Търсене в текстове за 'Вяра'

116. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но тази внушителна сила се прояви и в другата посока, именно, не само се признава това, което прогресът на естествените науки и породеният от това прогрес означават за нашето време, а в широки кръгове се роди вярата, че всяко познание, всяко знание на човечеството може да се добие само на онази почва, която днес е призната именно като почва на естествените науки.
И когато насочим поглед върху големия напредък в общия човешки живот през последните години можем даже да кажем през последните столетия -, виждаме, че този напредък не е в областта, за която ще говорим тук, а в онази област, с която днес както веднага ще подчертаем човечеството с право се гордее и на която възлага още по-големи надежди за по-нататъшното развитие на човечеството в бъдеще. И до наши дни този напредък от последните столетия се намира в областта, която израства от естествените науки. Когато помислим, колко мощно е всичко, което днес е добито не само теоретически в областта на естествените науки за човешкото познание и което обещава още да бъде получено на почвата на естествените науки, когато освен това се постави на везните, какво голямо значение имат за външния живот тези придобивки на естествените науки, тогава трябва да кажем: благодатта, пълното значение на този напредък на естествените науки можа и трябваше да упражни една внушителна сила върху човешката душа в нашето време. И така стана, че това внушително въздействие се прояви и на една друга страна. Ако то беше се упражнило само в едно такова направление, че човешката душа да изпитва преди всичко нещо като един миров култ по отношение на мощния напредък, кой би могъл да каже и най-малкото нещо против това? Но тази внушителна сила се прояви и в другата посока, именно, не само се признава това, което прогресът на естествените науки и породеният от това прогрес означават за нашето време, а в широки кръгове се роди вярата, че всяко познание, всяко знание на човечеството може да се добие само на онази почва, която днес е призната именно като почва на естествените науки. И понеже изхождайки от тази вяра хората счетоха, че имат право да направят извода: духовно-научните методи се намират в противоречие с методите на естествените науки и за този, който стои на почвата на естествените науки, е невъзможно въобще да говори за едно изследване на духовния свят, в най-широки кръгове се разпространи предразсъдъкът, че духовната наука трябва да бъде отхвърлена като неотговаряща на оправданите изисквания на естествената наука. При това отхвърляне може да бъде преди всичко очебийно, че с него на везните се хвърля нещо, което има извънредно голяма тежест.
към текста >>

И понеже изхождайки от тази вяра хората счетоха, че имат право да направят извода: духовно-научните методи се намират в противоречие с методите на естествените науки и за този, който стои на почвата на естествените науки, е невъзможно въобще да говори за едно изследване на духовния свят, в най-широки кръгове се разпространи предразсъдъкът, че духовната наука трябва да бъде отхвърлена като неотговаряща на оправданите изисквания на естествената наука.
И до наши дни този напредък от последните столетия се намира в областта, която израства от естествените науки. Когато помислим, колко мощно е всичко, което днес е добито не само теоретически в областта на естествените науки за човешкото познание и което обещава още да бъде получено на почвата на естествените науки, когато освен това се постави на везните, какво голямо значение имат за външния живот тези придобивки на естествените науки, тогава трябва да кажем: благодатта, пълното значение на този напредък на естествените науки можа и трябваше да упражни една внушителна сила върху човешката душа в нашето време. И така стана, че това внушително въздействие се прояви и на една друга страна. Ако то беше се упражнило само в едно такова направление, че човешката душа да изпитва преди всичко нещо като един миров култ по отношение на мощния напредък, кой би могъл да каже и най-малкото нещо против това? Но тази внушителна сила се прояви и в другата посока, именно, не само се признава това, което прогресът на естествените науки и породеният от това прогрес означават за нашето време, а в широки кръгове се роди вярата, че всяко познание, всяко знание на човечеството може да се добие само на онази почва, която днес е призната именно като почва на естествените науки. И понеже изхождайки от тази вяра хората счетоха, че имат право да направят извода: духовно-научните методи се намират в противоречие с методите на естествените науки и за този, който стои на почвата на естествените науки, е невъзможно въобще да говори за едно изследване на духовния свят, в най-широки кръгове се разпространи предразсъдъкът, че духовната наука трябва да бъде отхвърлена като неотговаряща на оправданите изисквания на естествената наука. При това отхвърляне може да бъде преди всичко очебийно, че с него на везните се хвърля нещо, което има извънредно голяма тежест.
към текста >>

Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра.
Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него.
към текста >>

Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука.
Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука. По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности. Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука. Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука. Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг. В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте. Това можете да видите при един конкретен случай. Съществува един красив разговор, който Гьоте е водил с някой си Фалк по случай смъртта на Виланд. Тогава той се изказал върху областите, от които може да се почерпи определено познание върху онова от човека, което надживява раждането и смъртта, което не загива заедно със сетивната обвивка, което е безсмъртно в сравнение със смъртната част на човека.
към текста >>

Днес човек не би могъл да каже както преди едно столетие че това, което знае чрез своето лично убеждение на вярата или което вярва да знае или пък е добил върху свръхсетивния свят, не е в противоречие с резултатите на естествената наука.
Всичко това може твърде лесно да се разбере. Така за човешката убедителна сила изгледът на естествената наука се е изменил. В това отношение Гьоте е действително един предтеча на Дарвин. Въпреки това съобразно с духа на своето време той се издигна от своите естествено-научни изследвания, от развитието на живите същества от несъвършеното до съвършеното, до духовния светоглед, който зад всичко сетивно търси свръхсетивното, духовното. Хората, които в наше време постъпват по същия начин, вярват, че резултатите на естествената наука ни заставят да спрем пред това, което тези резултати трябва да бъдат, и че всичко, което е област на духа, един вид извира от сетивната основа. Днес човек не би могъл да каже както преди едно столетие че това, което знае чрез своето лично убеждение на вярата или което вярва да знае или пък е добил върху свръхсетивния свят, не е в противоречие с резултатите на естествената наука. Напротив, то му изглежда да се намира в голямо противоречие с тези резултати. И така изглеждат нещата не само за този или онзи сериозен, достоен изследовател на истината и стремящ се човек.
към текста >>

117. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

При това тя произнася следните велики, прекрасни думи: "Аз ви дадох външното тяло; обаче Онзи, който е създал света и човека, ви даде това, което аз не можех да ви дам и Той ще се погрижи отново да получите това, щом вие го изгубвате заради вашата вяра!
Сега направете с мене една разходка през историята и ще видите, как всяка стъпка потвърждава казаното и как навсякъде там, където имаме показания, бихме могли да дадем исторически едно потвърждение на едно такова състояние на нещата. Най-хубавото потвърждение в това отношение имаме от майката на Макавеите, която с едно героично величие оставя своите синове да отидат на смърт за това, което тя вярва и в което нейните отци са вярвали. При това тя произнася следните велики, прекрасни думи: "Аз ви дадох външното тяло; обаче Онзи, който е създал света и човека, ви даде това, което аз не можех да ви дам и Той ще се погрижи отново да получите това, щом вие го изгубвате заради вашата вяра! " Колко често в историята ние се натъкваме на майчиния елемент: от майката на Александър Велики и майката на Гракхите до нашето време, когато виждаме, как в човека се явяват качества, благодарение на които този човек е способен да действува върху окръжаващия свят, благодарение на които той притежава силите и талантите, а също и подходящия телесно-душевен организъм. В това отношение бихме могли навсякъде където и да поискаме да разтворим историята на знаменити мъже: навсякъде ние ще намерим майчините качества преведени така, че те са слезли по-надълбоко с една степен, че са се превърнали в способности, които са поставени в живота. Нека вземем примера с майката на БЮРГЕР и с неговия баща, от който той е наследил също и волевото качество /Готфрид Август Бюргер, 1747-1794 г. поет/. Всъщност с бащата той имаше малко нещо общо; бащата се радваше, когато нямаше нужда да се грижи за развитието на малкото момче; обаче майката имаше един чудесно подвижен дух, тя беше тази, която граматически и стилистично притежаваше правилния израз. А това беше необходимо за поета; той прие тези качества от майката и те му се подадоха именно защото той принадлежеше на следващото поколение.
към текста >>

118. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

На нас ни се вижда твърде странно това, което така да се каже ни се явява предадено външно като представи на вярата на египтяните.
На нас ни се вижда твърде странно това, което така да се каже ни се явява предадено външно като представи на вярата на египтяните. Отделни богове, от които най-важни са Озирис и Изис, се явяват в тези вярвания на египтяните, богове, които са представени и изобразени не като цели човешки образи, а често пъти с човешко тяло и глави на животни и съчетани по най-разнообразен начин от човешка и животинска форма. Странни религиозни легенди ни са предадени за този свят на боговете. По-нататък онзи култ към животните у египтяните е нещо твърде своеобразно, обожаването на животните, на котките и на други, който култ е отивал така далече, че египтяните са признавали свещени животни, на които се отдавала дълбока почит и обожание, в които те са виждали един вид висши същества. Разказва се даже, че това обожание на животните у египтяните е отишло така далече, че когато една котка, например, която дълго време е живяла в един дом, е умирала, тя е била оплаквана като умрял човек. Или когато някой египтянин виждал отдалече, че някъде лежи едно умряло животно, той не се е доближавал, защото иначе биха могли да го обвинят, че е убил животното, понеже това се е наказвало много строго.
към текста >>

Свързвайки се с такива духове, ние се чувствуваме укрепени в нашето съществуване, изпълнени с вяра в нашите действия, сигурни в нашата надежда, укрепени в нашето определение като човеци.
Това е първото начало на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната култура има да внесе в съвременната култура. Ако се продължи по-нататък да се върви по тези пътища, учените все повече ще се отклонят от онзи мъртъв образ, който те биха искали да поставят в изходната точка на човешките култури като нещо първобитно, детинско, и ще стигнат до великите индивидуалности, които се явяват толкова по-високо стоящи, защото трябваше да предадат от своите вдъхновения на една още ясновидска култура онова, което във всяка културна дейност имаме като най-велики благодеяния, на които можем да бъдем съпричастници. Така ние поглеждаме към онези духове на човечеството, които както Заратустра, така и Хермес ни се явяват така велики, защото първи са дали на човечеството онези най-велики импулси в прадалечното минало, за което египетският мъдрец бе говорил на Солон. Ние поглеждаме нагоре към Хермес или Тот и си казваме: Както Заратустра така и Хермес стои там като една от онези ръководещи индивидуалности на човечеството, към които поглеждайки чувствуваме в самите нас едно повишение на нашите сили, знаейки, че Духът не само е в света, а постоянно се влива в мирови дела, в развитието на човечеството! Свързвайки се с такива духове, ние се чувствуваме укрепени в нашето съществуване, изпълнени с вяра в нашите действия, сигурни в нашата надежда, укрепени в нашето определение като човеци. За такива винаги ще можем да кажем: Към тях поглеждат родените след тях поколения и търсят своето собствено съществуване в даровете на техните душевни сили и познават собствената дейност във вечните произведения на Духа, дело на действуващите с мощен импулс сред човечеството духовни ръководители.
към текста >>

119. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Истинският напредък, който човечеството е направило в течение на неговото развитие, е този, че то е преминало от стария светоглед на Изтока към новия светоглед, от неисторията към историята,напредъкът от вярването, че колелетата на мировото ставане се въртят постоянно по един подобен начин едно след друго, до онази вяра, която вижда в цялостното развитие на човечеството нещо, което е проникнато от един смисъл.
Това, което можем да наречем: Съзнанието за съдържането на отделния човек в цялото човечество че един смисъл изпълва, пронизва развитието на човечеството от начало до край, че не само става повторение на същото то е същевременно в неговия най-дълбок смисъл християнско съзнание. Това принадлежи на Християнството и не може да бъде отделено от него. Истинският напредък, който човечеството е направило в течение на неговото развитие, е този, че то е преминало от стария светоглед на Изтока към новия светоглед, от неисторията към историята,напредъкът от вярването, че колелетата на мировото ставане се въртят постоянно по един подобен начин едно след друго, до онази вяра, която вижда в цялостното развитие на човечеството нещо, което е проникнато от един смисъл.
към текста >>

120. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Онова, което в дадена епоха се превръща във всемирна благодат за хората – или, да кажем, всеобща вяра и убеденост, винаги води своето начало от малък брой хора; и е напълно възможно постоянно растящия поток на убеждения да се излее и да стане световен в не много далечно бъдеще от малцината, които днес се чувстват принудени да атакуват Библията заради желанието си да изградят своя светоглед в съгласие със своята наука.
Онова, което в дадена епоха се превръща във всемирна благодат за хората – или, да кажем, всеобща вяра и убеденост, винаги води своето начало от малък брой хора; и е напълно възможно постоянно растящия поток на убеждения да се излее и да стане световен в не много далечно бъдеще от малцината, които днес се чувстват принудени да атакуват Библията заради желанието си да изградят своя светоглед в съгласие със своята наука. По тези причини, да се игнорират подобни духовни и идейни течения и да се отказва да се слуша, защото някой сам за себе си е задоволен, не е без елемент на опасност. Всеки, който наистина взема насериозно еволюцията на човечеството, би трябвало до известна степен да счита за свой дълг да обърне внимание на възраженията, направени от искрените търсачи на Истината, и да види каква връзка имат тези възражения с Библията.
към текста >>

Хората все повече и повече се убеждаваха във факта, че това не е нищо повече от един вид химн, написан от някого на основа неговата вяра, и че изобщо не е исторически документ.
Как би могъл да бъде скрит фактът, че когато четирите Евангелия бъдат подложени на дословно сравнение, те не се съгласуват едно с друго? Лесно е да открием противоречия в Евангелията на Матей, Лука и Йоан. И така, изследователите казват: Как може отделните евангелисти да са написали своите Евангелия под божествено вдъхновение, когато разказите им не се съгласуват? Евангелието на св. Йоан – този най-дълбок писмен документ на Християнството – беше лишен от цялата си стойност на историческо свидетелство в умовете на някои изследователи през XIX век. Хората все повече и повече се убеждаваха във факта, че това не е нищо повече от един вид химн, написан от някого на основа неговата вяра, и че изобщо не е исторически документ. Те казваха, че това което той е написал, не може по никакъв начин да претендира да бъде истинско описание на случилото се в действителност в Палестина в началото на нашата ера. Ето така Новият Завет беше разбит на парчета. Старият и Новият Завет бяха разглеждани точно както всеки друг исторически документ; беше казано, че пристрастия и грешки са пропълзяли в тях, и че преди всичко е необходимо да се покаже чрез чисто историческо проучване как фрагментите се били постепенно сглобявани. Това е възгледът, който все повече беше възприеман от историческото, богословско изследване.
към текста >>

121. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Нужно е само да насоча вниманието към познатия “Символ на Вярата”, който казва “страда при Понтий Пилат”.
Това е много фино посочено в началото на Троянската сага. Вие може би знаете, че материята винаги е представена от водата. Нужно е само да насоча вниманието към познатия “Символ на Вярата”, който казва “страда при Понтий Пилат”. Както знае езотерикът, това е неправилно предадено. Онова, което е казано всъщност, е “страда в pontoi pilatoi”, което значи просто “в сгъстена вода”, и означава “слезе за да страда в материята”. Това изречение в “Символът на Вярата”, казвано навсякъде в Християнския свят, е било получено като думата “pontoi” е станала “Понтиус”. Когато Талес твърди, че всичко произлиза от вода,та той се отнася към всеобхватната физическа материя, към която единствено можем да се отнасяме, когато говорим за физическите неща. Той използва термина “вода” за физическата материя.
към текста >>

Това изречение в “Символът на Вярата”, казвано навсякъде в Християнския свят, е било получено като думата “pontoi” е станала “Понтиус”.
Това е много фино посочено в началото на Троянската сага. Вие може би знаете, че материята винаги е представена от водата. Нужно е само да насоча вниманието към познатия “Символ на Вярата”, който казва “страда при Понтий Пилат”. Както знае езотерикът, това е неправилно предадено. Онова, което е казано всъщност, е “страда в pontoi pilatoi”, което значи просто “в сгъстена вода”, и означава “слезе за да страда в материята”. Това изречение в “Символът на Вярата”, казвано навсякъде в Християнския свят, е било получено като думата “pontoi” е станала “Понтиус”. Когато Талес твърди, че всичко произлиза от вода,та той се отнася към всеобхватната физическа материя, към която единствено можем да се отнасяме, когато говорим за физическите неща. Той използва термина “вода” за физическата материя. Физическата материя трябваше да бъде най-важното нещо за онези, които сега поемаха ръководството. Доминирането на физическата материя отведе до това да има светски царе. Преди това имаше само царе, имащи взаимоотношения с Божественото.
към текста >>

122. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание GA_92 Езотерична космология

Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им.
Въпреки че познанието му бе далеч по-малко, човекът на старите времена имаше по-дълбоки чувства и интуиции. Той живееше повече в света отвъд - който също и възприемаше - отколкото в света на сетивата. Имаше хора, които влизаха в пряка и действителна връзка с астралния и духовния свят. В Средните Векове, когато земното съществуване изобщо не бе удобно, човекът още живееше със своята глава в небесата. Наистина, средновековните градове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните градове. Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им. Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно. Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят. Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги. Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма.
към текста >>

123. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_92 Езотерична космология

Вярата в прераждането и в закона на Кармата имаше огромно влияние не само върху индивида, но и върху неговото социално чувство.
Вярата в прераждането и в закона на Кармата имаше огромно влияние не само върху индивида, но и върху неговото социално чувство. Това му помагаше да търпи неравенството в човешкия живот. Когато нещастният египетски работник работеше върху пирамидите, или най-низшата каста индуси строяха гигантските индийски храмове в сърцето на планините, те си казваха, че едно друго съществуване ще ги възнагради за търпеливо понесените мъки, че техният господар, ако беше добър, е вече преминал подобни изпитания, или че ще трябва да ги премине в бъдеще, ако беше несправедлив и жесток.
към текста >>

124. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Онзи, който няма тази вяра, е неспособен да разбере, недостоен да слуша.
Той е пратеника на Посветения и е носен от символичен лебед. Пратеникът на великия Посветен е "лебед". Никой няма право да го пита за истинското му име, нито откъде идва. Авторитетът му не може да бъде подлаган на съмнение. Трябва да му се вярва заради думите му; по истината, сияеща на лицето му, той трябва да бъде разпознат. Онзи, който няма тази вяра, е неспособен да разбере, недостоен да слуша. Ето защо Лоенгрин забранява на Елза да пита за името му и откъде идва. Лебедът е чела, който носи учителят.
към текста >>

125. ХVІІ. Изкупление и Освобождение GA_92 Езотерична космология

Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото - не познание, а вяра.
Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата. Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото - не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към "Майчините Идеи" лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода.
към текста >>

Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл.
Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата. Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото - не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към "Майчините Идеи" лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество.
към текста >>

Вярата се обръща към вечните Идеи, към "Майчините Идеи" лежащи в лоното на Боговете.
Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата. Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото - не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към "Майчините Идеи" лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество.
към текста >>

126. ХVІІІ. Апокалипсисът GA_92 Езотерична космология

За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра.
Нашата пета епоха ще бъде последвана от друга, шеста епоха. Тази шеста епоха ще бъде свидетел на развитието на братство сред хората, на ясновидство и творческа сила. Какво ще бъде Християнството през шестата епоха? За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия. Оттук е и разделението между наука и вяра. Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени Окултната Наука и Мистериите на античността.
към текста >>

Наука и вяра бяха едно и също.
Нашата пета епоха ще бъде последвана от друга, шеста епоха. Тази шеста епоха ще бъде свидетел на развитието на братство сред хората, на ясновидство и творческа сила. Какво ще бъде Християнството през шестата епоха? За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия. Оттук е и разделението между наука и вяра. Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени Окултната Наука и Мистериите на античността. Но в шестата епоха двата потока отново ще се обединят.
към текста >>

Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия.
Тази шеста епоха ще бъде свидетел на развитието на братство сред хората, на ясновидство и творческа сила. Какво ще бъде Християнството през шестата епоха? За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия. Оттук е и разделението между наука и вяра. Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени Окултната Наука и Мистериите на античността. Но в шестата епоха двата потока отново ще се обединят. Механическата наука ще стане духовно съзидателна. Това ще бъде гностично-духовно съзнание.
към текста >>

Оттук е и разделението между наука и вяра.
Какво ще бъде Християнството през шестата епоха? За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия. Оттук е и разделението между наука и вяра. Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени Окултната Наука и Мистериите на античността. Но в шестата епоха двата потока отново ще се обединят. Механическата наука ще стане духовно съзидателна. Това ще бъде гностично-духовно съзнание. Тази шеста епоха, която ще бъде крайно различна от нашата, ще бъде предшествана от мощни катаклизми.
към текста >>

Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени Окултната Наука и Мистериите на античността.
За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия. Оттук е и разделението между наука и вяра. Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени Окултната Наука и Мистериите на античността. Но в шестата епоха двата потока отново ще се обединят. Механическата наука ще стане духовно съзидателна. Това ще бъде гностично-духовно съзнание. Тази шеста епоха, която ще бъде крайно различна от нашата, ще бъде предшествана от мощни катаклизми. Тя ще бъде толкова духовна, колкото нашата е материална.
към текста >>

127. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола.
Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите. В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола. Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
към текста >>

Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци.
Така виждаме, че в живота има два пътя, отворени за хората. Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива духовност – все пак те я търсят в свобода. Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци. Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия стремеж. Древните учения по този въпрос се съдържат в тайни ръкописи/*20/ в скрити места, където те не се виждат почти от никого. Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, само на неколцина посветени. Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода.
към текста >>

128. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

Не вяра, а знание е вдъхновявало тези приказки и легенди, т. е.
И този алегоричен начин за съобщаване на мъдростта е имал своето основание. Когато например друидският жрец е говорил за "Нифелхайм" или "Имир Великанът"/*17/ и т. н., това, разбира се, не е поетичен фолклор. Той е говорил това, защото е знаел, че онова, което тогава е преподавал на своя ученик под формата на легенда, когато този дух се прероди, той ще бъде подготвен да разбере истината в една по-съвършена форма. Всички тези приказки, са създадени въз основа на познанието, че духът отново ще се инкарнира и по-късно ще може по-лесно да разбере истината. Не вяра, а знание е вдъхновявало тези приказки и легенди, т. е. опитността на прераждането. Дори отричането на реалността на прераждането – от 3-то столетие сл. Хр. нататък – пак е било направено върху предпоставки за прераждането, защото се е целяло човекът да бъде напълно въвлечен в Кама-Манас/*18/, и то толкова дълго, докато всичко духовно постепенно премине през въплъщението. Поради тази причина 1500 години християнството не е трябвало да познава прераждането. Ако ние и занапред лишим човека от знанието за прераждането, бихме му отказали това знание за втори път.
към текста >>

129. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

За всеки, който разбира въпроса, онова, което върши съвременният социален реформатор е като някой, който откъртва камъни и ги слага един върху друг с вярата, че от всичко това от само себе си ще произлезе къща.
Държавници, социални реформатори и др. подобни са нищо без теософската основа, без теософските принципи. Оттам всяка работа в тази област, всичко, което днес се върши за изграждането на социалната структура, е външни кръпки и пълен хаос, за този, който прозира нещата. За всеки, който разбира въпроса, онова, което върши съвременният социален реформатор е като някой, който откъртва камъни и ги слага един върху друг с вярата, че от всичко това от само себе си ще произлезе къща. Преди всичко трябва да се начертае план на къщата. Същото е, ако някой твърди, че в социалния живот нещата ще станат от само себе си. Не може да се реформира обществото, без се да знаят законите на теософията.
към текста >>

130. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

Това е, което искат да кажат думите на Павел, намиращи се в Посланието към Галатяните, гл, 3:11-13: "А че чрез закона никой не е оправдан пред Бога, това е явно; защото праведният ще живее чрез своята вяра.
Това е, което искат да кажат думите на Павел, намиращи се в Посланието към Галатяните, гл, 3:11-13: "А че чрез закона никой не е оправдан пред Бога, това е явно; защото праведният ще живее чрез своята вяра. Законът не се гради обаче върху вярата; а човекът, който го изпълнява (от себе си), ще бъде жив чрез това. Христос ни изкупи от проклятието на закона, който беше проклятие за нас, защото е писано: Проклет е всеки, който виси на дървото".
към текста >>

Законът не се гради обаче върху вярата; а човекът, който го изпълнява (от себе си), ще бъде жив чрез това.
Това е, което искат да кажат думите на Павел, намиращи се в Посланието към Галатяните, гл, 3:11-13: "А че чрез закона никой не е оправдан пред Бога, това е явно; защото праведният ще живее чрез своята вяра. Законът не се гради обаче върху вярата; а човекът, който го изпълнява (от себе си), ще бъде жив чрез това. Христос ни изкупи от проклятието на закона, който беше проклятие за нас, защото е писано: Проклет е всеки, който виси на дървото".
към текста >>

131. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото.
Те обявиха огненото Слово и осъзнаваха своята роля като вестители на Божествеността. Ето защо Светият Дух трептеше над тях във формата на огнени езици. Те подготвят човечеството да приеме Логоса. Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни. След като веднъж това стане, тогава Христовият принцип ще бъде привлечен към човечеството. Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото.
към текста >>

132. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

От това ние ще спечелим вяра в окултния свят, за който говори окултиста и чрез това ще възпитаме в себе си един елемент, който ще ни издигне по-високо.
Отново не би трябвало да се казва, че ние не можем да се убедим в тези неща. Човек трябва само да погледне онова, което става. Той ще се убеди чрез опита, когато сравни психическия възглед за живота и психическото изследване с мирогледа на окултизма. Когато се опитаме да разбираме окултния възглед за живота, тогава светът на явленията става все повече и повече разбираем. Такъв един окултен-духовен мироглед не ни оставя никакви празноти в разбирането за света. От това ние ще спечелим вяра в окултния свят, за който говори окултиста и чрез това ще възпитаме в себе си един елемент, който ще ни издигне по-високо. Това не е сляпо вярване, а едно изпробващо вярване. Това вярване ще стане по-силно и по-оправдано, по-стабилно и по-сигурно с всеки спечелен опит. И когато вярването е породило този усет за сигурност в самото себе си, то развива също и основа за знание. Човекът винаги е изпробвал, преди да се издигне до знанието. Който иска да има знанието преди изследването, е като някой, искащ да има плода преди семето.
към текста >>

133. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Ако днес би имало истинска медицина, едно от нещата, които един лекар би предписвал, би била и вярата в лечебната сила.
Кой днес сред лекарите не би се подиграл, ако му бъде казано за лечебните качества на извора на Лурдо? От друга страна, кой медик не би възприел съвсем естествено, че е напълно нормално за някои хора да ходят във Висбаден или Карлови Вари? Зная, че в момента казвам нещо ужасно еретично, ала аз не представлявам нито свещенническия принцип, нито даже и медицината; но вече наближава времето, когато ще се произнесе непредубедена присъда и над двете. Ако днес би имало истинска медицина, едно от нещата, които един лекар би предписвал, би била и вярата в лечебната сила. Тогава обаче основанията, един пациент да се изпрати в Карлсбад, а друг в Лурдо, биха били едни и същи. Дали вие го наричате голяма набожност, или просто суеверие, в края на краищата това е едно и също нещо.
към текста >>

134. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им.
Въпреки че познанието му бе далеч по-малко, човекът на старите времена имаше по-дълбоки чувства и интуиции. Той живееше повече в света отвъд който също и възприемаше отколкото в света на сетивата. Имаше хора, които влизаха в пряка и действителна връзка с астралния и духовния свят. В Средните векове, когато земното съществуване изобщо не бе удобно, човекът още живееше със своята глава в небесата. Наистина, средновековните градове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните градове. Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им. Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно. Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят. Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги. Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма.
към текста >>

135. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Вярата в прераждането и в закона на Кармата имаше огромно влияние не само върху индивида, но и върху неговото социално чувство.
Вярата в прераждането и в закона на Кармата имаше огромно влияние не само върху индивида, но и върху неговото социално чувство. Това му помагаше да търпи неравенството в човешкия живот. Когато нещастният египетски работник работеше върху пирамидите, или най-низшата каста индуси строяха гигантските индийски храмове в сърцето на планините, те си казваха, че едно друго съществуване ще ги възнагради за търпеливо понесените мъки, че техният господар, ако беше добър, е вече преминал подобни изпитания, или че ще трябва да ги премине в бъдеще, ако беше несправедлив и жесток.
към текста >>

136. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Онзи, който няма тази вяра, е неспособен да разбере, недостоен да слуша.
Той е пратеника на Посветения и е носен от символичен лебед. Пратеникът на великия Посветен е “лебед”. Никой няма право да го пита за истинското му име, нито откъде идва. Авторитетът му не може да бъде подлаган на съмнение. Трябва да му се вярва заради думите му; по истината, сияеща на лицето му, той трябва да бъде разпознат. Онзи, който няма тази вяра, е неспособен да разбере, недостоен да слуша. Ето защо Лоенгрин забранява на Елза да пита за името му и откъде идва. Лебедът е чела, който носи учителят.
към текста >>

137. ХVІІ. Изкупление и Освобождение. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото не познание, а вяра.
Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата. Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към “Майчините Идеи” лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода.
към текста >>

Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл.
Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата. Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към “Майчините Идеи” лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество.
към текста >>

Вярата се обръща към вечните Идеи, към “Майчините Идеи” лежащи в лоното на Боговете.
Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата. Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към “Майчините Идеи” лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество.
към текста >>

138. ХVІІІ. Апокалипсисът. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра.
Нашата пета епоха ще бъде последвана от друга, шеста епоха. Тази шеста епоха ще бъде свидетел на развитието на братство сред хората, на ясновидство и творческа сила. Какво ще бъде християнството през шестата епоха? За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия. Оттук е и разделението между наука и вяра. Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени окултната Наука и Мистериите на античността.
към текста >>

Наука и вяра бяха едно и също.
Нашата пета епоха ще бъде последвана от друга, шеста епоха. Тази шеста епоха ще бъде свидетел на развитието на братство сред хората, на ясновидство и творческа сила. Какво ще бъде християнството през шестата епоха? За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия. Оттук е и разделението между наука и вяра. Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени окултната Наука и Мистериите на античността. Но в шестата епоха двата потока отново ще се обединят.
към текста >>

Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия.
Тази шеста епоха ще бъде свидетел на развитието на братство сред хората, на ясновидство и творческа сила. Какво ще бъде християнството през шестата епоха? За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия. Оттук е и разделението между наука и вяра. Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени окултната Наука и Мистериите на античността. Но в шестата епоха двата потока отново ще се обединят. Механическата наука ще стане духовно съзидателна. Това ще бъде гностично-духовно съзнание.
към текста >>

Оттук е и разделението между наука и вяра.
Какво ще бъде християнството през шестата епоха? За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия. Оттук е и разделението между наука и вяра. Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени окултната Наука и Мистериите на античността. Но в шестата епоха двата потока отново ще се обединят. Механическата наука ще стане духовно съзидателна. Това ще бъде гностично-духовно съзнание. Тази шеста епоха, която ще бъде крайно различна от нашата, ще бъде предшествана от мощни катаклизми.
към текста >>

Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени окултната Наука и Мистериите на античността.
За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия. Оттук е и разделението между наука и вяра. Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени окултната Наука и Мистериите на античността. Но в шестата епоха двата потока отново ще се обединят. Механическата наука ще стане духовно съзидателна. Това ще бъде гностично-духовно съзнание. Тази шеста епоха, която ще бъде крайно различна от нашата, ще бъде предшествана от мощни катаклизми. Тя ще бъде толкова духовна, колкото нашата е материална.
към текста >>

139. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

увереност блажена, че вярата във древния съюз
увереност блажена, че вярата във древния съюз
към текста >>

Ти си висш смисъл, свята вяра,
Ти си висш смисъл, свята вяра,
към текста >>

Още през 18-ти век Лесинг казва18, че вярата не би трябвало да е безсмислена поради това, че се е появила в младата невинна детска възраст на човечеството.
Особени възгледи се появяват във втората половина на 19-ти век. Още през 18-ти век Лесинг казва18, че вярата не би трябвало да е безсмислена поради това, че се е появила в младата невинна детска възраст на човечеството.
към текста >>

Материалистът представя вярата, която при всички народи се среща като основа на културата, като детски, фантастични представи и единствено в това, което естественонаучното мислене е създало, се вижда все още нещо, което отговаря на възмъжалия дух.
Материалистът представя вярата, която при всички народи се среща като основа на културата, като детски, фантастични представи и единствено в това, което естественонаучното мислене е създало, се вижда все още нещо, което отговаря на възмъжалия дух. Практическият живот е станал стремеж и бързане за постигането на материални блага, за задоволяването на чисто физически нужди, и неща, които са далеч по-лоши, заплашват да се появят като следствие. Науката с нейния девиз «Колко много сме постигнали» се чувства същевременно невероятно издигната над всичко, създадено от човечеството преди, за да се постигне взаимовръзката със света – халдейските и вавилонските мъдреци-жреци, ученията на Питагор и други. За великия Платон се казва, че човек не може да се ориентира в обърканите му писания, които е оставил. «Тимей» се смята за неразбираем, но не се търси причината, защо не се разбира. Нека да си припомним думите на Лихтенберг: «Когато глава и книга се сблъскат и звучи на кухо, не е нужно причината да е книгата.» В практическия живот материализмът проявява лицемерие, като не иска да си признае, че само чисто материалният стремеж владее живота.
към текста >>

140. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Затова детето трябва да е обградено с хора, на които може да разчита, към които има доверие и които да събудят в детето добрата вяра в собствения авторитет.
В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка. Напротив, би трябвало да се направи всичко, за да се опази детето от това. През това време детето трябва да си усвоява нещата от авторитета. Хората, които са около детето, следва да въздействат върху него не вече чрез собствения пример, а директно чрез указания. Силни паметови съкровища се изграждат не винаги със «защо» и «понеже», а чрез това, че всичко се опира на авторитета. Затова детето трябва да е обградено с хора, на които може да разчита, към които има доверие и които да събудят в детето добрата вяра в собствения авторитет. Едва след този жизнен период следва детето да бъде насочено да преценява и до самостоятелно познание. Чрез предварителното освобождаване от авторитета отнемате на етерното тяло възможността за солидно изграждане. Оттам е най-добре, ако през втората седемлетка на детето не се представят доказателства и оценки, а примери и притчи (сравнения). Съжденията действат само върху астралното тяло, а то не е узряло още за това. Би трябвало на детето да се разказва възможно повече за велики личности.
към текста >>

От това не опазва и религиозната вяра.
Учители, притежаващи реално усещане за детската душа, просто се задушават от училищния схематизъм и предписания, които са карикатура на това, което би трябвало да бъде в действителността, и които са родени от суеверието, че имаме работа само с физическото тяло. От това не опазва и религиозната вяра. Много повече става въпрос хората да получат чувство за духовното, за това, което извежда наистина извън сетивния живот. Затова придържащите се към външни правила по отношение на възпитателните принципи няма да могат да открият правилното. Те се придържат към традиционните църковни догми, но не искат да знаят нищо за развитието на духа. Преди всичко имаме работа с това. Каквото днес е необходимо, трябва да дойде от духовните светове.
към текста >>

141. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Още по-лесно ще разберете, че не можем да се движим със сляпа вяра или вяра в авторитета по отношение на някои явления на духовната история.
Още по-лесно ще разберете, че не можем да се движим със сляпа вяра или вяра в авторитета по отношение на някои явления на духовната история. Когато, разбирайки закона на кармата, например разгледаме явление като Шопенхауер, който излива песимистично настроение върху целия си мироглед, тогава този, който прозира надълбоко, не бива да вярва, че този песимизъм показва изобщо човешката основна нагласа. По-скоро е основна нагласа на неговата душа, която кармически е подготвена да се прояви в него чрез определена конституция на етерното му тяло. Това песимистично настроение на един мислител може да се разбере, ако се проследи кармически. Личност с такава нагласа е нямала възможност да прави много добрини в предишен живот; това е съвсем конкретното обяснение. Напротив, поради положението в живота си и професията си, този човек е бил осъден да извърши някои лоши и неправилни дела.
към текста >>

142. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Така у учениците била възпитавана вярата в живота, вярата в най-великия човешки идеал.
Така у учениците била възпитавана вярата в живота, вярата в най-великия човешки идеал. Така те се научавали да поглеждат нагоре към най-висшия човешки идеал, към този момент, когато Земята ще приключи развитието си и светлината ще заблести сред цялото човечество. Самата Земя ще се разпадне на прах, но духовната есенция на Земята ще остане с всички хора, които заблестяват в себе си чрез духовната светлина. Тогава Земята и човечеството ще се събудят за по-висше съществуване, за нова фаза на битието.
към текста >>

143. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Хора, които се доближат до този мироглед, трябва все повече да свикват да опознават от различни страни великата мирова мисия на духовнонаучното движение и в света все повече трябва да се наложи убеждението, че това движение не може да е тук, за да основе нова вяра, нова секта или нещо подобно.
В действителност в такива думи лежи смисълът на мисията на християнството и само духовнонаучният мироглед, духовнонаучното схващане на света е истинското средство за разкриването на лежащия в тези думи дълбок смисъл. Хора, които се доближат до този мироглед, трябва все повече да свикват да опознават от различни страни великата мирова мисия на духовнонаучното движение и в света все повече трябва да се наложи убеждението, че това движение не може да е тук, за да основе нова вяра, нова секта или нещо подобно. Времената, през които е можело да се основават нови вероизповедания или нови специални религии, са отминали, и бъдещето на религиозното развитие лежи в усъвършенстването на съществуващите религии до единна религия на човечеството. Движението за духовно познание не иска да проповядва нова религия на хората.
към текста >>

144. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Тайна се крие и в числото на звяра,116 666, за което същевременно се казва: Това е числото на човека.
Апокалипсисът е написан изцяло в окултен символичен шрифт, изразен с думи. Тайна се крие и в числото на звяра,116 666, за което същевременно се казва: Това е числото на човека. – Според арамейската тайна наука това число следва да се чете: 400, 200, 6, 60. Тези четири числа отговарят на еврейските букви (Taw), (Resch), (Waw) и (Samech). На еврейски се чете от дясно наляво:
към текста >>

116) числото на звяра: Откровение: 13.18.
116) числото на звяра: Откровение: 13.18. Още финикийската и по-късно и еврейската азбука са имали определена последователност на буквите, което също позволява употребата на буквите като цифри. Това се среща на много места в Стария завет, както в еврейския така и в гръцкия текст. В окултните произведения числената стойност на буквите играе голяма роля.
към текста >>

145. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

и вярата на хилядите хора.
и вярата на хилядите хора.
към текста >>

146. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

Оттам не е без основание наивната вяра, че има едно охраняващо висшия аз същество.
Сега ще ни е лесно да разберем, че тези същества са винаги водачи на човешкия аз. Те не прекъсват своето ръководство и когато азът се инкарнира отново. Азът се регулира и насочва от такива същества. Оттам не е без основание наивната вяра, че има едно охраняващо висшия аз същество. Знаем обаче, че тези същества, които назоваваме ангели, са били хората на Старата Луна. Те са се развили по-нагоре от човека. От това можете да разберете, че човекът е на път сам да стане подобно същество и на бъдещото прераждане на Земята – Юпитер той ще стане. Това в човека, което днес работи, за да се издигне нагоре до по-висше съществуване, е на път да стане подобно същество. Тогава ще бъде от същата природа като тези ангелски същества.
към текста >>

147. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Първо, ние ще обсъдим това, което се нарича ясновидство, второ това, което наричат вяра в авторитета.
Сега вече аз бих искал да ви посоча две особености, които характеризират розенкройцерската мъдрост и важната за нея мирова мисия. Първата е свързана с цялото отношение на човечеството към тази мъдрост, която представя себе си нещо различно, отколкото окултна форма на християно-гностичната мъдрост. Ние трябва за сега само леко да докоснем двата факта на духовния живот, ако желаем ясно да си представим това забележително положение на мъдростта на розенкройцерите. Първият от тези два факта отношението на ученика към учителя, и във връзка с това отношение трябва да разгледаме две неща. Първо, ние ще обсъдим това, което се нарича ясновидство, второ това, което наричат вяра в авторитета. Под "ясновидство" всъщност казано, това не е най-доброто наименование се разбира не само духовното виждане, а и духовен слух /чуване/. В последните две е източникът на всяка мъдрост, която иска да ни научи на скритата мъдрост на света, и от някой друг източник не могат да произлязат истински знания за духовните светове. В методът на розенкройцерите има, обаче, съществена разлика между откриване на духовните истини и разбирането им.
към текста >>

Това, как гледа ученикът на своя гуру, по никакъв начин не може да бъде свързано с вярата в авторитета в мъдростта на розенкройцерите.
Втората важна черта на розенкройцерската мъдрост в смисъла на отношенията между учител и ученик се явява това, че тук има съществено различие от другите посвещения на ученика пред неговия "гуру", източния учител. Това, как гледа ученикът на своя гуру, по никакъв начин не може да бъде свързано с вярата в авторитета в мъдростта на розенкройцерите. Ще ви обясня това с един пример от обикновения живот. Учителят-розенкройцер не желае да бъде със своите ученици в различно отношение от тези, в които се намира математикът и този, който изучава математиката. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката следва своя учител по силата на вярата в авторитета? Не. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката не се нуждае от учител? Много биха отговорили: да,защото нали е възможно, вероятно, да се самообразова, опирайки се на добри книги.
към текста >>

Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката следва своя учител по силата на вярата в авторитета?
Втората важна черта на розенкройцерската мъдрост в смисъла на отношенията между учител и ученик се явява това, че тук има съществено различие от другите посвещения на ученика пред неговия "гуру", източния учител. Това, как гледа ученикът на своя гуру, по никакъв начин не може да бъде свързано с вярата в авторитета в мъдростта на розенкройцерите. Ще ви обясня това с един пример от обикновения живот. Учителят-розенкройцер не желае да бъде със своите ученици в различно отношение от тези, в които се намира математикът и този, който изучава математиката. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката следва своя учител по силата на вярата в авторитета? Не. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката не се нуждае от учител? Много биха отговорили: да,защото нали е възможно, вероятно, да се самообразова, опирайки се на добри книги. Но в такъв случай само пътя е друг, о този когато учител и ученик са един срещу друг. И, по принцип, така, разбира се, може да бъде. И по същия начин може да се открият всички духовни истини от всеки човек, който се издигне на известна степен в ясновидството, но всеки ще каже, че е неразумно да се постигат целите по окултен път.
към текста >>

Ако учителят знае математическите истини и ги съобщава на ученика, ученикът повече не се нуждае от никаква вяра в авторитета, той разбира тези истини по силата на тяхната собствена правилност, и на него му е нужно само правилно да ги разбере.
Много биха отговорили: да,защото нали е възможно, вероятно, да се самообразова, опирайки се на добри книги. Но в такъв случай само пътя е друг, о този когато учител и ученик са един срещу друг. И, по принцип, така, разбира се, може да бъде. И по същия начин може да се открият всички духовни истини от всеки човек, който се издигне на известна степен в ясновидството, но всеки ще каже, че е неразумно да се постигат целите по окултен път. Също така неразумно би било да се заявява: източникът на всички духовни истини трябва да се намира вътре в мен. Ако учителят знае математическите истини и ги съобщава на ученика, ученикът повече не се нуждае от никаква вяра в авторитета, той разбира тези истини по силата на тяхната собствена правилност, и на него му е нужно само правилно да ги разбере. Така е и с цялото окултно развитие в розенкройцерския смисъл. Учителят това е приятел, съветник, който първи изживява окултния опит и дава на своя ученик да го изживее. И ако такъв опит е даден, то за неговото приемане авторитети са необходими толкова малко, както за възприятието на математическото твърдение: сумата от ъглите в един триъгълник е равна на 180° градуса. Авторитетът в розенкройцерството не е авторитет в неговия смисъл, а по-скоро това, което е необходимо за съкращаване на пътя към висшите истини.
към текста >>

148. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Тези четири апокалиптични "звяра" всъщност са четири класа групови души, които се намират на астрално ниво най-близко до индивидуалната душа на човека.
Този "животински Аз" живее в човешкото астрално тяло, и човекът само тогава се освобождава от този животински "аз", когато стане астрално зрящ, става съприятел на астралните същности, когато се среща с груповите души на животните на астрален план така, като тук то среща отделните животни. Там обитават същества, които могат да слязат при нас в раздробен вид, като определен брой животни във физически план. Когато техният живот тук свършва, те отново се съединяват с останалата част на тази същност на астрално ниво. цялата група животни в астралния свят има същество, с което може да се говори така, както се говори тук с отделния индивид. Те изглеждат не толкова различно, но ненапразно във втория печат на апокалипсиса са охарактеризирани с това, че им е придаден различен вид, а именно, казано е, че те се делят на четири класа лъв, орел, бик и човек /човекът, още не бил слязъл във физическото ниво/. Тези четири апокалиптични "звяра" всъщност са четири класа групови души, които се намират на астрално ниво най-близко до индивидуалната душа на човека.
към текста >>

149. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус.
Евангелието на Йоан е удивителна книга. Тя трябва не просто да се прочете, а да се изживее. И тя може да се изживее, ако осъзнаем, че в нея се съдържат напътствия за вътрешния живот, които трябва да се изпълняват по съответния начин. Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация. Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус. Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор. Трябва да се разбира Неговото принципно различие от всички останали. Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата. За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н. до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас".
към текста >>

150. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

А останалите, които вече бяха изгубили тази способност, притежаваха на нейно място едно свойство, което в хода на развитието се изгуби в много по-голяма степен отколкото обикновено се смята: в древните времена, и то именно сред населението на средна и източна Европа, съществуваше една способност, която беше широко разпространена в интензивност, за която днес вече не можем да си изградим никаква представа това беше доверието, дълбоката вяра.
Безброй хора не само бяха съхранили спомена за това, а дори и способността да надникват в духовния свят при определени изключителни житейски състояния. А останалите, които вече бяха изгубили тази способност, притежаваха на нейно място едно свойство, което в хода на развитието се изгуби в много по-голяма степен отколкото обикновено се смята: в древните времена, и то именно сред населението на средна и източна Европа, съществуваше една способност, която беше широко разпространена в интензивност, за която днес вече не можем да си изградим никаква представа това беше доверието, дълбоката вяра. Тези, които можеха да говорят за духовния свят, имаха насреща си уши, които ги слушат, те намираха вяра, защото в тези части на Европа любовта и доверието притежаваха огромна сила. Критикуването и настоява нето на собственото мнение, които така често се срещат днес, тогава бяха нещо, за което никой не можеше и да помисли. Но тези неща днес създават необходимостта всеки сам да бъде отведен до духовния свят. По онова време те не бяха необходими, защото съществуваше тази огромна, силна вяра. Ако обгърнем с поглед древното население на Европа, то ние виждаме, че в дъното на душите на тези хора е съществувало едно пълно съзнание за духовния свят, намиращ се зад сетивния.
към текста >>

Тези, които можеха да говорят за духовния свят, имаха насреща си уши, които ги слушат, те намираха вяра, защото в тези части на Европа любовта и доверието притежаваха огромна сила.
Безброй хора не само бяха съхранили спомена за това, а дори и способността да надникват в духовния свят при определени изключителни житейски състояния. А останалите, които вече бяха изгубили тази способност, притежаваха на нейно място едно свойство, което в хода на развитието се изгуби в много по-голяма степен отколкото обикновено се смята: в древните времена, и то именно сред населението на средна и източна Европа, съществуваше една способност, която беше широко разпространена в интензивност, за която днес вече не можем да си изградим никаква представа това беше доверието, дълбоката вяра. Тези, които можеха да говорят за духовния свят, имаха насреща си уши, които ги слушат, те намираха вяра, защото в тези части на Европа любовта и доверието притежаваха огромна сила. Критикуването и настоява нето на собственото мнение, които така често се срещат днес, тогава бяха нещо, за което никой не можеше и да помисли. Но тези неща днес създават необходимостта всеки сам да бъде отведен до духовния свят. По онова време те не бяха необходими, защото съществуваше тази огромна, силна вяра. Ако обгърнем с поглед древното население на Европа, то ние виждаме, че в дъното на душите на тези хора е съществувало едно пълно съзнание за духовния свят, намиращ се зад сетивния.
към текста >>

По онова време те не бяха необходими, защото съществуваше тази огромна, силна вяра.
Безброй хора не само бяха съхранили спомена за това, а дори и способността да надникват в духовния свят при определени изключителни житейски състояния. А останалите, които вече бяха изгубили тази способност, притежаваха на нейно място едно свойство, което в хода на развитието се изгуби в много по-голяма степен отколкото обикновено се смята: в древните времена, и то именно сред населението на средна и източна Европа, съществуваше една способност, която беше широко разпространена в интензивност, за която днес вече не можем да си изградим никаква представа това беше доверието, дълбоката вяра. Тези, които можеха да говорят за духовния свят, имаха насреща си уши, които ги слушат, те намираха вяра, защото в тези части на Европа любовта и доверието притежаваха огромна сила. Критикуването и настоява нето на собственото мнение, които така често се срещат днес, тогава бяха нещо, за което никой не можеше и да помисли. Но тези неща днес създават необходимостта всеки сам да бъде отведен до духовния свят. По онова време те не бяха необходими, защото съществуваше тази огромна, силна вяра. Ако обгърнем с поглед древното население на Европа, то ние виждаме, че в дъното на душите на тези хора е съществувало едно пълно съзнание за духовния свят, намиращ се зад сетивния.
към текста >>

151. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В този смисъл ние можем да добавим още много, много неща, но за да не разтягаме още днешното ни наблюдение, бих желал да го завърша с един факт от германската митология, който ще ви покаже, как от една страна се случват нещата в развитието на човечеството, и как от друга страна как тези събития биват съхранявани в мита, как някои неща се запазват в обикновената народна вяра.
В този смисъл ние можем да добавим още много, много неща, но за да не разтягаме още днешното ни наблюдение, бих желал да го завърша с един факт от германската митология, който ще ви покаже, как от една страна се случват нещата в развитието на човечеството, и как от друга страна как тези събития биват съхранявани в мита, как някои неща се запазват в обикновената народна вяра.
към текста >>

За хората, които са особено предразположени към такива възприятия, народната вяра казвала: "Натиснала ме е Труд", а Труд не е нищо друго освен дъщерята на Тор.
Смята се че той е женен за Сиф, астралната земна атмосфера. Двамата имат една дъщеря, която представлява нещо много интересно и характерно. Как е създадена тази дъщеря? От това, че Тор е навлязъл във вътрешността на човека и действува в него посредством 28-те нервни течения. Чрез тези нервни течения, хората не възприемат съзнателно астрала, но в определени извънредни състояния, например по време на изпълнения със сънища сън, те са в състояние да го възприемат. За хората, които са особено предразположени към такива възприятия, народната вяра казвала: "Натиснала ме е Труд", а Труд не е нищо друго освен дъщерята на Тор. В минало то хората все още са знаели, че Труд е родена там, където Тор живее със своята съпруга. Затова те го наричали "Трудхайм" (Thrudheim, нем. Heim = дом).
към текста >>

152. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Възходът на християнството доведе до избледняването на древния божествен свят, до самото потъване на древните божества, ще доведе залезът на боговете, който ще превърне в реалност това което в християнството е само вяра.
Нека се спрем за малко на тази фаза в развитието на средноевропейския дух и нека си представим състоянието на Европа, когато древния свят на боговете описан в германската легенда постепенно навлязоха в залеза на боговете, който беше предизвикан от религиозния свят на християнството. Възходът на християнството се възприемаше като един предвестник на този залез на боговете, като нещо, което ще унищожи властта на древните богове. Възходът на християнството доведе до избледняването на древния божествен свят, до самото потъване на древните божества, ще доведе залезът на боговете, който ще превърне в реалност това което в християнството е само вяра. Така се чувстваха нещата.
към текста >>

153. Съдържание GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Съобщаване с духа като вяра на Юпитер и като смисъл на Християнство.
Възхода на Духа на Мъдростта към Духа на Времето. Христос като Слънчев Дух, като "Мистичен Агнец", като "велика жертва на Земята". Тялото на човек между Духовете на Мъдростта и Йехова, господаря на формите, тяхното равновесие благодарение същество на Христос. Облагородяване и спиритуализация на човешкото тяло като "възкресение но плътта". Свободата като внедряване на изостаналите духове. Съобщаване с духа като вяра на Юпитер и като смисъл на Християнство. Описание на следатлантската културна епоха. Начало на нашия свят в Стария и Новия Завет. Християнството като религия на човечеството.
към текста >>

154. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Понеже фактите на съвременната наука, всъщност, далече надминават това, което се явява “вяра” на съвременната наука.
Но той отива по-далече. За него е ясно, че физическите сили за привличане и отблъскване не изключват възможността за участие на още много други неща. В настояще време теософията трябва още търпеливо да понася, когато общоприетата официална наука, която вероятно би могла да се нарече “антисофия”, я обявява за изпълнена с невежество и ужасно суеверие. Но ние живеем в епоха, която се явява за теософа по удивителен начин “обнадеждаваща”. Може да се каже, че теорията, възгледите и познанията, които общоприетата отдавна наука черпи от своите собствени факти, имат вид на малки, задъхващи се джуджета, които пъхтейки бягат, оставяйки далече от фактите. Понеже фактите на съвременната наука, всъщност, далече надминават това, което се явява “вяра” на съвременната наука. Те отново потвърждават теософските истини, но това не се забелязва. Аз само бих искал да покажа, колко често сме говорили тук за действието на астралното тяло през нощта: през деня физическото и етерното тяло се изтощават, и през нощта астралното тяло действа по възстановителен начин, отделяйки веществата, които предизвикват умората. Да се изкаже това положение в тази форма би било съвършено недопустимо за съвременната наука. Но фактите говорят с ясен език. И когато четем, например, в американско списание: “Някакъв изследовател е създал теория за това, че действието на съня в човека се явява инволиращо, създаващо, докато бодърствуването се явява обратно – разрушително”,то ние имаме в това ново потвърждение, че съвременната наука бяга след фактите, приличайки на малки джуджета, които не успяват да достигнат до тях; а в духовното виждане има големи, изпълнени със светлина озарения, които са изнесени от духовното мирово виждане.
към текста >>

155. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Доколкото религията се основава на вярата и не се пронизва от огъня на пълното познание, тя е това, което в хода на човешкото развитие трябва да се смени с друга.
По този начин, християнството ни се представя не като религия, която би била религия на отделно племе; а ни се представя като религия на човечеството, ако то се разбере правилно. Когато християнинът чувства себе си единен с “Отец”, то душа стои пред душата, без значение, към какво племе принадлежи. Така всички ограничения трябва да паднат под въздействието на християнството, и състоянието Юпитер трябва да бъде подготвено под влияние на този принцип. Християнството е започнало като религия, понеже човечеството било построено на основата на религията. Но религията е нещо, което в хода на развитие на човечеството трябва да смени мъдростта с познанието. Доколкото религията се основава на вярата и не се пронизва от огъня на пълното познание, тя е това, което в хода на човешкото развитие трябва да се смени с друга. И ако преди човек е трябвало да вярва, за да дойде до знанието, то в бъдеще ще се излее светлината на пълното знание; човекът ще знае и по този начин ще се издигне до признанието на висшите духовни светове. От религията човечеството ще се развие отново до сгрятата с огъня на любовта мъдрост.
към текста >>

Тук можем да попитаме: но кога религията ще се разтвори в познанието, кога религията няма повече да се дава на човека в древната форма, при която се казвало, че той трябва само чрез вярата да възприема мъдростта, направляваща развитието; то тогава ще се съхрани ли християнството?
Тук можем да попитаме: но кога религията ще се разтвори в познанието, кога религията няма повече да се дава на човека в древната форма, при която се казвало, че той трябва само чрез вярата да възприема мъдростта, направляваща развитието; то тогава ще се съхрани ли християнството? Никаква друга религия, опираща се само на вяра, няма да има тогава. Но християнството ще остане; тъй като макар в своето начало християнството да е било религия, то е повече от всички религии! Това е мъдростта на розенкройцерството. Религиозният принцип на християнството в своето начало е бил по-всеобхващащ, отколкото принципа на всички други религии. Но християнството е по-велико от самия религиозен принцип.
към текста >>

Никаква друга религия, опираща се само на вяра, няма да има тогава.
Тук можем да попитаме: но кога религията ще се разтвори в познанието, кога религията няма повече да се дава на човека в древната форма, при която се казвало, че той трябва само чрез вярата да възприема мъдростта, направляваща развитието; то тогава ще се съхрани ли християнството? Никаква друга религия, опираща се само на вяра, няма да има тогава. Но християнството ще остане; тъй като макар в своето начало християнството да е било религия, то е повече от всички религии! Това е мъдростта на розенкройцерството. Религиозният принцип на християнството в своето начало е бил по-всеобхващащ, отколкото принципа на всички други религии. Но християнството е по-велико от самия религиозен принцип. Когато отпаднат обвивките на вярата ще стане форма на мъдростта.
към текста >>

Когато отпаднат обвивките на вярата ще стане форма на мъдростта.
Никаква друга религия, опираща се само на вяра, няма да има тогава. Но християнството ще остане; тъй като макар в своето начало християнството да е било религия, то е повече от всички религии! Това е мъдростта на розенкройцерството. Религиозният принцип на християнството в своето начало е бил по-всеобхващащ, отколкото принципа на всички други религии. Но християнството е по-велико от самия религиозен принцип. Когато отпаднат обвивките на вярата ще стане форма на мъдростта. То може съвършено изцяло да свали от себе си всички обвивки на вярата и да стане религия на мъдростта; и духовното знание ще помогне да се подготвят хората за това. Хората ще могат да живеят без древните форми на религия и вяра, но няма да могат да живеят без християнството, понеже то е повече от всички религии. Християнството е дошло, за да разбие оковите на всички форми; и това, което ще изпълва хората като християнство, ще съществува и тогава, когато човешките души ще израснат зад пределите на всеки чисто религиозен живот.
към текста >>

То може съвършено изцяло да свали от себе си всички обвивки на вярата и да стане религия на мъдростта; и духовното знание ще помогне да се подготвят хората за това.
Но християнството ще остане; тъй като макар в своето начало християнството да е било религия, то е повече от всички религии! Това е мъдростта на розенкройцерството. Религиозният принцип на християнството в своето начало е бил по-всеобхващащ, отколкото принципа на всички други религии. Но християнството е по-велико от самия религиозен принцип. Когато отпаднат обвивките на вярата ще стане форма на мъдростта. То може съвършено изцяло да свали от себе си всички обвивки на вярата и да стане религия на мъдростта; и духовното знание ще помогне да се подготвят хората за това. Хората ще могат да живеят без древните форми на религия и вяра, но няма да могат да живеят без християнството, понеже то е повече от всички религии. Християнството е дошло, за да разбие оковите на всички форми; и това, което ще изпълва хората като християнство, ще съществува и тогава, когато човешките души ще израснат зад пределите на всеки чисто религиозен живот.
към текста >>

Хората ще могат да живеят без древните форми на религия и вяра, но няма да могат да живеят без християнството, понеже то е повече от всички религии.
Това е мъдростта на розенкройцерството. Религиозният принцип на християнството в своето начало е бил по-всеобхващащ, отколкото принципа на всички други религии. Но християнството е по-велико от самия религиозен принцип. Когато отпаднат обвивките на вярата ще стане форма на мъдростта. То може съвършено изцяло да свали от себе си всички обвивки на вярата и да стане религия на мъдростта; и духовното знание ще помогне да се подготвят хората за това. Хората ще могат да живеят без древните форми на религия и вяра, но няма да могат да живеят без християнството, понеже то е повече от всички религии. Християнството е дошло, за да разбие оковите на всички форми; и това, което ще изпълва хората като християнство, ще съществува и тогава, когато човешките души ще израснат зад пределите на всеки чисто религиозен живот.
към текста >>

156. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

След това изчезват и отново възникнали, докато не станали все по-силни и по-силни през последните четири столетия, така че човекът не само изгубил позитивното древно съдържание на духовните светове, но също и вярата в духовните светове въобще.
В четвъртият период, т.е., в гръко-латинският, нещата са стояли по такъв начин, че можем да кажем, че тогава с еднакъв успех са можели да притежават както спомена за онова, което човечеството е виждало с помощта на древното сумрачно ясновидство, така и от друга страна, някои хора изцяло пребивавали във физическото тяло и вследствие на това били абсолютно затворени за духовния свят. Целият наш живот ни показва, че човекът от нашия пети следатлантски период се е спуснал още по-дълбоко във физическото тяло. Външен признак за това е възникването на материалните представи. Първоначално възникнали в четвъртия период в древногръцките анатоми. След това изчезват и отново възникнали, докато не станали все по-силни и по-силни през последните четири столетия, така че човекът не само изгубил позитивното древно съдържание на духовните светове, но също и вярата в духовните светове въобще. Това е констатация от факти. Човекът в този пети период дотолкова дълбоко се спуснал във физическото тяло, че е загубил дори и вярата. Много хора напълно са изгубили вярата в съществуването на духовните светове.
към текста >>

Човекът в този пети период дотолкова дълбоко се спуснал във физическото тяло, че е загубил дори и вярата.
Целият наш живот ни показва, че човекът от нашия пети следатлантски период се е спуснал още по-дълбоко във физическото тяло. Външен признак за това е възникването на материалните представи. Първоначално възникнали в четвъртия период в древногръцките анатоми. След това изчезват и отново възникнали, докато не станали все по-силни и по-силни през последните четири столетия, така че човекът не само изгубил позитивното древно съдържание на духовните светове, но също и вярата в духовните светове въобще. Това е констатация от факти. Човекът в този пети период дотолкова дълбоко се спуснал във физическото тяло, че е загубил дори и вярата. Много хора напълно са изгубили вярата в съществуването на духовните светове.
към текста >>

Много хора напълно са изгубили вярата в съществуването на духовните светове.
Външен признак за това е възникването на материалните представи. Първоначално възникнали в четвъртия период в древногръцките анатоми. След това изчезват и отново възникнали, докато не станали все по-силни и по-силни през последните четири столетия, така че човекът не само изгубил позитивното древно съдържание на духовните светове, но също и вярата в духовните светове въобще. Това е констатация от факти. Човекът в този пети период дотолкова дълбоко се спуснал във физическото тяло, че е загубил дори и вярата. Много хора напълно са изгубили вярата в съществуването на духовните светове.
към текста >>

Неговото етерно излиза от физическото тяло, и понеже човек съхранява само вярата във физическия свят, и в него отсъства съзнанието, че духовното е действителност във физичното, което излиза с етерното тяло като плод от изживяното във физическото тяло.
Ние трябва да си представим, че етерното тяло е навлязло дълбоко във физическото тяло, и сега трябва да започне обратния път. То трябва да вземе от физическото тяло всичко, което може да бъде възприето с физическите сетива. Но, благодарение на това, етерното тяло отново се освобождава, всичко, което по-рано било физическа действителност, трябва да бъде постепенно одухотворено. Човекът трябва да вземе в бъдещето съзнание, знанието, че във физическото също има духовно. Защото, какво излиза от него? Неговото етерно излиза от физическото тяло, и понеже човек съхранява само вярата във физическия свят, и в него отсъства съзнанието, че духовното е действителност във физичното, което излиза с етерното тяло като плод от изживяното във физическото тяло. По този начин, може да се случи, че хората, така да се каже, да не намерят подстъпите към това освобождение на тяхното етерно тяло.
към текста >>

Трябва само да разберем: човекът освобождава своето етерно тяло така, че той губи вярата, съзнанието за духовния свят, докато той живее във физическото тяло, и по този начин е късал взаимовръзката с духовния свят.
Нужно ни е точно и определено да хванем точката, където етерното тяло на човека абсолютно и изцяло се намира във физическото тяло и започва отново да излиза навън. Трябва само да разберем: човекът освобождава своето етерно тяло така, че той губи вярата, съзнанието за духовния свят, докато той живее във физическото тяло, и по този начин е късал взаимовръзката с духовния свят. Трябва да се разбере, че той така здраво и старателно е влязъл във физическото тяло, че е нямал друг изход, освен да повярва, че физическия живот се явява единствената действителност. И сега навлиза в следващия период. Етерното тяло излиза, неизбежно го изоставя, и човекът се оказва, че не е в състояние да навлезе в това състояние, където съществува съзнание за духовния свят. Тогава той няма да признава духовния свят. Това в близко време предстои на човечеството: то няма да признава духовния свят, който е принудено да преживее вследствие освобождаване на етерното тяло, човечеството ще се придържа към въображаемото, към фантастиката, към илюзията.
към текста >>

Който чувства това, той чувства също и необходимост от духовното движение, което прераства в чиста религия, съхранява вярата в човека, носи пълно познание на духовния човек.
Да противостоят на действителността, която като такава не познават, това означава да се разруши в духа. В такава духовна разруха ще живеят хората, ако духовните светове започнат да се явяват пред тях при освобождаване на етерното тяло и при това са непознати за тях като такива. Днес някои хора вече могат да имат съзнание за духовният свят, но то го няма, и затова го отхвърлят, и това се изразява в нервност, неврастения, в патологичен страх. Това е като ответен удар предизвикан от отсъствието на съзнание за духовния свят. Който чувства това, той чувства също и необходимост от духовното движение, което прераства в чиста религия, съхранява вярата в човека, носи пълно познание на духовния човек. Да се познае Христос означава също да се познае духовния човек.
към текста >>

157. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

За това било необходимо мощно задълбочаване на човечеството, задълбочаване, което направило човечеството способно не само да осмисля живите форми на пространството, както това се проявило в гръцката пластика, а което би могло да се издигне до мисленето да се види вътрешното във външното, до вярата, че вечното действително би могло да живее в историческия образ на Земята в пространството и във времето.
В християнството се сливат всички различни образи на боговете в един жив образ Христос Исус. За това било необходимо мощно задълбочаване на човечеството, задълбочаване, което направило човечеството способно не само да осмисля живите форми на пространството, както това се проявило в гръцката пластика, а което би могло да се издигне до мисленето да се види вътрешното във външното, до вярата, че вечното действително би могло да живее в историческия образ на Земята в пространството и във времето. Това е същественото в християнството. Тази идея означавала най-голямото развитие, което би могло да направи човечеството на Земята.
към текста >>

158. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Понякога човек действително трябва да се учудва, колко лесно би могло да се вникне във всичко, което ни казват прецизните изследователи на Евангелията, ако нашата епоха не беше превърната в епоха на безогледната вяра в авторитета.
даде различно описание; и все пак всяко едно от тях ще е вярно, що се отнася до изходната наблюдателна точка. Също и този, който стои на върха, ще има под себе си друга гледка. Такива са и описанията на тримата евангелисти, на синоптиците Матей, Марко и Лука спрямо описанието на Йоан, което описва събитията от друга гледна точка. А към какво ли не прибягваха образованите теолози, за да направят Йоановото Евангелие разбираемо! Понякога човек действително трябва да се учудва, колко лесно би могло да се вникне във всичко, което ни казват прецизните изследователи на Евангелията, ако нашата епоха не беше превърната в епоха на безогледната вяра в авторитета. Днес вярата в непогрешимата наука е стигнала до своята върхова точка!
към текста >>

Днес вярата в непогрешимата наука е стигнала до своята върхова точка!
даде различно описание; и все пак всяко едно от тях ще е вярно, що се отнася до изходната наблюдателна точка. Също и този, който стои на върха, ще има под себе си друга гледка. Такива са и описанията на тримата евангелисти, на синоптиците Матей, Марко и Лука спрямо описанието на Йоан, което описва събитията от друга гледна точка. А към какво ли не прибягваха образованите теолози, за да направят Йоановото Евангелие разбираемо! Понякога човек действително трябва да се учудва, колко лесно би могло да се вникне във всичко, което ни казват прецизните изследователи на Евангелията, ако нашата епоха не беше превърната в епоха на безогледната вяра в авторитета. Днес вярата в непогрешимата наука е стигнала до своята върхова точка!
към текста >>

159. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Обаче онези, които се опираха на старата вяра и смятаха, че Светлината на Любовта може да завладее човека само нощем - с други думи, фарисеите - отговориха: “Ти се позоваваш на твоето “Аз-съм”, ние се позоваваме на Отец Авраам.
Обаче онези, които се опираха на старата вяра и смятаха, че Светлината на Любовта може да завладее човека само нощем - с други думи, фарисеите - отговориха: “Ти се позоваваш на твоето “Аз-съм”, ние се позоваваме на Отец Авраам. Точно в него ние усещаме силата, която гарантира нашето себе-съзнание, точно в него усещаме сила и мощ, когато пристъпим към общия Азов принцип, простиращ се нагоре до Авраам.”
към текста >>

160. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Тази вътрешна сила, която тръгва от Събитието в Палестина, наричаме “вяра”.
Тази вътрешна сила, която тръгва от Събитието в Палестина, наричаме “вяра”. Това съвсем не е една обикновена сила, това е вътрешната сила на ясновидството.
към текста >>

Хората казват: За науката приемаме, че тя трябва да има много и сложни понятия; за вярата и религията обаче, това не е така.
Днес е твърде разпространено мнението, че религиозното светоусещане е свързано с известен примитивизъм, с известна простота и елементарност на душевния живот. Хората казват: За науката приемаме, че тя трябва да има много и сложни понятия; за вярата и религията обаче, това не е така. Вярата и религията - така смятат много “християни” - изискват простота и наивност! Мнозина от тях биха могли да се позоват на един възглед, който макар и да не се споменава често, обърква твърде много човешкото мислене. Волтер, един от големите вдъхновители на материализма, го формулира по следния начин: Ако човек иска да бъде пророк, трябва да намери вяра, защото това, което проповядва, се допълва от вярата; и само най-простите неща, които многократно се повтарят в един и същ вид, могат да бъдат посрещнати с вяра.
към текста >>

Вярата и религията - така смятат много “християни” - изискват простота и наивност!
Днес е твърде разпространено мнението, че религиозното светоусещане е свързано с известен примитивизъм, с известна простота и елементарност на душевния живот. Хората казват: За науката приемаме, че тя трябва да има много и сложни понятия; за вярата и религията обаче, това не е така. Вярата и религията - така смятат много “християни” - изискват простота и наивност! Мнозина от тях биха могли да се позоват на един възглед, който макар и да не се споменава често, обърква твърде много човешкото мислене. Волтер, един от големите вдъхновители на материализма, го формулира по следния начин: Ако човек иска да бъде пророк, трябва да намери вяра, защото това, което проповядва, се допълва от вярата; и само най-простите неща, които многократно се повтарят в един и същ вид, могат да бъдат посрещнати с вяра.
към текста >>

Волтер, един от големите вдъхновители на материализма, го формулира по следния начин: Ако човек иска да бъде пророк, трябва да намери вяра, защото това, което проповядва, се допълва от вярата; и само най-простите неща, които многократно се повтарят в един и същ вид, могат да бъдат посрещнати с вяра.
Днес е твърде разпространено мнението, че религиозното светоусещане е свързано с известен примитивизъм, с известна простота и елементарност на душевния живот. Хората казват: За науката приемаме, че тя трябва да има много и сложни понятия; за вярата и религията обаче, това не е така. Вярата и религията - така смятат много “християни” - изискват простота и наивност! Мнозина от тях биха могли да се позоват на един възглед, който макар и да не се споменава често, обърква твърде много човешкото мислене. Волтер, един от големите вдъхновители на материализма, го формулира по следния начин: Ако човек иска да бъде пророк, трябва да намери вяра, защото това, което проповядва, се допълва от вярата; и само най-простите неща, които многократно се повтарят в един и същ вид, могат да бъдат посрещнати с вяра.
към текста >>

Всеки пророк изисква вяра.
Те се стремят многократно да повтарят своите откровения, а хората започват да им вярват, защото всичко се повтаря. Представителят на антропософията няма защо да се прави на такъв пророк. Той изобщо не се стреми към подобно нещо. За себе си той често чува: Добре, ти не само че не повтаряш, но и непрекъснато обясняваш нещата от различни страни, от различни гледни точки. Но това не може да се приеме за упрек. Всеки пророк изисква вяра. антропософията или Духовната наука, не изисква вяра; тя води към познание. Волтер може и да казва: “Вярва се само на простите неща и това е част от същността на пророка”. антропософията обаче казва: “Не простото, а сложното и многостранното застава пред нас и то трябва да стане не обект на вярата, а на познанието.”
към текста >>

антропософията или Духовната наука, не изисква вяра; тя води към познание.
Представителят на антропософията няма защо да се прави на такъв пророк. Той изобщо не се стреми към подобно нещо. За себе си той често чува: Добре, ти не само че не повтаряш, но и непрекъснато обясняваш нещата от различни страни, от различни гледни точки. Но това не може да се приеме за упрек. Всеки пророк изисква вяра. антропософията или Духовната наука, не изисква вяра; тя води към познание. Волтер може и да казва: “Вярва се само на простите неща и това е част от същността на пророка”. антропософията обаче казва: “Не простото, а сложното и многостранното застава пред нас и то трябва да стане не обект на вярата, а на познанието.”
към текста >>

антропософията обаче казва: “Не простото, а сложното и многостранното застава пред нас и то трябва да стане не обект на вярата, а на познанието.”
За себе си той често чува: Добре, ти не само че не повтаряш, но и непрекъснато обясняваш нещата от различни страни, от различни гледни точки. Но това не може да се приеме за упрек. Всеки пророк изисква вяра. антропософията или Духовната наука, не изисква вяра; тя води към познание. Волтер може и да казва: “Вярва се само на простите неща и това е част от същността на пророка”. антропософията обаче казва: “Не простото, а сложното и многостранното застава пред нас и то трябва да стане не обект на вярата, а на познанието.”
към текста >>

161. Съдържание GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това, което остава "в плът" на успоредната Земя, е представено чрез звяра със 7-те глави.
В рамките на сегашното духовно състояние на Земята се намесват сили на миналото. Илия и Мойсей като духовни представители на това, което виждаме в образа на двете колони. След като човекът одухотвори себе си и след като Земята напредне в своето развитие, той ще бъде достатъчно зрял, за да се съедини отново със силите на Слънцето. Преодолявайки Луната, човекът се свързва със Слънцето: Ето какво представлява образът на жената, която е стъпила на луната и носи слънцето в себе си. Човечеството, което не приема Христовия Принцип ще се обособи на един вид "успоредна" планета: Там ще са налице 4-те типа групови души в техния животински облик и още три други. Това, което остава "в плът" на успоредната Земя, е представено чрез звяра със 7-те глави. Окултизмът обозначава етерните възможности на човека като "глава", а физически осъзнатите части на етерно то тяло като "рога".
към текста >>

Подвеждащата интелигентност и защо числото на звяра е число на човека.
Хората, които са приели Христос в себе си, ще съумеят да отхвърлят етерното тяло без никакви усилия; другите ще изживеят този процес като една "втора смърт". Част от хората ще очертаят още на Земята насоките на Юпитеровото развитие. Друга част от тях ще игнорират силите, които биха могли да получат от Юпитер. Обаче все още ще бъде възможно тяхното спасение. Окончателното разделяне ще настъпи на Венера. Подвеждащата интелигентност и защо числото на звяра е число на човека. Духовните закономерности на новия Йерусалим са представени под образа на куба в последната картина.
към текста >>

162. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това така се свързва със спомените, че в народите живееше една жива вяра.
Тези хора, които описват боговете Водан, Тор, Зевс и т.н., са сторили това поради факта, че съществуваше един спомен за всичко това, защото те са го живели някога. Трохи, отчасти разпокъса ни отломъци от това, което хората са живели някога, това са митологиите. Но това междинно състояние съществуваше и в едно друго отношение. Даже и през времената, когато умните хора нека да кажем това когато умните хора бяха твърде умни, е имало и такива, които поне в изключителни състояния /можете да наречете това изстъпление или смахнатост, както щете/ можаха да виждат в духовните светове, още може ха да възприемат това, което в древността по-голяма част от хората виждаха. Те разказват, че сами са видели още нещо от духовния свят. Това така се свързва със спомените, че в народите живееше една жива вяра. Това беше едно преходно състояние на същинското религиозно състояние.
към текста >>

Решаващото тук не е вярата в неговото учение, а вярата в неговата личност.
Решаващото тук не е вярата в неговото учение, а вярата в неговата личност. Че хората можеха да погледнат към него като Първородният между тези, които могат да умрат; че по отношение на него може да се зададе въпросът: "Били могъл и ти, в положението, в което аз се намирам, да чувствуваш както мен? Би ли могъл и ти да мислиш, както аз мисля, да искаш, както аз искам? " Ето това е важното: Че като личност Христос Исус е най-великият образец, при който не е толкова важно да слушаш неговото учение, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал.
към текста >>

Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене.
Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно. Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии. Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление. Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост? Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса.
към текста >>

163. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Защото тогава все още съществуваше една духовна вяра, определено духовно схващане.
След това, през време на възникването на протестантството този възглед бе възприет от онези, които считаха римската църква за отстъпник на Християнството, които виждаха спасението на Християнството в Протестантството. Те считаха папата като символ на Анти-Христа, а папата на свой ред им се отплащаше, като считаше Лутер за Анти-Христ. Така Откровението се разбираше по такъв начин, че всяка партия го поставяше в служба на своя собствен възглед. Противната партия беше винаги Анти-Христът и онази, на която съответните хора принадлежаха, се отъждествяваше винаги с истинското Християнство. Работата вървя така до времето, когато дойде модерният материализъм, с който не може да се сравни по грубост даже и онзи материализъм, който Ви описах за първите столетия на Християнството. Защото тогава все още съществуваше една духовна вяра, определено духовно схващане. Хората не можеха да разберат само затова, защото между тях нямаше посветени. Но все пак у тях имаше известен духовен смисъл; защото ако и да си представяха по един груб начин, че едно същество ще слезе на облак, все пак в това имаше една духовна вяра. Подобен духовен живот беше вече невъзможен при грубия материализъм на 19-то столетие. Мислите, които един такъв правоверен материалист на 19-то столетие си съставяше за Откровението, могат да бъдат охарактеризирани приблизително, както следва: "Никой човек не може да вижда в бъдещето, защото и аз самият не мога това. Нещо, което самият аз не мога да виждам, не може да го вижда и никой друг човек.
към текста >>

Но все пак у тях имаше известен духовен смисъл; защото ако и да си представяха по един груб начин, че едно същество ще слезе на облак, все пак в това имаше една духовна вяра.
Така Откровението се разбираше по такъв начин, че всяка партия го поставяше в служба на своя собствен възглед. Противната партия беше винаги Анти-Христът и онази, на която съответните хора принадлежаха, се отъждествяваше винаги с истинското Християнство. Работата вървя така до времето, когато дойде модерният материализъм, с който не може да се сравни по грубост даже и онзи материализъм, който Ви описах за първите столетия на Християнството. Защото тогава все още съществуваше една духовна вяра, определено духовно схващане. Хората не можеха да разберат само затова, защото между тях нямаше посветени. Но все пак у тях имаше известен духовен смисъл; защото ако и да си представяха по един груб начин, че едно същество ще слезе на облак, все пак в това имаше една духовна вяра. Подобен духовен живот беше вече невъзможен при грубия материализъм на 19-то столетие. Мислите, които един такъв правоверен материалист на 19-то столетие си съставяше за Откровението, могат да бъдат охарактеризирани приблизително, както следва: "Никой човек не може да вижда в бъдещето, защото и аз самият не мога това. Нещо, което самият аз не мога да виждам, не може да го вижда и никой друг човек. Да се говори за това, че има посветени, това е старо суеверие. Такова нещо не съществува; следователно като норма важи това, което аз зная.
към текста >>

"числото на звяра е 666".
За нещастие някой хора са дочули някои неща, без да могат да проникнат в техния смисъл. В определени езотерични школи е имало една писменост, основана на числата. Определени думи, които последователите на тези школи не са искали да бъдат съобщени чрез обикновената писменост, са били изразявани чрез числа. И както много други неща, така и някои от най-дълбоките тайни на Откровението са били скрити в числа; това се отнася особено за онова драматично събитие, изразено в числото 666. Знаеше се, че с числата трябва да се борави по особен начин, особено когато нещо е изразено с думи като следните: "Тук е Мъдростта". "числото на звяра е 666".
към текста >>

164. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

И ние ще видим, че и там още не е достигната последната степен, при която да не бъде възможно спасение, въпреки че това, което се проявява в бездната, е показано в най-страшни картини и символи, картината на звяра със 7-те глави и 10-те рога и картината на звяра с двата рога.
С горното ние посочихме бегло това, което ще стане в Земното развитие, което предстои на човека в земното развитие. Ние стигнахме до точката, където човекът бива преобразен в астрално естество; там, където земята в нейните най-добри части ще изчезне като физическа земя и ще премине в едно духовно състояние; където само нещо, като една отлъчена част, ще отпадне чрез божия гняв в бездната. И ние ще видим, че и там още не е достигната последната степен, при която да не бъде възможно спасение, въпреки че това, което се проявява в бездната, е показано в най-страшни картини и символи, картината на звяра със 7-те глави и 10-те рога и картината на звяра с двата рога.
към текста >>

165. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Но това, което е останало в плътта, е представено на Земята съседна на астрализираната Земя, на духовната Земя, чрез животното, чрез звяра със 7-те глави.
И ще се повтори зрелището, което се е разиграло в миналото. Духовният човек съществуваше в своята духовна заложба, но той не можеше още да си изгради една индивидуална форма. Той изгради 4-те животински глави. В своята заложба човекът е представен и за миналото време под образа на жена, която ражда човека. Също и човекът на бъдещето е представен под образа на жената, която ражда духовния човек. Но това, което е останало в плътта, е представено на Земята съседна на астрализираната Земя, на духовната Земя, чрез животното, чрез звяра със 7-те глави. Както в миналото имаме 4 глави, преди човекът да има възможността да превъзмогне, да победи животинското, така се явяват сега онези, които са останали в животинското, като една общност, представена чрез звяра със 7-те глави. И така, след като Земята ще се съедини в бъдеще със Слънцето, докато горе ще бъде одухотворената Земя, долу на съседната планета ще се яви всичко онова, което не е приело в себе си духовния принцип. И отново ще се явят животинските глави, които бяха по-рано, само че сега те ще бъдат извън времето си. Сега те ще бъдат Дяволът, докато по-рано бяха в своето подходящо време, във времето на подготовката. Така ние виждаме, че както в миналото от физическото море, сега от астралното море (Слънцето също е астрализирано) се надига звярът със 7-те глави.
към текста >>

Както в миналото имаме 4 глави, преди човекът да има възможността да превъзмогне, да победи животинското, така се явяват сега онези, които са останали в животинското, като една общност, представена чрез звяра със 7-те глави.
Духовният човек съществуваше в своята духовна заложба, но той не можеше още да си изгради една индивидуална форма. Той изгради 4-те животински глави. В своята заложба човекът е представен и за миналото време под образа на жена, която ражда човека. Също и човекът на бъдещето е представен под образа на жената, която ражда духовния човек. Но това, което е останало в плътта, е представено на Земята съседна на астрализираната Земя, на духовната Земя, чрез животното, чрез звяра със 7-те глави. Както в миналото имаме 4 глави, преди човекът да има възможността да превъзмогне, да победи животинското, така се явяват сега онези, които са останали в животинското, като една общност, представена чрез звяра със 7-те глави. И така, след като Земята ще се съедини в бъдеще със Слънцето, докато горе ще бъде одухотворената Земя, долу на съседната планета ще се яви всичко онова, което не е приело в себе си духовния принцип. И отново ще се явят животинските глави, които бяха по-рано, само че сега те ще бъдат извън времето си. Сега те ще бъдат Дяволът, докато по-рано бяха в своето подходящо време, във времето на подготовката. Така ние виждаме, че както в миналото от физическото море, сега от астралното море (Слънцето също е астрализирано) се надига звярът със 7-те глави. Всичко, което е заложено в човека чрез етерното тяло, моля да обърнете внимание на това!
към текста >>

Ние ще разберем тази мъдрост на автора на Откровението, коя то той е вложил в появяването на звяра със 7-те глави, които обаче има 10 рога, когато размислим точно, що е "рог" по отношение на "глава" в езика на мистериите.
А сега нека размислим върху това, което чухме; защото това е нещо, за което самият автор на откровението казва: тук има мъдрост. Ние ще разберем тази мъдрост на автора на Откровението, коя то той е вложил в появяването на звяра със 7-те глави, които обаче има 10 рога, когато размислим точно, що е "рог" по отношение на "глава" в езика на мистериите. Ние ще видим, че онези същества, които са запазили тези 7 глави, защото са изостанали в своето развитие, че всъщност те ще приемат в бездната едно физическо тяло, което се състои от 10 втвърдени физически части на тялото.
към текста >>

166. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Защото вие видяхте, че при всичко, което имахме да разглеждаме, играят роля определени понятия за числата и сега ни предстои да си съставим едно понятие за онова, което е звярът със 7-те глави и 10-те рога и за звяра с двата рога.
Ние видяхме, че в Откровението на Йоана имаме едно описание на процесите на посвещението, или, може би по-добре казано, на преживяванията на този, който минава през християнското посвещение. Ако прекараме през погледа на душата си целия материал на Откровението, в последните сказки ние ще трябва да отговорим още и на въпроса: какво всъщност представлява от историческото гледище този документ? Защо той съществува като такъв документ? Но сега, когато стигнахме до онази важна точка, която ни се разкри последния път, до преминаването на нашата Земя в едно духовно, отначало астрално състояние, до появяването на определени забележителни същества в онова, което се е втвърдило в материята и се е отцепило от нормалния ход на Земното развитие, сега ще бъде добре, преди да пристъпим по-нататък, да си съставим така да се каже един общ поглед върху определени неща, които стоят в основата на антропософския светоглед. Защото вие видяхте, че при всичко, което имахме да разглеждаме, играят роля определени понятия за числата и сега ни предстои да си съставим едно понятие за онова, което е звярът със 7-те глави и 10-те рога и за звяра с двата рога.
към текста >>

Онези, които са се втвърдили ще запазят 6-роговата половост и в своята цялост ще се явят като звяра със 7-те глави и 10-те рога, които са били заложени през време на Атлантската епоха.
Да предположим, че през време на нашата епоха човекът се опълчва против Христовия Принцип, не иска да приеме в себе си този Христов Принцип и продължава да живее така в следващите прераждания, докато стигне до времето на войната на всички против всички, без да е изживял вътре в себе си Христа, без да го е приел, отхвърлил го е от себе си. Тогава, когато Земята премине в астрално състояние, това, което е съществувало от него до степента, до която той се е развил, би излязло наяве; то би се появило в своята стара форма. Би се явило животното или звярът със 7-те глави и 10-те рога, докато за онези, които ще са приели в себе си Христовия Принцип, половостта ще бъде нещо превъзмогнато. Онези, които са се втвърдили ще запазят 6-роговата половост и в своята цялост ще се явят като звяра със 7-те глави и 10-те рога, които са били заложени през време на Атлантската епоха. Те бяха се преобразили, ако биха приели в себе си Христовия Импулс, но отхвърляйки Христа те ще останат назад в тяхното развитие и в епохата, посочена в Откровението чрез изливането на чашите на гнева и Земята ще се яви така да се каже разделена на две части, в една част, където Христовите хора се явяват в бели дрехи като избрани, каквито се явиха още преди отварянето на 5-я печат, и друга една част, където хората се явяват във формата на звяра със 7-те глави и 10-те рога. Тогава се явява също и един друг звяр с два рога, символизиран с числото 666.
към текста >>

Те бяха се преобразили, ако биха приели в себе си Христовия Импулс, но отхвърляйки Христа те ще останат назад в тяхното развитие и в епохата, посочена в Откровението чрез изливането на чашите на гнева и Земята ще се яви така да се каже разделена на две части, в една част, където Христовите хора се явяват в бели дрехи като избрани, каквито се явиха още преди отварянето на 5-я печат, и друга една част, където хората се явяват във формата на звяра със 7-те глави и 10-те рога.
Да предположим, че през време на нашата епоха човекът се опълчва против Христовия Принцип, не иска да приеме в себе си този Христов Принцип и продължава да живее така в следващите прераждания, докато стигне до времето на войната на всички против всички, без да е изживял вътре в себе си Христа, без да го е приел, отхвърлил го е от себе си. Тогава, когато Земята премине в астрално състояние, това, което е съществувало от него до степента, до която той се е развил, би излязло наяве; то би се появило в своята стара форма. Би се явило животното или звярът със 7-те глави и 10-те рога, докато за онези, които ще са приели в себе си Христовия Принцип, половостта ще бъде нещо превъзмогнато. Онези, които са се втвърдили ще запазят 6-роговата половост и в своята цялост ще се явят като звяра със 7-те глави и 10-те рога, които са били заложени през време на Атлантската епоха. Те бяха се преобразили, ако биха приели в себе си Христовия Импулс, но отхвърляйки Христа те ще останат назад в тяхното развитие и в епохата, посочена в Откровението чрез изливането на чашите на гнева и Земята ще се яви така да се каже разделена на две части, в една част, където Христовите хора се явяват в бели дрехи като избрани, каквито се явиха още преди отварянето на 5-я печат, и друга една част, където хората се явяват във формата на звяра със 7-те глави и 10-те рога. Тогава се явява също и един друг звяр с два рога, символизиран с числото 666.
към текста >>

167. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Така щото можем да кажем: в онова време, когато Земята ще бъде съединена със Слънцето, ще бъде изхвърлено не само това, което е символизирало чрез звяра със 7-те глави и 10-те рога, но също и това, което е надарено със сили противопоставящи се на слънцето.
Този процес започва още в момента, когато стана събитието на Голгота. Но съществува също един Принцип, който е противник на Агнето, съществува също един Демон на Слънцето, който действува в злите сили на хората, отблъсквайки силата на Агнето. И този Демон на Слънцето действува така, че определена част от човечеството ще бъде отблъсната от развитието, което води към Слънцето. Това са враждебните сили на Слънцето, които се противопоставят на Слънцето; това са същевременно онези сили, които имат заложбата, когато ще са изминали 666-те състояния на развитието, да бъдат напълно изхвърлени от нашето развитие; тогава те ще бъдат окончателно изхвърлени в бездната. Така щото можем да кажем: в онова време, когато Земята ще бъде съединена със Слънцето, ще бъде изхвърлено не само това, което е символизирало чрез звяра със 7-те глави и 10-те рога, но също и това, което е надарено със сили противопоставящи се на слънцето. Всичко това е предназначено да изчезне в бездната, когато ще се изпълни числото 666. Но това число 666 е било винаги писано по един много тайнствен начин. Ние ще видим още, че има пълно основание тези неща, за които сега говорим, да бъдат обвити в булото на тайната има пълно основание за това!
към текста >>

"който има ум, нека размисли върху числото на звяра, числото 666!
То трябва да означава принципа, който води човека до пълно втвърдяване във външния физически живот, довежда човека дотам, да отблъсне от себе си това, което го прави способен да преодолее и да изхвърли от себе си нисшите принципи и да се издигне до висшите. Чрез тези 4 букви са изразени: Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и низшия Аз, преди той да се издигне до висшия Аз, именно тези 4 начала на човешкото същество изразяват 4-те букви, а именно: Чрез буквата Самех физическото тяло, чрез буквата Вао етерното тяло, чрез буквата Реш астралното тяло и чрез буквата Тао Азът. Така ние виждаме, че тези 4 букви изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето божествено развитие. Авторът на Откровението може на истина да каже: "Тук е мъдростта! "Защото в това число наистина има мъдрост. "който има ум, нека размисли върху числото на звяра, числото 666! " А сега нека прочетем. На еврейски език думите се четат обратно, отдясно наляво/: Когато към горните букви се прибавят присъщите на еврейския език гласни, които не се пишат, а се изговарят към всяка съгласна, получаваме думата Сорадт (буквата Тао се произнася меко, между Д и Т, и затова е обозначена с Д Т). Сорадт е името на слънчевия демон, противникът на агнето. В окултните школи всяко едно такова същество е било обозначено не само с неговото име, а също и с един напълно определен знак или символ, с един символичен знак. За Сорадт, демона на Слънцето е бил използуван знакът: една дебела черта пречупена към себе си и отпред с два извити върха.
към текста >>

Преди да съществува плячката, преди да съществуват онези хора, които са обозначени чрез звяра със 7-те глави и 10-те рога, изкусителят няма никаква работа там.
Но съществува един такъв противник: Това е демонът на Слънцето. Той се явява тогава, когато има нещо, което може да стане негова плячка. Преди да съществува плячката, преди да съществуват онези хора, които са обозначени чрез звяра със 7-те глави и 10-те рога, изкусителят няма никаква работа там. Но когато човекът се явява с такива заложби, изкусителят идва и той се явява в образа на втория звяр с двата рога и изкусява хората! /виж рис. № 12/.
към текста >>

Злоупотребата с духовните сили е свързана с онази сила на звяра с двата рога.
Какво прави това същество, за да може да въвлече хората в такива ужасни неща, каквито бихте могли само да предчувствувате? За да могат хората да бъдат съблазнени към простите неморални дела, към това, което като нормални хора познавате, за това не е необходимо едно такова чудовище, каквото се явява в лицето на Демона на Слънцето. Едвам когато онова, което е белег на съществата в добрия смисъл, на онези същества, които носят спасение на човешкия род, едвам когато духовното възвисяване, духовният подем се превърне в противоположното нему, когато духовната сила е поставена в служба на низшия принцип на Аза, тогава тя може да доведе хората до там, щото звярът с двата рога да добие власт над тях! Злоупотребата с духовните сили е свързана с онази сила на звяра с двата рога. А тази злоупотреба с духовните сили ние наричаме черна магия, противоположно на правилното използуване на духовните сили, които наричаме бяла магия. И така, чрез това, че човешкият род се разделя на две части, той ще се подготви от една страна да се издигне във все по-одухотворено състояние и чрез това да навлезе в добрата употреба на духовните сили, в бялата магия; а от друга страна това, което злоупотребява с духовните сили, ще се подготви за най-дивата сила на звяра с двата рога, за черната магия. Накрая човечеството ще се раздели на такива същества, които практикуват бялата магия, и на такива, които практикуват черната магия. Така в тайната на числото 666 или на Сорадт е скрита тайната на черната магия; а изкусителят към черната магия, към онова ужасно престъпление в развитието на земята, с което не може да се сравни никое престъпление, е изобразен в откровението чрез образа на звяра с двата рога.
към текста >>

И така, чрез това, че човешкият род се разделя на две части, той ще се подготви от една страна да се издигне във все по-одухотворено състояние и чрез това да навлезе в добрата употреба на духовните сили, в бялата магия; а от друга страна това, което злоупотребява с духовните сили, ще се подготви за най-дивата сила на звяра с двата рога, за черната магия.
Какво прави това същество, за да може да въвлече хората в такива ужасни неща, каквито бихте могли само да предчувствувате? За да могат хората да бъдат съблазнени към простите неморални дела, към това, което като нормални хора познавате, за това не е необходимо едно такова чудовище, каквото се явява в лицето на Демона на Слънцето. Едвам когато онова, което е белег на съществата в добрия смисъл, на онези същества, които носят спасение на човешкия род, едвам когато духовното възвисяване, духовният подем се превърне в противоположното нему, когато духовната сила е поставена в служба на низшия принцип на Аза, тогава тя може да доведе хората до там, щото звярът с двата рога да добие власт над тях! Злоупотребата с духовните сили е свързана с онази сила на звяра с двата рога. А тази злоупотреба с духовните сили ние наричаме черна магия, противоположно на правилното използуване на духовните сили, които наричаме бяла магия. И така, чрез това, че човешкият род се разделя на две части, той ще се подготви от една страна да се издигне във все по-одухотворено състояние и чрез това да навлезе в добрата употреба на духовните сили, в бялата магия; а от друга страна това, което злоупотребява с духовните сили, ще се подготви за най-дивата сила на звяра с двата рога, за черната магия. Накрая човечеството ще се раздели на такива същества, които практикуват бялата магия, и на такива, които практикуват черната магия. Така в тайната на числото 666 или на Сорадт е скрита тайната на черната магия; а изкусителят към черната магия, към онова ужасно престъпление в развитието на земята, с което не може да се сравни никое престъпление, е изобразен в откровението чрез образа на звяра с двата рога.
към текста >>

Така в тайната на числото 666 или на Сорадт е скрита тайната на черната магия; а изкусителят към черната магия, към онова ужасно престъпление в развитието на земята, с което не може да се сравни никое престъпление, е изобразен в откровението чрез образа на звяра с двата рога.
Едвам когато онова, което е белег на съществата в добрия смисъл, на онези същества, които носят спасение на човешкия род, едвам когато духовното възвисяване, духовният подем се превърне в противоположното нему, когато духовната сила е поставена в служба на низшия принцип на Аза, тогава тя може да доведе хората до там, щото звярът с двата рога да добие власт над тях! Злоупотребата с духовните сили е свързана с онази сила на звяра с двата рога. А тази злоупотреба с духовните сили ние наричаме черна магия, противоположно на правилното използуване на духовните сили, които наричаме бяла магия. И така, чрез това, че човешкият род се разделя на две части, той ще се подготви от една страна да се издигне във все по-одухотворено състояние и чрез това да навлезе в добрата употреба на духовните сили, в бялата магия; а от друга страна това, което злоупотребява с духовните сили, ще се подготви за най-дивата сила на звяра с двата рога, за черната магия. Накрая човечеството ще се раздели на такива същества, които практикуват бялата магия, и на такива, които практикуват черната магия. Така в тайната на числото 666 или на Сорадт е скрита тайната на черната магия; а изкусителят към черната магия, към онова ужасно престъпление в развитието на земята, с което не може да се сравни никое престъпление, е изобразен в откровението чрез образа на звяра с двата рога.
към текста >>

Ние виждаме, как от една страна се отделя най-тъмното и черното във Вавилон, ръководено от противните сили на Слънцето, звяра с двата рога, и виждаме от друга страна човечеството, което се развило от избраните, които са се съединили с явяващия им се Христос, с Агнето.
И така ние виждаме, как в едно далечно бъдеще две сили ще стоят една срещу друга: От една страна онези, които са обитатели на великия Вавилон, а от друга страна онези, които са се издигнали над материята, които като човеци са се съединили с това, което е описано като принцип на Агнето. Ние виждаме, как от една страна се отделя най-тъмното и черното във Вавилон, ръководено от противните сили на Слънцето, звяра с двата рога, и виждаме от друга страна човечеството, което се развило от избраните, които са се съединили с явяващия им се Христос, с Агнето.
към текста >>

Изхвърленото е това, което е попаднало под властта на принципа на звяра с двата рога, поради което се е втвърдило и превърнало в звяра със 7-те глави и 10-те рога.
И ние виждаме Вавилон да потъва в бездната и да възлизат избраните, за да работят с бялата магия, със силите на бялата магия, които са се съединили с Агнето. И понеже те не само познават духовните сили, но същевременно разбират да боравят магически с тези сили, те могат да подготвят онова, което имат в Земята, за следва щото планетарно въплъщение, за Юпитер. Те чертаят, така да се каже, великия план, който бъдещият Юпитер трябва да има. Ние виждаме, как от силата на белите маги се издигат подготвителните форми, които трябва да преминат и живеят в следващото въплъщение на нашата Земя Юпитер, като негови форми: ние виждаме да се издига от силата на бялата магия новият Йерусалим! Но преди това трябва да бъде изхвърлено онова, което е ознаменувано чрез Сорадт 666. Изхвърленото е това, което е попаднало под властта на принципа на звяра с двата рога, поради което се е втвърдило и превърнало в звяра със 7-те глави и 10-те рога. Силата, чрез която Духът на Слънцето, Геният на Слънцето прави да бъдат победени тези изхвърляните, силата, която ги тласка в бездната, тази сила е наречена лицето на Духа на Слънцето (Лицето на Христа, Бележка на преводача), това е Архангелът Михаил, който, така да се каже, като представител на Духа на Слънцето побеждава звяра с двата рога, изкусителя, наречен още змеят. Това е описано чрез явяващия се на ясновидеца образ на Михаела, който има ключовете, който стои при Бога и е обвързал противните сили. Така е охарактеризирано в християно-розенкройцерския езотеризъм отблъскването на онези, които принадлежат на 666, и побеждаването на Змея, на изкусителя.
към текста >>

Силата, чрез която Духът на Слънцето, Геният на Слънцето прави да бъдат победени тези изхвърляните, силата, която ги тласка в бездната, тази сила е наречена лицето на Духа на Слънцето (Лицето на Христа, Бележка на преводача), това е Архангелът Михаил, който, така да се каже, като представител на Духа на Слънцето побеждава звяра с двата рога, изкусителя, наречен още змеят.
И понеже те не само познават духовните сили, но същевременно разбират да боравят магически с тези сили, те могат да подготвят онова, което имат в Земята, за следва щото планетарно въплъщение, за Юпитер. Те чертаят, така да се каже, великия план, който бъдещият Юпитер трябва да има. Ние виждаме, как от силата на белите маги се издигат подготвителните форми, които трябва да преминат и живеят в следващото въплъщение на нашата Земя Юпитер, като негови форми: ние виждаме да се издига от силата на бялата магия новият Йерусалим! Но преди това трябва да бъде изхвърлено онова, което е ознаменувано чрез Сорадт 666. Изхвърленото е това, което е попаднало под властта на принципа на звяра с двата рога, поради което се е втвърдило и превърнало в звяра със 7-те глави и 10-те рога. Силата, чрез която Духът на Слънцето, Геният на Слънцето прави да бъдат победени тези изхвърляните, силата, която ги тласка в бездната, тази сила е наречена лицето на Духа на Слънцето (Лицето на Христа, Бележка на преводача), това е Архангелът Михаил, който, така да се каже, като представител на Духа на Слънцето побеждава звяра с двата рога, изкусителя, наречен още змеят. Това е описано чрез явяващия се на ясновидеца образ на Михаела, който има ключовете, който стои при Бога и е обвързал противните сили. Така е охарактеризирано в християно-розенкройцерския езотеризъм отблъскването на онези, които принадлежат на 666, и побеждаването на Змея, на изкусителя.
към текста >>

който има ум, нека размишлява върху числото на звяра (т.е.
Така днес пред нашия поглед изниква това, което авторът на Откровението е забулил в тайни, което може да бъде разбрано само чрез разбулването на тези тайни и за което той казва: "тук има мъдрост. който има ум, нека размишлява върху числото на звяра (т.е. на звяра с двата рога), защото това е числото 666, което е и число на човека."
към текста >>

на звяра с двата рога), защото това е числото 666, което е и число на човека."
Така днес пред нашия поглед изниква това, което авторът на Откровението е забулил в тайни, което може да бъде разбрано само чрез разбулването на тези тайни и за което той казва: "тук има мъдрост. който има ум, нека размишлява върху числото на звяра (т.е. на звяра с двата рога), защото това е числото 666, което е и число на човека."
към текста >>

168. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Когато от бездната ни гледа втренчено нагоре звярът със 7-те глави и 10-те рога, съблазнен от другото страшно същество, звяра с двата рога, тази картина ни вдъхва страх и ужас и някой би могъл да си зададе въпроса: "не е ли жестоко и лишено от всякаква мъдрост от страна на едно проведение, което оставя една голяма част от човечеството да се насочи към такава ужасна съдба, да го осъди, така да се каже, на бездната и злото?
Но пред вашата душа трябваше да бъде нарисувана също и противоположната картина, онази картина на бездната, в която попада едно човечество, което не е било в състояние да приеме в себе си този Христов Дух, което е останало оковано в материята, което, така да се каже, се е изключило от протичащия в бъдещето процес на одухотворението, което е отпаднало от одухотворената Земя и в известно отношение вън от тази Земя се насочва към една ужасна съдба. Когато от бездната ни гледа втренчено нагоре звярът със 7-те глави и 10-те рога, съблазнен от другото страшно същество, звяра с двата рога, тази картина ни вдъхва страх и ужас и някой би могъл да си зададе въпроса: "не е ли жестоко и лишено от всякаква мъдрост от страна на едно проведение, което оставя една голяма част от човечеството да се насочи към такава ужасна съдба, да го осъди, така да се каже, на бездната и злото? " И би могло да възникне въпросът: "Не би ли било за едно проведение по-подходящо да отстрани да избегне предварително този страшна съдба? "
към текста >>

За човек, за който не би било възможно той да тръгне подир звяра с двата рога, за него би било също така невъзможно той да следва Бога от собствена Любов.
В отговор на този въпрос може да се каже първо нещо отвлечено, нещо теоретическо и този, който може вече да почувствува съдържанието на този теоретически отговор, за него това е вече доста много -: Безкрайно мъдро е, че проведението се е погрижило, щото тази ужасна съдба да стои пред определен брой хора като една възможност; защото ако не би съществувала възможност човекът да се насочи към бездната и да попадне в нея, тогава също така не би съществувала възможност той да постигне това, което от една страна наричаме любов и от друга страна наричаме свобода; защото за окултиста свободата е неразривно свързана с понятието на любовта. За човека би била невъзможна свободата, невъзможна би била Любовта, ако не би съществувала възможност за това потъване в бездната. Човек, който не би имал възможност да избира по свободно решение доброто или също и злото, такъв човек би бил едно същество, което би могло да бъде водено до едно постижимо по необходимост добро, без свободен избор; такова едно същество не би могло да избира изхождайки от една пречистена в себе си воля, от една извираща от свободата любов. За човек, за който не би било възможно той да тръгне подир звяра с двата рога, за него би било също така невъзможно той да следва Бога от собствена Любов. Намерението на мъдрото Провидение е, да даде на развиващото се през нашата планетарна система човечество възможността то да развие Свободата, а тази възможност за развиване Свободата не можеше да бъде дадена при никакви други условия, освен чрез това, че човекът сам трябва да намери избора, свободния избор между доброто и злото. Но би могло да се каже, че това е все пак една гола теория и хората могат постепенно да се издигнат до там, не само да казват с думи нещо подобно и да считат като един вид обяснение в теоретически моменти, а да го живеят и в своите чувства. Днес хората рядко се издигат да мисълта: "Благодаря ти, мъдро проведение, че си направило възможно, да мога да проявявам към тебе не една принудена любов, а една любов извираща свободно от моите гърди; благодаря ти, че не ме принуждаваш да те обичам, а си оставило на моя избор, дали да те следвам или не. "Без съмнение човек трябва да се издигне до това чувствуване, ако иска действително да почувствува това теоретическо обяснение.
към текста >>

Но които реже систематично в живо същество и от това изпитва удоволствие, той тръгва по наклонената плоскост на черната магия и чрез това за него се дава възможност да идва все по-близо и по-близо до звяра с двата рога.
Едвам когато ще се започне с това, че човекът ще е минал вече букваря на черната магия, тогава той ще се намира в опасния път към бездната; а този буквар на черната магия се състои в това, че онзи човек, който става ученик на черния маг, е заставен да унищожава живота напълно съзнателно, да прибавя колкото е възможно повече болка и страдание на живота при убиването и да намира удоволствие в това прибавяне на страданието. Когато е налице намерението да се боде и реже в едно живо същество с намерението да се изпита удоволствие, блаженство при това причиняване на страдание, в това се състои букварят на черната магия. Това, което надхвърля вече такава практика, за него не може да се говори. Но вие ще намерите за достатъчно отвратително, когато ви се казва, че начинаещият в черната магия е заставен да реже и боде в живо месо; не така, както вивисекторът реже това е също нещо представляващо достатъчно зло но самата вивисекция (режете в живо същество при опити на учените) се преодолява в самите хора практикуващи вивисекцията, когато минавайки през Кама-Лока те сами изпитват болките причинени на техните жертви и затова в бъдеще се отказват от вивисекцията. Но които реже систематично в живо същество и от това изпитва удоволствие, той тръгва по наклонената плоскост на черната магия и чрез това за него се дава възможност да идва все по-близо и по-близо до звяра с двата рога. Това същество, което описахме като звяр с два рога, ние трябва да си го представим така, че като съблазняващо съществото е от съвършено друго естество в сравнение с човека. То произхожда от други епохи на света, приело е в себе си наклонностите на другите епохи на света и ще изпитва дълбоко задоволство, когато се натъкне на същества, каквито ще бъдат тези зли човешки същества, които вътрешно са се опълчили против приемането на това, което може да се излее като добро на Земята.
към текста >>

Така в смисъла на вчерашното разглеждане, чрез числото 666 вниманието ни бе насочено към звяра с двата рога и след това е казано "Тук има мъдрост!
Когато прекараме всичко това по съответен начин пред погледа на нашата душа, тогава пред нас се разкрива една велика, мощна картина на бъдещето на човечеството и ние предчувствуваме всичко, което е било в озарената душа на автора на Откровението, който е написал това, което можахме да извлечем сричайки в това разглеждане на Откровението. Всяка дума на Откровението, даже всяко обръщение имат своето значение. Ние трябва само да се стремим правилно да ги разберем. Така в смисъла на вчерашното разглеждане, чрез числото 666 вниманието ни бе насочено към звяра с двата рога и след това е казано "Тук има мъдрост! Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото то е число на човека! " Тук имаме едно привидно противоречие, но едно от многото противоречия, които могат да се намерят във всяко окултно писание и съзерцание. Можете да бъдете сигурни, че едно такова разглеждане, което върви така гладко, че в него не може да се намери никакво противоречие с помощта на обикновения всекидневен човешки ум, не почива на окултна почва.
към текста >>

Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото то е число на човека!
Когато прекараме всичко това по съответен начин пред погледа на нашата душа, тогава пред нас се разкрива една велика, мощна картина на бъдещето на човечеството и ние предчувствуваме всичко, което е било в озарената душа на автора на Откровението, който е написал това, което можахме да извлечем сричайки в това разглеждане на Откровението. Всяка дума на Откровението, даже всяко обръщение имат своето значение. Ние трябва само да се стремим правилно да ги разберем. Така в смисъла на вчерашното разглеждане, чрез числото 666 вниманието ни бе насочено към звяра с двата рога и след това е казано "Тук има мъдрост! Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото то е число на човека! " Тук имаме едно привидно противоречие, но едно от многото противоречия, които могат да се намерят във всяко окултно писание и съзерцание. Можете да бъдете сигурни, че едно такова разглеждане, което върви така гладко, че в него не може да се намери никакво противоречие с помощта на обикновения всекидневен човешки ум, не почива на окултна почва.
към текста >>

Ето защо не трябва да се учудваме, когато тук в Откровението срещаме едно привидно противоречие: "Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото това е число на човека." Тук ние трябва отново да разгледаме, чрез какво човекът може да изпадне в положението да бъде изкусен от звяра с двата рога.
Това, което се развива в света, не е така плоско и тривиално, както това, което човешкият ум, обикновеният интелект чувствува като лишено от противоречия. Човек трябва да проникне по-дълбоко в основите на света и на живота и тогава противоречията изчезват. Който наблюдава едно растение, както израства от корена до плода, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "Тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията. Така е с това, което умът може да види в света, в най-дълбоките мъдрости той вижда противоречия. Ето защо не трябва да се учудваме, когато тук в Откровението срещаме едно привидно противоречие: "Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото това е число на човека." Тук ние трябва отново да разгледаме, чрез какво човекът може да изпадне в положението да бъде изкусен от звяра с двата рога. Показахме, че от половината на Атлантската епоха насам човекът е проспал, така да се каже, по-висшето духовно развитие. Той и днес продължава да се намира в това спящо състояние. Но то беше необходимо. Ако не би настъпило такова състояние, никога не би се развило това, което ние наричаме ум в нашия съвременен смисъл.
към текста >>

В крайна сметка нищо друго не ще попречи на човека, не ще го възпрепятствува основно да стигне до Христовия Принцип, както този съблазнен ум, този съблазнителен интелект; и когато онези, които накрая ще паднат под властта на звяра с двата рога, биха могли да хвърлят поглед назад върху това, което им е погодило лошия номер, те биха казали: "Наистина заложбата западане в бездната е дошла по-късно, но това, което ми е затъмнило Христовия Принцип, то е умът." О, онзи, който има този ум, нека размисли върху числото на звяра; защото именно чрез това, че човекът е станал човек, т.е.
Те са действували изхождайки от други подтици. Техните образи са ги подтиквали, без разсъждение, към техните действия. Човекът е изгубил старата ясновидска дарба и в замяна на това е развил ума, а с това той е слязъл в материята. Чрез това за него е било изтъка но булото, което му е закрило духовния свят; но същевременно чрез това той е добил ума. Този ум може да бъде една важна пречка за духовното развитие. В крайна сметка нищо друго не ще попречи на човека, не ще го възпрепятствува основно да стигне до Христовия Принцип, както този съблазнен ум, този съблазнителен интелект; и когато онези, които накрая ще паднат под властта на звяра с двата рога, биха могли да хвърлят поглед назад върху това, което им е погодило лошия номер, те биха казали: "Наистина заложбата западане в бездната е дошла по-късно, но това, което ми е затъмнило Христовия Принцип, то е умът." О, онзи, който има този ум, нека размисли върху числото на звяра; защото именно чрез това, че човекът е станал човек, т.е. бил е надарен с този Азов ум, чрез това той може да падне под властта на звяра 666. Защото числото на звяра е същевременно число на човек. И че то е число на човек, това не може да види никой друг, освен онзи, които има ум: то е число на онзи човек, който се е оставил да бъде съблазнен чрез неговия ум. Такива дълбоки мотиви се крият в тези неща.
към текста >>

бил е надарен с този Азов ум, чрез това той може да падне под властта на звяра 666.
Техните образи са ги подтиквали, без разсъждение, към техните действия. Човекът е изгубил старата ясновидска дарба и в замяна на това е развил ума, а с това той е слязъл в материята. Чрез това за него е било изтъка но булото, което му е закрило духовния свят; но същевременно чрез това той е добил ума. Този ум може да бъде една важна пречка за духовното развитие. В крайна сметка нищо друго не ще попречи на човека, не ще го възпрепятствува основно да стигне до Христовия Принцип, както този съблазнен ум, този съблазнителен интелект; и когато онези, които накрая ще паднат под властта на звяра с двата рога, биха могли да хвърлят поглед назад върху това, което им е погодило лошия номер, те биха казали: "Наистина заложбата западане в бездната е дошла по-късно, но това, което ми е затъмнило Христовия Принцип, то е умът." О, онзи, който има този ум, нека размисли върху числото на звяра; защото именно чрез това, че човекът е станал човек, т.е. бил е надарен с този Азов ум, чрез това той може да падне под властта на звяра 666. Защото числото на звяра е същевременно число на човек. И че то е число на човек, това не може да види никой друг, освен онзи, които има ум: то е число на онзи човек, който се е оставил да бъде съблазнен чрез неговия ум. Такива дълбоки мотиви се крият в тези неща.
към текста >>

Защото числото на звяра е същевременно число на човек.
Човекът е изгубил старата ясновидска дарба и в замяна на това е развил ума, а с това той е слязъл в материята. Чрез това за него е било изтъка но булото, което му е закрило духовния свят; но същевременно чрез това той е добил ума. Този ум може да бъде една важна пречка за духовното развитие. В крайна сметка нищо друго не ще попречи на човека, не ще го възпрепятствува основно да стигне до Христовия Принцип, както този съблазнен ум, този съблазнителен интелект; и когато онези, които накрая ще паднат под властта на звяра с двата рога, биха могли да хвърлят поглед назад върху това, което им е погодило лошия номер, те биха казали: "Наистина заложбата западане в бездната е дошла по-късно, но това, което ми е затъмнило Христовия Принцип, то е умът." О, онзи, който има този ум, нека размисли върху числото на звяра; защото именно чрез това, че човекът е станал човек, т.е. бил е надарен с този Азов ум, чрез това той може да падне под властта на звяра 666. Защото числото на звяра е същевременно число на човек. И че то е число на човек, това не може да види никой друг, освен онзи, които има ум: то е число на онзи човек, който се е оставил да бъде съблазнен чрез неговия ум. Такива дълбоки мотиви се крият в тези неща.
към текста >>

169. 1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Явява се първо пуританската, после рационалистичната мисъл, освобождавайки се постепенно от догмата и даже от вярата, завършвайки скоро до противоречия, после до нищо.
Но тези методи не са движени от една активна сила. Противоположното течение не може вече да се задържи. Явява се първо пуританската, после рационалистичната мисъл, освобождавайки се постепенно от догмата и даже от вярата, завършвайки скоро до противоречия, после до нищо.
към текста >>

170. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Вярно е, че малко индивиди получаваха този резултат; Болшенството приемаха това кръщение, като вяра като символ, като средство да се поставят под влиянието на това, което Йоан Кръстител учеше, и да добият чрез вярата в неговото слово убеждението, че Бог Яхве действително съществуваше.
Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на Духовете е този, който постепенно слиза на Земята. Чрез това този посветен познаваше, че духовният свят, който той беше познал, беше един и същ с този, в който царуваше Христос. Този, който Йоан Кръстител потопяваше във водите на реката Йордан, нямаше нужда да бъде посветен. Той добиваше съзнание за връзката, която свързва неговата индивидуалност с великия Дух, с Отца на вселената. Вярно е, че малко индивиди получаваха този резултат; Болшенството приемаха това кръщение, като вяра като символ, като средство да се поставят под влиянието на това, което Йоан Кръстител учеше, и да добият чрез вярата в неговото слово убеждението, че Бог Яхве действително съществуваше. Но между тези, които се оставяха да бъдат така кръщавани, имаше такива, които се бяха вече подготвили през своите минали прераждания да могат да добият познания чрез собствено наблюдение. Във всеки случай, състоянието, в което Йоан потопяваше кръщаващия се, беше ненормално. Йоан кръщаваше с вода и етерното тяло се отделяше за кратко време от физическото. Но той наричаше себе си Предтеча на "този, който кръщава с огън и дух". Кръщението с огън и дух беше слязло на Земята благо дарение на Христа.
към текста >>

после се превръща във вяра, и най-после става познание, свръхсетивно наблюдение на духа.
Да вземем като пример един човек, който абсолютно отрича съществуването на духа и на душата и който не разбира също, че едно духовно действие може да се изрази в един такъв случай като този, да речем, на хипертрофията на черния дроб. Под влиянието на Духовната наука един друг човек приема идеята за това проникване на духовното в материята, която отначало е за него само едно предчувствие. после се превръща във вяра, и най-после става познание, свръхсетивно наблюдение на духа. Ето следователно двама души, от които единият отрича духа и се задоволява да наблюдава само със своите сетива, а другият има това, което може да се нарече "волята да познае духа". Този, който отказва да познае духа, постепенно става слаб; защото не давайки храна на своя дух такава храна може да бъде само духовното познание той го оставя да гладува, да пресъхне. Този дух става слаб; той не издържа под натиска на всичко, което в организма не съдържа подтика на духа, принципа на организацията. Силите на неговото физическо тяло и на неговото етерно тяло все повече не се подчиняват на неговия контрол. Що се отнася за този, който храни своя дух и го укрепва, чрез това той добива постепенно контрол над всичко, което става във физическото тяло и етерното тяло, Това е един много важен въпрос, за който веднага можем да цитираме един пример, който днес играе голяма роля.
към текста >>

171. 10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ето кое е било важно за апостол Павла и защо той можа да каже: "Ако Христос не беше възкръснал, нашата проповед би била празна и празна би била и нашата вяра".
Когато човек знае тези неща и чува да се поставя под съмнение смъртта на Христа схващана под тази форма, той се съгласява с автора на "Произход на Християнството", където се намират най-точните исторически подробности, които съставляват една здрава основа за това, което току що казахме. Авторът на тази книга, Гфрьорер, с право настоява върху разпятието и стига даже до там да казва, че той би се усъмнил в разума на тези, които биха се опитали да му противоречат върху тази точка! Смъртта на кръста е основният камък на Християнството, заедно с това, за което ще говорим утре възкресението. И тези думи: "Аз ще бъда с вас през всичките дни до окончанието на света" съставляват третият основен камък. Ето кое е било важно за апостол Павла и защо той можа да каже: "Ако Христос не беше възкръснал, нашата проповед би била празна и празна би била и нашата вяра". Едва в нашата епоха започват да размишляват върху тези неща и то там, където от това не се прави един богословски въпрос, а един жизнен въпрос. Големият философ Соловьов е в пълно съгласие с апостол Павла, когато твърди, че всичко в Християнството почива върху идеята на възкресението; едно Християнство на бъдещето е невъзможно, ако тази идея не се разбере. И той повтаря по свой начин думите на апостол Павла, като казва: Ако Христос не бе възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра. Христовият импулс би бил невъзможен, не би съществувало Християнство, без възкръсналия, живия Христос. Подчертавам този толкова характерен факт: има вече мислители, които чрез своята собствена философия и без помощта на някакъв окултизъм са стигнали до там да признаят невинността на тези думи на апостол Павла.
към текста >>

И той повтаря по свой начин думите на апостол Павла, като казва: Ако Христос не бе възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра.
Смъртта на кръста е основният камък на Християнството, заедно с това, за което ще говорим утре възкресението. И тези думи: "Аз ще бъда с вас през всичките дни до окончанието на света" съставляват третият основен камък. Ето кое е било важно за апостол Павла и защо той можа да каже: "Ако Христос не беше възкръснал, нашата проповед би била празна и празна би била и нашата вяра". Едва в нашата епоха започват да размишляват върху тези неща и то там, където от това не се прави един богословски въпрос, а един жизнен въпрос. Големият философ Соловьов е в пълно съгласие с апостол Павла, когато твърди, че всичко в Християнството почива върху идеята на възкресението; едно Християнство на бъдещето е невъзможно, ако тази идея не се разбере. И той повтаря по свой начин думите на апостол Павла, като казва: Ако Христос не бе възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра. Христовият импулс би бил невъзможен, не би съществувало Християнство, без възкръсналия, живия Христос. Подчертавам този толкова характерен факт: има вече мислители, които чрез своята собствена философия и без помощта на някакъв окултизъм са стигнали до там да признаят невинността на тези думи на апостол Павла. Те ни показват, че в нашата епоха се явяват вече хора, които могат да имат понятието, което ще чувствува и мисли човекът на бъдещето. Това именно ни дава сега Духовната наука. Но онези, които не я приемат, не могат да дадат пълното необходимо съдържание на своите идеи.
към текста >>

172. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Тази смесица от най-различни народности беше заличила в Галилея кръвните връзки и особено онази изключителна вяра в тези кръвни връзки, която съществуваше в Юдея у еврейския народ.
Защо тогава беше необходимо да се прибавя специалното прилагателно "галилейска"? Защото е било важно да се изтъкне, че извършеното чудо трябваше да стане именно в Галилея; т.е. Христос не би намерил на други места освен в Галилея това, което позволи да се произведе това събитие. Аз вече Ви казах, че за да бъде произведено едно действие, необходим е не само този, който трябва да го извърши, но също и тези, които са способни да го приемат. Христос не би могъл да се прояви за първи път сред юдейството общество; за това беше необходима Галилея, чието население беше смесица от няколко раси. Тази смесица от най-различни народности беше заличила в Галилея кръвните връзки и особено онази изключителна вяра в тези кръвни връзки, която съществуваше в Юдея у еврейския народ. Населението на Галилея беше напълно смесено. Но кое беше това, за което Христос трябваше да се чувствува особено призван с оглед на неговата мисия?
към текста >>

Той се обърна към онези, у които смешението на кръвта беше угасило тази вяра, той отиде у галилейците и от там започна своята мисия.
Силата на вътрешната опитност, предаде на в думите: Аз и Отец Авраам сме едно, е тази, която е предизвикала събитията, които днес наричаме чудеса, с които е изпълнен Старият Завет. Но когато наближи времето човечеството да излезе от тази форма на съзнанието, тази сила постепенно намаля. Ето защо Христос не можеше да отиде при онези, които от една страна бяха вече изгубили магическата сила на кръвта, но които от друга страна сляпо вярваха в кръвните връзки. У тях Христос не би на мерил силата, необходима за да започне действието, което трябва да лъчезари от неговата душа към другите души. Той се обърна към онези, у които смешението на кръвта беше угасило тази вяра, той отиде у галилейците и от там започна своята мисия. Там именно той намери една смесица от народи, където смешение то на кръвта беше станало до значителна степен. Там се бяха събрали най-различни племена, у които по-рано кръвните връзки бяха в сила, и това смешение от племена представляваше първия преход към едно ново състояние. У тях още живееше чувството, че техните бащи са притежавали едно съвършено различно състояние на съзнанието, че те са притежавали магически сили, които съединяваха душите. Чрез тях Христос можа да предприеме новата мисия да даде на човечеството едно себесъзнание, което да не зависим вече от кръвта, онова съзнание, което си казва: Аз съм свързан чрез самия себе си с Духовния Отец, с, Отца, чиято кръв вече не тече през поколенията, но чиято вътрешна сила стига до всяка индивидуална душа, този Аз, който е в мене и който е направо свързан с Духовния Отец, този аз беше преди Авраам да бъде. Аз съм призван да влея в този Аз една сила, която нараства още повече от съзнанието, че съм свързан с духовния Отец на вселенната.
към текста >>

Времето, когато е живял Христос се намира именно на границата на този преход и Христос трябваше да покаже властта на духа над физическото именно у тези последни екземпляри на едно древно човечество, което се намираше в процес на преобразуване Тези чудеса, които са извършени тогава, когато старото състояние, на съзнанието беше вече на изчезване, бяха извършени като знамения, като символи, които трябваше да събудят вярата.
Следователно Христос отиде при онези, у които се беше вече появило разбирането на тези неща. Той имаше нужда именно да намери в тяхната душа силата, която щеше да позволи на хората да направят, щото духовните действителности постепенно да слязат до физическия свят. Защо днес не виждаме вече да стават такива събития, като това, което е станало тогава? Без съмнение, този, който би искал да види нещо подобно, би могъл да стори това. Но трябва също да помислим, че хората са минали вече в едно друго състояние на съзнанието, че те са излезли вече от това преходно състояние и са слезли напълно в света на материята. Времето, когато е живял Христос се намира именно на границата на този преход и Христос трябваше да покаже властта на духа над физическото именно у тези последни екземпляри на едно древно човечество, което се намираше в процес на преобразуване Тези чудеса, които са извършени тогава, когато старото състояние, на съзнанието беше вече на изчезване, бяха извършени като знамения, като символи, които трябваше да събудят вярата.
към текста >>

Каква вяра може да има онзи, който вярва в това чудо, който мисли, че едно вещество е могло да се превърне в друго?
Каква вяра може да има онзи, който вярва в това чудо, който мисли, че едно вещество е могло да се превърне в друго? С едно обикновено тълкуване не можем да решим този въпрос.
към текста >>

Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да предаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат?
В Евангелието няма нито една излишна дума. Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея. От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе", чудото описано от Евангелието може да стане. Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то; изрично е казано, че той не беше видял какво беше станало, а само слугите бяха видели. И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела действие чак до физическия елемент на човешкото тяло. Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да предаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат? В нея живееше това убеждение, че този, когото другите наричаха неин син, беше станал дух на Земята. Тогава голямата сила, която живееше в нейната душа, съединена със силата, която живееше в Исуса действуваща от него към нея можа да има резултата, който знаем.
към текста >>

Ако царският човек не би имал вярата, неговият син не би бил излекуван.
Ето и тук стоят една срещу друга две души: тази на Христа и тази на човека, чийто син е болен. А как действуват думите на Христа; "Иди си, твоят син е жив"? Действието на тези думи събуждат в душата на царския човек силата да вярва в това, което му се казва. Тези две сили действуват заедно. Ако царският човек не би имал вярата, неговият син не би бил излекуван. Така една сила действува върху другата, необходимо е присъствието и на двете. Тук вече ние виждаме как Христовата сила е нараснала до по-висока степен. Защото при сватбата от Кана още бяха необходими майчините сили, за да подкрепят действието на Христовата сила и дадат възможност да действува. Но сега Христовата сила може непосредствено да влее в душата на царския човек думите, които запалват неговата вяра.
към текста >>

Но сега Христовата сила може непосредствено да влее в душата на царския човек думите, които запалват неговата вяра.
Тези две сили действуват заедно. Ако царският човек не би имал вярата, неговият син не би бил излекуван. Така една сила действува върху другата, необходимо е присъствието и на двете. Тук вече ние виждаме как Христовата сила е нараснала до по-висока степен. Защото при сватбата от Кана още бяха необходими майчините сили, за да подкрепят действието на Христовата сила и дадат възможност да действува. Но сега Христовата сила може непосредствено да влее в душата на царския човек думите, които запалват неговата вяра.
към текста >>

Днес не се среща вече такава вяра, достатъчно силна, за да разбере това, което е станало и което Духовната наука прави разбираемо.
В този момент той може да събуди в тяхната душа вътрешната сила на милосърдието. Неговата сила се разлива върху тях. Нека отбележим тук, че неговата сила се повишава още повече. Преди това тя се беше разляла в душата на болния; сега тя се простира до душите на учениците му, добива по-високо напрежение, което, позволява да премине от Учителя в учениците; тя се разширява от душата на един човек до душите на другите. За да разберем какво може да произведе това действие, трябва да наблюдаваме това, което се произвежда, когато Христовата сила не действуваше сама, но възпламенявайки другите души разпростираше своето лъчезарене. Днес не се среща вече такава вяра, достатъчно силна, за да разбере това, което е станало и което Духовната наука прави разбираемо.
към текста >>

173. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение.
С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото. Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим. И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството.
към текста >>

Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи.
Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим. И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността.
към текста >>

О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността.
Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме.
към текста >>

Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел.
Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста.
към текста >>

Ние ще можем да чакаме с вяра.
Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет.
към текста >>

Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста.
Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа.
към текста >>

Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение.
Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество! От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци.
към текста >>

Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане.
Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество! От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци. И ние получаваме смелост в живота от две представи. Трябва само правилно да ги схванем. О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу Духовната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила.
към текста >>

Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество!
От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество! От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци. И ние получаваме смелост в живота от две представи. Трябва само правилно да ги схванем. О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу Духовната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила. Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското.
към текста >>

Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето.
Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася? Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота? Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа. Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път. Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание. Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно. Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание.
към текста >>

Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание.
Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание. Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно. Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие. Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос.
към текста >>

Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното.
Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка. Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден. Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение. Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното. Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
към текста >>

Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане.
Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане. Само чрез тази двойна сигурност ще можем да произведем това, което трябва да произведем в света; само чрез тази двойна сигурност ще успеем да преведем в живота духовното познание.
към текста >>

Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното.
Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста. Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина. Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад. Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява.
към текста >>

Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад.
Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина. Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад. Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост. Ще свети това, което е прекрасно, велико и възвишено. То ще свети най-прекрасно, най-величествено и най-възвишено, когато бъде осветено с най-благородната Светлина.
към текста >>

Ако днес сме сигурни чрез онази светлина, която включва в себе си тези задачи, когато имаме здраво под нас едната опорна точка, от другата страна ние сме сигурни в нашата вяра и доверие, че най-малките и най-големите задачи трябва да се изпълняват, когато преданно им служим.
Ние можахме да чакаме, докато ни се даде възможност да изпълним толкова скъпата на сърцата ни задача да представим "Децата на Луцифер" пред човешките очи. Духовната наука има своите велики задачи във всички направления, във всички области. Ако днес сме сигурни чрез онази светлина, която включва в себе си тези задачи, когато имаме здраво под нас едната опорна точка, от другата страна ние сме сигурни в нашата вяра и доверие, че най-малките и най-големите задачи трябва да се изпълняват, когато преданно им служим.
към текста >>

И така ние градим върху Светлината, която извира от духовното познание; и така ние градим върху топлината, която извира от него и която ни изпълва, която може да ни изпълни с вяра и сигурност в нашата мисия.
И така ние градим върху Светлината, която извира от духовното познание; и така ние градим върху топлината, която извира от него и която ни изпълва, която може да ни изпълни с вяра и сигурност в нашата мисия. И ние действуваме в правия смисъл и по истински начин по-нататък между двата знака на звездата и кръста, "знаците на двата свята съединяващи се в любов", действуваме от момент на момент, действуваме с твърдата вяра, че когато в течение на времената правилно схващаме нашата задача, ние действуваме за това, за което човек трябва да действува, за вечността. Защото за човешкото действие вечността е раждането на онова, което узрява във времената.
към текста >>

И ние действуваме в правия смисъл и по истински начин по-нататък между двата знака на звездата и кръста, "знаците на двата свята съединяващи се в любов", действуваме от момент на момент, действуваме с твърдата вяра, че когато в течение на времената правилно схващаме нашата задача, ние действуваме за това, за което човек трябва да действува, за вечността.
И така ние градим върху Светлината, която извира от духовното познание; и така ние градим върху топлината, която извира от него и която ни изпълва, която може да ни изпълни с вяра и сигурност в нашата мисия. И ние действуваме в правия смисъл и по истински начин по-нататък между двата знака на звездата и кръста, "знаците на двата свята съединяващи се в любов", действуваме от момент на момент, действуваме с твърдата вяра, че когато в течение на времената правилно схващаме нашата задача, ние действуваме за това, за което човек трябва да действува, за вечността. Защото за човешкото действие вечността е раждането на онова, което узрява във времената.
към текста >>

174. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

не би се издигнал до една истинска вяра и силата на духовните светове.
Следователно в душата трябва да действуват толкова силни импулси на чувствата, мислите и волята, че да се създаде една вътрешна сила, която освобождава за определени моменти етерното тяло от физическото. Но в нашата епоха подобно нещо не може да се постигне чрез външни физически мероприятия. Това е невъзможно при днешния стадий на развитието на човечеството. Който би вярвал, че подобни неща могат да се произведат чрез физически мероприятия, би се подал на огромна измама. Той би искал да проникне в духовните светове, и въпреки това да иска да остане при процедурите, при фактите на физическия свят, т.е. не би се издигнал до една истинска вяра и силата на духовните светове. Само вътрешните процеси, процеси на мощния, енергичен душевен живот могат да произведат това състояние *. /*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност. Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси.
към текста >>

175. 7. СКАЗКА ШЕСТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии.
И действително така е у хората на един друг народ. Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния. Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят. Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния. И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества. Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят. След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост. Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии.
към текста >>

Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий.
Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества. Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят. След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост. Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии. И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот. Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий. Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек. Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот. Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски. В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция. В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща.
към текста >>

176. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Обаче в този случай нещата се решават не от нашата вяра, а от фактите.
Да, подобни неща се случват твърде често. Всеки, който говори или мисли по този начин, а именно, че единствената възможност да се проповядва християнството произтича от неговите разбирания, пропуска нещо съществено: Наш дълг е да говорим не според нашите предпочитания, а според фактите! И веднъж на един такъв човек, аз трябваше да отговоря: „Може би Вие вярвате, че проповядвате християнските истини на всички хора. Обаче в този случай нещата се решават не от нашата вяра, а от фактите. Всички хора ли идват при Вас в църквата? фактите показват обратното! За онези, пред които Вие изнасяте правилните според тях истини, Антропософията не съществува; тя е тук за тези, които се нуждаят от нещо друго."
към текста >>

Ето за коя сила, пулсираща като Христова сила в човешката душа, се говори навсякъде например в Евангелието на Лука, а и в другите Евангелия като за сила на вярата.
Но тук е прибавено и нещо друго: „И мир на хората долу на Земята, които са проникна ти от добра воля", или иначе казано, хората, в които покълва живата сила на любовта. А това е нещо, което може да бъде постепенно осъществено на Земята само чрез Христос. Той прибави живата сила на любовта към онова, което беше само „откровение от висините". Да, ето какво влага Христос във всяко човешко сърце, във всяка човешка душа. Той влага в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа. Ето за коя сила, пулсираща като Христова сила в човешката душа, се говори навсякъде например в Евангелието на Лука, а и в другите Евангелия като за сила на вярата. Тъкмо това е „вярата" според Евангелията. Вяра има онзи, който приема в себе си Христос, така че Христос започва да живее в него; така че неговият Аз е не само празен съд, а прелива от неизчерпаемо богатство и под това неизчерпаемо богатство се крие не друго, а съдържанието на любовта.
към текста >>

Тъкмо това е „вярата" според Евангелията.
А това е нещо, което може да бъде постепенно осъществено на Земята само чрез Христос. Той прибави живата сила на любовта към онова, което беше само „откровение от висините". Да, ето какво влага Христос във всяко човешко сърце, във всяка човешка душа. Той влага в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа. Ето за коя сила, пулсираща като Христова сила в човешката душа, се говори навсякъде например в Евангелието на Лука, а и в другите Евангелия като за сила на вярата. Тъкмо това е „вярата" според Евангелията. Вяра има онзи, който приема в себе си Христос, така че Христос започва да живее в него; така че неговият Аз е не само празен съд, а прелива от неизчерпаемо богатство и под това неизчерпаемо богатство се крие не друго, а съдържанието на любовта.
към текста >>

Вяра има онзи, който приема в себе си Христос, така че Христос започва да живее в него; така че неговият Аз е не само празен съд, а прелива от неизчерпаемо богатство и под това неизчерпаемо богатство се крие не друго, а съдържанието на любовта.
Той прибави живата сила на любовта към онова, което беше само „откровение от висините". Да, ето какво влага Христос във всяко човешко сърце, във всяка човешка душа. Той влага в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа. Ето за коя сила, пулсираща като Христова сила в човешката душа, се говори навсякъде например в Евангелието на Лука, а и в другите Евангелия като за сила на вярата. Тъкмо това е „вярата" според Евангелията. Вяра има онзи, който приема в себе си Христос, така че Христос започва да живее в него; така че неговият Аз е не само празен съд, а прелива от неизчерпаемо богатство и под това неизчерпаемо богатство се крие не друго, а съдържанието на любовта.
към текста >>

И днес с понятието „вяра" едно от най-важните в Новия Завет ние трябва да свързваме само това, за което стана дума току-що.
Защо в своите притчи Христос можа да покаже великия пример на „изцеление чрез словото"? Защото той беше първият, който можа да задвижи „колелото на любовта" а не „колелото на закона" като акт на свободната човешка воля, и то защото носеше любовта в себе си, така мощно и неудържимо, че тя просто политаше като искра към онези хора от неговото обкръжение, които кармически трябваше да оздравеят, понеже думите му независимо дали те са „Стани и ходи", „Прощават ти се греховете" или други бликват от преливащата в сърцето му любов. Той изговаря преизпълнени с любов думи, които далеч надхвърлят мярката на Аза. А тези, които макар и отчасти можеха да приемат тази сила в себе си, Христос нарича „вярващи". И днес с понятието „вяра" едно от най-важните в Новия Завет ние трябва да свързваме само това, за което стана дума току-що. „Вяра" е способността да излизаш извън себе си, да се издигаш над всичко, което засега Азът може да направи за своето усъвършенствуване. Ето защо намирайки се в тялото на Натановия Исус и свързвайки се там със силата на Буда Христос не запита: Как може Азът да се усъвършенствува в най-пълна степен? а: Как може Азът да се из дигне над себе си? И той го изрича с най-прости думи, каквито са поначало думите в Евангелието на Лука. Той казва: Не е достатъчно да давате нещо само на тези, за които добре знаете, че ще ви го върнат, защото същото правят и грешниците.
към текста >>

„Вяра" е способността да излизаш извън себе си, да се издигаш над всичко, което засега Азът може да направи за своето усъвършенствуване.
Защо в своите притчи Христос можа да покаже великия пример на „изцеление чрез словото"? Защото той беше първият, който можа да задвижи „колелото на любовта" а не „колелото на закона" като акт на свободната човешка воля, и то защото носеше любовта в себе си, така мощно и неудържимо, че тя просто политаше като искра към онези хора от неговото обкръжение, които кармически трябваше да оздравеят, понеже думите му независимо дали те са „Стани и ходи", „Прощават ти се греховете" или други бликват от преливащата в сърцето му любов. Той изговаря преизпълнени с любов думи, които далеч надхвърлят мярката на Аза. А тези, които макар и отчасти можеха да приемат тази сила в себе си, Христос нарича „вярващи". И днес с понятието „вяра" едно от най-важните в Новия Завет ние трябва да свързваме само това, за което стана дума току-що. „Вяра" е способността да излизаш извън себе си, да се издигаш над всичко, което засега Азът може да направи за своето усъвършенствуване. Ето защо намирайки се в тялото на Натановия Исус и свързвайки се там със силата на Буда Христос не запита: Как може Азът да се усъвършенствува в най-пълна степен? а: Как може Азът да се из дигне над себе си? И той го изрича с най-прости думи, каквито са поначало думите в Евангелието на Лука. Той казва: Не е достатъчно да давате нещо само на тези, за които добре знаете, че ще ви го върнат, защото същото правят и грешниците. Когато добре знаете, че отново ще получите това, което сте дали, вие не постъпвате в смисъла на Божията любов.
към текста >>

Следователно, горните думи означават нещо по-друго: Тази сила проговаря от един преливащ, неудържим Аз, излъчващ от самия себе си силата на вярата!
Един друг евангелист, който от своята гледна точка не поставя акцента върху преливащата неудържима любов, обобщава в няколко думи тази голяма тайна на християнството: От преизобилието на Аза бликва любовта и, естествено, тя трябва да се влее във всичко, което ние говорим и вършим. Евангелието на Матей съдържа латинския превод на онези прости и затрогващи думи от Евангелието на Лука; там се казва: „Ех abundantia cordis os loquitur": Защото от препълнено сърце говорят устата (Матей 12,34). Ето един от най-висшите християнски идеали! Устата проговаря от преливащото сърце, от това, което сърцето не успява да побере в себе си. Обаче сърцето се движи от кръвта, а кръвта е израз на Аза*15. Следователно, горните думи означават нещо по-друго: Тази сила проговаря от един преливащ, неудържим Аз, излъчващ от самия себе си силата на вярата! Тогава твоите думи ще са такива, че те наистина ще съдържат силата на Христос. „От препълненото сърце говорят устата". Ето един от основните принципи на християнството.
към текста >>

177. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Обаче за целта бяха избрани не хората, подготвяни в смисъла на старото учение, а тези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това изглеждаха като обикновени хора, стигащи до разбиране чрез вложената в тях сила на вярата.
Онези, които бяха длъжни да го разберат, можеха да постигнат това чрез могъщото влияние на Аза, не чрез на ученото от тях, а чрез силите, които се вляха в тях от самата духовна същност на Христос. Обаче за целта бяха избрани не хората, подготвяни в смисъла на старото учение, а тези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това изглеждаха като обикновени хора, стигащи до разбиране чрез вложената в тях сила на вярата. Ето защо пред тях, но и пред очите на всички, трябваше да стане едно „знамение".Това, което столетия на ред се разиграваше в мистерийните храмове като един вид минаване през „мистичната смърт", сега трябваше да се разиграе върху великата сцена на световната история. Всичко, което се извършваше с такава тайнственост в храмовете на посвещението, сега трябваше да бъде изнесено навън под формата на онова, което наричаме Събитието на Голгота. Сега пред човечеството застана с цялата си мощ всичко онова, което до този момент изживяваха само посветените в продължение на три дни и половина, когато в сила беше старото посвещение. Ето защо познавачът на фактите трябваше да опише процеса, разиграл се на Голгота, такъв какъвто беше в действителност: защо то тук ние сме изправени пред самото „старо посвещение", изнесено върху видимата сцена на световната история и превърнато в исторически факт.
към текста >>

И още веднъж: Евангелието на Лука свидетелствува за безграничната сила на вярата.
И още веднъж: Евангелието на Лука свидетелствува за безграничната сила на вярата. Трябваше да бъде напълно потвърдено: в човешката природа има нещо, което може да се отдели от нея, достатъчно е само то да съществува, за да бъде човек изтръгнат от сетивния свят, колкото и силно да е свързан с него. Да си представим един човек, който чрез всевъзможни престъпления е толкова свързан със сетивния свят, че присъдата от страна на сетивния свят е същевременно и изпълнение на наказанието; да предположим обаче, че той е спасил в себе си това, от което покълва могъщата сила на вярата; в този случай той ще се различава от другите, които не са успели да постигнат вярата. Ето по какво се различават двамата разбойници. Единият от тях няма вярата; спрямо него присъдата ще бъде изпълнена. Обаче другият разполага с тази вяра като с една слаба светлина, която проблясва в духовния свят и той не губи връзката с Духа.
към текста >>

Да си представим един човек, който чрез всевъзможни престъпления е толкова свързан със сетивния свят, че присъдата от страна на сетивния свят е същевременно и изпълнение на наказанието; да предположим обаче, че той е спасил в себе си това, от което покълва могъщата сила на вярата; в този случай той ще се различава от другите, които не са успели да постигнат вярата.
И още веднъж: Евангелието на Лука свидетелствува за безграничната сила на вярата. Трябваше да бъде напълно потвърдено: в човешката природа има нещо, което може да се отдели от нея, достатъчно е само то да съществува, за да бъде човек изтръгнат от сетивния свят, колкото и силно да е свързан с него. Да си представим един човек, който чрез всевъзможни престъпления е толкова свързан със сетивния свят, че присъдата от страна на сетивния свят е същевременно и изпълнение на наказанието; да предположим обаче, че той е спасил в себе си това, от което покълва могъщата сила на вярата; в този случай той ще се различава от другите, които не са успели да постигнат вярата. Ето по какво се различават двамата разбойници. Единият от тях няма вярата; спрямо него присъдата ще бъде изпълнена. Обаче другият разполага с тази вяра като с една слаба светлина, която проблясва в духовния свят и той не губи връзката с Духа. Ето защо той чува думите: „Истина ти казвам, още днес след като знаеш, че си свързан с духовния свят ти ще бъдеш с мен в мястото, което наричаме рай (Лука 23,43).
към текста >>

Единият от тях няма вярата; спрямо него присъдата ще бъде изпълнена.
И още веднъж: Евангелието на Лука свидетелствува за безграничната сила на вярата. Трябваше да бъде напълно потвърдено: в човешката природа има нещо, което може да се отдели от нея, достатъчно е само то да съществува, за да бъде човек изтръгнат от сетивния свят, колкото и силно да е свързан с него. Да си представим един човек, който чрез всевъзможни престъпления е толкова свързан със сетивния свят, че присъдата от страна на сетивния свят е същевременно и изпълнение на наказанието; да предположим обаче, че той е спасил в себе си това, от което покълва могъщата сила на вярата; в този случай той ще се различава от другите, които не са успели да постигнат вярата. Ето по какво се различават двамата разбойници. Единият от тях няма вярата; спрямо него присъдата ще бъде изпълнена. Обаче другият разполага с тази вяра като с една слаба светлина, която проблясва в духовния свят и той не губи връзката с Духа. Ето защо той чува думите: „Истина ти казвам, още днес след като знаеш, че си свързан с духовния свят ти ще бъдеш с мен в мястото, което наричаме рай (Лука 23,43).
към текста >>

Обаче другият разполага с тази вяра като с една слаба светлина, която проблясва в духовния свят и той не губи връзката с Духа.
И още веднъж: Евангелието на Лука свидетелствува за безграничната сила на вярата. Трябваше да бъде напълно потвърдено: в човешката природа има нещо, което може да се отдели от нея, достатъчно е само то да съществува, за да бъде човек изтръгнат от сетивния свят, колкото и силно да е свързан с него. Да си представим един човек, който чрез всевъзможни престъпления е толкова свързан със сетивния свят, че присъдата от страна на сетивния свят е същевременно и изпълнение на наказанието; да предположим обаче, че той е спасил в себе си това, от което покълва могъщата сила на вярата; в този случай той ще се различава от другите, които не са успели да постигнат вярата. Ето по какво се различават двамата разбойници. Единият от тях няма вярата; спрямо него присъдата ще бъде изпълнена. Обаче другият разполага с тази вяра като с една слаба светлина, която проблясва в духовния свят и той не губи връзката с Духа. Ето защо той чува думите: „Истина ти казвам, още днес след като знаеш, че си свързан с духовния свят ти ще бъдеш с мен в мястото, което наричаме рай (Лука 23,43).
към текста >>

Ето как в Евангелието на Лука прозвучава от Кръста истината за вярата и надеждата, наред с истината за любовта.
Ето как в Евангелието на Лука прозвучава от Кръста истината за вярата и надеждата, наред с истината за любовта.
към текста >>

Хората ще изпитат онова вътрешно спокойствие, което се разля от Кръста на Голгота, превръщайки се в най-голямата надежда на бъдещия свят, в идеала: „Ето, аз оставям да покълне в мен вярата, да покълне в мен любовта; и тогава вярата и любовта ще заживеят в мен, а аз ще зная, че ако са достатъчно силни, те ще изпълнят целия външен свят.
И сега, в душевната област на човека, се сбъдва още нещо, което евангелистът Лука държи да ни опише на всяка цена. След като е изпълнен с онази безгранична любов, която се разлива от Кръста на Голгота, човек може да се вгледа в бъдещето и да потвърди: цялата еволюция трябваше да протече по такъв начин, че онова, което живее в мен като Дух, постепенно да обхване и преобрази цялото планетарно битие на Земята. Това, което беше тук преди намесата на луциферическите Същества, принципът на Отца, Духът, който ние приехме, всичко това ние отново ще върнем на Отца; обаче постепенно ние ще проникнем целия си Дух с Христовия Принцип, и ръцете ни ще дадат израз на това, което живее в душите ни, под формата на един чист и ясен образ. Както нашите ръце са създадени не от нас, а от Принципа на Отца, така и занапред те ще се изпълнят от Принципа на Христос. Преминавайки от едно прераждане в друго, хората постепенно ще внесат в своите външни тела духовния поток от Мистерията на Голгота, стигащ чак до Принципа на Отца, така че и външният свят ще бъде проникнат от Христовия Принцип. Хората ще изпитат онова вътрешно спокойствие, което се разля от Кръста на Голгота, превръщайки се в най-голямата надежда на бъдещия свят, в идеала: „Ето, аз оставям да покълне в мен вярата, да покълне в мен любовта; и тогава вярата и любовта ще заживеят в мен, а аз ще зная, че ако са достатъчно силни, те ще изпълнят целия външен свят. Защото ще зная още, че те ще изпълнят дори Принципа на Отца."
към текста >>

Надеждата за бъдещето ще се прибави към вярата и любовта, и хората ще разберат, че занапред те трябва да извоюват следната увереност: имам ли вярата, имам ли любовта, аз ще се отдам на надеждата, че всичко, което е в мен благодарение на Христос Исус, постепенно ще обхване и преобрази целия външен свят.
Надеждата за бъдещето ще се прибави към вярата и любовта, и хората ще разберат, че занапред те трябва да извоюват следната увереност: имам ли вярата, имам ли любовта, аз ще се отдам на надеждата, че всичко, което е в мен благодарение на Христос Исус, постепенно ще обхване и преобрази целия външен свят. И тогава хората ще разберат думите, които прозвучаха от Кръста, като един висш идеал:
към текста >>

Ето как звучат от Кръста думите на любовта, думите на вярата и на надеждата, според Евангелието, описващо как в душата на Исус от Назарет се сливат разделените дотогава духовни потоци.
Ето как звучат от Кръста думите на любовта, думите на вярата и на надеждата, според Евангелието, описващо как в душата на Исус от Назарет се сливат разделените дотогава духовни потоци. Това, което по-рано беше дадено на човечеството като мъдрост, сега се вля в него като душевна сила, като висшия идеал на самия Христос. И една от задачите на човешката душа е, да вникне все по-добре в един такъв първоизточник, какъвто е Евангелието на Лука, да обхване все по-живо и по-дълбоко трогателните звуци, скрити в трите думи, произнесени от Кръста.
към текста >>

178. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Би било съвсем погрешно да твърди, че съобщенията, получени от ясновидското съзнание, трябва да се приемат само на вяра, базирайки се на авторитета.
Наистина, този, който получава такива съобщения и който сам не е ясновиждащ, не може по пътя на непосредственото съзерцание да се убеди в тези факти, като такива. Вярно е, че той е приел съобщенията и че не може да ги провери по ясновидски начин. Разбира се, това е съвсем вярно. Но съвсем погрешно би било да се смята, че човек, който не притежава ясновиждане, въобще не може да проверява съобщените днес данни, въобще не може да ги разбере. Би било съвсем погрешно да твърди, че съобщенията, получени от ясновидското съзнание, трябва да се приемат само на вяра, базирайки се на авторитета. В тези съобщения би се съдържало нещо във висша степен несъвършено и неудовлетворително, ако те претендираха само за вяра в авторитета.
към текста >>

В тези съобщения би се съдържало нещо във висша степен несъвършено и неудовлетворително, ако те претендираха само за вяра в авторитета.
Наистина, този, който получава такива съобщения и който сам не е ясновиждащ, не може по пътя на непосредственото съзерцание да се убеди в тези факти, като такива. Вярно е, че той е приел съобщенията и че не може да ги провери по ясновидски начин. Разбира се, това е съвсем вярно. Но съвсем погрешно би било да се смята, че човек, който не притежава ясновиждане, въобще не може да проверява съобщените днес данни, въобще не може да ги разбере. Би било съвсем погрешно да твърди, че съобщенията, получени от ясновидското съзнание, трябва да се приемат само на вяра, базирайки се на авторитета. В тези съобщения би се съдържало нещо във висша степен несъвършено и неудовлетворително, ако те претендираха само за вяра в авторитета.
към текста >>

Ако вземем даже толкова трудните неща, засегнати тук в последните лекции – за въплъщенията на Заратустра, свързани с факта, че астралното тяло на Заратустра преминава към Хермес, а етерното тяло на Заратустра преминава към Мойсей, никой не може да твърди, че този, който знае тези неща от духовното изследване, апелира само към сляпата вяра.
Ако вземем даже толкова трудните неща, засегнати тук в последните лекции – за въплъщенията на Заратустра, свързани с факта, че астралното тяло на Заратустра преминава към Хермес, а етерното тяло на Заратустра преминава към Мойсей, никой не може да твърди, че този, който знае тези неща от духовното изследване, апелира само към сляпата вяра. Не, случаят съвсем не е такъв! Ако някой дойде и каже: добре, но аз нямам никакво ясновиждане. Някой тук казва тези неща за Заратустра и неговите въплъщения. Искам сега, като се има предвид всичко, което е на разположение на човека на физически план, да проверя всичко, което историята казва за това, всичко, съдържащо се на каменни скрижали, всичко, съдържащо се в религиозните документи, да проверя всичко това сам най-внимателно. Да предположим, че това, което той е казал е вярно, но отговаря ли на фактите, които могат да бъдат наблюдавани външно?
към текста >>

Не трябва през цялото време да се повтаря фразата: това трябва да се приеме на вяра!
Те ще видят, че колкото по-точни са в изследванията, толкова повече ще се потвърждават фактите, които съобщава ясновиждащият. Но за не толкова отвлечени и трудни неща, които се отнасят до кармата и прераждането, до живота между смъртта и новото раждане, на всеки ще му е необходимо само безпристрастно разглеждане на това, което предлага животът. Колкото по-точно го разглежда, толкова повече потвърждения на това, което съобщава ясновиждащият ще намира; тоест, съществуват достатъчно възможности за убеждаване: това, което се добива от свръхсетивните светове, се потвърждава и във външния физически свят. И това не е нещо, което трябва да се приема повърхностно, а нещо, което трябва да се разглежда като абсолютно необходимо. Фактите, които, вероятно, могат да изследват само малцина, първо трябва да ги проверим в живота. Не трябва през цялото време да се повтаря фразата: това трябва да се приеме на вяра! – Не, колкото се може по-малко осланяне на вярата и чуждото мнение – да се проверява и проверява, но не предубедено, а безпристрастно! Това трябва да се подчертае преди всичко.
към текста >>

– Не, колкото се може по-малко осланяне на вярата и чуждото мнение – да се проверява и проверява, но не предубедено, а безпристрастно!
Но за не толкова отвлечени и трудни неща, които се отнасят до кармата и прераждането, до живота между смъртта и новото раждане, на всеки ще му е необходимо само безпристрастно разглеждане на това, което предлага животът. Колкото по-точно го разглежда, толкова повече потвърждения на това, което съобщава ясновиждащият ще намира; тоест, съществуват достатъчно възможности за убеждаване: това, което се добива от свръхсетивните светове, се потвърждава и във външния физически свят. И това не е нещо, което трябва да се приема повърхностно, а нещо, което трябва да се разглежда като абсолютно необходимо. Фактите, които, вероятно, могат да изследват само малцина, първо трябва да ги проверим в живота. Не трябва през цялото време да се повтаря фразата: това трябва да се приеме на вяра! – Не, колкото се може по-малко осланяне на вярата и чуждото мнение – да се проверява и проверява, но не предубедено, а безпристрастно! Това трябва да се подчертае преди всичко.
към текста >>

Те бързо се задоволяват добивайки вяра и се плашат от усилията за придобиване и развиване на представи, които не са им удобни.
Един човек, който желаеше да преуспее на антропософското поле, но едновременно искаше и да се учи все по-точно да мисли духовно, ме попита какво четиво бих му препоръчал. За тренировка на мисленето и за да бъде все повече в състояние да разграничава в ясни контури мислите, които подхранва, посъветвах споменатото лице да изучава труда на Спиноза[2] „Етика“. Изминаха само няколко седмици и споменатият човек ми писа, че, собствено, не знае защо трябва да изучава това; защото книгата е доста обемиста и там става дума само за това, да се доказва съществуването на Бога. Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави дълги мисловни упражнения за да доказва съществуването на Бог. – Виждате ли, това наистина е пример за удобството, с което днес мнозина подхождат към духовната наука. Те бързо се задоволяват добивайки вяра и се плашат от усилията за придобиване и развиване на представи, които не са им удобни. Но вследствие на това никога няма да се получи нищо, освен сляпа вяра. В същото време виждате, че вашата работа престава да бъде само сляпа вяра, ако наистина се обучавате за мислене, а не просто само жадно да се стремите да развивате силите, които водят до елементарната, стихийна степен на ясновиждане.
към текста >>

Но вследствие на това никога няма да се получи нищо, освен сляпа вяра.
За тренировка на мисленето и за да бъде все повече в състояние да разграничава в ясни контури мислите, които подхранва, посъветвах споменатото лице да изучава труда на Спиноза[2] „Етика“. Изминаха само няколко седмици и споменатият човек ми писа, че, собствено, не знае защо трябва да изучава това; защото книгата е доста обемиста и там става дума само за това, да се доказва съществуването на Бога. Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави дълги мисловни упражнения за да доказва съществуването на Бог. – Виждате ли, това наистина е пример за удобството, с което днес мнозина подхождат към духовната наука. Те бързо се задоволяват добивайки вяра и се плашат от усилията за придобиване и развиване на представи, които не са им удобни. Но вследствие на това никога няма да се получи нищо, освен сляпа вяра. В същото време виждате, че вашата работа престава да бъде само сляпа вяра, ако наистина се обучавате за мислене, а не просто само жадно да се стремите да развивате силите, които водят до елементарната, стихийна степен на ясновиждане.
към текста >>

В същото време виждате, че вашата работа престава да бъде само сляпа вяра, ако наистина се обучавате за мислене, а не просто само жадно да се стремите да развивате силите, които водят до елементарната, стихийна степен на ясновиждане.
Изминаха само няколко седмици и споменатият човек ми писа, че, собствено, не знае защо трябва да изучава това; защото книгата е доста обемиста и там става дума само за това, да се доказва съществуването на Бога. Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави дълги мисловни упражнения за да доказва съществуването на Бог. – Виждате ли, това наистина е пример за удобството, с което днес мнозина подхождат към духовната наука. Те бързо се задоволяват добивайки вяра и се плашат от усилията за придобиване и развиване на представи, които не са им удобни. Но вследствие на това никога няма да се получи нищо, освен сляпа вяра. В същото време виждате, че вашата работа престава да бъде само сляпа вяра, ако наистина се обучавате за мислене, а не просто само жадно да се стремите да развивате силите, които водят до елементарната, стихийна степен на ясновиждане.
към текста >>

За това тук трябва да има светлина, простата вяра няма да помогне.
Всеки трябва да разбере, че работата не е в това, да се получават съобщения от висшите светове, а да се получават по начин, който съответства на нашите земни условия. Всеки трябва да внимава да не получава съобщенията от висшите светове по друг начин. Разбира се, по-удобно е просто да се вярва на това, което се съобщава. Но това вече е лошо. Ако някой иска да вярва, това е все едно да се задоволява с приказки какво представлява светлината, когато конкретно му е нужна светлина, за да освети стаята. За това тук трябва да има светлина, простата вяра няма да помогне. Важно е първо да се приеме формата, формата на добросъвестното и задълбочено размишление, за да получаваме благодарение на тази форма посланията от духовния свят. Можем да ги изследваме само ако владеем ясновиждане, но ако вече са изследвани, може да ги разбере всеки, който ги възприема по правилния начин.
към текста >>

На тях съвсем нямаше да им хрумне да приемат на вяра такива неща, ако са им казани от човек на физически план, но с робска доверчивост вярват на това, което им се казва от астралния план.
От друга страна, такова ясновиждане подхранва и друго качество, а именно – известна самонадеяност, известно високомерие, което може да доведе до мания за величие. И колкото по не се забелязва, толкова по-опасно е то. Опасността е много голяма, защото мислят, че се държат за нещо по-добро, че виждат неща, които друг не вижда. И тогава обикновено съвсем не разбират, колко дълбоко е това, което граничи с манията за величие и колко дълбоко е загнездено в душата. Това по определен начин не се забелязва, особено поради това, че хората с безусловна убеденост се кълнат във виденията си и не търпят никакви възражения, така че може да се види, как хора вярват и на най-глупавото свидетелство, само защото им е съобщено от астралния план. На тях съвсем нямаше да им хрумне да приемат на вяра такива неща, ако са им казани от човек на физически план, но с робска доверчивост вярват на това, което им се казва от астралния план. Който се отучи от това, няма да се подаде на всевъзможни измами и мистификации. Но ако не се развива стремежът да се проверява, а преобладава желанието да се убеждаваме по удобен начин, ще се подадем. Не следва да се пестим в това отношение. Трябва да имаме предвид, че формирането на убеждения принадлежи към най-свещените дела на човека. Който вземе това предвид, няма да се уплаши от никакви усилия за истинска работа и няма да се увлече по дочути сензационни съобщения.
към текста >>

на тезата, че истината е достъпна чрез разума и анализа на фактите, а не чрез вярата.
[2] Бенедикт де Спиноза – 1632-1677, холандски философ от еврейски произход, с рождено име Барух Спиноза, застъпник на рационализма във философията, т.е. на тезата, че истината е достъпна чрез разума и анализа на фактите, а не чрез вярата. Отрича безсмъртието на душата, отрича законът да е даден от Бог и да е свързан с евреите, за което е отлъчен от еврейската общност. Произведението „Етика“ е от 1677 г.
към текста >>

179. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Защото, като смътно предчувствие, в душите на първите християни вече се надигало това, че те трябва да позволят да се появи импулсът за преустройство на земните реалности, такова преобразуване, което, противно на всичко предишно ще бъде пронизано с нови усещания, нови чувства, и преди всичко – нова надежда и нова вяра в развитието на човечеството.
В течение на първите векове, когато християнството се разпространявало в света, в душите на хората, които усещали Христовия Импулс, живеели усещания и чувства, по силата на които тези хора наистина доста се отдалечавали от царящия в онези времена външен живот, такъв какъвто е бил от древни времена и какъвто е станал по време на проявлението на Христовия импулс. Защото, като смътно предчувствие, в душите на първите християни вече се надигало това, че те трябва да позволят да се появи импулсът за преустройство на земните реалности, такова преобразуване, което, противно на всичко предишно ще бъде пронизано с нови усещания, нови чувства, и преди всичко – нова надежда и нова вяра в развитието на човечеството. И това, което после е трябвало да изгрее на хоризонта на великото мирово битие, е трябвало да вземе своята изходна точка, своя духовен зародиш, може да се каже, буквално – от вътрешността на Земята.
към текста >>

180. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Вярата на хората не зависи от вътрешните истини в която и да е област на знанието.
Изглежда, че днес „науката“ се чувства призвана с помощта на своите методи да изтрие от света историческия Христос. Можем да напомним, че духовната наука именно днес е призвана със своите средства да докаже съществуването на историческия Христос Исус. Вярата на хората не зависи от вътрешните истини в която и да е област на знанието. Могат да бъдат приведени множество доказателства за най-съмнителни неща във всяка област на знанието. Хората могат да живеят без въобще да забелязват, че съществуват такива доказателства. По такъв начин и в бъдеще – и това още дълго ще продължава – все повече хора ще се обръщат към материалистичното мислене и все повече ще стигат до убеждението, че надеждният исторически метод е принуден да отрече достоверността на историческия Христос Исус. Изглежда, че науката изтрива това, за което се надяваме да добием нов символ в блясъка на сияещата златна мъдрост.
към текста >>

Но това ще продължава още дълго, дотогава, докато хората не се освободят от вярата в авторитета, макар да мислят, че не вярват в никакви авторитети.
Разбира се, ще дойдат времена, когато за Христос ще знаят само в кръговете, където се признава духовната наука, благодарение на която стават разбираеми думите: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света! “[7], и където този, който може да вниква в духовното изследване че разбере, че Този, от Когото е излязъл импулсът на християнството, винаги присъства в духовния свят, и от този духовен свят трябва да се добива достоверността на Христовото събитие. Само в кръговете, където се придържат към такова духовно вероизповедание, ще се постига достоверността на това, за което отново се търси този символ. А хората отвън няма да се затормозяват с доказателства, че историческият метод, външният научен метод е построен върху плаващи пясъци. Разбира се, този, който днес е в състояние да разбере цената и същността на науката, поради недоброкачествеността и необосноваността на методите би могъл също да знае и колко недостойно за внимание е, когато днес именно тези, които мислят, че подхождат строго научно, идват и казват: исторически е невъзможно да се докаже съществуването на всички персонажи, от Христос до апостолите. Но това ще продължава още дълго, дотогава, докато хората не се освободят от вярата в авторитета, макар да мислят, че не вярват в никакви авторитети. Днес съществува най-лошата вяра в авторитети. И хората съвсем не осъзнават, че истинския спасител от вярата в авторитета е Този, който е учил хората да се осланят на силата на собствения си аз най-дълбоко в себе си. Този, който ни е посочил, какво следва да приемаме в аза си, може също да ни посочи как да търсим силата на истината, как да търсим източниците на истината вътре в самите себе си. С Христос вътре, намираме истината вътре в себе си; с Христос вътре, намираме здрава почва за свободно и независимо съждение, намираме здрава почва, която стои над всякакви авторитети. Именно от Христовото събитие трябва да можем по сериозен повод, да казваме сериозни думи, за да се научим да усещаме призванието си като антропософи.
към текста >>

Днес съществува най-лошата вяра в авторитети.
“[7], и където този, който може да вниква в духовното изследване че разбере, че Този, от Когото е излязъл импулсът на християнството, винаги присъства в духовния свят, и от този духовен свят трябва да се добива достоверността на Христовото събитие. Само в кръговете, където се придържат към такова духовно вероизповедание, ще се постига достоверността на това, за което отново се търси този символ. А хората отвън няма да се затормозяват с доказателства, че историческият метод, външният научен метод е построен върху плаващи пясъци. Разбира се, този, който днес е в състояние да разбере цената и същността на науката, поради недоброкачествеността и необосноваността на методите би могъл също да знае и колко недостойно за внимание е, когато днес именно тези, които мислят, че подхождат строго научно, идват и казват: исторически е невъзможно да се докаже съществуването на всички персонажи, от Христос до апостолите. Но това ще продължава още дълго, дотогава, докато хората не се освободят от вярата в авторитета, макар да мислят, че не вярват в никакви авторитети. Днес съществува най-лошата вяра в авторитети. И хората съвсем не осъзнават, че истинския спасител от вярата в авторитета е Този, който е учил хората да се осланят на силата на собствения си аз най-дълбоко в себе си. Този, който ни е посочил, какво следва да приемаме в аза си, може също да ни посочи как да търсим силата на истината, как да търсим източниците на истината вътре в самите себе си. С Христос вътре, намираме истината вътре в себе си; с Христос вътре, намираме здрава почва за свободно и независимо съждение, намираме здрава почва, която стои над всякакви авторитети. Именно от Христовото събитие трябва да можем по сериозен повод, да казваме сериозни думи, за да се научим да усещаме призванието си като антропософи.
към текста >>

И хората съвсем не осъзнават, че истинския спасител от вярата в авторитета е Този, който е учил хората да се осланят на силата на собствения си аз най-дълбоко в себе си.
Само в кръговете, където се придържат към такова духовно вероизповедание, ще се постига достоверността на това, за което отново се търси този символ. А хората отвън няма да се затормозяват с доказателства, че историческият метод, външният научен метод е построен върху плаващи пясъци. Разбира се, този, който днес е в състояние да разбере цената и същността на науката, поради недоброкачествеността и необосноваността на методите би могъл също да знае и колко недостойно за внимание е, когато днес именно тези, които мислят, че подхождат строго научно, идват и казват: исторически е невъзможно да се докаже съществуването на всички персонажи, от Христос до апостолите. Но това ще продължава още дълго, дотогава, докато хората не се освободят от вярата в авторитета, макар да мислят, че не вярват в никакви авторитети. Днес съществува най-лошата вяра в авторитети. И хората съвсем не осъзнават, че истинския спасител от вярата в авторитета е Този, който е учил хората да се осланят на силата на собствения си аз най-дълбоко в себе си. Този, който ни е посочил, какво следва да приемаме в аза си, може също да ни посочи как да търсим силата на истината, как да търсим източниците на истината вътре в самите себе си. С Христос вътре, намираме истината вътре в себе си; с Христос вътре, намираме здрава почва за свободно и независимо съждение, намираме здрава почва, която стои над всякакви авторитети. Именно от Христовото събитие трябва да можем по сериозен повод, да казваме сериозни думи, за да се научим да усещаме призванието си като антропософи.
към текста >>

Та нали цялата вяра на света се основава на документи!
Тук беше историк[9], известен в Европа историк, „добър учен“, уважаван от колегите си историци, който е издал няколко важни труда според съвременния, строго исторически метод. Този учен получи в ръцете си редица документи, които бяха предадени от една от южните държави в Европа. Тези документи трябваше да докажат, че в югоизточна Австрия е имало факт на предателство. Кой би могъл, според мнението на съвременните хора, по-добре от историк да провери това? Историкът повече от всеки друг би трябвало да е призван да провери значението на представените документи. Та нали цялата вяра на света се основава на документи! Как се съставят и използват документите, как се проверяват – това дава истината. Това, и само това би трябвало да свидетелства както за истината, така и за чудесата на християнството!
към текста >>

181. 1. ВЪВЕДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

В първата сцена на тази мистерийна драма Теодора обявява в артистична форма приближаващото се явяване на Христос в етера, което не ще зависи от вяра, а по-скоро от новоспечелено, изпълнено със светлина духовно виждане.
В няколко от тези лекции Рудолф Щайнер споменава преживяването на Савел /по-късно Павел/, който, като преминал пустинята, приближавал портите на Дамаск. Без да познавал Христос, Павел внезапно преживял в духа Неговото силно присъствие чрез светлината, словото и пълнотата на Неговото същество. Това събитие на посвещение необикновено за онова време сега в зазоряващия се период на Светлина, така казва Щайнер, все повече и повече ще се разпространява. Следователно Павел може да се счита за предшественик на една нова форма на съзнание за духовния свят. В заключение ще споменем, че първите осем лекции, обемащи периода от януари до Великден 1910 г., бяха последвани от написването и премиерата на първата от четирите Мистерийни драми на Рудолф Щайнер "Портата на посвещение", представена през август същата година в Мюнхен. В първата сцена на тази мистерийна драма Теодора обявява в артистична форма приближаващото се явяване на Христос в етера, което не ще зависи от вяра, а по-скоро от новоспечелено, изпълнено със светлина духовно виждане.
към текста >>

182. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Така по времето, когато човешките същества най-вече няма да вярват на документи, новото проявление на вяра в Христос Исус ще възникне чрез нашето израстване до сферата, в която ние ще Го срещнем чрез нашето израстване до тайнствената земя Шамбала.
Това ще бъде събитие, чрез което човешките същества ще разберат до по-голяма степен Христовия Импулс. Особеното нещо ще бъде, че чрез това мъдростта не ще има никаква загуба. Колкото повече видения човешките същества ще спечелят за себе си, толкова по-велик ще им се явява Христос, толкова по-величествен! Когато веднъж човешките същества ще са в състояние да погледнат в Шамбала, само тогава те ще са в състояние да разберат някои неща, които наистина се съдържат в Евангелията. За да осъзнаят онова, което се съдържа в Евангелията, за тях ще е необходимо едно събитие от вида на това по пътя за Дамаск. Така по времето, когато човешките същества най-вече няма да вярват на документи, новото проявление на вяра в Христос Исус ще възникне чрез нашето израстване до сферата, в която ние ще Го срещнем чрез нашето израстване до тайнствената земя Шамбала.
към текста >>

183. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Няма значение на какво религиозно общество или вяра хората принадлежат, след като веднъж са преживели тези факти, те ще разберат и приемат Христовото събитие.
И така ние приближаваме към един век, през които човек ще се усеща заобиколен не само от един физически сетивен свят, а също, според мярката на неговото познание, и от едно духовно царство. Водачът в това ново царство на духа ще бъде етерният Христос. Няма значение на какво религиозно общество или вяра хората принадлежат, след като веднъж са преживели тези факти, те ще разберат и приемат Христовото събитие. Християните, които фактически са преживели етерният Христос са може би в едно по-трудно положение, отколкото привържениците на други религии, и все пак те би трябвало да се постараят да приемат това Христово събитие по точно такъв неутрален път, както другите.
към текста >>

184. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

По тези въпроси човек може да се ориентира ясно само ако не позволява да бъде заблуден от тъмнина и мъгла, не позволява да бъде заблуден от вярата, че такива братства или не съществуват или че тяхната дейност е безвредна.
Така някои братства подреждат нещата. По тези въпроси човек може да се ориентира ясно само ако не позволява да бъде заблуден от тъмнина и мъгла, не позволява да бъде заблуден от вярата, че такива братства или не съществуват или че тяхната дейност е безвредна. В никакъв случаи те не са безвредни, те са фактически крайно вредни. Те казват, че човешките същества би трябвало все повече и повече и по-дълбоко да навлизат в материализъм, че те би трябвало да вярват, според мисленето на такива посветени, че духовни сили наистина съществуват, но че тези духовни сили не са нищо друго освен известни енергии на природата.
към текста >>

В древни времена съвсем определени влияния идваха от Америка, през времето, когато започна Петата Следатлантска епоха обаче така се подредиха нещата, че Европейското човечество да не бъде повлиявано от Америка, не знаеше нищо за нея, живееше във вярата, че Америка не съществува.
В древни времена съвсем определени влияния идваха от Америка, през времето, когато започна Петата Следатлантска епоха обаче така се подредиха нещата, че Европейското човечество да не бъде повлиявано от Америка, не знаеше нищо за нея, живееше във вярата, че Америка не съществува. Само след като започна Петия Следатлантски период Америка беше отново открита, нещо което е известен факт. Една от истините, се което навярно сте запознати, е, че онова, което се учи в училищата като история е много пъти една "удобна басня". Това, че Америка била открита за първи път през 1492 г. е една такава удобна басня. Тя бе само преоткрита.
към текста >>

185. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Понеже са родени например в Средна Европа и не в Турция, те имат присъща предразположеност да разглеждат християнството, истинската вяра в Европа, а не мохамеданството.
Несъмнено, има голяма причина да пренебрегнем мисленето по време на издигането във висшите светове, защото в обикновения живот днес човек изживява или най-малкото може да изживее тези три степени. Мнозинството хора са на етапа, където в своето нормално съзнание едно непосредствено, присъщо чувство им говори: това е правилно, онова е погрешно; ти би трябвало да направиш това, ти не би трябвало да правиш онова. Човек обикновено се оставя да бъде воден от този род спонтанни импулси. Не много хора си правят труда да размишляват какви са техните най-святи съкровища. Понеже са родени например в Средна Европа и не в Турция, те имат присъща предразположеност да разглеждат християнството, истинската вяра в Европа, а не мохамеданството. Това не трябва да се разбира погрешно. По-нататъшно размишление води до вярно разбиране за живота. В далеч по-голямото болшинство хора едно непосредствено чувство определя какво те считат за вярно или погрешно. Това е първият етап на развитие.
към текста >>

186. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Но както казах, един остатък от всичко това продължава да е налице в нашата материалистическа епоха, въпреки че тя го свежда до несъзнателна вяра в чудеса: искам да кажа, че въпреки всичко, хората продължават да вярват в появата на гениалните личности, на гениите.
Обаче нашата съвременна епоха е силно повлияна от своите нивелиращи, материалистични представи и не желае да слуша подобни неща. И все пак тя е запазила един последен остатък от тези възгледи, за които току-що стана дума. Нашите съвременници биха сметнали за ужасяващо суеверие, ако някой би се осмелил да твърди, че някои невидими Същества слизат от висшите светове, настаняват се в хората и започват да им говорят. Но както казах, един остатък от всичко това продължава да е налице в нашата материалистическа епоха, въпреки че тя го свежда до несъзнателна вяра в чудеса: искам да кажа, че въпреки всичко, хората продължават да вярват в появата на гениалните личности, на гениите. Огромни маси от хора таят в себе си едно живо усещане, едно живо съзнание за гениите и хората са убедени, че в душите на гениалните личности са заложени други способности, съвсем различни от тези на нормалните човешки индивиди. Да, нашата епоха все пак е съхранила вярата си в гениите. Естествено, има и кръгове, които ги отричат, но това е така, понеже материалистическият начин на мислене просто не разполага с усет за процесите, разиграващи се в духовния свят. Обаче повечето хора са запазили вярата си в гениите. И ако не искаме да останем само с една празна вяра, трябва да добавим: Чрез онзи гений, който тласка човечеството напред в неговото развитие, говори една съвсем различна сила,която по нищо не прилича на нормалните човешки способности.
към текста >>

Да, нашата епоха все пак е съхранила вярата си в гениите.
Обаче нашата съвременна епоха е силно повлияна от своите нивелиращи, материалистични представи и не желае да слуша подобни неща. И все пак тя е запазила един последен остатък от тези възгледи, за които току-що стана дума. Нашите съвременници биха сметнали за ужасяващо суеверие, ако някой би се осмелил да твърди, че някои невидими Същества слизат от висшите светове, настаняват се в хората и започват да им говорят. Но както казах, един остатък от всичко това продължава да е налице в нашата материалистическа епоха, въпреки че тя го свежда до несъзнателна вяра в чудеса: искам да кажа, че въпреки всичко, хората продължават да вярват в появата на гениалните личности, на гениите. Огромни маси от хора таят в себе си едно живо усещане, едно живо съзнание за гениите и хората са убедени, че в душите на гениалните личности са заложени други способности, съвсем различни от тези на нормалните човешки индивиди. Да, нашата епоха все пак е съхранила вярата си в гениите. Естествено, има и кръгове, които ги отричат, но това е така, понеже материалистическият начин на мислене просто не разполага с усет за процесите, разиграващи се в духовния свят. Обаче повечето хора са запазили вярата си в гениите. И ако не искаме да останем само с една празна вяра, трябва да добавим: Чрез онзи гений, който тласка човечеството напред в неговото развитие, говори една съвсем различна сила,която по нищо не прилича на нормалните човешки способности. Вслушаме ли се в ученията, които са наясно с тези неща, лесно бихме разбрали, че когато се появява един такъв човек, който внезапно е обхванат от някакъв изключително могъщ и нравствен импулс, всъщност се проявява една духовна сила и тя подготвя мястото, където съответните Същества ще разгърнат своята дейност, а именно дълбоката вътрешна природа на човешката душа.
към текста >>

Обаче повечето хора са запазили вярата си в гениите.
Нашите съвременници биха сметнали за ужасяващо суеверие, ако някой би се осмелил да твърди, че някои невидими Същества слизат от висшите светове, настаняват се в хората и започват да им говорят. Но както казах, един остатък от всичко това продължава да е налице в нашата материалистическа епоха, въпреки че тя го свежда до несъзнателна вяра в чудеса: искам да кажа, че въпреки всичко, хората продължават да вярват в появата на гениалните личности, на гениите. Огромни маси от хора таят в себе си едно живо усещане, едно живо съзнание за гениите и хората са убедени, че в душите на гениалните личности са заложени други способности, съвсем различни от тези на нормалните човешки индивиди. Да, нашата епоха все пак е съхранила вярата си в гениите. Естествено, има и кръгове, които ги отричат, но това е така, понеже материалистическият начин на мислене просто не разполага с усет за процесите, разиграващи се в духовния свят. Обаче повечето хора са запазили вярата си в гениите. И ако не искаме да останем само с една празна вяра, трябва да добавим: Чрез онзи гений, който тласка човечеството напред в неговото развитие, говори една съвсем различна сила,която по нищо не прилича на нормалните човешки способности. Вслушаме ли се в ученията, които са наясно с тези неща, лесно бихме разбрали, че когато се появява един такъв човек, който внезапно е обхванат от някакъв изключително могъщ и нравствен импулс, всъщност се проявява една духовна сила и тя подготвя мястото, където съответните Същества ще разгърнат своята дейност, а именно дълбоката вътрешна природа на човешката душа.
към текста >>

И ако не искаме да останем само с една празна вяра, трябва да добавим: Чрез онзи гений, който тласка човечеството напред в неговото развитие, говори една съвсем различна сила,която по нищо не прилича на нормалните човешки способности.
Но както казах, един остатък от всичко това продължава да е налице в нашата материалистическа епоха, въпреки че тя го свежда до несъзнателна вяра в чудеса: искам да кажа, че въпреки всичко, хората продължават да вярват в появата на гениалните личности, на гениите. Огромни маси от хора таят в себе си едно живо усещане, едно живо съзнание за гениите и хората са убедени, че в душите на гениалните личности са заложени други способности, съвсем различни от тези на нормалните човешки индивиди. Да, нашата епоха все пак е съхранила вярата си в гениите. Естествено, има и кръгове, които ги отричат, но това е така, понеже материалистическият начин на мислене просто не разполага с усет за процесите, разиграващи се в духовния свят. Обаче повечето хора са запазили вярата си в гениите. И ако не искаме да останем само с една празна вяра, трябва да добавим: Чрез онзи гений, който тласка човечеството напред в неговото развитие, говори една съвсем различна сила,която по нищо не прилича на нормалните човешки способности. Вслушаме ли се в ученията, които са наясно с тези неща, лесно бихме разбрали, че когато се появява един такъв човек, който внезапно е обхванат от някакъв изключително могъщ и нравствен импулс, всъщност се проявява една духовна сила и тя подготвя мястото, където съответните Същества ще разгърнат своята дейност, а именно дълбоката вътрешна природа на човешката душа.
към текста >>

Обаче в прехристиянските времена съвсем не би могла да се породи вярата, че отделният и разполагащ с ограничени сили човек може току-така да се издигне и да посрещне великото Слънчево Същество, предводителя на Слънчевите Духове, Христос.
Така изглеждаше едната страна на мистерийната традиция. Другата страна се свеждаше до следното: Хората трябваше да се подготвят както в познавателен, така и в чисто практически смисъл за това, което слизаше към Земята. Обаче в прехристиянските времена съвсем не би могла да се породи вярата, че отделният и разполагащ с ограничени сили човек може току-така да се издигне и да посрещне великото Слънчево Същество, предводителя на Слънчевите Духове, Христос. За отделния човек това беше една неизпълнима задача, дори и чрез посвещението. Ето защо Евангелието на Матей описва как биват ангажирани всички жизнени сокове на целия еврейски народ, за да се стигне до появата на един такъв специално подготвен човек. От друга страна Евангелието на Лука посочва как в продължение на седемдесет и седем поколения еволюцията филтрира човешките качества, за да стигне до възможно най-доброто съчетание, до онзи образцов земен човек, чието тяло можеше да приеме в себе си слизащият на Земята Слънчев Дух. Впрочем в Мистериите нещата бяха замислени така, че всред окултните кандидати, естествено, се намираха и хора със средно развити способности, които далеч не биха могли да обхванат целия смисъл на предстоящите исторически събития, ни то пък промените, настъпващи в хода на индивидуалното човешко развитие. Ето защо онези, които трябваше да бъдат посветени в древните мистерийни тайни, бяха разпределяни в определени класове, така че подхождаха към овладяването на тайните по съвършено различни пътища.
към текста >>

187. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество.
Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико. Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения. И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция. Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество. Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят! Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.
към текста >>

188. Лекция втора GA_126 Окултна история

Последният отблясък, така да се каже, на вярата в такива абстрактни идеи, относно които, разбира се, не може да се разбере как те могат да действат, понеже нали са само абстрактни идеи, последният отблясък на вярата в такива абстрактни идеи в XIX век са съдържали в себе си още историческите трудове на Ранке1.
В наше време, по същество, към излезлите от употреба възгледи се отнася и това, да се говори за господството на макар и абстрактни идеи в човешките събития, в историята. За много хора е съвършено недопустимо пред лицето на истинската научност да се говори, че известни идеи, абстрактни идеи, които, собствено, могат да живеят само в нашия разсъдък, се проявяват в следващите една след друга исторически епохи. Последният отблясък, така да се каже, на вярата в такива абстрактни идеи, относно които, разбира се, не може да се разбере как те могат да действат, понеже нали са само абстрактни идеи, последният отблясък на вярата в такива абстрактни идеи в XIX век са съдържали в себе си още историческите трудове на Ранке1. Но и тази вяра в движещите идеи в историята постепенно ще бъде изхвърлена зад борда от нарастващото материалистическо развитие, и сега, даже по отношение на историята, се счита за признак на трезв ум, когато се мисли, че всичко, характеризиращо епохата, излизащо в епохата, възниква всъщност само благодарение на стечението на физически зрими външни действия, външни потребности, външни интереси и даже идеи на физическите хора. Сега е преминало времето, когато като чрез инспирация такива умове като например Хердер2, изобразявали развитието на историята на човечеството така, че отвсякъде било видно: тук в основата лежи най-малкото предположение за живи сили, живи свръхестествени сили, които се проявяват чрез действията на хората, чрез живота на хората. А този, който днес иска да бъде умен, ще каже: наистина, у такъв човек, като Лесинг3, е имало много разумни идеи, но после, в края на своя живот, той стигнал до такава глупост, като тази, която написал в своето "Възпитание на човешкия род", където той, не знаейки как да помогне на себе си, свързал строгата закономерност в хода на историческото развитие с идеите за превъплъщението. В края на "Възпитание на човешкия род" Лесинг, действително, изразил това, че описва, изхождайки от окултни факти, духовна наука; а именно това, че души, живели в древни времена, възприели тогава действените сили, пренасят тези сили в своите нови въплъщения, така че съществува не абстрактно, само идейно непрекъснато течение, но истинско, реално непрекъснато течение на духа зад материалния процес. Както вече беше казано, умният човек ще каже: в края на живота си той [Лесинг] достигнал до такива объркани идеи, като превъплъщението, но на тях не трябва да се обръща внимание.
към текста >>

Но и тази вяра в движещите идеи в историята постепенно ще бъде изхвърлена зад борда от нарастващото материалистическо развитие, и сега, даже по отношение на историята, се счита за признак на трезв ум, когато се мисли, че всичко, характеризиращо епохата, излизащо в епохата, възниква всъщност само благодарение на стечението на физически зрими външни действия, външни потребности, външни интереси и даже идеи на физическите хора.
В наше време, по същество, към излезлите от употреба възгледи се отнася и това, да се говори за господството на макар и абстрактни идеи в човешките събития, в историята. За много хора е съвършено недопустимо пред лицето на истинската научност да се говори, че известни идеи, абстрактни идеи, които, собствено, могат да живеят само в нашия разсъдък, се проявяват в следващите една след друга исторически епохи. Последният отблясък, така да се каже, на вярата в такива абстрактни идеи, относно които, разбира се, не може да се разбере как те могат да действат, понеже нали са само абстрактни идеи, последният отблясък на вярата в такива абстрактни идеи в XIX век са съдържали в себе си още историческите трудове на Ранке1. Но и тази вяра в движещите идеи в историята постепенно ще бъде изхвърлена зад борда от нарастващото материалистическо развитие, и сега, даже по отношение на историята, се счита за признак на трезв ум, когато се мисли, че всичко, характеризиращо епохата, излизащо в епохата, възниква всъщност само благодарение на стечението на физически зрими външни действия, външни потребности, външни интереси и даже идеи на физическите хора. Сега е преминало времето, когато като чрез инспирация такива умове като например Хердер2, изобразявали развитието на историята на човечеството така, че отвсякъде било видно: тук в основата лежи най-малкото предположение за живи сили, живи свръхестествени сили, които се проявяват чрез действията на хората, чрез живота на хората. А този, който днес иска да бъде умен, ще каже: наистина, у такъв човек, като Лесинг3, е имало много разумни идеи, но после, в края на своя живот, той стигнал до такава глупост, като тази, която написал в своето "Възпитание на човешкия род", където той, не знаейки как да помогне на себе си, свързал строгата закономерност в хода на историческото развитие с идеите за превъплъщението. В края на "Възпитание на човешкия род" Лесинг, действително, изразил това, че описва, изхождайки от окултни факти, духовна наука; а именно това, че души, живели в древни времена, възприели тогава действените сили, пренасят тези сили в своите нови въплъщения, така че съществува не абстрактно, само идейно непрекъснато течение, но истинско, реално непрекъснато течение на духа зад материалния процес. Както вече беше казано, умният човек ще каже: в края на живота си той [Лесинг] достигнал до такива объркани идеи, като превъплъщението, но на тях не трябва да се обръща внимание.
към текста >>

И вие може би знаете от външната история как след това тя, водена от неизменните импулси и под неизменното влияние на силната си вяра, по-добре да се каже, от своите непосредствени видения, сред огромни трудности довела войската до победа, а краля - до короноване.
Ние знаем, че тази девойка от Орлеан се разкрила отначало на един свой родственик, у когото тя, може да се каже, почти случайно намерила разбиране; че тя по разни околни пътища и с големи трудности била доведена в лагера, където се бил разположил дворът на крал Карл, който с всички френски войски стигнал, така да се каже, до последния предел, и ние знаем, че на края, след като на пътя й издигнали всевъзможни прегради, сред цяла тълпа народ, където крал Карл бил поставен така, че бил неразличим на външен вид, тя веднага го открила, отправяйки се към него. Известно е също, че тогава тя му казала нещо, и с това той е искал да я изпита, за което, може да се каже, знаели само свръхсетивният свят и той самият. И вие може би знаете от външната история как след това тя, водена от неизменните импулси и под неизменното влияние на силната си вяра, по-добре да се каже, от своите непосредствени видения, сред огромни трудности довела войската до победа, а краля - до короноване.
към текста >>

Искам да ви прочета само някои места, така както тогава Гфрьорер се е позовавал на това писмо за оправдание на своята вяра.
И така, днес аз бих искал отново да ви представя малък документ, писмо, което е било публикувано в първата половина на XIX век. Искам да ви прочета само някои места, така както тогава Гфрьорер се е позовавал на това писмо за оправдание на своята вяра. Искам да ви прочета място от една характеристика на Орлеанската Дева и след това да ви питам какво означава това живо описание.
към текста >>

189. Съдържание GA_130 Езотеричното християнство

Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот
към текста >>

190. Въведение от Мария Щайнер, 1947 GA_130 Езотеричното християнство

По същия начин, както някога още младото и изпълнено с вяра християнство прие в себе си вълната на арабизма, а с нея и науката, така че възгледът за природата прерастна в естествените науки, сега, изпадналото в материализма и изсушено човечество на нашето време трябваше да бъде отново оживено чрез проникването с познанията за прадревната мъдрост.
По същия начин, както някога още младото и изпълнено с вяра християнство прие в себе си вълната на арабизма, а с нея и науката, така че възгледът за природата прерастна в естествените науки, сега, изпадналото в материализма и изсушено човечество на нашето време трябваше да бъде отново оживено чрез проникването с познанията за прадревната мъдрост. Това стана по пътя на запознаването с будистката мъдрост и доведе дотам, че учението за Кармата и прераждането можа да бъде прието и разбрано от много души. Научните трудове на Макс Мюлер, Ойсен и други бележити философи откриха на европейците един свят на завладяваща духовност и на изпълнени с живот образи. Въпреки това ключът за разбиране на тези светове трябваше да бъде даден също и на интелектуалната наука. За тази цел съчинението на Блаватска и на нейните ученици не беше достатъчно; трябваше да бъдат намерени подходящи личности като посредници. Благодарение на особеното устройство на нейния телесен организъм, Е.П.
към текста >>

191. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Хората ще познават не само чрез вярата, те ще станат непосредствено знаещи.
Онези хора, които четат такива неща, като „Изпитания на душата”, която аз успях да представя в Мюнхен, и които се досещат къде се крият тайнствените сили, сочещи към това, което се намира около нас в природата, които обръщат внимание на мъдростта на бъдещето, даже когато мъдростта на бъдещето се счита от мнозина за глупост на настоящето, както и мъдростта на настоящето често пъти е глупост на бъдещето, са забелязали, че занапред ще съществува една химия, проникната от Христовия Импулс и т.н. Всичко, което се разпростира навън в природата, идва от Духа. Така цветето е едно етерно същество и от друга страна чрез това цвете Духът е проникнал отвън в Земята. В основата на всичко това не стоят лишени от живот молекули. В това, което израства като форми от Земята, ни се показва найвисшия смисъл. Хората ще познават не само чрез вярата, те ще станат непосредствено знаещи.
към текста >>

192. Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Важно е днес Духовната наука да бъде утвърждавана така, че да се опира колкото е възможно по-малко на вярата и авторитета.
Несъмнено, в наши дни хората изпитват отвращение хората изпитват отвращение от това да признаят нечия гениалност. Напротив, за тях е много удобно да възвеличаят авторитета на една или друга личност. Важно е днес Духовната наука да бъде утвърждавана така, че да се опира колкото е възможно по-малко на вярата и авторитета.
към текста >>

В епохата на интелектуализма аз не апелирам към Вашата вяра в авторитета, а към интелектуалното проверяване на нещата от Ваша страна.
Много от нещата, които казах днес, могат да бъдат проверени единствено със средствата на окултното изследване. Обаче аз Ви призовавам не да вярвате, а да проверявате нещата с всичко, което познавате от живота на историята, въобще с всичко, което можете да опитате. Аз съм напълно спокоен, защото колкото по-точно проверите нещата, толкова по-точно ще ги намерите потвърдени. В епохата на интелектуализма аз не апелирам към Вашата вяра в авторитета, а към интелектуалното проверяване на нещата от Ваша страна. И Бодисатва на двадесетото столетие не ще апелира към някои предвестници, които ще го прокламират за Майтрейя-Буда, а ще се уповава на силата на своето собствено слово и ще се утвърждава в света като напълно самостоятелна личност.
към текста >>

193. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Да бъде основан един нов клон, това винаги предполага и вяра в духовния живот.
Да се говори за Кристиян Розенкройц, това предполага едно голямо доверие в мистериите на духовния живот, едно доверие не само в личността, но и в големите тайни на духовния живот. Да бъде основан един нов клон, това винаги предполага и вяра в духовния живот.
към текста >>

194. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция. GA_130 Езотеричното християнство

Колкото помалко вяра в авторитет, толкова повече разбиране за Кристиян Розенкройц.
Всички тези неща ще бъдат обсъждани в средите на розенкройцерството по такъв начин, че те ще могат да бъдат проверявани чрез разума. Всички тези неща могат да бъдат проверени чрез здравия разум. Моля Ви да не ми вярвате по силата на авторитета, а считайте всичко, което казвам само като повод за размисъл и го проверявайте след това сами. Аз съм напълно спокоен, че колкото повече проверявате, толкова повече ще намерите, че теософията или Духовната наука е нещо разумно. Колкото помалко вяра в авторитет, толкова повече разбиране за Кристиян Розенкройц. Ние ще познаем Кристиян Розенкройц толкова по-добре, ще го познаем найдобре, когато се вглъбим напълно в неговата индивидуалност и осъзнаем, че духът на този Кристиян Розенкройц продължава да съществува. И колкото повече се приближаваме до този велик дух, толкова повече сила ще приемем. От етерното тяло на този велик предводител, който постоянно ще бъде тук, можем да очакваме много сила и съдействие, когато ще го молим за помощ.
към текста >>

195. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Тук не се касае за това да бъдат признати редица принципи на вярата, а на преден план да бъде поставена стойността на човешкия индивид.
На противоположна страна трябва да стои това, което се разбира под антропософски ориентираното духовно движение. Тук не се касае за това да бъдат признати редица принципи на вярата, а на преден план да бъде поставена стойността на човешкия индивид.
към текста >>

196. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

ВЯРА, ЛЮБОВ, НАДЕЖДА –
ВЯРА, ЛЮБОВ, НАДЕЖДА –
към текста >>

Днес някой, който е високомерен и надменен, и е станал такъв чрез това, което наричаме естественонаучен светоглед, дори казва: Времената на вярата са отдавна минали, вярата принадлежи към детската степен на човечеството.
Днес някой, който е високомерен и надменен, и е станал такъв чрез това, което наричаме естественонаучен светоглед, дори казва: Времената на вярата са отдавна минали, вярата принадлежи към детската степен на човечеството. Днес човечеството е напреднало и стигнало до познанието, днес човек трябва да знае всичко, а не само да вярва.
към текста >>

Или един друг въпрос: Означават ли нещо за човечеството различните факти, свързани с вярата?
Това може да звучи без съмнение болезнено, но всъщност тук няма никакво разбиране, защото при такива неща трябва да бъдат повдигнати също и някои други въпроси, и особено този, дали днешното човечество е напреднало благодарение на външните науки? Или един друг въпрос: Означават ли нещо за човечеството различните факти, свързани с вярата? И дали изобщо вярата е присъща на човешката природа? Естествено, може да се стигне дотам, че поради едни или други причини хората да се отдръпнат от вярата. Обаче както понякога хората си позволяват за кратко време да вършат вредни неща за своето здраве без те да си причиняват видими поражения, често се случва и следното: Хората престават да вярват в ценностите на своите предшественици, но това е същото, което би се получило, ако за известно време хората се опълчват срещу своето здраве и изчерпват старите сили.
към текста >>

И дали изобщо вярата е присъща на човешката природа?
Това може да звучи без съмнение болезнено, но всъщност тук няма никакво разбиране, защото при такива неща трябва да бъдат повдигнати също и някои други въпроси, и особено този, дали днешното човечество е напреднало благодарение на външните науки? Или един друг въпрос: Означават ли нещо за човечеството различните факти, свързани с вярата? И дали изобщо вярата е присъща на човешката природа? Естествено, може да се стигне дотам, че поради едни или други причини хората да се отдръпнат от вярата. Обаче както понякога хората си позволяват за кратко време да вършат вредни неща за своето здраве без те да си причиняват видими поражения, често се случва и следното: Хората престават да вярват в ценностите на своите предшественици, но това е същото, което би се получило, ако за известно време хората се опълчват срещу своето здраве и изчерпват старите сили.
към текста >>

Естествено, може да се стигне дотам, че поради едни или други причини хората да се отдръпнат от вярата.
Това може да звучи без съмнение болезнено, но всъщност тук няма никакво разбиране, защото при такива неща трябва да бъдат повдигнати също и някои други въпроси, и особено този, дали днешното човечество е напреднало благодарение на външните науки? Или един друг въпрос: Означават ли нещо за човечеството различните факти, свързани с вярата? И дали изобщо вярата е присъща на човешката природа? Естествено, може да се стигне дотам, че поради едни или други причини хората да се отдръпнат от вярата. Обаче както понякога хората си позволяват за кратко време да вършат вредни неща за своето здраве без те да си причиняват видими поражения, често се случва и следното: Хората престават да вярват в ценностите на своите предшественици, но това е същото, което би се получило, ако за известно време хората се опълчват срещу своето здраве и изчерпват старите сили.
към текста >>

Няма значение дали човекът отхвърля вярата или не я отхвърля, защото в човешката душа вярата представлява една съвкупност от сили, които принадлежат към жизнените сили на душата.
Няма значение дали човекът отхвърля вярата или не я отхвърля, защото в човешката душа вярата представлява една съвкупност от сили, които принадлежат към жизнените сили на душата. Нещата не се свеждат до това, дали ние искаме да вярваме или не, а до това, че ние разполагаме с онези жизнени сили на душата, които намират израз в думата „вяра”, и че душата се отдръпва, опустява и пресъхва, ако тя не може да вярва в нещо.
към текста >>

Нещата не се свеждат до това, дали ние искаме да вярваме или не, а до това, че ние разполагаме с онези жизнени сили на душата, които намират израз в думата „вяра”, и че душата се отдръпва, опустява и пресъхва, ако тя не може да вярва в нещо.
Няма значение дали човекът отхвърля вярата или не я отхвърля, защото в човешката душа вярата представлява една съвкупност от сили, които принадлежат към жизнените сили на душата. Нещата не се свеждат до това, дали ние искаме да вярваме или не, а до това, че ние разполагаме с онези жизнени сили на душата, които намират израз в думата „вяра”, и че душата се отдръпва, опустява и пресъхва, ако тя не може да вярва в нещо.
към текста >>

– Знанието е само фундаментът на вярата.
Впрочем има хора, които макар и да не познават естествените науки, са по-умни от хората с днешните естественонаучни възгледи. Те не заявяват направо: Аз вярвам в това, което не зная! , а твърдят: Аз вярвам в това, което зная! – Знанието е само фундаментът на вярата. Ние все повече се издигаме до онези сили, които в човешката душа представляват „сили на вярата”. В нашата душа ние трябва да разполагаме с нещо, което може да надзърне в свръхсетивния свят, с нещо, което може да насочи всички наши мисли и представи в областта на свръхсетивния свят. Когато не разполагаме с тези сили, които са обозначени с думата „вяра”, нещо в нас пресъхва, ние се втвърдяваме и повяхваме както листата през есента. Човечеството може да мине известно време и без вяра, обаче след известно време такова състояние не може вече да продължава. И ако човечеството действително изгуби вярата, то би видяло в следващите десетилетия какво би означавало това за развитието му.
към текста >>

Ние все повече се издигаме до онези сили, които в човешката душа представляват „сили на вярата”.
Впрочем има хора, които макар и да не познават естествените науки, са по-умни от хората с днешните естественонаучни възгледи. Те не заявяват направо: Аз вярвам в това, което не зная! , а твърдят: Аз вярвам в това, което зная! – Знанието е само фундаментът на вярата. Ние все повече се издигаме до онези сили, които в човешката душа представляват „сили на вярата”. В нашата душа ние трябва да разполагаме с нещо, което може да надзърне в свръхсетивния свят, с нещо, което може да насочи всички наши мисли и представи в областта на свръхсетивния свят. Когато не разполагаме с тези сили, които са обозначени с думата „вяра”, нещо в нас пресъхва, ние се втвърдяваме и повяхваме както листата през есента. Човечеството може да мине известно време и без вяра, обаче след известно време такова състояние не може вече да продължава. И ако човечеството действително изгуби вярата, то би видяло в следващите десетилетия какво би означавало това за развитието му. Тогава чрез изгубените сили на вярата хората биха се движили насам-натам така, че никой не ще знае вече добре какво трябва да направи, за да се справи с живота, че никой не може да съществува в света, защото ще има страх, загриженост и опасение пред това или онова.
към текста >>

Когато не разполагаме с тези сили, които са обозначени с думата „вяра”, нещо в нас пресъхва, ние се втвърдяваме и повяхваме както листата през есента.
Те не заявяват направо: Аз вярвам в това, което не зная! , а твърдят: Аз вярвам в това, което зная! – Знанието е само фундаментът на вярата. Ние все повече се издигаме до онези сили, които в човешката душа представляват „сили на вярата”. В нашата душа ние трябва да разполагаме с нещо, което може да надзърне в свръхсетивния свят, с нещо, което може да насочи всички наши мисли и представи в областта на свръхсетивния свят. Когато не разполагаме с тези сили, които са обозначени с думата „вяра”, нещо в нас пресъхва, ние се втвърдяваме и повяхваме както листата през есента. Човечеството може да мине известно време и без вяра, обаче след известно време такова състояние не може вече да продължава. И ако човечеството действително изгуби вярата, то би видяло в следващите десетилетия какво би означавало това за развитието му. Тогава чрез изгубените сили на вярата хората биха се движили насам-натам така, че никой не ще знае вече добре какво трябва да направи, за да се справи с живота, че никой не може да съществува в света, защото ще има страх, загриженост и опасение пред това или онова. Накратко казано, онзи живот, който трябва да блика толкова свежо в нашата душа, може да бъде даден само чрез силите на вярата.
към текста >>

Човечеството може да мине известно време и без вяра, обаче след известно време такова състояние не може вече да продължава.
, а твърдят: Аз вярвам в това, което зная! – Знанието е само фундаментът на вярата. Ние все повече се издигаме до онези сили, които в човешката душа представляват „сили на вярата”. В нашата душа ние трябва да разполагаме с нещо, което може да надзърне в свръхсетивния свят, с нещо, което може да насочи всички наши мисли и представи в областта на свръхсетивния свят. Когато не разполагаме с тези сили, които са обозначени с думата „вяра”, нещо в нас пресъхва, ние се втвърдяваме и повяхваме както листата през есента. Човечеството може да мине известно време и без вяра, обаче след известно време такова състояние не може вече да продължава. И ако човечеството действително изгуби вярата, то би видяло в следващите десетилетия какво би означавало това за развитието му. Тогава чрез изгубените сили на вярата хората биха се движили насам-натам така, че никой не ще знае вече добре какво трябва да направи, за да се справи с живота, че никой не може да съществува в света, защото ще има страх, загриженост и опасение пред това или онова. Накратко казано, онзи живот, който трябва да блика толкова свежо в нашата душа, може да бъде даден само чрез силите на вярата.
към текста >>

И ако човечеството действително изгуби вярата, то би видяло в следващите десетилетия какво би означавало това за развитието му.
– Знанието е само фундаментът на вярата. Ние все повече се издигаме до онези сили, които в човешката душа представляват „сили на вярата”. В нашата душа ние трябва да разполагаме с нещо, което може да надзърне в свръхсетивния свят, с нещо, което може да насочи всички наши мисли и представи в областта на свръхсетивния свят. Когато не разполагаме с тези сили, които са обозначени с думата „вяра”, нещо в нас пресъхва, ние се втвърдяваме и повяхваме както листата през есента. Човечеството може да мине известно време и без вяра, обаче след известно време такова състояние не може вече да продължава. И ако човечеството действително изгуби вярата, то би видяло в следващите десетилетия какво би означавало това за развитието му. Тогава чрез изгубените сили на вярата хората биха се движили насам-натам така, че никой не ще знае вече добре какво трябва да направи, за да се справи с живота, че никой не може да съществува в света, защото ще има страх, загриженост и опасение пред това или онова. Накратко казано, онзи живот, който трябва да блика толкова свежо в нашата душа, може да бъде даден само чрез силите на вярата.
към текста >>

Тогава чрез изгубените сили на вярата хората биха се движили насам-натам така, че никой не ще знае вече добре какво трябва да направи, за да се справи с живота, че никой не може да съществува в света, защото ще има страх, загриженост и опасение пред това или онова.
Ние все повече се издигаме до онези сили, които в човешката душа представляват „сили на вярата”. В нашата душа ние трябва да разполагаме с нещо, което може да надзърне в свръхсетивния свят, с нещо, което може да насочи всички наши мисли и представи в областта на свръхсетивния свят. Когато не разполагаме с тези сили, които са обозначени с думата „вяра”, нещо в нас пресъхва, ние се втвърдяваме и повяхваме както листата през есента. Човечеството може да мине известно време и без вяра, обаче след известно време такова състояние не може вече да продължава. И ако човечеството действително изгуби вярата, то би видяло в следващите десетилетия какво би означавало това за развитието му. Тогава чрез изгубените сили на вярата хората биха се движили насам-натам така, че никой не ще знае вече добре какво трябва да направи, за да се справи с живота, че никой не може да съществува в света, защото ще има страх, загриженост и опасение пред това или онова. Накратко казано, онзи живот, който трябва да блика толкова свежо в нашата душа, може да бъде даден само чрез силите на вярата.
към текста >>

Накратко казано, онзи живот, който трябва да блика толкова свежо в нашата душа, може да бъде даден само чрез силите на вярата.
В нашата душа ние трябва да разполагаме с нещо, което може да надзърне в свръхсетивния свят, с нещо, което може да насочи всички наши мисли и представи в областта на свръхсетивния свят. Когато не разполагаме с тези сили, които са обозначени с думата „вяра”, нещо в нас пресъхва, ние се втвърдяваме и повяхваме както листата през есента. Човечеството може да мине известно време и без вяра, обаче след известно време такова състояние не може вече да продължава. И ако човечеството действително изгуби вярата, то би видяло в следващите десетилетия какво би означавало това за развитието му. Тогава чрез изгубените сили на вярата хората биха се движили насам-натам така, че никой не ще знае вече добре какво трябва да направи, за да се справи с живота, че никой не може да съществува в света, защото ще има страх, загриженост и опасение пред това или онова. Накратко казано, онзи живот, който трябва да блика толкова свежо в нашата душа, може да бъде даден само чрез силите на вярата.
към текста >>

То е това, което можем да наречем онази човешка обвивка, онова човешко тяло, в което живеят силите на вярата, което можем да наречем „душа на вярата”, или ако щете „тяло на вярата”.
Това е така, защото в скритите глъбини на нашето същество, първоначално невъзприемаемо за нашето външно съзнание, почива нещо, в което е вложен нашият истински Аз и това, в което е вложен нашият Аз, в което почива нашият Аз, веднага се проявява, когато престанем да го оживяваме. То е това, което можем да наречем онази човешка обвивка, онова човешко тяло, в което живеят силите на вярата, което можем да наречем „душа на вярата”, или ако щете „тяло на вярата”. И това е същото онова човешко тяло, което досега наричахме по-скоро абстрактно „астрално тяло”. Силите на вярата са най-важните сили на астралното тяло и както е правилно да употребяваме израза „астрално тяло”, също така правилно е да употребяваме израза „тяло на вярата”.
към текста >>

Силите на вярата са най-важните сили на астралното тяло и както е правилно да употребяваме израза „астрално тяло”, също така правилно е да употребяваме израза „тяло на вярата”.
Това е така, защото в скритите глъбини на нашето същество, първоначално невъзприемаемо за нашето външно съзнание, почива нещо, в което е вложен нашият истински Аз и това, в което е вложен нашият Аз, в което почива нашият Аз, веднага се проявява, когато престанем да го оживяваме. То е това, което можем да наречем онази човешка обвивка, онова човешко тяло, в което живеят силите на вярата, което можем да наречем „душа на вярата”, или ако щете „тяло на вярата”. И това е същото онова човешко тяло, което досега наричахме по-скоро абстрактно „астрално тяло”. Силите на вярата са най-важните сили на астралното тяло и както е правилно да употребяваме израза „астрално тяло”, също така правилно е да употребяваме израза „тяло на вярата”.
към текста >>

Една печална гледка са онези личности, които не могат това, печално е да виждаме как те минават през света, обгърнати от пустота и празнина; защото силата на любовта е такава жизнена сила, която пробужда и съживява нещо, което е спотаено още по-дълбоко в нас, една още по-дълбока сила, отколкото тази на вярата.
Второто нещо, което трябва да се намира в скритите глъбини на човешкото същество като сили, е това, което изразяваме с думата „любов”. Любовта е не само нещо, което свързва хората чрез съответни връзки, а нещо, от което се нуждае всеки отделен човек. Човек, който не може да развие никакви сили на любовта, опустява и пресъхва. Нека само да си представим един човек, който действително е така изпълнен с егоизъм, че не може да обича. Всъщност, ако такива хора съществуваха – дори и само до определена степен – и бихме могли да ги наблюдаваме, те биха представлявали една печална гледка: тези, които не са в състояние да обичат, които прекарват живота си в една или друга инкарнация без да пораждат в себе си онази жива топлина, която възниква само тогава, когато ние обичаме някого или нещо в този свят. Една печална гледка са онези личности, които не могат това, печално е да виждаме как те минават през света, обгърнати от пустота и празнина; защото силата на любовта е такава жизнена сила, която пробужда и съживява нещо, което е спотаено още по-дълбоко в нас, една още по-дълбока сила, отколкото тази на вярата.
към текста >>

И също както сме поставени в едно тяло на вярата, което от други гледни точки наричаме също „астрално тяло”, така сме поставени и в едно тяло на любовта, което в Духовната наука сме се научили да наричаме от други гледни точки „етерно” или „жизнено” тяло.
И също както сме поставени в едно тяло на вярата, което от други гледни точки наричаме също „астрално тяло”, така сме поставени и в едно тяло на любовта, което в Духовната наука сме се научили да наричаме от други гледни точки „етерно” или „жизнено” тяло. Защото силите, които действуват от глъбините на нашето същество в посока нагоре, изхождайки от нашето етерно тяло, са онези сили, които се изразяват чрез това, че човекът може да обича, да обича на всички степени от своя живот. Ако човекът можеше да отстрани изцяло силата на любовта от своето същество, а това не може да стори дори най-егоистичният човек, защото, слава Богу, към това, което човек може да се стреми егоистично, принадлежи също и това, че той може да обича нещо: За да употребим едно подходящо сравнение, да речем, когато онзи, който не може вече да обича нещо, той често пъти, ако е алчен за пари, започва да обича парите и по този начин все пак замества благотворната сила на любовта с една друга сила, която се корени в слепия егоизъм – тогава обвивките, поддържани от силите на любовта, след като в човека не е останала дори следа от любовта, биха се свили и увехнали и фактически тогава човекът би издъхнал поради липсата на любовта. Увяхването на силите на любовта означава също и увяхване на силите на етерното тяло, понеже етерното тяло е същевременно и тяло на любовта.
към текста >>

Този Аз е обгърнат от една следваща обвивка, от тялото на вярата, а тялото на вярата е отново обгърнато от тялото на любовта.
Така в центъра на човешкото същество, в централната същност на човека имаме Аза. Този Аз е обгърнат от една следваща обвивка, от тялото на вярата, а тялото на вярата е отново обгърнато от тялото на любовта.
към текста >>

Това, което силите на вярата са за астралното тяло, силите на любовта за етерното тяло, същото са силите на надеждата за физическото тяло.
Нищо не може да възникне във външния физически свят без надеждата. Ето защо също и силите на надеждата са свързани с последната обвивка, с последното тяло на нашето човешко същество, с нашето физическо тяло. Това, което силите на вярата са за астралното тяло, силите на любовта за етерното тяло, същото са силите на надеждата за физическото тяло. Ето защо човек, който не би могъл да се надява, който би се отчаял от това, което трябва да предполага за бъдещето, би вървял в света така, че това би се отразило на неговото физическо тяло. Нищо не подхранва така много грубите бръчки и умъртвяващите сили на нашето физическо тяло, както липсата на надежда. Можем да кажем: Централната ядка на нашето същество е обгърната от тялото на вярата, или от астралното тяло, от тялото на любовта, или от етерното тяло, и от тялото на надеждата, или физическото тяло. И ние разбираме физическото тяло в неговото истинско значение само тогава, когато обхванем с поглед това, което е: че в действителност то няма външни физически сили на привличане и отблъскване – това е един материалистичен възглед – а главно това, което в нашите понятия познаваме като сили на надеждата. Ето какво е заложено фактически в нашето физическо тяло.
към текста >>

Можем да кажем: Централната ядка на нашето същество е обгърната от тялото на вярата, или от астралното тяло, от тялото на любовта, или от етерното тяло, и от тялото на надеждата, или физическото тяло.
Нищо не може да възникне във външния физически свят без надеждата. Ето защо също и силите на надеждата са свързани с последната обвивка, с последното тяло на нашето човешко същество, с нашето физическо тяло. Това, което силите на вярата са за астралното тяло, силите на любовта за етерното тяло, същото са силите на надеждата за физическото тяло. Ето защо човек, който не би могъл да се надява, който би се отчаял от това, което трябва да предполага за бъдещето, би вървял в света така, че това би се отразило на неговото физическо тяло. Нищо не подхранва така много грубите бръчки и умъртвяващите сили на нашето физическо тяло, както липсата на надежда. Можем да кажем: Централната ядка на нашето същество е обгърната от тялото на вярата, или от астралното тяло, от тялото на любовта, или от етерното тяло, и от тялото на надеждата, или физическото тяло. И ние разбираме физическото тяло в неговото истинско значение само тогава, когато обхванем с поглед това, което е: че в действителност то няма външни физически сили на привличане и отблъскване – това е един материалистичен възглед – а главно това, което в нашите понятия познаваме като сили на надеждата. Ето какво е заложено фактически в нашето физическо тяло. Надеждата изгражда нашето физическо тяло, а не силите на привличането и отблъскването. Именно в това отношение ние можем да разберем, че новото откровение, откровението на Духовната наука ни дава това, което е правилно.
към текста >>

Вяра, Любов, Надежда са три степени на човешкото същество, които принадлежат на цялостното здраве и на цялостния живот, без които човекът не може да съществува.
Вяра, Любов, Надежда са три степени на човешкото същество, които принадлежат на цялостното здраве и на цялостния живот, без които човекът не може да съществува. И също както едно тъмно помещение не може да бъде място за работа, ако не бъде осветлено, така и човешкото същество не може съществува в неговата четворна природа, ако неговите три обвивки не са пропити, разпалени, проникнати и възпламенени от вярата, любовта и надеждата, от онова, което са основните сили на нашето астрално тяло, на нашето етерно тяло и на нашето физическо тяло. Припомнете си само как новото откровение внася в света мисловното съдържание на стария език! Нима Евангелското откровение не отправя към нас трите чудни думи, звучащи през всички времена като израз на мъдростта: вяра, любов, надежда!
към текста >>

И също както едно тъмно помещение не може да бъде място за работа, ако не бъде осветлено, така и човешкото същество не може съществува в неговата четворна природа, ако неговите три обвивки не са пропити, разпалени, проникнати и възпламенени от вярата, любовта и надеждата, от онова, което са основните сили на нашето астрално тяло, на нашето етерно тяло и на нашето физическо тяло.
Вяра, Любов, Надежда са три степени на човешкото същество, които принадлежат на цялостното здраве и на цялостния живот, без които човекът не може да съществува. И също както едно тъмно помещение не може да бъде място за работа, ако не бъде осветлено, така и човешкото същество не може съществува в неговата четворна природа, ако неговите три обвивки не са пропити, разпалени, проникнати и възпламенени от вярата, любовта и надеждата, от онова, което са основните сили на нашето астрално тяло, на нашето етерно тяло и на нашето физическо тяло. Припомнете си само как новото откровение внася в света мисловното съдържание на стария език! Нима Евангелското откровение не отправя към нас трите чудни думи, звучащи през всички времена като израз на мъдростта: вяра, любов, надежда!
към текста >>

Нима Евангелското откровение не отправя към нас трите чудни думи, звучащи през всички времена като израз на мъдростта: вяра, любов, надежда!
Вяра, Любов, Надежда са три степени на човешкото същество, които принадлежат на цялостното здраве и на цялостния живот, без които човекът не може да съществува. И също както едно тъмно помещение не може да бъде място за работа, ако не бъде осветлено, така и човешкото същество не може съществува в неговата четворна природа, ако неговите три обвивки не са пропити, разпалени, проникнати и възпламенени от вярата, любовта и надеждата, от онова, което са основните сили на нашето астрално тяло, на нашето етерно тяло и на нашето физическо тяло. Припомнете си само как новото откровение внася в света мисловното съдържание на стария език! Нима Евангелското откровение не отправя към нас трите чудни думи, звучащи през всички времена като израз на мъдростта: вяра, любов, надежда!
към текста >>

Вярно е, че понякога се казва: Вяра, любов, надежда, защото това отговаря на правилното редуване, обаче хората не разбраха достатъчно мисловното съдържание и често пъти казват: вяра, надежда, любов, което е погрешно, защото не можем да кажем: Астрално тяло, физическо тяло, етерно тяло, ако искаме да изброяваме в истинския ред.
Обаче хората не разбраха това откровение в цялата негова връзка с човешкия живот, те го разбраха толкова малко, че само в някои области е запазено правилното редуване на тези три сили. Вярно е, че понякога се казва: Вяра, любов, надежда, защото това отговаря на правилното редуване, обаче хората не разбраха достатъчно мисловното съдържание и често пъти казват: вяра, надежда, любов, което е погрешно, защото не можем да кажем: Астрално тяло, физическо тяло, етерно тяло, ако искаме да изброяваме в истинския ред. Тези неща са били объркани приблизително по същия начин, както детето, което не познава още мисловното съдържание на говора, понякога обърква реда на думите.
към текста >>

И ние видяхме колко безкрайно важно е за нашето време, че това откровение се дава на човечеството, така че даже неща като Вяра, Любов, Надежда могат да бъдат правилно оценени чрез него.
Ние обърнахме внимание върху това, че Христос ще се яви на Земята в неговата служба на съдия – за разлика от страдащия Христос на Голгота – като триумфиращ Христос, като господаря на Кармата, който беше предусетен от онези, които рисуваха Христос от Последния съд. Когато хората рисуват или описват това в образи, те представят нещо, което ще се случи в определен момент от времето. В действителност това е нещо, което започва от двадесетия век и ще продължи до края на Земята. Съденето започва от нашето двадесето столетие, това ни показва редът на Кармата. И ние видяхме колко безкрайно важно е за нашето време, че това откровение се дава на човечеството, така че даже неща като Вяра, Любов, Надежда могат да бъдат правилно оценени чрез него.
към текста >>

Днес някой гледа към Христовото събитие така състрадателно и казва: Но да, в това отношение Христос също е хранел вярата на своето време.
Онези, които тълкуват всичко материалистично, казват: Да, Христос е държал сметка за слабостите и грешките, за предразсъдъците на своето време и затова е възвестил на лековерните, че хилядогодишното царство ще се осъществи или ще настъпи една голяма Земна катастрофа. Обаче подобно нещо не се случи. Но вече имаше една катастрофа, която действително стана, само че тя беше забележима единствено за Духа. Онези, които са лековерни и суеверни, вярват, че Христос е възвестил едно буквално слизане от облаците, но това са материалистични тълкуватели на нещо, което Христос е разбирал и вложил в своите думи. Така и днес може да има хора, които тълкуват материалистично това, което трябва да се схваща духовно и когато то не се случва, те започват да мислят върху въпроса така, както се е мислило върху събитията преди осъществяването на хилядогодишното царство. Днес някой гледа към Христовото събитие така състрадателно и казва: Но да, в това отношение Христос също е хранел вярата на своето време. Той е мислил за едно скорошно идване на Царствата небесни на Земята. Това беше една слабост на Христос, считаха те и после хората видяха – така казват големите богослови – че Царствата небесни не слязоха на Земята.
към текста >>

197. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

ВЯРА, ЛЮБОВ, НАДЕЖДА –
ВЯРА, ЛЮБОВ, НАДЕЖДА –
към текста >>

Тялото, което вчера нарекохме „тяло на вярата” поражда едно отражение или един рефлекс върху човешките души сега в нашата Пета културна епоха.
Нашата епоха е била предхождана от тази, която наричаме Гръцко-латинска епоха, от онази чудна културна епоха, през време на която хората не бяха, бихме могли да кажем, така разделени от природата както сега, не бяха така отделени от знанието за света, както този свят се представя външно. Но това е същевременно онази епоха, през време на която Азът, така да се каже, слезе над хората и проникна в тях. Ето защо в тази епоха трябваше да стане също и Христовото Събитие, понеже през нея Азът нахлу по особен начин в човеците. А какво изживяваме ние в нашата епоха? Тук имаме не само нахлуването, проникването на Аза в човечеството, а усещаме още, че една от обвивките, едно от телата на човека поражда един вид отражение или рефлекс в неговата душа. Тялото, което вчера нарекохме „тяло на вярата” поражда едно отражение или един рефлекс върху човешките души сега в нашата Пета културна епоха. Така че в нашата епоха имаме тази особеност, като че ли в душите на хората се отразява характерът на вярата, който астралното тяло притежава. В Шестата следатлантска епоха във вътрешността на човека ще се отразява характерът на любовта, който етерното тяло носи, а в Седмата културна епоха, преди Голямата катастрофа, там ще се отразява характерът на надеждата, който е присъщ на физическото тяло.
към текста >>

Така че в нашата епоха имаме тази особеност, като че ли в душите на хората се отразява характерът на вярата, който астралното тяло притежава.
Но това е същевременно онази епоха, през време на която Азът, така да се каже, слезе над хората и проникна в тях. Ето защо в тази епоха трябваше да стане също и Христовото Събитие, понеже през нея Азът нахлу по особен начин в човеците. А какво изживяваме ние в нашата епоха? Тук имаме не само нахлуването, проникването на Аза в човечеството, а усещаме още, че една от обвивките, едно от телата на човека поражда един вид отражение или рефлекс в неговата душа. Тялото, което вчера нарекохме „тяло на вярата” поражда едно отражение или един рефлекс върху човешките души сега в нашата Пета културна епоха. Така че в нашата епоха имаме тази особеност, като че ли в душите на хората се отразява характерът на вярата, който астралното тяло притежава. В Шестата следатлантска епоха във вътрешността на човека ще се отразява характерът на любовта, който етерното тяло носи, а в Седмата културна епоха, преди Голямата катастрофа, там ще се отразява характерът на надеждата, който е присъщ на физическото тяло.
към текста >>

Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен живот.
За онези, които са слушали тук или там лекции от рода на тези, които сега изнасям, отбелязвам, че аз представих тези последователни процеси от една друга гледна точка и по друг начин, както в Мюнхен, така също и в Щутгарт. Но те представляват едно и също нещо. Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен живот. Но то е съвсем същото и аз правя това съвсем съзнателно, за да свикнат антропософите да не се придържат към думите, а да пристъпват към самия въпрос. Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат стремежа да пристъпват към самия въпрос и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване към самия въпрос. Ние твърде малко се приближаваме до същината на даден въпрос, ако се придържаме само към думите, а постигаме това, като привеждаме в хармония всичко, което е било казано през отминалите епохи, също както стигаме до цялостната представа за едно дърво, когато го възприемаме не само от една гледна точка, а от възможно най-голям брой гледни точки.
към текста >>

Следователно, сега именно силата на вярата, съдържаща се в астралното тяло, е тази, която хвърля своята светлина в душата и предава особения характер на нашата епоха.
Следователно, сега именно силата на вярата, съдържаща се в астралното тяло, е тази, която хвърля своята светлина в душата и предава особения характер на нашата епоха. Странно, биха могли да кажат някои, ти сега ни казваш, че силата на вярата е най-важната сила на нашето време! Да, може би бихме могли да признаем това за онези хора, които са запазили в душата си старата вяра, но ето че днес има толкова хора, които гледат на вярата отвисоко, защото считат, че са се издигнали над нея, хора, които считат вярата за една детска степен в развитието на човечеството. – Онези, които наричат себе си монисти, могат да вярват, че те в нищо не вярват, обаче те са по-вярващи от другите, които наричат себе си вярващи. Защото всичко, което се изнася в различните монистични възгледи, е най-сляпата вяра, само че съответните хора не съзнават това: те вярват, че това е знание. Ние изобщо не можем да стигнем до една характеристика на това, което е направено, ако не говорим постоянно за вяра.
към текста >>

Странно, биха могли да кажат някои, ти сега ни казваш, че силата на вярата е най-важната сила на нашето време!
Следователно, сега именно силата на вярата, съдържаща се в астралното тяло, е тази, която хвърля своята светлина в душата и предава особения характер на нашата епоха. Странно, биха могли да кажат някои, ти сега ни казваш, че силата на вярата е най-важната сила на нашето време! Да, може би бихме могли да признаем това за онези хора, които са запазили в душата си старата вяра, но ето че днес има толкова хора, които гледат на вярата отвисоко, защото считат, че са се издигнали над нея, хора, които считат вярата за една детска степен в развитието на човечеството. – Онези, които наричат себе си монисти, могат да вярват, че те в нищо не вярват, обаче те са по-вярващи от другите, които наричат себе си вярващи. Защото всичко, което се изнася в различните монистични възгледи, е най-сляпата вяра, само че съответните хора не съзнават това: те вярват, че това е знание. Ние изобщо не можем да стигнем до една характеристика на това, което е направено, ако не говорим постоянно за вяра. Ако се абстрахираме от вярата на тези, които вярват, че не вярват – ние намираме, че общо взето в нашето време безкрайно много от това, което е именно най-важното, се опира на онзи рефлекс, който астралното тяло хвърля в душата и така той предава на душата найпламенния характер на вярата.
към текста >>

Да, може би бихме могли да признаем това за онези хора, които са запазили в душата си старата вяра, но ето че днес има толкова хора, които гледат на вярата отвисоко, защото считат, че са се издигнали над нея, хора, които считат вярата за една детска степен в развитието на човечеството.
Следователно, сега именно силата на вярата, съдържаща се в астралното тяло, е тази, която хвърля своята светлина в душата и предава особения характер на нашата епоха. Странно, биха могли да кажат някои, ти сега ни казваш, че силата на вярата е най-важната сила на нашето време! Да, може би бихме могли да признаем това за онези хора, които са запазили в душата си старата вяра, но ето че днес има толкова хора, които гледат на вярата отвисоко, защото считат, че са се издигнали над нея, хора, които считат вярата за една детска степен в развитието на човечеството. – Онези, които наричат себе си монисти, могат да вярват, че те в нищо не вярват, обаче те са по-вярващи от другите, които наричат себе си вярващи. Защото всичко, което се изнася в различните монистични възгледи, е най-сляпата вяра, само че съответните хора не съзнават това: те вярват, че това е знание. Ние изобщо не можем да стигнем до една характеристика на това, което е направено, ако не говорим постоянно за вяра. Ако се абстрахираме от вярата на тези, които вярват, че не вярват – ние намираме, че общо взето в нашето време безкрайно много от това, което е именно най-важното, се опира на онзи рефлекс, който астралното тяло хвърля в душата и така той предава на душата найпламенния характер на вярата. Достатъчно е само да си спомним за жизнените пътища на най-великите хора от нашето поколение, да речем Рихард Вагнер, как самият негов живот, като човек на изкуството, е едно извисяване до определена пламенност на вярата и как това е най-очарователното нещо, когато разглеждаме именно тази личност.
към текста >>

Защото всичко, което се изнася в различните монистични възгледи, е най-сляпата вяра, само че съответните хора не съзнават това: те вярват, че това е знание.
Следователно, сега именно силата на вярата, съдържаща се в астралното тяло, е тази, която хвърля своята светлина в душата и предава особения характер на нашата епоха. Странно, биха могли да кажат някои, ти сега ни казваш, че силата на вярата е най-важната сила на нашето време! Да, може би бихме могли да признаем това за онези хора, които са запазили в душата си старата вяра, но ето че днес има толкова хора, които гледат на вярата отвисоко, защото считат, че са се издигнали над нея, хора, които считат вярата за една детска степен в развитието на човечеството. – Онези, които наричат себе си монисти, могат да вярват, че те в нищо не вярват, обаче те са по-вярващи от другите, които наричат себе си вярващи. Защото всичко, което се изнася в различните монистични възгледи, е най-сляпата вяра, само че съответните хора не съзнават това: те вярват, че това е знание. Ние изобщо не можем да стигнем до една характеристика на това, което е направено, ако не говорим постоянно за вяра. Ако се абстрахираме от вярата на тези, които вярват, че не вярват – ние намираме, че общо взето в нашето време безкрайно много от това, което е именно най-важното, се опира на онзи рефлекс, който астралното тяло хвърля в душата и така той предава на душата найпламенния характер на вярата. Достатъчно е само да си спомним за жизнените пътища на най-великите хора от нашето поколение, да речем Рихард Вагнер, как самият негов живот, като човек на изкуството, е едно извисяване до определена пламенност на вярата и как това е най-очарователното нещо, когато разглеждаме именно тази личност. Навсякъде, където хвърляме поглед в нашето време, неговите сенчести и светли страни могат да бъдат разбрани от това, което можем да наречем рефлекс на вярата в Аза или в Азовата душа на човека.
към текста >>

Ние изобщо не можем да стигнем до една характеристика на това, което е направено, ако не говорим постоянно за вяра.
Следователно, сега именно силата на вярата, съдържаща се в астралното тяло, е тази, която хвърля своята светлина в душата и предава особения характер на нашата епоха. Странно, биха могли да кажат някои, ти сега ни казваш, че силата на вярата е най-важната сила на нашето време! Да, може би бихме могли да признаем това за онези хора, които са запазили в душата си старата вяра, но ето че днес има толкова хора, които гледат на вярата отвисоко, защото считат, че са се издигнали над нея, хора, които считат вярата за една детска степен в развитието на човечеството. – Онези, които наричат себе си монисти, могат да вярват, че те в нищо не вярват, обаче те са по-вярващи от другите, които наричат себе си вярващи. Защото всичко, което се изнася в различните монистични възгледи, е най-сляпата вяра, само че съответните хора не съзнават това: те вярват, че това е знание. Ние изобщо не можем да стигнем до една характеристика на това, което е направено, ако не говорим постоянно за вяра. Ако се абстрахираме от вярата на тези, които вярват, че не вярват – ние намираме, че общо взето в нашето време безкрайно много от това, което е именно най-важното, се опира на онзи рефлекс, който астралното тяло хвърля в душата и така той предава на душата найпламенния характер на вярата. Достатъчно е само да си спомним за жизнените пътища на най-великите хора от нашето поколение, да речем Рихард Вагнер, как самият негов живот, като човек на изкуството, е едно извисяване до определена пламенност на вярата и как това е най-очарователното нещо, когато разглеждаме именно тази личност. Навсякъде, където хвърляме поглед в нашето време, неговите сенчести и светли страни могат да бъдат разбрани от това, което можем да наречем рефлекс на вярата в Аза или в Азовата душа на човека.
към текста >>

Ако се абстрахираме от вярата на тези, които вярват, че не вярват – ние намираме, че общо взето в нашето време безкрайно много от това, което е именно най-важното, се опира на онзи рефлекс, който астралното тяло хвърля в душата и така той предава на душата найпламенния характер на вярата.
Странно, биха могли да кажат някои, ти сега ни казваш, че силата на вярата е най-важната сила на нашето време! Да, може би бихме могли да признаем това за онези хора, които са запазили в душата си старата вяра, но ето че днес има толкова хора, които гледат на вярата отвисоко, защото считат, че са се издигнали над нея, хора, които считат вярата за една детска степен в развитието на човечеството. – Онези, които наричат себе си монисти, могат да вярват, че те в нищо не вярват, обаче те са по-вярващи от другите, които наричат себе си вярващи. Защото всичко, което се изнася в различните монистични възгледи, е най-сляпата вяра, само че съответните хора не съзнават това: те вярват, че това е знание. Ние изобщо не можем да стигнем до една характеристика на това, което е направено, ако не говорим постоянно за вяра. Ако се абстрахираме от вярата на тези, които вярват, че не вярват – ние намираме, че общо взето в нашето време безкрайно много от това, което е именно най-важното, се опира на онзи рефлекс, който астралното тяло хвърля в душата и така той предава на душата найпламенния характер на вярата. Достатъчно е само да си спомним за жизнените пътища на най-великите хора от нашето поколение, да речем Рихард Вагнер, как самият негов живот, като човек на изкуството, е едно извисяване до определена пламенност на вярата и как това е най-очарователното нещо, когато разглеждаме именно тази личност. Навсякъде, където хвърляме поглед в нашето време, неговите сенчести и светли страни могат да бъдат разбрани от това, което можем да наречем рефлекс на вярата в Аза или в Азовата душа на човека.
към текста >>

Достатъчно е само да си спомним за жизнените пътища на най-великите хора от нашето поколение, да речем Рихард Вагнер, как самият негов живот, като човек на изкуството, е едно извисяване до определена пламенност на вярата и как това е най-очарователното нещо, когато разглеждаме именно тази личност.
Да, може би бихме могли да признаем това за онези хора, които са запазили в душата си старата вяра, но ето че днес има толкова хора, които гледат на вярата отвисоко, защото считат, че са се издигнали над нея, хора, които считат вярата за една детска степен в развитието на човечеството. – Онези, които наричат себе си монисти, могат да вярват, че те в нищо не вярват, обаче те са по-вярващи от другите, които наричат себе си вярващи. Защото всичко, което се изнася в различните монистични възгледи, е най-сляпата вяра, само че съответните хора не съзнават това: те вярват, че това е знание. Ние изобщо не можем да стигнем до една характеристика на това, което е направено, ако не говорим постоянно за вяра. Ако се абстрахираме от вярата на тези, които вярват, че не вярват – ние намираме, че общо взето в нашето време безкрайно много от това, което е именно най-важното, се опира на онзи рефлекс, който астралното тяло хвърля в душата и така той предава на душата найпламенния характер на вярата. Достатъчно е само да си спомним за жизнените пътища на най-великите хора от нашето поколение, да речем Рихард Вагнер, как самият негов живот, като човек на изкуството, е едно извисяване до определена пламенност на вярата и как това е най-очарователното нещо, когато разглеждаме именно тази личност. Навсякъде, където хвърляме поглед в нашето време, неговите сенчести и светли страни могат да бъдат разбрани от това, което можем да наречем рефлекс на вярата в Аза или в Азовата душа на човека.
към текста >>

Навсякъде, където хвърляме поглед в нашето време, неговите сенчести и светли страни могат да бъдат разбрани от това, което можем да наречем рефлекс на вярата в Аза или в Азовата душа на човека.
– Онези, които наричат себе си монисти, могат да вярват, че те в нищо не вярват, обаче те са по-вярващи от другите, които наричат себе си вярващи. Защото всичко, което се изнася в различните монистични възгледи, е най-сляпата вяра, само че съответните хора не съзнават това: те вярват, че това е знание. Ние изобщо не можем да стигнем до една характеристика на това, което е направено, ако не говорим постоянно за вяра. Ако се абстрахираме от вярата на тези, които вярват, че не вярват – ние намираме, че общо взето в нашето време безкрайно много от това, което е именно най-важното, се опира на онзи рефлекс, който астралното тяло хвърля в душата и така той предава на душата найпламенния характер на вярата. Достатъчно е само да си спомним за жизнените пътища на най-великите хора от нашето поколение, да речем Рихард Вагнер, как самият негов живот, като човек на изкуството, е едно извисяване до определена пламенност на вярата и как това е най-очарователното нещо, когато разглеждаме именно тази личност. Навсякъде, където хвърляме поглед в нашето време, неговите сенчести и светли страни могат да бъдат разбрани от това, което можем да наречем рефлекс на вярата в Аза или в Азовата душа на човека.
към текста >>

Така ние напредваме по един съзнателен начин към бъдещите времена, поемайки от нашата епоха на вярата, през епохата на любовта и надеждата, приемайки в себе си духовно-научните истини, за да се приближим все повече и повече до най-висшите, до най-истинните, до най-прекрасните цели на човечеството.
Така ние напредваме по един съзнателен начин към бъдещите времена, поемайки от нашата епоха на вярата, през епохата на любовта и надеждата, приемайки в себе си духовно-научните истини, за да се приближим все повече и повече до най-висшите, до най-истинните, до най-прекрасните цели на човечеството.
към текста >>

198. Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Следователно, никога нишката на вярата в прераждането и Кармата не се беше прекъсвала.
Интересно е, че именно в онова време, към края на четиридесетте години, едно научно дружество предложи награда за най-добрия философски труд върху безсмъртието на душата. Между изпратените разработки беше и съчинението на Виденман, което получи наградата. В това съчинение Виденман се застъпваше за приемането на повтарящите се земни съществувания на душата. Естествено, в него не се говореше за прераждането така, както това става днес чрез Духовната наука, но интересен е фактът, че тогава се роди едно съчинение, в което се говореше за прераждането и то беше отличено с награда. Също и други тогавашни психолози се изказаха за повтарящите се земни съществувания на душата. Следователно, никога нишката на вярата в прераждането и Кармата не се беше прекъсвала. Също и първите съчинения на великата личност Е.П. Блаватска, основателката на Теософското общество, могат да бъдат разбрани само ако вникнем в розенкройцерската инспирация, благодарение на която те са възникнали.
към текста >>

199. Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Антропософски ориентираният теософ трябва да има вярата: Само ако искаш, само ако приложиш твоите мощни вътрешни сили, ти можеш да преобразиш твоя характер.
Ето защо истински антропософ е не този, който познава теоретически ученията, а само този, който знае да тълкува своя живот и живота на другите хора в смисъла, който беше посочен днес. Тогава антропософията става една основна сила, която преобразява нашия душевен живот. Ето каква трябва да бъде целта в нашите групи: нашите душевни изживявания да станат други, да се научим да чувствуваме безсмъртното чрез постепенно развитие на чувствената памет. Антропософски ориентираният теософ трябва да има вярата: Само ако искаш, само ако приложиш твоите мощни вътрешни сили, ти можеш да преобразиш твоя характер. Ние трябва да се научим да чувствуваме, да усещаме, че в нас самите и във всичко друго царува нещо безсмъртно. Антропософът става антропософ чрез това, че остава възприемчив през целия си живот, дори и когато косата му е побеляла. И това съзнание, че непрестанно и непрестанно можем да вървим напред, ще преобрази целия ни сегашен духовен живот.
към текста >>

200. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Отлита вярата към звездите небесни.
Отлита вярата към звездите небесни.
към текста >>

Нека бъде там и старата ни вяра!
Нека бъде там и старата ни вяра!
към текста >>

201. При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Те са изключени само тогава, когато тяхната материалистична вяра стои за тях по-високо от търсенето на силите, които стоят в основата на всички явления.
Но би могло да се добави: Материалистите са изключени от това общество. Те са изключени само тогава, когато тяхната материалистична вяра стои за тях по-високо от търсенето на силите, които стоят в основата на всички явления. Не ние изключваме материалистите, защото когато всичко се схваща правилно, не може да има никаква злоупотреба и никакво израждане сред Теософското движение, понеже то обхваща великия идеал на душевната хармония и душевния мир. Нека нагледно да си представим как истината и мирът могат да навлязат в света.
към текста >>

Следователно на окултиста му е ясно: Вярата на будистите, че Гаутама Буда вече няма нужда да се връща отново на Земята в тяло и плът, си има своето дълбоко основание.
И на християнина му става ясно: животът на Гаутама Буда на Земята означава нещо, ако той знае, че един човек трябва да е минал през множество прераждания, докато стане един Буда. Будистът знае, че след като Буда е достигнал степента Буда, той вече няма нужда да идва отново на Земята в тяло от плът. В Кристияния аз обърнах вниманието върху мисията на Гаутама Буда. Показах как тази душа има да решава една особена задача на планетата Марс. Буда е преминал на Земята предварителната степен, за да може да играе между Марсовите хора в една роля, подобна на тази, която Христос игра на Земята – не чрез един вид Мистерия на Голгота, не преминавайки през смъртта, защото Марсовите човеци имат условия на живот, различни от тези на Земните хора. Следователно на окултиста му е ясно: Вярата на будистите, че Гаутама Буда вече няма нужда да се връща отново на Земята в тяло и плът, си има своето дълбоко основание. Ние не водим борба срещу тяхното убеждение, което стои така близо до сърцето им, а искаме да проявим найдълбок интерес към това убеждение.
към текста >>

Който е така страхливо загрижен, че неговото вероизповедание би могло да изгуби, ако то бъде поставено до вярата на будистите, той трябва да си спомни, че за християнския богослов съществуват все още някои нерешени въпроси, че например един важен въпрос е още този, дали хората, които са живели преди Мистерията на Голгота, също участвуват в спасението.
Когато се отдадем на подчертаните принципи, ние научаваме нещо, което е точно противоположно на един определен страх, който често наблюдаваме при християните. Страхуващият се християнин лесно се подвежда, че неговото вероизповедание изгубва от своя блясък, когато бъдат осветлени също и предимствата на другите вероизповедния. Но християнското вероизповедание получава именно един по-възвишен блясък, когато проникнем окултно отделните религиозни вероизповедания. Който е така страхливо загрижен, че неговото вероизповедание би могло да изгуби, ако то бъде поставено до вярата на будистите, той трябва да си спомни, че за християнския богослов съществуват все още някои нерешени въпроси, че например един важен въпрос е още този, дали хората, които са живели преди Мистерията на Голгота, също участвуват в спасението. Обаче ако християнинът прибави това, което будистът знае, той вижда, че това са същите души, които вече са живели преди идването на Христос и които после непрекъснато се прераждат на Земята. Но някой би могъл да запита: Как стои обаче работата с душата на Буда, която шестстотин години преди Христос беше инкарнирана за последен път и вече няма да се върне на Земята?
към текста >>

Неговото учение никога не изисква вяра в учителя.
В момента, когато дори само се произнася името на Кристиян Розенкройц, в сила влиза принципът: Никоя религия не трябва да бъде за нас по-висша от стремежа към истината. – Кристиян Розенкройц никога не изисква някакъв култ към личността и държи на това, ученията да бъдат доведени близо до ума и да бъдат разбрани. Неговото учение никога не изисква вяра в учителя. Ако първо употребим нашите сили, едва тогава ще получим вече възможността да разберем чрез истината Учителите на мъдростта и на хармонията. От никого не се иска да вярва предварително в тях, защото тогава вярата в Учителите би стояла по-високо от самата истина. Ако някога би се изискала безусловна вяра в един Учител, тогава вече принципите на Теософското общество биха били нарушени.
към текста >>

От никого не се иска да вярва предварително в тях, защото тогава вярата в Учителите би стояла по-високо от самата истина.
В момента, когато дори само се произнася името на Кристиян Розенкройц, в сила влиза принципът: Никоя религия не трябва да бъде за нас по-висша от стремежа към истината. – Кристиян Розенкройц никога не изисква някакъв култ към личността и държи на това, ученията да бъдат доведени близо до ума и да бъдат разбрани. Неговото учение никога не изисква вяра в учителя. Ако първо употребим нашите сили, едва тогава ще получим вече възможността да разберем чрез истината Учителите на мъдростта и на хармонията. От никого не се иска да вярва предварително в тях, защото тогава вярата в Учителите би стояла по-високо от самата истина. Ако някога би се изискала безусловна вяра в един Учител, тогава вече принципите на Теософското общество биха били нарушени.
към текста >>

Ако някога би се изискала безусловна вяра в един Учител, тогава вече принципите на Теософското общество биха били нарушени.
В момента, когато дори само се произнася името на Кристиян Розенкройц, в сила влиза принципът: Никоя религия не трябва да бъде за нас по-висша от стремежа към истината. – Кристиян Розенкройц никога не изисква някакъв култ към личността и държи на това, ученията да бъдат доведени близо до ума и да бъдат разбрани. Неговото учение никога не изисква вяра в учителя. Ако първо употребим нашите сили, едва тогава ще получим вече възможността да разберем чрез истината Учителите на мъдростта и на хармонията. От никого не се иска да вярва предварително в тях, защото тогава вярата в Учителите би стояла по-високо от самата истина. Ако някога би се изискала безусловна вяра в един Учител, тогава вече принципите на Теософското общество биха били нарушени.
към текста >>

202. Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

– тогава идва утешителната вяра: Сега аз мога да стана един ученик, устремен към Кристиян Розенкройц!
Когато този образ грейне пред душата с цялото си значение, когато човек почувствува как от образа, който поражда потресаващо впечатление, се излъчва нещо, така че от душата се изтръгват думите: О, човеко, ти не си просто едно земно същество, ти си едно космическо същество! – тогава идва утешителната вяра: Сега аз мога да стана един ученик, устремен към Кристиян Розенкройц! – Този образ представлява важна медитативна субстанция и илюстрира отношението на Кристиян Розенкройц към Гаутама Буда.
към текста >>

203. Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Би действувало разрушително, подкопаващо, ако бихме искали да въведем египетски учения, които имаха своите корени в атавистичното ясновидство на народа и са се запазили като вяра в свръхсетивния свят, макар и под изменена форма.
Различните духовни Същества действуват по различен начин в различните времена. Чрез това всяка епоха има своя собствен характер, както и всяка възраст има своята задача. Би действувало разрушително, подкопаващо, ако бихме искали да въведем египетски учения, които имаха своите корени в атавистичното ясновидство на народа и са се запазили като вяра в свръхсетивния свят, макар и под изменена форма. Обект на вярата е не това, което умът вижда, т.е. външната страна на света; вярата има своите дълбоки корени в минали опитности на душата. Духовете на Личността – Архаите, са невидими и въпреки това те са налице и действуват в еволюцията на човечеството. Особено силни бяха действията на Архаите през Египетско-халдейската епоха. Тогава Духовете на Личността бяха особено привлечени от Земната сфера.
към текста >>

Обект на вярата е не това, което умът вижда, т.е.
Различните духовни Същества действуват по различен начин в различните времена. Чрез това всяка епоха има своя собствен характер, както и всяка възраст има своята задача. Би действувало разрушително, подкопаващо, ако бихме искали да въведем египетски учения, които имаха своите корени в атавистичното ясновидство на народа и са се запазили като вяра в свръхсетивния свят, макар и под изменена форма. Обект на вярата е не това, което умът вижда, т.е. външната страна на света; вярата има своите дълбоки корени в минали опитности на душата. Духовете на Личността – Архаите, са невидими и въпреки това те са налице и действуват в еволюцията на човечеството. Особено силни бяха действията на Архаите през Египетско-халдейската епоха. Тогава Духовете на Личността бяха особено привлечени от Земната сфера. Сега вече положението е друго.
към текста >>

външната страна на света; вярата има своите дълбоки корени в минали опитности на душата.
Различните духовни Същества действуват по различен начин в различните времена. Чрез това всяка епоха има своя собствен характер, както и всяка възраст има своята задача. Би действувало разрушително, подкопаващо, ако бихме искали да въведем египетски учения, които имаха своите корени в атавистичното ясновидство на народа и са се запазили като вяра в свръхсетивния свят, макар и под изменена форма. Обект на вярата е не това, което умът вижда, т.е. външната страна на света; вярата има своите дълбоки корени в минали опитности на душата. Духовете на Личността – Архаите, са невидими и въпреки това те са налице и действуват в еволюцията на човечеството. Особено силни бяха действията на Архаите през Египетско-халдейската епоха. Тогава Духовете на Личността бяха особено привлечени от Земната сфера. Сега вече положението е друго. Сега те изобщо не са привлечени от това, което става на Земята.
към текста >>

През онова време връзката с духовния свят се установяваше чрез вярата и върху нея се крепяха схоластичните църковни учения.
Инкарнираните през тринадесетото столетие души знаеха, че хората не можеха да се освободят от своята личност и противниковите Същества направиха хората така материалистично настроени, както не е било никога по-рано. Проникнатите от лошите Духове на Личността хора не можеха вече да виждат горе в духовните светове. През онова време връзката с духовния свят се установяваше чрез вярата и върху нея се крепяха схоластичните църковни учения. Сега вярата и знанието бяха строго разделени. Това продължи да действува през следващите столетия. Последен представител на онова време беше Кант; неговите последователи бяха всъщност негови поклонници. Обаче Лутер смътно усещаше присъствието на лошите Духове на Личността. Той захвърли мастилницата именно срещу материалистичния дух на времето.
към текста >>

Сега вярата и знанието бяха строго разделени.
Инкарнираните през тринадесетото столетие души знаеха, че хората не можеха да се освободят от своята личност и противниковите Същества направиха хората така материалистично настроени, както не е било никога по-рано. Проникнатите от лошите Духове на Личността хора не можеха вече да виждат горе в духовните светове. През онова време връзката с духовния свят се установяваше чрез вярата и върху нея се крепяха схоластичните църковни учения. Сега вярата и знанието бяха строго разделени. Това продължи да действува през следващите столетия. Последен представител на онова време беше Кант; неговите последователи бяха всъщност негови поклонници. Обаче Лутер смътно усещаше присъствието на лошите Духове на Личността. Той захвърли мастилницата именно срещу материалистичния дух на времето.
към текста >>

Обаче за разлика от хората на Средновековието, на които им беше достатъчна вярата, ние се нуждаем от нещо друго.
Обаче за разлика от хората на Средновековието, на които им беше достатъчна вярата, ние се нуждаем от нещо друго. Едно седемгодишно дете се нуждае от нещо различно, отколкото един човек, който има вече седем пъти по седем години. Духовната наука може да ни изтръгне от пасивните шаблони, без чрез това да станем неустойчиви. Външният блясък на нашата цивилизация ще се сгромоляса бурно. Изкуства, науки, всичко ще се разпадне. Формите не могат да останат, те ще се разпилеят: Времето и Духът са по-силни от човека с неговите желания и страсти.
към текста >>

204. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

Да бъде образувана ядката на един всеобщ братски съюз на човечеството, без разлика на вяра, нация, съсловие и положение. 2.
Към стр...: три точки на Теософското общество: 1. Да бъде образувана ядката на един всеобщ братски съюз на човечеството, без разлика на вяра, нация, съсловие и положение. 2. Да се развива познание то на дълбоките духовни истини, ядката на истината на всички религии. 3. Да бъдат изследвани по-дълбоките духовни сили, които дремят в човешката природа и в останалия свят.
към текста >>

205. Съдържание GA_131 От Исус към Христос

Трите познавателни източника за проникване в християнските тайни: Евангелията, изследването на ясновидеца и вярата.
Трите познавателни източника за проникване в християнските тайни: Евангелията, изследването на ясновидеца и вярата. За връзките между Исус от Назарет и индивидуалността на Заратустра. Аполоний от Тиана. Лемурийската епоха и първата инкарнация на човешките души. Блез Паскал и Владимир Соловьов.
към текста >>

Вярата ще бъде заменена от непосредственото виждане на етерния Христос.
Радикалната промяна в общочовешката еволюция през следващите 3000 години. Вярата ще бъде заменена от непосредственото виждане на етерния Христос. Антропософското разбиране на Христовото Събитие. Хрониката Акаша. Църковният отец Йеронимус и как той преведе Евангелието на Матей.
към текста >>

206. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Усещайки тези важни подробности, хората определиха съзнанието, до което стигнаха Паскал и Соловьов в своите класически описания, като един вид вяра.
Усещайки тези важни подробности, хората определиха съзнанието, до което стигнаха Паскал и Соловьов в своите класически описания, като един вид вяра. Но с понятието „вяра“ човек може да стигне до един странен конфликт, и то в две направления. Размислете се върху понятието „вяра“, както и върху критиката, отправяна към това понятие. Днес хората са стигнали дотам, че заявяват: Вярата трябва да бъде ръководена от знанието, и всяка вяра, която не се опира на знанието, следва да бъде отхвърлена. Следователно ,вярата трябва да бъде премахната и заместена с някакво знание. През Средновековието докосването до висшите светове се наричаше „вяра“ и тя беше нещо напълно оправдано.
към текста >>

Но с понятието „вяра“ човек може да стигне до един странен конфликт, и то в две направления.
Усещайки тези важни подробности, хората определиха съзнанието, до което стигнаха Паскал и Соловьов в своите класически описания, като един вид вяра. Но с понятието „вяра“ човек може да стигне до един странен конфликт, и то в две направления. Размислете се върху понятието „вяра“, както и върху критиката, отправяна към това понятие. Днес хората са стигнали дотам, че заявяват: Вярата трябва да бъде ръководена от знанието, и всяка вяра, която не се опира на знанието, следва да бъде отхвърлена. Следователно ,вярата трябва да бъде премахната и заместена с някакво знание. През Средновековието докосването до висшите светове се наричаше „вяра“ и тя беше нещо напълно оправдано. Тъкмо тази е основната черта на протестантството, че наред с вярата, то смяташе за оправдано също и знанието.
към текста >>

Размислете се върху понятието „вяра“, както и върху критиката, отправяна към това понятие.
Усещайки тези важни подробности, хората определиха съзнанието, до което стигнаха Паскал и Соловьов в своите класически описания, като един вид вяра. Но с понятието „вяра“ човек може да стигне до един странен конфликт, и то в две направления. Размислете се върху понятието „вяра“, както и върху критиката, отправяна към това понятие. Днес хората са стигнали дотам, че заявяват: Вярата трябва да бъде ръководена от знанието, и всяка вяра, която не се опира на знанието, следва да бъде отхвърлена. Следователно ,вярата трябва да бъде премахната и заместена с някакво знание. През Средновековието докосването до висшите светове се наричаше „вяра“ и тя беше нещо напълно оправдано. Тъкмо тази е основната черта на протестантството, че наред с вярата, то смяташе за оправдано също и знанието. Така вярата се явява като нещо, което блика от човешката душа, и редом до него е поставено знанието, което следва да е достъпно до всички.
към текста >>

Днес хората са стигнали дотам, че заявяват: Вярата трябва да бъде ръководена от знанието, и всяка вяра, която не се опира на знанието, следва да бъде отхвърлена.
Усещайки тези важни подробности, хората определиха съзнанието, до което стигнаха Паскал и Соловьов в своите класически описания, като един вид вяра. Но с понятието „вяра“ човек може да стигне до един странен конфликт, и то в две направления. Размислете се върху понятието „вяра“, както и върху критиката, отправяна към това понятие. Днес хората са стигнали дотам, че заявяват: Вярата трябва да бъде ръководена от знанието, и всяка вяра, която не се опира на знанието, следва да бъде отхвърлена. Следователно ,вярата трябва да бъде премахната и заместена с някакво знание. През Средновековието докосването до висшите светове се наричаше „вяра“ и тя беше нещо напълно оправдано. Тъкмо тази е основната черта на протестантството, че наред с вярата, то смяташе за оправдано също и знанието. Така вярата се явява като нещо, което блика от човешката душа, и редом до него е поставено знанието, което следва да е достъпно до всички. Интересно е още да се види, как един философ, когото мнозина смятат за един от най-великите, не можа да се издигне над понятието за вярата: Кант*27.
към текста >>

Следователно ,вярата трябва да бъде премахната и заместена с някакво знание.
Усещайки тези важни подробности, хората определиха съзнанието, до което стигнаха Паскал и Соловьов в своите класически описания, като един вид вяра. Но с понятието „вяра“ човек може да стигне до един странен конфликт, и то в две направления. Размислете се върху понятието „вяра“, както и върху критиката, отправяна към това понятие. Днес хората са стигнали дотам, че заявяват: Вярата трябва да бъде ръководена от знанието, и всяка вяра, която не се опира на знанието, следва да бъде отхвърлена. Следователно ,вярата трябва да бъде премахната и заместена с някакво знание. През Средновековието докосването до висшите светове се наричаше „вяра“ и тя беше нещо напълно оправдано. Тъкмо тази е основната черта на протестантството, че наред с вярата, то смяташе за оправдано също и знанието. Така вярата се явява като нещо, което блика от човешката душа, и редом до него е поставено знанието, което следва да е достъпно до всички. Интересно е още да се види, как един философ, когото мнозина смятат за един от най-великите, не можа да се издигне над понятието за вярата: Кант*27. Защото неговото понятие за вярата се състои в следното: Всичко онова, което човекът може да постигне относно такива неща като Бог, безсмъртие и т.н., трябва да просветне в него идвайки от съвсем други области; обаче само чрез една нравствена вяра, а не чрез знание.
към текста >>

През Средновековието докосването до висшите светове се наричаше „вяра“ и тя беше нещо напълно оправдано.
Усещайки тези важни подробности, хората определиха съзнанието, до което стигнаха Паскал и Соловьов в своите класически описания, като един вид вяра. Но с понятието „вяра“ човек може да стигне до един странен конфликт, и то в две направления. Размислете се върху понятието „вяра“, както и върху критиката, отправяна към това понятие. Днес хората са стигнали дотам, че заявяват: Вярата трябва да бъде ръководена от знанието, и всяка вяра, която не се опира на знанието, следва да бъде отхвърлена. Следователно ,вярата трябва да бъде премахната и заместена с някакво знание. През Средновековието докосването до висшите светове се наричаше „вяра“ и тя беше нещо напълно оправдано. Тъкмо тази е основната черта на протестантството, че наред с вярата, то смяташе за оправдано също и знанието. Така вярата се явява като нещо, което блика от човешката душа, и редом до него е поставено знанието, което следва да е достъпно до всички. Интересно е още да се види, как един философ, когото мнозина смятат за един от най-великите, не можа да се издигне над понятието за вярата: Кант*27. Защото неговото понятие за вярата се състои в следното: Всичко онова, което човекът може да постигне относно такива неща като Бог, безсмъртие и т.н., трябва да просветне в него идвайки от съвсем други области; обаче само чрез една нравствена вяра, а не чрез знание.
към текста >>

Тъкмо тази е основната черта на протестантството, че наред с вярата, то смяташе за оправдано също и знанието.
Но с понятието „вяра“ човек може да стигне до един странен конфликт, и то в две направления. Размислете се върху понятието „вяра“, както и върху критиката, отправяна към това понятие. Днес хората са стигнали дотам, че заявяват: Вярата трябва да бъде ръководена от знанието, и всяка вяра, която не се опира на знанието, следва да бъде отхвърлена. Следователно ,вярата трябва да бъде премахната и заместена с някакво знание. През Средновековието докосването до висшите светове се наричаше „вяра“ и тя беше нещо напълно оправдано. Тъкмо тази е основната черта на протестантството, че наред с вярата, то смяташе за оправдано също и знанието. Така вярата се явява като нещо, което блика от човешката душа, и редом до него е поставено знанието, което следва да е достъпно до всички. Интересно е още да се види, как един философ, когото мнозина смятат за един от най-великите, не можа да се издигне над понятието за вярата: Кант*27. Защото неговото понятие за вярата се състои в следното: Всичко онова, което човекът може да постигне относно такива неща като Бог, безсмъртие и т.н., трябва да просветне в него идвайки от съвсем други области; обаче само чрез една нравствена вяра, а не чрез знание.
към текста >>

Така вярата се явява като нещо, което блика от човешката душа, и редом до него е поставено знанието, което следва да е достъпно до всички.
Размислете се върху понятието „вяра“, както и върху критиката, отправяна към това понятие. Днес хората са стигнали дотам, че заявяват: Вярата трябва да бъде ръководена от знанието, и всяка вяра, която не се опира на знанието, следва да бъде отхвърлена. Следователно ,вярата трябва да бъде премахната и заместена с някакво знание. През Средновековието докосването до висшите светове се наричаше „вяра“ и тя беше нещо напълно оправдано. Тъкмо тази е основната черта на протестантството, че наред с вярата, то смяташе за оправдано също и знанието. Така вярата се явява като нещо, което блика от човешката душа, и редом до него е поставено знанието, което следва да е достъпно до всички. Интересно е още да се види, как един философ, когото мнозина смятат за един от най-великите, не можа да се издигне над понятието за вярата: Кант*27. Защото неговото понятие за вярата се състои в следното: Всичко онова, което човекът може да постигне относно такива неща като Бог, безсмъртие и т.н., трябва да просветне в него идвайки от съвсем други области; обаче само чрез една нравствена вяра, а не чрез знание.
към текста >>

Интересно е още да се види, как един философ, когото мнозина смятат за един от най-великите, не можа да се издигне над понятието за вярата: Кант*27.
Днес хората са стигнали дотам, че заявяват: Вярата трябва да бъде ръководена от знанието, и всяка вяра, която не се опира на знанието, следва да бъде отхвърлена. Следователно ,вярата трябва да бъде премахната и заместена с някакво знание. През Средновековието докосването до висшите светове се наричаше „вяра“ и тя беше нещо напълно оправдано. Тъкмо тази е основната черта на протестантството, че наред с вярата, то смяташе за оправдано също и знанието. Така вярата се явява като нещо, което блика от човешката душа, и редом до него е поставено знанието, което следва да е достъпно до всички. Интересно е още да се види, как един философ, когото мнозина смятат за един от най-великите, не можа да се издигне над понятието за вярата: Кант*27. Защото неговото понятие за вярата се състои в следното: Всичко онова, което човекът може да постигне относно такива неща като Бог, безсмъртие и т.н., трябва да просветне в него идвайки от съвсем други области; обаче само чрез една нравствена вяра, а не чрез знание.
към текста >>

Защото неговото понятие за вярата се състои в следното: Всичко онова, което човекът може да постигне относно такива неща като Бог, безсмъртие и т.н., трябва да просветне в него идвайки от съвсем други области; обаче само чрез една нравствена вяра, а не чрез знание.
Следователно ,вярата трябва да бъде премахната и заместена с някакво знание. През Средновековието докосването до висшите светове се наричаше „вяра“ и тя беше нещо напълно оправдано. Тъкмо тази е основната черта на протестантството, че наред с вярата, то смяташе за оправдано също и знанието. Така вярата се явява като нещо, което блика от човешката душа, и редом до него е поставено знанието, което следва да е достъпно до всички. Интересно е още да се види, как един философ, когото мнозина смятат за един от най-великите, не можа да се издигне над понятието за вярата: Кант*27. Защото неговото понятие за вярата се състои в следното: Всичко онова, което човекът може да постигне относно такива неща като Бог, безсмъртие и т.н., трябва да просветне в него идвайки от съвсем други области; обаче само чрез една нравствена вяра, а не чрез знание.
към текста >>

Понятието за вярата стига до най-висшето си развитие именно у онзи философ, за когото говорих току-що, у Соловьов, който е най-значителният в прехода към новия свят.
Понятието за вярата стига до най-висшето си развитие именно у онзи философ, за когото говорих току-що, у Соловьов, който е най-значителният в прехода към новия свят. Защото Соловьов познава една съвсем друга вяра, различна от всички съществуващи до този момент понятия за вярата. И докъде стигна човечеството с досегашното понятие за вярата? То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост. Накрая понятието за вярата стигна тъкмо до тази точка, понеже за хората то имаше само субективен смисъл. И ако хората от миналите столетия смятаха вярата за една необходимост, 19-то столетие тръгна срещу вярата именно защото тя застана като една пълна противоположност на знанието, което следваше да извира от човешката душа като нещо всеобщо, като нещо общовалидно.
към текста >>

Защото Соловьов познава една съвсем друга вяра, различна от всички съществуващи до този момент понятия за вярата.
Понятието за вярата стига до най-висшето си развитие именно у онзи философ, за когото говорих току-що, у Соловьов, който е най-значителният в прехода към новия свят. Защото Соловьов познава една съвсем друга вяра, различна от всички съществуващи до този момент понятия за вярата. И докъде стигна човечеството с досегашното понятие за вярата? То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост. Накрая понятието за вярата стигна тъкмо до тази точка, понеже за хората то имаше само субективен смисъл. И ако хората от миналите столетия смятаха вярата за една необходимост, 19-то столетие тръгна срещу вярата именно защото тя застана като една пълна противоположност на знанието, което следваше да извира от човешката душа като нещо всеобщо, като нещо общовалидно.
към текста >>

И докъде стигна човечеството с досегашното понятие за вярата?
Понятието за вярата стига до най-висшето си развитие именно у онзи философ, за когото говорих току-що, у Соловьов, който е най-значителният в прехода към новия свят. Защото Соловьов познава една съвсем друга вяра, различна от всички съществуващи до този момент понятия за вярата. И докъде стигна човечеството с досегашното понятие за вярата? То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост. Накрая понятието за вярата стигна тъкмо до тази точка, понеже за хората то имаше само субективен смисъл. И ако хората от миналите столетия смятаха вярата за една необходимост, 19-то столетие тръгна срещу вярата именно защото тя застана като една пълна противоположност на знанието, което следваше да извира от човешката душа като нещо всеобщо, като нещо общовалидно.
към текста >>

То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост.
Понятието за вярата стига до най-висшето си развитие именно у онзи философ, за когото говорих току-що, у Соловьов, който е най-значителният в прехода към новия свят. Защото Соловьов познава една съвсем друга вяра, различна от всички съществуващи до този момент понятия за вярата. И докъде стигна човечеството с досегашното понятие за вярата? То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост. Накрая понятието за вярата стигна тъкмо до тази точка, понеже за хората то имаше само субективен смисъл. И ако хората от миналите столетия смятаха вярата за една необходимост, 19-то столетие тръгна срещу вярата именно защото тя застана като една пълна противоположност на знанието, което следваше да извира от човешката душа като нещо всеобщо, като нещо общовалидно.
към текста >>

Накрая понятието за вярата стигна тъкмо до тази точка, понеже за хората то имаше само субективен смисъл.
Понятието за вярата стига до най-висшето си развитие именно у онзи философ, за когото говорих току-що, у Соловьов, който е най-значителният в прехода към новия свят. Защото Соловьов познава една съвсем друга вяра, различна от всички съществуващи до този момент понятия за вярата. И докъде стигна човечеството с досегашното понятие за вярата? То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост. Накрая понятието за вярата стигна тъкмо до тази точка, понеже за хората то имаше само субективен смисъл. И ако хората от миналите столетия смятаха вярата за една необходимост, 19-то столетие тръгна срещу вярата именно защото тя застана като една пълна противоположност на знанието, което следваше да извира от човешката душа като нещо всеобщо, като нещо общовалидно.
към текста >>

И ако хората от миналите столетия смятаха вярата за една необходимост, 19-то столетие тръгна срещу вярата именно защото тя застана като една пълна противоположност на знанието, което следваше да извира от човешката душа като нещо всеобщо, като нещо общовалидно.
Понятието за вярата стига до най-висшето си развитие именно у онзи философ, за когото говорих току-що, у Соловьов, който е най-значителният в прехода към новия свят. Защото Соловьов познава една съвсем друга вяра, различна от всички съществуващи до този момент понятия за вярата. И докъде стигна човечеството с досегашното понятие за вярата? То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост. Накрая понятието за вярата стигна тъкмо до тази точка, понеже за хората то имаше само субективен смисъл. И ако хората от миналите столетия смятаха вярата за една необходимост, 19-то столетие тръгна срещу вярата именно защото тя застана като една пълна противоположност на знанието, което следваше да извира от човешката душа като нещо всеобщо, като нещо общовалидно.
към текста >>

И ето че сега идва един философ, който за да стигне до някакво отношение към Христос, каквото до сега е било невъзможно признава понятието за вярата, но разглежда нещата така, че в тази вяра, доколкото тя се отнася за Христос, той вижда една вътрешна необходимост, едно вътрешно задължение на човешката душа.
И ето че сега идва един философ, който за да стигне до някакво отношение към Христос, каквото до сега е било невъзможно признава понятието за вярата, но разглежда нещата така, че в тази вяра, доколкото тя се отнася за Христос, той вижда една вътрешна необходимост, едно вътрешно задължение на човешката душа. Защото сега за Соловьов антитезата не гласи: „Да вярвам, или да не вярвам“; сега вярата, сама по себе си, става за него една необходимост. Той смята, че ние сме задължени да вярваме в Христос, защото в противен случай ние отричаме самите себе си и превръщаме битието си в една голяма лъжа. Както минералната субстанция има нужда от кристалната форма, така и природата на човешката душа има нужда от вярата. Ето защо човекът следва да признае: Когато познавам истината за самия себе си а не лъжата, тогава аз осъществявам вярата в моята собствена душа. Аз съм длъжник на вярата, обаче не мога да стигна до нея по друг начин, освен чрез моите свободни действия.
към текста >>

Защото сега за Соловьов антитезата не гласи: „Да вярвам, или да не вярвам“; сега вярата, сама по себе си, става за него една необходимост.
И ето че сега идва един философ, който за да стигне до някакво отношение към Христос, каквото до сега е било невъзможно признава понятието за вярата, но разглежда нещата така, че в тази вяра, доколкото тя се отнася за Христос, той вижда една вътрешна необходимост, едно вътрешно задължение на човешката душа. Защото сега за Соловьов антитезата не гласи: „Да вярвам, или да не вярвам“; сега вярата, сама по себе си, става за него една необходимост. Той смята, че ние сме задължени да вярваме в Христос, защото в противен случай ние отричаме самите себе си и превръщаме битието си в една голяма лъжа. Както минералната субстанция има нужда от кристалната форма, така и природата на човешката душа има нужда от вярата. Ето защо човекът следва да признае: Когато познавам истината за самия себе си а не лъжата, тогава аз осъществявам вярата в моята собствена душа. Аз съм длъжник на вярата, обаче не мога да стигна до нея по друг начин, освен чрез моите свободни действия.
към текста >>

Както минералната субстанция има нужда от кристалната форма, така и природата на човешката душа има нужда от вярата.
И ето че сега идва един философ, който за да стигне до някакво отношение към Христос, каквото до сега е било невъзможно признава понятието за вярата, но разглежда нещата така, че в тази вяра, доколкото тя се отнася за Христос, той вижда една вътрешна необходимост, едно вътрешно задължение на човешката душа. Защото сега за Соловьов антитезата не гласи: „Да вярвам, или да не вярвам“; сега вярата, сама по себе си, става за него една необходимост. Той смята, че ние сме задължени да вярваме в Христос, защото в противен случай ние отричаме самите себе си и превръщаме битието си в една голяма лъжа. Както минералната субстанция има нужда от кристалната форма, така и природата на човешката душа има нужда от вярата. Ето защо човекът следва да признае: Когато познавам истината за самия себе си а не лъжата, тогава аз осъществявам вярата в моята собствена душа. Аз съм длъжник на вярата, обаче не мога да стигна до нея по друг начин, освен чрез моите свободни действия.
към текста >>

Ето защо човекът следва да признае: Когато познавам истината за самия себе си а не лъжата, тогава аз осъществявам вярата в моята собствена душа.
И ето че сега идва един философ, който за да стигне до някакво отношение към Христос, каквото до сега е било невъзможно признава понятието за вярата, но разглежда нещата така, че в тази вяра, доколкото тя се отнася за Христос, той вижда една вътрешна необходимост, едно вътрешно задължение на човешката душа. Защото сега за Соловьов антитезата не гласи: „Да вярвам, или да не вярвам“; сега вярата, сама по себе си, става за него една необходимост. Той смята, че ние сме задължени да вярваме в Христос, защото в противен случай ние отричаме самите себе си и превръщаме битието си в една голяма лъжа. Както минералната субстанция има нужда от кристалната форма, така и природата на човешката душа има нужда от вярата. Ето защо човекът следва да признае: Когато познавам истината за самия себе си а не лъжата, тогава аз осъществявам вярата в моята собствена душа. Аз съм длъжник на вярата, обаче не мога да стигна до нея по друг начин, освен чрез моите свободни действия.
към текста >>

Аз съм длъжник на вярата, обаче не мога да стигна до нея по друг начин, освен чрез моите свободни действия.
И ето че сега идва един философ, който за да стигне до някакво отношение към Христос, каквото до сега е било невъзможно признава понятието за вярата, но разглежда нещата така, че в тази вяра, доколкото тя се отнася за Христос, той вижда една вътрешна необходимост, едно вътрешно задължение на човешката душа. Защото сега за Соловьов антитезата не гласи: „Да вярвам, или да не вярвам“; сега вярата, сама по себе си, става за него една необходимост. Той смята, че ние сме задължени да вярваме в Христос, защото в противен случай ние отричаме самите себе си и превръщаме битието си в една голяма лъжа. Както минералната субстанция има нужда от кристалната форма, така и природата на човешката душа има нужда от вярата. Ето защо човекът следва да признае: Когато познавам истината за самия себе си а не лъжата, тогава аз осъществявам вярата в моята собствена душа. Аз съм длъжник на вярата, обаче не мога да стигна до нея по друг начин, освен чрез моите свободни действия.
към текста >>

И точно тук Соловьов вижда отличителния белег на Христовото дело, а именно в това, че вярата е едно временно и необходимост, и морално-свободно действие.
И точно тук Соловьов вижда отличителния белег на Христовото дело, а именно в това, че вярата е едно временно и необходимост, и морално-свободно действие. Човекът се обръща към своята душа и казва: Ти не можеш да постъпиш по друг начин ако не искаш да отречеш самата себе си -, освен да се стремиш към вярата; обаче за теб вярата трябва да означава едно свободно действие!
към текста >>

Човекът се обръща към своята душа и казва: Ти не можеш да постъпиш по друг начин ако не искаш да отречеш самата себе си -, освен да се стремиш към вярата; обаче за теб вярата трябва да означава едно свободно действие!
И точно тук Соловьов вижда отличителния белег на Христовото дело, а именно в това, че вярата е едно временно и необходимост, и морално-свободно действие. Човекът се обръща към своята душа и казва: Ти не можеш да постъпиш по друг начин ако не искаш да отречеш самата себе си -, освен да се стремиш към вярата; обаче за теб вярата трябва да означава едно свободно действие!
към текста >>

Ето как в областта на външния екзотеризъм ние стигаме до третия път, отнасящ се до напредъка на вярата.
Ето как в областта на външния екзотеризъм ние стигаме до третия път, отнасящ се до напредъка на вярата. Онзи, който не е в състояние сам да вижда в духовния свят, може да стигне до признаването на Христос чрез текстовете на Евангелията. Но той може да стигне до признаването на Христос и по друг път, а именно чрез това, което ясновидското съзнание винаги е можело да му довери.
към текста >>

207. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „виждане на Христос“.
Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние. После видяхме, как след Мистерията на Голгота, Христовото Събитие може отново да се роди в душите ни чрез люшкането между гордостта и високомерието от една страна, и отчаянието от друга страна. Обърнахме внимание и на друго: Че през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия век, всичко, свързано с общочовешката еволюция, ще се промени напълно. Ние насочихме нашето внимание към важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове. Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „виждане на Христос“.
към текста >>

208. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Че това е наистина важно, ние се убеждаваме, когато си припомним написаното в Първото Послание на апостол Павел до коринтяните (глава 15, 14-20): „И ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра.
Че това е наистина важно, ние се убеждаваме, когато си припомним написаното в Първото Послание на апостол Павел до коринтяните (глава 15, 14-20): „И ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра. Тогава ние бихме се оказали лъжливи свидетели на Бога, понеже бихме свидетелствували против Бога, който е възкресил Христос, докато всъщност не го е възкресил, ако мъртвите действително не възкръсват. Защото ако мъртвите не възкръсват, то и Христос не е възкръснал. Но ако Христос не е възкръснал, суетна е вашата вяра и вие сте още във вашите грехове; тогава са изгубени и тези, които са починали в Христос. Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление. Но сега Христос възкръсна от мъртвите като пръв от починалите.“
към текста >>

Но ако Христос не е възкръснал, суетна е вашата вяра и вие сте още във вашите грехове; тогава са изгубени и тези, които са починали в Христос.
Че това е наистина важно, ние се убеждаваме, когато си припомним написаното в Първото Послание на апостол Павел до коринтяните (глава 15, 14-20): „И ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра. Тогава ние бихме се оказали лъжливи свидетели на Бога, понеже бихме свидетелствували против Бога, който е възкресил Христос, докато всъщност не го е възкресил, ако мъртвите действително не възкръсват. Защото ако мъртвите не възкръсват, то и Христос не е възкръснал. Но ако Христос не е възкръснал, суетна е вашата вяра и вие сте още във вашите грехове; тогава са изгубени и тези, които са починали в Христос. Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление. Но сега Христос възкръсна от мъртвите като пръв от починалите.“
към текста >>

То означава, че цялото християнство, както и самата вяра на християните изобщо нямат никакъв смисъл, ако Възкресението не е един несъмнен факт.
Тук следва да припомним, че що се отнася до разпространението на християнството, основната заслуга е на апостол Павел. И ако развием у себе си качеството да приемаме думите в тяхната пълна сериозност, ние не бихме могли да подминем най-важните думи на апостол Павел просто като си кажем: Нека да не бързаме с изясняването на въпроса с Възкресението. Защото, какво означава това, което апостол Павел казва? То означава, че цялото християнство, както и самата вяра на християните изобщо нямат никакъв смисъл, ако Възкресението не е един несъмнен факт. Ето какво казва апостол Павел, от когото християнството като исторически процес води своето начало. Накратко, той казва следното: Който иска да се откаже от Възкресението, той в смисъла на Павел трябва да се откаже и от християнството!
към текста >>

И ако някой би ги запитал, след като Христос е жив, въпреки че беше умрял, ако някой би ги запитал за същинското съдържание на тяхната вяра, те биха отговорили: Ние просто имаме доказателство то, че Христос е жив!
Как стигнаха те до реалния факт на Възкресението? Благодарение на това, че както свидетелствуват Евангелията Христос започва да им се явява, така че те можаха да си кажат: Да, Той е тук! , и това убеждение напредна до такава степен, че Тома, наречен още Тома Неверни, можа да сложи своите пръсти в раните на Спасителя. Накратко, от Евангелията научаваме, че учениците можаха да бъдат убедени в реалността на Възкресението едва когато пред тях застана възкръсналият Христос. Неоспоримото доказателство за учениците беше това, че Той е всред тях. И ако някой би ги запитал, след като Христос е жив, въпреки че беше умрял, ако някой би ги запитал за същинското съдържание на тяхната вяра, те биха отговорили: Ние просто имаме доказателство то, че Христос е жив! И този отговор е съвсем различен от по-късните думи на апостол Павел, след като вече беше изживял това, което наричаме Събитието от Дамаск.
към текста >>

209. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И по отношение на този материален свят човекът не можеше да поддържа каквато и да е вяра, включваща в себе си обективната сила на Христовия Принцип.
Но след като човекът изгуби първоначалната си връзка с Боговете, какво можеше да види той в областта на материалния свят? Успоредно с потъването си в материята, човекът изгуби и своя поглед за духовните светове. Изчезнаха и последните следи от древното ясновидство, така че накрая човекът се оказа попаднал в една природа, която беше напусната от Боговете! Пред човешкия поглед вече се разстилаше един чисто материален свят. И по отношение на този материален свят човекът не можеше да поддържа каквато и да е вяра, включваща в себе си обективната сила на Христовия Принцип. Възгледите от 19 век, според които нашата Слънчева система респективно животът на отделните планети е произлязла от т.н. Кант-Лапласова мъглявина, доведоха до там, че хората започнаха да разглеждат целия свят като един конгломерат от атоми, и за материалистичното естествено-научно мислене би представлявало истинско безумие да търси всред този конгломерат от атоми какъвто и да е Христос. В един такъв мироглед нямаше никакво място за Христовото Същество; такъв мироглед по начало изключва каквото и да е духовно присъствие. И ние трябва да сме наясно, че ако някой повярва във Възкресението, фактически той е длъжен да разруши цялата си дотогавашна представа за света. Да, целият този образ на света, който постепенно се утвърди в главите на хората, показва как те бяха напълно лишени от възможността да проникват със своето мислене в живата същност на природните факти.
към текста >>

210. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

При евангелистите вярата просто беше добавена към познанието.
Ето как стигнаха до своето убеждение в историческите факти авторите на трите Евангелия Матей, Марко и Лука. До съдържанието на своите Евангелия те стигнаха по пътя на ясновидството, обаче до убеждението те стигнаха благодарение на звездните констелации и съответствията между Макрокосмоса и Микрокосмоса. При евангелистите вярата просто беше добавена към познанието.
към текста >>

211. Съдържание GA_135 Прераждане и Карма

Вяра и знание в кармична връзка: смяна на едно, отдадено на вяра прераждане, с друго, отдадено на разума.
Прокарване на убеждението за прераждане и карма във всекидневния живот и развиването на нови житейски форми. Противоположност между вътрешното убеждение и външния живот. Социални отношения; работа и заплащане. Настоящото състояние на културата като резултат от различните карми на отделните личности, живеещи днес на земята. Вяра и знание в кармична връзка: смяна на едно, отдадено на вяра прераждане, с друго, отдадено на разума. Смяна на чувството на любов към другите в едно прераждане със себелюбие в друго. Обедняване и слабост на душите в последната инкарнация и тяхното укрепване чрез задълбочаване и проникване с истината за прераждането и кармата.
към текста >>

212. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Един вид библия на „просветените“ хора на новото време искаше да даде Давид Фридрих Щраус със своята излязла през 1872 година книга „Старата и новата вяра“.
Един вид библия на „просветените“ хора на новото време искаше да даде Давид Фридрих Щраус със своята излязла през 1872 година книга „Старата и новата вяра“. Към „новата вяра“ трябва да се числят откровенията на естествената наука. Новата библия е написана под впечатлението на дарвиновите представи. И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса. За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува. Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи.
към текста >>

Към „новата вяра“ трябва да се числят откровенията на естествената наука.
Един вид библия на „просветените“ хора на новото време искаше да даде Давид Фридрих Щраус със своята излязла през 1872 година книга „Старата и новата вяра“. Към „новата вяра“ трябва да се числят откровенията на естествената наука. Новата библия е написана под впечатлението на дарвиновите представи. И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса. За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува. Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар.
към текста >>

От настроението, което получава от тези убеждения, Давид Фридрих Щраус пише следните думи в книгата си „Старата и новата вяра“: „Ние, философите и критично настроените теолози, говорехме добре, когато наложихме вето на чудото.
От настроението, което получава от тези убеждения, Давид Фридрих Щраус пише следните думи в книгата си „Старата и новата вяра“: „Ние, философите и критично настроените теолози, говорехме добре, когато наложихме вето на чудото. Ала нашата безапелационна дума отзвуча без последствие, защото не го направихме ненужно, не можехме да доказваме природната сила, която може да го замести там, където то преди е важало като абсолютно необходимо. Дарвин доказа тази природна сила, това природно действие, той отвори вратата, през която бъдните щастливи поколения ще изхвърлят чудото завинаги. Всеки, който знае какво зависи от чудото, ще слави Дарвин като един от най-големите благодетели на човешкия род.“
към текста >>

И всички, които усещат нещата като Щраус, би трябвало да открият в една такава „нова вяра“ следната перспектива: Някога безжизнените частички чрез живеещите в тях сили така са се сгъстили, че са произвели жива материя.
В тези думи се усеща настроението на победителя. И всички, които усещат нещата като Щраус, би трябвало да открият в една такава „нова вяра“ следната перспектива: Някога безжизнените частички чрез живеещите в тях сили така са се сгъстили, че са произвели жива материя. Тя се е развила чрез безусловни закони до най-прости и несъвършени живи същества. После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите животни и накрая в маймуната. И тогава Хъксли, големият английски естествоизпитател, доказва, че човешкото устройство е много по-близко до това на най-развитите маймуни, отколкото до това на по-нисшите маймуни. Какво още може да накърни вярата в това, че човекът се е развил според същите тези природни закони от по-висшите маймуни? А срещаме ли това, което представлява по-висша човешка духовна дейност, което наричаме морал, в едно по-несъвършено състояние и при животните?
към текста >>

Какво още може да накърни вярата в това, че човекът се е развил според същите тези природни закони от по-висшите маймуни?
В тези думи се усеща настроението на победителя. И всички, които усещат нещата като Щраус, би трябвало да открият в една такава „нова вяра“ следната перспектива: Някога безжизнените частички чрез живеещите в тях сили така са се сгъстили, че са произвели жива материя. Тя се е развила чрез безусловни закони до най-прости и несъвършени живи същества. После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите животни и накрая в маймуната. И тогава Хъксли, големият английски естествоизпитател, доказва, че човешкото устройство е много по-близко до това на най-развитите маймуни, отколкото до това на по-нисшите маймуни. Какво още може да накърни вярата в това, че човекът се е развил според същите тези природни закони от по-висшите маймуни? А срещаме ли това, което представлява по-висша човешка духовна дейност, което наричаме морал, в едно по-несъвършено състояние и при животните? Трябва ли да се съмняваме, че животните, когато устройството им стане по-съвършено, когато се развие до човешка фигура, просто въз основа на физическите закони, а също така и на загатванията за разумна способност и морал, които вече се откриват при тях, ще се оформят до човешката висота?
към текста >>

И тогава „новата вяра“ ще печели все по-здрави опори.
Всеки ще трябва да признае, че нашето познание не отива толкова далече, за да си представи как гореописаното може да приведе всичко това в подробности. Но ще се откриват все нови и нови факти и закони. И тогава „новата вяра“ ще печели все по-здрави опори.
към текста >>

Изследванията и мислите на нашето време не съумяха да изградят толкова здрави опори за тази вяра, много повече допринесоха за нейното разклащане.
Изследванията и мислите на нашето време не съумяха да изградят толкова здрави опори за тази вяра, много повече допринесоха за нейното разклащане. Тя обаче живее във все по-широки кръгове и представлява огромно препятствие за всяко друго убеждение.
към текста >>

Новата вяра би трябвало да се изгражда само върху основи, за които тези личности твърдят, че са резултати от естественонаучното познание.
Няма съмнение, че ако Давид Щраус и неговите привърженици имат право, тогава е абсурдно да се говори за по-висши закони на битието. Новата вяра би трябвало да се изгражда само върху основи, за които тези личности твърдят, че са резултати от естественонаучното познание.
към текста >>

Пред вниманието на този, който проследява с непредубеден поглед изложенията на последователите на „новата вяра“, изпъква един забележителен факт.
Пред вниманието на този, който проследява с непредубеден поглед изложенията на последователите на „новата вяра“, изпъква един забележителен факт. И този факт се натрапва особено убедително, ако разгледаме мислите на онези, които все още имат малко непредубеденост в сравнение с изложените с такава сигурност твърдения на ортодоксалните просветители.
към текста >>

Чудото на развитието на човешките души е изхвърлено завинаги от храма на новата вяра, а човекът е определен според „вечни, безусловни“ закони на животинския свят.
И сега обяснението на нововерците продължава. Разликата между нисшите човешки души и високоразвитите животински души не е толкова голяма. Определени условия в живота, в които са поставени високоразвитите животински души, допринасят за изменението на тези души, като по този начин те се оформят в нисши човешки души. Чудото на развитието на човешките души е изхвърлено завинаги от храма на новата вяра, а човекът е определен според „вечни, безусловни“ закони на животинския свят. Нововерецът се оттегля доволен в спокойна дрямка; той не желае да продължава по-нататък.
към текста >>

И те се различават само по това от онези така презрени от тях вярващи в чудеса, че последните признават своята вяра; те самите обаче нямат никаква представа, че са обхванати от най-тъмно суеверие.
И това е безусловно вярно: нововерците, на които им се струва, че са просветени, понеже си мислят, че са изхвърлили чудото извън областта на живата материя, не са нищо друго освен вярващи в чудеса, поклонници на чудото в областта на душевния живот. И те се различават само по това от онези така презрени от тях вярващи в чудеса, че последните признават своята вяра; те самите обаче нямат никаква представа, че са обхванати от най-тъмно суеверие.
към текста >>

И сега трябва да пренесем нашата светлина в друг един ъгъл на „новата вяра“.
И сега трябва да пренесем нашата светлина в друг един ъгъл на „новата вяра“. В своята „Антропология“ д-р Пол Топинар е представил по един прекрасен начин резултатите на модерното учение за произхода на човека. В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания. От тях чрез самозараждане произлизат най-малките, несъвършени живи същества. След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник). Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък.
към текста >>

И сега, след като Топинар е изложил какви трябва да са „естественонаучните основи на новата вяра“, с няколко думи той прави едно важно признание.
В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания. От тях чрез самозараждане произлизат най-малките, несъвършени живи същества. След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник). Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък. На двадесет и втора степен най-накрая се появява и човекът, какъвто го познаваме днес, най-малкото в неговите не толкова съвършени форми. И сега, след като Топинар е изложил какви трябва да са „естественонаучните основи на новата вяра“, с няколко думи той прави едно важно признание. Той казва: „Тук изброяването прекъсва. Хекел забравя двадесет и третата степен, когато се появяват един Ламарк и един Нютон.“
към текста >>

Тук изобщо не е показано как се отнася „Новата вяра“ към „Тайното учение“, как би трябвало да се отнася към самата себе си, когато разбере собствените си предпоставки.
4 Някои могат да възразят, че естествената наука в съвременния ѝ облик противоречи на антропософското учение и че например в „Тайното учение“ на Блаватска се съдържа друго учение за произхода, подобно на това, което се среща при Хекел. Как стоят нещата с него, ще бъде обяснено по-късно. Тук изобщо не е показано как се отнася „Новата вяра“ към „Тайното учение“, как би трябвало да се отнася към самата себе си, когато разбере собствените си предпоставки.
към текста >>

213. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Напротив, те ще му липсват и той няма да открие нищо, когато ги потърси на едно определено място, ако не е изпратил към следващата си инкарнация вяра и познавателни сили.
Това е точно така, както когато розата в градината на определеното място бъде отрязана от безразсъдната ръка. Когато един орган е наранен, етерното тяло и астралното тяло не откриват това, което търсят. И това се усеща като телесна болка. Така и мислите, които човек има, оказват въздействие върху бъдещето. Той ще ги срещне в бъдещето. Напротив, те ще му липсват и той няма да открие нищо, когато ги потърси на едно определено място, ако не е изпратил към следващата си инкарнация вяра и познавателни сили. И тази липса на нещо на определено място ще се усеща като болка и мъка.
към текста >>

214. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Защото фактът, че човек може да знае и познава само това, което се заключава между раждането и смъртта, бе подчертаван особено силно в сега изтичащата времева епоха, както и че той може само във вярата си да се възхищава на онези, които чрез знанията си се издигат в един духовен свят – това бе едно все по-засилващо се убеждение.
Тук трябва само да се замислим за това какво всъщност представлява за човечеството да осъзнае, че прераждането и кармата са истина. Какво представлява това за цялото човешко съзнание, за чувстването и мисленето на човешката душа? Ако се замислим върху това, всеки ще види, че това не е нищо друго освен разширяване на човешката личност чрез знание, чрез познание, надхвърлящо определени граници, които се свързват със знанието и познанието. Защото фактът, че човек може да знае и познава само това, което се заключава между раждането и смъртта, бе подчертаван особено силно в сега изтичащата времева епоха, както и че той може само във вярата си да се възхищава на онези, които чрез знанията си се издигат в един духовен свят – това бе едно все по-засилващо се убеждение. Но ако останем само при познавателната гледна точка, това не е от чак от толкова голямо значение. То придобива значение едва когато преминем от познавателната към моралната гледна точка, към душевно-моралната гледна точка. Едва там се разкрива цялата величина и значимост на идеите за прераждането и кармата.
към текста >>

215. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Дори когато вярваме, че може да е така, трябва все повече да задълбочаваме търсенията си и тогава вярата ни ще набере увереност.
Кармическите връзки не се оставят да бъдат разкрити с един удар. Ние трябва да си извоюваме бавно и постепенно най-висшите житейски познания, най-важните знания, които осветяват нашия живот. Разбира се, на хората не им харесва да вярват в това. По-лесно е да се вярва, че човек с помощта на един светкавичен проблясък би могъл да открие: С тези и тези хора бях заедно в един минал живот или пък аз бях този или онзи. Може би не е удобна мисълта, че с всичко това трябва да бъдат бавно извоювани знания, но все пак е така. Дори когато вярваме, че може да е така, трябва все повече да задълбочаваме търсенията си и тогава вярата ни ще набере увереност. Чрез изследване стигаме още по-далече дори и за нещата, които се оказват все по-вероятни и по-вероятни. Ние си изграждаме стена срещу духовния свят, ако се оставим на бързи преценки относно тези неща.
към текста >>

Това, някой да говори абсолютно нелогични неща, за да събуди вяра, вече не може да бъде въпрос на честолюбие за духовния изследовател.
Казаното в тази книга не са съмнителни неща, те напълно съвпадат с действителността. Можах да уверя този господин, че не вярвам, че бих стигнал до това просто чрез разсъждения и че при цялото ми уважение към неговата интелигентност, все пак не вярвам, че той би открил тези факти чисто и просто чрез разсъждение. Наистина е вярно, че всичко, което може да бъде схванато логично в духовно-научната област, не би могло да бъде открито чрез просто размишление! Това, че човек може да схване и да докаже нещо логично, не би трябвало да е основание за съмнение в неговия духовно-научен произход! Напротив, смятам, че фактът, че духовно-научните известия биха могли да бъдат признати за несъмнени с помощта на логическите разсъждения, трябва да бъде един вид успокоение. Това, някой да говори абсолютно нелогични неща, за да събуди вяра, вече не може да бъде въпрос на честолюбие за духовния изследовател. Виждате, че самият духовен изследовател не може да издържи критиката да е стигнал до тези неща по чисто логичен път. Но когато човек размишлява върху откритите по духовно-научни пътища неща, те могат да ни се струват дотолкова логични, че хората вече да не вярват на духовно-научните извори, от които идват. Действително става така с всички неща, за които се казва, че са открити чрез едно чисто духовно-научно изследване.
към текста >>

216. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Такива изказвания биват постоянно пропагандирани и произлизат от това, което заслепява хората отвън, което обаче не би трябвало никога да заслепява антропософите, а именно че знанието щяло да замени вярата.
Но хората днес по принцип разбират все още твърде малко от отделните закони на кармата. Това можем ясно да видим, съдейки по повтаряните отново и отново във външната култура неща. Кой днес в качеството си на просветен от външната култура не би смятал, че човечеството е надмогнало своята детска възраст, когато е вярвало, и е навлязло в зряла възраст, в която може вече да знае. Такива изказвания биват постоянно пропагандирани и произлизат от това, което заслепява хората отвън, което обаче не би трябвало никога да заслепява антропософите, а именно че знанието щяло да замени вярата.
към текста >>

Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота.
Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота. Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор. Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане.
към текста >>

Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор.
Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота. Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор. Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
към текста >>

Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката.
Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота. Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор. Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
към текста >>

Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане.
Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота. Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор. Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
към текста >>

Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор. Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
към текста >>

Нужно е само да наблюдаваме душевната сила на вярата, душевната сила, която може да има човек като вярва в нещо, което, бидейки свръхсетивно, се издига над обичайните сетивни явления.
Когато човек разглежда нещата в причинно-следствената им връзка, когато види начина, по който ги е придобил, по един странен начин се изключват някои от тях, с които той се гордее в настоящата си инкарнация. Когато човек гледа на нещата от гледна точка на прераждането, те не изглеждат толкова невероятни. Нужно е само внимателно да разгледаме начина, по който човек се развива под влияние на вътрешните душевни сили в една инкарнация. Нужно е само да наблюдаваме душевната сила на вярата, душевната сила, която може да има човек като вярва в нещо, което, бидейки свръхсетивно, се издига над обичайните сетивни явления. Може би един съвременен материалистически монист все още здраво се държи за тезите си, той може и да казва: Само знанието е валидно, а вярата няма сигурна основа – затова пък го опровергава един друг валиден факт, фактът, че душевните условия, които поражда вярата, действат съживяващо на нашето астрално тяло, докато безверието, невъзможността да се вярва изсушава астралното тяло, оставя го да се съсухри. Вярата представлява за астралното тяло това, което е храната за физическото. А не е ли от значение да разберем какво прави вярата за човека, за неговото изцеление, за душевното му здраве и дори за физическото тяло – защото това несъмнено дава отражение и върху телесното здраве? Не е ли чудно това, че човек иска да ликвидира вярата и да освободи място за знанието, а от друга страна, астралното тяло на човек, който не може да вярва, се изсушава и съсухря? Ако действително насочим вниманието си в тази посока, виждаме, че това може да стане, дори ако разглеждаме само единия живот.
към текста >>

Може би един съвременен материалистически монист все още здраво се държи за тезите си, той може и да казва: Само знанието е валидно, а вярата няма сигурна основа – затова пък го опровергава един друг валиден факт, фактът, че душевните условия, които поражда вярата, действат съживяващо на нашето астрално тяло, докато безверието, невъзможността да се вярва изсушава астралното тяло, оставя го да се съсухри.
Когато човек разглежда нещата в причинно-следствената им връзка, когато види начина, по който ги е придобил, по един странен начин се изключват някои от тях, с които той се гордее в настоящата си инкарнация. Когато човек гледа на нещата от гледна точка на прераждането, те не изглеждат толкова невероятни. Нужно е само внимателно да разгледаме начина, по който човек се развива под влияние на вътрешните душевни сили в една инкарнация. Нужно е само да наблюдаваме душевната сила на вярата, душевната сила, която може да има човек като вярва в нещо, което, бидейки свръхсетивно, се издига над обичайните сетивни явления. Може би един съвременен материалистически монист все още здраво се държи за тезите си, той може и да казва: Само знанието е валидно, а вярата няма сигурна основа – затова пък го опровергава един друг валиден факт, фактът, че душевните условия, които поражда вярата, действат съживяващо на нашето астрално тяло, докато безверието, невъзможността да се вярва изсушава астралното тяло, оставя го да се съсухри. Вярата представлява за астралното тяло това, което е храната за физическото. А не е ли от значение да разберем какво прави вярата за човека, за неговото изцеление, за душевното му здраве и дори за физическото тяло – защото това несъмнено дава отражение и върху телесното здраве? Не е ли чудно това, че човек иска да ликвидира вярата и да освободи място за знанието, а от друга страна, астралното тяло на човек, който не може да вярва, се изсушава и съсухря? Ако действително насочим вниманието си в тази посока, виждаме, че това може да стане, дори ако разглеждаме само единия живот. Защото, за да признаем, че един безверник изсушава астралното си тяло, не е необходимо да разглеждаме последователните прераждания, а е достатъчно да разгледаме само една инкарнация.
към текста >>

Вярата представлява за астралното тяло това, което е храната за физическото.
Когато човек разглежда нещата в причинно-следствената им връзка, когато види начина, по който ги е придобил, по един странен начин се изключват някои от тях, с които той се гордее в настоящата си инкарнация. Когато човек гледа на нещата от гледна точка на прераждането, те не изглеждат толкова невероятни. Нужно е само внимателно да разгледаме начина, по който човек се развива под влияние на вътрешните душевни сили в една инкарнация. Нужно е само да наблюдаваме душевната сила на вярата, душевната сила, която може да има човек като вярва в нещо, което, бидейки свръхсетивно, се издига над обичайните сетивни явления. Може би един съвременен материалистически монист все още здраво се държи за тезите си, той може и да казва: Само знанието е валидно, а вярата няма сигурна основа – затова пък го опровергава един друг валиден факт, фактът, че душевните условия, които поражда вярата, действат съживяващо на нашето астрално тяло, докато безверието, невъзможността да се вярва изсушава астралното тяло, оставя го да се съсухри. Вярата представлява за астралното тяло това, което е храната за физическото. А не е ли от значение да разберем какво прави вярата за човека, за неговото изцеление, за душевното му здраве и дори за физическото тяло – защото това несъмнено дава отражение и върху телесното здраве? Не е ли чудно това, че човек иска да ликвидира вярата и да освободи място за знанието, а от друга страна, астралното тяло на човек, който не може да вярва, се изсушава и съсухря? Ако действително насочим вниманието си в тази посока, виждаме, че това може да стане, дори ако разглеждаме само единия живот. Защото, за да признаем, че един безверник изсушава астралното си тяло, не е необходимо да разглеждаме последователните прераждания, а е достатъчно да разгледаме само една инкарнация. Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност.
към текста >>

А не е ли от значение да разберем какво прави вярата за човека, за неговото изцеление, за душевното му здраве и дори за физическото тяло – защото това несъмнено дава отражение и върху телесното здраве?
Когато човек гледа на нещата от гледна точка на прераждането, те не изглеждат толкова невероятни. Нужно е само внимателно да разгледаме начина, по който човек се развива под влияние на вътрешните душевни сили в една инкарнация. Нужно е само да наблюдаваме душевната сила на вярата, душевната сила, която може да има човек като вярва в нещо, което, бидейки свръхсетивно, се издига над обичайните сетивни явления. Може би един съвременен материалистически монист все още здраво се държи за тезите си, той може и да казва: Само знанието е валидно, а вярата няма сигурна основа – затова пък го опровергава един друг валиден факт, фактът, че душевните условия, които поражда вярата, действат съживяващо на нашето астрално тяло, докато безверието, невъзможността да се вярва изсушава астралното тяло, оставя го да се съсухри. Вярата представлява за астралното тяло това, което е храната за физическото. А не е ли от значение да разберем какво прави вярата за човека, за неговото изцеление, за душевното му здраве и дори за физическото тяло – защото това несъмнено дава отражение и върху телесното здраве? Не е ли чудно това, че човек иска да ликвидира вярата и да освободи място за знанието, а от друга страна, астралното тяло на човек, който не може да вярва, се изсушава и съсухря? Ако действително насочим вниманието си в тази посока, виждаме, че това може да стане, дори ако разглеждаме само единия живот. Защото, за да признаем, че един безверник изсушава астралното си тяло, не е необходимо да разглеждаме последователните прераждания, а е достатъчно да разгледаме само една инкарнация. Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност. Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание.
към текста >>

Не е ли чудно това, че човек иска да ликвидира вярата и да освободи място за знанието, а от друга страна, астралното тяло на човек, който не може да вярва, се изсушава и съсухря?
Нужно е само внимателно да разгледаме начина, по който човек се развива под влияние на вътрешните душевни сили в една инкарнация. Нужно е само да наблюдаваме душевната сила на вярата, душевната сила, която може да има човек като вярва в нещо, което, бидейки свръхсетивно, се издига над обичайните сетивни явления. Може би един съвременен материалистически монист все още здраво се държи за тезите си, той може и да казва: Само знанието е валидно, а вярата няма сигурна основа – затова пък го опровергава един друг валиден факт, фактът, че душевните условия, които поражда вярата, действат съживяващо на нашето астрално тяло, докато безверието, невъзможността да се вярва изсушава астралното тяло, оставя го да се съсухри. Вярата представлява за астралното тяло това, което е храната за физическото. А не е ли от значение да разберем какво прави вярата за човека, за неговото изцеление, за душевното му здраве и дори за физическото тяло – защото това несъмнено дава отражение и върху телесното здраве? Не е ли чудно това, че човек иска да ликвидира вярата и да освободи място за знанието, а от друга страна, астралното тяло на човек, който не може да вярва, се изсушава и съсухря? Ако действително насочим вниманието си в тази посока, виждаме, че това може да стане, дори ако разглеждаме само единия живот. Защото, за да признаем, че един безверник изсушава астралното си тяло, не е необходимо да разглеждаме последователните прераждания, а е достатъчно да разгледаме само една инкарнация. Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност. Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание. Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика.
към текста >>

Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика.
Не е ли чудно това, че човек иска да ликвидира вярата и да освободи място за знанието, а от друга страна, астралното тяло на човек, който не може да вярва, се изсушава и съсухря? Ако действително насочим вниманието си в тази посока, виждаме, че това може да стане, дори ако разглеждаме само единия живот. Защото, за да признаем, че един безверник изсушава астралното си тяло, не е необходимо да разглеждаме последователните прераждания, а е достатъчно да разгледаме само една инкарнация. Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност. Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание. Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието. Трябва да насочим вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно. Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем: Както човек в последователните си прераждания – често сме подчертавали това – сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж – жена, така по правило се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ, и друга, в която отдава повече тежест на разума.
към текста >>

За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените.
Ако действително насочим вниманието си в тази посока, виждаме, че това може да стане, дори ако разглеждаме само единия живот. Защото, за да признаем, че един безверник изсушава астралното си тяло, не е необходимо да разглеждаме последователните прераждания, а е достатъчно да разгледаме само една инкарнация. Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност. Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание. Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието. Трябва да насочим вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно. Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем: Както човек в последователните си прераждания – често сме подчертавали това – сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж – жена, така по правило се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ, и друга, в която отдава повече тежест на разума. Разбира се, има изключения, така че могат да се получат няколко мъжки или женски инкарнации.
към текста >>

За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието.
Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност. Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание. Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието. Трябва да насочим вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно. Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем: Както човек в последователните си прераждания – често сме подчертавали това – сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж – жена, така по правило се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ, и друга, в която отдава повече тежест на разума. Разбира се, има изключения, така че могат да се получат няколко мъжки или женски инкарнации. Но смисълът по правило е във взаимното оплождане и допълване.
към текста >>

Но как се осъществява това в живота можем да разберем най-добре, ако обърнем внимание на такива кармически взаимовръзки като вяра и разум, любов и себелюбие.
Ние живеем във времето, когато голям брой хора имат нужда нещо отново да проникне в душата им, нещо, което да съумее да подтикне душата напред, нещо от това, което носи антропософията, за да могат хората да обогатят и изпълнят душите си със съдържание. За следващото си прераждане, а също и за работата между смъртта и новото раждане, човечеството трябва да се стреми към дела, които да не се осланят само на старите традиции, а към истински нови дела. Тези неща трябва да се разглеждат с голяма сериозност и с истинско достойнство, защото трябва да се установи като факт, че антропософията има мисия, че тя е като културен зародиш, който трябва да покълне и разцъфти за в бъдеще. Но как се осъществява това в живота можем да разберем най-добре, ако обърнем внимание на такива кармически взаимовръзки като вяра и разум, любов и себелюбие. Онзи, който в смисъла на етапа на развитие на нашето време е убеден в това, че когато преминава през портата на смъртта, човек веднага попада в една неземна вечност, някъде извън този свят, никога няма да стигне до едно истинско оценяване на душевния напредък, защото ще си каже: Ако има някакъв напредък, ти не можеш да го осъзнаеш напълно всеобхватно като такъв, защото си само преминаващ; на този свят си само за кратко време и трябва да се готвиш само и единствено за другия свят.
към текста >>

Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата – с лекар, но това не е лесно изпълнимо! Но човек напредва най-добре, когато следва непринудено вътрешния си мир. Затова последният трябва да е ориентиран към съвместно съществуване и уважение, трябва да зачита човешкото достойнство. А това може да стане само ако хората бъдат разбирани така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под внимание закона за прераждането и кармата. Съвместният живот на хората ще се издигне на едно по-високо ниво само тогава, когато в душата се оживи значението на закона за прераждането и кармата. Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
към текста >>

217. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

Давид Фридрих Щраус пише следните думи: виж "Старата и новата вяра", Бон, 1881 г., стр. 180.
Стр. 20. Давид Фридрих Щраус пише следните думи: виж "Старата и новата вяра", Бон, 1881 г., стр. 180.
към текста >>

218. Съдържание GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Религията като познание, идващо от вярата и чувствата.
Как изглежда човекът от гледните точки на окултизма, теософията и философията. Окултизъм: Развитие на ясновиждащото познание чрез преодоляване на егоизма; изграждане на символен език. Теософията служи за разпространяването на окултните познания с помощта на обикновения език. Религията като познание, идващо от вярата и чувствата. Философията като познание, опиращо се на мозъка и сетивата. Окултните познания за реинкарнация и Карма като задача на теософията. Буда и Христос.
към текста >>

219. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

За онези човешки души, които не можеха да достигнат до всеобхватния теософски светоглед, беше наложително изграждането на "вярата", на познанието чрез вярата.
Определени закони в хода на човешкото развитие върху които ние ще говорим занапред наложиха известни промени и диференциации в теософията. Когато се обърнем към древните епохи от човешкото развитие, към онези най-древни народи (но не и към декадентските народи, които днешната безпомощна антропология нарича "първични"), ние ще открием в тях Мистериите и окултните школи, чиито избраници проповядваха окултното познание. Това, което теософията днес проповядва то е нещо твърде различно. Постепенно теософската форма която на времето беше почти единственото познание, помагащо на човека да се издигне до своята истинска същност прие религиозни очертания, съобразявайки се с обстоятелството, че в хода на историческото развитие не винаги можеше да се разчита на здравия човешки разум, който сам по себе си, беше достатъчен за разбиране на теософията. От друга страна, трябваше да се мисли и за онези човешки души, които по ред външни причини нямаха никаква възможност да се издигнат до всеобхватната теософска гледна точка, или пък да усъвършенствуват своя здрав човешки разум, за да проникнат в сферата на окултните истини. За онези човешки души, които не можеха да достигнат до всеобхватния теософски светоглед, беше наложително изграждането на "вярата", на познанието чрез вярата.
към текста >>

Стана така, че теософските истини се превърнаха в истини на вярата.
Ако се обърнем към първата следатлантска епоха, към древната Индия, ще открием там такъв широк размах на окултното познание, че самия народ можеше да се обръща към знанието като към една теософия. За древната индийска епоха общо взето религията съвпада с теософията. Там религията не е извлечена и обособена като нещо различно от теософията. И ако ретроспективно проследим развитието на религиите, като техен изходен пункт, ние ще открием именно теософията. Но в хода на човешкото развитие религиозната форма трябваше да взема все по-голямо и по-голямо надмощие, като при това тя лиши човека от онези истини, които теософията можеше да му предложи. Стана така, че теософските истини се превърнаха в истини на вярата.
към текста >>

220. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Каква вяра сме могли да имаме тогава в началото и после в течение на последните години?
Каква вяра сме могли да имаме тогава в началото и после в течение на последните години?
към текста >>

221. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Оттук следва потребността да се дават указания не само в кратки брошури или подобни, което би било по-лесно: Така и така трябва да прави душата, за да събуди вярата, че е възможно, щом се следват такива правила, при всяко обстоятелство, по същия начин като всяка друга душа да се издигне в по-висшите светове.
Никоя душа не е в същата ситуация като някоя друга. Също така пътят към по-висшите светове е индивидуален за всяка душа, той е такъв, какъвто се определя според въпросната душа при изходния пункт. Не може да се каже, ако искаме да говорим в правилния смисъл: Всяка душа трябва да проведе така издигането си към по-висшите светове – инициацията си – според един нормален принцип. Оттук следва потребността да се дават указания не само в кратки брошури или подобни, което би било по-лесно: Така и така трябва да прави душата, за да събуди вярата, че е възможно, щом се следват такива правила, при всяко обстоятелство, по същия начин като всяка друга душа да се издигне в по-висшите светове. Оттук е неприятността на такова нещо. Затова преди всичко аз опитах в книжката „Как се постигат познания за висшите светове“ да покажа нещо, което е индивидуално, но въпреки това да е полезно за всяка една душа. Но въпреки това се яви също и необходимостта да се покаже многообразието и променливото в пътя на инициацията. И без да искам да давам някакви разяснения за това, което е направено, бих желал да ви посоча как се явиха необходимостите към трите образа, които в трите мистерийни опита – „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, и „Пазачът на прага“ – се явяват пред вашите души като Йохан Томасий, Капезий и Щрадер. Те ви показват пътя на първото ниво на инициацията едновременно в три различни аспекта.
към текста >>

И все по-необходимо ще става да се освобождаваме от вярата, че в тези неща можем да навлезем с помощта на няколко правила, все по-необходимо ще бъде именно в духовната област да се насочваме от дидактичното към образа.
И без да искам да давам някакви разяснения за това, което е направено, бих желал да ви посоча как се явиха необходимостите към трите образа, които в трите мистерийни опита – „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, и „Пазачът на прага“ – се явяват пред вашите души като Йохан Томасий, Капезий и Щрадер. Те ви показват пътя на първото ниво на инициацията едновременно в три различни аспекта. Не може да се каже за някой от тези пътища, че е по-добър или по-лош от пътя на другите; напротив, за всеки от тях трябва да се каже, че той е трябвало да се даде според кармата на въпросната индивидуалност. Може само да се каже: една душа като тази на Йохан Томасий, или като тази на Капезий, трябва да върви по такива пътища, както съм опитал да ги покажа не в теории, не дидактично, а в образи. Оттук е нуждата да се показват такива образи. И все по-необходимо ще става да се освобождаваме от вярата, че в тези неща можем да навлезем с помощта на няколко правила, все по-необходимо ще бъде именно в духовната област да се насочваме от дидактичното към образа. Тъй като взаимовръзките на световете са толкова многообразни, трябва също и пътищата на отделната индивидуалност да са толкова многообразни. Когато трябва да се показват определени индивидуалности или същества от по-висшите светове и връзката им с човека, тогава трябва да се почувства необходимостта тези образи да се изобразяват живо, в тяхната многоликост, не да се дават голи дефиниции за тях. В нашата епоха е особено важно за онези, които се стремят към духовно познание, да схващат такива образи като Луцифер и Ариман, които се срещат винаги по пътя на инициацията, именно в тяхната многостранност и променливост. Тогава ще се покаже колко са забележителни връзките на един свят с друг. В много знаци на нашето време се показва, че постепенно може да се пробуди разбиране за действието на един свят в друг такъв.
към текста >>

Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира след смъртта, е същото като в сетивния свят.
Понякога тя ни предлага симпатични, а друг път антипатични неща. И който може да достигне до истинско себеосъзнаване, знае, че съчувствие и състрадание, симпатия и антипатия спадат към най-силните усещания, които изобщо можем да имаме и които са всадени най-дълбоко в душата. Сега става така – защо, няма нужда да повтарям, тъй като беше казвано често в началните лекции, – че ние подготвяме в нашия по-висш аз това, което в смисъла на вчерашната и завчерашната лекция само напомня на обикновения аз, че сме самите тези, които си подготвят онази съдба, която може би цял един живот ни измъчва. Няма ли хора, които отричат идеята за превъплъщението затова, защото нямат желание да встъпят в ново битие, след като са изживели настоящето? Защо мислят така такива хора? Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира след смъртта, е същото като в сетивния свят. Тук нещо може да ни хареса, друго – не. Не ни допада между смъртта и новото раждане да усещаме нещата както тук. Там обаче усещаме нещата другояче. Когато навлезем след смъртта в духовния свят, например виждаме: ти си живял на земята в едно сетивно битие, имал си определена способност, но тази способност се е проявила твърде едностранчиво, вероятно си я пренебрегвал. Сега ти трябва да се трансформираш в ново земно битие в друга телесност така, че едностранчивостта да се изглади и несъвършенството да стане по-съвършено.
към текста >>

Тази вяра е широко разпространена в света.
Защото основателно и разбираемо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане. За сетивното битие имаме нужда от душевен живот, който няма валидност за свръхсетивния свят. Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света. Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие. Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове? Тази вяра е широко разпространена в света. Често може да се чуе: Как може да се разбере нещо за свръхсетивните светове, без да сме приели инициация? И чуваме да се посочва, че единственото вярно нещо може да бъде преживяването на степените на инициацията, същинското издигане в свръхсетивния свят.
към текста >>

222. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Това не е възможно за всички хора, особено в една епоха, която е толкова материалистична, колкото днешната, особено за онези хора, които днес са си изградили мнение за мировите загадки, за световните мирогледи и които чрез странния днешен начин на възпитание са приобщени към вярата, че човек може да си изгради още в най-ранно детство всеобхватна преценка за световните мирогледи.
От смисъла и духа на тези лекции е налице това, че при стъпките, които се правят към инициацията, при всеки човек все повече и повече се касае за това, че в своето изживяване той става независим от това, на което може да служи тялото му като физически инструмент, че той се учи да се изживява в своите по-висши тела, в своето елементарно или етерно тяло, в своето астрално тяло, също и в това, което може да се нарече негов аз или мисловно тяло. При всяка стъпка на инициацията се касае за това, изграждане на способност да се възприема в по-висшите тела. При това е необходимо човек да направи нещо към това, за да се освободи от сетивното физическо тяло, така че съзнателно да отстрани от себе си всичко, което го държи във връзка със света, във връзката, която се показва единствено чрез инструмента на физическото тяло. Това не е възможно за всички хора, особено в една епоха, която е толкова материалистична, колкото днешната, особено за онези хора, които днес са си изградили мнение за мировите загадки, за световните мирогледи и които чрез странния днешен начин на възпитание са приобщени към вярата, че човек може да си изгради още в най-ранно детство всеобхватна преценка за световните мирогледи. Защо възникват днес толкова много беди в света от незряла, породена от страсти и емоции преценка? Когато се наблюдават световните явления, се вижда, че книжният пазар е залят от незрели неща, които са породени единствено от симпатия и антипатия. Защо е така? Може да се попита: Не е ли имало и по-рано хора, които да посрещат в своята житейска тъма постиженията на свръхсетивното изследване с омраза и отвращение, както това се случва в наше време? Нямало ли е тъмни хора, като днешните материалисти, които използват всички възможни средства, които дават омраза, незнание и мрак?
към текста >>

223. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

До мен вървеше един мъж, който имаше вяра във истината на фантазията, в творческото на фантазията, но около него беше един свят, който нямаше предразположение за вяра в творческото на фантазията, в произхода на фантазията от бащата на истината!
Бих искал да се върна на нещо, което е витаело пред Херман Грим, за което ми е говорил по време на едно пътуване от Ваймар към Тифурт, което живееше в душата му като здание, което искаше да построи и за което говори във встъпителните бележки към своите останали след смъртта му фрагменти, а именно че това нещо винаги е витаело пред душата му и че цялата му работа е избликвала от това, което е живяло така в душата му. Какво беше това, което винаги витаеше пред него? Нещо не по-маловажно от една история за развитието на човечеството, която той искаше да представи като история на развитието на националната фантазия на човечеството на народите и времената. Това беше неговата задача. Той искаше да изследва например как в Гърция е действала творческата сила на фантазията, например при Омир, Есхил или Софокъл, как е вървяла тя през времената до новото време и навсякъде е представяла така това, което е трябвало да се представи. До мен вървеше един мъж, който имаше вяра във истината на фантазията, в творческото на фантазията, но около него беше един свят, който нямаше предразположение за вяра в творческото на фантазията, в произхода на фантазията от бащата на истината! Усещането, което откривате отново днес в третата мистерия „Пазачът на прага“, когато госпожа Балде се явява като дух в небесните царства – но като един върнал се обратно дух, защото иначе духовете идват от свръхсетивния свят, госпожа Балде обаче поглежда нагоре и се явява там точно така, както свръхсетивни същества слизали на земята, – това усещане напираше в душата ми тогава и се оформяше като съдбата на фантазията. За тази съдба на фантазията ще трябва да се мисли, ако трябва да се достигне до това, което витаеше пред Херман Грим, без нещо да се знае за произхода на фантазията от бащата на истината. Никога не се осъществи това, което е витаело пред Херман Грим. Той чувстваше смътно, че нещо би могло да се осъществи, ако му се удаде това, което искаше. Но това не стана.
към текста >>

224. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И когато после този индийски брамин обсъждаше някои подробности от учението Веданта, от това истинското индийско вероизповедание, те съвсем не изглеждаха чужди за неговите слушатели, напротив, те изглеждаха като един вид вяра в разума, до което общо взето би могъл да достигне всеки, който, уповавайки се на своя разум, се обръща към единния Бог.
Някогашната му религия, смяташе той, която отчасти е пълна с противоречия, се съдържа във Ведите, но благодарение на Виаза ние имаме системата Веданта, където всичко е напълно достъпно за чистото човешко мислене. Ето какво, казваше той, искам да изповядвам. И за тази цел, освен че направи преводи от различни, трудно разбираеми диалекти, той направи извлечения от онова, което смяташе за истинско учение и го разпространи всред хората. На какво разчиташе Рам Мохан Рой? Той смяташе, че за всички ще стане ясно: Зад многобожието и зад идолопоклонничеството се крие чистото учение за онзи първоначален Бог, който живее във всички неща и който вече не може да бъде постигнат по пътя на идолопоклонничеството, макар че той отново трябва да навлезе в душите на хората. И когато после този индийски брамин обсъждаше някои подробности от учението Веданта, от това истинското индийско вероизповедание, те съвсем не изглеждаха чужди за неговите слушатели, напротив, те изглеждаха като един вид вяра в разума, до което общо взето би могъл да достигне всеки, който, уповавайки се на своя разум, се обръща към единния Бог.
към текста >>

225. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И когато Христос Исус го забелязва, какво казва Той: „Дъще, твоята вяра ти помогна; върви си с мир и бъди изцелена от твоята болест.“ Първоначално Той сам установява как е поставен в тази ситуация, как Божието Царство се влива в Него и как после „изтича“ от Него.
Тя е тази, която върши нещо: Именно тя обхваща дрехата Му. И тогава от Него изтичат сили. Чрез какво? Не чрез това, че Той насочва потока от сили, а чрез обстоятелството, че тя ги извлича от Него нещо, което Той забелязва едва по-късно. Това е посочено много ясно. И когато Христос Исус го забелязва, какво казва Той: „Дъще, твоята вяра ти помогна; върви си с мир и бъди изцелена от твоята болест.“ Първоначално Той сам установява как е поставен в тази ситуация, как Божието Царство се влива в Него и как после „изтича“ от Него. Той не се намира вече в същата ситуация, в която се намираха някогашните гонители на демони спрямо техните пациенти. Някога пациентът можеше да вярва или да не вярва: Силата, която чрез медиума на лечителя идваше от свръхсетивните светове така или иначе се разливаше върху болния. Сега обаче, когато нещата опират до Аза, този Аз трябва да вземе участие в лечението; сега вече всичко бива индивидуализирано. Ето за какво става дума в Евангелието, а не за стандартните някога лечебни въздействия, които душата е упражнявала върху тялото; става дума за това, че след започването на новото време между един човешки Аз и друг човешки Аз трябваше да се установят нови, коренно различни отношения. По-рано спиритуалните сили се намираха във висшите светове и, тъй да се каже, се носеха над главите на хората; сега обаче Царствата Небесни се бяха приближили и напираха да влязат в човешките сърца, за да живеят там, в човешките сърца, като в свой дом.
към текста >>

За един такъв светоглед външната физическа действителност трябваше да се обедини с вътрешната морална действителност, и то без да се пропуска важната разлика, че ако в предишната епоха всичко се свеждаше до вярата, занапред всичко може да се свежда до познанието.
Някога пациентът можеше да вярва или да не вярва: Силата, която чрез медиума на лечителя идваше от свръхсетивните светове така или иначе се разливаше върху болния. Сега обаче, когато нещата опират до Аза, този Аз трябва да вземе участие в лечението; сега вече всичко бива индивидуализирано. Ето за какво става дума в Евангелието, а не за стандартните някога лечебни въздействия, които душата е упражнявала върху тялото; става дума за това, че след започването на новото време между един човешки Аз и друг човешки Аз трябваше да се установят нови, коренно различни отношения. По-рано спиритуалните сили се намираха във висшите светове и, тъй да се каже, се носеха над главите на хората; сега обаче Царствата Небесни се бяха приближили и напираха да влязат в човешките сърца, за да живеят там, в човешките сърца, като в свой дом. Ето за какво става дума. За един такъв светоглед външната физическа действителност трябваше да се обедини с вътрешната морална действителност, и то без да се пропуска важната разлика, че ако в предишната епоха всичко се свеждаше до вярата, занапред всичко може да се свежда до познанието.
към текста >>

А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.“ (2, 1-5)
А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.“ (2, 1-5)
към текста >>

Аз вече казах, че вярата е едно необходимо условие.
Аз вече казах, че вярата е едно необходимо условие. Защо вяра? Защото проявленията на моралните качества във физическия свят не настъпват в рамките на една инкарнация. Заставайки днес пред физическия недъг на един човек, ние не бихме могли да свържем неговите морални и физически качества, така че да получим ясна картина в рамките на неговата сегашна инкарнация. Само ако се издигнем над сегашната му инкарнация, ние ще стигнем до връзката между неговите морални и физически качества, проявяващи се в неговата Карма. Единствено поради факта, че досега Кармата не беше зачитана, ние можем да заявим следното: Досега, връзката между моралните и физическите качества можеше да бъде търсена само в областта на вярата.
към текста >>

Защо вяра?
Аз вече казах, че вярата е едно необходимо условие. Защо вяра? Защото проявленията на моралните качества във физическия свят не настъпват в рамките на една инкарнация. Заставайки днес пред физическия недъг на един човек, ние не бихме могли да свържем неговите морални и физически качества, така че да получим ясна картина в рамките на неговата сегашна инкарнация. Само ако се издигнем над сегашната му инкарнация, ние ще стигнем до връзката между неговите морални и физически качества, проявяващи се в неговата Карма. Единствено поради факта, че досега Кармата не беше зачитана, ние можем да заявим следното: Досега, връзката между моралните и физическите качества можеше да бъде търсена само в областта на вярата. Едва сега, когато Евангелията стават обект на духовно-научни изследвания, вярата се превръща в познание.
към текста >>

Единствено поради факта, че досега Кармата не беше зачитана, ние можем да заявим следното: Досега, връзката между моралните и физическите качества можеше да бъде търсена само в областта на вярата.
Аз вече казах, че вярата е едно необходимо условие. Защо вяра? Защото проявленията на моралните качества във физическия свят не настъпват в рамките на една инкарнация. Заставайки днес пред физическия недъг на един човек, ние не бихме могли да свържем неговите морални и физически качества, така че да получим ясна картина в рамките на неговата сегашна инкарнация. Само ако се издигнем над сегашната му инкарнация, ние ще стигнем до връзката между неговите морални и физически качества, проявяващи се в неговата Карма. Единствено поради факта, че досега Кармата не беше зачитана, ние можем да заявим следното: Досега, връзката между моралните и физическите качества можеше да бъде търсена само в областта на вярата. Едва сега, когато Евангелията стават обект на духовно-научни изследвания, вярата се превръща в познание. И тогава Христос Исус застава редом до нас и виждайки Кармата казва: Този човек аз мога да изцеля; защото вглеждайки се в личността му, аз съм наясно: Неговата Карма е такава, че сега той може да стане и да ходи.
към текста >>

Едва сега, когато Евангелията стават обект на духовно-научни изследвания, вярата се превръща в познание.
Защо вяра? Защото проявленията на моралните качества във физическия свят не настъпват в рамките на една инкарнация. Заставайки днес пред физическия недъг на един човек, ние не бихме могли да свържем неговите морални и физически качества, така че да получим ясна картина в рамките на неговата сегашна инкарнация. Само ако се издигнем над сегашната му инкарнация, ние ще стигнем до връзката между неговите морални и физически качества, проявяващи се в неговата Карма. Единствено поради факта, че досега Кармата не беше зачитана, ние можем да заявим следното: Досега, връзката между моралните и физическите качества можеше да бъде търсена само в областта на вярата. Едва сега, когато Евангелията стават обект на духовно-научни изследвания, вярата се превръща в познание. И тогава Христос Исус застава редом до нас и виждайки Кармата казва: Този човек аз мога да изцеля; защото вглеждайки се в личността му, аз съм наясно: Неговата Карма е такава, че сега той може да стане и да ходи.
към текста >>

226. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Причината беше тази, че учениците и последователите на Буда живееха с вярата, с убеждението: Да, в онзи миг от неговия живот, когато седеше под дървото Боди, душата на Буда беше озарена от истинското познание за мировото съществувание, озарена от светлината, от Слънцето на Всемира; ето защо всичко, което излизаше от устата на Буда, им се струваше като че ли идва от самите Духове на Всемира.
И на какво се дължеше това, че думите на Буда звучаха за всички тях като едно благовестие от самото Небе? Причината беше тази, че учениците и последователите на Буда живееха с вярата, с убеждението: Да, в онзи миг от неговия живот, когато седеше под дървото Боди, душата на Буда беше озарена от истинското познание за мировото съществувание, озарена от светлината, от Слънцето на Всемира; ето защо всичко, което излизаше от устата на Буда, им се струваше като че ли идва от самите Духове на Всемира. Тъкмо това неповторимо и свещено настроение, което живееше в сърцата на учениците и последователите на Буда, е най-важното в случая. За да се научим да разбираме какво точно се случи половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ние трябва да поставим тези факти пред нашия духовен поглед.
към текста >>

227. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

Той описва това, което може да възникне като особености на вярата именно поради факта, че потомците винаги се придържаха към своите родители, към кръвното родство.
Този исторически подход възникна бавно, започвайки бих казал от най-примитивни душевни състояния. И в Стария Завет ние откриваме този исторически подход на първо място в непрекъснатото напомняне, че същността на древнозаветния народ се състои в следното: Юдеите принадлежат към кръвта на Авраам, Исаак и Яков; те продължават развитието си и в следващите генерации и, общо взето, това, което се развива, представлява една форма на размножаващата се кръв. С древнозаветния народ става същото, което се случва с отделния човек, когато той преминава през различните периоди на своя живот, така че факторът време продължава да играе решаваща роля. И ако се вгледаме още по-внимателно в подробностите, ще установим как смяната на генерациите в древнозаветния народ напомня израстването на отделния човек, доколкото той развива по естествен път това, което наричаме физически заложби. Нещата, които непрекъснато се предават от бащата на сина и така нататък ето какво описва Стария Завет. Той описва това, което може да възникне като особености на вярата именно поради факта, че потомците винаги се придържаха към своите родители, към кръвното родство. Това което благодарение на кръвта се случва в естествения живот на отделния човек, намира израз и в цялата история на старозаветния народ. И както в определен момент отделният човек проявява един или друг душевен елемент, така че този душевен елемент изпъква особено силно, същото установяваме това е твърде интересно в историческото развитие на Стария Завет.
към текста >>

Но същевременно той и умира, доколкото приема в своята вяра, в своето вероизповедание единствено духовното, както се убеждаваме от величественото описание на Макавеите.
Така тялото на старозаветния народ се разви и постигна своята зрялост. Но същевременно той и умира, доколкото приема в своята вяра, в своето вероизповедание единствено духовното, както се убеждаваме от величественото описание на Макавеите. Бихме добавили: В това описание на Макавеите се проявява вече остарелият народ на Стария Завет и като всеки остарял народ той излиза в почивка, като в същото време чрез Макавеевите синове непосредствено се потвърждава вечността на човешката душа. Вечността на индивида се проявява като съзнание на народа. И тъкмо сега, когато тялото на самия народ умира, тази индивидуална душа остава като един вид душа-семе в една съвършено нова форма. И къде е тя, тази душа? Тази душа на Илия, която същевременно е душа на старозаветния народ, сега отново живее в Йоан Кръстител.
към текста >>

228. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те спаси.
А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледна, и тръгна подир Него по пътя.“ (10, 49-52.)
към текста >>

Това означава: Само вяра е това, което Той изисква.
Това означава: Само вяра е това, което Той изисква. И не бива ли да се замислим защо наред с другите случки, Евангелието разказва за изцелението на слепеца? Защо този разказ е вмъкнат така изолирано тук? Хората трябва да извличат познание дори само от композиционната структура на Евангелието. Тук акцентът пада не върху изцелението, а върху факта, че от всички само един-единствен, слепецът, вика с всички сили: „Исусе, ти Сине Давидов! “ Виждащите не го познават.
към текста >>

229. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

век насам, опирайки се на различни гледни точки, човешкото съзнание непрекъснато търси един вид сигурност в своята вяра, свързана с Мистерията на Голгота.
От 18. век насам, опирайки се на различни гледни точки, човешкото съзнание непрекъснато търси един вид сигурност в своята вяра, свързана с Мистерията на Голгота. Това търсене е минало през различни фази. Общо взето, включително и до 18 век не са възниквали сериозни въпроси относно достоверността на историческите документи казвам „исторически“ в този смисъл, в който е прието да се говори за такива документи потвърждаващи съществуването на Христос Исус. В човешките души все още беше прекалено живо всичко онова, което струеше от Мистерията на Голгота. Все още хората ясно виждаха как въздействията от тази Мистерия са тясно свързани с името на Христос Исус и не изпитваха никаква потребност да питат: А дали има някакъв исторически документ, който доказва, че Христос Исус е съществувал? За тези, които изповядваха Христос Исус, Неговото съществувание беше нещо напълно самопонятно, но също така само-понятно беше и това и то в много по-голяма степен, отколкото обикновено си мислим че хората се уповаваха както на човешкото, така и на свръхчовешкото, духовно-божествено Същество Христос Исус.
към текста >>

Тези хора, заслепени от своята вяра в материалния свят не можеха току-така да се измъкнат от своите изследвания, какъвто беше случаят с животоописанието на Исус.
Това неодобрение има две страни. На първо място е валидността на самите документи. Защото според смисъла, който днес хората влагат в понятието „исторически документи“, съвсем ясно е, че Евангелията не са никакви документи. Това се потвърждава от многобройните противоречия, както и от обстоятелството, че те не са могли да бъдат отстранени в хода на времето. На второ място идва това, че към подобно изследване на Исусовия живот се прибавиха съображенията на онези, които на определени и често повтарящи се в Евангелията места виждаха такива факти, за които ние знаем, че се отнасят към свръхсетивния свят. Тези хора, заслепени от своята вяра в материалния свят не можеха току-така да се измъкнат от своите изследвания, какъвто беше случаят с животоописанието на Исус. Ето как се стигна до другото, до изследването на Христос, което нарасна през последните години, докато животоописанието или изследването на Исусовия живот отдавна вече беше привършило, достигайки връхната си точка с образа на „простия човек от Назарет“ както се изразява един днешен професор. Разбира се, всичко това е твърде приятно за повечето хора. Те са просто поласкани, когато никой не изисква от тях да се съобразяват с по-висшите сили в Евангелията и много повече им приляга да говорят за „простия човек от Назарет“, отколкото да се стремят към Богочовека.
към текста >>

230. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

безразлично каква вяра има.
Едвам, когато хората знаят, че Христос е извършил Тайната на Голгота за всички човеци, тогава те ще разберат Християнството. Защото едно нещо е това реално действие, което се разля от Голгота, но дали хората са си усвоили едно разбиране за това. Хората трябва да се стремят да знаят Що е Христос? Обаче никой след Тайната на Голгота не можем да считаме един човек по друг начин, освен така че да кажем: Дали ти си това, или онова, Христос е понесъл смъртта също и за тебе и Той има значение за тебе както и за някой друг. При правилното разбиране на Тайната на Голгота се получава възгледът, че ние можем да застанем пред всеки човек и да го запитаме: Колко християнско има той в себе си? безразлично каква вяра има. Защото човекът все повече и повече трябва да добие съзнание за това, което е реално в него, представлява без съмнение един висок идеал да знае нещо за Тайната на Голгота. Но това е нещо различно за схващането, което човек може да има за Тайната на Голгота Универсалното, което е валидно за всички хора. Сега важното е да чувствуваме това в душата си: това прави от нас общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето. Там ние сме самотници, когато се чувствуваме самотници, когато се чувствуваме затворени в някое религиозно вероизповедание. Ние сме общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето, когато имаме разбиране за универсалността на Тайната на Голгота.
към текста >>

И в тези думи Христос свързва съединението на двама души изповядващи не тази, или онази вяра, а просто възможността Той да бъде между тях, когато те са събрани в негово име.
Това, което е подготвила Тайната на Голгота, е необходимо в нашия настоящ цикъл от развитието на човечеството, за да може човек да се вживее по едни правилен начин в сферата на Слънцето, между смъртта и едно ново раждане. Това, което Духовната наука трябва действително да извърши, е че сега човекът трябва да бъде в състояние да израсне също над и вън от сферата на Слънцето и онова общочовешко, духовно общително съзнание, което е необходимо тук. За сферата на Слънцето е достатъчна онази връзка чрез чувствата с Тайната на Голгота. Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото чувство дава да остане също вън и над сферата на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-научен начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се враствуваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите. Едно нещо се изпълнява като това, което както можем да кажем, е свързано с Христовия Импулс за всички души, едно нещо се изпълнява особено между смъртта и едно ново раждане а именно това, което се крие в думите: "Там където са събрани двама, или трима в мое име, аз съм между тях". И в тези думи Христос свързва съединението на двама души изповядващи не тази, или онази вяра, а просто възможността Той да бъде между тях, когато те са събрани в негово име. Онова, за което от години насам полагаме грижи, също и чрез представянето на мистерийните драми, особено на последната "Пазачът на прага", трябва да даде едно, духовно научно разбиране за това, което е необходимо в днешният цикъл на развитието на човечеството. Тук е необходимо човек да добие по определен начин едно отношение, от една страна към Христовия Импулс, след това обаче също със съществата, които стоят в противоположност с него: Луцифер и Ариман. Че тук имаме работа със същества, които щом излезем вън от света на илюзиите, вън от майя, развиват сили във Вселената, това е, което трябва да се научим да разбираме. Защото все повече и повече наближава времето в развитието на човечеството, когато ще трябва да научим, че важно е същественото, а не учението. И при нищо друго не ни се представя, как важното е същественото, а не съдържанието на думите, както при Тайната на Голгота.
към текста >>

231. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

В цялост можем да кажем: Ние можем да се съберем с онези, които имат с нас еднакъв светоглед еднаква вяра.
Самотници са онези, които не могат да развият някакви религиозни чувства и импулси. Следователно онези които в наше време наричаме монисти, материалисти, ще станат в тази сфера, не общително, а самотни същества. Всеки ще прекара своето пребиваване в сферата на Венера, като затворен в един кафез, в една клетка и в тази сфера е абсолютно невъзможен един съюз на монистите, защото чрез това, което е монистичното вероизповедание, човекът е осъден на самотност на отшелничество. Това не е нещо измислено, а един факт, че всеки човек с нерелигиозно настроение живее тук затворен, като в една клетка, в един кафез. Това е така, за да бъде възпитана душата относно фанатичността на монизма, която е била възприета като убежище тук на Земята. В цялост можем да кажем: Ние можем да се съберем с онези, които имат с нас еднакъв светоглед еднаква вяра. Други религиозни изповедания са трудно разбираеми за нас в тази сфера сферата на Венера.
към текста >>

Защото онова, което донасяме със себе си от Земята като наше разбиране на Христа, то ни въвежда нагоре до Слънцето и в сферата на Слънцето то е един ръководител на една човешка душа към друга човешка душа, без разлика на вяра и вероизповедание.
Обаче трябва да се научим да правим разлика и това научаваме сега само чрез Антропософията, да се научим да правим разлика между Христа и Луцифер. Защото онова, което донасяме със себе си от Земята като наше разбиране на Христа, то ни въвежда нагоре до Слънцето и в сферата на Слънцето то е един ръководител на една човешка душа към друга човешка душа, без разлика на вяра и вероизповедание. Обаче в сферата на Слънцето ние срещаме и едно друго същество, което е изговорило същите думи, които всъщност имат същото съдържание това същество е Луцифер. И ние трябва да сме усвоили това разбиране за разликата между Луцифер и Христос, защото сега Луцифер трябва да ни придружава през по-нататъшните сфери между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

232. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

В него се влюбва един мъж, обаче и на двамата им е невъзможно да се съберат поради предразсъдъците, които царуват в обществото те имат различна вяра.
Детето / момиченце/ е взето от едно заможна дама. Тя много обича детето и му завещава своето голямо имущество. Дамата умира, когато детето е още относително младо. Проверява се завещанието и в него се открива една формена грешка детето не получава нито стотинка от това, което му е било завещано. За втори път то е изтласкано в света без никакви средства за живот и трябва да работи като слугиня, трябва да върши унизителна работа. В него се влюбва един мъж, обаче и на двамата им е невъзможно да се съберат поради предразсъдъците, които царуват в обществото те имат различна вяра. Обаче мъжът много обича момичето и му обещава, че щом баща му умре, тъй като той вече е много стар, ще премине към нейната вяра. Той заминава в чужбина, там научава, че неговият баща се е разболял. Баща му умира и той преминава към вярата на момичето, но когато бърза да отиде при момичето, то е вече болно и умира. Завръщайки се в своята родина той го намира умряло. Той изпитва най-дълбоката скръб и не може да постъпи по друг начин, освен да накарат да отворят гроба, за да види още веднъж своята възлюбена.
към текста >>

Обаче мъжът много обича момичето и му обещава, че щом баща му умре, тъй като той вече е много стар, ще премине към нейната вяра.
Тя много обича детето и му завещава своето голямо имущество. Дамата умира, когато детето е още относително младо. Проверява се завещанието и в него се открива една формена грешка детето не получава нито стотинка от това, което му е било завещано. За втори път то е изтласкано в света без никакви средства за живот и трябва да работи като слугиня, трябва да върши унизителна работа. В него се влюбва един мъж, обаче и на двамата им е невъзможно да се съберат поради предразсъдъците, които царуват в обществото те имат различна вяра. Обаче мъжът много обича момичето и му обещава, че щом баща му умре, тъй като той вече е много стар, ще премине към нейната вяра. Той заминава в чужбина, там научава, че неговият баща се е разболял. Баща му умира и той преминава към вярата на момичето, но когато бърза да отиде при момичето, то е вече болно и умира. Завръщайки се в своята родина той го намира умряло. Той изпитва най-дълбоката скръб и не може да постъпи по друг начин, освен да накарат да отворят гроба, за да види още веднъж своята възлюбена. От положението на трупа се констатира, че момичето е умряло привидно и така е било погребано.
към текста >>

Баща му умира и той преминава към вярата на момичето, но когато бърза да отиде при момичето, то е вече болно и умира.
Проверява се завещанието и в него се открива една формена грешка детето не получава нито стотинка от това, което му е било завещано. За втори път то е изтласкано в света без никакви средства за живот и трябва да работи като слугиня, трябва да върши унизителна работа. В него се влюбва един мъж, обаче и на двамата им е невъзможно да се съберат поради предразсъдъците, които царуват в обществото те имат различна вяра. Обаче мъжът много обича момичето и му обещава, че щом баща му умре, тъй като той вече е много стар, ще премине към нейната вяра. Той заминава в чужбина, там научава, че неговият баща се е разболял. Баща му умира и той преминава към вярата на момичето, но когато бърза да отиде при момичето, то е вече болно и умира. Завръщайки се в своята родина той го намира умряло. Той изпитва най-дълбоката скръб и не може да постъпи по друг начин, освен да накарат да отворят гроба, за да види още веднъж своята възлюбена. От положението на трупа се констатира, че момичето е умряло привидно и така е било погребано. Това е една легенда писателят Хамерлинг я е разказвал отново в своите творби това е една легенда, в която нищо не е действително, обаче в стотици случаи може да бъде така. Ние виждаме, че една човешка душа не само умира в разцвета на нейния земен живот, а я виждаме преследвана по определен начин.
към текста >>

233. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Всичко, което е свързано по този начин с вярата в другия свят, сочи отново по определен начин върху това, че човекът не намира пътя по едни правилен начин между смъртта и едно ново раждане, че не може да приеме по един правилен начин даровете на Съществата от Висшите йерархии, че тези дарове идват при него така, че когато влиза отново в един следващ земен живот, той наистина може да работи върху своето тяло, може също да работи по определен начин върху устройството на неговата Карма, обаче оформя и изгражда всичко по един неправилен начин, обработва така своето тяло, че от него става например един хипохондрик, един свръхчувствителен човек, който минава пред живота намръщен, недоволен и незадоволен от съществуванието и така е обхванат от това съществувание, че постоянно се счита наранен от него.
В тези души може да се корени един по-дълбок егоизъм, въпреки че са души вярващи в другия свят. Всичко, което е свързано по този начин с вярата в другия свят, сочи отново по определен начин върху това, че човекът не намира пътя по едни правилен начин между смъртта и едно ново раждане, че не може да приеме по един правилен начин даровете на Съществата от Висшите йерархии, че тези дарове идват при него така, че когато влиза отново в един следващ земен живот, той наистина може да работи върху своето тяло, може също да работи по определен начин върху устройството на неговата Карма, обаче оформя и изгражда всичко по един неправилен начин, обработва така своето тяло, че от него става например един хипохондрик, един свръхчувствителен човек, който минава пред живота намръщен, недоволен и незадоволен от съществуванието и така е обхванат от това съществувание, че постоянно се счита наранен от него. Определено хипохондрично, болезнено, меланхолично същество, подготвено и определено чрез тялото, това може да произлезе от причините, които току що бяха описани. Следователно: едно в егоистичния смисъл, придържане с фанатизъм към определени форми на едно изповядване на другия свят, може да доведе човека до там, да мине по един неправилен начин, през полето между смъртта и едно ново раждане и след това в един следващ земен живот, да направи, че неговото тяло да чувствува по един неправилен начин. Когато след това мине отново през вратата на смъртта и отиде в духовният свят, тогава както констатира погледът на ясновидецът, върху една такава душа може да има особено дълбоко влияние всичко ариманическо. И това ариманическо влияние предава на всички сили, които човек събира между смъртта и едно ново раждане, едно такова оцветение една такава форма, че човек донася със себе си при следващото раждане на Земята, тези сили така, че тогава, без да може да стори нещо да това, става чрез своята заложба по определен начин тесногръд в своето мислене и чувствуване, неспособен е да обгърне безпристрастно със своя поглед света. Множество духове, които намираме между нас, които имат определено тесногръдие, които не са способни да излязат с техните мисли вън от определени граници, които имат наочници, които даже когато полагат усилие, все пак остават по определен начин ограничени хора, дължат тази Карма на описаните отношения.
към текста >>

234. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно.
След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена? Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене. При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно. И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието. Това е едно често, болезнено изживяване на мъртвите. И така може да се случи погледът на ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването на най-добрите си намерения поради мислите на омраза, които го преследват от Земята и не намира никакво утешение в любимите мисли на онези, които са го обичали на Земята, понеже не може да ги възприеме поради техния материализъм.
към текста >>

235. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

И на края, при апостол Павел, третото направление се проявява като вяра във възкръсналия Христос.
А всичко онова, което намираме във философията Санкхия като закономерно вникваме във формите на света, е превърнато в нещо историческо и е идентично с това, което апостол Павел нарича Закон. И на края, при апостол Павел, третото направление се проявява като вяра във възкръсналия Христос. Това, което при Кришна е Йога, при Павел е превърнато в нещо конкретно, а именно във вярата, която трябва да заеме мястото на закона.
към текста >>

Това, което при Кришна е Йога, при Павел е превърнато в нещо конкретно, а именно във вярата, която трябва да заеме мястото на закона.
А всичко онова, което намираме във философията Санкхия като закономерно вникваме във формите на света, е превърнато в нещо историческо и е идентично с това, което апостол Павел нарича Закон. И на края, при апостол Павел, третото направление се проявява като вяра във възкръсналия Христос. Това, което при Кришна е Йога, при Павел е превърнато в нещо конкретно, а именно във вярата, която трябва да заеме мястото на закона.
към текста >>

Доколкото апостол Павел насочва от една страна вниманието ни към този Закон на еврейската древност, той ни отправя към философията Санкхия; доколкото обръща вниманието ни към вярата във Възкръсналия, той посочва онова Слънце, чиято утринна зора се проявява в Йога.
Ето как троичността на Веди, Санкхия и Йога е като един вид утринната зора на това, което по-късно изгря като самото Слънце. Ведите отново и непосредствено се проявяват в конкретното Христово Същество, навлизайки сега мощно и живо в историческото развитие, и то без да се разливат абстрактно в просторите на времето и пространството, а като една отделна индивидуалност, като живото Слово. Във философията Санкхия Законът застава пред нас и ни напомня по какъв начин се оформя материалната основа, или елементът Пракрити и как той слиза надолу до равнището на грубата материя. Законът разкрива възникването на света и мястото на отделните хора всред него. Всичко това е загатнато в древноеврейското учение на Закона, и най-вече в думите на Мойсей. Доколкото апостол Павел насочва от една страна вниманието ни към този Закон на еврейската древност, той ни отправя към философията Санкхия; доколкото обръща вниманието ни към вярата във Възкръсналия, той посочва онова Слънце, чиято утринна зора се проявява в Йога. Ето как отново се появява всичко онова, което намираме във Ведите, във философията на Санкхия и в Йога.
към текста >>

236. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Там ние често пъти виждаме как истинското благо за развитието на душата се състои в така нареченото оправдание чрез вяра, за разлика от пълната безполезност на външните дела, в онова душевно преобразуване, което настъпва след като човекът намери връзката с Христовия Импулс и усети в себе си величествената сила, която идва от правилното разбиране на Възкресението Христово.
Там ние често пъти виждаме как истинското благо за развитието на душата се състои в така нареченото оправдание чрез вяра, за разлика от пълната безполезност на външните дела, в онова душевно преобразуване, което настъпва след като човекът намери връзката с Христовия Импулс и усети в себе си величествената сила, която идва от правилното разбиране на Възкресението Христово. Когато чуваме тези думи в Посланията на апостол Павел, от една страна ние чувствуваме как човешката душа, така да се каже, се отправя към самата себе си, как човешката душа може да избегне външната активност и да се остави на пълно в ръцете на Божията милост, на оправданието чрез вярата. Едва после идва външната активност, външната дейност; все пак тя съществува в света и ние не можем да я премахнем като издадем указ или забрана; ние непрекъснато се сблъскваме с нея тук или там по света. И сега гласът на съдбата отново прогърмява срещу нас в цялото си грандиозно величие. Да, само ако обхванем нещата по този начин ние ще се доближим до величествените постижения на човечеството, за които говорим в момента.
към текста >>

Когато чуваме тези думи в Посланията на апостол Павел, от една страна ние чувствуваме как човешката душа, така да се каже, се отправя към самата себе си, как човешката душа може да избегне външната активност и да се остави на пълно в ръцете на Божията милост, на оправданието чрез вярата.
Там ние често пъти виждаме как истинското благо за развитието на душата се състои в така нареченото оправдание чрез вяра, за разлика от пълната безполезност на външните дела, в онова душевно преобразуване, което настъпва след като човекът намери връзката с Христовия Импулс и усети в себе си величествената сила, която идва от правилното разбиране на Възкресението Христово. Когато чуваме тези думи в Посланията на апостол Павел, от една страна ние чувствуваме как човешката душа, така да се каже, се отправя към самата себе си, как човешката душа може да избегне външната активност и да се остави на пълно в ръцете на Божията милост, на оправданието чрез вярата. Едва после идва външната активност, външната дейност; все пак тя съществува в света и ние не можем да я премахнем като издадем указ или забрана; ние непрекъснато се сблъскваме с нея тук или там по света. И сега гласът на съдбата отново прогърмява срещу нас в цялото си грандиозно величие. Да, само ако обхванем нещата по този начин ние ще се доближим до величествените постижения на човечеството, за които говорим в момента.
към текста >>

237. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

В Посланията на апостол Павел ние се запознаваме с основните християнски истини за Възкресението, за същностната разлика между вярата и закона, за това, което човекът получава по благодат, за живота на Христос в човешката душа или в човешкото съзнание и с още много други неща.
Дори ако се замислим само за начина, по който пред нас бива изразено духовното съдържание, тогава в Бхагавад Гита ние виждаме чудната художествено издържана и сферична форма на нещо толкова съвършено, че едва ли бихме могли да си представим по-ясен и завършен вид на една поетична, и в същото време философска творба. Напротив, в Посланията на апостол Павел често пъти се сблъскаме с една толкова голяма скованост на израза, че понякога тя се превръща в истинска пречка за извличане на дълбокия смисъл, вложен в неговите думи. И все пак в Посланията на апостол Павел това, което е най-съществено за развитието на християнството звучи също така меродавно, както меродавно звучи хармонията на източните светогледи в песните на Бхагавад Гита. В Посланията на апостол Павел ние се запознаваме с основните християнски истини за Възкресението, за същностната разлика между вярата и закона, за това, което човекът получава по благодат, за живота на Христос в човешката душа или в човешкото съзнание и с още много други неща. Всичко е така представено, че ако искаме да дадем едно описание на християнството, ние задължително трябва да си послужим с Посланията на апостол Павел. По отношение на християнството всичко в Посланията на апостол Павел е така замислено, както и песните на Бхагавад Гита по отношение на великите истини за освобождаването от земните дела, за освобождаването от земните задължения и по стигането на съзерцателно отношение към света, за издигането на душата в духовните висини, за пречистването на душата, накратко ако говорим в смисъла на Бхагавад Гита за съединяването с Кришна.
към текста >>

238. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия Дух, на друг да върши велики дела, на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
И никой не може да го нарече Господ, освен в Светия Дух. Дарбите са различни, но Духът е един. Службите са различни, обаче Господ е един. Различни са и действията, но Бог е един и Той действува във всички човеци. А на всеки проявяването на Духа се дава за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия Дух, на друг да върши велики дела, на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. И всичко това се бърши от един и същ Дух, който разпределя дарбите, както Му е угодно.
към текста >>

И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, щото и планини да премествам, а нямам любов, нищо не съм.
После Павел говори за силата, която може да се прояви както в отделния човек, така и в общността, понеже тя обединява всички отделни членове на общността, също както и силата на тялото е тази, която обединява всички негови части. Кришна също не казва на отделния човек нещо по-красиво отколкото това, което Павел споделя с различните групи на човечеството. И сега Павел започва да говори за Христовата сила, която свързва отделните човешки същества. Павел описва тази сила, която може да живее както в отделния човек, така и в общността, по следния забележителен начин: „При все това казва той аз би показвам един по-превъзходен път. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а нямам любов, аз съм станал мед, що звънти, и кимвал, що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, щото и планини да премествам, а нямам любов, нищо не съм. И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а нямам любов, какво ме ползва това. Любовта е търпелива и милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не държи сметка за злото, не се радва на неправдата, а се радва само с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се преврати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като де те разсъждавах, но откакто станах мъж, аз напуснах детския свят.
към текста >>

Любовта е търпелива и милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не държи сметка за злото, не се радва на неправдата, а се радва само с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
И сега Павел започва да говори за Христовата сила, която свързва отделните човешки същества. Павел описва тази сила, която може да живее както в отделния човек, така и в общността, по следния забележителен начин: „При все това казва той аз би показвам един по-превъзходен път. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а нямам любов, аз съм станал мед, що звънти, и кимвал, що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, щото и планини да премествам, а нямам любов, нищо не съм. И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а нямам любов, какво ме ползва това. Любовта е търпелива и милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не държи сметка за злото, не се радва на неправдата, а се радва само с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се преврати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като де те разсъждавах, но откакто станах мъж, аз напуснах детския свят. Сега ние виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице, сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, кой съм самият аз. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта.
към текста >>

И тъй, остават тия трите: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта.
Любовта е търпелива и милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не държи сметка за злото, не се радва на неправдата, а се радва само с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се преврати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като де те разсъждавах, но откакто станах мъж, аз напуснах детския свят. Сега ние виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице, сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, кой съм самият аз. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта.
към текста >>

Няма ли да потърсиш най-напред Бога там, в твоите собствени дела, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието дело?
Ти искаш да оставиш всичко това далеч зад себе си! Обаче не представлява ли то нещо друго, освен самото Божие дело? И нима това, което искаш да оставиш далеч зад себе си, не е нещо божествено, създадено от Духа? И когато го презираш, не презираш ли Божието дело? Нима там не живеят Божиите откровения, откровенията на божествения Дух? Няма ли да потърсиш най-напред Бога там, в твоите собствени дела, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието дело?
към текста >>

239. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Сред материалистически настроения свят съществува вярата, че човекът в своите телесни инструменти има налице това, което произвежда фактите на неговото съзнание.
Когато хвърлите само един повърхностен поглед върху това, което от събуждането сутрин до заспиването вечер живее в душата ви като представи, настроения и волеви импулси, като при това трябва да прибавите всички възприятия, които нахлуват в нея отвън, тогава имате всичко, което може да се нарече предмет на обикновеното съзнание. Всичко това, което се намира в съзнателния ни живот, в това наше обикновено съзнание, е зависимо от инструментите на физическото тяло. В това, че човек първо трябва да се събуди, за да заживее един съзнателен живот, имате най-простото доказателство за казаното по-горе. Това обаче означава, че човек трябва да потъне във физическото тяло с всичко онова, което се намира извън физическото тяло по времето докато спи, и физическото тяло със своите инструменти трябва да му бъде поставено на разположение, щом трябва да протекат процесите на обикновеното съзнание. Разбира се, веднага се налага въпросът: По какъв начин човек като духовно-душевно същество си служи със своите телесни инструменти сетивните органи и нервната система, за да бъде в обикновеното си съзнание? Сред материалистически настроения свят съществува вярата, че човекът в своите телесни инструменти има налице това, което произвежда фактите на неговото съзнание. Аз често съм казвал, че това не е така и ние не бива да си представяме, че сетивните органи или мозъкът пораждат фактите на съзнанието така, както свещта поражда пламъка. Съотношението между това, което наричаме съзнание и телесни инструменти, е съвсем друго. Ние можем да го сравним със съотношението между един човек, който се оглежда в огледало и самото огледало. Когато спим, ние се намираме в нашето съзнание така, както когато просто се движим в едно помещение. Когато се движим в едно помещение, не можем да се видим, не можем да видим как изглежда носът ни, как изглежда челото ни и т.н.. В този момент, когато някой застане пред нас с едно огледало, ние виждаме себе си.
към текста >>

240. Втора лекция: Пътят на инициацията GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Посветеният знае, че е така; човекът, който изпитва вяра и доверие, чувства, че от духовните светове може да дойде помощ на неговия стремеж, ако той развие достатъчно вяра и доверие.
Ето какво ни дава инициационният принцип като християнска мъдрост и то е същинският извор на доверие към факта, че в човек като човешко същество може да се влее една сила, която е в състояние да го отведе извън Земната сфера, извън смъртта: Защото Боговете веднъж са извършили своята работа на Земята така, че са позволили на хората да станат зрители на случилото се. Затова всичко, което произтича от Мистерията на Голгота, е нещо общочовешко. И както всяка болка, всяко страдание, всяка смърт дори и тези, които хората причиняват на животните имат своите последици, то също и тази смърт има своето въздействие. Тази смърт беше едно семе, посято от Боговете, беше нещо, което остана свързано със Земята, свързано по такъв начин, че може да бъде намерено от всеки човек, който изпитва доверие и любов към духовните светове. Да, човекът го намира! Посветеният знае, че е така; човекът, който изпитва вяра и доверие, чувства, че от духовните светове може да дойде помощ на неговия стремеж, ако той развие достатъчно вяра и доверие. Занапред това ще бъде постигнато по един точно определен начин.
към текста >>

241. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Ти висша същност си, свещена вяра,
Ти висша същност си, свещена вяра,
към текста >>

242. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

голямата смирена вяра на Юстина;
голямата смирена вяра на Юстина;
към текста >>

243. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Тази вяра, че човек може да философствува върху всичко възможно, при едно езотерично развитие се изтръгва коренно от душа та; защото човек забелязва, че нашите съждения имат всъщност в себе си нещо живо, което преди всичко се нуждае от зрялост.
Колкото лесно можем да констатираме именно в нашата епоха, че хора да речем още от определени млади години пристъпват към всичко, върху което може да се разсъждава в света, пристъпват към него и сега и вярват: да, когато човек си е усвоил известна разсъдъчна способност, той може да се произнесе за всичко с да или не, може да философствува върху всичко. Тази вяра, че човек може да философствува върху всичко възможно, при едно езотерично развитие се изтръгва коренно от душа та; защото човек забелязва, че нашите съждения имат всъщност в себе си нещо живо, което преди всичко се нуждае от зрялост. Човек се научава да познава, как с определени представи, които е приел в себе си, той може да живее просто определено време, трябва да живее просто определено време, така че нашето етерно тяло да може да се обясни с тях, когато искаме да стигнем до това съждение, с което можем да бъдем напълно в съгласие. Ние забелязваме, че трябва да изчакаме, докато стигнем до определено съждение. Едвам тогава забелязваме пълното значение на думите: да оставяме да узрее онова, което е съдържание на душата, и тогава ставаме всъщност все по-скромни и по-скромни.
към текста >>

Възможно е да речем при един въпрос върху някоя тайна на света един философ може да застане срещу един такъв, който е развит до определена степен езотерично: когато този философ може да произнесе едно съждение, едно само философско съждение, той ще вярва в себе си, че трябва да има право върху някои въпрос и ние трябва да разберем, че той трябва да има тази вяра; другият ще знае напълно добре: с разсъдъчната способност, която философът може да прояви, въобще не може да бъде решено върху дадения въпрос.
Обаче да стане човек по-скромен, това е един такъв въпрос, своеобразен въпрос, защото не винаги можем да държим равновесието между това, да трябва да разсъждаваме, и да трябва да изчакваме да узреят нещата, за да имаме едно правилно съждение върху нещата, защото също и по отношение на тези неща именно човек се мами до висока степен, защото не съществува нищо всъщност правилно, освен самият живот, който може да ни изясни нещата. Възможно е да речем при един въпрос върху някоя тайна на света един философ може да застане срещу един такъв, който е развит до определена степен езотерично: когато този философ може да произнесе едно съждение, едно само философско съждение, той ще вярва в себе си, че трябва да има право върху някои въпрос и ние трябва да разберем, че той трябва да има тази вяра; другият ще знае напълно добре: с разсъдъчната способност, която философът може да прояви, въобще не може да бъде решено върху дадения въпрос. Защото той знае, че представите, които философът сверява в едно съждение, той самият ги е приел в себе си в едно минало време, че ги е оставил да узреят в себе си и само това му е дало възможност да има един възглед върху дадения въпрос; той знае, че е живял с този въпрос и благодарение на това е узрял за това съждение, което сега произнася при една висока степен на зрялост. Обаче едно разбиране между двамата е в същност изключено, то в много случаи не може да бъде постигнато непосредствено; то може да бъде постигнато само тогава, когато във философа изниква едно чувство за необходимостта от узряването на определени съдържания на душата, за да може човек да си позволи едно мнение върху тях. Човек се научава все повече и повече да познава, че мненията, възгледите трябва да бъдат извоювани, трябва да бъдат постигнати. За това човек си усвоява едно дълбоко, едно силно чувство и това иде от там, че той добива това чувство на времето, което е свързано главно с развитието на етерното тяло.
към текста >>

244. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ние ще видим вече, че за външното физическо разглеждане това е до известна степен оправдано; чрез днешната сказка не трябва също да накараме хората да вярват, като че с това, което може да се предложи първо за ретроспективното разглеждане насочено върху физическото и етерното тяло, когато човек внезапно добива ясновидство посред съня следователно не искаме да събудим вярата, като не с това би било дадено едно окончателно разглеждане върху физическото тяло.
Ние делим това творение на Земята, като говорим за едно минерално царство, за едно растително царство, за едно животинско царство и за едно човешко царство, и виждаме всички предимства, които са разлети върху различните животински групи, един вид съединени в този физически венец на творението, в човешкото тяло. Ние ще видим вече, че за външното физическо разглеждане това е до известна степен оправдано; чрез днешната сказка не трябва също да накараме хората да вярват, като че с това, което може да се предложи първо за ретроспективното разглеждане насочено върху физическото и етерното тяло, когато човек внезапно добива ясновидство посред съня следователно не искаме да събудим вярата, като не с това би било дадено едно окончателно разглеждане върху физическото тяло. Трябва само да задържим така да се каже само един мигновен ясновидски поглед насочен към физическото тяло. За един такъв момент може да се получи следното: ние насочваме първо погледа обратно, гледаме нашето етерно тяло, което ни се явява като едно разчленено, организирано в себе си мъгливо образувание; едно мъгливо образуване, една мъглива форма с всякакъв вид течения, които по-късно ще опишем по-точно една изкусна форма, която обаче се намира в непрестанно движение, която няма почивка на никое място; и след това насочваме поглед към това, което е положено в това етерно тяло, към нашето физическо тяло. А сега спомнете си, че казахме: собственото мислене трябва да бъде заличено.
към текста >>

245. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Действителността, която живее в сили и факти, не може да бъде прикована и оградена с понятия, и една голяма част от онова, което се изпречва на прогреса на човечеството, се крие в това, че в незрелите глави и незрелите духове постоянно и постоянно се ражда вярата, че действителността може да бъде затворена в понятия.
Именно при един такъв случай можем да се поучим, че животът не се оставя да бъде закован в понятия. Ние говорим за егоизъм и алтруизъм и можем да съставим много красиви системи с такива понятия като егоизъм и алтруизъм. Обаче фактите опровергават такива системи, сгромолясват ги. Защото когато егоизмът разпростира своите интереси върху заобикалящия свят така, че счита този заобикалящ свят като принадлежащ на самия него и полага големи грижи за него, тогава егоизмът се превръща в безкористие. И когато алтруизмът става така, че иска да ощастливи целия свят само с това което на него му харесва, кога то иска да натрапи на целия свят с пълна сила своите мисли и чувства и иска да премине към принципа: "щом не искаш да бъдеш мой брат, тогава ще ти счупя черепа", тогава алтруизмът може за бъде твърде егоистичен. Действителността, която живее в сили и факти, не може да бъде прикована и оградена с понятия, и една голяма част от онова, което се изпречва на прогреса на човечеството, се крие в това, че в незрелите глави и незрелите духове постоянно и постоянно се ражда вярата, че действителността може да бъде затворена в понятия.
към текста >>

246. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Добавката е привнесена към латинския превод на Никео-Цариградския Символ на вярата.
1. филиокве – от лат. filioque – латинска фраза, която означава „...и от Сина“. Добавката е привнесена към латинския превод на Никео-Цариградския Символ на вярата. В стремежа си да се противопоставят на арианството, събралите се през 589 г. на Третия поместен събор в Толедо, Испания, отци я въвеждат, за да изтъкнат божествената природа на Исус Христос – бел. пр.
към текста >>

247. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената .
Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговорност. Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело. И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>

248. 1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И ако търсим с поглед най-дейните вестители на новата вяра всред германските народи, нима те бяха близки до средите на схоластиците и теолозите?
Нека да продължим нататък. Когато разглеждаме историческия живот, същото явление изпъква пред нас още по-отчетливо. Ето, идват следващите столетия и християнството прониква всред европейските народи, които примерно германските народи се вдъхновяват от съвършено различни религиозни представи, и като народи представляват, поне на пръв поглед, едно органично цяло със своите религиозни представи, и въпреки това приеха с отворени сърца Христовия Импулс, сякаш той беше част от техния живот. И ако търсим с поглед най-дейните вестители на новата вяра всред германските народи, нима те бяха близки до средите на схоластиците и теолозите? Съвсем не! Тези семпли, просто устроени души отиваха всред народа и го завладяваха по един непосредствен и вълнуващ начин. Те умееха да подбират своите думи така, че докосваха най-дълбоките струни на околните. Да, тъкмо първичните, просто устроени хора тръгваха по всички посоки и тъкмо те въздействуваха по най-силен и покъртващ начин.
към текста >>

249. 2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

че никаква космическа писменост не може да съдържа каквито и да са факти относно общочовешката еволюция, ако някой би отрекъл, че божествените Същества записват това, което става, в самото тяло на Земята чрез своите окултни знаци и с помощта на едно Слънчево затъмнение или едно земетресение, аз бих могъл само да заявя: Моите уважения пред вашата вяра, че подобни неща не могат да се случат!
После пукнатината отново се закрива; остава само изместеният встрани камък. Тук ние сме изправени пред действителни събития; аз не мога да сторя друго, освен да ги опиша. Нека хора та, които търсят обяснение на тези неща от гледна точка на естествените науки, да разсъждават както си искат. Обаче ясновиждащият поглед установява точно това, което аз описвам в момента. И ако някой би възразил, че подобни събития са немислими т.е. че никаква космическа писменост не може да съдържа каквито и да са факти относно общочовешката еволюция, ако някой би отрекъл, че божествените Същества записват това, което става, в самото тяло на Земята чрез своите окултни знаци и с помощта на едно Слънчево затъмнение или едно земетресение, аз бих могъл само да заявя: Моите уважения пред вашата вяра, че подобни неща не могат да се случат! И въпреки това, те са се случили!
към текста >>

250. 6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Да, понеже в сила бяха и чувствата, стигна се дотам, че онова, което беше затворено за разума, се отвори за сърцето, и възникна онова чувствено разбиране за нещата, което може да се нарече и вяра; с други думи, възникна едно разбиране за Мистерията на Голгота, което се опираше на чувствата, на вярата.
Четвъртата следатлантска епоха, през която се разви Разсъдъчната Душа, въпреки че се намираше много далеч от разбирането на Голготската Мистерия, все пак притежаваше нещо, което беше в състояние да я приближи до тази Мистерия. Ние наричаме Разсъдъчната Душа също и Чувствуваща Душа, понеже тя наистина представлява нещо двойствено, понеже в човешката природа особено през Четвъртата следатлантска епоха са в сила както разумът, така и чувствата. Да, понеже в сила бяха и чувствата, стигна се дотам, че онова, което беше затворено за разума, се отвори за сърцето, и възникна онова чувствено разбиране за нещата, което може да се нарече и вяра; с други думи, възникна едно разбиране за Мистерията на Голгота, което се опираше на чувствата, на вярата. Сега хората почувствуваха, че Христовият Импулс навлиза в тях; те се почувствуваха вътрешно и душевно свързани с Христовия Импулс, макар и да не разбираха неговото значение, неговата същност. Просто за тях Христос беше тук. Обаче в епохата на Азовата култура, където се намираме и ние, това Азово присъствие трябваше, бих казал, да се отдръпне; понеже, за да обхване напълно себе си в своята индивидуална цялост, Азът трябваше да се затвори за всичко онова, което директно напира към душата под формата на духовни импулси. И така, ние сме изправени пред една странна картина. Ние виждаме, и то съвсем ясно, как с идването на новата епоха, към старото не разбиране се прибавя и едно ново неразбиране, което отива още по-далеч от старото.
към текста >>

", ще намерите следното изречение: Днешният човек стои високо над вярата в демони, която е била нещо естествено за историческата епоха, в която е живял Христос; ето защо днес ние имаме нужда от друга идея за Христос, която да няма нищо общо с демоните.
Днес точно такива симптоми са многозначителни, понеже дават представа какво приемат нашите съвременници за „велико". Да можеха да четат само както трябва! Ако разтворите последната книга на Ойкен „Можем ли все още да бъдем християни? ", ще намерите следното изречение: Днешният човек стои високо над вярата в демони, която е била нещо естествено за историческата епоха, в която е живял Христос; ето защо днес ние имаме нужда от друга идея за Христос, която да няма нищо общо с демоните. Да, твърде ласкателно е за всеки образован човек от нашето съвремие, когато великият Ойкен твърди, че хората са вече достатъчно напреднали, за да вярват в демони. Но ако разлистите книгата малко по-нататък, ще срещнете следното забележително изречение: „Съприкосновението между божествения и човешкия свят поражда демонически сили."
към текста >>

Бих желал да попитам дали някой от читателите на Ойкен се е разсмял от тази негова наивност, или може би „мъдрост", която от една страна отхвърля вярата в демони, а от друга страна говори за „демонически сили".
Бих желал да попитам дали някой от читателите на Ойкен се е разсмял от тази негова наивност, или може би „мъдрост", която от една страна отхвърля вярата в демони, а от друга страна говори за „демонически сили". Естествено, хората на Ойкен ще възразят: Тук „демонически" е казано в преносен смисъл и не бива да се взема толкова сериозно. Обаче тъкмо в това се състои вътрешната неистина: Хората прибягват до думи и идеи, без изобщо да ги вземат сериозно! Но характерно за истинския духовно-научен светоглед е, че той взема думите сериозно и не говори за „демонически сили", без съзнателното намерение да употреби точно тази дума.
към текста >>

Там е написано: Същественото е не да узнаем какво се е случило на Голгота; то може да бъде оставено и встрани, обаче това, което не трябва да бъде оставено встрани е, че в онези времена възникна вярата в Мистерията на Голгота независимо дали "вярата се отнася за нещо действително или не.
В противен случай с хората би се случило същото, което стана с председателя на едно научно дружество, пред което трябваше да изнеса една лекция. В лекцията посочих следното за книгата „Същност на християнството" от Адолф Харнак*39. Там е написано: Същественото е не да узнаем какво се е случило на Голгота; то може да бъде оставено и встрани, обаче това, което не трябва да бъде оставено встрани е, че в онези времена възникна вярата в Мистерията на Голгота независимо дали "вярата се отнася за нещо действително или не. И така, председателят на това Берлинско дружество естествено протестант ми каза: Аз съм чел книгата, но в нея не открих подобна мисъл и Харнак едва .ли е заявявал такава мисъл, защото тя би представлявала една католическа идея. Католиците например казват: Каквото и да стои зад свещената мантия от Триер, то не е важното, важното е вярата в него. И тогава се наложи да показвам страницата, на която се намираше въпросното изречение. Може би и на други хора се случва да прочетат една книга, но да не прочетат в нея същественото, симптоматичното.
към текста >>

Католиците например казват: Каквото и да стои зад свещената мантия от Триер, то не е важното, важното е вярата в него.
В противен случай с хората би се случило същото, което стана с председателя на едно научно дружество, пред което трябваше да изнеса една лекция. В лекцията посочих следното за книгата „Същност на християнството" от Адолф Харнак*39. Там е написано: Същественото е не да узнаем какво се е случило на Голгота; то може да бъде оставено и встрани, обаче това, което не трябва да бъде оставено встрани е, че в онези времена възникна вярата в Мистерията на Голгота независимо дали "вярата се отнася за нещо действително или не. И така, председателят на това Берлинско дружество естествено протестант ми каза: Аз съм чел книгата, но в нея не открих подобна мисъл и Харнак едва .ли е заявявал такава мисъл, защото тя би представлявала една католическа идея. Католиците например казват: Каквото и да стои зад свещената мантия от Триер, то не е важното, важното е вярата в него. И тогава се наложи да показвам страницата, на която се намираше въпросното изречение. Може би и на други хора се случва да прочетат една книга, но да не прочетат в нея същественото, симптоматичното.
към текста >>

251. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Ето защо учението за Христос можа да проникне в душите само под формата на вяра.
През коя епоха се случи всичко това, което описах? То не можеше да се случи в друга епоха, освен през Четвъртата следатлантска епоха. Ако то би се случило например през Третата или Втората следатлантска епоха, тогава щеше да има много хора, които щяха да са запознати с първичната мъдрост на индийците, за които мъдростта е нещо напълно самопонятно. Христос би бил много слабо разбран в Персийската епоха, а още по-слабо в Египетската. Но през Четвъртата епоха изчезна каквото и да е разбиране за Христос. Ето защо учението за Христос можа да проникне в душите само под формата на вяра. Тази епоха беше най-неподходяща за да бъде разбран Христос. Обаче действията на Христос изобщо не зависят от това дали хората Го разбират или не. Защото Христос не е някакъв миров учител, а онзи който като духовно Същество извърши нещо напълно непознато до този момент, онзи който се вля в аурата на Земята, за да живее всред хората. Един символичен образ на този процес имахме в сцената, когато жените дойдоха на гроба и чуха гласа на Ангела: Този, когото търсите, не е тук!
към текста >>

252. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И когато на сочим поглед върху следващите епохи, и обгърнем с поглед особено мероприятията, които отново са настъпили в следващите столетия, за да бъде разбрана същността на Христа-Исуса, ние намираме безкрайни богословски спорове; намираме най-после в Средновековието рязкото отделяне на знанието от вярата, т.е.
Такова тяло не съществуваше в първата, втората и третата следатлантска културна епоха. Обаче сега то е налице. Обаче сега при хората не съществува възможността да бъде разбрано това, което става, да бъде то действително проникнато с разбиране. Това е едно своеобразно явление, нали? Защото тук пред нашите души не застава нищо друго освен фактът, че Христос се явява на Земята в една епоха, която е най-малко способна да го разбере. И когато на сочим поглед върху следващите епохи, и обгърнем с поглед особено мероприятията, които отново са настъпили в следващите столетия, за да бъде разбрана същността на Христа-Исуса, ние намираме безкрайни богословски спорове; намираме най-после в Средновековието рязкото отделяне на знанието от вярата, т.е. един пълен отказ от знанието за същността на Христа-Исуса въобще... да не говорим никак за новото време, което и до наши дни остана безсилно по отношение на това явление! Следователно едно странно явление! Христос се роди тъкмо в онази епоха, която е най-малко способна да го разбере. И ако би се касаело за това, Христос да трябва да действува на Земята чрез разбирането на хората, тогава положението с това действуване би било твърде печално. Може би бихме могли да кажем може би това е радикално изразено, но за да не бъда криво разбран, бих могъл да употребя тези думи: Всъщност за онзи, който разглежда от духовнонаучна гледна точка богословско-духовното развитие, свързано с явлението на Христос, изглежда, като че богословското развитие си е поставило задачата да допринесе колкото е възможно повече, за да създаде пречка върху пречка в разбирането на Христовото Същество.
към текста >>

253. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Те са счупени поради тяхното неверие; ти стоиш обаче чрез вярата.
Ако нататъкът е свещен, свещено е също и тестото; и ако коренът е свещен, свещени са също и клонете. Ако обаче някои от клоните са счупени и ти, който беше едно диво маслиново дърво, бъдеш присаден между тях и станеш съучастник в корените и соковете на маслиновото дърво: тогава не се превъзнасяй спрямо клона. Но ако се превъзнасяш спрямо него, трябва да знаеш, че не ти носиш корена, а коренът носи тебе. Така ти казваш: клоните са счупени, за да бъда аз присаден. Добре е казано. Те са счупени поради тяхното неверие; ти стоиш обаче чрез вярата. Не се възгордявай, а страхувай се. Ако Бог не е пощадил естествените клони, той не ще пощади също и тебе. Виж сега благостта и строгостта на Бога; строгостта спрямо тези, които са пад нали, благостта обаче към тебе, докато ти се придържаш към доброто; иначе ще бъдеш отрязан също и ти. И онези, които не остават в неверието, ще бъдат присадени; Бог може добре отново да ги присади. Защото както ти си отрязан от маслиновото дърво, което по природа беше диво, и против природата бе присаден в доброто маслиново дърво, колко повече ще бъдат присадени естествените в тяхното собствено маслиново дърво?
към текста >>

254. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Живях без вяра аз напълно
Живях без вяра аз напълно
към текста >>

255. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

По-рано то бе дадено на хората като религиозна вяра, за да не изгубят те всяка стремителна сила за времето след смъртта, за да имат в ядката на душата нещо, което може да я подържа жива и когато е напуснала физическото тяло.
Да има човек религиозни представи, това значи: да си представя това, което сега още не може да действува в него, но което след смъртта е една действена сила. С религиозните представи ние не приемаме в себе си само представи на познанието, но нещо, което може да стане действено след нашата смърт и което сега трябва да бъде именно така във физическото тяло, че онзи, който не иска да размисли върху такива действени сили, може да се смее над него и да го отхвърля в своя материализъм. Но такъв човек има само една парализирана сила, която не може да му помогне да доведе напред това, което е неродено в неговото чувствуване и в неговата воля, ако не се проникне с представите върху свръхсетивното. Ето защо ние така често трябва да повтаряме: това, което е минало, то бива осветлено от ясновидското съзнание. Днес ние отново го познаваме, също и като намиращо се зад булото на сетивния свят като Имагинация, Инспирация и Интуиция. По-рано то бе дадено на хората като религиозна вяра, за да не изгубят те всяка стремителна сила за времето след смъртта, за да имат в ядката на душата нещо, което може да я подържа жива и когато е напуснала физическото тяло. Сега е дошло времето, когато хората трябва да усвоят представи върху свръхсетивните светове изхождайки от разбирането, от разбирането на духовната наука. Ето защо постоянно трябва да повтаряме: Човек може да изследва тези неща в свръхсетивния свят само като духовен изследовател; но веднъж изследвани и съобщени, предадени на хората, в най-дълбоката част на нашата душа съществува нещо, което е един тайнствен език на тази душа, което може да разбере, да схване онова, което духовният изследовател е изследвал. Само когато дойдат предразсъдъците на ума и на сетивата, тогава това, което духовното изследване ни дава като свръхсетивни представи и което, прието в душата, ни дава стремителната сила за нейната ядка, за да може да намери своите пътища в Космоса през всички бъдещи времена, тогава то се счита като глупост, като лудост и като фантастичност. Съдържанието на духовния свят може да бъде изследван винаги само от онези, които са минали през едно езотерично развитие; да знаят това съдържание, да го преработят вътре в съзнанието, да го имат като идеи и понятия, да го притежават като една сигурност на битието на душата, на духовния свят, това е нещо, от което хората все повече и повече ще имат нужда като една необходима духовна храна.
към текста >>

256. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

За да стигнем до Христа е необходимо, към философската истина да прибавим истината на вярата, или, понеже времето на вярата все повече минава, да приемем допълнително другата истина, която се получава чрез ясновидско изследване, която също така трябва да се развие като един свободен акт в човешката душа.
По своята същност, в своята същност причината може да бъде същата, независимо дали като причина причинява или не. Това не изменя с нищо същността на причината. Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това действие е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като един свободен акт, чрез благодат, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение. Ето защо никога не можем да стигнем чрез същия вид истина и до Бога-Син, чрез която както философите стигаме до Бога-Отец. Никога чрез същия вид истина не можем да стигнем до Христа. За да стигнем до Христа е необходимо, към философската истина да прибавим истината на вярата, или, понеже времето на вярата все повече минава, да приемем допълнително другата истина, която се получава чрез ясновидско изследване, която също така трябва да се развие като един свободен акт в човешката душа.
към текста >>

Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука.
Христос е съществувал и може да мине покрай човешките души, ако те из само себе си не чувствуват силата да кажат: Да, това е Христос! За импулса на истината е необходим един активен подем, за да можем да познаем Христа в този, който е бил Христос. Към другите истини, които лежат в областта на Бога-Отец , ние можем да бъдем принудени, когато се задълбочим в мисленето и го приложим последователно: защото да бъде човек материалист, това значи той да бъде същевременно нелогичен. Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез мисленето. Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт. Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов. Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина. Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата. Най-високото достойнство на Соловиов е завършено в това, че той казва: По-висшата истина, която признава Христа, това е истината, която твори като свободен акт, която не се оставя да бъде принудена. За духовния изследовател и за този, който разбира Духовната наука, отново се ражда знанието; но това е едно активно знание, което от мисълта се издига до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, което става вътрешно творящо знание, което в творчеството се издига в духовните светове и чрез това става подобно на онова, което ние трябва да развием, когато стигнем в духовния свят било чрез посвещението, било чрез смъртта.
към текста >>

Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов.
За импулса на истината е необходим един активен подем, за да можем да познаем Христа в този, който е бил Христос. Към другите истини, които лежат в областта на Бога-Отец , ние можем да бъдем принудени, когато се задълбочим в мисленето и го приложим последователно: защото да бъде човек материалист, това значи той да бъде същевременно нелогичен. Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез мисленето. Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт. Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов. Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина. Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата. Най-високото достойнство на Соловиов е завършено в това, че той казва: По-висшата истина, която признава Христа, това е истината, която твори като свободен акт, която не се оставя да бъде принудена. За духовния изследовател и за този, който разбира Духовната наука, отново се ражда знанието; но това е едно активно знание, което от мисълта се издига до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, което става вътрешно творящо знание, което в творчеството се издига в духовните светове и чрез това става подобно на онова, което ние трябва да развием, когато стигнем в духовния свят било чрез посвещението, било чрез смъртта. Мъдростта, която на Земята ни се открива с принуждение, в духовния свят тя ни се представя в изобилие, както тук на физическото поле имаме природните явления.
към текста >>

Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата.
Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез мисленето. Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт. Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов. Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина. Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата. Най-високото достойнство на Соловиов е завършено в това, че той казва: По-висшата истина, която признава Христа, това е истината, която твори като свободен акт, която не се оставя да бъде принудена. За духовния изследовател и за този, който разбира Духовната наука, отново се ражда знанието; но това е едно активно знание, което от мисълта се издига до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, което става вътрешно творящо знание, което в творчеството се издига в духовните светове и чрез това става подобно на онова, което ние трябва да развием, когато стигнем в духовния свят било чрез посвещението, било чрез смъртта. Мъдростта, която на Земята ни се открива с принуждение, в духовния свят тя ни се представя в изобилие, както тук на физическото поле имаме природните явления. Това, за което се касае в духовния свят, е, че ние трябва да имаме импулса, силата, да направим от тази мъдрост нещо, да създадем от нея една действителност. Свободно творчество от мъдростта, духовно действие като акт, това е, което трябва да живее в нас като импулс.
към текста >>

257. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

В нашата душа живее една вяра в трайната действителност на мировия ред.
Когато живеем през деня, ние знаем например, какво дължим в този ден на Слънцето, как задачата на нашия живот е свързана със слънчевата светлина, но ние не мислим върху това, че така да се каже, през цялото това наслаждение от слънцето, от задоволството, което имаме от слънчевата светлина, несъзнателно знаем и друго: ние знаем съвсем сигурно, че на следващото утро, след като сме почивали през нощта, Слънцето отново ще изгрее за нас. В нашата душа живее една вяра в трайната действителност на мировия ред. Може би ние не винаги си изясняваме това, но ако бъдем запитани, ще отговорим сигурно в смисъла, който се разбира тук. Ние се посвещаваме днес на нашата работа, защото знаем, че плодовете на тази работа са осигурени за утрешния ден и защото след нощната почивка отново ще се появи Слънцето и плодовете на работата ще могат да узреят. Ние насочваме поглед към растителната покривка на Земята, ние се удивляваме през тази година на тогава; ние поддържаме нашия живот от плодовете на Земята; ние знаем, че има основания в реалността на мировия ред, щото от семето на тази година да израснат същите растения и плодове в следващата година. И отново, ако бихме били запитани защо продължаваме да живеем с такава сигурност, ще дадем отговора по съответния начин: „На нас ни изглежда да е гарантирана действителността на мировия ред, на нас ни се явява гарантирано, че онова, което е узряло като семе в старите посеви, ще се появи отново в царството на действителността". Но съществува нещо, скъпи мои приятели, по отношение на което ние се нуждаем от една подкрепа, когато мислим за гарантирането на действителността.
към текста >>

Ако сега насочим поглед върху нашите идеали, ние наистина можем да храним в душата си вярата, че тези идеали имат някакво значение, някаква стойност за живота; но ние не можем да имаме в същия смисъл една сигурност по отношение на тези идеали.
Когато насочим поглед върху тези семена на растенията, ние знаем: те носят в себе си онова, което в следващата година ще стане действителност в най-широк размер. Ако сега насочим поглед върху нашите идеали, ние наистина можем да храним в душата си вярата, че тези идеали имат някакво значение, някаква стойност за живота; но ние не можем да имаме в същия смисъл една сигурност по отношение на тези идеали. Като човеци ние бихме искали те да бъдат семена за по-късното бъдеще, но напразно търсим с погледа си това, което може да им даде една сигурна действителност. Така още когато насочим поглед към физическото поле, ние намираме нашата душа с нейния идеализъм често пъти в едно отчаяно положение.
към текста >>

258. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

И ще престане извинението: „Да, аз така го вярвах, аз съм го казал с добра вяра".
Да, хората могат да вярват на драго сърце, че тези, които не искат да приемат Христос като космически принцип, при всяка възможност се разкайват за това, което става; първо хубаво да излъжат своите братя човеци и после да искат да заличат тези лъжи. Този, която ще се окаже достоен за Христос в своята душа, първо ще се изпита, дали би могъл да каже едно нещо, в което той е моментално убеден. Много неща ще се променят, когато в света дойде истинското схващане за Христос. Всички тези безброй много хора, кои то днес пишат или изпълват хартия с мръсно печатарско мастило, при което бързо питат неща, които не знаят, всичките ще бъдат наясно върху това, че с тези работи те оскверняват Христос в човешката душа. И ще престане извинението: „Да, аз така го вярвах, аз съм го казал с добра вяра". Христос иска не само „добрата вяра", Христос иска да води хората в истината. Самият Той е казал: „Истината ще ви направи свободни! ". Къде обаче Христос е казал, че е възможно някой човек в своето разбиране да мисли това или онова, без нещо да знае и да го крещи в света или да го записва в света?
към текста >>

Христос иска не само „добрата вяра", Христос иска да води хората в истината.
Да, хората могат да вярват на драго сърце, че тези, които не искат да приемат Христос като космически принцип, при всяка възможност се разкайват за това, което става; първо хубаво да излъжат своите братя човеци и после да искат да заличат тези лъжи. Този, която ще се окаже достоен за Христос в своята душа, първо ще се изпита, дали би могъл да каже едно нещо, в което той е моментално убеден. Много неща ще се променят, когато в света дойде истинското схващане за Христос. Всички тези безброй много хора, кои то днес пишат или изпълват хартия с мръсно печатарско мастило, при което бързо питат неща, които не знаят, всичките ще бъдат наясно върху това, че с тези работи те оскверняват Христос в човешката душа. И ще престане извинението: „Да, аз така го вярвах, аз съм го казал с добра вяра". Христос иска не само „добрата вяра", Христос иска да води хората в истината. Самият Той е казал: „Истината ще ви направи свободни! ". Къде обаче Христос е казал, че е възможно някой човек в своето разбиране да мисли това или онова, без нещо да знае и да го крещи в света или да го записва в света?
към текста >>

259. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер".
Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер". Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин. „Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола". Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа. Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос. И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос.
към текста >>

Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа.
Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер". Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин. „Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола". Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа. Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос. И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос. И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос. И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена". Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него.
към текста >>

260. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност.
Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки. Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе. Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата. Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност. Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата? Как може да цари тук някакъв по-висш ред?
към текста >>

261. Съдържание GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Опасностите на възникналата от йезуитството вяра в авторитета в примера с медицината.
Конкретните идеали на съвременната културна епоха: 1. Социално разбирателство: необходимост от една практическа психология и наука за живота и от едно действително разбиране на другата индивидуалност. Опасностите на симпатиите и антипатиите в лично и национално отношение. 2. Свобода на мисълта. Необходимостта от религиозна свобода и толерантност към по-старите религиозни вероизповедания. Опасностите на възникналата от йезуитството вяра в авторитета в примера с медицината. Развитието на съзнателната душа в преодоляването на трудности. Опасността от душевна нищета. Изисквания: „История на индивидуалното човешко развитие“, способност за преценка, мисловна независимост. 3. Духовно познание: знания за духовните същества. Отдалечаването на Христос от сферите на Ангелои; тяхното спасение чрез Христовите мисли на хората.
към текста >>

262. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

И сред такива души има тъй верни съратници, че можем да кажем: понякога, когато тук, във физическия свят, неразбирането и враждата срещу нашето дело стават все по-големи, както можем да забележим това, тогава можем да вярваме във вживяването на нашето дело в хода на развитието на човечеството, тъй като можем да спечелим тази вяра чрез връзката с душите, напуснали своето тяло и спечелили разбиране за цялото значение, което делото ни има за този ход на развитие на човечеството.
Именно през последната година често съм казвал на нашите приятели, че истинското упование в това, което прозира в необходимостите на битието, всъщност тепърва може да се развива, ако се знае, че онези, които преминаха през портата на смъртта и тук бяха души, които работеха вярно съвместно, си остават същите, така че ние със сигурност не губим душите, приели нашето дело, когато са били свързани с нас тук, преди да преминат през портата на смъртта. И сред такива души има тъй верни съратници, че можем да кажем: понякога, когато тук, във физическия свят, неразбирането и враждата срещу нашето дело стават все по-големи, както можем да забележим това, тогава можем да вярваме във вживяването на нашето дело в хода на развитието на човечеството, тъй като можем да спечелим тази вяра чрез връзката с душите, напуснали своето тяло и спечелили разбиране за цялото значение, което делото ни има за този ход на развитие на човечеството.
към текста >>

263. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

И след като – бих казал – предзнаменованията, които са налице вън в света, при нас се показаха много по-рано, от външните отделни факти ние можем вече да изведем вярата, че в нашето движение е налице нещо от силата за всеобщото голямо движение на човечеството.
Можем да кажем, че като Антропософско движение вече години наред усещахме върху нашето специално поле на дейност особено много тъкмо английската омраза. Сега тя само се разраства, защото там не може да се мълчи. Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи21, надхвърля всичко човешко. И така, вече трябва да кажем, че когато разглеждаме хода на нашето движение, виждаме кармата да протича през нашето движение така, че тя е в пълно съгласие с това, което също така ни показва днес великото движение в света. Това, че кармата ни доведе достатъчно рано към независимо утвърждаване на немския духовен живот, можем да окачествим като наша благоприятна карма, и фактът, че антропософията откри своя център в немския духовен живот, можем да разглеждаме като един вид сияеща зорница за нашите кармични потоци. И след като – бих казал – предзнаменованията, които са налице вън в света, при нас се показаха много по-рано, от външните отделни факти ние можем вече да изведем вярата, че в нашето движение е налице нещо от силата за всеобщото голямо движение на човечеството. Скъпи мои приятели, учете се да се доверявате на духовната сила в нашето движение, че тя принадлежи към най-доброто, с което душата ни може изобщо да се свърже. Да се учим да изживяваме цялата тежест и цялото значение на мисълта, на усещането и на волевия импулс, цялата тежест и цялото значение на това, което се казва: трябва да има отделни души, които по отношение на големите изисквания на нашето време разбират как духовните импулси следва да действат заедно с това, което трябва да се случи в бъдеще тук, на земята. Да се учим да разбираме, не просто в абстрактен, а също и в конкретен смисъл, какво значение имат безбройните жертви, които днес заливат земята. Да се учим да разбираме колко вярно трябва да се придържат душите ни към нашето движение, така че да има хора, които да могат да прогледнат по правилен начин в сферите, където също и етерни тела и индивидуалности, принесли жертвите за нашето време върху великото историческо поле, ще продължат да работят и ще работят заедно с тези, които по-късно, в мирни времена, ще населяват земята. Да се учим да разбираме какво значи да се открие верният смисъл за това, че духовното прониква и това, което се случва днес на физическия план, че привържениците на духовната наука са призвани да намерят нейния смисъл в това, което възниква от смелостта и жертвите на нашето време.
към текста >>

264. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Налице е помрачаващата страст да се изпада в заблуди благодарение на вярата в авторитета!
Така ние виждаме, че се води тежка битка между разгръщането на свободната мисъл и действащия от стари времена в съвременната епоха авторитет. Налице е помрачаващата страст да се изпада в заблуди благодарение на вярата в авторитета! В съвременния свят вярата в авторитета е придобила чудовищни размери и под нейното влияние се развива определена безпомощност у хората, що се отнася до способността за преценка. В четвъртата следатлантска епоха човекът е имал здравия разсъдък като природен дар. Днес той трябва да се придобие, да се развие. Вярата в авторитета възпрепятства това. Ние сме изцяло оковани във вярата в авторитета.
към текста >>

В съвременния свят вярата в авторитета е придобила чудовищни размери и под нейното влияние се развива определена безпомощност у хората, що се отнася до способността за преценка.
Така ние виждаме, че се води тежка битка между разгръщането на свободната мисъл и действащия от стари времена в съвременната епоха авторитет. Налице е помрачаващата страст да се изпада в заблуди благодарение на вярата в авторитета! В съвременния свят вярата в авторитета е придобила чудовищни размери и под нейното влияние се развива определена безпомощност у хората, що се отнася до способността за преценка. В четвъртата следатлантска епоха човекът е имал здравия разсъдък като природен дар. Днес той трябва да се придобие, да се развие. Вярата в авторитета възпрепятства това. Ние сме изцяло оковани във вярата в авторитета. Помислете само, колко безпомощен изглежда човекът в сравнение с лишеното от ум животно!
към текста >>

Вярата в авторитета възпрепятства това.
Така ние виждаме, че се води тежка битка между разгръщането на свободната мисъл и действащия от стари времена в съвременната епоха авторитет. Налице е помрачаващата страст да се изпада в заблуди благодарение на вярата в авторитета! В съвременния свят вярата в авторитета е придобила чудовищни размери и под нейното влияние се развива определена безпомощност у хората, що се отнася до способността за преценка. В четвъртата следатлантска епоха човекът е имал здравия разсъдък като природен дар. Днес той трябва да се придобие, да се развие. Вярата в авторитета възпрепятства това. Ние сме изцяло оковани във вярата в авторитета. Помислете само, колко безпомощен изглежда човекът в сравнение с лишеното от ум животно! Животното се ръководи от толкова много инстинкти, които дори действат в него по здравословен начин, лечебно, ако е налице заболяване, докато съвременното човечество се бори срещу трезвата преценка в това отношение и се подчинява изцяло на авторитета. Съвременното човечество има твърде малко желание да придобие действителни познания за здравословните условия на живот. Макар и да е вярно, че в това отношение са направени похвални усилия в различни сдружения и институции.
към текста >>

Ние сме изцяло оковани във вярата в авторитета.
Налице е помрачаващата страст да се изпада в заблуди благодарение на вярата в авторитета! В съвременния свят вярата в авторитета е придобила чудовищни размери и под нейното влияние се развива определена безпомощност у хората, що се отнася до способността за преценка. В четвъртата следатлантска епоха човекът е имал здравия разсъдък като природен дар. Днес той трябва да се придобие, да се развие. Вярата в авторитета възпрепятства това. Ние сме изцяло оковани във вярата в авторитета. Помислете само, колко безпомощен изглежда човекът в сравнение с лишеното от ум животно! Животното се ръководи от толкова много инстинкти, които дори действат в него по здравословен начин, лечебно, ако е налице заболяване, докато съвременното човечество се бори срещу трезвата преценка в това отношение и се подчинява изцяло на авторитета. Съвременното човечество има твърде малко желание да придобие действителни познания за здравословните условия на живот. Макар и да е вярно, че в това отношение са направени похвални усилия в различни сдружения и институции. Тези усилия трябва да станат още по-интензивни, но преди всичко трябва да се разбере как все повече се приближаваме към вярата в авторитета, как се изграждат цели теории, които впоследствие се оказват основа за укрепване на вярата в авторитета.
към текста >>

Тези усилия трябва да станат още по-интензивни, но преди всичко трябва да се разбере как все повече се приближаваме към вярата в авторитета, как се изграждат цели теории, които впоследствие се оказват основа за укрепване на вярата в авторитета.
Ние сме изцяло оковани във вярата в авторитета. Помислете само, колко безпомощен изглежда човекът в сравнение с лишеното от ум животно! Животното се ръководи от толкова много инстинкти, които дори действат в него по здравословен начин, лечебно, ако е налице заболяване, докато съвременното човечество се бори срещу трезвата преценка в това отношение и се подчинява изцяло на авторитета. Съвременното човечество има твърде малко желание да придобие действителни познания за здравословните условия на живот. Макар и да е вярно, че в това отношение са направени похвални усилия в различни сдружения и институции. Тези усилия трябва да станат още по-интензивни, но преди всичко трябва да се разбере как все повече се приближаваме към вярата в авторитета, как се изграждат цели теории, които впоследствие се оказват основа за укрепване на вярата в авторитета.
към текста >>

265. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

По същия начин от гледната точка на духовната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на духовните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда преди всичко от традициите.
Теолозите са казвали: „Това, което тя излага като свои духовни познания за света, не се съгласува с нещата, които познаваме от нашата теология! “ Тогава в теологическата сфера това е произлязло от същото убеждение, от което днес, след относително по-кратко време, отколкото е било в теологията, говорят учените хора. Орлеанската дева отговаря на онези, които я преценяват от теологическа гледна точка и твърдят, че тя трябва да оправдае своите чудеса и своята мисия чрез свещените книги: „В книгата на Бог е написано много повече, отколкото във всички Ваши книги! “ Това изказване е историческо. Но то е изказване, което и днес има стойност. По същия начин от гледната точка на духовната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на духовните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда преди всичко от традициите. Колко далеч е всичко това от тесногръдия патриотизъм на земевладелеца! Жана обаче долавя божествените гласове на своето сърце, когато отправя поглед към сияйните и чисти небесни висини! “ Да, от устата на нашите съвременници едно такова признание звучи наистина хубаво. Но какво представлява то, изречено от най-видните наши съвременници? Признание за нещо, което се смята повече или по-малко за поезия, за поезия, която животът може да направи повече или по-малко хубава, на което обаче не може да се приписва реалност.
към текста >>

Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек.
Чрез това духовно-научно познание ще се опознават взаимовръзките в човешкия организъм, за които днешната медицинска наука знае само отделни неща. Разбира се, някои по-благоразумни изследователи често инстинктивно усещат нещата. Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този напредък! “ Тъкмо тук нещата са маскирани, защото точно това не е вярно. Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на духовното изследване. Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек. За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго време. В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц. Разбира се, има всевъзможни достойни за похвала опити, насочени срещу властващия материализъм в медицината. Но тези опити не са достатъчни, защото преди всичко липсва разбирането, че не просто трябва да се прави нещо срещу материалистическата медицина, а че преди всичко е необходимо да се работи с това – но в духовно-научен смисъл, – което модерната медицина си е извоювала: именно спомагателните средства, от които тъкмо в тази област се нуждаем външно. Но човечеството би се удивило много на това, което може да се получи като резултат, ако в клиниките, в дисекционните зали се влезе с духовно-научни възгледи и ако се внесе духовно-научният мироглед във всички други области на медицинската дейност.
към текста >>

Това е, което ние, теолозите, не искахме да приемем, защото сменихме естественонаучното понятие за душата с теологичното и се страхувахме от неблагоприятните последствия от това за вярата.“ Той обаче стига толкова далеч, че вече не се страхува от неблагоприятни последствия за вярата.
Вие виждате, душата се предава на естествоизпитателите и теологът запазва само старата теологична словесна обвивка, за която изнамира фрази. Защото последните страници, последните лекции се състоят само от фрази, за да се обгърне това, за което се говори, с теологична словесна обвивка. Той обаче декларира възгледите си, защо днес е нужно с толкова лека ръка да се пожертват обектите. Може да се улови още един забележителен принцип: помислете, той казва, че теолозите трябва да действат така, както действа той самият, дори трябва да се отиде по-нататък, казва той. „Тази природосъобразна определеност70 на човека се отнася не само до неговите телесни, но и до неговите душевни функции. Това е, което ние, теолозите, не искахме да приемем, защото сменихме естественонаучното понятие за душата с теологичното и се страхувахме от неблагоприятните последствия от това за вярата.“ Той обаче стига толкова далеч, че вече не се страхува от неблагоприятни последствия за вярата. Той казва: „Те се появяват само тогава, когато човек не приема пълните резултати на науката. Нека да отстъпим пред тази наука, иначе тя ще има неблагоприятни последствия! Иначе тя ще има неприятни последствия, тази наука.“ И тогава ние го виждаме в наистина забележителен блясък: „Защото тогава човек ще си проиграе вярата на мислещите хора.“
към текста >>

Иначе тя ще има неприятни последствия, тази наука.“ И тогава ние го виждаме в наистина забележителен блясък: „Защото тогава човек ще си проиграе вярата на мислещите хора.“
Може да се улови още един забележителен принцип: помислете, той казва, че теолозите трябва да действат така, както действа той самият, дори трябва да се отиде по-нататък, казва той. „Тази природосъобразна определеност70 на човека се отнася не само до неговите телесни, но и до неговите душевни функции. Това е, което ние, теолозите, не искахме да приемем, защото сменихме естественонаучното понятие за душата с теологичното и се страхувахме от неблагоприятните последствия от това за вярата.“ Той обаче стига толкова далеч, че вече не се страхува от неблагоприятни последствия за вярата. Той казва: „Те се появяват само тогава, когато човек не приема пълните резултати на науката. Нека да отстъпим пред тази наука, иначе тя ще има неблагоприятни последствия! Иначе тя ще има неприятни последствия, тази наука.“ И тогава ние го виждаме в наистина забележителен блясък: „Защото тогава човек ще си проиграе вярата на мислещите хора.“
към текста >>

По всички тези пътища, които днес Ви описах, хората – най-добрите – са достигнали до онези усещания, с които ни демонстрират своята вяра, когато говорим за духовното.
Това е, към което се стреми великият теолог! По всички тези пътища, които днес Ви описах, хората – най-добрите – са достигнали до онези усещания, с които ни демонстрират своята вяра, когато говорим за духовното. Тя не трябва да се проиграва и така не се прилага истинската вътрешна душевна сила, която може да бъде в основата на един духовен възглед! Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни.
към текста >>

266. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

в първото от трите главни изречения се казва: „В обществото могат братски да работят заедно всички хора, които като основа на една изпълнена с любов взаимна дейност приемат една всеобща духовност във всички човешки души, както и че същите тези души могат да са различни по отношение на вяра, народност, пол и т.н.“
20. което трябва да очертае нашия път с едно основно изречение: Търсене на общото във всички човешки души: В „Проект на основните изречения на едно антропософско общество“ от 1912 г. в първото от трите главни изречения се казва: „В обществото могат братски да работят заедно всички хора, които като основа на една изпълнена с любов взаимна дейност приемат една всеобща духовност във всички човешки души, както и че същите тези души могат да са различни по отношение на вяра, народност, пол и т.н.“
към текста >>

267. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Той намирал израз в различните романски култури и народности (не проповядвам нищо от себе си, а само повтарям постановката, която винаги е бивала привеждана) и бил обречен да затъва все повече и повече в материализма на науката, в материализма на живота, в материализма на вярата.
Основна теза при такива окултни направления, които както казах се изявяват в братства, е това, че за Петия следатлантски период английски говорещите представлявали същото, каквото римският народ е представлявал за Четвъртия следатлантски период. Това е базисна постановка при тези окултни братства, като се настоява при всички положения да се взема предвид следното: Латинският елемент бил онова, върху което погледът трябвало да се насочва най-напред. Той намирал израз в различните романски култури и народности (не проповядвам нищо от себе си, а само повтарям постановката, която винаги е бивала привеждана) и бил обречен да затъва все повече и повече в материализма на науката, в материализма на живота, в материализма на вярата. Това само по себе си не бивало да тревожи, тъй като само ще изчезнело чрез упадъка, в който се озовавало. Ето защо, казват, вниманието трябвало да се насочва главно върху факта, че онова, което бивало наричано латинска раса, е на път съвсем да изчезне, представлявало загиващ елемент и че задачата била грижливо да се подготви и предприеме всичко за загиването на латинския елемент.
към текста >>

268. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Той бе поел по пътя към вярата още преди запознанството им.
"Ала преди всичко трябваше все пак да си изясни какво собствено искаше той самият. Дали беше просто влюбен и дали склонността му към набожност не беше само прикрито желание да и допадне? Със сигурност не беше лъгал съзнателно, но съществуваше възможност всепревъзнасящото му чувство към нея да кара всяко нейно качество, всяка нейна привичка да му се струват желани. На човек неволно му се приисква да прилича на любимото същество и влюбеният обиква и цени същото, което то обича и цени. В случая обаче това съвсем не беше така! Той бе поел по пътя към вярата още преди запознанството им. И едва ли някога щеше да се запознае с нея без оня странен, за самия него съвсем необясним вътрешен порив, който нежно и най-ненадейно го отведе в църквата и му я откри пред светците самата тя почти светица. Иначе той дори не би я забелязал, а и навярно обичаше не нея, а посредством нея просто видението на собствения си копнеж. Пък и това не беше никаква любов, не беше онова, което за него досега бе означавало любов, ами изпитване на блаженството да бъдеш набожен! Ала беше ли наистина набожен? Знаеше само, че го желае, но като че ли все още не си вярваше, може би от страх да не би пак да се измами, както досега всяко желание го бе мамило, та ако и този път отново се разочароваше, да остане без никакво!
към текста >>

Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние?
Едва ли. Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност? Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние? Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност? Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа? Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви? Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>

"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото.
"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото. И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално. С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, представян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55
към текста >>

269. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Никой повече няма даже формално да бъде задължен да даде вяра на частица искреност във всички декламации, звучащи за мира и дори за правото на народите, ако нещата продължат да протичат така, както ги представят вестникарските гласове, които днес, разбира се, вече не заслужават внимание от страна на нито един сериозен наблюдател.
Според мен от само себе си се разбира, че всяка душа, която сериозно и искрено желае доброто на човечеството, следи в тревожно очакване какво ще се случи през идните дни. Та нали в крайна сметка фактите ще покажат дали някои гласове откъм онова, което в нашите разсъждения нарекохме периферия или околност, са в състояние в достатъчна степен да осъзнаят, че не би трябвало да се очаква от цялото човечество, включително от бъдното, да повярва, че се води борба за мир, след като възможността за постигане на този мир, и то за сравнително кратко време, бива отклонявана и изключвана. Никой повече няма даже формално да бъде задължен да даде вяра на частица искреност във всички декламации, звучащи за мира и дори за правото на народите, ако нещата продължат да протичат така, както ги представят вестникарските гласове, които днес, разбира се, вече не заслужават внимание от страна на нито един сериозен наблюдател. В близко бъдеще светът ще има удобен случай да узнае дали трябва да се реши да изслушва декламациите относно волята за мир с пълното съзнание за тяхната невярност и неистинност и по-нататък все така да ги намира някак си значими, или пък да се насочи към истината.
към текста >>

В известно отношение Томас Мор бил верен син на католическата църква; и макар че от страна на Хенри VIII, чийто лорд-канцлер вече бил станал, щял да се сдобие с всички почести, стига да отстъпел пред исканията му, Мор все пак не бил склонен да се присъедини към друга вяра само защото Хенри VIII просто желаел да има друга жена.
В известно отношение Томас Мор бил верен син на католическата църква; и макар че от страна на Хенри VIII, чийто лорд-канцлер вече бил станал, щял да се сдобие с всички почести, стига да отстъпел пред исканията му, Мор все пак не бил склонен да се присъедини към друга вяра само защото Хенри VIII просто желаел да има друга жена. Затова той бил не само свален, но и осъден на смърт и документацията от процеса, чрез който го осъдили на смърт, е извънредно интересна и много показателна за тогавашното време. Съдебната присъда, с която Томас Мор бил осъден на смърт, има удивително звучене.
към текста >>

270. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа.
„Крайно време е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция. Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия? Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война. Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война? Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания. Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа. В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу. В Русия е налице особена обстановка, както вече я охарактеризирах, когато Ви говорих за отношенията. на Русия със славянските народи, със славянската раса.
към текста >>

Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство.
„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими. Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са мислите, които му се удава да изгради. Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра. Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните. Готов съм да приема този упрек. Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека дух и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него дух не смогва да схване."
към текста >>

Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра.
„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими. Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са мислите, които му се удава да изгради. Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра. Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните. Готов съм да приема този упрек. Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека дух и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него дух не смогва да схване."
към текста >>

Те обаче ни показват как хората без разлика на вяра, националност и така нататък могат да взаимодействат, когато умеят да правят разлика между мисиите, полагащи се именно на отделните народностни характери.
С една такава нагласа дори Дарвин например е можел да обоснове своя материалистически дарвинизъм и същевременно да си остане екзалтиран благочестив човек. Нютон е можел да бъде най-екзалтираният човек на своето време в догматичен смисъл. Когато дарвинизмът бил пренесен в Централна Европа и станал хекелизъм, тогава поради своеобразието на мисълта той вече не можел да остане извън религиозното усещане. Ето защо в рамките на хекелизма дарвинизмът се превърнал в религиозна система. Всички тези неща имат своето най-дълбоко основание. Те обаче ни показват как хората без разлика на вяра, националност и така нататък могат да взаимодействат, когато умеят да правят разлика между мисиите, полагащи се именно на отделните народностни характери. И човечеството един ден ще трябва да прозре това. Тогава, от една страна, ще се отдаде на народностните характери заслуженото, а и вече няма да има печални времена, каквито преживяваме днес, които са печални не само заради многото проливана кръв, но и затуй, защото доказаха колко малко усет за истината притежава човечеството най-общо. Затова е редно тук вече да се говори. Защото нашият девиз гласи „Мъдростта е само в истината"*165. И най-вече в горчиви време на е редно да се обръща внимание на тези неща, във времена, когато сърцето особено силно кърви.
към текста >>

271. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Йезуитът проповядваше за необходимостта от вяра във великденската изповед и каза приблизително следното: „Да, недоверчивите смятат, че великденската изповед била въведена от папата или от кардиналската колегия; но що за представа е това, драги християни?
Нека да разгледаме и тези неща изцяло в съзвучие с коледното настроение, в което сега имаме възможност да бъдем, защото те са познания, свързани дълбоко с Коледното и Великденското тайнство. По-преди вече посочих как още на млади години бях впечатлен, когато в действителността се натъкнах на едно такова въздействие. Този пример често съм Ви го разказвал: Кармата навреме се погрижи да чуя проповедите на един превъзходен йезуитски отец*182 и аз можах да видя как чрез подбора на определени думи хората биваха въвеждани в една картина, как биваха убеждавани по начин, говорещ не на техния интелект, а на онова, което произвежда делириумно настроение. Нека сега да се вгледаме в примера. Йезуитът проповядваше за необходимостта от вяра във великденската изповед и каза приблизително следното: „Да, недоверчивите смятат, че великденската изповед била въведена от папата или от кардиналската колегия; но що за представа е това, драги християни? Който твърди, че великденската изповед била въведена от папата и свещеничеството, него можете да го сравните с човек, който вижда как някой артилерист е застанал до едно оръдието, а редом с него стои офицер и отдава заповеди. Задачата на артилериста е само да дръпне шнура и оръдието стреля. Сравнете, драги християни, този артилерист с папата в Рим, а отдаващия заповедите офицер с Бога! Представете си нагледно застаналия там офицер, той командва „Огън! ", артилеристът само дръпва шнура, без своя воля, и оръдието изгърмява.
към текста >>

Исках да покажа, че дори „певецът на всички срамни човешки извращения", както бивал наричан в Италия, да не прояви силна вяра в чудото от Петдесетница, целият начин, по който едно събитие тук се довежда до повторение, носи в се бе си вече значителни сили за делириумното съзнание, а пък да въздейства на някои подсъзнателни импулси с това синьор Д'Анунцио се е справил чудесно.
Без, разбира се, по някакъв начин да претендирам за коментар или за вземане на страна, аз исках да отбележа някои факти, но в тяхната взаимовръзка, за да мога в частност да посоча как все пак се случват неща, които намират слабо разбиране в заобикалящия ни днешен невнимателен свят. Исках да покажа, че дори „певецът на всички срамни човешки извращения", както бивал наричан в Италия, да не прояви силна вяра в чудото от Петдесетница, целият начин, по който едно събитие тук се довежда до повторение, носи в се бе си вече значителни сили за делириумното съзнание, а пък да въздейства на някои подсъзнателни импулси с това синьор Д'Анунцио се е справил чудесно. Същият човек, когото в родната му страна наричат певеца на всички срамни човешки извращения и който не се е посвенил да напише роман, където по безкрайно непристоен начин е разтръбил пред света връзката си с една прочута жена този човек изнамери във втората си дълга реч, държана в театър "Констанци", цяла поредица други ефектни сравнения. Споменатото от мен образно сравнение с артилериста е, общо взето, дреболия. Невъзможно ми е да Ви прочета цялата реч, защото ще отнеме много време, а само един откъс може би от началото и после края. Началото:
към текста >>

„Римляни, италианци, братя по вяра и копнеж, мои нови приятели и мои сподвижници от по-преди!
„Римляни, италианци, братя по вяра и копнеж, мои нови приятели и мои сподвижници от по-преди! " особено пък с това „по-преди"!
към текста >>

272. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Какво означава вяра във войните?
Вземете за пример следното: С течение на времето ние постепенно придобихме своего рода поглед върху развитието на човечеството и можем да преценим, че в даден период, в развоя му са се появили войните, че те са били нещо, от което човечеството, така да се каже, е било обзето. Но това е било времето,когато хората са вярвали във войните. Как обаче да се разбира това,че е било времето,когато хората са вярвали във войните? Какво означава вяра във войните? Вярата във войните много наподобява вярата в дуела, в единоборството. Но кога дуелът, кога единоборството има истински смисъл? Само тогава, когато заставащите да се дуелират, вътрешно са напълно убедени, че развръзката ще дойде не от някаква случайност, а от боговете. Ако пристъпващите към дуел вярват безрезервно, че онзи, който ще бъде убит или ранен, е получил тази смърт или това раняване поради това, че някакъв бог е отсъдил срещу него, тогава в дуела има истина. Няма истина в дуела, ако това убеждение отсъства; тогава, разбира се, дуелът е реална лъжа.
към текста >>

Вярата във войните много наподобява вярата в дуела, в единоборството.
Вземете за пример следното: С течение на времето ние постепенно придобихме своего рода поглед върху развитието на човечеството и можем да преценим, че в даден период, в развоя му са се появили войните, че те са били нещо, от което човечеството, така да се каже, е било обзето. Но това е било времето,когато хората са вярвали във войните. Как обаче да се разбира това,че е било времето,когато хората са вярвали във войните? Какво означава вяра във войните? Вярата във войните много наподобява вярата в дуела, в единоборството. Но кога дуелът, кога единоборството има истински смисъл? Само тогава, когато заставащите да се дуелират, вътрешно са напълно убедени, че развръзката ще дойде не от някаква случайност, а от боговете. Ако пристъпващите към дуел вярват безрезервно, че онзи, който ще бъде убит или ранен, е получил тази смърт или това раняване поради това, че някакъв бог е отсъдил срещу него, тогава в дуела има истина. Няма истина в дуела, ако това убеждение отсъства; тогава, разбира се, дуелът е реална лъжа. Ала същото е и с войната.
към текста >>

Когато хората, които са съставна част на народите, могат да имат убеждението и вярата,че очакваната от войната развръзка иде от Бога и че в събитията има божи пръст, тогава е налице истина в онова, което протича като военни действия.
Но кога дуелът, кога единоборството има истински смисъл? Само тогава, когато заставащите да се дуелират, вътрешно са напълно убедени, че развръзката ще дойде не от някаква случайност, а от боговете. Ако пристъпващите към дуел вярват безрезервно, че онзи, който ще бъде убит или ранен, е получил тази смърт или това раняване поради това, че някакъв бог е отсъдил срещу него, тогава в дуела има истина. Няма истина в дуела, ако това убеждение отсъства; тогава, разбира се, дуелът е реална лъжа. Ала същото е и с войната. Когато хората, които са съставна част на народите, могат да имат убеждението и вярата,че очакваната от войната развръзка иде от Бога и че в събитията има божи пръст, тогава е налице истина в онова, което протича като военни действия. Но тогава участващите в тях трябва да са в състоя ние да свързват с някакъв смисъл думите: предстои да се изпълни една божия присъда.
към текста >>

Няма вяра във вътрешната реалност и в тази вътрешна реалност се вярва толкова по-малко, колкото по на запад се отива в Европа, при това с право, защото колкото по на запад се отива в Европа, толкова повече именно този европейски Запад има задачата да подсигурява материализма за Петия следатлантски период.
Достатъчно е само да попитате дали хората вярват, че в днешните военни действия намират израз божии присъди. Вярват ли хората в това? Запитайте се колцина са вярващите, че развръзката иде от Бога, но имам предвид честно вярващите; защото сред различните лъжи, обикалящи сега света, е и тази, която се съдържа в призоваването на боговете или на Бога, и то от всички страни, разбира се. Обаче една истинска вира в смисъл, че се изпълнява някаква божия присъда, в тази материалистическа епоха естествено не може да съществува. Следователно човек трябва да погледне на тази работа сериозно и достойно, и да си каже: Всъщност става нещо, в чиято вътрешна реалност никой не вярва. Няма вяра във вътрешната реалност и в тази вътрешна реалност се вярва толкова по-малко, колкото по на запад се отива в Европа, при това с право, защото колкото по на запад се отива в Европа, толкова повече именно този европейски Запад има задачата да подсигурява материализма за Петия следатлантски период.
към текста >>

И днес може те да направите едно откритие, което е забележително: Ако се движите от запад на изток, то още в Централна Европа с доказуема спорадичност се появява вярата,че може да се изпълнява някаква божия присъда.
Но другояче изглеждат нещата, когато се отива все по на изток. Не съм свикнал да теоретизирам по тези въпроси или да твърдя нещо безотговорно, а подплатявам твърденията си с безспорни факти. И днес може те да направите едно откритие, което е забележително: Ако се движите от запад на изток, то още в Централна Европа с доказуема спорадичност се появява вярата,че може да се изпълнява някаква божия присъда. Бъдете сигурни, че на запад това не може да го има, ако не са го привнесли от Централна Европа, но в Централна Европа у отделни хора донякъде се проявява своеобразен фатализъм и се чуват думите "божия при съда". А стигнете ли съвсем на изток, където се подготвя бъдещето, там естествено ще срещнете множество хора, които в предстоящите развръзки съзират божии присъди. Защото руският човек не е като човека от Запада, комуто днес и през ум не му минава да вижда божия присъда в това, което се извършва.
към текста >>

Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя.
През Четвъртия следатлантски период съзнанието на хората все още стигало отчасти до духовната сфера и по-специално до областта на Ангелите, а през Третия следатлантски период до областта на Архангелите. Но единствено през този трети период е могло да възникне онова, което Ви разказах за ютландските, за датските Мистерии. Що за същество е било онова, което възвестявало на всяка майка поотделно бъдната и рожба? Било е същото, за което разказва Евангелието от Лука някакъв Архангел, едно Същество от областта на Архангелите. Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя. През Третия следатлантски период взорът му обаче още можел да стигне до областта на Архангелите и по онова време все още съществувала една жива връзка. През Втория следатлантски, праперсийски период онова, което било открито за съзнанието на хората, още поддържало връзка с Архаите и човекът още не се чувствал съпричастен към наричаното днес "природа", а се намирал в един духовен свят. Светлината и тъмнината още не били външни материални процеси, а духовни процеси и така е било също в първоначалната религия на Заратустра през Втория следатлантски период.
към текста >>

Тогава историята се разказвала по съвсем друг начин, разказвала се така, че днешният заразен от ученост човек бърчи нос и отсъжда: Тия хора не са имали никаква критика, давали са вяра на всевъзможни митове и легенди; тия хора са нямали понятие какво е прецизна критика, чрез която фактите да могат да бъдат представени в тяхната истинност.
Историята обаче не винаги се е пишела така. Днес начинът, по който се е пишела по-рано, бива презиран. И страшна Карма за човечеството е, духовното да се елиминира в известен смисъл още при разглеждане на историята. Нека се върнем, да речем, направо във времето, когато в общи линии още преобладавали вижданията на Четвъртия следатлантски период. Тогава историята се разказвала по съвсем друг начин, разказвала се така, че днешният заразен от ученост човек бърчи нос и отсъжда: Тия хора не са имали никаква критика, давали са вяра на всевъзможни митове и легенди; тия хора са нямали понятие какво е прецизна критика, чрез която фактите да могат да бъдат представени в тяхната истинност. Така говори днешният историк и най-вече, разбира се,неговият подражател. Детински са се държали ония навремето, казват хората. Според днешните представи те наистина са се държали детински! Нека чуем например как била разказвана една старинна преживелица, нещо, което безброй хора все още с вижданията на Четвъртия следатлантски период са смятали за история*192. Нека днес насочим вниманието си върху един пример, за да го имаме като основа при по-нататъшните разсъждения, с които ще се заемем утре:
към текста >>

273. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ето Ви вярата, с която се разполагало.
Това е то! Ето Ви вярата, с която се разполагало. Триполи беше налице; притежаването му било наложително, а по-нататък се казва: Войната е потребна за постигането на онова, чието постигане чрез духовна култура не е сметнато за необходимо.
към текста >>

Изкуството се люшкаше в едно сетивно и естетическо упоение без основа и вяра; от Кардучи, четен от папата, с глътка тосканско вино и с една каруцарска пура се премина към сегашното Евангелие на по-големия брат Д'Анунцио, облечен по последна мода, натъпкал джобовете си с бонбони женкар и суетен самохвалко."
"След освободителите на Италия бяха дошли грабителите на Италия; не само техните синове бащите ни, но и техните внуци нашите по-големи братя. Героичната традиция на въздигането беше изчезнала и ни каква идея не възвисяваше новото поколение. При най-добрите религията беше потънала, оставяйки обаче празнота. При другите тя беше привичка. Изкуството се люшкаше в едно сетивно и естетическо упоение без основа и вяра; от Кардучи, четен от папата, с глътка тосканско вино и с една каруцарска пура се премина към сегашното Евангелие на по-големия брат Д'Анунцио, облечен по последна мода, натъпкал джобовете си с бонбони женкар и суетен самохвалко."
към текста >>

274. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Позволете ми, използвайки статията му като документ, да Ви прочета нещо от нея в противовес на онова, което сега обхожда света като новогодишна вяра, като новогодишен документ.
Ето какво Джордж Стюарт Филъртън*237, професор от университета в Ню Йорк, е написал за Германия. Позволете ми, използвайки статията му като документ, да Ви прочета нещо от нея в противовес на онова, което сега обхожда света като новогодишна вяра, като новогодишен документ. Фулъртън пише:
към текста >>

275. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това са били твърди насоки на руската политика, и спомагателни лостове за това са общността на вярата и панславизма.
Докато Средиземно море, по-скоро според надутите приказки, отколкото на дело, би трябвало да стане „френско море", Русия се стремеше да направи Черно море "руско море", а Мраморно море "руско езеро". Константинопол би трябвало да стане руски град, Гърция – васална на Русия държава. Това са били твърди насоки на руската политика, и спомагателни лостове за това са общността на вярата и панславизма. Тогава Дунав би бил затворен при Железни врата с руска бариера.“
към текста >>

276. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Така виждаме от другата страна, на полето на етерното, в елементарните светове, пронизани от силите, здравите човешки сили на тези, които са си заминали от живота с високата увереност и вярата във великите идеали на човечеството.
Сега често виждаме, че умрелите се сражават редом до живите. Така виждаме от другата страна, на полето на етерното, в елементарните светове, пронизани от силите, здравите човешки сили на тези, които са си заминали от живота с високата увереност и вярата във великите идеали на човечеството. Тези сили се добиват от хора, които с тази вяра преминават портата на смъртта, и остават от тях. Тези, които ще живеят след това, трябва да гледат към неизползваните етерни сили, защото те ще бъдат дейни. Етерните сили на преждевременно умрелите несъмнено ще изискват жертвата им, преходът им в духовния свят, от който те гледат надолу към Земята, да не са безплодни. Те ще търсят възможност действително да внесат своя личен човешки дял в обновяването на духовния живот на Земята. Като стимулатори стоят там тези етерни тела, като нашепващ глас на съвестта!
към текста >>

Тези сили се добиват от хора, които с тази вяра преминават портата на смъртта, и остават от тях.
Сега често виждаме, че умрелите се сражават редом до живите. Така виждаме от другата страна, на полето на етерното, в елементарните светове, пронизани от силите, здравите човешки сили на тези, които са си заминали от живота с високата увереност и вярата във великите идеали на човечеството. Тези сили се добиват от хора, които с тази вяра преминават портата на смъртта, и остават от тях. Тези, които ще живеят след това, трябва да гледат към неизползваните етерни сили, защото те ще бъдат дейни. Етерните сили на преждевременно умрелите несъмнено ще изискват жертвата им, преходът им в духовния свят, от който те гледат надолу към Земята, да не са безплодни. Те ще търсят възможност действително да внесат своя личен човешки дял в обновяването на духовния живот на Земята. Като стимулатори стоят там тези етерни тела, като нашепващ глас на съвестта! Ние заминахме в духовния свят, за да ви изпращаме оттам сили, които могат да влязат във вашите души, да се влеят във вашите сърца, за да работите с по-голяма, с удвоена сила над духовното развитие на Земята.
към текста >>

277. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И в немския народ е невъзможно това, което е възможно в Англия – разделно да съществуват от една страна науката, а от друга, отхвърляната от тази наука вяра.
Тази разлика не трябва да остане неосъзната, трябва да си дадем ясна сметка за нея. Вътре в германския народ, всичко, което е съдържание на духовната наука, трябва хармонично да се съчетае с всичко останало, с което живее народът. Затова при последното ми идване в Щутгарт казах: когато се запознаеш с мирогледите на Шелинг, Фихте и Хегел, това е, сякаш медитира целият народ. Когато става дума за германския народ, се чувстваш винаги стоящ вътре в целия германски народ, вътре в неговата душевност. Не може да се говори за немския народ, без да се говори за неговата душевност, за неговите душевни особености. И в немския народ е невъзможно това, което е възможно в Англия – разделно да съществуват от една страна науката, а от друга, отхвърляната от тази наука вяра. В немския народ това е невъзможно. Германецът се стреми към единство. Той търси одухотвореност, неразривно свързана с научността, и наука, опираща се на духовния живот.
към текста >>

278. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Антропософията никъде не призовава към сляпа вяра, разбира се, излагат се факти, които не могат небавно да бъдат проверени от личен опит, но те се разказват като факти от духовния свят, които се възприемат като съобщения, и към които всеки може, ако иска, да приложи силата на своето критично мислене.
Антропософията никъде не призовава към сляпа вяра, разбира се, излагат се факти, които не могат небавно да бъдат проверени от личен опит, но те се разказват като факти от духовния свят, които се възприемат като съобщения, и към които всеки може, ако иска, да приложи силата на своето критично мислене. И ние видяхме, че в последно време приятели, пристъпили с пълно разбиране към работата, достигнаха дотам, че сами се издигнаха към фините възприятия, проверени от непредвзетото критично мислене. От това непредвзето и небоязливо критично съждение се нуждае това, което се съобщава в антропософската литература. Тя винаги ще издържи тази непредвзета критика; толкова по-лесно ще я издържи, колкото по-непредвзета бъде критиката. Никога няма да чуете друго от мен, освен думите: проверявайте, проверявайте и проверявайте, но не спирайте с една проверка, търсете със средствата на съвременното мислене все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в същината на нещата. Ако към това се стремим, именно антропософската литература може да направи човека самостоятелен.
към текста >>

279. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И даже този, който черпи своите мисли само от неделния вестник, черпи от него това, което гаси вярата в него, действителната, истинска вяра, която той днес лицемерно носи в своята църква; даже днес той е заразен от естествознанието, което в наши дни може да предложи само мъртвото, макар това мъртво да може да бъде разгледано по най-духовен начин.
Не изпускайте от внимание и голямото социално значение на това, което се каза! Не мислете, че то се отнася само до тясната сфера на естествознанието. Това не е вярно. Естествознанието въздейства върху цялото съвременно образование, върху цялото съвременно човешко развитие. Тези естественонаучни понятия се разпространяват чак до неделния вестник. И даже този, който черпи своите мисли само от неделния вестник, черпи от него това, което гаси вярата в него, действителната, истинска вяра, която той днес лицемерно носи в своята църква; даже днес той е заразен от естествознанието, което в наши дни може да предложи само мъртвото, макар това мъртво да може да бъде разгледано по най-духовен начин. Тези неща трябва ясно да се доведат до съзнанието.
към текста >>

Трябва само да се измъкнем от там, където сами се натикахме поради преобладаващата вяра в неопровержимия авторитет на естественонаучния мироглед.
Трябва да бъде осъзнато това, което днес е съвсем належащо да се осъзнае: Истината и чувството за Истина трябва да проникнат в душите на хората! Тогава тези факти, осветени от чувството за Истина, озарени от светлината на това чувство за Истина, ще покажат истинското си лице. Тогава, просто защото ще се вижда истинското лице на фактите, принудително ще се стигне до духовната наука. Тъй като импулсите на съвременността говорят много, и говорят убедително, в светлината на духовната наука може да се разбере как днес трябва да се разрешават въпросите за възпитанието и обучението. Както за преподаването и възпитанието е важно да се знае за различието в темповете на развитие на главата и останалия, сърдечен организъм, така от духовната наука могат да бъдат казани много важни неща за социалния живот, за историята и юриспруденцията. Трябва само да се измъкнем от там, където сами се натикахме поради преобладаващата вяра в неопровержимия авторитет на естественонаучния мироглед. Това е необходимо за нашето време. Това, което естественонаучният мироглед смята за действителност, създава понятия, които никога няма да бъдат пригодни в областта на съвместния социален живот на хората. Човечеството днес живее под гнета на тази грешка. Ако се замислите по-дълбоко, това ясно се вижда.
към текста >>

280. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Вярата в авторитета в никаква степен не е допустима в областта на духовнонаучните стремежи, иначе това ще бъде не духовна наука, а карикатура на духовната наука.
Едва ли можем да си представим по-глупава книга, от тази, която Оскар Хертвиг написа след своя първи епохален труд. Не можем да си представим нищо по-неудовлетворяващо и празно, от тази книга. Знаете, че на основата на духовната наука трябва да възпитаваме в себе си свобода от авторитарност. И ако нашите скъпи приятели, след като превъзнесох до небесата наистина правещата епоха книга на Хертвиг и продължавам да говоря така за нея, ако изхождайки от авторитета на автора, купят тази втора книга и мислят, че трябва да придадат голямо значение на това, което е написано в нея, ще изпаднат в голяма грешка. Духовната наука ни учи в действителна свобода да изработваме своите съждения, във всеки момент, във всяка насока да бъдем готови свободно да стоим пред всяко срещнато явление. Вярата в авторитета в никаква степен не е допустима в областта на духовнонаучните стремежи, иначе това ще бъде не духовна наука, а карикатура на духовната наука. С какво да обясним поразителната разлика между тези две книги? Работата е в това, че в наши дни можеш да бъдеш голям, правещ епоха естествоизпитател, тоест да бъдеш в състояние да обхванеш всичко материално и всички материални явления с научните методи на 19-20 век, но когато със същите методи след това започнеш да подхождаш към сферата на човешкото, към това, което живее в хората, когато те се сблъскват един с друг в етично-нравствения живот, в политическия живот, да развиват политически идеи, в момента, когато започнеш да мислиш за това, в кое действа духовният елемент, може да си гениален естествоизпитател, но в тези неща да бъдеш съвсем безпомощен, тъй като за тези неща естественонаучните методи на естествознанието не са приложими. Именно такъв литературен пример ни показа нашето време, потвърждавайки това, което става явно от духовната наука, потвърждавайки го в реалността. Така че, четейки тази втора книга на Оскар Хертвиг, се вижда, че в нея няма нито една ценна мисъл за това, което се разиграва в социалния, етичен и политически живот, както ги няма и в съвременната действителност, тъй като нашата съвременност съвсем не е богата на плодотворни идеи в социалния, етичен и особено в политическия живот. Това пак е свързано с прекомерното надценяване на чисто естественонаучното мислене.
към текста >>

281. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тъй като работата не е само във вярата в безсмъртието, работата е в това, че безсмъртното може да стане плодотворно в много области, в които то трябва да стане плодотворно.
Но никой не пита, какво днес казва Гьоте за предполагаемия закон. Но и това ще дойде. Умрелите ще станат живеещи с нас, наши съграждани. Ако се възприеме душевната настройка, че всяка нова година може да открие на душата нещо ново съкровено, тогава ще се отиде и по-далеч: тогава ще се узнае, какво значи: с цялото развитие на Земята да се извърши велик преход през портата на смъртта. Тогава умрелите ще стана живи, мощни съветници. Тъй като работата не е само във вярата в безсмъртието, работата е в това, че безсмъртното може да стане плодотворно в много области, в които то трябва да стане плодотворно. Сила е нужна на човек, за да пробие покрова, който днес го отделя от това, което му прегражда духовния свят и още крие в себе си пътя към духовния свят, пътя към това, което носи в себе си духовния свят.
към текста >>

282. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако гледаш от позицията на англосаксонците, тази политика е великолепна, пронизана с вяра, че животът на света се ръководи от мировите импулси, а не от дребните практически импулси, от които често високомерно се ръководят другите политики.
Второто, към което е насочена такава печална и погубваща за Средна Европа политика, се състои в следното. Тя е предвидлива. Ако гледаш от позицията на англосаксонците, тази политика е великолепна, пронизана с вяра, че животът на света се ръководи от мировите импулси, а не от дребните практически импулси, от които често високомерно се ръководят другите политики. В това отношение англосаксонската политика е широко замислена; тя и в отделните практически мероприятия отчита мировите импулси на историята. Ето в какво се състои второто. Известно е, че социалният въпрос изхожда от миров импулс, който безусловно трябва да се реализира. Няма нито един сред известните ръководни дейци на англосаксонците, който не би си казало хладно и трезво: социалният въпрос трябва да бъде разрешен. Но при това той си казва: но той трябва така да бъде разрешен, че да не бъде нанесен ущърб на мисията на англосаксонците.
към текста >>

283. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

"Членове на Обществото могат да бъдат всички, които са готови братски, съвместно да бъдат дейни на основата на сърдечно взаиморазбирателство, които виждат духовното във всяка човешка душа, каквито и различия във вяра, националност, положение в обществото и пол да съществуват.”
"Членове на Обществото могат да бъдат всички, които са готови братски, съвместно да бъдат дейни на основата на сърдечно взаиморазбирателство, които виждат духовното във всяка човешка душа, каквито и различия във вяра, националност, положение в обществото и пол да съществуват.”
към текста >>

284. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Може и да си въобразяваме, че игнорирането на духовния свят е безнаказано, може и да си въобразяваме, че сме добре осигурени срещу всякакви опасности, стига да овладеем представите и понятията от сетивния свят, може да го вярваме с цялата си душа и тази е всеобщата вяра на днешното човечество.
А той възниква от бездуховното приемане на света, да, от бездуховното вникване в света. Духовният свят не може да бъде игнориран безнаказано! Може и да си въобразяваме, че игнорирането на духовния свят е безнаказано, може и да си въобразяваме, че сме добре осигурени срещу всякакви опасности, стига да овладеем представите и понятията от сетивния свят, може да го вярваме с цялата си душа и тази е всеобщата вяра на днешното човечество. Само че това не е истина! Не! Най-погрешната вяра, която е обвземала човечеството в хода на неговата история, е тази ако ми позволите, скъпи мои приятели, един тривиален израз че Духовете биха допуснали да бъдат игнорирани от човека. Погледнете на това като на един егоизъм, като на едно себелюбие от страна на Духовете, макар и в духовния свят да важи съвсем различна терминология, отколкото тук в сетивния физически свят. И все пак погледнете на това като на един егоизъм, като на едно себелюбие от страна на Духовете, обаче не забравяйте: ако Духовете бъдат игнорирани тук в сетивния свят, ако Духовете бъдат игнорирани от човека, те си отмъщават жестоко!
към текста >>

Най-погрешната вяра, която е обвземала човечеството в хода на неговата история, е тази ако ми позволите, скъпи мои приятели, един тривиален израз че Духовете биха допуснали да бъдат игнорирани от човека.
А той възниква от бездуховното приемане на света, да, от бездуховното вникване в света. Духовният свят не може да бъде игнориран безнаказано! Може и да си въобразяваме, че игнорирането на духовния свят е безнаказано, може и да си въобразяваме, че сме добре осигурени срещу всякакви опасности, стига да овладеем представите и понятията от сетивния свят, може да го вярваме с цялата си душа и тази е всеобщата вяра на днешното човечество. Само че това не е истина! Не! Най-погрешната вяра, която е обвземала човечеството в хода на неговата история, е тази ако ми позволите, скъпи мои приятели, един тривиален израз че Духовете биха допуснали да бъдат игнорирани от човека. Погледнете на това като на един егоизъм, като на едно себелюбие от страна на Духовете, макар и в духовния свят да важи съвсем различна терминология, отколкото тук в сетивния физически свят. И все пак погледнете на това като на един егоизъм, като на едно себелюбие от страна на Духовете, обаче не забравяйте: ако Духовете бъдат игнорирани тук в сетивния свят, ако Духовете бъдат игнорирани от човека, те си отмъщават жестоко! Това е един общовалиден закон, една желязна необходимост: Духовете си отмъщават. И между многото други характеристики, които могат да се дадат за нашата съвременна епоха, ние сме в правото си да заявим: Сегашният хаос всред човечеството е всъщност самото отмъщение на Духовете заради тяхното продължително игнорира не от страна на хората.
към текста >>

285. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Същественото сега е, че при тази "съвременна епоха" трябва да се изнесат такива истини, които в много отношения ще влязат в грубо противоречие с "вярата" и удобните "истини" на днешното човечество.
Под името "съвременна епоха" аз разбирам много по-голям отрязък от време, включващ десетки години назад и десетки години напред. Същественото сега е, че при тази "съвременна епоха" трябва да се изнесат такива истини, които в много отношения ще влязат в грубо противоречие с "вярата" и удобните "истини" на днешното човечество. Предварително се знае,че антропософията ще срещне враждебния отпор на целия външен свят. Против нея ще се изправят всички наука, религия, култура! Затова и първоначално антропософските истини ще изглеждат на съвременния човек като нещо неправдоподобно, изопачено, като нещо глупаво и безразсъдно.
към текста >>

Практически вярата в авторитета е дълбоко заложена в човешката природа.
Да, днес понякога е доста трудно да се приемат позициите на високо образованите и културни хора. За съжаление не по-малко трудно е да се убедят широките маси в нелепите становища на техните "просветители" Естествено, съвременните хора твърдят, че не вярват сляпо в авторитета. Обаче това е само тяхното мнение. Практически вярата в авторитета е дълбоко заложена в човешката природа.
към текста >>

Обаче и това твърдение не бива да се приема с фаталистична вяра; без активното съучастие на човека, за антропософията ще бъде трудно.
Напоследък много се говори за героизма на нашите съвременници. Но за да се приемат онези истини от които човечеството действително има нужда за това трябва една друга смелост, една вътрешна смелост Но в човешките сърца е проникнало нещо съвсем друго: удобството, насладата от несмущаваното удобство, удобството на всяка цена! И в много отношения тъкмо това удобство и произтичащата от него духовна леност, са основните пречки за подема на антропософски ориентираната Духовна наука. Но антропософията ще напредва. Обаче и това твърдение не бива да се приема с фаталистична вяра; без активното съучастие на човека, за антропософията ще бъде трудно. Занапред трябва да се свикне и с друго: По отношение на някои неща ще се налага да бъда много по-малко снизходителен, отколкото преди. Умолявам Ви да не си обяснявате тази промяна с известни колебания на моята воля, а да потърсите причините в новите отношения на епохата.
към текста >>

286. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Тези човешки стремежи подлежат на една осцилация, на едно колебание; и нищо не е по-вредно за човечеството, отколкото вярата в абсолютни идеали, защото то е в противоречие с реалния ход на космическата еволюция.
Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда. На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват! Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло. Затова и стремежите трябва да бъдат постоянно обновявани. Тези човешки стремежи подлежат на една осцилация, на едно колебание; и нищо не е по-вредно за човечеството, отколкото вярата в абсолютни идеали, защото то е в противоречие с реалния ход на космическата еволюция.
към текста >>

Забележителното в тази най-нова книга за Лутеровата вяра е инстинктът, не убеждението, а именно инстинктът, с който тя е написана.
Както вече споменах, отделни хора стигнаха до тези неща инстинктивно. Имам предвид например Рикарда Хух*17. Тази личност стигна инстинктивно до идеята за една добра съвременна книга и я написа; впрочем самата книга не би могла да бъде сериозно приета от антропософията. Забележителното в тази най-нова книга за Лутеровата вяра е инстинктът, не убеждението, а именно инстинктът, с който тя е написана. И ако прочетете първите глави на тази книга, там Вие ще откриете, така да се каже, настойчивия призив, че съвременното човечество отново ще трябва да научи нещо, което от Лутеровата епоха насам независимо от атавистичните ясновидчески прозрения в тази област е напълно изгубено. Рикарда Хух впрочем твърди, че най-неотложната и най-необходимата задача пред съвременното човечество е не друга, а да се научи да разпознава дявола. Според нея да се познава Бога не е толкова важно, много по-важно за съвременно то човечество е да познава дявола.
към текста >>

287. 6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Впрочем днес хората вярват, че душите винаги са били такива, каквито са днес; и тази вяра изключва каквото и да е развитие на душите.
Един умен човек от нашето съвремие, който е писал доста неща върху сънищата но в материалистичен смисъл естествено, вярва: Да, Симон е имал един обикновен сън, а мошеникът Естофилос му го "разтълкувал". Обаче този наш учен прибавя следната многозначителна забележка: И случаят пожелал, щото пророчеството му да се изпълни. Аз бих могъл да Ви посоча много книги, където по този въпрос се казва същото: "И случаят пожелал..." Цитираният пример е един от многото. Впрочем днес хората вярват, че душите винаги са били такива, каквито са днес; и тази вяра изключва каквото и да е развитие на душите.
към текста >>

288. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Вие трябва да намерите преди всичко достъпа до духовния свят, и вие ще изградите моста от земния към духовния свят не с помощта на знанието, а с помощта на вярата, която живее във вашите сърца.
Един дълбок и всеобщ материализъм, който постепенно щеше да нахлуе във всички области на човешкия живот. Казано с помощта на един парадокс (естествено, парадоксите ни кога не отразяват действителното състояние на нещата), ние бихме могли да обобщим: именно защото във всичките си душевни и чувствени импулси Лутер беше свързан с Четвъртата следатлантска епоха, той из общо не разбра какво носят в сърцата си материалистичните хора на Петата следатлантска епоха. Тяхната духовна проблематика, естеството на техните многобройни конфликти и на цялостното им поведение се изправиха в съвсем неясен вид пред душата на Лутер; той вникна в тях инстинктивно, несъзнавано, с душевната нагласа на човек от Четвъртата следатлантска епоха. Тук са и корените на неговото сурово, ярост но предупреждение: От заниманията със световните дела, от грижите за външния свят не може да се очаква нищо добро. Вие трябва да се освободите от всичко, което ви свързва с външния свят, от всичко, което ви дава външният свят. Вие трябва да намерите преди всичко достъпа до духовния свят, и вие ще изградите моста от земния към духовния свят не с помощта на знанието, а с помощта на вярата, която живее във вашите сърца. Суровото предупреждение на Лутер израства точно от тази неангажираност с видимия околен свят: вие трябва да разчитате само на вярата, само тя ще ви открие духовния свят.
към текста >>

Суровото предупреждение на Лутер израства точно от тази неангажираност с видимия околен свят: вие трябва да разчитате само на вярата, само тя ще ви открие духовния свят.
Казано с помощта на един парадокс (естествено, парадоксите ни кога не отразяват действителното състояние на нещата), ние бихме могли да обобщим: именно защото във всичките си душевни и чувствени импулси Лутер беше свързан с Четвъртата следатлантска епоха, той из общо не разбра какво носят в сърцата си материалистичните хора на Петата следатлантска епоха. Тяхната духовна проблематика, естеството на техните многобройни конфликти и на цялостното им поведение се изправиха в съвсем неясен вид пред душата на Лутер; той вникна в тях инстинктивно, несъзнавано, с душевната нагласа на човек от Четвъртата следатлантска епоха. Тук са и корените на неговото сурово, ярост но предупреждение: От заниманията със световните дела, от грижите за външния свят не може да се очаква нищо добро. Вие трябва да се освободите от всичко, което ви свързва с външния свят, от всичко, което ви дава външният свят. Вие трябва да намерите преди всичко достъпа до духовния свят, и вие ще изградите моста от земния към духовния свят не с помощта на знанието, а с помощта на вярата, която живее във вашите сърца. Суровото предупреждение на Лутер израства точно от тази неангажираност с видимия околен свят: вие трябва да разчитате само на вярата, само тя ще ви открие духовния свят.
към текста >>

Живата истина гласи: Разумът може да се култивира с помощта на една здрава вяра в един истински авторитет.
В живота ние често вършим обратното на това, което сме решили да постигнем. Често например храната е такава, че тя не може да бъде веднага изядена; първо трябва да я сготвим; и ако при готвенето искаме да постигнем същото, какво то постигаме при яденето, ние няма да получим нищо. Ако култивираме разума прекалено рано, ние няма да направим хората разумни. За тази цел е необходимо друго в ранната младост да култивираме онова, което по-късно ще подготви хората да станат разумни. Абстрактната истина гласи: Разумът се култивира с помощта на разума. Живата истина гласи: Разумът може да се култивира с помощта на една здрава вяра в един истински авторитет. Виждате ли, тук предпоставката и следствието имат съвсем друго съдържание, отколкото в по-горното, абстрактно и мъртво изречение. Рано или късно, човечеството ще приеме тези неща. А че те са неудобни това е ясно. Помислете само: колко по-удобно е човек да си постави една цел и после да се вдъхновява от мнението, че би могъл да я постигне като върши всичко, което се изисква от формулировката на тази цел. В живота обаче често трябва да се говори обратното.
към текста >>

289. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Вярата,че сегашната катастрофа се дължи на публично обсъжданите причини, е не само безсмислена, но и вредна.
Тъкмо в началото на една потенциална готовност за духовен живот, Духовете на препятствията се активизираха извънредно много. Ние преживяхме изключителни събития, ще преживеем и други. Но дори само загатването за тях, днес може да породи единствено недоразумение след недоразумение. Днес духовната атмосфера, в която живее човечеството, е толкова силно импрегнирана с воля за погрешно разбиране, че изречените думи веднага биват тълкувани в обратен смисъл. Днес в преценките на хората бушуват национални страсти, и когато се опитваме да охарактеризираме един или друг представител на този или онзи народ, просто като един човек, който живее на Земята, неговите сънародници започват да се сърдят, макар че тези неща изобщо не са свързани по между си; става дума за преценки, засягащи народите, и за преценки, засягащи хората, а в днешните събития, естествено, участвуват както едните, така и другите. Вярата,че сегашната катастрофа се дължи на публично обсъжданите причини, е не само безсмислена, но и вредна. Причините са много по-дълбоки и в известен смисъл подчертавам това в известен смисъл нямат нищо общо с националните аспирации. Националните аспирации се използват от определени сили, за които обаче повечето хора не искат да знаят нищо единствено поради тяхната ужасяваща леност. Ще трябва да чакаме още дълго време, за да настъпи обективност в тази област на живота. Днешните хора, отново поради лично удобство, признават за епохални и велики онези идеи, които са изработени в човешката глава, а тя не може да обхване повече от, примерно, един току-що завършил учител, който влиза в първия си учебен час, за да преподава своя предмет на учениците, а в случая на цялото човечество. Аз често споменавах: не беше нужно да се стига до тези ужасяващи събития, за да си изградим една обективна преценка за Удроу Уилсьн.
към текста >>

290. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Днес твърде много хора са убедени, че в душата могат да се изграждат основаващи се на вярата представи за областта на вечността.
Днес твърде много хора са убедени, че в душата могат да се изграждат основаващи се на вярата представи за областта на вечността. Но че е възможно да се постигне действително знание за факти, отнасящи се до безсмъртната вечност в човешката природа, изплъзващи се на сетивното възприятие, това в много отношения в най-широки кръгове се смята за нещо фантастично, за мечтателство, и то точно там, където хората вярват, че изграждат съждения, опирайки се на правилния съвременен научен начин на мислене.
към текста >>

291. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Който тук, във физическото тяло, живее с вярата, че в развитието му действа единствено животинската природа, утвърждава убеждението за времето след смъртта си, че трябва да се възприема като животно.
Да се разглежда дарвинизмът правилно, както например вчера се опитах да го направя в откритите лекции57, е добре. Да се взима като основа за общоважащ мироглед, като се вярва, че е истина само едното, т. е. че човек произхожда от животните и да оживяваме в нас мисълта: аз произлизам от животните, произлизам само от такива сили, които създават и животните, - в сегашната епоха тази мисъл води душата до това да стане подобна на собствената си представа. Това е важно! Когато душата отхвърли тялото, изпада в нещастието да се възприема като подобна на собствената си представа! Който тук, във физическото тяло, живее с вярата, че в развитието му действа единствено животинската природа, утвърждава убеждението за времето след смъртта си, че трябва да се възприема като животно. Понеже, след като характерът на петата следатлантска епоха е установен чрез събитието от 1879 г., мислите, изграждащи хората, са такива, че човешките души се преобразяват като тях. Затова казах: Не е необходимо някой да има предпочитания към антропософски ориентираната духовна наука, за да я представлява, а е нужно да има единствено съчувствие към хората, които се нуждаят от тези мисли, понеже те са творчески мисли за душевния живот, тъй като в бъдеще човекът е призван да стане това, за което се смята. Това трябваше да настъпи в течение на мъдрото насочване на света, за да може човекът наистина да достигне до пълното свободно самосъзнание. От една страна, боговете трябва да дадат на човека възможността той да стане собственото си творение. Но за да може човекът да даде свръхсетивен смисъл на собственото си творение, да може да намери нещо, което да му даде вечна насока в това, което сам прави от себе си, Христос премина през Мистерията на Голгота.
към текста >>

И поради липса на вяра за живота на мъртвите, хората на физическото поле все повече ще се разболяват от психически болести.
Спомнете си това, което вече изнесох. Мисълта за заминалия мъртъв живее в душата, живее някак си, без душата всъщност особено да мисли за това, живее просто защото душата днес не мисли, а отчасти е чувствителна за такива безсмислени мисли. Тогава мъртвият е принуден от вечните мирови закони да живее с тези мисли. Мъртвият безпокои душата на напуснатия жив. Срещу това може да се направи само едно, да се знае, че мъртвият живее. И поради липса на вяра за живота на мъртвите, хората на физическото поле все повече ще се разболяват от психически болести. По правило не сексуални юношески проблеми, а лишените от вяра мисли предизвикват тези явления. Защото в нашето време мислите имат за задача да станат реални сили, не само такива реални сили, които действат сами за себе си. Сами за себе си те действат, когато след смъртта душата става все по-подобна на това, което си е представяла в тялото. Тези мисли стават реални сили в по-висш смисъл поради това, че свързват същества, в този случай самите мъртви с живите, по неправилен начин. Само чрез това, че колкото е възможно повече се съхранят мислите за умрелия като за продължаващ да живее, толкова повече човек спасява и себе си от това, отношението му към мъртвия да стане фатално както за него, така и в известно отношение за самия мъртъв, принуден от вечните мъдри закони непрестанно да безпокои живия, без това да стига до съзнанието му, а да се проявява под формата на болести.
към текста >>

По правило не сексуални юношески проблеми, а лишените от вяра мисли предизвикват тези явления.
Мисълта за заминалия мъртъв живее в душата, живее някак си, без душата всъщност особено да мисли за това, живее просто защото душата днес не мисли, а отчасти е чувствителна за такива безсмислени мисли. Тогава мъртвият е принуден от вечните мирови закони да живее с тези мисли. Мъртвият безпокои душата на напуснатия жив. Срещу това може да се направи само едно, да се знае, че мъртвият живее. И поради липса на вяра за живота на мъртвите, хората на физическото поле все повече ще се разболяват от психически болести. По правило не сексуални юношески проблеми, а лишените от вяра мисли предизвикват тези явления. Защото в нашето време мислите имат за задача да станат реални сили, не само такива реални сили, които действат сами за себе си. Сами за себе си те действат, когато след смъртта душата става все по-подобна на това, което си е представяла в тялото. Тези мисли стават реални сили в по-висш смисъл поради това, че свързват същества, в този случай самите мъртви с живите, по неправилен начин. Само чрез това, че колкото е възможно повече се съхранят мислите за умрелия като за продължаващ да живее, толкова повече човек спасява и себе си от това, отношението му към мъртвия да стане фатално както за него, така и в известно отношение за самия мъртъв, принуден от вечните мъдри закони непрестанно да безпокои живия, без това да стига до съзнанието му, а да се проявява под формата на болести.
към текста >>

Това, което ви казах, е мисъл, мисълта за липсата на вяра в съществуването на мъртвите.
Това, което ви казах, е мисъл, мисълта за липсата на вяра в съществуването на мъртвите. Но мъртвите са свързани с живите с много връзки. Това, за което говорих, е неправилна връзка. Но има правилни връзки, които трябва да съществуват, които изграждат правилните отношения с духовния свят. Духовната наука, антропософски ориентираната духовна наука търси тези правилни взаимоотношения. Взаимният живот на хората тук, на Земята, ще протече правилно в бъдеще, ако хората създадат правилни отношения с духовния свят.
към текста >>

292. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Хората днес изобщо не знаят какво представлява сегашната вяра в авторитета.
Много хора не виждат това. Хората днес изобщо не знаят какво представлява сегашната вяра в авторитета. Никога не е имало такава вяра в авторитета, каквато цари в настоящето. Никога тя не се е намирала така в подсъзнанието, както днес. Трябва постоянно да си повтаряме: Да, в името на бога, какво правите, когато терапевтично работите с хистерични хора? Търсите някакво подсъзнателно съдържание, което не е отделено от съзнанието. Но при теоретиците се намира колкото си искате такова подсъзнателно съдържание.
към текста >>

Никога не е имало такава вяра в авторитета, каквато цари в настоящето.
Много хора не виждат това. Хората днес изобщо не знаят какво представлява сегашната вяра в авторитета. Никога не е имало такава вяра в авторитета, каквато цари в настоящето. Никога тя не се е намирала така в подсъзнанието, както днес. Трябва постоянно да си повтаряме: Да, в името на бога, какво правите, когато терапевтично работите с хистерични хора? Търсите някакво подсъзнателно съдържание, което не е отделено от съзнанието. Но при теоретиците се намира колкото си искате такова подсъзнателно съдържание. Ако то се издигне от подсъзнанието нагоре в съзнанието, идва именно нещо такова, каквото трябва да ви дойде сега до съзнанието, каквото къркори в подсъзнанието на модерния лекар и съвременния пациент.
към текста >>

293. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Знам, че днес се говори на стените, когато човек иска да пречупи това, което хората днес уж изобщо не притежават - вярата в авторитета, понеже уж са я премахнали!
Всичко това е лудост. При това казва: В Щайнеровата първа книга «Философия на свободата». Човек наистина е принуден, понеже «Философия на свободата» не е моята първа книга, а е завършекът на десетгодишна писателска дейност, да посочи такива изблици на академична параноя, на академична лудост при такова прилагане на научния морал. Известно ми е, разбира се, въпреки че в тази статия показах колко е корумпирано цялото това изложение, че винаги ще се намерят хора да кажат: Десоар опроверга Щайнер и т. н. Разбира се, че това много добре го знам. Знам, че днес се говори на стените, когато човек иска да пречупи това, което хората днес уж изобщо не притежават - вярата в авторитета, понеже уж са я премахнали!
към текста >>

Докато и в най-широките кръгове не се стигне до убеждението колко далеч от всяко истинско изследване и истинско чувство за действителното е това, което днес фигурира като научна литература - не казвам наука, а научна литература - и често представлява съдържанието на университетски и по-скоро популярни лекции, докато не се пречупи тази вяра в авторитета в най-широки кръгове, няма да има спасение.
Там е и причината, защо официалните учени и духовните науки, дори и когато произлизат от най-малоценните, както е например университетската психиатрия или психология, не са в състояние да достигнат до едно мнение, понеже им липсва най-елементарното изискване - действителното наблюдение на живота. Докато и в най-широките кръгове не се стигне до убеждението колко далеч от всяко истинско изследване и истинско чувство за действителното е това, което днес фигурира като научна литература - не казвам наука, а научна литература - и често представлява съдържанието на университетски и по-скоро популярни лекции, докато не се пречупи тази вяра в авторитета в най-широки кръгове, няма да има спасение.
към текста >>

294. Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Знае ли се така, че това знание да е истинско убеждение, истинска вяра, човек вече е предпазен.
Няма никакво средство срещу тези неща освен знанието за тях. Знае ли се за тях, човек вече е предпазен. Знае ли се така, че това знание да е истинско убеждение, истинска вяра, човек вече е предпазен. Но той не бива да бъде прекалено ленив и да избягва да си усвои познанието за тези неща. Трябва да се каже, че все още не е напълно късно. Защото често съм посочвал - нещата могат постепенно да се изяснят и аз мога само постепенно да представя елементите, за да ви стане съвсем ясно, - че в течение на втората половина на 19 век много западни братства въведоха спиритизма като опит да се убедят дали вече са постигнали с човечеството това, което са искали. Беше изпробвано колко далеч са достигнали с въздействието си върху човечеството. В спиритическите сеанси - това очакваха те - хората трябваше всъщност да кажат, че има по-висши природни сили.
към текста >>

То беше точно това, което те не желаеха, защото тези посветени искаха да отнемат на хората именно вярата в мъртвите.
То беше точно това, което те не желаеха, защото тези посветени искаха да отнемат на хората именно вярата в мъртвите. Не дейността на мъртвите, не действеността на силите на мъртвите, а мисълта, че това идва от мъртвите, тази правилна важна мисъл трябваше да им бъде отнета. Виждате, че това е по-висш материализъм. Той е материализъм, който не само отрича духа, но иска да натъпче духа в материята. Виждате, че материализмът има още форми, под които може дори сам да се отрича, да се казва, че материализмът е изчезнал и че вече говорим за духа. Но всички говорят за духа по размит начин.
към текста >>

В по-старите времена са били донасяни съвсем определени влияния от Америка, но точно във времето, когато започва петата следатлантска културна епоха, европейското население е трябвало да остане неповлияно от Америка, да не знае нищо за нея и да живее с вярата, че Америка не съществува.
В по-старите времена са били донасяни съвсем определени влияния от Америка, но точно във времето, когато започва петата следатлантска културна епоха, европейското население е трябвало да остане неповлияно от Америка, да не знае нищо за нея и да живее с вярата, че Америка не съществува. Едва когато настъпва петата следатлантска културна епоха, Америка отново е открита, както е познато от историята.
към текста >>

295. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

18, глава «Вярата на гръцките мислители».
132. «Загадките на философията, представени исторически» (1914 г.), Събр. съч. 18, глава «Вярата на гръцките мислители».
към текста >>

296. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

И това, което като вид религиозна вяра се извлича от природната наука и се разпространява по света, няма да може да бъде спряно, то ще настъпи.
Мистерията на Голгота не е само еднократно и като такова еднократно най-голямото събитие в земното развитие, но тя е продължаващо да действа събитие, тя е продължаващ да действа импулс. И човечеството трябва да направи нещо, за да остави този импулс да действа по-нататък по правилния начин. Постоянно подчертавам как импулсът от Голгота е във взаимовръзка със задачата на нашата духовна наука, как духовната наука по определен начин трябва да бъде тук, за да се разбере този импулс от Голгота по правилния за нашата епоха и за близкото бъдеще начин. Можете да бъдете сигурни, че като земна наука, която същевременно ще стане световна религия, природната наука ще добива все по-голямо и по-голямо влияние. Такава глупост като обвинението, което например ми беше подхвърлено, че се отнасям негативно към естествената наука, както и към нейното радикално развитие, принадлежи към най-овехтелите предразсъдъци на мисленето, защото този, който разбира хода на земното развитие, знае, че естествените науки не могат да бъдат оборени, а точно обратното, те все повече ще се разпространяват. И това, което като вид религиозна вяра се извлича от природната наука и се разпространява по света, няма да може да бъде спряно, то ще настъпи. От една страна, то сигурно ще дойде и ще дойде като благословия за човечеството. И няма да трае много дълго, може би само няколко десетилетия, докато дойде моментът, когато всякакви вероизповедания няма да могат вече да се предпазят от това, че при най-простите, най-примитивните хора ще се развие съзнание за чистото природно съществуване, както то се проявява в областта на природната наука. Това, от една страна, вече е сигурно.
към текста >>

297. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

По времето, когато хората „се освободиха от всяка вяра в авторитета“, когато се водеха само от принципа „Провери всичко и приеми най-доброто“, се открива най-сляпата вяра в авторитета на това, което, както се казва, изисква науката.
Сред църковната теология са се появили най-причудливите дискусии дали изобщо е живял или не е живял някой си Исус Христос. Във всеки случай той не може да е бил някакво извънземно същество. Но поне се признава „обикновеният човек от Назарет“. Нещо друго? Какво друго беше открито? По времето, когато хората „се освободиха от всяка вяра в авторитета“, когато се водеха само от принципа „Провери всичко и приеми най-доброто“, се открива най-сляпата вяра в авторитета на това, което, както се казва, изисква науката. Във всяка област – сляпа вяра в авторитета! Сляпа вяра в авторитета от историческите до медицинските области. Никой не намира за особено удобно да знае от какво зависи здравето му, това е работа на авторитета в тази област. Просто ужасяваща вяра в авторитета! Придържане към остатъците и вехториите на останалото от миналото, запазено досега за удобство.
към текста >>

Във всяка област – сляпа вяра в авторитета!
Във всеки случай той не може да е бил някакво извънземно същество. Но поне се признава „обикновеният човек от Назарет“. Нещо друго? Какво друго беше открито? По времето, когато хората „се освободиха от всяка вяра в авторитета“, когато се водеха само от принципа „Провери всичко и приеми най-доброто“, се открива най-сляпата вяра в авторитета на това, което, както се казва, изисква науката. Във всяка област – сляпа вяра в авторитета! Сляпа вяра в авторитета от историческите до медицинските области. Никой не намира за особено удобно да знае от какво зависи здравето му, това е работа на авторитета в тази област. Просто ужасяваща вяра в авторитета! Придържане към остатъците и вехториите на останалото от миналото, запазено досега за удобство. Никакъв стремеж, произлизащ от съзнанието, че в духовно отношение е необходимо обновление на човечеството!
към текста >>

Сляпа вяра в авторитета от историческите до медицинските области.
Но поне се признава „обикновеният човек от Назарет“. Нещо друго? Какво друго беше открито? По времето, когато хората „се освободиха от всяка вяра в авторитета“, когато се водеха само от принципа „Провери всичко и приеми най-доброто“, се открива най-сляпата вяра в авторитета на това, което, както се казва, изисква науката. Във всяка област – сляпа вяра в авторитета! Сляпа вяра в авторитета от историческите до медицинските области. Никой не намира за особено удобно да знае от какво зависи здравето му, това е работа на авторитета в тази област. Просто ужасяваща вяра в авторитета! Придържане към остатъците и вехториите на останалото от миналото, запазено досега за удобство. Никакъв стремеж, произлизащ от съзнанието, че в духовно отношение е необходимо обновление на човечеството!
към текста >>

Просто ужасяваща вяра в авторитета!
Какво друго беше открито? По времето, когато хората „се освободиха от всяка вяра в авторитета“, когато се водеха само от принципа „Провери всичко и приеми най-доброто“, се открива най-сляпата вяра в авторитета на това, което, както се казва, изисква науката. Във всяка област – сляпа вяра в авторитета! Сляпа вяра в авторитета от историческите до медицинските области. Никой не намира за особено удобно да знае от какво зависи здравето му, това е работа на авторитета в тази област. Просто ужасяваща вяра в авторитета! Придържане към остатъците и вехториите на останалото от миналото, запазено досега за удобство. Никакъв стремеж, произлизащ от съзнанието, че в духовно отношение е необходимо обновление на човечеството!
към текста >>

Всъщност съществува егоистична вяра в безсмъртието.
Съществува ли истински взаимен живот с мъртвите в религиозните общества? Всъщност съществува егоистична вяра в безсмъртието. Това не бива да се критикува, а да се оплодотвори животът на мъртвите, а това ще стане едва чрез духовната наука.
към текста >>

298. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години.
Този идеал може да се охарактеризира така: Хората се стремят все по-малко да вярват на живота. Те вярват на живота само докато навлязат в двадесетте си години. Това се вижда още в практическите цели, които си поставят. Когато погледнем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си. По-възрастният човек знае повече за държавната и градската уредба от младия човек. Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години. Но всъщност животът изисква от нас да му вярваме много повече като на цялост, да вярваме на развитието през целия живот. Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните отношения, ако отново разберем, че целият живот представлява непрекъснато развитие на човека. Представете си как биха се държали младите по отношение на старите, ако това дълбоко се вкорени в човешките души! Представете си колко различно съзнание би съществувало, ако човек постоянно си казва: „Сега съм млад хлапак на тридесет, тридесет и пет години, но един ден ще стана по-възрастен, а възрастта за мен означава надежда, очакване, че когато стана по-възрастен, ще се появи нещо, което не може да се прояви, докато съм млад.“
към текста >>

Ако искате да изследвате някой човек, при когото да видите непрекъснат стремеж към по-нататъшно развитие, подсъзнателната вяра в трайната реалност на божественочовешкото в човешката душа чак до смъртта, това е Гьоте.
Ако искате да изследвате някой човек, при когото да видите непрекъснат стремеж към по-нататъшно развитие, подсъзнателната вяра в трайната реалност на божественочовешкото в човешката душа чак до смъртта, това е Гьоте. Гьоте е много по-характерен в тази насока, отколкото всъщност обикновено се мисли. Гьоте пожелава да погледне назад към своята епоха, към годините от живота си, в които е възприел от външния свят онова, което му е предложил, но иска и да продължи своето развитие. В „Поезия и истина“ той е описал своя младежки живот, който приключва с отиването му във Ваймар.
към текста >>

При последователите на антропософията не трябва да разцъфтява вярата в авторитета, а да се създаде собствен възглед, собствено мнение.
Но в нашето духовнонаучно движение трябва да отвикнете да се опирате на авторитета. Защото преди известно време се появи друга книга от същия този Оскар Хертвиг: „За отпора на етическия, социалния и политическия дарвинизъм“. Не би трябвало да си кажете: Щайнер похвали Хертвиг, сега ще изследваме в този смисъл също и най-новата му книга, защото тогава ще останете разочаровани. Разочаровани, понеже трябва да кажа, че докато едната книга е превъзходна, тази нова книга е най-дилетантското и безсмисленото, което изобщо може да бъде казано по въпроса. Ако просто кажете: Щайнер я похвали, сега можем да приемем казаното отново като евангелие, никога няма да сте сигурни, че няма да бъда принуден да дам противоположни определения на това, което израства на същата почва и основа. При последователите на антропософията не трябва да разцъфтява вярата в авторитета, а да се създаде собствен възглед, собствено мнение. Но откъде произлиза всъщност това? То идва оттам, че Хертвиг е отличен природоизпитател, но понятията от природното изследване не бива да се пренасят в социалния живот. Направи ли се това, тогава навсякъде се разглежда само мъртвото, отмиращото в историята, както например при Гибон, който написа превъзходната история на упадъка на Римската империя. Това е една тайна на историческия развой – и аз вече съм я описвал, – че когато човек иска да разглежда историческия развой с понятията, валидни за естествените науки, никога не открива това, което расте и избуява, а намира само превръщащото се в труп. Ако човек иска да употреби понятията, както ги употребява естествената наука, тогава се разглеждат само явленията на упадъка в историческия живот.
към текста >>

299. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

97. една книга ... в сбирката „От природния и духовния свят“: том 638, „Вяра и тълкуване на звездите.
97. една книга ... в сбирката „От природния и духовния свят“: том 638, „Вяра и тълкуване на звездите. История и същност на астрологията“ от проф. Франц Бол, със съдействието на проф. Карл Бецолд, Лайпциг и Берлин 1918 г. Той ужасно ругае тази малка книжка: Фриц Маутнер в „Берлински ежедневник“, брой 47, 1918 г., № 161 от 28 март, вечерно издание.
към текста >>

300. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

А именно, днес е необходимо да се знае това, което нито Августин, нито Декарт са имали предвид – относно Декарт съм казал това в книгата си „За загадките на човека“[iv], – и днес е нужно да се каже: вярата, че е възможно посредством достиженията на непосредствено вътрешното в човека, така, както това днес го изпитва човек, да се стигне до удовлетворяващ мирогледен живот, тази вяра се опровергава всеки път от състоянието на сън.
Разбира се, и в наше време се говори нещо подобно, и в наше време се намират хора, които изискват от своите близки, когато искат да достигнат до известен мироглед, това двойно мъжество. Обаче днес за тези неща трябва да се мисли различно, ако искаме изчерпателно да ги обмислим, и в това се проявява също и историческото място на августинизма за днешните хора – че за тези неща трябва да се мисли различно. А именно, днес е необходимо да се знае това, което нито Августин, нито Декарт са имали предвид – относно Декарт съм казал това в книгата си „За загадките на човека“[iv], – и днес е нужно да се каже: вярата, че е възможно посредством достиженията на непосредствено вътрешното в човека, така, както това днес го изпитва човек, да се стигне до удовлетворяващ мирогледен живот, тази вяра се опровергава всеки път от състоянието на сън. Всеки път, когато днешният човек изпада в безсъзнателен сън, той не изпитва това, за което говори Августин – абсолютната истинна надеждност на вътрешния опит, – в действителност този вътрешен опит му се отнема. Всеки път от заспиването до пробуждането от него се изплъзва действителността на този истинен опит, и днешният човек, който малко по-иначе преживява своето вътрешно, отколкото това е било в четвъртата следатлантска епоха, и даже в залеза и по времето на Августин, трябва да си каже: ако още по-ясно, още по-отчетливо изпитвахме увереност във вътрешния опит, за живота след смъртта не бихме имали такава увереност, по простата причина, че всеки път заспивайки виждаме, как действителността се потапя в безсъзнателното, и съвременният човек не знае, дали тя не се потапя в недействителното. Днес не може да се признае за неоспоримо, че това, което той изпитва вътре в себе си, е абсолютно надеждно. Теоретически това не може да се опровергае, но фактът на съня му противоречи.
към текста >>

301. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват.
Сега да отбележим определено изглаждане в хода на човешката еволюция. В предишните времена работата е стояла съвсем иначе – говорил съм вече за това: спомнете си[iii] какво ви разказвах за човешкото развитие от атлантската епоха до наши дни, за постоянното подмладяване на човечеството. Определено изглаждане се е осъществило защото в хода на еволюцията е започнало да се проявява това, че един елемент е родствен на друг. Ако това не беше така, тогава в живота би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния. Макар и не изцяло, но в хода на развитието на човечеството самите понятия и представи са станали такива, че на една възраст може да се получи усещане за увереност по отношение на друга. Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват. Изобщо може да се каже: на младини човек мисли, на старини разбира. Но в това вече е заложено нещо, което може да даде повече от убедеността на вярата и голото доверие към авторитета. Това създава известен баланс.
към текста >>

Но в това вече е заложено нещо, което може да даде повече от убедеността на вярата и голото доверие към авторитета.
Определено изглаждане се е осъществило защото в хода на еволюцията е започнало да се проявява това, че един елемент е родствен на друг. Ако това не беше така, тогава в живота би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния. Макар и не изцяло, но в хода на развитието на човечеството самите понятия и представи са станали такива, че на една възраст може да се получи усещане за увереност по отношение на друга. Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват. Изобщо може да се каже: на младини човек мисли, на старини разбира. Но в това вече е заложено нещо, което може да даде повече от убедеността на вярата и голото доверие към авторитета. Това създава известен баланс.
към текста >>

302. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

В цяла поредица от мои книги подчертавах, че на почвата на духовната наука не трябва да разцъфтява вярата в авторитета.
Днес това, което му е нужно, човек го научава в общение с други хора. Тук той просто трябва да се откаже от своето високомерие, което го кара да казва, че винаги може да формира свое собствено съждение. В областта на преходното той може да разбере, че старият човек може нещо да съобщи на младия, нещо такова, което само възрастен човек може да съобщи на млад. И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от човек на човек, че сега фермент за социалния живота, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако човек в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг човек. И вчера ви казах: нашето развитие във времето ще ни доведе до това, че нещата следва да се възприемат като не се доверяваме на голия авторитет; в представите, които формираме, следва да имаме вече някаква увереност, източник на която е вътрешното чувство. В цяла поредица от мои книги подчертавах, че на почвата на духовната наука не трябва да разцъфтява вярата в авторитета. Но това навярно трябва да се отнася към всичко, което стои на почвата на духовната наука: невъзможно е да се получи посвещение по такъв начин, че в духа на нашето време, просто като петле да кацнеш на стобора и да крякаш за собствената си убеденост на всяка възраст! По такъв начин могат да се издигнат всевъзможни програми, които трябва да завладеят света, но никога не може да се създаде наука, която ще управлява живота и ще господства в света. Все повече и повече в живота и света се усеща потребността от науката за инициацията.
към текста >>

303. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Папата е светлината на вярата и отражение на истината.
Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания. Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят. Тройната папска корона е символ на троичната му власт - над ангелите на небето, над хората на земята и над бесовете в ада. Ако папата изрече присъда срещу Божия съд, то съдът Божий трябва да бъде поправен и изменен. Папата е светлината на вярата и отражение на истината. Той е над всички и може всичко…".
към текста >>

304. Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Въпросът за инспирациите станал твърде обременителен за Рим и той провъзгласил догмата, че човек има в душата си нещо духовно, но вярата в духа започнала да се смята за ерес.
И всеки, който се стреми към тях в наши дни, ще намери най-важните съставни части за разбирането на импулса на Христос, само прибягвайки до свръхсетивното познание. Защото първите истински учители на човечеството, по принцип бяха мъртви по отношение Импулса на Христос, както видяхте от казаното от мен по-горе, – хората, които са били съвременници на Христа, едва в III век са узрели за пълното Му разбиране. В IV век това разбиране е могло да нарасне, но са нараствали и трудностите по получаването на инспирации от човека. В VI век тези трудности още повече нараснали, докато накрая дойде времето, когато Рим подчини практиката на посвещението на човечеството в духовните тайни относно Мистерията на Христа и потуши опозицията, породена от втвърдяването на човечеството. Този ред е установен от Рим в IX век, в 869 година, на Събора в Константинопол, където окончателно е приключено с духа. Въпросът за инспирациите станал твърде обременителен за Рим и той провъзгласил догмата, че човек има в душата си нещо духовно, но вярата в духа започнала да се смята за ерес. Човек е трябвало да бъде откъснат от духа. Това е същественото, за което често съм споменавал и което е свързано с Осмия вселенски събор, състоял се в Константинопол в 869 година. Само следствие от изгонването на духа е, когато днес йезуитите казват: да, разбира се, преди е имало инспирации, но в наше време инспирацията е дяволско нещо и не трябва да се стремим към свръхсетивното знание, защото от него идва дяволът.
към текста >>

305. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума.
Тертулиан е доста забележителна личност. Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма. Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек. Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст. И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил.
към текста >>

Но това е вярата на християните: именно когато душата говори несъзнателно, говори като християнка.
Накратко, Тертулиан е бил човек с фино чувство за абсурдното в живота. Той е бил духовна личност, която се е сраснала с всичко това, което се е развило като християнско съзнание и християнска мъдрост, той е бил проникновен наблюдател на живота. Тертулиан казва нещо наистина важно, когато произнася следните думи: вие имате изрази, в живота често казвате, изхождайки от непосредствения усет на душата: Божията воля е, Бог иска и т.н. Но това е вярата на християните: именно когато душата говори несъзнателно, говори като християнка. Тертулиан – това е човек с независим дух. Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по отношение на истинската религиозност. Питам ви, наистина ли това, което римляните са донесли в света, съответства на истинската религиозност, или истинската религиозност повече съответства на това, което искат християните. Вие внасяте в света войната, смъртта и убийството; точно това не искат християните. Вашите светилища са обременяващи за боговете, защото те са трофеи от победи, но трофеите не са светилища, а признаци за оскверняване на светилищата.
към текста >>

Целият човешки мироглед още няколко столетия преди Мистерията на Голгота е бил пронизан от вярата, че наследствеността и смъртта имат някакво отношение към сетивния свят.
Но от това възникнали някои други възгледи и това друго формиране на определени стари възгледи е особено характерно за задаващите тон народи и хора, когато приближило времето на Мистерията на Голгота. Хората – ще си позволя да се изразя популярно – все повече губели способност да се вглеждат в духовния свят посредством атавистичното ясновиждане; вследствие на това в тях все повече се утвърждавало мнението, че раждането и смъртта, или наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Защото наследствеността и смъртта играят много осезаема роля в сетивния свят. И човечеството все повече и повече вярвало, че наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Това се загнездило във всички мирогледи. Целият човешки мироглед още няколко столетия преди Мистерията на Голгота е бил пронизан от вярата, че наследствеността и смъртта имат някакво отношение към сетивния свят. Вследствие на това възникнало нещо доста забележително. Ще ме разберете, ако оставите по правилен начин да въздейства върху вас духа на това, за което говорих тези дни.
към текста >>

Какво се е появило като следствие от вярата, че наследствеността се влива в природните явления, че тя принадлежи към природните явления?
Какво се е появило като следствие от вярата, че наследствеността се влива в природните явления, че тя принадлежи към природните явления? Следствие от това е ужасното принизяване на човешката воля. Принизяването на човешката воля се е състояло в това, че – доколкото се образуват противоположности – в древни времена в човешката воля се е влял един факт, който в тайната наука определяме като въздействие на луциферически и ариманически духове, и един факт, който, собствено, са търсили в природата (става дума за търсенето на наследствеността сред природните феномени – бел. на прев.), който така е подействал върху човешката душа, че е предизвикал създаването на един морален мироглед. Доколкото наследствеността е била причислена към природните явления и са се стремили да я разберат по този начин, се е формирала противоположност: вярва се, че чрез човешката воля някога е станало това, което се е разпространило в света, като първороден грях. Именно вследствие на погрешното причисляване на наследствеността към природните явления, е станало най-голямото зло – поставянето на първородния грях в моралния план.
към текста >>

306. Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили. Съответно на своята сила за представяне, те са можели да си представят само духове. Но когато са си представяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят. И така, в течение на дълъг период, макар и хората да са формирали представи за духове, те са знаели, че зад тези духове, които са им се явявали като образи, е стоял духовният свят. В света на своите представи, който са изобразявали като духове, те са отразявали духовния свят. Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
към текста >>

Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха.
Средата се пада не във времето около Мистерията на Голгота, а във времето след нея; тя означава най-висшата възможна, но, собствено, не външна действителност, доколкото във външната действителност тя се е преплела с други потоци. Но ако развитието преминаваше по правата и нямаше странични потоци, тогава това би била истинската среда, и тук би била достигната най-висшата точка на епохата на разсъдъчната душа. Тук разсъдъчната душа е трябвало да достигне най-висока точка от своето развитие. Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал след 333 години, в 666 г. да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие. Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха. То е искало твърде рано да присади в човека културата на съзнателната душа. И, съответно със създалата се в света ситуация, в 666 г. е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят посредством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в човека това, което другите богове, с които се боря, искат да му дадат чак в следващия културен период. Било е предвидено неправилно смесване на разсъдъчната със съзнателната душа.
към текста >>

Вече достатъчно сте запознати с това, което се е развило в периода до 1914 г.; представете си, докъде би стигнало човечеството, ако то беше потопено от цялата тази мъдрост на Звяра!
Тази 666 г. е била решаваща, когато човечеството е можело да бъде потопено от това знание и култура, които изначалните богове са искали да му дадат чак в третото хилядолетие. Невъзможно е да си представим, а и не е нужно, в каква ситуация би се оказал така нареченият образован свят, ако той беше потопен в това знание през 666 г. При липсата на самодисциплина човечеството щеше да изпадне в пълен хаос. Обърнете се към историческите книги, които винаги разказват само едностранни неща за душевното устройство, което е имало човечеството в 666 г., и ще почувствате, как биха се държали хората, ако гениалността беше се разпространила сред тях по такъв начин. Вече достатъчно сте запознати с това, което се е развило в периода до 1914 г.; представете си, докъде би стигнало човечеството, ако то беше потопено от цялата тази мъдрост на Звяра! Така и е било планирано от определени висши духове, особено от съществото от ариманическа природа, че вождът на тези духове е трябвало да се появи, макар и не на физически план, но наистина е трябвало да се появи.
към текста >>

Това е можело да бъде възпрепятствано само с установяването на равновесно състояние в мировото развитие на човечеството; това е можело да се постигне, като пресмятайки от средата на четвъртия следатлантски период, на същата времева дистанция, на каквато в бъдеще би трябвало да стане пришествието на Звяра, в миналото да се извърши явяването на Христос, Мистерията на Голгота,.
Това е можело да бъде възпрепятствано само с установяването на равновесно състояние в мировото развитие на човечеството; това е можело да се постигне, като пресмятайки от средата на четвъртия следатлантски период, на същата времева дистанция, на каквато в бъдеще би трябвало да стане пришествието на Звяра, в миналото да се извърши явяването на Христос, Мистерията на Голгота,.
към текста >>

Твърде забележителен факт е, че в Посланието на Яков[iv], което се разглежда като истинно в много ранни издания на Новия Завет, но е обявено за апокрифно от западната църква, се привежда важния факт, че чрез Исус Христос се уравновесява действието на Звяра.
Виждате какви взаимовръзки се скриват зад фактите, които съдържа, собствено, външната майя. В епохата на съзнателната душа трябва да се постъпва така, че да се стараем да изясним на хората тези неща. Защото да се осъзнае, означава да не им се отдаваме повече несъзнателно. Помислете, че всички ние се намираме в такова положение, което, – както е казано в едно от посланията на Новия Завет, – се е създало благодарение на това, че Звярът е бил окован от Исус Христос. Твърде забележителен факт е, че в Посланието на Яков[iv], което се разглежда като истинно в много ранни издания на Новия Завет, но е обявено за апокрифно от западната църква, се привежда важния факт, че чрез Исус Христос се уравновесява действието на Звяра. В определени кръгове са знаели, че е нужно да се укрие този факт от западното човечество, за да се предотврати проникването на засилващото се познание за тайните на Христа в съзнателната душа.
към текста >>

И това, което днес ви говорих по отношение на времето, лесно ще можете да обедините с това, което от друга гледна точка говорих за числото на Звяра 666.
Ако приемете това, което днес ви казах, няма да се учудите, че авторът на Апокалипсиса говори за това доста темпераментно. И това, което днес ви говорих по отношение на времето, лесно ще можете да обедините с това, което от друга гледна точка говорих за числото на Звяра 666. Тези неща е нужно да се разглеждат от различни гледни точки; знаете, че така трябва да постъпваме. Авторът на Апокалипсиса се изразява доста темпераментно в мястото, където става дума за идването на Звяра; той казва следното: „Числото на Звяра е 666, и това е числото на човека“. По-добре е да се каже, че това е числото на човека, на човека, който се изправя срещу думите „Не аз, а Христос в мен“. Хората все повече и повече трябва да осъзнават тези неща, доколкото човечеството вече е навлязло в епохата на съзнателната душа.
към текста >>

Авторът на Апокалипсиса се изразява доста темпераментно в мястото, където става дума за идването на Звяра; той казва следното: „Числото на Звяра е 666, и това е числото на човека“.
Ако приемете това, което днес ви казах, няма да се учудите, че авторът на Апокалипсиса говори за това доста темпераментно. И това, което днес ви говорих по отношение на времето, лесно ще можете да обедините с това, което от друга гледна точка говорих за числото на Звяра 666. Тези неща е нужно да се разглеждат от различни гледни точки; знаете, че така трябва да постъпваме. Авторът на Апокалипсиса се изразява доста темпераментно в мястото, където става дума за идването на Звяра; той казва следното: „Числото на Звяра е 666, и това е числото на човека“. По-добре е да се каже, че това е числото на човека, на човека, който се изправя срещу думите „Не аз, а Христос в мен“. Хората все повече и повече трябва да осъзнават тези неща, доколкото човечеството вече е навлязло в епохата на съзнателната душа.
към текста >>

За оковаването на Звяра става дума в „Откровението“ на Йоан, гл.20 стих 2
[iv] Това не се съдържа в Посланието на Яков. За оковаването на Звяра става дума в „Откровението“ на Йоан, гл.20 стих 2
към текста >>

307. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Това е, което по темпераментен начин, – казвам „темпераментен начин“ с цялата сериозност, а не просто като красив израз, – е описано в Апокалипсиса, в Откровението на Йоан, като явяването на Звяра.
Човечеството би достигнало незряло знание инстинктивно, но изхождайки от гениален инстинкт. Би настанал огромен смут. Но и нещо друго: хората биха били до известна степен препълнени от това знание, вследствие от което те биха били като парализирани и по-нататъшното им развитие би било невъзможно. Те биха стигнали само до това, по неестествен начин още в VII век да приемат в себе си съзнателната душа, която при правилен ход на събитията те би трябвало да получат чак в XV век; но цялото развитие до Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух би отпаднало. Човекът би станал изключително съвършен, земен човек, но пътят за развитие към по-високите степени би му бил затворен. Това е, което по темпераментен начин, – казвам „темпераментен начин“ с цялата сериозност, а не просто като красив израз, – е описано в Апокалипсиса, в Откровението на Йоан, като явяването на Звяра. И там е посочено числото 666, за разшифроването на което учените са похарчили много труд. Но в по-голяма или по-малка степен, те са преминали покрай неговото истинско значение.
към текста >>

308. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

В определен смисъл те външно приеха това, което вътрешно им противоречеше – тъй като по-рано вътрешно и те са били ариани – вярата на Атанасий.
Те инстинктивно бяха ариани. Знаете, че Улфила е превел Библията; неговият превод ясно показва, че самият той е бил арианин. Готите, лангобардите и т.н. също бяха ариани при идването си в Италия. А едва след приемането на християнството от Хлодвиг франките също станаха християни. В определен смисъл те външно приеха това, което вътрешно им противоречеше – тъй като по-рано вътрешно и те са били ариани – вярата на Атанасий. И когато християнството премина под онези знамена, чийто основен носител беше Карл Велики, всичко беше подчинено на вероизповеданието на Атанасий и с това се осигури преминаването към римската Папска църква. И една голяма част от първоначалните народи, варварските народи, готите, лангобардите и т.н., бяха унищожени; това, което не беше унищожено като народ, тогава беше заличено от привържениците на Атанасий. Същинският арианизъм продължи да съществува под формата на секти, но изчезна като непосредствено действаща народностна религия.
към текста >>

Вярата на Атансий се поддаваше на декретиране.
Онова, което лежеше в основата на вярванията на Атанасий, твърде малко засяга човешките ум и сърце; то трябва да се декретира, ако човек иска да го въведе в народностната общност, то трябва да бъде обърнато в закони. Така както се въвеждат светски закони, така трябва да се въведе и вероизповеданието на Атанасий. Така и станало. Напълно неразбираемото, особеното равенството на Сина с Отца (и двамата са от Вечността, и двамата са Бог, и т.н.), беше по-късно прието, като се казваше: тук няма какво да се разбира, тук трябва да се вярва. Това все пак е нещо, което се поддава единствено на декретиране. Вярата на Атансий се поддаваше на декретиране. И като такава беше въведена и в една политическа църковна организация. Арианството се отнасяше до отделния човек, до индивидуалния човек. То не се поддаваше на включване в църковна организация, на декретиране.Декретирането възникна върху онези основи, за които ви говорех.
към текста >>

Това е и прадеисткото на вярата на Просвещението.
За да може да разбере какво се има пред вид с това, човек трябва да е наясно, че по всяко време може да достигне до Бог, без да притежава Христовия импулс.Достатъчно е човек да има някакво разстройство – както атеистът например е човек, при който има и някакво физическо разстройство – за да може човек по пътя на спекулацията, по пътя на мистиката, да достигне до Бог, да приеме, че има Бог в света. Това е и прадеисткото на вярата на Просвещението. Към нея се достига по пряк път: към вярата в това, че има Бог.
към текста >>

Към нея се достига по пряк път: към вярата в това, че има Бог.
За да може да разбере какво се има пред вид с това, човек трябва да е наясно, че по всяко време може да достигне до Бог, без да притежава Христовия импулс.Достатъчно е човек да има някакво разстройство – както атеистът например е човек, при който има и някакво физическо разстройство – за да може човек по пътя на спекулацията, по пътя на мистиката, да достигне до Бог, да приеме, че има Бог в света. Това е и прадеисткото на вярата на Просвещението. Към нея се достига по пряк път: към вярата в това, че има Бог.
към текста >>

309. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Той присъства не като мъртва сила, призоваваща само за вяра, а като жива сила, която се проявява с нарастваща сила.
Правилният начин да разбираме Духовната наука не е да вярваме, че цялата същност на християнството се съдържа веднъж и завинаги в Евангелията, а да сме наясно, че Христос наистина присъства във всички времена, чак до края на света. Той присъства не като мъртва сила, призоваваща само за вяра, а като жива сила, която се проявява с нарастваща сила. И какво е това проявление в нашата епоха? — Съдържанието на съвременната Духовна наука. Духовната наука не се задоволява само с разговори за Христос, но и казва онова, което Христос иска да каже на хората от сегашната епоха — с помощта на човешките мисли.
към текста >>

310. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

В известен смисъл това беше оправдана вяра, тъй като Йехова, богът на този народ, го беше избрал за свой народ, а Йехова беше разглеждан като един единствен Бог.
Един прост факт ще ни покаже, че пътят не винаги се намира. Преди Христовият импулс да навлезе в земната еволюция чрез Мистерията на Голгота, народът, от който произлезе Христос Исус, гледаше на себе си като на богоизбран народ. И те вярваха, че щастието ще дойде в света само ако всички други народи измрат, а собственото им племе се разпростре върху цялото лице на земята. В известен смисъл това беше оправдана вяра, тъй като Йехова, богът на този народ, го беше избрал за свой народ, а Йехова беше разглеждан като един единствен Бог. Във времето преди Мистерията на Голгота това беше оправдана вяра на стария еврейски народ, тъй като от този стар еврейски народ трябваше да произлезе Христос Исус.
към текста >>

Във времето преди Мистерията на Голгота това беше оправдана вяра на стария еврейски народ, тъй като от този стар еврейски народ трябваше да произлезе Христос Исус.
Един прост факт ще ни покаже, че пътят не винаги се намира. Преди Христовият импулс да навлезе в земната еволюция чрез Мистерията на Голгота, народът, от който произлезе Христос Исус, гледаше на себе си като на богоизбран народ. И те вярваха, че щастието ще дойде в света само ако всички други народи измрат, а собственото им племе се разпростре върху цялото лице на земята. В известен смисъл това беше оправдана вяра, тъй като Йехова, богът на този народ, го беше избрал за свой народ, а Йехова беше разглеждан като един единствен Бог. Във времето преди Мистерията на Голгота това беше оправдана вяра на стария еврейски народ, тъй като от този стар еврейски народ трябваше да произлезе Христос Исус.
към текста >>

311. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Истинският духовен живот, който не се основава само на вярата или на старата традиция, а на непосредствените духовни открития от настоящето — това е нещо, което се търси само от съвсем, съвсем малко хора в наши дни.
Нека разгледаме как тенденцията на събитията от последното столетие все повече и повече кара хората да отричат действителността на духовния или свръхсетивния свят — така това отрицание, бихме казали, се е вкоренило в най-широки кръгове. Несъмнено има някои среди — бихте могли да възразите — в които много се говори за духовния свят; черквите са още многобройни, дори и винаги пълни, а в тях ехтят и думи, които претендират да ни запознават с духа. Освен това днес и снощи чувахте почти непрекъснато камбаните, които също би трябвало да са изражение на нещо, което във външния свят се смята за духовен живот. Но в тази връзка ние изживяваме и нещо друго. Ако днес се опитаме да разгласим онова, което Христос говори през нашата епоха, именно от последователите на старите религиозни общества идват най-яростните атаки. Истинският духовен живот, който не се основава само на вярата или на старата традиция, а на непосредствените духовни открития от настоящето — това е нещо, което се търси само от съвсем, съвсем малко хора в наши дни.
към текста >>

Отново и отново трябва да се посочва, че в наши дни не е достатъчно да продължаваме да обявяваме: „Хората трябва да възвърнат вярата си в духа.“ О, днес има много проповедници, които с готовност говорят за необходимостта от вярата в духа!
За да разберем това, се нуждаем от принцип на справедливост. Днес сме достигнали до един етап на развитие, при който принципите на справедливост могат да се извличат само от духовния свят. Отново и отново трябва да се посочва, че в наши дни не е достатъчно да продължаваме да обявяваме: „Хората трябва да възвърнат вярата си в духа.“ О, днес има много проповедници, които с готовност говорят за необходимостта от вярата в духа! Но доникъде не стигаме, когато хората просто казват: „За да се излекуваме от нездравословните условия в нашето време, хората трябва да загърбят материализма в полза на духа.“ — Не, голата вяра в духа днес не води до никакво изцеление!
към текста >>

Но доникъде не стигаме, когато хората просто казват: „За да се излекуваме от нездравословните условия в нашето време, хората трябва да загърбят материализма в полза на духа.“ — Не, голата вяра в духа днес не води до никакво изцеление!
За да разберем това, се нуждаем от принцип на справедливост. Днес сме достигнали до един етап на развитие, при който принципите на справедливост могат да се извличат само от духовния свят. Отново и отново трябва да се посочва, че в наши дни не е достатъчно да продължаваме да обявяваме: „Хората трябва да възвърнат вярата си в духа.“ О, днес има много проповедници, които с готовност говорят за необходимостта от вярата в духа! Но доникъде не стигаме, когато хората просто казват: „За да се излекуваме от нездравословните условия в нашето време, хората трябва да загърбят материализма в полза на духа.“ — Не, голата вяра в духа днес не води до никакво изцеление!
към текста >>

Всичко това ни носи поредното предупреждение да не мислим само за вярата в духа, а преди всичко да опитваме да осъществим такава среща с духа, че той да ни даде сили да виждаме нещо повече от ограничената реалност в материалния, външния свят.
Всичко това ни носи поредното предупреждение да не мислим само за вярата в духа, а преди всичко да опитваме да осъществим такава среща с духа, че той да ни даде сили да виждаме нещо повече от ограничената реалност в материалния, външния свят. Тогава действително хората ще престанат да използват думата „дух“, „дух“, „дух“ във всяко изречение. Тогава човек ще докаже от начина, по който гледа на нещата, че ги вижда в светлината на духа. Това е важното днес: Хората трябва да виждат нещата в светлината на духа, а не само да продължават да говорят за духа.
към текста >>

312. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Като една от главните причини бе изнесено, че Антропософията учи: човешкото същество се състои от тяло, душа и дух, което е нещо еретическо спрямо правата вяра, според която човекът се състои само от тяло и душа.
Върху такива дълбочини трябва да насочваме нашия поглед, когато искаме правилно да разберем, защо в броя от месец август на "Гласове на времето" йезуитският патер Цимерман обръща вниманието върху това, че един от новите декрети на свещения Официум от Рим на католиците се забранява, под наказания да не получат опрощение при изповядването, да четат антропософски книги или да имат такива книги или да участвуват в нещо теософско или антропософско. Това тълкува йезуитският патер в "Гласовете на времето", което списание носеше по-рано името "Гласовете от Мариалаах", така че това трябва да се прилага преди всичко към моята Антропософия, че преди всичко трябва да се има предвид, че онези като лица, които искат да бъдат считани от Рим като истински католици, не трябва да се занимават с антропософска литература. Като една от главните причини бе изнесено, че Антропософията учи: човешкото същество се състои от тяло, душа и дух, което е нещо еретическо спрямо правата вяра, според която човекът се състои само от тяло и душа.
към текста >>

Аз Ви споменах също, че тази вяра за състава на човека от тяло и душа е преминала в модерните философи, без те да знаят това, което философите вярват, че се занимават с лишена от предразсъдъци, с лишена от предпоставки наука, вярват, че действително наблюдават, за да стигнат чрез това до разбирането, че човекът се състои от тяло и душа.
Аз Ви споменах също, че тази вяра за състава на човека от тяло и душа е преминала в модерните философи, без те да знаят това, което философите вярват, че се занимават с лишена от предразсъдъци, с лишена от предпоставки наука, вярват, че действително наблюдават, за да стигнат чрез това до разбирането, че човекът се състои от тяло и душа. В действителност те са само последователи на онова, което е дошло чрез догмата в по-новото духовно развитие на човечеството. Това, което днес се счита за наука, е всъщност напълно зависимо от такива неща, каквито са били внесени в света в течение на по-новото развитие на човечеството. Не вярвайте, че с някакви добри думи, каквито често пъти мислите, трябва да се отнесете към хората, които обвиняват от такива ъгли Антропософията за ерест, че ще можете да поучите тези хора или ще можете да ги обгърнете към определено благоволение спрямо Антропософията. Антропософията трябва да си пробие път в света чрез самата себе си, а не чрез протекцията на някои хора, макар и те да бъдат считани като християни. Антропософията може да постигне само чрез вътрешна сила това, което тя трябва да постигне в света.
към текста >>

313. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

В действителност голям брой от живеещите между нас хора не са нищо друго освен турци; защото съдържанието на тяхната вяра е също така фаталистично макар и този фатализъм да е описан често пъти като природна необходимост каквото е съдържанието на вярата на мохамеданците.
Днес хората не правят в това отношение много тънки различия. Днес те се задоволяват твърде много с думи, също и в други области. Ако изпитаме днес именно истинското духовно съдържание на много хора на запада и не се ръководим от думите те казват, че вярват в една свобода на волята и т.н. констатираме, как цялата конфигурация на мисленето противоречи на това, което те изразяват с тези думи. Те са свикнали само във връзка с културата да говорят за Христос, за свобода и т.н. В действителност голям брой от живеещите между нас хора не са нищо друго освен турци; защото съдържанието на тяхната вяра е също така фаталистично макар и този фатализъм да е описан често пъти като природна необходимост каквото е съдържанието на вярата на мохамеданците. Мохамеданизмът е много по-разпространен отколкото се мисли. Ако не се спираме на думите, а на духовното съдържание, тогава някои християни са всъщност турци. И така хората се наричат също християни, макар и да не могат да намерят прехода от Бога, когото чувствуват, до Христос.
към текста >>

314. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Положението е обаче такова, че в тази вяра, че в нашето тяло бихме имали нещо общо с веществата на външния свят, се крие една огромна грешка.
Сега можете да направите едно важно възражение, едно възражение, което самопонятно е много близко до ума. Ще кажете: но ето, ние сме съставени от същите вещества както и външният свят, защото приемаме тези вещества чрез яденето и се съединяваме следователно с веществата на минералното царство, като солим нашите яденета, приемаме в нас и други минерални вещества, също така и растения. Има също месоядци, които внасят в своето тяло веществата взети от животните, и т.н. Положението е обаче такова, че в тази вяра, че в нашето тяло бихме имали нещо общо с веществата на външния свят, се крие една огромна грешка. Това, което наше то тяло върши всъщност, е, че то постоянно да води борба, да се защищава против влиянията на външния свят, също против влиянията, които идват в нас с хранителните вещества. Днес е даже много трудно да направим този факт разбираем за нашите себеподобни, защото същественото на нашето тяло не се състои в това, че ние приемаме хранителните вещества, а ги изхвърляме отново навън. Някои вещества ние изхвърляме много бързо навън, други обаче изхвърляме само в течение на 7, 8 години. Обаче нищо от това, което днес ядем, не остава вече в нашето тяло след 8 години. Защото всичко това е разменено и дейността на нашето тяло се състои в изхвърлянето навън, не в приемането.
към текста >>

Даже и представата за материалния интерес, която се счита за нещо извънредно конкретно и действително, ще стане исторически действена само тогава, когато тя бъде издигната до висотата на вяра, когато не ще бъдат вече броени жертвите, които и се принасят, а нейната себестойност ще служи за обещетение и оправдание само на всичко, което се упражнява в нейното име.
"... Избухването на световната война беше повратът за всяко капиталистическо и с това марксистко мислене. Ръководителите на човечеството познаха ясно това и масите го чувствуваха тъпо, че никога така наречените жизнени интереси не владеят света, а го владеят сили от съвършено друго естество и същност. Най-настоящите стопански интереси, към които се стремяха капиталистите и против които социалистите водеха вятърномелничеви борби, се оказа не само нереални и абстрактни стигайки до фрезеологичност, но също и като икономическо суеверие и празни химери. Ясно се показа, че не материалното, а представата за това материално е двигателната сила, колкото и погрешна да е тази представа следователно представите, а не материалното е това, което ръководи масите. Даже и представата за материалния интерес, която се счита за нещо извънредно конкретно и действително, ще стане исторически действена само тогава, когато тя бъде издигната до висотата на вяра, когато не ще бъдат вече броени жертвите, които и се принасят, а нейната себестойност ще служи за обещетение и оправдание само на всичко, което се упражнява в нейното име. Това време на най-нечувания парадокс вярваше в егоизма. Той не беше вече отричан, не беше боядисван идеалистично; напротив! Човечеството потегли за смъртта в осветеното име на стопанските жизнени интереси, които заобиколи с една светлина на славата, и в името на свещения егоизъм, който сам се издигна до небесата. Материалното се обяви за единствено идеалното нещо и с това материалистичният свят завърши своя път. Нали капиталистите нарекоха това идеализиране на материалното като единствено действително и съществено отечество, а марксистите го нарекоха открито: социализъм!
към текста >>

Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
"Обаче това, което затъмнява слънцето за нашия род, за нашето поколение, е едно ново, по-светло и по-лъчезарно слънце, което изгрява на хоризонта. Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
към текста >>

315. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Можете да говорите с вярата, че с още по-наложителни изисквания трябва да се направи нещо за бъдещето на човечеството всичко ще бъде напразно, ако не стане преобразуването из основите на човешките души: от мисълта за отношението на този свят с духовния свят.
Онези хора, които днес приемат такива импулси от духовния свят, които знаят днес за истините и познанията, които трябва да влязат в еволюцията на човечеството, тези хора знаят следното: ако науката на посвещението, която може да бъде практикувана от такива хора, не оплоди онова, което наричаме природопознание, онова именно, което наричаме изкуство, тогава човечеството ще навлезе в такъв голям упадък, в един ужасен упадък. Нека хората живеят още 30 години така, както се учи в нашите висши училища, нека още в течение на 30 години се мисли върху социалните проблеми така, както днес се мисли и тогава след 30 години ще имате една опустошена Европа. Те могат да поставят възможно най-голям брой идеали в тази или онази област, могат да се наранят устата да говорят върху отделните изисквания, които произлизат от тази или онази група хора. Можете да говорите с вярата, че с още по-наложителни изисквания трябва да се направи нещо за бъдещето на човечеството всичко ще бъде напразно, ако не стане преобразуването из основите на човешките души: от мисълта за отношението на този свят с духовния свят. Ако хората не се научат да мислят вече по друг начин, тогава над Европа ще дойде моралният потоп!
към текста >>

За да може общото възпитание на човечеството да напредне така, че хората да се врастнат в духовния свят, ще бъде необходимо на онези, които с право могат да говорят за Науката на Посвещението, да им се окаже доверие, не доверие основано на сляпата вяра в авторитета, а доверие основано на здравия човешки ум.
От това Вие можете да почувствувате, какво е необходимо. Необходимо е в бъдеще да бъде увеличено онова, което можем да наречем доверие на едни човек към друг. Това би било една социална добродетел, една основна социална добродетел. В нашето време на социални изисквания тази добродетел съществува най-малко, защото хората изискват да се живее за общността, обаче никой няма доверие към другия. В нашето време на социални изисквания царуват най-несоциалните инстинкти. За да може общото възпитание на човечеството да напредне така, че хората да се врастнат в духовния свят, ще бъде необходимо на онези, които с право могат да говорят за Науката на Посвещението, да им се окаже доверие, не доверие основано на сляпата вяра в авторитета, а доверие основано на здравия човешки ум. Защото винаги може да бъде разбрано, какво се изнася за света намиращ се отвъд прага, ако хората действително искат да приложат здравия човешки ум.
към текста >>

Но също по отношение на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви.
И аз обърнах вниманието също в публични сказки, наскоро отново и в Базел и на други места, върху това, защо сме изгубили науката за душата. Науката за духа /Пневматология/ е станала например неудобна за католическата църква още в 9-то столетие /869 година/: аз често пъти съм споменавал това. Ето защо духът бе изхвърлен, както често пъти съм обяснявал това, на общия вселенски събор в Константинопол в 869 година. Тогава бе установена догмата, че ако някой е истински християнин, той не трябва да мисли, че се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа, и че душата притежава духовни качества. Днес това още учи психологията и вярва, че го учи основавайки се на безпристрастната наука, а всъщност само повтаря догмата установена в 869 година. Но също по отношение на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви. Всичко това, което трябва да бъде познание на човека за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви. И на истинското познание, на свободното познание бе оста вена само външната природа. Нищо чудно, че днес нямаме никаква наука за душата. Защото учените на света са се отдали само на науката за природата, тъй като науката за душата бе монополизирана, а науката за духа бе отхвърлена. Ние нямаме никаква наука за душата.
към текста >>

316. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Вие знаете, че неговата книга "Старата вяра и новото" е нещо като Библия на материализма.
В тези дни трябва често да си помисляме за хората от средата на XIX век, или от последната му третина, които от определен материалистичен манталитет говореха съвсем различно от начина, по който много хора говорят днес. Те говореха по-честно отколкото повечето хора днес. Бих искал да ви припомня една личност, един истински материалистичен ум Давид Фридрих Щраус. Вие знаете, че неговата книга "Старата вяра и новото" е нещо като Библия на материализма.
към текста >>

Така в това "не" на Давид Фридрих Щраус се изразява едно фатално, но изцяло честно мнение, и в нас днес често възниква чувството: дали обществените защитници на тази или онази религиозна вяра са толкова честни, колкото бе Давид Фридрих Щраус?
Така в това "не" на Давид Фридрих Щраус се изразява едно фатално, но изцяло честно мнение, и в нас днес често възниква чувството: дали обществените защитници на тази или онази религиозна вяра са толкова честни, колкото бе Давид Фридрих Щраус? Нима те не виждат, че макар и да използват името на Христос, всъщност са дейни противници на Християнството?
към текста >>

Точно както в началото на новата епоха лицето на Юда се появи за Леонардо да Винчи въз основа на творческата вяра, така днес ние многократно имаме случаи да запишем в своите сърца и души факта, че Онзи, Чието раждане честваме в този свят момент, е предаван най-много от онези които заявяват, че е според тяхната религия да подготвят този празник.
Точно както в началото на новата епоха лицето на Юда се появи за Леонардо да Винчи въз основа на творческата вяра, така днес ние многократно имаме случаи да запишем в своите сърца и души факта, че Онзи, Чието раждане честваме в този свят момент, е предаван най-много от онези които заявяват, че е според тяхната религия да подготвят този празник. Ние знаем, че Коледният празник сам по себе си е един от онези, възприети в хода на еволюцията на Християнстото, че хората започнали да празнуват Рождество Христово в тези декемврийски дни не преди III-IV век. Събитието на Голгота вече се е било случило преди няколко столетия когато онези, чиито мисли бяха насочени към това Събитие, предприеха нещо толкова ново за онова време като установиха празника Коледа. Много, много по-късно все още бе възможно да бъдат внедрявани нови неща в Християнството. Много от онези, които се нарекоха истински християни, с времето се бореха срещу тези нововъведения. Днес работят наистина много хора, които няма да напреднат по начина, по който собствената им религия напредна, когато прие в III-IV век установяването на Коледа; хора които се придържат строго към онова, за което казват "то е написано", хора които бягат от всяко живо откровение.
към текста >>

Ужасен като състоянието на сън у хората на днешния ден на хората, които със своите неморални мисли твърде често омърсяват неща, искащи да влязат в духовния живот най-ужасен от всички е случаят на онези, които предават истинския дух на Християнската еволюция от самата вяра.
Ужасен като състоянието на сън у хората на днешния ден на хората, които със своите неморални мисли твърде често омърсяват неща, искащи да влязат в духовния живот най-ужасен от всички е случаят на онези, които предават истинския дух на Християнската еволюция от самата вяра.
към текста >>

317. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

бе решено да се забрани вярата за духа в човека.
Начинът, който може да се използва, така че човекът да се обърне към тази вътрешна принуда, така че да не се издигне до свободна, честна позиция в духовния свят, е той да бъде принуден да мисли, че няма такива три члена на човешкото естество като тяло, душа и дух; да му се забранява да мисли, както всъщност се случва на Осмият Вселенски Църковен Събор в Константинопол, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и да му се заповяда да остави настрана всички мисли относно духа. Това са вътрешни връзки, които повече не може да бъдат пренебрегвани. Трябва да ги посрещнем днес ясно и без предубеждение. През 869 год. сл. н.е. бе решено да се забрани вярата за духа в човека. В онази година започна водещият надолу към Луцифер наклон в европейската цивилизация. И днес имаме пълния резултат. Достатъчно дълго човечеството е отстъпвало пред наклонността да не изживява истината, а да позволява върху него да работи принудата на довода, на безличния аргумент. Като резултат човечеството е изпаднало в другата крайност. Не е имало истинско разбиране на човешките способности и сили, никой не е искал да признае, че, както обясних, в човешките способности и сили живеят луциферически сили, когато първите са въплътени във физическа човешка обвивка.
към текста >>

318. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Ние трябва да се запознаем и привикнем с мисълта за изчезването на една цивилизация; ала трябва да погледнем в човешкото сърце, в духа, който живее в човека; трябва да имаме вяра в сърцето и в духа на човека, за да можем всред развалините на старата цивилизация чрез всичко, което правим, нови форми да могат да възникват, форми, които наистина са нови.
хората се готвят за следващата голяма световна война. Културата се разру шаван по други начини. Нищо пряко не ще се спечели от онова, което за съвременното човечество има най-голяма стойност за знанието и волята. Външният земен живот, доколкото той е продукт на по-стари времена, ще отмине и напълно празни са надеждите да се вярва, че старите навици на мисъл и воля могат да продължат. Онова, което трябва да възникне е нов вид знание, нов вид воля за работа във всички области. Ние трябва да се запознаем и привикнем с мисълта за изчезването на една цивилизация; ала трябва да погледнем в човешкото сърце, в духа, който живее в човека; трябва да имаме вяра в сърцето и в духа на човека, за да можем всред развалините на старата цивилизация чрез всичко, което правим, нови форми да могат да възникват, форми, които наистина са нови.
към текста >>

Вие бихте могли да създадете нови форми, когато имате вяра, че силите на познанието и на волята за това духовно творчество, могат да дойдат само от духовния свят.
Така е наистина, мои мили приятели; съвременното човечество преминава през един праг, при който стои пазач, Пазач изпълнен със значение, и строгост. И този сериозен Пазач говори: „Не се стискайте здраво за онова, което е дошло като присадено от стари времена, погледнете в сърцата си, в душите си, за да бъдете способни да създавате нови форми. Вие бихте могли да създадете нови форми, когато имате вяра, че силите на познанието и на волята за това духовно творчество, могат да дойдат само от духовния свят. „Онова, което е събитие с голяма напрегнатост за индивида, който навлиза в световете на висше знание в настоящите дни, продължава несъзнателно в цялото съвременно човечество. И онези, които са се свързали заедно, както е в антропософското общество, трябва да осъзнаят, че то е едно от най-необходимите неща в наши дни, за да доведе хората до разбиране на това преминаване през областта, която е един праг.
към текста >>

319. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

От тук произлизат две неща: На първо място вярата, че посланието на Бог Отец може да бъде открито и с обикновеното проучване на света.
От тук произлизат две неща: На първо място вярата, че посланието на Бог Отец може да бъде открито и с обикновеното проучване на света. Схоластиката приема, че Евангелията са тук, за да говорят за Сина, а не за Бог Отец. Че може да се застъпи мнение, по силата на което да се говори само за Бог Отец, това потвърждава: теологията също е навлязла в западния начин на мислене, в западния морал. Защото до третото, четвъртото столетие след Христос, когато източната мъдрост все още присъствуваше в християнството, хората дълбоко се вълнуваха от въпроса за различията между Бог Отец и Бог Син. От дълго време насам, ние можем да твърдим: тези тънки различия между Бог Отец и Бог Син, които под влиянието на източната мъдрост занимаваха първите следхристиянски столетия, нямат вече никакъв смисъл за модерния човек, за този модерен човек, който трябваше в описаните вчера от мен условия да развива и култивира егоизма, себелюбието.
към текста >>

320. 9. Девета лекция, 14 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Но въпреки сатанинския смях, който ще се понесе от някои страни, ние трябва да заявим: Да, на хората, които нямат вече никаква вяра в потомците на Титан с техните „икарови платна от амбалажна хартия“, на тези, които смятат, че върху всичко онова, което е стаено като зародиш в нашата залязваща култура би трябвало да се пише „само с глисти“, на тези които питат: Защо ли трябва още да се чете?
Но въпреки сатанинския смях, който ще се понесе от някои страни, ние трябва да заявим: Да, на хората, които нямат вече никаква вяра в потомците на Титан с техните „икарови платна от амбалажна хартия“, на тези, които смятат, че върху всичко онова, което е стаено като зародиш в нашата залязваща култура би трябвало да се пише „само с глисти“, на тези които питат: Защо ли трябва още да се чете? С какво ли трябва да се занимаваме? а те могат и да попитат: Следва ли изобщо да се живее? въпреки сатанинския смях, който ще се понесе от някои страни, на всички тези хора, ще трябва да се даде в ръцете именно антропософска литература, тъй като по този начин доколкото това е възможно те ще получат едно душевно лекарство, с което ще се освободят от задръжките на съвременната култура и ще получат това, от което душите безусловно се нуждаят.
към текста >>

321. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ето защо в част от славянските земи хората често тълкуват нещата според собствените си разбирания до началото на 20 век съществуваше непоклатимата вяра, че в недалечното бъдеще Паладиумът отново ще бъде изнесен от Константинопол, за да тържествува в славянския свят и по-точно, в един славянски град.
Ето защо в част от славянските земи хората често тълкуват нещата според собствените си разбирания до началото на 20 век съществуваше непоклатимата вяра, че в недалечното бъдеще Паладиумът отново ще бъде изнесен от Константинопол, за да тържествува в славянския свят и по-точно, в един славянски град.
към текста >>

322. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И нищо чудно, че естествените науки изобщо не навлизат в тази област, защото за реални фактори те смятат само тези, които не съдържат морални импулси; да, естествените науки смятат, че моралните импулси се намират в душевния пласт на вярата.
И нищо чудно, че естествените науки изобщо не навлизат в тази област, защото за реални фактори те смятат само тези, които не съдържат морални импулси; да, естествените науки смятат, че моралните импулси се намират в душевния пласт на вярата.
към текста >>

Ако обаче погледнем нещата от една по-различна страна, ще се окаже че вярата също гарантира на човека реални и точни познания, не по-малко достоверни от тези на естествените науки.
Ако обаче погледнем нещата от една по-различна страна, ще се окаже че вярата също гарантира на човека реални и точни познания, не по-малко достоверни от тези на естествените науки. Само че за да вникнем в тази духовно-душевна област, която носи в себе си реалните морални сили, ние трябва да подхванем нашата тема по съвсем друг начин.
към текста >>

323. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и будно съзнание.
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и будно съзнание. И сега аз трябва да заявя: Ако човек се издигне до инспирацията и стигне до мисълта, че „спейки, астралният човек става съдник на душата“, той може да открие как срещу него застава като един адекватен образ това, което Микеланджело е изобразил в „Страшния съд“ на Сикстинската капела. В сцените на „Страшния съд“ напира нещо от най-древните времена на човечеството, и то е приело християнска форма само между другото. Приемайки християнска форма, то влиза вече в рамките на традицията. Но в историята на човечеството съществуваха такива епохи, през които тези неща можеха да се виждат отчетливо и ясно. И тогава, по време на съня човек инстинктивно стигаше до една величествена имагинация, която му откриваше астралния съд над душата.
към текста >>

324. Съдържание GA_214 Тайната на троицата

Знание за вяра /догми/.
Тяхната връзка с езика. Адам Кадмон. Изграждането на човешката форма, изхождайки от констелации и движение на звездите. Произход на очите, на сърцето. Изкореняване на древната наука за посвещението от ІV век. Знание за вяра /догми/. Представа за Аза и симетричния човек. Бъдеща трансформация на двете очи в едно единствено духовно око. Необходимостта да се разберат процесите на връщане.
към текста >>

325. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото.
Отражението на това виждане е това, което става теологията на Средновековието. Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава духовното. За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото. Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на духовното. Но сега след като, тръгвайки от най-обширния свят, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния свят и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от духовния свят понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия.
към текста >>

326. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна.
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна. Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото. В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време.
към текста >>

Да се говори на Гьоте за вярата, това го правеше в определен смисъл, гневен.
Да използва логиката не беше нещо, с което Гьоте се занимаваше. Дори да не се установяваше особено на католическите догми при това, по време на завършването на своя "Фауст", той прие тяхната необходимост за артистичната реализация дори да не се установяваше в своята младост на католическите догми, той се установяваше, все пак, на това, което минаваше достатъчно близко до свръхсетивния свят, колкото това му беше възможно. Да се говори на Гьоте за вярата, това го правеше в определен смисъл, гневен. Когато в неговата младост, Якоби му говори за вярата, той каза: установявам се в погледа, който вижда. За вярата, Гьоте не искаше да знае нищо.
към текста >>

Когато в неговата младост, Якоби му говори за вярата, той каза: установявам се в погледа, който вижда.
Да използва логиката не беше нещо, с което Гьоте се занимаваше. Дори да не се установяваше особено на католическите догми при това, по време на завършването на своя "Фауст", той прие тяхната необходимост за артистичната реализация дори да не се установяваше в своята младост на католическите догми, той се установяваше, все пак, на това, което минаваше достатъчно близко до свръхсетивния свят, колкото това му беше възможно. Да се говори на Гьоте за вярата, това го правеше в определен смисъл, гневен. Когато в неговата младост, Якоби му говори за вярата, той каза: установявам се в погледа, който вижда. За вярата, Гьоте не искаше да знае нищо.
към текста >>

За вярата, Гьоте не искаше да знае нищо.
Да използва логиката не беше нещо, с което Гьоте се занимаваше. Дори да не се установяваше особено на католическите догми при това, по време на завършването на своя "Фауст", той прие тяхната необходимост за артистичната реализация дори да не се установяваше в своята младост на католическите догми, той се установяваше, все пак, на това, което минаваше достатъчно близко до свръхсетивния свят, колкото това му беше възможно. Да се говори на Гьоте за вярата, това го правеше в определен смисъл, гневен. Когато в неговата младост, Якоби му говори за вярата, той каза: установявам се в погледа, който вижда. За вярата, Гьоте не искаше да знае нищо.
към текста >>

Тези, които се опират на Гьоте, за да искат вяра, не разбират абсолютно Гьоте.
Тези, които се опират на Гьоте, за да искат вяра, не разбират абсолютно Гьоте. Той искаше да види. И той беше вече на пътя, който се издига от неговите имагинации до инспирациите и интуициите. Това не би му позволило, естествено да стане средновековен теолог, но би могъл да стане един от тези хора, които, в миналото, виждаха Бога и виждаха, свръхсетивните светове. Той беше вече на пътя, водещ до тях, но не можа да се издигне до там. Постигна само виждането на свръхсетивното в света на растенията.
към текста >>

327. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Също и самото Евангелие престана да бъде разбирано, когато в недрата на схоластиката бе поставено, че човек има откровение само във вярата, но не може да се издигне до свръхсетивното чрез познанието.
Също и самото Евангелие престана да бъде разбирано, когато в недрата на схоластиката бе поставено, че човек има откровение само във вярата, но не може да се издигне до свръхсетивното чрез познанието. Това постановление по повод човешкото познание, отделено от хората, беше вече грях против християнството, това беше грях против известяването на Светия Дух от Отца, по време на Кръщението на Исус и от самия Исус, по време на изпращането на Светия Дух по време на Петдесетница.
към текста >>

Защото, да може вярата да води някога към разбиране, е една, невъзможност.
В догмите, първоначалните християнски импулси са сковани по много начини. Но когато влезем в живия дух, можем да накараме да се запали отново искрата на онова, което в догмите, е истинско. Тогава догми те ще престанат да бъдат догми. Фалшивостта в църквата, това не е защото тя е увековечила догмите, а за щото е сковала догмите, кристализирала ги е, изкарала ги е от полето на човешкото познание. От факта, че човешкото познание бе ограничено единствено в сетивния свят, строгите догми кристализираха, втвърдиха се, станаха неразбираеми. Защото, да може вярата да води някога към разбиране, е една, невъзможност. Това, което трябва да се откупи, в недрата на човечеството, е самото познание, трябва да накараме познанието за свръхсетивното да се възвърне.
към текста >>

328. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Машината принадлежи на дявола: ето това винаги е усещала истинската вяра"* /* Ибид/.
"Те полагаха усилия да уловят законите с космична стойност, за да ги превърнат в сила и създадоха така идеята за машината, малък космос, който се подчинява вече само на волята на човека. Но от този факт те преминаха онази тънка граница, където за обожателното благочестие на другите, започваше греха и за това те умряха, от Бейкън до Джордано Бруно. Машината принадлежи на дявола: ето това винаги е усещала истинската вяра"* /* Ибид/.
към текста >>

329. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш.
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят. Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях. И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си. Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко. Защото някога, когато бяхме между смъртта и едно ново раждане, това око беше едно и тази единственост, която после се обърна беше всъщност от образи на Слънцето и Луната.
към текста >>

330. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Но за мен това е познание, не просто вяра.
То се случи, защото е, преди всичко, изключително трудно за един млад ум да мисли за нещо, което чувства съвсем ясно. Нашата цивилизация, губейки духа, е изгубила човешкото същество! Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано. Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра. Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята. Земният живот не трябва да бъде подценяван. Без земен живот свобода никога не би могла да бъде развита. Но животът между смъртта и новото раждане е в грандиозен мащаб. Душите, които слязоха, са душите които са във вас, мои скъпи приятели.
към текста >>

331. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Оттам могат да се приемат напълно сериозно думите на апостол Павел: „Ако Христос не беше дошъл на Земята - което означава, ако Той не беше преодолял смъртта, на хората не би помогнало нищо от тяхната вяра.“ Древните посветени са казвали на хората: «Едно надсетивно същество ще се свърже с вашето съзнание, което имате тук от цялата си човешка природа, и ще ви изведе от лунното битие в чистото космично мирово битие.» По-новите посветени би трябвало да кажат на хората: «Погледнете това, което се е случило чрез Христос в Мистерията на Голгота, поемете с цялата си сила в съзнанието си субстанционалността на Христос!
Това човекът го пренася оттатък смъртта. Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота. Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове. Ако на Земята човек намери водача, т.е. Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта. Оттам могат да се приемат напълно сериозно думите на апостол Павел: „Ако Христос не беше дошъл на Земята - което означава, ако Той не беше преодолял смъртта, на хората не би помогнало нищо от тяхната вяра.“ Древните посветени са казвали на хората: «Едно надсетивно същество ще се свърже с вашето съзнание, което имате тук от цялата си човешка природа, и ще ви изведе от лунното битие в чистото космично мирово битие.» По-новите посветени би трябвало да кажат на хората: «Погледнете това, което се е случило чрез Христос в Мистерията на Голгота, поемете с цялата си сила в съзнанието си субстанционалността на Христос! Тя ще премине с вас през смъртта и ще ви доведе в тези светове, през които трябва да преминете между смъртта и новото си раждане.
към текста >>

332. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Погрешно и грубо схващане е вярата, че артериалната кръв непосредствено преминава във венозната кръв.
Не е така грубо, както обикновено си го представяме, но е наистина така, че артериите на окото имат собствена посока, а се включват и вените (виж рис. червено), така че едното се свързва с другото. Точно в окото всъщност артерията протича така, че кръвта в известен смисъл изтича и отново се всмуква от вената; така че там се поражда леко преливане и отново всмукване в окото. Погрешно и грубо схващане е вярата, че артериалната кръв непосредствено преминава във венозната кръв. Не е така. Там се поражда фино преливане и отново изсмукване. И в това, което се поражда там като такова преливане, там вибрира циркулационният ритъм, а в нерва, който е на границата, в него вибрира дихателният ритъм и те се преплитат в окото. Така че виждането всъщност се състои в сблъсъка на тези два ритъма в окото. Представете си, че тези два ритъма биха били еднакви: Тогава нямаше да виждате.
към текста >>

333. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Имало е посветени в древния смисъл, които са се придържали още със същата отдаденост, със същото благоговение и вяра към божествения Отец, който някога като Бог Отец е изпращал на Земята божествените пратеници, от които са учили първите гуру, първите учители.
А когато настъпва Мистерията от Голгота, древната мистерийна мъдрост вече се е намирала в упадък. Малко е било останало от нея, но са останали традиции, остатъци от нея. Имало е посветени в древния смисъл, които са се придържали още със същата отдаденост, със същото благоговение и вяра към божествения Отец, който някога като Бог Отец е изпращал на Земята божествените пратеници, от които са учили първите гуру, първите учители. Те са знаели, че голямата утеха на живота в древните времена е била давана на мистерийните ученици чрез това, че им е било казвано: «След смъртта ще срещнете висшето Слънчево същество, което ще ви помогне да преобразите всичко несъвършено на Земята в съвършено, което ще поеме потискащото съзнание, че всъщност сте отпаднали от божествено-духовния мирови порядък. Това висше Слънчево същество обаче е трябвало да слезе на Земята, да стане човек в Исус от Назарет и след смъртта на Исус Христос на Голгота то не е в надсетивните светове, а ще го търсите между хората.»
към текста >>

334. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето.
Пеперудата се измъква от пашкула навън. Както пеперудата се измъква от пашкула, така и душата излиза от човешкото тяло, когато настъпи смъртта.» Чрез това аз възбуждам фантазията на детето и представям жива морална картина пред душата му. Това мога да го направя по два начина. Мога да кажа: «Аз съм един зрял възпитател, ужасно умен; детето е малко и ужасно глупаво и понеже то не се е издигнало до моята зрялост, аз ще изградя за него една картина, един образ. Образът го изграждам, като знам, че за мен той няма никаква ценност, но го изграждам заради детето.» Помисля ли така и с тази нагласа искам да поднеса образа на детето, той няма да действа в душата, той ще излезе навън така, както е влязъл, защото между възпитателя и детето действат импондерабилни, невидими неща. Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето. И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само. Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен. Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето.
към текста >>

335. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Там не съществуваше никаква разлика между вяра и познание.
Древните хора също полагаха подобни усилия, само че по отношение на образите, които те имаха от духовния свят. Но наред с образите, от духовния свят те получаваха и мисли. Да, ако можехме да си представим величествените и преливащи от светлина мисли на древното човечество, ние просто бихме застинали от удивление. Тези мисли не бяха съчинявани, те бяха получавани като едно откровение. Както днес имаме училища и университети, така древните имаха своите Мистерии, в които наука, изкуство и религия бяха едно цяло. Там не съществуваше никаква разлика между вяра и познание. Познанието се изграждаше с помощта на образи, а онова, в което хората вярваха, се подкрепяше от силата на познанието.
към текста >>

336. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа постоянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус. Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие. Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма. Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
към текста >>

337. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч. Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици. Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят. И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде. Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери. Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>

338. Втора лекция, Великден, 1. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече. През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”. Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението. За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>

339. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена. Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо. Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>

340. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

На духовно равнище: Става така, че човекът никога не би стигнал до наивната вяра в един чисто материален свят, за какъвто говори днешното природознание, никога не би стигнал до идеята за мъртвите атоми и т.н.
Тези промени са на физическо, душевно и духовно равнище. На духовно равнище: Става така, че човекът никога не би стигнал до наивната вяра в един чисто материален свят, за какъвто говори днешното природознание, никога не би стигнал до идеята за мъртвите атоми и т.н. Човекът никога не би стигнал до такива спъващи развитието закони, като закона за съхранение на енергията, за съхранение на материята, ако Драконът не беше всмукал в себе си елементарните Духове от външния свят. Поради факта, че елементарните Същества са настанени вътре в него, човешкият поглед беше отклонен от духовната страна на света. Сега, поглеждайки навън, човекът вече не вижда духовната страна на нещата, която междувременно се беше вмъкнала в него, сега той вижда само мъртвата материя.
към текста >>

341. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

И ако днес потърсим Възкресението като едно съдържание на вярата, ние ще установим, че за модерното човечество Възкресението не съществува.
Засега обаче човечеството не разполага с необходимата сила, за да осъществи този преход. Засега нещата са така устроени, че човекът има нужда да се придържа към външната природа. Обаче външната природа не ни дава никакъв символ, никакъв завършен символ на човешката съдба след смъртта. Идеята за смърт та, мисълта за смъртта само тя продължаваше да живее в човека. Мисълта за Възкресението се отдалечаваше все по-безнадеждно от човека. И ако днес потърсим Възкресението като едно съдържание на вярата, ние ще установим, че за модерното човечество Възкресението не съществува.
към текста >>

342. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

В същата степен, в която от древните времена насам в развитието на човечеството е намаляло знанието за скритото зад отсечката в до с, в същата степен, до която това знание е угаснало, е настъпило разделянето между знанието и вярата.
Когато хората се абстрахират напълно от онзи свят, който граничи със земния от в до с, от смъртта до едно ново раждане - било, че не вземат под внимание този свят и мислят, че поради съществуващите граници на познанието не можем да знаем нищо за този свят - какво могат да кажат такива хора? Те могат да кажат: - Да, природните закони и това, което човек върши и изживява, понеже е вплетен в тях, това е една реална действителност, това е реално и върху него може да се разпростре нашето познание. Но ние не можем да знаем това, което става с намеренията, които съществуват като душевно-духовни изживявания вътре в нас. - Когато човек не насочва поглед към това, което е изразено с отсечката от в до с, той не може да знае нищо за него. Той може само да вярва, че тези неща, които живеят в нашата душа, по някакъв начин също се осъществяват. В същата степен, в която от древните времена насам в развитието на човечеството е намаляло знанието за скритото зад отсечката в до с, в същата степен, до която това знание е угаснало, е настъпило разделянето между знанието и вярата.
към текста >>

Но в същата степен, в каквато се говори за знание и вяра, не може вече да се говори за карма.
Но в същата степен, в каквато се говори за знание и вяра, не може вече да се говори за карма. Защото кармата, също както и един природен закон, изразява една закономерност, а не нещо, в което трябва само да се вярва.
към текста >>

343. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Онзи, който се изразява в раждането на катехизиса с неговите въпроси и отговори, който не довеждаше до една вяра, свързваща се по непосредствен начин с духовния свят и превръщането на литургията в нещо екзотерично, външно, като в нейната цялост тя стана достъпна за всички хора, но така също и за неподготвените.
Като духовни условия за развитието, които доведоха до антропософското движение и се съдържат, така да се каже, от духовна гледна точка в кармата на антропософското движение, посочих два външни симптома. Онзи, който се изразява в раждането на катехизиса с неговите въпроси и отговори, който не довеждаше до една вяра, свързваща се по непосредствен начин с духовния свят и превръщането на литургията в нещо екзотерично, външно, като в нейната цялост тя стана достъпна за всички хора, но така също и за неподготвените. Тя стана достъпна за всички християни също и по отношение на транссубстанцията и на причастието, следователно изгуби характера на старата мистичност. В тези две земни събития се извърши онова, което наблюдавано тогава от духовния свят доведе дотам, че по напълно определен начин в духовното развитие да бъде подготвено това, което трябваше да стане духовно откровение в поврата между 19-то и 20-то столетие - духовното откровение, което е подходящо за времето, което следваше събитието на Архангел Михаил и каквото то трябваше да се появи във времето, когато изтече старата тъмна епоха Кали-Юга и в живота на човечеството да разцъфти една нова епоха.
към текста >>

344. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Без съмнение, като хора ние бихме направили добре, ако кажем: - Вярата, че можем да сме умни само за самите нас, тази вяра е глупава.
Без съмнение, като хора ние бихме направили добре, ако кажем: - Вярата, че можем да сме умни само за самите нас, тази вяра е глупава. Защото ние не можем да бъдем умни само за нас. Когато доказваме логически на някого нещо, ние предполагаме, че за него важи същата логика, за един трети човек - отново. Ако някой би искал да има собствена логика, ние не бихме желали да му доказваме нищо според нашата логика. Особеността на тази Михаилова епоха е, че това разбиране трябва да премине и в чувстването на нещата и в крайна сметка да бъде разбрано по този начин. Всъщност зад кулисите на съществуването бушува борбата на Ариман против михаилизма.
към текста >>

345. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Той изживя онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три животни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия наред, както вече ви охарактеризирах.
Ето един конкретен случай: Когато Брунето Латини, учителят на Данте, се завръщаше от своето посланичество в Испания и получи един лек слънчев удар, едновременно с изживяването на един шок в близост до своя град-отечество Флоренция, той стана достъпен за това, което се излъчваше от школата в Шартр. Той изживя онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три животни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия наред, както вече ви охарактеризирах. Но той видя това; в това полупатологично състояние, което обаче скоро преминава, той получава видението на това, което се учеше в школите. И след като видя богинята Природа, следовницата на Прозерпина, в нейната работа, той видя как човекът се изгражда от елементите, как душата твори в силите на планетите. Мислите го отвеждат нагоре чак до звездното небе. Той лично изживява цялата тази мощна средновековна наука.
към текста >>

346. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Тук ние виждаме колко безразлично е външното съдържание на вярата или възгледът на един човек в земния живот; защото това са неговите мисли.
Тук ние виждаме колко безразлично е външното съдържание на вярата или възгледът на един човек в земния живот; защото това са неговите мисли. Но проучете веднъж Хекел и проучете във връзка с това какво е бил той като абат Хилдебранд, станал след това папа Григорий - мисля, че той също се намира между тези картини от Шартр, - и тогава ще видите, че фактически съществува едно динамично продължаващо действие.
към текста >>

347. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Всичко друго, принадлежността към един духовен свят, в повечето случаи е само една вяра, едно предчувствие и други подобни.
Днес бих искал да започна тези лекции[1] за членовете на Антропософското общество, като ви обясня, как чрез своите възгледи антропософията повдига нагоре цялото човешко съзнание, изтръгвайки го от земното притегляне. Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да мисли днес по друг начин, освен че с неговия земен живот между раждането и смъртта той принадлежи на Земята. Всичко друго, принадлежността към един духовен свят, в повечето случаи е само една вяра, едно предчувствие и други подобни. Едно вникване в принадлежността на човека към нещо друго, освен това, което е на Земята, всъщност е почти невъзможно за днешния човек, който трябва да получи своето възпитание и цялото свое образование от днешната цивилизация. И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят. Само Изтокът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили. В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от животните, които растат и ходят по Земята. В древни времена хората знаеха, че Луната не е само едно физическо небесно тяло, което се върти около Земята.
към текста >>

И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят.
Днес бих искал да започна тези лекции[1] за членовете на Антропософското общество, като ви обясня, как чрез своите възгледи антропософията повдига нагоре цялото човешко съзнание, изтръгвайки го от земното притегляне. Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да мисли днес по друг начин, освен че с неговия земен живот между раждането и смъртта той принадлежи на Земята. Всичко друго, принадлежността към един духовен свят, в повечето случаи е само една вяра, едно предчувствие и други подобни. Едно вникване в принадлежността на човека към нещо друго, освен това, което е на Земята, всъщност е почти невъзможно за днешния човек, който трябва да получи своето възпитание и цялото свое образование от днешната цивилизация. И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят. Само Изтокът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили. В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от животните, които растат и ходят по Земята. В древни времена хората знаеха, че Луната не е само едно физическо небесно тяло, което се върти около Земята. Днес хората не се интересуват от нещо повече. Те най-многото изучават дали там има възвишения или не, дали има вода и си образуват хипотези за това.
към текста >>

348. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Да знаем: ние не живеем само веднъж на Земята, а сме живели и ще живеем още много пъти, да знаем, че това или онова бива пренесено от един земен живот в друг тези възгледи са без съмнение нещо много хубаво, обаче все пак относително наивно и безобидното се превръща само в едно общо изповедание, в една вяра.
От сега нататък този въпрос за повтарящите се земни съществувания не трябва да бъде поставян само абстрактно, ако Антропософското Общество трябва да получи неговия истински смисъл. Да знаем: ние не живеем само веднъж на Земята, а сме живели и ще живеем още много пъти, да знаем, че това или онова бива пренесено от един земен живот в друг тези възгледи са без съмнение нещо много хубаво, обаче все пак относително наивно и безобидното се превръща само в едно общо изповедание, в една вяра. Работата започва да става сериозна едва тогава, когато насочим поглед върху напълно конкретния човек и когато разберем неговия конкретен живот в една по-късна епоха изхождайки от неговия конкретен живот в минали епохи.
към текста >>

349. Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания» GA_245 Указания за езотеричното обучение

По този начин човек трябва да се отнася с така наречената вяра в авторитети.
Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл. Не винаги човек може пряко да провери дадено нещо, но той трябва многократно да прави тази проверка непряко. Например днес никой не е в състояние пряко да провери дали е живял или не Фридрих Велики. Може само да се провери дали заслужава доверие пътят, по който са дошли сведенията за Фридрих Велики. Проверката трябва да се постави на правилното място. По този начин човек трябва да се отнася с така наречената вяра в авторитети. Ако някой от някъде узнае нещо, което не може непосредствено да види, той трябва преди всичко да провери, чрез намиращите се на негово разположение материали, дали този който му съобщава това, е заслужаващ доверие авторитет, дали той казва неща, които предизвикват усещането, че са верни. От този пример ще се разбере, че се касае за това, проверката да се премести на правилното място.
към текста >>

350. Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Съзнанието, което остава от тази вечер, трябва да запали в нас стремежа към познание на едно ново откровение, дадено на човечеството, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тогава обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа, която от своя страна трябва да обедини това, което поради човешката еволюция трябваше известно време да върви разделено: религия, изкуство, наука.
И така да се разделим - като отнесем в душите си съзнанието за значението, за сериозността и за достойнството на действието, което извършихме. Съзнанието, което остава от тази вечер, трябва да запали в нас стремежа към познание на едно ново откровение, дадено на човечеството, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тогава обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа, която от своя страна трябва да обедини това, което поради човешката еволюция трябваше известно време да върви разделено: религия, изкуство, наука. Да отнесем това, мили мои сестри и братя, със себе си като спомен от този заедно отпразнуван час, който не бихме желали да забравим.
към текста >>

351. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Това, което се съобщавало като резултат на човешкото развитие, днес се приема чрез вярата.
Това, което се съобщавало като резултат на човешкото развитие, днес се приема чрез вярата. Днес хората хубавичко разделят едно от друго: На една страна знанието; знанието да бъде знание за природата. Сега то се придобива с главата. Главата е дебела, нея особено не я боли, най-вече понеже познанията се придобиват с изключително повърхностни понятия. И на другата страна стои това, което се е запазило като свещени традиционни представи; то, както се казва, се приема чрез вярата. И всъщност от определена гледна точка би трябвало да се каже: Разликата между знание и вяра е, че днес човек иска да признава за знание само това, което когато се придобива, не причинява болка и че по пътя на вярата, която също не причинява болка, човек се стреми да постигне това, което някога е било постигано като знание, но не принадлежи на сетивния свят, а е придобивано с много болки и страдание.
към текста >>

И на другата страна стои това, което се е запазило като свещени традиционни представи; то, както се казва, се приема чрез вярата.
Това, което се съобщавало като резултат на човешкото развитие, днес се приема чрез вярата. Днес хората хубавичко разделят едно от друго: На една страна знанието; знанието да бъде знание за природата. Сега то се придобива с главата. Главата е дебела, нея особено не я боли, най-вече понеже познанията се придобиват с изключително повърхностни понятия. И на другата страна стои това, което се е запазило като свещени традиционни представи; то, както се казва, се приема чрез вярата. И всъщност от определена гледна точка би трябвало да се каже: Разликата между знание и вяра е, че днес човек иска да признава за знание само това, което когато се придобива, не причинява болка и че по пътя на вярата, която също не причинява болка, човек се стреми да постигне това, което някога е било постигано като знание, но не принадлежи на сетивния свят, а е придобивано с много болки и страдание.
към текста >>

И всъщност от определена гледна точка би трябвало да се каже: Разликата между знание и вяра е, че днес човек иска да признава за знание само това, което когато се придобива, не причинява болка и че по пътя на вярата, която също не причинява болка, човек се стреми да постигне това, което някога е било постигано като знание, но не принадлежи на сетивния свят, а е придобивано с много болки и страдание.
Това, което се съобщавало като резултат на човешкото развитие, днес се приема чрез вярата. Днес хората хубавичко разделят едно от друго: На една страна знанието; знанието да бъде знание за природата. Сега то се придобива с главата. Главата е дебела, нея особено не я боли, най-вече понеже познанията се придобиват с изключително повърхностни понятия. И на другата страна стои това, което се е запазило като свещени традиционни представи; то, както се казва, се приема чрез вярата. И всъщност от определена гледна точка би трябвало да се каже: Разликата между знание и вяра е, че днес човек иска да признава за знание само това, което когато се придобива, не причинява болка и че по пътя на вярата, която също не причинява болка, човек се стреми да постигне това, което някога е било постигано като знание, но не принадлежи на сетивния свят, а е придобивано с много болки и страдание.
към текста >>

352. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Следователно трябва да заемем нашето становище на принципа да следваме грижливо каквото е изнесено, но да не допускаме да се казва, че то е признато сред нас заради вярата в авторитета.
Ако нещата тук се объркат, езотеричното става екзотерично и тогава някой винаги е изправен пред опасност. Това се случва всеки път когато нещо, което трябва да бъде пазено в ограничен кръг, се изнася в света така, че няма възможност за задържането му.... През годините, в които сме преследвали нашето изучаване на Духовната Наука, съм се стремял да развия нещата по такъв начин, че да може да е ясно на всеки, който наистина навлиза в тях, че те са разбираеми дори преди да бъде постигнато ясновидство. Стараел съм се да не давам гласност на нищо, което не може да бъде достъпно в своята собствена област. Затова следва, че само онези, които желаят да видят как човешките същества преминават в Осмата Сфера, могат да имат някакви сериозни възражения към това духовно-научно Движение. Когато направих обществено достояние най-деликатните факти за всичко относно двете деца Исус, възникна съпротива от група, която нищо не разбираше и още вярваше в медиумизма; докато всеки, който днес изучава Библията достатъчно дълбоко, може да разбере обстоятелствата, които подкрепят твърдението за двете деца Исус. Следователно трябва да заемем нашето становище на принципа да следваме грижливо каквото е изнесено, но да не допускаме да се казва, че то е признато сред нас заради вярата в авторитета. Никога не трябва да се чува фразата, че истините се приемат просто защото аз съм ги казал! Ще извършим прегрешение спрямо истината, кажем ли нещо подобно. Едно или друго нещо може да бъде основано на доверие; но то никога не може да се превръща в принцип. Някой друг може би може по-добре да извърви пътя; но правилото, което всеки би трябвало да спазва е това: да не приема нещата заради авторитета, а да ги проверява.
към текста >>

353. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Този е смисълът на Гьотевите думи в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност": "Когато в областта на моралното се издигнем чрез вяра в Бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първото същество, тогава в областта на интелектуалното би трябвало да бъде същият случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа станем достойни да участвуваме духовно в нейните произведения.
На 23 август 1794 година той обясни на Гьоте същността, която лежи на основата на неговия дух, със следните думи: "Вие вземате заедно цялата природа, за да получите светлина върху отделните неща; вие търсете в цялостността на нейните форми на проявите обяснителната основа за индивида. От простата организация се издигате стъпка по стъпка до повече сложната, за да изградите накрая най-сложната от всички, да го изградите генетично от материалите на цялата сграда на природата. Чрез това, че го пресъздавате един вид от природата, вие се стремите да проникнете в неговата скрита техника". В това пресъздаване се крие ключът за разбиране светогледа на Гьоте. Ако искаме да се издигнем до първообразите на нещата, до това, което не се променя във вечните промени, тогава трябва да разгледаме не това, което е завършено, защото то не отговаря вече напълно на идеята, която се изразява в него, а трябва да се върнем към това, което става, което се развива, трябва да подслушваме природата в нейното творчество. Този е смисълът на Гьотевите думи в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност": "Когато в областта на моралното се издигнем чрез вяра в Бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първото същество, тогава в областта на интелектуалното би трябвало да бъде същият случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа станем достойни да участвуваме духовно в нейните произведения. Аз проникнах първо несъзнателно и от вътрешен подтик неуморно до първообразното, до типичното". Следователно Гьотевите първо образи не са празни схеми, а са тласкащи, работещи зад явленията сили.
към текста >>

Само когато тази тенденция стане нещо общо благо на всички духовно стремящи се, когато вярата стане нещо всеобщо, че ние трябва не само да разберем Гьотевия възглед за света, а да живеем в този възглед и той да живее в нас, само тогава Гьоте ще е изпълнил своята мисия.
Когато Валтер фон Гьоте почина на 15 април 1885 година и съкровищата на Гьотевия дом станаха достъпни за нацията /Валтер фон Гьоте беше последния потомък на поета/, тогава някой би могъл да погледне потрепвайки с рамена към усърдието на учените, а именно такъв човек, който получаваше и най-малкия остатък от наследството на Гьоте и гледаше на него като към една реликва, която никак не би трябвало да се счита като малоценна за изследването. Обаче геният на Гьоте е неизчерпаем, той не може да бъде обгърнат с един поглед и ние можем да се приближим до него само постоянно от различни страни. И за тази цел всичко трябва да бъде добре дошло за нас. Също и това, което погледнато отделно изглежда без ценно, добива значение, когато го разгледаме във връзка с обширния светоглед на поета. Само когато извървим цялата богатство на жизнените прояви, в които този универсален дух се е изразил, пред нашата душа се явява неговото същество, неговата тенденция, от която всичко извира при него и която бележи една върхова точка на човечеството. Само когато тази тенденция стане нещо общо благо на всички духовно стремящи се, когато вярата стане нещо всеобщо, че ние трябва не само да разберем Гьотевия възглед за света, а да живеем в този възглед и той да живее в нас, само тогава Гьоте ще е изпълнил своята мисия. Този възглед за света трябва да бъде във всички членове на германския народ и далече над неговите граници знакът, в който те да се срещат и познават като в един общ стремеж.
към текста >>

354. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание.
Това е вътрешното последствие, което лежи на основата на духовнонаучния стремеж, когато той е ориентиран антропософски. Чрез това Духовната Наука ще разшири съзнанието на човека. Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание. Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове. Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят. Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години.
към текста >>

355. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Да не се поддаваме на сляпата вяра, че ако „добре" сме обмислили даден подход, на всяка цена ще упражним влияние върху волята на детето.
От вчерашната ми лекция*37 Вие добре помните: Всяко интелектуално познание е вече, така да се каже, старчески променена воля, воля в напреднала възраст. Ето защо всички интелектуални и разсъдъчни похвати в детската възраст са нещо съвършено безплодно. Нека да обобщим нещата и по друг начин: чувствата са воля, намираща се в зародишно състояние, чувствата са непроявена воля; обаче във волята живее целия човек, така че при детето трябва да се вземат под внимание и подсъзнателните решения. Да не се поддаваме на сляпата вяра, че ако „добре" сме обмислили даден подход, на всяка цена ще упражним влияние върху волята на детето.
към текста >>

356. 9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Ако и днес не може да се сподели вярата на Гьоте, че оплождането е нещо допълнително и растението расте чрез метаморфоза, чрез самото себе си, ако и днес според напредналата наука, процеса на оплождане, се разглежда като важен, то е възможно, че ние нямаме право да обръщаме нещата така, както правим днес.
Процесът на оплождане при растенията не е нещо толкова особено забележително, колкото се възприема в днешното абстрактно природонаучно време. Прочетете хубавите съчинения на Гьоте от 20-те години на 19 век, където той е писал "опрашването", където защитава метаморфозата от същинския процес на оплождане и където се обявява срещу това, че хората го считат за толкова важно и определят полето като едно постоянно брачно легло. Гьоте се противопоставя на поставянето на преден план на процеса на оплождане на растенията. Метаморфозата е много по-важна от процеса на оплождане. Ако и днес не може да се сподели вярата на Гьоте, че оплождането е нещо допълнително и растението расте чрез метаморфоза, чрез самото себе си, ако и днес според напредналата наука, процеса на оплождане, се разглежда като важен, то е възможно, че ние нямаме право да обръщаме нещата така, както правим днес. Ние трябва да оставим този процес на по-заден план и на това място трябва да поставим отношението на растението към околния свят. Много по-важно а да определим как въздействат на растението въздух и топлина, светлина и вода, отколкото този абстрактен процес на оплождане, който днес излезе на преден план. Искам да следвате насоката. Търсете правилната методика, правилния подход към растенията.
към текста >>

357. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Всичко, което естествоизпитателите са измислили, и което днес е популярно образование, е много повече популярно образование отколкото тези хора смятат, това е вяра, всъщност суеверие в един призрачен свят.
Тук в Швейцария ви говорих за особения вид естествена наука, казах ви, че някои умни хора, които днес разсъждават върху това, какво може да даде естествената наука, вече казват: Това, което новата естествена наука привнася, не е света, а един призрак на света. Всичко, което естествоизпитателите са измислили, и което днес е популярно образование, е много повече популярно образование отколкото тези хора смятат, това е вяра, всъщност суеверие в един призрачен свят. А на страната на този призрачен свят е поставено това, което заля хората като духовна полза от модерния индустриализъм. Индустриализмът, нека го разгледаме в неговото духовно значение. Нека вземем това, което владее индустриализма машината. Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот. Моля ви, наблюдавайте животното.
към текста >>

358. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

В основата си това, че не можем да превъзмогнем ангела и да достигнем до идеята за Бога, е един егоизъм на религиозната вяра.
Какъв вид мъдрост е това, което те имат впредвид, когато говорят за Бог? В действителност те имат впредвид един Ангелос, един ангел, собствения си ангел, него те наричат Бог! Той не е нищо друго! Хората само предполагат, че един дух-пазител проследява собствения им живот, към него те надигат очи, и него те наричат свой бог. Дали ще го наричат Ангел, или бог, те имат впредвид единствено ангела. В основата си това, че не можем да превъзмогнем ангела и да достигнем до идеята за Бога, е един егоизъм на религиозната вяра. Причината за това е сгъстяването на интересите, което е предизвикано от егоизма. Това сгъстяване на интересите днес ние можем да видим излизащо на преден план съвсем ясно в обществения ни живот.
към текста >>

"Чистата вяра в благословеността чрез Христа", от това вие нищо не можете да оставите.
В живота си съм получавал много, много писма, все от църковни люде, които казват, че Антропософията, или както я наричат в случая, в основите си е едно добро, но тя противоречи на обикновеното, чистото христово изповедание, че Христос е спасил душите, че ние можем да бъдем благословени в Христа, без да е нужно душата да прави нещо. "Чистата вяра в благословеността чрез Христа", от това вие нищо не можете да оставите. Хората вярват, че изричайки или написвайки нещо подобно, са особено хрисими. Те са егоистични, егоистични в основата си, те не желаят да направят нищо в душата си, а да оставят божественото да се погрижи затова, да пренесе душата приятно пенсионирана през портата на смъртта.
към текста >>

359. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И в това доверие – каква златна дума – във възпитанието към доверие, във вярата към отделния човек, а не във вярата, насочена към нацията или към човечеството, във възпитанието да вярваш в отделния човек се съдържат същинските импулси за социалния живот; защото пътят от човешкия индивид към обществото минава единствено през това доверие.
Малките задачи – ние сме наясно с тях. Ако например сега аз изляза навън и срещна г-н К., ще изпитам едно несъзнателно доверие, че той – вървейки по своя път – няма да ме убие; аз се ръководя от това доверие и ние се разминаваме спокойно. Така постъпваме в малките детайли от живота. Това са неща, които – ако бъдат разбрани от свободния човек – могат да бъдат приложени във всички области на живота. Но тъкмо доверието трябва да определя отношенията между един човек и друг човек. И в това доверие – каква златна дума – във възпитанието към доверие, във вярата към отделния човек, а не във вярата, насочена към нацията или към човечеството, във възпитанието да вярваш в отделния човек се съдържат същинските импулси за социалния живот; защото пътят от човешкия индивид към обществото минава единствено през това доверие.
към текста >>

360. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Разбира се, в резултатите на подобни явления не е необходимо да се назовават имена; от това вярата, разбира се, бива разклатена, но не е добре да се споменават имена.
Мога да поясня това чрез един пример: просто защото при човека нещата не стоят така, та по отношение на своите способности той да е устроен просто, да е изграден просто при което имам предвид и тези способности, които са заложени във физическото му устройство, представляващо от своя страна инструмента на духовното устройство. Колкото и странно да звучи, но е напълно възможно, някой човек да има в себе си качества, които да ни карат да го наречем глупак, малоумен човек, който обаче да дава такива неща от себе си които са одухотворени и гениални. Това е напълно възможно. Това е възможно по причина, че поради своето слабоумие даден човек може да бъде силно внушаем и може много лесно да отразява в себе си тайнствените влияния на околната среда. Културно-исторически и патологически тук можем да наблюдаваме най-интересните неща. Разбира се, в резултатите на подобни явления не е необходимо да се назовават имена; от това вярата, разбира се, бива разклатена, но не е добре да се споменават имена. Особено в журналистиката съществува тази своеобразност, че в действителност малоумни глупаци затова стават добри журналисти, защото са в състояние, поради малоумието си, не да предават собственото си мнение, а това, което е мнение на епохата. Това мнение се отразява в тях, така че например изявленията на слабоумните журналисти са много по-интересни, отколкото изявленията на мислещи, разумни журналисти. Чрез малоумните журналисти много повече можем да разберем това, което мисли човечеството, отколкото чрез умните журналисти, които постоянно се стремят да формират свое собствено мнение. Това е един краен случай, ала в живота това става често, настъпва нещо, което в най-силна степен може да бъде наречено маскиране на действителния случай. Едно съществуващо малоумие не се забелязва, поради причината, че първоначално се проявява нещо, което дори би могло да бъде едно твърде гениално изявление.
към текста >>

361. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Защото с вярата, че сърцето е помпа и изтласква кръвта в артериите, с тази вяра имаме противоположността на правилното в днешната природна наука.
Сърцето не е помпа - често съм го казвал, - а по-скоро действа като отчитащ апарат за дейността в тъканната течност. Сърцето е движено от циркулацията на кръвта, кръвната циркулация не се поражда чрез помпенето на сърцето. Сърцето има толкова малко общо с това, което функционира в човека като циркулация, колкото термометърът има общо с пораждането на външната топлина и студа. Както термометърът не е нищо друго освен отчитащ инструмент за топлината и студа, така и сърцето не е нищо друго освен отчитащ инструмент за човешкото кръвообращение и това, което се влива в човешката циркулация от веществообмяната на кръвта. Това е златното правило, което наистина трябва да се съблюдава, ако искаме да разберем човека. Защото с вярата, че сърцето е помпа и изтласква кръвта в артериите, с тази вяра имаме противоположността на правилното в днешната природна наука. Който изповядва това суеверие относно сърцето, ако е последователен, би следвало да вярва, че топлината в стаята му произлиза от покачването на живака на неговия термометър. Следвано праволинейно е едно и също.
към текста >>

362. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Обаче нещата съвсем не са поставени по този начин; става дума за това, че от една страна духовнонаучните резултати следват да бъдат приети без догматизъм и сляпа вяра в авторитета, а от друга без предубеждение и скептицизъм.
Така че възражението, което гласи приблизително следното за онзи човек, който не "вижда" в духовния свят, не важат каквито и да е доказателства от страна на духовния изследовател това възражение отпада. Обаче нещата съвсем не са поставени по този начин; става дума за това, че от една страна духовнонаучните резултати следват да бъдат приети без догматизъм и сляпа вяра в авторитета, а от друга без предубеждение и скептицизъм. Човек би трябвало просто да ги приеме и да си каже: добре, аз искам не да вярвам в тези неща, но не искам и да ги отблъсна с някакво лекомислие, аз ще ги приема и ще ги изпитам във външния свят.
към текста >>

363. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Едното се лекува чрез църковната, другото, чрез материалистичната вяра.
Така върви развитието. То не върви по права линия, то минава през полярни противоположности; и тъкмо тези хора, достигнали до този последен възглед, днес не всеки го признава, но той често е залегнал в основата дори при тези, които външно не са стъпили добре на Земята, тези хора поглеждат с дълбоко презрение назад към онези времена, в които се е казвало: болестта идва от греха. Защото те знаят, според тяхното мнение е вярно, че: грехът идва от болестта. Те също така знаят, че в болния има някакъв веществен процес, с който трябва да се преборим, който трябва да отстраним, който трябва да изнесем навън, така както преди са се стремили да изнесат навън един елементарен духовен свят. За този, който гледа на нещата на едро, за него няма съществено значение, че в крайна сметка, вътрешно погледнато, между различните извори на лечение, които материалистичната медицина счита за правилни, а също така ги счита и Лорде, че между тях няма значителна разлика. Едното се лекува чрез църковната, другото, чрез материалистичната вяра. Тези неща трябва просто да бъдат разгледани обективно и безпристрастно.
към текста >>

364. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Но колкото и силна да бъде вярата в една такава теоретико-познавателна тъкан, колкото и логически правилна да е тя, действителността не ми се разкрива, действителността не живее в това, което ние изграждаме логически.
Сега някой, изхождайки от някаква философска теория на познанието, лесно може да каже: но когато човек иска да остане в ясна логика, той трябва именно да остане сред понятията; той трябва да остане сред онова, което може да бъде оправдано доказателно дискурсивно и доказуемо по обикновения начин. Хубаво. Това може дълго да се теоретизира по отношение на познанието. Но колкото и силна да бъде вярата в една такава теоретико-познавателна тъкан, колкото и логически правилна да е тя, действителността не ми се разкрива, действителността не живее в това, което ние изграждаме логически. Действителността живее именно в образи. И когато не се решаваме да уловим образи или имагинации, ние не улавяме именно действителността на човека. Съвсем не става дума за това, да кажем външно изхождайки от някакво предпочитание, как трябва да изглежда познанието, за да бъде то истинско, а се касае за това, да питаме действителността, чрез какво иска тя да ни се разкрие. Тук ние стигаме именно до имагинацията. Тогава онова, което живее в моралната фантазия, се оказва като една проекция вътре в обикновеното съзнание на един по-висш духовен свят, който обаче ние можем да обхванем в имагинации.
към текста >>

365. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

От къде идват тези състояния, които днес вече много ясно забелязваме в душевния живот, особено при онези хора, които се отдават продължително време на определен догматизъм, отдават се с вяра?
Що е това? Това е една приближаваща се буря или други атмосферни състояния. Днес има иначе много умни хора, но щом започне да святка и да гърми трябва да спуснат пердетата. Тогава те трябва да се намират в едно тъмно пространство, защото само благодарение на това могат да се предпазят от онова, което изживяват от атмосферните сили. Това е астрофобията. От къде идват тези състояния, които днес вече много ясно забелязваме в душевния живот, особено при онези хора, които се отдават продължително време на определен догматизъм, отдават се с вяра? При такива хора можем да забележим, макар и това да не стига до физически състояния, но можем да наблюдаваме психически тези състояния. Те са още в своето начало. Но се явяват смущаващи по отношение на спокойното схващане на живота, явяват се също така, че предизвикват вся какъв вид болестни състояния, които, понеже физическата картина на клаустрофобията или агорафобията или на астрофобията не се показва веднага, се приписват на всевъзможни причини. А всъщност те трябва да се приписват на особената конфигурация на душевния живот, който нахлува в човека.
към текста >>

366. 2. Увод GA_326 Раждането на естествените науки

Между тези последните елементи, до които ученият свежда всяко вещество, той измисля сили, върху произхода на които изпитва известна обърканост да се произнесе; той забулва всичко това с мантията на формулите, с един вид странно доверие в стойността на тези формули, с един вид вяра, която Луи дьо Бройли чудесно изразява, като казва, че "ролята на физиката е да изучава математическите форми, в които ще се поместят явленията".
Между тези последните елементи, до които ученият свежда всяко вещество, той измисля сили, върху произхода на които изпитва известна обърканост да се произнесе; той забулва всичко това с мантията на формулите, с един вид странно доверие в стойността на тези формули, с един вид вяра, която Луи дьо Бройли чудесно изразява, като казва, че "ролята на физиката е да изучава математическите форми, в които ще се поместят явленията". И този забележителен учен прибавя, че по този начин, "физиката ще участвува в строгостта на математиката".
към текста >>

367. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

Простата вяра пречи за правилното възприемане и за нарастващото разбиране, също както и необоснованият скептицизъм.
Биологично-динамичната търговска марка „Demeter“ е гаранция, че селските стопани и градинари разбират какво е имал предвид Рудолф Щайнер. Както при всяко антропософско познание, така и тук ние трябва да се вживеем в нещата, да ги изпитаме: както вътрешно, така и във външния свят. Но преди всичко, ние трябва да ги опознаем. „Не да вярваш това, което ти казвам, а да го мислиш“, пише Рудолф Щайнер в своята „Теософия“. Простата вяра пречи за правилното възприемане и за нарастващото разбиране, също както и необоснованият скептицизъм.
към текста >>

368. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Грешките, които в антропософската дейност лесно могат да възникнат, се състоят в това, че от една страна, духовното не преминава в действителния живот, че то е един вид теория и остава, бих желал да кажа, един вид вяра на думи, дори не на мисли, а си остава вяра на думи; и от друга страна, няма разбирането, че духовното може да се обхване и вложи в непосредствената практическа дейност.
Грешките, които в антропософската дейност лесно могат да възникнат, се състоят в това, че от една страна, духовното не преминава в действителния живот, че то е един вид теория и остава, бих желал да кажа, един вид вяра на думи, дори не на мисли, а си остава вяра на думи; и от друга страна, няма разбирането, че духовното може да се обхване и вложи в непосредствената практическа дейност.
към текста >>

369. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

С изпълнена с вяра набожност то се приема като дадено от Бога.
В 18 век традициите за пръв път се поставят под въпрос. Стига се до значително развитие. Източниците на опита обаче продължават да важат. Което се разиграва като фактически житейски случки, то все още по-скоро се чувства, отколкото мисли. С изпълнена с вяра набожност то се приема като дадено от Бога. Молитвата е била съществена част от практичния, а теологията на теоретичния и морален живот.
към текста >>

„Не се поставят каквито и да било изисквания за вяра в авторитети.
„Не се поставят каквито и да било изисквания за вяра в авторитети. Това е един вид основно настроение, което като червена нишка трябва да прониква всяко духовно възприемане.“11
към текста >>

370. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието.
Веднъж беседвах с един знаменит астроном[4]. Той не вярваше в нищо от това, което антропософията съобщаваше. Но астрономите с голяма лекота разбират, че не трябва да се ограничаваме с разглеждане само на физическото. Ние говорихме за църквата и държавата. Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието. Този астроном прекрасно се изрази по темата: при църквата работите стоят добре, доста по-добре, отколкото при държавата, защото държавата трябва да завежда само живота, докато църквата «завежда» смъртта. И доколкото църквата завежда смъртта, тя получава с едното и много друго и поради това действа с голям успех.
към текста >>

371. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

- Накратко, самият Лесинг казва, че той може да обясни душевния живот на човека само придържайки се към древната вяра за повтарящи се земни животи.
Обаче същият този Лесинг, пиесите на когото и досега се поставят навсякъде в театрите и се ползват с голям успех, този Лесинг на стари години написал една кратка статия: «Възпитание на човешкия род». В края там било казано, че е невъзможно да се изнесе правилно съждение за душата, невъзможно е нещо да се узнае за душевния живот, без да се допусне, че има повтарящи се земни животи; по този въпрос след дълъг размисъл не може да не стигнеш до тези възгледи, които още примитивните хора са имали. Всички те са вярвали в повтарящите се земни животи. Едва по-късно, ставайки «по-съвременни», хората се отказали от такива възгледи. Лесинг питал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали предишните древни хора? - Накратко, самият Лесинг казва, че той може да обясни душевния живот на човека само придържайки се към древната вяра за повтарящи се земни животи.
към текста >>

372. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина.
Такова явление в древността е било напълно възможно, даже и днес е възможно нещо подобно. И така, трябва да си представите, че Исус от Назарет, Този, останалият, в тридесетата Си година от живота бил просветлен от това, което наричат Христос. Той (Христос) влязъл в него (Исус), както в Кекуле е влязла теорията за бензола. И вследствие от това Той (Исус) станал съвсем друг Човек. (Читателят не трябва да се смущава от известната вулгарност на такова сравнение, ако отчете, че тези лекции не са се изнасяли пред благочестиви вярващи, а в среда от протестанти и атеисти, много от които, или не признавали Божествеността на Христос Исус, смятайки Го за обикновен човек, или въобще не вярвали, отхвърляйки църковните догми вследствие на тяхната ирационалност. Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина. Такава двойственост разкъсва съзнанието на съвременния човек. Христологията на Щайнер, както и цялата антропософия се стремят да построят мост през тази пропаст. - Бел. пр.) И тогава тези, които разбирали това, почнали да говорят: римляните имат «бог» на трона. Този «бог» на трона, казвали те, е поставен от обикновената земна власт.
към текста >>

Така се изказа протестантът за католическата вяра в светия хитон от Трир.
Виждате ли, веднъж, доста отдавна аз поставих този въпрос в Берлинската асоциация «Джордано Бруно». Председател беше един учен. Той смяташе себе си за доста компетентен по дадения въпрос и заяви: Харнак не може да твърди нищо подобно, защото такова твърдение би било равносилно, че следва да се вярва не в това, което действително е станало, а само в това, в което хората вече са повярвали! Работа би стояла така, както със светия хитон от Трир, където хората също казват: неизвестно е, носил ли е този свят хитон от Трир самият Христос, но понеже мнозина вярват в това, и ние вярваме! Така се изказа протестантът за католическата вяра в светия хитон от Трир. Или друг пример във връзка с костите на свети Антоний. При точно изследване се откри, че това са кости на теленце. В този случай вярващите също не бяха обезпокоени от случилото се и казаха: няма значение какво има там в действителност, главното е в какво вярват хората.
към текста >>

Той е казвал: мен не могат да ме лишат от вярата в Христос, защото аз, както и другите апостоли, съм виждал Христос.
Виждате ли, четейки Посланията на апостол Павел, вие четете за широко известното явяване в Дамаск, което е преживял Павел. Близо до Дамаск той изпитал своего рода сънно състояние, при което му се явил Христос. Обърнете внимание как разказва за това апостол Павел. Той е казвал: мен не могат да ме лишат от вярата в Христос, защото аз, както и другите апостоли, съм виждал Христос.
към текста >>

373. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Представете си следното: този факт е напълно проверен и може да му се има вяра.
Тя разнасяше зеленчуци по къщите, получаваше за това пари и така й минаваше животът. Веднъж отишла в една къща и искала да продаде зеленчуци. Там нямало никой друг освен стопанина, който й отворил. Стопанинът на този дом имал доста особен поглед. Той гледал на хората много строго, при това често забелязвали, че когато ги гледал с необикновения си поглед, хората разказвали това, за което обикновено мълчат. Представете си следното: този факт е напълно проверен и може да му се има вяра. Зарзаватчийката се приближила към мъжа, а той я гледал. Тя се изплашила. Той нищо не казвал, а просто я гледал. Той видял уплахата й, нищо не казвал и я гледал без да отмества поглед. Тя не само се изплашила, но и казала: «Не ме гледайте така!
към текста >>

374. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата».
Как Кант разглежда света и неговата «Критика на чистия разум». «Нещото в себе си» на Кант. За «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща. Шопенхауер като последовател на Кант. Последици от учението на Кант. Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». «Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието. Кант е болест за науката. Едуард фон Хартман - «Философия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
към текста >>

«Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието.
«Нещото в себе си» на Кант. За «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща. Шопенхауер като последовател на Кант. Последици от учението на Кант. Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». «Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието. Кант е болест за науката. Едуард фон Хартман - «Философия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
към текста >>

375. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи