Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
Намерени са
6962
резултата от
1303
текста в
7
страници в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Висш
'.
На страница
2
:
1000
резултата в
219
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ВИСШИТЕ ОБЛАСТИ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тези светове за тях само загатваме можем да си представим така, че духовните дела, които на Земята са от най-
висш
порядък, там попадат на по-заден план.
След като свръхсетивното познание се издигне до Интуицията, то попада в един свят на духовни Същества. Те също подлежат на развитие. Задачата на съвременното човечество се простира, така да се каже, до света на Интуицията. Впрочем между смъртта и новото раждане човек поема влиянията на още по-висши светове, но не директно, а по-скоро духовните Същества са тези, които ги приближават до него. И ако спрем погледа си върху тях, ще разберем всичко, което става с човека Мисията на тези Същества, онова, от което се нуждаят, за да ръководят човешкото развитие, всичко това може да обхване само едно познание, което надхвърля Интуицията.
Тези светове за тях само загатваме можем да си представим така, че духовните дела, които на Земята са от най-висш порядък, там попадат на по-заден план.
При нашите земни условия например, разумните решения са най-висши; процесите в минералното царство най-низши. В онези висши светове разумните решения изглеждат приблизително така, както минералните процеси на Земята. Над Интуицията е онази област, където от духовните причини се подготвя планът на Битието.
към текста >>
При нашите земни условия например, разумните решения са най-
висш
и; процесите в минералното царство най-низши.
Те също подлежат на развитие. Задачата на съвременното човечество се простира, така да се каже, до света на Интуицията. Впрочем между смъртта и новото раждане човек поема влиянията на още по-висши светове, но не директно, а по-скоро духовните Същества са тези, които ги приближават до него. И ако спрем погледа си върху тях, ще разберем всичко, което става с човека Мисията на тези Същества, онова, от което се нуждаят, за да ръководят човешкото развитие, всичко това може да обхване само едно познание, което надхвърля Интуицията. Тези светове за тях само загатваме можем да си представим така, че духовните дела, които на Земята са от най-висш порядък, там попадат на по-заден план.
При нашите земни условия например, разумните решения са най-висши; процесите в минералното царство най-низши.
В онези висши светове разумните решения изглеждат приблизително така, както минералните процеси на Земята. Над Интуицията е онази област, където от духовните причини се подготвя планът на Битието.
към текста >>
В онези
висш
и светове разумните решения изглеждат приблизително така, както минералните процеси на Земята.
Задачата на съвременното човечество се простира, така да се каже, до света на Интуицията. Впрочем между смъртта и новото раждане човек поема влиянията на още по-висши светове, но не директно, а по-скоро духовните Същества са тези, които ги приближават до него. И ако спрем погледа си върху тях, ще разберем всичко, което става с човека Мисията на тези Същества, онова, от което се нуждаят, за да ръководят човешкото развитие, всичко това може да обхване само едно познание, което надхвърля Интуицията. Тези светове за тях само загатваме можем да си представим така, че духовните дела, които на Земята са от най-висш порядък, там попадат на по-заден план. При нашите земни условия например, разумните решения са най-висши; процесите в минералното царство най-низши.
В онези висши светове разумните решения изглеждат приблизително така, както минералните процеси на Земята.
Над Интуицията е онази област, където от духовните причини се подготвя планът на Битието.
към текста >>
2.
СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Това впрочем се отнася до работата на Аза чрез онези най-
висш
и способности, чието развитие започва едва в хода на Земната епоха.
Вече показахме как „Азът" работи върху физическото, етерното и астралното тяло, и как в обратен ред ги преобразява в Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух.
Това впрочем се отнася до работата на Аза чрез онези най-висши способности, чието развитие започва едва в хода на Земната епоха.
Обаче тази метаморфоза се предхожда от една друга, на по-ниска степен, чрез която възникват Сетивната, Разсъдъчната и Съзнаващата Душа. Формирането на Сетивната Душа е свързано с промени в астралното тяло, формирането на Разсъдъчната Душа с промени в етерното тяло, формирането на Разсъдъчната Душа с промени в етерното тяло и формирането на Съзнаващата Душа с промени във физическото тяло. Подробности по този въпрос вече бяха казани при описанието на Земното развитие. В известен смисъл ще допълним: Сетивната Душа вече се опира на едно преобразувано астрално тяло; Разсъдъчната Душа на преобразувано етерно тяло; Съзнаващата Душа на преобразувано физическо тяло. И още: Тези три душевни съставки са и части на астралното тяло, защото например Съзнаващата Душа е възможна само като една астрална същност в съответното пригодено за нея физическо тяло.
към текста >>
3.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
Мисля, че разбирам как то обхваща същността на живота и разкрива пред душата по-
висш
ата действителност.
Опитвах се да разбера защо толкова много хора трябва да страдат привидно незаслужено. Стремях се да се доближа до низините и до висините на живота. С моите въпроси се обръщах и към науките, доколкото са ми достъпни, за да получа отговор от тях. Нека вземем например това, което ни се предлага в този момент. Аз осъзнах какво е истинско изкуство.
Мисля, че разбирам как то обхваща същността на живота и разкрива пред душата по-висшата действителност.
Струва ми се, че когато се оставям да ми въздейства такова изкуство, долавям истинския пулс на времето. И се ужасявам, като си помисля, че ти, моя София, пред този интерес към пълното с живот изкуство предпочиташ нещо, което представлява отречена поучително-алегорична форма, разглеждаща куклени схеми вместо живи хора и удивляваща се пред символични процеси, стоящи далеч от всичко, което всекидневно ни призовава към състрадание и активна съпричастност.
към текста >>
4.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на
висш
а красота,
на висша красота,
към текста >>
най-
висш
ето за мен
най-висшето за мен
към текста >>
нагоре, към най-
висш
ето, което
нагоре, към най-висшето, което
към текста >>
по-
висш
а мощ на мисълта,
по-висша мощ на мисълта,
към текста >>
към
висш
ите духовни сфери.
към висшите духовни сфери.
към текста >>
като познание за
висш
и светове,
като познание за висши светове,
към текста >>
морални
висш
и цели на душата,
морални висши цели на душата,
към текста >>
Ала че думите на
висш
а мъдрост
Ала че думите на висша мъдрост
към текста >>
5.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
във
висш
и сфери на духа.“
във висши сфери на духа.“
към текста >>
Ти често си посочвал истината
висш
а:
Ти често си посочвал истината висша:
към текста >>
на добродетелта най-
висш
ата повеля
на добродетелта най-висшата повеля
към текста >>
във
висш
ите духовни сфери.
във висшите духовни сфери.
към текста >>
Да се развие трябва за живот по-
висш
Да се развие трябва за живот по-висш
към текста >>
на
висш
ия човек,
на висшия човек,
към текста >>
когато те разтърсваха по-
висш
и сили
когато те разтърсваха по-висши сили
към текста >>
6.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
към
висш
и цели устремена,
към висши цели устремена,
към текста >>
на
висш
ето духовно същество,
на висшето духовно същество,
към текста >>
7.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
сетивната реалност за най-
висш
а,
сетивната реалност за най-висша,
към текста >>
най-
висш
ите загадки на живота,
най-висшите загадки на живота,
към текста >>
8.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ще разцъфтят за вас в по-
висш
а форма,
ще разцъфтят за вас в по-висша форма,
към текста >>
9.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
И аз чувствам нещата по този начин не само по отношение на така нареченото реалистично изкуство, но и други неща пораждат у мен същото чувство, особено силно тогава, когато осъзнавам това, което във
висш
смисъл бих могла да нарека неистинност на някои творения на изкуството.
Мила Естела, нека да не говорим днес за моя светоглед. Добре знаеш, че чувството, за което току-що говорих, дълго време живееше в мен, преди да знам и най-малко за това, което наричаш мой светоглед.
И аз чувствам нещата по този начин не само по отношение на така нареченото реалистично изкуство, но и други неща пораждат у мен същото чувство, особено силно тогава, когато осъзнавам това, което във висш смисъл бих могла да нарека неистинност на някои творения на изкуството.
към текста >>
Те могат да си кажат, че е безсмислено още веднъж да пресъздаваме чрез човешките душевни сили това, което по-
висш
и сили разпростират пред очите ни като най-истинското произведение на изкуството.
То би могло да се промени, стига само хората да поискат да си изяснят едно нещо.
Те могат да си кажат, че е безсмислено още веднъж да пресъздаваме чрез човешките душевни сили това, което по-висши сили разпростират пред очите ни като най-истинското произведение на изкуството.
Но същите тези същества са вложили в душата на човека стремеж да продължи делото на мирозданието, за да даде на света това, което самите тези сили още не поставят пред сетивата. Във всичко, създадено от човека, творческите същества са оставили природата незавършена. Защо той трябва да изобразява тяхното съвършенство по несъвършен начин, щом като може да превърне в съвършенство тяхното несъвършенство? Представи си това твърдение, превърнато в първично чувство и ще можеш да придобиеш представа, защо изпитвам недоволство по отношение на много неща, които ти наричаш изкуство. Несъвършеното предаване на сетивната действителност трябва да предизвика неприятно усещане, докато и най-несъвършеното представяне на това, което се крие зад външното наблюдение, може да бъде цяло откровение.
към текста >>
10.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на
висш
а цел в човешкото ми слабо същество.
на висша цел в човешкото ми слабо същество.
към текста >>
чрез тебе,
висш
а цел.
чрез тебе, висша цел.
към текста >>
11.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Във
висш
а светлина ти можеш да прахосаш
Във висша светлина ти можеш да прахосаш
към текста >>
12.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Капезий, дадох ти способност
висш
а
Капезий, дадох ти способност висша
към текста >>
на твоята сестра по-
висш
а.
на твоята сестра по-висша.
към текста >>
до твоята сестра по-
висш
а,
до твоята сестра по-висша,
към текста >>
13.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
поел бе
висш
ия духовен път,
поел бе висшия духовен път,
към текста >>
Прозрях най-
висш
ия си дълг в живота,
Прозрях най-висшия си дълг в живота,
към текста >>
от
висш
ата духовна сила
от висшата духовна сила
към текста >>
14.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
съюза ни във
висш
ите духовни сфери.
съюза ни във висшите духовни сфери.
към текста >>
Пътеките на
висш
а мъдрост се оплитат
Пътеките на висша мъдрост се оплитат
към текста >>
във царството на светлината
висш
а,
във царството на светлината висша,
към текста >>
15.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Ти можеш също царствата по-
висш
и
Ти можеш също царствата по-висши
към текста >>
какво в по-
висш
и светове познавам,
какво в по-висши светове познавам,
към текста >>
в студени
висш
и светове.
в студени висши светове.
към текста >>
16.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
когато светлина на
висш
а мъдрост
когато светлина на висша мъдрост
към текста >>
17.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и изгледът за
висш
ите духовни цели,
и изгледът за висшите духовни цели,
към текста >>
като известие от
висш
и светове.
като известие от висши светове.
към текста >>
18.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за да ги пренесем от
висш
и сфери
за да ги пренесем от висши сфери
към текста >>
на
висш
ите си цели
на висшите си цели
към текста >>
ако човек се посвети на
висш
е дело
ако човек се посвети на висше дело
към текста >>
да бъде част от
висш
и светове,
да бъде част от висши светове,
към текста >>
във смисъл на едно по-
висш
е право.
във смисъл на едно по-висше право.
към текста >>
Съюзът се стреми към
висш
и цели.
Съюзът се стреми към висши цели.
към текста >>
19.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
помислих си, че
висш
и сили
помислих си, че висши сили
към текста >>
Не можем като
висш
а цел в живота
Не можем като висша цел в живота
към текста >>
Целта на истината
висш
а може
Целта на истината висша може
към текста >>
20.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
тъй също към по-
висш
и светове.
тъй също към по-висши светове.
към текста >>
21.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
със цели от окултни
висш
и сфери.
със цели от окултни висши сфери.
към текста >>
22.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
духа с по-
висш
и светове ще свърже,
духа с по-висши светове ще свърже,
към текста >>
От съществата
висш
и са частица,
От съществата висши са частица,
към текста >>
23.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
духовна светлина от
висш
и сфери,
духовна светлина от висши сфери,
към текста >>
от мрак в духа към
висш
а светлина.
от мрак в духа към висша светлина.
към текста >>
прониква който търси
висш
и сфери
прониква който търси висши сфери
към текста >>
24.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в познание за
висш
ите си цели.
в познание за висшите си цели.
към текста >>
в светлинни
висш
и области; защото
в светлинни висши области; защото
към текста >>
с житейски
висш
и ценности и цели,
с житейски висши ценности и цели,
към текста >>
като по-
висш
а мощ на мъдростта,
като по-висша мощ на мъдростта,
към текста >>
към
висш
и степени на мъдростта
към висши степени на мъдростта
към текста >>
Надявал се, че степени по-
висш
и
Надявал се, че степени по-висши
към текста >>
можа да види
висш
ият ни Майстор
можа да види висшият ни Майстор
към текста >>
довели го до
висш
ия учител.
довели го до висшия учител.
към текста >>
към съзерцание и
висш
а мъдрост.
към съзерцание и висша мъдрост.
към текста >>
на същото поле към
висш
и цели,
на същото поле към висши цели,
към текста >>
изграждана от
висш
и духове.
изграждана от висши духове.
към текста >>
най-
висш
и сили да избират хора
най-висши сили да избират хора
към текста >>
25.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
позна най-
висш
ия си дълг духовен
позна най-висшия си дълг духовен
към текста >>
26.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да черпи знание от
висш
и сфери.
да черпи знание от висши сфери.
към текста >>
какво от по-
висш
свят ти се разкрива
какво от по-висш свят ти се разкрива
към текста >>
27.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
във светове по-
висш
и пребивава
във светове по-висши пребивава
към текста >>
28.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
към
висш
ата духовна светлина,
към висшата духовна светлина,
към текста >>
29.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Стремеж към много мъдрост,
висш
и цели
Стремеж към много мъдрост, висши цели
към текста >>
души за
висш
и светове, но тъй
души за висши светове, но тъй
към текста >>
30.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да се обединят в единство
висш
е,
да се обединят в единство висше,
към текста >>
пазителя на светлината
висш
а.
пазителя на светлината висша.
към текста >>
от
висш
ите душевни цели още.
от висшите душевни цели още.
към текста >>
а своята най-
висш
а мощ излъчва,
а своята най-висша мощ излъчва,
към текста >>
че
висш
а цел на земната душа е:
че висша цел на земната душа е:
към текста >>
Ала онези
висш
и мъдри сили,
Ала онези висши мъдри сили,
към текста >>
31.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
душа, придаваща му смисъл
висш
.
душа, придаваща му смисъл висш.
към текста >>
Как бих си аз поставил
висш
и цели,
Как бих си аз поставил висши цели,
към текста >>
описаните
висш
и светове,
описаните висши светове,
към текста >>
Във
висш
ите духовни светове
Във висшите духовни светове
към текста >>
да служи на духовни
висш
и цели.
да служи на духовни висши цели.
към текста >>
32.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
как
висш
и сили други цели вече
как висши сили други цели вече
към текста >>
по-
висш
ият им аз в духовен сън
по-висшият им аз в духовен сън
към текста >>
33.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
без тях духовните си
висш
и цели.
без тях духовните си висши цели.
към текста >>
34.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
по волята на
висш
и сили, щом
по волята на висши сили, щом
към текста >>
35.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
във смисъла на ритуала
висш
,
във смисъла на ритуала висш,
към текста >>
предвидена от
висш
ите жреци.
предвидена от висшите жреци.
към текста >>
36.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
От светли
висш
и висини, в които
От светли висши висини, в които
към текста >>
От светове по-
висш
и духове
От светове по-висши духове
към текста >>
37.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на
висш
ия Мъдрец, принасящ жертва,
на висшия Мъдрец, принасящ жертва,
към текста >>
38.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Обучение във Виенското
висш
е техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
„Как се постигат познания за
висш
ите светове?
1904 - 1905 г.
„Как се постигат познания за висшите светове?
“ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12).
към текста >>
11), „Степени на
висш
ето познание“ (Събр.
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
11), „Степени на висшето познание“ (Събр.
съч. 12).
към текста >>
39.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Всеки човек, който размишлява върху себе си, скоро открива, че освен своето Себе (Selbst), възприемано чрез мислите, чувствата, както и чрез съзнателно насочените волеви импулси, той притежава и друго, по-пълноценно Себе, на което е подчинен като на една по-
висш
а сила.
Всеки човек, който размишлява върху себе си, скоро открива, че освен своето Себе (Selbst), възприемано чрез мислите, чувствата, както и чрез съзнателно насочените волеви импулси, той притежава и друго, по-пълноценно Себе, на което е подчинен като на една по-висша сила.
Отначало човек възприема това второ Себе като по-низша същност, в сравнение с всичко останало, което той обхваща със своето ясно, търсещо доброто и истината съзнателно душевно същество. Затова се стреми да преодолее тази по-низша същност.
към текста >>
Все повече и повече нараства чувството на доверие във факта, че не си сам в най-
висш
ия смисъл на думата в този свят и че това, което можеш да разбереш, е само частица от всичко извършващо се във Всемира.
Все повече и повече нараства чувството на доверие във факта, че не си сам в най-висшия смисъл на думата в този свят и че това, което можеш да разбереш, е само частица от всичко извършващо се във Всемира.
към текста >>
Той работи върху себе си в смисъла на най-
висш
ата мъдрост.
Виждаме, че през най-първите години на живота си човек извършва съществени и важни неща.
Той работи върху себе си в смисъла на най-висшата мъдрост.
С усилията на своя ум той никога не би могъл да постигне онова, което извършва без намесата на ума в най-ранния период от живота си. Защо всичко това става от дълбините на душата, които не се обхващат от съзнанието? Защото в този първи период от своя живот човек е много по-силно свързан чрез душата си и чрез цялата си вътрешна същност с по-висшите Йерархии на духовния свят, отколкото в по-късните години. За ясновидеца, изминал пътя на духовната еволюция, така че да може наистина да проследи същинските духовни процеси в момента, когато връщайки се назад в спомнянето човек постига Азовото съзнание, и разкрива нещо изключително важно. През първите години това, което наричаме „детска аура", обгръща детето като една прекрасна човешко-свръхчовешка сила.
към текста >>
Защото в този първи период от своя живот човек е много по-силно свързан чрез душата си и чрез цялата си вътрешна същност с по-
висш
ите Йерархии на духовния свят, отколкото в по-късните години.
Виждаме, че през най-първите години на живота си човек извършва съществени и важни неща. Той работи върху себе си в смисъла на най-висшата мъдрост. С усилията на своя ум той никога не би могъл да постигне онова, което извършва без намесата на ума в най-ранния период от живота си. Защо всичко това става от дълбините на душата, които не се обхващат от съзнанието?
Защото в този първи период от своя живот човек е много по-силно свързан чрез душата си и чрез цялата си вътрешна същност с по-висшите Йерархии на духовния свят, отколкото в по-късните години.
За ясновидеца, изминал пътя на духовната еволюция, така че да може наистина да проследи същинските духовни процеси в момента, когато връщайки се назад в спомнянето човек постига Азовото съзнание, и разкрива нещо изключително важно. През първите години това, което наричаме „детска аура", обгръща детето като една прекрасна човешко-свръхчовешка сила. Тази детска аура, която е същинската висша част на човека, има своите продължения в духовния свят. Но от момента, до който човек може да се връща назад в своите спомени, аурата пониква в обратна посока към вътрешността на човека. До този момент човек може да се усеща като самостоятелен Аз, защото онова, което е било свързано с по-висшите светове, вече е провикнало в неговия Аз.
към текста >>
Тази детска аура, която е същинската
висш
а част на човека, има своите продължения в духовния свят.
С усилията на своя ум той никога не би могъл да постигне онова, което извършва без намесата на ума в най-ранния период от живота си. Защо всичко това става от дълбините на душата, които не се обхващат от съзнанието? Защото в този първи период от своя живот човек е много по-силно свързан чрез душата си и чрез цялата си вътрешна същност с по-висшите Йерархии на духовния свят, отколкото в по-късните години. За ясновидеца, изминал пътя на духовната еволюция, така че да може наистина да проследи същинските духовни процеси в момента, когато връщайки се назад в спомнянето човек постига Азовото съзнание, и разкрива нещо изключително важно. През първите години това, което наричаме „детска аура", обгръща детето като една прекрасна човешко-свръхчовешка сила.
Тази детска аура, която е същинската висша част на човека, има своите продължения в духовния свят.
Но от момента, до който човек може да се връща назад в своите спомени, аурата пониква в обратна посока към вътрешността на човека. До този момент човек може да се усеща като самостоятелен Аз, защото онова, което е било свързано с по-висшите светове, вече е провикнало в неговия Аз. Оттук нататък съзнанието само изгражда отношенията си с външния свят. В детската възраст това все още не съществува. Тогава нещата сякаш витаят около детето като в един сънищен свят.
към текста >>
До този момент човек може да се усеща като самостоятелен Аз, защото онова, което е било свързано с по-
висш
ите светове, вече е провикнало в неговия Аз.
Защото в този първи период от своя живот човек е много по-силно свързан чрез душата си и чрез цялата си вътрешна същност с по-висшите Йерархии на духовния свят, отколкото в по-късните години. За ясновидеца, изминал пътя на духовната еволюция, така че да може наистина да проследи същинските духовни процеси в момента, когато връщайки се назад в спомнянето човек постига Азовото съзнание, и разкрива нещо изключително важно. През първите години това, което наричаме „детска аура", обгръща детето като една прекрасна човешко-свръхчовешка сила. Тази детска аура, която е същинската висша част на човека, има своите продължения в духовния свят. Но от момента, до който човек може да се връща назад в своите спомени, аурата пониква в обратна посока към вътрешността на човека.
До този момент човек може да се усеща като самостоятелен Аз, защото онова, което е било свързано с по-висшите светове, вече е провикнало в неговия Аз.
Оттук нататък съзнанието само изгражда отношенията си с външния свят. В детската възраст това все още не съществува. Тогава нещата сякаш витаят около детето като в един сънищен свят. То изгражда себе си под въздействието на една мъдрост, която е извън него. И тя е по-могъща и по-всеобхватна от цялата съзнателна мъдрост в по-късните години.
към текста >>
Тази
висш
а мъдрост обаче става все по-смътна и неясна за човешката душа и тя постепенно я заменя със съзнанието.
Оттук нататък съзнанието само изгражда отношенията си с външния свят. В детската възраст това все още не съществува. Тогава нещата сякаш витаят около детето като в един сънищен свят. То изгражда себе си под въздействието на една мъдрост, която е извън него. И тя е по-могъща и по-всеобхватна от цялата съзнателна мъдрост в по-късните години.
Тази висша мъдрост обаче става все по-смътна и неясна за човешката душа и тя постепенно я заменя със съзнанието.
Мъдростта пониква от духовния свят дълбоко в човешкото тяло, така че чрез нея човек да формира своя мозък, както виждаме, от сферата на Духа. С право може да се каже, че от едно дете може да се поучи и най-мъдрия човек. Защото това, което работи над детето, е Мъдростта и по-късно тя не участвува във формирането на съзнанието; чрез нея обаче човек има един вид „телефонна връзка" с духовните Същества, в чийто свят той пребивава между смъртта и новото раждане. От този свят продължава да се влива нещо в детската аура, така че като отделно същество човекът се намира под непосредственото ръководство на целия духовен свят, към който принадлежи и той самият. Духовните сили от този свят се вливат в детето.
към текста >>
Това, което съществува в най-висока степен през детски период и позволява на човека да изгражда себе си чрез непосредствените си взаимодействия с
висш
ите светове, се запазва и в по-късните години, макар и отношенията да се променят.
Това, което съществува в най-висока степен през детски период и позволява на човека да изгражда себе си чрез непосредствените си взаимодействия с висшите светове, се запазва и в по-късните години, макар и отношенията да се променят.
Когато в по-късен период от живота си усетим, че едва сега разбираме едно или друго изживяване, това се дължи на факта, че на времето ние сме се оставили под ръководството на една по-висша мъдрост. Едва след години стигаме до причините за тогавашното си поведение. От всичко това можем да почувствуваме как непосредствено след раждането ние все още не сме напуснали света, в който сме били преди физическото си появяване, и че всъщност никога няма да го напуснем. Защото този наш дял от по-висшия духовен свят навлиза във физическия живот и ни съпровожда по-нататък. Често се случва да почувствуваме: това, което е заложено в човека е не само един висш Аз, който постепенно ще се усъвършенствува, а нещо друго, и то вече е налице като често кара човека да израства над самия себе си.
към текста >>
Когато в по-късен период от живота си усетим, че едва сега разбираме едно или друго изживяване, това се дължи на факта, че на времето ние сме се оставили под ръководството на една по-
висш
а мъдрост.
Това, което съществува в най-висока степен през детски период и позволява на човека да изгражда себе си чрез непосредствените си взаимодействия с висшите светове, се запазва и в по-късните години, макар и отношенията да се променят.
Когато в по-късен период от живота си усетим, че едва сега разбираме едно или друго изживяване, това се дължи на факта, че на времето ние сме се оставили под ръководството на една по-висша мъдрост.
Едва след години стигаме до причините за тогавашното си поведение. От всичко това можем да почувствуваме как непосредствено след раждането ние все още не сме напуснали света, в който сме били преди физическото си появяване, и че всъщност никога няма да го напуснем. Защото този наш дял от по-висшия духовен свят навлиза във физическия живот и ни съпровожда по-нататък. Често се случва да почувствуваме: това, което е заложено в човека е не само един висш Аз, който постепенно ще се усъвършенствува, а нещо друго, и то вече е налице като често кара човека да израства над самия себе си.
към текста >>
Защото този наш дял от по-
висш
ия духовен свят навлиза във физическия живот и ни съпровожда по-нататък.
Това, което съществува в най-висока степен през детски период и позволява на човека да изгражда себе си чрез непосредствените си взаимодействия с висшите светове, се запазва и в по-късните години, макар и отношенията да се променят. Когато в по-късен период от живота си усетим, че едва сега разбираме едно или друго изживяване, това се дължи на факта, че на времето ние сме се оставили под ръководството на една по-висша мъдрост. Едва след години стигаме до причините за тогавашното си поведение. От всичко това можем да почувствуваме как непосредствено след раждането ние все още не сме напуснали света, в който сме били преди физическото си появяване, и че всъщност никога няма да го напуснем.
Защото този наш дял от по-висшия духовен свят навлиза във физическия живот и ни съпровожда по-нататък.
Често се случва да почувствуваме: това, което е заложено в човека е не само един висш Аз, който постепенно ще се усъвършенствува, а нещо друго, и то вече е налице като често кара човека да израства над самия себе си.
към текста >>
Често се случва да почувствуваме: това, което е заложено в човека е не само един
висш
Аз, който постепенно ще се усъвършенствува, а нещо друго, и то вече е налице като често кара човека да израства над самия себе си.
Това, което съществува в най-висока степен през детски период и позволява на човека да изгражда себе си чрез непосредствените си взаимодействия с висшите светове, се запазва и в по-късните години, макар и отношенията да се променят. Когато в по-късен период от живота си усетим, че едва сега разбираме едно или друго изживяване, това се дължи на факта, че на времето ние сме се оставили под ръководството на една по-висша мъдрост. Едва след години стигаме до причините за тогавашното си поведение. От всичко това можем да почувствуваме как непосредствено след раждането ние все още не сме напуснали света, в който сме били преди физическото си появяване, и че всъщност никога няма да го напуснем. Защото този наш дял от по-висшия духовен свят навлиза във физическия живот и ни съпровожда по-нататък.
Често се случва да почувствуваме: това, което е заложено в човека е не само един висш Аз, който постепенно ще се усъвършенствува, а нещо друго, и то вече е налице като често кара човека да израства над самия себе си.
към текста >>
Сега идва ред на въпроса: защо въздействието на
висш
ите сили върху човека е характерно само за първите детски години?
Сега идва ред на въпроса: защо въздействието на висшите сили върху човека е характерно само за първите детски години?
към текста >>
Отговорът на първата половина от въпроса може да бъде много лесен: Ако тези по-
висш
и сили биха действували и по-нататък по същия начин, човекът щеше да си остане завинаги дете; той не би могъл да стигне до Азовото съзнание.
Отговорът на първата половина от въпроса може да бъде много лесен: Ако тези по-висши сили биха действували и по-нататък по същия начин, човекът щеше да си остане завинаги дете; той не би могъл да стигне до Азовото съзнание.
Това, което по-рано е действувало отвън, трябва да се пренесе в неговата собствена душевна същност. Но има и по-съществена причина, която може да хвърли още по-голяма светлина върху тайните на човешкия живот, в сравнение с току-що казаното и тя е следната. От Духовната Наука знаем, че човешкото тяло, такова каквото е то в съвременния стадий на развитие, трябва да се разглежда като резултат от други състояния, като нещо, което непрекъснато е усъвършенствувало своята сегашна форма. Който е запознат с Духовната Наука знае, че еволюцията на човека се извършва поради въздействията на различни сили върху цялото човешко същество: Едни сили действуват върху физическото тяло, други върху етерното тяло, трети върху астралното тяло. Човешкото същество поличава сегашната си форма благо дарение на това, че върху него са действували силите, които ние наричаме луциферични и ариманични.
към текста >>
" Та какво друго може да бъде най-
висш
ият идеал за човека, ако приемем казаното за вярно?
Сега обаче, ако бъде правилно изтълкувана, се поражда една мисъл от огромно значение. В Новия Завет се казва: „- Ако не станете като децата, няма да влезете в царството небесно!
" Та какво друго може да бъде най-висшият идеал за човека, ако приемем казаното за вярно?
Нищо друго, освен: все повече и по-вече да се приближава до това, което може да се нарече съзнателно отношение към силите, които през първите детски години са далеч от неговото детско съзнание. Трябваш само да подчертаем, че ако тези сили продължават да действуват направо в съзнателния живот на човека, той би рухнал. Ето защо за постигането на способности, позволяващи възприемането на свръхсетивните светове, е необходимо сериозна, внимателна подготовка. Тя ще помогне на човека да понася това, което в обикновения си живот той не би могъл да понесе.
към текста >>
И когато обгърнем с поглед всичко, пред нас трябва да застане като най-
висш
идеал: В мига на планетарната смърт на Земята, човек да е стигнал толкова напред, че да е усвоил всички плодове от живота на Земята.
Преминаването през последователната поредица от прераждания има своето значение за цялостната еволюция на човешкото същество. То е минало през такива прераждания в миналото и продължава пътя си напред към други. Паралелно с това напредва и еволюцията на Земята и тя ще продължи до определен момент, когато нейният път ще стигне до своя край. Тогава като физическо същество планетата Земя трябва да отпадне от единната обилност на човешките души, така както при смъртта физическото тяло на човека отпада от Духа, а човешката душа, за да живее по-нататък, навлиза в духовното царство, отредено и между смъртта и новото раждане.
И когато обгърнем с поглед всичко, пред нас трябва да застане като най-висш идеал: В мига на планетарната смърт на Земята, човек да е стигнал толкова напред, че да е усвоил всички плодове от живота на Земята.
към текста >>
Той наистина носи в себе си един по-
висш
, един божествен човек и може да се почувствува живо проникнат от него, казвайки си: „Той е моят предводител вътре в мен."
Мисълта, която завладява душата при такива наблюдения, трябва да ни изпълва с чувство на смирение, но и със съзнание за човешкото достойнство. И тази мисъл е: човек не е сам; в него живее нещо, което всеки миг доказва, че той може да над хвърли себе си и да се издига все повече от едно прераждане в друго. И тази мисъл може да приеме все по-определена форма и тогава тя се превръща. В изключително изживяване за нещо спокойно и величаво, като в същото време пробужда усещане за смирение и скромност. С други думи: Какво има в себе си човекът?
Той наистина носи в себе си един по-висш, един божествен човек и може да се почувствува живо проникнат от него, казвайки си: „Той е моят предводител вътре в мен."
към текста >>
Ето защо можем да обобщим, че онези
висш
и сили, които формират човека през детските години, могат да действуват само три години.
Това чувство по-нататък се превръща в друго, и то ни открива правилното разбиране за несъвършенствата на днешния човек и колко съвършен би могъл да стане, ако пулсиращите в него духовни импулси проявят към съзнанието му същото отношение, каквото те имат към несъзнателния душевен живот през първите детски години. Въпреки че обикновено споменът рядко се простира зад четвъртата година, трябва все пак да кажем, че действието на духовния свят, в смисъла по-сочен по-горе, обхваща първите три години. В края на този период човек вече е способен да свързва впечатленията си от външния свят с представата за своя Аз. Тази Азова представа стига до точката, до която се простира и споменът. И все пак ще подчертаем, че по правило споменът се простира назад до началото на четвъртата година от живота; само че за начеващото Азово съзнание той е толкова слаб, че остава незабелязан.
Ето защо можем да обобщим, че онези висши сили, които формират човека през детските години, могат да действуват само три години.
В днешния стадий от своето земно развитие човекът е така организиран, че може да приеме тези сили само три години.
към текста >>
Чрез световната Карма би трябвало да се случи нещо, щото духовните сили, свързани с
висш
ите светове, да не могат да живеят в това тяло повече от три години.*/* В прехода от детската към по-късната възраст жизнената способност на човешкия организъм се запазва, понеже той може да се променя.
Нека си предоставим сега, че пред нас стои един човек и чрез действието на някакви космически сили обикновеният Аз е един вид отстранен от този човек. Следователно бихме могли да приемем, че е възможно обикновеният Аз, който преминава заедно с човека през различните въплъщения, да бъде отстранен от физическото, етерното и астралното тяло и че след това в неговите три тела би могло да се внесе такъв Аз, който действа във връзка с духовните светове. Какво би трябвало да се случи с такъв човек? След три години неговото тяло би трябвало да се разруши!
Чрез световната Карма би трябвало да се случи нещо, щото духовните сили, свързани с висшите светове, да не могат да живеят в това тяло повече от три години.*/* В прехода от детската към по-късната възраст жизнената способност на човешкия организъм се запазва, понеже той може да се променя.
През по-късната възраст той вече не може да се променя; ето за що не може да съществува по-нататък с предишния си по-висш Аз./
към текста >>
През по-късната възраст той вече не може да се променя; ето за що не може да съществува по-нататък с предишния си по-
висш
Аз./
Нека си предоставим сега, че пред нас стои един човек и чрез действието на някакви космически сили обикновеният Аз е един вид отстранен от този човек. Следователно бихме могли да приемем, че е възможно обикновеният Аз, който преминава заедно с човека през различните въплъщения, да бъде отстранен от физическото, етерното и астралното тяло и че след това в неговите три тела би могло да се внесе такъв Аз, който действа във връзка с духовните светове. Какво би трябвало да се случи с такъв човек? След три години неговото тяло би трябвало да се разруши! Чрез световната Карма би трябвало да се случи нещо, щото духовните сили, свързани с висшите светове, да не могат да живеят в това тяло повече от три години.*/* В прехода от детската към по-късната възраст жизнената способност на човешкия организъм се запазва, понеже той може да се променя.
През по-късната възраст той вече не може да се променя; ето за що не може да съществува по-нататък с предишния си по-висш Аз./
към текста >>
Но тогава човек ще си каже още: „- Не аз, а тъкмо тази
висш
а същност, която винаги е била тук, тя работи сега в мен." По-рано той не би могъл да се изрази така или най-много би казал:
Едва в края на всичките си земни съществувания човек ще развие в себе си това, което ще му позволи да живее повече от три години със споменатите духовни сили.
Но тогава човек ще си каже още: „- Не аз, а тъкмо тази висша същност, която винаги е била тук, тя работи сега в мен." По-рано той не би могъл да се изрази така или най-много би казал:
към текста >>
„Аз чувствувам това по-
висш
е Същество, но все още не съм стигнал с моя реален общочовешки Аз дотам, да му дам пълен живот в себе си."
„Аз чувствувам това по-висше Същество, но все още не съм стигнал с моя реален общочовешки Аз дотам, да му дам пълен живот в себе си."
към текста >>
Човешкият организъм, застанал при Кръщението в река Йордан, когато Азът на Исус от Назарет напуска трите тела, приема след Кръщението напълно съзнателно онзи по-
висш
, общочовешки Аз, който иначе незабележимо за човека чрез мировата мъдрост работи върху детето.
Това, което изложихме дотук, вече е съществувало в историята на човечеството.
Човешкият организъм, застанал при Кръщението в река Йордан, когато Азът на Исус от Назарет напуска трите тела, приема след Кръщението напълно съзнателно онзи по-висш, общочовешки Аз, който иначе незабележимо за човека чрез мировата мъдрост работи върху детето.
Наред с това обаче възниква и необходимостта този свързан с висшия духовен свят Аз да живее само три години в човешкия организъм. После идват такива събития, че след три години земният живот на това Същество стига до своя край.
към текста >>
Наред с това обаче възниква и необходимостта този свързан с
висш
ия духовен свят Аз да живее само три години в човешкия организъм.
Това, което изложихме дотук, вече е съществувало в историята на човечеството. Човешкият организъм, застанал при Кръщението в река Йордан, когато Азът на Исус от Назарет напуска трите тела, приема след Кръщението напълно съзнателно онзи по-висш, общочовешки Аз, който иначе незабележимо за човека чрез мировата мъдрост работи върху детето.
Наред с това обаче възниква и необходимостта този свързан с висшия духовен свят Аз да живее само три години в човешкия организъм.
После идват такива събития, че след три години земният живот на това Същество стига до своя край.
към текста >>
Какво се появява в този по-
висш
Аз, който е свързан с духовните Йерархии и който навлезе в човешкото тяло на Исус от Назарет при Кръщението в Йордан.
Какво се появява в този по-висш Аз, който е свързан с духовните Йерархии и който навлезе в човешкото тяло на Исус от Назарет при Кръщението в Йордан.
Събитието беше символично описано в образа на гълъба като знак на слизащия Дух с думите: „Този е моят Възлюбен син, аз днес го родих! " (защото тези са истинските думи). Когато вникнем в този образ, пред нас се очертава най-висшият човешки идеал. Защото всичко това не означава нищо друго, освен че в историята за Исус от Назарет ни се възвестява: „Във всеки човек може да бъде открит Христос! " Дори и да не съществуваха никакви Евангелия и никакви предания за живота на Христос чрез вникването в човешката природа ние пак бихме стигнали до истината, че Христос живее във всеки човек.
към текста >>
Когато вникнем в този образ, пред нас се очертава най-
висш
ият човешки идеал.
Какво се появява в този по-висш Аз, който е свързан с духовните Йерархии и който навлезе в човешкото тяло на Исус от Назарет при Кръщението в Йордан. Събитието беше символично описано в образа на гълъба като знак на слизащия Дух с думите: „Този е моят Възлюбен син, аз днес го родих! " (защото тези са истинските думи).
Когато вникнем в този образ, пред нас се очертава най-висшият човешки идеал.
Защото всичко това не означава нищо друго, освен че в историята за Исус от Назарет ни се възвестява: „Във всеки човек може да бъде открит Христос! " Дори и да не съществуваха никакви Евангелия и никакви предания за живота на Христос чрез вникването в човешката природа ние пак бихме стигнали до истината, че Христос живее във всеки човек.
към текста >>
" Както
висш
ите духовни сили формират детския организъм, така че той несъзнателно става телесен израз на Пътя, Истината и Живота, така и човешкият Дух, проникнат от Христос, постепенно става съзнателен носител на Пътя, Истината и Живота в покъсните години.
От него той се научава и да говори, да изразява истината или с други думи: През първите три години от своя живот човек разкрива същността на истината чрез звуците. А и самият живот, който човек прекарва на Земята като Азово същество, получава своя органичен вид през същите тези години. И така човек научава тялото си да върви, т.е. да намира „пътя", научава се да изразява „истината" чрез своя организъм, научава се и на това да дава физически израз на „живота", възникнал от Духа. Ето защо едва ли можем да си представим по-съдържателно тълкуване на думите: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в царството небесно." Като изключителен израз на Христовия Аз са и думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът!
" Както висшите духовни сили формират детския организъм, така че той несъзнателно става телесен израз на Пътя, Истината и Живота, така и човешкият Дух, проникнат от Христос, постепенно става съзнателен носител на Пътя, Истината и Живота в покъсните години.
Така в хода на земното си развитие човек сам може да стигне до онази сила, която през детските години ръководи незабележимо за него цялото му битие.
към текста >>
Оказва се, че това привидно несъвършенство е едно непрекъснато напомняне за най-
висш
ето начало в човека.
Ако така разбираме свещения смисъл на думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът! ", ние долавяме колко неуместен е въпросът: Защо, след като е преминал през толкова прераждания, човек започва новия си земен път отново като дете?
Оказва се, че това привидно несъвършенство е едно непрекъснато напомняне за най-висшето начало в човека.
И колкото може по-често поне всеки път при влизането в живота трябва да си припомняме този велик факт, че в основата на всяко земно съществувание стои онова Същество, което остава недокоснато от несъвършенствуваща на земния свят.
към текста >>
Трябва да смятаме авторите на Евангелията за личности, които са писали под вдъхновението на техния по-
висш
Аз, който работи върху човека през детските му години.
Няма да бъде пресилено твърдението, че ще дойде време, когато ще се утвърди възгледът: Хората, които чрез Духовната Наука могат правилно да ценят Евангелията, ще ги признаят като ръководещ документ за човечеството, в смисъл, който ще бъде много по-верен от днешното им тълкуване. Едва чрез вникването в същността на човека, човечеството ще се научи да вижда какво се крие в дълбините на тези източници. И тогава то ще си каже: „Щом в Евангелията се намира това, което принадлежи към самата същност на човека, то сигурно е внесено в тях от хората, които са ги написали някога на Земята." За техните автори с особена сила важи правилото, че колкото по-възрастен става човек, толкова повече неща има да каже от своя живот. Смисълът на някои негови действия се разбира едва след много години.
Трябва да смятаме авторите на Евангелията за личности, които са писали под вдъхновението на техния по-висш Аз, който работи върху човека през детските му години.
И така, Евангелията са произведения, черпещи от онази мъдрост, която изгражда и формира човешкото същество. Човекът е откровение на Духа чрез своето тяло; Евангелията са откровения на Духа чрез писаното слово.
към текста >>
Както през първите три години на детството мозъка е под въздействието на
висш
ите духовни сили, така и в душите на евангелистите са били вложени сили от духовните светове, които са позволили написването на Евангелията.
Ето как понятието „инспирация" придобива своето истинско значение.
Както през първите три години на детството мозъка е под въздействието на висшите духовни сили, така и в душите на евангелистите са били вложени сили от духовните светове, които са позволили написването на Евангелията.
към текста >>
„Аз имам да съобщя неща, които не идват от мен." Нещата са подставени така, че духовните сили от
висш
ите светове проникват в неговите последователи и намират в Учителя подходящия инструмент, за да се изявят.
„Аз имам да съобщя неща, които не идват от мен." Нещата са подставени така, че духовните сили от висшите светове проникват в неговите последователи и намират в Учителя подходящия инструмент, за да се изявят.
към текста >>
Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на
висш
ите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява.
Такъв Учител би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез силите, които действуваха в мен от духовия свят.
Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява.
Много опити са правени да се обясни Сократовия „демон". Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме. И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие. Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от висшите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък. Най-добрите, при които това настроение вземаше превес, по-късно разбираха най-добре думите: „Не Аз, а Христос в мен!
към текста >>
Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от
висш
ите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък.
Такъв Учител би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез силите, които действуваха в мен от духовия свят. Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява. Много опити са правени да се обясни Сократовия „демон". Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме. И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие.
Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от висшите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък.
Най-добрите, при които това настроение вземаше превес, по-късно разбираха най-добре думите: „Не Аз, а Христос в мен! " Защото те можеха да допълнят:
към текста >>
„Сократ говореше за нещо демонично в себе си, което идва от
висш
ите светове, но едва чрез Христовия идеал става ясно, за какво точно е говорел Сократ." Само че Сократ все още не можеше да говори за Христос, защото по негово време никой не можеше да намери Христовото Същество в себе си.
„Сократ говореше за нещо демонично в себе си, което идва от висшите светове, но едва чрез Христовия идеал става ясно, за какво точно е говорел Сократ." Само че Сократ все още не можеше да говори за Христос, защото по негово време никой не можеше да намери Христовото Същество в себе си.
към текста >>
40.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Какво са имали предвид египтяните, казвайки: „Богове бяха за нас царете, Богове бяха и нашите големи Учители." Този, който би дал такъв отговор на питащия грък, е разбирал, че ако се пренесем в древен Египет и попитаме онези, които са стигнали до мъдростта на
висш
ите светове: „Кои са всъщност вашите Учители?
Египтяните наричали своя пръв водач във физическия свят с името „Менес" и той бил признат за водач, стоящ близо до човека. А това означава: ръководителите на египетския народ се позовавали на факта, че по-рано, както е описано в гръцките хроники, самите Богове са насочвали и ръководели народа. В тези дневни предания ние винаги трябва да търсим точния смисъл.
Какво са имали предвид египтяните, казвайки: „Богове бяха за нас царете, Богове бяха и нашите големи Учители." Този, който би дал такъв отговор на питащия грък, е разбирал, че ако се пренесем в древен Египет и попитаме онези, които са стигнали до мъдростта на висшите светове: „Кои са всъщност вашите Учители?
", те биха отговорили: „Ако трябва да говоря за моя истински Учител, аз не мога да посочвам този или онзи човек и да кажа; този или онзи е моя Учител; ако искам да посоча моя Учител, аз трябва първо да се пренеса в състояние на ясновидство „а от Духовната Наука знаем, че в древността това е било относително по-лесно, отколкото днес и тогава откривам моя истински вдъхновител, моя истински Учител. Той се приближава към мен само когато е отворен моя духовен взор." Защото в древен Египет от духовните светове се спускали към човека такива Същества, които не са имали въплъщения в човешко физическо тяло. В далечните времена на Египет чрез физическите човеци са господствали и получавали именно Боговете; а под „Богове" египтяните разбирали онези Същества, които предхождат човек в неговото развитие.
към текста >>
Накратко: През онези епохи е съществувал един непосредствен поток нагоре към
висш
ите ръководещи духовни Йерархии.
Тогавашните ясновиждащи предводители на човечеството можеха да говорят по такъв начин, че хората да вярват в думите им като в послания от духовният свят.
Накратко: През онези епохи е съществувал един непосредствен поток нагоре към висшите ръководещи духовни Йерархии.
към текста >>
Но когато всеки един от тези мъже заставал пред някои от свръхчовешките предшественици на човечеството, когато отправял своя ясновиждащ поглед и своя пречистен, „ясночуващ" слух към
висш
ите светове, тогава от очите му заблестявала светлина като слънце.
Но имало и такива периоди, през които тези свещени Учители били нещо съвсем различно от обикновените хора. През такива моменти те трябвало да се събират заедно по седем на брой, защо онова, което всеки от тях поотделно усещал в себе си, можело да се прояви само като в една обща хармония от седем тона едва в съчетание с останалите шестима, така че всеки според особеностите на своя инструмент и на своето развитие можел да вижда едно или друго. И от съзвучието на това, което виждал всеки един от тях, възниква звучащата от ония древни времена прамъдрост, ако наистина можем да разчетем правилно древните окултни източници. Тези източници не са откровения на Ведите колкото и да им се възхищаваме днес защото свещените Учители на Индия са разпространявали своите знания в много по-ранна епоха от тази, в която са създадени Ведите. И само твърде слаб отзвук от тях е преминал в тези велики творения.
Но когато всеки един от тези мъже заставал пред някои от свръхчовешките предшественици на човечеството, когато отправял своя ясновиждащ поглед и своя пречистен, „ясночуващ" слух към висшите светове, тогава от очите му заблестявала светлина като слънце.
И тогава всичко, което той съобщавал на околните, действувало върху тях завладяващо, така че тези, които слушали, знаели: сега вече пред нас говори не обикновената човешка мъдрост, сега Боговете, свръхсетивните Същества, са тези, които действуват в човешката култура.
към текста >>
А гръцките народи нарекоха Минос първия строител на човешкия мисловен принцип и с Минос е свързана легендата за лабиринта, защото хората чувствуваха, че от неговото време насам постепенно те са преминали от непосредственото божествено ръководство към друг вид ръководство, при което „Азът" изживява по нов начин влиянията на
висш
ия духовен свят.
В Ориента наричат Манас човека като мислещо същество, а Ману е първият представител на мислещото човечество.
А гръцките народи нарекоха Минос първия строител на човешкия мисловен принцип и с Минос е свързана легендата за лабиринта, защото хората чувствуваха, че от неговото време насам постепенно те са преминали от непосредственото божествено ръководство към друг вид ръководство, при което „Азът" изживява по нов начин влиянията на висшия духовен свят.
към текста >>
Но имаше и други Същества, които на Старата Луна не бяха завършили своето човешко развитие, какъвто е случаят и с
висш
ите категории на луциферическите Същества.
Освен онези праотци на човеците истинските свръхчовеци които приключиха човешкото си развитие на Старата Луна и станаха Ангели, има и други Същества, Които на Луната не успяха да завършат своето развитие. Съществата, които източната мистика нарича „дхианични", а християнският езотеризъм "Ангели", приключват еволюцията си на Старата Луна и когато човекът започва своето развитие на Земята, те стоят вече с една степен над него.
Но имаше и други Същества, които на Старата Луна не бяха завършили своето човешко развитие, какъвто е случаят и с висшите категории на луциферическите Същества.
Когато започва Земното състояние на нашата планета, в смисъла на казаното по-горе, човекът не е бил единственото същество на Земята; той приемал също и вдъхновението, инспирацията на други божествено- духовни Същества, защото иначе – подобно на детето не би могъл да напредва в своето развитие. Така че освен човекът-дете, косвено са присъствували на Земята и такива Същества, които са приключили своето развитие на Старата Луна. Между тях и човеците имаше и такива Същества, които не бяха завършили развитието си на Луната и стояха по-високо от човека, защото още през периода на Старата Луна те биха могли да станат Ангели, дхианически Същества. Обаче там те не стигнаха до пълна зрялост, изостанаха спрямо Ангелите, но все пак превъзхождаха човека и всичко що се отнася до неговите способности и качества. Това по принцип са онези Същества, които всред луциферическите Духове заемат най-ниската степен.
към текста >>
За да има нашата епоха необходимата тежест и стойност, за да вникнем правилно в материалната същност на нещата, заради всичко това
висш
ата мъдрост, нарочваща развитието на света, остави назад онези сили, които трябваше да приключат своята еволюция през египетската епоха и които днес насочват човешкия поглед към физическия живот.
Подобни хора биха се превърнали в мечтатели, биха се интересували само от такъв начин на живот, който им осигурява бързо одухотворяване; единственото им настроение щеше да се свежда до презрение към физически-материалните неща. Но съвременната културна епоха може да изпълни своята мисия само тогава, когато силите на материалния свят бъдат доведени до пълен разцвет, така че духовните импулси да завладеят и материалния свят. Както най-прекрасните неща могат да се превърнат в съблазън и изкушение за хората, ако човек ги следва едностранчиво, така и ако би се установила споменатата едностранчивост би се появила голямата опасност всички възможни добри стремежи да се изродят във фанатизъм. Както е вярно, че човечеството върви напред, благодарение на своите благородни импулси, вярно е също, че ако в най-благородните импулси внесем мечтателство и фанатизъм, ще извършим най-голямото зло против правилното развитие. За прогреса на човечеството може да се получи нещо благотворно само ако се устремим към духовния свят със смирение и яснота, а не с мечтателство.
За да има нашата епоха необходимата тежест и стойност, за да вникнем правилно в материалната същност на нещата, заради всичко това висшата мъдрост, нарочваща развитието на света, остави назад онези сили, които трябваше да приключат своята еволюция през египетската епоха и които днес насочват човешкия поглед към физическия живот.
към текста >>
Виждаме, че за правилното разбиране на мировите процеси не е достатъчно ако с помощта на упражнения се отворят „духовното око" или „духовното ухо" на човека към
висш
ите светове.
Виждаме, че за правилното разбиране на мировите процеси не е достатъчно ако с помощта на упражнения се отворят „духовното око" или „духовното ухо" на човека към висшите светове.
По този начин човек постига само това, че вижда духовната действителност, възприема Съществата, които я населяват и знае: ето тук има Същества, принадлежащи към душевния или духовния свят. Необходимо е обаче той да определи и от какъв вид са тези Същества. Някой може да срещне едно Същество от душевния или духовния свят, обаче той все още не може да определи дали то е в напредващ стадий на развитие или принадлежи към категорията на изоставащите Същества, т.е. дали то тласка развитието напред или го спъва. Хора, които придобиват ясновидски способности, но не вникват в посочените условия от развитието на човечеството, по принцип никога не могат да знаят, какъв вид Същества стоят пред тях.
към текста >>
Който е при добил способността да различава Съществата и процесите във
висш
ите светове, се нарича Посветен.
Всеки човек, който може да вижда в духовния свят, според езотеризма, се нарича „ясновидец". Обаче съвсем не е достатъчно да бъдеш ясновидец. Ясновидецът може да вижда, но не и да различава.
Който е при добил способността да различава Съществата и процесите във висшите светове, се нарича Посветен.
Посвещението дава възможност да различаваме отделните видове Същества. Следователно, един човек може да прониква като ясновидец във висшите светове, но това не означава, че той е Посветен. За древните епохи различаването на Съществата не е било особено важно, защото когато древните окултни школи развивали ясновидството у своите ученици, опасността от грешки не е била толкова голяма. Както казахме, възможността за грешки днес е огромна. Ето защо всяко езотерично обучение трябва да вземе мерки, така че наред с ясновидството да се придобива и посвещение.
към текста >>
Следователно, един човек може да прониква като ясновидец във
висш
ите светове, но това не означава, че той е Посветен.
Всеки човек, който може да вижда в духовния свят, според езотеризма, се нарича „ясновидец". Обаче съвсем не е достатъчно да бъдеш ясновидец. Ясновидецът може да вижда, но не и да различава. Който е при добил способността да различава Съществата и процесите във висшите светове, се нарича Посветен. Посвещението дава възможност да различаваме отделните видове Същества.
Следователно, един човек може да прониква като ясновидец във висшите светове, но това не означава, че той е Посветен.
За древните епохи различаването на Съществата не е било особено важно, защото когато древните окултни школи развивали ясновидството у своите ученици, опасността от грешки не е била толкова голяма. Както казахме, възможността за грешки днес е огромна. Ето защо всяко езотерично обучение трябва да вземе мерки, така че наред с ясновидството да се придобива и посвещение. Наред с развитието на ясновидство, човек трябва да изгради и способността да разграничава различните видове свръхсетивни Същества и процеси.
към текста >>
Това се наложи още в момента, когато човечеството изживя една криза по отношение на
висш
ето познание.
Тази специална мисия да изградят равновесие между принципите на ясновидството и тези на Посвещението, имат днес Съществата, които ръководят човечеството. С настъпването на съвременната епоха, ръководителите на духовното обучение трябваше по необходимост да се съобразят с този основен факт. Ето защо езотеричното обучение, което е подходящо за нашата епоха, застъпва принципа да установи правил но съотношение между ясновидство и Посвещение.
Това се наложи още в момента, когато човечеството изживя една криза по отношение на висшето познание.
А това е периодът на тринадесетия век. Около 1250 г. хората се чувствуваха до най-голяма степен откъснати от духовния свят. Пред ясновиждащият поглед, отправен към тази епоха, се разкрива следното. По това време най-изтъкнатите личности, устремени към висшето познание, си казваха: „Това, което нашият разум, нашият интелект, нашето духовно знание могат да открият, се ограничава в рамките на заобикалящия ни физически свят.
към текста >>
По това време най-изтъкнатите личности, устремени към
висш
ето познание, си казваха: „Това, което нашият разум, нашият интелект, нашето духовно знание могат да открият, се ограничава в рамките на заобикалящия ни физически свят.
Това се наложи още в момента, когато човечеството изживя една криза по отношение на висшето познание. А това е периодът на тринадесетия век. Около 1250 г. хората се чувствуваха до най-голяма степен откъснати от духовния свят. Пред ясновиждащият поглед, отправен към тази епоха, се разкрива следното.
По това време най-изтъкнатите личности, устремени към висшето познание, си казваха: „Това, което нашият разум, нашият интелект, нашето духовно знание могат да открият, се ограничава в рамките на заобикалящия ни физически свят.
С нашите човешки методи на изследване и познание ние не можем да достигнем до духовния свят; за този свят ние знаем само това, което научаваме от съобщенията на древността." През споменатия тринадесети век съществуваше едно помрачение на непосредственото духовно виждане във висшите сватове. Фактът, че това е казано в епохата, когато процъфтяваше схоласти ката има своето сериозно основание.
към текста >>
С нашите човешки методи на изследване и познание ние не можем да достигнем до духовния свят; за този свят ние знаем само това, което научаваме от съобщенията на древността." През споменатия тринадесети век съществуваше едно помрачение на непосредственото духовно виждане във
висш
ите сватове.
А това е периодът на тринадесетия век. Около 1250 г. хората се чувствуваха до най-голяма степен откъснати от духовния свят. Пред ясновиждащият поглед, отправен към тази епоха, се разкрива следното. По това време най-изтъкнатите личности, устремени към висшето познание, си казваха: „Това, което нашият разум, нашият интелект, нашето духовно знание могат да открият, се ограничава в рамките на заобикалящия ни физически свят.
С нашите човешки методи на изследване и познание ние не можем да достигнем до духовния свят; за този свят ние знаем само това, което научаваме от съобщенията на древността." През споменатия тринадесети век съществуваше едно помрачение на непосредственото духовно виждане във висшите сватове.
Фактът, че това е казано в епохата, когато процъфтяваше схоласти ката има своето сериозно основание.
към текста >>
Тогава хората приемаха Христос до известна степен несъзнателно и като една по-
висш
а духовна сила,така че по-късно, когато бяха принудени да го приемат съзнателно, те правеха всевъзможни грешки и навлизаха в истински лабиринт по отношение на разбирането за Христос.
От Мистерията при Голгота до настъпването на новия езотеризъм протича първия период от усвояването на Христовия импулс в човешките души.
Тогава хората приемаха Христос до известна степен несъзнателно и като една по-висша духовна сила,така че по-късно, когато бяха принудени да го приемат съзнателно, те правеха всевъзможни грешки и навлизаха в истински лабиринт по отношение на разбирането за Христос.
Лесно можем да проследим как в първите столетия на християнството Христовият принцип е нахлул в по-ниско стоящите душевни сили. После идва новото време, епохата в която живеят днешните хора. В известна смисъл те се намират още в началото и тепърва ще напредват в разбирането на Христовия принцип с помощта на висшите си душевни способности. По-нататък в нашето изложение ще покажем, че упадъкът на свръхсетивното познание до 13-то столетие и бавното му възраждане макар и под друга форма оттогава насам, съвпада с навлизането на Христовия импулс в развитието на човечеството.
към текста >>
В известна смисъл те се намират още в началото и тепърва ще напредват в разбирането на Христовия принцип с помощта на
висш
ите си душевни способности.
От Мистерията при Голгота до настъпването на новия езотеризъм протича първия период от усвояването на Христовия импулс в човешките души. Тогава хората приемаха Христос до известна степен несъзнателно и като една по-висша духовна сила,така че по-късно, когато бяха принудени да го приемат съзнателно, те правеха всевъзможни грешки и навлизаха в истински лабиринт по отношение на разбирането за Христос. Лесно можем да проследим как в първите столетия на християнството Христовият принцип е нахлул в по-ниско стоящите душевни сили. После идва новото време, епохата в която живеят днешните хора.
В известна смисъл те се намират още в началото и тепърва ще напредват в разбирането на Христовия принцип с помощта на висшите си душевни способности.
По-нататък в нашето изложение ще покажем, че упадъкът на свръхсетивното познание до 13-то столетие и бавното му възраждане макар и под друга форма оттогава насам, съвпада с навлизането на Христовия импулс в развитието на човечеството.
към текста >>
И така, модерният езотеризъм може да схваща като едно издигане на Христовия импулс в движеща сила при ръководството на онези души, които искат да проникнат до познанието на
висш
ите светове,с оглед на съвременните условия.
И така, модерният езотеризъм може да схваща като едно издигане на Христовия импулс в движеща сила при ръководството на онези души, които искат да проникнат до познанието на висшите светове,с оглед на съвременните условия.
към текста >>
41.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Тогава Ангелите бяха подчинени в много по-голяма степен на едно по-
висш
е ръководство, отколкото през египетската епоха и действуваха според импулсите от по-
висш
ата йерархия.
Само през третата културна епоха, египетско-халдейската, Ангелите (или низшите дхианически Същества в смисъла на ориенталската мистика) са били самостоятелни водачи на хората. За древно персийската епоха това не беше така.
Тогава Ангелите бяха подчинени в много по-голяма степен на едно по-висше ръководство, отколкото през египетската епоха и действуваха според импулсите от по-висшата йерархия.
Всичко беше под ръководството на Ангелите, обаче самите Ангели бяха зависими от стоящите над тях Архангели или Архангелои. А през първата древно-индийска културна епоха, когато следатлантският живот стигаше до такава висота в духовно отношение, каквато от тогава е недостижима и до днес една естествена висота под ръководството на Великите Учители самите Архангели бяха зависими, в същия смисъл, от Архаите или Началата.
към текста >>
Следователно, ако проследим развитието на човечеството от древно- индийската през древно-персийската и египетско-халдейската епоха, ще установим, че определени Същества от
висш
ите Йерархии, така да се каже, все повече и повече се оттеглят от непосредственото ръководство на човечеството.
Следователно, ако проследим развитието на човечеството от древно- индийската през древно-персийската и египетско-халдейската епоха, ще установим, че определени Същества от висшите Йерархии, така да се каже, все повече и повече се оттеглят от непосредственото ръководство на човечеството.
А как продължава това през четвъртата следатлантска епоха, гръко-римската. Тогава в известен смисъл човекът става напълно самостоятелен. Вярно е, че ръководещите свръхчовешки Същества продължават да участвуват в еволюцията на човечеството; но тяхното ръководство е такова, че „юздите" се опъват възможно най-слабо и духовните ръководители получават чрез човешките действия толкова много, колкото и хората получават от своите духовни ръководители. Оттук произлиза и онази своеобразна чисто „човешка" култура на гръко- римската епоха, когато човекът е вече предоставен изцяло сам на себе си.
към текста >>
Но в непосредствено по-
висш
ия свят Той ще бъде намерен едва когато човечеството узрее за това.
Както за нашата пета културна епоха Ангелите са тези, които „включват" Христос в нашето духовно развитие, така и ръководството на шестата културна епоха ще се поеме от онези Същества, принадлежащи към категорията на Архангелите, които преди това ръководеха древно-персийската култура. А през седма та културна епоха но вече под ръководството на Христос начело ще бъдат Архаите, вдъхновителите на древната индийска култура. През гръко-римската епоха Христос слезе от духовния свят и се изяви телесно-физически в Исус от Назарет. Той слезе до равнището на физическия свят.
Но в непосредствено по-висшия свят Той ще бъде намерен едва когато човечеството узрее за това.
Занапред Той не ще може да бъде намерен във физическия свят, а само в надсетивния свят, намиращ се непосредствено над физическия. Междувременно хората няма да останат същите; те ще стават все по-зрели и ще намират Христос така, както Го намери Павел в духовната си опитност по пътя за Дамаск: той намери Христос в духовния свят и в този смисъл пророчески предвиди бъдещите връзки на земния човек с Христос. В нашата епоха срещаме същите велики Учители, ръководили египетско-халдейската култура, но сега те ще издигнат човечеството до онова изявяване за Христос, което разтърси апостол Павел пред Дамаск. Те ще покажат на човека, че Христос действува не само на Земята, но и че прониква духовно в цялата Слънчева система. А през седмата културна епоха преродените свещени Учители на Индия ще възвестяват великия могъщ Дух, за когото те имаха своите предчувствия още в древна Индия.
към текста >>
От него знаем, че Христос е Предводител също и на
висш
ите Йерархии, а самото учение се очерта като една истинска необходимост за нашата епоха.
През дванадесети и тринадесети век в нашата културна епоха навлезе езотеричното учение на Розенкройцерите.
От него знаем, че Христос е Предводител също и на висшите Йерархии, а самото учение се очерта като една истинска необходимост за нашата епоха.
Ако в този смисъл разгледаме по-внимателно Съществото, което живя в Палестина и участвува в Мистерията на Голгота, ще установим следното.
към текста >>
Защото в обикновения случай срещу
висш
ите закони застават тези, които възникват от условията на земното развитие.
Всичко това е било необходимо, за да се стигне до онова тяло, което по-късно приема „Йоановото Кръщение" в реката Йордан. Тогава индивидуалността на Заратустра напуска тропичното тяло физическо, етер но и астрално на онзи Исус, който израства по толкова сложен начин, за да може Духът на Заратустра да обитава в него. Прероденият Заратустра трябваше да мине и през двете възможности на развитие, заложени в двете деца Исус. И така, пред Йоан Кръстител е стояло тялото на Исус от Назарет и точно В него нахлува космическата индивидуалност, на Христос. При другите хора космическо-духовните закони действуват само дотолкова, доколкото ги подготвят за земния живот и доколкото ги поставят в определени земни отношения.
Защото в обикновения случай срещу висшите закони застават тези, които възникват от условията на земното развитие.
към текста >>
Хората все повече и повече ще усещат как занапред те ще са в състояние да възкресят в много по-
висш
а степен, в много по-чист блясък това, което е било преди Христос.
Но сега напредваме към времето, когато хората все повече и повече трябва да изградят в себе си съзнателно отношение към тези духовни сили. Когато хората правилно вникнат в инспирациите на новия езотеризъм, те все повече и повече ще разбират бъдещите събития. А този езотеризъм ясно показва, че днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества, почитани навремето като Богове, ръководят и днес човечеството само че те вече са под предводителството на Христос.
Хората все повече и повече ще усещат как занапред те ще са в състояние да възкресят в много по-висша степен, в много по-чист блясък това, което е било преди Христос.
Съвременната епоха изисква от човека едно много по-силно и разширено съзнание, едно будно чувство за дълг и отговорност пред познанието за духовния свят и всичко това може да проникне в нашите души само ако задачата на Духовната Наука бъде обухваната в посочения тук смисъл.
към текста >>
42.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Тя е също едно допълнение и разширение на всичко, което се съдържа в "Как се постигат познания за
висш
ите светове?
Ето защо книгата може да се приеме като възпроизвеждане на душевни изживявания. Не трябва обаче да се забравя, че изживяванията според начина, по който са описани тук могат да приемат строго индивидуална форма, според особеностите на всяка човешка душа. Аз не изпусках този факт от вниманието си и всеки може да си представи, че следващите описания са дело на точно определен човек. (Ето защо и пълното заглавие е: "Един път към себепознание","Ein Wegzur Selbsterkenntnis"). Именно по тази причина книгата може да улесни и други човешки души в стремежа им да вникнат в моите описания.
Тя е също едно допълнение и разширение на всичко, което се съдържа в "Как се постигат познания за висшите светове?
".
към текста >>
Тук са описани само някои основни духовнонаучни изживявания и налице е временен отказ от аналогично предаване на съобщения, свързани с по-
висш
ите области на "Духовната Наука".
Тук са описани само някои основни духовнонаучни изживявания и налице е временен отказ от аналогично предаване на съобщения, свързани с по-висшите области на "Духовната Наука".
към текста >>
43.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Голяма част от тях са обобщени в моята книга "Как се постигат познания за
висш
ите светове?
Ако искаме чрез такива вътрешни изживявания да стигнем до действително важни резултати, трябва да ги практикуваме според определени изпитани закони, които са описани в Духовната Наука.
Голяма част от тях са обобщени в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове?
"
към текста >>
44.
ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Следващата по ред и по-
висш
а способност се състои в това, че човек може съзнателно да произвежда свръхсетивни наблюдения, опирайки се на обикновените си душевни изживявания.
Свръхсетивните изживявания могат да настъпят в определен момент и тогава те обземат човека. Сега той има възможност чрез лични опитности да узнае нещо за свръхсетивния свят, доколкото е, така да се каже, малко или много облагодетелствуван от този свят, озаряващ неговия обикновен душевен живот.
Следващата по ред и по-висша способност се състои в това, че човек може съзнателно да произвежда свръхсетивни наблюдения, опирайки се на обикновените си душевни изживявания.
Пътят към постигането на тази способност минава, общо взето, през едно енергично и продължително вътрешно укрепване на душевния живот. То от своя страна е свързано с постигането на определено душевно настроение. Преди всичко, е необходимо търпеливо и спокойно отношение към свръхсетивния свят. Едно отношение, което е еднакво далеч, както от изгарящото желание да се узнаят все повече и по-конкретни подробности от свръхсетивния свят, така и от личната дезинтересираност към него. Изгарящото желание действува по такъв начин, че то разпръсква пред несвързания с тялото ясновиждащ поглед нещо като невидима мъгла.
към текста >>
45.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Всред Съществата, в чиито области навлиза по този начин, той може да установи известно степенуване и да говори за един свят на
висш
ите Йерархии.
Всред Съществата, в чиито области навлиза по този начин, той може да установи известно степенуване и да говори за един свят на висшите Йерархии.
Съществата, чиито мисли се откриват на сетивното възприятие като природни сили, наричаме Духове на Формата.
към текста >>
Подобно вътрешно извисяване до един по-
висш
Аз, намиращ се в обикновения Аз, ме кара не само да твърдя, че с мислите си стигам до теоретичното откритие на
висш
ия Аз, но и до непосредственото усещане на живата същност на този "Аз".
Ако с тази ретроспекция бъде свързано и душевното настроение което изключва обикновените егоистични симпатии и антипатии, с които човек е свикнал на приема съдбата, тогава, връщайки се назад в спомените до посочения момент от действието, той застава пред себе си и казва: Едва сега аз имам възможност да се почувствувам в себе си и да работя съзнателно върху моя душевен живот; наистина този мой "Аз" е съществувал и по-рано,но без неговото съзнателно участие, докато сега единствено той ме прави знаещ. Моят нов поглед върху съдбата ми дава нещо, което обикновеният разум никога не може да ми даде. Човек се научава да разбира знаците на съдбата, да ги изчаква спокойно и безпристрастно, но в тях той разпознава и себе си. И когато гледа на себе си по този начин, тогава изискванията на собствената му съдба, подсказани още с раждането, се проявяват като нещо свързано с неговия собствен Аз. А после човек стига до там, че си казва: Както съм работил върху себе си след пробуждането на моето съзнание, така съм работил и преди този момент.
Подобно вътрешно извисяване до един по-висш Аз, намиращ се в обикновения Аз, ме кара не само да твърдя, че с мислите си стигам до теоретичното откритие на висшия Аз, но и до непосредственото усещане на живата същност на този "Аз".
до неговото живо и мощно присъствие. Сега зная: Моят обикновен Аз е творение на моя висш Аз.
към текста >>
Сега зная: Моят обикновен Аз е творение на моя
висш
Аз.
Човек се научава да разбира знаците на съдбата, да ги изчаква спокойно и безпристрастно, но в тях той разпознава и себе си. И когато гледа на себе си по този начин, тогава изискванията на собствената му съдба, подсказани още с раждането, се проявяват като нещо свързано с неговия собствен Аз. А после човек стига до там, че си казва: Както съм работил върху себе си след пробуждането на моето съзнание, така съм работил и преди този момент. Подобно вътрешно извисяване до един по-висш Аз, намиращ се в обикновения Аз, ме кара не само да твърдя, че с мислите си стигам до теоретичното откритие на висшия Аз, но и до непосредственото усещане на живата същност на този "Аз". до неговото живо и мощно присъствие.
Сега зная: Моят обикновен Аз е творение на моя висш Аз.
към текста >>
Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "
висш
ият Аз" е плод на въображение и самовнушение.
Това чувство е истинското начало, когато човек започва да вижда духовните измерения на душата. И ако то не то довежда до никъде, причината е само в това, че с настъпването на този момент, той е спрял да работи върху себе си. Споменатото начало може да представлява едно трудно доловимо, смътно усещане. И то може да остане такова дълго време. Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество.
Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение.
Все пак въоръженият с такова виждане знае, че подобно възражение се корени само в липсата на съответните опитности. Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава въображение от действителност. Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на въображение и действителност. Ако целенасочено се стремим да изживеем себе си като духовно Същество в по-висшия "Аз", ще търсим главното изживяване в това, което охарактеризирахме в началото на тази медитация, а описаното на второ място ще имаме като една допълнителна помощ за развитието на душата.
към текста >>
Ако целенасочено се стремим да изживеем себе си като духовно Същество в по-
висш
ия "Аз", ще търсим главното изживяване в това, което охарактеризирахме в началото на тази медитация, а описаното на второ място ще имаме като една допълнителна помощ за развитието на душата.
Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество. Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение. Все пак въоръженият с такова виждане знае, че подобно възражение се корени само в липсата на съответните опитности. Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава въображение от действителност. Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на въображение и действителност.
Ако целенасочено се стремим да изживеем себе си като духовно Същество в по-висшия "Аз", ще търсим главното изживяване в това, което охарактеризирахме в началото на тази медитация, а описаното на второ място ще имаме като една допълнителна помощ за развитието на душата.
към текста >>
46.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
В издигането си към по-
висш
ите светове нито един човек не може да срещне пречки, стига той сам да не се намесва по неправилен начин в процесите, през които трябва да мине.
В издигането си към по-висшите светове нито един човек не може да срещне пречки, стига той сам да не се намесва по неправилен начин в процесите, през които трябва да мине.
Тези процеси вече бяха описани в предишните медитации. Ако трябва да ги изразим с думи, взети само от обикновения човешки живот, ние можем да сторим това единствено по този начин. Защото изживяванията, съпровождащи свръхсетивния път на познание, са такива, че наподобяват например едно изострено чувство на самотност, едно чувство, като че ли човек виси над бездна и други подобни усещания. Тъкмо в такива усещания се раждат силите за себепознание. Те са зародишите, семената за бъдещите плодове на свръхсетивното познание.
към текста >>
Няма нужда тази мисъл да се отнася за
висш
ия миров ред, макар че може да е във
висш
а степен полезна.
Най-добрият път на познание винаги се оказва този, който води към свръхсетивния свят чрез укрепване и "сгъстяване" на душевния живот посредством медитиране върху определени мисли и чувства. Тук същественото е да не си послужим с мислите и чувствата, както правим това в сетивния свят, а да живеем със мислите и чувствата, да съсредоточим във тях всичките си душевни сили. По време на медитациите те трябва да изпълнят цялото съзнание. Човек трябва например да се спре на една мисъл, която обогатява душата му с някаква увереност, да изключи нейната външна страна и да се вживее в тази мисъл така, че да стане едно цяло с нея.
Няма нужда тази мисъл да се отнася за висшия миров ред, макар че може да е във висша степен полезна.
За целите на медитирането може да се вземе една мисъл, която отразява едно обикновено изживяване. Особено плодотворни са усилията, свързани с любовта и нейните подвизи, които възпламеняват в човека най-топли и искрени чувства. Но когато преди всичко става дума за познание, най-действени са символните представи, извоювани в живота или взети от хора, които са, така да се каже, компетентни в тази област, защото от личен опит добре познават, доколко надеждни са прилаганите средства.
към текста >>
Истинската и несмущавана подвижност на душата в по-
висш
ите светове се подсилва от обстоятелството, че тя си изгражда определен възглед относно различията на отделните душевни качества, когато те се проявяват в сетивния или в духовния свят.
Истинската и несмущавана подвижност на душата в по-висшите светове се подсилва от обстоятелството, че тя си изгражда определен възглед относно различията на отделните душевни качества, когато те се проявяват в сетивния или в духовния свят.
Това изпъква особено ясно, когато спрем поглед върху моралните качества на душата. В рамките на сетивния свят природните закони се различават от моралните. Ако искаме да си обясним природните процеси, ние не сме длъжни да прибягваме до морални представи. Ние изследваме едно отровно растение според природните закони и не го обвиняваме, че е отровно. Трябва да сме наясно и за следното: В животинския свят можем да говорим най-много за далечно подобие на морален живот, защото в случая позоваването на истинска морална преценка означава цялостно объркване на нещата.
към текста >>
Способността на едно същество да се изяви с всичко, което е вътре в него и да не остави нищо скрито, би могла да се определи във
висш
ите светове като нещо "красиво".
Способността на едно същество да се изяви с всичко, което е вътре в него и да не остави нищо скрито, би могла да се определи във висшите светове като нещо "красиво".
И там това понятие напълно съвпада с безрезервната и спонтанна откровеност на това, което едно същество носи в себе си. "Грозна" би могла да се нарече ситуацията, когато дадено същество отказва да прояви своите качества и се крие от другите същества. По този начин подобно същество се оттегля от своето духовно обкръжение. Така това понятие съвпада с понятието за една неоткровена, прикрита себеизява. Да лъжеш и да мразиш в духовния свят практически е същото, когато едно грозно същество се появява и започва да лъже.
към текста >>
47.
ОСМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
След като човек е дотолкова напреднал в пътешествието на душата, че носи "себе си" и всичко, което нарича своя същност в сетивния свят като един спомен и изживява себе си в един развиващ се и
висш
естоящ "Аз", тогава той става способен да вижда и протичането на живота извън рамките на физическата Земя.
След като човек е дотолкова напреднал в пътешествието на душата, че носи "себе си" и всичко, което нарича своя същност в сетивния свят като един спомен и изживява себе си в един развиващ се и висшестоящ "Аз", тогава той става способен да вижда и протичането на живота извън рамките на физическата Земя.
Пред духовния му поглед застава фактът, че сегашното сетивно съществувание се предхожда от друго съществувание в духовния свят. Именно в духовния свят са причините за сетивното съществувание. Постепенно човек вниква в основния факт, че преди сегашното си сетивно съществувание, в което получавайки физическото тяло е влязъл, той вече е живял в духовния свят.
към текста >>
Така човек се издига до познанието за истинския път на
висш
ия "Аз".
В хода на по-нататъшното душевно развитие погледът обхваща вече не един, а поредица от минали земни съществувания.
Така човек се издига до познанието за истинския път на висшия "Аз".
Той разбира, че между повтарящите се земни съществувания има чисто духовни форми на развитие, които са в закономерна връзка със земните съществувания.
към текста >>
48.
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г.
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Такива опитности произтичат от една душевна организация, спрямо която сетивните възприятия и опиращото се на тях мислене, представляват една по-
висш
а област.
Още от съдържанието на втората медитация, както и от следващите, става ясно, че душевният път, за кой то се говори в тази книга, решително отхвърля всяко така наречено "ясновидство", произтичащо от болестни или абнормни телесни състояния. Всяко визионерство, всякакви медиумистични феномени, възникващи в резултат на такива състояния, тук са напълно изключени.
Такива опитности произтичат от една душевна организация, спрямо която сетивните възприятия и опиращото се на тях мислене, представляват една по-висша област.
С тези възприятия и с това мислене човек живее повече в свръхсетивната област и с тях той е много по-независим от тялото, отколкото в случая, когато една или друга абнормна телесна организация залъгва душата с опитности, произтичащи от процеси, които всъщност би трябвало да служат на тялото и които по болестен начин са отклонени от своето естествено предназначение, така че водят до представи, лишени от вътрешни основания както в областта на външните възприятия, така и в областта на волевата активност.
към текста >>
49.
ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Подобни случаи ни помагат да разберем, че данните от свръхсетивното вижда не изглеждат във
висш
а степен съмнителни за всички, които не са запознати с опитностите на Духовната Наука.
Длъжни сме да посочим, че различаването между илюзии и действителност в тази област е изключително трудно. Много хора, които вярват че имат възприятия от свръхсетивния свят, са ангажирани всъщност само със своите паметови образи, които те не идентифицират като такива. За да виждаме ясно в тази област, необходимо е да бъдем запознати с възможните източници на илюзии. Достатъчно е например, да сме зърнали нещо съвсем бегло, така че в съзнанието ни да не е проникнало никакво впечатление; но по-късното може да се появи като съвсем жив образ, дори и напълно променен. Съответния човек ще ни увери, че никога не е срещал този образ и че става дума за едно истинско вдъхновение.
Подобни случаи ни помагат да разберем, че данните от свръхсетивното вижда не изглеждат във висша степен съмнителни за всички, които не са запознати с опитностите на Духовната Наука.
Ако човек грижливо проучи какво е казано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " за изграждането на духовното виждане, той напълно ще различава илюзиите от действителното състояние на нещата в тази област.
към текста >>
Ако човек грижливо проучи какво е казано в моята книга "Как се добиват познания за
висш
ите светове?
Много хора, които вярват че имат възприятия от свръхсетивния свят, са ангажирани всъщност само със своите паметови образи, които те не идентифицират като такива. За да виждаме ясно в тази област, необходимо е да бъдем запознати с възможните източници на илюзии. Достатъчно е например, да сме зърнали нещо съвсем бегло, така че в съзнанието ни да не е проникнало никакво впечатление; но по-късното може да се появи като съвсем жив образ, дори и напълно променен. Съответния човек ще ни увери, че никога не е срещал този образ и че става дума за едно истинско вдъхновение. Подобни случаи ни помагат да разберем, че данните от свръхсетивното вижда не изглеждат във висша степен съмнителни за всички, които не са запознати с опитностите на Духовната Наука.
Ако човек грижливо проучи какво е казано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове?
" за изграждането на духовното виждане, той напълно ще различава илюзиите от действителното състояние на нещата в тази област.
към текста >>
50.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Те се проявяват, като че ли са от елементарен (етерен) порядък, но скоро се оказва, че в тяхната етерна същност се крие нещо, което е от по-
висш
е естество, така че те надхвърлят рамките на етерния свят.
Има например Същества, които са сродни с всичко, което се стреми към трайност, към твърдост и тежест. Можем да ги означим като земни духове". И ако не се смятаме за прекалено умни и не се страхуваме от образи, който само насочва към реално състояние на нещата, ще наречем тези Същества "гноми". Откриваме и Същества, чиито качества ни позволяват да ги определим като въздушни, водни и огнени Духове. Но има и други същества.
Те се проявяват, като че ли са от елементарен (етерен) порядък, но скоро се оказва, че в тяхната етерна същност се крие нещо, което е от по-висше естество, така че те надхвърлят рамките на етерния свят.
към текста >>
Описаните Същества от по
висш
порядък упражняват една дейност, която надхвърля мащабите на Земята.
Ние разбираме, че с онази степен на свръхсетивно познание, която е достатъчна само за елементарния свят, изобщо не можем да проникнем в истинското битие на тези Същества, както и до истинското битие на тези Същества, както и до истинската същност на човека не можем да проникнем с обикновеното физическо съзнание. В известно отношение Съществата, които образно нарекохме земни, водни, въздушни и огнени Духове, разгръщат своята дейност всред етерното (жизненото) тяло на Земята. Там те имат своите конкретни задачи.
Описаните Същества от по висш порядък упражняват една дейност, която надхвърля мащабите на Земята.
Ако в своите свръхсетивни опитности, изживявания, човек се запознае още по-отблизо с тях, той сам издига своето съзнание над земната област. Той вижда как Земята е произлязла от една друга област и как развива в себе си духовните зародиши, така че в бъдеще от нея да възникне така да се каже една "нова земя". В моята "Тайна наука" е обяснено защо предходният стадий на Земята е наречен "Старата Луна" и защо бъдещият свят, към който е устремена Земята, носи името "Юпитер". Същественото тук е, че в "Старата Луна" имаме един отдавна преминал свят, от който чрез сложни преобразувания е възникнала Земята, и че в духовен смисъл под "Юпитер" разбираме един бъдещ свят, към който е устремена нашата Земя.
към текста >>
51.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Тогава хората са чувствували: Изживените от непосредствените прадеди образи ни водеха до най-
висш
ата до най-съвършените първични основи.
С това е свързан фактът, че раждането на мислителния живот се съпровождаше с едно разколебаване на душевното чувстване. Това душевно изживяване не трябва да се изпуска изпредвид там, където мислителното разглеждане на света има своето начало. В това начало не би се чувствал един напредък, ако хората не биха вярвали, че с мисълта могат да схванат нещо по-съвършено, отколкото беше постигнато със старото образно изживяване. Напълно самопонятно е, че сред тази степен на развитието на възгледа за света чувството, за което споменахме по-горе, не е било изказано ясно. Обаче чувствано е било това, което сега, поглеждайки назад в миналото към древните гръцки мислители, може да бъде изразено ясно.
Тогава хората са чувствували: Изживените от непосредствените прадеди образи ни водеха до най-висшата до най-съвършените първични основи.
В тези образи се показваха само по-малко съвършени първични основи. Мисълта трябва да се издигне до още по-висши първични основи на света, а вижданите образи само създания на тези първични основи.
към текста >>
Мисълта трябва да се издигне до още по-
висш
и първични основи на света, а вижданите образи само създания на тези първични основи.
В това начало не би се чувствал един напредък, ако хората не биха вярвали, че с мисълта могат да схванат нещо по-съвършено, отколкото беше постигнато със старото образно изживяване. Напълно самопонятно е, че сред тази степен на развитието на възгледа за света чувството, за което споменахме по-горе, не е било изказано ясно. Обаче чувствано е било това, което сега, поглеждайки назад в миналото към древните гръцки мислители, може да бъде изразено ясно. Тогава хората са чувствували: Изживените от непосредствените прадеди образи ни водеха до най-висшата до най-съвършените първични основи. В тези образи се показваха само по-малко съвършени първични основи.
Мисълта трябва да се издигне до още по-висши първични основи на света, а вижданите образи само създания на тези първични основи.
към текста >>
Към това се прибави сега представата за нещо по-
висш
е, което се считаше далече по-високо над този по-стар духовен свят и над природата.
Чрез преминаването към мислителния живот за мисленето светът се разпадна в една повече природна и една повече духовна сфера. В тази духовна сфера, която едва сега хората чувстваха, те трябваше да почувстват това, което до тогава е било изживяно в образи.
Към това се прибави сега представата за нещо по-висше, което се считаше далече по-високо над този по-стар духовен свят и над природата.
До това възвишено искаше да проникне мисълта. В областта на това възвишено търси Ферекид своите три "прамайки". Един поглед върху мировите явления може да онагледи, от какъв род бяха представите, които са живеели в една личност като Ферекид. В обкръжаващия го свят човекът намира една хармония, която стои на основата на всички явления, както тя се изразява в движението на звездите, в хода на годишните време с благодатта на развиващите се растения и т.н. В този пълен с благодат ход на нещата се намесват пречещи, разрушителни сили, каквито се изразяват във вредните метеорологични промени, в земетресенията и т.н.
към текста >>
И как можеше да се произведе по друг начин освен в един съюз със строго регулиран начин на живот това, че душите да осъзнаят своя
висш
произход и въпреки това да се чувстват заплетени в несъвършенство?
Този народ се чувстваше добре със своите богове; а Питагор трябваше да отправи тези богове в царството на несъвършенството. Тук трябва да се търси също "тайната", за която се говори във връзка с Питагор и която не трябваше да бъде издадена на непосветения. Тя се състоеше в това, че неговото мислене трябваше да припише на човешката душа един друг произход, различен от този на душите на боговете на народната религия. На тази тайна трябва да припишем накрая многобройните нападки, които е понесъл Питагор. Как трябваше той да обясни на други освен на тези, които първо подготвяше грижливо за такова познание, че като "души" те трябваше да считат себе си в известен смисъл даже стоящи по-високо от народните богове?
И как можеше да се произведе по друг начин освен в един съюз със строго регулиран начин на живот това, че душите да осъзнаят своя висш произход и въпреки това да се чувстват заплетени в несъвършенство?
Чрез това последно чувство трябваше да се роди стремежът, животът да бъде устроен така, че той да доведе до своя произход чрез самоусъвършенстване. Понятно е, че около един такъв стремеж на Питагор трябваше да се образуват легенди и митове. А също и това, че историята не ни е предала почти нищо върху истинското значение на тази личност. Обаче който разглежда легендите и митичните предания на древността върху Питагор в тяхната връзка, той ще познае от тях именно обрисувания от нас образ.
към текста >>
Той трябваше да търси най-
висш
ето познание в една сфера, в която мисълта няма още никаква работа.
За тях в древността се е знаело особено и това да изглежда исторически невъзможно, този възглед да може да бъде проследен в миналото чак до Питагор. Трябва само да се предположи, че у него той е бил дълбоко и органически основан в целия му начин на мислене, но у неговите последовници е приел една овъншнена форма. Нека си представим духом Питагора стоящ пред мислителното съзерцаване на света. Той виждаше, как мисълта приема своя произход в душата, след като тази последната, изхождайки от "прамайките", е слязла през редуващите се съществувания до нейното несъвършенство. Чувствайки това, той не можеше да иска да се издигне до първоизточниците на всичко само чрез мисълта.
Той трябваше да търси най-висшето познание в една сфера, в която мисълта няма още никаква работа.
Така той намери един свръхмислителен душевен живот. Както в звуците на музиката душата изживява отношения на числа, така и Питагор се вживяваше в един душевен съвместен живот със света, който умът може да изрази в числа; въпреки това за изживяното числата не са нищо друго, освен това, което физиците са открили като числа на отношенията на звуците за изживяването на музиката. На мястото на митическите богове за Питагор трябва да застане мисълта; но чрез съответно задълбочава не душата намира, когато се е откъснала с мисълта от света, че тя е отново едно със света. Обаче това не е в една област, в която съизживяването на света се превръща в митически образ, а в една такава област, в която душата съзвучи с невидимите, сетивно невъзприемаеми мирови хармонии и осъзнава в себе си това, което не тя, а мировите същества искат и правят то да стане в нея представа.
към текста >>
Така всичко, което отстранява неприятното, става най-
висш
е епикурейско благо на живота.
За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието. Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е. да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност. Но че съществуват в човека процеси, които могат да причинят страдание, а вън от него няма такива, това заставя обаче душата да признае своята особена същност. Едно учение на добродетелите, което, както това на Епикур, се стреми да живее в хармония с мировия разум, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието.
Така всичко, което отстранява неприятното, става най-висше епикурейско благо на живота.
към текста >>
Така той смята, че се издига до едно мирово същество, което не влиза в живота на мислите; ето защо за него мировият Разум, до който се издигат Платон и Аристотел, не е последното, до което душата стига, а едно творение на по-
висш
ето, което се намира вън от всяко мислене.
Върху този душевен живот схващането на мислите по-скоро хвърля едно було, отколкото да го разкрива. Душата трябва да победи същността на мисълта, да я изкорени в себе си и след това изкореняване може да навлезе в едно изживяване, което я свързва с Първичното същество на света. Мисълта довежда душата до себе си; тя трябва да схване сега в себе си нещо, което отново я отвежда от областта, в която я е довела мисълта. Плотин се стреми към едно озарение, което се явява в душата, след като тя е напуснала областта, в която я е довела мисълта.
Така той смята, че се издига до едно мирово същество, което не влиза в живота на мислите; ето защо за него мировият Разум, до който се издигат Платон и Аристотел, не е последното, до което душата стига, а едно творение на по-висшето, което се намира вън от всяко мислене.
От тази същност, която се намира над мисълта, която не може да се сравни с нищо, върху което са възможни мисли, извират всички процеси на света.
към текста >>
Въпреки това, оплодени чрез неговите мистични изживявания, гръцките мисли приемат формата на идеи на развитието, които си представят мировия процес като произлизане на една редица от степени на намиращи се в слизане несъвършени същества от едно най-
висш
е съвършено същество.
Плотин се представя като една личност, която се вижда поставена в невъзможност да продължи гръцкия мислителен живот. Той не може да стигне да нищо, което да бъде една по-нататъшна издънка на светогледния живот на самата мисъл. Ако насочим поглед върху смисъла на развитието на светогледите, ние сме оправдани да кажем: Образното мислене се е превърнало в мислене с мисли; по същия начин мисленето с мисли трябва да се преобрази по-нататък. Но по времето на Плотин развитието на светогледите не беше още узряло за това. Ето защо Плотин напуска мисълта и търси вън от изживяването на мисълта.
Въпреки това, оплодени чрез неговите мистични изживявания, гръцките мисли приемат формата на идеи на развитието, които си представят мировия процес като произлизане на една редица от степени на намиращи се в слизане несъвършени същества от едно най-висше съвършено същество.
В мисленето на Плотин продължават да действат гръцките мисли; но те не растат по-нататък като един организъм, а са приети от мистичното изживяване и се оформят не в това, което сами образуват от себе си, а в нещо, което е преобразено чрез извънмисловни сили. Последователите и продължители на този светоглед са Амониус Саккас /175-250 г. сл. Хр./, Порфирий /232-304 г./, Ямблик /който е живял през 4-тото столетие сл. Хр./, Проклус /410-485 г./ и др.
към текста >>
52.
МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА
GA_18_1 Загадки на философията
Познанието, гнозисът, когато се издига от мислителната и свръхмислителната област, завършва в представата за едно най-
висш
е, сътворяващо света същество.
Тогава виждаме как на европейска почва платоническите и по-стари начини на мислене водят борба да разберат това, което религиите проповядват, и също да водят борба срещу него. Видни мислители търсят това, което религията разкрива, и искат да го представят като оправдано пред старите светогледи. Така се ражда това, което историята нарича гнозис, с едно повече християнско или повече езическо оцветение. Личности, които имат значение за Гнозиса, са Валентинус, Базилидес, Марцион. Тяхното мислително творчество е една обхватна представа за развитието на света.
Познанието, гнозисът, когато се издига от мислителната и свръхмислителната област, завършва в представата за едно най-висше, сътворяващо света същество.
Това същество е по-високо от всичко, което може да бъде възприемано като свят от човека. И много високо са също съществата, които то ражда от себе си, еоните. Но тези същества образуват една слизаща стълба на развитието, така щото един еон като по-несъвършен винаги произлиза от един по-съвършен. Като един такъв еон на една по-късна степен на развитието трябва да се счита Творецът на възприемаемия за човека свят, на който принадлежи също и човекът. С този свят може сега да се свърже един еон от най-висшата степен на развитието.
към текста >>
С този свят може сега да се свърже един еон от най-
висш
ата степен на развитието.
Познанието, гнозисът, когато се издига от мислителната и свръхмислителната област, завършва в представата за едно най-висше, сътворяващо света същество. Това същество е по-високо от всичко, което може да бъде възприемано като свят от човека. И много високо са също съществата, които то ражда от себе си, еоните. Но тези същества образуват една слизаща стълба на развитието, така щото един еон като по-несъвършен винаги произлиза от един по-съвършен. Като един такъв еон на една по-късна степен на развитието трябва да се счита Творецът на възприемаемия за човека свят, на който принадлежи също и човекът.
С този свят може сега да се свърже един еон от най-висшата степен на развитието.
Един еон, който е останал в един чисто духовен, съвършен свят, и се е развил там по-нататък в най-добрия смисъл, докато други еони са произвели нещо несъвършено и накрая и сетивния свят заедно с човека. Така за Гнозиса е мислимо свързването на два свята, които са минали различни пътища на развитието, и от които след това в даден момент несъвършеният е подбуден от съвършения за едно ново развитие към съвършеното. Гностиците, които имаха склонност към християнството, виждаха в Христа Исуса онзи съвършен еон, който се е свързал със земния свят.
към текста >>
53.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
За тях съществува една по-
висш
а духовна действителност, до която изоставеното на самото себе си мислене никога не може да стигне; тази действителност може да му бъде разкрита по религиозен начин.
Можем да наречем центъра на душевния живот "Азът" на човека. За гръцките мислители отношението на душата към света става загадка; за новите мислители такава загадка става отношението на "Аза" към душата. Това се вести за първи път при Августина; следващите светогледни стремежи имат още твърде много работа, за да доведат светогледа в съгласие с религията, отколкото да осъзнаят вече ясно новото, което е възникнало сега в духовния живот. Въпреки това в следващото време живее повече или по-малко несъзнателно за душите стремежът, мировите загадки да се разглеждат така, както изисква новият елемент. При мислители като Анселм /1070-1109 г./ и Тома Аквински /1227-1274 г./ това изпъква още така, че те наистина приписват на опиращата се на самото себе си човешко мислене способността, да изследва до определена степен процесите на света, но ограничават тази способност.
За тях съществува една по-висша духовна действителност, до която изоставеното на самото себе си мислене никога не може да стигне; тази действителност може да му бъде разкрита по религиозен начин.
В смисъла на Тома Аквински човекът се корени със своя душевен живот в действителността на света; обаче този душевен живот не може да познае от себе си тази действителност в пълен размер. Човекът не би могъл да знае, как неговото същество е поставено в хода на света, ако духовното същество, до което не прониква неговото познание, не би се наклонило към него и не би му съобщило по пътя на откровението това, което трябва да остане скрито за познанието градящо само на собствена сила. От тази предпоставка Тома Аквински изгражда своя образ на света. Този образ има две части, една, която се състои от истините, които се разкриват на собствения мислителен живот върху естественото протичане на нещата; тази част се влива в една друга, в която се намира това което е стигнало до човешката душа чрез Библията и чрез религиозното откровение. Следователно в душата трябва да проникне нещо, което е недостижимо на нейния собствен живот, когато тя иска да се чувствува в своето същество.
към текста >>
Парацелзий търси зад природата една "по-
висш
а природа".
Той насочва погледа си към природните явления. Така както тези явления се представят, те не могат да бъдат приети от душата; но също така и мисълта, която при Аристотел се развиваше в тихо общение с природните явления, не може да бъде приета така, както тя се явява в душата. Ние не трябва да оставяме мисълта сама да говори: Така чувстваше Парацелзий; трябва да предположим, че зад природните явления има нещо, което се разкрива, когато се поставим в правилно отношение спрямо тях. Ние трябва да можем да приемем нещо от природата, което не образуваме сами, когато я гледаме, както образуваме мисълта. Ние трябва да сме свързани с нашия Аз чрез един друг фактор на действителността, а не чрез мисълта.
Парацелзий търси зад природата една "по-висша природа".
Неговото душевно настроение е такова, че той не иска да изживее нещо само в себе си, за да стигне до основите на съществуването, а иска един вид да се вмъкне със своя Аз в природните процеси, за да накара да му се изяви духът на тези процеси под повърхността на сетивния свят Мистиците на древността искаха да проникнат в глъбините на душата; Парацелзий искаше да предприеме това, което във външния свят води до срещата с корените на природата.
към текста >>
54.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
моралното поведение, е в най-
висш
ия смисъл резултат на истинското знание за обитаването на човека в единната субстанция.
В смисъла на Спиноза това съзнание разлива върху цялата човешка личност стремежа към правилното, т.е. към действие изпълнено с Бога. Това се получава като нещо разбиращо се от само себе си за онзи, в когото правилният светоглед е пълна истина. Ето защо Спиноза нарича съчинението, в което той излага своя светоглед, етика. За него етиката, т.е.
моралното поведение, е в най-висшия смисъл резултат на истинското знание за обитаването на човека в единната субстанция.
Бихме искали да кажем, че частният живот на Спиноза, на човека, който първо бе преследван от фанатици, после, след доброволно подаряване на своето имущество, живя в беднотия като работник, беше по най-рядък начин външен израз на неговата душа на философ, която знаеше своя Аз в божественото Цяло и чувстваше всяко душевно изживяване, даже всяко изживяване въобще озарено от това съзнание.
към текста >>
Искаме да разгледаме само по-
висш
ите въпроси в по-тесен смисъл; ето защо върху Волтер и също върху противника на просветлението, Русо, тук няма да пишем нещо повече.
Той самият не можеше да бъде материалист в смисъла на гореизброените философи. Той живееше в един твърде широк хоризонт от представи, за да отрече духа. Той събуди потребността за въпроси на светогледа в широките кръгове, защото пишеше така, че тези светогледни въпроси бяха свързани с интересите на тези кръгове. Върху него би искало да се каже много нещо в едно изложение, което би искало да проследи светогледните течения в областта на въпросите на епохата. Ние не възнамеряваме това с тези изложения.
Искаме да разгледаме само по-висшите въпроси в по-тесен смисъл; ето защо върху Волтер и също върху противника на просветлението, Русо, тук няма да пишем нещо повече.
към текста >>
Но такива души им импонира логическата природа на мисълта; ето защо те я признават като сила; която трябва да изгради един научен възглед за света; обаче те искат една по-силно действаща за тях сила, за да им се разкрие изгледът за един светоглед обхващащ най-
висш
ите познания.
Между тях Лесинг стои като един пророк, като чувства силата на себесъзнателния Аз така, че приписва на душата преминаването през повтарящи се земни съществувания. Това, което мислителите чувстваха, несъзнателно, като един кошмар в светогледните въпроси, беше, че мисълта не се явяваше за човека вече така както за Платон, за когото тя се изявяваше за себе си в нейната крепяща сила и с нейното наситено съдържание като действена мирова същност. Сега хората чувстваха мисълта изникваща от подосновите на себесъзнанието; те чувстваха необходимостта да му предадат носеща сила от някакви други сили. Те търсеха тази носеща сила постоянно при истините на вярата или в глъбините на душата, които считаха по-силни от избледнелите, абстрактно чувствани мисли. За много души това е винаги тяхното изживяване с мисълта, че те я чувстват само като съдържание на душата и не могат да почерпят от нея силата, която да им гарантира, че със своето същество човекът може да знае себе си коренящ се в духовната подоснова на света.
Но такива души им импонира логическата природа на мисълта; ето защо те я признават като сила; която трябва да изгради един научен възглед за света; обаче те искат една по-силно действаща за тях сила, за да им се разкрие изгледът за един светоглед обхващащ най-висшите познания.
На такива души им липсва Спинозовата смелост на душата, да чувстват мисълта в извора на сътворението на света и по този начин да знаят себе си с мисълта в Първоосновата на света. На такова едно душевно устройство се дължи, когато често човек малко цени мисълта при изграждането на един светоглед и чувства своето себесъзнание по-сигурно крепящо се в тъмнината на сърдечните сили. Има личности, за които един светоглед има толкова по-малка стойност за тяхното отношение към мировите загадки, колкото повече този светоглед иска да се издигне от тъмнината на чувствата в светлината на мисълта. Такова едно душевно настроение намираме при Г. Ф. Хаман /починал през 1788 г./.
към текста >>
55.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Така Якоби беше изправен пред едно важно решение: Той или трябваше да се довери на своя разум и да остави да отпаднат ученията на вярата; или пък, за да запази тези последните, трябваше да отрече на самия разум възможността да може да стигне до най-
висш
ите разбирания.
Обаче само малцина можеха да се отдадат така безпристрастно на Спинозовия начин на мислене както Гьоте. При голяма част този начин на мислене трябваше да произведе едно раздвоение в схващането на света. Един представител за тези последните е Гьотевият приятел Фр. Х. Якоби. Той вярваше, че трябва да допусне, че разумът предоставен на самия себе си не води до ученията на вярата, а до възгледа, до който беше стигнал Спиноза, а именно, че светът се владее от вечни, необходими закони.
Така Якоби беше изправен пред едно важно решение: Той или трябваше да се довери на своя разум и да остави да отпаднат ученията на вярата; или пък, за да запази тези последните, трябваше да отрече на самия разум възможността да може да стигне до най-висшите разбирания.
Той избра тази последната алтернатива. Якоби твърдеше, че човекът има в своята най-вътрешна душа една непосредствена сигурност, една сигурна вяра, с помощта на която чувства истината на представата за един личен Бог, за свободата на волята и за безсмъртието, така щото това убеждение е съвършено независимо от познанията на разума опиращ се на логическите изводи, които никак не се отнасят за тези неща, а само за външни природни процеси. По този начин Якоби отхвърли знанието на разума, за да добие място за една вяра задоволяваща нуждите на сърцето. Гьоте, който беше малко поучен от това детрониране на знанието, пише на своя приятел: "Бог те наказа с метафизиката и ти заби един кол в плътта, а мене благослови с физиката. Аз се придържам към богопочитанието на атеиста /Спиноза/ и оставям на вас всичко, което наричате или можете да наречете религия.
към текста >>
Обаче обектите на най-
висш
ите въпроси на разума: Бог, свободата и безсмъртието никога не могат да се явят като явления.
Обаче ние не знаем нищо за тях, освен че те съществуват. Всичко, което наблюдаваме, са явления в нас. Следователно, за да спаси сигурността на математическите и природонаучните истини, Кант е приел целия свят на наблюдението в човешкия дух. Но с това той е поставил също непреодолими граници на познавателната способност. Защото всичко, което можем да познаем, се отнася не за неща вън от нас, а за процеси в нас, за явленията, както той се изразява.
Обаче обектите на най-висшите въпроси на разума: Бог, свободата и безсмъртието никога не могат да се явят като явления.
Ние виждаме явленията в нас; дали тези явления произхождат вън от нас от едно божествено същество, това ние не можем да знаем. Ние можем да възприемаме само нашите собствени душевни състояния. Но и тези също са само явления. Дали зад тях царува една свободна, безсмъртна душа, това остава скрито за нашето познание. Нашето познание не казва нищо върху тези "вещи в себе си".
към текста >>
До тези най-
висш
и истини съществува само един достъп.
Дали зад тях царува една свободна, безсмъртна душа, това остава скрито за нашето познание. Нашето познание не казва нищо върху тези "вещи в себе си". То не определя нищо по отношение на това, дали идеите за тях са истинни или погрешни. Ако сега долавяме от някоя друга страна нещо върху тези неща не ни пречи да приемем тяхното съществуване. Само че не можем да знаем нищо върху тях.
До тези най-висши истини съществува само един достъп.
А това е гласът на дълга, който ясно и гласно говори в нас: Ти трябва да направиш това и това. Този "категоричен императив" ни поставя едно задължение, от което не можем да избегнем. Но как бихме били ние в състояние да следваме едно такова задължение, ако не бихме имали една свободна воля? Наистина ние не можем да познаем устройството на нашата душа, но ние трябва да вярваме, че тя е свободна, за да може да следва своя вътрешен глас на дълга. Следователно ние нямаме върху свободата никаква познавателна сигурност както върху обектите на математиката и на естествената наука; но в замяна на това имаме една морална сигурност.
към текста >>
Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-
висш
ата стойност на нещата Същество, Бог.
Само чрез добродетелта може човек да постигне своето определение. Той става достоен за щастието. Следователно той трябва да може да постигне също и щастието. Защото иначе неговата добродетел би била без смисъл и значение. Но за да може щастието да се свърже с добродетелта, трябва да има едно Същество, което да направи от щастието едно последствие на добродетелта.
Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-висшата стойност на нещата Същество, Бог.
Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога. И понеже едно сетивно същество, каквото е човекът, не може да постигне съвършеното щастие в този несъвършен свят, неговото съществуване трябва да се простира отвъд сетивното съществуване, т.е. душата да бъде безсмъртна. Следователно това, върху което не можем да знаем нищо, Кант го създава като чрез магия от моралната вяра. Уважението пред чувството за дълг беше за него това, което му въздигаше един действителен свят, когато под влиянието на Юм светът на наблюдението се превърна в един чисто вътрешен свят.
към текста >>
Че най-
висш
ите истини не са никакви истини на познанието, а морални истини, това Кант считаше за свое откритие.
Че най-висшите истини не са никакви истини на познанието, а морални истини, това Кант считаше за свое откритие.
Човек трябва да се откаже от вникването в един свръхсетивен свят; от неговата морална природа за него извира един заместител на познанието. Нищо чудно, че Кант вижда в невъздържаното на дълга най-висшето изискване към човека. Ако дългът не би отворил на човека един изглед навън от сетивния свят, той би бил през целия си живот затворен в този свят. Следователно, каквото и да изисква сетивния свят, то трябва да отстъпи зад изискването на дълга. И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с дълга.
към текста >>
Нищо чудно, че Кант вижда в невъздържаното на дълга най-
висш
ето изискване към човека.
Че най-висшите истини не са никакви истини на познанието, а морални истини, това Кант считаше за свое откритие. Човек трябва да се откаже от вникването в един свръхсетивен свят; от неговата морална природа за него извира един заместител на познанието.
Нищо чудно, че Кант вижда в невъздържаното на дълга най-висшето изискване към човека.
Ако дългът не би отворил на човека един изглед навън от сетивния свят, той би бил през целия си живот затворен в този свят. Следователно, каквото и да изисква сетивния свят, то трябва да отстъпи зад изискването на дълга. И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с дълга. Той иска приятното, удоволствието. Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето определение.
към текста >>
Той изгони по-
висш
ия ред на света напълно от природата и го постави върху една чиста морална основа.
Но на каква цена постигна Кант всичко това! Той пренесе цялата природа вътре в човешкия дух и направи нейните закони такива на самия този дух.
Той изгони по-висшия ред на света напълно от природата и го постави върху една чиста морална основа.
Кант постави една рязка разграничаваща линия между неорганичното и органичното царство; и обясни първото според чисто механически, строго необходими закони, а второто според пълноценни идеи. Най-после той откъсна царството на красотата и на изкуството от неговата връзка с останалата действителност. Защото целесъобразността, която се наблюдава в красивото, няма нищо общо с действителни цели. Как един красив предмет се включва във връзката на света, това е безразлично; достатъчно е той да възбуди в нас представата за целесъобразното и с това да предизвика нашето удоволствие, нашата приятност.
към текста >>
Той се изказва върху това в статията "Запознаване с Шилер" не ще кажат беше възприета въобще Кантианската философия, която издига така високо субекта, като изглежда да го ограничава; той с радост беше възприел в себе си, тя разви извънредното, което природата беше вложила в неговото същество, и той, обзет от най-
висш
е чувство за свободата и самоопределението, беше неблагодарен спрямо великата Майка, която без съмнение не беше се отнесла с него като мащеха.
Човекът съвсем не говори върху природата; а природата говори в човека върху себе си. Това е убеждението на Гьоте. Така Гьоте може да каже: - Щом "станеше дума" за спора върху Кантовия възглед за света, "аз можах да застана на онази страна, която най-много прави чест на човека, и аплодирах напълно на всички приятели, които твърдяха заедно с Кант, че въпреки цялото наше познание да е свързано с опита, то все пак не произхожда изцяло от опита". Защото Гьоте вярва, че вечните закони, според които постъпва природата, се разкриват в човешкия дух; обаче затова за него те не бяха субективните закони на този дух, а обективните закони на природния ред. Ето защо той не можеше да се съгласи с Шилер, когато този последният, под влиянието на Кант, издигаше една рязка разделителна стена между царството на природната необходимост и това на свободата.
Той се изказва върху това в статията "Запознаване с Шилер" не ще кажат беше възприета въобще Кантианската философия, която издига така високо субекта, като изглежда да го ограничава; той с радост беше възприел в себе си, тя разви извънредното, което природата беше вложила в неговото същество, и той, обзет от най-висше чувство за свободата и самоопределението, беше неблагодарен спрямо великата Майка, която без съмнение не беше се отнесла с него като мащеха.
Вместо да я разглежда като самостоятелна, жива, произвеждаща по закони от глъбините до висините, той я вземаше от страна на някои емпирични човешки естествености". И в статията "Въздействие на по-новата философия" той насочва противоположността си с Шилер с думите: "Той проповядваше евангелието на свободата, аз не исках да зная съкратени правата на природата". В Шилер се криеше именно нещо от Кантовия начин на мислене; обаче за Гьоте е правилно това, което той казва относно разговорите, които той е водил с кантичици: "Те ме слушаха, но не можеха да ми възразят нищо, нито пък да ми бъдат полезни. Повече от един път аз се натъкнах на това, че един или друг признаваше с усмихващо се удивление: Та това е нещо аналогично на Кантовия начин на мислене, но една странна аналогия".
към текста >>
При съзерцаването на художествените творения, които особено го интересуваха, той написва през време на пътуването в Италия следните думи: "
Висш
ите произведения на изкуството са същевременно най-
висш
ите произведения на природата създадени от човека според истински и природни закони.
В изкуството и в красивото Гьоте не виждаше едно царство откъснато от действителната връзка, а една по-висока степен на природната закономерност.
При съзерцаването на художествените творения, които особено го интересуваха, той написва през време на пътуването в Италия следните думи: "Висшите произведения на изкуството са същевременно най-висшите произведения на природата създадени от човека според истински и природни закони.
Тук всеки произвол, всяко въображение отпада; тук има необходимост, тук е Бог". Когато художникът постъпва в смисъла на гърците, а именно "според законите, по които самата природа постъпва", тогава в неговите творения се намира божественото, което може да се намери в самата природа. За Гьоте изкуството е "едно проявление на тайни природни закони", това, което художникът създава, са произведения на природата на една по-висока степен на съвършенство. Изкуството е продължение и човешко завършване на природата, защото "бидейки поставен на върха на природата човекът вижда себе си отново като една цяла природа, която трябва да произведе в себе си още веднъж един връх. До това той се издига, като се прониква с всички съвършенства и добродетели, извиква подбор, ред, хармония и значение и накрая се издига до произведението на изкуството".
към текста >>
Всичко е природа, от неорганичния камък до най-
висш
ето произведение на изкуството от човека, и всичко в тази природа се владее от същите "вечни, необходими, следователно божествени закони", по такъв начин, че "самият Бог не може да измени нищо в това".
Тук всеки произвол, всяко въображение отпада; тук има необходимост, тук е Бог". Когато художникът постъпва в смисъла на гърците, а именно "според законите, по които самата природа постъпва", тогава в неговите творения се намира божественото, което може да се намери в самата природа. За Гьоте изкуството е "едно проявление на тайни природни закони", това, което художникът създава, са произведения на природата на една по-висока степен на съвършенство. Изкуството е продължение и човешко завършване на природата, защото "бидейки поставен на върха на природата човекът вижда себе си отново като една цяла природа, която трябва да произведе в себе си още веднъж един връх. До това той се издига, като се прониква с всички съвършенства и добродетели, извиква подбор, ред, хармония и значение и накрая се издига до произведението на изкуството".
Всичко е природа, от неорганичния камък до най-висшето произведение на изкуството от човека, и всичко в тази природа се владее от същите "вечни, необходими, следователно божествени закони", по такъв начин, че "самият Бог не може да измени нищо в това".
/Поезия и Истина. 16. книга. /
към текста >>
Когато някой веднага ни признава: Че един най-
висш
Архитект е създал непосредствено формите на природата такива, каквито те са от край време, или който ги е предопределил да се образуват непрестанно според същия образец, с това нашето познание на природата ни най-малко не е подпомогнато; понеже ние никак не познаваме начина по който работи онова същество и неговите идеи, които трябва да съдържат принципите на възможността на природните същества, и не можем изхождайки отгоре от него да обясним природата".
Неговите усърдни проучвания върху животинския свят го доведоха в 1795 година дотам, "да може без колебание да твърди, че всички съвършени органически същества, между които виждаме рибите, земноводните, птиците, бозайниците и на върха на тези последните човека, всички са образувани според един първообраз, който само в неговите постоянни части клони повече или по-малко насам и нататък и ежедневно се развива и преобразява чрез размножение". Следователно и в схващането на природата Гьоте стои в пълна противоположност на Кант. Този последният нарече една рискована "авантюра на разума", ако този разум би искал да предприеме да обясни живите същества според тяхното раждане. Той счита човешката познавателна способност за негодна за една такова обяснение. "Разумът държи безкрайно много на това, да не остави да отпадне механизмът на природата в нейните произведения и в обясненията на тези произведения да не отмине незабелязано този механизъм; защото без него не може да бъде постигнато никакво схващане, никакво вникване в природата на нещата.
Когато някой веднага ни признава: Че един най-висш Архитект е създал непосредствено формите на природата такива, каквито те са от край време, или който ги е предопределил да се образуват непрестанно според същия образец, с това нашето познание на природата ни най-малко не е подпомогнато; понеже ние никак не познаваме начина по който работи онова същество и неговите идеи, които трябва да съдържат принципите на възможността на природните същества, и не можем изхождайки отгоре от него да обясним природата".
към текста >>
На такива твърдения на Кант Гьоте отговаря: "Когато в областта на моралното се издигнем през вяра в Бога през добродетел и безсмъртие в една
висш
а област и трябва да се приближим до първото Същество: То в областта на интелектуалното трябва да съществува същият случай, благодарение на което чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа ставаме достойни да съучастваме духовно в нейните произведения.
На такива твърдения на Кант Гьоте отговаря: "Когато в областта на моралното се издигнем през вяра в Бога през добродетел и безсмъртие в една висша област и трябва да се приближим до първото Същество: То в областта на интелектуалното трябва да съществува същият случай, благодарение на което чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа ставаме достойни да съучастваме духовно в нейните произведения.
Щом за първо несъзнателно и от вътрешен подтик се стремих неуморно към онова първообразно, типично, и имах даже щастието да изградя едно природосъобразно представяне, от сега нататък нищо вече не можеше да ми попречи да предприема смело авантюрата на разума, както я нарича старецът от Кьонигсберг".
към текста >>
Напротив от религиозна гледна точка на него би му било лесно, да припише този случай на една по-
висш
а повеля, да го счита като предпазване от по-голямо зло, като увод към по-
висш
е добро.
Защото "всички действия, от каквито и естество да са те, които забелязваме в опитността, са свързани по-най-постоянен начин, преминават едни в други". "Една керемида се откъсва от покрива: В приетия смисъл ние наричаме това случайно; тя пада върху рамото на един минувач, механически; обаче не напълно механически, тя следва законите на тежестта и така действува физически. Разкъсаните жизнени съдове престанат веднага да функционират; в същия момент соковете действат химически, излизат наяве елементарните свойства. Обаче разстроеният органически живот се противопоставя също така бързо, той се стреми да се възстанови; в това време човешкото цяло е повече или по-малко несъзнателно и психически разстроено. Познаващата се отново човешка личност се чувства най-дълбоко етически наранена; тя се оплаква за нейната нарушена дейност, от каквото и естество да бъде тя, обаче не на драго сърце човекът се отдава на търпение.
Напротив от религиозна гледна точка на него би му било лесно, да припише този случай на една по-висша повеля, да го счита като предпазване от по-голямо зло, като увод към по-висше добро.
Това е достатъчно за страдащия; обаче оздравяващият се повдига гениално, доверява се на Бога и се чувства спасен, хваща се за случайното, обръща го в своя полза, за да започне един вечно свеж кръг на живота". Така обяснява Гьоте с примера на една падаща от покрива керемида връзката на всички видове природни действия. Едно обменение в неговия смисъл би било, когато също бихме искали да изведем строго закономерната връзка на тези при родни действия от един корен.
към текста >>
И основно различен беше начинът, по който застанаха спрямо тях онези, които се интересуваха от най-
висш
ите въпроси.
Кант и Гьоте стоят като два антипода на най-важното място на новото развитие на светогледите.
И основно различен беше начинът, по който застанаха спрямо тях онези, които се интересуваха от най-висшите въпроси.
Кант изгради своя светоглед с всички средства на една строга школна философия; Гьоте философстваше наивно, оставяйки се на своята здрава природа. Ето защо, както вече споменахме, Фихте вярваше, че може да се обърне към Гьоте само "като представител на най-чистата духовност на чувството на постигнатата в тоя момент степен на хуманността", докато за Кант той е на мнение, че "никой човешки ум не може да стигне по-далече от границата, на която е стоял Кант особено в неговата "Критика на разсъдъчната способност. Който прониква в светогледа на Гьоте, както този светоглед е предаден в наивна дреха, той ще намери в него една сигурна основа, която може да бъде изразена в ясни идеи. Обаче самият Гьоте не осъзна тази основа. Ето защо неговият начин на мислене навлиза само постепенно в развитието на светогледа; а в началото на столетието Кант е първо този, с който духовете искат да се обяснят.
към текста >>
Така се случи следователно, че приемниците на Кант искаха да поставят отново познанието в неговите права; че с него /с познанието/ те искаха да уредят най-
висш
ите духовни потребности на човека.
Едно е сигурно, Кант предложи на своите съвременници безброй атакуеми места на тълкувания и за противоречия. Именно чрез неговите неясноти и противоречия той стана баща на класическите германски светогледи на Фихте, Шелинг, Шопехауер, Хегел, Хербарт и Шлайермахер. Неговите неясноти станаха за тях нови въпроси. Колкото и да се беше старал да постави граница на знанието, за да запази място за вярата, въпреки това, в истинския смисъл на думата, човешкият дух може да се обяви задоволен само от знанието, от познанието.
Така се случи следователно, че приемниците на Кант искаха да поставят отново познанието в неговите права; че с него /с познанието/ те искаха да уредят най-висшите духовни потребности на човека.
За продължител на Кант в това направление беше като че ли създаден Йохан Готлиб Фихте. Той, който каза: "- Любовта към науката и особено към спекулацията, щом тя веднъж е обзела човека, така го завладява, че той не запазва никакво друго желание освен това, да се занимава в спокойствие с нея". Можем да наречем Фихте един ентусиаст на светогледа. Чрез този свой ентусиазъм той трябва да действал вълшебно върху своите съвременници и своите ученици. Нека чуем, какво казва един от тези последните, Форберг: "Неговата публична лекция опиянява поради това като буря, която се разтоварва от своя огън в отделните удари; той повдига душата, иска да направи не само добри, но велики хора; неговото око е наказващо, неговата стъпка упорита, той иска чрез своята философия да ръководи духа на епохата; неговата фантазия не е цъфтяща, но енергична и мощна; неговите образи не са очарователни, но смели и велики.
към текста >>
Всеки произвол на този последния, цялата негова индивидуалност, неговото собствено естество и изкуство трябва да е умряло в неговия начин на говорене, за да живее само естеството и изкуството на неговата идея, най-
висш
ият живот, който тя може да добие в този говор и в тази епоха.
Нека чуем, какво казва един от тези последните, Форберг: "Неговата публична лекция опиянява поради това като буря, която се разтоварва от своя огън в отделните удари; той повдига душата, иска да направи не само добри, но велики хора; неговото око е наказващо, неговата стъпка упорита, той иска чрез своята философия да ръководи духа на епохата; неговата фантазия не е цъфтяща, но енергична и мощна; неговите образи не са очарователни, но смели и велики. Той прониква в най-вътрешните глъбини на предмета и властва в царството на понятията с едно безпристрастие, което издава, че той не само живее в тази невидима страна, а и властва". Най-изпъкващата черта в личността на Фихте е големият, сериозен стил в неговото схващане на живота. Той на всичко поставя най-високите мащаби. Рисува например професията на писателя: "Идеята трябва сама да говори, не писателят.
Всеки произвол на този последния, цялата негова индивидуалност, неговото собствено естество и изкуство трябва да е умряло в неговия начин на говорене, за да живее само естеството и изкуството на неговата идея, най-висшият живот, който тя може да добие в този говор и в тази епоха.
Тъй като той е свободен от задължението на словесния учител, да се приспособява към възприемчивостта на другите, той също няма извинението на този последния за себе си. Той няма предвид никакъв поставен читател, а изгражда своя читател и му дава закона, какъвто този закон трябва да бъде". "Обаче в себе си произведението на писателя трябва да бъде едно произведение на вечността. Възможно в бъдещите епохи да вземат един по-висок полет в науката, която той е вложил в своето произведение; той е вложил в своите произведения не само науката, а целия определен характер на епохата по отношението на науката и своето произведение и този характер задържа неговия интерес, докато съществуват хора в света. Неговата буква говори независимо от променливостта във всички епохи на всички хора, които могат да оживят тази буква и одушевени, повдигнати, облагородени до края на дните".
към текста >>
Ако е невъзможно да бъде отново запалено в тези хора загасналата искра на по-
висш
ия дух, трябва да ги оставим спокойни в този кръг, и доколкото те са полезни и незаменими в него, да им оставим ненамалена стойност за този кръг.
Ние разбираме за едни човек, който живееше по този начин в истината, че той искаше не само да насочи другите към разбиране, а да ги принуди. Той може да даде на едно от своите съчинения заглавието: "Ясен като слънцето отчет пред голямата публика върху истинската същност на най-новата философия. Опит да бъдат принудени читателите към разбиране". Една личност, която вярва че не се нуждае от действителността и нейните факти, за да върви по своя жизнен път, а има погледа неотклонно насочен към света на идеите, това е Фихте. Той малко мисли за онези, които не разбират една такава идеална насока на духа." Докато в онази окръжност, която обикновеният опит е начертал около нас, хората мислят по-правилно и по-общо отколкото може би когато и да е, по-голяма част от тях са напълно заблудени и заслепени, щом излязат макар и малко от тази окръжност.
Ако е невъзможно да бъде отново запалено в тези хора загасналата искра на по-висшия дух, трябва да ги оставим спокойни в този кръг, и доколкото те са полезни и незаменими в него, да им оставим ненамалена стойност за този кръг.
Обаче когато те даже за това искат да снижат до себе си всичко, до което не могат да се издигнат, когато например изискват всичко напечатано да може да се използва като една готварска книга и като една сметачна книга, или като някой служебен устав и очернят всичко, което не може да се употреби по този начин, те не са прави по отношение на нещо велико. Че идеалите не могат да бъдат представени в действителния свят, това ние другите знаем също така добре, а може би и по-добре. Ние твърдим само, че за действителността трябва да се съди според тези идеали и че онези, които чувстват, че имат сила за това, трябва да изменят тази действителност според идеалите. Да приемем, че те не могат да се убедят и в това, в такъв случай, след като са такива, каквито са, те губят с това много малко; а човечеството не губи нищо при това. Чрез това става ясен фактът, че в плана на облагородяване на човечеството не се разчита само на тях.
към текста >>
На тази изпълнена със сила личност, чийто поглед беше изцяло насочен навътре, беше противно да търси най-
висш
ето, което човек може да постигне, един светоглед, някъде другаде освен също във вътрешността.
На тази изпълнена със сила личност, чийто поглед беше изцяло насочен навътре, беше противно да търси най-висшето, което човек може да постигне, един светоглед, някъде другаде освен също във вътрешността.
"Всяка култура трябва да бъде упражнение на всички сили върху единствената цел на пълната свобода, т.е. на пълната независимост от всичко, което не е ние самите, нашето чисто себе /Разум, морален закон/, защото само това е наше..." Така разсъждава Фихте в излезлите в 1793 година "Приноси към изправянето на съжденията на публиката върху френската революция". И най-ценната сила в човека, познавателната сила, че трябва ли тя да бъде насочена към тази единствена сила на пълната независимост от всичко, което не е нас самите? Бихме ли искали ние въобще да стигнем до една пълна независимост, ако в светогледа сме зависими от някое друго същество? Ако едно такова намиращо се вън от нас същество би извършило това, което е природата, което е нашата душа, което са нашите задължения, и след това ние създадем от един такъв готов факт едно знание?
към текста >>
Следователно ние не можем да приемем наготово най-
висш
ата истина.
на пълната независимост от всичко, което не е ние самите, нашето чисто себе /Разум, морален закон/, защото само това е наше..." Така разсъждава Фихте в излезлите в 1793 година "Приноси към изправянето на съжденията на публиката върху френската революция". И най-ценната сила в човека, познавателната сила, че трябва ли тя да бъде насочена към тази единствена сила на пълната независимост от всичко, което не е нас самите? Бихме ли искали ние въобще да стигнем до една пълна независимост, ако в светогледа сме зависими от някое друго същество? Ако едно такова намиращо се вън от нас същество би извършило това, което е природата, което е нашата душа, което са нашите задължения, и след това ние създадем от един такъв готов факт едно знание? Ако сме независими, то ние трябва да бъдем независими и по отношение на познанието на истината.
Следователно ние не можем да приемем наготово най-висшата истина.
Когато приемем нещо, което се е родило без нашето участие, ние сме зависими от него. Ние трябва да създадем най-висшата истина; тя трябва да се роди чрез нас. Следователно Фихте може да постави на върха на светогледа само нещо, което е добило своето съществуване едва чрез нас. Когато казваме за даден предмет на външния свят: Той е, ние го вършим затова, защото го възприемаме. Знаем, че ние признаваме съществуването на едно друго същество.
към текста >>
Ние трябва да създадем най-
висш
ата истина; тя трябва да се роди чрез нас.
Бихме ли искали ние въобще да стигнем до една пълна независимост, ако в светогледа сме зависими от някое друго същество? Ако едно такова намиращо се вън от нас същество би извършило това, което е природата, което е нашата душа, което са нашите задължения, и след това ние създадем от един такъв готов факт едно знание? Ако сме независими, то ние трябва да бъдем независими и по отношение на познанието на истината. Следователно ние не можем да приемем наготово най-висшата истина. Когато приемем нещо, което се е родило без нашето участие, ние сме зависими от него.
Ние трябва да създадем най-висшата истина; тя трябва да се роди чрез нас.
Следователно Фихте може да постави на върха на светогледа само нещо, което е добило своето съществуване едва чрез нас. Когато казваме за даден предмет на външния свят: Той е, ние го вършим затова, защото го възприемаме. Знаем, че ние признаваме съществуването на едно друго същество. Що е този друг предмет, това не зависи от нас. Ние можем да познаем неговото устройство само тогава, когато насочим към него нашата възприемателна способност.
към текста >>
Но какво значи всичката сигурност, която извличаме от собствения Аз в сравнение с тази най-
висш
а истина за един морален ред на света, който все пак трябва да бъде независим от нас, ако съществуването трябва да има смисъл?
Когато Азът действа, когато той върши нещо в света; тогава той не води вече монолог само със себе си. Тогава неговите действия се вливат навън в света. Те добиват едно самостоятелно съществуване. Аз извършвам нещо; и когато съм го извършил, тогава то продължава да действа по-нататък, даже когато не участвувам вече в неговите действия. Това, което зная, има съществуване само чрез мене; това, което върша, е съставна част на един независим от мене морален ред на света.
Но какво значи всичката сигурност, която извличаме от собствения Аз в сравнение с тази най-висша истина за един морален ред на света, който все пак трябва да бъде независим от нас, ако съществуването трябва да има смисъл?
Нали всяко знание е само нещо за собствения Аз; обаче този ред на света трябва да бъде вън от Аза. Той трябва да бъде, въпреки че не можем да знаем нищо за него. Следователно ние трябва да го вярваме. Така и Фихте излиза вън над знанието и стига до вярата. Както съновидението се отнася към всяка действителност, така и знанието спрямо вярата.
към текста >>
По този начин Фихте искаше да се намеси в живота на своето време градейки със своите идеи, защото мислеше тези идеи оживени с пълна сила от съзнанието, че най-
висш
ето съдържание на душевния живот идва на човека от един свят, който той достига, когато се обяснява напълно самичък със своя "Аз" и в това обяснение се чувства в своето истинско определение.
По този начин Фихте искаше да се намеси в живота на своето време градейки със своите идеи, защото мислеше тези идеи оживени с пълна сила от съзнанието, че най-висшето съдържание на душевния живот идва на човека от един свят, който той достига, когато се обяснява напълно самичък със своя "Аз" и в това обяснение се чувства в своето истинско определение.
От такова едно съзнание Фихте казва думите: "Аз самият и моята необходима цел сме свръхсетивното".
към текста >>
Човек може да следва своите желания, без да съблюдава по-
висш
ите закони на духа; той може да изпълнява своя дълг, без да го е грижа за сетивността; едно красиво произведение на изкуството действа върху неговото задоволство, без да събужда неговите желания; и то го пренася в един духовен свят, в който той пребивава от наклонност.
Който създава едно произведение на изкуството, той следва един свободен природен подтик. Той върши това от наклонност. Обаче тук няма никакви физически страсти, които да го подбуждат; това е фантазията, духът. Същото и положението и с онзи, който се отдава на наслаждението на едно произведение на изкуството. Той задоволява същевременно своя дух, като действа върху своята сетивност.
Човек може да следва своите желания, без да съблюдава по-висшите закони на духа; той може да изпълнява своя дълг, без да го е грижа за сетивността; едно красиво произведение на изкуството действа върху неговото задоволство, без да събужда неговите желания; и то го пренася в един духовен свят, в който той пребивава от наклонност.
В това състояние е човекът и детето, което при своите действия следва наклонността и не пита, дали тази наклонност противоречи на законите на разума; "Чрез красотата сетивния човек е... насочен към мисленето; чрез красотата духовният човек е отново доведен при материята и предаден на сетивния свят". /Осемнадесето писмо върху естетическото възпитание на човека/. "висшата свобода и спокойствието на духа, свързани със сила и бодрост, това е настроението, в което трябва да ни остави едно истинско произведение на изкуството, и не съществува по-сигурен пробен камък на истинското естетическо добро. Ако след едно наслаждение от този род ние се намираме настроени към някой особен начин на чувства не или на действане, а напротив към някое друго несръчни и неразположени, това служи като едно сигурно доказателство, че не сме изпитали никакво чисто естетическо въздействие, независимо дали това се дължи на самия предмет или на нашия начин на чувстване или /какъвто е почти винаги случаят/ и на двете". /Двадесет и второ писмо върху Естетическото възпитание/.
към текста >>
"
висш
ата свобода и спокойствието на духа, свързани със сила и бодрост, това е настроението, в което трябва да ни остави едно истинско произведение на изкуството, и не съществува по-сигурен пробен камък на истинското естетическо добро.
Същото и положението и с онзи, който се отдава на наслаждението на едно произведение на изкуството. Той задоволява същевременно своя дух, като действа върху своята сетивност. Човек може да следва своите желания, без да съблюдава по-висшите закони на духа; той може да изпълнява своя дълг, без да го е грижа за сетивността; едно красиво произведение на изкуството действа върху неговото задоволство, без да събужда неговите желания; и то го пренася в един духовен свят, в който той пребивава от наклонност. В това състояние е човекът и детето, което при своите действия следва наклонността и не пита, дали тази наклонност противоречи на законите на разума; "Чрез красотата сетивния човек е... насочен към мисленето; чрез красотата духовният човек е отново доведен при материята и предаден на сетивния свят". /Осемнадесето писмо върху естетическото възпитание на човека/.
"висшата свобода и спокойствието на духа, свързани със сила и бодрост, това е настроението, в което трябва да ни остави едно истинско произведение на изкуството, и не съществува по-сигурен пробен камък на истинското естетическо добро.
Ако след едно наслаждение от този род ние се намираме настроени към някой особен начин на чувства не или на действане, а напротив към някое друго несръчни и неразположени, това служи като едно сигурно доказателство, че не сме изпитали никакво чисто естетическо въздействие, независимо дали това се дължи на самия предмет или на нашия начин на чувстване или /какъвто е почти винаги случаят/ и на двете". /Двадесет и второ писмо върху Естетическото възпитание/. Понеже чрез красотата човекът не е роб нито на сетивността, нито на разума, а чрез нея и двете действат заедно в неговата душа, Шилер сравнява подбудата към красота с тази на детето, което в своята игра не подчинява своя дух на законите на разума, а го използва свободно, според неговата наклонност. Ето защо той нарича тази подбуда към красота играл на подбуда; "приятното, доброто, съвършеното, с тях човекът се отнася сериозно; но с красотата той играе. Естествено тук ние не трябва да си спомняме за игрите, които са в ход в действителния живот и които обикновено са насочени само към твърде материални предмети; но също така ние напразно бихме търсили в действителния живот красотата, за която става дума тук.
към текста >>
Висш
ето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия.
В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте. Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия.
Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия.
Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза. Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно. Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата. Но между впрочем сигурно си остава това, че поетът е единствено истинския човек и в сравнение с него и най-добрият философ е само една карикатура".
към текста >>
Чисто разсъдъчното понятие за дълг стои пред нея като най-
висш
ето нещо.
Тя не проявява никаква вяра в нея, а счита като валидна истина само това, което е взето от собствената духовна организация на човека. Благодарение на това всички нейни съждения са лишени от онази свежа, пълносъдържателна цветистост, която има всичко, което ние добиваме чрез непосредственото съзерцаване на природните процеси и неща. Тази философия се движи в безкръвни, студени, сиви абстракции. Тя изгубва топлината, която добиваме от непосредствения допир с нещата и съществата и я заменя със студенината на нейните отвлечени понятия. А също и в моралната област Кантовата философия показва същата противоположност по отношение на природата.
Чисто разсъдъчното понятие за дълг стои пред нея като най-висшето нещо.
Това, което човек обича, към което има наклонност: Всичко непосредствено естествено в човешкото същество трябва да бъде подчинено на този идеал на дълга. Даже чак в областта на красотата Кант унищожава онзи дял, който човекът трябва да има съобразно своите първични усещания и чувства.
към текста >>
Нека чуем, колко предано, колко "заинтересован" застава Шилер пред едно творение, в което той се възхищава на най-
висш
ата степен на художественото.
Красивото трябва да бъде нещо напълно "лишено от интерес", то трябва да предизвика една такава напълно лишена от интерес наслада.
Нека чуем, колко предано, колко "заинтересован" застава Шилер пред едно творение, в което той се възхищава на най-висшата степен на художественото.
Той казва върху "вилхелм Майстер" /роман от Гьоте, бележка на превод./: "Не мога да изразя по-добре чувството, което ме прониква и завладява при четенето на това съчинение, и това вън все по-нарастваща степен, колкото по-нататък отивам, освен чрез едно благо и вътрешно задоволство, чрез едно чувство на духовно и телесно здраве, и бих искал да гарантирам, че то трябва да бъде същото в цялост за всички читатели. Аз си обяснявам това удоволствие идващо от царуващите там навсякъде спокойна яснота, гладкост и прозрачност, които не изоставят и най-малкото от това, което да остави душата незадоволена и неспокойна и движението на тези качества не води по-далече отколкото е нужно, за да за палят в човека един радостен живот и да го подържат". Така не говори някой, който вярва в лишеното от интерес удоволствие, а един човек, който счита радостта изпитана при красивото за способна да произведе едно такова облагородяване, че не означава никакво понижение човек да се отдаде изцяло на тази радост. Интересът не трябва да угасва, когато стоим пред произведението на изкуството; напротив ние трябва да бъдем в състояние да можем да проявим нашия интерес и към това, което е излияние на духа. И този вид интерес за красивото "истинският" човек трябва да го има и по отношение на моралните представи.
към текста >>
В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към
висш
ата красота, при най-
висш
ата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област".
Той казва върху "вилхелм Майстер" /роман от Гьоте, бележка на превод./: "Не мога да изразя по-добре чувството, което ме прониква и завладява при четенето на това съчинение, и това вън все по-нарастваща степен, колкото по-нататък отивам, освен чрез едно благо и вътрешно задоволство, чрез едно чувство на духовно и телесно здраве, и бих искал да гарантирам, че то трябва да бъде същото в цялост за всички читатели. Аз си обяснявам това удоволствие идващо от царуващите там навсякъде спокойна яснота, гладкост и прозрачност, които не изоставят и най-малкото от това, което да остави душата незадоволена и неспокойна и движението на тези качества не води по-далече отколкото е нужно, за да за палят в човека един радостен живот и да го подържат". Така не говори някой, който вярва в лишеното от интерес удоволствие, а един човек, който счита радостта изпитана при красивото за способна да произведе едно такова облагородяване, че не означава никакво понижение човек да се отдаде изцяло на тази радост. Интересът не трябва да угасва, когато стоим пред произведението на изкуството; напротив ние трябва да бъдем в състояние да можем да проявим нашия интерес и към това, което е излияние на духа. И този вид интерес за красивото "истинският" човек трябва да го има и по отношение на моралните представи.
В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към висшата красота, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област".
към текста >>
Ето защо неговият най-
висш
стремеж трябва да бъде обърнат към идеала; чрез стремежа към този идеал той отново ще примири духа с природата.
Защото при него природното не беше още отделено от духовното; за него природата още включваше духа. Ако се изоставяше на природата, това ставаше по отношение на изпълнената с дух природа. Не така е при модерния човек. Той е откъснал духа от природата, издигнал го е в сивото царство на отвлечеността. Ако би се отдал на своята природа, той бил сторил това по отношение на лишената от дух природа.
Ето защо неговият най-висш стремеж трябва да бъде обърнат към идеала; чрез стремежа към този идеал той отново ще примири духа с природата.
Шилер намери в духовния способ на Гьоте нещо сродно с гръцкия способ. Гьоте вярваше, че вижда с очите си своите идеи и мисли, защото чувстваше действителността като неразделно единство на духа и природата. Според мнението на Шилер той си е запазил нещо, до което сантименталният човек отново ще стигне, когато достигне върха на своя стремеж. А такъв един връх той изкачва в описаното от Шилер естетическо състояние, при което сетивността и разумът се намирали своето съзвучие.
към текста >>
Един стремеж към познание, който, откъснат от нещата, живее в един отвлечен свят, за него не е най-
висш
ето.
За Гьоте не съществуваше една истина в смисъла, че тя е нещо различно от онова, което се изявява също и в съвършеното произведение на изкуството. Това, което изкуството въплъщава с неговите технически средства: Глина, мрамор, цвят, ритъм и т.н., то е взето от същия източник на истината, от който черпи и философът, който обаче не разполага с непосредствено нагледните средства за изразяване, а единствено с мисълта, с идеята. "Поезията сочи към тайните на природата и се стреми да ги разреши чрез образа. Философията сочи към тайните на разума и се стреми да ги разреши чрез словото", казва Гьоте. Обаче разум и природа са крайна сметка за него едно неделимо единство, на тяхната основа стои същата истина.
Един стремеж към познание, който, откъснат от нещата, живее в един отвлечен свят, за него не е най-висшето.
"Най-висшето би било, човек да разбере, че всичко фактическо е вече теория". Синевата на небето ни разкрива основния закон на цветните явления. "Нека не търсим зад явленията; те самите са учението, теорията". В своята Антропология психологът Хайнрот нарече мисленето, чрез което Гьоте стигна до своите разбирания и прозрения в естественото образуване на растенията и животните, "конкретно, обективно мислене". С това той разбираше, че това мислене не се отделя от предметите, от обектите; че предметите, възприятията стоят във вътрешното проникване с мисленето, че Гьотевото мислене е същевременно едно виждане, неговото виждане същевременно едно мислене.
към текста >>
"Най-
висш
ето би било, човек да разбере, че всичко фактическо е вече теория".
Това, което изкуството въплъщава с неговите технически средства: Глина, мрамор, цвят, ритъм и т.н., то е взето от същия източник на истината, от който черпи и философът, който обаче не разполага с непосредствено нагледните средства за изразяване, а единствено с мисълта, с идеята. "Поезията сочи към тайните на природата и се стреми да ги разреши чрез образа. Философията сочи към тайните на разума и се стреми да ги разреши чрез словото", казва Гьоте. Обаче разум и природа са крайна сметка за него едно неделимо единство, на тяхната основа стои същата истина. Един стремеж към познание, който, откъснат от нещата, живее в един отвлечен свят, за него не е най-висшето.
"Най-висшето би било, човек да разбере, че всичко фактическо е вече теория".
Синевата на небето ни разкрива основния закон на цветните явления. "Нека не търсим зад явленията; те самите са учението, теорията". В своята Антропология психологът Хайнрот нарече мисленето, чрез което Гьоте стигна до своите разбирания и прозрения в естественото образуване на растенията и животните, "конкретно, обективно мислене". С това той разбираше, че това мислене не се отделя от предметите, от обектите; че предметите, възприятията стоят във вътрешното проникване с мисленето, че Гьотевото мислене е същевременно едно виждане, неговото виждане същевременно едно мислене. Шилер е един такъв наблюдател на този духовен способ.
към текста >>
Който както него вижда действието на природата във всичко, той не може да вижда в духовното съдържание на човешката фантазия нищо друго освен по-
висш
и произведения на природата.
Представите, които Гьоте поставяше на основата на своите наблюдения върху растенията, върху образуването на растенията и на животните, не бяха сиви, отвлечени мисли, а създадени от фантазията сетивно-свръхсетивни образи. Само наблюдението съчетано с фантазията може действително да доведе до същността на нещата, а не анемичната отвлеченост: Това е убеждението на Гьоте. Ето защо той изтъква при Галилей, че този последният наблюдаваше като гений, за когото "един случай струваше колкото хиляда", като "от колебаещата се църковна лампа разви учението за махалото и за падащите тела". Фантазията създава при един случай един пълносъдържателен образ на същественото в явленията; абстрахиращият ум може да добие само от комбинацията, сравнението и пресмятането на явленията едно общо правило на тяхното протичане. Тази вяра на Гьоте в познавателната способност на фантазията, която се издига до едно съизживяване на творческите сили на света, почива на цялото негово схващане за света.
Който както него вижда действието на природата във всичко, той не може да вижда в духовното съдържание на човешката фантазия нищо друго освен по-висши произведения на природата.
Образите на фантазията са произведения на природата; и тъй като те възпроизвеждат природата, те могат да съдържат само истината, защото иначе с тези изображения природата би лъгала самата себе си, понеже тези изображения са създадени от самата нея. Само хора с фантазия могат да достигнат най-висшата степен на познанието. Такива хора Гьоте нарича "обхватни", "съзерцаващи" противоположно за "любознателните", които остават на една по-ниска степен на познанието. "Любознателните се нуждаят от един спокоен, безкористен поглед, от едно любопитно безспокойство, от един ясен ум....; те преработват също само в научен смисъл това, което първите намират". "Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея".
към текста >>
Само хора с фантазия могат да достигнат най-
висш
ата степен на познанието.
Ето защо той изтъква при Галилей, че този последният наблюдаваше като гений, за когото "един случай струваше колкото хиляда", като "от колебаещата се църковна лампа разви учението за махалото и за падащите тела". Фантазията създава при един случай един пълносъдържателен образ на същественото в явленията; абстрахиращият ум може да добие само от комбинацията, сравнението и пресмятането на явленията едно общо правило на тяхното протичане. Тази вяра на Гьоте в познавателната способност на фантазията, която се издига до едно съизживяване на творческите сили на света, почива на цялото негово схващане за света. Който както него вижда действието на природата във всичко, той не може да вижда в духовното съдържание на човешката фантазия нищо друго освен по-висши произведения на природата. Образите на фантазията са произведения на природата; и тъй като те възпроизвеждат природата, те могат да съдържат само истината, защото иначе с тези изображения природата би лъгала самата себе си, понеже тези изображения са създадени от самата нея.
Само хора с фантазия могат да достигнат най-висшата степен на познанието.
Такива хора Гьоте нарича "обхватни", "съзерцаващи" противоположно за "любознателните", които остават на една по-ниска степен на познанието. "Любознателните се нуждаят от един спокоен, безкористен поглед, от едно любопитно безспокойство, от един ясен ум....; те преработват също само в научен смисъл това, което първите намират". "Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея". Който вярва в такъв вид познание, на него не може да мине през ума да говори за ограничеността на човешкото познание по начина на Кант. Защото това, от което човекът се нуждае като негова истина, той го изживява в своята вътрешност.
към текста >>
"Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-
висш
ия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея".
Който както него вижда действието на природата във всичко, той не може да вижда в духовното съдържание на човешката фантазия нищо друго освен по-висши произведения на природата. Образите на фантазията са произведения на природата; и тъй като те възпроизвеждат природата, те могат да съдържат само истината, защото иначе с тези изображения природата би лъгала самата себе си, понеже тези изображения са създадени от самата нея. Само хора с фантазия могат да достигнат най-висшата степен на познанието. Такива хора Гьоте нарича "обхватни", "съзерцаващи" противоположно за "любознателните", които остават на една по-ниска степен на познанието. "Любознателните се нуждаят от един спокоен, безкористен поглед, от едно любопитно безспокойство, от един ясен ум....; те преработват също само в научен смисъл това, което първите намират".
"Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея".
Който вярва в такъв вид познание, на него не може да мине през ума да говори за ограничеността на човешкото познание по начина на Кант. Защото това, от което човекът се нуждае като негова истина, той го изживява в своята вътрешност. Ядката на природата се намира във вътрешността на човека. Светогледът на Гьоте и на Шилер съвсем не иска от истината тя да бъде едно повторение на мировите явления в пред ставата, следователно тази последната да съвпада в буквален смисъл с нещо вън от човека. Това, което се явява в човека, то не съществува като такова, като нещо идейно, като духовно битие в някакъв външен свят; но то е онова, което накрая се явява като връх на всяко ставане /развитие/.
към текста >>
Който вижда в истината най-
висш
ия плод на всяко съществуване, онова, в което "вселената", ако тя би искала да чувства себе си като достигнала своята цел, би възкликнала и се удивила на върха на своето развитие и същество"/Гьоте в своята статия върху Винкелман/, той може да каже заедно с Гьоте: "Както познавам моето отношение към самия мене и към външния свят, аз наричам това истина.
Ядката на природата се намира във вътрешността на човека. Светогледът на Гьоте и на Шилер съвсем не иска от истината тя да бъде едно повторение на мировите явления в пред ставата, следователно тази последната да съвпада в буквален смисъл с нещо вън от човека. Това, което се явява в човека, то не съществува като такова, като нещо идейно, като духовно битие в някакъв външен свят; но то е онова, което накрая се явява като връх на всяко ставане /развитие/. Ето защо за този светоглед истината не е нужно да се яви на всички хора в същата форма във всеки отделен човек тя може да носи един индивидуален отпечатък. Който търси истината в съвпадението с нещо външно, за него съществува само една нейна форма и тогава заедно с Кант той ще търси онази "метафизика", която единствена "ще може да се яви като наука".
Който вижда в истината най-висшия плод на всяко съществуване, онова, в което "вселената", ако тя би искала да чувства себе си като достигнала своята цел, би възкликнала и се удивила на върха на своето развитие и същество"/Гьоте в своята статия върху Винкелман/, той може да каже заедно с Гьоте: "Както познавам моето отношение към самия мене и към външния свят, аз наричам това истина.
И така всеки един може да има своята собствена истина, и въпреки това тя е винаги същата". Същността на битието не стои в това, което външният свят ни доставя, а това, което човекът ражда в себе си, без то вече да съществува във външния свят. Ето защо Гьоте се обръща против онези, които искат да проникнат с инструменти и обективни опити в така наречената "вътрешност на природата", защото по самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави сетива, е най-големият и най-точният физикален инструмент, който може да съществува и това е именно голямото нещастие на по-новата физика, че нейните последователи са отделили някак си опитите от човека и познават природата само в това, което тази физика може да произведе, тя иска чрез това да го ограничи и докаже". В замяна на това "обаче човекът стои така високо, че това, което иначе не може да бъде изобразено, то се изобразява в него. Какво представлява всъщност една струна и едно механическо деление на същата в сравнение с ухото на музиканта?
към текста >>
Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-
висш
ата форма на съществуването.
Този съюз даде като свой резултат вярата, че в светогледа има един личен, индивидуален елемент. Човекът има възможност да създаде своето отношение към света съобразно своята особеност и въпреки това да се потопи в действителността, а на един чисто фантастичен схематичен свят. Неговият идеал не е нужно да бъде кантианският, един веднъж завинаги затворен теоретически възглед по образа на математиката. Само от духовната атмосфера на едно такова възвишаващо човешката индивидуалност убеждение може да се роди една представа като тази на Жан Паул /1763-1825 г./: "Сърцето на гения, на когото служат всички бляскави и спомагателни сили, има и дава един истински признак, а именно един нов възглед за света и за живота". Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма?
Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-висшата форма на съществуването.
Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане. Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат". Жан Паул не иска да му се отнеме правото да изживява истината вътре в себе си и за целта да трябва да постави в движение всички душевни сили, не само логическия ум. "Сърцето, живият корен на човека, не ще ми бъде изтръгнато от трансцеденталната философия, /Жан Паул разбира светогледа свързан с Кант/ от гърдите и тя не ще постави на негово място един чист подтик на Аза; аз не позволявам да бъда освободен от зависимостта на любовта, за да бъде блажен само чрез високомерие". Така той отхвърля чуждия на света морален ред на Кант.
към текста >>
Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-
висш
е знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане.
Човекът има възможност да създаде своето отношение към света съобразно своята особеност и въпреки това да се потопи в действителността, а на един чисто фантастичен схематичен свят. Неговият идеал не е нужно да бъде кантианският, един веднъж завинаги затворен теоретически възглед по образа на математиката. Само от духовната атмосфера на едно такова възвишаващо човешката индивидуалност убеждение може да се роди една представа като тази на Жан Паул /1763-1825 г./: "Сърцето на гения, на когото служат всички бляскави и спомагателни сили, има и дава един истински признак, а именно един нов възглед за света и за живота". Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма? Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-висшата форма на съществуването.
Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане.
Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат". Жан Паул не иска да му се отнеме правото да изживява истината вътре в себе си и за целта да трябва да постави в движение всички душевни сили, не само логическия ум. "Сърцето, живият корен на човека, не ще ми бъде изтръгнато от трансцеденталната философия, /Жан Паул разбира светогледа свързан с Кант/ от гърдите и тя не ще постави на негово място един чист подтик на Аза; аз не позволявам да бъда освободен от зависимостта на любовта, за да бъде блажен само чрез високомерие". Така той отхвърля чуждия на света морален ред на Кант. "Аз държа на това, че съществуват както четири последни така и четири първи неща: Красота, Истина, Моралност и Блаженство, и че синтезът на тези не само е необходим, но и вече даден, само че /и затова той е именно един/ в необхватно духовно-органическо единство, без което ние не можем да имаме никакво разбиране и никакъв достъп до тези четири евангелия или части на света".
към текста >>
Фихте се стремеше към най-чистата, най-
висш
ата изживяна истина.
Фихте се стремеше към най-чистата, най-висшата изживяна истина.
Той отхвърляше всяко знание, което не извира от собствената вътрешност, защото само от тази вътрешност може да извира сигурност. Течението противоположно на неговия светоглед е това на романтиката. За Фихте е валидна само истината, и вътрешността на човека само дотолкова, доколкото тя изявява истината; романтичният светоглед допуска само валидността на вътрешността и обявява всичко за истински пълноценно, ако то извира от тази вътрешност. Азът не трябва да бъде обвързан от нищо друго. Всичко, което той създава, има своето оправдание.
към текста >>
" Занимаващият се само със себе си Аз може да стигне до най-
висш
ата истина: "На човека му се струва, че е заангажиран в един разговор и някое непознато същество го подбужда по един чудесен начин да развие най-явните мисли".
При тях мисленето беше изцяло всмукано от поетическото творчество. Новалис казва: "- Твърде зле е, че поезията има едно особено име и поетите съставляват едно особено съсловие. Не съществува нищо особено. Съществува само особеният начин на работа на човешкия дух. Нима всеки човек не поетизира и не се стреми всяка една минута?
" Занимаващият се само със себе си Аз може да стигне до най-висшата истина: "На човека му се струва, че е заангажиран в един разговор и някое непознато същество го подбужда по един чудесен начин да развие най-явните мисли".
Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен. Новалис изживява своите съчинения и съзерцания от едно душевно настроение, което се отнася към образа на света както това на Фихте. Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света. В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа.
към текста >>
В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-
висш
ата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата.
Нима всеки човек не поетизира и не се стреми всяка една минута? " Занимаващият се само със себе си Аз може да стигне до най-висшата истина: "На човека му се струва, че е заангажиран в един разговор и някое непознато същество го подбужда по един чудесен начин да развие най-явните мисли". Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен. Новалис изживява своите съчинения и съзерцания от едно душевно настроение, което се отнася към образа на света както това на Фихте. Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света.
В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата.
Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа. Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа. Той си отбелязва: "Някой успя да повдигне булото на богинята от Саис, но какво видя той? Той видя чудо на чудесата самия себе си". Новалис изразява, как той чувства духовната тайна зад сетивния свят и човешкото себесъзнание като орган, чрез който тази тайна казва: - Това съм аз, когато изразява това чувство с думите: "Фактически светът на духовете е отворен за нас, той е винаги явен.
към текста >>
Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-
висш
ата духовна природа.
" Занимаващият се само със себе си Аз може да стигне до най-висшата истина: "На човека му се струва, че е заангажиран в един разговор и някое непознато същество го подбужда по един чудесен начин да развие най-явните мисли". Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен. Новалис изживява своите съчинения и съзерцания от едно душевно настроение, което се отнася към образа на света както това на Фихте. Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света. В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата.
Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа.
Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа. Той си отбелязва: "Някой успя да повдигне булото на богинята от Саис, но какво видя той? Той видя чудо на чудесата самия себе си". Новалис изразява, как той чувства духовната тайна зад сетивния свят и човешкото себесъзнание като орган, чрез който тази тайна казва: - Това съм аз, когато изразява това чувство с думите: "Фактически светът на духовете е отворен за нас, той е винаги явен. Ако внезапно бихме станали талкова еластични, колкото би било нужно, ние бихме се видели сред този свят".
към текста >>
56.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Шелинг вижда и мислите, които неговата фантазия поставя пред душата му, резултатите на това по-
висш
е сетиво, което той нарича интелектуално виждане.
/Посмъртни съчинения. Том 1/. Там той изисква за онзи, който иска да стигне до един светоглед, "един съвършено нов вътрешен сетивен орган, чрез който се дава един нов свят, съвсем несъществуващ за обикновения човек". Обаче Фихте не стига по-далече от това изискване за едно ново сетиво. Той не развива това, което един такъв сетивен орган трябва да възприема.
Шелинг вижда и мислите, които неговата фантазия поставя пред душата му, резултатите на това по-висше сетиво, което той нарича интелектуално виждане.
Него, който следователно виждаше в това, което духът му казва върху природата, едно произведение, което дъхът създава, трябваше да го интересува преди всичко въпросът: Как това, което произхожда от духа, може все пак да бъде действителната, царуващата в природата закономерност? Той се обръща с остри изрази срещу онези, които вярват, че ние "само пренасяме нашите идеи върху природата", защото "те нямат никакво предчувствие за това, какво е и трябва да бъде за нас природата,... защото ние не искаме природата да съвпадне случайно със законите на нашия дух /нещо като посредством един трети/, а тя самата не само да изрази, а да осъществи по необходимост и първично законите на нашия дух и да бъде не само дотолкова природа и да се нарича природа, доколкото тя върши това:... Природата трябва да бъде видимият дух, духът на невидимата природа. Следователно тук, в абсолютна тъждественост на духа в нас и на природата вън от нас, трябва да бъде решен проблемът, как е възможна една природа вън от нас". Следователно природа и дух не са въобще две различни същности, а една и съща същност в две различни форми. Същинското мнение на Шелинг върху това единство на природа и дух е било рядко правилно разбрано.
към текста >>
Най-
висш
ата цел, да стане сама обект на себе си, природата постига едва чрез най-
висш
ето и последно отражение, което не е нищо друго, а човекът, или общо взето то е това, което ние наричаме разум, чрез който първо природата се връща напълно в самата себе си и чрез която става явно, че първоначално природата е тъждествена с това, което в нас познаваме като интелигентност и съзнание".
Ето защо става така, че колкото повече в самата природа излиза наяве закономерността, толкова повече изчезва обвивката, самите явления стават по-духовни и накрая престават напълно. Оптическите явления не са нищо друго освен една геометрия, чиито линии са теглени от светлината и самата тази светлина е вече двузначна материалност. В явленията на магнетизма материалната следа изчезва вече и от явленията на гравитацията, която даже природоизследователи вярваха че могат да разберат само като духовно действие действие на разстояние -, не остава нищо освен нейният закон, изпълнението на който в голям мащаб е механизмът на небесните движения. Съвършената теория на природата би била онази, но силата на която цялата природа би се разтворила в една интелигентност, в един ум. Мъртвите и безсъзнателни произведения на природата са само безуспешни опити на природата да отрази самата себе си, а така наречената мъртва природа въобще една незряла интелигентност, поради което с нейните явления прозира вече несъзнателно интелигентният характер.
Най-висшата цел, да стане сама обект на себе си, природата постига едва чрез най-висшето и последно отражение, което не е нищо друго, а човекът, или общо взето то е това, което ние наричаме разум, чрез който първо природата се връща напълно в самата себе си и чрез която става явно, че първоначално природата е тъждествена с това, което в нас познаваме като интелигентност и съзнание".
към текста >>
Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-
висш
е значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа.
Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа.
Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб. "Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството. Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата. Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана. Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота".
към текста >>
Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-
висш
смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб.
Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа.
Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб.
"Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството. Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата. Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана. Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота". /За отношението на изобразителното изкуство към природата. /
към текста >>
"Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-
висш
ето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството.
Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа. Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб.
"Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството.
Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата. Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана. Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота". /За отношението на изобразителното изкуство към природата. /
към текста >>
Този е моментът, в който "Земята за втори път става пуста и празна", онзи момент "на раждането на по-
висш
ата светлина на духа", която "от самото начало на света съществуваше в него, обаче неразбрана за действащата за себе си тъмнина; и в още затворено и ограничено откровение; а именно тя се явява, за да застане срещу личното и духовно зло, също в лична, човешка форма, и като посредник, за да възстанови отново до по-висока степен връзката на създанието с Бога.
Гръцката култура стои на тази почва. Това беше епохата, когато човекът живееше в съюз с природата, или, както Шилер се изразява в своята статия "За наивната и сантиментална поезия", той беше самата природа, поради което още не я търсеше. С християнството изчезна това състояние на невинност на човечеството. Природата като такава се счита за небожественото, злото се противопоставя на божественото, на доброто. Христос се изяви, за да направи да просветне светлината на божественото сред нощта на небожественото.
Този е моментът, в който "Земята за втори път става пуста и празна", онзи момент "на раждането на по-висшата светлина на духа", която "от самото начало на света съществуваше в него, обаче неразбрана за действащата за себе си тъмнина; и в още затворено и ограничено откровение; а именно тя се явява, за да застане срещу личното и духовно зло, също в лична, човешка форма, и като посредник, за да възстанови отново до по-висока степен връзката на създанието с Бога.
Защото само личното може да изцели личното, и Бог трябва да стане човек, за да дойде човекът при Бога.
към текста >>
Този, според неговото мнение, по-
висш
възглед, той нарече "положителна философия".
Господ Бог като творец, държател и управител на света е представен при това изцяло подобен на човека в неговото мислене и действане". Шелинг е имал смелостта за най-последователния антропоморфизъм. Той обясни накрая човека с цялото негово жизнено съдържание като божествено. И тъй като към това жизнено съдържание принадлежи не само разумното, но също и неразумното, той имаше възможност да обясни също и неразумното сред света. Във всеки случай, за да стигне до този край, той трябваше да допълни възгледа на разума с един друг, който има своя източник не в мисленето.
Този, според неговото мнение, по-висш възглед, той нарече "положителна философия".
Тя е "същинската свободна философия; който не иска тази философия, може да я изостави, аз оставям всекиго свободен, но казвам само, че, ако някой иска например истинското развитие, когато той иска едно свободно сътворение на света и т.н., той може да има това само по пътя на една такава философия. Ако за него е достатъчна рационалната философия, и ако извън нея не иска нищо, той може да си остане с нея, но трябва да се откаже да има с рационалната философия и в нея това, което тя направо не може да има в себе си, а именно действителния Бог и действителното развитие и едно свободно отношение на Бога към света". Отрицателната философия "ще остане предимно философия на школата, а положителната за живота. Чрез двете заедно ще може да бъде дадено пълното освещаване, което трябва да искаме от философията. Както е известно, при Елевзинските посвещения са различавали малките и големите мистерии.
към текста >>
В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше
висш
ият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало".
Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност. Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед. Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност. "Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза". Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./.
В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало".
За Шлайермахер свободата не е способността на едно същество да поставя предварително насока и цел на самия свой живот, в пълна независимост. Тя е за него "едно развитие из самото себе си". Обаче едно същество може много добре да се развива из самото себе си и въпреки това да бъде несвободно в един по-висш смисъл. Ако първичното същество на света е вложило в отделната индивидуалност едно напълно определен зародиш, който довежда тази индивидуалност до развитие, тогава нейният път е съвсем точно предварително определен по този път тя трябва да върви. И въпреки това тя се развива само от себе си.
към текста >>
Обаче едно същество може много добре да се развива из самото себе си и въпреки това да бъде несвободно в един по-
висш
смисъл.
"Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза". Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./. В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало". За Шлайермахер свободата не е способността на едно същество да поставя предварително насока и цел на самия свой живот, в пълна независимост. Тя е за него "едно развитие из самото себе си".
Обаче едно същество може много добре да се развива из самото себе си и въпреки това да бъде несвободно в един по-висш смисъл.
Ако първичното същество на света е вложило в отделната индивидуалност едно напълно определен зародиш, който довежда тази индивидуалност до развитие, тогава нейният път е съвсем точно предварително определен по този път тя трябва да върви. И въпреки това тя се развива само от себе си. Една такава свобода, каквато Шлайермахер ни представя, е следователно много добре мислима в един необходим ред на света, в който всичко става с математическа необходимост. Ето защо той може също да каже: "- Поради това свободата се простира до там, до където се простира и животът.... Растението също си има своята свобода". Понеже Шлайермахер познавал е свободата само в този смисъл, поради това може да търси произхода на религията в най-несвободното чувство, в това на "най-непосредствената зависимост".
към текста >>
Всички понятия, които ние си образуваме за божественото, не отговарят на
висш
ата същност на това божество.
Ето защо който се старае да схване божественото първично Същество в мисли, той го приема в себе си и го има в себе си като самостоятелна сила. С тази самостоятелна сила може след това да се свърже едно чувство, както с представата за едно красиво произведение на изкуството се свързва едно чувство на задоволство. Обаче Шлайермахер не иска да овладее обекта на религията, а само този на религиозното чувство. Той оставя напълно неопределен обекта, самия Бог. Човекът се чувства зависим; обаче той не познава съществото, от което е зависим.
Всички понятия, които ние си образуваме за божественото, не отговарят на висшата същност на това божество.
Ето защо Шлайермахер отбягва също да се задълбочи в някакви определени понятия върху божественото. За него е най-любима, най-неопределената, най-празната представа. "Религията беше това, когато древните считаха всеки особен род на живота в целия свят като произведение на едно божество; те бяха възприели особения начин на действие на вселената като едно определено чувство и го наричаха така". Ето защо остроумните думи, които Шлайермахер е казал върху същността на безсмъртието, имат въпреки това в себе си нещо неопределено: "Целта и характерът на един религиозен живот не е онова безсмъртие вън от времето и зад времето, или напротив само след това време, но въпреки това във времето, а безсмъртието, което можем да имаме още непосредствено в този временен живот и което една задача, в решението на която ние винаги сме обхванати. Да бъдем сред крайното едно с безкрайното и вечно във всеки момент, това е безсмъртието на религията".
към текста >>
Това, което Гьоте изисква в по-напреднала възраст в стихотворението "Трилогия на страстта": "В чистотата на нашите гърди се вълнува един стремеж да се отдадем от благодарност на нещо по-
висш
е, чисто, неизвестно, разгадавайки си вечно Неназования; това ние наричаме: Да бъде човек религиозен".
Религиозното чувство трябва да бъде нещо достойно. Всичко, което той казва върху това чувство, е отлично. Той е защитил родения от собствената воля морал, който се издига над границите на всяка традиция и на обществените понятия, който царува в Шлегеловото съчинение "Люсиида"; той можа да стори това, защото беше убеден, че човек може да бъде религиозен и тогава, когато в областта на морала извършва най-смелите неща. "Не съществува никакво здраво чувстване, което да не е религиозно", можа той да каже. Той е разбрал религиозността.
Това, което Гьоте изисква в по-напреднала възраст в стихотворението "Трилогия на страстта": "В чистотата на нашите гърди се вълнува един стремеж да се отдадем от благодарност на нещо по-висше, чисто, неизвестно, разгадавайки си вечно Неназования; това ние наричаме: Да бъде човек религиозен".
Шлайермахер познаваше това чувство. Ето защо той знаеше да опише религиозния живот. Той не искаше да познае обекта на отдаването. Всеки вид богословие може да определи по свой начин този обект. Шлайермахер искаше да създаде едно царство на религиозността, което е независимо от всяко знание за божественото.
към текста >>
Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-
висш
ата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните.
"В най-ново време религията все повече е стеснила образованото разширение на нейното съдържание и се е оттеглила в интензивността на религиозноста или на чувството, а именно често в едно такова, което проявява едно твърде бедно и голо съдържание". Така писа Хегел в предговора към второто издание на своята "Енциклопедия на философските науки"/1827 г. /; и той казва по-нататък: "- Докато тя има едно верую, едно учение, една догматика, тя има това, с което философията може да се занимава и в което като такава тя може да се съедини с религията. Но това не трябва отново да се взема според отделящия лош ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън. Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната.
Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните.
Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия". Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г. / застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси. Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин. Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето.
към текста >>
/ застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-
висш
ата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-
висш
ите въпроси.
Но това не трябва отново да се взема според отделящия лош ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън. Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните. Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия". Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г.
/ застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси.
Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин. Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето. "Понеже човекът е мислещо същество, както здравият човешки ум така и философията не ще се оставят да им се отнеме правото да се издигнат от емпирическия възглед за света до Бога. Това издигане няма на своята основа нищо друго, освен мислителното, а не просто сетивното, животинско съзерцаване на света". Това, което може да се добие чрез себесъзнателно мислене, него Хегел прави съдържание на светогледа.
към текста >>
Това, което човек може да изтръгне от нещата чрез мисленето, е следователно най-
висш
ето, което се намира в тях за него.
Това, което може да се добие чрез себесъзнателно мислене, него Хегел прави съдържание на светогледа. Защото това, което човек добива по един друг път, а не чрез себесъзнателно мислене, то не може да бъде нищо друго освен една предварителна степен към един светоглед. "Издигането на мисленето над сетивното, неговото излиза не над крайното и издигане към безкрайното, скокът, който се прави с прекъсване редовете на сетивното в свръхсетивното, всичко това е самото мислене, това преминаване е само мислене. Когато не може да се направи такова преминаване, това значи, че не трябва да се мисли. Фактически животните не правят такъв скок; те остават при сетивното усещане и гледане; поради това те нямат никаква религия".
Това, което човек може да изтръгне от нещата чрез мисленето, е следователно най-висшето, което се намира в тях за него.
Ето защо само това може той да нарече тяхната същност. Следователно за Хегел мисълта е същността на нещата. Всяко сетивно мислене, всяко научно наблюдение на света и неговите процеси се свежда накрая до това, което човек си образува мисли върху връзката на нещата. Работата на Хегел започва сега там, където сетивното мислене, научното наблюдение е стигнало до своята цел при мисълта, както тя живее в събесъзнанието. Научният наблюдател разглежда природата; Хегел разглежда онова, което научният наблюдател изказва върху природата.
към текста >>
Това, което човекът приема като свои най-
висш
и познания, а същевременно най-дълбоката същност на нещата.
Това, до което стига накрая човекът, който се е задълбочил в нещата, то е тяхната същност. То лежи на тяхната основа.
Това, което човекът приема като свои най-висши познания, а същевременно най-дълбоката същност на нещата.
Живеещата в човека мисъл е следователно също обективното съдържание на света. Можем да кажем: - Мисълта съществува първо в света по един несъзнателен начин; след това тя е приета от човешкия дух; тя се явява на самата себе си в човешкия дух. Така както човекът, когато той насочва погледа в природата, намира накрая мисълта, така също, когато се вглъбява в себе си, той намира накоя мисълта.
към текста >>
И всички събития на този процес се представят като предварителни степени към най-
висш
ето събитие, което съществува: Към мислителното схващане на самата мисъл.
Същността на света идва до самата себе си. Мисълта работи в другите природни създания; нейното действие не е насочено върху самата нея, а върху нещо друго. Ето защо природата съдържа мисълта; обаче в мислещия човек мисълта не само се съдържа, тя не само действа; а тя е насочена към самата себе си. Във външната природа мисълта наистина също живее своя живот, но там тя протича в нещо друго; в човека тя живее в самата себе си. Така Хегел целия процес на света се явява като един процес на мисълта.
И всички събития на този процес се представят като предварителни степени към най-висшето събитие, което съществува: Към мислителното схващане на самата мисъл.
Това събитие се разиграва в човешкото себесъзнание. Следователно мисълта работи напредвайки, за да стигне до нейната най-висша форма на изява, в която тя разбира самата себе си.
към текста >>
Следователно мисълта работи напредвайки, за да стигне до нейната най-
висш
а форма на изява, в която тя разбира самата себе си.
Ето защо природата съдържа мисълта; обаче в мислещия човек мисълта не само се съдържа, тя не само действа; а тя е насочена към самата себе си. Във външната природа мисълта наистина също живее своя живот, но там тя протича в нещо друго; в човека тя живее в самата себе си. Така Хегел целия процес на света се явява като един процес на мисълта. И всички събития на този процес се представят като предварителни степени към най-висшето събитие, което съществува: Към мислителното схващане на самата мисъл. Това събитие се разиграва в човешкото себесъзнание.
Следователно мисълта работи напредвайки, за да стигне до нейната най-висша форма на изява, в която тя разбира самата себе си.
към текста >>
Ето защо тя побеждава тази своя противоречива форма на изява и преминава в една по-
висш
а форма, който и отговаря повече.
Следователно когато гледаме някоя вещ на действителността, един процес, ние ще видим винаги една определена форма на развитие на мисълта в тази вещ или в този процес. Мировият процес е напредващо развитие на мислите. Вън от най-високата степен на това развитие всички други стадии съдържат едно противоречие. В тях има мисъл, но тази мисъл съдържа в себе си повече от това, което проявява в един такъв нисш стадий.
Ето защо тя побеждава тази своя противоречива форма на изява и преминава в една по-висша форма, който и отговаря повече.
Следователно противоречието е това, което тласка напред развитието на мисълта. Когато наблюдателят на природата наблюдава мислително нещата, той си образува поради това противоречиви понятия върху тях. Когато следователно философският мислител подхваща добитите от наблюдението на природата мисли, той намира в тях пълни с противоречие идейни форми. Но именно това противоречие е, което му дава възможност да направи от отделните мисли едно цяло построение от мисли. Той търси в мислите това, което е противоречиво.
към текста >>
От намиращото в самата тази мисъл противоречие той бива изтласкан към една по-
висш
а и по-малко противоречива степен, и после по-нататък, докато стигне до най-високия стадий, при живеещата в самата себе си мисъл, която е най-
висш
ата изява на духа.
Но именно това противоречие е, което му дава възможност да направи от отделните мисли едно цяло построение от мисли. Той търси в мислите това, което е противоречиво. И то е противоречиво, защото мисълта сочи към една по-висока степен на нейното развитие. Следователно чрез съдържащото се в нея противоречие всяка мисъл сочи към една друга, към която тя се стреми в течение на развитието. Така философът може да започне при най-простата мисъл, която е напълно празна от съдържание, при абстрактното битие.
От намиращото в самата тази мисъл противоречие той бива изтласкан към една по-висша и по-малко противоречива степен, и после по-нататък, докато стигне до най-високия стадий, при живеещата в самата себе си мисъл, която е най-висшата изява на духа.
към текста >>
Следователно Хегел е обхванал човешкия дух при неговата най-
висш
а дейност, мисленето, и след това се стреми да покаже, какъв смисъл сред мировото цяло има тази най-
висш
а дейност.
Следователно Хегел е обхванал човешкия дух при неговата най-висша дейност, мисленето, и след това се стреми да покаже, какъв смисъл сред мировото цяло има тази най-висша дейност.
Тя представлява събитието, в което разлятото в целия свят първично същество намира отново себе си. Най-висшите действия, чрез които става отново намиране, са изкуството, религията и философията. В произведението на природата съществува мисълта; но тук тя е отчуждена от себе си; тя не се явява в нейната първична форма. Когато гледаме един действителен лъв, той не е нищо друго освен въплъщението на мисълта "лъв"; но тук не става дума за мисълта на лъва, а за телесното същество; самото това същество не се интересува от мисълта. Едва когато аз искам да го разбера, аз търся мисълта.
към текста >>
Най-
висш
ите действия, чрез които става отново намиране, са изкуството, религията и философията.
Следователно Хегел е обхванал човешкия дух при неговата най-висша дейност, мисленето, и след това се стреми да покаже, какъв смисъл сред мировото цяло има тази най-висша дейност. Тя представлява събитието, в което разлятото в целия свят първично същество намира отново себе си.
Най-висшите действия, чрез които става отново намиране, са изкуството, религията и философията.
В произведението на природата съществува мисълта; но тук тя е отчуждена от себе си; тя не се явява в нейната първична форма. Когато гледаме един действителен лъв, той не е нищо друго освен въплъщението на мисълта "лъв"; но тук не става дума за мисълта на лъва, а за телесното същество; самото това същество не се интересува от мисълта. Едва когато аз искам да го разбера, аз търся мисълта. Едно произведение на изкуството, което изобразява един лъв, носи външно на себе си това, което аз мога само да разбера при действителното същество. Телесно то съществува тук само затова, за да направя да се изяви на него мисълта.
към текста >>
На езика на Хегел, в който Бог се изказва в мислителното съдържание на света, и се проявява в самото човешко събесъзнание, това би гласило: От произведенията на изкуството гледат човека най-
висш
ите откровения на света, които в действителност му са достъпни само в неговия собствен дух.
Телесно то съществува тук само затова, за да направя да се изяви на него мисълта. Човекът създава произведения на изкуството, за да има също и като външна гледка това, което той иначе схваща при нещата само в мисли. Мисълта може да се яви в действителност в нейната собствена форма само в човешкото себесъзнание. Това, което в действителност се явява само тук, човек го отпечатва в сетивната материя, за да се яви то видимо и в тази материя. Когато Гьоте стоеше пред произведенията на изкуството на гърците, тогава от него се изтръгна изказването: Тук има необходимост, тук е Бог.
На езика на Хегел, в който Бог се изказва в мислителното съдържание на света, и се проявява в самото човешко събесъзнание, това би гласило: От произведенията на изкуството гледат човека най-висшите откровения на света, които в действителност му са достъпни само в неговия собствен дух.
Философията съдържа мисълта в нейната съвършено чиста форма, в нейната първична същност. Най-висшата форма на изява, която може да приеме божественото Първично същество, светът на мислите, се съдържа във философията. В смисъла на Хегел можем да кажем: Целият свят е божествен, т.е. изпълнен с мисли, обаче във философията божественото се явява съвсем непосредствено в неговата божественост, докато в другите явления то приема формите на небожественото. Между изкуството и философията стои религията.
към текста >>
Най-
висш
ата форма на изява, която може да приеме божественото Първично същество, светът на мислите, се съдържа във философията.
Мисълта може да се яви в действителност в нейната собствена форма само в човешкото себесъзнание. Това, което в действителност се явява само тук, човек го отпечатва в сетивната материя, за да се яви то видимо и в тази материя. Когато Гьоте стоеше пред произведенията на изкуството на гърците, тогава от него се изтръгна изказването: Тук има необходимост, тук е Бог. На езика на Хегел, в който Бог се изказва в мислителното съдържание на света, и се проявява в самото човешко събесъзнание, това би гласило: От произведенията на изкуството гледат човека най-висшите откровения на света, които в действителност му са достъпни само в неговия собствен дух. Философията съдържа мисълта в нейната съвършено чиста форма, в нейната първична същност.
Най-висшата форма на изява, която може да приеме божественото Първично същество, светът на мислите, се съдържа във философията.
В смисъла на Хегел можем да кажем: Целият свят е божествен, т.е. изпълнен с мисли, обаче във философията божественото се явява съвсем непосредствено в неговата божественост, докато в другите явления то приема формите на небожественото. Между изкуството и философията стои религията. В това последната мисълта не живее още като чиста мисъл, а в образа, в символа. Този е случаят и при изкуството; обаче при него образът е такъв, че той е зает отвъншното възприятие; в образите на религията са одухотворени.
към текста >>
Всички други човешки изяви на живота се отнасят към тези най-
висш
и форми на изявата като несъвършени предварителни степени.
Всички други човешки изяви на живота се отнасят към тези най-висши форми на изявата като несъвършени предварителни степени.
От такива предварителни степени е съставен целият исторически живот на човечеството. Ето защо, който проследява външното развитие на историческите явления, ще намери някои неща, които не отговарят на чистата мисъл, която е обект на разума. Обаче който гледа по-дълбоко, той ще види, че все пак в историческото развитие се осъществява разумната мисъл. Обаче тя се осъществява в една форма, която в нейната непосредствена външност се явява небожествена. Ето защо в цялост можем все пак да кажем: "- Всичко действително е разумно".
към текста >>
Понеже Хегел познава в мисълта най-
висш
ата същност на света, затова той изисква от индивида той да се подчинява на общите, царуващи в развитието на света мисли.
Обаче който гледа по-дълбоко, той ще види, че все пак в историческото развитие се осъществява разумната мисъл. Обаче тя се осъществява в една форма, която в нейната непосредствена външност се явява небожествена. Ето защо в цялост можем все пак да кажем: "- Всичко действително е разумно". И именно това е важното, че в цялостта на историята се осъществява мисълта, историческият миров дух. Отделният индивид е само един инструмент на осъществяването на целите на този миров Дух.
Понеже Хегел познава в мисълта най-висшата същност на света, затова той изисква от индивида той да се подчинява на общите, царуващи в развитието на света мисли.
"Това са великите хора в историята, чиито същински частни цели съдържат субстанциалното, което е волята на мировия Дух. Това съдържание е тяхната истинска сила; то се намира в общия несъзнателен инстинкт на хората; те вътрешно са тласкани към това и само на това се крепи този, който е приел в своя интерес изпълнението на една такава цел. Народите не му се възпротивяват, напротив се събират около неговото знаме; той им показва и изпълнява това, което е тяхна собствена цел.
към текста >>
Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-
висш
а форма; човекът има тази власт.
От такива мисли произтича също Хегеловото учение за държавата. Със своето мислене човекът е сам; със своите деяния той е член на обществото. Разумното устройство на обществото, мисълта, която го прониква, е държавата. Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият разум, мисълта. Защото мисълта е същността на нещата.
Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт.
Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта. Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека. "Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно. Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата. Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
към текста >>
Такъв възглед може да има своята стойност най-много за онези тържествени моменти на живота, в които човек се оттегля от всекидневието и се отдава на най-
висш
ите настроения; в които, така да се каже, той не изпълнява никаква мирска служба, а само едно богослужение.
Но колко чужди на непосредствения живот са неговите понятия за съзерцаването на Бога.
Такъв възглед може да има своята стойност най-много за онези тържествени моменти на живота, в които човек се оттегля от всекидневието и се отдава на най-висшите настроения; в които, така да се каже, той не изпълнява никаква мирска служба, а само едно богослужение.
Напротив Хегел е искал да проникне човека с чувството, че и във всекидневната действителност той служи на всеобщо-Божественото. При него Божественото се простира надолу чак до най-малките неща, докато при Шелинг то се оттегля в най-висшите области на съществуването. Понеже обичаше действителността и живота, затова Хегел се стараеше да ги представи колкото е възможно по-разумно. Той искаше човекът да прави всяка стъпка с разумност. Всъщност той не по-малко ценеше и отделната личност.
към текста >>
При него Божественото се простира надолу чак до най-малките неща, докато при Шелинг то се оттегля в най-
висш
ите области на съществуването.
Но колко чужди на непосредствения живот са неговите понятия за съзерцаването на Бога. Такъв възглед може да има своята стойност най-много за онези тържествени моменти на живота, в които човек се оттегля от всекидневието и се отдава на най-висшите настроения; в които, така да се каже, той не изпълнява никаква мирска служба, а само едно богослужение. Напротив Хегел е искал да проникне човека с чувството, че и във всекидневната действителност той служи на всеобщо-Божественото.
При него Божественото се простира надолу чак до най-малките неща, докато при Шелинг то се оттегля в най-висшите области на съществуването.
Понеже обичаше действителността и живота, затова Хегел се стараеше да ги представи колкото е възможно по-разумно. Той искаше човекът да прави всяка стъпка с разумност. Всъщност той не по-малко ценеше и отделната личност. Ние виждаме това от изказвания като тези: "Най-богатото е най-конкретното и най-субективното, и това, което се оттегля в най-простата дълбочина, е най-мощното и най-обхватното. Най-високият, най-заостреният връх е чистата личност, която само чрез абсолютната диалектика, която е нейната природа, обхваща и държи в себе си също така много всичко, понеже прави от себе си най-свободното, най-простото същество, което е първата непосредственост и всеобщност".
към текста >>
Защото чистата "личност" е същевременно най-
висш
ето, до което човек може да се развие възходящо, но той съвсем не е такава личност на природата.
Той искаше човекът да прави всяка стъпка с разумност. Всъщност той не по-малко ценеше и отделната личност. Ние виждаме това от изказвания като тези: "Най-богатото е най-конкретното и най-субективното, и това, което се оттегля в най-простата дълбочина, е най-мощното и най-обхватното. Най-високият, най-заостреният връх е чистата личност, която само чрез абсолютната диалектика, която е нейната природа, обхваща и държи в себе си също така много всичко, понеже прави от себе си най-свободното, най-простото същество, което е първата непосредственост и всеобщност". Но, за да стане "чиста личност" отделният човек трябва да се проникне с цялата разумност и да я направи свое себе.
Защото чистата "личност" е същевременно най-висшето, до което човек може да се развие възходящо, но той съвсем не е такава личност на природата.
Когато се е издигнал дотам, тогава за него са валидни думите на Хегел: "Че човекът знае за Бога, това според съществената общност е едно общо знание, защото човек знае за Бога само дотолкова, доколкото Бог знае за себе си в човека: Това знание е себесъзнание на Бога, но също така едно негово знание за човека, и това знание на Бога за човека е знание на човека за Бога. Духът на човека, да знае за Бога, е самият божи дух".
към текста >>
Само човек, в когото подобно нещо е осъществено, заслужава, според мнението на Хегел, в най-
висш
ия смисъл на думата името личност.
Само човек, в когото подобно нещо е осъществено, заслужава, според мнението на Хегел, в най-висшия смисъл на думата името личност.
Защото в него разум и индивидуалност се сливат в едно; той осъществява Бога в самия себе си, на когото дава в своето съзнание органа, да съзерцава самия себе си. Всички мисли биха останали отвлечени, несъзнателни идейни формации, ако те не бяха добили в човека жива действителност. Без човека Бог не би съществувал в неговото най-висше съвършенство. Той би бил незавършеното мирово същество. Той не би знаел нищо за себе си.
към текста >>
Без човека Бог не би съществувал в неговото най-
висш
е съвършенство.
Само човек, в когото подобно нещо е осъществено, заслужава, според мнението на Хегел, в най-висшия смисъл на думата името личност. Защото в него разум и индивидуалност се сливат в едно; той осъществява Бога в самия себе си, на когото дава в своето съзнание органа, да съзерцава самия себе си. Всички мисли биха останали отвлечени, несъзнателни идейни формации, ако те не бяха добили в човека жива действителност.
Без човека Бог не би съществувал в неговото най-висше съвършенство.
Той би бил незавършеното мирово същество. Той не би знаел нищо за себе си. Хегел е описал този Бог преди неговото осъществява не в живота. Логиката съставлява съдържанието на това описание. Тя е едно построение от безжизнени, сковани, неми мисли.
към текста >>
Защото, според неговото мнение, това мислене върху нещо друго, не е още най-
висш
ето, най-съвършеното мислене.
Тук с човешкото мислене поетът разбира онова, което именно предполага своето съдържание готово в света и не иска да бъде нищо друго освен едно копие. Това изказване не е никакъв укор за Хегел.
Защото, според неговото мнение, това мислене върху нещо друго, не е още най-висшето, най-съвършеното мислене.
Когато размишляваме върху една вещ на природата, ние търсим едно понятие, което "съвпада" с неговия външен предмет. Тогава чрез мисълта, която си образуваме, ние разбираме, що е външен предмет. Ние имаме работа с две неща, с мисълта и с предмета. Но ако искаме да се издигнем до най-високата гледна точка, до която може да възлезе човек, тогава ние трябва също да се страхуваме да запитаме също още, що е самата мисъл. Но за целта ние нямаме никакво друго средство освен само пак мисълта.
към текста >>
Следователно в най-
висш
ето познание мисълта схваща самата себе си.
Когато размишляваме върху една вещ на природата, ние търсим едно понятие, което "съвпада" с неговия външен предмет. Тогава чрез мисълта, която си образуваме, ние разбираме, що е външен предмет. Ние имаме работа с две неща, с мисълта и с предмета. Но ако искаме да се издигнем до най-високата гледна точка, до която може да възлезе човек, тогава ние трябва също да се страхуваме да запитаме също още, що е самата мисъл. Но за целта ние нямаме никакво друго средство освен само пак мисълта.
Следователно в най-висшето познание мисълта схваща самата себе си.
Тя не пита вече за едно съвпадение с нещо друго. Тя има работа единствено само със себе си. Това мислене, което не се позовава на нищо външно, на никакъв предмет, се явява на Грилнарцер като един унищожител на мисленето, което ни дава изменения върху разпрострените във време и пространство разнообразни неща на сетивната и духовната действителност. Но както живописецът не разрушава природата, когато предава нейните линии и багри върху платното, така и мислителят не разрушава идеите на природата, когато ги изразява в тяхната духовна чистота. Знаменателно е, че някои хора искат да виждат именно в мисленето един враждебен на действителността елемент, защото то абстрахира от пълнотата на сетивното съдържание.
към текста >>
Благодарение на това, че Хегел вижда в най-
висш
ите прояви на човешкия дух процеси, в които първичното същество на света намира завършека на своето развитие, на своето ставане, за него всички други явления стават предварителни степени към този най-висок връх; и самият този връх се явява като целта, към която всичко се стреми.
Благодарение на това, че Хегел вижда в най-висшите прояви на човешкия дух процеси, в които първичното същество на света намира завършека на своето развитие, на своето ставане, за него всички други явления стават предварителни степени към този най-висок връх; и самият този връх се явява като целта, към която всичко се стреми.
Тази представа за целесъобразност във вселената е различна от онази, която си представя сътворението на света и ръководството на света като произведение на един мъдър техник или конструктор на машини, който е устроил всички неща съобразно една полезна цел. Гьоте рязко е отхвърлил едно такова полезностно учение. На 20 февруари 1831 годна той каза на Екерман /виж Разговори на Гьоте с Екерман, част ІІ/: Човекът "не се отказва да внесе и в науката своя добит в живота възглед и да пита и при отделните части на едно органическо същество за тяхната цел и полза. Това може да върви до определено място и той може да върви също и в науката до известно място; но скоро ще се натъкне на явления, при които този малък възглед не е достатъчен и където без една по-висша подкрепа ще се заплете само в противоречия. Такива учители на полезността казват: волът има рога, за да се защищава с тях.
към текста >>
Това може да върви до определено място и той може да върви също и в науката до известно място; но скоро ще се натъкне на явления, при които този малък възглед не е достатъчен и където без една по-
висш
а подкрепа ще се заплете само в противоречия.
Благодарение на това, че Хегел вижда в най-висшите прояви на човешкия дух процеси, в които първичното същество на света намира завършека на своето развитие, на своето ставане, за него всички други явления стават предварителни степени към този най-висок връх; и самият този връх се явява като целта, към която всичко се стреми. Тази представа за целесъобразност във вселената е различна от онази, която си представя сътворението на света и ръководството на света като произведение на един мъдър техник или конструктор на машини, който е устроил всички неща съобразно една полезна цел. Гьоте рязко е отхвърлил едно такова полезностно учение. На 20 февруари 1831 годна той каза на Екерман /виж Разговори на Гьоте с Екерман, част ІІ/: Човекът "не се отказва да внесе и в науката своя добит в живота възглед и да пита и при отделните части на едно органическо същество за тяхната цел и полза.
Това може да върви до определено място и той може да върви също и в науката до известно място; но скоро ще се натъкне на явления, при които този малък възглед не е достатъчен и където без една по-висша подкрепа ще се заплете само в противоречия.
Такива учители на полезността казват: волът има рога, за да се защищава с тях. Но питам за сега: Защо овцата няма никакви рога? И ако има някакви рога, защо те са засукани около ушите и, така че не могат да и служат за нищо? Обаче съвсем друго е, когато аз кажа: Волът се защищава със своите рога, защото ги има. Въпросът защо?
към текста >>
Като едно философско оправдание на Гьотевите изказвания изглежда това, което Хегел излага като заключение на своята "Натурфилософия": "Природата е завършила себе си в живия свят и е затворила своя мир, като се е променила в нещо по-
висш
е.
Въпреки това, в друг смисъл, Гьоте вижда в цялата природа едно целесъобразно устройство, която накрая достига своята цел в човека, следователно така устоява всички свои произведения, че човекът намира своето определение. Ние четем в неговата книга "Винкелман": "Защото, за какво служи целия разкош от слънце и планети и луни, от звезди и млечни пътища, от комети мъглявини, от станали и ставащи светове, ако накрая един щастлив човек не се радва на неговото съществуване? " и Гьоте е убеден също и в това, че същността на всички явления стига до изява като истина в човека /виж стр. 58 по-горе/. Как всичко в света е заложено така, че човекът има една достойна задача и може да я реши: Да разбере това, тази е целта на този светоглед.
Като едно философско оправдание на Гьотевите изказвания изглежда това, което Хегел излага като заключение на своята "Натурфилософия": "Природата е завършила себе си в живия свят и е затворила своя мир, като се е променила в нещо по-висше.
Така духът е произлязъл от природата. Целта на природата е да убие самата себе си и да придобие своите кори на непосредственото, сетивно, да изгори себе си като феникс, за да се роди подмладена като дух от тази външност. Природата се е превърнала в нещо друго, за да познае отново себе си като идея и да се примири със себе си... Именно затова духът е преди природата като нейна цел, тя е произлязла от него". Благодарение на това този светоглед можа да постави човека така висок, защото той прави да бъде осъществено в него това, което стои на основата на целия свят като първична сила, като първично същество; което подготвя неговото осъществяване през цялата редица от степени, но го постига едва в човека. Гьоте и Хегел си съвпадат напълно в тази представа.
към текста >>
57.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
За него "Азът" не е духовната същност, която долавяме в нашето себесъзнание, а резултат на едно съвместно действие на всички представи, следователно той не е нищо друго освен един сбор, най-
висш
израз от отношения.
Три си остава три, независимо от това, дали се прибавя към четири или се изважда от седем. Както числата стоят в една аритметическа операция, така стоят и простите същества в отношенията, които се образуват между тях. Ето защо за Хербарт и психологията става един пример на изчисление. Той се старае да приложи математиката към психологията. Той изчислява, как представите се обуславят взаимно, как те действат едни върху други, какви резултати доставят те чрез тяхното съжителство.
За него "Азът" не е духовната същност, която долавяме в нашето себесъзнание, а резултат на едно съвместно действие на всички представи, следователно той не е нищо друго освен един сбор, най-висш израз от отношения.
Ние не знаем нищо за простото същество, което стои на основата на нашия душевен живот, но за нас се явяват постоянните отношения на този душевен живот, на това просто същество на основата на душевния живот с други същества. Следователно в тази игра от отношения е заплетено едно същество. Това се изразява във факта, че всички те се стремят към един център и този център е мисълта за Аза.
към текста >>
И в съчинението на Шелинг "върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети" се намира изречението: "В последната и най-
висш
а инстанция не съществува никакво друго битие освен воля.
Шопенхауер можа да чуе в Берлин най-зрялата форма на Фихтевите възгледи. През време, когато Шопенхауер според собственото си признание го "слушаше внимателно", Фихте възвестява най-внушително, че в крайна сметка всяко битие е основано в една всемирна воля. Щом човекът намира предварително в себе си волята, той добива убеждението, че съществува един независим от неговия индивид свят. Волята не е знание на индивида, а една форма на действително битие. Фихте би могъл да назове този свой светоглед също: "светът като знание и воля".
И в съчинението на Шелинг "върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети" се намира изречението: "В последната и най-висша инстанция не съществува никакво друго битие освен воля.
Волята е първичното битие и само на това битие произхождат сказуемото на същото: Бездънност, вечност, независимост от времето, самоутвърждение. Цялата философия се стреми към това, да намери този най-висш израз". Че волята е първично битие, това стана също убеждение и на Шопенхауер. Когато бива угасено знанието, остава да съществува волята. Защото волята предхожда знанието.
към текста >>
Цялата философия се стреми към това, да намери този най-
висш
израз".
Щом човекът намира предварително в себе си волята, той добива убеждението, че съществува един независим от неговия индивид свят. Волята не е знание на индивида, а една форма на действително битие. Фихте би могъл да назове този свой светоглед също: "светът като знание и воля". И в съчинението на Шелинг "върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети" се намира изречението: "В последната и най-висша инстанция не съществува никакво друго битие освен воля. Волята е първичното битие и само на това битие произхождат сказуемото на същото: Бездънност, вечност, независимост от времето, самоутвърждение.
Цялата философия се стреми към това, да намери този най-висш израз".
Че волята е първично битие, това стана също убеждение и на Шопенхауер. Когато бива угасено знанието, остава да съществува волята. Защото волята предхожда знанието. Знанието има своя произход в моя мозък, си казва Шопенхауер. Обаче този мозък трябва да бъде произведен чрез една дейна, творческа сила.
към текста >>
Гьоте счита сетивните органи на човека като най-добрите, най-
висш
ите физикални апарати.
Гьоте лично въведе философа в учението на цветовете. Формата на възгледа на първия отговаряше напълно на представите, които Шопенхауер си беше образувал относно начина, по който постъпват нашите сетивни органи и нашият дух, когато те възприемат неща и процеси. Гьоте беше направил обширни и грижливи изследвания върху възприятията на окото, върху светлината и цветовете и техния резултат той обработи в своето съчинение "Към учението за цветовете". Той стигна до възгледи, които се отклоняват от тези на Нютон, основателят на модерното учение на цветовете. Ние не можем да съдим от една правилна гледна точка за противоположността, която съществува между Нютон и Гьоте в тази област, ако не изходим от основаната разлика в светогледите на двете личности.
Гьоте счита сетивните органи на човека като най-добрите, най-висшите физикални апарати.
Ето защо за света на цветовете най-висша инстанция за установяване на закономерните връзки за него трябва да бъде окото. Нютон и физиците изследват въпросните явления по начин, който Гьоте нарича "най-голямото нещастие за по-новата физика" и която, нещастие, както вече изнесохме в една друга връзка /стр. 58/, се състои в това, че "експериментите са били някакси отделени от човека и физиците познават природата само в това, което изкуствените инструменти показват и даже искат да докажат, това, което тя произвежда, чрез тези инструменти, като по този начин я ограничават". Окото възприема светло и тъмно или светлина и тъмнина, и в наблюдателното поле от светло-тъмното възприема цветовете. Гьоте застава в това поле и се старае да докаже, как светилната, тъмнината и цветът са свързани едни с други.
към текста >>
Ето защо за света на цветовете най-
висш
а инстанция за установяване на закономерните връзки за него трябва да бъде окото.
Формата на възгледа на първия отговаряше напълно на представите, които Шопенхауер си беше образувал относно начина, по който постъпват нашите сетивни органи и нашият дух, когато те възприемат неща и процеси. Гьоте беше направил обширни и грижливи изследвания върху възприятията на окото, върху светлината и цветовете и техния резултат той обработи в своето съчинение "Към учението за цветовете". Той стигна до възгледи, които се отклоняват от тези на Нютон, основателят на модерното учение на цветовете. Ние не можем да съдим от една правилна гледна точка за противоположността, която съществува между Нютон и Гьоте в тази област, ако не изходим от основаната разлика в светогледите на двете личности. Гьоте счита сетивните органи на човека като най-добрите, най-висшите физикални апарати.
Ето защо за света на цветовете най-висша инстанция за установяване на закономерните връзки за него трябва да бъде окото.
Нютон и физиците изследват въпросните явления по начин, който Гьоте нарича "най-голямото нещастие за по-новата физика" и която, нещастие, както вече изнесохме в една друга връзка /стр. 58/, се състои в това, че "експериментите са били някакси отделени от човека и физиците познават природата само в това, което изкуствените инструменти показват и даже искат да докажат, това, което тя произвежда, чрез тези инструменти, като по този начин я ограничават". Окото възприема светло и тъмно или светлина и тъмнина, и в наблюдателното поле от светло-тъмното възприема цветовете. Гьоте застава в това поле и се старае да докаже, как светилната, тъмнината и цветът са свързани едни с други. Нютон и неговите привърженици искат да наблюдават светлинните и цветни процеси, как те протичат в пространството вън от човешкия организъм, следователно как те би трябвало да протекат и без да съществува никакво човешко око.
към текста >>
Ето защо тя може да произнесе върху Гьотевото учение за цветовете едно съждение подобно на това, което Херман Хелмхолц е изказал в своята студия "Гьотевите предчувствия за идеите на бъдещата естествена наука": "Там, където се касае за задачи, които могат да бъдат решени чрез поетически пророчества изразяващи се във възгледни образи, поетът се е показал способен за най-
висш
и работи, но той не е успял там, където би искал да помогне самосъзнателно проведения индуктивен метод".
Който е на мнение, че може да се разкрие нещо в природата чрез експеримента, които са отделени от човека, той трябва да остане на почвата на Нютоновото учение на цветовете. Модерната физика е на това мнение.
Ето защо тя може да произнесе върху Гьотевото учение за цветовете едно съждение подобно на това, което Херман Хелмхолц е изказал в своята студия "Гьотевите предчувствия за идеите на бъдещата естествена наука": "Там, където се касае за задачи, които могат да бъдат решени чрез поетически пророчества изразяващи се във възгледни образи, поетът се е показал способен за най-висши работи, но той не е успял там, където би искал да помогне самосъзнателно проведения индуктивен метод".
Ако в образите на човешкия възглед виждаме само продукт, който се прибавя в природата, ние трябва да констатираме в природата това, което става в нея без тези възгледни образи. Но ако виждаме в тях, както Гьоте, откровения на съществуващите в природата същества, ние ще се придържаме към тях, когато искаме да изследваме истината. Но Шопенхауер не стои нито на едното, нито на другото становище. Той съвсем не иска да познае във възприятията на сетивата същността на нещата; той отхвърля метода на физиката, защото тя не се спира при това, което единствено стои пред нас, при представите. Но и той също е направил от един чист въпрос на физиката един въпрос на светогледа.
към текста >>
Хегел, който виждаше в света на представите и идеите на човека това, към което цялата останала природа се стреми като към своето съвършенство, може да признае като най-съвършено изкуство също само онова, в което духът се явява в най-
висш
а, в най-съвършена форма, и където въпреки това той се придържа към онова, което непрестанно се стреми към него.
От становището, което двата антипода на светогледа, Хегел и Шопенхауер, заемат по отношение на изкуството, можем да видим, как схващането на света се намесва в личното отношение на човека към отделните области на живота.
Хегел, който виждаше в света на представите и идеите на човека това, към което цялата останала природа се стреми като към своето съвършенство, може да признае като най-съвършено изкуство също само онова, в което духът се явява в най-висша, в най-съвършена форма, и където въпреки това той се придържа към онова, което непрестанно се стреми към него.
Всяка форма навъншната природа иска да бъде дух; но тя не го постига. Когато човекът създава една такава външна, пространствена форма, в която отпечатва духа, който тази форма търси, но не може да постигне чрез самата себе си, тогава той е създал едно съвършено произведение на изкуството. Този е случаят в пластиката. Това, което иначе се явява само във вътрешността на човешката душа като лишен от форма дух, като идея, на него скулпторът дава форма изработвайки я от груба материя. Душата, чувството, което възприемаме в нашето съзнание без форма, те говорят от статуята, от една форма на пространството.
към текста >>
Шопенхауер виждаше в отричащите света възгледа за живота на будизма едно
висш
е учение на мъдростта.
Той трябва да убие всяко желание в себе си. Ето защо аскетизмът е за Шопенхауер моралният идеал. Мъдрецът ще заличи в себе си всяко желание, ще отрече напълно своята воля. Той довежда това дотам, че вече никакъв мотив не го принуждава да прояви воля. Неговият стремеж се състои още само от квистистичния порив за освобождение от всеки живот.
Шопенхауер виждаше в отричащите света възгледа за живота на будизма едно висше учение на мъдростта.
Ето защо можем да наречем неговия възглед на света реакционен по отношение на този на Хегел. Хегел търсеше навсякъде да примири човека с живота, той се стремеше към това, да представи всяка деятелност като сътрудничество в един разумен ред на света. Шопенхауер считаше като идеал на мъдреца враждебността към живота, отвращението от действителността, бягството от света.
към текста >>
Той не иска да има нищо общо с един възглед, "който счита крайното или света като
висш
а форма, като съвкупност за самия Бог, боготвори го, смесва го с Бога".
Чинът за такива мислители е великият математик Нютон, който третираше явленията на видимата вселена като една задача по смятане и наред с това задоволяваше за себе си основните въпроси на светогледа по начин, който е близък до вярата в откровението. Краузе не можа да признае един възглед, който търси Първичното същество на света и нещата и процесите. Който търси Бога в нещата, и процесите, в света, както Хегел, той не може да го намери. Защото наистина светът и в Бога, но Бог не е света, а съществува като самостоятелно, блажено почиващо в себе си същество. На основата на идейния свят на Краузе стои "мисълта за едно безкрайно, самостоятелно същество, което няма вън от себе си нищо, но по себе си и в себе си е като една основа всичко, и което следователно ние си представяме също и като основа на разума, природа и човечество".
Той не иска да има нищо общо с един възглед, "който счита крайното или света като висша форма, като съвкупност за самия Бог, боготвори го, смесва го с Бога".
Можем да се задълбочаваме колкото искаме в действителността дадена на нашите сетива и на нашия дух, но чрез това никога не ще стигнем до Първоосновата на всяко битие, за която можем да добием една представа само чрез това, че съпровождаме наблюдението на всяко крайно съществуване от предчувстващото виждане на нещо свръхсетивно. В своите съчинения "Встъпителни принципи на богословието" /1826 г./ и "Приноси към характеристиката на по-новата философия" /1829 г./ Имануел Херман Фихте направи една строга равносметка с хегелианизма. След това в множество съчинения той се опита да обоснове и задълбочи своето схващане, че на основата на явленията на света трябва да бъде поставено едно съзнателно, лично същество. За да създаде едно енергично въздействие за течението противопоставящо се на произтичащия от чистото мислене възглед на Хегел, той се съюзи с еднакво мислещите приятели Вайсе, Зенглер, К. Рн. Фишер, Налибеус, Фр.
към текста >>
Фихте само онзи е стигнал до най-
висш
ето познание, който е разбрал, че "най-
висш
ата, действително решаваща мировата проблема мисъл е идеята за знаещия себе си в своята идеална, както и реална безкрайност и проникващ със своя поглед тази безкрайност Първичен субект, или за абсолютната личност".
За да създаде едно енергично въздействие за течението противопоставящо се на произтичащия от чистото мислене възглед на Хегел, той се съюзи с еднакво мислещите приятели Вайсе, Зенглер, К. Рн. Фишер, Налибеус, Фр. Хофман, Улричи, вирт и др. През 1837 година за издаваното на "Списание на философия и спекулативно богословие". Според убеждението на Й. Х.
Фихте само онзи е стигнал до най-висшето познание, който е разбрал, че "най-висшата, действително решаваща мировата проблема мисъл е идеята за знаещия себе си в своята идеална, както и реална безкрайност и проникващ със своя поглед тази безкрайност Първичен субект, или за абсолютната личност".
"Създаването и подържането на света, което именно съставлява действителността, се състои единствено в непрекъснато, проникнатото от съзнанието засвидетелстване на Волята Божия, така че той е само съзнание и воля, но и двете и най-висше единство, следователно той самият е лице, или е такова в превъзходния смисъл". Кр. Херман Вайсе вярваше, че трябва да се издигне от Хегеловия светоглед до един съвършено богословски начин за разглеждане нещата. Той виждаше целта на своето мислене в християнската идея за трите лица в единното божество. Ето защо той искаше да изтъкне тази идея с необикновен разход на остроумие като резултат на едно естествено, безпристрастно мислене. Вайсе вярваше, че притежава в своето триединно лично Божество нови безкрайно по-богати отколкото Хегел с неговата сива идея, защото на неговото Божество е присъща живата воля.
към текста >>
"Създаването и подържането на света, което именно съставлява действителността, се състои единствено в непрекъснато, проникнатото от съзнанието засвидетелстване на Волята Божия, така че той е само съзнание и воля, но и двете и най-
висш
е единство, следователно той самият е лице, или е такова в превъзходния смисъл". Кр.
Фишер, Налибеус, Фр. Хофман, Улричи, вирт и др. През 1837 година за издаваното на "Списание на философия и спекулативно богословие". Според убеждението на Й. Х. Фихте само онзи е стигнал до най-висшето познание, който е разбрал, че "най-висшата, действително решаваща мировата проблема мисъл е идеята за знаещия себе си в своята идеална, както и реална безкрайност и проникващ със своя поглед тази безкрайност Първичен субект, или за абсолютната личност".
"Създаването и подържането на света, което именно съставлява действителността, се състои единствено в непрекъснато, проникнатото от съзнанието засвидетелстване на Волята Божия, така че той е само съзнание и воля, но и двете и най-висше единство, следователно той самият е лице, или е такова в превъзходния смисъл". Кр.
Херман Вайсе вярваше, че трябва да се издигне от Хегеловия светоглед до един съвършено богословски начин за разглеждане нещата. Той виждаше целта на своето мислене в християнската идея за трите лица в единното божество. Ето защо той искаше да изтъкне тази идея с необикновен разход на остроумие като резултат на едно естествено, безпристрастно мислене. Вайсе вярваше, че притежава в своето триединно лично Божество нови безкрайно по-богати отколкото Хегел с неговата сива идея, защото на неговото Божество е присъща живата воля. Тази жива воля "не даде, с една дума, на вътрешната божествена природа изрично формата и никоя друга, която се предполага в свещеното писание на Стария и Новия Завет навсякъде, когато това писание си представя сътворение и след него в светлия елемент на неговото величие и слава, като заобиколен от неговите необозрими войнства служещи духове с едно флуидно, нематериално тяло, което му дава възможност навсякъде изрично да се съобщава със създадения свят".
към текста >>
Първият се опитва да откъсне човека от природния ред на света чрез това, че го разделя на две части, в едно природно същество, което принадлежи на необходимата закономерност както по-нисшите неща, и в едно духовно същество, което е една самостоятелна част на един по-
висш
духовен свят и има едно съществува не както едно "битейно" същество при Хербарт.
Антон Гютнер, "виенският философ" и намиращият се под негово влияние Мартин Дойтингер се движат с техните светогледни мисли изцяло в рамките на католическо-богословския начин на мислене.
Първият се опитва да откъсне човека от природния ред на света чрез това, че го разделя на две части, в едно природно същество, което принадлежи на необходимата закономерност както по-нисшите неща, и в едно духовно същество, което е една самостоятелна част на един по-висш духовен свят и има едно съществува не както едно "битейно" същество при Хербарт.
Той вярваше, че с това е победил хегелианизма, който вижда в духа само една по-висша степен на природното съществуване, и че може да основе един християнски светоглед. Самата църква не беше на това мнение, защото в Рим книгите на Гютнер бяха поставени на индекса на забранените книги. Дойтингер страстно се бореше против Хегеловото чисто мислене, което, според неговото мнение, не може да погълне пълножизненото битие. За него живата воля е нещо по-висше от чистата мисъл. Живата воля като творческа сила може действително да произведе нещо; а чистата мисъл е безсилна и абстрактна.
към текста >>
Той вярваше, че с това е победил хегелианизма, който вижда в духа само една по-
висш
а степен на природното съществуване, и че може да основе един християнски светоглед.
Антон Гютнер, "виенският философ" и намиращият се под негово влияние Мартин Дойтингер се движат с техните светогледни мисли изцяло в рамките на католическо-богословския начин на мислене. Първият се опитва да откъсне човека от природния ред на света чрез това, че го разделя на две части, в едно природно същество, което принадлежи на необходимата закономерност както по-нисшите неща, и в едно духовно същество, което е една самостоятелна част на един по-висш духовен свят и има едно съществува не както едно "битейно" същество при Хербарт.
Той вярваше, че с това е победил хегелианизма, който вижда в духа само една по-висша степен на природното съществуване, и че може да основе един християнски светоглед.
Самата църква не беше на това мнение, защото в Рим книгите на Гютнер бяха поставени на индекса на забранените книги. Дойтингер страстно се бореше против Хегеловото чисто мислене, което, според неговото мнение, не може да погълне пълножизненото битие. За него живата воля е нещо по-висше от чистата мисъл. Живата воля като творческа сила може действително да произведе нещо; а чистата мисъл е безсилна и абстрактна. Трандорф също прави от тази жива воля своя изходна точка.
към текста >>
За него живата воля е нещо по-
висш
е от чистата мисъл.
Антон Гютнер, "виенският философ" и намиращият се под негово влияние Мартин Дойтингер се движат с техните светогледни мисли изцяло в рамките на католическо-богословския начин на мислене. Първият се опитва да откъсне човека от природния ред на света чрез това, че го разделя на две части, в едно природно същество, което принадлежи на необходимата закономерност както по-нисшите неща, и в едно духовно същество, което е една самостоятелна част на един по-висш духовен свят и има едно съществува не както едно "битейно" същество при Хербарт. Той вярваше, че с това е победил хегелианизма, който вижда в духа само една по-висша степен на природното съществуване, и че може да основе един християнски светоглед. Самата църква не беше на това мнение, защото в Рим книгите на Гютнер бяха поставени на индекса на забранените книги. Дойтингер страстно се бореше против Хегеловото чисто мислене, което, според неговото мнение, не може да погълне пълножизненото битие.
За него живата воля е нещо по-висше от чистата мисъл.
Живата воля като творческа сила може действително да произведе нещо; а чистата мисъл е безсилна и абстрактна. Трандорф също прави от тази жива воля своя изходна точка. Светът може да бъде обяснен не от сянкообразните идеи, а пълносилната воля трябва да обхване тези идеи, за да създаде действително съществувание. Най-дълбокото съдържание на света се разкрива на човека не в мислителното разбиране, а в едно възбуждане на чувствата, в любовта, чрез която отделният човек се отдава на Цялото, на Волята царуваща във всемира.
към текста >>
Те не искат да оставят това мислене да бъде считано като най-
висш
ата духовна проява на човека.
Ние виждаме съвсем ясно: Всички тези мислители се стараят да победят мисленето и неговия обект, чистата идея.
Те не искат да оставят това мислене да бъде считано като най-висшата духовна проява на човека.
За да бъде разбрано Първичното същество на света, Трандорф иска то да бъде не познавано, а любено. То трябва да бъде обект не на разума, а на чувствата. Тези философи вярват, че чрез ясното, чисто мислене се разрушава топлото, религиозно отдаване на първичните сили на съществуването.
към текста >>
58.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Гьоте, Шилер, Фихте, Хегел си представяха идеята така обхваната, че тя изглеждаше да се корени в една по-
висш
а духовна природа, която стои над обикновената природа и над човешката душа.
Това развитие откъсна напълно човешката душа от природата. От една страна трябваше да се роди един образ на природата, в който не може да бъде намерен човекът съобразно неговата духовно-душевна същина; а от друга страна се роди една идея за човешката душа, която не намираше никакви мостове към природата. В природата бе намерена закономерна необходимост. Сред тази необходимост нямаше никакво място това, което се намира в човешката душа: Импулсът на свободата, чувството за един живот, който се корени в един духовен свят и не се изчерпва със сетивното съществуване. Духове като Кант намериха един изход, като разделиха напълно двата свята: В единия природознанието, в другия вярата.
Гьоте, Шилер, Фихте, Хегел си представяха идеята така обхваната, че тя изглеждаше да се корени в една по-висша духовна природа, която стои над обикновената природа и над човешката душа.
С Фойербах се яви един дух, който чрез образа на света, който новият естественонаучен начин на мислене може да даде, вярва, че е принуден да трябва да отрече на човешката душа всичко, което противоречи на образа на природата. Той прави от човешката душа един член на природата. Но той може да стори това само защото мислено изхвърля от човешката душа всичко, което му пречи да я признае като член на природата. Фихте, Шелинг, Хегел вземаха човешката душа като това, което тя е; Фойербах прави от нея това, от което той се нуждае за своя образ на света. С него се явява един начин на мислене, който се чувства преодолян от образа на природата.
към текста >>
Възгледа, който Фойербах застъпваше, че човекът е най-
висш
ето същество и всяко друго по-
висш
е същество е само една илюзия, която той си е създал по свой образ и подобие и я е поставил над себе си, ние намираме също и при Бруно Бауер, обаче в една гротескна форма.
Много по-далечна цел си постави един друг мислител, в сравнение с тази на Щраус, развивайки своята критика на стария светоглед от гледна точка на копия: Бруно Бауер.
Възгледа, който Фойербах застъпваше, че човекът е най-висшето същество и всяко друго по-висше същество е само една илюзия, която той си е създал по свой образ и подобие и я е поставил над себе си, ние намираме също и при Бруно Бауер, обаче в една гротескна форма.
Той описва, как човешкият Аз е стигнал дотам, да си създаде едно копие и изрази, от които се вижда, че те не са произлезли от потребността на едно любвеобилно разбиране на религиозното съзнание, както при Щраус, а от радостта към разрешението. Той казва, че "поглъщащият всичко Аз е изпитвал страх пред самия себе си; той не е посмял да схваща себе си като всичко и като една всеобща сила, т.е. останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване, като е противопоставил на себе си всеобщата сила като една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето щастие". Бруно Бауер е една личност, която се залавя да изпита своето пълно с темпераментност мислене върху всичко съществуващо. Че мисленето е призвано да проникне до същността на нещата, той е приел като свое убеждение от светогледа на Хегел.
към текста >>
Това, което Фойербах беше обявил като най-
висш
а същност на човека, за което Бруно Бауер беше твърдил, че то е намерено едва чрез критиката на светогледа: "Човекът", него Макс Щирнер /1806-1856 г./ си поставя задачата да го разгледа напълно безпристрастно и без предпоставки в своята излязла през 1845 година книга "Единственият и неговата собственост".
Това, което Фойербах беше обявил като най-висша същност на човека, за което Бруно Бауер беше твърдил, че то е намерено едва чрез критиката на светогледа: "Човекът", него Макс Щирнер /1806-1856 г./ си поставя задачата да го разгледа напълно безпристрастно и без предпоставки в своята излязла през 1845 година книга "Единственият и неговата собственост".
Щирнер намира: "Със силата на отчаянието посяга Фойербах към общото съдържание на християнството, не за да го захвърли, не, а за да го обхване, за да го привлече него отдавна горещо желаното, винаги оставало далеч, в едно последно усилие от небето и да го задържи при себе си. Не е ли това една хватка на последното отчаяние, една хватка на живот и смърт, и не е ли то същевременно християнският копнеж и горещо желание за отвъдния свят? Героят не иска да влезе в отвъдния свят, а иска да свлече отвъдния свят към себе си и да го принуди да остане в отсамния свят! И не вика ли оттогава целият свят, с повече или по-малко съзнание, "Отсамният свят е важен и небето трябва да слезе на земята и да бъде изживяно още тук? Щирнер поставя срещу възгледа на Фойербах едно остро противоречие: "Най-висшата същност е без съмнение същността на човека, но понеже това е неговата същност, а не самият той, тя си остава винаги подобна на себе си, независимо от това, дали я виждаме вън от него и я считаме за "Бог" или я наричаме "човекът".
към текста >>
Щирнер поставя срещу възгледа на Фойербах едно остро противоречие: "Най-
висш
ата същност е без съмнение същността на човека, но понеже това е неговата същност, а не самият той, тя си остава винаги подобна на себе си, независимо от това, дали я виждаме вън от него и я считаме за "Бог" или я наричаме "човекът".
Това, което Фойербах беше обявил като най-висша същност на човека, за което Бруно Бауер беше твърдил, че то е намерено едва чрез критиката на светогледа: "Човекът", него Макс Щирнер /1806-1856 г./ си поставя задачата да го разгледа напълно безпристрастно и без предпоставки в своята излязла през 1845 година книга "Единственият и неговата собственост". Щирнер намира: "Със силата на отчаянието посяга Фойербах към общото съдържание на християнството, не за да го захвърли, не, а за да го обхване, за да го привлече него отдавна горещо желаното, винаги оставало далеч, в едно последно усилие от небето и да го задържи при себе си. Не е ли това една хватка на последното отчаяние, една хватка на живот и смърт, и не е ли то същевременно християнският копнеж и горещо желание за отвъдния свят? Героят не иска да влезе в отвъдния свят, а иска да свлече отвъдния свят към себе си и да го принуди да остане в отсамния свят! И не вика ли оттогава целият свят, с повече или по-малко съзнание, "Отсамният свят е важен и небето трябва да слезе на земята и да бъде изживяно още тук?
Щирнер поставя срещу възгледа на Фойербах едно остро противоречие: "Най-висшата същност е без съмнение същността на човека, но понеже това е неговата същност, а не самият той, тя си остава винаги подобна на себе си, независимо от това, дали я виждаме вън от него и я считаме за "Бог" или я наричаме "човекът".
Аз не съм нито Бог, нито човекът, нито най-висшата същност, нито моята същност, и поради това общо взето все едно е, действителност си представяме най-висшата същност в двата вида отвъден свят, едновременно във вътрешния и във външния, защото според християнския възглед "Духът Божи" е също и "нашият дух" "обитава в нас". Той обитава на небето и обитава в нас. Ние бедните неща сме само негово "жилище", и когато Фойербах разрушава още и неговото небесно жилище и го принуждава да слезе с всичките си парцали при нас, тогава ние, неговото земно обиталище, ще бъдем твърде препълнени". Докато отделният човешки Аз още поставил една сила, от която той се чувства независим, той вижда себе си не от своята собствена гледна точка, а от онази на тази чужда сила. Той не притежава себе си, а е притежаван от тази сила.
към текста >>
Аз не съм нито Бог, нито човекът, нито най-
висш
ата същност, нито моята същност, и поради това общо взето все едно е, действителност си представяме най-
висш
ата същност в двата вида отвъден свят, едновременно във вътрешния и във външния, защото според християнския възглед "Духът Божи" е също и "нашият дух" "обитава в нас".
Щирнер намира: "Със силата на отчаянието посяга Фойербах към общото съдържание на християнството, не за да го захвърли, не, а за да го обхване, за да го привлече него отдавна горещо желаното, винаги оставало далеч, в едно последно усилие от небето и да го задържи при себе си. Не е ли това една хватка на последното отчаяние, една хватка на живот и смърт, и не е ли то същевременно християнският копнеж и горещо желание за отвъдния свят? Героят не иска да влезе в отвъдния свят, а иска да свлече отвъдния свят към себе си и да го принуди да остане в отсамния свят! И не вика ли оттогава целият свят, с повече или по-малко съзнание, "Отсамният свят е важен и небето трябва да слезе на земята и да бъде изживяно още тук? Щирнер поставя срещу възгледа на Фойербах едно остро противоречие: "Най-висшата същност е без съмнение същността на човека, но понеже това е неговата същност, а не самият той, тя си остава винаги подобна на себе си, независимо от това, дали я виждаме вън от него и я считаме за "Бог" или я наричаме "човекът".
Аз не съм нито Бог, нито човекът, нито най-висшата същност, нито моята същност, и поради това общо взето все едно е, действителност си представяме най-висшата същност в двата вида отвъден свят, едновременно във вътрешния и във външния, защото според християнския възглед "Духът Божи" е също и "нашият дух" "обитава в нас".
Той обитава на небето и обитава в нас. Ние бедните неща сме само негово "жилище", и когато Фойербах разрушава още и неговото небесно жилище и го принуждава да слезе с всичките си парцали при нас, тогава ние, неговото земно обиталище, ще бъдем твърде препълнени". Докато отделният човешки Аз още поставил една сила, от която той се чувства независим, той вижда себе си не от своята собствена гледна точка, а от онази на тази чужда сила. Той не притежава себе си, а е притежаван от тази сила. Религиозният казва: Съществува едно божествено Първично същество и негов образ и подобие е човекът.
към текста >>
Защото Фойербах казва: "- Щом същността на човека е най-
висш
ата същност на човека, тогава трябва и практически най-
висш
ият и първи закон да бъде любовта на човека към човека.
Следователно всеки отделен човек е обзет от "същността на човечеството". Защото действително съществува само отделният човек, а не "видовото понятие на човечеството", което Фойербах поставя на мястото на божественото същество. Следователно щом отделният човек поставя "вида човек" над себе си, той се изгубва по този начин в една илюзия точно така, както ако се чувствува зависим от един личен Бог. Ето защо за Фойербах заповедите, за които християнинът вярва, че те са поставени от Бога и затова ги счита като обвързващи, стават заповеди, които съществуват, защото те отговарят на общата идея за човечеството. Човекът съди за себе си от морална гледна точка така, че си задава въпроса: Отговарят ли моите деяния като отделен човек на това, което е съобразно със същността на общочовешкото?
Защото Фойербах казва: "- Щом същността на човека е най-висшата същност на човека, тогава трябва и практически най-висшият и първи закон да бъде любовта на човека към човека.
Homo nomini deue est. Етиката по себе си и за себе си е една божествена сила. Моралните отношения са чрез себе си истински религиозни отношения. Животът е въобще в неговите главни субстанциални отношения изцяло от божествено естество. Всичко правилно, истинно, добро има навсякъде своята свещена основа в самото себе си, в неговите свойства.
към текста >>
Щирнер характеризира този възглед с думите: "За Бог на отделния човек е издигнат сега Богът на всички, а именно "човекът", най-
висш
ето за нас е да бъдем човек".
Свещено е и трябва да бъде приятелството, свещена собствеността, свещен бракът, свещено доброто на всеки човек, обаче свещени по себе си и за себе си самите". Следователно съществуват общочовешки сили; етиката е една такава сила. Тя е свещена по себе си и за себе си самата; индивидът трябва да и се подчинява. Този индивид не трябва да иска това, което той иска от себе си; а това, което е в смисъла на свещената етика. Той е обзет, овладян от етиката.
Щирнер характеризира този възглед с думите: "За Бог на отделния човек е издигнат сега Богът на всички, а именно "човекът", най-висшето за нас е да бъдем човек".
Но тъй като никой не може да бъде напълно това, което изразява идеята "човек", то за отделния индивид човекът остава нещо възвишено отвъдно, една непостигната най-висша същност, един Бог". Но една такава най-висша същност е и мисленето, което критиката като светоглед е направила един бог. Ето защо Щирнер не може да спре и пред него. "Критикът се страхува да стане догматичен или да поставя догми. Естествено чрез това той би станал противоположното на критика, би станал догматик, както и добър като критик, той би станал лош и т.н.
към текста >>
Но тъй като никой не може да бъде напълно това, което изразява идеята "човек", то за отделния индивид човекът остава нещо възвишено отвъдно, една непостигната най-
висш
а същност, един Бог".
Следователно съществуват общочовешки сили; етиката е една такава сила. Тя е свещена по себе си и за себе си самата; индивидът трябва да и се подчинява. Този индивид не трябва да иска това, което той иска от себе си; а това, което е в смисъла на свещената етика. Той е обзет, овладян от етиката. Щирнер характеризира този възглед с думите: "За Бог на отделния човек е издигнат сега Богът на всички, а именно "човекът", най-висшето за нас е да бъдем човек".
Но тъй като никой не може да бъде напълно това, което изразява идеята "човек", то за отделния индивид човекът остава нещо възвишено отвъдно, една непостигната най-висша същност, един Бог".
Но една такава най-висша същност е и мисленето, което критиката като светоглед е направила един бог. Ето защо Щирнер не може да спре и пред него. "Критикът се страхува да стане догматичен или да поставя догми. Естествено чрез това той би станал противоположното на критика, би станал догматик, както и добър като критик, той би станал лош и т.н. Само никаква догма!
към текста >>
Но една такава най-
висш
а същност е и мисленето, което критиката като светоглед е направила един бог.
Тя е свещена по себе си и за себе си самата; индивидът трябва да и се подчинява. Този индивид не трябва да иска това, което той иска от себе си; а това, което е в смисъла на свещената етика. Той е обзет, овладян от етиката. Щирнер характеризира този възглед с думите: "За Бог на отделния човек е издигнат сега Богът на всички, а именно "човекът", най-висшето за нас е да бъдем човек". Но тъй като никой не може да бъде напълно това, което изразява идеята "човек", то за отделния индивид човекът остава нещо възвишено отвъдно, една непостигната най-висша същност, един Бог".
Но една такава най-висша същност е и мисленето, което критиката като светоглед е направила един бог.
Ето защо Щирнер не може да спре и пред него. "Критикът се страхува да стане догматичен или да поставя догми. Естествено чрез това той би станал противоположното на критика, би станал догматик, както и добър като критик, той би станал лош и т.н. Само никаква догма! Това е неговата догма.
към текста >>
424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше като нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че
висш
ият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне.
Той вярва в моралното благородство на човешката природа, в свободното развитие на моралността от индивидите; на него ми се струва, че абстрактните мислители не вярват в това благородство; ето защо той смята, че те снижават природата на индивида до робиня на общите заповеди, на средствата на дисциплиниране на човешкото действие. Те трябва да имат в дъното на своята душа много зло и безсъвестност, тези "морални хора", мисли Щирнер, защото желаят морални предписания; те би трябвало да се твърде безсърдечни, защото искат да направят да им се заповядва любовта чрез заповед, въпреки че любовта би трябвало да се роди в тях като един свободен подтик. Ако преди 20 години все още можеше да се каже укорно в едно сериозно писание: "Макс Щирнер разруши дух и човечество, право и държава, истина и добродетел като идоли на мисловното раболепие и свободно изповядва: "Нищо не ме е грижа за мене". "Хайнрих фон Трайчке, История на Германия. 5. част, стр.
424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше като нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че висшият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне.
През втората половина на столетието Макс Щирнер беше кажи речи забравен. Трябва да благодарим на усилията на Джон Хенри Мажей, че днес имаме една картина на неговия живот и на неговия характер. В своята книга "Макс Щирнер, неговият живот и на неговия дело"/Берлин 1889 г. Шустер и Льофлер/ той е разработил всичко, което дългогодишното търсене е доставило като материал за характеристиката на "най-смелия и най-последователен мислител".
към текста >>
59.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Той намира в най-
висш
ето изживяване на мисълта същевременно творящия миров принцип.
Същественото за философията на Хегел е това, да остави и направи душата да израсне над себе си, до една висота, където тя се сраства в едно със света. С раждането на мисълта в гръцката философия душата се от дели от света. Тя се научи да се чувства в уединение по отношение на света. Хегел иска да доведе това изживяване на мисълта до неговата висота.
Той намира в най-висшето изживяване на мисълта същевременно творящия миров принцип.
С това душата е описала един кръг, в който първо се е отделила от света, за да търси мисълта. Тя се чувства отделена от света дотогава, докато познава мисълта само като мисъл. Но тя се чувства отново съединена с него, когато открива в мисълта първоизточника на света и окръжността е затворена. Хегел може да каже: "- Науката се е върнала по този начин до нейното начало".
към текста >>
Мисълта не трябва да остане в същото положение като мисъл; тя не трябва само да бъде мислена, не трябва само да бъде изживяна мислейки; тя трябва да се пробуди за един по-
висш
живот.
В предидущите изложения стана ясно, как по-новото развитие на светогледа се стреми от възпримането на мисълта към едно изживяване на мисълта; в светогледа на Хегел изглежда, че светът стои пред душата като самосъздадено изживяване на мисълта; въпреки това развитието изглежда да сочи към едно отива не по-нататък.
Мисълта не трябва да остане в същото положение като мисъл; тя не трябва само да бъде мислена, не трябва само да бъде изживяна мислейки; тя трябва да се пробуди за един по-висш живот.
към текста >>
Ето защо често чуваме, как даровити хора се оплакват от младото поколение, че му липсват чувството за най-
висш
ите отрасли на знанието.
Че след половината на 19-тото столетие мислителите се намираха притиснати да настояват на същото, това често пъти се проявява. Отличният мислител Франц Брентано говори във встъпителното слово за неговия виенски професорат "Върху причините на обезсърчаването в областта на философията" в 1874 годна, казвайки: "През първите десетилетия на нашето столетие залите, в които германските философи изнасяха своите лекции, бяха препълнени; в по-ново време приливът бе последван от един дълбок отлив.
Ето защо често чуваме, как даровити хора се оплакват от младото поколение, че му липсват чувството за най-висшите отрасли на знанието.
Това би било един тъжен, но същевременно един неразбираем факт. На какво би могло да се дължи това, че новото поколение взето в неговата цялост стои по-назад и то така дълбоко по-назад от предишното по отношение на духовния полет и благородство? В действителност причината, която имаше за последствие едно спадане на изучаването на философията, беше не липса на дарование, а липса на доверие. Ако би се възвърнала надеждата в успеха, то и сега най-красивата палма не би примамвала напразно изследването..."
към текста >>
Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във
висш
ето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека.
Още по времето, когато Хегел беше още жив и скоро след неговата смърт отделни личности чувстваха, как неговата картина на света показва нейната слабост именно в това, в което се състои нейното величие. Светогледът води до мисълта, но в замяна на това той принуждава също душата да вижда, че нейната същност се изчерпва в мисълта. Ако мисълта би била доведена в гореописания смисъл да един присъщ на нея живот, това би могло да стане само в индивидуалния душевен живот; чрез това душата би намерила своето отношение като индивидуално същество към целия Космос. Това чувстваше например Трокслер; но при него това не стигна по-далече от едно смътно чувство.
Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека.
Не опровержимо доказателство за това е цялото излязло през 1911 година съчинение: "Погледи в същността на човека" и нашата многократна разпространена в тетрадки Антропология под заглавието "Абсолютната личност". Съобразно с това позволяваме си да цитираме началните редове от споменатия раздел на "Антропологията": "Цялата природа на човека е изградена в нейната вътрешност върху божествени несъразмерности, които се разрешават във величието на една свръхземно определение, като всички двигател ни пружини се намират в духа, а само теглата си в света. Ние проследихме тези несъразмерности с техните явления от тъмния, земен корен и вървяхме по следите на спиралите на небесното растение, които ни изглеждаха, че обвиват от всички страни и във всички посоки само едно голямо, благородно стебло; ние стигнахме сега до върха на дървото, но там то се издига неизкачимо и необрозимо в по-горните, по-светли пространства на един друг свят, чиято светлина леко зазорява за нас, чийто въздух ние можем да подушим.
към текста >>
"Още по-рано философите са различавали едно тънко, възвишено душевно тяло, различно от физическото, или са приемали в този смисъл една обвивка на духа, една душа, която има на себе си един образ на тялото и която за тях беше вътрешният по-
висш
човек".
Такива думи звучат за съвременния човек сантиментално и малко научно. Но необходимо е само да вземем под внимание целта, към която Трокслер се стреми. Той иска да знае същността на човека разрешена не в един идеен свят, а се стреми да схване "човека в човека", като "индивидуална и безсмъртна личност". Трокслер иска за знае човешката природа закотвена в един свят, който не е само мисъл; ето защо той обръща вниманието на това, че може да се говори за нещо в човека, което свързва човека с един свят намиращ се над сетивния свят и който не е само мисъл.
"Още по-рано философите са различавали едно тънко, възвишено душевно тяло, различно от физическото, или са приемали в този смисъл една обвивка на духа, една душа, която има на себе си един образ на тялото и която за тях беше вътрешният по-висш човек".
Самият Трокслер раздели човека на тяло, живот, душа и дух. С това той обръща вниманието на душата така, че с тялото и живота тя се намира във физическия сетивен свят, а с душата и духа прониква в свръхсетивния свят така, че се корени в този свят като индивидуално същество и действа индивидуално не само в сетивния свят, обаче в духовния свят се изгубва във всеобщността на мисълта. Само че Трокслер не стига до там, да схване мисълта като жив зародиш на познанието и оставяйки този зародиш на познанието да живее в душата да може да оправдае индивидуалните душевни членове душа и дух по един действителен начин чрез познанието. Той не предчувстваше, че в нейния живот мисълта може да израсне до това, което може да бъде наречено индивидуален живот на душата; а може да говори върху тази индивидуална същност на душата само от едно предчувствие. Трокслер не можеше да стигне до нещо друга освен до едно предчувствие за тези отношения, защото той беше зависим от твърде положително-догматически религиозни предпоставки.
към текста >>
В него се казва: "Който е изучавал философията на Хегел в цялата нейна съвкупност, на него му е известно, как тя е обоснована по един логичен начин в нейния диалектически метод, как тя издига субективния дух на органичния индивид първо в обективния дух на правото, на държавата и на нравите и прави той да се влее като второстепенен, същевременно като утвърден и отречен, накратко като несамостоятелен момент в този по-
висш
дух.
За положението на Хегеловия светоглед спрямо построението на епохата е характерно една съчинение, което К. Х. Вайсе издаде в 1834 година и което носи заглавието""Философската тайна наука за безсмъртието на човешкия индивид".
В него се казва: "Който е изучавал философията на Хегел в цялата нейна съвкупност, на него му е известно, как тя е обоснована по един логичен начин в нейния диалектически метод, как тя издига субективния дух на органичния индивид първо в обективния дух на правото, на държавата и на нравите и прави той да се влее като второстепенен, същевременно като утвърден и отречен, накратко като несамостоятелен момент в този по-висш дух.
Чрез това ограниченият индивид, както отдавна е било забелязано във и вън от школата на Хегел, се превръща в едно преходно явление... Каква цел, какво значение би могла да има трайността на един такъв индивид, след като през него е преминал мировия Дух...." По отношение на тази лишеност от значение на индивидуалната душа Вайсе търси да обясни по свой начин нейната непреходност. Че и той също не може да стигне до някакъв напредък на Хегеловото изложение, това става разбираемо от следваните от него ходове на мисълта, които бяха скицирани в една предидуща глава на настоящата книга.
към текста >>
Понеже такъв е случаят при светогледа на Хегел, а това хората чувстваха по отношение на този светоглед, че той не дава истинския образ на света, към който се отнасят най-
висш
ите загадъчни въпроси на съществуването.
Както можеше да се чувствува безсилието на Хегеловото построение от мисли по отношение на индивидуалната същност на душата, това безсилие можа да бъде забелязано и по отношение на изискването да се проникне действително по-нататък в дълбочините на природата, да се проникне до по-големи дълбочини от тези, които са явни и за сетивния свят. Че всичко, което се предлага на сетивата, е в действителност мисъл и като такава е дух, това беше ясно за Хегел; обаче дали с този "дух на природата" е проникнат с погледа целият дух на природата, това можеше да се чувства като един нов въпрос. Щом душата не обхваща с мисълта своята собствена същина, не би ли искало тогава при едно друго изживяване на нейната същина да бъдат познати в природата по-дълбоки сили и същества? Дали хората си задават такива въпроси с цялата яснота или не, това не е важно, а важното е, дали те могат да бъдат зададени по отношение на един светоглед. Щом те могат да бъдат зададени, тогава поради тази възможност светогледът прави впечатлението на нещо незадоволяващо.
Понеже такъв е случаят при светогледа на Хегел, а това хората чувстваха по отношение на този светоглед, че той не дава истинския образ на света, към който се отнасят най-висшите загадъчни въпроси на съществуването.
Това трябва да се има предвид, ако искаме да видим в неговата светлина образа, картината, в която се представя развитието на светогледа в средата на 19-тото столетие. В това време по отношение картината на външната природа бяха направени нови прогреси. Още повече отколкото по-рано тегнеше тази картина върху общия човешки светоглед. За нас трябва да бъде разбираемо, че в това време философските представи бяха заплетени в една остра борба, тъй като в описания смисъл те бяха стигнали до една критична точка... От значение е първо, как последователите на Хегел се опитваха да защитят неговата философия.
към текста >>
Първата тенденция лежи от възкръсването на науките насам в пробуденото самостоятелно и обширно изследване на природата и в нейното освобождение от господството на чисто религиозното, в произведеното от него /от изследването на природата/ преобразуване на целия физически светоглед и на все по-трезвото разглеждане на нещата въобще; тя се крие също и в най-
висш
а форма във философския стремеж, природните закони да бъдат разбрани според тяхната вътрешна необходимост на всички страни; но тази тенденция се показва практически и във все по-пълното развитие на този непосредствено съвременен живот според неговите естествени /природни/ условия".
Характерно за хода на развитието на светогледа в средните десетилетия на 19-ия век е изказването на един знаменит, обаче за съжаление малко оценен мислител: К. Х. Планк. От него излезе през 1850 година едно забележително съчинение: "ерата" в предговора на което той казва: "- Едновременно да доведе до съзнанието чисто природната закономерност и обусловеност на всяко битие и отново да установи пълната себе съзнателна свобода на духа, самостоятелния вътрешен закон на неговата същност, тази двойна тенденция, която е отличителната основна черта на по-новата история, съставлява в нейната най-изразена и най-чиста форма също задачата на предстоящото съчинение.
Първата тенденция лежи от възкръсването на науките насам в пробуденото самостоятелно и обширно изследване на природата и в нейното освобождение от господството на чисто религиозното, в произведеното от него /от изследването на природата/ преобразуване на целия физически светоглед и на все по-трезвото разглеждане на нещата въобще; тя се крие също и в най-висша форма във философския стремеж, природните закони да бъдат разбрани според тяхната вътрешна необходимост на всички страни; но тази тенденция се показва практически и във все по-пълното развитие на този непосредствено съвременен живот според неговите естествени /природни/ условия".
В такива изречения се изразява растящото влияние на естествените науки. Доверието в тези науки стана все по-голямо. Меродавно стана вярата, че от средствата и резултатите на естествените науки може да се добие един светоглед, който не съдържа в себе си незадоволяващия елемент на Хегеловия светоглед.
към текста >>
Едно общо верижно свързване: Не в проста линейна посока, а в преплетена като мрежа тъкан, след по-
висш
е развитие или атрофиране на определени органи, след многостранна колебание в надмощието на частите, се представя постепенно на изследващото разбиране на природата... Изучаването на общото природознание събужда някакси органи в нас, които дълго време са дрямали.
Този човек, който стоеше на висотата на естествонаучното образование на своето време, говори за своето доверие в едно естественонаучно разглеждане на света: "Моята увереност се основава на блестящото състояние на самите естествени науки: Богатството на които не е вече пълнотата, а верижното свързване на наблюдаваното. Общите резултати, които вдъхват интерес на всеки образован ум, са се умножили по един чудесен начин от края на 18-то столетие насам. Фактите са вече налице по-малко изолирано; пропастите между съществата се запълват. Това, което в един по-тесен кръг, в нашата близост, оставаше дълго време необяснимо за изследователския дух, се запълва с наблюдения, които са били направени в изследването на най-отдалечените области. Растителни и животински форми, които дълго време се явяваха изолирани, се подреждат едни до други чрез новооткрити средни звена или чрез преходни форми.
Едно общо верижно свързване: Не в проста линейна посока, а в преплетена като мрежа тъкан, след по-висше развитие или атрофиране на определени органи, след многостранна колебание в надмощието на частите, се представя постепенно на изследващото разбиране на природата... Изучаването на общото природознание събужда някакси органи в нас, които дълго време са дрямали.
Ние влизаме в едно вътрешно общение с външния свят". Самият Хумболдт довежда в "Космос" описанието на природата само до вратата, която отваря достъпа до светогледа. Той не се стреми да свърже изобилието от явление чрез общи идеи за природата; той подрежда нещата и фактите едни до други по един естественосъобразен начин, както това "отговаря на изцяло обективната насока на неговия начин на мислене и чувстване".
към текста >>
И подчертавало се е, че този техен материализъм е един прадревен светоглед, за който видни духове отдавна са познавали, колко незадоволителен е той за едно по-
висш
е мислене.
Едно друго знание няма за човека никаква трайност". Според мнението на тези мислители, цялата досегашна философия е предала на човека едно такова несъстоятелно знание. Идеалистичните философи вярват, според мнението на Бюхнер и на неговите съмишленици, че черпят от разума; но чрез един такъв подход, твърди Бюхнер, не може да се роди никаква пълносъдържателна сграда от представи. "Истината може да бъде доловена от природата и от нейното царуване", казва Молешот. В тяхното и в следващото време борците за един подслушан от природата светоглед са били наречени с общото име материалисти.
И подчертавало се е, че този техен материализъм е един прадревен светоглед, за който видни духове отдавна са познавали, колко незадоволителен е той за едно по-висше мислене.
Бюхнер се е обърнал срещу едно такова мнение. Той изтъква: "Първо материализмът или цялото направление въобще никога не е било опровергано и то е само най-старото философско разглеждане на света, а също е възникнало отново при всяка оживяване на философията с нови сили в историята; и второ днешният материализъм не е вече някогашният материализъм на Епикур или на енциклопедистите, а е едно съвършено ново, носено от постиженията на положителните науки направление или метод, което освен това се различава така съществено от своите предшественици, че то не е вече, както някогашният материализъм, система, а едно просто реалистично разглеждане на съществуването, което преди всичко търси единните принципи в света на природата и на духа и се стреми навсякъде към обяснението на една естествена и закономерна връзка на всички явления на този свят".
към текста >>
Обаче авторът знае за природата толкова колкото и ние; защото установявайки няколко общи понятия, той ги изоставя веднага, за да превърне това, което е по-
висш
е от природата или което се явява като по-
висш
а природа в природата, в материална, тежка, наистина движеща се, обаче все пак лишена от посока и форма природа.
От поведението на един дух, който в превъзходния смисъл се е стремил към едно природосъобразно мислене, а именно от поведението на Гьоте спрямо един от най-изпъкващите френски материалисти, енциклопедистите на миналото столетие Холбах, ние можем да покажем, как един дух, който отдава пълното право на едно естественонаучно мислене, може да заеме становище спрямо материализма. Паул Хайн Рих Дитрих фон Холбах /роден в 1723 г. / издаде в 1770 година своята книга "Система на природата". Гьоте, в ръцете на когото книгата падна в Щрасбург, описва в "Поезия и Истина" отблъскващото впечатление, което е получил от нея: "Трябвало да съществува някаква материя от вечността, която от вечността се движи и тези движения наляво и надясно и на всички страни произвеждали направо безкрайни явления на съществуването. Ние бихме били доволни от всичко това, ако авторът би искал действително да изгради пред очите от тези движеща се материя света.
Обаче авторът знае за природата толкова колкото и ние; защото установявайки няколко общи понятия, той ги изоставя веднага, за да превърне това, което е по-висше от природата или което се явява като по-висша природа в природата, в материална, тежка, наистина движеща се, обаче все пак лишена от посока и форма природа.
И с това той вярва, че е добил твърде много нещо" Гьоте беше проникнат от убеждението: "По себе си и за себе си теорията не ползува нищо, освен това, че ни кара да вярваме във връзката на явленията". /Сентенции в проза". Германска национална литература, Гьотените съчинения, том 36, 2 стр. 357./
към текста >>
Той проследи също процесите на развитие на по-
висш
ите животни и на човека от яйцето.
Той показа, как тъканите на растението и самото растение са изградени от тези "елементарни организми". Шлайден беше познал този "елементарен организъм" като едно топче течна растителна слуз, която е обвита с една обвивка /клетъчна мембрана/ и съдържа една по-твърда ядка. Тези клетки се размножават и се нареждат една до друга така, че изграждат растителни същества. Скоро след това Шван откри същото и за животинския свят. В 1827 година гениалният Карл Ернст Баер откри човешкото яйце.
Той проследи също процесите на развитие на по-висшите животни и на човека от яйцето.
към текста >>
В замяна на това бяха наблюдавани фактите, които показват, как по-
висш
ите, по-сложните природни процеси и природни същества се изграждат от прости и нисши.
По този начин навсякъде хората се отдалечаваха от това, да търсят идеите, които стоят на основата на природните неща.
В замяна на това бяха наблюдавани фактите, които показват, как по-висшите, по-сложните природни процеси и природни същества се изграждат от прости и нисши.
Все по-редки ставаха хората, които се стремяха към едно идеалистично тълкуване на мировите явления. Това беше духът на идеалистичния светоглед, който в 1837 година вдъхна на антрополога Бурдах възгледа, че животът има своята основа не в материята, а напротив той дава форма на материята от една по-висша сила, за да може да я използва. Молешот можа вече да каже: "Жизнената сила, както и животът, не е нещо друго освен резултат на сложно действащите задружно и една в друга намесващи се физически и химически сили".
към текста >>
Това беше духът на идеалистичния светоглед, който в 1837 година вдъхна на антрополога Бурдах възгледа, че животът има своята основа не в материята, а напротив той дава форма на материята от една по-
висш
а сила, за да може да я използва.
По този начин навсякъде хората се отдалечаваха от това, да търсят идеите, които стоят на основата на природните неща. В замяна на това бяха наблюдавани фактите, които показват, как по-висшите, по-сложните природни процеси и природни същества се изграждат от прости и нисши. Все по-редки ставаха хората, които се стремяха към едно идеалистично тълкуване на мировите явления.
Това беше духът на идеалистичния светоглед, който в 1837 година вдъхна на антрополога Бурдах възгледа, че животът има своята основа не в материята, а напротив той дава форма на материята от една по-висша сила, за да може да я използва.
Молешот можа вече да каже: "Жизнената сила, както и животът, не е нещо друго освен резултат на сложно действащите задружно и една в друга намесващи се физически и химически сили".
към текста >>
103/ "Това е само една и истински чиста природа, така щото чистата природа в по-тесен смисъл и духът са в по-
висш
и широк сми съл само противоположности в единната природа".
Грешката, която Чолбе направи със своето кръгово движение, се явява в увеличен размер при гениалния Карл Кристиян Планк /1819-1880 г./. Съчиненията на този мислител са били изцяло забравени, въпреки, че те са едни от най-интересните, които по-новата философия е произвела. Също така живо както материализмът Планк се стремеше към едно обяснение на възприемаемата действителност. Той укорява германския идеализъм на Фихте, Шелинг и Хегел, че този идеализъм търсеше същността на нещата едностранно в идеята. "Да обясняваме нещата действително независимо изхождайки от самите тях, това значи да ги познаем в тяхната първична обусловеност и крайност"/виж Планк, Ерата, стр.
103/ "Това е само една и истински чиста природа, така щото чистата природа в по-тесен смисъл и духът са в по-висш и широк сми съл само противоположности в единната природа".
/на др. м. стр. 101/. Но сега странното, което се явява при Планк е, че той обявява действителното, пространственото като онова, което трябва да търси обяснението на света, към наблюдението на фактите, за да стегне до реалното, до пространственото /триизмерното/. Защото той вярва, че човешкият разум може да проникне чрез самия себе си до реалното. Според него Хегел е направил грешката, че направи разумът да разглежда, да съзерцава самия себе си; а той иска да не оставя разума да постоянства в самия себе си, а да го изведе навън при пространственото, което е истински действителното.
към текста >>
Но както сега Планк обяснява света, не като оставя нещата да говорят за себе си, а решава чрез своя разум това, което те предполагаемо казват, така по отношение на обществения живот той не изхожда от взаимодействието на личностите, а сънува за един регулиран от разума и служещ на общото благо съюз на народите с една най-
висш
а правна власт.
Разумът е само при отделния човек. Ето защо това, което той определя като ръководна нишка на действието, може също да важи само за отделния човек. Задружният, съвместен живот ще се получи от само себе си от природосъобразното взаимодействие на отделните личности. Когато всеки действа според своя разум, тогава чрез свободното взаимодействие на всички ще се роди желаното състояние. Природосъобразният съвместен живот се ражда от само себе си, когато всеки човек оставя да действа в неговата индивидуалност разума, в смисъла на Щирнер също така, както според възгледа на материалистите се ражда природосъобразният възглед на явленията на света, когато се оставят нещата да изказват самата тяхна същност и дейността на разума се ограничава само в това, да свързва и тълкува съответно това, което сетивата казват.
Но както сега Планк обяснява света, не като оставя нещата да говорят за себе си, а решава чрез своя разум това, което те предполагаемо казват, така по отношение на обществения живот той не изхожда от взаимодействието на личностите, а сънува за един регулиран от разума и служещ на общото благо съюз на народите с една най-висша правна власт.
Следователно и тук той счита, че разумът създава това, което стои отвъд личността. "Първичният общ правен закон изисква по необходимост своето външно съществуване в една обща правна власт; защото ако би било оставено на самите отделни хора да го провеждат, са мият този закон не би бил действително освен нещо общо и съществуващо по външен начин, тъй като според тяхното правно положение отделните хора са за себе си само представители на тяхното право, а не на общото право като такова". Планк построява една обща правна власт, понеже идеята на правото може да стане действително само по този начин. Пет години преди това Макс Щирнер беше писал: "Единствен и творец на моето право аз не признавам и не познавам никакъв друг правен източник освен мене, нито Бога, нито държавата, нито природата, нито също самия човек с неговите "вечни човешки права", нито божествено, нито човешко права". Той е на мнение, че действителното право на отделния човек не може да съществува сред едно общо право.
към текста >>
Той се е развил в течение на времето от подобни нему маймуноподобни животни до форми, които му позволяват, да задоволи по-
висш
и телесни и духовни потребности.
За тази цел то трябва да протяга своята шия на дължина. Тогава в течение на времето неговата шия се удължава под влиянието на нуждата. От едно животно с къса шия се ражда един жерав с дългата шия. Следователно живите същества не са се родили в това разнообразие, в което днес ги познаваме, а това разнообразие се е развило природосъобразно с течение на времето чрез царуващите условия. Ламарк е на мнение, че човекът е включен в това развитие.
Той се е развил в течение на времето от подобни нему маймуноподобни животни до форми, които му позволяват, да задоволи по-висши телесни и духовни потребности.
Следователно Ламарк е свързал света на организмите, включително и човека, с царството на неорганичното.
към текста >>
В най-нисшите животни трябва да може да бъде познато нещо, което е нужно само да се усъвършенства, за да се превърне в течение на времето във формата на по-
висш
ите животни.
Съвременността на Ламарк обърна малко внимание на неговия опит да обясни разнообразието на живота. Две десетилетия след това във френската Академия възникна един спор между Жьофроай дьо Сент Илер и Кюние. Жьофроай дьо Сент Илер вярваше, че въпреки разнообразието на животинските организми, и в него има един общ строителен план. Такъв един план беше предварителното условие за обяснение на тяхното развитие едни от други. Щом те са се развили едни от други, тогава на основата на тяхното разнообразие трябва да съществува нещо общо.
В най-нисшите животни трябва да може да бъде познато нещо, което е нужно само да се усъвършенства, за да се превърне в течение на времето във формата на по-висшите животни.
Кювие се обърна енергично против логическите изводи на този възглед. Той беше предвидливият човек, който обърна вниманието на това, че фактите не дават никакъв повод да се стигне да такива далече простиращи се заключения. Щом Гьоте научи за този спор, за него избледня интересът към едно едновременно политическо събитие, каквото беше френската революция от месец юли. Той изказа ясно това в един разговор със Соре /през август 1830 г./. На него му беше ясно, че с този спорен въпрос беше свързано схващането на органическия свят по един естествен начин.
към текста >>
Той не ще застане на становището, което Хегел загатва с думите: "Това е една несръчна представа на по-старата и на по-новата натурфилософия, да счита превръщането и преминаването на една природна форма и сфера в една по-
висш
а за едно външно действително произведение, която обаче, за да бъде направена по-ясна, бива поставена в тъмата на далечното минало.
Те можеха да развият тяхната идея за човека от идеята на маймуната, без да се грижат за това, как природата извършва това, да направи защото в действителния свят човекът да се роди наред с маймуната. Още Мишеле беше казал /виж по-горе/, че не е работа на идеята тя да се изкаже върху въпроса "как" на процесите в действителния свят. Изграждащият един идеалистичен светоглед се намира в това отношение в положението на математиката, който е достатъчно само да каже, чрез каква операция на мисълта един кръг се превръща в една елипса или тази последната в една парабола или хипербола. Обаче който се стреми към едно обяснение изхождайки от фактите, би трябвало да покаже действителните процеси, чрез които би искало да стане едно такова превръщане. В този случай той е създател на един реалистичен светоглед.
Той не ще застане на становището, което Хегел загатва с думите: "Това е една несръчна представа на по-старата и на по-новата натурфилософия, да счита превръщането и преминаването на една природна форма и сфера в една по-висша за едно външно действително произведение, която обаче, за да бъде направена по-ясна, бива поставена в тъмата на далечното минало.
На природата е присъща именно външността, да прави тази външност да се разпадне на различни форми и да ги направи да се явят като безразлични съществувания; идеята, която ръководи напред степените, е вътрешността на тези степени. Мислителното разглеждане на нещата трябва да се освободи от такива мъгливи и всъщност сетивни представи, каквито е например така нареченото произхождане например на растенията и животните от водата и след това произлизането на по-развитите животински организми от по-нисшите и т.н.". /Хегелови съчинения, 1847 г., т.7, стр. 33./. Срещу такова изказване на един идеалистичен мислител стои реалистичното изказване на Ламарк: "В самото начало са се родили само най-простите и най-нисши животни и растения и едва накрая онези с най-сложно съставена организация. Ходът на развитието на Земята и на нейното органическо население е бил напълно непрекъснат, той не е бил прекъсван от мощни революции.
към текста >>
60.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
"Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-
висш
ето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на
висш
ите животни.
Тази борба произвежда безпланово това, което селекционерът върши планомерно. Както този последният изключва от размножение онези индивиди, които биха внесли в развитието онова, което той не желае, така и борбата за съществуване отстранява нецелесъобразното. За развитието остава само целесъобразното. В това развитие е вложена като един механичен закон тенденцията към постоянно усъвършенстване. След като беше познал това и с него заедно беше поставил една сигурна основа на природосъобразния светоглед, Дарвин можа да напише в края на своята книга, която откри една нова епоха на мисленето.
"Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-висшето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на висшите животни.
Има нещо величествено в този възглед за живота, според който този живот с всички негови различни сили е бил създаден от Твореца от малко форми, или може би първоначално само за една; и че през време, когато тази планета се върти съобразно определените закони на гравитацията, от едно просто начало са се развили и ще се развият още по-красивите и чудесни форми". Същевременно от това изречение може да се види, че Дарвин е стигнал до своя възглед не от някакви антирелигиозни чувства, а единствено от изводите, които са били получени от ясно говорещите факти. Без съмнение при него не беше случаят такъв, че някаква враждебност към нуждите на чувството са го определили за един разумен възглед за природата, защото в своята книга той ясно ни казва, как добитият свят на идеите говори на неговото сърце: "Много бележити писатели изглежда, че са задоволени от възгледа, че всеки вид е бил създаден независимо. Според моето мнение, доколкото знаем това, по-добре съвпада с внедрените от Твореца закони в материята, че произвеждането и угасването на сегашни и предишни жители на Земята, както също и определенията върху раждането и смъртта на един индивид са зависими от вторичните причини. Когато разглеждам всички същества не като отделни сътворения, а като линейни потомци на няколко малко на брой същества, които живели дълго преди да бъдат отложени по-новите геологически пластове, чрез това те ми изглеждат, че са облагородени... Ние трябва с доверие да гледаме на едно далечно бъдеще.
към текста >>
Във формата на двуутробните животни не се намира нищо, съвсем нищо от една по-
висш
а, по-съвършена форма.
С това на старата теория за вмъкнатостта, която приема, че всичко, което се ражда, е съществувало вече по-рано в една скрита форма /виж стр. 78 на първия том на настоящата книга/, бе отнета последната надежда. В един процес на развитието, както си го представя Дарвин, съвършеното по никакъв начин не се съдържа предварително в несъвършеното. Защото съвършенството на едно същество се ражда чрез процеси, които съвсем нямат нищо общо с прадедите на това същество. Нека си представим: Определена редица от развитието е стигнала при двуутробните животни.
Във формата на двуутробните животни не се намира нищо, съвсем нищо от една по-висша, по-съвършена форма.
В нея се намира само способността да се преобразява безразборна в по-нататъшното течение на размножението. Настъпват сега условия, които са независими от всяка заложба на развитието на формата при двуутробните животни, които обаче са такива, че от всички възможни форми на изменението от двуутробните се получават полумаймуните. Във формата на двуутробните се съдържаше формата на полумаймуните също така малко, колкото в посоката на една търкаляща се билярдна топка се съдържа пътят, който тя поема, след като е била ударена от една друга топка.
към текста >>
Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-
висш
а класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето.
Вместо да си представят, че в ембриона се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да сравняват формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите. Още Лоренц Окен вървеше по една такава следа. Той писа в своята "Обща естествена история за всички съсловия", в том ІV, стр. 468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н. Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето.
Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето.
Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект. Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние". Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците. От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни". В природата на този остроумен човек беше, да предчувства една велика идея на основата на един щастлив обзор.
към текста >>
Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-
висш
ите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните.
Между тези две предположения няма трето! Или епигенеза и произход или преформация и сътворение. Хекел е една философска мислеща личност. Ето защо, скоро след като прие напълно в себе си Дарвиновия възглед, той се застъпи с цялата енергия на важния извод, който се получава от този възглед за произхода на човека. Той не можеше да се задоволи само с това, да посочи свенливо както Дарвин на този "въпрос на въпросите".
Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-висшите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните.
Той се застъпи с голяма смелост веднага за това мнение за всички последствия, които се получават от това по отношение на светогледа. За него нямаше съмнение, че от сега нататък най-висшите жизнени прояви на човека, деянията на неговия дух, трябва да се разглеждат под същата гледна точка, както действията на най-простите живи същества. Разглеждането на най-нисшите животни, на първичните животни, на инфузориите и ризоподите, го учеше, че и тези организми имат една душа. В техните движения, в наченките на техните усещания, които те проявяват, той позна прояви на живота, които е нужно само да бъдат завишени, да станат по-съвършени, за да се превърнат в сложните разумни и волеви действия на човека.
към текста >>
За него нямаше съмнение, че от сега нататък най-
висш
ите жизнени прояви на човека, деянията на неговия дух, трябва да се разглеждат под същата гледна точка, както действията на най-простите живи същества.
Хекел е една философска мислеща личност. Ето защо, скоро след като прие напълно в себе си Дарвиновия възглед, той се застъпи с цялата енергия на важния извод, който се получава от този възглед за произхода на човека. Той не можеше да се задоволи само с това, да посочи свенливо както Дарвин на този "въпрос на въпросите". Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-висшите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните. Той се застъпи с голяма смелост веднага за това мнение за всички последствия, които се получават от това по отношение на светогледа.
За него нямаше съмнение, че от сега нататък най-висшите жизнени прояви на човека, деянията на неговия дух, трябва да се разглеждат под същата гледна точка, както действията на най-простите живи същества.
Разглеждането на най-нисшите животни, на първичните животни, на инфузориите и ризоподите, го учеше, че и тези организми имат една душа. В техните движения, в наченките на техните усещания, които те проявяват, той позна прояви на живота, които е нужно само да бъдат завишени, да станат по-съвършени, за да се превърнат в сложните разумни и волеви действия на човека.
към текста >>
При това не е нужно да насочим поглед към онези, които с една сляпа вяра в едно предадено по традиция мнение се обръщаха против "Маймунската теория", или към онези, които считаха, че е поставена в опасност всяка по-тънка, по-
висш
а моралност, когато хората не вярват вече, че те имат един "по-чист и по-
висш
произход".
Ние ще можем да измерим това, което беше направено по този начин, само тогава, когато насочим поглед към опозицията, с която беше прието Хекеловото широко прилагане на дарвинистичните принципи от привържениците на идеалистическите светогледи.
При това не е нужно да насочим поглед към онези, които с една сляпа вяра в едно предадено по традиция мнение се обръщаха против "Маймунската теория", или към онези, които считаха, че е поставена в опасност всяка по-тънка, по-висша моралност, когато хората не вярват вече, че те имат един "по-чист и по-висш произход".
Можем да се спрем също и на такива, които са напълно склонни да приемат в себе си нови истини. Но и на такива мислители беше трудно да се ориентират в тази нова истина. Те се питаха: Не отричаме ли ние нашето съобразно с разума мислене, когато търсим неговия произход не вече в един всеобщ миров разум над нас, а в животинските царства между нас? Такива духове обръщаха с голямо усърдие вниманието на онези точки, при които Хекеловото схващане изглеждаше опровергано от самите факти. И тези духове имаха силни привърженици в известен брой природоизследователи, които, изхождайки от едно странно пристрастие, използваха своето познание на фактите, за да подчертават непрестанно, къде опитът не е още достатъчен, за да бъдат направени Хекеловите изводи.
към текста >>
И както проследява духа чак до атома, така той проследява и чисто материално-механическия процес чак в най-
висш
ите действия на духа.
Даже отива по-далеч. Той търси следите на духа в неорганическите части на материята. "Всеки атом" казваше той, "притежава един присъщ нему сбор сила и в този смисъл той е одушевен. Без приемането на една душа на атома обикновените и най-общи явления на химията са необходими. Удоволствие и неудоволствие, желание и отвращение, привличане и отблъскване трябва да са общи на всички материални атоми: Защото движенията на атомите, които трябва да станат при образуването и раздвижването на всяко химическо съединение, са обясними само тогава, когато им припишем усещания и воля и само на това почива всъщност общоприетото химическо учение за афинитета".
И както проследява духа чак до атома, така той проследява и чисто материално-механическия процес чак в най-висшите действия на духа.
"Духът и душата на човека също не са нищо друго, а сили, които са неразривно свързани с материален субстрат на нашето тяло, както двигателната сила на нашата плът е свързана с формения елемент на мускулите, така и силата на мисленето на нашия дух с формените елементи на мозъка. Нашите духовни сили са именно функции на тези телесни части, както всяка сила е функция на едно материално тяло".
към текста >>
Развитието не е само едно разгръщане на по-
висш
ите степен на духовното от нисшето, в което те се намират вече скрити, а едно действително повишение до нови образования /виж по-горе стр.
Той е изразил своето осъждане на очовечаването на природата, на антропоморфизма, многократно с яснота, която не може да бъде криво разбрана. Когато приписва одушевеност на неорганичната материя или на най-простите организми, с това той не разбира нищо повече, освен сбора от прояви на силите, които ние наблюдаваме при тях. Той се придържа строго към фактите. Усещане и воля на атома не са за него никакви мистични душевни сили, а те се изчерпват в това, което ние възприемаме като привличане и отблъскване. Той не иска да каже: Привличане и отблъскване са всъщност усещане и воля, а на най-нисшата степен привличане и отблъскване са това, което усещането и волята са на по-висока степен.
Развитието не е само едно разгръщане на по-висшите степен на духовното от нисшето, в което те се намират вече скрити, а едно действително повишение до нови образования /виж по-горе стр.
82 на първия том/, едно повишение на привличането и отблъскването до усещане и воля. Този основен възглед на Хекел съвпада в известен смисъл с този на Гьоте, който се изказва върху него с думите: Че изпълнението на неговия възглед за природата е станало чрез познанието на "двете големи пружини на всяка природа", полярността и повишението, полярността принадлежаща на материята, доколкото ние си я представяме материално, повишението принадлежащо също на материята, доколкото ние си я представяме духовно; първата се намира в непрестанно привличане и отблъскване, второто в постоянно повишение. Обаче както материята никога не съществува без дух, духът никога без материя и не можейки да действува без нея, така също материята може да се повиши, да се въздигне, както и духът не отстъпва от това, да привлича и да отблъсква".
към текста >>
За него неговите теории не съществуват както тези на идеалиста затова, да търсят към фактическото нещо по-
висш
е, едно идейно съдържание, което обяснява действителното, а затова, да му направят разбираема връзката на самите факти.
Идеалистическите светогледи се нуждаят за извеждането на една вещ или на един процес от същества, които не се намират вътре в областта на фактите. Хекел извежда формата на чашковидния зародиш, която се явява в течение на развитието на животните, от един действително съществувал някога организъм. Един идеалист търси идейни сили, под влиянието на които развиващият се зародиш става гаструла. Монизмът на Хекел извежда всичко, от което той се нуждае за обяснение на действителния свят, също от този действителен свят. Той се оглежда в царството на действителното, за да познае, как нещата и процесите се осветляват едни други.
За него неговите теории не съществуват както тези на идеалиста затова, да търсят към фактическото нещо по-висше, едно идейно съдържание, което обяснява действителното, а затова, да му направят разбираема връзката на самите факти.
Фихте, идеалистът, е питал за определението на човек. С това той разбираше нещо, което не се изчерпва във формата на действителното, на фактическото; той разбираше нещо, което разумът намира допълнително към фактически даденото съществуване; нещо, което прониква със своята светлина, което озарява с една по-висша светлина реалното съществуване на човека. Хекел, монистичният наблюдател на света, пита за произхода на човека и с това той разбира действителният произход, по-нисшите същества, от които човекът се е развил чрез фактически процеси.
към текста >>
С това той разбираше нещо, което не се изчерпва във формата на действителното, на фактическото; той разбираше нещо, което разумът намира допълнително към фактически даденото съществуване; нещо, което прониква със своята светлина, което озарява с една по-
висш
а светлина реалното съществуване на човека.
Един идеалист търси идейни сили, под влиянието на които развиващият се зародиш става гаструла. Монизмът на Хекел извежда всичко, от което той се нуждае за обяснение на действителния свят, също от този действителен свят. Той се оглежда в царството на действителното, за да познае, как нещата и процесите се осветляват едни други. За него неговите теории не съществуват както тези на идеалиста затова, да търсят към фактическото нещо по-висше, едно идейно съдържание, което обяснява действителното, а затова, да му направят разбираема връзката на самите факти. Фихте, идеалистът, е питал за определението на човек.
С това той разбираше нещо, което не се изчерпва във формата на действителното, на фактическото; той разбираше нещо, което разумът намира допълнително към фактически даденото съществуване; нещо, което прониква със своята светлина, което озарява с една по-висша светлина реалното съществуване на човека.
Хекел, монистичният наблюдател на света, пита за произхода на човека и с това той разбира действителният произход, по-нисшите същества, от които човекът се е развил чрез фактически процеси.
към текста >>
Между тези четири сетивни огнища се намират огнищата на мисленето, "действителните органи на духовния живот"; "те са най-
висш
ите инструменти на душевната дейност, които опосредстват мисленето и съзнанието... Тези четири сфери на мисленето, отличаващи се чрез особена и извънредно преплетена нервна структура, са истинските органи на мисленето, единствените органи на нашето съзнание.
В своята книга "Мирови загадки" Хекел казва: "Аз самият никога не съм застъпвал хипотезата за съзнанието на атома. Напротив изрично съм подчертавал, че съм си представял като несъзнателни елементарните психически дейности на усещането и волята, които могат да се припишат на атомите". Това, което Хекел иска, не е нищо друго, освен това, че в обяснението на природните явления не трябва да се оставя да се яви никакъв скок, че сложният начин, по който чрез мозъка се явява духът, трябва да се проследи обратно до най-простия начин, по който материята се привлича и отблъсква. Хекел счита като едно от най-важните познания на модерната наука откритието на мислителните органи чрез Паул Флехсиг. Този последният е подчертал, че в сивата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането", сферата на чувстването на телата, сферата на обонянието, сферата на зрението и сферата на слуха.
Между тези четири сетивни огнища се намират огнищата на мисленето, "действителните органи на духовния живот"; "те са най-висшите инструменти на душевната дейност, които опосредстват мисленето и съзнанието... Тези четири сфери на мисленето, отличаващи се чрез особена и извънредно преплетена нервна структура, са истинските органи на мисленето, единствените органи на нашето съзнание.
В най-ново време Флехсиг се изказа, че в една част на същите при човека се намират още особено заплетени структури, които липсват на другите млекопитаещи животни, които обясняват превъзходството на човешкото съзнание / Мирови загадки, стр. 212 и следв. /.
към текста >>
Такива изказвания показват достатъчно ясно, че за Хекел важното не е както при идеалистическите обяснители на света, да се поставя духът още в по-нисшите степени на материалното съществуване, за да бъде намерен отново при по-
висш
ите степени, а това, с помощта на наблюдението да бъдат проследени най-простите явления до най-сложните, за да се покаже, как дейността на материята, която в първобитните области се изявява като привличане и отблъскване, се издига до най-
висш
ите духовни дейности.
Такива изказвания показват достатъчно ясно, че за Хекел важното не е както при идеалистическите обяснители на света, да се поставя духът още в по-нисшите степени на материалното съществуване, за да бъде намерен отново при по-висшите степени, а това, с помощта на наблюдението да бъдат проследени най-простите явления до най-сложните, за да се покаже, как дейността на материята, която в първобитните области се изявява като привличане и отблъскване, се издига до най-висшите духовни дейности.
към текста >>
Когато светогледът на Хегел би казал: Себе съзнателният Аз намира себе си, когато той има в себе си чистото изживяване на мисълта, възгледът за природата на Хекел би искал да възрази: Това изживяване на мисълта е резултат на природните процеси, то е тяхно най-
висш
е произведение.
Ако например освен механическите сили и закони бихме измислили още особени духовни сили, които движат напред стрелките на часовника съобразно с движението на слънцето. Като такива прибавени с мисълта към природните процеси сили се явява за Хекел всичко, което е подобно на една особена жизнена сила, или една сила, която работи в съществата с една "целесъобразност". Той не иска да мисли върху природните процеси нищо друго, освен това, което те самите показват за наблюдението. Неговото построение от мисли трябва да бъде едно такова, което е прослушано от природата. За разглеждане развитието на светогледите това построение от мисли се представя като един насрещен дар от страна на естествената наука, направен на Хекеловия светоглед, който в неговата картина от мисли иска всичко да бъде почерпено от душата и нещо от природата.
Когато светогледът на Хегел би казал: Себе съзнателният Аз намира себе си, когато той има в себе си чистото изживяване на мисълта, възгледът за природата на Хекел би искал да възрази: Това изживяване на мисълта е резултат на природните процеси, то е тяхно най-висше произведение.
И ако Хегеловият светоглед би се чувствал незадоволен от такова възражение, тогава Хекеловият възглед за природата би изисквал: Покажи ми такива вътрешни изживявания на мисълта, които да не се явяват като един огледален образ на това, което става вън от мислите. На това една философия би трябвало да покаже, как мисълта може да оживее в душата и да роди действително един свят, който да не е само едно отражение на външния свят. Мисълта, която е само мислена, не може да противопостави нищо на Хекеловия възглед за природата. За сравнение този възглед може да твърди: И в часовника не може да се намери също нищо, което да ни накара да направим заключението, че съществува часовникарят. Хекеловият възглед за природата е на път да покаже, как докато човек само стои срещу природата, той не може да изкаже нищо върху нея, освен това, което тя сама изказва.
към текста >>
Това, което мисълта може да създава като образ на света, когато тя оживява в душата без тази подбуда, това би трябвало да прибави към Хекеловия образ на света един по-
висш
светоглед.
Той доказва, че философията трябва да си създаде едно поле, което се намира над мислите добити от разглеждането на природата, в самотворческата област на мислителния живот. Тя трябва да направи посочената в една предидуща глава крачка издигаща се над Хегел. Тя не може да съществува само в един метод, който стои на същото поле, на което стои естествената наука. Хекел няма и най-малката нужда да обърне само в най-малкото внимание на една такава крачка на философията. Неговият светоглед прави да оживеят в душата мислите, обаче това само дотолкова, доколкото техният живот е подбуден от наблюдението на природните процеси.
Това, което мисълта може да създава като образ на света, когато тя оживява в душата без тази подбуда, това би трябвало да прибави към Хекеловия образ на света един по-висш светоглед.
Човек трябва да се издигне също и над това, което самият часовник казва, ако иска например да познае формата на образа на часовникаря. Ето защо нямаме никакво право да твърдим, че Хекеловият възглед за природата би трябвало да говори върху природата по начин различен от този, който Хекел говори, когато той изнася, че той е наблюдавал положително природните процеси и природните същества.
към текста >>
61.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Чрез обрата, който Ланге е дал на материализма, се ражда по необходимост въпросът: Защо измислените
висш
и идеи да нямат стойност, тъй като самите сетива измислят?
Това мнение го довежда до там, да не повдига никакъв въпрос за истинността на идеите. Ланге не познава една истина, която да ни изясни същността на света. Но именно чрез това той вярва, че не е нужно да признава никаква истинност на познанията на сетивата и на ума и следователно има открит път за идеите и идеалите, които човешкият дух си образува извън и над това, което сетивата и умът дават. Той несъмнено счита всичко, което се издига над сетивното наблюдение и над умственото познание, на измислица. Каквото и да е измислил някога еди н идеалистически философ върху същността на фактите, то е нещо измислено.
Чрез обрата, който Ланге е дал на материализма, се ражда по необходимост въпросът: Защо измислените висши идеи да нямат стойност, тъй като самите сетива измислят?
Чрез какво се различава едната форма на измисляне от другата? За този, който така мисли, трябва да съществува едно съвършено друго основание, защо той прави една представа да има значение, отколкото за този, който вярва, че трябва да я остави да важи, защото тя е вярна. И Ланге намира това основание във факта, че една представа има стойност за живота. Важното не е това, че една представа е вярна, а това, че тя е ценна за човека. Само едно трябва ясно да се познава: Фактът, че виждам една роза червена, че свързвам едно следствие с причината, това аз имам като нещо с всички усещащи и мислещи създания.
към текста >>
Ако и двете течения имат съзнание за тяхната същина, тогава всички е в ред: Науката на сетивата и на ума с нейните строги, обвързващи за целия род доказателства; идейната поезия с нейните създадени от индивида, но въпреки това пълноценни за рода по-
висш
и светове на представата.
Ланге счита за грешка на идеалистическите светогледи ни това, че с техните идеите са се издигнали над света на сетивата и на ума, а тяхното вярване, че с тези идеи е постигнато нещо повече от едно индивидуално поетизиране, измисляне. Човек трябва де си изгради един идеален свят; но той трябва да има съзнанието, че този идеален свят не е нищо друго освен едно измисляне. Ако някой твърди, че той е нещо повече, тогава постоянно и постоянно ще изплува материализмът, който казва: Аз притежавам истината; идеализмът е измислица. Така да бъде, казва Ланге: Идеализмът е измислица; но също и материализмът е измислица, поезия. В идеализма индивидът е този, който съчинява, в материализма родът.
Ако и двете течения имат съзнание за тяхната същина, тогава всички е в ред: Науката на сетивата и на ума с нейните строги, обвързващи за целия род доказателства; идейната поезия с нейните създадени от индивида, но въпреки това пълноценни за рода по-висши светове на представата.
"Едно е сигурно: Че човекът се нуждае от едно допълнение на действителността чрез един създаден от самия него идеален свят, и че най-висшите и най-благородни функции на неговия дух действат съвместно в такива творения. Трябва ли обаче това свободно деяние на духа да приема постоянно и постоянно измамната форма на една доказваща наука? Тогава материализмът винаги ще се явява отново и ще разрушава най-смелите спекулации, като се стреми да отговаря на стремежа към единство на разума с един минимум на издигане над действителното и доказуемото". /История на материализма, стр. 828/.
към текста >>
"Едно е сигурно: Че човекът се нуждае от едно допълнение на действителността чрез един създаден от самия него идеален свят, и че най-
висш
ите и най-благородни функции на неговия дух действат съвместно в такива творения.
Човек трябва де си изгради един идеален свят; но той трябва да има съзнанието, че този идеален свят не е нищо друго освен едно измисляне. Ако някой твърди, че той е нещо повече, тогава постоянно и постоянно ще изплува материализмът, който казва: Аз притежавам истината; идеализмът е измислица. Така да бъде, казва Ланге: Идеализмът е измислица; но също и материализмът е измислица, поезия. В идеализма индивидът е този, който съчинява, в материализма родът. Ако и двете течения имат съзнание за тяхната същина, тогава всички е в ред: Науката на сетивата и на ума с нейните строги, обвързващи за целия род доказателства; идейната поезия с нейните създадени от индивида, но въпреки това пълноценни за рода по-висши светове на представата.
"Едно е сигурно: Че човекът се нуждае от едно допълнение на действителността чрез един създаден от самия него идеален свят, и че най-висшите и най-благородни функции на неговия дух действат съвместно в такива творения.
Трябва ли обаче това свободно деяние на духа да приема постоянно и постоянно измамната форма на една доказваща наука? Тогава материализмът винаги ще се явява отново и ще разрушава най-смелите спекулации, като се стреми да отговаря на стремежа към единство на разума с един минимум на издигане над действителното и доказуемото". /История на материализма, стр. 828/.
към текста >>
В природата той вижда най-
висш
ето съществуване, което иска да познае не само чрез мисленето, но на което дарява една сърдечна отдайност, своята цяла любов.
Дуалистичният възглед на Ланге дели света на един познат и на един непознат свят. Първия свят той третира по същия начин както монизмът според ръководната нишка на наблюдението и на съзерцаващото мислене. Обаче той вярва, че чрез това наблюдение и чрез това мислене не може да се знае и най-малкото нещо върху истинската ядка на света. Монизмът вярва в истинността на действителното и вижда най-добрата опора за човешкия идеен свят в това, че основа на този идеен свят на света на наблюдението. В идеите и идеалите, които черпи от природното съществува не, той вижда същности, които задоволяват неговата душа, неговата морална потребност.
В природата той вижда най-висшето съществуване, което иска да познае не само чрез мисленето, но на което дарява една сърдечна отдайност, своята цяла любов.
Дуализмът на Ланге счита природата за неподходяща да задоволи най-висшите потребности на духа. Той трябва да приеме за този дух съществуването на един особен свят на по-висшето измисляне, на по-висшето съчинение, който го извежда над това, което разкриват наблюдението и мисленето. В истинското познание на монизма е дадена една най-висша духовна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос. Познанието не може да гарантира на дуализма едно такова задоволство. Той трябва да мери стойността на живота със същности различни от истината.
към текста >>
Дуализмът на Ланге счита природата за неподходяща да задоволи най-
висш
ите потребности на духа.
Първия свят той третира по същия начин както монизмът според ръководната нишка на наблюдението и на съзерцаващото мислене. Обаче той вярва, че чрез това наблюдение и чрез това мислене не може да се знае и най-малкото нещо върху истинската ядка на света. Монизмът вярва в истинността на действителното и вижда най-добрата опора за човешкия идеен свят в това, че основа на този идеен свят на света на наблюдението. В идеите и идеалите, които черпи от природното съществува не, той вижда същности, които задоволяват неговата душа, неговата морална потребност. В природата той вижда най-висшето съществуване, което иска да познае не само чрез мисленето, но на което дарява една сърдечна отдайност, своята цяла любов.
Дуализмът на Ланге счита природата за неподходяща да задоволи най-висшите потребности на духа.
Той трябва да приеме за този дух съществуването на един особен свят на по-висшето измисляне, на по-висшето съчинение, който го извежда над това, което разкриват наблюдението и мисленето. В истинското познание на монизма е дадена една най-висша духовна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос. Познанието не може да гарантира на дуализма едно такова задоволство. Той трябва да мери стойността на живота със същности различни от истината. Идеите нямат стойност, защото са от истината.
към текста >>
Той трябва да приеме за този дух съществуването на един особен свят на по-
висш
ето измисляне, на по-
висш
ето съчинение, който го извежда над това, което разкриват наблюдението и мисленето.
Обаче той вярва, че чрез това наблюдение и чрез това мислене не може да се знае и най-малкото нещо върху истинската ядка на света. Монизмът вярва в истинността на действителното и вижда най-добрата опора за човешкия идеен свят в това, че основа на този идеен свят на света на наблюдението. В идеите и идеалите, които черпи от природното съществува не, той вижда същности, които задоволяват неговата душа, неговата морална потребност. В природата той вижда най-висшето съществуване, което иска да познае не само чрез мисленето, но на което дарява една сърдечна отдайност, своята цяла любов. Дуализмът на Ланге счита природата за неподходяща да задоволи най-висшите потребности на духа.
Той трябва да приеме за този дух съществуването на един особен свят на по-висшето измисляне, на по-висшето съчинение, който го извежда над това, което разкриват наблюдението и мисленето.
В истинското познание на монизма е дадена една най-висша духовна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос. Познанието не може да гарантира на дуализма едно такова задоволство. Той трябва да мери стойността на живота със същности различни от истината. Идеите нямат стойност, защото са от истината. Те имат стойност, за щото служат на живота в неговите най-висши форми.
към текста >>
В истинското познание на монизма е дадена една най-
висш
а духовна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос.
Монизмът вярва в истинността на действителното и вижда най-добрата опора за човешкия идеен свят в това, че основа на този идеен свят на света на наблюдението. В идеите и идеалите, които черпи от природното съществува не, той вижда същности, които задоволяват неговата душа, неговата морална потребност. В природата той вижда най-висшето съществуване, което иска да познае не само чрез мисленето, но на което дарява една сърдечна отдайност, своята цяла любов. Дуализмът на Ланге счита природата за неподходяща да задоволи най-висшите потребности на духа. Той трябва да приеме за този дух съществуването на един особен свят на по-висшето измисляне, на по-висшето съчинение, който го извежда над това, което разкриват наблюдението и мисленето.
В истинското познание на монизма е дадена една най-висша духовна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос.
Познанието не може да гарантира на дуализма едно такова задоволство. Той трябва да мери стойността на живота със същности различни от истината. Идеите нямат стойност, защото са от истината. Те имат стойност, за щото служат на живота в неговите най-висши форми. Животът не се оценява с идеите, а идеите получават стойност при тяхната плодотворност за живота.
към текста >>
Те имат стойност, за щото служат на живота в неговите най-
висш
и форми.
Той трябва да приеме за този дух съществуването на един особен свят на по-висшето измисляне, на по-висшето съчинение, който го извежда над това, което разкриват наблюдението и мисленето. В истинското познание на монизма е дадена една най-висша духовна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос. Познанието не може да гарантира на дуализма едно такова задоволство. Той трябва да мери стойността на живота със същности различни от истината. Идеите нямат стойност, защото са от истината.
Те имат стойност, за щото служат на живота в неговите най-висши форми.
Животът не се оценява с идеите, а идеите получават стойност при тяхната плодотворност за живота. Човекът се стреми не към истински познания, а към пълно ценни мисли.
към текста >>
Основна черта на убеждението на този човек е това, което и Гьоте изказва в своя възглед с думите: "В крайна сметка, както ми се струва, това са практическите и самокоригиращите се операции на общия човешки ум, който се осмелява да се упражнява в една по-
висш
а сфера".
Пред входа на развитието на светогледите на 19-тото столетие стои в Англия Томас Рейд /1710-1796 г./.
Основна черта на убеждението на този човек е това, което и Гьоте изказва в своя възглед с думите: "В крайна сметка, както ми се струва, това са практическите и самокоригиращите се операции на общия човешки ум, който се осмелява да се упражнява в една по-висша сфера".
/виж Гьотеви съчинения, том 36, стр. 595 в Германската Национална Литература на Кюршнер./. Този обикновен човешки ум не се съмнява, че има работа с действителни, истински неща и процеси, когато разглежда фактите в света. Рейд счита за жизнеспособен само един такъв светоглед, който се придържа към този основен възглед на здравия човешки ум. Даже когато бихме допуснали, че нашето наблюдение може да ни лъже и че истинската същност на нещата би била съвършено друга, различно от това, което сетивата и умът ни казват, ние не трябва да се смущаваме от една такава възможност.
към текста >>
Всяко познание почива върху това, че човек преминава от отделни истини до все по-общи истини, за да завърши накрая до най-
висш
ата истина, която той не може да припише на никоя друга; която следователно той трябва да приеме, без да може да я разбере по-нататък.
Аз наблюдавам отделни неща при вещите и си образувам върху тях съждения. Наблюдавам, че при определени условия кислородът и водородът се съединяват и образуват вода. Аз си образувам едно съждение върху това. Това е една отделна истина, която се простира само върху малък кръг неща. След това наблюдавам отделните наблюдения и чрез това стигам до по-обхватни, по-общи истини върху това, как въобще веществата се съединяват химически.
Всяко познание почива върху това, че човек преминава от отделни истини до все по-общи истини, за да завърши накрая до най-висшата истина, която той не може да припише на никоя друга; която следователно той трябва да приеме, без да може да я разбере по-нататък.
Обаче в този път на познанието ние нямаме никакво средство да проникнем до абсолютната същност на света. Според това мнение мисленето не може да направи нищо друго, освен да сравнява различните неща помежду си и да си образува върху това, което в тях е от еднакво естество, общи истини. Обаче в нейната особеност мировата Същност не може да бъде сравнена с нищо друго. Ето защо по отношение на нея мисленето не може да направи нищо. То не може да стигне до нея.
към текста >>
Тук имаме едно продължение на естественонаучно то мислене до най-
висш
ите, дадени на човека факти.
Той показва, как духовните способности са се развили постепенно от нисшите наченки чрез все по-подходящи приспособления на духа към външния свят и чрез наследяването на тези приспособления. Всичко, което човек добива върху нещата без опит, чрез чисто мислене, са го добили човечеството или неговите прародители чрез наблюдението и опит. Лайбниц е вярвал, че може да обясни съвпадението на човешката вътрешност с външния свят само благодарение на това, че е предположил една предопределена от Твореца хармония. Спенсер обяснява това съвпадение по пътя на естетическата наука. То не е определено предварително, а е добито.
Тук имаме едно продължение на естественонаучно то мислене до най-висшите, дадени на човека факти.
Лине обяснява, че всяка една жива форма на съществата съществува затова, защото Творецът я е създал такава, каквато тя е. Дарвин обяснява, че тя е такава, каквато се е развила постепенно чрез приспособление и наследяване. Лайбниц обяснява, че мисленето си съвпада с външния свят, защото Творецът е създал това съвпадение. Спенсер обяснява, че това съвпадение съществува, защото то се е развило чрез приспособление и наследяване на света на мислите.
към текста >>
Религиозната вяра трябва да установява една също такава съгласуваност между деянията на човека и
висш
ите, надхвърлящи всекидневието потребности.
Той счита, че цялото познание се изчерпва в познаването на природата. Обаче същевременно твърди, че само онзи разбира правилно естественонаучното познание, който съзира, че нуждите на човешкото чувство и на човешкия ум никога не могат да бъдат задоволени от това познание. Нужно е само да се разбере, че в крайна сметка и в естествената наука всичко се свежда дотова, да се вярва в после дните истини, които не могат да се докажат. Обаче не вреди нищо, че в тази насока ние стигаме само до една вяра, защото тази вяра ни ръководи при нашите действия във всекидневния живот. Ние вярваме в природните закони и ги владеем чрез тази вяра; ние принуждаваме чрез нея природата да ни служи за нашите цели.
Религиозната вяра трябва да установява една също такава съгласуваност между деянията на човека и висшите, надхвърлящи всекидневието потребности.
към текста >>
62.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Отчасти несъзнателните, отчасти съзнателните представи, които доведоха до този призив, са приблизително тези: - Естествената наука разклати доверието в самостоятелното мислене, което иска да проникне от себе си до най-
висш
ите въпроси на съществуванието.
Той показва, как в начина, по който Хегел разглеждаше мисленето и света на мислите, може да се добие едно отношение на човека към същността на нещата. Той обяснява по остроумен начин, че в мисленето на човека е дадено не нещо чуждо на действителността, а нещо пълно с живот, първично действително, в което е достатъчно само човек да се потопи, за да стигне до същността на нещата. Той представи по един много ясен начин хода, който развитието на светогледите е поело, за да стигне от Кант, който считаше "вещата в себе си" като нещо чуждо и недостъпно за човека, до Хегел, който беше на мнение, че мисълта обхваща не само себе си като идейна същност, но също и "вещта в себе си". Обаче такива гласове едва ли бяха чути. Това бе изразено най-рязко в призива, който откакто бе произнесена речта на Едуард Целер в Хайделбергския университет "Върху значението и задачата на теорията на познанието" стана нещо любимо в определено философско течение.
Отчасти несъзнателните, отчасти съзнателните представи, които доведоха до този призив, са приблизително тези: - Естествената наука разклати доверието в самостоятелното мислене, което иска да проникне от себе си до най-висшите въпроси на съществуванието.
Ние не можем да се считаме успокоени само от резултатите на естествената наука. Защото те не водят по-далече отвъншната страна на нещата. Зад тази външна страна трябва да съществуват още скрити основи на съществуването. Нали самата естествена наука показа, че светът на цветовете, на звуците и т.н., който ни заобикаля, не е една действителност вън в обективния свят, а той е произведен от устройството на нашите сетива и на нашия мозък. /виж по-горе, стр.
към текста >>
Следователно трябва да зададем въпросите: Доколко резултатите на естествената наука сочат над самите тях към по-
висш
и задачи?
Защото те не водят по-далече отвъншната страна на нещата. Зад тази външна страна трябва да съществуват още скрити основи на съществуването. Нали самата естествена наука показа, че светът на цветовете, на звуците и т.н., който ни заобикаля, не е една действителност вън в обективния свят, а той е произведен от устройството на нашите сетива и на нашия мозък. /виж по-горе, стр. 34 и следв./.
Следователно трябва да зададем въпросите: Доколко резултатите на естествената наука сочат над самите тях към по-висши задачи?
Коя е същността на нашето познание? може ли това познание да доведе до решението на тези по-висши задачи? Кант беше поставил по един внушителен начин такива въпроси. Философите искаха да видят, как той е постъпил, за да вземе становище по отношение на тях. Те искаха да премислят с цялата острота хода на мислите на Кант, и, продължавайки неговите идеи, избягвайки неговите грешки да намерят един изход от безпомощността.
към текста >>
може ли това познание да доведе до решението на тези по-
висш
и задачи?
Нали самата естествена наука показа, че светът на цветовете, на звуците и т.н., който ни заобикаля, не е една действителност вън в обективния свят, а той е произведен от устройството на нашите сетива и на нашия мозък. /виж по-горе, стр. 34 и следв./. Следователно трябва да зададем въпросите: Доколко резултатите на естествената наука сочат над самите тях към по-висши задачи? Коя е същността на нашето познание?
може ли това познание да доведе до решението на тези по-висши задачи?
Кант беше поставил по един внушителен начин такива въпроси. Философите искаха да видят, как той е постъпил, за да вземе становище по отношение на тях. Те искаха да премислят с цялата острота хода на мислите на Кант, и, продължавайки неговите идеи, избягвайки неговите грешки да намерят един изход от безпомощността.
към текста >>
Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-
висш
ия трибунал на мисленето.
Йоханес Фолкелт, който, доколкото той развива дейност като теоретик на познанието, живее изцяло в това течение, сам е дал един основен труд върху "Кантовата теория на познанието" /1879 г./ и като е написал от това течение една книга върху "Опитност и мислене" /1885 г./, в който проникновено са обяснени всички въпроси определящи този начин на мислене, е произнесъл в 1884 година, при заемане на своята учебна катедра в Базел една реч, в която се изказва, че всяко мислене, което излиза вън от резултатите на отделните науки на фактите, трябва да носи на себе си "неспокойния характер на търсенето и проследяването, на опитването, съпротивлението и признанието; "това е едно напредване, което обаче отново частично отстъпва; едно отстъпление, което въпреки това хваща до определена степен". /Фолкелт, Относно възможността на метафизиката. Хамбург и Лайпциг, 1884 г./. Рязко нюансирано се явява новото позоваване на Кант при Ото Лимбан. Неговите съчинения "За анализа на действителността" /1876 г./, "Мисли и факти" /1882 г./, "Климакс на теориите" /1884 г./ са истински образцови примери на философската критика.
Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето.
Либман изтъква пред дарвинизма неговите противоречия; той показва неговите не напълно обосновани предположения и празнотите в неговите мисли. Той казва, че трябва да съществува нещо, което води над противоречията, което изпълва празнотите, което обосновава предположенията. Веднъж той извършва разглеждането, което посвещава на природата на живите същества, с думите: "Обстоятелството, че растителни семена въпреки тяхното оставане и продължение на дълги епохи в сухо състояние не изгубват тяхната кълняемост, че на пример в египетските ковчези на мумиите са намерени пшенични семена, които хиляди години са били херметически заровени, днес посети във влажни почви виреят отлично, че по-нататък радиоларии и други инфузории, които са били съвършено сухи от улуците на покрива, при навлажняване с дъждовна вода отново оживяват и започват да се движат; че даже жаби и риби, които в замръзнала вода са се превърнали в твърди късове лед, при грижливо разтопяване отново добиват изгубения живот; това обстоятелство ни кара да направим съвършено други тълкувания... Накратко: Всяко отричане в този случай би било груб догматизъм. Ето защо ние спираме тук". Това "Ето защо ние спираме тук" е всъщност, ако не по думите, все пак по смисъла, заключителната мисъл на всяко разглеждане от рода на това на Лимбан.
към текста >>
208 и следв./ В края на своето съчинение "Климакс на теориите" Ото Лимбан прави признанието, че, според неговото мнение, цялото построение от мисли на човешкото познание, от партера на науката на наблюдението до най-въздушните области на най-
висш
ите светогледни хипотези, е проникнато от мисли, които сочат над възприятието, и че "Фрагментите и възприятията трябва да бъдат свързани и подредени в здрав ред само според мярката на определени методически форми на ума допълнени чрез извънредно много ненаблюдавани неща".
Отличителна черта на тази принуда се състои следователно в това, че мисълта, че трябва да съществува противоположното на натрапващата ни се необходимост, ни се явява като едно непосредствено изискване, действителността да въстане против условията на нейното съществуване. Както е известно ние наричаме тази особена, непосредствено изживяна принуда логическа принуда, необходимост на мисълта. Логически необходимото ни се разкрива като едно изказване на самите неща. А именно това е особеното смислено значение, разумното осветление, което всичко логично съдържа, чрез което се свидетелствува с непосредствена явност на обективната, реална валидност на логическите свързвания на понятията". /Фолкелт, Кантовата теория на познанието, стр.
208 и следв./ В края на своето съчинение "Климакс на теориите" Ото Лимбан прави признанието, че, според неговото мнение, цялото построение от мисли на човешкото познание, от партера на науката на наблюдението до най-въздушните области на най-висшите светогледни хипотези, е проникнато от мисли, които сочат над възприятието, и че "Фрагментите и възприятията трябва да бъдат свързани и подредени в здрав ред само според мярката на определени методически форми на ума допълнени чрез извънредно много ненаблюдавани неща".
Обаче как може да се отрече на човешкото мислене способността да познае от себе си, чрез собствена дейност нещо, щом то трябва да извика на помощ тази своя дейност още при подреждането на наблюдаваните факти на възприятието? Неокантианизмът се намира в едно странно положение. Той иска не да остане вътре в съзнанието, вътре в живота на представите, обаче трябва да си признае, че в това "вътре" не може да направи нито една крачка, която да не го изведе наляво или надясно. Ото Либман завършва втората от своите тетрадки "Мисли и факти" така: "Ако от една страна, разгледан от гледна точка на естествената наука, човекът не би бил нищо друго освен оживотворен прах, то от друга страна, разгледана от единствено достъпната за нас непосредствено дадена гледна точка, цялата явяваща се в пространството и време природа е едно антропоцентрично явление".
към текста >>
63.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Конт няма никакво чувство за това, че човек се нуждае от толкова по-изпълнени с живот идеи, колкото повече се издига от чисто механически и физикални процеси към по-
висш
ите природни форми и към човека.
За Конт човешкият род е даден като установен и неизменим; той не иска да знае нищо за теорията на Ламарк. За него идеал на познанието са простите, прозрачни природни закони, каквито физиката използува при нейните явления. Докато една наука не работи още с такива прости закони, за Конт тя е незадоволителна като познание. Той е един математически ум. И това, което не може да се третира прозрачно и просто както една математическа задача, е за него неузряло за науката.
Конт няма никакво чувство за това, че човек се нуждае от толкова по-изпълнени с живот идеи, колкото повече се издига от чисто механически и физикални процеси към по-висшите природни форми и към човека.
Чрез това неговият светоглед добива нещо мъртво, сковано. Целият свят се представя като механизъм с колела на една машина. Навсякъде Конт минава покрай живото; той прогонва живота и духа от нещата и обяснява след това само онова, което у тях е механично, машиноподобно. В неговото изложение пълносъдържателният исторически живот на човека се представя като един образ от понятия, който астрономът начертава за движението на небесните тела. Конт е построил една стълба на науката.
към текста >>
Вълните, които са предизвикали мислите на Холбах, Кондияк и на други, са още по-ясно доловими в лекциите върху "Отношението на душата към тялото", които Пиер Жан Жорж Кабанис е държал в създаденото от Конвента
висш
е училище в Париж в 1797 -1798 година.
Вълните, които са предизвикали мислите на Холбах, Кондияк и на други, са още по-ясно доловими в лекциите върху "Отношението на душата към тялото", които Пиер Жан Жорж Кабанис е държал в създаденото от Конвента висше училище в Париж в 1797 -1798 година.
Въпреки това тези лекции могат да се считат като начало на светогледното развитие на Франция в 19-тото столетие. В тях се изразява едно ясно съзнание за това, че начинът, по който Кондияк разглежда нещата за явленията на душевния живот, е твърде силно копиран от възгледите, които хората имат за възникването на чисто механическите процеси на неорганичната природа. Кабанис проучва влиянието на възрастта, на пола, на начина на живот, на темперамента върху начина, по който човек мисли и чувства. Той образува представата, че духовното и телесното не стоят едно до друго като две същности, които нямат нищо общо едно с друго, а съставляват едно неразривно цяло. Това, което го различава от неговите предшественици, не е основният възглед, а начинът, по който той изгражда този възглед.
към текста >>
Също и тази фаза на развитието трябваше до отстъпи място на една по-
висш
а.
Той може да счита за зряло само едно такова човешко мислене, което се е издигнало до този възглед. За да стигне дотук, човечеството трябваше да мине през две епохи на незрялост, една такава, в която то вярваше в богове, и една следваща, в която се отдаде на абстрактните идеи. В издигането от богословския светоглед, минавайки през идеалистичния и стигайки до научния Конт вижда необходимия ход на развитието на човечеството. В първия стадий човекът си представяше, че в природните процеси има човекоподобни богове, които произвеждат тези процеси така волево както човекът своите действия. По-късно той постави на мястото на боговете абстрактните идеи, като жизнена сила, миров разум, мирова цел и т.н.
Също и тази фаза на развитието трябваше до отстъпи място на една по-висша.
Трябва да се разбере, че едно обяснение на явленията на света може да бъде намерено само в наблюдението и в строго математическото и логическото разглеждане на фактите. Само това, което физиката, химията и науката за живите същества /биологията/ изследват по този път, мисленето трябва да свърже за целите на един светоглед. То не трябва да прибави към това, което отделните науки са изследвали, нищо, както прави това богословието с неговите божествени същества и идеалистичната философия с нейните абстрактни мисли. Също и възгледите върху хода на развитието на човечеството, върху съвместния живот на хората в държавата, в обществото и т.н. ще станат напълно ясни само тогава, когато те търсят такива закони както строгите естествени науки.
към текста >>
Там, където трябва да се разсъждава според по-
висш
и идеи, какъвто е случаят при сложните отношения на човешкия съвместен живот, там той няма поради това никаква друга опорна точка освен придобитите чрез случайни лични отношения симпатии и антипатии.
По-нататък той изложи пред света своите възгледи в 1875 година в книгата "Курс на философията като строго научен светоглед и устройване на живота", и в много други математически, естественонаучни, философски, научноисторически и националикономически съчинения. Цялото творчество на Дюринг произлиза от един в най-строгия смисъл математически и механичен начин на мислене. В премислянето на всичко онова, което може да се постигне с математическа закономерност в явленията на света, Дюринг събужда удивление. Обаче там, където едно такова мислене не е достатъчно, там той изгубва всяка възможност да се ориентира в живота. От този негов духовен характер може да се обясни произвола, предубедеността, с която Дюринг обсъжда толкова много неща.
Там, където трябва да се разсъждава според по-висши идеи, какъвто е случаят при сложните отношения на човешкия съвместен живот, там той няма поради това никаква друга опорна точка освен придобитите чрез случайни лични отношения симпатии и антипатии.
Той, математически обективният ум, изпада в пълен произвол, когато се заловя да оцени това, което са извършили хората от историческото минало или от съвременността. Неговият трезвен математически начин на мислене го доведе дотам, да окачестви като най-ненаучен ум на новата време една личност като Гьоте, цялото значение на който, според неговото мнение, се изчерпва в няколко лирически произведения. В подценяването на всичко онова, което надвишава трезвата действителност, не може да си отиде по-далече от колкото е отишъл Дюринг в своята книга? Величията на модерната литература". Въпреки тази едностранчивост, Дюринг е една от най-подбуждащите фигури на модерното развитие на светогледите.
към текста >>
Този последният обяснява по-
висш
ите понятия, а именно всички, и който има дял фантазията, като оправдано съчинение, като оправдани измислици.
Дюринг се залавяне за развитието в природата, а за твърдите форми, които природата е изработила чрез комбиниране на нейните сили, както математикът разглежда определените, строго очертаните пространствени форми. И Дюринг не счита за неуместно да припише на природата една такава целенасочена работа за създаването на такива твърди форми. Той си представя този целенасочен стремеж на природата не като съзнателно действие, както то се е развило вече у човека: Обаче все пак то е изразено в работата на природата също така ясно, както и останалата нейна закономерност. Следователно в това отношение мнението на Дюринг е противоположно на това застъпено от Ф. А. Ланге.
Този последният обяснява по-висшите понятия, а именно всички, и който има дял фантазията, като оправдано съчинение, като оправдани измислици.
Дюринг отхвърля всяка измислица в понятията, обаче в замяна на това приписва на определени, неизбежни за него по-висши идеи фактическа действителност. Ето защо явява се като напълно логично, когато Ланге иска да лиши от морална основа всички идеи коренящи се в действителността /виж по-горе стр. 40/, а също така когато Дюринг разпростира и върху природата идеи, които той счита за валидни в областта на нравствеността. Той е именно напълно убеден, че това, което става в човека, става също така естествено, както неживите процеси. Следователно това, което е правилно в човешкия живот, не може да бъде погрешно в природата.
към текста >>
Дюринг отхвърля всяка измислица в понятията, обаче в замяна на това приписва на определени, неизбежни за него по-
висш
и идеи фактическа действителност.
И Дюринг не счита за неуместно да припише на природата една такава целенасочена работа за създаването на такива твърди форми. Той си представя този целенасочен стремеж на природата не като съзнателно действие, както то се е развило вече у човека: Обаче все пак то е изразено в работата на природата също така ясно, както и останалата нейна закономерност. Следователно в това отношение мнението на Дюринг е противоположно на това застъпено от Ф. А. Ланге. Този последният обяснява по-висшите понятия, а именно всички, и който има дял фантазията, като оправдано съчинение, като оправдани измислици.
Дюринг отхвърля всяка измислица в понятията, обаче в замяна на това приписва на определени, неизбежни за него по-висши идеи фактическа действителност.
Ето защо явява се като напълно логично, когато Ланге иска да лиши от морална основа всички идеи коренящи се в действителността /виж по-горе стр. 40/, а също така когато Дюринг разпростира и върху природата идеи, които той счита за валидни в областта на нравствеността. Той е именно напълно убеден, че това, което става в човека, става също така естествено, както неживите процеси. Следователно това, което е правилно в човешкия живот, не може да бъде погрешно в природата. Такива разсъждения направиха от Дюринг един енергичен противник на Дарвиновото учение за борбата за съществуване.
към текста >>
За обяснението на природата са необходими по-
висш
и, издигащи се над действителното идеи; обаче според Дюринг такива идеи не могат да съществуват; следователно той ги претълкува във факти.
Дюринг приписва на природата мисли, даже цели и морални тенденции, без да допусне, че с това той я идеализира.
За обяснението на природата са необходими по-висши, издигащи се над действителното идеи; обаче според Дюринг такива идеи не могат да съществуват; следователно той ги претълкува във факти.
Нещо подобно се прояви и в светогледа на Й. Х. Ф. Кирхман, който се яви по същото време със своята "Философия на знанието", както Дюринг със своята "Природна диалектика" /1864 г./. Действително е само това, което възприемаме: От това изхожда Кирхман. Чрез своето възприятие човекът стои във връзка със съществуването.
към текста >>
64.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Но първата степен човек живее самотен в тъмнина; на втората той живее в общество и отделно до и между другите в една светлина, която повърхността му отразява, на третата неговият живот се преплита с този на другите в един по-
висш
живот воден в най-
висш
ия дух и той гледа в същността на ограничените неща.
Като естественонаучен мислител той не може само да търси условията за възникването на човек и законите, които правят той да умре след определено време. За него раждането и смъртта се превръщат в събития, които насочват неговата фантазия към един живот преди раждането и към един такъв след смъртта. "Човекът" казва Фехнер в неговата "Книжка за живота след смъртта" не живее на Земята веднъж, а три пъти. Първата степен на неговия живот е един непрекъснат сън, втората една смяна между сън и будност. Третата е една вечна будност.
Но първата степен човек живее самотен в тъмнина; на втората той живее в общество и отделно до и между другите в една светлина, която повърхността му отразява, на третата неговият живот се преплита с този на другите в един по-висш живот воден в най-висшия дух и той гледа в същността на ограничените неща.
На първата степен тялото се развива от зародиша и си създава своите органи за втората, на втората от зародиша се развива духът и си създава нови органи за третата; на третата степен се развива божественият зародиш, който се намира във всеки човешки дух и още тук сочи нагоре към едни тъмен за нас, но не за духа на третата степен светъл като ден отвъден свят чрез предчувствие, вяра, чувство и инстинкт на гения, свят намиращ се над човека. Преходът от първата степен до втората на живота се нарича раждане; преходът от втората към третата се нарича смърт".
към текста >>
"Копнежът на душата да схване като действителност най-
висш
ето, което и е позволено да предчувства, не може да бъде задоволен от никоя друга форма на нейното съществуване освен от тази на личността или пък тази форма може да бъде поставена под въпрос.
За нас съществува само едно същество, което познаваме не само отвън, а от вътре, което не само гледаме, а проникваме с нашия поглед вътре в него. Това е нашата собствена душа, цялостта на нашата духовна личност. Обаче понеже всички неща показват в тяхната вътрешност нещо общо, те трябва да притежават като общо нещо също и това, което съставлява тяхната най-вътрешна ядка. Ето защо ние трябва да си представяме вътрешността на нещата подобно на устройството на нашата собствена душа. А Първопричината на света, която царува като нещо общо във всички неща, не може да бъде мислена от нас по друг начин, освен като една обширна личност по образеца на нашата личност.
"Копнежът на душата да схване като действителност най-висшето, което и е позволено да предчувства, не може да бъде задоволен от никоя друга форма на нейното съществуване освен от тази на личността или пък тази форма може да бъде поставена под въпрос.
Тя е така много убедена от това, че живият, притежаващ самия себе си и вкусващ се Аз е неопровержимото предварително условие и единствено възможното отечество на доброто и на всички добрини, така много изпълнена от тихото пренебрегване на всяко привидно неживо съществуване, че ние намираме начинаещата религия постоянно заета в нейните образуващи митове начала заета с това, да преобрази природната действителност в духовна, напротив тя никога не е чувствувала нуждата да припише духовния живот на една сляпа действителност като неговата по-здрава основа". И Лотце облича своето собствено чувство по отношение нещата на природата в думите: "Аз не познавам мъртвите маси, за които вие говорите; за мене всеки живот и движение, а също покой и смърт е само една смътна преходна илюзия на неспиращото вътрешно тъкане". И щом природните процеси, както те се явяват на наблюдението, са само една такава смътна преходна илюзия, тогава също и тяхната най-дълбока същност не може да се търси в тази стояща пред наблюдението закономерност, а в "неспирното тъкане" на одушевяващата ги обща Личност, в техните намерения и цели. Ето защо Лотце си представя, че във всяко природно действие се изразява една морална цел поста вена от една личност, към която светът се стреми. Природните закони са външен израз на една всецаруваща етична закономерност на света.
към текста >>
Той е на мнение, че "голямото изкуство на заключението от отсамния свят за отвъдния е това, не да правим заключение от причини, които не познаваме, нито от предположения, които правим, а от факти, които познаваме да заключаваме за по-големите и по-
висш
и факти на отвъдния свят и чрез това да укрепим и подкрепим практически изискваната, зависеща от по-
висш
и гледни точки вяра отдолу и да я поставим в жива връзка с живота".
Който иска да стигне до един светоглед, трябва да се издигне над фактите, които му са дадени без негово съучастие. Това, което може да се постигне чрез едно такова издигане над света на непосредственото възприятие, върху него царуват най-различни възгледи. В 1874 година Кирххоф изказа своя възглед /виж по-горе стр. 38/ в смисъла, че и чрез най-строгата наука не може да се стигне до нищо друго, освен до едно пълно и просто описание на фактическите процеси. Фехнер изхожда от една друга гледна точка.
Той е на мнение, че "голямото изкуство на заключението от отсамния свят за отвъдния е това, не да правим заключение от причини, които не познаваме, нито от предположения, които правим, а от факти, които познаваме да заключаваме за по-големите и по-висши факти на отвъдния свят и чрез това да укрепим и подкрепим практически изискваната, зависеща от по-висши гледни точки вяра отдолу и да я поставим в жива връзка с живота".
/Книжката за живота след смъртта, 4-то издание стр. 60/. В смисъла на това мнение Фехнер търси не само връзката с телесните явления, които са дадени на наблюдението, с духовните явления на наблюдението, а той прибавя към наблюдаваните психически явления и други, духа на Земята, духа на планетите, мировия Дух.
към текста >>
Най-
висш
ата морална задача на човека трябва да бъде тази, да съдейства за побеждаване на волята.
Този факт, който трябва да се обясни от нелогичния волев елемент на съществуването, него се стреми Едуардт фон Хартман да потвърди чрез грижливо разглеждане на отношението между удоволствието и неудоволствието в света. Който не се подава на никаква илюзия, а разглежда обективно злото в света, не може да стигне до друг резултат освен до този, че неудоволствието съществува в далече по-голям размер отколкото удоволствието. От това обаче следва, че небитието трябва да се предпочита пред съществуването. Обаче небитието може да се постигне само тогава, когато логически-разумната идея унищожава волята, съществуването. Ето защо Хартман разглежда мировия процес като постепенно унищожаване на неразумната воля чрез разумния идеен свят.
Най-висшата морална задача на човека трябва да бъде тази, да съдейства за побеждаване на волята.
Всеки културен напредък трябва да доведе накрая до това, да бъде произведено това побеждаване. Следователно човекът е морален, когато той взема участие в културния напредък, когато не желае за себе си нищо, а се посвещава безкористно на великото дело на освобождението от съществуването. Той ще върши несъмнено това, когато разбере, че неудоволствието трябва да бъде все по-голямо от удоволствието, следователно щастието е невъзможно. Само онзи може да желае по егоистичен начин щастието, който счита, че то е възможно. Песимистичният възглед за надделяването на страданието над удоволствието е най-доброто лекарство против егоизма.
към текста >>
Рихард Вале обявява мисленето с цялата определеност, че то е неспособно да направи нещо за разрешението на най-
висш
ите въпроси; а Едуард фон Хартман вижда в цялата културна работа един околен път, за да бъде произведено накрая пълното освобождение от съществуването, като последната крайна цел.
Мислителният живот на 19-тото столетие се влива от различни страни в един светоглед на несигурност на мисълта и на безутешността.
Рихард Вале обявява мисленето с цялата определеност, че то е неспособно да направи нещо за разрешението на най-висшите въпроси; а Едуард фон Хартман вижда в цялата културна работа един околен път, за да бъде произведено накрая пълното освобождение от съществуването, като последната крайна цел.
Против такива идейни течения могат да бъдат казани хубавите думи, които един германски езиковед, Вилхелм Вакернагел е написал в 1843 година /в своята книга "За обучението на матерния език"/. Той счита, че съмнението не може да даде никаква основа за едни светоглед; напротив това съмнение е едно "оскърбление" против личността, която иска да познае нещо, и също така против нещата, които трябва да бъдат познати. "Познанието започва с доверието".
към текста >>
Голямо значение за малката плодотворност на психическото изследване, което иска да подражава напълно естествената наука, има това, че един такъв сериозен търсител на истината като Франц Брентано и досега не е направил първият том на неговата Психология, който се занимаваше с въпроси, които "които могат да бъдат всичко друго, но не едно обезщетение" за най-
висш
ите въпроси на душата, да бъде последван от един втори том, който да разгледа действително най-
висш
ите въпроси.
Хората биха искали истини върху духовния свят, върху съдбата на душата и нейната връзка със света, които да са добити както представите на естествената наука. Един мислител, който черпеше също така основно от философското мислене на миналото, както и се вживяваше в метода на естественонаучното изследване, Франц Брентано, постави за философията изискването: Тя трябва да стигне до нейните резултати по същия начин, както естествената наука. Той се надяваше, че например науката за душата /психологията/ не е необходимо поради това подражаване на методите на естествената наука да се откаже от правото, да добива обяснения върху пълно ценните въпроси на душевния живот". За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност относно безсмъртието на нашата най-добра част, законите на асоцията на представите, на развитието на убеждения и мнения и на възникването в развитието на удоволствие и любов биха могли да бъдат напротив всичко друго, но не едно истинско обезщетение... И ако действително "новият естественонаучен начин на мислене" би говорил за изключване на въпроса за безсмъртието, тогава това изключване би могло да се нарече нещо извънредно забележително за психологията". Това казва Брентано в своята "Психология от емпирическа гледна точка" в 1874 година /стр. 20/.
Голямо значение за малката плодотворност на психическото изследване, което иска да подражава напълно естествената наука, има това, че един такъв сериозен търсител на истината като Франц Брентано и досега не е направил първият том на неговата Психология, който се занимаваше с въпроси, които "които могат да бъдат всичко друго, но не едно обезщетение" за най-висшите въпроси на душата, да бъде последван от един втори том, който да разгледа действително най-висшите въпроси.
На мислителите им липсва еластичността, която действително би могла да отговори на изискванията на новото време. Гръцката мисъл овладяваща образа на природата и образа на душевния живот, като и двата образа се съединяваха в една обща картина. В следващото време животът на мислите се разви самостоятелно в дълбочините на душевния живот, отделяйки се от природата; новата естествена наука достави един образ на природата. Спрямо този образ на природата се роди необходимостта да бъде намерен един образ на душевния живот в себесъзнателния Аз който да се окаже достатъчно сигурен, за да може заедно с образа на природата да съществува в един общ образ на света. За целта е необходимо да се намери в самата душа една опорна точка на сигурността, която да носи така сигурно, както резултатите на естественонаучното изследване.
към текста >>
Естествената наука в смисъла на Хекел проследява възприемаемите чрез сетивата природни процеси и вожда в душевния живот една по-
висш
а степен на такива природни процеси.
За целта е необходимо да се намери в самата душа една опорна точка на сигурността, която да носи така сигурно, както резултатите на естественонаучното изследване. Спиноза вярваше, че е намерил тази опорна точка чрез това, че изгради своя образ на света подражавайки на математическия подход; Кант пожертва познанията на един съществуващ по себе си свят и се старае да добие идеи, които наистина не могат да дадат чрез тяхната сила на привличане някакво знание, не могат да дадат една сигурна вяра. Ние виждаме при философите из следователи стремежа към едно закотвяне на душевния живот в общата сграда на света. Обаче не може да се намери онази еластичност, която така да изгради представите върху душевния живот, че от това да се получат изгледи за едно решение на въпросите на душата. Ражда се несигурност върху истинското значение на това, което човек изживява като такъв в душата.
Естествената наука в смисъла на Хекел проследява възприемаемите чрез сетивата природни процеси и вожда в душевния живот една по-висша степен на такива природни процеси.
Други мислите ли намират, че във всичко, което душата възприема, са дадени само действията на непознати, никога познаваеми извънчовешки процеси. За тези мислители светът се превръща в "илюзия", макар и в една предизвикана по природна необходимост илюзия чрез човешката организация. "Докато не бъде намерено изкуството да се оглеждаме навсякъде, т.е. да си представяме без представа, ще трябва да се задоволим с Кантовото самосмирение, че от съществуващото можем да познаем неговото Че, обаче никога неговото Що". Така говори един философ от втората половина на 19-тото столетие: Роберт Цимерман.
към текста >>
Хамерлинг посочва пълнозначителното това, за което се касае: "В мисълта за Аза играят вътре моменти на чувството... Това, което духът не е изживял, той не е способен също да го мисли..." За Хамеринг всеки по-
висш
светоглед зависи от това, да бъде чувствано самото мислене, да бъде то изживявано.
Че всичко, което живее, иска да живее, да живее при всички обстоятелства, да живее на всяка цена, този е великият факт и спрямо този факт всяко доктринерно при казване е безсилно". Следователно пред душата на Хамерлинг стои мисълта: В глъбините на душата съществува нещо, което е свързано с едно съществуване и което изразява същността на душата по-вярно отколкото съжденията, които говорят за стойността на живота под тежестта на новия естественонаучен начин на мислене. Бихме искали да кажем, че Хамерлинг предчувства в глъбините на душата един духовен център на тежестта, който затвърдява себесъзнателния Аз в мировия живот. Ето защо той би искал да вижда в този Аз нещо, което гарантира неговото съществуване повече отколкото мислителните построения на философите на новото време. Той вижда една главна грешка на новите светогледи в мнението: "Че в новата философия се критикарства така много за Аза", и би искал да обясни това "от страх пред една душа, пред едно душевно битие или даже пред нещо душевно".
Хамерлинг посочва пълнозначителното това, за което се касае: "В мисълта за Аза играят вътре моменти на чувството... Това, което духът не е изживял, той не е способен също да го мисли..." За Хамеринг всеки по-висш светоглед зависи от това, да бъде чувствано самото мислене, да бъде то изживявано.
Пред възможността за проникване в онези глъбини на душата, в които могат да се добият живите представи, които чрез носещата сила на себе съзнателния Аз водят до познанието на душевната същност, за Хамерлинг се изчерпват произхождащите от по-новото развитие на светогледите понятия, които превръщат образа на света в едно голо море от представи. Така той започва своите разглеждания върху света с думите като тези: "Определени дразнения раждат мириса в нашия обонятелен орган. Следователно розата не мирише, не ухае, когато някой я мирише. Определени трептения на въздуха раждат в нашето ухо звука. Следователно звукът не съществува без ухото.
към текста >>
65.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Обаче същевременно подчертава, че химическият процес трябва да се издигне до една по-
висш
а форма на развитие, когато иска да стане растение или животно.
В своето схващане за света Карнери представлява една противоположност на онова схващане, на което светът се превърнал в една илюзия на представата и което чрез това се отказва за знанието от всяка връзка с мировото съществуване. Карнери отхвърля всеки морален възглед, който иска да даде на човека други морални заповеди освен тези, които се получават от собствената човешка природа. Според него трябва да мислим, че човекът не трябва да се схваща като едно особено същество покрай другите природни неща, а като едно такова, което постепенно се е развило от по-нисши същества според чисто природни закони. Карнери е убеден, че всеки живот е като един химически процес. "Храносмилането при човека е един такъв /химически процес/ както и храненето на растението".
Обаче същевременно подчертава, че химическият процес трябва да се издигне до една по-висша форма на развитие, когато иска да стане растение или животно.
"Животът е един химически процес от особен род, той е химическият процес, който е станал индивидуален. Химическият процес може да стигне именно до една точка, при която той може да се лиши от определени условия, от които до тогава се е нуждаел". вижда се, че Карнери проследява: Как по-нисши природни процеси се издигат до по-висши такива, как чрез усършенствуване на нейните начини на действие материята стига до по-висши форми на съществуване. "Ние схващаме като материя веществото, доколкото получаващите се от неговата делимост и движение явления действуват телесно, т.е. като маса върху нашите сетива.
към текста >>
вижда се, че Карнери проследява: Как по-нисши природни процеси се издигат до по-
висш
и такива, как чрез усършенствуване на нейните начини на действие материята стига до по-
висш
и форми на съществуване.
Карнери е убеден, че всеки живот е като един химически процес. "Храносмилането при човека е един такъв /химически процес/ както и храненето на растението". Обаче същевременно подчертава, че химическият процес трябва да се издигне до една по-висша форма на развитие, когато иска да стане растение или животно. "Животът е един химически процес от особен род, той е химическият процес, който е станал индивидуален. Химическият процес може да стигне именно до една точка, при която той може да се лиши от определени условия, от които до тогава се е нуждаел".
вижда се, че Карнери проследява: Как по-нисши природни процеси се издигат до по-висши такива, как чрез усършенствуване на нейните начини на действие материята стига до по-висши форми на съществуване.
"Ние схващаме като материя веществото, доколкото получаващите се от неговата делимост и движение явления действуват телесно, т.е. като маса върху нашите сетива. Ако делението и диференцирането отиват толкова далеч, че получаващите се от това явления не са вече сетивни, а възприемаеми вече само за мисленето, тогава действието на материята е духовно". Също и моралното не съществува като една особена форма на съществуването; то е един природен процес на една особена форма на съществуването; то е един природен процес на една по-висока степен. Съобразно с това не може да се задава въпросът: Какво трябва да върши човекът в смисъла на някакви важащи особено за него морални заповеди?
към текста >>
, а само този: Какво се явява като моралност, когато по-нисшите процеси се издигат до най-
висш
ите духовни процеси?
"Ние схващаме като материя веществото, доколкото получаващите се от неговата делимост и движение явления действуват телесно, т.е. като маса върху нашите сетива. Ако делението и диференцирането отиват толкова далеч, че получаващите се от това явления не са вече сетивни, а възприемаеми вече само за мисленето, тогава действието на материята е духовно". Също и моралното не съществува като една особена форма на съществуването; то е един природен процес на една особена форма на съществуването; то е един природен процес на една по-висока степен. Съобразно с това не може да се задава въпросът: Какво трябва да върши човекът в смисъла на някакви важащи особено за него морални заповеди?
, а само този: Какво се явява като моралност, когато по-нисшите процеси се издигат до най-висшите духовни процеси?
"Докато моралната философия поставя определени морални закони и заповядва те да бъдат спазвани, за да бъде човекът това, което той трябва да бъде, етиката развива човека такъв, какъвто той е, ограничавайки се да му покаже, какво може още да стане от него: В първия случай има задължения, неспазването на които води след себе си наказания, във втория случай имаме един идеал, от който всяко принуждение би ни отклонило, за щото приближаването до този идеал става само по пътя на познанието и свободата". Както химическият процес се индивидуализира на по-висша степен в живо същество, така и животът се индивидуализира на още по-висока степен в себесъзнанието. Съществото имащо съзнание за себе си не гледа вече само навън в природата, то гледа и вътре в себе си. "Събуждащото се себесъзнание, схващано дуалистично, беше едно скъсване с природата и човекът се чувстваше отделен от нея. Това скъсване съществуваше само за него, обаче за него то беше пълно.
към текста >>
Както химическият процес се индивидуализира на по-
висш
а степен в живо същество, така и животът се индивидуализира на още по-висока степен в себесъзнанието.
Ако делението и диференцирането отиват толкова далеч, че получаващите се от това явления не са вече сетивни, а възприемаеми вече само за мисленето, тогава действието на материята е духовно". Също и моралното не съществува като една особена форма на съществуването; то е един природен процес на една особена форма на съществуването; то е един природен процес на една по-висока степен. Съобразно с това не може да се задава въпросът: Какво трябва да върши човекът в смисъла на някакви важащи особено за него морални заповеди? , а само този: Какво се явява като моралност, когато по-нисшите процеси се издигат до най-висшите духовни процеси? "Докато моралната философия поставя определени морални закони и заповядва те да бъдат спазвани, за да бъде човекът това, което той трябва да бъде, етиката развива човека такъв, какъвто той е, ограничавайки се да му покаже, какво може още да стане от него: В първия случай има задължения, неспазването на които води след себе си наказания, във втория случай имаме един идеал, от който всяко принуждение би ни отклонило, за щото приближаването до този идеал става само по пътя на познанието и свободата".
Както химическият процес се индивидуализира на по-висша степен в живо същество, така и животът се индивидуализира на още по-висока степен в себесъзнанието.
Съществото имащо съзнание за себе си не гледа вече само навън в природата, то гледа и вътре в себе си. "Събуждащото се себесъзнание, схващано дуалистично, беше едно скъсване с природата и човекът се чувстваше отделен от нея. Това скъсване съществуваше само за него, обаче за него то беше пълно. Човекът не се е родил така изведнъж, както учи Битието, а и самите дни на сътворението не трябва да се вземат така дословно; обаче със завършването на себесъзнанието откъсването от природата беше един факт и с чувството на безгранично усамотение, което завладя човека при този процес, започна неговото морално развитие. "Природата довежда живота до определена точка.
към текста >>
"Пеейки и танцувайки човекът се проявява като член на една по-
висш
а общност.
Той търсеше освобождението от това страдание не в изпълнението на морални задачи както Шопенхауер и Едуард фон Хартман, а напротив вярваше, че устройването на живота в произведение на изкуството, води над страданието на съществуването. Гърците си създадоха един свят на красотата, на илюзията, за да си направят поносимо страданието, което изпълва съществуването. И той вярваше, че намира в музикалната драма на Рихард Вагнер един свят, който чрез красотата повдига човека над страданието. Това, което Ницше търсеше напълно съзнателно, за да се освободи от мизерията на света, беше в определен смисъл един свят на илюзията. Той беше на мнение, че на основата на най-древната гръцка култура стоеше стремежът на човекът да стигне до една забрава на действителния свят чрез пренасянето в едно състояние на опиянение.
"Пеейки и танцувайки човекът се проявява като член на една по-висша общност.
Той се отучил от ходенето и говоренето и е на път да хвръкне танцувайки във въздуха". Така описва и обяснява Ницше култа на древните служители на Дионисий, в който се намира коренът на всяко изкуство. Сократ е овладял този дионисийски стремеж благодарение на това, че е поставил ума като съдия над импулсите. Изречението "Добродетелта е изучаема" означава замяната на една обширна импулсивна култура чрез една разводнена, обяздена от мисленето култура. Такива идеи се родиха в Ницше под влиянието на Шопенхауер, който поставяше необузданата, неуморна воля над внасящата ред представа, и чрез Рихард Вагнер, който като човек и художник изповядваше разбиранията на Шопенхауер.
към текста >>
Разглеждането на природата показва, как животното става човек, и как в чувстването на вътрешната жизнена сила се ражда представата: Животното е носило в себе си човека; не трябва ли човекът да носи в себе си нещо по-
висш
е, свръхчовека?
В един втори период на своя живот съдбата на Ницше беше да изпита, какво може да бъде за човешката душа един светоглед, който се опира само на естественонаучните начини на мислене. Този период от живота на Ницше се изразява в съчиненията "Човешкото, прекомерно човешкото" /1878 г./, "Зора", "Преуспяваща наука" /1881 г./. Идеалите, които оживяват Ницше в неговия първи период, сега изстиват в него; те се оказват като леки образования от пяна на познанието; душата иска да се проникне със сила, да укрепне в нейното чувстване чрез "реалното" съдържание на това, което може да даде естественонаучният начин на мислене. Въпреки това душата на Ницше е пълна с живот; силата на този вътрешен живот се стреми навън от това, което може да получи от разглеждането на природата.
Разглеждането на природата показва, как животното става човек, и как в чувстването на вътрешната жизнена сила се ражда представата: Животното е носило в себе си човека; не трябва ли човекът да носи в себе си нещо по-висше, свръхчовека?
И сега Ницше изживява в душата си изтръгването на свръхчовека от човека; тази душа се опиянява в това, да издигне новата еволюционна идея, която се опира на сетивния свят, в областта, която сетивата не виждат, която се чувства, когато душата изживява в себе си смисъла на развитието. Това, което Ролф си беше извоювал чрез своето разглеждане: "Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, трябва да се добие също и удобство, ако не даже богатство, сила и влияние. Жаждата, стремежът за непрестанно подобрение на жизненото положение е характерния стремеж на животното и човека"; при Ницше този резултат на разглеждане се превръща във вътрешно изживяване, във величествен химн на познанието. Познанието, което външният свят дава, познанието, което предава, възпроизвежда външния свят, не е достатъчно; това познание трябва да се завиши в себе си по един плодотворен начин; самонаблюдението е вътрешната беднота; създаването на една нова вътрешност, която да озари всичко, което човекът е вече в себе си, се ражда в душата на Ницше: В човека се ражда несъществуващото още, свръхчовекът, като смисъл на съществуването. Познанието израства над това, което то е било; то се превръща в творческа сила и създавайки, творейки човекът застава в смисъла на живота.
към текста >>
В "Тъй каза Заратустра" той изпя на вярата в действителност, в развитието на човека в "свръхчовека" една "възвишена песен"; в останалото незавършено съчинение "Преоценка на всички стойности" той искаше да направи едно преобразуване на всички представи от гледна точка, че в човека никаква друга воля няма най-
висш
ата власт освен волята за "сила".
Идеята на Ролф за "умножението на живота" престава при Ницше в представата на "волята за сила, за власт", която той приписва на всяко битие и на всеки живот в животинския и в човешкия свят. Ницше вижда в живота "усвояване, нараняване, изнасилване на чуждото и на по-слабото, подтискане, жестокост, натрапване на собствените форми, въплъщение и най-малко, най-малко експлоатация".
В "Тъй каза Заратустра" той изпя на вярата в действителност, в развитието на човека в "свръхчовека" една "възвишена песен"; в останалото незавършено съчинение "Преоценка на всички стойности" той искаше да направи едно преобразуване на всички представи от гледна точка, че в човека никаква друга воля няма най-висшата власт освен волята за "сила".
към текста >>
Резултатът на това мнение е: Естествената наука не казва нищо върху най-
висш
ите надежди на познанието на човека; но тя дава чувството, че поставя изследването върху една сигурна почва; следователно всичко друго, което не се намира в нейната област, да го оставим да почива на себе си или да бъде обект на вярата.
И като причина на този натиск ние познаваме плодовитостта, носещата сила на този начин на мислене. За да видим, че това се потвърждава, нека хвърлим поглед върху един мислител на естествената наука като Т. Х. Хъксли /1825-1895 г./. Този мислител не е съгласен с възгледа, че в познанието на естетическата наука може да се вижда нещо, което дава отговор на последните въпроси върху човешката душа. Обаче той вярва, че човешкото изследване трябва да остане в рамките на естественонаучния начин на разглеждане нещата и да си признае, че човекът не разполага с никакво средство, чрез което да добие едно знание върху това, което се намира зад природата.
Резултатът на това мнение е: Естествената наука не казва нищо върху най-висшите надежди на познанието на човека; но тя дава чувството, че поставя изследването върху една сигурна почва; следователно всичко друго, което не се намира в нейната област, да го оставим да почива на себе си или да бъде обект на вярата.
към текста >>
Но тъй като надежда да се разкрие нещо върху същността на човека съществува само тогава, когато имаме едно духовно средство, с което можем да проникнем до посочените области, не може и дума да става за едно приближаване до най-
висш
ите загадки на света при "Философията на Като че ли".
Когато човек си представи, че съществуват атоми, тогава в хаоса на възприеманите природни явления се внася ред. И така е с всички ръководни идеи. Те не се приемат, за да изобразяват нещо фактическо, което е дадено единствено чрез възприятието; те се измислят и по този начин действителността се подрежда, "като че" това, което си представяме с тях, лежи на основата на тази действителност. С това безсилието на мисълта съзнателно е поставено в центъра на философстването. Силата на външните факти натиска така мощно върху духа на мислителя, че той не се осмелява да проникне с "голата мисъл" в онези области, от които външната действителност блика като от своя първична основа.
Но тъй като надежда да се разкрие нещо върху същността на човека съществува само тогава, когато имаме едно духовно средство, с което можем да проникнем до посочените области, не може и дума да става за едно приближаване до най-висшите загадки на света при "Философията на Като че ли".
към текста >>
Защо едно такова разглеждане, което за мнозина ще изглежда незначително, се предприема във връзка с
висш
и светогледни въпроси?
Стремежът да се освободи от неприятността, да задоволи цялото свое желание, е последван от съзнанието за пречката, неприятността, незадоволството. Това, което детето изпитва, минава през целия живот на възрастния. Съпротивлението се превръща в натиск, струва ни се, че от всякъде около нас ни заобикалят стени от факти, през които не можем да минем. Впечатленията се съпротивляват, независимо, дали бихме искали да ги изменим; те изчезват, въпреки че се стремим да ги задържим; на определени подтици за движение, които се събуждат от представата да избегнем от това, което възбужда неприятност, следват при определени обстоятелства редовно вълнения на душата, които не задържат в кръга на неудоволствието. По този начин действителността навъншния свят се сгъстява някак си все повече около нас".
Защо едно такова разглеждане, което за мнозина ще изглежда незначително, се предприема във връзка с висши светогледни въпроси?
Изглежда безперспективно да се стигне до такива изходни точки до един възглед върху това, което е положението на човешката душа в мировото цяло. Обаче същественото е, че философията е стигнала до такова разглеждане по пътя, който нека още веднъж припомним думите на Брентано е бил предприет "за да се добие сигурност за надеждите на един Платон и Аристотел върху безсмъртието на нашата най-добра част след разлагането на нашето тяло... "Да се добие такава сигурност изглежда все по-трудно, колкото по-нататък напредва развитието на мисълта. "Себесъзнателния Аз" се чувства все повече изхвърлен от света; той изглежда, че намира все по-малко в себе си елементите, които го свързват със света и по един начин различен от този на изложеното на "разлагане на тялото". Търсейки едно сигурно познание върху неговата връзка с един вечен свят, той самият изгубва сигурността на едно разбиране за връзката със света, който се разкрива на възприятията на сетивата.
към текста >>
Чрез това този философ е на път да признае по-
висш
ето значение на духовния живот спрямо простото природно съществуване.
Той би искал да покаже вътре в душата нещо, което, въпреки че е изживяно в душата, все пак не и принадлежи, а принадлежи на нещо независимо от нея. Той би искал да докаже, че светът прониква в изживяването на душата. Че това проникване може да бъде в мисловното естество, в това той не вярва; за него душата приема в цялото нейно жизнено съдържание във волята, стремежа и чувството нещо, което не е само душа, а е действителният външен свят. Душата познава, че един стоящ срещу нея човек е действителен във външния свят не чрез това, че този човек стои срещу нея и тя си образува една представа за него, а чрез това, че тя приема неговото воление, неговото чувстване, цялата негова жива душевна връзка в нейното собствено воление и чувстване. Следователно, в смисъла на Дилтей, човешката душа допуска един действителен външен свят не затова, че този външен свят се показва на мислите като действителен, а защото душата, себесъзнателният Аз изживява в самата себе си външния свят.
Чрез това този философ е на път да признае по-висшето значение на духовния живот спрямо простото природно съществуване.
С този възглед той противопоставя на естественонаучния начин на мислене един противовес. Даже той счита, че природата е призната като действителен външен свят само затова, защото е изживяна от духовното естество на душата. Изживяването на природното естество е една нисша област на общото изживяване на душата, което е от духовно естество. И душата стои духовно в едно общо разгръщане на духовното, което е при също на земното съществуване. В културните системи, в духовното изживяване и творчество на народите и епохите се развива и разгръща един велик духовен организъм.
към текста >>
Насочвайки своя поглед направо върху мисленето, тези мислители вярват, че долавят в най-
висш
ата мислителна дейност на себесъзнателния Аз едно притежание на душата, която позволява на душата да се потопи в действителното съществуване.
Много от най-новите направления на мислите се представят като опити, да се търси в себесъзнателния Аз, който в течение на развитието на философията се чувства все повече откъснат от света, може ли да се търси в този себесъзнателен Аз нещо, което да доведе отново до неговото свързване със света? Представите на Дитлей, Ойкен, Винделбанд, Рикерт и други са такива опити в съвременната философия, които искат да държат сметка за изискванията на природознанието и на разглеждането на душевното изживява не по такъв начин, че наред с естествената наука да може да съществува и една духовна наука. Същата цел преследват с насоката на своите мисли и Херман Коен /роден в 1848 г. виж стр. 50 на настоящия том/, Паул Наторн, Август Щадлер, Ернст Касирер, Валтер Кинкел и техните съмишленици.
Насочвайки своя поглед направо върху мисленето, тези мислители вярват, че долавят в най-висшата мислителна дейност на себесъзнателния Аз едно притежание на душата, която позволява на душата да се потопи в действителното съществуване.
Те насочват тяхното внимание върху онова, което им се явява като най-висш плод на мисленето: Върху мисленето, което не е вече свързано с възприятието, а е чисто мислене, работещо само с мисли /понятия/. Един прост пример за това би било мисленето на един кръг, при което се абстрахираме напълно от представата за този начин, дотолкова се простира в душата силата на онова, което може да се потопи в действителността. Защото това, което човек може да мисли по този начин, то изразява своята собствена същност чрез мисленето в човешкото съзнание. Чрез своите наблюдения, експерименти, методи науките се стремят да стигнат до такива резултати върху света, които биват обхванати в чистото мислене. Обаче те ще трябва да оставят постигането на тази цел на едно далечно бъдеще; въпреки това може да се каже: Доколкото се стремят да имат чисти мисли те водят борба за това, да доведат в притежанието на себесъзнателния Аз истинската същност неща които човек наблюдава нещо н сетивния външен свят или също в течение на историческия живот, той няма в смисъла на този начин на мислене никаква действителност пред себе си.
към текста >>
Те насочват тяхното внимание върху онова, което им се явява като най-
висш
плод на мисленето: Върху мисленето, което не е вече свързано с възприятието, а е чисто мислене, работещо само с мисли /понятия/.
Представите на Дитлей, Ойкен, Винделбанд, Рикерт и други са такива опити в съвременната философия, които искат да държат сметка за изискванията на природознанието и на разглеждането на душевното изживява не по такъв начин, че наред с естествената наука да може да съществува и една духовна наука. Същата цел преследват с насоката на своите мисли и Херман Коен /роден в 1848 г. виж стр. 50 на настоящия том/, Паул Наторн, Август Щадлер, Ернст Касирер, Валтер Кинкел и техните съмишленици. Насочвайки своя поглед направо върху мисленето, тези мислители вярват, че долавят в най-висшата мислителна дейност на себесъзнателния Аз едно притежание на душата, която позволява на душата да се потопи в действителното съществуване.
Те насочват тяхното внимание върху онова, което им се явява като най-висш плод на мисленето: Върху мисленето, което не е вече свързано с възприятието, а е чисто мислене, работещо само с мисли /понятия/.
Един прост пример за това би било мисленето на един кръг, при което се абстрахираме напълно от представата за този начин, дотолкова се простира в душата силата на онова, което може да се потопи в действителността. Защото това, което човек може да мисли по този начин, то изразява своята собствена същност чрез мисленето в човешкото съзнание. Чрез своите наблюдения, експерименти, методи науките се стремят да стигнат до такива резултати върху света, които биват обхванати в чистото мислене. Обаче те ще трябва да оставят постигането на тази цел на едно далечно бъдеще; въпреки това може да се каже: Доколкото се стремят да имат чисти мисли те водят борба за това, да доведат в притежанието на себесъзнателния Аз истинската същност неща които човек наблюдава нещо н сетивния външен свят или също в течение на историческия живот, той няма в смисъла на този начин на мислене никаква действителност пред себе си. Това, което наблюдението на сетивата предлага, е само една подкана, да се търси една действителност, а не самата действителност.
към текста >>
66.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
То се явява като един по-
висш
човек, който се отнася към физическия човек както към своя инструмент.
Който счита този свят като единствен духовен свят достъпен за човешкото схващане, той не стои на почвата, която се счита за съответстваща на естественонаучния начин на мислене. За естественонаучния поглед съвкупността на мировите същества се подреждат така, че физическият човек в неговото индивидуално съществуване се явява като едно резюме, като едно единство, към което сочат всички останали природни процеси и същества. Културният свят е онова, което е създадено от този човек. Духовната наука, която разбираме тук, показва едно изживяване, което душата може да има независимо от тялото. И това изживяване се разкрива като нещо индивидуално.
То се явява като един по-висш човек, който се отнася към физическия човек както към своя инструмент.
Това, което чрез духовното виждане на душата се чувства свободно от физическото тяло, е една единна духовно-душевна човешка същност, която принадлежи на един духовен свят, както тялото принадлежи на физическия свят. Когато душата изживява тази нейна духовна същност, тя познава също, че тази същност се намира в определено отношение с тялото. Тялото се явява от една страна като едно отделяне, като едно излъчване от душевно-духовната същност, нещо подобно, както бихме могли да направим сравнение с черупката на един охлюв, която, обвивайки охлюва, е отделена от самия него като едно негово копие. От друга страна духовно-душевното се явява в тялото както сборът от сили на растението, които, след като растението се е развило, след като то е завършило своето развитие с листата и цветовете, се сгъстява в семето, в зародиша, за да образуват заложбата на едно ново растение. Ние не можем да изживеем духовно-душевния човек, без същевременно да знаем чрез това изживяване, че в този човек се съдържа нещо, което иска да се оформи в един нов физически човек, в един такъв физически човек, който чрез своя живот във физическото тяло си е събрал сили, които не могат да се проявяват в това настоящо физическо тяло.
към текста >>
Обаче ние виждаме също, че през време на единия живот това вътрешно укрепване на по-
висш
ия човек трябва да остане в душевно-духовна форма./ То не може да се прояви в тялото, поради изтъкнатата причина тялото не се подава на преобразуване.
И когато безпристрастно се запита за причината на този факт, той установява, че това, което е приел чрез книгата в 20-та година, е продължило да живее в него и е станало една част от неговото същество. Той има в своето собствено духовно-душевно естество силата, която се съдържа в книгата; и в тази книга се намира силата, която беше проникнало в него преди 20 години, тази съща сила се съдържа и сега, в 40-та година на човека, в книгата. Така е и с опитностите в живота. Тези опитности стават самия човек. Те живеят в неговия "Аз".
Обаче ние виждаме също, че през време на единия живот това вътрешно укрепване на по-висшия човек трябва да остане в душевно-духовна форма./ То не може да се прояви в тялото, поради изтъкнатата причина тялото не се подава на преобразуване.
Бележка на превод./. Но ние забелязваме също и другото, че този човек се стреми да стане достатъчно силен, за да може да се изяви в тялото. Да постигне това му пречи определеността на тялото в същия живот. Обаче във вътрешността на човека живее като заложба зародишът, който с добитото иска да изгради един нов човешки живот, както вътре в растението живее зародишът за едно ново развитие.
към текста >>
Ние го познаваме като един по-
висш
човек в човека, който в единия живот подготвя другия, следващия.
От една страна то влиза в служба на разглеждането навъншния свят. Когато изследваме душевното изживяване от тази гледна точка, ние изграждаме светогледите, които преди всичко питат за това: Как познанието прониква в същността на нещата; какво може да произведе разглеждането на нещата? Такова едно изследване може да се сравни с изследването на хранителната стойност на семето. Обаче ние можем също да насочим нашия поглед върху душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължавайки да действува вътре в душата, я води от една степен на друга на съществуването. Тогава ние обхващаме това душевно изживяване в двигателната сила, която му е всадена.
Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия, следващия.
Тогава ще разберем също, че познанието се отнася към този основен импулс както използването на растителното семе за храна се отнася към естествения път на това семе, който прави от него зародиш на едно ново растение. Ако човек не взема под внимание това, той живее в измамата, че може да търси в същността на душевното изживяване същността на познанието. Чрез това той изпада в една грешка подобна на тази, която би възникнала, когато би изследвал растителното семе само химически по отношение на това изследва не вътрешната същност на семето. Охарактеризираната тук духовна наука се стреми да избегне тази измама, като иска да разкрие собствената вътрешна същност на душевното изживяване, което в неговия път може да се яви също и в служба на познанието, без да има в това наблюдаващо познание своята първична природа.
към текста >>
67.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
" И когато стигнаха до Златния Цар, той постави на главата му с най-бащински благославящ жест венец от дъбови клонки и каза:"Познай най-
висш
ето."
Момъкът препаса меча. „Мечът в лявата ръка, дясната свободна! ", извика Бронзовият Цар. Тогава те се отправиха към Сребърния, който насочи своя скиптър към Момъка. Той го пое с лявата ръка, а Царят любезно добави: „Паси овцете!
" И когато стигнаха до Златния Цар, той постави на главата му с най-бащински благославящ жест венец от дъбови клонки и каза:"Познай най- висшето."
към текста >>
68.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Да, на по-младия мъж му беше, така да се каже, твърде противно, че растенията могат да бъдат подредени едно до друго, без никакъв намек за онзи по-
висш
принцип, който свързва различните растения и така или иначе, трябва да съществува в света.
Тогава един от най-известните по онова време ботаници, на име Батч /*1/, стоящ начело на тогавашната наука, трябвало да изнесе една лекция в Дружеството за естествени науки, намиращо се в Йена. Двама мъже, единият по-млад, а другият с десет години по-възрастен, изслушали тази лекция и се случило така, че след лекцията те тръгнали заедно и започнали разговор помежду си./*2/ По-младият от двамата мъже се обърнал към по-възрастния: Ако човек се остави под въздействието на една такава лекция, той винаги става свидетел, как научният подход раздробява нещата и ги поставя едно до друго, без да се съобразява с духовната цялост, която ги свързва и живее в тях.
Да, на по-младия мъж му беше, така да се каже, твърде противно, че растенията могат да бъдат подредени едно до друго, без никакъв намек за онзи по-висш принцип, който свързва различните растения и така или иначе, трябва да съществува в света.
към текста >>
У Гьоте проговори съзнанието, че външният обективен свят, външните истини могат да бъдат обхванати не само с помощта на онези представи, до които стигаме чрез външните сетива и които ограниченият разум получава от външните сетивни възприятия; но след като човекът напрегне своите по-
висш
и духовни сили, които не зависят от външните сетивни възприятия, той също стига до нещо истинно, до нещо обективно, както това прави и чрез своите сетивни възприятия.
Този разговор представлява едно симптоматично и многозначително оповестяване на новата Духовна наука, антропософията./*4/ Какво всъщност проговори тогава у Гьоте, когато той възрази на Шилер?
У Гьоте проговори съзнанието, че външният обективен свят, външните истини могат да бъдат обхванати не само с помощта на онези представи, до които стигаме чрез външните сетива и които ограниченият разум получава от външните сетивни възприятия; но след като човекът напрегне своите по-висши духовни сили, които не зависят от външните сетивни възприятия, той също стига до нещо истинно, до нещо обективно, както това прави и чрез своите сетивни възприятия.
към текста >>
Едно писмо/*5/ на Шилер може да послужи като психологически документ от най-
висш
порядък.
С право бихме могли да кажем, че Шилер, който в онзи момент все още не можеше да съзре какво точно се крие зад думите на Гьоте и смяташе, че рисунката, която Гьоте нахвърли пред очите му, е нещо субективно, е най-красноречивият пример за това, как човек може да се издигне до онази висота, която е присъща на Гьоте. И ние виждаме как след този момент у Шилер се пробужда все по-голямо разбиране за Гьотевите идеи.
Едно писмо/*5/ на Шилер може да послужи като психологически документ от най-висш порядък.
В него той пише: „От доста време, макар и да се намирах твърде далеч от Вас, аз се вглеждах с нараства що удивление в развитието на Вашия Дух и в пътя, който Вие следвате. В природата Вие търсите необходимостта, но я търсите по най-трудния път, от който всяка по-слаба личност би желала да се предпази. За да си осигурите светлина върху отделните факти, Вие обгръщате цялата природа; в целостта на нейните проявления Вие търсите именно разбирането на отделния индивид. Стъпка подир стъпка, Вие се издигате от простия организъм до по-сложния, за да изградите накрая най-сложния от всички, и то не как да е, а генетично, като си служите с материалните субстанции на целия природен свят. Благодарение на факта, че го пресъздавате, следвайки природата, Вие се стремите да проникнете в неговата скрита техника.
към текста >>
А също и днес, всички Вие бихте могли да намерите такива автори, които се позовават на Гьоте; техните съчинения също са стъпили върху онази здрава опора, при която Духът е една абсолютна реалност в най-
висш
ия смисъл на тази дума.
През епохата на Гьоте естествено-научното изследване имаше съвсем друг облик. Днес много повече, отколкото през епохата на Гьоте, за единствено правилен и строго научен метод се счита този, който се опира на външното сетивно наблюдение, както и на резултатите от ясното и логическо мислене. Но дори и един Хекел се стреми, както сам той подчертава във всяка от своите книги, да застане върху здравата опора на Гьотевия светоглед, така че ние виждаме, как дори един по-скоро материалистично оцветен светоглед намира за важно това, да се позове на Гьоте.
А също и днес, всички Вие бихте могли да намерите такива автори, които се позовават на Гьоте; техните съчинения също са стъпили върху онази здрава опора, при която Духът е една абсолютна реалност в най-висшия смисъл на тази дума.
Враждебно настроените спиритуалистични и материалистични изследователи могат и да се карат помежду си, но и двете страни смятат, че имат еднаквото право да се възхищават от Гьоте. Ето как Гьоте представлява нещо, което свързва противоположностите.
към текста >>
След като в толкова много отношения той е един пробуждащ дух, защо да не е такъв и за онова духовно течение, чиято най-
висш
а и красива цел се свежда до толерантното изслушване на различните възгледи, а за свой собствен принцип издига изискването да не остава завинаги прикован към едно или друго фиксирано становище, а търсейки истината, се издига все по-високо и по-високо с помощта на такива методи, които прилага за своето вътрешно развитие, за изграждането на своите вътрешни възприемателни органи, защото именно благодарение на тях той стига до там, че започва да вижда по- дълбоките духовни основи на нещата.
Ето кое прави Гьоте един от най-забележителните духове на нашето време. И когато задълбочените и всеотдайни занимания с Гьоте пробудят у нас усещането, че Гьоте наистина е един от най- значителните умове на нашето време, тогава от само себе си става ясно, че е напълно оправдано при обсъждането на духовно-научните факти, както и на един светоглед, извлечен направо от духовния свят, да поставим на преден план именно онова, което той правеше и искаше, само и само да навлезем още по-дълбоко в неговата вътрешна същност.
След като в толкова много отношения той е един пробуждащ дух, защо да не е такъв и за онова духовно течение, чиято най-висша и красива цел се свежда до толерантното изслушване на различните възгледи, а за свой собствен принцип издига изискването да не остава завинаги прикован към едно или друго фиксирано становище, а търсейки истината, се издига все по-високо и по-високо с помощта на такива методи, които прилага за своето вътрешно развитие, за изграждането на своите вътрешни възприемателни органи, защото именно благодарение на тях той стига до там, че започва да вижда по- дълбоките духовни основи на нещата.
към текста >>
Всичко, което заобикаля Красивата Лилия, е във
висш
а степен забележително; ето защо тук ще споменем само няколко характерни подробности.
Най-после и двамата пристигат при Красивата Лилия.
Всичко, което заобикаля Красивата Лилия, е във висша степен забележително; ето защо тук ще споменем само няколко характерни подробности.
Лилия е образец на съвършена красота; обаче тя притежава странното качество да умъртвява всяко живо същество, което се докосва до нея, и отново да съживява всичко, което вече е минало през смъртта.
към текста >>
Златният Цар поставя короната на главата му и казва: „Познай най-
висш
ето." И сега Момъкът се изпълва от силата на мисленето.
„Мечът отляво, дясната свободна." Силата на волята. От Сребърния Цар той получава жезъла с думите: „Паси овцете." После ние виждаме, как силата на чувствата изпълва душата на Момъка и как тя намира своя израз в красотата.
Златният Цар поставя короната на главата му и казва: „Познай най-висшето." И сега Момъкът се изпълва от силата на мисленето.
В този момент Духът навлиза в него и той може да се свърже с Красивата Лилия. И тогава ние узнаваме, че всичко наоколо се е подмладило.
към текста >>
Под формата на писма, това произведение е изпратено до херцог фон Аугустенбург и там Шилер пише: „Може да се твърди, че всеки индивидуален човек според своите заложби носи в себе си един чист, идеален човек, и намирайки се в пълна хармония с него, той е в състояние да обхване основната задача на своя живот независимо от всички външни промени." И Шилер се опитва да обясни, как е възможно човек да се възвиси до по-
висш
ите степени на съществуването.
Той си задава въпроса, как човекът може да стигне дотам, че, развивайки все повече и повече своите сили, да проникне в тайните на света по един свободен и чисто човешки начин.
Под формата на писма, това произведение е изпратено до херцог фон Аугустенбург и там Шилер пише: „Може да се твърди, че всеки индивидуален човек според своите заложби носи в себе си един чист, идеален човек, и намирайки се в пълна хармония с него, той е в състояние да обхване основната задача на своя живот независимо от всички външни промени." И Шилер се опитва да обясни, как е възможно човек да се възвиси до по- висшите степени на съществуването.
към текста >>
Гьоте добре знаеше, че целта на душевното развитие е нещо, което древните наричаха „посвещение във
висш
ите тайни".
В други ден ние ще видим, как в своето повествование Гьоте посочва, че всяка душевна сила трябва да се разгръща съвместно с другите душевни сили, за да бъде изграден цялостният образ на душата и едва после тя може да се бори за съвършенство, за цялостно обхващане на мировите процеси и събития. Когато човекът напира към познанието преди да е узрял за него, той бива умъртвен, какъвто е случаят с Момъка. Съществува нещо, което бихме могли да определим като узряване за познанието. В своята Приказка Гьоте представя цялостната еволюция на душата точно и образно, създавайки по този начин едно успоредно произведение на Шилеровите Писма върху естетическото възпитание.
Гьоте добре знаеше, че целта на душевното развитие е нещо, което древните наричаха „посвещение във висшите тайни".
Той знаеше, че такава възможност съществува, че има общества, които в тайни, скрити места, в храмовете на посвещението, полагат определени грижи за развитието на душевните сили. Но той показва също, как новото време все повече се приближава до онзи момент, когато не отделни хора, а по-голямата част от човечеството ще разполага с тайните на посвещението. В събитията, които се разиграват между отделните герои от Приказката, той показва самия процес на посвещението, включително до най-висшите му степени, при които душата може да вникне в най-големите тайни на съществуванието. Така изглеждат нещата, погледнати екзотерично, чисто исторически.
към текста >>
В събитията, които се разиграват между отделните герои от Приказката, той показва самия процес на посвещението, включително до най-
висш
ите му степени, при които душата може да вникне в най-големите тайни на съществуванието.
Съществува нещо, което бихме могли да определим като узряване за познанието. В своята Приказка Гьоте представя цялостната еволюция на душата точно и образно, създавайки по този начин едно успоредно произведение на Шилеровите Писма върху естетическото възпитание. Гьоте добре знаеше, че целта на душевното развитие е нещо, което древните наричаха „посвещение във висшите тайни". Той знаеше, че такава възможност съществува, че има общества, които в тайни, скрити места, в храмовете на посвещението, полагат определени грижи за развитието на душевните сили. Но той показва също, как новото време все повече се приближава до онзи момент, когато не отделни хора, а по-голямата част от човечеството ще разполага с тайните на посвещението.
В събитията, които се разиграват между отделните герои от Приказката, той показва самия процес на посвещението, включително до най-висшите му степени, при които душата може да вникне в най-големите тайни на съществуванието.
Така изглеждат нещата, погледнати екзотерично, чисто исторически.
към текста >>
69.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
За един предмет е във
висш
а степен безразлично, дали някой го харесва или не го харесва.
Напълно вярно е, че ако хората внасят в научната област своите чувства, своите симпатии и антипатии, нещата ще им изглеждат или отблъскващи, или привлекателни. И наистина, докъде бихме стигнали, ако човекът би търсил познавателен елемент в своите чувства, в своите страсти?
За един предмет е във висша степен безразлично, дали някой го харесва или не го харесва.
Колкото е вярно, че онзи който иска да остане в строгата научна област, следва да се придържа само към външната страна на нещата, толкова е вярно, че самият предмет е този, който те заставя да кажеш: ето, това е червено, или че твоята представа за камъка е правилна. Обаче не е в природата на нещата, те да се стремят към твоето одобрение или неодобрение, така че ти да ги харесаш и отхвърлиш. Фактът, че един предмет изглежда червен, има своите обективни причини, а че ти не го харесваш, за това няма никакви обективни причини.
към текста >>
А по отношение на мисленето, на боравенето с представи, да изключиш личния елемент винаги е било наричано пречистване на човешката душа, и това пречистване означава първата крачка по пътя на посвещението или инициацията, или, ако предпочитате този израз, по пътя на
висш
ето познание.
Ако даден човек е стигнал до съответното вътрешно убеждение, той отстоява истината, дори ако един милион души са на обратното мнение. Всеки може да намери потвърждение на казаното от мен, примерно, в областта на математиката или геометрията. Че 3x3 прави 9 може да бъде разбрано от всеки, и това е вярно, дори един милион души да го оспорват. Защо това е така? Защото по отношение на математическите истини, повечето хора са в състояние да отхвърлят своите предпочитания, своите симпатии или антипатии, накратко, да отхвърлят всеки личен елемент и да оставят нещата да говорят сами за себе си.
А по отношение на мисленето, на боравенето с представи, да изключиш личния елемент винаги е било наричано пречистване на човешката душа, и това пречистване означава първата крачка по пътя на посвещението или инициацията, или, ако предпочитате този израз, по пътя на висшето познание.
към текста >>
Момъкът, когото ние вече познаваме от Приказката, не е нищо друго, освен олицетворение на човека, устремен към най-
висш
ите сфери.
Златният Цар е представител на посвещението, през което минава човешкото мислене, Сребърният Цар олицетворява посвещението, свързано с познавателната сила на чувствата, Бронзовият Цар олицетворява посвещението, свързано с познавателните възможности на волята. Същевременно Гьоте ясно предупреждава, че за да овладее тези три дарби, най-напред човекът трябва да преодолее определени изпитания.
Момъкът, когото ние вече познаваме от Приказката, не е нищо друго, освен олицетворение на човека, устремен към най- висшите сфери.
Както в своите Писма Шилер ни представя стремежа към съвършената човечност, така и в Момъка Гьоте вижда представител на онези, които с всички сили се стремят към съвършенство. Ние помним, че първоначално Момъкът иска да намери Красивата Лилия, но после той се устремява към вътрешното човешко съвършенство и го постига благодарение на Златния, Сребърния и Бронзовия Цар.
към текста >>
Ние ще вникнем в този чуден образ от Гьотевото творчество, ако си припомним една негова мисъл: „Порочно е всичко онова, което освобождава нашия Дух, но не ни прави господари на самите себе си." За да постигне свободата, най-напред човекът трябва да стане господар на своите вътрешни душевни сили, и едва след това, окрилен от едно истинско познание, той може да отправи поглед към най-
висш
ите душевни състояния, или с други думи, да се съедини с Красивата Лилия.
Ние ще вникнем в този чуден образ от Гьотевото творчество, ако си припомним една негова мисъл: „Порочно е всичко онова, което освобождава нашия Дух, но не ни прави господари на самите себе си." За да постигне свободата, най-напред човекът трябва да стане господар на своите вътрешни душевни сили, и едва след това, окрилен от едно истинско познание, той може да отправи поглед към най-висшите душевни състояния, или с други думи, да се съедини с Красивата Лилия.
Ако обаче пристъпи към тази задача неподготвен и недостатъчно пречистен, тогава силите му се стопяват и това се отразява опустошително върху душата му. Ето защо Гьоте ясно посочва, че Момъкът се стреми към такова освобождаване, което ще го превърне в господар на неговите собствени душевни сили. И в мига, когато неговите душевни сили са вече пречистени и избавени от хаоса, в този миг човекът е вече достатъчно узрял, за да овладее онова по- висше духовно състояние, което Гьоте ни описва под формата на свързването с Красивата Лилия.
към текста >>
И в мига, когато неговите душевни сили са вече пречистени и избавени от хаоса, в този миг човекът е вече достатъчно узрял, за да овладее онова по-
висш
е духовно състояние, което Гьоте ни описва под формата на свързването с Красивата Лилия.
Ние ще вникнем в този чуден образ от Гьотевото творчество, ако си припомним една негова мисъл: „Порочно е всичко онова, което освобождава нашия Дух, но не ни прави господари на самите себе си." За да постигне свободата, най-напред човекът трябва да стане господар на своите вътрешни душевни сили, и едва след това, окрилен от едно истинско познание, той може да отправи поглед към най-висшите душевни състояния, или с други думи, да се съедини с Красивата Лилия. Ако обаче пристъпи към тази задача неподготвен и недостатъчно пречистен, тогава силите му се стопяват и това се отразява опустошително върху душата му. Ето защо Гьоте ясно посочва, че Момъкът се стреми към такова освобождаване, което ще го превърне в господар на неговите собствени душевни сили.
И в мига, когато неговите душевни сили са вече пречистени и избавени от хаоса, в този миг човекът е вече достатъчно узрял, за да овладее онова по- висше духовно състояние, което Гьоте ни описва под формата на свързването с Красивата Лилия.
към текста >>
Но при определени обстоятелства и особено когато човекът е устремен към по-
висш
и степени от своето развитие, тази душевна нагласа може да изиграе една коварна, зла роля.
Но същото събитие, което тук се разиграва със Зелената Змия вече под формата на изживяване ние срещаме и в човешката душа, едно изживяване, което няма да ни изненада, ако си припомним онзи разговор между Гьоте и Шилер, за който стана дума завчера. Ние видяхме: В мига, когато Шилер обсъжда с Гьоте същността на природознанието и самото наблюдение на природните феномени, той все още смята, че това, което Гьоте му нахвърля с няколко щрихи, имайки предвид прарастението, е само някаква абстрактна идея, която обобщава различните видове от растителния свят. Обаче Гьоте възразява: Ако това тук е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! В този момент едно срещу друго застават две коренно различни светоусещания. Шилер упорито се е стремил да разбере светогледа на Гьоте и почитанието към него не би могло да пострада, ако бъде посочен като пример за онази душевна нагласа, която тегли човека към абстрактните представи на сухото, разсъдъчно мислене.
Но при определени обстоятелства и особено когато човекът е устремен към по-висши степени от своето развитие, тази душевна нагласа може да изиграе една коварна, зла роля.
към текста >>
Разбира се, ако някой не разполага точно с тази душевна способност и въпреки това желае да се издигне до по-
висш
и степени на познанието, тогава няма да получи нищо от това, което храмът би могъл да му открие.
Те приличат на един човек, който събира мъдрости в някаква библиотека, само за да ги разпилее навън в света. И така, Блуждаещите Светлини олицетворяват онези душевни способности, които никога не са в състояние да вникнат в една или друга литературна идея, в смисловото съдържание на едно или друго чувство, но са в състояние да придадат изящни форми на това, което вече е влязло в литературната история, инспирирано от продуктивните Духове. Тук не бих искал да се изказвам срещу тези душевни способности. Ако човекът не разполагаше с тях или не се грижеше достатъчно за тяхното култивиране, би се оказал лишен от нещо, което е наложително да присъствува в процеса на истинското познание. В образа на Блуждаещите Светлини, в цялото разнообразие от отношения, в които Гьоте им позволява да се проявят, той ни показва как една такава душевна способност се сблъсква с други душевни способности, как те си взаимодействуват, как си помагат или пречат.
Разбира се, ако някой не разполага точно с тази душевна способност и въпреки това желае да се издигне до по-висши степени на познанието, тогава няма да получи нищо от това, което храмът би могъл да му открие.
Гьоте посочва както предимствата, така и недостатъците на въпросната душевна способност. Това, което имаме в лицето на Блуждаещите Светлини, представлява именно един душевен елемент. В мига, в който поиска да води самостоятелен живот, този душевен елемент се превръща в нещо вредно. Той насърчава абстрактното, критично мислене, в резултат на което хората научават всичко, обаче не могат да развиват идеите си по- нататък, понеже им липсва продуктивната сила. И Гьоте посочва съвсем ясно до каква степен може да бъде ползотворно това, което е изобразено в Блуждаещите Светлини.
към текста >>
За Гьоте светът на понятията не е нищо друго, освен това, което човекът може да прибави към обективната действителност./*21/ За него Змията е представител на онази душевна сила, която не се стреми по един или друг егоистичен начин към по-
висш
ите области на съществуванието, обладана от желанието да остави всичко под себе си, а търпеливо изследва понятията, които се потвърждават от самия живот, търпеливо напредва от една опитност към друга опитност, от едно изживяване към друго изживяване.
Помислете обаче какво прави Гьоте с идеята за прарастението. Ако проследим пътуването му из Италия, ние ще видим как тази идея се превръща за него в един истински лайтмотив, който го води от едно растение към друго растение, от едно място към друго място. И така, Гьоте здраво хваща понятието „прарастение", прилага го към едно или друго конкретно растение и установява как се появяват все нови и нови форми, както във възходяща, така и в низходяща посока. После той проследява, стъпка по стъпка, как духовната реалност или духовният образ присъствува, как се вмъква във всяка сетивна растителна форма. Самият Гьоте, бих казал, се вмъква в нещата, също както Змията пропълзява в подземните пропасти.
За Гьоте светът на понятията не е нищо друго, освен това, което човекът може да прибави към обективната действителност./*21/ За него Змията е представител на онази душевна сила, която не се стреми по един или друг егоистичен начин към по-висшите области на съществуванието, обладана от желанието да остави всичко под себе си, а търпеливо изследва понятията, които се потвърждават от самия живот, търпеливо напредва от една опитност към друга опитност, от едно изживяване към друго изживяване.
към текста >>
Който гледа на философията не като на някаква теория и разглежда духовно- научните понятия като част от живота, той знае, че понятията, дори най-
висш
ите от тях, трябва да се прилагат така, сякаш те се вливат в самия живот, непрекъснато намирайки в него своето потвърждение.
Когато човекът не се впуска в теоретични разсъждения и животът му не протича в областта на абстрактните понятия, а ги прилага в своите непосредствени изживявания, тогава той се оказва в положението на Змията. Това е вярно в най-строгия и точен смисъл на думата.
Който гледа на философията не като на някаква теория и разглежда духовно- научните понятия като част от живота, той знае, че понятията, дори най-висшите от тях, трябва да се прилагат така, сякаш те се вливат в самия живот, непрекъснато намирайки в него своето потвърждение.
Този, който е запознат с няколко понятия, обаче не може да ги приложи в живота, прилича на човек, който е научил наизуст една готварска книга, обаче въпреки това не може да сготви нищо. Както златото е едно средство, с чиято помощ нещата започват да светят, така и чрез своите понятия Гьоте осветява всичко около себе си.
към текста >>
После ние виждаме, че това, което човекът трябва да постигне като по-
висш
а степен от еволюцията на своето познание, е представено в образа на храма.
После ние виждаме, че това, което човекът трябва да постигне като по-висша степен от еволюцията на своето познание, е представено в образа на храма.
Следователно, „храмът" означава една по-висша еволюционна степен от развитието на човека. В наши дни, иска да каже Гьоте, храмът е нещо скрито и се намира, в тесните пукнатини на Земята. Една такава душевна сила, каквато е представена в образа на Змията, може да долови очертанията на храма само приблизително. Благодарение на това, че тя приема в себе си идеали, златото, тя може да освети тези очертания, обаче в общи линии днес храмът може да съществува само като една подземна тайна. Представяйки на външната култура, на външния свят този храм като едно под земно творение, Гьоте загатва, че всъщност тайният „храм" може да бъде намерен от по-будните и напреднали човешки души.
към текста >>
Следователно, „храмът" означава една по-
висш
а еволюционна степен от развитието на човека.
После ние виждаме, че това, което човекът трябва да постигне като по-висша степен от еволюцията на своето познание, е представено в образа на храма.
Следователно, „храмът" означава една по-висша еволюционна степен от развитието на човека.
В наши дни, иска да каже Гьоте, храмът е нещо скрито и се намира, в тесните пукнатини на Земята. Една такава душевна сила, каквато е представена в образа на Змията, може да долови очертанията на храма само приблизително. Благодарение на това, че тя приема в себе си идеали, златото, тя може да освети тези очертания, обаче в общи линии днес храмът може да съществува само като една подземна тайна. Представяйки на външната култура, на външния свят този храм като едно под земно творение, Гьоте загатва, че всъщност тайният „храм" може да бъде намерен от по-будните и напреднали човешки души. Тук Гьоте просто предвижда нашето духовно-научно течение, което днес обхваща все повече хора и се стреми да популяризира богатото съдържание на Духовната наука, на инициацията или принципа на посвещението, което всъщност е и съдържание на храмовите тайни.
към текста >>
Той трябва да се издигне до онова светоусещане, до онази душевна нагласа, която в своя „Западно-източен диван" Гьоте разглежда като най-
висш
ето постижение на човека:
Никога не може да бъде самоцел това, което изучаваме в областта на естествената наука, културата, историята и останалите научни дисциплини. Ние никога не можем да стигнем до истинските дълбини на познанието, ако разглеждаме научните дисциплини изолирани една от друга. И само ако по всяко време сме готови да ги приемем в себе си като едно средство, което можем да пожертвуваме като един вид мост, по който ще се издигнем още по-нагоре, само тогава ние се приближаваме до истинското познание. Обаче ние си затваряме пътя към истинското познание също и тогава, когато не сме готови да пожертвуваме самите себе си. Човекът стига до представата за това, какво представлява посвещението, само тогава, когато престане да изгражда своя мироглед с помощта на външни, сетивни понятия.
Той трябва да се издигне до онова светоусещане, до онази душевна нагласа, която в своя „Западно-източен диван" Гьоте разглежда като най- висшето постижение на човека:
към текста >>
Позволи му да се превърне в мост и тогава ти ще възкръснеш за един по-
висш
живот, ще станеш едно цяло с останалия свят и няма да живееш с лудостта, че откъснат от
висш
ия Аз, тогава ти можеш да стигнеш до същността на нещата.
Умри и възкръсни! Научи се да вникваш в това, което животът ти предлага, премини през него, но преодолей себе си, излез вън от себе си.
Позволи му да се превърне в мост и тогава ти ще възкръснеш за един по-висш живот, ще станеш едно цяло с останалия свят и няма да живееш с лудостта, че откъснат от висшия Аз, тогава ти можеш да стигнеш до същността на нещата.
Когато Гьоте говори за това, че понятията и чувствата трябва да бъдат пожертвувани, за да се издигнем в по-висшите сфери, когато говори за най-дълбоките трепети на любовта, Гьоте често си спомня мистичните думи на Якоб Бьоме/*23/,
към текста >>
Когато Гьоте говори за това, че понятията и чувствата трябва да бъдат пожертвувани, за да се издигнем в по-
висш
ите сфери, когато говори за най-дълбоките трепети на любовта, Гьоте често си спомня мистичните думи на Якоб Бьоме/*23/,
Умри и възкръсни! Научи се да вникваш в това, което животът ти предлага, премини през него, но преодолей себе си, излез вън от себе си. Позволи му да се превърне в мост и тогава ти ще възкръснеш за един по-висш живот, ще станеш едно цяло с останалия свят и няма да живееш с лудостта, че откъснат от висшия Аз, тогава ти можеш да стигнеш до същността на нещата.
Когато Гьоте говори за това, че понятията и чувствата трябва да бъдат пожертвувани, за да се издигнем в по-висшите сфери, когато говори за най-дълбоките трепети на любовта, Гьоте често си спомня мистичните думи на Якоб Бьоме/*23/,
към текста >>
Ние отново сме насочени към душевните сили на човека, към онези душевни сили на страхопочитанието, на религиозното смирение, които през изтеклите столетия и хилядолетия непрекъснато са носели на хората посланията от
висш
ите светове, и то на онези хора, които не са можели да търсят светлината по пътя на науката или по някакъв друг начин.
После ние виждаме, как душевната сила осветява само там, където вече има светлина: Лампата на Стареца може да освети само това, което вече се намира в светлина.
Ние отново сме насочени към душевните сили на човека, към онези душевни сили на страхопочитанието, на религиозното смирение, които през изтеклите столетия и хилядолетия непрекъснато са носели на хората посланията от висшите светове, и то на онези хора, които не са можели да търсят светлината по пътя на науката или по някакъв друг начин.
Светлината на различните религиозни откровения е представена в лицето на Стареца. Обаче който не може да обогати религиозното усещане с една вътрешна светлина, за него лампата на религията не свети. Тя може да свети само там, където срещу нея се изливат потоци от светлина. Тя винаги е била онази сила, която преобразява хората и превръща всичко мъртво в живи и одухотворени същества.
към текста >>
Или казано с други думи: Отделната личност сама не може да постигне нищо; ако обаче в подходящия час се стигне до правилното взаимодействие на всички, когато силните и слабите си подадат ръка, тогава душата има своя шанс да се издигне до най-
висш
ето, до съединяването с Красивата Лилия.
А по-нататък от Приказката научаваме как чрез саможертвата на Змията настъпва съединяването на двете царства. И след като тя, така да се каже, чрез символически процеси минава през същите изпитания, през които минава и човекът в своето езотерично развитие, ние виждаме как трите душевни сили пренасят храма на познанието високо над реката, как той поема нагоре и как всяка душевна сила започва да изпълнява своите собствени задачи. Душевните сили трябва да работят в пълна хармония.
Или казано с други думи: Отделната личност сама не може да постигне нищо; ако обаче в подходящия час се стигне до правилното взаимодействие на всички, когато силните и слабите си подадат ръка, тогава душата има своя шанс да се издигне до най- висшето, до съединяването с Красивата Лилия.
към текста >>
Златният Цар дарява Момъка с познавателните сили на мисленето: „Познай най-
висш
ето!
И тогава храмът се издига от скритите подземни бездни нагоре към повърхността, и става видим за всички, които действително жадуват за познание и мъдрост.
Златният Цар дарява Момъка с познавателните сили на мисленето: „Познай най-висшето!
" Сребърният Цар го дарява с познавателните сили на чувствата и тук Гьоте изрича прекрасните думи: „Паси овцете! " В чувствата са скрити корените на всяко изкуство, на всяка религия; впрочем за Гьоте изкуството и религията представляват едно цяло, защото още при пътуването си из Италия, той казва следното за художествените произведения, които среща там: „Да, тук цари необходимост, тук цари Бог! "
към текста >>
В образа на тази възрастна жена ние следва да виждаме не друго, а здравия разум на човека, онази душевна сила, която не се стреми към
висш
ите области на духовните абстракции, а държи всичко здраво в ръцете си.
Старецът с лампата е женен за Старицата.
В образа на тази възрастна жена ние следва да виждаме не друго, а здравия разум на човека, онази душевна сила, която не се стреми към висшите области на духовните абстракции, а държи всичко здраво в ръцете си.
Именно тя може да занесе възнаграждението на Лодкаря: три зелки, три глави лук и три артишока. Тази еволюционна степен от човешкото развитие все още не е изживяла времето си. Фактът, че тя е третирана по толкова недостоен начин от Блуждаещите Светлини, е израз на високомерието, с което често пъти абстрактните Духове се отнасят към онези хора, които се справят и с най-сложните ситуации благодарение на своя непосредствен инстинкт, или на своята интуиция./*26/
към текста >>
Обаче такива думи могат да се превърнат в истински пътеводител към по-
висш
и еволюционни степени.
Фауст изрича тези думи без да е наясно за тяхното значение.
Обаче такива думи могат да се превърнат в истински пътеводител към по- висши еволюционни степени.
Според замисъла на Гьоте, Момъкът олицетворява онзи човек, който се стреми към най-висшата невеста, а това, с което той трябва да се свърже, Гьоте нарича „Красивата Лилия". Вие виждате, че ние се срещаме с Лилия още в първите части на „Фауст". Обаче във „Фауст" ние откриваме също и онази червена нишка на Гьотевия светоглед, която се проявява в самата Приказка, и това става в Chorus mystikus от втората част на „Фауст", когато Фауст стои пред прага на духовния свят, а Гьоте изрича монументалната изповед на своя духовен мироглед. Той посочва как издигането по пътя на познанието се извършва в три последователни степени, а именно: пречистване на мисленето, просветляване на чувствата и превръщане на волята в чисти, целенасочени действия.
към текста >>
Според замисъла на Гьоте, Момъкът олицетворява онзи човек, който се стреми към най-
висш
ата невеста, а това, с което той трябва да се свърже, Гьоте нарича „Красивата Лилия".
Фауст изрича тези думи без да е наясно за тяхното значение. Обаче такива думи могат да се превърнат в истински пътеводител към по- висши еволюционни степени.
Според замисъла на Гьоте, Момъкът олицетворява онзи човек, който се стреми към най-висшата невеста, а това, с което той трябва да се свърже, Гьоте нарича „Красивата Лилия".
Вие виждате, че ние се срещаме с Лилия още в първите части на „Фауст". Обаче във „Фауст" ние откриваме също и онази червена нишка на Гьотевия светоглед, която се проявява в самата Приказка, и това става в Chorus mystikus от втората част на „Фауст", когато Фауст стои пред прага на духовния свят, а Гьоте изрича монументалната изповед на своя духовен мироглед. Той посочва как издигането по пътя на познанието се извършва в три последователни степени, а именно: пречистване на мисленето, просветляване на чувствата и превръщане на волята в чисти, целенасочени действия.
към текста >>
70.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във
висш
ите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин.
За известно време той е забравен от всички. И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството. Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа? И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека".
Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин.
И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия. Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
към текста >>
Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към
висш
ите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-
висш
ите сфери."
Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа? И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека". Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин. И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
към текста >>
През есента на 1920 в недовършената сграда на Първия Гьотеанум се провежда първия антропософски курс в рамките на
Висш
ата школа за Духовна наука.
През есента на 1920 в недовършената сграда на Първия Гьотеанум се провежда първия антропософски курс в рамките на Висшата школа за Духовна наука.
Според Рудолф Щайнер това е важен междинен етап от развитието на Антропософското Движение. Вечерта на 25 Септември Рудолф Щайнер припомня на своите слушатели за събитията от есента на 1900 и особено за втората си лекция пред берлинските теософи, оповестена от него като „Гьотевото тайно откровение." „... и аз отново бих казал, че тази Приказка съдържа първичната зародишна клетка на нашето Антропософско Движение! Ето какво трябва да напомня, след като ние утре навлизаме в нов етап от нашето Движение [...] Да, навремето ние започнахме с Гьоте, а утре ще продължим нашия път с нещо изключително важно, тук е сградата, която получи името си също от Гьоте. Следователно, Вие виждате какво постоянство има в целия ход на нашето Движение."
към текста >>
71.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Такъв е случаят и с понятието „антропология", което откри изследователски перспективи от най-
висш
порядък.
*4.Духовните революции и свързаните с тях нови научни дисциплини обикновено възникват с изграждането на нови понятия.
Такъв е случаят и с понятието „антропология", което откри изследователски перспективи от най-висш порядък.
към текста >>
72.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Колко трудно проникват днес бюргерските класи в душевните пространства на работническите семейства, колко трудно разбират, как бе възможен един начин на мислене като този на Карл Маркс, независимо от своята мисловна стойност, пък макар и облечен в мисловни категории от
висш
порядък, да намери достъп във все още неизразходваната интелигентност на пролетариата.
Ако даден изследовател за съжаление това едва ли може да се каже за елитните интелектуалци изучи работническото движение там, където то се опира изцяло на самите работници, е наясно каква решаваща стойност има обстоятелството, че душевната нагласа на огромното мнозинство от хора, може да се канализира в определена мисловна посока. Ако днес нещо ни затруднява да вземем становище спрямо социалната загадка, то е просто нищожната възможност за едно взаимно разбиране между класите.
Колко трудно проникват днес бюргерските класи в душевните пространства на работническите семейства, колко трудно разбират, как бе възможен един начин на мислене като този на Карл Маркс, независимо от своята мисловна стойност, пък макар и облечен в мисловни категории от висш порядък, да намери достъп във все още неизразходваната интелигентност на пролетариата.
към текста >>
73.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ясно е, че при такъв състав на
висш
ия държавен орган, чрез правните норми на първо място се проявяват различните стопански интереси.
Един типичен пример за сливане между икономическия и правовия живот ни дава Австрия с конституцията си от 60-те години на 19-ия век. Депутатите в Държавния съвет бяха избрани от четирите основни сили на стопанския живот, от едрите собственици, от търговските камари, от градовете, пазарите и индустриалните зони, и от селските общини.
Ясно е, че при такъв състав на висшия държавен орган, чрез правните норми на първо място се проявяват различните стопански интереси.
Несъмнено, в разпадането на Австрия се намесват и центробежните сили на отделните националности. От друга страна обаче вярно е, че ако в случая правната система бе развила своята дейност успоредно със стопанската система, тя щеше да формира и такъв социален организъм от правното съзнание на хората, в които би бил възможен съвместния живот на различни национални общности.
към текста >>
Тази област обхваща всичко от най-
висш
ите духовни постижения, до това, което проличава в човешките произведения поради добрата или недостатъчна физическа годност за усилия, полагани за целите на социалния организъм.
Към всичко, което стопанският живот и правната система внасят в устройството на социалния живот, се прибавя и нещо, което идва от един трети източник: От индивидуалните способности на отделния човек.
Тази област обхваща всичко от най-висшите духовни постижения, до това, което проличава в човешките произведения поради добрата или недостатъчна физическа годност за усилия, полагани за целите на социалния организъм.
Всичко, което идва от този източник, трябва да се влива в здравия социален организъм по коренно различен начин от това, което е характерно за размяната на стоки и от това, което възниква в живота на държавата. Не съществува никаква друга възможност да приемем по здрав начин въздействията от споменатия източник, освен да ги поставим в зависимост от свободната възприемчивост на човека и импулсите, които идват от индивидуалните човешки способности. Ако постиженията, възникващи чрез тези способности, бъдат изкуствено повлиявани от стопанския живот или държавата, това в значителна степен им отнема истинската основа на техния собствен живот. Тази основа може да се изгради само благодарение на силата, която кара човешките постижения да се развиват от самите себе си. Ако стопанския живот или държавата се намесят пряко в оценката на тези постижения, свободната възприемчивост към тях се накърнява сериозно.
към текста >>
74.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Дори мениджърите да не получават нареждания от по-
висш
естоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини.
Това, че е възможно троичната система да се приложи във всяка една държава, без да развали международните ѝ отношения (дори ако по начало тази държава е единствената в този опит), може да се онагледи както следва. Представете си, че даден икономически регион иска да стане част от огромна асоциация в рамките на националната държава. Той няма да може да поддържа финансово изгодни отношения с чужди държави, които са останали капиталистически. Институциите, подчинени на държавата и управлявани от централен съвет за икономически контрол, не дават правомощия да се доставят на чуждите държави онези продукти, които задоволяват потребностите им.
Дори мениджърите да не получават нареждания от по-висшестоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини.
Когато имаме разкъсване между изискванията от чужбина и вътрешните ограничения, на практика получаваме невъзможни международни отношения. Същите затруднения биха спъвали както вноса, така и износа на стоки. Всеки, който иска да докаже, че не са възможни плодотворни икономически отношения между една страна, която бленува по абстрактните социалистически принципи, и капиталистическите държави, просто трябва да посочва такива неща. Непредубедените слушатели непременно ще се съгласят с него.
към текста >>
75.
Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако не искаме човешката природа също да загине от тази механизация, при която човешки същества стават част от тази механизирана работна система, техните души трябва винаги да са в състояние да се издигат свободно към общение с по-
висш
ите светове, до които те се чувстват приближени от свободния духовно-културен живот.
Сложната съвременна индустрия с нейната механизация на човешкия труд създава изискване за уравновесяване чрез свободен, самоподхранващ се духовно-културен живот. По-ранните епохи на човешката история можеха да си позволят смесването на икономически интереси и културни импулси, защото тогава индустрията все още не беше станала плячка на механизацията.
Ако не искаме човешката природа също да загине от тази механизация, при която човешки същества стават част от тази механизирана работна система, техните души трябва винаги да са в състояние да се издигат свободно към общение с по-висшите светове, до които те се чувстват приближени от свободния духовно-културен живот.
към текста >>
Марксисткият ум вярва, че всяка форма на икономическо производство подготвя пътя за следващата по-усъвършенствана форма, както и че когато този подготвителен процес завърши, тогава чрез „еволюцията“ по-
висш
ата форма непременно трябва да замени по-низшата.
Марксисткият ум вярва, че всяка форма на икономическо производство подготвя пътя за следващата по-усъвършенствана форма, както и че когато този подготвителен процес завърши, тогава чрез „еволюцията“ по-висшата форма непременно трябва да замени по-низшата.
В действителност, съвременната форма на производство не възниква от стари икономически методи, а по-скоро от юридическите форми и културните перспективи на по-ранна епоха. Но, като дадоха нова форма на икономическия живот, самите те[1] остаряха и се нуждаят от обновяване.
към текста >>
76.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Но явява се още един по-
висш
принцип: "Азът" и именно започвайки от него можем да говорим за един вътрешен принцип на единство.
Свръхсетивният организъм на човека започва от силите на живота, които предават на материята на неговото тяло формата и организацията, понеже тези жизнени сили изграждат тази форма и я поддържат. Рудолф Щайнер нарича тези жизнени сили "етерната" природа на човека. Този етерен организъм е подчинен на действието на "астралните" сили, които го преработват по такъв начин, че той да служи не само като проводник на живота, но и на съзнанието. Взаимодействията между етерната природа и астралната природа са тези, които произвеждат в организма явленията на съграждане и разграждане, за които става дума в сказка 9. Правейки от плътта един инструмент на душата, астралните сили същевременно го поставят в допир със сферите, от които те произхождат: звездите.
Но явява се още един по-висш принцип: "Азът" и именно започвайки от него можем да говорим за един вътрешен принцип на единство.
към текста >>
77.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тогава ще се разкрие пътят, който води от познанието на света до познанието на Бога, до религиозния живот; вярата ще остане отново едно
висш
е знание и по същество не ще се различава от познанието.
Така знанието и вярата са се раздвоили в две отделни области, които в миналото са образували едно единство познание на физическия свят и познание на божествения свят. Когато едно точно ясновидство ще може да се издигне до виждането същността на Аза, както то трябва да се издигне до виждането на етерното същество и на астралното същество, ще се възстанови отново неприветността между познанието на божествения свят и това на външния свят. Тогава науката отново ще се съедини с религиозния живот. Разводът, който е отделил знанието от вярата има като своя причина изгубването на едно живо и ясно вижда не на истинския Аз, четвърти съставен член на човешкото същество. Следователно един възобновен духовен живот има мисията да възстанови познанието на този истински Аз чрез методично развитото ясно виждане.
Тогава ще се разкрие пътят, който води от познанието на света до познанието на Бога, до религиозния живот; вярата ще остане отново едно висше знание и по същество не ще се различава от познанието.
Това, от което се нуждаем, е да можем да познаем истински Аза и чрез това да намерим отново истинската религиозна опитност. Да отвори достъпа до това познание и чрез това да възобнови живота в рамките на една духовна наука, която отново да намери етерния човек, невъзприемаем във физическото тяло и която да намери отново астралния човек и неговото просъществуване отвъд раждането и смъртта, която да намери Аза отвъд съня и будността, тази е третата задача на антропософията. Така ще бъде преустроена органически, в перспективата на антропософското изследване:
към текста >>
78.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
В следващите лекции аз ще разгледам по-обширно този начин на медитация, която ще намерите описана в моите книги "Как се добиват познания за
висш
ите светове" и в "Тайната наука".
Днес можем да добием това мислене чрез образи и напълно съзнателно чрез медитацията, чрез една дейност на душата. По същество медитацията се състои в едно концентриране в една съвкупност от представи, които лесно могат да се образуват.
В следващите лекции аз ще разгледам по-обширно този начин на медитация, която ще намерите описана в моите книги "Как се добиват познания за висшите светове" и в "Тайната наука".
Днес ще дам само нейния принцип: Трябва да съберем всичките си вътрешни сили, да ги откъснем от впечатленията, които могат да се получат било отвън, било отвътре, да ги изолираме напълно и да ги насочим спокойно върху една съвкупност от лесно контролируеми представи. Винаги, когато се практикува тази медитация може да остане кратка. Ако се повтаря в течение на месеци и даже на години с достатъчно енергия и твърдост, ще забележим един ден, че в нашата душа ние сме станали независими от физическия организъм и че отсега нататък можем да си кажем: - Когато мисля в моето физическо тяло, аз явно си служа с него; обаче самото мислене не се разгръща в това физическо тяло. Един нематериален организъм ми дава едно отражение на това мислене, което стига по този начин до моето съзнание. Без тялото, мисълта която се разгръща в обикновеното съзнание, не може да се изработи; ето защо това съзнание е свързано с физическия организъм.
към текста >>
В моите книги "Как се добиват познания за
висш
ите светове", "Тайната наука" и "Теософия" аз описах, как е възможно човек да се издигне до духовните светове.
В моите книги "Как се добиват познания за висшите светове", "Тайната наука" и "Теософия" аз описах, как е възможно човек да се издигне до духовните светове.
Също в книгата "Философия на свободата" аз се опитах да покажа, на какво се основава завоюването на вътрешната свобода в съвременната епоха. Ще кажем, че в съвременната епоха, в която човекът е добил пълното съзнание използвайки за мислене физическия организъм, той е отхвърлил съновидното ясновидство, на което се основаваше в миналото философията, космология и религията. Но той е добил способността да изработи едно обективно познание на природата и освен това да развие в себе си свободата. Днес е дошъл момента отново да поемем пътя, който води в свръхсетивния свят, като запазим напълно добитото съзнание; дошъл е моментът да живеем отново, но съзнателно, в имагинацията, инспирацията и интуицията и да прибавим към вътрешната свобода, към обективното познание на природата, една нова философия, една нова космология и един нов религиозен живот основан на познанието на свръхсетивния свят. Те са откровение на духовния свят и същевременно отговарят на изискванията на модерния дух, както обективното познание на природата и вътрешната свобода отговарят на изискванията на един напълно ясен и буден дух спрямо сетивния свят.
към текста >>
79.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Този
висш
стадий на свръх сетивно познание, в което съществото е някак си потопено, човек трябва да пристъпи към него със същото вътрешно спокойствие, с което свързва едно ново възприятие е един спомен.
Неговата намираща се в дейност душа трябва да може да преминава по воля от духовни те откровения на Космоса към физическите прояви, които тя познава обикновено в земния свят. Връзката, която се установява по този начин между духовната същност и физическия предмет на Слънцето, Луната и т. н. включва една дейност на душата аналогична на това, което става когато във връзка с едно ново възприятие човек си припомня една минала опитност. Човек установява между духовното същество и това, което е познал във физическия свят една връзка, както когато сближава едно ново възприятие с това, което е вече познато, за да го определи по-добре. Всичко става така, като че ли опитността в духовното хвърля нови светлини върху това, което човек е познал по-рано в сетивния свят чрез тялото.
Този висш стадий на свръх сетивно познание, в което съществото е някак си потопено, човек трябва да пристъпи към него със същото вътрешно спокойствие, с което свързва едно ново възприятие е един спомен.
Този стадий има характерни черти съществено различни от простата имагинация, която го предхожда и за която човек има опитност в етерния свят. Простата имагинация ни напомня това, което изпитваме във физическото тяло. Но ние чувстваме етерния свят като една съвкупност от ритми, от вълнения на космическия етер, която сме напълно в състояние да преведем в понятия, в идеи.
към текста >>
Онзи, който днес е снабден с един
висш
организъм, чието развитие аз описах вчера, може още, макар под една по-слаба форма, да си със тави една идея за тези органически усещания на първобитния човек, например когато наблюдава крави, които след като са пасли са легнали да преживят, погълнат и изцяло от дейността на храненето.
Чувственият живот у него беше сравним с това, което у нас е едно общо впечатление на неприятност или на физическа приятност. В замяна на това, той чувстваше явленията на растене, както в своето тяло така и в своята душа. Станал възрастен той чувстваше също така течението на хранителни вещества в своя организъм, движението на кръвта, което разнасяше по цялото му тяло хранителния сок.
Онзи, който днес е снабден с един висш организъм, чието развитие аз описах вчера, може още, макар под една по-слаба форма, да си със тави една идея за тези органически усещания на първобитния човек, например когато наблюдава крави, които след като са пасли са легнали да преживят, погълнат и изцяло от дейността на храненето.
У тези животни, животът на смесените душа и тяло се явява като пронизан от космическите сили, които го проникват с една вътрешна светлост. Те чувстват дълбоката приятност на храносмилателните, асимилаторните и кръвообращателни обмени. Впрочем не е нужно човек да бъде ясновидец, за да различи в тяхното държане, в техните движения как чрез тяхното животинско съзнание те следят течението на своето храносмилане.
към текста >>
Благочестието за него не беше друго освен най-
висш
ата степен на познанието.
Човекът от миналото възприемаше в този свят делото на съществата, които действат в етерната и в астралната области и чрез това създават и поддържат Космоса. Той възприемаше действително това дело, макар и сумрачно, и това правеше от него един религиозен човек. Особеното разположение на неговата душа му позволяваше да вижда едновременно света, който го заобикаляше, и духовните същества, с които той се чувстваше свързан по природа. Връзката между тези духовни същества и самия него той чувстваше спонтанно, докато ние имаме за нея една производна, отклонена форма в нашите религиозни схващания.
Благочестието за него не беше друго освен най-висшата степен на познанието.
към текста >>
80.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Аз ще ги опиша следователно, като че те са изживени съзнателно, защото именно така ги възприема
висш
ето съзнание.
Аз ще ги опиша следователно, като че те са изживени съзнателно, защото именно така ги възприема висшето съзнание.
Душата не остава в безсъзнание цялата нощ, но даже и това, за което тя няма никакво съзнание Имагинацията, Инспирацията и Интуицията могат да ги възприемат. Когато човекът потъва в съня, сетивният свят престава да съществува за неговата душа. Той се потапя в една вътрешна дейност, първо начално недиференцирана, неопределена. Душата се чувства казвам тя се "чувства", което не е случаят, но ако имаше съзнание, тя би се чувствала разширена като в една разтягаща се мъгла. В началото на тези нови впечатления, субект и обект не се различават много един от друг.
към текста >>
81.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Това, което по-късно ще бъде неговото
висш
е същество, той го възприема като един външен Космос, но с който неговата душа се слива.
В предземното съществуване човек не вижда Космоса под формата на звездната безкрайност над него, както тук долу. Той я има около себе си, тази вселена, в която обитават духовните същества. Той се чувства едно с тях, има впечатлението, че те живеят в него и че неговата душа е разширена колкото цялата тази вселена. Този Космос не е друго освен това, което ще бъде неговото физическо тяло, разширено до размерите на вселената.
Това, което по-късно ще бъде неговото висше същество, той го възприема като един външен Космос, но с който неговата душа се слива.
Можем следователно да кажем, че този Космос бих пред почел да го нарека един човешки Космос, че този човешки Космос, който човешкото същество възприема като съставляващ част от самия него е неговото индивидуално съществуване.
към текста >>
Най-
висш
ите творения, които можем да изработим тук долу, са нищожни пред това творение, в създаването на което човекът участва през време на предземното съществуване.
Ние слизаме към Земята след като сме имали духовната опитност за един мощен и величествен свят.
Най-висшите творения, които можем да изработим тук долу, са нищожни пред това творение, в създаването на което човекът участва през време на предземното съществуване.
Казвам: - Той участва в тази работа, защото заедно с него върху това чудесно творение, което е физическия организъм, работят безброй духовни Същества от най-различни йерархии. Тази работа ги изпълва с блаженство.
към текста >>
82.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Обаче онези, които благодарение на остатъците от старото познание на посвещението още имаха известно съзнание за духовните светове, те можеха да кажат: - Това същество, в миналото
висш
ето слънчево същество, което раздаваше благодатта, за която говорихме, пое пътя, който го доведе към земята до човека Исус.
Обаче онези, които благодарение на остатъците от старото познание на посвещението още имаха известно съзнание за духовните светове, те можеха да кажат: - Това същество, в миналото висшето слънчево същество, което раздаваше благодатта, за която говорихме, пое пътя, който го доведе към земята до човека Исус.
То мина през събитията на Голгота. То е това слънчево същество, което даде на хората които бяха изгубили способността да възприемат предземното съществуване и да намерят така отговор на загадката на смъртта силата да победят смъртта на Земята.
към текста >>
В миналото чрез благодатта на
висш
ето слънчево същество, човечеството имаше своя поглед отворен към предземното съществуване и приемаше една светлина, която осветляваше отвъд смъртта.
Имагинативното съзнание, което му беше доставило виждането на неговото вечно същество, беше изчезнало. Това, което даваше на земното съществуване най-висока стойност, съзнанието на Аза беше именно това, което ограничаваше неговия поглед във физическото тяло и му го показваше съставено в зависимост от едно съзнание съсредоточено в личния Аз. Това съзнание не ни позволява да кажем, че в нас съществува нещо, което надживява смъртта.
В миналото чрез благодатта на висшето слънчево същество, човечеството имаше своя поглед отворен към предземното съществуване и приемаше една светлина, която осветляваше отвъд смъртта.
Отсега нататък съзнанието не стигаше до пълна яснота, освен като се отъждествяваше с чувстването на организма. Човекът не можеше друго освен да констатира това: Ти имаш в себе си сили, които те правят съзнателен, но тези сили ти идват от твоето физическо тяло. След смъртта това тяло се разлага. Във всичко, което прониква в полето на твоето съзнание, няма нищо което да те увери, че след смъртта има един живот в един друг свят. Може би това съществува но ти, ти не получаваш в твоето съзнание, такова каквото го имаш никакво познание за него.
към текста >>
Но ако той се откаже от това, което сетивното познание ни предлага относно това събитие, ако го разглежда в перспективата, която вярата разкрива, в перспективата на вътрешната ревност и благоговение, тази, която допуска, че Христос е слязъл от духовния свят на Земята заради човечеството, тогава той се издига над самото разбиране на сетивния свят по същия път, който е в обикновеното съзнание, който е най-
висш
ето завоевание на това разбиране на сетивните неща.
Ако човек не допуска полето на сетивния свят, той не може да стигне до разбирането на Тайната на Голгота.
Но ако той се откаже от това, което сетивното познание ни предлага относно това събитие, ако го разглежда в перспективата, която вярата разкрива, в перспективата на вътрешната ревност и благоговение, тази, която допуска, че Христос е слязъл от духовния свят на Земята заради човечеството, тогава той се издига над самото разбиране на сетивния свят по същия път, който е в обикновеното съзнание, който е най-висшето завоевание на това разбиране на сетивните неща.
В лоното на самото съзнание покълва и се разцъфтява по този начин една сила, която не може да се развие от само себе си. Човек трябва да се потопи в самия себе си и да засили своето съзнание, ако иска към разбирането на сетивните неща да дойде да се присъедини вътрешната сила, способна да признае в Тайната на Голгота, в духовното значение на тази тайна за човешката душа, една действителност.
към текста >>
Ето, казваше този посветен, вие стигате до точката където физическото тяло достига своя най-
висш
плод съзнанието на Аза.
Ето, казваше този посветен, вие стигате до точката където физическото тяло достига своя най-висш плод съзнанието на Аза.
А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа. Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно. Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото. Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен.
към текста >>
Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-
висш
ите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят.
А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа. Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно. Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото. Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен.
Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят.
Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците.
към текста >>
Най-
висш
ата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец.
Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс. Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща. Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени.
Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец.
Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици.
към текста >>
83.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И
ВИСШ
Е СЪЗНАНИЕ
ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
към текста >>
Трябва да можем постоянно да сравняваме това, което донася
висш
ето съзнание, с това което крие обикновеното съзнание и както преминаваме от една мисъл към друга да преминаваме от Имагинацията към обикновеното съзнание и обратно.
В полето на имагинативното съзнание можем да имаме например пред себе си възникването у детето на девет или десет години на някои морални стремежи, дължащи се на определено устройство; ние възприемаме това явление имайки пред погледа физическото тяло и душата съединени. Ние виждаме това, което е станало в организма към възрастта от девет или десет години. Но за това не трябва да изгубваме обикновеното съзнание. Трябва да можем да виждаме с онова ново око онова, което е останало незабелязано; а от друга страна чрез един волев акт, трябва да можем отново да намерим спомените за тази възраст, които може да ни достави обикновеното съзнание.
Трябва да можем постоянно да сравняваме това, което донася висшето съзнание, с това което крие обикновеното съзнание и както преминаваме от една мисъл към друга да преминаваме от Имагинацията към обикновеното съзнание и обратно.
Тази характерна способност на висшето съзнание има извънредно голямо значение. Когато към антропософското изследване се прилагат външни критерии, хората мислят често пъти, че мислите-образи не са нищо друго освен привидения, халюцинации. Трябва да можем да схванем коренната разлика, която отделя първите от вторите. Възприятието на този, който има привидения му донася наистина образи, но то му отнема съзнанието. Неговото съзнание се изгубва в това, което вижда и той не притежава способност да се връща по воля в състоянието на обикновеното съзнание и обратно.
към текста >>
Тази характерна способност на
висш
ето съзнание има извънредно голямо значение.
В полето на имагинативното съзнание можем да имаме например пред себе си възникването у детето на девет или десет години на някои морални стремежи, дължащи се на определено устройство; ние възприемаме това явление имайки пред погледа физическото тяло и душата съединени. Ние виждаме това, което е станало в организма към възрастта от девет или десет години. Но за това не трябва да изгубваме обикновеното съзнание. Трябва да можем да виждаме с онова ново око онова, което е останало незабелязано; а от друга страна чрез един волев акт, трябва да можем отново да намерим спомените за тази възраст, които може да ни достави обикновеното съзнание. Трябва да можем постоянно да сравняваме това, което донася висшето съзнание, с това което крие обикновеното съзнание и както преминаваме от една мисъл към друга да преминаваме от Имагинацията към обикновеното съзнание и обратно.
Тази характерна способност на висшето съзнание има извънредно голямо значение.
Когато към антропософското изследване се прилагат външни критерии, хората мислят често пъти, че мислите-образи не са нищо друго освен привидения, халюцинации. Трябва да можем да схванем коренната разлика, която отделя първите от вторите. Възприятието на този, който има привидения му донася наистина образи, но то му отнема съзнанието. Неговото съзнание се изгубва в това, което вижда и той не притежава способност да се връща по воля в състоянието на обикновеното съзнание и обратно. Напротив, медитиращият който мисли имагинативно не изгубва своето съзнание, за да го превърне в едно "привидение".
към текста >>
Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на
висш
ето съзнание.
Напротив, имагинативно мислещият възприема образи, които нямат нищо общо с неговите физически органи; той насочва по воля своя поглед върху една област на душата, която дотогава беше несъзнателна. Следователно, имагинативното съзнание не ни отдалечава от обикновеното съзнание, за да ни доведе както мнозина мислят, до някакво видение. Тренирането на упражненията, които то изисква са напротив един щит против визионерните прояви, които не могат да се контролират. Те развиват душата в посока противоположна на тази, която визионерът следва; те я освобождават от физическия организъм, правят я способна, наред с него да използва и етерния организъм, издигайки се до вътрешната опитност на действителности, на субстанции. Това, което в обикновения живот е субстанциално е физическото тяло, а това, което схващаме отвъд това тяло, са отраженията на мислите, които нямат никаква субстанция и не са от само себе си активни.
Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на висшето съзнание.
Тези форми на познанието позволяват да научим постепенно, как душата и духът са свързани с тялото. Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да живее предварително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло. За да можем през време на земното съществуване да разрешим загадката на смъртта, трябва да стигнем дотам, да живеем както когато не разполагаме вече с това тяло. Моля ви да разберете тук, за какво аз правя усилия с цялата предпазливост на мислителната дейност да покаже как може да се търси в тази посока разрешението на проблемата със смъртта. Това е една проблема, която днес твърде често хората разглеждат като дилетанти.
към текста >>
Животът на душата, такъв какъвто хората го познаваха преди развитието на съзнанието на Аза, не може да се яви по друг начин за
висш
ия поглед, какъв то го описах, освен като предхождащ земното съществуване предшествуващ това съществуване.
От миналата лекция вие ще сте запомнили, че това съзнание на Аза (или по-добре Азово съзнание) зависи от физическия организъм; защото то се ражда само в момента, когато в течение на своето развитие човекът става способен да използува този организъм. Имагинативното, инспиративното и интуитивното познания ни учат с точност, с най-голяма яснота, че човекът добива азовото съзнание във физическия свят между раждането и смъртта, и тази придобивка е свързана с използването на физическото тяло. При смъртта това физическо тяло е изгубено за нас.
Животът на душата, такъв какъвто хората го познаваха преди развитието на съзнанието на Аза, не може да се яви по друг начин за висшия поглед, какъв то го описах, освен като предхождащ земното съществуване предшествуващ това съществуване.
С други думи казано: - Като преминаващ последователните съществувания. Що се отнася за съзнанието на Аза, за сега ние знаем със сигурност, че сме го добили само чрез физическото тяло ние знаем даже, че в епохата, когато Тайната на Голгота зае своето място в историята на Земята и в нейното развитие, сме се научили да си служим с това тяло по такъв начин, че да може да се запали азовото съзнание. Следователно не трябва да се страхуваме, че при смъртта заедно с физическия организъм ни напуска и Азовото съзнание. Такъв е единият от аспектите на смъртта.
към текста >>
Тогава ние ще видим, че всъщност всяко
висш
е познание на неговото собствено същество е за всеки човек един призив към Тайната на Голгота.
Бергсон предчувства това отвлечено; ако в мисленето минем отвъд настоящето време, казва той, ние добиваме чувството за трайността. Но тъй като той не навлиза в полето на антропософското познание, той намира само един образ-отражение на това, което имагинативното познание позволява, и на този образ-отражение той дава названието "трайност". Разгледана във всички нейни точки, ние разкриваме, че философията не може да добие отново живот и субстанция, освен ако и ги дадем, както направихме това днес. Също така, както вече скицирах това, Космологията и Религията ще намерят отново едно живо съдържание. Утре аз ще продължа това проучване, свързвайки го с проблемата на Христа.
Тогава ние ще видим, че всъщност всяко висше познание на неговото собствено същество е за всеки човек един призив към Тайната на Голгота.
Да се стремим към тази Тайна, т.е. да направим отново да проникне в съзнанието Христовото същество в неговата пълна действителност, действителност свръхсетивна, ето кое в нашата епоха, чрез една духовна философия, чрез една духовна Космология ще ни доведе до познанието, което ще постави основите не само на едно одухотворение на живота въобще а на едно одухотворено християнство.
към текста >>
84.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Ето защо в древни времена, хората, които искаха да се издигнат чрез методите на миналото до едно
висш
е познание, се стремяха да доведат до съзнанието дейността на ритмичната система, дишането, а също и кръвообращението.
Ето защо в древни времена, хората, които искаха да се издигнат чрез методите на миналото до едно висше познание, се стремяха да доведат до съзнанието дейността на ритмичната система, дишането, а също и кръвообращението.
Те познаваха по този начин тяхната собствена стойност посредством това което Космосът записваше в тяхното дишане. От белите дробове древният индийски йога правеше да се издигнат в неговия мозък съжденията на морално естествени, или естествено моралния човек. В познанието на йога той правеше от своя мозък един орган на дишането и живееше в него това, което Космосът имаше да каже за него. Присъдата на Космоса върху нашите дела е твърде реална дейността на нашия астрален организъм.
към текста >>
85.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
преди да намери други невъплътени човешки души, които се намират в един аналогичен стадий това са онези души, с които той вече е живял в миналото -, преди особено да може да намери отново най-
висш
ите духовни същества, тези, които имат своето физическо отражение в съзвездията, човек трябва да напусне в сферата на лунните сили всичко онова, което съставляваше съждението на неговото морално същество.
Преди да проникне в същинския духовен свят, т.е.
преди да намери други невъплътени човешки души, които се намират в един аналогичен стадий това са онези души, с които той вече е живял в миналото -, преди особено да може да намери отново най-висшите духовни същества, тези, които имат своето физическо отражение в съзвездията, човек трябва да напусне в сферата на лунните сили всичко онова, което съставляваше съждението на неговото морално същество.
Той трябва да проникне без него в областта на звездите, в която, благодарение на присъствието на най-висшите духовни същества на неговата душа ще бъдат даде ни силите да приготви, да изработи духовния зародиш на своя бъдещ физически организъм.
към текста >>
Той трябва да проникне без него в областта на звездите, в която, благодарение на присъствието на най-
висш
ите духовни същества на неговата душа ще бъдат даде ни силите да приготви, да изработи духовния зародиш на своя бъдещ физически организъм.
Преди да проникне в същинския духовен свят, т.е. преди да намери други невъплътени човешки души, които се намират в един аналогичен стадий това са онези души, с които той вече е живял в миналото -, преди особено да може да намери отново най-висшите духовни същества, тези, които имат своето физическо отражение в съзвездията, човек трябва да напусне в сферата на лунните сили всичко онова, което съставляваше съждението на неговото морално същество.
Той трябва да проникне без него в областта на звездите, в която, благодарение на присъствието на най-висшите духовни същества на неговата душа ще бъдат даде ни силите да приготви, да изработи духовния зародиш на своя бъдещ физически организъм.
към текста >>
Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от
висш
ето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач.
Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на душите в царството на духовете, той трябва да изостави в сферата на Луната всичко онова от своите добри и лоши дела, което би въздействало върху неговата съдба. Но той не може да осъществи това преминаване чрез своите собствени сили. Ето защо слънчевото същество, образ на което е физическото Слънце, идва да му помогне.
Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач.
Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема. Той намира в нея съществото на своята съдба, което го беше довело до края на неговото предидущо съществуване преминавайки прага на смъртта. Той се съединява с него, но сега, след като е приготвил зародиша на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевото същество, той може да се премери с него. Той може да го присъедини към силите, които са в него и които го ориентират към бъдещия земен организъм.
към текста >>
Но успоредно с това човекът изгубва силата да прониква в тази област, където
висш
ето слънчево същество може да му бъде ръководител за духовната област на звездите.
Посветените съвременници на Тайната на Голгота или онези, които са живели в следващите столетия до 3-то или 4-то столетие, казваха на своите последователи: Във формата, която човешкият организъм приема в течение на земния живот, се отпечатва все повече и повече Азът.
Но успоредно с това човекът изгубва силата да прониква в тази област, където висшето слънчево същество може да му бъде ръководител за духовната област на звездите.
Ето защо Христос е слязъл на Земята и извърши там Тайната на Голгота. Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята съдба. Днес, въз основа на науката на посвещението, трябва да прибавим това което следва: Такова е наистина действието на Христовия импулс отвъд смъртта. Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота. Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт.
към текста >>
86.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
В това съдържание се намира т съжденията, които духовните Същества от един по-
висш
свят отпечатват в астралното тяло по време на съня, които обаче остават скрити за земното съзнание.
24. След полагането на етерното тяло човекът още притежава астралното тяло и Аза като членове, които му остават. Докато той още притежава астралното тяло, то позволява на съзнанието да изживее всичко, кое то през време на земния живот е съставлявало несъзнателното съдържание на почиващата в сън душа.
В това съдържание се намира т съжденията, които духовните Същества от един по-висш свят отпечатват в астралното тяло по време на съня, които обаче остават скрити за земното съзнание.
Човек преживява още веднъж своя земен живот, но така, че сега съдържанието на неговата душа е сцената на неговите дела и на неговото мислене от гледна точка на духовния свят Преживяването става по обратен път: първо последната нощ, след това предпоследната и т.н.
към текста >>
87.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
55. Следва един дълготраен, чисто духовен период на съществуване, през време на който човешката душа заедно с други, свързани кармически с нея човешки души, и със Съществата от
висш
ите йерархии изгражда идващия земен живот в смисъла на Кармата.
55. Следва един дълготраен, чисто духовен период на съществуване, през време на който човешката душа заедно с други, свързани кармически с нея човешки души, и със Съществата от висшите йерархии изгражда идващия земен живот в смисъла на Кармата.
към текста >>
88.
07. 8. Духовни области на света и човешкото себепознание
GA_26 Мистерията на Михаил
Но обхващайки тези членове на своето същество, той постепенно стига до по-
висш
и светове, които принадлежат на целия свят като три духовни царства, както и трите природни царства минералното, растителното и животинското.
Така човешкото същество може да упражнява истинско себе-познание. Но при такова едно себе-познание човек не обхваща само своето собствено Себе. Той постепенно обхваща членовете на своето същество: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Себе-то.
Но обхващайки тези членове на своето същество, той постепенно стига до по-висши светове, които принадлежат на целия свят като три духовни царства, както и трите природни царства минералното, растителното и животинското.
към текста >>
89.
08. 9. Принципи 69-75
GA_26 Мистерията на Михаил
72. Щом пристъпим към по-
висш
ите членове на човешкото същество: етерно тяло, астрално тяло и организъм на Аза, ние сме принудени да търсим отношението на човека с духовните царства.
72. Щом пристъпим към по-висшите членове на човешкото същество: етерно тяло, астрално тяло и организъм на Аза, ние сме принудени да търсим отношението на човека с духовните царства.
Само физическият организъм на тялото може да бъде осветлен от трите физически природни царства.
към текста >>
90.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Те считаха своя древен вдъхновител на мислите сега вече като ръководител, който ни сочи пътя към
висш
ата същност на мислите.
Хората, които в своя минал живот са стояли във вдъхновената същност на мислите, т.е. са били служители на Михаела, се прераждат отново на Земята в края на 19-то столетие и чувствуват стремеж да общуват по такъв свободен начин с Михаела.
Те считаха своя древен вдъхновител на мислите сега вече като ръководител, който ни сочи пътя към висшата същност на мислите.
към текста >>
91.
18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
GA_26 Мистерията на Михаил
Ариманическият дух има много слаба сила в областите, където Съществата на
висш
ите йерархии държат човека в своята сфера, било че действуват сами в човека, както в далечните минали времена, било че действуват чрез своя одушевен или жив отблясък, както по-късно.
Но с това той е пренесен в сферата на ариманическите духове.
Ариманическият дух има много слаба сила в областите, където Съществата на висшите йерархии държат човека в своята сфера, било че действуват сами в човека, както в далечните минали времена, било че действуват чрез своя одушевен или жив отблясък, както по-късно.
Докато съществува това вливащо се в човека действие на свръхсетивните Същества, т.е. до към 15-то столетие, ариманическите същества имат, бихме могли да кажем, само една леко въздействуваща сила в развитието на човечеството.
към текста >>
92.
23. Принципи 112-114
GA_26 Мистерията на Михаил
114. Михаел е проникнат от стремежа да въплъти в човешко-космическо развитие отношението към Космоса, което е запазено в човека от времената, когато царуваше божествената Същност и нейното откровение той се стреми да постигне това по такъв начин чрез своя свободно действуващ образец, щото това, което казва възгледът за природата, насочен само върху образа, върху формата на Божественото, да се влее в един по-
висш
, съобразен с духа възглед за природата.
114. Михаел е проникнат от стремежа да въплъти в човешко-космическо развитие отношението към Космоса, което е запазено в човека от времената, когато царуваше божествената Същност и нейното откровение той се стреми да постигне това по такъв начин чрез своя свободно действуващ образец, щото това, което казва възгледът за природата, насочен само върху образа, върху формата на Божественото, да се влее в един по-висш, съобразен с духа възглед за природата.
Този възглед наистина ще съществува в човека; но той ще бъде именно едно човешко преживяване на божественото отношение към космоса през време на първите два етапа на космическото развитие. По този начин Антропософията не отрича възгледа за природата, който хората имат в настоящата епоха на развитие на съзнателната душа; обаче тя го допълва с един такъв възглед, който може да достави погледът на духовното око.
към текста >>
93.
29. Принципи 121-123
GA_26 Мистерията на Михаил
123. Чрез подобни съзерцания ние винаги стигаме до там, да надмогнем възгледа за една неопределена духовност, която действува пантеистично на основата на нещата; така ние стигаме до един конкретен, определен възглед, който може да си състави представи за духовните същества на
висш
ите йерархии.
123. Чрез подобни съзерцания ние винаги стигаме до там, да надмогнем възгледа за една неопределена духовност, която действува пантеистично на основата на нещата; така ние стигаме до един конкретен, определен възглед, който може да си състави представи за духовните същества на висшите йерархии.
Защото навсякъде действителността се състои от същества; и това, което не е същество в тази действителност, то е деятелност, която се извършва в отношението между две различни същества. То може да бъде разбрано само тогава, когато можем да хвърлим погледа върху действуващите същества
към текста >>
94.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Тук имаме работа с една такава епоха, в която духовните Същества, които искат да развият човека според заложбите, които бяха вложени в него още от самото начало от по-
висш
ите божествено-духовни Същества, срещат своите противници.
Тук имаме работа с една такава епоха, в която духовните Същества, които искат да развият човека според заложбите, които бяха вложени в него още от самото начало от по-висшите божествено-духовни Същества, срещат своите противници.
Тези противници искат да насочат човека по други пътища, различни от тези, които му бяха предназначени от самото начало. В такъв случай той не би могъл да използува вложените отначало в него сили за своето по-нататъшно развитие. Неговото космическо детство си останало безплодно за него. То би се превърнало в една изсъхваща част на неговото същество. Последствието от това би било, че човекът би могъл да стане плячка на луциферическите и ариманическите същества и би бил лишен от неговото собствено развитие.
към текста >>
95.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
С това човекът е направил да действува върху неговата душа най-
висш
ето земно духовно събитие, което същевременно беше едно физическо събитие; той е тръгнал в пътя на приемането на Христа в себе си.
И началото на това разбиране е любвеобилното схващане на мировата Свещена Нощ /Мировата Коледа/, за която всяка година ни напомня със своя празник. Защото укрепването на Съзнателната душа става именно благодарение на това, че тя, която първо приема Интелектуалността, прави да се влее в този най-студен ду шевен елемент топлата любов. Онази топла любов, която се лее най-възвишеното, когато е отправена към детето Исус, което се явява на Земята в мировата Коледа.
С това човекът е направил да действува върху неговата душа най-висшето земно духовно събитие, което същевременно беше едно физическо събитие; той е тръгнал в пътя на приемането на Христа в себе си.
Природата трябва да бъде позната така, че в лицето на Персефона или на Съществото, към което хората са насочвали своя поглед още в ранното Средновековие, когато са говорили за "природа", се изявява божествено-духовната и вечна Сила на Първо причината, от която "природата" се е родила и постоянно се ражда като основа на земното човешко съществуване.
към текста >>
96.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-
висш
е пробуждане.
В състоянието между смъртта и едно ново раждане човешкият Аз живее сред съществата на духовния свят. Тогава в съзнанието влиза всичко, което през време на земния буден живот му избягваше. Явяват се макрокосмическите сили започвайки от техния пълен живот в пра-далечното минало и стигайки до умирането в настоящето. Но явяват се също и земните сили, които са зародиш на развиващия се Макрокосмос. И в своите състояния на сън човекът вижда, той проглежда в тези състояния сега, както през време на земния живот гледаше озарената от Слънцето Земя.
Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане.
Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно силите, които при сънуването показват само едно бегло проблясване. Тези сили изпълват целия Космос. Те проникват всичко. От тях човешкото същество взема импулсите, с помощта на които при слизането на Земята то образува своето тяло, най-великото произведение на изкуството на Макрокосмоса.
към текста >>
Това, което при сънуването проблясва като напуснато от Слънцето, в духовния свят то живее проникнато от струите на духовното Слънце, чакайки докато Съществата на
висш
ите Йерархии или човекът го призоват за сътворяването на същества.
Това, което при сънуването проблясва като напуснато от Слънцето, в духовния свят то живее проникнато от струите на духовното Слънце, чакайки докато Съществата на висшите Йерархии или човекът го призоват за сътворяването на същества.
към текста >>
97.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Тогава в най-
висш
ите мистерийни центрове слизаха духовни Същества от духовния Космос, които идваха в помощ на усилията на стремящите се към познание хора.
Тогава в най-висшите мистерийни центрове слизаха духовни Същества от духовния Космос, които идваха в помощ на усилията на стремящите се към познание хора.
Така импулсите на епохата на Усещащата душа се развиха по-нататък под влиянието на самите "богове". Роди се един Гнозис на мистериите, за който много малко хора имаха някакво предчувствие. Наред с него съществуваше това, което можеше да бъде прието от хората с помощта на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Това беше екзотеричният Гнозис, от който в следващите времена са достигнали само откъслеци.
към текста >>
98.
54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Но със своите Имагинации човекът се издига в един по-
висш
духовен свят, както със своите спомени той прониква в собственото човешко същество.
Обаче силата в повече, която чрез Луцифер напира нагоре от човешката вътрешност, ще бъде превърната в епохата на Михаел в имагинираща сила/в сила, създаваща Имагинация, астрални образи, бележка на преводача./. Защото постепенно в общото интелектуално съзнание на човечеството ще проникне силата на Имагинацията. С това обаче човекът не ще обременява своето настоящо съзнание с нещо трайно реално; това остава да действува във възникващи и изчезващи образи.
Но със своите Имагинации човекът се издига в един по-висш духовен свят, както със своите спомени той прониква в собственото човешко същество.
Човекът не ще задържи Имагинациите в себе си; те са нарисувани в космическото битие; и от там той винаги може да си ги пренарисува отново в живота на образните представи.
към текста >>
99.
65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Защото по-
висш
ите познавателни сили бяха парализирани, осакатени във времето от 16-то столетие до втората половина на 19-то столетие.
Именно ръководните личности в духовния живот на епохата не знаят първо, какво иска тя /Антропософията/. С това са задържани и широки кръгове, които следват тези ръководители. Ръководителите живеят в едно душевно съдържание, което постепенно е отвикнало напълно да употребява духовните сили. За тях е, като че бихме искали да накара ме един човек, който има един парализиран орган, да употреби този орган.
Защото по-висшите познавателни сили бяха парализирани, осакатени във времето от 16-то столетие до втората половина на 19-то столетие.
И човечеството остана без никакво съзнание за това; то считаше едно странната употреба на насоченото към сетивния свят познание като един особен напредък.
към текста >>
100.
Предговор
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
И всички които го обичаха и почитаха, трябваше да изпитат извънредно голямата болка, че обичаният от толкова много хора човек, който можа да помогне на толкова много хора, трябваше да остави съдбата да царува при него, знаейки добре, че тук нещата се ръководиха от по-
висш
и Същества.
Учителят, Ръководителят и Приятелят, Рудолф Щайнер, не е вече между живите. Едно тежко заболяване, началото на което се дължеше на едно физическо изтощение, ни го отне. Насред работата той трябваше да легне на легло. Неговите сили, които той беше дарил така изобилно, така неограничено на дейността в Антропософското Общество, не достигаха вече за побеждаване на неговата болест.
И всички които го обичаха и почитаха, трябваше да изпитат извънредно голямата болка, че обичаният от толкова много хора човек, който можа да помогне на толкова много хора, трябваше да остави съдбата да царува при него, знаейки добре, че тук нещата се ръководиха от по-висши Същества.
към текста >>
101.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
(Тук ние можем да дадем само принципа на такива упражнения; едно подробно описа ние и упътване, как трябва да се правят по отделно такива упражнения, се намира в книгите на Рудолф Щайнер "Как се добиват познания за по-
висш
ите светове", "Тайната Наука" и в други антропософски книги*.) (*Книгите на Рудолф Щайнер са издадени във Философско-Антропософското Издателство при Гьотеанума в Дорнах (Швейцария)/.
Той може да усили, да укрепне това мислене в себе си. Човек може да постави в центъра на съзнанието прости, лесно обозрими мисли и след това, изключвайки всички други мисли, да насочи и държи силата на душата върху такива представи. Както един мускул се усилва, когато постоянно и отново се напряга в посоката на същата сила, така се усилва и психическата сила по отношение на онази област, която царува в мисленето, когато прави упражнения по посочения начин. Трябва да подчертаем, на основата на тези упражнения трябва да стоят прости, лесно обозрими мисли. Защото през времето, когато прави такива упражнения, душата не трябва да бъде изложена на никакви влияния на нещо полусъзнателно или напълно несъзнателно.
(Тук ние можем да дадем само принципа на такива упражнения; едно подробно описа ние и упътване, как трябва да се правят по отделно такива упражнения, се намира в книгите на Рудолф Щайнер "Как се добиват познания за по-висшите светове", "Тайната Наука" и в други антропософски книги*.) (*Книгите на Рудолф Щайнер са издадени във Философско-Антропософското Издателство при Гьотеанума в Дорнах (Швейцария)/.
към текста >>
Упражненията, които произвеждат едно по-
висш
е възприятие, могат да бъдат продължени.
Упражненията, които произвеждат едно по-висше възприятие, могат да бъдат продължени.
Както се прилага една повишена сила, за да може човек да се концентрира върху мисли, които поставя в центъра на свое то съзнание, прилагайки също така една повишена сила, той може да подтисне имагинациите (образите на една духовно-етерна действителност). Тогава той постига състоянието на изцяло празното съзнание. Той е само буден, без първото състояние на будност да има едно съдържание. (По-точни указания по въпроса се намират в горецитираните книги. )Обаче това будно състояние без съдържание не остава така.
към текста >>
Истинската човешка същина, която го издига над животинския свят, може да бъде позната чрез една още по-
висш
а форма на познанието.
Земните вещества трябва да се вливат също и в това астрално тяло. С това те се отчуждават по-нататък от тяхната физическа същност. Както човекът има своето етерно тяло общо с растителния свят, така той има своето астрално тяло като нещо общо със животинския свят.
Истинската човешка същина, която го издига над животинския свят, може да бъде позната чрез една още по-висша форма на познанието.
Антропософия та говори тук за интуиция. В Инспирацията се изявява един свят на духовни Същества; в интуицията отношението на познаващия човек става по-близко до този свят. Той има пълно съзнание за това, което е чисто духовно, за което знае непосредствено в пълно съзнателно изживяване, че то няма нищо общо с изживяването чрез тялото. С това човек се пренася в един живот, в който се чувствува като човешки дух между други духовни същества. В Инспирацията се изявяват духовните Същества на света; чрез интуицията човек живее с тези същества.
към текста >>
Както можем да разберем здравия човек само тогава, когато познаваме, как по-
висш
ите членове на човешкото същество овладяват земната материя, за да я принудят да бъде в тяхна служба, и когато също познава ме, как земната материя се преобразява, като влиза в областта на действието на по-
висш
ите членове на човешката природа; така също можем да разберем болния човек, когато видим, в какво положение стигат цялостният организъм или един орган или редица органи, когато начинът на действие на по-
висш
ите членове изпада в нередовност.
Както можем да разберем здравия човек само тогава, когато познаваме, как по-висшите членове на човешкото същество овладяват земната материя, за да я принудят да бъде в тяхна служба, и когато също познава ме, как земната материя се преобразява, като влиза в областта на действието на по-висшите членове на човешката природа; така също можем да разберем болния човек, когато видим, в какво положение стигат цялостният организъм или един орган или редица органи, когато начинът на действие на по-висшите членове изпада в нередовност.
към текста >>
Защото само тогава, чрез внасянето на едно земно вещество в човешкия организъм или чрез третиране с една земна дейност можем да произведем, щото по-
висш
ите членове на човешкото същество да могат да разгръщат тяхна та дейност безпрепятствено, или също земната материя да намери една подкрепа във внесеното лечебно средство, за да навлезе в пътя, в който тя може да бъде основа на земното действие на духовното.
И ние можем да мислим за лечебни средства само тогава, когато развием едно знание върху това, как едно земно вещество или един земен процес се отнася към етерното, към астралното и към Аза.
Защото само тогава, чрез внасянето на едно земно вещество в човешкия организъм или чрез третиране с една земна дейност можем да произведем, щото по-висшите членове на човешкото същество да могат да разгръщат тяхна та дейност безпрепятствено, или също земната материя да намери една подкрепа във внесеното лечебно средство, за да навлезе в пътя, в който тя може да бъде основа на земното действие на духовното.
към текста >>
102.
12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тази дейност се проявява в отделяния, които в организма намират тяхното използуване за негово то формиране в посоката на неговите по-
висш
и членове.
Тези не диференцирани вещества и сили се явяват навсякъде в тялото като основа за образуване на диференцираните органи. Астралната дейност ги довежда до определена степен; след това ги използува. Целият човешки организъм е проникнат от полутечното вещество, в което царува астрално ориентираната дейност.
Тази дейност се проявява в отделяния, които в организма намират тяхното използуване за негово то формиране в посоката на неговите по-висши членове.
Едно така насочено отделяне имаме в произведенията на жлезите, които играят тяхната роля в икономията на дейността на организма. След това наред с тези отделяния към вътрешността на организма имаме онези, които са същинските отделяния навън. Греши се, когато в тези отделяния навън не се вижда нищо друго, освен онова, което организмът не може да използува от приетите хранителни вещества и затова ги изхвърля. Важното не е това, че организмът отделя веществата навън, а това, че той изпълнява онези дейности, които водят до изхвърляне на определени вещества. В изпълнението на тези дейности се крие нещо, от което организмът се нуждае за своето съществуване.
към текста >>
103.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Регулираната храносмилателна дейност при човека е зависима в най-
висш
ия смисъл от нормалния азов организъм.
Пациентката ясно показва, че онази част на нейния организъм, която в нашата книга нарекохме астрално тяло, се намира в едно състояние на прекомерна дейност. Вижда се, че това астрално тяло може да бъде само слабо овладяно от азовия организъм. Когато пациентката се готви да върши някаква работа, астрално то тяло веднага изпада във вълнение, във възбуда. Азовият организъм се опитва да се наложи, обаче той постоянно бива отблъскван. Това става причина, щото в едни такъв случай да настъпи повишена температура.
Регулираната храносмилателна дейност при човека е зависима в най-висшия смисъл от нормалния азов организъм.
Безсилието на този азов организъм се изразява при пациентката в един упорит запек. Едно последствие на тази нарушена храносмилателна дейност са тогава мигренни състояния и повръщане, от които тя страда. В съня се показва, че безсилният азов организъм произвежда една недостатъчна органическа дейност отдолу нагоре и уврежда дишането. Последствието от това е прекомерното натрупване на въглероден двуокис в организма през време на съня, което при събуждането се проявява чрез сърцебиене, а психически чрез чувството на страх и викане. Изследването на тялото не може да покаже нищо друго освен една недостатъчност на такива сили, които произвеждат редовната връзка на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
104.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Висш
ите училища на Виена са най-естественото продължение на многостранните интереси и стремеж към познание на Р. Щайнер.
Навършването на 18 години е решителен момент във всеки живот.
Висшите училища на Виена са най-естественото продължение на многостранните интереси и стремеж към познание на Р. Щайнер.
Но преди следването си, той среща произведенията на Фихте – философът на Аз-а. Намира потвърждение, че „човешкият Аз е единствената възможна изходна точка към едно истинско познание“.
към текста >>
Става член на Немската читалня на
Висш
ето техническо училище, а покъсно библиотекар и неин председател.
Младият Щайнер е изключително социално ориентиран човек. Младежките му приятелства имат специално значение за него. Той винаги е на различно мнение и успява да го отстоява, запазвайки доверието и обичта на приятелите си. Става антивагнерианец, приемайки само чистата музика.
Става член на Немската читалня на Висшето техническо училище, а покъсно библиотекар и неин председател.
Навлиза в социалния живот на Австрия, проследявайки парламентарните и партийни борби.
към текста >>
Рудолф Щайнер вече е издал ,,Теософия“ и ,,Как се постигат познания за
висш
ите светове“.
Задачата на Щайнер е да създаде основата на антропософията, прилагайки научното мислене от естествознанието, развивайки идеите на Гьоте, както и философското мислене на Хегел. Съдбата го среща с Мари фон Сиверс, кармична връзка от миналото и дълбоко приятелство в настоящето, която го импулсира за основаване на антропософията. Двамата се свързват първоначално с Теософското общество и неговите лидери, посещават конгресите в Лондон и Париж, оглавяват Немската секция в Берлин. Но след конгреса в Мюнхен раздялата е неминуема. По отношение на духовните истини не може да има компромиси.
Рудолф Щайнер вече е издал ,,Теософия“ и ,,Как се постигат познания за висшите светове“.
към текста >>
105.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Възможността в обучението си да изживявам душевно изцяло вътрешно възприемани форми, без впечатления от външните сетива, ми доставяше най-
висш
е удовлетворение.
Възможността в обучението си да изживявам душевно изцяло вътрешно възприемани форми, без впечатления от външните сетива, ми доставяше най-висше удовлетворение.
В това намерих утешение от настроението, в което бях изпаднал поради останалите без отговор въпроси. Да мога да разбера нещо чисто в духа, ми носеше вътрешно щастие. Знам, че за първи път срещнах щастието благодарение на геометрията.
към текста >>
Иначе значението на ложата се забелязваше само поради факта, че от време на време идваха непознати гости „отдалеко“, които се струваха на селяните във
висш
а степен злокобни.
Нещата стояха така, че в Нойдьорфл имаше масонска ложа. За жителите на селото тя беше забулена в тайна и те си измисляха най-чудновати легенди за нея. Водеща роля в тази масонска ложа се падаше на директора на намиращата се в края на селото кибритена фабрика. Освен него сред хората, които пряко участваха в нея, бяха още само един друг директор на фабрика и един търговец на дрехи.
Иначе значението на ложата се забелязваше само поради факта, че от време на време идваха непознати гости „отдалеко“, които се струваха на селяните във висша степен злокобни.
Търговецът на дрехи беше забележителна личност. Той винаги вървеше с наведена глава, сякаш потънал в мисли. Наричаха го „преструванко“ и поради неговата странност хората нямаха нито възможност, нито потребност да го заговарят. Масонската ложа се събираше в неговата къща.
към текста >>
106.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Защото от самото начало започваше с
висш
а математика.
В този мой училищен живот обаче се случи едно събитие, което ми оказа дълбоко душевно въздействие. В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като резултат от движението“. Като единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание.
Защото от самото начало започваше с висша математика.
Но от отделни изречения все пак долавях някакъв смисъл. В мен започна да се изгражда мисловен мост между теориите за мировото устройство, които научих от свещеника, и съдържанието на тази статия. В нея имаше и препратка към една книга, която директорът беше написал, а именно „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“. Пестих толкова дълго, колкото беше нужно, за да си купя книгата. Сега за мен стана цел да науча възможно най-бързо всичко, което можеше да ми помогне да разбера съдържанието на статията и книгата.
към текста >>
Той изграждаше от отделните елементи всичко толкова ясно, че за мисълта беше във
висш
а степен благодат да го следва.
Към това се прибави и нещо друго. В трети клас имахме един учител, който наистина отговаряше на „идеала“, стоящ пред душата ми. Него можех да следвам. Той преподаваше по аритметика, геометрия и физика. Часовете му бяха изключително систематични и прегледни.
Той изграждаше от отделните елементи всичко толкова ясно, че за мисълта беше във висша степен благодат да го следва.
към текста >>
Защото тогава то също ме ангажираше в най-
висш
а степен.
Усещанията, които имах по отношение на тези стремления на мисълта, бяха повлияни от две страни. От една страна, исках да изградя мисленето у самия себе си по такъв начин, че всяка мисъл да бъде напълно ясна, така че никоя неопределена мисъл да не може да го тласне в произволна посока. От друга страна, исках да създам у себе си хармония между един такъв начин на мислене и религиозното учение.
Защото тогава то също ме ангажираше в най-висша степен.
Точно в тази област имахме наистина чудесни учебници. От тях попивах с истинска всеотдайност догматиката и символиката, описанието на богослужението и историята на църквата. За мен тези учения бяха от жизненоважно значение. Но отношението ми към тях се определяше от това, че за мен духовният свят беше съдържание на човешкото възприятие. Точно затова те проникваха толкова дълбоко в душата ми, защото чрез тях усещах как, в процеса на разбиране, човешкият дух може да намери път към свръхсетивното.
към текста >>
А именно че когато бях във
висш
ето училище във Виена, трябваше да давам страшно много частни уроци.
Защото в пети клас те включваха гръцка и латинска поезия в превод на немски. Едва сега от време на време започвах да изпитвам болезнено съжаление поради факта, че баща ми ме е изпратил не в гимназията, а в реалното училище. Защото усещах колко малко ме докосва своеобразността на гръцкото и латинското изкуство. Така че си купувах учебници по гръцки и латински и в пълно мълчание, паралелно със занятията в реалното училище, си провеждах нещо като гимназиално самообразование. То изискваше много време, но даде основание за това, по-късно, макар и извънредно, но затова пък съвсем редовно, да завърша и гимназия.
А именно че когато бях във висшето училище във Виена, трябваше да давам страшно много частни уроци.
Скоро получих за ученик един гимназист. Обстоятелствата, към които пак ще се върна по-късно, направиха така, че трябваше да ръководя този ученик с помощта на частни уроци по време на почти цялото му гимназиално образование. Преподавах му и по латински и гръцки, така че обучавайки го, трябваше да съпреживея всички детайли на образованието в гимназията.
към текста >>
107.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
От дирекцията на дружеството на Южните железници обещаха на баща ми, че ако след завършване на реалното училище трябва да се запиша във
Висш
ето техническо училище, ще го назначат на малка гара в близост до Виена.
От дирекцията на дружеството на Южните железници обещаха на баща ми, че ако след завършване на реалното училище трябва да се запиша във Висшето техническо училище, ще го назначат на малка гара в близост до Виена.
По този начин трябваше да ми бъде предоставена възможността всеки ден да пътувам до Виена и обратно. Така семейството ми се премести в Инцерсдорф ам Винерберге. Ж.п. гарата се намираше на голямо разстояние от селото в уединена непривлекателна местност.
към текста >>
от края на реалното училище до постъпването ми във
Висш
ето техническо училище прекарах времето си в четене на такива философски студии.
През летните месеци на 1879 г.
от края на реалното училище до постъпването ми във Висшето техническо училище прекарах времето си в четене на такива философски студии.
През есента трябваше да избера какво да следвам с оглед на бъдещата си кариера. Реших да се подготвя за учител в реално училище. Да уча математика и дескриптивна геометрия отговаряше на влеченията ми. От последната трябваше да се откажа, тъй като изучаването ѝ беше свързано с много упражнения по геометрично чертане през деня. А за да припечеля малко пари, трябваше да имам време да давам частни уроци.
към текста >>
От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска литература, които по това време във
Висш
ето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер.
От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска литература, които по това време във Висшето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер.
През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“. Бях очарован още от първата му лекция. Той изследваше немския духовен живот през втората половина на осемнадесети век и разказваше по много драматичен начин за първата поява на Гьоте в този духовен живот. Топлотата в изказа му, въодушевлението, с което ни четеше откъси от различни поети по време на лекциите, по удивителен начин ни помагаха да почувстваме самата същност на поезията.
към текста >>
През първите години на
висш
ето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“.
От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска литература, които по това време във Висшето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер.
През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“.
Бях очарован още от първата му лекция. Той изследваше немския духовен живот през втората половина на осемнадесети век и разказваше по много драматичен начин за първата поява на Гьоте в този духовен живот. Топлотата в изказа му, въодушевлението, с което ни четеше откъси от различни поети по време на лекциите, по удивителен начин ни помагаха да почувстваме самата същност на поезията.
към текста >>
Но не можех да продължавам така много дълго време, тъй като пропусках много неща във
Висш
ето техническо училище.
В университета можех да посещавам и някои отделни лекции. Много се радвах например на хербартианеца Роберт Цимерман. Той изнасяше лекции по „Практическа философия“. Слушах една част от лекциите му, в която разглеждаше основните принципи на етиката. Редувах лекциите: един ден обикновено ходех при него, а на другия – при Франц Брентано, който по същото време четеше лекции по същия предмет.
Но не можех да продължавам така много дълго време, тъй като пропусках много неща във Висшето техническо училище.
Дълбоко ме впечатляваше фактът, че се запознавах с философията не просто от книгите, а че я чувах от устата на самите философи.
към текста >>
Прекарвах малкото време, което ми оставаше от слушане на лекции и частните уроци, които трябваше да давам, или в обществената библиотека, или в библиотеката на
Висш
ето техническо училище.
Тези лекции ми действаха силно стимулиращо. Дълбоко ме вълнуваше разликата в разбиранията на Шрьоер и Цимерман.
Прекарвах малкото време, което ми оставаше от слушане на лекции и частните уроци, които трябваше да давам, или в обществената библиотека, или в библиотеката на Висшето техническо училище.
Там за първи път прочетох „Фауст“ на Гьоте. Наистина чак до деветнадесетата си година, когато бях подтикнат от Шрьоер, не бях стигнал до това произведение. Тогава обаче то спечели силния ми интерес и ме занимаваше интензивно. Шрьоер тъкмо беше публикувал своето издание на първата част. От него се запознах с нея.
към текста >>
Лекциите, които бях записал във
Висш
ето техническо училище, винаги трябваше да приключват със съответните изпити.
Лекциите, които бях записал във Висшето техническо училище, винаги трябваше да приключват със съответните изпити.
Тъй като ми беше отпусната стипендия, която можеше да бъде продължена само ако всяка година показвах определен успех в следването си.
към текста >>
По това време обаче във виенските
висш
и училища съществуваше възможността да се ходи на лекции като посетител, както и да се участва в упражненията към тях.
Но на потребността ми от разбиране, особено в областта на естествените науки, тези задължителни дисциплини бяха от малка помощ.
По това време обаче във виенските висши училища съществуваше възможността да се ходи на лекции като посетител, както и да се участва в упражненията към тях.
Всички бяха отзивчиви към мен, когато исках да обогатя по този начин научния си живот чак до изучаването на медицина. Мога да кажа, че не позволих да бъде попречено на разбиранията ми за духовното, когато ставаше въпрос за това да изучавам естествените науки по начина, по който бяха преподавани по онова време. Посветих се на това, което ми преподаваха, и само на заден план хранех надеждата, че все някога ще стигна и до връзката на естествознанието с духовното познание. В тази си надежда бях обезпокояван само откъм две страни.
към текста >>
Тогава дарвинизмът в най-
висш
ите си идеи ми изглеждаше като научна невъзможност.
Науките за органичната природа – навсякъде, къде то можех да имам достъп до тях – бяха пропити от дарвинистки идеи.
Тогава дарвинизмът в най-висшите си идеи ми изглеждаше като научна невъзможност.
Малко по малко бях успял да си създам представа за вътрешното същество на човека. То беше от духовно естество. За него мислех като за член на духовния свят. Беше замислено така, че от духовния свят да се потопи в земното битие, да се внедри във физическия организъм, за да може чрез него да възприема и да действа в сетивния свят.
към текста >>
Произходът на
висш
ите организми от низшите ми се струваше плодотворна идея, но свързването ѝ с това, което познавах като духовен свят – неизмеримо трудно.
Фактът, че изпитвах известен респект към хода на мислите, характеризиращи теорията за еволюцията на организмите, направи за мен невъзможно да се откажа от тази концепция.
Произходът на висшите организми от низшите ми се струваше плодотворна идея, но свързването ѝ с това, което познавах като духовен свят – неизмеримо трудно.
към текста >>
108.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Заедно с тези двама мои приятели ходехме на „упражненията по устно и писмено изложение“, водени от Шрьоер във
висш
ето училище.
Заедно с тези двама мои приятели ходехме на „упражненията по устно и писмено изложение“, водени от Шрьоер във висшето училище.
От тях ние тримата, а и някои други, получавахме най-голямо вдъхновение. Ние, младите, имахме възможност да представяме това, което раждаше духът ни, а Шрьоер обсъждаше всичко с нас и възвисяваше душите ни чрез великолепния си идеализъм и благородната си способност да въодушевява.
към текста >>
По това време създадох най-искрено приятелство с един младеж, който беше дошъл във виенското
Висш
е техническо училище от немска Трансилвания.
По това време създадох най-искрено приятелство с един младеж, който беше дошъл във виенското Висше техническо училище от немска Трансилвания.
И него срещнах за първи път на упражненията при Шрьоер. По време на тях той говорѝ за писмената си работа върху песимизма. В нея оживяваше всичко, което Шопенхауер беше изложил за този вид отношение към живота. Към него се прибавяше и собственото песимистично житейско настроение на младежа. Аз предложих да говоря на противоположната тема.
към текста >>
Науките във
висш
ето училище малко го интересуваха.
Макар че от нещата, с които се занимавах тогава, се вълнуваше по-малко, отколкото от личните си чувства към мен. Той беше обвързан с много прекрасни приятелства, а също и с младежка любов. Нуждаеше се от тях в живота си, който беше наистина труден. Беше завършил училище като бедно момче в Херманщат и още там се налагало да се издържа от частни уроци. Тогава му хрумнала гениалната идея да продължи да дава уроци на частните си ученици в Херманщат от Виена чрез кореспонденция.
Науките във висшето училище малко го интересуваха.
Веднъж все пак пожела да се яви на един изпит по химия. Не беше ходил на нито една лекция и не се беше докосвал до учебник по химия. В последната нощ преди изпита прочете една извадка от целия материал, която беше направил един друг приятел. След което заспа. Въпреки това отиде на изпита заедно с този приятел.
към текста >>
Той беше от по-долния клас в реалното училище и с него се сближихме едва когато година по-късно дойде като мен във
Висш
ето техническо училище във Виена.
С един друг съученик от Винер Нойщат ми се случи нещо подобно.
Той беше от по-долния клас в реалното училище и с него се сближихме едва когато година по-късно дойде като мен във Висшето техническо училище във Виена.
Там обаче прекарвахме дълго време заедно. Той също можеше да навлезе твърде малко в това, което ме вълнуваше вътрешно в областта на познанието. Следваше химия. Естественонаучните възгледи, в които беше въвлечен по това време, му пречеха при общуването му с мен да се покаже в друга светлина, освен като скептик по отношение на духовните възгледи, които ме изпълваха. По-късно в живота си открих колко близко до моята душевна настройка още тогава е бил този ми приятел във вътрешната си същност.
към текста >>
Станах член на „Немската читалня на
Висш
ето техническо училище“.
По това време навлязох в студентския живот на Виена.
Станах член на „Немската читалня на Висшето техническо училище“.
По време на неговите събрания и на по-малки срещи обстойно се обсъждаха актуалните политически и културни събития. Дискусиите даваха възможност да се проявят всички възможни и невъзможни гледни точки, които биха могли да имат младите хора. Особено когато трябваше да се избират членове на ръководството, имаше бурно стълкновение между мненията. Голям интерес представляваха споровете сред младежите във връзка със събитията в обществения живот на Австрия. Беше времето, в което националните партии започваха да се самоопределят все по-отчетливо.
към текста >>
109.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Когато идвах на посещение в малката библиотека на Шрьоер, която същевременно беше и негов кабинет, се чувствах в една духовна атмосфера, която се отразяваше във
висш
а степен благотворно на душевния ми живот.
Когато идвах на посещение в малката библиотека на Шрьоер, която същевременно беше и негов кабинет, се чувствах в една духовна атмосфера, която се отразяваше във висша степен благотворно на душевния ми живот.
Още тогава знаех как Шрьоер е бил атакуван от привържениците на станалите господстващи литературно-исторически методи заради трудовете му, а именно заради неговата „История на немската поезия през деветнадесети век“. Той не пишеше като някои членове на школата на Шерер, които разглеждаха литературните явления като естествоизпитатели. Той носеше у себе си определени усещания и идеи за литературните явления и ги изразяваше по чисто човешки начин, като в момента на писане почти не се обръщаше към „източниците“. Дори казваха, че е писал съчиненията си „на един дъх“.
към текста >>
110.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Често си казвах: „Как би могъл човекът да бъде свободен създател на собственото си най-
висш
е щастие, ако външният световен ред му беше предопределил някаква мяра щастие?
Аз възприемах човека като същество, чиято цел е да почерпи от извора в себе си това, което да изпълни неговия живот с удовлетворение. Ако на човека, така си казвах, от самото начало световният ред бе предопределил „по-добър живот“, как би могъл той да превърне този извор в буен поток? Външният световен ред е достигнал до такъв стадий на развитие, в който не се интересува от доброто и злото в нещата и фактите. Едва тогава човешкото същество се пробужда към самосъзнание и продължава своето водещо към свобода развитие, изхождайки не от нещата и фактите, а единствено от извора на човешкото битие. Струваше ми се, че самото поставяне на въпроса за песимизма или оптимизма действа срещу свободното човешко същество.
Често си казвах: „Как би могъл човекът да бъде свободен създател на собственото си най-висше щастие, ако външният световен ред му беше предопределил някаква мяра щастие?
“
към текста >>
В издигането на по-
висш
е ниво на цялостната форма на човека Гьоте вижда неговата разлика с животното, а не в единичното.
В издигането на по-висше ниво на цялостната форма на човека Гьоте вижда неговата разлика с животното, а не в единичното.
към текста >>
В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-
висш
а метаморфоза на животинските форми.
Преминавайки от разглеждане на растението към разглеждане на различните животински форми, може да се види как органичните съзидателни сили стават все по-духовни.
В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми.
Тези сили присъстват в процеса на развитие на човешкия организъм, а накрая се проявяват в него като човешки дух, след като предварително са си създали в природните основи тяхната свободна от природното форма на съществуване.
към текста >>
Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-
висш
ата си форма в земното съществуване, в човека.
Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия организъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с животните. Но също така ми се струваше, че той е отхвърлил и всичко необосновано.
Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека.
Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв. Това, което живее у човека като дух, твори в животинската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух.
към текста >>
111.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
По това време тя вече се беше посветила на една задача от най-
висш
стил, на нейната епическа поема „Робеспиер“.
Ентусиазмът на Шрьоер ме накара да прочета произведенията ѝ на един дъх. Написах един фейлетон за поетесата. Това ми донесе голямата радост да мога да я посетя. При това си посещение имах възможността да проведа един разговор с поетесата, който през живота ми често изникваше в душата ми.
По това време тя вече се беше посветила на една задача от най-висш стил, на нейната епическа поема „Робеспиер“.
Тя говорѝ с мен за основните идеи в нея. Още тогава в речта ѝ звучеше песимистично основно настроение. Струваше ми се, че сякаш в една личност като Робеспиер тя искаше да представи трагизма на всеки идеализъм. Идеалите възникват в човешката гръд, но те нямат никаква власт над безидейната, жестока, разрушителна дейност на природата, която изкрещява срещу всеки идеал своя безмилостен призив: „Ти си само илюзия, мое призрачно създание, което яз отново и отново захвърлям в небитието! “
към текста >>
112.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
4. Всеобхващащите, които в един горд смисъл могат да се нарекат съзидатели, действат продуктивно в най-
висш
а степен.
4. Всеобхващащите, които в един горд смисъл могат да се нарекат съзидатели, действат продуктивно в най-висша степен.
Изхождайки от идеята, те изразяват единството на цялото, а то в известен смисъл е в съответствие с това, фактите на природата сами да се подчинят на тази идея.“
към текста >>
Когато по този начин, с по-нисшето знание в душата, пристъпва светлината на по-
висш
ето съзерцание и обхващане, той се чувства съединен със същността на нещата.
Гьоте изхожда от това, което се постига на нисшите степени на познанието, тези на „практичните“ и на „жадните за знания“. В душата му тези знания се изпълват със светлината на „съзерцателните“ и „всеобхватните“ знания, които, благодарение на продуктивните душевни сили, могат да осветят съдържанието на по-нисшите степени на познанието.
Когато по този начин, с по-нисшето знание в душата, пристъпва светлината на по-висшето съзерцание и обхващане, той се чувства съединен със същността на нещата.
към текста >>
Часовете, които тогава можах да изживея в дома на тази дама, Мари Ланг, бяха в най-
висш
а степен ценни за мен.
Така това първо голямо пътешествие, което можах да направя, беше от голямо значение и за възгледите ми за изкуството. В мен живееха множество впечатления, когато след пътуването за няколко седмици се установих отново в Залцкамергут при семейството, на чиито синове преподавах вече от години. Още повече че ме посъветваха да си намеря външна заетост като домашен учител. Вътрешно това бе подкрепено от желанието ми да доведа до определена точка в житейското му развитие момчето, чието обучение ми беше поверено преди няколко години, и чиято душа бях успял да събудя от напълно спящо състояние. След връщането ми във Виена скоро ми се предостави възможност да общувам с един кръг от хора, който се поддържаше от една дама, чийто мистически-теософско настроен ум правеше дълбоко впечатление на всички участници в него.
Часовете, които тогава можах да изживея в дома на тази дама, Мари Ланг, бяха в най-висша степен ценни за мен.
Присъщата ѝ сериозност в разбирането и усещането за живота се проявяваха в нея благородно и красиво. Дълбоките ѝ душевни преживявания се изразяваха от един звучен и проникновен глас. В мистическите търсения, във вътрешната борба със себе си и света тя се опитваше да намери някакво, макар и непълно удовлетворение. Така че тя сякаш бе създадена да бъде душата на кръг от търсачи. В този кръг беше проникнала теософията, чието начало бе поставено от Е. П.
към текста >>
113.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „
Висш
а степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание.
В тази област изхождах не толкова от желанието да представя чисто духовния свят, в който човекът преживява моралните си интуиции, колкото от това да подчертая духовния характер на самите тези интуиции. Ако за мен беше важно първото, щях да започна главата „Нравственото въображение“ във „Философия на свободата“ по следния начин: „Свободният дух действа по свои импулси. Това са интуиции, които се изживяват от него извън природното битие в чисто духовния свят, без той да съзнава този духовен свят с обикновеното си съзнание.“ Но за мен тогава беше важно единствено да охарактеризирам чисто духовния характер на моралните интуиции. Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто.
Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание.
Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.“** Тук се имат предвид „сетивните възприятия“. Ако по това време възнамерявах да пиша за духовния свят, а не просто за духовния характер на моралните интуиции, трябваше да взема предвид противоположността между сетивно и духовно възприятие. Но за мен беше важно само да подчертая несетивния характер на моралните интуиции.
към текста >>
114.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Той може да внесе разум в сетивните дейности и може да издигне сетивното до по-
висш
а сфера на съзнанието, така че то да действа като духовното.
Шилер стига до виждането, че и в двата случая човекът не е „истински човек“. Но той може да породи у себе си това, което не му е дадено от природата или от рационалните сенки на духовното, проявяващи се без негово участие.
Той може да внесе разум в сетивните дейности и може да издигне сетивното до по-висша сфера на съзнанието, така че то да действа като духовното.
Така той постига една средна настройка между принудата на логиката и тази на природата. Шилер вижда, че човекът се намира в такава настройка, когато се занимава с изкуство. Естетическата концепция за света е обърната към сетивното, но по такъв начин, че открива духа в него. Тя живее в сянката на духа, но в процеса на творчество или в наслаждението придава на духа сетивна форма, така че той загубва сенчестото си битие.
към текста >>
115.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
По отношение на книгата, възхвалявана в най-
висш
а степен от цял свят, усещах нещата така: струваше ми се, че сякаш някой няколко месеца всяка вечер е седял на някоя маса в една от добрите гостилници и е слушал „духовитостите“, изричани от „най-забележителните“ личности на техните запазени маси, след което ги е записал в афористична форма.
По отношение на книгата, възхвалявана в най-висша степен от цял свят, усещах нещата така: струваше ми се, че сякаш някой няколко месеца всяка вечер е седял на някоя маса в една от добрите гостилници и е слушал „духовитостите“, изричани от „най-забележителните“ личности на техните запазени маси, след което ги е записал в афористична форма.
След тази продължителна „подготвителна работа“ е сложил бележките със сентенциите в един кош, разтръскал го е силно, за да ги размеси добре, и след това отново ги е извадил. След изваждането им е съединил листчетата едно към друго и така се е получила книга. Разбира се, тази критика е преувеличена. Но усещането ми за живота ме принуждаваше да отхвърля това, което тогавашният „дух на времето“ възхваляваше като върхово постижение. Възприемах „Рембранд като възпитател“ като книга, която се държи на повърхността, единствено благодарение на остроумно подадени мисли, нямащи нищо общо с истинските глъбини на човешката душа в нито едно от нейните изречения.
към текста >>
116.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Това реално внедряване в духовния живот той посочва като нещо по-
висш
е в сравнение с изработването на мисловно съдържание единствено чрез философията.
В тази книга философията като мисловно съдържание не се приема като нещо, почиващо на собствените си основи. Платон бива всестранно разгледан като философа, търсил философия, основаваща се на самата себе си. Откритото от него по този път е старателно представено от Хайнрих фон Щайн. В първите глави на това съчинение човек се вживява напълно в платоническия светоглед. След това обаче Щайн преминава към внасянето на Христовото откровение в развитието на човечеството.
Това реално внедряване в духовния живот той посочва като нещо по-висше в сравнение с изработването на мисловно съдържание единствено чрез философията.
към текста >>
Той не разглежда платонизма като идеен остатък от праоткровението, който след това получава обратно загубеното си духовно съдържание в по-
висш
а форма в християнството.
При Щайн ми липсваше и съзнанието, че все пак Платоновият идеен свят също води своето начало от едно древно откровение на духовния свят. Това (дохристиянско) откровение, изложено по доста интересен начин в „История на идеализма“ на Ото Вилман, не се проявява във възгледите на Щайн.
Той не разглежда платонизма като идеен остатък от праоткровението, който след това получава обратно загубеното си духовно съдържание в по-висша форма в християнството.
Платоническите идеи при него са представени като понятийно съдържание, развило се от самото себе си и след това получило живот чрез Христос.
към текста >>
Той се чувстваше като товарното муле на тази работа, свързана с творчеството на Гьоте, не можещо да изпита никаква радост от задачата, от която други биха се вдъхновили в най-
висш
а степен.
Но погледна ли назад към годините, преживени с него, все пак връх взема дълбокото вътрешно съчувствие към съдбата и личността на този преживял толкова много тежки изпитания човек. Той страдаше от живота и страдаше от себе си. Виждах как, при всичките добри страни на неговия характер и способностите му, той като че ли все повече затъваше в безпочвени и безплодни размишления, надигащи се в душата му. Когато Архивът на Гьоте и Шилер се премести в новопостроената за него сграда на река Илм, във връзка с откриването на тази сграда Зуфан каза, че вижда в себе си една от онези човешки жертви, които в древността са зазиждали в портите на свещени здания за благословия на делото. Наистина постепенно той изцяло се вживя в една изфантазирана от самия него роля на жертва на нещо, с което не се чувстваше напълно свързан.
Той се чувстваше като товарното муле на тази работа, свързана с творчеството на Гьоте, не можещо да изпита никаква радост от задачата, от която други биха се вдъхновили в най-висша степен.
В подобно настроение го намирах винаги, когато се срещах с него вече след отпътуването ми от Ваймар. Той сложи край на живота си в помрачено съзнание.
към текста >>
117.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Имаше сърце, отворено към най-
висш
ите интереси, проявяващи се по това време в духовния живот.
Светът познава Ханс Олден като автор на леки театрални пиеси като „Официалната съпруга“. В тогавашния си ваймарски кръг той обаче се изразяваше по друг начин.
Имаше сърце, отворено към най-висшите интереси, проявяващи се по това време в духовния живот.
Какво живее в драмите на Ибсен, какво бушува в духа на Ницше – за това в дома му се водеха безкрайни, но винаги интересни дискусии.
към текста >>
Това засили у него разбирането, че на публиката трябва да се дава каквото иска, а по-
висш
ите интереси трябва да бъдат запазени за неголям кръг от хора, които имат разбиране за тях.
Ханс Олден беше дълбоко убеден в това, че за човека единственият смисъл на литературата и художественото творчество е да се обърне към великите идеали, за които наистина много се говореше в неговия кръг. Но самият той се отнасяше твърде презрително към хората, за да осъществи идеалите си в собствените си произведения. Той смяташе, че идеалите могат да живеят в малък кръг избраници, и само този, който разсъждава „детински“, може да вярва, че би могъл да изнесе такива идеали пред по-широка публика. По това време той положи началото на художествената реализация на своите идеи в пиесата „Умната Кете“. Тази пиеса имаше скромен успех във Ваймар.
Това засили у него разбирането, че на публиката трябва да се дава каквото иска, а по-висшите интереси трябва да бъдат запазени за неголям кръг от хора, които имат разбиране за тях.
към текста >>
118.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Естественонаучните възгледи отклоняват погледа на Ницше от „духовния човек“ в „природния човек“ и го заслепяват с един по-
висш
природен човек.
Ницше чувства, че в човека, който изживява себе си в дадено земно съществуване, се разкрива и друг човек – един „свръхчовек“, който в телесното си земно битие може да пресъздаде само фрагменти от своя съвкупен живот. Натуралистическата идея за еволюцията не му позволява да гледа на този „свръхчовек“ като на духовно господстващо начало в рамките на сетивно-физическото, а като на нещо, формиращо се чрез чисто природния процес на еволюция. Както човекът се е развил от животното, така от човека ще еволюира „свръхчовекът“.
Естественонаучните възгледи отклоняват погледа на Ницше от „духовния човек“ в „природния човек“ и го заслепяват с един по-висш природен човек.
към текста >>
За Ницше тази мисъл представлява най-
висш
ата формула за утвърждаване на живота.
Следователно броят на състоянията, модификациите, комбинациите и еволюциите на тази сила, макар и извънредно голям и практически „неизмерим“, е все пак винаги определен и не е безкраен, т.е. силата е вечно една и съща и вечно активна – дори и до самия този момент вече да е изминала цяла вечност, т.е. всички възможни развития вече да би трябвало да са се случили. Следователно моментното развитие трябва да бъде повторение, а също и това, което го е породило, както и това, което възниква от него, и така нататък в посока напред и назад! Всичко е било безброй пъти, доколкото общото положение на всички сили винаги се повтаря...“ И чувството на Ницше относно тази мисъл е точно противоположно на изпитваното от Дюринг.
За Ницше тази мисъл представлява най-висшата формула за утвърждаване на живота.
Афоризъм 43 (при Хорнефер, 234 в изданието на Кьогел) гласи: „Бъдещата история: тази мисъл все повече ще побеждава и тези, които не вярват в нея, по силата на своята натура ще трябва най-накрая да измрат! Ще остане само онзи, който смята своето битие за способно за вечно повторение: сред такива хора обаче е възможно такова състояние, за каквото никой утопист още не е и мечтал! “ Може да се докаже, че много от мислите на Ницше са възникнали по същия начин като мисълта за вечното възвръщане. Ницше създаде една идея, противоположна на всяка идея, съществувала преди него. Накрая тази тенденция го доведе до неговото главно съчинение „Преоценка на всички ценности“.
към текста >>
119.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Неговото разбиране за живота беше смятано за нещо, на което трябва да се отдава най-
висш
интерес.
Целият кръг се намираше, така да се каже, под знака на Ницше.
Неговото разбиране за живота беше смятано за нещо, на което трябва да се отдава най-висш интерес.
За хората от кръга душевното настроение, разкриващо се у Ницше, по определен начин се явяваше разцветът на истинското и свободно човечество. В тези два аспекта фон Кромптон беше сред най-ярките представители на последователите на Ницше от деветдесетте години. Собственото ми отношение към Ницше не се промени поради общуването ми с тези хора. Но тъй като бях този, когото питаха, когато искаха да научат нещо за него, те проектираха начина, по който сами се отнасяха към Ницше, и върху моето отношение към него.
към текста >>
120.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Допреди за мен великите научни взаимовръзки, които могат да бъдат разбрани по духовен начин, ставаха мое душевно достояние без никакво усилие, а сетивното възприятие и по-точно задържането му в паметта представляваше най-
висш
е затруднение за мен.
Това се промени напълно със започване на тридесет и шестата ми година. Способността ми да наблюдавам неща, същества и процеси от физическия свят се преобрази по посока на точност и дълбочина на проникване. Това касаеше както научната област, така и външния живот.
Допреди за мен великите научни взаимовръзки, които могат да бъдат разбрани по духовен начин, ставаха мое душевно достояние без никакво усилие, а сетивното възприятие и по-точно задържането му в паметта представляваше най-висше затруднение за мен.
Сега всичко това се промени. У мен се събуди внимание към сетивно възприемаемото, каквото нямаше преди. Детайлите станаха важни за мен. Имах чувството, че сетивният свят може да разкрие нещо, което само той може да ми разкрие. Разглеждах като идеал идеята да го опозная единствено чрез това, което той има да каже, без човекът да привнася в него нещо чрез своето мислене или чрез друго душевно съдържание.
към текста >>
121.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Нравственият световен ред все по-ясно заставаше пред мен като реализирано на земята проявление на такъв вид порядък, който действа във
висш
ите духовни сфери.
Медитативният живот даде особена сила и на тази мисъл.
Нравственият световен ред все по-ясно заставаше пред мен като реализирано на земята проявление на такъв вид порядък, който действа във висшите духовни сфери.
Той може да бъде побран в представния свят само на този, който е способен да признае духовното.
към текста >>
122.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
В лицето на Франк Ведекинд и Паул Шеербарт пред себе си имах личности, които с цялата си същност в най-
висш
а степен даваха възможност за значителни преживявания на този, за когото беше открит фактът на повтарящите се земни животи.
В лицето на Франк Ведекинд и Паул Шеербарт пред себе си имах личности, които с цялата си същност в най-висша степен даваха възможност за значителни преживявания на този, за когото беше открит фактът на повтарящите се земни животи.
Те наистина бяха загадка в настоящия си земен живот. Нужно беше да се види какво бяха донесли със себе си в този земен живот. И тогава цялата им личност изглеждаше безкрайно побогата и можеха да бъдат разбрани техните несъвършенства като резултат от предишни земни животи, които в настоящото духовно обкръжение не са могли да стигнат до пълно разгръщане. Виждаше се и че това, което може да възникне от тези несъвършенства, се нуждае от бъдещи земни животи.
към текста >>
Така че чувствата ми към него, със сигурност изпълнени с топлота, в края на краищата се ограничаваха до вниманието и интереса, които предизвикваше у мен тази във
висш
а степен забележителна личност.
Но така и не ми се удаде да завържа чисто човешки, сърдечни отношения с така приветливия Паул Шеербарт. В общуването с него, както и с мнозина други, винаги на преден план излизаше литераторът Паул Шеербарт.
Така че чувствата ми към него, със сигурност изпълнени с топлота, в края на краищата се ограничаваха до вниманието и интереса, които предизвикваше у мен тази във висша степен забележителна личност.
към текста >>
123.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
То се опитва да обясни нещата от немеханичен вид с по-
висш
и закони.
В животинските и растителните тела се търси механическа, физическа и химическа закономерност. Същият вид закони, които управляват една машина, само че в безкрайно по-сложна и трудно разпознаваема форма, трябва да са дейни и в организма. Нищо не е необходимо да се добавя към тези закони, за да бъде направен възможен феноменът, който наричаме живот... Механистичното разбиране за явленията в живота завоюва все по-голямо пространство. То обаче никога няма да удовлетвори онзи, който е в състояние да проникне с по-дълбок поглед в природните процеси... Съвременните естествоизпитатели са твърде малодушни в мисленето си. Там, където откаже мъдростта на техните механични обяснения, те казват, че за тях нещата не могат да бъдат обяснени... Смелото мислене се издига до по-високо ниво на разглеждане.
То се опитва да обясни нещата от немеханичен вид с по-висши закони.
Цялото ни естественонаучно мислене остава зад естественонаучния ни опит. Днес твърде много се превъзнася естественонаучният начин на мислене. Говори се, че живеем в естественонаучна епоха. Но в същността си тази естественонаучна епоха е най-бедната от всички исторически епохи. Нейна характеристика е да останем фиксирани върху голите факти и в механичните начини на обяснение.
към текста >>
Животът никога няма да бъде разбран с този начин на мислене, защото за такова разбиране се изисква по-
висш
а представна способност, отколкото за обяснението на машината.“
Цялото ни естественонаучно мислене остава зад естественонаучния ни опит. Днес твърде много се превъзнася естественонаучният начин на мислене. Говори се, че живеем в естественонаучна епоха. Но в същността си тази естественонаучна епоха е най-бедната от всички исторически епохи. Нейна характеристика е да останем фиксирани върху голите факти и в механичните начини на обяснение.
Животът никога няма да бъде разбран с този начин на мислене, защото за такова разбиране се изисква по-висша представна способност, отколкото за обяснението на машината.“
към текста >>
Но тези закони представляват Нещо по-
висш
е от цялата останала природа.
Исках да говоря за това, което се намира „от тази страна“ като духовноприродно, като същностно-божествено. Защото в традиционните вероизповедания това божествено се беше превърнало в „отвъдно“, тъй като не се признаваше духът от „от тази страна“ и следователно той беше отделен от възприемаемия свят. Той се беше превърнал в нещо, потъващо във все по-силен мрак за човешкото съзнание. Не отрицанието на божествено-духовното, а намирането му в света, извикването му „от тази страна“ звучеше в такива изречения като това в една моя лекция за „Свободното литературно общество“: „Вярвам, че естествознанието може да ни върне съзнанието за свобода в по-красива форма, отколкото хората някога са го имали. В нашия душевен живот действат закони, които са също толкова естествени, колкото онези, на които се подчиняват небесните тела около слънцето.
Но тези закони представляват Нещо по-висше от цялата останала природа.
Това Нещо не съществува никъде другаде освен в човека. Човекът е свободен в това, което произтича от него. Той се издига над жестоката необходимост на неорганичните и органични закономерности, следва и се подчинява единствено на самия себе си.“ (Последните изречения са поставени в курсив за първи път тук, в „Списанието“ те не бяха в курсив. За тези изречения виж „Списанието“ от 12 февруари 1898 г.)
към текста >>
124.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Така се получаваше безкрайно тъжният факт, че развиващият се пролетариат имаше възможност да удовлетвори най-
висш
ия си копнеж към познание единствено чрез материализъм от най-груб вид.
Към това се прибавяше и фактът, че по това време в работническата класа още отдавна се беше развила жажда за научно образование. Но тя можеше да бъде удовлетворена само чрез материалистическата литература на икономическа тематика. Защото само този вид литература подхождаше на формите на понятията и съжденията на работниците. Това, което не беше материалистическо, беше написано по такъв начин, че не бе възможно да намери разбиране у работниците.
Така се получаваше безкрайно тъжният факт, че развиващият се пролетариат имаше възможност да удовлетвори най-висшия си копнеж към познание единствено чрез материализъм от най-груб вид.
към текста >>
Беше епохата, в която „по-
висш
ите класи“ загубиха чувството си за общност, в която започна да се разпространява егоизмът с ожесточената си конкурентна борба.
Но липсваше всякакво проникване на тези вълнуващи света въпроси в духовната сфера. А само това можеше да отнеме от движението неговите разрушителни сили.
Беше епохата, в която „по-висшите класи“ загубиха чувството си за общност, в която започна да се разпространява егоизмът с ожесточената си конкурентна борба.
Епохата, през която вече назряваше световната катастрофа от второто десетилетие на двадесети век. Заедно с това пролетариатът по свой начин разви чувството си за общност като пролетарско класово съзнание. Той участваше в „културата“, разгърнала се в „по-горните класи“ само дотолкова, доколкото тя доставяше материал за оправдаване на пролетарското класово съзнание. Постепенно започна да липсва всякакъв мост между отделните класи.
към текста >>
125.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
От двамата беше основано „Свободно
висш
е училище“, към което бях привлечен и аз.
От двамата беше основано „Свободно висше училище“, към което бях привлечен и аз.
Беше ми възложено преподаването на история. Бруно Виле пое философията, Бьолше – естествените науки, а Теодор Капщайн, един свободомислещ теолог – религиознанието.
към текста >>
Единственото възможно е хората постепенно да бъдат запознавани с познанието за духа и никой да не бъде допускан до дадена степен, на която се предават по-
висш
и части от познанието, ако още не познава по-нисшите.
Ако трябваше да развивам публична дейност в полза на духовното познание, аз бях длъжен на наруша тази традиция. Виждах се изправен пред условията на духовния живот на съвремието. Съгласно тях пазенето в тайна, както се е разбирало от само себе си в по-древни времена, беше невъзможно. Ние живеем в епохата, която изисква публичност навсякъде, където се появява знание. И разбирането за пазене в тайна е анахронизъм.
Единственото възможно е хората постепенно да бъдат запознавани с познанието за духа и никой да не бъде допускан до дадена степен, на която се предават по-висши части от познанието, ако още не познава по-нисшите.
Това отговаря също така и на устройството на началните и висшите училища.
към текста >>
Това отговаря също така и на устройството на началните и
висш
ите училища.
Виждах се изправен пред условията на духовния живот на съвремието. Съгласно тях пазенето в тайна, както се е разбирало от само себе си в по-древни времена, беше невъзможно. Ние живеем в епохата, която изисква публичност навсякъде, където се появява знание. И разбирането за пазене в тайна е анахронизъм. Единственото възможно е хората постепенно да бъдат запознавани с познанието за духа и никой да не бъде допускан до дадена степен, на която се предават по-висши части от познанието, ако още не познава по-нисшите.
Това отговаря също така и на устройството на началните и висшите училища.
към текста >>
126.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Нашите най-
висш
и духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на празнотата на тогавашната съвременна култура поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа.
Във връзка с това от мен се изтръгна мисълта: „Въпреки всички тези и някои други постижения, например в областта на изкуството, по-проницателният човек все пак не може да се радва истински на съдържателността на нашето време.
Нашите най-висши духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на празнотата на тогавашната съвременна култура поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа.
„Не трябва да се учудваме, ако по отношение на такива явления някои духове с по-дълбоки духовни потребности намират за по-удовлетворителни гордите мисловни построения на схоластиката в сравнение с идейното съдържание на собственото ни време. Ото Вилман написа забележителната книга „История на идеализма“, в която се изявява като панегирист на светогледа на миналия век. Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век. Тя помрачава радостта ни от постиженията на неотдавна отминалите времена.“
към текста >>
Никога обаче нямаше да бъде повдигнат въпросът за по-
висш
ия смисъл на нещата и явленията.“
А по отношение на хората, които настояват, че тъкмо „истинското знание“ се явява свидетелство за невъзможността за светоглед, който да обхваща една обща картина на битието, съм длъжен да кажа: „Ако се придържаме към мненията на хората, провъзгласяващи подобни възгледи, би трябвало да се ограничим до това да измерваме, теглим, сравняваме нещата и явленията, да ги изследваме с наличната апаратура.
Никога обаче нямаше да бъде повдигнат въпросът за по-висшия смисъл на нещата и явленията.“
към текста >>
Така книгата ми представлява напълно обективно доантропософската гледна точка, в която е необходимо да се потопим и гмуркайки се, да я преживеем, за да се издигнем към по-
висш
ата.
Така книгата ми представлява напълно обективно доантропософската гледна точка, в която е необходимо да се потопим и гмуркайки се, да я преживеем, за да се издигнем към по-висшата.
Тази гледна точка се явява етап по пътя на познанието за всеки, който търси духовния свят не по мистично-мъгляв, а по духовно ясен начин. В представянето на това, което се получава от тази гледна точка, следователно се намира нещо, от което познаващият се нуждае като подготвителен етап към по-висшето.
към текста >>
В представянето на това, което се получава от тази гледна точка, следователно се намира нещо, от което познаващият се нуждае като подготвителен етап към по-
висш
ето.
Така книгата ми представлява напълно обективно доантропософската гледна точка, в която е необходимо да се потопим и гмуркайки се, да я преживеем, за да се издигнем към по-висшата. Тази гледна точка се явява етап по пътя на познанието за всеки, който търси духовния свят не по мистично-мъгляв, а по духовно ясен начин.
В представянето на това, което се получава от тази гледна точка, следователно се намира нещо, от което познаващият се нуждае като подготвителен етап към по-висшето.
към текста >>
127.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
„Как се постигат познания за
висш
ите светове?
В месечника „Луцифер-Гнозис“ за първи път можах да публикувам това, което се превърна в основа на антропософската дейност. Там отначало излязоха нещата, които имах да кажа за усилията, които трябва да направи човешката душа, за да постигне собствено съзерцателно възприятие на духовното познание.
„Как се постигат познания за висшите светове?
“ излезе с продължения от брой в брой. Също така беше поставена основата на антропософската космология благодарение на последователното публикуване на статиите „Из хрониката на Акаша“.
към текста >>
Той трябваше да представлява по-висока степен,
висш
клас за тези, които вече са възприели достатъчно много от елементарните познания в антропософията.
Вътрешният кръг на Блаватска продължаваше да живее в „Езотеричната школа“. Аз провеждах антропософската си дейност в Теософското общество. Затова трябваше да бъда информиран за всичко, което се случва в него. Заради тази информация и понеже сам смятах за необходим един по-тесен кръг за напреднали в антропософското духовно познание, постъпих в „Езотеричната школа“. Наистина, моят по-тесен кръг трябваше да има малко по-друг смисъл от тази школа.
Той трябваше да представлява по-висока степен, висш клас за тези, които вече са възприели достатъчно много от елементарните познания в антропософията.
Сега навсякъде исках да търся връзка с вече съществуващото, с исторически факти. Относно „Езотеричната школа“ исках да направя това така, както вече го бях направил по отношение на Теософското общество. Затова моят „по-тесен кръг“ отначало също беше свързан с тази школа. Но връзката се основаваше само на неговото устройство, а не на съобщенията, които давах от духовния свят. Така, външно погледнато, първите години моят по-тесен кръг беше нещо като подразделение на „Езотеричната школа“ на мисис Безант.
към текста >>
Първа бял свят видя една малка книжка, съставена от записки от лекции, които изнесох в тук споменатото Берлинско свободно
висш
е училище.
Благодарение на дейността, която разгръщаше Мари фон Сиверс, от нещо съвършено малко възникна философско-антропософското издателство.
Първа бял свят видя една малка книжка, съставена от записки от лекции, които изнесох в тук споменатото Берлинско свободно висше училище.
Необходимостта да придобия правата над изданието на „Философия на свободата“, която вече не можеше да се разпространява от досегашните издатели, и сам да се грижа за нейното разпространение, даде втората задача. Ние изкупихме все още наличните екземпляри и издателските права върху книгата. Всичко това не ни беше лесно. Защото не разполагахме със значителни парични средства.
към текста >>
128.
XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“
GA_28 Моят жизнен път
И по-нататъшното затвърждаващо задълбочаване чрез упражненията, описани в „Как се постигат познания за
висш
ите светове?
На него истините ще му се сторят недоказани твърдения. Но една антропософска книга е предназначена да се възприема като вътрешно преживяване. Тогава постепенно се появява някакво разбиране. То може да е и много слабо. Но това може и трябва – да се случи.
И по-нататъшното затвърждаващо задълбочаване чрез упражненията, описани в „Как се постигат познания за висшите светове?
“, се явява именно затвърждаващо задълбочаване. Това е необходимо за напредването по духовния път, но една правилно разбрана антропософска книга трябва да пробужда духовния живот у читателя, а не да представлява сбор от съобщения. Нейният прочит не трябва да бъде просто прочит, а преживяване с вътрешно разтърсване, напрежение и развръзка.
към текста >>
129.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
Така ситуацията си оставаше такава, че те казваха: „Средствата, които досега са били прилагани за обяснение дори на такива
висш
и форми на действителността като органичната, вече не са достатъчни.“ Но когато след това би трябвало да стигнат до нещо позитивно, когато би трябвало да кажат кое е действеното в жизнените дейности, те започваха да се движат в неопределени идеи.
Но аз усещах, че над всички тези стремления тежи някакво бреме. То беше зрелият плод на убеждението, че знание се явява само това, което може да се изследва в сетивния свят с помощта на числа, мерки и теглилки. Хората не се осмеляваха да разгърнат вътрешно активно мислене, за да могат чрез него да преживеят действителността по-дълбоко, отколкото тя се преживява чрез сетивата.
Така ситуацията си оставаше такава, че те казваха: „Средствата, които досега са били прилагани за обяснение дори на такива висши форми на действителността като органичната, вече не са достатъчни.“ Но когато след това би трябвало да стигнат до нещо позитивно, когато би трябвало да кажат кое е действеното в жизнените дейности, те започваха да се движат в неопределени идеи.
към текста >>
Но сега, когато механистистическите възгледи вече не удовлетворяваха никого, не следва да го има и желанието в по-
висш
ите области да се проникне с помощта на същата ориентация.
На стремящите се да се откъснат от механистичното обяснение на света най-често не им достигаше мъжество да си признаят, че който желае да преодолее този механизъм, трябва да превъзмогне и мисловните навици, довели до него. Епохата се нуждаеше от признание, което никак не искаше да се появи. То се заключаваше във факта, че с ориентацията към сетивата човек прониква в сферата на механистичното. През втората половина на деветнадесети век хората бяха привикнали към тази ориентация.
Но сега, когато механистистическите възгледи вече не удовлетворяваха никого, не следва да го има и желанието в по-висшите области да се проникне с помощта на същата ориентация.
Сетивата в човека се развиват сами, но с развитието, което те дават сами на себе си, човек никога няма да успее да види нещо друго освен механистичното. Ако желае да стигне до по-голямо познание, той, изхождайки от самия себе си, трябва да придаде на заложените по-надълбоко сили на познанието формата, която природата дава на силата на сетивата. Силите на познанието за механичното са будни в самите себе си, а тези за по-висшите форми на действителността трябва да бъдат събудени.
към текста >>
Силите на познанието за механичното са будни в самите себе си, а тези за по-
висш
ите форми на действителността трябва да бъдат събудени.
То се заключаваше във факта, че с ориентацията към сетивата човек прониква в сферата на механистичното. През втората половина на деветнадесети век хората бяха привикнали към тази ориентация. Но сега, когато механистистическите възгледи вече не удовлетворяваха никого, не следва да го има и желанието в по-висшите области да се проникне с помощта на същата ориентация. Сетивата в човека се развиват сами, но с развитието, което те дават сами на себе си, човек никога няма да успее да види нещо друго освен механистичното. Ако желае да стигне до по-голямо познание, той, изхождайки от самия себе си, трябва да придаде на заложените по-надълбоко сили на познанието формата, която природата дава на силата на сетивата.
Силите на познанието за механичното са будни в самите себе си, а тези за по-висшите форми на действителността трябва да бъдат събудени.
към текста >>
130.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
висш
а степен.
Но винаги съм изпитвал уважение към даденото от историята. В него живее духът, който се развива в процеса на еволюция на човечеството. Така че винаги съм бил склонен по възможност да свързвам нововъзникващото с вече съществуващото в историята. Затова и взех дипломата от споменатото общество, което принадлежеше към течението, представлявано от Яркър. То се придържаше към франкмасонските ритуали на т. нар.
висша степен.
Не съм взел нищо, наистина абсолютно нищо от това общество, освен чисто формалното право да провеждам самостоятелна символико-култова дейност, имаща историческа основа.
към текста >>
Той имаше присъдена
висш
а степен в един орден.
Веднъж веднага след церемонията при мен дойде един човек, който за първи път участваше в такава при нас.
Той имаше присъдена висша степен в един орден.
Под въздействие на съпреживяното той искаше да ми предаде регалиите на своя орден. Защото смяташе, че след като е преживял истинско духовно съдържание, повече няма да може да участва в закостенели формални церемонии. Аз успях да изгладя нещата. Защото антропософията няма право да изтръгва никого от житейските връзки, в които се намира. Тя трябва да прибавя нещо към тези връзки, а да не отнема нищо от тях.
към текста >>
131.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах
висш
е училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството.
Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа. И така, от началото на новото столетие, т.е.
през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството.
Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания. Тя разбираше как тези преживявания се вливат във всичко, което след това дава подвижност на антропософските идеи. Защото впечатленията от изкуството, които душата ми възприемаше, проникваха в това, което се стремях да направя действено в своите лекции.
към текста >>
132.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
304 Свободно
висш
е училище: Рудолф Щайнер започва лекционната си дейност в „Свободното
висш
е училище“ на 15 октомври 1902 г.
304 Свободно висше училище: Рудолф Щайнер започва лекционната си дейност в „Свободното висше училище“ на 15 октомври 1902 г.
и я приключва на 19 декември 1905 г. Лекциите, които изнася там, са поместени в „За философията, историята и литературата“, Събр. съч. 51.
към текста >>
332 „Как се постигат познания за
висш
ите светове?
332 „Как се постигат познания за висшите светове?
“: Излезли като статии, Берлин 1904/1905. Първо издание като книга: Берлин 1909, Събр. съч. 10.
към текста >>
133.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Обучение във Виенското
висш
е техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
„Как се постигат познания за
висш
ите светове?
1904 - 1905 г.
„Как се постигат познания за висшите светове?
“ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12).
към текста >>
11), „Степени на
висш
ето познание“ (Събр.
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
11), „Степени на висшето познание“ (Събр.
съч. 12).
към текста >>
134.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Не е ли донесеното нещо в най-
висш
а степен индивидуално и не противоречи ли на него наследеното?
Ако се вгледаме в единия поток, в това, което живее в наследствената линия, ще открием, че там човек бива поет от един житейски поток, чрез който придобива определени качества: Човекът застава пред нас с качествата на семейството, народа, расата. Различните деца на родителската двойка носят в себе си такива качества. Ако се замислим за истинската индивидуална човешка същност, би трябвало да си кажем: духовно-душевната същностна сърцевина се вселява в семейството, народа, расата; тя бива обгърната от това, което е дадено от прадедите, но донася със себе си чисто индивидуални качества. Затова трябва да се запитаме: как се създава хармонията между една човешка същностна сърцевина, която вероятно преди столетия е усвоила това или онова качество и която сега трябва да се обвие с една външна обвивка, която носи качествата на семейство, народ, раса и прочие? Може ли тук да съществува хармония?
Не е ли донесеното нещо в най-висша степен индивидуално и не противоречи ли на него наследеното?
към текста >>
Извън него обаче познаваме по-
висш
и, свръхсетивни звена на човешката природа, които са също толкова действителни и субстанциални, колкото и външното физическо тяло.
Извън него обаче познаваме по-висши, свръхсетивни звена на човешката природа, които са също толкова действителни и субстанциални, колкото и външното физическо тяло.
Като първо свръхсетивно звено към човека се присъединява етерното тяло, което през целия живот остава съединено с физическото тяло; единствено в смъртта двете се разделят.
към текста >>
Така вече имаме три звена на човешката същност, а като най-
висш
ето звено на човека разглеждаме това, чрез което той се извисява над всички останали същества, поради което човекът е венецът на сътворението на Земята, носителят на човешкия Аз, който по такъв загадъчен и същевременно явен начин го дарява със силата на самосъзнанието.
Така вече имаме три звена на човешката същност, а като най-висшето звено на човека разглеждаме това, чрез което той се извисява над всички останали същества, поради което човекът е венецът на сътворението на Земята, носителят на човешкия Аз, който по такъв загадъчен и същевременно явен начин го дарява със силата на самосъзнанието.
към текста >>
Защото физическото тяло е инструментът, който той трябва да владее всецяло посредством по-
висш
ите си звена.
Вече видяхме, че при меланхолика физическото тяло, т. е. най-плътното звено на човешката същност, става господар над другите. Човекът трябва да е господар на физическия си живот, както трябва да бъде господар на една машина, ако иска да я използва. Но винаги, когато това най-плътно звено получи надмощие, човек се чувства така, сякаш не той е господарят, сякаш не може да си служи с него.
Защото физическото тяло е инструментът, който той трябва да владее всецяло посредством по-висшите си звена.
Сега обаче господства физическото тяло и оказва съпротива на другите тела. Тогава човекът не е способен да използва този инструмент пълноценно, така че другите принципи биват възпрепятствани: възниква дисхармония между физическото тяло и другите части. Така изглежда физическата система, която е втвърдена, когато действа прекомерно. Човекът не може да направи отново подвижно онова, което е трябвало да направи подвижно. Вътрешният човек не съумява да направи нищо против физическата си система; той чувства вътрешни пречки.
към текста >>
Светът би бил скучен без темпераментите не само в сетивния, но и във
висш
ия смисъл.
Колко е важно това, се вижда най-добре, когато човек има предвид, че темпераментите могат да се изродят, че дори това, което срещаме като едностранчивост, също може да се изроди. Какво би бил светът без темпераментите! Ако хората имаха само един темперамент? Най-скучното нещо, което можете да си представите!
Светът би бил скучен без темпераментите не само в сетивния, но и във висшия смисъл.
Цялото разнообразие, красота и богатство на живота са възможни само благодарение на темпераментите. Нима не виждаме как всичко велико в живота може да бъде предизвикано тъкмо благодарение на едностранчивостта на темпераментите, но и как те могат да се изродят в едностранчивост; нима не ни тревожи детето, когато виждаме, че холеричният темперамент може да се изроди в злост, сангвиничният във вятърничавост, меланхоличният в мрачно настроение и така нататък?
към текста >>
Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във
висш
ия смисъл на тази дума, за холеричното дете.
Да предположим, че някой се плаши от това, че в детето му се изразява едностранчиво холеричният темперамент. Не бива да се предписва същата рецепта както при сангвиничното дете; няма да е лесно холерикът да изпита любов към личността на човека. Друг начин на въздействие от един човек върху друг трябва да използваме, за да се доближим до него. При холеричното дете обаче също има един обиколен път, по който развитието винаги може да се ръководи. Това, което уверено води възпитанието, е следното: почит и уважение към един авторитет.
Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете.
Тук не става дума за обич, породена от лични качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Човек трябва да покаже, че е наясно с нещата, които стават около детето. Той не бива да разкрива слабите си места. Той трябва да прави всичко възможно, холеричното дете никога да не забележи, че може би не е в състояние да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то трябва да направи. Трябва да внимава и да държи здраво юздите на авторитета в ръцете си, и никога да не допуска грешката да покаже, че не знае какво да прави.
към текста >>
135.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Преди известно време беше смятано за едно във
висш
а степен ненаучно начинание да се говори за подобно „етерно тяло".
Преди известно време беше смятано за едно във висша степен ненаучно начинание да се говори за подобно „етерно тяло".
Но в края на 18. и първата половина на 19. век това вече не беше „ненаучно". Установено бе, че веществата и силите, действуващи в един минерал, не могат от само себе си да метаморфозират в един жив организъм. Последният трябва да притежава особена „сила", която бе означена като „жизнена сила".
към текста >>
Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-
висш
и органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят.
Изводите и заключенията си тя прави на базата на информацията от сетивата. Това, което е извън тях, тя отрича и твърди, че лежи извън границите на човешкото познание. За Антропософията, или Духовната Наука, подобно схващане прилича на схващането на слепец, който признава само това, което може да бъде докоснато, а изказванията на зрящите отхвърля като невъзможни за човешкото познание. Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи. Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях.
Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят.
Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на органите. Онези по-висши органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек. Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Духовната Наука не смята, че човек - поради организацията си - има граници на познанието, а смята, че за него съществуват светове, за които той има възприемателни органи. Тя изследва само средствата, които разширяват границите, съществуващи в дадената епоха.
към текста >>
Онези по-
висш
и органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-
висш
и светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек.
За Антропософията, или Духовната Наука, подобно схващане прилича на схващането на слепец, който признава само това, което може да бъде докоснато, а изказванията на зрящите отхвърля като невъзможни за човешкото познание. Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи. Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях. Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят. Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на органите.
Онези по-висши органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек.
Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Духовната Наука не смята, че човек - поради организацията си - има граници на познанието, а смята, че за него съществуват светове, за които той има възприемателни органи. Тя изследва само средствата, които разширяват границите, съществуващи в дадената епоха.
към текста >>
Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за
висш
ите светове?
Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи. Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях. Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят. Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на органите. Онези по-висши органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек.
Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
" Духовната Наука не смята, че човек - поради организацията си - има граници на познанието, а смята, че за него съществуват светове, за които той има възприемателни органи. Тя изследва само средствата, които разширяват границите, съществуващи в дадената епоха.
към текста >>
Така че тя взема отношение към изследването на етерното тяло и всичко свързано с него, което по-долу ще бъде разгледано като по-
висш
а съставна част на човешката природа.
Така че тя взема отношение към изследването на етерното тяло и всичко свързано с него, което по-долу ще бъде разгледано като по-висша съставна част на човешката природа.
Тя признава, че изследването на физическото тяло е достъпно само за физическите сетива, но от нейна гледна точка човек има възможност да проникне и в по-висшите светове. Тя дава указания, как човек може да направи достъпен един свят, в който тези по-висши съставни части на човешката природа се явяват пред наблюдателя по подобен начин, както цветовете и светлината на предметите пред оперирания слепец. За онези, които са развили своите по-висши възприемателни органи, етерното тяло е обект на наблюдение, а не на интелектуална дейност и заключения.
към текста >>
Тя признава, че изследването на физическото тяло е достъпно само за физическите сетива, но от нейна гледна точка човек има възможност да проникне и в по-
висш
ите светове.
Така че тя взема отношение към изследването на етерното тяло и всичко свързано с него, което по-долу ще бъде разгледано като по-висша съставна част на човешката природа.
Тя признава, че изследването на физическото тяло е достъпно само за физическите сетива, но от нейна гледна точка човек има възможност да проникне и в по-висшите светове.
Тя дава указания, как човек може да направи достъпен един свят, в който тези по-висши съставни части на човешката природа се явяват пред наблюдателя по подобен начин, както цветовете и светлината на предметите пред оперирания слепец. За онези, които са развили своите по-висши възприемателни органи, етерното тяло е обект на наблюдение, а не на интелектуална дейност и заключения.
към текста >>
Тя дава указания, как човек може да направи достъпен един свят, в който тези по-
висш
и съставни части на човешката природа се явяват пред наблюдателя по подобен начин, както цветовете и светлината на предметите пред оперирания слепец.
Така че тя взема отношение към изследването на етерното тяло и всичко свързано с него, което по-долу ще бъде разгледано като по-висша съставна част на човешката природа. Тя признава, че изследването на физическото тяло е достъпно само за физическите сетива, но от нейна гледна точка човек има възможност да проникне и в по-висшите светове.
Тя дава указания, как човек може да направи достъпен един свят, в който тези по-висши съставни части на човешката природа се явяват пред наблюдателя по подобен начин, както цветовете и светлината на предметите пред оперирания слепец.
За онези, които са развили своите по-висши възприемателни органи, етерното тяло е обект на наблюдение, а не на интелектуална дейност и заключения.
към текста >>
За онези, които са развили своите по-
висш
и възприемателни органи, етерното тяло е обект на наблюдение, а не на интелектуална дейност и заключения.
Така че тя взема отношение към изследването на етерното тяло и всичко свързано с него, което по-долу ще бъде разгледано като по-висша съставна част на човешката природа. Тя признава, че изследването на физическото тяло е достъпно само за физическите сетива, но от нейна гледна точка човек има възможност да проникне и в по-висшите светове. Тя дава указания, как човек може да направи достъпен един свят, в който тези по-висши съставни части на човешката природа се явяват пред наблюдателя по подобен начин, както цветовете и светлината на предметите пред оперирания слепец.
За онези, които са развили своите по-висши възприемателни органи, етерното тяло е обект на наблюдение, а не на интелектуална дейност и заключения.
към текста >>
Това би означавало да се материализират тези по-
висш
и съставни части на човешката природа.
Не бива да се изпада в грешката на определени теософски кръгове, които си представят етерното и астралното тяло като съставени просто от по-фини частици от тези на физическото тяло.
Това би означавало да се материализират тези по-висши съставни части на човешката природа.
Етерното тяло е енергийна форма; то се състои от действуващи сили, а не от вещества; също и астралното тяло е форма от движещи се в себе си, цветни, светещи образи.
към текста >>
Това Азово тяло е носител на по-
висш
ата човешка душа.
Това Азово тяло е носител на по-висшата човешка душа.
Чрез него човек се превръща във венец на мирозданието. „Азът" на съвременния човек обаче в никакъв случай не е една проста същност. Неговата природа може да се опознае, ако се сравняват хората в различните степени от тяхното развитие. Ако се сравнят напр. необразованият дивак, европейският средностатистически гражданин с един идеалист се вижда, че всички имат способността да се назоват с „Аз".
към текста >>
Идеалистът доразвива от първоначалните нагони и страсти много по-
висш
и качества.
Ако се сравнят напр. необразованият дивак, европейският средностатистически гражданин с един идеалист се вижда, че всички имат способността да се назоват с „Аз". Азово тяло имат и тримата. Необразованият дивак следва обаче своите страсти и желания почти като животно. Високоразвитият, напротив, се подчинява на някои, а други сам обуздава.
Идеалистът доразвива от първоначалните нагони и страсти много по-висши качества.
Всичко това произтича от факта, че „Азът" действува върху другите елементи на човешката природа. Дори в това се състои и задачата му - да облагородява и пречиства другите съставни части на човека.
към текста >>
Чрез произлизащия оттук стремеж на човека към по-
висш
е развитие в неговите бъдещи превъплъщения, неговият Аз формира трите по-низши тела.
Неговото астрално тяло изразява само такива копнежи, желания и страсти, които биват провокирани от външната природа.
Чрез произлизащия оттук стремеж на човека към по-висше развитие в неговите бъдещи превъплъщения, неговият Аз формира трите по-низши тела.
Така астралното тяло се превръща в носител на пречистени желания и нежелания, съвършени стремежи и копнежи. Етерното или жизнено тяло също се променя. То става носител на навици, на трайните склонности, темперамента и паметта. Човек, чиито Аз все още не въздействувал върху жизненото му тяло, няма спомени за своите преживявания. Той изживява всичко така, както природата му налага.
към текста >>
Като възприема чрез изкуството идеята за нещо по-
висш
е и благородно от това, което му предлага сетивното обкръжение, човек преобразува жизненото си тяло.
Различията могат да се наблюдават във влиянието на различните културни и образователни средства върху отделните съставни части на човешкото същество. Обичайните културни фактори действуват върху астралното тяло; те му внушават друг вид желания, нежелания, импулси и т.н. от първоначално притежаваните от него. Задълбочаването в произведенията на изкуството действува върху етерното тяло.
Като възприема чрез изкуството идеята за нещо по-висше и благородно от това, което му предлага сетивното обкръжение, човек преобразува жизненото си тяло.
Могъщо средство за пречистване и облагородяване на етерното тяло е религията. Затова религиозните импулси имат велика мисия в развитието на човечеството.
към текста >>
Това преобразуване почива в значителна степен върху учението, върху обогатяването на душата с по-
висш
и идеи и схващания.
Тази дейност на „Азът" върху подчинените три тела е или такава, която е присъща за целия човешки род, или пък може да бъде индивидуално постижение на отделния индивид. Върху първата трансформация, така да се каже, работи целият човешки род; втората трябва да почива върху собствената дейност на Азът. Ако Азът стане толкова силен, че преобразува чрез собствена сила астралното тяло, то това се нарича Духът - Себе /или съответният източен израз: Манас/.
Това преобразуване почива в значителна степен върху учението, върху обогатяването на душата с по-висши идеи и схващания.
към текста >>
Може да се достигне обаче и до едно по-
висш
е и по-съкровено въздействие върху собствената същност.
Може да се достигне обаче и до едно по-висше и по-съкровено въздействие върху собствената същност.
Това се случва, когато не само астралното тяло бъде обогатено, но и етерното бъде преструктурирано. Така човек се учи в живота; и когато се обърне от позициите на перспективата назад, може да установи, че е научил много, но не може да говори за една значителна промяна на темперамента и характера, за подобряване или влошаване на паметта. Ученето засяга астралното тяло; последните промени пък се отнасят до етерното или жизнено тяло. Така че не е неточно, ако промените в астралното тяло се сравнят с хода на минутната стрелка, а промените на етерното тяло - със стрелката показваща часовете.
към текста >>
На един по-
висш
етап се набират сили, чрез които човек може да влияе върху своето физическо тяло /напр.
На един по-висш етап се набират сили, чрез които човек може да влияе върху своето физическо тяло /напр.
кръвообръщение, пулс и др./ Преобразеното по този начин от физическото тяло се нарича Човекът-Дух, или според източната мъдрост: „Атма".
към текста >>
136.
2. До всички членове * I Писмо 20 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Можаха да се създадат възможности тези, които отдавна се занимават с антропософия да се издигнат от основните към
висш
ите истини.
И това продължи дълги години. Развиваха се основните духовни и душевни възгледи. В това развитие се достигна много далеч.
Можаха да се създадат възможности тези, които отдавна се занимават с антропософия да се издигнат от основните към висшите истини.
Бяха поставени основите на антропософията не само като духовно-научна система на познание, но и като нещо живо в много човешки сърца.
към текста >>
137.
4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания
GA_39 Писма до членовете
Езотеричното понася само житейската сериозност; неусетното самодоволство, което някой може да извлича от лениви разговори за
висш
и истини, е несъвместимо с него.
За едно такова мнение от една страна много може да допринесе студеното желание за нравоучение, на кое то човек лесно се подава, след като вече е разпознал истината за Антропософията. От друга страна е тази "игра на езотерика", която така отблъсква някои новодошли на антропософско събиране. Той ще открие хора, които със загадъчен вид му дават да разбере, че знаят много неща, които още не могат да бъдат каза ни на тези, които не са узрели. Но над всички приказки се носи нещо превзето и лекомислено.
Езотеричното понася само житейската сериозност; неусетното самодоволство, което някой може да извлича от лениви разговори за висши истини, е несъвместимо с него.
За това още дълго време сантименталността, която се бои от радостта и въодушевлението, не трябва да бъде жизнения елемент в общия живот на антропософите. Но пък лекомисленото себеотдръпване от "профанския живот", за да се прави "истинска езотерика", Антропософското общество не може да понася. Животът съдържа навсякъде много повече езотерика, от колкото тези, които се оставят да мечтаят си мислят и повтарят: "Не може да се прави езотерика тук или на там; човек трябва да я прави на това или онова особено място". Несъмнено такива места често са необходими. Но те не понасят същества, които си "играят" с тях.
към текста >>
138.
10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
Човешката душа притежава фина чувствителност за възприемане на този тон и това в най-
висш
а степен се превръща в посредник за разбиране.
Ако развием такова поведение в антропософията, тя ще се превърне в стимул за човешка любов и действително цялата наша дейност в съответната сфера трябва да бъде напоена с любов. Всеки, който си държи очите отворени в Антропософското общество знае, че много хора влизат в него, защото истините за живо та в другите области пропускат основния тон на човешката любов.
Човешката душа притежава фина чувствителност за възприемане на този тон и това в най-висша степен се превръща в посредник за разбиране.
към текста >>
139.
19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли'
GA_39 Писма до членовете
Не трябва да се мисли, че човек слуша съдържанието на лекциите, а отделно постига познание за
висш
ите светове чрез медитация.
Макар и с известно право някои казват: "Каква е моята полза да чуя всички тези неща за духовните светове, ако самият аз не мога да виждам в тях? " Този, който казва това не разбира, че такова виждане бива подпомогнато, когато обработката на антропософското съдържание се извършва по разяснения тук начин. Лекциите в Гьотеанума се изнасят така, че съдържанието им да продължи да живее и работи свободно в умовете на слушателите. Същото се отнася и за съдържанието на лекционните цикли. Те не съдържат някакъв мъртъв материал, съобщен само външно, а материал, който когато е разгледан от различни страни, стимулира виждането на духовните светове.
Не трябва да се мисли, че човек слуша съдържанието на лекциите, а отделно постига познание за висшите светове чрез медитация.
По този начин той никога няма да постигне истински напредък. Тези две неща трябва да действат заедно в душата. Упражнение за душата също е по-нататъшното размишление върху антропософските идеи, както и тяхното душевно усвояване. Един човек израства в духовния свят с отворени очи, ако използва Антропософията по този описан начин.
към текста >>
140.
Защо е устремена
GA_40 Стихове и медитации
към знание за
висш
и светове?
към знание за висши светове?
към текста >>
141.
Живеейки, духът разкрива
GA_40 Стихове и медитации
се съхранява за живот по-
висш
.
се съхранява за живот по-висш.
към текста >>
142.
Коледа
GA_40 Стихове и медитации
символизираща най-
висш
живот.
символизираща най-висш живот.
към текста >>
143.
Песен на инициацията (сатира)
GA_40 Стихове и медитации
физически от
висш
ия духовен порив
физически от висшия духовен порив
към текста >>
и от космическия
висш
живот
и от космическия висш живот
към текста >>
душевно
висш
е посвещение,
душевно висше посвещение,
към текста >>
към зреене на
висш
ия стремеж към знание?
към зреене на висшия стремеж към знание?
“
към текста >>
сънувам аз на Гьоте
висш
ето изкуство и избирам
сънувам аз на Гьоте висшето изкуство и избирам
към текста >>
144.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
При нисшите животни духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-
висш
ите животни и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство.
За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме. Следователно от това, което външната наука, опираща се на сетивните явления, знае да каже върху мозъка и нервната система, Духовната наука трябва да се върне назад към нещо, което работи в самия човек като една душевно-духовна същност, която не може да бъде изследвана вече със сетивата, а само по пътя на вътрешните способности на душата. Много лесно е сега да се опровергае това, което Духовната наука разказва върху свръхсетивните неща, върху онази свръхсетивна същност, която стои на основата на човешкия мозък. Може да се каже: Всичко, което ти говориш тук, не е друго освен произведение на мозъка. Щом не разбираш това, погледни само, как духовните способности се повишават наред с напредъка на развитието.
При нисшите животни духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-висшите животни и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство.
Това показва, че всичко, което се явява като духовен живот, израства от мозъка. И щом не вярваш това, тогава обърни се към този, който може да ти покаже, как при определени болести определени части на мозъка се престанали да функционират и определени способности не могат да бъдат вече упражнявани от човека. Така щото определени части на мозъка са били вече изхабени и духовният живот е заличен. Виждаш следователно, че твоят духовен живот може де бъде разрушен от това, което е сетивен орган! Защо тогава говориш още за духовни същества, които се намират зад сетивните неща?
към текста >>
Всяко слънце, всяка планета носи в себе си едно по-
висш
е намерение, една по-
висш
а задача, по силата на което техните развития трябва да протекат също така равномерно и по същите закони както развитията на един розов храст преминаващ през листа, стъбло и цвят.
Ето защо тези последните се стремят да увлекат в техния кръг всичко, което се приближава до тях и да го превърнат нещо, което им принадлежи, т.е. в едно тяло, в едно растение, в едно животно, или още по-нагоре, в една звезда. Те продължават това дотогава, докато малкият или големият свят, намерението на който се намира духовно в тях, се изяви и телесно навън. Само последните монади бих могъл аз да нарека души. От това следва, че съществуват мирови монади, мирови души, монади на мравките, души на мравките, и че в техния произход и двете, макар и да не са еднакви, все пак са сродни в първичното същество.
Всяко слънце, всяка планета носи в себе си едно по-висше намерение, една по-висша задача, по силата на което техните развития трябва да протекат също така равномерно и по същите закони както развитията на един розов храст преминаващ през листа, стъбло и цвят.
Можете да наречете това една идея или една монада, както искате, аз нямам нищо против това; достатъчно е, че това намерение съществува невидимо и от по-рано, отколкото видимото развитие, което ще се яви от него в природата. . . "
към текста >>
И всички сказки, които се изнасят в течение на зимата тук, ще сложат само за това, да изнесат и съпоставят от най-различни страни материал, за да покажат резултатите на Духовната наука и тяхното значение за човешкия живот, както и за задоволяването на най-
висш
ите нужди на човека въобще.
Когато преценим всичко това а бихме могли да говорим още с часове и да изнесем много неща, които говорят за това, че Духовната наука има значение за нашето съвремие именно поради това, защото нашето съвремие проявява много силно желание за нейните резултати , когато, казвам, преценим всичко това, тогава ще добием една представа за значението на Духовната наука за нашето съвремие.
И всички сказки, които се изнасят в течение на зимата тук, ще сложат само за това, да изнесат и съпоставят от най-различни страни материал, за да покажат резултатите на Духовната наука и тяхното значение за човешкия живот, както и за задоволяването на най-висшите нужди на човека въобще.
към текста >>
145.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Да вземем най-
висш
ите животни.
Ето защо в това, което се развива в живота на един човек ние трябва да различаваме това, което произхожда от околната среда, от това, което никога не може да бъде извлечено от околната среда. При едно растително или животинско същество винаги ще намерим, че новораждащото се същество има главно заложба да стигне в своето развитие до това, което е присъщо на неговия вид, което наследява от своите прадеди.
Да вземем най-висшите животни.
До къде стигат те в своето развитие? До това, което принадлежи на техния вид. И в тях са вложени заложбите на вида.
към текста >>
Ние можем да го разберем добре, когато го наблюдаваме в една по-нисша форма и разглеждаме нещо из областта на обикновения живот, за да стигнем чрез това до понятия и идеи върху по-
висш
ата област.
Докато растем и доколкото растем, ние не приемаме в себе си никакъв духовно-душевен процес на смъртта. Едва когато приемаме нещо външно, ние приемаме в себе си един духовно-душевен процес на смъртта. Но общо взето това става през целия живот, макар и в детските години да става по-малко отколкото в по-късно време. Така ние можем да кажем, че в духовно-душевната област в най-вътрешната част на човека царува един растеж и едно умиране в духовно-душевно отношение. Но в какво се състои процесът, който става тук?
Ние можем да го разберем добре, когато го наблюдаваме в една по-нисша форма и разглеждаме нещо из областта на обикновения живот, за да стигнем чрез това до понятия и идеи върху по-висшата област.
към текста >>
Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-
висш
ето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка.
Резултатът се изразява в това, че през време на индивидуалния живот индивидуалната жизнена ядка се преобразява, но в замяна на това трябва да отдели от себе си нещо така да се каже вдървяващо се, което тя си е образувала от своето раждане насам. Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему. Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората. Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота.
Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка.
Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били. Развитието не би било възможно, ако не бихме могли да изхвърлим старото. Обаче с това, което сме създали като нещо органически ново в нашата духовно-душевна ядка, ние минаваме през смъртта. Какви сили се крият тук? Такива сили, които са плодове на изминалия живот.
към текста >>
Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-
висш
е развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били.
Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему. Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората. Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота. Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка.
Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били.
Развитието не би било възможно, ако не бихме могли да изхвърлим старото. Обаче с това, което сме създали като нещо органически ново в нашата духовно-душевна ядка, ние минаваме през смъртта. Какви сили се крият тук? Такива сили, които са плодове на изминалия живот. Ние можем наистина да изпитаме семената на тези плодове, можем да изживеем наблюденията на живота, можем да извършим също много в живота, но не можем да включим всичко това органически в нас, не можем да го пренесем в нашата външна обвивка.
към текста >>
Ето защо то не е използваемо за този, който иска да се издигне във
висш
ите светове.
Същественото, което трябва да бъде внедрено в душевния живот, е съдържанието на размишлението. И човек трябва да внедри в своя душевен живот нещо, което наистина се равнява на вътрешния душевен живот, но не се отнася към нещо външно. Кое не се отнася към външното? Само размишлението. Но размишлението се простира обикновено върху външния свят.
Ето защо то не е използваемо за този, който иска да се издигне във висшите светове.
Ето защо трябва да бъде развит един такъв мислителен живот, който работи с образи, със символи. Тези образи, тези символи трябва постоянно и постоянно да се поставят пред душата, така щото един такъв мислителен живот предизвиква в Аза една особена дейност. Никога Азът не би си съставил една такава представа, когато той би искал да добие истините на обикновения сетивен свят. Следователно душата трябва да внедри в себе си образи и символи, които не се явяват, когато човек придружава всичко външно със своето азово изживяване.
към текста >>
146.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Несъмнено днес съществуват широки и широки кръгове, които започват така да се каже да се подиграват адски язвително, когато от страна на Духовната наука се казва следното: Трябва да си представяме човека съставен не само от едно физическо тяло, което възприемаме във външния свят чрез сетивата, което познаваме и изследваме във външната наука, а на човека трябва да припишем и едно по-
висш
е тяло, така нареченото етерно /или жизнено тяло, при което не трябва да мислим за хипотетичния етер на физиката.
Както е лесно да бъдат опровергани някои неща които бяха казани и показани в първата сказка от тази серия -, ако човек се придържа само към обикновените понятия, също така ще бъде много лесно да бъде отречено и това, което съставлява основните резултати на духовното изследване: че на почвата на Духовната наука в човешкото същество трябва да различаваме не само едно едночленно, а едно многочленно същество.
Несъмнено днес съществуват широки и широки кръгове, които започват така да се каже да се подиграват адски язвително, когато от страна на Духовната наука се казва следното: Трябва да си представяме човека съставен не само от едно физическо тяло, което възприемаме във външния свят чрез сетивата, което познаваме и изследваме във външната наука, а на човека трябва да припишем и едно по-висше тяло, така нареченото етерно /или жизнено тяло, при което не трябва да мислим за хипотетичния етер на физиката.
Ние можем много добре да разберем едно такова отношение, можем да се пренесем в съзнанието на такива хора, можем да чувствуваме и усещаме заедно с тях, какво всъщност те искат. От тяхна гледна точка те имат пълно право. Също така, когато говорим от гледището на Духовната наука, трябва да признаем и един трети член на човешкото същество, астралното тяло, и един четвърти член на човека, неговият Аз. Когато признаем тези четири члена като нещо действително, то от гледна точка на съвременното изследване е извънредно лесно да отречем това, което Духовната наука казва. И това е лесно затова, то може да се види и от тази серия сказки -, защото за да признае човек оправданието на тези неща, той трябва първо да хвърли един поглед в целия метод на духовно-научното изследване.
към текста >>
Това е така, защото духовният изследовател е развил своята душа по отношение на дремещите в нея сили и способности по такъв начин, че той може да възприема по-
висш
ите тела на човека също така, както обикновените очи възприемат физическото тяло.
Също така, когато говорим от гледището на Духовната наука, трябва да признаем и един трети член на човешкото същество, астралното тяло, и един четвърти член на човека, неговият Аз. Когато признаем тези четири члена като нещо действително, то от гледна точка на съвременното изследване е извънредно лесно да отречем това, което Духовната наука казва. И това е лесно затова, то може да се види и от тази серия сказки -, защото за да признае човек оправданието на тези неща, той трябва първо да хвърли един поглед в целия метод на духовно-научното изследване. От гледището на духовния изследовател тези четири члена, на човешкото същество физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и Аз, т.е. един видим член и три невидими, свръхсетивни членове на човешкото същество са действителности.
Това е така, защото духовният изследовател е развил своята душа по отношение на дремещите в нея сили и способности по такъв начин, че той може да възприема по-висшите тела на човека също така, както обикновените очи възприемат физическото тяло.
Следователно тези по-висши членове са действителности и, доколкото са невидими членове, те стоят на основата на видимия член, на физическото тяло. Но въпреки че са възприемаеми действителности само за духовния изследовател, все пак можем да кажем, че мисленето може да разбере, за какво става дума, когато се говори за тези по-висши членове на човешката природа. В етерното тяло духовният изследовател познава първо една действителност, носителя на жизнените явления на човека. И духовният изследовател показва, че смъртта настъпва тогава, когато физическото тяло е напуснато от неговото етерно или жизнено тяло. Ето защо духовният изследовател вижда в етерното тяло онова, което предпазва физическото тяло да не следва физическите и химическите сили, които действуват във физическото тяло на човека.
към текста >>
Следователно тези по-
висш
и членове са действителности и, доколкото са невидими членове, те стоят на основата на видимия член, на физическото тяло.
Когато признаем тези четири члена като нещо действително, то от гледна точка на съвременното изследване е извънредно лесно да отречем това, което Духовната наука казва. И това е лесно затова, то може да се види и от тази серия сказки -, защото за да признае човек оправданието на тези неща, той трябва първо да хвърли един поглед в целия метод на духовно-научното изследване. От гледището на духовния изследовател тези четири члена, на човешкото същество физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и Аз, т.е. един видим член и три невидими, свръхсетивни членове на човешкото същество са действителности. Това е така, защото духовният изследовател е развил своята душа по отношение на дремещите в нея сили и способности по такъв начин, че той може да възприема по-висшите тела на човека също така, както обикновените очи възприемат физическото тяло.
Следователно тези по-висши членове са действителности и, доколкото са невидими членове, те стоят на основата на видимия член, на физическото тяло.
Но въпреки че са възприемаеми действителности само за духовния изследовател, все пак можем да кажем, че мисленето може да разбере, за какво става дума, когато се говори за тези по-висши членове на човешката природа. В етерното тяло духовният изследовател познава първо една действителност, носителя на жизнените явления на човека. И духовният изследовател показва, че смъртта настъпва тогава, когато физическото тяло е напуснато от неговото етерно или жизнено тяло. Ето защо духовният изследовател вижда в етерното тяло онова, което предпазва физическото тяло да не следва физическите и химическите сили, които действуват във физическото тяло на човека. В момента, когато е настъпила смъртта, физическото тяло не е вече едно възможно съчетание от химически и физически процеси.
към текста >>
Но въпреки че са възприемаеми действителности само за духовния изследовател, все пак можем да кажем, че мисленето може да разбере, за какво става дума, когато се говори за тези по-
висш
и членове на човешката природа.
И това е лесно затова, то може да се види и от тази серия сказки -, защото за да признае човек оправданието на тези неща, той трябва първо да хвърли един поглед в целия метод на духовно-научното изследване. От гледището на духовния изследовател тези четири члена, на човешкото същество физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и Аз, т.е. един видим член и три невидими, свръхсетивни членове на човешкото същество са действителности. Това е така, защото духовният изследовател е развил своята душа по отношение на дремещите в нея сили и способности по такъв начин, че той може да възприема по-висшите тела на човека също така, както обикновените очи възприемат физическото тяло. Следователно тези по-висши членове са действителности и, доколкото са невидими членове, те стоят на основата на видимия член, на физическото тяло.
Но въпреки че са възприемаеми действителности само за духовния изследовател, все пак можем да кажем, че мисленето може да разбере, за какво става дума, когато се говори за тези по-висши членове на човешката природа.
В етерното тяло духовният изследовател познава първо една действителност, носителя на жизнените явления на човека. И духовният изследовател показва, че смъртта настъпва тогава, когато физическото тяло е напуснато от неговото етерно или жизнено тяло. Ето защо духовният изследовател вижда в етерното тяло онова, което предпазва физическото тяло да не следва физическите и химическите сили, които действуват във физическото тяло на човека. В момента, когато е настъпила смъртта, физическото тяло не е вече едно възможно съчетание от химически и физически процеси. Че през време на живота физическото тяло е изтръгнато от властта на тези химически и физически процеси, които веднага го завладяват, щом настъпи смъртта, това то дължи на етерното или жизнено тяло.
към текста >>
Ето защо в смисъла на Духовната наука ние приписваме едно такова етерно тяло също и на растенията и казваме: Докато човекът има още по-
висш
и членове от свръхсетивно естество Астралното тяло и Азът -, растението е едно същество, което има само физическо тяло и етерно тяло, докато един минерал се състои само от физическо тяло, доколкото той ни се представя във външния свят.
Че през време на живота физическото тяло е изтръгнато от властта на тези химически и физически процеси, които веднага го завладяват, щом настъпи смъртта, това то дължи на етерното или жизнено тяло. С етерното тяло ние имаме дадено нещо, което изтръгва химическите и физическите вещества и сили от присъщата им дейност и ги предава отново на тази физическа дейност в момента на смъртта. Често пъти сме казвали, че против това може да се възрази, че това може да се направи много лесно. Но тези възражения са от такова естество, че те отпадат при едно по-задълбочено разбиране на въпроса. Съвсем независимо от това, че етерното тяло е един факт за духовния изследовател, и действителната логика показва, че е невъзможно да си представим един жив организъм без едно такова етерно или жизнено тяло.
Ето защо в смисъла на Духовната наука ние приписваме едно такова етерно тяло също и на растенията и казваме: Докато човекът има още по-висши членове от свръхсетивно естество Астралното тяло и Азът -, растението е едно същество, което има само физическо тяло и етерно тяло, докато един минерал се състои само от физическо тяло, доколкото той ни се представя във външния свят.
Ако пристъпим към животното, ние говорим за това, че у животното във физическото и в етерното тяло се присъединява Астралното тяло, като при тези думи не си представяме нищо друго, освен това, което казваме сега.
към текста >>
Но тогава ще видим и за сега искаме да се спрем при
висш
ите животни -, че това изживяване на духовната дейност, това душевно изживяване на животното се изчерпва до висока степен вътрешно, то се изживява така да се каже вътрешно.
Бихме могли, без думата да се разбира погрешно, да наречем душевния живот на животното "едно наслаждение от духа вътре в организма". Ако се придържаме към това понятие, ние ще можем да се справим до голяма степен, когато искаме да охарактеризираме душевния живот.
Но тогава ще видим и за сега искаме да се спрем при висшите животни -, че това изживяване на духовната дейност, това душевно изживяване на животното се изчерпва до висока степен вътрешно, то се изживява така да се каже вътрешно.
Да, душевното изживяване на животните се състои в притежаването на органите, в желанието да има тези органи, а именно в дейността на тези органи, която е насочена към вътрешния живот. Едно предчувствие за това, което се разкрива в пълен размер на духовното изследване, може да се получи, когато човек насочи своя поглед върху едно животно, което преживя. Едно животно, което преживя, следователно изживява в себе си вътрешната дейност на духа, изпитва в това едно особено чувство на доволство. Това е душевно изживяване на вътрешността на тялото, където духът действува непосредствено. И по този начин душевният живот в животинското царство е свързано по определен начин с тялото.
към текста >>
Ние трябва да се задържим вътре в границите на неговите органи, ако искаме да доловим най-
висш
ата форма на душевното изживяване при животното.
Нека погледнем, как душевното изживяване при животното е тясно свързан с неговия организъм, колко тясно е свързана сръчността на едно животно, цялото изживяване на животното с неговите органи и с наследените признаци. Ние можем да наблюдаваме добре душевния живот на животното само тогава, когато го подслушаме в самонаслаждението на неговата телесност. Това е същественото. Ние твърде малко забелязваме същественото при едно животно, когато насочваме нашия поглед към това, как животното се радва на външния свят; напротив ние забелязваме същественото у него, когато наблюдаваме, как то изживява своето храносмилане.
Ние трябва да се задържим вътре в границите на неговите органи, ако искаме да доловим най-висшата форма на душевното изживяване при животното.
В своето душевно изживяване животното се изчерпва именно вътре в своята организация, а това, което остава още навън, то има значение за животното само дотолкова, доколкото може да се изживее във вътрешно душевното на животното. Без съмнение, трябва да предположим и да кажем, а и чрез Духовната наука да се документира, че орелът изпитва душевно изживяване при височината, в която той води своето съществуване. Но той има това изживяване като развива дейност, в това, което живее в неговите органи, което се изразява в неговите органи.
към текста >>
Сега ще можем да разберем, как именно при
висш
ите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека.
Етерното тяло, което не е разядено, не е обхванато от едно външно впечатление, е срещнало тогава едно физическо тяло, което не му приляга, не му подхожда. Това се изразява в астралното тяло като чувство на болка. Така болката се изразява в астралното тяло, чувствува се в астралното тяло, когато разбираме да я схващаме като един израз за едно безсилие на етерното тяло по отношение на физическото тяло. Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване. Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност.
Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека.
/За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./. Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното. Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка. Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен. Това, което се говори, че при човека болката е много по-висока отколкото при животното, не се основава на нищо.
към текста >>
Докато при
висш
ето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен.
Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност. Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека. /За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./. Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното. Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка.
Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен.
Това, което се говори, че при човека болката е много по-висока отколкото при животното, не се основава на нищо. При животното болката се чувствува в душата много по-дълбоко и повече, отколкото това става при телесната болка на човека. Така ние виждаме, че в своето издигане над телесното човекът взема от самата своя вътрешност нещо по отношение на най-дълбокото естество на своето същество. Това, което човекът добива тук, ние го наричаме същинският Аз. Това, което той не наследява, това, което може да се запази над протичането на видовосъобразното, което той трябва да развие все повече чрез своята индивидуалност, ние го наричаме свързано с неговия Аз.
към текста >>
147.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
По отношение на външното възприятие това е един вид най-
висш
ето, до което може да стигне животното.
Защото трябва да ни бъде ясно, че на основата на говора, на начина на мислене както и на себесъзнанието стои нещо много по-дълбоко, много по-интимно, което околната среда пробужда и развързва. На основата на тези способности стои това, че фактически човекът има така да се каже три сетива, които не намираме у животното. При това не трябва да взимаме думата сетиво само сравнителното нека се придържаме към фактите, а не към думите. Животното се показва до висока степен неспособно да прояви възприемчивост в областта на звука, на понятието и на това, което наричаме същност на аза, както човекът. Когато прекараме пред нашия поглед сетивата, животното отива нагоре до сетивото на звука.
По отношение на външното възприятие това е един вид най-висшето, до което може да стигне животното.
То стига със своята сетивна способност до звука, но след това от неговия общ организъм не се развързват възможностите то да има едно разбиране за звука, за понятието и за същността на аза, която се намира в едно същество. Животното вижда вида, рода: кучето вижда кучето, слонът слона и т.н. Но никой духовен изследовател не би приписал на кучето възприятие за една азова същност. Материалистичното изследване не ще успее да докаже нещо за възприятието на една азова същност в животинския организъм. Следователно природоизследването не трябва да се съмнява в това и духовното изследване също не ще съмнява.
към текста >>
В живота ние често не забелязваме това, защото по-
висш
и гледища могат да го изтикат на заден план.
Всеки знае, че към онези особени неуловимости, които действуват от човек на човек, принадлежи задушевността, как един човек говори, съвсем независимо от това, което той казва. Ако вземем под внимание това, ние можем да си кажем: Ние научаваме много, много от най-интимната същност на един човек именно когато наблюдаваме, как един човек говори.
В живота ние често не забелязваме това, защото по-висши гледища могат да го изтикат на заден план.
Въпреки това обаче, в нас има нещо, което много държи сметка за сипкавостта или ясния звук на един глас. Който е един действителен наблюдател на душата, знае, че един сипкав глас при един мъж е много по-неприятен отколкото при една жена. Това поради простата причина, че тези области са свързани много интимно с нашия организъм, а при мъжа съществува едно много по-интимно отношение една много по-вътрешна връзка на душевния живот е цялото боравене с гласа, с тембъра и т.н., отколкото при жената. Това е вярно, но не може да се докаже. Може само да се обърне внимание върху него.
към текста >>
148.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
" ние ще видим, че и в духовната област може да бъде постигнато едно отразяване като познание, благодарение на което човек може, да стигне тогава до едно възприемане във
висш
ите светове.
Но той отново ще трябва да пътува и тогава ще се види, какво става, ако не е бил подложен на поправка. Така би било и с нас, ако през време на съня самата душа не би работила над самите нас. През време на съня ние сме възвърнати на самите нас, докато през време на дневния буден живот се изгубваме във външния свят. Само че обикновеният човек не е способен да възприема това, което душата върши през време на съня, така както възприема външния свят през деня. В сказката "Как се добива познание на духовния свят?
" ние ще видим, че и в духовната област може да бъде постигнато едно отразяване като познание, благодарение на което човек може, да стигне тогава до едно възприемане във висшите светове.
Всичко това ни показва, че душата, когато няма съзнание за себе си, не знае нищо за своята собствена дейност, но че тя е заета със самата себе си, работи в себе си и независимо от тялото черпи силите, които именно трябва да служат за съграждането на телесните органи.
към текста >>
149.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Докато по-рано хората можеха да наблюдават растенията само в техните големи части и органи, сега погледът беше насочен върху това, как всеки лист на по-
висш
ите растения се състои от безброй такива малки микроскопични образувания растителните клетки.
Именно при това разглеждане, което трябва да говори за духа, който намира своя израз, един вид своята физиономия в царството на растенията, започвайки от гигантските дървета на девствените гори или такива, които хиляди години са се запазили на Тенерифа, и стигайки до най-малките растения, каквато е скромната теменужка криеща се в храсталаците на горите или другаде, именно при едно такова разглеждане, когато човек е възприел в себе си естествено-научните понятия на 19-тото столетие, той се чувствува в едно твърде затруднено положение. Да, човек се чувствува в едно твърде трудно положение, когато той се е издигнал до това, което в тази област трябва да се каже за духа. Защото, как би могло да се отрече, че през 19-тото столетие са били направени велики и чудесни открития в областта на материалното изследване също и в областта на растителното царство -, които открития са хвърлили дълбока светлина от известна гледна точка върху същността на растителната природа? Тук винаги трябва да се напомни за това, как във втората третина на 19-тото столетие великият ботаник Шлайден е открил растителната клетка, т.е. поставил пред хората истината, че всяко растително тяло е изградено от малки наричат ги елементарни организми самостоятелни същества, клетки, които се представят като градивни камъни на това растително тяло.
Докато по-рано хората можеха да наблюдават растенията само в техните големи части и органи, сега погледът беше насочен върху това, как всеки лист на по-висшите растения се състои от безброй такива малки микроскопични образувания растителните клетки.
И не трябва никак да се чудим, че едно такова откритие е имало голямо, мощно влияние върху цялото мислене и чувствуване по отношение на растителния свят. В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа. Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие. Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него.
към текста >>
За духовния изследовател този въпрос не съществува, защото никога подчиненото, вторичното, по-низшето не е предпоставка за по-
висш
ето, а винаги по-
висш
ето, оживеното е предпоставка за по-низшето, за неживото.
Защото както всеки камък, всяко неживо тяло показва своята принадлежност към Земята, като може да пада върху Земята, където намира едно опорно положение, така и всяко растение показва своята принадлежност към Земята чрез това, че направлението на стъблото на растението е винаги едно такова, което минава през центъра на Земята. Всички стъбла на растенията биха се пресекли в центъра на Земята, ако бихме ги продължили до центъра на Земята, т.е. Земята е в състояние да излъчи от своя център всички сили, които да направят да израснат растенията от нея. Иначе ние разглеждаме само нещо отвлечено, нещо измислено, когато разглеждаме царството на камъните, без да причислим към тях и растителната покривка. Към това се прибавя сега,че опиращата се само на материалното естествена наука говори за това, как всеки живот следователно също и растителният живот е трябвало да се роди някога от неживата материя, от минералите.
За духовния изследовател този въпрос не съществува, защото никога подчиненото, вторичното, по-низшето не е предпоставка за по-висшето, а винаги по-висшето, оживеното е предпоставка за по-низшето, за неживото.
По-късно в сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние ще видим, как духовното изследване показва, че камъните, всичко минерално от гранита до почвената пръст е възникнало по един подобен начин, както днес естествената наука вярва това по отношение на каменните въглища. Защото каменните въглища са днес един минерал, ние ги изкопаваме от Земята. Какво са били те и според понятията на естествената наука преди милиони години? Големи, мощни гори така казва естествената наука са покривали в миналото голяма част от земната повърхност; по-късно поради земни катастрофи те са потънали в Земята, изменили са се химически по отношение на материалния състав и това, което днес изкопаваме от глъбините на Земята, това са растения превърнали се в камък.
към текста >>
Само веществата, които се развиват при това, доставят това, което по-
висш
ите организми трябва да приемат в себе си за развитие на топлината.
Дух и на слънчевия Дух. а именно въглехидратите са тези, които се раждат само благодарение на това, че духът на слънцето и духът на земята се целуват чрез растенията.
Само веществата, които се развиват при това, доставят това, което по-висшите организми трябва да приемат в себе си за развитие на топлината.
Защото само чрез това, което по-висшите организми развиват като топлина, като приемат от Слънцето по околен път приготвените от растенията вещества, те могат да виреят.
към текста >>
Защото само чрез това, което по-
висш
ите организми развиват като топлина, като приемат от Слънцето по околен път приготвените от растенията вещества, те могат да виреят.
Дух и на слънчевия Дух. а именно въглехидратите са тези, които се раждат само благодарение на това, че духът на слънцето и духът на земята се целуват чрез растенията. Само веществата, които се развиват при това, доставят това, което по-висшите организми трябва да приемат в себе си за развитие на топлината.
Защото само чрез това, което по-висшите организми развиват като топлина, като приемат от Слънцето по околен път приготвените от растенията вещества, те могат да виреят.
към текста >>
150.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тези неща са изложени подробно в техните елементи така да се каже в техните начални основи в книгата, която аз издадох под заглавие: "Как се добиват познания за
висш
ите светове?
Следователно издигането в духовния свят означава разпалването на такива сили в нашата душа, които правят душата способна да живее някакси действително съзнателно в самата себе си, когато изпада по отношение на външния свят в такова положение, в каквото човек се намира иначе през време на съня. Следователно всъщност издигането в духовните светове изисква първо едно разпалване на вътрешните енергии, извличането на сили, които иначе спят, парализирани са един вид в душата, така щото човек не може да работи с тях. Всички онези интимни изживявания, през които трябва да мине духовният изследовател в своята душа, са насочени първо към целта, която току що посочихме. Днес бих искал да ви разкажа нещо накратко за пътя в духовния свят.
Тези неща са изложени подробно в техните елементи така да се каже в техните начални основи в книгата, която аз издадох под заглавие: "Как се добиват познания за висшите светове?
". Но днес аз не искам да се повтарям, като ви дам едно извлечение от тази книга, а искам да представя от една друга страна това, което душата трябва да направи със себе си, за да се издигне в духовния свят. Който се интересува по-дълбоко за това, може да прочете подробностите в споменатата книга. Само никой не трябва да вярва, че това, което там бе казано подробно, може да бъде изложено тук така, ако искаме да го предадем в съкратена форма, че можем да употребим същите думи и изречения. Следователно онези, които познават книгата, не ще намерят казаното тук така, че то да представлява едно резюме на писаното там, а нещата ще бъдат охарактеризирани от една друга страна.
към текста >>
С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във
висш
ите светове.
Така е и в моята книга "Истина и наука". И така е още с много неща, които първо трябва да служат като основни елементи, за да тренират душата да може да се издигне в духовния свят. Математиката, Геометрията учат човека да познава триъгълниците, четириъгълниците и други фигури. Но защо ни учат те всичко това? Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н.
С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове.
Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят. Следователно тук се касае за обучение на мислите за гимнастика на мислите. Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят. Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата.
към текста >>
Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-
висш
свят.
И така е още с много неща, които първо трябва да служат като основни елементи, за да тренират душата да може да се издигне в духовния свят. Математиката, Геометрията учат човека да познава триъгълниците, четириъгълниците и други фигури. Но защо ни учат те всичко това? Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н. С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове.
Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят.
Следователно тук се касае за обучение на мислите за гимнастика на мислите. Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят. Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата.
към текста >>
Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-
висш
е същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши.
Какво трябва да ни каже този символ? Онзи, който правилно го остави да действува върху неговата душа, си представя при това: Аз разглеждам например едно растение; за това растение казвам, че то е едно несъвършено същество, и до него си представям един човек, който своего рода е едно по-съвършено същество, обаче само своего рода. Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено.
Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши.
Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв. Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво. И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
към текста >>
И червеният цвят на розата символизира по-
висш
ия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв. Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво.
И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
към текста >>
То и не върши това, когато само разбира себе си; но това, което черпи от
висш
ите светове, то го облича в логически форми, които са точно същите.
Когато хората считат, че това, което се казва, са догми, тогава нека се запитаме: Нима фактът, че съществува кит, е една догма за този, който никога не е виждал кит? Без съмнение, нещата могат да се обяснят, като се казва: това е една догма за онзи, който никога не е видял кит. Обаче духовното изследване не пристъпва към света само със съобщения.
То и не върши това, когато само разбира себе си; но това, което черпи от висшите светове, то го облича в логически форми, които са точно същите.
Логически форми, с които са проникнати и другите науки. Тогава всеки един може да провери чрез своето здраво чувство за истината и чрез една безпристрастна логика, дали това, което духовният изследовател е казал, отговаря на истината. Винаги съм казвал: За да търси сама духовните факти, душата трябва да мине през едно обучение, да мине през това, което току-що бе описано. Но за разбирането на това, което духовният изследовател изнася като резултат на своите изследвания, не е необходимо такова обучение; за целта е достатъчно човек да има здраво чувство за истината и безпристрастна логика.
към текста >>
Аз не бих искал да се изразя така, а по-скоро да кажа: В нормалния обикновен живот хората са на първо време тясно свързани с човешката личност, така например когато нещо ни радва, именно по отношение на нещата, които ни радват, нещата на най-
висш
ите духовни творения, нещата на изкуството и красотата.
Какъв е животът на усещанията и на чувствата на човека в обикновения живот? Днес е станало вече нещо твърде тривиално да се употребява навсякъде изразът "егоистично" и да се казва, че в обикновения нормален живот хората са егоистични.
Аз не бих искал да се изразя така, а по-скоро да кажа: В нормалния обикновен живот хората са на първо време тясно свързани с човешката личност, така например когато нещо ни радва, именно по отношение на нещата, които ни радват, нещата на най-висшите духовни творения, нещата на изкуството и красотата.
Това изразява и самата поговорка: "За вкусовете не може да се спори." Това показва, че много неща са свързани с нашата личност и зависят от това, как ние се поставяме субективно към нещата. Проверете, как всичко, което може да ви радва, е свързано с това, какво е било вашето възпитание, на какво място в света и в коя професия е била поставена вашата личност и т.н., за да видите, колко тясно са свързани усещанията и чувствата с нашата личност. Обаче когато човек прави такива упражнения на душата, каквито са горепосочените, той забелязва, че усещанията и чувствата стават напълно безлични. Това е едно мощно и велико изживяване, когато настъпва момента, в който нашият живот на усещанията и чувствата става някакси безличен. Този момент идва, той сигурно настъпва, когато в течение на своя духовен път човекът е подбуден от онези, които поемат неговото духовно ръководство, а именно остави да действуват върху неговата душа следните неща.
към текста >>
Аз можах да ви опиша само някои неща от това, през което душата трябва да мине в спокойна, търпелива отдайност, когато иска да се издигне във
висш
ите светове.
Аз можах да ви опиша само някои неща от това, през което душата трябва да мине в спокойна, търпелива отдайност, когато иска да се издигне във висшите светове.
В следващите сказки ще имам да ви обрисувам много неща от световноисторическото развитие, през което душата трябва да мине, за да се издигне в духовните светове. Ето защо считайте това, което бе казано днес, само като един увод, който ви показва, че чрез едно обучение на живота на нашите чувства и на нашата воля, е така също и на нашия мисловен живот /живот на представите/ можем да се развием така, че да станем носители на нови светове. Така щото фактически ние можем да влезем в един свят, който ще познаем също така като една действителност, както познаваме като една действителност физическия свят в неговия вид. Аз вече споменах при друг случай: Когато хората казват: Ти си въобразяваш това, което вярваш, че виждаш, трябва да им се възрази, че само опитността, наблюдението могат да дадат разликата между действителността и илюзията, между действителността и фантазията, също както и във физическия свят. Разликата трябва да се добие при самата действителност.
към текста >>
151.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Както по-
висш
ите членове на душата се развиват на основата на по-нисшите, както на основата на заложбите трябва да се образуват нашите членове, за да насочим след това поглед към тях и да добием едно понятие за тях, така е и с отделния живот.
Така се е развило човечеството така трябва да се развива отделният човек. Аз вече посочих на друго място, как в едно ректоратско слово Лауренц Мюлнер обърна вниманието върху църквата св.Петър в Рим: как тази църква се издига величествено, как в нея са вложени законите на пространството в механиката на изграждането на купола, така щото в целия строеж се вижда изразена понай-чудния начин механиката на пространството. Но той обърна вниманието върху това, че законите, които Микеланджело е изразил в строежа на църквата, са били открити след това от Галилей с неговия пълен с полет дух и с това той ни е дал механическата наука. Аз обърнах също вниманието върху това, че денят на смъртта на Микеланджело почти съвпада с деня на раждането на Галилей, така щото отвлечените закони на механиката това, което живее в Съзнателната душа на човека са се явили по-късно от това, което Микеланджело е вградил в пространството от по-дълбоките членове на душата.
Както по-висшите членове на душата се развиват на основата на по-нисшите, както на основата на заложбите трябва да се образуват нашите членове, за да насочим след това поглед към тях и да добием едно понятие за тях, така е и с отделния живот.
И в отделния живот човекът трябва да бъде заобиколен от човешкото общество, трябва да застане в това, което го потопява като в една атмосфера, в душевно-духовното на заобикалящия ни свят. Тогава това, което човекът донася със себе си в съществуването, бива оформено и развито. Но човекът не внася в съществуването само това, което му е дадено от линията на наследствеността, а наследствените качества биват определени чрез нещо трето, чрез вечната индивидуалност на човека. Тази индивидуалност на човека се нуждае от наследените качества, трябва да ги усвои и да ги развие. Това е също нещо по-висше от онова, което навлиза в съществуването с нашата индивидуалност.
към текста >>
Това е също нещо по-
висш
е от онова, което навлиза в съществуването с нашата индивидуалност.
Както по-висшите членове на душата се развиват на основата на по-нисшите, както на основата на заложбите трябва да се образуват нашите членове, за да насочим след това поглед към тях и да добием едно понятие за тях, така е и с отделния живот. И в отделния живот човекът трябва да бъде заобиколен от човешкото общество, трябва да застане в това, което го потопява като в една атмосфера, в душевно-духовното на заобикалящия ни свят. Тогава това, което човекът донася със себе си в съществуването, бива оформено и развито. Но човекът не внася в съществуването само това, което му е дадено от линията на наследствеността, а наследствените качества биват определени чрез нещо трето, чрез вечната индивидуалност на човека. Тази индивидуалност на човека се нуждае от наследените качества, трябва да ги усвои и да ги развие.
Това е също нещо по-висше от онова, което навлиза в съществуването с нашата индивидуалност.
Ние влизаме в съществуването с раждането: там, където ние още не можем да образуваме понятия, една творяща, производителна духовност усвоява пластичното вещество от наследствената линия. Едва по-късно се прибавя Съзнателната душа. Така ние виждаме в човешката природа нещо индивидуално, което формира пластично способностите и талантите. Когато станем възпитатели, наша задача е да разрешим отново това, което разглеждаме като една духовна загадка у всеки един човек.
към текста >>
152.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Всекиму са познати възлизащите се нагоре и надолу, днес в тяхната най-голяма част безсмислени за човешкото съзнание образи на сънищата, които често пъти са само спомени за преживелици във външния свят, въпреки че в сънищата могат да проникнат и по-
висш
и форми на съзнанието, които обаче днешният човек трудно може да изтълкува.
Често пъти е обръщано вниманието на това и за него ще говорим и по-нататък, че развитието на човешкото съзнание е станало така, щото в древни времена съновидни, ясновидски състояния с тези думи не трябва да се злоупотребява тук, както днес е случаят в много области че такива ясновидски състояния са били състояния на съзнанието на същински нормалните хора. Така щото човекът не е виждал света така в понятия и идеи, в строго очертани сетивни възприятия, както го вижда днес. Ние ще получим най-добре един образ за това, как в древни времена човекът е приемал заобикалящия го свят в своето съзнание, ако помислим за последните остатъци на древното първично съзнание: за съновидното съзнание.
Всекиму са познати възлизащите се нагоре и надолу, днес в тяхната най-голяма част безсмислени за човешкото съзнание образи на сънищата, които често пъти са само спомени за преживелици във външния свят, въпреки че в сънищата могат да проникнат и по-висши форми на съзнанието, които обаче днешният човек трудно може да изтълкува.
Съновидното съзнание можем да кажем протича образно, в бързо сменящи се образи, но същевременно символично. Кой не е изпитвал, как впечатлението, цялото събитие не един огън се изявява символично в сънищата? Насочете своя поглед върху тази друга форма на съзнанието, върху тази друга форма на хоризонта на съзнанието, каквато тя съществува при съновидението, при сънуването; така както съществува днес съновидението, то е последен остатък на една прастара форма на човешкото съзнание. Но това прадревно съзнание е било такова, че човекът е живеел фактически в един вид образи. Тези образи не се отнасят към нещо неопределено или към нищо, а към един действителен външен свят.
към текста >>
Такива ръководещи личност и трябва винаги да черпят своите познания от това, което можем да наречем озарение, посвещение във
висш
ите тайни на света, независимо от това, дали нормалното човешко съзнание стои на тази или онази степен.
Обаче това, през което хората са минали исторически и са изпитали в своето древно, току що описано състояние на съзнанието, е било преди времената, от които съществуват външни исторически съобщения. Заратустра също живее в една епоха, за която нямаме исторически съобщения, исторически сведения, и Заратустра е една от великите ръководещи личности, които са дали подбуди за големите културни напредъци на човечеството.
Такива ръководещи личност и трябва винаги да черпят своите познания от това, което можем да наречем озарение, посвещение във висшите тайни на света, независимо от това, дали нормалното човешко съзнание стои на тази или онази степен.
И към онези личности, които ще разгледаме в течение на тези сказки Хермес, Буда, Мойсей принадлежи и Заратустра. Той е живял най-малко осем хиляди години преди настоящия момент в развитието на човечеството и великото, мощното, което е дал на човечеството от своя озарен дух, дълго време е могло да се чувствува ясно като едно от най-действените културни блага на човечеството. Това може да почувствува и днес онзи, който наблюдава по-тайните течения в цялото развитие на човечеството. Заратустра действително принадлежеше към онези, които можеха да изживеят в своята душа истини, мъдрости, възгледи, които бяха далече над нормалното човешко съзнание на тяхното време. Той може да изживее следователно истини от свръхсетивните светове, от онези области на свръх сетивните светове, които стоят много, много високо над това, което нормалното човешкото съзнание от негово време можеше да вижда.
към текста >>
Когато днес говорим за влизането във
висш
ите светове, ние говорим така, че този, който иска да проникне горе в свръхсетивните светове, развива до известна степен в своята душа и двата вида сили, както силите за мистичния път в собствената вътрешност, така и тези за духовнонаучния път, във външния свят.
Така съществува един път, който можем да наречем мистичен, а съществува и един друг път, който прониквайки през булото на сетивното води в ширините на Космоса, който можем да наречем същинския духовнонаучен път. Но тези два пътя всички велики духовни личности са стигнали до истините и откровенията, които имаха да внедрят в хората като културен напредък. Но в древни времена развитието на хората е било такова, че само определен народ можеше да получи тези велики откровения само по един от тези пътища. Едва от времето, когато са живели древните гърци, в което после се пада също и изгревът, раждането на Християнството, двете течения се сливат някакси и се превръщат все повече в едно единно културно течение.
Когато днес говорим за влизането във висшите светове, ние говорим така, че този, който иска да проникне горе в свръхсетивните светове, развива до известна степен в своята душа и двата вида сили, както силите за мистичния път в собствената вътрешност, така и тези за духовнонаучния път, във външния свят.
Днес двата пътя не се различават строго помежду си, защото самият смисъл на развитието на човечеството е такъв, че приблизително в епохата, в която са живели древните гърци, тези две течения трябваше да се слеят: пътят, който получава своите откровения чрез мистичното потопяване в собствената вътрешност, и пътят, който получава своите откровения чрез укрепването на духовните сили водещи навън във великия Космос. Обаче преди епохата на гърците, преди раждането на Християнството беше така, че тези две възможности бяха разпределени на различни народи и те ни се явяват пространствено непосредствено граничещи една с друга през времената много преди гръцката култура и преди Християнството в индийската култура, която е намерила своя израз във Ведите, и в културата на Заратустра, развила се по на север. Защото всичко, на което се удивляваме в индийската култура, което е намерило своя израз също и у Буда, е постигнато чрез вътрешно вглъбяване, чрез отвръщане на погледа от външния свят, чрез умъртвяване на окото за сетивните цветове, на ухото за сетивните звуци, на външните органи за килима на сетивния свят въобще и чрез укрепване на вътрешните душевни сили, за да може да се проникне надолу до Брахман, в когото човекът се чувствува едно с това, което за винаги тъче като вътрешност на света. От това са произлезли ученията на древните свещени Риши, които живеят по-нататък поетически във Ведите, които продължават да живеят във философията Веданта и в Будизма. От другия път е произлязъл Заратустризмът.
към текста >>
Това, което се намира по този начин в човека, то е разпростряно, разширено като Принцип на усъвършенствуването, който трябва да донесе в света все по-
висш
и и по-
висш
и, все по-мъдри и по-мъдри състояния на съвършенство: принципът на Ахура Маздао.
Тук ние виждаме, как възгледът на великия Заратустра можеше също да се превърне от едно учение в едно съдържание на усещанията, на чувствата. Благодарение на това той можеше да доведе своите ученици така далече, че да може да им обясни: Вие като хора имате вътре в себе би един принцип на усъвършенствуване, който ви казва: какъвто и да съм аз сега принципът на усъвършенствуването в мене ще действува така, че като човек аз ще се издигна все по-високо и по-високо. Обаче в тази вътрешност работят водещите към несъвършенство наклонности и инстинкти, лъжата и измамата.
Това, което се намира по този начин в човека, то е разпростряно, разширено като Принцип на усъвършенствуването, който трябва да донесе в света все по-висши и по-висши, все по-мъдри и по-мъдри състояния на съвършенство: принципът на Ахура Маздао.
Срещу този Принцип навсякъде вън в света води първо борба това, което донася несъвършенство, което внася злото, сянката в Светлината: Ангро-Майниуш, Ариман! Така учениците на Заратустра действително виждаха в отделния човек едно копие на това, което светът представя вън. Ние не трябва да търсим истинското пълно значение на едно такова учение в неговите теории, в неговите понятия и идеи, а живото чувство и в усещането, които го проникват, когато чрез тя човекът стои така спрямо света, че си казва: Аз стоя тук и съм един малък свят, обаче като малък свят аз съм отпечатък на великия свят, подобие на великия свят. Както ние хората имаме тук един принцип на доброто и нещо, което работи против този принцип, така във великия свят стоят един срещу друг Ормузд и Ариман. Целият свят е един вид разпрострян човек, и най-добрите сили са тези, които ние наричаме Ахура Маздао, срещу които работят силите на Ангро-Майниуш.
към текста >>
В най-
висш
ия смисъл на думата единият клон на времето върви към бъдещето, напред, другият върви в миналото, назад.
И съществуваше изкуството, според което можеше да се проникне в духовния свят и да се четат и тълкуват знаците, които ни са дадени чрез подреждането на звездите, по движението и подреждането на звездните светове да се разчита, как Духовете записват вън в Космоса своите дела на духовно творчество в пространството. Това беше именно важното за Заратустра и за неговите ученици. За тях беше особено важен един писмен знак: Че Ахура Маздао върши своите творения и своите откровения в света чрез това, че има да опише привидно в смисъла на нашата Астрономия един кръг в небесното пространство. Това описване на един кръг стана израз за един писмен знак, който Ахура Маздао или Ормузд изявява на хората, за да покаже, как той действува, как той поставя своите дела в цялата връзка на света. Тук важното беше, че Заратустра можа да обърне вниманието върху факта: Кръгът на животните, Зодиакът е една завръщаща се в себе си линия, един израз на завръщащото се в самото себе си време.
В най-висшия смисъл на думата единият клон на времето върви към бъдещето, напред, другият върви в миналото, назад.
Това, което по-късно стана Зодиак, е Заруана акарана: намиращата себе си в самата себе си линия на времето, която Ормузд описва, Ормузд, Духът на Светлината. Това е израз за духовната дейност на Ормузд. Пътят на Слънцето през знаците на Зодиака е израз на дейността на Ормузд и Заруана Акарана има своя символ в кръга на Зодиака. Всъщност "Заруана акарана" и "Зодиакус" са една и съща дума, както "Ормузд" и Ахура Маздао". В "преминаването през Зодиака" са втъкани две неща: веднъж определено движение на Слънцето в светлата част, когато през лятото то изпраща своите пълни сили като сили на Светлината върху Земята, но то изпраща също и своите духовни сили от царството на Светлината на Ормузд.
към текста >>
За същото нещо, за което Заратустра мислеше с неговите Амшаспанди, за него мислеше и Гьоте, когато говори за "истинските синове на Боговете", които са служители на най-
висш
ата божествена Сила.
За същото нещо, за което Заратустра мислеше с неговите Амшаспанди, за него мислеше и Гьоте, когато говори за "истинските синове на Боговете", които са служители на най-висшата божествена Сила.
Дванадесет такива Духове имаме ние да отбележим, които трябва да назовем с името Амшаспанди. Под тези Духове стоят други духовни Същества или сили, а именно Заратустра различава двадесет и осем такива Духове. Обаче никога тяхното число не е така точно; бихме могли да кажем двадесет и четири до двадесет и осем или тридесет и един "Йазати" или "Изеди". Какви са тези Същества? Когато си представяме великите Сили, великите Същества, които действуват през пространството, дванадесет на брой и ги наричаме Амшаспанди, то онези Сили, онези духовни Същества, които са служители на тези Амшаспанди, които действуват зад по-нисшите природни процеси, силите на Изедите, са двадесет и осем до тридесет и една.
към текста >>
Това са физическите насрещни образи, един вид дванадесетте замръзнали течения на Амшаспандите, дванадесет чифта нерви необходими за най-
висш
ата дейност на човека, чрез които човек може да стигне до най-
висш
ите съвършенства както и до най-страните злини.
Чрез своето духовно виждане Заратустра и неговите ученици виждаха действително теченията, за които говорихме днес като за дванадесет течения на Космоса. Тези дванадесет течения се вливат от Космоса в човека и се продължават вътре в него, така щото фактически човешката глава ни се явява като израз на това, че в човека се вливат силите на седемте добри и на петте зли течения на Амшаспандите. Вътре в човека се намират продълженията на теченията на Амшаспандите. Как се изявяват те днес на едно по-късно време? Днес анатомът открива дванадесет главни двойки нерви на мозъка, които от мозъка отиват в останалата част но тялото.
Това са физическите насрещни образи, един вид дванадесетте замръзнали течения на Амшаспандите, дванадесет чифта нерви необходими за най-висшата дейност на човека, чрез които човек може да стигне до най-висшите съвършенства както и до най-страните злини.
Така ние виждаме, как в нашата епоха преобразено материалистично отново се явява това, което Заратустра е казал на своите ученици черпейки от духовния свят. Това е, което дразни днешните хора, и за един днешен човек ще бъде лесно да каже: Духовната наука проповядва съвсем фантастичните неща, че със своите дванадесет Амшаспанди Заратустра е разбирал това, което трябва да е свързано с дванадесетте чифта нерви в човешката глава! Но светът ще научи още нещо съвършено друго: той ще научи, как в човека се продължава това, което протъкава и изпълва, прониква със своя живот целия свят. Древният Заратустризъм отново възкръсва в нашата физиология! И както двадесет и осемте или тридесет и едните Изеди стоят под Амшаспандите, така и двадесет и осемте чифтове нерви на гръбначния мозък стоят под нервите на мозъка.
към текста >>
Когато даже и древните гръцки писатели казват: Най-
висш
ето Божество за да създаде Ормузд, трябваше да създаде и Аримана, за да има една противоположност, то във факта, че Ариман се противопоставя на Ормузд ни е дадено нещо, как една първична сила се противопоставя на друга.
Странно е, как в Заратустризма чрез неговото отдаване на великите явления на макрокосмоса, на външния свят, нещо отстъпва, оттегля се, което във всички или почти във всички други придържащи се повече към мистиката културни течения, също и в нашия материализъм, играе важна роля. Голямата противоположност, големият контраст, който винаги е съществувал в света, е бил схващан така, че като символ за това се е вземала противоположността между половете между мъжкия и женския пол: Така например когато в древните религиозни системи които стоят на мистична почва, на боговете се противопоставят богини за това, което минава през света като противоположността Заратустризма ние имаме чудесното положение, че той се издига над този възглед, за да си представи първичните основи на духовната дейност в един друг образ: в образа на Доброто, на изпълненото със Светлина и на Злото, на Сянкообразното. От тук и неизмеримата девственост на Заратустризма, неговата възвишеност, неговото превъзхождане на всички представи и възгледи, които в наше време отново играят една толкова грозна роля, когато хората вярват, че могат да задълбочат своя възглед за духовния живот.
Когато даже и древните гръцки писатели казват: Най-висшето Божество за да създаде Ормузд, трябваше да създаде и Аримана, за да има една противоположност, то във факта, че Ариман се противопоставя на Ормузд ни е дадено нещо, как една първична сила се противопоставя на друга.
Даже и в Евреизма е изразено казаното за другите религиозни системи, като се счита, че злото е дошло в света чрез жената чрез Ева. В Заратустризма не може да се намери нищо от това, което живее в света като Зло, изразено чрез противопоставянето на половете в света, чрез противоположността на половете. Това, което днес така грозно се е промъкнало чак до ежедневната литература в цялото наше мислене и чувствуване, което погрозява много неща по отношение на главната стойност при болестни и здравни явления и което въпреки това не съдържа главните неща на живота, ще бъде победено, когато противоположността олицетворена в Ормузд и Ариман, която е съвършено друга, която е нещо героично по отношение на еснафската противоположност, ще се вживее като фермент в нашата култура с думите на Заратустра. Нещата в света вървят по своя път и нищо не ще задържи победния ход на възгледа на Заратустра, който постепенно ще се вживее в човечеството.
към текста >>
Така хората би трябвало да помислят, дали отговаря на истината това, което представители на официалната наука казват, когато например Плутарх споменава, че в смисъла на Заратустризма като тяло на най-
висш
ето Същество, което има значение за Земята, се счита светлината и че неговото духовно естеството истината.
Всичко, което бе казано сега, може да бъде подкрепено с изказвания от официалната история.
Така хората би трябвало да помислят, дали отговаря на истината това, което представители на официалната наука казват, когато например Плутарх споменава, че в смисъла на Заратустризма като тяло на най-висшето Същество, което има значение за Земята, се счита светлината и че неговото духовно естеството истината.
Тук един древен писател дава едно определение, което съвпада съвсем точно с това, което е изразено сега. Но и историческите явления ще се изяснят, когато вземем под внимание това, което сега охарактеризирахме.
към текста >>
Вие трябва да проникнете през царството на нисшите Асурас до най-
висш
ите Асурас.
Напротив Заратустра трябваше да казва на своите ученици: Един народ не може да отиде напред в пътя, по който на юг хората от един друг народ търсят духовното поради своя различно устроен организъм. По този път не може да напредне един народ, който е призван не само да размишлява и да мечтае, а е призван да живее в един свят, който дава всичко, което е необходимо за подържане на живота, който е призван да даде на човечеството изкуството на обработването на земята и побеждаването на некултурността. Вие не трябва да считате външния свят само като майя, като илюзия, а трябва да проникнете през килима, който се простира около нас като цветове, звуци и т.н.! Следователно избягвайте всичко онова, което вътре във вас иска да ви държи във вашия собствен егоизъм, което има характера на девасите!
Вие трябва да проникнете през царството на нисшите Асурас до най-висшите Асурас.
И понеже сте организирани за това, да стигнете през нисшите Асурас до по-висшите Асурас, затова трябва да избягвате царството на Девасите! Напротив в Индия учението на Ришите беше: "Вие не сте организирани да търсите това, което се намира в царството на Асурасите; избягвайте царството на Асурасите; вие трябва да слезете в царството на Девасите! "
към текста >>
И понеже сте организирани за това, да стигнете през нисшите Асурас до по-
висш
ите Асурас, затова трябва да избягвате царството на Девасите!
Напротив Заратустра трябваше да казва на своите ученици: Един народ не може да отиде напред в пътя, по който на юг хората от един друг народ търсят духовното поради своя различно устроен организъм. По този път не може да напредне един народ, който е призван не само да размишлява и да мечтае, а е призван да живее в един свят, който дава всичко, което е необходимо за подържане на живота, който е призван да даде на човечеството изкуството на обработването на земята и побеждаването на некултурността. Вие не трябва да считате външния свят само като майя, като илюзия, а трябва да проникнете през килима, който се простира около нас като цветове, звуци и т.н.! Следователно избягвайте всичко онова, което вътре във вас иска да ви държи във вашия собствен егоизъм, което има характера на девасите! Вие трябва да проникнете през царството на нисшите Асурас до най-висшите Асурас.
И понеже сте организирани за това, да стигнете през нисшите Асурас до по-висшите Асурас, затова трябва да избягвате царството на Девасите!
Напротив в Индия учението на Ришите беше: "Вие не сте организирани да търсите това, което се намира в царството на Асурасите; избягвайте царството на Асурасите; вие трябва да слезете в царството на Девасите! "
към текста >>
Вие сте така организирани, че можете да намерите най-
висш
ите от Асурасите!
Такава е противоположността между индийската и персийската култура: при индийците указанието, как трябва да бъдат избягнати Асурасите, защото това са зли духове, защото според способностите на индийския организъм хората познаваха само нисшите Асурас. Напротив, при персийския народ, където хората можеха да намерят в царството на Девасите само нисшите Деваси, се казваше: Идете в царството на Асурасите.
Вие сте така организирани, че можете да намерите най-висшите от Асурасите!
В това, което Заратустра даде като импулс на човечеството, живееше настроението: Аз имам да дам на човечеството нещо, което трябва да действува по-нататък през всички времена, което изправя пътя на човечеството нагоре и побеждава всички погрешни учения, които са една пречка и отклоняват човека от стремежа към съвършенство! Ето защо Заратустра се чувствуваше като служител на Ахура Маздао и като такъв служител на Ахура Маздао сам чувствуваше враждебността на Ариман. Обаче неговото учение трябваше да служи на човечество за героичното побеждаване на всеки Ариманов принцип. Това Заратустра изказа с пълни със значение думи, които намираме още и в по-късните писания, защото писмени документи са били написани едва по-късно, обаче това, което Духовната наука има да каже, тя го има от други източници -, той го изказа с хубавите думи, от които звучи целият вътрешен импулс на неговата мисия. Но от тези думи звучи също цялата страст, с която той се чувствуваше като противник на принципа на Ариман или на принципа на тъмнината, когато казва: "Аз искам да говоря!
към текста >>
153.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато Аристотел говори за пътя на нервите, той има предвид онова, което днес отново познаваме като един непосредствено по-
висш
член на човешката природа в сравнение с физическото тяло: свръхсетивното етерно тяло на човека.
Ето върху това би трябвало да размислим. Защото не напразно Аристотел е основателят на логиката в историята! Той е това, защото интелектуалното, доказателното мислене стана тогава меродавно. Следователно Аристотел беше този, който прие прадревни учения и ги изложи в своите книги в една логическа система, така щото можем да разберем някои неща при него само тогава, когато знаем, какво всъщност се е разбирало с тях. И когато Аристотел говори за нерви, ние не трябва да разбираме тази дума при него така, както я разбира нашата епоха, както я разбираше епохата на Галилей и на Джордано Бруно, която е вече много сродна с нашата, а трябва да знаем следното.
Когато Аристотел говори за пътя на нервите, той има предвид онова, което днес отново познаваме като един непосредствено по-висш член на човешката природа в сравнение с физическото тяло: свръхсетивното етерно тяло на човека.
Това е нещо, което с напредващото развитие на човешкото съзнание се беше изгубило и човек не можеше вече да го вижда. И самият Аристотел не го е виждал вече, но той беше приел този възглед от времената, когато ясновидското съзнание е виждало не само физическото тяло, а и етерната аура, етерното тяло, което е същинският строител и носител на силите на физическото тяло. От времената, когато хората виждаха етерното тяло така както сега окото вижда цветовете, прие Аристотел своето учение. И когато насочим поглед не върху физическото тяло, а върху етерното тяло, тогава действително изходната точка на определени течения, които сега Аристотел поставя на основата на това, което обикновено се търси зад израза "нерв", не е мозъкът, а областта на сърцето. Така Аристотел не е разбирал нашите днешни нерви, а абсолютно свръхсетивни течения, свръхсетивни сили, които изхождат от сърцето, отиват към мозъка и текат в човешкото тяло в различни посоки.
към текста >>
Галилей беше във
висш
ия смисъл на думата този, който пръв внесе в човечеството онази строга форма на естествено-научното мислене, бихме могли да кажем, онази форма на отношението на естествената наука към математиката, която е станала даваща тон за цялото следващо време до нашата епоха.
Галилей беше във висшия смисъл на думата този, който пръв внесе в човечеството онази строга форма на естествено-научното мислене, бихме могли да кажем, онази форма на отношението на естествената наука към математиката, която е станала даваща тон за цялото следващо време до нашата епоха.
Кое е своебразното у Галилей? Галилей който в това от ношение беше изцяло дете на своето време си казваше с мъжествена смелост първо следното. Уверявам ви, че с такива думи ние можем само да опишем по околен път чувството, което Галилей имаше, защото за да разберем цялата душа, цялото състояние на духа на Галилей, ние трябва да опишем както следва това, което той е чувствувал: Ние стоим като човеци на Земята. Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите сетива, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка. Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно.
към текста >>
Тук той има предвид именно момента, когато се издигаме от сетивните впечатления и си образуваме мисли, като от свръхсетивния свят нещо по-
висш
е се влива в нас, нещо по-истинно отколкото са сетивните впечатления.
Тук ние вникваме по-дълбоко в душата, изменяме и сетивните впечатления. Тази втора познавателна способност той нарича сила на въображението, при което не трябва да разбираме значението на тази дума в днешния смисъл, а в смисъла на Джордано Бруно тя означава: След като човек е приел това, което сетивните впечатления могат да му дадат, той се изобразява във впечатленията това е едно обитаване, стоене във вътрешността. Това е един вид обръщане отвън навътре, следователно не нещо измислено, а нещо отпечатано отвън навътре. След това Джордано Бруно мисли, че овътрешнявайки нещата със своя ум и след това отива по-нататък, именно благодарение на това човекът се приближава до истината, а не се отдалечава от нея. Ето защо като трета познавателна способност Джордано Бруно признава ума, интелекта.
Тук той има предвид именно момента, когато се издигаме от сетивните впечатления и си образуваме мисли, като от свръхсетивния свят нещо по-висше се влива в нас, нещо по-истинно отколкото са сетивните впечатления.
Четвъртата степен за Джордано Бруно е разумът. Сега за него отново разумът е едно живеене и тъкане в нещо чисто духовно.
към текста >>
Само че той не различава тези степени по начина, както намирате това дадено например в книгата "Как се добиват познания за
висш
ите светове?
Така за Джордано Бруно съществува една редица от четири познавателни степени.
Само че той не различава тези степени по начина, както намирате това дадено например в книгата "Как се добиват познания за висшите светове?
" като предметно познание, имагинативно познание, инспиративно познание и интуитивно познание, а той различава повече отвлечено. Ето защо ние трябва да схващаме това така, че да кажем:
към текста >>
Джордано Бруно стои точно в изходната точка на времето, на епохата, която предизвиква познанието за сетивното виждане и затова си служи с изрази, които ни напомнят повече за изразите на обикновеното познание за сетивния свят отколкото за това на по-
висш
ия свят.
Джордано Бруно стои точно в изходната точка на времето, на епохата, която предизвиква познанието за сетивното виждане и затова си служи с изрази, които ни напомнят повече за изразите на обикновеното познание за сетивния свят отколкото за това на по-висшия свят.
Но как Джордано Бруно гледа нагоре от своя мощен възторг, ние можем да видим това от факта, че той казва: Божественият Дух, който живее във всичко, който във всичко има своето тяло, за него това, което ние имаме като представи, са идеи които са мислени преди нещата да съществуват. Как светът е в Бога? Как духът е в Бога? , пита той и казва: Духът е в Бога като идея, като предварителна мисъл на света. А как е за него духът в природата?
към текста >>
Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната кост, а Гьоте се старае да покаже, че в човека живее нещо, което със същите кости и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-
висш
ия дух на човека.
Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните. Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци. Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека. Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост! Ето защо Гьоте става великият изследовател на природата, който се старае да покаже, как това, което живее в природата съобразно формата, може да изпита едно повишение.
Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната кост, а Гьоте се старае да покаже, че в човека живее нещо, което със същите кости и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-висшия дух на човека.
Ето защо при Гьоте се получава така чудесно, че той не само открива междучелюстната кост и показва, как тази кост при човека е срасната, защото тя е само една второстепенна кост, а, изказва и увереността, че костите на гръбначния стълб, на прешлените на гръбначния стълб могат да се издуят, когато духът, който иска да бъде деятелен в един мозък, се нуждае от това.
към текста >>
154.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Щом самият геолог Зюс занимавайки се с природата навсякъде намира красивото в тази природа даже и в процесите на разрушение и разбира да се удивлява на лицето на Земята по такъв начин, като в своя монументален труд казва сърдечните думи: "Гледайки тези открити въпроси ние се радваме на слънчевата светлина, на осеяния със звезди небосвод и на цялото разнообразие на лицето на нашата Земя, която е била създадена именно чрез тези процеси, като същевременно признаваме, до каква степен животът се владее от особеността и съдбините на планетата", щом геологът издигайки се над всеки песимизъм чувствува този изблик в душата си, тогава Духовната наука, духовният изследовател казва с право, знаейки, че са верни думите на Гьоте: Природата е изнамерила смъртта, за да има много живот -, и той знае, че от гледна точка на познанието е правилно да кажем: При родата е изнамерила смъртта, за да има все по-
висш
и по-духовен живот; духовният изследовател, който знае това, казва: Ако и да трябва да гледаме на това, което един по-
висш
живот е отделил от себе си и за себе си, като на един намиращ се в процес на разрушение труп, въпреки това във всичко, което ходи върху тази почва, ние виждаме да светят зародишите на това, което може да събуди надежда и сигурност в нашите сърца.
И следващите сказки ще ни покажат все повече, че също както човекът гледа на своя дух, така и духовното, което някога е подготвило почвата под краката си, отива срещу бъдещи епохи, които ще го покажат на все по-висока и по-висока степен.
Щом самият геолог Зюс занимавайки се с природата навсякъде намира красивото в тази природа даже и в процесите на разрушение и разбира да се удивлява на лицето на Земята по такъв начин, като в своя монументален труд казва сърдечните думи: "Гледайки тези открити въпроси ние се радваме на слънчевата светлина, на осеяния със звезди небосвод и на цялото разнообразие на лицето на нашата Земя, която е била създадена именно чрез тези процеси, като същевременно признаваме, до каква степен животът се владее от особеността и съдбините на планетата", щом геологът издигайки се над всеки песимизъм чувствува този изблик в душата си, тогава Духовната наука, духовният изследовател казва с право, знаейки, че са верни думите на Гьоте: Природата е изнамерила смъртта, за да има много живот -, и той знае, че от гледна точка на познанието е правилно да кажем: При родата е изнамерила смъртта, за да има все по-висш и по-духовен живот; духовният изследовател, който знае това, казва: Ако и да трябва да гледаме на това, което един по-висш живот е отделил от себе си и за себе си, като на един намиращ се в процес на разрушение труп, въпреки това във всичко, което ходи върху тази почва, ние виждаме да светят зародишите на това, което може да събуди надежда и сигурност в нашите сърца.
А това ни казва: Ние ходим върху почвата, която ни е дал един праисторически свят, която този праисторически свят в своето разложение, в своето разрушение е оставил да стане почва под нашите крака. Ние ходим върху тази почва, предчувствувайки когато в нашия дух се надигаме до небесни висини -, че в течение на бъдещето развитие ще напуснем тази почва в подходящото време, за да бъдем приети в лоното на духовния свят, с който се чувствуваме така вътрешно свързани, когато правилно го разбираме.
към текста >>
155.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Който се вглъбява в старите митологии и легенди не с едно модерно материалистично съзнание, а с едно чувство на творенията на човека и за неговите духовни произведения, за него своебразните разкази на тези митологии добиват една връзка, която съвпада по един чудесен начин с онези закони на света, които са по-
висш
и от нашите физически, химически и биологически закони.
Така ние поглеждаме назад към всяко древно развитие на народите и си казваме: Това, което долавяме от тези древни времена като многозначителни образи, не е просто едно детско построение, една детска представа на фантастични природни явленията един сбор от образи, които наистина застават пред нас във форма на образи, но в тази форма на образи сочат към едно действително виждане на един духовен свят.
Който се вглъбява в старите митологии и легенди не с едно модерно материалистично съзнание, а с едно чувство на творенията на човека и за неговите духовни произведения, за него своебразните разкази на тези митологии добиват една връзка, която съвпада по един чудесен начин с онези закони на света, които са по-висши от нашите физически, химически и биологически закони.
Така през старите митологии, през старите религии преминава един тон на духовна действителност. Чрез това те добиват смисъл.
към текста >>
Но ние трябва да си изясним, че различните народи се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и темперамент, раса и народен характер, този свят от образи, в който са си представяла по-
висш
ите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили.
Но ние трябва да си изясним, че различните народи се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и темперамент, раса и народен характер, този свят от образи, в който са си представяла по-висшите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили.
Трябва да ни бъде ясно също, че в процеса на постепенното развитие се явяват всички възможни преходи от това древно ясновидско съзнание до нашето съвременно предметно съзнание, до нашето интелектуално всекидневно съзнание. Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие. Трябва също да си представим, че с времето старото ясновидство угасна за общото човечество и дневният поглед остана ограничен в намиращия се около нас физически свят и в нашите представи за физическите неща. Комбинирайки тези неща, ние стигнахме след това до нашата днешна наука. Така в нас се разви съвременното съзнание, като старото ясновидство постепенно угаснало именно по различен начин у различните народи.
към текста >>
Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че
висш
ите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие.
Но ние трябва да си изясним, че различните народи се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и темперамент, раса и народен характер, този свят от образи, в който са си представяла по-висшите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили. Трябва да ни бъде ясно също, че в процеса на постепенното развитие се явяват всички възможни преходи от това древно ясновидско съзнание до нашето съвременно предметно съзнание, до нашето интелектуално всекидневно съзнание.
Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие.
Трябва също да си представим, че с времето старото ясновидство угасна за общото човечество и дневният поглед остана ограничен в намиращия се около нас физически свят и в нашите представи за физическите неща. Комбинирайки тези неща, ние стигнахме след това до нашата днешна наука. Така в нас се разви съвременното съзнание, като старото ясновидство постепенно угаснало именно по различен начин у различните народи. При това египетският народ имаше една твърде особена роля.
към текста >>
По-нататък онзи култ към животните у египтяните е нещо твърде своеобразно, обожаването на животните, на котките и на други, който култ е отивал така далече, че египтяните са признавали свещени животни, на които се отдавала дълбока почит и обожание, в които те са виждали един вид
висш
и същества.
На нас ни се вижда твърде странно това, което така да се каже ни се явява предадено външно като представи на вярата на египтяните. Отделни богове, от които най-важни са Озирис и Изис, се явяват в тези вярвания на египтяните, богове, които са представени и изобразени не като цели човешки образи, а често пъти с човешко тяло и глави на животни и съчетани по най-разнообразен начин от човешка и животинска форма. Странни религиозни легенди ни са предадени за този свят на боговете.
По-нататък онзи култ към животните у египтяните е нещо твърде своеобразно, обожаването на животните, на котките и на други, който култ е отивал така далече, че египтяните са признавали свещени животни, на които се отдавала дълбока почит и обожание, в които те са виждали един вид висши същества.
Разказва се даже, че това обожание на животните у египтяните е отишло така далече, че когато една котка, например, която дълго време е живяла в един дом, е умирала, тя е била оплаквана като умрял човек. Или когато някой египтянин виждал отдалече, че някъде лежи едно умряло животно, той не се е доближавал, защото иначе биха могли да го обвинят, че е убил животното, понеже това се е наказвало много строго. Предадено ни е даже, че когато египтяните били под властта на Римляните, един римлянин насмалко щял да бъде убит, защото убил една котка и с това предизвикал цял бунт сред египтяните. Този култ на животните ни се явява като нещо твърде загадъчно в цялата връзка на египетското мислене и чувствуване. И по-нататък: Колко странна изглежда на модерния човек издигащата се пирамида върху нейната четириъгълна основа с нейните триъгълни странични страни!
към текста >>
Трябва да предположим, че тези легенди искат да ни говорят за определени закони на духовния живот следователно за закони, които са по-
висш
и от външните природни закони, те искат да ни говорят за тези закони на духовния живот в образи.
Колко странни ни се виждат сфинксите и всичко онова което модерното изследване изнася все по-ясно и по-ясно от глъбините на египетската култура на повърхността на нашето знание! Така ние се питаме сега: Какво място е заемал светът на представите за всичко това в душата на египтянина? Какво казваше древният египтянин, че го е учил Хермес? Как е стигнал той до всички тези представи? Ние трябва да свикнем да виждаме в легендите, а именно в най-важните от тях, навсякъде така да се каже една по-дълбока мъдрост.
Трябва да предположим, че тези легенди искат да ни говорят за определени закони на духовния живот следователно за закони, които са по-висши от външните природни закони, те искат да ни говорят за тези закони на духовния живот в образи.
Например една египетска легенда ни говори за двойката богове Озирис и Изис и тази легенда нарича Хермеса съветник на Озириса. Легендата вижда в Озириса едно същество, което в древни минали времена е живяло в областта, в която сега живеят хората. Този Озирис, когото легендата описва като благодетел на човечеството, под чието мъдро влияние Тот или Хермес е дал на египтяните тяхната древна култура, даже и материалната страна на този култура, този Озирис имал един враг. Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Тифон. Този враг издебнал Озириса, убил го, раздробил неговия труп, скрил го в един ковчег и го хвърлил в морето.
към текста >>
Сестрата и съпругата на Озирис, Изис, дълго търсила своя съпруг, който и бил отнет от Тифон или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Тифон или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-
висш
е същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят.
Например една египетска легенда ни говори за двойката богове Озирис и Изис и тази легенда нарича Хермеса съветник на Озириса. Легендата вижда в Озириса едно същество, което в древни минали времена е живяло в областта, в която сега живеят хората. Този Озирис, когото легендата описва като благодетел на човечеството, под чието мъдро влияние Тот или Хермес е дал на египтяните тяхната древна култура, даже и материалната страна на този култура, този Озирис имал един враг. Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Тифон. Този враг издебнал Озириса, убил го, раздробил неговия труп, скрил го в един ковчег и го хвърлил в морето.
Сестрата и съпругата на Озирис, Изис, дълго търсила своя съпруг, който и бил отнет от Тифон или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Тифон или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-висше същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят.
И Хорус е призван сега да победи Тифон и да въведе отново по определен начин властта на онзи живот, който изхождайки от Озирис трябваше да се влее в човечеството.
към текста >>
При тези две същества именно древният египтянин е чувствувал приблизително следното: На основата на човечеството, си казваше той, стои нещо по-
висш
е, нещо Духовно.
Тогава в него ще се роди онова чувство и усещане спрямо такива образи като Озирис и Изис, което ще бъде едно живо чувство, което е по-важно от отвлечените представи. Не е добре, когато някой иска да тълкува такива образи като Озирис и Изис в смисъла, че предварително в лицето на Озирис вижда Слънцето, а в лицето на Изис /Изида/ Луната и тем подобни, давайки по този начин едно астрономическо тълкуване, както днес се използува този израз. При това такъв тълкувател вярва, че такава една легенда онагледява само определени процеси ставащи на небето. Това съвсем не е така. А ние трябва да се върнем в миналото към прадревни чувства на египтяните и изхождайки от тези чувства да си представим твърде особеното естество на поглеждането към свръхсетивни, невидими Същества, които стоят на основата на сетивния свят и които в техните взаимни отношения са характеризирани първо в лицето на Озирис и Изис.
При тези две същества именно древният египтянин е чувствувал приблизително следното: На основата на човечеството, си казваше той, стои нещо по-висше, нещо Духовно.
Това не е произлязло от материалното съществуване, в което човечеството живее сега, а това човечество се е сгъстило така да се каже, развило се е до сегашното физическо човешко съществуване само постепенно. Но същинското развитие на човечеството е започнало от едно друго, по-духовно съществуване. Когато поглеждам в моята душа, аз осъзнавам, че в мене се намира нещо, което проявява копнеж към нещо Духовно, копнеж същевременно към това, от което самият аз произхождам и което се намира в духовния свят, от който съм слязъл. Силите, от които аз произхождам, продължават да живеят още в самия мене. Това, което нося в себе си като най-добрите свръхсетивни, невидими сили в мене, то е вътрешно сродно с тези първоначални свръхсетивни сили.
към текста >>
Това, което като наша най-добра част се стреми и може да достигне по-
висш
и степени на съвършенство в сравнение с тези, които сега имаме, се е разляло от Озирис и от Изис.
Тези са чувствата и усещанията по отношение на духовния свят, които древните египтяни получиха по предание от техните ясновидци върху духовния свят, върху онзи духовен свят, за който те знаеха, че съществува, защото още притежаваха последните отзвуци от старото ясновидство. Но те си казваха: Ние човеците произхождаме от този духовен свят. Но ние сме поставени в света на сетивното, който ни е даден в сетивно-физическите неща и в сетивно-физическите процеси. Ние произхождаме от света на Озирис и на Изис.
Това, което като наша най-добра част се стреми и може да достигне по-висши степени на съвършенство в сравнение с тези, които сега имаме, се е разляло от Озирис и от Изис.
Озирис и Изис живеят невидимо в нас като Сила. Това, което е физическият човек, произхожда от външните отношения, взето е от външния свят; частта на Озирис-Изис е само облечена в него.
към текста >>
Озирис, по-
висш
ата сила на човека, която е разпръснатата в мировото пространство, е победена от онези сили, които в човешката природа подлежат на разрушение.
Така ние виждаме легендата за Озирис и Изис превърната в чувство и усещания.
Озирис, по-висшата сила на човека, която е разпръснатата в мировото пространство, е победена от онези сили, които в човешката природа подлежат на разрушение.
Тифон затваря това, което живее в човека като сила на Озирис. Даже езиково Тифон има смисъл на думата "разлагам, тлея". Силата на Озирис е затворена в това, което е образувано като един ковчег на духовното естество на човека, в който невидимо за външния свят изчезва Озирисовата част на човека. Обаче за древния египтянин вътре в човека остава като нещо пълно с тайнственост душевната природа, която за човека е пълната с тайнственост природа на Изис. Тя остава, и, прониквайки се с интелектуалната сила, в бъдеще отново ще добие това, от което човекът е произлязъл.
към текста >>
И тази сила на Изис прави, щото човекът докато той остава физически човек, да не може да се отдели от физическата сетивна природа, но тя прави, щото, въпреки че човекът остава един външен, физически човек и стои напълно във външния физически свят, той да има в своята вътрешност погледа постоянно насочен към един по-
висш
Аз, който според всички най-забележителни духове на човечеството стои дълбоко скрит на основата на всички човешки сили.
Силата на Озирис е затворена в това, което е образувано като един ковчег на духовното естество на човека, в който невидимо за външния свят изчезва Озирисовата част на човека. Обаче за древния египтянин вътре в човека остава като нещо пълно с тайнственост душевната природа, която за човека е пълната с тайнственост природа на Изис. Тя остава, и, прониквайки се с интелектуалната сила, в бъдеще отново ще добие това, от което човекът е произлязъл. Така нещо тайнствено в човека се стреми към това, да възкреси отново Озириса. Силата на Изис е в човешката душа, за да доведе отново човека от това, което той е днес, постепенно при Озирис.
И тази сила на Изис прави, щото човекът докато той остава физически човек, да не може да се отдели от физическата сетивна природа, но тя прави, щото, въпреки че човекът остава един външен, физически човек и стои напълно във външния физически свят, той да има в своята вътрешност погледа постоянно насочен към един по-висш Аз, който според всички най-забележителни духове на човечеството стои дълбоко скрит на основата на всички човешки сили.
Този човек, който не е външният физически човек, който винаги има подтика да се стреми към духовната светлина, който постоянно е тласкан от скритите сили на Изис, той е, който се явява като земен син не на преминалия в земния свят, а на останалия скрит в духовните светове Озирис. Този невидим човек, човекът на стремежа към по-висшето Себе, беше чувствуван от египетската душа като Хорус, като посмъртно родения син на Озирис.
към текста >>
Този невидим човек, човекът на стремежа към по-
висш
ето Себе, беше чувствуван от египетската душа като Хорус, като посмъртно родения син на Озирис.
Тя остава, и, прониквайки се с интелектуалната сила, в бъдеще отново ще добие това, от което човекът е произлязъл. Така нещо тайнствено в човека се стреми към това, да възкреси отново Озириса. Силата на Изис е в човешката душа, за да доведе отново човека от това, което той е днес, постепенно при Озирис. И тази сила на Изис прави, щото човекът докато той остава физически човек, да не може да се отдели от физическата сетивна природа, но тя прави, щото, въпреки че човекът остава един външен, физически човек и стои напълно във външния физически свят, той да има в своята вътрешност погледа постоянно насочен към един по-висш Аз, който според всички най-забележителни духове на човечеството стои дълбоко скрит на основата на всички човешки сили. Този човек, който не е външният физически човек, който винаги има подтика да се стреми към духовната светлина, който постоянно е тласкан от скритите сили на Изис, той е, който се явява като земен син не на преминалия в земния свят, а на останалия скрит в духовните светове Озирис.
Този невидим човек, човекът на стремежа към по-висшето Себе, беше чувствуван от египетската душа като Хорус, като посмъртно родения син на Озирис.
към текста >>
Човек трябва да познае своята
висш
а природа първо физически.
Аз често пъти съм описвал това: Докато нервната система е инструментът за чувствуването, волята и мисленето, ние трябва да виждаме инструмента на Аза в кръвта. Ако човек иска да слезе в своите инструменти, той трябва както си представяше древният египтянин да слезе в своята физико-етерна дреха, в етерно-душевното, трябва да се научи да стане независим от силата, от която иначе човекът е зависим в неговата кръв, и след като се е отделил от нея трябва да навлезе в чудните пътища на кръвта.
Човек трябва да познае своята висша природа първо физически.
Той може да стори това само тогава, когато може да се познае така, че да гледа себе си като един предмет. Човек може да познае един предмет като обект само тогава, когато се намира вън от него. Така и за да познае себе си, той трябва да бъде вън от себе си. Ето защо посвещението води до такива сили, чрез които душевните сили могат да изживеят нещо, без да употребяват физическите инструменти, така щото, подобно на това, както след смъртта духовната част на човека гледа надолу към физическото тяло, човекът има пред себе си физическите инструменти. Така и мистериите на Изис човек трябваше да познае първо своята кръв.
към текста >>
След това е имало и по-
висш
и мистерии, които са били същинските мистерии на Озирис.
Така ни е описал пътят към силите на Изис в душата, както са можели да го изминат онези, които още през своя живот на Земята търсеха най-дълбоките сили на душата.
След това е имало и по-висши мистерии, които са били същинските мистерии на Озирис.
Тогава на човека е ставало фактически ясно, как чрез силата на Изис той стига до онази първична Сила от духовно, от свръхсетивно естество, от която човекът е произлязъл: до Озирис как Озирис изгрява за човешката душа.
към текста >>
156.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Все повече и повече на това вече обърнахме вниманието и външната наука стига до това, да вижда в прадревните времена на човечеството не вече това, което материалистичната антропология на 19-то столетие е виждала, че именно в тези прадревни времена е съществувало едно общо първично състояние, каквото днес намираме при първобитните народи, а напротив все повече и повече се убеждава, че в първичното състояние на човечеството е имало
висш
и теоретически възгледи върху духовния свят,
висш
и учения върху духовния свят, само че тези учения са били дадени образно.
Ние вече обърнахме вниманието и върху това, че определени явления в историята на човечеството, които се доказват и чрез външните факти, могат да бъдат разбрани само тогава, когато предположим съществуването на един такъв човешки земен живот.
Все повече и повече на това вече обърнахме вниманието и външната наука стига до това, да вижда в прадревните времена на човечеството не вече това, което материалистичната антропология на 19-то столетие е виждала, че именно в тези прадревни времена е съществувало едно общо първично състояние, каквото днес намираме при първобитните народи, а напротив все повече и повече се убеждава, че в първичното състояние на човечеството е имало висши теоретически възгледи върху духовния свят, висши учения върху духовния свят, само че тези учения са били дадени образно.
Това, което имаме в сказанията и легендите, ние можем да го разберем, ако правилно вникнем в него, само тогава, когато го свържем с една прадревна мъдрост на човечеството, която се е вляло в човечеството по начин съвършено различен от този на интелектуалната наука на днешно време. Наистина днес не се проявява особена симпатия за един такъв възглед, а именно, че онова, което намираме у първобитните народи, не е духовното състояние на прачовечеството, а нещо намиращо се в упадък, нещо, което е слязло от една предишна висота в днешното диво състояние; не се проявява много симпатия за един такъв възглед, според който у всички народи първоначално е съществувала една висша мъдрост, която е била почерпена по пътя на ясновидството; обаче фактите ще заставят човечеството да приеме и хипотетично нещо подобно, което Духовната наука изследва от нейните източници и което както бихме могли да покажем това при някои други неща естествената наука напълно потвърждава. Ще бъде потвърдено и това, което днес бе охарактеризирано относно едно бъдещо течение на развитието на човечеството по пътя на науката.
към текста >>
Наистина днес не се проявява особена симпатия за един такъв възглед, а именно, че онова, което намираме у първобитните народи, не е духовното състояние на прачовечеството, а нещо намиращо се в упадък, нещо, което е слязло от една предишна висота в днешното диво състояние; не се проявява много симпатия за един такъв възглед, според който у всички народи първоначално е съществувала една
висш
а мъдрост, която е била почерпена по пътя на ясновидството; обаче фактите ще заставят човечеството да приеме и хипотетично нещо подобно, което Духовната наука изследва от нейните източници и което както бихме могли да покажем това при някои други неща естествената наука напълно потвърждава.
Ние вече обърнахме вниманието и върху това, че определени явления в историята на човечеството, които се доказват и чрез външните факти, могат да бъдат разбрани само тогава, когато предположим съществуването на един такъв човешки земен живот. Все повече и повече на това вече обърнахме вниманието и външната наука стига до това, да вижда в прадревните времена на човечеството не вече това, което материалистичната антропология на 19-то столетие е виждала, че именно в тези прадревни времена е съществувало едно общо първично състояние, каквото днес намираме при първобитните народи, а напротив все повече и повече се убеждава, че в първичното състояние на човечеството е имало висши теоретически възгледи върху духовния свят, висши учения върху духовния свят, само че тези учения са били дадени образно. Това, което имаме в сказанията и легендите, ние можем да го разберем, ако правилно вникнем в него, само тогава, когато го свържем с една прадревна мъдрост на човечеството, която се е вляло в човечеството по начин съвършено различен от този на интелектуалната наука на днешно време.
Наистина днес не се проявява особена симпатия за един такъв възглед, а именно, че онова, което намираме у първобитните народи, не е духовното състояние на прачовечеството, а нещо намиращо се в упадък, нещо, което е слязло от една предишна висота в днешното диво състояние; не се проявява много симпатия за един такъв възглед, според който у всички народи първоначално е съществувала една висша мъдрост, която е била почерпена по пътя на ясновидството; обаче фактите ще заставят човечеството да приеме и хипотетично нещо подобно, което Духовната наука изследва от нейните източници и което както бихме могли да покажем това при някои други неща естествената наука напълно потвърждава.
Ще бъде потвърдено и това, което днес бе охарактеризирано относно едно бъдещо течение на развитието на човечеството по пътя на науката.
към текста >>
" Нека застанем на гледната точка на онзи, който гледа тези неща от самия Будизъм, на гледната точка на този Бодисатва Готама, който с
висш
а мъдрост която живееше в него, но за която той нямаше пълно съзнание беше гледал до сега плодотворното развитие и сега насочваше своя поглед върху това, което носи разрушение, върху загиващия елемент на съществуването.
Той видя един болен и хилав човек: в здравето се вмъква болестта. И видя след това един старец, който се люлееше на краката си: старостта прониква в това, което се издига младо и свежо в съществуването. Ние трябва да бъдем наясно нещо, което индийският светоглед предполага в смисъла на Будизма -, че онзи, който от един Бодисатва е станал един Буда, виждаше всички подобни изживявания със своето съзнание на Бодисатва. Той виждаше следователно, как в пълното с мъдрост развитие прониква разрушителният елемент на съществуването. Това подействува на неговата велика душа така, че той си каза така разказва легендата -: "Страдание пронизва живота!
" Нека застанем на гледната точка на онзи, който гледа тези неща от самия Будизъм, на гледната точка на този Бодисатва Готама, който с висша мъдрост която живееше в него, но за която той нямаше пълно съзнание беше гледал до сега плодотворното развитие и сега насочваше своя поглед върху това, което носи разрушение, върху загиващия елемент на съществуването.
Нека застанем на една такава гледна точка, на която по силата на предпоставките на своето съществуване трябваше да застане самият Буда. Тогава ще можем да си представим, че този Буда с неговата велика душа трябваше да си каже: Когато добиваме мъдрост, знание, това знание ни води до развитие, тогава в нашата душа възникна една идея за едно постоянно напредващо плодотворно развитие. Следователно мъдростта дава идеята за плодотворно развитие. Но след това ние поглеждаме в света навън. Там ние виждаме един разрушителен елемент: болест, старост, смърт.
към текста >>
Защото на основата на обикновения човек в нас стои един по-
висш
човек.
Когато християнинът разбира, че Духовната наука може да го доведе до познанието на повтарящите се земни съществувания, той може да си каже, че трябва да използува тези прераждания, за да постигне целта на своя живот. Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално определение, щото чрез нашия поглед, чрез нашите дела сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия. Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да превъзмогнем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално определение.
Защото на основата на обикновения човек в нас стои един по-висш човек.
Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот. Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и участвуваме в един първичен грях на това цялостно човечество.
към текста >>
Ако този по-
висш
човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот.
Когато християнинът разбира, че Духовната наука може да го доведе до познанието на повтарящите се земни съществувания, той може да си каже, че трябва да използува тези прераждания, за да постигне целта на своя живот. Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално определение, щото чрез нашия поглед, чрез нашите дела сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия. Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да превъзмогнем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално определение. Защото на основата на обикновения човек в нас стои един по-висш човек.
Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот.
Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и участвуваме в един първичен грях на това цялостно човечество.
към текста >>
Аз не трябва да търся една Нирвана, а трябва да търся
висш
ия човек в мене.
Така стои християнинът исторически в цялото човечество и се чувствува свързан с него, исторически свързан с това цяло човечество. Той поглежда към едно бъдеще, за което си казва: Това, което е било обгърнато в мене като в едно було чрез сливането на човечеството, аз трябва да го постигна отново.
Аз не трябва да търся една Нирвана, а трябва да търся висшия човек в мене.
Аз трябва да намеря отново пътя към мене самия. Тогава светът около мене не ще бъде илюзия, а ще бъде светът, в който аз ще бъда в състояние да победя чрез собствена работа страдание и болест и смърт. Така будистът търси освобождение от света и от преражданията чрез водене борба срещу жаждата за съществуване, а християнинът търси освобождението от нисшия човек и възкресението на висшия човек, който той сам е обвил в едно було, за да вижда света в неговата истинност. И ние имаме нещо, което се отнася както черното към бялото, което намираме в мъдростта на Буда, когато го сравним с пълните със значение думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! "
към текста >>
Така будистът търси освобождение от света и от преражданията чрез водене борба срещу жаждата за съществуване, а християнинът търси освобождението от нисшия човек и възкресението на
висш
ия човек, който той сам е обвил в едно було, за да вижда света в неговата истинност.
Така стои християнинът исторически в цялото човечество и се чувствува свързан с него, исторически свързан с това цяло човечество. Той поглежда към едно бъдеще, за което си казва: Това, което е било обгърнато в мене като в едно було чрез сливането на човечеството, аз трябва да го постигна отново. Аз не трябва да търся една Нирвана, а трябва да търся висшия човек в мене. Аз трябва да намеря отново пътя към мене самия. Тогава светът около мене не ще бъде илюзия, а ще бъде светът, в който аз ще бъда в състояние да победя чрез собствена работа страдание и болест и смърт.
Така будистът търси освобождение от света и от преражданията чрез водене борба срещу жаждата за съществуване, а християнинът търси освобождението от нисшия човек и възкресението на висшия човек, който той сам е обвил в едно було, за да вижда света в неговата истинност.
И ние имаме нещо, което се отнася както черното към бялото, което намираме в мъдростта на Буда, когато го сравним с пълните със значение думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! "
към текста >>
Обаче човек може да извърши това изправяне само тогава, когато в него се роди волята, да се издигне от днешното състояние на съзнанието с Аза, в който той сега живее, до един по-
висш
Аз, който може да бъде охарактеризиран с думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене", не аз а едно по-
висш
е съзнание в мене!.
Обаче човек може да извърши това изправяне само тогава, когато в него се роди волята, да се издигне от днешното състояние на съзнанието с Аза, в който той сега живее, до един по-висш Аз, който може да бъде охарактеризиран с думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене", не аз а едно по-висше съзнание в мене!.
Аз съм слязъл трябва да каже християнинът до състояния различни от тези, които са били обусловени по-рано. Сега аз отново трябва да възляза. Но аз трябва да възляза, да се издигна не чрез аза, който сега имам, а чрез една сила, която може да се всели в мене и да ме изведе нагоре над обикновения аз. Това може да стане само тогава, когато не аз, а Христос действува в мене и ме извежда отново нагоре там, където не виждам света в майя или илюзия, а в неговата действителност, където силите, чрез които болестта и смъртта са дошли в света, могат да бъдат победени чрез това, което Христос произвежда в мене.
към текста >>
Обаче важното не е само идеята за прераждането, защото тази идея ще бъде все повече и повече завладяна в бъдеще от християнската култура като една истина на Духовната наука, а важното е това, че изхождайки от своето най-вътрешно разбиране Будизмът трябва да направи света отговорен за майя или илюзията, докато християнинът като човек се чувствува отговорен за това и поставя в най-вътрешната същност на човека това, което са процеси, за да възлезе до това, което може да се нарече спасение, което обаче в християнския смисъл не е само спасение, а Възкресение, защото чрез това азът бива издигнат до един по-
висш
Аз: до това, от което човекът е слязъл.
Ние разбираме Будизма в неговата най-вътрешна същина най-добре, когато го съпоставим с най-вътрешната същина на Християнството. Защото тогава виждаме, че при Лесинг в неговата книга "Възпитание на човешкия род" могат да стоят думите: "Не е ли цялата вечност моя? " т.е.: Ако използувам редуващите се прераждания, за да направя да оживее в мене все повече и повече Христовата Сила, тогава аз ще стигна там, където сега не мога да стигна, защото сам съм се обгърнал с едно було: в сферата на вечностите. Идеята за прераждането ще се покаже още в едно съвършено друго сияние в Слънцето на Християнството.
Обаче важното не е само идеята за прераждането, защото тази идея ще бъде все повече и повече завладяна в бъдеще от християнската култура като една истина на Духовната наука, а важното е това, че изхождайки от своето най-вътрешно разбиране Будизмът трябва да направи света отговорен за майя или илюзията, докато християнинът като човек се чувствува отговорен за това и поставя в най-вътрешната същност на човека това, което са процеси, за да възлезе до това, което може да се нарече спасение, което обаче в християнския смисъл не е само спасение, а Възкресение, защото чрез това азът бива издигнат до един по-висш Аз: до това, от което човекът е слязъл.
към текста >>
Тогава едно такова примирение води до степента, на която човек става способен да роди от себе си
висш
ия човек, Христовия човек.
Напротив в цялата своя същност християнският светоглед изисква както основната жилка на този светоглед е живяла с Гьоте човекът да не се подава на своята собствена познавателна слабост и да говори за граници на познанието, а да си каже: В мене живее нещо, което може да се издигне над всяка илюзия и да стигне до истината и до освобождението на живота. Един такъв светоглед може да иска много по отношение на примирението, но това е едно примирение различно от онова, което отстъпва пред граници на познанието. Когато човек се примирява в смисъла на Кантианизма, той си казва: Човекът въобще не е в състояние да проникне в дълбините на света. Тогава той се примирява принципно, като доставя едно особено свидетелство за слабостта на познанието. Но човек може да се примири и заедно с Гьоте, като си каже: Днес ти не се намираш още на степента, от която да познаеш света в неговата истинност; но ти си способен да се развиваш.
Тогава едно такова примирение води до степента, на която човек става способен да роди от себе си висшия човек, Христовия човек.
Тогава той се примирява, защото знае, че в дадения момент не е постигнал още най-високата човешка степен. Това е едно героично примирение! То се погажда с човешкото съзнание, защото казва: Ние минаваме с чувството на съществуването от един живот в друг и знаем, като живеем с насока към бъдещето, че в повторението на земното съществуване цялата вечност е наша.
към текста >>
Всъщност мисли Шопенхауер най-
висш
ето в едно такова освободено чрез аскетичността човешко същество се показва в това, че то поглежда назад към земното съществуване и казва: Сега аз имам на себе си вече само телесната дреха, която е станала без значение за мене.
Така стоят пред нас две светогледни течения в цялото развитие на човечеството. Едното е Шопенхауерово, което казва: О, този свят с всички негови страдания е такъв, че ние чувствуваме истинското положение на човека само тогава, когато гледаме творенията на великите художници, които изобразяват, представят един образ, който чрез своята аскетичност е постигнал едно освобождение от земното съществуване, който вече плува над земното съществуване.
Всъщност мисли Шопенхауер най-висшето в едно такова освободено чрез аскетичността човешко същество се показва в това, че то поглежда назад към земното съществуване и казва: Сега аз имам на себе си вече само телесната дреха, която е станала без значение за мене.
Аз се стремя нагоре и предвкусвам онова съществуване, с което влизам в допир, когато Земята е победена, когато съм победил това, което е свързано със земното съществуване. В това се състои великото освобождение. И аз нямам вече в себе си нищо, което в бъдеще би могло да ми напомни за моето земно съществуване. Така говори Шопенхауер, след като е бил проникнат от начина на мислене и чувствуване на Будизма, от настроението, което Будизмът е донесъл в света. Напротив един Гьоте гледа света от един истински християнски импулс, както той прави неговият Фауст да гледа света.
към текста >>
157.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
С Мойсея ще докажем сега, как в живия ход на развитието на човечеството се намесва една личност, която трябваше да донесе на човечеството нещо от най-
висш
е естество, от най-голямо значение.
С Мойсея ще докажем сега, как в живия ход на развитието на човечеството се намесва една личност, която трябваше да донесе на човечеството нещо от най-висше естество, от най-голямо значение.
Когато чувствуваме по отношение на това значение, че постоянно имаме нещо сродно с него в нашата душа, тогава пълното разбиране на импулса на Мойсей се превръща за нас в една твърде особена необходимост. Ето защо така да се каже без да излагаме по-нататъшни обстоятелства ние можем да навлезем в мисията на Мойсея. Но ние не можем да разберем тази мисия на Мойсея, ако не предположим, че всъщност на основата на библейското изложение лежи първо съзнанието за един факт, който вече можахме да обгърнем с поглед при разглеждане индивидуалността на Хермес, на Буда и на Заратустра: че по отношение на душевния живот на човека развитието на човечеството е изпитало в течение на времената един преход от едно старо ясновидско състояние към днешното състояние на интелектуалното съзнание. Нека още веднъж напомним, че в прадревни времена човешката душа имаше определени междинни състояния между будността и съня, когато можеше да вижда в един духовен свят, че това, което е било виждано по този начин в духовния свят, е било изложено в образи и че за нас тези образи са били запазени в митологиите и легендите на древните времена. Когато някой задава въпроса: Как може да бъде доказано старото ясновидско съзнание и външно, без Духовната наука?
към текста >>
Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-
висш
ето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане.
Обаче той нямаше призванието да продължава старата мисия на Египет, а да внесе от нея нещо съвършено ново в развитието на човечеството. И понеже това ново беше така мощно, така обхватно и решаващо по своята природа, затова и личността на Мойсей е една така велика и мощна за целия ход на човешката история и затова начинът, по който мисията на Мойсей се разви от изтеклото развитие на египетския народ, е толкова интересна и плодотворна да бъде разгледана и в наше време. Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като дела действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души. Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди. Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура.
Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане.
Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа. А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят. Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия. С това този разказ за Мойсея иска да каже, че представителката на египетската култура, дъщерята на фараона, отправи живота в една душа, която е изпълнена със съдържанието на вечността.
към текста >>
От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до
висш
ите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа.
Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като дела действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души. Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди. Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно.
От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа.
А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят. Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия. С това този разказ за Мойсея иска да каже, че представителката на египетската култура, дъщерята на фараона, отправи живота в една душа, която е изпълнена със съдържанието на вечността. Така ни се показва по един чудесен начин, как Вечното, което Мойсей имаше да донесе на човечеството, е облечено във външната дреха на египетската култура и мисия.
към текста >>
А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-
висш
ето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят.
Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди. Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа.
А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят.
Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия. С това този разказ за Мойсея иска да каже, че представителката на египетската култура, дъщерята на фараона, отправи живота в една душа, която е изпълнена със съдържанието на вечността. Така ни се показва по един чудесен начин, как Вечното, което Мойсей имаше да донесе на човечеството, е облечено във външната дреха на египетската култура и мисия.
към текста >>
Така външните изживявания, които са ни дадени тук, на това място, навсякъде те са указания за това, до което се издига Мойсей борейки се, за да се издигне до едно по-
висш
е състояние на душата.
Това, което четем в библията върху съдбините на Мойсея и върху всичко, което той изживява като страдания върху поробването на своя народ в страната на Египет, ние можем да го считаме като описание на външни отношения. Но след това бихме могли да кажем незабелязано изложението преминава в едно описание на вътрешни изживявания на Мойсея. Това става там, където Мойсей побягва и е доведен при един жрец, при мидианитския жрец Йетро или Регуел. Който може да познае едно такова описание от изучаването на стари духовни описания, той намира даже и в имената, че тук изложението преминава в описанието на душевни изживявания на Мойсея. Това не трябва да се разбира така, като че Мойсей не е извършил едно пътуване до един храмов център, до един център на жреческа школа, обаче описанието е дадено художествено по такъв начин, че външното е вплетено в изживяванията, през които минава душата на Мойсея.
Така външните изживявания, които са ни дадени тук, на това място, навсякъде те са указания за това, до което се издига Мойсей борейки се, за да се издигне до едно по-висше състояние на душата.
Какво ни се показва в лицето на Йетро? От Библията лесно може да се разбере, че той е една от индивидуалностите, до които постоянно сме довеждани, когато прохождаме развитието на човечеството, които са се издигнали до висока степен на свръхвиждащото познание, до едно познание, което човек може да добие само тогава, когато бавно и постепенно се вживява чрез душевни борби в това, което единствено може да даде разбиране на онези духовни висоти, по които се движат такива хора. Мойсей трябваше да бъде подбуден за своята мисия чрез това, че стана един вид ученик на една от тези тайнствени индивидуалности, които се оттеглят със своята размисъл от останалото човечество и са само учители на ръководителите на човечеството. Аз зная добре, че с това казах нещо, което ще събуди у мнозина хора днес противодействие. Обаче то е нещо, което би трябвало да изпъкне и външно за всеки, който наблюдава по-дълбоко историческото развитие на човечеството, че съществуват такива тайни и пълни с тайнственост личности.
към текста >>
Който иска да разбере, какъв по-дълбок смисъл се крие в едно такова описание, трябва преди всичко да си спомни, че във всяко митично описание винаги, през всички времена, това, което душата може да развие в себе си като по-
висш
и познания и като душевни сили въобще, е представено чрез символа за женски образи.
Това, което Мойсей трябваше да изживее като ученик на този велик жрец-мъдрец, ни се описва така, че на мястото, където търси жреца, той среща при един кладенец отново един символ, един символ за извора на мъдростта седемте дъщери на жреца-мъдрец.
Който иска да разбере, какъв по-дълбок смисъл се крие в едно такова описание, трябва преди всичко да си спомни, че във всяко митично описание винаги, през всички времена, това, което душата може да развие в себе си като по-висши познания и като душевни сили въобще, е представено чрез символа за женски образи.
Даже и Гьоте в заключителните думи на "Фауст" говори за "Вечно"'Женственото". Така в "седемте дъщери" на жреца Йетро ние отново познаваме седемте човешки душевни сили, с които мъдростта на жреца-мъдрец можеше да разполага. Трябва да помислим, че в онези древни времена, които бяха още напълно оживени от съзнанието на старото ясновидство, царуваха други възгледи върху това, което човешката душа е с нейните отделни сили. Можем да си съставим една представа за това съзнание само тогава, когато изходим от понятия, които ние самите имаме днес. Ние говорим днес за човешката душа и за нейните сили, за мисленето, чувствуването и волението, по такъв начин, че имаме в нас тези душевни сили, че те съставляват така да се каже съставни части на душата.
към текста >>
Така Мойсей се показа в явлението на горящата къпина природата на Яхве или Йехова и не разбирание, че в часа, в който името на Яхве изгря като "АЗ-СЪМ", развитието на човечеството навлезе един нов елемент, че трябваше да бъде заменена старата египетска култура, в която Мойсей трябваше само да развие своята душа, за да разбере това, което трябваше да го срещне с най-
висш
ето в живота.
На кое име трябва да се позова аз за моята мисия? И той получи като отговор: "Ще кажеш: Аз съм АЗ-СЪМ! " /Моето име е "АЗ-СЪМ"/. А това значи: Ти не можеш да изразиш името на онова Същество, което се изявява с най-вътрешната светиня на човешкото същество, по друг начин, освен с думите, които означават собственото битие! /Аз съм/.
Така Мойсей се показа в явлението на горящата къпина природата на Яхве или Йехова и не разбирание, че в часа, в който името на Яхве изгря като "АЗ-СЪМ", развитието на човечеството навлезе един нов елемент, че трябваше да бъде заменена старата египетска култура, в която Мойсей трябваше само да развие своята душа, за да разбере това, което трябваше да го срещне с най-висшето в живота.
към текста >>
Обаче който познава Духовната наука, знае, че животинската природа е така вплетена в целия окръжаващ живот на природата, че при животното можем така да се каже да говорим за едно "знание", което в неговите елементарни сили регулира живота на животното и което човекът не притежава затова, защото той развива своя по-
висш
интелект, който го прави способен да обхваща нещата чрез понятия, който обаче от друга страна го е откъснал от вплитането в природата.
Въпреки че старото човешко ясновидство не трябва никак да бъде поставено наравно с животинския душевен живот и се различава коренно от него, все пак с животинския душевен живот, с инстинктивния живот на животното можем да изясним една черта, която и старият човешки душевен живот е имал. Макар и в съответните списания да е преувеличено, все пак има нещо вярно на основата на това, че там, където стават земетресения, изригвания на вулкани и т.н., животните побягват с дни по-рано. Докато хората, които разбират всичко от техния интелект, остават на място, животните са раздрусани. Така в тъпия инстинктивен живот на животното ние виждаме, че то е тясно свързано с живота в природата и виждаме, как то действува. Описанията във връзка с това са често пъти преувеличени.
Обаче който познава Духовната наука, знае, че животинската природа е така вплетена в целия окръжаващ живот на природата, че при животното можем така да се каже да говорим за едно "знание", което в неговите елементарни сили регулира живота на животното и което човекът не притежава затова, защото той развива своя по-висш интелект, който го прави способен да обхваща нещата чрез понятия, който обаче от друга страна го е откъснал от вплитането в природата.
към текста >>
Но със старото ясновидство ние трябва да си представим едно такова вплитане с природните процеси и за човека, едно инстинктивно познание, което казваше на човека: Това и това става; приготвя се това или онова, както и при хората, които чрез усилията на душата се издигат до едно по-
висш
е познание, когато цялата тяхна заложба е благоприятна за това, е възможно едно такова проникване с погледа в процесите на природата, едно виждане, за което не могат да се дадат никакви "обяснения".
Но със старото ясновидство ние трябва да си представим едно такова вплитане с природните процеси и за човека, едно инстинктивно познание, което казваше на човека: Това и това става; приготвя се това или онова, както и при хората, които чрез усилията на душата се издигат до едно по-висше познание, когато цялата тяхна заложба е благоприятна за това, е възможно едно такова проникване с погледа в процесите на природата, едно виждане, за което не могат да се дадат никакви "обяснения".
Който работи над своята душа и от конфигурацията на своята душа знае да каже нещо, което интелектуалното съзнание не знае да каже, той се чувствува неудобно, когато навсякъде се пита: Защо това е така? Докажи ми това, което имаш да кажеш?! Не се мисли, че едно такова знание върви по съвършено различни пътища в сравнение със знанието, което се добива чрез логиката на ума. Отговаря напълно на истината, че Гьоте, когато е поглеждал през прозореца, често пъти можел да предскаже с часове по-рано, какво време ще настъпи. Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота.
към текста >>
158.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така старото ясновидско съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето -, а развитието до едно по-
висш
е съзнание, до едно интелектуално съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Луната от Земята.
С това добиване на видимост на Земята по отношение на Слъ-нцето и обратно, с пречистването на земната атмосфера което стана възможно едва чрез излизането на Луната настъпи онова състояние на силите, което постепенно доведе до постепенното превръщане на старото видовосъобразно съзнание в азовото съзнание, в интелектуалното съзнание. Така ние виждаме, как отделянето на Луната е свързано с цялото развитие на човечеството, виждаме, как с това общо развитие на човечеството е свързано пречистването на земната атмосфера и чрез това е установяването на едно пряко отношение на Слънцето към Земята. Но ние бихме могли да отидем още по-далече в миналото и бихме намерили едно такова състояние на Земята в нейното развитие, при което Земята още беше свързана със Слънцето. По-нататък бихме открили, че отделянето на Земята и Слънцето е станало поради това, за да бъде създадена възможността за явяването на съзнателни същества въобще на Земята. Само чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето са възникнали такива системи от сили, които са направили възможно съществата да могат да стигнат в самите себе си до едно изживяване и до едно съзнание.
Така старото ясновидско съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето -, а развитието до едно по-висше съзнание, до едно интелектуално съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Луната от Земята.
Когато чрез едно по-висше познание се издигнем по пътя на ясновиждането до онова, което една външна астрономия не може да ни даде, тогава в космическите сили ние имаме причините за това, което е станало в отделянето на Слънцето, а също и на другите планети от Земята т.е. стигаме до духовни причини!.
към текста >>
Когато чрез едно по-
висш
е познание се издигнем по пътя на ясновиждането до онова, което една външна астрономия не може да ни даде, тогава в космическите сили ние имаме причините за това, което е станало в отделянето на Слънцето, а също и на другите планети от Земята т.е.
Така ние виждаме, как отделянето на Луната е свързано с цялото развитие на човечеството, виждаме, как с това общо развитие на човечеството е свързано пречистването на земната атмосфера и чрез това е установяването на едно пряко отношение на Слънцето към Земята. Но ние бихме могли да отидем още по-далече в миналото и бихме намерили едно такова състояние на Земята в нейното развитие, при което Земята още беше свързана със Слънцето. По-нататък бихме открили, че отделянето на Земята и Слънцето е станало поради това, за да бъде създадена възможността за явяването на съзнателни същества въобще на Земята. Само чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето са възникнали такива системи от сили, които са направили възможно съществата да могат да стигнат в самите себе си до едно изживяване и до едно съзнание. Така старото ясновидско съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето -, а развитието до едно по-висше съзнание, до едно интелектуално съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Луната от Земята.
Когато чрез едно по-висше познание се издигнем по пътя на ясновиждането до онова, което една външна астрономия не може да ни даде, тогава в космическите сили ние имаме причините за това, което е станало в отделянето на Слънцето, а също и на другите планети от Земята т.е.
стигаме до духовни причини!.
към текста >>
Така Земята бе отделена от Слънцето, за да бъде издигнат човекът до съзнателното изживяване, и така Луната бе отделена от Земята, за да може човекът да се издигне до едно по-
висш
е съзнание.
Че така както живее при сегашните условия човекът не би бил възможен, когато Слънцето и Земята образуваха едно тяло, това е твърде естествено. Но това не би било никакво възражение. Следователно ние получаваме за движенията на небесните тела духовни причини. Сега вече ние не се намираме при това, на което преди повече от едно столетие астрономията ни обърна вниманието чрез използуването само на законите на физиката и каза: По-рано Земята е била съединена със Слънцето в едно голямо газообразно кълбо, това кълбо е започнало да се върти и чрез това планетите, а също и Земята, са се отделили, като още по-късно Луната се е отделила от Земята. Сега вече ние не стигаме до там да твърдим, че подобно нещо става само въз основа на законите на механиката и на физиката, а трябва да съществуват вътрешни, духовни причини, които са произвели отделянето на Земята от Слънцето.
Така Земята бе отделена от Слънцето, за да бъде издигнат човекът до съзнателното изживяване, и така Луната бе отделена от Земята, за да може човекът да се издигне до едно по-висше съзнание.
Накратко казано: ние започваме да внасяме в астрономическия образ на света това, което трябва да внесем, а именно и в астрономическия образ на малкия мозък онова, което трябва да внесем, когато искаме да преминем от простото движение на мозъчните атоми до познанието: аз виждам червено, чувам оргелов тон, мириша розово ухание и т.н.
към текста >>
И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-
висш
живот.
Няма нищо по-изненадващо от съгласуваността на един от най-чудните закони на 19-то столетие в неговото приложение към астрономията както приложението на втория главен принцип на механическата теория на топлината с положителните, фактически резултати на света на астрономическите наблюдения. Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества. Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас. Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие.
И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот.
Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт. Ето защо е употребено името "Вулкан". Когато вземем под внимание астрономическия възглед, можем да видим именно от резултатите на съвременната астрономия, колко дълбоко външната наука съвпада с това, което Духовната наука може да ни даде.
към текста >>
Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-
висш
ите неща.
Такъв един даващ тон физик на 19-то столетие е казал тези думи. Но може би сега онези, които пишат популярни книги върху светогледите, ще считат: Без съмнение така мисли един физик, който се занимава само с външната страна на явленията. Обаче онези, които навлизат по-дълбоко в същността на органическите явления, ни показват, че в течение на 19-то столетие, когато са били търсени естествените причини, човекът е бил изгонен от духа. Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят?
Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща.
Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология? Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили? Бих могъл да им цитирам трудове на Лайъл, които днес правят дълбоко впечатление. Но именно Лайъл е казал веднъж: В каквато и насока да устроим нашите изследвания на природата, навсякъде ние откриваме най-ясните доказателства за един творящ разум, за неговото провидение, сила и мъдрост.
към текста >>
159.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Ако погледнем назад в миналото, ние бихме намерили цивилизации където хората, особено когато са били в разцвета на своята духовна култура, изобщо не се съмняваха, че най-
висш
ата мъдрост извираше от Библията; и че тези, които я създадоха, бяха не просто обикновени хора отговорни за човешки грешки в нея, а бяха под възвишена инспирация и я изпълниха с мъдрост.
Казах, че отношението възприето от хората, и особено от водачите на интелектуалния и духовния живот се е променило. Днес ние не ще направим нищо повече от това да обърнем внимание на тази промяна.
Ако погледнем назад в миналото, ние бихме намерили цивилизации където хората, особено когато са били в разцвета на своята духовна култура, изобщо не се съмняваха, че най-висшата мъдрост извираше от Библията; и че тези, които я създадоха, бяха не просто обикновени хора отговорни за човешки грешки в нея, а бяха под възвишена инспирация и я изпълниха с мъдрост.
Това беше чувство на почтително приемане всред тези, които стояха по върховете на духовния живот. В днешно време това се промени.
към текста >>
Но ако фактите за
висш
ите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изследовател е здрав усет, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика.
На тази концепция Антропософията няма да противопостави ни най-малка опозиция, където това остава в областта на научните факти. Но Антропософията взема думата “Еволюция" в пълния й смисъл, - и толкова сериозно, че обръща внимание на онези способности, които лежат в душата на човека, чрез които той може да разбере свръх-сетивния свят. Духовни същества са основите и изходната точка на физическия свят, и човекът само се нуждае от органи, за да може да ги възприема. Трябва тук отново да подчертая силно факта, че днес само малцина са в състояние да преобразят своите души по този начин. Изисква се високо развита душа, чиито духовни очи са отворени преди да се отзове на повика за проучване на духовния свят и преди да бъдат добити знания за събитията и съществата там.
Но ако фактите за висшите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изследовател е здрав усет, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика.
Няма оправдание за критикуване ползата от духовния изследовател, защото ние не можем да проверим сами за себе си. Колко хора са способни да формират ясна концепция от проучванията на Ернст Хекел и да я следват? Абсолютно същото е по отношение на изследванията в сферата на сетивния живот, където каквото е осветлено от разума се влива в съзнанието, както по отношение на това, което духовният изследовател има да каже относно информацията, която е придобил в схръх-сетивния свят. Това, което е познато като схръх-сетивен свят, чрез пряко възприемане и с човешките сили на познание трябва да бъде предадено в световното съзнание на човечеството като резултат от Антропософското схващане за света.
към текста >>
Искам да ви покажа как душата може малко по малко да бъде отведена в по-
висш
ите светове чрез определени изпитани представи.
Духовната Наука – ако нашето търсене е искрено – дава много подобни идеи, и аз ще спомена една като пример.
Искам да ви покажа как душата може малко по малко да бъде отведена в по-висшите светове чрез определени изпитани представи.
Подобни представи могат да се разглеждат, сякаш са букви от азбуката. Но в Духовната Наука няма само 22 или 27 букви, а стотици, с които душата се учи да чете в духовния свят. Ето прост пример: представете си, че вземаме добре познатия Розов Кръст в неговата най-чиста форма, черният кръст обкичен със седем червени рози. Много определени въздействия се пораждат, ако за четвърт час всеки ден душата се отдава изцяло на представата за този Розов Кръст, отхвърляйки всичко пораждащо се от външно влияние. За да можем да разберем какво се влива в душата като резултат от това, нека разгледаме интелектуално смисъла на Розовия Кръст.
към текста >>
Но защото има този по-
висш
принцип в себе си, той трябваше да приеме в допълнение всичко, което съставлява неговата по-нисша природа, страстта на чувствата.
Учителят казва на ученика – “Погледни растението, стоящо със своя корен в земята и растящо нагоре към своя пълен разцвет. Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението. Човекът има себесъзнание, има вътре в себе си това, което наричаме “Его", “Аз".
Но защото има този по-висш принцип в себе си, той трябваше да приеме в допълнение всичко, което съставлява неговата по-нисша природа, страстта на чувствата.
Растението няма себесъзнание; няма его, затова и още не е обременено с желания, страсти или инстинкти. Неговата зелена красота е там, чиста и непорочна. Погледни циркулацията на хлорофилната течност в растението и след това виж в човека пулсирането на кръвта. Онова, което в човека представлява живота на неговите страсти и инстинкти, сякаш в растението се изразява в цъфтежа. В замяна на това човекът доби своето себесъзнание.
към текста >>
Той ще се развива, ще побеждава, ще пречиства своите желания и страсти и ще достигне по-
висш
е себесъзнание.
Неговата зелена красота е там, чиста и непорочна. Погледни циркулацията на хлорофилната течност в растението и след това виж в човека пулсирането на кръвта. Онова, което в човека представлява живота на неговите страсти и инстинкти, сякаш в растението се изразява в цъфтежа. В замяна на това човекът доби своето себесъзнание. Сега помисли не само за човека на днешния ден, но и в духовен смисъл за човека на далечното бъдеще.
Той ще се развива, ще побеждава, ще пречиства своите желания и страсти и ще достигне по-висше себесъзнание.
По този начин, духовно, можеш да видиш човек, който още веднъж е постигнал девствеността на растителната природа. Но това е защото той е достигнал по-високо ниво, на което неговото себесъзнание живее в това състояние на непорочност. Неговата кръв е толково пречистена и неопетнена, колкото са растителните сокове. Вземи червените рози като пример за това, което кръвта ще бъде някога далеч в бъдещето, и по този начин ти имаш пред себе си образа на по-висшия човек. В Розовия Кръст ти имаш най-прекрасния преразказ на Гьотевите думи: - “Човекът без това умиращо и ставащо е тъжен странник на тази мрачна земя!
към текста >>
Вземи червените рози като пример за това, което кръвта ще бъде някога далеч в бъдещето, и по този начин ти имаш пред себе си образа на по-
висш
ия човек.
Сега помисли не само за човека на днешния ден, но и в духовен смисъл за човека на далечното бъдеще. Той ще се развива, ще побеждава, ще пречиства своите желания и страсти и ще достигне по-висше себесъзнание. По този начин, духовно, можеш да видиш човек, който още веднъж е постигнал девствеността на растителната природа. Но това е защото той е достигнал по-високо ниво, на което неговото себесъзнание живее в това състояние на непорочност. Неговата кръв е толково пречистена и неопетнена, колкото са растителните сокове.
Вземи червените рози като пример за това, което кръвта ще бъде някога далеч в бъдещето, и по този начин ти имаш пред себе си образа на по-висшия човек.
В Розовия Кръст ти имаш най-прекрасния преразказ на Гьотевите думи: - “Човекът без това умиращо и ставащо е тъжен странник на тази мрачна земя! " Умиращо и ставащо – какво означава това? Означава, че в човека съществува възможността за израстване над самия него. Онова, което умира и е превъзмогнато, е представено чрез черния кръст, който е израз на човешките сетивни желания. Цветовете в тяхната чистота са символ на кръвта.
към текста >>
Духовната Наука показва, че в началото присъстваха
висш
и Духовни Същества; потомците на тези Същества са хората, човекът излезе от дълбините на Божествени Духовни Същества.
И съгласно вътрешните принципи на самата еволюция виждаме как на определено място в повествованието ново име е поставено вместо старото име на Божеството. Ние виждаме също обстоятелствата съпровождащи произхода на човека, описан по два начина в Библията. Защото в светлината на фактите човекът като троична същност беше разтворен във Вселената: като тричленно същество той възникна наново, и тогава отвън за преобразения троичен човек, се оформи Азът. Така че пропуските, които сякаш съществуват между първата и втората глава на книга Битие, и това, което е дало повод за толкова много погрешни интерпретации, е обяснено от духовния изследовател. Става въпрос само за правилно разбиране на Библията, a това не е много лесно в наши дни.
Духовната Наука показва, че в началото присъстваха висши Духовни Същества; потомците на тези Същества са хората, човекът излезе от дълбините на Божествени Духовни Същества.
Ние можем да говорим за човека като потомък на Боговете в същия смисъл, в който говорим за детето като потомък на своите родители. От позицията на Духовната Наука ние трябва да разглеждаме човека, стоящ пред нас, като Земен човек, потомък на небесно-духовни същества.
към текста >>
160.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Тогава ще разберем, че
висш
ият човек, онзи
висш
човек потопен в материята, през петата коренна раса е всъщност прикован към нея.
Но какви цели обслужват те, какво е онова, което превозваме по влака или парахода от чужди страни? Хранителни продукти. Ние поръчваме по телефона храна. В действителност човешката карма е онова, което започва с тези открития и изобретения в петата коренна раса. Това е, което обективното проучване на повдигнатия въпрос ни изяснява.
Тогава ще разберем, че висшият човек, онзи висш човек потопен в материята, през петата коренна раса е всъщност прикован към нея.
Следователно в материята неговата карма ще стигне до своето изпълняване.
към текста >>
Чрез своите по-
висш
и тела човекът изтръгва себе си от своите окови отново, и се изкачва към нещо по-
висш
е.
Чрез своите по-висши тела човекът изтръгва себе си от своите окови отново, и се изкачва към нещо по-висше.
Кама-Манас отново проправя своя път, в Кама-Манас човекът отново се освобождава от чисто природното. Следователно има окултна връзка между Кама-Манас и органа, чрез който човекът бива отделен от своята природна основа. Има окултна връзка между низшия Манас и пъпната връв. Ако в човека нямаше Кама-Манас, тогава зародишът нямаше да се отделя от майката по този начин.
към текста >>
Aко преминем към
висш
ия Манас ние откриваме, че той има подобна окултна връзка с човешкото сърце и с кръвта.
Aко преминем към висшия Манас ние откриваме, че той има подобна окултна връзка с човешкото сърце и с кръвта.
към текста >>
Тук се има предвид
висш
ият Манас.
6) Манас.
Тук се има предвид висшият Манас.
В книгата “Теософия” Ру-долф Щайнер го нарича “изпълнената от Духа Съзнателна Душа” или “Духът-Себе”.
към текста >>
161.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Когато интелигентността и любовта бъдат още веднъж обединени във
висш
ата мъдрост, влиянието на тези Същества, които не са видими на физически план, ще изчезне.
Така се получи, че навлязохме във фаза от човешката еволюция, която наричаме фаза на студената, обективна наука. Преди това време такова нещо нямаше, и един ден отново няма да има. Цялата мъдрост, придобита дотогава в човешката еволюция, бе в основата си свързана с любовта. Студената, смятаща наука е под влиянието на тези назаднали Същества. Така влиянието на тези Същества, които още са активни, ще спре едва когато цялата интелектуална дейност, всичко което сме способни да знаем, бъде отново проникнато с любовта.
Когато интелигентността и любовта бъдат още веднъж обединени във висшата мъдрост, влиянието на тези Същества, които не са видими на физически план, ще изчезне.
Да изяснят тяхното влияние, първо на ученика на Мистериите, и след това на човечеството, беше задача на Гръцките Мистерии.
към текста >>
Когато
висш
ата окултна мъдрост ви учи нещо, вие също можете мислите по него.
Петата коренна раса трябва да развие човешката интелигентност. Човешката интелигентност е крайно безплодна, когато е обърната само към себе си. Когато тя има нещо, което може да се нарече съдържание, тогава интелигентността може да бъде приложена към него. Интелигентността е мрежа, оплетена около нещата, които имаме от друго място. Когато външният опит ви учи на нещо, вие можете да плетете около него със своята интелигентност.
Когато висшата окултна мъдрост ви учи нещо, вие също можете мислите по него.
Хората казват, че окултната мъдрост противоречи на разума. Нищо не противоречи на разума! Когато на хоризонта изгрява нещо ново, хората винаги казват, че то е против разума. А интелектът съществува само за целите на съчетаването. Сам по себе си той не може да постигне нищо.
към текста >>
162.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Зиг се отказа от своето тяло и го даде на разположение на една по-
висш
а индивидуалност.
Вотан без един Посветен на север- ните народи. Той не е никой друг освен носителят на елементите на Атлантската култура в тези части. Навсякъде в тези древни региони още се практикуваше посвещението на друидите. Вече казах, че един от неговите основатели, може да се каже главния му основател, бе назован Зиг. И в тези северни части се случи нещо много сходно на онова, което се случи по-късно в Палестина при основаването на Християнството.
Зиг се отказа от своето тяло и го даде на разположение на една по-висша индивидуалност.
Затова и по-късно преобразеният Зиг бе наречен Один. Один е най-висшият Посветен на северните Мистерии. Той е носителят на духовната култура на онова време. Следователно Зиг бе този чела на севера, който предостави тялото си на разположение на по-висшия, по-духовен Один. Самият той живя по-късно като Посветен Учител.
към текста >>
Один е най-
висш
ият Посветен на северните Мистерии.
Навсякъде в тези древни региони още се практикуваше посвещението на друидите. Вече казах, че един от неговите основатели, може да се каже главния му основател, бе назован Зиг. И в тези северни части се случи нещо много сходно на онова, което се случи по-късно в Палестина при основаването на Християнството. Зиг се отказа от своето тяло и го даде на разположение на една по-висша индивидуалност. Затова и по-късно преобразеният Зиг бе наречен Один.
Один е най-висшият Посветен на северните Мистерии.
Той е носителят на духовната култура на онова време. Следователно Зиг бе този чела на севера, който предостави тялото си на разположение на по-висшия, по-духовен Один. Самият той живя по-късно като Посветен Учител. Зиг е много специален случай. Той не е способен да представя движение, както направи Учителят Исус13 след основаването на Християнството.
към текста >>
Следователно Зиг бе този чела на севера, който предостави тялото си на разположение на по-
висш
ия, по-духовен Один.
И в тези северни части се случи нещо много сходно на онова, което се случи по-късно в Палестина при основаването на Християнството. Зиг се отказа от своето тяло и го даде на разположение на една по-висша индивидуалност. Затова и по-късно преобразеният Зиг бе наречен Один. Один е най-висшият Посветен на северните Мистерии. Той е носителят на духовната култура на онова време.
Следователно Зиг бе този чела на севера, който предостави тялото си на разположение на по-висшия, по-духовен Один.
Самият той живя по-късно като Посветен Учител. Зиг е много специален случай. Той не е способен да представя движение, както направи Учителят Исус13 след основаването на Християнството. Зиг трябваше да доведе тази северна култура до нейния упадък. Той е призован да води народите на петата подраса на петата коренна раса, достигайки ги от юг.
към текста >>
Това е, което прави притежателя на тези
висш
и окултни способности невидим за външния свят.
Ахил е пример за Посветен от тези ранни времена. Той бил потопен в Стикс и е бил уязвим само в петата си. Зигфрид е окъпан в кръвта на дракона и е уязвим в рамото си. Посветеният може да направи себе си непознаваем за своя собствен народ. Той може да направи това, притежавайки плаща на невидимостта.
Това е, което прави притежателя на тези висши окултни способности невидим за външния свят.
Притежателите на съкровището на Нибелунгите имат тези способности. Те произлизат от Атлантида, и бяха притежавани особено от атлантските Посветени. Но те бяха също запазени и от Посветените на петата раса и съответно от Зигфрид. Той завладя съкровището на Нибелунгите. Какво е това съкровище?
към текста >>
Не само че той е Посветен, който представя най-
висш
ите потоци на духовния живот, но и което е по-важно тук, той онагледява факта, че предшественикът винаги влиза в конфликт със своя наследник.
Брунхилд се вбесява от това и си поставя за цел да убие Зигфрид. Но тя още не знае как може да направи това. Тя привлича на своя страна Хаген от Трони, който живее в двора. Ние можем да разпознаем образа на Хаген като извлечен от древните Мистерии на друидите. Хаген е забележително име сред древните друиди-посветени.
Не само че той е Посветен, който представя най-висшите потоци на духовния живот, но и което е по-важно тук, той онагледява факта, че предшественикът винаги влиза в конфликт със своя наследник.
Зигфрид е непосредственият предшественик на Християнството. Хаген принадлежи на един предишен друидски поток. Хаген следователно е изпратен да причини гибелта на Зигфрид. За тази цел Кримхилд трябва да издаде, че той е уязвим на едно място. Тук се разкрива значимостта на това място.
към текста >>
Това са неща, които трябва да се разглеждат като събития на един по-
висш
план.
“Народът” не прави литература по този начин. Само някой, който е невежа за това какво се случва в народната душа, може да каже това. Сагите не са нищо друго освен описание, предаване на онова, което се случваше в Мистерийните храмове. Точно както на юг ние имаме думата Мистерия, така и на север такова мистерийно събитие се нарича “Mahr”, от което получаваме думата “Marchen” (приказка). “Духовете от древните времена възвестяват много чудеса”.15 “Wunder” (чудо) е само знак.
Това са неща, които трябва да се разглеждат като събития на един по-висш план.
Северният свят на сагите е толкова интересен, защото изразява нещо, което не може да се намери никъде в обхвата на южната сага. Сагите на южните народи изразяват стъпка напред; в тях хората винаги са получавали нещо, което ги води нагоре. Разбира се, индийците, персийците, вавилонците, халдейците и онези, които ги продължаваха до по-далечни степени, също имаха своите трагични образи. Нужно е само да си припомним мита за Кронос. Но тук на север ние имаме нещата в най-развита форма, защото тези хора трябваше да чакат толкова дълго, толкова дълго да живеят в състояние на очакване.
към текста >>
Техните саги бяха култура на подготовка, която траеше докато се разви по-
висш
е посвещение.
Северният свят на сагите е толкова интересен, защото изразява нещо, което не може да се намери никъде в обхвата на южната сага. Сагите на южните народи изразяват стъпка напред; в тях хората винаги са получавали нещо, което ги води нагоре. Разбира се, индийците, персийците, вавилонците, халдейците и онези, които ги продължаваха до по-далечни степени, също имаха своите трагични образи. Нужно е само да си припомним мита за Кронос. Но тук на север ние имаме нещата в най-развита форма, защото тези хора трябваше да чакат толкова дълго, толкова дълго да живеят в състояние на очакване.
Техните саги бяха култура на подготовка, която траеше докато се разви по-висше посвещение.
И това е важното. Това бе култура, която слезе толкова ниско, че нейният Посветен бе човек, човешко същество. Индийският Посветен е Бодисатва, после идват Ришите, по-късно в Гърция имаме “синовете на Слънцето”, такива като Херкулес и Ахил. Едва когато Посветеният слезе до най-ниското стъпало на момъка, тук на север ние имаме човека-посветен, на който му липсва само още едно нещо, съдържащо се в Христос. Христа той още не бе получил.
към текста >>
163.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
И на Лемурия, и на Атлантида онези, които помагаха на човечеството да върви напред, онези които управляваха и ръководеха човечеството, онези които бяха политически лидери и лидери на големи религиозни общности, бяха под влиянието на
висш
и Същества.
Той ще бъде същество, започнало своето развитие с началото на инкарнациите, приблизително по средата на Лемурия, един който винаги е бил човек всред човеци, само че е бил способен да напредне по-бързо, и който е преминал всеки етап от човешката еволюция. Това ще бъде основната характеристика на Ману на шестата коренна раса. Такива същества трябва да преминат всякакви видове посвещения, те трябва да бъдат посвещавани отново и отново. Затова петата коренна раса от самото си начало винаги е имала Посветени, хора посветени така, че това да им позволи да вървят по своя свободно избран път. Нито на Лемурия, нито на Атлантида случаят беше такъв.
И на Лемурия, и на Атлантида онези, които помагаха на човечеството да върви напред, онези които управляваха и ръководеха човечеството, онези които бяха политически лидери и лидери на големи религиозни общности, бяха под влиянието на висши Същества.
Те бяха пряко зависими от висши Същества, Същества преминали собственото си развитие на други планети. Едва през петата коренна раса човечеството бе оставено свободно. Тогава ние имаме Посветени, имащи връзка с висши Същества, но на които не е дадено такова обхватно ръководство; на Посветените на петата коренна раса се позволява все повече и повече свобода относно детайлите. Дава се ръководство в общи линии, не само на Посветените, но и на онези, тласкани от тях. Импулсите им се дават, но по такъв начин, че от тяхната собствена духовност идва това те да изпълнят нещата, които трябва.
към текста >>
Те бяха пряко зависими от
висш
и Същества, Същества преминали собственото си развитие на други планети.
Това ще бъде основната характеристика на Ману на шестата коренна раса. Такива същества трябва да преминат всякакви видове посвещения, те трябва да бъдат посвещавани отново и отново. Затова петата коренна раса от самото си начало винаги е имала Посветени, хора посветени така, че това да им позволи да вървят по своя свободно избран път. Нито на Лемурия, нито на Атлантида случаят беше такъв. И на Лемурия, и на Атлантида онези, които помагаха на човечеството да върви напред, онези които управляваха и ръководеха човечеството, онези които бяха политически лидери и лидери на големи религиозни общности, бяха под влиянието на висши Същества.
Те бяха пряко зависими от висши Същества, Същества преминали собственото си развитие на други планети.
Едва през петата коренна раса човечеството бе оставено свободно. Тогава ние имаме Посветени, имащи връзка с висши Същества, но на които не е дадено такова обхватно ръководство; на Посветените на петата коренна раса се позволява все повече и повече свобода относно детайлите. Дава се ръководство в общи линии, не само на Посветените, но и на онези, тласкани от тях. Импулсите им се дават, но по такъв начин, че от тяхната собствена духовност идва това те да изпълнят нещата, които трябва.
към текста >>
Тогава ние имаме Посветени, имащи връзка с
висш
и Същества, но на които не е дадено такова обхватно ръководство; на Посветените на петата коренна раса се позволява все повече и повече свобода относно детайлите.
Затова петата коренна раса от самото си начало винаги е имала Посветени, хора посветени така, че това да им позволи да вървят по своя свободно избран път. Нито на Лемурия, нито на Атлантида случаят беше такъв. И на Лемурия, и на Атлантида онези, които помагаха на човечеството да върви напред, онези които управляваха и ръководеха човечеството, онези които бяха политически лидери и лидери на големи религиозни общности, бяха под влиянието на висши Същества. Те бяха пряко зависими от висши Същества, Същества преминали собственото си развитие на други планети. Едва през петата коренна раса човечеството бе оставено свободно.
Тогава ние имаме Посветени, имащи връзка с висши Същества, но на които не е дадено такова обхватно ръководство; на Посветените на петата коренна раса се позволява все повече и повече свобода относно детайлите.
Дава се ръководство в общи линии, не само на Посветените, но и на онези, тласкани от тях. Импулсите им се дават, но по такъв начин, че от тяхната собствена духовност идва това те да изпълнят нещата, които трябва.
към текста >>
Ману така огранизираха водачеството на расата, че цялото ръководство на човечеството беше в ръцете на свещеничеството, получаващо своята инспирация направо от
висш
и духовни Същества, от свръхчовеците.
Последния път аз описвах великите Посветени на северните региони. По този повод аз посочих факта, че Посветеният, или всеки, който по някакъв начин с свързан с посвещение, има отличителен знак, и че да бъдеш неуязвим е един от тези символични знаци. Тази неуязвимост, която откриваме при Зигфрид, можем да намерим също и при Ахил. В действителност в мита, с който е свързан Ахил, е скрито дълбоко езотерично значение. Трябва да осъзнаете, че онова, което ще изнеса пред вас, се случи постепенно през петата коренна раса.
Ману така огранизираха водачеството на расата, че цялото ръководство на човечеството беше в ръцете на свещеничеството, получаващо своята инспирация направо от висши духовни Същества, от свръхчовеците.
На това свещеничество можеше да бъде поверена класификацията на човечеството. Не би било възможно да се извърши правилно разделение в касти освен в културни общности, водени от управници-свещеници. Затова кастите могат да бъдат намерени само в автентичните свещенически култури, в древна Индия и Египет, където начело бяха посветени свещеници, свещеници които не следваха импулси, получени от кама, а само интуиции отгоре, на тях можеше да бъде поверено това да причинят важната класифицация, която в своя произход в Индия и Египет бе напълно оправдана. Когато изучавате тези касти вие откривате, че те са израз на целия план на развитие на петата коренна раса.
към текста >>
Това означава да бъдеш мъртъв за земното и изтеглен към един по-
висш
план на виждане.
Той е първият Посветен от този вид. Затова той е неуязвим освен в петата. Всички онези, Посветени в четвъртата подраса, бяха уязвими на някакво място. Едва в петата подраса щеше да има Посветени, толкова напреднали, че да не бъдат уязвими никъде. Ахил бива потопен в Стикс.
Това означава да бъдеш мъртъв за земното и изтеглен към един по-висш план на виждане.
към текста >>
всичко, което по-рано беше божествена душа - се скарват помежду си, защото трите богини символизират различни степени на душевен живот на
висш
ия, духовен план.
Всичко което последва, според мита, е само по-нататъшно развитие на тенденцията, която вече съществуваше. Казва се, че най-прекрасната ябълка е ябълката на Ерида. Трите богини Хера, Атина Палада и Афродита - т.е.
всичко, което по-рано беше божествена душа - се скарват помежду си, защото трите богини символизират различни степени на душевен живот на висшия, духовен план.
Сега нещата вече не зависят от духовното ниво, а Парис е призован да реши от позицията на физическия план. Всичко слиза на физически план. Решението също слиза на физически план. Но чрез това възниква нещо. Тук лежи същината на проблема, ето тук става ясно какво е заложено на карта.
към текста >>
В началото на шестата коренна раса ще се е развило едно влияние, не във
висш
ите сфери, а в сферата на днешния съзнателен ум; в петата подраса това влияние е още в своето детство, но така или иначе то вече се развива.
Моля, опитайте се да разберете това.
В началото на шестата коренна раса ще се е развило едно влияние, не във висшите сфери, а в сферата на днешния съзнателен ум; в петата подраса това влияние е още в своето детство, но така или иначе то вече се развива.
Това е нещо, което произлиза от музикалния елемент. За петата коренна раса музиката няма да бъде само изкуство, а средство за изразяване на съвсем други неща, различни от чисто артистичното. Това е нещо, което насочва към влиянието на един особен принцип на физическия план. Най-значимият импулс на онези, пряко Посветени в петата коренна раса, ще бъде даден, преди всичко, единствено в сферата на музиката. Онова, което трябва да се влее, е не астрално, а е нещо от огромно значение в сферата на умствения живот на петата коренна раса.
към текста >>
16) Изразът “oгънят на Кундалини” е използван от д-р Щайнер в първото издание на неговата книга “Как се постигат познания за
висш
ите светове?
16) Изразът “oгънят на Кундалини” е използван от д-р Щайнер в първото издание на неговата книга “Как се постигат познания за висшите светове?
” В по-късните издания той заменя термина с друг, превеждан като “духовната възприемателна сила в органа на сърцето”.
към текста >>
164.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на
Висш
ия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)?
Това е душата, божествената искра. Индусът говори за него като Манас; розенкройцерите като за "неизразимото". Едно тяло, в действителност, е само част и дял от друго тяло, но себето, "Азът" на човека съществува в себе си и сам по себе си - "Аз съм Аз". Към този принцип другите се обръщат с "теб" или "ти"; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената. Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение.
Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)?
Хе-Во-Хе, или - с една дума - Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият "Аз" на човека, който е и човешки, и божествен.
към текста >>
В розенкройцерския смисъл Християнството е едновременно най-
висш
ето развитие на индивидуалната свобода и универсална религия.
В розенкройцерския смисъл Християнството е едновременно най-висшето развитие на индивидуалната свобода и универсална религия.
Там е общност на свободни души. Тиранията на догмата е заменена със сиянието на божествената Мъдрост, обхващаща интелигентността, любовта и действието.
към текста >>
165.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
Само тогава можем да видим неговия
висш
идеал.
За да бъде разбрано развитието на човечеството, то трябва да бъде погледнато в неговата цялост.
Само тогава можем да видим неговия висш идеал.
Да вярваме, че за действието не е необходим идеал, е голяма грешка. Човек без идеали е човек без сила. Ролята на идеала в живота е като на парата в двигателя. Парата включва огромен обем "сгъстено пространство" в малко място - затова и огромната й сила на разширяване. Магичната сила на мисълта е от същото естество.
към текста >>
Висш
ите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на
висш
ите раси, които са ги предхождали.
Дарвинизмът е направил много грешки по отношение на различията на расите, понастоящем съществуващи на Земята.
Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали.
Предположете, че имаме двама братя - единият от които е здрав и интелигентен, а другият - тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите. Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
към текста >>
Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието
висш
е развитие се изразява в човека.
Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали. Предположете, че имаме двама братя - единият от които е здрав и интелигентен, а другият - тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите.
Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
към текста >>
Това не трябва да ни кара да се гордеем, защото само благодарение на низшите царства
висш
ите раси са били способни да се развият.
Това не трябва да ни кара да се гордеем, защото само благодарение на низшите царства висшите раси са били способни да се развият.
към текста >>
В хода на човешката и животинската еволюция низшето се издига до
висш
ето.
В хода на човешката и животинската еволюция низшето се издига до висшето.
към текста >>
166.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-
висш
сън, където се възприемат реалности, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на "Отче наш" в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и подтиска човека по време на сън. Обърнатата молитва "Отче наш" показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия). В "Загадката на Сфинкса" Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси.
Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-висш сън, където се възприемат реалности, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
към текста >>
167.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Окултизмът не е наука, която подчинява тялото, а ни учи как да го използваме за
висш
и цели.
Окултизмът не презира реалността, а по-скоро се опитва да я разбере и използва. Тялото е не само одежда, то е инструмент на Духа.
Окултизмът не е наука, която подчинява тялото, а ни учи как да го използваме за висши цели.
Може ли да се каже, че разбираме природата на магнита, ако го опишем само като парче желязо, оформено като подкова? Разбира се, че не. Но ние ще сме я разбрали, ако кажем: "Магнитът е парче желязо, имащо силата да привлича други късчета желязо." Видимата реалност е изцяло проникната от по-дълбока реалност и тази по-дълбока реалност е онова, в което душата се опитва да проникне и овладее.
към текста >>
Хиляди години
висш
ата мъдрост бе пазена в дълбока тайна от Окултни Братства.
Хиляди години висшата мъдрост бе пазена в дълбока тайна от Окултни Братства.
Човек трябваше да принадлежи към някое от тези Братства, преди да може да научи дори основите на окултната наука. За да влезе в Братството, той трябваше да премине определени изпитания и да се закълне, че няма да злоупотреби с истините, които му бяха разкривани. Но условията на цивилизацията, и особено на човешкия интелект, след XVI век и преди всичко в последното столетие се промениха изцяло под влиянието на научните открития. В резултат на науката определен брой истини, свързани с Природата и света на сетивата - които в древни времена бяха известни само на Посветените - станаха публично достояние. Познанието, притежавано днес от науката, някога беше под опеката на Мистериите.
към текста >>
В цивилизования човек астралното тяло е разделено на две части - низша и
висш
а.
В цивилизования човек астралното тяло е разделено на две части - низша и висша.
Низшата част е все още хаотична и тъмна, а висшата е светеща, проникната дори и сега от силите на Манас - с други думи, има определен ред и порядък.
към текста >>
Низшата част е все още хаотична и тъмна, а
висш
ата е светеща, проникната дори и сега от силите на Манас - с други думи, има определен ред и порядък.
В цивилизования човек астралното тяло е разделено на две части - низша и висша.
Низшата част е все още хаотична и тъмна, а висшата е светеща, проникната дори и сега от силите на Манас - с други думи, има определен ред и порядък.
към текста >>
Еволюцията на човека, следователно, се равнява на преобразяване на низшите тела от
висш
ето Себе.
Тук ние се докосваме до един удивителен закон на човешката природа, доказващ, че Аза и Манас са централни точки за развитието на човека. Когато Манас доминира над астралното и етерното тяло, човек придобива нови способности и те на свой ред влияят на духовната и божествена форма на човека. Когато Манас работи върху етерното тяло, се поражда светлина и сила за целите на духовното същество на човека (Буди). Когато Манас работи върху физическото тяло, се пораждат светлина и сила за божествения Дух на човека (Атма).
Еволюцията на човека, следователно, се равнява на преобразяване на низшите тела от висшето Себе.
към текста >>
В нашата епоха низшата част на астралното тяло на човека е тъмна;
висш
ата част е прозрачна и изпълнена с цветове.
В нашата епоха низшата част на астралното тяло на човека е тъмна; висшата част е прозрачна и изпълнена с цветове.
Висшата част е била променена и проникната от Аза, но низшата част още не е. Когато човек е преобраузвал цялото астрално тяло, ние казваме, че го е превърнал в Манас. Едва тогава той може да започне да работи върху етерното тяло. Има причина това да е така. Всичко в астралното тяло е мимолетно.
към текста >>
Висш
ата част е била променена и проникната от Аза, но низшата част още не е.
В нашата епоха низшата част на астралното тяло на човека е тъмна; висшата част е прозрачна и изпълнена с цветове.
Висшата част е била променена и проникната от Аза, но низшата част още не е.
Когато човек е преобраузвал цялото астрално тяло, ние казваме, че го е превърнал в Манас. Едва тогава той може да започне да работи върху етерното тяло. Има причина това да е така. Всичко в астралното тяло е мимолетно. Всичко, което се случва в етерното тяло, оставя неизлечима следа, която бива, освен това, наложена като печат върху физическото тяло.
към текста >>
Висш
ите степени на Посвещение се състоят в контролиране на всички явления, свързани с физическото тяло, във волевото им овладяване и контролиране.
Висшите степени на Посвещение се състоят в контролиране на всички явления, свързани с физическото тяло, във волевото им овладяване и контролиране.
Посветеният притежава Атма до степента, до която постига това; той става Мъдрец и има власт над Природата.
към текста >>
168.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Посвещение, или Йога, е да стигнеш до раждане на
висш
ата душа, която спи във всяко човешко същество.
Често се казва, че първите стъпки на Посвещение са изпълнени с рискове и смъртни опасности. Има известна истина в това.
Посвещение, или Йога, е да стигнеш до раждане на висшата душа, която спи във всяко човешко същество.
Астралното тяло се изправя пред опасности, аналогични на тези, съпътстващи физическото раждане; има родилни мъки преди душата да излезе от човешката природа на желание. Разликата е, че раждането на Духа е много по-продължителен процес от този на физическото раждане.
към текста >>
Висш
ата душа е тясно свързана с животинската душа.
Нека вземем друго сравнение.
Висшата душа е тясно свързана с животинската душа.
Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и воля на човека. Това сливане е от полза за човека, но той плаща за него със загубата на ясновидството. Представете си зелена течност, получена от съчетаване на сини и жълти елементи. Ако успеете да ги разделите, жълтото ще се утаи, а синьото ще се издигне на повърхността. Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа.
към текста >>
Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от
висш
ата душа.
Висшата душа е тясно свързана с животинската душа. Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и воля на човека. Това сливане е от полза за човека, но той плаща за него със загубата на ясновидството. Представете си зелена течност, получена от съчетаване на сини и жълти елементи. Ако успеете да ги разделите, жълтото ще се утаи, а синьото ще се издигне на повърхността.
Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа.
Последната придобива ясновидско виждане; първата е оставена на собствените си сили, и ако не е била пречистена от Аза, тя се отдава на своите страсти и желания. Това често се получава в случая на медиумите. "Пазачът на Прага" защитава човека от тази опасност.
към текста >>
Какви са
висш
ите степени на Йога?
Какви са висшите степени на Йога?
към текста >>
169.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Сцената наистина е едно загатване на закона, че
висш
ето е продукт на низшето.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата.
Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето.
Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам. На животното той трябва да каже: Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията. Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
към текста >>
Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето
висш
е Себе.
В хода на етапа на Християнското посвещение, познат като Трънения венец, възниква явлението, известно като Пазачът на Прага – появата на низшия двойник на човека. Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на волята, от неговите желания и от мисли му, се явява на Посветения във видима форма. Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и лоши желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската "Книга на Мъртвите".
Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето висше Себе.
Пазачът на Прага, който е бил явление на астралното виждане от незапомнени времена, е произходът на всички митове, засягащи борбите на героите с чудовища, на Персей и Херкулес с хидрата, на св. Георги и Зигфрид с дракона.
към текста >>
170.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Дори най-
висш
ите Посветени не могат да имат нищо друго освен смътно предчувствие за тях.
Има още и други светове над и отвъд тези три, но те няма да ни занимават в тези лекции. Още повече, че те са отвъд всяка човешка представа.
Дори най-висшите Посветени не могат да имат нищо друго освен смътно предчувствие за тях.
Тук ние ще се занимаем с планетарната еволюция в границите на нашата Слънчева система.
към текста >>
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-
висш
ата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво.
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
към текста >>
171.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Като един вид отражение, обредът представлява случващото се във
висш
ите светове.
Тази истина лежи в основата на ритуалите и церемониите на различните религии. Чрез обредите и култовете, основани от ясновидци, говори Божествена мъдрост. Чрез тях астралният свят се изразява във физическия свят.
Като един вид отражение, обредът представлява случващото се във висшите светове.
Този факт се появява отново в масонските ритуали и в определени азиатски религии. При раждането на една религия Посветеният дава основите, на които се изграждат ритуалите на външния култ. С напредъка на еволюцията обредът – живата картина на духовния свят – започва да клони към областта на изкуството. Изкуството също идва от астралния свят; обредът става красота. Това започва да се случва особено по време на гръцката цивилизация.
към текста >>
Най-
висш
ето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека.
Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
към текста >>
По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и
висш
а част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
към текста >>
Така в ход на своята еволюция човекът се е разделил на низша и
висш
а природа.
Йоан), на което думите на човешката реч са отражение. В старите митове и легенди тази истина бе представена в образа на Вулкан, куцият Бог. Неговата мисия бе да пази свещения огън. Той е куц защото, при посвещение, човек трябва да загуби нещо от своите низши, физически сили; долната част на тялото е продукт на миналото. Издигнат до висотите на посвещението, низшата природа трябва да отпадне, за да се издигне после на още по-висока степен.
Така в ход на своята еволюция човекът се е разделил на низша и висша природа.
към текста >>
172.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Само след постигането на по-
висш
е посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън.
В света на Девакана, но той няма съзнание за това. Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън. Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание. Дълбокият, безсънищен сън – сънят който следва първите съновидения – съответства на деваканичното състояние. От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек.
Само след постигането на по-висше посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън.
При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън.
към текста >>
По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните принципи на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на
Висш
ето Себе.
Каква е следващата задача на астралното тяло и на Аза? Трябва да бъде изградено ново етерно тяло за превъплъщението, което следва. Деваканичното съществуване е отдадено отчасти на тази работа. Субстанцията на етерното тяло, както и тази на физическото тяло, не се запазва. Субстанцията, от която е съставено физическото тяло, постоянно се променя – докато бъде изцяло обновена в течение на седем години.
По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните принципи на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на Висшето Себе.
При смъртта тази субстанция е предадена изцяло на етерния свят и нищо не остава от едно въплъщение до друго, както и не остава от субстанцията на физическото тяло. Следователно във всяка следваща инкарнация етерното тяло на човека е изцяло обновено. Ето защо има такава промяна в физиономията и телесната форма на човека от една инкарнация в друга. Физиономията и телесната форма не зависят от волята на индивуалността, а от нейната карма, нейните желания, страсти и неволните й действия.
към текста >>
Когато учителят в окултизма е достигнал точката на съзнателен контрол не само върху своето етерно, но и върху своето физическо тяло, възниква друг, още по-
висш
принцип - Духа-Човек (на санскрит Атма).
Когато учителят в окултизма е достигнал точката на съзнателен контрол не само върху своето етерно, но и върху своето физическо тяло, възниква друг, още по-висш принцип - Духа-Човек (на санскрит Атма).
На тази степен Посветеният запазва характеристиките на своето физическо тяло всеки път, когато се инкарнира на Земята. С ненарушено съзнание, той преминава от земен към небесен живот, от едно въплъщение в друго. Тук имаме произхода на легендата за Посветените, които живеят хиляда или две хиляди години. За тях няма Камалока или Девакан, а ненарушено съзнание през умирания и раждания.
към текста >>
В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във
висш
ите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства.
В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във висшите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства.
Съзнанието на човека ще управлява обстоятелствата, посредством които възниква нова цивилизация, съвместно с появата на нова флора. Божествената мисия на Духа е да изкове бъдещето. Ще дойде време, когато няма да става въпрос за "чудо" или шанс. Флората и фауната ще бъдат съзнателен израз на преобразената човешка душа. Ако построим катедрала, ние работим върху минералното царство.
към текста >>
173.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Деваканът е школа за обучение, където се учим да разглеждаме скърбите и радостите от една по-
висш
а гледна точка, където се стремим да превърнем страданието в радост, пораженията в нови усилия, смъртта във възкресение.
Възможно е например за бъде изживян ефектът от една битка. Ние всъщност не виждаме битката, нито чуваме виковете на войниците и гърмежа на оръдията. Борбата и страстите се явяват под формата на светлина и гръм. Така Деваканът не ни отделя от Земята, а ни я разкрива сякаш отвън. Ние не изживяваме тъга и радост както ако възникнеха в нас; ние ги виждаме обективно, като представление.
Деваканът е школа за обучение, където се учим да разглеждаме скърбите и радостите от една по-висша гледна точка, където се стремим да превърнем страданието в радост, пораженията в нови усилия, смъртта във възкресение.
към текста >>
По-
висш
ите области на Девакана се характеризират с факта, че всички звуци имат по-голяма чистота, величие и богатство.
Петата сфера на Девакана е сферата на небесната хармония.
По-висшите области на Девакана се характеризират с факта, че всички звуци имат по-голяма чистота, величие и богатство.
В могъща хармония ние чуваме гласа на всяко същество. Тази хармония бе наречена от Питагор "Музиката на Сферите". Това е живото, Космическо Слово. За ясновидеца, станал яснослушащ, всяко същество съобщава истинското си име в определен звук или тон. В Книга Битие Йехова взема ръката на Адам и Адам дава на всички същества техните имена.
към текста >>
Във
висш
ата сфера на Девакана всяко същество си има свой собствен отделен звук; в същото време Посветеният е свързан с всички същества, той става едно със своето обкръжение.
Тази хармония бе наречена от Питагор "Музиката на Сферите". Това е живото, Космическо Слово. За ясновидеца, станал яснослушащ, всяко същество съобщава истинското си име в определен звук или тон. В Книга Битие Йехова взема ръката на Адам и Адам дава на всички същества техните имена. На Земята индивидуалността се губи сред тълпата от други същества.
Във висшата сфера на Девакана всяко същество си има свой собствен отделен звук; в същото време Посветеният е свързан с всички същества, той става едно със своето обкръжение.
към текста >>
Легендата за Лоенгрин е описание на събитията, случващи се във
висш
ите светове.
Ученикът, достигнал петата степен на Посвещение, бива изпратен в света от своя учител.
Легендата за Лоенгрин е описание на събитията, случващи се във висшите светове.
Светлината на Логоса - Слънчевият и Планетарният Логос - свети през митовете и легендите на вековете.
към текста >>
174.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-
висш
а от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи.
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи.
Преди тялото да диша въздух, душата на човека не можеше да слезе за инкарнация, защото въздухът е елемент, изпълнен с душа. По онова време, следователно, човекът всъщност вдишваше божествената душа, която идваше от небесата. Думите на Книга Битие, в техния еволюционен смисъл, трябва да се вземат напълно буквално. Да дишаш е да бъдеш проникнат с Дух. Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога.
към текста >>
Вдишаният въздух е телесната одежда на тази
висш
а душа, точно както плътта е одеждата на низшето същество на човека.
Думите на Книга Битие, в техния еволюционен смисъл, трябва да се вземат напълно буквално. Да дишаш е да бъдеш проникнат с Дух. Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога. Тези упражнения бяха основани върху ритмите на дишане, тяхната цел бидейки да направят тялото подходящо да приеме вливащия се Дух. Когато дишаме, ние общуваме със световната душа.
Вдишаният въздух е телесната одежда на тази висша душа, точно както плътта е одеждата на низшето същество на човека.
към текста >>
Неговата
висш
а душа все още бе част и дял от целия Космос, участвайки в космическата мисъл.
Средата на третата (Лемурийска) епоха бе времето, когато душата премина в своето създадено от самата нея обиталище и започна да "одушевява" тялото отвътре. Преди този момент ние намираме едно астрално човечество, обитаващо една чисто астрална Земя. Отново преди това, човекът и Земята съществуваха в чисто деваканично състояние. Още нямаше дори и образно съзнание. Във и през съществото на човека се изливаха космически мисли.
Неговата висша душа все още бе част и дял от целия Космос, участвайки в космическата мисъл.
към текста >>
В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за
висш
ето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блажество в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина.
В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и "мътеща" над нея. Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>
Ние трябва да се опитаме да си представим силата на
висш
ия Аз като разлята в цялата вселена, като създаваща живот топлина и тогава стигаме до представата за Втория Логос, от Който бива оживяван макрокосмическият живот и Който е отразен в творческите дейности на човешката душа.
Ние трябва да се опитаме да си представим силата на висшия Аз като разлята в цялата вселена, като създаваща живот топлина и тогава стигаме до представата за Втория Логос, от Който бива оживяван макрокосмическият живот и Който е отразен в творческите дейности на човешката душа.
към текста >>
175.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
Във
висш
ия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите.
Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите.
Ние трябва да се опитаме да достигнем едно по-дълбоко и вярно разбиране за минералното царство и да открием своята морална връзка с него. В Средните Векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – "Представете си", казваха те, "че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала. Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила." Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание.
към текста >>
Първоначално той наподобяваше минералите, в този смисъл, че неговият Аз живееше в един по-
висш
свят и го водеше отгоре.
Следователно в другите същества не може да бъде отречено съществуването на съзнание. Човекът е преминал всички тези степени на съзнание по слизаваща дъга на еволюцията.
Първоначално той наподобяваше минералите, в този смисъл, че неговият Аз живееше в един по-висш свят и го водеше отгоре.
Но целта на еволюцията е да освободи човека от това да бъде подчинен на съществата, надарени със съзнание по-висше от неговото собствено, и да го доведе до точка, където самият той да бъде напълно съзнателен във висшите светове.
към текста >>
Но целта на еволюцията е да освободи човека от това да бъде подчинен на съществата, надарени със съзнание по-
висш
е от неговото собствено, и да го доведе до точка, където самият той да бъде напълно съзнателен във
висш
ите светове.
Следователно в другите същества не може да бъде отречено съществуването на съзнание. Човекът е преминал всички тези степени на съзнание по слизаваща дъга на еволюцията. Първоначално той наподобяваше минералите, в този смисъл, че неговият Аз живееше в един по-висш свят и го водеше отгоре.
Но целта на еволюцията е да освободи човека от това да бъде подчинен на съществата, надарени със съзнание по-висше от неговото собствено, и да го доведе до точка, където самият той да бъде напълно съзнателен във висшите светове.
към текста >>
176.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Картината е само символ в този свят, но тя съответства на определена реалност в по-
висш
ия свят.
За да добием представа за тази еволюция ние трябва да прибегнем не до абстракции, а до картини, защото картините имат едно живо, съзидателно свойство, което не се съдържа в чистата идея.
Картината е само символ в този свят, но тя съответства на определена реалност в по-висшия свят.
към текста >>
Когато е достигнал степента на
висш
е творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи.
Зародишът на тази възвишена сила на размножаване, изчистена от всеки елемент на чувственост, е словото. Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл. В нашата епоха той предава на въздуха само думи.
Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи.
Тогава думата ще бъде имагинация - изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа. Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-
висш
е в него, тези "образи" ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване.
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези "образи" ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване.
Така на най-висшата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество. В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмосфера ще отеква силата на Словото. Така човекът трябва да се развие до степен, където ще има силата да оформя своята околна среда по образа на своето вътрешно същество. Посветеният просто се отправя по този път.
към текста >>
Така на най-
висш
ата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество.
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези "образи" ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване.
Така на най-висшата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество.
В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмосфера ще отеква силата на Словото. Така човекът трябва да се развие до степен, където ще има силата да оформя своята околна среда по образа на своето вътрешно същество. Посветеният просто се отправя по този път.
към текста >>
177.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
И накрая ще възникне период на Вулкан, който съответства на най-
висш
ата степен на съзнание, която може да бъде постигната от Посветения.
След нашия Земен период на ясно физическо съзнание, ще изгрее едно пето състояние на съзнателно астрално въображение по време на период, известен като Юпитер. То ще бъде последвано от период на Венера, където ще станем съзнателни за онова, което днес е безсъзнанието на съня.
И накрая ще възникне период на Вулкан, който съответства на най-висшата степен на съзнание, която може да бъде постигната от Посветения.
към текста >>
178.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Същото се случи и със Съществата, които на Старата Луна бяха по-
висш
и от човека-животно: Духовете на Огъня.
Нашето минерално царство тогава не съществуваше. То възникна като резултат на кондензирането и кристализирането на онова, което на Старата Луна бе полу-минерално, полу-растително. Нашият растителен свят произлезе от лунното растение-животно. По сходен начин животниският свят възникна от лунния човек-животно. Така ние виждаме, че на Земята всяко от тези лунни царства направи слизане в материалността.
Същото се случи и със Съществата, които на Старата Луна бяха по-висши от човека-животно: Духовете на Огъня.
В онзи период човекът дишаше огън, точно както днес ние дишаме въздух. Ето защо легендите и митовете говорят за огъня като за първичното проявление на Боговете. Гьоте загатва за това във "Фауст" с думите: "Нека запалим огън за да могат Духовете да се облекат като във одежди." Тези огнени Духове на древната Луна слязоха до въздуха в Земния период. Те също слязоха в сгъстената материалност, във въздуха който ние вдишваме и издишваме.
към текста >>
Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато
висш
ата се издига към Духа.
А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна помощ да се издигне до Божественото. В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха. Другата група слезе надолу към животинското царство.
Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа.
Според това коя от двете характеристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята - другата по-развита и свободна от Земята. Първата група израстна повече като животните. Съществата от другата група получиха Божествената Искра, съзнанието за "Аз". Такава е връзката между днешния човек и животните, особено маймуната.
към текста >>
Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с
висш
и качества.
Боговете от естеството на Йехова можеха да се спускат в човешкия мозък. Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната.
Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества.
Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове - ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове - човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>
Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за
висш
ентусиазъм.
Боговете от естеството на Йехова можеха да се спускат в човешкия мозък. Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества.
Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм.
Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове - ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове - човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>
Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-
висш
ите принципи на Християнството.
Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията). Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността. Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св.
Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на Християнството.
Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека - Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята. В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация.
към текста >>
179.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Езотеричното Християнство не е основано на неясен и сантиментален идеализъм, а на осъзнаване, родено от познанието на
висш
ите светове.
Езотеричното Християнство не е основано на неясен и сантиментален идеализъм, а на осъзнаване, родено от познанието на висшите светове.
Такова бе познанието, притежавано от автора на Апокалипсиса, Пророка от Патмос, който даде една картина за бъдещето на човечеството.
към текста >>
В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави
висш
ите светове, откъдето е дошъл.
5. Нова епоха, започнала по времето на преселението на народите и на нашествията. Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните. Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на Християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена.
В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл.
Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето - което за нас представлява просто явления на небесната механика - неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души. Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса.
към текста >>
180.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Висш
ите степени.
Свободното масонство една външна обвивка, на която липсва правилното съдържание. Гьоте и Свободното масонство. Степента Royal Arch. Действено масонство и архитектурата.
Висшите степени.
Манифестът на Великия Ориент на Мемфиското и Мизраимското масонство в Германия. Значението на Легендата за храма, на действащото масонство; интуитивно знание, което трябваше да изчезне. Нашето време /петата културна епоха/ като истинската епоха на човешкия разум. Проникването на минералния свят с човешката духовност смисъл на Бронзовото море. Речта на английския министър-председател лорд Балфор за значението на електричеството: Една повратна точка в човешкото мислене.
към текста >>
Свободното зидарство на
висш
ите степени.
Свободното зидарство на висшите степени.
Съчетаният ритуал на Мемфис и Мизраим. Калиостро и висшите степени. Философският камък /безсмъртието/ и мистичният пентаграм в учението на Калиостро. Френската революция и граф Сен Жермен. Разликата между постeпенното посвещение във висшите степени и демократичното придобиване на знание при Йоановото масонство.
към текста >>
Калиостро и
висш
ите степени.
Свободното зидарство на висшите степени. Съчетаният ритуал на Мемфис и Мизраим.
Калиостро и висшите степени.
Философският камък /безсмъртието/ и мистичният пентаграм в учението на Калиостро. Френската революция и граф Сен Жермен. Разликата между постeпенното посвещение във висшите степени и демократичното придобиване на знание при Йоановото масонство. Четири учебни метода в ритуалите на Мемфис и Мизраим. Същественото в окултните институции са формите.
към текста >>
Разликата между постeпенното посвещение във
висш
ите степени и демократичното придобиване на знание при Йоановото масонство.
Свободното зидарство на висшите степени. Съчетаният ритуал на Мемфис и Мизраим. Калиостро и висшите степени. Философският камък /безсмъртието/ и мистичният пентаграм в учението на Калиостро. Френската революция и граф Сен Жермен.
Разликата между постeпенното посвещение във висшите степени и демократичното придобиване на знание при Йоановото масонство.
Четири учебни метода в ритуалите на Мемфис и Мизраим. Същественото в окултните институции са формите. Новото знание за атома. Бъдещето знание за връзката между атома, електричеството и човешката мисъл.
към текста >>
Тяхното съответствие с
висш
ите степени на Свободното масонство.
Одухотворените природни царства като бъдещето душевно съдържание на човека, почиващо на закона на еволюцията и инволюцията. Бъдещето въздействие на човешкия дух до атома. Връзка на атома, мисълта и електричеството. Загиването на петата коренна раса чрез борбата на всеки срещу всеки. Значението на формите във връзка с бъдещите степени на развитие.
Тяхното съответствие с висшите степени на Свободното масонство.
Петата култура като епоха на чистия интелект, като епоха на егоизма и неговото преодоляване.
към текста >>
181.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
под името Свободна
Висш
а школа за Духовна наука, виж «Конституцията на Всеобщото антропософско общество и Свободната
висш
а школа за духовната наука Наново построяване на Гьотеанума» Събр.
[1] Самата Езотерична школа е просъществувала от 1904 г. до започването на Първата Световна война през лятото на 1914 г. и се състояла от три класа. Виж Събр. съч. 264, 265, 266./След десетгодишна пауза тя е била наново основана през 1924 г.
под името Свободна Висша школа за Духовна наука, виж «Конституцията на Всеобщото антропософско общество и Свободната висша школа за духовната наука Наново построяване на Гьотеанума» Събр.
Съч. 260а. Поради тежкото заболяване Рудолф Щайнер е успял да организира само първия клас, чието съдържание е дадено в Събр. Съч. 270.
към текста >>
182.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
На тях бе разкрита интуицията за съществата от по-
висш
разряд, така наречените Деви/*11/.
Искам да обясня, че тези две течения насочват към две велики духовни интуиции, които се намират в основата им. Едната най-добре бе разбрана от древните Риши.
На тях бе разкрита интуицията за съществата от по-висш разряд, така наречените Деви/*11/.
Онзи, който е преминал окултно обучение и може да провежда изследвания по тези въпроси, знае какво са Девите. Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна. Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух. Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства[1]. Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност.
към текста >>
Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-
висш
а форма на съзнание през своя живот на физическото поле.
Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле.
Във физическото тяло живее неговият низш аз; но той трябва се разпали, за да може да се разгърне висшият аз. Чак тогава биха могли да потекат потоците жива вода също и от това физическо тяло. Тогава може да се появи Духът, тогава Духът може да се излее. Човешкият аз трябва да изглежда като умрял по отношение на този физиологичен живот.
към текста >>
Във физическото тяло живее неговият низш аз; но той трябва се разпали, за да може да се разгърне
висш
ият аз.
Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле.
Във физическото тяло живее неговият низш аз; но той трябва се разпали, за да може да се разгърне висшият аз.
Чак тогава биха могли да потекат потоците жива вода също и от това физическо тяло. Тогава може да се появи Духът, тогава Духът може да се излее. Човешкият аз трябва да изглежда като умрял по отношение на този физиологичен живот.
към текста >>
Най-
висш
ата задача на човечеството е символично изразена чрез празника Света Троица; това е, че тръгвайки от един интелектуален живот, човекът отново трябва да достигне до един духовен живот.
Най-висшата задача на човечеството е символично изразена чрез празника Света Троица; това е, че тръгвайки от един интелектуален живот, човекът отново трябва да достигне до един духовен живот.
Така както Прометей бе освободен от своето страдание от Херкулес, така човекът ще бъде освободен чрез силата на Духа. Чрез слизането в материята човекът е придобил себесъзнание. Когато отново се изкачи, той ще стане един самосъзнателен Ангел. Онези, които обожават Асурите и считат Ангелите за същества от дяволска природа, които не искат да слязат в най-големите дълбини, смятат това слизане за нещо дяволско.
към текста >>
Единственият дар, който остава вътре, е надеждата; надеждата, че един ден, в едно бъдещо състояние този човек също ще напредне към по-
висш
е съзнание.
Също и за това се говори в гръцката митология. Представителят на несвободното съзнание е Епиметей – премислящият, който не иска да спечели спасение чрез своята свобода, той е противоположността на Прометей. Той получава кутията на Пандора, съдържанието, на която – страдания и болести – нападат човечеството, когато тя бъде отворена.
Единственият дар, който остава вътре, е надеждата; надеждата, че един ден, в едно бъдещо състояние този човек също ще напредне към по-висше съзнание.
Нему остава надеждата, че и той ще бъде освободен. Прометей го съветва да не приема този съмнителен дар от бог Зевс. Епиметей не послушва своя брат, а приема дара. Дарът, който Епиметей получава, не е така ценен, както онзи, на неговия брат Прометей.
към текста >>
Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до
висш
ата цел на духовната свобода.
Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива духовност – все пак те я търсят в свобода. Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци. Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия стремеж. Древните учения по този въпрос се съдържат в тайни ръкописи/*20/ в скрити места, където те не се виждат почти от никого. Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, само на неколцина посветени.
Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода.
към текста >>
[1] През покъсните години, със задълбочаването на изследванията на Рудолф Щайнер, той говори за по
висш
ата природа на различните духовни същества от
висш
ите йерархии.
[1] През покъсните години, със задълбочаването на изследванията на Рудолф Щайнер, той говори за повисшата природа на различните духовни същества от висшите йерархии.
Бел кор.
към текста >>
183.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Ако Библията не се чете автоматично, без мисъл във
висш
смисъл, – много неща ще станат ясни.
Ако вземете Петокнижието на Мойсей, там ще намерите някои неща, които показват развитието на човечеството от лемурийската епоха насам. Разказът за Адам и Ева и техните потомци не трябва да се взема буквално наивно. Аз ви моля да имате предвид, че в Петокнижието, в Енох/*3/, в Псалмите и в някои важни глави от евангелията, в Посланията към евреите и някои Послания на апостол Павел и в Апокалипсиса, ние изцяло имаме работа с труда на посветени, така че правилното в тези писания е да търсим едно окултно значение. В окултните школи навсякъде се говори за това значение.
Ако Библията не се чете автоматично, без мисъл във висш смисъл, – много неща ще станат ясни.
И аз бих могъл да обърна вниманието ви към нещо, което лесно може да бъде пренебрегнато, а трябва да бъде взето съвсем буквално, за да се да види, че нищо в Библията не е безсмислено и че много лесно е някоя мисъл да ни убегне.
към текста >>
Тя се състоеше в това, че той е бил силен и як, за да обработва Земята на физическия план и след това отново да се оттегля от физическите към по-
висш
ите полета.
"Земята" /Boden/ има значението на "физическото поле" в древните езици, а трите агрегатни състояния на физическото поле са: Твърдата земя, водата и въздухът[1]. "Каин беше орач на почвата". В първоначалния смисъл означава, че той се научава да живее на физическото поле, той става човек на физическото поле. Това беше мъжката характеристика.
Тя се състоеше в това, че той е бил силен и як, за да обработва Земята на физическия план и след това отново да се оттегля от физическите към по-висшите полета.
към текста >>
Авел получава духовността и пренася в жертва най-доброто, най-
висш
ите плодове на духа.
И идва един контраст в тяхното отношение към Бог.
Авел получава духовността и пренася в жертва най-доброто, най-висшите плодове на духа.
Бог поглежда жертвата на Авел със задоволство – разбира се, защото това е, което Самият Той е поставил на Земята. Каин предявява друго искане. Той се обръща към Бог с произведенията на своята собствена интелигентност. Това е нещо твърде чуждо за Бога, това е нещо, което човекът е постигнал чрез собствената си свобода.
към текста >>
Вече не беше така, както е било, когато създаденото е слизало върху човечеството от
висш
ите полета.
Вариации идват само тогава, когато става смесване. И как стана възможно това смесване? Чрез факта, че мъжкият елемент се отдаде на Земята. Каин беше този, който стана орач на почвата и я преобрази. Тази външна разлика в поколенията нямаше да настъпи всред човечеството, ако част от хората не беше слязла на физическото поле.
Вече не беше така, както е било, когато създаденото е слизало върху човечеството от висшите полета.
Нещо бе въведено в човешкото устройство поради това, че той бе извлякъл нещо от физическата Земя. И вече човекът взе образа на онова, което той бе спечелил за себе си от физическото поле и той го носи нагоре към по-висшите полета. Физическото е каиновото. Физическото поле и въздействието, което то има върху човека е белегът на Каин, поставен върху човечеството.
към текста >>
И вече човекът взе образа на онова, което той бе спечелил за себе си от физическото поле и той го носи нагоре към по-
висш
ите полета.
Чрез факта, че мъжкият елемент се отдаде на Земята. Каин беше този, който стана орач на почвата и я преобрази. Тази външна разлика в поколенията нямаше да настъпи всред човечеството, ако част от хората не беше слязла на физическото поле. Вече не беше така, както е било, когато създаденото е слизало върху човечеството от висшите полета. Нещо бе въведено в човешкото устройство поради това, че той бе извлякъл нещо от физическата Земя.
И вече човекът взе образа на онова, което той бе спечелил за себе си от физическото поле и той го носи нагоре към по-висшите полета.
Физическото е каиновото. Физическото поле и въздействието, което то има върху човека е белегът на Каин, поставен върху човечеството.
към текста >>
Онези, чието виждане се разширява до
висш
ите полета отдавна са предвидили, че моментът, в който това може би ще се случи е в края на ХІХ столетие, при преминаването от ХІХ към ХХ столетие.
Целият окултен стремеж на Средните векове е бил насочен към това, да не бъде допуснато наново да се възстанови въздействието на ракшасите.
Онези, чието виждане се разширява до висшите полета отдавна са предвидили, че моментът, в който това може би ще се случи е в края на ХІХ столетие, при преминаването от ХІХ към ХХ столетие.
Нострадам/*12/, който работеше в една кула, отворена към небесата, който донесе помощ по време на Великата чума, бе в състояние да предсказва бъдещето. Той е написал известно число предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г. и няколко предсказания за Мария Антоанета/*13/, които вече са се изпълнили. В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството". Теософското общество не е нищо друго, освен изпълнение на това предсказание на Нострадам.
към текста >>
184.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Когато бъдат правилно разбрани, всички неща, които ни се дават под формата на символи, те ще трябва да се разбират в по-
висш
смисъл.
Мистерии. Посвещение: Първото изживяване се наричало търсене тялото на Балдур. Предполагало се, че Балдур е бил винаги жив. Търсенето се състояло в едно пълно осветление относно природата на човека. Тъй като Балдур бе човешкото същество, което се е отклонило. Някога човекът не е бил това, което е днес, някога той не е бил диференциран, не е бил свален и притиснат до изживяването на страстите, а се е състоял от по-фино ефимерно вещество, Балдур, светещото човешко същество.
Когато бъдат правилно разбрани, всички неща, които ни се дават под формата на символи, те ще трябва да се разбират в по-висш смисъл.
Това човешко същество, което не е било влязло в онова, което днес ние наричаме материя, е Балдур. То живее във всеки един от нас. Друидският жрец е трябвало да търси вътре в самия себе си този повисш човек. На него се е давало да разбере в какво се състои това диференциране от висшето към низшето..../липсва текст/.
към текста >>
На него се е давало да разбере в какво се състои това диференциране от
висш
ето към низшето..../липсва текст/.
Някога човекът не е бил това, което е днес, някога той не е бил диференциран, не е бил свален и притиснат до изживяването на страстите, а се е състоял от по-фино ефимерно вещество, Балдур, светещото човешко същество. Когато бъдат правилно разбрани, всички неща, които ни се дават под формата на символи, те ще трябва да се разбират в по-висш смисъл. Това човешко същество, което не е било влязло в онова, което днес ние наричаме материя, е Балдур. То живее във всеки един от нас. Друидският жрец е трябвало да търси вътре в самия себе си този повисш човек.
На него се е давало да разбере в какво се състои това диференциране от висшето към низшето..../липсва текст/.
към текста >>
Тайната на всяко посвещение е да се роди
висш
ето човешко същество вътре в човека.
Тайната на всяко посвещение е да се роди висшето човешко същество вътре в човека.
Онова, което жрецът постига по-бързо, останалото човечество трябва да извърви в дълги степени на развитие. За да станат водачи на останалото човечество, друидите е трябвало да получат това посвещение.
към текста >>
Човекът, който вече е слязъл по-дълбоко, трябваше да победи материята и да спечели своето предишно по-
висш
е равнище.
Човекът, който вече е слязъл по-дълбоко, трябваше да победи материята и да спечели своето предишно по-висше равнище.
Това раждане на висшето човешко същество става във всички мистерии по подобен начин. Човекът, който се е потопил в материята трябва отново да бъде събуден. Човек трябва да направи серия опитности – истински опитности, – които не са приличали на никакви сетивни опитности, които може да има на физическото поле.
към текста >>
Това раждане на
висш
ето човешко същество става във всички мистерии по подобен начин.
Човекът, който вече е слязъл по-дълбоко, трябваше да победи материята и да спечели своето предишно по-висше равнище.
Това раждане на висшето човешко същество става във всички мистерии по подобен начин.
Човекът, който се е потопил в материята трябва отново да бъде събуден. Човек трябва да направи серия опитности – истински опитности, – които не са приличали на никакви сетивни опитности, които може да има на физическото поле.
към текста >>
При тази степен окултистът придобива известна сила, чрез която той е в състояние да заблуди дори и
висш
и същества.
При тази степен окултистът придобива известна сила, чрез която той е в състояние да заблуди дори и висши същества.
Той не само трябва да повтаря истини, но и да ги преживее и да реши, дали едно нещо е истинно или фалшиво. Това е, което се нарича "Подаването на змията от йерофанта". Това означава на духовното равнище същото, което на физическо равнище представлява начало на формиране на гръбначен стълб. В животинското царство преминаваме през рибите, амфибиите и т.н., докато стигнем до мозъка на гръбначните и човека. /Виж забележките/.
към текста >>
Жрецът друид е говорил от една по-
висш
а сфера.
Жрецът друид е говорил от една по-висша сфера.
Неговите думи, макар и простички, са били израз на висши истини и са потъвали в душите на неговите слушатели. Той е говорил на простички хора, ала истината е потъвала в техните души и нещо е било включвано в тях, което се е прераждало при едно ново въплъщение. По онова време хората са преживявали истините чрез приказки и легенди; така днес имаме подготвени духовни тела и ако ние сме в състояние да схванем днес по-висши истини, то е, защото сме били подготвени.
към текста >>
Неговите думи, макар и простички, са били израз на
висш
и истини и са потъвали в душите на неговите слушатели.
Жрецът друид е говорил от една по-висша сфера.
Неговите думи, макар и простички, са били израз на висши истини и са потъвали в душите на неговите слушатели.
Той е говорил на простички хора, ала истината е потъвала в техните души и нещо е било включвано в тях, което се е прераждало при едно ново въплъщение. По онова време хората са преживявали истините чрез приказки и легенди; така днес имаме подготвени духовни тела и ако ние сме в състояние да схванем днес по-висши истини, то е, защото сме били подготвени.
към текста >>
По онова време хората са преживявали истините чрез приказки и легенди; така днес имаме подготвени духовни тела и ако ние сме в състояние да схванем днес по-
висш
и истини, то е, защото сме били подготвени.
Жрецът друид е говорил от една по-висша сфера. Неговите думи, макар и простички, са били израз на висши истини и са потъвали в душите на неговите слушатели. Той е говорил на простички хора, ала истината е потъвала в техните души и нещо е било включвано в тях, което се е прераждало при едно ново въплъщение.
По онова време хората са преживявали истините чрез приказки и легенди; така днес имаме подготвени духовни тела и ако ние сме в състояние да схванем днес по-висши истини, то е, защото сме били подготвени.
към текста >>
Тогава той е бил посвещаван във
висш
ите тайни и му е бил показван пътя към
висш
ите светове, Балдур.. /празнота/.
След като друидът е дал клетва пред меча, той е трябвало да изпие известно питие – и това той е правил от един човешки череп. Значението е било, че той е надраснал онова, което е било човешко. Това е било чувството, което друидският жрец е трябвало да прибави към своята нисша телесна природа. Към всичко, което живее вътре в тялото той е трябвало да гледа с такава обективност, да го чувства с такова безразличие, с каквото е наблюдавал някакъв друг предмет.
Тогава той е бил посвещаван във висшите тайни и му е бил показван пътя към висшите светове, Балдур.. /празнота/.
Той е бил въвеждан в един огромен дворец, който бил покрит с бляскави мечове. Един човек, хвърлящ седем цветя, пристъпвал към него. Космично пространство, Херувими, Демиург /Създател на света/. Така той е ставал наистина жрец на Слънцето.
към текста >>
Някога то е било най-
висш
ето, найсвятото.
Много хора четат "Едда" и не осъзнават, че фактически е разказ за онова, което наистина е ставало в древните дротски мистерии. Огромна власт над живот и смърт е лежала в ръцете на древните дроти. Вярно е, че с течение на времето всичко се покварява.
Някога то е било най-висшето, найсвятото.
По времето, когато се разпростира християнството, голяма част вече е била дегенерирала и е имало множество черни магьосници, така че християнството идва като спасение.
към текста >>
185.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Тогава ще разберем как
висш
ето човешко същество, което е поставено във физическо съществуване е приковано към материята през петата коренна раса чрез факта, че човешкото астрално тяло търси своето задоволяване в областта на материята.
вие ще видите колко големи и мощни са били силите, поставени на наше разположение; ала с каква цел? Какво е това, което ни се носи от далечни страни с железници и параходи? Ние транспортираме храни, поръчваме храни по телефона. Всъщност кама, човешките желания са тези, които създават и изискват всичките тези изобретения и открития през петата коренна раса. Това е, което трябва да ни стане ясно при обективно размишление.
Тогава ще разберем как висшето човешко същество, което е поставено във физическо съществуване е приковано към материята през петата коренна раса чрез факта, че човешкото астрално тяло търси своето задоволяване в областта на материята.
към текста >>
Чрез своите по-
висш
и тела човек се освобождава отново от тези окови и се издига до по-
висш
и светове.
Чрез своите по-висши тела човек се освобождава отново от тези окови и се издига до по-висши светове.
Кама-манас прокарва своя път нагоре. Човек отново се освобождава от чисто физическата основа, дадена му от природата. По тази причина има една окултна връзка между този принцип и онова, което издига човека отново нагоре от физическото, което го отвързва. Тази окултна връзка е онова, което съществува между низшия манас в човека и неговата пъпна връв. Ако камаманас в човека не бе развит, ембриото никога не би се отделяло от тялото на своята майка по начина, по който става.
към текста >>
Ако след това преминем към
висш
ия манас или Дух-себе, то е свързано по същия начин със сърцето и циркулацията на кръвта.
Ако след това преминем към висшия манас или Дух-себе, то е свързано по същия начин със сърцето и циркулацията на кръвта.
Будхи или Живот-дух има окултна връзка с ларинкса, и хранопровода. А Атма или Духът-човек има окултна връзка с нещо, което се разпростира през цялото човешко същество, именно Акаша или безсмъртната част на човешкото същество.
към текста >>
186.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Тези картини навлизаха в човешкото причинно тяло – тази част на човека, която носи зародиша на неговия бъдещ
висш
манас – и го подготвяха, сам да разбира езотеричните истини в едно бъдещо въплъщение.
Ние говорихме вече за различни легенди, чиито картини съдържат езотерични истини. Те са били дадени на хората в картинна форма, за да им се разкрият някои истини, в едно време, когато човекът не е бил достатъчно зрял за разбирането на езотеричните тайни.
Тези картини навлизаха в човешкото причинно тяло – тази част на човека, която носи зародиша на неговия бъдещ висш манас – и го подготвяха, сам да разбира езотеричните истини в едно бъдещо въплъщение.
към текста >>
Един вид по-
висш
а набожност се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта.
Един вид по-висша набожност се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта.
Този вид набожност също може да развие ентусиазъм. Това е християнска набожност, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха. Целият този поток все още не е в състояние да се обедини със синовете на Каин; те остават за сега противници. Ако християнството беше обхванало човешките същества твърде бързо, те положително щяха да бъдат изпълнени с любов, ала нямаше да бъде включено индивидуалното човешко сърце. Нямаше да има една набожност, произтичаща от свободата.
към текста >>
Висш
ето себе на човека, Атма-Будхи-Манас, ще стане открита тайна, когато човекът от 6-та епоха достатъчно узрее да я получи.
Чрез това трябва да се получи едно съединение, което е "от бронз", това ще рече дълготрайно и вечно. Това би трябвало да трае и през следващата епоха, когато ще бъде прибавена тайната на свещения Златен триъгълник; тайната на Атма, Будхи и Манас /Отец, Син и Светия дух/. Този триъгълник с всичко, което го придружава, ще бъде съдържанието на обновеното християнство на 6-та културна епоха. Това се подготвя от розенкройцерите и тогава онова, което се символизира от Бронзовото море ще бъде съединено със знанието за прераждането и кармата. Това е новото окултно учение, което отново ще бъде съединено с християнството.
Висшето себе на човека, Атма-Будхи-Манас, ще стане открита тайна, когато човекът от 6-та епоха достатъчно узрее да я получи.
Тогава повече не ще има нужда Християн Розенкройц да предупреждава, а всичко, което означава борба на външното поле ще постигне мира чрез Бронзовото море и свещения Златен триъгълник.
към текста >>
187.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Онова, което преди е било живот, по-късно става форма за една по-
висш
а степен на живота.
От къде идва формата? Това не е нищо друго освен живота на древната Римска империя. Онова, което все още е било живот в древната Римска империя е застинало във форма. Онова, което първоначално е било република, след това империя, онова, което е живяло във външния вид като Римска държава, дава своя, застинал във формата живот на по-късното християнство; дори и до столицата, така както Рим беше столицата на Римската империя. Дори римските провинциални чиновници имат своето продължение в епископите и презвитерите.
Онова, което преди е било живот, по-късно става форма за една по-висша степен на живота.
към текста >>
188.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Има разлика, дали някой е член на едно общество, което вярва в символи, които помагат да се създаде едно по-
висш
е общество, или дали.. /пропуск/.
Човек би искал да запита: "Докъде води всичко това? " Един свободен масон би трябвало да съзнава факта, че човек би трябвало да действа върху физическото поле по начин, който ще подържа връзка с духовните светове.
Има разлика, дали някой е член на едно общество, което вярва в символи, които помагат да се създаде едно по-висше общество, или дали.. /пропуск/.
Един свободен масон не е необходимо да има по-различни мисли от човека на улицата, ала неговите чувства са твърде различни. Чувствата са свързани със символичните действия и не е безразлично, дали се предизвиква или не такова чувство, тъй като то съответства на известен ритъм върху астралното поле.
към текста >>
Тайнственият ритъм, представен пред нашия поглед, когато гледаме звездните небеса – не само с нашето външно сетиво, но с един интуитивен поглед, който прониква до по-
висш
ите отношения, до ритмичните съотношения – това е, което първоначалните архитекти са включвали в техните сгради, защото те са съграждали от Вселената.
Целият този вид архитектура е стоял в съотношение с едно познание за Вселената. Ако например вземете египетските пирамиди, техните измерения съответстват на известни измерения в небесното пространство, на разстояния на звездите в пространството. Цялата конфигурация на звездното пространство беше изобразявана в такива сгради. Имаше връзка между индивидуалната сграда и небесния свод.
Тайнственият ритъм, представен пред нашия поглед, когато гледаме звездните небеса – не само с нашето външно сетиво, но с един интуитивен поглед, който прониква до по-висшите отношения, до ритмичните съотношения – това е, което първоначалните архитекти са включвали в техните сгради, защото те са съграждали от Вселената.
към текста >>
И след това идват
висш
ите степени, които започват при 4-та степен и се разпростират до 90та, всъщност до 96та степен.
Що се отнася до връзките му с манихейството.. /пропуск//*9/.
И след това идват висшите степени, които започват при 4-та степен и се разпростират до 90та, всъщност до 96та степен.
Важността на първите 3 степени постепенно е била прехвърлена към по-високите степени. Все още има нещо като остатък в онова, което се нарича "Царската дъга" "Royal Arch"/*10/, която за сега все още е запазена в Свободното масонство. За тези светли страни и някои от по-тъмните страни на Свободното масонство ще говорим отново.
към текста >>
189.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Онези, които надхвърлят първите три степени и достигнат до по-
висш
ите степени, притежават малко повече съзнание.
Онези, които надхвърлят първите три степени и достигнат до по-висшите степени, притежават малко повече съзнание.
Първата от тези по-висши степени е Царската дъга/*5/, степента на царското изкуство Royal Arch-Grad. Тази степен се характеризира с това, че нейната "глава (капител)" или "съюз" има специална организация, която е изпълнена с по-дълбоко значение. На събиранията при тази степен, особено когато в тайните ще бъде посвещаван нов член, никога не се разрешава да присъстват повече от 12 така наречени другари; така че те всъщност – както е обичайно в окултните братства – представят не сами себе си, а нещо, което по тайнствен начин живее всред тях. Те не би трябвало да са личности, а да бъдат олицетворение на свойства.
към текста >>
Първата от тези по-
висш
и степени е Царската дъга/*5/, степента на царското изкуство Royal Arch-Grad.
Онези, които надхвърлят първите три степени и достигнат до по-висшите степени, притежават малко повече съзнание.
Първата от тези по-висши степени е Царската дъга/*5/, степента на царското изкуство Royal Arch-Grad.
Тази степен се характеризира с това, че нейната "глава (капител)" или "съюз" има специална организация, която е изпълнена с по-дълбоко значение. На събиранията при тази степен, особено когато в тайните ще бъде посвещаван нов член, никога не се разрешава да присъстват повече от 12 така наречени другари; така че те всъщност – както е обичайно в окултните братства – представят не сами себе си, а нещо, което по тайнствен начин живее всред тях. Те не би трябвало да са личности, а да бъдат олицетворение на свойства.
към текста >>
Онзи, който е посветен в тази четвърта степен на зидарството, първата от
висш
ите степени и в някои области все още се знае за значението на Легендата за храма, трябва да премине през три завеси./*11/ След като премине от другата страна на всяка от завесите, му се поверява една от тайните.
Онзи, който е посветен в тази четвърта степен на зидарството, първата от висшите степени и в някои области все още се знае за значението на Легендата за храма, трябва да премине през три завеси./*11/ След като премине от другата страна на всяка от завесите, му се поверява една от тайните.
Казва му се и тайното значение на определен стих от Петокнижието. След като е преминал от другата страна и на последната завеса, му се обяснява тайната на знака Тау, и му се казва Свещената дума, Майсторската дума, по която масоните от четвъртата степен се разпознават помежду си. При първата му инструкция преди всичко му се разяснява, колко древно е Свободното масонство. Йоановите масони обикновено не узнават това или ако го чуят, те нямат ни най-малкото разбиране по тези въпроси. Историята на Свободното масонство им се разказва по следния начин: Първият истински масон е бил Адам,/*11/ първият човек, който е имал изключително познание за геометрията по времето на неговото изпъждане от рая и се признава за първия масон, защото бидейки първият човек, той е бил прекият потомък на светлината.
към текста >>
Извън тези три Йоханови степени има също и
висш
ите степени.
Извън тези три Йоханови степени има също и висшите степени.
И те са притежавани в доста съвършена форма от по-големите общества във Великобритания, Америка, Италия, Египет и в Ориента, – именно от източното Свободно масонство известно като Ориенталско или Мемфиско масонство./*14/ Също и в Германия, където има клон на МемфисМизриамското свободно масонство, свързан с масоните по цял свят/*15/, функционират също и висшите степени. Ала в Германия, вътре в Йоановото масонство има твърде малко разбиране за истинското значение на висшите степени, поради което Йоановите масони там обикновено считат висшите степени за безсмислица. Великата ориенталска ложа в Германия по тези причини е принудена общо взето да признае само Йоановите масони.
към текста >>
И те са притежавани в доста съвършена форма от по-големите общества във Великобритания, Америка, Италия, Египет и в Ориента, – именно от източното Свободно масонство известно като Ориенталско или Мемфиско масонство./*14/ Също и в Германия, където има клон на МемфисМизриамското свободно масонство, свързан с масоните по цял свят/*15/, функционират също и
висш
ите степени.
Извън тези три Йоханови степени има също и висшите степени.
И те са притежавани в доста съвършена форма от по-големите общества във Великобритания, Америка, Италия, Египет и в Ориента, – именно от източното Свободно масонство известно като Ориенталско или Мемфиско масонство./*14/ Също и в Германия, където има клон на МемфисМизриамското свободно масонство, свързан с масоните по цял свят/*15/, функционират също и висшите степени.
Ала в Германия, вътре в Йоановото масонство има твърде малко разбиране за истинското значение на висшите степени, поради което Йоановите масони там обикновено считат висшите степени за безсмислица. Великата ориенталска ложа в Германия по тези причини е принудена общо взето да признае само Йоановите масони.
към текста >>
Ала в Германия, вътре в Йоановото масонство има твърде малко разбиране за истинското значение на
висш
ите степени, поради което Йоановите масони там обикновено считат
висш
ите степени за безсмислица.
Извън тези три Йоханови степени има също и висшите степени. И те са притежавани в доста съвършена форма от по-големите общества във Великобритания, Америка, Италия, Египет и в Ориента, – именно от източното Свободно масонство известно като Ориенталско или Мемфиско масонство./*14/ Също и в Германия, където има клон на МемфисМизриамското свободно масонство, свързан с масоните по цял свят/*15/, функционират също и висшите степени.
Ала в Германия, вътре в Йоановото масонство има твърде малко разбиране за истинското значение на висшите степени, поради което Йоановите масони там обикновено считат висшите степени за безсмислица.
Великата ориенталска ложа в Германия по тези причини е принудена общо взето да признае само Йоановите масони.
към текста >>
в по-
висш
ите степени.
В това отношение има голяма разлика между масонството, практикувано в Германия и това в Англия или Великобритания. В британското масонство е постигнато нещо като помирение чрез Устава за толерантност от 1813 г. между Йоановото масонство с неговите три степени и онези клонове на масонството, които признават по-високите степени./*16/ Така, като чирак в Йоановото масонство на човек му е позволено да влезе и после да се изкачва в 4-та, 5-та и 6-та степени, т. е.
в по-висшите степени.
Степените, отнасящи се до Йоановото масонство се признават в Англия; не е така в Германия. Немският Гранд Ориент от Мемфиския и Мизриамския орден сам изгражда трите най-нисши степени. Следователно ориенталският свободен зидар трябва първоначално да е преминал трите степени. Освен това той трябва да даде обещание да се издигне поне до 18-та степен. И той не може да отпочине, докато не направи това.
към текста >>
Йоан никога не се приема във
висш
ите степени на Ориенталското масонство.
Немският Гранд Ориент от Мемфиския и Мизриамския орден сам изгражда трите най-нисши степени. Следователно ориенталският свободен зидар трябва първоначално да е преминал трите степени. Освен това той трябва да даде обещание да се издигне поне до 18-та степен. И той не може да отпочине, докато не направи това. Един германец масон от ордена Св.
Йоан никога не се приема във висшите степени на Ориенталското масонство.
Ориенталското масонство се състои от степенувано обучение в окултизъм. Както казах и миналия път, то е отражение на обучението, давано в по-висшите степени, които се присъединяват към степента Царската дъга: тези степени дават един вид астрално обучение, което води нагоре до 18-та, 20-та степен. След това следва ментално обучение, обучение, което води до живот върху умственото поле и напредва до 60-та, 70-та степен. Накрая идва най-висшето от всички обучения, най-задълбоченото окултно усъвършенстване до 96-та степен в ложата Гранд Ориент.
към текста >>
Както казах и миналия път, то е отражение на обучението, давано в по-
висш
ите степени, които се присъединяват към степента Царската дъга: тези степени дават един вид астрално обучение, което води нагоре до 18-та, 20-та степен.
Освен това той трябва да даде обещание да се издигне поне до 18-та степен. И той не може да отпочине, докато не направи това. Един германец масон от ордена Св. Йоан никога не се приема във висшите степени на Ориенталското масонство. Ориенталското масонство се състои от степенувано обучение в окултизъм.
Както казах и миналия път, то е отражение на обучението, давано в по-висшите степени, които се присъединяват към степента Царската дъга: тези степени дават един вид астрално обучение, което води нагоре до 18-та, 20-та степен.
След това следва ментално обучение, обучение, което води до живот върху умственото поле и напредва до 60-та, 70-та степен. Накрая идва най-висшето от всички обучения, най-задълбоченото окултно усъвършенстване до 96-та степен в ложата Гранд Ориент.
към текста >>
Накрая идва най-
висш
ето от всички обучения, най-задълбоченото окултно усъвършенстване до 96-та степен в ложата Гранд Ориент.
Един германец масон от ордена Св. Йоан никога не се приема във висшите степени на Ориенталското масонство. Ориенталското масонство се състои от степенувано обучение в окултизъм. Както казах и миналия път, то е отражение на обучението, давано в по-висшите степени, които се присъединяват към степента Царската дъга: тези степени дават един вид астрално обучение, което води нагоре до 18-та, 20-та степен. След това следва ментално обучение, обучение, което води до живот върху умственото поле и напредва до 60-та, 70-та степен.
Накрая идва най-висшето от всички обучения, най-задълбоченото окултно усъвършенстване до 96-та степен в ложата Гранд Ориент.
към текста >>
"ОТНОСНО ТАЙНИТЕ НА
ВИСШ
ИТЕ ОКУЛТНИ СТЕПЕНИ НА НАШИЯ ОРДЕН.
"ОТНОСНО ТАЙНИТЕ НА ВИСШИТЕ ОКУЛТНИ СТЕПЕНИ НА НАШИЯ ОРДЕН.
МАНИФЕСТ НА ГРАНД ОРИЕНТ".
към текста >>
«Една от тайните, принадлежащи на
висш
ите степени на нашия орден, се състои в това, да се даде на подходящо подготвения брат практически средства за издигане истинския храм на Соломон вътре в човека; това означава, че нашият орден дава възможност на посветения и избрания брат практически средства, които му дават възможност да придобие доказателства за чисто безсмъртие още през настоящия земен живот.»
«Една от тайните, принадлежащи на висшите степени на нашия орден, се състои в това, да се даде на подходящо подготвения брат практически средства за издигане истинския храм на Соломон вътре в човека; това означава, че нашият орден дава възможност на посветения и избрания брат практически средства, които му дават възможност да придобие доказателства за чисто безсмъртие още през настоящия земен живот.»
към текста >>
«Тази тайна е една от истинските масонски тайни и е притежание единствено на
висш
ите окултни степени на нашия орден.
«Тази тайна е една от истинските масонски тайни и е притежание единствено на висшите окултни степени на нашия орден.
Тя е дадена устно на нашия орден от предците на всички истински свободни масони "Мъдреците от Изтока", и ще бъде предавана от нас понататък също само устно.»
към текста >>
«Нашите
висш
и степени дават на брата възможността да получи сигурно доказателство за безсмъртието на човека.» Това те биха и направили, ако бъдат разработени.
«Нашите висши степени дават на брата възможността да получи сигурно доказателство за безсмъртието на човека.» Това те биха и направили, ако бъдат разработени.
«Това е, и е бил големият копнеж на човечеството, откакто съществуват мислещи човешки същества. Човекът се нуждае от сигурността, че продължава да съществува и след смъртта си, за да може да бъде истински щастлив в настоящия живот. Затова мистериите на всички религии и училища на мъдростта, са се занимавали с този въпрос като с тяхна най-висша и главна задача. Църквата естествено също се е занимавала с този въпрос, с "изгубената дума", "изгубения вечен живот", ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие. Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
към текста >>
Затова мистериите на всички религии и училища на мъдростта, са се занимавали с този въпрос като с тяхна най-
висш
а и главна задача.
«Нашите висши степени дават на брата възможността да получи сигурно доказателство за безсмъртието на човека.» Това те биха и направили, ако бъдат разработени. «Това е, и е бил големият копнеж на човечеството, откакто съществуват мислещи човешки същества. Човекът се нуждае от сигурността, че продължава да съществува и след смъртта си, за да може да бъде истински щастлив в настоящия живот.
Затова мистериите на всички религии и училища на мъдростта, са се занимавали с този въпрос като с тяхна най-висша и главна задача.
Църквата естествено също се е занимавала с този въпрос, с "изгубената дума", "изгубения вечен живот", ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие. Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
към текста >>
190.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Важно е да говорим за
висш
ите степени на Свободното масонство, защото то си поставя специални задачи, някои от които ще обсъдим през следващите лекции.
Важно е да говорим за висшите степени на Свободното масонство, защото то си поставя специални задачи, някои от които ще обсъдим през следващите лекции.
Ние имаме главно работа със специален обред, който се нарича съчетаният обред на Мемфис и Мизраим//*1/ аз вече споменах, че обредът, ритуалът на Мемфис и Мизраим притежава много степени, че трябва да се преминат 95 степени и че обикновено върховните водачи на Гранд Ориент – т. е. ложите на Германия, Великобритания и Америка – притежават 96-та степен. Почти до 80-та степен тези степени са подредени по начин, който сега ще ви опиша.
към текста >>
Най-напред трябва да се има предвид, че всички масонски
висш
и степени водят произхода си от една личност, за която често се говори, но която не се разбира.
Сега макар и накратко ще спомена различните масонски течения и техните тенденции.
Най-напред трябва да се има предвид, че всички масонски висши степени водят произхода си от една личност, за която често се говори, но която не се разбира.
Особено погрешно тя е разбрана от историците на 19-то столетие, които нямат понятие за трудните положения, в които може да изпадне един окултист в живота. Тази така малко разбрана личност е прословутият Калиостро. Така нареченият граф Калиостро/*2/, в когото се криеше една индивидуалност, която в своята истинска природа бе позната само на най-висшите посветени и която направи опит да издигне Свободното масонство в Лондон до една нова степен. Още през последната третина на 18то столетие Свободното масонство бе достигнало състоянието, което вече описах. По онова време в Лондон това не му се удаде.
към текста >>
Така нареченият граф Калиостро/*2/, в когото се криеше една индивидуалност, която в своята истинска природа бе позната само на най-
висш
ите посветени и която направи опит да издигне Свободното масонство в Лондон до една нова степен.
Сега макар и накратко ще спомена различните масонски течения и техните тенденции. Най-напред трябва да се има предвид, че всички масонски висши степени водят произхода си от една личност, за която често се говори, но която не се разбира. Особено погрешно тя е разбрана от историците на 19-то столетие, които нямат понятие за трудните положения, в които може да изпадне един окултист в живота. Тази така малко разбрана личност е прословутият Калиостро.
Така нареченият граф Калиостро/*2/, в когото се криеше една индивидуалност, която в своята истинска природа бе позната само на най-висшите посветени и която направи опит да издигне Свободното масонство в Лондон до една нова степен.
Още през последната третина на 18то столетие Свободното масонство бе достигнало състоянието, което вече описах. По онова време в Лондон това не му се удаде. След това той прави опит в Русия и също в Хага. Навсякъде е имал неуспех и то по точно определени причини.
към текста >>
Дълго преди да го постигне катастрофата, освен в Лион той бе успял да основе школи в Париж, Белгия, Санкт-Петербург и на няколко други места в Европа, от които по-късно излизат някои хора, които са имали основата, за да продължат до 18-та, 19-та и 20-та
висш
и степени на Свободното масонство.
Не бих казал, че учениците на Калиостро не са постигнали нищо. Общо взето, те са достигнали дотам да разберат астралното тяло. Калиостро с изключително умение е преподавал за астралното тяло.
Дълго преди да го постигне катастрофата, освен в Лион той бе успял да основе школи в Париж, Белгия, Санкт-Петербург и на няколко други места в Европа, от които по-късно излизат някои хора, които са имали основата, за да продължат до 18-та, 19-та и 20-та висши степени на Свободното масонство.
Така граф Калиостро е имал важно влияние върху окултното масонство в Европа, преди да завърши своите дни в затвора на Рим. Всъщност светът изобщо не би трябвало да осъжда Калиостро. Както вече казах, когато хората говорят за Калиостро, то е също, като че ли хотентоти говорят за прокарването на железницата, защото не разбират в какво съотношение със световните събития стоят външните, привидно неморални действия.
към текста >>
Преди да навляза в подробности, бих искал да кажа, че Свободното масонство, което достига по-
висш
и степени, в своята интимна същност е съвсем различно от обикновеното Св.
Преди да навляза в подробности, бих искал да кажа, че Свободното масонство, което достига по-висши степени, в своята интимна същност е съвсем различно от обикновеното Св.
Йоаново масонство. Обикновеното Св. Йоановото масонство се опира на един вид демократичен принцип и ако демократичният принцип трябва да се приложи в познанието, очевидно е, че това ще доведе до едно състояние на нещата, в което братята, когато се съберат, общо взето не ще правят нищо друго, освен да изказват своите собствени мнения. Истината обаче е нещо, за което човек не може да има собствени мнения. Човек или знае една истина или е невеж за нея.
към текста >>
Така както човек не е в състояние да разисква дали сборът от ъглите на един триъгълник има толкова или толкова градуса, също така не е в състояние да разисква за
висш
ите истини.
Когато хората седят заедно и разискват, те говорят за собствените си мнения, понякога също и когато се отнася за най-възвишените неща. Но всичко това съществува на нивото на илюзията и е точно така несъстоятелно, както онова, което казва човек, който няма представа колко градуса е сборът от ъглите на триъгълника и по този въпрос дава само собственото си мнение.
Така както човек не е в състояние да разисква дали сборът от ъглите на един триъгълник има толкова или толкова градуса, също така не е в състояние да разисква за висшите истини.
Ето защо демократичният принцип не е приложим по въпросите на познанието, защото няма основание за разискване. Онова, което различава масонството на висшите степени от Св. Йоановото масонство е, че човек опознава истината стъпка по стъпка. Онзи, който знае, не може да има повече от едно мнение. Или знае, или не, 96-те степени имат следователно известно оправдание.
към текста >>
Онова, което различава масонството на
висш
ите степени от Св.
Когато хората седят заедно и разискват, те говорят за собствените си мнения, понякога също и когато се отнася за най-възвишените неща. Но всичко това съществува на нивото на илюзията и е точно така несъстоятелно, както онова, което казва човек, който няма представа колко градуса е сборът от ъглите на триъгълника и по този въпрос дава само собственото си мнение. Така както човек не е в състояние да разисква дали сборът от ъглите на един триъгълник има толкова или толкова градуса, също така не е в състояние да разисква за висшите истини. Ето защо демократичният принцип не е приложим по въпросите на познанието, защото няма основание за разискване.
Онова, което различава масонството на висшите степени от Св.
Йоановото масонство е, че човек опознава истината стъпка по стъпка. Онзи, който знае, не може да има повече от едно мнение. Или знае, или не, 96-те степени имат следователно известно оправдание.
към текста >>
Така че теоретичната страна на
висш
ите степени на Свободното масонство далеч надхвърля онова, което може да бъде разкрито в популярната теософия.
Начело стои т.нар. Суверенно светилище/Sanktuarium/, идентичено с онова, което в Свободното масонство наричат Гранд Ориент, който притежава истинското окултно знание/*12/, и познава пътя и езика на онова, което може да бъде прочетено в масонския манифест/*13/ и което прави възможно да се чуе гласът на Мъдрите мъже от Изтока. Когато човек достигне това стъпало, той положително е в състояние да чуе гласа на мъдрите учители. Но дотам човек трябва да изработи своя път нагоре, да притежава точно определено познание, а също и определени вътрешни качества и вътрешни способности, които по никакъв начин не се покриват с конвенционалните буржоазни добродетели, а са нещо по-интимно и с по-голямо значение. Подчертавам, че сравнено с онова, за което сме говорили тук, това, което се разкрива в теософската литература от теоретично и практично естество, е само една елементарна част.
Така че теоретичната страна на висшите степени на Свободното масонство далеч надхвърля онова, което може да бъде разкрито в популярната теософия.
Онова, което може да бъде разкрито там, зависи от разрешението, дадено от адептите тези неща да бъдат популяризирани до известна степен. Ала не е възможно цялото знание да се направи обществено достояние.
към текста >>
[2] Това последно изречение се появява в бележките на Мария Щайнер-фон Сиверс, както следва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-
висш
ето развитие".
[2] Това последно изречение се появява в бележките на Мария Щайнер-фон Сиверс, както следва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-висшето развитие".
към текста >>
191.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Да се върши нещо за по-
висш
ето себе не е себично, защото то не се отнася само до себето.
Сега вече ще разберете как това е свързано с дадения първи пример: Изграждате една черква за другите, не за вас. Вие може да поемете в себе си свят, пълен с царственост, красота и великолепие, ако вие правите света царствен, красив и великолепен.
Да се върши нещо за по-висшето себе не е себично, защото то не се отнася само до себето.
Това висше себе ще бъде обединено с всички други висши себета, така че работата същевременно е и за всички останали.
към текста >>
Това
висш
е себе ще бъде обединено с всички други
висш
и себета, така че работата същевременно е и за всички останали.
Сега вече ще разберете как това е свързано с дадения първи пример: Изграждате една черква за другите, не за вас. Вие може да поемете в себе си свят, пълен с царственост, красота и великолепие, ако вие правите света царствен, красив и великолепен. Да се върши нещо за по-висшето себе не е себично, защото то не се отнася само до себето.
Това висше себе ще бъде обединено с всички други висши себета, така че работата същевременно е и за всички останали.
към текста >>
Висш
ите степени на Свободното масонство поначало нямат друга цел, освен да бъдат израз на всяка една от бъдещите степени на еволюцията на човечеството.
На нашия глобус (Земята) има 7 коренни раси и всяка от тях има 7 културни епохи – всичко 49 състояния. През следния глобус (преродената наша Земя б. кор.) отново ще има 49 състояния. Тук имате определени степени за изследване на тайните на бъдещите фази на еволюцията.
Висшите степени на Свободното масонство поначало нямат друга цел, освен да бъдат израз на всяка една от бъдещите степени на еволюцията на човечеството.
Така в Свободното масонство ние фактически имаме нещо, което е било много добро, именно, че човек, който е постигнал определена степен е знаел, как трябва да работи в бъдеще, за да може да бъде един вид пионер. Той е знаел също, че онзи, който е достигнал по-висша степен би могъл да постигне повече. Това подреждане според степени може много добре да бъде направено, тъй като то съответства на фактите.
към текста >>
Той е знаел също, че онзи, който е достигнал по-
висш
а степен би могъл да постигне повече.
През следния глобус (преродената наша Земя б. кор.) отново ще има 49 състояния. Тук имате определени степени за изследване на тайните на бъдещите фази на еволюцията. Висшите степени на Свободното масонство поначало нямат друга цел, освен да бъдат израз на всяка една от бъдещите степени на еволюцията на човечеството. Така в Свободното масонство ние фактически имаме нещо, което е било много добро, именно, че човек, който е постигнал определена степен е знаел, как трябва да работи в бъдеще, за да може да бъде един вид пионер.
Той е знаел също, че онзи, който е достигнал по-висша степен би могъл да постигне повече.
Това подреждане според степени може много добре да бъде направено, тъй като то съответства на фактите.
към текста >>
Интелектът е егоистичен в най-
висш
а степен, а той е характерният признак на нашата 5та културна епоха.
Петата културна епоха е чисто интелектуална епоха, епоха на егоизъм. Сега сме във връхната точка на егоизма.
Интелектът е егоистичен в най-висша степен, а той е характерният признак на нашата 5та културна епоха.
Ние трябва да проправим пътя си нагоре през интелекта към духовността, която някога е съществувала../пропуск/.
към текста >>
192.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял
висш
ата математика.
Чрез това аз наистина ще бъда в положението на един учител, който иска да подготви своите ученици за изграждането на един тунел. Изграждането на един тунел е нещо крайно практично. Някой може с право да каже, че изграждането на тунел е проста работа; човек само трябва да започне да копае от едната страна на планината и дълбае, докато излезе от другата страна. Всеки може да види, че е глупаво да се мисли по този начин. Но в други области на живота това не всеки път се схваща.
Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика.
След това ще трябва да се научи как това може да бъде направено технически. Без практично инженерно знание, без изкуството да се установи правилното нивелиране, човек не би бил в състояние да поддържа правата посока при изкопаването в планината. Освен това човек би трябвало да знае основните понятия на геологията, на различните скални пластове, направлението на водните течения и жилите на металната руда в планината и т.н. Би било глупаво да се мисли, че някой би могъл да изгради тунел без всичкото това предварително знание или че един обикновен зидар би могъл да прокопае целия тунел.
към текста >>
Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/,
висш
ия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени.
Основата на тази сага е следното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга/Алба, Албъ – свещеническа дреха/./*4/ Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия. Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума. Историята не ни казва нищо повече за тази свещеническа култура. Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията.
Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени.
И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява. Дъгата също има седем цвята: Червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем. И това число прониква през цялото Сътворение. Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон.
към текста >>
По-малко съвършени са по-
висш
ите тела, които все още не са придобили такова съвършенство в своето развитие: Етерното тяло и астралното тяло, което непрекъснато работи срещу нашето физическо тяло чрез атаките на нашите страсти и желания.
Физическото тяло, най-низшето от телата, притежава най-голямото съвършенство.
По-малко съвършени са по-висшите тела, които все още не са придобили такова съвършенство в своето развитие: Етерното тяло и астралното тяло, което непрекъснато работи срещу нашето физическо тяло чрез атаките на нашите страсти и желания.
Като наш четвърти принцип следва истинското бебе, – човешкият аз, който като блуждаещо огънче трябва да очаква от бъдещето да му предложи онези закони, които ще действат като насока за неговото поведение, каквато физическото тяло отдавна има.
към текста >>
Четирите по-низши принципа на човека не са в състояние да родят трите по-
висш
и принципа – петия, шестия и седмия.
Четирите по-низши принципа на човека не са в състояние да родят трите по-висши принципа – петия, шестия и седмия.
Това също се символизира в римската история. Петият римски цар Тарквиний Прискус не е роден от римския организъм, а е бил въведен в римската култура от етруската култура като нещо по-висше. Шестият цар Сервий Тулий представлява шестият член на човешкия цикличен закон, Будхи /Живот-дух/. Той е в състояние да управлява кама /астралното тяло/, физическо-сетивния прототип на Будхи. Той представлява канона на закона.
към текста >>
Петият римски цар Тарквиний Прискус не е роден от римския организъм, а е бил въведен в римската култура от етруската култура като нещо по-
висш
е.
Четирите по-низши принципа на човека не са в състояние да родят трите по-висши принципа – петия, шестия и седмия. Това също се символизира в римската история.
Петият римски цар Тарквиний Прискус не е роден от римския организъм, а е бил въведен в римската култура от етруската култура като нещо по-висше.
Шестият цар Сервий Тулий представлява шестият член на човешкия цикличен закон, Будхи /Живот-дух/. Той е в състояние да управлява кама /астралното тяло/, физическо-сетивния прототип на Будхи. Той представлява канона на закона. Седмият цар Тарквиний Супербус, най-възвишеният принцип е този, който трябва да бъде победен, тъй като не е възможно да се поддържа високото ниво, импулсът на социалната система.
към текста >>
Тогава по-
висш
ите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос.
Човекът е роден от една природа, която някога е била така оформена от боговете, че всичко вътре в нея съответствало на великия план за света, на великия храм. Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте можели да погледнете, без да си кажете: – Божествените същества са изградили този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено.
Тогава по-висшите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос.
Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да догради храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен.
към текста >>
Синовете на Авел се обръщат към
висш
ите сфери, когато те приключат с тези въплъщения.
Отговор: Синовете на Каин са неузрелите; синовете на Авел са презрелите.
Синовете на Авел се обръщат към висшите сфери, когато те приключат с тези въплъщения.
Синовете на Авел са слънчевите питри /тези, които преминават своя човешки стадий на Старото Слънце/; Синовете на Каин са най-узрелите от лунните питри /онези, които са преминали своя човешки стадий върху Старата Луна/.
към текста >>
Отговор: Всяка
висш
а работа може да бъде предприета само в едно общество.
Отговор: Всяка висша работа може да бъде предприета само в едно общество.
Рицарите на кръглата маса на Артур обикновено са били дванадесет.
към текста >>
193.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Човекът се е развил от пропорциите на Ноевия ковчег и сега той трябва да огради своето
висш
е себе с една къща, изградена от собствения му дух, от собствената му мъдрост, изучавайки мъдростта на Соломон.
Човекът се е развил от пропорциите на Ноевия ковчег и сега той трябва да огради своето висше себе с една къща, изградена от собствения му дух, от собствената му мъдрост, изучавайки мъдростта на Соломон.
към текста >>
Човечеството сега е напреднало от степента на четворност към онези на петорност, като петочленен човек, който става съзнателен в своето
висш
е себе.
Ние влизаме в храма на Соломон. Самата врата е много характерна. Квадратът беше един стар символ.
Човечеството сега е напреднало от степента на четворност към онези на петорност, като петочленен човек, който става съзнателен в своето висше себе.
Вътрешният божествен храм е така формиран, че включва петорното човешко същество. Квадратът е свещен. Вратата, покривът и страничните колони заедно образуват пентаграм./6, 7/ Когато човекът се събуди от своята четворност, т.е., когато той влезе в своето вътрешно същество – вътрешното светилище е най-важната част на храма, – той вижда един вид олтар; вижда два херувима, които се носят като пазещи духове над Кивота на завета, Светая Светих; тъй като петият принцип на човешкото същество, който все още не е слязъл на Земята, трябва да бъде пазен от двете по-висши същности – Будхи и Манас. Това е началото на развитието на Манас в човека.
към текста >>
Вратата, покривът и страничните колони заедно образуват пентаграм./6, 7/ Когато човекът се събуди от своята четворност, т.е., когато той влезе в своето вътрешно същество – вътрешното светилище е най-важната част на храма, – той вижда един вид олтар; вижда два херувима, които се носят като пазещи духове над Кивота на завета, Светая Светих; тъй като петият принцип на човешкото същество, който все още не е слязъл на Земята, трябва да бъде пазен от двете по-
висш
и същности – Будхи и Манас.
Самата врата е много характерна. Квадратът беше един стар символ. Човечеството сега е напреднало от степента на четворност към онези на петорност, като петочленен човек, който става съзнателен в своето висше себе. Вътрешният божествен храм е така формиран, че включва петорното човешко същество. Квадратът е свещен.
Вратата, покривът и страничните колони заедно образуват пентаграм./6, 7/ Когато човекът се събуди от своята четворност, т.е., когато той влезе в своето вътрешно същество – вътрешното светилище е най-важната част на храма, – той вижда един вид олтар; вижда два херувима, които се носят като пазещи духове над Кивота на завета, Светая Светих; тъй като петият принцип на човешкото същество, който все още не е слязъл на Земята, трябва да бъде пазен от двете по-висши същности – Будхи и Манас.
Това е началото на развитието на Манас в човека.
към текста >>
"Земята" е мястото, където най-напред трябваше да бъде донесено самото християнство, до онзи храм, до който самият човек е довел себе си, за да бъде обвивка за по-
висш
ето.
И така върху Кръста стои онова, което е изразено в имената на тримата апостоли, докато единното име J. N. R. J. означава самия Христос.
"Земята" е мястото, където най-напред трябваше да бъде донесено самото християнство, до онзи храм, до който самият човек е довел себе си, за да бъде обвивка за по-висшето.
Ала този храм.../празнота в текста/*11/.
към текста >>
Петелът, който е символ едновременно и за
висш
ето и за низшето човешко себе "пропява два пъти"/Марко, 14:30/.
Петелът, който е символ едновременно и за висшето и за низшето човешко себе "пропява два пъти"/Марко, 14:30/.
Петелът пропява за първи път, когато човек слезе на Земята и материализира себе си във физическо вещество; той пропява за втори път, когато човек отново ще се издигне, когато ще се научи да разбира Христос, когато се появи Водолеят. Това ще бъде през 6-та културна епоха. Тогава човекът духовно ще разбере какъв би трябвало да стане. Егото, азът, ще е достигнал известна степен тогава, когато онова, на което Соломоновият храм е символ, ще бъде реалност в най-висшия смисъл, когато самият човек стане храм за Яхве.
към текста >>
Егото, азът, ще е достигнал известна степен тогава, когато онова, на което Соломоновият храм е символ, ще бъде реалност в най-
висш
ия смисъл, когато самият човек стане храм за Яхве.
Петелът, който е символ едновременно и за висшето и за низшето човешко себе "пропява два пъти"/Марко, 14:30/. Петелът пропява за първи път, когато човек слезе на Земята и материализира себе си във физическо вещество; той пропява за втори път, когато човек отново ще се издигне, когато ще се научи да разбира Христос, когато се появи Водолеят. Това ще бъде през 6-та културна епоха. Тогава човекът духовно ще разбере какъв би трябвало да стане.
Егото, азът, ще е достигнал известна степен тогава, когато онова, на което Соломоновият храм е символ, ще бъде реалност в най-висшия смисъл, когато самият човек стане храм за Яхве.
към текста >>
194.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
От една страна ние имаме светската дейност на човека, развитието на онези науки, които обслужват човешкото удобство и изобщо външния живот; от друга страна имаме божиите синовете, заети с развитието на човешките по-
висш
и способности.
Те са онези, които от външния свят донасят камъните за изграждането на храма. Чрез тяхното изкуство се изгражда храмът. Потомците от линията Авел-Сет са т. нар. Божии синове, които се грижат за истинската духовност в човешката природа. Тези две течения винаги донякъде са били в противодействие.
От една страна ние имаме светската дейност на човека, развитието на онези науки, които обслужват човешкото удобство и изобщо външния живот; от друга страна имаме божиите синовете, заети с развитието на човешките по-висши способности.
към текста >>
Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-
висш
ите импулси на човечеството.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството.
Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството.
Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство. Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен. Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда.
към текста >>
Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната
висш
а природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши принципи.
Самият Сет е онзи, който е взел за Адам издънката от Дървото на живота и я е посадил в Земята, като е отгледал тристеблено дърво. Какво е значението на това тройно разклонено дърво?
Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши принципи.
Но вътре в човека тя отначало е завоалирана. Чрез своите три тела – физическо, етерно и астрално – човекът първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма-Будхи-Манас. Вие следователно трябва да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външен израз на по-висшите сили на Атма-Будхи-Манас. И както художникът изгражда външни форми или изразява някаква идея в цветове, така и тези три обвивки също изразяват едно произведение на изкуството. Ако вие схванете тези по-висши принципи като идеята на произведението на изкуството, вие горе долу ще си изградите представа какво е животът на тези три тела.
към текста >>
Вие следователно трябва да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външен израз на по-
висш
ите сили на Атма-Будхи-Манас.
Самият Сет е онзи, който е взел за Адам издънката от Дървото на живота и я е посадил в Земята, като е отгледал тристеблено дърво. Какво е значението на това тройно разклонено дърво? Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши принципи. Но вътре в човека тя отначало е завоалирана. Чрез своите три тела – физическо, етерно и астрално – човекът първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма-Будхи-Манас.
Вие следователно трябва да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външен израз на по-висшите сили на Атма-Будхи-Манас.
И както художникът изгражда външни форми или изразява някаква идея в цветове, така и тези три обвивки също изразяват едно произведение на изкуството. Ако вие схванете тези по-висши принципи като идеята на произведението на изкуството, вие горе долу ще си изградите представа какво е животът на тези три тела.
към текста >>
Ако вие схванете тези по-
висш
и принципи като идеята на произведението на изкуството, вие горе долу ще си изградите представа какво е животът на тези три тела.
Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши принципи. Но вътре в човека тя отначало е завоалирана. Чрез своите три тела – физическо, етерно и астрално – човекът първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма-Будхи-Манас. Вие следователно трябва да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външен израз на по-висшите сили на Атма-Будхи-Манас. И както художникът изгражда външни форми или изразява някаква идея в цветове, така и тези три обвивки също изразяват едно произведение на изкуството.
Ако вие схванете тези по-висши принципи като идеята на произведението на изкуството, вие горе долу ще си изградите представа какво е животът на тези три тела.
към текста >>
Човек живее в своята физическа, етерна и астрална обвивка, със своя "аз", чрез който той така ще преобрази своето троично естество, че трите по-
висш
и принципа ще намерят своето подходящо място за живеене и ще могат да се чувстват у дома си тук на Земята.
Човек живее в своята физическа, етерна и астрална обвивка, със своя "аз", чрез който той така ще преобрази своето троично естество, че трите по-висши принципа ще намерят своето подходящо място за живеене и ще могат да се чувстват у дома си тук на Земята.
За това трябваше да се погрижи Старият завет. Чрез изкуствата на каиновия род, трябваше да се доведат човешките синове в света и чрез тези човешки синове трябваше да се произведат всички външни неща, които служат на физическото, етерното и астралното тяло. Какви са тези външни неща?
към текста >>
То е нейният истински смисъл: Да преобразим нашите три тела в три по-
висш
и членове на целия божествен план на сътворението.
И тъй, каква изобщо е задачата на човешкото същество в неговата земна еволюция? То трябва да издигне настоящите три тела, с които е надарено, до една по-висока степен, То трябва да издигне своето физическо тяло до по-висока област, а също така своето етерно и астрално тяло. Това развитие е задачата на човечеството.
То е нейният истински смисъл: Да преобразим нашите три тела в три по-висши членове на целия божествен план на сътворението.
към текста >>
Ние отново трябва да го разтопим до неговите по-
висш
и елементи, като схванем живота в мисълта.
Ние отново трябва да го разтопим до неговите по-висши елементи, като схванем живота в мисълта.
Ако бъдем в състояние да поведем минерала нагоре към живота, ако трансформираме мислите на цялата човешка природа, тогава нашата наука ще успее да стане наука на живота, а не на мъртвата материя. Чрез това ние ще издигнем най-низшия принцип на човека – първоначално в нашето разбиране, а по-късно и реално – в следващата сфера. И по този начин ние ще издигаме всеки член от човешката природа – етерния и астралния също – една степен по-високо.
към текста >>
Трите
висш
и царства – растително, животинско и човешко царство – които ще се развият на основата на минералното царство, засега са само в начален стадий.
Онова, което беше преди човекът, наричаме в теософската терминология трите елементарни царства Тези царства предшестват минералното царство, в което живеем днес, в което нашата наука се изчерпва и в което живеят нашите физически тела. Трите елементарни царства са изминали степени на еволюция.
Трите висши царства – растително, животинско и човешко царство – които ще се развият на основата на минералното царство, засега са само в начален стадий.
към текста >>
Първият опит, който бе направен, за да се насочи нисшата природа на човека към по-
висш
стадий, както вече видяхме, беше Соломоновият храм.
Първият опит, който бе направен, за да се насочи нисшата природа на човека към по-висш стадий, както вече видяхме, беше Соломоновият храм.
Петоъгълникът (пентаграмът) се вижда на входа му като велик символ, тъй като човекът трябваше да се стреми към петия принцип; това означава, че човешката природа би трябвало да се издигне от низшите принципи към по-висшите, да се облагороди всеки член на човешкото същество.
към текста >>
Петоъгълникът (пентаграмът) се вижда на входа му като велик символ, тъй като човекът трябваше да се стреми към петия принцип; това означава, че човешката природа би трябвало да се издигне от низшите принципи към по-
висш
ите, да се облагороди всеки член на човешкото същество.
Първият опит, който бе направен, за да се насочи нисшата природа на човека към по-висш стадий, както вече видяхме, беше Соломоновият храм.
Петоъгълникът (пентаграмът) се вижда на входа му като велик символ, тъй като човекът трябваше да се стреми към петия принцип; това означава, че човешката природа би трябвало да се издигне от низшите принципи към по-висшите, да се облагороди всеки член на човешкото същество.
към текста >>
Тя трябва да се издигне над него и да еволюира нагоре към трите по-
висш
и царства.
Световната душа, така както тя изразява себе си в човека, е разстлана всред минералното царство.
Тя трябва да се издигне над него и да еволюира нагоре към трите по-висши царства.
През следващите три кръга тя трябва да бъде внедрена в растителното, в животинското и в човешкото царство. Четвъртият кръг не е нищо друго освен внедряване на човешката душа в минералното царство, петият кръг в растителното царство, шестият в животинското царство и накрая седмият кръг е въплъщението на човека в истинското човешко царство, в което човекът напълно ще стане образ Божии. Дотогава човекът три пъти трябва да приеме световното тяло като своя обвивка.
към текста >>
Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в следния човешки еволюционен цикъл в по-
висш
а слава и яснота.
Растението, животното и човекът, такива каквито те стоят пред нас днес, са само зародиш на онова, което те ще станат.
Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в следния човешки еволюционен цикъл в по-висша слава и яснота.
И когато човекът ще е преодолял и ще се е освободил от животинското, той ще стане нещо, за което днес той е само намек. Така растителното, животинското и човешкото царство са трите веществени царства, през които човекът трябва да премине; те са неговото световно тяло, а душата ще е разпъната на това световно тяло.
към текста >>
При човека е точно обратното; той носи главата си високо, ориентирана към
висш
ите светове, за да приеме духа, а възпроизводителни му органи са насочени надолу.
Човекът е обърнато растение; растението обръща своите възпроизводителни органи към Слънцето; главата му сочи надолу.
При човека е точно обратното; той носи главата си високо, ориентирана към висшите светове, за да приеме духа, а възпроизводителни му органи са насочени надолу.
Животното стои по средата между растение и човек. То е направило половин обръщане, образувайки, така да се каже, напречната греда на линията на направлението, както на растението, така и на човека. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален, така прерязва линията, образувана от растение и човек, и така се образува кръст. Представете си растителното царство растящо надолу, човешкото царство нагоре, а животинското царство – хоризонтално; тогава сте си формирали кръста от растителното, животинското и човешкото царство.
към текста >>
Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-
висш
ата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей.
Също и стоящият закон в основата на един държавен план е външен закон. Човечеството е под жезъла на Мойсей. И всеки, който следва моралите закони от страх или с оглед на награда, следва само външния закон. Но и който разглежда науката само по един външен начин, следва само външния закон; а какво друго има там освен външни закони! Всички закони, с които се запознаваме в науката са такива външни закони.
Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей.
Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си. Този вътрешен закон трябва да стане импулс на живота при човека; от вътрешния закон той трябва да учи да следва външния закон. Не този живее с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който гради храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в съединяване на строителните камъни. Не онзи, който следва само законите на държавата, живее във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа.
към текста >>
Човекът сега е вплетен в по-
висш
ето естество.
Човекът сега е вплетен в по-висшето естество.
Преди той живееше в низшата природа. В християнския смисъл сега той живее в по-висшата природа, а кръстът – низшата природа – той носи като нещо чуждо през неговите вътрешни жизнени сили. Сега религията вече става жива сила в света, сега престава животът във външната природа, кръстът напълно става дърво. Външното тяло на човека вече става носител на вътрешната жива сила. Там се проявява великата мистерия: Кръстът се поема върху гърба.
към текста >>
В християнския смисъл сега той живее в по-
висш
ата природа, а кръстът – низшата природа – той носи като нещо чуждо през неговите вътрешни жизнени сили.
Човекът сега е вплетен в по-висшето естество. Преди той живееше в низшата природа.
В християнския смисъл сега той живее в по-висшата природа, а кръстът – низшата природа – той носи като нещо чуждо през неговите вътрешни жизнени сили.
Сега религията вече става жива сила в света, сега престава животът във външната природа, кръстът напълно става дърво. Външното тяло на човека вече става носител на вътрешната жива сила. Там се проявява великата мистерия: Кръстът се поема върху гърба.
към текста >>
Видяхме как кръстът, доколкото е образ на трите външни тела, умира; как той е способен да оформи само външната връзка между трите по-нисши и трите по-
висш
и царства, между двата бряга, разделени от потока.
Така ние се запознахме с дълбокото вътрешно значение на святата легенда за кръста. Видяхме как е бил подготвен преходът, който се извърши чрез християнството и който все повече и повече трябва да се извърши с напредване на времето чрез християнизирането на света.
Видяхме как кръстът, доколкото е образ на трите външни тела, умира; как той е способен да оформи само външната връзка между трите по-нисши и трите по-висши царства, между двата бряга, разделени от потока.
Дървото за кръста не е могло да стане колона в Соломоновия храм, докато човек не го признае за свой собствен символ. Само тогава, когато човек пожертва сам себе си, когато направи храм от своето собствено тяло и стане способен сам да носи кръста, ще стане възможно сливането на двата потока.
към текста >>
Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на кръста, където по-
висш
ите принципи лежат в самия Спасител, а по-низшите в кръста.
Оттам и християнските църкви имат за символ кръста. С това се изразява, че живият кръст е скрит във външната сграда на храма.
Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на кръста, където по-висшите принципи лежат в самия Спасител, а по-низшите в кръста.
И от сега нататък това съединяване трябва да стане органично и живо, както Апостол Павел го изрази особено дълбоко. Без знанието за онова, което разисквахме тук днес, писанията на Апостол Павел не могат да бъдат разбрани. На него му бе ясно, че Старият завет, който създава противоречия между човека и закона, трябва да свърши. Само когато човек съедини себе си със закона, когато го поеме на своя гръб, когато го понесе, тогава вече няма да има противоречие между вътрешната човешка природа и външния закон. Тогава е постигнато това, което християнството иска да постигне.
към текста >>
Ние не се приближаваме към християнството, като го приспособяваме към нашите собствени изисквания, като го приспособяваме към съвременния материалистичен разум, който отрича всяко по-
висш
е нещо, а като непрекъснато издигаме себе си нагоре в духовните висини.
С думата "дърво" Павел свързва понятията, с които боравихме днес. Така ние непрекъснато трябва да проникваме все по-дълбоко в онова, което са казали великите посветени.
Ние не се приближаваме към християнството, като го приспособяваме към нашите собствени изисквания, като го приспособяваме към съвременния материалистичен разум, който отрича всяко по-висше нещо, а като непрекъснато издигаме себе си нагоре в духовните висини.
Тъй като християнството бе родено от посвещението, ние едва тогава можем да го разберем и да бъдем в състояние да вярваме, че то съдържа безкрайни дълбини, когато се откажем от възгледа, че трябва да доведем християнството по-близо до днешното разбиране, и когато нашето противодуховно материалистично мислене се издигне отново към християнството. Съвременното разбиране трябва да се издигне от минерално-мъртвото към живата духовност, ако иска да разбере християнството.
към текста >>
195.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Физическото тяло се контролира от
висш
и космически сили.
Етерът е достъпен за онова, което на езотерически език се нарича "Словото", "Космическото Слово". Аз мога също да ви изясня при един процес на посвещение, как етерът се отнася към онова, което ние наричаме "Словото". Както знаете, човекът се състои от физическо, етерно и астрално тяло, и от неговия същински "аз". Етерното тяло става видимо, ако човек престане да се взира във физическото тяло и го премахне от погледа си. Ала човекът, такъв какъвто е днес, по никакъв начин не може да въздейства върху своето физическо тяло; той не е в състояние да задвижи и най-малките кръвни телца.
Физическото тяло се контролира от висши космически сили.
Днес висши същества са тези, които упражняват власт тук – по-късно тази способност ще я има човекът. Когато хората започнат да владеят силите на своето собствено физическо тяло – които материалистите наричат природни сили, – тогава човекът ще е станал бог. Да му се приписват тези сили днес, би било идолопоклонство, тъй като всъщност имаме работа с висши същества, които влияят върху физическото тяло.
към текста >>
Днес
висш
и същества са тези, които упражняват власт тук – по-късно тази способност ще я има човекът.
Аз мога също да ви изясня при един процес на посвещение, как етерът се отнася към онова, което ние наричаме "Словото". Както знаете, човекът се състои от физическо, етерно и астрално тяло, и от неговия същински "аз". Етерното тяло става видимо, ако човек престане да се взира във физическото тяло и го премахне от погледа си. Ала човекът, такъв какъвто е днес, по никакъв начин не може да въздейства върху своето физическо тяло; той не е в състояние да задвижи и най-малките кръвни телца. Физическото тяло се контролира от висши космически сили.
Днес висши същества са тези, които упражняват власт тук – по-късно тази способност ще я има човекът.
Когато хората започнат да владеят силите на своето собствено физическо тяло – които материалистите наричат природни сили, – тогава човекът ще е станал бог. Да му се приписват тези сили днес, би било идолопоклонство, тъй като всъщност имаме работа с висши същества, които влияят върху физическото тяло.
към текста >>
Да му се приписват тези сили днес, би било идолопоклонство, тъй като всъщност имаме работа с
висш
и същества, които влияят върху физическото тяло.
Етерното тяло става видимо, ако човек престане да се взира във физическото тяло и го премахне от погледа си. Ала човекът, такъв какъвто е днес, по никакъв начин не може да въздейства върху своето физическо тяло; той не е в състояние да задвижи и най-малките кръвни телца. Физическото тяло се контролира от висши космически сили. Днес висши същества са тези, които упражняват власт тук – по-късно тази способност ще я има човекът. Когато хората започнат да владеят силите на своето собствено физическо тяло – които материалистите наричат природни сили, – тогава човекът ще е станал бог.
Да му се приписват тези сили днес, би било идолопоклонство, тъй като всъщност имаме работа с висши същества, които влияят върху физическото тяло.
към текста >>
И това прехвърляне на мъдрост в земното кълбо прави възможно, след отделянето на Слънцето и Луната от Земята, отгоре, от
висш
и сфери да може отново да бъде внедрено нещо в Земята така, както това се случва в малък мащаб при посвещение.
Същото е било и със Земята. Докато цялата Земя не се е развила в астралното състояние, не е можело да стане това събитие. Състоянието, в което кандидатът е трябвало да бъде при египетските мистерии, съответства на времето на астралното кълбо, за което аз говорих като за непосредствен предшественик на нашата Земя. Това е глобусът на мъдростта. Цялата мъдрост е била вработена в него чрез космични сили.
И това прехвърляне на мъдрост в земното кълбо прави възможно, след отделянето на Слънцето и Луната от Земята, отгоре, от висши сфери да може отново да бъде внедрено нещо в Земята така, както това се случва в малък мащаб при посвещение.
към текста >>
Няма по-
висш
е развитие, без да се отблъсне надолу нещо друго.
Втората религия беше отхранена в Близкия Изток. В нея се почиташе вторият принцип на Троицата като повторение, когато за първи път Синът бе направил да се почувствува Неговото влияние на Земята. Същевремено с идването на принципа на Сина настъпва свалянето долу на някои същества.
Няма по-висше развитие, без да се отблъсне надолу нещо друго.
Минералното, растителното и животинското царство бяха отблъснати надолу по този начин. Това е великата трагедия и всеки, който се развива нагоре, поема върху себе си огромна отговорност. За всеки светец са отблъснати надолу голямо число същества. Не би имало никакво развитие, ако не ставаше такова отблъсване надолу. Човек непрекъснато трябва да отблъсва други надолу, докато развива себе си нагоре.
към текста >>
В духа, който се развиваше в юдаизма, трябваше да бъде запален
висш
ият Манас.
Но степените, през които постепенно от цялото човечество ще се постигне онова, което е постигнато чрез Христовото появяване в плът, отново трябва да бъдат повторени.
В духа, който се развиваше в юдаизма, трябваше да бъде запален висшият Манас.
Новата епоха започва със слизането на Светия Дух, който ще води човечеството до точката в 6-та епоха, когато ще бъде реализиран Христовият принцип, който е само загатнат в християнството днес. "Никой не идва до Отец освен чрез Мене", казва Синът. Той изпрати на човечеството Духа, който да го подготви за времето през 6-тата епоха, когато доброто и злото ще бъдат разделени. Човекът никога не би развил този импулс без онзи друг импулс, който ние сме нарекли принцип на злото. Човекът трябваше да получи свободна воля, тогава неговият разум можеше да бъде призован да отсъди между доброто и злото.
към текста >>
196.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Ние откриваме Девите, когато навлезем ясновидски в по-
висш
ите полета.
Нека да започнем с нещо, което принадлежи към влиянието на Девите//*1/ Девите са същества, които стоят на една по-висока степен в развитието от човека и са в състояние да работят на по-високи нива на съществуването.
Ние откриваме Девите, когато навлезем ясновидски в по-висшите полета.
Ние откриваме Деви върху астралното поле, върху полето Рупа, върху полето Арупа и още по-високо. Какво означава влиянието на Девите за света, в който сме ние? Ние ще отговорим на този въпрос, като зададем друг: – Каква е целта на нашето човешко съществуване, на това непрекъснато прераждане? – Човек би живял в света съвсем безцелно, ако не научаваше особен урок, ако не изпълняваше специална задача при всяко идване. Всеки път, когато човек се въплъщава, Земята трябва да се е променила така, че той да намери там обстоятелства, които не е срещал преди в по-раншните си въплъщения.
към текста >>
Нека сега да погледнем обсега на човешките действия на Земята, като започнем с най-низшето човешко ниво на развитие – с инстинктите и страстите – и се издигнем до моралните идеали, религиозните общества и т.н.; тогава ще видим, че човешките същества същевремено предят нишки едни между други, които втъкават от едно лице към друго, образувайки непрекъснато по-
висш
и сдружения: Семейството, племето, по-нататъшните етнически и политически групи и накрая религиозните общества.
Нека сега да погледнем обсега на човешките действия на Земята, като започнем с най-низшето човешко ниво на развитие – с инстинктите и страстите – и се издигнем до моралните идеали, религиозните общества и т.н.; тогава ще видим, че човешките същества същевремено предят нишки едни между други, които втъкават от едно лице към друго, образувайки непрекъснато по-висши сдружения: Семейството, племето, по-нататъшните етнически и политически групи и накрая религиозните общества.
В тях се изразява дейността на по-висшите индивидуалности. Такива сдружения са произлезли чрез един религиозен основател от изворите на чиста всемирна мъдрост. Всички религии в дълбокия си смисъл се съгласуват, защото те имат за основатели онези, които принадлежат към великата ложа на Учителите. Има една специална Бяла ложа, която има 12 членове, от които 7 имат специално влияние и тези 7 основат религиозните общности. Такива са били Буда, Хермес, Питагор и др.
към текста >>
В тях се изразява дейността на по-
висш
ите индивидуалности.
Нека сега да погледнем обсега на човешките действия на Земята, като започнем с най-низшето човешко ниво на развитие – с инстинктите и страстите – и се издигнем до моралните идеали, религиозните общества и т.н.; тогава ще видим, че човешките същества същевремено предят нишки едни между други, които втъкават от едно лице към друго, образувайки непрекъснато по-висши сдружения: Семейството, племето, по-нататъшните етнически и политически групи и накрая религиозните общества.
В тях се изразява дейността на по-висшите индивидуалности.
Такива сдружения са произлезли чрез един религиозен основател от изворите на чиста всемирна мъдрост. Всички религии в дълбокия си смисъл се съгласуват, защото те имат за основатели онези, които принадлежат към великата ложа на Учителите. Има една специална Бяла ложа, която има 12 членове, от които 7 имат специално влияние и тези 7 основат религиозните общности. Такива са били Буда, Хермес, Питагор и др. Великият план за човешката еволюция фактически е бил духовно изработен в Бялата ложа, която е толкова стара, колкото е и самото човечество.
към текста >>
Откъде
висш
ите същества получават този план?
Откъде висшите същества получават този план?
Ние намираме отговор на това, когато разгледаме, че има все по-висши степени на еволюция, където плановете се създават. Там е, където се изработва световната еволюция. Тези по-висши степени са ни показани от древните, например от Дионисий, ученика на апостол Павел/*6/ и също от Николаус Кузанус./*7/ Той разбира, че: – По-висше от всяко знание и разбиране е неразбирането. – Ала това незнание е едно по-висше знание и това неразбиране е едно по-висше разбиране.
към текста >>
Ние намираме отговор на това, когато разгледаме, че има все по-
висш
и степени на еволюция, където плановете се създават.
Откъде висшите същества получават този план?
Ние намираме отговор на това, когато разгледаме, че има все по-висши степени на еволюция, където плановете се създават.
Там е, където се изработва световната еволюция. Тези по-висши степени са ни показани от древните, например от Дионисий, ученика на апостол Павел/*6/ и също от Николаус Кузанус./*7/ Той разбира, че: – По-висше от всяко знание и разбиране е неразбирането. – Ала това незнание е едно по-висше знание и това неразбиране е едно по-висше разбиране.
към текста >>
Тези по-
висш
и степени са ни показани от древните, например от Дионисий, ученика на апостол Павел/*6/ и също от Николаус Кузанус./*7/ Той разбира, че: – По-
висш
е от всяко знание и разбиране е неразбирането.
Откъде висшите същества получават този план? Ние намираме отговор на това, когато разгледаме, че има все по-висши степени на еволюция, където плановете се създават. Там е, където се изработва световната еволюция.
Тези по-висши степени са ни показани от древните, например от Дионисий, ученика на апостол Павел/*6/ и също от Николаус Кузанус./*7/ Той разбира, че: – По-висше от всяко знание и разбиране е неразбирането.
– Ала това незнание е едно по-висше знание и това неразбиране е едно по-висше разбиране.
към текста >>
– Ала това незнание е едно по-
висш
е знание и това неразбиране е едно по-
висш
е разбиране.
Откъде висшите същества получават този план? Ние намираме отговор на това, когато разгледаме, че има все по-висши степени на еволюция, където плановете се създават. Там е, където се изработва световната еволюция. Тези по-висши степени са ни показани от древните, например от Дионисий, ученика на апостол Павел/*6/ и също от Николаус Кузанус./*7/ Той разбира, че: – По-висше от всяко знание и разбиране е неразбирането.
– Ала това незнание е едно по-висше знание и това неразбиране е едно по-висше разбиране.
към текста >>
Когато престанем да гледаме на онова, което имаме като мисли и понятия за света и се обърнем към онова, което извира, към нашите вътрешни сили, тогава ние откриваме нещо още по-
висш
е.
Когато престанем да гледаме на онова, което имаме като мисли и понятия за света и се обърнем към онова, което извира, към нашите вътрешни сили, тогава ние откриваме нещо още по-висше.
Учителите могат да втъкат /третия/ Логос, защото те са се възкачили още по-високо, отколкото се намира естеството на мисленето. Когато бъдат развити по-висшите сили, тогава, в такива същества, мисълта изглежда като нещо по-различно. Тогава тя става като изгорена дума при нас. Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-висше същество, така както думата е израз на мисъл. Ако ние възприемем самата мисъл като думата на едно по-висше същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса.
към текста >>
Когато бъдат развити по-
висш
ите сили, тогава, в такива същества, мисълта изглежда като нещо по-различно.
Когато престанем да гледаме на онова, което имаме като мисли и понятия за света и се обърнем към онова, което извира, към нашите вътрешни сили, тогава ние откриваме нещо още по-висше. Учителите могат да втъкат /третия/ Логос, защото те са се възкачили още по-високо, отколкото се намира естеството на мисленето.
Когато бъдат развити по-висшите сили, тогава, в такива същества, мисълта изглежда като нещо по-различно.
Тогава тя става като изгорена дума при нас. Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-висше същество, така както думата е израз на мисъл. Ако ние възприемем самата мисъл като думата на едно по-висше същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса. Знание, освободено от мисълта, стои на още по-високо ниво.
към текста >>
Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-
висш
е същество, така както думата е израз на мисъл.
Когато престанем да гледаме на онова, което имаме като мисли и понятия за света и се обърнем към онова, което извира, към нашите вътрешни сили, тогава ние откриваме нещо още по-висше. Учителите могат да втъкат /третия/ Логос, защото те са се възкачили още по-високо, отколкото се намира естеството на мисленето. Когато бъдат развити по-висшите сили, тогава, в такива същества, мисълта изглежда като нещо по-различно. Тогава тя става като изгорена дума при нас.
Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-висше същество, така както думата е израз на мисъл.
Ако ние възприемем самата мисъл като думата на едно по-висше същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса. Знание, освободено от мисълта, стои на още по-високо ниво.
към текста >>
Ако ние възприемем самата мисъл като думата на едно по-
висш
е същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса.
Когато престанем да гледаме на онова, което имаме като мисли и понятия за света и се обърнем към онова, което извира, към нашите вътрешни сили, тогава ние откриваме нещо още по-висше. Учителите могат да втъкат /третия/ Логос, защото те са се възкачили още по-високо, отколкото се намира естеството на мисленето. Когато бъдат развити по-висшите сили, тогава, в такива същества, мисълта изглежда като нещо по-различно. Тогава тя става като изгорена дума при нас. Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-висше същество, така както думата е израз на мисъл.
Ако ние възприемем самата мисъл като думата на едно по-висше същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса.
Знание, освободено от мисълта, стои на още по-високо ниво.
към текста >>
Ала ние сме въведени долу до по-низшите полета, които обаче съдържат в себе си по-
висш
ите полета.. ложата на Учителите.
Ала ние сме въведени долу до по-низшите полета, които обаче съдържат в себе си по-висшите полета.. ложата на Учителите.
към текста >>
Бяла ложа, в която участват много високо развити човешки индивидуалности, а и интелектуалност от още по-
висш
вид.
Вие всички знаете, че Земята се направлява по специален начин от т. нар.
Бяла ложа, в която участват много високо развити човешки индивидуалности, а и интелектуалност от още по-висш вид.
Какво правят те там? Те работят; те ръководят еволюцията на Земята. Докато ръководят тази еволюция, те измислят твърде специфичен план. Всъщност в течение на еволюцията на всяка планета се изработва специфичен план от направляващите сили. Докато се развива Земята, в т. нар.
към текста >>
197.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Никой не е можел да бъде издигнат до една по-
висш
а степен, докато не е изпълнил задачите на по-низшата.
През всички времена е имало окултни общества. При тях преди всичко е било необходимо, именно поради начина на техния стремеж, да имат даден вид йерархичност в своите организации. Това означава, че членовете на едно такова общество, на едно такова братство, са се разделяли на степени. Всяка степен, от първата до 90-та е имала своя съвсем специфична задача. При всяка степен е имало твърде специфични задачи.
Никой не е можел да бъде издигнат до една по-висша степен, докато не е изпълнил задачите на по-низшата.
към текста >>
Така че далечни бъдещи събития според техните заложби и сили, действително могат да се проследят във
висш
ите полета и светове.
Най-важните въпроси се основават върху много по-велики и много по-значителни перспективи. Те предполагат, че онова, което ще се развие в далечно бъдеще, вече по специален начин се подготвя днес. Как може да се случи такова нещо? Чрез това човек още днес да вземе в ръка и вложи в света силите, които би трябвало да действат в бъдещето. Всичко, което ще стане тук на физическото поле в бъдещето, се подготвя върху астралното и деваканското поле много преди да се появи на физическото поле.
Така че далечни бъдещи събития според техните заложби и сили, действително могат да се проследят във висшите полета и светове.
Но човекът не може добре да влияе на бъдещето, ако не подготви въздействието в светлината на знанието за влияещите сили. Човекът е едно самосъзнаващо се същество и трябва сам да поеме съдбата си в собствените си ръце. Ето защо винаги е имало напреднали братя на нашата човешка раса, които могат да виждат не само на физическото поле, а също и на по-висшите полета.
към текста >>
Ето защо винаги е имало напреднали братя на нашата човешка раса, които могат да виждат не само на физическото поле, а също и на по-
висш
ите полета.
Чрез това човек още днес да вземе в ръка и вложи в света силите, които би трябвало да действат в бъдещето. Всичко, което ще стане тук на физическото поле в бъдещето, се подготвя върху астралното и деваканското поле много преди да се появи на физическото поле. Така че далечни бъдещи събития според техните заложби и сили, действително могат да се проследят във висшите полета и светове. Но човекът не може добре да влияе на бъдещето, ако не подготви въздействието в светлината на знанието за влияещите сили. Човекът е едно самосъзнаващо се същество и трябва сам да поеме съдбата си в собствените си ръце.
Ето защо винаги е имало напреднали братя на нашата човешка раса, които могат да виждат не само на физическото поле, а също и на по-висшите полета.
към текста >>
Нека да се опитаме да разберем какво означава да имаме предварително виждане на по-
висш
ите полета.
Нека да се опитаме да разберем какво означава да имаме предварително виждане на по-висшите полета.
Да предположим, че имате вода в едно езеро. Вие можете да предвидите, че езерото ще замръзне, ако спадне температурата, така че ще бъде възможно пързалянето с кънки. По подобен начин ние имаме съотношението между астралното поле и физическото поле, т.е. света, в който ние се развиваме. Ако човек проследява събитията на астралното поле, тогава с помощта на астралните събития, той може да види какво ще настъпи на физическия план под сгъстена форма.
към текста >>
Физическите събития не са нищо друго, освен втвърдени, сгъстени събития, които вече са станали в по-
висш
ите светове.
Вие можете да предвидите, че езерото ще замръзне, ако спадне температурата, така че ще бъде възможно пързалянето с кънки. По подобен начин ние имаме съотношението между астралното поле и физическото поле, т.е. света, в който ние се развиваме. Ако човек проследява събитията на астралното поле, тогава с помощта на астралните събития, той може да види какво ще настъпи на физическия план под сгъстена форма. И така човек може да види онези астрални събития, които по-късно се появяват сгъстени върху физическото поле.
Физическите събития не са нищо друго, освен втвърдени, сгъстени събития, които вече са станали в по-висшите светове.
към текста >>
Имало е и по-нататъшни занимания за всяка последователна по-
висш
а степен в развитието на учениците.
Един пример: През цялата античност е имало мистерии. Тяхната задача е била да приемат отделни хора и да ги посвещават в тайните на съществуването – или както Йоан в Апокалипсиса казва – да им се покаже какво ще стане "наскоро", ще рече в бъдеще. В такива храмове са били обучавани ученици, които е трябвало да бъдат приети в първата степен.
Имало е и по-нататъшни занимания за всяка последователна по-висша степен в развитието на учениците.
При първата степен учениците са усъвършенствали астралното си тяло. Това е означавало, че те не само е трябвало да приемат обикновената гражданска етика. Гражданската етика беше предварително изискване; онова, за което става въпрос е трябвало най-строго да се изпълнява. Когато ученикът все повече е напредвал до по-висши идеали, преминавайки от страстите и инстинктите на обикновения живот към желания, стоящи над човешките дребнавости и така е прочиствал неговите симпатии и антипатии така, че великите световни работи на човешката раса са ставали негови собствени, – когато е достигал в своите чувства и възприятия отвъд себе си, тогава той е бил по пътя да завърши онова, което може да се нарече прочистване на астралното тяло. След това му е било позволено да работи върху по-гъстите тела.
към текста >>
Когато ученикът все повече е напредвал до по-
висш
и идеали, преминавайки от страстите и инстинктите на обикновения живот към желания, стоящи над човешките дребнавости и така е прочиствал неговите симпатии и антипатии така, че великите световни работи на човешката раса са ставали негови собствени, – когато е достигал в своите чувства и възприятия отвъд себе си, тогава той е бил по пътя да завърши онова, което може да се нарече прочистване на астралното тяло.
В такива храмове са били обучавани ученици, които е трябвало да бъдат приети в първата степен. Имало е и по-нататъшни занимания за всяка последователна по-висша степен в развитието на учениците. При първата степен учениците са усъвършенствали астралното си тяло. Това е означавало, че те не само е трябвало да приемат обикновената гражданска етика. Гражданската етика беше предварително изискване; онова, за което става въпрос е трябвало най-строго да се изпълнява.
Когато ученикът все повече е напредвал до по-висши идеали, преминавайки от страстите и инстинктите на обикновения живот към желания, стоящи над човешките дребнавости и така е прочиствал неговите симпатии и антипатии така, че великите световни работи на човешката раса са ставали негови собствени, – когато е достигал в своите чувства и възприятия отвъд себе си, тогава той е бил по пътя да завърши онова, което може да се нарече прочистване на астралното тяло.
След това му е било позволено да работи върху по-гъстите тела. Позволявало му се е да работи върху своето етерно тяло и повече не е бил ограничаван до преоформяне на меката, гъвкава и пригодлива астрална субстанция в неговия дух и душевното му тяло, а вече му е било позволявано да работи върху своето етерно тяло. Тогава той ставаше това, което се наричаше Хела. Такъв един Хела е онзи, който приема не само по-висши задължения, който не само е достигнал толкова далеч в очистването, че е направил задълженията на човечеството свои собствени, но е така напреднал, че е надживял по-нисшите и по-висшите работи на отделните народи и дори на отделните изповедания. Неговият поглед вече е отправен към живота на цялото човечество.
към текста >>
Такъв един Хела е онзи, който приема не само по-
висш
и задължения, който не само е достигнал толкова далеч в очистването, че е направил задълженията на човечеството свои собствени, но е така напреднал, че е надживял по-нисшите и по-
висш
ите работи на отделните народи и дори на отделните изповедания.
Гражданската етика беше предварително изискване; онова, за което става въпрос е трябвало най-строго да се изпълнява. Когато ученикът все повече е напредвал до по-висши идеали, преминавайки от страстите и инстинктите на обикновения живот към желания, стоящи над човешките дребнавости и така е прочиствал неговите симпатии и антипатии така, че великите световни работи на човешката раса са ставали негови собствени, – когато е достигал в своите чувства и възприятия отвъд себе си, тогава той е бил по пътя да завърши онова, което може да се нарече прочистване на астралното тяло. След това му е било позволено да работи върху по-гъстите тела. Позволявало му се е да работи върху своето етерно тяло и повече не е бил ограничаван до преоформяне на меката, гъвкава и пригодлива астрална субстанция в неговия дух и душевното му тяло, а вече му е било позволявано да работи върху своето етерно тяло. Тогава той ставаше това, което се наричаше Хела.
Такъв един Хела е онзи, който приема не само по-висши задължения, който не само е достигнал толкова далеч в очистването, че е направил задълженията на човечеството свои собствени, но е така напреднал, че е надживял по-нисшите и по-висшите работи на отделните народи и дори на отделните изповедания.
Неговият поглед вече е отправен към живота на цялото човечество. И чрез неговото вече напълно структурирано етерно тяло, той става участник във великите дела за изграждане на Земята. За това е трябвало да се случи следното: Този Хела трябваше да парализира всички сили, които са възпрепятствали неговата работа върху етерното тяло. Ако имате пред себе си един човек, той има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Хела е изфинил своето астрално тяло и му се позволява да работи върху етерното си тяло.
към текста >>
Една идея не е нищо повече от онова, което от
висш
и области е било свалено долу на физическото поле.
Сега ако се попитаме: – Какво става всъщност тук? – бихме отговорили: – Човек положително може да обхване твърде много с мисъл, с идеи. Ала идеите нямат действително съществуване.
Една идея не е нищо повече от онова, което от висши области е било свалено долу на физическото поле.
– Онова, което човек мисли е обаче нещо най-незначително, тъй като то се намира само на физическото поле. Друго е, когато насреща на тази идея се поднесе нещо, което също произхожда от висшите сфери. Вземете например учението на Питагор за музиката на сферите/*3/, както той го е предал на своите ученици. Философите се опитват да представят окултната музика на Питагор като една проста схема. Разумът лесно може да го схване.
към текста >>
Друго е, когато насреща на тази идея се поднесе нещо, което също произхожда от
висш
ите сфери.
Сега ако се попитаме: – Какво става всъщност тук? – бихме отговорили: – Човек положително може да обхване твърде много с мисъл, с идеи. Ала идеите нямат действително съществуване. Една идея не е нищо повече от онова, което от висши области е било свалено долу на физическото поле. – Онова, което човек мисли е обаче нещо най-незначително, тъй като то се намира само на физическото поле.
Друго е, когато насреща на тази идея се поднесе нещо, което също произхожда от висшите сфери.
Вземете например учението на Питагор за музиката на сферите/*3/, както той го е предал на своите ученици. Философите се опитват да представят окултната музика на Питагор като една проста схема. Разумът лесно може да го схване. Но онова, което беше важно за Питагор бе, че ученикът се приближаваше до това, само когато неговата душа, неговата нагласа е била подготвена за нея. Не е възможно да се обясни по-дълбокия смисъл на рафаеловата Сикстинска мадона на някой, който няма никакво чувство за картини, които произхождат от астралното.
към текста >>
Това означава, че индиецът по-лесно може да достигне до някои по-
висш
и възприятия чрез окултно обучение.
Древните индийци от 1-та подраса са живели в условия, различни от нашите и в основата си са били различно организирани. Дори съвременните потомци, днешните индийци са съществено различно организирани от нашите европейски раси. Който като окултист изследва разликата, открива, че в древния индийски народ етерното тяло е било много по-малко привързано към физическото тяло. То не потъва така дълбоко в него и много по-лесно е можело да му се въздейства от астралното тяло. Резултатът от това е, че индийската раса може лесно да прехвърли нещо от астралното към етерното тяло, може лесно да работи върху етерното тяло.
Това означава, че индиецът по-лесно може да достигне до някои по-висши възприятия чрез окултно обучение.
към текста >>
И по-лесно ще бъде за някой, който в астралното упражнява йога, да дойде във връзка с по-
висш
ите области чрез картинни понятия.
Колкото е по-лесно за етерното тяло да бъде повлияно чрез астралното тяло, толкова е по-лесно да се работи в етерното с картини без абстрактни понятия.
И по-лесно ще бъде за някой, който в астралното упражнява йога, да дойде във връзка с по-висшите области чрез картинни понятия.
Те действат върху етерното тяло, което все още е много пластично. Там няма нужда да се работи със строги понятия, а с много прости картинни представи може да се работи върху душата на един индиец и той ще може да достигне до много високи степени на развитие.
към текста >>
В по-ранни времена ученикът знаеше, че зад онова, което той получава в училище и в академичния свят като учебен материал, имаше нещо по-
висш
е и че самият той може би един ден би могъл да достигне това по-
висш
е знание.
Дори това, което днес се преподава в първоначалните училища, би ни отклонило от духовното, ако от една друга страна не се прибавят окултни основания.
В по-ранни времена ученикът знаеше, че зад онова, което той получава в училище и в академичния свят като учебен материал, имаше нещо по-висше и че самият той може би един ден би могъл да достигне това по-висше знание.
Той знаеше, че е една клетка в един духовен организъм. Днес в демократичния свят човек получава много понятия, които не довеждат до такова проникновение. Следователно към структурата на външното демократично знание трябва да се прибави, върхът на пирамидата.
към текста >>
Ако човек желае да я схване напълно, трябва да е в състояние, да вижда във
висш
ите светове.
Ние тук сме стигнали до точката, където можем да видим връзката на теософското движение и Теософското общество с окултизма. Теософското общество не е окултно движение, не е окултно братство, тъй като то е формирано на демократична основа, понеже всеки е равностоен с другите член. Нещо друго е как да се разбира задачата на Теософското общество. Задачата на Теософското общество е върху физическото поле.
Ако човек желае да я схване напълно, трябва да е в състояние, да вижда във висшите светове.
Но не се касае до това теософът вече да е в състояние да вижда във висшите светове, а че вътре в движението също се развиват окултни сили, така че Теософското общество да може да бъде място, от което окултизмът може да протече и да се изяви. Нещо друго е, дали едно общество е окултно братство, или то си казва: – Ние наистина не сме окултно братство, но в нашето общество окултизмът отново се изявява.
към текста >>
Но не се касае до това теософът вече да е в състояние да вижда във
висш
ите светове, а че вътре в движението също се развиват окултни сили, така че Теософското общество да може да бъде място, от което окултизмът може да протече и да се изяви.
Ние тук сме стигнали до точката, където можем да видим връзката на теософското движение и Теософското общество с окултизма. Теософското общество не е окултно движение, не е окултно братство, тъй като то е формирано на демократична основа, понеже всеки е равностоен с другите член. Нещо друго е как да се разбира задачата на Теософското общество. Задачата на Теософското общество е върху физическото поле. Ако човек желае да я схване напълно, трябва да е в състояние, да вижда във висшите светове.
Но не се касае до това теософът вече да е в състояние да вижда във висшите светове, а че вътре в движението също се развиват окултни сили, така че Теософското общество да може да бъде място, от което окултизмът може да протече и да се изяви.
Нещо друго е, дали едно общество е окултно братство, или то си казва: – Ние наистина не сме окултно братство, но в нашето общество окултизмът отново се изявява.
към текста >>
Днес, когато всъщност цялото човечество с копнеж гледа към по-
висш
ите светове, без да намери пътищата натам, днес трябва да бъде популяризирана още една част от окултното познание.
Днес, когато всъщност цялото човечество с копнеж гледа към по-висшите светове, без да намери пътищата натам, днес трябва да бъде популяризирана още една част от окултното познание.
И окултизмът вътре в Теософското общество има тази задача. Духовни движения винаги са имали плодоносно влияние върху развитието на културата също и на физическото поле. Нейният външен израз не е нищо друго, освен реализиране на Земята на онова, което е било подготвено духовно. Какво става, когато например разглеждаме работите на Микеланжело и Леонардо да Винчи. В тези творби в цветове и форми вие имате нещо духовно, извълшебствано на стената.
към текста >>
Точно както нашето човешко тяло е било подготвено предварително преди милиони години от сили, които са в нашето обкръжение, така днес се подготвя в нас едно по-
висш
е, едно тяло на бъдещето; но това тяло на бъдещето ще стане наше в много далечно време.
Заедно ли сме, трябва да ни бъде ясно, че ние сме като клетки, които трябва да се обединят за изграждането на една бъдеща култура. В нашите души ще се подготвят онези сили, които така ще преобразят бъдещия свят, че той ще стане физически отпечатък, на нашите настоящи настроения и възгледи за живота. Всичко, което днес се разкрива и се проявява, някога е било окултно. Както електричеството днес е една разкрита сила, така някога то е било една окултна сила. И онова, което още е окултно днес, е предназначено да стане движеща сила в бъдещето.
Точно както нашето човешко тяло е било подготвено предварително преди милиони години от сили, които са в нашето обкръжение, така днес се подготвя в нас едно по-висше, едно тяло на бъдещето; но това тяло на бъдещето ще стане наше в много далечно време.
към текста >>
Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна култура, църкви и др., творенията на културата, които ни носят красота и истина, всички тези неща ще се отпечатат в по-
висш
ите същности на нашето същество.
Що се отнася до съвременните телесни органи, как произлязоха те? Като тези сили работеха върху човека. Така както животните в тъмните пещери на Кентъки загубиха своята способност да виждат/*5/, защото не я използваха, така също външните сили организираха онова, което ние притежаваме като очи и уши. Те бяха формирани от силите на звука и светлината и се развиха от нашия организъм. От това, което живее днес в нас ще се развие в бъдеще нашият духовен организъм.
Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна култура, църкви и др., творенията на културата, които ни носят красота и истина, всички тези неща ще се отпечатат в по-висшите същности на нашето същество.
И когато един ден те се разгърнат за един самостоятелен живот, тогава онова, което живее като красота и истина във външната култура ще възникне в нашето вътрешно същество. Онова, което очите и ушите ни възприемат сега, ще бъдат строителните камъни за изграждането и организирането на едно по-висше бъдеще. Разглеждаме ли света от тази гледна точка, тогава човешкото вътрешно същество придобива много по-различно значение.
към текста >>
Онова, което очите и ушите ни възприемат сега, ще бъдат строителните камъни за изграждането и организирането на едно по-
висш
е бъдеще.
Така както животните в тъмните пещери на Кентъки загубиха своята способност да виждат/*5/, защото не я използваха, така също външните сили организираха онова, което ние притежаваме като очи и уши. Те бяха формирани от силите на звука и светлината и се развиха от нашия организъм. От това, което живее днес в нас ще се развие в бъдеще нашият духовен организъм. Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна култура, църкви и др., творенията на културата, които ни носят красота и истина, всички тези неща ще се отпечатат в по-висшите същности на нашето същество. И когато един ден те се разгърнат за един самостоятелен живот, тогава онова, което живее като красота и истина във външната култура ще възникне в нашето вътрешно същество.
Онова, което очите и ушите ни възприемат сега, ще бъдат строителните камъни за изграждането и организирането на едно по-висше бъдеще.
Разглеждаме ли света от тази гледна точка, тогава човешкото вътрешно същество придобива много по-различно значение.
към текста >>
Не само природни сили са работили върху развитието на човека, а също и
висш
и духовни същества.
Това е един процес, който е станал в прадалечното минало. След като човекът е прогресирал все повече и повече, дошло е време, когато вътре в неговото тяло – което вече е съдържало в себе си потенциалността да развие нервната система, – се е развила структурата, която прави човека способен да развие своята вътрешна телесна топлина, да произвежда топлата кръв. Това от своя страна е една по-късна структура от етерното тяло, което тогава е било вече под силното влияние на силите на астралното тяло. И от онова, което по-късно ние откриваме като основа на мозъка, се формира мозъкът на гръбначния стълб отново от етерното тяло като другия полюс на етерното тяло, като от една страна се разви мозък, а от друга страна вътрешната топлина на кръвта. Това се случи в миналото.
Не само природни сили са работили върху развитието на човека, а също и висши духовни същества.
към текста >>
– Това е моментът, когато човек започва да разбира, че в природата има по-
висш
и сили от мисълта, че има нещо извън него, което не може да бъде изразено в мислите на съвремието, но което довежда до това, че при двама души, двамата които говорят за едно и също нещо, речта на единия от тях може да бъде ясна но суха, а при другия да е пронизана с топлата светлина, която ще създава бъдещето.
Важен момент е, когато той осъзнае какво означава: – Аз не съм ти.
– Това е моментът, когато човек започва да разбира, че в природата има по-висши сили от мисълта, че има нещо извън него, което не може да бъде изразено в мислите на съвремието, но което довежда до това, че при двама души, двамата които говорят за едно и също нещо, речта на единия от тях може да бъде ясна но суха, а при другия да е пронизана с топлата светлина, която ще създава бъдещето.
към текста >>
Ние се издигаме от Манас до по-
висш
и сили.
Когато ученикът достигне дотук, той може и по друг начин още да учи, отколкото това е било възможно за него дотогава. Тук той изживява нещо съвсем особено. В духовния свят го среща едно духовно същество. Той среща тази индивидуалност с която някога е бил свързан. Това е една велика и многозначителна мистерия, че отделни степени на нашето съществуване се преповтарят.
Ние се издигаме от Манас до по-висши сили.
Ние сме слезли някога от духовни светове и по онова време в нас е внесло нещо същото същество, което ние сега отново срещаме на равнище, съответстващо на момента в миналото, в който то е било с нас. Това е учителят, т. нар. гуру. Много отдавна ние сме го срещали за първи път. Сега го срещаме отново, когато можем да схванем съзнателно това, което той е внесъл в нашите души.
към текста >>
Но ако Теософското общество забрави, че тази кръв пулсира в него, тогава то може да остане едно интересно общество, но онова, което е било планирано за него от
висш
ите сили, които помагаха на неговото раждане, не ще бъде постигнато.
С това връзката между окултизъм и теософия става ясна. Теософското общество никога не може да иска да бъде окултно братство. Онова, което трябва да му даде сила да изпълни своята задача, което трябва да му даде живот, могат да бъдат само нещата, които произтичат от окултизма. Затова Теософското общество ще може да расте, само когато има разбиране за окултното учение и окултния живот. Това все още не е изискване, самите членове да трябва да бъдат окултисти.
Но ако Теософското общество забрави, че тази кръв пулсира в него, тогава то може да остане едно интересно общество, но онова, което е било планирано за него от висшите сили, които помагаха на неговото раждане, не ще бъде постигнато.
към текста >>
Силите, които живеят на по-
висш
ите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща.
Но който така принадлежи към Теософското общество ще бъде поставен в едно двойствено обстоятелство. Той трябва по необходимост да дава ухо на онази страна, от където текат окултните истини. От друга страна, той трябва да обръща внимание на екзотеричния живот на Обществото. Тези страни трябва строго да се отличават; те никога не бива да бъдат смесвани. Когато човек говори за външното в Теософското общество, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване.
Силите, които живеят на по-висшите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща.
Те никога не дават нищо друго освен импулси. Винаги когато сме заети по практичен начин в разширяването на Теософското общество, великите индивидуалности, които ние наричаме Учители, стоят на наша страна, ние можем да са обръщаме към тях и да им позволяваме да говорят чрез нас. Когато се отнася до разпространяването на окултния живот, тогава Учителите говорят. Когато се отнася само до организирането на Обществото, тогава те оставят това на тези, които живеят на физическото поле. Това е разликата между окултното течение и рамката на теософската организация.
към текста >>
198.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Ето защо 1-та, 2-та и 3-та следатлантски раси /културни епохи/ са преповторения на по-раншните земни условия, само че в определена по-
висш
а област.
В световната еволюция винаги трябва да се счита за закон, че онова, което е станало по-рано, по-късно накратко бива повторено. Всяко човешко същество преповтаря в майчината утроба степените, през които човечеството вече е преминало. Всяка планета повтаря в своите първоначални стадии преминалите степени на своята еволюция., Винаги накратко се преповтаря онова, което е станало преди. Същото е и с расите.
Ето защо 1-та, 2-та и 3-та следатлантски раси /културни епохи/ са преповторения на по-раншните земни условия, само че в определена по-висша област.
Онова, което започна с Лемурия, се разви през Атлантида и беше преповторено на по-висше ниво в нашите три културни епохи. Така ние имаме едно повторение на онова, което на една по-низка степен беше станало по-рано в лемурийските времена. Преди да започне разделянето на два пола, имаше един вид двуполовост, едно единствено същество съчетаваше и двата пола. След това последва разделянето на два пола. Мъжко-женското стана мъжко и женско.
към текста >>
Онова, което започна с Лемурия, се разви през Атлантида и беше преповторено на по-
висш
е ниво в нашите три културни епохи.
В световната еволюция винаги трябва да се счита за закон, че онова, което е станало по-рано, по-късно накратко бива повторено. Всяко човешко същество преповтаря в майчината утроба степените, през които човечеството вече е преминало. Всяка планета повтаря в своите първоначални стадии преминалите степени на своята еволюция., Винаги накратко се преповтаря онова, което е станало преди. Същото е и с расите. Ето защо 1-та, 2-та и 3-та следатлантски раси /културни епохи/ са преповторения на по-раншните земни условия, само че в определена по-висша област.
Онова, което започна с Лемурия, се разви през Атлантида и беше преповторено на по-висше ниво в нашите три културни епохи.
Така ние имаме едно повторение на онова, което на една по-низка степен беше станало по-рано в лемурийските времена. Преди да започне разделянето на два пола, имаше един вид двуполовост, едно единствено същество съчетаваше и двата пола. След това последва разделянето на два пола. Мъжко-женското стана мъжко и женско. На духовно ниво нещо подобно се повтаря в нашата епоха.
към текста >>
Когато бе изгубена връзката с
висш
ите светове, в Свободното масонство се изгуби и съзнанието за онова, което беше изгубено.
Това са няколко думи, които ще изяснят на окултиста мисленето на Свободното масонство. До 18-то столетие бе известно, че нещата стоят така.
Когато бе изгубена връзката с висшите светове, в Свободното масонство се изгуби и съзнанието за онова, което беше изгубено.
И от своя страна все още не съвсем. Хората разводниха Свободното масонство, казваха, че вече не знаят неговото значение. Обаче трябва да бъде ясно, че всичко, което съществува като символи бе извлечено от старата свещеническа мъдрост и че онова, което е внедрено в символите, ще трябва да излезе на открито. Истинската женска мъдрост постепенно съвсем се изгубва. Поради това, т. нар.
към текста >>
висш
и степени на Свободното масонство, които пазеха тази женска мъдрост, постепенно изчезнаха.
И от своя страна все още не съвсем. Хората разводниха Свободното масонство, казваха, че вече не знаят неговото значение. Обаче трябва да бъде ясно, че всичко, което съществува като символи бе извлечено от старата свещеническа мъдрост и че онова, което е внедрено в символите, ще трябва да излезе на открито. Истинската женска мъдрост постепенно съвсем се изгубва. Поради това, т. нар.
висши степени на Свободното масонство, които пазеха тази женска мъдрост, постепенно изчезнаха.
Всичко каквото все още е останало се нарича Йоаново масонство, което се занимава само със световни неща и разбира само от тях.
към текста >>
Мъжкият и женският принцип се срещат в познанието на
висш
ите светове.
Какво произтича от това? Това – че нещо по-добро може да дойде, само когато се появи една мъдрост, която отново е несексуална, която не е свързана вече нито с женската, нито с мъжката мъдрост, нито с женската Библия, нито с мъжката Легенда за храма. Тази мъдрост намираме в теософията. В тази мъдрост се разбират и двата пола. Там мъжът, който е в жената, работи върху жената и върху мъжът работи това, което отново е несексуално.
Мъжкият и женският принцип се срещат в познанието на висшите светове.
Съвсем естествено е, че същинската окултна основа е донесена от Свободното масонство и че е поставено едно ново начало. Нещо такова се нарича "спирала": Така в нашето време тези неща са преплетени. Трябва да мислим за тях като за взаимодействащи сили. Теософията не се опира нито на Библейската легенда, нито на Храмовата легенда, а търси във всички неща сърцевината на мъдростта, която трябва отново да бъде възобновена безполово. Сега виждате как теософията носи омиротворение и хармония.
към текста >>
199.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Казва ни се, че
висш
и духове са дали откровение на Мойсей, което той записал.
Основаването на Свободното масонство лежи назад в далечното минало. То се зароди в началото на 4-та културна епоха на нашата съвременна 5-та /следатлантска/ коренна раса. Старият завет, който дава обяснения на тези неща бе записан по същото онова време.
Казва ни се, че висши духове са дали откровение на Мойсей, което той записал.
Познаването на висшите неща обаче вече съществуваше много по-рано и се предаваше устно от поколение на поколение, от свещеническа уста на свещеническо ухо, докато бе записано в документна форма от Езра/*1/ на когото се приписват записването на тези неща. Когато Старият завет започна да набира сили чрез свещениците, възникна огромно противодействие към тази свещеническа книга в братствата на Свободното масонство по специална причина. Това противодействие винаги е съществувало и то беше необходимо. Трябва да си изясним защо?
към текста >>
Познаването на
висш
ите неща обаче вече съществуваше много по-рано и се предаваше устно от поколение на поколение, от свещеническа уста на свещеническо ухо, докато бе записано в документна форма от Езра/*1/ на когото се приписват записването на тези неща.
Основаването на Свободното масонство лежи назад в далечното минало. То се зароди в началото на 4-та културна епоха на нашата съвременна 5-та /следатлантска/ коренна раса. Старият завет, който дава обяснения на тези неща бе записан по същото онова време. Казва ни се, че висши духове са дали откровение на Мойсей, което той записал.
Познаването на висшите неща обаче вече съществуваше много по-рано и се предаваше устно от поколение на поколение, от свещеническа уста на свещеническо ухо, докато бе записано в документна форма от Езра/*1/ на когото се приписват записването на тези неща.
Когато Старият завет започна да набира сили чрез свещениците, възникна огромно противодействие към тази свещеническа книга в братствата на Свободното масонство по специална причина. Това противодействие винаги е съществувало и то беше необходимо. Трябва да си изясним защо?
към текста >>
Мъдростта на бъдещето трябва да бъде извлечена от
висш
ия човек, който живее еднакво както в мъжа, така и в жената.
Тъй като видяхме, защо тези духовни течения вървят паралелно едно до друго, ние сега можем да разберем значението на теософското движение. То подготвя в духовната област това, което по-късно ще стане на физическото поле – отново обединяването на половете. Разделената мъдрост отново трябва да се влее в единната Божествена мъдрост. Чрез теософската мъдрост трябва да се намери едно уравновесяване в човека между религиозната свещеническа мъдрост и мъдростта на Свободното масонство.
Мъдростта на бъдещето трябва да бъде извлечена от висшия човек, който живее еднакво както в мъжа, така и в жената.
Целта на теософското движение е да се развие това, за което се касае и върху което физическият план повече няма никакво влияние.
към текста >>
Когато ние осъзнаем това, в нас духовно заживява онова, което е по-
висш
е от сексуалното, което е независимо от причините за конфликта между двете течения.
В действителност теософията е мъжко-женската мъдрост, мъдростта, еднакво валидна за двата пола. Посредством учението за прераждането човек разбира, че онова, което се проявява при всяко ново прераждане, не е личността от всеки отделен земен живот, а причинното тяло, ентелехията*/*Думата ентелехия произхожда от гръцки. При Аристотел тя означава нематериалното, дейното начало, което формира материята и води до съвършенство. При някои виталисти – нематериалното жизнено начало, което направлява развитието на организма отвътре/, която се изгражда и развива безполово.
Когато ние осъзнаем това, в нас духовно заживява онова, което е по-висше от сексуалното, което е независимо от причините за конфликта между двете течения.
Така теософията е уравновесяващото движение и само то може да доведе до хармония. Едва в теософията човек може да говори за един окултизъм, който се отнася еднакво и до двата пола. Само от този източник човек може да мисли за истински баланс, истинско равновесие между двата пола. Всичко друго е последствие на предишната разделена сексуалност.
към текста >>
Идеалът на теософията е: Чрез мъдростта, която идва от
висш
ите полета, да се създаде на физическото поле човешко поколение, която стои над сексуалността.
Какъв идеал изгражда теософският ум?
Идеалът на теософията е: Чрез мъдростта, която идва от висшите полета, да се създаде на физическото поле човешко поколение, която стои над сексуалността.
Следователно теософията е също една мъдрост, която не е диферинцирана в различни религии, която не се опира на никаква специфична религия, а се връща назад към първичната мъдрост, която създаде света и която сменя онази мъдрост, която като свещеническа мъдрост е диференцирана в различните религии. Тя трябваше да направи това; защото, в течение на времето, свещеническата мъдрост завърши своята задача. Теософията обаче иска да завладее бъдещето, да завладее онова, което ще дойде, вместо онова, което вече е било. В известен смисъл тя е продължение на древната свещеническа мъдрост, на мъдростта на мистериите, но в друг смисъл е в контраст с тях.
към текста >>
Планът на
висш
ите светове за световното развитие е тя да бъде внесена в духа на новото време, който ще изкове бъдещето.
Противниците на теософското движение биха били онези, които упорито биха се придържали към древната жреческа, свещеническа мъдрост, които биха искали да я консервират, така да се каже, да я мумифицират в нейната старинна форма.
Планът на висшите светове за световното развитие е тя да бъде внесена в духа на новото време, който ще изкове бъдещето.
Първите лъчи от зората на развитието на една нова мъдрост, която трябва да дойде, се появиха през времето, което донесе новия духовен живот в човешкото развитие през ХV столетие чрез розенкройцерите. Тук се отнасяше до един нов импулс, идващ в света. Неговата тема беше, че старинната свещеническа мъдрост би трябвало да се преобрази в една нова мъдрост.
към текста >>
Тя води до познанието за
висш
ия надсексуален човек.
Ние видяхме, как започна тази борба, до която жените не бяха допуснати. Нашата задача е да спуснем мост над пропастта между свободните масони и розенкройцерите. Работата е трудна, ала тя трябва да бъде извършена.
Тя води до познанието за висшия надсексуален човек.
Трудно е да се достигне това, ала е възможно и това ще успее, ще стане реалност.
към текста >>
200.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Преди седмица вече загатнах, че искам да кажа няколко думи точно по тази тема./*1/ Бих искал днес да отправя вашето внимание не толкова към по-
висш
ите неща, а към това, как окултните познания пряко повлияват ежедневния живот и как наистина чрез теософския мироглед погледът ни е насочен не само към далечни времена и пространства, а как чрез понятия за окултното можем да спечелим и едно съвсем по-различно отношение към ежедневните въпроси, което не би било възможно чрез други понятия.
Много бе казано за отношението на окултизма към теософията, на езотеричното към теософията и т.н., но все още нищо не е казано за отношението на теософията към ежедневния живот.
Преди седмица вече загатнах, че искам да кажа няколко думи точно по тази тема./*1/ Бих искал днес да отправя вашето внимание не толкова към по-висшите неща, а към това, как окултните познания пряко повлияват ежедневния живот и как наистина чрез теософския мироглед погледът ни е насочен не само към далечни времена и пространства, а как чрез понятия за окултното можем да спечелим и едно съвсем по-различно отношение към ежедневните въпроси, което не би било възможно чрез други понятия.
Ние ще видим, колко погрешно е мнението, което често срещаме, именно, че окултизмът е нещо непрактично, необичайно, отдалечено от обикновения ежедневен живот.
към текста >>
Не е необходимо доказателствата да бъдат придобити само чрез окултни наблюдения; те не означават нищо докато от тях не се спечели, докато те не не се потвърдят в една или друга област, именно в ежедневния живот, който всъщност ни подготвя да извличаме от него убежденията си за
висш
ите области на съществуване.
Ще споменем и един друг въпрос: – Как може някой, който все още не е развил способността – която всяко човешко същество е предназначено да има в бъдеще, – да вижда в свръхсетивните светове, как може такава една личност от гледната точка на обикновено образование да се убеди, че теософските учения са истина и че стремежите на теософията са правилни?
Не е необходимо доказателствата да бъдат придобити само чрез окултни наблюдения; те не означават нищо докато от тях не се спечели, докато те не не се потвърдят в една или друга област, именно в ежедневния живот, който всъщност ни подготвя да извличаме от него убежденията си за висшите области на съществуване.
Каквото се е случвало в миналото, продължава да се случва и днес в нашия ежедневен живот.
към текста >>
Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което живее на по-
висш
ите полета от астралното.
Нека например да разгледаме един народ. Народът не е една случайно събрана структура в света, той не е нещо произведено по случайност, а всеки народ има своя определена задача в потока на човешката еволюция. Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена. Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ.
Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което живее на по-висшите полета от астралното.
За да се изследват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.
към текста >>
Когато онова, което просветва надолу от това по-
висш
е ниво се схване интелектуално или умствено, тогава много лесно могат да бъдат възприети идеалите.
С развитието си обаче човекът повдига собственото си астрално тяло, то става по-диференцирано, по-специфично. И тогава става възможно за неговото астрално тяло да придобие онази нагласа на ума, която стои над манталитета на неговия народ.
Когато онова, което просветва надолу от това по-висше ниво се схване интелектуално или умствено, тогава много лесно могат да бъдат възприети идеалите.
Понякога се случва, чувствата на астралното тяло на един човек да не са развити колкото неговото мислене. Мислите на народа биха могли да влияят върху мисленето на индивида толкова силно, че те да го обземат, преди той достатъчно да се е развил.
към текста >>
201.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
висш
и степени, които най-добре са запазени в т. н.
Едната има много по-многобройни застъпници всред онези, които днес наричат себе си масони. Тази насока претендира, че цялото масонство се състои в онова, което тя нарича символично или /занаятчийско/ – Йоановото масонство. Главната външна характеристика на това масонство е, че то е разделено на три степени: чирак, калфа и майстор; а що се отнася до вътрешните характерни черти, ще кажем нещо за това малко по-късно. Извън тези занаятчии-масони има доста масони, които поддържат, че Йоановото масонство е само един продукт на упадъка на великата всемирна масонска идея. Те смятат, че би означавало отпадане от тази велика масонска идея, ако се твърди, че масонството обзема само три символични или Йоанови степени, докато същността, основното значение на Свободното масонство лежи в т. нар.
висши степени, които най-добре са запазени в т. н.
шотландски или възприет ритуал, в който в известна степен е консервирано онова, което се е наричало египетски ритуал, Мизраимски или Мемфиски ритуал./*7/
към текста >>
Така ние имаме две противоположни насоки: Йоановото масонство и масонството на
висш
ите степен.
Така ние имаме две противоположни насоки: Йоановото масонство и масонството на висшите степен.
Йоановото масонство твърди, че висшите степени не са нищо друго освен глупости, основаващи се на човешката суетност, за която е удоволствие да има нещо специално, нещо духовно аристократическо със своето изкачване от степен на степен и на гордостта от притежанието на 18-та, 20-та или още по-висша степен. И тъй вие вече се запознахте с много неща, които са подходящи да доведат до недоразумения.
към текста >>
Йоановото масонство твърди, че
висш
ите степени не са нищо друго освен глупости, основаващи се на човешката суетност, за която е удоволствие да има нещо специално, нещо духовно аристократическо със своето изкачване от степен на степен и на гордостта от притежанието на 18-та, 20-та или още по-
висш
а степен.
Така ние имаме две противоположни насоки: Йоановото масонство и масонството на висшите степен.
Йоановото масонство твърди, че висшите степени не са нищо друго освен глупости, основаващи се на човешката суетност, за която е удоволствие да има нещо специално, нещо духовно аристократическо със своето изкачване от степен на степен и на гордостта от притежанието на 18-та, 20-та или още по-висша степен.
И тъй вие вече се запознахте с много неща, които са подходящи да доведат до недоразумения.
към текста >>
Свободното масонство с
висш
ите степени може да бъде проследено до старите мистерии, до процедурите, които сме описали и ще опишем до възможната степен в нашата теософия; процедури, които са съществували от предвечни времена и все още съществуват днес и които са запазили
висш
ето свръхсетивно знание за човечеството.
Свободното масонство с висшите степени може да бъде проследено до старите мистерии, до процедурите, които сме описали и ще опишем до възможната степен в нашата теософия; процедури, които са съществували от предвечни времена и все още съществуват днес и които са запазили висшето свръхсетивно знание за човечеството.
Това достъпно за хората свръхсетивно знание, беше предадено на онези, които можеха да придобият възможност да влязат в тези мистерийни центрове като в тях са били развивани известни свръхсетивни сили, даващи им възможност да виждат в свръхсетивния свят. Тези предвечни мистерии – в нашето време те са станали нещо друго и за сега не желаем да говорим за това, – първоначално съдържаха кълновете за всички по-късни духовни култури. Онова, което се представяше в тези пра мистерии не беше това, което съставлява съвременната човешка култура.
към текста >>
Във
висш
ите области на съзерцанието няма абстрактна наука.
Каквото тези три принципа трябваше да дадат на човечеството в предисторически времена, протичаше към кандидата за посвещение чрез разкриването на мистерийните тайни. Там ние поглеждаме назад към онова време, когато религия, наука и изкуство не са били разделени, а са били обединени. Всъщност за всеки, който може да вижда свръхсетивно, астрално, тези три принципа са едно единство. Мъдростта, красотата и обхвата на волевите импулси за него представляват едно единство.
Във висшите области на съзерцанието няма абстрактна наука.
Има само една наука, в която в картини живее онова, което има едно призрачно съществуване във външния свят и намира един неясен израз в имагинациите. Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на Сътворението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове. А онова, което ученикът е възприемал като мъдрост, едновременно е било изкуство и красота, било е нещо, което в много по-голяма степен е раздвижвало чувствата, които се появяват в нас, когато ние преживяваме, заставайки пред изключителни художествени произведения. Жаждата за истина и красота, мъдрост и изкуство, а също и религиозен импулс, са се развили едновременно. Окото на човека на изкуството е поглеждало към онова, което е ставало в мистериите/*9/ и онзи, който е търсил набожност, е откривал в тези висши процеси, възпроизвеждани пред очите му, предмета на неговите религиозни стремежи.
към текста >>
Окото на човека на изкуството е поглеждало към онова, което е ставало в мистериите/*9/ и онзи, който е търсил набожност, е откривал в тези
висш
и процеси, възпроизвеждани пред очите му, предмета на неговите религиозни стремежи.
Във висшите области на съзерцанието няма абстрактна наука. Има само една наука, в която в картини живее онова, което има едно призрачно съществуване във външния свят и намира един неясен израз в имагинациите. Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на Сътворението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове. А онова, което ученикът е възприемал като мъдрост, едновременно е било изкуство и красота, било е нещо, което в много по-голяма степен е раздвижвало чувствата, които се появяват в нас, когато ние преживяваме, заставайки пред изключителни художествени произведения. Жаждата за истина и красота, мъдрост и изкуство, а също и религиозен импулс, са се развили едновременно.
Окото на човека на изкуството е поглеждало към онова, което е ставало в мистериите/*9/ и онзи, който е търсил набожност, е откривал в тези висши процеси, възпроизвеждани пред очите му, предмета на неговите религиозни стремежи.
Религия, изкуство и наука са били едно.
към текста >>
От тези древни мистерии Свободното масонство извлича
висш
ите степени.
От тези древни мистерии Свободното масонство извлича висшите степени.
В своите висши степени то няма нищо друго, освен едно подражание на по-висшите степени на мистериите, в които мистерийният кандидат постепенно бива посветен. Сега можем да разберем защо Йоановото масонство толкова много настоява да няма вече по-висши степени. Фактически през последните векове по-висшите степени повече или по-малко загубиха своето значение за Свободното масонство. Каквото е станало в културата през последните векове, в по-голямата си част е без импулси от тази страна. Ала е имало време, когато великите културни импулси са произтичали точно от онова, което Свободното масонство би трябвало да бъде.
към текста >>
В своите
висш
и степени то няма нищо друго, освен едно подражание на по-
висш
ите степени на мистериите, в които мистерийният кандидат постепенно бива посветен.
От тези древни мистерии Свободното масонство извлича висшите степени.
В своите висши степени то няма нищо друго, освен едно подражание на по-висшите степени на мистериите, в които мистерийният кандидат постепенно бива посветен.
Сега можем да разберем защо Йоановото масонство толкова много настоява да няма вече по-висши степени. Фактически през последните векове по-висшите степени повече или по-малко загубиха своето значение за Свободното масонство. Каквото е станало в културата през последните векове, в по-голямата си част е без импулси от тази страна. Ала е имало време, когато великите културни импулси са произтичали точно от онова, което Свободното масонство би трябвало да бъде. За да разберем това, трябва да погледнем малко по-дълбоко в един век, към който аз много често съм се връщал тук, а сега искам да спомена това и с оглед на масонството.
към текста >>
Сега можем да разберем защо Йоановото масонство толкова много настоява да няма вече по-
висш
и степени.
От тези древни мистерии Свободното масонство извлича висшите степени. В своите висши степени то няма нищо друго, освен едно подражание на по-висшите степени на мистериите, в които мистерийният кандидат постепенно бива посветен.
Сега можем да разберем защо Йоановото масонство толкова много настоява да няма вече по-висши степени.
Фактически през последните векове по-висшите степени повече или по-малко загубиха своето значение за Свободното масонство. Каквото е станало в културата през последните векове, в по-голямата си част е без импулси от тази страна. Ала е имало време, когато великите културни импулси са произтичали точно от онова, което Свободното масонство би трябвало да бъде. За да разберем това, трябва да погледнем малко по-дълбоко в един век, към който аз много често съм се връщал тук, а сега искам да спомена това и с оглед на масонството. Това е 12-то столетие на нашето европейско културно развитие.
към текста >>
Фактически през последните векове по-
висш
ите степени повече или по-малко загубиха своето значение за Свободното масонство.
От тези древни мистерии Свободното масонство извлича висшите степени. В своите висши степени то няма нищо друго, освен едно подражание на по-висшите степени на мистериите, в които мистерийният кандидат постепенно бива посветен. Сега можем да разберем защо Йоановото масонство толкова много настоява да няма вече по-висши степени.
Фактически през последните векове по-висшите степени повече или по-малко загубиха своето значение за Свободното масонство.
Каквото е станало в културата през последните векове, в по-голямата си част е без импулси от тази страна. Ала е имало време, когато великите културни импулси са произтичали точно от онова, което Свободното масонство би трябвало да бъде. За да разберем това, трябва да погледнем малко по-дълбоко в един век, към който аз много често съм се връщал тук, а сега искам да спомена това и с оглед на масонството. Това е 12-то столетие на нашето европейско културно развитие.
към текста >>
Ако ме попитате каква е всъщност работата на Свободното масонство, аз трябва да ви отговоря с абстрактни думи: – Тя се състои в това, че няколко века неговите членове мисловно подготвяха събитията, които светът е трябвало да осъществи; че по един напълно съзнателен начин са изработвали
висш
ите идеали на човечеството, така че тези идеали да не са само абстрактни идеи. –
Ако ме попитате каква е всъщност работата на Свободното масонство, аз трябва да ви отговоря с абстрактни думи: – Тя се състои в това, че няколко века неговите членове мисловно подготвяха събитията, които светът е трябвало да осъществи; че по един напълно съзнателен начин са изработвали висшите идеали на човечеството, така че тези идеали да не са само абстрактни идеи. –
към текста >>
Когато един свободен масон говори днес за идеали и някой го попита, какво има предвид, той ще каже: – Най-
висш
ите идеали са мъдрост, красота и сила; – което при по задълбочено разглеждане обаче се оказва обикновено само една фраза.
Когато един свободен масон говори днес за идеали и някой го попита, какво има предвид, той ще каже: – Най-висшите идеали са мъдрост, красота и сила; – което при по задълбочено разглеждане обаче се оказва обикновено само една фраза.
Ако по онова време, а също и сега се говори за тези идеали с някой, който наистина разбира нещо от това, тогава разискването се отнася до нещо съвсем определено, което е свързано с протичане на събитията през идващите векове по същия начин, както мислите на строителя, съграждащ една фабрика са свързани с фабриката, когато тя вече е завършена.
към текста >>
От друга страна вие също знаете, че тези символи са свързани – и аз специално подчертавам това, – с двата велики потока, протичащи през целия свят и издигащи се до най-
висш
ата духовна област; които потоци ние срещаме като закон за полярността също и в силата на мъжкото и женското естество./*14/ Вътре в тази култура, която ние ще разглеждаме, свещеническият принцип е изразен в масонска терминология, като женски принцип в духовната област – в онази духовна област, която е най-тясно свързана с културната еволюция.
Онези от вас, които на Общото събрание са чули моята последна лекция/*13/ знаят, че истинското първоначално значение на тези символи е свързано с причината, която доскоро не позволяваше на жени да стават свободни масони и защо доскоро по тези въпроси се говореше отделно на мъжете и на жените.
От друга страна вие също знаете, че тези символи са свързани – и аз специално подчертавам това, – с двата велики потока, протичащи през целия свят и издигащи се до най-висшата духовна област; които потоци ние срещаме като закон за полярността също и в силата на мъжкото и женското естество./*14/ Вътре в тази култура, която ние ще разглеждаме, свещеническият принцип е изразен в масонска терминология, като женски принцип в духовната област – в онази духовна област, която е най-тясно свързана с културната еволюция.
Господството на свещениците, жреците е изразено чрез женския принцип. От друга страна, мъжкият принцип е всичко онова, което се противопоставя на това свещеническо господство, обаче по такъв начин, че този опонент не по-малко трябва да се счита като представител на най-свещения, най-благородния, най-великия и най-духовния принцип в света. И така има два потока, с които трябва да боравим: Един женски и един мъжки поток. Свободните масони възприемат Авел като представляващ женския поток, Каин – мъжкия.
към текста >>
Върнете се във времето на древните халдейци и египтяни, когато се е градяло не само с разума, а когато всичко е било проникнато с
висш
и чувства, тогава преобразяването на неорганичната природа се е чувствало като "царско изкуство".
Така вие виждате, че онова, което човекът твори, онова, където той е в състояние да бъде майстор, досега е областта на неодушевеното. И всичко от неодушевения свят, което човешкото същество е превърнало в хармония и ред, е символът на неговото царско изкуство на Земята. Онова, което той е внедрил в минералното царство със своето царско изкуство, най-напред е било въплъщението на божествената мъдрост.
Върнете се във времето на древните халдейци и египтяни, когато се е градяло не само с разума, а когато всичко е било проникнато с висши чувства, тогава преобразяването на неорганичната природа се е чувствало като "царско изкуство".
Затова това преобразяване на природата е било обозначено като "Свободно масонство /зидарство/". Първоначално това може да изглежда като фантазия, ала то е нещо повече.
към текста >>
Всички онези, които през Средните векове приеха за свой символ Светия Граал, си поставиха за цел използването на човешките сили, за да се доведат тези отделни сили до по-
висш
а степен на развитие.
Всички онези, които през Средните векове приеха за свой символ Светия Граал, си поставиха за цел използването на човешките сили, за да се доведат тези отделни сили до по-висша степен на развитие.
Светият Граал трябваше да бъде нещо ново по същност, макар че по своя символизъм той е тясно свързан със символите на една много древна мистична традиция.
към текста >>
По този въпрос не може да има спор, когато всеки върви по пътя на обективността, пътят, който води до придобиването на по-
висш
и сили.
Където се събуждат истински сили в човешката природа, изчезва враждата. Понятието за множество и малцинство са безсмислени в онова, което изразяват масонските символи. Тук не може да има никакъв спор, тъй като въпросът се състои само в "можене" или "не можене". Никакво мнозинство не може да реши, дали човек би трябвало да използва терзията и отвеса; това решават фактите. По този въпрос, всички хора са братя, там те се обединяват.
По този въпрос не може да има спор, когато всеки върви по пътя на обективността, пътят, който води до придобиването на по-висши сили.
Така връзката между свободните масони е безспорна и без съмнение е връзка на братство, което в най-широк смисъл се опира на общото между хората в неодухотворената природа.
към текста >>
Който обаче мисли интуитивно, с мислите си е вкоренен в по-
висш
и области, ще бъде в състояние да постигне една акустична сграда.
Но не всички сили се намират в неживата природа. Някои неща, които някога са били там, са изчезнали, защото в цикъла на природата, в който ние сме сега и който наричаме Земя, материалното познание стои на преден план, докато интуитивното е било загубено. Бих искал да посоча само един случай – в архитектурата способността да се планира една наистина акустична сграда е напълно загубена. Обаче в миналото това изкуство беше разбирано. Който изгражда една сграда само външно, никога не ще създаде една акустика.
Който обаче мисли интуитивно, с мислите си е вкоренен в по-висши области, ще бъде в състояние да постигне една акустична сграда.
Онези, които знаят това, знаят също, че така както човекът вече владее земното привличане, светлината и електричеството в неодушевената природа, в бъдеще ще владее и онези сили във външната природа, над които понастоящем няма никакъв контрол.
към текста >>
В Свободното масонство на бъдещето тази сила ще бъде истинското съдържание на
висш
ите степени.
Посредством това царско изкуство човек трябва да придобие нещо подобно на силата, която кара растението да пониква, на същата сила, която използва магьосникът, когато усилва растежа на едно растение. По същия начин част от тази сила трябва да бъде използвана за социално спасение. Тази сила, която се описва от онези, които знаят нещо за розенкройцерските мистерии – както например знаеше Булвер Литън в своята предсказвателна новела "Врил"/*25/ – понастоящем е все още в една елементарна зародишна степен.
В Свободното масонство на бъдещето тази сила ще бъде истинското съдържание на висшите степени.
Царското изкуство в бъдеще ще бъде социално изкуство.
към текста >>
Днес всеки изпробва, без да познава връзката с
висш
ите светове – с изключение само на онези, които отново са потърсили и намерили тази връзка с духовните области.
В края на краищата всяко нещо трябва да премине през едно училище. Последните 400 години всъщност бяха едно училище за човечеството – училището на напуснатите от Бога, в което имаше само изпробване по човешки, от една определена гледна точка- едно връщане към хаоса.
Днес всеки изпробва, без да познава връзката с висшите светове – с изключение само на онези, които отново са потърсили и намерили тази връзка с духовните области.
Днес почти всеки живее само за себе си, без да възприема нищо от действителния и всепроникващ общ план. Това, разбира се, е и причината за ужасното недоволство, ширещо се навсякъде.
към текста >>
Тогава също ще стане ясно, че спорът между Йоановото масонство и
висш
ите степени на Свободното масонство няма никакво значение, в сравнение със стремежа на истинското Свободно масонство.
Революциите, започващи на нашата Земя, създават необходимост от една нова фаза на царското изкуство. Онези хора, които не оставят течението безсмислено да ги влачи през живота, ще разберат какво трябва да правят. Те трябва да участват в еволюцията на нашата Земя. Затова в известна степен това много древно царско изкуство трябва да бъде представено под нова форма, за да застане край онова, което е толкова древно и в което се крие една неизчерпаема сила. Онези, които биха искали да схванат новите масонски идеи, ще извлекат нови искри от древните символи на Свободното масонство.
Тогава също ще стане ясно, че спорът между Йоановото масонство и висшите степени на Свободното масонство няма никакво значение, в сравнение със стремежа на истинското Свободно масонство.
към текста >>
202.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били
висш
и богове, трансформирани в не-богове.
Във връзка с тази лекция обаче то е използувано в смисъла на "Тайната доктрина", кн. 2 на Блаватска /"Върху мита на падналия Ангел и неговите различни страни/. "Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост. В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма. Имало е време, когато самите богове Индра, Агни и Варуна са принадлежали към Асурите".
Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове.
към текста >>
Това в теософската терминология означава: Атма, Будхи, Манас, трите
висш
и принципа.
Това в теософската терминология означава: Атма, Будхи, Манас, трите висши принципа.
И когато по-късно се казва: "И има три, които свидетелствуват на Земята, духът, водата и кръвта", това означава трите нисши принципа, трите душевни качества – има се предвид астралното тяло, а не нашата физическа кръв, – са трите най-нисши части на душата. Юдейският езотеризъм вярва, че движението на кръвта се причинява от астралното тяло и това е правилно. Всяко влияние, което не преминава пряко през душата, но все пак има въздействие върху тялото, се нарича "кръв" в юдейското езотерично учение. Това е действеният принцип, мотивацията. Ние наричаме само червената течност, която тече през тялото "кръв".
към текста >>
Те работят на по-
висш
и полета, към които останалото човечество тепърва ще еволюира в течение на следващите периоди на развитие /т.
/*21/ – Рудолф Щайнер се е изразил по подобен начин на 2 януари 1905 г. в едно писмо до един член, който е щял да бъде приет в Езотеричната школа: "Вие знаете, че зад цялото теософско движение има високо развити същества, които ние наричаме "Учители" или "Махатми". Тези възвишени същества вече са завършили пътя, който останалото човечество все още има да извърви. Те действат сега като великите "Учители на мъдростта и на хармонията на човешкото възприятие".
Те работят на по-висши полета, към които останалото човечество тепърва ще еволюира в течение на следващите периоди на развитие /т.
нар. "кръгове"/. Те извършват своята работа на физическото поле чрез техните "вестители", първата от които бе Е. П. Блаватска – искам да кажа първа по отношение на теософското движение. Учителите никога не основават външна организация на общество, нито биха администрирали такова. Теософското общество беше сформирано от неговите членове основатели /Е. П.
към текста >>
Те притежавали властта за отлъчване, което било най-ужасяващото наказание, което можело да бъде наложено освен смъртното и от което дори и най-
висш
ият чиновник не можел да се предпази.
Техният авторитет в много случаи превишавал този на монарха. Те били, разбира се, единствените тълкуватели на религията и естествено надзиравали всички жертвоприношения; на никое частно лице не се позволявало да принася жертва без тяхното разрешение.
Те притежавали властта за отлъчване, което било най-ужасяващото наказание, което можело да бъде наложено освен смъртното и от което дори и най-висшият чиновник не можел да се предпази.
Великият съвет на областта или царството не е бил компетентен да обявява война или да сключва мир без тяхно разрешение. Те определяли резултата при всички недоразумения чрез окончателно и непроменяемо решение и имали властта да наказват със смърт. И наистина, по техните олтари е текла кръвта на човешки жертви. Пълно изгаряне на мъже, жени и деца, затворени в огромни кули, изплетени от ракита, са били понякога огнени жертвоприношения на техните суеверия, същевременно с цел да се увеличи уважението към свещениците, които били амбициозни и се радвали на кръвта. Друидите предпочитали такива, които били виновни за кражба, убийства и други престъпления, като казвали, че те били най-приемани от техните богове; но когато нямало много престъпници, те нямали скрупули да ги заместят и с невинни хора.
към текста >>
5.
Висш
манас /Дух-себе/ – сърце и циркулация на кръвта
5. Висш манас /Дух-себе/ – сърце и циркулация на кръвта
към текста >>
Рудолф Щайнер пише, че вътре в розенкройцерското течение се е гледало на посвещението на Мани като една от
висш
ите степени, която се състояла от разбиране на истинската функция на злото.
/*23/ – В една бележка от 1907 г.
Рудолф Щайнер пише, че вътре в розенкройцерското течение се е гледало на посвещението на Мани като една от висшите степени, която се състояла от разбиране на истинската функция на злото.
към текста >>
Това представлява 8-та сфера, която повече не може да се използува за развитието на човека, ала може да се използва от по-
висш
и същества".
/*26/ -Това трудно окултно понятие вече е било обяснено от Рудолф Щайнер малко преди това, както например на 31. октомври 1904 г. по следния начин: "През първата половина на 4-ия кръг човечеството бе развило способността за първи път да приспособява своите сетива към минералното царство През втората половина на 4-ия кръг то спасява минералното царство. Ала част от него е изостанала и е била изключена, защото не е била вече от полза за човечеството.
Това представлява 8-та сфера, която повече не може да се използува за развитието на човека, ала може да се използва от по-висши същества".
/От предишни непубликувани бележки/. През 1915 г. Р. Щайнер отново твърде подробно навлиза в понятието за 8-та сфера. Виж: "Окултното движение през ХІХ столетие", особено 4-та и 5-та лекция.
към текста >>
Начинът на живот на най-
висш
ите класи беше съвършено прост, храната си те почти напълно получаваха само от въздуха.
Начинът на живот на най-висшите класи беше съвършено прост, храната си те почти напълно получаваха само от въздуха.
Като орхидеите, управляващите и още по-специално свещенослужителите, изтегляха своята поддръжка от субстанцията, съдържаща се в атмосферата. Консултирайте се с всеки ботаник и той ще ви види, че аз съм прав. Вие не можете да правите това, защото вие не сте се самоматериализирали; вие сте същества родени, а не направени по ваша собствена воля..
към текста >>
Щайнер е сложна смес от онези ритуали, които дават
висш
ите степени.
От това произтича, че "Мемфис и Мизраим ритуалът", за който говори Р.
Щайнер е сложна смес от онези ритуали, които дават висшите степени.
Хекетрон говори за тях като за "фалшивото масонство" в противовес на "Синьото" или "Символичното" масонство, което ограничава себе си до трите най-нисши степени.
към текста >>
Със сътрудничеството на най-
висш
и църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г.
Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк. В 1885 г. той изрежисира своето покайващо връщане към църквата. Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г. Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/.
Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г.
Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса. Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели. Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства. Първият започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "Католическата измама" още в 1896 г. Общо взето обаче, главно Х.
към текста >>
Тя съществува понастоящем в елементарно зародишно състояние и в бъдеще ще дойде онази сила, която ще формира истинското съдържание на
висш
ите степени, именно, царското изкуство.
"Този триъгълник е символ на Светия Граал и също символ за събуждащото се съвършенство в живите. Това е Силата на Христос, която е описана като "Врил" в "Занони".
Тя съществува понастоящем в елементарно зародишно състояние и в бъдеще ще дойде онази сила, която ще формира истинското съдържание на висшите степени, именно, царското изкуство.
Човек трябва да постигне това за себе си съвсем сам, без много да задава въпроси".
към текста >>
203.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на
Висш
ия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)?
Това е душата, божествената искра. Индусът говори за него като Манас; розенкройцерите като за “неизразимото”. Едно тяло, в действителност, е само част и дял от друго тяло, но себето, “Азът” на човека съществува в себе си и сам по себе си “Аз съм Аз”. Към този принцип другите се обръщат с “теб” или “ти”; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената. Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение.
Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)?
Хе-Во-Хе, или с една дума Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият “Аз” на човека, който е и човешки, и божествен.
към текста >>
В розенкройцерския смисъл християнството е едновременно най-
висш
ето развитие на индивидуалната свобода и универсална религия.
В розенкройцерския смисъл християнството е едновременно най-висшето развитие на индивидуалната свобода и универсална религия.
Там е общност на свободни души. Тиранията на догмата е заменена със сиянието на божествената Мъдрост, обхващаща интелигентността, любовта и действието.
към текста >>
204.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Само тогава можем да видим неговия
висш
идеал.
За да бъде разбрано развитието на човечеството, то трябва да бъде погледнато в неговата цялост.
Само тогава можем да видим неговия висш идеал.
Да вярваме, че за действието не е необходим идеал, е голяма грешка. Човек без идеали е човек без сила. Ролята на идеала в живота е като на парата в двигателя. Парата включва огромен обем “сгъстено пространство” в малко място затова и огромната й сила на разширяване. Магичната сила на мисълта е от същото естество.
към текста >>
Висш
ите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на
висш
ите раси, които са ги предхождали.
Дарвинизмът е направил много грешки по отношение на различията на расите, понастоящем съществуващи на Земята.
Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали.
Предположете, че имаме двама братя единият от които е здрав и интелигентен, а другият тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите. Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
към текста >>
Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието
висш
е развитие се изразява в човека.
Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали. Предположете, че имаме двама братя единият от които е здрав и интелигентен, а другият тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите.
Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
към текста >>
Това не трябва да ни кара да се гордеем, защото само благодарение на низшите царства
висш
ите раси са били способни да се развият.
Това не трябва да ни кара да се гордеем, защото само благодарение на низшите царства висшите раси са били способни да се развият.
към текста >>
В хода на човешката и животинската еволюция низшето се издига до
висш
ето.
В хода на човешката и животинската еволюция низшето се издига до висшето.
към текста >>
205.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-
висш
сън, където се възприемат реалности, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на “Отче наш” в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и потиска човека по време на сън. Обърнатата молитва “Отче наш” показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия). В “Загадката на Сфинкса” Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси.
Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-висш сън, където се възприемат реалности, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
към текста >>
206.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Окултизмът не е наука, която подчинява тялото, а ни учи как да го използваме за
висш
и цели.
Окултизмът не презира реалността, а по-скоро се опитва да я разбере и използва. Тялото е не само одежда, то е инструмент на Духа.
Окултизмът не е наука, която подчинява тялото, а ни учи как да го използваме за висши цели.
Може ли да се каже, че разбираме природата на магнита, ако го опишем само като парче желязо, оформено като подкова? Разбира се, че не. Но ние ще сме я разбрали, ако кажем: “Магнитът е парче желязо, имащо силата да привлича други късчета желязо.” Видимата реалност е изцяло проникната от по-дълбока реалност и тази по-дълбока реалност е онова, в което душата се опитва да проникне и овладее.
към текста >>
Хиляди години
висш
ата мъдрост бе пазена в дълбока тайна от Окултни братства.
Хиляди години висшата мъдрост бе пазена в дълбока тайна от Окултни братства.
Човек трябваше да принадлежи към някое от тези братства, преди да може да научи дори основите на окултната наука. За да влезе в Братството, той трябваше да премине определени изпитания и да се закълне, че няма да злоупотреби с истините, които му бяха разкривани. Но условията на цивилизацията, и особено на човешкия интелект, след XVI век и преди всичко в последното столетие се промениха изцяло под влиянието на научните открития. В резултат на науката определен брой истини, свързани с Природата и света на сетивата които в древни времена бяха известни само на Посветените станаха публично достояние. Познанието, притежавано днес от науката, някога беше под опеката на Мистериите.
към текста >>
В цивилизования човек астралното тяло е разделено на две части низша и
висш
а.
В цивилизования човек астралното тяло е разделено на две части низша и висша.
Низшата част е все още хаотична и тъмна, а висшата е светеща, проникната дори и сега от силите на Манас с други думи, има определен ред и порядък.
към текста >>
Низшата част е все още хаотична и тъмна, а
висш
ата е светеща, проникната дори и сега от силите на Манас с други думи, има определен ред и порядък.
В цивилизования човек астралното тяло е разделено на две части низша и висша.
Низшата част е все още хаотична и тъмна, а висшата е светеща, проникната дори и сега от силите на Манас с други думи, има определен ред и порядък.
към текста >>
Еволюцията на човека, следователно, се равнява на преобразяване на низшите тела от
висш
ето Себе.
Тук ние се докосваме до един удивителен закон на човешката природа, доказващ, че Аза и Манас са централни точки за развитието на човека. Когато Манас доминира над астралното и етерното тяло, човек придобива нови способности и те на свой ред влияят на духовната и божествена форма на човека. Когато Манас работи върху етерното тяло, се поражда светлина и сила за целите на духовното същество на човека (Буди). Когато Манас работи върху физическото тяло, се пораждат светлина и сила за божествения Дух на човека (Атма).
Еволюцията на човека, следователно, се равнява на преобразяване на низшите тела от висшето Себе.
към текста >>
В нашата епоха низшата част на астралното тяло на човека е тъмна;
висш
ата част е прозрачна и изпълнена с цветове.
В нашата епоха низшата част на астралното тяло на човека е тъмна; висшата част е прозрачна и изпълнена с цветове.
Висшата част е била променена и проникната от Аза, но низшата част още не е. Когато човек е преобразувал цялото астрално тяло, ние казваме, че го е превърнал в Манас. Едва тогава той може да започне да работи върху етерното тяло. Има причина това да е така. Всичко в астралното тяло е мимолетно.
към текста >>
Висш
ата част е била променена и проникната от Аза, но низшата част още не е.
В нашата епоха низшата част на астралното тяло на човека е тъмна; висшата част е прозрачна и изпълнена с цветове.
Висшата част е била променена и проникната от Аза, но низшата част още не е.
Когато човек е преобразувал цялото астрално тяло, ние казваме, че го е превърнал в Манас. Едва тогава той може да започне да работи върху етерното тяло. Има причина това да е така. Всичко в астралното тяло е мимолетно. Всичко, което се случва в етерното тяло, оставя неизлечима следа, която бива, освен това, наложена като печат върху физическото тяло.
към текста >>
Висш
ите степени на Посвещение се състоят в контролиране на всички явления, свързани с физическото тяло, във волевото им овладяване и контролиране.
Висшите степени на Посвещение се състоят в контролиране на всички явления, свързани с физическото тяло, във волевото им овладяване и контролиране.
Посветеният притежава Атма до степента, до която постига това; той става Мъдрец и има власт над Природата.
към текста >>
207.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Посвещение, или Йога, е да стигнеш до раждане на
висш
ата душа, която спи във всяко човешко същество.
Често се казва, че първите стъпки на Посвещение са изпълнени с рискове и смъртни опасности. Има известна истина в това.
Посвещение, или Йога, е да стигнеш до раждане на висшата душа, която спи във всяко човешко същество.
Астралното тяло се изправя пред опасности, аналогични на тези, съпътстващи физическото раждане; има родилни мъки преди душата да излезе от човешката природа на желание. Разликата е, че раждането на Духа е много по-продължителен процес от този на физическото раждане.
към текста >>
Висш
ата душа е тясно свързана с животинската душа.
Нека вземем друго сравнение.
Висшата душа е тясно свързана с животинската душа.
Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и воля на човека. Това сливане е от полза за човека, но той плаща за него със загубата на ясновидството. Представете си зелена течност, получена от съчетаване на сини и жълти елементи. Ако успеете да ги разделите, жълтото ще се утаи, а синьото ще се издигне на повърхността. Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа.
към текста >>
Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от
висш
ата душа.
Висшата душа е тясно свързана с животинската душа. Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и воля на човека. Това сливане е от полза за човека, но той плаща за него със загубата на ясновидството. Представете си зелена течност, получена от съчетаване на сини и жълти елементи. Ако успеете да ги разделите, жълтото ще се утаи, а синьото ще се издигне на повърхността.
Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа.
Последната придобива ясновидско виждане; първата е оставена на собствените си сили, и ако не е била пречистена от Аза, тя се отдава на своите страсти и желания. Това често се получава в случая на медиумите. “Пазачът на Прага” защитава човека от тази опасност.
към текста >>
Какви са
висш
ите степени на Йога?
Какви са висшите степени на Йога?
към текста >>
208.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Сцената наистина е едно загатване на закона, че
висш
ето е продукт на низшето.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): “Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил.” Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата.
Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето.
Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: - Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: - Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам. На животното той трябва да каже: - Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията. Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
към текста >>
Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето
висш
е Себе.
В хода на етапа на християнското посвещение, познат като Трънения венец, възниква явлението, известно като Пазачът на Прага – появата на низшия двойник на човека. Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на волята, от неговите желания и от мисли му, се явява на Посветения във видима форма. Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и лоши желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската “Книга на Мъртвите”.
Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето висше Себе.
Пазачът на Прага, който е бил явление на астралното виждане от незапомнени времена, е произходът на всички митове, засягащи борбите на героите с чудовища, на Персей и Херкулес с хидрата, на св. Георги и Зигфрид с дракона.
към текста >>
209.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Дори най-
висш
ите Посветени не могат да имат нищо друго освен смътно предчувствие за тях.
Има още и други светове над и отвъд тези три, но те няма да ни занимават в тези лекции. Още повече, че те са отвъд всяка човешка представа.
Дори най-висшите Посветени не могат да имат нищо друго освен смътно предчувствие за тях.
Тук ние ще се занимаем с планетарната еволюция в границите на нашата Слънчева система.
към текста >>
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-
висш
ата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво.
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
към текста >>
210.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Като един вид отражение, обредът представлява случващото се във
висш
ите светове.
Тази истина лежи в основата на ритуалите и церемониите на различните религии. Чрез обредите и култовете, основани от ясновидци, говори Божествена мъдрост. Чрез тях астралният свят се изразява във физическия свят.
Като един вид отражение, обредът представлява случващото се във висшите светове.
Този факт се появява отново в масонските ритуали и в определени азиатски религии. При раждането на една религия Посветеният дава основите, на които се изграждат ритуалите на външния култ. С напредъка на еволюцията обредът – живата картина на духовния свят – започва да клони към областта на изкуството. Изкуството също идва от астралния свят; обредът става красота. Това започва да се случва особено по време на гръцката цивилизация.
към текста >>
Най-
висш
ето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека.
Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
към текста >>
По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и
висш
а част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
към текста >>
Така в ход на своята еволюция човекът се е разделил на низша и
висш
а природа.
Йоан), на което думите на човешката реч са отражение. В старите митове и легенди тази истина бе представена в образа на Вулкан, куцият Бог. Неговата мисия бе да пази свещения огън. Той е куц защото, при посвещение, човек трябва да загуби нещо от своите низши, физически сили; долната част на тялото е продукт на миналото. Издигнат до висотите на посвещението, низшата природа трябва да отпадне, за да се издигне после на още по-висока степен.
Така в ход на своята еволюция човекът се е разделил на низша и висша природа.
към текста >>
211.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Само след постигането на по-
висш
е посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън.
В света на Девакана, но той няма съзнание за това. Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън. Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание. Дълбокият, безсънищен сън – сънят който следва първите съновидения – съответства на деваканичното състояние. От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек.
Само след постигането на по-висше посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън.
При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън.
към текста >>
По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните принципи на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на
Висш
ето Себе.
Каква е следващата задача на астралното тяло и на Аза? Трябва да бъде изградено ново етерно тяло за превъплъщението, което следва. Деваканичното съществуване е отдадено отчасти на тази работа. Субстанцията на етерното тяло, както и тази на физическото тяло, не се запазва. Субстанцията, от която е съставено физическото тяло, постоянно се променя – докато бъде изцяло обновена в течение на седем години.
По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните принципи на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на Висшето Себе.
При смъртта тази субстанция е предадена изцяло на етерния свят и нищо не остава от едно въплъщение до друго, както и не остава от субстанцията на физическото тяло. Следователно във всяка следваща инкарнация етерното тяло на човека е изцяло обновено. Ето защо има такава промяна в физиономията и телесната форма на човека от една инкарнация в друга. Физиономията и телесната форма не зависят от волята на индивудалността, а от нейната карма, нейните желания, страсти и неволните й действия.
към текста >>
Когато учителят в окултизма е достигнал точката на съзнателен контрол не само върху своето етерно, но и върху своето физическо тяло, възниква друг, още по-
висш
принцип Духа-Човек (на санскрит Атма).
Когато учителят в окултизма е достигнал точката на съзнателен контрол не само върху своето етерно, но и върху своето физическо тяло, възниква друг, още по-висш принцип Духа-Човек (на санскрит Атма).
На тази степен Посветеният запазва характеристиките на своето физическо тяло всеки път, когато се инкарнира на Земята. С ненарушено съзнание, той преминава от земен към небесен живот, от едно въплъщение в друго. Тук имаме произхода на легендата за Посветените, които живеят хиляда или две хиляди години. За тях няма Камалока или Девакан, а ненарушено съзнание през умирания и раждания.
към текста >>
В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във
висш
ите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства.
В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във висшите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства.
Съзнанието на човека ще управлява обстоятелствата, посредством които възниква нова цивилизация, съвместно с появата на нова флора. Божествената мисия на Духа е да изкове бъдещето. Ще дойде време, когато няма да става въпрос за “чудо” или шанс. Флората и фауната ще бъдат съзнателен израз на преобразената човешка душа. Ако построим катедрала, ние работим върху минералното царство.
към текста >>
212.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Деваканът е школа за обучение, където се учим да разглеждаме скърбите и радостите от една по-
висш
а гледна точка, където се стремим да превърнем страданието в радост, пораженията в нови усилия, смъртта във възкресение.
Възможно е например за бъде изживян ефектът от една битка. Ние всъщност не виждаме битката, нито чуваме виковете на войниците и гърмежа на оръдията. Борбата и страстите се явяват под формата на светлина и гръм. Така Деваканът не ни отделя от Земята, а ни я разкрива сякаш отвън. Ние не изживяваме тъга и радост както ако възникнеха в нас; ние ги виждаме обективно, като представление.
Деваканът е школа за обучение, където се учим да разглеждаме скърбите и радостите от една по-висша гледна точка, където се стремим да превърнем страданието в радост, пораженията в нови усилия, смъртта във възкресение.
към текста >>
По-
висш
ите области на Девакана се характеризират с факта, че всички звуци имат по-голяма чистота, величие и богатство.
Петата сфера на Девакана е сферата на небесната хармония.
По-висшите области на Девакана се характеризират с факта, че всички звуци имат по-голяма чистота, величие и богатство.
В могъща хармония ние чуваме гласа на всяко същество. Тази хармония бе наречена от Питагор “Музиката на Сферите”. Това е живото, Космическо Слово. За ясновидеца, станал яснослушащ, всяко същество съобщава истинското си име в определен звук или тон. В Книга Битие Йехова взема ръката на Адам и Адам дава на всички същества техните имена.
към текста >>
Във
висш
ата сфера на Девакана всяко същество си има свой собствен отделен звук; в същото време Посветеният е свързан с всички същества, той става едно със своето обкръжение.
Тази хармония бе наречена от Питагор “Музиката на Сферите”. Това е живото, Космическо Слово. За ясновидеца, станал яснослушащ, всяко същество съобщава истинското си име в определен звук или тон. В Книга Битие Йехова взема ръката на Адам и Адам дава на всички същества техните имена. На Земята индивидуалността се губи сред тълпата от други същества.
Във висшата сфера на Девакана всяко същество си има свой собствен отделен звук; в същото време Посветеният е свързан с всички същества, той става едно със своето обкръжение.
към текста >>
Легендата за Лоенгрин е описание на събитията, случващи се във
висш
ите светове.
Ученикът, достигнал петата степен на Посвещение, бива изпратен в света от своя учител.
Легендата за Лоенгрин е описание на събитията, случващи се във висшите светове.
Светлината на Логоса Слънчевият и Планетарният Логос свети през митовете и легендите на вековете.
към текста >>
213.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-
висш
а от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи.
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи.
Преди тялото да диша въздух, душата на човека не можеше да слезе за инкарнация, защото въздухът е елемент, изпълнен с душа. По онова време, следователно, човекът всъщност вдишваше божествената душа, която идваше от небесата. Думите на Книга Битие, в техния еволюционен смисъл, трябва да се вземат напълно буквално. Да дишаш е да бъдеш проникнат с Дух. Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога.
към текста >>
Вдишаният въздух е телесната одежда на тази
висш
а душа, точно както плътта е одеждата на низшето същество на човека.
Когато дишаме, ние общуваме със световната душа.
Вдишаният въздух е телесната одежда на тази висша душа, точно както плътта е одеждата на низшето същество на човека.
към текста >>
Неговата
висш
а душа все още бе част и дял от целия Космос, участвайки в космическата мисъл.
Средата на третата (Лемурийска) епоха бе времето, когато душата премина в своето създадено от самата нея обиталище и започна да “одушевява” тялото отвътре. Преди този момент ние намираме едно астрално човечество, обитаващо една чисто астрална Земя. Отново преди това, човекът и Земята съществуваха в чисто деваканично състояние. Още нямаше дори и образно съзнание. Във и през съществото на човека се изливаха космически мисли.
Неговата висша душа все още бе част и дял от целия Космос, участвайки в космическата мисъл.
към текста >>
В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за
висш
ето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блаженство в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина.
В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и “мътеща” над нея. Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>
Ние трябва да се опитаме да си представим силата на
висш
ия Аз като разлята в цялата вселена, като създаваща живот топлина и тогава стигаме до представата за Втория Логос, от Който бива оживяван макрокосмическият живот и Който е отразен в творческите дейности на човешката душа.
Ние трябва да се опитаме да си представим силата на висшия Аз като разлята в цялата вселена, като създаваща живот топлина и тогава стигаме до представата за Втория Логос, от Който бива оживяван макрокосмическият живот и Който е отразен в творческите дейности на човешката душа.
към текста >>
214.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Във
висш
ия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите.
Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите.
Ние трябва да се опитаме да достигнем едно по-дълбоко и вярно разбиране за минералното царство и да открием своята морална връзка с него. В Средните векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – “Представете си”, казваха те, “че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала. Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила.” Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание.
към текста >>
Първоначално той наподобяваше минералите, в този смисъл, че неговият Аз живееше в един по-
висш
свят и го водеше отгоре.
Следователно в другите същества не може да бъде отречено съществуването на съзнание. Човекът е преминал всички тези степени на съзнание по слизаваща дъга на еволюцията.
Първоначално той наподобяваше минералите, в този смисъл, че неговият Аз живееше в един по-висш свят и го водеше отгоре.
Но целта на еволюцията е да освободи човека от това да бъде подчинен на съществата, надарени със съзнание по-висше от неговото собствено, и да го доведе до точка, където самият той да бъде напълно съзнателен във висшите светове.
към текста >>
Но целта на еволюцията е да освободи човека от това да бъде подчинен на съществата, надарени със съзнание по-
висш
е от неговото собствено, и да го доведе до точка, където самият той да бъде напълно съзнателен във
висш
ите светове.
Следователно в другите същества не може да бъде отречено съществуването на съзнание. Човекът е преминал всички тези степени на съзнание по слизаваща дъга на еволюцията. Първоначално той наподобяваше минералите, в този смисъл, че неговият Аз живееше в един по-висш свят и го водеше отгоре.
Но целта на еволюцията е да освободи човека от това да бъде подчинен на съществата, надарени със съзнание по-висше от неговото собствено, и да го доведе до точка, където самият той да бъде напълно съзнателен във висшите светове.
към текста >>
215.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Картината е само символ в този свят, но тя съответства на определена реалност в по-
висш
ия свят.
За да добием представа за тази еволюция ние трябва да прибегнем не до абстракции, а до картини, защото картините имат едно живо, съзидателно свойство, което не се съдържа в чистата идея.
Картината е само символ в този свят, но тя съответства на определена реалност в по-висшия свят.
към текста >>
Когато е достигнал степента на
висш
е творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи.
Зародишът на тази възвишена сила на размножаване, изчистена от всеки елемент на чувственост, е словото. Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл. В нашата епоха той предава на въздуха само думи.
Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи.
Тогава думата ще бъде имагинация изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа. Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-
висш
е в него, тези “образи” ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване.
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези “образи” ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване.
Така на най-висшата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество. В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмосфера ще отеква силата на Словото. Така човекът трябва да се развие до степен, където ще има силата да оформя своята околна среда по образа на своето вътрешно същество. Посветеният просто се отправя по този път.
към текста >>
Така на най-
висш
ата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество.
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези “образи” ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване.
Така на най-висшата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество.
В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмосфера ще отеква силата на Словото. Така човекът трябва да се развие до степен, където ще има силата да оформя своята околна среда по образа на своето вътрешно същество. Посветеният просто се отправя по този път.
към текста >>
216.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
И накрая ще възникне период на Вулкан, който съответства на най-
висш
ата степен на съзнание, която може да бъде постигната от Посветения.
След нашия Земен период на ясно физическо съзнание, ще изгрее едно пето състояние на съзнателно астрално въображение по време на период, известен като Юпитер. То ще бъде последвано от период на Венера, където ще станем съзнателни за онова, което днес е безсъзнанието на съня.
И накрая ще възникне период на Вулкан, който съответства на най-висшата степен на съзнание, която може да бъде постигната от Посветения.
към текста >>
217.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Същото се случи и със Съществата, които на Старата Луна бяха по-
висш
и от човека-животно: Духовете на Огъня.
Нашето минерално царство тогава не съществуваше. То възникна като резултат на кондензирането и кристализирането на онова, което на Старата Луна бе полу-минерално, полу-растително. Нашият растителен свят произлезе от лунното растение-животно. По сходен начин животниският свят възникна от лунния човек-животно. Така ние виждаме, че на Земята всяко от тези лунни царства направи слизане в материалността.
Същото се случи и със Съществата, които на Старата Луна бяха по-висши от човека-животно: Духовете на Огъня.
В онзи период човекът дишаше огън, точно както днес ние дишаме въздух. Ето защо легендите и митовете говорят за огъня като за първичното проявление на Боговете. Гьоте загатва за това във “Фауст” с думите: “Нека запалим огън за да могат Духовете да се облекат като във одежди.” Тези огнени Духове на древната Луна слязоха до въздуха в Земния период. Те също слязоха в сгъстената материалност, във въздуха който ние вдишваме и издишваме.
към текста >>
Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато
висш
ата се издига към Духа.
А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна помощ да се издигне до Божественото. В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха. Другата група слезе надолу към животинското царство.
Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа.
Според това коя от двете характеристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята другата по-развита и свободна от Земята. Първата група израстна повече като животните. Съществата от другата група получиха Божествената Искра, съзнанието за “Аз”. Такава е връзката между днешния човек и животните, особено маймуната.
към текста >>
Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с
висш
и качества.
Боговете от естеството на Йехова можеха да се спускат в човешкия мозък. Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната.
Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества.
Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>
Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за
висш
ентусиазъм.
Боговете от естеството на Йехова можеха да се спускат в човешкия мозък. Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества.
Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм.
Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>
Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-
висш
ите принципи на християнството.
Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията). Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността. Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св.
Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на християнството.
Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята. В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация.
към текста >>
218.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Езотеричното християнство не е основано на неясен и сантиментален идеализъм, а на осъзнаване, родено от познанието на
висш
ите светове.
Езотеричното християнство не е основано на неясен и сантиментален идеализъм, а на осъзнаване, родено от познанието на висшите светове.
Такова бе познанието, притежавано от автора на Апокалипсиса, Пророка от Патмос, който даде една картина за бъдещето на човечеството.
към текста >>
В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави
висш
ите светове, откъдето е дошъл.
Нова епоха, започнала по времето на преселението на народите и на нашествията. Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните. Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена.
В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл.
Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето което за нас представлява просто явления на небесната механика неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души. Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса.
към текста >>
219.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
като най-
висш
а освобождаваща същност
като най-висша освобождаваща същност
към текста >>
НАГОРЕ