Търсене в текстове за 'Вкус'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 385 резултата от 190 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Вкус'.

1. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Само това се съдържа в неговите посочени от нас думи, "че един по-горен възел, раждайки се от предидущия и приемайки чрез него непосредствено соковете, получава тези сокове по-фини и по-филтрирани, вкусени също и от развилите се между тях листа, следователно трябва да се образува самият той по-тънко и да достави на своите листа и очи по-тънки сокове." Всички тези неща стават разбираеми, когато им се предаде смисъла, който самият Гьоте е разбирал.
Природата преминава от семето до плода през редица степени, така че следващото се явява като резултат на предшестващото го. И това напредване Гьоте нарича едно напредване по една духовна стълба. Само това се съдържа в неговите посочени от нас думи, "че един по-горен възел, раждайки се от предидущия и приемайки чрез него непосредствено соковете, получава тези сокове по-фини и по-филтрирани, вкусени също и от развилите се между тях листа, следователно трябва да се образува самият той по-тънко и да достави на своите листа и очи по-тънки сокове." Всички тези неща стават разбираеми, когато им се предаде смисъла, който самият Гьоте е разбирал.
към текста >>

2. 17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Що се отнася за другите неща, като светлината, цветовете, звуците, миризмите, вкусовите, усещания, топлината, студенината и останалите, те се явяват в моя дух с такава тъмното и обърканост, че аз не зная, дали са верни или погрешни, т.е.
Не без право основната формула, според която модерният възглед за природата съди за света на възприятията, се счита изразена в думите на Декарт: "Когато изпитвам телесните неща по-отблизо, аз намирам, че в тях се съдържа много малко, което разбирам ясно и недвусмислено, а именно величината или разпростряността в дължина, дълбочина, ширина, формата, която иде от границите на тази разпростряност положението, което различно оформените тела имат помежду си, и движението или изменението на това положение, към които може да се приложи веществото, трайността и числото. Що се отнася за другите неща, като светлината, цветовете, звуците, миризмите, вкусовите, усещания, топлината, студенината и останалите, те се явяват в моя дух с такава тъмното и обърканост, че аз не зная, дали са верни или погрешни, т.е.
към текста >>

3. 17_б. ВТОРО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

са възприятията точно в същия с мисъл както светлина, цветове, звуци, миризми, вкусови усещания, топлина, студенина и т.н.
Величина, форма, положение, движение, сила и т.н. са възприятията точно в същия с мисъл както светлина, цветове, звуци, миризми, вкусови усещания, топлина, студенина и т.н. Който отделя величината на дадено нещо от неговите останали свойства и я разглежда за себе си, той няма вече работа с една действителна вещ, а с една абстракция на ума. Най-абсурдното нещо, което можем да си представим, е да припишем на една извлечена от сетивното възприятие абстракция една степен на действителност различна от тази на една вещ на сетивното възприятие. Пространствените и числени отношения нямат никакво предимство пред другите сетивни възприятия освен тяхната по-голяма простота и по-лесна обозримост. На тази простота и обозримост се крепи сигурността на математическите науки. Когато модерният възглед за природата свежда всички процеси на света на телата до нещо, което може да бъде изразено математически и механически, това почива на факта, че математическите и механическите операции могат да се манипулират по-лесно и по-удобно за нашето мислене.
към текста >>

4. 17_в ТРЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Едната група свойства на сетивния свят: светлина, цветове, звуци, миризми, вкусови възприятия, топлнни отношения и т.н.
Ако нашите естественици биха чели също и съчинения на хора извън тяхната професия, тогава професор Оствалд не би искал да направи една забележка като горецитираната. Защото още в 1891 година, в споменатия Увод към Гьотевата теория на цветовете, аз се изказах, че за такива "форми" ние можем без съмнение да имаме едно предчувствие, а и нещо повече, и че в построяването на Гьотевите естественонаучни основни представи се крие задачата на естествената наука на бъдещето. Колкото малко процесите на света на телата могат да бъдат сведени до механиката на атомите, толкова малко могат те да бъдат превърнати също и в енергийни отношения. Чрез един такъв подход не се постига нищо повече, освен да се отклони вниманието от съдържанието на действителния сетивен свят и да бъде насочено към една недействителна абстракция, чийто по-беден фонд от свойства все пак е също взет от същия сетивен свят. Едната група свойства на сетивния свят: светлина, цветове, звуци, миризми, вкусови възприятия, топлнни отношения и т.н. не може да бъде обяснена чрез това, като я "сведем" до друга група свойства на същия сетивен свят: величина, форма, положение, число, енергия и т.н. Задачата на естествената наука не може да бъде "свеждането" /превръщането/ единия вид свойства в другия, а търсенето на връзки и отношения между възприемамите свойства на сетивния свят. Тогава ние откриваме определени условия, при които едно сетивно възприятие влече след себе си по необходимост другото. Ние откриваме, че между различните явления съществува една интимна връзка, по-интимна отколкото между други. Тогава ние не свързваме вече явленията по начина, както те се предлагат на случайното наблюдение.
към текста >>

5. 06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ GA_4 Философия на свободата

На това същество светът би поднесъл само безразборно струпване от обекти на усещането, цветове, звукове, налягане, топлина, вкус и мирис, както и чувства на удоволствие и неудоволствие.
Нека си представим, че едно същество с напълно развит човешки интелект възниква от нищото и застава пред света. Онова, което би забелязало, преди да приведе мисленето в действие, е чистото съдържание на наблюдението. На това същество светът би поднесъл само безразборно струпване от обекти на усещането, цветове, звукове, налягане, топлина, вкус и мирис, както и чувства на удоволствие и неудоволствие. Това струпване представлява съдържанието на чистото, безмисловно наблюдение. На него му противостои мисленето, готово да разгърне своята дейност, стига да се намери изходна точка. Опитът показва, че тя бързо се намира. Мисленето е в състояние да прокарва нишки от един елемент на наблюдението към друг. С тези елементи то свързва определени понятия и така ги поставя в някакво отношение.
към текста >>

6. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Движещата сила за подобни действия се означава като такт или нравствен вкус.
Движещата сила на човека, която се има предвид тук, се нарича просто нагон. Чрез него се осъществява задоволяването на по-низши, чисто животински нужди (глад, полово сношение и т.н.). Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното възприятие предизвиква волевия акт. Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива. След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното общуване с хората. Движещата сила за подобни действия се означава като такт или нравствен вкус. Колкото по-често такова непосредствено предизвикване на едно действие се извършва чрез едно възприятие, толкова съответният човек ще се оказва по-пригоден да действа изцяло под влияние на такта, тоест тактът ще стане негово характерологично начало.
към текста >>

7. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Чрез приемане на храна човекът иска не само да възстанови нарушените функции на своите органи, респективно да премахне страданието от глада, но се старае да постигне това при наличие на приятни вкусови усещания.
Гладът възниква, когато без нов приток на вещества нашите органи не могат да продължават функционирането си в съответствие със своето предназначение. Преди всичко гладният се стреми да се засити. Щом подаването на храна се извърши в такава степен, че гладът да престане, тогава е постигнато всичко, което цели нагонът за хранене. Насладата, свързана със засищането, се състои най-напред в отстраняване на страданието, което причинява гладът. Към чистия нагон се прибавя и една друга нужда. Чрез приемане на храна човекът иска не само да възстанови нарушените функции на своите органи, респективно да премахне страданието от глада, но се старае да постигне това при наличие на приятни вкусови усещания. Когато е гладен и след половин час го очаква апетитна трапеза, той може дори да избегне да си развали удоволствието от по-доброто чрез лошокачествена храна, която би могла да го задоволи преди това.
към текста >>

Към него би трябвало да се прибави особената наслада, която лакомниците изпитват поради необичайната изтънченост на своите вкусови нерви.
Той използва глада, за да получи пълна наслада от своето хранене. По такъв начин за него гладът се превръща едновременно в източник на удоволствие. Ако ли пък можеше да се утоли всичкият наличен глад на света, тогава щеше да се получи цялото количество наслада, дължащо се на съществуващата нужда от хранене. Към него би трябвало да се прибави особената наслада, която лакомниците изпитват поради необичайната изтънченост на своите вкусови нерви.
към текста >>

8. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Разбира се, тя се противопоставя на вкуса на онези, чието лъжливо смирение казва: Аз съм нищо, творбата ми е всичко.
Например: „Аз дадох на човечеството най-дълбоката книга, която то притежава, моя Заратустра: дадох му накратко най-независимото“ („Залезът на кумирите“, „Набези на една несвоевременност“, § 51) Какво означава обаче това от неговата уста? Аз дръзнах да напиша книга, чието съдържание е извлечено от същността на една личност от по-големи дълбини, отколкото това се случва при подобни книги. Давам книга, която е по-независима от чуждо мнение, отколкото други философски писания. Защото ще говоря за най-важните неща просто, както ме подтикват личните ми инстинкти. Това е аристократична скромност. Разбира се, тя се противопоставя на вкуса на онези, чието лъжливо смирение казва: Аз съм нищо, творбата ми е всичко. В моите книги не влагам нищо от личните си чувства, а изказвам просто това, което ми повелява да кажа чистият разум. Такива хора искат да заблудят вашата личност, за да могат да твърдят, че изказванията им са на един по-висш дух. Ницше смята мислите си за продукти на своята личност и за нищо повече.
към текста >>

9. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Фактът, че Вагнер в последния етап на своето творчество е въплътил в творбите си Шопенхауеровата вяра в отвъдното, че е употребил музиката за прослава на проклятието над реалността, е против вкуса на Ницше.
Ако Вагнер просто бе променил възгледа си за значението на музиката, Ницше нямаше да има причина да го упрекне в нещо. Тогава Ницше можеше да каже високо: освен своите творби Вагнер създаде също така и всевъзможни погрешни теории за изкуството. Фактът, че Вагнер в последния етап на своето творчество е въплътил в творбите си Шопенхауеровата вяра в отвъдното, че е употребил музиката за прослава на проклятието над реалността, е против вкуса на Ницше.
към текста >>

10. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност?
Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са осакатени. Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73. Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността. Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух. В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност? Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката. Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи.
към текста >>

Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката.
Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73. Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността. Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух. В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност? Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката. Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи.
към текста >>

11. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ.
Вижда се, че в Ницше е налице склонността да се усеща една противоположност на житейското благо, здраве, сила и истина. На естественото усещане е присъщо да приеме хармонията, а не една противоположност. При Ницше не се явява въпросът за стойността на истината като потребност на познавателната теория, а като следствие от неговата липса на обективно чувство за истина. Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито. Откриват го и искат да го изложат на ярка светлина. Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ. Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин. „Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта. Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше. Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина.
към текста >>

12. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост?
Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено. Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там. И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре. Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена. Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост? Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие! “ (Съчинения, Том V, стр. 323) Това е обяснение на артистичната природа, оформено според същността на Ницше. При него откриваме нещо сходно, когато четем всички негови произведения.
към текста >>

13. ВЪВЕДЕНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща.
Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба. Вътрешната светлина говори в тази поема: "Един вечен лъч от мене, който е добил едно особено съществуване в света на личния живот, привлича към себе си петте сетива и индивидуалната душа, които принадлежат на природата. Когато лъчезарният дух се въплъщава в пространство и време, или когато се обезплътява, той обхваща нещата и ги взема със себе си, както полъхът на вятъра обхваща благоуханията на цветята и ги отнася със себе си. Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща. Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори грях. Ако привидно той се заблуждава или прави грях, трябва да осветли своите мисли или своите постъпки с една светлина, пред която вече не се явява като грешка, нито като грях това, което пред обикновеното съзнание се явява като такова. "Който се е издигнал в неговото познание е от най-чист род, той не убива и не се опетнява, даже ако би убил някой друг." С това се посочва същото онова основно настроение на душата, което произтича от най-висшето познание, за което Спиноза, след като го описва в своята "етика", избликва във възторжените думи: "Тук завършва това, което исках да изложа относно властта на душата върху вълненията и страстите и върху свободата на душата. От това става ясно, колко много мъдрият превъзхожда незнаещия и е по-могъщ от него, който е тласкан само от удоволствията. Защото незнаещият не е тласкан само отвъншните причини по множество начини и никога не постига истински мир на душата, но той живее и в непознаване на себе си, на бога и на нещата и щом престане неговото страдание, престава и неговото съществуване; докато напротив мъдрият, като такъв, едва ли чувства някаква възбуда в своя дух, но никога не престава да живее в необходимото познание на себе си, на бога и на нещата и постоянно се наслаждава от истинския мир на душата.
към текста >>

14. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Казвам; когато, доколкото е възможно, то е познато, чувствано, вкусвано в душата; защото недостатъкът се крие изцяло в нас, а не в него.
"Съвършеното е едно същество, което обхваща и включва в себе си и в своята същност всички същества, и без което и вън от което не съществува никакво истинско същество и в което всички неща имат своята същност; защото то е същността на всички неща и в себе си е непроменимо и неподвижно и променя и движи всички други неща. Обаче деленото и несъвършеното е това, което е произлязло от това съвършено или произлиза от него както един блясък или едно отражение, които се разливат от слънцето или от светлина и изглежда нещо, това или онова. А това се нарича създание и от всички тези делени части никое не е съвършено. Следователно и съвършеното никога не е нещо частично..... Когато дойде съвършеното, ние пренебрегваме отделното, частичното. Но кога идва то? Казвам; когато, доколкото е възможно, то е познато, чувствано, вкусвано в душата; защото недостатъкът се крие изцяло в нас, а не в него. Защото както слънцето осветява целия свят и е близо до едното както и до другото, но слепият не го вижда, така е и тук. Недъгът не трябва да се търси в слънцето, а в слепия.... Ако моето око трябва да вижда нещо, то трябва да бъде пречистено от всички други неща.... Но някой може да каже: Понеже то е непознаваемо и не разбираемо от всички създания, а душата е само едно създание, как може то тогава да бъде познато в душата? Отговор: Затова се казва, че създанието трябва да бъде познато като създание."
към текста >>

15. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Отношението между двете се ограничава в това, че същият обект, който произвежда своето въздействие при същите обстоятелства, предизвиква същия знак и че следователно различните знаци отговарят винаги на различните въздействия..... Когато ягодови плодове от определен вид образуват същевременно червен пигмент и захар, тогава в нашето усещане винаги ще се намерят заедно при ягоди от тази форма и червеният цвят и сладкият вкус." /виж Хелмхолц: фактите на възприятието, стр.12 и след./.
Херман Хелмхолц /1821 -1894 г./ е изразил много ясно тази мисъл. "Нашите усещания са само действия, които са произведени чрез външни причини в нашите органи и как се проявява едно такова действие, зависи напълно от вида на апарата, върху който се действува. Понеже качеството на нашето усещане ни съобщава нещо за особеността на външното въздействие, което го предизвиква, то може да бъде считано за един негов знак, но не като едно копие. Защото от образа се изисква да има някаква прилика с изобразения предмет, от една статуя се изисква да има подобие на формата, от една рисунка се изисква подобие на перспективната проекция в полето на зрението, от една картина също еднаквостта на цветовете. Обаче един знак не е нужно да има някакво подобие с това, за което то служи като знак. Отношението между двете се ограничава в това, че същият обект, който произвежда своето въздействие при същите обстоятелства, предизвиква същия знак и че следователно различните знаци отговарят винаги на различните въздействия..... Когато ягодови плодове от определен вид образуват същевременно червен пигмент и захар, тогава в нашето усещане винаги ще се намерят заедно при ягоди от тази форма и червеният цвят и сладкият вкус." /виж Хелмхолц: фактите на възприятието, стр.12 и след./. Аз описах подобно този начин на мислене в моята книга "Философия на свободата" /Берлин, Философско-антропософско издателство/ и в книгата "Загадки на философията", 1918 г. Нека следваме стъпка по стъпка хода на мислите, който е свойствен на този възглед. Вън в пространството се предполага един процес. Този процес упражнява едно действие върху моя сетивен орган; моята нервна система превежда полученото впечатление до моя мозък. Сега аз имам усещането на "червено".
към текста >>

16. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

За да потвърди това, Сократ пита един от своите приятели: „Струва ли ти се, че подобава на един философ да търси така наречените чувствени удоволствия, каквито доставят вкусното ядене или питие?
За да потвърди това, Сократ пита един от своите приятели: „Струва ли ти се, че подобава на един философ да търси така наречените чувствени удоволствия, каквито доставят вкусното ядене или питие? Или удоволствието от половия нагон? Или другите грижи, отнасящи се само за тялото? Мислиш ли, че такъв човек ще им обърне особено голямо внимание? Например, да има хубави дрехи, обуща и други украшения по тялото? Мислиш ли, че той ги зачита или презира в по-висока степен, отколкото изисква външната нужда?
към текста >>

17. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Обаче той, достойният, вкусва за известно време, определено чрез мистично символичното число седем, спокойствието на постепенното посвещение.
Първоначално мистът се колебае между Духа и сетивното. Той не може още да обхване измеренията на Духа; обаче сетивното е изгубило вече предишната си стойност. Едно корабокрушение причинява смъртта на всичките му приятели; само той се спасява при нимфата Калипсо, която го приема и се грижи за него седем години. Най-после, по заповед на Зевс, тя го освобождава да се завърне в отечеството си. Мистът е стигнал до една степен, при която всички останали освен достойният, самият Одисей, пропадат. Обаче той, достойният, вкусва за известно време, определено чрез мистично символичното число седем, спокойствието на постепенното посвещение.
към текста >>

Тя вкусва от плода на долния свят: човешката душа се насища с преходното; заради него тя не може да обитава постоянно във висините на Божествено то.
Не е трудно да се вникне в смисъла на мита за Деметра-Персефона. Това, което пребивава последователно ту в долния, ту в горния свят, е душата. С това е символизирана вечността на душата и нейното преобразяване чрез раждането и смъртта. Душата произхожда от Безсмъртието, Деметра. Обаче тя е съблазнена от преходното и определена да участвува в неговата съдба. Тя вкусва от плода на долния свят: човешката душа се насища с преходното; заради него тя не може да обитава постоянно във висините на Божествено то. Тя постоянно трябва да се връща в страната на преходното. Деметра е представителка на онази същност, от която е произлязло човешкото съзнание; но тук трябва така да разбираме това съзнание, както то е могло да се роди от духовните сили на Земята. Деметра е най-първичната Земна същност, а надаряването на Земята със семенните сили на полските плодове от страна на Деметра, само загатва за една още по-дълбока страна на нейното същество. Това същество иска да подари на човека безсмъртие. Деметра скрива през нощта своя възпитаник в огъня.
към текста >>

18. ЕВАНГЕЛИЯТА GA_8 Християнството като мистичен факт

И рече Исус: Занапред никой да не вкуси плод от тебе во веки!
Какво обаче е отношението между някои факти, които изглеждат исторически и самите притчи, показва разказът за проклятието над смоковицата. В Евангелието на Марко (11, 11 и следв.) четем: „И влезе Исус в Йерусалим и в храма, като разгледа всичко и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с учениците си. А на другия ден, когато излязоха от Витания, той огладня, и като видя отдалече една смоковница, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо на нея, и като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. И рече Исус: Занапред никой да не вкуси плод от тебе во веки! " На същото място Лука разказва една притча (13, 6 и следв.): „А той им каза тази притча: Някой си имаше смоковница, насадена в лозето си. И дойде той и потърси плод, но не намери. Тогава каза на градинаря: Ето три години наред идвам всяка година да търся плод на тази смоковница и не намерих никакъв. Изкорени я. Защо да заема мястото?
към текста >>

От сега нататък от плодовете на Мистериите трябваше да вкусят нещо и онези, които все още не можеха да участвуват в посвещението.
От сега нататък от плодовете на Мистериите трябваше да вкусят нещо и онези, които все още не можеха да участвуват в посвещението. Царството Божие не трябваше да зависи ни най-малко от „външните церемонии", не, „то не е тук или там, то е вътре във вас". За него беше по-малко важно колко далече е стигнал този или онзи в царството на Духа; за него беше важно всички да имат убеждението, че то съществува. „Не се радвайте, че ви се подчиняват духовете; но радвайте се, че вашите имена са записани на небесата." Това значи: Имайте доверие в божествения свят и ще дойде времето, когато ще го намерите.
към текста >>

19. ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА GA_9 Теософия

Първо, това са самите предмети, чието съществувание ни се открива постоянно чрез нашите сетива, които усещаме, миришем, вкусваме, чуваме и виждаме.
От тази мисъл на Гьоте, вниманието ни се насочва към три неща. Първо, това са самите предмети, чието съществувание ни се открива постоянно чрез нашите сетива, които усещаме, миришем, вкусваме, чуваме и виждаме. Второ, това са впечатленията, които те предизвикват у нас и които ги характеризират като нещо, което се отвращаваме; като нещо, което намираме за приятно или неприятно, за полезно или вредно. И трето, това са познанията, които придобиваме като, така да се каже "божествени" същества, за естеството на тези предмети; това са тайните на битието и на действието на тези предмети, които ни се откриват.
към текста >>

20. 3 ДУХОВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_9 Теософия

Душевният живот започва едва тогава, когато вътре в едно такова молекулярно движение се появи усещането: вкусвам нещо сладко, изпитвам удоволствие.
Така той принадлежи на един висш порядък, по-висш от този, на който принадлежи чрез своето тяло. Този порядък е духовният. Това е областта на духа. Колкото по-различен е телесният живот от душевния, толкова по-различен е душевният живот от духовния. Докато просто се говори за частици въглерод, азот, водород, кислород които се движат в тялото, душата още не се появява. Душевният живот започва едва тогава, когато вътре в едно такова молекулярно движение се появи усещането: вкусвам нещо сладко, изпитвам удоволствие. Ние съвсем не се издигаме до духа, докато разглеждаме само душевните изживявания, произтичащи от външния свят или от живота на тялото. Душевното е основата на духовното така, както телесното е основа на душевното.
към текста >>

21. ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА GA_9 Теософия

И вкуса към поезията".
И вкуса към поезията".
към текста >>

22. 3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ GA_9 Теософия

Те могат да бъдат сравнени с "духовен вкус" и т.н.
На всеки цвят, на всяко светлинно явление, отговаря един духовен звук, и на всяка хармония на цветовете една звукова хармония, една мелодия и пр. Защото от само себе си се разбира, че там, където царуват звуците, възприятията на "духовното око" ни най-малко не престават. Звукът само се прибавя към светлината. Следователно, винаги, когато става дума за "първообрази" трябва да имаме предвид и "празвуците". Към възприятията, за които говорихме, се прибавят и други. Те могат да бъдат сравнени с "духовен вкус" и т.н. Аз няма да навлизам по-дълбоко в тези процеси; важно е да си изградим представа за "светът на духовете" с помощта на възприятия, избрани измежду другите.
към текста >>

23. 12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Обаче възможността да ги задоволи ще липсва, просто защото сетивния орган на вкуса е изчезнал.
По време на човешкия физически живот, тези астрални форми не могат да бъдат възприемани отчетливо, защото физическия живот просто ги заглушава. Например силното желание, насочено към даден предмет поражда едно отражение, освен формите, които са самото желание предизвикани в астралния свят. Ако обаче желанието бъде задоволено чрез постигането на този предмет, или ако е налице поне възможността за такова задоволяване, отражението ще бъде твърде неясно. То ще се прояви в пълния размер едва след смъртта на човека, когато душата в съответствие със своята природа продължава да изгаря в това желание, но без да може да го задоволи, понеже липсват както предмета, така и физическите сетива. Човекът, отдаден предимно на сетивните изживявания, ще изпитва например гастрономически удоволствия. Обаче възможността да ги задоволи ще липсва, просто защото сетивния орган на вкуса е изчезнал. Като последица идва това, че желанието поражда един особено активен астрален образ, който измъчва душата. Тази опитност чрез астралните образи на низшите желания след смъртта наричаме "изживявания в царството на душите". Те изчезват, когато душата се пречисти от всички желания, характерни за физическия свят. Едва тогава душата се издига в една по-висша област, която наричаме "духовен свят". Дори и съвсем слабо проявени по време на физическия живот, тези астрални образи все пак съществуват и съпровождат човека, подобно опашките на една комета.
към текста >>

24. ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА GA_11 Из Хрониката Акаша

За същества, които са надарени с едно сънищно образно съзнание, или за такива, които са надарени със съзнателно образно съзнание, тези творения на третото елементарно царство биха могли да бъдат възприемани като нахлуваща светлина, цветни снежинки, мирис, вкус, като всякакъв вид звуци и шумове.
Това са сянкообразни образи или схеми подобни на представите на сънищното образно съзнание. Те образуват второто елементарно царство. Най-после в началото на физическата степен от Духовете на сумрака се отделят неопределени образни същества. Те също нямат самостоятелност, но могат да проявят сили, които са подобни на човешките страсти и афекти. Тези несамостоятелни профучаващи свистящи афекти образуват третото елементарно царство. За същества, които са надарени с едно сънищно образно съзнание, или за такива, които са надарени със съзнателно образно съзнание, тези творения на третото елементарно царство биха могли да бъдат възприемани като нахлуваща светлина, цветни снежинки, мирис, вкус, като всякакъв вид звуци и шумове. Обаче всички такива възприятия трябва да си ги представим като нещо призрачно.
към текста >>

25. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Удоволствието от едно вкусно ядене може да се получи, само ако са налице физическите органи, необходими за приемането на храната: Небце, език и т.н.
Но от самата духовна същност на Аза, такива желания не могат да възникнат. Макар и да е от духовно естество, докато живее в тялото, Азът трябва да има сетивни наслади, защото в сетивната област се проявява Духът, а Азът не се радва на нищо друго освен на Духа, когато в сетивния свят той се отдава на това, чрез което просветва светлината на Духа. И той продължава да се радва на тази светлина, дори когато сетивата престават да са средството, чрез което проникват лъчите на Духа. Обаче в духовния свят не могат да се изпълнят такива желания, в които Духът е липсвал още долу, в сетивния свят преди смъртта. Настъпването на смъртта отхвърля всяка възможност за задоволяването на тези желания. Удоволствието от едно вкусно ядене може да се получи, само ако са налице физическите органи, необходими за приемането на храната: Небце, език и т.н. След като при смъртта човек отхвърли физическото си тяло, той вече не разполага с тези органи. И ако Азът все още изпитва потребност от такова удоволствие, тази потребност ще остане незадоволена. Доколкото тази наслада отговаря на Аза, тя продължава, докато съществуват физическите органи. Доколкото обаче тя е продукт на Аза, без да служи на Духа, след смъртта тази наслада остава като желание, което напразно жадува да бъде задоволено. Бихме могли да разберем какво се разиграва в човека, ако си представим как някой страда от изгаряща жажда и се намира в местност, където не се намира никаква вода.
към текста >>

26. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Цялата вътрешност на Сатурн е наситена с преливащи се вкусови усещания.
След тези събития следва един нов период от развитието на Сатурн. Към светлинните явления се прибавя и нещо друго. Когато говорим за това, на което се натъква свръхсетивното изследване, мнозина ще го сметнат за налудничава приумица. Но то е вярно. Цялата вътрешност на Сатурн е наситена с преливащи се вкусови усещания. Сладко, горчиво, кисело и т.н. са навсякъде във вътрешността на Сатурн; а навън, в небесното пространство, всичко това се възприема като звуци, като един вид музика.
към текста >>

Това са „Синовете на здрача" или „Синовете на Живота" (В езотеричното християнство: „Ангелои", „Ангели".) Те влизат във взаимодействие с наличните в Сатурн подвижни и всепроникващи вкусови сили.
Всред тези процеси отново определени Същества стигат до възможността да разгърнат своята дейност на Сатурн. Това са „Синовете на здрача" или „Синовете на Живота" (В езотеричното християнство: „Ангелои", „Ангели".) Те влизат във взаимодействие с наличните в Сатурн подвижни и всепроникващи вкусови сили. Благодарение на това, тяхното етерно или жизнено тяло започва една дейност, която можем да определим като един вид „обмяна на веществата". В дълбините на Сатурн те внасят живот. Така в Сатурн започват процесите на хранене и отделяне. Не че те пряко предизвикват тези процеси, но благодарение на това, което те вършат, тези процеси възникват по косвен път. Този вътрешен живот позволява и на други Същества да се присъединят към развитието на Сатурн.
към текста >>

Вече казахме: Сатурновото развитие се проявява като топлина, после се прибавят светлинни явления, и след тях вкусовите и звуковите явления.
Ако обобщим казаното дотук, става ясно, че започвайки от средната епоха на Сатурновото развитие, степените на това развитие можаха да бъдат онагледени чрез сравняването на техните действия със сетивните усещания, характерни за съвременния свят. Вече казахме: Сатурновото развитие се проявява като топлина, после се прибавят светлинни явления, и след тях вкусовите и звуковите явления. Накрая настъпва нещо, което в дълбините на Сатурн се проявява като мирисни усещания, а навън като механично действуващ човешки Аз. Но как се отнасят тези прояви на Сатурн към епохата преди топлинното състояние? Тези отношения не могат да се сравнят с нещо, което е достъпно за външните възприятия. Топлинното състояние се предхожда от такова, което днес човек може да изживее само вътре в себе си. Когато човек се отдава на представи, изградени в самата му душа и без намесата на външни впечатления, той се добира до нещо, което е недосегаемо за физическите сетива, а е достъпно само за висшето виждане.
към текста >>

Сега свръхсетивното съзнание констатира как в човешкото същество настъпват такива промени, които могат да бъдат сравнени с вкусови възприятия, макар че навън те се проявяват като звуци.
Всичко описано тук за средата на Слънчевото развитие трае определено време. После отново настъпва почивен период. След него развитието продължава по същия начин до настъпването на един момент, когато зрелостта на човешкото етерно тяло вече позволява една съвместна работа от страна на „Синовете на Живота" (Ангели) и „Духовете на Хармонията" (Херувими). Сега свръхсетивното съзнание констатира как в човешкото същество настъпват такива промени, които могат да бъдат сравнени с вкусови възприятия, макар че навън те се проявяват като звуци. Нещо подобно трябваше да посочим и за Сатурновото развитие. Само че тук на Слънцето всичко става дълбоко навътре в човешкото същество, чийто живот сега е много по-самостоятелен.
към текста >>

Стигне ли се до вътрешното възприемане на една приятна миризма или вкус и т.н.
Както и в предишните подобни случаи, дейностите на човешкото същество продължават. После нещата се променят така, че „Духовете на Мъдростта" отново влизат в действие. Благодарение на тях човешкото същество започва да усеща първите следи на симпатия и антипатия спрямо заобикалящата го среда. В случая нямаме едно действително усещане, а само предшественик на това усещане. Защото вътрешната жизнена дейност, която бихме могли да сравним с обонятелно възприятие, навън се проявява като един примитивен говор. Стигне ли се до вътрешното възприемане на една приятна миризма или вкус и т.н. в същото време навън човешкото същество се проявява като един звук. Същото става и при вътрешните неприятни усещания. Така чрез всички гореописани процеси се постига и същинският смисъл на Слънчевото развитие за човешкото същество. То се добира до една по-висока степен на съзнание спрямо Сатурновото съзнание.
към текста >>

Вкусови представи човек имаше само през първата четвърт от своя земен живот.
Вкусови представи човек имаше само през първата четвърт от своя земен живот. Но дори и тогава те се явяваха на душата като спомени от изживяванията по време на безплътното състояние. Докато човек разполагаше с тези спомени, продължаваше и втвърдяването на неговото тяло чрез приемането на външните субстанции. През втората четвърт от земния живот растежът все още продължаваше, макар че самата форма беше завършена. През тази епоха човек можеше да възприема и други живи Същества покрай себе си благодарение на техните топлинни, светлинни и звукови действия. Защото той все още не беше способен да си представя твърдия елемент.
към текста >>

През първата четвърт от своя живот той получаваше описаните вкусови усещания само чрез водния елемент.
Но дори и тогава те се явяваха на душата като спомени от изживяванията по време на безплътното състояние. Докато човек разполагаше с тези спомени, продължаваше и втвърдяването на неговото тяло чрез приемането на външните субстанции. През втората четвърт от земния живот растежът все още продължаваше, макар че самата форма беше завършена. През тази епоха човек можеше да възприема и други живи Същества покрай себе си благодарение на техните топлинни, светлинни и звукови действия. Защото той все още не беше способен да си представя твърдия елемент. През първата четвърт от своя живот той получаваше описаните вкусови усещания само чрез водния елемент.
към текста >>

27. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Желаеше да вкусиш
Желаеше да вкусиш
към текста >>

28. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

проникнат с повече финес и вкус.
проникнат с повече финес и вкус.
към текста >>

29. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

на земния развой да вкусят смисъла.
на земния развой да вкусят смисъла.
към текста >>

30. ВТОРА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Възможно е някой да притежава развита вкусова фантазия и само при обикновената представа за чаша лимонада, да получи усещането, че действително поглъща напитката.
Трябва да е напълно ясно: в тази област не могат да се правят точни разлики между фантазии и илюзии от една страна и истинските наблюдения извън тялото от друга иначе, освен както това става в областта на външните сетивни възприятия. Възможно е някой да притежава развита вкусова фантазия и само при обикновената представа за чаша лимонада, да получи усещането, че действително поглъща напитката. Обаче разликата между едното и другото се налага от самите дадености на реалния свят. Същото важи и за изживяванията, които човек има вън от тялото. За да стигнем до напълно достоверни представи в тази област, необходимо е следното: да се вживеем в нея по нормален и здрав начин, да развием истинска наблюдателна способност относно всички аспекти на изживяването и да сме в състояние да ги коригираме и допълваме.
към текста >>

31. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата.
Той би следвал винаги само своето собствено удоволствие, ако държавата не би регулирала съвместния живот чрез разумни закони. Свободният човек върши от собствена подбуда това, което държавата трябва да изисква от егоистичния човек. В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони. "Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/. "Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост". Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата. Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален обществен ред, освобождаващ човека във всяко направление. Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
към текста >>

Тогава той ще покаже своя вкус не чрез избора от явленията, а ще ни учуди също и чрез едно правилно изложение на свойствата".
Ето защо духове от вашия род рядко знаят, колко далече са проникнали и колко малко имат те причина да заемат от философията, която може само да учи от тях". За светогледа на Гьоте и този на Шилер истината не съществува само сред науката, но също и сред изкуството. Мнението на Гьоте е това: "Мисля, че науката би могло да се нарече познанието на общото, отвлеченото знание; напротив изкуството би било науката приложена на дело; науката би била разум, а изкуството нейният механизъм, поради което то би могло да бъде наречено също практическа наука. И така в крайна сметка науката би била теоремата, изкуството проблемата". Гьоте описва взаимодействието на научното познание и на художественото оформяне на познанието: "Явно е, че един човек на изкуството трябва да стане достатъчно велик и решителен, който наред със своя талант е още и един обучен ботаник, който коренно познава влиянието на различните части върху виреенето и растежа на растението, неговото определение и взаимните действия, когато разбира последователното развитие на листата, цветовете, оплождането, плода и на новия зародиш и ги премисля. Тогава той ще покаже своя вкус не чрез избора от явленията, а ще ни учуди също и чрез едно правилно изложение на свойствата". Така и художественото творчество царува истината, защото според това схващане стилът на изкуството почива на "най-дълбоката основа на познанието, на същността на нещата, доколкото ни е позволено да го познаем във видими и осезаеми форми".
към текста >>

32. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е.
Следователно основанието подкрепя зрението. Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации. Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията. Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е. трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас. Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
към текста >>

Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, а от друга страна в първичните, неопределими по-нататък за мене и неотрицаеми факти: Аз чувствам болка, чувствам радост, вкусвам сладко, мириша ухание на роза, чувам оргелов тон, виждам червено и между също така не посредствено произтичащата от това сигурност: Следователно аз съм?
Ние никога не ще можем да разберем, как едното се ражда от другото". Наистина, при повърхностно разглежда не изглежда, какво чрез познанието на материалните процеси в мозъка на нас ни стават разбираеми определени процеси и заложби от духовно естество. Към тази категория аз причислявам паметта, течението и асоциацията на представите, последствията от упражнението, специфичните таланти и др. подобни. Обаче в най-малкото размишление ни учи, че това е една измама. Ние бихме били поучени само върху определени вътрешни условия на духовния живот, които имат еднакво значение с външните чрез сетивните впечатления, не обаче и върху възникването на духовния живот от тези условия. Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, а от друга страна в първичните, неопределими по-нататък за мене и неотрицаеми факти: Аз чувствам болка, чувствам радост, вкусвам сладко, мириша ухание на роза, чувам оргелов тон, виждам червено и между също така не посредствено произтичащата от това сигурност: Следователно аз съм? Абсолютно и завинаги е непонятно, защо за определен брой атоми на кислород, водород, азот, въглерод и т.н. не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат". За познанието не съществува никакъв мост от движението към усещането: Това е вероизповедание на Дю Боа Реймонд. От движението в материалния свят ние не можем да проникнем вътре в душевния свят на усещанията. Знаем, че чрез движещата се материя се ражда усещане; обаче ние не знаем, как това е възможно.
към текста >>

33. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

Тя е така много убедена от това, че живият, притежаващ самия себе си и вкусващ се Аз е неопровержимото предварително условие и единствено възможното отечество на доброто и на всички добрини, така много изпълнена от тихото пренебрегване на всяко привидно неживо съществуване, че ние намираме начинаещата религия постоянно заета в нейните образуващи митове начала заета с това, да преобрази природната действителност в духовна, напротив тя никога не е чувствувала нуждата да припише духовния живот на една сляпа действителност като неговата по-здрава основа".
Това е нашата собствена душа, цялостта на нашата духовна личност. Обаче понеже всички неща показват в тяхната вътрешност нещо общо, те трябва да притежават като общо нещо също и това, което съставлява тяхната най-вътрешна ядка. Ето защо ние трябва да си представяме вътрешността на нещата подобно на устройството на нашата собствена душа. А Първопричината на света, която царува като нещо общо във всички неща, не може да бъде мислена от нас по друг начин, освен като една обширна личност по образеца на нашата личност. "Копнежът на душата да схване като действителност най-висшето, което и е позволено да предчувства, не може да бъде задоволен от никоя друга форма на нейното съществуване освен от тази на личността или пък тази форма може да бъде поставена под въпрос. Тя е така много убедена от това, че живият, притежаващ самия себе си и вкусващ се Аз е неопровержимото предварително условие и единствено възможното отечество на доброто и на всички добрини, така много изпълнена от тихото пренебрегване на всяко привидно неживо съществуване, че ние намираме начинаещата религия постоянно заета в нейните образуващи митове начала заета с това, да преобрази природната действителност в духовна, напротив тя никога не е чувствувала нуждата да припише духовния живот на една сляпа действителност като неговата по-здрава основа". И Лотце облича своето собствено чувство по отношение нещата на природата в думите: "Аз не познавам мъртвите маси, за които вие говорите; за мене всеки живот и движение, а също покой и смърт е само една смътна преходна илюзия на неспиращото вътрешно тъкане". И щом природните процеси, както те се явяват на наблюдението, са само една такава смътна преходна илюзия, тогава също и тяхната най-дълбока същност не може да се търси в тази стояща пред наблюдението закономерност, а в "неспирното тъкане" на одушевяващата ги обща Личност, в техните намерения и цели. Ето защо Лотце си представя, че във всяко природно действие се изразява една морална цел поста вена от една личност, към която светът се стреми. Природните закони са външен израз на една всецаруваща етична закономерност на света. С това етично тълкуване на света се намира в пълно съзвучие онова, което Лотце изнася върху продължаването на живота на човешката душа след смъртта: "Ние нямаме на наше разположение никаква друга мисъл извън общото идеалистично убеждение: Ще продължава да живее всичко създадено, чиято трайност принадлежи на смисъла на света; ще загине всичко, което заема своето оправдано място само в една преходна фаза на течението на света.
към текста >>

34. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Те изблизаха с пламъка си цялото злато по тях, при това със светкавична бързина, като ме уверяваха през цялото време, че това злато било много по-вкус но от обикновеното.
„О", ядоса се Старицата, „възраст, възраст, само това ли ще чувам! Та толкова ли съм остаряла! Обикновена учтивост било! Аз си знам. Ти само се огледай наоколо, виж как изглеждат стените; пак се показаха старите камъни, които не бях ги виждала от сто години. Те изблизаха с пламъка си цялото злато по тях, при това със светкавична бързина, като ме уверяваха през цялото време, че това злато било много по-вкус но от обикновеното. Тогава те още повече се разлудуваха и за кратко време станаха още по-големи и по-блестящи. И отново започнаха да се шегуват и да ме ласкаят, наричаха ме царица, разтърсваха се кръшно, при което от тях се изсипаха цял куп жълтици. Можеш да ги видиш там под пейката. Но какво нещастие се случи тогава! Доброто ни куче, нашият мопс, излапа набързо няколко от тях и виж го сега лежи мъртъв до огнището.
към текста >>

35. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

7. Вкусово сетиво
7. Вкусово сетиво
към текста >>

36. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Всичко това остава скрито за обикновеното съзнание и не би било възприемаемо за него освен ако бихме искали не само да виждаме с очите, да чуваме с ушите и да вкусваме с вкусовите органи, но освен това и ако дишането вдишване и издишване би станало едно възприятие, чрез което целият наш организъм би чувствал как въздухът прониква в него и след това го напуска.
Така чувстваме ние астралния Космос. Там ние намираме под формата на същества и в неговата духовна природа това, което възприемаме в сетивния свят под една външна форма. Същевременно имаме виждането на това, което е вътрешночовешкият организъм в неговата съвкупност, а също и всеки орган поотделно: Белите дробове, сърцето, черния дроб и т.н. Защото всички форми и самия живот на човешкия организъм не са дело на физическия Космос, а това на духовни същества слънчеви, лунни, животински, растителни, които одушевяват и пропиват с дух физическото и етерното и чиято дейност произвежда живота и формите на човешкия организъм. Ние разбираме, как този организъм приема форма и живот само тогава, когато се издигаме до Инспирацията. Всичко това остава скрито за обикновеното съзнание и не би било възприемаемо за него освен ако бихме искали не само да виждаме с очите, да чуваме с ушите и да вкусваме с вкусовите органи, но освен това и ако дишането вдишване и издишване би станало едно възприятие, чрез което целият наш организъм би чувствал как въздухът прониква в него и след това го напуска.
към текста >>

37. 8. Дейности в човешкия организъм. Daibetes mellitus GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Тя отговаря на вкуса на сладкото, който има своето съществуване в азовия организъм.
Но превръщането на скорбялата в захар става през целия храносмилателен процес. Едно превръщане на скорбялата става също чрез стомашния сок, ако това превръщане не е станало чрез птиалина. Когато превръщането на скорбялата става чрез птиалина, процесът стои на границата на това, което в човека става в онази област, която в глава 2 бе наречена азов организъм. В областта на този организъм става първото превръщане на приетото от вън. Гроздовата захар е едно вещество, което може да действува в областта на азовия организъм. Тя отговаря на вкуса на сладкото, който има своето съществуване в азовия организъм. Когато от скорбялното брашно се ражда чрез стомашния сок захар, това означава, че азовият организъм прониква в областта на храносмилателната система. Тогава за съзнанието не съществува вкусът на сладко; обаче това, което става в съзнанието в областта на азовия организъм когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност. В несъзнателните за нас области, в смисъла на казаното във глава 2, имаме първо работа с астралното тяло. Астралното тяло е в действие там, където в стомаха скорбялата е превърната в захар.
към текста >>

Тогава за съзнанието не съществува вкусът на сладко; обаче това, което става в съзнанието в областта на азовия организъм когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност.
Когато превръщането на скорбялата става чрез птиалина, процесът стои на границата на това, което в човека става в онази област, която в глава 2 бе наречена азов организъм. В областта на този организъм става първото превръщане на приетото от вън. Гроздовата захар е едно вещество, което може да действува в областта на азовия организъм. Тя отговаря на вкуса на сладкото, който има своето съществуване в азовия организъм. Когато от скорбялното брашно се ражда чрез стомашния сок захар, това означава, че азовият организъм прониква в областта на храносмилателната система. Тогава за съзнанието не съществува вкусът на сладко; обаче това, което става в съзнанието в областта на азовия организъм когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност. В несъзнателните за нас области, в смисъла на казаното във глава 2, имаме първо работа с астралното тяло. Астралното тяло е в действие там, където в стомаха скорбялата е превърната в захар.
към текста >>

Там тя предизвиква вкуса на сладкото.
Там, където има захар, там е и азовият организъм; там, където се ражда захар в човешкия организъм, там се появява азовият организъм, за да ориентира подчовешката (вегететивната, животинската) телесност към човешкото. Но захарта се явява като продукт на отделяне то при diabetes mellitus. В този случай имаме работа с едно действие на азовия организъм в човешкия организъм в една такава форма, че този азов организъм действува разрушаващо. Ако насочим поглед върху всяка друга област на действието на азовия организъм, констатираме, че той се потопява в астралния организъм. Захарта, консумирана непосредствено, се намира в азовия организъм. Там тя предизвиква вкуса на сладкото. Скорбялата консумирана и превърната чрез птиалина или стомашния сок в захар показва, че в устната кухина или в стомаха астралното тяло действува съвместно с азовия организъм и заглушава този последния. Обаче захар съществува също и в кръвта. Когато съдържащата захар кръв циркулира из цялото тяло, тя носи през това тяло азовия организъм. Обаче навсякъде този азов организъм е подържан в равновесие чрез действието на човешкия организъм. В глава 2 бе показано, как освен азовия организъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло.
към текста >>

38. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

– Нима не знаете, че цветовете на акацията могат да се пекат като бъза и са много по-вкусни, тъй като ароматът им е много по-фин?
“ И мигновено се метна на едно от дърветата и набра голямо количество от тях. След което разпъна голямата си червена носна кърпа, подсмръкна страстно, внимателно уви плячката и сложи „вързопа“ под мишница. После каза: „Блазе ви, че имате толкова много акации.“ Баща ми се учуди и отвърна: „Та за какво биха могли да ни послужат? “ „Какво-о-о? – възкликна свещеникът. – Нима не знаете, че цветовете на акацията могат да се пекат като бъза и са много по-вкусни, тъй като ароматът им е много по-фин? “ Оттогава често при случай на семейната трапеза имахме печени акациеви цветове.
към текста >>

Често можех да изпитам вътрешно удовлетворение от това, час и половина да събирам вкусна добавка към семейната вечеря, която иначе за всеки от нас се състоеше от филия хляб с масло или комат хляб със сирене.
От хълмовете особено много обичах един, който можеше да бъде изкачен за три-четвърти час. На върха му се издигаше един параклис, в който имаше портрет на Св. Розалия. Този параклис представляваше крайната точка на една разходка, която отначало правех с родителите, брат ми и сестра ми, а по-късно с удоволствие и сам. Тези разходки ми доставяха особена радост и с това, че през съответните сезони от тях човек можеше да се върне богато надарен с природни дарове. Защото в горите се намираха къпини, малини и ягоди. Често можех да изпитам вътрешно удовлетворение от това, час и половина да събирам вкусна добавка към семейната вечеря, която иначе за всеки от нас се състоеше от филия хляб с масло или комат хляб със сирене.
към текста >>

След това на обяд семейството ми можеше да се наслади на притежаващата отличен вкус искряща вода.
Пътят дотам минаваше покрай ж.п. линията и отчасти през красиви гори. Когато нямаше училище, всеки ден ходех дотам много рано сутрин, натоварен с глинен съд за вода. Той побираше около три-четири литра. Можех да го напълня от извора безплатно. След това на обяд семейството ми можеше да се наслади на притежаващата отличен вкус искряща вода.
към текста >>

39. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Докато водата кипваше, за да свари яйцата за нас, той каза с патос: „Ще бъде много вкусно.“ Ще стане отново дума за него в един по-късен етап от живота ми.
„Алхимикът“ и още много други произведения, които се характеризираха с красота и дълбочина на мисълта. Той умееше да разглежда най-дребните неща в живота от гледна точка на важното. Спомням си как веднъж го видях в уютната му стаичка, намираща се в една странична улица във Виена, когато го посетихме заедно с други приятели. Той тъкмо щеше да си приготвя яденето: две рохки яйца с бързовар и хляб. Докато водата кипваше, за да свари яйцата за нас, той каза с патос: „Ще бъде много вкусно.“ Ще стане отново дума за него в един по-късен етап от живота ми.
към текста >>

40. XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот GA_28 Моят жизнен път

Задачата на това общество беше да поставя драми, които поради своята специфика излизаха извън рамките на общоприетия вкус и първоначално не бяха поставяни от театрите.
Задачата на това общество беше да поставя драми, които поради своята специфика излизаха извън рамките на общоприетия вкус и първоначално не бяха поставяни от театрите. За управата не беше лека задачата да се справи с толкова многото драматични опити на „непризнатите“.
към текста >>

Тази символизация привличаше по това време много вкусове, отблъснати от предшестващия натурализъм.
Първата драма, която поставихме по този начин, беше „Неканената“ от Морис Метерлинк в превод на Ото Ерих Хартлебен. По това време Метерлинк беше смятан от естетите за драматурга, който представя на сцената пред обхванатата от предчувствие душа на зрителя невидимото, намиращо се между по-суровите събития в живота. Това, което в драмата обикновено наричат „фабула“, а също и диалозите Метерлинк използва така, че всичко това да произведе върху податливите на възприятие зрители ефекта на символите. Тази символизация привличаше по това време много вкусове, отблъснати от предшестващия натурализъм. Всички, които търсеха „духа“, но не харесваха изразните форми, в които непосредствено се разкрива някакъв „духовен свят“, намираха удовлетворение в символизма, който не използваше език, изразяващ се по натуралистичен начин, но и към духовното имаше отношение само дотолкова, доколкото можеше да се проявява в неопределени сливащи се мистически предчувствия. Колкото по-малко „ясно“ можеше да се каже какво стои зад загатнатия символ, толкова по-възхитени от него бяха някои хора.
към текста >>

41. XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г. GA_28 Моят жизнен път

Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания.
Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа. И така, от началото на новото столетие, т.е. през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството. Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания. Тя разбираше как тези преживявания се вливат във всичко, което след това дава подвижност на антропософските идеи. Защото впечатленията от изкуството, които душата ми възприемаше, проникваха в това, което се стремях да направя действено в своите лекции.
към текста >>

42. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство.
И доколкото става дума за физическо тяло при подрастващия човек, трябва внимателно да се погледне на това, което здравите копнежи, желания и радости изискват. Радостта и желанието са силите, които тласкат физическите форми на органите към правилно развитие. По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда. Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство. Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи. Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов. В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите органи.
към текста >>

43. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Той има своя сетивен свят: света на възприятията, света на звука, на вкуса, на обонянието и т.н.
Така ние виждаме в човека едно същество, което има своя сетивен свят в средата между два полюса. Той има своя сетивен свят: света на възприятията, света на звука, на вкуса, на обонянието и т.н. Всички тези светове стоят между това, как той възприема самия себе си, как си дава отношения в различните посоки на пространството в сетивото на равновесието, как се чувствува намиращ се в своето тяло, и между сетивото на звука, разбирането на понятието и представата за аза от друга страна. Както сега вътрешният живот се отнася с вътрешна необходимост за намиращите се помежду сетива, така за животното вътрешният живот се отнася за целия организъм на тялото изграждащо го с необходимост. Ако при човека си представите двете страни принадлежащи една на друга, без между тях да се намира един Аз, вие ще имате съществуващото действие на духовността върху тялото, без между им да застане неговата душа. При човека ние имаме това, което можем да наречем: От страната на физическото и духовното той е една изява в пространство в жест и т.н., която остава отворено за действието към едната и към другата страна. Ние трябва да се съгласим , че чрез това се създава така да се каже основата за цялото разбиране на човека и на човешкия духовен живот въобще, доколкото той се проявява в духовната история.
към текста >>

44. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това изразява и самата поговорка: "За вкусовете не може да се спори." Това показва, че много неща са свързани с нашата личност и зависят от това, как ние се поставяме субективно към нещата.
Какъв е животът на усещанията и на чувствата на човека в обикновения живот? Днес е станало вече нещо твърде тривиално да се употребява навсякъде изразът "егоистично" и да се казва, че в обикновения нормален живот хората са егоистични. Аз не бих искал да се изразя така, а по-скоро да кажа: В нормалния обикновен живот хората са на първо време тясно свързани с човешката личност, така например когато нещо ни радва, именно по отношение на нещата, които ни радват, нещата на най-висшите духовни творения, нещата на изкуството и красотата. Това изразява и самата поговорка: "За вкусовете не може да се спори." Това показва, че много неща са свързани с нашата личност и зависят от това, как ние се поставяме субективно към нещата. Проверете, как всичко, което може да ви радва, е свързано с това, какво е било вашето възпитание, на какво място в света и в коя професия е била поставена вашата личност и т.н., за да видите, колко тясно са свързани усещанията и чувствата с нашата личност. Обаче когато човек прави такива упражнения на душата, каквито са горепосочените, той забелязва, че усещанията и чувствата стават напълно безлични. Това е едно мощно и велико изживяване, когато настъпва момента, в който нашият живот на усещанията и чувствата става някакси безличен. Този момент идва, той сигурно настъпва, когато в течение на своя духовен път човекът е подбуден от онези, които поемат неговото духовно ръководство, а именно остави да действуват върху неговата душа следните неща. Сега аз искам да изброя някои неща, които, ако човек ги остави да действуват върху неговата душа в течение на седмици, на месеци, те действуват възпитателно върху целия наш живот на усещанията и на чувствата.
към текста >>

Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя език.
Разликата трябва да се добие при самата действителност. Който пристъпва например със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа. Нека дойдат колкото искат Шопенхауерци: такъв човек веднага ще направи разлика между двете, кое е истина и кое само представа. Следователно човек може да се ориентира само при действителността и по действителността. Така той може да се ориентира и по отношение на духовния свят само чрез самата действителност. Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя език. На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада. Тук вече критерият започва да бъде действителен. Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят.
към текста >>

На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада.
Който пристъпва например със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа. Нека дойдат колкото искат Шопенхауерци: такъв човек веднага ще направи разлика между двете, кое е истина и кое само представа. Следователно човек може да се ориентира само при действителността и по действителността. Така той може да се ориентира и по отношение на духовния свят само чрез самата действителност. Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя език. На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада. Тук вече критерият започва да бъде действителен. Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят.
към текста >>

45. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм?
Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда. Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето. Обаче никой човек не би знаел, ако не би го познавал от други неща: това движение, което аз наблюдавам, отговаря в душата на изживяването: аз виждам червенокоси не би могъл да извлече това, а само би могъл да открие закони на движението и да си каже: така и така протича движението, това и това става в пространството, но не би могъл да намери връзката между тези мислени по образеца на астрономията движения и същинското изживяване: виждам червено, чувам оргелов тон, помирисвам розово ухание. Ако не би знаел от някъде другаде, откъде идват тези изживявания той никога не би могъл до заключи за тях от движението на атомите. Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм? Напълно и завинаги остава неразбираемо, защо на определен брой атоми на въглерода, на водорода, на кислорода и т.н. не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат? "
към текста >>

46. V. Йога в Изтока и Запада GA_92 Езотерична космология

Тогава дивакът избухнал в смях, казвайки: "Един човек трябва да е опитал човешка плът, преди да може да знае дали тя е добра на вкус.
Ние има чудесен пример за работата на низшия Аз в един анекдот, разказан от Дарвин. При едно от своите пътувания той разговарял с канибал и попитал, чрез преводач, дали той не чувства отвращение към яденето на човешка плът. Тогава дивакът избухнал в смях, казвайки: "Един човек трябва да е опитал човешка плът, преди да може да знае дали тя е добра на вкус. И въпреки всичко ти не знаеш нищо за това."
към текста >>

47. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. GA_93 Легендата за храма

Когато виждате, чувате, помирисвате или вкусвате природата, вие фактически я вдишвате.
Това е великата мисъл, лежаща в основата на тайните общества, че всеки напредък е резултат на инволюцията и еволюцията. Инволюцията е всмукване навътре, еволюцията е даване навън. Всички състояния на Вселената се редуват между тези два процеса. Когато виждате, чувате, помирисвате или вкусвате природата, вие фактически я вдишвате. Онова, което вие виждате, не минава покрай вас без да остави следа. Окото загива, предметът се унищожава, ала това, което сте видели, остава. Сега разбирате, че през определени времена е необходимо да има разбиране за тези неща. Ние се движим към една епоха, в която, както напоследък казах, разбирането ще достигне до същността на атома. Ще бъде осъзнато – също и от обикновения ум, – че атомът не е нищо друго освен замразено електричество.
към текста >>

48. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Там тираничната завист на Адонай престава; там, презирайки неговия гняв ние можахме да усетим вкуса на плода от дървото на познанието; там е домът на твоите бащи".
Не се страхувай! Аз съм те направил неуязвим; хвърли се в пламъците". Хирам се хвърлил в огнената пещ и там, където други бяха намерили своята смърт, той изпитал неописуема радост. Притеглен от една непреодолима сила той попитал: "Къде ме водиш? " "В центъра на Земята, в душата на света, в царството на великия Каин, където заедно с него царува свобода. Там тираничната завист на Адонай престава; там, презирайки неговия гняв ние можахме да усетим вкуса на плода от дървото на познанието; там е домът на твоите бащи". "Кой тогава съм аз и кой си ти? " "аз съм бащата на твоите бащи, аз съм синът на Ламех, аз съм Тубал-Каин".
към текста >>

49. V. Йога в Изтока и Запада. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Тогава дивакът избухнал в смях, казвайки: “Един човек трябва да е опитал човешка плът, преди да може да знае дали тя е добра на вкус.
Ние има чудесен пример за работата на низшия Аз в един анекдот, разказан от Дарвин. При едно от своите пътувания той разговарял с канибал и попитал, чрез преводач, дали той не чувства отвращение към яденето на човешка плът. Тогава дивакът избухнал в смях, казвайки: “Един човек трябва да е опитал човешка плът, преди да може да знае дали тя е добра на вкус. И въпреки всичко ти не знаеш нищо за това.”
към текста >>

50. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

На когото е повредено вкусовото сетиво, понякога се насочва към най-рафинираните духовни ястия.
Би трябвало да се запитаме: Как бих могъл бързо да изградя в себе си всевъзможните окултни сили? Или: Как мога да се омая, за да не идвам в контакт с действителността? Който пита така, е егоист и нищо по-различно от духовен консуматор. Ако човек иска само да се наслаждава на всичко, което му харесва духовно, се държи само малко по-рафинирано от някой друг, който започва деня с насладата от закуската. На когото е повредено вкусовото сетиво, понякога се насочва към най-рафинираните духовни ястия. Теософ в истинския смисъл е този, който прави усилие да разбере живота и да му служи, а теософски настроени родители са тези, които виждат задачата си в това, на всяка крачка да поощряват развитието на детето си. Не казвайте: Как да го правим в нашето време? Тук отново трябва да се осъзнае, че душата е вечното. Човекът е готов да вярва в един вечен живот, в който да пристъпи възможно веднага след смъртта си. Но който наистина е убеден, че душата е нещо вечно, за него времето от втората до осемдесетата година се различава само по това, че са изминали седемдесет и осем години, а какво е това насреща на вечността?
към текста >>

51. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Тогава си мисли, че на другия му е добре, понеже печеното прасе не му е вкусно.
Един от нашите теософи, който силно се интересува от духовната наука и е възприел определен теософски начин на живот, живее заедно с друг, който също се чувства привлечен от духовната наука, но още не може да се отърси от удоволствието да яде печено прасе, твърде много го обича. Когато го яде, получава угризения на съвестта, че още не може да се откаже от това удоволствие. Тогава си мисли, че на другия му е добре, понеже печеното прасе не му е вкусно. Нуждите на другия са се променили. Така може да се стигне толкова далеч, че тези, които не търсят повече обикновените удоволствия, да бъдат приемани като пример за доброто.
към текста >>

52. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието.
На нея се развиват и другите три сетива. При това останалите се специализират, което означава, че се разпределят върху отделни органи. Можете буквално да проследите как физическото тяло се отваря като орган за външния свят. При това симпатичната нервна система вече се е изградила на Старото Слънце. По време на живота върху Старата Луна развитието на другите органи също продължава постепенно, но нека да се ограничим до сетивата. На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието. Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека. Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано. Всяко преобразуване е усъвършенстване. Обонянието е най-несъвършеното. Вкусовото сетиво веднъж е коригирало своите грешки.
към текста >>

Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано.
Можете буквално да проследите как физическото тяло се отваря като орган за външния свят. При това симпатичната нервна система вече се е изградила на Старото Слънце. По време на живота върху Старата Луна развитието на другите органи също продължава постепенно, но нека да се ограничим до сетивата. На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието. Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека. Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано. Всяко преобразуване е усъвършенстване. Обонянието е най-несъвършеното. Вкусовото сетиво веднъж е коригирало своите грешки. Зрението вече два пъти, топлоусещането вече три пъти се е коригирало. Но най-съвършен е слухът, понеже има четири преобразувания зад себе си и на Земята е петото.
към текста >>

Вкусовото сетиво веднъж е коригирало своите грешки.
На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието. Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека. Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано. Всяко преобразуване е усъвършенстване. Обонянието е най-несъвършеното. Вкусовото сетиво веднъж е коригирало своите грешки. Зрението вече два пъти, топлоусещането вече три пъти се е коригирало. Но най-съвършен е слухът, понеже има четири преобразувания зад себе си и на Земята е петото.
към текста >>

Върху сетивото на вкуса има влияние етерното тяло на човека, върху зрението – астралното тяло, върху топлоусещането и осезанието – азовата организация.
С това към човешката природа се добавя нов член и той се включва в работата по преобразяването на сетивата. На Старата Луна работи и астралното тяло, а в земното развитие също и азът. Но с цялата тази съвкупност е свързано още нещо. Понеже обонянието е включено едва на Земята в редицата на сетивата, азът още няма влияние върху него. То още изцяло се намира в само физическо развитие. Върху сетивото на вкуса има влияние етерното тяло на човека, върху зрението – астралното тяло, върху топлоусещането и осезанието – азовата организация. А каквото се появява като първата наченка на манас в човека, като първото устройство към този висш духовен аз, има влияние върху слуха. Това, което принадлежи към висшата природа на човека, днес има влияние върху слуха. От всичко, което нисшите четири сетива са постигнали, вечната душа още нищо не е поела. Само това, което се изразява в думи, което човекът може да облече с думи – думата трябва първо да се помисли и вътрешно да се чуе, – принадлежи към вечната нетленна част на човека. Всички мисли, които могат да се изразят с думи, чувствата, които определено живеят в човека и биха могли да се изразят чрез думи, всички импулси, които човекът наистина може да опише, които не живеят като тъмни пориви в него, а са така ясни, че могат да се предадат с думи, всичко това принадлежи към вечната същност на човека.
към текста >>

53. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Когато човек наблюдава физическия план, възприема определени сетивни впечатления, багри и светлина, топлина и студ, мирис и вкус, докосване и натиск и слухови впечатления.
Но на онези, които искат да навлязат по-дълбоко в мисленето, да се занимаят още по-интензивно със своеобразната дълбочина на човешката душа, се препоръчват за изучаване книги, които са написани именно затова, за да насочат мисленето към строга дисциплина. Книгите, написани за тази цел, макар в тях да липсва думата антропософия, са моите две книги «Истина и наука» и «Философия на свободата». Такива книги са написани, за да изпълнят определена цел. Тези, които въз основа на енергичното обучение на логическото мислене искат да продължат да учат, ще направят добре да упражняват духа си с «душевно-духовната» гимнастика, която изискват тези книги. Това ще им даде основата, върху която е изградено розенкройцерското обучение. Когато човек наблюдава физическия план, възприема определени сетивни впечатления, багри и светлина, топлина и студ, мирис и вкус, докосване и натиск и слухови впечатления. С всичко това се свързват мисловна и разсъдъчна дейност. Разумът, мисленето още принадлежи към физическия план. Всичко това можете да възприемете на физическия план. Различни са възприятията на астралния план, те изглеждат съвсем по друг начин. И още по-различни са възприятията в девахана, да не говорим за по-висшите духовни области.
към текста >>

54. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Окултно отношение има между органа на вкуса и топаза, на обонянието и ясписа, на осезанието като топлоусещане към карнеола, продуктивната сила на мисловните представи и благородния гранат (карбункел).
В тази интуиция на Гьоте е залегнал резултатът на окултно познание. С това е във връзка и отношението между оникса и слуховия орган. Окултно отношение има между органа на вкуса и топаза, на обонянието и ясписа, на осезанието като топлоусещане към карнеола, продуктивната сила на мисловните представи и благородния гранат (карбункел). Той се употребява като символ за продуктивната мисловно-представна способност, която възниква в човека по същото време, както гранатът в природата.
към текста >>

55. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Или, където има миризми или вкусови сили, които се излъчват навън, както между пчелата и цветето, там се създава възможност да могат да се въплътят определени същества.
Такива по-интимни отношения на човека с животните намираме, когато погледнем назад към древните времена. В епохите на по-малко развитите култури хората имат такива отношения с животните, както например арабинът към своя кон, а не както един собственик на ездитни коне има към тях. Там виждаме онези душевни сили, които прескачат от царство на царство, както при овчаря и овцете. Или, където има миризми или вкусови сили, които се излъчват навън, както между пчелата и цветето, там се създава възможност да могат да се въплътят определени същества. Когато пчелата смуче от цветето, ясновидецът може да наблюдава как на ръба на цвета се образува малка аура. Това е действието на вкуса. Жилото на пчелата, забодено в цветето, е предизвикало известен вкус, пчелата усеща вкуса и излъчва една цъвтяща аура, която става храна за силфите. По същия начин и чувството, което се проявява между овчаря и овцете, е храна за саламандрите.
към текста >>

Това е действието на вкуса.
Такива по-интимни отношения на човека с животните намираме, когато погледнем назад към древните времена. В епохите на по-малко развитите култури хората имат такива отношения с животните, както например арабинът към своя кон, а не както един собственик на ездитни коне има към тях. Там виждаме онези душевни сили, които прескачат от царство на царство, както при овчаря и овцете. Или, където има миризми или вкусови сили, които се излъчват навън, както между пчелата и цветето, там се създава възможност да могат да се въплътят определени същества. Когато пчелата смуче от цветето, ясновидецът може да наблюдава как на ръба на цвета се образува малка аура. Това е действието на вкуса. Жилото на пчелата, забодено в цветето, е предизвикало известен вкус, пчелата усеща вкуса и излъчва една цъвтяща аура, която става храна за силфите. По същия начин и чувството, което се проявява между овчаря и овцете, е храна за саламандрите.
към текста >>

Жилото на пчелата, забодено в цветето, е предизвикало известен вкус, пчелата усеща вкуса и излъчва една цъвтяща аура, която става храна за силфите.
В епохите на по-малко развитите култури хората имат такива отношения с животните, както например арабинът към своя кон, а не както един собственик на ездитни коне има към тях. Там виждаме онези душевни сили, които прескачат от царство на царство, както при овчаря и овцете. Или, където има миризми или вкусови сили, които се излъчват навън, както между пчелата и цветето, там се създава възможност да могат да се въплътят определени същества. Когато пчелата смуче от цветето, ясновидецът може да наблюдава как на ръба на цвета се образува малка аура. Това е действието на вкуса. Жилото на пчелата, забодено в цветето, е предизвикало известен вкус, пчелата усеща вкуса и излъчва една цъвтяща аура, която става храна за силфите. По същия начин и чувството, което се проявява между овчаря и овцете, е храна за саламандрите.
към текста >>

56. Влияния от други светове върху Земята GA_98 Природни и духовни същества

С цветове, звуци, миризми, вкус, топлинни усещания, с всичко, което човекът възприема чрез сетивата си, в него се промъкват духовните влияния на тези сатурнови същества.
Тези същества също имат влияние върху Земята. Те се промъкват в нашата душа заедно със сетивните възприятия. С цветове, звуци, миризми, вкус, топлинни усещания, с всичко, което човекът възприема чрез сетивата си, в него се промъкват духовните влияния на тези сатурнови същества.
към текста >>

57. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

В пространството, където взаимодействат пчелата и цветето, се появява вкусово усещане, там се поема нектара на цветето и има вкусово въздействие.
И накрая откриваме същества, подобно на елементарните същества, където духовното влиза в контакт с физическото, когато животинският и растителният свят се докосват по такъв начин, че съществата, преди това самостоятелни и отделени едно от друго, се докосват, като например когато пчелата смучи нектара на цветето. В пространството, където взаимодействат пчелата и цветето, се появява вкусово усещане, там се поема нектара на цветето и има вкусово въздействие. Това въздействие е възприемаемо за духовния изследовател така, че той вижда как около цветната корона се появява аура. Тя е израз на вкусовия процес. И всичко това дава възможност тук да се манифестират същества, които наричаме силфи. Силфите имат особена задача в живота на пчелите, понеже се появяват не само, когато пчелата смуче, а също и в пчелния рояк. Там те посочват пътя, водачи са на пчелите.
към текста >>

Тя е израз на вкусовия процес.
И накрая откриваме същества, подобно на елементарните същества, където духовното влиза в контакт с физическото, когато животинският и растителният свят се докосват по такъв начин, че съществата, преди това самостоятелни и отделени едно от друго, се докосват, като например когато пчелата смучи нектара на цветето. В пространството, където взаимодействат пчелата и цветето, се появява вкусово усещане, там се поема нектара на цветето и има вкусово въздействие. Това въздействие е възприемаемо за духовния изследовател така, че той вижда как около цветната корона се появява аура. Тя е израз на вкусовия процес. И всичко това дава възможност тук да се манифестират същества, които наричаме силфи. Силфите имат особена задача в живота на пчелите, понеже се появяват не само, когато пчелата смуче, а също и в пчелния рояк. Там те посочват пътя, водачи са на пчелите.
към текста >>

58. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Любителят на вкусното ядене не може повече да удовлетворява своята страст към вкусната храна, понеже сега той няма език, отнет му е заедно с физическото тяло.
За да разберем живота на астралното тяло след неговото отделяне на етерното тяло, трябва да разгледаме условията на физическия свят. Във физическото тяло именно астралното тяло е тава, което се радва, страда удовлетворява своите мечти, влечения и желания, с помощта на физическото тяло. След смъртта, астралното тяло се лишава от този инструмент. Любителят на вкусното ядене не може повече да удовлетворява своята страст към вкусната храна, понеже сега той няма език, отнет му е заедно с физическото тяло. Но желанията, на човека остават, понеже е свързано с астралното тяло, и в това е причината за изгарящата жажда, която изпитва човека в Камалока. "Кама" означава "желание", "лока" означава "място", но в действителност това не е място, а е състояние.
към текста >>

59. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Той усеща предметите със своите сетива, намира и топли или студени, мирише ги, пробва ги на вкус.
То ви е известно като нещо свойствено ви от сутринта, когато се събуждате, до вечерта, когато заспивате. Трябва да изясним, в какво се състои това съзнание. То се състои в това, че човек насочва чувствата си към външния свят и възприема предметите, затова ние го наричаме предметно съзнание. Човекът гледа това, което го обкръжава и вижда със своите очи в пространството някакви предмети, които са очертани. Човек слуша с ушите и усеща, че в пространството има предмети, които звучат, разпространяват звук. Той усеща предметите със своите сетива, намира и топли или студени, мирише ги, пробва ги на вкус. И човекът мисли за всичко, което възприема със своите сетива. Той използва разума си за да разбере тези разнообразни предмети, и от тези факти на сетивното възприятие и разбирането им с нашия ум се състои бодърствуващото дневно съзнание във вида, в който човек го притежава сега. Такова съзнание не винаги е имало в човек, то се е развило до този стадий, и то не винаги ще остане такова,а човек ще достига по-високи състояния на своето съзнание. Със средствата, които ни дава окултизма, ние можем за сега да разгледаме седем състояния на съзнанието, от които нашето се явява по средата. Ние можем да видим три предишни състояния и три които ще последват.
към текста >>

60. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Сатурновата маса притежавала такова свойство, че отразявала с всичките си свои части това, което било отвън под формата на светлина, звуци, мирис, вкус.
Какво е било основното свойство на тази сатурнова маса? Трудно е да му се даде наименование, понеже в нашия език едва ли ще се намери за това подходяща дума, нали думите станали напълно материални, те добре подхождат на физическото ниво. Но все пак има словесен израз, способен да изрази тази фина работа, която се е извършила там,тя може да бъде наречена "да се гледаш в огледало". Сатурновата маса притежавала такова свойство, че отразявала с всичките си свои части това, което било отвън под формата на светлина, звуци, мирис, вкус. Всичко това се отхвърляло назад, и в космическото пространство, така да се каже, се възприемало като отражение в огледалото Сатурн. Може да се сравни само с това, както гледаш в очите на друг човек, а от там те гледа твоя собствен малък образ. Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали обоняние за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина. По този начин Сатурн е бил отразяваща планета. Живеещите в атмосферата хора хвърляли върху нея своите същности, и от образите които възниквали в резултат на това, се формирали зародишите на органите на сетивата, понеже това били образи действащи творчески.
към текста >>

Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали обоняние за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина.
Трудно е да му се даде наименование, понеже в нашия език едва ли ще се намери за това подходяща дума, нали думите станали напълно материални, те добре подхождат на физическото ниво. Но все пак има словесен израз, способен да изрази тази фина работа, която се е извършила там,тя може да бъде наречена "да се гледаш в огледало". Сатурновата маса притежавала такова свойство, че отразявала с всичките си свои части това, което било отвън под формата на светлина, звуци, мирис, вкус. Всичко това се отхвърляло назад, и в космическото пространство, така да се каже, се възприемало като отражение в огледалото Сатурн. Може да се сравни само с това, както гледаш в очите на друг човек, а от там те гледа твоя собствен малък образ. Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали обоняние за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина. По този начин Сатурн е бил отразяваща планета. Живеещите в атмосферата хора хвърляли върху нея своите същности, и от образите които възниквали в резултат на това, се формирали зародишите на органите на сетивата, понеже това били образи действащи творчески. Ако си представите, че стоите пред огледало, от което ви гледа вашето собствено изображение, но което не е мъртво като обикновеното отражение, а започне да твори, то вие ще разберете, каква е творческата дейност на Сатурн, и по какъв начин хората са живели на Сатурн и са извършвали своята работа.
към текста >>

Сатурн е бил още един вид отразяваща повърхност, той отразявал от себе си всичко, което получавал,вкус, мирис, изобщо всички сетивни възприятия.
Ако вие сравните тялото на Слънцето със Сатурновото, то ще откриете определени различия. Сатурн е бил още един вид отразяваща повърхност, той отразявал от себе си всичко, което получавал,вкус, мирис, изобщо всички сетивни възприятия. Различно е било със Слънцето. Докато Сатурн отразявал всичко, не овладявайки го, Слънцето отначало се проникнало от всичко това, а едва след това отразявало. Причина за това била, че то притежавало етерно тяло.
към текста >>

Но то се прониквало не само от светлината, а и от вкус, мирис, топлина и т.н., а след това излъчвало всичко това обратно.
Неговото тяло, проникнато от етерното тяло, правило същото, което прави днес растението със слънчевата светлина: то възприема слънчевата светлина, прониква се от нея, а след това я отдава. Ако поставим растение на тъмно, то загубва цвета си и увяхва. Без светлина няма зелен цвят. Така е било с вашите собствени тела на Слънцето: те се прониквали от светлината, но и от другите съставки, и както растението отразява светлината, получавайки сила от него, точно така и Слънцето някога отразявало светлината, преработвайки я вътре в себе си. Но то се прониквало не само от светлината, а и от вкус, мирис, топлина и т.н., а след това излъчвало всичко това обратно.
към текста >>

61. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако вземете сетивото на обонянието: инструментът му е локализиран в лигавиците на носа, вкусът е в езика и небцето.
Забележително е как това съвпада с цялата човешка конституция. Вие знаете или поне тези от вас, които са слушали предишните лекции, знаете, че сказанието отнася даряването на човека с нервната система, и изобщо със способността да възприема околните неща така, както ги възприема днешният човек, до нахлуването на божествените сили през портите на сетивата. Във сетивата си вие обаче имате една много особена разлика, която е отразена по грандиозен начин в легендата. Ако вземете сетивото на слуха: негов инструмент е един единствен орган, локализиран в ухото. Ако вземете сетивото на зрението: неговият инструмент е локализиран в окото. Ако вземете сетивото на обонянието: инструментът му е локализиран в лигавиците на носа, вкусът е в езика и небцето. Но ако вземем сетивото на чувстването, сетивото за топлината, къде е локализираното? То се разпростира върху цялото тяло. То се различава значително от останалите, локализираните сетива. Това, посредством което човек възприема топлината странно се различава от останалите инструменти на сетивата.
към текста >>

62. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Затова в писанията си те ни казваха думите, които за днешния човек са само фрази, или в най-добрия случай алегории и образи, докато в действителност те трябва да се разбират като нещо истинско: Вие не трябва просто да мислите за природата, вие трябва да я усещате и да я вкусвате, и да я чувствате!
Докато не знаем правия път на духовната наука, докато тя не стане за нас система на мислене. Но свое образното е това, идеите да се преобразуват в чувство, и ние да станем други хора, когато се научим на всяка стъпка да усещаме и чувстваме това, което виждаме навън! Това имаха предвид тези, които наистина познаваха езотеричното учение на християнството. Вие можете да проследите чак до средата на 18 век християнски писатели, които все още притежаваха усет за живото в природата, в цялата му радост и болка. Затова в писанията си те ни казваха думите, които за днешния човек са само фрази, или в най-добрия случай алегории и образи, докато в действителност те трябва да се разбират като нещо истинско: Вие не трябва просто да мислите за природата, вие трябва да я усещате и да я вкусвате, и да я чувствате! Това имаха предвид те, когато косачът косеше нивите: да вкусим, да изпитаме чувствата, които облъхват нивята. И когато видим как човекът в каменоломната раздробява камъните, а съусетим удоволствието, което изпитва природата. И когато видим, как там, където реката се влива в морето, се отлага пръст, да се научим да усещаме, как заедно с отлагащата се пръст, в земята се отлагат чувства на болка.
към текста >>

Това имаха предвид те, когато косачът косеше нивите: да вкусим, да изпитаме чувствата, които облъхват нивята.
Докато не знаем правия път на духовната наука, докато тя не стане за нас система на мислене. Но свое образното е това, идеите да се преобразуват в чувство, и ние да станем други хора, когато се научим на всяка стъпка да усещаме и чувстваме това, което виждаме навън! Това имаха предвид тези, които наистина познаваха езотеричното учение на християнството. Вие можете да проследите чак до средата на 18 век християнски писатели, които все още притежаваха усет за живото в природата, в цялата му радост и болка. Затова в писанията си те ни казваха думите, които за днешния човек са само фрази, или в най-добрия случай алегории и образи, докато в действителност те трябва да се разбират като нещо истинско: Вие не трябва просто да мислите за природата, вие трябва да я усещате и да я вкусвате, и да я чувствате! Това имаха предвид те, когато косачът косеше нивите: да вкусим, да изпитаме чувствата, които облъхват нивята. И когато видим как човекът в каменоломната раздробява камъните, а съусетим удоволствието, което изпитва природата. И когато видим, как там, където реката се влива в морето, се отлага пръст, да се научим да усещаме, как заедно с отлагащата се пръст, в земята се отлагат чувства на болка.
към текста >>

63. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Те ще вкусват и ще вдишват любовта от обкръжаващите ги същества.
Но ако бихме потърсили на древната Луна, способността, която ние откриваме във все по-голям мащаб, според развитието на нашата Земя, то не бихме открили при лунните същества тази способност. Тази способност като – любов, стремеж, която изхожда от свободната воля, обединява съществата. Любовта е мисията на нашата земна планета. И затова в окултизма наричаме Луната “Космос на Мъдростта”, а Земята “Космос на Любовта”. И както ние, намирайки се на Земята се изумяваме от запечатаната в нея мъдрост, така някога съществата на Юпитер ще стоят пред същества, от които ще благоухае на любов. Те ще вкусват и ще вдишват любовта от обкръжаващите ги същества. Както пред нас на Земята свети мъдростта, така съществата на Юпитер ще вдъхват това което ще се развие тук на Земята от чисто половата любов до Божествената Любов в смисъла на Спиноза. Тази любов ще благоухае тогава, както сега благоухаят, изливат различни аромати растенията. Така различните степени на любов ще се изливат, издигайки се от Космоса, който нарекохме Юпитер, следващо въплъщение на нашата Земята.Така се сменят отношенията в хода на еволюцията; и всеки път, когато еволюцията се предвижва напред, в това участват всички същества. И тогава съществата свързани с дадено планетно образувание се издигат на по-висока степен на развитие. В настояще време, така да се каже, оръдие за развитие на любовта се явяват хората; преди, в царството на животните са се развивали различни, по-елементарни форми на любов; и едно обикновено наблюдение би показало, че всичките прояви на любов при животните са всъщност само предварителни степен на човешката, постепенно все по-одухотворяващата се любов.
към текста >>

64. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Обаче, през нощта, когато човекът излизал от своето физическо и етерно тяло, тогава пространството около него се напълвало също с такива цветни образи и тонове, изходящи от всевъзможните впечатления на обонянието и вкуса от всичко, което се намирало около него.
Само тези цветове окръжаващи предмета, които още не били определени от ясни контури, както човек ги вижда сега, а също и звуците, звучащи от предметите, не са били още толкова сухи и скучни тонове и цветове, както днес. В тези цветни контури, които обкръжавали също всички живи същества, се изразявало нещо от вътрешния душевен живот на съществата, така че човек, потапяйки се в своето физическо и етерно тяло, възприемал и нещо от духовната същност на явленията, които го обкръжавали, и за разлика от днешния ден, когато той, потапяйки се сутрин в своето етерно и физическо тяло, възприема само броя на физическите предмети в техните ясни граници и цветни повърхности. И когато човек вечер е оставял физическото и етерно тяло, тогава около него не се е простирала беззвучна тишина и тъмнина. Тогава образите, които е възприемал, били за него малко по-различни, но все пак не по-слаби отколкото през деня. Разликата била само в това, че по време на дневния живот той възприемал предмети на минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Обаче, през нощта, когато човекът излизал от своето физическо и етерно тяло, тогава пространството около него се напълвало също с такива цветни образи и тонове, изходящи от всевъзможните впечатления на обонянието и вкуса от всичко, което се намирало около него. Но тези цветове и тонове, и впечатленията от топло и студено, които той възприемал, са били облекла и обвивки на духовни същества, които не са слизали до физическо въплъщение, същества, чиито имена и образи можем да получим от митовете и сагите. Защото митовете и сагите не са народно творчество, а спомени за видения, които са имали хората на древните времена в подобни състояния, защото тези хора възприемали духовното през деня и през нощта. Човекът действително през нощта е живял обкръжен от тези северни божествени светове, за които съобщават сагите и митовете. Один и Фрея и всички останали образи от северните саги не са измислени. Те живеели също толкова истински в духовния свят човечеството през това време, както днес човек живее в обкръжението на съвременниците си.
към текста >>

65. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Необикновено, свое-образно преживяване, каквото има в пчелата, когато тя всмуква сок от цветето, се развива не само в живителните органи или в тялото на пчелата, а това, което възниква като вкусов обмен между пчелата и цветето, се разпространява наоколо като един вид неголяма етерна аура.
Тя не би могла да се затвори за битието на елфи или лемурите! Понеже елементарните същества, които се означават с тези имена се задържат на съвършено определени места – именно където става известно съприкосновение на животинското и растителното царство, и то не навсякъде, а само в тези места, където това съприкосновение става при определени условия. Когато бикът яде трева, то, несъмнено, също става съприкосновение на животинското царство с растителното царство; но това съприкосновение е редовно, спокойно, лежащо в правилния ход на еволюцията. Съвсем в друга област на мировата еволюция това съприкосновение, което става между пчелата и цветето, и именно защото, в организацията на пчелата и цветето твърде далече са отделени един от друг, и след това отново се съединяват, при което при съприкосновението между пчелата и цветето се развива съвършено особена прекрасна сила – разбира се, само за окултно-виждащият. Към числото на най-“интересните” – ако можем да употребим този израз, а у нас има толкова малко подходящи думи за такива фини неща – към числото на най-много “интересните” наблюдения на духовно-свръхсетивните светове принадлежи този своеобразен ауричен покров, който се образува винаги по време, когато пчелата или друго подобно насекомо събира в себе си сок от цветето. Необикновено, свое-образно преживяване, каквото има в пчелата, когато тя всмуква сок от цветето, се развива не само в живителните органи или в тялото на пчелата, а това, което възниква като вкусов обмен между пчелата и цветето, се разпространява наоколо като един вид неголяма етерна аура. Всеки път, когато пчелата събира цветен прашец, се образува тази малка етерна аура, и всеки път, нещо такова става в свръхсетивния свят, се приближават същества, на които това е нужно. Те са привлечени от това, тъй като намират тук, ако ние можем отново да употребим грубо изразяване, своята храна.
към текста >>

Когато пчелата всмуква цветния сок, то тя разпространява малка етерна аура, от която се привличат тези същества, особено когато някъде на дърво има цял пчелен рой и след това излита с преживяните вкусови усещания в тялото.
Веднъж по друг повод аз вече казах: всъщност, нас изобщо не трябва да ни засяга въпроса за това, откъде се вземат тези същества, за които тук се говори. Само където се дава повод за проявяването на определени същества, там те винаги се появяват. Когато човекът разпространява около себе си зли, недобри усещания, то тези зли и недобри усещания се явяват това, което го обкръжава, и привлича към себе си същества, които се намират тук и които само това и чакат, както някое физическо същество чака храна. Веднъж аз сравних това с чиста стая в която няма мухи; когато в стаята има всякакви остатъци от храна, то те веднага се появяват. Същото е и със свръхсетивните същества – достатъчно е само да им се даде храна. Когато пчелата всмуква цветния сок, то тя разпространява малка етерна аура, от която се привличат тези същества, особено когато някъде на дърво има цял пчелен рой и след това излита с преживяните вкусови усещания в тялото. Тогава целият пчелен рой е обгърнат с тази етерна аура, но също и е съвършено пронизан от тези духовни същества, които се наричат елфи и лемури. Именно в такива гранични области, където, така да се каже, идват в съприкосновение едно с друго различни царства, има такива същества и те наистина играят известна роля. Тях ги има не само тогава, когато възниква указаната фина етерна аура; те, бих искал да кажа, не само се насищат – но те изпитват също и глад, и този глад те изразяват в това, че те направляват съответните животни в съответните места. Те в известен смисъл се явяват като техни ръководители.
към текста >>

66. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Това е станало, за да може човекът да стане чувствено същество, каквото той се явява в нашия физически свят, за да може да обогатява своя вътрешен живот с това, което той възприема чрез впечатленията на физическите сетива, чрез обонянието, вкуса, зрението и т.н.
Тогава етерната част на главата, и именно в областта на челото, излизала далече извън физическата част. Тъй като имаме в етерното тяло на главата и във физическото тяло на главата приблизително между надвеждните кости централна точка. Двете точки съвпаднали в последната третина на атлантската епоха и сега една друга се покриват. Благодарение на това човекът получил способността да казва на себе си “Аз” и да чувства себе си самостоятелен човек. По този начин етерното тяло на главата и физическото тяло на главата са слели заедно. Това е станало, за да може човекът да стане чувствено същество, каквото той се явява в нашия физически свят, за да може да обогатява своя вътрешен живот с това, което той възприема чрез впечатленията на физическите сетива, чрез обонянието, вкуса, зрението и т.н. Всичко това навлиза в неговото вътрешно същество, за да има това в себе си и да може да го употреби за по-нататъшното развитие на Космоса. Тази придобивка не би могла да се получи по друг начин. Затова ние винаги сме казвали, че не трябва да разбираме духовното в аскетичен смисъл, като бягство от физическия свят, а всичко, което става тук се взема със себе си от този свят, и би било загубено за духовния свят, ако ние не бихме събрали това тук.
към текста >>

67. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Слизайки в ада, той може да вкуси цялото зло, което е стаено в дъното на човешката душа.
Петата степен се състои в това, което се нарича „мистичната смърт”. Чувствата, които ученикът трябва да изживее сега, го изправят пред следната опитност: сякаш в един миг целият видим физически свят изчезва зад една плътна черна завеса. Да, изчезва целият свят. Този момент е важен и по друга причина, защото сега - ако действително иска да постигне християнското посвещение в истинския смисъл на думата - ученикът трябва да изживее нещо изключително болезнено. Тогава той усеща как се потопява в първичните глъбини на злото, на болката, на мъката и страданието. Слизайки в ада, той може да вкуси цялото зло, което е стаено в дъното на човешката душа. Да, това е „слизането в ада”. И ако ученикът стигне до току-що описаното изживяване, черната завеса сякаш се раздира и той вече може да отправи поглед в духовния свят.
към текста >>

68. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше.
На 20-годишна възраст той още не познаваше нищо, което се добива чрез ума, обаче по един странен начин притежаваше една чудесна памет. Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна. Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго. В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината. Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие. И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни. Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти. Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност. Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти.
към текста >>

69. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Да вземем един човек, който обича особено много някое вкусно ядене.
След смъртта човек изгубва своето физическо тяло. На това физическо тяло трябва да бъде приписан фактът, че човекът има желания и склонности, които са свързани с обикновения живот. Ние описахме, какво изживява човекът след смъртта. Да вземем един човек, който обича особено много някое вкусно ядене. През време на земния живот той може да си достави това удоволствие, обаче не и след смъртта. Но желанието не престава да съществува и да действува; защото то има своето седалище не във физическото, а в астралното тяло. Обаче понеже сега му липсва физическият орган, липсва му също и възможността да задоволи това желание. Такива хора насочват погледа си от Кама-лока надолу към физическия свят, който са напуснали. Те гледат там това, което сега още би могло да им достави удоволствие между всичко, което се намира долу на физическия свят, но не могат да му се наслаждават, защото не притежават физически орган за целта.
към текста >>

70. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

Вярно е, че те са по вкуса на днешното човечество и напълно импонират на младежта; хората дори биват считани за излишно скромни, ако те не споделят подобни възгледи.
Колко жалко е, че веднага след смъртта на Рудолф Щайнер се пробудиха за живот толкова противоположни представи. Вярно е, че те са по вкуса на днешното човечество и напълно импонират на младежта; хората дори биват считани за излишно скромни, ако те не споделят подобни възгледи. На отделни места се препоръчва лекциите да не бъдат четени. Ето как духовно-пробуждащото слово на Рудолф Щайнер бива заглушавано.
към текста >>

Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението.
В едно такова Движение, каквото е антропософското, са ни дадени възможно най-големите блага, но същевременно ни дебнат и възможно най-големите опасности. Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни. Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън. Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми. Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота. Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия учител, който непрекъснато ни напомняше за тези неща. Ние сме длъжни да съхраним неговото дело в чистота, длъжни сме да изпълним неговото завещание.
към текста >>

71. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода.
Нека за миг да си представим, че една такава душа се приближаваше до някакво езеро. Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро. Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода. Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус.
към текста >>

Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус.
Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода. Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус. Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта. Тогавашният човек беше разположен вътре в самите неща и за него те бяха нещо одушевено. Той възприемаше, така да се каже, самите Същества, които придаваха соления вкус. Всичко около него беше одушевено: въздухът, земята, водата, огънят. Човекът можеше да се потопи във вътрешността на нещата; той живееше там с тяхната същност.
към текста >>

Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта.
Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус. Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта. Тогавашният човек беше разположен вътре в самите неща и за него те бяха нещо одушевено. Той възприемаше, така да се каже, самите Същества, които придаваха соления вкус. Всичко около него беше одушевено: въздухът, земята, водата, огънят. Човекът можеше да се потопи във вътрешността на нещата; той живееше там с тяхната същност. Това, което днес наричаме „неодушевени предмети”, тогава не съществуваше.
към текста >>

Той възприемаше, така да се каже, самите Същества, които придаваха соления вкус.
Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус. Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта. Тогавашният човек беше разположен вътре в самите неща и за него те бяха нещо одушевено. Той възприемаше, така да се каже, самите Същества, които придаваха соления вкус. Всичко около него беше одушевено: въздухът, земята, водата, огънят. Човекът можеше да се потопи във вътрешността на нещата; той живееше там с тяхната същност. Това, което днес наричаме „неодушевени предмети”, тогава не съществуваше. Ето защо човекът чувствуваше всичко около себе си според своите симпатии или антипатии. Той чувствуваше, той изживяваше вътрешната същност на нещата.
към текста >>

Тогавашният човек, приближавайки се до езерото, вече вкусваше водата.
Навсякъде живееха спомените за тези изживявания. Така че онези части от индийското население, които колонистите завариха, също бяха повлияни в душите си от една такава връзка с нещата. Те знаеха: във всички неща живееха души. Те съхраниха способността да виждат свойствата на нещата. Тогавашният човек, приближавайки се до езерото, вече вкусваше водата. Той виждаше духовното Същество, което определяше вкуса на водата. Той можеше да срещне това Същество през нощта, когато лягаше край водата и заспиваше. Денем той виждаше материалното, нощем виждаше това, което оживотворява всичко. Денем той виждаше предмети, камъни, растения, животни; чуваше полъха на вятъра, ромоленето на водата; нощем вътре в себе си той виждаше в истинската му светлина всичко онова, което живееше като Духове в природния свят. За него те не бяха някакви поетичеки измислици, или фантазия, а нещо, което той действително възприемаше.
към текста >>

Той виждаше духовното Същество, което определяше вкуса на водата.
Навсякъде живееха спомените за тези изживявания. Така че онези части от индийското население, които колонистите завариха, също бяха повлияни в душите си от една такава връзка с нещата. Те знаеха: във всички неща живееха души. Те съхраниха способността да виждат свойствата на нещата. Тогавашният човек, приближавайки се до езерото, вече вкусваше водата. Той виждаше духовното Същество, което определяше вкуса на водата. Той можеше да срещне това Същество през нощта, когато лягаше край водата и заспиваше. Денем той виждаше материалното, нощем виждаше това, което оживотворява всичко. Денем той виждаше предмети, камъни, растения, животни; чуваше полъха на вятъра, ромоленето на водата; нощем вътре в себе си той виждаше в истинската му светлина всичко онова, което живееше като Духове в природния свят. За него те не бяха някакви поетичеки измислици, или фантазия, а нещо, което той действително възприемаше. Ето колко дълбоко трябва да се потопим в душите, ако искаме да ги разберем.
към текста >>

72. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

7. Вкусово сетиво
7. Вкусово сетиво
към текста >>

73. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Достатъчно би било между тези така тясно сродени хора да се явят благоприятни обстоятелства и чрез магическата сила на любовта, основана на кръвното родство, водата подадена вместо вино при един по-късен час на празненството да има вкуса на виното.
Когато още се практикуваше женитбата между близки роднини, какво чувствуваха хората? Вие знаете, че тази женитба между близки роднини постепенно се е превърнала в женитба на отдалечени родове с чужда кръв. У всички древни народи ще намерите закони, които забраняват женитбите извън племето, извън семейството. Потомците на едно племе, членовете на което бяха сродни по кръв, притежаваха чрез женитбата между близки роднини магически сили, които действуваха върху душите. Какво би се случило на една от тези древни сватби, ако питието, от което имаха нужда, виното например, би липсвало? Достатъчно би било между тези така тясно сродени хора да се явят благоприятни обстоятелства и чрез магическата сила на любовта, основана на кръвното родство, водата подадена вместо вино при един по-късен час на празненството да има вкуса на виното. Толкова голяма беше психическата сила на тези хора едни върху други. Ако магическата сила на едного от тях би се разпростряла върху другите, те биха почувствували, че пият вино. Не казвайте: Но това вино не би било нищо друго освен вода Всеки разумен човек допуска, че за хората нещата са това, което те са за техния организъм, това, което те стават за този организъм, а не това, което те изглеждат да са. И днес бих те срещнали любители на виното, които на драго сърце биха се съгласили да пият вода, ако тя имаше вкуса на виното и ако чрез някакво действие тя би имала същото действие върху техния организъм. И не е необходимо нещо повече, за да изглежда тя за хората като вино.
към текста >>

И днес бих те срещнали любители на виното, които на драго сърце биха се съгласили да пият вода, ако тя имаше вкуса на виното и ако чрез някакво действие тя би имала същото действие върху техния организъм.
Какво би се случило на една от тези древни сватби, ако питието, от което имаха нужда, виното например, би липсвало? Достатъчно би било между тези така тясно сродени хора да се явят благоприятни обстоятелства и чрез магическата сила на любовта, основана на кръвното родство, водата подадена вместо вино при един по-късен час на празненството да има вкуса на виното. Толкова голяма беше психическата сила на тези хора едни върху други. Ако магическата сила на едного от тях би се разпростряла върху другите, те биха почувствували, че пият вино. Не казвайте: Но това вино не би било нищо друго освен вода Всеки разумен човек допуска, че за хората нещата са това, което те са за техния организъм, това, което те стават за този организъм, а не това, което те изглеждат да са. И днес бих те срещнали любители на виното, които на драго сърце биха се съгласили да пият вода, ако тя имаше вкуса на виното и ако чрез някакво действие тя би имала същото действие върху техния организъм. И не е необходимо нещо повече, за да изглежда тя за хората като вино. Следователно, какво беше необходимо, за да стане едно чудо и за да се превърне водата, намираща се в делвите, във вино, в момента когато я вземаха от там? Необходима беше магическата сила произлизаща от тясното родство на кръвта. Наистина силата за да имат това усещане съществуваше действително в душите на тези, които участвуваха в сватбата от Кана Галилейска. Необходимо беше още да се създаде една връзка.
към текста >>

И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела действие чак до физическия елемент на човешкото тяло.
Тази вода, която още не беше изгубила силите, както всеки елемент притежава докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима. В Евангелието няма нито една излишна дума. Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея. От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе", чудото описано от Евангелието може да стане. Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то; изрично е казано, че той не беше видял какво беше станало, а само слугите бяха видели. И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела действие чак до физическия елемент на човешкото тяло. Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да предаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат? В нея живееше това убеждение, че този, когото другите наричаха неин син, беше станал дух на Земята. Тогава голямата сила, която живееше в нейната душа, съединена със силата, която живееше в Исуса действуваща от него към нея можа да има резултата, който знаем.
към текста >>

Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето действие Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите души, за да се прояви действието; гостите също стигат до убеждението, че водата има вкуса на виното.
Така това първо чудо и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия свят можа да бъде упражнено едно действие, което идваше от хармонията на душите, от това, което още беше свързано с кръвните връзки. В това първо чудо Христовата сила се проявява най-малко. Тя още имаше нужда да бъде подкрепена от силите на майчината душа и от силите на природата, които се намират в прясно черпената вода. Тук Христовата сила се намира още в своята най-слаба проява. Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето действие Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите души, за да се прояви действието; гостите също стигат до убеждението, че водата има вкуса на виното. Но една истинска сила нараства действувайки. Вторият път, когато Христос трябва да упражни своята мощ, тази последната е вече нараснала. Ако е вярно, че всяка сила расте като се упражнява, това още повече важи за една духовна сила, когато при нейната първа употреба тя е дала добър резултат.
към текста >>

74. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

На сватбата от Кана, когато беше влял своята сила в етерните тела на сватбарите, водата прие в техните уста вкуса на виното.
При изцелението на сина на царския човек и на болния при езерото Бетезда, действието на Христа се простира отвъд онези, които се намират физически в негово присъствие. На сватбата от Кана, когато беше влял своята сила в етерните тела на сватбарите, водата прие в техните уста вкуса на виното. Сега вече неговата сила не можеше да се ограничи във физическото тяло, а тя прониква душата. Тогава той може да действува посредством бащата върху болното дете, а също и върху прегрешилата душа онзи, който боледуваше от тридесет и осем години. Ако това действие беше проникнало само до етерното тяло, както в момента на превръщането на водата във вино, то не би било достатъчно. То трябваше да проникне в астралното тяло, защото астралното тяло е това, което върши прегрешенията. За да проникне по-дълбоко в човешката личност, Христос трябваше да продължи да обработва троичната телесна обвивка на Исуса от Назарет.
към текста >>

75. 4. СКАЗКА ТРЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли.
Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят. Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят. Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят. Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят. Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия свят. В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли. Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н. стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества.
към текста >>

76. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство.
Благодарение на своето по-тънко съзнание древният индиец не можеше да не долови нещо подобно в целия външен свят. Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия. Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене. Това е думата чувство. Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство. Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква. Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин. Духът, геният на езика действуват тук действително гениално.
към текста >>

77. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис.
Културата на сетивната душа е култура на третата епоха. Обаче това, което сетивната душа развива, сега не са вече виждани мъдрости, които бяха прочитани един вид от един килим на окръжаващия свят. То вече е подобно на това, което днешният човек измисля, въпреки че, поради развитието на съзнателната душа в днешния човек, тогава то беше много по-живо. Мислите са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено". Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис. В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус. Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно. Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там. През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния.
към текста >>

В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус.
Културата на сетивната душа е култура на третата епоха. Обаче това, което сетивната душа развива, сега не са вече виждани мъдрости, които бяха прочитани един вид от един килим на окръжаващия свят. То вече е подобно на това, което днешният човек измисля, въпреки че, поради развитието на съзнателната душа в днешния човек, тогава то беше много по-живо. Мислите са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено". Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис. В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус. Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно. Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там. През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния. Така в течение на времето всичко се изменя.
към текста >>

78. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни същества.
Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество. Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни същества. Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят. В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят. Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание.
към текста >>

79. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Сега Буда можа да си зададе и друг важен въпрос: Когато окото възприема червения цвят, когато ухото чува някакъв звук, когато вкусовото сетиво има някакво вкусово усещане, тогава при нормални условия тези усещания стигат до съзнанието на човека и стават негови представи; те са изживени вътре в астралното тяло.
Сега Буда можа да си зададе и друг важен въпрос: Когато окото възприема червения цвят, когато ухото чува някакъв звук, когато вкусовото сетиво има някакво вкусово усещане, тогава при нормални условия тези усещания стигат до съзнанието на човека и стават негови представи; те са изживени вътре в астралното тяло. Ако биха били изживени само по този начин, те не биха могли да съдържат това, което се нарича болка и страдание и представлява един вид прибавка към усещанията. Ако човек би се отдал само на впечатленията от външния свят, така както те действуват на неговите сетива, примерно под формата на цветове, светлини и звуци, той би минал през света, без да може да изпитва болки и страдания от тези впечатления. Да, човекът може да изживее болка и страдание само при определени условия.
към текста >>

Следователно, в сетивната дейност се намесва желанието да видим, чуем, вкусим.
Нека отбележим добре, че Буда не казва: Окото е образувано не просто от вътрешните сили на организма; а той казва: В окото е вградено нещо, което се е намирало в Линга шарира и е било донесено от миналите прераждания. Ето защо окото не вижда ясно; то би виждало другояче живота, ако не беше вътрешно проникнато от последиците на миналите прераждания. Ето защо и ухото не чува ясно, а смътно; то също е заглушавано от последиците на миналите прераждания. Следователно, в сетивната дейност се намесва желанието да видим, чуем, вкусим. Накратко: във всичко, което застава пред съвременния човек, се промъква нещо, което идва от миналите прераждания под формата на това, което наричаме „желание".
към текста >>

80. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Точно това означават думите, че човеците вкусиха от дървото на познанието и вече може ха да различават доброто и злото, с други думи, човеците попаднаха в примката на Луцифер; обаче казано е и още нещо: Сега ние трябва да им отнемем и другата възможност тази да вкусят и от дървото на живота!
до времето преди луциферическите въздействия върху астралното тяло на човека. Обект на тези луциферически въздействия беше първоначалната или главна човешка двойка. От една страна тя беше достатъчно силна, за да преодолее, така да се каже, втвърдената човешка субстанция и да се въплъщава, обаче от друга страна тя не можеше да се бори срещу въздействията на Луцифер. В резултат на луциферическите въздействия върху астралното тяло на тази главна двойка, стана невъзможно в кръвта на потомците да се вливат онези сили, които пулсират в Адам и Ева. физическото тяло трябваше да се наследява през поколенията, обаче част от етерното тяло беше задържана и остана под ръководството на Съществата от свръхсетивния свят. Точно това означават думите, че човеците вкусиха от дървото на познанието и вече може ха да различават доброто и злото, с други думи, човеците попаднаха в примката на Луцифер; обаче казано е и още нещо: Сега ние трябва да им отнемем и другата възможност тази да вкусят и от дървото на живота! А това означава, че известна част от силите на етерното тяло трябва да бъде задържана. Сега тези сили няма да се предават на потомците. Следователно, в „Адам" имаше определени сили, които след грехопадението му бяха отнети. Тъкмо тази невинна част от Адам беше запазена във великата ложа-майка на човечеството. Това беше, така да се каже, чистата Адамова душа, все още недокосната от човешки грях и незаплетена в каквито и да е заблуждения.
към текста >>

81. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ето дълбокият вътрешен смисъл на това, което ни се казва: след като чрез влиянието на Луцифер хората за почнаха да различават доброто и злото образно това е представено в разказа, когато те вкусиха от „дървото на познанието" на тях им беше отнета възможността да, вкусят от „дървото на живота"!
През Лемурийската епоха, от тези четири вида етер след намесата на луциферическите Същества на човека бяха предоставени само двете долни форми: Огненият етер и светлинният етер; горните два вида етер му бяха отнети! Ето дълбокият вътрешен смисъл на това, което ни се казва: след като чрез влиянието на Луцифер хората за почнаха да различават доброто и злото образно това е представено в разказа, когато те вкусиха от „дървото на познанието" на тях им беше отнета възможността да, вкусят от „дървото на живота"!
към текста >>

82. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

„Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт докато не видят царството Божие" (Лука 9,27).
„Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт докато не видят царството Божие" (Лука 9,27).
към текста >>

83. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Било най-строго забранено да се вкусва каквото и да е приготвено с оцет.
Първото, което се е изисквало от назореите, е пълен отказ от всякакви алкохолни напитки. Било най-строго забранено да се вкусва каквото и да е приготвено с оцет. За спазващите особено строго инструкциите, било необходимо да избягват всичко свързано с грозде, тъй като може да се каже, че в гроздето растителнообразуващият принцип прекрачва известна граница, а именно точката, която определя, че в растението действат само слънчеви сили. Но в лозата действат не само слънчеви сили, но и нещо, развиващо се вътре, узряващо вече при ежегодно отслабващата слънчева сила, която властва през есента. Затова лозата е давала напитка на тези хора, които не искали да стават ясновидци в по-висш смисъл, а почитали само бог Дионис и позволявали на способностите си да се издигнат от Земята.
към текста >>

84. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло.
Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични мисли, а също лично изразяване на мислите, или речта. Мисленето било нещо такова, което при всички постоянно се направлявало от тоталната духовност. Вследствие от това мисленето при всички било едно и също. Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен език. Това, което се изразява в духа на езика, предпазвало от произвол отделната личност по отношение на етерното тяло, оказвало сдържащо влияние. За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло. Тук било това, от което човечеството изначално е било лишено, и това препятствало момчето Исус от Назарет да има интерес към изработеното от човечеството в областта на културата. В него имало нещо доста по-изначално, напомнящо за времето, когато човечеството още не било изпаднало в греха на частния произвол. Авторът на Евангелието от Лука изразява това, извеждайки генеалогичното дърво чак до Адам. Така че в момчето Исус от Назарет се появява нещо, което е било дълбоко потопено в Адам и е останало извън луциферическото влияние. В момчето Исус от Назарет е било това, каквото е представлявало човечеството преди луциферическото въздействие.
към текста >>

85. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Тя разказва следното: когато Адам бил изгонен от Рая (легендата разказва различно за това, ще я възпроизведа колкото се може по-накратко), той взел със себе си три семена от Дървото на живота, от което хората не смеели да вкусват, след като вкусили от Дървото за познаване на добро и зло.
Тук можем да обърнем поглед към коледната елха, вече без илюзии за историческата ѝ възраст, но извиквайки в спомените това, което често се е изправяло пред душата, – така наречената Свята легенда. Тя разказва следното: когато Адам бил изгонен от Рая (легендата разказва различно за това, ще я възпроизведа колкото се може по-накратко), той взел със себе си три семена от Дървото на живота, от което хората не смеели да вкусват, след като вкусили от Дървото за познаване на добро и зло. Когато Адам умрял, Сит взел тези три семена, посял ги на гроба на Адам и от гроба на Адам израснало дърво. Легендата разказва, че от дървесината на това дърво били направени различни неща: Мойсей направил от това дърво жезъла си, а по-късно от това дърво била взета дървесината за Кръста на Голгота.
към текста >>

По такъв, толкова съществен начин, легендата ни напомня за второто Райско дърво: хората вкусили от Дървото на познанието, но на тях им била отнета възможността да вкусват от Дървото на живота.
По такъв, толкова съществен начин, легендата ни напомня за второто Райско дърво: хората вкусили от Дървото на познанието, но на тях им била отнета възможността да вкусват от Дървото на живота. Но в сърцата на хората завинаги останала тъгата, стремежът към това Дърво. Изгонени от духовните светове, представени в образа на Рая, във външния свят на явленията, хората чувствали в своите сърца стремеж към това Дърво на живота. Това, което не са можели да имат без своите заслуги, без развитието си, те е трябвало постепенно да го постигат, придобивайки заслуги с помощта на познанието, ставайки посредством работа на физически план зрели и способни да приемат плодовете на Дървото на живота.
към текста >>

86. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът.
Човек трябва само да бъде внимателен за онова, което му се случва когато си ляга да спи, и ще забележи как вътрешната активност, чрез която през деня движи своите крайници и привежда тялото си в движение с помощта на своята душа, започва да отслабва. Всеки, който упражни малко самонаблюдение когато се готви да заспи ще забележи, че не може повече да упражнява същия контрол върху своето тяло. Започва да го надвива един вид летаргия. Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според волята; после бива загубен контролът на речта. След това той чувства, че възможността за влизане във връзка с външния свят се изплъзва от него, и всички впечатления на деня постепенно изчезват. Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът. В това постепенно прекратяване на вътрешната активност на душата човек изживява излизането от своите телесни обвивки.
към текста >>

Всеки, който практикува самонаблюдение, ще забележи как някаква сила сякаш надделява над него, защото в нормалния живот той не си заповядва да легне да спи, да спре говора, вкуса, слуха и т.н.
Казвайки това, ние вече посочихме първото влияние, упражнявано върху човека като встъпление към съня; това е влиянието, което го изважда от физическото и етерното му тяло. Всеки, който практикува самонаблюдение, ще забележи как някаква сила сякаш надделява над него, защото в нормалния живот той не си заповядва да легне да спи, да спре говора, вкуса, слуха и т.н. В него се налага някаква сила. Това е първото от влиянията, упражнявани от духовния свят, в който преминава човек през нощта; това е влиянието, което го изкарва от физическото и етерното му тяло. Но ако това беше единственото упражнявано влияние, резултатът щеше да бъде абсолютно спокоен, непрекъсван сън. Това, разбира се, е познато в нормалния живот; това е състоянието, причинявано от първото въздействие, свързано със съня. Но има и други видове сън.
към текста >>

87. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

Обаче за Севера това усещане изчезна едва след като северно-германският човек вече беше вкусил от утехата на християнството.
Следователно, в тези части на Европа старото ясновидство и непосредствените свръхсетивни опитности продължиха да са от решаващо значение за човешкото съзнание и то в много по-голяма степен, отколкото при останалите народи. Ето защо след време северно-германските хора започнаха да усещат приблизително следното: Да, сега за нас изчезна всичко онова, което някога можехме да изживяваме в нашата божествено-духовна прародина. Обаче за Севера това усещане изчезна едва след като северно-германският човек вече беше вкусил от утехата на християнството. И въпреки това той прие християнството по един съвсем друг начин. Защото той беше твърде дълбоко повлиян и разтърсен от съдбата на Балдур, за да се утеши с един друг Бог, предложен от Изтока, който трябваше да слезе чак до физическия план, само и само да бъде пробудено съзнанието за Бога у онези човешки същества, които признаваха единствено физическия свят. Евангелските думи „Променете вашата душевна на гласа, защото наближава царството небесно“ можеха да бъдат разбрани от хората в Предна Азия, но не и от северните жители на Европа. Там, в Предна Азия, където стана физическото появяване на Христос, можаха да проблеснат само много стари спомени от времето, когато ясновидството беше присъщо на всички хора. За щото там Кали Юга, тъмната епоха, продължаваше вече три хиляди години и хората не бяха в състояние да виждат в духовния свят.
към текста >>

88. Лекция втора GA_126 Окултна история

Но когато се обърнал назад, много от неговите предни инкарнации не му се понравили и могъл да си каже: това съвсем не е по моя вкус.
Трябва да има цяла група хора, които са убедени, че в техните предни инкарнации няма нищо по-долу от крал или принцеса. Именно в тези неща, с които всичко трябва да е толкова сериозно, няма място за фантазии, с тях не трябва да се своеволничи. Този, който, както тогава Гилгамеш, за пръв път обръща своя поглед назад към поредицата свои инкарнации, може действително да бъде поразен. Та нали той се обръща към инкарнации, когато е бил още въвлечен в различни отношения, обусловени от груповата душевност. Той самият, разбира се, до известна степен се е измъкнал от тези отношения и за първи път чрез Енкиду е могъл да разбере цялото значение на това, което се символизира в мита от богинята на града. Но когато се обърнал назад, много от неговите предни инкарнации не му се понравили и могъл да си каже: това съвсем не е по моя вкус. Той видял например, че неговата душа в минали инкарнации имала съвсем близки дружески отношения, съвсем особени човешки връзки, от които би се срамувал сега. Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа. В мита се говори, че той упреква богинята за нейните познанства, защото той ревнува от тези познанства. Той видял, така да се каже, хоризонта на своята душа и виденията стояли пред него така живо, както хора, към които изпитваш някаква симпатия или антипатия, стоят около някого във външния физически свят. И във всичко това, което Гилгамеш отправя като упрек към богинята на града, ние разбираме, че той разговаря с това, което се разиграва в дълбочината на неговата душа.
към текста >>

89. Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Но дойдоха по-новите времена, когато човекът не се чувствува вече задължен по отношение на естетическия елемент, което се изразява също и в афоризма „Върху вкуса не може да се спори.
Но дойдоха по-новите времена, когато човекът не се чувствува вече задължен по отношение на естетическия елемент, което се изразява също и в афоризма „Върху вкуса не може да се спори. Но с онези, които вече са развили вкуса си, ние можем да постигнем съгласие”.
към текста >>

Но с онези, които вече са развили вкуса си, ние можем да постигнем съгласие”.
Но дойдоха по-новите времена, когато човекът не се чувствува вече задължен по отношение на естетическия елемент, което се изразява също и в афоризма „Върху вкуса не може да се спори. Но с онези, които вече са развили вкуса си, ние можем да постигнем съгласие”.
към текста >>

90. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Който днес има възможност да се отдаде на духовното познание, той вече вкусва милостта на Кармата.
Обаче в наши дни някой може да вземе следното решение: Ние ще развиваме онези качества, които са вредни за душата, ние ще култивираме душевната притъпеност и т.н. Обаче това води до едно разхлабване на чувствата, до едно разхлабване на вътрешния душевен живот и тогава един такъв човек не ще може да изпълнява своите задачи по отношение на живота. Ето защо всеки човек трябва да счита като особена милост и благодат, ако може да постигне едно знание за бъдещите неща. Който днес има възможност да се отдаде на духовното познание, той вече вкусва милостта на Кармата.
към текста >>

91. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Той вкусва едно състояние, за което може да каже: Да би било възможно това състояние да продължи, да му се наслаждавам като на един животворен елемент, който може да се разпространи като оплодяваща сила върху нашия душевен живот!
Третият елемент намираме в моралната област, във волевите импулси. При заспиването онзи, който при прегледа на своя дневен живот може да погледне назад към добри дела, изпитва блажени моменти. Той вкусва едно състояние, за което може да каже: Да би било възможно това състояние да продължи, да му се наслаждавам като на един животворен елемент, който може да се разпространи като оплодяваща сила върху нашия душевен живот!
към текста >>

92. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво.
Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас. И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот. Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност. Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“. Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е.
към текста >>

93. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

7. Вкусово сетиво
7. Вкусово сетиво
към текста >>

94. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

В един град в Южна Германия веднъж някой ми каза, че всичко, което е изложено в моята книга „Въведение в тайната наука“, би могло да се основава чисто и просто на самовнушение, тъй като съществуват някои много живи самовнушения, които могат да стигнат чак до там, че някой например да усеща вкуса на лимонада в устата си, когато силно си представя, че пие лимонада.
В един град в Южна Германия веднъж някой ми каза, че всичко, което е изложено в моята книга „Въведение в тайната наука“, би могло да се основава чисто и просто на самовнушение, тъй като съществуват някои много живи самовнушения, които могат да стигнат чак до там, че някой например да усеща вкуса на лимонада в устата си, когато силно си представя, че пие лимонада. Щом е възможно такова нещо, защо да не може – така си мислеше онзи човек – написаното във „Въведение в тайната наука“ да се основава също така на самовнушение? Теоретично погледнато, напълно е възможно да бъде направено едно такова възражение. Но можем да обмислим това и така: Ако някой смята, че с примера с лимонадата може да покаже колко силно може да въздейства самовнушението, можем да кажем, че той не е разбрал, че трябва да обмисли примера до край и да помисли, че не е достатъчно просто да си представя лимонадата, а да опита да утоли жаждата си с представата за нея и тогава ще установи, че това е невъзможно. Става въпрос за това, че с преживяванията стигаме до край. Но това не се установява теоретически, а се изживява непосредствено в живота.
към текста >>

95. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Когато, както се опитахме вчера, изследваме културните течения и вдъхновяващите Духове на религиите, а също така носителите на мъдростта за човечеството, тогава ще изгубим вкуса да водим борби на Земята като последователи на отделни системи.
Когато насочваме така поглед в небесното пространство, чрез едно такова разглеждане може да получим също едно морално впечатление; Едно морално впечатление, което трябва да се състои в това, че, когато оставим мощните действия на йерархиите от небесното пространство да добият влияние върху нас, ние сме откъснати от страстите, от инстинктите, желанията, представите, които произвежда физическият земен живот. Тези представи, тези инстинкти, желания и страсти, които произвежда физическият живот, те са главно тези, които хвърлят върху земното развитие това, което разделя хората на партии, което прави хората по лицето на Земята противници и привърженици на най-различните направления. Ние стигаме да един по-висок морален смисъл до една, свобода, когато поне за кратки моменти се откъснем от разглеждането на земното и наблюдаваме световете на Духовете в мировото пространство. Там ние се освобождава ме от това, което иначе действува в нашите егоистични инстинкти, които са причините на всички земни борби и на всички земни дребнавости. Ето защо най-сигурното средство за постигане на висшите идеали на антропософския живот е това, да насочваме от време на време погледа към звездните светове и техните духовни Ръководители, ангелските йерархии. Когато, както се опитахме вчера, изследваме културните течения и вдъхновяващите Духове на религиите, а също така носителите на мъдростта за човечеството, тогава ще изгубим вкуса да водим борби на Земята като последователи на отделни системи. Ние не ще се придържаме към имена, нито към изповедания на отделни групи хора по Земята. Когато хората ще търсят техните познания там, накъдето могат да се насочат погледите на всички хора на Земята и където ще намерят общи познания познания, които обединяват, а не раздвояват -, когато хората действително ще проникнат до това, което като език на небето изговаря, изказва значението на различните основатели на религии и вдъхновители на човечеството, тогава ще може да настъпи духовно-научният идеал на едно търпимо и безпристрастно разглеждане на всички религии и светогледи, тогава ще настъпи действително този идеал. Хората не ще се карат постоянно, когато не принадлежат на една група създадена от този или онзи религиозен носител или на други културни течения, а когато потърсят произхода на тези носители навън в небесното пространство. В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани мир, хармония. Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора.
към текста >>

96. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Според вкуса си един може да нарече по-висша една, а друг – друга религиозна организация.
Човек трябва да взема предвид такива неща, ако иска да навлезе в истинските отношения. Всичко друго са странични приказки, като например да се разправя, че Христос стои по-високо или пък че другите посветени стоят по-високо. С това подреждане по рангове, от което не зависи абсолютно нищо, не се разбира нищо. Важното е човек да хвърли поглед върху отношенията между съществата. Според вкуса си един може да нарече по-висша една, а друг – друга религиозна организация. Това няма да причини голяма вреда, тъй като хората винаги са подчинени на такива слабости. Но става дума за това да се знае в какво се състои действителната, реална разлика в начина, по който стоят в света Христос и другите посветени. Тогава може да оставим хората спокойно да си говорят: Намирам, че едната индивидуалност стои по-високо от другите поради въздействието, което е оказала.
към текста >>

97. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

И ако мнозина днешни природоизследователи вече откриват нещо като морални понятия в животинското царство, бих казал, повече според вкуса, отколкото според истинска необходимост, така в един определен смисъл това би могло да бъде оправдано.
Когато обясняваме едно растение – да приемем, че имаме пред нас едно отровно растение, – ние го обясняваме чрез природните сили, чрез природните закони. И бих искал да кажа, че не разваляме обяснението за растението поради това, че не го правим морално отговорно за това, че е отровно растение. Ние държим на това, че е присъщо на здравия разум в рамките на сетивния свят при обяснението на природното битие да се абстрахираме от това, което наричаме морални понятия и идеи. Знаем, че трябва още да упражняваме този начин на абстрахиране, ако искаме да достигнем до свободни, обективни представи в животинското царство. Не би имало никакъв смисъл да правим лъва отговорен за жестокостта му, както правим отговорен някой човек за неговата жестокост. И ако мнозина днешни природоизследователи вече откриват нещо като морални понятия в животинското царство, бих казал, повече според вкуса, отколкото според истинска необходимост, така в един определен смисъл това би могло да бъде оправдано. Но човек само може да говори за отзвук на морални представи при това, което правят животните, което се случва в животинското царство. Природното обяснение, ако трябва да го развиваме чисто, изисква абстрахиране от моралните представи и понятия, щом искаме да останем непредубедени в сетивното битие с нашите обяснения. Тогава обаче в живота ни навлиза величествено, бих казал, с абсолютна повеля – тъй ще каже един свободен себенаблюдател и себепознавач – моралният миров ред. И човек знае, че моралните представи са това, което решава за стойността на човека; не само за стойността на човека в рамките на човешките взаимоотношения, а така, че може да се каже: Също този, който трябва да се обвинява в неморалност – ако е надарен или би могъл да бъде надарен с това, в някой особен момент спокойно да размишлява над себе си, – ще определи своята собствена стойност като човешко същество според това какви са моралните представи в съзнанието му. Трябва винаги да се подчертава, че тези две представни системи трябва да се разграничават.
към текста >>

98. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания.
Но по какъв начин човекът възприема заобикалящия го свят чрез своите сетива*20? С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания. Всяко отделно сетиво възприема точно определена област от външния свят. Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н. Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят. Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива. Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво.
към текста >>

99. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

7. Вкусово сетиво.
7. Вкусово сетиво.
към текста >>

100. Съдържание GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Човека възприема топлинния етер като проникващ с неговите лъчи пространството и като проникващ го самия него, а светлинния етер като един вдълбан в него етерен организъм, химическия етер /вкусовото сетиво/, жизнения етер (обонятелното сетиво).
Възприятието на етерното същество чрез едно сънищноподобно съзнание на мускулната система (като една марионетка), на костната система като една сянка (скелет), на отделните сетивни органи като особени светове, които проникват в човека. Човека възприема топлинния етер като проникващ с неговите лъчи пространството и като проникващ го самия него, а светлинния етер като един вдълбан в него етерен организъм, химическия етер /вкусовото сетиво/, жизнения етер (обонятелното сетиво). Днешният слухов орган събужда спомена за нещо космическо, събужда космическия спомен. Това важи до още по-голяма степен за сетивото на говора отколкото за сетивото на звука. (На старата Луна сетивото на говора диктуваше движенията, които тогавашните човешки същества правеха, за да обикалят Луната). Превръщането на паметта в едно виждане на образи, които стоят във времево разстояние. Чувствителност по отношение на собствения темперамент.
към текста >>

101. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Лекотата на организма, която той получава чрез растителната храна, го издига над земната тежест, прави възможно бихме могли да кажем в човешкия организъм да се развие постепенно една вътрешна способност за изживяване, която се превръща в едно вкусно усещане: като че действително този организъм вкусва с растенията по определен начин слънчевата светлина, която върши такава голяма работа в растенията.
Това е нещо, което душата, която се развива езотерично или антропософски, може действително да изживее постепенно, тя може да изпита, че в определено отношение с растителната храна приема в себе си не нещо свързващо я с тежестта на Земята, а нещо свойствено на Слънцето, т. е. на централното тяло на цялата планетарна система. Лекотата на организма, която той получава чрез растителната храна, го издига над земната тежест, прави възможно бихме могли да кажем в човешкия организъм да се развие постепенно една вътрешна способност за изживяване, която се превръща в едно вкусно усещане: като че действително този организъм вкусва с растенията по определен начин слънчевата светлина, която върши такава голяма работа в растенията.
към текста >>

Захарта се диференцира много силно от другите вещества първо във вкусовото усещане.
Това бива възприемано особено силно тогава, когато става въпрос за скорбялното за изживяване на скорбялното вещество и на захарното вещество. Захарта е особено характерна. Захарта се диференцира много силно от другите вещества първо във вкусовото усещане. Това диференциране може да бъде много добре забелязано в обикновения живот, не само при децата, а понякога също и при по-старите хора от предпочитанието, което съществува при тях за захарните изделия. Но обикновено диференцирането не отива много далеч, то не отива по-далече освен до областта на вкусовото усещане. Когато душата минава през едно развитие, тя изживява тогава всичко, което приема като захарни изделия или което има в себе си като захарно вещество като нещо, което и дава вътрешна устойчивост, вътрешна твърдост, която я подкрепя вътрешно, което я прониква с един вид естествен егоист/себичност/. В това отношение можем даже да държим на захарта една хвалебствена реч.
към текста >>

Но обикновено диференцирането не отива много далеч, то не отива по-далече освен до областта на вкусовото усещане.
Това бива възприемано особено силно тогава, когато става въпрос за скорбялното за изживяване на скорбялното вещество и на захарното вещество. Захарта е особено характерна. Захарта се диференцира много силно от другите вещества първо във вкусовото усещане. Това диференциране може да бъде много добре забелязано в обикновения живот, не само при децата, а понякога също и при по-старите хора от предпочитанието, което съществува при тях за захарните изделия. Но обикновено диференцирането не отива много далеч, то не отива по-далече освен до областта на вкусовото усещане. Когато душата минава през едно развитие, тя изживява тогава всичко, което приема като захарни изделия или което има в себе си като захарно вещество като нещо, което и дава вътрешна устойчивост, вътрешна твърдост, която я подкрепя вътрешно, което я прониква с един вид естествен егоист/себичност/. В това отношение можем даже да държим на захарта една хвалебствена реч.
към текста >>

102. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Чрез заличаване на вкусовото сетиво естествено през време на езотеричното упражнение сетивото на вкуса е без съмнение заличено -, но когато успеем да си спомним за вкусовите усещания, с това ни е дадено едно средство да познаем природата на един още по-тежък етер в сравнение със светлинния етер, а именно природата на така наречения химически етер.
Чрез заличаване на вкусовото сетиво естествено през време на езотеричното упражнение сетивото на вкуса е без съмнение заличено -, но когато успеем да си спомним за вкусовите усещания, с това ни е дадено едно средство да познаем природата на един още по-тежък етер в сравнение със светлинния етер, а именно природата на така наречения химически етер. Това също не е съвсем лесно, но то може да бъде постигнато. Също така съответното изключване на сетивото на обонянието можем да познаем жизнения етер.
към текста >>

Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили.
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили. Силите на светлината, етерните сили на светлината, които обливат Земята, са вътрешно свързани с образуването на нашите очи, макар и заложбата на очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега на нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили на земята. Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили. Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята. Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята. Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
към текста >>

Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н.
Така Вие виждате, обични приятели, как тук човекът се вживява постепенно във възприятието на своето етерно тяло, как това, което в окултното развитие той отстранява от себе си, а именно дейността на сетивни те органи, бива заменено от друга страна, като го въвежда във възприятието на етерното тяло. Но тук имаме нещо своеобразно: тези възприятия за етерното тяло, за които говорихме сега, ние ги чувствуваме така, когато ги изживяваме, като че те не принадлежат на нас, като че както казахте са вдълбани, вмъкнати от вън в нас. Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н. Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки. Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие. Човек добива първо една по-лоша памет.
към текста >>

103. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене.
В следващите сказки ние ще чуем, как този по-тънък егоизъм е предназначен сам да победи себе си, но първо той се явява като един по-тънък егоизъм и през време на духовното развитие човек ще изпитва на себе си, че се явява един вид по-висша потребност за наслада, една потребност за наслада относно духовните неща и духовните работи. И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене. Така подобава. И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
към текста >>

104. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

7) Вкусово сетиво
7) Вкусово сетиво
към текста >>

105. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване.
В тази моя последна сказка бих искал да продължа от там, където вчера спряхме. Ние завършихме с това, което си позволих да нарека "мирова среднощ, миров среднощен час на духовното съществуване между смъртта и едно ново раждане", онзи миров среднощен час, когато вътрешното човешко изживяване става най-интензивно, а това, което можем да наречем духовно дружене, връзката с външния духовен свят, е достигнало най-ниската степен, така щото в известно отношение през този миров среднощен час на духовното съществуване около нас е духовна тъмнина. Но казахме, че копнежът към един външен свят отново действува в нас и че този копнеж става активен чрез Духа, който действува в духовните светове, и че този копнеж ражда от нас една нова душевна светлина. По този начин за нас става възможно да виждаме сега един външен свят от съвършено особен род. Този външен свят, който виждаме тогава, е нашето собствено минало, така както то се е родило чрез предишни въплъщения и междинните периоди между умиранията и новите раждания. Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване. Когато имаме този поглед назад и нашите минали изживявания, срещу нас застават с голяма сила особено две неща. Ние сме вкусили това или онова това ни се показва някакси чрез едно духовно виждане вкусили сме това или онова, дарено ни е било това или онова като радост, като удоволствие на съществуването. Всичко това ние можем да обхванем с поглед, което някога сме имали като радост, като удоволствие на съществуването; но ние го обхващаме с поглед така, че то ни се явява в неговата духовна стойност, че то ни показва това, което е направило от нас.
към текста >>

Ние сме вкусили това или онова това ни се показва някакси чрез едно духовно виждане вкусили сме това или онова, дарено ни е било това или онова като радост, като удоволствие на съществуването.
Но казахме, че копнежът към един външен свят отново действува в нас и че този копнеж става активен чрез Духа, който действува в духовните светове, и че този копнеж ражда от нас една нова душевна светлина. По този начин за нас става възможно да виждаме сега един външен свят от съвършено особен род. Този външен свят, който виждаме тогава, е нашето собствено минало, така както то се е родило чрез предишни въплъщения и междинните периоди между умиранията и новите раждания. Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване. Когато имаме този поглед назад и нашите минали изживявания, срещу нас застават с голяма сила особено две неща. Ние сме вкусили това или онова това ни се показва някакси чрез едно духовно виждане вкусили сме това или онова, дарено ни е било това или онова като радост, като удоволствие на съществуването. Всичко това ние можем да обхванем с поглед, което някога сме имали като радост, като удоволствие на съществуването; но ние го обхващаме с поглед така, че то ни се явява в неговата духовна стойност, че то ни показва това, което е направило от нас.
към текста >>

106. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Прави едно потресающо впечатление, когато ясновидското съзнание гледа нагоре в духовния свят и вижда, как душите се борят за своите идеали, души, които в последната си инкарнация не са стигнали още до Христовото съзнание ясновиждащото съзнание вижда, как душите се борят за това, което е най-скъпо за тях, защото Луцифер има една сила над душите и техните идеали, така че той може да ги отдели от плодовете, които целият свят трябва да вкуси като действителни плодове.
Прави едно потресающо впечатление, когато ясновидското съзнание гледа нагоре в духовния свят и вижда, как душите се борят за своите идеали, души, които в последната си инкарнация не са стигнали още до Христовото съзнание ясновиждащото съзнание вижда, как душите се борят за това, което е най-скъпо за тях, защото Луцифер има една сила над душите и техните идеали, така че той може да ги отдели от плодовете, които целият свят трябва да вкуси като действителни плодове.
към текста >>

107. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

В отделни лекции те са петнадесет той говори върху усещането, нервната възбуда, обонятелните, вкусовите, слуховите усещания и т.н.
Но това, за което говоря сега, съвсем не е моя измислица, то е една необходимост на мисленето, която е валидна за днешния етап на естествената наука. Вие виждате, че когато един природоизследовател стига до крайните си умозаключения, фактически той потвърждава това, за което стана дума току-що. Днес взех със себе си известното „Ръководство по физиологична психология в 15 лекции“, които известният професор д-р Циен е изнесъл в Йена „физиологична психология“, т.е. той се опитва да обясни душевно-телесна та същност на човека. В отделни лекции те са петнадесет той говори върху усещането, нервната възбуда, обонятелните, вкусовите, слуховите усещания и т.н. и тук аз не искам да Ви обременявам с друго, освен да цитирам само няколко места, които срещаме в неговата 15 лекция върху волята. И сега, виждате ли, там намираме следните изречения: „Безбройните материални дразнения от външния свят пораждат въз будни процеси в кората на главния мозък, които във физическата област отговарят на усещанията. После проследихме тези възбудни процеси в посока на асоциативните нервни влакна и стигнахме до двигателните зони: оттук материалната възбуда отново се пренася към периферията чак до мускулите и предизвика контракция на мускулните влакна. На транскортикалния процес физически отговаря асоциацията на идеите и възникващото движение ние обозначихме като действие. Така ние по напълно задоволителен начин успяхме да изведем действието от усещането и от паметовите образи, свързани с предишни усещания, от представи, според законите, по които протичат асоциациите на идеите, като по този начин проследихме физическия процес до неговите последни разклонения.“ На това място обаче казва Циен ние се сблъскваме с една хипотеза, която винаги и без изключения е била поддържана от психологията и до която обикновеният човешки разум през всички времена е стигал привидно несъзнателно: имам предвид наличието на някаква специална воля като причина за нашите действия.
към текста >>

108. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието.
Ала беше ли наистина набожен? Знаеше само, че го желае, но като че ли все още не си вярваше, може би от страх да не би пак да се измами, както досега всяко желание го бе мамило, та ако и този път отново се разочароваше, да остане без никакво! Охотно му се щеше да бъде набожен, но въпросът естествено беше дали можеше. Набожен като онези просяци, на които толкова завиждаше заради безмълвното щастие на тяхното смирено благоговение? Едва ли. Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност? Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние? Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност?
към текста >>

109. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И макар този идеал навярно да не е бил по вкуса на някого, все пак трябва да се каже, че е бил идеал, който стоял във взаимовръзка с определени реални импулси на Петата следатлантска епоха.
И тъй, Михаил замислял балканска конфедерация. За такава конфедерация говорели също така осведомените и действащи в най-положителен смисъл на думата окултисти на Западна Европа в добрите време на западноевропейския окултизъм. И макар този идеал навярно да не е бил по вкуса на някого, все пак трябва да се каже, че е бил идеал, който стоял във взаимовръзка с определени реални импулси на Петата следатлантска епоха.
към текста >>

Ако тази държава по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е предоставила колониалната инициатива на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки."
"Историята ще има за задача да установи от коя мисъл са се ръководили Германия и нейното правителство по време на заплетените спорове, при които протекоха подялбата на Африка и последната фаза от френската колониална политика. Може да се предположи, че в началото Бисмарковата политика с удовлетворение е гледала как Франция се впускаше в далечни и трудни начинания, които години напред трябваше на пълно да ангажират вниманието на страната и на нейното правителство. Все пак не е сигурно доколко тази сметка в перспектива се оказа правилна, понеже Германия накрая пое от своя страна по същия път и естествено малко късно се опита да навакса загубеното време. Ако тази държава по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е предоставила колониалната инициатива на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки."
към текста >>

Това становище естествено също е напълно разбираемо, но в него се съдържа вече и едно признание: че Германия по своя воля е предоставила на колониалната политика на Франция най-вкусните мръвки.
Това становище естествено също е напълно разбираемо, но в него се съдържа вече и едно признание: че Германия по своя воля е предоставила на колониалната политика на Франция най-вкусните мръвки.
към текста >>

110. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но ако на един или друг тези стихове не са допаднали твърде на вкуса му, можете да бъдете съвсем сигурни, че господин фон Бернус без усилие би могъл да напише такива стихчета, които да се харесат на всички, ако искаше да се занимава с това.
На хора привързани към старите форми и истински художественото решаване на проблема със стихоплетството, често досажда това, което днес се смята за прекрасно. Да пишат красиво сега се удава на много хора, но работата е, да се развиваш. Този, който търси нови форми, често създава по-слаби произведения. Тогава, естествено, мнозина намират за отвратителни тези опити да се намерят нови форми на изкуството, които са още много несъвършени в сравнение със старите, отработени форми и в сравнение с това, което могат да постигнат в бъдеще. Не смятам да се спирам на своето мнение за стиховете, в които господин фон Бернус в своето списание «Райх» излага антропософски мисли /бележка 81/. Но ако на един или друг тези стихове не са допаднали твърде на вкуса му, можете да бъдете съвсем сигурни, че господин фон Бернус без усилие би могъл да напише такива стихчета, които да се харесат на всички, ако искаше да се занимава с това. Не всичко е толкова просто. Но днес, когато действа толкова много противостояща ни зла воля, толкова много хули се бълват срещу всичко, което предприемаме, списанието «Райх» излезе с добра воля, с най-добри намерения. И то би трябвало вече по силата на тази добра воля, да срещне поддръжка и покровителство, независимо от отношението към този частен случай. Затова ми беше много тъжно да науча, че господин фон Бернус е бил потресен от излизащите от нашите кръгове писма, в които рязко се осъждало отпечатаното в списанието. Много повече основание имаше да се реагира на това, което е насочено към дискредитация на нашето движение, на неговото подкопаване.
към текста >>

111. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Четете, казвах им, цялата правна софистика в тази книга, вникнете в стила и, в цялата постройка на книгата, в поднасянето на материала, и ако имате чувство за вкус, ще трябва да признаете, че това е "политическа"литература на задкулисието!
Аз, например, казах на един човек, близък до ръководните кръгове на една от неутралните страни: може да се смята за очевидно, че в нашето, считащо себе си за демократично, време, само около 40 или 50 човека, сред които безусловно имаше и дами, и съвсем не толкова малко – не само в Антропософското Общество има дейни дами, – че само около 40-50 човека от целия многонационален свят бяха непосредствено ангажирани в подготовката на тази световна катастрофа. Време е вече да се издигнем към тези висши гледни точки, само от чиито позиции може да бъде правилно разбрана тази сложна ситуация. Вместо това, за такова сериозно, със всемирно значение събитие, чудовищно много се говори повърхностно в Бялата книга /сборник документи/ и други подобни. И за този, който не би почнал да говори, ако не се ориентираше във фактите по-различно, отколкото много други, винаги, когато станеше дума за събитията от 1914 година, беше изключително трудно да обърне вниманието на събеседника към най-важното. Това започна за мен още тогава, когато в Швейцария навсякъде ми навираха книгата "Аз обвинявам", и аз – знаете ли колко опасна беше понякога ситуацията – и аз в отговор не можех нищо друго да кажа, освен това, което беше истината, макар понякога то да не срещаше ни най-малко разбиране. Четете, казвах им, цялата правна софистика в тази книга, вникнете в стила и, в цялата постройка на книгата, в поднасянето на материала, и ако имате чувство за вкус, ще трябва да признаете, че това е "политическа"литература на задкулисието! – Отново и отново повтарях това на хората, принадлежащи към неутралните и към не неутралните страни. Разбира се, не твърдя, че в "Аз обвинявам" няма нищо вярно, но книгата е насочена да създаде определено мнение за трагичната историческа ситуация, в която се оказа светът в 1914 година. И трябва да се гледа в дълбочина, ако искаме да изнесем правилно съждение за виновниците за войната.
към текста >>

112. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

“ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания.
Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства. От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън. Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии. От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия. И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот? “ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания. Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество.
към текста >>

113. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Или да кажем бих могъл да прибегна до помощта на вкусовите усещания.
Естествено, „вътрешната оцветеност“ е само един технически термин. Защото, макар и тези процеси да са наистина достъпни за различни цветни изображения, ние трябва да сме наясно, че всъщност това се отнася само за една нищожна част от тях. И вместо да си служа с цветната палитра, аз бих могъл не по-зле да събера тук различни музикални инструменти и да извлека от тях съответните звуци; тогава вместо рис. 37 щеше да се получи друг образ, звуков образ. Или да кажем бих могъл да прибегна до помощта на вкусовите усещания. И всичко това ако мога така да се изразя прелива едно в друго и непрекъснато бушува в астралното тяло, което след заспиването е вече вън от физическото тяло. Нещата са така устроени, че ние виждаме: Тук действуващите сили тръгват от двигателно-веществообменния човек. А духовните Същества и целият ду шевен свят, които формират и „оцветяват“ или „нюансират“ човека действуват в посока отдолу нагоре.
към текста >>

114. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но в днешната епоха, вкусът към удобство не оставя хората да постигнат виждането на тези неща.
Това е основното противоречие на нашата епоха. Това е нещото, върху което трябва да се привлече вниманието. Ако не се зачитат тези неща, няма да се разбере откъде произтича днес в нашия начин на активиране, цялата възможна неяснота, всичко, което тук е противоречиво. Но в днешната епоха, вкусът към удобство не оставя хората да постигнат виждането на тези неща. Помислете, кога това, което е казано днес за световните събития ще стане история хората, на бъдещия свят ще имат в ръце тази история! Мислете ли, че ще разполагат с достатъчно истини! Със сигурност не! Но за нас така е правена историята. Тези марионетки на историята, представени в обикновените учебниците по история не предават това, което реално е станало в еволюцията на човечеството.
към текста >>

115. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И на повърхността на бульона се държат всички видове "очи" повече или по-малко ненужни или имащи добър или лош вкус: това е животинската природа.
И на повърхността на бульона се държат всички видове "очи" повече или по-малко ненужни или имащи добър или лош вкус: това е животинската природа. Но бульонът може да съществува също и без тези очи. Тези очи, обаче, въвеждат нещо в действителността. В съня, не се намира "къде? Нито "как? ", намира се само "кога?
към текста >>

116. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Като възрастни хора чувстваме вкуса с езика и небцето, а детето - това ни показва духовната наука, за която тези дни ви говорих - усеща вкуса с целия си организъм, то цялото е вкусов орган.
По фин начин детето е един вид опипващо око. Както окото, виждайки предметите, вътрешно отразява това, което е навън, така че човек има вътрешен образ на външните предмети, както окото има един вътрешен образ, така детето в най-ранното си детство има не зрителен образ, но друг вид възприет образ. То цялото е сетивен орган, ако мога да се изразя така. Искам да го кажа образно. Да вземем кърмачето. Като възрастни хора чувстваме вкуса с езика и небцето, а детето - това ни показва духовната наука, за която тези дни ви говорих - усеща вкуса с целия си организъм, то цялото е вкусов орган. То е също обонятелен орган и изцяло в определено вътрешно отношение е вътрешен осезателен орган. Цялата му организация има сетивна природа и тя се излъчва в целия организъм на детето. Поради това до седмата си година детето е предразположено вътрешно да отразява всичко протичащо в неговото обкръжение и да се разгръща според него. Който с това сетиво, което фино се изгражда, когато човек същевременно може да изследва, да наблюдава духовнонаучно едно дете как то отнася към себе си всеки жест, който прави някой в неговото обкръжение, как вътрешно го повтаря и само иска да го направи, как детето изцяло живее в това, което хората в неговото обкръжение правят, той вижда, че до смяната на зъбите детето е подражателно същество. И от това подражание произлиза най-важната дарба за първия жизнен период на детето.
към текста >>

117. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Възрастният чувства вкуса само с езика и небцето.
От вътре навън той противопоставя на сетивните впечатления напълно развитата воля. Детето е изцяло отдадено на външния свят. То е, ако мога така да се изразя не образно, а съвсем реално, изцяло сетивен орган. Искам съвсем ясно да кажа: Нека наблюдаваме едно кърмаче. Погледнем ли го с външното познание, ни се струва, като че ли то чувства, разглежда света точно както възрастния човек, само неговият интелект и волята му още не са така изградени както при възрастния. Възрастният чувства вкуса само с езика и небцето. Това, което при възрастния се намира вече на повърхността на организма, при детето то пронизва организма много по-дълбоко навътре. Детето в известна степен става изцяло вкусово усещане, когато възприема храната, става изцяло светлинно усещане, когато проникнат в очите му светлината и цветовете. Не говоря само образно, това е реалност. Когато детето е изложено на светлината, тя вибрира не само през нервната му система, а вибрира в дишането, в кръвоносната система, вибрира през целия организъм така, както светлината действа в окото на възрастния. Вътрешно детето е изцяло сетивен орган.
към текста >>

Детето в известна степен става изцяло вкусово усещане, когато възприема храната, става изцяло светлинно усещане, когато проникнат в очите му светлината и цветовете.
То е, ако мога така да се изразя не образно, а съвсем реално, изцяло сетивен орган. Искам съвсем ясно да кажа: Нека наблюдаваме едно кърмаче. Погледнем ли го с външното познание, ни се струва, като че ли то чувства, разглежда света точно както възрастния човек, само неговият интелект и волята му още не са така изградени както при възрастния. Възрастният чувства вкуса само с езика и небцето. Това, което при възрастния се намира вече на повърхността на организма, при детето то пронизва организма много по-дълбоко навътре. Детето в известна степен става изцяло вкусово усещане, когато възприема храната, става изцяло светлинно усещане, когато проникнат в очите му светлината и цветовете. Не говоря само образно, това е реалност. Когато детето е изложено на светлината, тя вибрира не само през нервната му система, а вибрира в дишането, в кръвоносната система, вибрира през целия организъм така, както светлината действа в окото на възрастния. Вътрешно детето е изцяло сетивен орган. И както окото е отдадено на света, изцяло живее в светлината, така детето изцяло живее в своето обкръжение. То носи духа в себе си, за да поеме с целия си организъм това, което живее в неговото физическо обкръжение.
към текста >>

118. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Че ние виждаме, чуваме, миришем, вкусваме и т.н., дължим на сетивното възприемане и органите на това сетивно възприемане, които лежат на периферията на нашия организъм, се формират от най-висшите духовни региони.
Любовта във всичките си форми е отзвукът на нашето разливане в света на висшите йерархии. И сега остават телесните ни способности вървене, говорене, пеене и мислене - предразсъдък е, ако се вярва, че мисленето на Земята е духовна способност; земното мислене е изцяло свързано с физическото тяло, също както вървенето, така че най-превъзходните телесни способности ги имаме като преобразуване, като метаморфоза на духовното. Най-превъзходните ни душевни способности, спомнянето и любовта, са преобразуване на духовното. А какво духовно имаме на Земята? Това е именно сетивното възприятие. Че ние виждаме, чуваме, миришем, вкусваме и т.н., дължим на сетивното възприемане и органите на това сетивно възприемане, които лежат на периферията на нашия организъм, се формират от най-висшите духовни региони. От хармонията на сферите произхожда ухото. То е толкова силно формирано от хармонията на сферите, че остава опазено от гравитационната сила. И полагането на ухото в течността цели ухото да бъде запазено от гравитационната сила. Ухото е така положено в течността, че гравитацията не го достига, то наистина не е земен гражданин, а в цялата си организация е гражданин на най-висшия духовен свят. Също окото и останалите сетивни органи.
към текста >>

119. 13. БЕЛЕЖКИ GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

7. Вкусово сетиво
7. Вкусово сетиво
към текста >>

120. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението.
При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението. Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението. Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент. Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът.
към текста >>

121. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Защото всъщност онези същества, които стоят на основата на насекомите, на пеперудите, трябва да си кажат: Тук долу са нашите сродници, с тях трябва да поддържаме връзка, с тях трябва да се свържем, трябва да се свържем с тях вкусвайки техните сокове и т.н., ние трябва да се свържем с тях, защото те са нашите братя.
Яйцето е ангажирано от Земята. Гъсеницата е метаморфозирана в образуването на листата. В това, което е свито, е метаморфозирано образуването на какавидата. И накрая това, което се развива в пеперуда, при растението се развива в цвят. Нищо чудно, че съществува онова вътрешно отношение между пеперудите и света на насекомите въобще и света на растенията. Защото всъщност онези същества, които стоят на основата на насекомите, на пеперудите, трябва да си кажат: Тук долу са нашите сродници, с тях трябва да поддържаме връзка, с тях трябва да се свържем, трябва да се свържем с тях вкусвайки техните сокове и т.н., ние трябва да се свържем с тях, защото те са нашите братя. Те са нашите братя, които са слезли долу в областта на Земята, които са обвързани от Земята, които са добили другото съществуване.
към текста >>

122. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Обаче е имало моменти, когато, приближавайки се в качеството си на някакъв топлинен организъм към друго топлинно явление или към друго топлинно качество, благодарение на съприкосновението се усещало сякаш някакво избухване на пламък и вече се намирали в елемента - не просто топлина, струяща, тъчаща и вълнуваща се, а са били в определен момент сякаш нещо огнено или нещо, което е било като реещо се усещане за вкус, вкус не само като че на езика, защото език тогава не е съществувал, но вкус, който са усещали от само себе си, който обаче избухвал при съприкосновение към друг, който и на другия отдавал нещо от себе си и т.н.
Това се преживявало от ученика, когато той влизал в своите сетива. А самите тези сетивни органи още не са били толкова диференцирани, както сега. Това възприятие на топлина в топлината, на живот, благодарение на топлината, живот в топлината, е било главното. Обаче е имало моменти, когато, приближавайки се в качеството си на някакъв топлинен организъм към друго топлинно явление или към друго топлинно качество, благодарение на съприкосновението се усещало сякаш някакво избухване на пламък и вече се намирали в елемента - не просто топлина, струяща, тъчаща и вълнуваща се, а са били в определен момент сякаш нещо огнено или нещо, което е било като реещо се усещане за вкус, вкус не само като че на езика, защото език тогава не е съществувал, но вкус, който са усещали от само себе си, който обаче избухвал при съприкосновение към друг, който и на другия отдавал нещо от себе си и т.н. В ученика оживявало битието на Сатурн.
към текста >>

123. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

И всичко: очи, уши, цялата кожа като сетиво за допир и топлина, вкус, обоняние всичко това древните Мистерии наричаха вратата към човека, портата към човека.
И нима не звучи детински: Ето, тук аз стоя пред една къща; тя има прозорци, обаче аз не искам да погледна навътре през тях, а щом събера достатъчно сили, намирам всевъзможни инструменти и разрушавам къщата... тогава пред мен са отделните тухли, тогава аз гледам само в купчини развалини. Точно така се постъпва днес. За да се научат да познават човека, хората просто го разрушават, разглобяват го; само че по този начин той не може да бъде разбран. Това към което хората насочват усилията си, то изобщо не е човекът! Искат ли да изучат човека, хората трябва да сменят посоката: както днес виждат навън с очите си, както днес чуват навън с ушите си, това те трябва да могат, но в посока навътре. И всичко: очи, уши, цялата кожа като сетиво за допир и топлина, вкус, обоняние всичко това древните Мистерии наричаха вратата към човека, портата към човека.
към текста >>

124. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Най-важните сетивните органи, - очи, уши, обонятелни органи, вкусови органи са в главата; но например сетивото за топлина, сетивото за натиск, осезателното сетиво, са разпрострени върху целия организъм.
Ще кажете, че не би трябвало да делим човека така, че да го обезглавяваме, да му отрязваме главата. Обвинението, че това се прави в антропософията, беше само дело на онзи професор, който упреква антропософията, че тя дели човека на глава, гръдни органи и крайници. Но това не е вярно, съвсем не е така; а в това, което външно е формата на главата, ние имаме само главния израз на формата на главата. Човекът изцяло остава глава през целия си живот. Най-важните сетивните органи, - очи, уши, обонятелни органи, вкусови органи са в главата; но например сетивото за топлина, сетивото за натиск, осезателното сетиво, са разпрострени върху целия организъм. Това ни показва, че не трябва пространствено да различаваме един от друг трите члена, а само да разберем, че устройството на главата външно се явява главно във формата на главата, но то прониква всъщност целия човек. Така е също и при другите членове. През целия земен живот главата се намира също и в големия пръст на крака, доколкото големият пръст на крака има осезателно усещане или усещане на топлината.
към текста >>

125. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Вие се чувствате металически проникнати, изпълнено е цялото ви тяло; както за някои течности, които пием, можем да кажем, че имат металически вкус, така цялото ви тяло изпитва вкус, като че ли е проникнато вътрешно металически, като че ли е проникнато от нещо фино-веществено, което обаче всъщност е нещо духовно.
Вие дори можете да усетите, че сте изпълнени с нещо, за което много ясно си казвате: - Това е като един метал, превърнал се във въздухообразна форма. - Вие наистина долавяте нещо като метал, чувствате това в себе си. Човек не може да го опише по друг начин, така е. Вие се чувствате металически проникнати, изпълнено е цялото ви тяло; както за някои течности, които пием, можем да кажем, че имат металически вкус, така цялото ви тяло изпитва вкус, като че ли е проникнато вътрешно металически, като че ли е проникнато от нещо фино-веществено, което обаче всъщност е нещо духовно.
към текста >>

126. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ние имаме лош вкус, което може да премине в едно лошо усещане на тъпота в главата.
Моментът на събуждането е придружен с радостно усещане само тогава, когато човекът веднага обърне вниманието си към външния свят и когато в неговото съзнание външният свят надделее над това, което се надига в него. Моментът на събуждането има нещо мрачно за много хора, също и моментът на заспиването. Но когато заспива, човекът има чувството, че той мъкне, така да се каже, със себе си събитията от деня, които е преживял и че те все повече избледняват и го напускат; те стават все по-леки. Моментът на събуждането носи чувство на тежест, едно чувство като че ли човек се издига от някакви дълбини, като носи от тях нещо, което внася в деня и което трябва да се преработи през деня. Оттам идва и тежкото чувство при събуждането. Ние имаме лош вкус, което може да премине в едно лошо усещане на тъпота в главата. Естествено човекът обикновено не различава тези фини усещания, но точно тези фини усещания, които може да забележи в себе си, по определен начин насочват към много неща в целия човешки живот. Какво всъщност се случва в човека? Нека да опишем съвсем правилно, от една определена гледна точка също и съвсем точно това, което става с човека, като кажем: - Когато заспиваме, в леглото остават да лежат физическото и етерното тяло, азът и астралното тяло излизат навън в духовния свят. Но как точно става това? За да напреднем точно в разглеждането на кармата, нека днес ясно си представим в душата как всъщност се извършва този процес, който с известно право първо описваме абстрактно.
към текста >>

127. Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие GA_245 Указания за езотеричното обучение

При тази степен на езотерично развитие да се отдава по-малко внимание на впечатленията за онези пориви в по-нисшите сетива - на вкуса, на мириса, на осезанието.
Това, което досега е признавал за закономерно, което му е изглеждало възможно, не бива да бъде пречка за възприемане на една нова истина. Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо. Който в петия месец насочи вниманието си да бъде настроен по този начин, ще забележи, че в неговата душа се промъква едно усещане, като че ли в онова пространство, за което говорихме при упражнението през четвъртия месец, се заражда нещо живо, сякаш в него нещо се раздвижва. Това чувство е извънредно фино и субтилно. Човек трябва да се опита внимателно да обхване това субтилно вибриране около него и да го остави да се влее във всичките пет сетива, особено в очите и ушите, също и в кожата, доколкото тя съдържа сетивото за топлината. При тази степен на езотерично развитие да се отдава по-малко внимание на впечатленията за онези пориви в по-нисшите сетива - на вкуса, на мириса, на осезанието. На тази степен още не е напълно възможно да се разграничават многочислените лоши влияния, които се смесват с добрите в тази област. Затова ученикът нека остави тези неща за една по-късна степен.
към текста >>

128. 1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Те очакват да получат съвета, който самите те искат, и когато той не е по техен вкус, стават ожесточени противници.
Когато външният свят казва, че един окултист, който работи както ние работим тук, упражнява голям авторитет това са само празни приказки. Колкото дълго даденият съвет е приятен, на окултиста, по правило, никой не се оплаква; но когато съветът вече не се харесва, той не се спазва. Някои хора дори заплашват, като заявяват: "Ако не ми дадеш различен съвет, аз просто не мога да продължа." Това може да се изостри до истинска опасност, нищо че е било само съветване на въпросното лице за негово добро. Но като иска нещо различно, той казва: "Чакал съм достатъчно дълго; сега ми кажи какво точно би трябвало да правя." Това му е било казано отдавна, но то му е било неприятно. Накрая нещата стигат до там, че онези, които са били някога най-доверчиви и вярващи в авторитета, стават най-непримирими врагове. Те очакват да получат съвета, който самите те искат, и когато той не е по техен вкус, стават ожесточени противници. В наше време следователно опитът ни учи, че не можем просто да осъдим езотериците, които отказваха да имат нещо общо с популяризирането на езотеричните истини.
към текста >>

129. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина" някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по отношение на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде "не по вкуса на тълпата", която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм"..."
Читателите на "Езотеричен Будизъм" ще си спомнят, че вътре е казано, че човекът се развива на седем планети; три от които (включително Земята) са видими, а останалите четири са съставени от материя, твърде разредена за да бъде видяна. Освен това има и осма планета, Луната, в която материята "изпъква" още по-силно, отколкото на Земята. Всичко по-силно заблуждаващо е невъзможно за схващане. Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина" някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по отношение на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде "не по вкуса на тълпата", която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм"..."
към текста >>

130. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса.
Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази естетика до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дидактическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази естетика не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна. Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие естетика. В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството. Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност. От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса. Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу". По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго. Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго.
към текста >>

131. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Светогледните поетически съчинения, представянето на светогледи чрез изкуството отговарят на един неразвит вкус, отговарят на едно варваризиране на човешкия чувствен живот.
А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното. Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното. Въпреки всичко струва ми се, че това отговаря на едно здраво човешко чувствуване. Който иска да има в изкуството само сетивното, той едва ли ще може да се издигне над един по-тънък илюстративен елемент, който наистина може да се издигне до изкуството, но всъщност не може да даде едно действително изкуство. И, както добре можем да кажем, представлява един подивял душевен живот, когато искаме да се успокоим при чисто илюстративния елемент на подражанието на сетивното или на нещо дадено чрез сетивния свят, също така можем да кажем, че представлява един вид обсебване от собствения ум, от собствения разум, когато бихме искали да желаем, щото една идея, нещо чисто духовно да бъде въплътено художествено. Светогледните поетически съчинения, представянето на светогледи чрез изкуството отговарят на един неразвит вкус, отговарят на едно варваризиране на човешкия чувствен живот. Самото изкуство обаче е дълбоко закотвено в живота. И ако то не би било закотвено в живота, все пак чрез целия начин, по който се явява, то не би имало едно оправдано съществуване: защото в сравнение с едно осъществено схващане на света в него биха действували всякакви недействителности, в него би трябвало да действуват всякакви илюзии, които биват извикани на живот. Още затова, че изкуството е принудено да поставя за определено разбиране нещо недействително в живота, все пак то трябва да се корени по определен начин дълбоко в живота.
към текста >>

132. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Ако свържем това с възможността за по-висшето възприятие, в него живее повече вътрешна музика, която бива вкусвана, отколкото в обективния импулс, от който е родена човешката душа, когато човекът слиза от духовния живот и чрез раждането, съответно чрез зачатието влиза във физическото съществуване.
И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/. В него живее тонът, подсъзнателният жизнен дъжд на музиката, в която тече душата. Нашата психология се намира още напълно в елементарното; нещата, които хвърлят светлина върху живота на художника, тя има още да ги изследва с помощта на ясновидството. Изживяването на човека е нещо сложно. Това подсъзнателно знание на душата е всъщност същинския импулс на художествената фантазия, като музикалният живот се разиграва между гръбначния стълб и главния мозък, където се вливат кръвта и мозъчната вода, така че нервът е приведен в трептене, което звучи нагоре към мозъка. Ако свържем това с възможността за по-висшето възприятие, в него живее повече вътрешна музика, която бива вкусвана, отколкото в обективния импулс, от който е родена човешката душа, когато човекът слиза от духовния живот и чрез раждането, съответно чрез зачатието влиза във физическото съществуване. Душата влиза в съществуването, като се научава да свири на инструмента на физическото тяло.
към текста >>

Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това.
Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата. Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват. И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство. Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината. Той ще опише този духовен свят подвижно, ще може да оформи въпроса "Как" на Духовната Наука, за който говорих, по-подходящо отколкото онзи, който е усвоил проникването в духовния свят без художествено чувство. Не е нужно да се проявява страх пред ясновидството, както мнозина художници вършат това. Аз говоря за сериозно разбрания страх, не само за това, че някой се страхува, че хората могат да му кажат, че той е един антропософ. Аз говоря за много честия принципен страх, че ясновидството би възпрепятствувало непосредствеността на художественото творчество.
към текста >>

133. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Както има голяма значение, когато ясновидският елемент влива светлина в художественото творчество, също така голямо значение има, когато това, което като ясновидска еснафщина няма днес нищо музикално, а най-много има нещо немузикално, се остави да бъде оплодотворено от художествения вкус.
Това характеризира, на каква точка на нашата култура се намираме ние. Когато човек може да вникне в това, от което крайно се нуждае нашето време, той ще трябва, както Моргенщерн, да стигне до впечатлението: човек не трябва да остане неграмотен по отношение на ясновидството; като художник той трябва да търси отношения към ясновидското познание. Както има голяма значение, когато ясновидският елемент влива светлина в художественото творчество, също така голямо значение има, когато това, което като ясновидска еснафщина няма днес нищо музикално, а най-много има нещо немузикално, се остави да бъде оплодотворено от художествения вкус. По-важно от всяко патологично ясновидство за духовния познавател е мостът, който може да бъде построен между изкуството и ясновидството.
към текста >>

134. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение.
Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система. Там се намира, а именно точно на границата, онази, физиологична област, където, ако човек има заложби за това за художественото творчество, човек винаги трябва да има заложба -, се намира изворът на поетическото творчество. И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна. Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи. Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото воление е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът. Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение. Той трябва да гледа това, което поетът произвежда, на което поетът дава форма. Това води до там, че в момента, в който поетът представя едно или друго нещо и не черпи от действителността, а представя нещо просто само измислено, само сглобено, нещо недействително, нехудожествено, в този момент ясновидецът гледа формиращо това, което е предоставено по този начин, когато драматургът представя една недействителна фигура, едно недействително лице.
към текста >>

135. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Изхождайки от чистия натурализъм, от чисто натуралистично-филистерския вкус, ние никога не бихме могли да стигнем примерно до една художествена архитектура – днешната архитектура е твърде отдалечена от изкуството, макар и да се нарича изкуство защото ако хората не изпитваха потребност да се събират на определени места, където да се занимават с въпросите на духовния живот, те никога нямаше да строят сгради за духовни цели.
Нека да вземем отделните изкуства. Изхождайки от чистия натурализъм, от чисто натуралистично-филистерския вкус, ние никога не бихме могли да стигнем примерно до една художествена архитектура – днешната архитектура е твърде отдалечена от изкуството, макар и да се нарича изкуство защото ако хората не изпитваха потребност да се събират на определени места, където да се занимават с въпросите на духовния живот, те никога нямаше да строят сгради за духовни цели. Следователно, те щяха да строят само такива сгради, с които да посрещат ежедневните нужди на живота. И какво казват те за своето прагматично строителство? Те казват: Ние строим, за да се защитаваме, за да защитаваме човека от капризите на природата, за да не живеем на открито, за да подслоним семейството и така нататък.
към текста >>

136. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси. Понякога съвременната философия се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината. Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26. Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
към текста >>

137. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин.
Както знаем, човекът притежава дванадесет сетива*46. Официалната наука различава пет, шест или седем сетива, само защото те са „очебийни", а другите само загатнати, или пък напълно скрити. Независимо, че съм говорил многократно за тези дванадесет сетива, нека днес отново да насочим вниманието си към тях. Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин. А изобщо няма защо да се споменава, че сетивата за „топлина" и „осезание" имат коренно различно предназначение в човешкия организъм. Наред с тези сетива, днешните психолози признават може би и т.н. сетиво на „равновесието". Някои прибавят и други видове сетива, но така физиологията и психологията на сетивата далеч не добиват завършен вид, чисто и просто защото не се взема предвид, че възприемайки Азът на другия човек, всеки от нас осъществява един вид сетивна дейност, подобна на тази, когато възприемаме с очите си един или друг цвят.
към текста >>

После идва ред на слуховите, топлинни, зрителни, вкусови и мирисни усещания.
После идва ред на слуховите, топлинни, зрителни, вкусови и мирисни усещания. За всяко едно от тях ние разполагаме с определен сетивен орган. Следва „сетивото за равновесие". Благодарение на един вътрешен усет, ние много добре знаем, кога да се наклоним в дясно или ляво, напред или назад, за да останем в изправено положение. Когато този сетивен орган е повреден, ние „губим" равновесие и залитаме; в този случай ние не можем да постигнем равновесие, също както не можем да разграничаваме цветовете при някакъв дефект в зрението.
към текста >>

Следващите сетива обонятелното, вкусовото, зрителното и топлинното са предимно чувствени сетива.
Следващите сетива обонятелното, вкусовото, зрителното и топлинното са предимно чувствени сетива. Дори повърхностното съзнание лесно усеща родството между мириса и вкуса от една страна, и чувствата от друга. Обстоятелството, че при зрителните и топлинни усещания това не е така, има своето точно обяснение. При топлинните усещания хората не виждат тяхното родство с чувствата, а ги свързват най-вече с осезанието. Това е погрешно, фактически осезанието има подчертано волев характер, докато топлинните усещания са по-близко до чувствата, фактът, че зрителните усещания имат чувствен характер остава незабелязан, понеже хората не стигат до изводите на Гьоте в неговото „Учение за цветовете". Там ясно е описано дълбокото родство между цветове и чувства, стигащо накрая до волеви импулси.
към текста >>

Дори повърхностното съзнание лесно усеща родството между мириса и вкуса от една страна, и чувствата от друга.
Следващите сетива обонятелното, вкусовото, зрителното и топлинното са предимно чувствени сетива. Дори повърхностното съзнание лесно усеща родството между мириса и вкуса от една страна, и чувствата от друга. Обстоятелството, че при зрителните и топлинни усещания това не е така, има своето точно обяснение. При топлинните усещания хората не виждат тяхното родство с чувствата, а ги свързват най-вече с осезанието. Това е погрешно, фактически осезанието има подчертано волев характер, докато топлинните усещания са по-близко до чувствата, фактът, че зрителните усещания имат чувствен характер остава незабелязан, понеже хората не стигат до изводите на Гьоте в неговото „Учение за цветовете". Там ясно е описано дълбокото родство между цветове и чувства, стигащо накрая до волеви импулси. Но защо човек не забелязва връзката между зрение и чувства?
към текста >>

138. Бележки GA_293 Общото човекознание

7) Вкусово сетиво
7) Вкусово сетиво
към текста >>

139. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Ако при растителните и животински форми оставите децата да запомнят карикатурата направена с вкус по този заобиколен път те ще могат да запомнят и останалото.
За запомнянето на органичните природни форми, на животински и растителни форми, ще спомогнете много, ако опитате да скицирате в рисунка характерните особености. Ако при растителните и животински форми оставите децата да запомнят карикатурата направена с вкус по този заобиколен път те ще могат да запомнят и останалото. Така би могла да се запомни една мишка.
към текста >>

140. 9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението.
Ние. не можем да сравняваме човек, такъв какъвто го виждаме, непосредствено с растението, но има някои сходства. Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло като един вид недовършена сфера. Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек. Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението. Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми. Растителният свят в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението.
към текста >>

141. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния.
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния. Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът. Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане.
към текста >>

Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът.
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния. Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът. Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане. Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
към текста >>

Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло.
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния. Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът. Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане. Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
към текста >>

Вкусовият орган се простира през целия организъм.
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния. Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът. Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане. Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
към текста >>

Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм.
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния. Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът. Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане. Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
към текста >>

Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане.
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния. Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът. Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане. Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
към текста >>

Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът. Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане. Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
към текста >>

142. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух.
Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности. Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване. Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз. Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала. И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух. При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на живота.
към текста >>

Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия език и в горчивия вкус на устата.
Ала детето, което расте редом с възрастния, представлява имитатор и на най-слабите физически проявления на възпитателя. То насочва себе си изцяло според физиологичното изражение, според това, което то възприема от начина, по който възрастният разговаря, изпълнен с грижа, чувствува изпълнения с грижа човек, защото детето е изцяло сетивен орган. Между възрастния и детето се разиграват невеществени взаимодействия. Ако възрастният има някаква грижа, която е душевна и която намира израз в определени физически последици, то и детето, като имитатор, възприема тези физически последици и формира своя вътрешен свят, също както окото бива проникнато от светлинното въздействие. Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия език и в горчивия вкус на устата. В целия организъм на детето се оформя конституционален отпечатък на физическото изживяване у възрастния. Детето възприема издълженото бледо лице, което угрижения възрастен има, но то не може да приеме в себе си душевното съдържание на грижата, то само подражава на физическата последица от грижата. И резултатът е, че веднага физическата конституция на детето бива обхваната от духовните формообразуващи сили, имащи за седалище сетивнонервната система. Вътрешните физически и по-фините органи биват изградени в смисъла на това, което детето е приело у себе си като физически отпечатък на грижата. Така детето изгражда един организъм, предразположен към грижи, който по-късно лесно възприема жизнените впечатления като грижи, което друг вид конституция не би възприела по същия начин.
към текста >>

143. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ние оставяме децата да изрежат купата в такава форма, чрез която в тях да се появи едно чувство за форма и изработка, така че децата да създадат нещо, което е получило формата си чрез тяхната воля и чрез техния вкус.
Така в едно обучение, изискващо сръчност, ние оставяме детето да изработва различни предмети, да изразява различни предмети, които то прави по собствена воля. И ние виждаме как в един урок, построен върху основата на живота, детето започва да извежда нещата от себе си. Искам да Ви разкажа един пример: Оставяме децата да изрежат нещо от дърво, нещо, което е с полухудожествен, полуприложен характер. В тази купа например може да бъде сложено нещо. Ние оставяме децата да изрежат купата в такава форма, чрез която в тях да се появи едно чувство за форма и изработка, така че децата да създадат нещо, което е получило формата си чрез тяхната воля и чрез техния вкус. Но при това се установява нещо много странно.
към текста >>

144. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Процеса на солеобразуване в растението и вкусовия процес.
Процеса на ароматизиране в растението и обонятелния процес. Процеса на солеобразуване в растението и вкусовия процес. Метаморфоза на човешкия организъм: обоняние, вкус, зрение, мислене, асоциации, храносмилане, отделителни процеси през дебелото черво и през бъбреците, процеси на кръвотворение и на лимфообразуване. Сърцето като обединител.
към текста >>

Метаморфоза на човешкия организъм: обоняние, вкус, зрение, мислене, асоциации, храносмилане, отделителни процеси през дебелото черво и през бъбреците, процеси на кръвотворение и на лимфообразуване.
Процеса на ароматизиране в растението и обонятелния процес. Процеса на солеобразуване в растението и вкусовия процес. Метаморфоза на човешкия организъм: обоняние, вкус, зрение, мислене, асоциации, храносмилане, отделителни процеси през дебелото черво и през бъбреците, процеси на кръвотворение и на лимфообразуване. Сърцето като обединител.
към текста >>

Обоняние и вкус.
Метеорологични процеси и тяхното отношение към органите. Значение на водата, въздуха и почвата за заболяването и за лечението на определени органи. Силициево киселинния процес и въглекиселинния процес като полярни явления в човешкия организъм. Диференциране на отделителните процеси и тяхното отношение към тези два процеса. Родството на двата процеса с металите. Обоняние и вкус.
към текста >>

145. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако вземе някакъв вкус, да вземем, за да бъде отново нещо сродно на споменатото, да вземем например вкуса на захарното питие или вкуса на сладкото грозде.
Ако вземе някакъв вкус, да вземем, за да бъде отново нещо сродно на споменатото, да вземем например вкуса на захарното питие или вкуса на сладкото грозде. Тук имаме нещо подобно. Но тук става дума за един процес, протичащ в нашия вкусов орган, противоположен на процесите, протичащи в обонятелните ни органи. Вие знаете, колко близко сроден е вкусовият орган с обонятелния орган, и по тази причина Вие би трябвало да имате представа и за това, колко близко сроден и по отношение на цялото естествено протичане е онова, което се извършва в процеса на вкусване, с това, което протича в обонятелния процес. Но още сега трябва да сте наясно, че вкусването в по-силна степен представлява един вътрешно-органичен процес, отколкото помирисването. Обонянието се осъществява повече по повърхността.
към текста >>

Но тук става дума за един процес, протичащ в нашия вкусов орган, противоположен на процесите, протичащи в обонятелните ни органи.
Ако вземе някакъв вкус, да вземем, за да бъде отново нещо сродно на споменатото, да вземем например вкуса на захарното питие или вкуса на сладкото грозде. Тук имаме нещо подобно. Но тук става дума за един процес, протичащ в нашия вкусов орган, противоположен на процесите, протичащи в обонятелните ни органи. Вие знаете, колко близко сроден е вкусовият орган с обонятелния орган, и по тази причина Вие би трябвало да имате представа и за това, колко близко сроден и по отношение на цялото естествено протичане е онова, което се извършва в процеса на вкусване, с това, което протича в обонятелния процес. Но още сега трябва да сте наясно, че вкусването в по-силна степен представлява един вътрешно-органичен процес, отколкото помирисването. Обонянието се осъществява повече по повърхността. Обонянието взема участие в процеси от сферата извън човека, които процеси се разпространяват, разпространяват се в пространството. Но не така стоят нещата при вкусването.
към текста >>

Вие знаете, колко близко сроден е вкусовият орган с обонятелния орган, и по тази причина Вие би трябвало да имате представа и за това, колко близко сроден и по отношение на цялото естествено протичане е онова, което се извършва в процеса на вкусване, с това, което протича в обонятелния процес.
Ако вземе някакъв вкус, да вземем, за да бъде отново нещо сродно на споменатото, да вземем например вкуса на захарното питие или вкуса на сладкото грозде. Тук имаме нещо подобно. Но тук става дума за един процес, протичащ в нашия вкусов орган, противоположен на процесите, протичащи в обонятелните ни органи. Вие знаете, колко близко сроден е вкусовият орган с обонятелния орган, и по тази причина Вие би трябвало да имате представа и за това, колко близко сроден и по отношение на цялото естествено протичане е онова, което се извършва в процеса на вкусване, с това, което протича в обонятелния процес. Но още сега трябва да сте наясно, че вкусването в по-силна степен представлява един вътрешно-органичен процес, отколкото помирисването. Обонянието се осъществява повече по повърхността. Обонянието взема участие в процеси от сферата извън човека, които процеси се разпространяват, разпространяват се в пространството. Но не така стоят нещата при вкусването. Чрез процеса на вкусване Вие в по-силна степен достигате до свойствата, заложени вътре в субстанциите, т.е.
към текста >>

Но още сега трябва да сте наясно, че вкусването в по-силна степен представлява един вътрешно-органичен процес, отколкото помирисването.
Ако вземе някакъв вкус, да вземем, за да бъде отново нещо сродно на споменатото, да вземем например вкуса на захарното питие или вкуса на сладкото грозде. Тук имаме нещо подобно. Но тук става дума за един процес, протичащ в нашия вкусов орган, противоположен на процесите, протичащи в обонятелните ни органи. Вие знаете, колко близко сроден е вкусовият орган с обонятелния орган, и по тази причина Вие би трябвало да имате представа и за това, колко близко сроден и по отношение на цялото естествено протичане е онова, което се извършва в процеса на вкусване, с това, което протича в обонятелния процес. Но още сега трябва да сте наясно, че вкусването в по-силна степен представлява един вътрешно-органичен процес, отколкото помирисването. Обонянието се осъществява повече по повърхността. Обонянието взема участие в процеси от сферата извън човека, които процеси се разпространяват, разпространяват се в пространството. Но не така стоят нещата при вкусването. Чрез процеса на вкусване Вие в по-силна степен достигате до свойствата, заложени вътре в субстанциите, т.е. които сами са свързани със субстанциалността.
към текста >>

Но не така стоят нещата при вкусването.
Но тук става дума за един процес, протичащ в нашия вкусов орган, противоположен на процесите, протичащи в обонятелните ни органи. Вие знаете, колко близко сроден е вкусовият орган с обонятелния орган, и по тази причина Вие би трябвало да имате представа и за това, колко близко сроден и по отношение на цялото естествено протичане е онова, което се извършва в процеса на вкусване, с това, което протича в обонятелния процес. Но още сега трябва да сте наясно, че вкусването в по-силна степен представлява един вътрешно-органичен процес, отколкото помирисването. Обонянието се осъществява повече по повърхността. Обонянието взема участие в процеси от сферата извън човека, които процеси се разпространяват, разпространяват се в пространството. Но не така стоят нещата при вкусването. Чрез процеса на вкусване Вие в по-силна степен достигате до свойствата, заложени вътре в субстанциите, т.е. които сами са свързани със субстанциалността. Чрез вкусването Вие, по-добре отколкото чрез помирисването, ще достигнете до това, което нещата, в случая растението, представляват вътре в себе си. И просто е нужно да извикате малко на помощ своята интуиция и ще кажете, че всичко онова, което е свързано с втвърдяването на растенията, което представляват органичните процеси на втвърдяване, то разкрива себе си в процеса на вкусване на онова, което е в растението. По този начин растението се съпротивлява срещу процеса на втвърдяване.
към текста >>

Чрез процеса на вкусване Вие в по-силна степен достигате до свойствата, заложени вътре в субстанциите, т.е.
Вие знаете, колко близко сроден е вкусовият орган с обонятелния орган, и по тази причина Вие би трябвало да имате представа и за това, колко близко сроден и по отношение на цялото естествено протичане е онова, което се извършва в процеса на вкусване, с това, което протича в обонятелния процес. Но още сега трябва да сте наясно, че вкусването в по-силна степен представлява един вътрешно-органичен процес, отколкото помирисването. Обонянието се осъществява повече по повърхността. Обонянието взема участие в процеси от сферата извън човека, които процеси се разпространяват, разпространяват се в пространството. Но не така стоят нещата при вкусването. Чрез процеса на вкусване Вие в по-силна степен достигате до свойствата, заложени вътре в субстанциите, т.е. които сами са свързани със субстанциалността. Чрез вкусването Вие, по-добре отколкото чрез помирисването, ще достигнете до това, което нещата, в случая растението, представляват вътре в себе си. И просто е нужно да извикате малко на помощ своята интуиция и ще кажете, че всичко онова, което е свързано с втвърдяването на растенията, което представляват органичните процеси на втвърдяване, то разкрива себе си в процеса на вкусване на онова, което е в растението. По този начин растението се съпротивлява срещу процеса на втвърдяване. За нас това става ясно чрез онова, което растението ни дава да помирисваме.
към текста >>

Чрез вкусването Вие, по-добре отколкото чрез помирисването, ще достигнете до това, което нещата, в случая растението, представляват вътре в себе си.
Обонянието се осъществява повече по повърхността. Обонянието взема участие в процеси от сферата извън човека, които процеси се разпространяват, разпространяват се в пространството. Но не така стоят нещата при вкусването. Чрез процеса на вкусване Вие в по-силна степен достигате до свойствата, заложени вътре в субстанциите, т.е. които сами са свързани със субстанциалността. Чрез вкусването Вие, по-добре отколкото чрез помирисването, ще достигнете до това, което нещата, в случая растението, представляват вътре в себе си. И просто е нужно да извикате малко на помощ своята интуиция и ще кажете, че всичко онова, което е свързано с втвърдяването на растенията, което представляват органичните процеси на втвърдяване, то разкрива себе си в процеса на вкусване на онова, което е в растението. По този начин растението се съпротивлява срещу процеса на втвърдяване. За нас това става ясно чрез онова, което растението ни дава да помирисваме. Ето защо вие всъщност не бихте могли да се съмнявате, че вкусът представлява процес, свързан с отношенията между етерния и физическия елемент.
към текста >>

И просто е нужно да извикате малко на помощ своята интуиция и ще кажете, че всичко онова, което е свързано с втвърдяването на растенията, което представляват органичните процеси на втвърдяване, то разкрива себе си в процеса на вкусване на онова, което е в растението.
Обонянието взема участие в процеси от сферата извън човека, които процеси се разпространяват, разпространяват се в пространството. Но не така стоят нещата при вкусването. Чрез процеса на вкусване Вие в по-силна степен достигате до свойствата, заложени вътре в субстанциите, т.е. които сами са свързани със субстанциалността. Чрез вкусването Вие, по-добре отколкото чрез помирисването, ще достигнете до това, което нещата, в случая растението, представляват вътре в себе си. И просто е нужно да извикате малко на помощ своята интуиция и ще кажете, че всичко онова, което е свързано с втвърдяването на растенията, което представляват органичните процеси на втвърдяване, то разкрива себе си в процеса на вкусване на онова, което е в растението. По този начин растението се съпротивлява срещу процеса на втвърдяване. За нас това става ясно чрез онова, което растението ни дава да помирисваме. Ето защо вие всъщност не бихте могли да се съмнявате, че вкусът представлява процес, свързан с отношенията между етерния и физическия елемент.
към текста >>

Ето защо вие всъщност не бихте могли да се съмнявате, че вкусът представлява процес, свързан с отношенията между етерния и физическия елемент.
които сами са свързани със субстанциалността. Чрез вкусването Вие, по-добре отколкото чрез помирисването, ще достигнете до това, което нещата, в случая растението, представляват вътре в себе си. И просто е нужно да извикате малко на помощ своята интуиция и ще кажете, че всичко онова, което е свързано с втвърдяването на растенията, което представляват органичните процеси на втвърдяване, то разкрива себе си в процеса на вкусване на онова, което е в растението. По този начин растението се съпротивлява срещу процеса на втвърдяване. За нас това става ясно чрез онова, което растението ни дава да помирисваме. Ето защо вие всъщност не бихте могли да се съмнявате, че вкусът представлява процес, свързан с отношенията между етерния и физическия елемент.
към текста >>

И така, вземете сега заедно мириса и вкуса.
И така, вземете сега заедно мириса и вкуса. В момента, в който Вие чрез помирисване и вкусване се изправяте срещу флората, Вие всъщност навлизате в онези отношения, които етерният елемент осъществява в двете посоки, към астралния и към физическия елемент Вие истински навлизате в етерното, т.е. в негови отпечатък, когато насочите вниманието си към мириса и вкуса. Там, където в човека има процес на помирисване и на вкусване, там в основата си имаме едно, намиращо се във физическия свят, откровение на етерното, в неговата връзка спрямо астралния и физически елемент. Ето така, в известен смисъл, ние самите се намираме на повърхността на човека, когато по този начин изследваме процесите на помирисване и вкусване. Но виждате ли, днес наистина става дума за това, най-после, за целите на оплодяването на действителната наука от страна на духовната наука, да се изкачим над абстрактно-мистичното и наистина конкретно да проникнем в Духа.
към текста >>

В момента, в който Вие чрез помирисване и вкусване се изправяте срещу флората, Вие всъщност навлизате в онези отношения, които етерният елемент осъществява в двете посоки, към астралния и към физическия елемент Вие истински навлизате в етерното, т.е.
И така, вземете сега заедно мириса и вкуса. В момента, в който Вие чрез помирисване и вкусване се изправяте срещу флората, Вие всъщност навлизате в онези отношения, които етерният елемент осъществява в двете посоки, към астралния и към физическия елемент Вие истински навлизате в етерното, т.е. в негови отпечатък, когато насочите вниманието си към мириса и вкуса. Там, където в човека има процес на помирисване и на вкусване, там в основата си имаме едно, намиращо се във физическия свят, откровение на етерното, в неговата връзка спрямо астралния и физически елемент. Ето така, в известен смисъл, ние самите се намираме на повърхността на човека, когато по този начин изследваме процесите на помирисване и вкусване. Но виждате ли, днес наистина става дума за това, най-после, за целите на оплодяването на действителната наука от страна на духовната наука, да се изкачим над абстрактно-мистичното и наистина конкретно да проникнем в Духа. Защото действително, каква полза, ако хората все си говорят за това, че трябва да обхванем божественото в човека, след като под това божествено те разбират най-много нещо съвсем абстрактно божествено.
към текста >>

в негови отпечатък, когато насочите вниманието си към мириса и вкуса.
И така, вземете сега заедно мириса и вкуса. В момента, в който Вие чрез помирисване и вкусване се изправяте срещу флората, Вие всъщност навлизате в онези отношения, които етерният елемент осъществява в двете посоки, към астралния и към физическия елемент Вие истински навлизате в етерното, т.е. в негови отпечатък, когато насочите вниманието си към мириса и вкуса. Там, където в човека има процес на помирисване и на вкусване, там в основата си имаме едно, намиращо се във физическия свят, откровение на етерното, в неговата връзка спрямо астралния и физически елемент. Ето така, в известен смисъл, ние самите се намираме на повърхността на човека, когато по този начин изследваме процесите на помирисване и вкусване. Но виждате ли, днес наистина става дума за това, най-после, за целите на оплодяването на действителната наука от страна на духовната наука, да се изкачим над абстрактно-мистичното и наистина конкретно да проникнем в Духа. Защото действително, каква полза, ако хората все си говорят за това, че трябва да обхванем божественото в човека, след като под това божествено те разбират най-много нещо съвсем абстрактно божествено. Този подход в разглеждането ще стане едва тогава плодотворен, когато можем да се спрем на конкретните явления, когато в този конкретен смисъл можем да наблюдаваме навлизането на процесите навътре, когато например в лицето на помирисването и вкусването наистина видим това, което е сродно на човека и живее, когато разглеждаме етерното, как то навлиза навътре, и как в този може би най-груб горен сетивен процес, виждаме непосредствено нахлуването на външните процеси навътре.
към текста >>

Там, където в човека има процес на помирисване и на вкусване, там в основата си имаме едно, намиращо се във физическия свят, откровение на етерното, в неговата връзка спрямо астралния и физически елемент.
И така, вземете сега заедно мириса и вкуса. В момента, в който Вие чрез помирисване и вкусване се изправяте срещу флората, Вие всъщност навлизате в онези отношения, които етерният елемент осъществява в двете посоки, към астралния и към физическия елемент Вие истински навлизате в етерното, т.е. в негови отпечатък, когато насочите вниманието си към мириса и вкуса. Там, където в човека има процес на помирисване и на вкусване, там в основата си имаме едно, намиращо се във физическия свят, откровение на етерното, в неговата връзка спрямо астралния и физически елемент. Ето така, в известен смисъл, ние самите се намираме на повърхността на човека, когато по този начин изследваме процесите на помирисване и вкусване. Но виждате ли, днес наистина става дума за това, най-после, за целите на оплодяването на действителната наука от страна на духовната наука, да се изкачим над абстрактно-мистичното и наистина конкретно да проникнем в Духа. Защото действително, каква полза, ако хората все си говорят за това, че трябва да обхванем божественото в човека, след като под това божествено те разбират най-много нещо съвсем абстрактно божествено. Този подход в разглеждането ще стане едва тогава плодотворен, когато можем да се спрем на конкретните явления, когато в този конкретен смисъл можем да наблюдаваме навлизането на процесите навътре, когато например в лицето на помирисването и вкусването наистина видим това, което е сродно на човека и живее, когато разглеждаме етерното, как то навлиза навътре, и как в този може би най-груб горен сетивен процес, виждаме непосредствено нахлуването на външните процеси навътре. Така изключително важно е за нашето време, да се издигнем над просто абстрактното, над мистичното.
към текста >>

Ето така, в известен смисъл, ние самите се намираме на повърхността на човека, когато по този начин изследваме процесите на помирисване и вкусване.
И така, вземете сега заедно мириса и вкуса. В момента, в който Вие чрез помирисване и вкусване се изправяте срещу флората, Вие всъщност навлизате в онези отношения, които етерният елемент осъществява в двете посоки, към астралния и към физическия елемент Вие истински навлизате в етерното, т.е. в негови отпечатък, когато насочите вниманието си към мириса и вкуса. Там, където в човека има процес на помирисване и на вкусване, там в основата си имаме едно, намиращо се във физическия свят, откровение на етерното, в неговата връзка спрямо астралния и физически елемент. Ето така, в известен смисъл, ние самите се намираме на повърхността на човека, когато по този начин изследваме процесите на помирисване и вкусване. Но виждате ли, днес наистина става дума за това, най-после, за целите на оплодяването на действителната наука от страна на духовната наука, да се изкачим над абстрактно-мистичното и наистина конкретно да проникнем в Духа. Защото действително, каква полза, ако хората все си говорят за това, че трябва да обхванем божественото в човека, след като под това божествено те разбират най-много нещо съвсем абстрактно божествено. Този подход в разглеждането ще стане едва тогава плодотворен, когато можем да се спрем на конкретните явления, когато в този конкретен смисъл можем да наблюдаваме навлизането на процесите навътре, когато например в лицето на помирисването и вкусването наистина видим това, което е сродно на човека и живее, когато разглеждаме етерното, как то навлиза навътре, и как в този може би най-груб горен сетивен процес, виждаме непосредствено нахлуването на външните процеси навътре. Така изключително важно е за нашето време, да се издигнем над просто абстрактното, над мистичното.
към текста >>

Този подход в разглеждането ще стане едва тогава плодотворен, когато можем да се спрем на конкретните явления, когато в този конкретен смисъл можем да наблюдаваме навлизането на процесите навътре, когато например в лицето на помирисването и вкусването наистина видим това, което е сродно на човека и живее, когато разглеждаме етерното, как то навлиза навътре, и как в този може би най-груб горен сетивен процес, виждаме непосредствено нахлуването на външните процеси навътре.
в негови отпечатък, когато насочите вниманието си към мириса и вкуса. Там, където в човека има процес на помирисване и на вкусване, там в основата си имаме едно, намиращо се във физическия свят, откровение на етерното, в неговата връзка спрямо астралния и физически елемент. Ето така, в известен смисъл, ние самите се намираме на повърхността на човека, когато по този начин изследваме процесите на помирисване и вкусване. Но виждате ли, днес наистина става дума за това, най-после, за целите на оплодяването на действителната наука от страна на духовната наука, да се изкачим над абстрактно-мистичното и наистина конкретно да проникнем в Духа. Защото действително, каква полза, ако хората все си говорят за това, че трябва да обхванем божественото в човека, след като под това божествено те разбират най-много нещо съвсем абстрактно божествено. Този подход в разглеждането ще стане едва тогава плодотворен, когато можем да се спрем на конкретните явления, когато в този конкретен смисъл можем да наблюдаваме навлизането на процесите навътре, когато например в лицето на помирисването и вкусването наистина видим това, което е сродно на човека и живее, когато разглеждаме етерното, как то навлиза навътре, и как в този може би най-груб горен сетивен процес, виждаме непосредствено нахлуването на външните процеси навътре. Така изключително важно е за нашето време, да се издигнем над просто абстрактното, над мистичното.
към текста >>

И така, вземете това, което току що казахме: повече към повърхността е разположено обонянието (виж рис.16) и повече към вътрешността на човека е разположен вкуса (всичко това по отношение на флората, по отношение на растенията) и двете, бих казал, протичащи в сферата на етерното, доколкото етерното разтваря себе си във физическото, т.е.
И така, вземете това, което току що казахме: повече към повърхността е разположено обонянието (виж рис.16) и повече към вътрешността на човека е разположен вкуса (всичко това по отношение на флората, по отношение на растенията) и двете, бих казал, протичащи в сферата на етерното, доколкото етерното разтваря себе си във физическото, т.е. излизайки навън, по посока на всичко онова, което се осъществява във флората в лицето на разпрашването, на ароматизирането, или избягването на аромата чрез вкусването, т.е. насочвайки навътре всичко онова, което във външния свят води да втвърдяване. Когато задържим вниманието си върху помирисването и вкусването, в известен смисъл се сливат външното и вътрешното.
към текста >>

излизайки навън, по посока на всичко онова, което се осъществява във флората в лицето на разпрашването, на ароматизирането, или избягването на аромата чрез вкусването, т.е.
И така, вземете това, което току що казахме: повече към повърхността е разположено обонянието (виж рис.16) и повече към вътрешността на човека е разположен вкуса (всичко това по отношение на флората, по отношение на растенията) и двете, бих казал, протичащи в сферата на етерното, доколкото етерното разтваря себе си във физическото, т.е. излизайки навън, по посока на всичко онова, което се осъществява във флората в лицето на разпрашването, на ароматизирането, или избягването на аромата чрез вкусването, т.е. насочвайки навътре всичко онова, което във външния свят води да втвърдяване. Когато задържим вниманието си върху помирисването и вкусването, в известен смисъл се сливат външното и вътрешното.
към текста >>

Когато задържим вниманието си върху помирисването и вкусването, в известен смисъл се сливат външното и вътрешното.
И така, вземете това, което току що казахме: повече към повърхността е разположено обонянието (виж рис.16) и повече към вътрешността на човека е разположен вкуса (всичко това по отношение на флората, по отношение на растенията) и двете, бих казал, протичащи в сферата на етерното, доколкото етерното разтваря себе си във физическото, т.е. излизайки навън, по посока на всичко онова, което се осъществява във флората в лицето на разпрашването, на ароматизирането, или избягването на аромата чрез вкусването, т.е. насочвайки навътре всичко онова, което във външния свят води да втвърдяване. Когато задържим вниманието си върху помирисването и вкусването, в известен смисъл се сливат външното и вътрешното.
към текста >>

А сега да погледнем но онова в растението, което дава стимули за вкусване, т.е.
А сега да погледнем но онова в растението, което дава стимули за вкусване, т.е. което е разположено по-дълбоко в растението, което в растението създава основа, сега вече не да изтласква от себе си своята растителна формообразуваща сила под формата на схема в околността, но да я задържа в себе си и да я употребява за вътрешни образования. И тъй като чрез вкусването Вие участвувате в това вътрешно формообразуване, то Вие достигате до същия процес, който е разположен под уплът-няването на растението, който обаче, на това различно стъпало, представлява метаморфоза към процеса на образуване на сол но разбира се към процеса на образуване на сол от растението, защото става дума за флората (вж. рис.16).
към текста >>

И тъй като чрез вкусването Вие участвувате в това вътрешно формообразуване, то Вие достигате до същия процес, който е разположен под уплът-няването на растението, който обаче, на това различно стъпало, представлява метаморфоза към процеса на образуване на сол но разбира се към процеса на образуване на сол от растението, защото става дума за флората (вж. рис.16).
А сега да погледнем но онова в растението, което дава стимули за вкусване, т.е. което е разположено по-дълбоко в растението, което в растението създава основа, сега вече не да изтласква от себе си своята растителна формообразуваща сила под формата на схема в околността, но да я задържа в себе си и да я употребява за вътрешни образования. И тъй като чрез вкусването Вие участвувате в това вътрешно формообразуване, то Вие достигате до същия процес, който е разположен под уплът-няването на растението, който обаче, на това различно стъпало, представлява метаморфоза към процеса на образуване на сол но разбира се към процеса на образуване на сол от растението, защото става дума за флората (вж. рис.16).
към текста >>

А което вкусвате в растението, е това, което все още е задържан процес на образуване на сол.
Сега си представете, че в лицето на растението Ви е дадена една странна метаморфоза. В растението по посока нагоре Ви е дадено ароматизирането, което в известен смисъл представлява един задържащ процес на изгаряне и който би могъл да Ви отведе до началото на процеса на изгаряне; защото процесите на цъфтеж са именно просто процеси на изгаряне, т.е. те се включват там. По посока надолу имате уплътняването, образуването на сол. А което вкусвате в растението, е това, което все още е задържан процес на образуване на сол. Но когато тук се включи солта и когато откриете солта в самото растение, т.е. когато тези растения съдържат соли, то същите представляват нещо, което в самото растение е прекрачило прага на растителната същност, където растението е отпечатало собствените си схеми в собствената си същност. Ето тук имате рацио по отношение на лечебните средства; ето тук, бих желал да кажа в известен смисъл започва да просветлява по отношение на флората, защото вникваме в това, което тук става. И винаги трябва да подчертавам, че нещата се свеждат именно до това конкретно вникване.
към текста >>

И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото.
Разбира се това, което ще разясня в следващите изречения бих могъл да го характеризирам и по един по-подчертан духовно научен начин; но искам да направя връзка с обичайните представи на днешната наука, представи, които вече съществуват. Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният учен не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този смисъл да анатомизира (да анализира морфологически бел. прев.) нещата; но нека установим връзката с това. Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука. И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото. Тук съществува едно тъй близко родство, че ако характеризираме вътрешността на зрителния процес, надали бихме могли да не потърсим аналогии с вкусовия процес. Разбира се, тъй като при разполагането на вкусовия нерв в органичната субстанция, към него не се включва онова, което представлява изкусното образование на окото, поставено пред проникването на зрителния нерв в органичната субстанция, то по тези причини зрението представлява нещо съвсем различно; но това, което в известен смисъл започва под формата на зрителен процес зад изкусното устройство на физическото око, то вече притежава само вътрешно родство с вкусовия процес. Бих желал да кажа, че в лицето на зрението ние осъществяваме един метаморфозирал процес на вкусване, метаморфозирал чрез това, че пред органичните процеси, разиграващи се във вкусването, сме поставили всичко онова, което се съдържа в изкусното устройство на окото. Разбира се, във всяко едно сетиво трябва да различаваме между това, което нашият организъм противопоставя на външния свят, и онова, което външния свят противопоставя на организма ни. Или трябва да погледнем към онова, което вътре протича под формата на процеси благодарение на обстоятелството, че кръвта нахлува в окото, т.е.
към текста >>

Тук съществува едно тъй близко родство, че ако характеризираме вътрешността на зрителния процес, надали бихме могли да не потърсим аналогии с вкусовия процес.
Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният учен не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този смисъл да анатомизира (да анализира морфологически бел. прев.) нещата; но нека установим връзката с това. Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука. И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото. Тук съществува едно тъй близко родство, че ако характеризираме вътрешността на зрителния процес, надали бихме могли да не потърсим аналогии с вкусовия процес. Разбира се, тъй като при разполагането на вкусовия нерв в органичната субстанция, към него не се включва онова, което представлява изкусното образование на окото, поставено пред проникването на зрителния нерв в органичната субстанция, то по тези причини зрението представлява нещо съвсем различно; но това, което в известен смисъл започва под формата на зрителен процес зад изкусното устройство на физическото око, то вече притежава само вътрешно родство с вкусовия процес. Бих желал да кажа, че в лицето на зрението ние осъществяваме един метаморфозирал процес на вкусване, метаморфозирал чрез това, че пред органичните процеси, разиграващи се във вкусването, сме поставили всичко онова, което се съдържа в изкусното устройство на окото. Разбира се, във всяко едно сетиво трябва да различаваме между това, което нашият организъм противопоставя на външния свят, и онова, което външния свят противопоставя на организма ни. Или трябва да погледнем към онова, което вътре протича под формата на процеси благодарение на обстоятелството, че кръвта нахлува в окото, т.е. че организмът действува вътре в окото.
към текста >>

Разбира се, тъй като при разполагането на вкусовия нерв в органичната субстанция, към него не се включва онова, което представлява изкусното образование на окото, поставено пред проникването на зрителния нерв в органичната субстанция, то по тези причини зрението представлява нещо съвсем различно; но това, което в известен смисъл започва под формата на зрителен процес зад изкусното устройство на физическото око, то вече притежава само вътрешно родство с вкусовия процес.
прев.) нещата; но нека установим връзката с това. Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука. И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото. Тук съществува едно тъй близко родство, че ако характеризираме вътрешността на зрителния процес, надали бихме могли да не потърсим аналогии с вкусовия процес. Разбира се, тъй като при разполагането на вкусовия нерв в органичната субстанция, към него не се включва онова, което представлява изкусното образование на окото, поставено пред проникването на зрителния нерв в органичната субстанция, то по тези причини зрението представлява нещо съвсем различно; но това, което в известен смисъл започва под формата на зрителен процес зад изкусното устройство на физическото око, то вече притежава само вътрешно родство с вкусовия процес. Бих желал да кажа, че в лицето на зрението ние осъществяваме един метаморфозирал процес на вкусване, метаморфозирал чрез това, че пред органичните процеси, разиграващи се във вкусването, сме поставили всичко онова, което се съдържа в изкусното устройство на окото. Разбира се, във всяко едно сетиво трябва да различаваме между това, което нашият организъм противопоставя на външния свят, и онова, което външния свят противопоставя на организма ни. Или трябва да погледнем към онова, което вътре протича под формата на процеси благодарение на обстоятелството, че кръвта нахлува в окото, т.е. че организмът действува вътре в окото. Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е.
към текста >>

Бих желал да кажа, че в лицето на зрението ние осъществяваме един метаморфозирал процес на вкусване, метаморфозирал чрез това, че пред органичните процеси, разиграващи се във вкусването, сме поставили всичко онова, което се съдържа в изкусното устройство на окото.
Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука. И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото. Тук съществува едно тъй близко родство, че ако характеризираме вътрешността на зрителния процес, надали бихме могли да не потърсим аналогии с вкусовия процес. Разбира се, тъй като при разполагането на вкусовия нерв в органичната субстанция, към него не се включва онова, което представлява изкусното образование на окото, поставено пред проникването на зрителния нерв в органичната субстанция, то по тези причини зрението представлява нещо съвсем различно; но това, което в известен смисъл започва под формата на зрителен процес зад изкусното устройство на физическото око, то вече притежава само вътрешно родство с вкусовия процес. Бих желал да кажа, че в лицето на зрението ние осъществяваме един метаморфозирал процес на вкусване, метаморфозирал чрез това, че пред органичните процеси, разиграващи се във вкусването, сме поставили всичко онова, което се съдържа в изкусното устройство на окото. Разбира се, във всяко едно сетиво трябва да различаваме между това, което нашият организъм противопоставя на външния свят, и онова, което външния свят противопоставя на организма ни. Или трябва да погледнем към онова, което вътре протича под формата на процеси благодарение на обстоятелството, че кръвта нахлува в окото, т.е. че организмът действува вътре в окото. Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е. кръвни органи, чрез които Его-то бива по-силно изтласкано към очната ябълка, докато при нас Его-то се отдръпва назад и оставя очната ябълка вътрешно свободна.
към текста >>

Но тук, по обходния път на кръвта през окото върху целия сетивен процес, въздействува цялото устройство, и там вътре в зрителния процес в известен смисъл е матаморфозирал вкусовия процес.
Разбира се, във всяко едно сетиво трябва да различаваме между това, което нашият организъм противопоставя на външния свят, и онова, което външния свят противопоставя на организма ни. Или трябва да погледнем към онова, което вътре протича под формата на процеси благодарение на обстоятелството, че кръвта нахлува в окото, т.е. че организмът действува вътре в окото. Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е. кръвни органи, чрез които Его-то бива по-силно изтласкано към очната ябълка, докато при нас Его-то се отдръпва назад и оставя очната ябълка вътрешно свободна. Но тук, по обходния път на кръвта през окото върху целия сетивен процес, въздействува цялото устройство, и там вътре в зрителния процес в известен смисъл е матаморфозирал вкусовия процес. Така че можем да наречем зрението метаморфозирал вкус. Или в известен смисъл над вкуса и обонянието можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
към текста >>

Така че можем да наречем зрението метаморфозирал вкус.
Или трябва да погледнем към онова, което вътре протича под формата на процеси благодарение на обстоятелството, че кръвта нахлува в окото, т.е. че организмът действува вътре в окото. Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е. кръвни органи, чрез които Его-то бива по-силно изтласкано към очната ябълка, докато при нас Его-то се отдръпва назад и оставя очната ябълка вътрешно свободна. Но тук, по обходния път на кръвта през окото върху целия сетивен процес, въздействува цялото устройство, и там вътре в зрителния процес в известен смисъл е матаморфозирал вкусовия процес. Така че можем да наречем зрението метаморфозирал вкус. Или в известен смисъл над вкуса и обонянието можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
към текста >>

Или в известен смисъл над вкуса и обонянието можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
че организмът действува вътре в окото. Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е. кръвни органи, чрез които Его-то бива по-силно изтласкано към очната ябълка, докато при нас Его-то се отдръпва назад и оставя очната ябълка вътрешно свободна. Но тук, по обходния път на кръвта през окото върху целия сетивен процес, въздействува цялото устройство, и там вътре в зрителния процес в известен смисъл е матаморфозирал вкусовия процес. Така че можем да наречем зрението метаморфозирал вкус. Или в известен смисъл над вкуса и обонянието можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
към текста >>

И така, на това, което представлява цялостният вкусов процес, а така също и зрителният процес, съответствува нещо външно, което взаимодействува с вътрешността.
И така, на това, което представлява цялостният вкусов процес, а така също и зрителният процес, съответствува нещо външно, което взаимодействува с вътрешността.
към текста >>

Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес.
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре. Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес. Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу. Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес.
към текста >>

Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу.
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре. Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес. Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу. Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване.
към текста >>

Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото.
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре. Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес. Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу. Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат.
към текста >>

Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу?
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре. Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес. Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу. Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат. И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието. Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване.
към текста >>

Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес.
Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес. Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу. Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат. И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието. Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване. Подложили сме го на същия вид разцепване, като от една страна имаме храносмилане, насочено към това, да отделя чрез червото, да отделя фекалните остатъци, а от друга страна имаме отделянето през бъбреците, чрез уринирането.
към текста >>

От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване.
Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу. Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат. И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието. Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване. Подложили сме го на същия вид разцепване, като от една страна имаме храносмилане, насочено към това, да отделя чрез червото, да отделя фекалните остатъци, а от друга страна имаме отделянето през бъбреците, чрез уринирането. Ето тук имате точно съответствие между долното у човека и горното у човека.
към текста >>

Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат.
Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат. И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието. Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване. Подложили сме го на същия вид разцепване, като от една страна имаме храносмилане, насочено към това, да отделя чрез червото, да отделя фекалните остатъци, а от друга страна имаме отделянето през бъбреците, чрез уринирането. Ето тук имате точно съответствие между долното у човека и горното у човека. Имате точно нещо, което се разполага като две полярни противоположности, и което се разцепва на вкус и обоняние, и което се разцепва на обикновено храносмилане под формата на по-интимната бъбречна дейност, на това, което принадлежи на по-интимната бъбречна дейност.
към текста >>

И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието.
Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат. И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието. Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване. Подложили сме го на същия вид разцепване, като от една страна имаме храносмилане, насочено към това, да отделя чрез червото, да отделя фекалните остатъци, а от друга страна имаме отделянето през бъбреците, чрез уринирането. Ето тук имате точно съответствие между долното у човека и горното у човека. Имате точно нещо, което се разполага като две полярни противоположности, и което се разцепва на вкус и обоняние, и което се разцепва на обикновено храносмилане под формата на по-интимната бъбречна дейност, на това, което принадлежи на по-интимната бъбречна дейност.
към текста >>

Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване.
Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат. И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието. Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване. Подложили сме го на същия вид разцепване, като от една страна имаме храносмилане, насочено към това, да отделя чрез червото, да отделя фекалните остатъци, а от друга страна имаме отделянето през бъбреците, чрез уринирането. Ето тук имате точно съответствие между долното у човека и горното у човека. Имате точно нещо, което се разполага като две полярни противоположности, и което се разцепва на вкус и обоняние, и което се разцепва на обикновено храносмилане под формата на по-интимната бъбречна дейност, на това, което принадлежи на по-интимната бъбречна дейност.
към текста >>

Имате точно нещо, което се разполага като две полярни противоположности, и което се разцепва на вкус и обоняние, и което се разцепва на обикновено храносмилане под формата на по-интимната бъбречна дейност, на това, което принадлежи на по-интимната бъбречна дейност.
Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат. И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието. Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване. Подложили сме го на същия вид разцепване, като от една страна имаме храносмилане, насочено към това, да отделя чрез червото, да отделя фекалните остатъци, а от друга страна имаме отделянето през бъбреците, чрез уринирането. Ето тук имате точно съответствие между долното у човека и горното у човека. Имате точно нещо, което се разполага като две полярни противоположности, и което се разцепва на вкус и обоняние, и което се разцепва на обикновено храносмилане под формата на по-интимната бъбречна дейност, на това, което принадлежи на по-интимната бъбречна дейност.
към текста >>

Вземе те например тези миризми, които бих желал да кажа дори като миризми се приближават повече към свойството на вкуса, така че в същност едва като дъвчем съответното растение, ние достигаме до действителната миризма и всъщност възприемаме синтеза между мирис и вкус, както е при маточината или при урбаличето, където откриваме, че там вътре съществува взаимодействие между солеобразуването и ароматизирането.
Тук в известна степен, засега принципно, виждате характеризирана цялата наука за лечебните растения. Бих желал да кажа: вие поглеждате в целия реален процес, протичащ във взаимодействието му между вътрешното и външното; но вие виждате и някои съвсем специални неща. Вземе те например тези миризми, които бих желал да кажа дори като миризми се приближават повече към свойството на вкуса, така че в същност едва като дъвчем съответното растение, ние достигаме до действителната миризма и всъщност възприемаме синтеза между мирис и вкус, както е при маточината или при урбаличето, където откриваме, че там вътре съществува взаимодействие между солеобразуването и ароматизирането. Това сочи, че органите, с които трябва да е сродна маточината и т.н., ще са разположени повече навън и повече към гръдния кош, докато органите, които трябва да са сродни с онова, което е силно ароматно, като да кажем липата или розата, те трябва да са сродни с онова, което е погребано в долната част на тялото, или което направо лежи в долната част на тялото.
към текста >>

А ето тук откривате, че между всичко онова, което е разположено в горния човек, в областта на обонянието или на вкуса, органично разгледано, се включва и един процес, който в един по-дълбок смисъл е важен жизнен процес за човека; това е дихателният процес, който се включва тук (вж. рис.16).
А ето тук откривате, че между всичко онова, което е разположено в горния човек, в областта на обонянието или на вкуса, органично разгледано, се включва и един процес, който в един по-дълбок смисъл е важен жизнен процес за човека; това е дихателният процес, който се включва тук (вж. рис.16). На този дихателен процес също така можем да потърсим полярно принадлежащия му процес. Това трябва да бъде онзи процес, който в известна степен се отделя от храносмилателния процес, доколкото храносмилателният процес довежда до отделителния процес и представлява полярно противоположния на органичния процес на представите. Това е всичко онова, което се разиграва в лимфния и в кръвния процес, респективно това, което от храносмилането бива изтласкано навътре, т.е. което е залегнало в органи като лимфните жлези и т.н., във всички органи, вземащи участие в кръвотворението. И така, тук виждате два полярни процеса, единият отделен от храносмилането, другият отделен от тези, разположени повече по посока навън сетивни процеси, това, и което в известен смисъл е залегнало зад сетивните процеси, дишането, и което е разположено пред храносмилането, доколкото това храносмилане след това довежда до отделяне, до процес на кръвотворение, на лимфообразуване.
към текста >>

146. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И в това взаимодействие, съществуващо между двете сетива, между обонянието и вкуса, можем да видим, как човешкото устройство влиза в тясна взаимовръзка с това, което протича в природата извън човека.
Разгледаното вчера в известна степен представляваше един вид приближаване на човешкия организъм към природата извън него. И в това взаимодействие, съществуващо между двете сетива, между обонянието и вкуса, можем да видим, как човешкото устройство влиза в тясна взаимовръзка с това, което протича в природата извън човека. Ние извършваме тези изследвания, разкриващи връзката на човека с природата извън него по причина, че за духовната наука нещата се свеждат до това, да приближим едно до друго лечебните методи и процесите в човешкия организъм.
към текста >>

И тези два процеса се приближават най-плътно един до друг там, където става дума за обонянието и за вкуса.
Трябва да си представим процеса, разиграващ се външно, заедно с процеса, протичащ в човешкия организъм. И тези два процеса се приближават най-плътно един до друг там, където става дума за обонянието и за вкуса. Относно всичко, касаещо другите сетива, те са по-силно отдалечени един от друг. Така например вече значително отдалечени са зрението и храносмилането, макар че сега под храносмилане, в тесния смисъл на думата, разбирам това, което се извършва между сдъвкването на храната в устата и нейното преработване от чревните жлези. Или тази област всъщност бих желал да причисля към областта на изпразването, било то изпразване в организма, чрез което веществата биват поети, било то изпразване навън, това, което бих желал да определя като отделяне; т.е. онова, което е разположено отвъд жлезите, вече бих желал да го определя като отделяне.
към текста >>

Разглеждайки сега зрението, пред себе си имаме онези тела от външния свят, заключаващи в известна степен онова в себе си, което при обонятелния и вкусовия процес е разположено повече към повърхността.
Разглеждайки сега зрението, пред себе си имаме онези тела от външния свят, заключаващи в известна степен онова в себе си, което при обонятелния и вкусовия процес е разположено повече към повърхността. То е, което в обонятелния процес е изнесено повече извън природата на човека, за да можем ние, хората, да го възприемем. В други случаи това се включва в самите субстанции на извън човешката природа и тогава ние го виждаме. Разглеждайки това, което е видимо в своите форми и т.н. ние всъщност имаме пред себе си формообразуващия принцип, който в обонятелния процес разкрива себе си именно субстанциално. Бих желал да кажа, че тази същност, разкриваща себе си в обонянието, би трябвало да бъде проследена навън в растителния свят, в света на скалите, и тогава ще открием, че същият принцип, проявяващ се в обонянието, навън проявява себе си и във формообразуващите процеси.
към текста >>

Той в известен смисъл си присвоява онова, което разкрива себе си във вкуса; той от своя страна скрива в организма онова, което разкрива себе си във вкуса.
В други случаи това се включва в самите субстанции на извън човешката природа и тогава ние го виждаме. Разглеждайки това, което е видимо в своите форми и т.н. ние всъщност имаме пред себе си формообразуващия принцип, който в обонятелния процес разкрива себе си именно субстанциално. Бих желал да кажа, че тази същност, разкриваща себе си в обонянието, би трябвало да бъде проследена навън в растителния свят, в света на скалите, и тогава ще открием, че същият принцип, проявяващ се в обонянието, навън проявява себе си и във формообразуващите процеси. Противоположният полюс след това е тъкмо храносмилателният процес. Той в известен смисъл си присвоява онова, което разкрива себе си във вкуса; той от своя страна скрива в организма онова, което разкрива себе си във вкуса. От изключително значение е да посочим как сме били принудени да описваме досега природата извън човека така, както тя е заложена повече в областта на несъзнателното. Защото виждате, че тези взаимовръзки, които ние успяхме да установим, изхождайки от цялата Вселена, те са налице и в Човека. Човекът принадлежи на сатурновия, юпитеровия и други елементи. Но тази принадлежност се крие изключително в дълбините на човешкото устройство и човек би желал да каже, ако това може би не е твърде възмутително за съвременния начин на мислене, че в човека астрономическият елемент се превръща в най-безсъзнателното, в човека той е най-дълбоко разположен в организма процес.
към текста >>

Стимулиращо значение за развитието на черния дроб има вкуса* (*вкуса липсва в стенограмата и е допълнено по смисъл), което има еднакво значение, когато става в излишък, с изграждането на черния дроб, едно твърде силно, твърде изявено наслаждение на храната е равнозначно на изграждането на черния дроб в човека.
Особено важно е да обърнем внимание на третия орган, свързан в най-широк смисъл с външната метеорология черния дроб. Макар привидно черният дроб да е затворен в човешкия организъм, въпреки това той в силна степен принадлежи на външния свят. И тази принадлежност към външния свят Вие можете да установите чрез това, че в известна степен живота на черния дроб е поставен в зависимост от характеристиката на водата в дадена местност. Всъщност винаги би трябвало да бъде изследван състава на водата на дадена местност, за да можем правилно да преценим състоянието на черния дроб на хората, населяващи тази местност. Стимулиращо значение за развитието на черния дроб има вкуса* (*вкуса липсва в стенограмата и е допълнено по смисъл), което има еднакво значение, когато става в излишък, с изграждането на черния дроб, едно твърде силно, твърде изявено наслаждение на храната е равнозначно на изграждането на черния дроб в човека. Вътрешното наслаждение бих желал да кажа продължението на това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което продължава приятното, симпатичното или антипатичното, или също така не приятното възприемане на храната по посока към вътрешността, това е, което води до израждане на черния дроб. Ето защо е необходимо да бъдат видени тези неща, и да бъде направен опит, хора, имащи някакви увреждания в състоянието на черния дроб нещо, което често е много трудно да бъде установено у такива хора да се създаде навик, бих желал да кажа, да изследват вкуса, в самия вкус като такъв да се опитват да открият нещо. Изключително трудно е, по-основно да бъде изследвана вътрешната връзка между състоянието на черния дроб и водната характеристика, състава на водата в дадена местност, тъй като зависимостите са много фини и трябва например да обърнем внимание на следното, че в местността където да кажем водата е силно варовита, състоянието на черния дроб е различно в сравнение с местности, където водата е по-слабо варовита. Бихте сторили добре, ако обърнем внимание на това и ако винаги насочваме вниманието си към факта, че чернодробните функции биват стимулирани, когато все пак, по възможност, отстраняваме варовика от водата. Разбира се, за да бъде осъществено това, трябва да бъдат намерени средства и пътища.
към текста >>

Ето защо е необходимо да бъдат видени тези неща, и да бъде направен опит, хора, имащи някакви увреждания в състоянието на черния дроб нещо, което често е много трудно да бъде установено у такива хора да се създаде навик, бих желал да кажа, да изследват вкуса, в самия вкус като такъв да се опитват да открият нещо.
Макар привидно черният дроб да е затворен в човешкия организъм, въпреки това той в силна степен принадлежи на външния свят. И тази принадлежност към външния свят Вие можете да установите чрез това, че в известна степен живота на черния дроб е поставен в зависимост от характеристиката на водата в дадена местност. Всъщност винаги би трябвало да бъде изследван състава на водата на дадена местност, за да можем правилно да преценим състоянието на черния дроб на хората, населяващи тази местност. Стимулиращо значение за развитието на черния дроб има вкуса* (*вкуса липсва в стенограмата и е допълнено по смисъл), което има еднакво значение, когато става в излишък, с изграждането на черния дроб, едно твърде силно, твърде изявено наслаждение на храната е равнозначно на изграждането на черния дроб в човека. Вътрешното наслаждение бих желал да кажа продължението на това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което продължава приятното, симпатичното или антипатичното, или също така не приятното възприемане на храната по посока към вътрешността, това е, което води до израждане на черния дроб. Ето защо е необходимо да бъдат видени тези неща, и да бъде направен опит, хора, имащи някакви увреждания в състоянието на черния дроб нещо, което често е много трудно да бъде установено у такива хора да се създаде навик, бих желал да кажа, да изследват вкуса, в самия вкус като такъв да се опитват да открият нещо. Изключително трудно е, по-основно да бъде изследвана вътрешната връзка между състоянието на черния дроб и водната характеристика, състава на водата в дадена местност, тъй като зависимостите са много фини и трябва например да обърнем внимание на следното, че в местността където да кажем водата е силно варовита, състоянието на черния дроб е различно в сравнение с местности, където водата е по-слабо варовита. Бихте сторили добре, ако обърнем внимание на това и ако винаги насочваме вниманието си към факта, че чернодробните функции биват стимулирани, когато все пак, по възможност, отстраняваме варовика от водата. Разбира се, за да бъде осъществено това, трябва да бъдат намерени средства и пътища.
към текста >>

Виждате ли, ако първоначално проследите субстанциите по отношение на това, как участвуват в обонятелния и във вкусовия процес обонянието ни насочва навън върху околния видим свят, вкуса ни насочва навътре, към това, което е скрито в организма ако разгледате храносмилането в това отношение, то Вие ще си кажете: субстанциите се смесват една с друга заради началото на храносмилателния процес.
Процеса на образуване на въглена киселина в известна степен представлява полярна противоположност на образуването на силициева киселина. Ето защо е така необходимо при лечението да проследим процеса на образуване на въглена киселина за всичко онова, което в организма е противоположно на току що характеризираното, за всичко онова, което в най-широки граници има нещо общо с храносмилането, но също така и всичко, за което изходната точка, извора се намира в храносмилателната система. Така с тези форми на заболявания можем да се справим изключително добре с помощта на някакви съединения на въглената киселина, и по-точно тогава, когато ги употребяваме във вид, в който ги образува самата природа именно когато ги получаваме чрез растенията. Тук обаче е много важно да вземем предвид една определена взаимовръзка. Виждате ли, ако първоначално проследите субстанциите по отношение на това, как участвуват в обонятелния и във вкусовия процес обонянието ни насочва навън върху околния видим свят, вкуса ни насочва навътре, към това, което е скрито в организма ако разгледате храносмилането в това отношение, то Вие ще си кажете: субстанциите се смесват една с друга заради началото на храносмилателния процес. Те се смесват. Но в хода на органичните процеси човекът отново трябва да разграничи смесеното, да раздели не чак толкова субстанциалното, а процесуалното. Това разграничаване, това разделяне на смесеното в хода на приемане на храната, това всъщност в силна степен принадлежи към задачите на организма. Отначало организмът трябва да извърши едно общо разделяне на смесеното, и по-точно от една страна по посока на отделянето на всичко онова, което трябва да бъде изхвърлено чрез червото, и отделянето на онова, което трябва да бъде изхвърлено чрез урината.
към текста >>

При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите сетива, което слабо въздействува върху обонянието и върху вкуса, т.е.
Сега става дума затова, в известна степен да се научим да отмерваме как въздействуват тези неща, как например да прилагаме соли на силициевата киселина, при което непрекъснато трябва да изследваме метала по отношение на родството му с тези три представители. А от друга страна трябва да сме наясно, че долната част на човека е сродна с медта, с меркурий (живак бел. прев.), със среброто и че при всички въглекиселинни процеси трябва да обръщаме внимание на това, доколко да прилагаме метала, сродни на горепосочените метали, или да прилагаме самите метали, или по някакъв начин да ги свързваме с процесите, образуващи въглена киселина. По този начин обобщаваме това от земния елемент, което обусловено от извънземния елемент, е с метален характер, и това, което иначе носи скален характер, както и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на въглената киселина и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на силициева киселина. Тук ние бавно се доближаваме до възможността да конкретизираме нещата от външния свят, които трябва да въведем в човешкия организъм, за да му донесем в един или друг случай излекуване. При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите сетива, което слабо въздействува върху обонянието и върху вкуса, т.е. което бих желал да кажа не разкрива ярко навън същността си, то може да действува в много силни разреждания, докато по-слаби разреждания са нужни от тези вещества, които ярко изявяват същността си на обонянието и на вкуса. Тези субстанции, които са силни на мирис и вкус, т.е. ако сме наясно в какво се състои лечебната сила, са често в основата си, такива каквито са, изключително добри лечебни средства, а именно, когато тяхното лечебно въздействие не бъде премахнато чрез обичайната диета.
към текста >>

което бих желал да кажа не разкрива ярко навън същността си, то може да действува в много силни разреждания, докато по-слаби разреждания са нужни от тези вещества, които ярко изявяват същността си на обонянието и на вкуса.
А от друга страна трябва да сме наясно, че долната част на човека е сродна с медта, с меркурий (живак бел. прев.), със среброто и че при всички въглекиселинни процеси трябва да обръщаме внимание на това, доколко да прилагаме метала, сродни на горепосочените метали, или да прилагаме самите метали, или по някакъв начин да ги свързваме с процесите, образуващи въглена киселина. По този начин обобщаваме това от земния елемент, което обусловено от извънземния елемент, е с метален характер, и това, което иначе носи скален характер, както и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на въглената киселина и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на силициева киселина. Тук ние бавно се доближаваме до възможността да конкретизираме нещата от външния свят, които трябва да въведем в човешкия организъм, за да му донесем в един или друг случай излекуване. При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите сетива, което слабо въздействува върху обонянието и върху вкуса, т.е. което бих желал да кажа не разкрива ярко навън същността си, то може да действува в много силни разреждания, докато по-слаби разреждания са нужни от тези вещества, които ярко изявяват същността си на обонянието и на вкуса. Тези субстанции, които са силни на мирис и вкус, т.е. ако сме наясно в какво се състои лечебната сила, са често в основата си, такива каквито са, изключително добри лечебни средства, а именно, когато тяхното лечебно въздействие не бъде премахнато чрез обичайната диета.
към текста >>

Тези субстанции, които са силни на мирис и вкус, т.е.
прев.), със среброто и че при всички въглекиселинни процеси трябва да обръщаме внимание на това, доколко да прилагаме метала, сродни на горепосочените метали, или да прилагаме самите метали, или по някакъв начин да ги свързваме с процесите, образуващи въглена киселина. По този начин обобщаваме това от земния елемент, което обусловено от извънземния елемент, е с метален характер, и това, което иначе носи скален характер, както и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на въглената киселина и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на силициева киселина. Тук ние бавно се доближаваме до възможността да конкретизираме нещата от външния свят, които трябва да въведем в човешкия организъм, за да му донесем в един или друг случай излекуване. При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите сетива, което слабо въздействува върху обонянието и върху вкуса, т.е. което бих желал да кажа не разкрива ярко навън същността си, то може да действува в много силни разреждания, докато по-слаби разреждания са нужни от тези вещества, които ярко изявяват същността си на обонянието и на вкуса. Тези субстанции, които са силни на мирис и вкус, т.е. ако сме наясно в какво се състои лечебната сила, са често в основата си, такива каквито са, изключително добри лечебни средства, а именно, когато тяхното лечебно въздействие не бъде премахнато чрез обичайната диета.
към текста >>

Разбира се при онези субстанции, които нямат вкус и мирис, при тях това ще бъде трудно.
Но, за да се занимаем по-нататък с тези неща, е необходимо поне да обърнем внимание на следното: че всяко едно сетиво на човека притежава това разграничаване, и че дори още при това разграничаване на сетивата трябва да кажем, че най-добрият реагент, най-доброто средство да бъдат открити реакции, в основата си е самият човек. Разбира се при онези субстанции, които нямат вкус и мирис, при тях това ще бъде трудно. Но все пак ви обръщам внимание на това, че съществува един вид самовъзпитание, което има особено значение за лекаря, само възпитание, състоящо се в това, да развием в себе си онези възможни фини способности на възприемане, да ги развием така, че да доведат човек дотам, да усеща нещо да кажем именно при външния, естествен процес на кварцообразуване. Помислете си само: има значение, че кварцът наистина показва съвсем закономерна форма, но че този камък, този минерал, който от една страна показва такива закономерни форми, в сродните му образования отново е склонен към всевъзможни кристални форми, и че в кристализацията на силикатите съществува невероятно многообразие. Който може да усети такива неща, той може да усети и как във формообразуващата способност на най-различните образования вече преобладава разпиляващия елемент. Разбира се разпиляващият елемент трябва да налице предварително, ако трябва да съществува възможността, във външната природа да бъдат създадени толкова много образования, както е при силикатите. Това ни посочва, че трябва да прилагаме силикатите в разрушено раздробено състояние.
към текста >>

Когато се сдобием с разграничителната способност за сладникавата миризма, за лютивата миризма и т.н., тогава ще открием, че действително обонянието е диференцирано в насока на 7 нюанса: също така и вкуса.
Разбира се разпиляващият елемент трябва да налице предварително, ако трябва да съществува възможността, във външната природа да бъдат създадени толкова много образования, както е при силикатите. Това ни посочва, че трябва да прилагаме силикатите в разрушено раздробено състояние. Но за това трябва да сме създали в себе си възможност за възприемане. Защото тя, както ще видим, води до определена оценка на лечебните средства. От друга страна също така е необходимо, човекът сам себе си да превърне в едно добро поле за реакции и да усвои усещания в такава посока, че например да различава 7 миризми, колкото са цветовите усещания. Когато се сдобием с разграничителната способност за сладникавата миризма, за лютивата миризма и т.н., тогава ще открием, че действително обонянието е диференцирано в насока на 7 нюанса: също така и вкуса. И интересното е, че когато усвоим скалата на обонянието, ако мога да се изразя така, обонятелния спектър, то по този начин ние получаваме едно възпитателно средство. За себе си, за да се справим добре и с това, което представляват горимите субстанции. Човек в известна степен прониква в природата на горимите субстанции. Утре ще видим как. Когато усвоим определени способности за възприемането на вкуса, когато например добре можем да разграничаваме сладкия вкус от соления вкус, т.е.
към текста >>

Когато усвоим определени способности за възприемането на вкуса, когато например добре можем да разграничаваме сладкия вкус от соления вкус, т.е.
Когато се сдобием с разграничителната способност за сладникавата миризма, за лютивата миризма и т.н., тогава ще открием, че действително обонянието е диференцирано в насока на 7 нюанса: също така и вкуса. И интересното е, че когато усвоим скалата на обонянието, ако мога да се изразя така, обонятелния спектър, то по този начин ние получаваме едно възпитателно средство. За себе си, за да се справим добре и с това, което представляват горимите субстанции. Човек в известна степен прониква в природата на горимите субстанции. Утре ще видим как. Когато усвоим определени способности за възприемането на вкуса, когато например добре можем да разграничаваме сладкия вкус от соления вкус, т.е. солите, и между тях още 5 други нюанса, тогава ние усвояваме едно определено вътрешно родство именно със солеобразуващия елемент в природата. И когато усвоим това вътрешно родство, идваме до там, просто от впечатленията, които получаваме от природата, да получаваме усещането: това върши работа за едната страна на човешкия организъм, това върши работа за другата страна на човешкия организъм. Макар че в основата трябва да лежат старателни, точни научни изследвания върху въздействието на отделните субстанции, все пак е от голямо значение, никога да не пропускаме, резултатите от тези научни изследвания да бъдат съпроводени и от субективните възприемателни сили, така че да се сдобием с известно вътрешно чувство за сродство с природата.
към текста >>

147. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И откриваме, че тя почива на наличното в синята жлъчка горчиво екстратно вещество, изразяващо себе си чрез силното въздействуващия вкус.
срещу нещо, което изразява себе си чрез органите, разположени непосредствено срещу днешния свят; второто е, че cichorium ihtybus въздействува и върху самата кръв и не и позволява да не извършва нужните и процеси, не позволява да възникнат нарушения в самата кръвна течност. И накрая особено значимо при cichorium ihtybus е, че в своето лечебно въздействие достига до най-периферните процеси, и че при определени обстоятелства проявява активност спрямо органите на главата, а така също и спрямо органите на шията и тези в гръдния кош белите дробове. Именно защото cichorium intybus показва тъй силни въздействия върху всички възможни части на човека, затова е така интересно да бъде изследвано това растение. В известна степен тези въздействия виждаме да се разпространяват групирано. И се питаме: на какво почива активността срещу храносмилателната слабост? И откриваме, че тя почива на наличното в синята жлъчка горчиво екстратно вещество, изразяващо себе си чрез силното въздействуващия вкус. Тези горчиви екстратни вещества, притежаващи все още силно изразен растителен субстанциален характер, те притежават силно родство с това в човека, което в него все още не е обработено, което в известна степен все още има вид, подобен на този във външния свят. Нали трябва да сме наясно, че веществата от външния свят първоначално попадат в областите до стомаха в слабо преработен вид, че след това те биват преработени от червата, в кръвта се появяват съществено променени, и най-силно преработени те се появяват в периферията, в костната система, в нервната система, в мускулната система. А екстрактните вещества притежават силно родство с все още непреработените външни субстанции.
към текста >>

148. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но в момента, в който навлезем в областта на по-ниско разположените сетива, в областта на обонянието и вкуса, там ние веднага виждаме, как външния елемент на човека, заедно с околния свят, започват да нахлуват навътре.
Нещата се свеждат до следното: ако медицинското изследване трябва да бъде продължено по един полезен за човечеството начин, то тогава то трябва да заеме на истина онова място, което аз се опитах да опиша в лекциите: мисленето обединяване на целия здрав и болен човешки организъм заедно със силите, субстанциите, начините на въздействие, разположени извън човека. Защото по този начин бива хвърлен мост между природонаучното направление излизащо все повече извън рамките на обикновеното разпознаване на болестите и стремежа да бъдат създадени лечебните средства и лечебните субстанции. Но за да бъде поет успешно този път е необходимо да добавим един цялостен възглед за човека, в известен смисъл да осветлим човека в духовно-научно отношение, започвайки от там, където човекът, такъв какъвто е днес, стои в определено взаимодействие с външния свят. Това взаимоотношение с външния свят е най-напреднало в развитието си по отношение взаимодействието на външните сетива с външния свят, което взаимодействие всъщност има много малко общо с физичните действия във вътрешността, тъй както например сетивните действия на окото. Но в момента, в който навлезем в областта на по-ниско разположените сетива, в областта на обонянието и вкуса, там ние веднага виждаме, как външния елемент на човека, заедно с околния свят, започват да нахлуват навътре. Защото до една определена степен човешкото храносмилане не представлява нищо друго, освен продължение и преобразяване на сетивната дейност. До онова място, където храносмилателните вещества биват предадени на чревната дейност на лимфо-кръвотворната дейност, до това място в основата си всичко, което води до тази преходна точка, всичко то в основата си представлява метаморфозирала, преобразена сетивна дейност, която дейност, колкото по-ниско е разположена, толкова по-силно проявява органично действие. Така всъщност в лицето на храносмилателния процес, чак до току що характеризираната точка, ние трябва да виждаме един удължен вкусово сетивен процес.
към текста >>

Така всъщност в лицето на храносмилателния процес, чак до току що характеризираната точка, ние трябва да виждаме един удължен вкусово сетивен процес.
Но за да бъде поет успешно този път е необходимо да добавим един цялостен възглед за човека, в известен смисъл да осветлим човека в духовно-научно отношение, започвайки от там, където човекът, такъв какъвто е днес, стои в определено взаимодействие с външния свят. Това взаимоотношение с външния свят е най-напреднало в развитието си по отношение взаимодействието на външните сетива с външния свят, което взаимодействие всъщност има много малко общо с физичните действия във вътрешността, тъй както например сетивните действия на окото. Но в момента, в който навлезем в областта на по-ниско разположените сетива, в областта на обонянието и вкуса, там ние веднага виждаме, как външния елемент на човека, заедно с околния свят, започват да нахлуват навътре. Защото до една определена степен човешкото храносмилане не представлява нищо друго, освен продължение и преобразяване на сетивната дейност. До онова място, където храносмилателните вещества биват предадени на чревната дейност на лимфо-кръвотворната дейност, до това място в основата си всичко, което води до тази преходна точка, всичко то в основата си представлява метаморфозирала, преобразена сетивна дейност, която дейност, колкото по-ниско е разположена, толкова по-силно проявява органично действие. Така всъщност в лицето на храносмилателния процес, чак до току що характеризираната точка, ние трябва да виждаме един удължен вкусово сетивен процес.
към текста >>

Това, за което става дума, е следното: докато амонячните соли продължават своето въздействие да кажем в рамките на областта, простираща се от вкусовия процес до кръвотворния процес, до тогава във вътрешността е налице едно продължение на вкусовото въздействие, и това продължение на вкусовото въздействие представлява същевременно и процес в астралното тяло, която например се изразява в отделянето на пот.
Почитателят на съвременната естествена наука ще каже: на първо място амонячните соли, които могат да бъдат поднесени например под формата на нишадър, въздействуват тъй както би трябвало да кажем именно в духа на съвременната наука въздействуват например върху мускулно-моторната нервна система на сърцето. Само че цялата тази нервна система, която би трябвало да бъде моторна, представлява една нелепост. Както вече достатъчно подчертах, не съществува разлика между сетивната и между моторните нерви. Цялото това схващане представлява една нелепост. Това, за което става дума, е нещо съществено по-различно. Това, за което става дума, е следното: докато амонячните соли продължават своето въздействие да кажем в рамките на областта, простираща се от вкусовия процес до кръвотворния процес, до тогава във вътрешността е налице едно продължение на вкусовото въздействие, и това продължение на вкусовото въздействие представлява същевременно и процес в астралното тяло, която например се изразява в отделянето на пот. По този начин Вие поглеждате директно в процеса на отделяне на пот, в известен смисъл и в процеса на отделяне на урина, ако сте в състояние да възприемете тази първа част от храносмилателната дейност на човека като продължение на вкусовия процес. Защото моля Ви, нещата нали стоят така: когато погледнем на това, което се осъществява предимно в тази област, то в съществената си част тук става дума за приемане на поднесените хранителни вещества чрез вътрешните телесни течни отделяния. Това е същественото. Всичко, което тук влиза в съображение, по-малко или повече всъщност се свежда до това разтварящо действие на телесната течност върху хранителните вещества. Това разтварящо действие има и своето противодействие.
към текста >>

По този начин Вие поглеждате директно в процеса на отделяне на пот, в известен смисъл и в процеса на отделяне на урина, ако сте в състояние да възприемете тази първа част от храносмилателната дейност на човека като продължение на вкусовия процес.
Само че цялата тази нервна система, която би трябвало да бъде моторна, представлява една нелепост. Както вече достатъчно подчертах, не съществува разлика между сетивната и между моторните нерви. Цялото това схващане представлява една нелепост. Това, за което става дума, е нещо съществено по-различно. Това, за което става дума, е следното: докато амонячните соли продължават своето въздействие да кажем в рамките на областта, простираща се от вкусовия процес до кръвотворния процес, до тогава във вътрешността е налице едно продължение на вкусовото въздействие, и това продължение на вкусовото въздействие представлява същевременно и процес в астралното тяло, която например се изразява в отделянето на пот. По този начин Вие поглеждате директно в процеса на отделяне на пот, в известен смисъл и в процеса на отделяне на урина, ако сте в състояние да възприемете тази първа част от храносмилателната дейност на човека като продължение на вкусовия процес. Защото моля Ви, нещата нали стоят така: когато погледнем на това, което се осъществява предимно в тази област, то в съществената си част тук става дума за приемане на поднесените хранителни вещества чрез вътрешните телесни течни отделяния. Това е същественото. Всичко, което тук влиза в съображение, по-малко или повече всъщност се свежда до това разтварящо действие на телесната течност върху хранителните вещества. Това разтварящо действие има и своето противодействие. Противодействието е заключено в чернодробната дейност и в дейността на слезката.
към текста >>

Това обръщане на процесите може да бъде характеризирано приблизително по следния начин: докато в долната част се стреми да действува като сетивен човек, да действува в областта на вкусовото възприятие, след това започва обратното цялата работа се обръща наопаки долният човек се насочва повече по посока на възприемането, а горният човек се насочва повече към това, което въздействува на възприятието.
Само че човекът трябва да бъде разглеждан винаги във връзка с този външен свят. След това проследяваме по-нататък тези амонячни соли, когато извършват своя преход в кръвотворението, там те алкализират кръвта. В по-нататъшните стъпки по своя път те стигат до там, изхождайки от долния човек, да въздействуват върху горния човек, и да предизвикват реакция на отговор в горния човек. Ала най-интересното е, че тук се извършва едно пълно обръщане. Тук се извършва едно пълно обръщане на процесите. Това обръщане на процесите може да бъде характеризирано приблизително по следния начин: докато в долната част се стреми да действува като сетивен човек, да действува в областта на вкусовото възприятие, след това започва обратното цялата работа се обръща наопаки долният човек се насочва повече по посока на възприемането, а горният човек се насочва повече към това, което въздействува на възприятието. И последицата от това е следната: докато преди това е настъпило един вид рефлекторно действие, което аз характеризирах като изходящо от астралното тяло, сега процесът се обръща и протича по такъв начин, че в известна степен се осъществя-ва рефлектира що действие отдолу, т.е. отдолу идва нещо, което съответствува на рефлексията (отражението), а отгоре започва нещо, което би съответствувало на рефлексията. По този начин горе биват активирани да кажем, за да използуваме един художествен израз – трептящите епитети, започващи например едно по-възбудено движение, чрез което бива стимулирана секрецията на белия дроб. Тук е в сила обратното движение. Първо чрез разтварянето бива предизвикано движението през черния дроб, след това чрез обвиващита дейност на черния дроб бива предизвикано разтварянето, разпръскването, възбуждането на това, което е разположено над чернодробната дейност белодробната дейност; и вместо разтваряне в долните органи, се осъществява секреция в горните органи.
към текста >>

Това лечебно въздействие се дължи на обстоятелството, че бива отслабено продължението на метаморфозиралия вкусов процес, което продължение вече не въздействува смущаващо върху онова, което е разположено отвъд продължения вкусов процес.
Срещу всичко, което настъпва тук, въздействува nux vomica, по причина, че докато настъпи естествения лечебен процес, защото най-често в този случай настъпва разбира се един мощен естествен лечебен процес дотогава чувствителността спрямо тази външна вътрешност бива подтисната от nux vomica. Поради това че е подтисната, вътре разположеният външен процес не бива смущаван, на което почива и лечебното въздействие на nux vomica. Това лечебно въздействие се дължи на обстоятелството, че бива отслабено продължението на метаморфозиралия вкусов процес, което продължение вече не въздействува смущаващо върху онова, което е разположено отвъд продължения вкусов процес. По този начин бива предизвикано един вид лечение.
към текста >>

Извършва се не усилване на продължения вкусов процес, т.е.
А сега приемете, че е налице обратното. Извършва се не усилване на продължения вкусов процес, т.е. на разтварящата дейност, но се осъществява подтискането на същия, при което разтварянето не стига докрай. Да приемем, че нещата стоят по следния начин в човешкия организъм: вместо да бъде разтварянето в нужната степен това, което възприемаме от външния свят и то да бъде въвлечено в солевия процес, вътрешността се оказва твърде слаба и не успява да го включи в солеобразуващия процес. Първата област на храносмилателната дейност действува по такъв начин, както би трябвало да действува, ако дадем nux vomica, и тя действува по този начин естествено, по силата на друг един процес; в този случай веществата, не достигнали до нужната степен на разтваряне, ще се опитат да се приспособят към този процес. Ако не са достигнали до определен изход, те не могат да преминат брега, съществуващ между вкусообразуващата и кръвотворната дейност, те не могат да прекрачат този бряг. По тази причина те търсят път в противоположната посока, и възниква всичко онова, срещу което ние после можем да се борим, просто като стимулираме разтварящото действие, при което подтискаме веществата чрез действието на nux vomica.
към текста >>

Ако не са достигнали до определен изход, те не могат да преминат брега, съществуващ между вкусообразуващата и кръвотворната дейност, те не могат да прекрачат този бряг.
А сега приемете, че е налице обратното. Извършва се не усилване на продължения вкусов процес, т.е. на разтварящата дейност, но се осъществява подтискането на същия, при което разтварянето не стига докрай. Да приемем, че нещата стоят по следния начин в човешкия организъм: вместо да бъде разтварянето в нужната степен това, което възприемаме от външния свят и то да бъде въвлечено в солевия процес, вътрешността се оказва твърде слаба и не успява да го включи в солеобразуващия процес. Първата област на храносмилателната дейност действува по такъв начин, както би трябвало да действува, ако дадем nux vomica, и тя действува по този начин естествено, по силата на друг един процес; в този случай веществата, не достигнали до нужната степен на разтваряне, ще се опитат да се приспособят към този процес. Ако не са достигнали до определен изход, те не могат да преминат брега, съществуващ между вкусообразуващата и кръвотворната дейност, те не могат да прекрачат този бряг. По тази причина те търсят път в противоположната посока, и възниква всичко онова, срещу което ние после можем да се борим, просто като стимулираме разтварящото действие, при което подтискаме веществата чрез действието на nux vomica. И на всичко, което в случая е поело по един погрешен път, на всичко това ние можем да се противопоставим с помощта на thujа (thuja fccidentalis дървото на живота бел. прев.). Ето тук имате полярната противоположност между nux vomica и tнuja, противоположност, изведена от човешката природа. Ала това ни показва също така, че винаги трябва да поглеждаме към цялостното устройство на човека, защото закономерностите в човешкия организъм имат значение, което никак не бива да се подценява.
към текста >>

Всичко това е свързано с обръщането, настъпващо, когато въведената отвън сетивна дейност по такъв начин се превръща във вътрешно сетивна дейност, както това става в продължения вкусов процес, или тогава, когато намиращото се във вътрешността разтоварва себе си по посока навън в лицето на трептящото движение или на заложеното трептящо движение.
Ала всичко това е свързано с мощната противоположност между горния и долния човек. Всичко това е свързано с обръщането, настъпващо, когато въведената отвън сетивна дейност по такъв начин се превръща във вътрешно сетивна дейност, както това става в продължения вкусов процес, или тогава, когато намиращото се във вътрешността разтоварва себе си по посока навън в лицето на трептящото движение или на заложеното трептящо движение. Това, ако бъде разбрано, може да ни отведе до една определена цел.
към текста >>

149. Съдържание GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Азът в обмяната на веществата, отношение към процеса, свързан с вкуса.
Заспиване и събуждане. Суровоядство. Степените в човешкото индивидуално развитие. Азът и приемането на храната. Развитието на азовата дейност с нейната полярност в детската възраст. Лечението на затрудненията в храносмилането, предизвикани от затруднения в развитието в горния смисъл; разлики между момичетата и момчетата. Азът в обмяната на веществата, отношение към процеса, свързан с вкуса. Лечение на нередовностите на азовото разитие. Азът и топлинните съотношения. Неговото биполярно проявление. Азовата дейност в храненето и обмяната на веществата в развитието на детето. Азът и топлината.
към текста >>

За изследването на вкуса.
Лъчевото въздействие на металите. Олово, магнезий, калай, желязо, мед, злато, живак, сребро. Отговори на въпроси: за лечението на астмата. За парентералната белтъчна терапия. Простуда. Връзка между мускули и кости. За изследването на вкуса. Вещество и процес в организма. Базедова болест.
към текста >>

150. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Първото обхващане на външните сили на веществата от аза става, като се придружава от вкусовите възприятия, от вкуса при обработването на външните вещества, така че то се проявява субективно във вкуса.
Първото обхващане на външните сили на веществата от аза става, като се придружава от вкусовите възприятия, от вкуса при обработването на външните вещества, така че то се проявява субективно във вкуса. Това е първото обхващане на вътрешните сили. След това то продължава навътре. Също и вкусовите усещания продължават навътре. Вътрешният храносмилателен организъм, който се простира извън стените на червата, който води до кръвта, е все още отслабено вкусово усещане. Там то намалява.
към текста >>

Също и вкусовите усещания продължават навътре.
Първото обхващане на външните сили на веществата от аза става, като се придружава от вкусовите възприятия, от вкуса при обработването на външните вещества, така че то се проявява субективно във вкуса. Това е първото обхващане на вътрешните сили. След това то продължава навътре. Също и вкусовите усещания продължават навътре. Вътрешният храносмилателен организъм, който се простира извън стените на червата, който води до кръвта, е все още отслабено вкусово усещане. Там то намалява. И в това се състои дейността на главата по отношение на вкусовите усещания. Главата ги парализира, потиска ги. Тя се обявява срещу вкусовите усещания.
към текста >>

Вътрешният храносмилателен организъм, който се простира извън стените на червата, който води до кръвта, е все още отслабено вкусово усещане.
Първото обхващане на външните сили на веществата от аза става, като се придружава от вкусовите възприятия, от вкуса при обработването на външните вещества, така че то се проявява субективно във вкуса. Това е първото обхващане на вътрешните сили. След това то продължава навътре. Също и вкусовите усещания продължават навътре. Вътрешният храносмилателен организъм, който се простира извън стените на червата, който води до кръвта, е все още отслабено вкусово усещане. Там то намалява. И в това се състои дейността на главата по отношение на вкусовите усещания. Главата ги парализира, потиска ги. Тя се обявява срещу вкусовите усещания. Този процес трябва правилно да протича.
към текста >>

И в това се състои дейността на главата по отношение на вкусовите усещания.
Това е първото обхващане на вътрешните сили. След това то продължава навътре. Също и вкусовите усещания продължават навътре. Вътрешният храносмилателен организъм, който се простира извън стените на червата, който води до кръвта, е все още отслабено вкусово усещане. Там то намалява. И в това се състои дейността на главата по отношение на вкусовите усещания. Главата ги парализира, потиска ги. Тя се обявява срещу вкусовите усещания. Този процес трябва правилно да протича. След това азът навлиза по-нататък, вътре във веществата и по-силно ги обхваща, отколкото външно субективно само при вкусовите усещания. Каквото става във външния храносмилателен тракт, е силно повлияно от минералните соли.
към текста >>

Тя се обявява срещу вкусовите усещания.
Също и вкусовите усещания продължават навътре. Вътрешният храносмилателен организъм, който се простира извън стените на червата, който води до кръвта, е все още отслабено вкусово усещане. Там то намалява. И в това се състои дейността на главата по отношение на вкусовите усещания. Главата ги парализира, потиска ги. Тя се обявява срещу вкусовите усещания. Този процес трябва правилно да протича. След това азът навлиза по-нататък, вътре във веществата и по-силно ги обхваща, отколкото външно субективно само при вкусовите усещания. Каквото става във външния храносмилателен тракт, е силно повлияно от минералните соли. Можете да свържете това, което казвам сега, с отделни изказвания от предишния курс,[5] и ще видите, че е допълнение към казаното там. Нещата са следните: Нека се запитаме: «Какво всъщност представлява едно лекарство от външните царства на природата, какво е изобщо едно лекарство?
към текста >>

След това азът навлиза по-нататък, вътре във веществата и по-силно ги обхваща, отколкото външно субективно само при вкусовите усещания.
Там то намалява. И в това се състои дейността на главата по отношение на вкусовите усещания. Главата ги парализира, потиска ги. Тя се обявява срещу вкусовите усещания. Този процес трябва правилно да протича. След това азът навлиза по-нататък, вътре във веществата и по-силно ги обхваща, отколкото външно субективно само при вкусовите усещания. Каквото става във външния храносмилателен тракт, е силно повлияно от минералните соли. Можете да свържете това, което казвам сега, с отделни изказвания от предишния курс,[5] и ще видите, че е допълнение към казаното там. Нещата са следните: Нека се запитаме: «Какво всъщност представлява едно лекарство от външните царства на природата, какво е изобщо едно лекарство? » Този принципен въпрос е основен въпрос на медицината. «Какво представлява едно лекарство?
към текста >>

151. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Човек си казва, че корените на жълтата тинтява имат горчив вкус, силен аромат, това е нещо, което въздейства силно на астралното.
И понеже в организма винаги има полярно действие, трябва да си представим, че когато се употребят корените на жълтата тинтява, храносмилателните органи стигат до усилено дишане във вчера изложения смисъл. Ние поощряваме стомаха и червата към засилено дишане, но сега трябва да помислим, че в тези лекции узнахме как за поощряването на дихателната дейност трябва да преработим растителната субстанция, това означава да сварим корените. За отварата трябва да употребим корените. Виждате, че цялото може правилно да се проследи. Първоначално се разглежда външното. Човек си казва, че корените на жълтата тинтява имат горчив вкус, силен аромат, това е нещо, което въздейства силно на астралното. Значи имаме работа със силно въздействие върху астралната същност в храносмилателните области на човека. Корените на жълтата тинтява обаче съдържат и захар. Сигурно си спомняте, че съм посочвал как в преработването на захарта при човешкия организационен процес лежи силно импулсиране на азовата дейност. Това можете да го изследвате и външно статистически, като вземете под внимание, че например народи, които слабо развиват азовата дейност, като източно-европейските, руския народ, при които азът не се изтъква напред, като народ годишно употребяват минимално количество захар, за разлика от англичаните, при които азът развива изключително активна дейност и изобщо колкото повече отивате на Запад, толкова повече е количеството на консумираната годишно захар. Нужно е такива неща да се имат предвид, ако изобщо искаме да стигнем до познание за света.
към текста >>

Само че при корените на омайничето имаме тръпчиво-горчив вкус.
Да разгледаме от тази гледна точка едно извънредно поучително растение - омайничето, Geum urbanum L.[2], и да вземем отново корените. Да направим също отвара от корените. Извънредно интересно е това, което казах за корените на жълтата тинтява. Естествено пак трябва да се има предвид, че понеже имаме работа с корените, имаме и взаимодействие със силите на главата. Само че при корените на омайничето имаме тръпчиво-горчив вкус. Вкусът е извънредно остър. При омайничето имаме етерични масла, относно които още от началото можем да кажем, че действат върху тези области на организма, които не са разположени чак до червата и в червата, както областите, за които говорихме при корените на жълтата тинтява, а че имаме повече работа с това, което още се случва в стомаха, дори може би в хранопровода. После трябва да се съобразим и с най-важното, че при корените на омайничето имаме нишесте, следователно в известна степен се апелира към силите, които преработват по по-интензивен начин, отколкото трябва да се направи при захарта, защото, когато трябва да преработва нишестето, агресивната сила е повече преместена назад. Захарта трябва да бъде извлечена най-напред. Виждате, че процесите наистина трябва да се проследяват.
към текста >>

Вкусът е извънредно остър.
Да разгледаме от тази гледна точка едно извънредно поучително растение - омайничето, Geum urbanum L.[2], и да вземем отново корените. Да направим също отвара от корените. Извънредно интересно е това, което казах за корените на жълтата тинтява. Естествено пак трябва да се има предвид, че понеже имаме работа с корените, имаме и взаимодействие със силите на главата. Само че при корените на омайничето имаме тръпчиво-горчив вкус. Вкусът е извънредно остър. При омайничето имаме етерични масла, относно които още от началото можем да кажем, че действат върху тези области на организма, които не са разположени чак до червата и в червата, както областите, за които говорихме при корените на жълтата тинтява, а че имаме повече работа с това, което още се случва в стомаха, дори може би в хранопровода. После трябва да се съобразим и с най-важното, че при корените на омайничето имаме нишесте, следователно в известна степен се апелира към силите, които преработват по по-интензивен начин, отколкото трябва да се направи при захарта, защото, когато трябва да преработва нишестето, агресивната сила е повече преместена назад. Захарта трябва да бъде извлечена най-напред. Виждате, че процесите наистина трябва да се проследяват. В омайничето имаме и дъбилни вещества, танини, и това трябва да се има предвид, когато искаме да преценим нещо според лечебните му свойства.
към текста >>

Противната миризма и горчивият вкус са нещо, което веднага показва, че тук имаме работа с нещо, при което азът навлиза във силно физическо взаимодействие с външния свят.
Понеже разглеждането на корените е от особено значение, нека да разгледаме още един корен, например ириса, Iris germanica L. Да сварим и тук корените и да ги прецедим. При ириса имаме работа с нещо, което още във външния си образ показва, че силно въздейства върху аза. Противната миризма и горчивият вкус са нещо, което веднага показва, че тук имаме работа с нещо, при което азът навлиза във силно физическо взаимодействие с външния свят. В корените на ириса обаче имаме и нещо, което много силно импулсира физическата дейност, а именно дъбилна киселина, танин. Имаме и нещо, което влияе върху азовата дейност - нишесте. И накрая имаме нещо, което чрез физическото си действие прониква навсякъде, където се налага, ако се импулсира за това: в корените на ириса имаме смоли. Чрез всичко това азът започва особено интензивна дейност. И може да се забележи, че тази интензивна дейност на аза, тази активност на аза засилва уриноотделянето и действа пургативно.
към текста >>

Имате своеобразния вкус в запарката, който би могъл да се нарече стоплящ вкус.
И важното тук отново можете да го схванете със сетивата. Имате своеобразния вкус в запарката, който би могъл да се нарече стоплящ вкус. Този вкус е малко горчив. Но имате и това, което доказва как нещо действа навън - ароматния мирис, етеричните масла. Имате и нещо, което, ако се прибави, засилва още повече това, което не проявява физическото си действие така скоро както другите продукти, а едва когато премине от стомаха в червата. В тревистата част на майораната има всякакви соли. И понеже всички неща, които човек може да изброи, действително ги има, оттам можете да си кажете: Тази билкова запарка действа особено добре върху дихателната дейност на вътрешните органи.
към текста >>

Този вкус е малко горчив.
И важното тук отново можете да го схванете със сетивата. Имате своеобразния вкус в запарката, който би могъл да се нарече стоплящ вкус. Този вкус е малко горчив. Но имате и това, което доказва как нещо действа навън - ароматния мирис, етеричните масла. Имате и нещо, което, ако се прибави, засилва още повече това, което не проявява физическото си действие така скоро както другите продукти, а едва когато премине от стомаха в червата. В тревистата част на майораната има всякакви соли. И понеже всички неща, които човек може да изброи, действително ги има, оттам можете да си кажете: Тази билкова запарка действа особено добре върху дихателната дейност на вътрешните органи. Тя предизвиква известна дихателна дейност във вътрешните органи.
към текста >>

Коренът е горчив на вкус, стипчив и действа запичащо.
[2] Nelkenwurzel: Rhizoma caryophyllata, корен на Geum urbanum, наречен още Nardenwurzel, Nageleinwurzel, Weinwurzel. Името се отнася до слабия, наподобяващ карамфила аромат, от което произлиза и немското име на цялото растение. Коренът е горчив на вкус, стипчив и действа запичащо.
към текста >>

152. ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Въпросът е: «Как би могъл да се изгради спектърът на вкуса, като се започне от сладкото, мине се през горчиво, кисело, до основите и солите; дали може да се конструира такъв вкусов спектър, може би и спектър от миризми.» По отношение на такива неща действително имаме прекалено малко обективни факти именно при вкуса и миризмата, за да може да има полза да се търсят аналогии.
Има един въпрос, който обаче ви моля да го разглеждате като водещ в областта, където се появява объркване, където би трябвало да се избягват аналогии. Въпросът е: «Как би могъл да се изгради спектърът на вкуса, като се започне от сладкото, мине се през горчиво, кисело, до основите и солите; дали може да се конструира такъв вкусов спектър, може би и спектър от миризми.» По отношение на такива неща действително имаме прекалено малко обективни факти именно при вкуса и миризмата, за да може да има полза да се търсят аналогии. Такива неща са от минимално значение при практическото приложение, понеже, излезе ли се от областта на зрението и слуха и се навлезе в областта на вкуса и обонянието, веднага се навлиза в една друга област, защото при зрителните възприятия имаме работа с това, което се разкрива изцяло от етерното, а при обонянието и вкусовия процес имаме работа с нещо, което много силно е ангажирано от страна на веществените процеси, от действията на веществата, веществените взаимодействия, така че когато се премине към тази сетивна дейност, можем да се придържаме към грубото, което се проявява тогава в обмяната на веществата.
към текста >>

Такива неща са от минимално значение при практическото приложение, понеже, излезе ли се от областта на зрението и слуха и се навлезе в областта на вкуса и обонянието, веднага се навлиза в една друга област, защото при зрителните възприятия имаме работа с това, което се разкрива изцяло от етерното, а при обонянието и вкусовия процес имаме работа с нещо, което много силно е ангажирано от страна на веществените процеси, от действията на веществата, веществените взаимодействия, така че когато се премине към тази сетивна дейност, можем да се придържаме към грубото, което се проявява тогава в обмяната на веществата.
Има един въпрос, който обаче ви моля да го разглеждате като водещ в областта, където се появява объркване, където би трябвало да се избягват аналогии. Въпросът е: «Как би могъл да се изгради спектърът на вкуса, като се започне от сладкото, мине се през горчиво, кисело, до основите и солите; дали може да се конструира такъв вкусов спектър, може би и спектър от миризми.» По отношение на такива неща действително имаме прекалено малко обективни факти именно при вкуса и миризмата, за да може да има полза да се търсят аналогии. Такива неща са от минимално значение при практическото приложение, понеже, излезе ли се от областта на зрението и слуха и се навлезе в областта на вкуса и обонянието, веднага се навлиза в една друга област, защото при зрителните възприятия имаме работа с това, което се разкрива изцяло от етерното, а при обонянието и вкусовия процес имаме работа с нещо, което много силно е ангажирано от страна на веществените процеси, от действията на веществата, веществените взаимодействия, така че когато се премине към тази сетивна дейност, можем да се придържаме към грубото, което се проявява тогава в обмяната на веществата.
към текста >>

153. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Преди всичко, астралната организация се оказва твърде слаба, за да предпази Аза от онези изкушения, които възникват у човека, когато той яде и усеща храната прекалено вкусна, прекалено сладка и така нататък.
И така, ние имаме пред себе си едно момиче на 15 години, при което ясно проличава, че астралната организация не е достатъчно интензивно включена в цялостния организъм. Това се вижда още от пръв поглед. Преди всичко, астралната организация се оказва твърде слаба, за да предпази Аза от онези изкушения, които възникват у човека, когато той яде и усеща храната прекалено вкусна, прекалено сладка и така нататък. Когато астралното тяло не е достатъчно активно в долната част на лицето, тогава устните изпъкват особено много, понеже в тази област е налице една прекалено силна вкусова наслада, свързана с преработката на храната. Тези явления имат дълга предистория, въпреки че, естествено, могат да настъпят и в по-късна възраст. Аз вече посочих, че между 3-та и 4-та година от живота на момичето вероятно е имало някакво усложнение.
към текста >>

Когато астралното тяло не е достатъчно активно в долната част на лицето, тогава устните изпъкват особено много, понеже в тази област е налице една прекалено силна вкусова наслада, свързана с преработката на храната.
И така, ние имаме пред себе си едно момиче на 15 години, при което ясно проличава, че астралната организация не е достатъчно интензивно включена в цялостния организъм. Това се вижда още от пръв поглед. Преди всичко, астралната организация се оказва твърде слаба, за да предпази Аза от онези изкушения, които възникват у човека, когато той яде и усеща храната прекалено вкусна, прекалено сладка и така нататък. Когато астралното тяло не е достатъчно активно в долната част на лицето, тогава устните изпъкват особено много, понеже в тази област е налице една прекалено силна вкусова наслада, свързана с преработката на храната. Тези явления имат дълга предистория, въпреки че, естествено, могат да настъпят и в по-късна възраст. Аз вече посочих, че между 3-та и 4-та година от живота на момичето вероятно е имало някакво усложнение.
към текста >>

154. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Но това, което се вижда денем, но подробностите във вкуса на ябълката и други подобни.
Когато такъв човек заспи, виждаме че нещата са така поставени и по време на съня. Азовото устройство не е разположено по правилен начин в астралното тяло. Последицата от това е, че възникват изключително силни изживявания в подробностите на външния свят. В тази част на света, в която се намира, такъв човек има изживявания със своя Аз и със астралното тяло тогава, когато е вън от физическото и от етерното си тяло. Той изживява фините подробности на растенията, подробностите на овощната градина около дома си. Но това, което се вижда денем, но подробностите във вкуса на ябълката и други подобни. Така е, така бива изживяно всичко това. И към това избледнелите мисли, представляващи последействуващи сили в астралното тяло, последействуващи сили от будния живот.
към текста >>

155. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Може въпросната личност да разкаже следното: селянката излезе и донесе млякото; докато тя беше навън аз погледнах към ъгъла на стаята, там имаше едноизображение на мадоната, и това беше същото изображение, както едно друго, което аз видях преди 30 години на едно място, ала там ми поднесоха не кафе, но една вкусна супа.
И така, когато по този начин астралното тяло притегля навътре Азовото устройство, възниква една сила, която обича да възстановява, сякаш автоматично, приетите детайли в паметта, която сила е непрекъснато готова да ги възстановява, но отказва да търси някаква логическа връзка; тя просто изброява едно след друго нещата, така че човек не може добре да разбере, защо съответната личност в един момент се насочва към едно, в следващия момент, към нещо друго. Може въпросната личност да разкаже следното: селянката излезе и донесе млякото; докато тя беше навън аз погледнах към ъгъла на стаята, там имаше едноизображение на мадоната, и това беше същото изображение, както едно друго, което аз видях преди 30 години на едно място, ала там ми поднесоха не кафе, но една вкусна супа. Може да стане така, че човекът съвсем да се отклони от другия разказ, може да стане така, отново да се върне към него. И така, виждаме, че тук е налице една памет, не логична, но памет, която в отношение пространство-време се стреми с изключителна преданост и с един автоматизиран стремеж към едно себеоткровение. Такава памет има въпросния човек, памет, при която, ако се приближим още повече към нея, ще видим нещо много странно: ще видим на какво почива всичко това в един още по-дълбок смисъл. Ще видим, че този човек изпитва известна радост от определени звукосъчетания, които той си е присвоил, когато е изживявал тези неща. И сега забелязваме, че той се радва когато отново произнасяме тези звукосъчетания.
към текста >>

Можем да видим, че той желае вкусната храна, защото знае, че ако продължи пътуването си, на следващото място по време на пътешествието ще му бъде дадено нещо отвратително за ядене, това той знае много добре.
Често това е една и съща местност, която те желаят да обходят, и този вътрешен волеви импулс е толкова силен, че ако приложим някакви негативни методи, за да разберем какво става в тези хора, тогава можем да забележим например следното. Да вземем един чревоугодник; има такива хора, които изпитват голяма радост от храната. Да спрем такъв един човек по време на неговото скитане и да му предложим изключително богати ястия, от които той ще изпита огромна радост. Най-много можем да постигнем да го задържим на първия, на втория ден, когато това ще го отклони от целта на пътешествието, която той си е поставил. След това този човек става неспокоен. Можем да видим, че той желае вкусната храна, защото знае, че ако продължи пътуването си, на следващото място по време на пътешествието ще му бъде дадено нещо отвратително за ядене, това той знае много добре. Паметовите му способности са грандиозно развити. Но той става неспокоен, желае да продължи, защото той не може да приспособява себе си, със своите волеви решения, към непосредствените външни условия. Тъй като от една страна не може да се приспособи към непосредствените сетивни впечатления, но изхождайки от словесното си богатство, възпроизвежда всевъзможни неща така от друга страна той не може да се приспособи към вграждането на своята система воля-крайници във външните жизнени условия. Той желае да следва единствено подтика на собствената си воля, който подтик го ръководи отвътре по един съвсем определен начин. Виждаме, че той е изгубил всичко, и в една слаба степен е налице само това, което зависи от Азовото устройство, налице е за да свърже човека с външния свят.
към текста >>

156. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката.
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката. Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник! Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения. И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р. Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/. Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас.
към текста >>

Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник!
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката. Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник! Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения. И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р. Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/. Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас. Ние построяваме октаедъра, додекаедъра и т.н., можем да построим обикновените правилни тела само по силата на устройството на нашия ум.
към текста >>

Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас.
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката. Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник! Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения. И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р. Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/. Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас. Ние построяваме октаедъра, додекаедъра и т.н., можем да построим обикновените правилни тела само по силата на устройството на нашия ум. Нищо чудно, счита Копелман, че в света ние можем да срещнем само онези правилни тела, които можем да построим чрез нашия ум. И Вие можете да намерите у Копелман почти дословно изречението: изключено е да дойде някога един геолог и да даде на геометъра един кристал, който да бъде ограничен от седем равностранни триъгълника, просто поради причината – смята Копелман – че такъв кристал би имал една форма, която не може да влезе в нашата глава. Това е едно “превишаване” на кантианизма. И тук бихме могли да кажем, че при известни обстоятелства в света на вещите в себе си биха могли евентуално да съществуват такива кристали, които да бъдат ограничени от седем равностранни триъгълника, обаче те не могат да влязат в нашата глава.
към текста >>

157. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието.
Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието. Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота. Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма. Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
към текста >>

Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието.
Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота. Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма. Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас. Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота.
към текста >>

Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието.
Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма. Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас. Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота. А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
към текста >>

И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас. Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота. А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
към текста >>

Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота.
Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас. Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота. А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
към текста >>

Стремящият се към Имагинацията се провира през обонянието, вкуса и осезателното възприятие, прониква във вътрешността, така щото тогава, оставайки необезпокояван от обонятелното, вкусовото и осезателното възприятие, срещу него застава онова, което може да се изживее с равновесието, движението и живота.
Имагинацията, поглъщайки външното възприятие така да се каже лишено от представи, да упражняваме сега един вид дейност противоположна на тази, която източният човек упражнява по отношение на говора, на възприятието на мисълта и на възприятието на Аза. Той спира при тези последните, остава при тях, вживява се в тях. Стремящият се към Имагинацията се провира през обонянието, вкуса и осезателното възприятие, прониква във вътрешността, така щото тогава, оставайки необезпокояван от обонятелното, вкусовото и осезателното възприятие, срещу него застава онова, което може да се изживее с равновесието, движението и живота.
към текста >>

Това е един велик момент, когато човек проникне през всичко това, което аз охарактеризирах като сетивна троица на обонятелното, вкусовото и осезателното сетиво, когато той проникне през всичко това и има така да се каже разголено пред себе си това, което се намира там в движението, в равновесието, в живота.
Това е един велик момент, когато човек проникне през всичко това, което аз охарактеризирах като сетивна троица на обонятелното, вкусовото и осезателното сетиво, когато той проникне през всичко това и има така да се каже разголено пред себе си това, което се намира там в движението, в равновесието, в живота.
към текста >>

Разкрива се всичко това, което се ражда, когато човек върви по пътя за вътрешността и не прониква през областта на обонянието, на вкуса, на осезанието.
Особено интересно е, след една такава подготовка, да проследим онова, което ни се предлага често пъти от западната мистика. Без съмнение, аз съм далече, твърде далече от това да не призная поетичното, красивото, изобилието на фантазията, които някои мистици проявяват. Аз се удивлявам на онова, което например са. Тереза е поднесла, което са поднесли Мехтхилд от Магдебург и други, даже и Майстер Екардт и Йоханес Таулер; обаче за онзи, който е един истински духовен изследовател, се разкрива всичко това. Разкрива се всичко това, което се ражда, когато човек върви по пътя за вътрешността и не прониква през областта на обонянието, на вкуса, на осезанието. Прочетете у някои отделни хора, които са описали ясно това, което са изживели по този начин. Те говорят за едно вкусване на вътрешността, за едно вкусване по отношение на онова, което живее като духовно-душевно естество вътре в човека; те говорят също за едно мирисане и в известен смисъл говорят също и за едно осезание. И онзи, който знае да чете правилно, ще види съвсем ясно при една Мехтхилд от Магдебург например или при една св. Тереза: те вървят по този път към вътрешността, но не могат да преминат през областта на обонянието, на вкуса и на осезанието и описват в красиви поетически образи, но все пак описват само онова, което се нарича да мирише човек себе си вътрешно, да вкусва себе си вътрешно, да се осезава вътрешно.
към текста >>

Те говорят за едно вкусване на вътрешността, за едно вкусване по отношение на онова, което живее като духовно-душевно естество вътре в човека; те говорят също за едно мирисане и в известен смисъл говорят също и за едно осезание.
Без съмнение, аз съм далече, твърде далече от това да не призная поетичното, красивото, изобилието на фантазията, които някои мистици проявяват. Аз се удивлявам на онова, което например са. Тереза е поднесла, което са поднесли Мехтхилд от Магдебург и други, даже и Майстер Екардт и Йоханес Таулер; обаче за онзи, който е един истински духовен изследовател, се разкрива всичко това. Разкрива се всичко това, което се ражда, когато човек върви по пътя за вътрешността и не прониква през областта на обонянието, на вкуса, на осезанието. Прочетете у някои отделни хора, които са описали ясно това, което са изживели по този начин. Те говорят за едно вкусване на вътрешността, за едно вкусване по отношение на онова, което живее като духовно-душевно естество вътре в човека; те говорят също за едно мирисане и в известен смисъл говорят също и за едно осезание. И онзи, който знае да чете правилно, ще види съвсем ясно при една Мехтхилд от Магдебург например или при една св. Тереза: те вървят по този път към вътрешността, но не могат да преминат през областта на обонянието, на вкуса и на осезанието и описват в красиви поетически образи, но все пак описват само онова, което се нарича да мирише човек себе си вътрешно, да вкусва себе си вътрешно, да се осезава вътрешно.
към текста >>

Тереза: те вървят по този път към вътрешността, но не могат да преминат през областта на обонянието, на вкуса и на осезанието и описват в красиви поетически образи, но все пак описват само онова, което се нарича да мирише човек себе си вътрешно, да вкусва себе си вътрешно, да се осезава вътрешно.
Тереза е поднесла, което са поднесли Мехтхилд от Магдебург и други, даже и Майстер Екардт и Йоханес Таулер; обаче за онзи, който е един истински духовен изследовател, се разкрива всичко това. Разкрива се всичко това, което се ражда, когато човек върви по пътя за вътрешността и не прониква през областта на обонянието, на вкуса, на осезанието. Прочетете у някои отделни хора, които са описали ясно това, което са изживели по този начин. Те говорят за едно вкусване на вътрешността, за едно вкусване по отношение на онова, което живее като духовно-душевно естество вътре в човека; те говорят също за едно мирисане и в известен смисъл говорят също и за едно осезание. И онзи, който знае да чете правилно, ще види съвсем ясно при една Мехтхилд от Магдебург например или при една св. Тереза: те вървят по този път към вътрешността, но не могат да преминат през областта на обонянието, на вкуса и на осезанието и описват в красиви поетически образи, но все пак описват само онова, което се нарича да мирише човек себе си вътрешно, да вкусва себе си вътрешно, да се осезава вътрешно.
към текста >>

Тереза, в действителност не е нищо друго освен онова, което човек помирисва, вкусва, осезава, преди да е стигнал до действителната вътрешност.
Да, трябва да признаем, че да се види истинският образ на действителността с действително духовно развито сетиво, това не е така приятно както да слушаш да ти се разказва за една сладострастна мистика – защо то все пак тя е сладострастна. Всъщност такава мистика задоволява само един рафиниран, насочен навътре егоизъм на душата. Както казах, да се удивлявам на тази мистика, както иначе хората и се удивляват, мога също и аз, но като истински духовен изследовател човек трябва да знае, че тази мистика спира на половината на пътя, че онова, което се проявява в красивите поетически образи на Мехтхилд от Магдебург и т.н., на св. Тереза, в действителност не е нищо друго освен онова, което човек помирисва, вкусва, осезава, преди да е стигнал до действителната вътрешност. При известни обстоятелства истината е неприятна, може би понякога и ужасна. Обаче на днешното човечество не му подобава да стане рахитично чрез една мъглива, несъвършена мистика. На днешното време му прилича единствено това, да проникне с мощна духовна сила в действителната вътрешност на човека, с онази сила, която сме постигнали много по-дисциплинира но за външния свят в естествената наука, и сме я постигнали не напразно. Ние я приемаме по нейната дисциплинирана, методическа страна. И именно когато човек е усвоил тази естествена наука, тогава той знае също от една страна да цени правилно онова, което идва от една мъглива мистика, но знае също, че тази мъглива мистика не е онова, което трябва да култивира днес едно духовно течение, а това духовно течение трябва да се стреми да добие едно ясно схващане на собственото човешко същество, за да се роди чрез това едно ясно духовно схваща не на външния свят.
към текста >>

158. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика.
Нека за момент го изоставим и да проникнем в килията на един от онези мистици на Средновековието, които са го предходили, в килията на един Майстер Екхардт, например /чиито черти аз вече описах на друго място/. Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик. Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика. Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят. У него ние намираме многотомистични изрази: но когато се изоставя на този порив вън от богословската мисъл, той стига винаги до там, да си казва, че тази мисъл не му позволява да се доближи до божествената искра, която свети в него. Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата душа. Той се чувствува отблъснат далече от този живот, който събужда в него ми. слите, но също чувствата и спомените, и от които би могъл да черпи едно цялостно познание.
към текста >>

159. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Той действително е имал чувството, вътрешното чувство на движението отпред назад; знаел е, например, да прави разлика между вкуса, изразен в неговата сила, на храните, според това, дали те са били поставени в предната или в задната част на небцето.
Присъщо е на съвременното научно схващане тези три основни посоки да се разглеждат по един чисто външен начин, без те да бъдат изживени вътрешно; отвън се наблюдават функциите на организма и движенията на тялото. Ако на една психология достойна да носи това име би било възможно да проучи душите на хората от миналото, би се знаело, че тогава човекът е имал едно вътрешно чувство на тези три посоки, чувство изцяло психологическо. Той действително е имал чувството, вътрешното чувство на движението отпред назад; знаел е, например, да прави разлика между вкуса, изразен в неговата сила, на храните, според това, дали те са били поставени в предната или в задната част на небцето. Това особено качество на вкуса на едно вещество, по-подчертан към върха на езика и постепенно намаляващ до пълно изчезване към дъното на небцето, беше нещо абсолютно действително, конкретно; по този начин човекът имаше вътрешна опитност за посоката отпред-назад, нещо, което днес е станало невъзможно за него. Той няма вече нито живото чувство на това, което дължи на факта, че погледът на неговите очи се кръстосва, кръстосване, което им позволява лъчите им да се срещат в определена точка. Нито пък има вече конкретното чувство на това, което върши, когато придвижва своята дясна ръка наляво и своята лява ръка надясно. Но още повече той е изгубил посоката на светкавицата на една мисъл, която го прониква отгоре надолу до сърцето. Тези три перпендикулярни посоки на пространството, отдясно наляво, отпред назад, отгоре надолу, за които по-рано е имал една вътрешна опитност, са основата, върху която ние изграждаме пространството с трите измерения.
към текста >>

Това особено качество на вкуса на едно вещество, по-подчертан към върха на езика и постепенно намаляващ до пълно изчезване към дъното на небцето, беше нещо абсолютно действително, конкретно; по този начин човекът имаше вътрешна опитност за посоката отпред-назад, нещо, което днес е станало невъзможно за него.
Присъщо е на съвременното научно схващане тези три основни посоки да се разглеждат по един чисто външен начин, без те да бъдат изживени вътрешно; отвън се наблюдават функциите на организма и движенията на тялото. Ако на една психология достойна да носи това име би било възможно да проучи душите на хората от миналото, би се знаело, че тогава човекът е имал едно вътрешно чувство на тези три посоки, чувство изцяло психологическо. Той действително е имал чувството, вътрешното чувство на движението отпред назад; знаел е, например, да прави разлика между вкуса, изразен в неговата сила, на храните, според това, дали те са били поставени в предната или в задната част на небцето. Това особено качество на вкуса на едно вещество, по-подчертан към върха на езика и постепенно намаляващ до пълно изчезване към дъното на небцето, беше нещо абсолютно действително, конкретно; по този начин човекът имаше вътрешна опитност за посоката отпред-назад, нещо, което днес е станало невъзможно за него. Той няма вече нито живото чувство на това, което дължи на факта, че погледът на неговите очи се кръстосва, кръстосване, което им позволява лъчите им да се срещат в определена точка. Нито пък има вече конкретното чувство на това, което върши, когато придвижва своята дясна ръка наляво и своята лява ръка надясно. Но още повече той е изгубил посоката на светкавицата на една мисъл, която го прониква отгоре надолу до сърцето. Тези три перпендикулярни посоки на пространството, отдясно наляво, отпред назад, отгоре надолу, за които по-рано е имал една вътрешна опитност, са основата, върху която ние изграждаме пространството с трите измерения. Това пространство е от влечената форма на първичното чувство.
към текста >>

160. 8. СКАЗКА ШЕСТА GA_326 Раждането на естествените науки

Вторичните качества, звук, цвят, топлина, вкус, мирис и пр., които изпитваме по канала на нашите сетивни органи; бяха считани вече само като впечатление причинено от обекта, от предмета.
Вторичните качества, звук, цвят, топлина, вкус, мирис и пр., които изпитваме по канала на нашите сетивни органи; бяха считани вече само като впечатление причинено от обекта, от предмета. Но ние видяхме също, че тези качества не могат да бъдат намерени нито във физическото тяло, нито в етерното тяло на човека; те също са се освободили. И хората стигнаха до там да си казват: когато човек не гледа, нито слуша света, този последният остава тъмен и ням; той притежава първичните качества, но не издава звук. В етера стават някои оцветени явления, но той остава без цветове. В тегловната материя се явява едно топлинно изменение, но в действителност нищо не е топло. Това е равносилно да се каже, че хората наистина не знаеха, къде да поставят сетивните впечатления.
към текста >>

При пълното състояние на будност човекът има опитност за първичните качества не вън от себе си, а вътре в самия себе си; също така, било по инстинкт, било чрез едно интуитивно познание, било чрез вътрешно възпитание, той може да има съзнателна опитност за това, което се намира вън от физическото и етерното тела, през време на съня; тогава той се намира в един свят вън от самия него, където се намират цветовете, миризмите, вкусовете, топлината, под тяхната чиста форма, под тяхната истинска форма.
Що се отнася за вторичните качества, трябва да знаем, че човекът, който е едно духовно същество, ще живее изключително в своето физическо тяло и в своето етерно тяло, но неговият Аз и неговото астрално тяло могат за момент да напуснат това тяло. Това става през време на съня. При пълното състояние на будност човекът има опитност за първичните качества не вън от себе си, а вътре в самия себе си; също така, било по инстинкт, било чрез едно интуитивно познание, било чрез вътрешно възпитание, той може да има съзнателна опитност за това, което се намира вън от физическото и етерното тела, през време на съня; тогава той се намира в един свят вън от самия него, където се намират цветовете, миризмите, вкусовете, топлината, под тяхната чиста форма, под тяхната истинска форма. Така щото в състояние на будност той възприема само образите, привидностите на звуците, на цветовете. Но тези привидности отговарят на духовни действителности, а не на физически и етерни действителности. Звукът и цветът, които възприемаме, въпреки че са свързани с определени явления на трептение на въздуха или на етера, са образ, привидност на нещо външно, но духовно, а не телесно.
към текста >>

Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус.
Но това не бе разбрано. Научната мисъл от нашата епоха е още твърде много обзета от идеите на Лок и неговите подобни. То не можа да бъде разбрано нито в 1911 година, когато на Конгреса по философия в Болоня аз го изложих подробно. Аз положих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него. Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус. Обаче векът на науката не искаше едно познание на човека основано на духовната действителност.
към текста >>

161. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Когато хората още имаха живото усещане за тези неща, те се чувствуваха насочени към определено изучаване, за което е изчезнал напълно вкусът в модерната научна епоха.
Ние видяхме вече, че изпитваме именно това, което са трите измерения на пространството, посоката от дясно наляво, от горе надолу, отпред назад. Придвижването в пространството на нашето физическо тяло ни дава опитността за движението. Но освен това ние изпитваме и други усещания, например усещането на тегло, на тежест, поне до известна степен на интензивност, въпреки че под една малко различна форма. Когато хората още имаха живото усещане за тези неща, те се чувствуваха насочени към определено изучаване, за което е изчезнал напълно вкусът в модерната научна епоха. Някои факти, които имат основно значение за разбирането на света, съвсем не се познават от науката. Представете си за момент, че носите един човек, който е също толкова тежък, колкото вас, един човек, който отбелязва на кантара същата цифра както и Вие. Вие го носите изминавайки известно разстояние; имате определено впечатление за неговото тегло. Но когато Вие, който имате същото тегло, изминавате същото разстояние, когато носите самия себе си, Вие нямате това също впечатление. Фактически Вие носите Вашето собствено тегло през пространството, без да го чувствувате.
към текста >>

162. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Ние не ще сме нагодили само малко медицинската наука към вкуса на миналото, а ще сме основали една истинска Антропософска медицина.
Тук има една мисия за изследователите, които са добили необходимото устройство на духа в една или друга област на науката за тази задача. Когато тази задача бъде изпълнена, ние ще имаме не вече Антропософия оцветена с физика и химия, а една Антропософска химия, една Антропософска физика. Ние не ще сме нагодили само малко медицинската наука към вкуса на миналото, а ще сме основали една истинска Антропософска медицина.
към текста >>

163. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Или как може то да се направи по-тънко, по-фино, за да бъде изтеглено нагоре и да обагри цветовете, или да направи плодовете по-вкусни и по-хранителни.
От всичко това се вижда, че преценката на правилния подход при отглеждането на растението, така да се каже неговата азбука, е: винаги да може да се каже, кое при дадено растение е космично и кое в него е земно. Как особените свойства на почвата да бъдат насочени така, че космичното действие да бъде, тъй да се каже, уплътнено и задържано в корените и листата. Или как може то да се направи по-тънко, по-фино, за да бъде изтеглено нагоре и да обагри цветовете, или да направи плодовете по-вкусни и по-хранителни. Когато кайсиите или сливите имат фин вкус, този фин вкус е всъщност вложеното в тях космично действие, както е при багрите на цветовете в ябълката. Вие фактически ядете Юпитер, в сливата Вие фактически ядете Сатурн. И ако човечеството с днешното познание бъде поставено пред необходимостта да произведе от някои растения, останали от предисторическо време, разнообразието на нашите плодови сортове, той няма да постигне много, ако формите на нашите овощни сортове не се наследяваха и не са били произведени във времето, когато човечеството още е съзнавало инстинктивната прамъдрост относно производството на овощните сортове от примитивни сортове. Ако нямаме вече създадени овощните сортове и ако законите на наследствеността не им позволяваха да се възпроизвеждат, ако при такова положение човекът днес с днешната си интелигентност би бил поставен пред необходимостта отново да създава нещата, той не би постигнал нищо по отношение на овощните сортове, понеже днес човекът не прониква рационално в процеса, а всичко прави чрез експерименти, чрез опити. Рационалното прониква не в процесите обаче е основното условие, което трябва да е налице, ако искаме изобщо стопански напредък.
към текста >>

Когато кайсиите или сливите имат фин вкус, този фин вкус е всъщност вложеното в тях космично действие, както е при багрите на цветовете в ябълката.
От всичко това се вижда, че преценката на правилния подход при отглеждането на растението, така да се каже неговата азбука, е: винаги да може да се каже, кое при дадено растение е космично и кое в него е земно. Как особените свойства на почвата да бъдат насочени така, че космичното действие да бъде, тъй да се каже, уплътнено и задържано в корените и листата. Или как може то да се направи по-тънко, по-фино, за да бъде изтеглено нагоре и да обагри цветовете, или да направи плодовете по-вкусни и по-хранителни. Когато кайсиите или сливите имат фин вкус, този фин вкус е всъщност вложеното в тях космично действие, както е при багрите на цветовете в ябълката. Вие фактически ядете Юпитер, в сливата Вие фактически ядете Сатурн. И ако човечеството с днешното познание бъде поставено пред необходимостта да произведе от някои растения, останали от предисторическо време, разнообразието на нашите плодови сортове, той няма да постигне много, ако формите на нашите овощни сортове не се наследяваха и не са били произведени във времето, когато човечеството още е съзнавало инстинктивната прамъдрост относно производството на овощните сортове от примитивни сортове. Ако нямаме вече създадени овощните сортове и ако законите на наследствеността не им позволяваха да се възпроизвеждат, ако при такова положение човекът днес с днешната си интелигентност би бил поставен пред необходимостта отново да създава нещата, той не би постигнал нищо по отношение на овощните сортове, понеже днес човекът не прониква рационално в процеса, а всичко прави чрез експерименти, чрез опити. Рационалното прониква не в процесите обаче е основното условие, което трябва да е налице, ако искаме изобщо стопански напредък.
към текста >>

164. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

По този начин книгата беше направена още по-вкусна и по-приятна.
Твърде много от действителната красота на народния начин на говорене диалекти и наречия е загубена. Още повече е загубено от същинската селска философия, която беше вид културна философия. Даже в селските календари тогава стояха неща, които вече ги няма там. Те изглеждаха другояче, бяха задушевни. Познавах селски календар, отпечатан на лоша хартия, но в него можеха да се видят цветно изобразени планетните знаци, а на външния заглавен лист един малък бонбон, който човек можеше да близне, когато си служи с календара. По този начин книгата беше направена още по-вкусна и по-приятна. Поколения наред си служеха с нея.
към текста >>

165. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Мисля, че това ще се направи с голяма радост и по този начин към земеделието ще се развие такъв вкус, както към ястие, което леко е подлютено.
Така приготвена, пепелта се разпръсква по дадената полска площ и понеже в някои области нещата се постигат по трудно, то там дозата може да се разреди и да се направи още по-хомеопатична. Нужна е непълна супена чиния такава пепел и ако изгарянето е направено по време на пълния съвпад на Венера със Скорпион, Вие имате средство, което ще накара полските мишки да избягват тази площ. Мишките обаче са нахални животни и ако при разпръскването на пепелта остане наблизо непоръсено място, те идват отново и отново се загнездват там. Действието на тази пепел се разпростира надалече, но е възможно нещата да не са изпълнени докрай. Сигурно е, че действието ще бъде радикално, ако всички съседи направят същото. Мисля, че това ще се направи с голяма радост и по този начин към земеделието ще се развие такъв вкус, както към ястие, което леко е подлютено.
към текста >>

166. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

фуражи, както Вие току що казахте, не може да се навреди, но това трябва да се прави разумно и да не се слага твърде много сол, тъй като по вкус няма да хареса на животното.
фуражи, както Вие току що казахте, не може да се навреди, но това трябва да се прави разумно и да не се слага твърде много сол, тъй като по вкус няма да хареса на животното. Процесът е правилен дотогава, докато наблюдението показва, че е необходим за консервиране на храната.
към текста >>

167. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

Първите наблюдения отбелязаха положителни резултати в подобряване качеството на зеленчуците, а също така и на вкуса и хранителността на фуражите.
Осъществяването на идеите и указанията, съобщени от Рудолф Щайнер в Селскостопанския курс, беше предприето от членовете на учредения в Кобервитц Изследователски кръг на антропософските земеделци веднага след курса. Препаратите бяха произведени и приложени според указанията за приготвяне на тора и компоста и съобразно грижите за полетата и културните растения. Първите наблюдения отбелязаха положителни резултати в подобряване качеството на зеленчуците, а също така и на вкуса и хранителността на фуражите. Скоро след това дойде и полезното въздействие върху здравето на домашните животни. Така от едно наблюдение към друго растеше обсега на опитностите. Скоро беше установено, че за преустройството на едно земеделско стопанство по дадените в Кобервитц указания, на първо място е необходимо да се осъществят подходящи мерки за развитие на живота на почвата и да се изгради цялостният стопански организъм. При стопанства, където тези грижи са полагани от поколения, такова преустройство протече без каквито и да било трудности. Имаше обаче недостатъчно раз вити почви и орна земя, а също стопанства при неблагоприятни почвени и климатични условия; за тях трябваше да се обърне особено внимание за предварително преобразуване хумуса на почвата.
към текста >>

168. 17. Послеслов GA_327 Биодинамично земеделие

Главното предимство обаче се състои в това, че в противовес на умъртвените от изкуствените торове и поразените от третиране с химикали продукти на машинизираното и химизирано земеделие, биодинамичното земеделие доставя на хората здравословна, вкусна и питателна храна.
Главното предимство обаче се състои в това, че в противовес на умъртвените от изкуствените торове и поразените от третиране с химикали продукти на машинизираното и химизирано земеделие, биодинамичното земеделие доставя на хората здравословна, вкусна и питателна храна. Въпреки голямото си разпространение, биодинамичните земеделски стопанства не са в състояние да задоволят бързонарастащото търсене на потребителите. А това разкрива необятни пазари и богати перпективи пред биодинамичните земеделски стопанства; винаги могат да се намерят пазари за техните произведения. И Рудолф Щайнер предсказва, че биодинамичното земеделие е земеделие на бъдещето. В неговите лекции от 1924 е вложен огромният духовен заряд на това развитие.
към текста >>

169. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Което човек може да види, да чуе, помирише и вкуси, да докосне и вдигне с ръце, да усети с крака, това е било регистрирано в съзнанието и се припомня, понякога от доста дълго време назад.
Старото земеделие се ориентираше към непосредствените сетивни опитности. Което човек може да види, да чуе, помирише и вкуси, да докосне и вдигне с ръце, да усети с крака, това е било регистрирано в съзнанието и се припомня, понякога от доста дълго време назад. Като опит то се обхваща повече с чувството, отколкото с мисленето, често във формата на нормативни правила и сентенции (поговорки). Към всичко човекът е имал вътрешно чувство и отношение, а преценките според чувството са били важни и често определящи. Преди всичко важна роля играят изживяванията, свързани с практическата работа.
към текста >>

170. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Мирисът и вкусът са сетивни способности, чрез които веществата особено ясно се разкриват.
Ако разложим образа механично или химически, остават някакви отломки. Тях наричаме материя, която се състои от вещества. Мирисът и вкусът са сетивни способности, чрез които веществата особено ясно се разкриват. Чрез аналитичната химия се получават много нови възприятия, които при систематизиране се опознават в тяхната взаимна връзка.
към текста >>

171. Съдържание GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

» Пчелите имат нещо средно между обонятелното и вкусовото сетиво.
Обсъждане на статия от вестник «Швейцарско пчеларство» на проф. д-р Бутел-Рипен: «Виждат ли пчелите цветове, невидими за нас? » Пчелите имат нещо средно между обонятелното и вкусовото сетиво. Възприятието на светлина и цвят при пчелите. Светенето на пчелата-майка. Пчелата възприема чрез светлината химически въздействия, които тя много силно усеща. Финото обонятелно сетиво на котката. Обонятелното сетиво на полицейското куче.
към текста >>

172. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Не знам, случвало ли се е на някой от вас да пробва жлъчка на вкус; на вкус тя е страшно горчива, при това е отровна и голямо количество жлъчка, попадайки в устата, действа като отрова.
Ако хората изпадат в бичи гняв, от черния им дроб изтича течна жлъчка; при тях много жлъчка преминава в стомашния сок и в кръвта. Така че ако вътрешно се наблюдава човекът, на когото сте казали нещо или на когото нещо не се харесва и му е произвело особено впечатление, може да се забележи как от черния му дроб стремително изтича много жлъчка, тя много бързо се разпространява по цялото тяло и той ви нокаутира или ругае като каруцар. Ето това е, което се наблюдава вътрешно, ако при човека има прекалена склонност към отделяне на жлъчка. Но, както се казва, ако съвсем не отделяше жлъчка, той нямаше да има никакъв огън и, както съм ви казвал, би станал сънлив. И така, вие виждате, че отделянето на жлъчка е една от задължителните отделителни функции на човека. Не знам, случвало ли се е на някой от вас да пробва жлъчка на вкус; на вкус тя е страшно горчива, при това е отровна и голямо количество жлъчка, попадайки в устата, действа като отрова. Това е свързано с нещото, за което ви говорих последната сряда[2], когато казах: ако човек проявява живост, ако той е подвижен, ходи, даже ако той псува и може да ви удари два шамара - у него има много отрова и той е склонен да изработва много цианкалий, за това ви говорих. Той е принуден да го смесва с кръвта. Известни са ми много случаи, при които хора, просто вследствие от гнева си, са получавали вътрешно отравяне на кръвта. Човек може така да се разгневи - особено ако гневът идва бързо, - че поради този гняв се отделя прекалено много жлъчка, всъщност много цианид, а после жлъчка. Тогава човек получава в кръвта си страшно отровна смес и с това разрушава кръвта.
към текста >>

173. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

А ако човек има твърде малко солна киселина, тогава в устата му веднага се появява горчив вкус. Защо?
След това храната постъпва в стомаха. Вътре в стомаха има пепсин. Той прилича на солната киселина, само че е малко по-различен; но и самата солна киселина присъства в стомаха. И само защото солната киселина става жива, тази жива солна киселина става тогава пепсин. Тя жадно поглъща храната. А ако човек има твърде малко солна киселина, тогава в устата му веднага се появява горчив вкус. Защо? Солната киселина ненаситно поема в себе си всички хранителни продукти и ги разпраща по цялото тяло. Ако солната киселина не действа правилно, в стомаха на човека се отлага това, с което той се е гощавал. Всичко това отново се издига към устата подобно на изпарение; този горчив привкус се усеща тогава, когато тези изпарения се издигат нагоре, езикът става обложен и т. н. Работата стои така: нещо подобно на солната киселина трябва да бъде постоянно дейно в нас, за да можем въобще да изградим нашите телесни членове.
към текста >>

174. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Пчелата я довежда до цвета някакво сетиво, стоящо между обонянието и вкуса.
Пчелата, пчелата-работничка - при търтеите очите са малко по-големи - има две малки очи от двете страни и три съвсем дребни очички на челото (изобразява го на рисунка). Търтеите имат малко по-големи очи. Ако се изследват тези очи при пчелите-работнички, ще се окаже, че те почти са неспособни да виждат, а трите малки, дребнички очички въобще нищо не виждат. Забележително е, че пчелата намира пътя към цвета не благодарение на зрението, а с помощта на сетиво, подобно на обонянието, по миризмата. Тя сондира пред себе си и така достига цвета. Пчелата я довежда до цвета някакво сетиво, стоящо между обонянието и вкуса. Тя усеща вкуса на цветния прашец и нектара още при излитането. Тя усеща вкуса от разстояние. Ето защо пчелата почти не използва очи.
към текста >>

Тя усеща вкуса на цветния прашец и нектара още при излитането.
Търтеите имат малко по-големи очи. Ако се изследват тези очи при пчелите-работнички, ще се окаже, че те почти са неспособни да виждат, а трите малки, дребнички очички въобще нищо не виждат. Забележително е, че пчелата намира пътя към цвета не благодарение на зрението, а с помощта на сетиво, подобно на обонянието, по миризмата. Тя сондира пред себе си и така достига цвета. Пчелата я довежда до цвета някакво сетиво, стоящо между обонянието и вкуса. Тя усеща вкуса на цветния прашец и нектара още при излитането. Тя усеща вкуса от разстояние. Ето защо пчелата почти не използва очи.
към текста >>

Тя усеща вкуса от разстояние.
Ако се изследват тези очи при пчелите-работнички, ще се окаже, че те почти са неспособни да виждат, а трите малки, дребнички очички въобще нищо не виждат. Забележително е, че пчелата намира пътя към цвета не благодарение на зрението, а с помощта на сетиво, подобно на обонянието, по миризмата. Тя сондира пред себе си и така достига цвета. Пчелата я довежда до цвета някакво сетиво, стоящо между обонянието и вкуса. Тя усеща вкуса на цветния прашец и нектара още при излитането. Тя усеща вкуса от разстояние. Ето защо пчелата почти не използва очи.
към текста >>

За да ви опиша нагледно какво преживяват пчелите, когато новата пчела-майка изпълзява от подобната на торбичка килийка, от маточника, ще трябва да кажа следното: ето пчелата, тя винаги живее в полумрак, сондира пътя пред себе си с помощта на обонятелно-вкусовото сетиво.
За да ви опиша нагледно какво преживяват пчелите, когато новата пчела-майка изпълзява от подобната на торбичка килийка, от маточника, ще трябва да кажа следното: ето пчелата, тя винаги живее в полумрак, сондира пътя пред себе си с помощта на обонятелно-вкусовото сетиво. С помощта на сетивото, което е нещо средно между обоняние и вкус, тя усеща с него пред себе си, живее в полумрак и това я устройва. Но когато се появи новата майка, това е все едно, когато вървим в тъмнина през юни, а светулките блестят. Така и новата майка блести за пчелния рой, защото отровата вече не действа така силно, за да ги удържа в състояние на самоизолация. На пчелите им е необходимо да бъдат затворени от света, нужна им е сумрачна изолация от света. В такова състояние те се намират, даже когато излитат, тъй като благодарение на своята отрова те могат да остават в състояние на самоизолация.
към текста >>

С помощта на сетивото, което е нещо средно между обоняние и вкус, тя усеща с него пред себе си, живее в полумрак и това я устройва.
За да ви опиша нагледно какво преживяват пчелите, когато новата пчела-майка изпълзява от подобната на торбичка килийка, от маточника, ще трябва да кажа следното: ето пчелата, тя винаги живее в полумрак, сондира пътя пред себе си с помощта на обонятелно-вкусовото сетиво. С помощта на сетивото, което е нещо средно между обоняние и вкус, тя усеща с него пред себе си, живее в полумрак и това я устройва. Но когато се появи новата майка, това е все едно, когато вървим в тъмнина през юни, а светулките блестят. Така и новата майка блести за пчелния рой, защото отровата вече не действа така силно, за да ги удържа в състояние на самоизолация. На пчелите им е необходимо да бъдат затворени от света, нужна им е сумрачна изолация от света. В такова състояние те се намират, даже когато излитат, тъй като благодарение на своята отрова те могат да остават в състояние на самоизолация. Тази отрова им е нужна тогава, когато те се боят от странично влияние.
към текста >>

175. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Аз казах: пчелите имат своего рода вкусо-обоняние, нещо, намиращо се между обонянието и вкуса.
Ако аз затъмня всичко в тази стая, така че вътре в нея да има само ултравиолетови лъчи, мравката веднага ще забележи: нещо се случи. Ако тук се окажат мравешки яйца или ларви, в тях ще настъпят съществени изменения: в момента, когато те се подложат на това силно химическо въздействие, ще почнат да загиват. Затова тази мравка почва да спасява яйцата. И така, в тази статия става дума за своеобразно химическо въздействие. Това напълно се съгласува с твърдяното неотдавна от мен. Аз казах: пчелите имат своего рода вкусо-обоняние, нещо, намиращо се между обонянието и вкуса. Това е, с което усещат пчелите; нещо по-добно имат и мравките.
към текста >>

Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние.
Виждате ли, пчелите лесно възприемат това, което стои в областта на черно-бялото, жълтото, сивото - защото всичко това е само затъмнено бяло - и сиво-синьото. Във всички тези цветови оттенъци няма ултравиолетови лъчи. И така, това химическо въздействие, което така силно усеща пчелата, попадайки в ултравиолетова светлина, не възниква от тази цветова гама. Ако пчелите преминат от зоната на черното, бялото, жълтото и сиво-синьото в зоната на ултравиолетовите лъчи, те усещат нещо чуждо за себе си. Там те не могат нищо да правят. Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние. При нас обонянието и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така? Вкусовото сетиво е предимно химическо сетиво. Това изцяло се отнася към химията. Пчелите имат нещо средно между обонянието и вкусовото сетиво.
към текста >>

При нас обонянието и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така?
Във всички тези цветови оттенъци няма ултравиолетови лъчи. И така, това химическо въздействие, което така силно усеща пчелата, попадайки в ултравиолетова светлина, не възниква от тази цветова гама. Ако пчелите преминат от зоната на черното, бялото, жълтото и сиво-синьото в зоната на ултравиолетовите лъчи, те усещат нещо чуждо за себе си. Там те не могат нищо да правят. Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние. При нас обонянието и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така? Вкусовото сетиво е предимно химическо сетиво. Това изцяло се отнася към химията. Пчелите имат нещо средно между обонянието и вкусовото сетиво.
към текста >>

Вкусовото сетиво е предимно химическо сетиво.
И така, това химическо въздействие, което така силно усеща пчелата, попадайки в ултравиолетова светлина, не възниква от тази цветова гама. Ако пчелите преминат от зоната на черното, бялото, жълтото и сиво-синьото в зоната на ултравиолетовите лъчи, те усещат нещо чуждо за себе си. Там те не могат нищо да правят. Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние. При нас обонянието и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така? Вкусовото сетиво е предимно химическо сетиво. Това изцяло се отнася към химията. Пчелите имат нещо средно между обонянието и вкусовото сетиво.
към текста >>

Пчелите имат нещо средно между обонянието и вкусовото сетиво.
Там те не могат нищо да правят. Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние. При нас обонянието и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така? Вкусовото сетиво е предимно химическо сетиво. Това изцяло се отнася към химията. Пчелите имат нещо средно между обонянието и вкусовото сетиво.
към текста >>

И така, всичко, което въобще можете да узнаете за животните, води до това, че веднага щом имате работа с животинския свят, ще трябва да изоставите хипотезата за някакви осъзнати сетива при животните; трябва да преминете на по-ниска степен, тоест към сетивата обоняние и вкус, на степента на така наречените химически сетива.
И така, всичко, което въобще можете да узнаете за животните, води до това, че веднага щом имате работа с животинския свят, ще трябва да изоставите хипотезата за някакви осъзнати сетива при животните; трябва да преминете на по-ниска степен, тоест към сетивата обоняние и вкус, на степента на така наречените химически сетива.
към текста >>

176. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако този «кварцов разтвор» го нямаше в нас, ние бихме могли да изяждаме например колкото си искаме захар, но никога нямаше да почувстваме сладък вкус в устата.
Ако този «кварцов разтвор» го нямаше в нас, ние бихме могли да изяждаме например колкото си искаме захар, но никога нямаше да почувстваме сладък вкус в устата. Това прави намиращият се в нас кварц, но роля тук не играе неговата вещественост сама по себе си, а това, че в него има воля, стремеж да придобие хексагонална форма като кристал. Ето от какво произхожда вкусът, ето какво е задействано тук.
към текста >>

Ето от какво произхожда вкусът, ето какво е задействано тук.
Ако този «кварцов разтвор» го нямаше в нас, ние бихме могли да изяждаме например колкото си искаме захар, но никога нямаше да почувстваме сладък вкус в устата. Това прави намиращият се в нас кварц, но роля тук не играе неговата вещественост сама по себе си, а това, че в него има воля, стремеж да придобие хексагонална форма като кристал. Ето от какво произхожда вкусът, ето какво е задействано тук.
към текста >>

На вкус би ви се струвало, че млякото е изпълнено с малки косъмчета.
На животните също са необходими тези действащи хексагонални сили. Ако просто се смесят заедно казеин, мазнина, захар и сол, там няма да се окажат тези сили, силите, действащи в хексагоналните форми. Ако давате на мишките мляко, тази сила ще присъства в него. Всъщност тя не е толкова силна, че да превърне млякото в шестоъгълни кристали при вкисване. Ако хексагоналната сила в млякото е малко по-силна, тогава, ако пиехте кисело мляко, на езика ви щяха да се образуват кремъчни кристали. На вкус би ви се струвало, че млякото е изпълнено с малки косъмчета. Но при млякото това не отива толкова далеч, тъй като самото мляко произхожда от човешкото тяло или от тялото на животното, и всичко това остава в течна форма. На детето и това му стига, но за възрастните хора то вече е недостатъчно. А възрастни почваме да ставаме от самото детство. И още тогава става необходима тази по-мощна хексагонална сила, която се съдържа в меда.
към текста >>

Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен».
Обаче работата не стои така. Човек с естественонаучно образование, наблюдавайки такива неща, не би трябвало да разчита на някаква мимолетна гримаса. Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата. В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар. И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки. Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен». С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен». И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно! » - и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях. Той чувства какво става в главата на човека, даже ако няма ни най-малка гримаса, която конят уж може да види, а човекът - не. Конят усеща какво става в мозъка, когато той мисли: девет - при което конят тропа.
към текста >>

177. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga pse-nes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото.
[4] «отглеждането на смокини» – вж. следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр. 511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga pse-nes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото. Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат. Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня. Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».
към текста >>

178. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Има още един вариант, когато такива висши насекоми, като пчелите, отиват не на цветята, а на нещо друго - на дървесни частици и тем подобни те не отиват, но отиват на нещо друго, извънредно вкусно за тях при определени условия, при това пчелите практикуват това по-рядко, а обикновено това правят осите, но най-силно всичко това е изразено при мравките.
Има още един вариант, когато такива висши насекоми, като пчелите, отиват не на цветята, а на нещо друго - на дървесни частици и тем подобни те не отиват, но отиват на нещо друго, извънредно вкусно за тях при определени условия, при това пчелите практикуват това по-рядко, а обикновено това правят осите, но най-силно всичко това е изразено при мравките. Мравките и осите използват за своите строителни работи по-твърди материали, материали от дървесен произход, и на тях, за разлика от пчелите, особено им е по вкуса сокът, който те получават от листните въшки. Това е много интересно. Колкото по-здраво е веществото, материалът, който използват за постройките си, толкова по-силно те обичат не само цветния нектар, но и това, което се намира на повърхността на цветята, това, което има много общо с цветята, а именно листните въшки. Листната въшка е доста благородно животно, извинете ме, но сега говоря от гледна точка на мравките, на техния език, от гледна точка на човека не бих се изразил така - и така, говорейки по мравешки, въшката е благородно животно. Като цяло тя има много общо с цвета на растението.
към текста >>

Мравките и осите използват за своите строителни работи по-твърди материали, материали от дървесен произход, и на тях, за разлика от пчелите, особено им е по вкуса сокът, който те получават от листните въшки.
Има още един вариант, когато такива висши насекоми, като пчелите, отиват не на цветята, а на нещо друго - на дървесни частици и тем подобни те не отиват, но отиват на нещо друго, извънредно вкусно за тях при определени условия, при това пчелите практикуват това по-рядко, а обикновено това правят осите, но най-силно всичко това е изразено при мравките. Мравките и осите използват за своите строителни работи по-твърди материали, материали от дървесен произход, и на тях, за разлика от пчелите, особено им е по вкуса сокът, който те получават от листните въшки. Това е много интересно. Колкото по-здраво е веществото, материалът, който използват за постройките си, толкова по-силно те обичат не само цветния нектар, но и това, което се намира на повърхността на цветята, това, което има много общо с цветята, а именно листните въшки. Листната въшка е доста благородно животно, извинете ме, но сега говоря от гледна точка на мравките, на техния език, от гледна точка на човека не бих се изразил така - и така, говорейки по мравешки, въшката е благородно животно. Като цяло тя има много общо с цвета на растението. Това, което тя отделя като сок, за мравките е най-фин мед.
към текста >>

179. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga psenes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото.
26. «отглеждането на смокини» - вж. следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр. 511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga psenes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото. Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат. Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня. Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».
към текста >>

180. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Това впрочем няма смисъл да се прави, тъй като не е вкусно; имам предвид, че бихте направили това за развлечение.
Това е например змийската отрова, след това различните отрови на насекомите; освен това има отрови, подобни на отровата на бяса при кучетата. Тези отрови действат на кръвта. Най-добре това може да се види при змийската отрова. Когато ви ухапе змия, отровата влиза преди всичко в кръвта и нанася при това голяма вреда. Но ако сте направили обяд, добили сте змийска отрова и я изядете със сол и черен пипер, смесвайки я с храната, вашият стомах прекрасно би понесъл тази змийска отрова. Това впрочем няма смисъл да се прави, тъй като не е вкусно; имам предвид, че бихте направили това за развлечение. В стомаха змийската отрова се оказва съвсем неотровна. По подобен начин действат и другите животински отрови, например отровите на насекомите. И само отровата на бяса е такава, че преди всичко попада в слюнката и от слюнката след това преминава в кръвта. Затова при известни обстоятелства тя може да предизвика вредно въздействие даже попадайки в стомаха; макар и далеч не толкова вредно, както в случай на ухапване от куче. Отровата на бяса преминава от слюнката в кръвта.
към текста >>

181. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Но ако вземете маслото на езика си, пробвате го на вкус, веднага ще разберете, че маслото е гранясало.
Ако преминем към мазнините, трябва да кажем: мазнините не гният, но те гранясват - всички можете да се запознаете с това, ако мазнините ви залежат, даже маслото става горчиво, гранясало. Отличителен белег на мазнините е гранясването им. Ако имате застояло масло, не можете веднага да определите: застояло ли е това масло или още го бива, ако, разбира се, от по-рано не сте обучен да го определяте на вид. Но ако вземете маслото на езика си, пробвате го на вкус, веднага ще разберете, че маслото е гранясало. Така, посредством усещането, това става осъзнато. В случай на гниене имаме работа с външно проявление, с миризма, която можете да помиришете. Разбира се, миризмата на развалени яйца се различава от аромата на рози, но и в единия, и в другия случай вие можете да го помиришете. Но в случай на гранясване работата стои по-различно. Признаците на гранясването се установяват посредством вътрешното, посредством органа за вкус.
към текста >>

Признаците на гранясването се установяват посредством вътрешното, посредством органа за вкус.
Но ако вземете маслото на езика си, пробвате го на вкус, веднага ще разберете, че маслото е гранясало. Така, посредством усещането, това става осъзнато. В случай на гниене имаме работа с външно проявление, с миризма, която можете да помиришете. Разбира се, миризмата на развалени яйца се различава от аромата на рози, но и в единия, и в другия случай вие можете да го помиришете. Но в случай на гранясване работата стои по-различно. Признаците на гранясването се установяват посредством вътрешното, посредством органа за вкус.
към текста >>

Човек постоянно би имал горчиви оригвания от собствените си мазнини, би почнал да се усеща вътрешно на вкус гранясал, ако астралното тяло не се бореше постоянно с процеса на гранясване.
В други части на човешкото тяло въздух се образува рядко. Ако в червата се образуват прекалено много газове, възникват болезнени явления: подуване, метеоризъм, а това е нездраво. За производството на газове като такива, за газообмена е предназначена средната част на човешкото тяло. И този висок духовно-свръхсетивен член, който се намесва в този процес, активно действайки в газообразното, е човешкото астрално тяло. Това човешко астрално тяло по вътрешен начин се бори с гранясването на мазнините; както етерното тяло се бори със загниването на белтъчините, така и астралното тяло се бори с гранясването на мазнините. Човек постоянно би имал горчиви оригвания от собствените си мазнини, би почнал да се усеща вътрешно на вкус гранясал, ако астралното тяло не се бореше постоянно с процеса на гранясване. И така, намиращото се в нас астрално тяло служи за борба с гранясването на мазнините.
към текста >>

Но ако забележите, че симптомите се проявят в устата, във вкусовите усещания, медта вече няма да помогне; тук е необходим арсен, защото преди всичко вие трябва да усилите своето астрално тяло.
Арсенът противодейства на омазняването и усилва астралното тяло. Вследствие на това човек се оказва способен да се бори с процеса на гранясване. Това са извънредно важни неща. Ако човек усети в себе си тенденция за невъзможност да се справи с гниещите белтъчини посредством етерното си тяло, в качеството си на ефективно лекарство действат някакви съединения на медта. Медта е ефективна в случай, ако заболяването на корема, заболяването на червата е непосредствено предизвикано от белтъчините. Но ако забележите, че симптомите се проявят в устата, във вкусовите усещания, медта вече няма да помогне; тук е необходим арсен, защото преди всичко вие трябва да усилите своето астрално тяло. Следователно недостатъчно е просто да се констатира, че заболяването е локализирано в една или друга част на човека; трябва да се знае причината за възникване на заболяването. От загниване на белтъчини в червата ли е или от гранясване на мазнини, което по околни пътища, чрез вкусовите усещания в устата въздейства върху червата и стомаха.
към текста >>

От загниване на белтъчини в червата ли е или от гранясване на мазнини, което по околни пътища, чрез вкусовите усещания в устата въздейства върху червата и стомаха.
Това са извънредно важни неща. Ако човек усети в себе си тенденция за невъзможност да се справи с гниещите белтъчини посредством етерното си тяло, в качеството си на ефективно лекарство действат някакви съединения на медта. Медта е ефективна в случай, ако заболяването на корема, заболяването на червата е непосредствено предизвикано от белтъчините. Но ако забележите, че симптомите се проявят в устата, във вкусовите усещания, медта вече няма да помогне; тук е необходим арсен, защото преди всичко вие трябва да усилите своето астрално тяло. Следователно недостатъчно е просто да се констатира, че заболяването е локализирано в една или друга част на човека; трябва да се знае причината за възникване на заболяването. От загниване на белтъчини в червата ли е или от гранясване на мазнини, което по околни пътища, чрез вкусовите усещания в устата въздейства върху червата и стомаха.
към текста >>

Причината за това е пак там, че освен всичко останало, въздействащо върху очите - такива въздействия като електрическата светлина и други подобни не са така силни, тъй като действат не отвътре, - именно прекомерната употреба на картофи е много вредна за очите, за очния нерв, тя влияе даже на възможностите на вкусовия орган - даже на вкусовия орган!
А средната част на главния мозък е изходен пункт, източник на най-важните сетивни органи. В средния мозък се намира областта на четирихълмието, там се намира зрителният, очният нерв и други подобни; даже зрението може да отслабне поради прекомерна употреба на картофи, защото именно в средния мозък е разположен зрителният център. Някои възникващи в старостта очни болести произлизат поради това, че в детството си човек е ял твърде много картофи. При човека се появява слабост на зрението, слабост на очите. Действително нещата са така, че по-рано хората в Европа значително по-рядко са страдали от възрастово отслабване на зрението, отколкото сега. Причината за това е пак там, че освен всичко останало, въздействащо върху очите - такива въздействия като електрическата светлина и други подобни не са така силни, тъй като действат не отвътре, - именно прекомерната употреба на картофи е много вредна за очите, за очния нерв, тя влияе даже на възможностите на вкусовия орган - даже на вкусовия орган! Виждате ли, тук става следното. Да допуснем, че още в детството човек яде прекалено много картофи. В по-късна възраст при такъв човек много често се наблюдава, че той не знае дали достатъчно е ял, дали е сит, защото вкусът му е нарушен от употребата на картофи. В същото време човек, употребяващ не толкова много картофи, инстинктивно знае кога се е наситил. И така, инстинктът е свързан в по-голяма степен със средния мозък и се губи поради прекомерна употреба на картофи.
към текста >>

В по-късна възраст при такъв човек много често се наблюдава, че той не знае дали достатъчно е ял, дали е сит, защото вкусът му е нарушен от употребата на картофи.
При човека се появява слабост на зрението, слабост на очите. Действително нещата са така, че по-рано хората в Европа значително по-рядко са страдали от възрастово отслабване на зрението, отколкото сега. Причината за това е пак там, че освен всичко останало, въздействащо върху очите - такива въздействия като електрическата светлина и други подобни не са така силни, тъй като действат не отвътре, - именно прекомерната употреба на картофи е много вредна за очите, за очния нерв, тя влияе даже на възможностите на вкусовия орган - даже на вкусовия орган! Виждате ли, тук става следното. Да допуснем, че още в детството човек яде прекалено много картофи. В по-късна възраст при такъв човек много често се наблюдава, че той не знае дали достатъчно е ял, дали е сит, защото вкусът му е нарушен от употребата на картофи. В същото време човек, употребяващ не толкова много картофи, инстинктивно знае кога се е наситил. И така, инстинктът е свързан в по-голяма степен със средния мозък и се губи поради прекомерна употреба на картофи. Това особено силно се проявява в ново време.
към текста >>

182. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Това е въпрос на вкус - или безвкусица, - но във всеки случай се предполага, че облеклото трябва да бъде красиво, то трябва да украсява.
Даже при нашето обикновено облекло можете да видите, че то всъщност изпълнява двойна роля, има двойно предназначение. Първата му функция се разкрива в това, че зимата ние обличаме зимно палто, защитавайки се така от студа. Тук се проявява защитната функция на облеклото. Но тази функция не е единствена. Особено при жените можете да наблюдавате, че те посредством облеклото се стремят не само да се защитят; не, жените се обличат така, че облеклото да изглежда красиво и макар понякога това облекло да изглежда неестетично, идеята е то да бъде прекрасно. Това е въпрос на вкус - или безвкусица, - но във всеки случай се предполага, че облеклото трябва да бъде красиво, то трябва да украсява. Такива са двете задачи, двете функции на облеклото: да предоставя защита от външния свят и да украсява.
към текста >>

Тук трябва, разбира се, да се отчитат човешките вкусове, нали така?
Но както ви е известно, по-висшите форми на цивилизация идват именно от по-горещите региони, духовният живот произлиза предимно от горещите региони. Ето защо, изследвайки облеклото, можем да видим, че най-несъвършени остават тези му видове, които са предназначени за защита на човека от външните влияния на обкръжаващата среда. И напротив, облеклото, служещо за украса, е достигало все по-голямо съвършенство. Тук трябва, разбира се, да се отчитат човешките вкусове, нали така? При това следва да се разглежда духовната ориентация на човека като цяло. Да вземем по-примитивните народи, по-простите, първобитните. При такива народи е било особено силно развито чувството за цвят. В нашия регион, където сме се придвижили особено далеч в смисъл на разсъдък - така поне смятаме, - не притежаваме това чувство за цвят, което са притежавали тези по-първобитни народности.
към текста >>

183. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Знаете, че вкусът на децата е различен, на тях им харесват различни работи; едно дете с охота яде едно, друго - нещо друго.
Знаете, че вкусът на децата е различен, на тях им харесват различни работи; едно дете с охота яде едно, друго - нещо друго. Има деца, на които особено им харесва тази храна, която съдържа арсен. В по-късна възраст човек също може да надебелее от храната, която му харесва. Ако ядете храна, която не ви харесва, вие ще бъдете слаб като щека. Ако храната, която ядете, много ви харесва и я употребявате дълго, ще надебелеете, ще натрупате мазнини. Но децата са особен случай; този процес протича по съвсем специфичен начин при подрастващите деца на възраст между седем и четиринадесет или петнадесет години.
към текста >>

И така, ако на децата им е вкусна храната, съдържаща арсен, те надебеляват.
Има деца, на които особено им харесва тази храна, която съдържа арсен. В по-късна възраст човек също може да надебелее от храната, която му харесва. Ако ядете храна, която не ви харесва, вие ще бъдете слаб като щека. Ако храната, която ядете, много ви харесва и я употребявате дълго, ще надебелеете, ще натрупате мазнини. Но децата са особен случай; този процес протича по съвсем специфичен начин при подрастващите деца на възраст между седем и четиринадесет или петнадесет години. И така, ако на децата им е вкусна храната, съдържаща арсен, те надебеляват. Но на тези деца, които показват по панаири и други подобни - както за това каза този, който зададе въпроса, - арсена им го дават специално; точно както в алпийските страни, особено в Унгария, където арсенът се съдържа в скалните породи. Тези деца получават арсен и най-главното е това, че именно в тази възраст им се насажда вкус към арсена. Това е отвратително, но е така: детето постепенно започва да изпитва пристрастие към арсена, сякаш това е захар, в резултат на което още преди нормалното образуване на астрално тяло, детето става мазно и тлъсто. След това такива деца се излагат на показ, тъй като те стават ненормални и страшно тежки. Хората намират в това нещо удивително.
към текста >>

Тези деца получават арсен и най-главното е това, че именно в тази възраст им се насажда вкус към арсена.
Ако ядете храна, която не ви харесва, вие ще бъдете слаб като щека. Ако храната, която ядете, много ви харесва и я употребявате дълго, ще надебелеете, ще натрупате мазнини. Но децата са особен случай; този процес протича по съвсем специфичен начин при подрастващите деца на възраст между седем и четиринадесет или петнадесет години. И така, ако на децата им е вкусна храната, съдържаща арсен, те надебеляват. Но на тези деца, които показват по панаири и други подобни - както за това каза този, който зададе въпроса, - арсена им го дават специално; точно както в алпийските страни, особено в Унгария, където арсенът се съдържа в скалните породи. Тези деца получават арсен и най-главното е това, че именно в тази възраст им се насажда вкус към арсена. Това е отвратително, но е така: детето постепенно започва да изпитва пристрастие към арсена, сякаш това е захар, в резултат на което още преди нормалното образуване на астрално тяло, детето става мазно и тлъсто. След това такива деца се излагат на показ, тъй като те стават ненормални и страшно тежки. Хората намират в това нещо удивително. На тях винаги им се иска да видят нещо необичайно, нещо изключително. Какво ли само не се прави по света, за да удовлетворят желанията на тези хора!
към текста >>

184. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Появяваше се усещане, че той с езика си пробва на вкус своите собствени думи и ги гълта - толкова му харесваха.
Виждате ли, човекът, за когото сега ви разказвам, фактически се намира сега пред мен, така че бих могъл по всяко време да го нарисувам. Очите при този човек правеха впечатление, сякаш искат колкото се може по-силно да потънат в главата. А тук, предната част (на лицето) правеше впечатление, че носът се заравя във физическото тяло - макар тези черти да са само бегло щрихирани. Той говореше по необичаен начин. Той говореше с човек така, че думите му убеждаваха него самия в много по-голяма степен, отколкото другия човек. Появяваше се усещане, че той с езика си пробва на вкус своите собствени думи и ги гълта - толкова му харесваха. Когато той говореше нещо, което му харесва, сякаш поглъщаше всичко казано. Ако някой му противоречеше, той истински се ядосваше. Впрочем външно той особено не показваше своята озлобеност, но лицето му се изкривяваше. Той потръпваше и се възмущаваше, когато на улицата се раздаваше трясъкът на машини; ако му разкажехте някаква новина, той тутакси се възмущаваше и почваше да спори, без значение радостна или тъжна е новината.
към текста >>

И така, по-добре ще разбирате обикновените житейски ситуации, ако правите разлика между «аз» и астрално тяло, ако различавате, върху «аза» ли се въздейства или върху астралното тяло, ако успеете по-добре да разберете такива явления, като подобряването на почерка преди смъртта или проговарянето на отдавна забравен език, или, когато в резултат на морално влияние, на което човек в течение на живота си не е обръщал внимание, прояжда нещо, което преди не е вкусвал.
И така, по-добре ще разбирате обикновените житейски ситуации, ако правите разлика между «аз» и астрално тяло, ако различавате, върху «аза» ли се въздейства или върху астралното тяло, ако успеете по-добре да разберете такива явления, като подобряването на почерка преди смъртта или проговарянето на отдавна забравен език, или, когато в резултат на морално влияние, на което човек в течение на живота си не е обръщал внимание, прояжда нещо, което преди не е вкусвал. С такива примери можете да видите доколко «азът» е внедрен във физическото тяло и се разхлабва.
към текста >>

При опиума духовно-душевното начало се освобождава; то, първо, изпитва сладкия вкус на физическото тяло и, второ, прави пътешествия, при които, макар и безразборно, влиза в духовния свят.
И напротив, ако човек пие алкохол, на въздействие е подложено физическото му тяло, чак до кръвта. В този случай астралното му тяло не става свободно. Всичко още повече е подложено на привличането на физическото тяло. Затова употребяващият алкохол човек съвсем се затваря във физическото тяло, много по-силно от обичайното. Ето в какво е разликата. При опиума духовно-душевното начало се освобождава; то, първо, изпитва сладкия вкус на физическото тяло и, второ, прави пътешествия, при които, макар и безразборно, влиза в духовния свят. Много от това, което макар и неправилно описват хората от изтока за духовния свят, е в резултат от употребата на опиум, хашиш и други подобни неща.
към текста >>

185. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Днес човек знае само какъв вкус има в устата му парче месо.
Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоанатомичната зала! Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр. Те узнавали за това благодарение на вътрешното познание. Именно този факт довеждал индусите към тяхната велика мъдрост, доколкото те, благодарение на вътрешните усещания и сетива, узнавали как действат черният дроб и другите вътрешности. Днес човек знае само какъв вкус има в устата му парче месо. Индусът е знаел какво става с месото в червата, какво правят черният дроб и жлъчката, той го е знаел благодарение на вътрешното преживяване така, както днес човек усеща в устата си парчето месо, което яде.
към текста >>

186. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако то реши да се обърне наляво, ще мисли, че сеното вдясно е по-вкусно; реши ли да се обърне надясно, ще мисли, че лявата купа сено е по-вкусна.
Това е знаменита логическа илюстрация на проблема за свободата на волята! Пита се: какво ще направи магарето, ако стои между две купи сено, които са еднакви по големина и еднакво дъхави? Ако то реши да се обърне наляво, ще мисли, че сеното вдясно е по-вкусно; реши ли да се обърне надясно, ще мисли, че лявата купа сено е по-вкусна. Така то се върти, ту насам, ту натам, докато не умре от глад между двете купи сено! Така и този болен с две заболявания не знаел накъде да се обърне и също е можел да умре, докато реши в отделението за заболявания на черния дроб ли да отиде, или в отделението за заболявания на далака!
към текста >>

187. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи