Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
175
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Възпитател
'.
На страница
2
:
283
резултата в
75
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И за педагогическата и
възпитател
ска фантазия би било доста оживяващо, ако човек, чрез приемане на духовното знание, наистина би могъл да се пренесе в душата на природните духове, за да възприеме техните виждания в замяна на това, което той може да им разкаже за децата.
Затова с такова удоволствие слушат тези същества, които ви охарактеризирах като елементарни същества - гноми и ундини, - когато човек им разказва за детския живот до седмата година. Защото за тези природни същества човек се ражда със смяната на зъбите. Това е необичайно интересно явление. Дотогава човек се явява за гномите и ундините като отвъдно същество. И затова за тях е малко загадъчно как човек се появява вече в доста завършен вид.
И за педагогическата и възпитателска фантазия би било доста оживяващо, ако човек, чрез приемане на духовното знание, наистина би могъл да се пренесе в душата на природните духове, за да възприеме техните виждания в замяна на това, което той може да им разкаже за децата.
Защото така се създава прекрасна приказна фантазия. И затова приказките от старите времена са толкова удивително конкретни, съдържателни, защото разказвачите са могли да разговарят с гномите и ундините, а не просто да ги слушат. Тези духове на природата понякога са много егоистични. Те стават мълчаливи, когато не им разказват нещо, което им е любопитно. И най-добрият разказ за тях е този, който им разказва за дяволиите на малчуганите.
към текста >>
2.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
която му преподава някакъв
възпитател
, и това, което после се преживява в походите: що за връзка има тук?
Като истински човек на своето време, той искал да примири противоположностите: тук в Македония се преживявало само студено-влажното и топло-влажното; това е трябвало да бъде съединено със студено-сухото и с огнено-сухото - с това, което вее от азиатския север и с това, което вее от юга на Азия през Азия. Оттам възникнал този непреодолим стремеж към азиатските походи. И от този пример вие трябва да видите разликата на тогавашното време от по-късното. Помислете над днешното възпитание на един принц - на какво го учат; представете си такъв принц, възпитаван за походи. Опитайте се да получите ясна представа за връзката между изучаването на физика.
която му преподава някакъв възпитател, и това, което после се преживява в походите: що за връзка има тук?
Като правило, от ретортата не изскача нищо такова, което става по време на походите. От такива примери особено ясно е видно колко отдалечено днес е това, което се дава на човек за вътрешното му формиране, от това, което той представлява във външния живот. Тук вие имате все още времето, когато именно на основата на познанието е могло да бъде достигнато съвършено единство между това, което вътрешно формира, образува човека, и това, как той сам стои в света, как действа и работи в света. Древната история се преподава вече от школската стая. Но тогава школската стая е била родствена на Мистериите, била е мистерийна; и Мистерията означавала света, а светът се оказвал като резултат от силите в Мистериите.
към текста >>
3.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Обаче всичко това, което се появява, когато човекът се ражда в един родителски дом, когато човекът е предаден на
възпитател
ите, когато той се ражда всред един народ, на определено място на Земята, всичко това, което въпреки цялата човешка свобода така дълбоко съдбоносно се намесва в човешкия живот, всичко това в крайна сметка е зависимо от тези три елемента, които заедно съставят човешката съдба.
Така ние поглеждаме във взаимовръзките, в които човекът е свързан със света и стигаме до великите въпроси: - Как от тези три елемента на човека се развива всичко това, което сега съставлява подробностите на неговата съдба? - Човекът се ражда в един родителски дом. Той се ражда на определено място на Земята. Ражда се всред даден народ. Ражда се в съвкупност от факти.
Обаче всичко това, което се появява, когато човекът се ражда в един родителски дом, когато човекът е предаден на възпитателите, когато той се ражда всред един народ, на определено място на Земята, всичко това, което въпреки цялата човешка свобода така дълбоко съдбоносно се намесва в човешкия живот, всичко това в крайна сметка е зависимо от тези три елемента, които заедно съставят човешката съдба.
Всички отделни въпроси по съответен начин ще ни се разкрият в техните отговори, когато по един правилен начин обгърнем с поглед тази основа. Ако запитаме, защо даден човек се разболява в своята двадесет и пета година от вариола, за да мине, може би, през най-голямата опасност за живота си; ако запитаме, как иначе в неговия живот може да се намеси някоя болест или някое друго събитие, как в живота му може да се намеси помощта на някоя по-възрастна личност, помощта чрез този или онзи народ, за да му се случи това или онова чрез външни събития, - навсякъде ние трябва да се върнем назад до това, което по троичен начин съставлява човешката съдба и което поставя човека в съвкупността на ангелските йерархии. Човекът се движи свободно само в царството на минералния свят. Там е областта на неговата свобода. Когато вниманието на човек се обърне към това, той се научава да поставя по правилен начин и въпроса за свободата.
към текста >>
4.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато хората ще се издигнат над това отвратително безгрижие, тогава като
възпитател
и ще можем да добием поглед за това, какви чудни кармически нишки са изпредени от един човек към друг от миналите съществувания.
Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли. Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично. И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба.
Когато хората ще се издигнат над това отвратително безгрижие, тогава като възпитатели ще можем да добием поглед за това, какви чудни кармически нишки са изпредени от един човек към друг от миналите съществувания.
И тогава в развитието на децата ще бъде приложено онова, което може да действа изравнително. Защото в известно отношение кармата е нещо, което е подчинено на една желязна необходимост. От една желязна необходимост ние безусловно можем да извлечем зависимостите: ЛЮБОВ - РАДОСТ - ОТКРИТО СЪРЦЕ. АНТИПАТИЯ ИЛИ ОМРАЗА - СТРАДАНИЕ, ГЛУПОСТ.
към текста >>
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани
възпитател
и, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества.
АНТИПАТИЯ ИЛИ ОМРАЗА - СТРАДАНИЕ, ГЛУПОСТ. Това са безусловните връзки. Но нещата стоят също и така, че по същия начин, когато се намираме пред една безусловна необходимост, както при една течаща река, - въпреки това има реки, които вече са регулирани, на които е дадено вече друго направление, - има възможност да бъде регулирано кармическото течение, бих искал да кажа, да се действа в това кармическо течение. Това е възможно. Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества.
Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота. А сега, преди да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос. Кой е човекът, по отношение на когото поне малко можете да знаете, че се намирате в кармическа връзка? Аз трябва да употребя един израз, който днес често пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник. Той по същото време се намира с нас на Земята.
към текста >>
5.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
После със същото настроение той написа следващите четири книги: «Давид Фридрих Щраус привърженик на идеите и като писател», «Шопенхауер като
възпитател
», «За ползата и вредата от историята за живота», «Рихард Вагнер в Байройт».
Когато човек види подобно нещо, това в най-дълбокия смисъл може да възбуди вниманието към кармическите взаимовръзки. Но тук в кармическите връзки то бе осветено с една друга светлина. Тук не можеше да се изходи от някой отделен орган или нещо подобно, а аз бях насочен към цялата индивидуалност на Фридрих Ницше. В този живот на Ницше строго могат да се разграничат един от друг три периода. Първият период започва, когато като младеж той написа своята книга «Раждането на трагедията от духа на музиката», одушевен от изгряването на музиката от гръцките мистерии и от друга страна извеждайки отново трагедията от музиката.
После със същото настроение той написа следващите четири книги: «Давид Фридрих Щраус привърженик на идеите и като писател», «Шопенхауер като възпитател», «За ползата и вредата от историята за живота», «Рихард Вагнер в Байройт».
Това беше в 1876 година, през 1869 година е написана «Раждането на трагедията от духа на музиката». Книгата «Рихард Вангнер в Байройт» е един въодушевен химн за Рихард Вагнер, фактически може би най-добрата книга, която е била написана от един почитател на Рихард Вагнер. В живота на Ницше започва една втора епоха. Той пише своите книги «Човешко, прекалено човешко» в два тома, «Утринна заря» и «Преуспяващата наука». Ницше, който в неговите първи съчинения до 1876 година беше идеалист в най-висшия смисъл и искаше да издигне всичко до идеал, в тази втора епоха на своя живот казва сбогом на всякакъв идеализъм.
към текста >>
6.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - Предупреждението към истинските
възпитател
и на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр.
Тази космическа йерархия слиза долу. Тук няма, така да се каже, никаква истинска пропаст между хората и по-висшата йерархия. Но когато се стига до 28-а година, когато човек трябва да влезе в отношения с по-висшата йерархия, с първата йерархия, това трябва да стане чрез цялото негово човешко същество чак до системата на веществообмяната и крайниците. Тогава той се нуждае от по-устойчиви вътрешни сили в духовната област. Тогава вече не е достатъчно онова, което се е развило в човека като зародиш от минали земни съществувания в онази епоха, в която не се е мислело повече за предземния живот.
Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - Предупреждението към истинските възпитатели на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр.
193 стрела надолу/. Действително в нашата епоха не малко интерес представлява сравняването на втората част на човешкия живот с първата. В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско наблюдение. Защото, мои мили приятели, това се проявява в обикновения живот. Това, което приведох сега като примери, са примери от обикновения живот, примери, които могат да бъдат стотици и хиляди и които могат да се намерят навсякъде.
към текста >>
7.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни
възпитател
и, техни образци.
И ако човек действително успее да се отнася сериозно към своята съдба, тогава от изживяването на своята карма той ще може да получи най-големите стимули, ще може да приеме най-силните импулси, за да живее с духовния свят. И тогава човек ще получи първо едно усещане, от самия живот ще получи едно чувство, какви са връзките на съдбата. Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството. Те чувстват грубо. Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно.
Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци.
Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване. Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи. - Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение. Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение. Той стига до убеждението, че тук в основата трябва да има нещо.
към текста >>
Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един
възпитател
или към един учител?
Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение. Той стига до убеждението, че тук в основата трябва да има нещо. Със здравия си човешки разум той може вече да каже: - Естествено в този живот не е възможно в основата на това да има нещо. - И тогава чрез здравия си човешки разум той бива насочен към минали земни съществувания. Много хора са насочвани към минали земни съществувания чрез здравия човешки разум.
Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един възпитател или към един учител?
Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или възпитател чрез съдбата. Карма е това човек да получи един учител чрез съдбата. Това насочва към предишен земен живот. По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него. Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите.
към текста >>
Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или
възпитател
чрез съдбата.
Той стига до убеждението, че тук в основата трябва да има нещо. Със здравия си човешки разум той може вече да каже: - Естествено в този живот не е възможно в основата на това да има нещо. - И тогава чрез здравия си човешки разум той бива насочен към минали земни съществувания. Много хора са насочвани към минали земни съществувания чрез здравия човешки разум. Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един възпитател или към един учител?
Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или възпитател чрез съдбата.
Карма е това човек да получи един учител чрез съдбата. Това насочва към предишен земен живот. По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него. Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите. Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин.
към текста >>
Когато човек стои пред един учител или пред един
възпитател
, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите.
Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един възпитател или към един учител? Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или възпитател чрез съдбата. Карма е това човек да получи един учител чрез съдбата. Това насочва към предишен земен живот. По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него.
Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите.
Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин. Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот. Да предположим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени взаимоотношения, когото той само среща, но който му е извънредно симпатичен. Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за възпитател този, към когото е проявил симпатията. А какво е станало тук обективно?
към текста >>
Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за
възпитател
този, към когото е проявил симпатията.
По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него. Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите. Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин. Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот. Да предположим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени взаимоотношения, когото той само среща, но който му е извънредно симпатичен.
Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за възпитател този, към когото е проявил симпатията.
А какво е станало тук обективно? Когато човек развива чувства на симпатия към някого, е в зависимост от това, какво разгръщат в човека и около човека съществата на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Ако след това в следващия живот влиянието става не по околния път на чувствата, а по околния път на мислите и представите, това означава, че съществата на втората йерархия са предали направеното от тях в един минал земен живот на третата йерархия, на Ангелите, Архангелите и Архаите, които сега действат вътре в човека. Представете си, че имате следното нещо: Когато нашата карма се развива от един земен живот в другия, това означава, че дейности, действителни дейности преминават от една йерархия в друга, че в Космоса, в духовния Космос става нещо извънредно важно. Когато гледаме съдбата на човека, ние гледаме, така да се каже, в едно извънредно обширно събитие като през едно було.
към текста >>
8.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И докато иначе в обикновения ход на живота днес съвсем не е някаква голяма задача - като оставим настрана някои изключения, - за онези, които са
възпитател
и и учители на подрастващото поколение да намерят средства и пътища, за да могат да дадат правилен съвет, даването на такъв съвет се затруднява именно тогава, когато се съдейства за напредъка на децата във Валдорфското училище, защото напред изпъква общочовешкото и защото далечината на кръгозора, който се усвоява, поставя пред очите на душата по-голям брой възможности.
Без съмнение, и между тях се случва някой да каже: - Изглежда, че съм бил роден за нещо по-добро, или поне за нещо друго; но който казва това, той не го мисли сериозно. Сравнете с това безкрайните трудности, които се изпречват пред онези, които са тласкани чрез един вътрешен стремеж към духовността на антропософията. Може би това никъде не се проявява така очебийно, както при най-младите хора. Виждате ли, ако вземем именно по-възрастните ученици на Валдорфското училище, онези, които се намират в по-горните класове, ние намираме както при момчетата така и при момичетата, че те бързо напредват по пътя на тяхното духовно-душевно развитие, но че поради самото това обстоятелство на тези младежи не им е по-лесно, а напротив много по-трудно, защото става по-сложно вътрешно да се овладее живота. Възможностите се разширяват, стават по-големи.
И докато иначе в обикновения ход на живота днес съвсем не е някаква голяма задача - като оставим настрана някои изключения, - за онези, които са възпитатели и учители на подрастващото поколение да намерят средства и пътища, за да могат да дадат правилен съвет, даването на такъв съвет се затруднява именно тогава, когато се съдейства за напредъка на децата във Валдорфското училище, защото напред изпъква общочовешкото и защото далечината на кръгозора, който се усвоява, поставя пред очите на душата по-голям брой възможности.
Ето защо за учителите във Валдорфското училище, след като кармата ги е довела до тази професия, е необходимо от тяхна страна да усвоят широк кръгозор, обширно познание на света, ширина на чувстването на света, далновидност. Всички педагогически правила и подробности са много по-маловажни на това място отколкото далновидността. И можем вече да кажем: - При нещо подобно като кармата на един такъв учител отново се показва, как се откриват много повече възможности отколкото иначе. Такъв един младеж или дете не поставя на учителя определени, а разнообразни, на всички посоки диференцирани загадки. За всичко, което съществува като кармически предпоставки, които тласкат към антропософията, най-добре можем да предизвикаме едно разбиране, когато не говорим педантично очертано, а когато повече загатваме такива неща и повече охарактеризираме атмосферата, в която живеят и се развиват антропософите.
към текста >>
9.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните
възпитател
ни мероприятия.
Тази трябва да бъде езотеричната черта, която минава през антропософското движение. Само благодарение на това ще бъде възможно да дадем на антропософското движение неговото действително духовно съдържание. Защото, виждате ли, онова, което ви описах за течението на Михаил, то продължи да действа след това. Но когато индивидуалности се явяват отново на Земята, те са заставени първоначално да използват физическите тела, които са възможни в дадена епоха; те трябва да се вживеят в импулсите на възпитанието, които съществуват в дадена епоха. Всичко това образува едно външно облекло в една материалистична епоха.
И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия.
Така че не трябва да се чудите, когато казвам: - Честно стремящите се към антропософията души могат да бъдат намерени по посочения начин в минали периоди на земното развитие. И ние не можем да основем едно истинско познание, ако не можем да обгърнем с поглед тази съвместна работа на всичко, което действа и тъче в света. Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища. А във всяка една епоха пътищата на духа са различни. В нашата епоха може да се върви по тези пътища само тогава, когато също е налице здравата почва на едно духовносъобразно познание на външната природа.
към текста >>
10.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
На така любезната покана да говоря днес тук, ще отговоря, като съобщя някои неща за това, как чрез непосредствено изследване човек идва до онова духовно познание, чиито
възпитател
ни последствия ще бъдат разяснени тук.
Лекция от 20. Август 1922, Оксфорд включена в “Тайната на Троицата. Човекът и неговото отношение към духовния свят в поврата на времената”, Събр.Съч. №214
На така любезната покана да говоря днес тук, ще отговоря, като съобщя някои неща за това, как чрез непосредствено изследване човек идва до онова духовно познание, чиито възпитателни последствия ще бъдат разяснени тук.
Предварително отбелязвам, че днес ще говоря предимно за метода, по който изследването може да проникне в свръхсетивните светове. Освен това като въведение трябва да кажа, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася в строгия смисъл до изследването на духовните, на свръхсетивните светове, а не до разбирането на свръхсетивните познания. Свръхсе-тивните познания, когато бъдат изследвани и съобщени, могат да бъдат схванати от обикновения здрав човешки разум, стига само този здрав човешки разум да подходи обективно и да не се ръководи от това, което във външния свят се нарича доказателства, логически изводи и подобни. Само поради тези препятствия често се казва, че човек не би могъл да разбере резултатите от свръхсетивното изследване, ако самият той не може да стане изследовател на свръхсетивния свят. Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно познание, познание на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха.
към текста >>
11.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
[2] Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи учител по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва „Песни за Валдорфското училище“, по време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември - 16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема „Музикално и евритмично
възпитател
но изкуство“, вж.
Да, наистина смятам, че тъй като не е възможно да пренощуваме тук, не трябва повече да продължаваме вечерта! Въпреки че при следващи събирания съм готов да говоря подробно по нахвърлените въпроси, които си отбелязах. [1] Ян Щутен, 1890-1948, композитор и сценичен оформител към Гьотеанума. Вж. „В памет на Ян Щутен“ и др. със списък на композициите, Дорнах 1949 г.
[2] Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи учител по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва „Песни за Валдорфското училище“, по време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември - 16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема „Музикално и евритмично възпитателно изкуство“, вж.
„Енигматично-то в изкуството и науката“, Щутгарт 1922 г., стр. 331. [3] навлизането му в отделния тон или пък в отделните звукове: променено от издателя. В стенограмата стои „в отделната поредица“. [4] Д-р ФридрихХуземан, 1887-1959, лекар. Основава и ръководи санаториума Вийснек, Бухенбах към Фрайбург.
към текста >>
12.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето
възпитател
но изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
Погледнато от друга страна, той не е по-дълбок човек, а е по-големият лакомник за кислород. Тъй като музикалното в неговата интимност ангажира главно подсъзнателното, такива неща можем изцяло да ги свържем с подсъзнателното, полусъзнателното, струящото към съзнанието на музикалното изживяване, без при това да се отдадем на един лишен от усет към изкуството, теоретичен начин на разглеждане. И изобщо ще забележите, че едно наистина духовнонаучно разглеждане на изкуството съвсем не се нуждае от това, самото то да стане художествено, защото не се навлиза в безкръвни абстракции и в теоретична мрежа от естетизиран вид. Когато човек иска да схване нещата духовнонаучно, той стига до реалности, чието взаимодействие се представя образно или музикално така, че самите ние, като разпознаващи, сме вътре в един вид музикално изживяване. И мисля, че същественото в по-нататъшното развитие на духовната наука ще бъде това, че желаейки да разбере изкуството, тя самата ще сътвори едно изкуство на разбирането, че ще изпълни с реалност и образност работата, а дейностите - с идеи и така това, което днес имаме като толкова суха, абстрактна наука, ще може да се доближи до изкуството.
Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство. В тази насока прочетете това, което съм написал[1] за възпитателното изкуство в последния свитък на „Социалното бъдеще“, и ще видите как там стремежът се състои в това, сухото научно-възпитателно да се трансформира във възпитателно изкуство. Друго нещо, което съм си отбелязал, е по отношение на интересните забележки за връзките на гласните с тоновете и цветовете, които г-н Бауман направи в своята лекция. Както си спомняте, той определяше тъмните гласни У, О като такива, които въздействат тоново най-ясно. По средата стои А и, така да се каже, на другия полюс се намират Е и И, светлите гласни, които въздействат тоново най-слабо и които носят нещо шумово в себе си.
към текста >>
Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме
възпитател
но изкуство.
Тъй като музикалното в неговата интимност ангажира главно подсъзнателното, такива неща можем изцяло да ги свържем с подсъзнателното, полусъзнателното, струящото към съзнанието на музикалното изживяване, без при това да се отдадем на един лишен от усет към изкуството, теоретичен начин на разглеждане. И изобщо ще забележите, че едно наистина духовнонаучно разглеждане на изкуството съвсем не се нуждае от това, самото то да стане художествено, защото не се навлиза в безкръвни абстракции и в теоретична мрежа от естетизиран вид. Когато човек иска да схване нещата духовнонаучно, той стига до реалности, чието взаимодействие се представя образно или музикално така, че самите ние, като разпознаващи, сме вътре в един вид музикално изживяване. И мисля, че същественото в по-нататъшното развитие на духовната наука ще бъде това, че желаейки да разбере изкуството, тя самата ще сътвори едно изкуство на разбирането, че ще изпълни с реалност и образност работата, а дейностите - с идеи и така това, което днес имаме като толкова суха, абстрактна наука, ще може да се доближи до изкуството. Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство.
В тази насока прочетете това, което съм написал[1] за възпитателното изкуство в последния свитък на „Социалното бъдеще“, и ще видите как там стремежът се състои в това, сухото научно-възпитателно да се трансформира във възпитателно изкуство. Друго нещо, което съм си отбелязал, е по отношение на интересните забележки за връзките на гласните с тоновете и цветовете, които г-н Бауман направи в своята лекция. Както си спомняте, той определяше тъмните гласни У, О като такива, които въздействат тоново най-ясно. По средата стои А и, така да се каже, на другия полюс се намират Е и И, светлите гласни, които въздействат тоново най-слабо и които носят нещо шумово в себе си. Бе изказано учудване как тогава става така, че тъкмо тъмните гласни съответстват на тъмните цветове, а светлите гласни И, Е съответстват на светлите цветове, но в тяхна-та характеристика на преден план не е тоновото, а по-скоро шумовото.
към текста >>
В тази насока прочетете това, което съм написал[1] за
възпитател
ното изкуство в последния свитък на „Социалното бъдеще“, и ще видите как там стремежът се състои в това, сухото научно-
възпитател
но да се трансформира във
възпитател
но изкуство.
И изобщо ще забележите, че едно наистина духовнонаучно разглеждане на изкуството съвсем не се нуждае от това, самото то да стане художествено, защото не се навлиза в безкръвни абстракции и в теоретична мрежа от естетизиран вид. Когато човек иска да схване нещата духовнонаучно, той стига до реалности, чието взаимодействие се представя образно или музикално така, че самите ние, като разпознаващи, сме вътре в един вид музикално изживяване. И мисля, че същественото в по-нататъшното развитие на духовната наука ще бъде това, че желаейки да разбере изкуството, тя самата ще сътвори едно изкуство на разбирането, че ще изпълни с реалност и образност работата, а дейностите - с идеи и така това, което днес имаме като толкова суха, абстрактна наука, ще може да се доближи до изкуството. Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това. Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство.
В тази насока прочетете това, което съм написал[1] за възпитателното изкуство в последния свитък на „Социалното бъдеще“, и ще видите как там стремежът се състои в това, сухото научно-възпитателно да се трансформира във възпитателно изкуство.
Друго нещо, което съм си отбелязал, е по отношение на интересните забележки за връзките на гласните с тоновете и цветовете, които г-н Бауман направи в своята лекция. Както си спомняте, той определяше тъмните гласни У, О като такива, които въздействат тоново най-ясно. По средата стои А и, така да се каже, на другия полюс се намират Е и И, светлите гласни, които въздействат тоново най-слабо и които носят нещо шумово в себе си. Бе изказано учудване как тогава става така, че тъкмо тъмните гласни съответстват на тъмните цветове, а светлите гласни И, Е съответстват на светлите цветове, но в тяхна-та характеристика на преден план не е тоновото, а по-скоро шумовото. Ако съм разбрал правилно, така беше, нали?
към текста >>
13.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
293 и „
Възпитател
но изкуство.
Това са нещата, които исках да изложа пред вас през тези дни, макар и фрагментарно и непретенциозно. Вярвам, че скоро ще имаме възможност да продължим темата[5]. Тогава ще разкажа за някои неща още по-прецизно. [1] житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика... : срв. изложението на детските нива на развитие в педагогическите лекции, най-вече: „Общото човекознание като основа на педагогиката“, Събр. съч.
293 и „Възпитателно изкуство.
Методично-дидактично“, Събр. съч. 294. [2] Когато писах моята „Теософия“: Книгата излиза за първи път през 1904 г. (Събр. съч. 9). Описанието на деветчленната човешка природа се намира в главата „Природата на човека“.
към текста >>
14.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи учител по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва „Песни за Валдорфското училище“, по време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември – 16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема „Музикално и евритмично
възпитател
но изкуство“, вж.
44. Вагнер... в неговите писания за музиката: „Изкуството и революцията“ (1849 г.), „Изкуството на бъдещето“ (1850 г.), „Опера и драма“ (1851г.), „Музика на бъдещето“ (1860 г.), „Бетовен“ (1870 г.) и др. В последната творба Вагнер се опира изрично на мислите, развити от Шопенхауер в книгата му „Светът като воля и представа“. 46. Ян Щутен, 1890-1948, композитор и сценичен оформител към Гьотеанума. Вж. „В памет на Ян Щутен“ и др. със списък на композициите, Дорнах 1949 г.
Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи учител по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва „Песни за Валдорфското училище“, по време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември – 16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема „Музикално и евритмично възпитателно изкуство“, вж.
„Енигматичното в изкуството и науката“, Щутгарт 1922 г., стр. 331. 48. навлизането му в отделния тон или пък в отделните звукове: променено от издателя. В стенограмата стои „в отделната поредица“. Д-р Фридрих Хуземан, 1887-1959, лекар. Основава и ръководи санаториума Вийснек, Бухенбах към Фрайбург.
към текста >>
293 и „
Възпитател
но изкуство.
изложението на Рудолф Щайнер във „Въведение в Тайната наука“ (1910 г.) Събр. съч. 13, в главата „Световното развитие и човекът“ и в „Хрониките на Акаша“ (1904-1908), Събр. съч. 11, в главата „Нашите атлантски предци“. 143. житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика...: срв. изложението на детските нива на развитие в педагогическите лекции, най-вече: „Общото човекознание като основа на педагогиката“, Събр. съч.
293 и „Възпитателно изкуство.
Методично-дидактично“, Събр. съч. 294. 145. Когато писах моята „Теософия“: Книгата излиза за първи път през 1904 г. (Събр. съч. 9). Описанието на деветчленната човешка природа се намира в главата „Природата на човека“.
към текста >>
15.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
2-ра лекция 21, 23 и 294 Методично-дидактични основи на
възпитател
ното
Духовно познание и творчество в изкуството. 27 октомври 185 Историческа симптоматология. 6-та лекция 1919 г. 23 април 192 Духовно-научно разглеждане на социални и педагогически въпроси.
2-ра лекция 21, 23 и 294 Методично-дидактични основи на възпитателното
24 август изкуство. 1-ва, 3-та и 4-та лекция 1 ноември 293 Общото човекознание като основа на педагогиката. 10-та лекция 6 ноември 295 Възпитателно изкуство.
към текста >>
6 ноември 295
Възпитател
но изкуство.
2-ра лекция 21, 23 и 294 Методично-дидактични основи на възпитателното 24 август изкуство. 1-ва, 3-та и 4-та лекция 1 ноември 293 Общото човекознание като основа на педагогиката. 10-та лекция
6 ноември 295 Възпитателно изкуство.
Семинарни разговори и лекции по учебния план. 2-ра и 3-та лекция по учебния план 30 и 31 320 Духовно-научни импулси за развитието на декември физиката. Първи естественонаучен курс. 7-ма и 8-ма лекция 1920 г.
към текста >>
23 ноември 304
Възпитател
ни и преподавателски методи от гледна точка на антропософията
14 юни х (Курс за теолози) 4-та лекция вечерта 14 и15 юни 302 Познание за човека и организация на учебните занятия. 3-та и 4-та лекция 23 август х (Антропософия и изкуство) "Съвремие", 1952/53 г., год. 14, №11
23 ноември 304 Възпитателни и преподавателски методи от гледна точка на антропософията
18 декември 209 Северни и средноевропейски духовни импулси. 31 декември 303 Здравословното развитие на човешкото същество. Въведение в антропософската педагогика и дидактика. 9-та лекция с дискусионния форум 1922 г.
към текста >>
19 август 305 Основните духовно-душевни сили на
възпитател
но то изкуство.
Въведение в антропософската педагогика и дидактика. 14-та лекция 1 април 211 Слънчевата система и мистерията на смърт и възкресение. Разпознаване и формулиране на мировото Слово във вдишването и издишването 14 май х (Антропософия и духовно познание)
19 август 305 Основните духовно-душевни сили на възпитателно то изкуство.
4-та лекция 4 и 9 декември 218 Духовни зависимости в оформянето на човешкия организъм. 14-та и 16-та лекция 17 и 22 декември 219 Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството. 6-та и 7-ма лекция
към текста >>
16.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Основната задача на
възпитател
я: да формира „човекът-гьрди" и „човекът-крайници", с чиято помощ да пробуди „човекът-глава".
Произход на сетивните усещания. Католическата Църква като проводник на материализма. Преклонението пред живия Космос като предпоставка за педагогическото изкуство. 11. Единадесета лекция, 02.09.1919 Системите „глава", „гърди" и „крайници" в тяхното телесно, душевно и духовно развитие.
Основната задача на възпитателя: да формира „човекът-гьрди" и „човекът-крайници", с чиято помощ да пробуди „човекът-глава".
За сънуващата душа и спящият Дух в човешката глава. Първото възпитателно средство: Майчиното мляко. Защо възпитателят трябва да стане-приятел на природата. Връзката между душевните и растежни процеси у детето. За съотношението между фантазия и памет ката фактор на растежа.
към текста >>
Първото
възпитател
но средство: Майчиното мляко.
Преклонението пред живия Космос като предпоставка за педагогическото изкуство. 11. Единадесета лекция, 02.09.1919 Системите „глава", „гърди" и „крайници" в тяхното телесно, душевно и духовно развитие. Основната задача на възпитателя: да формира „човекът-гьрди" и „човекът-крайници", с чиято помощ да пробуди „човекът-глава". За сънуващата душа и спящият Дух в човешката глава.
Първото възпитателно средство: Майчиното мляко.
Защо възпитателят трябва да стане-приятел на природата. Връзката между душевните и растежни процеси у детето. За съотношението между фантазия и памет ката фактор на растежа. Интелектуалистичното преподаване на четене и писане като малтретиране на детето. Мястото и значението на художествения елемент.
към текста >>
Защо
възпитател
ят трябва да стане-приятел на природата.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919 Системите „глава", „гърди" и „крайници" в тяхното телесно, душевно и духовно развитие. Основната задача на възпитателя: да формира „човекът-гьрди" и „човекът-крайници", с чиято помощ да пробуди „човекът-глава". За сънуващата душа и спящият Дух в човешката глава. Първото възпитателно средство: Майчиното мляко.
Защо възпитателят трябва да стане-приятел на природата.
Връзката между душевните и растежни процеси у детето. За съотношението между фантазия и памет ката фактор на растежа. Интелектуалистичното преподаване на четене и писане като малтретиране на детето. Мястото и значението на художествения елемент. 12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
към текста >>
17.
Предговор към българското издание.
GA_293 Общото човекознание
И въпреки всичко нека това, което извира от духовните висини, прерасне тук долу, в плодотворен труд и в истинско
възпитател
но изкуство, бликащо от самите души на онези учители, които тепърва ще открият вълшебната сила на Валдорфската педагогика.
Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия! Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия старец. Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор. „Общото човекознание" е една от трудните книги на Р.Щайнер.
И въпреки всичко нека това, което извира от духовните висини, прерасне тук долу, в плодотворен труд и в истинско възпитателно изкуство, бликащо от самите души на онези учители, които тепърва ще открият вълшебната сила на Валдорфската педагогика.
Великден 1995, Дорнах Херман Кьопке, Валдорфски учител в Базел
към текста >>
18.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ние ще обгърнем нашето
възпитател
но изкуство с единствено подобаващото настроение, само ако проумеем: Тук, в това подрастващо човешко същество, ти трябва да предприемеш едно продължение на всичко онова, което висшите Същества вече са постигнали преди неговото физическо раждане.
Ние живеем в една епоха, когато ако искаме да отклоним човечеството от наклонения път, по който то крачи днес сме длъжни да се изправим срещу този апел към човешкия егоизъм. Ние ще трябва все повече и повече да насочваме нашето съзнание към другия край на земния живот, а именно към раждането. Ще трябва да осмислим все по-ясно фактът, че в периода между смъртта и поредното си ново раждане, човек преминава през едно продължително развитие и че в хода на това развитие, той стига до определен момент, когато за духовния свят той, така да се каже, умира; и че за да продължи да живее в условията на духовния свят, той трябва да навлезе в съвсем други форми на съществувание. Тези други форми на съществувание той получава, когато ако мога така да се изразя се „облича" във физическото си и етерно тяло; ако би следвал само своето праволинейно развитие в духовния свят, той никога не би стигнал до „обвивките" на физическото и етерното тяло. Когато обхващаме с физически поглед едно дете, каквото е то след своето раждане, нека да сме наясно: цялото то е едно продължение; и ние сме длъжни да насочваме нашето внимание не само към това, което настъпва с човека след смъртта, следователно, към духовното продължение на физическия живот; ние трябва да сме наясно: самото физическо съществувание е един вид продължение на духовния свят, а чрез възпитанието ние само продължаваме това, което е извършено и без наше участие, от страна на висшите духовни Същества.
Ние ще обгърнем нашето възпитателно изкуство с единствено подобаващото настроение, само ако проумеем: Тук, в това подрастващо човешко същество, ти трябва да предприемеш едно продължение на всичко онова, което висшите Същества вече са постигнали преди неговото физическо раждане.
След като днес хората са изгубили всяка сетивна и мисловна връзка с духовните светове, те често задават напълно абстрактни въпроси, които от гледна точка на духовното прозрение са лишени от какъвто и да е смисъл. Често например, се задава въпросът за т.н. пренатално или предрожденно възпитание, с други думи, за възпитанието на детето по време на бременността; т.е. преди неговото физическо раждане. Днес има много хора, които вземат нещата абстрактно; а когато се отнасяме към нещата конкретно, въпросите в дадена област не могат да се задават произволно.
към текста >>
Задачата на
възпитател
я е да постигне истинско съзвучие между тези два полюса.
При слизането си във физическия свят, те освен че са свързани помежду си трябва да се свържат още и с астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Обаче от своя страна, последните са свързани помежду си в утробата на майката, като после на физическия план се свързват и с неговите три царства: минералното, растителното и животинското, така че и тук възниква една връзка между двете троични формации. Ако наблюдавате израстващото дете с истинска непредубеденост, Вие на всяка цена ще констатирате следното: Тук, във физическите условия, духовно-душевните сили на детето все още не са свързани с неговите физическо-телесни форми. И в духовен смисъл, задачата на възпитанието се състои тъкмо в хармонизирането на двата полюса. Те трябва да бъдат приведени в хармония, защото при новороденото дете, а и по-късно, хармония между тях липсва!
Задачата на възпитателя е да постигне истинско съзвучие между тези два полюса.
Нека сега да разгледаме тази задача по-конкретно. Между многото връзки, които човек поддържа с външния свят, най-важната е дишането. Веднага след раждането, ние вдишваме първата глътка въздух. В майчината утроба, дишането е все още, така да се каже, в подготвителен стадий и далеч не осъществява някаква значителна връзка с външния свят. Това, което наричаме „дишане" в истинския смисъл на тази дума, започва едва тогава, когато детето напусне утробата на майката.
към текста >>
Най-важните
възпитател
ни мерки се опират върху наблюдението на всичко онова, което дихателният процес успява да вмъкне и пренесе там, в рамките на нервно-сетивния живот.
С други думи: Дишането е най-важния посредник между слизащото във физическия свят човешко същество и видимия външен свят. Обаче ние следва да сме наясно това дишане все още не протича по онзи правилен начин, който е необходим за поддържането на физическия живот; при човека, който току що слиза на Земята, не съществува пълна хармония между дихателния процес и нервно-сетивния процес. Ако внимателно наблюдаваме детето, ние ще установим: Детето все още не се е научило да диша по такъв начин, че да поддържа нервно-сетивния процес. Тук изпъква и по-деликатната същност на онова, което имаме да вършим в хода на възпитанието. Преди всичко, налага се да вникнем в човешката природа от антропологично-антропософска гледна точка.
Най-важните възпитателни мерки се опират върху наблюдението на всичко онова, което дихателният процес успява да вмъкне и пренесе там, в рамките на нервно-сетивния живот.
В един по-висш смисъл, детето трябва да се научи да приема в душата си онзи дар, койтo му е даден благодарение на простия факт, че то е създадено, за да диша. Вие виждате, как този дял от възпитанието се обръща към духовно-душевните сили: Благодарение на обстоятелството, че хармонизираме дишането с нервно-сетивния процес, ние просто вмъкваме духовно-душевните сили във физическия живот на детето. Накратко: Детето все още не може да диша правилно, и една от нашите задачи, е да го научим да диша правилно! Обаче има и нещо друго, което детето не съумява да върши както трябва и ние следва да го знаем съвсем точно, за да постигнем съзвучие между двете съставни части а именно между физическото тяло на детето и неговия духовно-душевен свят. Това, което детето не съумява да върши както трябва в началото на своето съществува ние (вероятно ще Ви направи впечатление, че всичко,което изтъкваме от духовна гледна точка, изглежда в противоречие с установения външен ред на нещата), е че то не може да осъществява смяната между сън и будност според естествения за човешкото същество начин.
към текста >>
В качеството си на
възпитател
и и преподаватели, ние не можем да внушим на, детето абсолютно нищо, свързано с висшите светове.
това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във физическия свят. Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните. Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване. Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят. Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
В качеството си на възпитатели и преподаватели, ние не можем да внушим на, детето абсолютно нищо, свързано с висшите светове.
Защото това, което се влива в човека от висшите светове, прониква в него през периода между засилването и пробуждането, Всъщност ние можем да се възползваме от времето, което прекарваме на физическия свят дотолкова, доколкото пренасяме нашите действия в духовния свят, така че след като от ново се връщаме във физическия свят, да свалим от горе необходимата сила, за да бъдем здрави и работоспособни хора. Ето как цялата преподавателска и възпитателска дейност следва да бъде съобразена с една по-висша област, така че да се изградят необходимите навици за правилно дишане, както и за правилен ритъм при смяната между будност и сън. Естествено, при възпитанието и преподаването ние ще прилагаме такива методи, които нямат нищо общо с една „дресура" на дишането, с една „дресура" на заспиването и пробуждането. Всичко това ще остане на заден план. А същественото, което предлагаме, се свежда до съвсем конкретни мерки.
към текста >>
Ето как цялата преподавателска и
възпитател
ска дейност следва да бъде съобразена с една по-висша област, така че да се изградят необходимите навици за правилно дишане, както и за правилен ритъм при смяната между будност и сън.
Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване. Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят. Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането. В качеството си на възпитатели и преподаватели, ние не можем да внушим на, детето абсолютно нищо, свързано с висшите светове. Защото това, което се влива в човека от висшите светове, прониква в него през периода между засилването и пробуждането, Всъщност ние можем да се възползваме от времето, което прекарваме на физическия свят дотолкова, доколкото пренасяме нашите действия в духовния свят, така че след като от ново се връщаме във физическия свят, да свалим от горе необходимата сила, за да бъдем здрави и работоспособни хора.
Ето как цялата преподавателска и възпитателска дейност следва да бъде съобразена с една по-висша област, така че да се изградят необходимите навици за правилно дишане, както и за правилен ритъм при смяната между будност и сън.
Естествено, при възпитанието и преподаването ние ще прилагаме такива методи, които нямат нищо общо с една „дресура" на дишането, с една „дресура" на заспиването и пробуждането. Всичко това ще остане на заден план. А същественото, което предлагаме, се свежда до съвсем конкретни мерки. Обаче ние трябва да сме в пълно съзнание относно всичко, което вършим. Когато преподаваме на детето един или друг учебен предмет, трябва да сме напълно наясно, че в известно отношение спомагаме предимно за проникването на духовно-душевните сили във физическото тяло, но в друг случай улесняваме проникването на физическото тяло в духовно-душевните пространства на детето.
към текста >>
Нека да не подценяваме огромната важност на това, за което става дума, защото Вие няма да станете добри
възпитател
и и преподаватели, ако обръщате внимание на това, което вършите, а пренебрегвате това, което сте.
Естествено, при възпитанието и преподаването ние ще прилагаме такива методи, които нямат нищо общо с една „дресура" на дишането, с една „дресура" на заспиването и пробуждането. Всичко това ще остане на заден план. А същественото, което предлагаме, се свежда до съвсем конкретни мерки. Обаче ние трябва да сме в пълно съзнание относно всичко, което вършим. Когато преподаваме на детето един или друг учебен предмет, трябва да сме напълно наясно, че в известно отношение спомагаме предимно за проникването на духовно-душевните сили във физическото тяло, но в друг случай улесняваме проникването на физическото тяло в духовно-душевните пространства на детето.
Нека да не подценяваме огромната важност на това, за което става дума, защото Вие няма да станете добри възпитатели и преподаватели, ако обръщате внимание на това, което вършите, а пренебрегвате това, което сте.
Защото, опирайки се на антропософски ориентираната Наука за Духа, ние непрекъснато подчертаваме важността на един прост факт: човекът се проявява в света не само чрез това, което върши, а преди всичко чрез това, какво представлява той самия. От огромно значение е дали в училищния клас влиза един или друг учител. И разликата се състои не просто в това, че единият учител е по-умен и владее отделни педагогически похвати по-добре от своя колега; съществената разлика, която изпъква в хода на обучението, произтича от това, в каква посока учителят е насочвал своите мисли през своя буден и съзнателен живот: ето какво решава нещата, когато един или друг учител влиза в класната стая! Един учител, който непрекъснато мисли за израстващите деца, влияе на учениците по съвсем друг начин, отколкото друг, в чиито ум тази мисъл не се задържа дълго, или пък изобщо не се е появявала. Защото, какво става в мига, когато Вие се отдавате на тази мисъл, с други думи, когато Вие започнете да разбирате огромното космическо значение на дихателния процес за правилното възпитание, както и космическото значение на ритъма между будност и сън?
към текста >>
19.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Целият
възпитател
ен процес е продължение на една свръхсетивна дейност от периода преди раждането и точно този факт придава на възпитанието необходимата святост, без която за възпитание е немислимо да се говори.
Нека да обобщим: Мисленето е една образна дейност, произтичаща от нашите опитности преди раждането, респективно преди зачатието. Духовните сили са вложили в нас определена активност на образите, която продължава и след нашето раждане. И когато предлагаме на децата не друго, а образи, ние просто подновяваме тази космическа дейност. Ние им поднасяме образи, които се превръщат в един вид зародиши, понеже те нахлуват чак в органическите структури на тялото. Ето защо, за да възпитаваме чрез образи, ние трябва да бъдем завладени от чувството: Когато си служиш с образи, ти действуваш върху целия човек, защото от резонанса на образите се променя целия човек!
Целият възпитателен процес е продължение на една свръхсетивна дейност от периода преди раждането и точно този факт придава на възпитанието необходимата святост, без която за възпитание е немислимо да се говори.
И така, ние стигнахме до две системи от понятия: мислене-антипатия-памет-понятие и воля-симпатия-фантазия-имагинация; две системи, чието целенасочено прилагане може да ни помогне много в нашата педагогическа практика.
към текста >>
20.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обаче без да вникне в тях, човек не може да стане истински
възпитател
.
Ето защо винаги повтарях: Човекът е не просто зрител на световните процеси; той е същинската арена, където непрекъснато се разиграват грандиозните космически процеси и събития. Винаги съм подчертавал: С целия си душевен живот, човекът е арената, където се разиграват космическите процеси. Тази мисъл може да се изрази и по абстрактно-философски начин. Особено ако четете последната глава от моята книга „Истина и наука", отнасяща се до човешката свобода, Вие ще установите, че там акцентът е поставен върху следното: това, което се извършва в човека, се различава от процесите във външната природа; в известен смисъл тя е тази,която се вмъква в него, така че процесите в човека са и космически, или с други думи, човешката душа е арена, където се разиграват не само човешки, но и космически процеси. Естествено, в определени среди тези неща не могат да бъдат разбрани лесно.
Обаче без да вникне в тях, човек не може да стане истински възпитател.
Какво всъщност наблюдаваме при човека? От една страна имаме костно-нервната система, от друга: кръвно-мускулната система. Чрез тяхното взаимодействие, непрекъснато се създават нови субстанции и сили. И Земята е предпазена от смъртта, само поради факта, че в самия човек непрекъснато се създават нови субстанции и сили. Сега вече Вие лесно ще свържете двете твърдения: това че в съприкосновението си с нервите, кръвта създава нови субстанции и сили, и това, което казах в предишната лекция а именно, че кръвта непрекъснато се стреми към одухотворяване и непрекъснато среща препятствия по своя път.
към текста >>
21.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Наистина често се подчертава дори от тези, които не се интересуват от каквото и да е обновление на възпитанието, че следва да се обръща голямо внимание върху волята и чувствата в хода на
възпитател
ния процес, обаче въпреки добрите намерения, в тази област не е направено почти нищо.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Щутгарт, 25.08.1919 Скъпи мои приятели, Нека да започна с това, че при бъдещото възпитание и бъдещото обучение трябва да се обърне специално внимание върху изграждането на волята и чувствата.
Наистина често се подчертава дори от тези, които не се интересуват от каквото и да е обновление на възпитанието, че следва да се обръща голямо внимание върху волята и чувствата в хода на възпитателния процес, обаче въпреки добрите намерения, в тази област не е направено почти нищо.
Волята и чувствата винаги са оставяни на т.н. „случайност", понеже днес не съществува ясен възглед относно истинската природа на волята. Навлизайки в днешната тема, бих желал да отбележа най-напред следното: едва след като стигнем до едно истинско познание на волята, ние ще се доближим и до правилното разбиране на поне една част от другите душевни явления, каквито са например чувствата. И така: Какво всъщност представлява чувството? Преди всичко, чувството е в много близко родство с волята.
към текста >>
И въпреки всичко, преподавателят и
възпитател
ят Целенасочено трябва да се намесят в развитието на тези три душевни сили.
Същото се отнася и за „намерението": Ние разполагаме само с представа за него. Ето, представете си например, как Вие искате да извършите нещо, което съвсем реално вълнува душата Ви, обаче съвсем не знаете, какво точно лежи в основата му. И изведнъж блесва решението! Има ли някой, който да обясни как става всичко това? Впрочем официалната психология говори за „воля" само в най-общ и неясен смисъл.
И въпреки всичко, преподавателят и възпитателят Целенасочено трябва да се намесят в развитието на тези три душевни сили.
Ако искаме да преподаваме и възпитаваме правилно, трябва да работим върху това, което се крие в дълбините на човешката природа. Да, извънредно важно е, преподавателят и възпитателят да знаят: правилното обучение е възможно само с оглед на скритата човешка природа. А да се тръгва от обикновените междучовешки отношения тази грешка е типична единствено за така наречения „социализъм". Замислете се само, какво би се получило, ако социалисти и марксисти бъдат оставени да подготвят облика на бъдещите училища. В Русия това вече стана; образователната програма на Луначарски*36 е нещо ужасно.
към текста >>
Да, извънредно важно е, преподавателят и
възпитател
ят да знаят: правилното обучение е възможно само с оглед на скритата човешка природа.
И изведнъж блесва решението! Има ли някой, който да обясни как става всичко това? Впрочем официалната психология говори за „воля" само в най-общ и неясен смисъл. И въпреки всичко, преподавателят и възпитателят Целенасочено трябва да се намесят в развитието на тези три душевни сили. Ако искаме да преподаваме и възпитаваме правилно, трябва да работим върху това, което се крие в дълбините на човешката природа.
Да, извънредно важно е, преподавателят и възпитателят да знаят: правилното обучение е възможно само с оглед на скритата човешка природа.
А да се тръгва от обикновените междучовешки отношения тази грешка е типична единствено за така наречения „социализъм". Замислете се само, какво би се получило, ако социалисти и марксисти бъдат оставени да подготвят облика на бъдещите училища. В Русия това вече стана; образователната програма на Луначарски*36 е нещо ужасно. Тя означава смърт за цялата култура! Да, най-страшното от болшевизма се крие тъкмо в болшевишките методи на обучение и възпитание!
към текста >>
Ето защо трябва да е ясно, че тъкмо
възпитател
ят на бъдещето ще има задачата да борави и живее с най-интимната страна на човешката природа, без да пренася обикновените междучовешки отношения в областта на обучението.
Всичко това няма да се усети в рамките на едно или две поколения, но много скоро хората ще се убедят, че на Земята изчезват и последните следи от култура. Представете си, че се оставим на дилетантските социалистически изисквания, които разпореждат как трябва да живеем. В този случай, много скоро ще усетим дълбоката извратеност на социализма, където „доброто" и „злото" не могат да бъдат повече различавани. Дори и тук Вие често сте свидетели, как мнозина пеят възторжени химни в чест на болшевизма, без да имат каквото и да е предчувствие за неговата сатанинска същност. Рано или късно хората ще разберат, че социалният напредък е възможен, само ако възпитанието бъде поставено на здрава основа.
Ето защо трябва да е ясно, че тъкмо възпитателят на бъдещето ще има задачата да борави и живее с най-интимната страна на човешката природа, без да пренася обикновените междучовешки отношения в областта на обучението.
Към какво всъщност се стремят обикновените марксисти? Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще възпитават самите себе си. Но последиците от това са наистина ужасни! Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните.
към текста >>
22.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Насочете сега Вашето внимание към една забележителна мистерия на човешката природа, към една мистерия, за която се досеща всеки нормален човек, и за която всеки
възпитател
трябва да е наясно.
Може би ще разберете за какво става дума, ако се замислите за въздействието, което биха имали всички тези неща в случай че те стигаха до нашето обикновено съзнание. Да, ако тези неща стигаха до нашето обикновено съзнание, една значителна част от антипатията щеше да съпровожда всичките ни действия. А това би било ужасно! Човекът щеше да се движи по света, непрекъснато потопен в атмосфера на антипатия. Ето защо мъдростта на природата е наредила така, че тази антипатия като нещо крайно необходимо за нашите действия да остава под прага на съзнанието.
Насочете сега Вашето внимание към една забележителна мистерия на човешката природа, към една мистерия, за която се досеща всеки нормален човек, и за която всеки възпитател трябва да е наясно.
Като деца, ние действуваме изключително под влияние на симпатията. Колкото и чудно да звучи, неоспорим факт е, че когато детето върши нещо или просто вилнее в къщи, то е преизпълнено от симпатия към действието, към немирството. Проявявайки се в света, симпатията застава пред нас като една силна привързаност, като една силна воля. Обаче тя не може да остане в този вид, тя трябва да бъде протъкана и, така да се каже, „озарена" от разума. А това става най-вече, когато към нашите инстинкти, ние включим и идеалите, нравствените идеали.
към текста >>
23.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите
възпитател
ни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър! По този начин Вие свързвате волевия елемент с интелектуалните способности и постепенно стигате до там, че при тези деца волята израства до сферата на мисленето.
Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
Но сега идва ред на един друг въпрос: Какво е отношението на човешкия „Аз" към тези различни степени на съзнание? Най-лесно ще си отговорите на този въпрос, ако вземете в съображение неоспоримия факт, че всъщност това, което наричаме „свят" или „Космос" е сбор от различни дейности. За нас тези дейности са видими в многообразните проявления на елементарните Същества и сили. Например жизнената сила на етерното тяло е навсякъде около нас. А между елементарните сили и жизнената сила е разположено всичко, което поражда, примерно, топлината и огъня.
към текста >>
24.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Между двете крайни състояния се простира целия човешки живот и като
възпитател
и ние ще го утвърдим и подпомогнем, само ако разглеждаме тези неща от правилната гледна точка.
Защо се вслушваме в старците, когато те споделят своите лични опитности? Защото в хода на живота, те са свързали личните си усещания със своите понятия и идеи. Те не ни занимават с теории, а с личните си емоционални изживявания, интегрирани, така да се каже, в техните понятия и идеи. При стареца, у когото чувствата са наистина свързани с мисленето, понятията и идеите звучат топло, те са именно лични, конкретни, истинни; докато при мъжа и жената в зряла възраст, понятията и идеите са по-скоро теоретични, абстрактни, звучат книжно. Характерна особеност в развитието на човешките душевни способности е, че „чувствената воля" на детето прераства в „чувственото мислене" на стареца.
Между двете крайни състояния се простира целия човешки живот и като възпитатели ние ще го утвърдим и подпомогнем, само ако разглеждаме тези неща от правилната гледна точка.
Нека да напомня, че всеки вид наблюдение започва с нещо, което всички психологии определят като усещане. Когато едно или друго от нашите сетива се докоснат до околния свят, най-напред възниква усещането. Ние усещаме цветове, звуци, топлина, студ и т.н. Но ако приемем описанията на днешните психолози, ние изобщо няма да стигнем до точна представа за същността на усещането. Произнасяйки се върху усещането, те казват: Там, във външния свят протича определен физически процес и неговите вибрации или трептения стигат до нашите сетивни органи като предизвикват един или друг вид дразнене.
към текста >>
Обаче
възпитател
ят е длъжен да вникне в духа на епохата, понеже трябва да вникне и в самите деца, чието възпитание той държи в ръцете си.
Ето защо Вие добре разбирате: когато се опитваме да говорим за „троичното устройство на социалния организъм", което е извлечено от живата действителност, а не от някакви абстрактни понятия, хората се отдръпват и на първо време не ги разбират, защото не са свикнали да извличат нещата от действителния свят. Те просто нямат понятия за нещата, които могат да бъдат извлечени от действителния свят. А в най-голяма степен това се отнася за социалистическите лидери и техните изкуствени теории, представляващи най-дълбокия и невъзвратим упадък, свързан с една празна игра на думи. Обикновено хората вярват, че имат точна представа за света; обаче започнат ли да говорят, те не излизат извън кухите думи и фрази. Споменавам тези неща, само защото те са пряко свързани с нашата съвременна епоха.
Обаче възпитателят е длъжен да вникне в духа на епохата, понеже трябва да вникне и в самите деца, чието възпитание той държи в ръцете си.
към текста >>
25.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако не успеем да поддържаме своя авторитет, ние не можем да бъдем добри
възпитател
и на децата в този възрастов период.
Вие знаете, че цялостното възпитание и обучение обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот. Знае те още, че тези двадесет години се подразделят на три периода. От раждането до смяната на зъбите, детето се стреми да подражава на всичко, което вижда около себе си. От седмата година до пубертетната възраст детето се осланя в своите чувства, мисли и воля, на авторитета; едва след половата зрялост юношата изпитва потребност сам да формира отношенията си с околния свят по силата на своите собствени преценки. Ето защо, когато се изправим пред едно дете на възраст между седем и четиринадесет години, нека да не забравяме, че то просто копнее за едно авторитетно ръководство.
Ако не успеем да поддържаме своя авторитет, ние не можем да бъдем добри възпитатели на децата в този възрастов период.
От духовна гледна точка, цялостната човешка дейност включва в себе си от една страна мисленето, от друга страна волята, а между тях се простират чувствата. В периода между раждането и смъртта, всеки нормален човек непрекъснато се стреми да проникне своето мислене с логика, с онези елементи, които му позволяват да мисли логично. Но като учители и възпитатели, Вие трябва да оставите на заден план всичко, което знаете за логиката. Естествено, логиката е една сериозна наука и тя може да ни бъде от полза в процеса на възпитанието. В хода на нашата логична и познавателна дейност различаваме три момента.
към текста >>
Но като учители и
възпитател
и, Вие трябва да оставите на заден план всичко, което знаете за логиката.
От седмата година до пубертетната възраст детето се осланя в своите чувства, мисли и воля, на авторитета; едва след половата зрялост юношата изпитва потребност сам да формира отношенията си с околния свят по силата на своите собствени преценки. Ето защо, когато се изправим пред едно дете на възраст между седем и четиринадесет години, нека да не забравяме, че то просто копнее за едно авторитетно ръководство. Ако не успеем да поддържаме своя авторитет, ние не можем да бъдем добри възпитатели на децата в този възрастов период. От духовна гледна точка, цялостната човешка дейност включва в себе си от една страна мисленето, от друга страна волята, а между тях се простират чувствата. В периода между раждането и смъртта, всеки нормален човек непрекъснато се стреми да проникне своето мислене с логика, с онези елементи, които му позволяват да мисли логично.
Но като учители и възпитатели, Вие трябва да оставите на заден план всичко, което знаете за логиката.
Естествено, логиката е една сериозна наука и тя може да ни бъде от полза в процеса на възпитанието. В хода на нашата логична и познавателна дейност различаваме три момента. Най-напред ще се спрем на това, което наричаме умозаключение. В обикновения живот мисленето изразява себе си чрез говора. Ако разгледате строежа на членоразделната реч, Вие ще установите: Говорейки, Вие непрекъснато правите умозаключения.
към текста >>
Наред с всичко друго, те съдържат и последиците от всички понятия, които учители и
възпитател
и са влагали у човека още от ранната му детска възраст.
Образувайки понятия, т.е. доразвивайки съжденията, Вие се намесвате в живота на спящата душа, или с други думи, Вашите въздействия засягат самото тяло. Обаче още в мига на своето раждане що се отнася до телесните форми човекът е в един относително завършен вид и сега душата разполага само с една възможност: да запази и усъвършенствува това, което човек приема по наследство от своите родители, прародители и т.н. Всеки ден ние срещаме различни хора и те застават пред нас със своите различни физиономии. Но какво се крие в човешките физиономии?
Наред с всичко друго, те съдържат и последиците от всички понятия, които учители и възпитатели са влагали у човека още от ранната му детска възраст.
От лицето на зрелия човек ни облъхва това, което под формата на понятия е било вложено в детската душа, защото спящата душа формира човешкото лице също и според вече изработените понятия. Тук виждаме цялата мощ и цялата отговорност на възпитателя. Строго погледнато, освен душевния и мисловен живот, понятията формиpaт и самото човешко тяло. Изключително характерно за нашето съвремие е, че днес рядко можем да срещнем хора с ясно очертани физиономии. В една от берлинските си лекции Херман Бар*49 споделя нещо много интересно.
към текста >>
Тук виждаме цялата мощ и цялата отговорност на
възпитател
я.
Обаче още в мига на своето раждане що се отнася до телесните форми човекът е в един относително завършен вид и сега душата разполага само с една възможност: да запази и усъвършенствува това, което човек приема по наследство от своите родители, прародители и т.н. Всеки ден ние срещаме различни хора и те застават пред нас със своите различни физиономии. Но какво се крие в човешките физиономии? Наред с всичко друго, те съдържат и последиците от всички понятия, които учители и възпитатели са влагали у човека още от ранната му детска възраст. От лицето на зрелия човек ни облъхва това, което под формата на понятия е било вложено в детската душа, защото спящата душа формира човешкото лице също и според вече изработените понятия.
Тук виждаме цялата мощ и цялата отговорност на възпитателя.
Строго погледнато, освен душевния и мисловен живот, понятията формиpaт и самото човешко тяло. Изключително характерно за нашето съвремие е, че днес рядко можем да срещнем хора с ясно очертани физиономии. В една от берлинските си лекции Херман Бар*49 споделя нещо много интересно. Той смята, че ако през 90-те години на миналия век някой би попаднал в Рейнската област или около Есен и ако по улиците би срещнал излизащите от фабриките хора, той би имал следното усещане: „Да, никой от тези хора не се различава от останалите; навсякъде като че ли аз срещам един и същ човек, чиито образ е просто размножен от някакъв копирен апарат; тези хора просто не могат да бъдат различени един от друг". Твърде важна констатация!
към текста >>
От подобни факти се вижда колко необходима е промяната във
възпитател
ното дело, защото възпитанието играе огромна роля в целия културен живот.
Твърде важна констатация! Херман Бар има и други интересни наблюдения: Ако през 90-те години на миналия век казва той сте били поканени на вечеря, вероятно сте забелязали, че не сте в състояние да различите двете дами, седнали от лявата Ви и дясна страна; единствената разлика е тази, че едната е отдясно, а другата отляво. И ако след три дни вечеряте в друга компания, твърде възможно е да се попитате, дали двете дами, между които седите, не са същите, или са други? С една дума, всред хората е настъпило едно уеднаквяване. Това обаче е доказателство, че по време на предишните епохи, в човешките души не са вложени достатъчно ясни и точни понятия.
От подобни факти се вижда колко необходима е промяната във възпитателното дело, защото възпитанието играе огромна роля в целия културен живот.
Когато човек не обръща достатъчно внимание на отделните факти от живота, неговите понятия остават в областта на под съзнанието. И така, понятията съществуват в областта на подсъзнанието, съжденията в областта на полубудното съзнание, а умозаключенията единствено в областта на ясното дневно съзнание. А това означава, че всичко, отнасящо се до умозаключенията, следва да бъде обсъждано с децата, докато всичко, водещо към прибързани умозаключения, следва грижливо да се отбягва. Какво е необходимо за тази цел? Представете си за миг, че изграждате понятия, които обаче са мъртви.
към текста >>
Възпитател
ят трябва да подбира такива понятия, които не остават същите, а се развиват; това е отличителната черта на живите понятия.
В този случай Вие буквално инжектирате в тялото останки от мъртви понятия; Вие вкарвате там не понятия, а техните трупове. А какви трябва да бъдат в действителност понятията, които предлагаме на другите хора? Те трябва да са живи, понеже на човекът се налага да живее заедно с тях! Ако у едно девет или десетгодишно дете вложите такива понятия, които биха му послужили едва в неговата 30-та или 40-та година, тогава Вие му давате мъртви понятия, които не са в състояние да се развиват заедно с него. Вие трябва да предлагате на детето такива понятия, които метаморфозират в хода на неговия живот.
Възпитателят трябва да подбира такива понятия, които не остават същите, а се развиват; това е отличителната черта на живите понятия.
А кога инжектирате детето с мъртви понятия? Когато непрекъснато му досаждате с дефиниции и го карате да ги учи наизуст, заявявайки например, че „Лъвът е ..." и т.н.; в този случай Вие явно разчитате, че когато детето стане на 30 години, то ще си служи със същите понятия, които сте му предложили в детската възраст. С други думи: Дефинициите представляват смърт за обучението и възпитанието! Следователно, ние трябва да характеризираме, а не да дефинираме. А ние характеризираме нещата, когато ги разглеждаме от различни гледни точки.
към текста >>
26.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Този факт не убягва от вниманието на
възпитател
и, които имат да се справят с изнервени и неспокойни деца.
Ако внимателно наблюдаваме малките деца, ще установим, че техните гръдни органи са много по-будни и по-живи отколкото тези на главата. Би било погрешно, ако гледаме на човека като на същество, в което цари безредие и хаос. При крайниците нещата са още по-различни. Там още от първия миг на раждането, Духът, душата и тялото влизат в извънредно дълбоки и сложни връзки. Там детето е напълно будно още в своята най-ранна възраст.
Този факт не убягва от вниманието на възпитатели, които имат да се справят с изнервени и неспокойни деца.
Там, в крайниците, всичко е будно, само че недоразвито. Изобщо, това е една от тайните на човека: Духът, обитаващ главата, е много добре раз вит, обаче той спи. Душата, обитаваща човешката глава е добре развита, обаче тя сънува. А „човекът-крайници" е напълно буден, но все още недооформен, недоразвит. Строго погледнато като възпитатели ние имаме задачата да формираме само „човекът-крайници" и част от "човекът-гърди".
към текста >>
Строго погледнато като
възпитател
и ние имаме задачата да формираме само „човекът-крайници" и част от "човекът-гърди".
Този факт не убягва от вниманието на възпитатели, които имат да се справят с изнервени и неспокойни деца. Там, в крайниците, всичко е будно, само че недоразвито. Изобщо, това е една от тайните на човека: Духът, обитаващ главата, е много добре раз вит, обаче той спи. Душата, обитаваща човешката глава е добре развита, обаче тя сънува. А „човекът-крайници" е напълно буден, но все още недооформен, недоразвит.
Строго погледнато като възпитатели ние имаме задачата да формираме само „човекът-крайници" и част от "човекът-гърди".
Тук ние се доближаваме до истинската същност на педагогическото изкуство. Вие подпомагате „човекът-крайници" и част от „човекът-гърди", а те на свой ред пробуждат „човекът-глава". Защото тъкмо тези „човеци" могат по-късно да пробудят „човекът-глава". И сега Вие усещате, че детето носи в себе си нещо забележително. То Ви поднася всичко, което сваля от духовния свят още в мига на раждането: своят съвършен Дух и своята относително съвършена душа.
към текста >>
Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на
възпитател
.
То Ви поднася всичко, което сваля от духовния свят още в мига на раждането: своят съвършен Дух и своята относително съвършена душа. И Вие имате само да оформите това, което у детето се явява като несъвършен Дух и като още по-несъвършена душа. Ако нещата не протичаха по този начин, възпитанието и обучението щяха да са невъзможни. Защото, представете си, какво би се получило, ако трябваше да се срещнете с целия Дух на едно слизащото от Небето човешко същество. В този случай Вие бързо щяхте да се откажете от всяко възпитание, защото бихте се изправи ли пред задачата да възпитавате много по-умни и по-способни човешки същества от Вас самите.
Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на възпитател.
А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него. Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето". Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е. чрез крайниците и чрез сърцето, т.е. чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние.
към текста >>
А като
възпитател
и поне в първите години ние не сме в състояние да предложим кой знае какви средства за тази цел.
Можем да сторим това едва по-късно, когато започнем да го учим на първите думи. Първите думи, произнесени от говорния апарат са вече проява на волята и тази воля обхваща спящия Дух в детската глава, за да го пробуди. Обаче първоначално ние не разполагаме с никакъв мост. Няма никаква връзка между крайниците и спящия Дух на детето, в която да се проявява волята. Сега възниква нуждата от друг посредник.
А като възпитатели поне в първите години ние не сме в състояние да предложим кой знае какви средства за тази цел.
Но ето че на помощ идва нещо, което е един вид „гений", работещ независимо от нас. Наистина, езикът има своя гений, обаче в най-ранните детски години, ние не можем да апелираме към него. Но работата е там, че самата природа има своя гений, своя Дух. И ако той не съществуваше, в нашето детско развитие щяха да зейнат празнини, които никой не би могъл да отстрани. Ето защо геният на природата създава нещо, което запълва тези празнини.
към текста >>
Защото млякото е първото
възпитател
но средство.
Впрочем ние никога не можем да се освободим от дълбоките връзки между Макрокосмоса и човешкото същество. Вие виждате, как първоначално за човешкото развитие се грижи самият Дух, самият гений на природата. И когато започнем да възпитаваме детето, ние всъщност поемаме част от работата на самата природа. Започнем ли да влияем върху детската воля чрез говора и чрез нашите действия, които то несъзнателно подражава, всъщност ние продължаваме онази активност, която е била присъща на природата, докато тя е хранела детето с мляко, защото в този случай човекът е само средството, за да бъде детето изхранено. Ето как изглежда природното възпитание.
Защото млякото е първото възпитателно средство.
Специфично човешкото педагогическо изкуство започва с душевното възпитание, фактически, що се отнася до възпитанието и обучението, ние не можем да постигнем нещо кой знае какво със „системата-глава". Още с раждането на детето, тя представлява едно завършено цяло. Ние можем да пробудим това, което вече се намира в нея, но не и да прибавим нещо ново. Естествено, налага се да приемем, че с раждането си, човек слиза във физическия свят с точно определени телесни качества. Всичко, което е възникнало в хода на културното развитие по външен и конвенционален път, няма нищо общо с духовния свят.
към текста >>
27.
13. Тринадесета лекция, 04.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Днес тези неща следва да бъдат казани достатъчно ясно и категорично, за да бъдат наистина разбрани от
възпитател
я, понеже той има да възпитава не само поверените му деца, но и да упражнява определено социално въздействие върху цялото човечество, така че то да не допуска в себе си влияния, които в хода на времето неизбежно биха довели до неговото озверяване.
Обстоятелството, че постепенно превърнахме гимнастиката в нещо механично, е един от вторичните признаци на нашата материалистическа епоха. А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически упражнения до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция. Интензивната спортна дейност е практически дарвинизъм. Теоретическият дарвинизъм означава да твърдим, че човекът произлиза от животното. Практическият дарвинизъм се свежда до интензивно спортуване и означава да провъзгласим етични норми, които връщат човека обратно към животното.
Днес тези неща следва да бъдат казани достатъчно ясно и категорично, за да бъдат наистина разбрани от възпитателя, понеже той има да възпитава не само поверените му деца, но и да упражнява определено социално въздействие върху цялото човечество, така че то да не допуска в себе си влияния, които в хода на времето неизбежно биха довели до неговото озверяване.
Аз не говоря за някакъв фалшив аскетизъм, а за нещо, което е извлечено от обективния свят и е достоверно, както са достоверни изводите на естествените науки. Как стои въпросът с духовната работа? За нея т.е. за мисленето, четенето и т.н. е характерно това, че тя непрекъснато бива съпровождана от един вътрешен разпад на органичната материя, от непрекъснато умъртвяване на органичната материя.
към текста >>
28.
Лекции върху възпитанието
GA_293 Общото човекознание
294. Методично-дидактични основи на
възпитател
ното изкуство.
През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят. 293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката. Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919)
294. Методично-дидактични основи на възпитателното изкуство.
Основен педагогически курс ІІ-ра част 14 лекции (Щутгарт 1919) 295. Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919) 296. Въпросите на възпитанието като социални въпроси. Духовни, културно-исторически и социални основи на педагогиката във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
295.
Възпитател
ното изкуство.
Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят. 293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката. Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919) 294. Методично-дидактични основи на възпитателното изкуство. Основен педагогически курс ІІ-ра част 14 лекции (Щутгарт 1919)
295. Възпитателното изкуство.
Основен педагогически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919) 296. Въпросите на възпитанието като социални въпроси. Духовни, културно-исторически и социални основи на педагогиката във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919) 297. Рудолф Щайнер и Валдорфските училища лекции и разговори (Щутгарт 1919-1924) 299. Духовнонаучни съзерцания върху говора 6 лекции (Щутгарт 1920)
към текста >>
304.
Възпитател
ни и преподавателски методи от гледище на Антропософията 9 лекции (разл.
302. Познание за човека и организация на обучението 8 лекции (Щутгарт 1921) 302а Възпитание и преподаване с оглед познанието за човека 9 лекции (Щутгарт 1920-23) 303. Нормалното развитие на телесно-физическия организъм като основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек. Коледен учителски курс. 16 лекции (Дорнах 1921-22)
304. Възпитателни и преподавателски методи от гледище на Антропософията 9 лекции (разл.
градове 1921-22) 304а Антропософските възгледи за човека и педагогиката 9 лекции (разл. градове 1923-24) 305. Основните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство 12 лекции (Оксфорд 1922) 306. Педагогическата практика от гледище на духовнонаучното познание за човека.
към текста >>
305. Основните духовно-душевни сили на
възпитател
ното изкуство 12 лекции (Оксфорд 1922)
16 лекции (Дорнах 1921-22) 304. Възпитателни и преподавателски методи от гледище на Антропософията 9 лекции (разл. градове 1921-22) 304а Антропософските възгледи за човека и педагогиката 9 лекции (разл. градове 1923-24)
305. Основните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство 12 лекции (Оксфорд 1922)
306. Педагогическата практика от гледище на духовнонаучното познание за човека. Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923) 307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923) 308. Методика на обучението и предпоставки за възпитанието 5 лекции (Щутгарт 1924) 309. Антропософската педагогика и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
към текста >>
311. Познанието за човешкото същество и
възпитател
ното изкуство 7 лекции (Торкуей 1924)
Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923) 307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923) 308. Методика на обучението и предпоставки за възпитанието 5 лекции (Щутгарт 1924) 309. Антропософската педагогика и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924) 310. Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на педагогиката 10 лекции (Арнхайм 1924)
311. Познанието за човешкото същество и възпитателното изкуство 7 лекции (Торкуей 1924)
към текста >>
29.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Това многообразие може да се сведе до четири основни типа и най-важната задача на
възпитател
я и учителя е да познава истински тези четири типа, наречени темперамент.
През първите дни ще се занимаваме преди всичко с това, как да застанем пред децата. Когато застанем пред децата, скоро откриваме, че те са различни и на това различие трябва да се обръща внимание въпреки гласовото обучение и големите класове. Най-напред искаме независимо от всичко друго, да си изясним до известна степен каква е идеалната необходимост. Ние не трябва да се оправдаваме с това, че класовете могат да бъдат препълнени, защото истинският учител трябва да може, когато това е необходимо, да преподава на големи класове и да се справя с тях. Трябва да се съблюдава многообразието на човешката същност на децата.
Това многообразие може да се сведе до четири основни типа и най-важната задача на възпитателя и учителя е да познава истински тези четири типа, наречени темперамент.
Ние винаги ще откриваме, че характерните качества на всяко едно дете спадат към един от тези темпераменти. Различават се сангвиничен, меланхоличен, флегматичен и холеричен темперамент. Ние най-напред трябва да усвоим способността да различаваме отделните типове, от една по-задълбочена антропософска гледна точка трябва да можем наистина да различим сангвиника от флегматика. В духовен аспект ние разделяме човешката същност на Аз, астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Естествено идеалните хора, които се управляват от предписаните хармония па космическия ред, притежават тези четири части на човешката същност.
към текста >>
Така ще можете да въздействувате
възпитател
но.
Винаги има възможност за това. Флегматичното дете може да бъде много интересно, ако се намери подход към неговата безучастност. Но не изразявайте открито този ваш вътрешен интерес, опитайте се да изглеждате безучастен. Опитайте сами да раздвоите своята същност. Ако вътрешно сте прекалено деен, външно се дръжте така, че да сте огледало на него самия.
Така ще можете да въздействувате възпитателно.
При холеричното дете се опитайте да бъдете безучастен, да наблюдавате хладнокръвно, когато то се гневи. Например ако то хвърли мастилница на земята, опитайте да устоите на това буйство външно флегматично, толкова спокойно, колкото е възможно. Като противодействие разговаряйте за случилото се възможно повече с участието на детето, но не непосредствено след това. Покажете се външно спокоен и кажете: Той счупи мастилницата. На другия ден, когато детето се е успокоило, обсъдете с негово участие нещата.
към текста >>
30.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Важно за
възпитател
я е да може да бъде сангвиник при вземането на решения.
На какво се основава поетът и изобщо духовната продуктивност? Как се разбира, че можеш да станеш поет? От това, че определени качества на юношеската и детска възраст съпровождат целия живот. Човек е толкова повече предразположен към поезия, колкото по-дълго остане млад. В известен смисъл е нещастие за човека, когато не си запази за цял живот определени младежки особености, нещо сангвинично.
Важно за възпитателя е да може да бъде сангвиник при вземането на решения.
Всички продуктивни качества, всичко, на което се основава успехът на духовно-културните членове на социалния организъм, това са юношеските особености на човека. Всичко свързано с икономиката се основава на възрастовите особености на човека. Всички стопански решения се основават на опита. Опитът не се придобива от нищо по-добре, отколкото от определени възрастови особености на човека. Бизнесменът преуспява най-добре, когато всичките си останали качества и особености премеси с известна флегматичност.
към текста >>
31.
3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Третата или четвъртата седмица след началото на обучението те идват при Вас и Ви казват: "Всички останали деца не могат да ме понасят." Те са се доказали като пепеляшките, към които целият клас отхвърля, които са блъскани и навсякъде са оставяни последни, Искам да Ви помоля до понеделник да помислете, как
възпитател
ят може да помогне при тази беда.
Вие трябва съвсем основно да я премислете. Вземете следната нова задача: Представете си един клас с 8-9 годишни деца. Естествено по време на обучението са възможни много социални инстинкти, социални желания, социални интереси. Представете си три деца, от които едното е изразен флегматик, другото холерик, а третото е меланхолик. Останалите им особености няма да споменавам.
Третата или четвъртата седмица след началото на обучението те идват при Вас и Ви казват: "Всички останали деца не могат да ме понасят." Те са се доказали като пепеляшките, към които целият клас отхвърля, които са блъскани и навсякъде са оставяни последни, Искам да Ви помоля до понеделник да помислете, как възпитателят може да помогне при тази беда.
Как могат да се направят тези деца обичани, това е важна задача за цялото възпитание. Искам да обмислите това и да гледате на него като на много ваша педагогическа задача.
към текста >>
32.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Когато през 80-те години бях
възпитател
имаше едно малко дете; то не беше възпитавано от мен, аз бях при големите.
Р.Щ.: Защо изобщо децата трябва да пият какао? Съвсем не е необходимо, ако не се нуждае от какао, за да регулира храносмилането си. При деца, които имат много бързо храносмилане е по-добре да се използува какао отколкото други лекарства; но ако това не е необходимо, детето изобщо не се нуждае от такива неща. Днес децата получават много неща, които не са важни за тях. Могат да се направят значими наблюдения.
Когато през 80-те години бях възпитател имаше едно малко дете; то не беше възпитавано от мен, аз бях при големите.
То беше едно мило дете, с добри хрумвания. То можеше да стане способен ученик. Аз често ставах свидетел колко остроумно и даровито беше то. Момчето беше още малко, не беше стигнало втори клас, когато веднъж на масата каза следното. Имаше две малки кюфтенца и нали беше остроумен, когато му се каза: "Ханс, сега вече ти имаш две кюфтенца", той отговори: "И веднага ще последва третото."
към текста >>
Аз не носех отговорност, нито пък имах влияние върху този особен хигиенен
възпитател
ен метод, но се притеснявах.
Веднъж когато дойдох до вратата тогава момченцето беше малко по-голямо – то се изправи. Не му хрумна достатъчно силна ругатня и каза: "Идват две магарета! " Но момчето беше бледо, имаше лош апетит и беше доста слабо. По съвет на един иначе отличен лекар, детето получаваше на всяко хранене по една малка чашка червено вино.
Аз не носех отговорност, нито пък имах влияние върху този особен хигиенен възпитателен метод, но се притеснявах.
След това видях този човек отново когато той беше на 32-33 години един страшно нервен човек. Да, този неспокоен човек, който на тридесет години вече беше съвсем нервен, доказваше колко трагични се оказаха малките чашки червено вино по време на ядене. Той беше способно дете, за да може да извика: "Идват две магарета". "Бил е нахален" извиква госпожа Щайнер. Р.Щ.: Не става въпрос за нахалство.
към текста >>
Чрез този
възпитател
ен метод с виното още на 7 години той беше напълно провален.
Р.Щ.: Не става въпрос за нахалство. Удивително е. Той не намира достатъчно силна обида и извиква на помощ числата. Това е изключително голяма дарба. Но той стана слаб ученик и не искаше да учи прилежно.
Чрез този възпитателен метод с виното още на 7 години той беше напълно провален.
В началото на днешното обсъждане исках да Ви покажа, че при едно дарование не е без значение организираната диета на детето. Вие трябва да внимавате да не страда храносмилателната система на детето. Затова, когато има проблеми със способностите на детето, Вие по някакъв начин тактично трябва да се осведомите от родителите, дали неговата храносмилателна дейност е в ред. Опитайте да въздействувате за това, тя да бъде регулирана. Т. говори за децата, които нямат дарба за смятане.
към текста >>
33.
12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Който мисли сериозно, с цялата отговорност на
възпитател
: в училище, скоро ще забележи, че е изключително трудно да се поема тази задача.
Тук има още нещо важно. Вие съвсем съзнателно сте целели да бъде разгледан от всички страни въпроса за т.нар. сексуална просвета на децата. Тук е дадено всичко възможно "за" и "против". Очертават се три основни въпроса: Да се вземе под внимание; Кой трябва да извършва сексуална просвета?
Който мисли сериозно, с цялата отговорност на възпитател: в училище, скоро ще забележи, че е изключително трудно да се поема тази задача.
Мисля, че Вие не бихте давали с удоволствие сексуални обяснения на 12 14 годишни палавници. Второ: касае се за това: Как трябва да се даде пояснението? Това също не е толкова просто. Трето: Къде трябва да се даде то? Къде трябва да се вмъкне?
към текста >>
34.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите
възпитател
ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим.
Сега ви питам: колко е отдалечено днешното човечество, а и колко е отдалечени са днешните учителски институти от прозрението на тези неща? Как трябва да се работи за да си проправи път това прозрение? и то трябва да си проправи път, тъй като само така може да се потърси доброто. Ако днес отидем в страните, които имат зад гърба си първата революция, какво ще разберем за тези неща, за програмите в така наречените общообразователни училища? Да, какво пише в тези програми!
За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите възпитател ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим.
А най-голямата ужасия, която може да се назове днес, най-ужасното, което може да бъде направено от хората, това училищните програми, образователните планове и специалности, които са свързани с името Луначарски, министъра на образованието на Русия. Това се разиграва в Русия като възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм. Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип. Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне.
към текста >>
Това се разиграва в Русия като
възпитател
на програма, то е смърт на всеки истински социализъм.
и то трябва да си проправи път, тъй като само така може да се потърси доброто. Ако днес отидем в страните, които имат зад гърба си първата революция, какво ще разберем за тези неща, за програмите в така наречените общообразователни училища? Да, какво пише в тези програми! За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите възпитател ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим. А най-голямата ужасия, която може да се назове днес, най-ужасното, което може да бъде направено от хората, това училищните програми, образователните планове и специалности, които са свързани с името Луначарски, министъра на образованието на Русия.
Това се разиграва в Русия като възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм.
Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип. Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне. Учителите трябва да са напълно равно поставени с учениците. Цялото училище трябва да се базира на другарството.
към текста >>
Но и в други области в Европа
възпитател
ните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип.
Ако днес отидем в страните, които имат зад гърба си първата революция, какво ще разберем за тези неща, за програмите в така наречените общообразователни училища? Да, какво пише в тези програми! За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите възпитател ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим. А най-голямата ужасия, която може да се назове днес, най-ужасното, което може да бъде направено от хората, това училищните програми, образователните планове и специалности, които са свързани с името Луначарски, министъра на образованието на Русия. Това се разиграва в Русия като възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм.
Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип.
Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне. Учителите трябва да са напълно равно поставени с учениците. Цялото училище трябва да се базира на другарството. Ако днес говорим против един такъв принцип, бих казал, само в Южна Германия, където нещата напредват много по-малко отколкото в други области на Европа, то ние ще сме изправени като някой, който съвършено не разбира от социален живот.
към текста >>
Това, което в бъдеще ще разцъфти в човечеството, ще се базира на троичната
възпитател
на система.
След настъпването на половата зрялост, между 14, 15 и 21 година в човека се развива не само половия любовен живот, а този полов любовен живот се развива само като конкретен случай на общата човешка любов изобщо. То е само един конкретен случай на общата любов към човека. А тази сила на общата любов към човека трябва да се полагат особено много грижи във времето, когато децата напускат училище и с това постъпват в други учреждения или встъпват в усвояването на професия или нещо подобно. Защото конфигурацията на икономическия живот, който е едно историческо предизвикателство, никога няма да може да бъде просветлен от това, което е нужно да го просветлява от братството, което означава общата любов към човека, ако в тези години не бъде развита общата любов към човека. Братството в икономическия живот, така както трябва да се стремим към него в бъдеще, ще присъствува в човешките души само, когато възпитанието след 15 година бъде насочено натам да се работи с пълна съзнателност именно върху общочовешката любов, ако светогледните въпроси, цялото възпитание, което трябва да се осъществи в така наречените общообразователни училища, бъде построено върху любовта към човека, изобщо върху любовта към външния свят.
Това, което в бъдеще ще разцъфти в човечеството, ще се базира на троичната възпитателна система.
В случай, че не се знае: Физическото тяло, което е един наподобител, трябва да се превърне в правилен наподобител, в него ще се посеят само анималистичните нагони. Ако не знаем, че между 7 и 14 година особено развитие претърпява етерното тяло, което трябва да се развива водено от авторитета, в човека ще се развие само общата културна поспаливост. А силата, която ще бъде необходима за правния организъм, няма да съществува. А ако след 14, 15 година силата на любовта, която е свързана с астралното тяло, не бъде вложена правилно във всичко, което е преподаване или учение, хората никога няма да могат да развият астрално тяло, тъй като те няма да успеят да го превърнат в свободна постройка в човека. Нещата се преплитат.
към текста >>
35.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Най-вредно това разглеждане на човека е за
възпитател
я, за преподавателя.
Учителят трябва да е проникнат от връзката на човека със свръхсетивния свят. Той трябва да е в състояние да вижда в подрастващото дете свидетелството за това, че това дете е слязло от свръхсетивния свят посредством зачатието или раждането, и че това, което е слязло, се е облякло с тялото, придобило е нещо, за което може да помогне тук във физическия свят, защото детето не може да го придобие в живота между смъртта и новото раждане. Пред душата на обучаващия или на възпитаващия всяко дете трябва да стои като един въпрос за свръх сетивния към сетивния свят. Този въпрос не би могъл да бъде поставен в конкретен, подробен смисъл, по-точно не спрямо всяко дете, освен ако можем да приложим познанието за природата на човека, идващи от Духовната наука. В хода на последните три четири столетия човечеството все повече и повече свикна да разглежда човека, бих казал, само физиологически, да вижда само външната му телесна конституция.
Най-вредно това разглеждане на човека е за възпитателя, за преподавателя.
Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология. Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество. Но човек трябва да е решен да приеме наистина вътрешно това триделение. Многократно съм насочвал вниманието ви от различни гледни точки, как човекът, какъвто той е изправен пред нас се разпада на това, което най-напред е нервно-сетивния човек, което популярно може да се изрази така: Най-напред човекът е Глава-човек. Като втора съставна част на човешкото същество, разглеждано външно, ние имаме онзи човек, който осъществява в себе си главно ритмични процеси, Гърди-човекът, а накрая, както знаете, имаме свързания с цялата веществообменна система Органи-човек, веществообменния човек, в когото се осъществява веществообмяната.
към текста >>
36.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Това е и нещо, относно което трябва да се развие съзнание у тези хора, които ще станат
възпитател
и и преподаватели в бъдещето на човечеството.
Днес вече може да се наблюдава от две страни: хора, които са много интелигентни, и които имат силна склонност към злото; а от другата страна може да се наблюдава, колко много хора потискат тази склонност несъзнателно, не се борят с нея като оставят интелигентността си в едно спящо състояние. Дрямка на душата, или при будните души една силна склонност към злото и към заблуждението, това може да се наблюдава много ясно в съвременността. А сега си спомнете, как преди последното си заминаване ви описах колко различни деца се раждат от пет, шест, седем, осем години насам, те се раждат може да се каже, с едно изражение на меланхолия на лицата си, което е ясно различимо за този, който може да различава тези неща. Аз ви казах: това се дължи на обстоятелството, че днес душите не слизат с удоволствие в изпълнения от материализъм свят. Би могло да се каже: преди раждането си душите изпитват известен страх да встъпят в света, в който интелигентността има склонност, предразположение към злото и се схваща в посока на отрицателно развитие.
Това е и нещо, относно което трябва да се развие съзнание у тези хора, които ще станат възпитатели и преподаватели в бъдещето на човечеството.
Днес децата са различни от децата преди десетилетия. Това става ясно и след едно по-повърхностно наблюдение. Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия. Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането. Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория.
към текста >>
37.
Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
ВЪЗПИТАТЕЛ
НОТО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР * * * ГРАДИВНИТЕ ДУХОВНО-ДУШЕВНИ СИЛИ НА
ВЪЗПИТАТЕЛНОТО
ИЗКУСТВО * * * Цикъл от 12 лекции изнесени в Оксфорд, Англия от 16. до 20.
към текста >>
38.
Съдържание
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на
възпитател
я
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Духовните основи на възпитанието (III) Оксфорд, 18. Август 1922 ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя
Оксфорд, 19. Август 1922 ПЕТА ЛЕКЦИЯ Учителят като артист във възпитателния процес (I) Оксфорд, 21.
към текста >>
Учителят като артист във
възпитател
ния процес (I)
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя Оксфорд, 19. Август 1922 ПЕТА ЛЕКЦИЯ
Учителят като артист във възпитателния процес (I)
Оксфорд, 21. Август 1922 ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22.
към текста >>
Учителят като артист във
възпитател
ния процес (II)
ПЕТА ЛЕКЦИЯ Учителят като артист във възпитателния процес (I) Оксфорд, 21. Август 1922 ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
Учителят като артист във възпитателния процес (II)
Оксфорд, 22. Август 1922 СЕДМА ЛЕКЦИЯ Валдорфското училище като организъм Оксфорд, 23.
към текста >>
39.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
А сега, ако мога да си позволя да говоря за един
възпитател
ен метод, който в известен смисъл може да бъде наречен нов, от друга страна бих желал да кажа, че в наше време много хора се стремят просто към нещо ново.
Тъй като ми липсва опит, ще трябва да формулирам нещата на езика, на който мога да сторя това. Последващият превод, надявам се, ще подобри това, което би могло да изглежда като недостатък в моето изложение. Като второ, позволете ми да кажа, че съм изключително благодарен на уважаемия комитет, който ми позволи да изнеса тези лекции в рамките на Оксфордското събрание. Считам за особена чест да мога да чета тези лекции в този, осветен от времето град. Та това е градът, в който аз самият, когато го посетих преди 20 години, усетих каква сила излъчва странното предание за всичко, което може да се възприеме тук.
А сега, ако мога да си позволя да говоря за един възпитателен метод, който в известен смисъл може да бъде наречен нов, от друга страна бих желал да кажа, че в наше време много хора се стремят просто към нещо ново.
Тук в Оксфорд аз усещам как всичко е проникнато от силата на онова, което днес е останало все още живо от тези стари традиции. И само този, който може да усети това, има може би правото да говори и за нещо ново. Защото само това ново може да просъществува в света, което има своите корени в древното, в осветеното от времето. Може би тъкмо в това е трагизмът и дълбоките нещастия на нашето време, че постоянно се говори за следното: хората искат новото, а толкова малко от тях са склонни да го изграждат по един достоен начин, изхождайки от древното. Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук.
към текста >>
С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за
възпитател
ното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот.
Защото само това ново може да просъществува в света, което има своите корени в древното, в осветеното от времето. Може би тъкмо в това е трагизмът и дълбоките нещастия на нашето време, че постоянно се говори за следното: хората искат новото, а толкова малко от тях са склонни да го изграждат по един достоен начин, изхождайки от древното. Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук. Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното. Също така съм благодарен на любезното уводно слово, което вчера тук изнесе собственикът Джакс2.
С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот.
Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот. Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст. И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт. В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха. Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
към текста >>
Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно
възпитател
но и учебно заведение за деца в училищна възраст.
Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук. Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното. Също така съм благодарен на любезното уводно слово, което вчера тук изнесе собственикът Джакс2. С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот. Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот.
Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст.
И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт. В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха. Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят. Действително в наше време съществува и духовен живот: но такъв духовен живот, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин. Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време.
към текста >>
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително
възпитател
но дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
Също така съм благодарен на любезното уводно слово, което вчера тук изнесе собственикът Джакс2. С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот. Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот. Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст. И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт.
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят. Действително в наше време съществува и духовен живот: но такъв духовен живот, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин. Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време. Днес, в епохата, на големите изследователи, когато говорим за духовния живот, не бива да оставяме извън внимание всичко онова, което по един настойчив начин самата естествена наука ни показва по отношение познанието на човека. Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека.
към текста >>
Това
възпитател
но и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот. Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот. Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст. И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт. В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
Действително в наше време съществува и духовен живот: но такъв духовен живот, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин. Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време. Днес, в епохата, на големите изследователи, когато говорим за духовния живот, не бива да оставяме извън внимание всичко онова, което по един настойчив начин самата естествена наука ни показва по отношение познанието на човека. Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека. Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека.
към текста >>
Това е
възпитател
ното и преподавателското дело.
Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически живот между раждането и смъртта. Но това, което придобиваме по този начин, то става убеждение, то става нещо, което ние можем да мислим и да чувствуваме. И става все по-трудно и по-трудно тези величествени убеждения, които естествената наука прибавя към духовното, да бъдат приложени, да бъдат въведени в практиката на живота. Ние знаем за Духа, обаче ние не можем вече да работим с Духа, да проникваме с Духа нашата жизнена практика, нашия ежедневен живот. Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа?
Това е възпитателното и преподавателското дело.
Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух. Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа. И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа. Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните?
към текста >>
Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място
възпитател
ен въпрос.
Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа? Това е възпитателното и преподавателското дело. Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух. Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа. И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа.
Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос.
Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа.
към текста >>
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като
възпитател
и сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура. Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище.
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
След като подхождаме сериозно към възпитанието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата душа, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения. За това обаче ние се нуждаем от духовна основа на възпитанието. За тази духовна основа на възпитанието бих желал да Ви говоря през следващите дни. Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния.
към текста >>
И само когато
възпитател
ят осъзнае, че трябва да бъде един естествен авторитет, че трябва да бъде някой, към когото детето да може да отправя своя поглед по един съвсем естествен начин, само тогава той ще бъде
възпитател
.
Това, което детето изисква от нас съобразно своята същност, е да може да ни вярва, да може да има инстинктивно чувство: ето тук до мен стои един човек и той ми казва нещо. Той може да го каже, той е свързан по такъв начин с целия свят, че той може да го каже. За мен този човек е посредник между мен и целия Космос. Ето така детето се противопоставя на другия човек и по-точно на обучаващия, на възпитаващия го човек. За детето той е посредникът между божествения свят и самото дете в неговото безсилие.
И само когато възпитателят осъзнае, че трябва да бъде един естествен авторитет, че трябва да бъде някой, към когото детето да може да отправя своя поглед по един съвсем естествен начин, само тогава той ще бъде възпитател.
Ето защо в хода на Валдорфското обучение, на Валдорфското възпитание ние открихме, че проблемът за възпитанието е преди всичко проблем на учителя: Какъв трябва да бъде учителят, за да може да бъде той естествен авторитет, посредник между божествения световен ред и детето? И така, какво е станало с детето? Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в душа, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай душата му вътрешно би се вкаменила. За детето между 7-та и 14-та година е много по-важно да можем да го научим на нещо по един път, изпълнен с обич, а не да му го доказваме. Много по-ценно е дадено учение да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност.
към текста >>
Защото на това почива
възпитател
ното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението.
И така, какво е станало с детето? Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в душа, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай душата му вътрешно би се вкаменила. За детето между 7-та и 14-та година е много по-важно да можем да го научим на нещо по един път, изпълнен с обич, а не да му го доказваме. Много по-ценно е дадено учение да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност. Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство.
Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението.
Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище? По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до 10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива познание за човека.
към текста >>
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като
възпитател
и да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до 10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива познание за човека. Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието. И така можем да кажем: тъй както през първите години детето е един имитатор, един подражател, така в по-късните години то става последовател, същество, развиващо себе си душевно, в зависимост от това, което е изживяло душевно. Сега сетивните органи са станали самостоятелни и в действителност душата едва сега е изплувала със същността си.
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя. В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек.
към текста >>
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от
възпитател
я.
10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива познание за човека. Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието. И така можем да кажем: тъй както през първите години детето е един имитатор, един подражател, така в по-късните години то става последовател, същество, развиващо себе си душевно, в зависимост от това, което е изживяло душевно. Сега сетивните органи са станали самостоятелни и в действителност душата едва сега е изплувала със същността си. Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя.
В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка.
към текста >>
Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на
възпитател
я и преподавателя.
То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност.
Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя.
Те са били така възпитавани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре. Ако човек първо се е научил да поглежда нагоре, да уважава, да бъде изцяло обхванат от авторитета, след това той ще има способността да благославя, да действува отгоре надолу, сам да стане авторитет, да бъде естествен авторитет. Това са нещата, които живеят не просто като основни положения, но които трябва да преминат изцяло в учителя, в цялата му същност, като преминават постоянно от главата по посока на ръцете, и учителят трябва да действува, изхождайки от Духа, а не само да мисли, изхождайки от Духа. Това са неща, които трябва оживеят в учителя. Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни.
към текста >>
40.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
А сега, ако мога да си позволя да говоря за един
възпитател
ен метод, който в известен смисъл може да бъде наречен нов, от друга страна бих желал да кажа, че в наше време много хора се стремят просто към нещо ново.
Тъй като ми липсва опит, ще трябва да формулирам нещата на езика, на който мога да сторя това. Последващият превод, надявам се, ще подобри това, което би могло да изглежда като недостатък в моето изложение. Като второ, позволете ми да кажа, че съм изключително благодарен на уважаемия комитет, който ми позволи да изнеса тези лекции в рамките на Оксфордското събрание. Считам за особена чест да мога да чета тези лекции в този, осветен от времето град. Та това е градът, в който аз самият, когато го посетих преди 20 години, усетих каква сила излъчва странното предание за всичко, което може да се възприеме тук.
А сега, ако мога да си позволя да говоря за един възпитателен метод, който в известен смисъл може да бъде наречен нов, от друга страна бих желал да кажа, че в наше време много хора се стремят просто към нещо ново.
Тук в Оксфорд аз усещам как всичко е проникнато от силата на онова, което днес е останало все още живо от тези стари традиции. И само този, който може да усети това, има може би правото да говори и за нещо ново. Защото само това ново може да просъществува в света, което има своите корени в древното, в осветеното от времето. Може би тъкмо в това е трагизмът и дълбоките нещастия на нашето време, че постоянно се говори за следното: хората искат новото, а толкова малко от тях са склонни да го изграждат по един достоен начин, изхождайки от древното. Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук.
към текста >>
С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за
възпитател
ното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот.
Защото само това ново може да просъществува в света, което има своите корени в древното, в осветеното от времето. Може би тъкмо в това е трагизмът и дълбоките нещастия на нашето време, че постоянно се говори за следното: хората искат новото, а толкова малко от тях са склонни да го изграждат по един достоен начин, изхождайки от древното. Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук. Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното. Също така съм благодарен на любезното уводно слово, което вчера тук изнесе собственикът Джакс2.
С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот.
Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот. Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст. И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт. В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха. Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
към текста >>
Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно
възпитател
но и учебно заведение за деца в училищна възраст.
Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук. Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното. Също така съм благодарен на любезното уводно слово, което вчера тук изнесе собственикът Джакс2. С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот. Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот.
Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст.
И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт. В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха. Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят. Действително в наше време съществува и духовен живот: но такъв духовен живот, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин. Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време.
към текста >>
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително
възпитател
но дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
Също така съм благодарен на любезното уводно слово, което вчера тук изнесе собственикът Джакс2. С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот. Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот. Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст. И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт.
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят. Действително в наше време съществува и духовен живот: но такъв духовен живот, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин. Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време. Днес, в епохата, на големите изследователи, когато говорим за духовния живот, не бива да оставяме извън внимание всичко онова, което по един настойчив начин самата естествена наука ни показва по отношение познанието на човека. Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека.
към текста >>
Това
възпитател
но и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот. Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот. Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст. И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт. В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
Действително в наше време съществува и духовен живот: но такъв духовен живот, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин. Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време. Днес, в епохата, на големите изследователи, когато говорим за духовния живот, не бива да оставяме извън внимание всичко онова, което по един настойчив начин самата естествена наука ни показва по отношение познанието на човека. Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека. Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека.
към текста >>
Това е
възпитател
ното и преподавателското дело.
Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически живот между раждането и смъртта. Но това, което придобиваме по този начин, то става убеждение, то става нещо, което ние можем да мислим и да чувствуваме. И става все по-трудно и по-трудно тези величествени убеждения, които естествената наука прибавя към духовното, да бъдат приложени, да бъдат въведени в практиката на живота. Ние знаем за Духа, обаче ние не можем вече да работим с Духа, да проникваме с Духа нашата жизнена практика, нашия ежедневен живот. Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа?
Това е възпитателното и преподавателското дело.
Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух. Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа. И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа. Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните?
към текста >>
Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място
възпитател
ен въпрос.
Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа? Това е възпитателното и преподавателското дело. Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух. Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа. И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа.
Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос.
Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа.
към текста >>
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като
възпитател
и сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура. Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище.
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
След като подхождаме сериозно към възпитанието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата душа, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения. За това обаче ние се нуждаем от духовна основа на възпитанието. За тази духовна основа на възпитанието бих желал да Ви говоря през следващите дни. Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния.
към текста >>
И само когато
възпитател
ят осъзнае, че трябва да бъде един естествен авторитет, че трябва да бъде някой, към когото детето да може да отправя своя поглед по един съвсем естествен начин, само тогава той ще бъде
възпитател
.
Това, което детето изисква от нас съобразно своята същност, е да може да ни вярва, да може да има инстинктивно чувство: ето тук до мен стои един човек и той ми казва нещо. Той може да го каже, той е свързан по такъв начин с целия свят, че той може да го каже. За мен този човек е посредник между мен и целия Космос. Ето така детето се противопоставя на другия човек и по-точно на обучаващия, на възпитаващия го човек. За детето той е посредникът между божествения свят и самото дете в неговото безсилие.
И само когато възпитателят осъзнае, че трябва да бъде един естествен авторитет, че трябва да бъде някой, към когото детето да може да отправя своя поглед по един съвсем естествен начин, само тогава той ще бъде възпитател.
Ето защо в хода на Валдорфското обучение, на Валдорфското възпитание ние открихме, че проблемът за възпитанието е преди всичко проблем на учителя: Какъв трябва да бъде учителят, за да може да бъде той естествен авторитет, посредник между божествения световен ред и детето? И така, какво е станало с детето? Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в душа, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай душата му вътрешно би се вкаменила. За детето между 7-та и 14-та година е много по-важно да можем да го научим на нещо по един път, изпълнен с обич, а не да му го доказваме. Много по-ценно е дадено учение да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност.
към текста >>
Защото на това почива
възпитател
ното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението.
И така, какво е станало с детето? Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в душа, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай душата му вътрешно би се вкаменила. За детето между 7-та и 14-та година е много по-важно да можем да го научим на нещо по един път, изпълнен с обич, а не да му го доказваме. Много по-ценно е дадено учение да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност. Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство.
Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението.
Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище? По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до 10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива познание за човека.
към текста >>
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като
възпитател
и да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до 10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива познание за човека. Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието. И така можем да кажем: тъй както през първите години детето е един имитатор, един подражател, така в по-късните години то става последовател, същество, развиващо себе си душевно, в зависимост от това, което е изживяло душевно. Сега сетивните органи са станали самостоятелни и в действителност душата едва сега е изплувала със същността си.
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя. В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек.
към текста >>
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от
възпитател
я.
10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива познание за човека. Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието. И така можем да кажем: тъй както през първите години детето е един имитатор, един подражател, така в по-късните години то става последовател, същество, развиващо себе си душевно, в зависимост от това, което е изживяло душевно. Сега сетивните органи са станали самостоятелни и в действителност душата едва сега е изплувала със същността си. Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя.
В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка.
към текста >>
Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на
възпитател
я и преподавателя.
То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност.
Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя.
Те са били така възпитавани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре. Ако човек първо се е научил да поглежда нагоре, да уважава, да бъде изцяло обхванат от авторитета, след това той ще има способността да благославя, да действува отгоре надолу, сам да стане авторитет, да бъде естествен авторитет. Това са нещата, които живеят не просто като основни положения, но които трябва да преминат изцяло в учителя, в цялата му същност, като преминават постоянно от главата по посока на ръцете, и учителят трябва да действува, изхождайки от Духа, а не само да мисли, изхождайки от Духа. Това са неща, които трябва оживеят в учителя. Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни.
към текста >>
41.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно познание преди да е станал
възпитател
, преди да е станал преподавател.
Човекът трябва да вземе предвид цялото човешко същество между раждането и смъртта. Човекът живее лесно само в самия момент. Това, за което става дума тук е: Да се научим да живеем във времето, в хода на целия живот. Тогава светът на Духа става прозрачен за нас и когато нашето тяло стане прозрачно, по този начин ние действително виждаме около себе си един духовен свят. Всичко, което е описано например в моята книга “Тайната наука”8, е описано единствено върху основата на подобно познание, в рамките на което човешкото тяло е станало тъй прозрачно, както обикновено е прозрачно окото за светлината.
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно познание преди да е станал възпитател, преди да е станал преподавател.
Отново както и вчера по отношение на Йога, аз трябва да кажа следното: Това изобщо не е необходимо. Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше познание. Така че учителят, когато има правилни инстинкти, враства в едно духовно отношение спрямо детето. Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин. Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин.
към текста >>
Но нека да погледнем какво означава, ако да кажем в своята 35-та година, изхождайки от някаква жизнена ситуация, аз получа в себе си следното чувство: Ето тук сега в тебе се надига нещо, което ти преди си чувал от своя
възпитател
.
Детето ми вярва. То приема нещата, но все още не ги разбира. Ние не разбираме толкова много неща, които несъзнателно сме приели у себе си в нашата детска възраст. Ако в своето детство ние приемахме само това, което разбираме, тогава за нашия по-късен живот би останало много малко. И Жан Паул9, немският поет и мислител, не би могъл да каже, че през първите три години от своя живот човекът придобива повече неща за своето човешко съществуване, отколкото през три години, прекарани в някоя академия.
Но нека да погледнем какво означава, ако да кажем в своята 35-та година, изхождайки от някаква жизнена ситуация, аз получа в себе си следното чувство: Ето тук сега в тебе се надига нещо, което ти преди си чувал от своя възпитател.
Тогава ти си бил може би само на 8 или 9 години и нищо не си разбирал от това. Но възпитателят е бил за тебе личност, достойна за уважение. Ти си му вярвал. Той се е въплътил в твоята душа, в твоята памет. Ето това сега се надига.
към текста >>
Но
възпитател
ят е бил за тебе личност, достойна за уважение.
Ние не разбираме толкова много неща, които несъзнателно сме приели у себе си в нашата детска възраст. Ако в своето детство ние приемахме само това, което разбираме, тогава за нашия по-късен живот би останало много малко. И Жан Паул9, немският поет и мислител, не би могъл да каже, че през първите три години от своя живот човекът придобива повече неща за своето човешко съществуване, отколкото през три години, прекарани в някоя академия. Но нека да погледнем какво означава, ако да кажем в своята 35-та година, изхождайки от някаква жизнена ситуация, аз получа в себе си следното чувство: Ето тук сега в тебе се надига нещо, което ти преди си чувал от своя възпитател. Тогава ти си бил може би само на 8 или 9 години и нищо не си разбирал от това.
Но възпитателят е бил за тебе личност, достойна за уважение.
Ти си му вярвал. Той се е въплътил в твоята душа, в твоята памет. Ето това сега се надига. Сега то получава своето разбиране спрямо живота. Всичко това ти успяваш да проумееш.
към текста >>
И ако искаме да бъдем истински
възпитател
и и преподаватели, ние трябва да погледнем на този живот, а не на това състояние на израстналост.
И така, става дума за “какво”, става дума за едно жизнено възприемане на битието. Това е, което така невероятно трудно бива разбирано в нашето интелектуалистично време. Естествено е, че ние трябва да научим детето на нещо, различно от това, което в по-късна възраст ще произлезе от него. Иначе би било неправилно да характеризираме детето като несръчно, като палаво, каквото то действително е, ако искаме да характеризираме само възрастния човек. За този, който вижда живота, съществуват не само малки и пораснали деца, но съществуват и детски и възрастни представи и понятия.
И ако искаме да бъдем истински възпитатели и преподаватели, ние трябва да погледнем на този живот, а не на това състояние на израстналост.
Считам за щастлива съдба, че ръководството на основното от Емил Молт в Щутгарт Валдорфско училище ми бе предадено едва през 1919 год., когато това училище бе основано. Защото, макар преди да се бях занимавал професионално много с възпитание и преподаване, все пак трябва да съобразя, че ако една толкова голяма възпитателна и преподавателска задача, каквато се изправи пред мен чрез Валдорфското училище беше възникнала в живота по-рано, тя не би могла да бъде разрешена по същия начин, както аз вярвам – разбира се относително, до една определена степен – по който, беше разрешена от учителския колегиум на Щутгартското Валдорфско училище. И всичко това по причина, че по-рано аз не бих се осмелил да формирам учителски колегиум, който в такава степен да е изграден от познавачи на човека, но това означава и от познавачи на детето, както това се осъществи през последните години. Защото една истинска педагогика, всяка истинска дидактика, както вече казах, трябва да почива върху познаването на човека. За тази цел човек първоначално трябва да придобие възможността да вниква последователно в същността на човека.
към текста >>
Защото, макар преди да се бях занимавал професионално много с възпитание и преподаване, все пак трябва да съобразя, че ако една толкова голяма
възпитател
на и преподавателска задача, каквато се изправи пред мен чрез Валдорфското училище беше възникнала в живота по-рано, тя не би могла да бъде разрешена по същия начин, както аз вярвам – разбира се относително, до една определена степен – по който, беше разрешена от учителския колегиум на Щутгартското Валдорфско училище.
Естествено е, че ние трябва да научим детето на нещо, различно от това, което в по-късна възраст ще произлезе от него. Иначе би било неправилно да характеризираме детето като несръчно, като палаво, каквото то действително е, ако искаме да характеризираме само възрастния човек. За този, който вижда живота, съществуват не само малки и пораснали деца, но съществуват и детски и възрастни представи и понятия. И ако искаме да бъдем истински възпитатели и преподаватели, ние трябва да погледнем на този живот, а не на това състояние на израстналост. Считам за щастлива съдба, че ръководството на основното от Емил Молт в Щутгарт Валдорфско училище ми бе предадено едва през 1919 год., когато това училище бе основано.
Защото, макар преди да се бях занимавал професионално много с възпитание и преподаване, все пак трябва да съобразя, че ако една толкова голяма възпитателна и преподавателска задача, каквато се изправи пред мен чрез Валдорфското училище беше възникнала в живота по-рано, тя не би могла да бъде разрешена по същия начин, както аз вярвам – разбира се относително, до една определена степен – по който, беше разрешена от учителския колегиум на Щутгартското Валдорфско училище.
И всичко това по причина, че по-рано аз не бих се осмелил да формирам учителски колегиум, който в такава степен да е изграден от познавачи на човека, но това означава и от познавачи на детето, както това се осъществи през последните години. Защото една истинска педагогика, всяка истинска дидактика, както вече казах, трябва да почива върху познаването на човека. За тази цел човек първоначално трябва да придобие възможността да вниква последователно в същността на човека. И именно по отношение на това вникване в същността на човека преди около 35 години пред мен изплуваха първите възгледи – ако мога ориентировъчно да спомена този личен елемент. Това бяха духовни възгледи за същността на човека, за развитието на човека.
към текста >>
И така, аз мога да кажа: Когато излезе моята малка книжка “Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука”11, тогава аз вярвах, че говоря за възпитанието така, както говори един човек, който не е съгласен с много неща в днешното
възпитател
но дело и който би желал да види много от нещата задълбочени.
Между първата концепция и излагането на тези неща пред света изтекоха 30 години. Защо? По причина, че такива истини трябва да бъдат погледнати от позицията на различните възрасти, защото тези истини трябва да преминат заедно с човека през неговите различни възрастови периоди. Това, което един млад човек изживява като духовни истини на 23 или 24-годишна възраст, това бива изживяно по съвсем различен начин на 35-36 години и различно на 45-46 години. И аз споменавам само един факт – това, което представлява насока в познанието на човека, аз се осмелих да кажа пред света в една книга, едва след като бях прекрачил 50те години. И едва сега аз мога да изкажа всичко това пред един учителски колегиум, за да бъде то нещо основно за учителите, които да го прилагат при всяко едно отделно дете.
И така, аз мога да кажа: Когато излезе моята малка книжка “Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука”11, тогава аз вярвах, че говоря за възпитанието така, както говори един човек, който не е съгласен с много неща в днешното възпитателно дело и който би желал да види много от нещата задълбочени.
Но тогава, когато пишех тази книжка, все още не бих могъл да поема задачата за ръководството на Валдорфското училище, защото за тази цел преди всичко бе необходим един учителски колегиум с познания за човека, познания, извлечени от духовния свят. Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато. Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек.
към текста >>
Идеалът естествено е децата да бъдат обхванати от
възпитател
ния процес колкото може по-рано.
Днес бих желал да се спра на няколко насоки, които изплуваха пред мен преди повече от 30 години и които се превърнаха в основа за индивидуално обучение на Валдорфските учители. Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца. През следващите дни аз ще говоря и за възпитанието на съвсем малки деца. На мен ми причинява голяма болка обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище. И че ние трябва да поемаме децата на 6-7-годишна възраст, но друго ние не можем, тъй като нямаме пари за целта.
Идеалът естествено е децата да бъдат обхванати от възпитателния процес колкото може по-рано.
Когато децата постъпват в основното училище, те застават пред нас като души, това означава, че най-същественото от тяхното физическо развитие до смяната на зъбите вече е осъществено, в зависимост от това дали инстинктите на родителите и на възпитателите са разбирали това. Така, че ние можем да кажем: Най-същественото във физическото възпитание, което след това наистина продължава – ние ще видим, когато описвам отделните фази на възпитанието – ала най-същественото, основата се формира до смяната на зъбите. След това ние имаме работа с душата на детето и ние така трябва да направляваме неговото душевно развитие, че от това да укрепва, да заяква неговото физическо развитие. А когато детето преминава през периода на половата зрялост, тогава то се приближава до един период, когато ние вече не можем да казваме “дете”, когато младите господа и младите дами достигнат до свободното боравене със своя дух. Ето така започвайки от телесното, преминавайки през душевното, човек се отправя към духовното.
към текста >>
Когато децата постъпват в основното училище, те застават пред нас като души, това означава, че най-същественото от тяхното физическо развитие до смяната на зъбите вече е осъществено, в зависимост от това дали инстинктите на родителите и на
възпитател
ите са разбирали това.
Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца. През следващите дни аз ще говоря и за възпитанието на съвсем малки деца. На мен ми причинява голяма болка обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище. И че ние трябва да поемаме децата на 6-7-годишна възраст, но друго ние не можем, тъй като нямаме пари за целта. Идеалът естествено е децата да бъдат обхванати от възпитателния процес колкото може по-рано.
Когато децата постъпват в основното училище, те застават пред нас като души, това означава, че най-същественото от тяхното физическо развитие до смяната на зъбите вече е осъществено, в зависимост от това дали инстинктите на родителите и на възпитателите са разбирали това.
Така, че ние можем да кажем: Най-същественото във физическото възпитание, което след това наистина продължава – ние ще видим, когато описвам отделните фази на възпитанието – ала най-същественото, основата се формира до смяната на зъбите. След това ние имаме работа с душата на детето и ние така трябва да направляваме неговото душевно развитие, че от това да укрепва, да заяква неговото физическо развитие. А когато детето преминава през периода на половата зрялост, тогава то се приближава до един период, когато ние вече не можем да казваме “дете”, когато младите господа и младите дами достигнат до свободното боравене със своя дух. Ето така започвайки от телесното, преминавайки през душевното, човек се отправя към духовното. Обаче ние ще видим, че всъщност духовното не може да бъде възпитавано.
към текста >>
Висшата наука трябва да бъде построена, изхождайки от практичното приложение на тези прости елементарни насоки от страна на учителя или на
възпитател
я в училището.
Ала душата, душевното съдържание, изразява себе си в най-общи линии в мислене, в чувствуване, във воля. И ако изхождайки от основите, ние разберем по какъв начин мисленето, чувствуването и волята се съдържат в цялостния човек като душевен живот, тогава ние ще получим основата за цялото човешко възпитание. Наистина таблицата за умножение все още не представлява цялата математика, но човек първо трябва да научи таблицата за умножение и след това може да премине към диференциалното и интегралното смятане. Във възпитанието нещата стоят по друг начин – аз не казвам, че с това, което разисквам тук, аз характеризирам някаква много висша наука, аз характеризирам само основата. Висшата наука, тя не може да бъде построена така, както диференциалното и интегралното смятане биват построени, изхождайки от елементарната математика.
Висшата наука трябва да бъде построена, изхождайки от практичното приложение на тези прости елементарни насоки от страна на учителя или на възпитателя в училището.
Когато се говори за духовния живот на човека, днес в този материалистичен век, ако изобщо душата бъде призната, говори се вече за психология, за душевна наука без душа – но ако изобщо все още бива признавана душата, днес се казва: Душата е нещо, което може да бъде опознато по вътрешно душевен път и това зависи – без да се занимавам сега с философската страна – по някакъв начин от цялото човешко тяло. И ако сега се огледаме в нашата отлично образована психология, ние ще открием, че душевният живот, мисленето, чувствуването, волята, биват свързани днес в най-широк обхват с нервната система на човека. Животът на нервната система е това, в което по един телесен начин се проявява откровението на душевния живот и което телесно е свързано с душевния живот. Ето това е, което преди 35 години ми се стори неправилно дотолкова, доколкото в нашия душевен живот като възрастни хора – подчертавам това, защото аз не мога да разглеждам детето, ако преди това не разбираме възрастния човек – в нашия душевен живот като възрастни хора само мисленето и представите са непосредствено свързани с нервната система. Животът на нервната система има връзка само с представите.
към текста >>
Беше необходимо да изложа предварително тези неща за тричленното устройство на човека, за да можем да постигнем по-добро разбиране по отношение на отделните физически
възпитател
ни мерки и
възпитател
ни методи.
Човек първо трябва да се научи да гледа, при което първо трябва да се научи да борави с инструмента, чрез който гледа. След това, когато човек се е научил да гледа под микроскоп, тогава може да види и съответния обект. Ние нищо не можем да видим у човека, ако не сме научили правилно да насочваме духовните, душевните очи по посока на това, което съответствува на мисленето, на чувствуването, на волята. Насочването на погледа – това е, което трябва да постигнем сред учителите на Валдорфското училище. Защото учителите, първо, трябва да разберат как стоят нещата при децата, едва после те могат да достигнат до правилно преподаване.
Беше необходимо да изложа предварително тези неща за тричленното устройство на човека, за да можем да постигнем по-добро разбиране по отношение на отделните физически възпитателни мерки и възпитателни методи.
към текста >>
42.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
ВЪЗПИТАНИЕТО НА МАЛКОТО ДЕТЕ И ДУШЕВНАТА НАГЛАСА НА
ВЪЗПИТАТЕЛ
Я
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
ВЪЗПИТАНИЕТО НА МАЛКОТО ДЕТЕ И ДУШЕВНАТА НАГЛАСА НА ВЪЗПИТАТЕЛЯ
Оксфорд, 19. Август 1922 Би могло да се стори някому, че възпитателното изкуство, за което трябва да говорим тук, сякаш желае да ни изведе от практиката на живота и да ни отнесе в една чисто духовна област и сякаш в същото време развитието на човека ще бъде изнесено в една твърде духовна насока. Така би могло да се стори на човека след всичките разисквания, които направих до тук и които трябваше да разгледат духовната основа, която възпитателят трябва да има като условие за своето познание. Но това е така само на пръв поглед.
към текста >>
Би могло да се стори някому, че
възпитател
ното изкуство, за което трябва да говорим тук, сякаш желае да ни изведе от практиката на живота и да ни отнесе в една чисто духовна област и сякаш в същото време развитието на човека ще бъде изнесено в една твърде духовна насока.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ ВЪЗПИТАНИЕТО НА МАЛКОТО ДЕТЕ И ДУШЕВНАТА НАГЛАСА НА ВЪЗПИТАТЕЛЯ Оксфорд, 19. Август 1922
Би могло да се стори някому, че възпитателното изкуство, за което трябва да говорим тук, сякаш желае да ни изведе от практиката на живота и да ни отнесе в една чисто духовна област и сякаш в същото време развитието на човека ще бъде изнесено в една твърде духовна насока.
Така би могло да се стори на човека след всичките разисквания, които направих до тук и които трябваше да разгледат духовната основа, която възпитателят трябва да има като условие за своето познание. Но това е така само на пръв поглед. Защото в действителност тъкмо това е възпитателно изкуство, към което се стремим чрез застъпения тук светоглед, тъкмо това възпитателно изкуство поставя пред нас в най-силна степен практични и жизнени задачи. Защо тук първоначално стана дума за духовното в човека? Защото според този възглед всичко казано по отношение на духовната същност има за цел на първо място да отговори на въпроса: По какъв начин чрез съзнателно и правилно отношение, изхождайки от една духовна основа, можем да разбираме човешкия физически организъм в детската и в юношеската възраст?
към текста >>
Така би могло да се стори на човека след всичките разисквания, които направих до тук и които трябваше да разгледат духовната основа, която
възпитател
ят трябва да има като условие за своето познание.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ ВЪЗПИТАНИЕТО НА МАЛКОТО ДЕТЕ И ДУШЕВНАТА НАГЛАСА НА ВЪЗПИТАТЕЛЯ Оксфорд, 19. Август 1922 Би могло да се стори някому, че възпитателното изкуство, за което трябва да говорим тук, сякаш желае да ни изведе от практиката на живота и да ни отнесе в една чисто духовна област и сякаш в същото време развитието на човека ще бъде изнесено в една твърде духовна насока.
Така би могло да се стори на човека след всичките разисквания, които направих до тук и които трябваше да разгледат духовната основа, която възпитателят трябва да има като условие за своето познание.
Но това е така само на пръв поглед. Защото в действителност тъкмо това е възпитателно изкуство, към което се стремим чрез застъпения тук светоглед, тъкмо това възпитателно изкуство поставя пред нас в най-силна степен практични и жизнени задачи. Защо тук първоначално стана дума за духовното в човека? Защото според този възглед всичко казано по отношение на духовната същност има за цел на първо място да отговори на въпроса: По какъв начин чрез съзнателно и правилно отношение, изхождайки от една духовна основа, можем да разбираме човешкия физически организъм в детската и в юношеската възраст? Отначало дори би могло да ни се стори като противоречие, че един насочен към духовната същност светоглед по отношение на възпитателното изкуство отдава най-голямо значение на развитието на физическия организъм.
към текста >>
Защото в действителност тъкмо това е
възпитател
но изкуство, към което се стремим чрез застъпения тук светоглед, тъкмо това
възпитател
но изкуство поставя пред нас в най-силна степен практични и жизнени задачи.
Оксфорд, 19. Август 1922 Би могло да се стори някому, че възпитателното изкуство, за което трябва да говорим тук, сякаш желае да ни изведе от практиката на живота и да ни отнесе в една чисто духовна област и сякаш в същото време развитието на човека ще бъде изнесено в една твърде духовна насока. Така би могло да се стори на човека след всичките разисквания, които направих до тук и които трябваше да разгледат духовната основа, която възпитателят трябва да има като условие за своето познание. Но това е така само на пръв поглед.
Защото в действителност тъкмо това е възпитателно изкуство, към което се стремим чрез застъпения тук светоглед, тъкмо това възпитателно изкуство поставя пред нас в най-силна степен практични и жизнени задачи.
Защо тук първоначално стана дума за духовното в човека? Защото според този възглед всичко казано по отношение на духовната същност има за цел на първо място да отговори на въпроса: По какъв начин чрез съзнателно и правилно отношение, изхождайки от една духовна основа, можем да разбираме човешкия физически организъм в детската и в юношеската възраст? Отначало дори би могло да ни се стори като противоречие, че един насочен към духовната същност светоглед по отношение на възпитателното изкуство отдава най-голямо значение на развитието на физическия организъм. Но това противоречие ще намери разрешение, когато насочим вниманието си върху всичко онова, което ще изложим през следващите дни във връзка с възпитателната тема. Прокарвайки възпитателната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място.
към текста >>
Отначало дори би могло да ни се стори като противоречие, че един насочен към духовната същност светоглед по отношение на
възпитател
ното изкуство отдава най-голямо значение на развитието на физическия организъм.
Така би могло да се стори на човека след всичките разисквания, които направих до тук и които трябваше да разгледат духовната основа, която възпитателят трябва да има като условие за своето познание. Но това е така само на пръв поглед. Защото в действителност тъкмо това е възпитателно изкуство, към което се стремим чрез застъпения тук светоглед, тъкмо това възпитателно изкуство поставя пред нас в най-силна степен практични и жизнени задачи. Защо тук първоначално стана дума за духовното в човека? Защото според този възглед всичко казано по отношение на духовната същност има за цел на първо място да отговори на въпроса: По какъв начин чрез съзнателно и правилно отношение, изхождайки от една духовна основа, можем да разбираме човешкия физически организъм в детската и в юношеската възраст?
Отначало дори би могло да ни се стори като противоречие, че един насочен към духовната същност светоглед по отношение на възпитателното изкуство отдава най-голямо значение на развитието на физическия организъм.
Но това противоречие ще намери разрешение, когато насочим вниманието си върху всичко онова, което ще изложим през следващите дни във връзка с възпитателната тема. Прокарвайки възпитателната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място. Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на възпитанието, ние изпадаме в едно много странно положение. Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във възпитателното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание. Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле възпитани.
към текста >>
Но това противоречие ще намери разрешение, когато насочим вниманието си върху всичко онова, което ще изложим през следващите дни във връзка с
възпитател
ната тема.
Но това е така само на пръв поглед. Защото в действителност тъкмо това е възпитателно изкуство, към което се стремим чрез застъпения тук светоглед, тъкмо това възпитателно изкуство поставя пред нас в най-силна степен практични и жизнени задачи. Защо тук първоначално стана дума за духовното в човека? Защото според този възглед всичко казано по отношение на духовната същност има за цел на първо място да отговори на въпроса: По какъв начин чрез съзнателно и правилно отношение, изхождайки от една духовна основа, можем да разбираме човешкия физически организъм в детската и в юношеската възраст? Отначало дори би могло да ни се стори като противоречие, че един насочен към духовната същност светоглед по отношение на възпитателното изкуство отдава най-голямо значение на развитието на физическия организъм.
Но това противоречие ще намери разрешение, когато насочим вниманието си върху всичко онова, което ще изложим през следващите дни във връзка с възпитателната тема.
Прокарвайки възпитателната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място. Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на възпитанието, ние изпадаме в едно много странно положение. Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във възпитателното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание. Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле възпитани. И ето сега, въпреки това лошо възпитание, което сами приписваме на себе си, и което така много критикуваме, ние въпреки това твърдим, че знаем как трябва да се възпитава правилно!
към текста >>
Прокарвайки
възпитател
ната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място.
Защото в действителност тъкмо това е възпитателно изкуство, към което се стремим чрез застъпения тук светоглед, тъкмо това възпитателно изкуство поставя пред нас в най-силна степен практични и жизнени задачи. Защо тук първоначално стана дума за духовното в човека? Защото според този възглед всичко казано по отношение на духовната същност има за цел на първо място да отговори на въпроса: По какъв начин чрез съзнателно и правилно отношение, изхождайки от една духовна основа, можем да разбираме човешкия физически организъм в детската и в юношеската възраст? Отначало дори би могло да ни се стори като противоречие, че един насочен към духовната същност светоглед по отношение на възпитателното изкуство отдава най-голямо значение на развитието на физическия организъм. Но това противоречие ще намери разрешение, когато насочим вниманието си върху всичко онова, което ще изложим през следващите дни във връзка с възпитателната тема.
Прокарвайки възпитателната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място.
Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на възпитанието, ние изпадаме в едно много странно положение. Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във възпитателното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание. Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле възпитани. И ето сега, въпреки това лошо възпитание, което сами приписваме на себе си, и което така много критикуваме, ние въпреки това твърдим, че знаем как трябва да се възпитава правилно! Това е първото нещо, което внася противоречие във всякакви реформаторски дискусии по въпроса на възпитателното изкуство.
към текста >>
Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във
възпитател
ното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание.
Защото според този възглед всичко казано по отношение на духовната същност има за цел на първо място да отговори на въпроса: По какъв начин чрез съзнателно и правилно отношение, изхождайки от една духовна основа, можем да разбираме човешкия физически организъм в детската и в юношеската възраст? Отначало дори би могло да ни се стори като противоречие, че един насочен към духовната същност светоглед по отношение на възпитателното изкуство отдава най-голямо значение на развитието на физическия организъм. Но това противоречие ще намери разрешение, когато насочим вниманието си върху всичко онова, което ще изложим през следващите дни във връзка с възпитателната тема. Прокарвайки възпитателната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място. Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на възпитанието, ние изпадаме в едно много странно положение.
Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във възпитателното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание.
Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле възпитани. И ето сега, въпреки това лошо възпитание, което сами приписваме на себе си, и което така много критикуваме, ние въпреки това твърдим, че знаем как трябва да се възпитава правилно! Това е първото нещо, което внася противоречие във всякакви реформаторски дискусии по въпроса на възпитателното изкуство. Вторият елемент е нещо, което изпълва човека с едно тихо чувство на срам, когато започнем да говорим за възпитателно изкуство. Защото когато говори, човек се изправя срещу една аудитория.
към текста >>
Това е първото нещо, което внася противоречие във всякакви реформаторски дискусии по въпроса на
възпитател
ното изкуство.
Прокарвайки възпитателната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място. Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на възпитанието, ние изпадаме в едно много странно положение. Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във възпитателното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание. Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле възпитани. И ето сега, въпреки това лошо възпитание, което сами приписваме на себе си, и което така много критикуваме, ние въпреки това твърдим, че знаем как трябва да се възпитава правилно!
Това е първото нещо, което внася противоречие във всякакви реформаторски дискусии по въпроса на възпитателното изкуство.
Вторият елемент е нещо, което изпълва човека с едно тихо чувство на срам, когато започнем да говорим за възпитателно изкуство. Защото когато говори, човек се изправя срещу една аудитория. Човек говори как трябва да се възпитава и че трябва да се възпитава по начин различен от обичайния днес. Или фактически човек непрекъснато повтаря: Всички Вие сте зле възпитани. И човек дори призовава тези, които са зле възпитани, да започнат да възпитават по-добре.
към текста >>
Вторият елемент е нещо, което изпълва човека с едно тихо чувство на срам, когато започнем да говорим за
възпитател
но изкуство.
Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на възпитанието, ние изпадаме в едно много странно положение. Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във възпитателното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание. Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле възпитани. И ето сега, въпреки това лошо възпитание, което сами приписваме на себе си, и което така много критикуваме, ние въпреки това твърдим, че знаем как трябва да се възпитава правилно! Това е първото нещо, което внася противоречие във всякакви реформаторски дискусии по въпроса на възпитателното изкуство.
Вторият елемент е нещо, което изпълва човека с едно тихо чувство на срам, когато започнем да говорим за възпитателно изкуство.
Защото когато говори, човек се изправя срещу една аудитория. Човек говори как трябва да се възпитава и че трябва да се възпитава по начин различен от обичайния днес. Или фактически човек непрекъснато повтаря: Всички Вие сте зле възпитани. И човек дори призовава тези, които са зле възпитани, да започнат да възпитават по-добре. Ние предполагаме, че както говорещият, така и слушателите, всъщност разбират добре как трябва да се възпитава, въпреки че самите те би трябвало да се чувствуват изключително зле възпитани.
към текста >>
То може да бъде разрешено само от този възглед за
възпитател
ното изкуство, който бива застъпен тук.
Или фактически човек непрекъснато повтаря: Всички Вие сте зле възпитани. И човек дори призовава тези, които са зле възпитани, да започнат да възпитават по-добре. Ние предполагаме, че както говорещият, така и слушателите, всъщност разбират добре как трябва да се възпитава, въпреки че самите те би трябвало да се чувствуват изключително зле възпитани. Това е едно противоречие. Но това е такова противоречие, което е създадено от самия живот.
То може да бъде разрешено само от този възглед за възпитателното изкуство, който бива застъпен тук.
Човек може изключително добре да знае какво липсва във възпитанието и какво би могло да бъде по-добре, тъй както можем да знаем, че една картина е добре нарисувана, въпреки, че никога не бихме могли да развием у себе си способности, с които сами да нарисуваме една такава добра картина. Като чувствуващо същество човек винаги би могъл да твърди, че е в състояние да разбере висотата на една картина на Рафаел: но след като не е художник, човек не би могъл да твърди, че може да нарисува една картина на Рафаел. Да, би било много добре, ако хората в наше време мислеха по този начин. Но днес те не мислят така върху познанието за възпитателното изкуство, което те могат да имат. Хората веднага започват да говорят за това, как трябва да възпитаваме.
към текста >>
Но днес те не мислят така върху познанието за
възпитател
ното изкуство, което те могат да имат.
Но това е такова противоречие, което е създадено от самия живот. То може да бъде разрешено само от този възглед за възпитателното изкуство, който бива застъпен тук. Човек може изключително добре да знае какво липсва във възпитанието и какво би могло да бъде по-добре, тъй както можем да знаем, че една картина е добре нарисувана, въпреки, че никога не бихме могли да развием у себе си способности, с които сами да нарисуваме една такава добра картина. Като чувствуващо същество човек винаги би могъл да твърди, че е в състояние да разбере висотата на една картина на Рафаел: но след като не е художник, човек не би могъл да твърди, че може да нарисува една картина на Рафаел. Да, би било много добре, ако хората в наше време мислеха по този начин.
Но днес те не мислят така върху познанието за възпитателното изкуство, което те могат да имат.
Хората веднага започват да говорят за това, как трябва да възпитаваме. Това обаче е подобно на случая, когато един човек, който не е художник и който не би могъл да бъде художник, започне да говори по отношение на една зле нарисувана картина, как тази картина би могла да бъде нарисувана добре. В това изложение аз ще говоря от гледната точка, че не е достатъчно човек да знае в общи линии какво означава добро възпитание; но, че е необходимо човек да познава и техническата страна, това което в частност принадлежи на възпитателното изкуство и че човек като възпитател и учител трябва да схваща всичко това така, както художникът възприема нещата в своето изкуство. Човек трябва да има усет, че практическото провеждане на преподаването и възпитанието трябва да протича на нивото на съзнанието. По тази причина в предходното изложение аз се опитах да изложа елементарните основни линии за усвояването на тази способност; и това разглеждане аз бих желал да продължа сега.
към текста >>
В това изложение аз ще говоря от гледната точка, че не е достатъчно човек да знае в общи линии какво означава добро възпитание; но, че е необходимо човек да познава и техническата страна, това което в частност принадлежи на
възпитател
ното изкуство и че човек като
възпитател
и учител трябва да схваща всичко това така, както художникът възприема нещата в своето изкуство.
Като чувствуващо същество човек винаги би могъл да твърди, че е в състояние да разбере висотата на една картина на Рафаел: но след като не е художник, човек не би могъл да твърди, че може да нарисува една картина на Рафаел. Да, би било много добре, ако хората в наше време мислеха по този начин. Но днес те не мислят така върху познанието за възпитателното изкуство, което те могат да имат. Хората веднага започват да говорят за това, как трябва да възпитаваме. Това обаче е подобно на случая, когато един човек, който не е художник и който не би могъл да бъде художник, започне да говори по отношение на една зле нарисувана картина, как тази картина би могла да бъде нарисувана добре.
В това изложение аз ще говоря от гледната точка, че не е достатъчно човек да знае в общи линии какво означава добро възпитание; но, че е необходимо човек да познава и техническата страна, това което в частност принадлежи на възпитателното изкуство и че човек като възпитател и учител трябва да схваща всичко това така, както художникът възприема нещата в своето изкуство.
Човек трябва да има усет, че практическото провеждане на преподаването и възпитанието трябва да протича на нивото на съзнанието. По тази причина в предходното изложение аз се опитах да изложа елементарните основни линии за усвояването на тази способност; и това разглеждане аз бих желал да продължа сега. Защото това, което за художника е наблюдение и боравене с форми и цвят, това за майстора в областта на възпитанието е познанието за духовната същност на човека. Човек лесно може да каже: Човекът се развива в своя живот в смисъла на своите заложби и в приспособяването си към околната среда; и той се развива по такъв начин, че постепенно в неговия живот се разгръщат заложените и придобитите сили. Но това не е достатъчно.
към текста >>
Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във
възпитател
на детето с цялото си вътрешно изживяване.
При детето нещата стоят така, че в известен смисъл всяко едно кръвно телце бива вътрешно физически възбудено от светлината. Във всеки случай човек не бива да разбира тези въздействия по такъв начин, сякаш те могат да бъдат доказани с груби физически методи. Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно. До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си душа. Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности.
Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване.
Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз. Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала. И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух. При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на живота.
към текста >>
Ала детето, което расте редом с възрастния, представлява имитатор и на най-слабите физически проявления на
възпитател
я.
Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз. Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала. И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух. При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на живота.
Ала детето, което расте редом с възрастния, представлява имитатор и на най-слабите физически проявления на възпитателя.
То насочва себе си изцяло според физиологичното изражение, според това, което то възприема от начина, по който възрастният разговаря, изпълнен с грижа, чувствува изпълнения с грижа човек, защото детето е изцяло сетивен орган. Между възрастния и детето се разиграват невеществени взаимодействия. Ако възрастният има някаква грижа, която е душевна и която намира израз в определени физически последици, то и детето, като имитатор, възприема тези физически последици и формира своя вътрешен свят, също както окото бива проникнато от светлинното въздействие. Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия език и в горчивия вкус на устата. В целия организъм на детето се оформя конституционален отпечатък на физическото изживяване у възрастния.
към текста >>
Ако искаме да бъдем
възпитател
и в правилния смисъл на думата, е необходимо да имаме подобни познания за по-фините жизнени въздействия.
Детето възприема издълженото бледо лице, което угрижения възрастен има, но то не може да приеме в себе си душевното съдържание на грижата, то само подражава на физическата последица от грижата. И резултатът е, че веднага физическата конституция на детето бива обхваната от духовните формообразуващи сили, имащи за седалище сетивнонервната система. Вътрешните физически и по-фините органи биват изградени в смисъла на това, което детето е приело у себе си като физически отпечатък на грижата. Така детето изгражда един организъм, предразположен към грижи, който по-късно лесно възприема жизнените впечатления като грижи, което друг вид конституция не би възприела по същия начин. Ето как чрез своя физически организъм детето се оформя като човек, изпълнен с грижи.
Ако искаме да бъдем възпитатели в правилния смисъл на думата, е необходимо да имаме подобни познания за по-фините жизнени въздействия.
За учителя и за възпитателя те представляват такова предварително условие, каквото за художника е способността да наблюдава въздействията на цветовете. По описания начин протича животът на детето до смяната на зъбите. Това, което се разиграва в детската човешка същност, представлява една вътрешна борба. Ала човек може да получи правилна представа за тази борба само чрез познанието за духовната страна на света и човека. Повече външно погледнато, това представлява една борба между онаследените качества на човека и приспособяването към света, който го обгражда през времето, когато той е малко дете.
към текста >>
За учителя и за
възпитател
я те представляват такова предварително условие, каквото за художника е способността да наблюдава въздействията на цветовете.
И резултатът е, че веднага физическата конституция на детето бива обхваната от духовните формообразуващи сили, имащи за седалище сетивнонервната система. Вътрешните физически и по-фините органи биват изградени в смисъла на това, което детето е приело у себе си като физически отпечатък на грижата. Така детето изгражда един организъм, предразположен към грижи, който по-късно лесно възприема жизнените впечатления като грижи, което друг вид конституция не би възприела по същия начин. Ето как чрез своя физически организъм детето се оформя като човек, изпълнен с грижи. Ако искаме да бъдем възпитатели в правилния смисъл на думата, е необходимо да имаме подобни познания за по-фините жизнени въздействия.
За учителя и за възпитателя те представляват такова предварително условие, каквото за художника е способността да наблюдава въздействията на цветовете.
По описания начин протича животът на детето до смяната на зъбите. Това, което се разиграва в детската човешка същност, представлява една вътрешна борба. Ала човек може да получи правилна представа за тази борба само чрез познанието за духовната страна на света и човека. Повече външно погледнато, това представлява една борба между онаследените качества на човека и приспособяването към света, който го обгражда през времето, когато той е малко дете. Човекът се ражда с определени онаследени качества.
към текста >>
Подобна правилна дарба за наблюдение на такива неща ще има онзи
възпитател
и учител, който формира своето отношение, изхождайки от познанието за духовния човек, по начина, който изложих в преходното разглеждане.
В първия период от живота на детето наследствеността представлява най-важното; обаче по-късно все повече изпъква приспособяването на човека към света. Постепенно онаследените качества биват така преобразени, че човекът започва да носи в себе си не само това, което е онаследил от своите родители и от своите прадеди, но той се отваря, чрез всички свои сетива, чрез душата си, чрез целия си дух, за света на своето обкръжение. В противен случай той се превръща в едно отчуждено от света същество, в човек желаещ само онова, което е залегнало в смисъла на неговите онаследени качества и което представлява противоположност на целия заобикалящ го свят. Но ние трябва да възпитаваме хора, способни да възприемат всичко онова, което става в света, които всеки ден, когато видят нещо ново, да могат да променят своите усещания и своите претенции според новите условия. Само такива хора няма да се затворят себично вътре в себе си, но ще могат свободно и открито да се изправят срещу света; и само това ще ни даде възможност да можем със света и с хората заедно да работим в живота.
Подобна правилна дарба за наблюдение на такива неща ще има онзи възпитател и учител, който формира своето отношение, изхождайки от познанието за духовния човек, по начина, който изложих в преходното разглеждане.
Трябва да можем във всички подробности да наблюдаваме как през първите години от живота на детето наследствеността се намира във вътрешна борба с приспособяването към света. Нека поне веднъж, с една чисто човешка всеотдайност към познанието, се опитаме да проследим чудния процес, разиграващ се, когато първите зъби биват сменяни от вторите. В първите зъби е на лице нещо онаследено. Те изглеждат почти така, сякаш външно погледнато са негодни за външния свят. Сега над всеки онаследен зъб постепенно започва да се формира един друг зъб.
към текста >>
И този, който е застанал до детето в ролята на
възпитател
, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм.
Смяната на зъбите представлява само симптом на други процеси, които обаче не се разиграват така явно за нашия поглед. Докато сменя зъбите си, детето се превръща от едно същество, изтъкано от наследственост, в едно мирово същество. Раждайки се на белия свят, човекът носи в себе си един онаследен организъм. В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм. Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето.
И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм.
Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм. Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен.
към текста >>
Или като
възпитател
и ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм.
Докато сменя зъбите си, детето се превръща от едно същество, изтъкано от наследственост, в едно мирово същество. Раждайки се на белия свят, човекът носи в себе си един онаследен организъм. В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм. Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето. И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм.
Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм.
Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата.
към текста >>
Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като
възпитател
и самите ние всъщност постъпваме в едно училище.
В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм. Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето. И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм. Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм. Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност.
Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище.
Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата. Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен. Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно.
към текста >>
Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като
възпитател
и или учители изобщо не сме в състояние да обхванем.
Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен. Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас. Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме.
Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем.
Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез възпитателното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете. Всичко това ни отвежда до правилния отговор на въпроса, който току що бе поставен. В живота си възрастният човек често пъти знае изключително добре какво е правилно да се направи; обаче той не може да го извърши. Обикновено не му достига необходимата сила. Често това, което прави човек безсилен спрямо необходимостта нещо да бъде извършено, е скрито много дълбоко в него.
към текста >>
Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез
възпитател
ното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете.
Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас. Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме. Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем.
Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез възпитателното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете.
Всичко това ни отвежда до правилния отговор на въпроса, който току що бе поставен. В живота си възрастният човек често пъти знае изключително добре какво е правилно да се направи; обаче той не може да го извърши. Обикновено не му достига необходимата сила. Често това, което прави човек безсилен спрямо необходимостта нещо да бъде извършено, е скрито много дълбоко в него. Тогава едно истинско познание за човека ни показва, че физическият организъм е този, който носи у себе си нещо като подражание на грижите, които характеризирах.
към текста >>
Тази организация е възникнала чрез общуването с
възпитател
я.
Често това, което прави човек безсилен спрямо необходимостта нещо да бъде извършено, е скрито много дълбоко в него. Тогава едно истинско познание за човека ни показва, че физическият организъм е този, който носи у себе си нещо като подражание на грижите, които характеризирах. Това подражание се е въплътило в организма. Чрез физическия организъм е възникнала една, превърната в навик основна ориентация в живота. Може да имаме обаче такъв случай, когато светът изисква от човека нещо, което изобщо не съответствува на неговата организация, изградена в непосредствена близост до нечии грижи.
Тази организация е възникнала чрез общуването с възпитателя.
И като последица човекът е принуден да носи това, придобито в детството чрез подражание състояние на своя изпълнен с грижи организъм. Искаме ли да практикуваме възпитателното изкуство, ние трябва да сме в състояние да се вглеждаме в подобни фини взаимоотношения в живота. Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи. Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него. Градинарят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на растението.
към текста >>
Искаме ли да практикуваме
възпитател
ното изкуство, ние трябва да сме в състояние да се вглеждаме в подобни фини взаимоотношения в живота.
Това подражание се е въплътило в организма. Чрез физическия организъм е възникнала една, превърната в навик основна ориентация в живота. Може да имаме обаче такъв случай, когато светът изисква от човека нещо, което изобщо не съответствува на неговата организация, изградена в непосредствена близост до нечии грижи. Тази организация е възникнала чрез общуването с възпитателя. И като последица човекът е принуден да носи това, придобито в детството чрез подражание състояние на своя изпълнен с грижи организъм.
Искаме ли да практикуваме възпитателното изкуство, ние трябва да сме в състояние да се вглеждаме в подобни фини взаимоотношения в живота.
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи. Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него. Градинарят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на растението. Той само трябва да даде възможност на растението да разгърне своите собствени сили. Възпитателното изкуство трябва да се състои в следното: Възпитателят да създава условията, при които неговите питомци могат да се развиват свободно.
към текста >>
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да,
възпитател
ят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи.
Чрез физическия организъм е възникнала една, превърната в навик основна ориентация в живота. Може да имаме обаче такъв случай, когато светът изисква от човека нещо, което изобщо не съответствува на неговата организация, изградена в непосредствена близост до нечии грижи. Тази организация е възникнала чрез общуването с възпитателя. И като последица човекът е принуден да носи това, придобито в детството чрез подражание състояние на своя изпълнен с грижи организъм. Искаме ли да практикуваме възпитателното изкуство, ние трябва да сме в състояние да се вглеждаме в подобни фини взаимоотношения в живота.
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи.
Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него. Градинарят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на растението. Той само трябва да даде възможност на растението да разгърне своите собствени сили. Възпитателното изкуство трябва да се състои в следното: Възпитателят да създава условията, при които неговите питомци могат да се развиват свободно. Това ще създаде и възможност детето да развие свободно своите по-висши заложби, по-висши от тези, които притежава учителят и това ще допринесе физическият организъм на детето да не представлява отражение на организма на учителя.
към текста >>
Или от
възпитател
я трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него.
Може да имаме обаче такъв случай, когато светът изисква от човека нещо, което изобщо не съответствува на неговата организация, изградена в непосредствена близост до нечии грижи. Тази организация е възникнала чрез общуването с възпитателя. И като последица човекът е принуден да носи това, придобито в детството чрез подражание състояние на своя изпълнен с грижи организъм. Искаме ли да практикуваме възпитателното изкуство, ние трябва да сме в състояние да се вглеждаме в подобни фини взаимоотношения в живота. Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи.
Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него.
Градинарят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на растението. Той само трябва да даде възможност на растението да разгърне своите собствени сили. Възпитателното изкуство трябва да се състои в следното: Възпитателят да създава условията, при които неговите питомци могат да се развиват свободно. Това ще създаде и възможност детето да развие свободно своите по-висши заложби, по-висши от тези, които притежава учителят и това ще допринесе физическият организъм на детето да не представлява отражение на организма на учителя. Доколкото вникването в духовната същност на човека може да ни служи като основа в грижата ни за физическия организъм, става ясно, ако погледнем степента на развитие, която природонаучното познание е достигнало днес.
към текста >>
Възпитател
ното изкуство трябва да се състои в следното:
Възпитател
ят да създава условията, при които неговите питомци могат да се развиват свободно.
Искаме ли да практикуваме възпитателното изкуство, ние трябва да сме в състояние да се вглеждаме в подобни фини взаимоотношения в живота. Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи. Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него. Градинарят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на растението. Той само трябва да даде възможност на растението да разгърне своите собствени сили.
Възпитателното изкуство трябва да се състои в следното: Възпитателят да създава условията, при които неговите питомци могат да се развиват свободно.
Това ще създаде и възможност детето да развие свободно своите по-висши заложби, по-висши от тези, които притежава учителят и това ще допринесе физическият организъм на детето да не представлява отражение на организма на учителя. Доколкото вникването в духовната същност на човека може да ни служи като основа в грижата ни за физическия организъм, става ясно, ако погледнем степента на развитие, която природонаучното познание е достигнало днес. Изобщо можем да кажем, че правилното разбиране на това познание в много области на описаната тук наука за духовната страна на света представлява – без никаква следа от фантастика – едно необходимо продължение на естествената наука. Тази необходимост не може да бъде видяна до момента, когато природонаучното мислене бива осъществявано единствено чрез резултатите на сетивното наблюдение и на механичния експеримент. Обаче с познанията, произлизащи от това, не може да бъде изградена основата за възпитанието на човека.
към текста >>
Във
възпитател
ното изкуство ние можем да си послужим с подобни единични предложени ни от природната наука факти, едва когато ги обхванем от гледна точка, според която в цялостния си образ човекът бива разглеждан като едно духовно-душевно същество.
Хора, поставени силно под влиянието на някаква грижа, след известно време показват влошаване на бъбречните функции. Такъв един многозначителен природонаучен резултат ни отвежда до пътя за изследване на духовната страна на света. Но този път трябва да бъде продължен. И това може да стане единствено чрез духовнонаучните методи. Чрез тях по един нагледен начин целият човек бива възприет като едно духовно същество и едва по този начин може да бъде хвърлена правилна светлина върху подобен природо-научен факт.
Във възпитателното изкуство ние можем да си послужим с подобни единични предложени ни от природната наука факти, едва когато ги обхванем от гледна точка, според която в цялостния си образ човекът бива разглеждан като едно духовно-душевно същество.
От тази гледна точка може да бъде видяна и дейността на физическия организъм, осъществяваща се под влияние на духовното. Чрез такъв възглед ние стигаме до правилно поведение спрямо детето. Трагичното в нашия материалистично ориентиран век е, че външно погледнато той открива много физически факти, но не притежава знания за тяхната взаимовръзка, която се намира в областта на духовното. Познанието на това време насочва всички погледи върху физическото, но му липсва погледа за значението на физическото, материалното. Тъкмо изхождайки от материалистично ориентираната наука не може да бъде прозряно значението на материалното.
към текста >>
Ако трябва по правилен начин да застанем до детето като
възпитател
и, като преподаватели, то ние трябва да знаем, че в тази възраст е необходимо да поднесем на детето целия учебен материал по един художествен начин.
Музиката живее като ритъм, който намира продължение и в самата ритмична система на човека. Самият вътрешен човек се превръща в лира и във виола. Цялата ритмична система поема в себе си като отпечатък това, което виолата и пианото разгръщат по един музикален път. И така, както е с музикалното занимание, така и по един по-фин, по-интимен начин стоят нещата с пластиката и рисуването. Цветовите хармонии, цветовите мелодии също така биват впоследствие изживявани във вътрешността на човека като вътрешни процеси на ритмичната органна система.
Ако трябва по правилен начин да застанем до детето като възпитатели, като преподаватели, то ние трябва да знаем, че в тази възраст е необходимо да поднесем на детето целия учебен материал по един художествен начин.
Това е същественото за основното училище, целият урок при децата да бъде така оформен, че да бъде насочен към ритмичната система на детето. С цялото преподаване, с цялото възпитание ние трябва да се държим спрямо детето така, че под влияние на нашето поведение то да бъде в състояние свободно и хармонично да развива своята ритмична система. Колко малко внимание се обръща на това обстоятелство днес става явно, когато видим, че по природо-научен път човекът се стреми изключително към ценни резултати относно същността на детското устройство, които после биват интерпретирани без оглед на духовното и след това по същия начин биват прилагани в преподаването. Правят се опити в експерименталната психология. Хората искат да знаят с каква скорост у детето настъпва умора при тази или онази дейност и възниква стремежът урокът да бъде построен според познанието за настъпването на умората.
към текста >>
Човекът би желал да каже: Тъкмо в това, постепенно да доведем детето до способността правилно да разгърне в себе си морални импулси, се състои най-големият, най-значителен
възпитател
ен въпрос.
Защото ако човек не мисли духовно, тогава той ще се стреми да премахне умората с помощта на всякакви други средства, но няма да се погрижи за нейното избягване чрез едно различно построяване на урока. Въпросът не се свежда до това да излезем и да кажем: Нашата естествена наука е лоша, трябва да я оборим. Това не може да хрумне на един духовно мислещ човек. Но той казва: Ние имаме нужда именно от едни по-висши гледни точки, за да приложим природо-научното познание в живота. А това, което беше показано тук по отношение физическата страна на живота, същото има определящо значение и за душевната страна и за моралната същност на човека.
Човекът би желал да каже: Тъкмо в това, постепенно да доведем детето до способността правилно да разгърне в себе си морални импулси, се състои най-големият, най-значителен възпитателен въпрос.
Ала моралните импулси не могат да бъдат внесени в детето, ако ние му повеляваме, ако му казваме: Това трябва да стане така, това е добро – или чрез помощта на един апел да убеждаваме неговия интелект, че нещо трябва да стане и че е добро. Или ако му казваме: Това е лошо, онова е грозно, това не би трябвало да правиш, ако искаме да му докажем, че нещо е лошо. Това как човекът ще постави себе си интелектуално спрямо доброто и злото, спрямо цялото морално устройство на света, е нещо, което тепърва трябва да се пробуди. И то се пробужда с настъпването на половата зрялост – ритмичната система в значителна степен е извършила своя принос в цялостното човешко развитие, когато интелектуалното узрява за своето пълно разгръщане. Само тогава изникват правилните морални импулси в човека с тяхната необходима сила, когато в съответното състояние на зрялост той изживява вътрешното удовлетворение, сам да бъде в състояние да си изгради морална преценка за битието.
към текста >>
Както по отношение на живота, насочен в посока към външния свят, така и по отношение на живота, насочен към моралния свят, може да се каже, че възпитаваме и преподаваме правилно само когато
възпитател
ят е в състояние да наблюдава, изхождайки от духовното, което в хода на различните възрасти изживява себе си в нервно-сетивната система, в ритмичната, в дихателната и в системата на кръвообращението, във веществообменната и в двигателната система поотделно, както и във взаимодействието на тези системи.
Една директно насадена интелектуална преценка е като цвете, откъснато от своето стебло и от своите корени. Когато се пробуди след половата зрялост и ако има в себе си спомените за готови морално-интелектуални преценки, детето чувствува себе си вътрешно поробено. То вероятно няма да си казва на себе си, че е вътрешно поробено, но за целия по-късен живот ще му липсва онзи вероятно по-важен опит за живота, изразяващ се в следното смътно чувство: Моралният елемент сам се пробудил в мен; сам съм разгърнал в себе си морална преценка; тя е моя. Изживяването на това вътрешно удовлетворение в по-късния живот не се постига чрез едно абстрактно морално назидание, то трябва да бъде грижливо подготвено. Ето така навсякъде във възпитанието и в преподаването въпросът се свежда до “как”.
Както по отношение на живота, насочен в посока към външния свят, така и по отношение на живота, насочен към моралния свят, може да се каже, че възпитаваме и преподаваме правилно само когато възпитателят е в състояние да наблюдава, изхождайки от духовното, което в хода на различните възрасти изживява себе си в нервно-сетивната система, в ритмичната, в дихателната и в системата на кръвообращението, във веществообменната и в двигателната система поотделно, както и във взаимодействието на тези системи.
Трябва да умеем, изхождайки от Духа, да се потопяваме във физиката и да можем да наблюдаваме как Духът непрекъснато струи и бушува във физическото. Ако за целите на преподавателското изкуство трябва да търсим познание за същността на човека, то по отношение на практическия живот все пак въпросът се свежда до това каква нагласа, какво душевно настроение цари в учителя, във възпитателя, именно благодарение на обстоятелството, че той има в себе си подобен светоглед, коренящ се в духовния живот. Такъв светоглед, когато е честно постигнат, остава не само в сферата на мисловната система, но той е съпроводен от определена нагласа. И каква нагласа ще бъде предизвикана у човека, това най-добре можем да видим, ако погледнем мнозина от нашите съвременници. Изминалите епохи сигурно имат своите големи недостатъци; много неща, които през изминалите времена са съществували под формата на човешки идеи и човешки нагласи, е по-добре да не се завръщат отново днес; обаче онзи, който с известна интуиция погледне в историческия живот на човечеството, все пак ще види как от тогавашния си духовен живот хората черпеха вътрешна радост и как при много хора от нашето съвремие липсата на такъв духовен живот поражда мъчителни и загадъчни въпроси относно радостта от живота и сигурността в живота.
към текста >>
Ако за целите на преподавателското изкуство трябва да търсим познание за същността на човека, то по отношение на практическия живот все пак въпросът се свежда до това каква нагласа, какво душевно настроение цари в учителя, във
възпитател
я, именно благодарение на обстоятелството, че той има в себе си подобен светоглед, коренящ се в духовния живот.
То вероятно няма да си казва на себе си, че е вътрешно поробено, но за целия по-късен живот ще му липсва онзи вероятно по-важен опит за живота, изразяващ се в следното смътно чувство: Моралният елемент сам се пробудил в мен; сам съм разгърнал в себе си морална преценка; тя е моя. Изживяването на това вътрешно удовлетворение в по-късния живот не се постига чрез едно абстрактно морално назидание, то трябва да бъде грижливо подготвено. Ето така навсякъде във възпитанието и в преподаването въпросът се свежда до “как”. Както по отношение на живота, насочен в посока към външния свят, така и по отношение на живота, насочен към моралния свят, може да се каже, че възпитаваме и преподаваме правилно само когато възпитателят е в състояние да наблюдава, изхождайки от духовното, което в хода на различните възрасти изживява себе си в нервно-сетивната система, в ритмичната, в дихателната и в системата на кръвообращението, във веществообменната и в двигателната система поотделно, както и във взаимодействието на тези системи. Трябва да умеем, изхождайки от Духа, да се потопяваме във физиката и да можем да наблюдаваме как Духът непрекъснато струи и бушува във физическото.
Ако за целите на преподавателското изкуство трябва да търсим познание за същността на човека, то по отношение на практическия живот все пак въпросът се свежда до това каква нагласа, какво душевно настроение цари в учителя, във възпитателя, именно благодарение на обстоятелството, че той има в себе си подобен светоглед, коренящ се в духовния живот.
Такъв светоглед, когато е честно постигнат, остава не само в сферата на мисловната система, но той е съпроводен от определена нагласа. И каква нагласа ще бъде предизвикана у човека, това най-добре можем да видим, ако погледнем мнозина от нашите съвременници. Изминалите епохи сигурно имат своите големи недостатъци; много неща, които през изминалите времена са съществували под формата на човешки идеи и човешки нагласи, е по-добре да не се завръщат отново днес; обаче онзи, който с известна интуиция погледне в историческия живот на човечеството, все пак ще види как от тогавашния си духовен живот хората черпеха вътрешна радост и как при много хора от нашето съвремие липсата на такъв духовен живот поражда мъчителни и загадъчни въпроси относно радостта от живота и сигурността в живота. Съвременното човечество в много слаба степен може да си отговори на вътрешните съдбовни въпроси, изплуващи мъчително в душата, когато тя наблюдава света. Когато някой е нещастен вътре в себе си, основателно нещастен, все пак съществува възможността човек да отправи поглед към нещо в Космоса, за да намери равновесие в своето вътрешно нещастие.
към текста >>
Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във
възпитател
я.
Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм. Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя.
Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя.
Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание. Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача. Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за възпитание и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето. Спрямо много неща човек може да има религиозно усещане.
към текста >>
Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което
възпитател
ят подхожда към своята задача.
Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание.
Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача.
Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за възпитание и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето. Спрямо много неща човек може да има религиозно усещане. Човек изпитва религиозно чувство спрямо цветето на полето, ако позволим това цвете да въздействува върху нас като едно творение на божественодуховния световен ред. Човек има подобно усещане спрямо светкавицата, проблясваща сред облаците, ако можем да усетим, как тя е поставена вътре в самия божественодуховен световен ред. Ето това би трябвало да усещаме, когато в лицето на детето, от дълбокото лоно на световния ред пред нас изплува възможно най-висшето откровение, чрез което ни се казва, какво представлява светът.
към текста >>
В това настроение е заложен един от най-важните импулси на
възпитател
ната техника.
Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за възпитание и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето. Спрямо много неща човек може да има религиозно усещане. Човек изпитва религиозно чувство спрямо цветето на полето, ако позволим това цвете да въздействува върху нас като едно творение на божественодуховния световен ред. Човек има подобно усещане спрямо светкавицата, проблясваща сред облаците, ако можем да усетим, как тя е поставена вътре в самия божественодуховен световен ред. Ето това би трябвало да усещаме, когато в лицето на детето, от дълбокото лоно на световния ред пред нас изплува възможно най-висшето откровение, чрез което ни се казва, какво представлява светът.
В това настроение е заложен един от най-важните импулси на възпитателната техника.
Възпитателната техника е различна от тази, която се прилага върху неща, непроникнати от Духа. Възпитателната техника навсякъде предполага, че всичко, което възпитателят прави, се поражда от религиозноморални импулси. Такова усещане можем да имаме и спрямо едно дете, което е с лоши заложби. Тогава ние ще се изправим пред това дете не с антипатия, но с трагизъм. Тук човек може би ще каже: В наше време, когато много маловажни неща биват възприемани така ужасно обективно, все още съществуват хора, които считат за неуместно, ако трябва да имат религиозно усещане спрямо едно дете, което проявява себе си като един нехранимайко.
към текста >>
Възпитател
ната техника е различна от тази, която се прилага върху неща, непроникнати от Духа.
Спрямо много неща човек може да има религиозно усещане. Човек изпитва религиозно чувство спрямо цветето на полето, ако позволим това цвете да въздействува върху нас като едно творение на божественодуховния световен ред. Човек има подобно усещане спрямо светкавицата, проблясваща сред облаците, ако можем да усетим, как тя е поставена вътре в самия божественодуховен световен ред. Ето това би трябвало да усещаме, когато в лицето на детето, от дълбокото лоно на световния ред пред нас изплува възможно най-висшето откровение, чрез което ни се казва, какво представлява светът. В това настроение е заложен един от най-важните импулси на възпитателната техника.
Възпитателната техника е различна от тази, която се прилага върху неща, непроникнати от Духа.
Възпитателната техника навсякъде предполага, че всичко, което възпитателят прави, се поражда от религиозноморални импулси. Такова усещане можем да имаме и спрямо едно дете, което е с лоши заложби. Тогава ние ще се изправим пред това дете не с антипатия, но с трагизъм. Тук човек може би ще каже: В наше време, когато много маловажни неща биват възприемани така ужасно обективно, все още съществуват хора, които считат за неуместно, ако трябва да имат религиозно усещане спрямо едно дете, което проявява себе си като един нехранимайко. Човек може би ще каже: Какво трагично усещане мога да имам спрямо това дете, изживяващо себе си като един нехранимайко?
към текста >>
Възпитател
ната техника навсякъде предполага, че всичко, което
възпитател
ят прави, се поражда от религиозноморални импулси.
Човек изпитва религиозно чувство спрямо цветето на полето, ако позволим това цвете да въздействува върху нас като едно творение на божественодуховния световен ред. Човек има подобно усещане спрямо светкавицата, проблясваща сред облаците, ако можем да усетим, как тя е поставена вътре в самия божественодуховен световен ред. Ето това би трябвало да усещаме, когато в лицето на детето, от дълбокото лоно на световния ред пред нас изплува възможно най-висшето откровение, чрез което ни се казва, какво представлява светът. В това настроение е заложен един от най-важните импулси на възпитателната техника. Възпитателната техника е различна от тази, която се прилага върху неща, непроникнати от Духа.
Възпитателната техника навсякъде предполага, че всичко, което възпитателят прави, се поражда от религиозноморални импулси.
Такова усещане можем да имаме и спрямо едно дете, което е с лоши заложби. Тогава ние ще се изправим пред това дете не с антипатия, но с трагизъм. Тук човек може би ще каже: В наше време, когато много маловажни неща биват възприемани така ужасно обективно, все още съществуват хора, които считат за неуместно, ако трябва да имат религиозно усещане спрямо едно дете, което проявява себе си като един нехранимайко. Човек може би ще каже: Какво трагично усещане мога да имам спрямо това дете, изживяващо себе си като един нехранимайко? В нашето така ужасно обективно настроено време дори мнозина родители признават, че техните деца са безделници, докато в по-ранни времена това не е било обичайно: тогава всяко едно дете е било за родителите “послушно”.
към текста >>
Ако човек може да изживее този трагизъм, тогава той ще му помогне да преодолее подводните камъни на
възпитател
ното изкуство.
Тук човек може би ще каже: В наше време, когато много маловажни неща биват възприемани така ужасно обективно, все още съществуват хора, които считат за неуместно, ако трябва да имат религиозно усещане спрямо едно дете, което проявява себе си като един нехранимайко. Човек може би ще каже: Какво трагично усещане мога да имам спрямо това дете, изживяващо себе си като един нехранимайко? В нашето така ужасно обективно настроено време дори мнозина родители признават, че техните деца са безделници, докато в по-ранни времена това не е било обичайно: тогава всяко едно дете е било за родителите “послушно”. Това е едно по-добро настроение от днешното. Но наистина може да бъде създадено и едно трагично настроение, когато като подарък от божественодуховния световен ред, като случай на неговото най-висше откровение ни бъде изпратено едно трудно за възпитание дете.
Ако човек може да изживее този трагизъм, тогава той ще му помогне да преодолее подводните камъни на възпитателното изкуство.
Ако сме в състояние с благодарност да приемем едно невъзпитано дете и ако можем да почувствуваме трагизъм спрямо него и ако можем, изхождайки тъкмо от този трагизъм да развием у себе си импулс за действие, едва тогава ще усетим истинската благодарност спрямо божествения световен ред, тогава, когато и лошото ще бъде прието като нещо божествено, макар че това приемане да е нещо много сложно. Благодарността е основното настроение, което трябва да прониже обучаващия и възпитаващия, когато той се изправи пред детското развитие в първия жизнен период до смяната на зъбите. Един нов елемент се появява през втория жизнен период. Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на възпитателя да притежава художествен характер. Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност.
към текста >>
Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на
възпитател
я да притежава художествен характер.
Но наистина може да бъде създадено и едно трагично настроение, когато като подарък от божественодуховния световен ред, като случай на неговото най-висше откровение ни бъде изпратено едно трудно за възпитание дете. Ако човек може да изживее този трагизъм, тогава той ще му помогне да преодолее подводните камъни на възпитателното изкуство. Ако сме в състояние с благодарност да приемем едно невъзпитано дете и ако можем да почувствуваме трагизъм спрямо него и ако можем, изхождайки тъкмо от този трагизъм да развием у себе си импулс за действие, едва тогава ще усетим истинската благодарност спрямо божествения световен ред, тогава, когато и лошото ще бъде прието като нещо божествено, макар че това приемане да е нещо много сложно. Благодарността е основното настроение, което трябва да прониже обучаващия и възпитаващия, когато той се изправи пред детското развитие в първия жизнен период до смяната на зъбите. Един нов елемент се появява през втория жизнен период.
Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на възпитателя да притежава художествен характер.
Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност. Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов. В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във възпитателя не е пронизано от любов към възпитателното действие. Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек. Единствено от интелекта не може да произлезе възпитателно изкуство: то може да произлезе само от това, което намира откровение в описаната благодарност и в любовта към възпитаването.
към текста >>
Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите
възпитател
ни действия, спрямо нашата
възпитател
на активност.
Ако човек може да изживее този трагизъм, тогава той ще му помогне да преодолее подводните камъни на възпитателното изкуство. Ако сме в състояние с благодарност да приемем едно невъзпитано дете и ако можем да почувствуваме трагизъм спрямо него и ако можем, изхождайки тъкмо от този трагизъм да развием у себе си импулс за действие, едва тогава ще усетим истинската благодарност спрямо божествения световен ред, тогава, когато и лошото ще бъде прието като нещо божествено, макар че това приемане да е нещо много сложно. Благодарността е основното настроение, което трябва да прониже обучаващия и възпитаващия, когато той се изправи пред детското развитие в първия жизнен период до смяната на зъбите. Един нов елемент се появява през втория жизнен период. Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на възпитателя да притежава художествен характер.
Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност.
Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов. В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във възпитателя не е пронизано от любов към възпитателното действие. Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек. Единствено от интелекта не може да произлезе възпитателно изкуство: то може да произлезе само от това, което намира откровение в описаната благодарност и в любовта към възпитаването. Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи.
към текста >>
Защото в тази любов действува силата, отвеждаща
възпитател
я до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов.
Ако сме в състояние с благодарност да приемем едно невъзпитано дете и ако можем да почувствуваме трагизъм спрямо него и ако можем, изхождайки тъкмо от този трагизъм да развием у себе си импулс за действие, едва тогава ще усетим истинската благодарност спрямо божествения световен ред, тогава, когато и лошото ще бъде прието като нещо божествено, макар че това приемане да е нещо много сложно. Благодарността е основното настроение, което трябва да прониже обучаващия и възпитаващия, когато той се изправи пред детското развитие в първия жизнен период до смяната на зъбите. Един нов елемент се появява през втория жизнен период. Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на възпитателя да притежава художествен характер. Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност.
Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов.
В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във възпитателя не е пронизано от любов към възпитателното действие. Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек. Единствено от интелекта не може да произлезе възпитателно изкуство: то може да произлезе само от това, което намира откровение в описаната благодарност и в любовта към възпитаването. Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си.
към текста >>
В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във
възпитател
я не е пронизано от любов към
възпитател
ното действие.
Благодарността е основното настроение, което трябва да прониже обучаващия и възпитаващия, когато той се изправи пред детското развитие в първия жизнен период до смяната на зъбите. Един нов елемент се появява през втория жизнен период. Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на възпитателя да притежава художествен характер. Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност. Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов.
В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във възпитателя не е пронизано от любов към възпитателното действие.
Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек. Единствено от интелекта не може да произлезе възпитателно изкуство: то може да произлезе само от това, което намира откровение в описаната благодарност и в любовта към възпитаването. Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя.
към текста >>
Това, което
възпитател
ят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек.
Един нов елемент се появява през втория жизнен период. Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на възпитателя да притежава художествен характер. Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност. Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов. В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във възпитателя не е пронизано от любов към възпитателното действие.
Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек.
Единствено от интелекта не може да произлезе възпитателно изкуство: то може да произлезе само от това, което намира откровение в описаната благодарност и в любовта към възпитаването. Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него.
към текста >>
Единствено от интелекта не може да произлезе
възпитател
но изкуство: то може да произлезе само от това, което намира откровение в описаната благодарност и в любовта към възпитаването.
Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на възпитателя да притежава художествен характер. Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност. Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов. В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във възпитателя не е пронизано от любов към възпитателното действие. Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек.
Единствено от интелекта не може да произлезе възпитателно изкуство: то може да произлезе само от това, което намира откровение в описаната благодарност и в любовта към възпитаването.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка.
към текста >>
Във
възпитател
ното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи.
Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност. Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов. В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във възпитателя не е пронизано от любов към възпитателното действие. Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек. Единствено от интелекта не може да произлезе възпитателно изкуство: то може да произлезе само от това, което намира откровение в описаната благодарност и в любовта към възпитаването.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи.
Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>
Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на
възпитател
я.
В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във възпитателя не е пронизано от любов към възпитателното действие. Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек. Единствено от интелекта не може да произлезе възпитателно изкуство: то може да произлезе само от това, което намира откровение в описаната благодарност и в любовта към възпитаването. Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си.
Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя.
Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект. Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите. Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество.
към текста >>
Възпитател
ят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него.
Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек. Единствено от интелекта не може да произлезе възпитателно изкуство: то може да произлезе само от това, което намира откровение в описаната благодарност и в любовта към възпитаването. Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя.
Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него.
Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект. Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите. Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество. Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот.
към текста >>
Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към
възпитател
ното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите.
Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите.
Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество. Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот. Не бива да си казваме: Ти трябва да влееш това или онова в детската душа, но трябва да имаш страхопочитание пред духа на детето. Този Дух ти не можеш да развиеш, той се развива сам. Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие.
към текста >>
Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме
възпитател
но върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество.
Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект. Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите.
Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество.
Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот. Не бива да си казваме: Ти трябва да влееш това или онова в детската душа, но трябва да имаш страхопочитание пред духа на детето. Този Дух ти не можеш да развиеш, той се развива сам. Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие. Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното.
към текста >>
Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като
възпитател
и, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот.
Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект. Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите. Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество.
Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот.
Не бива да си казваме: Ти трябва да влееш това или онова в детската душа, но трябва да имаш страхопочитание пред духа на детето. Този Дух ти не можеш да развиеш, той се развива сам. Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие. Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното. Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество.
към текста >>
Но неговият живот се състои в това, което ние като
възпитател
и разгръщаме в средата около него.
Не бива да си казваме: Ти трябва да влееш това или онова в детската душа, но трябва да имаш страхопочитание пред духа на детето. Този Дух ти не можеш да развиеш, той се развива сам. Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие. Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното. Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество.
Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него.
Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>
Задачата на
възпитател
я се състои във възможно най-голямото себеотричане.
Този Дух ти не можеш да развиеш, той се развива сам. Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие. Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното. Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество. Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него.
Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане.
В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота. Трите златни правила за възпитателното и преподавателското изкуство, които във всеки един учител, във всеки един възпитател трябва да се превърнат в основно настроение, в импулс за работа и които не бива да бъдат схващани просто интелектуално, а трябва да бъдат възприети от целия човек, тези правила са следните:
към текста >>
В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на
възпитател
я.
Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие. Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното. Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество. Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него. Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане.
В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя.
Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота. Трите златни правила за възпитателното и преподавателското изкуство, които във всеки един учител, във всеки един възпитател трябва да се превърнат в основно настроение, в импулс за работа и които не бива да бъдат схващани просто интелектуално, а трябва да бъдат възприети от целия човек, тези правила са следните: Религиозна благодарност спрямо света, намиращ своето откровение в детето, проникната от съзнанието, че детето представлява божествена загадка, която трябва да разрешим ние с нашето възпитателно изкуство.
към текста >>
Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият
възпитател
е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието.
Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество. Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него. Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си.
Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието.
Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота. Трите златни правила за възпитателното и преподавателското изкуство, които във всеки един учител, във всеки един възпитател трябва да се превърнат в основно настроение, в импулс за работа и които не бива да бъдат схващани просто интелектуално, а трябва да бъдат възприети от целия човек, тези правила са следните: Религиозна благодарност спрямо света, намиращ своето откровение в детето, проникната от съзнанието, че детето представлява божествена загадка, която трябва да разрешим ние с нашето възпитателно изкуство. Един възпитателен метод, изграден с любов, чрез който с наша помощ детето инстинктивно възпитава себе си без да бъде застрашена свободата му, която следва да бъде зачитана дори там, където тя представлява един несъзнателен елемент на органичната растителна мощ.
към текста >>
Трите златни правила за
възпитател
ното и преподавателското изкуство, които във всеки един учител, във всеки един
възпитател
трябва да се превърнат в основно настроение, в импулс за работа и които не бива да бъдат схващани просто интелектуално, а трябва да бъдат възприети от целия човек, тези правила са следните:
Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
Трите златни правила за възпитателното и преподавателското изкуство, които във всеки един учител, във всеки един възпитател трябва да се превърнат в основно настроение, в импулс за работа и които не бива да бъдат схващани просто интелектуално, а трябва да бъдат възприети от целия човек, тези правила са следните:
Религиозна благодарност спрямо света, намиращ своето откровение в детето, проникната от съзнанието, че детето представлява божествена загадка, която трябва да разрешим ние с нашето възпитателно изкуство. Един възпитателен метод, изграден с любов, чрез който с наша помощ детето инстинктивно възпитава себе си без да бъде застрашена свободата му, която следва да бъде зачитана дори там, където тя представлява един несъзнателен елемент на органичната растителна мощ.
към текста >>
Религиозна благодарност спрямо света, намиращ своето откровение в детето, проникната от съзнанието, че детето представлява божествена загадка, която трябва да разрешим ние с нашето
възпитател
но изкуство.
В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота. Трите златни правила за възпитателното и преподавателското изкуство, които във всеки един учител, във всеки един възпитател трябва да се превърнат в основно настроение, в импулс за работа и които не бива да бъдат схващани просто интелектуално, а трябва да бъдат възприети от целия човек, тези правила са следните:
Религиозна благодарност спрямо света, намиращ своето откровение в детето, проникната от съзнанието, че детето представлява божествена загадка, която трябва да разрешим ние с нашето възпитателно изкуство.
Един възпитателен метод, изграден с любов, чрез който с наша помощ детето инстинктивно възпитава себе си без да бъде застрашена свободата му, която следва да бъде зачитана дори там, където тя представлява един несъзнателен елемент на органичната растителна мощ.
към текста >>
Един
възпитател
ен метод, изграден с любов, чрез който с наша помощ детето инстинктивно възпитава себе си без да бъде застрашена свободата му, която следва да бъде зачитана дори там, където тя представлява един несъзнателен елемент на органичната растителна мощ.
Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота. Трите златни правила за възпитателното и преподавателското изкуство, които във всеки един учител, във всеки един възпитател трябва да се превърнат в основно настроение, в импулс за работа и които не бива да бъдат схващани просто интелектуално, а трябва да бъдат възприети от целия човек, тези правила са следните: Религиозна благодарност спрямо света, намиращ своето откровение в детето, проникната от съзнанието, че детето представлява божествена загадка, която трябва да разрешим ние с нашето възпитателно изкуство.
Един възпитателен метод, изграден с любов, чрез който с наша помощ детето инстинктивно възпитава себе си без да бъде застрашена свободата му, която следва да бъде зачитана дори там, където тя представлява един несъзнателен елемент на органичната растителна мощ.
към текста >>
43.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
УЧИТЕЛЯТ КАТО АРТИСТ ВЪВ
ВЪЗПИТАТЕЛ
НИЯ ПРОЦЕС (I)
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
УЧИТЕЛЯТ КАТО АРТИСТ ВЪВ ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС (I)
Оксфорд, 21. Август 1922 Както при детето около седмата година постепенно се осъществява смяната на зъбите, така и на една повисша степен се осъществява обрата във физическия, душевния и духовния организъм, за който говорех досега. Ето защо при възпитанието и преподаването трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че от едно подражаващо същество детето се превръща в същество, формиращо себе си чрез авторитета на възпитателя и преподавателя. Ето защо не бива да се извършва рязка промяна в отношението спрямо детето около седмата година, т.е.
към текста >>
Ето защо при възпитанието и преподаването трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че от едно подражаващо същество детето се превръща в същество, формиращо себе си чрез авторитета на
възпитател
я и преподавателя.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ УЧИТЕЛЯТ КАТО АРТИСТ ВЪВ ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС (I) Оксфорд, 21. Август 1922 Както при детето около седмата година постепенно се осъществява смяната на зъбите, така и на една повисша степен се осъществява обрата във физическия, душевния и духовния организъм, за който говорех досега.
Ето защо при възпитанието и преподаването трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че от едно подражаващо същество детето се превръща в същество, формиращо себе си чрез авторитета на възпитателя и преподавателя.
Ето защо не бива да се извършва рязка промяна в отношението спрямо детето около седмата година, т.е. във възрастта, когато то идва при нас за възпитание в основното училище. Казаното тук по отношение началото на възпитанието в основното училище трябва да бъде възприемано в този смисъл. Във възпитателното изкуство, за което става дума тук, всичко трябва да бъде изградено върху стремежа да се подкрепи именно това, което е заложено в детето. Ето защо цялото обучение трябва да бъде поставено в услуга на възпитанието.
към текста >>
Във
възпитател
ното изкуство, за което става дума тук, всичко трябва да бъде изградено върху стремежа да се подкрепи именно това, което е заложено в детето.
Както при детето около седмата година постепенно се осъществява смяната на зъбите, така и на една повисша степен се осъществява обрата във физическия, душевния и духовния организъм, за който говорех досега. Ето защо при възпитанието и преподаването трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че от едно подражаващо същество детето се превръща в същество, формиращо себе си чрез авторитета на възпитателя и преподавателя. Ето защо не бива да се извършва рязка промяна в отношението спрямо детето около седмата година, т.е. във възрастта, когато то идва при нас за възпитание в основното училище. Казаното тук по отношение началото на възпитанието в основното училище трябва да бъде възприемано в този смисъл.
Във възпитателното изкуство, за което става дума тук, всичко трябва да бъде изградено върху стремежа да се подкрепи именно това, което е заложено в детето.
Ето защо цялото обучение трябва да бъде поставено в услуга на възпитанието. Всъщност ние възпитаваме, а преподаването в известен смисъл използуваме, за да възпитаваме. Застъпеният тук възпитателен принцип изисква, в съответната възраст детето да оформи една правилна ориентация в живота. Ала това може да бъде постигнато по един задоволителен начин само ако не допуснем нещо неестествено в детските занимания. В известен смисъл обаче е напълно неестествено, когато в нашето съвремие на едно напреднало стъпало от човешката цивилизация, на 6 или на 7-годишна възраст пред детето бива поставена непосредствената задача подражателно да започне да изписва формата на писмените знаци както това се практикува днес.
към текста >>
Застъпеният тук
възпитател
ен принцип изисква, в съответната възраст детето да оформи една правилна ориентация в живота.
във възрастта, когато то идва при нас за възпитание в основното училище. Казаното тук по отношение началото на възпитанието в основното училище трябва да бъде възприемано в този смисъл. Във възпитателното изкуство, за което става дума тук, всичко трябва да бъде изградено върху стремежа да се подкрепи именно това, което е заложено в детето. Ето защо цялото обучение трябва да бъде поставено в услуга на възпитанието. Всъщност ние възпитаваме, а преподаването в известен смисъл използуваме, за да възпитаваме.
Застъпеният тук възпитателен принцип изисква, в съответната възраст детето да оформи една правилна ориентация в живота.
Ала това може да бъде постигнато по един задоволителен начин само ако не допуснем нещо неестествено в детските занимания. В известен смисъл обаче е напълно неестествено, когато в нашето съвремие на едно напреднало стъпало от човешката цивилизация, на 6 или на 7-годишна възраст пред детето бива поставена непосредствената задача подражателно да започне да изписва формата на писмените знаци както това се практикува днес. Когато вземем в съображение с какви букви разполагаме днес за целите на четенето и писането, ние трябва да кажем, че не съществува връзка между това, което детето, изхождайки от своите заложби на 7-годишна възраст, се стреми да развие и тези букви. Да си спомним, че когато човечеството е започнало да пише, то употребявало художествени знаци, имитиращи даден предмет или процес от външния свят; или се е пишело, изхождайки от волята, така че писмените форми са изразявали волеви процес, както е например при клиновидната писменост. От това, което е възникнало като една образна писменост, са се развили всички абстрактни форми на буквите, към които днес бива приковано окото или които биват изписвани от ръката.
към текста >>
Възпитател
ното изкуство, почиващо на познанието за човека, подхожда по такъв начин, че наистина всичко бива развито, изхождайки от самото дете; и не се казва просто, че трябва да бъде развита индивидуалността, но това наистина бива сторено.
От това, което е възникнало като една образна писменост, са се развили всички абстрактни форми на буквите, към които днес бива приковано окото или които биват изписвани от ръката. Ако ние изучим съвсем малкото дете на тези букви, внасяме в него нещо съвсем чуждо, което изобщо не съответствува на неговата природа. Но ние трябва да сме наясно, какво става, когато вмъкваме нещо чуждо в детето, в неукрепналия детски организъм. Все едно, че още съвсем рано привикваме детето да носи много тесни дрехи, които не му стават и които после разрушават неговия организъм. Днес, когато хората наблюдават нещата само повърхностно, те не виждат как и в по-късна възраст възникват ограничения и скованост в собствения организъм, просто поради причината, че по погрешен начин сме поднесли на детето четенето и писането.
Възпитателното изкуство, почиващо на познанието за човека, подхожда по такъв начин, че наистина всичко бива развито, изхождайки от самото дете; и не се казва просто, че трябва да бъде развита индивидуалността, но това наистина бива сторено.
И то бива постигнато, като първоначално изобщо не изхождаме от четенето. Детето изхожда от ръкомахането, от изявленията на волята, а не от съзерцанието. Съзерцанието идва едва по-късно. Затова е необходимо да се започва не от четенето, а от писането; но писането трябва да се заучава така, че да произлиза от цялата човешка същност като нещо естествено. Ето защо започваме обучението с писане, а не с четене; при което се опитваме това, което детето се стреми да развие в акта на подражанието само чрез своята воля, чрез своите ръце, да го насочим в посока на писането.
към текста >>
И така, нещата се свеждат до това, че ако искаме да приемем
възпитател
ното изкуство като нещо живо, тогава трябва да бъде избегнат всякакъв вид педантичност, но също така и схематизъм, което именно се осъществява, ако
възпитател
ното изкуство бъде превърнато в едно истинско изкуство и ако учителят се превърне в творец.
Никой не прилича на другия, включително и до последния косъм. Животът се умножава чрез най-разнообразни форми. Всеки носи едно различно лице. Когато изграждаме абстрактните правила, ние влизаме в ученическия клас и изискваме навсякъде да се прави едно и също нещо. Когато изграждаме правила, изхождайки от самия живот, ние виждаме, че животът е многообразен, виждаме как едно нещо осъществява себе си по най-различни начини.
И така, нещата се свеждат до това, че ако искаме да приемем възпитателното изкуство като нещо живо, тогава трябва да бъде избегнат всякакъв вид педантичност, но също така и схематизъм, което именно се осъществява, ако възпитателното изкуство бъде превърнато в едно истинско изкуство и ако учителят се превърне в творец.
В училище ние сме в състояние да преподаваме писането, изхождайки от художествения елемент. След това четенето се научава от децата от само себе си. То идва малко по-късно от обикновено, но се осъществява от самото себе си. Ако постигнем всичко това непосредствено – през следващите дни аз ще мога да Ви покажа нещо от рисунките на нашите деца във Валдорфското училище – ако сме успели, от една страна да приближим образния елемент до детето, после за нас нещата се свеждат до това, възможно по-рано да бъде приложен и музикалния елемент в урока. Защото музикалният елемент, и то не толкова съдържанието на музиката, колкото ритъмът, тактът и чувствуването на ритъма и такта се превръща в една добра основа за силата, за енергията на волята и по-точно, когато по правилен начин се започне с това в началото на основното училище.
към текста >>
Ние трябва да пренесем себе си в детската възраст, във
възпитател
ния процес до преди 9-та година и да постъпваме така, сякаш все още не съществува границата между човешкото “вътре” и природното “вън”.
За детето до към 9-10-та година и двете неща се сливат в едно. Вътрешно детето чувствува това или онова. Да кажем, външно то наблюдава даден процес, изгряването на Слънцето или нещо подобно. Силите, които то предполага че носи в себе си, когато среща нещо неприятно и болезнено, същите тези сили то предполага, че се намират в Слънцето, в Луната, в дърветата и в растението. Това ние не бива да опровергаваме в детето.
Ние трябва да пренесем себе си в детската възраст, във възпитателния процес до преди 9-та година и да постъпваме така, сякаш все още не съществува границата между човешкото “вътре” и природното “вън”.
Това ние можем да постигнем само ако придадем на урока образност, ако оставим растенията да постъпват човешки, да разговарят помежду си, ако оставим Слънцето и Луната да говорят, ако навсякъде вложим човешкото. Днес хората изпитват истински страх от тъй наречения антропоморфизъм. Обаче онова дете, което в отношението си към останалия свят не е изживяло антропоморфизма, тъкмо на него в по-късна възраст ще му липсва нещо от човешката природа и учителят трябва да има склонността, така живо, душевно-духовно да се пренася в цялата заобикаляща среда, че детето да успява да върви с него съобразно това, което се намира в нея. Ала всичко това предполага, че с учителя трябва да се случат много неща, преди той да влезе в класа. Под влияние на възпитателните принципи, за които говорих, пред учителя се поставят големи изисквания относно подготовката, която той трябва да извърши.
към текста >>
Под влияние на
възпитател
ните принципи, за които говорих, пред учителя се поставят големи изисквания относно подготовката, която той трябва да извърши.
Ние трябва да пренесем себе си в детската възраст, във възпитателния процес до преди 9-та година и да постъпваме така, сякаш все още не съществува границата между човешкото “вътре” и природното “вън”. Това ние можем да постигнем само ако придадем на урока образност, ако оставим растенията да постъпват човешки, да разговарят помежду си, ако оставим Слънцето и Луната да говорят, ако навсякъде вложим човешкото. Днес хората изпитват истински страх от тъй наречения антропоморфизъм. Обаче онова дете, което в отношението си към останалия свят не е изживяло антропоморфизма, тъкмо на него в по-късна възраст ще му липсва нещо от човешката природа и учителят трябва да има склонността, така живо, душевно-духовно да се пренася в цялата заобикаляща среда, че детето да успява да върви с него съобразно това, което се намира в нея. Ала всичко това предполага, че с учителя трябва да се случат много неща, преди той да влезе в класа.
Под влияние на възпитателните принципи, за които говорих, пред учителя се поставят големи изисквания относно подготовката, която той трябва да извърши.
Предварително, като учител, човек трябва да положи, колкото се може повече усилия, за да може после да използува времето, което има на разположение в класа. Това учителят научава много бавно и постепенно. И единствено чрез това бавно и постепенно научаване човек достига дотам, наистина да се съобразява с индивидуалността на детето. Може би за целта е уместно да приведа един личен пример. Преди да започна да се занимавам с Валдорфското училище аз трябваше дълго време да се занимавам с всевъзможни въпроси, свързани с възпитанието.
към текста >>
Този е стремежът на
възпитател
ното изкуство, за който аз искам да говоря тук.
Сигурно, ала в хода на намаляване на размерите трябваше да се постигне правилното съотношение между душевното и духовното развитие. Въпросното момче след време стана усърден лекар. По време на войната, като лекар, той загина след като беше достигнал почти 40-та си година. Тук нещата се свеждаха особено до това, чрез една достатъчна подготовка за целите на възпитанието да бъде постигната икономичност на преподаването. Това трябва да стане всеобщ принцип.
Този е стремежът на възпитателното изкуство, за който аз искам да говоря тук.
Ако в учителя трябва да заживее това, което впоследствие да премине върху детето под формата на подобно описание, тогава е необходимо цялата природа да бъде оживена, тогава е необходимо, всичко което ще бъде изнесено, да бъде обработено така, че учителят да не се бори повече с преподавания материал и да може да вложи всичко в това, изхождайки от силата на собствената си личност, да изгради образа на онова, което ще бъде поднесено на детето. И тогава човек сам стига дотам, преподаваният материал да стане образец, така че детето да се вживее в преподавания материал не само със своя ум, но с цялата своя човешка същност. Ето защо изхождаме главно от разказването на приказки, но също така и от съчинени разкази, отнасящи се до природата. Първоначално ние всъщност не преподаваме нито език, нито друг някакъв предмет, но просто по един образен начин оживяваме света пред очите на детето. И такъв един урок по-късно по най-добър начин се включва към онова, което също така изхождайки от образността, отвежда детето към писането и четенето.
към текста >>
44.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
УЧИТЕЛЯТ КАТО АРТИСТ ВЪВ
ВЪЗПИТАТЕЛ
НИЯ ПРОЦЕС (II)
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
УЧИТЕЛЯТ КАТО АРТИСТ ВЪВ ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС (II)
Оксфорд, 22. Август 1922 Необходимостта за целта на възпитанието и на възпитателното преподаване да познаваме целия човек става особено ясна, когато наблюдаваме развитието на момчето и на момичето между 11-та и 12-та година от живота. Хората обикновено наблюдават – бих желал да кажа – само по-грубото преобразяване, по-грубата метаморфоза на човешката природа и нямат поглед върху по-фините преобразования. По тази причина хората вярват, че вършат нещо добро за детето, когато питат: Какви телесни движения трябва да извършва детето, за да стане телесно здраво?
към текста >>
Необходимостта за целта на възпитанието и на
възпитател
ното преподаване да познаваме целия човек става особено ясна, когато наблюдаваме развитието на момчето и на момичето между 11-та и 12-та година от живота.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ УЧИТЕЛЯТ КАТО АРТИСТ ВЪВ ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС (II) Оксфорд, 22. Август 1922
Необходимостта за целта на възпитанието и на възпитателното преподаване да познаваме целия човек става особено ясна, когато наблюдаваме развитието на момчето и на момичето между 11-та и 12-та година от живота.
Хората обикновено наблюдават – бих желал да кажа – само по-грубото преобразяване, по-грубата метаморфоза на човешката природа и нямат поглед върху по-фините преобразования. По тази причина хората вярват, че вършат нещо добро за детето, когато питат: Какви телесни движения трябва да извършва детето, за да стане телесно здраво? Тъкмо за да стане детето телесно здраво, силно телесно и без никакви ограничения, в детската възраст до тялото на детето трябва да се достигне по обходния път през душата и Духа. Между 11-та и 12-та година вътрешно в човека се извършва едно голямо преобразование. Между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост властвуваща, доминираща е ритмичната система, дихателната система и системата на кръвообращението.
към текста >>
Става дума за това, че наистина изкуството и особено
възпитател
ното изкуство не може да бъде овладяно без чувството за хумор.
Ще произлезе страшна сцена от това. Какво направи нашият учител във Валдорфското училище: той отиде при децата и им разказа историята на пощенското дело. И децата видяха, че той ги разбира. Той заговори за тяхното писане на писма в час. Те се засрамиха и нещата се оправиха.
Става дума за това, че наистина изкуството и особено възпитателното изкуство не може да бъде овладяно без чувството за хумор.
Това означава, че педагогическото изкуство се състои също и в това да бъде премахнато от учителството всяко чумерене и да бъде развита приветливостта, хумористичната, изпълнената с хумор любов към децата, за да не виждат децата в образа на учителя това, което той всъщност им забранява. Във всеки случай в класа не бива да става така, че когато някое дете се разгневи и даде израз на гнева си, учителят да дойде и да каже: Ще ти избия аз този гняв от главата: Това е нещо ужасно! И учителят грабва мастилницата и я хвърля на пода, така че тя се разбива. Така Вие не можете да отстраните гнева от детето; само ако можем да покажем на детето, че неговият гняв представлява обект, който изобщо не съществува за нас, който ние посрещаме с хумор – само тогава ние възпитаваме правилно. Дотук аз описах как най-общо трябва да бъде възприеман човекът от преподавателя и възпитателя.
към текста >>
Дотук аз описах как най-общо трябва да бъде възприеман човекът от преподавателя и
възпитател
я.
Става дума за това, че наистина изкуството и особено възпитателното изкуство не може да бъде овладяно без чувството за хумор. Това означава, че педагогическото изкуство се състои също и в това да бъде премахнато от учителството всяко чумерене и да бъде развита приветливостта, хумористичната, изпълнената с хумор любов към децата, за да не виждат децата в образа на учителя това, което той всъщност им забранява. Във всеки случай в класа не бива да става така, че когато някое дете се разгневи и даде израз на гнева си, учителят да дойде и да каже: Ще ти избия аз този гняв от главата: Това е нещо ужасно! И учителят грабва мастилницата и я хвърля на пода, така че тя се разбива. Така Вие не можете да отстраните гнева от детето; само ако можем да покажем на детето, че неговият гняв представлява обект, който изобщо не съществува за нас, който ние посрещаме с хумор – само тогава ние възпитаваме правилно.
Дотук аз описах как най-общо трябва да бъде възприеман човекът от преподавателя и възпитателя.
Но човек не е само нещо общо. И дори ако можем да се доближим до човека, така че той да стане прозрачен за нас чак до активността на мускулната система преди 11-та година, на костната система след 12-та година, все пак остава нещо, което е изключително необходимо за едно художествено възпитание и за едно художествено преподаване – индивидуалността на човека. Всяко дете е едно различно същество и ако постъпваме по начина, който описах тук сега, това е само една най-първа крачка по пътя към едно художествено познавателно възприемане на детето. Все повече трябва да бъдем в състояние да навлизаме в личното, в индивидуалното. Тук съответните опорни точки изникват в лицето на обстоятелството, че децата, които ни биват поверени за възпитание и обучение, са различни според своя темперамент.
към текста >>
Наистина да вникнем вътрешно в темпераментите е нещо, което от самото начало има най-голямо значение в рамките на
възпитател
ното изкуство, за което се говори тук и което бива прилагано във Валдорфското училище.
Но човек не е само нещо общо. И дори ако можем да се доближим до човека, така че той да стане прозрачен за нас чак до активността на мускулната система преди 11-та година, на костната система след 12-та година, все пак остава нещо, което е изключително необходимо за едно художествено възпитание и за едно художествено преподаване – индивидуалността на човека. Всяко дете е едно различно същество и ако постъпваме по начина, който описах тук сега, това е само една най-първа крачка по пътя към едно художествено познавателно възприемане на детето. Все повече трябва да бъдем в състояние да навлизаме в личното, в индивидуалното. Тук съответните опорни точки изникват в лицето на обстоятелството, че децата, които ни биват поверени за възпитание и обучение, са различни според своя темперамент.
Наистина да вникнем вътрешно в темпераментите е нещо, което от самото начало има най-голямо значение в рамките на възпитателното изкуство, за което се говори тук и което бива прилагано във Валдорфското училище.
Нека да предположим, че имаме пред себе си меланхоличното дете – един особен човешки тип. Как се проявява то пред нас? Първоначално външно то се проявява пред нас като едно тихо, затворено в себе си дете. Ала тази външна характеристика не ни върши много работа. Ние можем да се приближим до детето в меланхоличната нагласа едва когато видим, че тъкмо при меланхоличното дете най-силно влияние има чисто физическата телесност.
към текста >>
Това наистина показва, че
възпитател
ното изкуство е нещо, което трябва да бъде изучавано по един интимен път.
Днес много хора казват, че трябва да се възпитава индивидуално. Да, но първо трябва да открием индивидите. Първо трябва да опознаем самия човек, след това трябва да опознаем меланхолика. Меланхоликът никога не е чист меланхолик, темпераментите са винаги смесени, при което единия темперамент преобладава. Но само ако правилно познаваме отделния темперамент, ние ще открием индивидуалността.
Това наистина показва, че възпитателното изкуство е нещо, което трябва да бъде изучавано по един интимен път.
Аз все още не съм чувал съвременните хора да критикуват даден часовник, да критикуват вътрешното устройство на часовника. Защо? Защото не знаят как работи часовникът вътрешно. Рядко в обикновения разговор ще чуете критика срещу вървежа на часовника. Ала критики срещу възпитанието – тях Вие ще чуете навсякъде. Но те често звучат така сякаш хората говорят за някакъв часовников механизъм, от който си нямат понятие.
към текста >>
Това трябва да стане жизнен принцип в учителя и
възпитател
я с артистична нагласа.
Ала критики срещу възпитанието – тях Вие ще чуете навсякъде. Но те често звучат така сякаш хората говорят за някакъв часовников механизъм, от който си нямат понятие. Но хората не вярват, че възпитанието също трябва да бъде интимно изучавано и че не е достатъчно абстрактното изявление: Трябва да защитаваме индивидуалността. Първо трябва да можем да открием индивидуалността, изминавайки интимния път на човекопознанието, опознавайки вида на темпераментите. След това ние постепенно приближаваме до най-индивидуалното у човека.
Това трябва да стане жизнен принцип в учителя и възпитателя с артистична нагласа.
Нещата се свеждат до това, контактът между учителя и детето да е напълно потопен в един художествен елемент. Така много от нещата, които учителят трябва да извърши в даден момент по отношение индивидуалността на детето, добиват един вид интуитивен, инстинктивен характер. За да постигнем разбиране, нека вземем нещата по възможност конкретно. Да си представим, че пред себе си имаме дете, което ни създава педагогически затруднения по следния начин: Забелязваме, че възгледите които му поднасяме, усещанията, които се стремим да възбудим в него, представите, които искаме да му предадем, всички те предизвикват в системата на главата една толкова силна циркулация и една толкова силна нервна възбуда, че в известна степен това, което аз се опитвам да предам на детето, не може да премине от главата към останалия организъм. Физическото устройство на главата става в известен смисъл частично меланхолично.
към текста >>
45.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният
възпитател
ен метод не бива да откъсва човека от живота.
Тези деца дойдоха от най-различни училища. Те идваха с най-различна предварителна подготовка, често далеч не с тази подготовка, която ние считахме за правилната за едно 9 или 11-годишно дете. Ето защо през първите години съвсем не можахме да разчитаме на това, което разглеждаме като идеал за възпитанието. Тук отново не можехме да напредваме според параграф 1, параграф 2, а трябваше да подхождаме според индивидуалностите на децата във всеки един отделен клас. И все пак това беше най-малкото затруднение.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота.
Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред.
към текста >>
умее да наблюдава и детето, за него с всеки изминат месец стават ясни най-конкретните
възпитател
ни правила.
Така че успоредно с обикновеното училищно дело, ние се опитахме да преведем в съответствие, в известна хармония това, към което всъщност трябваше да се стремим с онова, което беше вече на лице. Защото във Валдорфското училище ние в никакво отношение не се стремим към нещо, което е напрактично; чрез тази приумица навсякъде, във всяка една точка ние се стремим да осъществим това, което е наистина жизнено практично. Ето защо не може да става дума да бъде конструирано училище, изхождайки от някакво умно хрумване – защото тогава би възникнала не организация, а конструкция. Тук става дума за следното: Това, което имаме вече пред себе си като един организъм, да бъде наистина изследвано от седмица на седмица. И този, който умее да наблюдава човека, т.е.
умее да наблюдава и детето, за него с всеки изминат месец стават ясни най-конкретните възпитателни правила.
Тъй както лекарят, имайки човек пред себе си, не може още от първия преглед да каже какво ще стане, но трябва постепенно да го изследва, защото човекът е един организъм, така и тук става дума за това, че такъв един организъм трябва още повече да бъде непрекъснато изследван като едно цяло. Защото може например да стане така, че поради особения състав на учителите или на децата – да кажем през 1920 год. – ще трябва да подходим по начин, различен от начина, по който бихме подходили с учителите и децата през 1924 год., тъй като поради определени обстоятелства, поради новите попълнения учителите ще бъдат различни, а децата – те съвсем сигурно ще бъдат различни. Обратно на всичко това – от параграф 1 до параграф 12 биха могли да бъдат възможно най-хубавите, но те не стават за нищо; върши работа само това, което по пътя на едно действително наблюдение ежедневно изнасяме със себе си от класа. Ето защо, когато говоря за организацията на Валдорфското училище, аз казвам, че неговото сърце е учителската конференция; това са учителските конференции, които биват периодично провеждани.
към текста >>
В сравнение с този, който наблюдава нещата повече отвън, тези неща за
възпитател
я представляват нещо съвсем различно.
Той го галеше, отвеждаше го обратно до чина му и се държеше така, сякаш не забелязваше, че е бил ударен отзад. Такова дете може да бъде променено само ако обхванем с поглед целия му произход. Трябва да знаем в каква родителска среда е израснало и трябва да познаваме неговата патология. И тогава въпреки неговото немирничество, можем да вървим напред, именно когато сме в състояние да обичаме тъкмо такъв вид немирничество. Има нещо много мило и в някой, който е особено голям немирник.
В сравнение с този, който наблюдава нещата повече отвън, тези неща за възпитателя представляват нещо съвсем различно.
Така наистина става дума за това човек да развие в себе си тази особена любов, за която говорих сега. Тогава човек може да потвърди това също и на учителската конференция. Защото по отношение на мерките, с които трябва да подходим при здравите деца, за нас няма нищо по-полезно от това, което можем да наблюдаваме при децата, отклоняващи се от нормата. Виждате ли, здравите деца се поддават сравнително трудно на изследване, защото техните качества са един вид срастнали. При тях не е много лесно да разберем как е разположена дадена черта и как се съчетава с някоя друга.
към текста >>
46.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тук за
възпитател
я, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ ВЪЗПИТАНИЕТО В ПО-КЪСНАТА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ Оксфорд, 25. Август 1922 Още вчера аз си позволих да изтъкна онзи момент във възпитанието на младежите, до който се достига, когато момчетата и момичетата навлязат в половата зрялост.
Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности.
Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека. И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки. Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини. Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот. Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
към текста >>
Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно
възпитател
но заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека.
ВЪЗПИТАНИЕТО В ПО-КЪСНАТА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ Оксфорд, 25. Август 1922 Още вчера аз си позволих да изтъкна онзи момент във възпитанието на младежите, до който се достига, когато момчетата и момичетата навлязат в половата зрялост. Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности.
Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека.
И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки. Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини. Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот. Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си. Ние вече посочихме каква разлика настъпва между момчетата и момичетата към 10-та година.
към текста >>
И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени
възпитател
ни мерки.
Оксфорд, 25. Август 1922 Още вчера аз си позволих да изтъкна онзи момент във възпитанието на младежите, до който се достига, когато момчетата и момичетата навлязат в половата зрялост. Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности. Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека.
И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки.
Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини. Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот. Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си. Ние вече посочихме каква разлика настъпва между момчетата и момичетата към 10-та година. Тогава момичетата започват да растат по-усилено и на височина.
към текста >>
И виждате ли, един преподавател, който по този начин се изправя пред децата, както прави това Валдорфския учител, такъв
възпитател
преценява човека, достигнал полова зрялост по съвсем различен начин, в сравнение с този, който не знае нещата по-точно, който не познава нещата от духовната гледна точка – тъй, както ги описах за младия човек, който в своето жизнено развитие е преодолял затрудненията през споменатата жизнена епоха.
Така че правилна оценка на материалното можем да открием тъкмо сред последователите на една духовна философия. Духовният човек може да бъде материалист. Но материалистът заедно с Духа губи и познанието за материята, защото пред себе си той вече няма нищо друго, освен външния отблясък на материята. Тъкмо материалистът губи всякакъв възглед за материалния процес. Това е нещо, което аз желая да подчертая като нещо особено значително.
И виждате ли, един преподавател, който по този начин се изправя пред децата, както прави това Валдорфския учител, такъв възпитател преценява човека, достигнал полова зрялост по съвсем различен начин, в сравнение с този, който не знае нещата по-точно, който не познава нещата от духовната гледна точка – тъй, както ги описах за младия човек, който в своето жизнено развитие е преодолял затрудненията през споменатата жизнена епоха.
Около 14., 15. година в лицето на момчето пред нас се изправя един човек, в който бушува околният свят. Бих желал да кажа – несъзнателно в неговата нервна система са се вмъкнали думите с тяхното изпълнено със значение съдържание и там те бушуват в неговите нерви. Момчето е приело нещо в себе си, което тъкмо в 14., 15. година от живота започва да му се струва чуждо.
към текста >>
Виждате ли, това е което учителите и
възпитател
ите във Валдорфското училище трябва сами да възпитават в себе си и в което поради основания, които по-късно ще изложа, тези учители съумяват сравнително бързо да се вживеят: непредубедеността спрямо обрата в човешката природа.
При момчето по това време много неща от вътрешния свят стават неразбираеми. При момичето много неща от външния свят стават неразбираеми. Трябва да имаме чувството, усещането, че с 14.-15. година пред нас застават съвсем нови хора, не тези, които са били преди това. Това преображение се осъществява сравнително бързо и за единия, и за другия индивид, така че е възможно, учителят, който дреме и който няма усет за това преображение, което се извършва в поверените му деца, възможно е учителят да проспи това преображение, да не успее да види, как той често и внезапно се е изправял пред едно ново човешко същество.
Виждате ли, това е което учителите и възпитателите във Валдорфското училище трябва сами да възпитават в себе си и в което поради основания, които по-късно ще изложа, тези учители съумяват сравнително бързо да се вживеят: непредубедеността спрямо обрата в човешката природа.
Валдорфският учител – ако мога да се изразя така парадоксално – при определени обстоятелства е постоянно готов да види това, което е днес и че то е различно от това, което е било вчера. Ето в какво се състои неговата педагогическа тайна: Вечер обикновено човек мисли: Да, утре Слънцето отново ще изгрее и всичко ще бъде така, както е било днес и т.н. Разбира се, че изглежда малко парадоксално, но за да изразя нещата симптоматично, бих желал да кажа: Валдорфският учител трябва да бъде подготвен за това, че може да дойде и такъв ден, в който Слънцето да не изгрее. Защото само ако разглеждаме човешката природа по този начин – без да позволяваме на миналото да формира в нас едни или други предразсъдъци – само тогава можем действително да разберем човешката природа в нейното развитие. Защото там, вън в Космоса, там можем да намерим известно успокоение, че все пак нещата остават донякъде консервативни и непроменени.
към текста >>
Ние ставаме истински
възпитател
и във физическо-практически смисъл едва когато сме в състояние да възприемем една духовна гледна точка.
Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от най-красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са му били поднасяни по интелектуалистичен път, под формата на заповеди, под формата на интелектуалистични идеи. Виждате ли, това са нещата, в които тъкмо чрез една духовна наука Валдорфският учител трябва да врастне. Тъкмо по този начин той опознава това материално въздействие. Още веднъж трябва да кажа: Материализмът постига своето значение в живота едва чрез духовния възглед. Едва тогава разбираме какво всъщност протича в човека.
Ние ставаме истински възпитатели във физическо-практически смисъл едва когато сме в състояние да възприемем една духовна гледна точка.
Но това е възможно само ако учителят, възпитателят има такъв светоглед, че заставайки пред света, въпросите за човека и Всемира придобиват за него едно дълбоко значение. Тук отново трябва да кажа нещо абстрактно, което обаче в действителност е нещо много конкретно. Виждате ли, човек се изправя пред загадките на Всемира и той търси тяхното разрешение. Ала днес човекът мисли следното: разрешението на всемирната загадка трябва да се намира в някаква книга, трябва да бъде някъде там, разрешението трябва да бъде изразено чрез някакви идеи. Помислете си само, че има хора – познавам такива – които таят в себе си един изключителен страх пред едно такова разрешение на всемирните загадки.
към текста >>
Но това е възможно само ако учителят,
възпитател
ят има такъв светоглед, че заставайки пред света, въпросите за човека и Всемира придобиват за него едно дълбоко значение.
Виждате ли, това са нещата, в които тъкмо чрез една духовна наука Валдорфският учител трябва да врастне. Тъкмо по този начин той опознава това материално въздействие. Още веднъж трябва да кажа: Материализмът постига своето значение в живота едва чрез духовния възглед. Едва тогава разбираме какво всъщност протича в човека. Ние ставаме истински възпитатели във физическо-практически смисъл едва когато сме в състояние да възприемем една духовна гледна точка.
Но това е възможно само ако учителят, възпитателят има такъв светоглед, че заставайки пред света, въпросите за човека и Всемира придобиват за него едно дълбоко значение.
Тук отново трябва да кажа нещо абстрактно, което обаче в действителност е нещо много конкретно. Виждате ли, човек се изправя пред загадките на Всемира и той търси тяхното разрешение. Ала днес човекът мисли следното: разрешението на всемирната загадка трябва да се намира в някаква книга, трябва да бъде някъде там, разрешението трябва да бъде изразено чрез някакви идеи. Помислете си само, че има хора – познавам такива – които таят в себе си един изключителен страх пред едно такова разрешение на всемирните загадки. Защото те казват: За Бога!
към текста >>
Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят,
възпитател
ят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивно
възпитател
но изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност.
Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за познание като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта. Това е, което антропософията желае да върне обратно на хората, отново да приближи познанието към хората. Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси. Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване.
Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност.
Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси. Тук ние се нуждаем от обрат спрямо това, до което постепенно сме достигнали в наше време. И виждате ли, в наше време тъкмо това е, което всъщност довежда до обстоятелството, че Валдорфските учители нямат някаква особена педагогика и дидактика, но те имат един светоглед и той е този, който непрекъснато ги води и който учи човека да придобива инстинктивни възпитателни импулси и да си възвръща наивността по отношение на възпитанието. Когато говорим за Валдорфския учител, ние трябва да говорим за цялото му същество. Ето как от Валдорфското преподаване и от Валдорфското възпитание бива изключено и това, което днес така многостранно е завладяло човека: фанатизма.
към текста >>
Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби
възпитател
ни импулси.
Това е, което антропософията желае да върне обратно на хората, отново да приближи познанието към хората. Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси. Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване. Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност.
Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси.
Тук ние се нуждаем от обрат спрямо това, до което постепенно сме достигнали в наше време. И виждате ли, в наше време тъкмо това е, което всъщност довежда до обстоятелството, че Валдорфските учители нямат някаква особена педагогика и дидактика, но те имат един светоглед и той е този, който непрекъснато ги води и който учи човека да придобива инстинктивни възпитателни импулси и да си възвръща наивността по отношение на възпитанието. Когато говорим за Валдорфския учител, ние трябва да говорим за цялото му същество. Ето как от Валдорфското преподаване и от Валдорфското възпитание бива изключено и това, което днес така многостранно е завладяло човека: фанатизма. Най-лошото в живота и особено във възпитанието и в преподаването е фанатизмът, с който човек се втурва в някаква посока, без да знае нищо друго и се стреми да проникне всичко с едната своя насока, която той е вложил в определени сентенции.
към текста >>
И виждате ли, в наше време тъкмо това е, което всъщност довежда до обстоятелството, че Валдорфските учители нямат някаква особена педагогика и дидактика, но те имат един светоглед и той е този, който непрекъснато ги води и който учи човека да придобива инстинктивни
възпитател
ни импулси и да си възвръща наивността по отношение на възпитанието.
Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване. Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност. Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси. Тук ние се нуждаем от обрат спрямо това, до което постепенно сме достигнали в наше време.
И виждате ли, в наше време тъкмо това е, което всъщност довежда до обстоятелството, че Валдорфските учители нямат някаква особена педагогика и дидактика, но те имат един светоглед и той е този, който непрекъснато ги води и който учи човека да придобива инстинктивни възпитателни импулси и да си възвръща наивността по отношение на възпитанието.
Когато говорим за Валдорфския учител, ние трябва да говорим за цялото му същество. Ето как от Валдорфското преподаване и от Валдорфското възпитание бива изключено и това, което днес така многостранно е завладяло човека: фанатизма. Най-лошото в живота и особено във възпитанието и в преподаването е фанатизмът, с който човек се втурва в някаква посока, без да знае нищо друго и се стреми да проникне всичко с едната своя насока, която той е вложил в определени сентенции. Да, този, който наблюдава света непредубедено, той знае, че с насоките и гледищата нещата стоят така – това са именно гледища. Ако имам пред себе си едно дърво и го фотографирам, аз Ви предлагам един образ.
към текста >>
47.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ние трябва да стигнем до едно
възпитател
но изкуство, което постъпва не според правилата, а според децата, които реално стоят пред нас; ние трябва да вникнем в децата като изхождаме от общото човекознание и от самото дете да извлечем онова, което следва да вършим всеки ден, всяка седмица, всяка година.
Те знаеха: Библиотеката – това е външният свят. Те се взираха не в книгите, а в човешките физиономии, взираха се в човешките души, четяха в тях; взираха се не в книгите, а в човешките души. Постепенно нашата наука се отдели от човека и, тъй да се каже, застина в библиотеките. Ние се нуждаем от такъв духовен живот, който отново да се върне в света, нуждаем се от такъв духовен живот, при който хората пишат книгите си, черпейки от самия живот, а книгите са само насърчение за живота, само средства и пътища за живота. Ние трябва да напуснем библиотеките.
Ние трябва да стигнем до едно възпитателно изкуство, което постъпва не според правилата, а според децата, които реално стоят пред нас; ние трябва да вникнем в децата като изхождаме от общото човекознание и от самото дете да извлечем онова, което следва да вършим всеки ден, всяка седмица, всяка година.
Ние се нуждаем от такъв държавно-юридически живот, в който всеки човек е равен на другия и в който компетентността на всеки един е оправдана и достойна за уважение, независимо от неговата професия и мястото, което заема в живота. Ето какво е присъщо на социалния живот: всички хора да са равни. И какво ще навлезе в духовния живот, след като аз го описах по този начин? Постепенно в духовния живот ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански живот. Днес хората може и да ругаят капитализма, но срещу него не може да се направи нищо, напротив, ние се нуждаем от капитализма.
към текста >>
48.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Разбира се, та нали и
възпитател
и и родители имат желанието, тези прояви да отзвучат възможно най-бързо, но именно при такива състояния на човека всъщност е изключително важно, тези прояви бих желал да кажа да бъдат оставени на собствената им съдба и лекарят присъствува, за да отстрани известни неща, които биха могли да имат неблагоприятно въздействие, но болестният процес трябва да бъде оставен действително да протече.
Просто хидроцефалията бива леко изместена по посока надолу в човешкото устройство и тук тя създава предразположение към пневмония или плевритни явления, но също така и към това, което в детска възраст е свързано с тези явления. Но нещата стоят така, че и тези явления в детска възраст имат своите противоположни процеси в по-късна възраст, така че по-късно те отново настъпват, но в своята полярна противоположност. И не един лекар би се справил с всички свои възгледи, ако при всички тези процеси, разгръщащи се например при еднокардит (Endocarditis възпаление на вътрешната обвивка на сърдечните кухини бел. прев.), така също и при острия ендокардит, си постави въпроса по следния начин, ако се каже: бих желал да узная как в една по-ранна възраст са се разгръщали тези болестни прояви, които по някакъв начин са свързани с пневмонията или с плеврита. Това ще ни доведе до там, да видим, че при децата пневмонията или плевритните явления не бива да бъдат преждевременно и твърде бързо подтиснати.
Разбира се, та нали и възпитатели и родители имат желанието, тези прояви да отзвучат възможно най-бързо, но именно при такива състояния на човека всъщност е изключително важно, тези прояви бих желал да кажа да бъдат оставени на собствената им съдба и лекарят присъствува, за да отстрани известни неща, които биха могли да имат неблагоприятно въздействие, но болестният процес трябва да бъде оставен действително да протече.
Ето защо при тези явления, както при нещо друго при други явления също е важно, но не както при тези явления в случай на заболяване на дете, което заболяване да е свързано с плеврит или с пневмония, е необходимо да бъде приложено вид физикално протичане, но не да се ускорява и да не се прекратява твърде рано. Това е важно по причина, че такъв един болестен процес, който твърде рано е бил прекратен, твърде скоро довежда до преразположение към сърдечни заболявания и до всичко, свързано с тези заболявания и по-точно води до предразположение към полиартрит (polydrthritis възпаление на големи и малки стави на крайниците) и др. И така, особено внимание трябва да се обърне на това, че в тази област, в известна степен, болестния процес не бива да бъде смущаван. При много хора би било премахнато предразположението към различните заболявания, което предразположение след това разтоварва себе си чрез различни смущения в сърцето, ако в известна степен не бихме нарушавали това, което искат да извършат плеврита и пневмонията. Във всичко това виждаме връзката, съществуваща в целия процес на изграждане на човека.
към текста >>
49.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И интересното е, че когато усвоим скалата на обонянието, ако мога да се изразя така, обонятелния спектър, то по този начин ние получаваме едно
възпитател
но средство.
Това ни посочва, че трябва да прилагаме силикатите в разрушено раздробено състояние. Но за това трябва да сме създали в себе си възможност за възприемане. Защото тя, както ще видим, води до определена оценка на лечебните средства. От друга страна също така е необходимо, човекът сам себе си да превърне в едно добро поле за реакции и да усвои усещания в такава посока, че например да различава 7 миризми, колкото са цветовите усещания. Когато се сдобием с разграничителната способност за сладникавата миризма, за лютивата миризма и т.н., тогава ще открием, че действително обонянието е диференцирано в насока на 7 нюанса: също така и вкуса.
И интересното е, че когато усвоим скалата на обонянието, ако мога да се изразя така, обонятелния спектър, то по този начин ние получаваме едно възпитателно средство.
За себе си, за да се справим добре и с това, което представляват горимите субстанции. Човек в известна степен прониква в природата на горимите субстанции. Утре ще видим как. Когато усвоим определени способности за възприемането на вкуса, когато например добре можем да разграничаваме сладкия вкус от соления вкус, т.е. солите, и между тях още 5 други нюанса, тогава ние усвояваме едно определено вътрешно родство именно със солеобразуващия елемент в природата.
към текста >>
50.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото, виждате ли, тук духовната наука знае нещо, от което тъкмо съвременният човек силно се шокира: тя знае, че това, което трябва да се извърши в човешкия организъм, за да се формират очите по начина, по който именно е трябвало да се оформят в хода на човешкото развитие това нещо представлява една
възпитател
ен процес, който е преминал за постоянно в сферата на нормалното, т.е.
Сега трябва да се занимаете с малко симптоматология. Трябва, ако искате да се занимавате с подобни неща, да наблюдавате, дали имате работа с възпалителните състояния, които възникват при хората, склонни едно временно с това и към напълняване; защото само когато са налице двата симптомокомплекса, от една страна склоността към възпалителни състояния, а от друга страна склоността към напълняване, което съставя един определен симтомокомплекс, само тогава ще можете да постигнете нещо действително добро чрез външното лечение, т.е. чрез току що описаното лечение с животинска мравчена киселина. Винаги ще постигнете нещо изключително добро, ако притежавате обоснованото предложение, че е налице разпад на този скелет, което Вие можете да изведете и от различни други симптоми, които тепърва ще обсъждаме, и особено ако същевременно имате работа със склонен към напълняване човек. Това е, което трябва да имаме предвид в този случай.
Защото, виждате ли, тук духовната наука знае нещо, от което тъкмо съвременният човек силно се шокира: тя знае, че това, което трябва да се извърши в човешкия организъм, за да се формират очите по начина, по който именно е трябвало да се оформят в хода на човешкото развитие това нещо представлява една възпитателен процес, който е преминал за постоянно в сферата на нормалното, т.е.
не е достигнал до степента да избухне като възпалителен процес. Ако същите тези процеси, действуващи във възпалителния процес, си ги представяте задържани, забавени и събрани, тогава пред себе си Вие ще имате формообразуващия процес на човешкото око в човешкия организъм. Така че дори само от един поглед върху очите Вие можете да добиете представа за човека, дали е склонен към възпалителни състояния или не. Когато се обучите, Вие ще можете да виждате това по очите. Наистина опитът, който можем да добием по отношение на човешкото зрение, е тясно свързано с наблюдението на етерното тяло на човека.
към текста >>
51.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Представете си, че Вие възпитавате в детето определена симпатия към дадена храна чрез това, че го оставяте да подражава на тази симпатия на храната, която симпатия притежава в самият
възпитател
т.е.
Ако обаче, не се вземе предвид, че човекът до смяната на млечните зъби например, трябва да бъде възпитаван чрез силата на подражанието, и че след смяната на зъбите човекът така трябва да бъде възпитаван и обучаван, че главната роля да играе авторитета, ако всичко това не се взима предвид, то е възможно към органите, които би трябвало да останат в резерва до старостта, да бъдат предявени преждевременни изисквания. Разбира се, съвременният материалистичен начин на мислене би могъл да възрази: не би могъл да има голямо значение начина, по който биват използувани подражанието и авторитета. А това има огромно значение, защото всяко въздействие получава своето продължение в организма. Трябва само да имаме предвид, че в акта на подражание детето трябва да присъствува с целия си душевен живот. Така например следното има голямо значение.
Представете си, че Вие възпитавате в детето определена симпатия към дадена храна чрез това, че го оставяте да подражава на тази симпатия на храната, която симпатия притежава в самият възпитател т.е.
Вие свързвате принципа на подражание с формирането на предпочитание към тази храна и тук в организма е налице продължение на стремежа към подражание. Същото е и по-късно при авторитарното съществувание. Накратко, когато дадени органи това, разбира се са фини устройства които всъщност би трябвало да останат в резерва до настъпването на старостта, започват да функционират още в детството, тогава възниква ужасната dementia praecox (старческа деменция, старческо оглупяване бел. прев.). Това е истинската причина за старческата деменция. Ето защо можем да кажем: добро лечебно средство е съответното възпитание.
към текста >>
52.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
В това отношение може да има великолепни постижения, ако родителите или
възпитател
ите на такива болнави в това отношение деца не ги натоварват постоянно с всевъзможна богата храна и с убеждения да се хранят.
Те постепенно отзвучават между четиринадесетата и двадесет и първата година. Възможно е в това време, между смяната на зъбите и половата зрялост болнави преди това деца да станат извънредно здрави. Това е много поучително за наблюдаване. Сигурно често сте виждали как болнави деца, особено при които болнавостта се проявява особено силно навън в храносмилателни смущения, ако грижливо се лекуват, по-късно стават напълно здрави хора. При лекуването е от много важно значение да се обърне извънредно внимание на диетата.
В това отношение може да има великолепни постижения, ако родителите или възпитателите на такива болнави в това отношение деца не ги натоварват постоянно с всевъзможна богата храна и с убеждения да се хранят.
Това усложнява нещата. Много повече трябва да се опита да се проследи какво детето храносмила добре, какво преработва добре и тогава повече пъти на ден да му се дават малки порции храна. При това ще се види, че по този начин се извършва истинско благодеяние спрямо такива деца. Да се вярва, че чрез прехранване и др.п. може да се постигне нещо, е заблуждение.
към текста >>
53.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
За възпитанието на деца с изоставащо развитие е необходимо познание на
възпитател
ната практика със здрави деца.
СЪДЪРЖАНИЕ ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
За възпитанието на деца с изоставащо развитие е необходимо познание на възпитателната практика със здрави деца.
Как да разглеждаме симптомите и субстанционалната същност на боледуването. Същинските духовно-душевни сили и тяхното отношение към наследствеността. Синтетическите процеси в нервно-сетивната система и аналитическите процеси във веществообменната система. Новото изграждане на човешкия организъм след седмата година. Действието на индивидуалността.
към текста >>
Отношението на
възпитател
я към живите мисли.
Повърхностният духовен живот като симтомокомплекс води до заблуждение: примерът с речта на криминалния психолог Вулфен. Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот. В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси. Мировият етер като носител на живите мисли. Възникване на нелепите мисли.
Отношението на възпитателя към живите мисли.
Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя. Какво да правим при слабост на волята. Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия организъм. Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за възпитателя. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27.
към текста >>
Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на
възпитател
я.
Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот. В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси. Мировият етер като носител на живите мисли. Възникване на нелепите мисли. Отношението на възпитателя към живите мисли.
Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя.
Какво да правим при слабост на волята. Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия организъм. Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за възпитателя. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
към текста >>
Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за
възпитател
я.
Възникване на нелепите мисли. Отношението на възпитателя към живите мисли. Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя. Какво да правим при слабост на волята. Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия организъм.
Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за възпитателя.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 Непосредственото отношение на Аза към физическото. Косвеното отношение на астралното тяло към струящата светлина, към химизма, към всеобщия миров живот. Вътрешната физикална същност на окото.
към текста >>
Душевна конституция и нагласа на
възпитател
я.
Юни 1924 Обсъждане на кармата. Възпитанието в ембрионалния период – това е възпитание на майката. Причини за епилептичното (епилептоидното) разстройство. Т.н. истерично умопомрачение в детска възраст: свръхчувствителност, болка, силен вътрешен живот, страх, депресивни чувства, душевна ранимост, изпотяване.
Душевна конституция и нагласа на възпитателя.
Лечебно въздействие на шока и променливото темпо на работа. Терапия при себенеуверените деца. За възпитателя: Да се ръководи не от предписания, а от съзнателно изживяване на вътрешната същност на всяко дете. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
към текста >>
За
възпитател
я: Да се ръководи не от предписания, а от съзнателно изживяване на вътрешната същност на всяко дете.
Причини за епилептичното (епилептоидното) разстройство. Т.н. истерично умопомрачение в детска възраст: свръхчувствителност, болка, силен вътрешен живот, страх, депресивни чувства, душевна ранимост, изпотяване. Душевна конституция и нагласа на възпитателя. Лечебно въздействие на шока и променливото темпо на работа. Терапия при себенеуверените деца.
За възпитателя: Да се ръководи не от предписания, а от съзнателно изживяване на вътрешната същност на всяко дете.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924 Двете противоположни тенденции, засягащи съставните части на човешкото същество. По-късната параноя и слабата веществообмяна при бедния на сяра белтък; прекалено силната абсорбция и променливите впечатления при богатия на сяра белтък. Степен на наситеност със сяра и желязо; последиците в двата случая.
към текста >>
Хумор, подвижност и ентусиазъм като лечебно-педагогически предпоставки от страна на
възпитател
я.
Причини и последици от слабото овладяване на долните процеси. Обсъждане на профилактичната и непосредствената терапия. Пример за лечение на хидроцефалия. Причини за боледуване на въпросното дете и тяхното обсъждане. Терапия: отслабване на ригидността и отслабване на дисхармонията чрез лечебна евритмия, лечебно-педагогически и медикаментозни средства.
Хумор, подвижност и ентусиазъм като лечебно-педагогически предпоставки от страна на възпитателя.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 Психическата поредица от факти в предходния случай. Следващо представяне на болно дете на възраст 6 години и 9 месеца. Етерното тяло силно приспособено към "тялото-модел"; връзката мозък-храносмилателен апарат.
към текста >>
Причина за клептомания при едно 12-годишно дете, терапия чрез педагогически въздействия от страна на
възпитател
я: Доверие към
възпитател
я.
Надмощие на детски жизнени състояния в по-късни възрастови периоди. Едно момче с клептомания. Представяне на сулфуристично дете: анамнеза, отношение майка-дете, значение на преболедуването от дребна шарка на три години и половина; необходимост от наблюдение на сънищния живот. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
Причина за клептомания при едно 12-годишно дете, терапия чрез педагогически въздействия от страна на възпитателя: Доверие към възпитателя.
Ранно разпознаване на детската склонност към клептомания. Интензивно провеждана лечебна евритмия, медикаментозно лечение, своеврменно обсъждане на постъпките – Терапия при едно сулфуристично дете (8. лекция); хидротерапевтични процедури; пречупване на характера и неговото значение. Необходимата връзка между възпитателя и гения на езика. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.
към текста >>
Необходимата връзка между
възпитател
я и гения на езика.
Юли 1924 Причина за клептомания при едно 12-годишно дете, терапия чрез педагогически въздействия от страна на възпитателя: Доверие към възпитателя. Ранно разпознаване на детската склонност към клептомания. Интензивно провеждана лечебна евритмия, медикаментозно лечение, своеврменно обсъждане на постъпките – Терапия при едно сулфуристично дете (8. лекция); хидротерапевтични процедури; пречупване на характера и неговото значение.
Необходимата връзка между възпитателя и гения на езика.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 Обсъждане на случай със забавено душевно развитие. Причината се търси в отказа на двигателно-веществообменната система да приеме силите, живеещи в организацията на главата; педагогическа терапия. – Случай с епилепсия при
към текста >>
15-годишен пациент – Случай с момче, разполагащо със слабо астрално тяло; психотравмиращо събитие през 3-4 годишна възраст – Общовалидни правила за
възпитател
я: езотероческа смелост, преклонение пред малкото дете, преодоляване на пречките.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 Обсъждане на случай със забавено душевно развитие. Причината се търси в отказа на двигателно-веществообменната система да приеме силите, живеещи в организацията на главата; педагогическа терапия. – Случай с епилепсия при
15-годишен пациент – Случай с момче, разполагащо със слабо астрално тяло; психотравмиращо събитие през 3-4 годишна възраст – Общовалидни правила за възпитателя: езотероческа смелост, преклонение пред малкото дете, преодоляване на пречките.
За албиносите, хороскопа, асцендента. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 Терапия при десетгодишно момиче със загуба на паметта, свързана с отоци в областта на носа и гърлото като отражение на прекалено силната дейност на етерното тяло в долния организъм: предизвикаване на силни впечатления, ритмични повторения, медикаментозно лечение и лечебна евритмия – Пациентът, който вижда всичко в цветове: той не може да слезе във външния свят и живее в астралното тяло – Въздействието на звездите в хороскопа на албиноса – Учението за метаморфозата; кръгът и центърът – Лауенщайн и духовната история на Йена.
към текста >>
54.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като
възпитател
и лечител спрямо по-сериозните отклонения.
Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца. Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание. Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма. Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност. Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата.
По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения.
В тези неща човек трябва да изучи симптоматиката, също както при болестните случаи лекарят говори за отделните симптоми, по които разпознава болестта, или за отделните симптомокомплекси, с чиято помощ обхваща цялата болестна картина, обаче никога не смесва симптомокомплексите с онова, което е субстанциалното съдържание на болестта. Така това, което забелязваме в душевния живот на децата с изоставащо развитие, не бива да се приема за нищо друго, освен за симптоми. Всъщност, така наречената психография не е нищо друго, освен симптомология. И ако днес психиатрията не прави нищо друго, освен да описва абнормните душевни явления в областта на мислите, чувствата и волята, това само означава, че е постигнала известен напредък в точното описание на симптомокомплексите, без да надхвърля рамките на психографията, оставайки абсолютно неспособна да проникне в същността на заболяванията. А тя трябва да прониква именно там, в същността на боледуването.
към текста >>
С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и
възпитател
и следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите навици на мисленето.
Всъщност, ние нямаме никакво право да говорим за нормалност или абнормност на детския душевен живот или изобщо за човешкия душевен живот, доколкото се ръководим от общоприетата представа за „нормалност”. В този случай няма никакъв друг критерий, освен обичайните становища на едно общество, съставено от филистери. И ако това общество приема дадено нещо за смислено или разумно, тогава всичко, което според възгледите на тези филистери не се покрива с представите им за „нормален” душевен живот, се определя от тях именно като „абнормен” душевен живот. Друг критерий не съществува. Ето защо често пъти се получават извънредно конфузни ситуации, когато констатираме дадена абнормност и започваме да правим всичко възможно, за да я отстраним, докато всъщност лишаваме човека от частица гениалност.
С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и възпитатели следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите навици на мисленето.
Тъкмо в тази област като насъщна необходимост се явява това, да не се допуска никаква критика, а нещата да се разглеждат в техния чист вид. Защото какво всъщност представлява човекът? Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането. Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис.
към текста >>
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни
възпитател
и, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането.
Друг критерий не съществува. Ето защо често пъти се получават извънредно конфузни ситуации, когато констатираме дадена абнормност и започваме да правим всичко възможно, за да я отстраним, докато всъщност лишаваме човека от частица гениалност. С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и възпитатели следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите навици на мисленето. Тъкмо в тази област като насъщна необходимост се явява това, да не се допуска никаква критика, а нещата да се разглеждат в техния чист вид. Защото какво всъщност представлява човекът?
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането.
Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване.
към текста >>
И сега, във възрастта между 7 и 14 години се разгръща най-тежката работа, на която е способна човешката индивидуалност: тя или преодолява наследствените сили и тогава човек забелязва, как преминавайки през смяната на зъбите, той се освобождава от наследствените сили, или – като
възпитател
и ние можем да видим това съвсем ясно и не бива да го изпускаме от погледа си – как индивидуалността изцяло попада под властта на наследствените сили, под властта на това, което се съдържа в модела.
Възниква едно съвършено ново тяло; онова, което човек носи след смяната на зъбите, то вече не се изгражда чрез наследствените фактори, а се изгражда единствено от слизащите духовнодушевни сили, така че субстанциално човек носи своето унаследено тяло само до смяната на зъбите, и докато го отхвърля, той гради ново тяло, черпейки от своята индивидуалност. Всъщност ние имаме нашето собствено тяло едва след смяната на зъбите. Само че ние използваме унаследеното тяло като модел и в зависимост от това дали духовно-душевният ни живот е силен и слаб, духовно-душевните сили ще се справят по-лесно, по-индивидуално с унаследената форма, или превес ще вземе унаследената форма, така че второто тяло също ще бъде формирано от родителите, които навремето са формирали първото тяло. Следователно, тъкмо при детето ние трябва да правим разлика между наследеното тяло и това, което идва като негова последица, за да се прояви по-късно в индивидуалното тяло. То се изгражда постепенно и едва това индивидуално тяло можем да определим като същинско тяло на човешката личност.
И сега, във възрастта между 7 и 14 години се разгръща най-тежката работа, на която е способна човешката индивидуалност: тя или преодолява наследствените сили и тогава човек забелязва, как преминавайки през смяната на зъбите, той се освобождава от наследствените сили, или – като възпитатели ние можем да видим това съвсем ясно и не бива да го изпускаме от погледа си – как индивидуалността изцяло попада под властта на наследствените сили, под властта на това, което се съдържа в модела.
Тогава наследствената прилика с родителите продължава и след 7-та година. Това зависи от индивидуалността, а не от наследствените сили. Ако съм художник и някой ми предложи нещо за копиране, а аз го променя основно, тогава едва ли бихме могли да твърдим, че моята картина е създадена от нейния поръчител. По същия начин не бихме могли да твърдим, че това, което носим в себе си след 7-та година е нещо, което сме получили по наследство. – Нека да вникнем в този факт, така да се каже, от духовна гледна точка и да имаме представа до каква степен може да действува човешката индивидуалност.
към текста >>
55.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И в примера с черния дроб ние видяхме, как възникването на една душевна абнормност, изразяваща се в това, че въпросният болен не може да направи крачката от субективното намерение до конкретното действие, как същинската причина за тази патология трябва да бъде търсена в някаква фина абнормност на черния дроб и ето защо точно от тук трябва да започнат както
възпитател
ните, така и терапевтичните мерки.
– А що се отнася до нагласата на Шилер към доброто и злото, тя се определя най-вече от естетическа гледна точка и, както вече казахме, г-н д-р Вулфен бързо открива струите кръв, които подхранват вдъхновението на Шилер: жестокост и стремеж към свобода. Борбата с тези инстинкти, която той води в своята поезия, отвежда Шилер по пътя към съвършенството. И сега, нали така, би трябвало да сме наясно: какво би произлязло, ако днешната наука навлезе в педагогиката и педагозите започнат да преподават според критериите на тази наука в едно училище, където, примерно, би учил един Шилер. За тези неща трябва да си даваме много ясна сметка. Ако обобщите всичко, което казах вчера, Вие бихте могли да видите, че точно както в различните случаи на заболяване човек се ориентира за действителното положение на нещата именно чрез отделните симптоми, така и от това, което представлява душевният живот, от мисленето, чувствата и волята, човек може да направи своите заключения относно действителното положение в тази област.
И в примера с черния дроб ние видяхме, как възникването на една душевна абнормност, изразяваща се в това, че въпросният болен не може да направи крачката от субективното намерение до конкретното действие, как същинската причина за тази патология трябва да бъде търсена в някаква фина абнормност на черния дроб и ето защо точно от тук трябва да започнат както възпитателните, така и терапевтичните мерки.
Нека сега, преди да преминем към отделните практически случаи, още веднъж да насочим поглед към детския душевен живот. От една страна, ние видяхме, че през първите 7 години тялото представлява един модел, по който индивидуалността изгражда второто тяло, което функционира през периода между смяната на зъбите и половата зрялост. Ако индивидуалността е по-силна от вложените в нея наследствени качества, тогава, сменяйки зъбите си, детето малко или много ги преодолява и се проявява – дори и външно – като индивидуалност в цялата си същност. Ако обаче индивидуалността на детето е слаба, тя ще бъде подтисната от наследствените качества, тя ще следва модела по такъв начин, че телесните черти ще се манифестират като една заробваща отливка на модела. И тогава говорим за наследствени качества в истинския смисъл на тази дума.
към текста >>
Обаче ние никога не бихме могли да постигнем това, ако, като
възпитател
и, не сме изпълнени от живото усещане, че в мировия етер властвува вездесъщата жизненост на мислите.
Откъде може да се появи една нелепа, извратена мисъл? От там, че огледалото, всичко онова, което възниква в изграждането на мозъка, не е в ред. Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените мисли към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния живот на живите мисли. От всичко това Вие виждате колко извънредно важно е да изхождаме от съзнанието: към самото мисловно съдържание, към самите мисли ние изобщо не можем да се доближим, понеже в своята абсолютна правилност те живеят там, в мировия етер. И сега ние трябва да опитаме всичко възможно, за да направим така, че детето, което ни е поверено, да навлезе по правилен начин в този миров етер.
Обаче ние никога не бихме могли да постигнем това, ако, като възпитатели, не сме изпълнени от живото усещане, че в мировия етер властвува вездесъщата жизненост на мислите.
Без една такава космическо-религиозна нагласа, ние изобщо не бихме могли да имаме правилното поведение спрямо болното дете. Нещата опират тъкмо до това поведение, до това отношение. И аз бих искал да Ви обясня, защо всичко зависи от тях. Какво е това, което работи в детето, което живее в детето, когато то достигне до неправилни мисли, и какво е това, което в подобен случай тръгва от възпитателя и може да упражни въздействие върху детето? Виждате ли, от това, което казах, Вие разбирате, че в подобни случаи етерното тяло не е формирано по правилен начин.
към текста >>
Какво е това, което работи в детето, което живее в детето, когато то достигне до неправилни мисли, и какво е това, което в подобен случай тръгва от
възпитател
я и може да упражни въздействие върху детето?
И сега ние трябва да опитаме всичко възможно, за да направим така, че детето, което ни е поверено, да навлезе по правилен начин в този миров етер. Обаче ние никога не бихме могли да постигнем това, ако, като възпитатели, не сме изпълнени от живото усещане, че в мировия етер властвува вездесъщата жизненост на мислите. Без една такава космическо-религиозна нагласа, ние изобщо не бихме могли да имаме правилното поведение спрямо болното дете. Нещата опират тъкмо до това поведение, до това отношение. И аз бих искал да Ви обясня, защо всичко зависи от тях.
Какво е това, което работи в детето, което живее в детето, когато то достигне до неправилни мисли, и какво е това, което в подобен случай тръгва от възпитателя и може да упражни въздействие върху детето?
Виждате ли, от това, което казах, Вие разбирате, че в подобни случаи етерното тяло не е формирано по правилен начин. Също и когато човек слиза от пред-земното си битие, естествено там, в мировия етер той е заобиколен само от правилни мисли, обаче тези правилни мисли трябва да бъдат приети от този, който се обгръща в своето етерно тяло. Сега нека отново да се върнем към нашето гърне с мляко. За млякото ние не бихме могли да кажем, че то има погрешна форма: то приема тази форма, която му предава съответният съд. Ако имаме един смислено направен съд, ще излеем млякото в него без затруднения.
към текста >>
Етерното тяло на
възпитател
я – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето.
И за развитието на Аза от решаващо значение е само това, което живее в Духа-Себе. Аз бих могъл да продължа и по-нататък над Духа-Себе, но тогава ние бихме навлезли в полето на езотеричното обучение. Какво означава всичко това? Ако сте забелязали, че етерното тяло на едно дете е по някакъв начин атрофирано, тогава Вие трябва да преформирате Вашето собствено астрално тяло така, че то да упражнява коригиращи въздействия върху етерното тяло на детето. И точно тук можем да си послужим със следната схема:
Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето.
Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето. Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето. И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз.
към текста >>
Личното астрално тяло на
възпитател
я трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето.
Аз бих могъл да продължа и по-нататък над Духа-Себе, но тогава ние бихме навлезли в полето на езотеричното обучение. Какво означава всичко това? Ако сте забелязали, че етерното тяло на едно дете е по някакъв начин атрофирано, тогава Вие трябва да преформирате Вашето собствено астрално тяло така, че то да упражнява коригиращи въздействия върху етерното тяло на детето. И точно тук можем да си послужим със следната схема: Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето.
Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето.
Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето. И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв.
към текста >>
Азът на
възпитател
я трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето.
Какво означава всичко това? Ако сте забелязали, че етерното тяло на едно дете е по някакъв начин атрофирано, тогава Вие трябва да преформирате Вашето собствено астрално тяло така, че то да упражнява коригиращи въздействия върху етерното тяло на детето. И точно тук можем да си послужим със следната схема: Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето.
Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето.
И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв. И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-лошия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща.
към текста >>
Дух-Себе, за когото предполагаме, че у
възпитател
я той не е развит достатъчно.
И точно тук можем да си послужим със следната схема: Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето. Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето. И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н.
Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно.
А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв. И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-лошия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща. Всъщност възпитанието е забулено от ред мистерии. Нека сега да видим как здравото астрално тяло на възпитателя действува върху атрофираното етерно тяло на детето.
към текста >>
И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния
възпитател
, но и Духът-Себе на възможно най-лошия
възпитател
, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща.
Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето. И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв.
И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-лошия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща.
Всъщност възпитанието е забулено от ред мистерии. Нека сега да видим как здравото астрално тяло на възпитателя действува върху атрофираното етерно тяло на детето. Но преди това: как учителят може да самовъзпита своето астрално тяло при днешните условия? Защото антропософията може да даде само първоначалния тласък, а не да провежда семинари за всичко. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло.
към текста >>
Нека сега да видим как здравото астрално тяло на
възпитател
я действува върху атрофираното етерно тяло на детето.
Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв. И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-лошия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща. Всъщност възпитанието е забулено от ред мистерии.
Нека сега да видим как здравото астрално тяло на възпитателя действува върху атрофираното етерно тяло на детето.
Но преди това: как учителят може да самовъзпита своето астрално тяло при днешните условия? Защото антропософията може да даде само първоначалния тласък, а не да провежда семинари за всичко. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло. Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича.
към текста >>
Личното астрално тяло на
възпитател
я трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло.
И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-лошия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща. Всъщност възпитанието е забулено от ред мистерии. Нека сега да видим как здравото астрално тяло на възпитателя действува върху атрофираното етерно тяло на детето. Но преди това: как учителят може да самовъзпита своето астрално тяло при днешните условия? Защото антропософията може да даде само първоначалния тласък, а не да провежда семинари за всичко.
Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича. Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност. И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре.
към текста >>
Ако
възпитател
ят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност.
Но преди това: как учителят може да самовъзпита своето астрално тяло при днешните условия? Защото антропософията може да даде само първоначалния тласък, а не да провежда семинари за всичко. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло. Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича.
Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност.
И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре. Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин. И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател.
към текста >>
И благодарение на това, че
възпитател
ят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува
възпитател
но върху собственото си астрално тяло.
Защото антропософията може да даде само първоначалния тласък, а не да провежда семинари за всичко. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло. Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича. Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност.
И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло.
Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре. Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин. И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател. Но как да стигнем до едно такова инстинктивно разбиране?
към текста >>
Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на
възпитател
я да застане пред детето по правилния начин.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича. Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност. И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре.
Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин.
И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател. Но как да стигнем до едно такова инстинктивно разбиране? До едно такова инстинктивно разбиране на детската душа ние стигаме именно благодарение на това, че развиваме един все по-голям интерес към мистерията на човешката организация като цяло. Тази мистерия, този интерес към човешката организация са неща напълно чужди на днешната цивилизация.
към текста >>
Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един
възпитател
говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като
възпитател
.
Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност. И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре. Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин. И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си.
Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател.
Но как да стигнем до едно такова инстинктивно разбиране? До едно такова инстинктивно разбиране на детската душа ние стигаме именно благодарение на това, че развиваме един все по-голям интерес към мистерията на човешката организация като цяло. Тази мистерия, този интерес към човешката организация са неща напълно чужди на днешната цивилизация. За тях днешната цивилизация няма никаква представа. Днешната цивилизация разглежда, примерно, един тежко душевно болен човек... [Празнота в стенограмата] Естествено, нещата протичат според съответните цивилизационни условия, така че те могат и да се различават от всичко онова, което ние се стремим да обясним с нашите антропософски понятия.
към текста >>
Всяка
възпитател
на или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат.
Случилото се не е в резултат от недостиг на ум, а от недостатъчно овладяни умения. По същия начин, при определени обстоятелства, слизайки от пред-земното си битие към земното си битие, човек се оказва с накърнена гениалност, само че това проличава не за кратки периоди от време, а през целия земен живот. Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот. Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане. Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато възпитаваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си живот, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата.
Всяка възпитателна или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат.
Те водят до правилна намеса в кармата; някои неща могат да бъдат преодолявани. В потвърждение на това има редица примери, взети както от тук, така и от Бреслау, и аз бих искал да Ви посоча един от тях, за да имате правилна представа за тези неща. В селскостопанския лекционен цикъл в Бреслау аз дадох указания за правилния подход към селскостопанските дейности. На този курс присъствуваше и един по-възрастен фермер, който е и отдавнашен член на нашето Общество. По време на целия курс той остана в плен на едно свое усещане, което се проявяваше при всяка от дискусиите.
към текста >>
И естествено, всички приказки относно възпитанието на непълноценните деца, остават празен звук, ако не се вземе предвид, че
възпитател
ните средства биха могли да се прилагат също и по неморален начин.
Ето защо един ден аз казах съвсем ясно: Да, моралността трябва да присъствува във всички тези неща. И аз предполагам, че всеки участник в този курс е морално убеден, че като подпомага селското стопанство, той служи на човечеството. Ето защо селскостопанският кръг следва да бъде разглеждан и като един морален кръг, който си поставя задачата да гарантира правилното използване на въпросните средства. Да, магията се използва и от Боговете, обаче разликата между бялата и черната магия се състои изключително в това, че при бялата магия имаме една безкористна, морална намеса, а при черната магия имаме една користна, неморална намеса. Друга разлика няма.
И естествено, всички приказки относно възпитанието на непълноценните деца, остават празен звук, ако не се вземе предвид, че възпитателните средства биха могли да се прилагат също и по неморален начин.
Преди всичко, необходимо е усилване на чувството за отговорност. Открито мога да заявя, скъпи мои приятели, че ако в наши дни бихме могли да разчитаме на едно по-силно чувство за отговорност, ние бихме могли да постигнем много повече. Но понеже в нашата епоха съвестта не е достатъчно будна, за много неща се налага да пазим мълчание. Когато хората чуват: може да се направи това, може да се направи онова, те са склонни да се присъединят към общата инициатива. Те имат желание да свършат нещо.
към текста >>
56.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако вникнете в тези думи, вероятно в хода на лекциите Вие ще стигнете до убеждението: Ако изработим подходяща душевна нагласа у
възпитател
я, ние ще сме в състояние да открием конкретния лечебен метод при всяко дете.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 27. Юни 1924 И така, скъпи мои приятели, ние обсъдихме взаимните връзки между етерното, физическото, астралното тяло и Азовата организация, както те бяха представени при разглеждането на така наречените абнормни деца. От това, което изложих вчера относно своеобразния начин, по който етерното тяло може да бъде деформирано чрез едно неправилно включване в общата мисловна система на мировия етер, ние стигнахме до извода, че абнормните прояви могат да поемат в най-различни посоки.
Ако вникнете в тези думи, вероятно в хода на лекциите Вие ще стигнете до убеждението: Ако изработим подходяща душевна нагласа у възпитателя, ние ще сме в състояние да открием конкретния лечебен метод при всяко дете.
Обаче на първо място трябва да се знае същественото: Фактически цялата днешна психиатрия няма абсолютно никаква представа за възможните лечебни методи при така наречените душевни заболявания. Ако човек е наясно с нещата, той може да направи и крачката към конкретните лечебни методи. Все пак отделните подробности не са толкова важни, колкото основният принцип: в тази област ясната патология и ясната диагноза от само себе си прерастват в терапия. При много от така наречените душевни заболявания нещата стоят така, че по причини, които Вие ще си изясните в хора на тези лекции, те не могат да бъдат лекувани, или в краен случай биха могли да бъдат лекувани при извънредно тежки предпоставки, дори и ако се ръководим от духовно-научните принципи. За тези възрастни душевно болни са необходими определени санаториуми, където – макар и трудно – те биха могли да бъдат лекувани; имам предвид точно определени възрастни пациенти, които са важни за нас с оглед на абнормностите в детска възраст.
към текста >>
Ако около себе си детето има аморални
възпитател
и и родители, които говорят аморално, то в дълбоката си вътрешна организация детето ще имитира не външното поведение, а вътрешното душевно съдържание на околните.
Моралността е нещо, което ние трябва да постигнем постепенно. Това, което е било моралност в нашата предишна инкарнация, ние сме го изразходвали между смъртта и новото раждане, когато сме били ангажирани с мъдрото изграждане на нашето бъдещо тяло; тази моралност отдавна се е изпарила; ние винаги трябва отново да постигаме морала във всеки следващ земен живот. А това означава, че сега ние сме изправени пред нещо много важно: Сега, слизайки аморални от духовния свят, ние сме длъжни да развиваме в нашата воля усета за смисъл; ние навлизаме в органите с нашата воля, в нашата воля ние сме длъжни да развиваме усета за това, което ни пресреща във външния свят като морал. И колко удивително е, как наред с изучаването на говора, в проговарянето, в детето се вливат и моралните импулси. Ето защо за нас е от огромно значение да знаем, какво представлява имитирането.
Ако около себе си детето има аморални възпитатели и родители, които говорят аморално, то в дълбоката си вътрешна организация детето ще имитира не външното поведение, а вътрешното душевно съдържание на околните.
Следователно, става дума за това, че ние влизаме в отношение също и с външния свят, обаче по обиколния път посредством целия организъм, а не чрез отделните органи. И когато настъпи някакъв застой, този застой настъпва поради това, че докато по-рано ние сме излизали навън с нашите мисли, сега не можем да сторим същото с нашата воля. И всичко това се проявява в моралните дефекти. Сега Вие виждате вътрешните причини за моралните дефекти: в целия човешки организъм се натрупва онова, което идва от пред-земното битие и отново трябва да намери себе си, откривайки достъпа до моралната оценка на обкръжаващия ни свят. Ние сме длъжни да приемем морала на обкръжаващия ни свят.
към текста >>
57.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение –
възпитател
ят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света.
И така, изхождайки от едно такова познание, Вие трябва да се опрете на нещо, което установявате в представите или волята на едно такова дете и после да го проследите през следващите 3-4 дни. Тогава Вие ще прецените, дали в случая наистина имате пред себе си тази форма на абнормен душевен живот, която аз току-що описах. И сега, имайки предвид съответните предпоставки, Вие ще поставите въпроса: Как аз да лекувам едно такова дете? Едно такова дете застава пред мен по такъв начин, че във всяко негово действие аз виждам душата му като на длан. Неговата душа прелива във всичко, което детето върши около мен.
Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение – възпитателят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света.
Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив възпитател, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си. Тази характерова черта, това свойство на човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си мислим. Или, ако бих могъл да си послужа с един банален израз: Не са ли повечето днешни учители безнадеждно смешни в своето преподаване? Така и трябва да бъде при това равнище на обучението. Особено семинарното обучение днес е такова, че фактически то акцентира само върху това, което трябва да бъде внесено в човека.
към текста >>
Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив
възпитател
, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си.
Тогава Вие ще прецените, дали в случая наистина имате пред себе си тази форма на абнормен душевен живот, която аз току-що описах. И сега, имайки предвид съответните предпоставки, Вие ще поставите въпроса: Как аз да лекувам едно такова дете? Едно такова дете застава пред мен по такъв начин, че във всяко негово действие аз виждам душата му като на длан. Неговата душа прелива във всичко, което детето върши около мен. Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение – възпитателят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света.
Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив възпитател, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си.
Тази характерова черта, това свойство на човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си мислим. Или, ако бих могъл да си послужа с един банален израз: Не са ли повечето днешни учители безнадеждно смешни в своето преподаване? Така и трябва да бъде при това равнище на обучението. Особено семинарното обучение днес е такова, че фактически то акцентира само върху това, което трябва да бъде внесено в човека. Преди всичко студентите – тук имам предвид студентите по педагогика, а не останалите – преди всичко студентите педагози никога не бива да бъдат подлагани на изпити.
към текста >>
Тогава
възпитател
ят, който гледа с разбиране на тези неща, ще може да си изработи едно специфично качество.
Да си представим, че имаме едно дете с депресивно състояние. Ние можем да го облекчим, още в мига, когато детето получи усещането, че ние сме силно свързани с неговите вътрешни изживявания, че го разбираме. Обаче детето – тъкмо поради това, че тук става дума за един вид хипертрофия на представния и волевия живот – има потребност не от едно формално споделяне на неговата тъга. Ако просто влезем в съзвучие с неговото тъжно настроение, детето няма да получи никаква помощ от нас. То ще получи помощ само тогава, когато ние подсилим състоянието, в което то се намира и което изживяваме заедно с него, така че накрая тъкмо то да ни утешава.
Тогава възпитателят, който гледа с разбиране на тези неща, ще може да си изработи едно специфично качество.
Например той ще знае, че такива деца имат една постоянна представа: те мислят, че трябва да свършат нещо, но не могат да го направят. Въпреки че това е една комплицирана представа, тя трябва да бъде изучена: Те искат да свършат нещо, обаче не могат; въпреки това те трябва да го свършат, но то ще се различава от първоначалното им намерение. Изучете душевния живот на такива деца, за които говорих, и обърнете внимание на следното. Детето си казва: Аз искам да направя нещо, но всъщност не мога; все пак трябва да го направя, но то ще е по-различно, отколкото трябва да бъде. Фактически, в този комплекс от представи се разиграва цялото боледуване на детето.
към текста >>
– Онзи, който иска да стане
възпитател
на абнормни деца, никога не е предварително готов за своите задачи; за него всяко дете е един нов проблем, една нова загадка.
Оставете детето да рисува, обаче не рисувайте вместо него, водете четката заедно с него, дискретно съпровождайте всяко негово движение. Нека детето да си мисли, че докато то изгражда своите представи, Вие нежно го придружавате, като най-доброжелателно и явно участвувате в това, което детето иска да направи, че погалвайки го, Вие нежно го съпровождате в голяма душевна близост. Навлизайки в една такава интимна близост и наблюдавайки всичко, ние стигаме до същността на нещата и се досещаме какво трябва да вършим по-нататък. Но нека не забравяме, че в това, което Духовната наука може да ни даде, се съдържа само един призив към човека. Обикновено хората следват само предписания: Ти ще направиш това по този начин, а другото ще направиш по друг начин.
– Онзи, който иска да стане възпитател на абнормни деца, никога не е предварително готов за своите задачи; за него всяко дете е един нов проблем, една нова загадка.
И той стига до разрешението им, само ако се ръководи от неповторимата същност на всяко едно дете, която ще го насочи как да постъпи във всеки отделен случай. Този начин на работа не е удобен, но е единствено правилен. Ето защо в смисъла на Духовната наука главното се свежда до това, че ние – именно като възпитатели – трябва преди всичко да се погрижим за нашето самовъзпитание. И ние работим най-добре за нашето самовъзпитание, когато проследяваме болестните симптоми с най-искрена загриженост, с най-искрен интерес. Тогава у нас се поражда чувството: Всъщност всеки симптом е нещо чудно!
към текста >>
Ето защо в смисъла на Духовната наука главното се свежда до това, че ние – именно като
възпитател
и – трябва преди всичко да се погрижим за нашето самовъзпитание.
Но нека не забравяме, че в това, което Духовната наука може да ни даде, се съдържа само един призив към човека. Обикновено хората следват само предписания: Ти ще направиш това по този начин, а другото ще направиш по друг начин. – Онзи, който иска да стане възпитател на абнормни деца, никога не е предварително готов за своите задачи; за него всяко дете е един нов проблем, една нова загадка. И той стига до разрешението им, само ако се ръководи от неповторимата същност на всяко едно дете, която ще го насочи как да постъпи във всеки отделен случай. Този начин на работа не е удобен, но е единствено правилен.
Ето защо в смисъла на Духовната наука главното се свежда до това, че ние – именно като възпитатели – трябва преди всичко да се погрижим за нашето самовъзпитание.
И ние работим най-добре за нашето самовъзпитание, когато проследяваме болестните симптоми с най-искрена загриженост, с най-искрен интерес. Тогава у нас се поражда чувството: Всъщност всеки симптом е нещо чудно! Обаче от друга страна не бива да тръбим: Умопомрачените са божествени хора. – В наши дни това не бива да се прави. Но все пак трябва да сме наясно: Ако се появи един абнормен симптом, от духовна гледна точка, това е нещо, което стои по-близо до духовния свят, отколкото поведението, което човек има, разполагайки със своя здрав организъм.
към текста >>
58.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И всъщност, тъкмо
възпитател
ят трябва да стори това.
Виждате ли, има много деца с такава предразположба. Нещата при тях се свеждат до това, че по правило възприемателната им способност за външни впечатления се ограничава до строго определени възприятия, имащи типичен характер. И ако сега човек получи едно правилно хрумване – а това става, когато той има правилния мироглед – тогава той изнамира за детето, примерно, едно определено изречение и му предлага тъкмо това правилно изречение. То може да направи чудеса. Същественото тук е всички стремежи на детето да се ориентират по определен начин.
И всъщност, тъкмо възпитателят трябва да стори това.
И той може да го постигне сравнително лесно, стига да не иска да е прекалено умен, стига да подреди живота си така, че да не размишлява излишно за света, а да го възприема образно. Замислете се само – и това е нещо, което трябва да проумеете, ако искате да възпитавате абнормни деца – колко отегчително е човек да борави само с няколко понятия. Ако човечеството би боравило само с няколко понятия, то бързо би стигнало до пълен упадък. Колко трудно е за днешните поети да откриват нови рими, защото всичко е вече римувано. Така е и с другите изкуства: навсякъде само отзвуци и отделни мотиви, защото всичко вече е направено.
към текста >>
59.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
По време на моята
възпитател
ска дейност, аз имах възможност да се занимавам с едно изоставащо дете на 11 години.
до умението да говори и да ходи. Естествено, през първите години правилното възпитание би изисквало, например, следното: още в ранното детство, когато детето още не можело да ходи, някой би могъл да започне с това, просто да движи неговите крайници, следвайки евритмичните жестове, с една дума, да се приложи лечебната евритмия. Ако би се започнало по този начин, тогава това, което се осъществява в крайниците, щеше да намери израз в нервно-сетивния организъм и докато всичко е все още податливо, то би се разширило чак до формата на главата. Чрез тези евритмични движения, които прилагаме още в ранна възраст, ние бихме постигнали твърде много за формирането на главата и би трябвало да изпитаме голяма радост, ако имаме успех в това отношение. Тук на това място, където черепните кости са стеснени поради външния инсулт, е вече трудно да постигнем уголемяване на главата.
По време на моята възпитателска дейност, аз имах възможност да се занимавам с едно изоставащо дете на 11 години.
В 6. глава на „Моят жизнен път” аз описвам историята на това изоставащо дете, чиито родители, както и домашният лекар, се оказват безпомощни. Момчето трябваше да изучи някакъв занаят. Но това се приемаше като нещо ужасно. Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв занаят.
към текста >>
Чрез живото съучастие на
възпитател
я и неговите непрекъснати подтици към новото, се постига това, че тази втвърденост става вътрешно подвижна; ако то успее да каже “Ich bin gewesen.”, вече е постигнало много.
То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския. Подобен начин на изразяване сме наблюдавали много пъти. – “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му. Ако се замислим колко много говори сега това дете, ще разберем, че при него е трябвало да се преодоляват много повече пречки. Защото всичко, което то вече е усвоило, се вкоренява много силно в него.
Чрез живото съучастие на възпитателя и неговите непрекъснати подтици към новото, се постига това, че тази втвърденост става вътрешно подвижна; ако то успее да каже “Ich bin gewesen.”, вече е постигнало много.
Така то самò поражда подвижност в себе си. Това се постига не ако нещо му се набива в главата, а само чрез непрекъснато общуване. При такива деца ние трябва да насочим цялото си внимание към тях, да участвуваме във всичко, което те правят. Изхождайки от тяхното поведение, от техните действия, нека да си задаваме въпроса, какво е необходимо да знаят още. Да сме заедно с тях във всичко, което те изживяват.
към текста >>
Антропософското движение ще породи у човека нови възможности за неговото пълно присъствие във
възпитател
ния процес, стига да е налице съответният мироглед.
Когато човек приема секрет от хипофиза – Вие знаете, че ние го произвеждаме – става така, че секретът се противопоставя на този поток и, тръгвайки от главата, действува хармонизиращо върху системата-крайници. Така че лечението ще включва Hypophysis cerebri, вани с арсен и лечебна евритмия, за която вече стана дума. Ако тези неща бъдат приложени заедно, при детето може да се очаква още по-голям напредък. Тук отново бих искал да изтъкна, колко важно е при подобни случаи да си изработим истински усет за пълно присъствие в процеса на преподаването. Тъкмо в преподаването и възпитанието на тези деца ние трябва да сме заедно с тях във всичко.
Антропософското движение ще породи у човека нови възможности за неговото пълно присъствие във възпитателния процес, стига да е налице съответният мироглед.
Разбира се, има сили, които се противопоставят. И понякога човек изпитва болка, когато влиза в антропософски среди. Понякога там се усеща една оловна тежест. Липсва каквато и да е подвижност. Има оловна тежест и тогава, която започва някаква дискусия, никой не отваря уста, сякаш и езиците са станали оловно тежки.
към текста >>
60.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
За
възпитател
я е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло.
Любимото му животно беше лъвът. Още от този факт Вие виждате, че астралното му тяло, с което трябва да се потопи в етерното тяло, не е наред. Винаги има някакви остатъци. Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално тяло, при което, естествено, ако някоя част от астралното тяло остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество. Тогава обектът и субектът се преливат един в друг, сливат се напълно.
За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло.
Ако Вие бихте оставили части от Вашите астрални тела извън физическите тела, ако астралните тела не пулсираха изцяло вътре във физическите тела, тогава те биха се проявили във всевъзможни превъплъщения, наподобяващи различни животински форми. Защото животинската форма е това, което астралното тяло ни показва, когато то, макар и да е в непосредствена близост до физическото и етерното тяло, наполовина или три четвърти свързано с тях, все пак донякъде остава независимо от етерно-физическия организъм. Всички тези явления са особено характерни за това дете и те показват колко трудно е в този случай да се установи съответната хармония между астралното, етерното и физическото тяло. Сега нека да разгледаме едно друго дете и да проследим историята на болестта му. Майката посочва, че детето е родено четири седмици по-късно от предвидения срок.
към текста >>
61.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И тук
възпитател
ят трябва да насочва детето по такъв начин, че да пробуди у него усета за доброто чрез това, че детето да превърне своя
възпитател
в норма на подражание.
Защото, виждате ли, в тази възраст нещата остават незабележими и човек не може да им се противопоставя. В тази възраст децата подражават, вършат това, което става в тяхното обкръжение и в поведението им не се забелязва никаква склонност към клептомания. Тази склонност към клептомания проличава едва след смяната на зъбите. Но дори и след като смяната на зъбите е приключила, детето все още не е в състояние – понеже с душевните си сили то не е навлязло достатъчно навън във физическия свят – да развие друг морален усет, освен този: Доброто ми харесва, злото не ми харесва. Нещата остават в плоскостта на естетическата преценка.
И тук възпитателят трябва да насочва детето по такъв начин, че да пробуди у него усета за доброто чрез това, че детето да превърне своя възпитател в норма на подражание.
Ето защо в тази детска възраст нашата Валдорфска програма смята за особено важен авторитета на учителя; у детето следва да бъде пробудена една естествена преданост към възпитателя и възпитателят да говори за доброто по такъв начин, че детето да изпитва симпатия към него, а към злото да изпитва антипатия. Всичко това не може да се постигне без единединствен авторитет. И ако той е необходим за така наречените нормални деца, още по-необходим е за деца като това, което обсъждаме. Най-силно действуващото възпитателно средство, това е доверието, което детето може да изпитва към своя възпитател. При подобни деца е наистина необходимо да спечелим тяхното доверие.
към текста >>
Ето защо в тази детска възраст нашата Валдорфска програма смята за особено важен авторитета на учителя; у детето следва да бъде пробудена една естествена преданост към
възпитател
я и
възпитател
ят да говори за доброто по такъв начин, че детето да изпитва симпатия към него, а към злото да изпитва антипатия.
В тази възраст децата подражават, вършат това, което става в тяхното обкръжение и в поведението им не се забелязва никаква склонност към клептомания. Тази склонност към клептомания проличава едва след смяната на зъбите. Но дори и след като смяната на зъбите е приключила, детето все още не е в състояние – понеже с душевните си сили то не е навлязло достатъчно навън във физическия свят – да развие друг морален усет, освен този: Доброто ми харесва, злото не ми харесва. Нещата остават в плоскостта на естетическата преценка. И тук възпитателят трябва да насочва детето по такъв начин, че да пробуди у него усета за доброто чрез това, че детето да превърне своя възпитател в норма на подражание.
Ето защо в тази детска възраст нашата Валдорфска програма смята за особено важен авторитета на учителя; у детето следва да бъде пробудена една естествена преданост към възпитателя и възпитателят да говори за доброто по такъв начин, че детето да изпитва симпатия към него, а към злото да изпитва антипатия.
Всичко това не може да се постигне без единединствен авторитет. И ако той е необходим за така наречените нормални деца, още по-необходим е за деца като това, което обсъждаме. Най-силно действуващото възпитателно средство, това е доверието, което детето може да изпитва към своя възпитател. При подобни деца е наистина необходимо да спечелим тяхното доверие. Естествено, в един такъв лекционен курс не бива да пропуснем и нещо друго: а именно да посочим, че най-малкото, което трябва да направим, поемайки възпитанието на едно малко дете, е да проследим как е протекло неговото ранно развитие.
към текста >>
Най-силно действуващото
възпитател
но средство, това е доверието, което детето може да изпитва към своя
възпитател
.
Нещата остават в плоскостта на естетическата преценка. И тук възпитателят трябва да насочва детето по такъв начин, че да пробуди у него усета за доброто чрез това, че детето да превърне своя възпитател в норма на подражание. Ето защо в тази детска възраст нашата Валдорфска програма смята за особено важен авторитета на учителя; у детето следва да бъде пробудена една естествена преданост към възпитателя и възпитателят да говори за доброто по такъв начин, че детето да изпитва симпатия към него, а към злото да изпитва антипатия. Всичко това не може да се постигне без единединствен авторитет. И ако той е необходим за така наречените нормални деца, още по-необходим е за деца като това, което обсъждаме.
Най-силно действуващото възпитателно средство, това е доверието, което детето може да изпитва към своя възпитател.
При подобни деца е наистина необходимо да спечелим тяхното доверие. Естествено, в един такъв лекционен курс не бива да пропуснем и нещо друго: а именно да посочим, че най-малкото, което трябва да направим, поемайки възпитанието на едно малко дете, е да проследим как е протекло неговото ранно развитие. Ако забележим, че още от рано детето проявява една особена живост и радост спрямо онова, което е научило, следователно, ако възприема нещата така, както ги е възприемало преди смяната на зъбите, ако забележим, че детето изпитва един вид наслада от усвоеното, следва да предположим, че занапред нещата няма да вървят както трябва. Децата, които по-късно стават клептомани, още от най-ранна възраст развиват егоизъм, например от този вид, че усвоявайки нова дума, те цъкат с език. Този случай е рядък, но все пак може да се наблюдава у някои деца.
към текста >>
Ето защо както за лекаря, така и за
възпитател
я е много важно освен да познава своите принципи – естествено той трябва да ги знае – да си изработи и един усет за това, което се случва в света.
Естествено, в един такъв лекционен курс не бива да пропуснем и нещо друго: а именно да посочим, че най-малкото, което трябва да направим, поемайки възпитанието на едно малко дете, е да проследим как е протекло неговото ранно развитие. Ако забележим, че още от рано детето проявява една особена живост и радост спрямо онова, което е научило, следователно, ако възприема нещата така, както ги е възприемало преди смяната на зъбите, ако забележим, че детето изпитва един вид наслада от усвоеното, следва да предположим, че занапред нещата няма да вървят както трябва. Децата, които по-късно стават клептомани, още от най-ранна възраст развиват егоизъм, например от този вид, че усвоявайки нова дума, те цъкат с език. Този случай е рядък, но все пак може да се наблюдава у някои деца. Очите ни трябва да са отворени за евентуалните последици от тези неща.
Ето защо както за лекаря, така и за възпитателя е много важно освен да познава своите принципи – естествено той трябва да ги знае – да си изработи и един усет за това, което се случва в света.
Виждате ли, в това отношение човек не бива да прилича на държавния прокурор Вулфен, а да може да си каже: Естествено, изключително много неща зависят от цялото обкръжение на подрастващото дете. Да вземем например следния случай: Едно дете има тази странност, за която споменах, а именно, да цъка с език всеки път, когато усвоява нещо. Но после, около времето, когато то сменя зъбите си, тази радост от интелектуалното усвояване се преобразява в ясно забележима суетност, в една суетност, която вече обхваща и много други неща. И никак не е безобидно, когато около смяната на зъбите тази суетност изведнъж прерасне в ламтеж за все повече нови дрехи. На тези неща трябва да се обръща внимание.
към текста >>
Детето израства и ако никой не се погрижи специално за това, то да има един
възпитател
, в когото да се взира с любов и уважение – защото в тази възраст родителите не винаги могат да поемат тази роля – тогава интелектуалните заложби се промъкват в областта на волята и като последица може да се прояви една или друга разновидност на клептоманията.
На тези неща трябва да се обръща внимание. Възможно е да възникнат две ситуации. В единият случай детето израства – вземам като пример едно малко населено място – в една среда, където животът върви бавно, където на войската се гледа като на нещо, което трябва да защитава страната, обаче там хората нямат никакъв ентусиазъм и найценното им качество се свежда до едно формално възпитание. Тук у всички хора, намиращи се около детето между неговата 7. и 14-годишна възраст се развива един естествен усет за това, което всеки трябва да върши като принадлежащ на човешкия род.
Детето израства и ако никой не се погрижи специално за това, то да има един възпитател, в когото да се взира с любов и уважение – защото в тази възраст родителите не винаги могат да поемат тази роля – тогава интелектуалните заложби се промъкват в областта на волята и като последица може да се прояви една или друга разновидност на клептоманията.
Но да си представим и другия случай, когато детето израства не там, където на войската се гледа като на нещо досадно – това са само общи характеристики, които аз давам този или онзи случай – а израства в една чисто пруска атмосфера, където милитаризмът доставя една сурова радост и не представлява някаква скучна необходимост. Детето не остава в семейството, а заминава в гимназията, после в университета. За него полезни се оказват такива неща, каквито за другите деца нямат никаква стойност. Едно такова дете дава израз на своите заложби като например: става природоизследовател, изготвя разни препарати, които проучва под микроскопа, и така нататък, задоволявайки по един правилен или неправилен начин своите копнежи. Детето попада в една среда, в която обикновено не се краде или ако се краде, има обекти, върху които понятието „кражба” е неприложимо.
към текста >>
Аз вече споменах, че
възпитател
ят има едно добро лечебно средство в областта на психологията тогава, когато самият той се проявява като откривател и разказва на детето такива истории, в които играят роля и неговите лични качества; когато му разказва, че има хора, които вършат нещо, но става така, че всъщност копаят яма, в която падат самите те.
А после, ако не изпит някой невъзпитан студент се осмели да си послужи със същите реторични похвати, въпросната личност ще загуби всякаква опора под краката си. И ако тя продължава да цъка с език, тогава нещата ще станат още по-лоши. Уменията да се виждат подобни неща поражда усет за прилагане на подходящото лечение. Трябва да имаме усет за опознаването на живота в цялото му многообразие. И тогава веднага забелязваме появата на определени симптоми, които ще ни насочат в една или друга посока.
Аз вече споменах, че възпитателят има едно добро лечебно средство в областта на психологията тогава, когато самият той се проявява като откривател и разказва на детето такива истории, в които играят роля и неговите лични качества; когато му разказва, че има хора, които вършат нещо, но става така, че всъщност копаят яма, в която падат самите те.
И ако не пестим усилията си, този драматичен ход на повествованието, поддържан с вътрешен ентусиазъм, може да ни доведе до мечтаната цел. Освен това, терапията при едно такова дете ще включи инжекции с Hypophysis cerebri и мед, понеже, както видяхте, в слепоочията има отклонение и при деформацията на тази област е уместно да прибегнем до противоположните растежни сили. Особено благотворна е лечебната евритмия, стига да се прилага достатъчно енергично; от детето ще изискваме да прави всички гласни с краката, защото в този случай ние прогонваме интелектуалния елемент от волята, за да внесем там усилията, свързани с изработването на гласните. Ние следва да сме наясно: Благодарение на авторитета, който имаме пред детето, трябва да направим така, че свободно да обсъждаме с него всички отвратителни страни на неговото поведение. Разбира се, това не бива да се прави прибързано.
към текста >>
Обаче мнозина от клептоманите не биха били тук, ако след появата на симптомите, за които стана дума,
възпитател
ите своевременно биха започнали да разказват такива истории.
Особено благотворна е лечебната евритмия, стига да се прилага достатъчно енергично; от детето ще изискваме да прави всички гласни с краката, защото в този случай ние прогонваме интелектуалния елемент от волята, за да внесем там усилията, свързани с изработването на гласните. Ние следва да сме наясно: Благодарение на авторитета, който имаме пред детето, трябва да направим така, че свободно да обсъждаме с него всички отвратителни страни на неговото поведение. Разбира се, това не бива да се прави прибързано. Тези импулси трябва да бъдат внесени в интелекта чрез подходящи истории, но не и прибързано, понеже в такъв случай всичко пропада. Виждате ли, при тези неща е изключително трудно да говорим за успех, понеже обикновено успехът е незабележим.
Обаче мнозина от клептоманите не биха били тук, ако след появата на симптомите, за които стана дума, възпитателите своевременно биха започнали да разказват такива истории.
А те винаги вършат работа, стига да имаме достатъчно търпение. Но сигурно е, че след продължително време можем да постигнем известен напредък, дори и там, където симптоматиката е силно изразена. Но сега да преминем към другото трудно дете с хидроцефалия, което още не е навършило едногодишна възраст и за което стана дума вчера. Първоначално лечението вървеше много трудно. Защото, пред какво всъщност сме изправени?
към текста >>
62.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Следователно, при работата си с непълноценни деца
възпитател
ите разполагат с едно ефикасно средство и това е усетът за всичко, което се случва с детето.
Това би могло да се окаже много полезно дори и при въпросното момче. Упражнявайки се пише с пръстите на краката, то върши един вид лечебна евритмия и тя наистина може да бъде от голяма полза. А дали един лечебен курс с олово ще подобри нещата при деца на тази възраст – това ще стане ясно, ако опитаме и проследим съответния случай. От всичко, което казах, Вие разбирате, че тук е необходимо едно по-прецизно наблюдение. Налага се да превърнем в обект на непрекъснато наблюдение такива привидно незначителни подробности, каквито са времето от час и половина, предвидено за смятане, нежеланието за смяната на фотографската лента и така нататък.
Следователно, при работата си с непълноценни деца възпитателите разполагат с едно ефикасно средство и това е усетът за всичко, което се случва с детето.
Вероятно Вие ще попитате: Но колко време отнема възпитанието на непълноценните деца? Защото то изисква много внимание, човек не може да върши нищо друго, не може да медитира и така нататък – Но това изобщо не е така и вътрешното преодоляване на един такъв възглед принадлежи към езотериката на педагогическата мисия. Не става дума за това, по цял ден да стоим на някакъв наблюдателен пост, а да си изработим усет за специфичните процеси, които се разиграват в живота на детето. При определени обстоятелства е възможно онзи, който се е научил да наблюдава група деца, за относително кратко време, за 5 или 10 минути напълно да обхване едно дете, ако насочи погледа си в правилната посока. Работата не се свежда до това, колко време отделяме на нещата, а до каква степен се свързваме с тях вътрешно.
към текста >>
– Това издава една вътрешна леност, която няма място в живота на онзи, който е избрал професията
възпитател
.
Когато астралното тяло не е достатъчно активно в долната част на лицето, тогава устните изпъкват особено много, понеже в тази област е налице една прекалено силна вкусова наслада, свързана с преработката на храната. Тези явления имат дълга предистория, въпреки че, естествено, могат да настъпят и в по-късна възраст. Аз вече посочих, че между 3-та и 4-та година от живота на момичето вероятно е имало някакво усложнение. Вие сами бихте могли да стигнете до подобни наблюдения, ако подхождате към тези неща с онази любов, на която аз придадох такова голямо значение. Всъщност, Вие никога не би трябвало да си служите с изрази като този: Да, но за да стигна до тези неща, аз трябва да съм ясновиждащ!
– Това издава една вътрешна леност, която няма място в живота на онзи, който е избрал професията възпитател.
Тук става дума за следното: Много преди да стигнете до ясновидство, което впрочем е необходимо и в тази област, Вие трябва да развиете в себе си способността да вниквате в това, което се случва, а до тази способност се издигаме чрез една сърдечна отдаденост към онова, което тъкмо абнормните състояния пораждат в човека. В подходящия момент Вие сами ще вземете правилното решение. Естествено, за всичко това е необходима и езотерична смелост. Онази езотерична смелост, която се пробужда у човека, ако не се появят едни или други пречки. Виждате ли, това, че хората имат тези вътрешни интуиции, а не ги забелязват, е един забележителен факт.
към текста >>
Вътрешното изживяване на истината трябва да предхожда всякакви други приказки за особената мисия на
възпитател
я.
Виждате ли, всъщност Ницше би представлявал нещо съвсем друго, ако не беше се разболял. Той накара своя Заратустра да стане един танцьор. Станете и Вие танцьори като Заратустра! Живейте с най-дълбока радост от истината! В това има по-дълбока езотерика, отколкото в сериозното умуване върху нещата.
Вътрешното изживяване на истината трябва да предхожда всякакви други приказки за особената мисия на възпитателя.
Между 3-та и 4-та година при момичето настъпва окултна треска. В медицината също я наричат с това име: окултна треска. Тук се намираме в една от онези медицински области, където са запазени изрази от по-далечното минало. Когато един лекар не може да посочи някаква причина за треската, той я нарича окултна треска. Тази окултна треска между 3-та и 4-та година означава една особена слабост на астралното тяло.
към текста >>
63.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Момичето е на 10 години, тоест в един период, за който винаги съм казвал, че отношението на
възпитател
я е изключително важно.
Нека сега да обсъдим случаите, за които вчера не достигна време. Имаше едно 10-годишно момиче, страдащо от загуба на паметта. То е едва във втори клас. При него наблюдаваме разрастване в областта на носоглътката; това е свързано с усилване на етерното тяло в областта на пикочния мехур, което има своето отражение в главата. При това момиче изоставането действително има физически произход.
Момичето е на 10 години, тоест в един период, за който винаги съм казвал, че отношението на възпитателя е изключително важно.
Естествено, всичко, което е довело момичето до това състояние, остава недоизяснено. Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи отражение в горния организъм, недвусмислено показват, че етерното тяло не се включва в организма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното тяло също не протича както трябва. Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви следи. Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация. Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления.
към текста >>
64.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И така, в нашето обсъждане ставаше дума за едно задълбочаване на Валдорфската педагогика, включително и на онези
възпитател
ни методи, които са приложими към така наречените абнормни деца.
Дорнах, 7. Юли 1924 Нека да започнем с това, ако желаете да изразите някакви Ваши желания, след което ще приключа този лекционен цикъл. И така, моля Ви да кажете какъв огън гори в сърцата Ви, а после ще продължим нататък. С. Бих искал да кажа, че ние нямаме повече въпроси.
И така, в нашето обсъждане ставаше дума за едно задълбочаване на Валдорфската педагогика, включително и на онези възпитателни методи, които са приложими към така наречените абнормни деца.
От проведените разисквания Вие видяхте, че ако искаме да осигурим едно правилно лечение на абнормното дете, всъщност трябва да го преценяваме по съвсем различен начин, отколкото преценяваме така нареченото нормално дете; освен това възпитателите и учителите също следва да се отнасят към абнормното дете по друг начин, а не както се постъпва днес от един дилетантски кръг, където в повечето случаи се стига само до посочване на една или друга абнормност, без да се търсят тяхната причина. Ние все още не сме настигнали Гьоте, който разглеждаше растителния свят и самия растеж на растенията по своя неповторим, донякъде елементарен начин. Гьоте се вглеждаше с особена радост в отклоненията и деформациите, които възникват в растителния свят. Едни от най-интересните статии на Гьоте са свързани тъкмо с тези аномалии, когато даден растителен орган, който сме свикнали да виждаме в определени, така наречени нормални форми, израства в огромни размери или се разчленява неправилно, заемайки твърде необичайно място. Тъкмо в обстоятелството, че в растителния свят са възможни такива аномалии, Гьоте вижда най-добрата изходна точка, която го доведе до неговата идея за прарастението.
към текста >>
От проведените разисквания Вие видяхте, че ако искаме да осигурим едно правилно лечение на абнормното дете, всъщност трябва да го преценяваме по съвсем различен начин, отколкото преценяваме така нареченото нормално дете; освен това
възпитател
ите и учителите също следва да се отнасят към абнормното дете по друг начин, а не както се постъпва днес от един дилетантски кръг, където в повечето случаи се стига само до посочване на една или друга абнормност, без да се търсят тяхната причина.
Юли 1924 Нека да започнем с това, ако желаете да изразите някакви Ваши желания, след което ще приключа този лекционен цикъл. И така, моля Ви да кажете какъв огън гори в сърцата Ви, а после ще продължим нататък. С. Бих искал да кажа, че ние нямаме повече въпроси. И така, в нашето обсъждане ставаше дума за едно задълбочаване на Валдорфската педагогика, включително и на онези възпитателни методи, които са приложими към така наречените абнормни деца.
От проведените разисквания Вие видяхте, че ако искаме да осигурим едно правилно лечение на абнормното дете, всъщност трябва да го преценяваме по съвсем различен начин, отколкото преценяваме така нареченото нормално дете; освен това възпитателите и учителите също следва да се отнасят към абнормното дете по друг начин, а не както се постъпва днес от един дилетантски кръг, където в повечето случаи се стига само до посочване на една или друга абнормност, без да се търсят тяхната причина.
Ние все още не сме настигнали Гьоте, който разглеждаше растителния свят и самия растеж на растенията по своя неповторим, донякъде елементарен начин. Гьоте се вглеждаше с особена радост в отклоненията и деформациите, които възникват в растителния свят. Едни от най-интересните статии на Гьоте са свързани тъкмо с тези аномалии, когато даден растителен орган, който сме свикнали да виждаме в определени, така наречени нормални форми, израства в огромни размери или се разчленява неправилно, заемайки твърде необичайно място. Тъкмо в обстоятелството, че в растителния свят са възможни такива аномалии, Гьоте вижда най-добрата изходна точка, която го доведе до неговата идея за прарастението. Защото той знае: идеята, която лежи зад формата на растението, се проявява особено ясно именно в такива аномалии; така че наблюдавайки системно растителния свят – естествено, необходимо е да се наблюдават различни растителни видове – наблюдавайки как възникват аномалиите при корените, стъблата, цветовете или плодовете, тогава зад аномалиите ние съзираме прарастението.
към текста >>
А всичко, което ще Ви доведе, като
възпитател
и, до самовъзпитанието, се свежда приблизително до следното.
През първата половина на 19. век подобни – впрочем доста упорити – представи имаха не само суеверните хора, но и личности като Хегел. Замислете се само, колко много се прояснява нашият поглед върху вътрешната същност на един човек, ако си кажем, че той прилича на лъв, на орел, на бик, или че има силно духовно излъчване. И още – когато, примерно, забелязвате, че етерното тяло е прекалено меко и има силен афинитет към физическата субстанция, тогава Вие откривате в човека такава организация, каквато е присъща на низшите природни царства. Това са основополагащи понятия, които Вие трябва да усвоите.
А всичко, което ще Ви доведе, като възпитатели, до самовъзпитанието, се свежда приблизително до следното.
За начало Вие можете да си послужите с една точно определена медитация. Една особено силна медитация за възпитатели е тази, която Ви дадох тук. Обаче до плодовете на упражняваната от Вас медитация ще стигнете само, ако Вие – като в един вид absentia corporis, тоест отсъствие на тялото, сякаш потопени в астралните вълни, съумеете да я внесете във външния свят и къпейки се в неговите астрални вълни, Ви се позволява да видите около себе си такива неща, които са в състояние да дадат отговори на Вашите въпроси. Но за да достигнете до тази възможност, необходимо е да се придържате към условията за едно медитативно развитие не чисто теоретически, а според описанията в „Как се постигат познания за висшите светове? ”
към текста >>
Една особено силна медитация за
възпитател
и е тази, която Ви дадох тук.
Замислете се само, колко много се прояснява нашият поглед върху вътрешната същност на един човек, ако си кажем, че той прилича на лъв, на орел, на бик, или че има силно духовно излъчване. И още – когато, примерно, забелязвате, че етерното тяло е прекалено меко и има силен афинитет към физическата субстанция, тогава Вие откривате в човека такава организация, каквато е присъща на низшите природни царства. Това са основополагащи понятия, които Вие трябва да усвоите. А всичко, което ще Ви доведе, като възпитатели, до самовъзпитанието, се свежда приблизително до следното. За начало Вие можете да си послужите с една точно определена медитация.
Една особено силна медитация за възпитатели е тази, която Ви дадох тук.
Обаче до плодовете на упражняваната от Вас медитация ще стигнете само, ако Вие – като в един вид absentia corporis, тоест отсъствие на тялото, сякаш потопени в астралните вълни, съумеете да я внесете във външния свят и къпейки се в неговите астрални вълни, Ви се позволява да видите около себе си такива неща, които са в състояние да дадат отговори на Вашите въпроси. Но за да достигнете до тази възможност, необходимо е да се придържате към условията за едно медитативно развитие не чисто теоретически, а според описанията в „Как се постигат познания за висшите светове? ” Там като препятствие за едно такова развитие е посочен човешкия организъм, в смисъл, че човек съсредоточава своите преценки изключително в сферата на своя Аз. Замислете се какво всъщност означава концентрацията върху собствения Аз.
към текста >>
За
възпитател
я е една извънредно полезна медитация да сравни този образ със своето обичайно поведение.
И който вниква в нещата, наблюдавайки един пропит с истински егоизъм човек, получава следната имагинация: една сладострастна детегледачка, чието сърце е сладострастно привързано към малкото дете; обаче в случая сладострастието е оправдано, понеже детето всъщност е друго. Ето какъв образ извиква егоизмът: човек, който нежно е прегърнал едно дете, едно бебе. И ако бихме искали астрално да нарисуваме днешните хора, би трябвало да ги изобразим така: всеки един носи в прегръдките си своето бебе. Египтяните носеха своя свещен бръмбар, скарабея, който олицетворяваше връзката между Аза и организацията на главата. Днешният човек носи Аза в прегръдките си и му се радва.
За възпитателя е една извънредно полезна медитация да сравни този образ със своето обичайно поведение.
И тогава човек стига до усещането, че плува всред вълните на астралния свят. Естествено, за да получим отговори от този астрален свят, е необходимо вътрешно спокойствие. И ние веднага разбираме, дали някой е предразположен да се развива в тази посока. Ние го разбираме по това, дали той се оплаква от пречките, или не. Ако човек е включен в едно езотерично развитие, той никога не се оплаква, че трябва да понася трудности и да преодолява пречки.
към текста >>
Особено при изоставащите деца
възпитател
ният ефект веднага проличава, ако се обърнем към детето с истинска обич, ако спрем да вярваме, че с помощни средства бихме постигнали повече, отколкото с истинска обич.
Защото в действителност пречки няма. Нека да си представим, как някой прави възможно най-продуктивната си медитация непосредствено преди или след някое решително свое действие, напълно забравяйки за това, което е изживял в хода на въпросното действие. Сега е напълно в негова власт да се изтръгне от единия свят и да се пренесе в другия свят. Точно в този момент прозвучава началният акорд, възвестяващ мобилизацията на вътрешните душевни сили. Забележете каква разлика има, когато се приближавате към едно дете с известно равнодушие, или когато се обръщате към него с истинска обич.
Особено при изоставащите деца възпитателният ефект веднага проличава, ако се обърнем към детето с истинска обич, ако спрем да вярваме, че с помощни средства бихме постигнали повече, отколкото с истинска обич.
Фактически, всяко начинание в рамките на антропософското движение би трябва да затвърждава у нас определени убеждения. Нещата, които обсъдихме, всъщност трябва да разглеждаме само като един вид корени, от които ще израснат плодовете на убежденията. Преди всичко е необходимо да усетим субстанциално-антропософското като една реалност. И Вие няма да постигнете нищо, това предварително може да се каже, ако не приемете обсъдените тук теми като нещо, което формира и затвърждава Вашите убеждения. Това беше, бих казал, една самопонятна предпоставка, лежаща в основата на това, което трябва да съществува като Антропософско общество след нашето Коледно събрание.
към текста >>
65.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият
възпитател
ен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята.
Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н.
ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята.
В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление. С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е. предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца.
към текста >>
66.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „
Възпитател
ното изкуство.
Кеплер първи е забелязал, че паралелността на въртене на кълбо трябва да се съхранява от самосебе си при най-различни движения на центъра на кълбото. Тази забележка значително опростила системата на Коперник…“. Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г. в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98.
Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство.
Основен педагогически курс“ GA 295. След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности.
към текста >>
67.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[7] Аристотел – 384-322 г.пр.Хр., ученик на Платон и
възпитател
на Александър Велики
Върху това, разбира се, влияят още измененията в ексцентриситета на земната орбита и наклона на земната ос, които, макар в общи линии да стават периодично, но засягат и по-големи периоди от време. Докато тези последните влияния при Кофлер подробно се обсъждат, в енциклопедичната статия те само леко са засегнати и в дадения курс не са споменати директно. Относно тази статия и статията в енциклопедията и въобще относно проблемите на ледниковия период, виж Елизабет Вреде „Астрономия и антропософия“, Dornach 1980, S. 360-389. Проблемът на ледниковия период във връзка с положението на земната ос е обсъден непосредствено от духовна гледна точка в лекцията от 31.12.1910 в сборника „Окултна история“, GA 126. [6] Често съм говорил за това в антропософските лекции – например в книгата „Духовното водачество на човека и човечеството“ GA 15, представляваща преработка на лекциите от 1911 г.
[7] Аристотел – 384-322 г.пр.Хр., ученик на Платон и възпитател на Александър Велики
[8] Платон – 427-347 г. Пр.Хр. Ученик на Сократ. Основава в маслиновата горичка на героя Академ своята школа, и там е началото на всички „академии“ [9] Хераклит – ок.540-480 г.пр.Хр., действал в Ефес [10] не е придавал в езика никакво особено значения на оттенъците на синия и виолетов цвят – по-ранно изложение по темата се съдържа в публичната лекция от 24.3.1920 г.
към текста >>
68.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Скъпи приятели, бидейки
възпитател
и ние трябва в най-голяма степен да приучим себе си да правим такива наблюдения.
Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ. Имаме вътрешно редуване на светлина и тъмнина. И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно редуване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното възприятие, светлото развитие на представните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята организация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят. Един притежава силна склонност зорко да се вглежда във външните явления, друг има по-малка склонност зорко да се вглежда във външните явления, а повече е насочен към вътрешно размишление. Това произтича от описаното от мен вътрешно взаимоотношение.
Скъпи приятели, бидейки възпитатели ние трябва в най-голяма степен да приучим себе си да правим такива наблюдения.
Защото те ще ни дадат важни съвети, как да се отнасяме по съответния начин с децата при възпитанието и преподаването. Но днес особено ни интересува, че човек в определена степени е потопил навътре в душата си това, което някога е изпитал във взаимоотношенията си с външния свят, и че след това то се е проявило в него като вътрешен ритъм, който макар и да запазва все още времева последователност, по отношение на времевите граници, вече не съвпада с външния ритъм. Така че трябва да кажем, че човек до ледниковия период закономерно е съвпадал с външните процеси: той ту се е намирал в светло, вътрешно съпреживяване на Вселената, ту вътре в себе си, в приглушено, уединено битие. Последействие от станалото в тогавашния съвместен живот с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на съзнанието, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната организация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в предишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес. И така, ние се вглеждаме във Вселената, когато гледаме към това, което се е утвърдило в човека като следствие от връзките му с мировите явления.
към текста >>
69.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Във вторник можах да се отбия в Йена-Лауенщайн, където няколко наши млади приятели за едно с госпожица д-р Илзе Кнауер основават сега едно лечебно-
възпитател
но заведение за деца не само слабо развити, но истински конституционно болни, чието състояние да бъде колкото е възможно подобрено чрез възпитанието.
Между всичко останало бяха и обиколките на имотите. Разгледа се всичко, което можеше да се види в стопанството, като разбира се, във всички тези неща в Средна Европа се отразява това, което така ясно се проявява в абсолютно разпадащата се икономика. Имам предвид изобщо стопанския живот. Имотът Кобервитц е отлично стопанисван, селското стопанство естествено трябва да продължи да се развива, обаче стопанският живот в Германия вече е в ужасно състояние. Сбирките завършиха в понеделник към единадесет часа.
Във вторник можах да се отбия в Йена-Лауенщайн, където няколко наши млади приятели за едно с госпожица д-р Илзе Кнауер основават сега едно лечебно-възпитателно заведение за деца не само слабо развити, но истински конституционно болни, чието състояние да бъде колкото е възможно подобрено чрез възпитанието.
Този институт, както казах, е в стадий на основаване. Аз можах да дам насоки и да видя първите приети деца. Така че в Лауенщайн близо до Йена, така да се каже, можахме да поставим това начинание на крака. След това на път за насам пристигнах в Щутгарт. В Щутгарт е извънредно потискащо между другите неща преди всичко това, че във Валдорфското училище, което в педагогическо-дидактическо и в духовно отношение извънредно много напредва, икономиката е направо в отчаяно положение.
към текста >>
70.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В речта детето се изработва, реализира се в звука, в словото, при което то се уподобява на родителите или
възпитател
ите си.
На никого няма да му дойде на ум да каже, че детето наследява речта. Точно по същия начин се оказва приличащо и лицето. Но защо лицето притежава такова сходство? Душата, когато тя си дава възможност да се роди през майката или да бъде зачената през бащата, например през господин Мюлер, тя - душата прави своето лице приличащо на бащата или майката подобно на това, както детето по-късно прави своя говор приличащ на говора на бащата и майката. Трябва само да обмислите това.
В речта детето се изработва, реализира се в звука, в словото, при което то се уподобява на родителите или възпитателите си.
Но на по-ранен стадий душата, подобно на скулптор, безсъзнателно работи над лицето, над походката и така нататък. Благодарение на това, че детето се ражда в семейство и се уподобява (на него), когато то още няма съзнание, се появява приликата, по същия начин както възниква сходството в речта. Виждате ли, господа, по такъв начин стигаме до това, че човек изхожда от духовния, свръхсетивния свят и сам строи тялото си, дарявайки го със сходство. Погледнете малкото дете. Малкото дете се ражда.
към текста >>
71.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
А друг сам е натупал своя
възпитател
- има и такива, - у него астралното тяло е като на лъв.
Виждате ли, господа, можете да бъдете уверени, че не само физическото телесно наказание се отразява на астрално-то тяло. Телесното наказание оставя най-много белези. Но не физическото въздействие оставя следи от побоища в астралното тяло, а моралното въздействие. В астралното тяло ние носим морални впечатления от целия земен живот. Работата тук стои така: в детството някого са го били; по-късно астралното му тяло се оказва подобно на бито куче.
А друг сам е натупал своя възпитател - има и такива, - у него астралното тяло е като на лъв.
Вътрешно човек изглежда така - можем да кажем, изглежда душевно, - но понеже думата «душевно» е станала прекалено абстрактна и вече не предизвиква в хората никакви мисли, да кажем: човек астрално изглежда така, че той получава един или друг облик в зависимост от моралните впечатления, получени в течение на живота. Но така става в течение на целия живот. Ако човек има робска натура, той възприема всичко по различен начин, отколкото човек със свободна, независима природа. Ако човек има робска натура, той е готов да понесе всичко. Тогава астралното му тяло се свива, в него се появява нещо кучешко.
към текста >>
72.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя
възпитател
философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
И. Б. Ван Хелмонт, «Demens Idea», § 12. [5] Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий. Роден през 37 г. сл. Р Хр.
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>
73.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Хр.), велик философ на античния свят, създател на логиката,
възпитател
на Александър Македонски.
[1] МозесМаймонид (1135-1204), еврейски философ. [2] Раймонд Лулий (1235-1315), каталонски философ. [3] Александър Велики (Александър Македонски) (356-322 пр. Р. Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия. [4] Аристотел (384-322 пр. Р.
Хр.), велик философ на античния свят, създател на логиката, възпитател на Александър Македонски.
[5] Имат се предвид десетте категории на Аристотел, вж. «Логика», глава «Категории» – същност, количество, качество, отношение, място, време, положение, притежание, действие, страдание – бел. пр. [6] За съновиденията, като резултат от работата на вътрешните органи в долната част на тялото, бъбреците и черния дроб, вж. Събр. съч. 348 «За здравето и болестта».
към текста >>
74.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя
възпитател
философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
И. Б. Ван Хелмонт, «Demens Idea», § 12. 37. Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий. Роден през 37 г. сл. Р Хр.
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>
Хр.), велик философ на античния свят, създател на логиката,
възпитател
на Александър Македонски.
44. МозесМаймонид (1135-1204), еврейски философ. 44а. Раймонд Лулий (1235-1315), каталонски философ. 45. Александър Велики (Александър Македонски) (356-322 пр. Р. Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия. 45а. Аристотел (384-322 пр. Р.
Хр.), велик философ на античния свят, създател на логиката, възпитател на Александър Македонски.
46. Имануел Кант (1724-1804), немски философ, родоначалник на аг-ностицизма. 47. Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ, основен труд «Светът като воля и представа». 48. «Философия на свободата»: основен философски труд на Р. Щайнер, Събр. съч. 4.
към текста >>
75.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
В този вестник на последната страница имаше доволно странна картинка: това беше дете, малко дете, бебе, а в качеството и на бавачка, и на
възпитател
ка беше една маймуна, орангутан, която люлее детето на ръце и е прикрепена към него като детски
възпитател
; при това се съобщаваше, че това става някъде в Америка.
Напротив, при състоянието, което основно господства днес на Земята, където всичко се основава на насилието, на принципа на властта, където мъдростта не се цени, може много лесно да стане така, че хора, желаещи днес да поставят всичко на основата на силата, постепенно отново да придобият животинска телесност и ще възникнат две големи раси: едната, състояща се от тези, които са се появили заради мира, духа и мъдростта, и другата, която отново ще добие животински облик. И вече можем да кажем: хората, които днес нищо не допринасят за действителния прогрес на човечеството, за духовността, могат да бъдат изложени на опасността да изпаднат в маймуноподобно състояние. Виждате ли, понякога днес ни се налага да преживяваме всевъзможни странни неща. Разбира се, това, което пише по вестниците, в по-голямата си част е неистина, но понякога такива съобщения са особено характерни за начина на мислене на съвременните хора. Неотдавна при пътуване в Холандия си купихме илюстриран вестник.
В този вестник на последната страница имаше доволно странна картинка: това беше дете, малко дете, бебе, а в качеството и на бавачка, и на възпитателка беше една маймуна, орангутан, която люлее детето на ръце и е прикрепена към него като детски възпитател; при това се съобщаваше, че това става някъде в Америка.
Е, в действителност това може и да не е станало, но въпреки това то показва накъде е насочен страстният стремеж на някои хора: те биха искали да развъждат съвременни маймуни в качеството им на детски бавачки. Да, господа, човечеството би стигнало далеч, ако маймуни станат възпитатели на децата! Но вие знаете, че страстният стремеж на някои хора отива още по-далеч. Стига само веднъж да се открие, че маймуните могат да се използват като бавачки и тогава тези маймуни могат да се дресират и за друго: естествено децата ще си платят за това, но маймуната може да се обучи и за друго. Чисто външно при известни обстоятелства маймуната може да се дресира за ролята на гледач на деца.
към текста >>
Да, господа, човечеството би стигнало далеч, ако маймуни станат
възпитател
и на децата!
Виждате ли, понякога днес ни се налага да преживяваме всевъзможни странни неща. Разбира се, това, което пише по вестниците, в по-голямата си част е неистина, но понякога такива съобщения са особено характерни за начина на мислене на съвременните хора. Неотдавна при пътуване в Холандия си купихме илюстриран вестник. В този вестник на последната страница имаше доволно странна картинка: това беше дете, малко дете, бебе, а в качеството и на бавачка, и на възпитателка беше една маймуна, орангутан, която люлее детето на ръце и е прикрепена към него като детски възпитател; при това се съобщаваше, че това става някъде в Америка. Е, в действителност това може и да не е станало, но въпреки това то показва накъде е насочен страстният стремеж на някои хора: те биха искали да развъждат съвременни маймуни в качеството им на детски бавачки.
Да, господа, човечеството би стигнало далеч, ако маймуни станат възпитатели на децата!
Но вие знаете, че страстният стремеж на някои хора отива още по-далеч. Стига само веднъж да се открие, че маймуните могат да се използват като бавачки и тогава тези маймуни могат да се дресират и за друго: естествено децата ще си платят за това, но маймуната може да се обучи и за друго. Чисто външно при известни обстоятелства маймуната може да се дресира за ролята на гледач на деца. Тогава у хората би се появил забележителен стремеж. Тогава целият социален въпрос би бил поставен на нова степен; тутакси биха се появили предложения да се развъждат маймуни в голямо количество за работа във фабриките!
към текста >>
Децата, възпитани от
възпитател
или
възпитател
ка - маймуни, - навярно ще бъдат маймуноподобни!
Да, може да се мисли, че даже това би могло да стане. Помислете само, освен маймуните, и другите животни могат да се обучат на много неща; даже куче може нещо да научи. Но да се попитаме: накъде ще тръгне тогава цивилизацията, напред или назад? Без съмнение назад! Тя ще пропадне.
Децата, възпитани от възпитател или възпитателка - маймуни, - навярно ще бъдат маймуноподобни!
Тогава съвършеното ще се превърне в несъвършено. Трябва да имаме пълна яснота по въпроса: макар в бъдеще да е възможно някои хора да станат маймуноподобни, в миналото нещата с човешкия род никога не са стояли така, че от маймуноподобните да възникне човечеството. Защото когато хората още са имали животински облик, те са изглеждали съвсем различно от съвременните маймуни, а съвременните маймуни тогава въобще не ги е имало. Последните са изостанали, паднали същества, те са се спуснали от по-висока степен. Преминавайки към тези примитивни народи, които, ако може така да се изразим, са били големи, що се отнася до духа, и звероподобни телесно, може да се открие, че те са нямали още изработен този разсъдък, този интелект, с който толкова се гордеем ние.
към текста >>
НАГОРЕ