-честа духовна украса за Рождество, нов символ на това, което е живяло в течение на столетия. В този, който е можел да усеща тези неща не в блясъка на словесното християнство, а в блясъка на истинското духовно християнство, коледната елха винаги е предизвиквала прекрасни човешки чувства. И в това, че коледната елха е толкова млада, лесно можете да се убедите от факта, че най-великите немски поети не са написали нито едно стихотворение за нея.
към текста >>

55. 1. ВЪВЕДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

В лекциите от 1910 г., публикувани тук заедно за първи път на английски, Рудолф Щайнер, пътувайки от Скандинавия през по-главните градове на Германия до Рим и Палермо и връщайки се в Хамбург през Хановер бе говорил на малки групи от подготвени слушатели относно идващото появяване на Христос в етерния, жизнен елемент на земята.
В лекциите от 1910 г., публикувани тук заедно за първи път на английски, Рудолф Щайнер, пътувайки от Скандинавия през по-главните градове на Германия до Рим и Палермо и връщайки се в Хамбург през Хановер бе говорил на малки групи от подготвени слушатели относно идващото появяване на Христос в етерния, жизнен елемент на земята. В началото той ще бъде виждан само от малцина, ала с напредване на века все повече и повече човешки същества ще Го виждат и Той ще дава утешение и сила на хората. Щайнер специално указва на периода между 1930 и 1940 г. /също споменава 1950 г./ в това отношение. Годините 1933 и 1935 са специално подчертани в някои лекции години, които по-късно отбелязаха началото на събития, предшествуващи: Втората световна война, която доведе до ужасяващи страдания за безброй човешки същества. Щайнер обаче бе предупредил, че противодействуващи сили ще конспирират.
към текста >>

56. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Хора от Полша, Унгария, Австрия, Испания, Германия, Франция от цяла Европа и от голяма част от Африка и Азия правеха пътешествия, за да го видят.
Имало е например във века преди Кръстоносците, когато един фалшив месия се появи в Южна Франция, който за своите последователи беше нещо като Христос, въплътен във физическо тяло. Преди това един фалшив месия се бе явил в Испания и имаше много последователи. В Северна Африка един, който представи себе си за Христос, създаде голяма сензация. В XVII столетие един мъж се появи като Христос в Смирна и имаше много последователи. Той се наричаше Шабатай Тзеви. Хора от Полша, Унгария, Австрия, Испания, Германия, Франция от цяла Европа и от голяма част от Африка и Азия правеха пътешествия, за да го видят.
към текста >>

57. 2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика. GA_121 Отделните души на народите

Тази етерна аура е друга, съвсем друга над полетата на Швейцария, отколкото над полетата на Италия, както и от тази на полетата над Норвегия, Дания или Германия.
Този възглед на материалистичното съзнание не е изненадващ, понеже то признава единствено това, което може да бъде видяно с физическите очи. Обаче за ясновиждащото съзнание нещата изглеждат по коренно различен начин. Който може да преброди различните географски области на Земята с помощта на ясновиждащото съзнание, до бре знае, че нито своебразието на растителния свят, нито особеният състав на почвата и скалите, изчерпват всичко, до което се добира свръхестественото познание. Напълно разбираемо е, че когато говори за специфичния „аромат“ или дори за „аурата“ на определена географска област, материалистичното мислене изпада в пълни абстракции. Обаче за ясновиждащото съзнание над всеки кът от нашата Земя се издига подобно на облак една духовна формация, която би трябвало да обозначим като етерната аура*13 на съответната област. Тази етерна аура е друга, съвсем друга над полетата на Швейцария, отколкото над полетата на Италия, както и от тази на полетата над Норвегия, Дания или Германия. Както всеки човек има свое собствено етерно тяло, така и над всяка географска област от Земната повърхност се издига една етерна аура.
към текста >>

Така възникват и онези пъстри различия, които срещаме, примерно, между народите на Русия, Норвегия или Германия.
Да, тя действува върху темпераментите*14 но не и върху така наречения меланхоличен темперамент които са функция на етерното тяло и които определят емоционалния живот на човека. Етерната аура на народа действува върху холеричния, флегматичния и сангвиничния темперамент. Следователно, силата, идваща от етерната аура на народа, се влива най-вече в тези три темперамента. Разбира се, в отделния човек тези три темперамента могат да бъдат смесени по най-различен начин. Вие лесно бихте могли да си представите безкрайното разнообразие, което настъпва, когато трите сили се борят за надмощие, когато си взаимодействуват и така нататък. Така възникват и онези пъстри различия, които срещаме, примерно, между народите на Русия, Норвегия или Германия. Тук нещата опират до народностния характер на човека и до всичко онова, което е вложено в темпераментите. Различията между отделните индивиди са предизвикани единствено от степента на смесването. Следователно, народностните темпераменти се смесват според въздействията, идващи от етерната аура на съответния народ.
към текста >>

58. 3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси. GA_121 Отделните души на народите

И Вие например сте имали възможност да видите това противопоставяне между Архангела на германците и абнормните Духове на Личността тъкмо в областта, където днес протича нашата основна духовно-научна работа, в Германия.
Сега ние можем да насочим поглед към сферата, където Архангелът огласява своите заповеди, които Ангелите ще пренесат в съзнанието на отделните човешки индивиди. Обаче Архангелът може да се намеси и в сферата, обитавана от абнормните Духове на Личността защото те преследват съвсем други цели от тези на Архангела и тогава в известен смисъл намеренията на Архангела се осуетяват. Да, когато намеренията на тези две Йерархии се окажат противоположни, тогава ние установяваме, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи. Обстоятелството, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи, прави действията на Архаите съвсем явни, външно видими. Това може да продължи столетия наред. И Вие например сте имали възможност да видите това противопоставяне между Архангела на германците и абнормните Духове на Личността тъкмо в областта, където днес протича нашата основна духовно-научна работа, в Германия. Раздробяването на общата германска нация е именно израз на взаимодействията между абнормните Духове на Личността и Архангела.
към текста >>

Първоначално Холандия и Германия имаха един общ Архангел, и разцеплението дойде тогава, когато в определен момент Духът на Времето отдели една част, за да й възложи онова, което впоследствие се превърна в решаваща подробност от модерния Дух на Времето.
После идва ред на действията, произвеждани от Духа на Времето: той дава своите заповеди на Архангела, който ги предава по-нататък на Ангелите, за да стигнат те накрая до отделните човеци. Понеже обикновено виждаме само това, което е най-близо до нас, при тези съвместни действия най-важното ни се струва това на Архангела. Обаче може да се случи и така, че най-решителните, най-важните задачи да се дават имен но от Духа на Времето, който, така да се каже, е принуден да отнеме нещо от Архангела, защото той трябва да отдели част от народа, за да бъде изпълнена главната задача на Времето, мисията на Духа на Времето. При такива случаи едни народностни общности се отцепват от други народностни общности, И тогава Духът на Времето постига явно надмощие над Архангела. Един такъв случай настъпи, когато холандският народ се откъс на от общата си основа с германския народ. Първоначално Холандия и Германия имаха един общ Архангел, и разцеплението дойде тогава, когато в определен момент Духът на Времето отдели една част, за да й възложи онова, което впоследствие се превърна в решаваща подробност от модерния Дух на Времето. Всичко, което Вие откривате в историята на Холандия разбира се, историята е само външен израз на Майя спрямо вътрешните процеси -, е чисто и просто едно отражение на същите тези вътрешни процеси. Но така или иначе, ние виждаме как в този случай се извършва едно откъсване на холандския народ от общата германска народност. Скритият смисъл обаче беше този, че Духът на Времето се нуждаеше от подходящ инструмент, за да осъществи своята далечна, отвъдморска мисия. Цялата мисия на холандския народ беше в служба на мисията, която стоеше пред Духа на Времето. И за тази цел той беше откъснат от общата германска народност, за да може в определения исторически момент Духът на Времето да изпълни важна част от своята основна мисия.
към текста >>

59. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

Тази е причината, поради която именно в Европа тук аз имам предвид Скандинавия и Германия хората трябва да се замислят върху своята собствена душевност и поради която, напротив, именно в Запада следва да търсим онази част от човечеството, която е длъжна да получи нещо от Изтока.
Вие разбирате: ходът на духовното развитие е тясно свързан с хода на цялата общочовешка еволюция и той винаги е бил добре познат на онези, които са били по-дълбоко посветени в тайните на съществуванието. Точността на казаното зависи не от това, дали човек е привлечен от един или друг възглед, а от необходимостта, която е заложена в развитието. И всеки, който би говорил против необходимостта, не би постигнал нищо. Да говориш против нея, означава да поставяш пречки в пътя. Ето защо е напълно естествено, че хората, които се отправят към областите на Запада, се нуждаят от освежаването на Изтока, от подтиците на Изтока, но самата средноевропейска област трябва да осмисли също и своята собствена продуктивност. Тази е причината, поради която именно в Европа тук аз имам предвид Скандинавия и Германия хората трябва да се замислят върху своята собствена душевност и поради която, напротив, именно в Запада следва да търсим онази част от човечеството, която е длъжна да получи нещо от Изтока. Тази подробност е изключително важна и определя цялостния характер на Земното човечество. Вие виждате, повторенията са присъщи и в самото духовно-научно развитие. Ние се натъкваме на този факт също и в Четвъртата следатлантска култура на гърците и римляните. Неоспорим факт е, че в известен смисъл римляните са по-напреднали от гърците, обаче така или иначе те възприеха духовния живот на завладения от тях народ, който живееше на Изток от тях.
към текста >>

60. 7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство. GA_121 Отделните души на народите

И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите.
Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание. Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели. И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите. Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа. Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия. Тук ние имаме един типичен пример за това, как в един такъв случай резигнацията, отказът, допринасят за изпълняването на една или друга важна мисия.
към текста >>

Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята.
Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации? Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център. От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия. Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята. Ако опишете един кръг, обхващащ градовете Детмолд и Падерборн, Вие ще очертаете онази област, от която тръгваха импулсите, които впоследствие определени йерархически Същества превръщаха в своя мисия именно там, в земите на Северна и Западна Европа. И понеже там се Намираше един от големите центрове за получаване на инспирации, по-късно възникна преданието, че Асгард е бил разположен именно в тази точка на Земята, фактически там, още в древността, се е намирал онзи велик инспиративен център, който по-късно прехвърли своята дейност, образно казано, в ръцете на светия Граал.
към текста >>

61. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

И съзнанието за него е запазено толкова дълго време, че самият Тацит го заварва при южните германи през периода, когато правеше своите изследвания, описани по-късно в неговата „Германия“.
Този величествен процес, при който земните тела сякаш се отваряха за оплождащите сили, изливащи се от Небето, е органически вплетен в същината на северно-германската митология. И съзнанието за него е запазено толкова дълго време, че самият Тацит го заварва при южните германи през периода, когато правеше своите изследвания, описани по-късно в неговата „Германия“. Никой не би могъл да разбере описанията, които Тацит дава за богинята Нертус, ако не знае, че този процес някога действително е съществувал. Припомнете си, как колесницата на богинята Нертус се носи над водите. По-късно това се запазва като ритуал. Обаче в по-предишни времена то можеше да бъде наблюдавано. Тази богиня предлагаше това, което можеше да бъде предложено на слизащите от планетарните сфери човешки души, а именно: човешките тела.
към текста >>

Към него започнаха да се стичат поклонници не само от околните земи, но и хора от Унгария, Полша, Германия, Франция, Италия и Северна Африка.
Хората винаги са се възползвали от материалистичните заблуди и някои от тях често са се представяли за новодошлия Христос. Последният забележителен случай на такъв лъжлив Христос Бейге през 17. век, когато един човек на име Сабатаи Зви от Смирна заяви, че той е новият Христос. На времето това предизвика големи вълнения. Към него започнаха да се стичат поклонници не само от околните земи, но и хора от Унгария, Полша, Германия, Франция, Италия и Северна Африка. В лицето на Сабатаи Зви всички виждаха физическата инкарнация на Спасителя. Не бих искал да се спирам върху страничните последици, свързани с личността на Сабатаи Зви. През 17 век все пак те не бяха толкова големи.
към текста >>

През последните дни пристигналите тук гости от по-южните части на Германия и Средна Европа често споделяха с мен колко свободно общуват с представителите на скандинавския Север.
За мен беше твърде вълнуващо да се убедя за пореден път, колко добре могат да се разбират хората по тези въпроси. През последните дни пристигналите тук гости от по-южните части на Германия и Средна Европа често споделяха с мен колко свободно общуват с представителите на скандинавския Север. Ето още едно доказателство, за това че макар и за мнозина от нас то да е несъзнателно ние можем да разбираме именно в областта на духовното познание, както аз вече изтъкнах на последния Теософски Конгрес*29 в Будапеща и което после от ново повторих на нашето Общо Събрание в Берлин, където имахме голямата радост да видим всред нас също и приятели от Севера. Би било твърде зле за Духовната наука, ако онзи, който все още не може да вижда в духовния свят, би трябвало сляпо да се доверява на това, което чува. Както в Берлин, така и сега, аз Ви моля да не се доверявате само на това, което вече съм казал или евентуално ще изложа в следващите си лекции. Както знаете, още преди постигане на ясновидството, съществува възможност за пълна проверка на резултатите от свръхсетивното наблюдение. И аз настойчиво Ви моля: Не се доверявайте сляпо и не приемайте по силата на авторитета нито едно от моите изказвания върху Заратустра и Исус от Назарет, върху Хермес и Мойсей, върху Один, Тор, или върху самия Христос Исус.
към текста >>

62. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

В Германия също се водеше лекомисленият спор дали Христос наистина е живял някога на Земята.
А днес мнозина лекомислени хора и това е нещо, което истински удивлява тези, които не виждат или пък не искат да видят фактите правят забележителното откритие, че образът на „Пан, стоящ редом със Зевс и изкусяващ Зевс" е съвсем достоверен, след което заключават: Ясно е, следователно, че сцената с Изкушението Христово е съществувала и по-рано, така че евангелистите чисто и просто са използвали един художествен образ от древността, а самите Евангелия не са нищо друго, освен комбинации от древни описания и образи – следователно, Евангелията не съдържат нещо изключително; те са съставени от митове и говорят за един измислен Христос. В Германия също се водеше лекомисленият спор дали Христос наистина е живял някога на Земята. И непрекъснато с едно гротескно невежество, скрито под маската на достолепие и компетентност се изброяваха всевъзможни митове и легенди, които трябваше да покажат: Ето, тук или там са налице сцени, които ние отново срещаме в Евангелията. Трудно е да се говори в наши дни за истинското състояние на нещата, макар че то е добре известно на мнозина от тези, които могат да формират общественото мнение. Обаче в наши дни духовните движения се развиват по един наистина гротесков начин.
към текста >>

И така, един университетски професор обикаля Германия и чете лекции по въпроса „Съществувал ли е Исус?
Тук Вие имате, макар и само в смисъла на една чисто външна, научна трактовка, разликата между едно привидно изследване и едно действително съвестно изследване, което държи сметка за всички подробности. Предпоставките за едно такова съвестно изследване винаги са налице, стига човек сериозно да се заеме с него. Вие виждате, че аз си послужих с цитати от една наскоро излязла книга Джон М. Робертсън, „Митовете на Евангелията" (Издателство Ойген Дидерихс, Йена 1910) понеже като един вид модерно Евангелие, тя беше преведена и на немски, за да бъде достъпна за всички; а известният лектор, Артур Дрюс, третиращ въпроса дали Исус е живял на Земята, може да бъде четен само на английски. Тази книга бързо доби популярност и беше преведена на немски, за да не става нужда хората да я четат на английски. И така, един университетски професор обикаля Германия и чете лекции по въпроса „Съществувал ли е Исус? " и с оглед на изтъкнатите от мен факти, заявява: Нито един исторически документ не ни дава основание да приемем, че е съществувала личност като Исус. И като една от най-достоверните книги, на която човек може да се опре, е посочена именно книгата на Робертсън. Обаче тази книга особено що се от нася до историческото проучване на новозаветните текстове съдържа и един вид потвърждение на Антропософията. Ето за какво става дума.
към текста >>

63. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

16 януари 1911 год., Берлин, Германия
16 януари 1911 год., Берлин, Германия
към текста >>

64. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

Така че можем да очакваме, че ще придобием някакво разбиране за това как в минали времена целите Коледните празници бяха потопени в едно празнично настроение, особено сред хората в Германия и Западна Европа, и как това празнично настроение се постигаше с най-прости средства.
Така че можем да очакваме, че ще придобием някакво разбиране за това как в минали времена целите Коледните празници бяха потопени в едно празнично настроение, особено сред хората в Германия и Западна Европа, и как това празнично настроение се постигаше с най-прости средства. Но може би само онзи, който търси духовното, може да разбере днес онова, което беше съществено в онези древни Коледни пиеси. Онова, което ви представих току-що като “Звездната Песен", всъщност е само последен остатък, последен отглас. Ако се върнехме назад няколко столетия, ние бихме открили обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха, когато това време наближеше, в представянето на които вземаха участие цели села. По отношение на нашето знание за тези Коледни пиеси ние бихме могли да кажем, че бяхме в положение само да събираме нещо, което бързо изчезваше.
към текста >>

65. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Всъщност, както сега ние не можем, имайки предвид една и съща вещ, да имаме за нея в Германия различна мисъл, от тази в Англия, така и тогава хората, владеейки все още непосредственото духовно, древно чувство за звук, не са могли да обозначат някаква вещ или същество по друг начин, освен с еднаква съвкупност от звуци.
Всъщност, както сега ние не можем, имайки предвид една и съща вещ, да имаме за нея в Германия различна мисъл, от тази в Англия, така и тогава хората, владеейки все още непосредственото духовно, древно чувство за звук, не са могли да обозначат някаква вещ или същество по друг начин, освен с еднаква съвкупност от звуци. Така че езикът в древните времена, а в древния шумерски език е имало отзвук от тези древни времена, бил с нещо съвършено определен, така че той просто по природа на душата е бил понятен за този, който го е слушал. Когато ние по такъв начин говорим за езика, трябва да се обърнем към най-първите времена на следатлантските култури. Но след това народът на Вавилон е имал за своя задача да извести долу тази жива духовна връзка на човека с духовния свят в личното, там, където личността се опира сама на себе си в своята единичност. Това било задачата на вавилонците - да известят за духовния свят на физически план. И с това е свързано, че живото чувство, духовното чувство за езика се прекратява, и езикът се променя според климата, географското положение, народа и други подобни.
към текста >>

66. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство. Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото. Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората. Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност. Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят. Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
към текста >>

67. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Меродавно за това „душевно учение без душа" макар че изразът идва от другаде беше световно известната школа на Вунд6, която е застъпена не само в Германия, а навсякъде, където се говори за психология.
Аз често съм обръщал внимание, че от началото на 19 век в немската психология неусетно се стигна до хубавия израз „душевно учение без душа". Меродавно за това „душевно учение без душа" макар че изразът идва от другаде беше световно известната школа на Вунд6, която е застъпена не само в Германия, а навсякъде, където се говори за психология. До какво се свежда „душевното учение без душа? " То представлява едно обширно описание на душевните способности, без да се търси центърът, който ги обединява.
към текста >>

68. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Кармичните закони обаче принадлежат изцяло на по-висшите светове – в Германия е общоприето да се казва „по-висши нива“.
Отговор: Законите на кармата са толкова сложни, че никой не трябва да се учудва, когато един факт първоначално изглежда в противоречие на човешкото разбиране с общата валидност на тези закони. Най-напред трябва да ни стане ясно, че това разбиране се е формирало в нашия физически свят и че то е свикнало да приема единствено това, което е научило в този свят. Кармичните закони обаче принадлежат изцяло на по-висшите светове – в Германия е общоприето да се казва „по-висши нива“. Ако човек иска да разгледа кармически някое произшествие, което се случва на някого, от гледна точка на правосъдието в земния физически живот, ще се натъкне на множество противоречия. Трябва да стане ясно, че едно съвместно изживяване на повече хора във физическия свят може да означава за всеки отделен човек нещо напълно различно във висшите светове. Разбира се, обратното също не е изключено, а именно да се случат общи кармични преплитания в съвместни земни преживявания. Само този, който може да вижда ясно в по-висшите светове, може да каже какво точно се случва. Ако кармичните преплитания на петстотин човека се изразяват в това, че при един пожар в театъра тези хора загиват, тогава са налице следните възможности:
към текста >>

69. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

В един град в Южна Германия веднъж някой ми каза, че всичко, което е изложено в моята книга „Въведение в тайната наука“, би могло да се основава чисто и просто на самовнушение, тъй като съществуват някои много живи самовнушения, които могат да стигнат чак до там, че някой например да усеща вкуса на лимонада в устата си, когато силно си представя, че пие лимонада.
В един град в Южна Германия веднъж някой ми каза, че всичко, което е изложено в моята книга „Въведение в тайната наука“, би могло да се основава чисто и просто на самовнушение, тъй като съществуват някои много живи самовнушения, които могат да стигнат чак до там, че някой например да усеща вкуса на лимонада в устата си, когато силно си представя, че пие лимонада. Щом е възможно такова нещо, защо да не може – така си мислеше онзи човек – написаното във „Въведение в тайната наука“ да се основава също така на самовнушение? Теоретично погледнато, напълно е възможно да бъде направено едно такова възражение. Но можем да обмислим това и така: Ако някой смята, че с примера с лимонадата може да покаже колко силно може да въздейства самовнушението, можем да кажем, че той не е разбрал, че трябва да обмисли примера до край и да помисли, че не е достатъчно просто да си представя лимонадата, а да опита да утоли жаждата си с представата за нея и тогава ще установи, че това е невъзможно. Става въпрос за това, че с преживяванията стигаме до край. Но това не се установява теоретически, а се изживява непосредствено в живота.
към текста >>

70. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Веднъж в един град в Южна Германия един теолог ми каза: Аз прочетох Вашите съчинения и видях, че те са толкова логични.
Във всеки случай е необходимо фактите от изследването да не бъдат замъглявани, защото тези факти почти винаги слагат черта върху спекулацията, а човек може едва впоследствие да открие логиката в тях. Не трябва да се оставяме на желанието си да ни води спекулацията, защото така няма да стигнем до правилната гледна точка, а до нещо подобно на онзи разговор, за който вече съм ви разказвал. Веднъж в един град в Южна Германия един теолог ми каза: Аз прочетох Вашите съчинения и видях, че те са толкова логични. Помислих си, че след като са толкова логични, техният автор вероятно е стигнал до тях просто по пътя на логиката. Значи ако се бях помъчил да пиша по-малко „логично“, съм щял да си спечеля заслуга в очите на въпросния теолог, защото тогава той е щял да види, че изложеното не е било открито с помощта на простата логика. Който обаче се занимае със съчиненията, ще види, че логичните форми са им дадени по-късно и че фактите в тях не са били открити с помощта на логиката. Аз поне, уверявам ви, не съумях да направя това. Вероятно други биха могли да открият такива неща с помощта на чистата логика.
към текста >>

71. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

При коня на г-н фон Остен: В началото на века в Германия се вдига голям шум около един кон на име "Умния Ханс", тъй като той можел да решава сложни задачи по умножение и деление, давайки правилния отговор, като почуква с копито.
Стр. 53. При коня на г-н фон Остен: В началото на века в Германия се вдига голям шум около един кон на име "Умния Ханс", тъй като той можел да решава сложни задачи по умножение и деление, давайки правилния отговор, като почуква с копито. Вследствие на обучението на своя собственик, г-н фон Остен, конят изглеждал обучен да смята самостоятелно. С помощта на множество експертизи не са могли да бъдат установени някакви трикове или измами. Загадката е разрешена едва по-късно от емпирическите опити на Оскар Пфунгст: несъзнателните и непредумишлени телесни движения на тези, които поставят задачата (които са знаели решението!) са давали на свръхчувствителния към такива движения кон нужните знаци. Виж Оскар Пфунгст, "Конят на г-н фон Остен (Умния Ханс). Един принос към експерименталната животинска и човешка психология", с увод от проф.
към текста >>

72. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Хората, които много не се замислят, може би смятат, че това е картина, която победоносно е дошла в Германия.
И как говореха тези неща на хората? Те говореха много особено. Вие знаете, че в Дрезден се намира едно от най-големите произведения на Рафаел: „Сикстинската мадона“. Хората, които много не се замислят, може би смятат, че това е картина, която победоносно е дошла в Германия. На Гьоте тя изобщо не е направила впечатление, понеже вече бил чул общоприетото мнение за това произведение. Гьоте, като млад човек, още не е бил така сигурен в преценките си и се е влияел от това, което са говорили хората. Какво са му разказали музейните служители в Дрезден? Че детето с целия му израз е простовато, че Мадоната била нанесена отгоре от някой дилетант, че малките ангели долу, са допълнително нарисувани от някой чирак. Това е било настроението към „Сикстинската мадона“, когато Гьоте като млад човек е бил в Дрезден.
към текста >>

73. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

След като е бил лекар в Датската война, взел участие в Залцбургските селски вълнения, пропътувал от Швеция до Сицилия през Европа и предна Азия и станал градски лекар в Базел и професор от което е трябвало да се откаже, поради своите неортодоксални лекции и начин на лечение Парацелзус се преместил в Южна Германия.
7. Парацелзус (Теофрастус Бомбастус фон Хохенхайм) 1493-1541, лекар, естествоизпитател и философ. След като е бил лекар в Датската война, взел участие в Залцбургските селски вълнения, пропътувал от Швеция до Сицилия през Европа и предна Азия и станал градски лекар в Базел и професор от което е трябвало да се откаже, поради своите неортодоксални лекции и начин на лечение Парацелзус се преместил в Южна Германия. Неговите произведения се събират и издават от Карл Зудхоф, „Библиография Пара-целзика“, 1894; от 1922 „Събрани съчинения“, издадени на немски от Зудхоф и Матизен.
към текста >>

74. 1. ПРЕДГОВОР GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Обични приятели, (продължава той по-нататък), защото начинът, по който нашите противници в германия постъпиха което доведе до необходимата защита показа навсякъде, във всяка точка, противоположното на това, към което трябва да се стреми едно действително окултно движение, показа навсякъде едно излято в обективни неистини тиранизиране.
Сказчикът нарича този цикъл едно свещено, сериозно мероприятие; това беше първият цикъл от сказки, който можа да бъде изнесен след освобождението от това, което беше поставило по определен начин вериги на свободното духовно развитие. "Вериги" казва той които, когато искаме действително да напредваме с изискванията на духовното развитие на човечеството, които би трябвало да ги чувствуваме като нещо все по-непоносимо и по-непоносимо. . . "Ние имаме работа с едно освобождение, имаме работа с това, да изхвърлим от нашите редове сега спъващите ни по-рано мисли, да ги изхвърлим истински; мисли, които по-рано действуваха в нашата работа не искам да кажа как. " "Даже трябва да бъдат разбрани някои неща. Обични приятели, (продължава той по-нататък), защото начинът, по който нашите противници в германия постъпиха което доведе до необходимата защита показа навсякъде, във всяка точка, противоположното на това, към което трябва да се стреми едно действително окултно движение, показа навсякъде едно излято в обективни неистини тиранизиране. Има нещо общо с онези, за които знае, че не могат да принадлежат към него: т.е. да не иска да ги има в своите редове. този е единственият принцип, който трябва да царува в едно окултно движение: положителната работа и правото да не иска да знае за други, които работят върху друга почва. "
към текста >>

75. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Цялата тази съмнителна литература, която сега се издава в Германия от Фраймарк, Малк, Маак и други, не заслужава внимание, понеже по своята същност, тя е сатанинска.
Дори и всички тези неща да се разпространяват от други хора, това съвсем не ни предпазва, когато от друга страна срещу нас се обърнат личности защото има и такива които приемат на доверие въпросните нападки, макар и в основата си те да са им неприятни. Тук не искам да Ви досаждам с всички безсмислици, които се фабрикуват в тези два лагера. Цялата тази съмнителна литература, която сега се издава в Германия от Фраймарк, Малк, Маак и други, не заслужава внимание, понеже по своята същност, тя е сатанинска. Обаче нали разбирате има хора, които просто не са в състояние да понесат истините на Петото Евангелие. Може би ничия омраза не беше толкова честна а тя веднага се появи в критиките, след като тайната за двете деца Исус, която е извлечена от Петото Евангелие, стана публично достояние колкото тяхната. Несъмнено, истинските антропософи ще се отнесат както трябва към Петото Евангелие, което Ви се дава с най-добри пожелания. Вземете го, разкажете за него във Вашите групи, но и кажете на хората как трябва да се отнасят към него! Направете така, че да не попада всред хора, лишени от страхопочитание, които може би само ще се подиграят с него.
към текста >>

76. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Защото веднъж аз вече споменах, и то тук, какви диви сили се надигнаха във външния духовен живот на Германия, дори и всред честно мислещите хора, когато за пръв път беше публикувана тайната за двете деца Исус.
В заключение бих искал да Ви кажа следното: Моля Ви да разглеждате моите разкрития относно Петото Евангелие, доколкото можах да го опиша пред Вас, като нещо, което духовните Същества на нашата епоха изискват ,а именно отсега нататък известен брой души да знаят за тези неща. От друга страна, моля Ви да се отнасяте към тези описания с един вид преклонение. Защото веднъж аз вече споменах, и то тук, какви диви сили се надигнаха във външния духовен живот на Германия, дори и всред честно мислещите хора, когато за пръв път беше публикувана тайната за двете деца Исус. Такива неща, които са извлечени направо от духовния свят и идват като резултат от непосредствени духовни изследвания, такива неща засега не са по силите на онези хора, които са извън нашето Антропософско Движение. Външните хора бяха силно раздразнени и поискаха да се защитят срещу нещо, което по същество представлява едно послание от духовния свят. За тези неща не бива да се говори леко мислено и непредпазливо, за да не бъдат после подхвърлени на подигравки и присмех, както стана с история та на двете деца Исус.
към текста >>

77. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Обаче един човек в Германия беше силно раздразнен от факта, че госпожа Фон Щайн се ангажира с една извънредно благо приятна оценка върху Гьотевия „Фауст“.
Виждате ли, с Гьотевия „Фауст“ германският духовен живот се издигна на ново равнище. Още по времето на Гьоте неговият „Фауст“ упражни изключително силно влияние върху много хора. И тези хора считаха Гьотевия „Фауст“ за едно велико, единствено по рода си произведение на изкуството. Обаче един човек в Германия беше силно раздразнен от факта, че госпожа Фон Щайн се ангажира с една извънредно благо приятна оценка върху Гьотевия „Фауст“. Сега бих искал да Ви прочета част от изказванията на този човек върху Гьотевия „Фауст“, за да се убедите как по отношение на това, което следва да бъде преценено като нещо индивидуално, могат да възникнат мнения, различни от онези, Които Вие сега смятате за единствено възможни по отношение на Гьотевия „Фауст“. Въпросният човек започва още с „Прологът на небето“. Това е написано през 1822 година от някой си г-н фон Шпан*8. И така, по отношение на Гьотевия „Фауст“ той казва:
към текста >>

78. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

58. Жан Жорес, 1857-1914, френски писател и политик, застъпник за свобода и примирие между народите, особено между Франция и Германия.
58. Жан Жорес, 1857-1914, френски писател и политик, застъпник за свобода и примирие между народите, особено между Франция и Германия.
към текста >>

79. Съдържание GA_173 Карма на неистината

Идеята за държавност в Германия.
Съвременни явления и съдбоносни дни. Централна Европа като едностранен народностен резервоар и като всеобщ театър на бойните действия най-вече през Тридесетгодишната война. Идеята за държавност в Германия. Великогерманци и малогерманци, основаване на империята през 1871 г. Сър Едуард Грей, Жорес, Делкасе, Клемансо. Европейски съюзнически системи. За избухването на войната. Дума и мисъл във френския, английския, немския и руския език.
към текста >>

Фулъртън за Германия.
Носители на Аза: преобразувани отровни субстанции от Луната. Съзнанието възниква чрез разрушаване на определени сили. Целебната сила на отровите: уравновесяване на луциферическото посредством ариманическото. Митът за Балдур като израз на отровните въздействия. Г. С. Фулъртън за Германия.
към текста >>

80. Предговор от немския издател GA_173 Карма на неистината

След войната пък истинските германски шовинисти бяха онези, които чрез опити за покушения, чрез провокиране на сбивания в залите и т.н.направиха иевъзможни публичните изяви на Рудолф Щайнер в Германия.
Въпреки че на него му е бил чужд какъвто и да било национализъм, от една или друга страна са го упреквали в пристрастие спрямо Централните сили. Та нали излязлата още през 1915 г. публикация "Размисли по време на войната" (включена в Събр. Съч. № 24, срв. бел.22) беше дала повод на френския писател Едуард Шуре, който до Първата световна война бил близък приятел както на Рудолф Щайнер, така и на Мария Щайнер, да оклевети Рудолф Щайнер във Франция публично като германски шовинист. След войната пък истинските германски шовинисти бяха онези, които чрез опити за покушения, чрез провокиране на сбивания в залите и т.н.направиха иевъзможни публичните изяви на Рудолф Щайнер в Германия.
към текста >>

81. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Без да отдавам собственото си мнение в полза на едната или другата страна, трябва да призная, че извън Германия едва ли съм срещал действително съчувствено-дружелюбни оценки за Германия.
Без да отдавам собственото си мнение в полза на едната или другата страна, трябва да призная, че извън Германия едва ли съм срещал действително съчувствено-дружелюбни оценки за Германия. На оценки, да вани с прекомерна сигурност, съм се натъквал, но на една действително съчувствено-дружелюбна оценка не. За сметка на това съм чувал невероятно много извънредно благосклонни оценки за разположеното околовръст. Никой да не смята,че приемам това като факт, който ме учудва. Съвсем не е така. Напротив, ни най-малко не се учудвам, а се опитвам само да разбера защо е така.
към текста >>

Само между другото ще спомена, че заедно с всички колонии, които е имала, Германия притежава една тридесет и трета от земната повърхност.
Това ми е понятно. Но че това не се признава, ами са нужни какви ли не морални формули, тоест фрази това е, което се тълкува като злонамереност. В момента, в кой то би се казало "Няма друг начин, освен да се върви с половината земя! ", в този момент всичко би било наред. Ала човек положително би се пазил да го заяви. Само между другото ще спомена, че заедно с всички колонии, които е имала, Германия притежава една тридесет и трета от земната повърхност.
към текста >>

Но ето че възникна странно обстоятелство, а именно догонване на британския експорт от страна на Германия.
След току-що обрисуваното няма защо да ни учудва, че Британската империя това несъмнено трябва да се знае и да се взема под внимание е имала и продължава да има най-големия експорт. Но ето че възникна странно обстоятелство, а именно догонване на британския експорт от страна на Германия. Съпоставят ли се експортните цифри" на Германия за съвсем не много отдавна отминали години с тези на Британската империя, германският експорт се оказва много малък, а британският много голям. Сега ще напиша на дъската цифрите за периода Януари Юни 1914 г. През този период германският експорт е възлизал на 1 045 000 000 лири стерлинги, а британският на 1 075 000 000 лири стерлинги. Ако в европейското развитие беше изтекла още една година, без да избухне световната война, тогава срещу германския експорт може би щеше да стои по-голяма цифра, отколкото срещу британския. Това не биваше да се случи!
към текста >>

Съпоставят ли се експортните цифри" на Германия за съвсем не много отдавна отминали години с тези на Британската империя, германският експорт се оказва много малък, а британският много голям.
След току-що обрисуваното няма защо да ни учудва, че Британската империя това несъмнено трябва да се знае и да се взема под внимание е имала и продължава да има най-големия експорт. Но ето че възникна странно обстоятелство, а именно догонване на британския експорт от страна на Германия. Съпоставят ли се експортните цифри" на Германия за съвсем не много отдавна отминали години с тези на Британската империя, германският експорт се оказва много малък, а британският много голям. Сега ще напиша на дъската цифрите за периода Януари Юни 1914 г. През този период германският експорт е възлизал на 1 045 000 000 лири стерлинги, а британският на 1 075 000 000 лири стерлинги. Ако в европейското развитие беше изтекла още една година, без да избухне световната война, тогава срещу германския експорт може би щеше да стои по-голяма цифра, отколкото срещу британския. Това не биваше да се случи!
към текста >>

Следователно изобщо не може да се твърди, че са ме били подкупили да защитавам каузата на Германия."
"Заради изявленията ми относно Северен Шлезвиг от близо двайсет години германската преса ме хули с все сила. Следователно изобщо не може да се твърди, че са ме били подкупили да защитавам каузата на Германия."
към текста >>

"Следователно изобщо не може да се твърди, че са ме били подкупили да защитавам каузата на Германия.
"Следователно изобщо не може да се твърди, че са ме били подкупили да защитавам каузата на Германия. Ако смятаното от мене за истина съм изразявал безпристрастно, това положително се е дължало на нещо друго, а не заради туй, че съм разчитал на благоволението на кайзера, както неуместно внушава господин Клемансо."
към текста >>

Приведените извадки от парламентарни речи доказват, че Великобритания не е била неподготвена за война с Германия.
Приведените извадки от парламентарни речи доказват, че Великобритания не е била неподготвена за война с Германия. Мистър Арчър смята за установено, че от страна на Германия една война с Великобритания била страстно желана.
към текста >>

Мистър Арчър смята за установено, че от страна на Германия една война с Великобритания била страстно желана.
Приведените извадки от парламентарни речи доказват, че Великобритания не е била неподготвена за война с Германия. Мистър Арчър смята за установено, че от страна на Германия една война с Великобритания била страстно желана.
към текста >>

то не желае никаква война с Англия, а необузданата народна омраза срещу англичаните, избухнала в Германия по толкова грозен начин, произтича именно от изненадата в лицето на Великобритания да се открие един неочакван, невероятно си лен враг.
"Следователно по онова време кайзерът съвсем не е ламтял толкова за война е Англия. И никак не би било лесно да убедиш един мислещ човек в това, че шест години след публикуване на интервюто той усърдно се бил заел да поведе война едновременно е цялото земно кълбо. Няма съмнение, че правителството му е смятало погрешно, че си е правило сметката без кръчмаря. Но през 1914 г. то не желае никаква война с Англия, а необузданата народна омраза срещу англичаните, избухнала в Германия по толкова грозен начин, произтича именно от изненадата в лицето на Великобритания да се открие един неочакван, невероятно си лен враг.
към текста >>

Германският канцлер предлага на сър Едуард Гоушън застъпничеството си за ненакърняване на френската държавна територия, ако на Германия й е отредено да надвие Франция и Русия.
Германската дипломация прави всичко, което е по силите и, за да съхрани в последния момент неутралитета на Англия. Тя внимателно опипва почвата. Германският канцлер предлага на сър Едуард Гоушън застъпничеството си за ненакърняване на френската държавна територия, ако на Германия й е отредено да надвие Франция и Русия. Сър Едуард Грей се отнася отрицателно, понеже Германия не иска да разпростре гаранцията си и върху френските колонии. После княз Лихновск*21, посланик на Германия в Лондон, запитва дали Англия ще се съгласи да остане неутрална, ако германците не нарушат неутралитета на Белгия. Такава гаранция сър Едуард Грей не желае да даде, той иска да си запази свобода на действие. (1 did not think, we could give а promise of neutrality on that condition alone.) Дали би дал съгласието си, ако Германия гарантира целостта както на Франция, така и на колониите и? Не, не желаел да се обвързва.
към текста >>

Сър Едуард Грей се отнася отрицателно, понеже Германия не иска да разпростре гаранцията си и върху френските колонии.
Германската дипломация прави всичко, което е по силите и, за да съхрани в последния момент неутралитета на Англия. Тя внимателно опипва почвата. Германският канцлер предлага на сър Едуард Гоушън застъпничеството си за ненакърняване на френската държавна територия, ако на Германия й е отредено да надвие Франция и Русия. Сър Едуард Грей се отнася отрицателно, понеже Германия не иска да разпростре гаранцията си и върху френските колонии. После княз Лихновск*21, посланик на Германия в Лондон, запитва дали Англия ще се съгласи да остане неутрална, ако германците не нарушат неутралитета на Белгия. Такава гаранция сър Едуард Грей не желае да даде, той иска да си запази свобода на действие. (1 did not think, we could give а promise of neutrality on that condition alone.) Дали би дал съгласието си, ако Германия гарантира целостта както на Франция, така и на колониите и? Не, не желаел да се обвързва. А ще посочи ли тогава сам условията, при които би бил склонен да обещае неутралитета?
към текста >>

После княз Лихновск*21, посланик на Германия в Лондон, запитва дали Англия ще се съгласи да остане неутрална, ако германците не нарушат неутралитета на Белгия.
Германската дипломация прави всичко, което е по силите и, за да съхрани в последния момент неутралитета на Англия. Тя внимателно опипва почвата. Германският канцлер предлага на сър Едуард Гоушън застъпничеството си за ненакърняване на френската държавна територия, ако на Германия й е отредено да надвие Франция и Русия. Сър Едуард Грей се отнася отрицателно, понеже Германия не иска да разпростре гаранцията си и върху френските колонии. После княз Лихновск*21, посланик на Германия в Лондон, запитва дали Англия ще се съгласи да остане неутрална, ако германците не нарушат неутралитета на Белгия. Такава гаранция сър Едуард Грей не желае да даде, той иска да си запази свобода на действие. (1 did not think, we could give а promise of neutrality on that condition alone.) Дали би дал съгласието си, ако Германия гарантира целостта както на Франция, така и на колониите и? Не, не желаел да се обвързва. А ще посочи ли тогава сам условията, при които би бил склонен да обещае неутралитета? Също така не.
към текста >>

(1 did not think, we could give а promise of neutrality on that condition alone.) Дали би дал съгласието си, ако Германия гарантира целостта както на Франция, така и на колониите и?
Тя внимателно опипва почвата. Германският канцлер предлага на сър Едуард Гоушън застъпничеството си за ненакърняване на френската държавна територия, ако на Германия й е отредено да надвие Франция и Русия. Сър Едуард Грей се отнася отрицателно, понеже Германия не иска да разпростре гаранцията си и върху френските колонии. После княз Лихновск*21, посланик на Германия в Лондон, запитва дали Англия ще се съгласи да остане неутрална, ако германците не нарушат неутралитета на Белгия. Такава гаранция сър Едуард Грей не желае да даде, той иска да си запази свобода на действие. (1 did not think, we could give а promise of neutrality on that condition alone.) Дали би дал съгласието си, ако Германия гарантира целостта както на Франция, така и на колониите и? Не, не желаел да се обвързва. А ще посочи ли тогава сам условията, при които би бил склонен да обещае неутралитета? Също така не. (The ambassa dor pressed те ак to whether 1 could formulate conditions on which we would remain neutral. Не even suggested that the integrity of France and her Colonies might be guaranteed.
към текста >>

Когато впоследствие сър Едуард Грей твърди, че при тези предложения княз Лихновски положително ще да е превишил своите пълномощия, това е тъкмо защото британският външен министър е и остава убеден, че по онова време Германия изпитва непреодолимо желание да се бие едновременно с Русия, Франция, Англия и Белгия."
Когато впоследствие сър Едуард Грей твърди, че при тези предложения княз Лихновски положително ще да е превишил своите пълномощия, това е тъкмо защото британският външен министър е и остава убеден, че по онова време Германия изпитва непреодолимо желание да се бие едновременно с Русия, Франция, Англия и Белгия."
към текста >>

"Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия.
"Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия. Германия нямало да посегне на Франция (и Белгия), стига да се държала неутрално. Но както се знае, Франция бе твърдо решена да се притече на помощ на Русия една политика, за чиято мъдрост бъдещето ще даде оценка, но която засега доведе дотам, че десет милиона души прекарват седемте дни на седмицата в отвратително взаимно избиване. Английското министерство на външните работи се бе задължило тайно, без знанието на парламента, в случай на европейска война да се притече на помощ на Франция. Ако това задължение се оповестеше, общественото мнение в Англия може би щеше да го одобри вследствие на новите, ала силни симпатии спрямо Франция. Но ако то знаеше всичко, положително нямаше да одобри принудата, в която Англия изпадаше, щом като чрез обвързаността на Франция с Русия (единствената сила, която в една война нямаше какво да загуби) Англия биваше заставяна да воюва.
към текста >>

Германия нямало да посегне на Франция (и Белгия), стига да се държала неутрално.
"Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия. Германия нямало да посегне на Франция (и Белгия), стига да се държала неутрално. Но както се знае, Франция бе твърдо решена да се притече на помощ на Русия една политика, за чиято мъдрост бъдещето ще даде оценка, но която засега доведе дотам, че десет милиона души прекарват седемте дни на седмицата в отвратително взаимно избиване. Английското министерство на външните работи се бе задължило тайно, без знанието на парламента, в случай на европейска война да се притече на помощ на Франция. Ако това задължение се оповестеше, общественото мнение в Англия може би щеше да го одобри вследствие на новите, ала силни симпатии спрямо Франция. Но ако то знаеше всичко, положително нямаше да одобри принудата, в която Англия изпадаше, щом като чрез обвързаността на Франция с Русия (единствената сила, която в една война нямаше какво да загуби) Англия биваше заставяна да воюва. Човешките ресурси на Русия са толкова големи, че загубите на човешки живот през войната почти не се вземат под внимание, а ако националните страсти се разгорещят и войната се доведе до победен край, това само ще укрепи консервативното правителство.
към текста >>

Той е обусловен от двете дълги и застрашени гранични линии между Германия и Русия, от една страна, и между Германия и Франция, от друга."
Не вярвам моят уважаван опонент мистър Арчър да ненавижда пруския милитаризъм повече, отколкото аз. Той е обусловен от двете дълги и застрашени гранични линии между Германия и Русия, от една страна, и между Германия и Франция, от друга."
към текста >>

Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия.
Виждате, че могат да се дават крайно отрицателни оценки за участниците в сегашните събития и въпреки това да не се изпада в хулене на цели народи. Оценки от този род могат да се приведат със стотици, а ако се направи статистическо сравнение как са окачествявани други народи от Август 1914 г. насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура! Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл. Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия. Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките. Но докато статистиката, посочена от него, за да представи Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри букви, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички букви. Един ден подобни статистики ще бъдат заместени от други и тогава част от казаното в онази наградена в Берн публикация "Към историята на избухването на войната" наистина ще се окаже вярно:
към текста >>

Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките.
Оценки от този род могат да се приведат със стотици, а ако се направи статистическо сравнение как са окачествявани други народи от Август 1914 г. насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура! Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл. Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия. Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките. Но докато статистиката, посочена от него, за да представи Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри букви, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички букви. Един ден подобни статистики ще бъдат заместени от други и тогава част от казаното в онази наградена в Берн публикация "Към историята на избухването на войната" наистина ще се окаже вярно:
към текста >>

Но докато статистиката, посочена от него, за да представи Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри букви, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички букви.
насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура! Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл. Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия. Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките. Но докато статистиката, посочена от него, за да представи Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри букви, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички букви. Един ден подобни статистики ще бъдат заместени от други и тогава част от казаното в онази наградена в Берн публикация "Към историята на избухването на войната" наистина ще се окаже вярно:
към текста >>

82. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"Цялостното впечатление, което ми направи император Александър III съответстваше на онова,което отдавна предполагах: неговото обкръжение умишлено подклажда у него дълбоко недоверие спрямо Германия и това недоверие е дотолкова вкоренено, че за промяна едва ли вече може да се мисли.
"Цялостното впечатление, което ми направи император Александър III съответстваше на онова,което отдавна предполагах: неговото обкръжение умишлено подклажда у него дълбоко недоверие спрямо Германия и това недоверие е дотолкова вкоренено, че за промяна едва ли вече може да се мисли. Той с право беше убеден в собственото си миролюбие, ала също така вярваше на всички свои съветници и на останалите от говорни лица в Русия, много от които за разлика от него съвсем не желаеха мир."
към текста >>

Да се говори за "пангерманизъм", независимо дали това става в Германия или извън нея, е безсмислица, а не само нелепост, защото не всички неща могат да се пъхнат в един калъп.
Познаващият обстоятелствата е в състояние да нарече "панславизъм" онази духовна общност, която пронизва, ако мога така да се изразя, славянските души по току-що изложения начин. Да се говори за "пангерманизъм", независимо дали това става в Германия или извън нея, е безсмислица, а не само нелепост, защото не всички неща могат да се пъхнат в един калъп. Което не съществува, за него не може и да се говори. Понякога нещо може да възникне като теория и да витае в нечии глави; с него обаче не се схожда реалното; което пронизва отделните славянски души и е различно за отделните славянски народности. Фактът,че в източната част на Европа установяваме наличието на един диференциран народностен елемент, е известен на всички, които от XIX век насам сериозно са се занимавали с определени окултни познания. Окултистът знае и винаги е знаел, че в славянската душевност живее бъдещия народностен елемент. И ако сред окултистите на Теософското Общество се е твърдяло нещо друго, примерно, че този бъден елемент за шестата подраса се крие в американците, то това доказва само, че тези окултисти не са били или не са никакви окултисти или пък че искат да постигнат нещо друго в сравнение с онова, което е предвидено във фактите.
към текста >>

През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров.
"Повтарям: натискът на юг представлява историческа, политическа и икономическа необходимост и чуждата държава, противопоставяща се на този натиск, е ео ipso*45 вражеска държава. Междувременно Тройният съюз последователно се движи по тази пътека на войната. В Австрия натискът на юг също се смята за историческа необходимост и от свое гледище австрийците са не по-малко прави, отколкото руснаците от руска гледна точка. През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров. След 1866 г. е останало само последното; Бисмарк този път може би без да иска отново противопостави Австрия и Русия за решителна битка, а чрез сключване на Тройния съюз предостави на Австрия силите на Германския райх. Австрия естествено се възползва навред и при всеки случай, когато е ставало дума за Балканите, тя се е изпречвала пред руснаците. Присъединяването на Босна и Херцеговина, което в Русия направи поразяващо впечатление, беше всъщност само една страница от дебелата книга на руско-австрийската вражда. Възмущението беше толкова голямо,опасността приближаваше толкова осезателно, че дори извънредно миролюбивото руско правителство беше готово за война, въпреки че финансите още но онова време бяха разклатени."
към текста >>

Бихме могли чудесно да се спогодим, като си поделим Австрия с нея, сиреч с Германия, и присъединим немска Австрия към Германския райх, а останалата част от нея влезе в Русия!
При това той все повтарял: Германците, разбира се, си остават сложените от Бога учители на руския народ нужно е само да пазим мира, нужно е само германците да пазят мира, за да покоряват чрез духовно вътрешно превъзходство. Недейте обаче да смятате, че бихте могли да ни победите. В имението си край Саратов притежавам къща, която прадедите ми столетия наред са обитавали; но аз със собствените си ръце ще я запаля, преди да допуска германски войници да бъдат разквартирувани в нея. Защо ни е война? Бихме могли чудесно да се спогодим, като си поделим Австрия с нея, сиреч с Германия, и присъединим немска Австрия към Германския райх, а останалата част от нея влезе в Русия! Това става през Юни 1914 г.! По най-различен начин би могло да се посочи как мисловните форми възникват в съответната среда. В по следно време се случи немалко, което можеше да предизвика удивление. Понякога там, където преобладават автократични форми, случващото се изхожда от отделни инстанции, а на други места тръгва главно от народни течения. Никога не бива да се обобщава, защото ако тук е така, другаде е иначе.
към текста >>

(не вземам произволно някоя статия, а такава, написана от известен мъж, който познава изоснови битуващото в средата), авторът поставя също така въпроса, дали за Русия не ще да е по-добре да не залага повече на пакта с Франция, ами отново да се прикачи към Германия.
В една написана от руснак статия се поставя въпросът, каква полза може да има Русия все още от Франция, и се разсъждава, че в действителност за същинските си планове Русия вече съвсем не може да има някаква по-особена полза от Франция, че Русия ще трябва да стане жертва на Франция, ако нещата не се променят. В тази статия, написана от княз Кочубей и публикувана в парижкия "Kopecпондан" от 26 Юни 1914 г. (не вземам произволно някоя статия, а такава, написана от известен мъж, който познава изоснови битуващото в средата), авторът поставя също така въпроса, дали за Русия не ще да е по-добре да не залага повече на пакта с Франция, ами отново да се прикачи към Германия. Такава възможност се разисква от княз Кочубей.Това обаче, казва той, се оказва неизпълнимо поради френско-руския пакт, който превръща Русия в постоянен противник на своята могъща съседка на запад Германия. Следователно в този ум не щата се отразяват в такъв вид: Под натиска на френския пакт Русия се превръща в противник на Германия, откъдето за Русия възниква алтернативата или да се откаже от съюза си с Франция в полза на евентуално сближаване с Германия, или да изостави плана си за разпростиране на изток, към Азия. И той продължава:
към текста >>

Такава възможност се разисква от княз Кочубей.Това обаче, казва той, се оказва неизпълнимо поради френско-руския пакт, който превръща Русия в постоянен противник на своята могъща съседка на запад Германия.
В една написана от руснак статия се поставя въпросът, каква полза може да има Русия все още от Франция, и се разсъждава, че в действителност за същинските си планове Русия вече съвсем не може да има някаква по-особена полза от Франция, че Русия ще трябва да стане жертва на Франция, ако нещата не се променят. В тази статия, написана от княз Кочубей и публикувана в парижкия "Kopecпондан" от 26 Юни 1914 г. (не вземам произволно някоя статия, а такава, написана от известен мъж, който познава изоснови битуващото в средата), авторът поставя също така въпроса, дали за Русия не ще да е по-добре да не залага повече на пакта с Франция, ами отново да се прикачи към Германия. Такава възможност се разисква от княз Кочубей.Това обаче, казва той, се оказва неизпълнимо поради френско-руския пакт, който превръща Русия в постоянен противник на своята могъща съседка на запад Германия. Следователно в този ум не щата се отразяват в такъв вид: Под натиска на френския пакт Русия се превръща в противник на Германия, откъдето за Русия възниква алтернативата или да се откаже от съюза си с Франция в полза на евентуално сближаване с Германия, или да изостави плана си за разпростиране на изток, към Азия. И той продължава:
към текста >>

Следователно в този ум не щата се отразяват в такъв вид: Под натиска на френския пакт Русия се превръща в противник на Германия, откъдето за Русия възниква алтернативата или да се откаже от съюза си с Франция в полза на евентуално сближаване с Германия, или да изостави плана си за разпростиране на изток, към Азия.
В една написана от руснак статия се поставя въпросът, каква полза може да има Русия все още от Франция, и се разсъждава, че в действителност за същинските си планове Русия вече съвсем не може да има някаква по-особена полза от Франция, че Русия ще трябва да стане жертва на Франция, ако нещата не се променят. В тази статия, написана от княз Кочубей и публикувана в парижкия "Kopecпондан" от 26 Юни 1914 г. (не вземам произволно някоя статия, а такава, написана от известен мъж, който познава изоснови битуващото в средата), авторът поставя също така въпроса, дали за Русия не ще да е по-добре да не залага повече на пакта с Франция, ами отново да се прикачи към Германия. Такава възможност се разисква от княз Кочубей.Това обаче, казва той, се оказва неизпълнимо поради френско-руския пакт, който превръща Русия в постоянен противник на своята могъща съседка на запад Германия. Следователно в този ум не щата се отразяват в такъв вид: Под натиска на френския пакт Русия се превръща в противник на Германия, откъдето за Русия възниква алтернативата или да се откаже от съюза си с Франция в полза на евентуално сближаване с Германия, или да изостави плана си за разпростиране на изток, към Азия. И той продължава:
към текста >>

83. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Германия тепърва е трябвало да бъде насочена към колониалната политика.
Също така обективно трябва да се вземе под внимание и нещо друго. В намеренията на Бисмарк никога не е фигурирало воденето на колониална политика. Германия тепърва е трябвало да бъде насочена към колониалната политика. Тя дори не я е водила спонтанно, а по много показателен начин е била подбудена към нея съвсем от другаде. На това може да се спрем някой друг път. Всеки случай на немския народ не му е било в характера да предизвиква колизия в тази насока, а в прочутите речи на Фихте към германската нация можете изрично да прочетете, че германците никога не биха спорили с народ, който говори за свободата на моретата, а под това в действителност разбира да господства над моретата в ущърб на всички други*91. Най-вече пък във Франция се е знаело, че направо съществува предразположение целта, изказана тук от Аното, да не бъде зачертавана и Франция да се остави да върви спокойно по своя път на колонизаторски народ.
към текста >>

"Историята ще има за задача да установи от коя мисъл са се ръководили Германия и нейното правителство по време на заплетените спорове, при които протекоха подялбата на Африка и последната фаза от френската колониална политика.
"Историята ще има за задача да установи от коя мисъл са се ръководили Германия и нейното правителство по време на заплетените спорове, при които протекоха подялбата на Африка и последната фаза от френската колониална политика. Може да се предположи, че в началото Бисмарковата политика с удовлетворение е гледала как Франция се впускаше в далечни и трудни начинания, които години напред трябваше на пълно да ангажират вниманието на страната и на нейното правителство. Все пак не е сигурно доколко тази сметка в перспектива се оказа правилна, понеже Германия накрая пое от своя страна по същия път и естествено малко късно се опита да навакса загубеното време. Ако тази държава по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е предоставила колониалната инициатива на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки."
към текста >>

Все пак не е сигурно доколко тази сметка в перспектива се оказа правилна, понеже Германия накрая пое от своя страна по същия път и естествено малко късно се опита да навакса загубеното време.
"Историята ще има за задача да установи от коя мисъл са се ръководили Германия и нейното правителство по време на заплетените спорове, при които протекоха подялбата на Африка и последната фаза от френската колониална политика. Може да се предположи, че в началото Бисмарковата политика с удовлетворение е гледала как Франция се впускаше в далечни и трудни начинания, които години напред трябваше на пълно да ангажират вниманието на страната и на нейното правителство. Все пак не е сигурно доколко тази сметка в перспектива се оказа правилна, понеже Германия накрая пое от своя страна по същия път и естествено малко късно се опита да навакса загубеното време. Ако тази държава по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е предоставила колониалната инициатива на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки."
към текста >>

Това становище естествено също е напълно разбираемо, но в него се съдържа вече и едно признание: че Германия по своя воля е предоставила на колониалната политика на Франция най-вкусните мръвки.
Това становище естествено също е напълно разбираемо, но в него се съдържа вече и едно признание: че Германия по своя воля е предоставила на колониалната политика на Франция най-вкусните мръвки.
към текста >>

Бих искал само да отбележа, че са се случили неща, от които не би било разумно да се вади някакво друго заключение освен установеното по-късно, а именно, че зад онези, които в известен смисъл са марионетки, в Англия съществува мощна, влиятелна група от хора, която неизменно е тласкала към война с Германия и чрез която отдавна предсказваната световна война е била насочена в определено русло.
Ще отнеме доста време, ако днес изясня изцяло това, но някога ще трябва непременно да го разгледам, преди да доведа въпроса до целта, до която той следва да се доведе. Бих искал само да отбележа, че са се случили неща, от които не би било разумно да се вади някакво друго заключение освен установеното по-късно, а именно, че зад онези, които в известен смисъл са марионетки, в Англия съществува мощна, влиятелна група от хора, която неизменно е тласкала към война с Германия и чрез която отдавна предсказваната световна война е била насочена в определено русло. Защото предстоящото да се случи може естествено да бъде отправено в определено русло. Така в мнозина хора от Централна Европа и особено в Германия се създало свързаното с голям страх твърдо убеждение, че в подходящия момент известна група от Англия непременно щяла да предизвика война, в която Германия и Англия щели да застанат една срещу друга като противници". Това нямало нищо общо с някакъв копнеж за водене на война с Англия от германска гледна точка той би бил напълно безсмислен.
към текста >>

Така в мнозина хора от Централна Европа и особено в Германия се създало свързаното с голям страх твърдо убеждение, че в подходящия момент известна група от Англия непременно щяла да предизвика война, в която Германия и Англия щели да застанат една срещу друга като противници".
Ще отнеме доста време, ако днес изясня изцяло това, но някога ще трябва непременно да го разгледам, преди да доведа въпроса до целта, до която той следва да се доведе. Бих искал само да отбележа, че са се случили неща, от които не би било разумно да се вади някакво друго заключение освен установеното по-късно, а именно, че зад онези, които в известен смисъл са марионетки, в Англия съществува мощна, влиятелна група от хора, която неизменно е тласкала към война с Германия и чрез която отдавна предсказваната световна война е била насочена в определено русло. Защото предстоящото да се случи може естествено да бъде отправено в определено русло. Така в мнозина хора от Централна Европа и особено в Германия се създало свързаното с голям страх твърдо убеждение, че в подходящия момент известна група от Англия непременно щяла да предизвика война, в която Германия и Англия щели да застанат една срещу друга като противници". Това нямало нищо общо с някакъв копнеж за водене на война с Англия от германска гледна точка той би бил напълно безсмислен.
към текста >>

Ще се върна на това в друга връзка." С оглед на всички тези обстоятелства все още е разбираемо, дето някои хора си казвали: Трябва да имаме готовност най-лошото за Германия да дойде от Англия.
Всичко това било отдавна вече подготвено и отчасти излизало наяве. Имало хора с удивителни преживявания,както например един германец, на когото през Април 1914 г. при един разговор в Англия му съобщили странни неща. Ще се върна на това в друга връзка." С оглед на всички тези обстоятелства все още е разбираемо, дето някои хора си казвали: Трябва да имаме готовност най-лошото за Германия да дойде от Англия.
към текста >>

Тези хора естествено започнали да обсъждат в Германия публично подобни въпроси особено в началото на новото столетие.
Тези хора естествено започнали да обсъждат в Германия публично подобни въпроси особено в началото на новото столетие. Искам да цитирам един такъв глас. Трябва да ме извините, загдето съм се спрял тъкмо на него, но в днешно време все се налага да молим за извинение, защото в света витаят толкова много странности, че човек фактически трябва, бих казал, да прибягва до парадокси, ако рече да каже истината. Ще приведа пасаж от една нашумяла книга, написана през 1911 г. и отнасяща се до това, каква заплаха от страна на Англия би могла евентуално да застрашава Германия.
към текста >>

и отнасяща се до това, каква заплаха от страна на Англия би могла евентуално да застрашава Германия.
Тези хора естествено започнали да обсъждат в Германия публично подобни въпроси особено в началото на новото столетие. Искам да цитирам един такъв глас. Трябва да ме извините, загдето съм се спрял тъкмо на него, но в днешно време все се налага да молим за извинение, защото в света витаят толкова много странности, че човек фактически трябва, бих казал, да прибягва до парадокси, ако рече да каже истината. Ще приведа пасаж от една нашумяла книга, написана през 1911 г. и отнасяща се до това, каква заплаха от страна на Англия би могла евентуално да застрашава Германия.
към текста >>

"Английската политика все пак може да тръгне в друго русло и наместо война да потърси споразумение с Германия.
"Английската политика все пак може да тръгне в друго русло и наместо война да потърси споразумение с Германия. За нас това решение при всички случаи би било по-приемливо."
към текста >>

Това е текст от нашумялата книга на Бернхарди "Германия и следващата война"".
Това е текст от нашумялата книга на Бернхарди "Германия и следващата война"". Знаете, че редом с Трайчке, Бернхарди придоби известна популярност в чужбина. В Германия впрочем той не се радва на такава популярност, но това е положението. Искам да Ви прочета още една извадка от неговата книга.
към текста >>

В Германия впрочем той не се радва на такава популярност, но това е положението.
Това е текст от нашумялата книга на Бернхарди "Германия и следващата война"". Знаете, че редом с Трайчке, Бернхарди придоби известна популярност в чужбина. В Германия впрочем той не се радва на такава популярност, но това е положението. Искам да Ви прочета още една извадка от неговата книга.
към текста >>

"При днешните условия за Германия би било изключено да търси подобно разширяване на могъществото си чрез териториални придобивки в самата Европа.
"При днешните условия за Германия би било изключено да търси подобно разширяване на могъществото си чрез териториални придобивки в самата Европа.
към текста >>

книга, в която се изтъква, че на Германия и предстои извършването на много неща, ала и през ум да не и минава да води някакви завоевателни войни в Европа.
Това са извадки от тази написана през 1911 г. книга, в която се изтъква, че на Германия и предстои извършването на много неща, ала и през ум да не и минава да води някакви завоевателни войни в Европа. Това място също е от книгата на Бернхарди и би било може би разумно хората от периферията, които говорят за Бернхарди, да погледнат с известна непредубеденост какво собствено пише в книгата му и преди всичко да се опитат да установят в каква връзка нещата се казват от него. Макар едно или друго в книгата да е изразено доста непохватно, при по-внимателно вглеждане ще се види най-малкото, че по-разумно би било нещата да се приемат такива, каквито са, а не такива, каквито биват приемани днес.
към текста >>

84. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече. Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия. Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция. Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност. Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност. Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>

Империята на Карл Велики, в общи линии се е разпаднала на три съставки: западна част, от която след различни обрати се появила днешна Франция, източна част, дала началото най-вече на днешна Германия и на Австрия, изключая славянските и унгарските земи, и една централна част, от която произлязла главно Италия.
Империята на Карл Велики, в общи линии се е разпаднала на три съставки: западна част, от която след различни обрати се появила днешна Франция, източна част, дала началото най-вече на днешна Германия и на Австрия, изключая славянските и унгарските земи, и една централна част, от която произлязла главно Италия. По принцип и трите части имат право да се възвеждат към Карл Велики. Но понякога и от паметни чувства може да зависи дали хората желаят или не желаят да бъдат възвеждани към Карл Велики. Като се има предвид колко саксонци са били изклани по волята на Карл Велики, нищо чудно някой да не държи особено да се смята за негов потомък. Всеки случай, тези три области водят началото си от империята на Карл Велики. Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази.
към текста >>

Поне в този период на живота си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова духовно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
Като се има предвид колко саксонци са били изклани по волята на Карл Велики, нищо чудно някой да не държи особено да се смята за негов потомък. Всеки случай, тези три области водят началото си от империята на Карл Велики. Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази. Защото онова, на което в крайна сметка се е основавала Свещената римска империя, са били в по-голямата си част духовни устои. Ако относно факта, че това са били духовни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата градина на империята"! Поне в този период на живота си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова духовно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
към текста >>

Нека не се забравя, че някои италиански държавници държали много на факта, че като държавна структура Италия е сътворена отвън и че последният силен подтик към обединението и всъщност се дължи на Германия.
Оттук насетне между Италия и Франция се оформя странно отношение. Любопитно е да се види как изграждайки единството си Италия се превръща едновременно в противник и в съюзник на Франция. Нека не се забравя, че някои италиански държавници държали много на факта, че като държавна структура Италия е сътворена отвън и че последният силен подтик към обединението и всъщност се дължи на Германия. Тези държавници виждали също, че за него едно тогавашно потенциално сътрудничество с Франция не би могло да бъде плодотворно. Но срещу това течение се възправило друго едно, което укрепнало особено много след 1876 г. течението на франкофилската демократична лява партия. Така тази държавност се люшкала между, бих казал, своето емоционално влечение към Франция и своето по-скоро практично влечение към Централна Европа. Забележителното обаче е, че каквито и процеси да протичали там, ситуацията винаги бивала такава, че практичното направление надделявало в Централна Европа.
към текста >>

Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал мисълта "Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета според мен от Австрия като нейна трагична орис.
Нов обрат настъпил, когато Франция посегнала към Тунис*116. Тунис винаги се е разглеждал като място, което логично би трябвало да се полага на Италия. А ето че Франция започнала да се домогва до него. Тогава в Италия връх взело практичното течение, което се осланяло на Централна Европа. Интересно е например, че на Берлинския конгрес италианският емисар запитал дали Бисмарк, който неприкрито предлагал на Франция да се разпростре в Африка, държи непременно да въвлече Италия във война с Франция. Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал мисълта "Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета според мен от Австрия като нейна трагична орис. Защото с всичко, извършено от Република Beнеция, от Италия всъщност били изтласкани елементите, присъединили се впоследствие към Германия. А пък Австрия трябвало да поеме именно прииждащите от север влияния.
към текста >>

Защото с всичко, извършено от Република Beнеция, от Италия всъщност били изтласкани елементите, присъединили се впоследствие към Германия.
Тунис винаги се е разглеждал като място, което логично би трябвало да се полага на Италия. А ето че Франция започнала да се домогва до него. Тогава в Италия връх взело практичното течение, което се осланяло на Централна Европа. Интересно е например, че на Берлинския конгрес италианският емисар запитал дали Бисмарк, който неприкрито предлагал на Франция да се разпростре в Африка, държи непременно да въвлече Италия във война с Франция. Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал мисълта "Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета според мен от Австрия като нейна трагична орис. Защото с всичко, извършено от Република Beнеция, от Италия всъщност били изтласкани елементите, присъединили се впоследствие към Германия. А пък Австрия трябвало да поеме именно прииждащите от север влияния.
към текста >>

Може би добре ще бъде, ако тук се позова не на оценката на един немец, а на французин, който казал, че съвременна Италия представлява икономическа организация на Германия.
После нещата се развили така, че през 1888 г. година, в която спокойно можело да се стигне до война, както през 1914, кризата била преодоляна поради това, че Криспи държал на Тройния съюз. А причината да държи на Тройния съюз била тази, че Франция нахлула в Северна Африка и се разпростряла там. В онези дни Франция подела политика, окачествявана от самите французи в смисъл, че Франция искала "чрез глад отново да завладее*118 отврзицащата се от нея Италия, сиреч правел се опит за своего рода търговска война срещу Италия и тогава тази търговска война наистина изиграла голяма роля. Последиците били, че точно практичните връзки с Централна Европа станали още по-тесни. Може би добре ще бъде, ако тук се позова не на оценката на един немец, а на французин, който казал, че съвременна Италия представлява икономическа организация на Германия.
към текста >>

Това означава чували сме често да се изтъква не само от германци, а и от други, че с оглед на опасността чрез глад да бъде завладяна от Франция, което никак не е приятна работа, Италия била спасена чрез изграждането на по-тесни икономически отношения с Германия.
Това означава чували сме често да се изтъква не само от германци, а и от други, че с оглед на опасността чрез глад да бъде завладяна от Франция, което никак не е приятна работа, Италия била спасена чрез изграждането на по-тесни икономически отношения с Германия. Взаимодействието на всичко това допринесло за мирното уреждане на кризата в края на осемдесетте години. Извънредно интересно е изучаването на тази криза в нейните подробности, защото тя предлага нещо изключително на онзи, който е склонен да оглежда взаимовръзките и да не се оставя да бъде заблуждаван. Аз направих следното: припомних си събитията от 1888 г. и срещу всичко случило се тогава поставих условно 1914. Оказа се същото абсолютно същото!
към текста >>

широко подстрекателство в печата,вдъхновявано от Петербург и обхванало Германия, бе точно както през 1888 г.
Извънредно интересно е изучаването на тази криза в нейните подробности, защото тя предлага нещо изключително на онзи, който е склонен да оглежда взаимовръзките и да не се оставя да бъде заблуждаван. Аз направих следното: припомних си събитията от 1888 г. и срещу всичко случило се тогава поставих условно 1914. Оказа се същото абсолютно същото! Започналото през 1914 г. широко подстрекателство в печата,вдъхновявано от Петербург и обхванало Германия, бе точно както през 1888 г. Както и тогава, през 1914 г. трябвало да се предизвика конфликт между Германия и Австрия. Накратко, всички тези подробности съвпадаха. Любопитно е, че на различни хора си позволих да прочета една реч, държана през 1888 г.*119, в която единствено на мястото на 1888 бях поставил 1914, и всеки смяташе, че речта се отнася за 1914 г.!
към текста >>

трябвало да се предизвика конфликт между Германия и Австрия.
и срещу всичко случило се тогава поставих условно 1914. Оказа се същото абсолютно същото! Започналото през 1914 г. широко подстрекателство в печата,вдъхновявано от Петербург и обхванало Германия, бе точно както през 1888 г. Както и тогава, през 1914 г. трябвало да се предизвика конфликт между Германия и Австрия. Накратко, всички тези подробности съвпадаха. Любопитно е, че на различни хора си позволих да прочета една реч, държана през 1888 г.*119, в която единствено на мястото на 1888 бях поставил 1914, и всеки смяташе, че речта се отнася за 1914 г.!
към текста >>

85. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Примирили се, понеже си казали: Както са били основани Франция и Англия, така е трябвало да бъде основана и Германия.
Великогерманската партия се опирала на старите идеалистически принципи и на идейни основи и импулси искала да постигне изграждане на империята. Великогерманците не са имали желание да завладяват нещо, а целели да обединят всичко германско в едно общо имперско и държавно цяло. Който приписва на великогерманците дори най-незначителни завоевателни намерения, той просто не познава степента на народностния идеализъм, битувал в тях. Дълго време великогерманците били отявлени, безкомпромисни противници на така наречените малогерманци, основали при Бисмарк сегашния Германски райх, тоест Германския райх под егидата на Прусия. Но те се примирили с малогерманския райх, защото в края на краищата разбрали, че през XIX век нещата в Централна Европа не можели да протекат по друг начин, освен както било обичайно да протичат. Примирили се, понеже си казали: Както са били основани Франция и Англия, така е трябвало да бъде основана и Германия. По такъв начин велико германците постепенно се примирили с онова, което във всяко отношение противоречало на техния иде ал. Тези неща трябва да се вземат под внимание.
към текста >>

Ето защо може да се каже: Този Германски райх бил създаден по време на водената между Франция и Германия война по такъв начин, че през тази война били произведени силите, довели да възникването на Германския райх.
В крайна сметка Германският райх бил създаден по познатия Ви начин, макар че днес вече не се проявява склонност към точно вглеждане в историческите факти. Но тези данни или поне скелетът на фактите трябва да са Ви известни. Ето защо може да се каже: Този Германски райх бил създаден по време на водената между Франция и Германия война по такъв начин, че през тази война били произведени силите, довели да възникването на Германския райх.
към текста >>

Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание.
Нека се спрем на момента, когато Париж още не бил обсаден, но чрез успехите на германците вече били налице изгледи за основаването на Германския райх. Имало причина съпротивата срещу основаването на този Германски райх да се смята за сломена и в Централна Европа възникнала идеята да се осъществи изграждането на малогермански райх. Следователно в момента съсредоточаваме вниманието си върху обстановката приблизително през декември 1870 г. Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание. Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията. Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия. Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави пред света, носи изрично поради някакви предпоставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно. Обръщам внимание, че при основаването на съвременната румънска държава се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния". Тези неща придобиват голямо значение в момента, когато погледът се насочи към реалностите, а не само към някакви илюзии.
към текста >>

Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията.
Нека се спрем на момента, когато Париж още не бил обсаден, но чрез успехите на германците вече били налице изгледи за основаването на Германския райх. Имало причина съпротивата срещу основаването на този Германски райх да се смята за сломена и в Централна Европа възникнала идеята да се осъществи изграждането на малогермански райх. Следователно в момента съсредоточаваме вниманието си върху обстановката приблизително през декември 1870 г. Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание. Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията. Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия. Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави пред света, носи изрично поради някакви предпоставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно. Обръщам внимание, че при основаването на съвременната румънска държава се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния". Тези неща придобиват голямо значение в момента, когато погледът се насочи към реалностите, а не само към някакви илюзии. Титлата „крал на Румъния" е била избрана въз основа на точно определени исторически предпоставки наместо първоначално предлаганите „румънски крал" или „крал на румънците.
към текста >>

Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия.
Нека се спрем на момента, когато Париж още не бил обсаден, но чрез успехите на германците вече били налице изгледи за основаването на Германския райх. Имало причина съпротивата срещу основаването на този Германски райх да се смята за сломена и в Централна Европа възникнала идеята да се осъществи изграждането на малогермански райх. Следователно в момента съсредоточаваме вниманието си върху обстановката приблизително през декември 1870 г. Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание. Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията. Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия. Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави пред света, носи изрично поради някакви предпоставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно. Обръщам внимание, че при основаването на съвременната румънска държава се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния". Тези неща придобиват голямо значение в момента, когато погледът се насочи към реалностите, а не само към някакви илюзии. Титлата „крал на Румъния" е била избрана въз основа на точно определени исторически предпоставки наместо първоначално предлаганите „румънски крал" или „крал на румънците.
към текста >>

Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави пред света, носи изрично поради някакви предпоставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно.
Имало причина съпротивата срещу основаването на този Германски райх да се смята за сломена и в Централна Европа възникнала идеята да се осъществи изграждането на малогермански райх. Следователно в момента съсредоточаваме вниманието си върху обстановката приблизително през декември 1870 г. Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание. Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията. Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия. Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави пред света, носи изрично поради някакви предпоставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно. Обръщам внимание, че при основаването на съвременната румънска държава се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния". Тези неща придобиват голямо значение в момента, когато погледът се насочи към реалностите, а не само към някакви илюзии. Титлата „крал на Румъния" е била избрана въз основа на точно определени исторически предпоставки наместо първоначално предлаганите „румънски крал" или „крал на румънците.
към текста >>

Каза се, че по един или друг на чин Германия или германците се чувствали застрашени, но в действителност самата Германия била заплаха за цяла Европа.
Ако човек допусне да му влияят преценки, които вече отдавна са се утвърдили и в съвременността понякога граничат с лудост, без при това да се обсъжда дали, отделно взето, нещо е оправдано отделно взето, всяко нещо по всяко време може да бъде или основателно, или неоснователно, и ако тези преценки се обобщят, тогава би могло да се каже: породило се е усещането, че с основаването на Германския райх в Европа е възникнала голяма беда, че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл представлява опасно образувание. За да поясня какво имам предвид, бих искал да Ви прочета един текст, който поначало е показателен точно за разискваните от мен сега въпроси. Каза се, че по един или друг на чин Германия или германците се чувствали застрашени, но в действителност самата Германия била заплаха за цяла Европа. Тук определено значение в частност има една преценка, поместена във в. "Матен" от 8 Октомври 1905 г. Все пак, щом някой се осланя на реалности, редно е той да знае, че зад дадено мнение винаги стои оценката на безброй много хора, а пък нещата, протичащи в случая като реалности, произхождат от реалности. И така, в „Матен" от 8 Октомври 1905 г. Четем"*137:
към текста >>

„Когато г-н фон Бюлов се оплаква, че бил налице стремеж да се изолира Германия, той по-напред би трябвало да си зададе въпроса, дали самата Германия чрез своя подход не се изолира от останалата Европа.
„Когато г-н фон Бюлов се оплаква, че бил налице стремеж да се изолира Германия, той по-напред би трябвало да си зададе въпроса, дали самата Германия чрез своя подход не се изолира от останалата Европа. Създателите на недоверие и на мнителна ненавист, които от ден на ден все повече сковават Германия, са не Делкасе, Лансдаун, не Едуард VIІ и Рузвелт, а Бисмарк и Молтке, Вилхелм II и Бюлов. Те създадоха и отгледаха въоръжения до зъби, бодлив, раздразнен и дразнещ Райх, който от четвърт столетие предизвикателно оглежда Европа и когото Европа накрая по принуда сама трябваше да погледне накриво. Те са, които придавайки на Германия все повече прусашки облик я лишават от симпатиите, които по-рано и осигуряваха нейната дейна наука и нейната сериозна скромност. Те са, които в наше време, смятано за морно, бълват варварски закани или разпалват брутални страсти. Европа се бои от непрестанно тлеещия в Берлин огън и за всеки случай вече оформя кордон."
към текста >>

Създателите на недоверие и на мнителна ненавист, които от ден на ден все повече сковават Германия, са не Делкасе, Лансдаун, не Едуард VIІ и Рузвелт, а Бисмарк и Молтке, Вилхелм II и Бюлов.
„Когато г-н фон Бюлов се оплаква, че бил налице стремеж да се изолира Германия, той по-напред би трябвало да си зададе въпроса, дали самата Германия чрез своя подход не се изолира от останалата Европа. Създателите на недоверие и на мнителна ненавист, които от ден на ден все повече сковават Германия, са не Делкасе, Лансдаун, не Едуард VIІ и Рузвелт, а Бисмарк и Молтке, Вилхелм II и Бюлов. Те създадоха и отгледаха въоръжения до зъби, бодлив, раздразнен и дразнещ Райх, който от четвърт столетие предизвикателно оглежда Европа и когото Европа накрая по принуда сама трябваше да погледне накриво. Те са, които придавайки на Германия все повече прусашки облик я лишават от симпатиите, които по-рано и осигуряваха нейната дейна наука и нейната сериозна скромност. Те са, които в наше време, смятано за морно, бълват варварски закани или разпалват брутални страсти. Европа се бои от непрестанно тлеещия в Берлин огън и за всеки случай вече оформя кордон."
към текста >>

Те са, които придавайки на Германия все повече прусашки облик я лишават от симпатиите, които по-рано и осигуряваха нейната дейна наука и нейната сериозна скромност.
„Когато г-н фон Бюлов се оплаква, че бил налице стремеж да се изолира Германия, той по-напред би трябвало да си зададе въпроса, дали самата Германия чрез своя подход не се изолира от останалата Европа. Създателите на недоверие и на мнителна ненавист, които от ден на ден все повече сковават Германия, са не Делкасе, Лансдаун, не Едуард VIІ и Рузвелт, а Бисмарк и Молтке, Вилхелм II и Бюлов. Те създадоха и отгледаха въоръжения до зъби, бодлив, раздразнен и дразнещ Райх, който от четвърт столетие предизвикателно оглежда Европа и когото Европа накрая по принуда сама трябваше да погледне накриво. Те са, които придавайки на Германия все повече прусашки облик я лишават от симпатиите, които по-рано и осигуряваха нейната дейна наука и нейната сериозна скромност. Те са, които в наше време, смятано за морно, бълват варварски закани или разпалват брутални страсти. Европа се бои от непрестанно тлеещия в Берлин огън и за всеки случай вече оформя кордон."
към текста >>

От лицата, правещи днес на Запад изявления, едва ли е възможно да се чуе друго нещо, освен че Германия се била превърнала в заплаха за цяла Европа и че всъщност не можело да се случи нищо по-лошо от това, този народ, който както тук е казано толкова красиво така блестял по-рано чрез своята наука и чрез своята сериозна скромност, се бил превърнал в опасност за цяла Европа.
От лицата, правещи днес на Запад изявления, едва ли е възможно да се чуе друго нещо, освен че Германия се била превърнала в заплаха за цяла Европа и че всъщност не можело да се случи нищо по-лошо от това, този народ, който както тук е казано толкова красиво така блестял по-рано чрез своята наука и чрез своята сериозна скромност, се бил превърнал в опасност за цяла Европа. Защото от безброй гърла и особено посредством потоците печатарско мастило непрекъснато се преповтаря, че той се бил превърнал в това.
към текста >>

Германия дълго проявяваше търпение, днес обаче би било глупаво да не се възползва от победата и да не си подсигури една граница, гарантираща и мира.
„За германците Франция от четиристотин години е най-злостният съсед, притеснявал някога един народ, нагла и хищна, винаги готова за набези, ненаситна и непримирима. Германия дълго проявяваше търпение, днес обаче би било глупаво да не се възползва от победата и да не си подсигури една граница, гарантираща и мира. Кой закон дава на французите право да задържат заграбеното някога имане, след като потърпевшият ги е пипнал за врата? Франция скимти пред заплахата от накърняване на честта й. А ще опази ли тя честта си, отказвайки да заплати изпотрошените от нея прозорци? Франция никога не е изглеждала толкова неразумна и жалка до презряност, както в този час, когато се противи да признае истината и достойно да поеме подготвената от самата нея несрета. Министри, обременени с оповестяването на недостоверни победи и други лъжи, се измъкват с въздушни балони; едно правителство, което предпочита да се удължава кръвната жертва на народа, наместо да се откаже от своето диктаторско право в най-чудатия изкривен образ на една република, който е бил измислян някога; цели планини от лъжи и измами, около чиито върхове витае представата, че Франция била новият
към текста >>

Големите, сериозно обмислени планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия.
Цион, от който към света се излъчвала светлината на свръхчовешка премъдрост окото ни никога не е съзирало струпването на такъв позор върху един велик народ. От Елзас и Лотарингия Бисмарк ще отнеме толкова, колкото пожелае. Това ще бъде добре за него, за нас, за целия свят, а в крайна сметка и за Франция. Големите, сериозно обмислени планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия. То е съвместимо с мирното щастие на всички страни. Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция. Германия става царица на континента, ние сме свидетели на събитие, с което се изпълва надеждата, желанието на света. Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация. Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия.
към текста >>

Германия става царица на континента, ние сме свидетели на събитие, с което се изпълва надеждата, желанието на света.
От Елзас и Лотарингия Бисмарк ще отнеме толкова, колкото пожелае. Това ще бъде добре за него, за нас, за целия свят, а в крайна сметка и за Франция. Големите, сериозно обмислени планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия. То е съвместимо с мирното щастие на всички страни. Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция. Германия става царица на континента, ние сме свидетели на събитие, с което се изпълва надеждата, желанието на света. Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация. Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия. Сега вече пред тяхното самодържавие се поставя здрава бариера..."
към текста >>

Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия.
Големите, сериозно обмислени планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия. То е съвместимо с мирното щастие на всички страни. Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция. Германия става царица на континента, ние сме свидетели на събитие, с което се изпълва надеждата, желанието на света. Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация. Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия. Сега вече пред тяхното самодържавие се поставя здрава бариера..."
към текста >>

Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия.
Забелязвате, че все пак е нужно нещата да бъдат видени такива, каквито са в действителност. Защото, когато днес някой чете "Таймс", той би трябвало поне малко да се съобрази с преценката на „Таймс" от Декември 1870 г. И тогава човек може би ще придобие необикновена представа за най-отвратителното клише, което някога е било формулирано, а именно клишето за „германския милитаризъм", стига да поразсъди, че навремето от английска страна е било казано: Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация. Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия.
към текста >>

Би било цинично, би било скандално Англия да обяви война на Германия само за да унищожи военната и сила, да разруши флота и и да потопи търговията и на дъното на океаните.
Би било цинично, би било скандално Англия да обяви война на Германия само за да унищожи военната и сила, да разруши флота и и да потопи търговията и на дъното на океаните.
към текста >>

Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта.
Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта. Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия предложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска. Ако се беше стигнало до подписването на договора а такова било желание то на г-н Делкасе, това щеше да означава незабавна война. Ето защо ние, социалистите, настояхме г-н Дилкасе да си отиде и по този начин направихме услуга на Франция, на Европа и на човечеството..."
към текста >>

Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия?
„Крайно време е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция. Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия? Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война. Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война? Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания. Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа. В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу.
към текста >>

Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война.
„Крайно време е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция. Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия? Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война. Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война? Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания. Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа. В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу. В Русия е налице особена обстановка, както вече я охарактеризирах, когато Ви говорих за отношенията.
към текста >>

В духовното оформление на Централна Европа френският елемент се е просмукал до такава степен, че Лесинговият "Лаокоон"*152, едно от най-големите, най-значи-телните произведения, давали тон през най-величавата епоха на Германия, е преживял участта Лесинг да се двоуми дали да напише тази своя творба на френски или на немски.
Изобщо много лесно се случва централноевропейският нрав да се натъква на погрешно разбиране. В Западна Европа истинският централноевропейски нрав и сега продължава почти винаги да бъде разбиран погрешно. Другояче впрочем не би могло и да бъде. В духовното оформление на Централна Европа френският елемент се е просмукал до такава степен, че Лесинговият "Лаокоон"*152, едно от най-големите, най-значи-телните произведения, давали тон през най-величавата епоха на Германия, е преживял участта Лесинг да се двоуми дали да напише тази своя творба на френски или на немски. През XVIII в. образованите люде от Централна Европа са пишели зле на немски и добре на френски език. Нека това да не се забравя. А през XIX в. Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав.
към текста >>

Но ето че в самата Германия щастието се усмихва на материалистическия дарвинизъм, а не на същински немското Гьотево творение.
А през XIX в. Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав. Нищо чудно, дето този централноевропейски нрав е толкова слабо познат, щом непрестанно бива заливан от всички страни, включително в духовно отношение. Помислете само каква теория за еволюцията на животните и растенията е сътворена от Гьоте. Тя действително стои едно стъпало по-горе от материалистическия дарвинизъм, така както с оглед на закона за звукоизместването немският език се намира едно стъпало по-високо от готския и английския. Но ето че в самата Германия щастието се усмихва на материалистическия дарвинизъм, а не на същински немското Гьотево творение. Следователно няма защо да се учудваме, че германският нрав бива разбиран зле и че никой не си дава труд да разбере този германски нрав точно така, както трябва да бъде разбран, ако човек желае да се отнесе справедливо към него.
към текста >>

Не беше необходимо да се стига дотам, че да се отделя внимание на едно съобщение, според което а то, изглежда, е било вярно някакво списание от Антантата наред с всичко останало съдържало израза: След всички снаряди, изстреляни от Германия срещу нас, сега се задава най-страшният снарядът на мира.
И ето сега е настъпил моментът, в който може да се покаже дали онези, от които зависи, не народите те ще покажат само дали в течение на дългите военни месеци са научили нещо или не -, ами онези, от които зависи, продължават да имат, пък било то и привидно в реалността това естествено е нещо друго искрица право да твърдят, че все още желаят въдворяването на мира. Защото не се ли ускори настъпването му, тогава всяко дете ще може да усети къде мирът не е желан! Всяко дете ще усети колко смешни са възраженията, правени и сега. Не беше необходимо да се стига дотам, че да се отделя внимание на едно съобщение, според което а то, изглежда, е било вярно някакво списание от Антантата наред с всичко останало съдържало израза: След всички снаряди, изстреляни от Германия срещу нас, сега се задава най-страшният снарядът на мира.
към текста >>

86. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В окултните братства, споменавани от мен по различен повод, на Централна Европа не се отрежда особено значение; защото не е нужно много ум, за да се знае, че Германия например притежава само една трийсет и трета от цялата суха, сиреч покрита със суша земя.
В окултните братства, споменавани от мен по различен повод, на Централна Европа не се отрежда особено значение; защото не е нужно много ум, за да се знае, че Германия например притежава само една трийсет и трета от цялата суха, сиреч покрита със суша земя. Това несъмнено е доста малко в сравнение с една четвърт от цялата покрита със суша земя, към която се прибавя и господството по море. Следователно Централна Европа не е регион, на който да се отделя специално внимание. Специално внимание особено по времето, когато било подготвяно ставащото понастоящем, се отделяло обаче на преодоляването на всички онези импулси, които се формирали сред латинянството.
към текста >>

И тази последователност не се променила, въпреки че по-голямата част от своя живот до шейсет и шестата си година прекарал в Германия, бидейки драгунски офицер.
Не се посвенил да прогони от университета в Гьотинген дори прочутата "Гьотингенска седморка" Наредил членовете и незабавно да бъдат прехвърлени зад граница,та студентите могли да се сбогуват с тях едва във Виценхаузен, сиреч отвъд хановерската граница на негово величество Ернст Аугуст. Не смятам за нужно да Ви разказвам цялата тази история; къде обаче се крие обяснението? Който не търси никакво по-нататъшно обяснение относно този странен образ, за него Ернст Аугуст е грубиян и измамник. Та нали той бил подвел даже Метерних, което съвсем не е малко, и т.н. Но във всичко това има една забележителна последователност. И тази последователност не се променила, въпреки че по-голямата част от своя живот до шейсет и шестата си година прекарал в Германия, бидейки драгунски офицер.
към текста >>

Аз вече поясних: Съвременна Италия всъщност е възникнала по околен път и фактически дължи съществуването си на Германия; това обаче стои във връзка с много неща.
В даден момент Бисмарк поддържал във Флоренция и в Торино връзка с никой си Узедом*208. Аз вече поясних: Съвременна Италия всъщност е възникнала по околен път и фактически дължи съществуването си на Германия; това обаче стои във връзка с много неща. Описваните от мен обстоятелства си имат своите дълбоки първопричини, а в политиката се намесват разнообразни нишки. Така по едно време се намесили нишки, чрез които трябвало да бъдат спечелени именно италианските републиканци накратко, в даден момент във Флоренция и в Торино съществувала връзка между Бисмарк и Узедом. Въпросният Узедом бил приятел на Мацини, приятел на други хора, които пък имали известна тежест сред някои кръгове от народа. Узедом бил човек, който всъщност прекалявал с позата си на разумен мъж и който назначил за свой частен секретар някакъв псевдомацинист. Впоследствие се оказало, че частният му секретар, за когото уж се знаело, че е посветен в секретните дела на тайните съюзи на Мацини, бил най-обикновен шпионин.
към текста >>

87. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Някой може да намери за спорно твърдението ми, че за запазването на мира щяло да бъде достатъчно, ако сър Едуард Грей отговорел утвърдително на въпроса на германския посланик в Лондон дали Англия би останала неутрална при положение, че Германия уважи неутралитета на Белгия.
Сега за изходна база ще избера нещо, което лесно би могло да породи недоразумения, поради което преди нашите разсъждения държа да направи николко бележки. Привеждам го, за да Ви покажа донякъде с помощта на един модел как се издирва истината. Някой може да намери за спорно твърдението ми, че за запазването на мира щяло да бъде достатъчно, ако сър Едуард Грей отговорел утвърдително на въпроса на германския посланик в Лондон дали Англия би останала неутрална при положение, че Германия уважи неутралитета на Белгия. Според мен не може да се отрече, че ако сър Едуард Грей беше отговорил положително, нещата щяха да протекат съвсем иначе; защото в такъв случай накърняването на неутралитета на Белгия щеше да отпадне.
към текста >>

При това обаче нека днес добре да се разберем, драги мои приятели непроменен остава фактът, че на 1 Август английският министър на външните работи е бил запитан: Англия би ли останала неутрална, ако неутралитетът на Белгия не бъде накърнен от страна на Германия?
При това обаче нека днес добре да се разберем, драги мои приятели непроменен остава фактът, че на 1 Август английският министър на външните работи е бил запитан: Англия би ли останала неутрална, ако неутралитетът на Белгия не бъде накърнен от страна на Германия? И че отговорът на този въпрос е бил уклончив! От начина, по който е бил поставен въпросът, никой не бива да се съмнява, че ако в момента от говорът е бил утвърдителен, неутралитетът на Белгия нямало да бъде накърнен.
към текста >>

неутралитетът на Белгия е гарантиран, така че при това положение на нещата въпросът всъщност е бил неуместен; защото Германия е била задължена да спазва неутралитета на Белгия.
Възможно е, разбира се, да се каже: От 1839 г. неутралитетът на Белгия е гарантиран, така че при това положение на нещата въпросът всъщност е бил неуместен; защото Германия е била задължена да спазва неутралитета на Белгия. Следователно, за да бъде спазен той, от Англия не е могло да се изисква спазването на нещо друго, не е могло да се изисква ответно обещание за и без това вече съществуващо обещание. Спазването на неутралитета на Белгия не е могло да се поставя в зависимост от това, че Англия ще остане неутрална. Би могло да се каже, че германският посланик само е попитал дали Англия ще остане неутрална, ако Германия изпълни своето обещание.
към текста >>

Би могло да се каже, че германският посланик само е попитал дали Англия ще остане неутрална, ако Германия изпълни своето обещание.
Възможно е, разбира се, да се каже: От 1839 г. неутралитетът на Белгия е гарантиран, така че при това положение на нещата въпросът всъщност е бил неуместен; защото Германия е била задължена да спазва неутралитета на Белгия. Следователно, за да бъде спазен той, от Англия не е могло да се изисква спазването на нещо друго, не е могло да се изисква ответно обещание за и без това вече съществуващо обещание. Спазването на неутралитета на Белгия не е могло да се поставя в зависимост от това, че Англия ще остане неутрална. Би могло да се каже, че германският посланик само е попитал дали Англия ще остане неутрална, ако Германия изпълни своето обещание.
към текста >>

Няма да дискутираме също така доколко, след като Германия е основана едва през 1871 г.,все още е било валидно старото споразумение от 1839 г.
Няма да дискутираме също така доколко, след като Германия е основана едва през 1871 г.,все още е било валидно старото споразумение от 1839 г. Но на всичко това искам да Ви обърна внимание само като на нещо, което също се взема пред вид. Защото в обективния ход на събитията нахлуват не само фантастичните понятия, които човек си създава, но и фактическите неща; без той да допринася с нещо за това, фактическите неща нахлуват.
към текста >>

Наистина ли обаче е вярно, че германският посланик е превърнал във въпрос нещо, което всъщност би трябвало да се разбира от само себе си, запитвайки, дали ако Германия удържи обещанието си от 1839 г.
Наистина ли обаче е вярно, че германският посланик е превърнал във въпрос нещо, което всъщност би трябвало да се разбира от само себе си, запитвайки, дали ако Германия удържи обещанието си от 1839 г. когато впрочем Германия още не е съществувала! -, Англия би се държала неутрално. По-преди неутралитетът на Белгия всъщност не се е смятал за разбиращ се от само себе си. Свидетелство за това е следното: Когато през 1870 г. избухва войната между Прусия ведно със съюзените германски държави и Франция, било постигнато споразумение*218 между Великобритания при външния министър Гладстон и Германия, от една страна, и между Великобритания и Франция, от друга страна, въз основа на което Великобритания щяла да остане неутрална, ако другите две държави съблюдават неутралитета на Белгия.
към текста >>

когато впрочем Германия още не е съществувала!
Наистина ли обаче е вярно, че германският посланик е превърнал във въпрос нещо, което всъщност би трябвало да се разбира от само себе си, запитвайки, дали ако Германия удържи обещанието си от 1839 г. когато впрочем Германия още не е съществувала! -, Англия би се държала неутрално. По-преди неутралитетът на Белгия всъщност не се е смятал за разбиращ се от само себе си. Свидетелство за това е следното: Когато през 1870 г. избухва войната между Прусия ведно със съюзените германски държави и Франция, било постигнато споразумение*218 между Великобритания при външния министър Гладстон и Германия, от една страна, и между Великобритания и Франция, от друга страна, въз основа на което Великобритания щяла да остане неутрална, ако другите две държави съблюдават неутралитета на Белгия.
към текста >>

избухва войната между Прусия ведно със съюзените германски държави и Франция, било постигнато споразумение*218 между Великобритания при външния министър Гладстон и Германия, от една страна, и между Великобритания и Франция, от друга страна, въз основа на което Великобритания щяла да остане неутрална, ако другите две държави съблюдават неутралитета на Белгия.
Наистина ли обаче е вярно, че германският посланик е превърнал във въпрос нещо, което всъщност би трябвало да се разбира от само себе си, запитвайки, дали ако Германия удържи обещанието си от 1839 г. когато впрочем Германия още не е съществувала! -, Англия би се държала неутрално. По-преди неутралитетът на Белгия всъщност не се е смятал за разбиращ се от само себе си. Свидетелство за това е следното: Когато през 1870 г. избухва войната между Прусия ведно със съюзените германски държави и Франция, било постигнато споразумение*218 между Великобритания при външния министър Гладстон и Германия, от една страна, и между Великобритания и Франция, от друга страна, въз основа на което Великобритания щяла да остане неутрална, ако другите две държави съблюдават неутралитета на Белгия.
към текста >>

се разбира от само себе си, поради което не е наложително от Великобритания да се изисква ответно задължение, на това трябва да се отговори, че на времето инициативата е излязла от самата Великобритания; тя е отправила запитване към Франция, от една страна, и към Германия, от друга, дали биха съблюдавали неутралитета.
Това също така е нещо, за което трябва да се държи сметка. Но дори работата да беше съвсем проста и да можеше да се каже, че валидността на договора от 1839 г. се разбира от само себе си, поради което не е наложително от Великобритания да се изисква ответно задължение, на това трябва да се отговори, че на времето инициативата е излязла от самата Великобритания; тя е отправила запитване към Франция, от една страна, и към Германия, от друга, дали биха съблюдавали неутралитета. Ще рече, че по онова време са би ли подети преговори, а когато се подемат преговори, на тях могат да се обсъждат и други въпроси.
към текста >>

Би могло естествено да се възрази, че и целият ход на войната на запад щеше да бъде друг, ако Германия не беше накърнила неутралитета на Белгия.
Би могло естествено да се възрази, че и целият ход на войната на запад щеше да бъде друг, ако Германия не беше накърнила неутралитета на Белгия. Да, но тогава не се прави разлика между онова, което е коректно, правно-формално, и онова, което от своя страна стои във връзка с трагичността на световната история. Много важно е умението да се прави разлика между трагичното и формално-правилното. Някои неща положително щяха да се случат другояче. Какво щеше да се случи другояче? С молба да не внасяме нравствени елементи в преценката, нека да разсъдим какво щеше да се случи по-иначе.
към текста >>

Това означава, че щеше да се наложи Германия да бъде изложена на произвол, понеже предстоеше да се осъществи инвазията от изток.
Щеше да се случи това, че огромна част от основната маса на толкова обвиняваната германска войска щеше да се впримчи в западните френски крепости и да се изтощи. И тъй като въпреки приказките за пруския милитаризъм френската войска наистина едва ли е по-слаба от германската цифрите са почти съвсем еднакви -, напълно разбираемо е, че германската войска щеше да бъде изразходвана на запад и инвазията от изток, започнала през Август и Септември, щеше да приеме невероятни размери. Защото, както твърдяха експертите, воденето на войната на запад би било невъзможно без трайното ангажиране на почти цяла та германска войска. Това означава, че щеше да се наложи Германия да бъде изложена на произвол, понеже предстоеше да се осъществи инвазията от изток.
към текста >>

Следователно изборът бил или над Германия да бъде произнесена смъртна присъда, или пък да се предприеме трагичната крачка за проникване през Белгия, което представлявало единствения изход при положение, че на запад войната в никакъв случай не можела да бъде избягната; защото на изток тя със сигурност била неизбежна!
Следователно изборът бил или над Германия да бъде произнесена смъртна присъда, или пък да се предприеме трагичната крачка за проникване през Белгия, което представлявало единствения изход при положение, че на запад войната в никакъв случай не можела да бъде избягната; защото на изток тя със сигурност била неизбежна! И ако днес някой каже, че е могла да бъде избягната, той би трябвало да има дебелоочието да казва едновременно и да, и не. Ако днес някои, вземайки предвид недостатъчната дарба на нашите съвременници да се замислят дали нещо може да е вярно или не, имат дебелоочието в едно и също време да твърдят и да, и не, то това изглежда примерно така: Ние бяхме нападнати от Централните сили и не носим никаква вина за започване на войната, но ние няма да прекратим тази война, преди да сме постигнали военната си цел завладяването на това и това!
към текста >>

Въпреки че не променям нищо в преценката за сър Едуард Грей, която Ви приведох*220, но която е формулирана не от мен, а от неговите английски колеги, той все пак беше доста добър държавник, за да се задоволи просто с театрална поза и с изявлението: Договорът е сключен през 1839 г., така че Германия беше длъжна да съблюдава неутралитета, дори Англия да дадеше уклончив отговор.
Но дали пък съвестта на онези, от страна на които не е прозвучало въпросното да, е била напълно чиста? Фактите всъщност не говорят в полза на това; защото, когато по-късно въпросът за този разговор между германския посланик и сър Едуард Грей отново бил поставен на дневен ред и се споменало, че Англия е държала в ръцете си спасението на неутралитета на Белгия, тогава английското правителство се защитило, действайки обаче благоразумно, като не се позовало просто на формално-правната страна (по онова време в английското правителство несъмнено имаше твърде добри държавници). Въпреки че не променям нищо в преценката за сър Едуард Грей, която Ви приведох*220, но която е формулирана не от мен, а от неговите английски колеги, той все пак беше доста добър държавник, за да се задоволи просто с театрална поза и с изявлението: Договорът е сключен през 1839 г., така че Германия беше длъжна да съблюдава неутралитета, дори Англия да дадеше уклончив отговор. Английските държавници не постъпиха така, а се оправдаха по друг начин. Грей каза: По онова време Лихновски наистина постави този въпрос, но го постави като частно лице, а не по поръчение на германското правителство; ако беше говорил по поръчение на германското правителство, нещата щяха да стоят другояче. Германският посланик Лихновски бил имал най-добро желание за запазване на мира на запад, ала зад него не стояло германското правителство!
към текста >>

На втори август кралят на Белгия помолва Англия за интервенция, тоест той помолва за интервениране пред Германия.
Кога се случва всичко това? Втори август сме. На втори август кралят на Белгия помолва Англия за интервенция, тоест той помолва за интервениране пред Германия. Следователно белгийският крал смята за не що съвсем естествено Англия да преговаря с Германия за неутралитета на Белгия. Но Англия първоначално не го прави, изчаква цял един ден, през който сър Едуард Грей говори пред Парламента в Лондон, като премълчава целия разговор с германския посланик и не обелва дума за него. Ако го беше споменал, тогавашното парламентарно заседание щеше да протече другояче!
към текста >>

Следователно белгийският крал смята за не що съвсем естествено Англия да преговаря с Германия за неутралитета на Белгия.
Кога се случва всичко това? Втори август сме. На втори август кралят на Белгия помолва Англия за интервенция, тоест той помолва за интервениране пред Германия. Следователно белгийският крал смята за не що съвсем естествено Англия да преговаря с Германия за неутралитета на Белгия. Но Англия първоначално не го прави, изчаква цял един ден, през който сър Едуард Грей говори пред Парламента в Лондон, като премълчава целия разговор с германския посланик и не обелва дума за него. Ако го беше споменал, тогавашното парламентарно заседание щеше да протече другояче!
към текста >>

88. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ето какво Джордж Стюарт Филъртън*237, професор от университета в Ню Йорк, е написал за Германия.
Ето какво Джордж Стюарт Филъртън*237, професор от университета в Ню Йорк, е написал за Германия. Позволете ми, използвайки статията му като документ, да Ви прочета нещо от нея в противовес на онова, което сега обхожда света като новогодишна вяра, като новогодишен документ. Фулъртън пише:
към текста >>

Следователно при мен е изключено подозрението да съм пристрастен спрямо Германия,характерно за американците от германски произход.
"Аз съм американец и в жилите ми не тече нито капка германска кръв. Следователно при мен е изключено подозрението да съм пристрастен спрямо Германия,характерно за американците от германски произход. Нещо повече, аз претендирам да бъда считан за истински американец като малцина други, защото моята фамилия е била американска, откакто има американска нация. Обичам моето отечество и храня надеждата и желанието на него да му е отредено велико бъдеще и благополучие, основаващо се на правото и справедливостта. Но никой няма право да бъде само американец, а трябва да помни, че е и човек и че като човек трябва да желае да вижда спазването на справедливостта и в други страни освен в своята. Ние, американците, сме неутрални, но имаме право да узнаем фактите за голямата война и наш дълг е да се стремим към всеобхватното и проницателно разбиране на ситуацията."
към текста >>

"Познавам Германия от 30 години и живо съм се интересувал за нейната литература, наука, политическо и икономическо развитие.
"Познавам Германия от 30 години и живо съм се интересувал за нейната литература, наука, политическо и икономическо развитие.
към текста >>

Без всякакви уговорки заявявам, че никой нито в Германия, нито в Австрия не е проявявал и минимална склонност да предизвиква тази ужасна война.
Първоначално гледах страната, така да се каже, само с очите на турист, но през последните години имах възможност да я опозная много по-подробно. Видях как един в миналото сравнително беден, не много силен,още не напълно слял се в една сплотена общност народ се замогва, става могъщ, единен и в социалното си развитие толкова напреднал, че вътрешната му организация не може да не предизвика възхищение в икономиста, както и в социолога. Страната е постигнала огромен успех при своята разумна работа в мирните дела. В Австрия често пребивавах, а миналата зима изнесох лекции като първи гостуващ професор на разменни начала в австрийските университети на Виена, Грац, Инсбрук, Краков и Лвов. В обществения и частния живот се срещах с множество хора и по този начин имах предостатъчно възможност да усетя пулса на общественото мнение. Без всякакви уговорки заявявам, че никой нито в Германия, нито в Австрия не е проявявал и минимална склонност да предизвиква тази ужасна война. Мирът беше желан честно и почтено дори по чисто икономически причини. Войната обаче бе натрапена на двете нации. Това, че тя дойде точно сега,може да се окачестви като случайност. Защото войната при всички случаи трябваше да дойде.
към текста >>

И след като той не се среща в голямата република на новия свят, защо тогава трябва да съществува в Германия?
От известно време американците слушат много за германския милитаризъм и по този начин придобиват най-често само смътната представа,че той означавал опасност за европейската цивилизация. За истинския смисъл на тази дума те нямат ясно разбиране. В Америка ние сме имали, така да се каже, кратки пристъпи на милитаризъм (например по време на испанско-американската война или когато се вдигне прекомерен шум за евентуална война с Мексико), но милитаризъм като трайно състояние у нас няма. И след като той не се среща в голямата република на новия свят, защо тогава трябва да съществува в Германия? На този въпрос американецът, който не е запознат с Германия и с нейното разположение, не намира задоволителен отговор. При все това такъв отговор е много близо до ума.
към текста >>

На този въпрос американецът, който не е запознат с Германия и с нейното разположение, не намира задоволителен отговор.
От известно време американците слушат много за германския милитаризъм и по този начин придобиват най-често само смътната представа,че той означавал опасност за европейската цивилизация. За истинския смисъл на тази дума те нямат ясно разбиране. В Америка ние сме имали, така да се каже, кратки пристъпи на милитаризъм (например по време на испанско-американската война или когато се вдигне прекомерен шум за евентуална война с Мексико), но милитаризъм като трайно състояние у нас няма. И след като той не се среща в голямата република на новия свят, защо тогава трябва да съществува в Германия? На този въпрос американецът, който не е запознат с Германия и с нейното разположение, не намира задоволителен отговор. При все това такъв отговор е много близо до ума.
към текста >>

Същите предимства отличават германците в Германия.
Германците са кротък народ. Ние, американците,знаем, че сред собственото ни население няма по-обичащ реда, по-трудолюбив и по-верен на конституцията елемент от германския. Същите предимства отличават германците в Германия. В страната цари ред, населението е просветено,дисциплинирано и приучено към уважаване на закона. Ревниво се спа-зват правата дори на най-нископоставения. Съдилищата са неподкупни. Успехите на германците са последица от грижлива подготовка и неуморно прилежание. Дори търговската конкуренция е стриктно уредена със закон и законите срещу всичко, което се смята за "нелоялна конкуренция", се прилагат най-строго.
към текста >>

А който пък като мен е прекарал в Германия месец август на текущата година" има се предвид 1914 г.
Ревниво се спа-зват правата дори на най-нископоставения. Съдилищата са неподкупни. Успехите на германците са последица от грижлива подготовка и неуморно прилежание. Дори търговската конкуренция е стриктно уредена със закон и законите срещу всичко, което се смята за "нелоялна конкуренция", се прилагат най-строго. Никой, който живее сред германци и ги е опознал, не може да има впечатление, че си има работа с войнолюбив и грабителски народ. А който пък като мен е прекарал в Германия месец август на текущата година" има се предвид 1914 г. "и по време на двуседмичната мобилизация непринудено се е смесвал с тълпата на улицата, когато обществената възбуда бе достигнала своя връх, може само безкрайно да се удивлява, че един толкова кротък, сдържан народ е способен на това дръзко безстрашие, овладяло междувременно с щурм уж непревземаеми крепости и извоювало по суша и море лаври по начин, на който трябва да се възхищават всички, които не са били държани в неведение относно фактите.
към текста >>

От какъв дявол е била обладана Германия, та е извършила такава грамадна военна подготовка?
Странно явление за един миролюбив, работлив народ,за един народ, който насърчава изкуствата и науките със същото усърдие, както и промишлените начинания; за един цивилизован народ, който не живее в някаква варварска обстановка, така че за него войната да е добре дошла – по-скоро като развлечение,отколкото като несрета. За американеца, който не смогва да застане на германско гледище, това явление е необяснимо. От какъв дявол е била обладана Германия, та е извършила такава грамадна военна подготовка? Какво я тласка сама да се бие срещу един въоръжен свят и в тази гигантска битка да залага на карта всичко, каквото има?
към текста >>

Дали е желателно или не Германия или Австрия да бъде принизена на равнището на Полша или Финландия, дали Франция отново трябва да притежава Елзас и Лотарингия, дали Англия трябва да се освободи от един толкова интелигентен и способен съперник, за да запази мирновременното си надмощие и властта над морските пътища за Америка, Азия,Африка и Австралия с всички тези въпроси нямам намерение да се занимавам.
На тези страници искам единствено да се опитам да поставя американците на мястото на германците. Дали е желателно или не Германия или Австрия да бъде принизена на равнището на Полша или Финландия, дали Франция отново трябва да притежава Елзас и Лотарингия, дали Англия трябва да се освободи от един толкова интелигентен и способен съперник, за да запази мирновременното си надмощие и властта над морските пътища за Америка, Азия,Африка и Австралия с всички тези въпроси нямам намерение да се занимавам. Бих искал само съвсем ясно да изложа, че при същите условия Америка щеше да извърши същото, което извърши Германия. Не без основание германците са се боели, че ще бъдат нападнати от Русия и Франция, и години наред са работили, за да ги изпреварят. Германската наука и промишленост са спомогнали за неимоверното разрастване на германската търговия и германците в никакъв случай не са възнамерявали да поставят търговията си в зависимост от милостта на Великобритания. При това управление Германия направо процъфтя. Милитаризмът германците намират малко обидно с тази дума да се обозначават необходимата защита срещу фактически опасности и оправданите мерки за самоотбрана, милитаризмът далеч не е докарвал на германците такива трудности,каквито те е трябвало да преодоляват, когато не са били в състояние да се отбраняват.
към текста >>

Бих искал само съвсем ясно да изложа, че при същите условия Америка щеше да извърши същото, което извърши Германия.
На тези страници искам единствено да се опитам да поставя американците на мястото на германците. Дали е желателно или не Германия или Австрия да бъде принизена на равнището на Полша или Финландия, дали Франция отново трябва да притежава Елзас и Лотарингия, дали Англия трябва да се освободи от един толкова интелигентен и способен съперник, за да запази мирновременното си надмощие и властта над морските пътища за Америка, Азия,Африка и Австралия с всички тези въпроси нямам намерение да се занимавам. Бих искал само съвсем ясно да изложа, че при същите условия Америка щеше да извърши същото, което извърши Германия. Не без основание германците са се боели, че ще бъдат нападнати от Русия и Франция, и години наред са работили, за да ги изпреварят. Германската наука и промишленост са спомогнали за неимоверното разрастване на германската търговия и германците в никакъв случай не са възнамерявали да поставят търговията си в зависимост от милостта на Великобритания. При това управление Германия направо процъфтя. Милитаризмът германците намират малко обидно с тази дума да се обозначават необходимата защита срещу фактически опасности и оправданите мерки за самоотбрана, милитаризмът далеч не е докарвал на германците такива трудности,каквито те е трябвало да преодоляват, когато не са били в състояние да се отбраняват. Милитаризмът е бреме, в това няма съмнение.
към текста >>

При това управление Германия направо процъфтя.
На тези страници искам единствено да се опитам да поставя американците на мястото на германците. Дали е желателно или не Германия или Австрия да бъде принизена на равнището на Полша или Финландия, дали Франция отново трябва да притежава Елзас и Лотарингия, дали Англия трябва да се освободи от един толкова интелигентен и способен съперник, за да запази мирновременното си надмощие и властта над морските пътища за Америка, Азия,Африка и Австралия с всички тези въпроси нямам намерение да се занимавам. Бих искал само съвсем ясно да изложа, че при същите условия Америка щеше да извърши същото, което извърши Германия. Не без основание германците са се боели, че ще бъдат нападнати от Русия и Франция, и години наред са работили, за да ги изпреварят. Германската наука и промишленост са спомогнали за неимоверното разрастване на германската търговия и германците в никакъв случай не са възнамерявали да поставят търговията си в зависимост от милостта на Великобритания. При това управление Германия направо процъфтя. Милитаризмът германците намират малко обидно с тази дума да се обозначават необходимата защита срещу фактически опасности и оправданите мерки за самоотбрана, милитаризмът далеч не е докарвал на германците такива трудности,каквито те е трябвало да преодоляват, когато не са били в състояние да се отбраняват. Милитаризмът е бреме, в това няма съмнение. Но той нито е спъвал напредъка на Германия в областта на науката и изкуството, нито е бил пречка за нейните блестящо прокарани социални реформи, благодарение на които всички класи от германското население получиха необичайна финансова сигурност. Освен това милитаризмът не е поставял препятствия пред създаването на нейните вътрешни резерви, нито пред разширяването на нейната външна търговия,превърнала я в богата страна. Обективно погледнато, милитаризмът може да бъде и непосилно бреме, то обаче не е смазало Германия и това, разбира се, е факт от голяма важност за германците.
към текста >>

Но той нито е спъвал напредъка на Германия в областта на науката и изкуството, нито е бил пречка за нейните блестящо прокарани социални реформи, благодарение на които всички класи от германското население получиха необичайна финансова сигурност.
Не без основание германците са се боели, че ще бъдат нападнати от Русия и Франция, и години наред са работили, за да ги изпреварят. Германската наука и промишленост са спомогнали за неимоверното разрастване на германската търговия и германците в никакъв случай не са възнамерявали да поставят търговията си в зависимост от милостта на Великобритания. При това управление Германия направо процъфтя. Милитаризмът германците намират малко обидно с тази дума да се обозначават необходимата защита срещу фактически опасности и оправданите мерки за самоотбрана, милитаризмът далеч не е докарвал на германците такива трудности,каквито те е трябвало да преодоляват, когато не са били в състояние да се отбраняват. Милитаризмът е бреме, в това няма съмнение. Но той нито е спъвал напредъка на Германия в областта на науката и изкуството, нито е бил пречка за нейните блестящо прокарани социални реформи, благодарение на които всички класи от германското население получиха необичайна финансова сигурност. Освен това милитаризмът не е поставял препятствия пред създаването на нейните вътрешни резерви, нито пред разширяването на нейната външна търговия,превърнала я в богата страна. Обективно погледнато, милитаризмът може да бъде и непосилно бреме, то обаче не е смазало Германия и това, разбира се, е факт от голяма важност за германците.
към текста >>

Обективно погледнато, милитаризмът може да бъде и непосилно бреме, то обаче не е смазало Германия и това, разбира се, е факт от голяма важност за германците.
При това управление Германия направо процъфтя. Милитаризмът германците намират малко обидно с тази дума да се обозначават необходимата защита срещу фактически опасности и оправданите мерки за самоотбрана, милитаризмът далеч не е докарвал на германците такива трудности,каквито те е трябвало да преодоляват, когато не са били в състояние да се отбраняват. Милитаризмът е бреме, в това няма съмнение. Но той нито е спъвал напредъка на Германия в областта на науката и изкуството, нито е бил пречка за нейните блестящо прокарани социални реформи, благодарение на които всички класи от германското население получиха необичайна финансова сигурност. Освен това милитаризмът не е поставял препятствия пред създаването на нейните вътрешни резерви, нито пред разширяването на нейната външна търговия,превърнала я в богата страна. Обективно погледнато, милитаризмът може да бъде и непосилно бреме, то обаче не е смазало Германия и това, разбира се, е факт от голяма важност за германците.
към текста >>

Франция, чийто брой на населението е много по-малък от този на Германия, има почти същата по големи на военна мощ и затова с далеч по-голямо право би могла да бъде упрекната в милитаризъм.
В крайна сметка всеки се поддава на въздействието на едно непрекъснато повтаряно клише. За германския милитаризъм американците са слушали толкова много, и то най-вече от чуждестранни източници, че те по необходимост трябва да повярват, че германците са единствената нация в Европа, която притежава голяма армия. А фактически Русия има далеч по-голяма и от дълги години я използва за агресивни цели. Франция, чийто брой на населението е много по-малък от този на Германия, има почти същата по големи на военна мощ и затова с далеч по-голямо право би могла да бъде упрекната в милитаризъм. А във Великобритания може би съвършен заместител на една силна войска предлага нейният колосален флот, който тя поддържа с огромни разходи и който от време на време все още увеличава, без да крие, че не ще разреши на никоя друга нация да и оспорва неограниченото господство по море по този велик световен транспортен път,по който всички трябва да минават, но никоя нация не бива да го нарича свой собствен. Колко страшен този заместител на една войска може да се окаже за други нации показа сегашната криза. В Европа няма нация, която без разрешението на Англия да може да навлезе в Атлантическия океан, да прекоси Гибралтарския проток, да изпрати кораби в Средиземно море или да мине през Суецкия канал за Азия. На общия път е сложила ръка една нация, той е превърнат в частна собственост на Англия.
към текста >>

Ако Германия беше съблюдавала статуквото, тя нямаше да се въоръжава, нямаше да реагира на руската мобилизация по границите и нямаше да се помъчи да предотврати разделянето на Австро-Унгария.
Някои американци, немного на брой, по природа са склонни да съблюдават статуквото една малко нееднозначна дума, чувана особено често от устата на хора, на които им изглежда целесъобразно да настояват за продължаването на дадено състояние, което цари отдавна или е настъпило отскоро. Ако Австрия беше съблюдавала статуквото, тя щеше да остави революционните домогвания на Сърбия в границите си и убийството на своя престолонаследник без наказание и нямаше да окаже съпротива на Русия. Ако Германия беше съблюдавала статуквото, тя нямаше да се въоръжава, нямаше да реагира на руската мобилизация по границите и нямаше да се помъчи да предотврати разделянето на Австро-Унгария. Щеше да подложи буза, за да получи плесницата от франция; щеше да остави Англия по добра стара традиция да си властва необезпокоявана по море. И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици. Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война. Редно ли би било да изискваме тъкмо от Германия в по-голяма степен, отколкото от други нации, да съблюдава статуквото и да проявява деликатно зачитане на европейското "равновесие"?
към текста >>

И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин?
Някои американци, немного на брой, по природа са склонни да съблюдават статуквото една малко нееднозначна дума, чувана особено често от устата на хора, на които им изглежда целесъобразно да настояват за продължаването на дадено състояние, което цари отдавна или е настъпило отскоро. Ако Австрия беше съблюдавала статуквото, тя щеше да остави революционните домогвания на Сърбия в границите си и убийството на своя престолонаследник без наказание и нямаше да окаже съпротива на Русия. Ако Германия беше съблюдавала статуквото, тя нямаше да се въоръжава, нямаше да реагира на руската мобилизация по границите и нямаше да се помъчи да предотврати разделянето на Австро-Унгария. Щеше да подложи буза, за да получи плесницата от франция; щеше да остави Англия по добра стара традиция да си властва необезпокоявана по море. И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици. Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война. Редно ли би било да изискваме тъкмо от Германия в по-голяма степен, отколкото от други нации, да съблюдава статуквото и да проявява деликатно зачитане на европейското "равновесие"? Всяка интелигентна, трудолюбива нация, която в почти 50-годишен мир се е развивала в индустриално отношение и по такъв начин е станала богата и силна, по естествена необходимост ще наруши това "равновесие" В тази на сока по-нецивилизованите нации, които не са толкова трудолюбиви или са по-войнствени, се намират в по-неизгодно положение. А що се отнася до статуквото, то нима при-мерно Сърбия,нима Русия, Франция, Англия или Япония някога са го съблюдавали?
към текста >>

Редно ли би било да изискваме тъкмо от Германия в по-голяма степен, отколкото от други нации, да съблюдава статуквото и да проявява деликатно зачитане на европейското "равновесие"?
Ако Германия беше съблюдавала статуквото, тя нямаше да се въоръжава, нямаше да реагира на руската мобилизация по границите и нямаше да се помъчи да предотврати разделянето на Австро-Унгария. Щеше да подложи буза, за да получи плесницата от франция; щеше да остави Англия по добра стара традиция да си властва необезпокоявана по море. И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици. Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война. Редно ли би било да изискваме тъкмо от Германия в по-голяма степен, отколкото от други нации, да съблюдава статуквото и да проявява деликатно зачитане на европейското "равновесие"? Всяка интелигентна, трудолюбива нация, която в почти 50-годишен мир се е развивала в индустриално отношение и по такъв начин е станала богата и силна, по естествена необходимост ще наруши това "равновесие" В тази на сока по-нецивилизованите нации, които не са толкова трудолюбиви или са по-войнствени, се намират в по-неизгодно положение. А що се отнася до статуквото, то нима при-мерно Сърбия,нима Русия, Франция, Англия или Япония някога са го съблюдавали? И накрая как се е отнасял към него американецът?
към текста >>

пасажът бил изречен пред англичани от един англичанин, за да посочи, че Германия явно е имала основание да се ориентира към известен милитаризъм и че от нейна страна е щяло да бъде неразумно да не възприеме този днес толкова охулван чрез клишета "милитаризъм".
Вчера това е съвсем понятно прелистих вестник "Базлер нахрихтен"; там имаше един пасаж, който действително е бил изречен. Хубаво, че са го оповестили. През 1908 г. пасажът бил изречен пред англичани от един англичанин, за да посочи, че Германия явно е имала основание да се ориентира към известен милитаризъм и че от нейна страна е щяло да бъде неразумно да не възприеме този днес толкова охулван чрез клишета "милитаризъм". Думите, изречени от един англичанин пред англичани, са следните:
към текста >>

"Не можете ли да проумеете колко оправдани са опасенията на Германия?
"Не можете ли да проумеете колко оправдани са опасенията на Германия? Ако се намирахме в същото положение като Германия от едната страна Русия,от другата франция, които в случай на европейска война биха били наши врагове, тогава нямаше ли да се въоръжаваме? Нямаше ли да се готвим за война? Естествено, че щяхме да го правим! "
към текста >>

Ако се намирахме в същото положение като Германия от едната страна Русия,от другата франция, които в случай на европейска война биха били наши врагове, тогава нямаше ли да се въоръжаваме?
"Не можете ли да проумеете колко оправдани са опасенията на Германия? Ако се намирахме в същото положение като Германия от едната страна Русия,от другата франция, които в случай на европейска война биха били наши врагове, тогава нямаше ли да се въоръжаваме? Нямаше ли да се готвим за война? Естествено, че щяхме да го правим! "
към текста >>

89. Бележки GA_173 Карма на неистината

Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици.
*7. Arthur Polzer-Hoditz, "Kaiser Karl" (Император Карл), Цюрих – Лайпциг Виена, 1928, стр. 19, където авторът под формата на забележка пише: "Абстрахирам се от факта,че разгромяването на Хабсбургската монархия от дълго време беше окончателно решено от онези политици, които между другото казано след рухването на Централните сили си поделиха главните роли в световната политика. Във връзка с това нека посочим картата за подялбата на Европа, която англичанинът Лабушер публикува в издавания от не го сатиричен седмичник "Truth" (Истина) през 1890 г., тоест двайсет и четири години преди избухването на световната война. Тя е почти идентична с днешната карта на Европа: Австрия е изчезнала като монархия и е отстъпила място на една република от обединени народи. Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици. Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О. Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена). Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква. Втора лекция (Лондон, 1894; второ издание 1896; превод на немски от граф фон Лайнинген-Билигхайм, 1897).
към текста >>

*14. Експортните цифри са цитирани по Sir Roger Casement, "Irland, Deutschland und die Freiheit der Мееге und andere Aufsatze" (Ирландия, Германия и свободата на моретата и други статии), Мюнхен, 1916, стр. 129.
*14. Експортните цифри са цитирани по Sir Roger Casement, "Irland, Deutschland und die Freiheit der Мееге und andere Aufsatze" (Ирландия, Германия и свободата на моретата и други статии), Мюнхен, 1916, стр. 129.
към текста >>

При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във войната, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана.
193 от 17 Април 1917 [С. Я. Picht, "Das literarische Lebenswerk Rudolf Steiners" (Жизненото литературно творчество на Рудолф Щайнер), номер 743]. На стр. 47 сл. Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на война от страна на Англия. При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във войната, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана. На 6 Август премиерът Аскуит застава пред парламента, за да аргументира обявяването на войната. Той изгражда аргументацията си върху предложенията на германския райхсканцлер от 29 Юли, отхвърля с израз на най-дълбоко морално възмущение дръзките претенции на германското правителство, укрива точно като своя "достопочтен приятел" Грей преговорите с германския посланик от 1 Август и дава на парламента, на английския народ и на целия свят една преднамерено недостоверна представа за фактите."
към текста >>

*61.Либерално движение за сближаване на немскоезичната част на тогавашна Австрия с Германия.
*61.Либерално движение за сближаване на немскоезичната част на тогавашна Австрия с Германия.
към текста >>

Изказването е от 1893 и е цитирано по Bernhardi, "Deutschland und der nachste Krieg" (Германия и следващата война), ІІ и ІІІ издание, Щутгарт, 1912, стр. 82.
*88. Lord Archibald Rosebery (1847-1929), през 1886 и 1892 външен министър, през 1894 министър-председател. Изказването е от 1893 и е цитирано по Bernhardi, "Deutschland und der nachste Krieg" (Германия и следващата война), ІІ и ІІІ издание, Щутгарт, 1912, стр. 82. Бернхарди от своя страна цитира Hanotaux, "Faschoda et le partage de 1'Afrique" (фашода и подялбата на Африка), Париж, 1909.
към текста >>

*162. Потвърдено от сър Роджър Кейсмъит в "Irland, Deutschland und die Freiheit der Мееге" (Ирландия, Германия и свободата на моретата), стр. 164
*162. Потвърдено от сър Роджър Кейсмъит в "Irland, Deutschland und die Freiheit der Мееге" (Ирландия, Германия и свободата на моретата), стр. 164
към текста >>

В нотата между другото фигурирало изречението: "В момента един исторически факт е неоспорим, а именно агресивността на Германия и Австро-Унгария, целяща да подсигури тяхното надмощие в Европа и икономическото им господство над света."
*225. Съвместната нота от 30 декември 1916 г. на десетте големи и малки държави от Антантата до президента Уилсън (в отговор на неговия призив за мир от 18 декември). В нотата между другото фигурирало изречението: "В момента един исторически факт е неоспорим, а именно агресивността на Германия и Австро-Унгария, целяща да подсигури тяхното надмощие в Европа и икономическото им господство над света."
към текста >>

90. Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война. GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Съюзът между Германия и Австрия и противоестественият съюз на Франция и Англия с Русия.
Съвременността като време за изпитания. Съюзът между Германия и Австрия и противоестественият съюз на Франция и Англия с Русия. Разбиране за настоящите съдби на народите чрез цикъла на душите на народите. Борбата на душевните сили в драмите-мистерии, като образ на борбата на народите. Безсмислеността на въпроса за виновниците за войната. Херман Грим за немците. Душата на убития ерцхерцог.
към текста >>

В Англия Теософията е редом с външния духовен живот, в Германия Антропософията е в тясна връзка с останалия духовен живот.
Своеобразието на германските народи. Балдур и Христос. Славянската култура като предтеча на шестата културна епоха. Размяната на писма между Ренан и Щраус. Възможността за Средна Европа да излезе извън пределите на националното. В Англия Теософията е редом с външния духовен живот, в Германия Антропософията е в тясна връзка с останалия духовен живот. Казаното в 1870г. За тенденциите в Русия към придвижване на Запад. Значението на днешните ни мисли и чувства за бъдещето.
към текста >>

91. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Исках след разглеждането на съвременните френски философи да премина към това, което се говори тук, от тази страна на Рейн, в Германия.
Не от желание да ви занимавам с лични работи, а защото е симптоматично, искам да споделя следното: може би някои от вас имат под ръка първия том от книгата ми "Загадки на философията" /бележка 4/. Вторият том беше отпечатан във втората половина на юли до 104 страница, но насред изречението беше прекъснат. И то на място, което за мен е значително и симптоматично. Характеризирах френските философи и се стараех максимално да бъда обективен. След това имах намерение да премина към млад, малко известен мислител. Исках след разглеждането на съвременните френски философи да премина към това, което се говори тук, от тази страна на Рейн, в Германия. Но печатната кола беше празна, тъй като се разрази войната. Често ми се случваше да гледам празните страници на 13-та кола.
към текста >>

Освен това, детството ми се падна по време когато в самата Австрия се срещнах с ненавист към германското, когато австрийските немци още бяха под впечатлението от победата на Прусия, когато и немците от Австрия ненавиждаха немците от Германия /Прусия/.
Мога да говоря за тези неща така, както ще говоря, защото аз, в известен смисъл, съм подготвен за това от моята карма. Не съм се родил в тези краища, за които казват, че толкова много са допринесли за войната на народите. Но, остарявайки, виждам, че още от детството съм бил предопределен да нямам родина. Нямах условия да преживея интимната връзка с родната земя и жителите и. Освен това, детството ми се падна по време когато в самата Австрия се срещнах с ненавист към германското, когато австрийските немци още бяха под впечатлението от победата на Прусия, когато и немците от Австрия ненавиждаха немците от Германия /Прусия/. Нямаше основания за пробуждане в мен на предвзетост по отношение на Германия. Отсъствието на родина, което ми беше дадено от моята карма, ми позволява да говоря обективно, с пълното съзнание, че чрез казаното от мен говори Антропософията.
към текста >>

Нямаше основания за пробуждане в мен на предвзетост по отношение на Германия.
Мога да говоря за тези неща така, както ще говоря, защото аз, в известен смисъл, съм подготвен за това от моята карма. Не съм се родил в тези краища, за които казват, че толкова много са допринесли за войната на народите. Но, остарявайки, виждам, че още от детството съм бил предопределен да нямам родина. Нямах условия да преживея интимната връзка с родната земя и жителите и. Освен това, детството ми се падна по време когато в самата Австрия се срещнах с ненавист към германското, когато австрийските немци още бяха под впечатлението от победата на Прусия, когато и немците от Австрия ненавиждаха немците от Германия /Прусия/. Нямаше основания за пробуждане в мен на предвзетост по отношение на Германия. Отсъствието на родина, което ми беше дадено от моята карма, ми позволява да говоря обективно, с пълното съзнание, че чрез казаното от мен говори Антропософията.
към текста >>

Какви усилия употребяват днешните французи, за да представят войната против Германия като законна необходимост, и те изискват признаването на това от другите народи, че и от самите германци.
"На земята мир и между човеците благоволение" – това ни пронизва. Погледнете какво говори Антропософията в отговор на тези слова. Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи. Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му. Те се стараят да се оправдаят с боязливост. Какви усилия употребяват днешните французи, за да представят войната против Германия като законна необходимост, и те изискват признаването на това от другите народи, че и от самите германци. Като отговор на тези думи приемете това, което казва Антропософията за света на Йерархиите. Потресаващо е, когато виждаш, как човечеството в лицето на най-издигнатите си представители, е пълно с копнеж и стремежи към това, което носи със себе си Антропософията, но я подминават и не я откриват, и как тогава с боязлив устрем хората си търсят оправдание.
към текста >>

Херман Грим казва: Как се стараят съвременните французи да представят войната срещу Германия – като законна необходимост, признаването на което те изискват от другите народи, даже и от самите германци.
Още един забележителен факт. Херман Грим казва: Как се стараят съвременните французи да представят войната срещу Германия – като законна необходимост, признаването на което те изискват от другите народи, даже и от самите германци. Това е твърде меко казано. Стремежът да се представи войната, като законна необходимост, – не го ли виждаме и днес в това, което идва насреща ни от Запад?
към текста >>

Той каза за нашите взаимоотношения с Русия, че Германия е в дружески взаимоотношения с Петербург, който не обръща внимание на подстрекателствата в пресата.
Много значителни думи бяха казани тази пролет от един германски политик /бележка 18/. Той каза за нашите взаимоотношения с Русия, че Германия е в дружески взаимоотношения с Петербург, който не обръща внимание на подстрекателствата в пресата. И за Англия през юли беше казано, че напрежението отслабва, че преговорите с Англия не са прекъснати, че те продължават в дух на подобряване. Така говореше един известен политик още на 3 юли. Препрочитайки сега тези думи се опитваш да си представиш колко безпомощно е било човешкото съждение в навечерието на разразилите се събития! Но едно става ясно от тези думи: ние не искахме война! И трябва – разберете ме правилно, – за да се изразя гротескно, трябва да не си германец, за да намерят тези думи нужното разбиране, за да придобият съответстващото им значение.
към текста >>

92. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тази мощна сила още сега се готви за тази възможност; националистическата руска преса хвърля гърмове и мълнии срещу Германия.
Разрешете да ви приведа пример. Важно е да можем да обръщаме внимание на тези неща. Да предположим, че днес някой казва следното: "Що се касае до мен, аз ни най-малко не се съмнявам, че предстои конфликт между германския и славянския свят, че този конфликт ще избухне чрез Изтока, именно чрез Турция, или чрез сблъсъка на националностите в Австрийската империя, а може и в двете точки, и в едната от тях Русия ще завземе ръководната роля. Тази мощна сила още сега се готви за тази възможност; националистическата руска преса хвърля гърмове и мълнии срещу Германия. В германската преса отсега се раздава предупреждаващ вик. След като Русия се възстанови след Кримската война, мина вече много време и, както ми се струва, в Петербург смятат сега за своевременно отново да повдигнат Източния въпрос.
към текста >>

Тези думи са написани в 1870 година, по време на войната на Германия с Франция.
Но това е написано в 1870 година! И изобщо не е имало година, когато това да не би могло да бъде написано. Колко нелепо е да се мисли, че не трябва да се търсят източниците на това, което става сега, във формиращи се от десетилетия сили. Тези думи са написани в 1870 година, по време на войната на Германия с Франция. Да се мисли, че съвременните събитията би могло и да ги няма, и да се мисли, че не всички импулси са идвали от Изток, това е, меко казано, неисторично, това е игнориране на действително действащи сили. Това е недопустимо, и духовната наука трябва да възпрепятства хората и журналистите също, отново и отново да съдят за събитията така, сякаш предпоставката за това, което става сега, се е появила едва преди 5 или 6 месеца! Когато хората търсят разбиране на събитията от духовната наука, те знаят, че голямото се подготвя в малкото и, че може правилно да се съди за малкото, само изхождайки от голямото, – от ежедневния живот се подготвя това, чийто смисъл ни помага да разберем духовната наука.
към текста >>

Към вас, скъпи мои приятели, към вашите преживявания тук, в юга на Германия, са обърнати тези думи, към тези нюанси на чувствата, които се раждат тук.
Към вас, скъпи мои приятели, към вашите преживявания тук, в юга на Германия, са обърнати тези думи, към тези нюанси на чувствата, които се раждат тук. Ако беше достатъчно просто да се запишат думите и след това просто да се четат навсякъде от хора с различни жизнени съотношения, тогава нямаше да ми се налага да пътувам из Германия, а просто щях да ги запиша веднъж. Тези думи трябва да звучат от съотношението между чувства и възприятия, тъй като навсякъде, където се събират хора, възниква обща човешка аура, и изхождайки от нея трябва да се говори за духовния живот – това най-накрая трябва да се разбере. По този начин ние внасяме духовното в живота не с фрази, а с това, че действително пронизваме живота с духовното. И преживяваме тези неща, като факти от индивидуалния живот, защото така те и трябва да се преживяват. Абсолютна абстракция е да се мисли, че например това, което ще кажа утре в откритата лекция в дома, който е срещу къщата с паметната плоча за Хегел, че това, което израства в живото, непосредствено общение, може да бъде годно за разпространение в света, при други нюанси на чувства и впечатления – това е пълна абстракция.
към текста >>

Ако беше достатъчно просто да се запишат думите и след това просто да се четат навсякъде от хора с различни жизнени съотношения, тогава нямаше да ми се налага да пътувам из Германия, а просто щях да ги запиша веднъж.
Към вас, скъпи мои приятели, към вашите преживявания тук, в юга на Германия, са обърнати тези думи, към тези нюанси на чувствата, които се раждат тук. Ако беше достатъчно просто да се запишат думите и след това просто да се четат навсякъде от хора с различни жизнени съотношения, тогава нямаше да ми се налага да пътувам из Германия, а просто щях да ги запиша веднъж. Тези думи трябва да звучат от съотношението между чувства и възприятия, тъй като навсякъде, където се събират хора, възниква обща човешка аура, и изхождайки от нея трябва да се говори за духовния живот – това най-накрая трябва да се разбере. По този начин ние внасяме духовното в живота не с фрази, а с това, че действително пронизваме живота с духовното. И преживяваме тези неща, като факти от индивидуалния живот, защото така те и трябва да се преживяват. Абсолютна абстракция е да се мисли, че например това, което ще кажа утре в откритата лекция в дома, който е срещу къщата с паметната плоча за Хегел, че това, което израства в живото, непосредствено общение, може да бъде годно за разпространение в света, при други нюанси на чувства и впечатления – това е пълна абстракция. Трябва да се има предвид и това, че достъпното за възприятието на един, може да бъде недостъпно за възприятието на друг.
към текста >>

93. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Защо в първите месеци на войната тя намери за необходимо да каже, че нашето немско движение е само агентура на враждебните на Англия политически стремежи на Германия?
Въпросът е следният:защо госпожа Безант, именно в това военно време, в своята английска периодика продължава да клевети нашето немско движение. Защо в първите месеци на войната тя намери за необходимо да каже, че нашето немско движение е само агентура на враждебните на Англия политически стремежи на Германия? Защо тя намери за необходимо да каже, че това наше немско движение имаше за цел махането на нея, на Безант, от поста президент на Теософското общество, за да се укрепи в Индия и от Индия да организира враждебно на Англия пангерманско движение?
към текста >>

О, скъпи мои приятели, толкова ясно помня – на някой може и да му бъде неприятно, че тези факти толкова отчетливо стоят пред душата ми – толкова ясно помня, как госпожа Безант проведе в Хамбург своето първо събрание на територията на Германия, и как тогава, в тесен кръг зададох въпроса: какво мисли тя за развитието на окултизма в XIX век?
О, скъпи мои приятели, толкова ясно помня – на някой може и да му бъде неприятно, че тези факти толкова отчетливо стоят пред душата ми – толкова ясно помня, как госпожа Безант проведе в Хамбург своето първо събрание на територията на Германия, и как тогава, в тесен кръг зададох въпроса: какво мисли тя за развитието на окултизма в XIX век? И тогава в Хамбург тя отговори: На границата между ХVIII и XIX век в Германия се появи окултно движение, но немците затънаха в чиста абстракция и стана ясно, че главният подем на духовния живот е предопределен за британския народ. Естествено, тя каза това на английски, но на английски това звучеше още по-отчетливо /бележка 50/. Настъпи време, когато за всеки, който сериозно приемаше духовната наука, и който не можеше да се подчини на вървящото чрез Блаватска англосаксонско влияние, стана ясно, че е необходимо да се действа. И тогава беше приложено това, което по-късно в окултните кръгове беше наречено "окултния плен" на Блаватска. Нищо друго не можеше да се направи.
към текста >>

И тогава в Хамбург тя отговори: На границата между ХVIII и XIX век в Германия се появи окултно движение, но немците затънаха в чиста абстракция и стана ясно, че главният подем на духовния живот е предопределен за британския народ.
О, скъпи мои приятели, толкова ясно помня – на някой може и да му бъде неприятно, че тези факти толкова отчетливо стоят пред душата ми – толкова ясно помня, как госпожа Безант проведе в Хамбург своето първо събрание на територията на Германия, и как тогава, в тесен кръг зададох въпроса: какво мисли тя за развитието на окултизма в XIX век? И тогава в Хамбург тя отговори: На границата между ХVIII и XIX век в Германия се появи окултно движение, но немците затънаха в чиста абстракция и стана ясно, че главният подем на духовния живот е предопределен за британския народ. Естествено, тя каза това на английски, но на английски това звучеше още по-отчетливо /бележка 50/. Настъпи време, когато за всеки, който сериозно приемаше духовната наука, и който не можеше да се подчини на вървящото чрез Блаватска англосаксонско влияние, стана ясно, че е необходимо да се действа. И тогава беше приложено това, което по-късно в окултните кръгове беше наречено "окултния плен" на Блаватска. Нищо друго не можеше да се направи. И в последната третина на XIX век на събрания на честните, или във всеки случай в по-голямата си част честни окултисти, беше взето решение за окултния плен на Блаватска.
към текста >>

И така: защо известната в окултизма и на окултистите от Париж личност /бележка 52/, щом само се разрази войната между Германия, Русия, Англия и Франция, отново и отново пътува до Рим, и даже още през октомври 1914 година?
Искат по всякакви пътища да установят своето господство, да овладеят душите на хората. Когато на хората се поднася такъв фалшив окултизъм, целта му е, по съответен начин да се обработят душите. И затова трябва да поставя въпроса – длъжен съм да говоря за тези неща, защото за тях вече открито се говори, и защото този, който, като мен, е представител на духовната наука, трябва да покаже своето отношение към тези факти. И така: защо известната в окултизма и на окултистите от Париж личност /бележка 52/, щом само се разрази войната между Германия, Русия, Англия и Франция, отново и отново пътува до Рим, и даже още през октомври 1914 година? Защо тя е влиятелна в Рим и влияе на международната политика на Италия в същата насока, както по-късно, хората, принадлежащи към "Grand Orient de France" или свързани със "свободните зидари" на Англия, имали далеч отиващо влияние върху събитията от съвременността, доста по-голямо, отколкото си го представят?
към текста >>

94. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Изключителният /в известен смисъл гениален/ случай е такъв: Преди няколко години един господин по покана на стар наш член посети Германия, чу всичко, каквото беше възможно като лекции, с огромно старание търсеше записки на години по-рано изнесени лекции, упорито добивайки ги ту от един, ту от друг.
Този случай, напомня на друг, съвсем изключителен, и разказаният току що е само бледо негово подобие. Изключителният /в известен смисъл гениален/ случай е такъв: Преди няколко години един господин по покана на стар наш член посети Германия, чу всичко, каквото беше възможно като лекции, с огромно старание търсеше записки на години по-рано изнесени лекции, упорито добивайки ги ту от един, ту от друг. След като надлежно опакова всичко, което преписа, той замина обратно в Америка. Там той заявил, че бил при нас, запознал се с моето учение, но неудовлетворен от него, самият той отишъл по-надълбоко, и че в неговата книга читателите ще намерят много, което го няма в моите книги. Тъй като, когато изчерпал всичко, което можал да получи от мен, той ходил при Учител, живеещ някъде в Трансилванските Алпи, който му съобщил много неща, които той сега излага в своята книга. Но всичко, за което той писа в своята книга, беше това, което чу тук на посетените от него лекции или преписа от стенограмите на по-рано изнесените лекции. Книгата се появи в Америка и предизвика сензация.
към текста >>

95. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Помислете, че още в 1911 година бяха прекъснати връзките с Теософското Общество на госпожа Безант, а войната на Англия срещу Германия се разрази чак в 1914 година.
Той имаше нещастието, въпреки цялата помощ, да не стане велик художник и цапаниците му никой не беше склонен да смята за голямо изкуство. Тогава той обяви: виновни са обучаващите го. Наистина, само истината може да помогне на такъв човек. Не трябва да изглежда, сякаш духовната наука се оказва несъстоятелна, фактите трябва да бъдат поставени по местата си, животът се развива кармично. В нашите кръгове и в детайлите трябва да се изявява правилното, както то се проявява в принципно важното. Помислете, че още в 1911 година бяха прекъснати връзките с Теософското Общество на госпожа Безант, а войната на Англия срещу Германия се разрази чак в 1914 година. Това дава възможност да се каже: Антропософското Общество е действало пророчески /бележка 88/. Много хули се чуват, разбира се, но моите думи в никакъв случай не се отнасят до английския народ, а до хулителите, които така изкривяват националното чувство, но госпожа Безант да клевети Антропософското Общество и мен лично, това все пак е рядко явление. И след като създадохме популярност в Германия на книгата на Шюре "Великите посветени" и поставихме пиесите му, сега се налага да понасяме немислими нападки от негова страна /бележка 89/. Тези факти се разиграват все пак малко отдалечено. Но враговете започват да се проявяват и в близост.
към текста >>

И след като създадохме популярност в Германия на книгата на Шюре "Великите посветени" и поставихме пиесите му, сега се налага да понасяме немислими нападки от негова страна /бележка 89/.
Не трябва да изглежда, сякаш духовната наука се оказва несъстоятелна, фактите трябва да бъдат поставени по местата си, животът се развива кармично. В нашите кръгове и в детайлите трябва да се изявява правилното, както то се проявява в принципно важното. Помислете, че още в 1911 година бяха прекъснати връзките с Теософското Общество на госпожа Безант, а войната на Англия срещу Германия се разрази чак в 1914 година. Това дава възможност да се каже: Антропософското Общество е действало пророчески /бележка 88/. Много хули се чуват, разбира се, но моите думи в никакъв случай не се отнасят до английския народ, а до хулителите, които така изкривяват националното чувство, но госпожа Безант да клевети Антропософското Общество и мен лично, това все пак е рядко явление. И след като създадохме популярност в Германия на книгата на Шюре "Великите посветени" и поставихме пиесите му, сега се налага да понасяме немислими нападки от негова страна /бележка 89/. Тези факти се разиграват все пак малко отдалечено. Но враговете започват да се проявяват и в близост.
към текста >>

96. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Предвид тези нападки – не искам сега да ги характеризирам с никакви епитети – предвид тези нападки в самата Германия към културно-политическата страна на моята дейност /бележка 110/, а нападките са предимно от страна на тези, които могат да се нарекат ултранемци, аз естествено трябва да бъда готов, че от тази страна всичко, което бих казал, ще бъде чудовищно изопачено.
Това е първото, което искам да кажа и ето защо го казвам. Предвид тези нападки – не искам сега да ги характеризирам с никакви епитети – предвид тези нападки в самата Германия към културно-политическата страна на моята дейност /бележка 110/, а нападките са предимно от страна на тези, които могат да се нарекат ултранемци, аз естествено трябва да бъда готов, че от тази страна всичко, което бих казал, ще бъде чудовищно изопачено. Но не смятам за необходимо в това отношение да казвам нещо в своя защита, тъй като нелепите обвинения в антигерманска дейност се опровергават от самия факт на това, че още по време на войната в северозападния ъгъл на Швейцария беше построен Гьотеанумът. Това свидетелстваше за нещото, което не само в самата Германия, но и пред целия свят трябваше да бъде разкрито на цялото човечество чрез немския духовен живот. Когато са дадени такива свидетелства за немския духовен живот, мисля, че не трябват много думи, за да се опровергаят злонамерените обвинения.
към текста >>

Това свидетелстваше за нещото, което не само в самата Германия, но и пред целия свят трябваше да бъде разкрито на цялото човечество чрез немския духовен живот.
Това е първото, което искам да кажа и ето защо го казвам. Предвид тези нападки – не искам сега да ги характеризирам с никакви епитети – предвид тези нападки в самата Германия към културно-политическата страна на моята дейност /бележка 110/, а нападките са предимно от страна на тези, които могат да се нарекат ултранемци, аз естествено трябва да бъда готов, че от тази страна всичко, което бих казал, ще бъде чудовищно изопачено. Но не смятам за необходимо в това отношение да казвам нещо в своя защита, тъй като нелепите обвинения в антигерманска дейност се опровергават от самия факт на това, че още по време на войната в северозападния ъгъл на Швейцария беше построен Гьотеанумът. Това свидетелстваше за нещото, което не само в самата Германия, но и пред целия свят трябваше да бъде разкрито на цялото човечество чрез немския духовен живот. Когато са дадени такива свидетелства за немския духовен живот, мисля, че не трябват много думи, за да се опровергаят злонамерените обвинения.
към текста >>

Не знам, черен ли е той или бял, но на него също може да му бъде приписан тежкия товар на отговорността за войната; видно е от това, че още на 22 юли 1914 година и двете му дъщери – тези, простете за израза, демонични дами от Петербург, – в присъствието на Поанкаре, на особено тържествен дворцов празник в чест на френския посланик, който сметнал това за толкова значително, че е разказал за него в старческите си дрънканици в своите мемоари, тези двете дъщери са казали: ние живеем в историческо време; току що е получено писмо от нашия баща и той съобщава, че в близките дни ще започне война, Германия и Австрия ще бъдат унищожени и ние ще протегнем ръце към Берлин.
И сега не трябва да се размишлява за Имперския съвет от 1914 година, за който е известно, че генерал-полковник фон Молтке не е знае, тъй като през юли 1914 година и почти до самото начало на войната той се е намирал на лечение в Карлсбад. Това е важно, защото когато става дума за германските подпалвачи на войната, може да се каже следното: разбира се, такива подпалвачи на войната е имало, но ако се разглежда проблемът за подпалвачите на войната като цяло, ще се наложи да се спрем на тези личности, които цитирах преди, когато искаха съвсем да ги оневинят. И, в заключение, това, което казах за Никита от Черна гора. Не знам, черен ли е той или бял, но на него също може да му бъде приписан тежкия товар на отговорността за войната; видно е от това, че още на 22 юли 1914 година и двете му дъщери – тези, простете за израза, демонични дами от Петербург, – в присъствието на Поанкаре, на особено тържествен дворцов празник в чест на френския посланик, който сметнал това за толкова значително, че е разказал за него в старческите си дрънканици в своите мемоари, тези двете дъщери са казали: ние живеем в историческо време; току що е получено писмо от нашия баща и той съобщава, че в близките дни ще започне война, Германия и Австрия ще бъдат унищожени и ние ще протегнем ръце към Берлин. Това са казали дъщерите на крал Никита, Анастасия и Милица, на 22 юли – моля обърнете внимание на датата – на посланика на Франция в Петербург. Това също е факт, който може да бъде посочен.
към текста >>

Но тогава автоматично – в това не може да има съмнение – ще възникне съюз на Германия с Австрия, а от страна на Италия е имало твърдото уверение за съюз, чак до определянето, на състоялото се малко преди това специално съглашение, на броя на предоставяните от Италия в случай на война дивизии.
Различните отношения в Европа бяха такива, че за общата ситуация беше възможно да се мисли само така: ако балканските безредици се прехвърлят в Австрийската империя, Русия безусловно ще се намеси. Русия има своите съюзници Франция и Англия. В една или друга степен те ще вземат участие в това. Но тогава автоматично – в това не може да има съмнение – ще възникне съюз на Германия с Австрия, а от страна на Италия е имало твърдото уверение за съюз, чак до определянето, на състоялото се малко преди това специално съглашение, на броя на предоставяните от Италия в случай на война дивизии. Това е било, което е знаел човекът, който е имал само два изходни пункта за ориентир в сложната световна ситуация. Това бяха две основни положения, които са стояли пред генерал-полковник фон Молтке. Първото – ако се разрази война, това ще бъде страшна война, ще настане ужас. И този, който познаваше много фината душа на генерал-полковник фон Молтке, знае, че такава душа не може с леко сърце да се реши на нещо, което смята за ужасно. Второ – това е безграничната преданост на дълга и чувството за отговорност.
към текста >>

Със съгласието на жена му, госпожа фон Молтке, те трябваше да бъдат публикувани през май 1919 година, в решаващия момент от историята, непосредствено преди подписването на Версайския диктат, когато Германия още имаше възможност да каже истината на света.
Това, което казвам, е взето от мемоарите на генерал-полковник фон Молтке, написани лично от него след странната му оставка. Със съгласието на жена му, госпожа фон Молтке, те трябваше да бъдат публикувани през май 1919 година, в решаващия момент от историята, непосредствено преди подписването на Версайския диктат, когато Германия още имаше възможност да каже истината на света. И който е чел това, което тогава е трябвало да бъде публикувано, и което се е изляло изпод перото на господин фон Молтке, нито за миг няма да се усъмни, че тогава, преди подписването на Версайския диктат, тези редове, изпълнени с такава честност и добросъвестност, нямаше да останат без въздействие. Мемоарите бяха отпечатани във вторник следобед, а в сряда трябваше да се появят. Няма да изпадам в излишни подробности. При мен дойде германски генерал, разгърна дебела папка хартии и се зае да ме убеждава, че три точки в мемоарите са погрешни. Бях принуден да кажа, че дълго съм работил като филолог и, че папките с хартиите ще ме убедят, ако не са оценени само филологично, тъй като трябва да се има предвид не само това, което в тях е написано, но и това, което не е написано, и когато се провежда историческо изследване, се изследва и едното, и другото.
към текста >>

Писах за това, как в момента на най-отговорните военни решения, непосредствено предшествали разразилата се катастрофа, всичко в Германия беше поставено накарта, как това става ясно от злополучното нахлуване в Белгия, което едновременно беше и военна необходимост, и политически недопустимо.
Знам, че особено недоволство предизвика това, че написах в брошурата на 5 страници каквото смятах за необходимо, за да осветля правилно ситуацията. Писах за това, как в момента на най-отговорните военни решения, непосредствено предшествали разразилата се катастрофа, всичко в Германия беше поставено накарта, как това става ясно от злополучното нахлуване в Белгия, което едновременно беше и военна необходимост, и политически недопустимо. Авторът на тези редове, през ноември 1914 година попита господин фон Молтке, с когото дълги години беше в дружески отношения: какво мислеше императорът за нахлуването в Белгия? – и чу отговор: в дните, предшестващи нахлуването, той нищо не е знаел за това, тъй като предвид неговите особености се е налагало да се опасяват, че той всичко ще раздрънка на всички. Това е било недопустимо, тъй като нахлуването е можело да бъде успешно само в условията на пълна неподготвеност на противника. Попитах, знаел ли е за това райхсканцлерът? Отговорът беше: Да, той знаеше.
към текста >>

Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите.
Ако и в такава среда могат да се казват подобни неща, видно е до какво морално ниво сме паднали; трудно е в такава морална обстановка да се намери пътят до истината. За това са нужни много, доста много достойни личности. Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност. Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората. Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната. Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите. Войната и беше наложена от нейните противници, и ние воюваме за своето съществуване като нация, за запазването на нашия народ и на нашия национален живот."
към текста >>

Видите ли, веднага след злополучното обръщение на Германия с предложение за сключване на мир, през есента или зимата на 1916 година, когато след това започна цялата тази фантастична бъркотия с 14-те точки на Удроу Уилсън, тогава излязох пред тези, върху които тежеше отговорността, с настойчиво предложение в противовес на лишените от връзка с действителността, откъснати от този свят 14 точки на Уилсън, които, въпреки своята откъснатост от действителността, приведоха в движение кораби, топове и войски, за да им бъде дадена в противовес за света идеята за тричленността на социалния организъм.
Да, но този въпрос за вината трябва и да ни научи на нещо. Видите ли, веднага след злополучното обръщение на Германия с предложение за сключване на мир, през есента или зимата на 1916 година, когато след това започна цялата тази фантастична бъркотия с 14-те точки на Удроу Уилсън, тогава излязох пред тези, върху които тежеше отговорността, с настойчиво предложение в противовес на лишените от връзка с действителността, откъснати от този свят 14 точки на Уилсън, които, въпреки своята откъснатост от действителността, приведоха в движение кораби, топове и войски, за да им бъде дадена в противовес за света идеята за тричленността на социалния организъм. Наложи ми се да преживея, че макар и да се намериха хора, които напълно се съгласиха с мен, че това действително е правилно, че това трябва да се осъществи, но никой нямаше мъжеството да предприеме нещо в това направление, никой, нито един. От разговора ми с Кюлман /бележка 124/, мисля, че ще има същия резултат. По тези въпроси нямам основания за никакви илюзии. Но искам да ви разкажа за това. И тук не казвам нищо, което не е било в пълно съответствие с фактите, както всичко това е ставало, напълно точно.
към текста >>

Тогава би се обърнало внимание на такъв факт, някак неочакван за този, който има усет за разбирането на политическата ситуация, на факта, че такъв типичен за нашата съвременност държавен деец, като Лойд Джордж, каза неотдавна: не може в стария морален смисъл да се смята Германия за виновна за войната; хората са затънали в глупостта.
Тогава би се обърнало внимание на такъв факт, някак неочакван за този, който има усет за разбирането на политическата ситуация, на факта, че такъв типичен за нашата съвременност държавен деец, като Лойд Джордж, каза неотдавна: не може в стария морален смисъл да се смята Германия за виновна за войната; хората са затънали в глупостта. Той каза това преди няколко седмици, а знаете как се изказваше в Лондон срещу Симонс. От това можете да си направите извод за действителната стойност на думите, с които говорят държавните дейци. У хората още няма стремеж да обръщат внимание на подобни факти. Но те трябва да се научат на това, трябва да стигнат до това, издигайки се до по-велики, по-възвишени гледни точки. Те са действали в тази катастрофа, тези велики и възвишени позиции, и нашето нещастие е в това, че никой нямаше понятие за тези велики изходни гледни точки.
към текста >>

Разбира се, и в Германия имаше подпалвачи на войната; но в решаващите моменти техните усилия нямаха значение.
Разбира се, и в Германия имаше подпалвачи на войната; но в решаващите моменти техните усилия нямаха значение. Значение имаше това, за което говоря в последната глава на "Основните точки": изгубили сме възвишената гледна точка. И това доведе политиката до безсилие. Само тогава ще се издигнем до истински немското, когато се издигнем до великите, възвишени гледни точки; тъй като този, който стои в немското с горещо сърце, а не със зийнала уста – простете ми грубия израз – той знае, че живее в истински немското – значи да се срасне с великите, възвишени гледни точки. Ние отново трябва да намерим този път, пътят към великите гледни точки на германския народ. И това, което днес говоря с вас за тези неща, това, по същество, произхожда от откровения.
към текста >>

Но сили вътре в самата Германия не допуснаха публикуването им.
Без оглед на това, че този въпрос ми беше поставен, бих могъл и да не му отговоря, но исках да отговоря на този въпрос. И това, което ме подтикна към отговора, ще ви стане ясно, когато ви дам заключителните думи от бележката, допълнително дадена ми от питащия. Той пише: Смятам за изключително важно, в мемоарите, по въпроса за виновниците за войната, някога да бъде изложена и широко разпространена правилната, ясна гледна точка. Това трябваше да стане през май 1919 година. Мемоарите бяха написани и отпечатани. Но сили вътре в самата Германия не допуснаха публикуването им. Няма да се успокояваме с това, че нещо подобно е трябвало да се случи. Ако в решаващия момент бяха поддържани тези, които не искаха да се успокоят, които неведнъж се опитваха да осъществят това, за което говоря, това би могло да се осъществи.
към текста >>

Тъй като все пак вярвам, че сред младежта на Германия има личности, които отново ще намерят пътя към истинското в германския народ, в които съзнанието, сърцето и душата са отворени за познанието за Истината, затова, тъй като тук имах възможност да говоря с млади хора, може би, с най-добрата част от нашата младеж, затова взех решението да изляза пред вас с тези кратки бележки.
Многоуважаеми слушатели! Тъй като все пак вярвам, че сред младежта на Германия има личности, които отново ще намерят пътя към истинското в германския народ, в които съзнанието, сърцето и душата са отворени за познанието за Истината, затова, тъй като тук имах възможност да говоря с млади хора, може би, с най-добрата част от нашата младеж, затова взех решението да изляза пред вас с тези кратки бележки.
към текста >>

97. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Щайнер дошла от Англия в Германия и изнесла лекции в Хамбург и ред други германски градове.
През есента на 1904 година Ани Безант по покана на Р. Щайнер дошла от Англия в Германия и изнесла лекции в Хамбург и ред други германски градове.
към текста >>

От 25 юни 1920 година до 4 май 1921 година е бил безпартиен министър на външните работи на Германия в правителството на Ференбах, който оглавявал коалиционното правителство, състоящо се от Центристката партия, Германската демократична партия и Германската народна партия
Симонс, Валтер, (1861-1937 г.). От 25 юни 1920 година до 4 май 1921 година е бил безпартиен министър на външните работи на Германия в правителството на Ференбах, който оглавявал коалиционното правителство, състоящо се от Центристката партия, Германската демократична партия и Германската народна партия
към текста >>

В течение на целия XIX и началото на XX век на Балканския полуостров са се сблъсквали интересите на 6 европейски държави (Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Франция и Италия) и Турция, владееща значителна част от територията.
В течение на целия XIX и началото на XX век на Балканския полуостров са се сблъсквали интересите на 6 европейски държави (Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Франция и Италия) и Турция, владееща значителна част от територията. "Балканският въпрос" е довел до обостряне на противоречията и е ускорил началото на Първата световна война.
към текста >>

98. 6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

А всичко, което той казва в своята книга "За грешките и за истината" е преведено на немски, книгата излезе и в Германия.
Обаче важното е друго: Че Сен Мартин разбра необходимостта ако човек иска да размишлява върху политиката, той не трябва да се спира върху външните човешки отношения, както е на мода днес, а да проумее онези древни времена, когато, за да извоюва някакво познание за човека, окултният кандидат трябваше да се пренесе от сетивния свят в духовния свят. Принципите на политическото мислене са заложени в духовния свят. Сен Мартин знаеше това още в началото на 18 век, защото той умря в 1804. А всичко, което той казва в своята книга "За грешките и за истината" е преведено на немски, книгата излезе и в Германия. Впрочем това не е безинтересно да се спомене, защото срещу нашите усилия за духовно обновление на човека, се противопостави и един известен пастор, който се изрази така: Ние решително трябва да се освободим от антропософските приумици; достатъчно е например да си спомним за простодушния и мъдър Матиас Клаудиус; и той веднага цитира една строфа от Матиас Клаудиус, за да опровергае цялата антропософия. Само че тъкмо Матиас Клаудиус беше този, който преведе книгата на Сен Мартин "За грешките и за истината", понеже искаше да направи достъпно на своя народ онова, което в тогавашната епоха съответствуваше на Духовната наука, на антропософията. Така този пастор показа своето чудовищно неразбиране спрямо Матиас Клаудиус, като изключим и това, че той се задоволи да цитира само една строфа, защото ако беше цитирал следващата строфа, щеше да влезе в противоречие със самия себе си обаче нему беше достатъчна и само една строфа.
към текста >>

99. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Тези статии причиниха задоволство не толкова в Германия, колкото в Американския Конгрес; те бяха преведе ни и отпечатани, Вие ще ги намерите в много от решенията на Американския Конгрес; да, новите тиради на мистър Уилсън са взети от дебатите в Американския Конгрес върху статиите на този берлински писател.
Аз съзнателно употребявам съчетанието "доктрината на Уилсън", за да подчертая, че тук имаме нещо съвсем специално; но съм твърде далеч от някакви обобщения, за които Вие може да употребите например израза "доктрината на Америка" Реалният свят трябва да се разбира правилно. Впрочем част от тирадите, които в последно време изнесе мистър Уилсън, не са поникнали на американска почва. И мистър Уилсън не може да претендира за някаква награда, тъй като тирадите му наистина не са оригинални. Те нямат никаква стойност, те не са дори оригинални. Просто стана така, че преди време един берлински писател написа няколко остроумни статии макар и не в традициите на немската журналистика статии, които съдържаха цялата "доктрина Уилсън", макар и да не се споменаваше нищо за самия него. Тези статии причиниха задоволство не толкова в Германия, колкото в Американския Конгрес; те бяха преведе ни и отпечатани, Вие ще ги намерите в много от решенията на Американския Конгрес; да, новите тиради на мистър Уилсън са взети от дебатите в Американския Конгрес върху статиите на този берлински писател. И много от това, което г-н Уилсън изфабрикува срещу Средна Европа, се корени точно тук. Както вече казах, то изобщо не е оригинално. И за бъдещата историография ще бъде от особен интерес да установи комичния факт, че за известно време конгресмените се отказаха от своите лични интереси и четяха на глас статиите на един берлински писател, след което ги подвързваха в брошури и върху тях обосноваха много от решенията на Американския Конгрес.
към текста >>

100. Бележки към това издание GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Събраните в този том лекции бяха държани по времето на Първата световна война в различни градове на Германия и Швейцария.
Събраните в този том лекции бяха държани по времето на Първата световна война в различни градове на Германия и Швейцария. Те бяха изнасяни пред членове на Антропософското общество. В немските градове Нюрнберг, Хайденхайм, Улм и Хамбург в началото на лекциите от Рудолф Щайнер винаги се изговаряха следните възпоменателни слова:
към текста >>

101. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

166, и статиите „Общество за етична култура в Германия“ в „Събрани статии за културата и съвремената история 1887–1901“, в Събр. съч.
82. „Общество за етична култура“: За връзките на Рудолф Щайнер с основаното от Вилхелм Фьорстер и Георг фон Гизицки през 1892 г. общество виж „Моят жизнен път“ (1923–25), Събр. съч. 28, стр. 166, и статиите „Общество за етична култура в Германия“ в „Събрани статии за културата и съвремената история 1887–1901“, в Събр. съч. 31, стр. 164.
към текста >>

102. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Въплътеният естественонаучен метод домакинствува днес в Русия благодарение на услугите на Хелфанд, защото той заведе пломбирания вагон през Германия, за да отведе мъжете на болшевизма в Русия под покровителството на Лудендорф и Хинденбург.
И така стана, че в източна Европа бе изграден един нов държавен социален ред изхождайки от чисто естественонаучното мислене. Мъжете, които д-р Хелфанд, който се нарича Парвус, докара в Русия под ръководството на Лудендорф и Хинденбург, тези мъже са въплътените естественонаучни методи. Можем даже да кажем: практическото изпробване на това, какво се получава с естественонаучния метод, когато той хваща корени в главите на определени социални революционери, ни показват тези мъже на болшевизма. Въплътеният естественонаучен метод домакинствува днес в Русия благодарение на услугите на Хелфанд, защото той заведе пломбирания вагон през Германия, за да отведе мъжете на болшевизма в Русия под покровителството на Лудендорф и Хинденбург.
към текста >>

103. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И ако отидем в северна Русия, в средна Русия, в Швеция, в Норвегия, или в онези области, които до неотдавна бяха области на Германия, във Франция, поне в северна Франция, и в днешна Великобритания, ако минем през тези области, навсякъде ще намерим едно население, което преди разпространението на Християнството имаше в древни времена изцяло една ясно изразена стопанска дейност.
Тук ние имаме напълно нещо, което е свързано със стопанския живот. И ако искаме да схванем целия дух на тази работа, ние трябва да си кажем: от Азия към запад и от юг нагоре хората пренесоха един духовен и един правов живот, които те бяха получили отгоре и го снеха на Земята. Там, в третото течение, се развива един стопански живот, който трябва да се развие нагоре, който първоначално беше всъщност в неговите правови нюанси, в неговите духовни устройства изцяло стопански живот. Той беше до такава степен стопански живот, че един от особените годишни празници и се състоеше в това, че оплождането на стадата се чувствуваше като един особен празник в чест на боговете. А такива празници съществуваха: всичко измислено от стопанския живот. И ако отидем в северна Русия, в средна Русия, в Швеция, в Норвегия, или в онези области, които до неотдавна бяха области на Германия, във Франция, поне в северна Франция, и в днешна Великобритания, ако минем през тези области, навсякъде ще намерим едно население, което преди разпространението на Християнството имаше в древни времена изцяло една ясно изразена стопанска дейност. И това, което още може да бъде намерено там като стари обичаи, като празници на правови обичаи , като обичаи свързани с чествуването празници на боговете, е отзвук на тази стопанска култура.
към текста >>

И когато в последните 5 до 6 години три четвърти от света се нахвърляха върху тогавашна Германия аз не искам да говоря върху причините и виновните, а да предам само конфигурацията, световното положение тогава всъщност съществуваше мъртвият труп на германския духовен живот.
В една от своите книги Ницше е написал онези думи, които аз отново цитирах в моята книга за Ницше още на първите страници, и от които може да се предчувствува трагичността на германския духовен живот В своята книга "давид щраус изповядващият и писателят" Ницше се опитва тогава да охарактеризира събитията от 187/71 г. основаването на Германския райх с думите: "изкореняването на германския дух в полза на германския райх". От тогава това изрязване на гръкляна на германския дух е било основно продължено. И когато в последните 5 до 6 години три четвърти от света се нахвърляха върху тогавашна Германия аз не искам да говоря върху причините и виновните, а да предам само конфигурацията, световното положение тогава всъщност съществуваше мъртвият труп на германския духовен живот. Но когато някой говори така, както аз говорих вчера, характеризирайки безпристрастно фактите, не трябва да се мисли, че в този германски духовен живот не съществува още много нещо, което въпреки бъдещето циганство трябва да излезе наяве, което трябва да бъде взето под внимание. Защото от какво се провалиха всъщност германците? Веднъж трябва да отговорим безпристрастно и на този въпрос. Германците се провалиха от това, защото и те също искаха да вървят в крак с материализма и защото нямаха никакъв талант за материализма. Другите имат добри таланти за материализма.
към текста >>

104. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

По онова време (в Германия) онези, възпитаващи младите, все още имаха шанса да се обърнат към целите и намеренията на стария духовен живот, предизвиквайки надигането му в новата форма.
По времето, когато бе написано това есе, на германският народ трябваше да бъдат показани тези истини, заплашващи да изчезнат от неговия кръгозор. Тогава живеехме в друга епоха спрямо сегашната, в една епоха в която, желаехме ли го, все още беше възможно за определени кръгове да се обединят с Духа, тогава в началото на упадъка му, и така да подготвят пътя за всеобхващащо и трайно развитие на човешкия импулс. Наистина, по онова време трябваше да бъде възможно да се намерят такива хора сред онези, наричащи себе си лидери на нацията, сред онези, които подготвиха по-младото поколение за по-късния живот. Тогава нямаше опити от рода на излизащите сега на преден план в Русия. По онова време (в Германия) онези, възпитаващи младите, все още имаха шанса да се обърнат към целите и намеренията на стария духовен живот, предизвиквайки надигането му в новата форма. Но никой не желаеше да слуша ни най-малко глас, който настоява, че сред хората отново трябва да се надигне за живот истински духовен стремеж. Всяко мнение, поддържано твърдо от низшите и висши кръгове на водачите на народа през предходните 30 години, беше атака отправена срещу целите и намеренията на духовния мироглед.
към текста >>

Би трябвало да почувстваме, че трябва да кажем: "Ние сме изоставили и потъпкали онова, което в епохата на Шилер и Гьоте бе създадено в духовния живот на Германия.
Но частите на една машина не са живи и се оставят да бъдат намествани, докато човешката природа е вътрешно жива, проникната от душа, проникната от дух. Тя не може да пасне в една чисто луциферическо-ариманическа организация, а би загинала в нея. Само едно разбиране на Духовната Наука може да схване онова, което всъщност се случва днес в материалистичния свят, който няма и най-смътна представа за Духа. Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното естество на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез човек намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман. В наши дни не трябва просто да гледаме и после спокойно да си лягаме в присъствието на онова, случващо се всъщност в дълбините на духа на настоящото време. Би трябвало да почувстваме, че трябва да кажем: "Ние сме изоставили и потъпкали онова, което в епохата на Шилер и Гьоте бе създадено в духовния живот на Германия. И ние имаме задачата да започнем оттам, където те спряха, и да градим по-нататък." Няма по-добра новогодишна мисъл, която да влезе в душите ни, от решителността да направим това наша отправна точка.
към текста >>

105. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В неделната лекция*1, която имам да изнеса тук, ще Ви осведомя за конгреса в Щутгарт и за напредъка на Антропософското Движение*2 в Германия през последните седмици.
В неделната лекция*1, която имам да изнеса тук, ще Ви осведомя за конгреса в Щутгарт и за напредъка на Антропософското Движение*2 в Германия през последните седмици. Днес ние имаме да обсъдим някои неща, за които вече беше говорено и по този начин да изтъкнем връзката им с това, за което ще стане дума в следващите дни, преди да отпътувам за Германия.
към текста >>

Днес ние имаме да обсъдим някои неща, за които вече беше говорено и по този начин да изтъкнем връзката им с това, за което ще стане дума в следващите дни, преди да отпътувам за Германия.
В неделната лекция*1, която имам да изнеса тук, ще Ви осведомя за конгреса в Щутгарт и за напредъка на Антропософското Движение*2 в Германия през последните седмици. Днес ние имаме да обсъдим някои неща, за които вече беше говорено и по този начин да изтъкнем връзката им с това, за което ще стане дума в следващите дни, преди да отпътувам за Германия.
към текста >>

106. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Днес в Германия има стотици нови и „свободни“ религиозни общности, стотици сдружения на монисти, които изобщо не разбират, че живеят от „отходните“ води на материалистическото естество знание, каквото го знаем от 60-те и 70-те години на 19 век.
И най-ужасното е, когато с незначителни изключения хората спекулират и се произнасят авторитетно както върху същността на тялото, така и върху същността на душата и Духа, когато си служат с най-елементарни думи от всекидневието, изменяйки произволно смисъла им с едно или друго окончание, какъвто е случаят с „психоидните“ феномени и т.н. Днес има много хора, които просто нямат дори и далечното предчувствие, как се стига от думата до понятието. Днес в Германия има стотици нови и „свободни“ религиозни общности, стотици сдружения на монисти, които изобщо не разбират, че живеят от „отходните“ води на материалистическото естество знание, каквото го знаем от 60-те и 70-те години на 19 век. Навсякъде шум, навсякъде лекции нека вземем например тези на Артур Дрюс, от които е ясно: Някога той е проучил философията на Хартман от своите младежки години той постоянно танцува около Хартман проучил е философията на Хартман, обаче в общи линии от нея е взел само думите. В неговата глава тези думи се търкалят по няколко установени, вечно едни и същи коловози, и той също не знае какъв е собствено пътят от думата до понятието. И с тези няколко думи, механично заимствувани от философията на Хартман, той се опитва да критикува Антропософията.
към текста >>

107. ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо GA_214 Тайната на троицата

Щайнер напразно опита да покаже на високо отговорни политици в Германия и в Австрия, че съществува един път на социално оздравяване и че тази "тричленност на социалния организъм" отваря перспективи за мир.
През 1917 г. Р. Щайнер напразно опита да покаже на високо отговорни политици в Германия и в Австрия, че съществува един път на социално оздравяване и че тази "тричленност на социалния организъм" отваря перспективи за мир. Между 1919 и 1921 г., той се обърна към пролетариата и към работодателите, без да успее да преодолее съпротивата както на работодателите, така и на синдикатите. В действителност, той не беше поддържан и от Антропософското Общество, което проявяваше твърде слаба активност към дълбоките нужди на епохата. Годината 1922 е тази, в която Р. Щайнер констатира, точно в Оксфорд, че моментът за реализиране на тричленния социален организъм "е минал в Централна Европа". При това, той полага значителни усилия, да запознае голямата публика с Антропософията, въпреки язвителните критики и противници, докато Антропософското Общество изпада в летаргия.
към текста >>

Изложен на опита за физическо насилие, Щайнер съкращава значително своите публични конференции в Германия, най-вече в Англия, където ходи три пъти.
Между 1919 и 1921 г., той се обърна към пролетариата и към работодателите, без да успее да преодолее съпротивата както на работодателите, така и на синдикатите. В действителност, той не беше поддържан и от Антропософското Общество, което проявяваше твърде слаба активност към дълбоките нужди на епохата. Годината 1922 е тази, в която Р. Щайнер констатира, точно в Оксфорд, че моментът за реализиране на тричленния социален организъм "е минал в Централна Европа". При това, той полага значителни усилия, да запознае голямата публика с Антропософията, въпреки язвителните критики и противници, докато Антропософското Общество изпада в летаргия. Изложен на опита за физическо насилие, Щайнер съкращава значително своите публични конференции в Германия, най-вече в Англия, където ходи три пъти. В края на своето първо пътуване, той напуща Англия "Изпълнен от мисълта, че в Англия има хора, които считат културата и защитата на антропософската кауза за част от своята житейска задача и действат енергично в това направление*" /* Виж: Рудолф Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, E A R 1988/ .
към текста >>

108. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

3 октомври 1922 год., Щутгарт, Германия, GA-217
3 октомври 1922 год., Щутгарт, Германия, GA-217
към текста >>

На първо място ние трябва да потърсим нещо, за което копнеят дълбините на душата на Германия - както вашият говорител правилно каза - но което точно в Германия бе все повече изхвърляно от съзнанията на хората с приближаването на съвременната епоха.
В началото аз мога само да опиша няколко впечатления, за да илюстрирам какво работеше заедно в хаотичните взаимодействия в началото на XX век - векът, изправил ви пред такива тежки душевни изпитания. Ние трябваше да се изправим пред външните събития, включително страшната и ужасяваща световна война; те са само външният израз на онова, което властва най-дълбоко в душата на съвременния цивилизован свят. Това просто е така, и ние трябва да бъдем съзнателни за него. На първо място ние трябва да потърсим нещо, за което копнеят дълбините на душата на Германия - както вашият говорител правилно каза - но което точно в Германия бе все повече изхвърляно от съзнанията на хората с приближаването на съвременната епоха. Ние изгубихме не само Гьоте, но и огромна част от онова, което съществуваше в Средните Векове, и от което изразстна Гьоте, и ние трябва да го намерим отново. И ако днес от изцяло външен аспект се зададе въпросът: Защо днес сте дошли тук? - Аз ще отговоря: За да намерите това. Защото вие наистина търсите нещо, което съществува. Гьоте отговори на въпроса: Коя тайна е най-ценна?
към текста >>

109. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Ние видяхме Свободното Антропософско Общество рамо до рамо с Антропософското Общество в Германия.
Разбира се, ние се натъкваме на неща, които неизбежно възникват от факта, че и антропософското движение, и младежкото движение са в своето начало. Ние видяхме Свободното Антропософско Общество рамо до рамо с Антропософското Общество в Германия. Това Свободно Антропософско Общество имаше – отново неизбежно – избираем ръководен комитет, който бе избран. Мисля, че този комитет имаше седем членове – някои казва, че били девет – много добре, девет; имаше девет, но един по един те учтиво бяха освободени от длъжност, докато останаха трима. Всичко това напълно разбираемо. Свободното Антропософско Общество имаше същностното намерение за разбиране изживяванията на младежта. Разви се дискусия по тази тема.
към текста >>

110. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

В хода на разговора той каза: «Статии по теория на познанието изобщо не трябва да се печатат, най-много може да се размножават на пишеща машина или по някакъв подобен начин, защото в цяла Германия има не повече от 60 човека, които могат с разбиране да се занимават с епистемологични въпроси ».
Веднъж ми се удаде да посетя, това беше в 1889-та година в Берлин, вече отдавна умрелият философ Едуард фон Хартман, и ние говорихме по теоретико-познавателни въпроси. В хода на разговора той каза: «Статии по теория на познанието изобщо не трябва да се печатат, най-много може да се размножават на пишеща машина или по някакъв подобен начин, защото в цяла Германия има не повече от 60 човека, които могат с разбиране да се занимават с епистемологични въпроси ». Помислете само: на всеки милион хора – само един човек! Разбира се, на всеки милион хора има повече от един учен човек, или, във всеки случай, повече или по-малко образован човек. Но по отношение теорията на познанието, на действителното и разбиране, Едуард фон Хартман е бил, вероятно, прав. Защото, с изключение на кандидатите, на които преди изпита в университетите им се налага бързо да прелистят дебелите философски справочници, едва ли ще се намерят много читатели на теоретико-познавателните съчинения, ако са написани в съвременен стил, изхождайки от сегашния начин на мислене.
към текста >>

111. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Но в Средна Европа, в Германия и главно в областта на Рейн, както и в Западна Франция намираме също остатъци, спомени от древния култ на Митра.
Но в Средна Европа, в Германия и главно в областта на Рейн, както и в Западна Франция намираме също остатъци, спомени от древния култ на Митра. Какво беше същественото за този култ? Като външен символ на този култ Вие навсякъде срещате един бик, възседнат от човек, чийто меч пробожда гърлото на бика. Вие намирате също един скорпион, който ужилва бика, или пък една змия в долната част на изображението. Но ако изображенията са добре запазени, Вие навсякъде ще видите, че образът на бика, възседнат от човека, отвсякъде е заобиколен от звездното небе, от знаците на Зодиака. И ние отново се питаме: Какво всъщност изразява този образ?
към текста >>

112. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Малко се разказва например за това, какво е ставало ето тук, на тези места, във Франция, в Германия и т.н.
Така че, собствено, ако продължим в същия стил, в който се говори при описание на придвижването на народите, би трябвало да кажем: чак до предвоенния период всичко в Европа се намирало в постоянно преселение на народите, даже в Америка през океана. Отиванията в Америка са били по-многобройни от потоците при преселението на народите. Обаче това не искат да си го изяснят. И все пак работата стои така, че в този период, който се описва като време на преселение на народите, и в последващия период, историческите сведения стават по-редки. За този период малко е известно. Малко се разказва например за това, какво е ставало ето тук, на тези места, във Франция, в Германия и т.н. А именно там, където, макар и като слаби отгласи, са текли отзвуци на това, което се е съзерцавало в Хибернийските Мистерии, където действията, импулсите на великите Мистерии на Хиберния се вливали в цивилизацията.
към текста >>

113. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена.
Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена. Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие. То беше отбелязано във вестникарска бележка, посветена на лекциите, която прочетох в Берлин. Ето какво произнесе вестникарският глас: в лекциите се обръща внимание върху това, че нещо става не само на земята, но и в целия Космос (цитирам бележката приблизително). И това призовава хората към някаква различна духовност, от предишната. Сега така наречените космически сили (а не просто земните импулси) нещо искат от човека.
към текста >>

114. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Със своето образование Фридрих Теодор Фишер израсна в епохата, в която в Германия процъфтяваше така наречената идеалистична германска философия - хегелианството.
Със своето образование Фридрих Теодор Фишер израсна в епохата, в която в Германия процъфтяваше така наречената идеалистична германска философия - хегелианството. И Фридрих Теодор Фишер, който беше млад и учеше през време, когато всички глави бяха пълни с Хегеловия начин на мислене, възприе този начин на мислене. Той беше възприемчив за това Хегелово мислене. На него му беше ясно, че мисълта - както това се твърди при Хегел, - е фактически божествената същност на света; че следователно, когато като хора ние мислим, когато живеем в мисли, ние живеем в божествената субстанция.
към текста >>

115. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И така ние имаме това чудно, велико, важно нещо в историческото развитие, че Харун ал Рашид се разви, за да въведе едно културно течение от Запад към Изток, което течение е абстрактно, външно-сетивно; а от Изток насам е развил своята дейност Амос Комениус в Трансилвания, в днешна Чехословакия, чак до Германия и след това е бил в изгнание в Холандия.
И така ние имаме това чудно, велико, важно нещо в историческото развитие, че Харун ал Рашид се разви, за да въведе едно културно течение от Запад към Изток, което течение е абстрактно, външно-сетивно; а от Изток насам е развил своята дейност Амос Комениус в Трансилвания, в днешна Чехословакия, чак до Германия и след това е бил в изгнание в Холандия. Който проследява живота на Амос Комениус, вижда, как като реформатор на новата педагогика за онова време и като автор на така наречената «Пансофия» той изразява това, което е развил в двореца на Харун ал Рашид от по-старото посвещение. Във времето, когато бе основан Съюзът на «Моравските братя»[6], във времето също когато вече розенкройцерството беше действало няколко столетия, когато се появи «Химическата сватба», «Реформацията на целия свят»от Валентин Андре[7], Амос Комениус, този велик, знаменит дух на 17-то столетие, внесе своите забележителни стремежи във всичко онова, което беше импулсирано от същия източник.
към текста >>

По онова време навсякъде се говореше за голямото предимство, което европейската цивилизация ще има от съюза на Германия с Австрия.
По онова време навсякъде се говореше за голямото предимство, което европейската цивилизация ще има от съюза на Германия с Австрия. Тогава в австрийския парламент Ото Хауснер разви идеята, - за което естествено всички други страшно се нахвърлиха върху него, - че Арлбергският път трябва да бъде построен, защото една държава, каквато той си представяше Австрия, съединяваща по образеца на Швейцария тринадесет народности, трябва да има избор, когато търси своите съюзници; когато интересите й диктуват, тя може да избере за съюзник Германия; а когато й е необходимо, тя трябва да има стратегически път от Средна Европа към Запад, за да може да се съюзи с Франция. Естествено, когато това бе изказано в тогавашна Австрия, той, както се казва там, бе хубавичко нареден. Но това наистина беше една по най-чудесен начин поръсена с всички подправки реч. Тази реч даде насоката към Запада.
към текста >>

Тогава в австрийския парламент Ото Хауснер разви идеята, - за което естествено всички други страшно се нахвърлиха върху него, - че Арлбергският път трябва да бъде построен, защото една държава, каквато той си представяше Австрия, съединяваща по образеца на Швейцария тринадесет народности, трябва да има избор, когато търси своите съюзници; когато интересите й диктуват, тя може да избере за съюзник Германия; а когато й е необходимо, тя трябва да има стратегически път от Средна Европа към Запад, за да може да се съюзи с Франция.
По онова време навсякъде се говореше за голямото предимство, което европейската цивилизация ще има от съюза на Германия с Австрия. Тогава в австрийския парламент Ото Хауснер разви идеята, - за което естествено всички други страшно се нахвърлиха върху него, - че Арлбергският път трябва да бъде построен, защото една държава, каквато той си представяше Австрия, съединяваща по образеца на Швейцария тринадесет народности, трябва да има избор, когато търси своите съюзници; когато интересите й диктуват, тя може да избере за съюзник Германия; а когато й е необходимо, тя трябва да има стратегически път от Средна Европа към Запад, за да може да се съюзи с Франция. Естествено, когато това бе изказано в тогавашна Австрия, той, както се казва там, бе хубавичко нареден. Но това наистина беше една по най-чудесен начин поръсена с всички подправки реч. Тази реч даде насоката към Запада.
към текста >>

Ирландски монах, който с дванадесет ученика, между тях и Галус са мисионери във Франция, Бургундия, Германия и Ломбардия.
[15] Колумбан: Колумбанус, около 550-615. Ирландски монах, който с дванадесет ученика, между тях и Галус са мисионери във Франция, Бургундия, Германия и Ломбардия.
към текста >>

116. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И това предизвика онова днешно състояние, под влиянието на което, например ми е невъзможно да изнасям публични лекции в Германия.
И всичко случило се доведе дотам, точно от 1918 година насам да нарасне враждебността срещу Антропософското общество така, както можахме да констатираме, и както тя същестува и до днес. Защото в 1918-та година тази враждебност още не съществуваше. Разбира се, ние имахме отделни врагове, но не се смущавахме от тях и нямаше нужда да се смущаваме. Но всъщност враговете израснаха като плевели от 1918-та година насам. И това предизвика онова днешно състояние, под влиянието на което, например ми е невъзможно да изнасям публични лекции в Германия.
към текста >>

117. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество.
Сега тази индивидуалност, която е изпитала това и то е останало у нея - продължаващо да действа през две съществувания между смъртта и едно ново раждане, което след това се явява в разказа «Светецът» - тази индивидуалност се прероди по-късно, а именно през време на 30-годишната война, но сега като жена. Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война. Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество. Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома. Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща. Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден. И изживяните реални опитности в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуалността и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Освен в други съчинения, Тацит е показал също и в своята «Германия» как е умеел да пише в един извънредно точен, сбит стил, как той предава историческите факти, географските описания в чудесно закръглени изречения, които действат като истински епиграми.
Освен в други съчинения, Тацит е показал също и в своята «Германия» как е умеел да пише в един извънредно точен, сбит стил, как той предава историческите факти, географските описания в чудесно закръглени изречения, които действат като истински епиграми.
към текста >>

И когато Годфрид вече се е бил настанил в Тусция, той отново първо го изгонва и след това отвежда маркграфинята със себе си в Германия.
Тази маркграфиня Беатриче е извънредно активна личност, която се интересува от всичко което се разиграва там. И тя е трябвало особено много да се интересува, защото нейният мъж, Готфрид, още преди да се ожени за нея, е бил изгонен от Елзас от Хайнрих Черния. Дошъл в Италия, той се оженва за тази Беатриче, но продължава да бъде преследван от Хайнрих ІІІ Черния. Хайнрих е бил твърде властен господар, който сваля един след друг своите князе и съседните главатари, който върши каквото си иска, който не се задоволява веднъж да изгони някой, а прави това и втори път, ако изгоненият се е настанил някъде. Това е, както казах един твърде властолюбив господар, един господар в Средновековието от голям формат. И когато Годфрид вече се е бил настанил в Тусция, той отново първо го изгонва и след това отвежда маркграфинята със себе си в Германия.
към текста >>

И ние виждаме, как историческите интереси на Херман Грим, който имаше определено вътрешно душевно отношение към Германия, свързано с дълбок интерес към Италия, изплуват в съдържанието на съчиненията на Херман Грим.
И ние виждаме, как историческите интереси на Херман Грим, който имаше определено вътрешно душевно отношение към Германия, свързано с дълбок интерес към Италия, изплуват в съдържанието на съчиненията на Херман Грим.
към текста >>

«Германия» («De origine, situ, moribus ac populis Germanorum»), преведена от латински от д-р Макс Обербрейер, университетска библиотека Лайпциг.
[4] Публиус Корнелиус Тацитус (Тацит), около 55-120. «Германия» («De origine, situ, moribus ac populis Germanorum»), преведена от латински от д-р Макс Обербрейер, университетска библиотека Лайпциг.
към текста >>

118. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Преди там да беше проведено конституционното републиканско събрание, Ваймар беше като един оазис, като един духовен оазис, съвършено различен от други места в Германия.
По онова време, през време на Ваймарската епоха това състояние беше повишено до най-висока степен. Преди там да беше проведено конституционното републиканско събрание, Ваймар беше като един оазис, като един духовен оазис, съвършено различен от други места в Германия. В този Ваймар, както писах в моята автобиография, аз изживях моите уединения. И веднъж в 1897 година, за да открия някои неща, аз отново взех в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата от Самотраке» и «Философия на митологията», взех ги само така, не да ги изучавам, а просто като подбуда, както се вземат външни помощни средства. Нали да речем, някой, който прави изследвания в духовния свят, иска да си улесни изследването: Това са чисто външни помощни средства, които човек има, както човек има също и технически помощни средства, които нямат някаква връзка със самия изследван въпрос. Ако, да речем, някой иска да прави изследвания върху първите християнски столетия, няколко нощи той слага под главата си писанията на свети Августин или на Климент Александрийски; това е една външна подбуда, както някое техническо помощно средство, когато човек иска да си спомни нещо. Така и аз взех тогава в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата на Самотраке» и «Философия на митологията».
към текста >>

119. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Една личност, която не може да бъде истински държавник, не може да бъде напълно държавник, не може да бъде напълно духовник, която обаче е силно привлечена и към двете: Това е Хертлинг, който в напреднала възраст стана райхканцлер на Германия и като кармическо следствие трябваше да оползотвори тогава по този начин остатъците от неговия мазаринизъм; който изявява в своето професорство всички особености, с които е дошъл до християнството.
Да, мои мили приятели, човек трябва да изпита тези неща при преминаването на живота между смъртта и едно ново раждане, за да не се заблуждава, за да се получи сега едно действително точно знание. Когато наближава епохата на Михаил и вече е тук, тази индивидуалност се преражда като личност, която в нейния физически живот действително показва едно странно двойствено лице. Една личност, която не може да бъде истински държавник, не може да бъде напълно държавник, не може да бъде напълно духовник, която обаче е силно привлечена и към двете: Това е Хертлинг, който в напреднала възраст стана райхканцлер на Германия и като кармическо следствие трябваше да оползотвори тогава по този начин остатъците от неговия мазаринизъм; който изявява в своето професорство всички особености, с които е дошъл до християнството.
към текста >>

120. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин.
Раждането на Христос се премести тридесет години назад до физическото раждане на Исус. Всичко това, което по-късно беше станало християнско учение, нямаше да може да се създаде, ако не беше се унищожила онази драма, за която ви разказах днес. Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви напред в неговата цивилизация. Вие вече познавате ужасно вредното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост. Един ден той излиза от къщи, напуска семейството си, отива на гарата, купува си билет за една далечна гара и изведнъж забравя всичко, каквото е изживял досега. Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин.
към текста >>

Назначен за папската широкообхватна мисионерска дейност и организация на църквата в Германия.
[5] Бонифациус, 675-754, всъщност Винфрид, т.н. апостол на немците. Назначен за папската широкообхватна мисионерска дейност и организация на църквата в Германия.
към текста >>

121. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато имате това, което в Германия наричат газирана вода, вътре са малки перли, които са по-малко плътни от водата.
Това е разликата в тази територия, в която се намираме, че известна част от пространството е изпълнена или със столове, или от вас, друга част от пространството е празна. Когато махна столовете и вие дойдете тук, ще има само празно пространство. Това празно пространство е много по-разпространено в Космоса. Тук на Земята не се познава това, което трябва да се опознае във Всемира. Там пространството може да бъде изпразнено от самото себе си, така че никъде повече да няма пространство. Когато имате това, което в Германия наричат газирана вода, вътре са малки перли, които са по-малко плътни от водата. Тях ги виждате; вие не виждате водата, а перлите. Така и когато поглеждате в пространството, също може да не виждате. Но където се намира Слънцето, там няма пространство. Представете си, че тук е празното пространство на Всемира, но в това празно пространство няма нищо, няма и никакво пространство, така че фактически, когато навлезете в него, вие ще бъдете всмукани и ще изчезнете. Там съвсем няма нищо, там е място за всичко духовно.
към текста >>

122. Забележки към текста. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Назначен за папската широкообхватна мисионерска дейност и организация на църквата в Германия.
63. Бонифациус, 675-754, всъщност Винфрид, т.н. апостол на немците. Назначен за папската широкообхватна мисионерска дейност и организация на църквата в Германия.
към текста >>

123. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И така Теософското Движение в Германия навлезе в едно повече теоретическо русло, каквото беше положението въобще в Теософското Общество, и истински езотеричното трябваше да чака.
Следователно тогава беше невъзможно да спазя програмата, защото това би било без перспектива. И така Теософското Движение в Германия навлезе в едно повече теоретическо русло, каквото беше положението въобще в Теософското Общество, и истински езотеричното трябваше да чака.
към текста >>

124. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Но това е необходимо особено тук в Германия.
Но това е необходимо особено тук в Германия. Действително в Германия членовете стоят в антропософския живот по един съвършено различен начин в сравнение с другаде. Другаде враждебността против Антропософското Общество, въобще против Антропософията не се е развила така както тук. Може да се види, че, когато тази враждебност се явява някъде другаде, тя е внесена от тук, макар и да съществува навсякъде един вид враждебност, особено около самия Дорнах. Но отново един особен род враждебност е тази, която срещаме в Германия, бих могъл да кажа: една много силна враждебност, която работи систематично, напълно съзнателно, организирано. Можем да кажем, че бяхме изправени пред едно много трудно решение, да обърнем в Антропософското Общество това, което е най-отдолу, отгоре.
към текста >>

Действително в Германия членовете стоят в антропософския живот по един съвършено различен начин в сравнение с другаде.
Но това е необходимо особено тук в Германия. Действително в Германия членовете стоят в антропософския живот по един съвършено различен начин в сравнение с другаде. Другаде враждебността против Антропософското Общество, въобще против Антропософията не се е развила така както тук. Може да се види, че, когато тази враждебност се явява някъде другаде, тя е внесена от тук, макар и да съществува навсякъде един вид враждебност, особено около самия Дорнах. Но отново един особен род враждебност е тази, която срещаме в Германия, бих могъл да кажа: една много силна враждебност, която работи систематично, напълно съзнателно, организирано. Можем да кажем, че бяхме изправени пред едно много трудно решение, да обърнем в Антропософското Общество това, което е най-отдолу, отгоре. Защото така стана в самите факти.
към текста >>

Но отново един особен род враждебност е тази, която срещаме в Германия, бих могъл да кажа: една много силна враждебност, която работи систематично, напълно съзнателно, организирано.
Но това е необходимо особено тук в Германия. Действително в Германия членовете стоят в антропософския живот по един съвършено различен начин в сравнение с другаде. Другаде враждебността против Антропософското Общество, въобще против Антропософията не се е развила така както тук. Може да се види, че, когато тази враждебност се явява някъде другаде, тя е внесена от тук, макар и да съществува навсякъде един вид враждебност, особено около самия Дорнах. Но отново един особен род враждебност е тази, която срещаме в Германия, бих могъл да кажа: една много силна враждебност, която работи систематично, напълно съзнателно, организирано. Можем да кажем, че бяхме изправени пред едно много трудно решение, да обърнем в Антропософското Общество това, което е най-отдолу, отгоре. Защото така стана в самите факти. Когато бе основано Антропософското Общество в 1912 -1913 година да, достатъчно е само да помислите: аз не бях натоварен в Антропософското Общество нито с някаква длъжност, нито пък бях въобще член на това общество. Аз не бях член на Антропософското Общество от неговото основаване, често пъти съм подчертавал това, само че членовете не се вслушаха правилно в значението на това положение, защото исках Антропософското Общество да ме има само като учител, като такъв, който води до изворите на антропософския живот и т.н. И трябваше първо да направим опит, за да видим, какво може да стане по този начин.
към текста >>

125. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

бяхме посещавани в различни градове на Германия от видни членове на Теософското Общество, и епизодът от който искам да започна се случи по време на една от тези визити.
Искам най-напред да разкажа за едно лично преживяване, свързано с нашето Движение. Знаете, че погледното отвън ние започнахме с присъединяването си но само на външен вид към Теософското Общество, и че основахме т.н. Германска Секция на това Общество през есента на 1902 год. в Берлин. В течение на 1904 год. бяхме посещавани в различни градове на Германия от видни членове на Теософското Общество, и епизодът от който искам да започна се случи по време на една от тези визити. Първото издание на моята книга "Теософия" точно беше публикувано през пролетта на 1904 год. и излизаше периодичното списание "Луцифер Гнозис". В това списание бях публикувал статии, занимаващи се с темата за Атлантида и ролята на Атлантската епоха. Тези материали бяха по-късно издадени като отделна книга, озаглавена "Нашите атлантски предци". (Публикациите на д-р Щайнер в "Луцифер Гнозис" са събрани в книга, озаглавена "От хрониката Акаша" бел. англ.
към текста >>

Но тя не само беше напълно почтена, тя беше също и онова, което в Германия наричат "Frechdachs" "безочливо същество".
Един намек стигна до нея от източник от страната на левицата, че тя беше личност с ключово значение. Тя знаеше много добре какво бе видяното от нея, но не съзнаваше колко забележителна беше като личност. Това най-напред и бе разкрито от левицата. Но тя бе принципно почтена по природа и след като това загатване и бе направено за нещо, което отначало тя трудно можеше да одобри поради своята почтенност, тя се опита от своя страна да достигне до нещо като компромис с едно окултно Братство в Европа. Нещо чудесно можеше да произлезе от това, защото чрез своята голяма дарба за медиумизъм тя щеше да бъде способна да даде потвърждения от изключителна важност във връзка с онова, което се знаеше от посветените чрез теориите и символизма. Но тя не само беше напълно почтена, тя беше също и онова, което в Германия наричат "Frechdachs" "безочливо същество". И тя безспорно беше! Тя имаше в своята природа определена характерна черта, която е особено разпространена сред предразположените към медиумизъм, а именно липсата на постоянство във външното поведение. И така, имаше моменти, когато тя можеше да бъде много нагла и в едно от тези настроения на безочливост наложи на окултното Братство, което се беше решило да направи опит с нея, изисквания които не можеха да бъдат задоволени. Но като знаеше, че наистина много би могло да бъде постигнато с нейното сътрудничество, тя реши да повдигне въпроса пред други Братства. И така тя стигна до едно Американско Братство.
към текста >>

Цитирането на следния откъс се прави само с цел да покаже благоволението, с което книгата се ползваше по онова време: "Така че още повече трябва да приветстваме факта, че д-р Рудолф Щайнер, автор добре познат като модерен мислител и протагонист, се е заел със задачата да даде на немската публика едно обективно представяне на духовните конфликти в Германия през XIX век относно възгледи и разбирания за света."
Цитирането на следния откъс се прави само с цел да покаже благоволението, с което книгата се ползваше по онова време: "Така че още повече трябва да приветстваме факта, че д-р Рудолф Щайнер, автор добре познат като модерен мислител и протагонист, се е заел със задачата да даде на немската публика едно обективно представяне на духовните конфликти в Германия през XIX век относно възгледи и разбирания за света."
към текста >>

126. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева борба, една личност, която усети именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал.
В известен смисъл Лудвиг Тик, който за съжаление днес е малко познат, беше един ученик на Гьоте. Той израсна в атмосферата на романтизма, израсна от всичко онова, което съществуваше ако мога така да се изразя като „проблемът Гьоте“ през деветдесетте години на 18 век в Университета на град Йена. Като млад човек Лудвиг Тик изживя срещата с Вертер, а после и с първата част на Фауст. В Йена Лудвиг Тик можа да срещне и личности като Новалис, Фихте, Шелинг и Хегел. Лудвиг Тик можа непосредствено да усети полъха на целия Гьотев стремеж към класицизма. И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева борба, една личност, която усети именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал. И оглеждайки се наоколо, Лудвиг Тик стигна до своя жизнен опит не в едно малко, затворено пространство, а успя да излезе от сянката на Фихте, Шелинг, Хегел и предприе своите пътешествия в Италия и Франция. Да, Лудвиг Тик познаваше света. Обаче след като опозна и философията, и света, Лудвиг Тик се опита и то тъкмо по Гьотев маниер да хвърли мост над пропастта, разделяща Земята и Космоса.
към текста >>

127. Предговор към българското издание. GA_293 Общото човекознание

Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия!
Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската педагогика! Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата. Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия!
към текста >>

128. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Да предположим, че описвате духа на старите германци, ще използувате "Германия"на Тацитуст, но той е бил съвсем субект, той дух; вече е групирал всичко, което е представил.
Да предположим, че описвате духа на старите германци, ще използувате "Германия"на Тацитуст, но той е бил съвсем субект, той дух; вече е групирал всичко, което е представил. Не би трябвало да се надявате на нещо друго, освен на субективно групиране на фактите, което ще извършите или Вие, или ще го възприемете от някой друг.
към текста >>

Да предположим, че описвате духа на старите германци, ще използувате "Германия" на Тацитус.
Да предположим, че описвате духа на старите германци, ще използувате "Германия" на Тацитус. Но той е бил съвсем субективен дух; вече е групирал всичко, което е представил. Не би трябвало да се надявате на нещо друго, освен на субективно групиране на фактите, което ще извършите или Вие, или ще го възприемете от някой друг.
към текста >>

129. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Е. представя историческа разработка за ученици от последните класове за създаването и развитието на градовете и в периода на маджарските нашествия говори за "Германия",
Е. представя историческа разработка за ученици от последните класове за създаването и развитието на градовете и в периода на маджарските нашествия говори за "Германия",
към текста >>

По това време не е имало Германия.
Р.Щ.: Искам да обърна внимание на това, че несъзнателно се създават неправилни представи. По това време не е имало Германия.
към текста >>

От 10 век вече може да се каже "Германия".
Трябва да се каже така: Градове на Рейн или Дунав, на места, които по-късно са станали германска. Преди 10 век маджарите не са играели никаква роля; преди това са били хунски и аварски нашествия. От 10 век вече може да се каже "Германия".
към текста >>

130. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Ако днес говорим против един такъв принцип, бих казал, само в Южна Германия, където нещата напредват много по-малко отколкото в други области на Европа, то ние ще сме изправени като някой, който съвършено не разбира от социален живот.
Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип. Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне. Учителите трябва да са напълно равно поставени с учениците. Цялото училище трябва да се базира на другарството. Ако днес говорим против един такъв принцип, бих казал, само в Южна Германия, където нещата напредват много по-малко отколкото в други области на Европа, то ние ще сме изправени като някой, който съвършено не разбира от социален живот.
към текста >>

В Германия често казвах на хората, когато те отново и отново повдигаха този въпрос, че нещата са трудни за разбиране, че аз във всеки случай ги различавам от това, което сме свикнали да разбираме през последните 4 5 години.
А с това, което е заложено най-дълбоко в развитието на по-новото човечество е свързано това, което трябва да бъде изречено с изискването на триделение на социалния организъм. Това не е хрумване, това нещото, което е родено от най-дълбоката потребност на времето и което най-много отговаря на настоящето. Има хора, много хора, които казват, че не разбират, че е трудно, прекалено трудно. В Германия често казвах на хората, когато те отново и отново повдигаха този въпрос, че нещата са трудни за разбиране, че аз във всеки случай ги различавам от това, което сме свикнали да разбираме през последните 4 5 години. Тогава се мяташе за лесно да се разбират неща, които аз не разбирах така казвах нужно беше само да се заповяда да се разберат нещата. Главният щаб или някоя друга инстанция трябваше да заповяда, нещата да бъдат разбрани, те дори биваха набивани в главите на хората. Те биваха разбирани, защото то се заповядваше. Сега нещата зависят от това, нещо да се разбере със свободната човешка душа. Затова е необходимо душите да се събудят, а те толкова малко желаят това.
към текста >>

131. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919 GA_296 Възпитанието

Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния живот на три!
Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния живот на три! Социалният живот трябва да е единство! Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това.
към текста >>

132. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Не става дума за това дали тези утопии са били представени в писмен вид или някой се е опитал да ги осъществи в реалния свят, какъвто е случаят с Оуен в Англия или Опенхаймер18 в Германия.
Тъй че трябва да заявим: Днес всеки би могъл да се изказва тъкмо по социалния въпрос, но малцина имат търпението и постоянството, както и възможността да усвояват конкретни и специални познания. Ето защо по отношение на социалния въпрос ние имаме зад себе си една епоха, за която трябва да кажем: Слава Богу, че тя стои зад нас. Това е епохата на утопиите, епохата, през която, бих казал, по един романизиран начин се твърдеше как трябва да живеят хората на бъдещето, за да намерят своя рай на Земята. Не става дума за това дали тези утопии са били представени в писмен вид или някой се е опитал да ги осъществи в реалния свят, какъвто е случаят с Оуен в Англия или Опенхаймер18 в Германия. Дали се описват утопии в една книга, от която се вижда как те не могат да бъдат осъществени, или някъде се изграждат стопански паразити под формата на една малка колония, която може да съществува само защото останалият свят е все още тук и затова, когато този свят си отиде с него залязва и въпросната колония, в общи линии по отношение на съвременното човечество и неговия социален живот това е едно и също.
към текста >>

И тъй като той не можеше да излезе извън своята кожа, той напусна Германия и замина за Англия.
Той беше немец, стоеше вътре в немския логично-диалектически начин на мислене. Но с него той не можеше да постави никакво начало, също както и един естественик не може да постави никакво начало, ако тръгва единствено от своето мислене. Той изчаква какво ще му кажат микроскопа или телескопа. Нещата трябва да дойдат отвън. Служейки си със своите мисли, Карл Маркс не можеше да предприеме нищо. И тъй като той не можеше да излезе извън своята кожа, той напусна Германия и замина за Англия. Там външно го пресрещнаха социалните отношения, също както естественикът се натъква на резултатите от микроскопа и телескопа. Там той намери един външен свят. Там той можа да изгради една социална теория по естественонаучен образец, тъй както и естественикът изгражда своите теории. И понеже този начин на мислене беше залегнал дълбоко в телата на хората, неговата теория придоби огромна популярност. А тъй като веднъж вече това, което идва от външната природа се смята за миродавно, тъй като да се говори за хората, както прави Карл Маркс, е същото, както когато се говори за външната природа, сега нещата изглеждат така, че всичко, което се казва за човека, респективно за социалните отношения, е равнозначно именно с външния свят, с външната природа.
към текста >>

Такъв беше случаят с Англия, но не и с Германия.
Такъв беше случаят с Англия, но не и с Германия. Германия не можа да развие своята индустрия тъкмо поради невъзможността да колонизира. И големият въпрос пред човечеството гласи: Как човекът да се включи в теократическия и юридическия живот?
към текста >>

Германия не можа да развие своята индустрия тъкмо поради невъзможността да колонизира.
Такъв беше случаят с Англия, но не и с Германия. Германия не можа да развие своята индустрия тъкмо поради невъзможността да колонизира. И големият въпрос пред човечеството гласи: Как човекът да се включи в теократическия и юридическия живот?
към текста >>

133. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Например аз написах моята книга “Същност на социалния въпрос” не от личен подтик, защото всъщност тя беше изискана от приятелите в Щутгарт, от Южна Германия; аз написах тази книга, имайки предвид точно определено време: пролетта на 1919 и точно определено място: Южна Германия, тъй като можех да си представя, че ако в съответното време и място хората впрегнат своята воля, те биха могли да намерят разбиране за онова, което беше загатнато в тази книга не като програмни точки, а като насоки на волята.
Ако искаме правилно да разсъждаваме върху този основен социален въпрос на нашето време, трябва да разсъждаваме изключително с оглед на действителността, с оглед на фактите. Но в такъв случай разсъжденията ни трябва да се отнасят за точно определено време и за точно определено място. Например аз написах моята книга “Същност на социалния въпрос” не от личен подтик, защото всъщност тя беше изискана от приятелите в Щутгарт, от Южна Германия; аз написах тази книга, имайки предвид точно определено време: пролетта на 1919 и точно определено място: Южна Германия, тъй като можех да си представя, че ако в съответното време и място хората впрегнат своята воля, те биха могли да намерят разбиране за онова, което беше загатнато в тази книга не като програмни точки, а като насоки на волята.
към текста >>

Фактически в Англия Карл Маркс видя нещо съвсем друго, отколкото това, което в Германия той имаше около себе си.
Да, уважаеми дами и господа, това дава особен отпечатък върху нещата, защото в по-ново време търговското дело органически израстна тъкмо от западните нрави, от западния начин на живот. Фактически в Англия Карл Маркс видя нещо съвсем друго, отколкото това, което в Германия той имаше около себе си. От Германия той донесе само теорията, мисленето, диалектиката. Тук, в Англия, той завари една чужда социална структура. Тъй че трябва да кажем: Всичко онова, което тогава възникна като индустрия е само логичното продължение, следващото звено на западната търговска мрежа. Индустрията органически възникна от търговията.
към текста >>

От Германия той донесе само теорията, мисленето, диалектиката.
Да, уважаеми дами и господа, това дава особен отпечатък върху нещата, защото в по-ново време търговското дело органически израстна тъкмо от западните нрави, от западния начин на живот. Фактически в Англия Карл Маркс видя нещо съвсем друго, отколкото това, което в Германия той имаше около себе си. От Германия той донесе само теорията, мисленето, диалектиката. Тук, в Англия, той завари една чужда социална структура. Тъй че трябва да кажем: Всичко онова, което тогава възникна като индустрия е само логичното продължение, следващото звено на западната търговска мрежа. Индустрията органически възникна от търговията.
към текста >>

В страните от Средна Европа, в Германия, случаят не беше такъв.
В страните от Средна Европа, в Германия, случаят не беше такъв. До средата на 19. век Германия все още беше една аграрна страна, в която преобладаваше селското стопанство. И там модерната индустрия, този модерен индустриален поток, протичащ редом с другите два, възникна главно с участието на държавата; държавата все повече и повече го консолидираше. Очерта се тенденция, според която индустрията беше включена в държавата, абсорбирана от държавата.
към текста >>

век Германия все още беше една аграрна страна, в която преобладаваше селското стопанство.
В страните от Средна Европа, в Германия, случаят не беше такъв. До средата на 19. век Германия все още беше една аграрна страна, в която преобладаваше селското стопанство. И там модерната индустрия, този модерен индустриален поток, протичащ редом с другите два, възникна главно с участието на държавата; държавата все повече и повече го консолидираше. Очерта се тенденция, според която индустрията беше включена в държавата, абсорбирана от държавата.
към текста >>

Ето защо в Германия трябваше да се мисли върху това, как трите съставни части да бъдат отделени една от друга, за да се постигне после тяхната органическа цялост, как те да си взаимодействуват, без да губят връзките помежду си.
В Средна Европа възникна една компактна маса, включваща и трите потока: духовния, юридическодържавническия, и стопанския. Ето защо в Германия трябваше да се мисли върху това, как трите съставни части да бъдат отделени една от друга, за да се постигне после тяхната органическа цялост, как те да си взаимодействуват, без да губят връзките помежду си.
към текста >>

Докато в Германия човек има усещането: Духовният живот е така дълбоко загнезден в правовия живот, че първо трябва да му се помогне, за да застане сам на краката си.
Докато в Германия човек има усещането: Духовният живот е така дълбоко загнезден в правовия живот, че първо трябва да му се помогне, за да застане сам на краката си. Тук имаме усещането: Духовният живот е толкова самостоятелен, че той изобщо не се грижи за другите две части. Ако мислим реалистично за социалния въпрос на съвременната епоха и за основния импулс на социалния въпрос в наши дни, това внася един съществен отпечатък върху целия този проблем.
към текста >>

Смятам за напълно естествено, че моята книга “Същност на социалния въпрос” днес в Германия е почти забравена – прекалено е да се изразя по този начин, но е почти така – въпреки че през 1919 тя се разпространи необичайно бързо.
Смятам за напълно естествено, че моята книга “Същност на социалния въпрос” днес в Германия е почти забравена – прекалено е да се изразя по този начин, но е почти така – въпреки че през 1919 тя се разпространи необичайно бързо. Защото времето, за което тази книга беше замислена – и имаща предвид Средна Европа – това време отмина. Това време отмина в мига, когато настъпи онзи силен валутен спад, който напълно върза ръцете на немската икономика.
към текста >>

Ето защо аз смятам, че занапред моята книга “Същност на социалния въпрос” ще трябва да се чете по-скоро на Запад или в Русия, понеже в Германия днес не съществуват никакви възможности за нейното прилагане.
Ако се опитате да мислите, съобразявайки се с действителността и да дадете на хората отговор, съобразен с действителността, те няма да го разберат, защото идват с техните готови теории, идват с една глава, препълнена с понятия като “капитал”, “принадена стойност”, “класова борба”, както и с всякакви стари предразсъдъци. Те идват със старите си мисловни навици. Днес тъкмо в областта на практическия живот теориите убиват реалността. Загадката на нашето време се състои в това, че всички практици станаха теоретици и че всички те имат в главите си някакви идеи, изработени в една или друга фабрика и с тези теоретични идеи те искат да подобрят целия социален живот. Ето защо аз смятам, че занапред моята книга “Същност на социалния въпрос” ще трябва да се чете по-скоро на Запад или в Русия, понеже в Германия днес не съществуват никакви възможности за нейното прилагане. Например на Запад видяха, че тази книга без никакви утопии посочва как трите части могат да съществуват една до друга и да си взаимодействуват. По отношение на подходящия момент Западът също не се тревожи; там са по-подготвени за правилното функциониране на трите потока: духовен, стопански и правов.
към текста >>

Аз вярвам, че онова, което имах да кажа относно трагичното разделение на социалния организъм в моята книга “Същност на социалния въпрос” ще бъде разбрано също и извън Германия; но самият аз бях принуден – когато веднъж описвах тези неща за едно швейцарско списание – да приложа практическото мислене, опиращо се на действителността, по съвсем друг начин.
Аз вярвам, че онова, което имах да кажа относно трагичното разделение на социалния организъм в моята книга “Същност на социалния въпрос” ще бъде разбрано също и извън Германия; но самият аз бях принуден – когато веднъж описвах тези неща за едно швейцарско списание – да приложа практическото мислене, опиращо се на действителността, по съвсем друг начин. И ето сега Вие откривате въпросната статия отпечатана в “The Hibbert Journal”. Тя е написана интернационално, понеже поначало е предвидена за всички хора. Обаче днес хората не схващат нещата по този начин. Ето защо правя тази лична забележка: за да бъдат правилно разбрани някои неща, които са важни за социалния живот.
към текста >>

134. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

За тази цел ние преди всичко се нуждаем от един мироглед – или както казваме в Германия – от един мироглед на свободата, но сега следва да припомним, тъй като тук думата свобода има по-друго значение, че става дума за един мироглед, опиращ се на духовната активност, на действието, на мисленето, на чувствата, накратко, опиращ се на духовната човешка индивидуалност.
За тази цел ние преди всичко се нуждаем от един мироглед – или както казваме в Германия – от един мироглед на свободата, но сега следва да припомним, тъй като тук думата свобода има по-друго значение, че става дума за един мироглед, опиращ се на духовната активност, на действието, на мисленето, на чувствата, накратко, опиращ се на духовната човешка индивидуалност.
към текста >>

135. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно.
От първата половина на 19-то столетие и днес още срещу нас стои извънредно величествена философската фигура, тя и днес още стои в известна живост срещу нас. Това е Хегел. През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано. В последната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха борба именно академиците. Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света. Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси.
към текста >>

136. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

Хармонизиращото действие на тези биологично-динамични препарати върху културните растения и почвата е доказано посредством много опити на трайно торене в Швеция, Швейцария и Германия*/*1 J.
Рудолф Щайнер и модерното екологично селско стопанство се опират на това познание и изграждат отделното стопанство като една възможно многостранна културна екологична система, която лежи в разнообразна природна среда. Вместо азот от химичните заводи се поощрява биологичното обогатяване с азот чрез засаждане на бобови култури. Вместо минерални торове се активира биологичното разпадане в почвата, за което от особено значение е употребата на тор от принадлежащите на стопанството животни. Вместо химикали против насекоми-вредители, се извършва засаждане на различни културни растения, които цъфтят и дават плод по различно време и се подпомага умножаването на многообразието на птичия свят, полезните насекоми, червеите и микроорганизмите. Естествените сили, които осигуряват здравето на всеки организъм, се укрепват чрез активирането на жизнеността посредством специални препарати и подходящо торене. Хармонизиращото действие на тези биологично-динамични препарати върху културните растения и почвата е доказано посредством много опити на трайно торене в Швеция, Швейцария и Германия*/*1 J. Raup 1999: „Fertilisation Systems in Organic Farming Based on Long Term Experiments“, Final Report of the concertet action „Elaboration of Standards for site-specified fertilization Systems in organic farming in Europe based on long.term field experime nts“ (AIR 3-CT94-1940). Inst. f. Biodynamix Research, Brandschneise 5, D-64295 Darmstadt/ /*2 J. Raupp, u. Meike Oltmanns 2000: „Dungungssysteme in okologisxhen Landbau auf der Basis von Langzeitversuchen“.
към текста >>

За да могат селскостопанските продукти, произведени въз основа на новите възгледи и методи, да излязат на пазара под общо име и марката „Demeter“, в много страни се създадоха обвързващи насоки за производството и за преработването им, в Западна Германия за първи път през 1956 година.
За да могат селскостопанските продукти, произведени въз основа на новите възгледи и методи, да излязат на пазара под общо име и марката „Demeter“, в много страни се създадоха обвързващи насоки за производството и за преработването им, в Западна Германия за първи път през 1956 година. Те трябва да бъдат изпълнени, ако производителите държат да предлагат продуктите под тази марка. Тук се касае за правни гаранции по отношение на консуматорите. Затова и името е запазена марка, която осигурява автентичността на продуктите и пречи да се предлагат продукти с друг произход. По този начин се изгражда и доверието на потребителите. Също и тези насоки, редом с практическите опитности, се основават на това произведение на Рудолф Щайнер.
към текста >>

137. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Те бяха дошли от Южна Германия, от Източна Германия, разбира се също и от близките области, така че голямата зала беше препълнена.
Това много ясно можеше да се види при вечерните лекции, при лекциите вечер пред членовете на обществото. Освен това сърдечността, с която Бреслау и Кобервитц се отзоваха на тези лекции, се изрази във формата на една организираност, поставена под знака на Духа, тъй като имаше дълбоко антропософско разбиране, което беше пренесено и осъществено в материята. Трябва да спомена, че последната вечер, в по неделник вечерта, всичко приключи вместо с лекция, с приятелска среща. Бяха дошли наистина много членове отдалеч. От дълго време членовете от германските области не са имали такава възможност. Те бяха дошли от Южна Германия, от Източна Германия, разбира се също и от близките области, така че голямата зала беше препълнена. Макар че някои трябваше да отпътуват в неделя, на приятелската среща в понеделник присъстваха все още триста и седемдесет членове и всички те бяха нагостени с вечеря от дома Кайзерлинг.
към текста >>

Имотът Кобервитц е отлично стопанисван, селското стопанство естествено трябва да продължи да се развива, обаче стопанският живот в Германия вече е в ужасно състояние.
Между всичко останало бяха и обиколките на имотите. Разгледа се всичко, което можеше да се види в стопанството, като разбира се, във всички тези неща в Средна Европа се отразява това, което така ясно се проявява в абсолютно разпадащата се икономика. Имам предвид изобщо стопанския живот. Имотът Кобервитц е отлично стопанисван, селското стопанство естествено трябва да продължи да се развива, обаче стопанският живот в Германия вече е в ужасно състояние. Сбирките завършиха в понеделник към единадесет часа.
към текста >>

марки вследствие на невероятното поскъпване на хранителните продукти в Германия.
Помислете, само в седмицата преди Коледа имахме месечен бюджет от 6-8 хил. марки, което сега отговаря на месечен бюджет от 25-27 хил. марки вследствие на невероятното поскъпване на хранителните продукти в Германия. Тези неща, разбира се, са ужасни. И преди известно време застанахме пред финансовата ситуация, че от тези 25-27 хил. марки месечен бюджет са непокрити около 15-17 хил. Марки, така че в близко бъдеще имаме да се справяме с I5-17 хил. златни марки месечен дефицит.
към текста >>

Извънредно трудно е те да работят при тези икономически предпоставки и особено при бъдещите икономически изгледи за Германия.
Това положение е потискащо и то много тежко гнети душата, тъй като всичко друго е добре уредено. Училището има учителски колегиум от над четиридесет учители и над осемстотин ученици. Извънредно трудно е те да работят при тези икономически предпоставки и особено при бъдещите икономически изгледи за Германия.
към текста >>

Естествено, трябва да се каже, че сега в Германия имаме оскъдица на пари.
Ако бъдат намерени още около 250-300 кръстника, ако членският внос идва навреме и по-добре се събират помощи, положението няма да е така трудно. Естествено, трябва да се каже, че сега в Германия имаме оскъдица на пари. Не че няма материални стойности, но е налице такава парична оскъдица, че тя не позволява никаква циркулация. Всъщност стопанският живот в Средна Европа е в едно направо лошо състояние.
към текста >>

138. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Един имот в Силезия не е като имот в Тюрингия или в Южна Германия.
Климатът, почвата и други условия дават най-дълбоките основи за индивидуалността на един имот. Един имот в Силезия не е като имот в Тюрингия или в Южна Германия. Те са наистина отделни индивидуалности. Тъкмо от антропософския възглед обобщенията, абстракциите нямат абсолютно никаква стойност и те имат най-малка стойност, когато се навлезе в практиката. Какъв смисъл има да говорим само общо по такъв практически въпрос, какъвто е въпросът за стопанствата.
към текста >>

139. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

Освен този „Деметер-съюз“ в Западна Германия, в много други страни също съществуват вече такива Деметер организации.
Понеже стопанските сведения, поискани от присъединяващите се по-късно земеделци, с течение на времето не можеха да бъдат давани само от натоварените с отговорността за собствените си биодинамични стопанства, стопани, скоро в различните страни и провинции бяха създадени центрове за информация и съвети. При това организиране на работата можеше да се оказва съществена помощ от по-големите земеделски стопанства и от техните ръководители, посветили се на напредъка на земеделието. Оттам получи съществено съдействие също и създаването на организация със задачата да запознава заинтересованите консуматори и да им доставя произведените висококачествени храни. За тези произведения беше избрана запазена та марка „Деметер“. Представител на тази дейност беше „Деметер стопански съюз“. Освен този „Деметер-съюз“ в Западна Германия, в много други страни също съществуват вече такива Деметер организации.
към текста >>

Само няколко години след курса в Кобервитц биодинамичното движение прекрачи границите на Германия, разпространи се в Швейцария, Холандия, Англия, Скандинавските страни, Франция и САЩ.
Само няколко години след курса в Кобервитц биодинамичното движение прекрачи границите на Германия, разпространи се в Швейцария, Холандия, Англия, Скандинавските страни, Франция и САЩ. Отделни стопанства се появиха също в Южна Америка, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. В тези страни също се основаха изследователски кръгове и земеделско-градинарски работни общества. На много места по Земята се провеждаха местни събрания, както и посещения на стопанства през лятото, събрания в края на седмицата и начални курсове през зимата, на които ставаха оживени разисквания и непосредствено общуване с обмяна на опитности. В Холандия се основа училище по градинарство и земеделие за изучаване на биодинамичните методи в продължение на тригодишен курс. От повече от три десетилетия всяка зима в Свободната Висша школа в Дорнах се срещат биодинамично работещите земеделци и градинари, за да работят общо за задълбочаване разбиранията на методите, които Рудолф Щайнер беше дал в селскостопанския курс през 1924 година.
към текста >>

Ако през 1924 година преди всичко в източните провинции на Германия можеше да се намери почти неограничено работна сила при поносимо за стопанството заплащане, то най-вече в последните две десетилетия, които бележат нарастващото жизнено равнище, машините все повече бяха привлечени за извършване на земеделските работи.В много страни днес не е възможно да се обработват биодинамично стопанствата без разпръсквачки на тор и компост, без машини за товарене и разтоварване на тора, без разпръсквачки на препаратите, наред с неотменните трактори, сеялки и жътварки.
При разпространение на движението в различни страни и краища на Земята беше необходимо работата в стопанствата да се съобразява със съответните климатични условия и със съответните социални и стопански отношения. Този процес на постоянна промяна трябваше да се осъществява съобразно стопанската структура. Ако през 1924 година преди всичко в източните провинции на Германия можеше да се намери почти неограничено работна сила при поносимо за стопанството заплащане, то най-вече в последните две десетилетия, които бележат нарастващото жизнено равнище, машините все повече бяха привлечени за извършване на земеделските работи.В много страни днес не е възможно да се обработват биодинамично стопанствата без разпръсквачки на тор и компост, без машини за товарене и разтоварване на тора, без разпръсквачки на препаратите, наред с неотменните трактори, сеялки и жътварки.
към текста >>

Имотът в Силезия не е такъв, какъвто е имотът в Тюрингия или Южна Германия.
Така приспособимостта към даденостите на мястото и времето се доказва като предпоставка за успешна работа според дадените в Кобервитц указания. В съзвучие с указанието на Рудолф Щайнер: „Дадено стопанство винаги е една индивидуалност, в която нещата не са същите както в друго стопанство. Климатът, естеството на почвата дават най-дълбоките основи на индивидуалността на един имот. Имотът в Силезия не е такъв, какъвто е имотът в Тюрингия или Южна Германия. Това наистина са индивидуалности:“ Според антропософския възглед общите положения, абстракциите нямат никаква стойност и те са без всякаква стойност, когато трябва да се навлезе в практиката.“
към текста >>

Освен основаната през 1924 биохимическа лаборатория при Гьотеанума в Дорнах, в хода на развитието на биодинамичната работа бяха основани още изследователски институти за биодинамична дейност в САЩ, Швеция и Германия.
Освен основаната през 1924 биохимическа лаборатория при Гьотеанума в Дорнах, в хода на развитието на биодинамичната работа бяха основани още изследователски институти за биодинамична дейност в САЩ, Швеция и Германия. За доказване на особеното качество на биодинамичното производство важно значение има методът на чувствителните кристализации, открит от д-р Е. Пфайфер въз основа на съветите и помощта на д-р Рудолф Щайнер. В тези институти се работи в тесен контакт със стопанствата и там се занимават с въпросите относно плодородието на почвата, постигане и контрол на качеството, здравето на растенията, предпазване от гъбни и насекомни нападения, а също така и с проблемите за отглеждане на растенията и отглеждане и хранене на животните.
към текста >>

140. 20. Приложения GA_327 Биодинамично земеделие

1. Места за производство и продажба на биодинамични продукти в отделните провинции на Германия.
1. Места за производство и продажба на биодинамични продукти в отделните провинции на Германия.
към текста >>

3. Адреси на регионални Институти Деметер в Германия.
3. Адреси на регионални Институти Деметер в Германия.
към текста >>

Адреси на регионални институти Деметер в Германия
Адреси на регионални институти Деметер в Германия
към текста >>

141. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

В Германия бушуваше инфлация.
Първата световна война имаше за последица хаотични отношения в Европа. В Германия бушуваше инфлация. Материалният аспект на веществата, след дългогодишна предимно научна подготовка насила беше наложен в широката практика при селското стопанство. Торенето с водоразтворими соли прости неорганични съединения, се смяташе от науката, съвещателните съвети и индустрията за истинското решение на проблемите с изхранването, и това силно беше пропагандирано. Индустриалните производители на средствата очакваха най-големите печалби на столетието. С индустриалното получаване на съединения на азота от въздуха по метода Хабер-Бош, от края на войната беше поставено на разположение неограничено и сравнително евтино това подхранващо растението минерално вещество, с което по един единствен по рода си начин можеше изкуствено да бъде подтиквано израстването.
към текста >>

142. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

В чистите въздушни области на Южна Германия максималното замърсяване на въздуха с прах става с пустинен прах от Сахара при съответната промяна на времето.
Дали тук се има предвид само финото разпределение, това може би трябва да се разглежда като открит въпрос. При хомеопатично степенуваното разреждане (потенциране) би се дошло до обрат във въздействието. Не е сигурно дали точно това е имал предвид Рудолф Щайнер. На първо място превръщането в най-фин прах е описано само за кварца, а за „варовиковото вещество“ е казано изрично във втората лекция (2, 48). При това трябва да се има предвид, че например образуването на водните капки, на снежните и ледените кристали винаги се нуждае от едно кондензиращо ядро, от една твърда прашинка. В чистите въздушни области на Южна Германия максималното замърсяване на въздуха с прах става с пустинен прах от Сахара при съответната промяна на времето. При изпускане на радиоактивни, на твърди елементи особено ясно се осъзнава тяхното фино разпространение в атмосферата по цялата земя. От това може да се оцени размерът на този факт.
към текста >>

143. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Това може да се забележи в Германия, особено сега.
Можем с успех да използваме такъв варовик[4], забелязвайки например нарушения в процеса на хранене при деца. Това може да се забележи в Германия, особено сега. В Германия това придобива характер на бедствие. Неотдавна, идвайки в Щутгарт да инспектирам Валдорфското училище, открих, че в първи клас, където имаме 27 деца, присъстваха едва 9; всички останали боледуваха. В другия клас имаше 15 болни. Занимавайки се с този проблем, откриваш нещо ужасно. Така например от един клас ми доведоха в конферентната зала едно малко момченце и ми казаха: какво да правим с него?
към текста >>

В Германия това придобива характер на бедствие.
Можем с успех да използваме такъв варовик[4], забелязвайки например нарушения в процеса на хранене при деца. Това може да се забележи в Германия, особено сега. В Германия това придобива характер на бедствие. Неотдавна, идвайки в Щутгарт да инспектирам Валдорфското училище, открих, че в първи клас, където имаме 27 деца, присъстваха едва 9; всички останали боледуваха. В другия клас имаше 15 болни. Занимавайки се с този проблем, откриваш нещо ужасно. Така например от един клас ми доведоха в конферентната зала едно малко момченце и ми казаха: какво да правим с него? Лекарят вече се отказа от него.
към текста >>

144. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Днес в Германия виждате съвсем бледни деца.
Днес в Германия виждате съвсем бледни деца. Трябва да се разбере, че това е свързано с излишъка на въглена киселина, на въглероден двуокис. Ако човек изработва твърде много въглероден двуокис - въглеродният двуокис се състои от въглерод и кислород, -
към текста >>

145. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

В това има несъмнено предимство на Америка пред Германия.
Желанието да се доказва всичко наред съвсем не е качество, способстващо за успеха. Ако човек утре трябва нещо да направи, на сутринта той може да започне с аргументацията, с доказването, нали така? Той може вечерта да отиде да спи така и без нищо да е направил, защото му се е наложило твърде много да доказва. Американецът няма да направи така, защото той не е силен в частта на доказателствата. В това има несъмнено предимство на Америка пред Германия. В тази област могат да се направят интересни наблюдения. Ако вземем в ръце европейска книга - да допуснем, че това е една от тези книги, които нерядко се пишат, книга, посветена на храносмилането на майския бръмбар, - тя започва така: видът на майските бръмбари има храносмилателни органи: но те са недостъпни за обикновено наблюдение. Необходимо е по-дълбоко да се проникне в цялото устройство на майския бръмбар и т.н. Авторът започва да доказва, да аргументира всичко останало.
към текста >>

146. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Това в Централна Германия се е наричало жеравово дърво, хвойна, притежаваща прекрасни плодове.
Обикновено се смята, че Рождественското дърво води началото си от дълбока древност. Но елхите са започнали да ги използват като Рождественско дърво едва преди сто и петдесет или двеста години. По-рано такъв обичай не е съществувал. На Рождество са използвали един вид храст. Така например по време на Рождественските игри[3] в селата, които са се провеждали през петнадесето-шестнадесето столетия, някой е тичал наоколо като вестител и в ръцете му също е имало своеобразно Рождественско дърво. Това в Централна Германия се е наричало жеравово дърво, хвойна, притежаваща прекрасни плодове. Тогава за Рождественско дърво, за дърво на Христа хората са смятали хвойната. Но защо? Защото в тази хвойна, на която толкова охотно са се събирали птиците, вие бихте могли да откриете много слабото въздействие на отровата, която се образува тук и би трябвало да пронизва всичко земно, за да може в земното да възникне духовното. Също както мравките отиват при дървесината, а пчелата-дървогнезд търси дървения кол, така всяка сутрин, когато на изправените дървета долитат птици, навсякъде се появява същата киселина, само че доста по-слаба. Това древните народи са го знаели инстинктивно и са казвали: когато през зимата тук има хвойна и птиците долитат за нейните плодове, тогава, благодарение на хвойната, Земята отново оживява.
към текста >>

147. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

В Средна Германия, в Тюрингия има един забележителен фолклорен израз.
И така, вместо потискане на ферментацията в човека, в случая тя се извършва. Тя се извършва поради неспособността, поради безсилието на главата, появило се вследствие приема на алкохол: човек сега е изпълнен със силите на ферментацията. В Средна Германия, в Тюрингия има един забележителен фолклорен израз. Ако човек говори глупости, в Тюрингия ще кажат: «той ферментира». В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този израз. Ако някой дрънка глупости постоянно, в Средна Германия, в Тюрингия такъв човек го наричат «стара джибра». Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки. В това се проявява здравият народен инстинкт.
към текста >>

В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този израз.
И така, вместо потискане на ферментацията в човека, в случая тя се извършва. Тя се извършва поради неспособността, поради безсилието на главата, появило се вследствие приема на алкохол: човек сега е изпълнен със силите на ферментацията. В Средна Германия, в Тюрингия има един забележителен фолклорен израз. Ако човек говори глупости, в Тюрингия ще кажат: «той ферментира». В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този израз. Ако някой дрънка глупости постоянно, в Средна Германия, в Тюрингия такъв човек го наричат «стара джибра». Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки. В това се проявява здравият народен инстинкт. Знае се, че ако човек говори твърде много глупости, в него има прекалено много ферментация. Ако някой е пил алкохол, а после има махмурлук, шум в главата, той вече не дрънка глупости, а се държи кротко, но глупостта присъства в него, тя шуми в него.
към текста >>

Ако някой дрънка глупости постоянно, в Средна Германия, в Тюрингия такъв човек го наричат «стара джибра».
И така, вместо потискане на ферментацията в човека, в случая тя се извършва. Тя се извършва поради неспособността, поради безсилието на главата, появило се вследствие приема на алкохол: човек сега е изпълнен със силите на ферментацията. В Средна Германия, в Тюрингия има един забележителен фолклорен израз. Ако човек говори глупости, в Тюрингия ще кажат: «той ферментира». В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този израз. Ако някой дрънка глупости постоянно, в Средна Германия, в Тюрингия такъв човек го наричат «стара джибра». Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки. В това се проявява здравият народен инстинкт. Знае се, че ако човек говори твърде много глупости, в него има прекалено много ферментация. Ако някой е пил алкохол, а после има махмурлук, шум в главата, той вече не дрънка глупости, а се държи кротко, но глупостта присъства в него, тя шуми в него. Това е, което се проявява, за да преодолее почналите да ферментират нишесте и захар, това е, което противостои на размирното действие на алкохола.
към текста >>

Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки.
Тя се извършва поради неспособността, поради безсилието на главата, появило се вследствие приема на алкохол: човек сега е изпълнен със силите на ферментацията. В Средна Германия, в Тюрингия има един забележителен фолклорен израз. Ако човек говори глупости, в Тюрингия ще кажат: «той ферментира». В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този израз. Ако някой дрънка глупости постоянно, в Средна Германия, в Тюрингия такъв човек го наричат «стара джибра». Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки. В това се проявява здравият народен инстинкт. Знае се, че ако човек говори твърде много глупости, в него има прекалено много ферментация. Ако някой е пил алкохол, а после има махмурлук, шум в главата, той вече не дрънка глупости, а се държи кротко, но глупостта присъства в него, тя шуми в него. Това е, което се проявява, за да преодолее почналите да ферментират нишесте и захар, това е, което противостои на размирното действие на алкохола. Може да се каже така: в човешката глава се намира нещо, непрекъснато полагащо усилия да преодолее ферментацията на намиращите се в главата нишесте и захар.
към текста >>

148. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Знаете, че в Северна Германия не отглеждат лозя, тъй като там е доста студено и слънцето не притежава съответстващата сила.
Но как се появява алкохолът? Тук трябва да погледнете към лозата. Алкохолът се появява именно там, където слънцето най-добре огрява лозата. Знаете, че в Северна Германия не отглеждат лозя, тъй като там е доста студено и слънцето не притежава съответстващата сила. Прекарайте през Грюнберг в Силезия (историческа област, предадена на Полша след Втората световна война - бел. пр.) линия, паралелна на еква-тора; от жителите на Грюнберг едва ли някой пиянства; те са мрачни, колкото това е възможно. Само там, където Слънцето прилага своята сила към растението, може да възникне вино. И така, виното възниква не благодарение на земното начало, а благодарение на извънземното, на слънчевото начало, благодарение на това, което се намира извън Земята. Човек въобще трябва да бъде много внимателен, ако приема в себе си това, което се намира извън Земята.
към текста >>

149. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Тук се намира Фрайбург в Брейсгау (природен парк в Германия - бел.
С това е свързано и нещо друго. Представете си, господа, че тук се намира планина. Тук се намира Фрайбург в Брейсгау (природен парк в Германия - бел. пр.) На планината поставям топ, изстрелът на който може да се чуе при желание чак в Офенбург. Но вие ще чуете изстрела със закъснение. Ако някой определи времето, когато той е чул изстрела във Фрайбург и кога някой го е чул в Офенбург, в показанията на часовниците ще се открие разлика. На звука му е необходимо известно време, за да стигне от Фрайбург до Офенбург.
към текста >>

150. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Тацит и произведението му «Германия».
От древното келтско население до преселилите се от Азия народи, заради издигането и запустяването на Сибир. Преводът на Библията от Вулфила. Тацит и произведението му «Германия». Религията на северните народи. Трите основни занимания на германските народи. Начините на разпространение на християнството в Европа и в какво се трансформира то. Римската хитрост и проявленията й в налагането на религия, бит и култура.
към текста >>

151. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Това се канеше да направи Германия.
Днес съществува голямо индийско движение. Пробудил го е в Индия така нареченият Махатма Ганди[6], който бил хвърлен в затвора, но сега отново е освободен по здравословни причини. Тук, в Арабия, също така живеят хора, в по-голяма или по-малка степен намиращи се под господството на англичаните. Това е все още почти непроходимата местност Арабия. Знаете, че причина за Световната война беше преди всичко намерението да се направи път през Турция, на който едното разклонение да се насочи към Индия, а другото - към Арабия. Това се канеше да направи Германия. Вследствие на това другите народи изпитаха силна завист и ревност, насочена срещу Германия, искаща да построи през Турция така наречения Багдадски път към Азия. Тук някога е била Сирия. (Рис. 1)
към текста >>

Вследствие на това другите народи изпитаха силна завист и ревност, насочена срещу Германия, искаща да построи през Турция така наречения Багдадски път към Азия.
Пробудил го е в Индия така нареченият Махатма Ганди[6], който бил хвърлен в затвора, но сега отново е освободен по здравословни причини. Тук, в Арабия, също така живеят хора, в по-голяма или по-малка степен намиращи се под господството на англичаните. Това е все още почти непроходимата местност Арабия. Знаете, че причина за Световната война беше преди всичко намерението да се направи път през Турция, на който едното разклонение да се насочи към Индия, а другото - към Арабия. Това се канеше да направи Германия. Вследствие на това другите народи изпитаха силна завист и ревност, насочена срещу Германия, искаща да построи през Турция така наречения Багдадски път към Азия. Тук някога е била Сирия. (Рис. 1)
към текста >>

152. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

Тук ние преминаваме към морското крайбрежие на Германия, тук преминаваме в холандските, а тук във френските области.
Ако си представим тук, горе, Азия (изобразява я на рисунка - Рис. 7), Европа ще се окаже малък придатък на Азия, своего рода малък полуостров. Знаете, че Европа изглежда така: тук имаме Скандинавия, тук - Балтийско море, Остзее. След това ние преминаваме в Русия. Тук е разположена съвременна Дания. Тук ние преминаваме към морското крайбрежие на Германия, тук преминаваме в холандските, а тук във френските области. Тук ние преминаваме в Испания, тук преминаваме в Италия. Сега стигаме в областта, която вече ни е известна, стигаме до Адриатическо море, а тук - до Гърция. Сега идва Черно море. Тук преминаваме в прилежащата Мала Азия, после преминаваме в Африка. От другата страна се намират Англия и Уелс, а тук - Ирландия, обозначена само лекичко.
към текста >>

Той е написал много за римската история, но освен това също така е написал великолепната голяма книга под заглавието «Германия»[4].
Случило се така, че римляните - независимо от християнството - все повече и повече разширявали сферата на господството си на Север, където те се сблъсквали с народности, преселили се от Азия. Възниквали множество войни между римляните и народите, намиращи се на север. Последния път вече упоменах името на един доста значителен римски писател, Тацит. Той е написал много за римската история, но освен това също така е написал великолепната голяма книга под заглавието «Германия»[4]. В нея той описва народностите, намиращи се тук, горе, примерно сто години след основаването на християнството, описва ги великолепно, така че в описанията на Тацит тези хора изглеждат като живи. Но аз съм ви казвал също и друго. Тацит е писал, бидейки образован римлянин, но той не е могъл да каже за християнството нищо друго освен това, че то е било основано като секта в Азия от някой си Христос, който бил осъден и екзекутиран! Следователно Тацит е писал в Рим още по времето, когато християните са били поробени, когато те още са живеели в своите подземни катакомби. Той нито веднъж не ги е описал правилно.
към текста >>

[4] «Германия»: «De origine et situ germanornm», «За произхода и местообитанията на германците», латинско съчинение на Тацит в проза, известно под името «Германия», възникнало вероятно през 100 г.
[4] «Германия»: «De origine et situ germanornm», «За произхода и местообитанията на германците», латинско съчинение на Тацит в проза, известно под името «Германия», възникнало вероятно през 100 г. сл. Р. Хр.
към текста >>

153. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Тук е Норвегия, тук ние преминаваме в Русия, тук преминаваме към северното крайбрежие на Германия; тук е Дания.
Преди всичко ще разгледаме тези неща относно Европа. Неотдавна вече говорих как е било това: тук, горе, ние имаме Азия, Европа се явява своего рода полуостров на Азия. Тя, както вие знаете, изглежда ето така (рисува географска карта - Рис. 9). Тук е Норвегия, тук ние преминаваме в Русия, тук преминаваме към северното крайбрежие на Германия; тук е Дания. Тук преминаваме в Холандия, Франция, а тук се намира Испания. Тук стигаме в Италия, Гърция; тук е Черно море, а тук ние преминаваме в Азия. Долу е разположена Африка.
към текста >>

Вземете например областите на днешна Чехословакия, Бохемия, Бавария, вземете областите тук, на Рейн, от Холандия до Германия - бих могъл да назова и много други области, - тук навсякъде се образували братства.
Вземете например областите на днешна Чехословакия, Бохемия, Бавария, вземете областите тук, на Рейн, от Холандия до Германия - бих могъл да назова и много други области, - тук навсякъде се образували братства. Тук се образувало «Братство на общия живот» от Холандия по Рейн. Тук (показва рисунката - Рис. 9) се образувало братство, получило името «Моравски братя». Какво са търсели тези братства? Тези братства казвали: от Рим не се разпространява истинското християнство.
към текста >>

154. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

Когато четете «Хелианд», се чувствате не в Палестина, а в Германия.
и се наричало «Евангелска хармония» на Отфрид[3]. Другата поема възникнала обаче в друга местност, която днес е Саксония, и се наричала «Хелианд»[4], «Хайланд». Ако четете «Хелианд», ще ви се набие в очи едно. Вие ще си кажете: този монах - защото персонаж в «Хелианд» се явява монах от селски произход - описва Исус Христос, но по съвсем особен начин. Той го описва примерно така, както би следвало да се опише германски херцог, който, сражавайки се начело на германската войска, удържа победа над своите врагове. Когато четете «Хелианд», се чувствате не в Палестина, а в Германия. Разбира се, тук са разказани събитията, описани в Евангелията, но са разказани така, както ако Христос би бил немски херцог, немски княз. Така е разказано и за деянията на Исус.
към текста >>

155. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

Вземете това, което е ставало в съвсем определена област, там, където положението е било най-ясно, вземете християнството в страните от Запада, тоест тези християни, които са идвали от Гърция, Рим и Централна Германия.
Вземете това, което е ставало в съвсем определена област, там, където положението е било най-ясно, вземете християнството в страните от Запада, тоест тези християни, които са идвали от Гърция, Рим и Централна Германия. Те са били неспособни да развиват по-нататък древната медицина, доколкото не са можели повече да съзерцават в целебните треви духовното начало. Те повече не са имали възможност да виждат духовното начало в целебните треви. Обаче евреите, които идвали от страните на Изтока, от Персия и т. н., навсякъде виждали духовното начало, тоест своя единствен Йехова. Ако разгледате развитието на медицината в средните векове, ще откриете, че евреите са вземали в този процес много дейно участие.
към текста >>

156. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Виждате ли, още като дете аз често чувах в училище от преподавателя по история на литературата: «Имануел Кант е бил император на литературна, просветена Германия!
Виждате ли, още като дете аз често чувах в училище от преподавателя по история на литературата: «Имануел Кант е бил император на литературна, просветена Германия! » Веднъж се обадих и казах, че «е бил крал на литературна Германия». Преподавателят незабавно ме поправи и каза: «Император на литературна Германия! »
към текста >>

» Веднъж се обадих и казах, че «е бил крал на литературна Германия».
Виждате ли, още като дете аз често чувах в училище от преподавателя по история на литературата: «Имануел Кант е бил император на литературна, просветена Германия! » Веднъж се обадих и казах, че «е бил крал на литературна Германия». Преподавателят незабавно ме поправи и каза: «Император на литературна Германия! »
към текста >>

Преподавателят незабавно ме поправи и каза: «Император на литературна Германия!
Виждате ли, още като дете аз често чувах в училище от преподавателя по история на литературата: «Имануел Кант е бил император на литературна, просветена Германия! » Веднъж се обадих и казах, че «е бил крал на литературна Германия». Преподавателят незабавно ме поправи и каза: «Император на литературна Германия! »
към текста >>

След това те чуват, че Кант е «император на просветена, литературна Германия» и си мислят: дявол да го вземе, и ние знаем туй-онуй за Кант, значи, също сме такива умни хора!
Важно е човек да знае за тези неща. Защото днес съществува своеобразен култ към всичко, което е напечатано. И оттогава, когато в издание на «Универсална библиотека» се появи Кант - впрочем, аз също успях да го прочета само благодарение на това, защото иначе просто нямаше да ми се удаде да си го купя тогава; макар и книгата да беше дебела, струваше евтино, - така оттогава, благодарение на Кант, дяволът се поуспокои, защото оттогава всички четат Кант. Това значи, че те четат първата страница, но нищо не разбират. След това те чуват, че Кант е «император на просветена, литературна Германия» и си мислят: дявол да го вземе, и ние знаем туй-онуй за Кант, значи, също сме такива умни хора! Мнозинството от тях е такова, че си признава: «На мен ми се налага да казвам, че разбирам този Кант, иначе другите ще кажат, че съм глупав, тъй като не го разбирам». В действителност хората не го разбират, но не си го признават. Те си казват: «Аз трябва да разбирам Кант, защото съм много умен. И затова твърдя: аз разбирам много умни неща, ако разбирам Кант! » Тогава това импонира на хората.
към текста >>

157. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

В Англия навярно никому не би дошло на ум да направи това, което правят сега в Германия, а именно да въведе рентната марка.[4] От само себе си се разбира, че сега в Германия има голям недостиг на пари.
С други думи, те дават възможност на хората да се довършат един друг. Това го потвърждава историята. Именно благодарение на този факт е била основана английската световна империя.[3] Другите никога не знаят «от коя трънка ще изскочи заекът», как ще тръгнат нещата. Англичаните, в известен смисъл инстинктивно, се отнасят с уважение към отличителните качества на чуждия народ. Благодарение на този факт на англичаните им се удаде да достигнат колосалното икономическо превъзходство. В Англия навярно никому не би дошло на ум да направи това, което правят сега в Германия, а именно да въведе рентната марка.[4] От само себе си се разбира, че сега в Германия има голям недостиг на пари. Пари никой няма. Но когато беше въведена рентната марка, така наречената парична единица със стабилна стойност, хората възприеха това като нещо страшно умно. Всъщност това беше най-голямата глупост от всичко, което би могло да се направи. Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят. За всички книжни пари има в наличност обезпечение в злато.
към текста >>

Ние сега в Германия имаме рентна марка, нали?
Но когато беше въведена рентната марка, така наречената парична единица със стабилна стойност, хората възприеха това като нещо страшно умно. Всъщност това беше най-голямата глупост от всичко, което би могло да се направи. Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят. За всички книжни пари има в наличност обезпечение в злато. Ако се печатат пари, необезпечени със злато, тези пари или незабавно се обезценяват, тоест валутният курс пада, или, ако курсът се поддържа изкуствено, както правят сега с парите със стабилна стойност, стоките стават все по-скъпи. Ние сега в Германия имаме рентна марка, нали? Нейната стойност винаги е една марка. Но, господа, за нея сега можеш да си купиш толкова, колкото преди с петнадесет пфенига, следователно в действителност нейната стойност е не повече от петнадесет пфенига. Фактът, че тя не пада, че тя е «парична единица със стабилна стойност», е само илюзия. Работата стои така: в Германия мислят, но нямат понятие за това, че трябва с уважение да се отнасят към реалността.
към текста >>

Работата стои така: в Германия мислят, но нямат понятие за това, че трябва с уважение да се отнасят към реалността.
Ако се печатат пари, необезпечени със злато, тези пари или незабавно се обезценяват, тоест валутният курс пада, или, ако курсът се поддържа изкуствено, както правят сега с парите със стабилна стойност, стоките стават все по-скъпи. Ние сега в Германия имаме рентна марка, нали? Нейната стойност винаги е една марка. Но, господа, за нея сега можеш да си купиш толкова, колкото преди с петнадесет пфенига, следователно в действителност нейната стойност е не повече от петнадесет пфенига. Фактът, че тя не пада, че тя е «парична единица със стабилна стойност», е само илюзия. Работата стои така: в Германия мислят, но нямат понятие за това, че трябва с уважение да се отнасят към реалността.
към текста >>

Сред азиатците работата стои така, че на тях им прави голямо впечатление, ако те дойдат например в Германия.
И така, културтрегерството в Азия ще получи смисъл само в случай, че самата Европа има духовна наука. Ако Европа успее да даде на жителите на Азия духовната наука, тогава на тези жители ще им харесва, че европейците им доставят техника. Обаче сега те възприемат това така, сякаш европейците освен тази техника въобще нищо не знаят. Сред азиатците работата стои така, че на тях им прави голямо впечатление, ако те дойдат например в Германия. Ако истински азиатци, образовани, обучени, дойдат в днешна Германия - например добре образовани китайски учени, - ако дойдат в Германия и на тях им разказват за Гьоте или Шилер, те внимателно се вслушват. А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност. Обаче през XIX столетие това бързо е западнало и изчезнало. И днес китайският учен разглежда например германците като страшни варвари. Той казва: с Гьоте и Шилер германската култура е стигнала до упадък.
към текста >>

Ако истински азиатци, образовани, обучени, дойдат в днешна Германия - например добре образовани китайски учени, - ако дойдат в Германия и на тях им разказват за Гьоте или Шилер, те внимателно се вслушват.
И така, културтрегерството в Азия ще получи смисъл само в случай, че самата Европа има духовна наука. Ако Европа успее да даде на жителите на Азия духовната наука, тогава на тези жители ще им харесва, че европейците им доставят техника. Обаче сега те възприемат това така, сякаш европейците освен тази техника въобще нищо не знаят. Сред азиатците работата стои така, че на тях им прави голямо впечатление, ако те дойдат например в Германия. Ако истински азиатци, образовани, обучени, дойдат в днешна Германия - например добре образовани китайски учени, - ако дойдат в Германия и на тях им разказват за Гьоте или Шилер, те внимателно се вслушват. А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност. Обаче през XIX столетие това бързо е западнало и изчезнало. И днес китайският учен разглежда например германците като страшни варвари. Той казва: с Гьоте и Шилер германската култура е стигнала до упадък. На него не му импонира фактът, че през XIX столетие са открити железопътните връзки.
към текста >>

Ако нещо подобно в настоящето е най-разпространената книга, а тази книга на Освалд Шпенглер е най-популярна в Германия, и жителят на Изтока, азиатецът сравни написаното там със своята собствена духовна култура, той би трябвало да си каже: ето един от най-умните хора в Европа!
Ако нещо подобно в настоящето е най-разпространената книга, а тази книга на Освалд Шпенглер е най-популярна в Германия, и жителят на Изтока, азиатецът сравни написаното там със своята собствена духовна култура, той би трябвало да си каже: ето един от най-умните хора в Европа! А жителят на Изтока има своята възвишена духовна наука, макар и да е стара и като съновидение. И той си казва: «Що за хора са тези най-умни хора на Европа? Нищо добро няма да ни донесат! » Именно така стои работата, господа. И ако се поставя въпросът: «Какво може да направи Европа, за да противостои на регресивната тенденция в Азия?
към текста >>

[4] Паричната единица на Германия от 1923 до 1948 г.
[4] Паричната единица на Германия от 1923 до 1948 г. – Бел. пр.
към текста >>

158. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Той казва: трябва да се поощрява национализмът въобще, и в Унгария, и в Германия, и във Франция.
Подобни екстремистки средства използват именно такива тайни организации. Към тях принадлежи в Америка и Ку-клукс-клан. Ку-клукс-клан е опасен по тази причина, че такива организации изхождат не само от един народ, не, те искат да разпространят националистическия принцип навсякъде. Никой не следва да казва: Ку-клукс-клан си остава изключително американски феномен, доколкото той иска по особен начин да култивира американския национализъм. Привърженикът на Ку-клукс-клан не говори така. Той казва: трябва да се поощрява национализмът въобще, и в Унгария, и в Германия, и във Франция. Колко прекрасно! И той се ориентира не към американизма, защото не е патриот, а в тази надутост на хората на почвата на национализма вижда това, което, бидейки по-късно задействано при най-различни нации, ще доведе до целта, която иска да достигне: а именно да хвърли хората в абсолютен хаос! Зад това се крие изключителна жажда за разрушение. Ку-клукс-клан е особено опасен по причината, че той може да се разпространява и в другите страни. И вие не трябва да казвате, ако той поиска да се разпространи тук, в Швейцария, че това е американски феномен, американска организация.
към текста >>

159. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

21а. «Германия»: «De origine et situ germanornm», «За произхода и мес-тообитанията на германците», латинско съчинение на Тацит в проза, известно под името «Германия», възникнало вероятно през 100 г.
21а. «Германия»: «De origine et situ germanornm», «За произхода и мес-тообитанията на германците», латинско съчинение на Тацит в проза, известно под името «Германия», възникнало вероятно през 100 г. сл. Р. Хр.
към текста >>

160. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

А тук ще се намира Европа - Норвегия, Шотландия, Англия, Ирландия; после преминаваме към Франция, Испания, следват Италия, Германия; тук се намира Ботническият залив (в северната част на Балтийско море - бел. пр.).
Сега искам да ви приведа нещо, от което бихте могли да видите как се е изменяла Земята, при това се е изменяла вече относително късно. Виждате, ако тук нарисуваме повърхността й (изобразява го на дъската), тук ще бъде Америка. А тук ще се намира Европа - Норвегия, Шотландия, Англия, Ирландия; после преминаваме към Франция, Испания, следват Италия, Германия; тук се намира Ботническият залив (в северната част на Балтийско море - бел. пр.).
към текста >>

161. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

Точно така в много области на Германия има угаснали огнедишащи планини.
За тях навярно ви се е налагало постоянно да слушате, за тези ужасни изхвърлящи огън планини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс. Мощни, бълващи огън планини има и в Кавказ. Ако преминете насам, можете да кажете: у нас те не са толкова много, но може да се докаже, че някога тези огнедишащи планини са се намирали тук навсякъде, но са угаснали. Виждате ли, ако например преминем по пътя, който води от севера на Силезия до Бреслау, там може да се види една забележима, самотно стояща планина; хората се боят от нея даже и днес. Ако върху нея се проведе изследване на скалните породи, ще се открие, че тази забележителна планина се явява угаснал вулкан. Точно така в много области на Германия има угаснали огнедишащи планини.
към текста >>

162. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

[10] Фердинанд Ласал - 1825-1864, основател на социалдемокрацията в Германия.
[10] Фердинанд Ласал - 1825-1864, основател на социалдемокрацията в Германия. Точното название на споменатата реч е: «Науката и работниците. Защитна реч пред Берлинският Наказателен Съд против обвиненията срещу безимотните класи в публично възбуждане на ненавист и презрение към собствениците (16 януари 1863 г.)», Цюрих, 1863.
към текста >>

163. Бележки. GA_354 Сътворението на света и човека

40. Фердинанд Ласал - 1825-1864, основател на социалдемокрацията в Германия.
40. Фердинанд Ласал - 1825-1864, основател на социалдемокрацията в Германия. Точното название на споменатата реч е: «Науката и работниците. Защитна реч пред Берлинският Наказателен Съд против обвиненията срещу безимотните класи в публично възбуждане на ненавист и презрение към собствениците (16 януари 1863 г.)», Цюрих, 1863.
към текста >>

НАГОРЕ

2.1456959247589