Търсене в текстове за 'Гениалност'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 59 резултата от 39 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Гениалност'.

1. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

С това твърдение не се казва нищо срещу гениалността на неговото творчество.
Не можем да схванем духовната конституция на Ницше с понятията на психологията. Трябва да се призове на помощ психопатологията. С това твърдение не се казва нищо срещу гениалността на неговото творчество. Най-малко трябва да се съди относно истинността или заблудата на неговите идеи. Геният на Ницше няма абсолютно нищо общо с това изследване. Гениалността при него се проявява чрез едно патологично средство.
към текста >>

Гениалността при него се проявява чрез едно патологично средство.
Не можем да схванем духовната конституция на Ницше с понятията на психологията. Трябва да се призове на помощ психопатологията. С това твърдение не се казва нищо срещу гениалността на неговото творчество. Най-малко трябва да се съди относно истинността или заблудата на неговите идеи. Геният на Ницше няма абсолютно нищо общо с това изследване. Гениалността при него се проявява чрез едно патологично средство.
към текста >>

Не гениалността на Фридрих Ницше трябва да се разглежда в заболяването му.
Не гениалността на Фридрих Ницше трябва да се разглежда в заболяването му. Ницше е гений, макар и да е болен. Едно е да се обяснява гениалността като болестно състояние на духа, съвсем друго е да се разбере цялостната личност на един гениален човек във връзка със заболяването му. Можем да сме привърженици на Ницшевите идеи и въпреки това да сме на мнение, че начинът, по който той открива тези идеи, по който ги свързва една с друга, по който ги преценява и защитава, става разбираем само посредством психопатологични понятия. Можем да се удивляваме на величавия му характер, на забележителното му мисловно изразяване и въпреки това да признаем, че в този характер, в този израз се намесват здравословни фактори. Проблемът на Ницше поражда такъв огромен интерес, защото един гениален човек се бори години наред с болестни елементи, защото той съумява да изложи велики мисли само във връзката, която се обяснява чрез психопатологията.
към текста >>

Едно е да се обяснява гениалността като болестно състояние на духа, съвсем друго е да се разбере цялостната личност на един гениален човек във връзка със заболяването му.
Не гениалността на Фридрих Ницше трябва да се разглежда в заболяването му. Ницше е гений, макар и да е болен. Едно е да се обяснява гениалността като болестно състояние на духа, съвсем друго е да се разбере цялостната личност на един гениален човек във връзка със заболяването му. Можем да сме привърженици на Ницшевите идеи и въпреки това да сме на мнение, че начинът, по който той открива тези идеи, по който ги свързва една с друга, по който ги преценява и защитава, става разбираем само посредством психопатологични понятия. Можем да се удивляваме на величавия му характер, на забележителното му мисловно изразяване и въпреки това да признаем, че в този характер, в този израз се намесват здравословни фактори. Проблемът на Ницше поражда такъв огромен интерес, защото един гениален човек се бори години наред с болестни елементи, защото той съумява да изложи велики мисли само във връзката, която се обяснява чрез психопатологията. Не самият гений, само изразната форма на гения трябва да се обяснява по този път. Медицината може да добави важни неща за изясняване на духовния образ на Ницше.
към текста >>

2. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Майнрих Сузо и Йоханес Руисбрьок притежаваха едно устройство на Духа, което бихме могли да наречем гениалност на сърцето.
Майнрих Сузо и Йоханес Руисбрьок притежаваха едно устройство на Духа, което бихме могли да наречем гениалност на сърцето. Тяхното чувство е привлечено от нещо инстинктивно в онази посока, където чувствата на Екхарт и на Таулер са доведени чрез един по-висш живот на представите. Пламенно се обръща сърцето на Сузо към едно Първично същество, което обгръща както отделния човек така и целия свят и в което, забравяйки себе си, той иска да се влее, както капка вода във великия океан. Той говори за този свой копнеж към Всемирното същество не като за нещо, което иска да обгърне с мисли; той говори като за едно естествено влечение, което опиянява неговата душа за унищожаване на нейното отделно съществуване и за възкръсването и във всемирната дейност на безграничното същество.
към текста >>

3. 1 ФИЗИЧЕСКАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_9 Теософия

В замяна на това, едно хармонично и силно устройство на целия човек и особено на мозъка, не може, наистина да замести гениалността, но във всеки случай дава първото и най- необходимо условие за едно висше познание".
Но човешкото тяло се различава от животинското. Тази разлика трябва да се признае от всеки човек, каквото и да мисли той относно сродството на човека с животното. И най- радикалният материалист, който отрича всичко душевно, не може да не се подпише под следното изречение на Карус от неговите съчинение "Органът на познанието на природата и духа": "Най-финият и интимен строеж на нервната система и на мозъка остава за атома и физиолога една неразрешима загадка; но че концентрацията на тази тъкан се увеличава все повече и повече в животните и достига у човека една степен, както при никое друго същество, е един напълно установен факт; този факт е от най-голямо значение за интелектуалното развитие на човека. Може да се твърди, че той е достатъчен, за да го обясни. Когато мозъкът не се е развил достатъчно, както при микроцефалите и идиотите, се разбира от само себе си, че не може да става дума за изявяване на собствените идеи и познание, както не може да става дума за продължение на вида у хора с атрофирали органи за размножение. В замяна на това, едно хармонично и силно устройство на целия човек и особено на мозъка, не може, наистина да замести гениалността, но във всеки случай дава първото и най- необходимо условие за едно висше познание".
към текста >>

4. ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА GA_9 Теософия

Естествено, гениалността той има нито от баща си, нито от майка си.
Естествено, гениалността той има нито от баща си, нито от майка си. Тя е, следователно, онази част от качествата на неговата душа, която човешкото същество предава, така да се каже, на физическата наследственост.
към текста >>

Нека вземем за пример гениалността на един човек.
Така Духът събира плодовете на своя преходен живот. Възприемаме ли ние обаче тези плодове в самите нас? Върху какво се основават заложбите, които като особеност на духовния човек бяха изложени по-горе? Човек започва земния си жизнен път само с онези способности, които сам донася със себе си. Тези способности винаги наподобяват нещо, което можем да научим по време на живота. Нека вземем за пример гениалността на един човек. За Моцарт е известно, че като момче е можел само по памет да запише дълги музикални произведения. Той е бил способен на това, защото е можел да обгърне тяхната цялост дори с един поглед. В определени граници, човек развива по време на живота своята способност да обгръща цялото, да прониква в отношенията между нещата по такъв начин, че да постига нови способности.
към текста >>

Самият Лесинг не казва ли за себе си, че чрез дарбата на критичното наблюдение е придобил нещо, което го доближило до гениалността?
Самият Лесинг не казва ли за себе си, че чрез дарбата на критичното наблюдение е придобил нещо, което го доближило до гениалността? Ако такива способности, които се основават на заложбите, не се разглеждат като чудеса, те трябва да се приемат като плодове на възприятията, до които Духът-Себе е стигнал посредством една душа; те са били отпечатани в него. Той не ги е получил в този живот, а в предишен живот. Човешкият Дух е един вид сам по себе си. И както човекът, като представител на един физически вид, наследява своите качества вътре в този вид, така и Духът ги наследява в рамките на своя вид, т. е. вътре в себе си.
към текста >>

5. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Фридрих Шлегел /1772-1829 г./, един от лидерите на романтичното духовно направление, казва за ироничното настроение, че то "обгръща с поглед всичко и се издига безкрайно на всичко условно, също и под никое изкуство, добродетел и гениалност".
Целият свят е за него само материал за неговата естетическа игра. Сериозността на всекидневния човек не се корени в действителността, в истината. Познаващата душа не може да вземе сериозно нещата по себе си, защото на себе си те не са пълноценни за нея. Настроението на духа, който има съзнание за тази своя суверенност по отношение на нещата, романтиците го наричат иронично. Карл Вилхелм Фердинанд Золгер /1780-1819 г./ е дал обяснението за романтичната ирония: "Духът на художника трябва да обгърне всички направления с един поглед обзиращ всичко, и този плуващ на всичко, унищожаващ всичко поглед ние наричаме ирония". Фридрих Шлегел /1772-1829 г./, един от лидерите на романтичното духовно направление, казва за ироничното настроение, че то "обгръща с поглед всичко и се издига безкрайно на всичко условно, също и под никое изкуство, добродетел и гениалност". Който живее в това настроение, не се чувства обвързан от нищо; нищо не определя насоката на неговите действия. Той може "по воля да се настрои философски или филологически, критически или поетически, исторически или реторически, антически или модерно". Ироническия дух се издига над една истина, която иска да се остави обвързана от логиката; той се издига също така над един вечен, морален ред на света. Защото нищо не му казва, какво трябва да върши, освен самият той. Ироничният трябва да върши това, което му се нрави; защото неговата моралност може да бъде само етическа.
към текста >>

Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа.
Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен. Новалис изживява своите съчинения и съзерцания от едно душевно настроение, което се отнася към образа на света както това на Фихте. Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света. В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа. Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа. Той си отбелязва: "Някой успя да повдигне булото на богинята от Саис, но какво видя той? Той видя чудо на чудесата самия себе си". Новалис изразява, как той чувства духовната тайна зад сетивния свят и човешкото себесъзнание като орган, чрез който тази тайна казва: - Това съм аз, когато изразява това чувство с думите: "Фактически светът на духовете е отворен за нас, той е винаги явен. Ако внезапно бихме станали талкова еластични, колкото би било нужно, ние бихме се видели сред този свят".
към текста >>

6. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Тя говореше с истинска гениалност за тази сила, действаща от бездната на битието и господстваща над всичко съществуващо.
Това беше нейното убеждение. След това поетесата ми говори за друг свой поетически замисъл, за „Сатанаида“. Тя искаше да представи антипода на Бог като прасъщество, което представлява силата, разкриваща се на човека в жестоката, безидейна, смазваща природа. Тя говореше с истинска гениалност за тази сила, действаща от бездната на битието и господстваща над всичко съществуващо. Тръгнах си от поетесата дълбоко разтърсен. Величието на речта ѝ не ме напускаше. Съдържанието на идеите ѝ беше противоположност на всичко, което носех в душата си като възглед за света. Но нико га не бях склонен към това да не се интересувам или да не се възхищавам от всичко, което ми се струваше велико, дори когато истински ме отблъскваше като съдържание. Да, аз си казвах, че такива противоречия в света все някъде трябва да бъдат приведени в хармония.
към текста >>

7. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Не знам дали това наистина беше фамилното име на човека, когото художниците често използват, когато искат да опишат „характерно грозното“, но знам, че грозотата на „Фюлзак“ вече не представляваше нещо бюргерско-филистерско, а носеше чертите на „гениалността“.
Сега обаче за „най-уродливия човек“. Там не достигаха линиите, самата характеристика на живописта. Фрьолих не се справи с тях. Той още не знаеше как точно в цветовете живее тайната, която позволява на духовното да придобие форма, изхождайки от самия цвят, чрез боравене със самия него. Така „най-уродливият човек“ се получи просто като възпроизвеждане на модела, който ваймарските художници наричаха „Фюлзак“*. Не знам дали това наистина беше фамилното име на човека, когото художниците често използват, когато искат да опишат „характерно грозното“, но знам, че грозотата на „Фюлзак“ вече не представляваше нещо бюргерско-филистерско, а носеше чертите на „гениалността“. Но просто така той да бъде инсталиран в картината като „грозния Фюлзак“, като копие на модела, там, където душата на Заратустра се разкрива в цялото си сияние с черти на лицето и в одежди, където истинската същност на цветовете в светлината омагьосва, играейки върху зелени змии, развали художествената творба на Фрьолих. Така картината не можа да се получи такава, каквато би могъл, както се надявах, да я създаде Ото Фрьолих.
към текста >>

8. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Нещо като удивление върху разпределението на пространствените сили, което е бликнало от гениалността на Микеланджело, може да обхване всекиго, който вижда тази своеобразна сграда.
Нещо като удивление върху разпределението на пространствените сили, което е бликнало от гениалността на Микеланджело, може да обхване всекиго, който вижда тази своеобразна сграда. Лауренц Мюлнер обърна вниманието в своята ректорска реч върху факта, че човечеството беше добило възможността да мисли математически-механически такива разпределения на пространството, каквито виждаме в красивата форма на купола на църквата Св.Петър в Рим, благодарение на Галилей, този велик мислител. Обаче същевременно трябва да подчертаем, че Галилей се роди почти в деня на смъртта на Микеланджело, строителят на църквата св.Петър. А това значи: От духовните сили на Микеланджело се роди онова разпределение на пространствените сили, което стана достъпно за интелекта на човечеството едва по-късно.
към текста >>

9. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото.
С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело. И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член. Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея. И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране. С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото. Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим. И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение.
към текста >>

10. 7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство. GA_121 Отделните души на народите

Онзи, който сравнява в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във фазата на детството.
И ето че по това време скандинавските народи, предвождани от своите първи Архангели, получиха съвършено различни заложби, заложби, които фактически днес можем да открием единствено в особения характер на северната митология. Онзи, който сравнява в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във фазата на детството. При Архангела, който беше изпратен на Север към Скандинавия, ние имаме същите онези заложби, които после се проявиха в особения характер на северната митология. От тук идва и голямото значение на северната митология за правилното разбиране на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа. Обаче от тук идва също и голямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай. Но за тази цел е необходимо и още нещо. Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от Духа на Времето, който предвожда християнския Импулс.
към текста >>

11. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Имаше например посветени, на които беше добре известно през какви изпитания трябва да мине едно човешко същество, за да се извиси до Бога и да го приеме по достоен начин в себе си; имаше и такива, които знаеха как би се проявил Богът в един или друг човек, показващ белезите на гениалност.
Обаче далеч не всички окултни ученици бяха посветени в основните тайни. Съществуваха различни степени на посвещение. Имаше например посветени, на които беше добре известно през какви изпитания трябва да мине едно човешко същество, за да се извиси до Бога и да го приеме по достоен начин в себе си; имаше и такива, които знаеха как би се проявил Богът в един или друг човек, показващ белезите на гениалност. Защото нашите съвременници не виждат дори и това, че проявите на гениалността са извънредно сходни у различните хора. Естествено, днешните биографи не черпят от духовните източници на познание. Защото ако геният на Гьоте би бил описан от духовна гледна точка, щяха да изпъкнат забележителни прилики с гения на Данте, Омир или Есхил.
към текста >>

Защото нашите съвременници не виждат дори и това, че проявите на гениалността са извънредно сходни у различните хора.
Обаче далеч не всички окултни ученици бяха посветени в основните тайни. Съществуваха различни степени на посвещение. Имаше например посветени, на които беше добре известно през какви изпитания трябва да мине едно човешко същество, за да се извиси до Бога и да го приеме по достоен начин в себе си; имаше и такива, които знаеха как би се проявил Богът в един или друг човек, показващ белезите на гениалност. Защото нашите съвременници не виждат дори и това, че проявите на гениалността са извънредно сходни у различните хора. Естествено, днешните биографи не черпят от духовните източници на познание. Защото ако геният на Гьоте би бил описан от духовна гледна точка, щяха да изпъкнат забележителни прилики с гения на Данте, Омир или Есхил.
към текста >>

12. Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Несъмнено, в наши дни хората изпитват отвращение хората изпитват отвращение от това да признаят нечия гениалност.
Несъмнено, в наши дни хората изпитват отвращение хората изпитват отвращение от това да признаят нечия гениалност. Напротив, за тях е много удобно да възвеличаят авторитета на една или друга личност. Важно е днес Духовната наука да бъде утвърждавана така, че да се опира колкото е възможно по-малко на вярата и авторитета.
към текста >>

13. Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

В известно отношение те се издигат над човека, те не могат да проникнат в целия човек, но проникват в неговия ум, в неговата гениалност!
Хора, които разглеждат нещата външно, ще кажат: Но всъщност така Христос стои по-ниско от луциферическите Същества, защото той развива само четвъртия принцип, а луциферическите Същества развиват по-висшите принципи. Разликата е само тази, че луциферическите Същества ще донесат на човека по-висшите принципи като нещо паразитно и външно присадено към човешката природа, а Христос утвърждава четвъртия принцип така, че човешката природа ще бъде напълно пропита, проникната и изпълнена със силите на този принцип. Както някога тялото от плът и кръв на Исус от Назарет беше пропито и изпълнено от четвъртия макрокосмически принцип, така ще бъдат пропити от четвъртия макрокосмически принцип телата на онези, които приемат в себе си Христос. Както четвъртият макрокосмически принцип е дарът на Христос, така шестият и седмият принцип ще бъдат дарът на луциферическите Духове. Така че в бъдеще ще сме свидетели на това – и времената вече се подготвят – как неразбиращите хора ще казват: Да, когато прочетем Евангелията или се оставим под въздействието на онова, което Христос е дал на човечеството и онова, което се разлива от Него като учение, тогава Христос съвсем не е на онази висота, на която стоят може би други духовни Същества, които имат отношение към човека. В известно отношение те се издигат над човека, те не могат да проникнат в целия човек, но проникват в неговия ум, в неговата гениалност! – И разглеждайки нещата външно, човекът може да си казва: Всъщност тези Същества стоят по-високо от Христос!
към текста >>

– Както казах, хората ще бъдат насочени към един всеобхватен, гениален дух, един изпъкващ над всички дух, който ще завладее една човешка природа от плът, за да я изпълни с гениалност.
Ще дойде време, когато нещата ще бъдат схващани така, че хората ще запишат на челата си и ще считат за един велик ръководител на човечеството тъкмо най-силния, най-значителния от тези луциферически Духове, който ще иска да издигне хората над самите тях. Ще се говори: Ах, онова, което Христос е можал да даде, беше само нещо преходно! Сега вече има хора, които говорят така: Ах, какво са всъщност ученията на Евангелията?! Ние вече сме израстнали над тях. – Както казах, хората ще бъдат насочени към един всеобхватен, гениален дух, един изпъкващ над всички дух, който ще завладее една човешка природа от плът, за да я изпълни с гениалност. И хората ще кажат: Този Дух надвишава Христос, защото Христос позволи на човека само да развие четвъртия принцип, докато този гениален Дух му дава възможност да стигне през време на Земното развитие до седмия принцип!
към текста >>

И против такива неща не може да се възрази с външния ум, с външната гениалност, защото ще бъдат противопоставени много други неща, които според разума и гениалността ще са по-остроумни при Антихриста, за разлика от това, което ще се влива все повече и повече в душата като най-дълбок човешки принцип от страна на Христос.
Ето как занапред ще изглежда положението на Антихриста спрямо Христос. И против такива неща не може да се възрази с външния ум, с външната гениалност, защото ще бъдат противопоставени много други неща, които според разума и гениалността ще са по-остроумни при Антихриста, за разлика от това, което ще се влива все повече и повече в душата като най-дълбок човешки принцип от страна на Христос. Понеже Христос носи на хората четвъртия макрокосмически принцип, понеже този принцип е макрокосмически, той е безкрайно по-важен от всички микрокосмически принципи – той е по-силен от тях, макар и да е сроден с човешкия Аз, по-силен от всички други, които могат да бъдат постигнати през Земното развитие. Следователно, понеже Христос донася на човека четвъртия макрокосмически принцип – въпреки че той е безкрайно по-важен от всички микрокосмически принципи – хората ще твърдят, че той е по-низш от петия, шестия и седмия принцип, които идват от луциферическите Духове, че той най-вече е много по-низш от това, което идва от Антихриста.
към текста >>

Да, аз бих могъл да кажа: Когато онези хора, които нямат дори една искра от Христовия Импулс в себе си, искат да се издигнат до едно разбиране за това, което се намира в Евангелията, тогава те трябва буквално да подложат своя мозък на истинско мъченичество, дори трябва да развият определена гениалност.
Идеята не може да устои пред простата истина, която вече е дадена в християнската легенда. И щом тази легенда разполага раждането на Исус не в някакво великолепно място на Земята, а в бедната пастирска ясла, не изглежда лишено от смисъл това, че избрана да носи Кръста е именно Земята, а не някакво друго небесно тяло. Въобще целият начин, по който християнското учение представя по своему това, което Христос имаше да донесе на човечеството, е вече едно указание за онези велики учения, които днес Духовната наука отново трябваше да ни даде. Ако се оставим под въздействието на Евангелията, ние ще открием в тях най-дълбоките духовно-научни истини. Но как тези велики мъдрости се съдържат в Евангелията? Да, аз бих могъл да кажа: Когато онези хора, които нямат дори една искра от Христовия Импулс в себе си, искат да се издигнат до едно разбиране за това, което се намира в Евангелията, тогава те трябва буквално да подложат своя мозък на истинско мъченичество, дори трябва да развият определена гениалност. Че нормалното човешко съзнание не е достатъчно, проличава от това, че много хора не разбират ни най-малко духовно-научното тълкуване на Евангелията. Следователно, с луциферическите сили, с развитието на гениалността Евангелията могат да бъдат разбрани само външно. Обаче така, както те са ни дадени, как техните истини застават срещу нас? Те застават срещу нас така, като че извират непосредствено, като най-зрялото благо от това, което наричаме Христово Същество – без усилие, без някакво напрежение – и се обръщат към сърцата, които се оставят да бъдат проникнати от Христовия Импулс по такъв начин, че непосредствено озаряват и стоплят душата.
към текста >>

Следователно, с луциферическите сили, с развитието на гениалността Евангелията могат да бъдат разбрани само външно.
Въобще целият начин, по който християнското учение представя по своему това, което Христос имаше да донесе на човечеството, е вече едно указание за онези велики учения, които днес Духовната наука отново трябваше да ни даде. Ако се оставим под въздействието на Евангелията, ние ще открием в тях най-дълбоките духовно-научни истини. Но как тези велики мъдрости се съдържат в Евангелията? Да, аз бих могъл да кажа: Когато онези хора, които нямат дори една искра от Христовия Импулс в себе си, искат да се издигнат до едно разбиране за това, което се намира в Евангелията, тогава те трябва буквално да подложат своя мозък на истинско мъченичество, дори трябва да развият определена гениалност. Че нормалното човешко съзнание не е достатъчно, проличава от това, че много хора не разбират ни най-малко духовно-научното тълкуване на Евангелията. Следователно, с луциферическите сили, с развитието на гениалността Евангелията могат да бъдат разбрани само външно. Обаче така, както те са ни дадени, как техните истини застават срещу нас? Те застават срещу нас така, като че извират непосредствено, като най-зрялото благо от това, което наричаме Христово Същество – без усилие, без някакво напрежение – и се обръщат към сърцата, които се оставят да бъдат проникнати от Христовия Импулс по такъв начин, че непосредствено озаряват и стоплят душата.
към текста >>

14. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Юдейските пророци се появяват така, сякаш техният духовен поглед се пробужда от един вид гениалност и те спонтанно се обръщат както към своя народ, така и към цялото човечество.
Достатъчно е само да вземем Библията а новите исторически изследвания показват, че тя е един напълно достоверен документ и да разгледаме пророците, започвайки от Исайя и стигайки до Малахия, минавайки през Иеремия, Езекиил и Даниил, за да се убедим, че те не могат да бъдат включени в общата схема на посвещението. Къде например се споменава, че юдейските пророци извървяват същия път на посвещение, какъвто имат посветените на другите народи? Но се споменава нещо съвсем друго: В определен момент те застават пред своя народ и понеже в душите им звучи Божият глас, те виждат нещата много по-различно отколкото обикновените хора и могат да предсказват както съдбата на своя народ, така и бъдещите етапи от цялото мирово развитие. Всички тези неща просто изригват с първична, елементарна сила от душите на пророците. И никъде не става дума, че те са изминали такъв път на посвещение, който е характерен за пророците на другите народи. Юдейските пророци се появяват така, сякаш техният духовен поглед се пробужда от един вид гениалност и те спонтанно се обръщат както към своя народ, така и към цялото човечество. Да, те се позовават на своя пророчески глас, на своите пророчески дарби. Припомнете си само как изглежда един юдейски пророк: когато има да каже нещо, той изтъква, че или го е получил направо от Бога, или че то му се открива като непосредствена, елементарна истина. А това ни дава повод да запитаме: Какво е особеното при тези юдейски пророци, които външно погледнато стоят редом до пророците на другите народи, макар че в случая би трябвало да изключим Илия и неговото прераждане като Йоан Кръстител? Ако проследим душите на тези пророци по духовно-научен, окултен път, ние ще установим нещо забележително. Опитайте се да сравните това, което споделям с Вас като резултат от моите духовно-научни изследвания с всичко онова, което знаем от историческите и религиозни източници, и Вие ще се убедите в неговата истинност.
към текста >>

15. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Той участва в сутрешния цикъл, но тъй като имаме и тържества, на които ще бъдем всички заедно, всички приятели ще имат възможност да се видят лично с човека, който със своята гениалност и дълбоко разбиране на езотеричните отношения, изхождайки от най-съкровени импулси, отново застава на наша страна в настоящото време, когато, както всички вие знаете, бяхме въвлечени в една борба, която ни беше натрапена и която ние наистина не сме търсили.
Това, което щяхме да получим от представлението на тази драма, е свързано и с факта, че в тази драма имаме пред себе си произведение на нашия многоуважаван Едуард Шуре. Когато произнасяме това име, трябва да вземем предвид, че то се носи от мъжа, който със своите „Великите Посветени“, „Les Grands Initiés“2, a и с други свои съчинения в известен смисъл се явява първовестител на езотеричното направление на Запада, за което ние искаме да вложим нашите сили. Отново и отново трябва да преосмисляме това, което е внесъл Едуард Шуре в съвременността, а също и в бъдещото развитие на човечеството, създавайки с това цяла една епоха. Затова мога не само от най-дълбоките пориви на собственото си сърце, но и от сърдечния устрем на всички събрали се тук приятели да изразя най-голямо удовлетворение по повод факта, че по време и на този мюнхенски цикъл и сезон Едуард Шуре отново ще бъде сред нас. Той участва в сутрешния цикъл, но тъй като имаме и тържества, на които ще бъдем всички заедно, всички приятели ще имат възможност да се видят лично с човека, който със своята гениалност и дълбоко разбиране на езотеричните отношения, изхождайки от най-съкровени импулси, отново застава на наша страна в настоящото време, когато, както всички вие знаете, бяхме въвлечени в една борба, която ни беше натрапена и която ние наистина не сме търсили. Дълбоката връзка с Едуард Шуре отново се показа в това, че със своето отворено писмо – което бе отпечатвано нееднократно в нашите „Вести“ и което можете да намерите и в прекрасната книга на нашия уважаван приятел Ойген Леви – той застана на наша страна в една борба, хвърлила важни лъчи светлина върху това, къде по отношение на нашите стремления трябва да търсим истина и къде противници, защото така се налага да ги наричаме.
към текста >>

16. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Във всеки случай човек ще трябва да се запознае с това, какъв необикновен талант, каква гениалност за повърхностност съществува в съвременната култура по отношение на изразяващото се духовно в света.
Във всеки случай човек ще трябва да се запознае с това, какъв необикновен талант, каква гениалност за повърхностност съществува в съвременната култура по отношение на изразяващото се духовно в света. И така, още във физическия свят е нужно да се усвоят понятията за това, което сияе и лъчеструи във физическо-сетивния свят от духовния свят. Затова в още една област ще бъде показано как луциферическият и ариманическият елемент действат във физическия свят. Касае се преди всичко за художествената сфера. При това е напълно правилно нещото, което винаги е било подчертавано, а именно, че в цялото художествено развитие на човечеството роля е играл луциферическият импулс и че в голяма степен луциферическият елемент, както изложих това, е наличен в художественото развитие на човечеството. Но към това се прибавя още нещо.
към текста >>

17. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Сега в него оживя, и то с цялото си величие, култа на Митра, и го озари като една скрита, вътрешна гениалност.
Сега в него оживя, и то с цялото си величие, култа на Митра, и го озари като една скрита, вътрешна гениалност. С майка си той сподели твърде много за величието и славата на древното езичество, за древните Мистерии на различните народи, части от които се бяха слели, тук в Предна Азия и Южна Европа, като култ на Митра, макар и под друго име. Обаче в същото време душата му тръпнеше от ужасното усещане: как можа този култ да се промени до такава степен, че да попадне под властта на онези демонически сили, които той сам изпита през двадесет и четвъртата година от своя живот. Миналите изживявания отново нахлуха в неговото съзнание. И сега древното Заратустрово учение застана пред него като нещо, което е напълно неподходящо за съвременните хора. Впечатлен от всичко това, той се обърна към своята майка и продължи: Дори и всички древни Мистерии и култове отново да се обединят в едно цяло, хората, които биха чули и разбрали цялото величие на езическите Мистерии, тези хора вече не са тук.
към текста >>

18. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Легендата придава голямо значение на това, че майсторът бил напълно обикновен човек, който получил една дарба от небето, или, с други думи, проявил един вид гениалност, която получил направо от духовния свят.
Да, тези факти са отразени в една легенда и сега според тази народна легенда нещата стоят така: Един неук и прост човек стигнал чрез един особен небесен дар до способността да замисли и да построи този часовник. Единствено той знаел как може да бъде нагласяван часовникът. Легендата придава голямо значение на това, че майсторът бил напълно обикновен човек, който получил една дарба от небето, или, с други думи, проявил един вид гениалност, която получил направо от духовния свят. Но после станало така, че владетелят поискал този часовник да бъде уникален и да бъде притежание на неговата столица, Прага, като в същото време се постарал никой друг град да не разполага с такъв часовник. Ето защо той заповядал да ослепят гениалния майстор, който го построил, заповядал да му извадят очите. Тогава часовникарят се оттеглил някъде навътре из страната. Преди смъртта си той помолил отново да постави часовника в ред. И легендата разказва, че той се възползувал от този момент и чрез едно бързо, сръчно движение го привел в такова състояние, че вече никой не можел да го поправи.
към текста >>

19. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Разбира се, може би за човешкия егоизъм е по-привлекателно всичко това да се приписва само на нечия гениалност.
Разбира се, може би за човешкия егоизъм е по-привлекателно всичко това да се приписва само на нечия гениалност. Но нещата стоят така, че и това, което се проявява вътрешно, се дължи на външни духовни влияния. И ние можем да посочим такива конкретни духовни влияния. Имаме работа с етерното тяло на едно момче, което тяло е станало на седем години и е могло да се грижи за физическото тяло още шест-седем десетилетия, което с цялата могъща формираща сила, необходима за оформянето на човешкото тяло, сега се намира в етерната аура на Дорнахската сграда.
към текста >>

Точно тук, в Касел, в един лекционен цикъл разясних11 как хората възприемат това напълно материалистично, като се показва как наследяваме всичко чрез физическия наследствен поток, особено що се отнася до гениалността.
Вижте, днес подходът на материализма към всичко е напълно противоположен. Човек се въвежда в най-големи заблуди, и то в такива, в които не само вярва, но ги приема като разбиращи се от само себе си. Когато се появи някоя личност, която е гениална, например като Гьоте, хората приемат този факт напълно материалистично. За Гьоте е написана и издадена една много дебела книга10, в която всички негови предци, които могат да се проследят, се разглеждат телесно и духовно в материалистически смисъл – но материалистът взима под внимание само тялото – и после се посочва как Гьоте наследява едно нещо от някой свой предшественик, а друго нещо – от друг. Гьоте казва за себе си иронично: „От татко имам аз снагата, от майка – ведростта в душата...“ – и т.н. Точно тук, в Касел, в един лекционен цикъл разясних11 как хората възприемат това напълно материалистично, като се показва как наследяваме всичко чрез физическия наследствен поток, особено що се отнася до гениалността. Много често съм казвал: „Абсурдно, смешно и безразсъдно е, когато материалистът си обяснява как през множество поколения определени способности се развиват и се проявяват като наследство в гения. Материалистът дори вярва, че с това описва опит. Той обаче не описва никакъв друг опит, освен този, че някой, паднал във водата и издърпан обратно, се е намокрил“. Душата, разбира се, преминава през всички предци по определен начин и поради тази причина тя е зависима от всичко, което е извлякла от предците. Както този, който е паднал във водата, е мокър, така и човекът носи черти от своите предци, когато преминава през поколенията.
към текста >>

Другояче би било, ако нещата се погледнат от другата страна и се докаже, че гениалността, която е налице, се наследява от следващите поколения.
Много често съм казвал: „Абсурдно, смешно и безразсъдно е, когато материалистът си обяснява как през множество поколения определени способности се развиват и се проявяват като наследство в гения. Материалистът дори вярва, че с това описва опит. Той обаче не описва никакъв друг опит, освен този, че някой, паднал във водата и издърпан обратно, се е намокрил“. Душата, разбира се, преминава през всички предци по определен начин и поради тази причина тя е зависима от всичко, което е извлякла от предците. Както този, който е паднал във водата, е мокър, така и човекът носи черти от своите предци, когато преминава през поколенията. Другояче би било, ако нещата се погледнат от другата страна и се докаже, че гениалността, която е налице, се наследява от следващите поколения. Това обаче не се прави. Това би трябвало да докажат хората! Но то не се взима под внимание. Проучват се предците на Гьоте, но се пропуска да се разгледа как стоят нещата с неговия син или с неговия внук! Проследете дали гениалните способности се наследяват от следващите поколения!
към текста >>

20. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Той искаше да стане голям художник не чрез обучение, а просто чрез признаване на неговата гениалност.
Или другото – както ви разказах тези дни – решил човекът да става велик живописец, помолил за помощ и обучение. Но когато разтворихме обятия за него, оказа се, че той смята, че сам знае най-добре всичко. Той искаше да стане голям художник не чрез обучение, а просто чрез признаване на неговата гениалност. Той имаше нещастието, въпреки цялата помощ, да не стане велик художник и цапаниците му никой не беше склонен да смята за голямо изкуство. Тогава той обяви: виновни са обучаващите го. Наистина, само истината може да помогне на такъв човек. Не трябва да изглежда, сякаш духовната наука се оказва несъстоятелна, фактите трябва да бъдат поставени по местата си, животът се развива кармично. В нашите кръгове и в детайлите трябва да се изявява правилното, както то се проявява в принципно важното.
към текста >>

21. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Да, съвременният човек е тщеславен и егоистичен, и когато нещо се надига в душата му, той най-често отдава това на своята изключителност /гениалност/.
Това са едва достигащи до нашето съзнание импулси, които ни говорят за следното. Когато сънуваме мъртвия, това значи, че в течение на изминалия ден, преднамерено или не, ние сме изпращали към него такива мисли, като тези, които ви описах. Тези мисли са намерили път към починалия и сънят ни показва, че думите ни са достигнали до него. Това, което мъртвият ще ни отговори, което сам ще ни съобщи, тази вест от него най-лесно прониква в нашето съзнание в момента на пробуждане. Тези вести доста по-лесно биха достигали до нас, така наречените живи, ако хората в суматохата на нашите дни намираха време, имаха склонност, макар и малко да отделят внимание на това, което звучи между редовете на живота от дълбоките подоснови на съзнанието. Да, съвременният човек е тщеславен и егоистичен, и когато нещо се надига в душата му, той най-често отдава това на своята изключителност /гениалност/. Правилната жизнена настройка е скромността. Да бъдеш скромен в дълбините на своето същество е не толкова лесно за съвременния човек. Да бъдеш действително скромен, означава също да се научиш да различаваш това, което изхожда от собствената ти душа, от това, което се изправя в душата от не лични, свръхсетивни импулси. Този, който е достигнал съзерцателното съзнание, в своята душа възприема и осъзнава отговора на починалия. Но по същия начин звучат тези отговори на умрелите, тези вести за умрелите в дълбините на душите на хората и в периода на будност, от пробуждането до заспиването, само че те не ги чуват.
към текста >>

22. Съдържание GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Как ще изглежда човешката гениалност в бъдещето.
Душевните способности на човека през Четвъртата следатлантска епоха. "Върху загадките на душата". Как ще изглежда човешката гениалност в бъдещето. Подготовката за Бъдещия Юпитер. Отказът от физическото тяло. Защо жените ще престанат да раждат през седмото хилядолетие. Августин и Калвин. Същност на евгениката.
към текста >>

23. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Да, скъпи мои приятели, наред с много други неща,Франц Брентано написа и едно есе върху гениалността.
Да, скъпи мои приятели, наред с много други неща,Франц Брентано написа и едно есе върху гениалността. Особеното в това есе беше, че Франц Брентано просто не пожела да дискутира върху понятието "гениалност" Според Брентано душевните качества и импулси на гения не се различават от тези на другите хора,само че показват по-голяма бързина, подвижност и т.н., какъвто е случаят например с паметта, асоциативната готовност и т.н. Франц Брентано не се опря на традиционните понятия за гения; те впрочем са прекалено мъгливи и не са друго, освен удобни и изтъркани шаблони на съвременното мислене. Общо взе то,можем да кажем: Начинът, според който Брентано дефинира гения, изобщо не съвпада с това, което геният беше досега, обаче той съвпада с това, което геният ще бъде утре! В своя досегашен смисъл, в своите досегашни параметри, геният не може да върви напред. На какво се опираха гениите в миналото?
към текста >>

Особеното в това есе беше, че Франц Брентано просто не пожела да дискутира върху понятието "гениалност" Според Брентано душевните качества и импулси на гения не се различават от тези на другите хора,само че показват по-голяма бързина, подвижност и т.н., какъвто е случаят например с паметта, асоциативната готовност и т.н.
Да, скъпи мои приятели, наред с много други неща,Франц Брентано написа и едно есе върху гениалността. Особеното в това есе беше, че Франц Брентано просто не пожела да дискутира върху понятието "гениалност" Според Брентано душевните качества и импулси на гения не се различават от тези на другите хора,само че показват по-голяма бързина, подвижност и т.н., какъвто е случаят например с паметта, асоциативната готовност и т.н. Франц Брентано не се опря на традиционните понятия за гения; те впрочем са прекалено мъгливи и не са друго, освен удобни и изтъркани шаблони на съвременното мислене. Общо взе то,можем да кажем: Начинът, според който Брентано дефинира гения, изобщо не съвпада с това, което геният беше досега, обаче той съвпада с това, което геният ще бъде утре! В своя досегашен смисъл, в своите досегашни параметри, геният не може да върви напред. На какво се опираха гениите в миналото? Те се опираха на това, че душите все още притежаваха силата да извличат импулси от наследствената маса, от възпитанието, и да ги "вкарват" в тялото; така че макар и в несъзнаван вид, интуициите, инспирациите, имагинациите на гения идваха от тялото.
към текста >>

Занапред човешката гениалност ще се прояви по такъв начин, че душите, които в бъдеще ще се наричат гениални, трябва да навлязат още по-дълбоко в процесите на духовния свят; тогава те ще извличат импулсите не от неосъзнаваните области на тялото, а именно от дълбокото си проникване в духовния свят.
В своя досегашен смисъл, в своите досегашни параметри, геният не може да върви напред. На какво се опираха гениите в миналото? Те се опираха на това, че душите все още притежаваха силата да извличат импулси от наследствената маса, от възпитанието, и да ги "вкарват" в тялото; така че макар и в несъзнаван вид, интуициите, инспирациите, имагинациите на гения идваха от тялото. Докато човешкото тяло беше по пътя на своето възходящо развитие, геният беше свързан с него, с тялото. Обаче с рушащото се и загиващо тяло на бъдещето, всичко ще се промени. Занапред човешката гениалност ще се прояви по такъв начин, че душите, които в бъдеще ще се наричат гениални, трябва да навлязат още по-дълбоко в процесите на духовния свят; тогава те ще извличат импулсите не от неосъзнаваните области на тялото, а именно от дълбокото си проникване в духовния свят. Да, между това, което беше развитие на миналото и това, което ще бъде развитие на бъдещето, ние виждаме тъкмо този феномен: Преобразяването на гения. Бихме могли да допълним: В миналото геният дойде от тялото, а това, което ще замести гения в епохите на бъдещето то ще дойде от проникването на душата в духовния свят.
към текста >>

24. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Да, в условията на Запада възникнаха още гениалността, учението за наследствеността, възгледите за правата на човека.
Остава им да проникнат и в човешките глави. И точно в това отношение съществува една огромна противоположност между Запада и Изтока. Вие добре помните, че през миналата година аз говорих от различни гледни точки върху голямата и принципна противоположност между Запада и Изтока; обърнах Ви например внимание как Западът държи преди всичко на раждането, на правовия ред, на правовите изисквания. Вгледайте се добре в западните светогледи; най-същественото естественонаучно понятие, което тържествува там, е произходът, раждането. Затова и дарвинизмът възникна в условията на Запада. Да, в условията на Запада възникнаха още гениалността, учението за наследствеността, възгледите за правата на човека.
към текста >>

25. Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Обърнете се към историческите книги, които винаги разказват само едностранни неща за душевното устройство, което е имало човечеството в 666 г., и ще почувствате, как биха се държали хората, ако гениалността беше се разпространила сред тях по такъв начин.
още не биха могли да създадат и не биха имали такава експериментална база, но те не биха се мъкнали толкова бавно, а ползвайки се от гениалните си сили, биха предвидили много неща и много биха направили. Тази 666 г. е била решаваща, когато човечеството е можело да бъде потопено от това знание и култура, които изначалните богове са искали да му дадат чак в третото хилядолетие. Невъзможно е да си представим, а и не е нужно, в каква ситуация би се оказал така нареченият образован свят, ако той беше потопен в това знание през 666 г. При липсата на самодисциплина човечеството щеше да изпадне в пълен хаос. Обърнете се към историческите книги, които винаги разказват само едностранни неща за душевното устройство, което е имало човечеството в 666 г., и ще почувствате, как биха се държали хората, ако гениалността беше се разпространила сред тях по такъв начин. Вече достатъчно сте запознати с това, което се е развило в периода до 1914 г.; представете си, докъде би стигнало човечеството, ако то беше потопено от цялата тази мъдрост на Звяра! Така и е било планирано от определени висши духове, особено от съществото от ариманическа природа, че вождът на тези духове е трябвало да се появи, макар и не на физически план, но наистина е трябвало да се появи.
към текста >>

е била централната точка на четвъртия следатлантски период; 333 години по-късно с настъпването на 666 г., ариманическите сили мощно биха издигнали цялото материалистическо високомерие с помощта на силите на гениалността.
Това е трябвало да бъде предотвратено. И макар много хора да са мислели, че човечеството не следва да се отказва от нищо, което може да му бъде дадено, все пак това не се е вписвало в духовен смисъл в развитието на човечеството и е трябвало да се предотврати. Това е можело да се възпрепятства, удържайки везните в равновесие. Има се предвид следното: 333 г. е била централната точка на четвъртия следатлантски период; 333 години по-късно с настъпването на 666 г., ариманическите сили мощно биха издигнали цялото материалистическо високомерие с помощта на силите на гениалността. Равновесието би могло да бъде запазено само от това, че 333 години по-рано, т.е. в началото на летоброенето, е трябвало да се изяви същество, което би вляло своята собствена субстанция в човешкото развитие за установяване на равновесие и би възпрепятствало появата след 333 години на съществото, за което говорих.
към текста >>

26. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Вече съм казвал, че такива способности за гениалност, каквито имаме в по-късните години на живота се задържат от факта, че сме станали по-детски, отколкото онези, които нямат тези способности или пък ги имат в малка степен.
Макар, че след смърт тези способности стават особено творчески, в земния живот те възникват като потенциални зародишни енергии в детето през първия период на земния живот. Енергиите за растеж в детето, които подкарват и пускат филизи от духовното, тези енергии на детето се оттеглят през по-късния живот от човешкото същество. Те се оттеглят, и тогава ние се изпълваме повече с онези енергиите, които са присъщи преди раждане. Обаче след смърт, тези детски енергии отново се появяват. Само особено надарени човеци ги задържали до старост. Вече съм казвал, че такива способности за гениалност, каквито имаме в по-късните години на живота се задържат от факта, че сме станали по-детски, отколкото онези, които нямат тези способности или пък ги имат в малка степен. Поддържането на детски способности до по-късни години ни екипира с изобретателски способности и други подобни. Колкото повече задържим детските си способности до късни години, толкова по-творчески сме. Тези творчески енергии отново се появяват особено след смърт.
към текста >>

27. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В късната есен на тази година хората ще се съберат на Вашингтонската конференция*5 и там ще преговарят върху онова, което беше формулирано от бих казал инстинктивната гениалност на генерал Сматс*6, южноафриканския министър на Англия: един ден развитието на новото човечество ще се характеризира чрез това, че изходният пункт на културните интереси, който досега се намираше в Северното море и Атлантическия океан, ще се придвижи в посока към Тихия океан.
В късната есен на тази година хората ще се съберат на Вашингтонската конференция*5 и там ще преговарят върху онова, което беше формулирано от бих казал инстинктивната гениалност на генерал Сматс*6, южноафриканския министър на Англия: един ден развитието на новото човечество ще се характеризира чрез това, че изходният пункт на културните интереси, който досега се намираше в Северното море и Атлантическия океан, ще се придвижи в посока към Тихия океан. От културното наследство на земите, които ограждат Северното море, постепенно ще израсне нова световна култура и нейните въздействия постепенно ще се насочат именно към Тихия океан.
към текста >>

28. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И би могло да се каже, че тези древни хора – с една атавистична гениалност назоваха този символен, образен кръг, който за тях представляваше небето на не подвижните звезди, с единствено точното име: животински кръг.
Ако разглеждаме тези неща с помощта на Духовната Наука, ние ще стигнем до забележителния факт, че още древните хора са имали познание за тях, познание което е произтичало от сънищно-подобните съзерцания на Вселената, впоследствие угаснали напълно. И би могло да се каже, че тези древни хора – с една атавистична гениалност назоваха този символен, образен кръг, който за тях представляваше небето на не подвижните звезди, с единствено точното име: животински кръг. Сега аз установявам и поддържам не друго, а че нашата нова Духовна Наука, която отново ни разкрива тези неща, черпи своите познания от съвсем други източници. Би било едно потресаващо изживяване, ако някому от древните учители, завещали за нас инстинктивната си мъдрост за животинския кръг, сега отново се предостави възможността независимо от всичко което той е съхранил да свърже цялото си познание с констелациите на Слънцето спрямо животинския кръг, т.е. спрямо небето на неподвижните звезди. Но именно това обединява така здраво новата Духовна Наука с мъдростта на древните. И между нас, които искаме да работим за Антропософията, и този далечен период, белязан с мъдростта на древните, ние имаме нещо, което е необходимо за извоюването на човешката свобода, макар и в основата си, то да представлява една епоха на зловещ мрак.
към текста >>

29. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Гениалността се наследявала от прадедите и когато в света се появи някой гений, отделните качества, които притежава този гений, се търсят при прадедите.
Днес даже се твърди, че се наследяват специфични духовно-душевни качества. Гениалността се наследявала от прадедите и когато в света се появи някой гений, отделните качества, които притежава този гений, се търсят при прадедите. Да, това е странен начин за доказване на нещата. Едно доказателство, което би било разумно, би било, че когато се роди един гений, той би трябвало отново да създаде един гений чрез наследствеността. Но ако би се търсило според тези доказателства, би се стигнало до странни неща - ето на, Гьоте също е имал син и други гении са имали синове. Това обаче би било едно доказателство! Че съществува даден гений и че някои от качествата на този гений се намират и у неговите прадеди, това никак не се различава от положението, че когато падна във водата, аз ще се намокря.
към текста >>

30. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Байрон, гениалният поет, който въпреки гениалността си, а може би точно поради тази гениалност имаше приключенска природа и другият, който беше отличен геометрик, каквито рядко се случват на такива учителски места, на който действително можехме да се възхищаваме по отношение на неговата геометрическа фантазия и на неговото владеене на дискрептивната геометрия.
И тогава аз си казах: - Един такъв крак имаше също и моят любим учител[10] и някога трябва да се изследват кармическите връзки. - Аз вече ви показах при един пример, при нараняването на крака на Едуард фон Хартман, как такива черти могат да ни заведат в миналото. Аз можех сега по-лесно да поставя пред моя поглед съдбата на този близък за мен човек, който имаше също такъв крак. И естествено тук преди всичко заслужаваше да се отбележи, че от една страна това, да има човек куц крак, съществуваше и при Байрон и при другия. Но иначе те бяха съвършено различни. Байрон, гениалният поет, който въпреки гениалността си, а може би точно поради тази гениалност имаше приключенска природа и другият, който беше отличен геометрик, каквито рядко се случват на такива учителски места, на който действително можехме да се възхищаваме по отношение на неговата геометрическа фантазия и на неговото владеене на дискрептивната геометрия.
към текста >>

31. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Аз изходих от това, че той имаше тази странична страст постоянно да държи хвалебствени речи за Швейцария, и че веднъж в една реч за германския народ и германската държава, която бе издадена също под формата на брошура[13], съпостави с голяма игривост, но и с гениалност всичко онова, което можеше да се каже за германската народност и против германския райх.
Кармата на един такъв човек наистина може да ни заинтересува. Аз изходих от това, че той имаше тази странична страст постоянно да държи хвалебствени речи за Швейцария, и че веднъж в една реч за германския народ и германската държава, която бе издадена също под формата на брошура[13], съпостави с голяма игривост, но и с гениалност всичко онова, което можеше да се каже за германската народност и против германския райх. В тази реч има нещо грандиозно пророческо, тя бе държана в началото на 80-те години, в нея германският райх бе пронизан до основи, за него бе казано всичко най-лошо, той бе наречен разрушител на германската същност. И тези изречения бяха доказани. Това беше второто нещо, тази особена, бих казал, любеща омраза и неговата мразеща любов към германската народност и към германския райх.
към текста >>

32. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Има гениалност в това изказване.
Да бъде изгнанник от родния си град го доведе до това да напише "Божествена Комедия". И така, казва Гарлайл, Данте със сигурност нямаше желание да бъде заточен по този начин! Но останеше ли във Флоренция, той може би щеше да стане нещо като кмет на града; той щеше да има много работа за вършене като една от водещите фигури във Флоренция, и "Божествена Комедия" нямаше да бъде написана. Така Данте бе задължен да изстрада нещо много неприятно, за да може човечеството да притежава "Божествена Комедия". Човечеството дължи това на съдбата, която Данте определено не бе избрал за себе си и тук Гарлайл несъмнено е прав. Има гениалност в това изказване. То не изглежда много значимо за някой, който го чете по обичайния начин, но то може силно да впечатли внимателния читател. Той може би няма да разбере защо неговите чувства ще бъдат приковани специално към този пасаж. Всъщност, самият Гарлайл не осъзнаваше неговата значимост. Той направи изказването, защото бе човек с дълбока проницателност, но той не почувства нищо от онова, което имам предвид тук. Трябва да ви обясня моята идея по заобиколен начин.
към текста >>

33. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст.
Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре. Те всъщност са онова наследство, което ние донасяме със себе си, когато чрез раждането идваме във физическия свят. Ние донася ме със себе си организиращи сили и чрез Антропософията ние можем, така да се каже, да ги съзерцаваме, да ги виждаме. А един такъв човек като Шелинг чисто и просто успя да предусети всичко това, благодарение на своите здрави инстинкти.
към текста >>

34. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ето защо често пъти се получават извънредно конфузни ситуации, когато констатираме дадена абнормност и започваме да правим всичко възможно, за да я отстраним, докато всъщност лишаваме човека от частица гениалност.
Всъщност, ние нямаме никакво право да говорим за нормалност или абнормност на детския душевен живот или изобщо за човешкия душевен живот, доколкото се ръководим от общоприетата представа за „нормалност”. В този случай няма никакъв друг критерий, освен обичайните становища на едно общество, съставено от филистери. И ако това общество приема дадено нещо за смислено или разумно, тогава всичко, което според възгледите на тези филистери не се покрива с представите им за „нормален” душевен живот, се определя от тях именно като „абнормен” душевен живот. Друг критерий не съществува. Ето защо често пъти се получават извънредно конфузни ситуации, когато констатираме дадена абнормност и започваме да правим всичко възможно, за да я отстраним, докато всъщност лишаваме човека от частица гениалност. С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и възпитатели следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите навици на мисленето. Тъкмо в тази област като насъщна необходимост се явява това, да не се допуска никаква критика, а нещата да се разглеждат в техния чист вид. Защото какво всъщност представлява човекът?
към текста >>

35. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Виждате ли, ние бихме могли, примерно, да сме изправени пред следния факт: Възможно е този човек, за когото се твърди, че е напълно луд, при определени обстоятелства да е имал някаква много важна инкарнация в миналото, да е имал признаци на гениалност.
Представете си, че се намирате пред един човек, за когото другите казват, че е тежко душевно болен, и Вие бихте могли, каквато е обичайната практика днес, да опишете психографски, т.е. в симптоми, неговото състояние: според общоприетото мнение, той има неадекватно поведение. Добре, но човекът на днешната цивилизация изобщо не се замисля пред какво точно е изправен, той не размишлява. Виждате ли, ние бихме могли, примерно, да сме изправени пред следния факт: Възможно е този човек, за когото се твърди, че е напълно луд, при определени обстоятелства да е имал някаква много важна инкарнация в миналото, да е имал признаци на гениалност. Но да предположим, че тези признаци на гениалност са се проявявали и в неговата следваща инкарнация. (Рис. 5)
към текста >>

Но да предположим, че тези признаци на гениалност са се проявявали и в неговата следваща инкарнация.
Представете си, че се намирате пред един човек, за когото другите казват, че е тежко душевно болен, и Вие бихте могли, каквато е обичайната практика днес, да опишете психографски, т.е. в симптоми, неговото състояние: според общоприетото мнение, той има неадекватно поведение. Добре, но човекът на днешната цивилизация изобщо не се замисля пред какво точно е изправен, той не размишлява. Виждате ли, ние бихме могли, примерно, да сме изправени пред следния факт: Възможно е този човек, за когото се твърди, че е напълно луд, при определени обстоятелства да е имал някаква много важна инкарнация в миналото, да е имал признаци на гениалност. Но да предположим, че тези признаци на гениалност са се проявявали и в неговата следваща инкарнация. (Рис. 5)
към текста >>

По същия начин, при определени обстоятелства, слизайки от пред-земното си битие към земното си битие, човек се оказва с накърнена гениалност, само че това проличава не за кратки периоди от време, а през целия земен живот.
Да допуснем, че имаме пред себе си един твърде умен човек, който обаче не е часовникар. Обаче един ден се случва така, че той е принуден сам да ремонтира своя часовник, който започва да изостава. Но вместо да го поправи, той го разваля напълно. Този факт не противоречи на това, че той е твърде умен. Случилото се не е в резултат от недостиг на ум, а от недостатъчно овладяни умения. По същия начин, при определени обстоятелства, слизайки от пред-земното си битие към земното си битие, човек се оказва с накърнена гениалност, само че това проличава не за кратки периоди от време, а през целия земен живот.
към текста >>

36. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Само да си припомним, как, с една определена грубост на възприемането са били разглеждани тези явления, които известен период от време биваха обобщавани под името: "гениалност и безумие", грубо разглеждани от Ломброза и от неговата школа, но също така и от други.
Скъпи мои приятели! Когато говорим за общата работа между пастор и лекаря, то погледът се насочва към такива явления в човешкия живот, които в действителност лесно преминават в сферата на патологичното поради което се нуждаят от разбиране от страна на лекаря, но които от друга страна по един изключителен начин се отразяват във вътрешността, бих желал да кажа, в самата езотеричност на религиозния живот. Трябва да сме напълно наясно, че всъщност всички клонове на човешкото познание трябва да надраснат нещо грубо, нахлуло в тях в епохата на материализма. Само да си припомним, как, с една определена грубост на възприемането са били разглеждани тези явления, които известен период от време биваха обобщавани под името: "гениалност и безумие", грубо разглеждани от Ломброза и от неговата школа, но също така и от други. Също така успешно можем да насочим вниманието си не чак толкова към самите изследвания, те имат своите заслуги, но към начина на разглеждане, възникнал по този път; можем да насочим вниманието си към онова, което възникна като криминална антропология и което изследваше черепите на пристъпниците. Възникналите при това хрумвания бяха не само груби, но носеха и известен печат на една изключително силна филистериозност. Можем да кажем, и тук ние изцяло можем да си послужим с такива категории, защото става дума за една гранична област в пасторската медицина, би могло да се каже, ето тук, в основата си като изследователи и мислители, филистерите се събраха, изградиха типа на нормалния човек, който по възможност беше също филистер. И всичко, което се отклонява от този тип, бе обявено за патологично. И тъй като геният се отклоняваше в една посока, безумието в друга посока, то и двете бяха по някакъв начин патологични.
към текста >>

37. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Човек трябва да се спре на конкретното, човек веднага трябва да се спре на конкретното в човешкото устройство, на това, как са разположени помежду си по-висшите тела, дали се привличат помежду си, или се отдалечават от по-нисшите, и в това взаимодействие между гениалност и патология, както е случаят с Раймунд, човек трябва да може да види по съответния начин действието на Кармата.
Виждате, когато по този начин проследяваме човешките характери, по един много естествен начин ние достигаме до кармичните разглеждания и от това трябва да видим, колко едностранчиво е, ако от една страна вземем това абстрактно учение, съществуващо в рамките на определени цивилизационни течения на древността, а именно, че: болестта идва от греха, в човек действува само отклонилата се от нормата духовност. В тази абстрактност естествено могат да се втвърдят разни неща, остават теории, дори когато хората са били лекувани в това отношение. Другото също така е една абстрактна едностранчивост, когато се казва: грехът идва от болестта, при което за целта е необходимо да бъдат преодолени определени физически субстанции, определени физически процеси в човешкия живот. Човек трябва да се спре на конкретното, човек веднага трябва да се спре на конкретното в човешкото устройство, на това, как са разположени помежду си по-висшите тела, дали се привличат помежду си, или се отдалечават от по-нисшите, и в това взаимодействие между гениалност и патология, както е случаят с Раймунд, човек трябва да може да види по съответния начин действието на Кармата. Защото придобием ли разбиране за подобни неща, тогава ще намерим и онази възможност в живота, към това, което постигаме в хода на физическия лечебен процес, да прибавим и словото, от което имаме нужда като допълнение към физическия лечебен процес. И ние наистина ще можем да достигнем до там, не в скованост да разглеждаме всички подробности на физическия лечебен процес, но да знаем как в някои случаи е необходимо да при бавим моралния елемент към лечението. Този морален елемент няма нужда да се състои в това да се превръща в един еснафски утешител и да подхождаме към болния с разни еснафски утешения. По правило те действуват слабо, защото болните не ги обичат много; те всъщност не обичат много тези добродушни махленски и роднински утешения.
към текста >>

Отвратителното в теорията на Ломброзо не е великата му гениалност, тя е налице, но отвратителното е, че той е един заклет филистер, така че на всяка една страница човек може да прочете еснафското му мнение.
Тогава то може да бъде приложено и върху здравия, и върху болния човек. И по-точно тогава човек научава един инстинкт за ориентиране в дадено болестно състояние, възникващо по един или по друг начин. Вие ще видите, че това достига и до физическите заболявания, но първо ние трябва да си прокараме път, за да видим по-късно тези неща и във физическите заболявания. Виждате, Вие ще достигнете до тях, когато изследвате подобни неща, които могат да бъдат обогатени чрез не един пример. От тази гледна точка е интересно да бъде изследван живота на много хора, които именно са гениални натури, но да бъдат разгледани не от позицията на такъв един заклет филистер като Ломброзо. Отвратителното в теорията на Ломброзо не е великата му гениалност, тя е налице, но отвратителното е, че той е един заклет филистер, така че на всяка една страница човек може да прочете еснафското му мнение. Нещата наистина стоят така, че действително тук науката е достигнала до заклетия филистер. Наистина, ако не приемете нещата от позицията на заклетия филистер, но ако ги приемете от гледната точка на едно прозрение на света, т.е. на сетивно-духовния живот, тогава, ако във вътрешната си професия се нуждаем от утехата, тогава ние ще поднасяме на болния утехата на религията или на тайнството, и ще поднасяме това тайнство с правилна духовна аура. Но не без залегналото в основата разбиране. Дали на болния, към това, че е оздравял, към това, че не е пострадал душевно в хода на оздравяването, дали към всичко това ще поднесем по правилен начин и причастието на болния, това зависи от обстоятелството да имаме разбира не за тези неща.
към текста >>

38. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Позволете ми да прибавя тук една лична бележка: явлението Ницше стоеше ужасяващо пред очите ми, когато няколко години след заболяването на Ницше влязох в малката му стая в Наумбург, където лежеше на дивана, където след ядене той гледаше втренчено, непознавайки никого около себе си, гледайки насреща ти като напълно умопобъркан, но все още с една светлина в очите, която беше проникната от лъчите на някогашната му гениалност.
Това разкъса накрая тялото на Ницше. То произведе онова, което е явлението Ницше сред нашата съвременно духовна култура. Това е другата форма, при която у високо култивираните хора се явява психиатрично разглежданото патологично съмнение, патологична мнителност, патологичен скептицизъм. Позволете ми да прибавя тук една лична бележка: явлението Ницше стоеше ужасяващо пред очите ми, когато няколко години след заболяването на Ницше влязох в малката му стая в Наумбург, където лежеше на дивана, където след ядене той гледаше втренчено, непознавайки никого около себе си, гледайки насреща ти като напълно умопобъркан, но все още с една светлина в очите, която беше проникната от лъчите на някогашната му гениалност.
към текста >>

39. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ето защо Ломброзо[3], италианският естествоизпитател, е казал, че между лудостта и гениалността няма разлика: геният винаги е малко откачен, а лудият винаги малко гениален.
Не винаги може да се различи, луд ли e в научната област някой. Ще се учудите, колко умни неща ще ви разкаже лудият, ако вие общувате с него. Ето защо Ломброзо[3], италианският естествоизпитател, е казал, че между лудостта и гениалността няма разлика: геният винаги е малко откачен, а лудият винаги малко гениален. Вие можете да прочетете това в един от томовете на рекламната библиотека, книжката се нарича «Гений и безумие».
към текста >>

Разбира се, ако човек сам не е луд, той винаги ще може да различи гениалността от лудостта.
Разбира се, ако човек сам не е луд, той винаги ще може да различи гениалността от лудостта. Но днес сме отишли вече толкова далеч, че могат да съществуват цели книги, като при Ломброзо - появяващи се на немски език в рекламната универсална библиотека, - където от научна гледна точка искат да констатират, че не може да се различи геният от лудостта. Тази история не може да продължава по-нататък, иначе целият духовен живот ще се потисне. Необходимо е отново да вземем на работа пенсионираната природа; само тогава ще открием как в действителност се развива яйцето, превръщайки се в гъсеница, в какавида, как светлината се оказва уловена вътре, как вътре в нас се съдържа хванатата, уловена светлина, създаваща пъстра пеперуда, излитаща навън.
към текста >>

НАГОРЕ

0.82745385169983