Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
94
резултата от
78
текста с точна фраза : '
Влага
'.
1.
08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Всичко, което за художника е достижимо като мирова закономерност, той го
влага
в своето творение.
Това последното има задача да пресъздаде в мисли, реда, според който е устроен светът; а изкуството има задачата да изобрази в отделните неща идеята на този ред на мировото цяло.
Всичко, което за художника е достижимо като мирова закономерност, той го влага в своето творение.
към текста >>
2.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Удоволствие и не удоволствие има за човека само тогава, когато той самият
влага
първо в предметите способността те да събуждат в него тези чувства.
Той трябва да бъде всичко чрез самия себе си, нищо чрез едно друго същество. Той трябва да черпи всичко от самия себе си; следователно и извора на неговото блаженство. Ние познахме, че не може да става дума за една сила, която да направлява човека, която да определя посоката и съдържанието на неговото съществуване. Ето защо, ако човек трябва да постигне блаженство, това може да стане само чрез самия него. Както е вярно, че еднавъншна сила не ни предписва нормите на нашето действане, също така вярно е, че една такава сила не предава на нещата способността те да събуждат в нас чувството на задоволство, ако ние самите не сторим това.
Удоволствие и не удоволствие има за човека само тогава, когато той самият влага първо в предметите способността те да събуждат в него тези чувства.
Един Творец, който да определя отвън това, което трябва да ни достави удоволствие или неудоволствие, би ни водил като с ремък за деца.
към текста >>
3.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Не материята, която художникът взема от природата, прави произведението на изкуството; а само това, което художникът
влага
от своята вътрешност в творението.
Не материята, която художникът взема от природата, прави произведението на изкуството; а само това, което художникът влага от своята вътрешност в творението.
Най-висшето творение на изкуството е онова, което ни кара да забравим, че на негова основа стои една природна материя и което събужда нашия интерес единствено чрез това, което художникът е направил от тази материя. Художникът създава своите форми по начина на природата; обаче той създава тези форми не както самата природа. Струва ми се, че в тези изречения са изразени главните мисли, които Гьоте е вложил в своите афоризми върху изкуството.
към текста >>
4.
08_в. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Този възглед е имал предвид също и Гьоте, когато е казал: "Лесинг, който неволно е чувствал известно ограничение,
влага
в устата на един от своите герои думите: Никой не трябва да трябва.
Този възглед е имал предвид също и Гьоте, когато е казал: "Лесинг, който неволно е чувствал известно ограничение, влага в устата на един от своите герои думите: Никой не трябва да трябва.
Един остроумен, весело настроен човек е казал: Който иска, той трябва. Един трети, несъмнено един образован, прибави към това: Който разбира, той също иска”. Следователно за нашето действане не съществува някакъв друг подтик освен нашето разбиране. Без да се яви някакво принуждение, свободният човек действа според своето разбиране, според заповедите, които сам си дава. Около тези истини се въртеше известния спорен въпрос на Кант и Шилер.
към текста >>
5.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Декарт едва ли е имал основание да
влага
някакъв друг смисъл в своята теза.
Чувството за наличие на такава опорна точка дава повод на основателя на по-новата философия Рене Декарт да базира цялото човешко знание на тезата: Мисля, следователно съществувам. Всяко друго събитие, всички останали неща съществуват извън мен, аз не зная дали съществуват като истина, или като измама и сън. Само едно зная с безусловна сигурност, защото аз самият го довеждам до неговото сигурно съществуване: моето мислене. Дори неговото наличие да има друг произход, дори то да идва от Бога или от някъде другаде, аз съм уверен, че то съществува в смисъла, в който аз лично го произвеждам.
Декарт едва ли е имал основание да влага някакъв друг смисъл в своята теза.
Могъл е да твърди единствено, че в рамките на съдържанието на света аз се схващам в мисленето си, като в своя собствена от самото си начало дейност. Относно значението на добавката следователно съществувам се е спорило много. Но тя може да има някакъв смисъл само при едно единствено условие. Най-простото твърдение, което мога да направя за нещо, е, че то съществува. А как после това съществуване трябва да се определи по-точно - това при никое нещо, появило се в кръгозора на моите изживявания, не може да се каже моментално.
към текста >>
6.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Към онова, което първоначално се
влага
в едно понятие, понякога трябва да се прибави още нещо, за да може вложеното да намери своето оправдание, или пък доуточнение.
За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни сетива в обичайния смисъл на думата. Би могло да се твърди, че такова разширяване на езиковата употреба е неуместно. То обаче е безусловно необходимо, ако не искаме тъкмо чрез езиковата употреба да си вържем ръцете при разширяване на познанието в някои области. Който под възприятие разбира само сетивно възприятие, той и за това сетивно възприятие не стига до едно пригодно за познанието понятие. Понякога едно понятие трябва да бъде разширено, за да получи полагащия му се в една по-тясна област смисъл.
Към онова, което първоначално се влага в едно понятие, понякога трябва да се прибави още нещо, за да може вложеното да намери своето оправдание, или пък доуточнение.
Така например на стр. 82 в тази книга бе казано:
към текста >>
7.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Може да се каже също, че едно извършено действие
влага
в душата необходимостта, тя да предприеме и друго действие, което е последица от първото.
Така е и с човешкия Дух. Душата му предава определени способности, само когато действува. Те съответствуват на извършените дела. Чрез едно действие, което душата извършва, в нея се създават потенциални заложби за друго действие, което ще бъде плод на първото. Душата носи тази предразположба в себе си като една необходимост, докато второто действие се осъществи докрай.
Може да се каже също, че едно извършено действие влага в душата необходимостта, тя да предприеме и друго действие, което е последица от първото.
към текста >>
8.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Обаче той извлича тези отражения именно от сънищата, защото в своите дневни възприятия, душата му ги
влага
в онези "субстанция", от която е изграден т.н.
Все повече изчезва разликата между будното и сънищното съзнание. Сънуващият е буден, в пълния смисъл на тази дума; а това означава, че се чувствува господар на своите символични представи. Докато сънува, човек фактически пребивава в един свят, който е съвсем различен от света на неговите физически сетива. Преди да е развил духовните възприемателни органи, човек може да си изгради за този свят само неправилни и объркани представи и той би се открил пред човека по същия начин, както сетивния свят се открива пред едно същество, което разполага единствено с наченки на своята зрителна система. Ето защо човек не може да различава в този свят нищо друго, освен отражения от обикновения живот.
Обаче той извлича тези отражения именно от сънищата, защото в своите дневни възприятия, душата му ги влага в онези "субстанция", от която е изграден т.н.
друг свят. Трябва да сме наясно: наред с обикновения си дневен живот, човек води и един втори, несъзнателен живот в свръхсетивния свят. Всичко, което той възприема и мисли, се отпечатва там; а тези отпечатъци стават видими само ако лотосовите цветове са достатъчно развити. Наченки от лотосови цветове има у всеки човек. Само че с тях дневното съзнание не може да възприема нищо, понеже въздействията върху тях са твърде слаби.
към текста >>
9.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Думата „етер" тук няма да се употребява в онзи смисъл, който
влага
в нея съвременната физика.
За да не се промъкнат недоразумения още в самото начало, трябва да обсъдим още две подробности, които са свързани с тези понятия.
Думата „етер" тук няма да се употребява в онзи смисъл, който влага в нея съвременната физика.
Тя например дефинира етера като носител на светлината. Но тук този термин ще бъде употребяван само в смисъла, посочен по-горе, а именно да обозначи това, което е достъпно за висшето виждане, и което за сетивното наблюдение се проявява само в своите действия; с други думи: Това, което съединява минералните вещества и сили, придавайки им специфичната форма на физическото тяло.
към текста >>
Дори и за материалистично мислещия наш съвременник тази подялба на човека според числото 7 изобщо не би изглеждала „неясно магична", ако той точно се придържа към смисъла на горните размишления, и ако предварително сам не
влага
„магичен" елемент в тези неща.
Дори и за материалистично мислещия наш съвременник тази подялба на човека според числото 7 изобщо не би изглеждала „неясно магична", ако той точно се придържа към смисъла на горните размишления, и ако предварително сам не влага „магичен" елемент в тези неща.
За описаните „седем" части на човешкото същество сме длъжни да говорим само от гледна точка на духовното наблюдение. По същия начин се говори за седемте цвята на светлината или за седемте тона на музикалната гама (като октавата се смята за повторение на основния тон). Както светлината се проявява в седем цвята, а тонът в седем степени, така и цялостната човешка природа включва в себе си посочените седем части. Както числото седем не внася нищо „суеверно" в областта на музиката и цветовете, така стоят нещата и по отношение на седемстепенното разчленение на човека. (Когато преди време подобни описания бяха съобщени устно, някой възрази, че числото седем не може да се приложи в областта на цветовете, защото отвъд „червеното" и „виолетовото" съществуват такива „цветове", които чисто и просто окото не може да възприеме.
към текста >>
10.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
В Слънчево-Лунното тяло се
влага
мъдростта.
Кулминационната точка от Лунното развитие е постигната в онзи момент, когато вложеното в човека астрално тяло е напреднало дотам, че неговото физическо тяло дава възможност на „Синовете на Живота" да осъществят своята човешка степен. В този момент човешкото същество разполага с всичко, което тази епоха може да му предостави за неговото собствено развитие. Следващата, т. е. втората половина от Лунната епоха би могла да се определи като един отлив. Обаче виждаме как през тази епоха за обкръжението на човека, а и за самия него, става нещо много важно.
В Слънчево-Лунното тяло се влага мъдростта.
Вече посочихме, че по време на този отлив възникват зародишите на Разсъдъчната и на Сетивната Душа. Но тяхното истинско разгръщане, както и това на Съзнаващата Душа и свързаното с нея раждане на „Аза", на свободното себесъзнание, ще последва едва през Земната епоха. На Луната Разсъдъчната и Сетивната Душа все още не позволяват на човешкото
към текста >>
11.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
От него се отнема толкова жизнена сила, колкото се
влага
в израстването на по-висшия Аз.
Азът е този, който прилага законите на мисленето и чрез тях внася ред в света на представите и мислите. По същия начин стоят нещата и с желанията, инстинктите, влеченията, страстите. Етичните принципи стават господари на тези душевни сили. А чрез нравственото съждение, Азът става господар на душата в тази област. Когато от своя обикновен Аз човек извлича един по-висш Аз, първият става в известен смисъл самостоятелен.
От него се отнема толкова жизнена сила, колкото се влага в израстването на по-висшия Аз.
към текста >>
Който
влага
в душата си спокойствие и ред, той стига до възможността за един вид самонаблюдение, при което гледа на своите грижи с такова спокойствие, сякаш те са чужди.
От голямо значение е, че когато в такива периоди човек се освобождава напълно от мислите за своите лични дела, той може да се извиси не само до това, което го засяга лично, а и до това, което засяга всички хора. И ако се окаже в състояние да изпълни душата си с посланията от висшия духовен свят, ако те ангажират неговия интерес до такава степен, сякаш са негова лична грижа, това се оказва едно особено богатство за душата.
Който влага в душата си спокойствие и ред, той стига до възможността за един вид самонаблюдение, при което гледа на своите грижи с такова спокойствие, сякаш те са чужди.
Да гледаш на собствените си изживявания, радости и страдания като на чужди, е добра подготовка за духовното обучение. Така човек постепенно стига до онази степен, когато всекидневно, след обичайните грижи и задължения, той започва да прекарва пред Духа си образите на своите изживявания, които е имал през деня. Всред тези изживявания той трябва да вижда и самия себе си, следователно да гледа на себе си отвън. За да напредне в самонаблюдението, първоначално той трябва да започне като си представя само отделни и малки части от дневния живот. Постепенно той става все по-опитен в ретроспективното съзерцаване, така че след по-продължителна практика е в състояние за кратко време да изгражда подвижна и жива верига от образи на събития, станали през изтеклия ден.
към текста >>
12.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Ако човешкият дух би могъл да обясни едно целесъобразно същество също така, както едно такова чисто природно необходимо, тогава той би трябвало да
влага
в нещата и целесъобразните закони от себе си.
Следователно организмът не може както неорганичната природа да бъде обяснен чрез просто необходимо действащи железни закони. Ето защо Кант, който в своята "Обща история на природата и теория на небето" сам беше предприел "да разгледа устройството и механическия произход на цялата мирова сграда според Нютоновите принципи", счита, че един подобен опит за органическите същества трябва да се провали. В своята "Критика на разсъдъчната способност" той твърди: "Напълно сигурно е именно, че ние не можем да познаем достатъчно органическите същества и тяхната вътрешна възможност според чисто механически те принципи на природата, а още по-малко можем да си ги обясним; и това е толкова сигурно, че можем смело да кажем: - За човека е безсмислено даже да замисли едно такова намерение или да се надява, че ще се роди някога още един Нютон, който ще обясни даже създаването на един стрък трева според законите на природата, която не е вложила никакво намерение; ние направо трябва да отречем това разбиране за човека". С Кантовия възглед, че човешкият дух сам първо е вложил законите, които той намира в природата, не може да се съедини и едно друго мнение върху едно целесъобразно изградено същество. Защото целта сочи към онзи, който я е вложил в съществата, към интелигентната Първопричина на света.
Ако човешкият дух би могъл да обясни едно целесъобразно същество също така, както едно такова чисто природно необходимо, тогава той би трябвало да влага в нещата и целесъобразните закони от себе си.
Следователно той би трябвало да дава на нещата не само закони, които са валидни за тях, доколкото те са явления на неговия вътрешен свят; той би трябвало да може да им предписва и тяхното собствено, напълно независимо от него определение. Следователно той би трябвало да бъде не само един познаващ, но и един творящ дух; неговият разум би трябвало, както божественият, да твори нещата.
към текста >>
По-новите светогледи търсеха да се справят със загадката на себесъзнателния Аз: Гьоте
влага
в този Аз живата идея; и с тази царуваща в него жизнена сила този Аз се оказва като пълножизнена действителност.
В "прарастението" Гьоте замисли една идея, "с която... можем да измислим до безкрайност растения", които "трябва да бъдат логически", т.е., които, ако и да не съществуват, въпреки това биха искали да съществуват и съвсем не са художествени или поетически сенки или схеми", а имат една вътрешна истинност и необходимост". С това той е на път да намери в себесъзнателния Аз не само възприемаемата, мислителната идея, в живата идея. Себесъзнателният Аз изживява в себе си едно царство, което се оказва принадлежа що както на себе си така и на външния свят, защото неговите формации се удостоверяват като копия на творящите същества. С това за себесъзнателният Аз може да се почувства оживен, защото се чувства едно с творящите същества в природата.
По-новите светогледи търсеха да се справят със загадката на себесъзнателния Аз: Гьоте влага в този Аз живата идея; и с тази царуваща в него жизнена сила този Аз се оказва като пълножизнена действителност.
Гръцката идея е сродна с образа; тя се разглежда като образ. Идеята на по-новото време трябва да бъде сродна с живота, със самото живо същество; тя е изживяна. И Гьоте знаеше за това, че съществува едно такова изживяване на идеята. Той долавяше в себесъзнателния Аз диханието на живата идея.
към текста >>
13.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Както природата създава други сили, които се комбинират целесъобразно в твърди форми, така също тя
влага
в човека симпатични инстинкти.
По този начин характерът на природата се схваща в антиморален смисъл. Той не важи просто като безразличен по отношение на по-добрия човешки морал на който се кланят и мошениците". /Курс по философия стр. 164/. Това, което човекът чувства като морални подбуди, то трябва, в смисъла на Дюринговия възглед за живота, да бъде заложено още в природата. В природата трябва да наблюдаваме една целенасоченост към моралното.
Както природата създава други сили, които се комбинират целесъобразно в твърди форми, така също тя влага в човека симпатични инстинкти.
Тези инстинкти го определят в неговия съвместен живот с неговите себеподобни. Следователно дейността на природата се продължава в човека на една по-висока степен. Дюринг приписва на неживите механически сили способността да създават от себе си машиноподобно усещането. "Механическата причинност на природните сили се субективизира така да се каже в основното усещане. Фактът на този елементарен процес за субективизиране не може да бъде явно обяснен по-нататък; защото някъде и при някакви условия несъзнателната механика на света трябва да стегне до чувствуването на самата себе си".
към текста >>
14.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Впуска се да
влага
в институциите на държавата много повече, отколкото е необходимо да се вложи за индивидуалното отстояване на човешките същества, съставляващи тази държава.
Изтощаването на импулсите, които придържаха устоите на държавата, ни разкри и факта, че в наши дни за много хора стана едва ли не обичайно да разглеждат съществуването на държавата като самоцел. Те забравят, че държавата съществува заради хората. Когато някой смята, че държавата е крайна цел сама за себе си, това е възможно само когато той до огромна степен е изгубил възможността да отстоява вътрешната си човешка индивидуалност. Тогава този човек всъщност се чувства задължен да се грижи за същността на държавата като на сбор от всевъзможни институции, които всъщност правят противното на това, което са правилните им задачи.
Впуска се да влага в институциите на държавата много повече, отколкото е необходимо да се вложи за индивидуалното отстояване на човешките същества, съставляващи тази държава.
И колкото повече се дава на държавата, толкова повече губят сили хората, които износват тежестта ѝ.
към текста >>
15.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Едва тогава топлината, която художникът
влага
в творбата, преминава в отсрещния човек; обаче интелектуалното обяснение отблъсква тази топлина.
Нужно е само да се замислим какво влияние оказва интелектуализма върху художественото възприятие и върху самото изкуство. Той ги прогонва и умъртвява. Хората на изкуството винаги са се страхували, че техните произведения могат да бъдат обяснени от интелекта, с помощта на понятия или символи. В тази яснота, душевната топлина, създала живот в процеса на творчеството, изчезва напълно. Художникът би искал творбата му да бъде разбрана от чувствата, а не от разума.
Едва тогава топлината, която художникът влага в творбата, преминава в отсрещния човек; обаче интелектуалното обяснение отблъсква тази топлина.
към текста >>
Обаче в онези действия, които се пораждат от интелекта, човек изобщо не
влага
душевна топлина и тя не може да прелее в другите.
В социалния живот интелектуализмът отдалечава хората един от друг. В човешката общност те могат да се включат, само ако предадат на своите действия - които винаги означават радост или болка за другите - нещо от своята собствена душа. Човек трябва да възприема не само външната активност у другите, но и част от тяхната душа.
Обаче в онези действия, които се пораждат от интелекта, човек изобщо не влага душевна топлина и тя не може да прелее в другите.
към текста >>
В своите постулати тя не
влага
нищо от душевната същност на човека.
Обаче съвременната наука постигна своя триумф именно с помощта на интелектуализма.
В своите постулати тя не влага нищо от душевната същност на човека.
Тя разчита предимно на сетивното наблюдение и експеримента.
към текста >>
16.
10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
Можем да бъдем напълно доволни от това, което питащият сам
влага
във въпросите си.
В крайна сметка от определена гледна точка антропософските истини са най-голямото нещо от всичко, което един човек може да съобщи на друг. Но извършването на това, без дълбокото вътрешно съпричастие към тези истини, фактически вече означава те да бъдат изопачени. Това вътрешно чувство се задълбочава, когато при цялото разнообразие от хора се схване причината за задаване на въпроса. Няма нужда да ставаме изпитващи се, психологични вивисектори един на друг.
Можем да бъдем напълно доволни от това, което питащият сам влага във въпросите си.
Но никога един деен член на Антропософското общество не трябва да се задоволява да отговаря на всички въпроси наизуст или със заучени, готови схеми.
към текста >>
17.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Теософията е истинският практичен принцип на живота и само онзи, който изхожда от теософските принципи и ги
влага
в практическия живот, може да се чувства призван да действа в социалния живот.
Всичко това е резултат от незнанието, че съществуват велики закони, които управляват света и които произтичат от духовния живот. Истинският проблем на нашето време се състои в това незнание, че за изграждането на държавата и на социалния организъм също така има велики закони, както и за изграждането на един тунел и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм. Така както при изграждането на един тунел трябва да се познава взаимното действие на всички природни сили, така всеки, искащ да започне реформиране на обществото, трябва да знае законите на социалните взаимодействия. Той трябва да проучва въздействието на една душа върху друга и да се приближи към духа. Ето защо теософията трябва да лежи в основата на всяка практична дейност в живота.
Теософията е истинският практичен принцип на живота и само онзи, който изхожда от теософските принципи и ги влага в практическия живот, може да се чувства призван да действа в социалния живот.
към текста >>
18.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Един от последните германци, които по този начин езотерично схващат християнството, е Гьоте и той
влага
този вид християнство, този вид изравняване на религиите, този вид теософия в дълбокомисленото стихотворение «Тайните», от което е останало само фрагмент,24 но по задълбочен начин ни показва вътрешното душевно развитие на един човек, проникнат и убеден в току-що описаните чувства и идеи.
Един от последните германци, които по този начин езотерично схващат християнството, е Гьоте и той влага този вид християнство, този вид изравняване на религиите, този вид теософия в дълбокомисленото стихотворение «Тайните», от което е останало само фрагмент,24 но по задълбочен начин ни показва вътрешното душевно развитие на един човек, проникнат и убеден в току-що описаните чувства и идеи.
към текста >>
19.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тогава още не познавали повелята, но дух изхожда от наситеният с
влага
въздух и говорил на човека.
В атланта, по този начин, все още било много силно развито чувството за обкръжаващата природа. Смисълът, огласящ се от ромона на ручея и шума на вятъра, които днес за вас са нечленоразделни звуци, атланта възприемал като разбираем език.
Тогава още не познавали повелята, но дух изхожда от наситеният с влага въздух и говорил на човека.
Библията изразява това с думите: "....и дух Божий се носеше над водата". Човекът чувал духът на самите предмети, духът се обръщал към него от Слънцето, Луната и звездите, и вие ще намерите в тези думи от Библията ясен израз на това, което ставало около човека.
към текста >>
20.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
пред тях храна и
влага
всуе ще се носят.
пред тях храна и влага всуе ще се носят.
към текста >>
21.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Едва днес в кръговете на учените се
влага
огромна стойност в това, че учението на Христос Исус съвпада с други религиозни вероизповедания.
Първите християни не възприеха учение или сбор от мисли, когато изговаряха името Христово. За тях би им се сторило напълно невъзможно някой да се нарече християнин само заради изреченията, които Христос Исус изговори. Никому не би хрумнало да отрича, че тези изречения могат да се открият и в други религиозни вярвания, и никому не би хрумнало да разглежда това като нещо особено.
Едва днес в кръговете на учените се влага огромна стойност в това, че учението на Христос Исус съвпада с други религиозни вероизповедания.
Правилно е: не бихме открили и едно поучение, което да не е било изказвано и преди, което да не е било преподавано и по-рано, но това не е от значение. Християнинът не се свърза с Христос само по силата на учението. Християнин е не този, който вярва в думата, а християнин е този, който вярва в Христовия дух. Християнинът трябва да притежава чувството на свързаност с действително управляващия земята Христос. Да признаеш единствено Христовото учение не означава, че проповядваш християнство.
към текста >>
22.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Духовните сили на Любовта от шестте Елохими на Слънцето и силите на Любовта, които Яхве
влага
в човека.
Развитието на Аза, на пълното себесьзнание, развитието на Земята и на Земното човечество. Сумрачно-ясновиждащото съзнание през Лемурийската епоха и нашето днешно будно съзнание. Земята е планетарното състояние„където може да се развие Любовта. Старата Луна, планетата на Мъдростта или Космоса на Мъдростта. Носител на Любовта може да бъде единствено самостоятелният Аз.
Духовните сили на Любовта от шестте Елохими на Слънцето и силите на Любовта, които Яхве влага в човека.
Христос Исус като въплъщение на Логоса. Езотеричното християнство и първоначалния Гнозис. Христос като родоначалник на свободното „Аз-съм” - съзнание.
към текста >>
23.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Скоро ще се убедим, че ако човек разбира съдържанието, той няма защо да
влага
в Евангелието нещо, което не съществува в него.
Ние съвсем не трябва да спираме пред упрека, че по този начин внасяме в историческия документ някакъв личен елемент.
Скоро ще се убедим, че ако човек разбира съдържанието, той няма защо да влага в Евангелието нещо, което не съществува в него.
Ако човек е наясно с духовнонаучното тълкуване, той няма да се огъне пред този упрек. Както другите исторически документи не губят ни най-малко от своята стойност, ако познаваме тяхното истинско съ- държание, такъв е случаят и с Евангелието на Йоан. На този, който е проникнал в тайните на света, то се явява като един от най-забележителните документи в човешкия духовен живот.
към текста >>
24.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Човекът
влага
своята собствена форма в образите на гръцките Богове.
И така, виждате как хората все повече слизат и се вплитат в Майя и как насищат материята със силите на Духа. През четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-римската, човекът осъществява своя вътрешен живот преди всичко в условията на външния свят. Едва в Гърция човекът се обективира в материята, във формите на изкуството.
Човекът влага своята собствена форма в образите на гръцките Богове.
В драмите на Есхил усещаме, как човекът се стреми към художествено претворяване на своята собствена индивидуалност. Той сам излиза на физическото поле и създава копие на самия себе си. А в римската култура човек създава копие на себе си в лицето на държавните институции. Крещящо дилетантство е да се търсят корените на това, което днес наричаме “юриспруденция”, в епохите преди Рим. Това, което съществува преди Рим, като понятие, е коренно различно от “Jus”, от правото.
към текста >>
25.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Той напредна до такава степен, че не само виждаше писмеността на Боговете във физическия свят, но можеше да
влага
своето „себе”, своята духовна индивидуалност в обективния свят.
През Четвъртата културна епоха, Гръцко-латинската, човекът навлиза още по-дълбоко във физическия свят.
Той напредна до такава степен, че не само виждаше писмеността на Боговете във физическия свят, но можеше да влага своето „себе”, своята духовна индивидуалност в обективния свят.
Такива произведения на изкуството като тези в Гърция, по-рано не са съществували. Че човекът изобрази самия себе си в една или друга култура, че пресъздаде в нея нещо като своето физическо „себе”, това беше постигнато през Четвъртата културна епоха.
към текста >>
26.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
А под тези думи външният свят, включително и нашата днешна митология аз нарочно си служа с този израз -, наричаща себе си модерна астрономия,
влага
чисто материален смисъл; и след като Духовната наука признава цялата стойност на другите митологии, Вие ще разберете, че тя действително цени модерните митологии, включително и онази митология, която нарича себе си модерна астрономия, а се занимава единствено с механическото движение на физическите небесни тела.
Ние виждаме как в хода на общочовешката еволюция двете направления все повече се раздалечават. С тези думи, които днес хората използуват, за да обозначат физическите небесни тела, древните посветени се обръщаха към духовните светове, към определени области от духовните светове.
А под тези думи външният свят, включително и нашата днешна митология аз нарочно си служа с този израз -, наричаща себе си модерна астрономия, влага чисто материален смисъл; и след като Духовната наука признава цялата стойност на другите митологии, Вие ще разберете, че тя действително цени модерните митологии, включително и онази митология, която нарича себе си модерна астрономия, а се занимава единствено с механическото движение на физическите небесни тела.
Обаче за този, който разбира нещата, тази модерна астрономия не е нищо друго, освен една особена фаза, характерна за всички митологии. Една права линия свързва това, което древните обитатели на Европа описваха в своите легенди за Боговете и звездите, това, което гърците и римляните вярваха в своите митологии, това, което пулсираше в малко или много помрачените митологии на Средновековието, с онази превъзходна и достойна за удивление митология, основана от Коперник, Кеплер и Галилей*10. Но ще настъпи онова време, когато за тази модерна митология бъдещите поколения ще казват приблизително следното: Да, в миналото са живеели хора, които са намерили достатъчно основания, за да поставят едно материално Слънце в центъра на една елипса, а около него да си представят елипсите на различните планети, всяка от които се върти около собствената си ос; тези хора са изградили своята космическа система, както впрочем е ставало и много пъти в миналото. Обаче днес така ще се произнесат бъдещите поколения всичко това не представлява нищо друго, освен приказки и легенди. И наистина, наближава времето въпреки че съвременните хора се отнасят с пренебрежение към древните митологии и се кълнат в правилността на своите собствени теории когато, колкото и невероятно да им се струва, ще се говори за една "коперниканска митология".
към текста >>
27.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това показва, че авторът на Евангелието на Лука
влага
голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог.
Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи!
Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог.
Такива думи трябва да се вземат буквално.
към текста >>
28.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Докато всеки човек
влага
в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно.
С други думи: Беше им отнета възможността да разполагат с това, което свободно и съзнателно би проникнало в областта на мисловния етер. Сега вече развитието на човека трябваше да поеме по следния път: Всеки човек можеше свободно да разполага с това, което съответствува на неговата воля. Свободната волеизява, както и чувствата, стават един вид лично притежание на човека; от тук идва и Строго индивидуалният характер на чувствения и волевия свят. Обаче индивидуалният характер веднага изчезва, когато от чувствата се издигнем до мисленето, дори и това да се отнася само до физическата му изразна форма, думите.
Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно.
Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли! И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си. Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно. Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални волеви импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици. Където съществува един общ говорим език, там цари и общото народно божество.
към текста >>
29.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
изсъхнаха, защото нямаха
влага
;
изсъхнаха, защото нямаха влага;
към текста >>
30.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Първия път аз казвам, че Буда дава учението за любовта, а втория път, че Христос
влага
в нашата планета самата любов, живата сила на любовта.
Вече казахме, че Буда даде на човечеството великото учение за състраданието и любовта. Тук сме изправени пред един от случаите, когато окултните твърдения трябва да се формулират с максимална точност; защото иначе някой би могъл да възрази: „Добре, веднъж ти говориш, че Христос донася любовта на Земята, а после допълваш, че Буда дава учението за любовта. Едно и също ли се има предвид в двата случая?
Първия път аз казвам, че Буда дава учението за любовта, а втория път, че Христос влага в нашата планета самата любов, живата сила на любовта.
Ето в какво се състои разликата. Когато разглеждаме важни и съдбоносни за човечеството въпроси, нека широко да отваряме ушите си, защото в противен случай става така, че когато нещата, съобщени на определено място, се разгласят под съвсем друга форма, хората казват: „Да, за да обхване всичко, този човек търси двама вестители на любовта."
към текста >>
Да, ето какво
влага
Христос във всяко човешко сърце, във всяка човешка душа.
Откровението на преизпълнения с мъдрост Бог на висините! Ето какво им възвестява Нирманакайя на Буда, която се носеше като небесно войнство над Натановото дете Исус. Но тук е прибавено и нещо друго: „И мир на хората долу на Земята, които са проникна ти от добра воля", или иначе казано, хората, в които покълва живата сила на любовта. А това е нещо, което може да бъде постепенно осъществено на Земята само чрез Христос. Той прибави живата сила на любовта към онова, което беше само „откровение от висините".
Да, ето какво влага Христос във всяко човешко сърце, във всяка човешка душа.
Той влага в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа. Ето за коя сила, пулсираща като Христова сила в човешката душа, се говори навсякъде например в Евангелието на Лука, а и в другите Евангелия като за сила на вярата. Тъкмо това е „вярата" според Евангелията. Вяра има онзи, който приема в себе си Христос, така че Христос започва да живее в него; така че неговият Аз е не само празен съд, а прелива от неизчерпаемо богатство и под това неизчерпаемо богатство се крие не друго, а съдържанието на любовта.
към текста >>
Той
влага
в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа.
Ето какво им възвестява Нирманакайя на Буда, която се носеше като небесно войнство над Натановото дете Исус. Но тук е прибавено и нещо друго: „И мир на хората долу на Земята, които са проникна ти от добра воля", или иначе казано, хората, в които покълва живата сила на любовта. А това е нещо, което може да бъде постепенно осъществено на Земята само чрез Христос. Той прибави живата сила на любовта към онова, което беше само „откровение от висините". Да, ето какво влага Христос във всяко човешко сърце, във всяка човешка душа.
Той влага в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа.
Ето за коя сила, пулсираща като Христова сила в човешката душа, се говори навсякъде например в Евангелието на Лука, а и в другите Евангелия като за сила на вярата. Тъкмо това е „вярата" според Евангелията. Вяра има онзи, който приема в себе си Христос, така че Христос започва да живее в него; така че неговият Аз е не само празен съд, а прелива от неизчерпаемо богатство и под това неизчерпаемо богатство се крие не друго, а съдържанието на любовта.
към текста >>
31.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Дефинициите имат само тази цел, да определят общия смисъл, който се
влага
в една или друга дума.
За тази цел, обаче е необходимо да си послужа с нещо, което по начало не е в мой стил, а именно с една дефиниция. Общо взето, аз избягвам дефинициите, защото по правило с тях не се постига нищо. Нашите размишления по правило започват с излагане на фактите и когато тези факти са групирани и подредени както трябва, съответните понятия и представи възникват сякаш от само себе си. Ако бихме искали да приложим подобен метод към всеобхватните проблеми, които ще обсъждаме в следващите дни, би трябвало да раз полагаме с много повече време. Ето защо, за да бъда разбран, този път се налага да дам, ако не дефиниция, то поне един вид описание на понятието, с което ще се занимаваме през тези дни.
Дефинициите имат само тази цел, да определят общия смисъл, който се влага в една или друга дума.
В подобен, описателен стил, ще се спрем върху понятието „Карма", за да сме наясно, в какъв смисъл ще употребяваме израза „Карма" през следващите дни.
към текста >>
32.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И понеже етерното тяло има спонтанната сила да възпроизвежда заложените в него процеси, лесно ще разберем, че в строежа на новия физически организъм то
влага
онова, което носи със себе си от предишните инкарнации.
Духовнонаучното изследване показва, че по формата на човешкото тяло, в което даден индивид прекарва сегашната си инкарнация, можем приблизително да съдим за постъпките и действията му в предишния живот. Ясно е, че при животното не можем да говорим за прераждане на една или друга животинска индивидуалност; в случая откриваме само общото астрално тяло на съответния животински вид, което ограничава лечебните сили на етерното тяло в отделното животно. При човека обаче откриваме, как последиците от предишния живот импрегнират не само неговото астрално тяло, но и неговото етерно и физическо тяло.
И понеже етерното тяло има спонтанната сила да възпроизвежда заложените в него процеси, лесно ще разберем, че в строежа на новия физически организъм то влага онова, което носи със себе си от предишните инкарнации.
Сега вече напълно разбираме, как нашите постъпки от предишния живот определят здравословното ни състояние в следващия живот, и как в подробностите на нашето здраве можем да търсим кармичните следствия от един или друг предишен живот. До същия извод можем да стигнем и по друг начин.
към текста >>
33.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ето защо е напълно ясно, че новото тяло може да бъде слабо или силно според това, дали човек
влага
в него нищожни или могъщи сили.
Да, той активно участвува в изграждането на своето ново тяло и върши това с оглед на силите, които е донесъл от предишните си инкарнации, както и от периода между смъртта и поредното си ново раждане. Въоръжен с тези сили, той влиза в своето ново тяло.
Ето защо е напълно ясно, че новото тяло може да бъде слабо или силно според това, дали човек влага в него нищожни или могъщи сили.
към текста >>
34.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Често обаче неговата цялостна Карма е поставена така, че въпреки намерението си да направи своя организъм по-съвършен чрез силите, идващи от превъзмогването на болестта нещата тук са изключително сложни човек допуска и податливи, уязвими места в своята физическо-етерна организация, и тогава ще се получи следното: Онези сили, които човек едновременно извлича от лечебния процес, но и
влага
в него, ще го укрепят само до известна степен, но не и до там, че да напредва в условията на физическия свят.
От всичко, казано до тук, е ясно: Когато имаме пред себе си човешки организъм, изграден от живите и формообразуващи сили на една душа, която се инкарнира с определени тенденции, изискващи преодоляването на едно или друго препятствие, тази тенденция закономерно отвежда човека до възможността да се разболее, но в същото време и до възможността да се бори срещу болестта, защото няма друга причина за появата на болестта, освен да бъдат създадени предпоставките за тържествуването на лечебния процес. Лечението настъпва едва тогава, когато цялостната Карма подпомага даден човек, чрез превъзмогването на съответната болест, да натрупа такива сили, които през оставащите години до смъртта, ще му позволят да осъществи действителен напредък в условията на физическия свят. С други думи: когато нещата са напреднали до там, че всред условията на физическия свят човек стига до точката, при която болестта го връхлита, тогава той започва да си служи тъкмо с онези сили бликащи от самия лечебен процес с които по-рано изобщо не е разполагал.
Често обаче неговата цялостна Карма е поставена така, че въпреки намерението си да направи своя организъм по-съвършен чрез силите, идващи от превъзмогването на болестта нещата тук са изключително сложни човек допуска и податливи, уязвими места в своята физическо-етерна организация, и тогава ще се получи следното: Онези сили, които човек едновременно извлича от лечебния процес, но и влага в него, ще го укрепят само до известна степен, но не и до там, че да напредва в условията на физическия свят.
И тогава, след като тези натрупани сили са останали неизразходвани в условията на физическия свят, той ще ги употреби едва след като мине през Портата на смъртта; да, тогава той ще се опита да ги включи след като не е успял да ги включи в процесите на физическия свят не другаде, а в подготовката на следващото си физическо тяло, когато новата инкарнация отново ще го свали в земния живот.
към текста >>
35.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Фактът, че различните народи на Земята изживяват неща, които напредват от една епоха в друга епоха, че все възможни културни явления израстват на тази или онази основа, от тази или онзи езикова общност*11, от сферата на архитектурата, изкуството и науката, приемайки всякакви метаморфози, както и импулсите, които Духът на Епохата
влага
в човечеството, за всичко това ние се нуждаем именно от Духовете на Народите, принадлежащи към Йерархията на по-висшите Същества, към Йерархията на Архангелите.
Фактът, че различните народи на Земята изживяват неща, които напредват от една епоха в друга епоха, че все възможни културни явления израстват на тази или онази основа, от тази или онзи езикова общност*11, от сферата на архитектурата, изкуството и науката, приемайки всякакви метаморфози, както и импулсите, които Духът на Епохата влага в човечеството, за всичко това ние се нуждаем именно от Духовете на Народите, принадлежащи към Йерархията на по-висшите Същества, към Йерархията на Архангелите.
към текста >>
36.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Такива неща са възможни, когато човек
влага
всичките си сили, с които разполага.
При това не трябва да изпусна да спомена, че чрез своята особена дарба на гласа нашият любим господин. Зайлинг винаги ни съдействува там, където се касае да покажем символично, как духовният свят действува във физическия. Всичко мило и великолепно задоволително, което можахте да чуете в гласовете на духовете, ние дължим на тази извънредна дарба в тази насока. Трябва да благодаря преди всичко и на онези, които вложиха всичката си сила в главните роли, въпреки че през това време и въобще през цялата година трябваше да вършат и други нека в полето на Антропософията. Трябва да кажем, че може би само на полето на Антропософията може да нарасне така силата, която показа госпожица фон Сиверс, да представи на сцената два дни наред две такива големи роли, каквито са Клеонис и Мария.
Такива неща са възможни, когато човек влага всичките си сили, с които разполага.
И особено сърдечно бих искал да благодаря тук на тази, която игра ролята на Йоханес Томасиус, и бих изпитал особено дълбоко задоволство, ако този образ на Йоханес Томасиус, в който е вложено твърде много от това, което наричаме антропософски живот, остане свързан с името на тази, която игра неговата роля. Че стана въобще възможно при трудните обстоятелства, на които не ще се спирам сега тук, ние дължим на интензивността и всеотдайността, с които госпожица Валер чувствува делото на Антропософията. И ако бих Ви разказал, при какви трудности поради краткото време госпожица Валер трябваше да се вживее в тази роля на Йоханес Томасиус, Вие наистина бихте се удивили.
към текста >>
37.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Всеки народ се бори за увеличаване на общото благо, което Земята трябва да получи в хода на общочовешката еволюция и всеки народ
влага
своя дял, а той винаги е различен и строго определен.
Естествено, официалната история и външната материалистическа историография не обръщат голямо внимание на това, за което става дума тук. Официалната история описва чисто външните факти. В своите абстрактни описания тя поставя един народ до друг и изобщо не търси връзките между тях. В този случай всички фундаментални събития и факти остават съвсем на заден план за онзи, който иска да разбере еволюцията на човечеството, а най-вече обстоятелството, че нито един народ няма същата задача, която стои пред втори или трети народ, а всеки народ има своята специална мисия, своята специална задача.
Всеки народ се бори за увеличаване на общото благо, което Земята трябва да получи в хода на общочовешката еволюция и всеки народ влага своя дял, а той винаги е различен и строго определен.
Всеки народ има своята специална мисия. За целта, всеки народ е така устроен, дори и в детайлите на своята физическа организация, че да вложи своя дял по един естествен и правилен начин. С други думи: телата на хората,принадлежащи към даден народ, показват такова устройство, както във физическото тяло, така и в етерното тяло и в астралното тяло*4, и такова взаимно съчетаване, че те да се окажат най-подходящият инструмент за подготовката на онзи дял, който всеки народ има да прибави към общото благо на човечеството. Но какъв дял трябваше да внесе тъкмо еврейският народ и как екстрактът на този еврейски дял прие форма в тялото на Исус от Назарет?
към текста >>
38.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Или с други думи: Азовите сили бяха концентрирани в една личност по такъв начин, че в хода на следващите си инкарнации хората непрекъснато ще приемат тези сили в себе си: Или чрез участието си в Христовото Събитие, или чрез приемането на Христовото Същество в онзи смисъл, който
влага
апостол Павел.
И така, в Евангелието на Матей, Христос Исус е описан като господар, като носител на онази сила, която навремето Заратустра възвести като Слънчева сила. Евангелието на Матей предава нещата напълно вярно: Чрез посредничеството на Исус от Назарет и еднократния му земен живот в съответното физическо, етерно и астрално тяло, тази Слънчева сила, този Дух на Слънцето, Аура Маздао или Ормузд, за която Заратустра можа само да каже, че живее в Слънцето, успя да се превърне в един могъщ еволюционен импулс за развитието на нашата Земя.
Или с други думи: Азовите сили бяха концентрирани в една личност по такъв начин, че в хода на следващите си инкарнации хората непрекъснато ще приемат тези сили в себе си: Или чрез участието си в Христовото Събитие, или чрез приемането на Христовото Същество в онзи смисъл, който влага апостол Павел.
Преминавайки от една инкарнация в друга, хората се приближават до планетарния край на Земята и онези от тях, които искат да проникнат душите си със силата на личността, живяла някога тук, на физическия план, ще се издигат до все по-висши сфери. Навремето онези, които бяха предопределени, можаха да видят с физическите си очи Христос в тялото на Исус от Назарет. В хода на планетарната еволюция, това трябваше да се случи заради цялото човечество: Христос, който по-рано можеше да бъде само съзерцавай като Дух на Слънцето, слезе от небесните сфери и се свърза със силите на Земята.
към текста >>
39.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Той ще бъде Носител на Доброто именно поради факта – и това могат да видят онези, които са достатъчно ясновиждащи – че ще развие чрез най-строго себевъзпитание онези сили, които ще произвеждат магически морални сили, ще ги развие до най-висока степен, така че ще бъде в състояние да
влага
чрез самото слово възвишени чувства и морал в душите на хората.
Това развитие ще се осъществи най-вече от онази индивидуалност, която някога се издигна до степента Бодисатва – когато предишният Бодисатва Гаутама се издигна до степента Буда – която оттогава насам се е въплъщавала почти на всеки сто години и е живяла в едно такова въплъщение около сто години преди Христос като Йешу бен Пандира, като предвестник на Христос. Той се нуждае от пет хиляди години, за да се издигне до степента Буда и тогава този Буда ще бъде Майтрейя-Буда.
Той ще бъде Носител на Доброто именно поради факта – и това могат да видят онези, които са достатъчно ясновиждащи – че ще развие чрез най-строго себевъзпитание онези сили, които ще произвеждат магически морални сили, ще ги развие до най-висока степен, така че ще бъде в състояние да влага чрез самото слово възвишени чувства и морал в душите на хората.
Днес на физическото поле ние все още не можем да изговаряме такива думи, които биха били в състояние да породят подобно нещо. Самият Майтрейя-Буда не би могъл днес да развие такива магически слова. Днес чрез словото могат да бъдат произнасяни само мислите.
към текста >>
40.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Така че, естествено, човекът има своето етерно, или жизнено тяло на относително по-висока степен, когато той е въплътен в Древно-индийската епоха, обаче през тази следатлантска културна епоха той работи с придобития Аз – с всичко, което човекът е изработил междувременно – в своето етерно, или жизнено тяло,
влага
в него по-фините форми.
Никой, който е разбрал досегашните неща, не бива да задава въпроса: Но, как става така, че хората вече са развили на Старото Слънце етерното, или жизненото тяло, а сега трябва отново да го развиват през Древно-индийската културна епоха? Който е разбрал нещата, не бива да задава този въпрос, защото работата стои така: Без съмнение, човешкото етерно, или жизнено тяло е било заложено още през време на Старото Слънце. Следователно, когато човекът е дошъл на Земята, той вече е притежавал етерното, или жизненото тяло. Обаче това етерно, или жизнено тяло може да бъде формирано още по-добре, вътре в него може да бъде работено чрез по-късните съставки, които човекът вече е развил в себе си.
Така че, естествено, човекът има своето етерно, или жизнено тяло на относително по-висока степен, когато той е въплътен в Древно-индийската епоха, обаче през тази следатлантска културна епоха той работи с придобития Аз – с всичко, което човекът е изработил междувременно – в своето етерно, или жизнено тяло, влага в него по-фините форми.
И всъщност това, което се развива в нашата следатлантска културна епоха, е едно по-фино формиране на различните съставни части, изграждащи човешката природа.
към текста >>
41.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и
влага
в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората.
Само тези два пътя са възможни, казва Паскал: или високомерие, или отчаяние!
И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората.
И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста. Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство.
към текста >>
42.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Резултатите от своите окултни опити той можеше да
влага
в опознаването на света, в съзерцанието на минералното, растителното и животинското царство, в съзерцанието на обикновения сетивен свят, там да, но не и в своите действия, не в своите волеви решения.
Без този разум, ние не бихме могли да се справяме с физическата страна на живота. Ние използваме този разум така да се каже на всяка крачка. И когато един човек ставаше член на дадена окултна школа, той успяваше да прилага резултатите от окултните си изследвания, окултните си опитности, непосредствено във външния физически план на своя живот. Но по отношение на волята те не трябваше да се прилагат в никакъв случай. Стига да овладява волята си, човек можеше да се обръща към хората от своето обкръжение с всички онези средства, които той извличаше от окултното обучение.
Резултатите от своите окултни опити той можеше да влага в опознаването на света, в съзерцанието на минералното, растителното и животинското царство, в съзерцанието на обикновения сетивен свят, там да, но не и в своите действия, не в своите волеви решения.
към текста >>
43.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Човекът обаче чрез своя "раздут" мозък
влага
мисленето между възприятието и движението, така че неговите действия изглеждат умишлени, съзнателни, волеви.
Всичко, което става неволно и спонтанно, се извършва чрез гръбначния мозък. В мозъка ако си служим с него като инструмент между възприятието и движението се вместват мислите, докато при гръбначния мозък цялото мисловно съдържание отпада. Там двигателната реакция идва като непосредствен отговор на възприятието. При животното гръбначният мозък играе по-голяма роля от колкото при човека, а главния мозък много по-малка. Затова и повечето животни са движат и функционират без участие на волята.
Човекът обаче чрез своя "раздут" мозък влага мисленето между възприятието и движението, така че неговите действия изглеждат умишлени, съзнателни, волеви.
към текста >>
44.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Трябва само да си припомним, че най-дълбоката тайна на най-великата си поетическа творба Гьоте
влага
в своя „Фауст“, като оставя Фауст да говори за мига така: „О, миг поспри, така красив си ти!
Вечност – има нужда само да извикаме представата и чувстваме, че в нас звучи нещо във връзка с най-дълбоките копнежи на човешката душа, с най-висшето, което човекът може да назове измежду целите на своите копнежи. Миг – дума, която винаги ни насочва към това, в което действително живеем, и към необходимостта в този миг, в който живеем, да търсим онова, което може да ни даде поглед в страната на копнежа, във вечността.
Трябва само да си припомним, че най-дълбоката тайна на най-великата си поетическа творба Гьоте влага в своя „Фауст“, като оставя Фауст да говори за мига така: „О, миг поспри, така красив си ти!
“ и след това го кара да признае: Ако това може да стане убеждение на душата, ако е възможно, душата би могла да се идентифицира с едно самопризнание, да каже на мига: „О, миг, поспри, така красив си ти! “, за Фауст веднага би трябвало да следва признанието, че е достоен да се отдаде на противника на земното човечество, на Мефистофел. Зависещото от усещането, извиращо от мига, Гьоте е направил същинската основна тайна на най-великото си произведение. Изглежда така, сякаш мигът, в който живеем, е изцяло противопоставен на това, което обозначаваме като вечност и за което човешката душа отново и отново трябва да жадува, да копнее.
към текста >>
45.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Библията съвсем не се произнася ясно, поне според смисъла, който даваме днес на думата „ясно“; обаче тя
влага
това, което има да каже, направо в композицията на текста.
Вие познавате тази история: отново едно умножение на хляба, осъществено чрез Духа на Илия-Йоан.
Библията съвсем не се произнася ясно, поне според смисъла, който даваме днес на думата „ясно“; обаче тя влага това, което има да каже, направо в композицията на текста.
И който умее да цени истините, долавяни чрез чувството, той няма да пропусне онова място от Библията, където се разказва за това, как Илия отива при вдовицата и предизвиква чудотворното умножение на хляба, и задължително ще го свърже с по-късната случка, когато прероденият Илия напуска физическото тяло и Христос Исус макар и да действа в атмосферата на Илия успява да постигне под една нова форма същото умножение на хляба.
към текста >>
46.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Човек трябва да познава онова, което се разиграва в една душа, когато тя се отдава по малко или много едностранчив начин на един светогледен нюанс, когато тя
влага
всичките си сили, за да разполага с подобен светоглед.
Ето един въпрос, на който всъщност може да се отговори само от личен опит.
Човек трябва да познава онова, което се разиграва в една душа, когато тя се отдава по малко или много едностранчив начин на един светогледен нюанс, когато тя влага всичките си сили, за да разполага с подобен светоглед.
Едва тогава тази душа може да навлезе до най-големи подробности във формите на мировите явления, може, така да се каже, да постигне превъзходно разбиране за всичко, което се разиграва в света като непрекъснато променяща се форма. Ако една душа би се отдала на света само по този начин да предположим, че в една инкарнация би намерила само повод да се потопи чрез своите способности, своята Карма, в явленията на света така, че преди всичко, независимо дали е озарена или не от ясновидство, разбива едно предимно умствено познание една такава особеност на душата боди при всички обстоятелства до известна студенина на целия душевен живот. И според това, какъв е нейният темперамент, ние ще установим, че тази душа приема малко или много характера на една незадоволена ирония спрямо явленията на света, или изпитва пълна липса на интерес, но това е една незадоволеност в рамките на такова познание, което пристъпва от едно явление към друго без да прави каквато и да е връзка между тях. Всичко онова, което е присъщо на толкова много души от нашето време: стремежът към едно познание, носещо отпечатъка на ученост, студенина, пустота и незадоволеност всичко това застава съвсем ясно пред нашия поглед, когато размишляваме върху току-що посочената тенденция. Една такава душа наистина се чувствува опустошена и несигурна в себе си.
към текста >>
47.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И нека наша пътеводна звезда, редом с други пътеводни звезди ни бъде също и това, което Новалис
влага
в прекрасните думи67: */* Оригиналният текст на немски език е на стр 312 Бел пр/
Думите не са вече само думи, когато са от духовно естество и изграждат един цял мироглед, тогава тези думи осветяват и стоплят както най-простите, така и най-издигнатите души. Такъв трябва да бъде нашият копнеж. Такъв беше и копнежът на Новалис. Той го изразява в онези красиви думи, които аз бих искал да отправя към вас, към вашите сърца, мили приятели, променяйки една единствена дума в техния край. Аз променям тази дума на Новалис, въпреки че може би филистерите, които се смятат за свободни духове, малко ще се раздразнят.
И нека наша пътеводна звезда, редом с други пътеводни звезди ни бъде също и това, което Новалис влага в прекрасните думи67: */* Оригиналният текст на немски език е на стр 312 Бел пр/
към текста >>
48.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Но и това, което
влага
ред в тези три душевни способности мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз.
В душевните органи на човека би настъпило безредие, ако не би станало по-нататък нищо. Мисълта ми е предимно за мисленето, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно мисленето, чувствуване то волението и т.н. Хората биха били един вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на мисленето, чувствуването и волението. Те биха станали или буйствувайщи, беснеещи чрез една прекалено силна проява на волята или помрачени чрез едно задържано чувствуване или хора с бегли идеи чрез едно хипертрофирано мислене. Тази беше третата опасност, на която бяха изложени по определен начин хората на Земята.
Но и това, което влага ред в тези три душевни способности мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз.
Съответното съвместно действие на трите душевни способности, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на Мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
49.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Духовната наука действително се влива в живота, прави инстинктите други,
влага
в нашите души пружини, които ни правят по-сръчни в живота.
Някой може да бъде художник и да владее до известна степен живописта: когато стане последовател на Духовната наука, той ще забележи, че това, което току-що подчертах, се е вляло в инстинктивното боравене с изкуството на живописта. Той по-лесно смесва боите; идеите, които иска да има, му идват по-лесно. Или да предположим, че някой е учен и трябва да обработи по някакъв начин нещо научно. Който се е намирал в такова положение, ще знае, колко усилия струва да събере необходимата литература, за да разреши даден въпрос. Но стане ли последовател на Духовната наука, той не отива вече както по-рано в библиотеките и поисква да му се дадат около петдесет книги, които не го ползуват нищо, а непосредствено налучква това, което е необходимо.
Духовната наука действително се влива в живота, прави инстинктите други, влага в нашите души пружини, които ни правят по-сръчни в живота.
към текста >>
50.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Образцовият проповедник днес е този, който
влага
в душите огън, огън и пак огън, който в максимална степен пречи на хората да размишляват.
Но размислете още веднъж тези неща лесно биха могли да бъдат доказани в наше време: опитайте се поне веднъж, обаче напълно безпристрастно, да се вслушате в начина, по който днес се говори за религиозните импулси. Тук хората се усещат бих казал най-доволни само тогава, когато не им се казва абсолютно нищо, когато не им се казва по какви причини следва да бъде импулсирано това или онова, а просто им се предлагат мъгляви понятия, с които те не могат да размишляват, понятия, с които бих казал те да скочат направо в огъня.
Образцовият проповедник днес е този, който влага в душите огън, огън и пак огън, който в максимална степен пречи на хората да размишляват.
Ето защо тези обхванати от сомнамбулизъм души идват и казват: „Ние проверихме Евангелията и там не открихме нито следа от това, че в Исус от Назарет ако изобщо допуснем, че е съществувал е живяло някакво извънземно Същество.“
към текста >>
51.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Този факт е наистина от колосално значение: Сънят работи в полза на интелекта, дори и в полза на гения (защото геният също взема от съня определени импулси,
влага
ги в своето "живачно солево" тяло и подготвя гениалните си пориви и открития).
Обаче съвременното човечество не иска да слуша подобни неща. Понякога то инстинктивно се доближава до тези тайни, но съвсем плахо и несигурно; дълбокото прозрение е за него все още мъчително и неудобно. Хората са свикнали да приемат "състоянието", а не "развитието"; те не се замислят, че вътре в човешкото същество са вложени импулси,които го свързват с необятните простори на Космоса, импулси които рано или късно ще надхвърлят времето и пространството, импулси, които ако останат неразпознати, ще нарушат цялостната еволюция на човека и Космоса.
Този факт е наистина от колосално значение: Сънят работи в полза на интелекта, дори и в полза на гения (защото геният също взема от съня определени импулси, влага ги в своето "живачно солево" тяло и подготвя гениалните си пориви и открития).
Но в областта на моралното развитие е иначе: Тук човекът трябва постоянно да се прониква с опитностите си от физическия свят, постоянно да изработва това, което е всъщност морала.
към текста >>
52.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той
влага
в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
Тертулиан е доста забележителна личност. Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма. Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек.
Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил. Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек. Има такива места, където Тертулиан става защитник на християните, които, когато ги обвиняват по време на разпити, много приличащи на изтезания, не отричат, а потвърждават, че те са християни и казват, в какво вярват. Тертулиан казва: обикновено тези, които ги измъчват, ги обвиняват, че лъжат; с християните всичко е наопаки: тях ги наричат безумни, когато те изричат това, което живее в тяхната душа.
към текста >>
53.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Ето какво се
влага
в този начин на мислене.
След това тя става обществена собственост. Трябва само да вземем това като един възможен модел за възвращаемост на всичко, което е произведено от усилията на даден индивид, всъщност на всичко, което се използва от капиталистическата система — един модел за възвращаемостта на всичко това в социалния организъм. Въпросът тогава е само: „Как ще се разпределя всичко това? “ На такива части, които ще са справедливи спрямо непосредствените духовни и индивидуални способности на заинтересованите човешки същества: това ще е въпрос за духовната сфера. Хората ще я организират така, ако са правилно поставени в условията на социалния ред.
Ето какво се влага в този начин на мислене.
към текста >>
54.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Обаче ние виждаме, скъпи мои приятели, как днешното образование
влага
огромни ресурси от страх и антипатия срещу възхода на това, което е истински необходимо на човечеството, ако то се стреми не към своята гибел, а към своето ново възраждане.
Обаче ние виждаме, скъпи мои приятели, как днешното образование влага огромни ресурси от страх и антипатия срещу възхода на това, което е истински необходимо на човечеството, ако то се стреми не към своята гибел, а към своето ново възраждане.
към текста >>
55.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
По този начин ние можем да вникнем дълбоко в човека и да разграничим това, което с неговите физично-сетивни действия се отправя към душевно-духовния свят, от онова което духовният свят
влага
в човека и в неговите действия.
И сега Вие бихте могли съвсем нагледно да си представите, как от планетарните сили под формата на етерен космически плод в човека нахлува само това, което е необходимо и целесъобразно.
По този начин ние можем да вникнем дълбоко в човека и да разграничим това, което с неговите физично-сетивни действия се отправя към душевно-духовния свят, от онова което духовният свят влага в човека и в неговите действия.
Да, ние можем да проникнем в тези неща до най-големи подробности.
към текста >>
56.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Да, в свръхбудното съзнание между смъртта и новото раждане, човек изживява онова, което после той
влага
в своите органи.
Ако разгледаме зародиша само като материален процес, ние ще допуснем огромна грешка. Защото оплождането не се състои в това, че ембрионът възниква като някаква материална формация, а в това, че възниква, така да се каже, един вид празно пространство, в това, че там материята се подлага на пълен разпад, за да се изгради наново целият Космос в новия човек. И в този духовен градеж защото бели дробове, сърце, черен дроб са именно духовен градеж сега се включва и материята. Обаче самите организиращи сили идват от целия Космос, от живота между смъртта и новото раждане. Всичко това съвпада с онези наши опитности описвани често от мен, които имаме в свръхбудното си съзнание, когато се издигаме в сферите на Архангелои и Архаи.
Да, в свръхбудното съзнание между смъртта и новото раждане, човек изживява онова, което после той влага в своите органи.
към текста >>
57.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Луната е тази, която директно
влага
тази тенденция в животното.
А какви са отношенията между полиедричната тенденция, между силите на многостенника и животното?
Луната е тази, която директно влага тази тенденция в животното.
А човекът се стреми да се изтръгне от въздействията на Луната и, така да се каже, получава тази тенденция далеч и встрани от Луната. Силите, които дават полиедричната тенденция на човека, са разположени между Луната и Земята. Така че Луната действува и върху човека. И на пето място ние трябва да търсим именно Луната, която при животното е директно свързана с неговата полиедрична същност. А какво прави Луната по отношение на човека?
към текста >>
58.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
В епохата, когато интелектуализмът
влага
в нашите глави само мисли се ражда свободата, защото мисли те не могат да принуждават.
В епохата, когато интелектуализмът влага в нашите глави само мисли се ражда свободата, защото мисли те не могат да принуждават.
Ако оставим нашите морални импулси да бъдат само чисти мисли, така, както го изложих в моята "Философия на свободата", ще можем да спечелим свободата в нашата епоха. Така времето на интелектуализма трябваше да дойде. Изглежда странно, но е така: в основни линии, е минало времето, когато беше позволено хората да развиват чистата интелектуалност, чистата мисъл в образи. Нещата са стигнали своя край с идването на ХІХ век. И когато хората продължават да развиват чистите мисли образи, тогава тези мисли падат под властта на ариманическите сили, тогава ариманическите сили намират достъп до човека,тогава той губи своята свобода в полза на ариманическите сили.
към текста >>
59.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Фактически той не
влага
своите усилия в експеримента, той стои и чака; той изобщо не е активен, а да му се говори за някаква вътрешна активност, това той счита за нелепост и фантазия!
Докато Съществото Гавраил е по-скоро едно Същество, което е ориентирано към пасивните качества на човека, Михаил е подчертано активно Същество, той неудържимо пронизва нашето дишане, нашите артерии и нерви, с помощта на които съвместно с Космоса ние изработваме нашите човешки качества. И всичко това стои пред нас като едно неумолимо изискване от страна на Михаил: Да задвижим нашите мисли, да станем вътрешно активни! И ние принадлежим на Михаиловата епоха само тогава, когато не оставаме бездейни или в очакване на външни и вътрешни просветления, а се включваме активно в „преработката" на всичко, което извличаме от света чрез нашите наблюдения и изживявания. Ако някой замисля един експеримент, това в общи линии не е някаква дейност на неговия дух, а едно явление като всяко друго природно явление, само че ориентирано според човешкия разум. Обаче какво извлича днешният човек от експеримента?
Фактически той не влага своите усилия в експеримента, той стои и чака; той изобщо не е активен, а да му се говори за някаква вътрешна активност, това той счита за нелепост и фантазия!
В своите научни понятия той изобщо не е прекрачил в епохата на Михаил.
към текста >>
60.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Но доколкото от своя страна сам
влага
своите духовно-душевни сили в Зодиака, човекът активно променя облика на света.
И ако след всичко това човек се вгледа в своя организъм, той ще има ясното усещане: Ето, сега аз съм на истина свързан със звездния свят. Да, доколкото звездния свят представлява сбор от непроменливи духов ни сили обграждащи например Земята като съзвездията на Зодиака в своя физически организъм човекът е дълбоко свързан със звездите.
Но доколкото от своя страна сам влага своите духовно-душевни сили в Зодиака, човекът активно променя облика на света.
към текста >>
61.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се
влага
от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора.
Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците. Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>
62.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Той
влага
като космическа мъдрост следното: Погледни себе си, о човеко, ти си слязъл от небесните светове; сега те заплашва опасността още приживе душевно да умреш.
Ето в какво се състои Великденската мисъл: Христос Исус е положен в гроба и после Той възкръсва!
Той влага като космическа мъдрост следното: Погледни себе си, о човеко, ти си слязъл от небесните светове; сега те заплашва опасността още приживе душевно да умреш.
И тогава Христос нагледно ти показва, как това, от което ти произхождаш, духовния свят, е удържал победата на смъртта. И този величествен образ, надминаващ всички други, стои сега пред Христос Исус в гроба, Възкресението на Христос Исус. Той е положен в гроба, после възкръсва и се явява на тези, които можеха да Го видят.
към текста >>
63.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им позволяваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек
влага
в тази дума.
Когато през 18. столетие онези хора – а те не бяха малко – които все още не бяха заразени от материалистичното мислене, от материалистичния светоглед, отправяха душевния си поглед назад към далечното минало на човечеството, тогава те виждаха като свои предшественици не човешки същества, а като свои предшественици те виждаха такива Същества, които бяха по-духовни дори от самия човек.
Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им позволяваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек влага в тази дума.
Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито живот протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изградено от много по-фина, от много по-духовна субстанция. В тази сфера, от която хората говореха, не се намираха същества от днешния човешки род; там пребиваваха по-висши Същества, чиито най-“груби” тела бяха етерните тела; те все още не разполагаха с физически тела и именно тези Същества представляваха, тъй да се каже, предшествениците на човека. Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши животински видове, там те откриваха главно онези животни, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски животни, чиито тела наподобяват желатин. Ето приблизително как изглеждаше в зората на Земното развитие животинското царство, стоящо под човека; а над него се намираше друго царство, чиито представители, както казах, имаха за своя най-“груба” съставна част именно етерното тяло. Всичко, което изброяваме в смисъла на моята “Тайна наука” като Същества на висшите Йерархии, и които в известен смисъл предхождат появата на човека, съществува и днес, но в по-различна форма.
към текста >>
64.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И сега в тази преобразена духовна форма трябва да бъде вложено това защото тази духовна форма е само заложбата за бъдещата глава,
влага
се това, което става органи на гърдите, което става органи на крайниците, органи на обмяната на веществата.
Обаче там горе в духовния свят, там краката се превръщат в челюсти на главата. Там мишниците и ръцете се превръщат в скулите на главата. Тогава целият долен човек се превръща в това, което е сега духовна заложба за по-късната глава. Това е, казвам, най-чудесното нещо, което човек може да изживее от света със своето познание, как става тази метаморфоза, как така да се каже първо се създава едно копие на цялата Вселена и как това бива диференцирано във формата, с която е свързано всичко морално след като обаче е било отнето всичко това, за което аз говорих, как това, което е съществувало, се превръща в това, което ще бъде. И тогава ние виждаме човека пътуващ по-нататък като духовна форма, как той отново се връща в областта на втората йерархия, в областта на първата йерархия.
И сега в тази преобразена духовна форма трябва да бъде вложено това защото тази духовна форма е само заложбата за бъдещата глава, влага се това, което става органи на гърдите, което става органи на крайниците, органи на обмяната на веществата.
Това трябва да бъде вложено в духовната форма. От къде идват духовните импулси за това влагане?
към текста >>
65.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Той чувствува своята душа разлята в музикалния елемент, знае, че това, което изживява чрез новоразвитото чувствуващо воление, музикантът го черпи от същия извор и го
влага
в тоновото вещество.
По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество. Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление. Веднъж това чувствуващо воление има един нюанс насочен повече към волението, другият път повече към чувствуването. Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното. Той го изживява така, че не отделя обективния тон от субективно изживения тон, а в ясновидското изживяване тези двете са едно; душата се разлива така, както тоновете се разливат едни в други, само че всичко е одухотворено.
Той чувствува своята душа разлята в музикалния елемент, знае, че това, което изживява чрез новоразвитото чувствуващо воление, музикантът го черпи от същия извор и го влага в тоновото вещество.
Точно при музиката е интересно да бъде изследвано, от къде иде това, на какво се дължи това, че творящият музикант влага в своя материал извлеченото от безсъзнателното духовно съдържание, което ясновидецът вижда. При музикалното то стига да изява на това, което стои на основата.
към текста >>
Точно при музиката е интересно да бъде изследвано, от къде иде това, на какво се дължи това, че творящият музикант
влага
в своя материал извлеченото от безсъзнателното духовно съдържание, което ясновидецът вижда.
Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление. Веднъж това чувствуващо воление има един нюанс насочен повече към волението, другият път повече към чувствуването. Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното. Той го изживява така, че не отделя обективния тон от субективно изживения тон, а в ясновидското изживяване тези двете са едно; душата се разлива така, както тоновете се разливат едни в други, само че всичко е одухотворено. Той чувствува своята душа разлята в музикалния елемент, знае, че това, което изживява чрез новоразвитото чувствуващо воление, музикантът го черпи от същия извор и го влага в тоновото вещество.
Точно при музиката е интересно да бъде изследвано, от къде иде това, на какво се дължи това, че творящият музикант влага в своя материал извлеченото от безсъзнателното духовно съдържание, което ясновидецът вижда.
При музикалното то стига да изява на това, което стои на основата.
към текста >>
Тук имате общия извор както на изкуството така и на ясновидството: в художника несъзнателно, когато той
влага
мировите закони във формите създадени в материята, в ясновидеца съзнателно, когато той се старае да гледа чисто духовното чрез ясновиждащото съзнание.
Тук имате общия извор както на изкуството така и на ясновидството: в художника несъзнателно, когато той влага мировите закони във формите създадени в материята, в ясновидеца съзнателно, когато той се старае да гледа чисто духовното чрез ясновиждащото съзнание.
към текста >>
66.
ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Не споменавам това, за да кажа някой куриоз -действителността понякога е много по-куриозна, отколкото човек си мисли, - а го споменавам затова, защото дървото, от което изработваме нашите инструменти, което сме взели от растенията, всъщност е образувано от тоновото на влагата - както от земната
влага
, от която израстват корените, така и от влагата на въздуха.
Не споменавам това, за да кажа някой куриоз -действителността понякога е много по-куриозна, отколкото човек си мисли, - а го споменавам затова, защото дървото, от което изработваме нашите инструменти, което сме взели от растенията, всъщност е образувано от тоновото на влагата - както от земната влага, от която израстват корените, така и от влагата на въздуха.
И в известен смисъл човек може да разбере още от външната конфигурация на някое дърво дали то е подходящо за по-нисък или за по-висок тон. Така винаги дървесният материал от дърво, което има по-назъбени листа, ще е по-подходящ за по-висок тон, отколкото материал от дърво с такива листа (виж рис.).
към текста >>
Например едно средство това да се направи по чисто външен начин, е да се проучи всмукателната способност за
влага
на съответния дървесен материал.
И така, трябва да кажем, че се касае за това да се изучи дървото още от неговото възникване и да се изучи структурата на дървесния материал, който произлиза от водния елемент, влажния елемент, който всъщност е действителният носител на тона.
Например едно средство това да се направи по чисто външен начин, е да се проучи всмукателната способност за влага на съответния дървесен материал.
Един вид материал всмуква повече вода, друг - по-малко. Дори само от това би могло да произлезе нещо, но това все още ще е много грубо.
към текста >>
67.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обаче да се
влага
такъв смисъл в закона на Юлиус Роберт Майер, означава само, че е разбран крайно погрешно!
Общо взето, всичко това се дължи на една голяма заблуда, която нарасна през втората половина на 19 век, понеже беше превратно изтълкува но едно от най-забележителните постижения на съвременната физика. Вие добре знаете, че Юлиус Роберт Майер*22 е откривател на т.н. „закон за съхранение на енергията". Според този закон, сборът от всички налични енергии и сили в Космоса е постоянна величина, само че те непрекъснато се трансформират, така че напр. една сила се проявява веднъж като топлина, друг път като механична сила и т.н.
Обаче да се влага такъв смисъл в закона на Юлиус Роберт Майер, означава само, че е разбран крайно погрешно!
Защото основното тук е метаморфозата на силите, а не формулирането на някакъв абстрактен принцип за съхранение на енергията.
към текста >>
68.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Бобърът изгражда своето жилище според образеца на своето тяло; той
влага
формите и контурите на своето тяло в изграждането на своето жилище.
Когато сравняваме човекът с неговите девет съставни части от една страна, и животинският свят от друга страна, ние лесно стигаме до една представа за отношението между човека и животното, която между другото е твърде подходяща за разбиране на волята. Както душата на човека е обвита от физическото тяло, така стоят нещата и с физическото тяло на животното; обаче до голяма степен, физическото тяло на животното е устроено по друг начин. Строго погледнато, човешкото физическо тяло не е по-съвършено от животинското физическо тяло. Замислете се за едно от по-висшите животни, каквото е напр. бобъра. Замислете се за чудния начин, по който бобърът строи своето жилище; човекът никога не би могъл да постигне строителното изкуство на бобъра, ако не е изучавал преди това архитектура и т.н.
Бобърът изгражда своето жилище според образеца на своето тяло; той влага формите и контурите на своето тяло в изграждането на своето жилище.
В този смисъл, негов учител се явява собственото му физическо тяло. Ако наблюдаваме осите, пчелите и други от така наречените низши животни, ще установим, че това, което се крие във формите на тяхното физическо тяло, не се проявява със същата сила и при човешкото физическо тяло.
към текста >>
69.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И когато определени хора говорят за своите Инспирации, те фактически имат предвид това, което светът
влага
в техния чувствен живот и което по силата на известни техни способности се издига в областта на ясното и будно съзнание.
Това, което в „Как се постигат познания за висшите светове? " наричам Инспирации, са всъщност прояснените и на пълно осъзнати изживявания, които всеки човек има в областта на своите чувства.
И когато определени хора говорят за своите Инспирации, те фактически имат предвид това, което светът влага в техния чувствен живот и което по силата на известни техни способности се издига в областта на ясното и будно съзнание.
Тези Инспирации, както и самото мисловно съдържание, имат по същество космически произход. Обаче през периода между раждането и смъртта, в несъзнателните Инспирации се отразяват такива космически процеси, които ние можем да изживеем единствено в сънно състояние; в противен случай нашият Аз би бил изпепелен в тези процеси, би бил задушен, буквално задушен.
към текста >>
70.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
-, че тази една четвърт от дейността на човека в съвремието е безсмислена дейност, тъй като ориенталецът, който притежава значителни атавистични способности за наблюдение знае, че всичко това, което човекът
влага
в машината като работа, има една определена особеност.
Това, което казва днес образования азиатец е подчинено на друг основен тон, тъй като за образования азиатец тази нагоденост на европейския дух към машината просто е нещо напълно неразбираемо, нещо безсмислено. За ориенталецът делата посредством машината, посредством индустриализма са нещо безсмислено. И точно толкова безсмислена е за азиатеца без значение дали то се вярва в Европа или не родената от ерата на машините европейска политика. И в това ориенталецът не вижда смисъл. Когато образованият ориенталец говори, много добър израз намира това, че за него тази една четвърт от процесите в Ориента това се прави не от старите образовани хора, а всъщност само от окциденталните хора и техните имитатори, японците и т.н.
-, че тази една четвърт от дейността на човека в съвремието е безсмислена дейност, тъй като ориенталецът, който притежава значителни атавистични способности за наблюдение знае, че всичко това, което човекът влага в машината като работа, има една определена особеност.
Когато човек накара коня си, който е впрегнат в рало, да мине през полето, и работи с него, то тази дейност с коня, в който все още се намесва природната сила, то тази сила има смисъл излизащ извън непосредственото настояще, тази дейност има космически смисъл. Когато осата строи къщата си, то тази постройка има космически смисъл. Когато човек пали огън, удряйки два кремъчни камъни един в друг, когато произвежда искра, за да запали сламата и да се разгори огъня, то той е поставен във връзка с природата: това има космически смисъл. С модерния индустриализъм ние напуснахме този космически смисъл. Когато запалваме електрическата крушка в това вече няма космически смисъл!
към текста >>
71.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Само че този възглед, който Шван бих желал да кажа съвсем ясно
влага
между редовете, даже повече отколкото между редовете, този възглед в основата си е последния остатък от старата медицина, защото той не се отнася до атомистичното.
По многостранен начин старото все още присъствува в представите, формира ли се през първата половина на 19 век. Тук е интересно да наблюдаваме, как например Шван, който, бихме могли да кажем, че е откривателя на растителната клетка, как той все още има възгледа, че в основата на образуването на клетката стои един вид безформена течна формация която той определя като област, изхождайки от тази течна формация се втвърдява клетъчното ядро и около него се включва клетъчната протоплазма. Интересно е да се наблюдава, как Шван все още поставя в основата един течен елемент, който крие в себе си свойствата, позволяващи му да се диференцира и как чрез тази диференциация възниква клетъчното. Интересно е да се проследи как по-късно постепенно се оформя възгледът, който бихме могли да обобщим с думите: човешкият организъм е изграден от клетки. Това е възглед, който днес вече е почти изживян, че клетката представлява вид елементарен организъм, и че човешкият организъм е изграден от клетки.
Само че този възглед, който Шван бих желал да кажа съвсем ясно влага между редовете, даже повече отколкото между редовете, този възглед в основата си е последния остатък от старата медицина, защото той не се отнася до атомистичното.
Той разглежда това, което се проявява атомистично, същността на клетката, като изходяща от нещо, което, ако разглеждаме правилно нещата, никога не може да бъде представено атомистично. Това той разглежда от гледна точка на една течна същност, съдържаща в себе си сили, която същност вече диференцира от себе си атомистичната структура. И така, през две десетилетия, през 40-те и 50-те години на 19 век старият възглед, който е по-универсален отива към своя край и отстъпва на това, което е атомистично-медицинския възглед. И всичко това е вече налице, когато през 1858 г. се по явява "Клетъчната патология" на Вирхов.
към текста >>
72.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Своят по-дълъг предупреждаващ отговор той завършва с изречението, че не трябва да се
влага
в почвата чисто минерално вещество, без то да е смесено с нещо друго - сигурно има предвид минералното да се смеси с нещо живо.7 Това целеше неговият отговор още в 1920.
В Курса го запитват какво се случва, когато се наторява с чисто минерален тор.
Своят по-дълъг предупреждаващ отговор той завършва с изречението, че не трябва да се влага в почвата чисто минерално вещество, без то да е смесено с нещо друго - сигурно има предвид минералното да се смеси с нещо живо.7 Това целеше неговият отговор още в 1920.
Но в Курса той не споменава повече за приложението на дигиталис. По този въпрос неговите студии, според мен, водят към препарата от бял равнец и вероятно от там към другите компост-препарати.
към текста >>
Най-често няма смисъл да се търси друго съдържание на изразите, например етимологическо /историческо развитие на езика/, за да се разбере съдържанието, което Щайнер
влага
в мисълта си.
От езика се нуждаем, за да се разбираме. За нови понятия се изискват нови думи, нови изрази. Разбирателството може да се постигне, само ако читателят или слушателят се помъчи в казаното да схване мислите в тяхната взаимна връзка, тоест това, което другият иска да сподели.
Най-често няма смисъл да се търси друго съдържание на изразите, например етимологическо /историческо развитие на езика/, за да се разбере съдържанието, което Щайнер влага в мисълта си.
Това само по себе си може да е интересно, но при приложението може да отведе до заблуди. Нерядко хората имат симпатия и в частност също и антипатия към дадени думи. Това е разбираемо, но все пак то само пречи и ако не бъде преодоляно, води в погрешна посока. Какви понятия Щайнер свързва с думите, трябва да се установи от връзката, в която са въведени и употребени. Така е винаги, но тук се употребяват думи, които човек може би още не е чувал.
към текста >>
73.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Влечуги: Допълнително запазване на вътрешната
влага
чрез вроговената кожа и с това проникване на змиите и гущерите чак до екстремната сухота на пустините.
Влечуги: Допълнително запазване на вътрешната влага чрез вроговената кожа и с това проникване на змиите и гущерите чак до екстремната сухота на пустините.
Бъбрекът е в състояние да образува високо концентрирана урина и да я отделя с минимална загуба на вода. Яйцата с рогова черупка се снасят на земята. Това не пречи на съответните видове влечуги да се приспособят вторично към водата, тоест след като са постигнали възможността да живеят на земята. Например морските костенурки, които живеят в открития океан, отиват на земята само за размножаването.
към текста >>
74.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако се направи могила от земя над равнището на почвата, тя се прониква не само от
влага
, въздух и топлина, но и с живот, така че се стига до оживяване не само на водата, но и на твърдата част на земята.
Ако се направи могила от земя над равнището на почвата, тя се прониква не само от влага, въздух и топлина, но и с живот, така че се стига до оживяване не само на водата, но и на твърдата част на земята.
към текста >>
75.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с
влага
в обширни пространства и на голяма височина.
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети. Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва. В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен.
Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина.
Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
към текста >>
76.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Яйцето трябва винаги да съдържа
влага
, която има сол; гъсеницата се стреми към светлината, пашкулът се затваря напълно благодарение на физическите земни сили; пеперудата следва само светлината, тя не понася повече тежестта.
Навсякъде в природата присъства духът. Опити във въздухоплаването, изхождащи от полета на пеперудата. Пеперудата се появява по един много сложен начин: яйце, гъсеница, пашкул и превръщане в пеперуда.
Яйцето трябва винаги да съдържа влага, която има сол; гъсеницата се стреми към светлината, пашкулът се затваря напълно благодарение на физическите земни сили; пеперудата следва само светлината, тя не понася повече тежестта.
Азът и светът на пеперудата. Жълтият цвят на лъва. Инкарнатът. Попова лъжичка и жаба, хриле и белодробно дишане. Изследване с помощта на микроскоп. Дейността на съвременната наука.
към текста >>
77.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
На яйцето, за по-нататъшното му развитие, за да може да изпълзи гъсеница, преди всичко му е необходима влажност - даже да е в много малко количество, -
влага
, в която е разтворена малко сол.
Хората просто гледат това, а учените го обясняват, наблюдавайки с помощта на микроскоп или нещо подобно. Всичко това не е така просто. Трябва да се обърне внимание върху това, как може да живее яйцето, как живее гъсеницата, как живее пашкулът, и, накрая, как живее пеперудата.
На яйцето, за по-нататъшното му развитие, за да може да изпълзи гъсеница, преди всичко му е необходима влажност - даже да е в много малко количество, - влага, в която е разтворена малко сол.
Яйцето няма да може да се развива, без да получава малко влага, съдържаща малко сол. Затова това животно, пеперудата, трябва да има инстинкт да снася яйцата там, където ще получат влага, съдържаща малко сол. Без това нищо няма да се получи. Това, което ви разказвам за пеперудите, се отнася по същия начин и за пчелите. И за пчелите също е необходимо, мястото, където снасят яйцата си, да е пропито - макар и малко - с разтвор на сол.
към текста >>
Яйцето няма да може да се развива, без да получава малко
влага
, съдържаща малко сол.
Хората просто гледат това, а учените го обясняват, наблюдавайки с помощта на микроскоп или нещо подобно. Всичко това не е така просто. Трябва да се обърне внимание върху това, как може да живее яйцето, как живее гъсеницата, как живее пашкулът, и, накрая, как живее пеперудата. На яйцето, за по-нататъшното му развитие, за да може да изпълзи гъсеница, преди всичко му е необходима влажност - даже да е в много малко количество, - влага, в която е разтворена малко сол.
Яйцето няма да може да се развива, без да получава малко влага, съдържаща малко сол.
Затова това животно, пеперудата, трябва да има инстинкт да снася яйцата там, където ще получат влага, съдържаща малко сол. Без това нищо няма да се получи. Това, което ви разказвам за пеперудите, се отнася по същия начин и за пчелите. И за пчелите също е необходимо, мястото, където снасят яйцата си, да е пропито - макар и малко - с разтвор на сол. Според наблюденията, тя може да бъде минимално количество.
към текста >>
Затова това животно, пеперудата, трябва да има инстинкт да снася яйцата там, където ще получат
влага
, съдържаща малко сол.
Хората просто гледат това, а учените го обясняват, наблюдавайки с помощта на микроскоп или нещо подобно. Всичко това не е така просто. Трябва да се обърне внимание върху това, как може да живее яйцето, как живее гъсеницата, как живее пашкулът, и, накрая, как живее пеперудата. На яйцето, за по-нататъшното му развитие, за да може да изпълзи гъсеница, преди всичко му е необходима влажност - даже да е в много малко количество, - влага, в която е разтворена малко сол. Яйцето няма да може да се развива, без да получава малко влага, съдържаща малко сол.
Затова това животно, пеперудата, трябва да има инстинкт да снася яйцата там, където ще получат влага, съдържаща малко сол.
Без това нищо няма да се получи. Това, което ви разказвам за пеперудите, се отнася по същия начин и за пчелите. И за пчелите също е необходимо, мястото, където снасят яйцата си, да е пропито - макар и малко - с разтвор на сол. Според наблюденията, тя може да бъде минимално количество. Достатъчно е даже падането на мъгла: тя винаги съдържа нещо влажно-солено.
към текста >>
Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена
влага
.
Но Слънцето не прави само това.
Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага.
Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло. Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина. Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло.
към текста >>
Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така,
влага
и светлина.
Но Слънцето не прави само това. Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага. Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло.
Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина.
Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло. Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното.
към текста >>
Тези
влага
и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло.
Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага. Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло. Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина.
Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло.
Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното. Но за гъсеницата е трудно да живее във физическо-етерното.
към текста >>
78.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Вие всички мислите с помощта на обкръжаващата мозъка
влага
, в която той плува; предразсъдък е, че се мисли посредством твърдия мозък.
Защото тогава -ако се задълбочим в ранните епохи, докато тук (в областта на днешния Атлантически океан) е било още твърда суша - намиращите се вътре кости са били съвсем меки и хрущялни. Тук всичко още е изглеждало така (показва го на дъската); тук е имало вода. И тези хора са били в състояние да мислят с помощта на водата. Тук вие ще кажете: дявол да го вземе, сега той ни доказва, че тогава са можели да мислят не с помощта на твърд мозък, а с помощта на воднист мозък! А всички вие, господа, мислите не с помощта на твърдия мозък!
Вие всички мислите с помощта на обкръжаващата мозъка влага, в която той плува; предразсъдък е, че се мисли посредством твърдия мозък.
Плътните черепи, твърде упорити и своенравни, които не са в състояние да уловят нищо друго освен своите собствени идеи, възприети в ранната младост, никога не мислят с помощта на твърдия мозък. Те също мислят с помощта на гръбначномозъчната течност, макар и с помощта на по-уплътнените места в тази течност.
към текста >>
НАГОРЕ