Търсене в текстове за 'Воля'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 5

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 , 5 ,

Намерени са 4061 резултата от 944 текста в 5 страници в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Воля'.
На страница 5: 61 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

н., били ориентирани към това, че древните германци обичали да празнуват празниците на своите богове на воля, в планините и горите.
Германците, може да се каже, са виждали навсякъде, под всяко дърво някакъв дух. Римляните превръщали такъв дух в свой светец! Благодарение на това хората по-малко забелязвали тези неща и в такава форма християнството се разпространявало сред германските народи. Празници, подобни на празника на връщането на Слънцето и т. н., били ориентирани към това, че древните германци обичали да празнуват празниците на своите богове на воля, в планините и горите.
към текста >>

2. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Беладоната не притежава воля, както я притежава човекът.
Казвали си: разбира се, човек се ражда благодарение на силите на природата, на същите тези сили, благодарение на които растат растенията и т. н. Но ако живее на Земята, той развива себе си. За факта на раждането му, осъществен посредством природните сили, би било толкова нелепо да се говори като за добър или зъл, както и в случая на растението. Защото на вас никога няма да ви мине през ума да наречете зла беладоната само заради това, че тя е отровна за човека. Вие можете да възразите: тя няма нищо общо с това. Беладоната не притежава воля, както я притежава човекът. Така че не може да се каже, че родилото се дете, благодарение на природните сили, може да бъде добро или зло. Добро или зло то става тогава, когато постепенно се реализира неговата човешка воля. И в противоположност на силите, които действат в природата, това, което действа в човешката воля и може да стане в човека добро или зло, наричали Бог-Син или слънчев дух. Този, който съумеел да се издигне в мистериите до шеста степен, бил само Негов представител. Всички отделни представители на шестата степен били наместници на Бога на Земята.
към текста >>

Добро или зло то става тогава, когато постепенно се реализира неговата човешка воля.
За факта на раждането му, осъществен посредством природните сили, би било толкова нелепо да се говори като за добър или зъл, както и в случая на растението. Защото на вас никога няма да ви мине през ума да наречете зла беладоната само заради това, че тя е отровна за човека. Вие можете да възразите: тя няма нищо общо с това. Беладоната не притежава воля, както я притежава човекът. Така че не може да се каже, че родилото се дете, благодарение на природните сили, може да бъде добро или зло. Добро или зло то става тогава, когато постепенно се реализира неговата човешка воля. И в противоположност на силите, които действат в природата, това, което действа в човешката воля и може да стане в човека добро или зло, наричали Бог-Син или слънчев дух. Този, който съумеел да се издигне в мистериите до шеста степен, бил само Негов представител. Всички отделни представители на шестата степен били наместници на Бога на Земята. Тогава знаели, че Слънцето се явява не само газово тяло. Слънцето дава не само светлина и топлина, но и слънчевия Дух.
към текста >>

И в противоположност на силите, които действат в природата, това, което действа в човешката воля и може да стане в човека добро или зло, наричали Бог-Син или слънчев дух.
Защото на вас никога няма да ви мине през ума да наречете зла беладоната само заради това, че тя е отровна за човека. Вие можете да възразите: тя няма нищо общо с това. Беладоната не притежава воля, както я притежава човекът. Така че не може да се каже, че родилото се дете, благодарение на природните сили, може да бъде добро или зло. Добро или зло то става тогава, когато постепенно се реализира неговата човешка воля. И в противоположност на силите, които действат в природата, това, което действа в човешката воля и може да стане в човека добро или зло, наричали Бог-Син или слънчев дух. Този, който съумеел да се издигне в мистериите до шеста степен, бил само Негов представител. Всички отделни представители на шестата степен били наместници на Бога на Земята. Тогава знаели, че Слънцето се явява не само газово тяло. Слънцето дава не само светлина и топлина, но и слънчевия Дух. Бог-Син се явява едновременно и слънчев дух.
към текста >>

Следователно казвали така: Божествеността на Отца живее навсякъде в природата; Божествеността на Сина живее там, където човек развива свободна воля.
Този, който съумеел да се издигне в мистериите до шеста степен, бил само Негов представител. Всички отделни представители на шестата степен били наместници на Бога на Земята. Тогава знаели, че Слънцето се явява не само газово тяло. Слънцето дава не само светлина и топлина, но и слънчевия Дух. Бог-Син се явява едновременно и слънчев дух. Следователно казвали така: Божествеността на Отца живее навсякъде в природата; Божествеността на Сина живее там, където човек развива свободна воля.
към текста >>

Питали се: става ли човек повече или по-малко ценно същество, когато той развива свободна воля и се подчинява на Бога-Син?
Чувствали са обаче нещо съвсем странно, особено. Питали се: става ли човек повече или по-малко ценно същество, когато той развива свободна воля и се подчинява на Бога-Син? Този въпрос си задавали и по времето, когато било основано християнството.
към текста >>

Но работата тук е в това, че очевидно кравата е станала по-малко ценна не от въздействието на своя вътрешен свят, на своята воля, не, тя е станала по-малко ценна в резултат на естествения природен процес.
Господа, погледнете кое да е произведение на природата до животното включително. Ако кравата е стара, с пълно право можете да кажете, че за тази крава трябва да се плати по-ниска цена, отколкото за млада такава. Следователно старата крава е станала по-малко ценна, отколкото по времето, когато тя е била млада. Това, разбира се, е съвсем правилно. Но работата тук е в това, че очевидно кравата е станала по-малко ценна не от въздействието на своя вътрешен свят, на своята воля, не, тя е станала по-малко ценна в резултат на естествения природен процес. А човек, постъпващ лошо, лошо насочващ своята воля, става по-малко ценен, отколкото той се явява от природата! Затова на човек му е необходимо наличие на трето божество, което да го направлява, за да направи отново волята му добра, да изцели неговата нездрава воля. Това бил третият образ на Божествеността: Свети Дух, на когото в мистериите навсякъде се уподобявали на петата степен на посвещение, наричаща се по принадлежност към един или друг народ.[2]
към текста >>

А човек, постъпващ лошо, лошо насочващ своята воля, става по-малко ценен, отколкото той се явява от природата!
Господа, погледнете кое да е произведение на природата до животното включително. Ако кравата е стара, с пълно право можете да кажете, че за тази крава трябва да се плати по-ниска цена, отколкото за млада такава. Следователно старата крава е станала по-малко ценна, отколкото по времето, когато тя е била млада. Това, разбира се, е съвсем правилно. Но работата тук е в това, че очевидно кравата е станала по-малко ценна не от въздействието на своя вътрешен свят, на своята воля, не, тя е станала по-малко ценна в резултат на естествения природен процес. А човек, постъпващ лошо, лошо насочващ своята воля, става по-малко ценен, отколкото той се явява от природата! Затова на човек му е необходимо наличие на трето божество, което да го направлява, за да направи отново волята му добра, да изцели неговата нездрава воля. Това бил третият образ на Божествеността: Свети Дух, на когото в мистериите навсякъде се уподобявали на петата степен на посвещение, наричаща се по принадлежност към един или друг народ.[2]
към текста >>

Затова на човек му е необходимо наличие на трето божество, което да го направлява, за да направи отново волята му добра, да изцели неговата нездрава воля.
Ако кравата е стара, с пълно право можете да кажете, че за тази крава трябва да се плати по-ниска цена, отколкото за млада такава. Следователно старата крава е станала по-малко ценна, отколкото по времето, когато тя е била млада. Това, разбира се, е съвсем правилно. Но работата тук е в това, че очевидно кравата е станала по-малко ценна не от въздействието на своя вътрешен свят, на своята воля, не, тя е станала по-малко ценна в резултат на естествения природен процес. А човек, постъпващ лошо, лошо насочващ своята воля, става по-малко ценен, отколкото той се явява от природата! Затова на човек му е необходимо наличие на трето божество, което да го направлява, за да направи отново волята му добра, да изцели неговата нездрава воля. Това бил третият образ на Божествеността: Свети Дух, на когото в мистериите навсякъде се уподобявали на петата степен на посвещение, наричаща се по принадлежност към един или друг народ.[2]
към текста >>

Виждате ли, те са можели да кажат и така: има Бог на природата, Бог на волята и Бог на духа, в когото волята отново се изцелява, се одухотворява.
Древните казвали така: има три вида, под които се явява Божеството. Виждате ли, те са можели да кажат и така: има Бог на природата, Бог на волята и Бог на духа, в когото волята отново се изцелява, се одухотворява. Те са можели да кажат така, защото древните думи означавали именно това. «Отец» означавало нещо, свързано с първоизточника, начало на физическото, означавало нещо природно. Едва в новите езици значението на тези думи било загубено. Но след това древните добавяли още нещо, казвайки: има Бог на природата, Отец; има Бог на волята, Син; и има Бог, който отново изцелява всичко, което заради проявленията на волята може да стане в човека болно, Свети Дух. Но при това древните добавяли, че тези трима са всъщност едно.
към текста >>

Но след това древните добавяли още нещо, казвайки: има Бог на природата, Отец; има Бог на волята, Син; и има Бог, който отново изцелява всичко, което заради проявленията на волята може да стане в човека болно, Свети Дух.
Древните казвали така: има три вида, под които се явява Божеството. Виждате ли, те са можели да кажат и така: има Бог на природата, Бог на волята и Бог на духа, в когото волята отново се изцелява, се одухотворява. Те са можели да кажат така, защото древните думи означавали именно това. «Отец» означавало нещо, свързано с първоизточника, начало на физическото, означавало нещо природно. Едва в новите езици значението на тези думи било загубено. Но след това древните добавяли още нещо, казвайки: има Бог на природата, Отец; има Бог на волята, Син; и има Бог, който отново изцелява всичко, което заради проявленията на волята може да стане в човека болно, Свети Дух. Но при това древните добавяли, че тези трима са всъщност едно. И така, като своя най-важна позиция, като свое най-важно убеждение те изказвали следното: има три образа на Божеството, но те са едно.
към текста >>

Бог-Отец. Но ако наблюдаваме душевните му проявления, ако наблюдаваме душевния човек, ако наблюдаваме човека по отношение на волята му, какво действа в него?
После те казвали още нещо: наблюдавайки човека, ние откриваме в него съществени различия в сравнение с природата. Наблюдаваме камъка: какво действа вътре в него? Бог-Отец. Наблюдаваме растението; какво действа в него? Бог-Отец. Ако наблюдаваме човека именно като физически човек, какво действа в него? Бог-Отец. Но ако наблюдаваме душевните му проявления, ако наблюдаваме душевния човек, ако наблюдаваме човека по отношение на волята му, какво действа в него? Бог-Син. Ако човек прогнозира бъдещото човечество, какво трябва да стане то, когато във волята всичко отново бъде здраво - тук действа Бог-Дух. Всичките три Божества действат в човека. Има три Бога или три божествени лица, но същност те са едно и действат в човека като единство.
към текста >>

Бог-Син. Ако човек прогнозира бъдещото човечество, какво трябва да стане то, когато във волята всичко отново бъде здраво - тук действа Бог-Дух.
После те казвали още нещо: наблюдавайки човека, ние откриваме в него съществени различия в сравнение с природата. Наблюдаваме камъка: какво действа вътре в него? Бог-Отец. Наблюдаваме растението; какво действа в него? Бог-Отец. Ако наблюдаваме човека именно като физически човек, какво действа в него? Бог-Отец. Но ако наблюдаваме душевните му проявления, ако наблюдаваме душевния човек, ако наблюдаваме човека по отношение на волята му, какво действа в него? Бог-Син. Ако човек прогнозира бъдещото човечество, какво трябва да стане то, когато във волята всичко отново бъде здраво - тук действа Бог-Дух. Всичките три Божества действат в човека. Има три Бога или три божествени лица, но същност те са едно и действат в човека като единство.
към текста >>

А доколкото волята също трябва да бъде здрава, той трябва да въздейства на това, което произхожда от Сина.
Такова е било изначалното убеждение на християнството. Връщайки се към първите времена на християнството, намираме, че тогава хората изказвали още едно убеждение. Те казвали: вярно е, че този Дух-Изцелител, този оздравяващ Дух трябва да действа по двояк начин. Първо, доколкото природата може да стане болна, той трябва да въздейства върху физическото, върху това, което произхожда от Бога-Отец. А доколкото волята също трябва да бъде здрава, той трябва да въздейства на това, което произхожда от Сина. И така, те казвали: този Свети Дух трябва да действа така, че той произлиза едновременно от Отца и Сина. Това било първоначалното убеждение на християнството.[3]
към текста >>

Затова начинът на мислене в исляма се свеждал към следното: както камъкът не притежава свободна воля, за да порасне и да стане такъв, какъвто е, както растението не притежава свободна воля, но от природата получава жълти или червени цветове, така и в човека цялото развитие произхожда от природата.
Даденото вероучение се разпространявало с неимоверен фанатизъм. Вследствие на което в исляма, в мохамеданството напълно отсъства представата за три божествени Лица (три ипостаса). Тук в по-голяма степен се ограничават с това, че говорят за един Бог, Когото наричат Отец на всичко съществуващо. Затова начинът на мислене в исляма се свеждал към следното: както камъкът не притежава свободна воля, за да порасне и да стане такъв, какъвто е, както растението не притежава свободна воля, но от природата получава жълти или червени цветове, така и в човека цялото развитие произхожда от природата. Вследствие на това в исляма възникнала твърдата идея за съдбата, наречена фатализъм. Човек трябва да бъде безусловно подчинен на неумолимата съдба. Ако той е щастлив, това е детерминирано от Бог-Отец. Ако е нещастен, това също е детерминирано от Бог-Отец. Той е хвърлен на произвола на това, което наричат съдба.
към текста >>

Християнството преимуществено разглеждало по какъв начин може да бъде изцелена човешката воля.
Ако той е щастлив, това е детерминирано от Бог-Отец. Ако е нещастен, това също е детерминирано от Бог-Отец. Той е хвърлен на произвола на това, което наричат съдба. Виждате ли, господа, такава била религиозната страна на мохамеданството. Но именно вследствие на това, което Мохамед е мислел, че в човека всичко произхожда така, както и в природата, той се приобщавал към цялото древно изкуство и към древния, античен живот с много по-голяма лекота, отколкото християните. Християнството преимуществено разглеждало по какъв начин може да бъде изцелена човешката воля. Мохамеданството не се интересувало от този въпрос. Трябва ли да се занимаваме с този въпрос? Ако е предопределено, че човек става по-лош, такова предопределение произлиза от Бог-Отец. В християнството казвали: древните езичници преимуществено се ориентирали към Бог-Отец; трябва да се присъедини Бог-Син.
към текста >>

Ако попитате евангелското християнство в какво се състои същността на християнството, ще ви кажат: всичко е основано на принципа на оздравяването на волята, изцелението, възстановяването на здравата воля, оправданието пред Бог.
То може да бъде намерено отново само благодарение на самите истински човешки сили, както започнах да ви показвам в току-що приведения от мен пример (евангелските изцеления - бел. пр.). Но с това исках в същото време да ви покажа колко трудно е в настоящото време да се стигне до изначалното християнство. Ако попитате източното християнство какво е истинското християнство, ще ви кажат всичко, отнасящо се до Отец и ще нарекат Отец Христос. Ако попитате за същността на християнството Римокатолическата Църква, ще ви кажат за всичко, отнасящо се до грехопадението на човека, до пропадналата човешка природа, за това, че човек трябва да бъде спасен от своите страдания и т. н. Ще ви кажат всичко, отнасящо се до Сина, до Христос. Ако попитате евангелското християнство в какво се състои същността на християнството, ще ви кажат: всичко е основано на принципа на оздравяването на волята, изцелението, възстановяването на здравата воля, оправданието пред Бог. Говорят за Светия Дух, но Го наричат Христос.
към текста >>

3. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота.
Християните трябва да знаят, че техният знак символизира победата на Слънцето над Луната. И първите християни изобразявали победата на Слънцето над Луната като следствие от Мистерията на Голгота. Но какво значи това? Виждате ли, сега всичко в духовното е доста объркано! Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота. А който вярва само в Луната, мисли, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си. Именно това се явява турският фатализъм! И турците все още знаят нещо за това. В това отношение турците се оказват по-разумни от европейците, защото европейците, макар и да са имали някога в качеството на свой символ Слънцето, отдавна са забравили за смисъла, за значението на този символ.
към текста >>

4. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

И така, можем да кажем: има въздействия, много тясно свързани с човешката воля, защото те се явяват разкриване на човешката воля.
И така, можем да кажем: има въздействия, много тясно свързани с човешката воля, защото те се явяват разкриване на човешката воля. Има такива въздействия. Има налични и съответстващи сили. Не е ли истина, че каквото е било тук преди сто години, го има и днес и винаги ще го има, докато Земята съществува. Просто хората днес не ги е грижа за това.
към текста >>

Това е знаменита логическа илюстрация на проблема за свободата на волята!
Това е знаменита логическа илюстрация на проблема за свободата на волята! Пита се: какво ще направи магарето, ако стои между две купи сено, които са еднакви по големина и еднакво дъхави? Ако то реши да се обърне наляво, ще мисли, че сеното вдясно е по-вкусно; реши ли да се обърне надясно, ще мисли, че лявата купа сено е по-вкусна. Така то се върти, ту насам, ту натам, докато не умре от глад между двете купи сено! Така и този болен с две заболявания не знаел накъде да се обърне и също е можел да умре, докато реши в отделението за заболявания на черния дроб ли да отиде, или в отделението за заболявания на далака!
към текста >>

5. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

В случая с еврейския народ, на парчето земя в Сирия - там, където този еврейски народ се е развивал върху него, върху този народ са оказвали влияние всички тези народностни духове, така че всъщност волята на всички тези народностни духове вече е живеела в еврейския народ.
Ако вие, господа, се съгласите с казаното от мен, че евреите в продължение на историческото развитие са имали мисия да разпространят единобожието, ще разберете, че еврейският народ именно като народ е трябвало да бъде подготвен за тази мисия. Ето защо се случило така, че различните народностни духове, от които всеки обикновено поотделно се грижи за някакъв народ, в периода на първоначалното възникване в света на еврейския народ са се грижели за целия еврейски народ. Ако вземем вавилонците (изобразява го на рисунка 14) и после стигнем до асирийците, египтяните, гърците, римляните, ние казваме: индийски народностен дух, вавилонски народностен дух, асирийски народностен дух, египетски народностен дух, гръцки народностен дух, римски народностен дух и т. н. И така, те се отличават един от друг, тези народностни духове, и всеки народностен дух поотделно се грижи само за един народ. В случая с еврейския народ, на парчето земя в Сирия - там, където този еврейски народ се е развивал върху него, върху този народ са оказвали влияние всички тези народностни духове, така че всъщност волята на всички тези народностни духове вече е живеела в еврейския народ.
към текста >>

6. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако мръзна, аз сам създавам студа, но каквото се намира навън, е волята.
Освен това тук остава само «нещото в себе си», за което вие не знаете. Именно това Шопенхауер считал за напълно очевидно. Обаче при това на Шопенхауер все пак му е ставало малко страшно. От този тезис той се чувствал неловко. Тогава той казал: все пак нещо се намира навън, а именно синьото и червеното, докато студеното и топлото не се намират навън. Ако мръзна, аз сам създавам студа, но каквото се намира навън, е волята. Във всичко живее волята. И тази воля се явява съвсем свободна, демонична власт. Но тя живее във всички неща.
към текста >>

Във всичко живее волята.
Именно това Шопенхауер считал за напълно очевидно. Обаче при това на Шопенхауер все пак му е ставало малко страшно. От този тезис той се чувствал неловко. Тогава той казал: все пак нещо се намира навън, а именно синьото и червеното, докато студеното и топлото не се намират навън. Ако мръзна, аз сам създавам студа, но каквото се намира навън, е волята. Във всичко живее волята. И тази воля се явява съвсем свободна, демонична власт. Но тя живее във всички неща.
към текста >>

И тази воля се явява съвсем свободна, демонична власт.
Обаче при това на Шопенхауер все пак му е ставало малко страшно. От този тезис той се чувствал неловко. Тогава той казал: все пак нещо се намира навън, а именно синьото и червеното, докато студеното и топлото не се намират навън. Ако мръзна, аз сам създавам студа, но каквото се намира навън, е волята. Във всичко живее волята. И тази воля се явява съвсем свободна, демонична власт. Но тя живее във всички неща.
към текста >>

Но «нещото в себе си» той надарил поне с воля.
И така, той все пак мъничко се внедрил в «нещото в себе си». Всичко, което ние представляваме, той също разглеждал като чисто явление, произвеждано от нас самите. Но «нещото в себе си» той надарил поне с воля. Имало е много хора, пък и до днес има много хора, нямащи ясна представа какви са последствията от учението на Кант. Веднъж се запознах с човек, който - както всъщност и трябва да бъде, ако човек следва учението - съвсем се беше проникнал от учението на Кант. Той си беше казал така: «Нали сам съм създал всичко -планините, облаците, звездите, всичко, и човечеството също сам съм създал, и всичко в света съм го създал аз. Но на мен не ми харесва това, което съм създал. И аз искам отново да унищожа всичко това».
към текста >>

Но освен това Едуард фон Хартман приел и учението на Шопенхауер, че «нещото в себе си» следва да се надари с воля.
Тази книга произвела огромна сензация. Едуард фон Хартман[7] наистина е бил много умен човек! Ако той не бе живял до Кант, ако Кант не бе оказал върху него такова влияние, вероятно при него би се получило нещо по-значително. Но той така и не е могъл да се освободи от силните предразсъдъци, получени от Кант. Така, както и за неговия предшественик Шопенхауер, за Едуард фон Хартман е било очевидно, че човек не знае нищо за света, освен за своите собствени представи, тоест за това, което той сам проектира, изнася от себе си навън. Но освен това Едуард фон Хартман приел и учението на Шопенхауер, че «нещото в себе си» следва да се надари с воля. Навсякъде вътре се намира волята. Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман[8], там също така споменах и за Шопенхауер. Шопенхауер е казвал: за «нещото в себе си» не знаем нищо, от него ние имаме само представа. Само тези представи се явяват разумни, волята е неразумна, глупава. Така че всъщност всичко, което знаем за себе си, е не нещо друго, а знание за неразумната, глупава воля.
към текста >>

Навсякъде вътре се намира волята.
Едуард фон Хартман[7] наистина е бил много умен човек! Ако той не бе живял до Кант, ако Кант не бе оказал върху него такова влияние, вероятно при него би се получило нещо по-значително. Но той така и не е могъл да се освободи от силните предразсъдъци, получени от Кант. Така, както и за неговия предшественик Шопенхауер, за Едуард фон Хартман е било очевидно, че човек не знае нищо за света, освен за своите собствени представи, тоест за това, което той сам проектира, изнася от себе си навън. Но освен това Едуард фон Хартман приел и учението на Шопенхауер, че «нещото в себе си» следва да се надари с воля. Навсякъде вътре се намира волята. Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман[8], там също така споменах и за Шопенхауер. Шопенхауер е казвал: за «нещото в себе си» не знаем нищо, от него ние имаме само представа. Само тези представи се явяват разумни, волята е неразумна, глупава. Така че всъщност всичко, което знаем за себе си, е не нещо друго, а знание за неразумната, глупава воля.
към текста >>

Само тези представи се явяват разумни, волята е неразумна, глупава.
Така, както и за неговия предшественик Шопенхауер, за Едуард фон Хартман е било очевидно, че човек не знае нищо за света, освен за своите собствени представи, тоест за това, което той сам проектира, изнася от себе си навън. Но освен това Едуард фон Хартман приел и учението на Шопенхауер, че «нещото в себе си» следва да се надари с воля. Навсякъде вътре се намира волята. Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман[8], там също така споменах и за Шопенхауер. Шопенхауер е казвал: за «нещото в себе си» не знаем нищо, от него ние имаме само представа. Само тези представи се явяват разумни, волята е неразумна, глупава. Така че всъщност всичко, което знаем за себе си, е не нещо друго, а знание за неразумната, глупава воля.
към текста >>

Така че всъщност всичко, което знаем за себе си, е не нещо друго, а знание за неразумната, глупава воля.
Но освен това Едуард фон Хартман приел и учението на Шопенхауер, че «нещото в себе си» следва да се надари с воля. Навсякъде вътре се намира волята. Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман[8], там също така споменах и за Шопенхауер. Шопенхауер е казвал: за «нещото в себе си» не знаем нищо, от него ние имаме само представа. Само тези представи се явяват разумни, волята е неразумна, глупава. Така че всъщност всичко, което знаем за себе си, е не нещо друго, а знание за неразумната, глупава воля.
към текста >>

Каквото се намира зад него, е глупавата воля.
В статията, където споменах Шопенхауер, тогава казах: според Шопенхауер всичко разумно в света е работа на човека, защото именно човекът създава всичко в света. Каквото се намира зад него, е глупавата воля. И така, светът - това е глупостта на божеството. Статията обаче беше тогава конфискувана. Тя трябваше да бъде публикувана в Австрия.
към текста >>

Работата стои така: Едуард фон Хартман е смятал: «нещото в себе си» следва да се надари с воля; но волята всъщност е глупава, неразумна, и затова в света е така лошо.
Работата стои така: Едуард фон Хартман е смятал: «нещото в себе си» следва да се надари с воля; но волята всъщност е глупава, неразумна, и затова в света е така лошо. Ето защо Едуард фон Хартман е станал от така наречените песимисти. Ето защо неговият възглед е бил, че светът за нищо не става, той не е добър, а лош в основата си, съвсем лош. И не само това, което правят хората, но и всичко, което е в света, е лошо. Той казвал: може да се изчисли, че светът е лош. Трябва само от едната страна, в прихода, в дебита, да се постави всичко, което съставлява в живота щастието, удоволствието и т.
към текста >>

Тези сили се явяват сили на волята, следователно те са неразумни, глупави сили.
И така, той написал «Философия на безсъзнателното». В тази «Философия на безсъзнателното» той казва: Разбира се, вярно е, че хората са произлезли от животните, но при това съпътстваща роля са играли духовните сили. Тези сили се явяват сили на волята, следователно те са неразумни, глупави сили. Всичко това той описал напълно разумно. Заедно с това той изобретил нещо, противоречащо на дарвинизма.
към текста >>

[2] Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ, основен труд «Светът като воля и представа».
[2] Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ, основен труд «Светът като воля и представа».
към текста >>

7. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

[2] Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на следвоенна Европа.
[2] Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на следвоенна Европа. През януари 1918 г. издигнал така наречените 14 точки - програма за мирното преустройство на Европа, съдействал за разпада на Австро-Унгария и Руската империя. По настояване на най-близкия му съветник полковник Хаус е бил освободен Л. Бронщайн-Троцки, задържан на канадско пристанище с 200 млн. долара, получени от американския банкер Яков Шиф за поддръжка на революцията в Русия.
към текста >>

8. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи