Търсене в текстове за 'Вода'

36. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но въпреки това водородът и кислородът могат да имат единен произход, макар и да се съединяват в това, което наричаме вода.
С такива модни думи се греши несъмнено много. Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре? Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане? Нима монизмът трябва да се вземе съвсем повърхностно? Ако случаят би бил такъв, че монистичният принцип е незачетен чрез това, тогава веднага някой може да твърди, че монистичният принцип е нарушен и тогава, когато се приема, че водата се състои от водород и кислород. Но въпреки това водородът и кислородът могат да имат единен произход, макар и да се съединяват в това, което наричаме вода. Също така сетивният и свръхсетивният свят могат да имат един единен произход, въпреки че чрез фактите на Естествената наука и на Духовната наука сме принудени да кажем: В душата на човека се съединяват две течения, от които едното иде от сетивната страна, другото от страната на духа. Вярно е, че тогава единството, мононът не може да бъде показано веднага, но това съвсем не противоречи на възгледа за един монистичен свят. Това, което се показва по този начин от две страни, то получава сила на пълната действителност едва тогава, когато го познаваме, че е съставено от двете течения. Когато насочим погледа към външния свят, ние виждаме чрез устройството на нашите сетива и на нашия ум един образ на света, който не ни показва това, от което израснал: духа. Когато вървим по пътя на духовно-научното изследване и преживяваме в душата си подем, ние намираме духа.
към текста >>

37. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това е като че капвате една капка боя във вода и я разтваряте: отначало боята още се вижда, но когато капката се разлее в цялата вода, тя избледнява все повече и повече и накрая престава да съществува като явление на боя.
Но тогава идва нещо като един тласък, като един вид вътрешно движение. За по-голяма част от хората това е извънредно трудно да се опише. Естествено Духовната наука може да опише съвсем точно това вътрешно движение. Самата душа поставя пред себе си един вид изискване: Сега ти трябва да се разпростреш по-нататък, да се разлееш по-нататък! Но поставяйки си това изискване, душата изгубва себе си за моралния живот от околната среда. Това е като че капвате една капка боя във вода и я разтваряте: отначало боята още се вижда, но когато капката се разлее в цялата вода, тя избледнява все повече и повече и накрая престава да съществува като явление на боя. Това е така, като че душата започва да набъбва, да живее в своето морално отражение, тя още чувствува себе си, обаче чувствуването престава тогава, когато настъпва тласъкът, вътрешното движение, както капката боя се изгубва като боя във водата.
към текста >>

38. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато един слон е воден на водопой и по пътя го раздразни някой човек, тогава може да се случи, щото когато се връща да носи в своя хобот вода и сега да напръска човека, който го е раздразнил.
Аз вече обърнах вниманието върху това, че някои животни показват нещо подобно като памет. Когато един слон е воден на водопой и по пътя го раздразни някой човек, тогава може да се случи, щото когато се връща да носи в своя хобот вода и сега да напръска човека, който го е раздразнил. Тогава хората казват: Ето ние виждаме следователно, че слонът има памет; той си е белязал човека, който го е раздразнил и е сложил намерение на връщане да го напръска с вода! Но това не е така. При душевния живот е важно да проследим точно вътрешния процес и да не говорим веднага за памет, щом по-късно настъпва едно събитие като следствие на една предишна причина. Само тогава, когато едно същество действително поглежда назад върху нещо, което се е случило в едно минало време, имаме работа с памет, във всички други случаи имаме работа само с причина и следствие. А това значи: Сега ние би трябвало да се вгледаме точно в структурата на слоновата душа, ако бихме искали да видим, как раздразнението, което е било упражнено, произвежда после нещо такова, че и след определено време то предизвиква едно действие.
към текста >>

Тогава хората казват: Ето ние виждаме следователно, че слонът има памет; той си е белязал човека, който го е раздразнил и е сложил намерение на връщане да го напръска с вода!
Аз вече обърнах вниманието върху това, че някои животни показват нещо подобно като памет. Когато един слон е воден на водопой и по пътя го раздразни някой човек, тогава може да се случи, щото когато се връща да носи в своя хобот вода и сега да напръска човека, който го е раздразнил. Тогава хората казват: Ето ние виждаме следователно, че слонът има памет; той си е белязал човека, който го е раздразнил и е сложил намерение на връщане да го напръска с вода! Но това не е така. При душевния живот е важно да проследим точно вътрешния процес и да не говорим веднага за памет, щом по-късно настъпва едно събитие като следствие на една предишна причина. Само тогава, когато едно същество действително поглежда назад върху нещо, което се е случило в едно минало време, имаме работа с памет, във всички други случаи имаме работа само с причина и следствие. А това значи: Сега ние би трябвало да се вгледаме точно в структурата на слоновата душа, ако бихме искали да видим, как раздразнението, което е било упражнено, произвежда после нещо такова, че и след определено време то предизвиква едно действие.
към текста >>

39. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

В най-дълбоките вътрешности на Земята лежи той този род скала непоклатим, неговите високи гърбове се издигат нагоре и никога заобикалящата вода не е достигнала техните върхове.
" . . . В най-дълбоките вътрешности на Земята лежи той този род скала непоклатим, неговите високи гърбове се издигат нагоре и никога заобикалящата вода не е достигнала техните върхове. Толкова много знаем ние за тази скала и толкова по-малко. Съставен по един богат с тайнственост начин от познати съставни части, той не ни позволява обаче достатъчно да кажем, че произхожда от огън или от вода."
към текста >>

Съставен по един богат с тайнственост начин от познати съставни части, той не ни позволява обаче достатъчно да кажем, че произхожда от огън или от вода."
" . . . В най-дълбоките вътрешности на Земята лежи той този род скала непоклатим, неговите високи гърбове се издигат нагоре и никога заобикалящата вода не е достигнала техните върхове. Толкова много знаем ние за тази скала и толкова по-малко. Съставен по един богат с тайнственост начин от познати съставни части, той не ни позволява обаче достатъчно да кажем, че произхожда от огън или от вода."
към текста >>

Образуването на моретата и на континентите е обяснено например чрез това, че стават определени потъвания, че водите се стичат към една посока и там, където по-рано е било вода, сушата се освобождава от нея и т.н.
Така щото всъщност разпределението на водата и на сушата, образуването на континентите и т.н. може да се обясни чрез това, че се образуват нагъвания, че определени сили разместват едни към други земните масиви, чрез което определени земни маси се струпват като планини. В действие са други сили, които правят, щото струпаното да се срути след това; така се получава после образуването на моретата. Следователно той обяснява например планинския масив на Алпите чрез потъвания, чрез нагъвания нагоре и набръчквания. По този начин по един остроумен начин е показано, че цялото лице на Земята е възникнало чрез такива нагъвания на земните пластове едни върху други, чрез потъвания, чрез набръчквания. Образуването на моретата и на континентите е обяснено например чрез това, че стават определени потъвания, че водите се стичат към една посока и там, където по-рано е било вода, сушата се освобождава от нея и т.н. Следователно имаме работа с една повърхност на Земята, където стават процеси, които почиват върху едно разтръсване една върху друга на земните маси, причинено от механически сили, и върху потъване. И стараейки се да си състави една обща картина за това, което става върху земята, върху която вървим, той стига до един своебразен резултат: че всъщност това, което се разиграва, по лицето на нашата Земя, е един процес на разрушение и че всъщност почвата, върху която прокарваме днес плуга на нивата, от която идват нашите плодове, е възникнала само благодарение на това, че от някъде другаде са действували нагъвания, потъвания накратко: разрушителни процеси. Нужно е да цитираме само малко думи от този забележителен труд на съвременната геология и от това ще можете да видите, до къде чисто сетивният геологически начин на разглеждане е довел съвестния природоизпитател Едуард Зюс.
към текста >>

40. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Огън, въздух и вода: топлина на диханието, течност на кръвта, с тях се запознава човек.
Следващата степен на Изидиното посвещение се състоеше в това, което е изразено като се казва: Човекът е проведен през изпитанията на огъня, на въздуха и на водата. А това значи, той се научава да познава напълно природата на обвивките на своята Изидина същност; той се запознава с огъня, как този огън тече през неговото тяло в неговата кръв като инструмент и как той се превръща в течност, той се запознава по-нататък с това, как въздухът прониква като кислород. Огън, въздух и вода: топлина на диханието, течност на кръвта, с тях се запознава човек. И познавайки своята телесна природа, природата на своите обвивки: чрез елементите на огъня, на водата и на въздуха човек се пречиства. А когато е познал по този начин своите обвивки, той е стигнал до своята Изидина природа. Това е изразено отново технически, като се казва: Едва сега човекът се чувствува стигнал до себе си, сега той знае, че е едно духовно същество и знае, че не е вече ограничен в човечеството на външния свят, а проглежда в духовния свят. Защото закон е, че ние гледаме Слънцето само през деня, понеже нощем то ни е закрито от материята. Обаче в духовния свят не съществува никакво подобно закриване.
към текста >>

41. Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Той пътувал дълго сам, пътуване в което се изгубил - пътуване по вода, това трябва да се отбележи.
Одисей, участник в обсадата на Троя, помогнал със своята хитрост и интелигентност на гърците да превземат Троя. Той пътувал дълго сам, пътуване в което се изгубил - пътуване по вода, това трябва да се отбележи. Той стигнал до земята на Циклопите и победил техния едноок водач; после продължил към Цирцея, която, както ни се казва, превърнала спътниците му в прасета. След това слязъл в подземния свят и се срещнал с мъртвите герои на Троя. После попаднал под влияние на сирените, които водят хората към гибел чрез своите магични песни. По-нататък узнаваме, че повечето от неговите спътници се поддали на изкушението, но Одисей наредил да го завържат за кораба му, и по този начин се спасил; узнаваме как след това той стигнал до място между Сцила и Харибда, където корабите му били застрашени от потапяне. За да спаси себе си, той трябвало да премине през един водовъртеж.
към текста >>

42. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Онова, което е казано всъщност, е “страда в pontoi pilatoi”, което значи просто “в сгъстена вода”, и означава “слезе за да страда в материята”.
Това е много фино посочено в началото на Троянската сага. Вие може би знаете, че материята винаги е представена от водата. Нужно е само да насоча вниманието към познатия “Символ на Вярата”, който казва “страда при Понтий Пилат”. Както знае езотерикът, това е неправилно предадено. Онова, което е казано всъщност, е “страда в pontoi pilatoi”, което значи просто “в сгъстена вода”, и означава “слезе за да страда в материята”. Това изречение в “Символът на Вярата”, казвано навсякъде в Християнския свят, е било получено като думата “pontoi” е станала “Понтиус”. Когато Талес твърди, че всичко произлиза от вода,та той се отнася към всеобхватната физическа материя, към която единствено можем да се отнасяме, когато говорим за физическите неща. Той използва термина “вода” за физическата материя. Физическата материя трябваше да бъде най-важното нещо за онези, които сега поемаха ръководството. Доминирането на физическата материя отведе до това да има светски царе.
към текста >>

Когато Талес твърди, че всичко произлиза от вода,та той се отнася към всеобхватната физическа материя, към която единствено можем да се отнасяме, когато говорим за физическите неща.
Вие може би знаете, че материята винаги е представена от водата. Нужно е само да насоча вниманието към познатия “Символ на Вярата”, който казва “страда при Понтий Пилат”. Както знае езотерикът, това е неправилно предадено. Онова, което е казано всъщност, е “страда в pontoi pilatoi”, което значи просто “в сгъстена вода”, и означава “слезе за да страда в материята”. Това изречение в “Символът на Вярата”, казвано навсякъде в Християнския свят, е било получено като думата “pontoi” е станала “Понтиус”. Когато Талес твърди, че всичко произлиза от вода,та той се отнася към всеобхватната физическа материя, към която единствено можем да се отнасяме, когато говорим за физическите неща. Той използва термина “вода” за физическата материя. Физическата материя трябваше да бъде най-важното нещо за онези, които сега поемаха ръководството. Доминирането на физическата материя отведе до това да има светски царе. Преди това имаше само царе, имащи взаимоотношения с Божественото. Пелей е царят, който ще управлява на физически план, получавайки силата си от физическия план.
към текста >>

Той използва термина “вода” за физическата материя.
Нужно е само да насоча вниманието към познатия “Символ на Вярата”, който казва “страда при Понтий Пилат”. Както знае езотерикът, това е неправилно предадено. Онова, което е казано всъщност, е “страда в pontoi pilatoi”, което значи просто “в сгъстена вода”, и означава “слезе за да страда в материята”. Това изречение в “Символът на Вярата”, казвано навсякъде в Християнския свят, е било получено като думата “pontoi” е станала “Понтиус”. Когато Талес твърди, че всичко произлиза от вода,та той се отнася към всеобхватната физическа материя, към която единствено можем да се отнасяме, когато говорим за физическите неща. Той използва термина “вода” за физическата материя. Физическата материя трябваше да бъде най-важното нещо за онези, които сега поемаха ръководството. Доминирането на физическата материя отведе до това да има светски царе. Преди това имаше само царе, имащи взаимоотношения с Божественото. Пелей е царят, който ще управлява на физически план, получавайки силата си от физическия план. Това е представено от неговата сватба с богинята Тетида - сватбата на водача на човечеството с материята на физически план, с богинята на водата, богинята на морето.
към текста >>

43. ІV. Инволюция и Еволюция GA_92 Езотерична космология

През Средновековието розенкройцерите имаха навика да поставят чаша с вода пред новопослушника и да му казват: "Тази вода не може да бъде в чашата, ако някое същество не я поставило там".
През Средновековието розенкройцерите имаха навика да поставят чаша с вода пред новопослушника и да му казват: "Тази вода не може да бъде в чашата, ако някое същество не я поставило там". Така е и по отношение на идеите, които намираме изразени в Природата. Те трябва да се били вложени там от божествените Интелигенции, от служителите на Логоса.
към текста >>

44. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_92 Езотерична космология

Символичното значение на това чудо е, че жертвата на вода щеше да бъде заменена за известно време с жертва на вино.
Сватбата в Кана изразява една от най-дълбоките тайни в духовната история на човечеството. Тя е свързана с думите на Хермес: "Горе е както долу". На сватбата в Кана водата е превърната във вино. Символичното значение на това чудо е, че жертвата на вода щеше да бъде заменена за известно време с жертва на вино.
към текста >>

45. ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля GA_92 Езотерична космология

4. Четвъртият слой е известен като Земята-вода, Земята-душа или Земята-форма.
4. Четвъртият слой е известен като Земята-вода, Земята-душа или Земята-форма. Той е надарен със забележително свойство. Представете си куб и после си го представете обърнат, доколкото става въпрос за неговата субстанция. Където е имало субстанция, сега няма нищо: пространството заемано от куба сега би било празно, докато неговата субстанция, субстанциалната му форма, ще бъде разпръсната наоколо; оттук е и терминът "земя на формата". Тук този водовъртеж от форми, вместо да бъде негативна празнота, става позитивна субстанция.
към текста >>

46. ХVІІІ. Апокалипсисът GA_92 Езотерична космология

Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството.
Нашата пета епоха ще бъде последвана от друга, шеста епоха. Тази шеста епоха ще бъде свидетел на развитието на братство сред хората, на ясновидство и творческа сила. Какво ще бъде Християнството през шестата епоха? За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия. Оттук е и разделението между наука и вяра. Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени Окултната Наука и Мистериите на античността. Но в шестата епоха двата потока отново ще се обединят. Механическата наука ще стане духовно съзидателна.
към текста >>

47. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

За празника на Скинопигията хората е трябвало да посетят един извор, от който тече вода.
Моментът, в който се излива духовен живот в себесъзнателното човешко същество е точно указан в Новия завет. За него се говори в най-дълбокото от евангелията, това, което бива криворазбрано от съвременните теолози, Евангелието на Йоан, когато говори за празника на Скинопигията /Разпъване-шатри/ на който Исус присъства. Основателят на християнството там говори за изливането на духовен живот върху човечеството. Това е забележителен пасаж. За празника на Скинопигията хората е трябвало да посетят един извор, от който тече вода. Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен стремеж. Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-духовния живот. След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника. Следното се случило на последния ден на празника/Йоан, 7,37/: "А в последния ден на празника, който беше найхубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: – Който е жаден да дойде при Мене и да пие. – Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен.
към текста >>

" Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода.
Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен стремеж. Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-духовния живот. След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника. Следното се случило на последния ден на празника/Йоан, 7,37/: "А в последния ден на празника, който беше найхубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: – Който е жаден да дойде при Мене и да пие. – Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен. " Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода. Това той каза за Духа, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен".
към текста >>

Чак тогава биха могли да потекат потоците жива вода също и от това физическо тяло.
Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле. Във физическото тяло живее неговият низш аз; но той трябва се разпали, за да може да се разгърне висшият аз. Чак тогава биха могли да потекат потоците жива вода също и от това физическо тяло. Тогава може да се появи Духът, тогава Духът може да се излее. Човешкият аз трябва да изглежда като умрял по отношение на този физиологичен живот.
към текста >>

48. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

Разтопеното желязо също се е обозначавало като вода, а ледът като земя.
[1] Под тези понятия някога са били разбирани трите агрегатни състояния, твърдо, течно и въздухообразно. Разтопеното желязо също се е обозначавало като вода, а ледът като земя. Бел. кор.
към текста >>

49. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите. GA_93 Легендата за храма

Той се опитал да загаси издигащите се огнени езици, като излял вода върху тях, но това направило нещата още по-лоши.
Трима чираци, които Хирам смятал за неспособни да ги въздигне в майстори, работели по проекта. Те се заклели да му отмъстят и поискали да попречат на изливането на Бронзовото море. Един приятел на Хирам, който научил за тези планове, ги доверил на Соломон, за да може той да предотврати тяхното осъществяване. Ала Соломон поради ревност не направил нищо да ги спре, защото желаел да унищожи Хирам. Хирам видял как цялата отливка се разпаднала поради прибавянето на неподходящи съставки в сместа от тримата чираци. Той се опитал да загаси издигащите се огнени езици, като излял вода върху тях, но това направило нещата още по-лоши. И когато почти бил отчаян, че работата някога ще бъде завършена, явил му се сам Тубал-Каин, негов прадед и му казал, че не бива да се колебае, а да се хвърли в огъня, тъй като той е неуязвим за пламъците. Хирам послушал съвета, хвърлил се в огъня и достигнал до центъра на Земята. Тубал-Каин го отвел при Каин, който живеел там в състояние на първичната божественост. Хирам бил посветен в мистерията на огъня и в тайната на отливането на бронз. Той получил от Тубал-Каин един чук и един златен триъгълник, който трябвало да носи окачен на шията си.
към текста >>

Бронзовото море е онова, което се създава, когато по съответния начин се смесва вода и разтопен метал.
Бронзовото море е онова, което се създава, когато по съответния начин се смесва вода и разтопен метал. Тримата помощници извършват това неправилно и отливката е разрушена, ала когато Тубал-Каин разкрива на Хирам мистериите на огъня, той е в състояние по правилен начин да свърже водата с огъня. Тогава вече възниква Бронзовото море. То е това, което е тайната на розенкройцерите. То се постига, когато водата на спокойната мъдрост се съедини с огъня на астралния свят, с огъня на страстта. Чрез това трябва да се получи едно съединение, което е "от бронз", това ще рече дълготрайно и вечно.
към текста >>

50. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Хирам се опитал да спре потока от огнената маса, като я залял с вода, ала това накарало металът да се разпръсне нагоре във въздуха и като огнен дъжд с ужасна мощ отново да падне надолу.
Удобен случай за това се появил, когато Хирам поискал да изпълни своя шедьовър, изливането на Бронзовото море. Движението на водите трябвало да бъде пресъздадено в твърда форма. Вълнуващото се море щяло да бъде като живо, но изкусно излято в твърда форма. Това е найважното. Тримата калфи се уговорили да направят отливането по такъв начин, че вместо да потече в калъпа, да потече навън в околността. Хирам се опитал да спре потока от огнената маса, като я залял с вода, ала това накарало металът да се разпръсне нагоре във въздуха и като огнен дъжд с ужасна мощ отново да падне надолу. Хирам не могъл да направи нищо повече. Ала внезапно прокънтял един глас: "Хирам! Хирам! Хирам! ". Гласът го накарал да се втурне в морето от огън.
към текста >>

Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали.
Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано. Не е възможно днес да се строи по този начин. С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика. Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали. Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника. Чудната акустика в древните сгради е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират. По онова време хората са били способни да строят посредством интуитивни способности, не чрез рационално разбиране.
към текста >>

51. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода.
Въпросът се отнася до физическия атом. Той бе криво разбран от цялата външна – ала не и от окултната – наука до преди четири-пет години. Той се смяташе за изпълваща дадено пространство маса. Днес науката вече започва да опознава какво представлява атомът наистина. Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена. Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода. По същия начин атомът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество. Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за атома, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа. Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът. Той стои /в същото съотношение към електричеството / както ледът към водата, от която е замръзнал. Физическият атом е кондензирано електричество.
към текста >>

52. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. GA_93 Легендата за храма

Лемурийската раса беше разрушена от огън, атлантската чрез вода; нашата ще бъде разрушена чрез война на всеки против всички, чрез злото, чрез борбата на хората един срещу друг.
Не е възможно да си представим, какво би могло да се случи при такива обстоятелства, ако човечеството дотогава не е достигнало до несебичност. Само чрез постигането на несебичност, ще бъде възможно да се запази човечеството от пропастта на разрушението. Падението на нашата настояща коренна раса, ще бъде причинено от липсата на моралност. Лемурийската раса беше разрушена от огън, атлантската чрез вода; нашата ще бъде разрушена чрез война на всеки против всички, чрез злото, чрез борбата на хората един срещу друг. Хората сами ще разрушат себе си във взаимна борба. И отчайващото нещо е – по-отчайващо трагично, отколкото други катастрофи, – че вината ще бъде в самите човешки същества.
към текста >>

53. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Отливането било развалено чрез изливане вода върху него.
Цар Соломон заревнувал; той се сговорил с трима чираци, които не бяха способни да станат майстори, да повредят великия храмов шедьовър, Бронзовото море. Този велик шедьовър трябваше да бъде бъде отлят. Човешки дух трябваше да бъде съединен с метала. От тримата чираци един бил сирийски зидар, вторият финикийски дърводелец, а третият еврейски миньор. Заговорът успял. Отливането било развалено чрез изливане вода върху него. Цялото се разпръснало в искри на всички страни. В отчаяние архитектът поискал да се хвърли в пламъците. Тогава той чул глас от центъра на Земята. Това било гласът на самия Каин, който му извикал да вземе от него чука на световната божествена мъдрост, с който всичко може отново да поправи. И Каин му дал чука.
към текста >>

54. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/ GA_93 Легендата за храма

Водолей или Аквариус означава същото като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън.
Така разказва голямата литургия, от която всички непосветени бяха задължени да излязат. Ясно бе за всички, които оставаха, че християнството, което бе започнало като едно семе, в бъдеще ще донесе нещо съвсем различно като плод и чрез името Водолей се означаваше Йоан Кръстител, който разпръскваше християнството като синапово семе. Водолей или Аквариус означава същото като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън. Идването на един "Йоан-Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството – това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано.
към текста >>

Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода." Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър-скалата, който се отрече от Господа.
Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода." Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър-скалата, който се отрече от Господа. " Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение. Нека сега разгледаме този Петър-стадий.
към текста >>

На кръста е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Исус Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър.
Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани. Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло./*10/ Кръстът символизираше четирите елемента. Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента. На кръста е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Исус Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър.
към текста >>

55. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

Тенджерата, пълна с вряща вода, вече съдържаше идеята за парната машина, която след това се разви от най-простата форма до много сложен механизъм.
Те имат задачата да подготвят бъдещето. Всичко, което ще се случва в бъдеще е необходимо да бъде подготвено сега. То намира своя израз сега като идея, като план и след това в бъдеще ще бъде реализирано. Дори когато разглеждате развитието на човешкия род на физическото поле, бихте могли да видите, че нещата, които по-късно стават действителност, много по-рано покълват като идеи в умовете и душите на водещите личности и индивидуалности и търсят да се реализират. Нека да вземем за пример парната машина: Ако проследите нещата назад, ще откриете, как парната машина се разви от най-простите факти. Тенджерата, пълна с вряща вода, вече съдържаше идеята за парната машина, която след това се разви от най-простата форма до много сложен механизъм.
към текста >>

Да предположим, че имате вода в едно езеро.
Нека да се опитаме да разберем какво означава да имаме предварително виждане на по-висшите полета. Да предположим, че имате вода в едно езеро. Вие можете да предвидите, че езерото ще замръзне, ако спадне температурата, така че ще бъде възможно пързалянето с кънки. По подобен начин ние имаме съотношението между астралното поле и физическото поле, т.е. света, в който ние се развиваме. Ако човек проследява събитията на астралното поле, тогава с помощта на астралните събития, той може да види какво ще настъпи на физическия план под сгъстена форма. И така човек може да види онези астрални събития, които по-късно се появяват сгъстени върху физическото поле.
към текста >>

Сега представете си го втвърдено; свалено долу на физическото поле, така че чрез това събитие, което преди е ставало само астрално е станало нещо физическо; аналогично на това, например, преди където сте имали вода, сега да имате парче лед.
Това беше извършвано върху астралното поле. Всичко, което описах, ставаше на астралното поле; физическото тяло нямаше нищо общо с него. Това събитие се повтаряше във всички древни мистерии. Всеки посветен го знаеше. Сега представете си го втвърдено; свалено долу на физическото поле, така че чрез това събитие, което преди е ставало само астрално е станало нещо физическо; аналогично на това, например, преди където сте имали вода, сега да имате парче лед. Много такива астрални събития трябва да се съчетаят, трябва да се обединят, за да може да стане възможно физическото сгъстяване. Поради това, че чрез появявата на Христос на физическото поле бе станало това, което в мистериините школи преди многократно се е случвало на астралното поле, Мистерията на Голгота е станала исторически възможна, тя можеше да бъде свалена долу на физическото поле. Чрез този пример ние се научаваме да схващаме как бъдещето фактически се подготвя в окултните братства.
към текста >>

56. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ GA_93 Легендата за храма

Хирам-Абиф се опитва да го загаси с вода, но всичко, което постига чрез това е пълно разрушение.
Хирам-Абиф взима символа Тау, издига го нависоко и всички работници идват като мравки. Поради всичко това тя е толкова поразена, че напуска Соломон. Няколко от чираците на Хирам, на които той е отказал да ги направи майстори, помагат на Соломон. Те искат да развалят шедьовъра на Хирам, отливането на Бронзовото море. И вместо то да стане произведение на изкуството, потоци от огън се разпръскват на всички посоки. Хирам-Абиф се опитва да го загаси с вода, но всичко, което постига чрез това е пълно разрушение. Дъжд от огън се излива надолу върху всички, също и върху Хирам-Абиф. Един глас обаче му извика да не се страхува, защото от това ще произтече неговият най-голям успех. Той се хвърля в огъня и е отведен до центъра на Земята от Тубал-Каин, създателя на изкуството за обработване на метала. Там среща самия Каин, който му разкрива една важна мъдрост. Той му казва: – Сега познай истинския Йехова, който е причина да бъдеш тук.
към текста >>

57. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

Хирам се опитва да го поправи, като сипва вода в отливката; тогава всичко се разпръсква в огнен дъжд.
Трима от херамовите калфи били недоволни, защото той не ги повишил до майсторска степен. Те решили да му навредят, като развалят неговия шедьовър. Той възнамерявал да направи Бронзовото море; това било едно голямо художествено произведение, което е трябвало да се отлее от течен метал. Това е символ на великата творческа работа, чрез която цялото минерално царство трябва да бъде преобразено; което е задачата на нашата манвантара /петата коренна раса или в по широк смисъл четвъртия кръг, или четвъртото състояние на съзнанието б.пр.//*4/. Тримата калфи правят следното: Те внасят чужди материали в отливането на Бронзовото море. Хирам се опитва да го поправи, като сипва вода в отливката; тогава всичко се разпръсква в огнен дъжд. Когато Хирам в отчаяние се смята за неуспял, той бива заведен в центъра на Земята от едно същество, в което той познал Тубал-Каин. Там му се казва, че Йехова или Адонай не е нищо друго освен враг на духовете на огъня, той иска да унищожи духовете на огъня. Хирам обаче узнава, че ще има син, когото той няма да види, но който ще започне ново поколение на Земята. Тубал-Каин му дава един чук, с който той ще може да завърши отливането на Бронзовото море. Обаче тримата калфи го убиват.
към текста >>

58. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

В бъдеще машините ще бъдат карани не само чрез вода и пара, а и чрез духовна сила, чрез духовна моралност.
Може би вие знаете, че Кеели изнамери един мотор/*29/, който върви, само когато самият той присъстваше. Той не мамеше хората с това; защото той притежаваше в себе си тази движеща сила, която произхожда от душата и може да задвижва машини. Една действаща сила, която може да бъде само морална, това е идеята на бъдещето; тя е най-важната сила, с която културата трябва да бъде проникната, в противен случай ще разруши сама себе си. Механичното и моралното трябва взаимно да се проникнат, понеже механичното без моралното е едно нищо. Днес ние сме застанали съвсем близо до тази граница. В бъдеще машините ще бъдат карани не само чрез вода и пара, а и чрез духовна сила, чрез духовна моралност. Тази сила се символизира чрез знака Тау и вече поетично бе символизирана в образа на Светия Граал./*30/ Както човекът вече не е зависим само да ползва това, което природата доброволно му предоставя, а оформя и трансформира природата; както той е станал майстор на онова, което е неживо, така ще стане и майстор, изграждащ живото.
към текста >>

59. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Водата означава "кама" във всеки окултен език – чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода.
И когато по-късно се казва: "И има три, които свидетелствуват на Земята, духът, водата и кръвта", това означава трите нисши принципа, трите душевни качества – има се предвид астралното тяло, а не нашата физическа кръв, – са трите най-нисши части на душата. Юдейският езотеризъм вярва, че движението на кръвта се причинява от астралното тяло и това е правилно. Всяко влияние, което не преминава пряко през душата, но все пак има въздействие върху тялото, се нарича "кръв" в юдейското езотерично учение. Това е действеният принцип, мотивацията. Ние наричаме само червената течност, която тече през тялото "кръв". Водата означава "кама" във всеки окултен език – чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода. Вие трябва да се запознаете с понятието, че човечеството днес е придобило обичая да си представя всичко по един много по-материалистичен начин, отколкото това бе преди. Ако вие си представите един стар кабалист, той не възприема водата само като един течащ елемент, но като един образ и той бе достигнал до това по следния начин. Той си казвал: – Водата е населена от онези животни, които ние считаме за най-примитивни. Животните първоначално са се развили от течния елемент; морските животни, медузи, амфибии. След това всички те излезли от водата на Земята.
към текста >>

Това древният кабалист наричал вода, защото от водата се получава този елемент на душата.
Ако вие си представите един стар кабалист, той не възприема водата само като един течащ елемент, но като един образ и той бе достигнал до това по следния начин. Той си казвал: – Водата е населена от онези животни, които ние считаме за най-примитивни. Животните първоначално са се развили от течния елемент; морските животни, медузи, амфибии. След това всички те излезли от водата на Земята. Само от водата са излезли емоциите и чувствата...ние различаваме нисшата част на душата, която задвижва кръвта и я прави да пулсира и причинява удоволствие и неудоволствие, и всички други такива болезнени опитности. Това древният кабалист наричал вода, защото от водата се получава този елемент на душата. А след това имаме мислещата част на душата, която е Дух".
към текста >>

Хирам, спокоен като бог, се опитал да ограничи бедата с огромни колони вода, ала безуспешно.
Младият работник Бенони открил заговора и го съобщил на Соломон, мислейки, че това е достатъчно. Денят за изливането дошъл и Балкис присъствала. Вратите, които трябвало да ограничат разтопеният метал били отворени и потоци от течността се изляла в огромния калъп, където Бронзовото море трябвало да приеме своята форма. Ала горящата маса преляла над калъпа и потекла като лава наоколо. Ужасената тълпа започнала да бяга от напредващия огнен поток. Хирам, спокоен като бог, се опитал да ограничи бедата с огромни колони вода, ала безуспешно. Водата и огънят се смесили и борбата била ужасяваща; Водата се издигнала в гъста пара и западала надолу като огнен дъжд, разпространявайки ужас и смърт. Опозореният майстор имал нужда от съчувствие и вярно сърце. Той потърсил Бенони, но напразно; гордият младеж загинал в усилието си да предотврати ужасната катастрофа, когато открил, че Соломон не е направил нищо, за да я предотврати.
към текста >>

7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото свещено владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята като въоръжен воин да се бие срещу тъмнината".
Оттук те съзряха няколко лъча от Царството на светлината, бяха почудени от прекрасната гледка, решиха да престанат със своите кавги и се посъветваха как биха могли да завладеят доброто, което те току-що видяха за първи път и за което преди изобщо не са имали понятие. След това тяхното желание стана толкова голямо, че всички те се въоръжиха за борба. /Това описание на събитията е дадено от Тити от Бостра. По същия начин ни го описва и Александър от Ликополис: "В Хиле /материята/ възникна желание да се изкачи до горните области; там бе видян Божественият лъч на светлината, което породи такава почуда, че веднага се взе решение да завладеят всичко това". За мерките, взети от заплашеното Царство на светлината, ни информира "Деянията на Архелаус" /неясен текст гл. 7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото свещено владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята като въоръжен воин да се бие срещу тъмнината". Самият Манес дава името Всемирна или Световна душа на тази сила, която произтича от Бога. Тук можем да познаем същата сила, която се нарича Небесната майка или Светият дух от Бардесанес и други гностици /според Тити от Бостра 1. 29. Сравни Бауер: "Манехеизъм"/.
към текста >>

60. ІV. Инволюция и Еволюция. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

През Средновековието розенкройцерите имаха навика да поставят чаша с вода пред новопослушника и да му казват: “Тази вода не може да бъде в чашата, ако някое същество не я поставило там”.
През Средновековието розенкройцерите имаха навика да поставят чаша с вода пред новопослушника и да му казват: “Тази вода не може да бъде в чашата, ако някое същество не я поставило там”. Така е и по отношение на идеите, които намираме изразени в Природата. Те трябва да се били вложени там от божествените Интелигенции, от служителите на Логоса.
към текста >>

61. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Символичното значение на това чудо е, че жертвата на вода щеше да бъде заменена за известно време с жертва на вино.
Сватбата в Кана изразява една от най-дълбоките тайни в духовната история на човечеството. Тя е свързана с думите на Хермес: “Горе е както долу”. На сватбата в Кана водата е превърната във вино. Символичното значение на това чудо е, че жертвата на вода щеше да бъде заменена за известно време с жертва на вино.
към текста >>

62. ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

4. Четвъртият слой е известен като Земята-вода, Земята-душа или Земята-форма.
4. Четвъртият слой е известен като Земята-вода, Земята-душа или Земята-форма. Той е надарен със забележително свойство. Представете си куб и после си го представете обърнат, доколкото става въпрос за неговата субстанция. Където е имало субстанция, сега няма нищо: пространството заемано от куба сега би било празно, докато неговата субстанция, субстанциалната му форма, ще бъде разпръсната наоколо; оттук е и терминът “земя на формата”. Тук този водовъртеж от форми, вместо да бъде негативна празнота, става позитивна субстанция.
към текста >>

63. ХVІІІ. Апокалипсисът. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството.
Нашата пета епоха ще бъде последвана от друга, шеста епоха. Тази шеста епоха ще бъде свидетел на развитието на братство сред хората, на ясновидство и творческа сила. Какво ще бъде християнството през шестата епоха? За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия. Оттук е и разделението между наука и вяра. Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени окултната Наука и Мистериите на античността. Но в шестата епоха двата потока отново ще се обединят. Механическата наука ще стане духовно съзидателна.
към текста >>

64. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Представете си, че тук имам вода, която охлаждам чрез определена процедура, така че да стане лед.
Така имаме работа с двойно съществуване на духа. Имаме духа, който първоначално се проявява на повърхността на природните явления, в изкуството и науката, в произведенията на техниката и индустрията. Този дух сам е произведение на физическия живот. Но зад него стои неговият творец и той също е дух. Чрез един образ можем да си го изясним. Представете си, че тук имам вода, която охлаждам чрез определена процедура, така че да стане лед. Когато стоплим част от леда така, че отново да стане вода, имате три различни неща – първоначалната вода наоколо, леда и това, което отново е станало вода. Така разглеждайте и човешкия мозък. Духът, който изпълва целия свят, се е сгъстил до мозък, както водата до лед, и от мозъка отново се отделят мислите, както водата от затопления лед. Така можете да схванете всичко материално като сгъстяване на духа, като свиване на духа, а духовното, което се появява в света, можете да го разглеждате като произлизащо от физическото.
към текста >>

Когато стоплим част от леда така, че отново да стане вода, имате три различни неща – първоначалната вода наоколо, леда и това, което отново е станало вода.
Имаме духа, който първоначално се проявява на повърхността на природните явления, в изкуството и науката, в произведенията на техниката и индустрията. Този дух сам е произведение на физическия живот. Но зад него стои неговият творец и той също е дух. Чрез един образ можем да си го изясним. Представете си, че тук имам вода, която охлаждам чрез определена процедура, така че да стане лед. Когато стоплим част от леда така, че отново да стане вода, имате три различни неща – първоначалната вода наоколо, леда и това, което отново е станало вода. Така разглеждайте и човешкия мозък. Духът, който изпълва целия свят, се е сгъстил до мозък, както водата до лед, и от мозъка отново се отделят мислите, както водата от затопления лед. Така можете да схванете всичко материално като сгъстяване на духа, като свиване на духа, а духовното, което се появява в света, можете да го разглеждате като произлизащо от физическото.
към текста >>

65. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Можем да го сравним с изгарящата жажда при преминаване през пустиня, където няма вода.
За да се изпита удоволствие от вид храна, за да поеме храната, човекът естествено си служи с физическия инструмент. Ако душата иска да се наслади на красиви багри или нещо друго, необходимо е да е налице физическо око, за да може радостта от багрите да навлезе в душата. Това, което изисква да бъде задоволено в душата чрез сетивата, е кама, страстните желания. В камалока душата още копнее за удоволствието, но след смъртта ѝ липсват органите, чрез които да задоволи копнежа си. Тогава в душата се появява усещане от особен вид. Можем да го сравним с изгарящата жажда при преминаване през пустиня, където няма вода. Състоянието след смъртта се дължи на това, че липсват органи за задоволяване на копнежите. Тогава човекът изпитва изгаряща жажда, и то дотогава, докато всички копнежи изчезнат. Колкото повече той се освободи в този живот от потребността да получава удовлетворение чрез сетивата, колкото повече свикне да се радва на красотата, на доброто в света, на чистото, на несвързаните с тялото идеи, толкова по-кратко е времето в камалока. Ако тук дори само се вживее в духовния свят, ако душата му се проникне с представи и мисли за това, което стои зад сетивния свят, времето му в камалока се съкращава.
към текста >>

66. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Сред всички тези говорещи облаци, вода, листа и вятър към атлантеца кънтял звукът Тао – това съм аз.
Сред всички тези говорещи облаци, вода, листа и вятър към атлантеца кънтял звукът Тао – това съм аз. В този звук живее истинската същност, пронизваща цялата природа. Атлантида я е възприемала. По-късно Тао се изразява с буквата Т. Върху нея стои един кръг, знакът на всеобхващащата божествена природа на Бог-Отец.
към текста >>

67. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Представете си съд с вода.
Представете си съд с вода. В този съд никога не можете да отличите отделните капки. Но ако вземете малки гъбички и ги потопите във водата, всяка от тези гъбички ще всмуче част от водната маса. Каквото първо е било единна водна маса в съда, сега се разпределя в многото гъбички. Така е било някога с човешките души, ако можем да използваме това тривиално сравнение. Преди това те са почивали несамостоятелно в лоното на божествения прадух, без да са индивидуалности, но по-късно са били всмукани от човешките тела и чрез това са се индивидуализирали така, както водата чрез гъбичките.
към текста >>

Тя е станала в онези дни, когато от лоното на божеството човешката душа е слязла долу и за първи път е навлязла в земното тяло, била е приета от земното тяло, както капката вода от гъбичката.
Това обаче, което като лоши качества се намира в астралното тяло, се нарича «изкушение». Изкушение е това, чрез което отделният човек извършва личен грях, поема лично задължение. Остава злоупотребата на аза, на същинската личност. Тази злоупотреба от страна на аза, чрез което азът може да пропадне, е загатната в легендата за рая. Тя е станала в онези дни, когато от лоното на божеството човешката душа е слязла долу и за първи път е навлязла в земното тяло, била е приета от земното тяло, както капката вода от гъбичката. Човешката висша душа е станала аз, личност. Тази висша душа, това его може да прави грешки чрез аза. Човекът може да пропадне не само поради дефектите на етерното и астралното тяло, но има основна възможност да се греши, която е причинена от това, че човекът изобщо е стигнал до самостоятелност. За да се издигне по съзнателен начин до свободата и самостоятелността, човекът е трябвало да мине през самолюбие и егоизъм. Той е слязъл долу като душа, която е била член на Божеството, която не може да се поддаде на егоизма.
към текста >>

Човекът може да унищожи ближните си, той следва всички импулси и страсти, напълно е вплетен в земното, както капката вода в гъбичката.
Един член на някакъв организъм никога не си въобразява, че е самостоятелен. Ако например един пръст си въобрази това, ще се откъсне и изсъхне. Самостоятелността, до която човекът трябва да се развие и която ще достигне до пълното си значение тогава, когато основното ѝ свойство стане себеотрицанието, нямаше никога да може да се породи, ако не беше произлязла от егоизма. Егоизмът навлиза в човешкото тяло и поради това човекът става самолюбиво, егоистично същество. Така виждаме как азът следва всички инстинкти и склонности на тялото. Човекът може да унищожи ближните си, той следва всички импулси и страсти, напълно е вплетен в земното, както капката вода в гъбичката.
към текста >>

68. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Например винаги се е говорило за познанието като за светлина, а за мъдростта като един вид течен елемент, като за вода.
Старите религиозни документи говорят на хората с картини, а не с понятия. Тези картини, които многократно се опират на сетивните представи, са запазени в религиозните документи, доколкото е било възможно. Например винаги се е говорило за познанието като за светлина, а за мъдростта като един вид течен елемент, като за вода. Винаги, когато наблюдавате точно, ще откриете същите картини и в най-старите времена. Това има съвсем определено основание и днес ще обобщим някои неща от вече познатото, за да разберем правилно как най-старите учители на човечеството са въздействали върху народите, на които са дарили благото на религиозните учения. Ако искаме да си изясним как са въздействали религиозните основатели, които означаваме като великите посветени, т. е. Хермес, Заратустра, Буда, Мойсей и най-великият – Христос Исус, трябва още веднъж да вникнем в разликата между обикновеното и астралното, или имагинативното съзнание на човека. Днес обикновеният човек от сутрин до вечер има това, което наричаме предметно съзнание.
към текста >>

Първоначално сте имали чиста вода, поета от многото гъбички.
Първоначално сте имали чиста вода, поета от многото гъбички. По време на това диференциране всичко, което е можело да се приеме от обкръжението, е било всмукано. Всяка капка се е обагрила в съвсем определен цвят. Когато гъбичките отново се изстискат, всяка ще носи своя цвят. Това е разнообразие от преливащи се цветове, по-красиво, отколкото някога е било възможно да бъде. Така всеки човек, завърнал се отново в общата духовност, ще внесе своето особено оцветяване.
към текста >>

69. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Казах, че ако се вземе чаша вода, капките вътре в течната водна маса са много.
Това, което днес означавате като ваш аз, което душата ви обгръща, вашата най-дълбока природа, съдържаща вече нещо преобразувано от трите човешки обвивки, по онова време още не е съществувало, тогава то е искало да навлезе в развитието. Азът е бил още празно пространство, готов да приеме това, което днес е най-дълбоката вътрешност на човека, безсмъртната човешка същност, преминаваща през всички прераждания, която заедно със Земята може да премине в друго планетно съществуване. То се потапя тогава долу в човешкото устройство. Преди е било в лоното на Бога, представлявало е част от божествената природа. Вече съм давал образен пример как някога се е извършило одушевяването на човека, изливането на божествените капки в отделните човешки обвивки. Казах, че ако се вземе чаша вода, капките вътре в течната водна маса са много.
към текста >>

70. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода.
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне? Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>

71. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Сгъстяване на Земята до вода.
Описание на Старата Луна. Начало на земното състояние. Топлинният орган на човека горе в главата. Земята като светлинно същество. Нервната система. Сгъстяване на Земята до вода. Пораждане на органичните вещества. Външният огън и пепелта. Отделянето на Слънцето от Земята. Съществата на Сатурн, Слънцето и Луната, намиращи се на човешката степен. Пораждане на планетите Уран, Юпитер, Меркурий и Венера.
към текста >>

72. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Още в последните публични лекции7 сравних това излизане на астралното тяло извън физическото и етерното тяло с вода, намираща се в чаша.
Откъде астралното тяло си донася тези сили и способности, чрез които, така да се каже, поправя физическото тяло? Още в последните публични лекции7 сравних това излизане на астралното тяло извън физическото и етерното тяло с вода, намираща се в чаша. Ако в тази чаша имате хиляда водни капки и тези капки заедно образуват една маса, е нещо по-различо, отколкото ако вземете хиляда малки гъбички и изсмучете всяка отделна водна капка. Тогава сте индивидуализирали тези капки, отделили сте ги една от друга. Така е и с астралното тяло през нощта. Ако всички заспите сега, ще бъде същото, като че ли изстисквате гъбичките и получавате една водна маса. Вашето астрално тяло би излязло навън и би се свързало с другите.
към текста >>

73. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

брат Марко за вода помоли,
брат Марко за вода помоли,
към текста >>

74. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Второ – всичко течно е вода, например живак; също и ако втечните желязото, то е вода.
Нека да си представим отношенията на материалните степени. Първата е тази, която наричаме земя, това означава всичко, което днес се нарича твърдо тяло – желязо, мед, цинк и т.н., всичко, което е твърдо, е земя. Второ – всичко течно е вода, например живак; също и ако втечните желязото, то е вода. Всеки течен метал е вода в смисъла на науката за духа. Трето – загреете ли водата до пара или нещо друго до парообразна форма, също и металната пара, то е въздух. Духовната наука продължава още по-нататък. Тя показва, че въздухът като такъв може още повече да се разреди, да стане по-разреден. Тогава се минават границите на физическото.
към текста >>

Всеки течен метал е вода в смисъла на науката за духа.
Нека да си представим отношенията на материалните степени. Първата е тази, която наричаме земя, това означава всичко, което днес се нарича твърдо тяло – желязо, мед, цинк и т.н., всичко, което е твърдо, е земя. Второ – всичко течно е вода, например живак; също и ако втечните желязото, то е вода. Всеки течен метал е вода в смисъла на науката за духа. Трето – загреете ли водата до пара или нещо друго до парообразна форма, също и металната пара, то е въздух. Духовната наука продължава още по-нататък. Тя показва, че въздухът като такъв може още повече да се разреди, да стане по-разреден. Тогава се минават границите на физическото. Там духовният изследовател предполага топлинния етер или огъня.
към текста >>

Огън за духовния изследовател е нещо, което принадлежи към поредицата земя, вода, въздух, докато днешната наука вижда в него само състояние на телата.
Трето – загреете ли водата до пара или нещо друго до парообразна форма, също и металната пара, то е въздух. Духовната наука продължава още по-нататък. Тя показва, че въздухът като такъв може още повече да се разреди, да стане по-разреден. Тогава се минават границите на физическото. Там духовният изследовател предполага топлинния етер или огъня. Огън за духовния изследовател е нещо, което принадлежи към поредицата земя, вода, въздух, докато днешната наука вижда в него само състояние на телата.
към текста >>

Тук то е сгъстено до степента вода.
Да разгледаме физическото тяло по времето на Старата Луна. Тук то е сгъстено до степента вода. Вчленени са етерното и астралното тяло. Сега различаваме три различни части. Едната е проникната от етерното и астралното тяло, втората – само от етерното тяло и третата е останала на степента на минерала (виж рис.2).
към текста >>

75. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед. GA_98 Природни и духовни същества

Ако сипем сол в чаша с вода и солта се разтвори, водата се изпълва с наслада, с удоволствие.
Когато видим как работниците разбиват скалите в една каменоломна, можем да помислим, че това причинява болка на камъните. Не е така. Точно когато къмъкът се разбива, на всички страни се разпръсват приятни чувства от него. От каменоломната, където скалите се взривяват, избликват силни приятни чувства. Ако сипем сол в чаша с вода и солта се разтвори, водата се изпълва с наслада, с удоволствие. Радост прониква водата, когато разтварянето на солта се наблюдава от духовна гледна точка. Оставим ли обаче разтворената сол отново да кристализира, да се втвърди, това е придружено с болка. Така ще се изпълни с болка също и душата на камъните, ако можехме да споим отново взривените скали.
към текста >>

76. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта. GA_98 Природни и духовни същества

Ако вземем чаша с вода и разтворим вътре сол, ясновидецът вижда, че в солния разтвор се разливат потоци от приятни чувства.
Така видяхме как чрез вникването в природата човекът се вживява в съществата, които го заобикалят. Също и душите на камъните изпитват радост и страдание. Ако разглеждаме една каменоломна и видим как работниците отломват камък по камък, можем да помислим, че когато камъните се търкалят надолу, това причинява болка на скалите. Не е така. Потоци от чувства на удоволствие се отделят с камъните и се изливат в каменоломната. Ако вземем чаша с вода и разтворим вътре сол, ясновидецът вижда, че в солния разтвор се разливат потоци от приятни чувства. Ако изстудим водата и солта отново кристализира, това причинява болка.
към текста >>

77. Развитие на Земята и човека GA_98 Природни и духовни същества

Ние различаваме като твърда материя нашата материална Земя, течната материя – нашата вода, газообразната – въздуха, и първото фино състояние – топлината.
Знаем, че сегашното въплъщение на Земята се предхожда от три други – Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. Знаем също как да си представим сатурновото състояние. Не можем да си представяме, че той е бил изграден от материя, подобна на нашата днешна материя. Ние различаваме като твърда материя нашата материална Земя, течната материя – нашата вода, газообразната – въздуха, и първото фино състояние – топлината. Ако бихме се доближили до Стария Сатурн, щяхме да го забележим само поради това, че се намираме в по-топло пространство, като в една печка. В тази огнена материя се поражда първата заложба на физическото тяло. Това обаче е било само огледално отражение, което се отпечатва в космическото пространство.
към текста >>

Тя стига до воднисто състояние, но е по-гъста от нашата морска вода, защото в нея се е съдържало всичко, което днес е в твърдо състояние.
Настъпва времето, когато Слънцето отново се отделя от Земята. Най-фините субстанции и същества образуват самостоятелно мирово тяло, така че нашата Земя обкръжава Слънцето. С излизането на най-фините субстанции е свързано сгъстяването на останалата материя. От една страна, навън излиза финото светещо слънчево тяло, от друга страна, материята на Земята става много по-гъста. Тя стига до воднисто състояние, но е по-гъста от нашата морска вода, защото в нея се е съдържало всичко, което днес е в твърдо състояние. С втечняването се появява един нов елемент. Когато се поражда водата, навън от Космоса и от Земята прозвучава музиката на сферите, мировите тонове. Тя не е като днешната музика, която се разпространява чрез въздуха. Развитието на Земята стои под влиянието на мировата музика. Субстанциите се обособяват като отделни вещества от недиференцираната обща материя.
към текста >>

Представя се пораждането на една планетна система като капка олио във вода.
Проследим ли цялото развитие на Земята, виждаме Земята първо в топлинно състояние. Тогава тя още не е била отделена от другите планети, които са принадлежали към нейната система. Физиката също познава този изходен момент, но само по физически начин. Тя говори за едно мъртво газово кълбо. Откъде е дошъл животът, тя не отговаря. Представя се пораждането на една планетна система като капка олио във вода. В капката се пъхва една карта, която се върти с игла. Тогава се отделят и малки капки. Тези, които правят експеримента, забравят обаче, че те стоят там и въртят. Как би изглеждал експериментът без тях, не казват. Духовни същества са били свързани с това газообразно тяло, с топлинната материя.
към текста >>

78. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Представете си съд с вода.
Това е "тялото на силите". Ако вие бихте могли мислено да отстраните физическото тяло, то би останало етерното тяло като един вид тяло от сили, т.е. тяло, пронизано от силови линии, които са изградили физическото тяло. Човешкото сърце никога не би възникнало във формата, която съществува, ако в етерното тяло, пронизващо физическото, не би имало етерно сърце. Това етерно сърце съдържа определени сили и течения, а те се явяват строители, архитекти, скулптори на физическото сърце. Представете си съд с вода. Ако вие изстудите водата, в нея ще се появят втвърдявания, лед. Този лед се явява вода, само че втвърдена, а формите, които имат ледените кристали, присъстват в качеството си на силови линии във водата. Така и физическото сърце се е образувало от етерното, то само е втвърдено, уплътнено етерно сърце, и силовите потоци в това етерно сърце придават на физическото сърце неговата форма.
към текста >>

Този лед се явява вода, само че втвърдена, а формите, които имат ледените кристали, присъстват в качеството си на силови линии във водата.
тяло, пронизано от силови линии, които са изградили физическото тяло. Човешкото сърце никога не би възникнало във формата, която съществува, ако в етерното тяло, пронизващо физическото, не би имало етерно сърце. Това етерно сърце съдържа определени сили и течения, а те се явяват строители, архитекти, скулптори на физическото сърце. Представете си съд с вода. Ако вие изстудите водата, в нея ще се появят втвърдявания, лед. Този лед се явява вода, само че втвърдена, а формите, които имат ледените кристали, присъстват в качеството си на силови линии във водата. Така и физическото сърце се е образувало от етерното, то само е втвърдено, уплътнено етерно сърце, и силовите потоци в това етерно сърце придават на физическото сърце неговата форма.
към текста >>

79. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Както при нас във физическия свят има континенти, вода обливаща сушата, след това въздух, и освен това, много по-фини състояния, така и в духовното царство, в Девакан, има подобни деления.
Сега трябва да опишем света на Девакан. Този свят е така разнообразен и също така разделен на множество съставляващи го, както и нашият. Както при нас във физическия свят има континенти, вода обливаща сушата, след това въздух, и освен това, много по-фини състояния, така и в духовното царство, в Девакан, има подобни деления. По аналогия на отношенията, съществуващи на земята, на тези неща, които ние откриваме в Девакан, им са дадени подобни имена.
към текста >>

Девакан направо така е пронизан от правилни течения не от вода, а от една своеобразна субстанция.
Втората област, която, все пак не се различава от първата като нова степен е морската, или океанската област на Девакан. Девакан направо така е пронизан от правилни течения не от вода, а от една своеобразна субстанция. По своя цвят тя е сравнима с току-що отворило се напролет цветче на праскова. Това, което струи по целия Девакан, е течен, течащ живот. Всичко, което тук долу е разделено между отделните хора и животни, там горе присъства като някаква стихия, подобно на водата. Това може да се сравни с разпределението на кръвта по човешкото тяло.
към текста >>

80. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ако пред нас има два съда с вода и ние сложим в единия от тях разтопено топче, водата ще закипи и ще се нагрее.
Ако пред нас има два съда с вода и ние сложим в единия от тях разтопено топче, водата ще закипи и ще се нагрее. Да извадим сега метала и да го сложим в другия съд, и водата вече няма да кипи и да се нагрява. Ако ние веднага бихме хвърлели топчето във втория съд, то и там водата би закипяла, а топчето изстива. Сега вече водата няма да кипи, понеже топчето вече не е горещо то е изстинало в първия съд. Така във физическия живот, винаги са свързани един с друг причина и следствие. От това, какво се е случило с предмета по-рано, зависи, как ще се държи този предмет в последствие.
към текста >>

81. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Външният признак се състои в това че човек чувства, как краката му се измиват с вода, във вътрешното виждане той сам се явява Христос, измиващ краката на Дванадесетте.
Ако представим това като основно чувство, пробуждащо се в човешката душа, ако ученикът седмици или месеци се намира в размисъл съзерцание, които задълбочават в неговата душа това основно чувство чувството за това, с каква благодарност висшият трябва да гледа на низшия, даващ му възможност за живот,тогава се пробужда първото основно чувство, което достатъчно е изпитано от човека в онзи момент, когато се появяват определените симптоми един външен признак и едно вътрешно видение. Външният признак се състои в това че човек чувства, как краката му се измиват с вода, във вътрешното виждане той сам се явява Христос, измиващ краката на Дванадесетте. Това е първата степен степента измиване на краката. Това не е само историческо събитие всеки може да изживее събитията от 13-та глава от Евангелието на Йоан. Това е външен симптоматичен израз на това, че човек се е издигнал толкова високо в своя свят на чувствата, за да изживее това, и той не може да се издигне толкова високо в своя свят на чувствата, ако не се появи този симптом.
към текста >>

82. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Там, където днес е дъното на атлантическия океан, между Америка и Европа, в прадревни времена имаше земя, докато областите, които ние обитаваме днес бяха потопени във вода.
Нека мислено се пренесем назад в тази точка от историята на човешкото развитие, която всички вие познавате от предишни лекции. Знаете, че нашето сегашно време се предхожда от една епоха, която наричаме атлантска. Там, където днес е дъното на атлантическия океан, между Америка и Европа, в прадревни времена имаше земя, докато областите, които ние обитаваме днес бяха потопени във вода. Тази земя обитаваха нашите предци. В действителност по-голямата част от населението на Европа произхожда не от изтока, а от запад и представлява потомството на атлантците. От тази земя, от древната Атлантида, където са живели предците ни, а и ние самите в предишните си въплъщения, те се преселиха на изток, когато вълните погълнаха земята, която днес се намира под Атлантическия океан.
към текста >>

83. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Знаем, че древна Атлантида беше земя, в която въздухът още беше изпълнен с маси вода и мъгла, от разпростиращи се надлъж и нашир водни пари.
Всички вие познавате този свят на сказанията. И нека сега разгледаме окултната основа на чертите, които току що посочих. Затова нека още веднъж си припомним факта, че Азите, т.е. онези богове, към които спадат и Вотан, Тир и Тор, бяха встъпили във власт, след като човекът беше осъществил прехода от предишното си ясновидско ниво на съзнание в следатлантската епоха, където вече беше поставен много повече в сетивния, във видимите външно и физически факти. Знаем, че в тази точка на земята, където се докосваха топлината и студа се беше образувала първата групичка хора, която се пресели на изток и създаде следатлантската култура. Знаем, че древна Атлантида беше земя, в която въздухът още беше изпълнен с маси вода и мъгла, от разпростиращи се надлъж и нашир водни пари. Ако бихме изследвали първите етапи на Атлантида, то ние бихме различили два региона: на север плътни по-студени водни пари и изкачващи се от юг горещи водни пари. Атлантците имаха много особени спомени относно това време. Това виждаме в тази част на сказанието, което се отнася до това, че студеният север се сблъсква с топлия юг. Чрез това уравновесяване на силите стана възможно, както показах, да възникне онази атмосфера, от която се въздигна това, което стана следатлантската духовност. Това, което имаха древните атлантци духовното възприятие, избяга от човека, то стана притежание на боговете.
към текста >>

84. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

водата, и тя да дели вода от вода.
водата, и тя да дели вода от вода.
към текста >>

85. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

С това не се има предвид нищо друго освен това, че мощните мъгли се уплътниха във вода и паднаха на земята под формата на изобилни дъждове.
Дъгата още не съществуваше тогава, тъй като тя не можеше да се образува. Всичко беше обгърнато в плътни, тежки маси мъгли. Затова легендата разказва за Нифлхайм, за един дом на мъглите (Nebelheim, нем. Nebel = мъгла, Heim = дом). Постепенно водата, която беше разтворена във въздуха, се уплътни и "водите на потопа заляха земята". С това не се има предвид нищо друго освен това, че мощните мъгли се уплътниха във вода и паднаха на земята под формата на изобилни дъждове. Когато водата се отдели от въздуха, той се избистри и с избистрянето на въздуха възникна днешния начин на виждане. Най-напред човекът можеше да види себе си и след това предметите наоколо.
към текста >>

86. 9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В окултизма всички твърди тела се наричат "земя", под "вода" се разбират всички течни вещества, а под "въздух" всичко въздухоподобно, газообразно.
Ако наблюдаваме днешните вещества наоколо, ние ще открием, че те имат различни състояния, твърди, течни, газообразни. В окултизма всички твърди тела се наричат "земя", под "вода" се разбират всички течни вещества, а под "въздух" всичко въздухоподобно, газообразно. Още по-фино от останалите е състоянието "огън", топлината. Днешният физик може би няма да признае това за истинно. Но окултистът знае, че "огънят" в действителност е нещо, което може да се сравни със земята, водата и въздуха, но е по-фино от тях. Там където усещате топлина, е налице нещо, което е по-фино от въздуха. На Сатурн не съществуваше нищо от това, което обозначихме като земя, вода и въздух.
към текста >>

На Сатурн не съществуваше нищо от това, което обозначихме като земя, вода и въздух.
В окултизма всички твърди тела се наричат "земя", под "вода" се разбират всички течни вещества, а под "въздух" всичко въздухоподобно, газообразно. Още по-фино от останалите е състоянието "огън", топлината. Днешният физик може би няма да признае това за истинно. Но окултистът знае, че "огънят" в действителност е нещо, което може да се сравни със земята, водата и въздуха, но е по-фино от тях. Там където усещате топлина, е налице нещо, което е по-фино от въздуха. На Сатурн не съществуваше нищо от това, което обозначихме като земя, вода и въздух. Тези твърди, телесни състояния възникнаха едва на Слънцето, на Луната и на Земята. Най-гъстото състояние на Сатурн беше топлината или "огън". В него живееше човешкото тяло, а пръстенът, който заобикаляше Сатурн тъй като всеки Сатурн си има пръстен това всъщност са изхвърлени, изоставени отражения, остатъци от огъня. Ако опишем това по-внимателно ще се отдалечим твърде много от днешната тема.
към текста >>

87. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Представете си един пълен с вода стъклен съд с кубична форма, през който можете да виждате.
Този, който е опознал нашия свят като окултист, знае, че пространството е за физическия свят нещо различно от обикновена празнота. Пространството е изворът, от който физически са изкристализирали всички същества. Представете си един пълен с вода стъклен съд с кубична форма, през който можете да виждате. А сега си представете, че през тази вода бъдат пропуснати определени охлаждащи течения, така че да образуват по най-различен начин лед. Така можете да получите представа за сътворението на света: "пространството"; изговореното в пространството божествено сътворяващо слово; изкристализирането на всички същества и предмети.
към текста >>

А сега си представете, че през тази вода бъдат пропуснати определени охлаждащи течения, така че да образуват по най-различен начин лед.
Този, който е опознал нашия свят като окултист, знае, че пространството е за физическия свят нещо различно от обикновена празнота. Пространството е изворът, от който физически са изкристализирали всички същества. Представете си един пълен с вода стъклен съд с кубична форма, през който можете да виждате. А сега си представете, че през тази вода бъдат пропуснати определени охлаждащи течения, така че да образуват по най-различен начин лед. Така можете да получите представа за сътворението на света: "пространството"; изговореното в пространството божествено сътворяващо слово; изкристализирането на всички същества и предмети.
към текста >>

Това пространство, в което беше изговорено божественото слово, окултистът представя посредством пълния с вода куб.
Това пространство, в което беше изговорено божественото слово, окултистът представя посредством пълния с вода куб. В рамките на това пространство се развиват различни същества. Тези, които се намират най-близо до нас, можем да характеризираме най-добре така: кубът има три успоредни посоки, три оси: дължина, височина, широчина кубът представя трите измерения на пространството. А сега си представете и контра измеренията към тези три измерения, такива каквито са те навън във физическия свят. Можете да си го представите така, сякаш един човек върви в една посока, а един друг срещу него и двамата се срещат. По подобен начин към всяко измерение съществува и контра измерение, така че като цяло получаваме шест лъча.
към текста >>

88. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Можете да разберете какво е болка за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол.
Когато хвърляте камъни в пропастта, минералния групов Аз усеща удоволствие, има приятно чувство. Първоначално може да изглежда парадоксално, но въпреки това е така. Този, който мисли само в аналогии, би могъл да повярва, че, когато разбиваме камъни, това причинява болка на камъка точно както нараняването би причинило болка на живото същество. Но колкото повече раздробявате един камък, толкова повече удоволствие изпитва груповият Аз на минералите. Бихте могли да запитате: кога минералният Аз усеща болка? Можете да разберете какво е болка за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол. А сега изстудете водата дотам, че солта да се обособи в твърди кристали, така че минералното вещество отново да се втвърди. Болката възниква в това обособяване на твърдия елемент. По същия начин би възникнала болка, ако отново съберете всички раздробени парчета от камъка в едно цяло. В груповия Аз на минералите удоволствие възниква винаги, когато минералът се разтвори, а когато се втвърди отново, възниква чувство на болка. Приятно усещане имаме винаги, когато разтваряте сол в гореща вода, чувство на блока имаме винаги, когато предизвиквате кристализация на солта с изстудяване.
към текста >>

Приятно усещане имаме винаги, когато разтваряте сол в гореща вода, чувство на блока имаме винаги, когато предизвиквате кристализация на солта с изстудяване.
Можете да разберете какво е болка за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол. А сега изстудете водата дотам, че солта да се обособи в твърди кристали, така че минералното вещество отново да се втвърди. Болката възниква в това обособяване на твърдия елемент. По същия начин би възникнала болка, ако отново съберете всички раздробени парчета от камъка в едно цяло. В груповия Аз на минералите удоволствие възниква винаги, когато минералът се разтвори, а когато се втвърди отново, възниква чувство на болка. Приятно усещане имаме винаги, когато разтваряте сол в гореща вода, чувство на блока имаме винаги, когато предизвиквате кристализация на солта с изстудяване.
към текста >>

89. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Така за окултиста четирите елемента земя, вода, въздух и огън се явяват в различни тонови съотношения, които са съвършено скрити за възприятията на обикновения човек.
За духовното възприятие тези съотношения се изразяват в тонове, възприемаеми за духовните уши в духовния свят. Това реалните скрити причини на това, което се нарича "музика на сферите". Тези числа ви дават действително съществуващите в духовния свят хармонии. Виждате, че точно както ясновидецът възприема в астралния свят образи и цветове, така и ясночуващият чува в духовния свят или в Девакана духовните хармонии на нещата. За този, чието духовно ухо е обучено в това, за всичко, което е откровение тук на физическия план са възприемаеми тоновете, като скрити духовни причини. Така за окултиста четирите елемента земя, вода, въздух и огън се явяват в различни тонови съотношения, които са съвършено скрити за възприятията на обикновения човек. Посветените са изобразили във физическия свят тоновите съотношения, които можеха да чуят от скритите причини на земята, водата, въздуха и огъня. Резултатът от тези звукови трептения е запазен в първоначалното звучене на един музикален инструмент лирата. При лирата съотношението на трептенията на струните и е подражание на звуците, които посветените са познавали за четирите елемента. Те съответствуваха така
към текста >>

90. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

А кога то имаме пред себе си чаша вода, и поставим в нея малко сол или бучка захар, и наблюдаваме как солта или захарта се разтваря, то тогава усещането е: тук има душа.
Така ние се научаваме да усещаме заобикалящата ни природа, и природата се превръща за нас все повече в душа и дух. И когато отидем в каменоломната, и там работниците раздробяват камъните, то за нас това е, ако превърнем идеите на духовната наука в душевни чувства, не просто нещо абстрактно. Ние не вижда ме просто раздробяващата се в каменни късове скала. Да, дори когато скалата бива взривявана, за нас това не е нещо абстрактно, а ние се учим да съусещаме, какво чувства надарената с душа и дух природа. А кога то имаме пред себе си чаша вода, и поставим в нея малко сол или бучка захар, и наблюдаваме как солта или захарта се разтваря, то тогава усещането е: тук има душа. И ако искаме да знаем, какво е вътре в тази душа, ние не бива да използваме обикновени аналогии. Тъй като лесно бихме могли да сметнем: когато работниците раздробяват скалата, това предизвиква чувство на болка в природата. Но случаят е тъкмо обратен. Това, което се нарича раздробяване в царството на камъните, предизвиква в природата най-голяма радост, вътрешно удовлетворение, а такова чувство тя изпитва и когато разтваряме сол или бучка захар във вода. От разтварянето на минералното тяло водата се прониква от вълни на удоволствие.
към текста >>

Това, което се нарича раздробяване в царството на камъните, предизвиква в природата най-голяма радост, вътрешно удовлетворение, а такова чувство тя изпитва и когато разтваряме сол или бучка захар във вода.
Да, дори когато скалата бива взривявана, за нас това не е нещо абстрактно, а ние се учим да съусещаме, какво чувства надарената с душа и дух природа. А кога то имаме пред себе си чаша вода, и поставим в нея малко сол или бучка захар, и наблюдаваме как солта или захарта се разтваря, то тогава усещането е: тук има душа. И ако искаме да знаем, какво е вътре в тази душа, ние не бива да използваме обикновени аналогии. Тъй като лесно бихме могли да сметнем: когато работниците раздробяват скалата, това предизвиква чувство на болка в природата. Но случаят е тъкмо обратен. Това, което се нарича раздробяване в царството на камъните, предизвиква в природата най-голяма радост, вътрешно удовлетворение, а такова чувство тя изпитва и когато разтваряме сол или бучка захар във вода. От разтварянето на минералното тяло водата се прониква от вълни на удоволствие. При другите процеси е различно.
към текста >>

Това, което беше разтворено в течния елемент, трябваше да се свие, да кристализира, процес подобен на този, който виждаме в чашата вода, в която сме разтворили сол.
Нека си спомним пра миналото на земята, онова време на земята, когато тя беше едно огнено-течно тяло и всички метали и минерали бяха разтворени в нея. Земята не можеше да остане такава, тъй като тя трябваше да се превърне в сцената, по която ние днес стъпваме. Металите и минералите трябваше да се втвърдят от течния елемент. Те трябваше да станат твърди, трябваше да се свият. Това, което беше разтворено в течния елемент, трябваше да се свие, да кристализира, процес подобен на този, който виждаме в чашата вода, в която сме разтворили сол. Изстудете водата и ще видите солните кристали да се отделят като твърди тела от водната маса. Ако проследите чувствата, които възникват при това, то те ще бъдат чувства на болка в привидно мъртвото царство на камъните. Всичко привидно разрушаване и раздробяване на царството на камъните е удоволствие за земята. Всяко консолидиране, всяко втвърдяване, всяко кристализиране се осъществява в болки, и в болки са се образували и всички камъни, всеки твърд минерал на арената, която обитаваме. Малко или много такъв беше случаят, когато земята ни се втвърдяваше.
към текста >>

91. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Затова образно казано само трябва да се вземе не голяма капка масло, която плава във вода, да се сложи в нейната екваториална област не голям кръг картон и да се прободе с игла в средата.
Научният работник много добре ни показва сега, как всичко това може да стане, тази Кант-Лапласова теория. Затова образно казано само трябва да се вземе не голяма капка масло, която плава във вода, да се сложи в нейната екваториална област не голям кръг картон и да се прободе с игла в средата. След това, ако достатъчно бързо се завърти иглата, то от капката масло ще започнат да се отделят малки капки, така че в умален вид ще се появи цялата мирова система, и може нагледно да се види това, което се е случило при образуването на мировата система в пространството. Но научният работник забравя едно: а именно, че сам е присъствал в това, че е направил всички необходими приготовления и е започнал да върти иглата, и че във великия Космос не може от само себе си да стене това, което и в малкия космос също не може да се случи от само себе си. А там, в пространството, по негово мнение, трябва да става от само себе си. Това никак не е трудно да се разбере; но правилните физични положения се използват по такъв начин, че който не може да види това, той и не вижда. И така при образуването на тези планети са действали духовни сили и духовни същества, и ние ще разгледаме нещо от тези деятелности.
към текста >>

92. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

На Сатурн не имало нищо от това, което ние наричаме каменни маси, минерален свят в съвременен смисъл, не е имало също и вода в съвременен смисъл, и дори не е имало въздух, но това, което е имало от днешните елементи на Земята, допуска сравнение само с топлината – с “огън”, както ние наричаме това в окултизма.
Нашата Земя започнала своето развитие като Сатурн, преминала през слънчевото и лунното развитие, и след това е дошла до своето днешно образуване. Поради това, когато нашата Земя е била Сатурн, на това мирово тяло Сатурн всичко разбира се, е било съвършено различно, отколкото на нашата съвременна земна планета. На Сатурн не имало нищо от това, което ние наричаме каменни маси, минерален свят в съвременен смисъл, не е имало също и вода в съвременен смисъл, и дори не е имало въздух, но това, което е имало от днешните елементи на Земята, допуска сравнение само с топлината – с “огън”, както ние наричаме това в окултизма. Но, разбира се, ние не бихме си съставили правилно представа, ако бихме си помислили, че този огън на Сатурн е имал такъв вид, като пламъка на нашите свещи или пламъка от газ. Ще си съставите правилна представа, ако помислите за това, че, на приливи и отливи, пулсира в нашето собствено тяло, ако помислите за това основно различие, каквото в това отношение съществува между низшите животински същества, съхранени в известна степен на развитие, и човека. Топлината на низшето животно съответства на топлината на неговото обкръжение. Амфибията няма своя вътрешна топлина, а има само топлината на своето обкръжение; то е хладно или топло съответно на своето обкръжение. Човек има своя собствена вътрешна постоянна топлина, каквато му е необходима.
към текста >>

Тази сила – не е вода, не е земя, не е въздух, а е особен елемент, и този особен елемент е бил единственото, което е съществувало на Стария Сатурн, първото въплъщение на нашата Земя.
Топлината на низшето животно съответства на топлината на неговото обкръжение. Амфибията няма своя вътрешна топлина, а има само топлината на своето обкръжение; то е хладно или топло съответно на своето обкръжение. Човек има своя собствена вътрешна постоянна топлина, каквато му е необходима. Неговият организъм трябва да се грижи, при наличие на външен хлад да запазва своята топлина на известно ниво; и вие знаете, че когато настъпят нарушения на тази вътрешна топлина, като например при простуда или подобно на това, настъпва и нарушение на здравето на физическото тяло. Вие знаете, че всъщност човек може да запази до определена степен топлината си; и той трябва да мисли, че в основата на тази вътрешна топлина лежи нещо като сила, която поражда тази топлина. Тази сила – не е вода, не е земя, не е въздух, а е особен елемент, и този особен елемент е бил единственото, което е съществувало на Стария Сатурн, първото въплъщение на нашата Земя. Ако бихме могли да отидем в това време на мировото пространство – разбира се, това е фантазия, но тук е необходима, за да си представим какво е било тогава, то вие не бихте видели Сатурн, тъй като в своето древно състояние не е излъчвал никаква светлина. За да станат светещи, мировите тела трябвало в началото да станат Слънце или да имат връзка с някакво Слънце. Ако бихме се приближили към Стария Сатурн, то бихме забелязали: Тук е топло! Бихте го изживели като запълнено от топлина пространство, като един вид напалена печка. Само посредством тези топлинни сили би възвестил за себе си Стария Сатурн.
към текста >>

93. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И когато по-тънките субстанции се отделят, то ние виждаме как газообразното състояние се уплътнява до вода.
Сега ние имаме мирово тяло, което се състои от Земя и Луна; тъй като съвременната Луна по това време е била още в Земята. Тогава е станало нещо забележително. Благодарение на това, че всички по-тънки сили се отделили заедно със Слънцето, последвало – напълно естествено – много бързо втвърдяване. Това, което преди е било само силови линии сега вече се явява съвсем плътен образ. И когато по-тънките субстанции се отделят, то ние виждаме как газообразното състояние се уплътнява до вода. Всичко сега в цялост се състои не само от огън и въздух, но и от вода. Силата на светлината си отишла заедно с отделеното Слънце. На Земята станало отново тъмно; само една част от силите на светлината съществата на Земята задържали в себе си.
към текста >>

Всичко сега в цялост се състои не само от огън и въздух, но и от вода.
Сега ние имаме мирово тяло, което се състои от Земя и Луна; тъй като съвременната Луна по това време е била още в Земята. Тогава е станало нещо забележително. Благодарение на това, че всички по-тънки сили се отделили заедно със Слънцето, последвало – напълно естествено – много бързо втвърдяване. Това, което преди е било само силови линии сега вече се явява съвсем плътен образ. И когато по-тънките субстанции се отделят, то ние виждаме как газообразното състояние се уплътнява до вода. Всичко сега в цялост се състои не само от огън и въздух, но и от вода. Силата на светлината си отишла заедно с отделеното Слънце. На Земята станало отново тъмно; само една част от силите на светлината съществата на Земята задържали в себе си.
към текста >>

Както заедно с образуване на въздуха възниква светлина, така с уплътняване на въздуха до вода се появило съответното отражение.
Тук отново идваме до важен момент. Както заедно с образуване на въздуха възниква светлина, така с уплътняване на въздуха до вода се появило съответното отражение. А именно, както въздухът се отнася към светлината, точно така водата се отнася към звука, към тона. Разбира се, звукът може да минава през въздуха и да предизвиква там колебания; благодарение на това, той става чуван, може да се чува. Но звукът – като такъв – възникнал, появил се на Земята с образуването на водата. И както въздухът бил пронизан от действието на светлината, точно така, сега цялата вода, до която се уплътнил въздуха, тъй като тук имаме Земя състояща си от топлина, въздух и вода, така цялата вода се пронизва от звукови лъчи. В това време нашата Земя, особено в тези части, където била водна, е пронизана от хармонията на сферите, чиито хармонични звучения във всевъзможни съчетания се вливат в нашата Земя от мировото пространство; и като следствие на тези взаимодействия на звука във водата е придобило важност във висша степен.
към текста >>

И както въздухът бил пронизан от действието на светлината, точно така, сега цялата вода, до която се уплътнил въздуха, тъй като тук имаме Земя състояща си от топлина, въздух и вода, така цялата вода се пронизва от звукови лъчи.
Тук отново идваме до важен момент. Както заедно с образуване на въздуха възниква светлина, така с уплътняване на въздуха до вода се появило съответното отражение. А именно, както въздухът се отнася към светлината, точно така водата се отнася към звука, към тона. Разбира се, звукът може да минава през въздуха и да предизвиква там колебания; благодарение на това, той става чуван, може да се чува. Но звукът – като такъв – възникнал, появил се на Земята с образуването на водата. И както въздухът бил пронизан от действието на светлината, точно така, сега цялата вода, до която се уплътнил въздуха, тъй като тук имаме Земя състояща си от топлина, въздух и вода, така цялата вода се пронизва от звукови лъчи. В това време нашата Земя, особено в тези части, където била водна, е пронизана от хармонията на сферите, чиито хармонични звучения във всевъзможни съчетания се вливат в нашата Земя от мировото пространство; и като следствие на тези взаимодействия на звука във водата е придобило важност във висша степен. Разбира се, вие трябва да си представите, че в тази първична вода, в тази течаща водна Земя, са се съдържали всички субстанции, които сега са отделени като метали, минерали и т.н. Особено голям интерес представлява да отправим духовен поглед в това далечно време и да видим, как от водата възникват всевъзможни форми под въздействието на звука, който създава образувания във водата. Това е било удивително време от нашето земна развитие. Това се е извършвало тогава в грандиозни размери, нещо подобно на онова, когато изсипвате ситен пясък на метална пластинка и прокарате по нея лък, тогава възникват трептящи звукови фигури.
към текста >>

Разбира се, вие трябва да си представите, че в тази първична вода, в тази течаща водна Земя, са се съдържали всички субстанции, които сега са отделени като метали, минерали и т.н.
А именно, както въздухът се отнася към светлината, точно така водата се отнася към звука, към тона. Разбира се, звукът може да минава през въздуха и да предизвиква там колебания; благодарение на това, той става чуван, може да се чува. Но звукът – като такъв – възникнал, появил се на Земята с образуването на водата. И както въздухът бил пронизан от действието на светлината, точно така, сега цялата вода, до която се уплътнил въздуха, тъй като тук имаме Земя състояща си от топлина, въздух и вода, така цялата вода се пронизва от звукови лъчи. В това време нашата Земя, особено в тези части, където била водна, е пронизана от хармонията на сферите, чиито хармонични звучения във всевъзможни съчетания се вливат в нашата Земя от мировото пространство; и като следствие на тези взаимодействия на звука във водата е придобило важност във висша степен. Разбира се, вие трябва да си представите, че в тази първична вода, в тази течаща водна Земя, са се съдържали всички субстанции, които сега са отделени като метали, минерали и т.н. Особено голям интерес представлява да отправим духовен поглед в това далечно време и да видим, как от водата възникват всевъзможни форми под въздействието на звука, който създава образувания във водата. Това е било удивително време от нашето земна развитие. Това се е извършвало тогава в грандиозни размери, нещо подобно на онова, когато изсипвате ситен пясък на метална пластинка и прокарате по нея лък, тогава възникват трептящи звукови фигури. Вие, разбира се, знаете, какви правилни фигури възникват тогава. По същия начин под въздействието на музиката, звучаща в мировото пространство, възникнали всевъзможни образувания и форми; веществата, които били разтворени във водата, самите те били течащи, се подчинили на мировата музика и се подреждали съгласно нея.
към текста >>

Сгъстената до белтъчно образувание вода се включва в линиите на нервите.
Най-важното образувание от този танц на веществата е белтъка, протоплазмата; това е основата на всички живи организми. Оставете материалистите да размишляват над механичното съединяване на белтъка от кислород, азот, въглерод и т.н., колкото им се иска. Първичната протоплазма, белтъчното вещество, се е образувало от мировото вещество, което се е създало под действието на хармонията на мировата музика. Така че в живия организъм веществата се обединяват съгласно музиката на сферите. Към предишните тънки образувания сега се присъединява и влиза в тях това белтъчно вещество, тази протоплазма, която пронизва всичко живо по линиите, които ви обрисувах като топлинни; водата, под въздействието на мировия звук преминава сгъстявайки се в белтъчно вещество и постепенно преминава в образуването на кръвта. Сгъстената до белтъчно образувание вода се включва в линиите на нервите. И преди всичко белтъчното вещество е образувало себе си като един вид обвивка, лепкава субстанция, за да бъде, така да се каже, защитено външно. Всичко това действително е станало в следствие танца на веществата в съответствие с музиката на сферите.
към текста >>

94. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Това, което днес е покрито с вода, тогава е било земя, и там са живеели предците на хората, които днес образуват европейско-азиатската човешка култура.
И по-нататък ще се връщаме в развитието на човечеството, макар и не толкова далече, както в последната лекция, поради недостиг на време. Но наблюдението, което предприехме ще ни бъде от помощ, когато разглеждаме хода на развитието на небесните същества. Днес ние ще се задълбочим в миналото приблизително до средата на Атлантския период. Това е този период от време, когато предците на днешното човечество живеели на запад от Европа, между Европа и Америка, на този континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан. Земята тогава изглеждала по друг начин. Това, което днес е покрито с вода, тогава е било земя, и там са живеели предците на хората, които днес образуват европейско-азиатската човешка култура. Ако хвърлим духовен поглед на душевния живот на този допотопен атлантски народ, то душевния живот ще ни се представи съвършено различно, отколкото душевния живот на следатлантското човечество. От предишните разглеждания знаем колко мощно се изменило всичко в хода на земното развитие, а също и душата на човека, чак до промените в състоянието, в момента на дневното бодърствуване и на нощния сън – всичко в живота на човешкото съзнание се изменило от този момент.
към текста >>

95. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ако вие бихте имали случай да разгледате известни места, например, в източниците, където отдолу лежат камъните, и отгоре върху тях расте мъх, и там се образува един вид граница,плоскост, между растението и камъка и над това капе вода – това също е необходимо – тогава вие бихте видели, че това, което се нарича нимфи и ундини е нещо напълно реално, това се проявява тук с особена сила.
Ако вие бихте имали случай да разгледате известни места, например, в източниците, където отдолу лежат камъните, и отгоре върху тях расте мъх, и там се образува един вид граница,плоскост, между растението и камъка и над това капе вода – това също е необходимо – тогава вие бихте видели, че това, което се нарича нимфи и ундини е нещо напълно реално, това се проявява тук с особена сила. Там където се допират метали и други образувания на земното царство, лежат цели снопове от съществата наречени гноми. Четвъртата група се представя от саламандрите. Тя като че ли е най-младата вид в редицата на всички елементарни същества; но не е по-малко многочислен. В голямата си част, това всъщност са същества, които произхождат от обособяването на маймуните от тяхната групова душа. Тези същества също търсят за себе си храна и я намират там, където човешкото царство влиза не в нормално, а в отклоняващо се от нормите отношение към животинското царство.
към текста >>

Това е подобно, ако вие бихте намокрили с вода само края на кълбо.
Те не дохождат долу до физическото тяло: те не докосват физическия свят. Но също и тук има преходни състояния. Човекът е възникнал именно благодарение на това, че цялото негово душевно и духовно същество се уплътнило до физическо тяло. При човека груповата душа изцяло се насочила надолу към физичното ниво, и физическото тяло на човека станало отпечатък на груповата душа. Да предположим, че същество от вида на Зевс – което се явява несъмнено реално – така да се каже, само леко се докосва до физическото ниво, само немного влиза в него. Това е подобно, ако вие бихте намокрили с вода само края на кълбо. Така в атлантската епоха определени същества само докосвали физическия свят. Физическите очи не виждали онова, което оставало духовно, астрално, етерно. Видима станала само тази малка част, която навлиза във физическото. От тези възприятия е възникнала символиката на митологията. Когато орелът се явява символ на Зевс, то е от това, че зевсовата природа на орела се явява тази точка, където висшите светове се докосвали до физическия свят.
към текста >>

96. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Но тогава не е имало нито твърди тела, нито вода, нито газ.
На Луната това физическо тяло още не е било усвоило за себе си законите на минералното царство; ако тогава бяха го изгорили, то не би останала никаква минерална пепел. Тъй като минерали в сегашния земен смисъл тогава още не е имало. И така, да отбележим: физическото битие и минералното битие всъщност са две различни неща. Човешкото физическо тяло е физическо, защото над него властват тези същите закони, както и над камъните; човешкото физическо тяло в същото време е и минерално, защото то е пропито от минералните вещества. На Сатурн съществувал първият зачатък на физическото тяло. Но тогава не е имало нито твърди тела, нито вода, нито газ. На Сатурн било само топло, състояние на топлина. съвременния физик не знае това състояние на топлина, тъй като той предполага, че топлината може да съществува само като свойство на газовете, водата и твърдите тела. Но това е заблуда. Физическото човешко тяло, което сега е усвоило в себе си минералните субстанции, било на Сатурн в сцепление с физическите закони. Ние всъщност сме физически закони, които действат в линии, във форми,това, което познавате във физиката като закони.
към текста >>

97. СЪДЪРЖАНИЕ GA_103 Евангелието на Йоан

Човекът беше роден от „въздух” и “вода” занапред това ще става от Духа „Сина Чо- вешки” Мойсей като предизвестител на Бога, който е въплътеният “АЗ-съм”.
Разговорът с Никодим. Човекът през Лемурийската и Атлантската епоха. Човекът беше роден от „въздух” и “вода” занапред това ще става от Духа „Сина Чо- вешки” Мойсей като предизвестител на Бога, който е въплътеният “АЗ-съм”. Манас или Духът-Себе и “хля- ба на живота”, Буди или Духът-Живот.
към текста >>

98. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Стария Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет.
Ето това трябваше да покаже Христос в своето първо знамение. Най-напред Той трябваше да покаже, че Азът е длъжен да стане самостоятелен и виждаме, че Христос се обръща към тези, които вече бяха разрушили веригите на кръвното родство. Христос трябваше да се появи всред една такава сватба, където телата бяха под влиянието на алкохола; на тази сватба се пиеше вино. И тук Христос Исус показва каква е Неговата мисия през различните периоди на Земното развитие. Колко често се говори за превръщането на водата във вино и за смисъла на този чуден процес. От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Стария Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет. Вероятно към подобни тълкувания прибягват любители на виното. Защото тези символи съвсем не са така прости. Трябва да е ясно, че Христос казва: Моята мисия се отнася към далечното бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и духовния свят, да пробуди Любовта към духовния свят като един свободен дар на самостоятелния Аз. Тази Любов - в пълна свобода - трябва да свърже хората с Боговете, докато по-рано те бяха свързани с тях чрез принуждаващите импулси на груповата душа.
към текста >>

Онези, които трябваше да си спомнят тази древна връзка с божествения свят, бяха кръщавани с вода.
Обаче ние знаем, че човекът съществуваше дори и тогава, когато Земята беше течна планета. Но тогава човекът беше в много по-голяма степен свързан с духовния свят, отколкото по-късно. Колкото повече Земята се втвърдяваше, толкова по-бързо се материализираше и човекът. Човекът се съдържаше във водата на течната Земя; но той можа да стъпи върху нея, едва когато тя се втвърди до необходимата степен. А втвърдяването на човека пораждаше следните мисли: Човекът е роден от водната Земя и тогава той е бил дълбоко свързан с божествения свят. Онези, които трябваше да си спомнят тази древна връзка с божествения свят, бяха кръщавани с вода. Водното кръщение трябваше да бъде символът за миналите епохи:
към текста >>

Онази древна зависимост, за която кръщението с вода трябваше да напомня, е окончателно изгубена; тя е изгубена също и в това, което символизира виното, жертвоприношението с вино.
Но Христос Исус трябваше да кръщава по друг начин. Той трябваше да посочва на хората не миналото, а бъдещето, към което те могат да се устремят с помощта на своите вътрешни, духовни сили. Човекът може да се свърже с Боговете чрез “светия” и непомрачен Дух. Водното кръщение беше един вид напомнящо кръщение. Обаче кръщението със “Светия Дух” е пророческо кръщение, което сочи към бъдещето. Онази древна зависимост, за която кръщението с вода трябваше да напомня, е окончателно изгубена; тя е изгубена също и в това, което символизира виното, жертвоприношението с вино. Дионисий е разкъсаният Бог, който се вмъква в отделните души, така че отделните части не знаят вече нищо една за друга. Човекът е раздробен в безброй отломки, захвърлен в материята чрез всичко онова, което благодарение на алкохола -символа на Дионисий - беше дадено на човечеството. Обаче сватбата в Кана Г алилейска загатва за друг, велик принцип. Това е педагогическият принцип на еволюцията. Разбира се, има и абсолютни истини, обаче те не могат да се дават на човечеството по всяко време.
към текста >>

Обаче Той не иска да е на Земята само за онези, които могат да се издигнат чрез акта на кръщението с вода.
Нека спрем вниманието си на това, което всъщност Христос искаше да каже: Аз искам да подновя духовните връзки и на онези хора, които са потънали в материалния свят, символизиран тук с употребата на алкохола. Обаче Той не иска да е на Земята само за онези, които могат да се издигнат чрез акта на кръщението с вода. И сега следва една многозначителна подробност. В Евангелието на Йоан се споменават “шест каменни делви за очистване” (2, 6). Към числото шест ще се върнем по-късно. А “очистване” е нещо, което става чрез кръщението. В епохата, когато са написани Евангелията, за “кръщението” хората са говорели като за едно “очистване” или “пречистване” Всъщност хората никога не са казвали “кръщение”, а единствено “кръщавам” и това, което настъпвало след “кръщението” наричали “пречистване”.
към текста >>

Но Той отговаря: Това, което ще извърша сега, е свързано със старите времена, с отношението между “мен” и “теб”;защото моето време, когато виното ще бъде превърнато във вода, още не е дошло.
Но Той отговаря: Това, което ще извърша сега, е свързано със старите времена, с отношението между “мен” и “теб”;защото моето време, когато виното ще бъде превърнато във вода, още не е дошло. Изобщо, какъв смисъл би имало да каже: “Жено, какво общо имаш ти с Мен? ”, след като все пак извършва това, за което майката Го подканва?! Смисълът се крие в следното: да разберем, че до днешното състояние на човечеството се стига по пътя на кръвното родство; знамението беше дадено в името на старите традиции, които все още се нуждаеха от действието на алкохола, но и че идва време, когато самостоятелният Аз ще се освободи от кръвните връзки. С други думи, Той временно може да остане в рамките на старите традиции, обаче се задава нещо ново, задава се “Неговото време”.
към текста >>

Тогава дойде една жена от Самария, за да черпи вода.
Тогава дойде една жена от Самария, за да черпи вода.
към текста >>

„А Йоан кръщаваше също и в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и отиваха там и се кръщаваха.
„А Йоан кръщаваше също и в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и отиваха там и се кръщаваха.
към текста >>

99. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”.
В тези лекции вече показахме, че в разговора между Христос Исус и Никодим става дума всъщност за това, че Христос се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи. За онзи, който разбира подобни неща, това ясно е загатнато в Евангелието: Никодим отива при Христос Исус “нощем”, т.е. в едно състояние на съзнанието, в което човек не си служи със своите външни сетивни органи. Ние съвсем не искаме да останем при тривиалните тълкувания, които някои дават за тази дума “нощем”. Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”. Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно.
към текста >>

от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. ”
Исус отговори: Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди. от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. ”
към текста >>

Докато повтаря Лунното състояние, тя се състои от вода и водни пари, не от днешната вода, а от течна субстанция, подобна на водата; истинското течно състояние идва по-късно.
Когато Земята започна своето развитие, тя отново трябваше да повтори всички предишни планетарни състояния. При една нова еволюционна степен, всяко тяло и всяко същество в Космоса винаги повтаря предишните състояния; така и нашата Земя повтаря, макар и в съкратен вид, Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние. Докато повтаря Лунното състояние, тя се състои от вода и водни пари, не от днешната вода, а от течна субстанция, подобна на водата; истинското течно състояние идва по-късно. Това течно кълбо, което се носи в мировото пространство, е съставено не от днешната вода, а от смесени вода и водни пари, следователно от газов и воден елемент, и в тази среда е потопен човекът. Той се намира в това течно кълбо, понеже твърдите субстанции още не са отложени всред въз-душно-водните маси. От днешния човек там вече са неговият Аз и неговото астрално тяло. Обаче този Аз и това астрално тяло все още не се чувствуват като самостоятелни сили, а като че ли са вложени в недрата на божествено-духовните Същества; те все още не се чувствуват отделени от онова Същество, чието тяло е течната, газообразна Земя. И сега в тези астрални тела, надарени с Аз, се образуват нежните и фини заложби или наченки на човека.
към текста >>

Това течно кълбо, което се носи в мировото пространство, е съставено не от днешната вода, а от смесени вода и водни пари, следователно от газов и воден елемент, и в тази среда е потопен човекът.
Когато Земята започна своето развитие, тя отново трябваше да повтори всички предишни планетарни състояния. При една нова еволюционна степен, всяко тяло и всяко същество в Космоса винаги повтаря предишните състояния; така и нашата Земя повтаря, макар и в съкратен вид, Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние. Докато повтаря Лунното състояние, тя се състои от вода и водни пари, не от днешната вода, а от течна субстанция, подобна на водата; истинското течно състояние идва по-късно. Това течно кълбо, което се носи в мировото пространство, е съставено не от днешната вода, а от смесени вода и водни пари, следователно от газов и воден елемент, и в тази среда е потопен човекът. Той се намира в това течно кълбо, понеже твърдите субстанции още не са отложени всред въз-душно-водните маси. От днешния човек там вече са неговият Аз и неговото астрално тяло. Обаче този Аз и това астрално тяло все още не се чувствуват като самостоятелни сили, а като че ли са вложени в недрата на божествено-духовните Същества; те все още не се чувствуват отделени от онова Същество, чието тяло е течната, газообразна Земя. И сега в тези астрални тела, надарени с Аз, се образуват нежните и фини заложби или наченки на човека. Това е по сочено в първата рисунка.
към текста >>

И така, човекът се сгъстява от вода и въздух, но той отново ще се “разтвори”.
И така, човекът се сгъстява от вода и въздух, но той отново ще се “разтвори”. Днес той може да си представи този процес само духовно, като поддържа съзнанието за бъдещето си телесно състояние. Обаче само по този начин хората получават необходимата сила, за да се доближат до това състояние още днес.
към текста >>

Това означава, че навремето човекът се е родил не от плът и кръв, а от въздух и вода.
Ако човекът постигне този вид съзнание, той вече е постигнал своята земна цел, вече е изпълнил своята земна мисия. Какво означава това? Това означава, че навремето човекът се е родил не от плът и кръв, а от въздух и вода. И по-късно, в Духа, той действително трябва да осъществи новото си раждане от въздух и вода.
към текста >>

И по-късно, в Духа, той действително трябва да осъществи новото си раждане от въздух и вода.
Ако човекът постигне този вид съзнание, той вече е постигнал своята земна цел, вече е изпълнил своята земна мисия. Какво означава това? Това означава, че навремето човекът се е родил не от плът и кръв, а от въздух и вода. И по-късно, в Духа, той действително трябва да осъществи новото си раждане от въздух и вода.
към текста >>

“Водата” носела същото име - вода; но думата “пневма”, която днес се употребява като “Дух”, тогава означавала “въздух”.
По времето, когато възникват Евангелията, смисълът на думите бил по-различен отколкото днес. “Водата” носела същото име - вода; но думата “пневма”, която днес се употребява като “Дух”, тогава означавала “въздух”. Думата “пневма” трябва да превеждаме като “въздух” или “пара”, иначе настъпват недоразумения. Ето защо съответното изречение от разговора между Исус и Никодим трябва да гласи:
към текста >>

„Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и въздух, той не може да влезе в царството Божие” (3. 5).
„Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и въздух, той не може да влезе в царството Божие” (3. 5).
към текста >>

100. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Когато физическото тяло е достатъчно повлияно от душата, това се проявява в един външен симптом: ученикът усеща като че ли вода залива нозете му.
Обаче не те са същественото; те само показват, че съответният окултен кандидат е достатъчно обучен. Когато физическото тяло е достатъчно повлияно от душата, това се проявява в един външен симптом: ученикът усеща като че ли вода залива нозете му. Усещането е съвсем конкретно. А едно друго реално усещане се изразява под формата на могъщо видение в астралния свят, където вижда като пред себе си „измиването на нозете”, преклонението на по-висшата степен пред по-низшата. И тогава в астралния свят човек изживява това, което в Евангелието на Йоан е описано като исторически факт.
към текста >>

101. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Представете си, че пред Вас имате съд с вода, и че в нея сте разтворили определено количество сол, така че водата остава сравнително прозрачна.
Представете си, че пред Вас имате съд с вода, и че в нея сте разтворили определено количество сол, така че водата остава сравнително прозрачна. После, нагрявайки водата, Вие получавате солен разтвор. Сега пристъпвате към изстудяване на водата. Солта се отлага и Вие виждате как тя пада на дъното. Така изглежда процесът за този, който наблюдава само с физическите очи. Обаче за този, който вижда с духовните очи, става и нещо друго.
към текста >>

102. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Там не съществува още нищо от нашите земни животински и растителни светове, нищо от това, което наричаме течни вещества или вода; не съществува нищо от това, което днес познаваме като въздух или газове.
Сега искам да опиша тези четири състояния на нашето планетарно съществуване, доколкото това е необходимо за обяснение на Откровението. Ако се пренесете с поглед на ясновидеца до старото Сатурново съществуване, вие бихте стигнали до една чудновата планета. Този стар Сатурн е едно небесно тяло, върху което не се намира още нищо от това, което днес наричаме минерали, твърди земни вещества. Там не съществува още нищо от нашите земни животински и растителни светове, нищо от това, което наричаме течни вещества или вода; не съществува нищо от това, което днес познаваме като въздух или газове. Ако бихте си представили, че с днешните очи които разбира се тогава не съществуваха бихте се намирали някъде в мировото пространство и бихте се приближили до този Сатурн, вие не бихте видели нищо в неговото начално състояние; защото той не светеше. Следователно вие не бихте могли да видите отвън този Сатурн с вашите очи в първата половина на неговото съществуване. Ако бихте се приближили до него и бихте проникнали в пространството, което той заемаше, вие бихте почувствували (ако бихте могли да употребите вече вашите днешни сетива) -, като че се вмъквате в една пещ. Бихте могли да различите това пространство от останалото само чрез това, че това сферично пространство е по-топло от заобикалящата го среда. Топлината е единственото от днешните състояния, което ние бихме намерили на стария Сатурн.
към текста >>

На старото Слънце нямаше още никаква вода, никаква твърда материя.
Развитието на Сатурн трае определено време. След това цялото това развитие преминава в една духовна сфера, в едно състояние, което външно не би могло да бъде възприемано от такива сетива като на днешния човек; след това възниква второто въплъщение на нашата планета Земя, а именно планетата Слънце или Старото Слънце. Тя е забележителна с това, че още от рано е толкова напреднала, щото излъчва светлина. Това се дължи на факта, че Старото Слънце не се състоеше само от топлина, а топлинната материя беше се сгъстила вече до газова или въздухообразна материя. На старото Слънце нямаше още никаква вода, никаква твърда материя. То се състоеше само от въздухообразна и топлинна маса. Но благодарение на това то беше вече в състояние да бъде едно светещо тяло. Едно днешно око би го виждало като една планета излъчваща светлина в мировото пространство. Сега, след като тази планета се беше развила да там, стана възможно към зачатъка на човешкото физическо тяло да бъде присъединено етерното или жизнено тяло. Следователно сега човешкото същество се състоеше от физическо и етерно тяло, докато на Сатурн то имаше само зачатъка на физическото тяло.
към текста >>

103. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Следователно представете си всички онези същества на Земята, които до тогава ще са намерили възможността, ще са добили способността да изразяват доброто, благородното, разумното, красивото във външната материална форма; който ще носят на лицето си отпечатъка на Христа Исуса, който ще проявят в своите думи един израз на Христа Исуса, чиито мисли ще звучат в пространството, всички те ще имат силата да разтопят, да разтворят това, което съдържат в себе си като физическа материя, както топличката вода разтваря солта.
И тогава Земята ще е достигнала целта на своето физическо развитие. Тогава Земята ще се превърне в едно астрално небесно тяло. Всичко, което съществува на Земята като същества, ще се преобрази в едно астрално небесно тяло. Физическото вещество ще изчезне като физическо вещество. То ще премине в онази част, която до тогава ще е намерила възможността да се одухотвори, да се превърне в дух, в астрално вещество. Следователно представете си всички онези същества на Земята, които до тогава ще са намерили възможността, ще са добили способността да изразяват доброто, благородното, разумното, красивото във външната материална форма; който ще носят на лицето си отпечатъка на Христа Исуса, който ще проявят в своите думи един израз на Христа Исуса, чиито мисли ще звучат в пространството, всички те ще имат силата да разтопят, да разтворят това, което съдържат в себе си като физическа материя, както топличката вода разтваря солта. Всичко земно физическо ще се превърне в едно астрално небесно кълбо. Обаче онова, което дотогава не ще е стигнало до там, да бъде един израз на доброто, благородното, разумното и красивото в материята, в тялото, то не ще има силата да разтвори материята ще остане да съществува.
към текста >>

Но също както Любовта разтваря материята, както топлата вода разтваря солта, така и противоположното на Любов та ще изтласка в течение на 7 степени това, което не е станало способно да изпълни мисията на Земята.
Докато се отлъчва и изхвърля това, което се е втвърдило в материята, ще изминат 7 подепохи; а силата, която ще изхвърля изоставеното, негодното, ще бъде противоположна на онази, която ще повдигне добрите същества. Кое ще даде на тези същества способността да разтворят материята? Това ще бъде именно силата на Любовта, която ще бъде добита чрез Христовия Принцип. Съществата ще станат способни да разтварят материята чрез това, че те ще приемат в своите души Любовта. Колкото душата става по-топла чрез Любовта, толкова по-силно ще може тя да действува върху материята; тя ще одухотвори, ще астрализира цялата Земя, ще я превърне в едно астрално кълбо. Но също както Любовта разтваря материята, както топлата вода разтваря солта, така и противоположното на Любов та ще изтласка в течение на 7 степени това, което не е станало способно да изпълни мисията на Земята.
към текста >>

Още веднъж нека се пренесем заедно в най-старото атлантско време; в онова време, за което казахме, че въздухът беше пропит с вода.
Още веднъж нека се пренесем заедно в най-старото атлантско време; в онова време, за което казахме, че въздухът беше пропит с вода. Човекът беше устроен още за водата. Едвам към средата на Атлантида той беше стигнал вече дотам, да се откъсне от водата и да стъпи на твърдата почва. До момента, когато Земята се намираше в средата на своето развитие, ние трябва да схващаме водата също така като носител на човешкото развитие, както по-късно негов носител става твърдата почва. Твърдата почва става така да се каже едвам по-късно арена на човеците. Когато се говори за цялата Атлантида като за една суха страна, като за една суша, това е само наполовина вярно.
към текста >>

В много отношения тя не е покрита от море, но от нещо междинно, като въздух наситен с вода.
Човекът беше устроен още за водата. Едвам към средата на Атлантида той беше стигнал вече дотам, да се откъсне от водата и да стъпи на твърдата почва. До момента, когато Земята се намираше в средата на своето развитие, ние трябва да схващаме водата също така като носител на човешкото развитие, както по-късно негов носител става твърдата почва. Твърдата почва става така да се каже едвам по-късно арена на човеците. Когато се говори за цялата Атлантида като за една суха страна, като за една суша, това е само наполовина вярно. В много отношения тя не е покрита от море, но от нещо междинно, като въздух наситен с вода. А тази вода-въздух принадлежи на елемента, в който живееше човекът. Едвам по-късно той стана способен да живее в свободния въздух и да стои на твърдата почва. А това е относително не много отдавна; така щото, когато обгръщаме с поглед земното развитие, ние казваме изразено символично: От една страна имаме земя, от другата страна вода, това е миналото време. А от водата се издига една от Силите, от сушата се издига другата от Силите, така до края на първата половина на развитието. До средата на Четвъртата епоха (Атлантската епоха) ние говорим за силите на Марс, за силите, които дава така да се каже водата; и ние говорим за силите на Меркурий по отношение на следващото време, когато твърдата земя образува вече опората.
към текста >>

А тази вода-въздух принадлежи на елемента, в който живееше човекът.
Едвам към средата на Атлантида той беше стигнал вече дотам, да се откъсне от водата и да стъпи на твърдата почва. До момента, когато Земята се намираше в средата на своето развитие, ние трябва да схващаме водата също така като носител на човешкото развитие, както по-късно негов носител става твърдата почва. Твърдата почва става така да се каже едвам по-късно арена на човеците. Когато се говори за цялата Атлантида като за една суха страна, като за една суша, това е само наполовина вярно. В много отношения тя не е покрита от море, но от нещо междинно, като въздух наситен с вода. А тази вода-въздух принадлежи на елемента, в който живееше човекът. Едвам по-късно той стана способен да живее в свободния въздух и да стои на твърдата почва. А това е относително не много отдавна; така щото, когато обгръщаме с поглед земното развитие, ние казваме изразено символично: От една страна имаме земя, от другата страна вода, това е миналото време. А от водата се издига една от Силите, от сушата се издига другата от Силите, така до края на първата половина на развитието. До средата на Четвъртата епоха (Атлантската епоха) ние говорим за силите на Марс, за силите, които дава така да се каже водата; и ние говорим за силите на Меркурий по отношение на следващото време, когато твърдата земя образува вече опората.
към текста >>

А това е относително не много отдавна; така щото, когато обгръщаме с поглед земното развитие, ние казваме изразено символично: От една страна имаме земя, от другата страна вода, това е миналото време.
Твърдата почва става така да се каже едвам по-късно арена на човеците. Когато се говори за цялата Атлантида като за една суха страна, като за една суша, това е само наполовина вярно. В много отношения тя не е покрита от море, но от нещо междинно, като въздух наситен с вода. А тази вода-въздух принадлежи на елемента, в който живееше човекът. Едвам по-късно той стана способен да живее в свободния въздух и да стои на твърдата почва. А това е относително не много отдавна; така щото, когато обгръщаме с поглед земното развитие, ние казваме изразено символично: От една страна имаме земя, от другата страна вода, това е миналото време. А от водата се издига една от Силите, от сушата се издига другата от Силите, така до края на първата половина на развитието. До средата на Четвъртата епоха (Атлантската епоха) ние говорим за силите на Марс, за силите, които дава така да се каже водата; и ние говорим за силите на Меркурий по отношение на следващото време, когато твърдата земя образува вече опората.
към текста >>

104. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Но когато Земята ще е достигнала своята цел, когато следователно ще прозвучи 7-та тръба, ще настъпи следното: Това, което съществува от физическото тяло, ще бъде разтворено като готварска сол в топла вода.
Едвам тогава човекът стана способен да провежда с по-голямо или по-малко съзнание това, което наричаме работа в астралното тяло. Едвам от внедряването на Християнството на Земята ние започнахме да работим съзнателно над нашето астрално тяло; така щото, когато днес говорим за човека, ние трябва да кажем: човекът е развил физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло после сетивната душа, която е преобразеното някога при смътно съзнание астрално тяло, разсъдъчната душа (преобразеното при смътно съзнание етерно тяло през Атлантската епоха) и съзнателната душа (преобразеното през последния период на Атлантската епоха, при смътно съзнание, физическо тяло). Така човекът постепенно се подготви, за да работи съзнателно над астралното тяло и да развива стъпка по стъпка Манас, както това може да се наблюдава днес у него. Навсякъде днес в човека имаме начало на развитието на Манас; един е постигнал това повече, друг по-малко. Някои хора трябва да минат още през много прераждания, за да развият Манас до такава степен, че да станат съзнателни за това, което изработват в своето човешко същество. Но когато Земята ще е достигнала своята цел, когато следователно ще прозвучи 7-та тръба, ще настъпи следното: Това, което съществува от физическото тяло, ще бъде разтворено като готварска сол в топла вода. Човешкият Манас (Духовното Себе) ще бъде развит до висока степен, така щото човекът винаги ще си казва думите на апостол Павла: "Не Аз, а Христос в мене върши всичко. "Чрез това той ще разтвори своето физическо тяло и ще превърне облагороденото етерно тяло в една същност, която може да живее в астрализираната Земя. Така човекът ще премине да живее в одухотворената Земя като едно ново същество. Трябва да кажем, че този велик момент на преминаването в одухотворената Земя е изразен по един чудесен начин в Библията, където се казва, че всичко, което човекът изработва сега през Земната епоха във физическото тяло, е като семе, което ще израсте и даде плод, когато Земята ще бъде одухотворена.
към текста >>

105. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

То се разтваря както готварската сол в топличка вода и се превръща отново в астрална форма.
Тези състояния, започвайки от най-крайното и граничащо още с безформеното състояние на формата, минавайки през физическото състояние и отивайки отново към безформеното, не са никакви съществуващи едно до друго кълба, а са 7 редуващи се едно след друго състояния. Това което днес се намира във физическото състояние, е било като едно и също кълбо в духовно състояние, след това се е сгъстило все повече и повече. Това е едно и също кълбо, чисто и просто сгъстено. След това една част става астрална, другата част физическа, но то е все едно и също кълбо. То се разтваря както готварската сол в топличка вода и се превръща отново в астрална форма. До това астрално състояние стигнахме ние там, където в Откровението са описани чашите на гнева; там земята отново навлиза в астрално състояние.
към текста >>

106. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода.
Нека за миг да си представим, че една такава душа се приближаваше до някакво езеро. Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро. Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода. Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус.
към текста >>

107. Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон. GA_106 Египетски митове и мистерии

И отделянето на Слънето беше свързано с това, че парите се охладиха и се превърнаха във вода и сега, за разлика от предишната, съставена от пари Земя, ние имаме едно водно Земно кълбо.
После Слънцето започна да се отделя от Земята, отнасяйки със себе си най-фините субстанции. Имаше едно време, когато висшите Слънчеви Същества напуснаха човека, тъй като всичко, което днес принадлежи на Слънцето, напусна нашата Земя, като остави в нея по-грубите субстанции. И отделянето на Слънето беше свързано с това, че парите се охладиха и се превърнаха във вода и сега, за разлика от предишната, съставена от пари Земя, ние имаме едно водно Земно кълбо. В средата се намираха първичните водни маси, обаче незаобиколени от въздух; постепенно водите преминаха в гъсти, дебели мъгли, които бавно започнаха да се разреждат. Така ние имаме тогавашната Земя като водна Земя; следователно, вътре в нея всички вещества бяха меки, обгърнати от мъгла, която - в посока нагоре - ставаше все по-фина, докато в най-високите сфери се превръщаше в нещо съвсем фино. Ето как изглеждаше тогавашната Земя. Понеже тя се промени по този начин, сега човеците трябваше, така да се каже, да потопят предишната, изпълнена със светлина газообразна форма в мътните води и да се въплътят там като съответно оформени течни маси във водата, както по-рано въздухообразните форми бяха потопени във въздуха. Човекът се превърна в една водна, течна форма, обаче не напълно.
към текста >>

Ние вече описахме, как в средата Земята беше една течна Земя, а човекът само отчасти представляваше едно водно същество; той се издигаше в обвивката от изпарения, така че беше едно същество, съставено наполовина от вода и наполовина от изпарения.
Това е един много важен момент. Ние вече описахме, как в средата Земята беше една течна Земя, а човекът само отчасти представляваше едно водно същество; той се издигаше в обвивката от изпарения, така че беше едно същество, съставено наполовина от вода и наполовина от изпарения. В долната част на водните маси човекът не можеше да бъде достигнат от Слънцето; водните маси бяха толкова плътни, че Слънчевата светлина не можеше да премине през тях. Но в обвивката от пари, от изпарения Слънцето донякъде успяваше да проникне, така че човекът живееше отчасти в тъмната, лишена от светлина вода, отчасти в нагрятата от светлината пара. Но имаше нещо, от което водата не беше лишена, от нещо, което сега трябва да опишем по-точно.
към текста >>

Но в обвивката от пари, от изпарения Слънцето донякъде успяваше да проникне, така че човекът живееше отчасти в тъмната, лишена от светлина вода, отчасти в нагрятата от светлината пара.
Това е един много важен момент. Ние вече описахме, как в средата Земята беше една течна Земя, а човекът само отчасти представляваше едно водно същество; той се издигаше в обвивката от изпарения, така че беше едно същество, съставено наполовина от вода и наполовина от изпарения. В долната част на водните маси човекът не можеше да бъде достигнат от Слънцето; водните маси бяха толкова плътни, че Слънчевата светлина не можеше да премине през тях. Но в обвивката от пари, от изпарения Слънцето донякъде успяваше да проникне, така че човекът живееше отчасти в тъмната, лишена от светлина вода, отчасти в нагрятата от светлината пара. Но имаше нещо, от което водата не беше лишена, от нещо, което сега трябва да опишем по-точно.
към текста >>

От една страна поради отделянето на Луната Земята се сгъсти, обаче от друга страна горните части на Земята се освободиха от по-тежките, груби субстанции, предавайки ги на по-долните части, и така горе все повече и повече се оформяше това, което - макар и да беше пропито от вода - постепенно се превръщаше във въздух.
Но сега все повече наближаваше времето, когато най-низшите сили започнаха да бъдат изхвърляни от Земята. Мощни катастрофи разтърсваха Земята и за окултиста базалтовите образувания се явяват като останки от онези пречистващи сили, които разтърсваха тялото на Земята именно тогава, когато Луната трябваше да се отдели от Земята. Но това беше също времето, когато течното ядро на Земята започна да се сгъстява все повече и повече, за да възникне нейното твърдо, минерално ядро. От една страна поради отделянето на Луната Земята се сгъсти, обаче от друга страна горните части на Земята се освободиха от по-тежките, груби субстанции, предавайки ги на по-долните части, и така горе все повече и повече се оформяше това, което - макар и да беше пропито от вода - постепенно се превръщаше във въздух. Така Земята постепенно получи едно твърдо ядро в средата, а около него бяха разположени водните маси. Първоначално мъглата беше непроницаема за Слънчевите лъчи, обаче поради обстоятелството, че мъглата се освободи от някои субстанции, тя ставаше все по-прозрачна. По-късно, едва много по-късно, от нея възникна въздухът, и постепенно Слънчевите лъчи, които по-рано не можеха да достигат самата Земя, сега вече бяха в състояние да проникват в нея.
към текста >>

108. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Всички Вие знаете имената на тези четири елемента: Земя, вода, въздух и огън.
Всички физически процеси и събития на Земята бяха извеждани от т. нар. четири елемента, които съвременната материалистическа наука отхвърля напълно. Всички Вие знаете имената на тези четири елемента: Земя, вода, въздух и огън. Обаче там, където процъфтяваше тогавашната Духовна наука, в думата "земя" хората влагаха съвсем друг смисъл, нямащ нищо общо с днешното разбиране на тази дума. С думата "земя" хората обозначаваха едно състояние на материята, характерно за всички твърди тела. Това, което днес ние наричаме "твърдо", окултизмът винаги е обозначавал като "земно". Следователно, окултизмът обозначава като "земно" всички твърди тела, независимо дали става дума започва, планински кристал, олово или злато. А под "вода" се разбира не само днешното агрегатно състояние вода, а всяко течно състояние на материята.
към текста >>

А под "вода" се разбира не само днешното агрегатно състояние вода, а всяко течно състояние на материята.
Всички Вие знаете имената на тези четири елемента: Земя, вода, въздух и огън. Обаче там, където процъфтяваше тогавашната Духовна наука, в думата "земя" хората влагаха съвсем друг смисъл, нямащ нищо общо с днешното разбиране на тази дума. С думата "земя" хората обозначаваха едно състояние на материята, характерно за всички твърди тела. Това, което днес ние наричаме "твърдо", окултизмът винаги е обозначавал като "земно". Следователно, окултизмът обозначава като "земно" всички твърди тела, независимо дали става дума започва, планински кристал, олово или злато. А под "вода" се разбира не само днешното агрегатно състояние вода, а всяко течно състояние на материята. Ако например Вие вземете парче желязо и го разтопите в пещта, тогава, според Духовната наука, то е вече "вода". Всички метали, когато преминат в течно състояние, са "вода". А всичко онова, което днес наричаме "въздухообразно" или "газообразно", независимо дали става дума за кислород, водород или някакъв друг газ, окултистите наричат "въздух".
към текста >>

Ако например Вие вземете парче желязо и го разтопите в пещта, тогава, според Духовната наука, то е вече "вода".
Обаче там, където процъфтяваше тогавашната Духовна наука, в думата "земя" хората влагаха съвсем друг смисъл, нямащ нищо общо с днешното разбиране на тази дума. С думата "земя" хората обозначаваха едно състояние на материята, характерно за всички твърди тела. Това, което днес ние наричаме "твърдо", окултизмът винаги е обозначавал като "земно". Следователно, окултизмът обозначава като "земно" всички твърди тела, независимо дали става дума започва, планински кристал, олово или злато. А под "вода" се разбира не само днешното агрегатно състояние вода, а всяко течно състояние на материята. Ако например Вие вземете парче желязо и го разтопите в пещта, тогава, според Духовната наука, то е вече "вода". Всички метали, когато преминат в течно състояние, са "вода". А всичко онова, което днес наричаме "въздухообразно" или "газообразно", независимо дали става дума за кислород, водород или някакъв друг газ, окултистите наричат "въздух".
към текста >>

Всички метали, когато преминат в течно състояние, са "вода".
С думата "земя" хората обозначаваха едно състояние на материята, характерно за всички твърди тела. Това, което днес ние наричаме "твърдо", окултизмът винаги е обозначавал като "земно". Следователно, окултизмът обозначава като "земно" всички твърди тела, независимо дали става дума започва, планински кристал, олово или злато. А под "вода" се разбира не само днешното агрегатно състояние вода, а всяко течно състояние на материята. Ако например Вие вземете парче желязо и го разтопите в пещта, тогава, според Духовната наука, то е вече "вода". Всички метали, когато преминат в течно състояние, са "вода". А всичко онова, което днес наричаме "въздухообразно" или "газообразно", независимо дали става дума за кислород, водород или някакъв друг газ, окултистите наричат "въздух".
към текста >>

Древната, а също и новата Духовна наука заявяват: Има съществена разлика между това, което наричаме земя, вода, въздух, и това, което обозначаваме с думата огън.
Древната, а също и новата Духовна наука заявяват: Има съществена разлика между това, което наричаме земя, вода, въздух, и това, което обозначаваме с думата огън. Как ние възприемаме впрочем "земята" или "твърдата материя"? На пръв поглед, както сме свикнали да казваме, ние я "докосваме". Да, ние се докосваме до нея и усещаме един вид съпротивление. Същото се отнася и за течните вещества. Тук съпротивлението е по-слабо, и все пак ние го усещаме.
към текста >>

Определени духовни Същества, които наричаме още и с името елементарни Духове*12 биват омагьосани там, в пределите на всички въздухо-образни формации, а после биват, така да се каже, изпратени на заточение в една по-низша степен на съществуванието, а именно там, където "въздухът" преминава във "вода".
Като "страничен продукт" от топлината винаги настъпва един вид помрачаване, един вид материализиране, едно "омагьосване" на духовни Същества. Бихме могли да си послужим и с още по-фрапантно сравнение. Нека да си представим и технически това днес е напълно възможно че превръщаме въздуха в течност. Самият въздух не е нищо друго, освен сгъстена топлина; той възниква от топлината, като в същото време се образува и димът. Така че в дима бива омагьосано нещо, което всъщност би искало да живее в огъня. Определени духовни Същества, които наричаме още и с името елементарни Духове*12 биват омагьосани там, в пределите на всички въздухо-образни формации, а после биват, така да се каже, изпратени на заточение в една по-низша степен на съществуванието, а именно там, където "въздухът" преминава във "вода". Ето защо във всичко, което е външно възприемаемо, Духовната наука вижда нещо, което произлиза от първичното състояние на огъня, или топлината. Огънят се сгъстява във въздух, въздухът в течност, течността в твърда материя. Погледнете едно твърдо тяло, казва духовният изследовател: Преди време то е било течно, а е станало твърдо едва в хода на времето; течното преди време е било въздухообразно, а то на свой ред е възникнало от огъня. Обаче това сгъстяване, това втвърдяване винаги е свързано с едно омагьосване на духовни Същества.
към текста >>

109. 3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Вчера ние посочихме, че на нашата Земя различаваме четири елемента: Земя, вода, въздух, огън или топлина.
Вчера ние посочихме, че на нашата Земя различаваме четири елемента: Земя, вода, въздух, огън или топлина. За първите три от тях, на Стария Сатурн изобщо не можеше да става дума. От тези четири елемента на Стария Сатурн съществуваше само огънят, или топлината. Днешният материалистично образован философ ще каже: Добре, обаче топлината може да се прояви само външно, топли могат да бъдат твърдите тела, водата; но топлината не може да съществува сама по себе си. Точно това вярва материалистично образованият философ, обаче то изобщо не отговаря на истината.
към текста >>

Както тялото на днешния човек е съставено от земя, вода, въздух и огън, така и Архангелите бяха съставени от въздух, а вътрешната им природа се състоеше от светлина.
На Сатурн старите Духове на Личността намериха чистия огън. На Слънцето, където можаха да станат "човеци", Архангелите намериха дима, газообразните формации. Какво трябваше да направят те, за да останат здраво свързани със Слънцето и да издигнат там своите обиталища? Да, те изградиха своята вътрешна същност, своята душа, от светлина, обаче към това душевно тяло те прибавиха газообразните формации. Както днес Вие имате тяло и душа, така и Архангелите минавайки през своята "човешка" степен на Старото Слънце имаха една вътрешна природа, която беше в състояние да излъчва светлина, и една външна част, едно физическо тяло, съставено от газ, от въздух. Както тялото на днешния човек е съставено от земя, вода, въздух и огън, така и Архангелите бяха съставени от въздух, а вътрешната им природа се състоеше от светлина. Естествено, тук беше и огненият елемент, защото тъкмо от него възникнаха димът и светлината. Да, в себе си Архангелите имаха също и огъня. Следователно, като цяло, те бяха съставени от светлина, дим и огън.
към текста >>

110. 5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Взема се съд с вода, поставя се капка олио, която с помощта на една игла се привежда във въртеливо движение и след малко от основната капка започват да се отделят малки капчици.
В определен момент това огромно газово кълбо започва да се върти и Кант-Лапласовата теория смята за много убедително своето обяснение, че въртейки се, мъглявината започва да отделя от себе си различните планети. Първоначално се образува един пръстен, който започва да се свива; в средата остава Слънцето, а планетите започват да кръжат около него. Кант-Лапласовата теория си представя нещата чисто механически. И, нали така, всички ние помним онзи прост училищен експеримент, който онагледява нещата по възможно най-добър начин. Той изцяло доказва, разбира се, в умален мащаб, как е възникнала Слънчевата система. Взема се съд с вода, поставя се капка олио, която с помощта на една игла се привежда във въртеливо движение и след малко от основната капка започват да се отделят малки капчици. Тогава учителят казва на учениците: Ето, сега ние виждаме един миниатюрен модел на Слънчевата система! Наивността на подобно размишление е удивителна. Защото този, който се опитва да обясни Кант-Лапласовата система, забравя нещо съществено което впрочем е добре да бъде забравено понякога, но не и в този случай той забравя самия себе си, той забравя, че би трябвало да се намира вътре в бъдещата Слънчева система, и че не той, а някой друг я поставя в движение! Ето колко невероятна е наивността на съвременната материалистическа митология; да, тя е много по-голяма от наивността на всяка друга митология. Това ще потвърдят бъдещите поколения.
към текста >>

Онези от Вас, които са проучвали данните от Хрониката Акаша знаят, че Старата Луна възниква след сгъстяване на Слънчевата субстанция, преминаващо от състоянието "въздух" в състоянието "вода".
Както виждате, ние тръгнахме от дейността на Йерархиите и постепенно се приближаваме до теорията за възникването на днешните планети. Сега продължаваме нататък. Ние знаем, че следващата, трета степен от планетарната еволюция на нашата Земя е Старата Луна и че тук процесът на сгъстяване напредва още повече. Онези от Вас, които са проучвали данните от Хрониката Акаша знаят, че Старата Луна възниква след сгъстяване на Слънчевата субстанция, преминаващо от състоянието "въздух" в състоянието "вода". Старата Луна не е твърда планета; тя е съставена от огън, въздух и вода. Старата Луна просто включва водния елемент в своя състав. Кой предизвика това? Не друг, а втората категория на тази Йерархия, а именно Силите. Следователно, Силите, или Динамис, "свиха" Старото Слънце до предела на днешната Марсова орбита.
към текста >>

Старата Луна не е твърда планета; тя е съставена от огън, въздух и вода.
Както виждате, ние тръгнахме от дейността на Йерархиите и постепенно се приближаваме до теорията за възникването на днешните планети. Сега продължаваме нататък. Ние знаем, че следващата, трета степен от планетарната еволюция на нашата Земя е Старата Луна и че тук процесът на сгъстяване напредва още повече. Онези от Вас, които са проучвали данните от Хрониката Акаша знаят, че Старата Луна възниква след сгъстяване на Слънчевата субстанция, преминаващо от състоянието "въздух" в състоянието "вода". Старата Луна не е твърда планета; тя е съставена от огън, въздух и вода. Старата Луна просто включва водния елемент в своя състав. Кой предизвика това? Не друг, а втората категория на тази Йерархия, а именно Силите. Следователно, Силите, или Динамис, "свиха" Старото Слънце до предела на днешната Марсова орбита. Марс определи външната граница на Старата Луна.
към текста >>

111. 7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Накратко: Всичко, което ни заобикаля като вода, въздух, огън и земя, може да съдържа в себе си телата на онези Същества, които са разположени непосредствено над човешкото царство.
Накратко: Всичко, което ни заобикаля като вода, въздух, огън и земя, може да съдържа в себе си телата на онези Същества, които са разположени непосредствено над човешкото царство. За да съзре Ангелския Аз и Ангелския Манас, ясновидецът трябва да отправи своя поглед към астралния свят; тези две съставни части на Ангела го гледат отгоре. А областта от Слънчевата система, която ние трябва да изследваме, за да си обясним природата на Ангелите, както вече казахме, се простира до орбитата на Луната. И все пак при Ангелите нещата са сравнително прости: Те изглеждат така, сякаш тук долу ние имаме физическото тяло на един Ангел в тази или онази водна площ, в този или онзи полъх на вятъра, а после ясновиждащият поглед открива във водната площ или във въздуха присъствието на едно етерно тяло и на едно астрално тяло. Ето защо тези три елемента са събрани на едно място. Естествено, това, което шуми във вятъра и това, което ромоли във водата, е само материален израз на по-висшите съставни части на Ангелите; етерното тяло и астралното тяло на Ангела могат да се проявят по най-разнообразни начини във водата, въздуха и огъня.
към текста >>

112. 8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Разбира се, ледът е вода, но тук важното се свежда до съвсем друго: Дали разглеждаме нещата по един жив начин, или по един мъртъв начин, както това прави днешната наука.
Особено трябва да се замисляме върху всяко наше изказване: В какъв смисъл и с каква цел го правим ние в този момент! Когато например в дадена популярна книжка се твърди, че на Юпитер въздухът би трябвало да е плътен колкото меда или катрана, и когато в известен смисъл Духовната наука намира тази представа за твърде гротескна, от страна на официалната наука може да прозвучи опровержението: А знаете ли, че съвременната физика действително може да доведе въздуха до гъстотата на меда и катрана? Разбира се, това е един научен факт, обаче същността на въпроса не е тук. Да, това, което науката нарича "въздух" може да бъде сгъстено; но за духовно-научното изследване то е равносилно на факта, че водата, превръщайки се в лед, може да стане твърда като камък. Разбира се, ледът е вода, но тук важното се свежда до съвсем друго: Дали разглеждаме нещата по един жив начин, или по един мъртъв начин, както това прави днешната наука. Безспорно, ледът е вода, обаче какво би казал онзи, който е свикнал целогодишно да задвижва своята мелница с вода, ако го посъветваме да опита същото не с вода, а с лед? Следователно, нещата опират не до абстрактната представа, че ледът е вода, а до необходимостта от разбирането на Вселената. И тогава ние ще сме принудени да потърсим съвсем други гледни точки, а не абстрактните представи за чисто материалната метаморфоза на веществата. Както ледът не може да върти мелничните камъни, така и белите дробове не могат да вдишват един въздух, който е плътен като меда или катрана. Ето за какво става дума при духовно-научното изследване.
към текста >>

Безспорно, ледът е вода, обаче какво би казал онзи, който е свикнал целогодишно да задвижва своята мелница с вода, ако го посъветваме да опита същото не с вода, а с лед?
Особено трябва да се замисляме върху всяко наше изказване: В какъв смисъл и с каква цел го правим ние в този момент! Когато например в дадена популярна книжка се твърди, че на Юпитер въздухът би трябвало да е плътен колкото меда или катрана, и когато в известен смисъл Духовната наука намира тази представа за твърде гротескна, от страна на официалната наука може да прозвучи опровержението: А знаете ли, че съвременната физика действително може да доведе въздуха до гъстотата на меда и катрана? Разбира се, това е един научен факт, обаче същността на въпроса не е тук. Да, това, което науката нарича "въздух" може да бъде сгъстено; но за духовно-научното изследване то е равносилно на факта, че водата, превръщайки се в лед, може да стане твърда като камък. Разбира се, ледът е вода, но тук важното се свежда до съвсем друго: Дали разглеждаме нещата по един жив начин, или по един мъртъв начин, както това прави днешната наука. Безспорно, ледът е вода, обаче какво би казал онзи, който е свикнал целогодишно да задвижва своята мелница с вода, ако го посъветваме да опита същото не с вода, а с лед? Следователно, нещата опират не до абстрактната представа, че ледът е вода, а до необходимостта от разбирането на Вселената. И тогава ние ще сме принудени да потърсим съвсем други гледни точки, а не абстрактните представи за чисто материалната метаморфоза на веществата. Както ледът не може да върти мелничните камъни, така и белите дробове не могат да вдишват един въздух, който е плътен като меда или катрана. Ето за какво става дума при духовно-научното изследване. Защото ние не разглеждаме Вселената според възгледите на днешната астрономическа митология, за която не съществува нищо друго, освен материалните кълбовидни тела на планетите и техните орбити, а се стремим да проникнем в нейното живо душевно-духовно съществувание, или с други думи, в нейната цялост.
към текста >>

Следователно, нещата опират не до абстрактната представа, че ледът е вода, а до необходимостта от разбирането на Вселената.
Когато например в дадена популярна книжка се твърди, че на Юпитер въздухът би трябвало да е плътен колкото меда или катрана, и когато в известен смисъл Духовната наука намира тази представа за твърде гротескна, от страна на официалната наука може да прозвучи опровержението: А знаете ли, че съвременната физика действително може да доведе въздуха до гъстотата на меда и катрана? Разбира се, това е един научен факт, обаче същността на въпроса не е тук. Да, това, което науката нарича "въздух" може да бъде сгъстено; но за духовно-научното изследване то е равносилно на факта, че водата, превръщайки се в лед, може да стане твърда като камък. Разбира се, ледът е вода, но тук важното се свежда до съвсем друго: Дали разглеждаме нещата по един жив начин, или по един мъртъв начин, както това прави днешната наука. Безспорно, ледът е вода, обаче какво би казал онзи, който е свикнал целогодишно да задвижва своята мелница с вода, ако го посъветваме да опита същото не с вода, а с лед? Следователно, нещата опират не до абстрактната представа, че ледът е вода, а до необходимостта от разбирането на Вселената. И тогава ние ще сме принудени да потърсим съвсем други гледни точки, а не абстрактните представи за чисто материалната метаморфоза на веществата. Както ледът не може да върти мелничните камъни, така и белите дробове не могат да вдишват един въздух, който е плътен като меда или катрана. Ето за какво става дума при духовно-научното изследване. Защото ние не разглеждаме Вселената според възгледите на днешната астрономическа митология, за която не съществува нищо друго, освен материалните кълбовидни тела на планетите и техните орбити, а се стремим да проникнем в нейното живо душевно-духовно съществувание, или с други думи, в нейната цялост. И днес ние ще се опитаме да проследим възникването на отделните небесни тела именно в тяхната космическа цялост.
към текста >>

Според състава на своето тяло, тогавашният човек беше изграден от Марсовата субстанция, или Лунната вода.
Едната част това е нашата Луна, която представлява, бих казал, отпадъчният продукт; а живата част, т.е. другият полюс това е днешният Марс. В известен смисъл Марс отговаря на третата степен от нашето планетарно развитие: Старата Луна. По същество той е едно течно тяло. И на тази Стара Луна или, ако предпочитате другото име, Стария Марс към човека беше присъединено астралното тяло, а това означава: първичното съзнание. Според състава на своето тяло, тогавашният човек беше изграден от Марсовата субстанция, или Лунната вода. Както днес човешкото тяло е изградено от Земните субстанции, така и тогава човешкото тяло беше изградено от огън, въздух и вода. И според най-гъстата от тези три субстанции, Вие бихте могли да наречете тогавашния човек воден човек или Водолей. Особеният момент тук е, че астралното тяло беше един вид импрегнирано в етерно-физическия човешки организъм. Не Азово-надарен, а астрално-надарен: Такъв беше човекът на Старата Луна. Това стана възможно, след като на определено място от Старата Луна възникна раздвижване на общата маса; после настъпи кръгообразното движение, както и при миналите планетарни състояния, завършващо в първоначалния изходен пункт.
към текста >>

Както днес човешкото тяло е изградено от Земните субстанции, така и тогава човешкото тяло беше изградено от огън, въздух и вода.
другият полюс това е днешният Марс. В известен смисъл Марс отговаря на третата степен от нашето планетарно развитие: Старата Луна. По същество той е едно течно тяло. И на тази Стара Луна или, ако предпочитате другото име, Стария Марс към човека беше присъединено астралното тяло, а това означава: първичното съзнание. Според състава на своето тяло, тогавашният човек беше изграден от Марсовата субстанция, или Лунната вода. Както днес човешкото тяло е изградено от Земните субстанции, така и тогава човешкото тяло беше изградено от огън, въздух и вода. И според най-гъстата от тези три субстанции, Вие бихте могли да наречете тогавашния човек воден човек или Водолей. Особеният момент тук е, че астралното тяло беше един вид импрегнирано в етерно-физическия човешки организъм. Не Азово-надарен, а астрално-надарен: Такъв беше човекът на Старата Луна. Това стана възможно, след като на определено място от Старата Луна възникна раздвижване на общата маса; после настъпи кръгообразното движение, както и при миналите планетарни състояния, завършващо в първоначалния изходен пункт. Тази област от Зодиака ние отбелязваме с името Водолей.
към текста >>

113. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Гномите в елемента "земя", Ундините в елемента "вода", Силфите в елемента "въздух" и Саламандрите в елемента "огън".
Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низша еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р.Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни духове", макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента "земя", Ундините в елемента "вода", Силфите в елемента "въздух" и Саламандрите в елемента "огън". Народните легенди имат предвид същите тези Същества, когато говорят за "джуджета", "коболди", "феи", "елфи" и т.н. В древните епохи на инстинктивното ясновидство хората непосредствено са възприемали тези Същества в природните царства.
към текста >>

През Хиперборейската eпoxа част от етера се сгъстява във въздух, а част от този въздух по-късно се сгъстява във вода.
През Хиперборейската eпoxа част от етера се сгъстява във въздух, а част от този въздух по-късно се сгъстява във вода. На този етап от своята еволюция, човекът е съставен от различни видове етер; физическите субстанции все още не съществуват. Определени животни и растения (далечни предшественици на сегашните) също имат своето място в живота на Земята.
към текста >>

114. Съдържание GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
към текста >>

115. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Това е било така нареченият празник на "кръщението с вода и огън", който се е падал на една дата, отговаряща на днешния юнски ден.
Една голяма част от стремящото се човечество е празнувала точно на днешния ден един забележителен празник. И онези от този град, които се наричат приятели на Антропософското движение, считат за нещо особено важно факта, че тази поредица от сказки започва именно в този ден, денят на Йоана Кръстителя. Този ден от годината е бил празнуван още в древна Персия. Това е било така нареченият празник на "кръщението с вода и огън", който се е падал на една дата, отговаряща на днешния юнски ден. В древен Рим също така е бил учреден празникът на богинята Веста в един подобен юнски ден: това е било също така празник на "кръщението с огън". Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята. Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето. А във времето на Християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана Кръстителя, предтеча на Христа Исуса. Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа Исуса".
към текста >>

116. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

В началото на света, Духът витае над водите, после, когато Йоан кръщава с вода, Духът, който се носеше над водите, проникна в индивидуалността на Исуса от Назарет.
Той знаеше, че този, над когото слезе Духът, тоя беше Христос, който трябваше да дойде. В началото на света, Духът витае над водите, после, когато Йоан кръщава с вода, Духът, който се носеше над водите, проникна в индивидуалността на Исуса от Назарет. Не може да се свърже с по-голямо величие събитието, което е станало в Палестина, с това, което е описано в началото на Стария Завет, така както авторът на Евангелието на Йоана прави това И той свързва своето Евангелие с най-древното от писанията още и по друг начин: той казва, че Исус от Назарет се свързва със същото нещо, което от самото начало беше работило върху цялото земно развитие:
към текста >>

117. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Нужно е само да капнем една капка олио в чаша вода и да изрежем едно кръгче от един картон.
Първо се отделило една кълбо; мъглявината продължила да се върти, второ кълбо се отделило, после трето и т.н. Тези схващания не са друго, освен съвременната форма, дадена на системата, създадена от Коперник. На свой ред те ще бъдат заменени с други легенди. Но древната митология имат това предимство пред съвременните, че те са по-истинни и по-малко отвлечени. Лесно е да се покаже на децата тази съвременна система на образуването на слънчевата система. Нужно е само да капнем една капка олио в чаша вода и да изрежем едно кръгче от един картон. Забождаме това кръгче с една игла, която ще бъде оста. Потопяваме всичко това във водата така, че картоненото кръгче да мине през средата на капката олио, и започваме да въртим, "както някога първичната мъглявина се е въртяла". Тогава от капката олио започват да се отделят една след друга по-малки капки, докато остане само една централна капка около иглата, а другите се въртят около нея; планетната система е готова! Тези, които правят този опит, забравят нещо, което е добре да забравят, но при други случаи: те забравят самите себе си, които предават въртенето на иглата. Опитът би имал стойност само ако учителят би казал: "също както аз въртя иглата, така някога в миналото е имало един учител-великан във вселената, който е създал движението на първичната мъглявина".
към текста >>

118. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Чистата вода, чистият въздух, такива каквито ние ги познаваме днес, не съществуваха още освен като редки изключения.
Отначало съществуват само малък брой човеци и те са съставени от трите елемента получени от миналото, към които на Земята се прибавя зародишът на Аза. Но в епоха та, когато Луната се отделя, човекът нямаше още този състав от твърда плът, която виждаме да се явява по-късно. Той е изграден от тънки вещества. Защото през Лемурийската епоха по-голяма част от минералните елементи, които днес намираме, не съществуваха още освен в състояние на разтвор сред други елементи, които днес намираме отделени едни от други, както например водата е отделена от твърдата почва. Въздухът беше още наситен с гъсти пари, съдържащи тела в суспензия. Чистата вода, чистият въздух, такива каквито ние ги познаваме днес, не съществуваха още освен като редки изключения. Следователно човешкото тяло беше съставено от тази тънка материя. Ако материята би била по-гъста, формата на тялото би имала в тези времена ясни очертания. Но такива очертания биха предали на тази форма нещо съвършено, което би се предало но потомците и човешкият род би останал на тази степен на развитието. Човекът не трябваше да замрази своята форма в материята, за да има възможност да моделира и оформя материята на своето тяло според подтиците на своята душа. През тези далечни минали времена неговото тяло беше така гъвкаво, че то се подчиняваше на най-малките импулси на волята, като се деформираше на всички страни.
към текста >>

Също както в топлата вода се намират разтворени веществата, които се отлагат, когато тази вода изстива, така и разтворената материя се отлага върху земната почва.
Ние не можем вече да подчиняваме материята, защото една неподвижна и завършена форма се предава от бащата на сина. Но през онези далечни времена не беше така. Човекът можеше да измени своята форма по воля, да си създаде онази форма, която отговаряше на неговата душа. Това беше едно от необходимите условия на развитието, след отделянето на Луната човешките души да се въплъщават в гъвкави тела, способни да се подчиняват на най-малките вътрешни подтици. Епохата която последва, е тази, когато някои части на материята, необходими за нашия живот, каквато е водата, се отделя от по-гъстите части, които съдържат. Също както в топлата вода се намират разтворени веществата, които се отлагат, когато тази вода изстива, така и разтворената материя се отлага върху земната почва. Водата бе освободена, въздухът се отдели от материята: водата и въздухът бяха образувани. Човекът може да използува тогава тези тънки материали, за да изгради своето тяло. Тогава хората преминаха от 3-та епоха в тази, която наричаме Атлантска епоха, защото през това време по-голямата част от човешкия род живееше върху онази част на земното кълбо, която днес е по тънала и която се намираше между днешна Европа, Америка и Африка, на мястото на днешния Атлантически океан. Там се случи това, за което ще Ви говоря сега и което отчасти Ви описах в миналата сказка.
към текста >>

119. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Днес въздухът, който ни за обикаля, съдържа повече вода само когато вали.
Да предположим, че някой тогавашен човек минаваше покрай друг и правеше определени движения. Другият, който го гледаше какво прави, веднага изпитваше желание да подражава неговите движения. От всичко това днес ни е останало все пак нещо: когато гледаме някой да се прозява, неволно и ние започваме да се прозяваме. В миналото хората са били много по-тясно свързани. Причината за това беше, че те са живеели в една атмосфера съвършено различна от нашата. Днес въздухът, който ни за обикаля, съдържа повече вода само когато вали. През Атлантската епоха въздухът беше непрестанно изпълнен с гъсти водни пари; а в началото на тази епоха човекът беше съставен от меко вещество, подобно на това на пихтие-образните животни, които днес живеят в моретата и които едва можем да различаваме от заобикалящата ги водна маса. Постепенно веществото на човешкото тяло се сгъстява. В това време той остава изложен на всякакъв вид влияния; не само на влиянията на висшите духовни същества, които обитават на Слънцето или на различните планети на нашата слънчева система но също и на тези на луциферическите духове, които действуват върху неговото астрално тяло. Тези, които трябваше да бъдат ръководители на атлантското население, трябваше да побеждават луциферическите влияния в своето собствено астрално тяло. Тогавашния човек имаше ясновиждащо и духовно съзнание и затова той възприемаше всички духовни влияния, които се упражняваха над него.
към текста >>

Тогава кръщението не се е състояло само в това, да се поръси с вода главата на кръщавания, но този последният беше потопен изцяло под водата, където трябваше да остане по-дълго или по-кратко време.
Това кръщение е изпълнено от предтечата на Христа Исуса, Йоан Кръстител, и е дадено на онези, които той е подготвил да приемат Христа под тази форма. Когато размислим, че Йоан Кръстител кръщаваше, за да подготви идването на Христа, ние ще разберем това, което Евангелието на Йоана казва върху това кръщение. Помислете само, какво представлява днес кръщението: то е само едно подреждане на първоначалния символ и под тази форма то не ви дава ключа на тайната. Тогава кръщението не се е състояло само в това, да се поръси с вода главата на кръщавания, но този последният беше потопен изцяло под водата, където трябваше да остане по-дълго или по-кратко време. За да разберем какво означава това, трябва да си припомним тайнствения състав на човешкото същество.
към текста >>

120. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Кръщението с вода и кръщението с огън и дух.
Кръщението с вода и кръщението с огън и дух.
към текста >>

Йоан кръщаваше с вода и етерното тяло се отделяше за кратко време от физическото.
Този, който Йоан Кръстител потопяваше във водите на реката Йордан, нямаше нужда да бъде посветен. Той добиваше съзнание за връзката, която свързва неговата индивидуалност с великия Дух, с Отца на вселената. Вярно е, че малко индивиди получаваха този резултат; Болшенството приемаха това кръщение, като вяра като символ, като средство да се поставят под влиянието на това, което Йоан Кръстител учеше, и да добият чрез вярата в неговото слово убеждението, че Бог Яхве действително съществуваше. Но между тези, които се оставяха да бъдат така кръщавани, имаше такива, които се бяха вече подготвили през своите минали прераждания да могат да добият познания чрез собствено наблюдение. Във всеки случай, състоянието, в което Йоан потопяваше кръщаващия се, беше ненормално. Йоан кръщаваше с вода и етерното тяло се отделяше за кратко време от физическото. Но той наричаше себе си Предтеча на "този, който кръщава с огън и дух". Кръщението с огън и дух беше слязло на Земята благо дарение на Христа. Коя е впрочем разликата между кръщението на Йоан Кръстител и кръщението с огън и дух? Ние можем да разберем тази разлика само, когато сме схванали първичните причини. Що се отнася до познаването на Христа, ние наистина се намираме още в началото.
към текста >>

121. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Не казвайте: Но това вино не би било нищо друго освен вода Всеки разумен човек допуска, че за хората нещата са това, което те са за техния организъм, това, което те стават за този организъм, а не това, което те изглеждат да са.
Потомците на едно племе, членовете на което бяха сродни по кръв, притежаваха чрез женитбата между близки роднини магически сили, които действуваха върху душите. Какво би се случило на една от тези древни сватби, ако питието, от което имаха нужда, виното например, би липсвало? Достатъчно би било между тези така тясно сродени хора да се явят благоприятни обстоятелства и чрез магическата сила на любовта, основана на кръвното родство, водата подадена вместо вино при един по-късен час на празненството да има вкуса на виното. Толкова голяма беше психическата сила на тези хора едни върху други. Ако магическата сила на едного от тях би се разпростряла върху другите, те биха почувствували, че пият вино. Не казвайте: Но това вино не би било нищо друго освен вода Всеки разумен човек допуска, че за хората нещата са това, което те са за техния организъм, това, което те стават за този организъм, а не това, което те изглеждат да са. И днес бих те срещнали любители на виното, които на драго сърце биха се съгласили да пият вода, ако тя имаше вкуса на виното и ако чрез някакво действие тя би имала същото действие върху техния организъм. И не е необходимо нещо повече, за да изглежда тя за хората като вино. Следователно, какво беше необходимо, за да стане едно чудо и за да се превърне водата, намираща се в делвите, във вино, в момента когато я вземаха от там? Необходима беше магическата сила произлизаща от тясното родство на кръвта. Наистина силата за да имат това усещане съществуваше действително в душите на тези, които участвуваха в сватбата от Кана Галилейска.
към текста >>

И днес бих те срещнали любители на виното, които на драго сърце биха се съгласили да пият вода, ако тя имаше вкуса на виното и ако чрез някакво действие тя би имала същото действие върху техния организъм.
Какво би се случило на една от тези древни сватби, ако питието, от което имаха нужда, виното например, би липсвало? Достатъчно би било между тези така тясно сродени хора да се явят благоприятни обстоятелства и чрез магическата сила на любовта, основана на кръвното родство, водата подадена вместо вино при един по-късен час на празненството да има вкуса на виното. Толкова голяма беше психическата сила на тези хора едни върху други. Ако магическата сила на едного от тях би се разпростряла върху другите, те биха почувствували, че пият вино. Не казвайте: Но това вино не би било нищо друго освен вода Всеки разумен човек допуска, че за хората нещата са това, което те са за техния организъм, това, което те стават за този организъм, а не това, което те изглеждат да са. И днес бих те срещнали любители на виното, които на драго сърце биха се съгласили да пият вода, ако тя имаше вкуса на виното и ако чрез някакво действие тя би имала същото действие върху техния организъм. И не е необходимо нещо повече, за да изглежда тя за хората като вино. Следователно, какво беше необходимо, за да стане едно чудо и за да се превърне водата, намираща се в делвите, във вино, в момента когато я вземаха от там? Необходима беше магическата сила произлизаща от тясното родство на кръвта. Наистина силата за да имат това усещане съществуваше действително в душите на тези, които участвуваха в сватбата от Кана Галилейска. Необходимо беше още да се създаде една връзка.
към текста >>

Трябва да си представим, че тези каменни съдове, тези делви, вероятно не са били напълнени с вода.
Трябва да си представим, че тези каменни съдове, тези делви, вероятно не са били напълнени с вода. Съвсем не е казано, че те трябваше да бъдат изпразнени и отново напълнени; казва се просто, че те са били напълнени. Но ако те биха били изпразнени, за да бъдат после отново напълнени, би трябвало да вярваме, че водата, която се намирала първоначално в тях, е била превърната във вино, би трябвало наистина да повярваме, че тогава става дума за някакъв фокуснически номер.... Това е невъзможно. Явно, че делвите са били празни, защото фактът, че са били напълнени има един особен смисъл.
към текста >>

От каква вода имаше нужда Христос?
"Това, което ви каже да сторите, направете го! " беше казала майката към слугите. От каква вода имаше нужда Христос? На него му трябваше вода извираща от изворите на природата. Ето защо изрично се казва, че водата е била извадена, почерпена в същия момент. Тази вода, която още не беше изгубила силите, както всеки елемент притежава докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима. В Евангелието няма нито една излишна дума. Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея.
към текста >>

На него му трябваше вода извираща от изворите на природата.
"Това, което ви каже да сторите, направете го! " беше казала майката към слугите. От каква вода имаше нужда Христос? На него му трябваше вода извираща от изворите на природата. Ето защо изрично се казва, че водата е била извадена, почерпена в същия момент. Тази вода, която още не беше изгубила силите, както всеки елемент притежава докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима. В Евангелието няма нито една излишна дума. Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея. От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе", чудото описано от Евангелието може да стане.
към текста >>

Тази вода, която още не беше изгубила силите, както всеки елемент притежава докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима.
"Това, което ви каже да сторите, направете го! " беше казала майката към слугите. От каква вода имаше нужда Христос? На него му трябваше вода извираща от изворите на природата. Ето защо изрично се казва, че водата е била извадена, почерпена в същия момент. Тази вода, която още не беше изгубила силите, както всеки елемент притежава докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима. В Евангелието няма нито една излишна дума. Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея. От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе", чудото описано от Евангелието може да стане. Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то; изрично е казано, че той не беше видял какво беше станало, а само слугите бяха видели. И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела действие чак до физическия елемент на човешкото тяло.
към текста >>

Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея.
От каква вода имаше нужда Христос? На него му трябваше вода извираща от изворите на природата. Ето защо изрично се казва, че водата е била извадена, почерпена в същия момент. Тази вода, която още не беше изгубила силите, както всеки елемент притежава докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима. В Евангелието няма нито една излишна дума. Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея. От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе", чудото описано от Евангелието може да стане. Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то; изрично е казано, че той не беше видял какво беше станало, а само слугите бяха видели. И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела действие чак до физическия елемент на човешкото тяло. Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да предаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат? В нея живееше това убеждение, че този, когото другите наричаха неин син, беше станал дух на Земята.
към текста >>

Тя още имаше нужда да бъде подкрепена от силите на майчината душа и от силите на природата, които се намират в прясно черпената вода.
Така това първо чудо и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия свят можа да бъде упражнено едно действие, което идваше от хармонията на душите, от това, което още беше свързано с кръвните връзки. В това първо чудо Христовата сила се проявява най-малко. Тя още имаше нужда да бъде подкрепена от силите на майчината душа и от силите на природата, които се намират в прясно черпената вода. Тук Христовата сила се намира още в своята най-слаба проява. Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето действие Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите души, за да се прояви действието; гостите също стигат до убеждението, че водата има вкуса на виното. Но една истинска сила нараства действувайки. Вторият път, когато Христос трябва да упражни своята мощ, тази последната е вече нараснала. Ако е вярно, че всяка сила расте като се упражнява, това още повече важи за една духовна сила, когато при нейната първа употреба тя е дала добър резултат.
към текста >>

122. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Видяхте, че току що почерпената от извора вода беше съвършено различна от такава, която би стояла вече известно време в една делва, както едно текущо откъснато растение е съвършено различно от едно цвете, което увяхва в една ваза от няколко дена.
Следователно това, което е станало в Кана от Галилея, трябваше да бъ-де извършено под действието на един посветен, който беше надминал петата степен на посвещение. Авторът на Евангелието на Йоана под готвя по един чудесен начин събитията, които описва. Видяхте, че току що почерпената от извора вода беше съвършено различна от такава, която би стояла вече известно време в една делва, както едно текущо откъснато растение е съвършено различно от едно цвете, което увяхва в една ваза от няколко дена. И свързвайки се със силите на Земята чрез водата, която е прясно извадена, посветеният се свързва с духовната връзка, съществуваща между Христа и неговата майка. Той продължава действието, което самата Земя извършва за един по-продължителен период. В лозата Земята може да превърне водата във вино. Христос, който се е доближил до Земята, който е станал Дух на Земята, действува в целия земен организъм; ако той е Христос, той трябва да може да направи това, което земята прави в лозата, да превърне водата във вино.
към текста >>

И ако той може това, значи, че той продължава да действува в смисъла, който сам показва, когато казва на Самаритянката край кладенеца: "Аз Съм живата вода!
Не се казва, че обикновените очи го виждаха, но че онези, които го търсеха, го намериха чрез едно нарастване на тяхна та вътрешна сила. Когато се казва, че даден човек "вижда един друг", това не е все едно да каже: "другият беше пред него в тяло от плът и кости, заемайки място в пространството и беше видим за неговите физически очи." Когато изобщо се говори, че "Евангелието трябва да се разбира буквално", тези които говорят така показват, че те много малко разбират "буквата". Ако забележите, че цитираните места от Евангелието има една прогресия, Вие ще разберете извършеното по-рано и което подготовка за следващото. Вие ще разберете особено това, което е каза за нарастващата Христова сила вътре в троичната обвивка на Исуса от Назарет. Когато Христос върши изцеления, това значи, че неговата сила има власт да се влее в една друга душа. И ако той може това, значи, че той продължава да действува в смисъла, който сам показва, когато казва на Самаритянката край кладенеца: "Аз Съм живата вода! " На сватбата от Кана Галилейска той действува като един посветен от Пета степен, като такъв, който има власт над елементите. Тук той се изявява като живеещ в лоното на самите тези елементи, по-нататък показва, че е едно със силите, които действуват в цялата Земя, в цялата вселена. Това е в главата, където се казва, че Исус "има власт над живота и смъртта", управлява силите на физическото тяло. Следователно тази глава предшествува чудото, при което се показва една още по-голяма мощ.
към текста >>

123. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло.
Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на духа. Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца. За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя. Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него. Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога. На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло. Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца. Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние. Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна. Едва със Земята творението е изхвърлено вън от лоното на духовните същества и започва да живее на страна от тях. Към физическата природа на човека постепенно се присъединиха изоставащи духове, които я отклониха от пътя, благодарение на който тя беше едно отражение на Божеството.
към текста >>

Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му.
Ако растението би имало едно съзнание като това на човека, то би трябвало да се обърне към минералното царство, върху което расте, и да каже: "О, ти, камък, между съществата на природата ти си едно създание по-нисше от мене; аз стоя над тебе, но без тебе не бих могло да съществувам! ” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея! В пълна смиреност казвам, че ти дължа моето съществувание! " Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката". Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката. Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му. И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало. Нишката на познанието го довежда до точката, където всяко доказателство е излишно. Защото той вижда направо в духовния свят сцената, в която Христос измива краката на учениците. Ръководен от своя учител, ученикът намира силата да си каже: "Аз ще понасям без да роптая всички мъки и страдания, които животът ще ми изпрати. Тези страдания не ще бъдат вече за мене едно зло, защото аз ще бъда кален и ще зная че това са необходимости във вселената." Когато душата достатъчно се е утвърдила в това упражнение, тя изпитва вътрешно впечатлението на "бичуването"; ученикът се чувствува като бичуван.
към текста >>

Той можеше да разбере как това, което не беше друго освен вода можеше да бъде превърнато, изменено така, че да действува в човешкия организъм като вино, как, разполагайки само с няколко риби и хлябове, това Същество можеше да действува така чрез силата на своето етерно тяло, че да бъде наситена цяла тълпа хора.
Тези неща можа да напише само ученикът, когото Христос беше посветил, Лазар-Йоан. Само той можеше да разбере действието на едно същество, което след кръщението на реката Йордан беше станало господар на своето етерно тяло, а чрез това и на физическото тяло. Той можеше да разбере как това, което не беше друго освен вода можеше да бъде превърнато, изменено така, че да действува в човешкия организъм като вино, как, разполагайки само с няколко риби и хлябове, това Същество можеше да действува така чрез силата на своето етерно тяло, че да бъде наситена цяла тълпа хора. Ето всичко, което ни обяснява авторът на Евангелието на Йоана: когато знаем да го четем. Казва ли той някъде, че хлябовете и рибите са били изядени по физически начин? Не. Но той казва ясно и всяка негова дума трябва да се претегли добре, че Христос разчупи хлябовете и благодари на небето /гл. VІ, ст. 11/:
към текста >>

124. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение.
Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество! От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци.
към текста >>

125. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества.
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та. Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества. Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е.
към текста >>

от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е.
Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е. въздух, или от топлинната материя, т.е. от огън. От това са съставени нещата, които съществуват физически в света на камъните, в света на растенията, в света на животните и в света на човека. И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето. Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот.
към текста >>

126. 4. СКАЗКА ТРЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

При това обърнахме вниманието, че има една определена степен на развитието, чрез която това, което човек среща иначе във външния свят като топлина, като въздух, като вода и т.н., започва да живее и бъде одухотворено.
Ние си обрисувахме пред душата, докъде стига онзи, който прилага над себе си методите на човешкото развитие в свръхсетивните светове. При това обърнахме вниманието, че има една определена степен на развитието, чрез която това, което човек среща иначе във външния свят като топлина, като въздух, като вода и т.н., започва да живее и бъде одухотворено. Казахме, че можем да наречем това изживяване в света на духовете на елементите. Моля онези, които по-дълго време се занимават с Духовната наука, правилно да претеглят на везните всяка дума, която се казва, и да имат предвид, че думите не са употребени приблизително, а съвсем точно. Аз не казах елементарни духове, а духове на елементите; и винаги става дума за това, което именно се назовава на съответното място.
към текста >>

127. 5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Вие си спомняте това, което казах, че старото Сатурново развитие е било по същество едно топлинно, едно огнено развитие; че на Слънцето топлината се бе сгъстила и превърнала във въздух, на Старата Луна въздухът се бе сгъстил до вода, а на Земята едва се появи "Земята", т. е.
Вие си спомняте това, което казах, че старото Сатурново развитие е било по същество едно топлинно, едно огнено развитие; че на Слънцето топлината се бе сгъстила и превърнала във въздух, на Старата Луна въздухът се бе сгъстил до вода, а на Земята едва се появи "Земята", т. е. твърдото състояние на материята. Но ако днес бихте искали непосредствено да приложите това, което свързвате с понятието топлина или огън, към топлинното или огнено развитие на стария Сатурн, това не би ви дало едно напълно правилна, вярна представа; защото онзи сатурнов огън се е различавал съществено от нашия земен огън. Вие съвсем не бихте могли да сравните този сатурнов огън, който получавате, когато запалвате дърва или с онзи огън, който употребявате, когато разтопявате метали или т. н. Има само едно нещо, с което бихте могли да сравните онзи сатурнов огън, а това е огънят, който като топлина прониква със своите струи вашата кръв. В този бихме могли да кажем жив огън, в тази топлина, която същевременно е животворното във Вас, Вие имате нещо, което можете да сравните с веществото, от което се е състояло единствено старият Сатурн, докато това, което днес е физически огън, е един потомък, едно произведение на стария сатурнов огън.
към текста >>

128. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя.
Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було. Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове. Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н. и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя. Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят. Понеже е без влияние върху външния сетивен свят, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен свят, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от духовните същества, които се изявяват в него. Ето защо човек не може да поквари този сетивен свят чрез своята собствена сила. Така щото за човека, когато той е посветен, важното може да бъде това, да проникне през това було на сетивния свят; но той трябва да остави булото на сетивния свят такова, каквото са го изработили духовните същества.
към текста >>

129. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Те се изброяват така: земя, вода, огън, въздух, етер.
В течения на времената това, което живее в човешката душа, се изменя. И сега ще разберете един факт, който не ще можете да разберете, ако нямате тези предпоставки, които са напълно независими от доводите установяеми от физическото изследване, който не ще можете да разберете, ако се основавате на тези доводи. Обърнете внимание, как се изброяват елементите в източните писания. Те се изброяват така: земя, вода, огън, въздух, етер. Едва от гръцката епоха насам ние намираме другото изброяване, което днес за нас е самопонятно и което трябва да поставим на основата на всяко разбиране, а именно: земя, вода, въздух, огън и другите видове етери. Защо това е така? Древният индиец е виждал също така както днешният човек външните неща, които се проявя ват чрез твърдото състояние, което се нарича Земя, виждал е течното състояние, което духовно изразено се нарича Вода. Но това, което днес наричаме въздух, за него то е било вече огън, защото във въздуха той е виждал огъня и е назовавал това, което е виждал, огън. Ние не виждаме вече този огън, ние го чувствуваме като топлина.
към текста >>

Едва от гръцката епоха насам ние намираме другото изброяване, което днес за нас е самопонятно и което трябва да поставим на основата на всяко разбиране, а именно: земя, вода, въздух, огън и другите видове етери.
В течения на времената това, което живее в човешката душа, се изменя. И сега ще разберете един факт, който не ще можете да разберете, ако нямате тези предпоставки, които са напълно независими от доводите установяеми от физическото изследване, който не ще можете да разберете, ако се основавате на тези доводи. Обърнете внимание, как се изброяват елементите в източните писания. Те се изброяват така: земя, вода, огън, въздух, етер. Едва от гръцката епоха насам ние намираме другото изброяване, което днес за нас е самопонятно и което трябва да поставим на основата на всяко разбиране, а именно: земя, вода, въздух, огън и другите видове етери. Защо това е така? Древният индиец е виждал също така както днешният човек външните неща, които се проявя ват чрез твърдото състояние, което се нарича Земя, виждал е течното състояние, което духовно изразено се нарича Вода. Но това, което днес наричаме въздух, за него то е било вече огън, защото във въздуха той е виждал огъня и е назовавал това, което е виждал, огън. Ние не виждаме вече този огън, ние го чувствуваме като топлина. И едва когато се издигаха по-нагоре в поредицата на елементите, индийците навлизаха в един елемент, където, понеже от четвъртата епоха на след атлантското време всичко за човечеството се е изменило, се установяваше това, което днес наричаме проникнати я от светлина, но не показващ светлината въздух.
към текста >>

Древният индиец е виждал също така както днешният човек външните неща, които се проявя ват чрез твърдото състояние, което се нарича Земя, виждал е течното състояние, което духовно изразено се нарича Вода.
И сега ще разберете един факт, който не ще можете да разберете, ако нямате тези предпоставки, които са напълно независими от доводите установяеми от физическото изследване, който не ще можете да разберете, ако се основавате на тези доводи. Обърнете внимание, как се изброяват елементите в източните писания. Те се изброяват така: земя, вода, огън, въздух, етер. Едва от гръцката епоха насам ние намираме другото изброяване, което днес за нас е самопонятно и което трябва да поставим на основата на всяко разбиране, а именно: земя, вода, въздух, огън и другите видове етери. Защо това е така? Древният индиец е виждал също така както днешният човек външните неща, които се проявя ват чрез твърдото състояние, което се нарича Земя, виждал е течното състояние, което духовно изразено се нарича Вода. Но това, което днес наричаме въздух, за него то е било вече огън, защото във въздуха той е виждал огъня и е назовавал това, което е виждал, огън. Ние не виждаме вече този огън, ние го чувствуваме като топлина. И едва когато се издигаха по-нагоре в поредицата на елементите, индийците навлизаха в един елемент, където, понеже от четвъртата епоха на след атлантското време всичко за човечеството се е изменило, се установяваше това, което днес наричаме проникнати я от светлина, но не показващ светлината въздух. Целият възглед на хората се е преобръщал в огън и въздух. Това, което казахме за Христа и за Луцифер, че те са преминали един над друг, че от едно космическо Същество Христос е станал едно такова живеещо вътре в човека, че от едно живеещо вътре в човека Същество, Луцифер е станал едно космическо Същество, това е станало за всички области на живота; така щото това, което още през първата следатлантска епоха беше нещо, което ние наричаме огън днес ние го възприемаме като въздух, а това, което ние днес възприемаме като огън, тогава е било възприемано като въздух.
към текста >>

130. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Първоначално човешкото същество е съставено от онези части, които откриваме и във външния свят: От „земните" или твърди части, от „вода" или течните части и от „въздух" или газообразните части.
Първоначално човешкото същество е съставено от онези части, които откриваме и във външния свят: От „земните" или твърди части, от „вода" или течните части и от „въздух" или газообразните части. Това са елементите, от които е изградено човешкото физическо тяло, както и всички физически форми. Етерният свят започва с първото етерно състояние, което ние означаваме като огнен етер или направо „огън". Огънят или топлината, изобщо това, което съвременната физика разглежда не като нещо субстанциално, а само като обикновено движение на материята, е всъщност първото състояние на етера. Втората разновидност на етера е светлинният етер или светлината, а третата му разновидност все още неуловима за днешния човек ние възприемаме само като един вид отражение във физическия свят и това е звукът; наричаме го още звуков етер или числен етер. Четвъртата разновидност на етерния свят е същинският жизнен етер, или с други думи, самият живот*12.
към текста >>

Вода
Вода
към текста >>

131. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

На различни места се казва, че Йоан кръщава за покаяние, тоест, за промяна на съзнанието, с вода.
С това в същото време отново са посочени думите, които трябва да разберем в бъдеще. Много жалко, че по времето, когато, очевидно, интелигенцията израсна толкова високо, толкова малко се размишлява, например, над думите: „Покайте се“. Според своето значение това би следвало, например, да се изтълкува така: постигнете в себе си промяна на съзнанието. На различни места се казва, че Йоан кръщава за покаяние, тоест, за промяна на съзнанието, с вода. Когато кръстените излизали от водата, те е трябвало да променят своето съзнание, без да гледат вече към древните традиции, а да напредват към това, което трябва да притежава освободеният, даряван от Христос Исус, аз. Съзнанието е трябвало да измени своята посока: от насоченост към древните Богове, към насоченост към новите духовни същества. По такъв начин цел на Йоановото кръщение била промяната на съзнанието. Затова Йоан кръщавал с вода, за да предизвика в някои хора силата да осъзнаят, че се е приближило Царството Небесно и така да могат да разберат, кой е Христос Исус.
към текста >>

Затова Йоан кръщавал с вода, за да предизвика в някои хора силата да осъзнаят, че се е приближило Царството Небесно и така да могат да разберат, кой е Христос Исус.
Според своето значение това би следвало, например, да се изтълкува така: постигнете в себе си промяна на съзнанието. На различни места се казва, че Йоан кръщава за покаяние, тоест, за промяна на съзнанието, с вода. Когато кръстените излизали от водата, те е трябвало да променят своето съзнание, без да гледат вече към древните традиции, а да напредват към това, което трябва да притежава освободеният, даряван от Христос Исус, аз. Съзнанието е трябвало да измени своята посока: от насоченост към древните Богове, към насоченост към новите духовни същества. По такъв начин цел на Йоановото кръщение била промяната на съзнанието. Затова Йоан кръщавал с вода, за да предизвика в някои хора силата да осъзнаят, че се е приближило Царството Небесно и така да могат да разберат, кой е Христос Исус.
към текста >>

132. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

И обратно – вземете желязна топка и я хвърлете в съд с вода.
Днешното естествознание говори за развитие и духовната наука също говори за развитие. Ако сте усвоили понятието за развитие, ще можете да разберете какво се съобщава в духовната наука. Можете да усвоите понятието за карма, доколкото можете да си представите мисления образ за това. Разбира се, ако просто кажете, както правят това някои теософи: всяка духовна причина предизвиква духовно следствие и това е карма, тогава нямате понятие за кармата. С билярдната топка също може да се наблюдава закона за причината и следствието, но тук нямате правилно сравнение с кармата. И обратно – вземете желязна топка и я хвърлете в съд с вода. Ако топката е студена, водата ще си остане същата. Но ако нагреете топката и след това я хвърлите, водата ще се загрее. Вследствие на събитието, което е станало с топката, водата става по-топла. Може да се сравни с кармата, ако последното събитие е следствие от предишно събитие.
към текста >>

133. 1. ВЪВЕДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Разказва се как Христос изчезнал в облаците и така както Той изчезнал от погледа на Апостолите в тази въздушна, изпълнена с вода дреха на земята, от която всички неща получават своя живот, така от облаците Той отново ще се появи. /Деяния:1/.
Макар, че това което Рудолф Щайнер излага с толкова разнообразие и силни образи в тези лекции да е резултат на действително духовно виждане, Новият Завет също съдържа известно добре известни пророчески пасажи, отнасящи се до второто идване на Христос и до неговото духовно съзнание, което ще се зазори във бъдеще. В началото на Деяния на Апостолите, написани от Лука, ученик на апостол Павел, се описва събитието на Възнесение. Разказва се как Христос изчезнал в облаците и така както Той изчезнал от погледа на Апостолите в тази въздушна, изпълнена с вода дреха на земята, от която всички неща получават своя живот, така от облаците Той отново ще се появи. /Деяния:1/.
към текста >>

134. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

И ако се върнем даже още по-назад, откриваме великата Атлантска катастрофа, която така промени физиономията на нашата земя чрез катаклизми от вода и огън, че Атлантския континент постепенно изчезна.
Ние сега живеем в един период на цивилизация, който бе предшествуван от друг, койго определяме като Гръко-Латински. Този период от своя страна бе предшествуван от друг, именован по неговите водещи народи, Египто-Халдео-Вавилоно-Асирийската епоха. Тя от своя страна бе предшествувана от древната Персийска; и още по-назад идваме до онова, което наричаме древната Индуска епоха. Тази най-последната е цивилизация, към която може да се гледа само с ясновидско око. Периодът, който даде Ведите, възникна в много по-късни времена като едно слабо ехо на онази възвишена мъдрост, която бе дадена на света от Седемте Свещени Риши през най-ранната първична Индуска цивилизация. И ако се върнем даже още по-назад, откриваме великата Атлантска катастрофа, която така промени физиономията на нашата земя чрез катаклизми от вода и огън, че Атлантския континент постепенно изчезна. На негово място се издигна онова, което днес образува Африка и Европа, от една страна, и Америка, от другата страна. Можем да отидем и още по-назад, в който случай древните архиви на Акашовата Хроника ще ни покажат, че човешките същества, са живели на този древен Атлантски континент и са притежавали напълно различни способности на душата от нашите, способности, които биха изглеждали почти невероятни на съвременния човек, поради това че те са били далеч от всяко нещо, което ние знаем днес.
към текста >>

135. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Това бе постигнато чрез потопяването им във вода.
И все пак само посредством това промяната не би била възможна. Известно число същества трябваше да имат една много по-голяма опитност за духовния свят, чрез което убеждението би могло да живее в тях, че божественото същество ще се разкрие. Това бе постигнато чрез потопяването им във вода. Когато едно лице е пред удавяне, връзката на етерното тяло с физическото тяло се разхалтва етерното тяло дори отчасти се оттегля и тогава то може да преживее някакъв знак за новия импулс в световната еволюция. От това произтича предупреждението: "Променете разположението на душите си, защото царството небесно приближава. Влязло е във вас разположението на душата чрез което вие ще дойдете в отношение със слезлия Христос. Времето е изпълнено".
към текста >>

136. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Разбира се, много вода ще изтече, докато материалистични ориентираните университетски лаборатории и т.н.
Докато науката вече векове се е държала за процеси, ставащи на земята и е отхвърляла проучването на онова, което вече се приближава като най-важните извънземни явления, то точно в Петата Следатлантска епоха ще започне експлоатирането на енергиите, идващи от космоса. Така както сега е особено важно за един редовен професор по биология да има колкото е възможно по-силен микроскоп, да използува колкото е възможно по-точни лабораторни методи, така в бъдеще, когато науката ще стане по-одухотворена, важното ще бъде дали някой провежда даден процес сутрин, вечер или по обяд и дали позволява онова, което той е извършил сутринта да попадне под по-нататъшното влияние на действени фактори през вечерта, или дали космичното влияние от сутринта до вечерта да се изключва, парализира. В бъдеще ще се окаже, че такива процеси са необходими, те също ще започнат да стават. Разбира се, много вода ще изтече, докато материалистични ориентираните университетски лаборатории и т.н. бъдат предадени на духовни учени, ала тази промяна ще трябва да стане, за да не дойде човечеството до пълен декаданс. Тази лабораторна работа ще трябва да бъде заменена от работа, в която, например когато се отнася до доброто, което трябва да се постигне в бъдеще някои процеси ще стават сутрин и ще се прекъсват през деня; космичният поток преминава през тях отново сутринта и това се продължава ритмично, докато отново е сутрин. Процесите се провеждат по такъв начин, че някои космически въздействия винаги се прекъсват през деня и космичните процеси на сутринта и вечерта се проучват. За да се достигне това ще са необходими множество подреждания.
към текста >>

137. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Но ако капката беше поставена в голям съд, да кажем в леген с вода, капката вече нямаше да бъде видима.
Нека нарисуваме Аза на човека като капка цветна течност. Приемайки, че имаме много мъничък съд, способен точно да побере тази капка, капката ще бъде видима заради своя цвят. Но ако капката беше поставена в голям съд, да кажем в леген с вода, капката вече нямаше да бъде видима. Приложете тази аналогия върху Аза, който в състояние на екстаз се разширява върху Макрокосмоса, и ще можете да схванете, че Азът чувства себе си ставащ все по-слаб и по-слаб, разширявайки се. Когато Азът се разшири върху Макрокосмоса, той губи способността за себе-съзнаване, донякъде както капката губи своята идентичност в голям съд с вода. Така можем да разберем, че когато човек предава себе си на Макрокосмоса, Азът бива загубен. Той е още там, само че бидейки разлят в Макрокосмоса, той не знае нищо за себе си.
към текста >>

Когато Азът се разшири върху Макрокосмоса, той губи способността за себе-съзнаване, донякъде както капката губи своята идентичност в голям съд с вода.
Нека нарисуваме Аза на човека като капка цветна течност. Приемайки, че имаме много мъничък съд, способен точно да побере тази капка, капката ще бъде видима заради своя цвят. Но ако капката беше поставена в голям съд, да кажем в леген с вода, капката вече нямаше да бъде видима. Приложете тази аналогия върху Аза, който в състояние на екстаз се разширява върху Макрокосмоса, и ще можете да схванете, че Азът чувства себе си ставащ все по-слаб и по-слаб, разширявайки се. Когато Азът се разшири върху Макрокосмоса, той губи способността за себе-съзнаване, донякъде както капката губи своята идентичност в голям съд с вода. Така можем да разберем, че когато човек предава себе си на Макрокосмоса, Азът бива загубен. Той е още там, само че бидейки разлят в Макрокосмоса, той не знае нищо за себе си.
към текста >>

Фактът, че в съня той е излят, като капка в голям съд с вода, в Макрокосмоса означава, че в момента на преминаване от Микрокосмоса в Макрокосмоса той трябва да премине през потока на забравата.
Така човек живее редуващо се в Микрокосмоса и в Макрокосмоса. Всяка сутрин той влиза в Микрокосмоса. Фактът, че в съня той е излят, като капка в голям съд с вода, в Макрокосмоса означава, че в момента на преминаване от Микрокосмоса в Макрокосмоса той трябва да премине през потока на забравата.
към текста >>

138. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Лесно е да се върти капка олио по повърхността на вода в една чаша.
Нека най-напред разгледаме самия този космически часовник. Идеята за планетарна система, оформила сама себе си, е лесна за отхвърляне. В училище на всички ви е било казвано за образуването на планетарната система. Фактически ви е било казано, че една гигантска мъглявина във Вселената някога започнала да се върти и после Слънцето, с планетите около него, били оформени от процеси на отделяне от самата мъглявина. Това вероятно ви е било демонстрирано с един опит. Лесно е да се върти капка олио по повърхността на вода в една чаша. Мънички капчици се отделят и се въртят около една по-голяма капка, която остава в центъра. Учителят ще изтъкне, че това представя в малък мащаб образуването на планетарната система и никой няма да го оспори. Но един остроумен ученик може да каже на учителя: "Вие сте забравили нещо, което при други обстоятелства може да е подходящо да се забрави, но не и в този случай. Вие сте забравили своята собствена роля в опита, защото вие сте онзи, който върти капката олио! " Заради логиката най-важният фактор от всички не трябва да се забравя.
към текста >>

139. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Но в същото време бе казано, че в екстаза Азът е като мъничка капка, смесена с голям обем вода и изчезваща в него.
Онова, което човек може да изживее в отварящия се пред него Макрокосмос, при условие че запазва определена степен на съзнание, бе описано като състояние на екстаз. Но в същото време бе казано, че в екстаза Азът е като мъничка капка, смесена с голям обем вода и изчезваща в него. Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него. Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира. Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в състояние, сравнимо с екстаз. Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосмоса посредством форма на екстаз. По този начин те бяха също изложени на онова, което може да бъде описано като загубата на Аза, но това състояние бе по-малко опасно в онези времена, защото хората още бяха пропити от определена здрава, елементарна сила; за разлика от хората днес техните душевни сили не бяха омаломощени от въздействията на високо развитата интелектуалност.
към текста >>

Ние можем да опишем вижданото там избирайки думи, използвани за качества, иначе възприемани във физическия свят: твърда, течна или флуидна, въздушна или газообразна форма, или топлина; или: земя, вода, въздух, огън.
Формата, в която се разкрива този свят е такава, че за него са приложими обозначенията, наименованията, които от древни времена са били използвани за Елементите. Ние можем да опишем вижданото там избирайки думи, използвани за качества, иначе възприемани във физическия свят: твърда, течна или флуидна, въздушна или газообразна форма, или топлина; или: земя, вода, въздух, огън. Тези изрази са взети от физическия свят, за който са създадени. Нашият език в края на краищата е средство за изразяване на физическия свят. Ако следователно духовният учен трябва да опише висшите светове, той трябва да вземе думи от езика, съчинен за нещата в обикновения живот. Той може да говори само в алегории, стараейки се така да подбере думите, че малко по малко да се предизвика идеята за възприеманото чрез духовно виждане. В обрисуването на Елементарния Свят ние трябва да вземаме не термините и изразите, използвани за отделни предмети във физическия свят, а онези, използвани за определени качества, общи за категория предмети.
към текста >>

В Елементарния Свят ние можем да виждаме през тях, можем да проникнем в тях, имаме усещане подобно на усещането във физическия свят, когато потапяме ръката си във вода.
Всъщност в Елементарния Свят няма такива предмети, каквито се намират във физическия свят, но в Елементарния Свят ние откриваме като реалности онова, което във физическия свят е само свойства. Ние възприемаме нещо там, за което чувстваме, че не можем да доближим. Усещането може да се опише така: Пред себе си имам нещо същество или предмет в Елементарния Свят което мога да наблюдавам само обикаляйки го; то има вътрешна и външна страна. Такава единица на Елементарния Свят се нарича "земя". Също така има неща и същества, които могат да бъдат описани като "течни" или "флуидни". В Елементарния Свят ние можем да виждаме през тях, можем да проникнем в тях, имаме усещане подобно на усещането във физическия свят, когато потапяме ръката си във вода. Ние можем да се потопим в тях, докато онова наричано "земя" е нещо, което оказва съпротива като твърд предмет. Второто състояние се описва в Елементарния Свят като "вода". Всеки път, когато се споменава за "земя" или "вода" в книгите по Духовна Наука, се има предвид ето това; физическата вода е само външна алегория на онова, което се вижда на този етап на развитие. "Водата" е нещо, което тече през Елементарния Свят, разбира се, невъзприемаемо за физическите сетива, но достъпно за висшите сетива, за способността за духовно възприемане, за Посветения.
към текста >>

Второто състояние се описва в Елементарния Свят като "вода".
Усещането може да се опише така: Пред себе си имам нещо същество или предмет в Елементарния Свят което мога да наблюдавам само обикаляйки го; то има вътрешна и външна страна. Такава единица на Елементарния Свят се нарича "земя". Също така има неща и същества, които могат да бъдат описани като "течни" или "флуидни". В Елементарния Свят ние можем да виждаме през тях, можем да проникнем в тях, имаме усещане подобно на усещането във физическия свят, когато потапяме ръката си във вода. Ние можем да се потопим в тях, докато онова наричано "земя" е нещо, което оказва съпротива като твърд предмет. Второто състояние се описва в Елементарния Свят като "вода". Всеки път, когато се споменава за "земя" или "вода" в книгите по Духовна Наука, се има предвид ето това; физическата вода е само външна алегория на онова, което се вижда на този етап на развитие. "Водата" е нещо, което тече през Елементарния Свят, разбира се, невъзприемаемо за физическите сетива, но достъпно за висшите сетива, за способността за духовно възприемане, за Посветения.
към текста >>

Всеки път, когато се споменава за "земя" или "вода" в книгите по Духовна Наука, се има предвид ето това; физическата вода е само външна алегория на онова, което се вижда на този етап на развитие.
Такава единица на Елементарния Свят се нарича "земя". Също така има неща и същества, които могат да бъдат описани като "течни" или "флуидни". В Елементарния Свят ние можем да виждаме през тях, можем да проникнем в тях, имаме усещане подобно на усещането във физическия свят, когато потапяме ръката си във вода. Ние можем да се потопим в тях, докато онова наричано "земя" е нещо, което оказва съпротива като твърд предмет. Второто състояние се описва в Елементарния Свят като "вода". Всеки път, когато се споменава за "земя" или "вода" в книгите по Духовна Наука, се има предвид ето това; физическата вода е само външна алегория на онова, което се вижда на този етап на развитие. "Водата" е нещо, което тече през Елементарния Свят, разбира се, невъзприемаемо за физическите сетива, но достъпно за висшите сетива, за способността за духовно възприемане, за Посветения.
към текста >>

Когато кандидатът в онези древни Мистерии, след дълги опитности свързани с Елементарния Свят беше станал способен да осъзнава, че "земя", "вода", "въздух", "огън" всичко което той възприема в материалния свят, е откровение на духовни същества, когато се беше научил да ги различава и да се ориентира в Елементарния Свят, той можеше да бъде отведен стъпка напред до онова, наречено Светът на Духа зад Елементарния Свят.
Когато кандидатът в онези древни Мистерии, след дълги опитности свързани с Елементарния Свят беше станал способен да осъзнава, че "земя", "вода", "въздух", "огън" всичко което той възприема в материалния свят, е откровение на духовни същества, когато се беше научил да ги различава и да се ориентира в Елементарния Свят, той можеше да бъде отведен стъпка напред до онова, наречено Светът на Духа зад Елементарния Свят. Онези, които бяха Посветени и това може да се опише само като съобщаване на онова, което те изживяваха сега осъзнаваха, че в действителност има същества зад физическия и елементарния свят. Но тези същества нямат никаква прилика с хората. Докато хората по Земята живеят заедно в социален ред, в определени форми на общество, при определени социални условия, задоволителни или не, то кандидатът за Посвещение преминава в свят, в който има духовни същества същества, които естествено нямат физическо тяло, но които са свързани едно с друго по такъв начин, че властва ред и хармония. Сега на него му се разкрива, че той може да разбере реда и хармонията, които възприема във външния свят, само осъзнавайки, че онова което тези същества правят е външен израз на небесните тела в Слънчевата система, на взаимоотношенията между Слънцето и планетите в техните движения и позиции. По този начин тези небесни тела дават израз на онова, което вършат съществата на духовния свят.
към текста >>

140. 7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Сега ще бъде споменат един друг момент, а именно, че когато човек се издига по описания вчера начин в Елементарния Свят, където има истинско възприятие за обикновено наричаното "Елементи" земя, вода, въздух и огън той също разбира, че неговата собствена вещественост включително висшите членове е изградена от този Елементарен Свят.
Казаното в миналата лекция може да бъде не повече от схема; разбира се, за тези светове би било възможно да говорим не само часове, а много месеци; докато всичко възможно тук е да изясним идеите си за тях колкото можем по-добре. Сега ще бъде споменат един друг момент, а именно, че когато човек се издига по описания вчера начин в Елементарния Свят, където има истинско възприятие за обикновено наричаното "Елементи" земя, вода, въздух и огън той също разбира, че неговата собствена вещественост включително висшите членове е изградена от този Елементарен Свят. Той също добива познание за нещо друго, а именно, че вътрешните и външните страни на Елементарния Свят се различават донякъде една от друга. Изучавайки собственото си същество с обикновено, нормално човешко съзнание и не с ясновидство, ние намираме определени качества, които принадлежат частично на нашата душа и частично на външното ни устройство; това са чертите на нашия темперамент. Ние ги класифицираме като меланхолични, флегматични, сангвинични и холерични.
към текста >>

141. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Повечето хора ще извикат ако, да кажем, се убодат с игла или ако много гореща вода се излее върху ръцете им.
Добра подготовка за такова виждане е едно качество, което трябва също да бъде придобито, и което в обикновения живот присъства само до много слаба степен. Повечето хора ще извикат ако, да кажем, се убодат с игла или ако много гореща вода се излее върху ръцете им. Но в действителност колко хора чувстват нещо сродно изрично казвам сродно на болка, когато бъде направено едно глупаво или абсурдно твърдение? Безброй индивиди могат да понесат това съвсем леко. Но някой, който иска да развие непосредственото чувство за това дали едно нещо е вярно и друго погрешно по такъв начин, че имагинативният свят да играе роля в изживяването, трябва така да възпита себе си, че грешката да му причинява действителна болка и истината, срещана също и във физическия живот, да му дава задоволство и радост.
към текста >>

142. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Нищо от онова, което наричаме вода или течност, или земя или твърд още не е съществувало, а само въздух и топлина.
Така ние сме отведени към предишно планетарно въплъщение на Земята, в което откриваме човека представен в своето физическо и етерно тяло, но при условия напълно различни от днешните. Твърдо и течно вещество още не съществуват, но основата на физическото и етерното тяло присъства във въздушно и огнено състояние. Човекът е станал онова, което е днес, след преобразуването на Старото Слънце в Старата Луна и след това в Земята в настоящата и форма. В онези древни периоди човекът е бил приспособен към преобладаващите планетарни условия. Но вие може добре да си представите, че всичко в нашата Слънчева система е било различно. Нищо от онова, което наричаме вода или течност, или земя или твърд още не е съществувало, а само въздух и топлина. Тук ние стигаме до състояние в нашата Слънчева система, така принципно различно от сегашните условия, че то е било подложено на закони, съвсем други спрямо онези на нашата Земя днес.
към текста >>

Ако сме проникнали себе си с истините на духа като с жива вода, тогава ние сме разбрали и уловили импулса, който трябва да идва от Духовната Наука.
Това е животворящият елемент в цялото човешко съществуване. Духовната Наука внася формираща, животворна сила в душата. И когато чрез онова, което иначе би останало безстрастно, интелектуално познание, ние се чувстваме в душата си затоплени до такава степен, че тази топлина да води отделните хора по-близо един до друг, тогава ние сме получили това познание по правилния начин. Дори предчувствие за преход от логиката на мисленето към логиката на сърцето ще е насочено към това да събира заедно отделните хора. Логиката на мисленето може да доведе до силен егоизъм, но логиката на сърцето побеждава егоизма и прави всички хора участници в живота на човечеството като едно цяло. Ако сме проникнали себе си с истините на духа като с жива вода, тогава ние сме разбрали и уловили импулса, който трябва да идва от Духовната Наука.
към текста >>

143. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Нека сега да си представим един съд с вода, в която е разтворено дадено вещество.
Нека сега да си представим един съд с вода, в която е разтворено дадено вещество. Цялата водна маса в този съд е с еднакъв цвят и еднаква гъстота. Да предположим още, че по-грубите частици се утаяват на дъното; тогава по-чистата течност и по-фините частици остават горе. Следователно, водата може да се пречисти само чрез това, че тя отдели по-грубите частици.
към текста >>

144. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Да предположим, че вземаме една малка капка от оцветена течност и я слагаме в басейн с вода: За кратко време тя ще се разтвори в голямата водна маса и от оцветената капка няма да остане никаква следа.
Да предположим, че вземаме една малка капка от оцветена течност и я слагаме в басейн с вода: За кратко време тя ще се разтвори в голямата водна маса и от оцветената капка няма да остане никаква следа.
към текста >>

145. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако имаме пред себе си някаква „материя", например „вода", ние можем да я разложим на водород и кислород, но не и на по-прости съставни части: Така смяташе химията, която през 19 век различаваше около 70 такива елементи.
Общо взето, човекът съди за „материята" според впечатленията, които получава от външния сетивен свят, от съществата и нещата, които имат своя живот там, във външния сетивен свят. Постепенно той открива, че има различни видове материя; достатъчно е да споменем, че той различава отделните метали, златото, медта, оловото и т.н., или веществата, които не принадлежат към металите. Вие знаете също, че химията свежда всички материални тела до определен брой основни „елементи". До 19 век за тях се считаше, че не могат да бъдат разложени на по-прости съставни части. Ако имаме пред себе си някаква „материя", например „вода", ние можем да я разложим на водород и кислород, но не и на по-прости съставни части: Така смяташе химията, която през 19 век различаваше около 70 такива елементи. Но Вие знаете още, че благодарение на явленията, които бяха наблюдавани при някои особени елементи, например радият, както и благодарение на някои свойства от страна на електричеството, понятието „химически елементи" беше доста разклатено и се стигаше до убеждението, че тези 70 елемента са само преходната, подвижна граница на материята и че можем да я разложим на още по-прости субстанциални частици, чиято вътрешна комбинация веднъж може да се прояви външно като злато, друг път като калий, калций и т.н.
към текста >>

Така, повишавайки температурата на околната среда, ние получаваме последователно лед, вода и пара, или, както е прието да се изразяваме в научните среди, получаваме „различните форми на материя".
Ако повишим температурата още повече, от определен момент нататък, водата се превръща в „пара". Така, повишавайки температурата на околната среда, ние получаваме последователно лед, вода и пара, или, както е прието да се изразяваме в научните среди, получаваме „различните форми на материя". Следователно, тези „форми на материята" се определят не от нейната вътрешна същност, а от цялостното устройство на Всемира и ние трябва да сме наясно, че в никакъв случай не можем да разграничим отделните „материи" от целостта на Всемира.
към текста >>

146. 5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. GA_121 Отделните души на народите

А всичко онова, което съществува върху нашата Земя като течен елемент имам предвид не нашата днешна вода, а течния елемент, укротен от Духовете на Формата -, ние трябва да разглеждаме като най-външното проявление, типично за Духовете на Волята, или Престолите.
Така днешният релеф на Земята би бил формиран само от взаимодействията между Духовете на Волята и Духовете на Движението; ако не беше настъпила изключително продължителната намеса на Духовете на Формата. Опитайте се да си представите, как тези Духове на формата, бих казал, танцувайки върху вълните, укротяват подвижните Земни маси, придавайки им една или друга форма, така че сега ние сме изправени през съвместното действие на три различни сили. Тези три сили са свързани с три вида духовни Същества. От една страна Вие виждате как Духовете на Формата упражняват своите действия както нагоре, така и надолу, както в сферата, населена с Духовете на Волята, така и в сферата, населена с Духовете на Движението. Над тях са Духовете на Движението, под тях са Духовете на Волята. А всичко онова, което съществува върху нашата Земя като течен елемент имам предвид не нашата днешна вода, а течния елемент, укротен от Духовете на Формата -, ние трябва да разглеждаме като най-външното проявление, типично за Духовете на Волята, или Престолите. Обаче тук непрекъснато се намесва и един друг елемент, а именно помощта, която Духовете на Волята, или Престолите, получават от Херувимите и Серафимите. Помощта на Херувимите се проявява в елемента въздух, изобщо във всичко, което пронизва привидната Земна материя като въздухообразен елемент. Въздухът също е една пълна илюзия и зад него са скрити онези могъщи Същества, които наричаме Херувими. А Серафимите са скрити зад това, което наричаме топлина.
към текста >>

Ние вече посочихме, че трите природни елемента вода, въздух и огън имат връзка с Духовете на Волята, Херувимите и Серафимите.
Ние вече посочихме, че трите природни елемента вода, въздух и огън имат връзка с Духовете на Волята, Херувимите и Серафимите. А в кой елемент се проявяват Духовете на Формата? Те са онези Същества, които танцуват върху повърхността, където протича нашият човешки живот. Те идват от мировото пространство, обаче разгръщат силите си в това, което се излъчва от Земята. За нашето наблюдение те са концентрирани в това, което наричаме „струящи Слънчеви лъчи“. Следователно, елементът, в който живеят и се проявяват Духовете на Формата, е именно светлината.
към текста >>

147. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

През Хиперборейската епоха част от етера се сгъстява във въздух, а част от този въздух по-късно се сгъстява във вода.
През Хиперборейската епоха част от етера се сгъстява във въздух, а част от този въздух по-късно се сгъстява във вода. На този етап от своята еволюция, човекът е съставен от различни видове етер; физическите субстанции все още не съществуват. Определени животни и растения (далечни предшественици на сегашните) също имат своето място в живота на Земята.
към текста >>

148. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Топлина или огън, тъчащ в себе си топлинен елемент; още никакъв въздух, никаква вода, никаква твърда земя не може да се намери на стария Сатурн.
Нека си изясним малко относно определено гледище, как можем да си обрисуваме пред погледа Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване. Ако за малко хвърлим поглед върху стария Сатурн, той стои образно пред нашата душа като едно небесно тяло, което не притежава още нищо от това, което сме свикнали да наричаме материя в заобикалящия ни свят. Той е едно небесно тяло, което от всичко, което имаме в заобикалящия ни свят, съдържа в себе си всъщност само елемента на топлината. Топлина или огън, тъчащ в себе си топлинен елемент; още никакъв въздух, никаква вода, никаква твърда земя не може да се намери на стария Сатурн. Така щото там, където е най-сгъстен, той е жива, тъчаща топлина. И ние знаем, че съществуването напредва и достига така нароченото Слънчево съществуване. Тогава към тъчащата топлина се прибавя един вид въздухообразен или газообразен елемент и ние си представяме образно правилно планетарното състояние на Слънцето, когато си го въобразим доколкото то е елементарно състояние като едно тъкане едни в други, и живот едни в други, на въздухообразни елементи и топлинни елементи. След това като трето състояние в развитието на нашето Земно съществувание имаме така нареченото Лунно състояние. При това състояние към топлината и въздуха се прибавя онова, което можем да наречем водно елементарно състояние.
към текста >>

Също и тогава, когато насочим поглед върху онова състояние, което съществуваше при отделяне на слънчевото естество от земното естество и си го представяме като един материален образ, също и тогава трябва да имаме съзнанието, че във всичко това, което си обрисувахме пред душата като образ на елементарната вода, въздух, огън, че във всичко това имаме само изразено средство за тъчащата духовност.
За това състояние говори Битието. Ние не трябва да свързваме с първата дума на Битието, на Библията онази отвлеченост, онази неясност, която днес се има предвид, когато се изговаря думата "В начало" или "В праначалото". С това ние бихме изразили нещо извънредно малко по отношение на това, което древният еврейски мъдрец е чувствувал. Всичко онова, което можем да си представим в онази двойност, която върна чрез отделяне на слънчевото естество и на земното естество, всичко онова, което съществуваше така да се каже в този момент, което се раздели именно на две части, всичко това трябва да възникне пред нашата душа, да изплува пред нашата душа, ако искаме правилно да поставим пред нея думата "Берешит", "В начало", "В праначалото". И не само това трябва да изплува пред нашата душа, но трябва да имаме съзнанието, че в цялото това развитие, което наричаме развитие на Сатурн, на Слънцето и на Луната, направляващи, ръководещи, а също и носители на цялото развитие са били духовни Същества; че това, което наричаме топлина, въздухообразен, течен елемент, е винаги един външен израз, външна дреха за духовните Същества, които са действителността на развитието. Също и тогава, когато насочим поглед върху онова състояние, което съществуваше при отделяне на слънчевото естество от земното естество и си го представяме като един материален образ, също и тогава трябва да имаме съзнанието, че във всичко това, което си обрисувахме пред душата като образ на елементарната вода, въздух, огън, че във всичко това имаме само изразено средство за тъчащата духовност. Тази тъчаща духовност, тези духовни Същества бяха минали през трите предидущи степени Сатурнова, Слънчева и Лунна степен и се бяха издигнали до този момент, който току що охарактеризирах, бяха стигнали определена степен на развитие в тяхното съществуване. Нека поставил пред нашата душа този образ от тъчащи в себе си топлинен, въздухообразен или газообразен и огнен елементи като едно мощно небесно кълбо, което се разделя в един слънчев и един земен елемент; но нека си представим, че всичко това, което имаме в тази елементарна-веществена форма на представата, е само средство за нещо духовно. Да си представим, че от материалната мантия, която е изтъкана от течен, въздухообразен и огнен елемент, ни гледат лицата на духовни същества, които тъкат там вътре, които изявяват в този елемент представен за нас, за вашата душа, чрез материални представи. Да си представим, че имаме пред нас духовни Същества, които обръщат лицата си към нас и които работят там с помощта на топлината, на въздуха и на водата, за да организират небесни тела чрез силата на тяхното духовно-душевно естество. Нека си представим този образ!
към текста >>

149. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Следователно в онзи момент, когато в съществуването се появи това, което вчера описахме, когато също се проявява тенденцията слънчевото естество да се отдели от земното, тогава, вземайки предвид елементарното тъкане, ние имаме работа с едно взаимно проникване на елементите топлина, въздух и вода.
Казва не се, че това вътрешно раздвижващо се намираше в едно състояние, което се назовава като "Тоху-ва-боху", което на наш език е предадено с думите "пуста и неустроена". Но ние можем да разберем този израз само тогава когато отново си обрисуваме с точност пред очите образния характер на това, което се разбира с "тоху-ва-боху". И ние можем да разберем това, когато с помощта на антропософското познание си представим, какво всъщност се вълнуваше в пространството, когато всичко това, което беше минало чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, се появи отново като Земно планетарно съществуване. Вчера аз обърнах вниманието ви на факта, че това, което наричаме твърдо състояние на материята, следователно това, което оказва съпротивление на нашите сетива, не съществуваше още през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, че тогава е съществувало само елементът на огъня или топлината, газообразният или въздухообразен елемент и водният или течен елемент. И всъщност твърдото състояние на материята се ражда едва с появяването на Земното планетарно състояние и се прибавя към предишните елементарни състояния. Следователно в онзи момент, когато в съществуването се появи това, което вчера описахме, когато също се проявява тенденцията слънчевото естество да се отдели от земното, тогава, вземайки предвид елементарното тъкане, ние имаме работа с едно взаимно проникване на елементите топлина, въздух и вода. Това се вълнуваше и тъчеше едно през друго. Как това се вълнуваше и тъчеше едно през друго, как трябва да си го представим, когато си го обрисуваме пред духовното схващане, това означават тези думи, които на наш език са предадена с "пуста и неустроена", но разбира се по един много неточен начин. Но то е много силно изразено със съчетанието от думи "тоху-ва-боху". А що означава това "тоху-ва-боху"? Когато образно си представим, какво може да се възбуди в душата чрез тези звуци, то е следното: Звукът, което може да се сравни с нашата буква Т, събужда образа на сила излъчваща се от един център и разпръсква се на всички страни, към всички посоки на пространството.
към текста >>

Така щото трябва да си представим преплитането, протъкаването едно в друго на елементите топлина, въздух и вода и вътре като от един център излъчваща се сила по всички посоки.
Как това се вълнуваше и тъчеше едно през друго, как трябва да си го представим, когато си го обрисуваме пред духовното схващане, това означават тези думи, които на наш език са предадена с "пуста и неустроена", но разбира се по един много неточен начин. Но то е много силно изразено със съчетанието от думи "тоху-ва-боху". А що означава това "тоху-ва-боху"? Когато образно си представим, какво може да се възбуди в душата чрез тези звуци, то е следното: Звукът, което може да се сравни с нашата буква Т, събужда образа на сила излъчваща се от един център и разпръсква се на всички страни, към всички посоки на пространството. Следователно в момента, когато се произнася звукът Т, събужда се образа на сила излъчваща се от един център на всички посоки на пространството до безкрайност. Така щото трябва да си представим преплитането, протъкаването едно в друго на елементите топлина, въздух и вода и вътре като от един център излъчваща се сила по всички посоки. И ние бихме имали това излъчване, разпръскване на сила от един център само при първата част на горепосочения израз: "тоху". А какво ще произведе втората част? Тя произвежда противоположното на това, което току що казах. Чрез своя звуков характер чрез всичко, което се събужда чрез нейния звуков характер, което се събужда в душата при буквата, която можем да сравним с нашата буква "Б": "Бет" се поражда един образ, който можем да разберем, ако си представим една огромна сфера, едно огромно празно кълбо, представим си, че се намираме вътре в тази сфера и от всички вътрешни точки на тази празна сфера излизат лъчи навътре към центъра. Следователно представете си този образ: една точка сред пространството, от която по всички посоки на пространството излизат лъчи: "тоху"; тези лъчи стигат до една външна мантия на сферата, в която се удрят и се отразяват обратно от всички посоки на пространството, отивайки към центъра, това е "боху".
към текста >>

Защото когато си образувате тази представа и си представите всички силови лъчи изпълнени от това, което е дадено в трите елементарни същности топлина, въздух и вода; когато си представите тези силови лъчи, как те се образуват в тези три вълнуващи се едни през други стихии, тогава имате охарактеризирано това, което е вътрешно раздвижено.
И ние бихме имали това излъчване, разпръскване на сила от един център само при първата част на горепосочения израз: "тоху". А какво ще произведе втората част? Тя произвежда противоположното на това, което току що казах. Чрез своя звуков характер чрез всичко, което се събужда чрез нейния звуков характер, което се събужда в душата при буквата, която можем да сравним с нашата буква "Б": "Бет" се поражда един образ, който можем да разберем, ако си представим една огромна сфера, едно огромно празно кълбо, представим си, че се намираме вътре в тази сфера и от всички вътрешни точки на тази празна сфера излизат лъчи навътре към центъра. Следователно представете си този образ: една точка сред пространството, от която по всички посоки на пространството излизат лъчи: "тоху"; тези лъчи стигат до една външна мантия на сферата, в която се удрят и се отразяват обратно от всички посоки на пространството, отивайки към центъра, това е "боху". Защото когато си образувате тази представа и си представите всички силови лъчи изпълнени от това, което е дадено в трите елементарни същности топлина, въздух и вода; когато си представите тези силови лъчи, как те се образуват в тези три вълнуващи се едни през други стихии, тогава имате охарактеризирано това, което е вътрешно раздвижено. Така чрез това съчетание от звуци ни се показва начинът, как елементарното съществуване е направлявано от Елохимите.
към текста >>

И беше останало едно тъмно тъкане на елементите: топлина, въздух и вода като Арец.
Така щото можем да кажем: в единия от комплексите се вълнуваха така, както току що обяснихме с думите "тоху -ва-боху", един през друг топлинният елемент, въздухообразният и водният елемент. Те бяха лишени от нещо; липсваше им това, което беше се явило в развитието върху старото Слънце, светлинният елемент. Следователно те бяха останали тъмни; не съдържаха в себе си нищо слънчево. Слънчевото естество се беше отделило с "ха-шамаим" от тях. Така напредването към Земното развитие не означава нищо друго освен: това, което е съществувало като светлина старото Слънчево естество, докато то е било още свързано с онова, което наричаме Земя, то се беше отделило. И беше останало едно тъмно тъкане на елементите: топлина, въздух и вода като Арец.
към текста >>

Обаче ние никога не ще можем да си го представим по един правилен начин, ако не държим постоянно в съзнанието си, че всичко това, което назоваваме като елементарно съществуване, въздух, вода и топлина, е също външна форма на изразяване на духовни Същества.
С това ние още по-ясно поставихме пред погледа си това, което мислеха Елохимите. Обаче ние никога не ще можем да си го представим по един правилен начин, ако не държим постоянно в съзнанието си, че всичко това, което назоваваме като елементарно съществуване, въздух, вода и топлина, е също външна форма на изразяване на духовни Същества. Не е много правилно да се каже: дреха; то трябва да се схваща по-скоро като едно изявяване. Следователно всичко, което наричаме по този начин като въздух, вода, топлина, е всъщност майя, илюзия, то съществува първо за външния поглед даже и на душевните очи. В действителност, когато вникнем в неговата истинска същност, то е нещо душевно-духовно, то е външна изява на душевно-духовно естество на Елохимите. Но когато разглеждаме тези Елохими, ние не трябва да си ги представяме подобни на човеци, защото именно тази беше тяхната цел, да създадат човека, да му дадат съществуване чрез тяхната особена организация, която имат сега в тяхното мислене. Следователно ние не трябва да си ги представяме в човешка форма; но в известно отношение при тези Елохими трябва да имаме предвид вече един вид разделяне в тяхното същество.
към текста >>

Следователно всичко, което наричаме по този начин като въздух, вода, топлина, е всъщност майя, илюзия, то съществува първо за външния поглед даже и на душевните очи.
С това ние още по-ясно поставихме пред погледа си това, което мислеха Елохимите. Обаче ние никога не ще можем да си го представим по един правилен начин, ако не държим постоянно в съзнанието си, че всичко това, което назоваваме като елементарно съществуване, въздух, вода и топлина, е също външна форма на изразяване на духовни Същества. Не е много правилно да се каже: дреха; то трябва да се схваща по-скоро като едно изявяване. Следователно всичко, което наричаме по този начин като въздух, вода, топлина, е всъщност майя, илюзия, то съществува първо за външния поглед даже и на душевните очи. В действителност, когато вникнем в неговата истинска същност, то е нещо душевно-духовно, то е външна изява на душевно-духовно естество на Елохимите. Но когато разглеждаме тези Елохими, ние не трябва да си ги представяме подобни на човеци, защото именно тази беше тяхната цел, да създадат човека, да му дадат съществуване чрез тяхната особена организация, която имат сега в тяхното мислене. Следователно ние не трябва да си ги представяме в човешка форма; но в известно отношение при тези Елохими трябва да имаме предвид вече един вид разделяне в тяхното същество. Когато днес говорим за човека, ние не можем да го разберем, ако не разделим неговото същество на едно телесно, едно душевно и едно духовно естество. И вие знаете, колко много се занимаваме на антропософското поле, за да се запознаем по-точно с действеността и същността на тази троица на човека, неговото тяло, неговата душа и неговия дух.
към текста >>

Ние си изградихме един комплекс, който, според описанието, което ви направих за "тоху-ва-боху", представляваше една кълбовидна маса от вълнуващи се едни в други топлина, въздух и вода, от която се беше отделил всичкият светлинен елемент в "ха-шамаим"; и ние имаме това вълнуване едно в друго на трите елементарни състояния вътрешно проникнато от тъмнината.
И когато сега си представите тези люпеща топлина, която се излъчва от квачката върху яйцата, за да доведе яйцата до излюпване, тази дейност на топлината, това излъчване на топлина от квачката в яйцата, тогава имате една представа за смисъла на глагола, който се намира в Библията и ни казва, какво върши Духът в топлинния елемент. Естествено бихме се изразили неточно, ако бихме казали: Духът на Елохимите "люпи", защото не това трябва да се разбира, както те се схваща днес, когато се говори за сетивната дейност на люпенето; думата от Библията има повече смисъла на една дейност на излъчващата се топлина. Както от квачката се излъчва топлина, така в другите елементарни състояния, във въздухообразното и течното състояния, лъчезареше Духът на Елохимите чрез топлинния елемент. Когато си представите това, тогава имате образа на това, което трябва да се разбира, при думите: "и Духът на Елохимите мътеше над масите материя, или над водите". Сега ние си изградихме до известна степен един образ, който изпъкваше пред душата на древноеврейския мъдрец, когато той мислеше върху това първично състояние. Ние си изградихме един комплекс, който, според описанието, което ви направих за "тоху-ва-боху", представляваше една кълбовидна маса от вълнуващи се едни в други топлина, въздух и вода, от която се беше отделил всичкият светлинен елемент в "ха-шамаим"; и ние имаме това вълнуване едно в друго на трите елементарни състояния вътрешно проникнато от тъмнината. В единия от елементите, в топлинния, имаме вълнуващо и тъчащо духовното естество на Елохимите, Духът на Елохимите /Раух-Елохим/, което заедно с разширяващата се топлина сам се разширява на вълни във всички посоки и довежда до узряване това, което е още неузряло в тъмния елемент.
към текста >>

150. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Но във времето, за което се говори тук, двете състояния не бяха такива, че да можем да ги сравним с това, което днес наричаме газ или въздух и вода или течност.
И тогава от онази душевна, духовна дейност която ви описах като космическо мислене, се разви една такава дейност, която първо отдели газообразното състояние от течното, които действуваха разбъркано едно в друго. Този момент, които последва явяването на светлината, моля ви да запомните много точно. Ако бихме го превели прозаично, ако бихме предали прозаично това, което е станало, би трябвало да кажем: След като Светлината проникна в "тоху-ва-боху", Елохимите отделиха това, което и по-рано беше газообразно, от това, което по-рано беше течно, така щото отново можеше да се различи това, което имаше газообразно състояние, от това, което в предишния смисъл беше течно. Следователно в масата, която беше една разбърканост от трите елементарни състояния, сега бе извършено едно разделяне, а именно така, че се явиха две неща: едното с характера на въздуха, с характера стремящ да се разшири по всички посоки, и другото е характер на нещо задържащо се заедно, събиращо се заедно. Това е водното, течното. Но във времето, за което се говори тук, двете състояния не бяха такива, че да можем да ги сравним с това, което днес наричаме газ или въздух и вода или течност. Водата беше нещо значително по-гъсто ние скоро ще видим защо. Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в газообразно състояние, образува парите и има стремеж да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като дъжд: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо. И двете са от водно естество; само че едното водно естество има стремеж да се превърне в пара, да се издигне нагоре като облаци, а другото показва стремеж да се разлее надолу, да се наслои в повърхностна форма. Естествено това е само едно сравнение, защото това, което описвам тук, е станало в елементарно състояние.
към текста >>

В третия момент те отделят сред водното състояние това, което сега познаваме като вода, и нещо, което по-рано не съществуваше, едно сгъстяване: твърдото състояние на материята.
Какво се случва там? Това, което бе изпратено навън, което се насочва лъчеобразно навън, което се стреми към образоването на облаци, беше достигнали едно състояние, което в известен смисъл е повторение на едно предишно състояние, на едно състояние в една по-груба форма, отколкото беше на старото Слънце. Това, което се стремеше навътре, което в известно отношение възпроизвежда сгъстената до водно състояние материя на старата Луна, сега е диференцирано по-нататък. И това по-нататъшно разделяне образува това, което се явява като трети момент в развитието на Земята. Можем да кажем, че във втория момент Елохимите отделиха въздухообразното от течното, от водното. В третия момент те отделят сред водното състояние това, което сега познаваме като вода, и нещо, което по-рано не съществуваше, едно сгъстяване: твърдото състояние на материята. Едва сега се появява твърдото състояние. То не съществува още през време на старата Луна. Сега то бива отделено от течното състояние. Следователно в третия момент от развитието на Земята имаме един процес на сгъстяване и би трябвало да кажем: Както във втория момент Елохимите бяха отделили въздухообразния елемент от водния, от течния елемент, така сега в третия момент сред веществото от старата Луна те отделиха новия воден елемент от земния, от твърдия елемент, който съвършено ново. Изобщо всичко това, което ви описал до сега, е съществувало и по-рано /на старата Луна/.
към текста >>

151. 5. СКАЗКА ПЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Следователно сред старата Луна, във всичко което се намира в старата Луна и което действува там отвън, във всичко това трябва да виждаме елементарни състояния: топлина, въздух, вода, светлина, звук.
Положението би било също така, както ако прострем ръката си в едно затоплено пространство и бихме си казали: Че в това пространство има топлина, причината е, че там има едно същество, което разпръсква топлина и в разпръскването на топлината то има едно средство да се изяви. Ако сега пристъпим към старата Луна, там отново средното състояние е топлината, надолу имаме сгъстената топлина във въздухообразно или газообразна материя и още по-надолу сгъстяването в течна материя. По посока нагоре над топлината имаме светлината. А над светлината имаме онова по-тънко етерно състояние, което вече описах, като казах: Това, което действува сред материята като подреждащ принцип, което произвежда химическите съединения и разединения, това, което човекът познава със своите външни сетива само тогава, когато то се предава чрез инструмента на въздуха, но което под една духовна форма стои на основата на всяко съществуване, това можем да наречем тонов или звуков етер; или също, понеже този духовен звук подрежда материалното съществуване според мярка и число можем да го наречем също числов етер. Следователно ние казваме: от светлината се издигаме до звука, но не бива да смесваме този звук с външния звук, който възприемаме посредством въздуха, а трябва да виждаме в него нещо, което може да бъде възприето само тогава, когато ясновидските сетива на човека са пробудени в известен смисъл. Следователно сред старата Луна, във всичко което се намира в старата Луна и което действува там отвън, във всичко това трябва да виждаме елементарни състояния: топлина, въздух, вода, светлина, звук.
към текста >>

И когато говорим така за по-гъстите състояния, за топлина, въздух, вода, земя, или за по-разредените състояния, за светлинен, звуков, жизнен етер, ние имаме работа с форми на изява, с външни одежди на духовно-душевни Същества.
Там са описани само онези резултати, които могат да бъдат намерени независимо от всеки външен документ. Но когато после сравните това намерено независимо от документите с Генезисът, тогава ще откриете, че този Генезис, това Битие, стои пред нас като един документ, който ни казва същото нещо, което и ние открили чрез нашето изследване. Това е онази чудесна хармония, на която загатнах вчера, където това, което ние самите можем да кажем, е било открито от ясновидски органи, които са ни говорили преди хилядолетия. Следователно, когато разглеждаме повече по-тънките елементи на нашето Земно развитие, тогава в това, което е наречено трите първи дни на сътворението, ние виждаме едно последователно действие на топлина, светлина, звуков етер и жизнен етер, а в това, което е възбудено в себе си, което е оживено в себе си, виждаме едновременно да се развиват състоянията на сгъстяване от топлината въздухът, после водата /течното състояние/ и земното или твърдо състояние, по начини, който вече ви описах. Така тъкат едни в други състоянията на сгъстяване и на разредяване и по този начин ние добиваме един единен миров образ на нашето Земно развитие. И когато говорим така за по-гъстите състояния, за топлина, въздух, вода, земя, или за по-разредените състояния, за светлинен, звуков, жизнен етер, ние имаме работа с форми на изява, с външни одежди на духовно-душевни Същества. От тези духовно-душевни Същества в смисъла на Генезиса на първо място пред нашите душевни очи застават Елохимите. И в смисъла на нашата антропософска мъдрост за нас трябва да възникне въпросът: какво естество са били всъщност Елохимите, какви същества са били те? За да се ориентираме напълно, ние трябва да можем да подредим така да се каже тези Същества в реда на йерархиите. От сказките, които в течение на годините бяха изнесени пред нас, вие си спомните всички, а може да прочетете това и в моята книга "Тайната наука", че в реда на йерархиите, започвайки първо от горе, различаваме една троица, която наричаме Серафими, Херувими и Престоли. Знаете, че след това имаме следващата йерархия, която наричаме Кириотетес или Господства, Динамис или Сили и Ексузиаи или Откровения, Власти.
към текста >>

152. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Трябва да ни бъде ясно, че когато казваме "вода", "въздух" и т.н., ние обгръщаме с поглед изявите, проявленията на истинските духовни същности, но когато казваме: Не искаме за тази "майя", ние не можем да стигнем до никакви понятия върху онова, което стои на основата на всичко това.
Ние се стараем да добием представи върху земното /твърдото/ състояние, върху водното, въздухообразното състояние и т.н. Стараем се добре да запазим тези представи. Ние нищо не сме направили с това, когато изхождайки от известно интелектуално високомерие, което често може да се прояви от хора занимаващи с духовните въпроси и вярващи в тях, казваме: "Е що, всичко това е майя, илюзия! " Но чрез тази майя се изявяват именно истинските същества. И когато пренебрегваме да обгръщаме с поглед изявите, откровенията, когато пренебрегваме документите и средствата, чрез които се изявяват тези същества, ние изгубваме всякакво съдържание, чрез което искаме съществуването да стане разбираемо за нас. Трябва да ни бъде ясно, че когато казваме "вода", "въздух" и т.н., ние обгръщаме с поглед изявите, проявленията на истинските духовни същности, но когато казваме: Не искаме за тази "майя", ние не можем да стигнем до никакви понятия върху онова, което стои на основата на всичко това. Следователно от друга страна ние трябва да бъдем наясно, че в земния, течния и т.н. елементи имаме изяви, откровения, проявления на духовни същества. Нека сега обгърнем с поглед от гледището на Духовната наука нещо подобно като земния елемент! Сега знаем много добре, че през време на старото Сатурново съществуване не може да става дума за такъв земен елемент, също и през време на старото Слънчево и Лунно съществуване. Знаем, че развитието трябваше да изчака до нашето Земно планетарно съществуване, за да може земното /твърдото/ състояние да се прибави към топлинното състояние на стария Сатурн, към въздухообразното състояние на старото Слънце и към водното състояние на старат6а Луна.
към текста >>

Така зад твърдата материя ние виждаме Духовете на Волята, а зад това, което не е физическа вода, а което са силите съставляващи течното, трябва да виждаме дейността на Духовете на Мъдростта или Кириотетес.
Когато сега от твърдото или земното в елементарното състояние отново се издигнем до водното, до течното, трябва да кажем: Върху заемното е трябвало да се гради и уплътнява много по-дълго време отколкото върху водното; ето защо ще трябва да търсим основните сили на водното или течно състояние в Същества от една по-ниска йерархия. Така както водният елемент действува в окръжаващата ни среда като елементарно съществуване, за неговото сгъстяване е била необходима само дейността на Духовете на Мъдростта Кириотетес или Господства на следната степен на йерархиите. Така зад твърдата материя ние виждаме Духовете на Волята, а зад това, което не е физическа вода, а което са силите съставляващи течното, трябва да виждаме дейността на Духовете на Мъдростта или Кириотетес. Ако отидем по-нагоре до въздухообразното състояние, в него трябва да виждаме следващата, по-ниско стояща йерархия. Също и във въздухообразното състояние, което тъче и царува около нас, доколкото то е произведено чрез стоящите зад него сили, ние имаме излияние на действието на определени духове от реда на йерархиите. Както във водното състояние действуват Духовете на Мъдростта, така във въздухообразното състояние действуват Духовете на Движението Динамис, Сили, както те са наречени в езотеричното Християнство. И когато се издигнем до топлинното състояние, до следващото по-разредено състояние, в него живеят и тъкат Духовете на следващата по-нискостояща йерархия, Духовете на Формата Ексузиаи -, същите онези Духове, които в Генезиса носят името Елохими. До сега ние описахме Духовете на Формата от една съвършено друга страна като онези, които произвеждаха "мътещото", "люпещото", "узряващото" действие в топлинния елемент.
към текста >>

състояние на материята, кой, според днешните понятия на физиката, би се съмнявал, че същите сили действуват и тогава, когато например в атмосферата се образуват облаците, когато изпарената вода се събира в облаци?
Като такава тя е факт; но ние не я разбираме, когато оставаме, когато спираме при нейната илюзорност. Ние можем да я ценим като илюзия едва тогава, когато не оставаме, не спираме при нейната илюзорност. Според царуващия днес отвлечен възглед всичко е разбъркано. Това не са допускали древните ясновидци; те не са се задоволявали да виждат навсякъде същите тривиални сили, както върши това един съвременен физик, който иска да бъде не само физик, но например същевременно и метеоролог. Кой днес ще се съмнява, че същите сили, които, да речем, действуват в елементарното съществуване, в твърдото, в течното и т.н. състояние на материята, кой, според днешните понятия на физиката, би се съмнявал, че същите сили действуват и тогава, когато например в атмосферата се образуват облаците, когато изпарената вода се събира в облаци? Зная много добре, че днес физикът съвсем не може да мисли по друг начин, че като физик той иска да бъде същевременно и метеоролог и че за него има само смисъл, когато разпростира същите закони, които установява за земното съществуване, и върху образуването на водните маси, които заобикалят нашата Земя като облаци ясновидецът не постъпва така удобно щом човек проникне до духовните основи, той не може да вижда навсякъде същото нещо; други Духовни Същества действуват, когато да речем от нещо газообразно се образува непосредствено на земната почва нещо течно, или когато в окръжността на Земята газообразното се събира а нещо течно. Следователно, когато погледнем раждането на водното, на течното в нашата атмосфера, тогава ясновидецът не може да каже: Водното, течното се ражда там по съвсем същия начин както върху земната почва, той не може да каже, че плаващата форма се ражда по същия начин, както водата се кондензира върху земната почва или в земната почва, защото едни Същества участвуват в образуването на облаците, други в образуването на водата върху земната почва. Това, което казах за участието на йерархиите в нашето елементарно съществуване, то се отнася само за Земната, започвайки от нейния център и стигайки нагоре до мястото, където ние самите стойте; но същите сили не се достатъчни, за да образуват например облаците. За това работят други Същества. Натурфилософията, която се образува от днешната физика, постъпва според един твърде прост принцип.
към текста >>

153. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в лед.
Но ние трябва да разбираме по-точно този израз "Адам". В душата на един древноеврейски мъдрец той е предизвиквал една представа, която на наш език бихме могли да предадем приблизително с думата "земният". Следователно човекът като такъв е едно земно същество, той е увенчанието на цялото Земно развитие, това, което накрая се получава като плод на Земното развитие. Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/. Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото. Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в лед. Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите. Следователно преминаването към шестия ден на сътворението е един вид втвърдяване на духовно-душевния човек и превръщането му в твърдия земен човек. Много естествено, ние не ще намерим човека в предидущите така наречени дни на сътворението в областта на онова, което първо се изразява свръхсетивно като физически отпадъци или като закони на физическите отпадъци, но ние трябва да търсим по-рано човека в едно духовно-душевно състояние. Следователно, когато в смисъла на Генезиса говорим за това, че в първия ден съществуваше вътрешно раздвижваното и външно изявяващото /небето и земята в обикновения превод/, ние не трябва да търсим за този първи ден на сътворението човека в земното, а в окръжността на Земята като духовно-душевно същество. Трябва да кажем: Неговото земно съществуване се подготвя като духовно-душевно същество.
към текста >>

В онова време, което Генезисът нарича пети ден на сътворението, Земята беше изпълнена с въздух и вода.
Той трябваше първо да узрее в една духовна-душевна, в една етерна сфера. Ако не би изчакал със своето сливане на Земята, той неминуемо би бил облечен с една животинска форма. Животните са станали животни затова, защото душевно-духовната същност, видовата душа на тези животински форми е слязло долу, когато Земята не е била още узряла, не можело още да даде условията, които бяха необходими за човешката земна форма. Човекът трябваше да чака горе в духовната област. Това, което е станало животно, по отношение на човешкото развитие то е слязло преждевременно долу. В онова време, което Генезисът нарича пети ден на сътворението, Земята беше изпълнена с въздух и вода. Човекът не трябваше да слезе и да си образува в тази среда едно земно тяло. Животинските същества, видовете души на животните, които са слезли, станаха същества на въздуха, същества на водата. Следователно докато определени видове души се облякоха в едно тяло, което бе взето от условията на атмосферата, на течното /водното/ вещество, човекът трябваше да чака в духовната област, за да може по-късно да приеме своята човешка форма. Генезисът разказва целия процес извънредно остроумно. Какво би станало следователно, ако човекът би слязъл в гъстата материя още например в петия ден на сътворението?
към текста >>

154. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Аз обърнах вниманието върху това, което се намираше над земната почва, че през време на Атлантската епоха то е било съвършено различно от по-късно; че далече, далече в атлантските времена Земята не е била заобиколена от една свободна от вода атмосфера.
Когато обгърнем с поглед всичко това, ние ще се приближим до едно обяснение, което може да ни каже, кое е онова време, на нашия духовно-научен език, за което ми говори Библията. Припомням ви, че след като в Библията ни са описани шестте или седемте дни на сътворението следва онова описание, което дилетантизмът на днешното изследване на Библията счита за един втори разказ за сътворението, но което в действителност е напълно съобразно с фактите. Бих искал да ви припомня някои резултати на Духовната наука аз често съм споменавал това и съм го обяснил по-точно и в моята книга "Тайната наука". Аз показах, как Земното развитие върви напред и преминава от Лемурийската към Атлантската епоха, как така да се каже през време на това преминаване напред става един вид охлаждане на физическата Земя. Всъщност през време на Лемурийскта епоха трябва да си представим Земята като една огнена същност, която още показва навсякъде изригващи в себе си огнен елемент и едва с преминаването в Атлантската епоха е настъпило това охладяване. Аз обърнах вниманието върху това, което се намираше над земната почва, че през време на Атлантската епоха то е било съвършено различно от по-късно; че далече, далече в атлантските времена Земята не е била заобиколена от една свободна от вода атмосфера. Земята е била покрита с една въздушна атмосфера изцяло изпълнена с водно-мъгливи маси. Това, което днес познаваме като отделяне на дъжда и на свободния от дъжд въздух, не е съществувало през тези древни времена. Всичко е било изпълнено с маси от водна мъгла, които са били пропити с всички възможни изпарения и мъгли и други вещества, които през онова време не бяха се превърнали още в течно състояние. Много от това, което е твърда материя, тогава е било под форма на пари и е изпълвало днешната атмосфера. И дълго време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли.
към текста >>

Още не беше настъпило това, което можем да наречем напояване на земната почва с това, което плуваше като вода във въздуха.
Следователно можем да охарактеризираме преминаването от Лемурийската към Атлантската епоха така: От всякъде Земята беше обгърната от маси гъста мъгла, в която още бяха разтворени парите на различните вещества, които по-късно се преобразиха със земната кора. Видово-съобразните същества /форми на груповата душа, форми, които бяха въплъщение на груповата душа бел. на преводача/, които бяха видими за ясновидското съзнание не бяха стигнали още до физическото сгъстяване. Още не беше настъпило това, което можем да наречем напояване на земната почва с това, което плуваше като вода във въздуха. Това настъпи една по-късно. Как трябваше първо да опише това Библията? Тя трябваше да каже на едно съвсем определено място: И след изтичането на седемте дни на сътворението, след изтичането на това, което съвпада с Лемурийската епоха, нашите днешни физически растения не бяха още покарали от земята, земята беше покрита още с маси от мъгла. Библията описва действителното състояние на нещата. Четете по-нататък след седемте дни на сътворението и ще намерите да се казва въпреки че още по-рано ставаше дума за това, че растителните форми бяха възникнали във формата на видове-, че по Земята нямаше още никаква трева и никакви храсти.
към текста >>

В грубоматериален смисъл астро-физикът казва, че Луната не притежава никакъв въздух, че почти няма вода, т.е.
Но тя е била изхвърлена едва тогава, след като необходимата доза от нея е била внесена в човека. Земята не носи в себе си лунното естество, но ние го носим в себе си. Какво би станало със Земята, ако Луната не би била откъсната от нея? Погледнете тази Луна с малко по-други очи, а не както днес хората обикновено я гледат. Целият състав на нейната материя е различен от този на Земята. В грубоматериален смисъл астро-физикът казва, че Луната не притежава никакъв въздух, че почти няма вода, т.е. че тя е нещо изпаднало напълно в твърдо състояние, за разлика от Земята. Следователно тя съдържа силите, които биха така да се каже довели Земята нещо по-далече от втвърдяването, от твърдото състояние, в което тя се намира, които биха направили Земята още по-твърда. За да имаме един образ за това, което Земята би станала, ако лунните сили биха останали в нея, представете си вън на улицата едно парче земна материя, пропита от вода, нещо подобно на тиня; представете си, че водата все повече и повече изчезва; тогава тази земна материя ще стане все по-праховидна. Вие можете образно да наблюдавате целия този процес, когато след дъжд виждате разкаляната материя по улиците постепенно да се превръща на прах. Нещо подобно би станало общо взето със Земята, тя би се разпаднала на праховидни маси, ако лунните сили биха останали свързани с нея.
към текста >>

За да имаме един образ за това, което Земята би станала, ако лунните сили биха останали в нея, представете си вън на улицата едно парче земна материя, пропита от вода, нещо подобно на тиня; представете си, че водата все повече и повече изчезва; тогава тази земна материя ще стане все по-праховидна.
Погледнете тази Луна с малко по-други очи, а не както днес хората обикновено я гледат. Целият състав на нейната материя е различен от този на Земята. В грубоматериален смисъл астро-физикът казва, че Луната не притежава никакъв въздух, че почти няма вода, т.е. че тя е нещо изпаднало напълно в твърдо състояние, за разлика от Земята. Следователно тя съдържа силите, които биха така да се каже довели Земята нещо по-далече от втвърдяването, от твърдото състояние, в което тя се намира, които биха направили Земята още по-твърда. За да имаме един образ за това, което Земята би станала, ако лунните сили биха останали в нея, представете си вън на улицата едно парче земна материя, пропита от вода, нещо подобно на тиня; представете си, че водата все повече и повече изчезва; тогава тази земна материя ще стане все по-праховидна. Вие можете образно да наблюдавате целия този процес, когато след дъжд виждате разкаляната материя по улиците постепенно да се превръща на прах. Нещо подобно би станало общо взето със Земята, тя би се разпаднала на праховидни маси, ако лунните сили биха останали свързани с нея. Но нещо подобно ще стане някога със Земята, когато тя ще е изпълнила своята задача. Тя ще се разпадне и превърне в миров прах. Материята на Земята ще се разпадне като миров прах в космическото пространство, когато човекът ще е завършил своето развитие върху нея.
към текста >>

155. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ние видяхме, как топлината от една страна се сгъстява и се превръща във въздух, а от друга се разредява и се превръща в светлина; как по-нататък въздухът се сгъстява от една страна и се превръща във вода /течност/, а от друга страна се разредява и се превръща в звуков етер.
Чрез внедряването на "нешама" по-нисшите членове бяха свалени от тяхното господствуващо положение. Така, получавайки носителя на своята азовост, човекът е добил един по-висш член. Но чрез това също естеството, което той притежава по-рано, което беше повече етерно, бе диференцирано един вид с една степен по-долу. Той получи един външен телесен член и един вътрешен повече етерен член: едното се разредява, другото се сгъстява. При човека се повтаря това, с което ние се запознахме като смисъл на цялото развитие. Ние видяхме, как топлината от една страна се сгъстява и се превръща във въздух, а от друга се разредява и се превръща в светлина; как по-нататък въздухът се сгъстява от една страна и се превръща във вода /течност/, а от друга страна се разредява и се превръща в звуков етер. Същият процес става на по-високи степени и за човека. Мъжко-женственото се диференцира по-нататък в мъж и жена то се диференцира по-нататък така, че по-гъстата физическа природа на тялото отива навън, а по-тънката етерна природа на тялото е невидима и се насочва навътре. С това ние посочихме същевременно нещо, което можем да наречем напредък от делото не Елохимите към делото на Явех-Елохим. Следователно човекът, какъвто той стои днес пред нас, е дело на Явех-Елохим. Това, което ние наричаме като ден шести на сътворението, съвпада следователно по време с нашата Лемурийска епоха, в която говори за човека мъж-жена.
към текста >>

156. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

На Стария Сатурн не съществуваше нито въздух, нито вода, нито пък светлинен етер.
Ако още веднъж си припомним отделянето на Земята от Слънцето, както и обстоятелството, че от Земята се оттеглиха и онези Същества, чийто върховен предводител е Христос, ние трябва да допълним: Има и такива Същества, които едва занапред ще разпростират своите въздействия върху Земята, както стана и в случая с Христос. Обаче с отделянето на Слънцето беше свързано и нещо друго. Сега трябва да си припомним една важна подробност, за която често е ставало дума, а именно, че по отношение на субстанциалността, Старият Сатурн беше устроен сравнително просто. Сатурновото състояние протичаше в огън или в топлина. На Стария Сатурн не съществуваше нито въздух, нито вода, нито пък светлинен етер. Част от тези неща се появиха едва по времето на Старото Слънце. После, в условията на Старата Луна, „сгъстяването" на материята продължи: появи се водният елемент, а от друга страна, т.е. откъм „разреждането" на материята, възникна звуковият етер. Още по-нататък, по време на Земното съществувание, в резултат на „сгъстяването" се появи твърдият или земен елемент, а в посока на „разреждането" възникна това, което ние наричаме жизнен етер. И така, в условията на Земята от една страна ние имаме топлинно, въздушно или газообразно, водно или течно, и твърдо или земно състояние, а в посока на „разреждането" светлинен етер, тонов или звуков етер и жизнен етер, най-финото етерно състояние, което ние познаваме.
към текста >>

157. Лекция пета GA_126 Окултна история

Ние имаме нещо като граница между древните въздействия в атлантската епоха и въздействията в следатлантската епоха, граница, която е заета от атлантската катастрофа, от тези процеси, които тотално са изменили облика на нашата Земя в аспекта на разпределение на вода и суша.
Ние имаме нещо като граница между древните въздействия в атлантската епоха и въздействията в следатлантската епоха, граница, която е заета от атлантската катастрофа, от тези процеси, които тотално са изменили облика на нашата Земя в аспекта на разпределение на вода и суша. Такива епохи и измененията в тях са свързани, скъпи приятели, с великите процеси в констелациите, в положението и движението на свързаните със Слънцето мирови тела. И действително, от макрокосмическото пространство се ръководи това, което се разиграва на Земята като такива периоди. Днес бихме отишли твърде далеко, ако бих почнал да ви излагам как тези следващи един след друг периоди се ръководят, подразделят се от това, което сега в астрономията се нарича преместване на точката на равноденствие. Това е свързано с положението на земната ос спрямо оста на еклиптиката, това е свързано с великите процеси в констелациите на съседните ни мирови тела, и, действително, има напълно определени епохи, когато, вследствие на особеното положение на оста на Земята по отношение на другите тела от нейната система, съществува напълно различно разпределение на топлината и студа на нашата Земя от всякога. Благодарение на това положение на земната ос по отношение на съседните светила се изменят климатичните условия.
към текста >>

158. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Трябва само да си спомним следното: който например никога досега не е чувал нищо за реалното присъствие на въздуха в дадено шише, той ще бъде доста учуден, когато поставим върху масата празна бутилка, сложим в нея фуния и чрез енергично изсипване на вода във фунията задържим водата във фунията, така че водата да не може да се излее в шишето, тъй като в него има въздух.
Вярвам, че няма да ви е трудно да си представите, че през пространството преминават сили, които засега са сетивно неуловими. Трябва само да си спомним следното: който например никога досега не е чувал нищо за реалното присъствие на въздуха в дадено шише, той ще бъде доста учуден, когато поставим върху масата празна бутилка, сложим в нея фуния и чрез енергично изсипване на вода във фунията задържим водата във фунията, така че водата да не може да се излее в шишето, тъй като в него има въздух. Тогава човек наистина ще осъзнае, че в бутилката има нещо невидимо за самия него, което задържа водата. Опитайте се да разширите това понятие и няма да е трудно да си представите пространството изпълнено от силови системи, носещи именно свръхсетивен характер, с такава свръхсетивна природа, че не само не можем да ги разрежем с нож, но също така не могат и да бъдат докоснати, когато например дадена материя, да кажем бъбреците, положени в подобна силова система, заболяват. И така трябва да си представим, че подобна свръхсетивна силова система се намира в такова отношение спрямо сетивния орган, че сетивната материя, материята на физическия свят се вмества, бива привлечена от силовите точки и се разполага по хода на силовите линии. Едва чрез вместването на физическата материя в свръхсетивната силова система органът се превръща във физически, така че можем да кажем: причината, поради която на мястото на слезката виждаме един физически-сетивен орган е тази, че там силовите системи изпълват пространството по строго определен начин и така привличат материята, че същата се разполага по начин, както виждаме това във външния орган слезката, когато я разглеждаме анатомически.
към текста >>

159. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Всеки път, когато това стане, когато ние мислим, изразяваме мисли, в нашия организъм протича процес, който можем да сравним сега аз не казвам, че това, което твърдя, е аналогия; това не е аналогия, а факт, и когато казвам, че можем да сравним, то това означава, че трябва да се спрем на самия факт в организма ни протича процес, който ние можем да сравним с друг един процес: ако в една чаша вода, загрята до определен градус сме разтворили някаква сол, каменна сол например, и чрез охлаждане на водата довеждаме разтворената сол до изкристализиране, така че да протече процес, противоположен на разтварянето, когато солта е изцяло разтворена, водата става прозрачна.
Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен живот протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в организма. Да вземем засега мисловния процес, процеса на мислене. На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е. да си представим такива мисловни процеси, които са мисловни процеси в "чист вид". Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси? Всеки път, когато това стане, когато ние мислим, изразяваме мисли, в нашия организъм протича процес, който можем да сравним сега аз не казвам, че това, което твърдя, е аналогия; това не е аналогия, а факт, и когато казвам, че можем да сравним, то това означава, че трябва да се спрем на самия факт в организма ни протича процес, който ние можем да сравним с друг един процес: ако в една чаша вода, загрята до определен градус сме разтворили някаква сол, каменна сол например, и чрез охлаждане на водата довеждаме разтворената сол до изкристализиране, така че да протече процес, противоположен на разтварянето, когато солта е изцяло разтворена, водата става прозрачна. Когато обаче водата бъде охладена и във водата протече противоположния процес, тогава солта отново изкристализира от водата, извършва се повторно образуване на сол, отлагане на солта във водата. И когато разгледаме такава вода която е била топла, и когато направим така, че солта отново да изкристализира, тогава ще видим: там в течното се намира нещо твърдо, отново се отлага нещо твърдо: отлагане на сол.
към текста >>

И когато разгледаме такава вода която е била топла, и когато направим така, че солта отново да изкристализира, тогава ще видим: там в течното се намира нещо твърдо, отново се отлага нещо твърдо: отлагане на сол.
На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е. да си представим такива мисловни процеси, които са мисловни процеси в "чист вид". Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси? Всеки път, когато това стане, когато ние мислим, изразяваме мисли, в нашия организъм протича процес, който можем да сравним сега аз не казвам, че това, което твърдя, е аналогия; това не е аналогия, а факт, и когато казвам, че можем да сравним, то това означава, че трябва да се спрем на самия факт в организма ни протича процес, който ние можем да сравним с друг един процес: ако в една чаша вода, загрята до определен градус сме разтворили някаква сол, каменна сол например, и чрез охлаждане на водата довеждаме разтворената сол до изкристализиране, така че да протече процес, противоположен на разтварянето, когато солта е изцяло разтворена, водата става прозрачна. Когато обаче водата бъде охладена и във водата протече противоположния процес, тогава солта отново изкристализира от водата, извършва се повторно образуване на сол, отлагане на солта във водата. И когато разгледаме такава вода която е била топла, и когато направим така, че солта отново да изкристализира, тогава ще видим: там в течното се намира нещо твърдо, отново се отлага нещо твърдо: отлагане на сол.
към текста >>

Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот. Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система. Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме. При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието. Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта. За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека. Ние знаем, че сме предпазени от осъзнаването на това, което се разиграва долу, чрез противопоставящата се на вътрешните процеси симпатикова нервна система. Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите към вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия живот.
към текста >>

160. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И не би имало никакъв смисъл да твърдим, че пред нас стои едно физическо тяло, както не би имало смисъл да казваме, когато държим пред някого чаша вода: Тук вътре има водород!
Но, когато обхващаме човека с физическия си поглед и с физическия си разум, дали пред нас действително застава неговото физическо тяло? Питам Ви: Има ли такъв, който някога е видял човешкото физическо тяло, без да разполага с ясновидски способности? Какво виждат хората, когато гледат само с физическите си очи и размишляват с физическия си разум? Те виждат едно човешко същество, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз! И когато пред нас стои един човек, ние имаме пред себе си едно органично цяло, изградено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. И не би имало никакъв смисъл да твърдим, че пред нас стои едно физическо тяло, както не би имало смисъл да казваме, когато държим пред някого чаша вода: Тук вътре има водород! Както човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, така и водата е съставена от водород и кислород. Това, което физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът изграждат заедно, може да се наблюдава във външния свят така, както водата в пълната чаша вода. Обаче ние не виждаме нито водорода, нито кислорода и много се заблуждава онзи, който смята, че би могъл да ги различи. По същия начин се заблуждава и онзи, който смята, че когато пред него застане един човек, той вижда физическото му тяло. Всеки наблюдател, който разполага само с физическите сетива, вижда не едно човешко физическо тяло, а едно същество, изградено от четири съставни части; и той вижда физическото тяло само дотолкова, доколкото то е пронизано от другите три съставни части.
към текста >>

Това, което физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът изграждат заедно, може да се наблюдава във външния свят така, както водата в пълната чаша вода.
Какво виждат хората, когато гледат само с физическите си очи и размишляват с физическия си разум? Те виждат едно човешко същество, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз! И когато пред нас стои един човек, ние имаме пред себе си едно органично цяло, изградено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. И не би имало никакъв смисъл да твърдим, че пред нас стои едно физическо тяло, както не би имало смисъл да казваме, когато държим пред някого чаша вода: Тук вътре има водород! Както човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, така и водата е съставена от водород и кислород. Това, което физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът изграждат заедно, може да се наблюдава във външния свят така, както водата в пълната чаша вода. Обаче ние не виждаме нито водорода, нито кислорода и много се заблуждава онзи, който смята, че би могъл да ги различи. По същия начин се заблуждава и онзи, който смята, че когато пред него застане един човек, той вижда физическото му тяло. Всеки наблюдател, който разполага само с физическите сетива, вижда не едно човешко физическо тяло, а едно същество, изградено от четири съставни части; и той вижда физическото тяло само дотолкова, доколкото то е пронизано от другите три съставни части. Но в случая външният му облик е толкова променен, колкото променен е водородът във водата, където той е съединен с кислорода. Защото водородът е газ, кислородът също е газ, и съединени, те образуват течност, нали така?
към текста >>

161. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Всеки човек, който изпълва себе си с това чувство, стига не само до имагинацията за Измиването на нозете, но изпитва и едно съвсем определено чувство, чувството, като че ли вода облива нозете му.
По същия начин и животното би трябвало да се преклони пред растението, въпреки че то е по-низше същество от него, и да каже: На теб аз дължа моето съществувание; признавам го и смирено се прекланям пред теб! И така всяко същество, издигащо се на по-висока степен, би трябвало да се преклони пред другите, намиращи се на по-ниска степен, защото то съществува благодарение на тях. И който изцяло се проникне от чувството за смирение пред по-низшите същества, който подчини себе си на това чувство и се остави под неговото въздействие месеци и дори години наред, той ще види как то обхваща целия му организъм и го пронизва до такава степен, че накрая той започва да изживява метаморфозите на това чувство под формата на една имагинация. И тази имагинация се състои именно в Измива нето на нозете, т.е. онази сцена от Евангелието на Йоан, когато Христос, който е главата на дванадесетте, коленичи пред тези, които тук, в йерархията на физическия свят стоят по-ниско от него, и смирено признава, че дължи възможността за своето издигане тъкмо на тях, които стоят по-ниско от него, и сякаш казва: Както животното дължи своето съществувание на растението, така и аз дължа на вас всичко онова, което можах да стана в условията на физическия свят. Всеки човек, който изпълва себе си с това чувство, стига не само до имагинацията за Измиването на нозете, но изпитва и едно съвсем определено чувство, чувството, като че ли вода облива нозете му. Ученикът може да изпитва това усещане седмици наред и в този случай то би представлявало един външен признак, колко дълбоко се отпечатват в нашите тела такива общочовешки чувства, които в същото време извисяват човека високо над самия него.
към текста >>

Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието.
Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло. Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието. И ние трябва да почувствуваме всичко това още преди да сме изпитали Мистичната смърт, Полагането в гроба и Възкресението; последните три състояния са също описани от нас. Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето въздействие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло. Но когато започнем да го усещаме чак в нашето физическо тяло нозете като обливани с вода, а тялото като покрито с рани -, тогава ние внасяме тези усещания още по-дълбоко в нашия организъм. Сега тези усещания стават напълно действителни, появяват се т.нар. стигмати, кървящите белези на местата, където са били раните на Христос; или с други думи: Ние „внасяме“ усещанията чак до равнището на физическото тяло и знаем, че сега те се разиграват направо във физическото тяло, знаем, следователно, че сега вече сме обхванати от тях много по-дълбоко, а не само до равнището на астралното тяло и етерното тяло.
към текста >>

Но когато започнем да го усещаме чак в нашето физическо тяло нозете като обливани с вода, а тялото като покрито с рани -, тогава ние внасяме тези усещания още по-дълбоко в нашия организъм.
Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло. Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието. И ние трябва да почувствуваме всичко това още преди да сме изпитали Мистичната смърт, Полагането в гроба и Възкресението; последните три състояния са също описани от нас. Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето въздействие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло. Но когато започнем да го усещаме чак в нашето физическо тяло нозете като обливани с вода, а тялото като покрито с рани -, тогава ние внасяме тези усещания още по-дълбоко в нашия организъм. Сега тези усещания стават напълно действителни, появяват се т.нар. стигмати, кървящите белези на местата, където са били раните на Христос; или с други думи: Ние „внасяме“ усещанията чак до равнището на физическото тяло и знаем, че сега те се разиграват направо във физическото тяло, знаем, следователно, че сега вече сме обхванати от тях много по-дълбоко, а не само до равнището на астралното тяло и етерното тяло. Да, този процес на мистични усещания прониква чак до нашето физическо тяло. И когато вършим това, ние всъщност се подготвяме в очертанията на нашето физическо тяло да приемем фантома, който изгря от гроба на Голгота. Ето с каква цел работим над нашето физическо тяло: да го пробудим за родството и близостта му до фантома, да ускорим раждането на онази притегателна сила, която физическото тяло може да упражни спрямо фантома, който изгря от гроба на Голгота.
към текста >>

162. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Например Старият Сатурн може да бъде описан по такъв начин и в известен смисъл това е напълно вярно че да си представим как в далечното минало Старият Сатурн е бил едно небесно тяло, съставено единствено от топлина, без каквито и да е примеси на „въздух", „вода" или „земя".
Например Старият Сатурн може да бъде описан по такъв начин и в известен смисъл това е напълно вярно че да си представим как в далечното минало Старият Сатурн е бил едно небесно тяло, съставено единствено от топлина, без каквито и да е примеси на „въздух", „вода" или „земя". И след като говорим за „пространство", нека да помним: тук става дума само за едно образно описание, а както споменах последния път, същото се отнася и за „времето". Следователно, когато говорим за „време", ние имаме работа с един образ. На Стария Сатурн не съществуваше никакво „време" в сегашния смисъл на тази дума; обаче ще сме прави, ако кажем: Времето възникна именно тогава, в условията на Стария Сатурн. И ако се пренесем в условията на Стария Сатурн, ние ще сме прави, ако кажем също и следното: На Стария Сатурн цари вечност, лишена от пространство; на Стария Сатурн цари една безпространствена вечност. Да, ако при един или друг повод ние си послужим с някакъв образ, следва да помним, че той си остава само образ.
към текста >>

163. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Сега ние знаем: В прехода от Старото Слънце към Старата Луна въздухът се сгъстява до степента „вода"; водата възниква едва на Старата Луна ;на Старото Слънце не съществува никаква вода.
Бихме могли да се изразим и по друг начин: Дъждът се излива, потоците ромолят и водните маси прииждат, само защото зад водната субстанция е спотаена резигнацията! Сега ние знаем: В прехода от Старото Слънце към Старата Луна въздухът се сгъстява до степента „вода"; водата възниква едва на Старата Луна ;на Старото Слънце не съществува никаква вода. Онези натрупващи се „облачни маси", които ясновидецът вижда в Хрониката-Акаша, постепенно се сгъстяват до „водни маси"; тези водни маси се проявяват на Старата Луна под външната форма на това, което наричаме „Лунно море".
към текста >>

Така ние стигаме до едно извънредно одухотворяване на понятия като „въздух", „вода" и т.н.
Ако истински вникнем в тези факти, ние винаги ще сме в състояние да отговаряме на много от въпросите, които биха могли да възникнат в тази област. От резигнацията възниква водата; фактически водата представлява разновидност на резигнацията. Така ние стигаме до едно извънредно одухотворяване на понятия като „въздух", „вода" и т.н.
към текста >>

И когато следващия път пристъпим към Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-богати и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите.
Хората прибягват до схеми, само ако вярват, че мировата еволюция може да бъде обхваната с помощта на абстрактни понятия. Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни. Трите Логоса27 също биха могли да бъдат включени в една или друга схема, но в този случай те няма да означават нищо друго, освен шест букви. Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се към небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина. И когато следващия път пристъпим към Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-богати и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите. И тогава ние трябва да погледнем към тези по-богати представи с усещането: Да, за да изобрази външния свят, новото човечество ще трябва да си достави и новия художествен материал, новите художествени средства, понеже в противен случай то ще трябва да се задоволи единствено с образите от Хрониката-Акаша.
към текста >>

164. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Защото, ако разглеждаме потока в окултен смисъл, само неговата течаща водна маса е „вода", а ледът всъщност „земя".
Тук Вие виждате съвсем конкретно, как водният елемент се сгъстява в земен. Но всичко това намира своя израз и в един чисто духовен процес. Нека да си представим, как част от водната маса на един поток замръзва и се превръща в лед, или с други думи, водата става твърда. В основата на този процес лежи не друго, а обстоятелството, че това, което позволява превръщането на водата в лед, е всъщност прекъсването на връзката между водата и нейната първоначална мисия, нейната първоначална цел. Точно тази е в същото време и духовната страна на втвърдяването, на преминаването от течно в твърдо състояние. Защото, ако разглеждаме потока в окултен смисъл, само неговата течаща водна маса е „вода", а ледът всъщност „земя". В основата си това, което наричаме смърт, е нещо, което е изгубило първоначалната си връзка със своята цел, а елементът, в който протичат и завършват процесите на смъртта, е елементът на Земята.
към текста >>

165. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Но ако най-общо трябва да си кажем: В много отношения в настоящото си земно битие ти беше един повърхностен човек, така че можеш да разбереш, че вероятно съвсем заслужено е трябвало да претърпиш този или онзи провал, тогава, макар и не съвсем непосредствено, можем да прозрем зависимостта между провал и неспособност, но все пак да ни се стори разбираемо, че тъй като сме били повърхностни, не всичко е можело да ни се удава като по вода.
Може би в такива случаи не винаги ни се удава да докажем връзката между един или друг неуспех, това, което не ни се е удало, и нашата неспособност в една или друга област. Но ако най-общо трябва да си кажем: В много отношения в настоящото си земно битие ти беше един повърхностен човек, така че можеш да разбереш, че вероятно съвсем заслужено е трябвало да претърпиш този или онзи провал, тогава, макар и не съвсем непосредствено, можем да прозрем зависимостта между провал и неспособност, но все пак да ни се стори разбираемо, че тъй като сме били повърхностни, не всичко е можело да ни се удава като по вода.
към текста >>

166. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

В живота имаме такива неща, при които ни върви като по вода, тъй като следваме вътрешния си инстинкт, който ни води сигурно.
Ръководенето на живота посредством външните закони и външните институции става толкова сложно, че хората вече няма да могат да се справят. Затова пък чрез проникването на закона на кармата в душата ще се оживи знанието за това какво трябва да правят хората, за да намерят чрез самите себе си своя път в света. Това те ще намерят най-добре там, където нещата се регулират от вътрешния душевен живот. В живота имаме такива неща, при които ни върви като по вода, тъй като следваме вътрешния си инстинкт, който ни води сигурно. Едно такова нещо е например ходенето по улицата. Все още никому не е предписано да се отклони от едната или от другата страна на тротоара. И все пак когато двама души се срещат, те рядко се сблъскват, тъй като всеки от тях следва една вътрешна необходимост. Иначе до всеки човек би трябвало да се постави по един пазач, който да му казва да мине наляво или надясно. В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата – с лекар, но това не е лесно изпълнимо!
към текста >>

167. 2. ПЪРВА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Когато наблюдаваме растения, как те през време на пролетта поникват, покарват от Земята вземете си добра бележка, кога то растенията покарват техните първи зелени издънки, не по-късно когато се приготвят да носят плодове -, тогава окултният поглед чувствува, че същите същества, които беше открил в разпръскващата се вода и в образуващите се мъгли, обгръщат като че ги оплакват /умиват/ напълващите растения.
Обаче като окултисти ние се запознаваме именно с тези същества още и по друг начин. Когато наблюдаваме растения, как те през време на пролетта поникват, покарват от Земята вземете си добра бележка, кога то растенията покарват техните първи зелени издънки, не по-късно когато се приготвят да носят плодове -, тогава окултният поглед чувствува, че същите същества, които беше открил в разпръскващата се вода и в образуващите се мъгли, обгръщат като че ги оплакват /умиват/ напълващите растения. Така щото можем да кажем, че когато тук на Земята виждаме да покарват растенията, ние ги виждаме навсякъде като обмивани от такива метаморфозиращи се същества. И така на окултният поглед чувствува, като че това, което тъче и живее невидимо там отгоре над напълващите растения, има нещо общо с това, което прави растението да израства от почвата, да покарва нагоре от почвата. Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре. Обаче окултистът познава: при цъфтежа на растенията нещата се представят различно. Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение.
към текста >>

Над растенията има нещо постоянно движещо се, и това е характерното, че окултният поглед добива именно усещание за това, че онова, което обгръща по този начин растението, е едно и също нещо с онова, което съществува също в изпаряващата се и превръщащата се в дъжд вода.
Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре. Обаче окултистът познава: при цъфтежа на растенията нещата се представят различно. Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение. Окултистът познава около младия филиз на растението метаморфозиращи се същества, които са пускани така да се каже от околността и проникват надолу, които не отиват само отдолу нагоре, както прави това физическият растежен принцип, а спускайки се отгоре надолу изтеглят растенията от почвата. Така щото през пролетта, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия външен свят. Над растенията има нещо постоянно движещо се, и това е характерното, че окултният поглед добива именно усещание за това, че онова, което обгръща по този начин растението, е едно и също нещо с онова, което съществува също в изпаряващата се и превръщащата се в дъжд вода. Тази е втората класа, да речем, природни сили и природни същества.
към текста >>

168. 3. ВТОРА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Вчера ние трябваше да опишем втория вид природни същества така, като оставяме да действува върху нас искрящо разпръскващата се вода, която ни се предлага в образуването на облаците или по някой друг начин.
Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма. Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо. Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства. За окултния поглед тези същества са всъщност възприемаеми само тогава, когато този поглед се насочва единствено върху въздуха, а именно върху един колкото е възможно по-чист въздух. Вчера ние трябваше да опишем втория вид природни същества така, като оставяме да действува върху нас искрящо разпръскващата се вода, която ни се предлага в образуването на облаците или по някой друг начин. Върху нашата душа трябва да действува един колкото е възможно чист от вода въздух, когато искаме да получим имагинацията за тези метеорно просветващи и отново угасвайки същества, въздух пропит от слънчевата топлина. Тези същества живеят така да се каже невидими в чистия от вода въздух и алчно смучат светлината, която прониква въздуха и която ги прави да проблясват и да светят. Тези същества се спускат върху света на растенията например или също върху животинския свят и се грижат за тяхното узряване. От начина, по който стигаме до тези същества, ние виждаме вече, че те стоят в определено отношение с това, което от най-древни времена Окултизмът нарича елементи. Това, което вчера описахме като първия вид такива същества, ние ги намираме, когато слизаме в дълбочините на Земята, когато проникваме в твърдата част на нашата планета; тогава на нашата имагинация, на нашето имагинативно познание се показват същества, които имат определена форма, така щото можем да наречем тези същества също: природните духове на твърдата материя или природни същества на Земята.
към текста >>

Върху нашата душа трябва да действува един колкото е възможно чист от вода въздух, когато искаме да получим имагинацията за тези метеорно просветващи и отново угасвайки същества, въздух пропит от слънчевата топлина.
Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо. Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства. За окултния поглед тези същества са всъщност възприемаеми само тогава, когато този поглед се насочва единствено върху въздуха, а именно върху един колкото е възможно по-чист въздух. Вчера ние трябваше да опишем втория вид природни същества така, като оставяме да действува върху нас искрящо разпръскващата се вода, която ни се предлага в образуването на облаците или по някой друг начин. Върху нашата душа трябва да действува един колкото е възможно чист от вода въздух, когато искаме да получим имагинацията за тези метеорно просветващи и отново угасвайки същества, въздух пропит от слънчевата топлина. Тези същества живеят така да се каже невидими в чистия от вода въздух и алчно смучат светлината, която прониква въздуха и която ги прави да проблясват и да светят. Тези същества се спускат върху света на растенията например или също върху животинския свят и се грижат за тяхното узряване. От начина, по който стигаме до тези същества, ние виждаме вече, че те стоят в определено отношение с това, което от най-древни времена Окултизмът нарича елементи. Това, което вчера описахме като първия вид такива същества, ние ги намираме, когато слизаме в дълбочините на Земята, когато проникваме в твърдата част на нашата планета; тогава на нашата имагинация, на нашето имагинативно познание се показват същества, които имат определена форма, така щото можем да наречем тези същества също: природните духове на твърдата материя или природни същества на Земята. Втората категория, която описахме вчера, ние ги намерихме в свиващата се и разпръскващата се вода; ето защо можем да свържем тези същества с това, което окултизмът нарича от най-древни времена течен или воден елемент или накратко вода.
към текста >>

Тези същества живеят така да се каже невидими в чистия от вода въздух и алчно смучат светлината, която прониква въздуха и която ги прави да проблясват и да светят.
Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства. За окултния поглед тези същества са всъщност възприемаеми само тогава, когато този поглед се насочва единствено върху въздуха, а именно върху един колкото е възможно по-чист въздух. Вчера ние трябваше да опишем втория вид природни същества така, като оставяме да действува върху нас искрящо разпръскващата се вода, която ни се предлага в образуването на облаците или по някой друг начин. Върху нашата душа трябва да действува един колкото е възможно чист от вода въздух, когато искаме да получим имагинацията за тези метеорно просветващи и отново угасвайки същества, въздух пропит от слънчевата топлина. Тези същества живеят така да се каже невидими в чистия от вода въздух и алчно смучат светлината, която прониква въздуха и която ги прави да проблясват и да светят. Тези същества се спускат върху света на растенията например или също върху животинския свят и се грижат за тяхното узряване. От начина, по който стигаме до тези същества, ние виждаме вече, че те стоят в определено отношение с това, което от най-древни времена Окултизмът нарича елементи. Това, което вчера описахме като първия вид такива същества, ние ги намираме, когато слизаме в дълбочините на Земята, когато проникваме в твърдата част на нашата планета; тогава на нашата имагинация, на нашето имагинативно познание се показват същества, които имат определена форма, така щото можем да наречем тези същества също: природните духове на твърдата материя или природни същества на Земята. Втората категория, която описахме вчера, ние ги намерихме в свиващата се и разпръскващата се вода; ето защо можем да свържем тези същества с това, което окултизмът нарича от най-древни времена течен или воден елемент или накратко вода. В този течен елемент се метаморфозират те, поемат същевременно ролята да изтеглят от земната почва всичко, което расте, което покарва и се развива от земната почва.
към текста >>

Втората категория, която описахме вчера, ние ги намерихме в свиващата се и разпръскващата се вода; ето защо можем да свържем тези същества с това, което окултизмът нарича от най-древни времена течен или воден елемент или накратко вода.
Върху нашата душа трябва да действува един колкото е възможно чист от вода въздух, когато искаме да получим имагинацията за тези метеорно просветващи и отново угасвайки същества, въздух пропит от слънчевата топлина. Тези същества живеят така да се каже невидими в чистия от вода въздух и алчно смучат светлината, която прониква въздуха и която ги прави да проблясват и да светят. Тези същества се спускат върху света на растенията например или също върху животинския свят и се грижат за тяхното узряване. От начина, по който стигаме до тези същества, ние виждаме вече, че те стоят в определено отношение с това, което от най-древни времена Окултизмът нарича елементи. Това, което вчера описахме като първия вид такива същества, ние ги намираме, когато слизаме в дълбочините на Земята, когато проникваме в твърдата част на нашата планета; тогава на нашата имагинация, на нашето имагинативно познание се показват същества, които имат определена форма, така щото можем да наречем тези същества също: природните духове на твърдата материя или природни същества на Земята. Втората категория, която описахме вчера, ние ги намерихме в свиващата се и разпръскващата се вода; ето защо можем да свържем тези същества с това, което окултизмът нарича от най-древни времена течен или воден елемент или накратко вода. В този течен елемент се метаморфозират те, поемат същевременно ролята да изтеглят от земната почва всичко, което расте, което покарва и се развива от земната почва. С елемента на възможно най-свободния от вода въздух стоят във връзка онези същества, за които можахме да говорим днес. Така че можем да говорим за природни духове на Земята, на Водата и на Въздуха в древния смисъл. Но ние можем да обгърнем с погледа още една четвърта категория такива духовни същества. Окултният поглед може да се запознае с тази четвърта категория, когато изчака докато цветовете на растенията образуват плодовете и зародишите и наблюдава тогава, как зародишът постепенно израства в едно растение.
към текста >>

С елемента на възможно най-свободния от вода въздух стоят във връзка онези същества, за които можахме да говорим днес.
Тези същества се спускат върху света на растенията например или също върху животинския свят и се грижат за тяхното узряване. От начина, по който стигаме до тези същества, ние виждаме вече, че те стоят в определено отношение с това, което от най-древни времена Окултизмът нарича елементи. Това, което вчера описахме като първия вид такива същества, ние ги намираме, когато слизаме в дълбочините на Земята, когато проникваме в твърдата част на нашата планета; тогава на нашата имагинация, на нашето имагинативно познание се показват същества, които имат определена форма, така щото можем да наречем тези същества също: природните духове на твърдата материя или природни същества на Земята. Втората категория, която описахме вчера, ние ги намерихме в свиващата се и разпръскващата се вода; ето защо можем да свържем тези същества с това, което окултизмът нарича от най-древни времена течен или воден елемент или накратко вода. В този течен елемент се метаморфозират те, поемат същевременно ролята да изтеглят от земната почва всичко, което расте, което покарва и се развива от земната почва. С елемента на възможно най-свободния от вода въздух стоят във връзка онези същества, за които можахме да говорим днес. Така че можем да говорим за природни духове на Земята, на Водата и на Въздуха в древния смисъл. Но ние можем да обгърнем с погледа още една четвърта категория такива духовни същества. Окултният поглед може да се запознае с тази четвърта категория, когато изчака докато цветовете на растенията образуват плодовете и зародишите и наблюдава тогава, как зародишът постепенно израства в едно растение. Само по този начин можем да наблюдаваме този четвърти род същества иначе е трудно, защото този четвърти род природни същества са съхранителите на зародишите, на семената във всички природен царства. Като пазители на семената те пренасят тези семена от едно поколение растения или други природни същества в следващото поколение.
към текста >>

Така щото ние се запознахме сега първо с четири категории природни духове по-големи подробности за тях ще чуете в следващите сказки -, които имат определено отношение към това, което нарича ме елементите Земя, Вода, Въздух и Огън.
Като пазители на семената те пренасят тези семена от едно поколение растения или други природни същества в следващото поколение. И ние можем да наблюдаваме, че тези същества, които са съхранители на семената или на зародишите и чрез това правят възможно, щото винаги на Земята да се явяват отново същите същества, можем да наблюдаваме, че тези същества живеят заедно с топлината на нашата планета, с това, което от най-древни времена хората са наричали елемент на Огъня или елемент на Топлината. Ето защо силите на семената са свързани също с определен градус топлина, с определена температура. И когато окултният поглед наблюдава съвсем точно, той открива именно, че необходимото превръщане на топлината от околната среда в такава топлина, от която се нуждае семе то или зародишът за да узрее, че това превръщане на неживата топлина в жива топлина се извършва от такива същества. Ето защо можем да наречем също тези същества природни духове на топлината или на огъня. Така щото ние се запознахме сега първо с четири категории природни духове по-големи подробности за тях ще чуете в следващите сказки -, които имат определено отношение към това, което нарича ме елементите Земя, Вода, Въздух и Огън. Това е така, като че тези същества, тези духовни същества имат своята област, своята територия в тези елементи, както самият човек има за своя област, за своя територия цялата планета Земя. Както човекът се чувствува у дома си на Земята по отношение на Вселената, така тези същества имат своята територия в един от горепосочените елементи. Още вчера ние обърнахме вниманието върху това, че тези различни същества означават за цялата наша Земя с нейните природни царства, следователно за целия земен физически свят това, което за отделния човек е етерното или жизнено тяло. Но ние казахме, че това етерно или жизнено тяло на човека е едно единство, докато етерното тяло на Земята се състои от много, много такива природни духове, които освен това се делят на четири категории. В живото задружно действие на тези природни духове се състои етерното или жизнено тяло на Земята.
към текста >>

169. 4. ТРЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Да вземем две чаши: В едната има вода, а в друга няма никаква вода; чашата, в която има вода, не трябва да е пълна до горе, а само до половината.
Искам да Ви кажа един такъв образ, искам да Ви покажа при един такъв образ, как човек може да издигне своята душа над самия себе си. Да вземем две чаши: В едната има вода, а в друга няма никаква вода; чашата, в която има вода, не трябва да е пълна до горе, а само до половината. Да предположим, че наблюдавате тези две чаши при външния свят. Ако сега от чашата с вода налеете в празната чаша, тази празна чаша ще се напълни до определено място, другата обаче ще остане с по-малко вода. Ако втори път налеете от тази чаша, която отначало беше пълна до половината, в празната отначало чаша, в първата чаша ще остане още по-малко вода, накратко казано, чрез преливането ще остане все по-малко и по-малко вода в чашата, която отначало беше пълна до половината. Това е една вярна представа за външния физически сетивен свят. А сега нека си образуваме една представа, която е съвършено различна.
към текста >>

Ако сега от чашата с вода налеете в празната чаша, тази празна чаша ще се напълни до определено място, другата обаче ще остане с по-малко вода.
Искам да Ви кажа един такъв образ, искам да Ви покажа при един такъв образ, как човек може да издигне своята душа над самия себе си. Да вземем две чаши: В едната има вода, а в друга няма никаква вода; чашата, в която има вода, не трябва да е пълна до горе, а само до половината. Да предположим, че наблюдавате тези две чаши при външния свят. Ако сега от чашата с вода налеете в празната чаша, тази празна чаша ще се напълни до определено място, другата обаче ще остане с по-малко вода. Ако втори път налеете от тази чаша, която отначало беше пълна до половината, в празната отначало чаша, в първата чаша ще остане още по-малко вода, накратко казано, чрез преливането ще остане все по-малко и по-малко вода в чашата, която отначало беше пълна до половината. Това е една вярна представа за външния физически сетивен свят. А сега нека си образуваме една представа, която е съвършено различна.
към текста >>

Ако втори път налеете от тази чаша, която отначало беше пълна до половината, в празната отначало чаша, в първата чаша ще остане още по-малко вода, накратко казано, чрез преливането ще остане все по-малко и по-малко вода в чашата, която отначало беше пълна до половината.
Искам да Ви кажа един такъв образ, искам да Ви покажа при един такъв образ, как човек може да издигне своята душа над самия себе си. Да вземем две чаши: В едната има вода, а в друга няма никаква вода; чашата, в която има вода, не трябва да е пълна до горе, а само до половината. Да предположим, че наблюдавате тези две чаши при външния свят. Ако сега от чашата с вода налеете в празната чаша, тази празна чаша ще се напълни до определено място, другата обаче ще остане с по-малко вода. Ако втори път налеете от тази чаша, която отначало беше пълна до половината, в празната отначало чаша, в първата чаша ще остане още по-малко вода, накратко казано, чрез преливането ще остане все по-малко и по-малко вода в чашата, която отначало беше пълна до половината. Това е една вярна представа за външния физически сетивен свят. А сега нека си образуваме една представа, която е съвършено различна.
към текста >>

Представете си, че преливате от напълнената до половината чаша вода в празната чаша.
Представете си, че като опит си образувате противоположната представа. Представете си, че преливате от напълнената до половината чаша вода в празната чаша. Тогава в тази празна чаша идва вода; обаче в пълната до половината чаша /представете си/ вместо водата да намалее чрез преливането в празната, тя става повече, и когато бихте прелели втори път, в празната по-рано чаша ще се получи повече вода, но в тази, в която отначало е имало вода, количеството вода нараства още повече. Чрез преливането водата в първата чаша би се увеличила все повече и повече. Помислете само, че си образуват тази представа. От само себе си се разбира, че всеки, който днес смята себе си за абсолютно разумен човек, ще каже: "това, което си представяш тук, е истинско безумие. ти си представяш, че изливаш от една чаша вода и че чрез това в тази чаша идва повече вода, отколкото е имало преди това в нея." Да, ако приложим тази представа върху физическия свят, тогава това е наистина една налудничава представа, обаче за чудо тя може да се при ложи за духовния свят.
към текста >>

Тогава в тази празна чаша идва вода; обаче в пълната до половината чаша /представете си/ вместо водата да намалее чрез преливането в празната, тя става повече, и когато бихте прелели втори път, в празната по-рано чаша ще се получи повече вода, но в тази, в която отначало е имало вода, количеството вода нараства още повече.
Представете си, че като опит си образувате противоположната представа. Представете си, че преливате от напълнената до половината чаша вода в празната чаша. Тогава в тази празна чаша идва вода; обаче в пълната до половината чаша /представете си/ вместо водата да намалее чрез преливането в празната, тя става повече, и когато бихте прелели втори път, в празната по-рано чаша ще се получи повече вода, но в тази, в която отначало е имало вода, количеството вода нараства още повече. Чрез преливането водата в първата чаша би се увеличила все повече и повече. Помислете само, че си образуват тази представа. От само себе си се разбира, че всеки, който днес смята себе си за абсолютно разумен човек, ще каже: "това, което си представяш тук, е истинско безумие. ти си представяш, че изливаш от една чаша вода и че чрез това в тази чаша идва повече вода, отколкото е имало преди това в нея." Да, ако приложим тази представа върху физическия свят, тогава това е наистина една налудничава представа, обаче за чудо тя може да се при ложи за духовния свят. Тя може да се приложи по един странен начин.
към текста >>

ти си представяш, че изливаш от една чаша вода и че чрез това в тази чаша идва повече вода, отколкото е имало преди това в нея." Да, ако приложим тази представа върху физическия свят, тогава това е наистина една налудничава представа, обаче за чудо тя може да се при ложи за духовния свят.
Представете си, че преливате от напълнената до половината чаша вода в празната чаша. Тогава в тази празна чаша идва вода; обаче в пълната до половината чаша /представете си/ вместо водата да намалее чрез преливането в празната, тя става повече, и когато бихте прелели втори път, в празната по-рано чаша ще се получи повече вода, но в тази, в която отначало е имало вода, количеството вода нараства още повече. Чрез преливането водата в първата чаша би се увеличила все повече и повече. Помислете само, че си образуват тази представа. От само себе си се разбира, че всеки, който днес смята себе си за абсолютно разумен човек, ще каже: "това, което си представяш тук, е истинско безумие. ти си представяш, че изливаш от една чаша вода и че чрез това в тази чаша идва повече вода, отколкото е имало преди това в нея." Да, ако приложим тази представа върху физическия свят, тогава това е наистина една налудничава представа, обаче за чудо тя може да се при ложи за духовния свят. Тя може да се приложи по един странен начин. Да предположил, че един човек има едно любвеобилно сърце и от своето любвеобилно сърце извършва едно любовно деяние за един човек, който има нужда от любов. Тогава той дава нещо на другия човек; но чрез това той не става по-празен, а, като прави деяние от любов по отношение на другия човек, той получава повече, става по-пълен, и ако втори път извършва едно любовно деяние, става още по-пълен с любов, има още повече. Чрез това, че някой върши деяния на любов, той не се изпразва, а става по-богат, става по-пълен. Той прелива нещо в другия човек, което прави самия него още по-пълен.
към текста >>

Но един символ, един прост символ, една чаша вода, която като се излива става по-пълна, това ни показва едно качество на любовта, на действието на любовта.
Той прелива нещо в другия човек, което прави самия него още по-пълен. Ако приложим на шия образ, който за обикновения физически свят е нещо невъзможно, нещо безумно, ако приложим този образ към преливането на любов от една душа в друга, тогава той е приложим, тогава можем да го схващаме като един символ за духовни факти. Това, което е любов, е нещо толкова сложно, че никой човек не би трябвало да има високомерието да дефинира любовта, да определя, що е любовта, да проникне направо в същността на любовта. Любовта е сложна. Ние я възприемаме; обаче никоя дефиниция не може да изрази любовта. Но един символ, един прост символ, една чаша вода, която като се излива става по-пълна, това ни показва едно качество на любовта, на действието на любовта. Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим. Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг. Трябва да преминем към нашата представа, към нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура. Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние любовта например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме към едно качество. Такива образи са полезни за окултното развитие.
към текста >>

170. 5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Така ние проникваме отдолу нагоре в по-висшите светове и когато обгърнем с поглед елементите, които са важни за всички същества на растителното, животинското, човешкото царство ние намираме, че в тези елементи, в твърдия елемент, в течния елемент, във въздухообразния елемент, царуват природните духове, които са потомци на Съществата на третата йерархия; и когато от елементите земя, вода, въздух се издигнем до това, което живее с помощта на тези елементи в природните царства, намираме духовни същества, които проникват животворно съществата на тези природни царства, групови души, и тези групови души са духовни същества отделени от тези, които познаваме като същества на Втората Йерархия.
Както вчера можахме да опишем за Съществата на третата йерархия, в течение на времето: от тези същества на Втората Йерархия се отделят други, които са от по-ниска категория, които са изпратени в царствата на природата също така, както природните духове от съществата на Третата Йерархия, които са така да се каже строители и зидари в малък мащаб в царствата на природата. Духовните същества, които се отделят от втората йерархия и се потопяват долу в царствата на природата, това са онези същества, които в окултизма наричаме групови души на растенията, на животните, груповите души в отделните същества. Така щото окултният поглед намира в съществата, които принадлежат на растителното царство, на животинското царство, духовни същества, които не са както при човека като индивидуални духове в отделните човешки личности, а ние намираме групи от животни и растения, които са еднакво устроени, намираме тези групи одушевени от едно общо духовно същество. Да речем ние намираме формата на лъвовете, формата на тигрите, други форми одушевени от общи душевни същества. Общите душевни същества, ние ги наричаме групови души и тези групови души са от делни потомци на Съществата на втората йерархия, както природните духове са потомци на Съществата на третата йерархия. Така ние проникваме отдолу нагоре в по-висшите светове и когато обгърнем с поглед елементите, които са важни за всички същества на растителното, животинското, човешкото царство ние намираме, че в тези елементи, в твърдия елемент, в течния елемент, във въздухообразния елемент, царуват природните духове, които са потомци на Съществата на третата йерархия; и когато от елементите земя, вода, въздух се издигнем до това, което живее с помощта на тези елементи в природните царства, намираме духовни същества, които проникват животворно съществата на тези природни царства, групови души, и тези групови души са духовни същества отделени от тези, които познаваме като същества на Втората Йерархия.
към текста >>

171. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

В образуването на облаците, в образуването на дъжда, във всички явления на състоянието на времето, в надигащата се и спадаща вода, във всичко това материята на планетата показва вътрешната подвижност, вътрешното движение.
Така се размести чрез вътрешно движение масата, веществото на Земята. Планетата се намира в една непрестанна вътрешна подвижност, движение. Помислете само, че например това, което днес познаваме като остров Хелголанд, е само една малка част на това, което в деветото, десетото столетие се издигаше от морето от този остров Хелголанд. Макар и времената, в които стават размествания, промени на лицето на Земята, са относително големи, без да се впускаме много в тези неща, всеки може да си каже: планетата се намира в едно непрестанно вътрешно движение. И даже когато човек причислява към планетата не само нейната твърда част, а също и водата и въздуха, тогава всекидневният живот ни учи, че планетата се намира във вътрешно движение. В образуването на облаците, в образуването на дъжда, във всички явления на състоянието на времето, в надигащата се и спадаща вода, във всичко това материята на планетата показва вътрешната подвижност, вътрешното движение. Това е живот на планетата. В този живот на планетата действува както в живота на отделния човек етерното тяло, онова, което ние наричаме Духове на Движението. Така щото можем да кажем: Външна форма на планетата Духове на Формата като творци, като създатели. Вътрешният живот, този вътрешен живот е регулиран от Съществата, които наричаме Духове на Движението.
към текста >>

172. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме болка.
Така етерното тяло на минералния свят може да бъде намерено на астралното поле. Когато се пренесем така да се каже окултно в същия свят, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният свят също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално. Когато в една канара, в една кариера се чукат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение. Това също е едно усещание; то е обаче противоположно на усещанието, което животните и човекът имат в такива случаи. Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност. Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме болка. Така е навсякъде в живота на минералите, където от водното състояние се образува нещо твърдо чрез кристализиране. Така е било всъщност също и при нашата Земя, която някога е била в едно меко и течно състояние. Твърдото състояние се образувало само постепенно от течното и сега ние ходим върху твърдата земна почва и прекарваме нашия плуг върху земната почва. Чрез това обаче не причиняваме болка на Земята, а и причиняваме приятно чувство. Обаче онези същества, които са свързани със Земята и които принадлежат на Земята като астрално царство, не са изпитали приятно усещание чрез това, че трябваше да се превърнат в твърда материя за да може да бъде възможен минералният живот върху планетата.
към текста >>

173. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Той не само е този, който пръв говори за четирите елемента огън, вода, въздух, земя, за това, че всички процеси в материалния свят произтичат от смесването и разделянето на тези четири елемента, което на свой ред се определя от съдържащите се в тях принципи на любовта и омразата, но преди всичко поради неговото влияние в Сицилия там възникнаха забележителни държавни институции и както и нови форми на духовен живот.
Сега бих искал да насоча Вашия поглед към един друг образ, към един образ от петото предхристиянско столетие, към един велик философ, прекарал голяма част от живота си в Сицилия, към забележителния образ на Емпедокъл. Той не само е този, който пръв говори за четирите елемента огън, вода, въздух, земя, за това, че всички процеси в материалния свят произтичат от смесването и разделянето на тези четири елемента, което на свой ред се определя от съдържащите се в тях принципи на любовта и омразата, но преди всичко поради неговото влияние в Сицилия там възникнаха забележителни държавни институции и както и нови форми на духовен живот. Да, обръщайки се към Емпедокъл, ние откриваме една колкото авантюристична, толкова и съзерцателна личност. Другите могат и да се съмняват, но според духовно-научните факти Емпедокъл наистина е живял в Сицилия като държавник, посветен и маг, както и Хектор според описанията на Омир е живял в Троя. И за да подчертаем своеобразното отношение на Емпедокъл към света, нека да изтъкнем един факт, който не е измислен, а напълно отговаря на истината: Емпедокъл приключи своя живот за да се съедини с битието като се хвърли във вулкана Етна и изгоря в неговия огън. Така пред нас застава един втори образ от предхристиянското време.
към текста >>

174. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Тогава у тях винаги настъпва нещо, за което често сме говорили, а именно един вид шок, какъвто наблюдаваме при хора, застрашени от някаква смъртна опасност, например падане във вода или в дълбока пропаст.
Както знаем, желаещите да бъдат кръстени, биват потапяни във водата. Тогава у тях винаги настъпва нещо, за което често сме говорили, а именно един вид шок, какъвто наблюдаваме при хора, застрашени от някаква смъртна опасност, например падане във вода или в дълбока пропаст. В тези случаи настъпва едно освобождаване или „разхлабване“ на етерното тяло. Етерното тяло частично излиза извън физическото тяло, като последицата от това е, че с човека настъпва нещо, което по правило става непосредствено след неговата смърт: един вид ретроспективен поглед към неговия досегашен жизнен път. Този факт се признава дори и от материалистично настроените учени на нашето съвремие. Нещо подобно настъпва и при Кръщението в реката Йордан. Хората биват потопявани под водата и в този смисъл Йоановото Кръщение коренно се различава от днешния църковен ритуал.
към текста >>

И той извика към нея и рече: Донеси ми малко вода в стомната, за да пия.
„И тъй, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва. И той извика към нея и рече: Донеси ми малко вода в стомната, за да пия.
към текста >>

И когато тя тръгна да му донесе вода, той извика към нея и рече: Донеси ми също и малко хляб.
И когато тя тръгна да му донесе вода, той извика към нея и рече: Донеси ми също и малко хляб.
към текста >>

175. Пета лекция, 19 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

„Първопричината на света това е Огънят, това е Слънцето, също и Луната; но също и този чист Брахман, както и тази вода и това най-висше създание.
„Първопричината на света това е Огънят, това е Слънцето, също и Луната; но също и този чист Брахман, както и тази вода и това най-висше създание. Всички мигове и всички седмици, и всички месеци, и всички години, и всички столетия, и всички хилядолетия, и всички милионолетия са произлезли от него, произлезли са от неговата лъчезарна личност, която никой не може да разбере, нито горе, нито долу, нито в обкръжението, нито в средата, където се намираме ние.“
към текста >>

176. Седма лекция, 21 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И ние наблюдаваме това у отделните души, например у един Хераклит, който, бих казал, в един последен изблик на старото ясновидство определи живия, подвижен огън като първопричина за всички неща; същото стори и Талес по отношение на водата, но не физически-сетивната вода, както и Хераклит нямаше предвид физически-сетивния огън, понеже и двамата виждаха част от етерния свят, но само половината от него, тъй като другата половина им се изплъзваше и те трябваше да я заменят с абстрактни понятия.
И какво изживяват те вместо останките от старото ясновидство, до които мъдрецът от Сирос все още имаше достъп и можеше да се вглежда в елементарния свят на причините? За тях този свят вече беше затворен. Те вече нямаха достъп до него. Положението беше такова, сякаш този свят искаше да се затвори за тях, да им се изплъзне и все пак той съществуваше, макар и наполовина, така че мястото на старото ясновидство постепенно се зае от абстрактните понятия, които принадлежат на Аза. Това е едно изключително състояние за западните души; едно душевно състояние, при което се подготвя тържеството на разума, на разсъдъчната способност, които са израз именно на Аза. И ние наблюдаваме това у отделните души, например у един Хераклит, който, бих казал, в един последен изблик на старото ясновидство определи живия, подвижен огън като първопричина за всички неща; същото стори и Талес по отношение на водата, но не физически-сетивната вода, както и Хераклит нямаше предвид физически-сетивния огън, понеже и двамата виждаха част от етерния свят, но само половината от него, тъй като другата половина им се изплъзваше и те трябваше да я заменят с абстрактни понятия. Ето какво усещаме ние в тези души и разбираме как дори и в наши дни тук или там може да бъде намерен отзвук от тяхното основно настроение.
към текста >>

Нейният поглед не стига до Хронос; обаче тя вижда това, което действува в сетивния свят като идващо от Хронос: огън, въздух, вода, земя!
Нека отново да си представим една душа като тази на Ферекидес от Сирос. Той е този, който последен успя да се вгледа в елементарния свят. Но нека да си представим и една от другите души. Тя не може да вижда как елементите се раждат от Хронос. Тя не може да вижда как змиевидното същество Офионеус започва спора с горните Богове; но в своето образно съзнание тя установява, че някакви сили действуват в сетивния свят. Нейният поглед не стига до Хронос; обаче тя вижда това, което действува в сетивния свят като идващо от Хронос: огън, въздух, вода, земя! Тя не вижда как горните Богове се борят срещу атаките на долните Богове, как Богът-змия Луцифер се бунтува; но тя вижда тържеството на дисхармонията и хармонията, на приятелството и враждата. Тя вижда любовта и омразата като абстрактни понятия, а огъня, въздуха, водата и земята като абстрактни елементи. Това, което сега все още нахлува в душата, тя го вижда; обаче до всичко онова, което виждаха древните, тя вече няма достъп. Нека да си представим една такава душа, която изцяло е потопена в живите извори на предишната епоха, обаче не може да вижда в духовния свят, а обхваща само външните му форми; поради нейната специална мисия тя няма достъп до всичко онова, което по-рано ощастливяваше хората; от друга страна, новият Азов свят не й предлага нищо друго, освен няколко понятия, към които тя трябва да се придържа: Такава е била душата на Емпедокъл. Точно такава застава пред нас душата на Емпедокъл, ако поискаме да се докоснем до нейната най-дълбока същност.
към текста >>

177. 1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Те копнеят за живата вода, също както някога избраният народ търсеше своя път към обетованата земя.
Нашите души са като опустели. Те копнеят за живата вода, също както някога избраният народ търсеше своя път към обетованата земя. Ние сме вече толкова обременени в нашия душевен живот, че натискът става непоносим и застрашителен, ако не бихме могли да излезем „вън от себе си". С частния живот на личността е вече свършено. Той отново трябва да намери своите връзки с Космоса. Обаче този живот не може да протича, както по-рано, в едно приглушено и смътно състояние на съзнанието. Личността не иска да се откаже от плодовете на своето познание.
към текста >>

178. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Извънредно трудно е човек да си изясни напълно това, когато то трябва да бъде обосновано; но застанете пред една чаша, в която има вода и в която е разтворена сол така че да се получи една мътна течност.
Онзи, който е направил по посочения начин Антропософията за съдържание на своята душа, чувствуване само разликата на температурата, а отделно от това има още едно особено изживяване в своята нервна система, така щото например на него му е по-лесно да схваща определени мисли, които са свързани с неговия физически мозък, през лятото отколкото през зимата. Не че би било невъзможно да схваща през зимата тази или онази мисъл; но човек може ясно да констатира, че през лятото е по-лесно отколкото през зимата, че през лятото мислите текат по-лесно отколкото през зимата. Той може да забележи също, че през зимата мислите стават по-лесно абстрактни, а през лятото по-лесно образни, нагледни. Това иде от там, че инструментът на физическото поле, нервната система сътрепти по един тънък начин с промяната на годишните времена, сътрепти вътрешно по-независимо от общия организъм отколкото това става иначе. Обаче една основна промяна в човешкото физическо тяло е тази, че човек започва да чувствува по-силно своето физическо тяло отколкото по-рано нещо, което може да приеме наистина опасни форми; той става, така да се каже, по-чувствителен към душевното съществува не, става по-трудно поносим. Извънредно трудно е човек да си изясни напълно това, когато то трябва да бъде обосновано; но застанете пред една чаша, в която има вода и в която е разтворена сол така че да се получи една мътна течност.
към текста >>

179. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Растенията и дърветата са нейните коси, метали те са нейните артерии, морската вода нейните сокове.
По-нататък Кеплер казва: „След като Земята е едно животно, у нея естествено ще намерим всичко онова, което е аналогично на отделните части на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейните коси, метали те са нейните артерии, морската вода нейните сокове. Земята притежава една формообразуваща сила, един вид имагинация, движение, определени болести, а приливите и отливите са нейните дихателни движения. Душата на Земята изглежда като един вид пламък; ето защо има и подземна топлина, а от друга страна, както знаем, без топлина не съществува никакво размножение. Бог е вложил в Земната душа образа на Зодиака и на цялата небесна твърд."
към текста >>

180. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Мойсей отива със своята тояга при скалата, удря в нея и от Земята започва да блика вода.
Земята развива определени сили, сили на вдишването и издишването, които произвеждат приливите и отливите, нарастването и спадането на водата, вътрешни сили на Земята, същите сили обаче, които движат Луната около Земята. Това са тези сили на Земята. Във водните сили Библията ни рисува потопа като едно по-нататъшно важно събитие след сътворението на Адама, на земния човек. А сега да се пренесем във времето на Мойсея! Ако правилно проучим, за какво се касае: навсякъде имаме действия на Земята. Мойсей отива със своята тояга при скалата, удря в нея и от Земята започва да блика вода. Мойсей се изкачва на планината. Онова, което горе на планината е свързано с действията на Земята и което става именно на тази планина, е земно действие. Защото ние трябва да си представим тази планина само като вулканична или поне като една подобна вулканична планина. Това не е планината Синай, която хората имат обикновено пред очите си, това е земна дейност. В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно действие, огнен дим.
към текста >>

И апостол Павел знае добре, че това съзнание за връзката с Духа на Земята е едно последействие на преди земното Христово Събитие, защото той обръща вниманието върху това, че Христос беше този, който вървеше пред евреите и направи да бликне вода от скалите.
И апостол Павел знае добре, че това съзнание за връзката с Духа на Земята е едно последействие на преди земното Христово Събитие, защото той обръща вниманието върху това, че Христос беше този, който вървеше пред евреите и направи да бликне вода от скалите. И ако преминем даже от Библията към важните легендарни материали на еврейския народ, ние ще намерим, как тези материали на легендите са проникна ти от геологията, за която говорим тук. В тези легенди ни се разказва, как Яхве, когато създаде човека от земя, изпрати своите Ангели-служители да му донесат от всички краища на Земята различните цветове пръст, пръст от различни цветове, за да вмеси в тялото на Адама всичко, което принадлежи на Земята. Днес бихме казали: Йехова взе присърце да постави човека на Земята така, че в неговото истинско същество човекът да бъде най-висшият цвят, венецът на земните твари. Можем да кажем: За халдейците, за египтяните, за последователите на Заратустра, за гърците, за римляните, за европейските народи от средна и северна Европа най-важното при човека беше това, което дойде от духовния свят. За евреите най-важното при човека е това, което е свързано със Земята и нейните сили.
към текста >>

181. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие.
Това е същевременно един човек, както скоро ще видите, който дълбоко чувствува, че Земята не е само това, което днешната материалистична геология иска да ни представи, че тя не е нещо чисто физическо, минералогична, а който чувствува, че Земята е едно живо същество, нещо, което има не само тяло, както иска да ни накара да вярваме днешният материалист, а което има душа. Човекът, за когото говоря, знаеше това така, че можеше да чувствува /макар и да не можеше също да го изрази, тъй като тогава не съществуваше днешната Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил приет от душата на Земята в нейната аура и поради това човекът, който се чувствува със своята душа в аурата на Земята и съчувствува Христовия Импулс, може отново да насочи погледа към това, което е написано в звездите. Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. Земята е едно животно. /Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята има една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните. Душата на Земята изглежда като един вид пламък, от тук иде и подземната топлина и затова не съществува никакво размножение без топлина. В Земята е отпечатан определен образ на зодиака и на цялата небесна твърд, това е отпечатано от Бога в душата на Земята. Тази е връзката на небесното и на земното, причината на симпатията между небето и Земята; първообразите на всички движения са посадени в нея от Бога, Твореца. Душата се намира в центъра на Земята, изпраща свои форми и отпечатъци към всички посоки и усеща по този начин всички хармонични промени и предмети вън от нея.
към текста >>

При нея можем да видим всичко, което е аналогично на частите на животинското тяло: растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие.
Тази душа действува през цялото тяло на Земята, обаче тя има своето седалище в определени части на Земята, както душата на човека има своето седалище в сърцето; и от там изхождат като от един фокус или като от един извор нейните действия в океана и в атмосферата на Земята. От тук и симпатията между Земята и звездите, от тук редовните природни действия. Че Земята има една душа, това показва наблюдението на състоянието на времето и на аспектите, чрез които това състояние е постоянно произвеждано. При определени аспекти и констелации въздухът става винаги неспокоен, ако няма никакви такива аспекти и констелации или има малко, или бързо преминаващи, той остава спокоен. Тези и безброй други промени и явления, които стават върху Земята и вътре в нея, са така редовни и отмерени, че не можем да ги припишем на никаква сляпа причина, и тъй като самите планети не знаят за никакви ъгли, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. При нея можем да видим всичко, което е аналогично на частите на животинското тяло: растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята притежава една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести, и приливът и отливът са както дишането при животните. Душата на Земята изглежда да е един вид пламък, от тук идва под земната топлина и поради това без топлина няма никакво размножение. Определен образ на зодиака е бил отпечатан от Бога в душата на Земята. "
към текста >>

182. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Разказано е, че евреите роптаеха, но че по заповед на техния Бог Мойсей можа да отиде при една скала и можа да добие вода от скалата чрез удар върху нея със своя жезъл и че тази вода е утолила жаждата на евреите.
Къде беше Христос за дребното еврейство? В Стария Завет, е казано, че когато Мойсей изведе евреите от Египет в пустинята, пред тях денем се движеше една облачна колона, а нощем се движеше една огнена колона. Казано е, че евреите тръгнаха през морето и че морето се раздели заради тях, така че те можаха да го прегазят, докато египтяните след тях се издавиха, защото морето след евреите отново се затвори. Разказано е, че евреите роптаеха, но че по заповед на техния Бог Мойсей можа да отиде при една скала и можа да добие вода от скалата чрез удар върху нея със своя жезъл и че тази вода е утолила жаждата на евреите.
към текста >>

Кои беше според апостол Павел този, които водеше евреите, който говори с Мойсея, които направи да потече вода от скалата и който отклони морето от пътя на евреите?
Кои беше според апостол Павел този, които водеше евреите, който говори с Мойсея, които направи да потече вода от скалата и който отклони морето от пътя на евреите? Само този, който би искал да твърди, че апостол Павел не е християнин, той същият би могъл и да твърди, че не е християнско да виждаме във водещия Бог на Стария Завет, в Бога на Мойсей, самия Христос.
към текста >>

„Тогава Мойсей вдигна своята ръка и два пъти удари скалата с жезъла, и тогава бликна много вода, така че народът пи и неговият добитък пи.
„Тогава Мойсей вдигна своята ръка и два пъти удари скалата с жезъла, и тогава бликна много вода, така че народът пи и неговият добитък пи. Но Господ рече на Мойсей и Аарон: За това, че вие не повярвахте в Мен и не ме прославихте пред децата на Израиля, няма да заведете този народ в земята, която Аз искам да му дам."
към текста >>

Господ заповядва на Мойсея , докато народът роптае, да удари скалата със своя жезъл; Мойсей удря със своя жезъл скалата и бликва вода; всичко, което Господ заповядва, става чрез Мойсея и Аарона и веднага след това научаваме, че Господ прави един упрек на Мойсей ако това може да е един упрек че той не е повярвал в Него.
Вземете това място, скъпи мои приятели, в неговата взаимовръзка със Стария Завет. Господ заповядва на Мойсея , докато народът роптае, да удари скалата със своя жезъл; Мойсей удря със своя жезъл скалата и бликва вода; всичко, което Господ заповядва, става чрез Мойсея и Аарона и веднага след това научаваме, че Господ прави един упрек на Мойсей ако това може да е един упрек че той не е повярвал в Него. Какво означава това? Вземете всичко, което е било написано като коментарии за това място и се опитайте да разберете мястото с тези коментарии. Хората разбират това място именно така, както разбират много неща в Библията: всъщност те не ги разбират, именно защото зад това място се крие една голяма тайна. Зад това място се крие това, което се иска да ни се каже: Този, който ръководеше Мойсея, който се появи на Мойсея в горящата къпина, който водеше народа през пустинята, който направи да по тече вода от скала та, това беше Господ, това беше Христос! Времето обаче още не беше дошло, и самият Мойсей не го позна, Мойсей още Го считате за някой друг.
към текста >>

Зад това място се крие това, което се иска да ни се каже: Този, който ръководеше Мойсея, който се появи на Мойсея в горящата къпина, който водеше народа през пустинята, който направи да по тече вода от скала та, това беше Господ, това беше Христос!
Вземете това място, скъпи мои приятели, в неговата взаимовръзка със Стария Завет. Господ заповядва на Мойсея , докато народът роптае, да удари скалата със своя жезъл; Мойсей удря със своя жезъл скалата и бликва вода; всичко, което Господ заповядва, става чрез Мойсея и Аарона и веднага след това научаваме, че Господ прави един упрек на Мойсей ако това може да е един упрек че той не е повярвал в Него. Какво означава това? Вземете всичко, което е било написано като коментарии за това място и се опитайте да разберете мястото с тези коментарии. Хората разбират това място именно така, както разбират много неща в Библията: всъщност те не ги разбират, именно защото зад това място се крие една голяма тайна. Зад това място се крие това, което се иска да ни се каже: Този, който ръководеше Мойсея, който се появи на Мойсея в горящата къпина, който водеше народа през пустинята, който направи да по тече вода от скала та, това беше Господ, това беше Христос! Времето обаче още не беше дошло, и самият Мойсей не го позна, Мойсей още Го считате за някой друг. Това означават думите, че Мойсей не бе повярвал в този, който му заповяда да удари с жезъла скалата.
към текста >>

183. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Има хора, от които лошите стихове текат като вода, но тази Incontenentia urinae poeticae, този Diabetes mellitus от безвкусни рими никога не засяга един добър поет... Но дори геният на Гьоте да се избави от всички недостатъци, неговото изкуство пак няма да е на висота.
„Това стомашно разстройство от недосмлени идеи не произлиза от един прекомерен напор на здрави течности, а от една релаксация на мозъчните сфинктери и като цяло е доказателство за една слаба конституция. Има хора, от които лошите стихове текат като вода, но тази Incontenentia urinae poeticae, този Diabetes mellitus от безвкусни рими никога не засяга един добър поет... Но дори геният на Гьоте да се избави от всички недостатъци, неговото изкуство пак няма да е на висота. Дори ако подминем обстоятелството, че авторът навсякъде нарушава конвенционалните правила на композицията, самите закони на здравия човешки разум, на граматиката и на ритъма трябва да останат свещени за него; също и при онези драми, в кои то действува вълшебният жезъл, на поета му е позволена някаква хипотеза като един вид машинария и той трябва да остане верен на тази хипотеза. Гордиевият възел трябва да бъде забързан, магьосничествата все някога трябва да доведат до известни резултати. При „Фауст“ обаче резултатът е този, че пациентът е тласнат към съвсем обикновени престъпления и за неговото съблазняване не са нужни кой знае какви магьоснически похвати: всичко, което той върши, би било по силите и на един обикновен сводник, при това без никакво магьосничество. Той е скъперник същински лихвар, независимо че разполага със заробени съкровища...“
към текста >>

184. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

“ Въпреки това явно безсмислие ние следва да запазим спокойствие и да отговорим: Елементът „вода“ се състои от водород и кислород.
Вярно е, че за един материалистичен човек подобно твърдение може да прозвучи ужасено. Но често става така, както добре знаем, че такива материалистични монисти често пъти заявяват: „Вие сте непоправими дуалисти, понеже вярвате, че водата се състои от водород и кислород. Нещата трябва да са единни и цялостни! “ Въпреки това явно безсмислие ние следва да запазим спокойствие и да отговорим: Елементът „вода“ се състои от водород и кислород. Ние не бива да бъдем заблуждавани от подобен монизъм. Ето за какво става дума: всичко онова, което представляваме в живота, се стича към центъра от две различни страни и то наистина може да бъде сравнено с начина, по който се свързват водородът и кислородът. Защото онова, което представлява нашата външна, физическа същност, продължава и по-нататък в линията на наследствеността, и то не само във физически смисъл, а също и според начина, по който ние сме социално поставени в наследствената линия. Ние разполагаме не само с определена форма на главата, цвят на косите и така нататък поради обстоятелството, че някой от нашите родители е имал подобни физически качества, а сме преопределени в един или друг смисъл също и чрез външното, социално положение на нашите родите ли и прародители. Следователно това, което принадлежи към физическия свят не само формата на тялото, силата на мускулите и т.н., а и всичко останало, за което стана дума, всичко то продължава и по-нататък в наследствената линия, продължава да тече от едно поколение в друго.
към текста >>

185. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Както не можете да налее те вода в един съд, който е вече пълен догоре, или както можете да налеете само определено количество вода в един съд, който е отчасти пълен с вода, така също Вие не можете да влеете по свое желание един или друг импулс, едно или друго намерение, в едно „запълнено“ време.
Виждате ли, аз вече казах: Гьоте не би могъл да създаде своя „Фауст“ през 14 век. Да се появи „Фауст“ през 14 век, това би било абсолютно невъзможно. Тогава Гьоте чисто и просто не би могъл да напише своя „Фауст“. А защо не? Защото съществува нещо, скъпи мои приятели, което трябва да обозначим като „празнота“ на световните събития относно определени еволюционни импулси. Както не можете да налее те вода в един съд, който е вече пълен догоре, или както можете да налеете само определено количество вода в един съд, който е отчасти пълен с вода, така също Вие не можете да влеете по свое желание един или друг импулс, едно или друго намерение, в едно „запълнено“ време. През 14 век не съществуваше празнота за нещо такова, каквото е съдържанието на „Фауст“, което би се вляло във физическия свят от духовния свят чрез един велик човек; този 14 век беше запълнен от нещо друго. Мировите процеси и събития протичат в определени цикли от време. И когато един цикъл от време е запълнен, настъпва празнота за онези нови импулси, които биха могли да заемат място в световноисторическите събития едва по-късно.
към текста >>

186. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Във въздух, във вода и т.н.
Поради това в духовната наука говорим за топлината като за четвърто агрегатно състояние, докато физикът не разглежда топлината като четвърто агрегатно състояние, а я смята само за качество на телата. Тази топлина е преди всичко това, което действително се предава на земята. Тя се отдава на земята. Така от нашето физическо тяло предаваме на нашата земя топлина. Действително наличната в земята топлина е в тясна връзка с това, което човекът връща от себе си. Във въздух, във вода и т.н. човек не се преобразува. Това са само преходни състояния, през които преминава. Това, което остава от него във въздуха и във водата, е топлина. Да, дори ако след стотици години и последните материални останки преминат в топлина, дори ако това, което представлява костна система, да речем, след хилядолетия премине в топлина, накрая все пак всичко се трансформира в топлина. Ако отидете в музеите, ще намерите древни скелети на хора, живели в отдавна отминали времена.
към текста >>

187. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

“ Още много вода ще изтече в Рейн, докато по-широки кръгове хора осъзнаят и признаят цялото значение на факта, за който говорим.
Трябва да имаме куража да разглеждаме такива житейски лъжи с ясен разсъдък. И от това ясно наблюдение трябва да добием силата да се запазим срещу всичко, което напира от всички страни и което от една или друга страна често възниква прикрито и маскирано от тази житейска лъжа. Какво всъщност могат да разберат хората, изправени пред такава житейска лъжа, за взаимовръзките в човешкия живот? Те трябва да си мислят: „Ах, появяват се такива особняци като Орлеанската дева, които искат да имат връзки с духовния свят, и човек трябва да им приписва историческо значение. Но това не трябва да се окачествява като пример, който трябва да се следва, за да може някак да се внасят духовни сили във физическия свят! “ Още много вода ще изтече в Рейн, докато по-широки кръгове хора осъзнаят и признаят цялото значение на факта, за който говорим. Днес вече учените са възприели държането, което тогава Орлеанската дева е била възприела спрямо теолозите. Защото това, върху което Жорес обръща внимание, сега принадлежи към дълбокия трагизъм на явлението на девата от Орлеан тогава. Теолозите са казвали: „Това, което тя излага като свои духовни познания за света, не се съгласува с нещата, които познаваме от нашата теология! “ Тогава в теологическата сфера това е произлязло от същото убеждение, от което днес, след относително по-кратко време, отколкото е било в теологията, говорят учените хора. Орлеанската дева отговаря на онези, които я преценяват от теологическа гледна точка и твърдят, че тя трябва да оправдае своите чудеса и своята мисия чрез свещените книги: „В книгата на Бог е написано много повече, отколкото във всички Ваши книги!
към текста >>

В това отношение няма никаква разлика между човека и някой извор, капка вода или песъчинка.“
Защото той казва, че цялото душевно съдържание трябва да стане предмет на естествената наука. И той дори посочва една наистина миловидна причина защо има този възглед. Напълно сухо казва, че просто има този възглед. Следователно един теолог, който иска да представи пред своите слушатели в тези лекции най-модерния образ на християнството, казва още в първата лекция: „Човекът, разгледан от зоологическа гледна точка, двукракият, изправено ходещият, с прекрасно оформени гръбначен стълб и мозък homo sapiens, е също толкова добра съставна част от природата, колкото всяка друга органична или неорганична форма, изграден е от същата маса, от същата енергия, от същите атоми, в него действа същата сила. Във всеки случай целият телесен живот на човека в цялата си организация е обясним естественонаучно, закономерно уреден като всяко живо или неживо същество в природата. В това отношение няма никаква разлика между човека и някой извор, капка вода или песъчинка.“
към текста >>

188. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Помолели ли за вода, давали им я във ведра за нечистотии, а един британски офицер заявил: "Няма значение дали германските свине имат вода за пиене или не." Вода за миене също не получавали по време на пътуването си от Лаго до Англия."
"Следователно въпросът не се свежда толкова до това, от коя националност милитаризмът получава окраската си той навсякъде е доста сходен. На мен ми се ще мистър Арчър да се запознае с беседата за Германска Африка, изнесена от д-р Фьорингер*23 на 30 Януари 1915 г. в Хамбург. От нея би научил какво е трябвало да препратят германските обитатели на Камерун петдесетина госпожи и господа, изненадани там от обявяването на войната, когато английски офицери накарали да ги затворят и ги оставили под надзора на чернокожи, които ги малтретирали. Те страдали от глад и жажда. Помолели ли за вода, давали им я във ведра за нечистотии, а един британски офицер заявил: "Няма значение дали германските свине имат вода за пиене или не." Вода за миене също не получавали по време на пътуването си от Лаго до Англия."
към текста >>

189. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Това е възможно, само ако нещата се разглеждат духовно-научно, в противовес на което човечеството се стреми с възможно по-безсмислени понятия, с неизчистени понятия да лови риба в мътна вода.
Насочвам вниманието Ви върху такива неща само защото е необходимо тъкмо Вие, скъпи мои приятели, да прозрете колко много днес трябва да се държи за постигането на чисти понятия. Това е възможно, само ако нещата се разглеждат духовно-научно, в противовес на което човечеството се стреми с възможно по-безсмислени понятия, с неизчистени понятия да лови риба в мътна вода. Следователно главната цел е да се стигне до изчистени понятия, нещата действително да се погледнат през призмата на изчистени понятия и да се разбере, че в наше време, но предимно чрез хора, вече са действали някои окултни, някои духовни импулси. Това съответства на Петия следатлантски период.
към текста >>

190. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ненужно е също така заклеймяването му като правно нарушение все едно, ако река да използвам едно изтъркано сравнение, да носиш вода в морето; защото това,че накърняването на неутралитета на Белгия е правонарушение, беше признато лично от германския райхсканцлер в самото начало на войната и прибавянето на още нещо към това положение или извиняването на нещо в него не може да бъде моя задача.
Ако си припомните казаното от мен а на казваното тук трябва да се гледа така, че въпросът да опира до нюанса -, ще видите, че никъде дори с една дума не съм защитавал примерно накърняването на неутралитета на Белгия. Със сигурност не съм го сторил. Ненужно е също така заклеймяването му като правно нарушение все едно, ако река да използвам едно изтъркано сравнение, да носиш вода в морето; защото това,че накърняването на неутралитета на Белгия е правонарушение, беше признато лично от германския райхсканцлер в самото начало на войната и прибавянето на още нещо към това положение или извиняването на нещо в него не може да бъде моя задача. От меродавно, външно погледнато меродавно място, действието е признато за правонарушение.
към текста >>

191. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Въпреки че не желая да се съглася с онзи лекар и професор, дето се застъпил за алкохола и казал, че може да докаже, че от отровата вода били починали много повече хора, отколкото от отровата алкохол, той все пак е посочил нещо важно, а именно, че всяка отровност се степенува, защото истина е, че от вода са умрели повече хора, отколкото от алкохол.
Когато се каже, че определени неща представляват отрова, това означава единствено: те представляват по-силна отрова и са се съхранили в лунен стадий, без да продължат развитието си; но в крайна сметка всичко представлява известна отрова или поне във всичко има малко от нея, само че по степен това е различно. Въпреки че не желая да се съглася с онзи лекар и професор, дето се застъпил за алкохола и казал, че може да докаже, че от отровата вода били починали много повече хора, отколкото от отровата алкохол, той все пак е посочил нещо важно, а именно, че всяка отровност се степенува, защото истина е, че от вода са умрели повече хора, отколкото от алкохол. Работата е там, че едно нещо може и да е истинно, но че прилагането му по отношение на даден случай не е възможно, без то да стане неистинно. По тази причина многократно съм изтъквал, че сама по себе си истинността на нещо не е достатъчна, за да го подкрепяме; главното е то да бъде включено в реалността, в действителността, да придобие стойност в реалността.
към текста >>

По вода и суша ние се въоръжаваме толкова, колкото ни се струва нужно за нашите цели и никога не ще ни хрумне да искаме от друга сила разрешение, за да увеличим войската или флота си.
"Япония обаче е надалече" но нищо не й пречи да се доближи! "и ние добре знаем, че тя е твърде бедна и още доста време ще си остане твърде бедна, за да може да води дълготрайна война. Това, че европейски държави, поотделно или съюзени, биха могли да ни унищожат, е много абстрактна възможност, за да се появи на нашия хоризонт. По вода и суша ние се въоръжаваме толкова, колкото ни се струва нужно за нашите цели и никога не ще ни хрумне да искаме от друга сила разрешение, за да увеличим войската или флота си. Откъде накъде мистър Карнеги трябва да складира в дома си големи запаси хляб за предотвратяването на евентуален глад в щата Ню Йорк? Защо г-н Рокфелер трябва да скътва в чорап златни и сребърни монети и да ги крие под дюшека си? Ние ще сметнем за умопобъркан собственика на някоя ферма в Небраска, комуто би текнало за всеки случай да си построи годен за плаване кораб. Ние, американците, вършим каквото при съществуващите в Америка условия ни се струва разумно и целесъобразно, и на нас една германска армия ни е почти толкова необходима, колкото револвер на един квакер от Филаделфия по време на годишното му събрание. Ала онова, което по наше мнение действително ни е необходимо, ние енергично ще си го доставим по всяко време.
към текста >>

192. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Именно в такива ордени през последните столетия често "ловяха риба в мътна вода" и ако веднъж подходим към всевъзможните хитри сплетни, нездрави, нелепи, но отговарящи на нечии лични и политически интереси, с трезво и здраво съждение, ако вникнем във въздействието и стремежите на западноевропейското масонство, много от неяснотите и "лова на риба в мътна вода" изплуват, например, във връзка с влизането на Италия във войната.
Ще приведа конкретен пример. На Запад, сред французи, британци и италианци има много ордени на свободните зидари, при това от високите степени, с 33 степени, но има и такива, в които има 30 степени. Именно в такива ордени през последните столетия често "ловяха риба в мътна вода" и ако веднъж подходим към всевъзможните хитри сплетни, нездрави, нелепи, но отговарящи на нечии лични и политически интереси, с трезво и здраво съждение, ако вникнем във въздействието и стремежите на западноевропейското масонство, много от неяснотите и "лова на риба в мътна вода" изплуват, например, във връзка с влизането на Италия във войната. Това, което се разигра във връзка с войната в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории. За германските масони може да се каже само едно: или те са настрани, или играят ролята, така да се каже, на глупака. Живеейки в братство с другите масони, те успяха нищо да не забележат. И това е най-доброто, да, най-доброто, което може да се каже за тях. Не трябва да се мисли, че това, което действа тук, остава без въздействие върху нашата, така наречена, култура.
към текста >>

193. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

При определени животни са се развили ципести лапи, тъй като жизнените условия са ги принуждавали да живеят във вода.
Тогава той няма да е така неудовлетворен от това, което често му предлага официалната наука. Тогава много от нещата ще станат живо преживяване. Ако се проследи развитието на животинския свят така, както си го представя официалната наука, ще се натъкнеш на странни факти. Не трябва обезателно да стигаме до дарвинизма, да се спрем на Ламарк /бележка 105/, който е доста по-разумен от това, което материалистично се разви от учението на Дарвин. При Ламарк също ще намерите твърдението, че различните форми на животните са се развили във връзка с тяхното приспособяване към обкръжаващата среда. При определени животни са се развили ципести лапи, тъй като жизнените условия са ги принуждавали да живеят във вода. Други животни са получили хватателни органи, тъй като е трябвало да си намират храна високо по дърветата, и така нататък. Да, но ако чрез приспособяване са се формирали такива органи, дотогава те би трябвало да са други. Животните, развили ципести лапи, не са ги имали преди, но те е трябвало да имат други, от които са се развили ципестите. В резултат стигаме до това, че животните, на които са свойствени ципести лапи, са ги изработили от други лапи, а тези, които нямат ципести лапи, са изработили тези, които имат, от съществували преди това. Това е така.
към текста >>

194. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Само в демокрацията е спасението; ето защо ние трябва да минем през огън и вода, но да разпространим демокрацията по света.
Вероятно сте чували, как някои хора непрекъснато тръбят: Демокрацията трябва да обхване целия културен свят. Само в демокрацията е спасението; ето защо ние трябва да минем през огън и вода, но да разпространим демокрацията по света. Да, ако хората продължават да живеят така, че да не се замислят за свои те понятия, тогава те ще имат на разположение понятието "демокрация" в онзи смисъл, в който прозвуча наскоро една от дефинициите за човека: човекът е същество, което ходи на два крака и няма никакви пера, с други думи един оскубан петел. Защото приблизително толкова знаят за демокрацията онези, които днес я прокламират на всяка крачка. Те чисто и просто вземат понятията за действителност. Обаче в този случай им се набива в главите, че живеят демократично, те просто не забелязват, че теглят колата, но юздите са в други ръце. И тези няколко души държат юздите толкова по-здраво, колкото повече останалите си въобразяват, че държат юздите в собствените си ръце.
към текста >>

195. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Гномите в елемента "земя", Ундините в елемента "вода", Силфите в елемента "въздух" и Саламандрите в елемента "огън".
Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низши еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р. Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни Духове, макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента "земя", Ундините в елемента "вода", Силфите в елемента "въздух" и Саламандрите в елемента "огън".
към текста >>

196. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Естествено, още доста вода ще трябва да изтече от
мъгляво нарича «космическо чувство», от мнозина - за съжаление също и от мнозина в егоистичен смисъл - се проповядва на хората като космическо познание. Докато столетия наред науката поглежда само това, което действа едно до друго на Земята, не хвърля поглед към най-важното, което се проявява в процесите на извънземното, тъкмо през петия следатлантски период става въпрос за използване на силите, идващи от космоса. И също както за редовния професор по биология е от особена важност днес да има възможно най-силния микроскоп, възможно най-точните лабораторни методи и т. н., сега се касае дали определени процеси се извършват сутрин, на обяд или вечер, дали това, което е направено сутринта, бива излагано някак си на влиянието на вечерта или космическото влияние се изключва от сутринта до вечерта и се парализира. Такива процеси ще станат необходими в бъдеще и ще бъдат провеждани. Естествено, още доста вода ще трябва да изтече от
към текста >>

197. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И от двойствеността на въздух и вода, от взаимодействието на тези сили възниква майята, вълнуващата се повърхност.
Трябва да се научим да усещаме в света този дуализъм, тази противоположност, за която говорих тази неделя. Представете си човек, който вижда само пенестите вълни на повърхността на водата. Тази вълнуваща се повърхност на водата представлява, по принцип, абстрактна линия. А къде е конкретното? Тук долу е водата, а тук горе въздухът. И от двойствеността на въздух и вода, от взаимодействието на тези сили възниква майята, вълнуващата се повърхност. Но нашият свят също е вълнуваща се повърхност и такива сме и ние, хората, ако се разглеждаме вътре в тази майя. Ако искаме да се разглеждаме в действителността, трябва да се виждаме също и тук: долу във водата и горе във въздуха. Виждаме себе си долу във водата, когато наблюдаваме преходното развитие, както ви го представих тази седмица, когато човек се развива така, че това, което той може да си представи като дете, го разбира чак в дълбока старост. Това, което си представя по време на половата зрялост, той го разбира малко по-рано, но също на старини, и т. н., както представих хода на човешкия живот, когато едва на старини разбира това, което се е случило с него в детството и младостта.
към текста >>

198. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Знаете, че ако пуснете щипка сол в известно количество вода, водата е способна напълно да разтвори тази сол така, че солта няма да присъства повече в своето твърдо състояние, тя ще се разтвори във водата.
Но има и противоположен полюс, полярна противоположност на тази форма на минералното царство. Как се държи тя, ще ви помоля да си представите като използвате следния образ. Посредством образа се опитваме да се приближим до важен жизнен факт. Познато ви е много известното явление на разтваряне на някаква субстанция, нали така? Знаете, че ако пуснете щипка сол в известно количество вода, водата е способна напълно да разтвори тази сол така, че солта няма да присъства повече в своето твърдо състояние, тя ще се разтвори във водата. Знаете също, че за определени цели на практическия живот твърдата сол е непригодна, тя трябва да се разтвори в течност. Но това, което в земното развитие има тенденция към кристализация в минерални форми, също не трябва да остава свързано със Земята, както за практически нужди солта не трябва да остава в твърда форма. Готвачката трябва да може да приведе тази твърда форма на солта във формата на разтвор; тя трябва да използва разтварящи средства, иначе солта не може да бъде използвана. Също така в Космоса трябва да бъде разтворена тенденцията на Земята към минерална кристализация. Това означава, че трябва да я има противоположната тенденция, полярно противоположната тенденция, която, когато е нужно, трябва да разтвори тенденцията към кристализиране, да я отстрани и унищожи, за да може Земята да достигне целите на своето развитие, за да може да премине в следващата форма, формата на Юпитер.
към текста >>

199. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

От самосебе си се разбира, че това е така; но това възражение е все едно да се каже: ти ни обясняваш, че в течащата речна вода се съдържат водород и кислород, а аз не откривам нито едното, нито другото.
Естествено, някой може да каже: ти ни разказваш тук нещо, засягащо изконното човешко същество, което никъде не се среща. От самосебе си се разбира, че това е така; но това възражение е все едно да се каже: ти ни обясняваш, че в течащата речна вода се съдържат водород и кислород, а аз не откривам нито едното, нито другото. Необходимо е да се вникне в тези неща и преди всичко да си създадем правилно разбиране за това, какво представлява формата. Преди съм давал следното сравнение, което сега искам да повторя.
към текста >>

200. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Течащата вода, която виждаш там долу, разбира се не е стара, защото след час тя ще бъде вече далеч оттук и след няколко дни тя вече ще се влее в морето; тя вероятно не е стара.
Вследствие на това, че невярно разглеждаме отношението на нашата душа към тялото, макар това невярно разглеждане да се оправдава поради причини, които можете да намерите в книгата ми „Въведение в тайната наука“, човек има също лъжлив възглед върху целия ход на своя живот. Защото той си го представя примерно така, както преди няколко дена го описах в образа на „отец Рейн“. Можете да си спомните, как употребих образа на отец Рейн. Някой стои на моста в Базел, гледа надолу и казва: тук виждам стария Рейн. Тогава аз го питам: какво разбираш ти под стария Рейн? Течащата вода, която виждаш там долу, разбира се не е стара, защото след час тя ще бъде вече далеч оттук и след няколко дни тя вече ще се влее в морето; тя вероятно не е стара. И това, за което говориш, струва ми се не е просто руслото на реката, прокарала си път в земята от Швейцарските планини до Северно море. И така, какво е това отец Рейн, стария Рейн, за който често се говори? В субстанциално отношение това е нищо, от субстанциалното нищо не остава когато употребявате израза отец Рейн. Не остава нищо субстанциално също и когато разглеждате собствената си телесност. Тази собствена телесност е непрекъснат поток: разрушаване, обновление на телесните течности, разрушаване, обновление на телесните течности.
към текста >>

Това си го представят примерно така, както ако отец Рейн си го представим как участък с вода, което, естествено, не може да бъде, – спокойно стоящ в своето русло между Швейцарските планини и Северно море; примерно така си представяме човешката телесност.
Вследствие на това, че всичко това се случва във външната майя, в илюзията, ние не виждаме този поток на постоянно разтваряне и възстановяване, който наистина съществува по отношение на външния сетивен живот, а виждаме това, което трябва да бъде родено, парче месо с кости и кръв, което расте и когато напълно израсте, остава постоянно до самата смърт. Това си го представят примерно така, както ако отец Рейн си го представим как участък с вода, което, естествено, не може да бъде, – спокойно стоящ в своето русло между Швейцарските планини и Северно море; примерно така си представяме човешката телесност. Макар тя да се намира в непрекъснато течение, ние си мислим, че тя представлява нещо застинало, – веднага не може да се подбере правилната дума, – между раждането и смъртта. Ако се виждахме правилно, то бихме се виждали намиращи се в постоянен поток и не би ни дошла в главата идеята, че този непрекъснат поток има нещо общо с нашето истинско същество. И ако виждахме това, което стои в основата на силите на разтваряне и обновяване, бихме получили същата тази медицинска наука, духовната медицинска наука, която би била съвсем друга, от нашата днешна медицинска наука. Няма да получите правилна представа за тази медицинска наука, ако кажете: да, посредством тази медицинска наука могат да се лекуват болести! – болестта не може да бъде излекувана, доколкото работата не е в това, да се лекуват болестите, както биха искали съвременните хора.
към текста >>

201. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода.
Казвате си, макар и да не го казвате гласно, но мислено, но го казвате на себе си всъщност в по-вътрешните основи на Вашето съзнание: това е един човек от плът и кръв, това е един човек от земни вещества. Вие си казвате това също и при животното, казвате си го също при растението. Обаче това, което си казвате по отношение на човека, на животното и на растението, можете да си го кажете с право само по отношение на минерала, само по отношение на минералното същество. Нека вземем веднага крайния случай, човека. Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма. Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода. И това, което изпълва човешката форма като минерални вещества, това виждате Вие с Вашите физически очи. Вие виждате това, което човекът съединява със себе си от външния минерален свят. Вие не виждате човека, който съединява това със себе си. Вие ще говорите правилно, ако си кажете: онова, което стои тук пред мене, това са материалните частици, които човешката духовна форма натрупва в себе си, това прави, щото невидимото, което стои тук пред мене, да бъде видимо. Човекът е невидим, действително невидим.
към текста >>

Аз Ви описах при други случаи, как нашият мозък плува в мозъчната вода.
Чрез това в развитието на човечеството идва сила, крепкост, и от тази крепкост идва също възможността човекът да има онова устройство на съзнанието, което ни издига сега действително над измамата, че човекът се състои в неговото истинско същество от натрупаните едно върху друго вещества, минерални материал ни частици, които той само е събрал и сглобил в себе си. Днес бихме могли вече да кажем всъщност физически, че човекът наистина не носи в себе си, в своето същество характеристиката за минералната природа, за външната физическа природа. Външният минерал е тежък. Обаче онова, което например ни прави способни да развием душевен живот сега не казвам интелигентност то не е свързано с тежестта, а напротив с обратното на тежестта, с онова, което се нарича подемна сила на течността. Аз Ви описах при други случаи, как нашият мозък плува в мозъчната вода. Ако той не би плувал в тази мозъчна вода, намиращите се там кръвни артерийки биха били премазани. Когато Архимед се намирал веднъж в банята, той открил, че става по-лек, и така се зарадвал, че тогава е извикал своята Еврика. Вие сте изучавали всичко това във физиката. Следователно ние не живеем душевно от привличането надолу, а живеем от привличането на горе. Не чрез това, че нашият мозък е тежък, а чрез това, че плувайки в мозъчната вода нашият мозък е по-лек, чрез това живеем ние всъщност душевно.
към текста >>

Ако той не би плувал в тази мозъчна вода, намиращите се там кръвни артерийки биха били премазани.
Чрез това в развитието на човечеството идва сила, крепкост, и от тази крепкост идва също възможността човекът да има онова устройство на съзнанието, което ни издига сега действително над измамата, че човекът се състои в неговото истинско същество от натрупаните едно върху друго вещества, минерални материал ни частици, които той само е събрал и сглобил в себе си. Днес бихме могли вече да кажем всъщност физически, че човекът наистина не носи в себе си, в своето същество характеристиката за минералната природа, за външната физическа природа. Външният минерал е тежък. Обаче онова, което например ни прави способни да развием душевен живот сега не казвам интелигентност то не е свързано с тежестта, а напротив с обратното на тежестта, с онова, което се нарича подемна сила на течността. Аз Ви описах при други случаи, как нашият мозък плува в мозъчната вода. Ако той не би плувал в тази мозъчна вода, намиращите се там кръвни артерийки биха били премазани. Когато Архимед се намирал веднъж в банята, той открил, че става по-лек, и така се зарадвал, че тогава е извикал своята Еврика. Вие сте изучавали всичко това във физиката. Следователно ние не живеем душевно от привличането надолу, а живеем от привличането на горе. Не чрез това, че нашият мозък е тежък, а чрез това, че плувайки в мозъчната вода нашият мозък е по-лек, чрез това живеем ние всъщност душевно. Ние живеем чрез това, което ни тегли нагоре от Земята.
към текста >>

Не чрез това, че нашият мозък е тежък, а чрез това, че плувайки в мозъчната вода нашият мозък е по-лек, чрез това живеем ние всъщност душевно.
Аз Ви описах при други случаи, как нашият мозък плува в мозъчната вода. Ако той не би плувал в тази мозъчна вода, намиращите се там кръвни артерийки биха били премазани. Когато Архимед се намирал веднъж в банята, той открил, че става по-лек, и така се зарадвал, че тогава е извикал своята Еврика. Вие сте изучавали всичко това във физиката. Следователно ние не живеем душевно от привличането надолу, а живеем от привличането на горе. Не чрез това, че нашият мозък е тежък, а чрез това, че плувайки в мозъчната вода нашият мозък е по-лек, чрез това живеем ние всъщност душевно. Ние живеем чрез това, което ни тегли нагоре от Земята. Това може да се каже вече днес и физически.
към текста >>

202. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И тогава във всичко, което е вода, той започва да усеща химизма.
Но такива размишления се прекратяват веднага, щом се освободим от субективността на нашите представи; веднага щом човекът след своята смърт се разшири в Космоса, и то така, че за известно време израсне и стане многократно по-голям от самата Земя. И тогава във всичко, което е вода, той започва да усеща химизма. В същността на въздуха той възприема и светлината, т.е. не разграничава повече въздуха от светлината. Да, различни са образите, които той има сега, съвършено различни от тези, които е имал през будния си живот между раждането и смъртта.
към текста >>

203. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Представете си чаша вода, в която слагаме сол.
А от предишните ми лекции Вие добре помните какво се разиграва в нас докато мислим. Представете си чаша вода, в която слагаме сол. Солта се разтваря напълно и водата остава прозрачна. Ако обаче охладим чашата, водата помътнява, защото солта започва да кристализира. Подобни процеси на „помътняване“, на „сгъстяване“ настъпват и в самите нас, докато мислим. Да, докато мислим, в нас се разиграва един вид процес на минерализация. А духовните Същества които всъщност пронизват нашия мисловен свят се свързват тъкмо с този процес на минерализация, възникващ у нас докато мислим.
към текста >>

204. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Щом Ариман се вмъкне в даден комитет, подготвящ един или друг регламент, тогава той е като риба във вода: 1, 2, 3 първо трябва да се направи това, после трябва да се направи онова, на трето място: този участник има тези права, на четвърто място: Другият участник има тези задължения и т.н.
Те биха желали да механизират всичко, или с други думи да го свалят долу в минералното царство. По този начин те биха искали така да преформират Земята, че да не и позволят да премине в Бъдещия Юпитер. Те впрочем искат не да парализират човешкия порив към действие, а да шаблонизират, да програмират този порив. Ариман е най-големият застъпник и ентусиаст за програмните действия. Той е вдъхновител на всевъзможните правилници, устави и регламенти. Щом Ариман се вмъкне в даден комитет, подготвящ един или друг регламент, тогава той е като риба във вода: 1, 2, 3 първо трябва да се направи това, после трябва да се направи онова, на трето място: този участник има тези права, на четвърто място: Другият участник има тези задължения и т.н. Разбира се, след време никой не си спомня тези права и задължения, но в момента те са най-важното. И когато регламентът е готов, хората започват да служат на Ариман. Тогава те започват да се обръщат към този или онзи параграф.
към текста >>

205. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

А с помощта на противоположните съзвездия, които са покрити от Земята, човекът израства като ловец чрез Стрелеца, израства като скотовъдец чрез Козирога, напредва в своето земеделие представете си например примитивното земеделие, при което човек засажда семената и ги полива с вода чрез Водолея.
Виждате ли, древните имаха ясното усещане за това и знаеха: Определена част от звездното небе действува върху човека по такъв начин, че го формира отвън, от Космоса. Разбира се, в хода на времето, над човека изгряват и други звезди. Констелациите се променят. Ако обаче мислено се поставим на мястото на един грък, който размишлява върху тези неща, те биха ни изглеждали по следния начин: Ето, звездите, които са в близост до Овена, действуват отвън, както впрочем и тези, които са в близост до Телеца, Близнаците и Рака. Благодарение на тези съзвездия: Овен, Телец, Близнаци и Рак, човек има своето „вглеждане назад“ към Космоса, своя та вътрешна подвижност, своето себе-докосване, своето себе-заграждане. А с помощта на противоположните съзвездия, които са покрити от Земята, човекът израства като ловец чрез Стрелеца, израства като скотовъдец чрез Козирога, напредва в своето земеделие представете си например примитивното земеделие, при което човек засажда семената и ги полива с вода чрез Водолея. И накрая той става търговец чрез онази част от звездното небе, която му помага да плува по моретата. През древните исторически епохи всеки кораб е наподобявал формата на риба. А като символ на търговията били изобразявани два кораба, плуващи един до друг по морските вълни. Така че ако назовем корабите „риби“, на 12-о място ние ще получим: съзвездието Риби.
към текста >>

Вие си го представяте, нали: той крачи и носи в ръцете си две ведра, от които излива вода.
На земеделието съответствува Водолеят. При Водолея разбира се в един духовен смисъл всичко се свежда до водата. Вие си го представяте, нали: той крачи и носи в ръцете си две ведра, от които излива вода. Той на поява. Той е първообразът на градинаря, земеделеца и т.н.
към текста >>

206. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Виждате ли, когато Земята застава пред нас като живо същество, тя би искала да запази своята сферична форма, сякаш е съставена само от вода.
А сега бихме попитали: А многостенникът, с какви космически сили е свързан той? Виждате ли, когато Земята застава пред нас като живо същество, тя би искала да запази своята сферична форма, сякаш е съставена само от вода. Обаче във водата настъпва едно сериозно смущение. Вие можете да го наблюдавате например при приливите и отливите. Нека се обърнем назад към древните епохи, когато в течната Земя за пръв път се формираха нейните твърди примеси. Днес знаем, че приливите и отливите са свързани с Луната. Обаче с Луната е свързана и всяка полиедрична тенденция, всяка от силите на многостенника.
към текста >>

207. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

В действителност, ние сме съставени приблизително от 90% вода и твърдите части от приблизително 10% и са потопени в тази течна среда, те тук плуват.
Ще разберем най-добре за какво става въпрос, ако привлека вашето внимание върху факта, че ние хората, не сме, всъщност, тези силни, твърди тела, за каквито обикновено се смята, че сме. В действителност, ние сме съставени приблизително от 90% вода и твърдите части от приблизително 10% и са потопени в тази течна среда, те тук плуват. Така че можем да говорим само по един неточен начин за твърд елемент в човешкото тяло. Ние сме съставени, ако мога така да кажа, от 90% вода. И, от една страна, после от въздух, също от топлина, които обхождат тази вода със своите ритми.
към текста >>

Ние сме съставени, ако мога така да кажа, от 90% вода.
Ще разберем най-добре за какво става въпрос, ако привлека вашето внимание върху факта, че ние хората, не сме, всъщност, тези силни, твърди тела, за каквито обикновено се смята, че сме. В действителност, ние сме съставени приблизително от 90% вода и твърдите части от приблизително 10% и са потопени в тази течна среда, те тук плуват. Така че можем да говорим само по един неточен начин за твърд елемент в човешкото тяло. Ние сме съставени, ако мога така да кажа, от 90% вода. И, от една страна, после от въздух, също от топлина, които обхождат тази вода със своите ритми.
към текста >>

И, от една страна, после от въздух, също от топлина, които обхождат тази вода със своите ритми.
Ще разберем най-добре за какво става въпрос, ако привлека вашето внимание върху факта, че ние хората, не сме, всъщност, тези силни, твърди тела, за каквито обикновено се смята, че сме. В действителност, ние сме съставени приблизително от 90% вода и твърдите части от приблизително 10% и са потопени в тази течна среда, те тук плуват. Така че можем да говорим само по един неточен начин за твърд елемент в човешкото тяло. Ние сме съставени, ако мога така да кажа, от 90% вода. И, от една страна, после от въздух, също от топлина, които обхождат тази вода със своите ритми.
към текста >>

Ако си представите, че човек в една малка част е твърдо тяло, в голяма част е вода, въздух и топлина, които тук вибрират, не бихте намерили вече за така невероятно,че има в нас нещо още по-фино.
Ако си представите, че човек в една малка част е твърдо тяло, в голяма част е вода, въздух и топлина, които тук вибрират, не бихте намерили вече за така невероятно,че има в нас нещо още по-фино. И сега ще нарека този по-фин факт, елемент, етерно тяло. Това етерно тяло е по-фино от въздуха. То е толкова фино, че ни пропива от всички страни, без ние да знаем каквото и да е за него, в нашия обикновен живот. То е това етерно тяло, което се намира във вътрешно движение в състояние на будност, което е в постоянно движение в цялото човешко тяло, с изключение на главата. В главата, етерното тяло е вътрешно в покой.
към текста >>

208. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

1, синьо) имаме работа със същата вода, както тя тече в реката.
Тази течност, която в известен смисъл се излъчва в целия организъм от бъбречната система, стига и навлиза в очите, изобщо не е мъртва течност, а е жива течност. Бихте получили напълно погрешна представа за това, което в човека е течащото, водното, ако си представите, че вътре в живия човешки организъм (виж рис. 1, синьо) имаме работа със същата вода, както тя тече в реката. Не е обаче така. В реката имате мъртва вода, в човешкия организъм имате жива течност. Не само плазмата е жива, всичко течно в човешкия организъм е живо. И в това течно навсякъде са фино разтворени вече споменатите твърди съставни частици, които в известен смисъл се носят по вълните на течното и стигат чак в очите. Също и етерният организъм на човека се излъчва и се носи по вълните на вътрешните течности, като стига до очите.
към текста >>

В реката имате мъртва вода, в човешкия организъм имате жива течност.
Тази течност, която в известен смисъл се излъчва в целия организъм от бъбречната система, стига и навлиза в очите, изобщо не е мъртва течност, а е жива течност. Бихте получили напълно погрешна представа за това, което в човека е течащото, водното, ако си представите, че вътре в живия човешки организъм (виж рис. 1, синьо) имаме работа със същата вода, както тя тече в реката. Не е обаче така. В реката имате мъртва вода, в човешкия организъм имате жива течност. Не само плазмата е жива, всичко течно в човешкия организъм е живо. И в това течно навсякъде са фино разтворени вече споменатите твърди съставни частици, които в известен смисъл се носят по вълните на течното и стигат чак в очите. Също и етерният организъм на човека се излъчва и се носи по вълните на вътрешните течности, като стига до очите. В очите сега се срещат две неща. Етерният организъм на човека изпълва окото, от окото нататък зрителния нерв, и това, което сега навлиза в тази, изпълнена от етерния организъм течност, е астралният образ, който се поражда в човешкото астрално тяло (червено).
към текста >>

Бъбречната система работи много бързо и носи вътрешно изработеното от нея до етерното, което плува върху вълните на живата вода.
Виждате, че докато при човека се придвижваме към главата, ние стигаме до едно четири пъти по-бавно темпо на живота, от това, което срещаме, когато отиваме например към храносмилателните органи, или бъбречната система. Бъбречната система работи много бързо и носи вътрешно изработеното от нея до етерното, което плува върху вълните на живата вода. Когато човекът затвори очите си и мозъкът му съзнателно се отпусне и прозре това, което се излъчва от бъбреците, това са имагинациите, които плуват в живата вода. Тогава в имагинации му се представя неговата собствена душевност. Това е извънредно интересна формация. Ако тук имаме бъбречната система (виж рис.), от бъбречната система към целия организъм протича, така да се каже, жива вода.
към текста >>

Когато човекът затвори очите си и мозъкът му съзнателно се отпусне и прозре това, което се излъчва от бъбреците, това са имагинациите, които плуват в живата вода.
Виждате, че докато при човека се придвижваме към главата, ние стигаме до едно четири пъти по-бавно темпо на живота, от това, което срещаме, когато отиваме например към храносмилателните органи, или бъбречната система. Бъбречната система работи много бързо и носи вътрешно изработеното от нея до етерното, което плува върху вълните на живата вода. Когато човекът затвори очите си и мозъкът му съзнателно се отпусне и прозре това, което се излъчва от бъбреците, това са имагинациите, които плуват в живата вода. Тогава в имагинации му се представя неговата собствена душевност. Това е извънредно интересна формация. Ако тук имаме бъбречната система (виж рис.), от бъбречната система към целия организъм протича, така да се каже, жива вода.
към текста >>

Ако тук имаме бъбречната система (виж рис.), от бъбречната система към целия организъм протича, така да се каже, жива вода.
Виждате, че докато при човека се придвижваме към главата, ние стигаме до едно четири пъти по-бавно темпо на живота, от това, което срещаме, когато отиваме например към храносмилателните органи, или бъбречната система. Бъбречната система работи много бързо и носи вътрешно изработеното от нея до етерното, което плува върху вълните на живата вода. Когато човекът затвори очите си и мозъкът му съзнателно се отпусне и прозре това, което се излъчва от бъбреците, това са имагинациите, които плуват в живата вода. Тогава в имагинации му се представя неговата собствена душевност. Това е извънредно интересна формация. Ако тук имаме бъбречната система (виж рис.), от бъбречната система към целия организъм протича, така да се каже, жива вода.
към текста >>

Това, което се отделя там и енергично се изпраща навън, е само излишното, но същевременно към останалия организъм тече тази жива вода, която бива проникната от етерния организъм.
Това, което се отделя там и енергично се изпраща навън, е само излишното, но същевременно към останалия организъм тече тази жива вода, която бива проникната от етерния организъм. В този етерен организъм обаче са налице много имагинации (червено), той е проникнат от имагинации. Когато се потисне мозъчното съзнание и всички сетивни възприятия, тези имагинации могат да се разглеждат като картината на собствения организъм. Тогава нещата са здравословни. Но ако бъбреците са болни и чрез болните бъбреци има прекалено силно излъчване на живата вода, тогава се пораждат всякакви образувания вътре и тогава идват познатите субективни явления, които имат бъбречно болните. Това, което там работи, което е непрекъснато проникнато от вътрешна телесна топлина пулсиращо излъчване, но излъчване във вътрешни образи, които се срещат с идващото отвън, което иска да стане пластика, това работи четири пъти по-бързо от това, което работи отвън навътре.
към текста >>

Но ако бъбреците са болни и чрез болните бъбреци има прекалено силно излъчване на живата вода, тогава се пораждат всякакви образувания вътре и тогава идват познатите субективни явления, които имат бъбречно болните.
Това, което се отделя там и енергично се изпраща навън, е само излишното, но същевременно към останалия организъм тече тази жива вода, която бива проникната от етерния организъм. В този етерен организъм обаче са налице много имагинации (червено), той е проникнат от имагинации. Когато се потисне мозъчното съзнание и всички сетивни възприятия, тези имагинации могат да се разглеждат като картината на собствения организъм. Тогава нещата са здравословни. Но ако бъбреците са болни и чрез болните бъбреци има прекалено силно излъчване на живата вода, тогава се пораждат всякакви образувания вътре и тогава идват познатите субективни явления, които имат бъбречно болните. Това, което там работи, което е непрекъснато проникнато от вътрешна телесна топлина пулсиращо излъчване, но излъчване във вътрешни образи, които се срещат с идващото отвън, което иска да стане пластика, това работи четири пъти по-бързо от това, което работи отвън навътре. И то отново се вижда в определените периоди в живота ни, доколкото тези периоди се разглеждат като произлизащи от етерния организъм, т.е. произлизащи точно от това, което описах тук. Трябва да говорим за седемгодишни периоди, което и правим - за смяната на зъбите, половата зрялост и т.н. Можем например да кажем, че физическият организъм е на края на седмата си година, точно когато е на път да получи вторите зъби.
към текста >>

209. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Те имат тяло, състоящо се от въздух и топлина, което не съдържа вода, изобщо течност и твърда субстанция.
Във всичко, което се проявява във вятъра и времето, живеят същества, които са невидими само затова, защото нямат тяло, видимо за сетивата, присъщи на земните същества. Но живеещите във вятъра и в промените на времето същества съществуват въпреки това. Те имат тяло, състоящо се от въздух и топлина, което не съдържа вода, изобщо течност и твърда субстанция. Те имат тяло, състоящо се само от въздух и топлина.
към текста >>

210. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Знаете, че ако имате една малка капка вода и я затоплите, тя се разширява на всички страни и се изгубва.
Но след смъртта човек не може да задържи за дълго време етерното тяло, защото то е свързано с целия Космос. То иска да се разпростре в Космоса. Ако в живота бихме загубили физическото си тяло за един момент, етерното тяло веднага би получило като чрез една еластична сила тенденцията да се разтвори в целия Космос. И само чрез физическото тяло, в което това етерно тяло остава винаги, то бива задържано по време на живота. Липсват ли обвързващите сили на физическото тяло, тогава етерното тяло започва да се разширява и след няколко дни то се изгубва за нас поради голямото си разширение. Знаете, че ако имате една малка капка вода и я затоплите, тя се разширява на всички страни и се изгубва. Повече не можете да я виждате. Така се разширява етерното тяло след смъртта и след няколко дни то се изгубва.
към текста >>

211. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Нека да си представим свистенето, което се получава ако потопим едно горящо дърво в съд с вода; за човека, който едва сега започва да вниква в тези неща, те могат да му се явят точно по този най-елементарен и най-абстрактен начин.
Изобщо това потъване на астралното тяло в етерното и физическото тяло може да се прояви по хиляди начини. Нека да си представим свистенето, което се получава ако потопим едно горящо дърво в съд с вода; за човека, който едва сега започва да вниква в тези неща, те могат да му се явят точно по този най-елементарен и най-абстрактен начин. След време обаче, този процес добива все по-конкретни форми, този процес все повече и повече се облагородява; това, което преди можеше да се сравни с бушуващи духовни бури и покушения, сега се изпълва с хармонизиращи движения, които в същото време създават ясното усещане: Ето, сега нещо се обръща към мен и ми говори. Какво иска да ми извести то?
към текста >>

212. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Този, който предполага, че мислите се намират само в главите на хората, той прилича, колкото и парадоксално да звучи, на такъв човек, който би счел, че тази глътка вода, с която той утолява жаждата си, е възникнала на езика му, а не е попаднала в устата му от чашата с вода.
Предразсъдък на съвременното, така наречено просветено човечество, е мнението, че мислите на човека се намират само в неговата глава. Ние нищо не бихме узнали за нещата с помощта на мислите, ако тези мисли биха били само в главата на човека. Този, който предполага, че мислите се намират само в главите на хората, той прилича, колкото и парадоксално да звучи, на такъв човек, който би счел, че тази глътка вода, с която той утолява жаждата си, е възникнала на езика му, а не е попаднала в устата му от чашата с вода. В същност, също така смехотворно е да се твърди, че мислите възникват в човешката глава, както е смешно да се говори, че водата, с която аз утолявам жаждата си, водата, намираща се в чашата, е възникнала в устата ми.
към текста >>

213. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Хората наистина вярваха, че се нуждаят – също както се нуждаят от ежедневните хляб и вода – от следното: В съответното годишно време да се пренесат със своите танци в онова музикално-поетично настроение, с което те ще установят своите комуникации с божественодуховните сили на Космоса.
Ние трябва да се молим, докато участвуваме в невероятно интимните музикално-поетични ритуали, характерни за празничните Мистерии на Йоановия ден. Ето как тези древни празници пораждаха една комуникация, едно свързване между земния свят и небесния свят. И Вие несъмнено се досещате, скъпи мои приятели: Целият този празник беше потопен в музикалния елемент, в музикално-поетичното. И в разгара на лятото за няколко дни внезапно – естествено, всичко беше добре подготвено от Мистериите – внезапно, дори и в най-обикновените селища, древните хора ставаха изцяло поетични. Целият социален живот беше потопен в този музикално-поетичен елемент. Хората наистина вярваха, че се нуждаят – също както се нуждаят от ежедневните хляб и вода – от следното: В съответното годишно време да се пренесат със своите танци в онова музикално-поетично настроение, с което те ще установят своите комуникации с божественодуховните сили на Космоса. После от този празник остана само това, което по-късно звучеше примерно в думите на поета: “Пей ми, о, музо, за гнева на Ахила...”, понеже хората все още си спомняха, че някога големите въпроси бяха отправяни към Небето и Боговете трябваше да отговорят на хората.
към текста >>

Обаче това са последните абстрактни останки от онази чудна активност на древните човешки пориви, в които бяха въвлечени както човека, така и външната природа, изразяващи се, примерно, в това, което описах: Човекът протяга ръка в ледената вода, и когато ръката се втвърди, той започва да я движи под водата, очаквайки да види чудните форми на ледените кристали.
От всичко това в нашата интелектуалистична епоха не е останало нищо, може би с изключение на обичая да се лее олово в нощта срещу Св. Силвестър. Хората изливат разтопено олово във водата и после се мъчат да отгатнат какво означават получените форми. Обаче това са последните абстрактни останки от онази чудна активност на древните човешки пориви, в които бяха въвлечени както човека, така и външната природа, изразяващи се, примерно, в това, което описах: Човекът протяга ръка в ледената вода, и когато ръката се втвърди, той започва да я движи под водата, очаквайки да види чудните форми на ледените кристали.
към текста >>

И докато работеше, докато извършваше определени движения с ръцете и краката си, дори и докато скачаше във водата и проверяваше как замръзващата вода му отговаря, в лицето на външния свят той установяваше какви са неговите собствени човешки форми, какъв е неговия човешки облик.
А в най-дълбоката точка на зимата той се обръща към това, което иска да узнае, но не от Небето; сега той се обръща към земния елемент и проверява какви форми може да приеме земния елемент. И той установяваше, че формите, които възникваха, бяха донякъде подобни на формите, които образуваха бръмбарите, пеперудите и т.н. Неговото наблюдение установяваше точно това. Пластичните форми, които той извличаше от природните действия на Земята, го убеждаваха, че различните животински форми произлизат от земните елементи. През времето на Коледа човекът разбираше животинските форми. И докато работеше, докато извършваше определени движения с ръцете и краката си, дори и докато скачаше във водата и проверяваше как замръзващата вода му отговаря, в лицето на външния свят той установяваше какви са неговите собствени човешки форми, какъв е неговия човешки облик. Но всичко това ставаше само през Коледния период; през останалото време на годината той поддържаше само усета си за животинските и расовите качества. И само в Коледния период той се доближаваше до изживяването на своя собствен човешки образ.
към текста >>

214. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира дъждовна вода за прането.
В нашите кръгове аз често съм разказвал историята за това, как Шлайден, известният ботаник от 19. век е преподавал в един и същ университет, заедно с Густав Теодор Фехнер и как Шлайден, естествено, е смятал за пълно суеверие грижливо събираните статистически данни за количеството на валежите при пълнолуние, съответно при новолуние. Да, това което казваше Густав Теодор Фехнер относно влиянието на Луната върху времето, според проф. Шлайден беше пълно суеверие. Но веднъж се случило следното. Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира дъждовна вода за прането. Естествено г-жа проф. Фехнер и г-жа проф. Шлайден също трябвало да събират дъждовна вода в своите ведра. И понеже става дума за природни факти гжа проф. Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода.
към текста >>

Шлайден също трябвало да събират дъждовна вода в своите ведра.
Шлайден беше пълно суеверие. Но веднъж се случило следното. Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира дъждовна вода за прането. Естествено г-жа проф. Фехнер и г-жа проф. Шлайден също трябвало да събират дъждовна вода в своите ведра. И понеже става дума за природни факти гжа проф. Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода. – Но въпреки че г-н проф. Шлайден определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф. Шлайден влязла в ужасна разправия с г-жа проф.
към текста >>

Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода.
Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира дъждовна вода за прането. Естествено г-жа проф. Фехнер и г-жа проф. Шлайден също трябвало да събират дъждовна вода в своите ведра. И понеже става дума за природни факти гжа проф. Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода. – Но въпреки че г-н проф. Шлайден определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф. Шлайден влязла в ужасна разправия с г-жа проф. Фехнер, поради настояването им едновременно да поставят своите ведра на едно и също място, за да ги напълнят с дъждовна вода по време на пълнолунието. Водени от своя житейски опит жените знаеха за дъждовната вода повече, докато мъжете им напразно спореха от своите катедри.
към текста >>

Фехнер, поради настояването им едновременно да поставят своите ведра на едно и също място, за да ги напълнят с дъждовна вода по време на пълнолунието.
И понеже става дума за природни факти гжа проф. Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода. – Но въпреки че г-н проф. Шлайден определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф. Шлайден влязла в ужасна разправия с г-жа проф. Фехнер, поради настояването им едновременно да поставят своите ведра на едно и също място, за да ги напълнят с дъждовна вода по време на пълнолунието. Водени от своя житейски опит жените знаеха за дъждовната вода повече, докато мъжете им напразно спореха от своите катедри.
към текста >>

Водени от своя житейски опит жените знаеха за дъждовната вода повече, докато мъжете им напразно спореха от своите катедри.
Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода. – Но въпреки че г-н проф. Шлайден определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф. Шлайден влязла в ужасна разправия с г-жа проф. Фехнер, поради настояването им едновременно да поставят своите ведра на едно и също място, за да ги напълнят с дъждовна вода по време на пълнолунието. Водени от своя житейски опит жените знаеха за дъждовната вода повече, докато мъжете им напразно спореха от своите катедри.
към текста >>

215. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

След това имаме същинската земна област, водната, течната материя, която се явява в най-различните форми, като подпочвена вода например, но също и като онази вода, която съществува като изпарения, които се издигат във въздуха и след това падат на Земята под формата на дъжд или сняг, и т.н.
И сега можем да кажем: Когато гледаме днешната Земя, ние имаме в Земята това, което произвежда твърдото състояние, вътрешната Луна, закотвено главно в земния магнетизъм, вътрешната Луна, която прави, що то въобще да има твърда материя, да съществува нещо, което има тегло и тегловните сили са тези, които правят от течното да се получи твърдото. След това имаме същинската земна област, водната, течната материя, която се явява в най-различните форми, като подпочвена вода например, но също и като онази вода, която съществува като изпарения, които се издигат във въздуха и след това падат на Земята под формата на дъжд или сняг, и т.н. И по-нататък в окръжността имаме това, което е въздухообразно, и всичко това е проникнато от огнения елемент, представляващ остатъка от стария Сатурн. Така щото днес трябва да допуснем в днешната Земя съществуването на нещо, което там горе е Слънце-Сатурн или Сатурн-Слънце. Ние можем винаги да си кажем: Всичко, което се намира там в топлия въздух, който е просветлен от светлината, е Сатурн-Слънце. И ние поглеждаме нагоре и виждаме всъщност нашия въздух проникнат от това, което е действие на Сатурн, което е действие на Слънцето и което после в течение на времето се е развило като атмосфера, която обаче е също само едно последействие на Слънчевата метаморфоза. Това имаме ние така да се каже, когато насочваме поглед нагоре.
към текста >>

Едвам когато Земята се сгъсти, получи вода, когато тя получи магнетичните сили на Луната, нещата се измениха и настъпи едно диференциране.
Ето защо пеперудите също не бяха още така чупливи, нееластични и никак не биха поверили техните яйца на Земята. Те ги поверяваха същевременно на Слънцето, като ги поверяваха на Земята. Така тогава се яви едно диференциране. Тук, при първите две метаморфози, можем да говорим само за прадедите на света на насекомите. Но да се повери тогава на Космоса нещо, на външните планети, това означаваше то да бъде поверено и на Земята. Едвам когато Земята се сгъсти, получи вода, когато тя получи магнетичните сили на Луната, нещата се измениха и настъпи едно диференциране.
към текста >>

А сега да приемем, че всичко това принадлежи на горната област: топлина, въздух; сега да вземем долната област: вода-земя.
А сега да приемем, че всичко това принадлежи на горната област: топлина, въздух; сега да вземем долната област: вода-земя. И да вземем онези зародиши, които имаха съдбата да бъдат поверени на Земята, докато други бяха задържани и не бяха поверени на Земята, а само на Слънцето в областта на Земята.
към текста >>

И чрез това, че зародишите дойдоха в областта на Земята-вода, в областта на действията на тази Земя-вода, те се превърнаха в зародиши на растения.
Да вземем сега онези части, които са били поверени на Земята през времето, когато се роди третата метаморфоза, Лунната метаморфоза. Видите ли: тези зародиши дойдоха също така под влиянието на земното действие, под влиянието на течното земно-лунно действие, както зародишите на насекомите дойдоха само под влиянието на слънчевото действие и на това, което се намира над Слънцето. И чрез това, че зародишите дойдоха в областта на Земята-вода, в областта на действията на тази Земя-вода, те се превърнаха в зародиши на растения. И онези зародиши, които останаха в горната област, останаха зародиши на насекомите. И когато започна третата метаморфоза, чрез това, което тогава бе превърнато от слънчево в лунно-земно, се родиха зародишите на растенията в третата метаморфоза на Земното развитие. И това, което сега имате под влиянието на извънземния Космос, цялото това развитие минаващо от зародиша през гъсеница, през какавида до пеперудата, можете да го проследите: Когато семето става нещо земно, развива се не пеперудата, а когато семето става нещо земно, поверено бива на Земята сега не на Слънцето развива се коренът на растението, първото нещо, което се ражда от зародиша. И вместо гъсеницата да лази в силите, които изхождат от Марс, ражда се листото, което се издига нагоре разполагайки се в спирална форма. И листото е дошлата под земното влияние гъсеница.
към текста >>

216. 6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Същинската вода, която тя всмуква в себе си, тя не я чувствува като свое същество.
Ако пеперудата с право изглежда като едно същество на светлината, птицата като едно топло въздухообразно същество, по-нисшите животни, земноводните, влечугите и рибите не могат това. Нека разгледаме първо рибите, каквито те са днес, както те се раждат навън, изоставени така да се каже на външното образуване, където върху тях действуват силите от вън навътре, тези сили, които в човека действуват отвътре навън. Рибата живее предимно във водния елемент. Но водата не е само това, което за химика е едно съединение на водород и кислород, а водата е проникната от всички възможни космически сили. Звездните сили също проникват във водата и във водата не би могла да живее нито една риба, ако тя би била само едно съединение на водород и кислород, но както пеперудата се чувствува като едно същество на светлината, както птицата се чувствува като едно топло въздухообразно същество, така рибата се чувствува всъщност като едно земно-водно същество. Същинската вода, която тя всмуква в себе си, тя не я чувствува като свое същество.
към текста >>

Рибата има водата в себе си, но тя не се чувствува като вода; рибата се чувствува като това, което водата включва, чувствува се като околния свят на водата.
Рибата има водата в себе си, но тя не се чувствува като вода; рибата се чувствува като това, което водата включва, чувствува се като околния свят на водата. Тя се чувствува като тази блещукаща обвивка или черупка на водата. А водата тя чувствува като един чужд на нея елемент, която влиза и излиза от нея, и като влиза и излиза от нея, донася и същевременно също въздуха, от който се нуждае. Но тя чувствува въздуха и водата като нещо чуждо на нея. Като физическа риба тя чувствува това като нещо, което и е чуждо. Но риба та има също своето етерно и своето астрално тяло.
към текста >>

Така в кръгообращението на издигащата се във въздуха и слизащата на Земята вода живее астралната атмосфера на Земята, астралността на Земята.
Жабата има всъщност нейното етерно тяло много силно за себе си, много по-силно отколкото рибата. Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг. Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре. Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу. Обаче това прилича приблизително на положението, като че бихме установили една подобна теория за движението на кръвта на човека, без да вземаме под внимание, че всичко в кръвта живее в нейното движение в организма. Така в кръгообращението на издигащата се във въздуха и слизащата на Земята вода живее астралната атмосфера на Земята, астралността на Земята. И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни животни това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в отношенията на състоянието на времето, в метеорологията. Както знаете, хората не само ги използуват като пророци на състоянието на времето по простия начин, понеже те съизживяват чудесно тази игра чрез това, че са вложени с тяхната астралност в астралността на Земята; жабата не казва никак, че има едно чувство, а тя е само един носител на чувствата, които Земята има през дъждовните периоди, през периодите на засушаване и т.н. Ето защо при определени отношения на състоянието на времето имате повече или по-малко красивите жабешки концерти. Те са главно изразът на жабите за това, което те съизживяват в астралността на Земята. Те наистина не врякат, без да имат повод за това от целия Космос.
към текста >>

217. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Видите ли, когато можем да доловим с духовния поглед този процес на Гномите, ние добиваме една подбуда за това, да си представим веднъж и тогава можем да сторим това, как би изглеждала нашата Земя, ако бихме премахнали от нея всичката вода.
Видите ли, когато можем да доловим с духовния поглед този процес на Гномите, ние добиваме една подбуда за това, да си представим веднъж и тогава можем да сторим това, как би изглеждала нашата Земя, ако бихме премахнали от нея всичката вода. Помислете само, как върху западното полукълбо всичко е ориенти рано от север към юг, върху източното кълбо всичко е ориентирано от изток на запад. Как следователно, ако бихте премахнали водата, бихте получили Америка с нейните планини и с това, което се намира под морето, бихте получили тази Америка като нещо, което протича от север към юг; и ако насочите поглед към Европа бихте получили съответно на посоката на Алпите, Карпатите и т.н. онова, което се намира в тази посока в източното полукълбо. Бихте получили в Земята нещо като формата на един кръст.
към текста >>

След това обаче се вливат така да се каже във водата, приемат чрез тяхното собствено тяло фосфоресцирането на водата, приемат в себе си разлагащото се, пренасят го нагоре в един извънредно силен копнеж и ние виждаме в една огромна, в една величествена мирова картина, как раждащите се от земната вода и носените от Ундините цветове, които са духовно субстанциални цветове, са предлагани като храна на висшите йерархии, как Земята става източник на храна за висшите йерархии, като копнежът на Ундините се състои именно в това, да се оставят да бъдат консумирани от висшите Същества.
И така много чудно е това, как с всяка ранна пролет тези същества се развиват, бихме могли да кажем, от неизмерими дълбочини. Те участвуват, съучаствуват тук в живота на Земята, като работят върху растения та по начина, както аз Ви описах това. След това обаче се вливат така да се каже във водата, приемат чрез тяхното собствено тяло фосфоресцирането на водата, приемат в себе си разлагащото се, пренасят го нагоре в един извънредно силен копнеж и ние виждаме в една огромна, в една величествена мирова картина, как раждащите се от земната вода и носените от Ундините цветове, които са духовно субстанциални цветове, са предлагани като храна на висшите йерархии, как Земята става източник на храна за висшите йерархии, като копнежът на Ундините се състои именно в това, да се оставят да бъдат консумирани от висшите Същества. Там живеят те след това по-нататък, там преминават те така да се каже в своята вечност. И така всяка година съществува един непрестанен поток от тези същества, един поток нагоре от тези същества, вътрешността на които е образувана от Земята и които лъчезарят нагоре с копнеж, за да се предложат като храна на по-висшите Същества.
към текста >>

218. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Това е възхитителният, величественият факт на снежната покривка, отнасящ се още повече до падащите снежинки, че във всяка една от тези снежинки има отражение на голяма част от космоса, че с тази кристализирала вода навсякъде на Земята падат отражения на части от звездните небеса.
Това е възхитителният, величественият факт на снежната покривка, отнасящ се още повече до падащите снежинки, че във всяка една от тези снежинки има отражение на голяма част от космоса, че с тази кристализирала вода навсякъде на Земята падат отражения на части от звездните небеса.
към текста >>

219. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Затова пък в това обкръжение на Земята - в тази окръжност, образувала се тогава на мястото, на което днес разполагаме въздушната сфера - е имало нещо извънредно фино и течно, нещо средно между сегашната вода и въздух; то е било много разредено, обаче в своята разреденост е било подобно на белтък.
Ако днешният химик би заговорил с някакво духовно същество от онези времена за кислород, въглерод, азот и т. н., той би казало: нищо такова не съществува. Защото колкото е истина фактът, че днес съществува възможност да се говори за тези неща, толкова и тогава не е съществувала възможност да се говори за тях. Кислородът, азотът, въглеродът в този вид, в който са ни познати днес, са възможни едва тогава, когато Земята достига определена плътност и има такива сили, каквито тя има днес. Кислородът, азотът, калият, натрият и други от тъй наречени леки метали, тогава не са съществували. Затова пък в това обкръжение на Земята - в тази окръжност, образувала се тогава на мястото, на което днес разполагаме въздушната сфера - е имало нещо извънредно фино и течно, нещо средно между сегашната вода и въздух; то е било много разредено, обаче в своята разреденост е било подобно на белтък. Така че Земята тогава цялата е била обкръжена от белтъчна атмосфера. Белтъкът на днешните кокошки е значително по-груб, обаче все пак сравнението с него е допустимо.
към текста >>

В развитието на Земята е имало период, когато това, което днес е просто изпарение на вода и дъжд, се е състояло от варовикова субстанция, издигала се е и отново е падала надолу, издигала се е и се е спускала.
Пренасяйки се в малко по-късно време в сравнение с възникването и изчезването на процесите на раззеленяване, намираме, че в цялата белтъчна атмосфера има постоянна циркулация на варовикова субстанция. Образува се варовикова мъгла и от друга страна, варовиков дъжд. В развитието на Земята е имало период, когато това, което днес е просто изпарение на вода и дъжд, се е състояло от варовикова субстанция, издигала се е и отново е падала надолу, издигала се е и се е спускала. И тук възниква нещо своеобразно: варовикът проявява особена притегателна сила по отношение на тази желеобразна, на тази хрущялоподобна маса, той я пронизва, пропива я със себе си. И чрез земните сили, заключени в него - казах ви, че в него са затворени земни сили, - той разтваря цялата желеобразна маса, която се е образувала под формата на коагулирал белтък. Варовикът взима от небето това, което небето е образувало в белтъчната атмосфера, и го пренася близо до Земята. И от това впоследствие постепенно възникват животните с кости, съдържащи варовик. Това е нещо, което се развива в късното лемурийско време.
към текста >>

220. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И отново, при настъпване на промени в състоянието - изпращане нагоре на огън и изпращане надолу на това, което стои в словото, - въздухът се просмуква надолу под формата на вода, течност, подобна на секрецията на жлезите.
После ученикът се насочвал към все по-интимните вътрешни усещания и изживявания на словото - към това, по какъв начин би могъл да възприема. Нещо, приличащо на топлина, се издига от словото нагоре към главата и тази топлина, този огън обхваща мислите. Надолу тече нещо подобно на водния елемент; излива се надолу, както се изливат в човек секретите на жлезите. И по такъв начин човек използва - обяснявало се на ученика в ефеските Мистерии - как човек използва въздуха, за да позволи на словото да звучи; но в речта въздухът се превръща в най-близкия елемент, в огън, в топлина, и довежда мисълта от висотата на главата долу, вчленява я в тялото. И отново, при настъпване на промени в състоянието - изпращане нагоре на огън и изпращане надолу на това, което стои в словото, - въздухът се просмуква надолу под формата на вода, течност, подобна на секрецията на жлезите. Благодарение на това, словото за човека става вътрешно осезаемо. Словото се стича на капки надолу под формата на течен елемент.
към текста >>

То, както въздухът, излиза от ларинкса, преобразува се в най-близкия, по-висок елемент, в топлинния или огнен елемент и отново във воден елемент: огън, вода - огън, вода.
А след това ученикът се въвеждал в истинската тайна на речта. Обаче тази тайна е свързана с тайната на човека. За хората на науката тази тайна е барикадирана, защото в основата на всяко размишление днес науката поставя най-невероятна-та карикатура на истината, а именно така наречения закон за съхранение на енергията и веществото. Веществото в човека постоянно се преобразува. То не остава в едно състояние. То, както въздухът, излиза от ларинкса, преобразува се в най-близкия, по-висок елемент, в топлинния или огнен елемент и отново във воден елемент: огън, вода - огън, вода.
към текста >>

И така, вниманието на ученика в Ефес се обръщало върху това, че в същото време, докато говори, от устата му излиза вълново движение - огън, вода - огън, вода.
И така, вниманието на ученика в Ефес се обръщало върху това, че в същото време, докато говори, от устата му излиза вълново движение - огън, вода - огън, вода. Обаче това не е нещо друго, а възнасяне на словото към мислите и стичането му на капки надолу към чувството. И по такъв начин в речта се вплитат мисълта и чувството, в същото време, когато в живото вълново движение на речта въздухът изтънява в огън, после се уплътнява до вода и така нататък.
към текста >>

И по такъв начин в речта се вплитат мисълта и чувството, в същото време, когато в живото вълново движение на речта въздухът изтънява в огън, после се уплътнява до вода и така нататък.
И така, вниманието на ученика в Ефес се обръщало върху това, че в същото време, докато говори, от устата му излиза вълново движение - огън, вода - огън, вода. Обаче това не е нещо друго, а възнасяне на словото към мислите и стичането му на капки надолу към чувството. И по такъв начин в речта се вплитат мисълта и чувството, в същото време, когато в живото вълново движение на речта въздухът изтънява в огън, после се уплътнява до вода и така нататък.
към текста >>

Слушали сме, че на този етап от земното формиране това е имало място в усилена степен и то е същото, което имаме днес, когато се издигат изпаренията след дъжд и после падат долу във вид на вода.
Описах ви състоянието на мировото формиране, в което става следното: в това минало състояние ние имаме Земята. Знаем, че в Земята вече е налице, като съществено за този етап от земното формиране, всичко, което намираме във варовиците, срещащи се в Юра. Във варовиковите планини, във варовиковите слоеве на Земята имаме това, което искаме да разгледаме тук. А Земята я обкръжава това, което вчера нарекохме течен белтък. И ние знаем, че космическите сили действат в този течен белтък по такъв начин, че той се сгъстява в определени форми. Слушали сме, че на този етап от земното формиране това е имало място в усилена степен и то е същото, което имаме днес, когато се издигат изпаренията след дъжд и после падат долу във вид на вода. Варовиците се издигат нагоре, пронизват това, което се е сгъстило в течния белтък, изпълват го по такъв начин, че то получава костното в качеството на съдържание и ние имаме формиране на животинското царство в хода на земното развитие. Това животинско царство до някаква степен, благодарение на духовното, което живее във варовиците, се сваля долу от още белтъкообразната атмосфера.
към текста >>

Тук имаме вода, въздух, земя.
И ние чувстваме как формирането на света преминало по някакъв начин от една степен на друга. Да се вгледаме в това. Тук, във варовиковото, имаме нещо, което все още е течно; то се издигало нагоре като мъгла и се стичало надолу като дъжд. Варовиковото е било в течно състояние; при издигането нагоре то се е превръщало във въздух, при спускането си надолу се е превръщало в земя. Тук имаме вода, въздух, земя. Това е с една степен по-ниско, отколкото в човешкото отражение: въздух, топлина, вода.
към текста >>

Това е с една степен по-ниско, отколкото в човешкото отражение: въздух, топлина, вода.
И ние чувстваме как формирането на света преминало по някакъв начин от една степен на друга. Да се вгледаме в това. Тук, във варовиковото, имаме нещо, което все още е течно; то се издигало нагоре като мъгла и се стичало надолу като дъжд. Варовиковото е било в течно състояние; при издигането нагоре то се е превръщало във въздух, при спускането си надолу се е превръщало в земя. Тук имаме вода, въздух, земя. Това е с една степен по-ниско, отколкото в човешкото отражение: въздух, топлина, вода.
към текста >>

По това време в това прасъстояние твори водата: тоест течният варовик изтънява до въздух, уплътнява се до земя, както сега в ларинкса ни въздухът изтънява до топлина и се уплътнява до вода.
По това време в това прасъстояние твори водата: тоест течният варовик изтънява до въздух, уплътнява се до земя, както сега в ларинкса ни въздухът изтънява до топлина и се уплътнява до вода. Това, което е живеело в света, се е издигнало от вода във въздух. По-рано то е живеело във вода, уплътнявало се е в земя, изтънявало е във въздух. То се е издигнало във въздух, изтънявало е в топлина, уплътнявало се е във вода. Благодарение на това е възможно ние, хората, да виждаме тази мирова тайна в умален вид. Когато това още е било голямо, когато е било могъщата майя на света, тогава то е стояло на едно ниво по-долу.
към текста >>

Това, което е живеело в света, се е издигнало от вода във въздух.
По това време в това прасъстояние твори водата: тоест течният варовик изтънява до въздух, уплътнява се до земя, както сега в ларинкса ни въздухът изтънява до топлина и се уплътнява до вода. Това, което е живеело в света, се е издигнало от вода във въздух. По-рано то е живеело във вода, уплътнявало се е в земя, изтънявало е във въздух. То се е издигнало във въздух, изтънявало е в топлина, уплътнявало се е във вода. Благодарение на това е възможно ние, хората, да виждаме тази мирова тайна в умален вид. Когато това още е било голямо, когато е било могъщата майя на света, тогава то е стояло на едно ниво по-долу. Земята е уплътнила всичко.
към текста >>

По-рано то е живеело във вода, уплътнявало се е в земя, изтънявало е във въздух.
По това време в това прасъстояние твори водата: тоест течният варовик изтънява до въздух, уплътнява се до земя, както сега в ларинкса ни въздухът изтънява до топлина и се уплътнява до вода. Това, което е живеело в света, се е издигнало от вода във въздух. По-рано то е живеело във вода, уплътнявало се е в земя, изтънявало е във въздух. То се е издигнало във въздух, изтънявало е в топлина, уплътнявало се е във вода. Благодарение на това е възможно ние, хората, да виждаме тази мирова тайна в умален вид. Когато това още е било голямо, когато е било могъщата майя на света, тогава то е стояло на едно ниво по-долу. Земята е уплътнила всичко. Варовикът е станал по-плътен и т. н.
към текста >>

То се е издигнало във въздух, изтънявало е в топлина, уплътнявало се е във вода.
По това време в това прасъстояние твори водата: тоест течният варовик изтънява до въздух, уплътнява се до земя, както сега в ларинкса ни въздухът изтънява до топлина и се уплътнява до вода. Това, което е живеело в света, се е издигнало от вода във въздух. По-рано то е живеело във вода, уплътнявало се е в земя, изтънявало е във въздух. То се е издигнало във въздух, изтънявало е в топлина, уплътнявало се е във вода. Благодарение на това е възможно ние, хората, да виждаме тази мирова тайна в умален вид. Когато това още е било голямо, когато е било могъщата майя на света, тогава то е стояло на едно ниво по-долу. Земята е уплътнила всичко. Варовикът е станал по-плътен и т. н. Ние не бихме могли да я обхванем, даже когато тя би идвала към нас в миниатюрен вид.
към текста >>

Ние сме съумели да я запазим само благодарение на факта, че тя се е издигнала на едно ниво по-високо от вода към въздух и с това прави свои приливи и отливи в топлината и водата, която сега е станала по-плътна.
Благодарение на това е възможно ние, хората, да виждаме тази мирова тайна в умален вид. Когато това още е било голямо, когато е било могъщата майя на света, тогава то е стояло на едно ниво по-долу. Земята е уплътнила всичко. Варовикът е станал по-плътен и т. н. Ние не бихме могли да я обхванем, даже когато тя би идвала към нас в миниатюрен вид. Ние сме съумели да я запазим само благодарение на факта, че тя се е издигнала на едно ниво по-високо от вода към въздух и с това прави свои приливи и отливи в топлината и водата, която сега е станала по-плътна.
към текста >>

Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение. Но всичко това се е възприемало вътрешно. Възприемало се е като собствена същност на човека. Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране. Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово. Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
към текста >>

221. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Древното Лунно битие се изправяло пред него като планетарно битие, съществуващо отначало само във водно, течно състояние, но не в такова, като сегашната вода, а биващо, бих казал, повече желеобразно, като коагулирало.
Спомнете си, скъпи мои приятели, как описах във «Въведение в тайната наука» и в различни други лекции това Лунно битие. Каквото описах там, оживявало в съзнанието на ученика; всичко това просто било с него. Древното Лунно битие се изправяло пред него като планетарно битие, съществуващо отначало само във водно, течно състояние, но не в такова, като сегашната вода, а биващо, бих казал, повече желеобразно, като коагулирало. А самия себе си той усещал вътре. Но се чувствал организиран в тази полумека маса. И усещал как от неговата организация струи организацията на цялата планета.
към текста >>

Защото тук отвсякъде усещам как този елемент се влива в мен, в който елемент - ако мога да употребя този израз - плувам като риба във вода, сам; но състоейки се от съвсем летливи, леки елементи, в целия планетарен елемент аз усещам как от всички страни към мен приижда това приятно втичащо се.
Такова вътрешно родство на човека с макрокосмоса се установява само тогава, когато са налични условията, необходими за това. Вие можете, разбира се, да бъдете слепи и все пак по пътя на опипването да установите формата на някакъв предмет. По такъв начин, когато един орган от вашия организъм става възприемчив за друг чрез внимание към светлината, вие можете да описвате вътрешните органи, така че ще бъдете в състояние да възприемате най-малко техните сенчести образи във вашето съзнание. Но именно на ученика в Хибернийските Мистерии в голяма степен се насаждало убеждението, че при изливането в сините етерни простори, при вливането на астралната светлина той чувствал сега на първо място не себе си, а чувствал в своето съзнание могъщ свят, свят, за който си казвал: Аз живея изцяло в същия елемент, в който живеят и другите същества. Този елемент в основата на своето съвършенство е наследство от природата. Защото тук отвсякъде усещам как този елемент се влива в мен, в който елемент - ако мога да употребя този израз - плувам като риба във вода, сам; но състоейки се от съвсем летливи, леки елементи, в целия планетарен елемент аз усещам как от всички страни към мен приижда това приятно втичащо се. Ученикът усещал в себе си навсякъде вливането на формиращата и образуваща го астрална светлина. Този елемент се явява чисто природно наследство, така би могъл да каже ученикът, защото той навсякъде ми дава нещо. Аз, собствено, съм обкръжен от изключително добро. Добро - доброто съществува навсякъде, но това при-родно добро ме обкръжава. И това природно добро е не просто и само добро; то е творческо добро, защото е онова, което в същото време със своите сили ме създава такъв, какъвто съм, дава ми форма, поддържа ме, докато плувам в този елемент, хвърча, рея се.
към текста >>

222. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети.
Този феномен би могъл да е отправна точка за обучение. Връзката с природата ставала не като се каже: погледни това тяло, то има тази и тази температура; нагрявам го в ретортата и то преминава през едни или други промени. Не, идвало се до връзката с човека, човека, както се усещал вътре в тази връзка, представяйки процеса на дишане. И постепенно, от една страна, човек е бил воден до усещането на нагрятия въздух: представи си истински, що за нещо е нагрятият въздух. Той се стреми нагоре и при приближаване на нагрят въздух ти трябва да чувстваш, че нещо иска да те отнесе в просторите. И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети. Собствено тук ти не се чувстваш уютно. В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята.
към текста >>

В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно.
И постепенно, от една страна, човек е бил воден до усещането на нагрятия въздух: представи си истински, що за нещо е нагрятият въздух. Той се стреми нагоре и при приближаване на нагрят въздух ти трябва да чувстваш, че нещо иска да те отнесе в просторите. И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети. Собствено тук ти не се чувстваш уютно. В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята. Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място. Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената. Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
към текста >>

Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи.
Той се стреми нагоре и при приближаване на нагрят въздух ти трябва да чувстваш, че нещо иска да те отнесе в просторите. И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети. Собствено тук ти не се чувстваш уютно. В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята. Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място. Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената. Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
към текста >>

Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята.
И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети. Собствено тук ти не се чувстваш уютно. В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята. Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място. Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената. Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
към текста >>

Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята. Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място. Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената. Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
към текста >>

Ученикът е можел да почувства това, защото първо е бил въведен в усещането, което му откривала охлаждащата вода.
Ученикът е можел да почувства това, защото първо е бил въведен в усещането, което му откривала охлаждащата вода. Той вече е преживял това и благодарение на преживяването е стигал при цветето до подобно познание.
към текста >>

223. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Също и в съзнанието му се разделили елементите вода, въздух, огън; те се разделили на сяра, въглерод, водород.
От този момент нататък започва да се говори за това, което стои между обкръжаващото и Земята. Между това обкръжение и Земята се намира долу самата Земя, след това - водният елемент, въздухообразният елемент и огненият елемент. Следователно всичко, което е било на Земята, древните виждали в аспекта на Небето; по такъв начин средните векове, завършили в първата третина на четиринадесето столетие, виждали всичко в аспекта на обкръжението, на атмосферното. В четиринадесето, петнадесето столетие настъпил велик поврат. Човекът с целия си светоглед окончателно паднал на Земята. Също и в съзнанието му се разделили елементите вода, въздух, огън; те се разделили на сяра, въглерод, водород. Човекът виждал всичко в земен аспект.
към текста >>

224. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Когато на Земята един човек приема храна, когато яде картофи, месо и т.н, или пък когато пие вода или чай, той безпогрешно знае: това което ям, е отвън, после то минава вътре в мен.
След тази трета степен, която току що описах, следва четвъртата степен. Тя действува върху окултния кандидат приблизително по следния начин. Когато на Земята един човек приема храна, когато яде картофи, месо и т.н, или пък когато пие вода или чай, той безпогрешно знае: това което ям, е отвън, после то минава вътре в мен. Както и с въздуха първо той е отвън, а после вътре в мен. С други думи, човекът е в такава връзка със земните сили и субстанции, че всичко, което е вън, той може да го носи и вътре в себе си. Преди да минеш през Посвещението така се обръщаха древните към окултния кандидат ти си носител на земните сили, носител на картофите, носител на телешкото и т.н. Обаче след третата степен на Посвещението, след като ти е поверено всичко, което може да ти се повери, след като си освободен от тялото, ти не ставаш носител на земните сили, носител на картофите, носител на телешкото, а се превръщаш в един носител на Слънчевите сили.
към текста >>

225. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Сега ние разглеждаме Земята като голяма каменна буца или скала, покрита в голямата си част на повърхността с вода и обкръжена с въздушна сфера, съдържаща кислород, азот и други вещества, - съдържаща фактически това, което е нужно на човешкото същество за дишане и т.н.
И при това пред тях възниквали ранните състояния на Земята и човешкия живот на Земята. Той започвал да вижда, какви са били тези ранни състояния. Сега ние разглеждаме Земята като голяма каменна буца или скала, покрита в голямата си част на повърхността с вода и обкръжена с въздушна сфера, съдържаща кислород, азот и други вещества, - съдържаща фактически това, което е нужно на човешкото същество за дишане и т.н.
към текста >>

226. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В същото време когато това дихание, оформено в думи, се устремява от гърдите навън, ритмическата вибрация се спуска надолу и преминава по целия течен елемент, проникващ човешкия организъм (жълто, вода).
Представете си, че тук имаме издишан въздух, в който са запечатани някакви думи, произнесени от човек (виж рис. на стр. 44, дясната част, светло-синя с червена линия). В същото време когато това дихание, оформено в думи, се устремява от гърдите навън, ритмическата вибрация се спуска надолу и преминава по целия течен елемент, проникващ човешкия организъм (жълто, вода). Така, че в момента на говора човек има на нивото на гръкляна, неговия речеви орган, въздушни ритми. Но заедно с речта става и вълнообразно издигане и кипене на цялото течно тяло в човешкото същество. Течността, намираща се в човека под речевата зона, започва да се движи и вибрира в резонанс. Ето какво означава всъщност това, че когато говорим, речта ни е съпроводена от чувство. Ако водният елемент в човешкото същество не вибрира в резонанс по подобен начин, речта ще излиза от него неутрално, индеферентно, човек няма да пронизва речта си с чувство.
към текста >>

И така, когато говорим, имаме три неща: въздух, топлина и вода или течност.
Но заедно с речта става и вълнообразно издигане и кипене на цялото течно тяло в човешкото същество. Течността, намираща се в човека под речевата зона, започва да се движи и вибрира в резонанс. Ето какво означава всъщност това, че когато говорим, речта ни е съпроводена от чувство. Ако водният елемент в човешкото същество не вибрира в резонанс по подобен начин, речта ще излиза от него неутрално, индеферентно, човек няма да пронизва речта си с чувство. А нагоре, по направление на главата, се издига топлинен елемент (червено), и думите, които отпечатваме във въздуха, съпровождат устремяващите се нагоре вълни топлина, които пронизват главата и дават на нашите думи възможност да се съпровождат от мисъл. И така, когато говорим, имаме три неща: въздух, топлина и вода или течност.
към текста >>

Вместо това той е казвал: този път минава там, където преобладава елементът вода.
Други диференциации човек все още преживява и до ден днешен, макар и грубо. В северно направление той преживява хлад; в южно – топлина, огнения елемент. Но взаимодействието на влажност и хлад по направление северо-запад той вече не преживява. Аристотел пробудил в Александър всичко това, през което преминал Гилгамеш, когато възприел в непосредствено вътрешно преживяване това, което се усеща по направление северо-запад в промеждутъчната зона между влажност и хлад: водата. Човек, подобен на Александър, не само не е можел да се изрази така, но и наистина не е говорил така: тук минава пътят за северо-запад. Вместо това той е казвал: този път минава там, където преобладава елементът вода. В промеждутъчната зона между влажност и топлина е разположен елемент, в който преобладава въздух. Такова е било учението в древногръцките Хтонически мистерии и в древните Самотракийски мистерии,* и на това е учил Аристотел своя най-близък ученик. А в зоната между хлад и сухота, - тоест по направление от Македония към Сибир, - у човека е било преживяване на този регион от Земята, където е преобладавала самата земя, земното, - стихията земя, твърдостта. В промеждутъчната зона между топлина и сухост, тоест по направление към Индия, се е преживявала област от Земята, където е управлявал огненият елемент. Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия.
към текста >>

227. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Когато Аристотел сочел на Александър на северо-запад, където преобладават духовете на стихията вода, оттам идвал не само физически импулс, - както сега го възприемаме, когато духа северозападен вятър и т.н., - а с физическите идвали също и морални импулси.
Връзката на човешкото същество с макрокосмоса се е откривала в множество разни мистерии по същия грандиозен начин, както ви я обрисувах вчера във връзка с мистериите на Хиберния, а също с ученията, които Аристотел е предал на Александър Велики. Главната особеност на всички древни източни мистерии е била, че моралните импулси не са били строго отделени от природните. Когато Аристотел сочел на Александър на северо-запад, където преобладават духовете на стихията вода, оттам идвал не само физически импулс, - както сега го възприемаме, когато духа северозападен вятър и т.н., - а с физическите идвали също и морални импулси. Физическото и моралното са били единни.
към текста >>

228. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия.
Само когато умрем, минералното в нас се връща обратно в минералното на външната природа. Докато живеем на Земята и в нас има минерално, затворено в границите на нашата кожа, до тогава азът непрекъснато продължава да го преобразува. Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дейността на астралното тяло. Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината. Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия. Сега тази вода е вътре в мен. Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън. Тя отново става същата, когато я отделя под формата на пот или по някакъв друг начин. В границите на кожата ми водата не е вода, а жива течност.
към текста >>

Сега тази вода е вътре в мен.
Само когато умрем, минералното в нас се връща обратно в минералното на външната природа. Докато живеем на Земята и в нас има минерално, затворено в границите на нашата кожа, до тогава азът непрекъснато продължава да го преобразува. Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дейността на астралното тяло. Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината. Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия. Сега тази вода е вътре в мен. Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън. Тя отново става същата, когато я отделя под формата на пот или по някакъв друг начин. В границите на кожата ми водата не е вода, а жива течност.
към текста >>

Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън.
Докато живеем на Земята и в нас има минерално, затворено в границите на нашата кожа, до тогава азът непрекъснато продължава да го преобразува. Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дейността на астралното тяло. Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината. Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия. Сега тази вода е вътре в мен. Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън. Тя отново става същата, когато я отделя под формата на пот или по някакъв друг начин. В границите на кожата ми водата не е вода, а жива течност.
към текста >>

В границите на кожата ми водата не е вода, а жива течност.
Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината. Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия. Сега тази вода е вътре в мен. Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън. Тя отново става същата, когато я отделя под формата на пот или по някакъв друг начин. В границите на кожата ми водата не е вода, а жива течност.
към текста >>

Помислете, как водата, която пия, става в мен жива течност и повече не се явява неорганична вода: водата се пронизва от аза.
В такъв дух ние трябва да изменим нашите мисли за великото множество на нещата. Днес успях само да ви дам някои насоки. Премислете ги. Помислете, как белтъкът трябва да бъде дезорганизиран и разрушен, за да се подложи на въздействието на целия макрокосмос. Помислете, как водата, която пия, става в мен жива течност и повече не се явява неорганична вода: водата се пронизва от аза. Помислете, че ако ядете зеле, то вън от вас това е зеле, а вътре във вас астралното тяло възприема зелето в себе си и го преобразува в нещо съвсем различно. И тук ние се доближаваме до разглеждане на много важни процеси в човешкото тяло. Научаваме се да разбираме, как в нашата веществообмяна имаме процеси, които са само на една еволюционна степен от обменните процеси, които стават, например, в нашия мозък, - процеси, които строят нервната система и т.н. Ще говоря за това утре и във връзка с тези процеси ще поясня коренната разлика между хората от XII и XX век. Ще видим, че са необходими нови импулси, ако хората очакват прогрес в разбирането на здравето и болестта.
към текста >>

229. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Ако поставите след това съда с вода отдолу, така че тялото да се потопи във водата, веднага виждате, че везната не е вече в равновесие, тя се наклонява към противоположната на тялото страна, тялото става по-леко.
Табела 3 Това може да бъде изследвано, когато имате везна, с която първо претегляте тялото, преди то да бъде потопено в течността, в случая във водата. То има определено тегло. Ако поставите след това съда с вода отдолу, така че тялото да се потопи във водата, веднага виждате, че везната не е вече в равновесие, тя се наклонява към противоположната на тялото страна, тялото става по-леко. Когато след това проверите, с колко тялото е станало по-леко, веднага установявате, че то е олекнало точно с толкова, колкото тежи изместената от него вода. Следователно, когато като течност имате вода, потопеното във водата тяло олеква толкова, колкото тежи изместената от него вода. Това е така нареченият «Закон на Архимед». Архимед го е открил в банята. Той просто влязъл във ваната и почувствал, че кракът му става по-лек или по-тежък, според това, дали го простира навън, или го потопява във водата.
към текста >>

Когато след това проверите, с колко тялото е станало по-леко, веднага установявате, че то е олекнало точно с толкова, колкото тежи изместената от него вода.
Табела 3 Това може да бъде изследвано, когато имате везна, с която първо претегляте тялото, преди то да бъде потопено в течността, в случая във водата. То има определено тегло. Ако поставите след това съда с вода отдолу, така че тялото да се потопи във водата, веднага виждате, че везната не е вече в равновесие, тя се наклонява към противоположната на тялото страна, тялото става по-леко. Когато след това проверите, с колко тялото е станало по-леко, веднага установявате, че то е олекнало точно с толкова, колкото тежи изместената от него вода. Следователно, когато като течност имате вода, потопеното във водата тяло олеква толкова, колкото тежи изместената от него вода. Това е така нареченият «Закон на Архимед». Архимед го е открил в банята. Той просто влязъл във ваната и почувствал, че кракът му става по-лек или по-тежък, според това, дали го простира навън, или го потопява във водата. И тогава Архимед извикал: «Открих, Еврика!
към текста >>

Следователно, когато като течност имате вода, потопеното във водата тяло олеква толкова, колкото тежи изместената от него вода.
Табела 3 Това може да бъде изследвано, когато имате везна, с която първо претегляте тялото, преди то да бъде потопено в течността, в случая във водата. То има определено тегло. Ако поставите след това съда с вода отдолу, така че тялото да се потопи във водата, веднага виждате, че везната не е вече в равновесие, тя се наклонява към противоположната на тялото страна, тялото става по-леко. Когато след това проверите, с колко тялото е станало по-леко, веднага установявате, че то е олекнало точно с толкова, колкото тежи изместената от него вода. Следователно, когато като течност имате вода, потопеното във водата тяло олеква толкова, колкото тежи изместената от него вода. Това е така нареченият «Закон на Архимед». Архимед го е открил в банята. Той просто влязъл във ваната и почувствал, че кракът му става по-лек или по-тежък, според това, дали го простира навън, или го потопява във водата. И тогава Архимед извикал: «Открих, Еврика! »
към текста >>

Във всеки случай тялото изгубва толкова от своето тегло, колкото тежи изместената от него вода или друга течност.
Във всеки случай тялото изгубва толкова от своето тегло, колкото тежи изместената от него вода или друга течност. А мозъкът е изцяло потопен в мозъчната вода. Той плува в мозъчната вода. Днес хората отвреме навреме откриват това познание, че човекът, доколкото той е от твърдо вещество, е всъщност една риба. В действителност човекът наистина е риба, защото неговото тяло се състои от 90% от вода, а твърдата част на това тяло плува вътре както рибата във водата.
към текста >>

А мозъкът е изцяло потопен в мозъчната вода.
Във всеки случай тялото изгубва толкова от своето тегло, колкото тежи изместената от него вода или друга течност. А мозъкът е изцяло потопен в мозъчната вода. Той плува в мозъчната вода. Днес хората отвреме навреме откриват това познание, че човекът, доколкото той е от твърдо вещество, е всъщност една риба. В действителност човекът наистина е риба, защото неговото тяло се състои от 90% от вода, а твърдата част на това тяло плува вътре както рибата във водата.
към текста >>

Той плува в мозъчната вода.
Във всеки случай тялото изгубва толкова от своето тегло, колкото тежи изместената от него вода или друга течност. А мозъкът е изцяло потопен в мозъчната вода. Той плува в мозъчната вода. Днес хората отвреме навреме откриват това познание, че човекът, доколкото той е от твърдо вещество, е всъщност една риба. В действителност човекът наистина е риба, защото неговото тяло се състои от 90% от вода, а твърдата част на това тяло плува вътре както рибата във водата.
към текста >>

В действителност човекът наистина е риба, защото неговото тяло се състои от 90% от вода, а твърдата част на това тяло плува вътре както рибата във водата.
Във всеки случай тялото изгубва толкова от своето тегло, колкото тежи изместената от него вода или друга течност. А мозъкът е изцяло потопен в мозъчната вода. Той плува в мозъчната вода. Днес хората отвреме навреме откриват това познание, че човекът, доколкото той е от твърдо вещество, е всъщност една риба. В действителност човекът наистина е риба, защото неговото тяло се състои от 90% от вода, а твърдата част на това тяло плува вътре както рибата във водата.
към текста >>

Значи мозъкът плува в мозъчната вода и олеква толкова, че всъщност тежи само 20 грама.
Значи мозъкът плува в мозъчната вода и олеква толкова, че всъщност тежи само 20 грама. Мозъкът, който иначе тежи всъщност 1500 грама, натиска само с 20 грама върху своята основа. А сега помислете само, колко силно човекът има тенденцията в един от неговите важни органи да се освободи от Земята, поради това, че нашият мозък плува в мозъчната вода. Ние мислим с един орган, който съвсем не е подчинен на земната тежест, а мислим независимо от земната тежест. На мислителния орган е отнета земната тежест.
към текста >>

А сега помислете само, колко силно човекът има тенденцията в един от неговите важни органи да се освободи от Земята, поради това, че нашият мозък плува в мозъчната вода.
Значи мозъкът плува в мозъчната вода и олеква толкова, че всъщност тежи само 20 грама. Мозъкът, който иначе тежи всъщност 1500 грама, натиска само с 20 грама върху своята основа. А сега помислете само, колко силно човекът има тенденцията в един от неговите важни органи да се освободи от Земята, поради това, че нашият мозък плува в мозъчната вода. Ние мислим с един орган, който съвсем не е подчинен на земната тежест, а мислим независимо от земната тежест. На мислителния орган е отнета земната тежест.
към текста >>

230. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Също така на него не ще му хрумне да каже: - Аз съм монист, въздух, вода и земя са едно; а ти си дуалист, защото виждаш във въздуха още нещо, което е над земното и над водното.
Когато се спори по този начин, изглежда подобно на това, да речем, че някой първобитен човек не е чувал още никога, че съществува въздух. На онзи, който знае, че съществува въздух и какви задачи има въздухът, никога не ще му хрумне да счита въздуха като нещо отвъдно. Също така на него не ще му хрумне да каже: - Аз съм монист, въздух, вода и земя са едно; а ти си дуалист, защото виждаш във въздуха още нещо, което е над земното и над водното.
към текста >>

Тя вече не може да живее извън тази вода.
Да, мои мили приятели, ако рибата би мислила по същия начин, тя би била много нещастна във водата, защото когато плува във водата, тя стига до границата на водата. Тя вече не може да живее извън тази вода. Ето защо тя се отказва да живее вън от водата. Тя изобщо не излиза вън от водата. Рибата остава във водата, плува във водата и оставя другото, което се намира вън от водата да си бъде въздух или каквото и да е друго. И поради факта, че рибата прави това, мога да ви уверя, че тя изобщо не се чувства нещастна, че не може да диша с бели дробове. На нея никак не й идва на ум, да бъде нещастна.
към текста >>

231. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Той не говори вече само за «университетска етажерка»; а, тъй като при дисекцията на трупа на Хелмхолц се установи, че Хелмхолц е имал вода в главата, той казва: - Празната глава можеше да се забележи, още когато този мъж беше жив; нямаше нужда това да бъде установено едва след смъртта му. -
В това издание се намират забележителни неща, именно във връзка например с Юлиус Роберт Майер, с неговата Галилеева съдба в 19-и век. Когато веднъж бил много възмутен, той нарекъл някого, когото считал за плагиатор на Юлиус Роберт Майер - именно Херман Хелмхолц[20] – университетска етажерка, една дървена университетска етажерка! След това той още разширил това, като издава вестник «Персоналист». Там нещата твърде силно са лично оцветени. Например там се намира едно разширение на мястото за Хелмхолц. Той не говори вече само за «университетска етажерка»; а, тъй като при дисекцията на трупа на Хелмхолц се установи, че Хелмхолц е имал вода в главата, той казва: - Празната глава можеше да се забележи, още когато този мъж беше жив; нямаше нужда това да бъде установено едва след смъртта му. -
към текста >>

232. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но тази личност, която още напълно знаеше, че Таотл е едно същество, което витае във всички облаци като един вид космически въздесъщ дух, който бушува във водите, блести в дъгата, живее в светкавицата и гръмотевицата, което обаче при определени условия също може да бъде внесено в светената вода чрез култови действия, тази личност знаеше също, че Кветцалкоатл беше един вид божество, което можеше живо да обхване човека в неговото кръвообращение, в неговия дихателен процес.
Аз се натъкнах на това благодарение на факта, че преди години се запознах с един забележителен човек, който по един първобитен начин и сега още изучава това, което съществува в упадъчните представи на мексиканските мистерии. Това няма никакво значение, защото който днес изучава това, той изучава всъщност нещо напълно суеверно. Всичко това днес е нещо упадъчно. Но тази личност от миналото, за която ви говоря, още преди откриването, преди така нареченото откриване на Америка, когато мексиканската цивилизация беше още в разцвета си, но като мистерийна цивилизация вече е била в упадък, изучаваше всичко там с яростно усърдие. Днес не се знае вече нищо повече от имената и някои образи на Таотл, Кветцалкоатл, Тетцкатлипока, когато се говори за тези същества от мексиканските мистерии. Но тази личност, която още напълно знаеше, че Таотл е едно същество, което витае във всички облаци като един вид космически въздесъщ дух, който бушува във водите, блести в дъгата, живее в светкавицата и гръмотевицата, което обаче при определени условия също може да бъде внесено в светената вода чрез култови действия, тази личност знаеше също, че Кветцалкоатл беше един вид божество, което можеше живо да обхване човека в неговото кръвообращение, в неговия дихателен процес. Тази личност прие в себе си живата същност на мексиканската цивилизация.
към текста >>

233. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Това, което днес хората виждат, като лека мъгла над ливадата, но което в този случай идва от изпарената вода, това са виждали тогавашните хора в духовно-астралното.
Поради това, че потопяването в етерното и физическото тяло ставаше по един по особен начин, по време на своята будност такъв човек виждаше природата не само като един прозаичен сетивен свят, както днешният човек прави това, допълвайки го само чрез своята фантазия. Той виждаше в природата, например в света на растенията, една цъфнала ливада като лека, синкаво-червеникава облачна светлина - именно, когато през деня Слънцето светеше по-меко, когато не беше още в зенита си - сякаш една синкаво-червеникава, многообразно вълниста и ефирна светлина, една замъглена светлина се разпростираше над цветната ливада. Това, което днес хората виждат, като лека мъгла над ливадата, но което в този случай идва от изпарената вода, това са виждали тогавашните хора в духовно-астралното. Така те всъщност виждаха всяка корона на дърветата обвита в един такъв облак, виждаха полетата с посеви, сякаш от Космоса слизат и се потапят в почвата на Земята, разгръщайки се като мъгла, червеникаво-синкави лъчи.
към текста >>

234. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И когато един такъв човек, който се стремеше към познание, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и животинското естество, когато беше въведен в живите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън.
И когато един такъв човек, който се стремеше към познание, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и животинското естество, когато беше въведен в живите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън. Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и животинското естество витаят и тъкат тези конкретно разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън. И самият той със своето етерно тяло се чувстваше вплетен в тъкането на земното с неговата тежест, на водата с нейната живителна сила, на въздуха с неговата събуждаща усещане сила, на огъня с неговата запалваща аза сила. В това се чувстваше вплетен човекът. Той чувстваше това като дар на поучението, получено от богинята Природа, приемница и метаморфоза на Прозерпина. И усилията на учителите бяха насочени към задачата да доведат учениците до предчувствието за това живо общуване с изпълнената от Бога и от божествената субстанция природа; да проникнат до тъкането и живота на елементите.
към текста >>

Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и животинското естество витаят и тъкат тези конкретно разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън.
И когато един такъв човек, който се стремеше към познание, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и животинското естество, когато беше въведен в живите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън. Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и животинското естество витаят и тъкат тези конкретно разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън. И самият той със своето етерно тяло се чувстваше вплетен в тъкането на земното с неговата тежест, на водата с нейната живителна сила, на въздуха с неговата събуждаща усещане сила, на огъня с неговата запалваща аза сила. В това се чувстваше вплетен човекът. Той чувстваше това като дар на поучението, получено от богинята Природа, приемница и метаморфоза на Прозерпина. И усилията на учителите бяха насочени към задачата да доведат учениците до предчувствието за това живо общуване с изпълнената от Бога и от божествената субстанция природа; да проникнат до тъкането и живота на елементите.
към текста >>

235. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Това е така, като че бихме гледали течаща вода, която произвежда вълни и бихме приемали всяка една вълна като следствие на предхождащата я; докато отдолу проникват силите, които произвеждат вълните.
Ние разбираме само една много малка част от хода на историята на човечеството и на нашия собствен живот, когато го разглеждаме само по неговата външна страна, по онази негова външна страна, която обхващаме с поглед, когато вземем на помощ това, което става в нашия живот между раждането и смъртта. И невъзможно е да обгърнем с поглед вътрешните мотиви на историята и на живота, когато този поглед не е насочен върху онова, което като духовна същност стои в основата на външните физически събития. Описва се историята на света и в тази история на света също и събитията, които стават във физическия свят, и се казва, че тази история представя причини и следствия. Пристъпва се към събитията от второто десетилетие на 20-и век, като тези събития се представят като следствия на събитията от първото десетилетие и т. н.. Но колко много илюзия е възможна при този подход! Това е така, като че бихме гледали течаща вода, която произвежда вълни и бихме приемали всяка една вълна като следствие на предхождащата я; докато отдолу проникват силите, които произвеждат вълните. Така е. Онова, което става на определено място в историческото събитие или изобщо в човешкия живот, то се формира от духовния свят и по отношение на тези събития ние можем да говорим за причини и следствия само до много малка степен.
към текста >>

Но имаше един между тях, който притежаваше особено проникващ поглед за това надипляне и вълнуване на морската вода, за това, как духовните същества лудуваха в тези надиплящи се вълни, с техните гротескни за земния поглед форми, имаше чудесен поглед за начина, как това чисто величествено слънчево действие действаше съвместно с останалата природа, живееше и твореше в духовното действие и съзидание на тази раздвижена морска повърхност.
Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация. Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него. Благодарение на това те имаха тяхната сила. Но имаше един между тях, който притежаваше особено проникващ поглед за това надипляне и вълнуване на морската вода, за това, как духовните същества лудуваха в тези надиплящи се вълни, с техните гротескни за земния поглед форми, имаше чудесен поглед за начина, как това чисто величествено слънчево действие действаше съвместно с останалата природа, живееше и твореше в духовното действие и съзидание на тази раздвижена морска повърхност. Той живееше в това, което се вижда в тази светлинна природа на Слънцето, носена, бих искал да кажа, чрез тази водна атмосфера, която стига до дърветата и до пространствата между дървета по един начин, различен от този в другите местности. Тя отново проблясва, понякога като че играейки в цветовете на дъгата, от пространствата между дърветата.
към текста >>

236. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Но толкова повече те обръщаха внимание на онова, което в стария смисъл наричаха елементи: земя, вода, въздух, огън.
Онова, което духовното течение, за което говоря, прие от природата в душата, беше нещо напълно духовно-съобразно, то беше такова, че неговите представители навсякъде в природата виждаха не само отвлечени, мъртви, изразими в понятия природни закони, а едно живо действие и тъкане. Все още те малко обръщаха внимание на онова, което по-късно будеше възхищението на хората - нашите днешни химически елементи. Но толкова повече те обръщаха внимание на онова, което в стария смисъл наричаха елементи: земя, вода, въздух, огън. Обаче в момента, когато човек познава тези елементи не само чрез традиция в думи, а чрез една традиция, която е още пропита от най-древните мистерии, в същия момент той вижда онова, което наистина не съществува в нашите 70 до 80 химически елемента, но което съществува именно в онези четири елемента - светът на елементарните духове, светът на определени елементарни същества, в който човек се задълбочава веднага, когато се вживява в тези елементи.
към текста >>

И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма.
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма. И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа. И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън). И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
към текста >>

И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа.
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма. И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа. И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън). И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
към текста >>

И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън).
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма. И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа. И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън). И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
към текста >>

Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия.
Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс. Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят. Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия. И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
към текста >>

237. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Те най-многото изучават дали там има възвишения или не, дали има вода и си образуват хипотези за това.
И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят. Само Изтокът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили. В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от животните, които растат и ходят по Земята. В древни времена хората знаеха, че Луната не е само едно физическо небесно тяло, което се върти около Земята. Днес хората не се интересуват от нещо повече. Те най-многото изучават дали там има възвишения или не, дали има вода и си образуват хипотези за това. Но за нещо друго те не се интересуват даже и при Луната, която е най-близко до нас, камо ли пък за другите небесни тела, които се изучават само по отношение на техните физически условия. В древни времена това беше съвършено друго. Тогава човекът се чувстваше изцяло зависим от небесните тела, както днес той чувства, че е зависим от Земята.
към текста >>

238. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Всички външни твърди вещества са земни, а в момента на смъртта човекът живее в елементите земя, вода въздух и топлина.
За да подкрепя малко това, което искам да изложа, бих желал да начертая на дъската една схема[3]. В момента на смъртта, човекът още принадлежи на земната сфера. Всичко онова, което може да обхваща земното знание няма значение за човека в този момент. На Земята ние имаме различни вещества, метали и други вещества. В момента на смъртта всичкото това диференциране престава. Всички външни твърди вещества са земни, а в момента на смъртта човекът живее в елементите земя, вода въздух и топлина. Няколкото дни след смъртта си той се намира в синята сфера, сферата на мировата интелигенция. Човекът вижда своя собствен живот, той се намира между земната област и небесната област. Няколко дни след смъртта, той пристъпва в небесната сфера, най-напред в сферата на Луната. В тази сфера на Луната като човек ние най-напред срещаме истински мирови същества. Те са още много подобни на човека; защото по-рано ние вече сме били на Земята заедно със съществата, които няколко дни след нашата смърт срещаме тук в лунната сфера.
към текста >>

239. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ние можем да тръгнем оттам, че когато минава през смъртта - което всъщност трае съвсем късо време, - човекът продължава своето съществуване в елементите: земя, вода, огън и въздух.
Позволете ми, мои мили приятели, да продължа да допълвам малката скица, която започнах вчера. Ние можем да тръгнем оттам, че когато минава през смъртта - което всъщност трае съвсем късо време, - човекът продължава своето съществуване в елементите: земя, вода, огън и въздух. Това, което са диференцирани вещества на Земята, метали и всички други вещества, не съществува вече под тази форма в момента на смъртта. Всички твърди вещества са земя, всички течни вещества са вода, всички въздухообразни вещества са въздух и всички онези, които са топли, са огън. В момента на смъртта човекът започва да живее в това четворно диференциране на веществата. Той преминава след това в онази област, която вчера характеризирах като областта на мировата интелигентност. Мирови мисли се носят и живеят в областта, в която той навлиза и остава няколко дни.
към текста >>

Всички твърди вещества са земя, всички течни вещества са вода, всички въздухообразни вещества са въздух и всички онези, които са топли, са огън.
Позволете ми, мои мили приятели, да продължа да допълвам малката скица, която започнах вчера. Ние можем да тръгнем оттам, че когато минава през смъртта - което всъщност трае съвсем късо време, - човекът продължава своето съществуване в елементите: земя, вода, огън и въздух. Това, което са диференцирани вещества на Земята, метали и всички други вещества, не съществува вече под тази форма в момента на смъртта. Всички твърди вещества са земя, всички течни вещества са вода, всички въздухообразни вещества са въздух и всички онези, които са топли, са огън. В момента на смъртта човекът започва да живее в това четворно диференциране на веществата. Той преминава след това в онази област, която вчера характеризирах като областта на мировата интелигентност. Мирови мисли се носят и живеят в областта, в която той навлиза и остава няколко дни. След това минава в лунната област, която аз описах и оттам в сферата на Меркурий. Човекът навлиза в областта на звездите, първо в лунната сфера и тогава в меркуриевата сфера.
към текста >>

Когато имате това, което в Германия наричат газирана вода, вътре са малки перли, които са по-малко плътни от водата.
Това е разликата в тази територия, в която се намираме, че известна част от пространството е изпълнена или със столове, или от вас, друга част от пространството е празна. Когато махна столовете и вие дойдете тук, ще има само празно пространство. Това празно пространство е много по-разпространено в Космоса. Тук на Земята не се познава това, което трябва да се опознае във Всемира. Там пространството може да бъде изпразнено от самото себе си, така че никъде повече да няма пространство. Когато имате това, което в Германия наричат газирана вода, вътре са малки перли, които са по-малко плътни от водата. Тях ги виждате; вие не виждате водата, а перлите. Така и когато поглеждате в пространството, също може да не виждате. Но където се намира Слънцето, там няма пространство. Представете си, че тук е празното пространство на Всемира, но в това празно пространство няма нищо, няма и никакво пространство, така че фактически, когато навлезете в него, вие ще бъдете всмукани и ще изчезнете. Там съвсем няма нищо, там е място за всичко духовно.
към текста >>

240. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

То съвсем не е това, а нещата са такива, - аз ще направя едно банално сравнение - че ако имате газирана вода в едно шише и искате да видите водата, вие внимателно трябва да разгледате, къде тя точно свършва, иначе изобщо няма да я видите.
В слънчевата сфера човек реално започва да работи върху създаването на своята карма. Нашите сегашни физици ще трябва доста да се учудят, ако по някакъв начин им се отдаде възможност, наистина някога да дойдат на Слънцето. Защото всичко, което тук на Земята се научава за Слънцето, не е вярно. Слънцето било един вид горящо кълбо от газове. То съвсем не е това, а нещата са такива, - аз ще направя едно банално сравнение - че ако имате газирана вода в едно шише и искате да видите водата, вие внимателно трябва да разгледате, къде тя точно свършва, иначе изобщо няма да я видите. Какво всъщност виждате? Вие не виждате водата, а перлите на въглеродната киселина, които са по-редки от водата. Вие виждате по-рядкото, а по-гъстото не го виждате. Но как е при Слънцето? Когато погледнете към Слънцето, вие виждате Слънцето не затова, защото в празното пространство се намира едно сгъстено горящо кълбо от газове, а вие виждате Слънцето затова, защото то е особено разредено.
към текста >>

241. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

След като въпросната личност се взря в живота и тъкането на богинята Природа благодарение на получения лек слънчев удар и на полъха на това, което беше развивано в Школата от Шартр, и след това остави тази интуиция да действува по-нататък в нея, тя видя действието на елементите, земя, вода, въздух, огън, както те са били виждане в древните мистерии: мощното тъкане на елементите.
След като въпросната личност се взря в живота и тъкането на богинята Природа благодарение на получения лек слънчев удар и на полъха на това, което беше развивано в Школата от Шартр, и след това остави тази интуиция да действува по-нататък в нея, тя видя действието на елементите, земя, вода, въздух, огън, както те са били виждане в древните мистерии: мощното тъкане на елементите. След това тя видя тайните на човешката душа, видя онези 7 Същества, за които се знаеше, че те са великите небесни Учители на човешкия род. Това хората знаеха през първите християнски столетия. Тогава не се говореше за такива абстрактни учения, както това става днес, когато се учи нещо чрез понятия и идеи. През тези християнски столетия се говореше за това, че хората са поучавани от духовния свят чрез богините Диалектика, Риторика, Граматика, Аритметика, Геометрия, Астрология или Астрономия и Музика. Хората не си представяха тези 7 Същества абстрактно, както по-късно: те ги виждаха, гледаха ги пред себе си, не мога да кажа в плът, а като духовни същества.
към текста >>

242. Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час GA_245 Указания за езотеричното обучение

Както ледът е само сгъстена вода, така камъкът е само една сгъстена мисъл на Бога.
Обаче всяко вещество все пак е по-плътно по отношение на душата. Не плътното е трайното, а «финото, ефирното». Камъкът, който считаме за вещество, отминава като вещество. Ала мисълта за камъка, която живее в душата, остава. Бог е мислил тази мисъл и от нея е направил твърдия камък. Както ледът е само сгъстена вода, така камъкът е само една сгъстена мисъл на Бога. Всички неща са такива сгъстени мисли на Бога. «Висшето Себе» обаче разтапя всички неща и тогава в него живеят Божиите мисли. И щом като Себето е изтъкано от такива Божии мисли, тогава то е «по-фино от етера».
към текста >>

243. Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието GA_245 Указания за езотеричното обучение

Което сега са твърди скали, някога е течало като вода.
Това налага мислено да отидем назад във времето и да се пренесем в Лемурийското време. Тогава нещата на Земята са изглеждали съвсем другояче. Което сега са твърди скали, някога е течало като вода. Въздух в днешния смисъл е нямало; Земята била обгърната в горещи пари. Много метали, които днес са твърди, там са били във форма на пара или са текли като вода. Парната атмосфера била проникната от етерни течения, както днес от въздушни течения. На тази Земя вече живеел човекът. Но той бил един вид риба-птица и се движел плувайки или носейки се в атмосферата.
към текста >>

Много метали, които днес са твърди, там са били във форма на пара или са текли като вода.
Това налага мислено да отидем назад във времето и да се пренесем в Лемурийското време. Тогава нещата на Земята са изглеждали съвсем другояче. Което сега са твърди скали, някога е течало като вода. Въздух в днешния смисъл е нямало; Земята била обгърната в горещи пари. Много метали, които днес са твърди, там са били във форма на пара или са текли като вода. Парната атмосфера била проникната от етерни течения, както днес от въздушни течения. На тази Земя вече живеел човекът. Но той бил един вид риба-птица и се движел плувайки или носейки се в атмосферата. Тогава настъпва едно важно събитие в човешкото развитие - човекът си изгражда кожа и така се отделя от околния свят като едно самостоятелно същество. Дотогава човекът не е бил отделен от околната среда и теченията на целия свят са го прониквали; тогава обаче той се отделя чрез кожата.
към текста >>

244. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Ние сме към 90 % вода, ако мога така да кажа.
За какво става дума тук, ще разберем по-добре, когато ви обърна внимание, че като хора ние не сме тези яки, набити и твърди тела, които обикновено мислим, че сме. Ние сме съставени приблизително до 90 % от течност и твърдите съставни части от около 10 % са потопени в тази течност и плуват в нея. Така че за твърдия състав при човека можем да говорим само в един неопределен смисъл. Ние сме към 90 % вода, ако мога така да кажа. И в тази вода пулсира известна част въздух, а също и топлина.
към текста >>

И в тази вода пулсира известна част въздух, а също и топлина.
За какво става дума тук, ще разберем по-добре, когато ви обърна внимание, че като хора ние не сме тези яки, набити и твърди тела, които обикновено мислим, че сме. Ние сме съставени приблизително до 90 % от течност и твърдите съставни части от около 10 % са потопени в тази течност и плуват в нея. Така че за твърдия състав при човека можем да говорим само в един неопределен смисъл. Ние сме към 90 % вода, ако мога така да кажа. И в тази вода пулсира известна част въздух, а също и топлина.
към текста >>

Ако така си представите човека, който в минимална част е твърдо тяло, в по-голямата част е вода, въздух и вибрираща вътре в тях топлина, тогава вече няма да намирате толкова невероятно, че в него има нещо още по-фино.
Ако така си представите човека, който в минимална част е твърдо тяло, в по-голямата част е вода, въздух и вибрираща вътре в тях топлина, тогава вече няма да намирате толкова невероятно, че в него има нещо още по-фино. И това по-фино нещо сега аз ще назова етерно тяло. Това етерно тяло е по-фино от въздуха, то е така фино, че ни прониква, без ние в обикновения живот да знаем това. Именно това етерно тяло по време на будност се намира във вътрешно закономерно движение в цялата останала част на човешкото тяло, само не в главата. В главата етерното тяло е във вътрешен покой.
към текста >>

Това, което често е описвано от хора, които са потъвали във вода, които са се давили; а именно че виждат в обратен ред своя живот в подвижни картини - тук може систематично да бъде изградено, така че човек да може да види всички резултати от своя съвременен земен живот.
Който медитира дълго време по посочения начин, той идва до положението постепенно да оформя образи и картини в спокойното етерно тяло на главата. В книгата, която цитирах, аз наричам това имагинации. И тези имагинации, които се изживяват в етерното тяло независимо от физическото тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме. То ни поставя в положение напълно да се абстрахираме от физическото си тяло и да обхванем с вътрешен поглед назад чак до раждането нашия живот с неговите действия, с неговото движение, както при една картина. Това, което често е описвано от хора, които са потъвали във вода, които са се давили; а именно че виждат в обратен ред своя живот в подвижни картини - тук може систематично да бъде изградено, така че човек да може да види всички резултати от своя съвременен земен живот.
към текста >>

245. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Не трябва, нека използваме един банален израз, да изхвърляме детето заедно с мръсната вода.
Ние нямаме основания за отхвърляне на ясновидски опитности очевидно не. Нашият единствен дълг е да стигнем до същината на такива опитности, когато те се използват за подпомагане целите на личната суета, или когато външният ход на събитията безспорно доказва, че тези опитности са били неверни. Не трябва, нека използваме един банален израз, да изхвърляме детето заедно с мръсната вода. Нашето Общество в никакъв случай не трябва да се превръща в организация за научна теория. Тук също можете да видите, че тази опасност може лесно да възникне.
към текста >>

Във връзка с това, ние стоим в момент с огромно значение, а именно, че трябва да обърнем внимание на поговорката: Не изхвърляйте детето заедно с мръсната вода!
Това обаче не означава, че никога не трябва да опитваме да разкрием дали самите ние не сме нечие превъплъщение. Но просто да гледаме една личност, търсейки друга, не е от полза. Това е лесният път. Правилният път е да се стараем да достигнем точката, където започваме да откриваме определени тайни от нашия собствен живот. Тогава несъмнено ще имаме напредък. Във връзка с това, ние стоим в момент с огромно значение, а именно, че трябва да обърнем внимание на поговорката: Не изхвърляйте детето заедно с мръсната вода!
към текста >>

246. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Тя трябвало да носи вода, но в продупчени съдове, така че когато стигала до своята цел, в тях не била останала никаква вода; и той трябвало да прави това година след година.
Един човек на име Пол отишъл един ден при отец Антониус, желаейки да прилича на негова кукла. Той си придал вид на много глуповат човек. Антониус обаче приел този човек като кукла ние ще го наричаме Пол Глупакът и го карал година след година да изпълнява определени задачи. Не мисля, че много от вас биха се забавлявали изпълнявайки задачите, които Отец Антониус поставял пред своята кукла! Тя трябвало да носи вода, но в продупчени съдове, така че когато стигала до своята цел, в тях не била останала никаква вода; и той трябвало да прави това година след година. Трябвало да шие дрехи и когато били готови, да ги разшива; година след година, той трябвало да носи камъни нагоре по планините и достигайки върха, да ги пуска да се търкалят към първоначалните им места. Последствието било, че Пол Глупакът претърпял огромно задълбочаване на душата и осъзнал, че надигащите се от подсъзнанието му сили постепенно го превръщали в човек на мъдростта. Пол Глупакът станал Пол Мъдрецът.
към текста >>

247. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

" Другата от жените насочва погледа си над покритото със сняг поле, над замръзналата вода, върху дърветата покрити с ледени шушулки, и от нейната уста се изтръгват думите, в пълна самозабрава на това, което чувства, в пълна самозабрава на това, което може да чувствува като замръзване чрез външния физически ландшафт: "колко чудно красив е ландшафтът около нас!
Едната от жените, която стои там, притиска крайниците о тялото си; тя се свива и изказва думите: "Студено ми е! " Другата от жените насочва погледа си над покритото със сняг поле, над замръзналата вода, върху дърветата покрити с ледени шушулки, и от нейната уста се изтръгват думите, в пълна самозабрава на това, което чувства, в пълна самозабрава на това, което може да чувствува като замръзване чрез външния физически ландшафт: "колко чудно красив е ландшафтът около нас! " Ние чувствуваме, че в сърцето и се влива топлина, защото тя забравя всичко, което би могло да чувствува чрез физическия мраз и чрез физическото влияние. Тя е изцяло завладяна в нейната вътрешност от извънредно голямата красота на този замръзнал ландшафт.
към текста >>

248. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

При издишването мозъчната вода отива в канала на гръбначния мозък, в една дълга торба, която има вся какви разпъваеми, раздърпващи се места; мозъчната вода прониква надолу, прониква до вените на тялото.
При издишването мозъчната вода отива в канала на гръбначния мозък, в една дълга торба, която има вся какви разпъваеми, раздърпващи се места; мозъчната вода прониква надолу, прониква до вените на тялото. Това, което става там, аз го описвам като един външен процес. Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган. Обикновеното съзнание е тук сянкообразно, то не знае нищо за това, обаче душата и духът участвуват в този процес. Този процес изглежда като хаотичен. Това, което пулсира там насам и нататък, протича при всеки човек във формата на музиката.
към текста >>

Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган.
При издишването мозъчната вода отива в канала на гръбначния мозък, в една дълга торба, която има вся какви разпъваеми, раздърпващи се места; мозъчната вода прониква надолу, прониква до вените на тялото. Това, което става там, аз го описвам като един външен процес. Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган. Обикновеното съзнание е тук сянкообразно, то не знае нищо за това, обаче душата и духът участвуват в този процес. Този процес изглежда като хаотичен. Това, което пулсира там насам и нататък, протича при всеки човек във формата на музиката. В този процес живее вътрешна музика. И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/.
към текста >>

Това подсъзнателно знание на душата е всъщност същинския импулс на художествената фантазия, като музикалният живот се разиграва между гръбначния стълб и главния мозък, където се вливат кръвта и мозъчната вода, така че нервът е приведен в трептене, което звучи нагоре към мозъка.
В този процес живее вътрешна музика. И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/. В него живее тонът, подсъзнателният жизнен дъжд на музиката, в която тече душата. Нашата психология се намира още напълно в елементарното; нещата, които хвърлят светлина върху живота на художника, тя има още да ги изследва с помощта на ясновидството. Изживяването на човека е нещо сложно. Това подсъзнателно знание на душата е всъщност същинския импулс на художествената фантазия, като музикалният живот се разиграва между гръбначния стълб и главния мозък, където се вливат кръвта и мозъчната вода, така че нервът е приведен в трептене, което звучи нагоре към мозъка. Ако свържем това с възможността за по-висшето възприятие, в него живее повече вътрешна музика, която бива вкусвана, отколкото в обективния импулс, от който е родена човешката душа, когато човекът слиза от духовния живот и чрез раждането, съответно чрез зачатието влиза във физическото съществуване. Душата влиза в съществуването, като се научава да свири на инструмента на физическото тяло.
към текста >>

И какво става, когато се извършва цялото това движение, това трептение на мозъчната вода, която се издига нагоре?
И какво става, когато се извършва цялото това движение, това трептение на мозъчната вода, която се издига нагоре? Какво става там във взаимното отношение между нервите и сетивата? Когато нервната вълна удря външните сетива да се отбележи, че още не сетивното възприятие -, когато нервната вълна просто удря в будното състояние, там живее подсъзнателното и бива заглушено от възприятието: поезия! Между сетивата и нервната система има една област, където човекът твори несъзнателно поезия. Нервната вълна се влива в неговите сетива тя протича несъзнателно, това може да бъде установено физиологично -, този живот протича в сетивата и е произвеждане на поезия: човекът живее създавайки вътрешна поезия. И поетическото творчество е извличането нагоре на този несъзнателен живот.
към текста >>

При издишването трябва да имаме предвид, че мозъчната вода прониква надолу в тялото в силите, които идват срещу нея от тялото, и в силите, чрез които човек застава във външния свят, дали с разкрачени крака, с прегънати мишници, или дали като дете пълзим или дали превръщаме тази статика на пълзенето в статика на правото стоене.
Аз описах това при процеса на дишането. При издишването трябва да имаме предвид, че мозъчната вода прониква надолу в тялото в силите, които идват срещу нея от тялото, и в силите, чрез които човек застава във външния свят, дали с разкрачени крака, с прегънати мишници, или дали като дете пълзим или дали превръщаме тази статика на пълзенето в статика на правото стоене. Ние стоим във външното състояние на равновесието. Това, което тук донасят насреща като вътрешни сили вълните, които са вдишвани, на него почива това, което се оформя в скулптурата и архитектурата. Емоционалното чувство, което живее в човека, когато той преминава в движение, но задържа движението в покой, то бива изразено в скулптурата. Това е вътрешно изживяване, което е свързано с формите на тялото. Ние познаваме това само тогава, когато сме свикнали да развием възприемането и мисленето в спокойна представа на формата.
към текста >>

249. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Мозъчната вода, в която иначе е положен мозъкът, прониква надолу, изтласква кръвта към вените на долното тяло като се влива в канала на гръбначния мозък при издишването.
Нека се опитаме да доведем това пред нашия поглед във връзка с музикалното изкуство. През време когато човек развива музикални или други представи и има възприятия в обикновеното съзнание, вътре в неговото тяло стават сложни процеси, сложни състояния. Той не знае нищо за тях, но те стават. Ясновиждащото съзнание прониква до това вътрешно, сложно, чудно изживяване на тялото. Мозъчната вода, в която иначе е положен мозъкът, прониква надолу, изтласква кръвта към вените на долното тяло като се влива в канала на гръбначния мозък при издишването. При вдишването всичко бива изтласкано нагоре. Получава се един чудесен ритъм, който придружава всичко, което мислим и възприемаме. Това дишане, тази пластика в нейната ритмика прониква в мозъка и отново излиза от него. Става един процес, който съдействува в човешкото изживяване. Това е нещо, което става в подсъзнанието и за което душата не знае нищо.
към текста >>

250. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Това, което лежи на основата на музикалното чувствуване, може да бъде обяснено така: всеки път, когато издишваме, мозъкът, черепното пространство, вътрешното пространство на главата е заставено чрез издишването да остави вода, в която е потопен мозъкът, да слезе надолу през канала на гръбначния мозък чак до областта на диафрагмата, предизвикано е едно слизане на мозъчната вода.
Съществува напълно обективният факт, че в нашия организъм става едно такова действие, което постъпва по духовни закони на копирането. При музиката това е особено забележително. Ние вярваме, че при насладата изпитана от музиката участвува ухото и може би нервната система на нашия мозък. Физиологията се намира в тази област изцяло още в своето начало, тя ще стигне до определена висота едвам тогава, когато в тази физиологична и биологична област се влеят художествените мисли. На основата на музикалното изживяване лежи нещо съвършено друго отколкото само процесът на чуването и онова, което става в нервната система на нашия мозък. Това, което лежи на основата на музикалното чувствуване, може да бъде обяснено така: всеки път, когато издишваме, мозъкът, черепното пространство, вътрешното пространство на главата е заставено чрез издишването да остави вода, в която е потопен мозъкът, да слезе надолу през канала на гръбначния мозък чак до областта на диафрагмата, предизвикано е едно слизане на мозъчната вода. На вдишването отговаря отново обратния процес: мозъчната вода бива изтласкана към мозъка. Съществува едно непрестанно вълнуване надолу и нагоре на мозъчната вода. Ако това не би било така, мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, колкото е необходимо, за да не бъдат премазани намиращите се от долната страна кръвни артерии; ако мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, тези кръвни артерии биха били премазани. Тази мозъчна вода се вълнува нагоре и надолу в арахноидното пространство, в разширения, които са еластични и по-малко еластични, така щото при изкачването и при слизането мозъчната вода тече през по-малко еластични разширения. Това дава един чудесен вид действие, което протича в един ритъм.
към текста >>

На вдишването отговаря отново обратния процес: мозъчната вода бива изтласкана към мозъка.
При музиката това е особено забележително. Ние вярваме, че при насладата изпитана от музиката участвува ухото и може би нервната система на нашия мозък. Физиологията се намира в тази област изцяло още в своето начало, тя ще стигне до определена висота едвам тогава, когато в тази физиологична и биологична област се влеят художествените мисли. На основата на музикалното изживяване лежи нещо съвършено друго отколкото само процесът на чуването и онова, което става в нервната система на нашия мозък. Това, което лежи на основата на музикалното чувствуване, може да бъде обяснено така: всеки път, когато издишваме, мозъкът, черепното пространство, вътрешното пространство на главата е заставено чрез издишването да остави вода, в която е потопен мозъкът, да слезе надолу през канала на гръбначния мозък чак до областта на диафрагмата, предизвикано е едно слизане на мозъчната вода. На вдишването отговаря отново обратния процес: мозъчната вода бива изтласкана към мозъка. Съществува едно непрестанно вълнуване надолу и нагоре на мозъчната вода. Ако това не би било така, мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, колкото е необходимо, за да не бъдат премазани намиращите се от долната страна кръвни артерии; ако мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, тези кръвни артерии биха били премазани. Тази мозъчна вода се вълнува нагоре и надолу в арахноидното пространство, в разширения, които са еластични и по-малко еластични, така щото при изкачването и при слизането мозъчната вода тече през по-малко еластични разширения. Това дава един чудесен вид действие, което протича в един ритъм. С изключение на главата и крайниците, целият човешки организъм се изразява в този ритъм.
към текста >>

Съществува едно непрестанно вълнуване надолу и нагоре на мозъчната вода.
Ние вярваме, че при насладата изпитана от музиката участвува ухото и може би нервната система на нашия мозък. Физиологията се намира в тази област изцяло още в своето начало, тя ще стигне до определена висота едвам тогава, когато в тази физиологична и биологична област се влеят художествените мисли. На основата на музикалното изживяване лежи нещо съвършено друго отколкото само процесът на чуването и онова, което става в нервната система на нашия мозък. Това, което лежи на основата на музикалното чувствуване, може да бъде обяснено така: всеки път, когато издишваме, мозъкът, черепното пространство, вътрешното пространство на главата е заставено чрез издишването да остави вода, в която е потопен мозъкът, да слезе надолу през канала на гръбначния мозък чак до областта на диафрагмата, предизвикано е едно слизане на мозъчната вода. На вдишването отговаря отново обратния процес: мозъчната вода бива изтласкана към мозъка. Съществува едно непрестанно вълнуване надолу и нагоре на мозъчната вода. Ако това не би било така, мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, колкото е необходимо, за да не бъдат премазани намиращите се от долната страна кръвни артерии; ако мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, тези кръвни артерии биха били премазани. Тази мозъчна вода се вълнува нагоре и надолу в арахноидното пространство, в разширения, които са еластични и по-малко еластични, така щото при изкачването и при слизането мозъчната вода тече през по-малко еластични разширения. Това дава един чудесен вид действие, което протича в един ритъм. С изключение на главата и крайниците, целият човешки организъм се изразява в този ритъм. С изключение на главата и крайниците, целият човешки организъм се изразява в този ритъм.
към текста >>

Тази мозъчна вода се вълнува нагоре и надолу в арахноидното пространство, в разширения, които са еластични и по-малко еластични, така щото при изкачването и при слизането мозъчната вода тече през по-малко еластични разширения.
На основата на музикалното изживяване лежи нещо съвършено друго отколкото само процесът на чуването и онова, което става в нервната система на нашия мозък. Това, което лежи на основата на музикалното чувствуване, може да бъде обяснено така: всеки път, когато издишваме, мозъкът, черепното пространство, вътрешното пространство на главата е заставено чрез издишването да остави вода, в която е потопен мозъкът, да слезе надолу през канала на гръбначния мозък чак до областта на диафрагмата, предизвикано е едно слизане на мозъчната вода. На вдишването отговаря отново обратния процес: мозъчната вода бива изтласкана към мозъка. Съществува едно непрестанно вълнуване надолу и нагоре на мозъчната вода. Ако това не би било така, мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, колкото е необходимо, за да не бъдат премазани намиращите се от долната страна кръвни артерии; ако мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, тези кръвни артерии биха били премазани. Тази мозъчна вода се вълнува нагоре и надолу в арахноидното пространство, в разширения, които са еластични и по-малко еластични, така щото при изкачването и при слизането мозъчната вода тече през по-малко еластични разширения. Това дава един чудесен вид действие, което протича в един ритъм. С изключение на главата и крайниците, целият човешки организъм се изразява в този ритъм. С изключение на главата и крайниците, целият човешки организъм се изразява в този ритъм. Това, което се влива като тон през ухото, което живее в нас като тонова представа, се превръща в музика, когато се среща с външната музика, която се изпълнява чрез това, че целият организъм е един чудесен музикален инструмент, както аз току що описах това.
към текста >>

251. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Тогава нещата изглеждаха така, че през зимата, във времето, което съответствува на нашата Коледа, човекът имаше приблизително следното усещане: Ето, сега Земната душа се съединява със Земята; сега Земята се загръща със своята снежна мантия, която за днешния човек не представлява нищо друго, освен замръзнала вода.
Обаче в замяна на това човекът започна да съизживява годишните времена, годишния цикъл много по-интензивно, отколкото досега, нещо, за което напоследък често съм говорил тук.*7 Всъщност днешният човек се е превърнал в същински дъждовен червей естествено, това е само една метафора той се е превърнал в дъждовен червей, защото продължава да живее по такъв затворен начин, че не усеща абсолютно нищо от процесите в природния свят, докато червеят все пак излиза в горния пласт на почвата, когато завалят дъждовете. Той констатира само най-драстичните промени във времето и неприятно се изненадва, примерно, ако дъждът го завари без чадър; да, ние се съобразяваме само със зимния сняг, с летните горещини и т.н. Следователно, ние имаме една крайно бедна представа за годишния цикъл. Ние просто не живеем с него, него съизживяваме с цялата си човешка същност. А през Древно-персийската епоха ние можехме да правим това именно с цялата си човешка същност. Тогава нещата изглеждаха така, че през зимата, във времето, което съответствува на нашата Коледа, човекът имаше приблизително следното усещане: Ето, сега Земната душа се съединява със Земята; сега Земята се загръща със своята снежна мантия, която за днешния човек не представлява нищо друго, освен замръзнала вода. Обаче тогава снежната мантия действително беше дрехата, която Земята обличаше, за да се разграничи от Космоса, за да развие един свой, самостоятелен живот в Космоса, понеже през есенните месеци, включително до времето на нашия Коледен празник, душата на Земята беше плътно свързана с планетарното тяло на Земята. Хората ясно усещаха: Ето, сега душата на Земята се съединява с тялото на Земята. И самият човек също трябваше да прибере своята душа в рамките на онези жизнени процеси, които се разиграваха в тялото на Земята. Под снежната мантия човекът усещаше, бих казал, как душата на Земята се прибира в тялото на Земята. В душевен смисъл снежната мантия ставаше напълно прозрачна и човекът можеше да вижда през нея.
към текста >>

Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език.
И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха. Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено. За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света. Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език. Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло. Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език. Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави. Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли. Онова, което човекът налива в своята глава, е извлечено от мисловното море на света.
към текста >>

252. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

Гномите в елемента „земя“, Уиндините в елемента „вода“, Силфите в елемента „въздух“ и Саламандрите в елемента „огън“.
Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са по-низша еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния, или „етерен“ свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Рудолф Щайнер нарича тези Същества „елементарни Духове“, или „природни Духове“, макар че подобни имена са „крайно неподходящи“. Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента „земя“, Уиндините в елемента „вода“, Силфите в елемента „въздух“ и Саламандрите в елемента „огън“.
към текста >>

През Хиперборейската епоха част от етера се сгъстява във въздух, а част от този въздух по-късно се сгъстява във вода.
През Хиперборейската епоха част от етера се сгъстява във въздух, а част от този въздух по-късно се сгъстява във вода. На този етап от своята еволюция, човекът е съставен от различни видове етер; физическите субстанции все още не съществуват. Определени животни и растения (далечни предшественици на сегашните) също имат своето място в живота на Земята.
към текста >>

253. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

После идва течността, която се нарича окултно Вода.
Първо имаме твърдост. Тя се нарича окултно Земя. Но според окултиста това не е орна почва, а състояние на твърдостта. Всички твърди налични части на физическото тяло се наричат също Земя. Например костите, мускулите и т. н. После идва течността, която се нарича окултно Вода. Всичко, което е течно, се нарича Вода. Например кръвта. На трето място имаме газообразно състояние, наречено окултно Въздух.
към текста >>

Всичко, което е течно, се нарича Вода.
Тя се нарича окултно Земя. Но според окултиста това не е орна почва, а състояние на твърдостта. Всички твърди налични части на физическото тяло се наричат също Земя. Например костите, мускулите и т. н. После идва течността, която се нарича окултно Вода. Всичко, което е течно, се нарича Вода. Например кръвта. На трето място имаме газообразно състояние, наречено окултно Въздух.
към текста >>

Ако се нажежи достатъчно, за да се разтопи, тогава то се превръща окултно във Вода.
След това окултистът отива нагоре към по-висшите и фини тела; над Въздуха той се издига към по-фини състояния. Ако искаме да си изясним това, трябва да разгледаме някой метал, например оловото. Оловото е окултна Земя. Ако се нажежи достатъчно, за да се разтопи, тогава то се превръща окултно във Вода. Когато започне да се изпарява, в окултен смисъл то се превръща във Въздух. Въздухът е това, което може да се получи от всяко тяло. Ако Въздухът се разшири още повече, той става все по-фин и тогава настъпва едно ново състояние. Окултистът го нарича Огън. Това е първото етерно състояние.
към текста >>

Това, което живее във физическото тяло, на окултен език се състои от Земя, Вода и Въздух.
Така в окултизма имаме седем различни състояния. Това, че в една субстанция нещо е живот, се обяснява с Жизнения етер. Това, което живее във физическото тяло, на окултен език се състои от Земя, Вода и Въздух. Това, което живее в етерното тяло, се състои от Огън, Светлинен етер, Химически етер и Жизнен етер. Така виждаме физическото тяло и етерното тяло едновременно обединени и разделени. Астралът може да слезе до Огъня, но не до Водата, Земята и Въздуха. Физическото от своя страна може да се издигне до Огъня. Да си изясним как физическото се издига към Огъня в пара или окултно във Въздух.
към текста >>

254. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Представете си един съд с вода.
Зад нашия сетивен свят и зад астралния свят се намира един свят на тоновете, девакана. Никога не би имало сърце, нито далак, ако нямахме етерно тяло. Представете си един съд с вода. Вие предизвиквате в него водовъртеж и ако бихте могли да го задържите за кратко време, ще получите едно образувание. От астралния организъм произлизат черният дроб и мозъкът. Тук откривате отново горе и долу. Привидно отдалечени, нещата са свързани по забележителен начин. Например сърцето е един неволеви мускул, а мислим, че физически то е движещото.
към текста >>

255. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Само помислете: Когато вдишваме, притискаме диафрагмата си надолу и изтласкваме мозъчната вода към главата, така че с процеса на дишане имаме непрестанно движение на мозъчната вода нагоре и надолу.
Но не трябва да забравяме, че дишането е процес, който се осъществява в ритмичната система. Тази средна система от човешкото устройство граничи, от една страна, с нервно-сетивната система, с мозъчната система. Между ритмичната и нервно-сетивната система се осъществява взаимодействие. От друга страна, ритмичната система граничи с цялата система на крайниците и веществообменната система. И тази взаимна връзка се отразява и върху физическите процеси. Само помислете: Когато вдишваме, притискаме диафрагмата си надолу и изтласкваме мозъчната вода към главата, така че с процеса на дишане имаме непрестанно движение на мозъчната вода нагоре и надолу. Това е също и едно непрекъснато съдействие на ритмично-то движение на мозъчната вода с онова, което се нарича органи на представните възможности. От друга страна имаме непрестанно взаимоизтласкване на слизащата надолу мозъчна вода с всичко, което циркулира в кръвта, във веществообменната система. Това вътрешно изживяване, мислено органично, се намира в много по-голяма взаимна връзка с музикалното, отколкото човек би си помислил. И тази връзка се осъществява по следния начин. Музикалното се проявява в степента, до която дишането се приближава към главата и в която нервно-сетивният живот се приближава към гореспоменатото съдействие, а същинският ритмичен елемент се проявява в същата степен, в която ритмичната система се приближава към системата на крайниците.
към текста >>

Това е също и едно непрекъснато съдействие на ритмично-то движение на мозъчната вода с онова, което се нарича органи на представните възможности.
Тази средна система от човешкото устройство граничи, от една страна, с нервно-сетивната система, с мозъчната система. Между ритмичната и нервно-сетивната система се осъществява взаимодействие. От друга страна, ритмичната система граничи с цялата система на крайниците и веществообменната система. И тази взаимна връзка се отразява и върху физическите процеси. Само помислете: Когато вдишваме, притискаме диафрагмата си надолу и изтласкваме мозъчната вода към главата, така че с процеса на дишане имаме непрестанно движение на мозъчната вода нагоре и надолу. Това е също и едно непрекъснато съдействие на ритмично-то движение на мозъчната вода с онова, което се нарича органи на представните възможности. От друга страна имаме непрестанно взаимоизтласкване на слизащата надолу мозъчна вода с всичко, което циркулира в кръвта, във веществообменната система. Това вътрешно изживяване, мислено органично, се намира в много по-голяма взаимна връзка с музикалното, отколкото човек би си помислил. И тази връзка се осъществява по следния начин. Музикалното се проявява в степента, до която дишането се приближава към главата и в която нервно-сетивният живот се приближава към гореспоменатото съдействие, а същинският ритмичен елемент се проявява в същата степен, в която ритмичната система се приближава към системата на крайниците.
към текста >>

От друга страна имаме непрестанно взаимоизтласкване на слизащата надолу мозъчна вода с всичко, което циркулира в кръвта, във веществообменната система.
Между ритмичната и нервно-сетивната система се осъществява взаимодействие. От друга страна, ритмичната система граничи с цялата система на крайниците и веществообменната система. И тази взаимна връзка се отразява и върху физическите процеси. Само помислете: Когато вдишваме, притискаме диафрагмата си надолу и изтласкваме мозъчната вода към главата, така че с процеса на дишане имаме непрестанно движение на мозъчната вода нагоре и надолу. Това е също и едно непрекъснато съдействие на ритмично-то движение на мозъчната вода с онова, което се нарича органи на представните възможности. От друга страна имаме непрестанно взаимоизтласкване на слизащата надолу мозъчна вода с всичко, което циркулира в кръвта, във веществообменната система. Това вътрешно изживяване, мислено органично, се намира в много по-голяма взаимна връзка с музикалното, отколкото човек би си помислил. И тази връзка се осъществява по следния начин. Музикалното се проявява в степента, до която дишането се приближава към главата и в която нервно-сетивният живот се приближава към гореспоменатото съдействие, а същинският ритмичен елемент се проявява в същата степен, в която ритмичната система се приближава към системата на крайниците.
към текста >>

256. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Вчера вече загатнах как ритъмът, който изживяваме музикално, съответства на вътрешния ритъм на изкачване и слизане на мозъчната вода и на взаимовръзката, която има мозъчната вода с процесите в мозъка, от една страна, а от друга - с тези във веществообменната система чрез посредничеството на кръвоносната система.
Вчера вече загатнах как ритъмът, който изживяваме музикално, съответства на вътрешния ритъм на изкачване и слизане на мозъчната вода и на взаимовръзката, която има мозъчната вода с процесите в мозъка, от една страна, а от друга - с тези във веществообменната система чрез посредничеството на кръвоносната система. В тази връзка може да се обърне внимание на индивидуално степенуваните форми на човешкото устройство. Най-значимата ни ритмична система е дихателната система и всъщност ако само малко обърнат внимание на това, за повечето хора не ще представлява трудност да установят как ходът на мисълта, дори и най-логичният ход на мисълта, както и най-повлияният от чувствата ход на мисълта, оказва въздействие върху дихателния процес. Дихателният процес също стои в непосредствена или опосредствана връзка с всичко, което човек изживява музикално. По тази причина специфичният начин на дишане при един или друг тип хора хвърля светлина върху музикалното им изживяване.
към текста >>

257. ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

За да може да възприеме тона в собствената му същност, човек би трябвало да се приучи да го възприема по възможност във вода или в по-течен, влажен въздух.
Пред нас лежи известна трудност, тъй като материалите, които използваме за музикалните инструменти, в своето възникване представляват нещо вторично. Трябва да сме наясно за това, че ние всъщност не възприемаме действителния тон. Мисля, че в една от последните лекции[2] казах: Всъщност ние възприемаме тона така, както той се проявява или манифестира във въздуха. А измежду земните елементи въздухът като такъв не е най-подходящият медиум за тона. Тонът би могъл да бъде възприет адекватно едва в неговия собствен етер. За да може да възприеме тона в собствената му същност, човек би трябвало да се приучи да го възприема по възможност във вода или в по-течен, влажен въздух. Защото той в действителност се намира там.
към текста >>

Един вид материал всмуква повече вода, друг - по-малко.
И така, трябва да кажем, че се касае за това да се изучи дървото още от неговото възникване и да се изучи структурата на дървесния материал, който произлиза от водния елемент, влажния елемент, който всъщност е действителният носител на тона. Например едно средство това да се направи по чисто външен начин, е да се проучи всмукателната способност за влага на съответния дървесен материал. Един вид материал всмуква повече вода, друг - по-малко. Дори само от това би могло да произлезе нещо, но това все още ще е много грубо.
към текста >>

258. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Онзи, който вярва, че мислите са само в главите на хората, страда от същия предразсъдък като някой, който вярва, че глътката вода, с която той утолява жаждата си, е произлязла от неговия език, а не се е изляла в устата му от стомната.
Един предразсъдък на днешното просветено човечество е, че мислите обитават главата. Ние не бихме разбрали нищо за нещата, ако тези мисли бяха само в главите на хората. Онзи, който вярва, че мислите са само в главите на хората, страда от същия предразсъдък като някой, който вярва, че глътката вода, с която той утолява жаждата си, е произлязла от неговия език, а не се е изляла в устата му от стомната. Така смешно е да се твърди, че мислите се пораждат в главата на човека, както е смешно да се каже - когато утолявам жаждата с глътка вода, която имам в стомната, - че водата е възникнала в моята уста. Мислите се простират в света. Мислите са управляващите сили в нещата. И нашият мисловен орган е само нещо, което черпи от космическия резервоар на мисловните сили, който приема мислите. Ние не трябва да говорим за мислите така, сякаш са нещо, което принадлежи само на човека.
към текста >>

Така смешно е да се твърди, че мислите се пораждат в главата на човека, както е смешно да се каже - когато утолявам жаждата с глътка вода, която имам в стомната, - че водата е възникнала в моята уста.
Един предразсъдък на днешното просветено човечество е, че мислите обитават главата. Ние не бихме разбрали нищо за нещата, ако тези мисли бяха само в главите на хората. Онзи, който вярва, че мислите са само в главите на хората, страда от същия предразсъдък като някой, който вярва, че глътката вода, с която той утолява жаждата си, е произлязла от неговия език, а не се е изляла в устата му от стомната. Така смешно е да се твърди, че мислите се пораждат в главата на човека, както е смешно да се каже - когато утолявам жаждата с глътка вода, която имам в стомната, - че водата е възникнала в моята уста. Мислите се простират в света. Мислите са управляващите сили в нещата. И нашият мисловен орган е само нещо, което черпи от космическия резервоар на мисловните сили, който приема мислите. Ние не трябва да говорим за мислите така, сякаш са нещо, което принадлежи само на човека. Трябва да говорим за мислите така, че да сме наясно: Мислите са като световногосподстващи сили, които са разпрострени навсякъде в космоса.
към текста >>

259. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Потопът означава огромна кондензация на масите, от мъгли, във вода.
Човек все още е имал някакво ясновиждане: въздухът е бил наситен с водни изпарения. С този гъст, водняв въздух, Слънцето и звездите не са били могли да бъдат виждани: не е било възможно да се образува дъга: гъсти, тежки, мъгливи маси, покривали Земята. Ето защо легендата разказва за Нифлхейм, за мъгливия дом. След това водите, които били разпростряни из въздуха, се кондензират. Те покриват Атлантида. Потопът означава огромна кондензация на масите, от мъгли, във вода. Човекът, само тогава е могъл да види себе си, когато е видял другите предмети наоколо си.
към текста >>

260. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Първо: твърдото, наричано Земя в Окултизма: след това течното, наричано Вода в Окултизма не се разбира само водата по Земята, но и всичко течно.
Когато огледате материалите наоколо Ви днес, ще видите, че те съществуват в различни състояния. Първо: твърдото, наричано Земя в Окултизма: след това течното, наричано Вода в Окултизма не се разбира само водата по Земята, но и всичко течно. След това: всичко газообразно наричано Въздух в Окултизма. Има едно още по-финно състояние Огън. Разбира се, днешните физици не приемат това, но окултистът знае, че Огънят може да бъде сравнен с Земята, Водата и Въздуха, че Огънят е първото етерно състояние, че е по-фин от Въздуха. Където намирате Огън, или Топлина, нещо присъствува, което е по-финно от Въздух. Ако трябва да си представим една субстанция по-финна от Топлина, ще дойдем до Светлината.
към текста >>

Онова, което в окултен смисъл, наричаме Земя, Вода и Въздух още не е съществувало на Сатурн.
След това: всичко газообразно наричано Въздух в Окултизма. Има едно още по-финно състояние Огън. Разбира се, днешните физици не приемат това, но окултистът знае, че Огънят може да бъде сравнен с Земята, Водата и Въздуха, че Огънят е първото етерно състояние, че е по-фин от Въздуха. Където намирате Огън, или Топлина, нещо присъствува, което е по-финно от Въздух. Ако трябва да си представим една субстанция по-финна от Топлина, ще дойдем до Светлината. Онова, което в окултен смисъл, наричаме Земя, Вода и Въздух още не е съществувало на Сатурн. Тези телесни състояния възникват на Слънцето, Луната и Земята. Най-гъстото състояние на Сатурн е било Топлина, или Огън. Човек е живял вътре в него, неговото тяло е било фактически един вид отразен образ. За да си представим това в по-големи подробности, би ни отвело твърде далеч.
към текста >>

Водното състояние най-напред е възникнало на Луната и всичко, което е живяло на тази Луна е било кондеизация на Вода.
Когато физическото тяло е достигнало въздушния стадий, то е било импрегнирано с етерното тяло. Не е имало други същества, освен въздушни същества. Както човек е сега, той е могъл да проникне през тези въздушни същества, защото те са били в състояние да бъдат /проникнати/ прониквани, както въздухът е днес. Те биха могли да сравнят с една Фата Моргана, толкова леки и летливи са били. Обаче въздухът на Слънцето е бил малко нещо по-гъст, отколкото е нашият днес. Водното състояние най-напред е възникнало на Луната и всичко, което е живяло на тази Луна е било кондеизация на Вода. Медузите и други мекотели същества, каквито все още могат да се видят днес, ни дават някаква представа за тези водни същества. Само такъв вид физически тела са били способни да поемат астралните тела.
към текста >>

Онова, което се е отделило като водна субстанция, като чиста вода, може да се прояви като риба.
Сега ще можете да разберете с каква дълбока интуиция езотеричното Християнство е схванало рибената форма, защото тя означава външният символ на силата на Слънцето, на силата на Христос. Наистина, външно рибата е едно несъвършено същество, но тя е слязла толкова дълбоко в материя и съвсем малко е проникната от егоизъм. Окултистът казва, че змията е символ на Земята, когато тя е еволюирала от Луната. Рибата е символ на духовно същество, когато то еволюира от Слънцето. Нашата Земя, така, както стои пред нас със своите твърди субстанции, има за свое най-нисше същество змията. Онова, което се е отделило като водна субстанция, като чиста вода, може да се прояви като риба. За окултистът рибата е нещо, което се е родило от водата.
към текста >>

261. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода.
Нека с няколко думи да поставя пред очите Ви този печат. Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго. Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали. Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него. Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода. Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина.
към текста >>

Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода.
Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго. Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали. Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него. Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода. Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина. Това представлява трите измерения на пространството. Сега си представете контра-измеренията на тези три външни измерения на физическия свят. Това може да си го представите, като си въобразите, че някой се движи в едно направление и се сблъсква с друг, идващ от друго направление.
към текста >>

262. Предговор към българското издание. GA_293 Общото човекознание

Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор.
Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия старец. Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор.
към текста >>

263. 9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Децата няма да възприемат директно идеите на метаморфозата, а връзката между вода и корен, въздух и листа, топлина и листа.
Децата няма да възприемат директно идеите на метаморфозата, а връзката между вода и корен, въздух и листа, топлина и листа.
към текста >>

Много по-важно а да определим как въздействат на растението въздух и топлина, светлина и вода, отколкото този абстрактен процес на оплождане, който днес излезе на преден план.
Прочетете хубавите съчинения на Гьоте от 20-те години на 19 век, където той е писал "опрашването", където защитава метаморфозата от същинския процес на оплождане и където се обявява срещу това, че хората го считат за толкова важно и определят полето като едно постоянно брачно легло. Гьоте се противопоставя на поставянето на преден план на процеса на оплождане на растенията. Метаморфозата е много по-важна от процеса на оплождане. Ако и днес не може да се сподели вярата на Гьоте, че оплождането е нещо допълнително и растението расте чрез метаморфоза, чрез самото себе си, ако и днес според напредналата наука, процеса на оплождане, се разглежда като важен, то е възможно, че ние нямаме право да обръщаме нещата така, както правим днес. Ние трябва да оставим този процес на по-заден план и на това място трябва да поставим отношението на растението към околния свят. Много по-важно а да определим как въздействат на растението въздух и топлина, светлина и вода, отколкото този абстрактен процес на оплождане, който днес излезе на преден план. Искам да следвате насоката. Търсете правилната методика, правилния подход към растенията.
към текста >>

264. 11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

"Затова растенията, които имат листа и цветове, тъй като обичат въздух и вода, се наричат по-висши растения, както и ти, когато си на 5 или 6 години си по-голям от периода с биберона.
Те растат там, където е влажно, където е сенчесто. Те не се осмеляват да излязат на слънца. Също, както е била твоята душа, когато още не си играл, а си се задоволявал с мляко и биберон. При останалите растения се развиват листа и цветове, когато на растението не му стига, това, което има от земята, от сенчестата гора и излиза на слънцето, на въздух и светлина. Това са душевните качества, които виреят на въздух и светлина." На детето се показва разликата между това, което живее долу, като гъбата и корена и се нуждае от влагата, земята и сянката и това, като цветовете и листата, което се нуждае от въздух и светлина. "Затова растенията, които имат листа и цветове, тъй като обичат въздух и вода, се наричат по-висши растения, както и ти, когато си на 5 или 6 години си по-голям от периода с биберона.
към текста >>

265. 12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека.
Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си. Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека. Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане. Прекалените безсмислени приказки при сексуалната просвета са доказателство за това, че методите на обучение днес не са на висота. Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
към текста >>

Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане.
Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си. Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека. Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане. Прекалените безсмислени приказки при сексуалната просвета са доказателство за това, че методите на обучение днес не са на висота. Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
към текста >>

Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си. Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека. Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане. Прекалените безсмислени приказки при сексуалната просвета са доказателство за това, че методите на обучение днес не са на висота. Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
към текста >>

266. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Всичко, което е събрано като сили и взаимоотношения между силите в машината, е като бистра вода за човешките сетива и разум.
Вземете машината, тя е видима от всички страни. Знае се: силата се проявява така, буталото е поставено така и така в отвора, триенето е такова и такова, можем да изчислим ефекта на полза, ако познаваме отделните елементи зад машината няма нищо, което ни подтиква да си кажем: това е нещо, което не може да бъде схванато в обикновения не виждащ човешки разум. Това означава твърде много за контакта на човека с машината. И ако от своя страна сме изправени пред хиляди и хиляди хора, които имат работа с машините, то ние ще знаем, какво се струпва в душите на хората от тази духовно проникваема машина, от тази машина, зад която няма нищо, което да е може би само предчувствие за не виждащия разум, или да което да не може да бъде прозряно. Това, че машината е така разбираема духовно-душевно прави контакта с нея толкова опустошителен за човека. Всичко, което е събрано като сили и взаимоотношения между силите в машината, е като бистра вода за човешките сетива и разум. То е това, което изсмуква сърцето и душата на човека, това, което го изсушава, което го прави нечовешки
към текста >>

267. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове.
Опитваме се също така от това, което се оформя като урок по рисуване, да направим урок по ръчен труд. Не в смисъла първо да караме децата да рисуват, а след това да бродират, но се стремим да оставим децата да боравят с цветовете, изхождайки наистина изцяло от цялата своя човешка същност. Разбира се, изключително важно е първоначално да предизвикаме у детето правилното изживяване на цветовия елемент. Ако вземете малките бои, които обикновено могат да бъдат купени в магазина и оставите децата да рисуват с четка от палитрата – тогава децата няма да научат нищо. Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове. Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете. И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно. И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем децата първоначално в цветовия елемент, така, че те да се научат да рисуват, изхождайки от изживяването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък. Тогава от само себе си върху хартията се появява цветовата повърхност и цветовата форма. Във Валдорфското училище, също и в Дорнах, децата рисуват така, че първоначално рисуват изживяването на цветовете.
към текста >>

268. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Четирите съставни части, които виждали във външния свят като изграждащи всяко физическо битие, били: земя, вода, въздух и огън, но огън в смисъла на това, което днес ние наричаме просто топлина.
И ако засега трябва да характеризираме положението на Хипократовата медицина абстрактно, всъщност най-добре би било да кажем: с нея се преустановява старата, почиваща на атавистичното ясновидство, медицина. Външно изразено, но именно само външно изразено, можем да кажем: последователите на Хипократ търсят всяко заболяване в неправилното смесване на онези течни тела, които действуват съвместно в човешкия организъм. Те посочват, че в нормалния организъм течните тела се намират помежду си в определено съотношение, и че в болното тяло настъпва отклонение това тяхно съотношение на смесване. С кразия се образувало правилно смесване, с дискразия неправилно смесване. Разбира се, бил е търсен начин за въздействие върху неправилното смесване, за да бъде върнато то обратно към правилното смесване. Четирите съставни части, които виждали във външния свят като изграждащи всяко физическо битие, били: земя, вода, въздух и огън, но огън в смисъла на това, което днес ние наричаме просто топлина. За човешкия организъм специално, а така също и за животинския организъм, тези четири елемента са били виждани като черна жлъчка, жълта жлъчка, слуз и кръв. И са считали, че от кръвта, слузта, черната и жълтата жлъчка, от правилното им смесване би трябвало да функционира човешкият организъм. Но сега, когато съвременният човек, какъвто съществува и сред нас, научно подготвен, се сблъска с нещо подобно, най-първо той ще си помисли: след като се смесват кръв, слуз, жълта и черна жлъчка, то те се смесват съобразно това, което е вложено в тях като свойства, и което, така вложено като техни свойства, може да бъде установено от една по-нисша или по-висша химия.
към текста >>

И за съвременния учен звучи направо куриозно, когато му бъде доверено, че вода та притежава не само онези свойства който са и присъщи, като химически доказуеми, но след като въздействува върху човешкия организъм, тя има и други свойства, които притежава като принадлежаща на извън земния Космос.
Но това не е така за една единствена съставна част, за черната жлъчка, която за съвременния наблюдател се явява всъщност най-хипократовата, за нея се е считало че обикновените химически свойства са това, което действува върху другото. Но за всичко останало, за бялата или жълтата жлъчка, за слузта, за кръвта, за тях се е мислело не просто като за свойства, които могат да бъдат установени чрез химически реакции. За тези течни съставни части на човешкия организъм ще се огранича и засега няма да взема предвид животинския организъм се е мислело, че притежават известни, присъщи им свойства на сили, разположени вън от земната ни същност. Така че, ако са си представяли водата, въздуха, топлината като зависими от силите на извънземния Космос, то и тези съставни части на човешкия организъм са били представени като проникнати от сили, идващи вън от Земята. Виждате ли, в хода на развитието на западната култура това виждане на силите, идващи вън от Земята, съвсем се е изгубило. И за съвременния учен звучи направо куриозно, когато му бъде доверено, че вода та притежава не само онези свойства който са и присъщи, като химически доказуеми, но след като въздействува върху човешкия организъм, тя има и други свойства, които притежава като принадлежаща на извън земния Космос.
към текста >>

269. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

мехур с разредена субстанция, ограден от всички страни с вода, т.е.
Той действува като вдлъбване в човешкия организъм, което смуче. В основата си мехурът е зависим от следното, на това място човешкият организъм да е вдлъбнат точно така от пикочния мехур към останалия организъм изхожда едно въздействие, такова, каквото изхожда от даден газов мехур във водата. Ако имате някакъв газов мехур, т.е. мехур с разредена субстанция, ограден от всички страни с вода, т.е. ограден от една по-плътна субстанция, то въздействието, изхождащо от този разреден мехур, е подобно на въздействието на целия пикочен мехур върху човешкия организъм. Това обуславя, че във връзка с всичко, което повлиява пикочния мехур, човекът понася увреждания, ако няма достатъчно възможност, правилно да извършва вътрешните движения; т.е. Когато не полага правилни грижи дори за самото хранене, когато гълта, вместо да дъвчи и по този начин нарушава целия храносмилателен процес, когато не спазва правилното съотношение между почивка и движение по време на самия храносмилателен процес и т.н. Всичко, което вътрешно смущава вътрешната подвижност, то смущава и това, което можем да наречем съществувание на пикочния мехур. Нали човекът е така устроен, че във всички случаи можете да му препоръчате някакво одухотворено движение, когато предполагате при него смущения в сърцето; но човекът няма да приеме с удоволствие, ако поискате да регулирате вътрешното му движение.
към текста >>

270. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако този израз не беше днес така презрян, ако не беше употребяван по този начин, всъщност, ако не се гледаше на него сякаш всички древни глупаци са говорили просто ей тъй, за земя, за въздух и за вода, тогава и хората днес не биха се стеснявали да говорят за земя, вода, въздух и огън.
Ето така, наблюдавайки този процес на формиране на черупката у стридата, ние действително правим крачка напред в разглеждането на връзката между човека и природата извън него. Ако от образуването на водата слезем надолу (вж. рис.21) то достигаме до формирането на почвата, до процеса на уплътняване, до това, което бих могъл да нарека втвърдяване. Ако този израз не беше днес така презрян, ако не беше употребяван по този начин, всъщност, ако не се гледаше на него сякаш всички древни глупаци са говорили просто ей тъй, за земя, за въздух и за вода, тогава и хората днес не биха се стеснявали да говорят за земя, вода, въздух и огън. Нали, поне помежду си можем понякога да говорим за такива неща. Но и това формиране на плътната почва има навън, в света, свой обратен образ. И този обратен образ, виждате ли, това е възникването на живота, това е действителното оживотворяване. Това е, което е залегнало в самите жизнени сили, идващи по този начин от много по-далеч, отколкото химическите сили. В рамките на Земята, в света извън човека, в рамките на същински земното, тези химически сили биват изцяло умъртвени, отмират напълно(вж. Рис.21).
към текста >>

271. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Като си помислим, а през следващите дни такива неща ще бъдат характеризирани подробно, как в тази вода, по един съвсем чуден начин са уравновесени двете сили на медта и на желязото, и как след това, за да бъде поставено това уравновесяване на една по-широка основа, там вътре е налице и арсена, тогава човек си казва: ето тук във външния свят в истинския смисъл нещо е приготвено за определени състояния на човека.
За тези, чиято задача е лекуването, за тях би трябвало да вникне един вид основно усещане, чрез което да разглеждат понякога странно възникващата пред нас връзка между външния, т.е. извън човешки състояния и вътрешно човешки състояния; защото от това наблюдение произлизат интуиции с особено значение тъкмо по отношение на лечебните средства. За да спомена един близък пример, бих желал само да припомня, как например такава една субстанция като водата roncengo или водата levico[1] се приготвя тъкмо от един добър дух, казано само фигуративно като по този начин толкова много сили, които биха могли да играят в човешкия организъм благоприятна роля, при определени обстоятелства биват подготвени още в природата извън човека. Като си помислим, а през следващите дни такива неща ще бъдат характеризирани подробно, как в тази вода, по един съвсем чуден начин са уравновесени двете сили на медта и на желязото, и как след това, за да бъде поставено това уравновесяване на една по-широка основа, там вътре е налице и арсена, тогава човек си казва: ето тук във външния свят в истинския смисъл нещо е приготвено за определени състояния на човека. Напълно е възможно да се случи така, че при този или онзи човек такива неща да покажат изключително неблагоприятно въздействие. Но именно и чрез негативните случаи ще се прояви общата плодотворност на общия принцип. Когато говорим за такива неща, трябва, особено днес, да им обръщаме внимание, защото именно чрез разглеждането на подобни неща ще се появи възможността да бъдат посрещнати определени болестни прояви, които всъщност със своите симптоми в основата си се появяват едва днес. Само да не забравяме, как у действителното непредубедени те наблюдатели от всички страни възниква познанието, че днес, над определени части на Земното кълбо се установяват съвсем особени взаимодействия, предизвикващи съвсем особени форми на човешки заболявания. И да не забравяме също така, че в нашето съвремие съществува и друго едно явление от огромен интерес, а именно, едно заболяване като обикновения грип, което тъй както се проявява днес, без съмнение притежава едно крайно своеобра-зно свойство.
към текста >>

272. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Съществува голяма разлика между това, дали въздействуваме върху болния с топлина или вода чрез краката или чрез главата.
Ако вземете сега предвид, че действителният произход на тъй наречените душевни заболявания и заболявания на духа всъщност трябва да бъдат търсен в долуразположените органни системи на човека, тогава именно ще се натъкнете на взаимодействия в човек, които не бива да останат незабелязани, когато става дума за патология и за терапия. Тези взаимодействия между това, което аз нарекох просто долен и горен човек, тези взаимодействия трябва да бъдат взимани предвид винаги, както по отношение на патологията, така и по отношение на терапията, иначе никога няма да добием правилен възглед за това, по какъв начин външните влияния, чрез които бихме желали да въздействуваме върху болния, наистина го повлияват. Съществува голяма разлика между това, дали въздействуваме върху болния с топлина или вода чрез краката или чрез главата. Но не можем да постигнем рационалното във всички тези неща, ако преди това не насочим вниманието си върху големите различия във функциите на долния и на горния човек. По тази причина сега, доколкото ни е възможно да сторим това в тази област, ние ще продължим да обсъждаме външното влияние върху човека.
към текста >>

273. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това ние можем да постигнем най-добре, ако опитаме да емулсираме фино маслото във вода и да лекуваме човека с маслени бани.
Това ние можем да постигнем най-добре, ако опитаме да емулсираме фино маслото във вода и да лекуваме човека с маслени бани. Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо. Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него. Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации.
към текста >>

274. 16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И така при студени компреси винаги ще можем да наблюдаваме, че сме в състояние да нюансираме течността, водата, с която приготовляваме компреса с тази или онази субстанция; тази субстанция могат да бъдат активирани, ако бъдат активирани в студена вода, т.е.
Важно е, в бъдещата терапия роля да играе последователната смяна на съзнателно и несъзнателно. Защото по този начин на действие на въздействуващите чрез бани субстанции върху човека. Съществува огромна разлика между това, дали нещо, което бих желал да поднеса на човека отвън, действува върху него по такъв начин, че човекът получава усещане за студено, или го поднеса по такъв начин, че човекът получава усещане за топло. Усещането за студено всъщност би трябвало да бъде възприето като нещо, което действувайки върху мен охлаждащо чрез компрес или чрез баня, в съществената си част представлява въздействие на субстанциите, които именно действуват лечебно в условията на някакво лечение; тогава имаме налице субстанциалното въздействие на съответното средство. Но ако това, което влиза в съприкосновение с мен, въздействува не студено, а въздействува топло, например един топъл компрес, тогава в съображение не субстанцията в такъв случай е почти без значение, каква субстанция прилагаме, в такъв случай в съображение влиза топлинното въздействие, а за топлинното въздействие в крайна сметка е безразлично, от коя страна влиза в съображение. И така при студени компреси винаги ще можем да наблюдаваме, че сме в състояние да нюансираме течността, водата, с която приготовляваме компреса с тази или онази субстанция; тази субстанция могат да бъдат активирани, ако бъдат активирани в студена вода, т.е. ако са разтворими при ниски температури.
към текста >>

Ето един: "постави краката във вода, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще усилят кръвотворението".
Хората са искали чрез факти, а не чрез поучения да посочат пътя на човека. Това е нещо, към което ще трябва отново да се върнем. Защото човек се чувствува много по-удобно сред тъй многобройните вещества на външния свят, ако по този начин може да се позовава на прафеномени, а не на тъй наречените абстрактни природни закони, които всъщност веднага ни изоставят, ако искаме да подходим към нещо конкретно. Страшно лесно е да бъдат изговорени някои от прафеномените. Бих желал да Ви представя някои съвсем прости прафеномени. Ето един: "постави краката във вода, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще усилят кръвотворението". Ето тук имате един прафеномен, който много добре ни показва пътя. "измий си главата, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще регулират отделянето". Това са прафеномени, които са наистина силно показателни, защото в себе си те съдържат закономерността, действителността. Когато изговарям нещо подобно, човекът присъствува в нещо; защото нещата естествено няма смисъл, ако при това не мисля за човека, и точно това има голямо значение при всички тези неща да мисля за човека. Това е нещо, което отново ни насочва повече към пространственото взаимодействие на силите в човешкия организъм.
към текста >>

275. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Можем да добием представа за същността на това, което протича тук, ако просто разгледаме успоредно с това и дейността, която се извършва когато поставим сол в топла вода.
Всичко, което тук влиза в съображение, по-малко или повече всъщност се свежда до това разтварящо действие на телесната течност върху хранителните вещества. Това разтварящо действие има и своето противодействие. Противодействието е заключено в чернодробната дейност и в дейността на слезката. Ето защо дейността на черния дроб и на слезката в съществената си част трябва да бъде причислена към водната дейност, дейността на течностите. Ала в противоположност на разтварящото действие в първата област на храносмилането, черният дроб извършва действие на обвиване, на обгръщане, на обратно превръщане но онова, което е било извършено в първата част на процеса. Можем да добием представа за същността на това, което протича тук, ако просто разгледаме успоредно с това и дейността, която се извършва когато поставим сол в топла вода. Солта се отнася разтворимо в топлата вода: това е образ на дейността до момента на поемане на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове. Успоредно на това ще поставя няколко закръглящи себе си капчици живак, с техния стремеж към окръгленост, със стремежа им към завършване, към организиране и оформяне; образ на всичко онова, което започва от приемането на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове, което бива дирижирано от черния дроб с цялото му отношение спрямо астралното тяло на човека.
към текста >>

Солта се отнася разтворимо в топлата вода: това е образ на дейността до момента на поемане на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове.
Това разтварящо действие има и своето противодействие. Противодействието е заключено в чернодробната дейност и в дейността на слезката. Ето защо дейността на черния дроб и на слезката в съществената си част трябва да бъде причислена към водната дейност, дейността на течностите. Ала в противоположност на разтварящото действие в първата област на храносмилането, черният дроб извършва действие на обвиване, на обгръщане, на обратно превръщане но онова, което е било извършено в първата част на процеса. Можем да добием представа за същността на това, което протича тук, ако просто разгледаме успоредно с това и дейността, която се извършва когато поставим сол в топла вода. Солта се отнася разтворимо в топлата вода: това е образ на дейността до момента на поемане на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове. Успоредно на това ще поставя няколко закръглящи себе си капчици живак, с техния стремеж към окръгленост, със стремежа им към завършване, към организиране и оформяне; образ на всичко онова, което започва от приемането на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове, което бива дирижирано от черния дроб с цялото му отношение спрямо астралното тяло на човека.
към текста >>

276. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Това, което разгледахме като водно съдържание на мозъка, не го приехме като недиференцирана вода.
Когато нещо свръхсетивно си е създало отпечатък във физическо-сетивното, тогава появилият се отпечатък става проводник за свръхсетивното. И така, етерът, всеобщият етер си създава отпечатък във водната част от човешката глава. Това, което разгледахме като водно съдържание на мозъка, не го приехме като недиференцирана вода. То е също така вътрешно организирано, както са организирани твърдите органи. Особен начин на разглеждане на човека е, ако го приемаме така, както го рисуваме. Ако го нарисуваме тук с черния дроб и стомаха, тази рисунка е само силует от това, което е здраво вплетено в течностите и въздушните части, и ние винаги рисуваме само това, което е разположено вътре като малки зрънца. То не е дори и десет процента от целия човек. В действителност човекът, ако го разглеждаме физически, е също водна, въздушна и топлинна организация.
към текста >>

277. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Човекът е почти две трети вода.
В този процес на одухотворяването, т.е. в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното тяло. Астралното тяло действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното тяло действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното тяло. Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането. Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки. Човекът е почти две трети вода. Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното тяло. Във въздушния организъм, изграден от въздуха в човека, се проявяват силите на дишането. Така можем да видим и това, което става между астралното и етерното тяло като взаимодействия между въздушните и водните сили. Тези взаимодействия на водните и въздушните сили протичат непрекъснато в организма. Естествено никоя страна не потиска изцяло другата.
към текста >>

278. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

това което е не "изгарящо", а "разтворимо" във вода, и което при охлаждане на водата има свойството да се отделя и утаява.
По един съвсем обратен начин действуват определени соли, т.е. това което е не "изгарящо", а "разтворимо" във вода, и което при охлаждане на водата има свойството да се отделя и утаява. Тези соли, карбонати и други соли действуват обратно и предизвикват една прекалено голяма свързаност на духовно-душевните сили, т.е. на Азовата дейност с т.н. "скелет", така че те не могат да се отделят, а така да се каже "нагнетяват" духовно-душевното. И тук Вие отново можете да приложите лечебно средство: Това постигате, ако намалите тази свързаност. Така че сега имаме право да заявим: Ако правилно разбираме това, което се извършва в едно или друго вещество, когато го внасяме в организма; ако правилно разбираме това как това вещество повлиява целия организъм, тогава ние се научаваме да разбираме, как може да противодействуваме на един процес, който протича абнормно.
към текста >>

279. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

То трудно овладява равновесното състояние с елемента вода, равновесното състояние с елемента въздух, диференцирането на топлината, на светлината, на химизма, диференцирането на всеобщия миров живот; то ги обхваща твърде силно, а не твърде слабо, какъвто е случаят с епилептичното умопомрачение; то разпростира своето астрално тяло и Аза навсякъде в своето обкръжение, в тежестта, в топлината, то ги обхваща по толкова интензивен начин, какъвто при така нареченото нормално дете е невъзможен.
Нека да помислим какво всъщност става тук. Както посочих вчера, детето трудно обхваща външния свят. То трудно овладява равновесното състояние с елемента вода, равновесното състояние с елемента въздух, диференцирането на топлината, на светлината, на химизма, диференцирането на всеобщия миров живот; то ги обхваща твърде силно, а не твърде слабо, какъвто е случаят с епилептичното умопомрачение; то разпростира своето астрално тяло и Аза навсякъде в своето обкръжение, в тежестта, в топлината, то ги обхваща по толкова интензивен начин, какъвто при така нареченото нормално дете е невъзможен. И какво възниква сега?
към текста >>

280. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното тяло.
Вие разчитате, че ще упражните непосредствено въздействие върху веществообмяната. Ако искате да въздействувате върху ритмичната система, Вие трябва да инжектирате; ако искате да въздействувате върху нервната система, Вие трябва да прилагате външни средства като бани, обтривания и така нататък. Едно лечебно средство, което има отношение към подвижността на астралното тяло, доколкото астралното тяло иска да се потопи в етерно-физическия организъм, и към формата на астралното тяло, е арсенът. При хора, провеждащи лечебен курс с арсен, може да се види, как тяхното астрално тяло просто се вмъква във физическото тяло. И за да може при такова дете, каквото обсъждаме тук, да постигнем съзвучие между астралното, етерното и физическото тяло, най-подходящи са ваните с арсен. Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното тяло. И понеже тук става дума за прекалено слаби въздействия от страна на системата-глава върху останалите тела, ние трябва да ù помогнем. Трябва да помогнем на този поток, който слиза от главата към долната организация и който е особено силен не само през първите години от живота, но и по-късно, между смяната на зъбите и половата зрелост, като в края на този период става дори по-мощен, отколкото през 7-та, 9-та и 11-та година; да, тъкмо на този поток трябва да помогнем при едно такова дете, за да се получи добро взаимодействие между веществообменната и нервната система, като за целта ще му препоръчаме да приема секрет от хипофиза. Когато човек приема секрет от хипофиза – Вие знаете, че ние го произвеждаме – става така, че секретът се противопоставя на този поток и, тръгвайки от главата, действува хармонизиращо върху системата-крайници. Така че лечението ще включва Hypophysis cerebri, вани с арсен и лечебна евритмия, за която вече стана дума. Ако тези неща бъдат приложени заедно, при детето може да се очаква още по-голям напредък.
към текста >>

281. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Както знаете, гипсът представлява сярнокиселинен варовик, съдържащ 20 процента вода.
Ние знаем, че тук става едно насищане със сяра чак до периферията и че са възможни малки сярни инфаркти. Но да потърсим сега къде във външната среда можем да срещнем сяра. По цялата долина на Заал ние откриваме една руда, която представлява свързване между сяра и желязо, така че можем да установим: колко е съдържанието на желязо в околната среда, колко е съдържанието на сяра особено в тази област, където срещаме чудно красивите парченца пирит. Тези красиви, фини, златисти кубчета пирит са разпръснати из цялата област Заал (Рис. 19). В съседните области откриваме главно гипс. Както знаете, гипсът представлява сярнокиселинен варовик, съдържащ 20 процента вода. Следователно, в лицето на гипса ние отново имаме възможност да изследваме сярата. Това хвърля светлина върху всичко онова, което живее в атмосферата и така нататък; ето защо на първо време трябва да отчитаме почвените процеси, свързани с абсорбцията на сярата и желязото. В друг случай имаме територия, богата на желязо и тогава възниква въпросът: Как се формират взаимоотношенията между Земята и човека, така че Земята толкова силно да привлича желязото, а човекът да не е в състояние или пък да го постига с големи трудности? Какви констелации са необходими, за да получи човек способността да отблъсква желязото, а да приема сярата? – И тук Вие стигате до силите на Космоса, до изследване на констелациите при раждането на едно такова дете, понеже констелациите при зачеването не са ни известни.
към текста >>

282. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Всичко това протича в елемента на течното, в онзи елемент, който имен но преди е бил наричан вода, когато всичко течно е било вода.
Включвайки други органични процеси въглеродният двуокис в известен смисъл бива натрупан за целта на издишването. Това човекът си го представя отново като някакъв вид пасивни реактивни процеси или нещо подобно. Хората изобщо нямат ясна представа за тези неща. Те просто изследват това, което може да бъде изследвано в тази насока с физически средства, но при това не си изграждат ясни представи. Но виждате ли това активиране от своя страна също бива активирано от своя страна, в него не се съдържа просто един пасивен процес по отношение на човека, но там вътре има активност, активност, която е активността на етерното тяло. Всичко това протича в елемента на течното, в онзи елемент, който имен но преди е бил наричан вода, когато всичко течно е било вода. Ние можем да продължим да употребяваме този израз. Това протича в елемента на водата.
към текста >>

283. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И така, скъпи мои приятели, когато един древен посветен е описвал своето посвещение, той е казвал: след като преминал прага той бил запознат с действието на елементите, а с елементи в древни времена било обозначено това, което ние днес бихме нарекли агрегатни състояния: твърдото състояние, което било определено като земя, всичко течно, което било определяно като вода, всичко въздухообразно, което било определяно като въздух, и което включвало и всичко газообразно, и всичко топлообразно, което било приписвано на топлинния етер, всичко това хората описвали като елементи.
И така, скъпи мои приятели, когато един древен посветен е описвал своето посвещение, той е казвал: след като преминал прага той бил запознат с действието на елементите, а с елементи в древни времена било обозначено това, което ние днес бихме нарекли агрегатни състояния: твърдото състояние, което било определено като земя, всичко течно, което било определяно като вода, всичко въздухообразно, което било определяно като въздух, и което включвало и всичко газообразно, и всичко топлообразно, което било приписвано на топлинния етер, всичко това хората описвали като елементи. Това е нещо, за което модерният физик казва: такова нещо изобщо не съществува. За него тези четири елемента не съществуват. За него съществуват само една поредица от 70-80 елемента, имащи своите свойства. При определени условия в света едното е течно, другото е твърдо или газообразно. Топлинното състояние е характерно за всички.
към текста >>

Но ако искаме да разберем това, тогава ние се нуждаем от това разделяне според четирите елемента, защото тогава при дадена субстанция най-важното се състои в това, при каква температура тя се превръща в Земя, това означава, при каква температура тя се втвърдява или втечнява, или става Вода или Въздух.
Виждате ли, за един древен лекар е имало малко значение, дали нещо е една или друга субстанция, с това или онова външно наименование. Това разбира се притежава известна важност, но тя става явна едва кога то прозрем друга една важност, отнасяща се до живото движение на материалното. И така, можем да вземем някаква субстанция отвън, някакво място, където тя е подложена на ерозия. Тук всъщност древният лекар е обръщал внимание на това, субстанцията, която той взема, от цялостния земен процес, да бъде изложена на тази ерозия, или е обръщал особено внимание на това, дадена субстанция да не бъде взета просто от минералното царство, ако може да бъде взета от растителното царство. Или навсякъде той гледа мястото, което субстанциалният елемент в своята жива дейност заема в световния процес. Но ако искаме да разберем това, тогава ние се нуждаем от това разделяне според четирите елемента, защото тогава при дадена субстанция най-важното се състои в това, при каква температура тя се превръща в Земя, това означава, при каква температура тя се втвърдява или втечнява, или става Вода или Въздух. Това е било важното в древни време на, да бъде съзряно това, което трябва да се извърши в световния процес, за да може дадена определена субстанция да получи дадена определена форма. Едва според това е била преценявана субстанцията. Днес хората изхождат от субстанцията, тогава хората са изхождали от процеса. А нали всяка субстанция е само един задържан процес, един, задържан на определено стъпало процес. Хората са били проникнати преди всичко от истината за живото движение в материята.
към текста >>

284. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън.
Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят. Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън. А какво правеше още иначе, за да изолира напълно, това не мога сега да Ви опиша. Той искаше да изолира своето тяло от външния свят, за да направи от себе си едно антисоциално същество, за което правеше всевъзможни неща, понеже неговото духовно-душевно беше потопено прекалено дълбоко в тялото, понеже беше прекалено силно свързано с това тяло.
към текста >>

285. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Мозъчната вода е изтласкана през канала на гръбначния стълб на горе към мозъка.
Що е всъщност процесът на възприятието? Процесът на възприятието не е именно нищо друго освен един изменен процес на дишане. Когато вдишваме въздух, този въз дух натиска върху нашата диафрагма, върху нашия организъм. Мозъчната вода е изтласкана през канала на гръбначния стълб на горе към мозъка. Чрез това се установява една връзка между дейността на мозъка и вдишването. И онова от процеса на вдишването, което се специализира по този начин в мозъка, то действува в дейността на сетивата като възприемане. Така щото – бих могъл да кажа – възприемането е един клон на вдишването. След това отново при издишването: мозъчната вода отива надолу, тя упражнява натиск върху кръвообращението. Слизането на мозъчната вода е свързана с дейността на волята и това отново е свързано с издишването.
към текста >>

След това отново при издишването: мозъчната вода отива надолу, тя упражнява натиск върху кръвообращението.
Когато вдишваме въздух, този въз дух натиска върху нашата диафрагма, върху нашия организъм. Мозъчната вода е изтласкана през канала на гръбначния стълб на горе към мозъка. Чрез това се установява една връзка между дейността на мозъка и вдишването. И онова от процеса на вдишването, което се специализира по този начин в мозъка, то действува в дейността на сетивата като възприемане. Така щото – бих могъл да кажа – възприемането е един клон на вдишването. След това отново при издишването: мозъчната вода отива надолу, тя упражнява натиск върху кръвообращението. Слизането на мозъчната вода е свързана с дейността на волята и това отново е свързано с издишването. Обаче онзи, който действително изучава “Философия на свободата”, ще открие, че в онова мислене, което постигаме като чисто мислене, волята и мисленето се сливат. Чистото мислене е всъщност една проява на волята. Ето защо онова, което е мислене, което е чисто мислене, е сродно с това, което източният човек изживява в процеса на издишването. Чистото мислене е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването.
към текста >>

Слизането на мозъчната вода е свързана с дейността на волята и това отново е свързано с издишването.
Мозъчната вода е изтласкана през канала на гръбначния стълб на горе към мозъка. Чрез това се установява една връзка между дейността на мозъка и вдишването. И онова от процеса на вдишването, което се специализира по този начин в мозъка, то действува в дейността на сетивата като възприемане. Така щото – бих могъл да кажа – възприемането е един клон на вдишването. След това отново при издишването: мозъчната вода отива надолу, тя упражнява натиск върху кръвообращението. Слизането на мозъчната вода е свързана с дейността на волята и това отново е свързано с издишването. Обаче онзи, който действително изучава “Философия на свободата”, ще открие, че в онова мислене, което постигаме като чисто мислене, волята и мисленето се сливат. Чистото мислене е всъщност една проява на волята. Ето защо онова, което е мислене, което е чисто мислене, е сродно с това, което източният човек изживява в процеса на издишването. Чистото мислене е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването. Ние трябва така да се каже да минем същия процес, който източният човек минава със своята философия Йога, обаче изместен към вътрешността на човека.
към текста >>

286. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Като основни причини за ледниковия период тук са посочени изменението в разпределението между вода и суша и продължителността на зимния период.
[5] ледниковия период – както може да се изясни от книгата „Моят жизнен път“ GA 28, Рудолф Щайнер още в школските си години, прочитайки статия на своя учител Франц Кофлер, се е заел с изучаване на ледниковия период и този интерес го е съпровождал през целия му живот. Статията на Кофлер се е базирала на астрономическото обяснение на ледниковия период, дадено от A. J. Adhemar в „Revolutions de la mer“ Paris 1842. Десет години след запознаването си с тази статия Рудолф Щайнер написал статията „Ледниковият период“ в „Pierers Konversation-Lexikon“ (7 Aufl., Joseph Kurschner, Berlin, Stuttgart 1889). Като основни причини за ледниковия период тук са посочени изменението в разпределението между вода и суша и продължителността на зимния период. Съгласно втория закон на Кеплер зимата е по-дълга, когато Земята през зимата преминава през афелий, а е по-кратка в противоположния случай. Това отношение се изменя с период от 21000 години. Върху това, разбира се, влияят още измененията в ексцентриситета на земната орбита и наклона на земната ос, които, макар в общи линии да стават периодично, но засягат и по-големи периоди от време. Докато тези последните влияния при Кофлер подробно се обсъждат, в енциклопедичната статия те само леко са засегнати и в дадения курс не са споменати директно. Относно тази статия и статията в енциклопедията и въобще относно проблемите на ледниковия период, виж Елизабет Вреде „Астрономия и антропософия“, Dornach 1980, S. 360-389.
към текста >>

287. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Както е естествено, че на всякаква земя израства трева, даже и без семена, и във всяка вода, особено в широкото море, растат и странстват риби, тоест даже самият океан не остава, разбира се, празен, а от особеното благоволение на Бог-творец го посещават огромни китове, морски създания и странстват навсякъде; в много отношения така стоят нещата и с небесните простори, изпълнени навсякъде с празен въздух: а именно, самите те притежават същия способ да пораждат от себе си кометите, та колкото и да са обширни, кометите да ги обхождат навсякъде, тоест, разбира се, да не остават празни.
[9] толкова много, колкото рибата в морето – Johannes Kepler, „Ausfuhrlicher Bericht von dem neulich erschienenen Haarstern [Подробно съобщение за появилата се в последно време комета с опашка]“ [Jahres 1607], Hall in Sachsen 1608. Статията започва с думите: „Относно кометите простодушното ми мнение е такова. Както е естествено, че на всякаква земя израства трева, даже и без семена, и във всяка вода, особено в широкото море, растат и странстват риби, тоест даже самият океан не остава, разбира се, празен, а от особеното благоволение на Бог-творец го посещават огромни китове, морски създания и странстват навсякъде; в много отношения така стоят нещата и с небесните простори, изпълнени навсякъде с празен въздух: а именно, самите те притежават същия способ да пораждат от себе си кометите, та колкото и да са обширни, кометите да ги обхождат навсякъде, тоест, разбира се, да не остават празни. ... Смятам, че небето е населено с комети, както морето с риби“. Днес в слънчевата система се наброяват 10¹º комети. (Brockhaus abc der Astronomie, Artikel „Sonnensystem“, Leipzig 1977, S. 372)
към текста >>

288. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако си представим, че имаме съд, пълен с вода, тук долу монета и тази монета изглежда на друго място, свободно спускаме тук перпендикуляр към отразяващата повърхност в точката на падане на лъча и към всичко възможно (рис. 10).
Достатъчно е само да си спомним, на какви пътища се надяват в процеса на обикновеното днешно обучение в една или друга експериментална наука, просто защото нищо друго не могат нито да видят, нито да поставят, освен това, което е установено чрез приборите. Как ще успеете да изучавате гьотевия спектър с помощта на днешните инструменти? Разбира се, няма да успеете! С помощта на днешните инструменти няма да успеете да получите нищо друго, освен това, което четете в книгите по физика. Няма да можете да разберете защо отхвърляме „светлинните лъчи“ при светлинните явления, където изобщо няма никакви лъчи. Ако си представим, че имаме съд, пълен с вода, тук долу монета и тази монета изглежда на друго място, свободно спускаме тук перпендикуляр към отразяващата повърхност в точката на падане на лъча и към всичко възможно (рис. 10). Всичко това го проследяваме посредством
към текста >>

Иначе ще се стигне до обясненията на небесната система по добре известния модел[6]: взема се капка масло, плуваща във вода, изрязва се кръг от картон, поставя се вътре, пробожда се с игла и започва да се върти.
В самия спектър имаме образ на противоположността между Земята и Слънцето, доколкото тази противоположност пак се изразява в целия човешки организъм. Във всяко докосване до някое тяло действат чрез осезанието Слънцето и Земята. Така и в спектъра на свой ред действат Слънцето и Земята. Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в конкретно пространство, разположено между Слънцето и Земята. При конкретни явления никога нямаме работа с абстрактно пространство, а навсякъде съществуват само конкретни неща, и с това трябва да се съобразяваме. Иначе ще се стигне до обясненията на небесната система по добре известния модел[6]: взема се капка масло, плуваща във вода, изрязва се кръг от картон, поставя се вътре, пробожда се с игла и започва да се върти. Капката масло става плоска, от нея се отделят малки капчици: планетната система е готова! Обяснявайки това на слушателите се казва: „Виждате, че това е планетната система”. – Сравняват я с външната планетна система, с коперниковата система, и казват: „Тази и тази са подобни”. – Много добре, но не трябва да се забравя, че господин учителят е присъствал тук и е произвел въртенето. Тоест, ако искаш да си честен, би трябвало да добавиш тук един гигантски демон, който върти там отвън мировата ос, иначе няма как да се появи това, което се твърди, че се появява.
към текста >>

289. 8. СКАЗКА ШЕСТА GA_326 Раждането на естествените науки

Да пред положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода.
Това не трябва да се взема като една критика на научните теории; то е просто едно описание. Да пред положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода. Констатирайки, че той прави химически анализ на водата, аз ни най-малко не критикувам неговото поведение, не му казвам: това е погрешно, водата трябва да бъде оставена такава, каквато е. Водата не може да се състои само от водород. Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът. Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира. Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът.
към текста >>

Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът.
Да пред положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода. Констатирайки, че той прави химически анализ на водата, аз ни най-малко не критикувам неговото поведение, не му казвам: това е погрешно, водата трябва да бъде оставена такава, каквато е. Водата не може да се състои само от водород. Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът. Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира. Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът. Това трябва да се разбере много добре, за да не изпаднем в грешката, да искаме да познаем човешкото същество служейки си със сетивните експериментални методи. Това би било невъзможно, както не би било възможно да изследваме кислорода в една вода, от която той е бил предварително отделен и в която е останал само водородът.
към текста >>

Това би било невъзможно, както не би било възможно да изследваме кислорода в една вода, от която той е бил предварително отделен и в която е останал само водородът.
Водата не може да се състои само от водород. Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът. Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира. Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът. Това трябва да се разбере много добре, за да не изпаднем в грешката, да искаме да познаем човешкото същество служейки си със сетивните експериментални методи. Това би било невъзможно, както не би било възможно да изследваме кислорода в една вода, от която той е бил предварително отделен и в която е останал само водородът.
към текста >>

290. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Съобразно с духа на неговата епоха, той различава четири елемента /стихии/ в природата: земя, вода, въздух и огън, който ние бихме нарекли топлина.
Това последствие не изпъква, не се явява, когато оставаме в областта на самата физика. Но то става много по-очебийно, когато се запитаме, какво е станало с впечатленията, които човек е получил в своето етерно тяло, този по-тънък организъм, който за човека е източник на всякакъв вид опитности. Тези опитности са му били отдавна отнети и това по един много по-абсолютен начин отколкото тези на физическото тяло. Само че тази първа ампутация /отрязване на крайници/ е била поздравена с по-малко ентусиазъм отколкото втората. Да се върнем към първите столетия на нашата ера и да изучим един учен, какъвто е лекарят Галиен. Съобразно с духа на неговата епоха, той различава четири елемента /стихии/ в природата: земя, вода, въздух и огън, който ние бихме нарекли топлина. Ето какво са долавя ли хората от неговата епоха, когато са насочвали поглед към външния свят.
към текста >>

ВОДА СОКОВЕ И СЛЮЗИ ЕТЕРНО ТЯЛО ХИМИЯ
ВОДА СОКОВЕ И СЛЮЗИ ЕТЕРНО ТЯЛО ХИМИЯ
към текста >>

291. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

Талес чувствуваше в себе си активната сила на това, което тогава се наричаше "течност", вода, и той чувствуваше, че в природата живее същата тази сила; той описваше външния свят съобразно същото нещо, но той имаше един друг темперамент.
Талес чувствуваше в себе си активната сила на това, което тогава се наричаше "течност", вода, и той чувствуваше, че в природата живее същата тази сила; той описваше външния свят съобразно същото нещо, но той имаше един друг темперамент. Талес беше един флегматик, у когото дейността на течностите преобладаваше И той виждаше света като флегматик. За него "всичко беше произлязло от водата"
към текста >>

Ето това е всичко, което е останало от този вътрешен живот, толкова хармоничен, който одушевяваше човешкото същество от миналото, когато то си казваше: има четири елемента земя, вода, въздух и огън; човек чувствува земята в своето физическо тяло; водата в движението на органическите течности причинено от етерното тяло; въздуха в астралното тяло, в мисълта, чувството и волята; защото за него мисълта, чувството и волята изглеждат като да се вливат и отливат с въздуха, който той дишаше.
И така, ако виждаме произхода на физическата и химическа науки във физическото и етерно тела на човека, а произхода на психологията в астралното тяло и в Аза, можем да кажем, че преминавайки от древността към модерната научна ера, човекът е изхвърлил вън от себе си това, което беше физика и химия, прилагайки ги само към природата. Обратно, неговите схващания в областта на психологията и пневматологията се изолират от физическата природа и се затварят във вътрешния живот. В психологията те запазват достатъчно живот, за да намери още човек думи, за да назове това, което става в неговата душа. Обаче чувството на Аза става толкова изтъняло, че пневматологията изчезва напълно. Азът не е вече освен едва доловима точка. Ето това е всичко, което е останало от този вътрешен живот, толкова хармоничен, който одушевяваше човешкото същество от миналото, когато то си казваше: има четири елемента земя, вода, въздух и огън; човек чувствува земята в своето физическо тяло; водата в движението на органическите течности причинено от етерното тяло; въздуха в астралното тяло, в мисълта, чувството и волята; защото за него мисълта, чувството и волята изглеждат като да се вливат и отливат с въздуха, който той дишаше. А огънят, както го наричаха тогава, или топлината той чувствуваше в своя Аз.
към текста >>

Така на учените от 19-ия век е направило много силно впечатление фактът, че когато един човек пие вода, прави впечатление, че първата чаша е напълно асимилирана от организма, което не става с втората или третата чаша.
Така на учените от 19-ия век е направило много силно впечатление фактът, че когато един човек пие вода, прави впечатление, че първата чаша е напълно асимилирана от организма, което не става с втората или третата чаша. Този факт може да бъде констатиран, но не може да бъде обяснен, защото хората си съставят за течния организъм една съвършено погрешна идея; те не знаят, че етерното тяло е това, което реагира движението на вътрешните течности и управлява химическия живот на организма.
към текста >>

292. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Не беше лесно да се набави вода за пране, трябваше да се носи отдалеч.
Според него от статистическите изследвания се вижда, че това се явява като една закономерност. Неговият колега обаче, известният професор Шлайден[3], в едно време, когато такива неща се пренебрегваха, отричаше това поради научни разумни основания. Двамата професори бяха женени. И Густав Теодор Фехнер, който беше надарен с хумор, един ден казва: нека нашите жени да решат. Тогава в Лайпциг съществуваше известен обичай. Не беше лесно да се набави вода за пране, трябваше да се носи отдалеч. Затова събираха дъждовна вода в каци и делви. Това правеха и г-жа Шлайден и г-жа Фехнер. Но там нямаше достатъчно място за съдовете и на двете и професор Фехнер казва: ако моят уважаван колега е прав, нека г-жа Шлайден постави съдовете си във времето, когато по моите данни според фазите на Луната ще има по-малко дъжд, а моята жена, когато по моите изчисления ще дойде повече дъждовна вода. Ако всичко това е глупост, г-жа проф. Шлайден с готовност ще се съгласи.
към текста >>

Затова събираха дъждовна вода в каци и делви.
Неговият колега обаче, известният професор Шлайден[3], в едно време, когато такива неща се пренебрегваха, отричаше това поради научни разумни основания. Двамата професори бяха женени. И Густав Теодор Фехнер, който беше надарен с хумор, един ден казва: нека нашите жени да решат. Тогава в Лайпциг съществуваше известен обичай. Не беше лесно да се набави вода за пране, трябваше да се носи отдалеч. Затова събираха дъждовна вода в каци и делви. Това правеха и г-жа Шлайден и г-жа Фехнер. Но там нямаше достатъчно място за съдовете и на двете и професор Фехнер казва: ако моят уважаван колега е прав, нека г-жа Шлайден постави съдовете си във времето, когато по моите данни според фазите на Луната ще има по-малко дъжд, а моята жена, когато по моите изчисления ще дойде повече дъждовна вода. Ако всичко това е глупост, г-жа проф. Шлайден с готовност ще се съгласи. Това не се хареса на г-жа Шлайден и тя вместо да се води от сведенията на собствения си съпруг, следваше по-скоро съветите на професор Фехнер.
към текста >>

Но там нямаше достатъчно място за съдовете и на двете и професор Фехнер казва: ако моят уважаван колега е прав, нека г-жа Шлайден постави съдовете си във времето, когато по моите данни според фазите на Луната ще има по-малко дъжд, а моята жена, когато по моите изчисления ще дойде повече дъждовна вода.
И Густав Теодор Фехнер, който беше надарен с хумор, един ден казва: нека нашите жени да решат. Тогава в Лайпциг съществуваше известен обичай. Не беше лесно да се набави вода за пране, трябваше да се носи отдалеч. Затова събираха дъждовна вода в каци и делви. Това правеха и г-жа Шлайден и г-жа Фехнер. Но там нямаше достатъчно място за съдовете и на двете и професор Фехнер казва: ако моят уважаван колега е прав, нека г-жа Шлайден постави съдовете си във времето, когато по моите данни според фазите на Луната ще има по-малко дъжд, а моята жена, когато по моите изчисления ще дойде повече дъждовна вода. Ако всичко това е глупост, г-жа проф. Шлайден с готовност ще се съгласи. Това не се хареса на г-жа Шлайден и тя вместо да се води от сведенията на собствения си съпруг, следваше по-скоро съветите на професор Фехнер.
към текста >>

Защото той не се разтваря във вода, той пропуска водата.
Този силиций, като се намира в камъни като кварца, се явява в такава форма, че когато се разглежда външно материалното, когато се разглежда почвата с растителността по нея, на силиция не се отдава голямо значение, той просто се забравя. Защото той не се разтваря във вода, той пропуска водата. На пръв поглед изглежда, че той няма много общо с общите обикновени, тривиални условия на живота. Ако вземете обаче полския хвощ, Equisetum[4], в него ще откриете към 90% силициева киселина, същата, която се съдържа в кварца, но в много разредено състояние. От всичко това можете да разберете, какво огромно значение трябва да има кварцът, силицият. Почти половината на това, което срещаме на Земята, се състои от силиций.
към текста >>

На пръв поглед казаното изглежда само като обект на знание, тези неща обаче, възприети в малко по-широк аспект, вода сами по себе си от познанието към практиката.
Но, ако на растението става хранително средство в същинския смисъл на думата, ако то се развива така, че в него се изграждат хранителните вещества за животните и човека, тогава в този процес участват Марс, Юпитер, Сатурн по пътя на силиция, на кварца. Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн. От Луната, Венера, Меркурий се поемат силите, с които растението се размножава. На пръв поглед казаното изглежда само като обект на знание, тези неща обаче, възприети в малко по-широк аспект, вода сами по себе си от познанието към практиката.
към текста >>

В дъжда днешният физик вижда само това, че при дъждовно време на земята пада повече вода, отколкото когато не вали.
В течение на годината имаме дъждовни и недъждовни дни. В дъжда днешният физик вижда само това, че при дъждовно време на земята пада повече вода, отколкото когато не вали. За него водата е абстрактно вещество, съставено от водород и кислород. Когато се подложи на електролиза, водата се раз пада на две вещества, едното от които има едни, а другото други свойства. С това обаче не е казано всичко за водата. Водата крие много повече от това, което се явява химически като водород и кислород. Водата е напълно пригодена в областите на Земята да очертава пътя и да насочва силите, които идват например от Луната.
към текста >>

293. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата.
Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата. И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот. Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята. Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата. Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята.
към текста >>

Непосредственото въздействие върху надземния въздух и вода се наслоява в тях и действа оттам.
Силите от далечните на Космоса действат не пряко върху растенията, не чрез непосредственото лъчение, а се поемат първо от Земята и се излъчват обратно от Земята нагоре. Следователно благотворно то или вредното въздействие върху отглеждането на растението, което идва отдолу, всъщност е отражение на космическото облъчване. Непосредственото въздействие върху надземния въздух и вода се наслоява в тях и действа оттам. От това зависи как почвата непосредствено въздействува върху растежа на растенията с нейните вътрешни свойства. По-късно това наблюдение трябва да го разширим и върху животните.
към текста >>

294. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Той усеща дали в дадена земна област има достатъчно количество вода.
Астралното е навсякъде и азотът, носителят на астралното, също е навсякъде. Азотът се носи във въздуха като труп, но щом дойде в земята, отново става жив. Както кислородът оживява, така оживява и азотът. В земята азотът не само оживява това трябва да се има предвид особено в областта на селското стопанство но той също така става чувствителен, става усещащ, нещо което днес изглежда така парадоксално за материалистично заплетения мозък. Азотът наистина става носител на една тайнствена чувствителност, която се разлива върху целия земен живот. Той усеща дали в дадена земна област има достатъчно количество вода. Той усеща това като нещо приятно. Когато водата е твърде малко, усеща нето му е неприятно. Когато на дадена почва растат подходящи за това място растения, това му е приятно, и т.н. върху всичко азотът излива един вид чувстващ живот.
към текста >>

Въглеродът би могъл да формира всички растения само ако под него би имало вода.
Въглеродът е истинският строител във всички растения, скулпторът на скелетообразните опори. В течение на земното развитие обаче това му става трудно. Въглеродът би могъл да формира всички растения само ако под него би имало вода. Тогава всичко би растяло, обаче сега отдолу се намира варовикът, който му пречи. Затова той се свързва с кварца и така кварц и въглерод заедно и в съюз с глината пак строят, като преодоляват съпротивата на варовика. Как прочее в такава обстановка живее едно растение?
към текста >>

295. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма в подробностите ще навлезем по-късно, с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество. Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата, върху земята етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.
към текста >>

Той вече нямаше миризма, но започна естествено малко да мирише, когато беше обработен във вода.
Тогава рогът може да се изрови и торът се изважда. При нашите последни проби в Дорнах дамите и господата се убедиха, че изваденият от рога тор не миришеше. Това беше особено впечатляващо. Той вече нямаше миризма, но започна естествено малко да мирише, когато беше обработен във вода. Това свидетелства, че всичко миришещо в него беше концентрирано и преработено. Вътре в него се намира невероятна сила от астрално и етерно естество, която можете да употребите, като разредите презимувалия в рога тор в обикновена вода, която трябва да бъде малко затоплена. Като се вземе предвид площта, която трябва да бъде наторена, и количеството от този тор, от опит се установи, че за една площ от около 1200 кв.м. е нужен само един рог, чието съдържание се разрежда в около половин кофа вода. Тогава цялото съдържание на рога трябва много добре да се разтвори и да се свърже с водата.
към текста >>

Вътре в него се намира невероятна сила от астрално и етерно естество, която можете да употребите, като разредите презимувалия в рога тор в обикновена вода, която трябва да бъде малко затоплена.
Тогава рогът може да се изрови и торът се изважда. При нашите последни проби в Дорнах дамите и господата се убедиха, че изваденият от рога тор не миришеше. Това беше особено впечатляващо. Той вече нямаше миризма, но започна естествено малко да мирише, когато беше обработен във вода. Това свидетелства, че всичко миришещо в него беше концентрирано и преработено. Вътре в него се намира невероятна сила от астрално и етерно естество, която можете да употребите, като разредите презимувалия в рога тор в обикновена вода, която трябва да бъде малко затоплена. Като се вземе предвид площта, която трябва да бъде наторена, и количеството от този тор, от опит се установи, че за една площ от около 1200 кв.м. е нужен само един рог, чието съдържание се разрежда в около половин кофа вода. Тогава цялото съдържание на рога трябва много добре да се разтвори и да се свърже с водата. Това значи тази смес да започне да се бърка, да се разбърква толкова бързо, че да се върти в кръг около ръба на кофата, по периферията на кофата. Вътре в средата трябва да се образува кратер почти до дъното на кофата, така че цялата смес да се ротира чрез въртене в кръг.
към текста >>

е нужен само един рог, чието съдържание се разрежда в около половин кофа вода.
Това беше особено впечатляващо. Той вече нямаше миризма, но започна естествено малко да мирише, когато беше обработен във вода. Това свидетелства, че всичко миришещо в него беше концентрирано и преработено. Вътре в него се намира невероятна сила от астрално и етерно естество, която можете да употребите, като разредите презимувалия в рога тор в обикновена вода, която трябва да бъде малко затоплена. Като се вземе предвид площта, която трябва да бъде наторена, и количеството от този тор, от опит се установи, че за една площ от около 1200 кв.м. е нужен само един рог, чието съдържание се разрежда в около половин кофа вода. Тогава цялото съдържание на рога трябва много добре да се разтвори и да се свърже с водата. Това значи тази смес да започне да се бърка, да се разбърква толкова бързо, че да се върти в кръг около ръба на кофата, по периферията на кофата. Вътре в средата трябва да се образува кратер почти до дъното на кофата, така че цялата смес да се ротира чрез въртене в кръг. Тогава бързо се сменя посоката, така че сместа да закипи и да се завърти обратно. Ако това продължи един час, получава се основно взаимопроникване на тора и водата.
към текста >>

Заравя се да престои в земята през лятото, а не през зимата, изважда се през късна есен, запазва се до пролетта и тогава това, което е било изложено на действието на летния живот се употребява по същия на чин, като се разрежда с вода по същия начин, само че от него е необходимо много по-малко количество.
Отново се взема рог на крава, обаче той се напълване с тор, а със смлян на брашно кварц или силиций, или също ортоклас или фелдшпат, прави се каша гъста като меко тесто, и с нея се напълва рога. Заравя се да престои в земята през лятото, а не през зимата, изважда се през късна есен, запазва се до пролетта и тогава това, което е било изложено на действието на летния живот се употребява по същия на чин, като се разрежда с вода по същия начин, само че от него е необходимо много по-малко количество. В една кофа вода може да се разтвори едно късче, голямо колкото грахово зърно, може би и само колкото глава на топлийка. Сместа трябва да се бърка в продължение на един час. Когато поръсите леко самото растение, не до намокряне, ще видите какво подсилващо действие има, което от друга страна се подкрепя от тора на кравешкия рог, който действа отдолу от земята. Така се получава особено добър резултат при зеленчуците и при подобни на тях растения.
към текста >>

В една кофа вода може да се разтвори едно късче, голямо колкото грахово зърно, може би и само колкото глава на топлийка.
Отново се взема рог на крава, обаче той се напълване с тор, а със смлян на брашно кварц или силиций, или също ортоклас или фелдшпат, прави се каша гъста като меко тесто, и с нея се напълва рога. Заравя се да престои в земята през лятото, а не през зимата, изважда се през късна есен, запазва се до пролетта и тогава това, което е било изложено на действието на летния живот се употребява по същия на чин, като се разрежда с вода по същия начин, само че от него е необходимо много по-малко количество. В една кофа вода може да се разтвори едно късче, голямо колкото грахово зърно, може би и само колкото глава на топлийка. Сместа трябва да се бърка в продължение на един час. Когато поръсите леко самото растение, не до намокряне, ще видите какво подсилващо действие има, което от друга страна се подкрепя от тора на кравешкия рог, който действа отдолу от земята. Така се получава особено добър резултат при зеленчуците и при подобни на тях растения.
към текста >>

296. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Пропорцията е, че с увеличаване на площта се употребява по-голямо количество вода и по-малко кравешки рога, от което следва, че с относително по-малко рога могат да бъдат наторени големи площи.
Д-р Щайнер: По този въпрос ще бъдат казани някои неща. Пропорцията е, че с увеличаване на площта се употребява по-голямо количество вода и по-малко кравешки рога, от което следва, че с относително по-малко рога могат да бъдат наторени големи площи. В Дорнах имахме 25 кравешки рога и тогава ги употребихме за една по-голяма градина. При това взехме един рог за половин кофа. Тогава още веднъж поставихме в една пълна кофа два рога. След това трябваше да наторим още една площ,която беше много по-голяма и употребихме седем рога за седем пълни кофи.
към текста >>

Може ли разтворът да се разреди с повече вода или трябва да остане в това съотношение на половин кофа за една трета моргена?
Разпределянето на половин кофа разтвор върху една трета моргена вече представлява известно затруднение. Ако количеството на рогата се увеличава, нараства и затруднението не само по отношение на рогата, а по-скоро за самото разпръскване, то става все по-трудно. Може ли разтворът да се разреди с повече вода или трябва да остане в това съотношение на половин кофа за една трета моргена?
към текста >>

Вие можете най-напред да разбъркате тора от един рог с половин кофа вода, след което добавяте вода и отново бъркате.
Може да се направи такова разреждане. Но тогава трябва да се промени начинът на бъркане. Вие можете най-напред да разбъркате тора от един рог с половин кофа вода, след което добавяте вода и отново бъркате. Мисля обаче, че по-добре ще бъде да се пресметне, колко субстанция трябва да се разбърква в половин кофа вода и разтворът да се приготвя по същия начин, като се бърка в половината кофа, макар и сипаният вътре тор да е по-малко от един рог. Много е важно да се получи едно вътрешно взаимно проникване. Далече не се постига истинско проникване, ако субстанцията се разреди с вода и само се разбърка. Трябва да се предизвика едно вътрешно взаимно проникване, а такова не може да се получи, ако твърдата субстанция само се разклаща или се бърка недостатъчно бързо. Мисля, че е по-лесно за човека, ако приготви възможно повече половин-кофи с минимални количества субстанция, отколкото отново да бърка получения вече разтвор.
към текста >>

Мисля обаче, че по-добре ще бъде да се пресметне, колко субстанция трябва да се разбърква в половин кофа вода и разтворът да се приготвя по същия начин, като се бърка в половината кофа, макар и сипаният вътре тор да е по-малко от един рог.
Може да се направи такова разреждане. Но тогава трябва да се промени начинът на бъркане. Вие можете най-напред да разбъркате тора от един рог с половин кофа вода, след което добавяте вода и отново бъркате. Мисля обаче, че по-добре ще бъде да се пресметне, колко субстанция трябва да се разбърква в половин кофа вода и разтворът да се приготвя по същия начин, като се бърка в половината кофа, макар и сипаният вътре тор да е по-малко от един рог. Много е важно да се получи едно вътрешно взаимно проникване. Далече не се постига истинско проникване, ако субстанцията се разреди с вода и само се разбърка. Трябва да се предизвика едно вътрешно взаимно проникване, а такова не може да се получи, ако твърдата субстанция само се разклаща или се бърка недостатъчно бързо. Мисля, че е по-лесно за човека, ако приготви възможно повече половин-кофи с минимални количества субстанция, отколкото отново да бърка получения вече разтвор.
към текста >>

Далече не се постига истинско проникване, ако субстанцията се разреди с вода и само се разбърка.
Може да се направи такова разреждане. Но тогава трябва да се промени начинът на бъркане. Вие можете най-напред да разбъркате тора от един рог с половин кофа вода, след което добавяте вода и отново бъркате. Мисля обаче, че по-добре ще бъде да се пресметне, колко субстанция трябва да се разбърква в половин кофа вода и разтворът да се приготвя по същия начин, като се бърка в половината кофа, макар и сипаният вътре тор да е по-малко от един рог. Много е важно да се получи едно вътрешно взаимно проникване. Далече не се постига истинско проникване, ако субстанцията се разреди с вода и само се разбърка. Трябва да се предизвика едно вътрешно взаимно проникване, а такова не може да се получи, ако твърдата субстанция само се разклаща или се бърка недостатъчно бързо. Мисля, че е по-лесно за човека, ако приготви възможно повече половин-кофи с минимални количества субстанция, отколкото отново да бърка получения вече разтвор.
към текста >>

297. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Надробяваме я на трохи, напълваме с тази раздробена маса черепа на някакво домашно животно, безразлично какво е то, затваряме черепа по възможност с някаква кост, заравяме го на плитко в земята, покриваме го с натрошен торф и насочваме към мястото улук, канавка, за да се излива там повече дъждовна вода.
Събираме дъбова кора, каквато можем да намерим. Нужно е не много, не повече от това, което можем да съберем. Надробяваме я на трохи, напълваме с тази раздробена маса черепа на някакво домашно животно, безразлично какво е то, затваряме черепа по възможност с някаква кост, заравяме го на плитко в земята, покриваме го с натрошен торф и насочваме към мястото улук, канавка, за да се излива там повече дъждовна вода. Може даже напълненият с дъбова кора череп да се сложи в каца, в буре, в което да може непрекъснато да се втича и да изтича дъждовна вода; там да се сложи растителна маса, която образува растителна тиня. В тази растителна тиня черепната кутия с раздробената дъбова кора да престои по възможност през есента и зимата снежната вода е също така добра както дъждовната.
към текста >>

Може даже напълненият с дъбова кора череп да се сложи в каца, в буре, в което да може непрекъснато да се втича и да изтича дъждовна вода; там да се сложи растителна маса, която образува растителна тиня.
Събираме дъбова кора, каквато можем да намерим. Нужно е не много, не повече от това, което можем да съберем. Надробяваме я на трохи, напълваме с тази раздробена маса черепа на някакво домашно животно, безразлично какво е то, затваряме черепа по възможност с някаква кост, заравяме го на плитко в земята, покриваме го с натрошен торф и насочваме към мястото улук, канавка, за да се излива там повече дъждовна вода. Може даже напълненият с дъбова кора череп да се сложи в каца, в буре, в което да може непрекъснато да се втича и да изтича дъждовна вода; там да се сложи растителна маса, която образува растителна тиня. В тази растителна тиня черепната кутия с раздробената дъбова кора да престои по възможност през есента и зимата снежната вода е също така добра както дъждовната.
към текста >>

В тази растителна тиня черепната кутия с раздробената дъбова кора да престои по възможност през есента и зимата снежната вода е също така добра както дъждовната.
Събираме дъбова кора, каквато можем да намерим. Нужно е не много, не повече от това, което можем да съберем. Надробяваме я на трохи, напълваме с тази раздробена маса черепа на някакво домашно животно, безразлично какво е то, затваряме черепа по възможност с някаква кост, заравяме го на плитко в земята, покриваме го с натрошен торф и насочваме към мястото улук, канавка, за да се излива там повече дъждовна вода. Може даже напълненият с дъбова кора череп да се сложи в каца, в буре, в което да може непрекъснато да се втича и да изтича дъждовна вода; там да се сложи растителна маса, която образува растителна тиня. В тази растителна тиня черепната кутия с раздробената дъбова кора да престои по възможност през есента и зимата снежната вода е също така добра както дъждовната.
към текста >>

Тази съставка се приготвя по следния начин: пресова се, изстисква се сок от цветовете на валериана и се разрежда в топла вода.
Ако се направи още едно усилие и към така приготвения тор се прибави още една съставка, а именно силно разреден сок от валериана, торът добива още една способност: подбужда растението да се отнася по правилен начин с фосфорната субстанция. Тази съставка се приготвя по следния начин: пресова се, изстисква се сок от цветовете на валериана и се разрежда в топла вода. Това може да се направи по всяко време, разтворът да се запази до неговата употреба, когато се прибавя към тора. С тези шест съставки ще може да се произведе превъзходен тор както от течен и твърд оборски материал, така и от компост.
към текста >>

298. 9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Всъщност торът трябва да понася обикновеното количество дъждовна вода.
Всъщност торът трябва да понася обикновеното количество дъждовна вода. Не е полезно, когато торът не получава никаква дъждовна вода; вредно е също, ако дъждът съвсем го измива. Тези неща не могат да се решават по общ начин за всички случаи. Общо може да се каже само това, че дъждовната вода е полезна за тора.
към текста >>

Не е полезно, когато торът не получава никаква дъждовна вода; вредно е също, ако дъждът съвсем го измива.
Всъщност торът трябва да понася обикновеното количество дъждовна вода. Не е полезно, когато торът не получава никаква дъждовна вода; вредно е също, ако дъждът съвсем го измива. Тези неща не могат да се решават по общ начин за всички случаи. Общо може да се каже само това, че дъждовната вода е полезна за тора.
към текста >>

Общо може да се каже само това, че дъждовната вода е полезна за тора.
Всъщност торът трябва да понася обикновеното количество дъждовна вода. Не е полезно, когато торът не получава никаква дъждовна вода; вредно е също, ако дъждът съвсем го измива. Тези неща не могат да се решават по общ начин за всички случаи. Общо може да се каже само това, че дъждовната вода е полезна за тора.
към текста >>

В действителност в известен смисъл дъждовната вода е необходима на тора.
В действителност в известен смисъл дъждовната вода е необходима на тора. Може да се помисли, дали ще е добре за предпазване от дъжда върху тора да се разстеле торфен пласт. Неправилно ще бъде, ако над тора се постави покрив за предпазване от дъжда. От това сигурно ще се влоши качеството на тора.
към текста >>

Когато почвата е песъчлива, тя постоянно попива вода, защото е водопропусклива, и затова преди да се сложи торището върху нея, трябва да се попълни с глина.
Вярно е, че определен вид земя има съответно определено въздействие. Естественото произлиза от свойствата на самия вид почва. Когато почвата е песъчлива, тя постоянно попива вода, защото е водопропусклива, и затова преди да се сложи торището върху нея, трябва да се попълни с глина. Ако почвата е много глинеста, трябва да се разрови, да се направи рохкава и да се посипе с пясък. За да имаме едно сред но въздействие, винаги се взема, един пласт пясък и един пласт глина. Тогава имаме едновременно и двете, плътност на земята и въздействията на водата. Иначе ще се просмуче водата. Особено е благо приятно смесването на двата вида почва.
към текста >>

299. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ако по съответния начин обработите чрез огън същото това, което носи плодородие, когато е обработено с вода, т.е.
Виждате, че по този начин имаме възможност да отстраним животните-паразити и е важно да поддържаме такова отношение със земята, че да знаем, как чрез въздействието на Луната и на водата, тя да може да произвежда растенията. Това от една страна. Това обаче, което се намира в растението, което е вложено във всяко живо същество, то носи в себе си зародиша на своето собствено унищожение. Както водата, от една страна, е необходимо условие за плодородие, така, от друга страна, огънят е разрушител на плодородието, на плодовитостта. Той унищожава плодовитостта. Ако по съответния начин обработите чрез огън същото това, което носи плодородие, когато е обработено с вода, т.е. растежното Вие създавате в природата унищожение. Това трябва да се има предвид. Чрез напоената с лунни сили вода семето развива плодовитост. Семето развива разрушителна сила чрез проникнатия с лунни сили огън, чрез огън, наситен с космични сили изобщо, както видяхме в последния пример.
към текста >>

Чрез напоената с лунни сили вода семето развива плодовитост.
Както водата, от една страна, е необходимо условие за плодородие, така, от друга страна, огънят е разрушител на плодородието, на плодовитостта. Той унищожава плодовитостта. Ако по съответния начин обработите чрез огън същото това, което носи плодородие, когато е обработено с вода, т.е. растежното Вие създавате в природата унищожение. Това трябва да се има предвид. Чрез напоената с лунни сили вода семето развива плодовитост. Семето развива разрушителна сила чрез проникнатия с лунни сили огън, чрез огън, наситен с космични сили изобщо, както видяхме в последния пример.
към текста >>

Виждате ли, тук имате много значителни взаимовръзки: имате земя, имате почва, напоена с вода.
Виждате ли, тук имате много значителни взаимовръзки: имате земя, имате почва, напоена с вода. Имате Луната. Като я пронизва със своите лъчи, Луната оживотворява до известна степен почвата, събужда в нейната етерност вълни и известна раздвиженост. Постига го много лесно, когато почвата е мокра, когато почвата е проникната от вода, и много трудно, когато почвата е суха. Следователно водата тук е само посредник. Това, което трябва да се оживи е самата пръст, твърдият, минералният състав на почвата.
към текста >>

Постига го много лесно, когато почвата е мокра, когато почвата е проникната от вода, и много трудно, когато почвата е суха.
Виждате ли, тук имате много значителни взаимовръзки: имате земя, имате почва, напоена с вода. Имате Луната. Като я пронизва със своите лъчи, Луната оживотворява до известна степен почвата, събужда в нейната етерност вълни и известна раздвиженост. Постига го много лесно, когато почвата е мокра, когато почвата е проникната от вода, и много трудно, когато почвата е суха. Следователно водата тук е само посредник. Това, което трябва да се оживи е самата пръст, твърдият, минералният състав на почвата. Водата също е минерална, рязка граница естествено няма. Затова вътре в почвата трябва да имаме също и действието на Луната.
към текста >>

Трябва да се отнеме посредническата сила на водата и почвата да се направи по-твърда, по-земна, за да не може да възприема прекалено силното лунно въздействие чрез наличната вода.
За какво става дума сега? За това, да се разтовари земята от излишните лунни сили, които са в нея. Земята трябва да се облекчи от тях. Трябва да се отнеме посредническата сила на водата и почвата да се направи по-твърда, по-земна, за да не може да възприема прекалено силното лунно въздействие чрез наличната вода. Това се постига външно всичко си остава, както си е като се прави силно кон центриран чай от полски хвощ, Equisetum arvense, който след това се разрежда и като течен тор се поръсва върху площите, при които е необходимо да се води борба срещу ръждата, главнята и други подобни болести по растенията. Нужни са пак съвсем малки количества, достатъчно е пак един вид хомеопатизиране.
към текста >>

300. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Чрез един вид дишане и чрез нещо, което е далечно подобие на сетивна система, растението непосредствено поема земя и вода, както животното непосредствено поема въздух и топлина.
Растението има такава непосредствена връзка със земята и водата, каквато животното има с въздуха и топлината. При растението става обратното. Чрез един вид дишане и чрез нещо, което е далечно подобие на сетивна система, растението непосредствено поема земя и вода, както животното непосредствено поема въздух и топлина. Следователно растението живее непосредствено със земя и вода.
към текста >>

Следователно растението живее непосредствено със земя и вода.
Растението има такава непосредствена връзка със земята и водата, каквато животното има с въздуха и топлината. При растението става обратното. Чрез един вид дишане и чрез нещо, което е далечно подобие на сетивна система, растението непосредствено поема земя и вода, както животното непосредствено поема въздух и топлина. Следователно растението живее непосредствено със земя и вода.
към текста >>

Вие ще кажете: добре, ние вече знаем как нещата ще продължат по-нататък, а именно, щом като знаем, че растението живее непосредствено със земя и вода, така както животното с въздух и топлина, тогава би трябвало сега пък растението да преработва въздух и топлина, както животното преработва земя и вода.
Вие ще кажете: добре, ние вече знаем как нещата ще продължат по-нататък, а именно, щом като знаем, че растението живее непосредствено със земя и вода, така както животното с въздух и топлина, тогава би трябвало сега пък растението да преработва въздух и топлина, както животното преработва земя и вода.
към текста >>

301. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Да приемем сега, че с една или друга цел вземате в един съд морска вода, пълна с много яйца на риби, с това сте унищожили цяла армия от живот.
Да, тук влизат в действие много комплицирани съображения, чието разбиране зависи пак от това дали ги разглеждаме в по-големите, по-мащабните връзки. Представете си, че изтегляте от морето една риба и я убивате. Вие сте убили едно същество, извършили сте действие на определено ниво. Да приемем сега, че с една или друга цел вземате в един съд морска вода, пълна с много яйца на риби, с това сте унищожили цяла армия от живот. Сега извършвате нещо съвсем различно от убиването на рибата, това е случка на съвсем друго ниво. Когато един организъм в природата е достигнал завършения вид на риба, той е изминал определен път на развитие. Ако анулирате този път и се върнете назад, Вие докарвате нещо неподредено, намиращо се в безпорядък. Ако прекъсна процеса преждевременно, преди да се е достигнало до завършен организъм, тогава не извършвам същото като това, когато убивам един формиран организъм. Така аз свеждам поставения от Вас въпрос до следното: какво несправедливо върша като приготвям пепелта?
към текста >>

302. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

В него е включено минералното царство (варовика и кварца), по-нататък елементарните отношения, които се създават от състоянието на времето (вода и топлина).
В първата лекция е даден общ поглед върху живота на Земята във връзка с космоса на планетите. В него е включено минералното царство (варовика и кварца), по-нататък елементарните отношения, които се създават от състоянието на времето (вода и топлина). Като резултат от различното въздействие на противоположни жизнени сили се диференцират формите на растенията, както и техните способности за размножаване, тяхната хранителност, сиреч да могат да хранят човека, и тяхната здравина и устойчивост.
към текста >>

Бъбрекът е в състояние да образува високо концентрирана урина и да я отделя с минимална загуба на вода.
Влечуги: Допълнително запазване на вътрешната влага чрез вроговената кожа и с това проникване на змиите и гущерите чак до екстремната сухота на пустините. Бъбрекът е в състояние да образува високо концентрирана урина и да я отделя с минимална загуба на вода. Яйцата с рогова черупка се снасят на земята. Това не пречи на съответните видове влечуги да се приспособят вторично към водата, тоест след като са постигнали възможността да живеят на земята. Например морските костенурки, които живеят в открития океан, отиват на земята само за размножаването.
към текста >>

огън (топлина), въздух (газ), вода (течност) и земя (твърдо).
огън (топлина), въздух (газ), вода (течност) и земя (твърдо). Според Щайнер този ред е същевременно ред на еволюцията, в който цялото Творение и последвалото изменение започва с появата на топлината. Това важи също и за далечното минало на планетата Земя.
към текста >>

303. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси.
Когато мускулатурата на диафрагмата се свие , сводестият покрив на коремната кухина се издърпва надолу. Пространството на гърдите се разширява, белият дроб се разтяга и се извършва вдишване. Коремните органи се изместват и освобождават место. Издишването става или пасивно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към диафрагмата. При почвата няма двигателна активност от такъв вид. Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси. Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение. Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници. Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие. Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план. Не е така при растенията и това действително обуславя големи различия, не само обръщане на посоката.
към текста >>

304. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Цистерните, които събират дъждовна вода от покрива, са покрити с гъст пласт цветен прашец.
Също и при цветния прашец на опложданите от вятъра растения става въпрос за клетки с половин хиплоиден комплект от хромозоми. Цветният прашец изпълва атмосферата. Той се разпространява над почвата на височина до 1500м.[7] Няма причина да не се допусне, че топлите летни течения отнасят цветен прашец чак до границите на атмосферния слой, в средните ширини чак до около 10 000 м височина. Дали това е „хаос в най-далечните околности на света“[8], „разпадане в световен прах“[9]? След юнски дъжд всяка локва има жълта покривка от цветен прашец. Цистерните, които събират дъждовна вода от покрива, са покрити с гъст пласт цветен прашец. Но при това едва ли би могло да се говори за разпадане на връзките на веществата.
към текста >>

305. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма - в подробностите ще навлезем по-късно - и с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество. Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.»(4, 123)
към текста >>

«…За мене винаги ставаше така, че виждах противоположното на субстанцията въздействие в необходимия посредник, в размачканото, разтрито средство и т.н., в това, от което се нуждаем, за да се втъче в него хомеопатичната субстанция (млечна захар, дестилирана вода, алкохол).
«…За мене винаги ставаше така, че виждах противоположното на субстанцията въздействие в необходимия посредник, в размачканото, разтрито средство и т.н., в това, от което се нуждаем, за да се втъче в него хомеопатичната субстанция (млечна захар, дестилирана вода, алкохол). Този посредник получава друга конфигурация, както ако аз от добро материално състояние премина към правене на дългове във външния социален живот, така субстанцията минава в своето противоположно състояние и придава на обкръжението това противоположно състояние...»[11]
към текста >>

При описаното разреждане на препарата с вода в найдобрия случай може да се говори за потенция Д1, там остават действащи още силите на субстанцията, като чрез водата и движението на разбъркването те се оживяват и им се дава един динамичен импулс, освен това когато водата се насити с препарата, тези сили заемат едно поголямо пространство.
[14] Бел. кор.: тук не става въпрос за потенциране, както в погорния цитат, където Р. Щайнер говори за приготвянето на лекарствата хомеопатизирането на лекарствата. При описаното разреждане на препарата с вода в найдобрия случай може да се говори за потенция Д1, там остават действащи още силите на субстанцията, като чрез водата и движението на разбъркването те се оживяват и им се дава един динамичен импулс, освен това когато водата се насити с препарата, тези сили заемат едно поголямо пространство. Ако полученият разтвор продължи да се потенцира, т.е. да се стигне до потенции Д2, Д3, Д4 и т.н., тогава според хомеопатичните принципи ще се достигне до едно такова противоположно въздействие.
към текста >>

306. 7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство GA_327 Биодинамично земеделие

С твърда земя и вода, с храната животното не може да живее така непосредствено, както с въздуха и топлината.
С твърда земя и вода, с храната животното не може да живее така непосредствено, както с въздуха и топлината. То трябва първо да ги смели, да ги преобрази в стомаха и червата. Тази възможност животното и човекът дължат непряко на дейността на нервно-сетивната система, защото с помощта на това, което тя е поела непосредствено от околната среда, действа формиращо върху веществообменната система. Затова тя участва в храносмилателната дейност.
към текста >>

Той произлиза от поетата от почвата вода и сега е естествено във въздушна форма, във форма на газ.
Асимилацията на въглеродното вещество от въздуха с помощта на светлината, наречена още фотосинтеза, е решаващата способност на зелените растения. При това въглената киселина на въздуха се всмуква в течните жизнени процеси на листата, а през процепите се отделя кислород. Той произлиза от поетата от почвата вода и сега е естествено във въздушна форма, във форма на газ. Но растението изразходва в процеса на дишането отново част от образуваната захар и с това се сдобива с жизнена енергия особено за образуване на белтък и на веществата на вторичната веществообмяна.[7] При това отново се получава въгледвуокис, който се отделя; и се освобождава топлина, която растението също не може да складира. В цветовете има почти само тази разграждаща страна на веществообмяната. Там има само остатък от изграждане, от водни ароматни вещества, които изпълват околността с ухание. Така се приближаваме до разбиране на бележката на Щайнер в края на седмата лекция, че растението живее чрез отделянето на въздух и топлина. В неговите подготвителни към Курса бележки стои:
към текста >>

«Животните: Те притежават свой самостоятелен живот във въздуха и топлината; вътре в себе си те поемат етеризирана земя и вода - за да ги издигнат до областта на въздуха и топлината: те отделят това, което е астрализирана земя и вода.
«Животните: Те притежават свой самостоятелен живот във въздуха и топлината; вътре в себе си те поемат етеризирана земя и вода - за да ги издигнат до областта на въздуха и топлината: те отделят това, което е астрализирана земя и вода.
към текста >>

Растенията: Тяхното съществуване е в земя и вода; те вливат в своето обкръжение астрализирани въздух и топлина: за да ги освободят от областта на земното и водното.
Растенията: Тяхното съществуване е в земя и вода; те вливат в своето обкръжение астрализирани въздух и топлина: за да ги освободят от областта на земното и водното. Те поемат етеризиран въздух и топлина.»[8]
към текста >>

307. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Освен това четвъртото съставно вещество е вода.
Освен това ще получите и нещо, което вече познавате: това са влакната на ликото. Това наблюдавахте при дърветата. А това, което се съдържа вътре, това, което служи в качеството на истински строителен материал - това е кремъкът, кварцът. Този твърд кварц е същият като този в Алпите, като този, който влиза в състава на гранита и гнайса. Кварцът гради скелета като цяло. Освен това четвъртото съставно вещество е вода. Строителният разтвор, който в дадения случай се приготвя от дървесина, влакнесто лико, вода и кремък създават ефект, противоречащ на всички земни закони. Класът със стъблото в случая също представлява кула, изцяло построена от вещества; той може да се клати от вятъра, без да се чупи, изправя се, когато вятъра спре и не помръдва, ако времето е хубаво. Това ви е известно.
към текста >>

Строителният разтвор, който в дадения случай се приготвя от дървесина, влакнесто лико, вода и кремък създават ефект, противоречащ на всички земни закони.
Това наблюдавахте при дърветата. А това, което се съдържа вътре, това, което служи в качеството на истински строителен материал - това е кремъкът, кварцът. Този твърд кварц е същият като този в Алпите, като този, който влиза в състава на гранита и гнайса. Кварцът гради скелета като цяло. Освен това четвъртото съставно вещество е вода. Строителният разтвор, който в дадения случай се приготвя от дървесина, влакнесто лико, вода и кремък създават ефект, противоречащ на всички земни закони. Класът със стъблото в случая също представлява кула, изцяло построена от вещества; той може да се клати от вятъра, без да се чупи, изправя се, когато вятъра спре и не помръдва, ако времето е хубаво. Това ви е известно.
към текста >>

308. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Защото, господа, физическото тяло, намиращо се във вода, прави нещо съвсем особено.
Хора, били на границата на удавяне, но спасени, често разказват за много интересни картини на спомените. Такава картина на спомените може да имате и без удавяне, ако човек върви по духовно-научния, антропософски път на развитие. При тези, които са били на границата на удавяне, се е появявала обзорна картина на спомените от целия им земен живот включая детството. Всичко са си спомнили. Веднага се е появявал (единен) образ на спомените. Защо? Защото, господа, физическото тяло, намиращо се във вода, прави нещо съвсем особено.
към текста >>

Казвал съм ви: ако тук имаме вода, а в нея някакво тяло, във водата това тяло става по-леко.
Тук ще трябва да си спомните това, за което преди вече съм ви говорил. Казвал съм ви: ако тук имаме вода, а в нея някакво тяло, във водата това тяло става по-леко. То губи от теглото си толкова, колкото тежи течността, равна по обем с даденото тяло.
към текста >>

Така в банята за първи път бил открит законът, че всяко тяло във вода става по-леко.
Еврика! Еврика! » Това значело: «Открих! » Хората се зачудили, какво може да е открил във ваната? Той бил потопен във ваната с главата, показал крака си от водата и открил: когато изкарва крака си от водата, кракът става по-тежък; когато отново го спусне във водата, кракът става по-лек. Така в банята за първи път бил открит законът, че всяко тяло във вода става по-леко. Това е така нареченият закон на Архимед. И така, всяко тяло става по-леко, намирайки се във вода. Следователно ако някой потъва, тялото му става по-леко, много по-леко. Това, което се съдържа в етерното тяло, още може да се задържи и пред него се появява единната картина на спомените. Виждате ли, спомените възникват по причината, че човек, умирайки, изцяло излиза навън от своето физическо тяло, от своята физическа телесност, той става съвсем лек.
към текста >>

И така, всяко тяло става по-леко, намирайки се във вода.
» Това значело: «Открих! » Хората се зачудили, какво може да е открил във ваната? Той бил потопен във ваната с главата, показал крака си от водата и открил: когато изкарва крака си от водата, кракът става по-тежък; когато отново го спусне във водата, кракът става по-лек. Така в банята за първи път бил открит законът, че всяко тяло във вода става по-леко. Това е така нареченият закон на Архимед. И така, всяко тяло става по-леко, намирайки се във вода. Следователно ако някой потъва, тялото му става по-леко, много по-леко. Това, което се съдържа в етерното тяло, още може да се задържи и пред него се появява единната картина на спомените. Виждате ли, спомените възникват по причината, че човек, умирайки, изцяло излиза навън от своето физическо тяло, от своята физическа телесност, той става съвсем лек. Сега той изцяло и напълно живее в етерната сфера. Всеки път след своята смърт човек добива съвсем пълен спомен от всичко преживяно от него на Земята, включително и детството.
към текста >>

309. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Когато човек вижда вода, той обикновено не знае, че в нея се съдържат водород и кислород.
Виждате ли, така може да се преживее етерното тяло. Но може също да се преживява и астралното тяло. Когато човек вижда вода, той обикновено не знае, че в нея се съдържат водород и кислород. Той може да отдели тези две вещества едно от друго само с помощта на галваничен апарат, с помощта на електролиза. Тогава той може да получи кислород и водород отделно един от друг, в два съда. Така и астралното тяло трябва отначало да успеем да го отделим от физическото тяло, за да можем да го възприемем. Трябва да се развие истинска наука за тези неща. Трябва например да се обърне внимание на следното: в определено време от своя дневен живот ти си поел в себе си вода, напил си се с вода.
към текста >>

Трябва например да се обърне внимание на следното: в определено време от своя дневен живот ти си поел в себе си вода, напил си се с вода.
Когато човек вижда вода, той обикновено не знае, че в нея се съдържат водород и кислород. Той може да отдели тези две вещества едно от друго само с помощта на галваничен апарат, с помощта на електролиза. Тогава той може да получи кислород и водород отделно един от друг, в два съда. Така и астралното тяло трябва отначало да успеем да го отделим от физическото тяло, за да можем да го възприемем. Трябва да се развие истинска наука за тези неща. Трябва например да се обърне внимание на следното: в определено време от своя дневен живот ти си поел в себе си вода, напил си се с вода. След това дълго време не си пил. Ти си жаден. Когато се изпитва жажда, пак има желание за пиене на вода. По същия начин, ако трябва да прозвучи говор, човек трябва първо да поиска говорът да прозвучи. Това е едно и също.
към текста >>

Когато се изпитва жажда, пак има желание за пиене на вода.
Така и астралното тяло трябва отначало да успеем да го отделим от физическото тяло, за да можем да го възприемем. Трябва да се развие истинска наука за тези неща. Трябва например да се обърне внимание на следното: в определено време от своя дневен живот ти си поел в себе си вода, напил си се с вода. След това дълго време не си пил. Ти си жаден. Когато се изпитва жажда, пак има желание за пиене на вода. По същия начин, ако трябва да прозвучи говор, човек трябва първо да поиска говорът да прозвучи. Това е едно и също. В случая с говора човек трябва да поиска да заговори; ако човек изпитва жажда, той иска да пие. Жаждата означава не нещо друго, а това, че човек иска да пие. Жаждата изявява волята да се пие.
към текста >>

Изпитвайки жажда, той желае тук да циркулира вода, и то така, както тя трябва да циркулира в тялото.
Забележете, какво всъщност иска човек, изпитвайки жажда? Какво иска той при това? Тялото се намира в такова състояние, в което му се иска да внесе поправка. Какво всъщност желае той, изпитвайки жажда? Изпитвайки жажда, той желае тук да циркулира вода, и то така, както тя трябва да циркулира в тялото. Понеже водата не циркулира, той изпитва жажда. Та какво иска той по същество? Той иска тялото му да функционира нормално. В случай на глад той също иска да има нормално функциониращо тяло. Човек винаги иска нещо за самия себе си.
към текста >>

310. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Този, който счита своя разум за единствен, е толкова глупав, колкото този, който смята: тук имам чаша с вода, тази чаша беше празна, след това тя стана пълна, това значи, че водата се е образувала от стените на стъклената чаша.
Виждате ли, аз не без причина постоянно ви обяснявах това, че разумът, разсъдъкът, мислите са разпространени по целия свят. Казвал съм ви как всичко в света - ако само се изследва това правилно, - как всичко в света е организирано изключително разумно. Пояснявах ви това с примери от животинския свят. Целият този свят е такъв, че ние не трябва да вярваме, че нашият разум е нещо единствено, не, разума, който ние притежаваме, само го черпим от разпространения по целия свят разум. Разум има навсякъде. Този, който счита своя разум за единствен, е толкова глупав, колкото този, който смята: тук имам чаша с вода, тази чаша беше празна, след това тя стана пълна, това значи, че водата се е образувала от стените на стъклената чаша. Всъщност водата първо е била изкарана от кладенеца, от всеобемащата водна стихия. По същия начин и разумът, който притежава човек, е бил отначало добит от всеобемащия миров разум.
към текста >>

311. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Този, който казва: това дете и баща му си приличат като две капки вода - би могъл да каже и нещо друго.
Бихте могли да кажете: но защо тогава детето така прилича на майката или на бащата? Господа, това става по причина, че детето постоянно подражава, имитира. Този, който казва: това дете и баща му си приличат като две капки вода - би могъл да каже и нещо друго. Виждате ли, макар и за това да не се говори толкова широко, но след известен период детето изглежда много приличащо на баща си или на майка си; по-късно детето става много повече приличащо, отколкото когато е съвсем малко. Обаче такива явления не трогват учените господа. Но ако почакаме още малко, въздържим се от разсъждения, когато детето е на осем или четиринадесет дни или един месец, ще дочакаме, когато стане на три или четири години. Тогава детето започва да говори. Някой в този случай би могъл да каже: Е!
към текста >>

Представете си машина, която се привежда в движение от вода.
Виждате ли, прието е да се вярва, че глад и жажда човек изпитва посредством своето физическо тяло. Но това е глупост. Представете си машина, която се привежда в движение от вода. Всичко е прекрасно, машината работи, но трябва само да спрете водата и машината спира. Това означава, че вие отново трябва да пуснете водата, трябва да дадете на машината да се «напие». Но в машината не се появява никаква жажда. Машината не жадува: тя спира, но преди това не изпитва жажда, иначе би почнала да крещи. Тя не прави това.
към текста >>

312. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

След това трябва да вземете кърпа, да потопите тази кърпа в топла вода, в която има няколко капки лимонов сок, и да сложите тази кърпа около мястото.
С горещината астралното тяло се съединява лесно, а със студа - по-трудно. Ако просто пуснете детето да тича из студената стая, астралното тяло няма да може да се вмъкне във физическото тяло, тъй като там топлина няма. Но ако вие обвиете детето с топлина - хората правят това инстинктивно, често те му слагат шал на шията, за да запазят топлината, - тогава астралното тяло ще започне да се привлича от топлината. Астралното тяло не може да се привлече от водата или въздуха, но с топлина можеш да го привлечеш. Ако дадете възможност на детето да полежи по такъв начин, че астралното тяло да бъде привлечено от топлината, то отново ще се насочи в дадения телесен член (изобразява го на рисунка). След това трябва да вземете кърпа, да потопите тази кърпа в топла вода, в която има няколко капки лимонов сок, и да сложите тази кърпа около мястото. Тогава травмиращото, драскащо начало ще бъде събрано от тази кърпа така, че астралното тяло ще влезе на мястото си и по такъв начин можете да излекувате коклюша. Но трябва строго да съблюдавате последователността на действията.
към текста >>

313. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ако съм жаден, имам силно влечение, страстно желание да пийна вода или още нещо.
Виждате ли, най-характерното за антропософията е това, че в нея винаги се изхожда от причини, докато другите, макар и да допускат съществуването на душата, нищо не знаят за нея; те приписват душа на растението, при което при приближаването на насекомо става същото, което става и при капана. Но в антропософията не се ръководим от чисто външните данни, водещи до подобен извод; в нея съществува истинското познание за душевното начало. В резултат на такова познание научаваме, че човек развива желания. Силно влечение е например наличието на жажда. Ако съм жаден, имам силно влечение, страстно желание да пийна вода или още нещо. Е, добре: водата утолява жаждата. Всички желания от такъв род се състоят в това, че човек отвътре, от своя организъм развива желание за нещо, нещо иска; такива са желанията.
към текста >>

314. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода.
Но Слънцето не прави само това. Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага. Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло. Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина. Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло. Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша.
към текста >>

Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина.
Но Слънцето не прави само това. Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага. Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло. Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина. Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло. Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното.
към текста >>

Във вода и въздух тя се намира като гъсеница, а тук, във въздух и светлина, тя е като какавида, и след това отива все по-далеч от уловената.
Тъй като нашето мислене е насочено отвътре навън, ние не получаваме оцветяване отвън, а получаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта. Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове. Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък. Виждате ли, вече говорих за това: необходимо е да има преход от съдържащата се във въздуха влажност към светлината. Ето, какавидата се намира във въздух и светлина. Във вода и въздух тя се намира като гъсеница, а тук, във въздух и светлина, тя е като какавида, и след това отива все по-далеч от уловената. пленена светлина към астралното начало, което действа в нея.
към текста >>

Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в течност, то се движи в течност, във вода и има опашка; неговите кръвоносни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката.
При това животно, ако то попадне на въздух, кръвта ще тъче вътрешно така, както гъсеницата плете пашкула отвън. Тогава ще получим животно, което, тъй като неговият живот преминава в още по-голяма степен във въздушно-водна среда, има кръвоносна система, подходяща за тази водна среда. Ако то известно време живее на светло, ще се промени даже формата на кръвоносните съдове, те стават съвсем други. Животното тъче вътре в собственото тяло; тъй като не може да тъче отвън, то тъче вътре в тялото. Да нарисуваме това по-точно. Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в течност, то се движи в течност, във вода и има опашка; неговите кръвоносни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката. Животното може да плува във вода и да диша във вода. Рибите имат хриле. С хрилете може да се диша във вода. Но представете си, че животното все по-често излиза на въздух, на брега, или самото езеро пресъхва; тогава то все повече се подлага на действието на светлината, а течността отстъпва. То стига в области, където трябва да има светлина и въздух, а не въздух и вода.
към текста >>

Животното може да плува във вода и да диша във вода.
Тогава ще получим животно, което, тъй като неговият живот преминава в още по-голяма степен във въздушно-водна среда, има кръвоносна система, подходяща за тази водна среда. Ако то известно време живее на светло, ще се промени даже формата на кръвоносните съдове, те стават съвсем други. Животното тъче вътре в собственото тяло; тъй като не може да тъче отвън, то тъче вътре в тялото. Да нарисуваме това по-точно. Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в течност, то се движи в течност, във вода и има опашка; неговите кръвоносни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката. Животното може да плува във вода и да диша във вода. Рибите имат хриле. С хрилете може да се диша във вода. Но представете си, че животното все по-често излиза на въздух, на брега, или самото езеро пресъхва; тогава то все повече се подлага на действието на светлината, а течността отстъпва. То стига в области, където трябва да има светлина и въздух, а не въздух и вода. Какво прави животното?
към текста >>

С хрилете може да се диша във вода.
Животното тъче вътре в собственото тяло; тъй като не може да тъче отвън, то тъче вътре в тялото. Да нарисуваме това по-точно. Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в течност, то се движи в течност, във вода и има опашка; неговите кръвоносни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката. Животното може да плува във вода и да диша във вода. Рибите имат хриле. С хрилете може да се диша във вода. Но представете си, че животното все по-често излиза на въздух, на брега, или самото езеро пресъхва; тогава то все повече се подлага на действието на светлината, а течността отстъпва. То стига в области, където трябва да има светлина и въздух, а не въздух и вода. Какво прави животното?
към текста >>

То стига в области, където трябва да има светлина и въздух, а не въздух и вода.
Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в течност, то се движи в течност, във вода и има опашка; неговите кръвоносни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката. Животното може да плува във вода и да диша във вода. Рибите имат хриле. С хрилете може да се диша във вода. Но представете си, че животното все по-често излиза на въздух, на брега, или самото езеро пресъхва; тогава то все повече се подлага на действието на светлината, а течността отстъпва. То стига в области, където трябва да има светлина и въздух, а не въздух и вода. Какво прави животното?
към текста >>

Ако помислите малко за това, ще можете да обобщите всичко, за което ви говорих: вече няма сляпо да разглеждате поповата лъжичка и жабата, а ще знаете защо има сърце, бели дробове и краченца, защо поповата лъжичка може да плува във вода!
Нея я създава духът. Отначало навсякъде загива материята, тя изчезва; тогава духовното начало създава ново същество. Така е и с оплождането при човека. Оплождане означава, че отначало се унищожава вещество. Унищоженото вещество присъства тук съвсем малко; тук творят духът и светлина в „аза“ на човека. Ако помислите малко за това, ще можете да обобщите всичко, за което ви говорих: вече няма сляпо да разглеждате поповата лъжичка и жабата, а ще знаете защо има сърце, бели дробове и краченца, защо поповата лъжичка може да плува във вода! Всички тези неща се обединяват едно с друго. С примери за неща, които ще разширяваме, ще видите, че истинска наука, която разбира всичко това, може да възникне само в Антропософията.
към текста >>

315. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Това е нещо забележително: вътре в себе си, във вашите крака, във вашите стъпала, във вашите рамене и ръце, във вашия стомах, във вашия черен дроб, във вашите бъбреци, във вашия далак, във вашето сърце вие носите заедно въглерода и азота; азотът във формата, в която той се намира във въздуха, и съвсем течен въглерод; все едно сте разтворили въглища и тази черна течност плува във вода.
Но въглерод има също така и в нас. Само че в нас той се съдържа в течна форма. Тук вътре (вж. рис.) има азот, обозначен с червено; сега искам, използвайки синьо, да обознача въглерода. Той също се намира вътре навсякъде, така че червеното се намира навсякъде заедно със синьото, с въглерода. Това е нещо забележително: вътре в себе си, във вашите крака, във вашите стъпала, във вашите рамене и ръце, във вашия стомах, във вашия черен дроб, във вашите бъбреци, във вашия далак, във вашето сърце вие носите заедно въглерода и азота; азотът във формата, в която той се намира във въздуха, и съвсем течен въглерод; все едно сте разтворили въглища и тази черна течност плува във вода. Ето какво имате в себе си.
към текста >>

Навярно сте пробвали газирана лимонада или газирана вода: вътре в тях има мехурчета, приличащи на перлички, газови мехурчета.
Вие, разбира се, сте запознати с въглеродния двуокис. Навярно сте пробвали газирана лимонада или газирана вода: вътре в тях има мехурчета, приличащи на перлички, газови мехурчета. Това е въглероден двуокис: в такива води се съдържа въглена киселина и газът се издига нагоре като малки перлени мехурчета. Господа, вие нямаше да мислите, вашата глава въобще нямаше да може да ви служи, ако във вашето собствено тяло чрез кръвта постоянно не се изстрелваха нагоре такива малки перлички. Също както в газираната лимонада нагоре се изстрелват мехурчета, така и във вас крехки мехурчета постоянно се насочват към главата ви. Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка. Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв.
към текста >>

И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада.
Това е въглероден двуокис: в такива води се съдържа въглена киселина и газът се издига нагоре като малки перлени мехурчета. Господа, вие нямаше да мислите, вашата глава въобще нямаше да може да ви служи, ако във вашето собствено тяло чрез кръвта постоянно не се изстрелваха нагоре такива малки перлички. Също както в газираната лимонада нагоре се изстрелват мехурчета, така и във вас крехки мехурчета постоянно се насочват към главата ви. Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка. Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв. И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада. Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички. Но този въглероден двуокис не остава бездеен във вашата глава. Можете много добре да мислите, вие сякаш сте послужили за бутилка за вашата кръв и в нея мехурчетата се устремяват нагоре, към вашата глава. Вътре във вас, във вашата глава, става нагнетяване на газа, там се намира въглеродният двуокис по същия начин, както и в бутилката с газираната лимонада.
към текста >>

316. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Вероятно сте ги виждали да се появяват през зимата по прозорците, ако по тях има замръзнала вода; подобно на завеси, те покриват цялата повърхност на прозореца.
Вероятно сте ги виждали да се появяват през зимата по прозорците, ако по тях има замръзнала вода; подобно на завеси, те покриват цялата повърхност на прозореца. Тук, както виждате, се получават ту удивително красиви цветя, ту прекрасни фигури, в които се е превърнала водата. Бихме могли да кажем така: водата, съставляваща основата на снега и леда - защото ако стане топло, и снегът, и ледът ще се разтопят във вода, - водата образува тези прекрасни форми, ако Слънцето няма достатъчно сили. Тези фигури, разбира се, не могат да се намират вътре във водата. Защото ако нещо изгражда собственото си очертание от собствените си сили, то запазва това свое очертание. Всички вие също имате еднакви очертания, еднакви фигури.
към текста >>

Бихме могли да кажем така: водата, съставляваща основата на снега и леда - защото ако стане топло, и снегът, и ледът ще се разтопят във вода, - водата образува тези прекрасни форми, ако Слънцето няма достатъчно сили.
Вероятно сте ги виждали да се появяват през зимата по прозорците, ако по тях има замръзнала вода; подобно на завеси, те покриват цялата повърхност на прозореца. Тук, както виждате, се получават ту удивително красиви цветя, ту прекрасни фигури, в които се е превърнала водата. Бихме могли да кажем така: водата, съставляваща основата на снега и леда - защото ако стане топло, и снегът, и ледът ще се разтопят във вода, - водата образува тези прекрасни форми, ако Слънцето няма достатъчно сили. Тези фигури, разбира се, не могат да се намират вътре във водата. Защото ако нещо изгражда собственото си очертание от собствените си сили, то запазва това свое очертание. Всички вие също имате еднакви очертания, еднакви фигури. За човешката фигура не може да се каже, че при всички вас вашата човешка фигура е само облик, който се стопява, ако стане слънчево. Това би било печално, но не става така.
към текста >>

Знаете, че ако пием газирана вода, тя гъделичка и това много силно се чувства.
Също както жлъчката и черният дроб са свързани със Слънцето, така и белите дробове с отделяната от тях слуз се намират във връзка с Луната. Знаем, че нагоре към главата, както съм ви казвал, се издига въглероден двуокис, и съм ви показвал, че ако човек изпраща към главата твърде малко въглероден двуокис, той става глупав. Тази гъделичкаща въглена киселина - въглеродният двуокис, - която в много малко количество постоянно се издига нагоре към главата, ни позволява да бъдем разумни хора. Защото всички ние сме много разумни хора, нали така? Знаете, че ако пием газирана вода, тя гъделичка и това много силно се чувства. Но самият човек винаги изработва въглероден двуокис съвсем слабо. Него той изпраща нагоре към главата. И това гъделичкане възбужда главата: благодарение на това тя става разумна, а не глупава. Хората, които действително са глупави - не знам, има ли такива, - имат твърде малко сили, за да съединят кислорода с въглерода и не изпращат към главата въглероден двуокис; те свързват въглерода със съвсем друг газ. И така, човек, който е разумен, свързва въглерода с кислород, при което възниква гъделичкаща въглена киселина - въглероден двуокис.
към текста >>

317. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Той, както съм ви казвал, се намира в подобните на перлички мехурчета в газираната вода и в природните киселинни води.
Казвал съм ви: въглеродът постоянно действа в нас: във въглерод се превръща храната, която ядем. Ние вдишваме кислород, а също и азот. Въглеродът се свързва с кислорода и се получава въглена киселина, въглероден двуокис. Той, както съм ви казвал, се намира в подобните на перлички мехурчета в газираната вода и в природните киселинни води. Въглената киселина я има също и в нас, при това е важно тя чрез дишането да прониква в главата. Ако в главата си нямаме въглероден двуокис, вече няма да сме такива светли умове, каквито всички ние, разбира се, сме. Ще престанем да бъдем такива, ако в нашата глава престане да постъпва въглена киселина; разбира се, не в такова количество, както например в газираните води, а в крайно незначително количество ние трябва постоянно да ободряваме, да освежаваме нашата глава с въглена киселина. Но аз ви казах и друго: ако сме глупави, работата е в това, че въглеродът не пренася достатъчно кислород в нашата глава, тук постъпва недостатъчно кислород и въглеродът се съединява с водорода. Въглената киселина носи в себе си нещо ободряващо, но ако въглеродът се съедини с водорода, тогава, господа, се образува метан, блатен газ, газ, който се намира в пещери, мазета и т.
към текста >>

Ако се държат в плен и не им се дава достатъчно количество вода, не им се осигурява достатъчна влажност, тогава се проявява ново качество: змиите изведнъж стават «непорядъчни», неординерни, те запазват старото си облекло!
Защо природата прави така, че змията получава нова дреха? Би било много прият-но, ако природата даваше нови дрехи и на нас. Но човекът е много по-ценно същество от змията. Затова на него му е предоставена свободата да си набавя облекло самостоятелно... (пропуск в текста на стенограмата). Такива змии би могло да бъдат държани в плен. Ако се държат в плен и не им се дава достатъчно количество вода, не им се осигурява достатъчна влажност, тогава се проявява ново качество: змиите изведнъж стават «непорядъчни», неординерни, те запазват старото си облекло! Така че, ако не ни харесва как го прави природата, може по изкуствен начин да се достигне това, че някои змии да станат неординерни, да запазват старото си миналогодишно облекло.
към текста >>

Следователно такива змии, лишени от възможността да получат достатъчно вода, за да могат да си сменят кожата, змии, принудени да станат неординерни, да носят старото си, избеляло облекло - именно в това се състои причината, - тези змии стават живораждащи, раждат нормални малки змийчета, вместо да отлагат яйца.
Обаче, господа, това не е единственото, че змиите запазват старото си износено облекло; ако такива змии се чифтосват, ако се размножават, те вече не отлагат яйца, а раждат малки живи змийчета! Следователно такива змии, лишени от възможността да получат достатъчно вода, за да могат да си сменят кожата, змии, принудени да станат неординерни, да носят старото си, избеляло облекло - именно в това се състои причината, - тези змии стават живораждащи, раждат нормални малки змийчета, вместо да отлагат яйца.
към текста >>

И така, виждате, тази сода, която знаете като добавка към предназначената за пране вода, има в целия свят огромно промишлено значение.
Содата се използва за приготвянето на берлинския лазур. Има още едно вещество, човек го вкарва в тялото си, при това в своя природен вид то е значително по-вредно за човека, отколкото след преработка: това е тютюнът. Тютюнът първо трябва да се пречисти. От него трябва да бъдат извлечени някои компоненти, иначе те твърде активно биха почнали да действат върху човешкото тяло. Тютюнът се пречиства с използването на сода. И така, виждате, тази сода, която знаете като добавка към предназначената за пране вода, има в целия свят огромно промишлено значение. Тя играе съществена роля в производството на козметика, на тази световна индустрия. Содата присъства навсякъде, макар и в неголеми количества. Но, господа, какво всъщност представлява това забележително вещество, тази сода? Има един бял сребрист метал, той се нарича натрий; ако натрият реагира с въглероден двуокис - тук пак имаме работа с въглената киселина, с въглеродния двуокис, намиращ се в нашата глава, - тогава се появява сода. И така, съединявайки се натрий и въглена киселина, образуват сода.
към текста >>

Благодарение на употребяваната вода младежът получава кожа така, както я получават и старите змии; това е твърда кожа, която се състои, разбира се, не само от сода, но на която са необходими намиращите се в содата сили.
Сега да се върнем към примера със змията. Ако оставим змията на волята на природата - именно тези змии, за които говорих, - тогава във водата, употребявана от тях за смяна на кожата, се съдържа сода. Благодарение на употребяваната вода младежът получава кожа така, както я получават и старите змии; това е твърда кожа, която се състои, разбира се, не само от сода, но на която са необходими намиращите се в содата сили. Така че тук важна е не само употребата на вода, а и употребата на сода, повсеместно съдържаща се във водата. Именно содата, която змиите приемат заедно с водата, им позволява да получат нова кожа. Змиите могат да образуват отвън известна субстанция, те получават ново облекло и освен това, при размножаването те образуват вътре в себе си твърда черупка за яйцето; макар и да не е съвсем твърда, тя е и достатъчно мека... (пропуск в стенограмата). Ако човек се напие с вино, той става неординерен, безпорядъчен. Ако на змията не й се дава вода, тя също може да стане неординерна.
към текста >>

Така че тук важна е не само употребата на вода, а и употребата на сода, повсеместно съдържаща се във водата.
Сега да се върнем към примера със змията. Ако оставим змията на волята на природата - именно тези змии, за които говорих, - тогава във водата, употребявана от тях за смяна на кожата, се съдържа сода. Благодарение на употребяваната вода младежът получава кожа така, както я получават и старите змии; това е твърда кожа, която се състои, разбира се, не само от сода, но на която са необходими намиращите се в содата сили. Така че тук важна е не само употребата на вода, а и употребата на сода, повсеместно съдържаща се във водата. Именно содата, която змиите приемат заедно с водата, им позволява да получат нова кожа. Змиите могат да образуват отвън известна субстанция, те получават ново облекло и освен това, при размножаването те образуват вътре в себе си твърда черупка за яйцето; макар и да не е съвсем твърда, тя е и достатъчно мека... (пропуск в стенограмата). Ако човек се напие с вино, той става неординерен, безпорядъчен. Ако на змията не й се дава вода, тя също може да стане неординерна. В природата работата стои различно.
към текста >>

Ако на змията не й се дава вода, тя също може да стане неординерна.
Благодарение на употребяваната вода младежът получава кожа така, както я получават и старите змии; това е твърда кожа, която се състои, разбира се, не само от сода, но на която са необходими намиращите се в содата сили. Така че тук важна е не само употребата на вода, а и употребата на сода, повсеместно съдържаща се във водата. Именно содата, която змиите приемат заедно с водата, им позволява да получат нова кожа. Змиите могат да образуват отвън известна субстанция, те получават ново облекло и освен това, при размножаването те образуват вътре в себе си твърда черупка за яйцето; макар и да не е съвсем твърда, тя е и достатъчно мека... (пропуск в стенограмата). Ако човек се напие с вино, той става неординерен, безпорядъчен. Ако на змията не й се дава вода, тя също може да стане неординерна. В природата работата стои различно. Ако змията не получава сода, тя не формира черупка на яйцето[3] и малкото се появява без яйчена черупка, то се износва в змията, а след това вече като жизнеспособно змийче излиза навън. Това е доста забележително. Представете си, че живите змийчета изпълзяват от старата змия: в змията е станало това, което се явява въздействие на водорода или фосфора върху содата. Това е станало в змията.
към текста >>

Тя се изтощава, ако не й се дава вода с разтворена в нея сода.
Това е доста забележително. Представете си, че живите змийчета изпълзяват от старата змия: в змията е станало това, което се явява въздействие на водорода или фосфора върху содата. Това е станало в змията. В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките. Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода. Тя се изтощава, ако не й се дава вода с разтворена в нея сода. Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха? Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в тялото на змията сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената. Можете да видите: ако в такава змия веднага се появява живото същество, животното, содата и водородът-фосфор се съединяват заедно, идвайки отвътре: ако се появява яйце, тогава и водородът-фосфор, и содата се съединяват, идвайки отвън, от Космоса. С примера за тези животни имате пред очите си картина на това, как в големия свят, в Макрокосмоса, става това, което по вътрешен начин става в човека при размножаването. Целият свят е размножаване.
към текста >>

С примера за тези змии, които, бидейки лишени от вода за смяна на кожата, стават живораждащи, виждаме, че в процеса на възпроизводство те използват това, което се намира вътре в тялото им, вътрешния водород-фосфор и намиращата се вътре сода.
Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха? Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в тялото на змията сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената. Можете да видите: ако в такава змия веднага се появява живото същество, животното, содата и водородът-фосфор се съединяват заедно, идвайки отвътре: ако се появява яйце, тогава и водородът-фосфор, и содата се съединяват, идвайки отвън, от Космоса. С примера за тези животни имате пред очите си картина на това, как в големия свят, в Макрокосмоса, става това, което по вътрешен начин става в човека при размножаването. Целият свят е размножаване. С примера за тези змии, които, бидейки лишени от вода за смяна на кожата, стават живораждащи, виждаме, че в процеса на възпроизводство те използват това, което се намира вътре в тялото им, вътрешния водород-фосфор и намиращата се вътре сода. Ако отлагат яйца, те използват намиращия се навън водород-фосфор и намиращата се навън сода. В изследвания от такъв род това е много силно доказателство, че обкръжаващата ни природа не е нещо мъртво, тя е толкова жива, колкото и ние самите. Именно на такива доказателства трябва да се обръща внимание. Не трябва без да се замисляме да разглеждаме нещо достойно за внимание: когато змията не може да смени кожата си поради недостиг на вода, а главно - поради недостиг на сода и изведнъж започва да ражда живи малки, става живораждаща, не трябва да гледаме на това без да се замисляме, а трябва да търсим връзката на това явление със силите на целия Космос. Това е във висша степен значително.
към текста >>

Не трябва без да се замисляме да разглеждаме нещо достойно за внимание: когато змията не може да смени кожата си поради недостиг на вода, а главно - поради недостиг на сода и изведнъж започва да ражда живи малки, става живораждаща, не трябва да гледаме на това без да се замисляме, а трябва да търсим връзката на това явление със силите на целия Космос.
Целият свят е размножаване. С примера за тези змии, които, бидейки лишени от вода за смяна на кожата, стават живораждащи, виждаме, че в процеса на възпроизводство те използват това, което се намира вътре в тялото им, вътрешния водород-фосфор и намиращата се вътре сода. Ако отлагат яйца, те използват намиращия се навън водород-фосфор и намиращата се навън сода. В изследвания от такъв род това е много силно доказателство, че обкръжаващата ни природа не е нещо мъртво, тя е толкова жива, колкото и ние самите. Именно на такива доказателства трябва да се обръща внимание. Не трябва без да се замисляме да разглеждаме нещо достойно за внимание: когато змията не може да смени кожата си поради недостиг на вода, а главно - поради недостиг на сода и изведнъж започва да ражда живи малки, става живораждаща, не трябва да гледаме на това без да се замисляме, а трябва да търсим връзката на това явление със силите на целия Космос. Това е във висша степен значително.
към текста >>

Ако змията се еманципира от тази макроприрода, ако я поставят в среда, където не й достига вода, за да си смени кожата и да формира вътре в себе си черупка за яйцето, тогава змията действа като микроприрода, като малка природа, като това, което тя е заимствала от макроприродата и го носи в себе си като наследство, тогава тя действа в някакво отношение като висше същество.
И така, виждате, че известни неща e необходимо само да се проследят до края и тогава се разкриват някои мирови загадки, които иначе не могат да се разгадаят. Разбира се, ако някой попита как се съединяват помежду си въглеродът, кислородът, водородът и азотът, за да възникне живо същество, той не трябва да подхожда към този въпрос от гледна точка на днешната химия, тъй като тя няма да му покаже, че ако, от една страна, действа фосфорът, а от друга страна - содата, въглената киселина с натрий, ще се образува такова изпълнено с живот живо същество. Тук става дума за толкова фини неща, че в тях не може да се проникне с помощта на грубите инструменти, с които са оборудвани нашите лаборатории. Необходимо е по правилен начин да се наблюдават такива явления. И така, ако имате змия, която просто отлага яйца и само от яйцата се появяват живи змийчета, тогава тук още действа макроприродата, действат содата и фосфорът, постъпващи от тази велика макроприрода. Ако змията се еманципира от тази макроприрода, ако я поставят в среда, където не й достига вода, за да си смени кожата и да формира вътре в себе си черупка за яйцето, тогава змията действа като микроприрода, като малка природа, като това, което тя е заимствала от макроприродата и го носи в себе си като наследство, тогава тя действа в някакво отношение като висше същество.
към текста >>

Защото и змията става в известен смисъл висше същество, ако поради недостиг на вода стане живораждаща.
Виждате ли, размножаването на човека в света например се състои в това, че той в известен смисъл се еманципира от природата. Човечеството се затваря; то се затваря, еманципира се преди всичко благодарение на културата. И постъпателното развитие не би могло да стане без тази частична еманципация на човека. Защото и змията става в известен смисъл висше същество, ако поради недостиг на вода стане живораждаща. Цялото развитие на човечество се основава на това, че човек все повече и повече се е еманципирал от природата и сега не само ражда живо потомство, но и всички други сили развива откъснат от природата; като следствие човекът става източник на това, което по-рано е произлизало от природата.
към текста >>

При производството на хартия вие имате същия процес, както и при живораждащите змии: ако изолирате змията от външния свят така, че да й ограничите потреблението на вода, тя ще стане живораждаща, откривайки по този начин възпроизводство, принадлежащо към по-високо еволюционно стъпало.
Трябва само малко да се преработи материалът от гнездото на осите, да се избели и ще се получи хартиена маса. Осата наистина е умел производител на хартия в природата. Така че може да се каже: преди много хилядолетия тези малки, дребни оси са открили процеса на приготвяне на хартия! Такова е изготвянето на хартия навън, в макроприродата. По-късно човек започнал да я изготвя сам. При производството на хартия вие имате същия процес, както и при живораждащите змии: ако изолирате змията от външния свят така, че да й ограничите потреблението на вода, тя ще стане живораждаща, откривайки по този начин възпроизводство, принадлежащо към по-високо еволюционно стъпало. Еманципирайте човека все повече и повече, създавайки му култура, и тогава той ще произведе хартия, тази, която по-рано е произвеждала природата, също както змията от самата себе си произвежда живи малки. Преди много хилядолетия осите, изхождайки от природата, са произвели хартията; човек е произвел хартията, изхождайки от своя вътрешен свят, изхождайки от своя разум. Да, разумът също влиза вътре, както влиза вътре в змията силата да произвежда живо потомство.
към текста >>

Ако ученият лишава змията от вода и само зяпа, как вместо отлагане на яйца веднага се появяват живи малки, той нищо няма да постигне.
Така се открива това, по какъв начин е поставен човек вътре в природните явления. Трябва само да се разглеждат природните явления в тяхното най-показателно, най-подходящо място. Ако ученият лишава змията от вода и само зяпа, как вместо отлагане на яйца веднага се появяват живи малки, той нищо няма да постигне. Но ако знае какво става в лабораторията му, той ще открие мировите тайни.
към текста >>

318. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Откриваме я например в газираната вода, вътре в която, в мехурчетата се съдържа въглена киселина.
Бихме станали черни стълбове, ако този въглерод се задържаше. Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго. Това става благодарение на кислорода. Като резултат издишваме кислород с въглерод, тоест въглена киселина. Но тази въглена киселина ни е нужна. Откриваме я например в газираната вода, вътре в която, в мехурчетата се съдържа въглена киселина. Тази въглена киселина, която не е била издишана, постоянно се издига нагоре в главата на човека, ние се нуждаем от нея, за да не изглупеем, нуждаем се, за да можем да мислим. В противен случай в човешката глава ще се издига метан, блатният газ, състоящ се от въглерод и водород. За мисленето ни е необходима въглената киселина.
към текста >>

319. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Малко количество вещество се разтваря в съд с вода, при това на една част вещество се вземат девет части чиста вода, т.е.
Ние нагледно показахме в Щутгарт, че ако се вземе някакво вещество, разтвори се и след това много силно се разреди, това разредено вещество действа. Малко количество вещество се разтваря в съд с вода, при това на една част вещество се вземат девет части чиста вода, т.е. образува се десетократно разреждане. След това от получения разтвор, съдържащ една десета част от изходното вещество, отново се взема една част и отново се разтваря в съд с вода в отношение 1:10. Сега разреждането е направено вече десет пъти по десет: първия път 1:10, втория път, когато това малко изходно количество отново е разредено в отношение 1:10, получаваме концентрация с две нули, тоест 1:100. Ако продължите разреждането, ако следователно вземете същото количество получен разтвор и отново добавите девет части вода, ще трябва да добавите още една нула: ще получите разреждане 1:1000. Сега в разтвора се съдържа само една хилядна част от изходната субстанция.
към текста >>

След това от получения разтвор, съдържащ една десета част от изходното вещество, отново се взема една част и отново се разтваря в съд с вода в отношение 1:10.
Ние нагледно показахме в Щутгарт, че ако се вземе някакво вещество, разтвори се и след това много силно се разреди, това разредено вещество действа. Малко количество вещество се разтваря в съд с вода, при това на една част вещество се вземат девет части чиста вода, т.е. образува се десетократно разреждане. След това от получения разтвор, съдържащ една десета част от изходното вещество, отново се взема една част и отново се разтваря в съд с вода в отношение 1:10. Сега разреждането е направено вече десет пъти по десет: първия път 1:10, втория път, когато това малко изходно количество отново е разредено в отношение 1:10, получаваме концентрация с две нули, тоест 1:100. Ако продължите разреждането, ако следователно вземете същото количество получен разтвор и отново добавите девет части вода, ще трябва да добавите още една нула: ще получите разреждане 1:1000. Сега в разтвора се съдържа само една хилядна част от изходната субстанция. Такива разреждания направихме в Щутгарт до една част на трилион, това е число с осемнадесет нули. Ето как разреждахме, че и повече.
към текста >>

Ако продължите разреждането, ако следователно вземете същото количество получен разтвор и отново добавите девет части вода, ще трябва да добавите още една нула: ще получите разреждане 1:1000.
Ние нагледно показахме в Щутгарт, че ако се вземе някакво вещество, разтвори се и след това много силно се разреди, това разредено вещество действа. Малко количество вещество се разтваря в съд с вода, при това на една част вещество се вземат девет части чиста вода, т.е. образува се десетократно разреждане. След това от получения разтвор, съдържащ една десета част от изходното вещество, отново се взема една част и отново се разтваря в съд с вода в отношение 1:10. Сега разреждането е направено вече десет пъти по десет: първия път 1:10, втория път, когато това малко изходно количество отново е разредено в отношение 1:10, получаваме концентрация с две нули, тоест 1:100. Ако продължите разреждането, ако следователно вземете същото количество получен разтвор и отново добавите девет части вода, ще трябва да добавите още една нула: ще получите разреждане 1:1000. Сега в разтвора се съдържа само една хилядна част от изходната субстанция. Такива разреждания направихме в Щутгарт до една част на трилион, това е число с осемнадесет нули. Ето как разреждахме, че и повече.
към текста >>

Ние продължихме нашите експерименти, вземайки малки саксийки за цветя, и добавихме там това, което получихме; отначало обикновена вода, с обикновен състав, след това тази, в която имаше една десета част, след това -една стотна част, след това - хилядна част, после - една десетохилядна, стохилядна и т. н.
Такова разреждане се правеше в Щутгарт. Не всеки ще успее с лекота да направи същото. Най-добре това успя да направи германската валута (има се предвид инфлацията от онова време - бел. пр.), но не на всеки това ще се удаде. Разреждането може да бъде направено с най-различни вещества. Ние продължихме нашите експерименти, вземайки малки саксийки за цветя, и добавихме там това, което получихме; отначало обикновена вода, с обикновен състав, след това тази, в която имаше една десета част, след това -една стотна част, след това - хилядна част, после - една десетохилядна, стохилядна и т. н. до една трилионна част. Ето какво направихме. След това поставихме в тези саксийки семена, пшеничени зърна. Пшеничните зърна покълнаха (изобразява го на рисунка) и при наличието на разредено вещество те растяха по-добре, отколкото без него! Всичко това продължи.
към текста >>

320. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Той взема четири литра вода, пет килограма захар, добавя мащерка, чай от лайка и щипка сол.
Господин Мюлер пита за изкуственото подхранване. Той взема четири литра вода, пет килограма захар, добавя мащерка, чай от лайка и щипка сол. Как може да подейства това?
към текста >>

321. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В хидротехниката е известно устройство, използвано по-рано за пулсиращо напомпване на вода във водонапорни кули - воден таран; за изкачването на водата той използва само енергията на хидравличния удар, възникващ под напора на водата, постъпваща от широк тръбопровод в приемната камера - бел. пр.
В хидротехниката е известно устройство, използвано по-рано за пулсиращо напомпване на вода във водонапорни кули - воден таран; за изкачването на водата той използва само енергията на хидравличния удар, възникващ под напора на водата, постъпваща от широк тръбопровод в приемната камера - бел. пр.
към текста >>

По същия начин не би следвало да се разрежда виното с вода, позовавайки се на това, че хората не трябва да пият силно вино: става дума, че на човек трябва да се предоставя това, което стои на етикета.
Доктор Щайнер: Без всякакво съмнение е вярно, че при изкуственото използване на захар крайният продукт ще бъде различен. И ако някой иска вместо с мед да се задоволи с първокласна захар, нека да го прави. По същия начин не би следвало да се разрежда виното с вода, позовавайки се на това, че хората не трябва да пият силно вино: става дума, че на човек трябва да се предоставя това, което стои на етикета. Това трябва да е така. За пчеларите би било най-добре да установят взаимен контрол, тъй като те най-много разбират от това.
към текста >>

322. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако тук имате горска почва, а тук - мравешка купчина, това е все едно да имате чаша, пълна с вода, и в тази вода да добавите една капка от някакво вещество, което тутакси се е разтворило из цялата вода.
Ако тук имате горска почва, а тук - мравешка купчина, това е все едно да имате чаша, пълна с вода, и в тази вода да добавите една капка от някакво вещество, което тутакси се е разтворило из цялата вода. Ако добавите сол, водата ще стане солена (изобразява го на рисунка). Ако тук имате мравешка купчина, мравчената киселина по същия начин прониква в цялата горска почва, в това, което гние, и цялата горска почва, вече намираща се в състояние на отмиране, се просмуква с мравчената киселина. Така че мравчена киселина се съдържа не само вътре в сегашните растения, които още живеят, и сегашните гъсеници, които още живеят; тя се съдържа и в цялата отмираща почва; това се отнася също и за отровата на пчелите и осите, когато пчелата стои на цветето и цветето поема това, което му доставя пчелата.
към текста >>

323. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Солената вода в по-малка степен се съотнася с мировото пространство.
Кръговрат на течностите на Земята във връзка с Космоса Водата всъщност образува кръвообращението на Земята. Циркулацията на водата започва от нейното прясно, без соли състояние и завършва в морето в солено състояние. За солевия поток, обра-тно от устието на реката до първоизточника й под земята. Солената вода в по-малка степен се съотнася с мировото пространство. Източниците на прясна вода са очите на Земята. В процесите на размножаване небесното действа на Земята. Опитите за изясняване значението на далака. Указанията в брошурата на госпожа Колиско «Функциите на далака и въпросът за тромбоцитите». Размножаването и образуването на сетивните органи при морските риби.
към текста >>

Източниците на прясна вода са очите на Земята.
Кръговрат на течностите на Земята във връзка с Космоса Водата всъщност образува кръвообращението на Земята. Циркулацията на водата започва от нейното прясно, без соли състояние и завършва в морето в солено състояние. За солевия поток, обра-тно от устието на реката до първоизточника й под земята. Солената вода в по-малка степен се съотнася с мировото пространство. Източниците на прясна вода са очите на Земята. В процесите на размножаване небесното действа на Земята. Опитите за изясняване значението на далака. Указанията в брошурата на госпожа Колиско «Функциите на далака и въпросът за тромбоцитите». Размножаването и образуването на сетивните органи при морските риби. Миграция на сьомгата.
към текста >>

За златната рибка и успешното й развитие във вода, пронизана от слънце и топлина.
Човек сам произвежда в организма си алкохол, от който той има нужда за самоконсервиране. Виното се изработва чрез извънземното, слънчево начало. В образуването на каменни въглища са заложени всички древни слънчеви сили. На възрастните алкохолът действа върху астралното тяло и даже върху самия «аз». Особена вреда алкохолът нанася на децата. За златната рибка и успешното й развитие във вода, пронизана от слънце и топлина. В кожената престилка намира израз системата на крайниците на човека; в ризата - гръдната система, а в мантията, в плаща - системата на главата. Първоначално фракът и цилиндърът са били принадлежности към плаща.
към текста >>

324. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Но слонът се връща напълнил в хобота си порядъчна порция вода.
Ще обсъдим още нещо, засягащо слоновете, благодарение на което ще ни стане ясно това, за което питахте. Виждате ли, нееднократно са наблюдавали как някакво неголямо стадо слонове се насочва към водоема, или, както тук казваме, на водопой. Би могло да се случи така, че някой палав младеж да хвърли нещо по преминаващ слон. Слонът отначало се държи много търпеливо, не реагира и показва пълно безразличие към станалото. Момчето изчаква и отново иска да замери слона, когато той минава обратно. Но слонът се връща напълнил в хобота си порядъчна порция вода. Когато отново види на пътя си момчето, преди то да успее да го замери, той изстрелва по него всичката вода и го облива от глава до пети. Такива случаи са наблюдавани нееднократно. При това може да се каже: дявол го взел! Слонът е много по-умен от човека, той наистина е необичайно мъдър. Запомнил е нанесената му от момчето обида, задържал е в хобота си цял заряд с вода и е отмъстил!
към текста >>

Когато отново види на пътя си момчето, преди то да успее да го замери, той изстрелва по него всичката вода и го облива от глава до пети.
Виждате ли, нееднократно са наблюдавали как някакво неголямо стадо слонове се насочва към водоема, или, както тук казваме, на водопой. Би могло да се случи така, че някой палав младеж да хвърли нещо по преминаващ слон. Слонът отначало се държи много търпеливо, не реагира и показва пълно безразличие към станалото. Момчето изчаква и отново иска да замери слона, когато той минава обратно. Но слонът се връща напълнил в хобота си порядъчна порция вода. Когато отново види на пътя си момчето, преди то да успее да го замери, той изстрелва по него всичката вода и го облива от глава до пети. Такива случаи са наблюдавани нееднократно. При това може да се каже: дявол го взел! Слонът е много по-умен от човека, той наистина е необичайно мъдър. Запомнил е нанесената му от момчето обида, задържал е в хобота си цял заряд с вода и е отмъстил!
към текста >>

Запомнил е нанесената му от момчето обида, задържал е в хобота си цял заряд с вода и е отмъстил!
Но слонът се връща напълнил в хобота си порядъчна порция вода. Когато отново види на пътя си момчето, преди то да успее да го замери, той изстрелва по него всичката вода и го облива от глава до пети. Такива случаи са наблюдавани нееднократно. При това може да се каже: дявол го взел! Слонът е много по-умен от човека, той наистина е необичайно мъдър. Запомнил е нанесената му от момчето обида, задържал е в хобота си цял заряд с вода и е отмъстил!
към текста >>

Работата съвсем не е така, сякаш той си е помислил: това момче ме обиди и аз ще го полея с порция вода - не, слонът не мисли така.
Вследствие от това, че той е напълно изолиран (от дебелата кожа), затворен в себе си, неговите рефлекторни движения, движенията за самосъхранение, отбранителните движения, се удължават. Те продължават дълго. Ако на вас кацне муха, а инстинктът ви сработи недостатъчно бързо, за да я махнете, мухата и сама ще отлети. При слона работата стои така: той би позволил на мухата да седи върху него, доколкото операцията по изгонването й при слона би започнала не по-рано от един час; толкова бавно действат рефлекторните отбранителни движения. Това, което слонът прави с помощта на хобота си, не е нищо друго освен такова рефлекторно движение, само че удължено във времето. Работата съвсем не е така, сякаш той си е помислил: това момче ме обиди и аз ще го полея с порция вода - не, слонът не мисли така. Докато момчето още е пред него, той иска да го събори с хобота си на земята, но реализацията при слоновете се забавя за дълго. Ако хулиганът ви опръска с някаква мръсотия, вие няма да се замислите много преди да го натупате. Но слонът е бавно животно, именно заради своята дебелокожост, и на него му трябва много време, докато се придвижи, докато се приближи, докато поиска да протегне хобот и събори момчето. А доколкото той междувременно пие, забелязва: когато в хобота му има вода, хоботът е по-силен и здрав, хоботът става по-здрав. На него му се иска да заздрави хобота си и за това той събира в него вода.
към текста >>

А доколкото той междувременно пие, забелязва: когато в хобота му има вода, хоботът е по-силен и здрав, хоботът става по-здрав.
Това, което слонът прави с помощта на хобота си, не е нищо друго освен такова рефлекторно движение, само че удължено във времето. Работата съвсем не е така, сякаш той си е помислил: това момче ме обиди и аз ще го полея с порция вода - не, слонът не мисли така. Докато момчето още е пред него, той иска да го събори с хобота си на земята, но реализацията при слоновете се забавя за дълго. Ако хулиганът ви опръска с някаква мръсотия, вие няма да се замислите много преди да го натупате. Но слонът е бавно животно, именно заради своята дебелокожост, и на него му трябва много време, докато се придвижи, докато се приближи, докато поиска да протегне хобот и събори момчето. А доколкото той междувременно пие, забелязва: когато в хобота му има вода, хоботът е по-силен и здрав, хоботът става по-здрав. На него му се иска да заздрави хобота си и за това той събира в него вода. Той чувства, че хоботът е станал по-дълъг. Ако слонът изстрелва от хобота си заряд вода, желаейки да събори хулигана - това е просто своеобразно удължаване на хобота. На човека би му се наложило да обмисли всичко това. Така че не би следвало наивно да приписваме човешка мъдрост на слона, а трябва да се внедрим в душата му, в характера му, за да открием гореописаното.
към текста >>

На него му се иска да заздрави хобота си и за това той събира в него вода.
Работата съвсем не е така, сякаш той си е помислил: това момче ме обиди и аз ще го полея с порция вода - не, слонът не мисли така. Докато момчето още е пред него, той иска да го събори с хобота си на земята, но реализацията при слоновете се забавя за дълго. Ако хулиганът ви опръска с някаква мръсотия, вие няма да се замислите много преди да го натупате. Но слонът е бавно животно, именно заради своята дебелокожост, и на него му трябва много време, докато се придвижи, докато се приближи, докато поиска да протегне хобот и събори момчето. А доколкото той междувременно пие, забелязва: когато в хобота му има вода, хоботът е по-силен и здрав, хоботът става по-здрав. На него му се иска да заздрави хобота си и за това той събира в него вода. Той чувства, че хоботът е станал по-дълъг. Ако слонът изстрелва от хобота си заряд вода, желаейки да събори хулигана - това е просто своеобразно удължаване на хобота. На човека би му се наложило да обмисли всичко това. Така че не би следвало наивно да приписваме човешка мъдрост на слона, а трябва да се внедрим в душата му, в характера му, за да открием гореописаното. Така стои работата в случая със слона: той е вътрешно изолирано същество, забелязва всичко, но главно това, което става в него.
към текста >>

Ако слонът изстрелва от хобота си заряд вода, желаейки да събори хулигана - това е просто своеобразно удължаване на хобота.
Ако хулиганът ви опръска с някаква мръсотия, вие няма да се замислите много преди да го натупате. Но слонът е бавно животно, именно заради своята дебелокожост, и на него му трябва много време, докато се придвижи, докато се приближи, докато поиска да протегне хобот и събори момчето. А доколкото той междувременно пие, забелязва: когато в хобота му има вода, хоботът е по-силен и здрав, хоботът става по-здрав. На него му се иска да заздрави хобота си и за това той събира в него вода. Той чувства, че хоботът е станал по-дълъг. Ако слонът изстрелва от хобота си заряд вода, желаейки да събори хулигана - това е просто своеобразно удължаване на хобота. На човека би му се наложило да обмисли всичко това. Така че не би следвало наивно да приписваме човешка мъдрост на слона, а трябва да се внедрим в душата му, в характера му, за да открием гореописаното. Така стои работата в случая със слона: той е вътрешно изолирано същество, забелязва всичко, но главно това, което става в него. Вследствие той забелязва и приближаването на смъртта и може да си замине и скрие.
към текста >>

325. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Виждате ли, има добро средство: бързо да се вземе топла вода, да се разбие там яйце така, че белтъкът да стане течен и да се изпие.
Какво служи за противоотрова при слабо отравяне - за случаи на остро, тежко отравяне следва да се говори само сред медици, - но какво би могло да послужи за противоотрова при слабо отравяне с минерални отрови? Виждате ли, има добро средство: бързо да се вземе топла вода, да се разбие там яйце така, че белтъкът да стане течен и да се изпие. Течният белтък се свързва с отровата и тя може да бъде изведена навън заедно с повръщаното или при диарията. В друг случай, особено ако отравянето е по-слабо, може да се вземе топло мляко с добавка на някаква растителна мазнина. Тя служи за противоотрова на минералните отрови с изключение на фосфора. В случай на отравяне с фосфор не трябва да се дава растителна мазнина, тъй като тя даже усилва отровното действие на фосфора. Но всички други минерални субстанции могат да се свържат и изхвърлят с помощта на маслени субстанции.
към текста >>

Приемаме това, за което ви казах; тоест яйце, разбито в топла вода, и то ще обхване отровното вещество в стомаха.
Какво става в случай, че отровата се е оказала в стомаха? Да допуснем, че отровата вече е там. Приемаме това, за което ви казах; тоест яйце, разбито в топла вода, и то ще обхване отровното вещество в стомаха. Всички гореизброени от мен отрови човек сам ги произвежда в своя организъм. Човешкият организъм произвежда в себе си малко олово, той произвежда малко мед, той произвежда фосфор. Човек продуцира всевъзможни вещества само в такова количество, в което те са необходими на тялото. Ако внеса олово в човешкото тяло, оловото се оказва твърде много. Сега следва да се зададе въпросът: какво прави оловото в човека, какви функции изпълнява то?
към текста >>

И ето, приемам разбит във вода яйчен белтък.
Ако то не излизаше заедно с потта, тогава вие, бидейки дете, след няколко години бихте натрупали в себе си толкова олово, че то би станало откриваемо. Обаче сега, когато вие всички сте пораснали, вместо меки кости бихте имали изключително твърди кости. Би бил достатъчен само слаб удар и костите - доколкото те биха били чупливи и крехки - тутакси биха се разтрошавали, биха се разпадали. И така, оловото, съдържащо се в човека, е малко количество, постоянно изработвано и изхвърляно чрез потта. Но ако вкарам твърде много от него, няма да мога да го изкарам заедно с потта; то разрушава човека. И ето, приемам разбит във вода яйчен белтък. Той препятства вредното действие на оловото. Защо става това? Това, че постоянно изкарвам с потта произвежданото от мен олово, става поради това, че в мен винаги има наличен белтък. Когато детето пие майчиното мляко, топлото майчино мляко, сред разните въздействия, които това мляко оказва, действа така, че детето, благодарение на употребата на мляко, се приучава да изхвърля оловото с потта, да извежда оловото заедно с потта. Аз също мога да използвам топло мляко; в този случай оловото бива предразположено да си намери път навън от тялото или чрез слюнката, или чрез изпотяването.
към текста >>

Ако съм приел в стомаха си прекалено много олово и след това приема вода с яйчен белтък, макар и по изкуствен начин, аз повтарям същото, което тялото постоянно прави.
И така, виждате, че човек подражава на това, което прави природата. В човека винаги има белтък и той постоянно разтваря оловото. Ако съм приел в стомаха си прекалено много олово и след това приема вода с яйчен белтък, макар и по изкуствен начин, аз повтарям същото, което тялото постоянно прави. Въздействието на минералната отрова може да се неутрализира посредством прием на средства от животински или растителен произход. Средството трябва да произхожда от света на живата природа, от живота; или вода с яйчен белтък - защото яйцето произхожда от кокошка, от живо същество, - или топло мляко, което също е получено от животно, или масло, добито от растение, пак от живота. Трябва да вкарам тук нещо такова, което произхожда от живота, което още има в себе си етерно тяло. Така, в случай на минерално отравяне, аз лекувам физическото тяло с етерно тяло. Физическото тяло много интензивно изпраща своите вещества в етерното тяло - ето какво става в случай на отравяне с минерални отрови.
към текста >>

Средството трябва да произхожда от света на живата природа, от живота; или вода с яйчен белтък - защото яйцето произхожда от кокошка, от живо същество, - или топло мляко, което също е получено от животно, или масло, добито от растение, пак от живота.
И така, виждате, че човек подражава на това, което прави природата. В човека винаги има белтък и той постоянно разтваря оловото. Ако съм приел в стомаха си прекалено много олово и след това приема вода с яйчен белтък, макар и по изкуствен начин, аз повтарям същото, което тялото постоянно прави. Въздействието на минералната отрова може да се неутрализира посредством прием на средства от животински или растителен произход. Средството трябва да произхожда от света на живата природа, от живота; или вода с яйчен белтък - защото яйцето произхожда от кокошка, от живо същество, - или топло мляко, което също е получено от животно, или масло, добито от растение, пак от живота. Трябва да вкарам тук нещо такова, което произхожда от живота, което още има в себе си етерно тяло. Така, в случай на минерално отравяне, аз лекувам физическото тяло с етерно тяло. Физическото тяло много интензивно изпраща своите вещества в етерното тяло - ето какво става в случай на отравяне с минерални отрови. Може да се каже така: минералните отрови принуждават физическото тяло да се внедрява в етерното тяло, да се вмъква в етерното тяло, в някои органи. И така, вие виждате: ако не ми се е удало да неутрализирам с помощта на противоотрова излишъка на олово в стомаха, ако оловото премине в тялото, тогава веднага в цялото човешко тяло физическото тяло се вбива в етерното тяло.
към текста >>

Ако дам противоотрова, която обаче е произлязла от етерното тяло - вода с яйчен белтък, топло мляко и т.
Ако имам работа с медна отрова и не ми се е удало веднага да я неутрализирам в стомаха с помощта на противоотрова, отровата преминава в тялото и в долната част на тялото, физическото тяло твърде силно се внедрява в етерното тяло. Отново възниква повреждане на това тяло. В случая с всички минерални отрови може да се каже: те способстват за внедряването на физическото тяло в етерното тяло. Ако дам противоотрова, която обаче е произлязла от етерното тяло - вода с яйчен белтък, топло мляко и т. н., - физическото се отхвърля, извлича се от етерното тяло. Вие виждате, тук съвсем точно се разглежда това, което става в човешкото тяло.
към текста >>

326. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

А за водата се казва: какво толкова, вода!
Виждате ли, при кръвта се набива в очи следното: тя е червена и съдържа всевъзможни вещества. Ето защо се казва: кръвта, това е нещо особено. А за водата се казва: какво толкова, вода! Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта. Ето защо на водата не се обръща внимание. Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята. И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата.
към текста >>

Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление.
Обикновено тези проблеми се изследват по такъв начин: казва се: река като Рейн някъде започва, тече по-нататък (вж. рис.) и после се влива в морето. Именно това може да се види на външен план. Обаче съществува и това, на което не се обръща внимание. Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление. Потокът върви в обратно направление. Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли. Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката. В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето. И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и.
към текста >>

Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли.
рис.) и после се влива в морето. Именно това може да се види на външен план. Обаче съществува и това, на което не се обръща внимание. Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление. Потокът върви в обратно направление. Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли. Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката. В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето. И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и. В Земята не би имало никакви соли, ако под земята не преминаваше този движещ се в обратно направление от устието на реките до изворите солев поток. Ето защо така наречената геология, изследваща вътрешната част на Земята, би трябвало да обърне внимание върху това, че по руслото на реките, не много дълбоко под земята, се намират отлагания на соли.
към текста >>

Виждате ли, ако се изследва солена вода, много солена морска вода, се открива, че отношенията, връзките на тази солена морска вода с Космоса са много слаби, незначителни.
Защо въобще работата стои така, че Земята се състои, от една страна, от водна солена част, солено тяло (океан), и от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата, и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето. Виждате ли, ако се изследва солена вода, много солена морска вода, се открива, че отношенията, връзките на тази солена морска вода с Космоса са много слаби, незначителни. Точно както при човека стомахът например е слабо свързан с външния свят, той е свързан с него само посредством това, което постъпва оттам, така и съдържанието на морето е малко свързано с небесните пространства. Напротив, на Земята много силна връзка с небесните пространства поддържа всичко това, което е суша, където протичат водите, където благодарение на отлаганията на соли растат растенията, и така, връзка има там, където протичат води.
към текста >>

Как ни радват тези извори, техните прекрасни бликащи струи, удивително чиста вода.
Ако разглеждаме така нещата, у нас се появява съвсем различно отношение към планинските извори! Как ни радват тези извори, техните прекрасни бликащи струи, удивително чиста вода. Но това далеч не е всичко! Изворите представляват очите на Земята. С помощта на моретата Земята не може да погледне в мировото пространство, защото морето е солено; по вътрешен начин в морето се извършва само това, което вътрешно се извършва в стомаха ни. Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа. Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море.
към текста >>

Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа.
Ако разглеждаме така нещата, у нас се появява съвсем различно отношение към планинските извори! Как ни радват тези извори, техните прекрасни бликащи струи, удивително чиста вода. Но това далеч не е всичко! Изворите представляват очите на Земята. С помощта на моретата Земята не може да погледне в мировото пространство, защото морето е солено; по вътрешен начин в морето се извършва само това, което вътрешно се извършва в стомаха ни. Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа. Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море. Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими. Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата. Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода.
към текста >>

Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода.
Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа. Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море. Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими. Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата. Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода. Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода.
към текста >>

Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода.
Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море. Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими. Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата. Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода. Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода.
към текста >>

Морските риби с цялото си поведение показват особеностите на устройството си; за да имат възможност да се размножават, те използват всичко, което идва в солената вода от Космоса.
Всичките си люспи и кожа тя използва, за да се подложи на влиянието на светлината; затова тя и става такава златна. Рибите използват всяко обстоятелство, за да прихванат това, което попада във водата, идвайки от Космоса. Своя собствен хайвер рибите трябва да хвърлят там, където може да проникне светлина, за да може този хайвер, подобно на яйцата, да се излюпи. И така, рибите са създадени да живеят под водата; те не могат да излязат от нея. Това, което ви казвам, се отнася обаче в по-голяма степен не за пресноводните риби - защото пресните води са подложени на въздействията на Космоса, - казаното от мен се отнася основно за морските риби. Морските риби с цялото си поведение показват особеностите на устройството си; за да имат възможност да се размножават, те използват всичко, което идва в солената вода от Космоса.
към текста >>

Но ако живее предимно в морето, сьомгата не би могла да се размножава, защото е устроена така, че морската вода напълно я изолира от Космоса; сьомгата би била обречена на бавно отмиране, ако й се налагаше да се размножава в морето.
Забележително изключение при това се оказва сьомгата, сьомговите риби (Salmo salar, Salmonidae, Onchorhynchus tschawytscha Walb.) За да натрупа достатъчна мускулна маса, сьомгата трябва да живее в морето. На нея са й необходими земни сили, за да може достатъчно да храни своите мускули. Такива сили се намират преимуществено в морските соли, в солта на моретата. Сьомгата трябва да живее в морските соли, за да развие силни мускули. Но ако живее предимно в морето, сьомгата не би могла да се размножава, защото е устроена така, че морската вода напълно я изолира от Космоса; сьомгата би била обречена на бавно отмиране, ако й се налагаше да се размножава в морето. Сьомгите представляват изключителен случай. Докато в морето набират сили - нараства мускулната им тъкан, - сьомгите остават, първо, малко недовиждащи, и второ, те не могат да се размножават. Органите им за размножаване и сетивните им органи остават слаби, притъпени, невъзприемчиви. Затова пък в морето сьомгите наддават на тегло и се охранват. Но за да не измрат - можем да видим това при сьомговите тук, в Северно море и в Атлантика, - те всяка година мигрират в Рейн.
към текста >>

рис.), под нея се намира солена морска вода, съдържаща в себе си и всевъзможни други вещества.
Представете си, че тук се намира повърхността на морето (вж. рис.), под нея се намира солена морска вода, съдържаща в себе си и всевъзможни други вещества. Има някои риби, устроени по доста забележителен начин. Тези риби са така устроени, че са много силно подложени на земните сили, докато другите риби жадно улавят всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Те нямат бели дробове и не могат да дишат въздух; те загиват, умират на въздух, но въпреки това жадно улавят с хрилете всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Но има една риба - нейната по-голяма разновидност се нарича палтус, а по-малката - камбала (калкан, писия), - тази риба е много хранителна, повечето хранителни вещества се съдържат в тази риба. Само това показва, че тази риба е привързана към Земята, тъй като хранителните вещества идват от Земята.
към текста >>

Гледайки камбалата - малката камбала може да се види на всеки рибен пазар, а по-голямата се среща в морето, в солена вода, - се разсъждава така: да се формира в такъв вид може само такова животно, което направо е натоварено, напълнено с разтворени хранителни вещества.
От страната, на която човек много често лежи, действат земните сили; окото слабее от това и зрението се влошава. Въздействието не е толкова явно, както при камбалата, но въпреки това леко се проявява. Окото, насочено към небето и отвърнато от Земята, става малко по-силно. Виждате колко необичайни са тези връзки. Казвал съм ви: по един или друг начин самата природа ни показва с какви сили тя работи. Гледайки камбалата - малката камбала може да се види на всеки рибен пазар, а по-голямата се среща в морето, в солена вода, - се разсъждава така: да се формира в такъв вид може само такова животно, което направо е натоварено, напълнено с разтворени хранителни вещества. Ако това животно иска малко небе (иска да се подложи на космическо влияние), тогава то със своята друга страна трябва да бъде винаги обърнато към небето, това благоприятства очите, а също така го прави способно за размножаване. Тази риба достига последното по различен начин от сьомгата. Сьомгата мигрира, тя идва от Северно море в Рейн, а от Рейн - в неговите притоци; това тя предприема, за да може да се размножи. Камбалата просто лежи на едната си страна, за да може върху другата да действа небето; това тя предприема, за да има сетивни органи и способност за размножаване.
към текста >>

Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята.
Но какво прави в това отношение самата Земя? Господа, ако съществуваше само соленото море, Земята отдавна би загинала, защото сама по себе си тя не може да съществува. Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята. Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на Земята. Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо. Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят. На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи. С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята.
към текста >>

Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо.
Но какво прави в това отношение самата Земя? Господа, ако съществуваше само соленото море, Земята отдавна би загинала, защото сама по себе си тя не може да съществува. Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята. Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на Земята. Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо. Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят. На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи. С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята. Сьомгата търси сладки води. Камбалата, в съответствие с устройството на тялото си, е обърната към светлината.
към текста >>

Както отново и отново съм ви казвал, човек на деветдесет процента се състои от вода.
Виждате ли, при човека работата стои така, че той по същество е подобен на малко земно кълбо. Както отново и отново съм ви казвал, човек на деветдесет процента се състои от вода. Всъщност човек също е своего рода риба, защото твърдият човек, съставляващ всичко на всичко десет процента, сякаш плува във вода. Всички ние всъщност сме риби, плуващи в своите собствени води. Даже външната наука е съгласна с това, че ние представляваме нещо като малко море. Подобно на морето и излъчващите се от него реки, нашето «море», течната съставка на нашето тяло, нашето течно тяло разпраща сокове, несъдържащи соли. В нас също има сладководни потоци.
към текста >>

Всъщност човек също е своего рода риба, защото твърдият човек, съставляващ всичко на всичко десет процента, сякаш плува във вода.
Виждате ли, при човека работата стои така, че той по същество е подобен на малко земно кълбо. Както отново и отново съм ви казвал, човек на деветдесет процента се състои от вода. Всъщност човек също е своего рода риба, защото твърдият човек, съставляващ всичко на всичко десет процента, сякаш плува във вода. Всички ние всъщност сме риби, плуващи в своите собствени води. Даже външната наука е съгласна с това, че ние представляваме нещо като малко море. Подобно на морето и излъчващите се от него реки, нашето «море», течната съставка на нашето тяло, нашето течно тяло разпраща сокове, несъдържащи соли. В нас също има сладководни потоци. Те протичат извън нашите мускули и кости.
към текста >>

Така че бихме могли да кажем: за органите от нашето човешко тяло, в които има потоци сладка вода, ни е необходима светлина, необходимо ни е това, което ни дава растението, когато се стреми към светлината.
Днес, когато всичко е станало материалистично, за фосфор се приема само твърдото вещество. Фосфор означава следното: фос означава светлина, фор означава носител; фосфор означава носител на светлина; фосфорът е бил това, което е носило светлината в цвета. Фосфор наричат само минералния фосфор, тъй като е достатъчно само да го запалиш и се появява светлина. Но истински носител на светлина е цветът на растението. Цветът на растението - това е фосфор. Така че бихме могли да кажем: за органите от нашето човешко тяло, в които има потоци сладка вода, ни е необходима светлина, необходимо ни е това, което ни дава растението, когато се стреми към светлината. За мускулите, за костите, за това, което в нас трябва да бъде солено, ние се нуждаем от соли, а също и от твърдите съставни части, съдържащи се в нашите хранителни продукти. Между едното и другото трябва да бъде запазено равновесие. Трябва в правилни пропорции да приемаме и едното, и другото.
към текста >>

Знаете, че падащите валежи, дъждовната вода представлява дестилат, тоест чиста, несъдържаща примеси вода.
И със Земята работата стои по същия начин, господа. Но на вас няма да ви се удаде да видите - дори и да стигнете много далеч, да станете световни пътешественици, - че самата Земя си приготвя обед! И въпреки това тя се храни, в нея става постоянна обмяна на веществата, защото нагоре от Земята постоянно се издига пара, мъгла. Знаете, че падащите валежи, дъждовната вода представлява дестилат, тоест чиста, несъдържаща примеси вода. Но Земята получава по-фина храна от Космоса. На нея не й се налага да сяда на масата. Защото само ние, хората, бидейки еманципирани от Земята, сме принудени първо да добиваме от нея хранителните си продукти. Земята сама храни себе си с тези фини вещества, които винаги присъстват в мировото пространство. Тя яде постоянно, само че това не се забелязва, тъй като трапезата й носи фин характер.
към текста >>

327. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Иска ми се също да поговорим още по темата на последната лекция на господин доктора за прясната вода.
Иска ми се също да поговорим още по темата на последната лекция на господин доктора за прясната вода. Около Дармщат има едно езеро, в което едно химическо предприятие постоянно излива топла вода - там даже има язовирна стена, - та в това езеро се въдят хиляди и хиляди златни рибки, и всички те са тъмночервени. Защо става така? Те са съвсем тъмночервени.
към текста >>

Около Дармщат има едно езеро, в което едно химическо предприятие постоянно излива топла вода - там даже има язовирна стена, - та в това езеро се въдят хиляди и хиляди златни рибки, и всички те са тъмночервени.
Иска ми се също да поговорим още по темата на последната лекция на господин доктора за прясната вода. Около Дармщат има едно езеро, в което едно химическо предприятие постоянно излива топла вода - там даже има язовирна стена, - та в това езеро се въдят хиляди и хиляди златни рибки, и всички те са тъмночервени. Защо става така? Те са съвсем тъмночервени.
към текста >>

Друг идва и казва: като две капки вода е с баща си.
В първите години от живота на човека, от раждането до смяната на зъбите на седмата-осмата година, предимно се развива физическото човешко тяло. Можете да видите как се развива това физическо човешко тяло. Разглеждайки съвсем малкото дете скоро след раждането му, на вас ще ви бъде трудно да кажете, на баща си ли прилича или на майка си. Когато се роди детето, идват лели и чичовци. Едните казват: ах, същата като майка си, особено краката! Друг идва и казва: като две капки вода е с баща си. И действително: малкото дете развива физическото си тяло някак нерешително, неопределено, и едва по-късно става видно на кого прилича. Вижте само този изразителен орган при детето - носът. При малкото дете носът изглежда съвсем различно, отколкото в по-късна възраст. При някои това става едва в по-късна възраст, но като правило, при смяната на зъбите носът придобива присъщата му форма; впрочем своята истинска форма, своя нормален вид той придобива доста по-късно.
към текста >>

Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода.
Вкарвате в себе си растения. Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина. Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в Земята, тя си остава във вид на въглена киселина. Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти. Това се нарича въглерод и кислород. Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода. Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода. Трябва също да помислите и за това вещество, което присъства в човешкото тяло и при известни условия започва да мирише лошо. Достатъчно е да си спомните за това, което се съдържа в животинското тяло, за яйцето - неотдавна говорихме за това, - то може да мирише. Това е азотът. Обаче във въздуха той няма лоша миризма, тъй като не е свързан по съответния начин с другите вещества.
към текста >>

Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят.
На последното занятие аз се опитах да ви обясня следното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не следва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие. Както въглищата, намирайки се в земята, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие. Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата. Вие виждате, че рибите са устроени различно. Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата. Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят. Те не могат да живеят там. Но рибите могат да живеят във вода, тъй като те нямат бели дробове, но имат хриле; благодарение на тях те поемат в себе си намиращия се във водата въздух, който винаги съдържа в себе си слънчевите сили.
към текста >>

Но рибите могат да живеят във вода, тъй като те нямат бели дробове, но имат хриле; благодарение на тях те поемат в себе си намиращия се във водата въздух, който винаги съдържа в себе си слънчевите сили.
Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата. Вие виждате, че рибите са устроени различно. Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата. Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят. Те не могат да живеят там. Но рибите могат да живеят във вода, тъй като те нямат бели дробове, но имат хриле; благодарение на тях те поемат в себе си намиращия се във водата въздух, който винаги съдържа в себе си слънчевите сили.
към текста >>

Златните рибки не трябва да се развъждат в обикновена вода; златна-та рибка просто няма да се излюпи.
Вие знаете как се развъждат златните рибки. Златните рибки не трябва да се развъждат в обикновена вода; златна-та рибка просто няма да се излюпи. В сенките златни рибки можете в най-добрия случай да размножите, но не и да ги гледате постоянно. Малките на старата златна рибка ще получат после своята природна окраска, ако почнете да ги развъждате без слънце; ако държите златните рибки във вода, където не прониква слънце, ще забележите, че след три или четири месеца те съвсем ще избледнеят. Нормалната си естествена окраска златните рибки получават само в случай, че във водата те се намират под непосредственото въздействие на Слънцето. Такава е разликата. Ако тук имам езеро или някакъв басейн (вж.
към текста >>

Малките на старата златна рибка ще получат после своята природна окраска, ако почнете да ги развъждате без слънце; ако държите златните рибки във вода, където не прониква слънце, ще забележите, че след три или четири месеца те съвсем ще избледнеят.
Вие знаете как се развъждат златните рибки. Златните рибки не трябва да се развъждат в обикновена вода; златна-та рибка просто няма да се излюпи. В сенките златни рибки можете в най-добрия случай да размножите, но не и да ги гледате постоянно. Малките на старата златна рибка ще получат после своята природна окраска, ако почнете да ги развъждате без слънце; ако държите златните рибки във вода, където не прониква слънце, ще забележите, че след три или четири месеца те съвсем ще избледнеят. Нормалната си естествена окраска златните рибки получават само в случай, че във водата те се намират под непосредственото въздействие на Слънцето. Такава е разликата. Ако тук имам езеро или някакъв басейн (вж. рис.), а оттук грее Слънцето, тук условията за рибите са съвсем различни, отколкото на друго място. Тук рибата трябва да използва древните слънчеви сили, които вече много дълго са се намирали във водата; тук (където имат достъп преките слънчеви лъчи - бел.
към текста >>

Тази вода е получила въздействието на Слънцето по съвсем необичаен път.
Представете си, че човек е бил дълго време вързан. Той не е можел да мръдне нито една своя част, толкова е бил обездвижен. Ако го освободят, той се радва на живота, изпитва особена наслада от своя живот. А сега си представете водата, която се влива в езерото от дармщатската фабрика. Тази вода е получила въздействието на Слънцето по съвсем необичаен път. Дармщатската фабрика е работила на въглища, въглищата там са в основата на всичко. Топлината, намираща се там, също е получена от въглища. Въглищата са запазили слънчеви сили с хилядолетна давност. Тези слънчеви сили се вливат в това езеро заедно с топлата вода. И така, тези слънчеви сили, освободени от въглищата след хилядолетен «тъмничен» затвор, стават изключително активни.
към текста >>

Тези слънчеви сили се вливат в това езеро заедно с топлата вода.
А сега си представете водата, която се влива в езерото от дармщатската фабрика. Тази вода е получила въздействието на Слънцето по съвсем необичаен път. Дармщатската фабрика е работила на въглища, въглищата там са в основата на всичко. Топлината, намираща се там, също е получена от въглища. Въглищата са запазили слънчеви сили с хилядолетна давност. Тези слънчеви сили се вливат в това езеро заедно с топлата вода. И така, тези слънчеви сили, освободени от въглищата след хилядолетен «тъмничен» затвор, стават изключително активни. Не би могло да се направи нищо по-добро от това, заедно с топлата вода в езерото да се насочат и тези активни слънчеви сили. Това би могло да се направи доста майсторски. Би могло да се направи изкуствено вливане на подгрятата вода в басейн за развъждане на златни рибки. Ако водата се влива, ако слънчевите сили добият подвижност, те ще подействат на златните рибки особено възбуждащо и при тях ще се появи жива, естествена окраска.
към текста >>

Не би могло да се направи нищо по-добро от това, заедно с топлата вода в езерото да се насочат и тези активни слънчеви сили.
Дармщатската фабрика е работила на въглища, въглищата там са в основата на всичко. Топлината, намираща се там, също е получена от въглища. Въглищата са запазили слънчеви сили с хилядолетна давност. Тези слънчеви сили се вливат в това езеро заедно с топлата вода. И така, тези слънчеви сили, освободени от въглищата след хилядолетен «тъмничен» затвор, стават изключително активни. Не би могло да се направи нищо по-добро от това, заедно с топлата вода в езерото да се насочат и тези активни слънчеви сили. Това би могло да се направи доста майсторски. Би могло да се направи изкуствено вливане на подгрятата вода в басейн за развъждане на златни рибки. Ако водата се влива, ако слънчевите сили добият подвижност, те ще подействат на златните рибки особено възбуждащо и при тях ще се появи жива, естествена окраска.
към текста >>

Би могло да се направи изкуствено вливане на подгрятата вода в басейн за развъждане на златни рибки.
Въглищата са запазили слънчеви сили с хилядолетна давност. Тези слънчеви сили се вливат в това езеро заедно с топлата вода. И така, тези слънчеви сили, освободени от въглищата след хилядолетен «тъмничен» затвор, стават изключително активни. Не би могло да се направи нищо по-добро от това, заедно с топлата вода в езерото да се насочат и тези активни слънчеви сили. Това би могло да се направи доста майсторски. Би могло да се направи изкуствено вливане на подгрятата вода в басейн за развъждане на златни рибки. Ако водата се влива, ако слънчевите сили добият подвижност, те ще подействат на златните рибки особено възбуждащо и при тях ще се появи жива, естествена окраска.
към текста >>

Представете си, че имате голям басейн; отначало бавно налейте тук, долу, топла вода, дайте й да се успокои, след това налейте отгоре обикновена вода.
Можете да направите следния опит. Представете си, че имате голям басейн; отначало бавно налейте тук, долу, топла вода, дайте й да се успокои, след това налейте отгоре обикновена вода. След това пуснете тук златни рибки. Сега вземете втори басейн, пуснете там топла вода, като дадете възможност на потока от тази вода постоянно да се влива тук (по смисъл следва - и пуснете тук златни рибки - бел. пр.). Сега проверете при кои риби се образува жива, естествена златна окраска. Тя се появява не при тези, които са се намирали в спокойната вода, а именно при тези, които са имали на разположение постоянно постъпващата топла вода, защото тя запазва посочените сили живи.
към текста >>

Сега вземете втори басейн, пуснете там топла вода, като дадете възможност на потока от тази вода постоянно да се влива тук (по смисъл следва - и пуснете тук златни рибки - бел. пр.).
Можете да направите следния опит. Представете си, че имате голям басейн; отначало бавно налейте тук, долу, топла вода, дайте й да се успокои, след това налейте отгоре обикновена вода. След това пуснете тук златни рибки. Сега вземете втори басейн, пуснете там топла вода, като дадете възможност на потока от тази вода постоянно да се влива тук (по смисъл следва - и пуснете тук златни рибки - бел. пр.). Сега проверете при кои риби се образува жива, естествена златна окраска. Тя се появява не при тези, които са се намирали в спокойната вода, а именно при тези, които са имали на разположение постоянно постъпващата топла вода, защото тя запазва посочените сили живи.
към текста >>

Тя се появява не при тези, които са се намирали в спокойната вода, а именно при тези, които са имали на разположение постоянно постъпващата топла вода, защото тя запазва посочените сили живи.
Можете да направите следния опит. Представете си, че имате голям басейн; отначало бавно налейте тук, долу, топла вода, дайте й да се успокои, след това налейте отгоре обикновена вода. След това пуснете тук златни рибки. Сега вземете втори басейн, пуснете там топла вода, като дадете възможност на потока от тази вода постоянно да се влива тук (по смисъл следва - и пуснете тук златни рибки - бел. пр.). Сега проверете при кои риби се образува жива, естествена златна окраска. Тя се появява не при тези, които са се намирали в спокойната вода, а именно при тези, които са имали на разположение постоянно постъпващата топла вода, защото тя запазва посочените сили живи.
към текста >>

При индустриалните предприятия такава система действа самостоятелно, защото в нея винаги постъпва нова топла вода.
При индустриалните предприятия такава система действа самостоятелно, защото в нея винаги постъпва нова топла вода. Следователно съвсем не е чудно, че златните рибки се развиват, при това много успешно. Такива са природните въздействия. Само в случай на правилно разбиране на явленията, се откриват тези въздействия на природата.
към текста >>

328. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Тук ще обърна вниманието ви върху това, което и сами виждате: рибите, които живеят в по-мътна вода, имат доста по-тъмна окраска от тези, които живеят в прозрачна вода.
Точно така би следвало да се зададе въпросът: по каква причина възниква едно или друго при рибите? Тук ще обърна вниманието ви върху това, което и сами виждате: рибите, които живеят в по-мътна вода, имат доста по-тъмна окраска от тези, които живеят в прозрачна вода. Рибите, които си избират тъмни места, имат син, даже черен цвят. Рибите, предпочитащи светли места, и на цвят стават по-светли. Още по това може да се види, че светлината и топлината оказват върху рибите своето външно влияние.
към текста >>

И ето тогава астралното тяло и етерното тяло казват: вече няма да пиеш вино, сега ще пиеш само вода и ще ядеш шоколад!
Докато безпрепятствено са се държали във физическото тяло, те не са чували казаното. Но в момента, когато физическото тяло е обусловило разхлабването на етерното тяло и астралното тяло, в човека чрез тях внезапно е влязла мисълта: все пак господин Ербсмел вярно ми говореше! Може и наистина да съм ненормален, щом цял живот се наливах толкова. Трябва да се покая! - това е напълно допустимо, защото при него вече всичко е разхлабено. И ето тогава астралното тяло и етерното тяло казват: вече няма да пиеш вино, сега ще пиеш само вода и ще ядеш шоколад! Възможно е и лимонада да би почнал да пие, ако я има наоколо.
към текста >>

329. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Почти всички отделени продукти се разглеждат - при това с известно право - като нещо, което след като е отделено, трябва незабавно да бъде смито с вода и т. н.
Вие знаете за това, което се отделя по време на живота на човека. То не се ползва с особена почит във външния свят поради своята лоша миризма. Почти всички отделени продукти се разглеждат - при това с известно право - като нещо, което след като е отделено, трябва незабавно да бъде смито с вода и т. н.
към текста >>

Ако астралното тяло действа вяло и пулсът слабее, урината няма да бъде на парцали, а ще бъде почти безцветна като вода, урината ще бъде чиста.
Кръвта постоянно иска отново да замени това, което се отхвърля от органите. Вследствие от това кръвта добива тенденция към сгъстяване, към втвърдяване. Ако кръвта преминава през органите много бързо, тя просто няма да успее нищо да им отдаде и ще иска да се сгъсти, да се втвърди. В такъв случай, ако кръвта вече в урината излиза от бъбреците навън, урината - в случай на такова състояние на кръвта - става на парцали. Поглеждайки я на светлина, ще видим урина на парцали. Ако астралното тяло действа вяло и пулсът слабее, урината няма да бъде на парцали, а ще бъде почти безцветна като вода, урината ще бъде чиста.
към текста >>

330. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Вземат неголяма капка масло, плуващо във вода, в средата на капката поставят листче от картон, надянат на игла и всичко това го въртят във водата.
Обаче с този пример, избран от Айнщайн, работата стои, както и с един опит, който винаги демонстрират във всички училища. На децата обясняват как е възникнала планетната система, която отначало е била мъглявина и от тази мъглявина са се отделили планетите. В средата е останало Слънцето. Казват така: всичко това може лесно да се докаже. Вземат неголяма капка масло, плуващо във вода, в средата на капката поставят листче от картон, надянат на игла и всичко това го въртят във водата. Скоро от голямата капка се отделят малки капчици и ето, мъничката планетна система е готова. Същото би трябвало да е станало и в Космоса. Някога тук е било мъглявина; отделили са се планетите, а Слънцето е останало в средата. Кой ще почне да възразява на това, ако той и до ден днешен може да види това с капката масло! - Обаче тук се изпуска една дреболия, господа; изпуска се, че аз трябва да стоя тук и да въртя (иглата), ако в качеството си на господин учителя демонстрирам всичко това пред децата!
към текста >>

331. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата.
В близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре. Гробищната атмосфера засилва селската хитрост. Орехите и липите оживяват астралното тяло, а лозите - Аза. Гробищата започват да се правят извън градовете. Силно въздействие върху етерното тяло оказва водата. Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата. Кастовата система в Индия. Светогледът на древните индуси, египтяни, вавилонци и евреи. Индийците разглеждат физическото тяло като духовно. Египтяните откриват етерното тяло. Вавилонците като създатели на учението за звездите и откриватели на астралното тяло.
към текста >>

332. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

От тази вода пият, с тази вода приготвят храна.
Особено силно въздействие върху етерното тяло оказва водата в една или друга местност. Водата предизвиква много особено, силно въздействие. А в околностите на гробищата водата много леко се прониква от това, което се отделя от труповете. От тази вода пият, с тази вода приготвят храна.
към текста >>

Хората просто вземаха вода от потока.
И това засаждане беше проява на здрав инстинкт. Обаче в останалото - даже водата за приготвяне на храната много често се вземаше от селския поток! Тук бяха разположени редица къщи (рисува ги на рисунка, вляво горе), между тях - селският поток. Тук имаше църковно дворче, тук беше църквата. Тук живеехме ние, тук - пасторът, тук беше сградата на училището, след това имаше ред къщи, а между тях - потокът и навсякъде имаше орехови дървета. Хората просто вземаха вода от потока. В този поток попадаха, разбира се, и остатъци, и бактерии, и бацили от всичко, което изтичаше от гробището. Така беше навсякъде. Хората - именно тези, които живееха там - не се отличаваха с особена чистоплътност. Там къщите бяха покрити със сламени покриви, навсякъде направо до вратите имаше купчини боклук, до къщите имаше свинарници - прекрасно съчетани свинарници и купчини боклук. Оттам се оттичаха вади, които попадаха в селския поток.
към текста >>

Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина.
Макар това и да няма съществено значение. Имаше нещо по-съществено. Защо ставаше така, че тук хората бяха здрави, а на друго място - болни, вяли и нежизнеспособни? Този факт може да се обясни така. Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му. Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис. 1, вляво, горе)
към текста >>

Цялото село получаваше питейна вода от това място.
Имаше нещо по-съществено. Защо ставаше така, че тук хората бяха здрави, а на друго място - болни, вяли и нежизнеспособни? Този факт може да се обясни така. Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му. Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис. 1, вляво, горе)
към текста >>

Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището.
Защо ставаше така, че тук хората бяха здрави, а на друго място - болни, вяли и нежизнеспособни? Този факт може да се обясни така. Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му. Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис. 1, вляво, горе)
към текста >>

В Нил се намира вода.
При египтяните ситуацията е била следната. При тях на първи план е бил Нил. Нил е всъщност хранилник и баща на тази страна. Всяка година през юли Нил излиза от бреговете си, а през октомври се връща обратно. Древните египтяни са знаели следното. В Нил се намира вода. Водата отстъпва в периода на хладното време на годината. Водата отново приижда, заливайки страната, и се превръща в благодетелка за човека. Но когато през октомври водата отстъпи, остава много плодороден нанос, така че никакво торене не е нужно! В тази утайка може да се посеят разнообразни зърнени култури и когато узреят, да ги приберат. И така до новия разлив на Нил.
към текста >>

По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
[8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>

Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода.
За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много.
към текста >>

333. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Представете си, че имате басейн с вода и вие ще я източвате по шланг; при условие, че в басейна няма източник на вода, водата ще изтече, а в басейна нищо няма да остане.
Дрънкането с приятели понякога значи за тях повече, отколкото слушането в аудиторията. Понякога към слушането не се отнасят с нуж-ната сериозност. И така, това била втората степен, на която хората са можели да се научат на мълчание. В мълчанието особено силно се проявявало това - свързано едно с друго, като причина и следствие, - което вътрешният свят на човека започвал да му говори. Именно до това стигал тук човек. Представете си, че имате басейн с вода и вие ще я източвате по шланг; при условие, че в басейна няма източник на вода, водата ще изтече, а в басейна нищо няма да остане. Така стои работата и ако човек постоянно дрънка: заедно с думите навън изтича всичко и вътре нищо не остава. Древните хора разбирали това и затова на техните слушатели преди всичко се предписвало мълчание. И така, след като приучвали човека да цени истината, го обучавали на мълчание. Едва тогава той се учел на мълчание.
към текста >>

334. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

Тогава той каза: каква ти жажда, ако бях жаден, щях да пия вода.
Понякога още се срещат хора, при които може да се забележи, ако те поне малко се чувстват като потомци на древните германци, как нещо от последните оживява в тях. Така във Ваймар аз се срещах с един немски поет, който пиеше почти като древните германци! Но той, разбира се, пиеше бира. Древните германци са пиели медовина. Ние разговаряхме и аз му казах: но това е просто невъзможно, човек да има такава жажда! Тогава той каза: каква ти жажда, ако бях жаден, щях да пия вода. Когато не съм жаден, пия бира. Когато пия бира, я пия не заради жаждата, а заради веселбата. Така е било и с германците. Те ставали весели, ставали дейни, когато тази медовина струяла в органите им, когато се излежавали на мечите кожи.
към текста >>

335. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд.
Там преди всичко обръщали внимание върху факта, че човек се явява природно същество. Човек е природно същество, когато с помощта на природните сили той се ражда от майчиното тяло като физически човек. При това - както мислели и усещали тогава - в човека действат природни сили. Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд. Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили. Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили. Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили.
към текста >>

336. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Празникът протичал така: вземали изображение на вечната, безсмъртна част от човека, духовно-душевната част, потапяли го във водоем или морска вода, ако е ставало край брега, и го оставяли там за три дена.
Празникът протичал така: вземали изображение на вечната, безсмъртна част от човека, духовно-душевната част, потапяли го във водоем или морска вода, ако е ставало край брега, и го оставяли там за три дена. Потапянето на образа бил съпровождан от хората с погребално пеене, с песни на скръбта. Потапянето на образа е било свързано с обред, извършван в семеен или приятелски кръг, сякаш някой умира - това е бил истински помен.
към текста >>

Където въобще не е имало вода, съоръжавали някакъв изкуствен басейн, в който са можели да потопят този образ - това е било скулптурно изображение, статуя, - и след три дни образът отново го изваждали оттук, при това го изваждали именно в неделя.
Думата «кар» произхожда от «кара», а кара означава скръб. Следователно това е бил скръбен петък. Колко малко знаят хората днес за това, какви са били тези неща изначално, свидетелства фактът, че англичаните наричат този петък Good Friday, Добрия Петък, докато в древността името е звучало като Смъртен Петък, Страстен Петък, скръбен петък. Това е бил истински помен, ден за поменаване на покойника. Поменавали Адонис. Където въобще не е имало вода, съоръжавали някакъв изкуствен басейн, в който са можели да потопят този образ - това е било скулптурно изображение, статуя, - и след три дни образът отново го изваждали оттук, при това го изваждали именно в неделя. Виждате, господа, че това е бил истински помен за починалия.
към текста >>

На празника на Адонис образът на Адонис се потапял (във вода), а след три дни се издигал отново.
По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на Голгота. Защото Мистерията на Голгота всъщност изявила на външен план, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис. Древните са имали работа с образ. Християните са имали работа с историческо събитие. Но историческото събитие има същите извори, каквито имат и древните образни форми. На празника на Адонис образът на Адонис се потапял (във вода), а след три дни се издигал отново. Това е бил истински пасхален празник. Но после това, което винаги извършвали в образна форма, се извършило като реално събитие: Христос бил в Исус и умрял. Той отново възкръснал във вида, както съм ви го описвал. И за това е трябвало сега само да се спомня, имайки всяка година на Пасха празник на помена.
към текста >>

337. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

Виждате ли, господа, ако вие имате работа с газирана вода, вътре в течността се намират малки бисерчета.
Много от това, което говори днес материалистичната наука, се явява чудовищна фантасмагория. Например тези хора си представят, че Слънцето се явява своего рода газово кълбо. Но то всъщност съвсем не се явява газово кълбо, а нещо съвсем различно от газово кълбо. Виждате ли, господа, ако вие имате работа с газирана вода, вътре в течността се намират малки бисерчета. Би могло да се смята и така: е, да, това е газирана вода, а там вътре са тези малки бисерчета, ето що за неща плуват там вътре. Но в действителност това не е така; всъщност ето тук се намира газираната вода, а тук се намират празнини (изобразява ги на рисунката). Тук вътре се съдържа по-малко (вещество), отколкото в останалата вода. Там се намира въглероден двуокис, а наоколо се намира вода, но газът е много по-малко плътен от водата. По отношение на водата това, което се намира вътре в нея, се явява празно, кухо пространство: ролята на кухо пространство по отношение на водата изпълнява присъщата на газа разреденост.
към текста >>

Би могло да се смята и така: е, да, това е газирана вода, а там вътре са тези малки бисерчета, ето що за неща плуват там вътре.
Много от това, което говори днес материалистичната наука, се явява чудовищна фантасмагория. Например тези хора си представят, че Слънцето се явява своего рода газово кълбо. Но то всъщност съвсем не се явява газово кълбо, а нещо съвсем различно от газово кълбо. Виждате ли, господа, ако вие имате работа с газирана вода, вътре в течността се намират малки бисерчета. Би могло да се смята и така: е, да, това е газирана вода, а там вътре са тези малки бисерчета, ето що за неща плуват там вътре. Но в действителност това не е така; всъщност ето тук се намира газираната вода, а тук се намират празнини (изобразява ги на рисунката). Тук вътре се съдържа по-малко (вещество), отколкото в останалата вода. Там се намира въглероден двуокис, а наоколо се намира вода, но газът е много по-малко плътен от водата. По отношение на водата това, което се намира вътре в нея, се явява празно, кухо пространство: ролята на кухо пространство по отношение на водата изпълнява присъщата на газа разреденост. Но Слънцето също представлява от само себе си кухо пространство в Космоса, при това по-разредено, от който и да било газ.
към текста >>

Но в действителност това не е така; всъщност ето тук се намира газираната вода, а тук се намират празнини (изобразява ги на рисунката).
Много от това, което говори днес материалистичната наука, се явява чудовищна фантасмагория. Например тези хора си представят, че Слънцето се явява своего рода газово кълбо. Но то всъщност съвсем не се явява газово кълбо, а нещо съвсем различно от газово кълбо. Виждате ли, господа, ако вие имате работа с газирана вода, вътре в течността се намират малки бисерчета. Би могло да се смята и така: е, да, това е газирана вода, а там вътре са тези малки бисерчета, ето що за неща плуват там вътре. Но в действителност това не е така; всъщност ето тук се намира газираната вода, а тук се намират празнини (изобразява ги на рисунката). Тук вътре се съдържа по-малко (вещество), отколкото в останалата вода. Там се намира въглероден двуокис, а наоколо се намира вода, но газът е много по-малко плътен от водата. По отношение на водата това, което се намира вътре в нея, се явява празно, кухо пространство: ролята на кухо пространство по отношение на водата изпълнява присъщата на газа разреденост. Но Слънцето също представлява от само себе си кухо пространство в Космоса, при това по-разредено, от който и да било газ. Там, където се намира Слънцето, разредеността е изключително висока!
към текста >>

Тук вътре се съдържа по-малко (вещество), отколкото в останалата вода.
Например тези хора си представят, че Слънцето се явява своего рода газово кълбо. Но то всъщност съвсем не се явява газово кълбо, а нещо съвсем различно от газово кълбо. Виждате ли, господа, ако вие имате работа с газирана вода, вътре в течността се намират малки бисерчета. Би могло да се смята и така: е, да, това е газирана вода, а там вътре са тези малки бисерчета, ето що за неща плуват там вътре. Но в действителност това не е така; всъщност ето тук се намира газираната вода, а тук се намират празнини (изобразява ги на рисунката). Тук вътре се съдържа по-малко (вещество), отколкото в останалата вода. Там се намира въглероден двуокис, а наоколо се намира вода, но газът е много по-малко плътен от водата. По отношение на водата това, което се намира вътре в нея, се явява празно, кухо пространство: ролята на кухо пространство по отношение на водата изпълнява присъщата на газа разреденост. Но Слънцето също представлява от само себе си кухо пространство в Космоса, при това по-разредено, от който и да било газ. Там, където се намира Слънцето, разредеността е изключително висока! Повече от това, господа: ако се движите по света, вие се намирате в пространството.
към текста >>

Там се намира въглероден двуокис, а наоколо се намира вода, но газът е много по-малко плътен от водата.
Но то всъщност съвсем не се явява газово кълбо, а нещо съвсем различно от газово кълбо. Виждате ли, господа, ако вие имате работа с газирана вода, вътре в течността се намират малки бисерчета. Би могло да се смята и така: е, да, това е газирана вода, а там вътре са тези малки бисерчета, ето що за неща плуват там вътре. Но в действителност това не е така; всъщност ето тук се намира газираната вода, а тук се намират празнини (изобразява ги на рисунката). Тук вътре се съдържа по-малко (вещество), отколкото в останалата вода. Там се намира въглероден двуокис, а наоколо се намира вода, но газът е много по-малко плътен от водата. По отношение на водата това, което се намира вътре в нея, се явява празно, кухо пространство: ролята на кухо пространство по отношение на водата изпълнява присъщата на газа разреденост. Но Слънцето също представлява от само себе си кухо пространство в Космоса, при това по-разредено, от който и да било газ. Там, където се намира Слънцето, разредеността е изключително висока! Повече от това, господа: ако се движите по света, вие се намирате в пространството. Обаче там, където стои Слънцето, даже пространството е кухо, празно.
към текста >>

338. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Трябва да си представите, че някога е съществувало такова време, когато голяма част от Европа е била покрита с вода и водата се е била оттеглила само в Азия.
Доктор Щайнер: Виждате ли, културата на Тибет се явява много древна култура, даже култура, възлизаща към древната атлантска епоха. Трябва да си представите, че някога е съществувало такова време, когато голяма част от Европа е била покрита с вода и водата се е била оттеглила само в Азия. И напротив, на мястото, където днес се намира Атлантическият океан, е било суша. Там, където днес преминаваме в Америка, между Америка и Европа, е било суша. И така, имало е такова време, когато повърхността на сушата и повърхността на водата са имали съвсем други съотношения.
към текста >>

339. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако имаме бутилка газирана вода - веднъж вече правих такова сравнение, - в този случай бутилката е напълнена с вода и тази вода се вижда малко, тя е едва забележима.
Трябва само правилно да разберете какво означава такава кухина в пространството. Ако имаме бутилка газирана вода - веднъж вече правих такова сравнение, - в този случай бутилката е напълнена с вода и тази вода се вижда малко, тя е едва забележима. Това, което се намира вътре, е известно, но най-отчетливо видими са малките перлички, мехурчетата, намиращи се вътре. Известно ви е, че ако изпиете водата, тези перлички, тези мехурчета излитат; всъщност те са въздух. И в качеството си на въздух те са значително по-малко плътни от водата. Човек вижда не това, което е плътно, тоест водата, а вижда това, което е по-малко плътно, тоест въздуха, намиращ се вътре. Така стои работата и със Слънцето там, горе.
към текста >>

Това е огромна дупка, съществуваща, както в случая с газираната вода, навсякъде, където има перлички, балончета, тоест въздух, вдлъбнатини, дупки.
Всичко, което се намира около Слънцето, се явява всъщност по-плътно от самото Слънце. Слънцето е по-малко плътно от намиращото се около него. Благодарение на това ние виждаме Слънцето. Илюзия е, ако се вярва, че в пространството Слънцето представлява от само себе си, така да се каже, нещо. В пространството то представлява от само себе си нищо. Това е огромна дупка, съществуваща, както в случая с газираната вода, навсякъде, където има перлички, балончета, тоест въздух, вдлъбнатини, дупки. (Рис. 20)
към текста >>

340. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

В древността въздухът е съдържал в себе си много повече вода от днес.
Именно така и би станало, ако на нашата Земя въздухът винаги е бил същият като днес. Но това не е било така. В древните времена въздухът е бил много по-плътен. Сега е значително по-разреден. В древността въздухът е съдържал в себе си много повече вода от днес. Въздухът е съдържал също така много повече въглероден двуокис, въглена киселина. Целият въздух е бил по-плътен. Сега разбирате, че тогава хората с техните меки кости също са можели да живеят. Защото нашите сегашни кости ние ги имаме заради факта, че въздухът не може повече да ни носи. По-плътният въздух е носил хората.
към текста >>

Те усещали, че наситеният с вода въздух им позволява да се носят като във вода.
Защото нашите сегашни кости ние ги имаме заради факта, че въздухът не може повече да ни носи. По-плътният въздух е носил хората. Ходенето в древни времена е приличало повече на плуване. Днес ходенето е станало страшно механично, машинообразно: поставяме крак - той трябва да се постави като опора, -после поставяме втория крак. В най-дълбока древност хората не са ходили така. Те усещали, че наситеният с вода въздух им позволява да се носят като във вода. И са можели да имат меки кости. Когато въздухът станал по-разреден - за това може да се узнае с помощта на външната наука, че въздухът е станал по-разреден, по-фин, - тогава и твърдите кости станали необходими, едва тогава възникнали тези твърди кости. Разбира се, дотогава въглената киселина е била навън, тя се е съдържала във въздуха. Днес ние носим в себе си солите на въглената киселина. Именно благодарение на това обстоятелство нашите кости са се втвърдили.
към текста >>

341. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
5а. Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>

Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода.
За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много.
към текста >>

342. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Взема се малка капка олио, слага се в съд с вода, взема се парче картон, вкарва се в него игла.
Често съм питал, обръщайки се към вас: какви са представите за това днес? Представят си, че първоначално тук е имало огромна първична мъглявина, че тази първична мъглявина е започнала да се върти, при което са се отделили планетите, а в средата се е образувало Слънцето. Това се поднася на децата в най-ранна възраст. Пред тях се провежда малък експеримент[1], от който трябва да следва, че действително всичко е възникнало по такъв начин. Взема се малка капка олио, слага се в съд с вода, взема се парче картон, вкарва се в него игла. Доколкото олиото е по-леко от водата, то плува на повърхността. С помощта на иглата се върти картончето и при това неголямата капка олио се разделя. Продължава да се върти и възниква малка планетна система, в средата на която се разполага «Слънцето».
към текста >>

Ако на нашата Земя бихме имали абсолютна ниска температура, вода не би имало, би имало, но като лед.
Знаете, че днес превръщат въздуха в течност и така се получава течен въздух. В обкръжаващата ни среда въздухът се намира в газообразна форма, защото в него се съдържа определено количество топлина. А водата - тя е течна, но може да бъде и лед, може да бъде и твърда. Ако на нашата Земя бихме имали абсолютна ниска температура, вода не би имало, би имало, но като лед. Но ако отидем в планината, там ще намерим твърди гранитни скали или други скални видове. Ако би станало много топло, нямаше да има никакви твърди скали, а само нещо течно, като водата в нашите реки.
към текста >>

Там още не е имало никаква вода, там още не е имало никакви твърди тела.
Ако нагряваме твърдо тяло все по-силно и по-силно, в тази топлина се образува газ. Ако нещо, което още не е станало вещество, спускайки се отгоре надолу, се охлажда, преди всичко се образува въздух. Следователно бихме могли да кажем: второто, което тук се е образувало, е въздушното начало (вж. рис.1, зеленото), истинското въздушно начало. И в него, тоест в това, което е било образувано като мирово тяло, всичко е било от въздух. Там още не е имало никаква вода, там още не е имало никакви твърди тела. Там всичко е било въздух.
към текста >>

Когато топлината намалява още повече, тогава се образува не само въздух, но и вода.
Той е живеел в топлината, бил е реещо се същество и е живеел само в топлинно състояние. След като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните. Следователно животните, макар и да имат родство с човека, в хода на мировото развитие са възникнали всъщност значително по-късно от човека. Какво станало по-нататък? Станало това, че нивото на топлина се понижило още. Когато топлината намалява още повече, тогава се образува не само въздух, но и вода. Следователно така имаме трето мирово тяло (вж. рис.1, жълтото). Нарекох го Луна - по причина, че то прилича на нашата Луна, макар и да не е тъждествено с нея. То съвсем не е същото като днешната Луна, а е нещо подобно. И така, тук имаме течно тяло, истинско тяло.
към текста >>

И доколкото се е появила вода, вече имаме следното: човек, възникнал по-рано, животно, а от водата започнали да се появяват растения, които първоначално са растели не на земята, а във водата.
рис.1, жълтото). Нарекох го Луна - по причина, че то прилича на нашата Луна, макар и да не е тъждествено с нея. То съвсем не е същото като днешната Луна, а е нещо подобно. И така, тук имаме течно тяло, истинско тяло. Разбира се, топлината и въздухът остават, но се появява и това, което още не е съществувало на второто мирово тяло - водата. И доколкото се е появила вода, вече имаме следното: човек, възникнал по-рано, животно, а от водата започнали да се появяват растения, които първоначално са растели не на земята, а във водата. Така са възникнали човекът, животното и растението.
към текста >>

Но ако Земята не съдържаше вода, никакви растения нямаше да израстват.
Виждате, че растението изглежда като да расте от земята. Но ако Земята не съдържаше вода, никакви растения нямаше да израстват. За своя растеж растението се нуждае именно от вода. Има също така и чисто водни растения. Така че трябва да си представите първоначалните растения като днешните водни растения. Те са плували във водата. Също така трябва да си представите животните по-голямата им част именно като плаващи животни, а тук, във второто състояние - повече като летящи животни.
към текста >>

За своя растеж растението се нуждае именно от вода.
Виждате, че растението изглежда като да расте от земята. Но ако Земята не съдържаше вода, никакви растения нямаше да израстват. За своя растеж растението се нуждае именно от вода. Има също така и чисто водни растения. Така че трябва да си представите първоначалните растения като днешните водни растения. Те са плували във водата. Също така трябва да си представите животните по-голямата им част именно като плаващи животни, а тук, във второто състояние - повече като летящи животни.
към текста >>

Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло.
[1] «Пред тях провеждат малък експеримент...» – така наречения опит на Плато, използван от физика Й. А .Е. Плато, 1801–1883. Сравнете го с описанието, което дава Винсент Кнауер в своите лекции на тема: «Основни проблеми на философията» (Виена и Лайпциг, 1892): «Прекрасен физически експеримент се явява опитът на Плато. Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло. Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата ѝ и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. Постепенно започва да се движи и капката ѝ вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца. По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата планетарна система: в центъра е разположена голямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници», лекция девета, стр.
към текста >>

343. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

И с нейното предпоследно състояние, предшестващо земното състояние - за което говорихме, - ние можем да се запознаем, като кажем: тук е имало топлина, тук е имало въздух, тук също така е имало и вода, но е нямало още твърда минерална земна маса.
Добро утро, господа! Днес искам да продължа разговора за сътворението на Земята, за възникването на човека и т. н. От това, което ви говорих, може да ви стане ясно, че първоначално цялата наша Земя е била не такава, каквато тя се обрисува днес. Тя е била своего рода живо същество. И с нейното предпоследно състояние, предшестващо земното състояние - за което говорихме, - ние можем да се запознаем, като кажем: тук е имало топлина, тук е имало въздух, тук също така е имало и вода, но е нямало още твърда минерална земна маса. Не трябва да си представяме обаче, че водата, която тогава я е имало, е изглеждала като днешната вода. Днешната вода се е образувала благодарение на факта, че веществата, разтворени в нея дотогава, са се отделили от тази вода. Ако днес вземете чаша съвсем обикновена вода и добавите в нея малко сол, солта ще се разтвори във водата и ще получите, както се казва, солен разтвор, който е значително по-плътен от водата. Ако прокарате пръсти през него, ще почувствате, че соленият разтвор е доста по-плътен от водата. Все пак разтворената сол се намира тук в относително разредено състояние.
към текста >>

Не трябва да си представяме обаче, че водата, която тогава я е имало, е изглеждала като днешната вода.
Добро утро, господа! Днес искам да продължа разговора за сътворението на Земята, за възникването на човека и т. н. От това, което ви говорих, може да ви стане ясно, че първоначално цялата наша Земя е била не такава, каквато тя се обрисува днес. Тя е била своего рода живо същество. И с нейното предпоследно състояние, предшестващо земното състояние - за което говорихме, - ние можем да се запознаем, като кажем: тук е имало топлина, тук е имало въздух, тук също така е имало и вода, но е нямало още твърда минерална земна маса. Не трябва да си представяме обаче, че водата, която тогава я е имало, е изглеждала като днешната вода. Днешната вода се е образувала благодарение на факта, че веществата, разтворени в нея дотогава, са се отделили от тази вода. Ако днес вземете чаша съвсем обикновена вода и добавите в нея малко сол, солта ще се разтвори във водата и ще получите, както се казва, солен разтвор, който е значително по-плътен от водата. Ако прокарате пръсти през него, ще почувствате, че соленият разтвор е доста по-плътен от водата. Все пак разтворената сол се намира тук в относително разредено състояние. Но могат да бъдат разтворени и други вещества.
към текста >>

Днешната вода се е образувала благодарение на факта, че веществата, разтворени в нея дотогава, са се отделили от тази вода.
Днес искам да продължа разговора за сътворението на Земята, за възникването на човека и т. н. От това, което ви говорих, може да ви стане ясно, че първоначално цялата наша Земя е била не такава, каквато тя се обрисува днес. Тя е била своего рода живо същество. И с нейното предпоследно състояние, предшестващо земното състояние - за което говорихме, - ние можем да се запознаем, като кажем: тук е имало топлина, тук е имало въздух, тук също така е имало и вода, но е нямало още твърда минерална земна маса. Не трябва да си представяме обаче, че водата, която тогава я е имало, е изглеждала като днешната вода. Днешната вода се е образувала благодарение на факта, че веществата, разтворени в нея дотогава, са се отделили от тази вода. Ако днес вземете чаша съвсем обикновена вода и добавите в нея малко сол, солта ще се разтвори във водата и ще получите, както се казва, солен разтвор, който е значително по-плътен от водата. Ако прокарате пръсти през него, ще почувствате, че соленият разтвор е доста по-плътен от водата. Все пак разтворената сол се намира тук в относително разредено състояние. Но могат да бъдат разтворени и други вещества. Тогава получената течност ще бъде много по-плътна.
към текста >>

Ако днес вземете чаша съвсем обикновена вода и добавите в нея малко сол, солта ще се разтвори във водата и ще получите, както се казва, солен разтвор, който е значително по-плътен от водата.
От това, което ви говорих, може да ви стане ясно, че първоначално цялата наша Земя е била не такава, каквато тя се обрисува днес. Тя е била своего рода живо същество. И с нейното предпоследно състояние, предшестващо земното състояние - за което говорихме, - ние можем да се запознаем, като кажем: тук е имало топлина, тук е имало въздух, тук също така е имало и вода, но е нямало още твърда минерална земна маса. Не трябва да си представяме обаче, че водата, която тогава я е имало, е изглеждала като днешната вода. Днешната вода се е образувала благодарение на факта, че веществата, разтворени в нея дотогава, са се отделили от тази вода. Ако днес вземете чаша съвсем обикновена вода и добавите в нея малко сол, солта ще се разтвори във водата и ще получите, както се казва, солен разтвор, който е значително по-плътен от водата. Ако прокарате пръсти през него, ще почувствате, че соленият разтвор е доста по-плътен от водата. Все пак разтворената сол се намира тук в относително разредено състояние. Но могат да бъдат разтворени и други вещества. Тогава получената течност ще бъде много по-плътна. Следователно това течно състояние, това водно състояние, което някога е било на нашата Земя в по-ранните времена, не съответства на днешната вода.
към текста >>

Следователно това течно състояние, това водно състояние, което някога е било на нашата Земя в по-ранните времена, не съответства на днешната вода.
Ако днес вземете чаша съвсем обикновена вода и добавите в нея малко сол, солта ще се разтвори във водата и ще получите, както се казва, солен разтвор, който е значително по-плътен от водата. Ако прокарате пръсти през него, ще почувствате, че соленият разтвор е доста по-плътен от водата. Все пак разтворената сол се намира тук в относително разредено състояние. Но могат да бъдат разтворени и други вещества. Тогава получената течност ще бъде много по-плътна. Следователно това течно състояние, това водно състояние, което някога е било на нашата Земя в по-ранните времена, не съответства на днешната вода. Нея тогава въобще не я е имало, тогава в цялата вода са били разтворени вещества. Само помислете: всичко, което имате сега като вещества, например варовиковите отлагания на планинския хребет Юра - всичко това е било вътре в разтвора. Всичко, което сега имате в твърдите скални породи, които не можете и с нож да одраскате - варовикът още може да се надраска със стоманен нож, - всичко това е било разтворено във водата. Следователно в течение на това лунно време сме имали работа с плътна течност, в която в разтворен вид са се съдържали всички тези вещества, които днес са станали твърди.
към текста >>

Нея тогава въобще не я е имало, тогава в цялата вода са били разтворени вещества.
Ако прокарате пръсти през него, ще почувствате, че соленият разтвор е доста по-плътен от водата. Все пак разтворената сол се намира тук в относително разредено състояние. Но могат да бъдат разтворени и други вещества. Тогава получената течност ще бъде много по-плътна. Следователно това течно състояние, това водно състояние, което някога е било на нашата Земя в по-ранните времена, не съответства на днешната вода. Нея тогава въобще не я е имало, тогава в цялата вода са били разтворени вещества. Само помислете: всичко, което имате сега като вещества, например варовиковите отлагания на планинския хребет Юра - всичко това е било вътре в разтвора. Всичко, което сега имате в твърдите скални породи, които не можете и с нож да одраскате - варовикът още може да се надраска със стоманен нож, - всичко това е било разтворено във водата. Следователно в течение на това лунно време сме имали работа с плътна течност, в която в разтворен вид са се съдържали всички тези вещества, които днес са станали твърди.
към текста >>

Съвършено чистата вода, която преимуществено се състои от водород и кислород, се е отделила значително по-късно.
Съвършено чистата вода, която преимуществено се състои от водород и кислород, се е отделила значително по-късно. Самата тя е възникнала за първи път едва в течение на земното време. Така че в началното състояние Земята е представлявала уплътнена течност. А наоколо е имало нещо като въздух, но въздух като сегашния не е имало. Водата не е изглеждала така, както изглежда днес, също така и въздухът не е бил такъв, какъвто е днес. Сегашният въздух съдържа предимно кислород и азот.
към текста >>

Имали сме плътна вода - ако не сме били много тежки, сме можели да се разхождаме по тази вода; тя е била подобна на течна вар, - също и въздухът е бил плътен, толкова плътен, че там би било невъзможно да се диша, използвайки днешните дробове.
Жълтата линия на натрия ще я получите почти при всеки пламък. Това означава следното: ако запалите някъде пламък - при това без да внасяте в него натрий, - ще получите линията на натрия във всеки пламък. Следователно този натрий присъства днес още и в пламъка. Но по-рано много голямо количество от тези метали, а също и сяра, са присъствали във въздуха. Така че въздухът в това древно състояние е бил, така да се каже, във висша степен сулфатизиран, бил е наситен със сяра. Имали сме плътна вода - ако не сме били много тежки, сме можели да се разхождаме по тази вода; тя е била подобна на течна вар, - също и въздухът е бил плътен, толкова плътен, че там би било невъзможно да се диша, използвайки днешните дробове. Но дробовете са се образували едва по-късно. Начинът на живот на съществата, които ги е имало тогава, е бил съвсем друг.
към текста >>

Ако искаме да си съставим представа за това, що за същества са живеели тогава, преди всичко трябва да се обърнем към съществата, които са живеели в плътната вода.
Ако искаме да си съставим представа за това, що за същества са живеели тогава, преди всичко трябва да се обърнем към съществата, които са живеели в плътната вода. В тази плътна вода са живеели същества, които днес не съществуват. Ако днес говорим за формите на съвременните риби, тези форми са такива, защото водата е течна, нали така? Даже морската вода е относително течна; тя съдържа много разтворени соли, но въпреки това е относително течна. В миналото в това плътно море, в тази плътна течност, служеща за опаковка на Луната, е било разтворено всичко възможно. Съществата, които се намирали вътре в това море, не са можели да плуват, както плуват нашите съвременни риби, понеже водата е била много плътна.
към текста >>

В тази плътна вода са живеели същества, които днес не съществуват.
Ако искаме да си съставим представа за това, що за същества са живеели тогава, преди всичко трябва да се обърнем към съществата, които са живеели в плътната вода. В тази плътна вода са живеели същества, които днес не съществуват. Ако днес говорим за формите на съвременните риби, тези форми са такива, защото водата е течна, нали така? Даже морската вода е относително течна; тя съдържа много разтворени соли, но въпреки това е относително течна. В миналото в това плътно море, в тази плътна течност, служеща за опаковка на Луната, е било разтворено всичко възможно. Съществата, които се намирали вътре в това море, не са можели да плуват, както плуват нашите съвременни риби, понеже водата е била много плътна. Но и да ходят те не са можели, тъй като може да се ходи само по твърда почва.
към текста >>

Даже морската вода е относително течна; тя съдържа много разтворени соли, но въпреки това е относително течна.
Ако искаме да си съставим представа за това, що за същества са живеели тогава, преди всичко трябва да се обърнем към съществата, които са живеели в плътната вода. В тази плътна вода са живеели същества, които днес не съществуват. Ако днес говорим за формите на съвременните риби, тези форми са такива, защото водата е течна, нали така? Даже морската вода е относително течна; тя съдържа много разтворени соли, но въпреки това е относително течна. В миналото в това плътно море, в тази плътна течност, служеща за опаковка на Луната, е било разтворено всичко възможно. Съществата, които се намирали вътре в това море, не са можели да плуват, както плуват нашите съвременни риби, понеже водата е била много плътна. Но и да ходят те не са можели, тъй като може да се ходи само по твърда почва. Можете да си представите, че тези същества са притежавали такава организация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване - плавници, и това, което е необходимо за ходене - крака. Образуването им е заемало междинно положение.
към текста >>

Също така с валежите е паднало и това, което е било разтворено в течността, и то създало планинообразни включвания, а водата ставала все по-подобна на сегашната ни вода.
Следователно можем да кажем: от древното лунно състояние на Земята е възникнало сегашното й състояние. А с това е възникнало и минералното царство. И сега всички форми би трябвало да се изменят. Защото поради факта, че Луната е излязла, въздухът станал по-малко наситен със сяра и все повече и повече се приближавал до съвременното си състояние на Земята. Също така с валежите е паднало и това, което е било разтворено в течността, и то създало планинообразни включвания, а водата ставала все по-подобна на сегашната ни вода. Напротив, Луната, имайки по периферията това, което ние на Земята имаме вътре, образувала навън съвсем вроговена плътна маса; нея виждаме отгоре. Тя не е като нашето минерално царство, а е такава, като че ли нашето минерално царство се е вроговило, станало е подобно на стъкло, извънредно твърдо, по-твърдо от всичко рогообразно, съществуващо на Земята. В същото време то е носило по-скоро рогообразен, отколкото минерален характер. Оттук и тази особена форма на лунните планини. Всички тези лунни планини изглеждат като започнали да се образуват рога.
към текста >>

344. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека