Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
с която и да е дума
изречения в които се съдържат търсените думи
текстове, в които се съдържат търсените думи
с точна фраза
с корен от думите
с части от думите
в заглавията на текстовете
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
475
резултата от
208
текста с която и да е от думите за : '
Болка
'.
1.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нека прочетем стр.35 от неговата книга "Граници на природознанието" /5то издание/: "каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атома в моя мозък от една страна, а от друга страна първоначалните факти, които за мене не мога да бъдат дефинирани, но не могат и да бъдат отречени: аз чувствам
болка
, чувствам радост; усещам сладко, мирише уханието на роза, чувам звук на орган, виждам червено..... И на стр.34: "движението може да произведе само движение." Ето защо Дю Боа Реймонд е на мнение, че тук трябва да се отбележи една граница на природознанието.
Невъзможно е да се хвърля един "жив мост" от факта: на това място в пространството царува определен процес на движение на безцветната материя, да другия факт: Човекът вижда на това място червено. От движение може да бъде изведено само пак движение. И от факта, че едно движение действа върху един сетивен орган и чрез това върху мозъка, следва според математическия и механичен метод само, че външният свят причинява в мозъка определени процеси на движение, не обаче, че мозъкът възприема конкретните звуци, цветове, топлинни явления.Това разбра също и Дю Боа Реймонд.
Нека прочетем стр.35 от неговата книга "Граници на природознанието" /5то издание/: "каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атома в моя мозък от една страна, а от друга страна първоначалните факти, които за мене не мога да бъдат дефинирани, но не могат и да бъдат отречени: аз чувствам болка, чувствам радост; усещам сладко, мирише уханието на роза, чувам звук на орган, виждам червено..... И на стр.34: "движението може да произведе само движение." Ето защо Дю Боа Реймонд е на мнение, че тук трябва да се отбележи една граница на природознанието.
към текста >>
2.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Тъкмо поради това, че покрай самопознанието изпитваме самочувствие, а покрай възприемането на нещата усещаме удоволствие и
болка
, ние живеем като индивидуални същества, чието битие не се изчерпва с понятийната връзка, в която те се намират спрямо останалия свят, но имат и особена стойност за себе си.
Нашето мислене ни свързва със света; нашето чувстване ни връща в нас самите и тепърва ни прави индивиди: Ако бяхме само мислещи и възприемащи същества, целият ни живот би трябвало да отминава в еднообразно безразличие. Ако можехме да се опознаваме само като себе, щяхме да си бъдем напълно безразлични.
Тъкмо поради това, че покрай самопознанието изпитваме самочувствие, а покрай възприемането на нещата усещаме удоволствие и болка, ние живеем като индивидуални същества, чието битие не се изчерпва с понятийната връзка, в която те се намират спрямо останалия свят, но имат и особена стойност за себе си.
към текста >>
3.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Дали от дадена представа или понятие изпитвам чувство на радост или
болка
- от това ще зависи дали ще ги превърна в мотив на моите действия или не.
Характерологичното начало се формира от повече или по-малко трайното жизнено съдържание на нашия субект, тоест от нашето представно и емоционално съдържание. Дали една представа, която в момента се появява у мен, подбужда към един волев акт зависи от това, как тя се отнася към останалото ми представно съдържа ние, а също така към моите емоционални особености. От своя страна моето представно съдържание е обусловено от съвкупността от онези понятия, които в течение на индивидуалния ми живот са влезли в допир с възприятия, тоест станали са представи. Тази съвкупност пък зависи от по-голямата или по-малката ми интуитивна способност и от обхвата на моите наблюдения, сиреч от субективния и обективния фактор на опита, от вътрешната определеност и от жизнената среда. Характерологичното ми начало се определя най-вече от моя емоционален живот.
Дали от дадена представа или понятие изпитвам чувство на радост или болка - от това ще зависи дали ще ги превърна в мотив на моите действия или не.
Това са елементите, които подлежат на съблюдаване при един волев акт. Непосредствената моментна представа или понятието, които стават мотив, определят целта, замисъла на моя волеви акт; моето характерологично начало ме мотивира да насоча дейността си към тази цел. Представата за една разходка през следващия половин час определя целта на моите действия. Но тази представа бива издигана в мотив на волята само тогава, когато попадна на подходящо характерологично начало, тоест когато чрез досегашния ми живот у мен са се формирали примерно представи за целесъобразността на разхождането, за ценността на здравето, а освен това - когато с представата за разходка у мен се свързва чувството на удоволствие.
към текста >>
4.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Светът „в известен смисъл трябва да се разглежда като сърбящ обрив върху Абсолютното", чрез който неговата несъзнателна целебна сила го избавя от една вътрешна болест, „или пък като болезнен пластир за изтегляне на гной, който всеединното Същество само си слага, за да може да насочи една вътрешна
болка
първо навън, а впоследствие да я премахне".
Но едно премъдро същество може да вижда своята цел единствено в избавянето от страданията и тъй като всяко съществуване е страдание, целта му трябва да се състои в избавяне от съществуването. Цел на сътворението на света е превръщането на битието в далеч по-доброто небитие. Всемирният процес е непрестанна борба срещу божиите страдания, която накрая завършва с унищожение на всяко съществуване. Следователно нравственият живот на хората ще бъде участие в унищожението на съществуването. Бог е създал света, за да се избави чрез него от безмерните си страдания.
Светът „в известен смисъл трябва да се разглежда като сърбящ обрив върху Абсолютното", чрез който неговата несъзнателна целебна сила го избавя от една вътрешна болест, „или пък като болезнен пластир за изтегляне на гной, който всеединното Същество само си слага, за да може да насочи една вътрешна болка първо навън, а впоследствие да я премахне".
Хората са брънки на света, в който страда Бог. Той ги е създал, за да раздроби безмерната си болка. Болката, която всеки от нас изпитва поотделно, е само капка в безкрайното море на Божиите страдания (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 866 сл.).
към текста >>
Той ги е създал, за да раздроби безмерната си
болка
.
Всемирният процес е непрестанна борба срещу божиите страдания, която накрая завършва с унищожение на всяко съществуване. Следователно нравственият живот на хората ще бъде участие в унищожението на съществуването. Бог е създал света, за да се избави чрез него от безмерните си страдания. Светът „в известен смисъл трябва да се разглежда като сърбящ обрив върху Абсолютното", чрез който неговата несъзнателна целебна сила го избавя от една вътрешна болест, „или пък като болезнен пластир за изтегляне на гной, който всеединното Същество само си слага, за да може да насочи една вътрешна болка първо навън, а впоследствие да я премахне". Хората са брънки на света, в който страда Бог.
Той ги е създал, за да раздроби безмерната си болка.
Болката, която всеки от нас изпитва поотделно, е само капка в безкрайното море на Божиите страдания (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 866 сл.).
към текста >>
290): „
Болка
и удоволствие има само доколкото биват усещани." От това следва, че за удоволствието няма друго мерило освен субективната мярка на чувството.
Сега възниква въпросът кое е подходящото средство за съставяне на равносметка от този дебит и кредит? Едуард фон Хартман е на мнение, че това е преценяващият разум. От една страна, той пише (философия на несъзнателното, седмо издание, т. II, стр.
290): „Болка и удоволствие има само доколкото биват усещани." От това следва, че за удоволствието няма друго мерило освен субективната мярка на чувството.
Аз трябва да усетя дали сборът от моите чувства на неудоволствие, съпоставен с моите чувства на удоволствие, дава у мен превес на радостта или на болката. Независимо от това Хартман твърди: „Ако стойността на живота на всяко същество може да се пресметне само по неговата собствена субективна мярка..., то това съвсем не означава, че всяко същество извежда верния аритметичен сбор от всички афекции през своя живот или, с други думи, че неговата цялостна преценка за собствения му живот е вярна по отношение на субективните му преживявания." По такъв начин в оценител отново бива превръщана разумната преценка на чувството.*/* Който иска да изчисли дали по-голям е общият сбор на удоволствието или този на неудоволствието, той взема предвид именно, че пресмята нещо, което никъде не се преживява. Чувството влиза в сметката - за реалната оценка на живота се взема под внимание реалното преживяване, а не резултатът от някакво мнимо пресмятане. - Б. а./
към текста >>
Една прекомерност от приятно чувство преминава в
болка
.
За нас пълна стойност има едно количество удоволствие, което по продължителност и степен съвпада точно с нашето желание. Когато едно количество удоволствие е по-малко от нашето желание, то намалява стойността на удоволствието, а когато е по-голямо, произвежда неизискван излишък, който бива усещан като удоволствие дотогава, докогато по време на наслаждението съумяваме да повишим нашето желание. Не сме ли в състояние да запазим равновесието между нарастващото удоволствие и повишаването на нашето желание, тогава удоволствието се превръща в неудоволствие. Обектът, който иначе би ни задоволил, ни връхлита противно на нашето желание и ни причинява страдание. Това доказва, че за нас удоволствието има стойност дотогава, докато можем да го измерваме с нашето желание.
Една прекомерност от приятно чувство преминава в болка.
Това можем да наблюдаваме особено при хора, чието желание за някакъв вид удоволствие е извънредно малко. У хора, чийто нагон за хранене е притъпен, яденето лесно предизвиква отвращение. От това също личи, че желанието е стойностен показател за удоволствието.
към текста >>
5.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той се отвръща с инстинктивна антипатия от най-важните културни идеи на онези, в чиято среда се е развивал, но не по начин, по който човек отхвърля едно твърдение, в което е открил логическо противоречие, а както се отвръща от един цвят, който му причинява
болка
в очите.
В личността на Ницше живеят инстинкти11, противоречащи на представите на неговите съвременници.
Той се отвръща с инстинктивна антипатия от най-важните културни идеи на онези, в чиято среда се е развивал, но не по начин, по който човек отхвърля едно твърдение, в което е открил логическо противоречие, а както се отвръща от един цвят, който му причинява болка в очите.
Антипатията е плод на непосредствено чувство, въобще не става въпрос за съзнателно обмисляне. Усещането на други хора, когато през главата им минават мисли за вина, угризение на съвестта, отвъден живот, блаженство, родина, действа върху Ницше неприятно. Инстинктивният начин на противопоставяне срещу изброените представи отличава Ницше от така наречените съвременни „свободомислещи“. Същите знаят всички възражения на здравия разум срещу „старите заблуждаващи представи“, но колко рядко ще се намери някой да каже, че неговите инстинкти не зависят от тях? Тъкмо инстинктите си правят лоши шеги със съвременните свободомислещи.
към текста >>
6.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Причината, че творбата толкова много улеснява разбирането на идеите, в което се състои естетическата наслада, не е просто в това, че изкуството представя по-ясно и охарактеризирано нещата чрез изтъкването на същественото в тях, а също в това, че се достига изисканото цялостно мълчание на волята за чисто обективното схващане на същността на нещата най-сигурно чрез факта, че разглежданият обект изобщо не се намира в областта на нещата, които са способни на връзка с волята.“39 „Когато обаче външен повод или вътрешно настроение внезапно ни издигнат от безкрайния поток на желанието, когато познанието се откъсне от робското подчинение на волята, когато вниманието вече не е насочено към мотивите на желанието, а възприема нещата свободни от връзката им с волята, следователно без интерес, без субективизъм, разглежда ги чисто обективно, напълно вглъбено в тях, доколкото те представляват просто представи, а не мотиви, тогава... настъпва лишеното от
болка
състояние, което Епикур възхвалява като най-висше благо и като състояние на боговете.
Другояче стоят нещата, когато философите пристъпват като презрители на реалността и защитават аскетични идеали. Те го правят, подтиквани от един дълбок инстинкт. Шопенхауер предава този инстинкт чрез описанието, което прави за създаването и насладата от една художествена творба.
„Причината, че творбата толкова много улеснява разбирането на идеите, в което се състои естетическата наслада, не е просто в това, че изкуството представя по-ясно и охарактеризирано нещата чрез изтъкването на същественото в тях, а също в това, че се достига изисканото цялостно мълчание на волята за чисто обективното схващане на същността на нещата най-сигурно чрез факта, че разглежданият обект изобщо не се намира в областта на нещата, които са способни на връзка с волята.“39 „Когато обаче външен повод или вътрешно настроение внезапно ни издигнат от безкрайния поток на желанието, когато познанието се откъсне от робското подчинение на волята, когато вниманието вече не е насочено към мотивите на желанието, а възприема нещата свободни от връзката им с волята, следователно без интерес, без субективизъм, разглежда ги чисто обективно, напълно вглъбено в тях, доколкото те представляват просто представи, а не мотиви, тогава... настъпва лишеното от болка състояние, което Епикур възхвалява като най-висше благо и като състояние на боговете.
Защото в онзи миг сме се освободили от унизителния напор на волята, празнуваме шабата на каторжническата работа на желанието, колелото на Иксион е в покой.“40
към текста >>
Да си причиняваш
болка
, да умъртвяваш напълно волята си става цел на живота.
Не е чудно, че подобен начин на мислене накрая води до това, неговите привърженици не само да презират живота, а и да работят за унищожението му. Когато се казва на хората, че само страдащият, слабият може да достигне действително един по-висш живот, тогава те започват да търсят страданието и слабостта.
Да си причиняваш болка, да умъртвяваш напълно волята си става цел на живота.
Жертвите на това убеждение са светците. „Пълно целомъдрие и отказ от наслада за онзи, който е устремен към същинска святост. Отказ от имущество, напускане на родното място, изоставяне на близките, отдаване на дълбока, пълна самота, прекарвана в безмълвно съзерцание, в доброволно покаяние и ужасяващо, бавно себеизтезание, стигащо до тотално умъртвяване на волята, което накрая достига до доброволна смърт чрез глад, също чрез изправяне пред крокодилите, чрез хвърляне от свещения скалист връх в Хималаите, чрез живо погребване, както и чрез хвърляне под колелата на огромната кола, разнасяща ликовете на боговете под звуците на ликуващи песни и танци“.45 Това са последните плодове на аскетичното убеждение.
към текста >>
7.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Духът разтопява мислите, които идват от сетивното; той им причинява
болка
.
Съзерцаването на вечността действува като изгарящ огън върху обикновеното илюзорно разбиране на нещата.
Духът разтопява мислите, които идват от сетивното; той им причинява болка.
Той е унищожаващият огън. Този е висшият смисъл на Хераклитовата мисъл, че огънят е първичното вещество на всички неща. Несъмнено тази мисъл трябва първо да се разбира в смисъла на обикновеното физикално обяснение на световните явления. Обаче никой не разбира Хераклит, ако не мисли върху него както Филон, живял през първите времена на християнството, е мислил върху законите на Библията: „Има хора", казва той, „които считат писаните закони само като символи на духовните учения, търсят грижливо тези последните, а първите презират; такива хора заслужават укор, защото те трябва да обръщат внимание и на двете: и познаването на скритото, и спазването на откритото."
към текста >>
8.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
", "За какво ли ми говори тази
болка
?
Всеки, който напредва в тази посока скоро ще се убеди, какви незаменими учители са удоволствието и болката. Той се научава да вниква в нещата заедно с другите същества. Окултният изследовател никога вече няма да каже: "О, колко страдам! " или "О, колко се радвам! " а само: "Какво ли ми подсказва това страдание?
", "За какво ли ми говори тази болка?
" Той отдава себе си на удоволствията и болките, които идват от външния свят. По този начин у човека се поражда една напълно нова нагласа спрямо нещата. По-рано той насочваше своите действия единствено с оглед на това дали те му носят удоволствие или неудоволствие. Отсега нататък той превръща удоволствието и неудоволствието в един вид органи, чрез които нещата от живота му се откриват в своята истинска светлина. От обикновени чувства, сега удоволствието и неудоволствието се превръщат в сетивни органи за възприемането на външния свят.
към текста >>
Всички чувства, бликащи в душата му, всяко удоволствие и неудоволствие, всяка радост и
болка
стават душевни органи, също както в тялото му, очите и ушите не водят свой собствен живот, а в пълна безкористност пропускат през себе си външните впечатления.
Ако окултният изследовател съблюдава посочените закони, скоро ще установи, че неговите душевни опитности, които се отнасят до духовния свят, приемат съвършено нов облик. Отсега нататък той няма да живее в тях; те ще престанат да бъдат негови вътрешни опитности, имащи значение за него, а ще се превърнат в душевни възпрепятствия на висшите светове.
Всички чувства, бликащи в душата му, всяко удоволствие и неудоволствие, всяка радост и болка стават душевни органи, също както в тялото му, очите и ушите не водят свой собствен живот, а в пълна безкористност пропускат през себе си външните впечатления.
към текста >>
9.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Когато чуваме един звънец, ние възприемаме неговия звук; когато чуваме близкия вик на едно животно, освен звуковото усещане, ние ще доловим и вътрешното изживяване на животното, неговата радост или
болка
.
Следващата грижа на окултният ученик е да вникне в света на звуците. Необходимо е да се различават звуците, пораждани от т.н. неживи тела (падащ предмет, звънец или музикален инструмент) и звуците от живите същества (животно или човек/.
Когато чуваме един звънец, ние възприемаме неговия звук; когато чуваме близкия вик на едно животно, освен звуковото усещане, ние ще доловим и вътрешното изживяване на животното, неговата радост или болка.
Окултният ученик обръща внимание тъкмо на този вид звуци. Той трябва да съсредоточи цялата си бдителност към това, звукът да му открие нещо, което се намира извън неговата душа. И той трябва да се потопи в тази чужда душевност. Длъжен е да слее своето собствено чувство с радостта или болката, които му се откриват в звуците. Той трябва да се абстрахира от това, какво представляват звуците за него, дали са му приятни или не, мелодични или дразнещи; душата му трябва да се изпълва само от онова, което се разиграва в съществото, от което идват звуците.
към текста >>
10.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Те му доставят радост или
болка
, подтикват го към определени действия.
Да, при известни обстоятелства, ако човек загуби надежда, че свръхсетивният свят може да му се открие, това може да го потопи в дълбоко отчаяние. Тази душевна смърт и това отчаяние, в техните всевъзможни форми, са в същото време и вътрешните, душевни врагове на всеки стремеж към Тайната Наука. И те се появяват винаги, когато човек изчерпи своята вътрешна сила. Тогава цялата жизнена сила трябва да бъде внасяна отвън, ако въобще подобен човек може да се сдобие с такава сила. В тези случаи човек възприема нещата, процесите и Съществата (die Wesenheiten), които застават пред неговите сетива като ги разграничава с помощта на своята умствена дейност.
Те му доставят радост или болка, подтикват го към определени действия.
Така той може да издържи известно време. Но рано или късно стига до една точка, където той вътрешно умира. Защото всичко онова, което може да се извлече от света, е вече изчерпано. И това не е твърдение, взето от личните опитности на един човек, а нещо, което се установява при непредубеденото разглеждане на всеки човешки живот. Само скритите сили, които дремят в дълбините на нещата, могат да ни предпазят от това изчерпване.
към текста >>
11.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Съзнание може да има само тогава, когато например топлината причинява
болка
.
Това обаче може да се случи само тогава, когато си изграждаме една съвсем неточна представа за съзнанието. Всеки може да възрази, че когато упражним външно дразнение върху растението, то извършва определени движения, както и животното. В научния свят се говори за чувствителност на някои растения, които например свиват листата си, ако върху тях се упражнят определени външни въздействия. Отличителната черта на съзнанието обаче е не тази, че едно същество реагира спрямо някакво външно действие, а че дадено същество може да изживее в себе си нещо, което идва като един нов елемент, допълващ обикновената реакция. В противен случай би могло да се говори за съзнание и тогава, когато едно парче желязо се разширява под въздействието на топлината.
Съзнание може да има само тогава, когато например топлината причинява болка.
към текста >>
Ако астралното тяло бъде предоставено само на себе си, в него веднага биха се надигнали вълни на удоволствие и
болка
, на глад и жажда; но това, което не би могло да се породи в него, е усещането: във всичко това има нещо устойчиво и „трайно".
Ако астралното тяло бъде предоставено само на себе си, в него веднага биха се надигнали вълни на удоволствие и болка, на глад и жажда; но това, което не би могло да се породи в него, е усещането: във всичко това има нещо устойчиво и „трайно".
Тук не става дума, че „трайното" означаваме като „Аз", но че „Азът" е този, който изживява трайното. Понятията в тази област трябва да са изключително прецизни, защото в противен случай неизбежно възникват всевъзможни недоразумения. С долавянето на нещо устойчиво и трай но в непрекъснатата смяна на вътрешните изживявания настъпва и зазоряването на „чувството за Аза". Фактът, че едно животно изпитва например глад, не му дава чувството за Аза. Гладът идва винаги, когато у дадено същество се появи съответната предпоставка.
към текста >>
Нужно е само човек да си спомни времето на своето детство: От какво е изпитвал радост, какво му е причинявало
болка
?
Както човек овладява астралното тяло, прониквайки в скритите зад него сили, така в хода на развитието става и с етерното тяло. Обаче работата над етерното тяло е много по-интензивна, отколкото тази над астралното тяло, защото това, което се крие в етерното тяло, е обвито с две обвивки, докато скритото в астралното тяло е обвито само в една. Можем да си изградим понятие за разликата в работата над двете тела, като посочим известни промени, които настъпват у човека в хода на неговото развитие. Нека първо помислим какви душевни качества се развиват, когато Азът работи над душата; как се променят удоволствието и желанията, радостта и болката.
Нужно е само човек да си спомни времето на своето детство: От какво е изпитвал радост, какво му е причинявало болка?
Какво ново е научил, което може да прибави към познанията си от детството? Всичко това обаче е само израз на факта, по какъв начин Азът е добил власт над астралното тяло. Защото астралното тяло е носител на удоволствието и болката, на радостта и страданието. И нека сравним всичко това с обстоятелството, колко слабо се променят в хода на времето определени качества на човека, например неговият темперамент, характеровите му особености и т.н. Едно избухливо дете често проявява избухливост и по-късно, в своята зряла възраст.
към текста >>
12.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Например един човек, който е починал на шестдесетгодишна възраст, и който в своята четиридесета година в пристъп на гняв е причинил някому телесна или душевна
болка
, ще изживее това събитие още веднъж, когато в своя обратен път от смъртта към детството, стигне до своята четиридесета година.
Например един човек, който е починал на шестдесетгодишна възраст, и който в своята четиридесета година в пристъп на гняв е причинил някому телесна или душевна болка, ще изживее това събитие още веднъж, когато в своя обратен път от смъртта към детството, стигне до своята четиридесета година.
Само че сега той ще изживее не удоволствието, което е изпитал, нападайки другия, а болката, която му е причинил. От горното може да се види също, че след смъртта мъчително се изживява само онази част от събитията, която произлиза от желанията на Аза, обвързани единствено с външния физически свят. В действителност чрез задоволяването на такива желания, Азът вреди не само на другия, но и на самия себе си; само че по време на живота това себеувреждане остава невидимо. След смъртта целият този разрушителен свят на желанията изпъква пред Аза в цялата си видимост и яснота. Тогава Азът се чувствува привлечен към всяко същество и всеки предмет, които са запазили в него подобни желания, за да могат те да бъдат отново унищожени в „пояждащия огън" така, както са се родили.
към текста >>
За свръхсетивното наблюдение светът на пречистващия огън е населен с такива Същества, чийто изглед е ужасяващ и поражда истинска
болка
; тяхната радост се състои в това, да унищожават, страстта им е насочена към такова зло, пред което злото на сетивния свят е съвсем незначително.
Това става ясно веднага щом физическите органи са отстранени от Аза и той може да възприема това, което е от духовно естество. Тези Същества се явяват като гротескни образи и карикатури на всичко, което преди това човек е имал като сетивно познание.
За свръхсетивното наблюдение светът на пречистващия огън е населен с такива Същества, чийто изглед е ужасяващ и поражда истинска болка; тяхната радост се състои в това, да унищожават, страстта им е насочена към такова зло, пред което злото на сетивния свят е съвсем незначително.
Всичко, което човек внася в света под формата на тези горещи желания, се явява като храна за тези Същества, от която тяхната мощ непрекъснато расте и укрепва.
към текста >>
В своята четиридесета година на предишния си живот, в изблик на гняв, даден човек е причинил някому
болка
.
Преди да се осъществи присъединяването на етерното тяло, за всеки човек, който отново влиза във физическото съществувание, става нещо изключително важно. В хода на предишния си живот той е създал известни разрушителни сили, които остават ясни през периода на пречистването след смъртта. Нека отново се обърнем към споменатия вече пример.
В своята четиридесета година на предишния си живот, в изблик на гняв, даден човек е причинил някому болка.
След смъртта тази чужда болка израства като една пречеща сила, която спъва развитието на неговия собствен Аз. Така е с всички подобни случаи от предишния живот. При повторното навлизане в следващия физически живот, тези пречки в развитието отново застават пред Аза.
към текста >>
След смъртта тази чужда
болка
израства като една пречеща сила, която спъва развитието на неговия собствен Аз.
Преди да се осъществи присъединяването на етерното тяло, за всеки човек, който отново влиза във физическото съществувание, става нещо изключително важно. В хода на предишния си живот той е създал известни разрушителни сили, които остават ясни през периода на пречистването след смъртта. Нека отново се обърнем към споменатия вече пример. В своята четиридесета година на предишния си живот, в изблик на гняв, даден човек е причинил някому болка.
След смъртта тази чужда болка израства като една пречеща сила, която спъва развитието на неговия собствен Аз.
Така е с всички подобни случаи от предишния живот. При повторното навлизане в следващия физически живот, тези пречки в развитието отново застават пред Аза.
към текста >>
13.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Сега вече то може да изпитва не само удоволствие и
болка
, но и да отнася тези чувства към себе си.
Междувременно „Духовете на Личността" се издигат до една степен, при която те добиват „инспиративно съзнание". Сега те могат не само да възприемат в образи вътрешните състояния на други същества както това беше при предишното образно съзнание, а и самата им вътрешна същност с помощта на един вид духовен звуков говор. „Духовете на Огъня" обаче се бяха издигнали до онази степен на съзнание, която „Духовете на Личността" имаха на Слънцето.Така че и двете категории Духове можеха да действуват в напредващия живот на човешкото същество. „Духовете на Личността" действуват върху астралното тяло, а „Духовете на Огъня" върху етерното тяло на човешкото същество. По този начин астралното тяло добива характера на индивидуален, личностен характер.
Сега вече то може да изпитва не само удоволствие и болка, но и да отнася тези чувства към себе си.
То все още не стига до едно пълно Азово съзнание, до „Аз съм", но се усеща като понесено, като подслонено от Съществата, намиращи се в неговото обкръжение. Поглеждайки към тях, то си казва: Това обкръжение поддържа моето съществувание.
към текста >>
14.
ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека
GA_13 Въведение в Тайната наука
Те носят в много по-голяма степен отпечатъка на това, което изпитваме като
болка
или радост, отколкото нормалното сетивно усещане.
Да си представим вътрешното усещане на душата, когато тя възприема един червен предмет от сетивно-физическия свят. Да си представим още, че запазваме много силен и жив спомен за това впечатление; но в същото време да отвърнем поглед от самия предмет. И нека сега тази представа- спомен за цвета да разгледаме като чисто вътрешно изживяване. Тогава несъмнено ще правим разлика между външния цвят и свързаното с него вътрешно изживяване. По своето съдържание тези вътрешни изживявания напълно се различават от външните сетивни впечатления.
Те носят в много по-голяма степен отпечатъка на това, което изпитваме като болка или радост, отколкото нормалното сетивно усещане.
Нека сега да си представим, че в душата се надига едно такова вътрешно изживяване, без то да е предизвикано от някакъв физически предмет, нито пък от спомена за този предмет. При свръхсетивното познание имаме точно такива изживявания. В съответния случай човек ясно разбира, че е изправен не пред някакво внушение или въображение, а пред изразната форма на едно душевно-духовно Същество. Когато това душевно-духовно Същество предизвиква същото впечатление, което предизвиква и един червен предмет от физическия свят, то може да бъде наречено червено. При сетивно-физическия предмет обаче винаги имаме първо външното впечатление, а след това вътрешното изживяване на цвета; докато при истинското свръхсетивно изживяване на човека от нашата епоха трябва да е обратно: Най-напред вътрешното изживяване, което остава смътно и наподобява обикновения спомен за даден цвят, а после все по-наситения и жив образ.
към текста >>
15.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
опустошение и
болка
, ако се излива
опустошение и болка, ако се излива
към текста >>
16.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и мировата
болка
.
и мировата болка.
към текста >>
17.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
но днес непоносима
болка
ме изпълни.
но днес непоносима болка ме изпълни.
към текста >>
18.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Мария, благородна
болка
те заставя
Мария, благородна болка те заставя
към текста >>
19.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
най-силната душевна
болка
,
най-силната душевна болка,
към текста >>
20.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
В чертите му е изразена
болка
,
В чертите му е изразена болка,
към текста >>
21.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Съзнанието ми обзема
болка
,
Съзнанието ми обзема болка,
към текста >>
22.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
А колко дълго чувствали сме с
болка
,
А колко дълго чувствали сме с болка,
към текста >>
които с
болка
трябваше да чуем,
които с болка трябваше да чуем,
към текста >>
23.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за твоята научна
болка
лек.
за твоята научна болка лек.
към текста >>
дълбоката ти
болка
от това,
дълбоката ти болка от това,
към текста >>
24.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
даряваше я в щастие и
болка
.
даряваше я в щастие и болка.
към текста >>
25.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
със
болка
ми притискаше сърцето.
със болка ми притискаше сърцето.
към текста >>
Звучи във грубите ти думи
болка
Звучи във грубите ти думи болка
към текста >>
от теб, те също
болка
са у мен.
от теб, те също болка са у мен.
– – – –
към текста >>
26.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Почувствах аз една дълбока
болка
Почувствах аз една дълбока болка
към текста >>
27.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в душата ти съмнение и
болка
.
в душата ти съмнение и болка.
към текста >>
притихваше в съмнение и
болка
.
притихваше в съмнение и болка.
към текста >>
28.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
приятелите с
болка
как усещат,
приятелите с болка как усещат,
към текста >>
29.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на ужасяващите сенки в
болка
...
на ужасяващите сенки в болка...
към текста >>
30.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
аз трябваше да разбера със
болка
,
аз трябваше да разбера със болка,
към текста >>
31.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за да не трябва да живее в
болка
.
за да не трябва да живее в болка.
към текста >>
32.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
чиято светлина им носи
болка
,
чиято светлина им носи болка,
към текста >>
33.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Приятелю, със
болка
аз ти казвам,
Приятелю, със болка аз ти казвам,
към текста >>
34.
Петнадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Тъй ужасяващата
болка
още
Тъй ужасяващата болка още
към текста >>
35.
ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Тази
болка
, възникваща на определена степен от развитието на душата, далеч надхвърля всяка позната
болка
в сетивния свят.
Докато човек обхваща другите заблуждения по мисловен път, посоченото заблуждение той изживява непосредствено. Когато едно заблуждение, обхванато по мисловен път, бъде коригирано, то изчезва; докато непосредствено изживяното заблуждение се превръща в част от душевния живот. Самият човек е заблуждението; той не може да го промени, защото както и да мисли, то е там, то е част от действителния свят, към който принадлежи и човекът. В подобно изживяване има нещо унищожително за собствения Аз. Човек усеща, че най-дълбоките му трепети са болезнено отхвърлени от всичко, за което е копнял.
Тази болка, възникваща на определена степен от развитието на душата, далеч надхвърля всяка позната болка в сетивния свят.
В себе си тя съдържа нещо зашеметяващо. Душата стои пред плахия въпрос: откъде ще взема сили, за да понеса всичко това? Тези сили тя трябва да намери вътре в своя собствен живот. Те се състоят в нещо, което можем да наречем вътрешна смелост, вътрешно безстрашие.
към текста >>
Едва след като усети тази
болка
, тя разбира колко естествен е копнежът някой да смята себе си такъв, какъвто е, като същество, проникнато от смисъл и значение.
Но да усеща по мъчителен начин подобно прояснение относно самата себе си, е в природата на човешката душа.
Едва след като усети тази болка, тя разбира колко естествен е копнежът някой да смята себе си такъв, какъвто е, като същество, проникнато от смисъл и значение.
към текста >>
36.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Необходимо е да замлъкнат и спомените за всичко, което носи на душата радост или
болка
, за да се отдаде единствено на онова, което самата тя иска да присъствува в нея.
Чрез медитиране, което трябва да се превърне в един житейски навик, дори в условие за живот, както дишането е едно условие за живота на тялото, душевните сили се концентрират и укрепват. Необходимо е само, по време на медитирането да изключим всякаква намеса на сетивни впечатления в душевния живот, както и всеки спомен за тях.
Необходимо е да замлъкнат и спомените за всичко, което носи на душата радост или болка, за да се отдаде единствено на онова, което самата тя иска да присъствува в нея.
Силите за свръхсетивното познание израстват правилно само от това, което човек постига чрез медитиране, чиито съдържание и форма са резултат от собствената душевна сила.
към текста >>
37.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Нека видим, какво пише Карл Розенкранщ в своя предговор към книгата си "Животът на Хегел" през 1844 година: "Не без
болка
се разделям аз от работа, ако не би трябвало някога да направим развитието да се прояви в съществуването.
Обхваща ги отчаяние, че не могат да изпълнят това изискване; но това отчаяние не стига до съзнанието. Така на полето на философията настъпва едно безсилие да се върви по-напред. Производителността на философските идеи престава. Тя би трябвало да се движи в горепосочената посока; но изглежда, че първо е необходимо да се размисли върху постигнатото. Новите мислители се стараят да свържат своите разсъждения в тази или онази точка при техните философски предшественици; обаче липсва силата за едно плодотворно продължение, за едно по-нататъшно изграждане на Хегеловия образ на света.
Нека видим, какво пише Карл Розенкранщ в своя предговор към книгата си "Животът на Хегел" през 1844 година: "Не без болка се разделям аз от работа, ако не би трябвало някога да направим развитието да се прояви в съществуването.
Защото не изглежда ли, че ние днешните хора сме само гробари и поставители на паметници на философите, които втората половина на 18-то столетие роди, за да умрат в първата половина на настоящето столетие? Кант започна това умиране на немската философия. Той бе последван от Фихте, Якоби, Золгер, Райнхолд, Краузе, Шлайермахер, В. Ф. Хумболд, Фр. Шлегел, Хуербарт, Ваадер, Вагнер, Виндишман, Фриз и толкова много други... Виждаме ли ние прираст за онази реколта на смъртта?
към текста >>
38.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, а от друга страна в първичните, неопределими по-нататък за мене и неотрицаеми факти: Аз чувствам
болка
, чувствам радост, вкусвам сладко, мириша ухание на роза, чувам оргелов тон, виждам червено и между също така не посредствено произтичащата от това сигурност: Следователно аз съм?
Ние никога не ще можем да разберем, как едното се ражда от другото". Наистина, при повърхностно разглежда не изглежда, какво чрез познанието на материалните процеси в мозъка на нас ни стават разбираеми определени процеси и заложби от духовно естество. Към тази категория аз причислявам паметта, течението и асоциацията на представите, последствията от упражнението, специфичните таланти и др. подобни. Обаче в най-малкото размишление ни учи, че това е една измама. Ние бихме били поучени само върху определени вътрешни условия на духовния живот, които имат еднакво значение с външните чрез сетивните впечатления, не обаче и върху възникването на духовния живот от тези условия.
Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, а от друга страна в първичните, неопределими по-нататък за мене и неотрицаеми факти: Аз чувствам болка, чувствам радост, вкусвам сладко, мириша ухание на роза, чувам оргелов тон, виждам червено и между също така не посредствено произтичащата от това сигурност: Следователно аз съм?
Абсолютно и завинаги е непонятно, защо за определен брой атоми на кислород, водород, азот, въглерод и т.н. не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат". За познанието не съществува никакъв мост от движението към усещането: Това е вероизповедание на Дю Боа Реймонд. От движението в материалния свят ние не можем да проникнем вътре в душевния свят на усещанията. Знаем, че чрез движещата се материя се ражда усещане; обаче ние не знаем, как това е възможно.
към текста >>
39.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Босоног, той леко стъпваше по нагорещения пясък, но сякаш една дълбока
болка
притъпяваше в него всички външни усещания.
Така тя настигна Момъка, който с леки стъпки, но потънал в тежки мисли, вървеше по брега. Неговата прекрасна фигура и странното му облекло силно озадачиха старата жена. Гърдите му бяха покрити с блестяща ризница, през която се очертаваха гъвкавите очертания на тялото му. Раменете му бяха покрити с пурпурно наметало, а по тях се спущаха на вълни красивите му къдрави коси. Благородното му лице беше огряно от Слънцето, както и стройните му крака.
Босоног, той леко стъпваше по нагорещения пясък, но сякаш една дълбока болка притъпяваше в него всички външни усещания.
Приказливата Старица се опита да го заговори, но той и отвръщаше оскъдно, така че най-после тя се умори да изтръгва отговорите, които я интересуваха и на сбогуване му каза:
към текста >>
40.
Предговор
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
И всички които го обичаха и почитаха, трябваше да изпитат извънредно голямата
болка
, че обичаният от толкова много хора човек, който можа да помогне на толкова много хора, трябваше да остави съдбата да царува при него, знаейки добре, че тук нещата се ръководиха от по-висши Същества.
Учителят, Ръководителят и Приятелят, Рудолф Щайнер, не е вече между живите. Едно тежко заболяване, началото на което се дължеше на едно физическо изтощение, ни го отне. Насред работата той трябваше да легне на легло. Неговите сили, които той беше дарил така изобилно, така неограничено на дейността в Антропософското Общество, не достигаха вече за побеждаване на неговата болест.
И всички които го обичаха и почитаха, трябваше да изпитат извънредно голямата болка, че обичаният от толкова много хора човек, който можа да помогне на толкова много хора, трябваше да остави съдбата да царува при него, знаейки добре, че тук нещата се ръководиха от по-висши Същества.
към текста >>
41.
2. Защо се разболява човек?
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Настъпва
болка
или най-малко неприятност и неразположение.
Нека разгледаме напротив, как се изостря духовния живот, когато единорган се разболява.
Настъпва болка или най-малко неприятност и неразположение.
Животът на чувствата получава едно съдържание, което той иначе няма. И волевият живот е възпрепятствуван. Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо. Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране. В придруженото с болка движение се крие начало то на парализирания крайник.
към текста >>
Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с
болка
движение на един крайник към неговото парализиране.
Нека разгледаме напротив, как се изостря духовния живот, когато единорган се разболява. Настъпва болка или най-малко неприятност и неразположение. Животът на чувствата получава едно съдържание, което той иначе няма. И волевият живот е възпрепятствуван. Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо.
Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране.
В придруженото с болка движение се крие начало то на парализирания крайник. Активно духовното се намесва в организма. В здравото състояние това се изявява в живота на образуване представите и на мисленето. Човек активизира една представа и следва едно движение на крайник. Той не прониква с представата съзнателно в органическите процеси, които водят накрая до движението на крайника.
към текста >>
В придруженото с
болка
движение се крие начало то на парализирания крайник.
Настъпва болка или най-малко неприятност и неразположение. Животът на чувствата получава едно съдържание, което той иначе няма. И волевият живот е възпрепятствуван. Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо. Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране.
В придруженото с болка движение се крие начало то на парализирания крайник.
Активно духовното се намесва в организма. В здравото състояние това се изявява в живота на образуване представите и на мисленето. Човек активизира една представа и следва едно движение на крайник. Той не прониква с представата съзнателно в органическите процеси, които водят накрая до движението на крайника.
към текста >>
42.
13. За същността на боледуването и на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Болка
, която се явява навсякъде в организма, е изживяване на астралното тяло и на Аза.
Болка, която се явява навсякъде в организма, е изживяване на астралното тяло и на Аза.
И двете, астралното тяло както и Азът са включени в организма по съответния начин, докато човекът се намира в будно състояние. Настъпи ли сънят, тогава физическото и етерното тяло сами изпълняват органическата дейност Астралното тяло и Азът са отделени от тях. В съня организмът се връща към такива дейност, които се намират в началната точка на неговото развитие, в зародишното и детското време. В будното състояние царуват предимно онези процеси, които се намират в края на това развитие, в остаряването и умирането.
към текста >>
Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се
болка
; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно.
После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота. То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота. За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа. Същото се отнася и за астралната дейност. Съществуването на правилното отношение е това, от което зависи, дали астралното тяло може да се включи правилно или не в етерното.
Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно.
Поражда се удоволствие, приятно чувство. Трябва да бъдем само наясно върху факта, че удоволствието надвишаващо определена мярка при будното състояние се превръща обратно в болка, а болката преминава в удоволствие. Ако не се вземе под внимание това, тогава казаното тук може да изглежда в противоречие с казаното по-рано.
към текста >>
Трябва да бъдем само наясно върху факта, че удоволствието надвишаващо определена мярка при будното състояние се превръща обратно в
болка
, а болката преминава в удоволствие.
За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа. Същото се отнася и за астралната дейност. Съществуването на правилното отношение е това, от което зависи, дали астралното тяло може да се включи правилно или не в етерното. Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно. Поражда се удоволствие, приятно чувство.
Трябва да бъдем само наясно върху факта, че удоволствието надвишаващо определена мярка при будното състояние се превръща обратно в болка, а болката преминава в удоволствие.
Ако не се вземе под внимание това, тогава казаното тук може да изглежда в противоречие с казаното по-рано.
към текста >>
43.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Явленията на запек и на
болка
в гърба изчезнаха, състоянията на мигрена и главоболие също.
Оловото свива астралното тяло и събужда в него силите, чрез които то се свързва по-силно с физическото тяло и етерното тяло. (Отравянето с олово се състои в едно прекалено силно свързване на астралното тяло с етерното и физическото тяло, така че тези последните подлежат на прекалено силни процеси на разграждане.) При това лечение пациентката се съвзе видимо. Лабилното състояние отстъпи на определена вътрешна твърдост и сигурност. Душевното състояние се превърна от разкъсано в едно вътрешно задоволено състояние.
Явленията на запек и на болка в гърба изчезнаха, състоянията на мигрена и главоболие също.
На пациентката бе отново възвърната работоспособността.
към текста >>
44.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Заради тази статия се наложи да преживея голяма
болка
.
Заради тази статия се наложи да преживея голяма болка.
Когато Шрьоер я получи, ми писа, че ако мисля така за песимизма, ние никога няма да можем да се разберем. А който говори за природата така, както аз в тази статия, той показва с това, че не може да приеме достатъчно надълбоко думите на Гьоте: „Познай се, в сговор, в мир живей със всички! “*
към текста >>
45.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Но тъкмо по отношение на многото хубави неща, които можех да оценя, изпитвах дълбока
болка
, защото вярвах, че виждам как на тях като зародиши в развитието на духовния живот – навсякъде се противопоставят разрушителни сили.
Всичко, случващо се в духовния живот, събуждаше у мен впечатлението, че произлиза от това противоречие. Не отхвърлях всичко, което носеше този духовен живот.
Но тъкмо по отношение на многото хубави неща, които можех да оценя, изпитвах дълбока болка, защото вярвах, че виждам как на тях като зародиши в развитието на духовния живот – навсякъде се противопоставят разрушителни сили.
към текста >>
46.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
При това работа, която ежедневно подновяваше една изгаряща го
болка
.
Към този период спада и приятелството ми с починалия твърде млад поет Лудвиг Якобовски. Той бе личност, чиято основна душевна настройка беше проникната от вътрешен трагизъм. Трудно понасяше съдбата си на евреин. Той стоеше начело на една кантора, която, под ръководството на един свободомислещ депутат, управляваше дружеството „Борба с антисемитизма“ и издаваше неговия вестник. На раменете си Лудвиг Якобовски носеше прекомерен товар от работа в тази връзка.
При това работа, която ежедневно подновяваше една изгаряща го болка.
Защото всекидневно тя изправяше пред душата му представата за настроенията срещу неговия народ, от които той наистина толкова много страдаше.
към текста >>
47.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и
болка
; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си.
Тогава човекът не е способен да използва този инструмент пълноценно, така че другите принципи биват възпрепятствани: възниква дисхармония между физическото тяло и другите части. Така изглежда физическата система, която е втвърдена, когато действа прекомерно. Човекът не може да направи отново подвижно онова, което е трябвало да направи подвижно. Вътрешният човек не съумява да направи нищо против физическата си система; той чувства вътрешни пречки. Те се изразяват в това, че човек трябва да насочи силата си към тези вътрешни пречки.
Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и болка; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си.
Тази принуда създава един извор на вътрешна горест; това човек усеща като болка и неудоволствие, като лошо настроение. Много лесно животът ни засяга болезнено и мъчително. Определени мисли и представи започват да стават трайни, човек започва да се вглъбява в себе си, става меланхоличен. Непрекъснато има някакви болки. Причината за всичко това е, че физическото тяло оказва съпротива на вътрешния уют на етерното тяло, на подвижността на астралното тяло и на целеустремеността на Аза.
към текста >>
Тази принуда създава един извор на вътрешна горест; това човек усеща като
болка
и неудоволствие, като лошо настроение.
Така изглежда физическата система, която е втвърдена, когато действа прекомерно. Човекът не може да направи отново подвижно онова, което е трябвало да направи подвижно. Вътрешният човек не съумява да направи нищо против физическата си система; той чувства вътрешни пречки. Те се изразяват в това, че човек трябва да насочи силата си към тези вътрешни пречки. Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и болка; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си.
Тази принуда създава един извор на вътрешна горест; това човек усеща като болка и неудоволствие, като лошо настроение.
Много лесно животът ни засяга болезнено и мъчително. Определени мисли и представи започват да стават трайни, човек започва да се вглъбява в себе си, става меланхоличен. Непрекъснато има някакви болки. Причината за всичко това е, че физическото тяло оказва съпротива на вътрешния уют на етерното тяло, на подвижността на астралното тяло и на целеустремеността на Аза.
към текста >>
Тук е особено важно човек да не разчита на това, че може с благи думи да накара детето да се откаже от своята печал и
болка
или да го отучи от тях; защото то има предразположение точно към това, към тази затвореност, понеже физическият инструмент на неговото тяло му създава известни затруднения.
Също така сложно е и поведението спрямо меланхоличното дете. Какво трябва да направим, когато сме обезпокоени от заплашващата едностранчивост на меланхоличния темперамент на детето, когато не можем да му внушим това, което то не притежава? Трябва да разчитаме на това, че то има в себе си силата тъкмо да обича пречките, да държи на съпротивата. Ако искаме да вкараме в правия път тази особеност на темперамента му, трябва да пренасочим тази сила от вътрешното към външното.
Тук е особено важно човек да не разчита на това, че може с благи думи да накара детето да се откаже от своята печал и болка или да го отучи от тях; защото то има предразположение точно към това, към тази затвореност, понеже физическият инструмент на неговото тяло му създава известни затруднения.
Ние трябва да разчитаме главно на това, което имаме; трябва да се грижим за това, което е налице. За възпитателя на меланхоличното дете ще бъде особено необходимо да му покаже, че има мъка на тоя свят. Ако искаме да подходим към това дете като възпитатели, то трябва и тук да открием точката, от която да изходим. Меланхоличното дете е предразположено към болката; то има предразположение към болката, към неудоволствието; те са заседнали в душата, тях не можем да изкореним, но можем да ги пренасочим.
към текста >>
Нека го оставим да изпита тъкмо във външния свят оправдана
болка
, оправдана мъка, за да разбере, че има неща, заради които то може да изпита
болка
.
И тук има едно средство: да показваме на меланхоличното дете преди всичко, как един човек може да страда.
Нека го оставим да изпита тъкмо във външния свят оправдана болка, оправдана мъка, за да разбере, че има неща, заради които то може да изпита болка.
Ето за това става дума. Ако искате да го зарадвате, накарайте го да се прибере в собствената си угнетеност. Само не бива да се мисли, че човек трябва да забавлява детето, да се опитва да го развеселява. Човек не бива да го развлича; така само ще затвърдите неговото униние, болката в душата. Ако го тласкате натам, където може да намери удоволствие, то ще става все по-затворено и по-затворено.
към текста >>
Изобщо добре е, когато човек се опита да лекува младия меланхолик не като го обгражда с ведра компания, ами като го остави да изпита оправдана
болка
.
Ето за това става дума. Ако искате да го зарадвате, накарайте го да се прибере в собствената си угнетеност. Само не бива да се мисли, че човек трябва да забавлява детето, да се опитва да го развеселява. Човек не бива да го развлича; така само ще затвърдите неговото униние, болката в душата. Ако го тласкате натам, където може да намери удоволствие, то ще става все по-затворено и по-затворено.
Изобщо добре е, когато човек се опита да лекува младия меланхолик не като го обгражда с ведра компания, ами като го остави да изпита оправдана болка.
Пренасочете детето като му покажете, че в света има страдание. То трябва да види, че в живота има неща, които могат да накарат човек да изпита болка. Макар и да не бива да се прекалява, всичко зависи все пак от това да бъде предизвикана болка от външните неща, която да го отклони от вътрешната.
към текста >>
То трябва да види, че в живота има неща, които могат да накарат човек да изпита
болка
.
Само не бива да се мисли, че човек трябва да забавлява детето, да се опитва да го развеселява. Човек не бива да го развлича; така само ще затвърдите неговото униние, болката в душата. Ако го тласкате натам, където може да намери удоволствие, то ще става все по-затворено и по-затворено. Изобщо добре е, когато човек се опита да лекува младия меланхолик не като го обгражда с ведра компания, ами като го остави да изпита оправдана болка. Пренасочете детето като му покажете, че в света има страдание.
То трябва да види, че в живота има неща, които могат да накарат човек да изпита болка.
Макар и да не бива да се прекалява, всичко зависи все пак от това да бъде предизвикана болка от външните неща, която да го отклони от вътрешната.
към текста >>
Макар и да не бива да се прекалява, всичко зависи все пак от това да бъде предизвикана
болка
от външните неща, която да го отклони от вътрешната.
Човек не бива да го развлича; така само ще затвърдите неговото униние, болката в душата. Ако го тласкате натам, където може да намери удоволствие, то ще става все по-затворено и по-затворено. Изобщо добре е, когато човек се опита да лекува младия меланхолик не като го обгражда с ведра компания, ами като го остави да изпита оправдана болка. Пренасочете детето като му покажете, че в света има страдание. То трябва да види, че в живота има неща, които могат да накарат човек да изпита болка.
Макар и да не бива да се прекалява, всичко зависи все пак от това да бъде предизвикана болка от външните неща, която да го отклони от вътрешната.
към текста >>
Когато до меланхоличното дете стои човек, който, противно на основаващото се в душата на детето влечение към скръбта, може да говори напълно основателно за болки и страдания, които му е причинил външният свят, тогава меланхоличното дете се окуражава от това споделяне на изживяното, от това съпреживяване на оправданата
болка
.
Но тук отново има едно магическо средство. Както при сангвиничното дете магическите слова са любовта към една личност, при холеричното почитта и уважението към способностите на възпитателя, то при меланхоличното дете това, от което зависи всичко, е възпитателите да бъдат личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от своя наситен с изпитания живот. Детето трябва да усеща, че възпитателят наистина е познал болката. Накарайте детето да разпознае във всички неизброими неща от живота личните житейски драми. Най-щастлив е меланхоликът, който може да израсне близо до човек, който е излязъл мъдър от тежките преживявания; тогава една душа въздейства на друга по най-успешен начин.
Когато до меланхоличното дете стои човек, който, противно на основаващото се в душата на детето влечение към скръбта, може да говори напълно основателно за болки и страдания, които му е причинил външният свят, тогава меланхоличното дете се окуражава от това споделяне на изживяното, от това съпреживяване на оправданата болка.
Един човек, който може да накара другите да почувстват и усетят в разказа му, че е бил подложен на изпитания от съдбата, такъв човек е благодат за меланхоличното дете.
към текста >>
Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната
болка
в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност. Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника. Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика. Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае.
Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
към текста >>
48.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
В човешката общност те могат да се включат, само ако предадат на своите действия - които винаги означават радост или
болка
за другите - нещо от своята собствена душа.
В социалния живот интелектуализмът отдалечава хората един от друг.
В човешката общност те могат да се включат, само ако предадат на своите действия - които винаги означават радост или болка за другите - нещо от своята собствена душа.
Човек трябва да възприема не само външната активност у другите, но и част от тяхната душа. Обаче в онези действия, които се пораждат от интелекта, човек изобщо не влага душевна топлина и тя не може да прелее в другите.
към текста >>
49.
Съдържание
GA_40 Стихове и медитации
На
болка
този, който устоява
На болка този, който устоява
към текста >>
50.
Дванадесет настроения
GA_40 Стихове и медитации
в царуващата
болка
на развоя
в царуващата болка на развоя
към текста >>
51.
На болка този, който устоява
GA_40 Стихове и медитации
На
болка
този, който устоява,
На болка този, който устоява,
към текста >>
А в
болка
който се пробуди, вижда
А в болка който се пробуди, вижда
към текста >>
52.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това се изразява в астралното тяло като чувство на
болка
.
От тук неприятното чувство преминава в общото жизнено чувство. Това състояние се повишава особено много, когато частта, която е изградена от етерното тяло, изпитва едно пълно смущение. Тогава ние казваме: Струва ни се, че кожата, която е изградена от етерното тяло, не може да се разпуска, когато иска да се разпусне чрез външната горещина, или: Струва ми се, като че там има забит един горящ кол. Тогава именно етерното тяло се натъква на една съпротива. Етерното тяло, което не е разядено, не е обхванато от едно външно впечатление, е срещнало тогава едно физическо тяло, което не му приляга, не му подхожда.
Това се изразява в астралното тяло като чувство на болка.
Така болката се изразява в астралното тяло, чувствува се в астралното тяло, когато разбираме да я схващаме като един израз за едно безсилие на етерното тяло по отношение на физическото тяло. Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване. Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност. Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека. /За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./.
към текста >>
Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на
болка
, на неприятност.
Тогава именно етерното тяло се натъква на една съпротива. Етерното тяло, което не е разядено, не е обхванато от едно външно впечатление, е срещнало тогава едно физическо тяло, което не му приляга, не му подхожда. Това се изразява в астралното тяло като чувство на болка. Така болката се изразява в астралното тяло, чувствува се в астралното тяло, когато разбираме да я схващаме като един израз за едно безсилие на етерното тяло по отношение на физическото тяло. Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване.
Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност.
Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека. /За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./. Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното. Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка. Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен.
към текста >>
Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната
болка
е още много по-голяма душевна
болка
отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната
болка
.
Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване. Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност. Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека. /За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./. Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното.
Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка.
Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен. Това, което се говори, че при човека болката е много по-висока отколкото при животното, не се основава на нищо. При животното болката се чувствува в душата много по-дълбоко и повече, отколкото това става при телесната болка на човека. Така ние виждаме, че в своето издигане над телесното човекът взема от самата своя вътрешност нещо по отношение на най-дълбокото естество на своето същество. Това, което човекът добива тук, ние го наричаме същинският Аз.
към текста >>
Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава
болка
, изживяването на болката става до много по-силна степен.
Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност. Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека. /За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./. Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното. Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка.
Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен.
Това, което се говори, че при човека болката е много по-висока отколкото при животното, не се основава на нищо. При животното болката се чувствува в душата много по-дълбоко и повече, отколкото това става при телесната болка на човека. Така ние виждаме, че в своето издигане над телесното човекът взема от самата своя вътрешност нещо по отношение на най-дълбокото естество на своето същество. Това, което човекът добива тук, ние го наричаме същинският Аз. Това, което той не наследява, това, което може да се запази над протичането на видовосъобразното, което той трябва да развие все повече чрез своята индивидуалност, ние го наричаме свързано с неговия Аз.
към текста >>
При животното болката се чувствува в душата много по-дълбоко и повече, отколкото това става при телесната
болка
на човека.
/За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./. Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното. Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка. Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен. Това, което се говори, че при човека болката е много по-висока отколкото при животното, не се основава на нищо.
При животното болката се чувствува в душата много по-дълбоко и повече, отколкото това става при телесната болка на човека.
Така ние виждаме, че в своето издигане над телесното човекът взема от самата своя вътрешност нещо по отношение на най-дълбокото естество на своето същество. Това, което човекът добива тук, ние го наричаме същинският Аз. Това, което той не наследява, това, което може да се запази над протичането на видовосъобразното, което той трябва да развие все повече чрез своята индивидуалност, ние го наричаме свързано с неговия Аз. То не може да бъде дадено чрез наследството, а трябва да дойде в човешкото съществуване идвайки от самата човешка индивидуалност; то влиза в съществуването идвайки от духовния свят и отново се връща в духовния свят при смъртта. Ето защо ние говорим за една ядка на човешкото същество, която постоянно минава през редуващи се съществувания, постоянно се връща в едно ново съществуване; защото можем да я обхванем в непосредственото съществуване, когато наблюдаваме безпристрастно живота.
към текста >>
53.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам
болка
, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм?
Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда. Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето. Обаче никой човек не би знаел, ако не би го познавал от други неща: това движение, което аз наблюдавам, отговаря в душата на изживяването: аз виждам червенокоси не би могъл да извлече това, а само би могъл да открие закони на движението и да си каже: така и така протича движението, това и това става в пространството, но не би могъл да намери връзката между тези мислени по образеца на астрономията движения и същинското изживяване: виждам червено, чувам оргелов тон, помирисвам розово ухание. Ако не би знаел от някъде другаде, откъде идват тези изживявания той никога не би могъл до заключи за тях от движението на атомите.
Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм?
Напълно и завинаги остава неразбираемо, защо на определен брой атоми на въглерода, на водорода, на кислорода и т.н. не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат? "
към текста >>
54.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Това обучение го научава на безразличие към радост и
болка
, и онзи, който е безразличен към тези неща, вече притежава окултни сили.
Това изкуство на съграждане е било преподавано по начин толкова различен от нашия, както учението на изкуството медицина сред някои примитивни племена днес е различно от нашето собствено. Нашето обучение днес идва от интелекта. В примитивните племена лекарят не е обучаван както нашите доктори, а в него са се развивали някои окултни сили. Той е трябвало да претърпи едно телесно обучение, което би било ужасяващо за всеки живеещ в съвременната култура, който има слаби нерви.
Това обучение го научава на безразличие към радост и болка, и онзи, който е безразличен към тези неща, вече притежава окултни сили.
Размерът, до който астралното тяло би могло първоначално да бъде обучено, е бил толкова голям, че довеждал до развитие на сили, които са били определяни като Царското изкуство, което е изкуство, извлечено от големите символи на небесните пропорции.
към текста >>
55.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато чуете нещо съвсем ново, се прониквате с чувство, което на другия ден е забравено, или когато почувствате
болка
, която изчезва с времето от съзнанието ви – това са неща, които се виждат да просветват в астралното тяло, но отново изчезват от него.
Може би изобщо няма човек, който да не е променил нищо от своите заложби. Ако погледнете детството си, ще трябва да си кажете, че оттогава сте променили някои неща. Но същевременно ще установите, че наблюдението и ученето се отнасят към преобразуването на характеровите заложби както малката стрелка на часовника към голямата. Преобразуването на характера и темперамента става по-бавно, също както се движи малката стрелка на часовника, а възприемането на знания и наблюдения в живота става по-бързо, подобно на движението на голямата стрелка. Това се дължи на факта, че всичко, което човек научава, може да се възприеме по-бързо в душата, понеже негов носител е астралното тяло и то се отпечатва в него.
Когато чуете нещо съвсем ново, се прониквате с чувство, което на другия ден е забравено, или когато почувствате болка, която изчезва с времето от съзнанието ви – това са неща, които се виждат да просветват в астралното тяло, но отново изчезват от него.
Всичко това има за носител астралното тяло.
към текста >>
Също и мъдростта се откупва с
болка
.
Също и мъдростта се откупва с болка.
Не е безинтересно, че чрез външно изследване днес многократно се потвърждава, каквото окултистите казват от хилядолетия. Че мъдростта е свързана с болки и страдания, с пълен с лишения сериозен живот в предишното съществуване. От време на време си струва да се допитаме до външното научно изследване. В последно време излезе една книга, отнасяща се до мимиката при мисленето41. Книгата иска да покаже как физиономията на човека показва начина и вида на неговото мислене.
към текста >>
56.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако се причини
болка
на отделния лъв, или ако той изпитва удоволствие, то се простира до груповата душа на астралния план така, както болката на пръста – до човешката душа.
Всичко, което усеща отделното животно, го усеща в него груповата душа. Да вземем например всички различни лъвове. Всички усещания на лъвовете водят до общата душа. На астралния план всички лъвове имат обща групова душа. Всички животни имат своите групови души на астралния план.
Ако се причини болка на отделния лъв, или ако той изпитва удоволствие, то се простира до груповата душа на астралния план така, както болката на пръста – до човешката душа.
Човекът може да постигне разбиране за груповата душа, ако си представи една форма, съдържаща всички отделни лъвове, както едно общо понятие съдържа принадлежащите към него други понятия.
към текста >>
57.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
През нощта не се чувстват
болка
и радост, както и други чувства, понеже астралното тяло е отделено от физическото и поради това човек не може да има възприятия.
Когато човекът спи, етерното и физическото тяло са свързани. Навън се е отделило астралното тяло.
През нощта не се чувстват болка и радост, както и други чувства, понеже астралното тяло е отделено от физическото и поради това човек не може да има възприятия.
Различно е, когато човекът премине през портата на смъртта. Тогава имаме работа с напуснато от етерното тяло физическо тяло. По време на сън етерното тяло не напуска физическото тяло, напуска го само в случай на смърт.
към текста >>
Появяват се обективни картини, които не причиняват
болка
, картини, които не предизвикват никакви лични чувства в нас.
Първоначално е трудно да си представим с обикновеното съзнание как в един-единствен момент може да се възприеме от душата толкова дълъг период от време. Но има и друго важно нещо. Във физическия свят всяко изживяване на човека е свързано с болки, радост, удоволствие и неудоволствие. И когато в обикновения физически живот човек си спомня какво е изживял, в спомена отново изплуват удоволствието или неудоволствието. След смъртта болките и страданието липсват.
Появяват се обективни картини, които не причиняват болка, картини, които не предизвикват никакви лични чувства в нас.
към текста >>
Ако някой човек, намиращ се в камалока, някога, в земния си живот, е причинил физическа или душевна
болка
на друг човек и при ретроспективното си изживяване достигне до този момент, тогава той се чувства вътре в другия и изживява неговата
болка
в своето собствено астрално тяло.
В астралния свят се случва, че между две части дори изобщо няма връзка и въпреки това едната част принадлежи към другата и тази принадлежност се чувства изцяло. В астралното тяло човекът може да се намира едновременно на най-различни места.
Ако някой човек, намиращ се в камалока, някога, в земния си живот, е причинил физическа или душевна болка на друг човек и при ретроспективното си изживяване достигне до този момент, тогава той се чувства вътре в другия и изживява неговата болка в своето собствено астрално тяло.
Всички изживявания и дела от изминалия земен живот се срещат повторно в този огледален живот. Това също е част от живота в камалока.
към текста >>
Първото е, че всичко изживяно в земния живот преминава покрай човека, без той да чувства
болка
или удоволствие.
Нека да обобщим какво беше казано за изживяванията след смъртта.
Първото е, че всичко изживяно в земния живот преминава покрай човека, без той да чувства болка или удоволствие.
Като второ, в ретроспективното протичане на изминалия си живот човекът изживява страданията, които сам е причинил. Две неща остават на човека. Субстанцията на етерното тяло го напуска, но остават силите на етерното тяло, остава екстрактът от всички изживявания. Този екстракт се просмуква с извършените дела. Човекът взима със себе си изживяванията в камалока и ги внася горе, в девахана.
към текста >>
Каквото тогава се взима като
болка
, изживяна от другия, става сила, която се записва на полето будхи.
Всичко това непрекъснато ни заобикаля на висшите полета. Това е едната страна. Но има и друга. Нека да си представим, че сме сторили нещо на някой човек, извършили сме някакво действие, което му е навредило. По времето на камалока човек изживява това в самия себе си.
Каквото тогава се взима като болка, изживяна от другия, става сила, която се записва на полето будхи.
Разгръщането на тази сила се подготвя чрез това, че тя се внася в полето будхи. Човека бива воден до всичко записано в полето будхи. Чрез изживяванията в камалока той се свързва на полето будхи с последиците на делата си. Понеже човекът сега още не може да живее на полето будхи, не може сам да направи и описаното по-горе. Той трябва да има водач.
към текста >>
58.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Пронизваща очите
болка
бързо
Пронизваща очите болка бързо
към текста >>
пронизващо ни с
болка
най-парлива
пронизващо ни с болка най-парлива
към текста >>
59.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Знаете, че астралното тяло е носител на всичко, което живее в човека като нагони, инстинкти, копнежи и страсти, носител на всичко, което се вълнува в човешката душа като радост и страдание, удоволствие и
болка
; че жизненото или етерното тяло съхранява, представя и е носител на постоянните, дълготрайните душевни качества.
Нека разгледаме жизненото или етерното тяло, свързано с астралното тяло.
Знаете, че астралното тяло е носител на всичко, което живее в човека като нагони, инстинкти, копнежи и страсти, носител на всичко, което се вълнува в човешката душа като радост и страдание, удоволствие и болка; че жизненото или етерното тяло съхранява, представя и е носител на постоянните, дълготрайните душевни качества.
към текста >>
60.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Астралното тяло изпитва удоволствие, когато се наслаждава на нещо, и освен това изпитва и
болка
.
В момента, когато човекът не възприема със сетивата, неговата вътрешност потъва в неопределен мрак, който наричаме сън без сънища. По време на сън от човека остават в леглото физическото и етерното тяло, астралното тяло излиза навън. Кое в човека възприема външния свят? Астралното тяло възприема багрите и звуците.
Астралното тяло изпитва удоволствие, когато се наслаждава на нещо, и освен това изпитва и болка.
Астралното тяло не може днес да направи нещо в човека, ако не е вътре във физическото тяло, понеже за да възприема в своето обкръжение, то се нуждае от очи, уши и другите физически инструменти също и за удоволствието, страданието, болката, радостта и т. н. Физическото тяло е само инструментът, но то е необходимо за днешното астрално тяло. В момента, когато астралното тяло излезе от физическото, то повече не възприема външния свят.
към текста >>
61.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Дори това, което човекът трябва да изживее като
болка
, се преобразява в лицето на мислителя и се появява облагородено.
Целта на теософията (антропософията) не лежи в отрицанието, а в одобрението. Свръхличностното означава отрицание, свръхличностното – одобрение, дори и когато се проявява слабо. Това, което произлизайки от същността на човечеството, същевременно ни показва задачата на науката за духа: «По плодовете ще я познаете», по това, че тя прави хората способни и подходящи за живота, с лица, които са израз на хармонична душа. Духът никога не се отразява в едно измъчено лице.
Дори това, което човекът трябва да изживее като болка, се преобразява в лицето на мислителя и се появява облагородено.
Изразът на болката се показва пречистен в хармоничното лице на мислещия. Измъченото лице е израз на все още непреодолян егоизъм. Науката за духа ни насочва да излезем от себе си навън, но не да се изгубим, а външният свят да ни запази. Тя ще ни изведе от личностното не чрез унищожаване на личността в безличното, а чрез покачване към свръхличното.
към текста >>
62.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Удоволствие и
болка
при растителното царство.
Изживяването на природата в теософски смисъл. Самосъзнанието при човека, минерала и животното. Груповият аз на животните. Азът на растението.
Удоволствие и болка при растителното царство.
Миров дух (животинско царство) и мирова душа (растително царство). Топлото чувстване на природата като правдива теософия. Болка и удоволствие в света на камъните. Детска разрушителна воля. Чувственото изживяване на душевно-духовното в обкръжението, Слънцето, Луната и Земята през годишните времена.
към текста >>
Болка
и удоволствие в света на камъните.
Груповият аз на животните. Азът на растението. Удоволствие и болка при растителното царство. Миров дух (животинско царство) и мирова душа (растително царство). Топлото чувстване на природата като правдива теософия.
Болка и удоволствие в света на камъните.
Детска разрушителна воля. Чувственото изживяване на душевно-духовното в обкръжението, Слънцето, Луната и Земята през годишните времена. Слънчеви същества и лунна божественост. Значението на смъртта на Христос на Голгота за Земята. За същността на шесторния слънчев дух.
към текста >>
Удоволствие и
болка
в растителния свят.
Същност на антропософията и теософите. Минерал, растение, животно, човек. Груповите души на животните (миграцията на птиците).
Удоволствие и болка в растителния свят.
Същност на минерала. Болка и удоволствие в минералното царство. Съпреживяване на природата като плод на антропософията.
към текста >>
Болка
и удоволствие в минералното царство.
Същност на антропософията и теософите. Минерал, растение, животно, човек. Груповите души на животните (миграцията на птиците). Удоволствие и болка в растителния свят. Същност на минерала.
Болка и удоволствие в минералното царство.
Съпреживяване на природата като плод на антропософията.
към текста >>
Удоволствие и
болка
при растителния свят.
Групови души на животните. Пример с пъхнатите през една стена пръсти. Двете групи същества на астралното поле. Крещящи лунни същества. Добронамерени марсови същества.
Удоволствие и болка при растителния свят.
Два вида венерини същества. Удоволствие и болка в минералния свят. Различни сатурнови същества. Въздействия в кръвта, лимфата и чревната лимфа (хлорозната течност). Преодоляване на въздействията на лунните и марсовите същества в лимфата, на венерените духове в хлорозната течност чрез изграждане на по-висшия човек (лимфа) и чрез правилно хранене (чревната лимфа).
към текста >>
Удоволствие и
болка
в минералния свят.
Двете групи същества на астралното поле. Крещящи лунни същества. Добронамерени марсови същества. Удоволствие и болка при растителния свят. Два вида венерини същества.
Удоволствие и болка в минералния свят.
Различни сатурнови същества. Въздействия в кръвта, лимфата и чревната лимфа (хлорозната течност). Преодоляване на въздействията на лунните и марсовите същества в лимфата, на венерените духове в хлорозната течност чрез изграждане на по-висшия човек (лимфа) и чрез правилно хранене (чревната лимфа). Въздействия на сатурновите същества върху сетивата. Въздействие на миризмите (парфюмите) в обкръжението върху хората.
към текста >>
Удоволствие и
болка
в растителния свят.
За груповите души на животните. Пример с промушените през стена пръсти. Миграцията на птиците. Бобрите. За пчелите. Груповият аз и растителният аз.
Удоволствие и болка в растителния свят.
Груповият аз на минералите във висшия девахан. Удоволствие и болка в минералното царство. Изказване на апостол Павел за въздишките на съществата. За религиозните документи и тяхното тълкуване. Положението на човека в света.
към текста >>
Удоволствие и
болка
в минералното царство.
Миграцията на птиците. Бобрите. За пчелите. Груповият аз и растителният аз. Удоволствие и болка в растителния свят. Груповият аз на минералите във висшия девахан.
Удоволствие и болка в минералното царство.
Изказване на апостол Павел за въздишките на съществата. За религиозните документи и тяхното тълкуване. Положението на човека в света.
към текста >>
Болка
и удоволствие в растителния и минералния свят.
Същност на растението. За блещукащата светлина на растението. Груповите азове на животните.
Болка и удоволствие в растителния и минералния свят.
Образуване и разпадане на Земята. Изказване на апостол Павел за въздишащите същества. Работата на умрелите върху Земята в миналото и в бъдеще. Пораждането на планетите Меркурий и Венера. Същността на Слънцето и Луната.
към текста >>
63.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Освен това човекът трябва да се владее относно радост и
болка
.
Освен това човекът трябва да се владее относно радост и болка.
В обикновения живот той е подчинен на чувствата. Смее се, когато му се каже нещо много смешно, плаче при тъжни поводи. Ученикът обаче трябва да се вземе в ръцете си, той не бива да се оставя да бъде завладяван, а сам да владее радостта и болката. Много хора мислят, че ще станат безчувствени по този начин, но се получава точно обратното. По този начин ние преодоляваме болката и радостта, тоест това, което е егоистична болка и егоистично удоволствие.
към текста >>
По този начин ние преодоляваме болката и радостта, тоест това, което е егоистична
болка
и егоистично удоволствие.
Освен това човекът трябва да се владее относно радост и болка. В обикновения живот той е подчинен на чувствата. Смее се, когато му се каже нещо много смешно, плаче при тъжни поводи. Ученикът обаче трябва да се вземе в ръцете си, той не бива да се оставя да бъде завладяван, а сам да владее радостта и болката. Много хора мислят, че ще станат безчувствени по този начин, но се получава точно обратното.
По този начин ние преодоляваме болката и радостта, тоест това, което е егоистична болка и егоистично удоволствие.
Ние трябва да намерим пътя да се вмъкнем в други същества и да чувстваме с тях. Никой не би трябвало да се въздържа да прави това упражнение от страх да не стане безчувствен. Той само ще започне все по-фино да чувства.
към текста >>
64.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Следващото от това е буквално вярно: Ако някой ви рани, пореже плътта ви, чувствате
болка
.
Следващото от това е буквално вярно: Ако някой ви рани, пореже плътта ви, чувствате болка.
По подобнен начин цялата Земя може да чувства болка при известни обстоятелства. Но Земята не изпитва болка, ако например откъснете някое растение или цвете. Това няма да ѝ причини болка. Това, което причинява болка на Земята, можете да го разберете, ако знаете, че трябва да си представите Земята като общ организъм и всички растения като членове на този общ организъм.
към текста >>
По подобнен начин цялата Земя може да чувства
болка
при известни обстоятелства.
Следващото от това е буквално вярно: Ако някой ви рани, пореже плътта ви, чувствате болка.
По подобнен начин цялата Земя може да чувства болка при известни обстоятелства.
Но Земята не изпитва болка, ако например откъснете някое растение или цвете. Това няма да ѝ причини болка. Това, което причинява болка на Земята, можете да го разберете, ако знаете, че трябва да си представите Земята като общ организъм и всички растения като членове на този общ организъм.
към текста >>
Но Земята не изпитва
болка
, ако например откъснете някое растение или цвете.
Следващото от това е буквално вярно: Ако някой ви рани, пореже плътта ви, чувствате болка. По подобнен начин цялата Земя може да чувства болка при известни обстоятелства.
Но Земята не изпитва болка, ако например откъснете някое растение или цвете.
Това няма да ѝ причини болка. Това, което причинява болка на Земята, можете да го разберете, ако знаете, че трябва да си представите Земята като общ организъм и всички растения като членове на този общ организъм.
към текста >>
Това няма да ѝ причини
болка
.
Следващото от това е буквално вярно: Ако някой ви рани, пореже плътта ви, чувствате болка. По подобнен начин цялата Земя може да чувства болка при известни обстоятелства. Но Земята не изпитва болка, ако например откъснете някое растение или цвете.
Това няма да ѝ причини болка.
Това, което причинява болка на Земята, можете да го разберете, ако знаете, че трябва да си представите Земята като общ организъм и всички растения като членове на този общ организъм.
към текста >>
Това, което причинява
болка
на Земята, можете да го разберете, ако знаете, че трябва да си представите Земята като общ организъм и всички растения като членове на този общ организъм.
Следващото от това е буквално вярно: Ако някой ви рани, пореже плътта ви, чувствате болка. По подобнен начин цялата Земя може да чувства болка при известни обстоятелства. Но Земята не изпитва болка, ако например откъснете някое растение или цвете. Това няма да ѝ причини болка.
Това, което причинява болка на Земята, можете да го разберете, ако знаете, че трябва да си представите Земята като общ организъм и всички растения като членове на този общ организъм.
към текста >>
Консолидирането на камъните причинява
болка
.
Центърът на камъните, на скалите е там, където е този на планетната система. И камъните имат чувства. Но не бива да вярвате, че когато разбиете някой камък, ще го заболи. Не! Когато разбиете, раздробите камъка, това означава наслада за него. Безкрайно удоволствие виждате да се издига от каменоломната при работата на мъжете.
Консолидирането на камъните причинява болка.
Интересно е да се знае това.
към текста >>
Това причинява
болка
, разделянето доставя радост, наслада.
Земята е била течно огнено тяло. Не бихте могли да живеете в нея, тя е трябвало да се охлади. Всичко е било разтворено в огнената лава. То е трябвало да се консолидира.
Това причинява болка, разделянето доставя радост, наслада.
Цялата нежива природа изпитва страдание, когато строите жилища. За този, който може да я прозре, тя въздиша! Някога тя отново ще бъде разтворена в своите елементи. За да може човекът да премине през своето развитие, е трябвало тази нежива природа в болки да бъде консолидирана. Когато човекът се одухотвори така, че да не се нуждае повече от Земята като своя основа, Земята ще бъде спасена заедно с него.
към текста >>
65.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Но вие не можете да възприемете, че минералът изпитва някаква
болка
, ако му я причините.
Разглеждаме ли един планински кристал тук, на Земята, и отклоним ли вниманието си от него, виждаме там, в астралния свят, етерното тяло, което оживява физическото тяло.
Но вие не можете да възприемете, че минералът изпитва някаква болка, ако му я причините.
Едва в девахана откривате удоволствието, радостта, страданието и болката на минерала, но съвсем различни от това, което обикновено си представяме. Усещането на болката от минерала не е както при животните; не бива да си представяме, че минералът чувства болка, ако го ударим и разтрошим. Когато работниците разтрошават минералите в каменоломната, те привидно ги увреждат, но в девахана това е чувство на наслада за минералите. При тях е точно обратното в сравнение с животинското и човешкото царство. Ако се намирате в девахана, можете да срещнете духовете на минералите.
към текста >>
Усещането на болката от минерала не е както при животните; не бива да си представяме, че минералът чувства
болка
, ако го ударим и разтрошим.
Разглеждаме ли един планински кристал тук, на Земята, и отклоним ли вниманието си от него, виждаме там, в астралния свят, етерното тяло, което оживява физическото тяло. Но вие не можете да възприемете, че минералът изпитва някаква болка, ако му я причините. Едва в девахана откривате удоволствието, радостта, страданието и болката на минерала, но съвсем различни от това, което обикновено си представяме.
Усещането на болката от минерала не е както при животните; не бива да си представяме, че минералът чувства болка, ако го ударим и разтрошим.
Когато работниците разтрошават минералите в каменоломната, те привидно ги увреждат, но в девахана това е чувство на наслада за минералите. При тях е точно обратното в сравнение с животинското и човешкото царство. Ако се намирате в девахана, можете да срещнете духовете на минералите. Там обаче към една минерална личност не принадлежи само един минерал, а цяла система, както и вие нямате отделни души на ноктите си. Ако някой си представя, че всичко астрално трябва да бъде на астралното поле, това е заблуждение.
към текста >>
Косите и ноктите са продукти, от които астралното тяло отново се е отдръпнало, можем да ги режем, без да причиняваме
болка
, преди астралното тяло също ги е прониквало.
Зад тях е едно друго царство – второто елементарно царство. То действа и формира в един по-чист елемент, формира и разчленява формите на растенията; то действа и върху човека, върху неговите четири растителни елемента – нокти, коси и др. Те не са проникнати от астралното тяло, а само от етерното, затова не усещат така болката.
Косите и ноктите са продукти, от които астралното тяло отново се е отдръпнало, можем да ги режем, без да причиняваме болка, преди астралното тяло също ги е прониквало.
Много неща в човека са с растителна природа и в тази растителна природа действат съществата от второто елементарно царство. Силите на второто елементарно царство изграждат тялото на растението. В растенията действат заедно азът на растенията, който пронизва етерното и астралното тяло и тези същества на второто елементарно царство. Растителният аз в девахана е другар на съществата от второто елементарно царство. И докато растителният аз въздейства върху растението отвътре, тези същества му въздействат отвън, оформят го, довеждат го дотам да се разтвори и разцъфне.
към текста >>
Поради това е така, че когато изтръгнете растението, причинявате
болка
на Земята, но ако откъснете едно цвете, причинявате наслада на Земята, както е за кравата, когато телето бозае.
И докато растителният аз въздейства върху растението отвътре, тези същества му въздействат отвън, оформят го, довеждат го дотам да се разтвори и разцъфне. Цялото растение е проникнато от астралното тяло. То няма свое собствено астрално тяло, а астралното тяло на земната планета е общото астрално тяло на растенията. Азът на растенията е в центъра на Земята за всички растения. Всички групови азове на растенията са централизирани в центъра на Земята.
Поради това е така, че когато изтръгнете растението, причинявате болка на Земята, но ако откъснете едно цвете, причинявате наслада на Земята, както е за кравата, когато телето бозае.
Чудесно впечатление се получава от коситбата на ливадите и житата през есента, когато големи потоци на приятни усещания се носят над Земята! Съществата от второто елементарно царство, които действат и карат растенията да избуяват, се носят към растението от всички страни като пеперуди. Те работят за израстването на листата, цветовете и др. Това е, което действа от страна на второто елементарно царство.
към текста >>
66.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Етерното тяло не може да изпитва радост и
болка
.
Ако сега разглеждаме нещата така, а не оставаме само при голото понятие, те получават живот, едва тогава ги схващаме по правилния начин, защото знаем, че каквото извършваме с растението, правим нещо подобно на това, което правим на хората. Ако ударим един човек, него го боли, понеже има астрално тяло.
Етерното тяло не може да изпитва радост и болка.
Единичното растение не го боли, когато го смачкаме, защото отделните растения нямат астрално тяло. Земята обаче има общото астрално тяло на растенията, което усеща болката, която се причинява на растението.
към текста >>
Чрез това всяка отделна крачка в нашия живот става общуване със Земята като с едно съзнателно същество и ние знаем, че тази Земя като цяло чувства удоволствие и страдание, радост и
болка
.
А в центъра на Земята са азовете на растенията. Там се осъзнава какво е причинено на растението. Схванем ли това учение като нещо, което възприемаме в душата си с всичките си сили, ние вървим по друг начин по повърхността на Земята.
Чрез това всяка отделна крачка в нашия живот става общуване със Земята като с едно съзнателно същество и ние знаем, че тази Земя като цяло чувства удоволствие и страдание, радост и болка.
Трябва само да чувстваме това по правилния начин. Човек може да вярва, че като откъсне едно растение, причинява болка на Земята. Не е така. За детайлите може да даде сведения само този, който може да вижда начина, по който действа астралното тяло на Земята. Когато откъснете едно цвете, това е чувство, подобно на чувството, изпитвано от кравата, когато телето бозае, това причинява един вид удоволствие на кравата.
към текста >>
Човек може да вярва, че като откъсне едно растение, причинява
болка
на Земята.
А в центъра на Земята са азовете на растенията. Там се осъзнава какво е причинено на растението. Схванем ли това учение като нещо, което възприемаме в душата си с всичките си сили, ние вървим по друг начин по повърхността на Земята. Чрез това всяка отделна крачка в нашия живот става общуване със Земята като с едно съзнателно същество и ние знаем, че тази Земя като цяло чувства удоволствие и страдание, радост и болка. Трябва само да чувстваме това по правилния начин.
Човек може да вярва, че като откъсне едно растение, причинява болка на Земята.
Не е така. За детайлите може да даде сведения само този, който може да вижда начина, по който действа астралното тяло на Земята. Когато откъснете едно цвете, това е чувство, подобно на чувството, изпитвано от кравата, когато телето бозае, това причинява един вид удоволствие на кравата. Каквото Земята оставя да израсне като растения, може да се сравни със млякото на животното, така че можете да късате цветята и това причинява приятно чувство на Земята. Отскубнете ли обаче цветето с корените, причинявате болка на Земята, както ако вие се порежете.
към текста >>
Отскубнете ли обаче цветето с корените, причинявате
болка
на Земята, както ако вие се порежете.
Човек може да вярва, че като откъсне едно растение, причинява болка на Земята. Не е така. За детайлите може да даде сведения само този, който може да вижда начина, по който действа астралното тяло на Земята. Когато откъснете едно цвете, това е чувство, подобно на чувството, изпитвано от кравата, когато телето бозае, това причинява един вид удоволствие на кравата. Каквото Земята оставя да израсне като растения, може да се сравни със млякото на животното, така че можете да късате цветята и това причинява приятно чувство на Земята.
Отскубнете ли обаче цветето с корените, причинявате болка на Земята, както ако вие се порежете.
Почувствате ли това реално, ще забележите какво душевно отношение ще си изградите към Земята. Когато косачът коси тревите, тогава ясновидецът вижда над нивите, над полята да се носят приятни чувства. Когато нивата се коси, потоци приятни чувства се носят над Земята. Нашето отношение към света се задълбочава по чудесен начин, ако се вживеем в тези истини. А когато изскубваме растенията от Земята, ние чувстваме как я боли, все едно че на нас ни отскубват косите.
към текста >>
Може да се каже: «Да, но понякога е нещо добро да не се откъсват всички цветя, а да се оставят в природата, и понякога е добре растенията да се преместят и да се изскубнат с корените.» Това не променя факта, че изгубването причинява
болка
, а откъсването – приятно чувство.
Може да се каже: «Да, но понякога е нещо добро да не се откъсват всички цветя, а да се оставят в природата, и понякога е добре растенията да се преместят и да се изскубнат с корените.» Това не променя факта, че изгубването причинява болка, а откъсването – приятно чувство.
Моралната страна е различна от факта сам по себе си. Някои морални възгледи, които имат своето оправдание в човешкия живот, не бива да се прилагат към Космоса.
към текста >>
Може да е желателно да се преместват растенията, Земята обаче чувства
болка
.
Помислете, че когато косите на някого започнат да побеляват, от естетическа гледна точка може да е желателно те да се отскубнат. Възможно е да е по-хубаво, но въпреки това ще го боли.
Може да е желателно да се преместват растенията, Земята обаче чувства болка.
Изниква въпросът дали не е необходимо да се причинява такава болка? Или бива ли, трябва ли да се причинява такава болка? В много отношения болката е неразделна от съществуването. Човекът пристъпва в света, придружен от болките на майката. Каквото се ражда, се ражда с болки.
към текста >>
Изниква въпросът дали не е необходимо да се причинява такава
болка
?
Помислете, че когато косите на някого започнат да побеляват, от естетическа гледна точка може да е желателно те да се отскубнат. Възможно е да е по-хубаво, но въпреки това ще го боли. Може да е желателно да се преместват растенията, Земята обаче чувства болка.
Изниква въпросът дали не е необходимо да се причинява такава болка?
Или бива ли, трябва ли да се причинява такава болка? В много отношения болката е неразделна от съществуването. Човекът пристъпва в света, придружен от болките на майката. Каквото се ражда, се ражда с болки. Макар и да се налага да се изскубват растенията, винаги се причинява болка на Земята.
към текста >>
Или бива ли, трябва ли да се причинява такава
болка
?
Помислете, че когато косите на някого започнат да побеляват, от естетическа гледна точка може да е желателно те да се отскубнат. Възможно е да е по-хубаво, но въпреки това ще го боли. Може да е желателно да се преместват растенията, Земята обаче чувства болка. Изниква въпросът дали не е необходимо да се причинява такава болка?
Или бива ли, трябва ли да се причинява такава болка?
В много отношения болката е неразделна от съществуването. Човекът пристъпва в света, придружен от болките на майката. Каквото се ражда, се ражда с болки. Макар и да се налага да се изскубват растенията, винаги се причинява болка на Земята. Така нашите понятия и идеи преминават в дълбоко чувстване и преживяване.
към текста >>
Макар и да се налага да се изскубват растенията, винаги се причинява
болка
на Земята.
Изниква въпросът дали не е необходимо да се причинява такава болка? Или бива ли, трябва ли да се причинява такава болка? В много отношения болката е неразделна от съществуването. Човекът пристъпва в света, придружен от болките на майката. Каквото се ражда, се ражда с болки.
Макар и да се налага да се изскубват растенията, винаги се причинява болка на Земята.
Така нашите понятия и идеи преминават в дълбоко чувстване и преживяване. Ние постепенно забелязваме колко малко възприемаме от нашето обкръжение, когато не знаем нищо за тези неща. В нашето обкръжение постоянно има чувства и изживявания. Когато косачът коси тревите, не е никакъв механичен процес, а потоци усещания се носят над нивите през есента. Така се учим да се вживяваме в съществата около нас.
към текста >>
Противно на това, нещо друго причинява
болка
и страдание на същността, намираща се в основата на минералния свят.
Камъните страстно копнеят да бъдат разбити, разрушени, разпръснати наоколо.
Противно на това, нещо друго причинява болка и страдание на същността, намираща се в основата на минералния свят.
Ако в една чаша имате разтворена сол и тази сол започне да кристализира, така че се утаи втвърдена сол, когато разтвореното кристализира до твърдо тяло, тогава въпросното същество изпитва болка. Разтворите ли отново кристалите, то чувства наслада. Ако отново съберете разпръснатите взривени части от скалите и ги споите до предишното им състояние, душата на камъните ще изпита огромна болка. Помислете, че в края на краищата нашата Земя е изградена по следния начин: Тя е била огнено течно тяло. И за да получите здрава основа под краката си, от различните разтвори и водни форми е трябвало да се групират твърди тела.
към текста >>
Ако в една чаша имате разтворена сол и тази сол започне да кристализира, така че се утаи втвърдена сол, когато разтвореното кристализира до твърдо тяло, тогава въпросното същество изпитва
болка
.
Камъните страстно копнеят да бъдат разбити, разрушени, разпръснати наоколо. Противно на това, нещо друго причинява болка и страдание на същността, намираща се в основата на минералния свят.
Ако в една чаша имате разтворена сол и тази сол започне да кристализира, така че се утаи втвърдена сол, когато разтвореното кристализира до твърдо тяло, тогава въпросното същество изпитва болка.
Разтворите ли отново кристалите, то чувства наслада. Ако отново съберете разпръснатите взривени части от скалите и ги споите до предишното им състояние, душата на камъните ще изпита огромна болка. Помислете, че в края на краищата нашата Земя е изградена по следния начин: Тя е била огнено течно тяло. И за да получите здрава основа под краката си, от различните разтвори и водни форми е трябвало да се групират твърди тела.
към текста >>
Ако отново съберете разпръснатите взривени части от скалите и ги споите до предишното им състояние, душата на камъните ще изпита огромна
болка
.
Камъните страстно копнеят да бъдат разбити, разрушени, разпръснати наоколо. Противно на това, нещо друго причинява болка и страдание на същността, намираща се в основата на минералния свят. Ако в една чаша имате разтворена сол и тази сол започне да кристализира, така че се утаи втвърдена сол, когато разтвореното кристализира до твърдо тяло, тогава въпросното същество изпитва болка. Разтворите ли отново кристалите, то чувства наслада.
Ако отново съберете разпръснатите взривени части от скалите и ги споите до предишното им състояние, душата на камъните ще изпита огромна болка.
Помислете, че в края на краищата нашата Земя е изградена по следния начин: Тя е била огнено течно тяло. И за да получите здрава основа под краката си, от различните разтвори и водни форми е трябвало да се групират твърди тела.
към текста >>
Как може да се каже по-добре от: «Защото всяко същество стене от
болка
в очакване на осиновяването».37 Не може да се отиде достатъчно дълбоко, ако искаме да разберем мислите на посветените.
Само чрез болките на минералното царство сме могли да достигнем до определено състояние на развитието. Тези страдания на камъните ще престанат едва когато се достигне крайното състояние на Земята, когато Земята отново стане мека, отново стане духовна. Преместете се в това развитие на Земята: огнено-течна Земя, хората са вътре в нея още в духовно състояние. Лавата се втвърдява. Непрекъснати болки и страдания в безжизненото минерално царство заради напредъка на човешкия род.
Как може да се каже по-добре от: «Защото всяко същество стене от болка в очакване на осиновяването».37 Не може да се отиде достатъчно дълбоко, ако искаме да разберем мислите на посветените.
към текста >>
67.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Тази сума от групови азове на растенията усеща също така страдание и радост, удоволствие и
болка
, както човешкият организъм.
Там намираме груповите азове на растенията. Знаете, че растенията, които покриват Земята, са обединени в големи групи, на които съответства един групов аз. Тези групови азове са в девахана, но първоначално са локализирани в центъра на Земята. Там всички групови азове на растенията имат своя център. И ако си представите така цялата Земя, ще я видите като един голям организъм, в който различните групови азове на растенията се проникват.
Тази сума от групови азове на растенията усеща също така страдание и радост, удоволствие и болка, както човешкият организъм.
Можем съвсем точно да посочим как удоволствието и страданието съществуват в този земен организъм. Знаем, че откъсването на растенията причинява удоволствие, да, наслада, приятно чувство, подобно на приятното чувство, което изпитва кравата, когато телето бозае. Изскубването на корените обаче причинява болка на земния организъм. Така конкретно може да се посочи как чувстват съществата на деваханичния свят. Каквото и да правим на Земята, това не са трезви факти, а ако предприемем това или онова, причиняваме удоволствие и болка, радост или страдание на някое същество.
към текста >>
Изскубването на корените обаче причинява
болка
на земния организъм.
Там всички групови азове на растенията имат своя център. И ако си представите така цялата Земя, ще я видите като един голям организъм, в който различните групови азове на растенията се проникват. Тази сума от групови азове на растенията усеща също така страдание и радост, удоволствие и болка, както човешкият организъм. Можем съвсем точно да посочим как удоволствието и страданието съществуват в този земен организъм. Знаем, че откъсването на растенията причинява удоволствие, да, наслада, приятно чувство, подобно на приятното чувство, което изпитва кравата, когато телето бозае.
Изскубването на корените обаче причинява болка на земния организъм.
Така конкретно може да се посочи как чувстват съществата на деваханичния свят. Каквото и да правим на Земята, това не са трезви факти, а ако предприемем това или онова, причиняваме удоволствие и болка, радост или страдание на някое същество. Коси ли косачът житата, полъх от приятни чувства, които изпитва растителната душа, преминава над нивите. Така този, който чувства тези неща, върви по Земята, като се учи да съчувства на духовните същества, които живеят във висшите светове и изпращат само своите органи във физическия свят. Но когато веднъж се навлезе в девахана, там отново се срещат други същества, които не изпращат своите влияния така открито във физическия свят, а се проявяват много по-скрито.
към текста >>
Каквото и да правим на Земята, това не са трезви факти, а ако предприемем това или онова, причиняваме удоволствие и
болка
, радост или страдание на някое същество.
Тази сума от групови азове на растенията усеща също така страдание и радост, удоволствие и болка, както човешкият организъм. Можем съвсем точно да посочим как удоволствието и страданието съществуват в този земен организъм. Знаем, че откъсването на растенията причинява удоволствие, да, наслада, приятно чувство, подобно на приятното чувство, което изпитва кравата, когато телето бозае. Изскубването на корените обаче причинява болка на земния организъм. Така конкретно може да се посочи как чувстват съществата на деваханичния свят.
Каквото и да правим на Земята, това не са трезви факти, а ако предприемем това или онова, причиняваме удоволствие и болка, радост или страдание на някое същество.
Коси ли косачът житата, полъх от приятни чувства, които изпитва растителната душа, преминава над нивите. Така този, който чувства тези неща, върви по Земята, като се учи да съчувства на духовните същества, които живеят във висшите светове и изпращат само своите органи във физическия свят. Но когато веднъж се навлезе в девахана, там отново се срещат други същества, които не изпращат своите влияния така открито във физическия свят, а се проявяват много по-скрито.
към текста >>
И те изпитват удоволствие и страдание, радост и
болка
.
Вместо от растения или животни, може да се тръгне от минерали или камъни и там съществата се намират във висшия девахан.
И те изпитват удоволствие и страдание, радост и болка.
Когато ясновидецът погледне една каменна кариера, където работниците откъртват и разтрошават камъните, той вижда как там душата на минералите изживява нещо. Тук не бива да правим заключения според аналогии и сравнения. Разтрошаването с чука не боли. Полъх от приятни чувства се излъчва при разтрошаването на камъните. Чувство на болка има, когато отделните камъни отново се съединят, когато от разпръснатата маса отново искате да изкристализира едно цяло, тогава се причинява болка.
към текста >>
Чувство на
болка
има, когато отделните камъни отново се съединят, когато от разпръснатата маса отново искате да изкристализира едно цяло, тогава се причинява
болка
.
И те изпитват удоволствие и страдание, радост и болка. Когато ясновидецът погледне една каменна кариера, където работниците откъртват и разтрошават камъните, той вижда как там душата на минералите изживява нещо. Тук не бива да правим заключения според аналогии и сравнения. Разтрошаването с чука не боли. Полъх от приятни чувства се излъчва при разтрошаването на камъните.
Чувство на болка има, когато отделните камъни отново се съединят, когато от разпръснатата маса отново искате да изкристализира едно цяло, тогава се причинява болка.
Така можем да изпитаме съчувствие и да се научим да съизживяваме с минералния свят, с аза на минералите.
към текста >>
68.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед.
GA_98 Природни и духовни същества
Ако някой, желаещ да е красив, си изскубне белите косми, ще изпита
болка
.
Неимоверно важно е да виждаме падащите снопи не само с физическите очи, а да възприемаме как тези приятни чувства се носят над почвата, когато косачът коси житата. Но изтръгването на растенията с корените е болезнено за растителната душа. Във висшите светове няма същата закономерност, както във физическия свят. Проникнем ли в духовните светове, ние стигаме до други представи. И тук, във физическия свят, принципът на красотата е понякога противоположен на принципа на болката или удоволствието.
Ако някой, желаещ да е красив, си изскубне белите косми, ще изпита болка.
Така е и при растенията. Ако ги изскубнем с корените, може да изглежда подредено и по-хубаво, но въпреки това растението изпитва болка.
към текста >>
Ако ги изскубнем с корените, може да изглежда подредено и по-хубаво, но въпреки това растението изпитва
болка
.
Във висшите светове няма същата закономерност, както във физическия свят. Проникнем ли в духовните светове, ние стигаме до други представи. И тук, във физическия свят, принципът на красотата е понякога противоположен на принципа на болката или удоволствието. Ако някой, желаещ да е красив, си изскубне белите косми, ще изпита болка. Така е и при растенията.
Ако ги изскубнем с корените, може да изглежда подредено и по-хубаво, но въпреки това растението изпитва болка.
към текста >>
И те изпитват радост или
болка
.
И камъните са безжизнени само във физическия свят. В по-висшите светове те също имат своите групови азове. Във висшите области на девахана са груповите азове на минералите.
И те изпитват радост или болка.
Можем да научим нещо за това не чрез спекулации, а само чрез науката за духа.
към текста >>
Когато видим как работниците разбиват скалите в една каменоломна, можем да помислим, че това причинява
болка
на камъните.
Когато видим как работниците разбиват скалите в една каменоломна, можем да помислим, че това причинява болка на камъните.
Не е така. Точно когато къмъкът се разбива, на всички страни се разпръсват приятни чувства от него. От каменоломната, където скалите се взривяват, избликват силни приятни чувства. Ако сипем сол в чаша с вода и солта се разтвори, водата се изпълва с наслада, с удоволствие. Радост прониква водата, когато разтварянето на солта се наблюдава от духовна гледна точка.
към текста >>
Оставим ли обаче разтворената сол отново да кристализира, да се втвърди, това е придружено с
болка
.
Не е така. Точно когато къмъкът се разбива, на всички страни се разпръсват приятни чувства от него. От каменоломната, където скалите се взривяват, избликват силни приятни чувства. Ако сипем сол в чаша с вода и солта се разтвори, водата се изпълва с наслада, с удоволствие. Радост прониква водата, когато разтварянето на солта се наблюдава от духовна гледна точка.
Оставим ли обаче разтворената сол отново да кристализира, да се втвърди, това е придружено с болка.
Така ще се изпълни с болка също и душата на камъните, ако можехме да споим отново взривените скали.
към текста >>
Така ще се изпълни с
болка
също и душата на камъните, ако можехме да споим отново взривените скали.
Точно когато къмъкът се разбива, на всички страни се разпръсват приятни чувства от него. От каменоломната, където скалите се взривяват, избликват силни приятни чувства. Ако сипем сол в чаша с вода и солта се разтвори, водата се изпълва с наслада, с удоволствие. Радост прониква водата, когато разтварянето на солта се наблюдава от духовна гледна точка. Оставим ли обаче разтворената сол отново да кристализира, да се втвърди, това е придружено с болка.
Така ще се изпълни с болка също и душата на камъните, ако можехме да споим отново взривените скали.
към текста >>
Нека чуем какво казва апостол Павел: «Цялата Земя, всички същества стенат от
болка
, очаквайки да бъдат осиновени.»40 Тук имаме една представа какво се случва на Земята, където душата на камъните, на минералите страда от
болка
, докато настъпи състоянието на Земята, когато стане осиновяването.
В бъдеще Земята отново ще се одухотвори. Цялата Земя отново ще се разпръсне, както днес се разпръсва радият. Разтварянето на Земята ще настъпи, тя ще започне да се одухотворява, да се обожествява и ще приеме детската си степен на развитие.
Нека чуем какво казва апостол Павел: «Цялата Земя, всички същества стенат от болка, очаквайки да бъдат осиновени.»40 Тук имаме една представа какво се случва на Земята, където душата на камъните, на минералите страда от болка, докато настъпи състоянието на Земята, когато стане осиновяването.
Човек го боли душата, когато види как тези, които провъзгласяват религиозните документи пред хората, внасят всевъзможни фантазии, понеже не полагат усилия да проникнат в дълбочините на тези религиозни документи. За тези, които ръководят хората, е дори нарушаване на задължението им, когато не искат да проникнат в техните религиозни документи.
към текста >>
69.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта.
GA_98 Природни и духовни същества
Ако растенията се изскубнат с корените, се причинява
болка
на растителната душа.
Когато през есента косачът коси в нивята стъбло по стъбло, сноп след сноп, ние възприемаме полъх от приятни чувства да се носи над тях. Чудесно е да се знае, че когато земеделецът коси, полъх от чувства на удоволствие се носи над Земята.
Ако растенията се изскубнат с корените, се причинява болка на растителната душа.
Каквото важи за нашия физически план, не важи и за другите светове. Ако някой си изскубне белите косми, макар да е породено от чувството му за красота, той изпитва болка. Така и растителната душа изпитва болка, ако растението се изскубне с корените, дори от страна на физическия свят да се смята за правилно. Не бива да вярваме, че ако някъде в природата се причинява болка, можем да я избегнем.
към текста >>
Ако някой си изскубне белите косми, макар да е породено от чувството му за красота, той изпитва
болка
.
Когато през есента косачът коси в нивята стъбло по стъбло, сноп след сноп, ние възприемаме полъх от приятни чувства да се носи над тях. Чудесно е да се знае, че когато земеделецът коси, полъх от чувства на удоволствие се носи над Земята. Ако растенията се изскубнат с корените, се причинява болка на растителната душа. Каквото важи за нашия физически план, не важи и за другите светове.
Ако някой си изскубне белите косми, макар да е породено от чувството му за красота, той изпитва болка.
Така и растителната душа изпитва болка, ако растението се изскубне с корените, дори от страна на физическия свят да се смята за правилно. Не бива да вярваме, че ако някъде в природата се причинява болка, можем да я избегнем.
към текста >>
Така и растителната душа изпитва
болка
, ако растението се изскубне с корените, дори от страна на физическия свят да се смята за правилно.
Когато през есента косачът коси в нивята стъбло по стъбло, сноп след сноп, ние възприемаме полъх от приятни чувства да се носи над тях. Чудесно е да се знае, че когато земеделецът коси, полъх от чувства на удоволствие се носи над Земята. Ако растенията се изскубнат с корените, се причинява болка на растителната душа. Каквото важи за нашия физически план, не важи и за другите светове. Ако някой си изскубне белите косми, макар да е породено от чувството му за красота, той изпитва болка.
Така и растителната душа изпитва болка, ако растението се изскубне с корените, дори от страна на физическия свят да се смята за правилно.
Не бива да вярваме, че ако някъде в природата се причинява болка, можем да я избегнем.
към текста >>
Не бива да вярваме, че ако някъде в природата се причинява
болка
, можем да я избегнем.
Чудесно е да се знае, че когато земеделецът коси, полъх от чувства на удоволствие се носи над Земята. Ако растенията се изскубнат с корените, се причинява болка на растителната душа. Каквото важи за нашия физически план, не важи и за другите светове. Ако някой си изскубне белите косми, макар да е породено от чувството му за красота, той изпитва болка. Така и растителната душа изпитва болка, ако растението се изскубне с корените, дори от страна на физическия свят да се смята за правилно.
Не бива да вярваме, че ако някъде в природата се причинява болка, можем да я избегнем.
към текста >>
Ако разглеждаме една каменоломна и видим как работниците отломват камък по камък, можем да помислим, че когато камъните се търкалят надолу, това причинява
болка
на скалите.
Така видяхме как чрез вникването в природата човекът се вживява в съществата, които го заобикалят. Също и душите на камъните изпитват радост и страдание.
Ако разглеждаме една каменоломна и видим как работниците отломват камък по камък, можем да помислим, че когато камъните се търкалят надолу, това причинява болка на скалите.
Не е така. Потоци от чувства на удоволствие се отделят с камъните и се изливат в каменоломната. Ако вземем чаша с вода и разтворим вътре сол, ясновидецът вижда, че в солния разтвор се разливат потоци от приятни чувства. Ако изстудим водата и солта отново кристализира, това причинява болка.
към текста >>
Ако изстудим водата и солта отново кристализира, това причинява
болка
.
Също и душите на камъните изпитват радост и страдание. Ако разглеждаме една каменоломна и видим как работниците отломват камък по камък, можем да помислим, че когато камъните се търкалят надолу, това причинява болка на скалите. Не е така. Потоци от чувства на удоволствие се отделят с камъните и се изливат в каменоломната. Ако вземем чаша с вода и разтворим вътре сол, ясновидецът вижда, че в солния разтвор се разливат потоци от приятни чувства.
Ако изстудим водата и солта отново кристализира, това причинява болка.
към текста >>
70.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Там, където има усещания за радост и мъка, удоволствие и
болка
, страсти и афекти,астралното тяло се явява носител на тези вътрешни изживявания на съществото.
Ние стигнахме до третото начало на човешкото същество, до астралното тяло, или душевното тяло, както го наричат розенкройцерите. Това астрално тяло човекът притежава само заедно с животните.
Там, където има усещания за радост и мъка, удоволствие и болка, страсти и афекти,астралното тяло се явява носител на тези вътрешни изживявания на съществото.
Стремежите и желанията също може да се каже, имат своите корени в астралното тяло. Това астрално тяло трябва да се охарактеризира по този начин, че в него има това, което то има и в животинския свят. В животинският свят присъства и съответното съзнание. Астралното естество на животното и човека се удържа в единство от силите, намиращи се в астралния, образния или, както се изразяват розенкройцерите, в стихийния свят, така че силите, съединяващи астралното тяло и предаващи неговата форма, могат да бъдат открити в своя истински вид в астралния свят. За това и животното има свое самосъзнание в астралния свят.
към текста >>
71.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Всичките наши, най-различни преживявания биват свързани с чувството на радост,
болка
, душевен подем и печал.
Важен момент за умрелият човек е този, непосредствено следващия след смъртта. Той продължава дълго време часове, дори дни. В това състояние пред душевния поглед на починалия преминават, като на огромен екран спомените, целия негов живот в последното му въплъщение. Това става след смъртта с всеки човек. Своеобразието на този екран във вида, в който се явяват на човека непосредствено след неговата смърт се състои в следното: на него като изтрити са всички преживявания, които субективно е усещал човек по своя жизнен път.
Всичките наши, най-различни преживявания биват свързани с чувството на радост, болка, душевен подем и печал.
Нашето външно съзерцание винаги е било съединено с вътрешния живот. Всички радости и огорчения, които са били свързани с картината на живота, при спомените след смъртта отсъстват. На този екран човекът съзерцава толкова обективно, както гледа картината в музея. Ако на картината е изобразен печален, изпълнен с мъка човек ние гледаме на него също обективно. Ние може да съчувстваме на неговата скръб, но болката, която изпитва този човек не усещаме.
към текста >>
Трета област може да се охарактеризира най-добре, ако се каже, че в нея в качеството на външния свят, присъства всичко, което живее тук вътре в съществата всичките техни изживявания, чувства, радост и мъка, щастие и
болка
.
Трета област може да се охарактеризира най-добре, ако се каже, че в нея в качеството на външния свят, присъства всичко, което живее тук вътре в съществата всичките техни изживявания, чувства, радост и мъка, щастие и болка.
Например, на Земята става сражение. Оръдия, оръжия и т.н. всичко това присъства на физически план. Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти. Две войски си противостоят една на друга обзети от масата полярни страсти.
към текста >>
Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст,
болка
, страсти.
Трета област може да се охарактеризира най-добре, ако се каже, че в нея в качеството на външния свят, присъства всичко, което живее тук вътре в съществата всичките техни изживявания, чувства, радост и мъка, щастие и болка. Например, на Земята става сражение. Оръдия, оръжия и т.н. всичко това присъства на физически план.
Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти.
Две войски си противостоят една на друга обзети от масата полярни страсти. Ако всичко това си го представим като външен израз това е точно тази картина, която се представя на Деваканичен план. Там е видно всичко, което се случва тук, на полето на битката, като разразила се един вид плодотворна буря. Това е атмосферата, това е въздухът на Девакан, както нашата Земя е обкръжена от въздушна обвивка, така там подобно на атмосферата са разпространени всички тези чувства, които намират място тук, във физическия план, независимо от това, проявяват ли се те физически, или не.
към текста >>
72.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Материалистът мисли, че причинява
болка
на човека когото е ударил с камък, и че изпълнената с омраза мисъл не може да причини на ближния вреда.
Материалистът мисли, че причинява болка на човека когото е ударил с камък, и че изпълнената с омраза мисъл не може да причини на ближния вреда.
Но онзи, който наистина познава света, разбира, че от такава мисъл изхождат къде по-силни влияния, или следствия отколкото някакъв захвърлен камък. Всичко, което мисли и чувства човек, има своите следствия в астралния свят, и ясновиждащият много ясно може да проследи, как действа, например, мисълта изпълнена с любов към другия човек, и колко по-различно влияе изпълнена с любов, ясновиждащият наблюдава, как възниква светлинна форма под формата на малка чашка на цветенце, която любовно обвива със себе си астралното и етерно тяло на човека, и по този начин в тях се внася нещо животворно, даряващо блаженство. Мисълта на ненавист обратно, се забива в астралното и етерно тяло подобно на поразяваща стрела.
към текста >>
Дори в една нова книга, възникнала от материалистичния възглед на нашето време, ние откриваме такъв израз, че на лицето на всеки мислител може да се открие някаква застинала
болка
.
По този начин, може в значителна степен да се проникне в дълбините на създаването на света, ако се знае съотношението между физическия и астралния светове. И предметите се съотнасят един с друг съвършено не така, както си го представят това хората. Много се оплакват например, от болки и страдание. Но от висша гледна точка съвършенно неправилно е да им се сърдим, тъй като, когато те бъдат преодолени и човек се окаже готов за ново въплъщение, болката и страданието ще станат източници на мъдрост, благоразумие и широко разбиране на нещата.
Дори в една нова книга, възникнала от материалистичния възглед на нашето време, ние откриваме такъв израз, че на лицето на всеки мислител може да се открие някаква застинала болка.
Това, което казва тук писателят-материалист, отдавна е известно на окултистите, защото висшата мъдрост на света се придобива със спокойно понасяне на болката и страданието. Това създава мъдрост в следващото прераждане.
към текста >>
73.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
само по-високоразвитите животни, възникнали тогава, когато човекът вече можел да изразява чрез звуци своята радост и мъка, едва те заедно с човека получили възможността да изразяват със звуци и крясъци своята
болка
и своята радост.
които не могат да издават звуци отвътре. Работата е там, че в окултизма съществува много по-правилно разделяне на животните отколкото във външното естествознание, а именно на вътрешно безгласови и такива, които могат да издават звуци вътре в себе си. Наистина, вие ще откриете способността да се издават звуци и при много нисши животни, но това става по механичен път от тренировки и т.н. -, а не отвътре. Дори жабата издава звуци ни от своята вътрешност.
само по-високоразвитите животни, възникнали тогава, когато човекът вече можел да изразява чрез звуци своята радост и мъка, едва те заедно с човека получили възможността да изразяват със звуци и крясъци своята болка и своята радост.
И ето всички животни, които не могат да издават звуци вътре от себе си, притежават такова образно съзнание. При тези нисши животни няма ясна граница, каквато има в нашето възприемане на образи. Ако някое нисшо животно, например рака, възприема образ, който създава определено неприятно впечатление, той се старае да се отклони от срещата с него. Ракът не вижда предмета, но в отблъскващия образ вижда, че го застрашава някаква беда.
към текста >>
74.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това не били произволни звуци, и тези същества не можели да викат от
болка
, те не притежавали способността самостоятелно да викат и изобщо да издават звуци, а тези звуци съвпадали с определени изживявания.
Тези напълно нови условия имали и напълно нови последствия. На Луната се зародило нещо от рода на кръвоносната система. От космоса навлизали и се връщали обратно особена кръвна субстанция, както сега това става с въздуха, и при лунните човекоживотни се появила способност, която възникнала едва с появата на кръвта. Това били първите звуци, които идвали отвътре, изразяващи душевните изживявания. Единствено същество, притежаващо астрално тяло е способно да чувства, и тези усещания то можело да изразява в звуци, и то по много забележителен начин.
Това не били произволни звуци, и тези същества не можели да викат от болка, те не притежавали способността самостоятелно да викат и изобщо да издават звуци, а тези звуци съвпадали с определени изживявания.
Така, в определено време от годината на Луната ставало това, което може да наречем стремеж към продължаване на рода, и точно тези вътрешни изживявания, които имали тези същества, можели да изразяват в звуци през останалото време те мълчали. При определено положение на Луната спрямо Слънцето, в установено време на годината Старата Луна изпускала звуци в космическото пространство. Лунните същества огласявали в света своето влечение. Отживелица от това се е съхранила в нас във виковете на някои животни, например елените. Такъв вик бил израз по-скоро на всеобщите процеси, а не на индивидуалното изживяване, което може да бъде изразено произволно.
към текста >>
75.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Втората степен бичуването преминава, вглъбявайки се в това, което чувства човек, когато от всички страни върху него се стоварват
болка
и бичуващи удари на живота.
Втората степен бичуването преминава, вглъбявайки се в това, което чувства човек, когато от всички страни върху него се стоварват болка и бичуващи удари на живота.
Човек трябва да устои, да събере сила пред лицето на всички жизнени страдания и да ги понесе. Това е второто основно чувство, което е нужно да се изпита. Външното чувство, което му съответства,то безпокойство, потръпване на всички части на външното тяло, а много по-вътрешният му израз е това, че човек вижда как го бичуват отначало по време на сън, по-късно като видение.
към текста >>
Тогава във вътрешното астрално виждане му се явява, че той самият е увенчан с трънен венец, и в същото време чувства външната
болка
.
След нея следва трета степен полагане на трънения венец. За да може да се премине, са необходими седмици, месеци в усещане на това, което чувства човек, когато е принуден не само да търпи болката и страданието от живота, но и да вижда, как най-святото неговата духовна същност се обсипва с насмешки и издевателство. Тук също трябва да се роптае, а ученикът е длъжен да разбере това, че той трябва да устои на всичко. Необходимо е, за да може развитието на неговата вътрешна сила да позволи на този човек без потръпване да понесе подигравките и издевателствата. Каквото и да заплашва да унищожи неговата душа, той държи главата си изправена!
Тогава във вътрешното астрално виждане му се явява, че той самият е увенчан с трънен венец, и в същото време чувства външната болка.
Това е признак, че той достатъчно се е придвижил в развитието на своя свят на чувствата, за да придобие такъв опит.
към текста >>
76.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако то, например, влезе в съприкосновение с
болка
, то я превръща в радост и обратно.
Третия слой е въздушна Земя, това е вещество унищожаващо усещанията.
Ако то, например, влезе в съприкосновение с болка, то я превръща в радост и обратно.
Усещането, така да се каже, се погасява във вида в който е, подобно на това както втория слой погасява живота.
към текста >>
77.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Болка
и удоволствие в растителното и минералното царства.
Външния свят като откровение на душевното и духовното, което е зад нещата. Душевно-духовното у животните, растенията и минералите. Груповия Аз на животните в астралния план; основния му елемент мъдростта. Възникването на любовта като основен елемент на човешкия Аз.
Болка и удоволствие в растителното и минералното царства.
В окултното обучение образите не трябва единствено да се наблюдават, а и да се преживяват вътрешно. Окултното значение на свастиката и пентаграма.
към текста >>
78.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Weh =
болка
), от болката.
Ние бихме да се вживеем особено дълбоко в цялото астрално наблюдение от тези времена, когато видим как в сричката Ве се отразява едно първоначално определение на чувстващата сила. В действителност всяко висше чувстване се предхожда от Вее (нем.
Weh = болка), от болката.
А защо? Представете си първоначалната човешка форма, която изникваше от земята, представете си растителния човек с физическо и етерно тяло. Така както той изникваше тогава, сетивата присъствуваха само като зачатъци, така както цветът се съдържа в растителния поник. Човекът още не можеше да вижда. Очи, каквито имаме днес се появиха едва след дълго, дълго развитие.
към текста >>
На това място в човешкото тяло възникнаха две точки на
болка
, болезнени места, които биваха непрестанно наранявани.
Очи, каквито имаме днес се появиха едва след дълго, дълго развитие. Как възникнаха според окултната физиология тези очи, които днес виждат великолепието на слънчевата светлина? Първоначално, когато съществуваха само физическото и етерното тела на местата, където днес се намират очите нямаше нищо. Но тези места се оказаха особено чувствителни за изпращаните на земята слънчеви лъчи. И първото усещане, което предизвика слънцето беше болката.
На това място в човешкото тяло възникнаха две точки на болка, болезнени места, които биваха непрестанно наранявани.
Това е същото както ако се порежете и на мястото се появи струпей. Така на тези чувствителни места се образуваха струпеи, и от тях постепенно се оформи прекрасното чудо на окото. Това стана след дълго, дълго развитие. Това, което болката беше откъснала от тялото се превърна във великолепното око.
към текста >>
Всичко, което в бъдеще ще стане съвършено, в настоящето преминава през състояние на
болка
и страдания.
Наистина нищо не може да възникне в света като удоволствие, като наслада, ако негова основа не е болката. Точно както засищането и съпътствуващото го удоволствие се предхожда от глада, така и всяко познание и всяка радост имат за основа болката. Това е причината, поради която в трагедията болката и пред усещането за очакваното разрешение ни задоволяват.
Всичко, което в бъдеще ще стане съвършено, в настоящето преминава през състояние на болка и страдания.
Но утеха за нас е когато знаем, че това, което днес е болка и страдание, в бъдеще ще е състояние на съвършенство. Днешните съвършени очи ние дължим на съществуването в миналото на болезнени точки в човешкото тяло, на болката, която беше преодоляна. Това имаше предвид посветеният Павел, когато изрече великите думи: "Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега, очаквайки осиновение" или "Всички твари се страхуват в болката на битието и очакват осиновение", което не изразява нищо друго освен копнежа към постигането отново на едно синовно отношение към бога. Този, който разбира съществуването той вижда как болката протича през цялото съществувание.
към текста >>
Но утеха за нас е когато знаем, че това, което днес е
болка
и страдание, в бъдеще ще е състояние на съвършенство.
Наистина нищо не може да възникне в света като удоволствие, като наслада, ако негова основа не е болката. Точно както засищането и съпътствуващото го удоволствие се предхожда от глада, така и всяко познание и всяка радост имат за основа болката. Това е причината, поради която в трагедията болката и пред усещането за очакваното разрешение ни задоволяват. Всичко, което в бъдеще ще стане съвършено, в настоящето преминава през състояние на болка и страдания.
Но утеха за нас е когато знаем, че това, което днес е болка и страдание, в бъдеще ще е състояние на съвършенство.
Днешните съвършени очи ние дължим на съществуването в миналото на болезнени точки в човешкото тяло, на болката, която беше преодоляна. Това имаше предвид посветеният Павел, когато изрече великите думи: "Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега, очаквайки осиновение" или "Всички твари се страхуват в болката на битието и очакват осиновение", което не изразява нищо друго освен копнежа към постигането отново на едно синовно отношение към бога. Този, който разбира съществуването той вижда как болката протича през цялото съществувание.
към текста >>
79.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Усещане за
болка
настъпва само когато откъснете цветето с корена, това е подобно на това да откъснете от тялото на някое животно парче месо.
Но отделното астрално тяло принадлежи към физическото и етерното, които лежат в леглото. Към всяко отделно растение не принадлежи астрално тяло, а цялата земя има астрално тяло и вие трябва да разглеждате отделните растения като повити, като включени в това общо астрално тяло на земята. Вярно е, че когато нараните едно отделно растение, или причините нещо на едно отделно растение, то не го усеща, а земята като цяло го чувства в общото астрално тяло. Вече съм ви обръщал внимание върху това, че виждащият знае: когато откъснете цвете, когато вземете семето на едно цвете и когато мелите зърното през есента, то това е все едно да вземете млякото на кравата, или телето и да го изпие. За астралното тяло на земята това е едно приятно усещане.
Усещане за болка настъпва само когато откъснете цветето с корена, това е подобно на това да откъснете от тялото на някое животно парче месо.
Трябва да сте наясно за това, че за земята също съществуват състояния подобни на спящото и будното, че това не се отнася само за растенията. Отделното растение познава само това състояние на съзнанието, което и вие имате, когато физическото и етерното ви тела лежат в леглото. Между тези две състояния на спане и будуване, съществува и едно трето, което е малко известно на съвременните хора. Това е състоянието, от което само като един последен спомен, атавизъм, наследство ни е останал изпълненият със сънища сън, в което спящото състояние се изпълва с най-разнообразни символични картини, които често сме описвали. По-голямата част от животинския свят има такова съзнание.
към текста >>
80.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Растението няма астрално тяло, така че не познава удоволствие и
болка
като човека и животното.
Този образ на светлината от своя страна отново има едно много, много дълбоко значение, той е едни духовен факт. За да разберем това нека повторно се обърнем към човешкото същество. Знаем, че третият член на човешкото същество е астралното тяло, което е носител на удоволствието и страданието, на радостта и болката, на подтика, на желанието и похотта, на всичко, което човек притежава като вътрешни духовни изживявания.
Растението няма астрално тяло, така че не познава удоволствие и болка като човека и животното.
Ако естествоизпитателят днес говори за усещанията на растенията, то това се базира на пълно отричане на всичко, което е същността на усещането. Действителна представа за това астрално тяло ще добием едва, когато проследим развитието, което то е претърпяло през времето. Ние сме разглеждали и преди развитието на човека във връзката му с развитието на голямата вселена и разбрахме, че физическото тяло на човека е най-древната и комплицирана част от човешкото същество, че етерното тяло е по-малко древно, че астралното е още по-младо, и че всъщност Азът е най-младия член на човешкото същество. Причината за това е, че физическото тяло е преминало в развитието си през четири планетарни състояния на земята. То вече присъствуваше като заложба още, когато нашата земя се намираше в едно ранно въплъщение, което се обозначава като Стария Сатурн.
към текста >>
81.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако човекът има естетическа на гласа, ако има усещане на поет, той ще проникне възприятията си със усещания и чувства, при едно природно явление той ще почувства тъга и
болка
, а при друго възвисяване, радост, удоволствие.
Не бихме могли да си изясним тази взаимовръзка на окултните знаци и символи с висшите светове, ако не се спрем за малко върху това, как според окултизма човекът е поставен спрямо света. Когато окултизмът, или в една по-елементарна част от него, която днес се разпространява като теософия, ще е изпълнил мисията си в света, в дълбокия смисъл с това ще бъде сложено едва началото ако той някога достигне до там, че в различните клонове на живота и културата ни да се проникнат от истините и импулсите на окултизма, тогава целият чувствен живот на човека, мястото му в обкръжението му ще се променят съществено. Ако желаем да означим положението на днешния човек в обкръжението му ние трябва да кажем: след определен брой векове човекът е развивал отношение към околната среда, което е твърде абстрактно, твърде обвързано с разума, материалистично. Човекът, който днес броди през полята, дали през пролетта, през лятото или през есента, по принцип вижда това, което се открива пред очите, което могат да възприемат сетивата, което разумът може да комбинира от сетивните впечатления.
Ако човекът има естетическа на гласа, ако има усещане на поет, той ще проникне възприятията си със усещания и чувства, при едно природно явление той ще почувства тъга и болка, а при друго възвисяване, радост, удоволствие.
към текста >>
Ако обаче отскубнете растението с корена, това за земята е същото каквото би било за животното да му откъснете парче плът, тя усеща един вид
болка
.
Живото растение заема същото положение в организма на земята ни както млякото в организма на животното. Когато растението се покаже от почвата, зеленее и цъфти, в основата лежат астрални сили от същия тип както когато кравата дава мляко. Ако откъснете едно цвете със цвета, за земята усещането няма да е неприятно. Земята е там с астралното тяло и с усещанията си и когато откъсвате растението, усеща същото, както когато телето суче млякото на кравата, тя изпитва един вид приятно усещане. Ако отстраните това, което е поникнало в почвата, тогава земята не отделното растение изпитва приятно усещане.
Ако обаче отскубнете растението с корена, това за земята е същото каквото би било за животното да му откъснете парче плът, тя усеща един вид болка.
към текста >>
Това причинява
болка
на земята, ние виждаме излизащите от земята усещания за
болка
.
Това, което ясновиждащият наблюдава в астралното тяло на земята е духовния произход на това, което описах току що. За този, който вижда вътре в нещата, жътвата не е процес без значение. Така както при някое изживяване на определен човек чувстваме и виждаме изникването на астрални образи, така и през есента можем да видим над нивите да преминава тези определени астрални изрази на удоволствието, което изпитва земята. Другояче е когато ралото преравя почвата и преработва корените на растенията.
Това причинява болка на земята, ние виждаме излизащите от земята усещания за болка.
Против гореказаното може много лесно да се възрази, че при определени обстоятелства би било по-добре растенията да се изкореняват и да се пресаждат, отколкото безсмислено да се берат всевъзможни цветя в полето. Такова възражение може да е оправдано от гледна точка на морала, но тук гледната точка е съвсем различна. При определени обстоятелства за човек, чиито коси са започнали да посивяват може да е по-добре да отскубне първите си бели коси, ако намира това за правилно от гледна точка на естетиката, но все пак ще го боли. Съществуват и други гледни точки, когато казваме: брането на цветовете предизвиква приятно усещане в земята, а ако растението бъде отскубнато, това и причинява болка. [Празнини в записките.] Принципно животът се ражда от болката.
към текста >>
Съществуват и други гледни точки, когато казваме: брането на цветовете предизвиква приятно усещане в земята, а ако растението бъде отскубнато, това и причинява
болка
.
Другояче е когато ралото преравя почвата и преработва корените на растенията. Това причинява болка на земята, ние виждаме излизащите от земята усещания за болка. Против гореказаното може много лесно да се възрази, че при определени обстоятелства би било по-добре растенията да се изкореняват и да се пресаждат, отколкото безсмислено да се берат всевъзможни цветя в полето. Такова възражение може да е оправдано от гледна точка на морала, но тук гледната точка е съвсем различна. При определени обстоятелства за човек, чиито коси са започнали да посивяват може да е по-добре да отскубне първите си бели коси, ако намира това за правилно от гледна точка на естетиката, но все пак ще го боли.
Съществуват и други гледни точки, когато казваме: брането на цветовете предизвиква приятно усещане в земята, а ако растението бъде отскубнато, това и причинява болка.
[Празнини в записките.] Принципно животът се ражда от болката. Раждащото се дете причинява болка на майката. Това е пример за това, че трябва да се учим не само да различаваме нещата в света, а и да ги усещаме.
към текста >>
Раждащото се дете причинява
болка
на майката.
Против гореказаното може много лесно да се възрази, че при определени обстоятелства би било по-добре растенията да се изкореняват и да се пресаждат, отколкото безсмислено да се берат всевъзможни цветя в полето. Такова възражение може да е оправдано от гледна точка на морала, но тук гледната точка е съвсем различна. При определени обстоятелства за човек, чиито коси са започнали да посивяват може да е по-добре да отскубне първите си бели коси, ако намира това за правилно от гледна точка на естетиката, но все пак ще го боли. Съществуват и други гледни точки, когато казваме: брането на цветовете предизвиква приятно усещане в земята, а ако растението бъде отскубнато, това и причинява болка. [Празнини в записките.] Принципно животът се ражда от болката.
Раждащото се дете причинява болка на майката.
Това е пример за това, че трябва да се учим не само да различаваме нещата в света, а и да ги усещаме.
към текста >>
Груповият Аз на минералите усеща
болка
и удоволствие.
Тези групови Азове на минералите са също такива завършени за себе си същества, каквито са и човешките Азове на физически план, каквито са груповите Азове на растенията в Девакана и груповите Азове на животните в астрала. На физическия план те имат единствено физическото тяло на минерала, но към минерала принадлежи и астрално тяло и етерно тяло. Виждащият наблюдава живите взаимоотношения, когато излезе в каменната кариера и види работниците, които изсичат камъни от тялото на земята, той знае че там се усеща същото, както да се откъсне част от плътта на някой организъм. А докато работниците извършват дейността си, през царството на камъните протичат астрални потоци. Това, което принадлежи към минерала като астрално тяло, може да се намери в долните части на Девакана, а Аз за минералите е в горните му части.
Груповият Аз на минералите усеща болка и удоволствие.
Когато хвърляте камъни в пропастта, минералния групов Аз усеща удоволствие, има приятно чувство. Първоначално може да изглежда парадоксално, но въпреки това е така. Този, който мисли само в аналогии, би могъл да повярва, че, когато разбиваме камъни, това причинява болка на камъка точно както нараняването би причинило болка на живото същество. Но колкото повече раздробявате един камък, толкова повече удоволствие изпитва груповият Аз на минералите. Бихте могли да запитате: кога минералният Аз усеща болка?
към текста >>
Този, който мисли само в аналогии, би могъл да повярва, че, когато разбиваме камъни, това причинява
болка
на камъка точно както нараняването би причинило
болка
на живото същество.
А докато работниците извършват дейността си, през царството на камъните протичат астрални потоци. Това, което принадлежи към минерала като астрално тяло, може да се намери в долните части на Девакана, а Аз за минералите е в горните му части. Груповият Аз на минералите усеща болка и удоволствие. Когато хвърляте камъни в пропастта, минералния групов Аз усеща удоволствие, има приятно чувство. Първоначално може да изглежда парадоксално, но въпреки това е така.
Този, който мисли само в аналогии, би могъл да повярва, че, когато разбиваме камъни, това причинява болка на камъка точно както нараняването би причинило болка на живото същество.
Но колкото повече раздробявате един камък, толкова повече удоволствие изпитва груповият Аз на минералите. Бихте могли да запитате: кога минералният Аз усеща болка? Можете да разберете какво е болка за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол. А сега изстудете водата дотам, че солта да се обособи в твърди кристали, така че минералното вещество отново да се втвърди. Болката възниква в това обособяване на твърдия елемент.
към текста >>
Бихте могли да запитате: кога минералният Аз усеща
болка
?
Груповият Аз на минералите усеща болка и удоволствие. Когато хвърляте камъни в пропастта, минералния групов Аз усеща удоволствие, има приятно чувство. Първоначално може да изглежда парадоксално, но въпреки това е така. Този, който мисли само в аналогии, би могъл да повярва, че, когато разбиваме камъни, това причинява болка на камъка точно както нараняването би причинило болка на живото същество. Но колкото повече раздробявате един камък, толкова повече удоволствие изпитва груповият Аз на минералите.
Бихте могли да запитате: кога минералният Аз усеща болка?
Можете да разберете какво е болка за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол. А сега изстудете водата дотам, че солта да се обособи в твърди кристали, така че минералното вещество отново да се втвърди. Болката възниква в това обособяване на твърдия елемент. По същия начин би възникнала болка, ако отново съберете всички раздробени парчета от камъка в едно цяло. В груповия Аз на минералите удоволствие възниква винаги, когато минералът се разтвори, а когато се втвърди отново, възниква чувство на болка.
към текста >>
Можете да разберете какво е
болка
за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол.
Когато хвърляте камъни в пропастта, минералния групов Аз усеща удоволствие, има приятно чувство. Първоначално може да изглежда парадоксално, но въпреки това е така. Този, който мисли само в аналогии, би могъл да повярва, че, когато разбиваме камъни, това причинява болка на камъка точно както нараняването би причинило болка на живото същество. Но колкото повече раздробявате един камък, толкова повече удоволствие изпитва груповият Аз на минералите. Бихте могли да запитате: кога минералният Аз усеща болка?
Можете да разберете какво е болка за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол.
А сега изстудете водата дотам, че солта да се обособи в твърди кристали, така че минералното вещество отново да се втвърди. Болката възниква в това обособяване на твърдия елемент. По същия начин би възникнала болка, ако отново съберете всички раздробени парчета от камъка в едно цяло. В груповия Аз на минералите удоволствие възниква винаги, когато минералът се разтвори, а когато се втвърди отново, възниква чувство на болка. Приятно усещане имаме винаги, когато разтваряте сол в гореща вода, чувство на блока имаме винаги, когато предизвиквате кристализация на солта с изстудяване.
към текста >>
По същия начин би възникнала
болка
, ако отново съберете всички раздробени парчета от камъка в едно цяло.
Но колкото повече раздробявате един камък, толкова повече удоволствие изпитва груповият Аз на минералите. Бихте могли да запитате: кога минералният Аз усеща болка? Можете да разберете какво е болка за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол. А сега изстудете водата дотам, че солта да се обособи в твърди кристали, така че минералното вещество отново да се втвърди. Болката възниква в това обособяване на твърдия елемент.
По същия начин би възникнала болка, ако отново съберете всички раздробени парчета от камъка в едно цяло.
В груповия Аз на минералите удоволствие възниква винаги, когато минералът се разтвори, а когато се втвърди отново, възниква чувство на болка. Приятно усещане имаме винаги, когато разтваряте сол в гореща вода, чувство на блока имаме винаги, когато предизвиквате кристализация на солта с изстудяване.
към текста >>
В груповия Аз на минералите удоволствие възниква винаги, когато минералът се разтвори, а когато се втвърди отново, възниква чувство на
болка
.
Бихте могли да запитате: кога минералният Аз усеща болка? Можете да разберете какво е болка за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол. А сега изстудете водата дотам, че солта да се обособи в твърди кристали, така че минералното вещество отново да се втвърди. Болката възниква в това обособяване на твърдия елемент. По същия начин би възникнала болка, ако отново съберете всички раздробени парчета от камъка в едно цяло.
В груповия Аз на минералите удоволствие възниква винаги, когато минералът се разтвори, а когато се втвърди отново, възниква чувство на болка.
Приятно усещане имаме винаги, когато разтваряте сол в гореща вода, чувство на блока имаме винаги, когато предизвиквате кристализация на солта с изстудяване.
към текста >>
Най-напред на ученика, който желае да премине през обучение, се предават такива представи и понятия, които да му дадат възможност да вижда не само това, което се случва навън в природата, не само външните процеси, а и да възприема с цяла душа като вътрешно изживяване съществуването на земята ни, втвърдяването и, което действува като
болка
.
В това, което се нарича действително духовно обучение, ние трябва да започнем с такива картини от нашето обкръжение, при наблюдението на които в нас да се събуждат чувства.
Най-напред на ученика, който желае да премине през обучение, се предават такива представи и понятия, които да му дадат възможност да вижда не само това, което се случва навън в природата, не само външните процеси, а и да възприема с цяла душа като вътрешно изживяване съществуването на земята ни, втвърдяването и, което действува като болка.
Този образ на болката представлява един действителен духовен факт. В истинския окултизъм образите не са съчинени, а са извлечени от действителни духовни факти. Нито една философия, нито една спекулация, дори и най-острият ум не би могъл да разгадае един подобен образ, единствено познаването на фактите във висшите светове би довело до разбиране. В окултизма всички образи са израз на духовни факти.
към текста >>
82.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Също не изпитвате
болка
, когато отрязвате косите си, тъй като болката е израз на астралното тяло.
Когато разсъждавате и разбирате това въздействува единствено на астралното тяло. Когато обаче например се молите или медитирате и ежедневно повтаряте една и съща молитва или една и съща медитация, то въздействието на това достига и до етерното тяло. Нещата са такива, че в космоса най-напред се проявява принципът на повторението в делата на етерното тяло, след това принципът на завършека посредством астралното тяло. Там, където астралното тяло се оттегля на заден план, съвсем естествено отново настъпва принципът на повторението. Така вашите коси и нокти растат, тъй като астралното тяло се е оттеглило от тях.
Също не изпитвате болка, когато отрязвате косите си, тъй като болката е израз на астралното тяло.
към текста >>
83.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Този, който може да наблюдава нещата, знае, че когато нараним едно растение доколкото нараняването засяга горните му части, това нараняване не е свързано с усещане на
болка
от страна на земния организъм.
Нужно е само да си припомним казаното преди няколко седмици във връзка с болката и удоволствието в растителния свят.
Този, който може да наблюдава нещата, знае, че когато нараним едно растение доколкото нараняването засяга горните му части, това нараняване не е свързано с усещане на болка от страна на земния организъм.
То е същото, както когато телето суче от кравата, което е свързано с изпитване на удоволствие. Тъй като това, което изниква от земята, когато е твърдо, тази избуяваща от земята зеленина може да се сравни за земния организъм с млякото в животинския организъм. И когато през есента косачът отрязва със сърпа класовете, това не е просто един абстрактен процес, за този, който съумее да задълбочи идеите на духовната наука в душевни усещания, а косенето със сърпа означава за него един полъх от удовлетворение, който преминава през нивята, и цялото ожънване на зърното облъхва полето с чувство на удоволствие.
към текста >>
Ние се научаваме да разбираме болката на земята, когато знаем, че земята усеща
болка
веднага щом отскубнем растението с корена.
Така ние съусещаме земния организъм, както усещаме приятелската гръд.
Ние се научаваме да разбираме болката на земята, когато знаем, че земята усеща болка веднага щом отскубнем растението с корена.
Тук не бива да се възразява, че при определени обстоятелства е по-добре растението да се пресади с корена, отколкото да откъснем цвета му. Такива обстоятелства тук нямат никакъв смисъл. Когато косите на човек започнат да сивеят, и той, за да остане по-красив, отскубне първите си сиви коси, то това все пак му причинява болка.
към текста >>
Когато косите на човек започнат да сивеят, и той, за да остане по-красив, отскубне първите си сиви коси, то това все пак му причинява
болка
.
Така ние съусещаме земния организъм, както усещаме приятелската гръд. Ние се научаваме да разбираме болката на земята, когато знаем, че земята усеща болка веднага щом отскубнем растението с корена. Тук не бива да се възразява, че при определени обстоятелства е по-добре растението да се пресади с корена, отколкото да откъснем цвета му. Такива обстоятелства тук нямат никакъв смисъл.
Когато косите на човек започнат да сивеят, и той, за да остане по-красив, отскубне първите си сиви коси, то това все пак му причинява болка.
към текста >>
Тъй като лесно бихме могли да сметнем: когато работниците раздробяват скалата, това предизвиква чувство на
болка
в природата.
И когато отидем в каменоломната, и там работниците раздробяват камъните, то за нас това е, ако превърнем идеите на духовната наука в душевни чувства, не просто нещо абстрактно. Ние не вижда ме просто раздробяващата се в каменни късове скала. Да, дори когато скалата бива взривявана, за нас това не е нещо абстрактно, а ние се учим да съусещаме, какво чувства надарената с душа и дух природа. А кога то имаме пред себе си чаша вода, и поставим в нея малко сол или бучка захар, и наблюдаваме как солта или захарта се разтваря, то тогава усещането е: тук има душа. И ако искаме да знаем, какво е вътре в тази душа, ние не бива да използваме обикновени аналогии.
Тъй като лесно бихме могли да сметнем: когато работниците раздробяват скалата, това предизвиква чувство на болка в природата.
Но случаят е тъкмо обратен. Това, което се нарича раздробяване в царството на камъните, предизвиква в природата най-голяма радост, вътрешно удовлетворение, а такова чувство тя изпитва и когато разтваряме сол или бучка захар във вода. От разтварянето на минералното тяло водата се прониква от вълни на удоволствие. При другите процеси е различно.
към текста >>
Ако проследите чувствата, които възникват при това, то те ще бъдат чувства на
болка
в привидно мъртвото царство на камъните.
Земята не можеше да остане такава, тъй като тя трябваше да се превърне в сцената, по която ние днес стъпваме. Металите и минералите трябваше да се втвърдят от течния елемент. Те трябваше да станат твърди, трябваше да се свият. Това, което беше разтворено в течния елемент, трябваше да се свие, да кристализира, процес подобен на този, който виждаме в чашата вода, в която сме разтворили сол. Изстудете водата и ще видите солните кристали да се отделят като твърди тела от водната маса.
Ако проследите чувствата, които възникват при това, то те ще бъдат чувства на болка в привидно мъртвото царство на камъните.
Всичко привидно разрушаване и раздробяване на царството на камъните е удоволствие за земята. Всяко консолидиране, всяко втвърдяване, всяко кристализиране се осъществява в болки, и в болки са се образували и всички камъни, всеки твърд минерал на арената, която обитаваме. Малко или много такъв беше случаят, когато земята ни се втвърдяваше.
към текста >>
Вие можете да проследите чак до средата на 18 век християнски писатели, които все още притежаваха усет за живото в природата, в цялата му радост и
болка
.
Докато не знаем правия път на духовната наука, докато тя не стане за нас система на мислене. Но свое образното е това, идеите да се преобразуват в чувство, и ние да станем други хора, когато се научим на всяка стъпка да усещаме и чувстваме това, което виждаме навън! Това имаха предвид тези, които наистина познаваха езотеричното учение на християнството.
Вие можете да проследите чак до средата на 18 век християнски писатели, които все още притежаваха усет за живото в природата, в цялата му радост и болка.
Затова в писанията си те ни казваха думите, които за днешния човек са само фрази, или в най-добрия случай алегории и образи, докато в действителност те трябва да се разбират като нещо истинско: Вие не трябва просто да мислите за природата, вие трябва да я усещате и да я вкусвате, и да я чувствате! Това имаха предвид те, когато косачът косеше нивите: да вкусим, да изпитаме чувствата, които облъхват нивята. И когато видим как човекът в каменоломната раздробява камъните, а съусетим удоволствието, което изпитва природата. И когато видим, как там, където реката се влива в морето, се отлага пръст, да се научим да усещаме, как заедно с отлагащата се пръст, в земята се отлагат чувства на болка.
към текста >>
И когато видим, как там, където реката се влива в морето, се отлага пръст, да се научим да усещаме, как заедно с отлагащата се пръст, в земята се отлагат чувства на
болка
.
Това имаха предвид тези, които наистина познаваха езотеричното учение на християнството. Вие можете да проследите чак до средата на 18 век християнски писатели, които все още притежаваха усет за живото в природата, в цялата му радост и болка. Затова в писанията си те ни казваха думите, които за днешния човек са само фрази, или в най-добрия случай алегории и образи, докато в действителност те трябва да се разбират като нещо истинско: Вие не трябва просто да мислите за природата, вие трябва да я усещате и да я вкусвате, и да я чувствате! Това имаха предвид те, когато косачът косеше нивите: да вкусим, да изпитаме чувствата, които облъхват нивята. И когато видим как човекът в каменоломната раздробява камъните, а съусетим удоволствието, което изпитва природата.
И когато видим, как там, където реката се влива в морето, се отлага пръст, да се научим да усещаме, как заедно с отлагащата се пръст, в земята се отлагат чувства на болка.
към текста >>
84.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Душата преживяла цялата скала от чувства от страдания и
болка
, до радост и блаженство, и почувствала, как от този или от онзи нюанс произтича едно или друго действие.
Той търси свръхчовешкото в човешкото. Целият човек в цялост, с всички духовни светове, които изливат своята светлина и озаряват човека във физическата окръжност на Земята, това иска да представи Рихард Вагнер в изкуството. Две фигури са стояли пред него в не много далечното минало: Шекспир и Бетховен. Шекспир му се явява в своите художествено-гениални видения такъв, че той казал: събирайки всичко, което Шекспир е дал на човечеството, аз виждам, че при него, на сцената вървят фигури, които извършват действия. Действия – в дадения случай, смисълът на думата е същия, действия,извършващи се след като душата е изживяла в чувство това, което не може да бъде представено във външното пространство, това, което тя вече има за себе си.
Душата преживяла цялата скала от чувства от страдания и болка, до радост и блаженство, и почувствала, как от този или от онзи нюанс произтича едно или друго действие.
В драмата на Шекспир, счита Рихард Вагнер, всичко се проявява само в своя резултат, когато то приема пространствен образ, когато то става външна постъпка. Това е драматичното, което може да се покаже само чрез изведеното навън вътрешно изживяване; и човек може, най-много, да предчувства какво живее в душата, когато пред очите се извършва това действие.
към текста >>
Редом с това пред него застава образът на симфониста, и той вижда в симфонията израз на това, което живее в душата във всичките степени на усещане на страдание и
болка
до радост и блаженство във всички нюанси.
Редом с това пред него застава образът на симфониста, и той вижда в симфонията израз на това, което живее в душата във всичките степени на усещане на страдание и болка до радост и блаженство във всички нюанси.
Това изразява в симфонията си, казвал на себе си, но не става действие, не излиза навън, в пространството. И той поставил пред своята душа образ, който извикал в него усещане, че някога това вътрешно като че ли избухнало в художественото творчество, за да се излее навън. Бетховен остава в своите творения в музикалното пространство, от което той се е откъснал само веднъж, в Деветата симфония, където чувството се вдига нагоре с такава сила, че прокарва път на словото.
към текста >>
85.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
То е нямо, то не може да изрази своята
болка
или своята радост.
Онези, които говорели в духа на Йоановото Евангелие, имали преди всичко забележителното усещане; ако погледнем надолу към по-низшето животинско царство, и после издигнем поглед към човека, ще последва нещо съвсем определено в тази посока на развитие. Всеки последовател на учението за Логоса смятал: Най-голямото предимство на висшите същества пред низшите, се състои в способността им да изразяват това, което живее вътре в тях, да го изливат навън чрез Словото, да предават мислите си на външния свят. Такъв последовател на учението за Логоса би казал: Погледни низшето животно!
То е нямо, то не може да изрази своята болка или своята радост.
към текста >>
86.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
На Сатурн божественият Дух-Живот - който и днес живее нощем в спящия човек - се проявяваше по такъв начин, че формираше човешкото физическо тяло като нещо “минерално”; през Слънчевия период той го формираше като нещо “растително”; а на Старата Луна той можеше да го формира вече като нещо, което изпитва удоволствие и
болка
, но не е в състояние да се обърне към себе си и да каже “Аз”.
А сега да хвърлим поглед още по-назад в миналото, към Лунното, Слънчевото и Сатурновото състояние.
На Сатурн божественият Дух-Живот - който и днес живее нощем в спящия човек - се проявяваше по такъв начин, че формираше човешкото физическо тяло като нещо “минерално”; през Слънчевия период той го формираше като нещо “растително”; а на Старата Луна той можеше да го формира вече като нещо, което изпитва удоволствие и болка, но не е в състояние да се обърне към себе си и да каже “Аз”.
Да, човекът трябваше да мине през тези предварителни степени. Но идва ред и на същинските земни инкарнации.
към текста >>
87.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Едвам когато ще се започне с това, че човекът ще е минал вече букваря на черната магия, тогава той ще се намира в опасния път към бездната; а този буквар на черната магия се състои в това, че онзи човек, който става ученик на черния маг, е заставен да унищожава живота напълно съзнателно, да прибавя колкото е възможно повече
болка
и страдание на живота при убиването и да намира удоволствие в това прибавяне на страданието.
Едвам когато ще се започне с това, че човекът ще е минал вече букваря на черната магия, тогава той ще се намира в опасния път към бездната; а този буквар на черната магия се състои в това, че онзи човек, който става ученик на черния маг, е заставен да унищожава живота напълно съзнателно, да прибавя колкото е възможно повече болка и страдание на живота при убиването и да намира удоволствие в това прибавяне на страданието.
Когато е налице намерението да се боде и реже в едно живо същество с намерението да се изпита удоволствие, блаженство при това причиняване на страдание, в това се състои букварят на черната магия. Това, което надхвърля вече такава практика, за него не може да се говори. Но вие ще намерите за достатъчно отвратително, когато ви се казва, че начинаещият в черната магия е заставен да реже и боде в живо месо; не така, както вивисекторът реже това е също нещо представляващо достатъчно зло но самата вивисекция (режете в живо същество при опити на учените) се преодолява в самите хора практикуващи вивисекцията, когато минавайки през Кама-Лока те сами изпитват болките причинени на техните жертви и затова в бъдеще се отказват от вивисекцията. Но които реже систематично в живо същество и от това изпитва удоволствие, той тръгва по наклонената плоскост на черната магия и чрез това за него се дава възможност да идва все по-близо и по-близо до звяра с двата рога. Това същество, което описахме като звяр с два рога, ние трябва да си го представим така, че като съблазняващо съществото е от съвършено друго естество в сравнение с човека.
към текста >>
88.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ако биха били изживени само по този начин, те не биха могли да съдържат това, което се нарича
болка
и страдание и представлява един вид прибавка към усещанията.
Сега Буда можа да си зададе и друг важен въпрос: Когато окото възприема червения цвят, когато ухото чува някакъв звук, когато вкусовото сетиво има някакво вкусово усещане, тогава при нормални условия тези усещания стигат до съзнанието на човека и стават негови представи; те са изживени вътре в астралното тяло.
Ако биха били изживени само по този начин, те не биха могли да съдържат това, което се нарича болка и страдание и представлява един вид прибавка към усещанията.
Ако човек би се отдал само на впечатленията от външния свят, така както те действуват на неговите сетива, примерно под формата на цветове, светлини и звуци, той би минал през света, без да може да изпитва болки и страдания от тези впечатления. Да, човекът може да изживее болка и страдание само при определени условия.
към текста >>
Да, човекът може да изживее
болка
и страдание само при определени условия.
Сега Буда можа да си зададе и друг важен въпрос: Когато окото възприема червения цвят, когато ухото чува някакъв звук, когато вкусовото сетиво има някакво вкусово усещане, тогава при нормални условия тези усещания стигат до съзнанието на човека и стават негови представи; те са изживени вътре в астралното тяло. Ако биха били изживени само по този начин, те не биха могли да съдържат това, което се нарича болка и страдание и представлява един вид прибавка към усещанията. Ако човек би се отдал само на впечатленията от външния свят, така както те действуват на неговите сетива, примерно под формата на цветове, светлини и звуци, той би минал през света, без да може да изпитва болки и страдания от тези впечатления.
Да, човекът може да изживее болка и страдание само при определени условия.
към текста >>
С други думи: „Кога външните сетивни впечатления се превръщат в извор на
болка
и страдание?
Ето защо великият Буда се насочи към тези условия, които са източници на болката и страданието, на грижите и скърбите.
С други думи: „Кога външните сетивни впечатления се превръщат в извор на болка и страдание?
"
към текста >>
89.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно възприятие, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска
болка
, защото, когато той започне да мисли не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безсмислен.
Има и още нещо, вярвате или не.
За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно възприятие, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска болка, защото, когато той започне да мисли не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безсмислен.
Този род представи няма да премине, докато продължава мисленето с физическия мозък, докато така се описва света. А още щом започнем да развиваме духовното виждане, разговор от такъв сорт за нещата губи смисъл. Тогава даже изказвания като: „В това пространство има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“ – причиняват болка. У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква болка, тъй като мислите представляват действителността. Пространството се изпълва с тъмна мъгла, когато някой придава на мислите формата: „В помещението има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“.
към текста >>
Тогава даже изказвания като: „В това пространство има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“ – причиняват
болка
.
Има и още нещо, вярвате или не. За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно възприятие, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска болка, защото, когато той започне да мисли не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безсмислен. Този род представи няма да премине, докато продължава мисленето с физическия мозък, докато така се описва света. А още щом започнем да развиваме духовното виждане, разговор от такъв сорт за нещата губи смисъл.
Тогава даже изказвания като: „В това пространство има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“ – причиняват болка.
У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква болка, тъй като мислите представляват действителността. Пространството се изпълва с тъмна мъгла, когато някой придава на мислите формата: „В помещението има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“.
към текста >>
У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква
болка
, тъй като мислите представляват действителността.
Има и още нещо, вярвате или не. За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно възприятие, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска болка, защото, когато той започне да мисли не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безсмислен. Този род представи няма да премине, докато продължава мисленето с физическия мозък, докато така се описва света. А още щом започнем да развиваме духовното виждане, разговор от такъв сорт за нещата губи смисъл. Тогава даже изказвания като: „В това пространство има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“ – причиняват болка.
У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква болка, тъй като мислите представляват действителността.
Пространството се изпълва с тъмна мъгла, когато някой придава на мислите формата: „В помещението има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“.
към текста >>
90.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
При друг случай съм казвал, това е вярно, че е илюзия да се говори за липса на
болка
или липса на удоволствие в минералната и растителната област.
Във връзка с това има нещо особено характерно относно опитностите на т.нар. мъртви. Когато ние човешките същества тук на земята заставаме пред минералната или растителна природа, имаме съвсем определено съзнание.
При друг случай съм казвал, това е вярно, че е илюзия да се говори за липса на болка или липса на удоволствие в минералната и растителната област.
Чрез онова, което ние човешките същества извършваме с нашите действия обаче, правим впечатления върху минералната област и също върху растителната област; можем да кажем с известно оправдание, че тези области остават без впечатления, без такива дейности, които се разпростират чрез болка или удоволствие, скръб или радост. Знаете, че ние като човешки същества, ако разчупим една скала, наистина някои елементални същества ще преживеят удоволствие или скръб, ала това не влиза в нашето обикновено ежедневно съзнание. Следователно може да бъде казано, че вътре в опита на едно обикновено човешко същество на земята, той трябва да има чувството че, ако разбие скали, ако предприеме каквото и да е действие с онова, което е минерал или съществено растителна природа, той чрез това не причинява нито удоволствие, нито болка на обкръжаващата го среда.
към текста >>
Чрез онова, което ние човешките същества извършваме с нашите действия обаче, правим впечатления върху минералната област и също върху растителната област; можем да кажем с известно оправдание, че тези области остават без впечатления, без такива дейности, които се разпростират чрез
болка
или удоволствие, скръб или радост.
Във връзка с това има нещо особено характерно относно опитностите на т.нар. мъртви. Когато ние човешките същества тук на земята заставаме пред минералната или растителна природа, имаме съвсем определено съзнание. При друг случай съм казвал, това е вярно, че е илюзия да се говори за липса на болка или липса на удоволствие в минералната и растителната област.
Чрез онова, което ние човешките същества извършваме с нашите действия обаче, правим впечатления върху минералната област и също върху растителната област; можем да кажем с известно оправдание, че тези области остават без впечатления, без такива дейности, които се разпростират чрез болка или удоволствие, скръб или радост.
Знаете, че ние като човешки същества, ако разчупим една скала, наистина някои елементални същества ще преживеят удоволствие или скръб, ала това не влиза в нашето обикновено ежедневно съзнание. Следователно може да бъде казано, че вътре в опита на едно обикновено човешко същество на земята, той трябва да има чувството че, ако разбие скали, ако предприеме каквото и да е действие с онова, което е минерал или съществено растителна природа, той чрез това не причинява нито удоволствие, нито болка на обкръжаващата го среда.
към текста >>
Следователно може да бъде казано, че вътре в опита на едно обикновено човешко същество на земята, той трябва да има чувството че, ако разбие скали, ако предприеме каквото и да е действие с онова, което е минерал или съществено растителна природа, той чрез това не причинява нито удоволствие, нито
болка
на обкръжаващата го среда.
Във връзка с това има нещо особено характерно относно опитностите на т.нар. мъртви. Когато ние човешките същества тук на земята заставаме пред минералната или растителна природа, имаме съвсем определено съзнание. При друг случай съм казвал, това е вярно, че е илюзия да се говори за липса на болка или липса на удоволствие в минералната и растителната област. Чрез онова, което ние човешките същества извършваме с нашите действия обаче, правим впечатления върху минералната област и също върху растителната област; можем да кажем с известно оправдание, че тези области остават без впечатления, без такива дейности, които се разпростират чрез болка или удоволствие, скръб или радост. Знаете, че ние като човешки същества, ако разчупим една скала, наистина някои елементални същества ще преживеят удоволствие или скръб, ала това не влиза в нашето обикновено ежедневно съзнание.
Следователно може да бъде казано, че вътре в опита на едно обикновено човешко същество на земята, той трябва да има чувството че, ако разбие скали, ако предприеме каквото и да е действие с онова, което е минерал или съществено растителна природа, той чрез това не причинява нито удоволствие, нито болка на обкръжаващата го среда.
към текста >>
91.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние обикновено събираме това с думите: "Аз чувствам това удоволствие или онази
болка
; аз имам тези импулси, желания или страсти." Но със сигурност ние имаме също и чувството, че зад този вътрешен живот на душата нещо е скрито, нещо скрито чрез нашите душевни изживявания точно както нещо, принадлежащо на външния свят, е скрито чрез нашите сетивни възприятия.
Тогава там е първата граница. Ние намираме втората, когато погледнем в своето собствено същество. Вътре в себе си ние намираме свят на радост и тъга, на щастие и страдание, на страсти, импулси, желания и т.н. накратко всичко, което наричаме наш душевен свят.
Ние обикновено събираме това с думите: "Аз чувствам това удоволствие или онази болка; аз имам тези импулси, желания или страсти." Но със сигурност ние имаме също и чувството, че зад този вътрешен живот на душата нещо е скрито, нещо скрито чрез нашите душевни изживявания точно както нещо, принадлежащо на външния свят, е скрито чрез нашите сетивни възприятия.
Защото кой може да не признае, че когато се събудим сутрин, радост, тъга, щастие, страдание и други такива изживявания се надигат като от непозната област, и че в определено отношение човек е предаден на тях? И има ли някой който, ако прегледа целия си душевен живот, ще може да отрече, че в него трябва да има нещо по-дълбоко, нещо отначало скрито от него, от което извират неговите радост, страдание, щастие, скръб и всичките негови душевни изживявания и че те, не по-малко от сетивните възприятия, трябва да бъдат проявления на един непознат свят?
към текста >>
В мига на събуждането човек започва отново да чувства удоволствие,
болка
и всякакви подтици и желания, които е изживял наскоро.
А сега нека помислим за момента на събуждането.
В мига на събуждането човек започва отново да чувства удоволствие, болка и всякакви подтици и желания, които е изживял наскоро.
Това е първото изживяване. Второто изживяване е, че аз-съзнанието му се завръща. Душевните изживявания и Азът се надигат отново от неясния мрак на съня. Следователно трябва да кажем, че ако човек се състоеше само от онези членове, които остават лежащи в леглото през нощта, при пробуждането той нямаше да може да знае за минали изживявания в душевния живот като удоволствие, страдание и т.н., защото онова, което лежи там, е в най-верния смисъл в същото състояние като едно растение. То няма душевни изживявания.
към текста >>
Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или
болка
; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и
болка
и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят.
В Макрокосмоса по време на сън ние не можем да бъдем съзнателни за играта на нашите чувства, или накратко, за душевните си изживявания. Но когато при събуждане проникваме още веднъж в членовете на своето същество, останали лежащи в леглото, ние можем да преживеем не само своите вътрешни чувства, а също и външния свят на сетивните впечатления. Възприемаме червеното на розата; насладата от розата е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване. Следователно лежащото там в леглото трябва да е двоично: една част трябва да отразява към нас онова, което изживяваме вътрешно, а другата част възприема един външен свят. Ако я имаше само едната, без другата, при събуждането щяхме да изживяваме или само вътрешния свят, или само външния свят.
Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или болка; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и болка и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят.
При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост. В съня една двоичност на съществото се е разляла в Макрокосмоса, и при събуждането ние се потапяме в Микрокосмоса, в друга двоичност. Онова което ни позволява да преживяваме външна картина на сетивния свят е физическото тяло, а онова което ни позволява в будния живот да имаме вътрешен живот на душата, е етерното тяло. Ако при събуждане ние прониквахме само във физическото тяло, щяхме да сме изправяни пред външни картини, но щяхме да останем вътрешно празни, студени и апатични, нямайки интерес към нищо около нас или към представеното в картините. Ако прониквахме само етерното тяло, нямаше да имаме външен свят, а само свят на чувства, вълнения и затишия.
към текста >>
Светът, който виждаме със своите очите и чуваме със своите уши, подбужда в нас определени чувства на удоволствие,
болка
и т.н.
Докато в състоянието на екстаз човек разширява своето същество в Макрокосмоса, мистикът натиква себе си в Микрокосмоса. И двете изживявания, това на възприемане в екстаза на определени събития и същества в Макрокосмоса, и това на преминаване през необичайни вътрешни изживявания като мистик, са свързани едно с друго, и тази връзка може да се характеризира много просто по следния начин.
Светът, който виждаме със своите очите и чуваме със своите уши, подбужда в нас определени чувства на удоволствие, болка и т.н.
Ние чувстваме, че в нормалния живот всичко това е свързано. Радостта във външния свят, почувствана от един човек, може да бъде по-силна от онази, почувствана от друг, но това са само разлики в степента. Силните страдания и захласи на мистика са значително различни по качество. Също има и големи разлики в качеството между онова, което очите виждат и ушите чуват, и изживяваното от някого в екстаза, когато той е предаден на един свят, който не е като света на сетивата. Но ако можехме да имаме от някой човек в екстаз описание на неговия възторг и мъка, щяхме да можем да кажем, че в екстаз човек може да извлече от своето виждане на същества и събития същите изживявания като онези на мистика.
към текста >>
92.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но на сутринта, когато сме отново свежи, ние се обръщаме с подновен интерес към впечатленията на физическия свят цветове, светлини, предмети които ще станат причини за интерес,
болка
или удоволствие, вдъхващи в нас симпатия или антипатия.
Когато влиянията върху Разсъдъчната и Съзнателната душа са подействали, човек е укрепнал и изпълнен с енергия; той е извлякъл от духовния свят силите, от които се нуждае за своя живот през следващия ден, за да опознава и да се радва на физическия свят. Главно влиянията, упражнявани върху Разсъдъчната душа и върху Съзнателната душа са онези, които укрепват човека в съня. Но когато той е укрепнал по този начин, същото влияние, което го изважда от физическото и етерното тяло, го вкарва обратно в тях, когато той се събуди на сутринта. Същото влияние тогава бива упражнено в обратната посока, и то се упражнява върху Сетивната душа. Всичко, свързано със Сетивната душа, се е изтощило предишната вечер.
Но на сутринта, когато сме отново свежи, ние се обръщаме с подновен интерес към впечатленията на физическия свят цветове, светлини, предмети които ще станат причини за интерес, болка или удоволствие, вдъхващи в нас симпатия или антипатия.
Ние сме предадени на насладата, на болката, накратко на външния свят. Какво е онова, което е запалено в нас, когато сме предадени на външния свят по този начин? Какво е онова, което чувства удоволствие и болка? Какво е онова, което има интереси? Това е Сетивната душа.
към текста >>
Какво е онова, което чувства удоволствие и
болка
?
Същото влияние тогава бива упражнено в обратната посока, и то се упражнява върху Сетивната душа. Всичко, свързано със Сетивната душа, се е изтощило предишната вечер. Но на сутринта, когато сме отново свежи, ние се обръщаме с подновен интерес към впечатленията на физическия свят цветове, светлини, предмети които ще станат причини за интерес, болка или удоволствие, вдъхващи в нас симпатия или антипатия. Ние сме предадени на насладата, на болката, накратко на външния свят. Какво е онова, което е запалено в нас, когато сме предадени на външния свят по този начин?
Какво е онова, което чувства удоволствие и болка?
Какво е онова, което има интереси? Това е Сетивната душа. Вечер ние чувстваме нуждата от сън; усещаме, че нашето живо участие във външния свят е изчерпано; но на сутринта то е отново съживено. Ние чувстваме, че същите проявления на Сетивната душа, които нощем отслабват, се възстановяват и отново се появяват на сутринта. От това ние можем да разпознаем, че същата сила, които ни е изтеглила от самите нас, връща будната душа отново в тялото.
към текста >>
Духовната Наука отново дава специално име на всичко от външния сетивен свят, доколкото то подбужда определени чувства на удоволствие или
болка
, радост или тъга в душите ни.
На сутринта Сетивната душа започва да се предава на впечатленията на външния свят, донесени и от сетивното тяло. Частта от нас (Сетивната душа), която през съня е била изложена на влиянието на Марс, при събуждане бива предадена на външния свят на сетивата.
Духовната Наука отново дава специално име на всичко от външния сетивен свят, доколкото то подбужда определени чувства на удоволствие или болка, радост или тъга в душите ни.
Но под това име трябва да мислим само за влиянието, работещо върху Сетивната ни душа от гоблена на външния свят на сетивата; тази сила не ни позволява да останем студени и безчувствени и ни изпълва с определени чувства. Така че точно както на първото влияние, упражнявано върху Сетивната душа след като си легнем, е дадено името Марс, така и влиянието, което въздейства при събуждането, е наречено силата на "Венера".
към текста >>
Но ако за известно време в будния живот той не обръща внимание на настоящите впечатления на външния свят, ако размишлява върху тях и оставя чувствата на удоволствие,
болка
и т.н.
По същия начин, през дневния живот от физическия свят се оказва влияние върху Интелектуалната или Разсъдъчна душа, когато тя е в телесните обвивки. Това е различно влияние; то е влиянието, което ни позволява да се отдръпнем от външните впечатления и да работим върху тях вътрешно, да размишляваме върху тях. Забележете разликата, която съществува между изживяванията на Сетивната душа и онези на Интелектуалната или Разсъдъчна душа. Сетивната душа има изживявания само докато човек е отдаден на външния свят; тя получава впечатленията от външния свят.
Но ако за известно време в будния живот той не обръща внимание на настоящите впечатления на външния свят, ако размишлява върху тях и оставя чувствата на удоволствие, болка и т.н.
просто да отекват в него, тогава той е отдаден на своята Разсъдъчна душа. В сравнение със Сетивната душа тя има много по-голяма независимост. Има влияния, които позволяват на човека през време на будния живот не просто да стои втренчен в гоблена на сетивния свят, а да отклонява вниманието си от всичко там, да формира мисли, чрез което съчетава външни впечатления в ума си, и които му позволява да направи себе си независим от влиянията на външния свят. Това са влиянията на "Меркурий".
към текста >>
93.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Силите на душата могат да бъдат закалени само когато човек е готов да понесе
болка
и страдание с резигнация.
След това, на второ място, бъдещият мистик трябва да развие друго чувство, което го прави способен да издържи всякакви пречки, които може да лежат по неговия път, докато се стреми към съвършенство. Той трябва да развие чувство на резигнация по отношение на всякакви изпитания, които ще трябва да издържи, за да достигне определена степен на развитие. Само доказвайки себе си като победил болката и страданието за дълъг, дълъг период от време той може да развие твърдите сили, нужни на душата му за да превъзмогне неизбежното чувство на малоценност пред лицето на онова, което мъдрият световен ред е обединил в етерното и физическото тяло. Душата трябва да си казва отново и отново: "Каквито и болки и страдания да ме чакат още, аз няма да трепна; защото ако исках да изживявам само онова, което носи радост, аз никога не бих развил силата, на която всъщност е способна моята душа." Сила се развива само чрез преодоляване на препятствията, не просто чрез подчиняване на условията такива, каквито са.
Силите на душата могат да бъдат закалени само когато човек е готов да понесе болка и страдание с резигнация.
Тази сила трябва да се развие в душата на мистика, ако той иска да стане способен да се спусне в своето вътрешно същество.
към текста >>
94.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това е силата, която причинява това душата да бъде привлечена от едно нещо, да бъде отблъсната от друго; да изживява радост или
болка
според случая; на трето място, Мисленето: способността да формираме идеи за нещата.
Познанието, придобивано при спускане във физическото и етерното тяло се състои в това, че при събуждане ние излизаме от друг свят, в който има едно Същество, сродно на собствената ни душа, само че безкрайно по-могъщо. Така при събуждане човешката душа се чувства нищожна след преминаването на Малкия Пазач на Прага и може да си каже: Аз съм наистина жалка, понеже ако сега нямах в себе си нищо повече от онова, което съм придала на себе си, ако не бях излята в духовния свят, и ако съществата в този свят не бяха оставили в мен да се влеят сили, аз щях да бъда в състояние на ужасно затруднение. Душата осъзнава своята нужда от сили, които са се вливали в нея в продължение на цялата нощ; и че онова, което се е вляло в нея по този начин, е сродно на нейните собствените и три присъщи сили. Те са, на първо място, Волята. Всичко от естеството на волята е от основните сили на душата, това е силата, която ни ръководи по този или онзи начин; на второ място, Чувството.
Това е силата, която причинява това душата да бъде привлечена от едно нещо, да бъде отблъсната от друго; да изживява радост или болка според случая; на трето място, Мисленето: способността да формираме идеи за нещата.
към текста >>
Ако развием чувствените сили, ние винаги ще осъзнаваме с голяма сигурност кое е правилно и кое е грешно; да потвърждаваме справедливостта и праведността ще ни дава радост и ще чувстваме
болка
, когато виждаме злодеяние.
Трите основни сили на душата са истинските ценни качества, които можем да развием и изработим между раждането и смъртта. Засилвайки волята си, ние ставаме способни да държим енергична и дейна власт над живота.
Ако развием чувствените сили, ние винаги ще осъзнаваме с голяма сигурност кое е правилно и кое е грешно; да потвърждаваме справедливостта и праведността ще ни дава радост и ще чувстваме болка, когато виждаме злодеяние.
Ако развием нашата мисловна сила, ние ще придобием мъдро разбиране за явленията на света.
към текста >>
95.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но в действителност колко хора чувстват нещо сродно изрично казвам сродно на
болка
, когато бъде направено едно глупаво или абсурдно твърдение?
Добра подготовка за такова виждане е едно качество, което трябва също да бъде придобито, и което в обикновения живот присъства само до много слаба степен. Повечето хора ще извикат ако, да кажем, се убодат с игла или ако много гореща вода се излее върху ръцете им.
Но в действителност колко хора чувстват нещо сродно изрично казвам сродно на болка, когато бъде направено едно глупаво или абсурдно твърдение?
Безброй индивиди могат да понесат това съвсем леко. Но някой, който иска да развие непосредственото чувство за това дали едно нещо е вярно и друго погрешно по такъв начин, че имагинативният свят да играе роля в изживяването, трябва така да възпита себе си, че грешката да му причинява действителна болка и истината, срещана също и във физическия живот, да му дава задоволство и радост.
към текста >>
Но някой, който иска да развие непосредственото чувство за това дали едно нещо е вярно и друго погрешно по такъв начин, че имагинативният свят да играе роля в изживяването, трябва така да възпита себе си, че грешката да му причинява действителна
болка
и истината, срещана също и във физическия живот, да му дава задоволство и радост.
Добра подготовка за такова виждане е едно качество, което трябва също да бъде придобито, и което в обикновения живот присъства само до много слаба степен. Повечето хора ще извикат ако, да кажем, се убодат с игла или ако много гореща вода се излее върху ръцете им. Но в действителност колко хора чувстват нещо сродно изрично казвам сродно на болка, когато бъде направено едно глупаво или абсурдно твърдение? Безброй индивиди могат да понесат това съвсем леко.
Но някой, който иска да развие непосредственото чувство за това дали едно нещо е вярно и друго погрешно по такъв начин, че имагинативният свят да играе роля в изживяването, трябва така да възпита себе си, че грешката да му причинява действителна болка и истината, срещана също и във физическия живот, да му дава задоволство и радост.
към текста >>
Да бъдеш равнодушен към истината и лъжата е разбира се по-удобно, отколкото да чувстваш
болка
пред лицето на грешката и радост пред лицето на истината.
Да се придобие това качество е тежък процес и е свързан с усилието, включено в подготовката за навлизане във висшите светове.
Да бъдеш равнодушен към истината и лъжата е разбира се по-удобно, отколкото да чувстваш болка пред лицето на грешката и радост пред лицето на истината.
Днес има изобилие от възможности да бъде почувствана болка при глупостта в съдържанието на много книги! Болка и страдание пред лицето на грозното, неистинното и злото, дори когато е само в нашето обкръжение и понастоящем не ни засяга; удоволствие от красивото, истинното, доброто, дори когато не сме лично засегнати всичко това оформя част от обучението за мисленето на сърцето.
към текста >>
Днес има изобилие от възможности да бъде почувствана
болка
при глупостта в съдържанието на много книги!
Да се придобие това качество е тежък процес и е свързан с усилието, включено в подготовката за навлизане във висшите светове. Да бъдеш равнодушен към истината и лъжата е разбира се по-удобно, отколкото да чувстваш болка пред лицето на грешката и радост пред лицето на истината.
Днес има изобилие от възможности да бъде почувствана болка при глупостта в съдържанието на много книги!
Болка и страдание пред лицето на грозното, неистинното и злото, дори когато е само в нашето обкръжение и понастоящем не ни засяга; удоволствие от красивото, истинното, доброто, дори когато не сме лично засегнати всичко това оформя част от обучението за мисленето на сърцето.
към текста >>
Болка
и страдание пред лицето на грозното, неистинното и злото, дори когато е само в нашето обкръжение и понастоящем не ни засяга; удоволствие от красивото, истинното, доброто, дори когато не сме лично засегнати всичко това оформя част от обучението за мисленето на сърцето.
Да се придобие това качество е тежък процес и е свързан с усилието, включено в подготовката за навлизане във висшите светове. Да бъдеш равнодушен към истината и лъжата е разбира се по-удобно, отколкото да чувстваш болка пред лицето на грешката и радост пред лицето на истината. Днес има изобилие от възможности да бъде почувствана болка при глупостта в съдържанието на много книги!
Болка и страдание пред лицето на грозното, неистинното и злото, дори когато е само в нашето обкръжение и понастоящем не ни засяга; удоволствие от красивото, истинното, доброто, дори когато не сме лично засегнати всичко това оформя част от обучението за мисленето на сърцето.
към текста >>
Ако сме наистина решени да изживяваме истината, ние не трябва само да възприемаме грешката, а да я изживяваме в имагинативния свят с
болка
.
Чрез мисленето на сърцето той знае, че впечатлението не е било просто видение, измислица на ума, а че преминаващото синьо или лилаво е било израз на душевно-духовна реалност, също както червеното на розата е израз на материална реалност. Така ние проникваме в реалностите, в самите духовни Същества, и ние трябва да станем едно с тях. Ето защо всяко изследване в духовния свят е свързано в далеч по-висш смисъл и до далеч по-голяма степен, отколкото е случая с другите изживявания, с отказа от собствената личност. Ние ставаме все по-силно въвлечени в опитността; ние сме вътре в самите Същества и неща. Ние трябва да изживеем техните добри и лоши качества, също и техните красиви и грозни качества, какво е истинно в тях и какво е лъжливо.
Ако сме наистина решени да изживяваме истината, ние не трябва само да възприемаме грешката, а да я изживяваме в имагинативния свят с болка.
Не трябва просто да гледаме грозотата по такъв начин, че тя да няма въздействие върху нас, а трябва да я изживяваме като вътрешно болезнена.
към текста >>
96.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нека да вземем друг пример: В своята 25 годишна възраст даден човек е сполетян от тежък удар на съдбата, който му причинява голяма
болка
и страдание.
Нека да вземем друг пример: В своята 25 годишна възраст даден човек е сполетян от тежък удар на съдбата, който му причинява голяма болка и страдание.
Ако се задоволим с повърхностното наблюдение и констатацията: „Тежкият удар на съдбата се стовари върху този човек и изпълни живота му с болка и страдание", ние никога няма да стигнем до познанието за кармичната връзка. Обаче ако проследим живота на този човек до неговата 50 година, може би с учудване ще установим: Този човек е станал извънредно подвижен и усърден; и ако сега се обърнем към неговата младост, ще си припомним: На 20 години той беше един безделник и изобщо не похващаше нищо; а на 25 години беше ударен от съдбата. Следователно, тежкият удар на съдбата стана причина, да го видим като усърден и деен човек в неговата 50 годишна възраст.
към текста >>
Ако се задоволим с повърхностното наблюдение и констатацията: „Тежкият удар на съдбата се стовари върху този човек и изпълни живота му с
болка
и страдание", ние никога няма да стигнем до познанието за кармичната връзка.
Нека да вземем друг пример: В своята 25 годишна възраст даден човек е сполетян от тежък удар на съдбата, който му причинява голяма болка и страдание.
Ако се задоволим с повърхностното наблюдение и констатацията: „Тежкият удар на съдбата се стовари върху този човек и изпълни живота му с болка и страдание", ние никога няма да стигнем до познанието за кармичната връзка.
Обаче ако проследим живота на този човек до неговата 50 година, може би с учудване ще установим: Този човек е станал извънредно подвижен и усърден; и ако сега се обърнем към неговата младост, ще си припомним: На 20 години той беше един безделник и изобщо не похващаше нищо; а на 25 години беше ударен от съдбата. Следователно, тежкият удар на съдбата стана причина, да го видим като усърден и деен човек в неговата 50 годишна възраст.
към текста >>
В своето обикновено съзнание, каквото е то между раждането и смъртта, той ще бъде сломен от своята
болка
.
Съзнанието му отново се променя; сега той не си спомня нищо за периода между смъртта и новото раждане; не си спомня нищо и за намерението да изкупи своите предишни злодеяния. Обаче това намерение е затаено дълбоко в него. Дори и да не предполага нищо за този вътрешен импулс: „Ти трябва да извършиш това или онова, за да изкупиш своята грешка! ", силата, която е затаена в душата му, го тласка към определено действие, което ще доведе до изкупление. И сега, ясно можем да си представим какво става, когато например, в своята 20 година, един човек понесе някакъв твърде болезнен удар на съдбата.
В своето обикновено съзнание, каквото е то между раждането и смъртта, той ще бъде сломен от своята болка.
Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази болка".
към текста >>
Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази
болка
".
Обаче това намерение е затаено дълбоко в него. Дори и да не предполага нищо за този вътрешен импулс: „Ти трябва да извършиш това или онова, за да изкупиш своята грешка! ", силата, която е затаена в душата му, го тласка към определено действие, което ще доведе до изкупление. И сега, ясно можем да си представим какво става, когато например, в своята 20 година, един човек понесе някакъв твърде болезнен удар на съдбата. В своето обикновено съзнание, каквото е то между раждането и смъртта, той ще бъде сломен от своята болка.
Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази болка".
към текста >>
Дори и когато човек е привлечен към обстоятелства, свързани с изтърпяване на
болка
и страдание, имащи за цел да го облагородят, решението идва от самия него; само че не от личното му съзнание, а от онова всеобхватно съзнание, което включва времето между смъртта и новото раждане.
Дори и когато човек е привлечен към обстоятелства, свързани с изтърпяване на болка и страдание, имащи за цел да го облагородят, решението идва от самия него; само че не от личното му съзнание, а от онова всеобхватно съзнание, което включва времето между смъртта и новото раждане.
Този вид съзнание, което периодически се прекъсва от „личното" съзнание, ще наречем „индивидуално" съзнание. Така Кармата се оказва още по-близко до човешката индивидуалност.
към текста >>
97.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ние сме длъжни да понасяме болките; обаче за нас всяка
болка
е средство за усъвършенствуване.
Поради обстоятелството, че астралното тяло на животните е сродно с човешкото астрално тяло, те могат да изпитват и болката. Но те са лишени от възможността да се издигат все по-високо и по-високо чрез болката, чрез страданието и неговото преодоляване. Те са лишени от индивидуалност. Ето защо тъкмо животните, а не хората са за оплакване.
Ние сме длъжни да понасяме болките; обаче за нас всяка болка е средство за усъвършенствуване.
Преодолявайки болката и страданието, ние се издигаме в нашето развитие.
към текста >>
А животните тях ние сме изоставили като същества, които вече са притежавали способността да изпитват
болка
, но не и способността да се издигат чрез болката.
А животните тях ние сме изоставили като същества, които вече са притежавали способността да изпитват болка, но не и способността да се издигат чрез болката.
Такава е съдбата на животните. В тях просто се оглежда нашата собствена организация, и то в онази степен от нашето развитие, когато можехме да усещаме болката, но не и чрез преодоляването и да я превръщаме в спасително средство за цялото човечество. Така в хода на Земното развитие, ние обременихме животните с нашите най-отвратителни качества и сега те са навсякъде около нас като живи свидетелства за пътя ни към съвършенството. Ако не бяхме предизвикали изоставането на животните, ние нямаше да разполагаме със сегашната сила и чистота на нашето астрално тяло.
към текста >>
98.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нека да приемем, че определено изживяване поражда у Вас радост или
болка
, с други думи, едно изживяване, което е съпровождано от дадено чувство.
Замислете се за някакво изживяване, което предизвиква у Вас появата на една ясна и точна представа.
Нека да приемем, че определено изживяване поражда у Вас радост или болка, с други думи, едно изживяване, което е съпровождано от дадено чувство.
Да не забравяме също, че повечето изживявания се съпровождат от чувства. А чувствата се намесват не само в повърхностния съзнателен пласт на живота, а проникват дълбоко в структурите на физическото тяло. Припомнете си само, как при определена ситуация побледнявате, а при друга почервенявате. В този случай чувствата се намесват дори в кръвообращението
към текста >>
99.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
"; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на
болка
, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение.
Аз моля да обърнете внимание на обстоятелството, че в случая астралната формация съвпада не със съзнанието, а с вътрешното душевно напрежение, което обаче пациентът не иска да признае пред себе си. Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част. И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си воля, благодарение на една по-рафинирана култура на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задоволство, така и сила, за да повтори този опит. Да, ако би могъл да забрави здравословното си състояние, той би апелирал и към своята воля с призива: „Сега аз не искам да се тревожа за моето състояние!
"; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение.
Защото ако човек не се ангажира с тези чувства, силите свързани с тях се освобождават и могат да бъдат употребени вече по друг начин. Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща внимание на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро.
към текста >>
100.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
А ние казахме не друго, а че когато нашето астрално тяло се пробужда, възниква едно съзнание, което е пропито от
болка
.
А ние казахме не друго, а че когато нашето астрално тяло се пробужда, възниква едно съзнание, което е пропито от болка.
към текста >>
А това не във всички случаи е така, макар че хората упорито вярват: не изпитваме
болка
, следователно сме здрави!
Обаче от всичко това далеч не следва, че болката винаги придружава болестта. Строго погледнато, всяко екстремно проникване на астралното тяло в етерно-физическия организъм, е болест. Но от друга страна, боледуването не се изчерпва само в това; боледуването може да навлезе в съвсем други измерения и изобщо да няма нищо общо с болката. За мнозина този извод е непонятен, защото повечето хора се стремят не да бъдат здрави, а да бъдат необезпокоявани от болката; и когато са необезпокоявани от болката, те се смятат за здрави.
А това не във всички случаи е така, макар че хората упорито вярват: не изпитваме болка, следователно сме здрави!
към текста >>
Черният дроб на един човек може да бъде например напълно разрушен, но ако болестта не води до инфекция на перитонеума, не настъпва никаква
болка
.
Бихме изпаднали в жестоко заблуждение, ако наистина повярваме, че болката и болестта вървят ръка за ръка.
Черният дроб на един човек може да бъде например напълно разрушен, но ако болестта не води до инфекция на перитонеума, не настъпва никаква болка.
Човек може да развива в себе си тежък болестен процес, без изобщо да изпитва болка. В много случаи това е точно така. Дори за обективния поглед, тези болести са по-тежки. Защото, ако усеща болки, човек гледа да се освободи от тях; в противен случай той не предприема нищо.
към текста >>
Човек може да развива в себе си тежък болестен процес, без изобщо да изпитва
болка
.
Бихме изпаднали в жестоко заблуждение, ако наистина повярваме, че болката и болестта вървят ръка за ръка. Черният дроб на един човек може да бъде например напълно разрушен, но ако болестта не води до инфекция на перитонеума, не настъпва никаква болка.
Човек може да развива в себе си тежък болестен процес, без изобщо да изпитва болка.
В много случаи това е точно така. Дори за обективния поглед, тези болести са по-тежки. Защото, ако усеща болки, човек гледа да се освободи от тях; в противен случай той не предприема нищо.
към текста >>
Така при етерното тяло ние стигаме до процеси, които са сходни с проникнатото от
болка
съзнание на астралното тяло.
Така при етерното тяло ние стигаме до процеси, които са сходни с проникнатото от болка съзнание на астралното тяло.
към текста >>
Представете си например, как човек изгаря ръката си и веднага изпитва остра
болка
.
Представете си например, как човек изгаря ръката си и веднага изпитва остра болка.
За да възникне болката, необходимо е поне онова равнище на съзнанието, което нарекохме астрално съзнание. Болката е свързана с астралното тяло, болката живее в астралното тяло. Каквато и болка да възникне в човешката душа, тя е по същество един астрален процес.
към текста >>
Каквато и
болка
да възникне в човешката душа, тя е по същество един астрален процес.
Представете си например, как човек изгаря ръката си и веднага изпитва остра болка. За да възникне болката, необходимо е поне онова равнище на съзнанието, което нарекохме астрално съзнание. Болката е свързана с астралното тяло, болката живее в астралното тяло.
Каквато и болка да възникне в човешката душа, тя е по същество един астрален процес.
към текста >>
Болка
тук няма.
Нека да предположим, че настъпва нещо, което не е свързано с болково усещане, но все пак предизвиква у нас едно външно дразнене. Ако някакъв предмет застраши окото Ви, или ако някаква частица попадне в него, тя причинява едно външно дразнене; окото трепва и се затваря.
Болка тук няма.
Какво се получава в резултат на външното дразнене? Едно движение! Същото се получава и когато нещо докосне Вашето ходило: Болка няма, но въпреки това кракът трепва. Следователно, при човека са налице и такива сетивни усещания, които не са съпроводени от болка, но имат тази особеност, че предизвикват определени движения. Човекът не знае, как точно дразненето предизвиква движенията, защото той не може да слезе до тази по-дълбока степен на съзнание.
към текста >>
Същото се получава и когато нещо докосне Вашето ходило:
Болка
няма, но въпреки това кракът трепва.
Нека да предположим, че настъпва нещо, което не е свързано с болково усещане, но все пак предизвиква у нас едно външно дразнене. Ако някакъв предмет застраши окото Ви, или ако някаква частица попадне в него, тя причинява едно външно дразнене; окото трепва и се затваря. Болка тук няма. Какво се получава в резултат на външното дразнене? Едно движение!
Същото се получава и когато нещо докосне Вашето ходило: Болка няма, но въпреки това кракът трепва.
Следователно, при човека са налице и такива сетивни усещания, които не са съпроводени от болка, но имат тази особеност, че предизвикват определени движения. Човекът не знае, как точно дразненето предизвиква движенията, защото той не може да слезе до тази по-дълбока степен на съзнание. Когато изпитвате болка, тя Ви препраща, ако мога така да се изразя, към нейните причини. Но може да се получи и така, че външното дразнене да породи у Вас едно вътрешно движение, едно рефлексно движение. И тогава съзнанието не потъва до онази степен, при която външното дразнене се превръща в движение.
към текста >>
Следователно, при човека са налице и такива сетивни усещания, които не са съпроводени от
болка
, но имат тази особеност, че предизвикват определени движения.
Ако някакъв предмет застраши окото Ви, или ако някаква частица попадне в него, тя причинява едно външно дразнене; окото трепва и се затваря. Болка тук няма. Какво се получава в резултат на външното дразнене? Едно движение! Същото се получава и когато нещо докосне Вашето ходило: Болка няма, но въпреки това кракът трепва.
Следователно, при човека са налице и такива сетивни усещания, които не са съпроводени от болка, но имат тази особеност, че предизвикват определени движения.
Човекът не знае, как точно дразненето предизвиква движенията, защото той не може да слезе до тази по-дълбока степен на съзнание. Когато изпитвате болка, тя Ви препраща, ако мога така да се изразя, към нейните причини. Но може да се получи и така, че външното дразнене да породи у Вас едно вътрешно движение, едно рефлексно движение. И тогава съзнанието не потъва до онази степен, при която външното дразнене се превръща в движение. Тук Вие имате такава степен на съзнание, която не се докосва до Вашите астрални изживявания и не може да бъде изживяна съзнателно; тя остава в рамките на „сънното" съзнание и все пак би могла да има определени последици.
към текста >>
Когато изпитвате
болка
, тя Ви препраща, ако мога така да се изразя, към нейните причини.
Какво се получава в резултат на външното дразнене? Едно движение! Същото се получава и когато нещо докосне Вашето ходило: Болка няма, но въпреки това кракът трепва. Следователно, при човека са налице и такива сетивни усещания, които не са съпроводени от болка, но имат тази особеност, че предизвикват определени движения. Човекът не знае, как точно дразненето предизвиква движенията, защото той не може да слезе до тази по-дълбока степен на съзнание.
Когато изпитвате болка, тя Ви препраща, ако мога така да се изразя, към нейните причини.
Но може да се получи и така, че външното дразнене да породи у Вас едно вътрешно движение, едно рефлексно движение. И тогава съзнанието не потъва до онази степен, при която външното дразнене се превръща в движение. Тук Вие имате такава степен на съзнание, която не се докосва до Вашите астрални изживявания и не може да бъде изживяна съзнателно; тя остава в рамките на „сънното" съзнание и все пак би могла да има определени последици.
към текста >>
Когато настъпи такова екстремно навлизане на етерното тяло във физическото тяло, възниква едно съзнание, което се различава от „съзнанието за
болка
", понеже астралното тяло остава незасегнато; то е прекалено „смътно" и човек не може да възприеме нищо от него.
Когато настъпи такова екстремно навлизане на етерното тяло във физическото тяло, възниква едно съзнание, което се различава от „съзнанието за болка", понеже астралното тяло остава незасегнато; то е прекалено „смътно" и човек не може да възприеме нищо от него.
Това обаче съвсем не означава, че в рамките на това съзнание човек не може да предприема едни или други действия. С други думи, човекът може да предприема действия и под равнището на своето будно съзнание! Да си припомним само, как, макар и лишени от своето дневно съзнание, лунатиците могат да извършват добре координирани и сложни движения. Не че те са лишени от каквото и да е съзнание; чисто и просто равнището на този вид съзнание не може да бъде „регистрирано" от човека, защото той може да изживява само двете по-висши форми на съзнание: астралното съзнание, като удоволствие и неудоволствие, от една страна, и Азовото съзнание от друга. Още веднъж: човекът може да извършва опре делени действия дори и в областта на своето сънно или спящо съзнание.
към текста >>
101.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да не забравяме, че когато една болест се съпровожда от
болка
, в действие влизат и други фактори, които нямат много общо със самото боледуване.
Сега трябва да разгледаме още по-точно вътрешната природа на болката. Необходимо е да припомним още, че болката може да се появи и като едно допълнително усещане. Защото от предишните лекции стана ясно, че болестта и болката далеч не винаги са взаимно свързани.
Да не забравяме, че когато една болест се съпровожда от болка, в действие влизат и други фактори, които нямат много общо със самото боледуване.
Вече споменахме, че в рамките на онзи процес, който се осъществява в прехода между две инкарнации, когато опитностите от миналото прераждане метаморфозират в болестотворни причини, се намесва луциферическият принцип от една страна, и ариманическият принцип от друга.
към текста >>
Тъкмо тези сили, чиито противник е Луцифер, прибавят към болестния процес, предизвикан от Луцифер това, което наричаме
болка
.
Следователно, ако от една страна сме застрашени от Луцифер, от друга страна веднага се намесва противодействието на онези свръхсетивни сили, които идват от противника на Луцифер, и сега те се опитват да упражнят едно противоположно действие, за да отстранят от нас луциферическите влияния.
Тъкмо тези сили, чиито противник е Луцифер, прибавят към болестния процес, предизвикан от Луцифер това, което наричаме болка.
към текста >>
В онова съзнание, което аз описах като разположено под Азовото съзнание, съответният процес е вече факт, макар и в дневното си съзнание човек да не знае нищо за него: „Сега аз изпитвам
болка
и тя е един вид помощ, която добрите сили ми изпращат, за да поправя моите грешки!
Няма смисъл да се повдига възражението: Как може болката да бъде наш възпитател, след като само страдаме, без да долавяме нейната благотворна сила? Защото ако не долавяме нейната благотворна сила, това е само поради недостатъците на нашето Азово съзнание.
В онова съзнание, което аз описах като разположено под Азовото съзнание, съответният процес е вече факт, макар и в дневното си съзнание човек да не знае нищо за него: „Сега аз изпитвам болка и тя е един вид помощ, която добрите сили ми изпращат, за да поправя моите грешки!
" Така в подсъзнанието се надига една сила, която се проявява като кармическо уравновесяване, като един импулс да не попаднем отново в плен на онези инстинкти и страсти, лежащи в основата на сегашното заболяване.
към текста >>
Сега вече знаем: Навсякъде, където към болестта се прибавя и
болка
, ние сме изправени пред луциферическите сили, които са предизвикали тази болест.
Ето как Кармата разгръща своята дейност, ето как ние попадаме под властта на Луцифер, ето как луциферическите сили ни тласкат към болестите, които ще срещнем през една от следващите ни инкарнации; едва сега разбираме, че добрите сили прибавят болката към органичното увреждане, за да разполагаме в нейно лице с едно могъщо възпитателно средство, лежащо под прага на нашето обикновено съзнание.
Сега вече знаем: Навсякъде, където към болестта се прибавя и болка, ние сме изправени пред луциферическите сили, които са предизвикали тази болест.
Болката е признак, че в основата си, тези болести са предизвикани от Луцифер.
към текста >>
Неправилно би било, ако някой смята, че ако изпитва някаква
болка
, причината е единствено в луциферическите влияния.
Лесно е да се допусне, че хора, които обичат да подреждат и класифицират нещата, ще поискат да разграничат болестите, породени от чисто луциферически влияния, от тези, в чиято основа са чисто ариманически влияния; защото при всички теоретични постановки най-удобното нещо е тъкмо подреждането, схематизирането; и то кара хората да мислят, че са разбрали всичко. Обаче в действителност нещата никога не могат да бъдат обхванати с помощта на тези удобни средства; те непрекъснато се преливат едно в друго, непрекъснато се променят. Ние лесно ще отгатнем, коя част от болестния процес следва да обясним с луциферическите влияния, т.е. с качествата на нашето астрално тяло, и коя част ще свържем с влиянията на Ариман.
Неправилно би било, ако някой смята, че ако изпитва някаква болка, причината е единствено в луциферическите влияния.
Обстоятелството, че някой изпитва болка, само насочва към онази част от болестния процес, която е свързана с луциферическите сили. Обаче ние ще разберем това много по-добре, ако се запитаме: „Откъде всъщност идват ариманическите влияния? " Хората изобщо не биха попаднали в пипалата на ариманическите сили, ако преди това не бяха се оказали под властта на луциферическите изкушения. След като хората приеха в себе си луциферическите влияния, между четирите съставни части на човешкото същество физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът възникнаха връзки, които не биха се появили без намесата на Луцифер, както и ако в сила бяха само изкушенията на Ариман. В този случай човекът би се развил по друг начин.
към текста >>
Обстоятелството, че някой изпитва
болка
, само насочва към онази част от болестния процес, която е свързана с луциферическите сили.
Лесно е да се допусне, че хора, които обичат да подреждат и класифицират нещата, ще поискат да разграничат болестите, породени от чисто луциферически влияния, от тези, в чиято основа са чисто ариманически влияния; защото при всички теоретични постановки най-удобното нещо е тъкмо подреждането, схематизирането; и то кара хората да мислят, че са разбрали всичко. Обаче в действителност нещата никога не могат да бъдат обхванати с помощта на тези удобни средства; те непрекъснато се преливат едно в друго, непрекъснато се променят. Ние лесно ще отгатнем, коя част от болестния процес следва да обясним с луциферическите влияния, т.е. с качествата на нашето астрално тяло, и коя част ще свържем с влиянията на Ариман. Неправилно би било, ако някой смята, че ако изпитва някаква болка, причината е единствено в луциферическите влияния.
Обстоятелството, че някой изпитва болка, само насочва към онази част от болестния процес, която е свързана с луциферическите сили.
Обаче ние ще разберем това много по-добре, ако се запитаме: „Откъде всъщност идват ариманическите влияния? " Хората изобщо не биха попаднали в пипалата на ариманическите сили, ако преди това не бяха се оказали под властта на луциферическите изкушения. След като хората приеха в себе си луциферическите влияния, между четирите съставни части на човешкото същество физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът възникнаха връзки, които не биха се появили без намесата на Луцифер, както и ако в сила бяха само изкушенията на Ариман. В този случай човекът би се развил по друг начин. С други думи, по отношение на вътрешната човешка същност, луциферическият принцип предизвика едно сериозно разстройство.
към текста >>
Орелът кълве неговия черен дроб, и то не за да му причини някаква остра
болка
; защото в този случай митът не би бил в съответствие с истинските причини на събитията.
Да си припомним историята с Прометей и неговия черен дроб. Впрочем черният дроб е онзи телесен орган, който максимално подвежда човека и го вкарва в илюзии по отношение на сетивния физически свят. От друга страна обаче, черният дроб е органа, който истински ни обвързва със Земята. В пълно и величествено съответствие с този факт, гръцката митология ни показва как онзи човек, който даде на хората силата да се справят с живота в условията на физическия земен свят, а именно Прометей, е прикован на скалата, и един орел кълве неговия черен дроб. Ето как Прометей е наказан от Зевс.
Орелът кълве неговия черен дроб, и то не за да му причини някаква остра болка; защото в този случай митът не би бил в съответствие с истинските причини на събитията.
А митовете винаги са в съгласие, дори и с най-незначителни физиологически подробности и факти! Орелът кълве черния дроб и Прометей не изпитва никаква болка! Тук нашето внимание е насочено към важната окултна истина, според която Прометей дава на хората нещо, което би могло да ги заплете още по-силно в примките на Ариман. Да, окултните предания винаги са в пълно съзвучие с истините на Антропософията.
към текста >>
Орелът кълве черния дроб и Прометей не изпитва никаква
болка
!
От друга страна обаче, черният дроб е органа, който истински ни обвързва със Земята. В пълно и величествено съответствие с този факт, гръцката митология ни показва как онзи човек, който даде на хората силата да се справят с живота в условията на физическия земен свят, а именно Прометей, е прикован на скалата, и един орел кълве неговия черен дроб. Ето как Прометей е наказан от Зевс. Орелът кълве неговия черен дроб, и то не за да му причини някаква остра болка; защото в този случай митът не би бил в съответствие с истинските причини на събитията. А митовете винаги са в съгласие, дори и с най-незначителни физиологически подробности и факти!
Орелът кълве черния дроб и Прометей не изпитва никаква болка!
Тук нашето внимание е насочено към важната окултна истина, според която Прометей дава на хората нещо, което би могло да ги заплете още по-силно в примките на Ариман. Да, окултните предания винаги са в пълно съзвучие с истините на Антропософията.
към текста >>
Днес аз нагледно описах, как „добрите Същества" са тези, които осъждат човека на
болка
, защото те се борят срещу Луцифер.
Днес аз нагледно описах, как „добрите Същества" са тези, които осъждат човека на болка, защото те се борят срещу Луцифер.
Сега се опитайте да свържете този факт с преданията на Стария Завет. Там, още в началото, влиянията на Луцифер са символично представени в образа на „змията", която „съблазнява" Ева, така че сега трябваше да се появят противниците на Луцифер, и да осъдят човечеството на това, което наричаме „болка". Да, сега идва Съществото, чийто противник е Луцифер и заявява, че отсега нататък болката ще бъде неразделна част от човечеството. Точно това прави Яхве или Йехова, когато казва: „В болка ще раждаш чедата си! "
към текста >>
Там, още в началото, влиянията на Луцифер са символично представени в образа на „змията", която „съблазнява" Ева, така че сега трябваше да се появят противниците на Луцифер, и да осъдят човечеството на това, което наричаме „
болка
".
Днес аз нагледно описах, как „добрите Същества" са тези, които осъждат човека на болка, защото те се борят срещу Луцифер. Сега се опитайте да свържете този факт с преданията на Стария Завет.
Там, още в началото, влиянията на Луцифер са символично представени в образа на „змията", която „съблазнява" Ева, така че сега трябваше да се появят противниците на Луцифер, и да осъдят човечеството на това, което наричаме „болка".
Да, сега идва Съществото, чийто противник е Луцифер и заявява, че отсега нататък болката ще бъде неразделна част от човечеството. Точно това прави Яхве или Йехова, когато казва: „В болка ще раждаш чедата си! "
към текста >>
Точно това прави Яхве или Йехова, когато казва: „В
болка
ще раждаш чедата си!
Днес аз нагледно описах, как „добрите Същества" са тези, които осъждат човека на болка, защото те се борят срещу Луцифер. Сега се опитайте да свържете този факт с преданията на Стария Завет. Там, още в началото, влиянията на Луцифер са символично представени в образа на „змията", която „съблазнява" Ева, така че сега трябваше да се появят противниците на Луцифер, и да осъдят човечеството на това, което наричаме „болка". Да, сега идва Съществото, чийто противник е Луцифер и заявява, че отсега нататък болката ще бъде неразделна част от човечеството.
Точно това прави Яхве или Йехова, когато казва: „В болка ще раждаш чедата си!
"
към текста >>
Ако изобщо е възможно да коментираме това изречение: „В
болка
ще раждаш чедата си!
По правило библейските предания не могат да бъдат тълкувани точно, преди да се познават основните положения на антропософската Наука за Духа. Едва тогава проличава тяхната шеметна дълбочина.
Ако изобщо е възможно да коментираме това изречение: „В болка ще раждаш чедата си!
", ние трябва да тръгнем от едно правилно разбиране на Кармата; точното тълкуване на библейския текст ще дойде по-късно. От съмнителна полза е също, когато се стремим да тълкуваме едно или друго място от окултните източници, преди да сме стигнали до определена точка от личното си окултно развитие. Ето защо никога не е добре да се пита: „А какво означава това? " Човекът винаги е длъжен да чака с необходимото търпение настъпването на съответния момент в окултното си развитие; единствено с тълкуванията не може да се постигне нищо.
към текста >>
Лесно ще допуснем още, че човекът сам се оставя да бъде въвлечен в определени ситуации, само за да бъде наранен, да изпита
болка
и страдание, така че преодолявайки ги, да се издигне в своето развитие.
Ясно е, че за нас, като Земни човеци е немислимо да желаем вулканични изригвания или земетресения, нито пък сами да разрушаваме едни или други телесни органи, само за да помагаме в коректурите на старите Лунни Същества. Но вече сравнително лесно ще извикаме в душата си една мисъл, според която: „Ако някъде избухне една епидемия, тя внася нещо, от което човекът има нужда; тя внася нещо, което той сам търси, за да поправи своя грешка, свой недостатък".
Лесно ще допуснем още, че човекът сам се оставя да бъде въвлечен в определени ситуации, само за да бъде наранен, да изпита болка и страдание, така че преодолявайки ги, да се издигне в своето развитие.
А как стои въпросът с хигиенните и санитарни мерки? Някой спокойно би могъл да попита: „Добре, но след като епидемиите вършат толкова добрини на хората, не са ли напълно излишни всякакви профилактични и терапевтични мерки? " А друг би могъл да настоява, че срещу природните бедствия не бива да се предприема нищо, мотивирайки се добре с нещата, които изложих вчера и днес пред Вас.
към текста >>
102.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
След това обаче идват и мигове, в които Азът, тъй да се каже, се затваря в себе си, мигове, в които отдава на своята
болка
, на своето страдание, на скръбта и на радостта си, на вътрешните си чувства и т.н.
А сега е необходимо да си припомним, че кръвта, протичаща по описания начин през организма, от една страна се излага на външния свят, подобно на табло излиза насреща на впечатленията от външния свят, а от друга страна се противопоставя на това, което нарекохме вътрешен свят. Да, и точно така е и с нашия Аз. Отначало ние насочваме нашия Аз към външния свят, възприемаме външните впечатления. Това дава многообразно съдържание на нашия Аз; той се изпълва с впечатления, идващи отвън.
След това обаче идват и мигове, в които Азът, тъй да се каже, се затваря в себе си, мигове, в които отдава на своята болка, на своето страдание, на скръбта и на радостта си, на вътрешните си чувства и т.н.
когато остава да изплуват от паметта нещата, които сега възприема не чрез непосредствения допир с външния свят, а които той носи в себе си. Т.е. и това отношение Азът може да бъде сравнен с кръвта, тъй като подобно на табло тя се излага веднъж на външния свят, и после на вътрешния свят, и този Аз можем да го представим точно така схематично, както представихме схематично и кръвта (виж рисунка № 5).
към текста >>
103.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Предметът става причина за появата на
болка
.
За да насочим постепенно мислите си към същественото в природата на отделителния процес, бих желал предварително да ви изясня друго едно понятие, което обаче показва само едно твърде далечно сходство с процеса на отделяне, но което може да ни насочи към него, а именно понятието за осъзнава нето на собственото Себе. Помислете си само, че в основата си все пак можете да кажете, че един вид Себе-осъзнаване съществува: ако се движите непредпазливо през дадено пространство и се сблъскате с някакъв външен предмет, то вие ще кажете: ударих се. Това сблъскване е в основата си осъзнаване на собственото Себе. Това е Себе осъзнаване в смисъл, че събитието, което се е случило, всъщност се е превърнало във вътрешно събитие за вас. Защото какво представлява за вас сблъскването с даден чужд предмет?
Предметът става причина за появата на болка.
Процесът на болка се разиграва изцяло във вашата вътрешност. Т.е. предизвиква се вътрешен процес чрез това, че вие влизате в досег с чуждо тяло, и чуждото тяло поставя препятствие на вашия път. Осъзнаването на това препятствие е това, което предизвиква вътрешен процес, изявяващ се като болка в момента на сблъсъка. В основата си лесно можете да си представите, че за да изживеете осъзнаването на собственото Себе, няма нужда да познавате нищо друго, освен въздействието, болката от сблъсъка с външния предмет. Представете си, че се сблъскате с някакъв предмет в тъмното, предмет, за който изобщо не знаете какво представлява, и приемете, че сблъсъкът е толкова силен, че вие изобщо и не помисляте какво би могло да бъде това, но вие усещате единствено въздействието на болката; в този случай вие така възприемате удара в неговото въздействие, че изживявате вътрешния процес в самите вас.
към текста >>
Процесът на
болка
се разиграва изцяло във вашата вътрешност. Т.е.
Помислете си само, че в основата си все пак можете да кажете, че един вид Себе-осъзнаване съществува: ако се движите непредпазливо през дадено пространство и се сблъскате с някакъв външен предмет, то вие ще кажете: ударих се. Това сблъскване е в основата си осъзнаване на собственото Себе. Това е Себе осъзнаване в смисъл, че събитието, което се е случило, всъщност се е превърнало във вътрешно събитие за вас. Защото какво представлява за вас сблъскването с даден чужд предмет? Предметът става причина за появата на болка.
Процесът на болка се разиграва изцяло във вашата вътрешност. Т.е.
предизвиква се вътрешен процес чрез това, че вие влизате в досег с чуждо тяло, и чуждото тяло поставя препятствие на вашия път. Осъзнаването на това препятствие е това, което предизвиква вътрешен процес, изявяващ се като болка в момента на сблъсъка. В основата си лесно можете да си представите, че за да изживеете осъзнаването на собственото Себе, няма нужда да познавате нищо друго, освен въздействието, болката от сблъсъка с външния предмет. Представете си, че се сблъскате с някакъв предмет в тъмното, предмет, за който изобщо не знаете какво представлява, и приемете, че сблъсъкът е толкова силен, че вие изобщо и не помисляте какво би могло да бъде това, но вие усещате единствено въздействието на болката; в този случай вие така възприемате удара в неговото въздействие, че изживявате вътрешния процес в самите вас. Ако си представите удара в тъмно и ако изживеете въздействието му чрез болката, вие ще изживеете нищо друго, освен вътрешен процес.
към текста >>
Осъзнаването на това препятствие е това, което предизвиква вътрешен процес, изявяващ се като
болка
в момента на сблъсъка.
Това е Себе осъзнаване в смисъл, че събитието, което се е случило, всъщност се е превърнало във вътрешно събитие за вас. Защото какво представлява за вас сблъскването с даден чужд предмет? Предметът става причина за появата на болка. Процесът на болка се разиграва изцяло във вашата вътрешност. Т.е. предизвиква се вътрешен процес чрез това, че вие влизате в досег с чуждо тяло, и чуждото тяло поставя препятствие на вашия път.
Осъзнаването на това препятствие е това, което предизвиква вътрешен процес, изявяващ се като болка в момента на сблъсъка.
В основата си лесно можете да си представите, че за да изживеете осъзнаването на собственото Себе, няма нужда да познавате нищо друго, освен въздействието, болката от сблъсъка с външния предмет. Представете си, че се сблъскате с някакъв предмет в тъмното, предмет, за който изобщо не знаете какво представлява, и приемете, че сблъсъкът е толкова силен, че вие изобщо и не помисляте какво би могло да бъде това, но вие усещате единствено въздействието на болката; в този случай вие така възприемате удара в неговото въздействие, че изживявате вътрешния процес в самите вас. Ако си представите удара в тъмно и ако изживеете въздействието му чрез болката, вие ще изживеете нищо друго, освен вътрешен процес. Тогава обаче вие ще си кажете: ударих се в нещо. Това обаче е малко или повече несъзнателно заключение за вътрешното изживяване на външния предмет.
към текста >>
104.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
В нашия външен живот ние не винаги можем да се отнасяме спрямо това, което ни носи
болка
така, че тя да изглежда като едно примирение със съдбата.
Напротив, при болката нашите деяния са били в повечето случаи такива, че ние сме я заслужили, че винаги ще намерим нейната причина в нашия настоящ живот или в нашите минали инкарнации. И тогава трябва да бъдем в най-висока степен наясно за това, че често пъти в нашия живот не сме се отнесли в съответствие с това разбиране за Кармата.
В нашия външен живот ние не винаги можем да се отнасяме спрямо това, което ни носи болка така, че тя да изглежда като едно примирение със съдбата.
Ние повечето пъти не разбираме закона на съдбата. Но макар и външно да не можем да се отнасяме така, главното е все пак, че вътрешно го вършим.
към текста >>
Който е постигнал известно ясновидтсво, усеща това не само така, че да си казва, това е правилно, онова е неправилно, а изпитва истинска
болка
, когато среща нелогично мислене, и едно приятно чувство при ясното, проницателно мислене.
Действителни духовни принципи на възпитанието съществуваха малко или почти не съществуваха през последните десетилетия. И сега ние изпитваме последствията от това. Нашето време се отличава с едно много неправилно мислене. Човек може да изпита истинска мъка от страшно нелогичния живот на света.
Който е постигнал известно ясновидтсво, усеща това не само така, че да си казва, това е правилно, онова е неправилно, а изпитва истинска болка, когато среща нелогично мислене, и едно приятно чувство при ясното, проницателно мислене.
А това значи: човек е постигнал усет за тези неща и той може да ги решава. След като е стигнал до тук, човек може да вземе много по-правилни решения. Да, сега са възможни много по-правилни съждения върху истината и неистината. Това изглежда невероятно, но е така. Когато пред един ясновидец се произнася нещо неправилно, тогава надигащата се в него болка му показва, че това е нелогично, неправилно.
към текста >>
Когато пред един ясновидец се произнася нещо неправилно, тогава надигащата се в него
болка
му показва, че това е нелогично, неправилно.
Който е постигнал известно ясновидтсво, усеща това не само така, че да си казва, това е правилно, онова е неправилно, а изпитва истинска болка, когато среща нелогично мислене, и едно приятно чувство при ясното, проницателно мислене. А това значи: човек е постигнал усет за тези неща и той може да ги решава. След като е стигнал до тук, човек може да вземе много по-правилни решения. Да, сега са възможни много по-правилни съждения върху истината и неистината. Това изглежда невероятно, но е така.
Когато пред един ясновидец се произнася нещо неправилно, тогава надигащата се в него болка му показва, че това е нелогично, неправилно.
Нелогичното мислене е разпространено до висока степен, но никога нелогичното мислене не е било така разпространено, както именно в настоящата епоха, въпреки мнението на хората, че имат логическо мислене. Ето един пример, който може да звучи малко пресилено, но е типичен за едно лишено от мисъл и интерес изживяване.
към текста >>
105.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и
болка
, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство.
Когато навлезем в такива окултни основи, ние виждаме как в Гръцко-латинската епоха се проявява животът на възприятията, как гъркът и римлянинът бяха поставени във високо ценения от тях физически свят. Нашата епоха като Пета културна епоха е тази на мисленето, на интелектуалността. Ето защо в нея разцъфтяват абстрактните науки. Следващата Шеста епоха ще запази интелектуалния живот, както в Петата епоха ние запазихме живота на възприятията, и ще се прояви главно в душевния живот на чувствата.
Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство.
Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото. Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората. Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност. Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят. Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
към текста >>
Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива
болка
, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност.
Ето защо в нея разцъфтяват абстрактните науки. Следващата Шеста епоха ще запази интелектуалния живот, както в Петата епоха ние запазихме живота на възприятията, и ще се прояви главно в душевния живот на чувствата. Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство. Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото. Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората.
Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност.
Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят. Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
към текста >>
106.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Имаше мнозина, също и окултни личности, които изпитваха
болка
в душите си, когато трябваше да помислят, че в бъдеще ще има два вида хора.
Достатъчни е само да насочим бегъл поглед към особеностите на такива духовно устремени хора като Франциск от Асизи и на такива, които благодарение на сегашната култура участвуват в индустрията, техниката и новите откритията на съвремието.
Имаше мнозина, също и окултни личности, които изпитваха болка в душите си, когато трябваше да помислят, че в бъдеще ще има два вида хора.
Те вярваха, че едната класа ще бъде обърната изцяло към практическия живот, ще вижда своето благо в производството на хранителни средства, в построяването на машини и т.н., ще се отдава изцяло на практическия живот. А другата класа хора ще бъде онази, към която ще принадлежат хора като Франциск от Асизи, които заради духовния живот напълно ще се отказват от практическия живот.
към текста >>
107.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче ние научаваме и друго: Че можем да изпитаме най-силната
болка
, но и да се извисим над тази
болка
, за да издигнем сегашното си съществуване на една още по-висока степен.
Тук ние сме изправени пред нашата съдбовна среща с Пазача на прага*18. Но след като сме напреднали до тази степен, изживявайки току що описаните опитности, чрез продължителни и строги упражнения, тогава изхождайки от общата човешка природа ние опознаваме самите себе си и нашата сегашна форма като резултат от нашите минали инкарнации.
Обаче ние научаваме и друго: Че можем да изпитаме най-силната болка, но и да се извисим над тази болка, за да издигнем сегашното си съществуване на една още по-висока степен.
И за всеки един, който е достатъчно напреднал и е изпитал споменатите усещания в цялата им интензивност, който е видял Пазача на прага, неизбежно възниква един имагинативен образ един образ, който не е произволно съставен, както това става при йезуитизма поради факта, че той е описан в Библията а непосредствено изживян като нещо, което е заложено в нашата общочовешка природа. Така той се доближава до образа на божествения идеален човек, който също като нас живее в едно физическо тяло, но и също като нас усеща в това физическо тяло всичко, което може да се случи с едно физическо тяло. Изкушението и образът, който синоптичните Евангелия дават за изкушението, отвеждането на Христос Исус към планината с обещанието за всички външни реалности, за придържането към външните реалности, изкушението да остане свързан с материята, накратко, изкушението да остане при Пазача на прага и да не се осмели да го прекрачи ето какво застава пред нас във величествения идеален образ на Христос Исус, стоящ на планината, редом с Изкусителя, и всичко това би застанало пред нас, дори и ако не сме чували нито дума за Евангелията! И сега ние знаем: този, който написа историята за Изкушението, е описал своите лични опитности, и че той действително е видял Христос Исус и Изкусителя там, в духовния свят. Сега ние знаем още нещо: Действително вярно е, вярно в Духа е, че този, който написа Евангелията, всъщност описа нещо, което и самите ние можем да изживеем, дори ако не сме чували нищо за Евангелията.
към текста >>
108.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Това неясно, мъчително настроение, свързано и с известен нюанс на
болка
, изпълва и думите на поета: „Само този, който познава копнежа, се досеща за моето страдание"29.
И всъщност всяка човешка душа познава това особено мъчително настроение, за което ще стане дума следващия четвъртък в публичната лекция „Скритите дълбини на душевния живот"28, защото това настроение наистина напира от дълбините и се стреми към повърхността на нашия душевен живот; и може би точно в този случай то е най-малко мъчително. Често пъти ние, хората, не различаваме това настроение в нашето „горно съзнание", и все пак ние го носим в себе си.
Това неясно, мъчително настроение, свързано и с известен нюанс на болка, изпълва и думите на поета: „Само този, който познава копнежа, се досеща за моето страдание"29.
Да, тук ние сме насочени не към различните стремежи на човешката душа, а към първичния копнеж, изпълващ всяка човешка душа.
към текста >>
109.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
И хората, които в най-голяма степен критикуват идеята за прераждането и кармата, през следващата си инкарнация ще се превиват от
болка
, понеже няма да могат да си изяснят защо животът им е станал такъв.
Ние се намираме точно в един такъв времеви обрат, който води хората от една инкарнация, в която те не искат да узнаят нищо за прераждането и кармата, към друга инкарнация, когато най-живото усещане в тях ще е следното: Целият живот, който водя, виси във въздуха, ако не узная нещо за предишната си инкарнация.
И хората, които в най-голяма степен критикуват идеята за прераждането и кармата, през следващата си инкарнация ще се превиват от болка, понеже няма да могат да си изяснят защо животът им е станал такъв.
Не потребност да се узнае нещо за предишния живот кара хората да се занимават с антропософия, а стремежът към разбиране на онова, което ще настъпи за цялото човечество, когато хората, живеещи днес, отново се родят. Хората, които днес са антропософи, ще имат заедно с другите склонността да искат да си спомнят, ала те ще имат разбиране, а с него и душевна хармония. Онези, които днес отхвърлят антропософията, в следващата си инкарнация ще усещат смътна болка в усилието си да разберат нещо за предишното си прераждане. Ала те няма да разберат нищо за това, което в най-голяма степен ги измъчва. Те ще бъдат безпомощни, лишени от вътрешна хармония.
към текста >>
Онези, които днес отхвърлят антропософията, в следващата си инкарнация ще усещат смътна
болка
в усилието си да разберат нещо за предишното си прераждане.
Ние се намираме точно в един такъв времеви обрат, който води хората от една инкарнация, в която те не искат да узнаят нищо за прераждането и кармата, към друга инкарнация, когато най-живото усещане в тях ще е следното: Целият живот, който водя, виси във въздуха, ако не узная нещо за предишната си инкарнация. И хората, които в най-голяма степен критикуват идеята за прераждането и кармата, през следващата си инкарнация ще се превиват от болка, понеже няма да могат да си изяснят защо животът им е станал такъв. Не потребност да се узнае нещо за предишния живот кара хората да се занимават с антропософия, а стремежът към разбиране на онова, което ще настъпи за цялото човечество, когато хората, живеещи днес, отново се родят. Хората, които днес са антропософи, ще имат заедно с другите склонността да искат да си спомнят, ала те ще имат разбиране, а с него и душевна хармония.
Онези, които днес отхвърлят антропософията, в следващата си инкарнация ще усещат смътна болка в усилието си да разберат нещо за предишното си прераждане.
Ала те няма да разберат нищо за това, което в най-голяма степен ги измъчва. Те ще бъдат безпомощни, лишени от вътрешна хармония. И в следващата им инкарнация трябва да им се каже: Ти се учиш да познаваш какво ти причинява болка, когато си представиш, че наистина би могъл да си пожелал тази болка. Естествено не всички хора ще пожелаят тази болка. Но хората, които днес са материалисти, в следващата си инкарнация ще започнат да разбират своето вътрешно съкрушение, пустота и болка, когато последват изискванията, съвета на тези, които тогава ще могат да знаят и ще им кажат: Представете си, че сте поискали този живот, който сега искате да отхвърлите.
към текста >>
И в следващата им инкарнация трябва да им се каже: Ти се учиш да познаваш какво ти причинява
болка
, когато си представиш, че наистина би могъл да си пожелал тази
болка
.
Не потребност да се узнае нещо за предишния живот кара хората да се занимават с антропософия, а стремежът към разбиране на онова, което ще настъпи за цялото човечество, когато хората, живеещи днес, отново се родят. Хората, които днес са антропософи, ще имат заедно с другите склонността да искат да си спомнят, ала те ще имат разбиране, а с него и душевна хармония. Онези, които днес отхвърлят антропософията, в следващата си инкарнация ще усещат смътна болка в усилието си да разберат нещо за предишното си прераждане. Ала те няма да разберат нищо за това, което в най-голяма степен ги измъчва. Те ще бъдат безпомощни, лишени от вътрешна хармония.
И в следващата им инкарнация трябва да им се каже: Ти се учиш да познаваш какво ти причинява болка, когато си представиш, че наистина би могъл да си пожелал тази болка.
Естествено не всички хора ще пожелаят тази болка. Но хората, които днес са материалисти, в следващата си инкарнация ще започнат да разбират своето вътрешно съкрушение, пустота и болка, когато последват изискванията, съвета на тези, които тогава ще могат да знаят и ще им кажат: Представете си, че сте поискали този живот, който сега искате да отхвърлите. Когато започнат да следват този съвет и да мислят за това: Защо съм пожелал този живот? – тогава ще си кажат: Да, може би съм живял в една инкарнация, когато съм си казвал: Какво, друг живот ли, друго прераждане ли? Глупости!
към текста >>
Естествено не всички хора ще пожелаят тази
болка
.
Хората, които днес са антропософи, ще имат заедно с другите склонността да искат да си спомнят, ала те ще имат разбиране, а с него и душевна хармония. Онези, които днес отхвърлят антропософията, в следващата си инкарнация ще усещат смътна болка в усилието си да разберат нещо за предишното си прераждане. Ала те няма да разберат нищо за това, което в най-голяма степен ги измъчва. Те ще бъдат безпомощни, лишени от вътрешна хармония. И в следващата им инкарнация трябва да им се каже: Ти се учиш да познаваш какво ти причинява болка, когато си представиш, че наистина би могъл да си пожелал тази болка.
Естествено не всички хора ще пожелаят тази болка.
Но хората, които днес са материалисти, в следващата си инкарнация ще започнат да разбират своето вътрешно съкрушение, пустота и болка, когато последват изискванията, съвета на тези, които тогава ще могат да знаят и ще им кажат: Представете си, че сте поискали този живот, който сега искате да отхвърлите. Когато започнат да следват този съвет и да мислят за това: Защо съм пожелал този живот? – тогава ще си кажат: Да, може би съм живял в една инкарнация, когато съм си казвал: Какво, друг живот ли, друго прераждане ли? Глупости! Как може да се вярва в такова нещо!
към текста >>
Но хората, които днес са материалисти, в следващата си инкарнация ще започнат да разбират своето вътрешно съкрушение, пустота и
болка
, когато последват изискванията, съвета на тези, които тогава ще могат да знаят и ще им кажат: Представете си, че сте поискали този живот, който сега искате да отхвърлите.
Онези, които днес отхвърлят антропософията, в следващата си инкарнация ще усещат смътна болка в усилието си да разберат нещо за предишното си прераждане. Ала те няма да разберат нищо за това, което в най-голяма степен ги измъчва. Те ще бъдат безпомощни, лишени от вътрешна хармония. И в следващата им инкарнация трябва да им се каже: Ти се учиш да познаваш какво ти причинява болка, когато си представиш, че наистина би могъл да си пожелал тази болка. Естествено не всички хора ще пожелаят тази болка.
Но хората, които днес са материалисти, в следващата си инкарнация ще започнат да разбират своето вътрешно съкрушение, пустота и болка, когато последват изискванията, съвета на тези, които тогава ще могат да знаят и ще им кажат: Представете си, че сте поискали този живот, който сега искате да отхвърлите.
Когато започнат да следват този съвет и да мислят за това: Защо съм пожелал този живот? – тогава ще си кажат: Да, може би съм живял в една инкарнация, когато съм си казвал: Какво, друг живот ли, друго прераждане ли? Глупости! Как може да се вярва в такова нещо! Този живот е достатъчен сам за себе си.
към текста >>
Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна празнота на живота и нищетата и празнотата се усещат като
болка
и дисхармония.
В духовния свят мислите, такива, каквито са между раждането и смъртта, нямат значение, те имат значение само в една видоизменена форма. Например ако човек има някаква велика мисъл, тя ще се загуби, след като той премине през портата на смъртта. Но ентусиазмът, усещането и чувството оживяват под влиянието на мисълта и те преминават през портата на смъртта. От антропософията човек не взема мислите, а това, което е преживял чрез тези мисли до най-малките нюанси, не само общото основно усещане. Към това искаме да се придържаме: За физическия свят мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за въздействието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния свят.
Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна празнота на живота и нищетата и празнотата се усещат като болка и дисхармония.
Можете да добиете представа за това какво представляват вътрешната нищета и празнотата с помощта на едно сравнение. Представете си, че нещо наистина ви харесва и го гледате винаги с удоволствие, когато отидете на някое определено място. Например сте свикнали да виждате едно определено цвете в една градина на определено място. И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате болка. Когато нямате нещо, което обичате, когато то ви липсва, тогава изпитвате болка.
към текста >>
И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате
болка
.
Към това искаме да се придържаме: За физическия свят мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за въздействието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния свят. Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна празнота на живота и нищетата и празнотата се усещат като болка и дисхармония. Можете да добиете представа за това какво представляват вътрешната нищета и празнотата с помощта на едно сравнение. Представете си, че нещо наистина ви харесва и го гледате винаги с удоволствие, когато отидете на някое определено място. Например сте свикнали да виждате едно определено цвете в една градина на определено място.
И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате болка.
Когато нямате нещо, което обичате, когато то ви липсва, тогава изпитвате болка. Така е с цялото човешко същество. Защо човекът изпитва болка? Когато етерното тяло и астралното тяло на един орган се вместват на едно и също място във физическото тяло и когато този орган бъде разрязан и е наранен, тогава те не могат да се наместят добре. Това е точно така, както когато розата в градината на определеното място бъде отрязана от безразсъдната ръка.
към текста >>
Когато нямате нещо, което обичате, когато то ви липсва, тогава изпитвате
болка
.
Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна празнота на живота и нищетата и празнотата се усещат като болка и дисхармония. Можете да добиете представа за това какво представляват вътрешната нищета и празнотата с помощта на едно сравнение. Представете си, че нещо наистина ви харесва и го гледате винаги с удоволствие, когато отидете на някое определено място. Например сте свикнали да виждате едно определено цвете в една градина на определено място. И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате болка.
Когато нямате нещо, което обичате, когато то ви липсва, тогава изпитвате болка.
Така е с цялото човешко същество. Защо човекът изпитва болка? Когато етерното тяло и астралното тяло на един орган се вместват на едно и също място във физическото тяло и когато този орган бъде разрязан и е наранен, тогава те не могат да се наместят добре. Това е точно така, както когато розата в градината на определеното място бъде отрязана от безразсъдната ръка. Когато един орган е наранен, етерното тяло и астралното тяло не откриват това, което търсят.
към текста >>
Защо човекът изпитва
болка
?
Представете си, че нещо наистина ви харесва и го гледате винаги с удоволствие, когато отидете на някое определено място. Например сте свикнали да виждате едно определено цвете в една градина на определено място. И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате болка. Когато нямате нещо, което обичате, когато то ви липсва, тогава изпитвате болка. Така е с цялото човешко същество.
Защо човекът изпитва болка?
Когато етерното тяло и астралното тяло на един орган се вместват на едно и също място във физическото тяло и когато този орган бъде разрязан и е наранен, тогава те не могат да се наместят добре. Това е точно така, както когато розата в градината на определеното място бъде отрязана от безразсъдната ръка. Когато един орган е наранен, етерното тяло и астралното тяло не откриват това, което търсят. И това се усеща като телесна болка. Така и мислите, които човек има, оказват въздействие върху бъдещето.
към текста >>
И това се усеща като телесна
болка
.
Така е с цялото човешко същество. Защо човекът изпитва болка? Когато етерното тяло и астралното тяло на един орган се вместват на едно и също място във физическото тяло и когато този орган бъде разрязан и е наранен, тогава те не могат да се наместят добре. Това е точно така, както когато розата в градината на определеното място бъде отрязана от безразсъдната ръка. Когато един орган е наранен, етерното тяло и астралното тяло не откриват това, което търсят.
И това се усеща като телесна болка.
Така и мислите, които човек има, оказват въздействие върху бъдещето. Той ще ги срещне в бъдещето. Напротив, те ще му липсват и той няма да открие нищо, когато ги потърси на едно определено място, ако не е изпратил към следващата си инкарнация вяра и познавателни сили. И тази липса на нещо на определено място ще се усеща като болка и мъка.
към текста >>
И тази липса на нещо на определено място ще се усеща като
болка
и мъка.
Когато един орган е наранен, етерното тяло и астралното тяло не откриват това, което търсят. И това се усеща като телесна болка. Така и мислите, които човек има, оказват въздействие върху бъдещето. Той ще ги срещне в бъдещето. Напротив, те ще му липсват и той няма да открие нищо, когато ги потърси на едно определено място, ако не е изпратил към следващата си инкарнация вяра и познавателни сили.
И тази липса на нещо на определено място ще се усеща като болка и мъка.
към текста >>
110.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
От една страна, можем да отделим в група това, което преживяваме като страдание,
болка
, като пречки в живота, а от друга страна – това, което съзнателно сме изживели като насърчения, радост, удоволствие и т. н.
Така по изкуствен начин предизвикахме нещо, което ни свързва с предишния ни живот. За проба можем да предприемем и някои други видове вътрешни опитности и преживявания и с тяхна помощ можем да продължим по-нататък и да събудим у себе си нещо като усещане за предишните си животи. А също така можем да разделим преживяванията, които изпитваме в живота, можем да ги групираме по един различен начин.
От една страна, можем да отделим в група това, което преживяваме като страдание, болка, като пречки в живота, а от друга страна – това, което съзнателно сме изживели като насърчения, радост, удоволствие и т. н.
към текста >>
Можем обаче да си кажем: Всяка
болка
, всяко страдание, всяко препятствие в живота трябва да са знак за това, че у себе си имаме един по-разумен от нас самите човек.
Когато причиним някому нещо лошо, а искаме да си върнем стойността, която сме имали преди това, какво трябва да се случи? Ние трябва да изравним несгодите, трябва да направим една изравняваща постъпка, трябва да намерим нещо, което, така да се каже, да ни принуди да преодолеем нещо. И когато размишляваме за нашите страдания и мъки в тази посока на мисълта, можем да си кажем: Нашето страдание, нашите мъки са предназначени за това да ги преодолеем и да придобием сила чрез преодоляването на нашето несъвършенство. Чрез страданията можем да станем по-съвършени. В нормалния човешки живот не си мислим така – в него действаме отхвърлящо по отношение на страданията.
Можем обаче да си кажем: Всяка болка, всяко страдание, всяко препятствие в живота трябва да са знак за това, че у себе си имаме един по-разумен от нас самите човек.
Нека за известно време да съзерцаваме човека, който ние самите сме, въпреки че той е този, когото съзнанието ни смята за по-неразумния. Но в себе си имаме един по-мъдър човек, който дреме в дълбоките пластове на нашата душа. С обикновеното си съзнание ние се отнасяме с отхвърляне към болките и страданието, но този по-мъдър човек ни води към тези мъки против нашето съзнание, защото чрез преодоляването на тези мъки можем да се освободим от нещо. Той ни води към болката и страданието, заповядва ни да ги преживеем. Може би това отначало ще ви се стори тежка мисъл, но тя с нищо не ни задължава – можем да я изпробваме само еднократно.
към текста >>
111.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Тогава за целия земен организъм съществува една
болка
подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм.
Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло! Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме! Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло. Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е. когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята.
Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм.
Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот. Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера. Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън. Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през пролетта. При постепенното увяхване и умиране на растителния свят отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмосфера на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин.
към текста >>
Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме
болка
.
Така етерното тяло на минералния свят може да бъде намерено на астралното поле. Когато се пренесем така да се каже окултно в същия свят, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният свят също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално. Когато в една канара, в една кариера се чукат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение. Това също е едно усещание; то е обаче противоположно на усещанието, което животните и човекът имат в такива случаи. Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност.
Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме болка.
Така е навсякъде в живота на минералите, където от водното състояние се образува нещо твърдо чрез кристализиране. Така е било всъщност също и при нашата Земя, която някога е била в едно меко и течно състояние. Твърдото състояние се образувало само постепенно от течното и сега ние ходим върху твърдата земна почва и прекарваме нашия плуг върху земната почва. Чрез това обаче не причиняваме болка на Земята, а и причиняваме приятно чувство. Обаче онези същества, които са свързани със Земята и които принадлежат на Земята като астрално царство, не са изпитали приятно усещание чрез това, че трябваше да се превърнат в твърда материя за да може да бъде възможен минералният живот върху планетата.
към текста >>
Чрез това обаче не причиняваме
болка
на Земята, а и причиняваме приятно чувство.
Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност. Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме болка. Така е навсякъде в живота на минералите, където от водното състояние се образува нещо твърдо чрез кристализиране. Така е било всъщност също и при нашата Земя, която някога е била в едно меко и течно състояние. Твърдото състояние се образувало само постепенно от течното и сега ние ходим върху твърдата земна почва и прекарваме нашия плуг върху земната почва.
Чрез това обаче не причиняваме болка на Земята, а и причиняваме приятно чувство.
Обаче онези същества, които са свързани със Земята и които принадлежат на Земята като астрално царство, не са изпитали приятно усещание чрез това, че трябваше да се превърнат в твърда материя за да може да бъде възможен минералният живот върху планетата. Тогава съществата, които стоят като астрални тела зад камъните, трябваше да понасят болка над болка. В минералния свят съществото, създанието страда с напредващия земен процес. Човек изпитва едно странно чувство, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки спасението, очаквайки възвръщането към детското състояние. "Обикновено хората четат такива неща в писания основани на окултен възглед без да им обръщат особено внимание.
към текста >>
Тогава съществата, които стоят като астрални тела зад камъните, трябваше да понасят
болка
над
болка
.
Така е навсякъде в живота на минералите, където от водното състояние се образува нещо твърдо чрез кристализиране. Така е било всъщност също и при нашата Земя, която някога е била в едно меко и течно състояние. Твърдото състояние се образувало само постепенно от течното и сега ние ходим върху твърдата земна почва и прекарваме нашия плуг върху земната почва. Чрез това обаче не причиняваме болка на Земята, а и причиняваме приятно чувство. Обаче онези същества, които са свързани със Земята и които принадлежат на Земята като астрално царство, не са изпитали приятно усещание чрез това, че трябваше да се превърнат в твърда материя за да може да бъде възможен минералният живот върху планетата.
Тогава съществата, които стоят като астрални тела зад камъните, трябваше да понасят болка над болка.
В минералния свят съществото, създанието страда с напредващия земен процес. Човек изпитва едно странно чувство, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки спасението, очаквайки възвръщането към детското състояние. "Обикновено хората четат такива неща в писания основани на окултен възглед без да им обръщат особено внимание. Обаче когато ги четем въоръжени с окултния поглед, едвам тогава ние знаем: те дават много на най-простото сърце, обаче още повече на този, който може да възприема всичко, което се намира в тях, или поне много от него. Стенанието и охкането на минералния свят, на минералното царство, което трябва да съществува, защото културният процес на нашата Земя се нуждае от една твърда почва под своите крака, това представя апостол Павел, когато говори за стенанието на създанието.
към текста >>
112.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
И този праг не ни заслепява чрез недиференцирана и предизвикваща
болка
светлина.
Споменатите в увода думи важат до особено голяма степен за един цикъл от сказки като този, който насочва слушателя в най-отдалечените от човешкото мислене области, в кръговете, в които действуват йерархии те и който въпреки това, чрез свързването на тези въпроси с всички съществуващи в микрокосмоса аналогии ги довежда близо до чувствуващото разбиране. "Искаш ли да познаеш самия себе си, насочи погледа си навън в света към всички страни, искаш ли да познаеш света, вгледай се в твоето собствено сърце. "Този път на сърдечната мъдрост изгражда един мост, по който благоговението, побеждавайки страха и заглушението, ни води в предчувствуващо вживяване в безграничността на Вселената чак до прага на сферата на Слънцето.
И този праг не ни заслепява чрез недиференцирана и предизвикваща болка светлина.
Не, благотворна хармония на цветовете в хилядократни отсенки ни дава възможност да се осмелим, следвайки изнесеното с чувството и мисълта, да потопим погледа в подвижното изобилие от лъчи, което ни обхваща и но си с неговите вълни на живота. Защото нашият разум може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този свят на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
към текста >>
113.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако Вие сте сънували и сте се пробудили с някаква
болка
в главата, всъщност става така, че сънят е бил едно символично, фантастно-образно възпроизвеждане на Вашето главоболие.
Но Вие знаете, че в сънищата могат да бъдат възприети не само състояния на средния човек, но и състояния на горния човек, на "човекът-глава". Обърнете само внимание на онези сънища, които произтичат от смущения и неизправности на главата. Чрез това, което е неизправност на главата, в съня бива възприет мозъка, или по-добре казано -душата. Така горният човек възприема сам себе си. Впрочем тези сънища имат нещо извънредно характерно.
Ако Вие сте сънували и сте се пробудили с някаква болка в главата, всъщност става така, че сънят е бил едно символично, фантастно-образно възпроизвеждане на Вашето главоболие.
По правило подобни сънища са свързани със смутено функциониране на мозъка, със смутено функциониране на горния човек, и обикновено те се разиграват в обширни сводести пространства или пък в пещери. Типичното и характерното за сънищата, свързани с една или друга болка, е именно сводът, който се издига над човека. Много често там нещо пъпли или лази, лесно могат да се открият паяжини или други нечистотии по стените и покрива.
към текста >>
Типичното и характерното за сънищата, свързани с една или друга
болка
, е именно сводът, който се издига над човека.
Чрез това, което е неизправност на главата, в съня бива възприет мозъка, или по-добре казано -душата. Така горният човек възприема сам себе си. Впрочем тези сънища имат нещо извънредно характерно. Ако Вие сте сънували и сте се пробудили с някаква болка в главата, всъщност става така, че сънят е бил едно символично, фантастно-образно възпроизвеждане на Вашето главоболие. По правило подобни сънища са свързани със смутено функциониране на мозъка, със смутено функциониране на горния човек, и обикновено те се разиграват в обширни сводести пространства или пък в пещери.
Типичното и характерното за сънищата, свързани с една или друга болка, е именно сводът, който се издига над човека.
Много често там нещо пъпли или лази, лесно могат да се открият паяжини или други нечистотии по стените и покрива.
към текста >>
114.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Така срещаме едно същество, за което може да се каже: Пред мене стои същество, което преживява много в света; но то не се занимава с това, което се преживява в любов,
болка
и мъка, а се занимава с грешките и неморалните действия на земята.
Това „от твойто време и от твоя вид“ е нещо, което следва от същността на нещата. Други времена и друг вид имат хората – друг вид и други времена имат съществата, които по определен начин са били отделени от пътищата на човечеството от земното начало.
Така срещаме едно същество, за което може да се каже: Пред мене стои същество, което преживява много в света; но то не се занимава с това, което се преживява в любов, болка и мъка, а се занимава с грешките и неморалните действия на земята.
То не знае нищо и не иска нищо да знае за това, което се случва в човешката същност досега. Християнската традиция изразява това обстоятелство с думите: Пред тайната на създаването на човека тези същества са забулили лицето си. Цял един свят е в разликата между тези същества и човешките същества.
към текста >>
115.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Каквото трябва да последва от силите, които се дават точно по този начин, е желанието: каквото си преживял по-рано в щастие, сега трябва да го преживееш в
болка
.
С други думи ти трябва това, което си имал в несъвършена форма, да усвоиш в друга несъвършеност, за да могат нещата да се изгладят и хармонизират чрез противоположното действие. Тогава започва един период при преминаването между смърт и ново раждане към новото раждане, когато човек си казва: Искам да се родя така, че в новия живот да съм напълно неспособен – примерно – да се занимавам с живопис, защото по-рано съм се занимавам с това и съм постигнал голямо умение. Защото чрез това, че сега няма да мога да имам умение в живописта, ще съм в състояние да не допусна в душата си преценката, която имам, когато сам рисувам, а само така, както трябва да бъде, когато сам трябва да застана пред нещата. Така трябва да усвоя нови сили, защото това може да бъде благотворно, за да хармонизирам онова, което имах по-рано. Така поглеждайки назад към един живот между раждане и смърт към нещо, което е преживял в щастие, но да си каже, ако би направлявал така своята цялостна еволюция, че е живял живота си така, че не може вече да му се наслаждава по този начин.
Каквото трябва да последва от силите, които се дават точно по този начин, е желанието: каквото си преживял по-рано в щастие, сега трябва да го преживееш в болка.
И човек направлява всичко така, че от един копнеж трябва да изживее в дадена област страдание, чието преживяване връща някого отново в битието. Нещата са такива, че човек в свръхсетивното е пожелал сам страданията и болките, а в сетивното битие ги чувства като нещо, което би желал да избегне. Така разликата между живота в сетивното битие и живота в свръхсетивното битие между смърт и ново раждане действително е важна. Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане. Какво прави сега този, който би преоценявал живота в свръхсетивните светове според своите симпатии и антипатии в сетивното битие?
към текста >>
116.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Защо страдаме, защо изпитваме
болка
?
За един типичен представител на нашата материалистическа епоха, особено за изпадналите в монистично суеверие, искам да кажа за монистично „просветените“, е нещо обичайно да изкаже следната мисъл или да й позволи сама да възникне в неговата глава: Защо Битието е такова, каквото е? Вие добре разбирате, че на света няма човек, който може да отговори на този въпрос.
Защо страдаме, защо изпитваме болка?
Буда, Христос, Сократ, Джордано Бруно -нито един от тях не е успял да разреши тази загадка. Ние срещаме тази мисъл в безкрайно много варианти. И хората, които допускат такава мисъл в главите си, просто не забелязват, че поставят себе си много по-високо от Буда, Христос, Сократ и така нататък, и че всички те искат да си обяснят света тъкмо в този смисъл. И как да не бъде така в една епоха, когато всеки частен доцент разбира историческите събития по-добре от другите, когато всеки частен доцент е професионално задължен да пише книги за тях?
към текста >>
117.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато разглеждахме хора, които живеят между смъртта и едно ново раждане и приведем на обикновен език това, което ни измъчва те казват: В мене живее нещо, което ми причинява
болка
, страдание, които излизат от самия мене.
Нека разгледаме едно друго конкретно изживяване на ясновидеца.
Когато разглеждахме хора, които живеят между смъртта и едно ново раждане и приведем на обикновен език това, което ни измъчва те казват: В мене живее нещо, което ми причинява болка, страдание, които излизат от самия мене.
Това е както главоболието при физическият човек, само че вътрешна болка, така го чувствуват такива хора след смъртта. Аз самият си причинявам това, аз самият си създавам болката. И след смъртта човек може да се оплаква много от вътрешни болки и вътрешни страдания. Когато като ясновидец проследим, докъде идват тези вътрешни болки, тези болки, които сполетяват човека след смъртта, трябва да се препишат на начина, по който той е водил своя живот на Земята. Той е мразил особено много някой човек, когото не би трябвало да мрази: след смъртта това се превръща за него във вътрешна болка и това, което е сторил на съответният човек със своята омраза, то ми причинява сега вътрешна болка.
към текста >>
Това е както главоболието при физическият човек, само че вътрешна
болка
, така го чувствуват такива хора след смъртта.
Нека разгледаме едно друго конкретно изживяване на ясновидеца. Когато разглеждахме хора, които живеят между смъртта и едно ново раждане и приведем на обикновен език това, което ни измъчва те казват: В мене живее нещо, което ми причинява болка, страдание, които излизат от самия мене.
Това е както главоболието при физическият човек, само че вътрешна болка, така го чувствуват такива хора след смъртта.
Аз самият си причинявам това, аз самият си създавам болката. И след смъртта човек може да се оплаква много от вътрешни болки и вътрешни страдания. Когато като ясновидец проследим, докъде идват тези вътрешни болки, тези болки, които сполетяват човека след смъртта, трябва да се препишат на начина, по който той е водил своя живот на Земята. Той е мразил особено много някой човек, когото не би трябвало да мрази: след смъртта това се превръща за него във вътрешна болка и това, което е сторил на съответният човек със своята омраза, то ми причинява сега вътрешна болка.
към текста >>
Той е мразил особено много някой човек, когото не би трябвало да мрази: след смъртта това се превръща за него във вътрешна
болка
и това, което е сторил на съответният човек със своята омраза, то ми причинява сега вътрешна
болка
.
Когато разглеждахме хора, които живеят между смъртта и едно ново раждане и приведем на обикновен език това, което ни измъчва те казват: В мене живее нещо, което ми причинява болка, страдание, които излизат от самия мене. Това е както главоболието при физическият човек, само че вътрешна болка, така го чувствуват такива хора след смъртта. Аз самият си причинявам това, аз самият си създавам болката. И след смъртта човек може да се оплаква много от вътрешни болки и вътрешни страдания. Когато като ясновидец проследим, докъде идват тези вътрешни болки, тези болки, които сполетяват човека след смъртта, трябва да се препишат на начина, по който той е водил своя живот на Земята.
Той е мразил особено много някой човек, когото не би трябвало да мрази: след смъртта това се превръща за него във вътрешна болка и това, което е сторил на съответният човек със своята омраза, то ми причинява сега вътрешна болка.
към текста >>
Наистина изглежда чудновато, когато казваме: Както тук може да го боли стомахът, белите дробове, както тук може да го боли главата, така след смъртта една морална неправда, една морална вреда извършена тук на Земята може да причини
болка
.
Докато нашите мисли ни правят способни да виждаме един вътрешен свят, това което тук изживяваме като наш морален свят, което изживяваме като наши отношения, като отношения на чувствата и сърцето към другите хора става след това вътрешен живот.
Наистина изглежда чудновато, когато казваме: Както тук може да го боли стомахът, белите дробове, както тук може да го боли главата, така след смъртта една морална неправда, една морална вреда извършена тук на Земята може да причини болка.
Това което тук е нещо вътрешно, там се превръща в нещо външно и това което тук е нещо външно там се превръща в нещо вътрешно. И в нашето време е настъпил именно онзи цикъл от развитието на човечеството, който прави, че много неща да бъдат изживени след смъртта. Онзи човек, който тук не иска да знае нищо за това, че съществува една Карма, че съществуват повтарящи се земни съществувания, не може някога да разбере, че той принадлежи на това, което нарича своя съдба. Как минава човекът сред /през/ света. Един му причинява това, друг нещо друго, едното му харесва, другото не му харесва: той самият е причина за това, че нещо го сполетява, той не знае, не размисля върху това: иначе той би почувствувал: ти самият си това, който си причинява това.
към текста >>
118.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И все пак именно тогава, когато правим едно такова наблюдение и от една страна ни завладява едно мрачно чувство, виждайки душите минали през вратата на смъртта да стават слуги на злите духове на болестите и на смъртта, когато от една страна изпитваме
болка
, ние чувствуваме обаче едно задоволство като след това проследим тези души в миналото и търсим причините, поради които са станали такива във физическият свят, във физическият живот.
Когато говорим за това, трябва да се разбират болестите, които проникват света и които се управляват също от свръхсетивни сили по отношение на външните условия, трябва да се разбират преждевременните смърти, които се явяват в човешкия живот. Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял. Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст. И когато смъртта настъпва по този начин в разцвета на годините на човека, тогава условията на тази смърт са създадени от определени духове на по-висшите йерархии, които служат на обратното движение, на които трябва да се изпращат в този свят силите, които предизвикват като тези преждевременната смърт, така също болестите и кармическите нещастия. И както казахме, потресаващо е човек да вижда душите, които са минали през смъртта и за определено време са същества служещи за болест и смърт, за лоша Карма в човешкият живот.
И все пак именно тогава, когато правим едно такова наблюдение и от една страна ни завладява едно мрачно чувство, виждайки душите минали през вратата на смъртта да стават слуги на злите духове на болестите и на смъртта, когато от една страна изпитваме болка, ние чувствуваме обаче едно задоволство като след това проследим тези души в миналото и търсим причините, поради които са станали такива във физическият свят, във физическият живот.
Тогава откриваме, че такива души са били в техният минал земен живот, по определен начин безсъвестни. Безсъвестни души, които също не са държали сметка за истината, такива души стават слуги на духовете, които изпращат на земните хора болестите и преждевремената смърт. Това е от една страна изправянето, но едно мрачно изправяне.
към текста >>
119.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Човек изпитва определена
болка
когато вижда днес, как все повече и повече изчезват боите върху картините на Леонардо да Винчи в църквата Санта Мария де ла Грация в Милано, които днес могат да дадат само една сянка на това, което е била тази картина.
Тук бих искал да обърна вниманието ви върху нещо, което ми се стори действително като имащо извънредно голямо значение, когато се занимавах с Леонардо да Винчи. Аз трябваше да изнеса в Берлин именно една сказка върху Леонардо да Винчи. За мене беше извънредно важно да наблюдавам едно нещо при него.
Човек изпитва определена болка когато вижда днес, как все повече и повече изчезват боите върху картините на Леонардо да Винчи в църквата Санта Мария де ла Грация в Милано, които днес могат да дадат само една сянка на това, което е била тази картина.
Когато се има в предвид, че Леонардо да Винчи е рисувал тази картина в продължение на 16 години и как той е рисувал, човек получава именно едно впечатление. Известно е, че той дълго е работил, след като се е отдалечавал, стоял е дълго пред картината, прекарвал е няколко щриха и отново е заминавал. Известно е също, че понякога не е виждал никаква възможност да изрази това, което е искал да изрази и е страдал от големи депресии, защото не е можел да изрази това което е искал да изрази на картината. Когато в манастира дошъл един нов игумен, един педантично строг игумен, който е имал малко разбиране за изкуството, това е било в такова време, когато Леонардо да Винчи бил работил дълго време върху картината. Игуменът бил нетърпелив и казал: Защо художникът не може да завърши тази картина?
към текста >>
120.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Второто, което човек изживява и което той трябва да отличава от своите представи, са неговите душевни вълнения; удоволствие и мъка, радост и
болка
, симпатия и антипатия.
Трите свръхсетивни съставни части на човека могат да бъдат отречени, но човек едно не може да отрече, именно че в себе си той констатира три вида вътрешни изживявания. Едното е, че в душата си той има представи. Всеки знае, че когато погледне даден предмет и се обърне настрана, запазва дадено впечатление от него, той има известна представа.
Второто, което човек изживява и което той трябва да отличава от своите представи, са неговите душевни вълнения; удоволствие и мъка, радост и болка, симпатия и антипатия.
И трето, човек не може да отрече, че има волеви импулси.
към текста >>
Удоволствие и мъка, радост и
болка
, грижи, притеснения и т. н.
Да вземем сега душевните вълнения.
Удоволствие и мъка, радост и болка, грижи, притеснения и т. н.
са нещо, което външно, при определени обстоятелства може да ни донесе големи затруднения. Човек, който е подтиснат от своите настроения, не може лесно да заспи. Дори радостни изживявания ни пречат спокойно да заспим.
към текста >>
121.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
На този, който се намира в будизма, ще се допринесе дълбока
болка
, ако се твърди, че Буда отново ще се завърне в тяло от плът.
На този, който се намира в будизма, ще се допринесе дълбока болка, ако се твърди, че Буда отново ще се завърне в тяло от плът.
Дълбоко страдание ще се причини на един такъв привърженик на Буда, когато някоя сила оспорва тази истина, че Бодисатва, който е станал Буда никога вече няма отново да се появи в едно физическо тяло на Земята. Ние, антропософите, обаче познаваме истинското съдържание на религиите, ние имаме за принцип да търсим истината на различните религии, а не техните заблуждения. И така, ние отиваме да се учим при тези, които разбират будизма или опознаваме от инициацията, че е истина: Тази индивидуалност, която е живяла като Бодисатва на Земята и се издига до Буда, тя от този момент е достигнала духовните висини, от които няма отново да слезе върху физическата Земя. От този момент нататък, ако стоим върху основите на учението за реинкарнацията, няма повече да противопоставяме на някой будист твърдението, че Буда ще се завърне във физическо тяло. Истинското, правилното познание ще създаде разбирателство за всяка религиозна форма, произлязла от инициацията.
към текста >>
Ние знаем, че в течение на развитието човекът винаги е причинявал
болка
на животните, че той е убивал животните.
Ние можем да изследваме тези неща, когато окултно разгледаме отношенията на човека към най-близкото до него царство, животинското царство.
Ние знаем, че в течение на развитието човекът винаги е причинявал болка на животните, че той е убивал животните.
Този, който се учи да вниква в кармата на човешкия живот, често намира за много несправедливо, че животното, което не се реинкарнира, трябва да страда, да понася болки и дори, доколкото се отнася до висшите животни, трябва да премине през смъртта с известно съзнание. И не би ли трябвало да има някакво кармическо изравняване! Разбира се, че човек изживява кармическо изравняване в Камалока за болките, които той е причинил на животните, но за това сега не искам да говоря, аз говоря за кармическото изравняване за животните. Нека да си изясним една мисъл. Когато разглеждаме човешкото развитие, виждаме колко много болки човекът е причинил на животинското царство и колко много животни е убил.
към текста >>
Окултното изследване ни показва как тук всяка
болка
, която е причинена на едно изпитващо
болка
същество извън хората, как всяка смърт е посев за бъдещето.
Окултното изследване ни показва как тук всяка болка, която е причинена на едно изпитващо болка същество извън хората, как всяка смърт е посев за бъдещето.
Колкото и да са желани животните от прогресивното божествено развитие, те не са определени да имат инкарнации както хората. Но когато настъпи промяна в този изпълнен с мъдрост световен план, когато човек се намеси в еволюцията на животните и не я остави такава, каквато тя трябва да бъде без човека, какво става тогава? Окултното изследване ни учи, че всяка болка, всяка смърт, която човекът причинява на животното, всички те отново се възвръщат и възкръсват не чрез прераждане, а понеже на животните са причинени болки и страдания. Тези болки, тези страдания извикват животинството отново. Животните, на които е причинявана болка, няма да се появят в същата форма, но това в тях, което чувства болката, то идва отново.
към текста >>
Окултното изследване ни учи, че всяка
болка
, всяка смърт, която човекът причинява на животното, всички те отново се възвръщат и възкръсват не чрез прераждане, а понеже на животните са причинени болки и страдания.
Окултното изследване ни показва как тук всяка болка, която е причинена на едно изпитващо болка същество извън хората, как всяка смърт е посев за бъдещето. Колкото и да са желани животните от прогресивното божествено развитие, те не са определени да имат инкарнации както хората. Но когато настъпи промяна в този изпълнен с мъдрост световен план, когато човек се намеси в еволюцията на животните и не я остави такава, каквато тя трябва да бъде без човека, какво става тогава?
Окултното изследване ни учи, че всяка болка, всяка смърт, която човекът причинява на животното, всички те отново се възвръщат и възкръсват не чрез прераждане, а понеже на животните са причинени болки и страдания.
Тези болки, тези страдания извикват животинството отново. Животните, на които е причинявана болка, няма да се появят в същата форма, но това в тях, което чувства болката, то идва отново. То идва отново така, че болките на животните се изравняват, така че към всяка болка ще се прибави нейното противоположно чувство. Тези болки, това страдание, тази смърт са семената, които човекът е посял; те покълват отново, като към всяка болка в бъдеще ще й се прибави нейното противоположно чувство. Ще си послужа с един конкретен пример: Когато Земята бъде заменена от Юпитер, тогава животните няма да се появяват в тяхната сегашна форма, но техните болки и страдания ще събудят силите за усещане на болките.
към текста >>
Животните, на които е причинявана
болка
, няма да се появят в същата форма, но това в тях, което чувства болката, то идва отново.
Окултното изследване ни показва как тук всяка болка, която е причинена на едно изпитващо болка същество извън хората, как всяка смърт е посев за бъдещето. Колкото и да са желани животните от прогресивното божествено развитие, те не са определени да имат инкарнации както хората. Но когато настъпи промяна в този изпълнен с мъдрост световен план, когато човек се намеси в еволюцията на животните и не я остави такава, каквато тя трябва да бъде без човека, какво става тогава? Окултното изследване ни учи, че всяка болка, всяка смърт, която човекът причинява на животното, всички те отново се възвръщат и възкръсват не чрез прераждане, а понеже на животните са причинени болки и страдания. Тези болки, тези страдания извикват животинството отново.
Животните, на които е причинявана болка, няма да се появят в същата форма, но това в тях, което чувства болката, то идва отново.
То идва отново така, че болките на животните се изравняват, така че към всяка болка ще се прибави нейното противоположно чувство. Тези болки, това страдание, тази смърт са семената, които човекът е посял; те покълват отново, като към всяка болка в бъдеще ще й се прибави нейното противоположно чувство. Ще си послужа с един конкретен пример: Когато Земята бъде заменена от Юпитер, тогава животните няма да се появяват в тяхната сегашна форма, но техните болки и страдания ще събудят силите за усещане на болките. Те ще живеят в хората и ще се въплътяват в хората като паразитни животни. От усещанията и чувствата на тези хора ще се получи изравняването на техните болки.
към текста >>
То идва отново така, че болките на животните се изравняват, така че към всяка
болка
ще се прибави нейното противоположно чувство.
Колкото и да са желани животните от прогресивното божествено развитие, те не са определени да имат инкарнации както хората. Но когато настъпи промяна в този изпълнен с мъдрост световен план, когато човек се намеси в еволюцията на животните и не я остави такава, каквато тя трябва да бъде без човека, какво става тогава? Окултното изследване ни учи, че всяка болка, всяка смърт, която човекът причинява на животното, всички те отново се възвръщат и възкръсват не чрез прераждане, а понеже на животните са причинени болки и страдания. Тези болки, тези страдания извикват животинството отново. Животните, на които е причинявана болка, няма да се появят в същата форма, но това в тях, което чувства болката, то идва отново.
То идва отново така, че болките на животните се изравняват, така че към всяка болка ще се прибави нейното противоположно чувство.
Тези болки, това страдание, тази смърт са семената, които човекът е посял; те покълват отново, като към всяка болка в бъдеще ще й се прибави нейното противоположно чувство. Ще си послужа с един конкретен пример: Когато Земята бъде заменена от Юпитер, тогава животните няма да се появяват в тяхната сегашна форма, но техните болки и страдания ще събудят силите за усещане на болките. Те ще живеят в хората и ще се въплътяват в хората като паразитни животни. От усещанията и чувствата на тези хора ще се получи изравняването на техните болки. Това е окултна истина, която може да бъде казана обективно и без разкрасяване, дори и тя да е неприятна за днешните хора.
към текста >>
Тези болки, това страдание, тази смърт са семената, които човекът е посял; те покълват отново, като към всяка
болка
в бъдеще ще й се прибави нейното противоположно чувство.
Но когато настъпи промяна в този изпълнен с мъдрост световен план, когато човек се намеси в еволюцията на животните и не я остави такава, каквато тя трябва да бъде без човека, какво става тогава? Окултното изследване ни учи, че всяка болка, всяка смърт, която човекът причинява на животното, всички те отново се възвръщат и възкръсват не чрез прераждане, а понеже на животните са причинени болки и страдания. Тези болки, тези страдания извикват животинството отново. Животните, на които е причинявана болка, няма да се появят в същата форма, но това в тях, което чувства болката, то идва отново. То идва отново така, че болките на животните се изравняват, така че към всяка болка ще се прибави нейното противоположно чувство.
Тези болки, това страдание, тази смърт са семената, които човекът е посял; те покълват отново, като към всяка болка в бъдеще ще й се прибави нейното противоположно чувство.
Ще си послужа с един конкретен пример: Когато Земята бъде заменена от Юпитер, тогава животните няма да се появяват в тяхната сегашна форма, но техните болки и страдания ще събудят силите за усещане на болките. Те ще живеят в хората и ще се въплътяват в хората като паразитни животни. От усещанията и чувствата на тези хора ще се получи изравняването на техните болки. Това е окултна истина, която може да бъде казана обективно и без разкрасяване, дори и тя да е неприятна за днешните хора. Някога човекът ще страда и животното ще изпитва изравняването на своите болки с едно определено приятно чувство, с едно приятно усещане.
към текста >>
Това е посев, от който ще произлязат предизвиканите чрез
болка
страдание и смърт.
Това вече става бавно и постепенно в хода на съвременния земен живот, колкото и необикновено да изглежда. Защо хората всъщност са измъчвани от същества, бацили и други подобни, които не са нито животни, нито растения, а стоят между тях, и които, когато човек страда, изпитват приятно чувство? Тази съдба хората са си създали поради това, че в предишни инкарнации са причинили страдания и смърт на животните. Понеже съществото, дори и да не се появи под същата форма, усеща това през времената и чувства изравняването на болките в страданията, които човекът трябва да изпита. Така всичко онова, което съществува като страдания и болки, не остава без последици.
Това е посев, от който ще произлязат предизвиканите чрез болка страдание и смърт.
Не е възможно да бъде причинено някакво страдание, болка или смърт, без да се случи нещо, което да се прояви по-късно.
към текста >>
Не е възможно да бъде причинено някакво страдание,
болка
или смърт, без да се случи нещо, което да се прояви по-късно.
Защо хората всъщност са измъчвани от същества, бацили и други подобни, които не са нито животни, нито растения, а стоят между тях, и които, когато човек страда, изпитват приятно чувство? Тази съдба хората са си създали поради това, че в предишни инкарнации са причинили страдания и смърт на животните. Понеже съществото, дори и да не се появи под същата форма, усеща това през времената и чувства изравняването на болките в страданията, които човекът трябва да изпита. Така всичко онова, което съществува като страдания и болки, не остава без последици. Това е посев, от който ще произлязат предизвиканите чрез болка страдание и смърт.
Не е възможно да бъде причинено някакво страдание, болка или смърт, без да се случи нещо, което да се прояви по-късно.
към текста >>
И както всяка
болка
, всяко страдание, всяка смърт дори и тези, които хората причиняват на животните имат своите последици, то също и тази смърт има своето въздействие.
Преди учи инициационният принцип човек на всяка цена трябваше да се изкачи в божествено-духовните светове, за да вземе участие в принципа на посвещението. Пред цялото човечество стои там сега инициационният принцип в Мистерията на Голгота, едно събитие, което едновременно е сетивно във физическия план когато хората наистина искат да го видят и свръхсетивно, една работа на Боговете. Същественото е, че веднъж един Бог изпита смъртта като уравновесяване спрямо действията на Луцифер и хората станаха свидетели на това събитие. Ето какво ни дава инициационният принцип като християнска мъдрост и то е същинският извор на доверие към факта, че в човек като човешко същество може да се влее една сила, която е в състояние да го отведе извън Земната сфера, извън смъртта: Защото Боговете веднъж са извършили своята работа на Земята така, че са позволили на хората да станат зрители на случилото се. Затова всичко, което произтича от Мистерията на Голгота, е нещо общочовешко.
И както всяка болка, всяко страдание, всяка смърт дори и тези, които хората причиняват на животните имат своите последици, то също и тази смърт има своето въздействие.
Тази смърт беше едно семе, посято от Боговете, беше нещо, което остана свързано със Земята, свързано по такъв начин, че може да бъде намерено от всеки човек, който изпитва доверие и любов към духовните светове. Да, човекът го намира! Посветеният знае, че е така; човекът, който изпитва вяра и доверие, чувства, че от духовните светове може да дойде помощ на неговия стремеж, ако той развие достатъчно вяра и доверие. Занапред това ще бъде постигнато по един точно определен начин.
към текста >>
122.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в действие, му причинява
болка
, която нараства все повече и повече.
Ето защо е много добре, ако през време на нашето окултно развитие сме разширили нашите човешки интереси, и няма нищо по-лошо от това, ако през време на напредващото езотерично развитие не сме усвоили разбиране за всеки вид човешко чувствуване и човешко усещане и човешки живот. Естествено това съвсем не оправдава принципа трябва отново да го подчертаем -, че трябва да минаваме безкритично покрай всяка неправда по отношение на света. Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие човек може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява един човек. Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора. Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта".
Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в действие, му причинява болка, която нараства все повече и повече.
И страданието изпитано от това, че трябва да порицава, то е нещо, което може да се яви също като един барометър на езотеричното развитие. Колкото повече човек изпитва радост, когато трябва да укорява някого, или да намира, че това, което става в света, е смешно, толкова по-малко той е узрял да напредва. И човек трябва да добие постепенно един вид чувство за това, че в него все повече се развива един живот, който го кара да гледа на глупостите и грешките на света с едно подиграващо се око и с едно изпълнено със сълзи око, с едно мокро и с едно сухо око. Това вътрешно разчленяване, това добиване на по-голяма независимост от това, което по-рано е било смесено, то е свързано с промяната, която етерното тяло на човека изпитва.
към текста >>
123.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
В елементарния свят много лесно може да се случи, ако с мисленето си човек натвори глупости в него, това, което гъмжи като самостоятелни същества там, да направи човека много да го боли, да му причини силна
болка
.
Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят. Там мислите живеят свой самостоятелен живот. Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот. И е действително така, че във физическо-сетивния свят може да се мисли нещо много глупаво; от това по правило не боли.
В елементарния свят много лесно може да се случи, ако с мисленето си човек натвори глупости в него, това, което гъмжи като самостоятелни същества там, да направи човека много да го боли, да му причини силна болка.
към текста >>
124.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Страданията на тези нещастни хора породиха дълбока
болка
в душата на Исус и тя беше обхваната от без гранична любов към измъчения народ.
Страданията на тези нещастни хора породиха дълбока болка в душата на Исус и тя беше обхваната от без гранична любов към измъчения народ.
От своя страна, хората сигурно са доловили нещо от тази безгранична любов и тя сигурно е впечатлила целия народ, изоставен от своите жреци, а както мнозина вярваха изоставен и от своите Богове. И сега внезапно, мнозина от хората, които разпознаха безграничната любов по лицето на Исус, се провикнаха: Да, ти си нашият нов жрец! После те го принудиха да застане до езическия жертвен олтар, очаквайки, изисквайки от него да принесе жертвата, за да получат отново благословията на своите Богове.
към текста >>
125.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Цялата ужасна
болка
, цялото ужасно страдание се изтегли от душата на Исус и се изля в душата на майката.
Цялата ужасна болка, цялото ужасно страдание се изтегли от душата на Исус и се изля в душата на майката.
Тя продължаваше да се чувствува като едно цяло с него. А от своя страна Исус чувствуваше как всичките му душевни изживявания след дванадесетата година, така да се каже, изчезват. Колкото повече разказваше за тях, толкова по-дълбоко неговата мъдрост обземаше майката. Всички негови изживявания след дванадесетата го дина, сега оживяха в душата на любещата майка! Обаче за него те като че ли се стопиха, изчезнаха.
към текста >>
Защото огромната
болка
, огромното страдание, което той изживя през своята дванадесета година постепенно се трансформираха в магическата сила на любовта, която струеше от всяка негова дума и проникваше в заобикалящите го хора.
Сега настъпи един друг забележителен момент: Мнозина от тези хора го познаваха още от времето преди неговата тридесета година и го знаеха именно като Исус от Назарет. И те го помнеха като особено мил кротък и мъдър човек.
Защото огромната болка, огромното страдание, което той изживя през своята дванадесета година постепенно се трансформираха в магическата сила на любовта, която струеше от всяка негова дума и проникваше в заобикалящите го хора.
В който и дом, в която и страноприемница да се появеше, той беше веднага обиквай. И тази обич оставаше, дори и когато той заминаваше по своя път.
към текста >>
И колкото повече животът напредваше, толкова по-здраво се свързваше Той с тялото на Исус от Назарет, докато през последната година беше измъчван от непрекъсната и тежка
болка
, предизвикана от нарастващото свързване с линеещото тяло на Исус от Назарет.
Исус. Впрочем Той сам изживяваше това, което вече посочих: Докато първоначално Христовото Същество беше относително независимо от тялото на Исус от Назарет, след време То трябваше все повече и повече да се уподобява с него.
И колкото повече животът напредваше, толкова по-здраво се свързваше Той с тялото на Исус от Назарет, докато през последната година беше измъчван от непрекъсната и тежка болка, предизвикана от нарастващото свързване с линеещото тяло на Исус от Назарет.
И все пак, често се случваше така, че намирайки се в обкръжението на голяма група последователи, Христос отново успяваше да се освободи и да излезе извън физическото си тяло. Когато някой от тях говореше, би могло да се повярва, че в един случай говори Христос Исус, а в друг случай този, който говори не е Христос Исус: Доколкото съществуваше живата връзка и неразделната общност по между им, Христос можеше да говори чрез всички тях!
към текста >>
126.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Така протичаше животът му между дванадесетата и осемнадесетата година; душата му проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в юдейското учение и оставаше все по-разочарована от него, така че накрая той можеше да изпитва само
болка
и страдание.
Така протичаше животът му между дванадесетата и осемнадесетата година; душата му проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в юдейското учение и оставаше все по-разочарована от него, така че накрая той можеше да изпитва само болка и страдание.
Душата ни наистина се изпълва с едно трагично чувство, когато виждаме колко мъчително страдаше Исус от Назарет от всичко онова, в което по-късните поколения превърнаха древното юдейско учение. И много често, замечтан и размишлявайки в пълна тишина, той си казваше: Да, някога учението се е изляло над човечеството, някога откровението е било дадено на хората; обаче днес хората, които могат да вникнат в това откровение, вече не са тук! Ето как може да бъде накратко характеризирано душевното състояние на Исус от Назарет. И то непрекъснато се намесваше в неговите размишления през онези моменти, когато оста ваше свободен от своя занаят на дърводелец.
към текста >>
127.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Всичко това, което Ви разказвам накратко и сухо, за него беше непосредствена и преизпълнена с
болка
душевна действителност.
Всичко това, което Ви разказвам накратко и сухо, за него беше непосредствена и преизпълнена с болка душевна действителност.
Душата му се изпълни с безкрайно състрадание към цялото човечество, и той трябваше да понесе това състрадание и да узрее вътрешно за великия миг, когато щеше да приеме в себе си Христовото Същество.
към текста >>
Неговата голяма
болка
идваше от това, че той беше напълно сам с древното еврейско учение.
Най-напред Исус от Назарет засегна онези свои опитности между дванадесетата и шестнадесетата или осемнадесетата година, когато му дадоха едно непосредствено усещане и разбиране за същността на древното еврейско учение, за древното учение на еврейските пророци. Никой около него не можа да му предаде това учение, с нито един друг човек той не можа да сподели и изживее онези думи, които беше изрекъл пред смаяните книжници в храма. Обаче в душата му непрекъснато напираха инспирации, за които той знаеше: те идват от духовния свят. Древното еврейско учение отново израсна в душата му по такъв начин, че той се усещаше като негов притежател, макар че сега никой нямаше уши за древната мъдрост. Той беше напълно сам с това учение.
Неговата голяма болка идваше от това, че той беше напълно сам с древното еврейско учение.
към текста >>
128.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Те биха станали такива, че ние изобщо нямаше да постигаме каквато и да е умереност в отношенията си със сетивния свят; например червеният цвят би оставил такова впечатление за човешкото око, че още с изживяването на червения цвят то веднага би изпитало една съвсем определена
болка
.
През Лемурийската епоха човекът напредваше от едно въплъщение в друго по такъв начин, че по същество вече разполагаше с основните наченки на своите сетива. Обаче от друга страна ние знаем, че през Лемурийската епоха човешката еволюция беше обхваната от луциферическите сили. Влиянието на луциферическите сили засегна цялата организация на човека. Ако сега, през Лемурийската епоха, не беше станало нещо друго, освен повтарящите се въплъщения и последвалото луциферическо влияние, нашите сетива биха изглеждали съвсем различно от това, което са те днес. Ако можем така да се изразим, сетивата биха станали свръхчувствителни, свръхинтензивни.
Те биха станали такива, че ние изобщо нямаше да постигаме каквато и да е умереност в отношенията си със сетивния свят; например червеният цвят би оставил такова впечатление за човешкото око, че още с изживяването на червения цвят то веднага би изпитало една съвсем определена болка.
Чрез други сетивни впечатления, останалите сетива също биха били болезнено засегнати. Например окото би се чувствувало като всмукано от синия цвят. Човекът би трябвало да се движи из света, докато в същото време сетивата непрекъснато щяха да бъдат напрягани до крайност, до болка, или подлагани на чрезмерни, фатални удоволствия. Всички външни влияния биха упражнявали върху сетивата много по-силни дразнения, отколкото е допустимо за тях. Ето до какво би довело луциферическото влияние.
към текста >>
Човекът би трябвало да се движи из света, докато в същото време сетивата непрекъснато щяха да бъдат напрягани до крайност, до
болка
, или подлагани на чрезмерни, фатални удоволствия.
Ако сега, през Лемурийската епоха, не беше станало нещо друго, освен повтарящите се въплъщения и последвалото луциферическо влияние, нашите сетива биха изглеждали съвсем различно от това, което са те днес. Ако можем така да се изразим, сетивата биха станали свръхчувствителни, свръхинтензивни. Те биха станали такива, че ние изобщо нямаше да постигаме каквато и да е умереност в отношенията си със сетивния свят; например червеният цвят би оставил такова впечатление за човешкото око, че още с изживяването на червения цвят то веднага би изпитало една съвсем определена болка. Чрез други сетивни впечатления, останалите сетива също биха били болезнено засегнати. Например окото би се чувствувало като всмукано от синия цвят.
Човекът би трябвало да се движи из света, докато в същото време сетивата непрекъснато щяха да бъдат напрягани до крайност, до болка, или подлагани на чрезмерни, фатални удоволствия.
Всички външни влияния биха упражнявали върху сетивата много по-силни дразнения, отколкото е допустимо за тях. Ето до какво би довело луциферическото влияние.
към текста >>
129.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Вътрешното познание, плод на тази инспирация, предизвика пареща
болка
в душата му.
Сега той можа да разкаже и думите му бяха проникнати от дълбоки, затрогващи чувства за най-важните изживявания на своята малко или много самотна душа. Разказът му беше нагледен и убедителен. Той говори за това, как през тези години от неговата дванадесета до осемнадесета година, душата му беше озарена от висшите божествени учения, от онези божествени учения, които някога бяха дадени като откровение на еврейските пророци. Защото всичко то изпълни душата на Исус от неговата дванадесета до осемнадесета година като един вид инспирация, започнала от момента, когато той се намираше в храма между книжниците. Това беше една инспирация, подобна на онези, каквито някога получаваха древните еврейски пророци.
Вътрешното познание, плод на тази инспирация, предизвика пареща болка в душата му.
Исус вече знаеше: древните истини бяха дадени на древните евреи в такова време, когато устройството на телата им позволяваше тези истини да бъдат разбрани. Но сега вече телата им не бяха годни да приемат тези истини така, както по времето на древните пророци.
към текста >>
Тук трябва да добавим нещо, което дава представа за неописуемата
болка
на Исус; ще го добавим като една суха, абстрактна констатация, въпреки че става дума за едно огромно страдание.
Тук трябва да добавим нещо, което дава представа за неописуемата болка на Исус; ще го добавим като една суха, абстрактна констатация, въпреки че става дума за едно огромно страдание.
През епохата на древните евреи съществуваше един вид говор, един божествен език, който беше слязъл от духовно-божествените царства. Сега този език отново се пробуди в душата на Исус, обаче наоколо вече нямаше никой, който да го разбере. Ако някой би започнал да говори за най-великите учения, той би трябвало да проповядва на глухи уши. Това беше най-голямото страдание за Исус; него описа той на своята мащеха.
към текста >>
По време на този разговор душата на Исус беше раздирана от
болка
.
По време на този разговор душата на Исус беше раздирана от болка.
В думите, които отправи към мащехата си, беше вложена цялата сила на неговия Аз. От него сякаш се отдели нещо и премина в доведената му майка толкова силно беше свързан той с това, което разказваше. Заедно с думите, към майката прелитна и „нещо" от самия Исус, понеже в този момент неговият Аз се намираше извън тялото. В резултат на това, майката се преобрази напълно. Докато от него излезе „нещо", майката получи един нов Аз, който се потопи в нея, така че тя се превърна в една нова личност.
към текста >>
130.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Изживяването на изоставения (
болка
, загуба) и на мъртвия (сърдечно съпреживяване с мислите на изоставения).
Значението на духовната наука за нашата епоха. За заниманието с житейски загадки. Въпроси за съдбата в пример с ранната смърт на близък човек.
Изживяването на изоставения (болка, загуба) и на мъртвия (сърдечно съпреживяване с мислите на изоставения).
Укрепване на азовото съзнание чрез ранна насилствена смърт (поради нещастен случай). Обикновените действия на подсъзнанието. Необходимостта от духовно изследване на връзката между човека и духовния свят. Възприетите в живота духовно-научни представи като прозорец към смъртта в земния живот. Мисловното четене като „животворна храна“ за мъртвите.
към текста >>
131.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Когато например тук, на земята, казваме на някого нещо, което му причинява
болка
, изживяваме една такава случка от наша гледна точка тук, на земята, във физическото тяло.
После човек продължава да живее в другите обвивки, като в същото време преживява, както често съм описвал, нещо като духовна ретроспекция, като преживява – но сега по по-различен начин, отколкото чрез простата картина, която описах – онова, което действа като един вид противоположност на земния живот. Можем да си изясним как протича следващият период. След като етерното тяло е отхвърлено, ние продължаваме да живеем с нашето астрално тяло и нашия Аз, обгърнати от нашия дух-себесъщност. Този дух-себесъщност представлява нещо като пробуждаща сила. Той ни води назад, така че изживяваме, наистина връщайки се назад, последния си живот от раждането до смъртта.
Когато например тук, на земята, казваме на някого нещо, което му причинява болка, изживяваме една такава случка от наша гледна точка тук, на земята, във физическото тяло.
Не можем да го изживеем от гледната точка на другия. Ние изобщо нямаше да можем да живеем във физическото тяло, ако желаехме да живеем по друг начин, освен да изживяваме всичко от самите себе си. Но да вземем следния случай: причиняваме на някого огромна болка чрез думите, които изричаме, обладани от гняв. Това, което той усеща и чувства, не можем да изживеем тук. При ретроспекцията, която сега описвам, изживяваме това, което другият чувства, винаги като резултат на това, което сме извършили.
към текста >>
Но да вземем следния случай: причиняваме на някого огромна
болка
чрез думите, които изричаме, обладани от гняв.
Този дух-себесъщност представлява нещо като пробуждаща сила. Той ни води назад, така че изживяваме, наистина връщайки се назад, последния си живот от раждането до смъртта. Когато например тук, на земята, казваме на някого нещо, което му причинява болка, изживяваме една такава случка от наша гледна точка тук, на земята, във физическото тяло. Не можем да го изживеем от гледната точка на другия. Ние изобщо нямаше да можем да живеем във физическото тяло, ако желаехме да живеем по друг начин, освен да изживяваме всичко от самите себе си.
Но да вземем следния случай: причиняваме на някого огромна болка чрез думите, които изричаме, обладани от гняв.
Това, което той усеща и чувства, не можем да изживеем тук. При ретроспекцията, която сега описвам, изживяваме това, което другият чувства, винаги като резултат на това, което сме извършили. Така ние живеем в света на следствията. Изцяло от себе си изживяваме това, което другите са преживели по време на нашия физически живот, докато достигнем до мига на нашето раждане. После се обгръщаме с нещото, което може да се нарече духовното отражение на това, което ще се развие на Венера.
към текста >>
132.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това е случай на правилно изпълнение на кармата, когато, от една страна, трябва да се понася
болка
, от друга страна, е налице интензивният живот с мислите за останалия на земята.
Под прага на съзнанието се оформя определен кръг от взаимни интереси. Ако тези хора бяха останали още дълго време заедно във физическия свят, връзката, която имат благодарение на кармата от по-ранен живот, не би могла да се задълбочи достатъчно интензивно. В много случаи този, който е преминал през портата на смъртта, може да постигне такова кармично необходимо задълбочаване благодарение на факта, че сега е свързан с останалата на земята душа в своите мисли, прониква и протича в нея с мислите си. Такова задълбочаване чрез отношенията, ограничени в рамките на физическия живот, не би било възможно да се постигне. Това става възможно тъкмо благодарение на преминаването му през портата на смъртта.
Това е случай на правилно изпълнение на кармата, когато, от една страна, трябва да се понася болка, от друга страна, е налице интензивният живот с мислите за останалия на земята.
към текста >>
Това описание на царството Божие на църковния човек може да причини на онзи, който – не искам да поставям никакви други изисквания – може да мисли логически, който не е попаднал в това, което нарекох липса на взаимовръзка на мислите, дълбока
болка
поради липсата на съдържание, поради абсурда и липсата на връзка между мислите, които се намират в това описание на царството Божие.
За нашия религиозен човек всичко това са невъзможни пътища. Затова той се обръща към пътя, който, разбира се, смята като единствения християнски път. И той казва: „Човек трябва да се отвърне от земята и да се насочи към царството Божие.“ Сега следва описание на това царство Божие.
Това описание на царството Божие на църковния човек може да причини на онзи, който – не искам да поставям никакви други изисквания – може да мисли логически, който не е попаднал в това, което нарекох липса на взаимовръзка на мислите, дълбока болка поради липсата на съдържание, поради абсурда и липсата на връзка между мислите, които се намират в това описание на царството Божие.
След това този човек, както мнозина наши съвременници, отхвърля всичко „мистично“ – всичко, което той причислява към мистиката – и открива правилния начин да се понрави на хората. Защото днес човек може да си спечели най-въодушевеното одобрение, когато говори много за неща, които хората нямат нужда да разбират. Всичко останало е глупост, може да се каже на хората. И тогава те слушат как някой им „доказва“, че това е глупост и че няма смисъл да ги занимават с това. Накрая, ако човек все още е завладян от безсмислието, се казва: „Истинското битие е любовта.“ После се казва високопарно, че няма съдържание, в което думата любов, любов, любов да не се повтаря постоянно, и то по начин, че всъщност никаква любов не идва в света.
към текста >>
133.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Тя е обикновено селско момиче, което вижда болките и нуждите на селяните около нея; за нея обаче всички тези страдания означават само пример за огромната и величествена
болка
, която разграбеното кралство и нападнатата нация изтърпяват.
Сега помислете, че един човек, който живее изцяло в идеите на настоящето, обръща внимание на една личност, за която всеки, който познава новата история, знае – с това трябва да се съгласи всеки, който разглежда обективно фактите, – че ако тя не се бе намесила, картата на Европа днес просто щеше да е съвсем друга. Жорес, разбира се, също вижда това. Той казва: „Жана д‘Арк изпълнява своята мисия63 и се жертва за доброто на отечеството в една Франция, в която отделната жизнена сила отстъпва на заден план. Общността играе огромна роля, Свети Луи одобрява занаятчийството и правото на гилдиите, парижките революционери под ръководството на Карл V и Карл VI64 виждат търговията и занаятчийството като нова сила, най-прозорливите сред тях, които искат да реформират кралството, мечтаят за съюз между градското и селското съсловие срещу беззаконието и потисничеството. В тази модерна Франция, в тази многообразна, всестранно развита, изтънчена страна, която се вълнува живо от нежните литературни копнежи на Шарл Орлеански65, в това общество се появява Жана д‘Арк.
Тя е обикновено селско момиче, което вижда болките и нуждите на селяните около нея; за нея обаче всички тези страдания означават само пример за огромната и величествена болка, която разграбеното кралство и нападнатата нация изтърпяват.
В нейната душа и в нейните мисли определено място не играе роля. Тя гледа над полята на Лотарингия. Нейното селско сърце е по-голямо от цялото селячество. То тупти за далечни хубави градове, през които броди странникът. Животът на полето не означава по необходимост повдигане на въпроса за обработваемата земя.
към текста >>
Самотата опазва смелостта на нейната мисъл и тя изживява огромната отечествена общност много по-силно, когато нейната фантазия, без да бъде обезпокоявана, може да изпълни тихия хоризонт с
болка
и надежда.
Тя гледа над полята на Лотарингия. Нейното селско сърце е по-голямо от цялото селячество. То тупти за далечни хубави градове, през които броди странникът. Животът на полето не означава по необходимост повдигане на въпроса за обработваемата земя. В шума и суматохата на градовете мечтата на Жана със сигурност е по-малко свободна, по-малко смела и голяма.
Самотата опазва смелостта на нейната мисъл и тя изживява огромната отечествена общност много по-силно, когато нейната фантазия, без да бъде обезпокоявана, може да изпълни тихия хоризонт с болка и надежда.
Не духът на селския бунт я изпълва. Тя иска да освободи цяла Франция, за да се посвети по-късно на Бога, на християнството и справедливостта. Целта ѝ изглежда толкова възвишена и богоугодна, че за да я постигне, по-късно тя намира смелостта да се противопостави на Църквата и да се позове на едно откровение, което стои високо над всички останали откровения.“
към текста >>
134.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Те няма да могат да навлязат в душите ни по правилния начин, или, ако се налага, за тях това ще бъде особено тежко, защото ще са принудени да го сторят чрез страдание и
болка
.
Да, както нашата ръка се отдръпва от огън, така и мъртвият се отдръпва от човек, който по подобен начин, поради лични причини изпитва омраза! Той не може да се обръща към него, защото омразата му действа като огън. За да можем да осъществим съзнателна връзка с мъртвите, ние трябва да можем като тях по определен начин да станем независими от лични симпатии и антипатии. Така също ще разберете, че цялото отношение на мъртвите към живите, доколкото то се основава на инспирации, които също така са винаги налице, дори и да не се забелязват, и постоянно живеят в астралното тяло на човека, така че човек се намира във връзка с мъртвите и по този директен начин – че цялото отношение на мъртвите към живите е зависимо от настроението, което имаме в нашия живот тук, на земята. Ако сме настроени враждебно към другите хора, ако нямаме интерес към съвремието и не участваме в житейските процеси, следователно ако нямаме независим интерес към съвремието, към нашите ближни, мъртвите няма да се доближат до нас така, както ни се иска.
Те няма да могат да навлязат в душите ни по правилния начин, или, ако се налага, за тях това ще бъде особено тежко, защото ще са принудени да го сторят чрез страдание и болка.
Съжителството между мъртвите и живите е нещо наистина много сложно. Но Вие виждате, че човекът също така действа непосредствено отвъд времето чрез това, че след като е минал през портата на смъртта, той продължава да инспирира живеещите тук, на физическия план. И е напълно вярно, че тези, които живеят в определено време на земята, преди всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по време на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
към текста >>
135.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Тъй като това е присъщо на същността му, мъртвият изпитва ужасна
болка
, когато е запазил връзката с нас, започнала във физическия живот, и сега вижда в нас различни убеждения.
Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в духовния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора. Това, че придобива тази толерантност, че винаги вижда, че в човека взема едно или друго участие Луцифер или Ариман, просто се изразява в същността на онзи, който е преминал през портата на смъртта. Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля. Той не казва: това е завистлив човек, а казва: Ариман играе в него определена роля. Така преценява този, който живее между смърт и раждане, това е в същността му, както е в нашата същност, че сме естествено здрави, че имаме здрави очи.
Тъй като това е присъщо на същността му, мъртвият изпитва ужасна болка, когато е запазил връзката с нас, започнала във физическия живот, и сега вижда в нас различни убеждения.
Да приемем, че поради личните си антипатии изпитваме особена омраза към даден човек, който също е бил във връзка с мъртвия. Тази омраза означава ужасяваща болка за мъртвия, който може да има връзка с нас, и сега тази омраза се насочва към него като меч, като назъбен меч, като копие. И мъртвият трябва да преодолее тази болка, тъй като все още е свързан с нас.
към текста >>
Тази омраза означава ужасяваща
болка
за мъртвия, който може да има връзка с нас, и сега тази омраза се насочва към него като меч, като назъбен меч, като копие.
Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля. Той не казва: това е завистлив човек, а казва: Ариман играе в него определена роля. Така преценява този, който живее между смърт и раждане, това е в същността му, както е в нашата същност, че сме естествено здрави, че имаме здрави очи. Тъй като това е присъщо на същността му, мъртвият изпитва ужасна болка, когато е запазил връзката с нас, започнала във физическия живот, и сега вижда в нас различни убеждения. Да приемем, че поради личните си антипатии изпитваме особена омраза към даден човек, който също е бил във връзка с мъртвия.
Тази омраза означава ужасяваща болка за мъртвия, който може да има връзка с нас, и сега тази омраза се насочва към него като меч, като назъбен меч, като копие.
И мъртвият трябва да преодолее тази болка, тъй като все още е свързан с нас.
към текста >>
И мъртвият трябва да преодолее тази
болка
, тъй като все още е свързан с нас.
Той не казва: това е завистлив човек, а казва: Ариман играе в него определена роля. Така преценява този, който живее между смърт и раждане, това е в същността му, както е в нашата същност, че сме естествено здрави, че имаме здрави очи. Тъй като това е присъщо на същността му, мъртвият изпитва ужасна болка, когато е запазил връзката с нас, започнала във физическия живот, и сега вижда в нас различни убеждения. Да приемем, че поради личните си антипатии изпитваме особена омраза към даден човек, който също е бил във връзка с мъртвия. Тази омраза означава ужасяваща болка за мъртвия, който може да има връзка с нас, и сега тази омраза се насочва към него като меч, като назъбен меч, като копие.
И мъртвият трябва да преодолее тази болка, тъй като все още е свързан с нас.
към текста >>
Когато тук, във физическия свят, Вие усещате глад или
болка
в една или друга част от тялото, не казвате, че гладът е тук или там, а че гладът е вътре във Вас.
Следователно от околното пространство гледате към всичко. Там условията на мислене, на наблюдение са много по-различни! И във вътрешността на мисленето условията са съвсем различни. Да вземем за пример, че даден човек е преминал през портата на смъртта преди 60, 70, 80 или повече години. Сега той има едно напълно различно вътрешно изживяване.
Когато тук, във физическия свят, Вие усещате глад или болка в една или друга част от тялото, не казвате, че гладът е тук или там, а че гладът е вътре във Вас.
Така, когато от обкръжаващата среда погледнете към определено място, чувствате и знаете, че там има нещо, което иска да има нещо общо с Вас. Сега се опитвате да отстраните това, което се открива! И само когато успеете да го отстраните, се появява истинското същество, което иска да се прояви.
към текста >>
136.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Стилът наистина е нещо, което причинява страхотна
болка
.
Стилът наистина е нещо, което причинява страхотна болка.
към текста >>
137.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В началото на настоящите си разсъждения аз казах каква
болка
изпитах, узнавайки, че в една от насоките човек всъщност се сблъсква само с недружелюбни, най-малкото лишени от разбиране оценки и че тъкмо хората, които по този недружелюбен начин оценяват в една определена насока, си при писват способността за обективно разглеждане на нещата.
Особено в последно време често ми се налага да се питам на какво се дължи непрестанната поява на определени виждания.
В началото на настоящите си разсъждения аз казах каква болка изпитах, узнавайки, че в една от насоките човек всъщност се сблъсква само с недружелюбни, най-малкото лишени от разбиране оценки и че тъкмо хората, които по този недружелюбен начин оценяват в една определена насока, си при писват способността за обективно разглеждане на нещата.
Не е нужно да се отива надалеч, за да се види какъв род недружелюбност се има предвид. Продължавам да повтарям, че имам разбиране за всяко становище; не проумявам обаче, когато се твърди, че определени оценки, които са всичко друго, но не и обективни, почивали на обективна основа.
към текста >>
138.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Който е съпреживял онези времена, знае колко
болка
е имало в сърцата на всички, които при основаването на съвременния Германски райх все още били радетели за идеите от 1848 г., когато съществувала воля та, изграждането на тази империя да се основава на усета, на чувството и на идеала.
Който е съпреживял онези времена, знае колко болка е имало в сърцата на всички, които при основаването на съвременния Германски райх все още били радетели за идеите от 1848 г., когато съществувала воля та, изграждането на тази империя да се основава на усета, на чувството и на идеала.
През шейсетте и седемдесетте години имало хора, принадлежащи към така наречената Великогерманска партия, а освен тях имало и малогерманци. Великогерманската партия се опирала на старите идеалистически принципи и на идейни основи и импулси искала да постигне изграждане на империята. Великогерманците не са имали желание да завладяват нещо, а целели да обединят всичко германско в едно общо имперско и държавно цяло. Който приписва на великогерманците дори най-незначителни завоевателни намерения, той просто не познава степента на народностния идеализъм, битувал в тях. Дълго време великогерманците били отявлени, безкомпромисни противници на така наречените малогерманци, основали при Бисмарк сегашния Германски райх, тоест Германския райх под егидата на Прусия.
към текста >>
139.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Блажени милосърдните, защото те ще трябва да избърсват бляскава кръв и да превързват лъчезарна
болка
!
Блажени милосърдните, защото те ще трябва да избърсват бляскава кръв и да превързват лъчезарна болка!
към текста >>
140.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Та растяла тя, значи, като дъщеря в семейството,към нея се отнасяли мило, само дето изпитвала голяма
болка
, дължаща се на това, че все плачела за своя любим, за Уилям, защото тя естествено предполагала, че ако се бил спасил, той щял да я търси навред по света и да я намери.
В Кьолн Герхард се отнасял с норвежката кралска дъщеря по подобаващ на положението и начин. В семейството му се грижели за нея с много обич, като се изключи малката забележка, разбира се, която той, Добрия Герхард, добавил: че когато се завърнал ведно с кралската дъщеря, жена му се понамръщила. Сетне обаче тя наистина я обикнала като собствена дъщеря. Но тези неща са разбираеми, нали така?
Та растяла тя, значи, като дъщеря в семейството,към нея се отнасяли мило, само дето изпитвала голяма болка, дължаща се на това, че все плачела за своя любим, за Уилям, защото тя естествено предполагала, че ако се бил спасил, той щял да я търси навред по света и да я намери.
Пък той все не идвал и не идвал. А семейството на Добрия Герхард я било обикнало, Герхард имал син и смятал тази красива девица да стане съпруга на сина му. Според тогавашните схващания това би било възможно единствено ако синът бъдел въздигнат до нейното положение. Архиепископът на Кьолн изразил готовност да посвети сина в рицар. Всичко станало, както му е редът.
към текста >>
141.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но скоро дойде времето, когато с
болка
научихме, какви чудовищни жертви изисква тази война.
Но скоро дойде времето, когато с болка научихме, какви чудовищни жертви изисква тази война.
И когато в първите дни на септември бях в Берлин /бележка 15/, дълбока болка обхвана душата ми, когато разбрах, какво съцветие от германски души е паднало в жертва на бойните полета. Трябваше да се отдам на тази болка и от нея се роди – не по моя лична заслуга – окултно изследване. В страданието на душата се дарява окултно познание. Пред моята душа стоеше боязливият въпрос: когато се сблъскват такива маси от хора – какво се случва тогава?
към текста >>
И когато в първите дни на септември бях в Берлин /бележка 15/, дълбока
болка
обхвана душата ми, когато разбрах, какво съцветие от германски души е паднало в жертва на бойните полета.
Но скоро дойде времето, когато с болка научихме, какви чудовищни жертви изисква тази война.
И когато в първите дни на септември бях в Берлин /бележка 15/, дълбока болка обхвана душата ми, когато разбрах, какво съцветие от германски души е паднало в жертва на бойните полета.
Трябваше да се отдам на тази болка и от нея се роди – не по моя лична заслуга – окултно изследване. В страданието на душата се дарява окултно познание. Пред моята душа стоеше боязливият въпрос: когато се сблъскват такива маси от хора – какво се случва тогава?
към текста >>
Трябваше да се отдам на тази
болка
и от нея се роди – не по моя лична заслуга – окултно изследване.
Но скоро дойде времето, когато с болка научихме, какви чудовищни жертви изисква тази война. И когато в първите дни на септември бях в Берлин /бележка 15/, дълбока болка обхвана душата ми, когато разбрах, какво съцветие от германски души е паднало в жертва на бойните полета.
Трябваше да се отдам на тази болка и от нея се роди – не по моя лична заслуга – окултно изследване.
В страданието на душата се дарява окултно познание. Пред моята душа стоеше боязливият въпрос: когато се сблъскват такива маси от хора – какво се случва тогава?
към текста >>
142.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това, а не някаква си недружелюбност, ме принуждават с голяма душевна
болка
в най-близко време да се откажа от личните беседи със скъпите ни членове.
Простете, че днес изнесох тези неща на светло. Заговорих за тях, когато лекцията, собствено, вече беше завършена. Длъжен съм да говоря за тези неща, защото те непосредствено касаят жизнени въпроси на нашето движение, на нашето Антропософско Общество.
Това, а не някаква си недружелюбност, ме принуждават с голяма душевна болка в най-близко време да се откажа от личните беседи със скъпите ни членове.
Тогава ще бъде невъзможно това, което с такава охота се използва от нашите злонамерени врагове. Скъпи мои приятели, можете, разбира се, да направите едно възражение, и него мислено всеки го прави, мислейки за себе си: но с мен той би могъл да говори. Но това би си казал и всеки от тези, които сега толкова недостойно нападат Обществото; и някои от тези, които сега са оръдие в ръцете на своите покровители, бяха в числото на много, много видните членове на Обществото. Това трябва да се промени, но само самите членове на Обществото могат да променят това.
към текста >>
143.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И нашата мъка, нашата
болка
получават от това особен характер.
Ясновидското съзнание може да даде разяснение и за някои други конкретни моменти от връзките на живите с умрелите. Днес ще засегна още една такава взаимовръзка. Когато наши близки или приятели, или по друг начин кармично свързани с нас хора, преминат портата на смъртта, те си отиват на различна възраст: деца, млади хора или по-възрастни. Когато с ясновидско съзнание се наблюдава, каква връзка се установява с умрелите на различна възраст, за това може да се каже следното. Когато през портата на смъртта преминава дете или млад човек, взаимоотношенията им с останалите може да се опише със следните думи: децата и младите хора, преминавайки портата на смъртта не губят тези, които са им били близки, те остават в непосредственото им обкръжение.
И нашата мъка, нашата болка получават от това особен характер.
Когато притежаващият ясновидско съзнание човек наблюдава душевното страдание на майката или бащата, изгубили дете, това горе е съвсем различно, от преживяваното от млад човек, изгубил някой по-възрастен. Разбира се, за повърхностния външен поглед тези преживявания на душата са повече или по-малко сходни, но ако се възприемат по-фино, те са коренно различни. Младите починали не изчезват, те остават тук. Те продължават да живеят с нашите души, в нашите души. Болката, която изпитваме, мъката, която преживяваме, това, собствено, е, което преживява в нас младият починал.
към текста >>
То се пренася в нас като наша
болка
, като наша мъка.
Когато притежаващият ясновидско съзнание човек наблюдава душевното страдание на майката или бащата, изгубили дете, това горе е съвсем различно, от преживяваното от млад човек, изгубил някой по-възрастен. Разбира се, за повърхностния външен поглед тези преживявания на душата са повече или по-малко сходни, но ако се възприемат по-фино, те са коренно различни. Младите починали не изчезват, те остават тук. Те продължават да живеят с нашите души, в нашите души. Болката, която изпитваме, мъката, която преживяваме, това, собствено, е, което преживява в нас младият починал.
То се пренася в нас като наша болка, като наша мъка.
Нашите млади починали остават с нас. Това е преместване на тяхната собствена болка; тя не трябва да бъде болка, но пренесена в нашата душа, се превръща в болка.
към текста >>
Това е преместване на тяхната собствена
болка
; тя не трябва да бъде
болка
, но пренесена в нашата душа, се превръща в
болка
.
Младите починали не изчезват, те остават тук. Те продължават да живеят с нашите души, в нашите души. Болката, която изпитваме, мъката, която преживяваме, това, собствено, е, което преживява в нас младият починал. То се пренася в нас като наша болка, като наша мъка. Нашите млади починали остават с нас.
Това е преместване на тяхната собствена болка; тя не трябва да бъде болка, но пренесена в нашата душа, се превръща в болка.
към текста >>
Мъката, която преживяваме, губейки по-възрастен от нас човек, собствено, е наша лична
болка
.
Мъката, която преживяваме, губейки по-възрастен от нас човек, собствено, е наша лична болка.
Искам да кажа, че това е болка, по-малко основана на съчувствие, по-егоистична, лична егоистична болка. Ако искаме от позицията на ясновидското съзнание да опишем отношенията на останалия на земята по-млад човек и починалия възрастен, може да се каже: починалият възрастен, заминал си от нас, не ни губи. Ние губим младия заминал си; старият заминал си не губи нас, останалите тук, той в известен смисъл, взема със себе си /нашата/ душа, той я поддържа чрез себе си в нейните сили по своя по-нататъшен път. Той не губи оставащите. И затова отношението към по-възрастния починал е съвсем различно, отколкото към младия, по-възрастният починал няма стремежи да живее в душата на останалите, тъй като той взема със себе си сякаш вътрешната същност, отпечатък от вътрешното същество на останалия.
към текста >>
Искам да кажа, че това е
болка
, по-малко основана на съчувствие, по-егоистична, лична егоистична
болка
.
Мъката, която преживяваме, губейки по-възрастен от нас човек, собствено, е наша лична болка.
Искам да кажа, че това е болка, по-малко основана на съчувствие, по-егоистична, лична егоистична болка.
Ако искаме от позицията на ясновидското съзнание да опишем отношенията на останалия на земята по-млад човек и починалия възрастен, може да се каже: починалият възрастен, заминал си от нас, не ни губи. Ние губим младия заминал си; старият заминал си не губи нас, останалите тук, той в известен смисъл, взема със себе си /нашата/ душа, той я поддържа чрез себе си в нейните сили по своя по-нататъшен път. Той не губи оставащите. И затова отношението към по-възрастния починал е съвсем различно, отколкото към младия, по-възрастният починал няма стремежи да живее в душата на останалите, тъй като той взема със себе си сякаш вътрешната същност, отпечатък от вътрешното същество на останалия.
към текста >>
144.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И едва тогава ние усещаме с остра
болка
събитията, които стават на физическия план; обаче от друга страна не трябва да забравяме, че онези души, които през последните десетилетия не успяха да се включат в един истински духовен живот, просто копнеят за разрушителните процеси на физическия план, понеже от тези разрушителни процеси те черпят сили за духовно-душевния живот след смъртта.
Насоките на душевния живот трябва да се променят из основи. И тези обновени форми на мислене и чувства трябва да изместят тъкмо най-съкровените трепети на душата древните, наследените, свещените трепети на човешката душа. Това е едно неумолимо изискване на епохата. Предполагам, че след вчерашните ми думи за хаоса в нашия видим физически свят и за необходимостта от духовно обновление на човечеството, всеки от Вас е изпитал известно вълнение. Защото нека да се замислим още веднъж,че под впечатленията от подобни истини, ние сме принудени позволете ми този израз да изграждаме с мъртвите една социална общност.
И едва тогава ние усещаме с остра болка събитията, които стават на физическия план; обаче от друга страна не трябва да забравяме, че онези души, които през последните десетилетия не успяха да се включат в един истински духовен живот, просто копнеят за разрушителните процеси на физическия план, понеже от тези разрушителни процеси те черпят сили за духовно-душевния живот след смъртта.
Оттук следва и едно чисто практическо съображение: да стимулираме по всякакъв начин единствения фактор, който занапред ще смекчи и укроти разрушителните сили всред човечеството, а именно истинския духовен живот. Освен това трябва да бъдем съвсем наясно, че през миналите хилядолетия нещата не изглеждаха така; тогава далеч не беше задължително, щото една материалистическа епоха непременно да предизвика война и опустошения. Обаче занапред ще е точно така.
към текста >>
145.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И това не е никаква алегория, скъпи мои приятели, хората се страхуват от съвсем реалната
болка
на изгарянето.
Ако днес човек иска да осъществи някаква връзка с духовния свят, той трябва да преодолее приблизително същия ужас, какъвто обземаше човека в миналото, когато му се налагаше да минава през огъня. Тази е причината, поради която днес много хора се страхуват от духовния свят като от огън.
И това не е никаква алегория, скъпи мои приятели, хората се страхуват от съвсем реалната болка на изгарянето.
От тук идва и цялата омраза към антропософията; хората просто се страхуват от нейните изгарящи истини, страхуват се да не се изгорят. Обаче еволюцията изисква от нас, бавно и неотстъпно да се приближаваме към огъня и да не се боим от истинската действителност. Защото потъналият дълбоко в нас, интимен и "оттеглен" от външния свят живот както го окачествих в последните лекции изисква от нас преди всичко тези процеси занапред ще стават все по-силни -, да този прикрит в душите ни интимен живот изисква от нас поне един стремеж за навлизане в духовния свят, за навлизане във всичките му сфери, но най-вече в сферата на възпитанието.
към текста >>
146.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Но това няма да попречи, понеже ясното познание дори когато предизвиква
болка
донася добри плодове, щом с негова помощ се опитваме да излезем от хаоса, в който е затънало човечеството.
Проследете с виждащ поглед, с очи, проглеждащи чрез усещанията, за които говорихме днес, какво точно пулсира в самата същност на съвременната епоха! Може би някои подробности ще наранят сърцето Ви.
Но това няма да попречи, понеже ясното познание дори когато предизвиква болка донася добри плодове, щом с негова помощ се опитваме да излезем от хаоса, в който е затънало човечеството.
към текста >>
147.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Тогава ще има последствия за следващия и за целия живот между земните животи, понеже много често виждаме, че от нещастие, страдание и
болка
израства съзнанието, изградено в духовния свят по друг начин.
Не бива нещата да се схващат в тривиален смисъл, като че ли духовният изследовател само би казал: «Сам си си заслужил нещастието», не, това би било не само неразбиране, но дори отричане на духовното изследване. Дори не е необходимо в предишния живот да бъде причинено някакво нещастие. То може да настъпи спонтанно.
Тогава ще има последствия за следващия и за целия живот между земните животи, понеже много често виждаме, че от нещастие, страдание и болка израства съзнанието, изградено в духовния свят по друг начин.
В целия ни живот обаче се появява смисъл и разбиране за съдбата ни, която иначе само сънуваме.
към текста >>
148.
Съдържание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Съчувстваща и егоистична
болка
.
Въздействие на мъртвите в кръвта и в нервната система. Принцип на обръщането в общуването с мъртвите. Заспиване и събуждане. Свързване на чувствения живот с представите. Отношение на живите към по-младите и по-възрастните починали.
Съчувстваща и егоистична болка.
Помен за починалите млади хора и починалите възрастни хора. Историческият, социалният и етичният живот са зависими от общуването между живите и мъртвите.
към текста >>
149.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Вече сме споменавали, че е илюзия да се говори, че минералният и растителният свят са безчувствени и не изпитват
болка
.
Помислете само какво имаме ние, земните хора, като представи, свързани с минералния и растителния свят. Към тези представи за минералния и растителния свят трябва да прибавим всички представи, впечатления и възприятия, свързани с небесните простори, със звездното небе, Слънцето и Луната, доколкото като възприятия в земния ни живот те ни предоставят физически образи и изцяло принадлежат към това, което причисляваме към минералната природа. Тази минерална природа и голяма част от растителната природа не се възприемат през времето между смъртта и ново раждане. Отнасящото се до изживяванията на така наречените мъртви, което можем да изтъкнем като особено характерно в тази насока, е, че относно минералната или растителната природа ние, хората тук, на Земята, имаме съвсем определени представи.
Вече сме споменавали, че е илюзия да се говори, че минералният и растителният свят са безчувствени и не изпитват болка.
Чрез нашите действия ние, хората, оставяме отпечатъци в минералното и растителното царство, за които с известно право можем да кажем, че без тях те няма да изпитват болка или удоволствие, страдание или радост. Знаем, че когато разтрошим камък, определени елементарни същества там всъщност изпитват удоволствие, но това не достига до нашето обикновено дневно съзнание. Mоже да се каже, че при изживяването си обикновеният земен човек има чувството, че когато разбива камъни, когато прави нещо с минералите и още повече с растенията, това не причинява нито удоволствие, нито болка.
към текста >>
Чрез нашите действия ние, хората, оставяме отпечатъци в минералното и растителното царство, за които с известно право можем да кажем, че без тях те няма да изпитват
болка
или удоволствие, страдание или радост.
Помислете само какво имаме ние, земните хора, като представи, свързани с минералния и растителния свят. Към тези представи за минералния и растителния свят трябва да прибавим всички представи, впечатления и възприятия, свързани с небесните простори, със звездното небе, Слънцето и Луната, доколкото като възприятия в земния ни живот те ни предоставят физически образи и изцяло принадлежат към това, което причисляваме към минералната природа. Тази минерална природа и голяма част от растителната природа не се възприемат през времето между смъртта и ново раждане. Отнасящото се до изживяванията на така наречените мъртви, което можем да изтъкнем като особено характерно в тази насока, е, че относно минералната или растителната природа ние, хората тук, на Земята, имаме съвсем определени представи. Вече сме споменавали, че е илюзия да се говори, че минералният и растителният свят са безчувствени и не изпитват болка.
Чрез нашите действия ние, хората, оставяме отпечатъци в минералното и растителното царство, за които с известно право можем да кажем, че без тях те няма да изпитват болка или удоволствие, страдание или радост.
Знаем, че когато разтрошим камък, определени елементарни същества там всъщност изпитват удоволствие, но това не достига до нашето обикновено дневно съзнание. Mоже да се каже, че при изживяването си обикновеният земен човек има чувството, че когато разбива камъни, когато прави нещо с минералите и още повече с растенията, това не причинява нито удоволствие, нито болка.
към текста >>
Mоже да се каже, че при изживяването си обикновеният земен човек има чувството, че когато разбива камъни, когато прави нещо с минералите и още повече с растенията, това не причинява нито удоволствие, нито
болка
.
Тази минерална природа и голяма част от растителната природа не се възприемат през времето между смъртта и ново раждане. Отнасящото се до изживяванията на така наречените мъртви, което можем да изтъкнем като особено характерно в тази насока, е, че относно минералната или растителната природа ние, хората тук, на Земята, имаме съвсем определени представи. Вече сме споменавали, че е илюзия да се говори, че минералният и растителният свят са безчувствени и не изпитват болка. Чрез нашите действия ние, хората, оставяме отпечатъци в минералното и растителното царство, за които с известно право можем да кажем, че без тях те няма да изпитват болка или удоволствие, страдание или радост. Знаем, че когато разтрошим камък, определени елементарни същества там всъщност изпитват удоволствие, но това не достига до нашето обикновено дневно съзнание.
Mоже да се каже, че при изживяването си обикновеният земен човек има чувството, че когато разбива камъни, когато прави нещо с минералите и още повече с растенията, това не причинява нито удоволствие, нито болка.
към текста >>
Следователно трябва да си представите царството на мъртвите така, че когато макар и съвсем леко докоснете нещо, не можете да го направите без това, което докосвате, да изпита удоволствие или
болка
, но също известна симпатия или антипатия.
Но съвсем не е така в царството, в което встъпва човекът, минавайки през портата на смъртта. Трябва да сме наясно, че и най-малкото, което правим там – трябва да си послужим с думите на нашия земен език, – когато например само докоснем нещо в това духовно царство, причиняваме удоволствие или страдание и предизвикваме симпатия или антипатия.
Следователно трябва да си представите царството на мъртвите така, че когато макар и съвсем леко докоснете нещо, не можете да го направите без това, което докосвате, да изпита удоволствие или болка, но също известна симпатия или антипатия.
Това е посочено още в моята книга „Теософия“, където се говори за душевното царство и където най-важните сили на това душевно царство трябва да се търсят в силите на симпатията и антипатията. Но човек трябва да приеме такива неща в своите живи представи. Когато осъзнае взаимовръзките между мъртвото в известен смисъл царство и царството на така наречените живи, човек трябва да може да си представи, че в определена степен мъртвият действа и работи в своето царство. В известна степен той винаги трябва да осъзнава, че предизвиква симпатия или антипатия, страдание или радост. Всичко, което върши, предизвиква, ако мога така да кажа, този резонанс, тези живи усещания.
към текста >>
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и
болка
, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта.
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта.
Ако желаете да се осведомите правилно относно тези волеви сили, трябва да прочетете споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята, присъща на човешката душа между смъртта и ново раждане, не е същата като тази, която наричаме воля тук, в земния живот. Въпреки това можем да говорим за воля, макар че волята там е проникната с чувства и с още един друг елемент, който изобщо не съществува тук, на Земята. След смъртта тази воля непрекъснато се засилва или отслабва. Когато влезем във връзка с някой умрял, ние изживяваме неговия земен живот така, че в един момент узнаваме как неговите волеви импулси се усилват, как той се чувства силен, а в друг момент волята му отчасти се парализира, в известна степен заспива. Така тази воля нахлува, засилва се или се отдръпва назад и отслабва.
към текста >>
150.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Противно на това, с пълно право сме убедени – знаем, че не е така, когато нещата се разглеждат духовно, но сега можем да не го вземаме под внимание, – че цялата минерална природа, включително и минералното във въздуха и във водата, а също и до голяма степен растителната природа са нечувствителни към това, което наричаме удоволствие и
болка
, когато от самите нас произлизат определени действия.
Когато тук, на физическия план, влезем във връзка с нещата, които ни заобикалят, знаем, че само малка част от заобикалящите ни същества реагира на нашите собствени действия, на нашите собствени волеви прояви така, че да можем да кажем, че нашите волеви действия причиняват удоволствие или страдание на съществата, намиращи се в обкръжението ни. Можем да го кажем за съществата от нашето физическо обкръжение, които причисляваме към животинското царство и царството на хората.
Противно на това, с пълно право сме убедени – знаем, че не е така, когато нещата се разглеждат духовно, но сега можем да не го вземаме под внимание, – че цялата минерална природа, включително и минералното във въздуха и във водата, а също и до голяма степен растителната природа са нечувствителни към това, което наричаме удоволствие и болка, когато от самите нас произлизат определени действия.
към текста >>
Мъртвият, ако мога да се изразя образно, не може да направи абсолютно нищо, той не може дори да се помръдне, без да причини удоволствие или
болка
в обкръжението си.
В обкръжението, в което се намира така нареченият умрял, не е така. Всичко, което т. нар. мъртъв прави в своята среда, причинява удоволствие или страдание.
Мъртвият, ако мога да се изразя образно, не може да направи абсолютно нищо, той не може дори да се помръдне, без да причини удоволствие или болка в обкръжението си.
към текста >>
Ние трябва да приемем мисълта, че животът между смъртта и ново раждане е устроен така, че там всичко предизвиква реакция на действията, че през цялото време, докато се намираме между смъртта и ново раждане, за нас е невъзможно да направим нещо, образно казано, не можем и да се помръднем, без да причиним удоволствие или
болка
в обкръжението си.
Човек трябва само истински да си го представи.
Ние трябва да приемем мисълта, че животът между смъртта и ново раждане е устроен така, че там всичко предизвиква реакция на действията, че през цялото време, докато се намираме между смъртта и ново раждане, за нас е невъзможно да направим нещо, образно казано, не можем и да се помръднем, без да причиним удоволствие или болка в обкръжението си.
Защото това, което имаме като минерално царство тук, на физическия план, не съществува за мъртвите. Също така не съществува и нашият обикновен растителен свят. Тези светове, както можете да видите в моята „Теософия“, се намират там под съвсем друга форма. В духовния свят те не са такива, каквито са тук, в известен смисъл, безчувствени светове. Първото от царствата, намиращи се тук, на физическия план, което има известно значение за мъртвия чрез това, че можем да го сравним със съществуващото в обкръжението му, е животинското царство.
към текста >>
Когато починат близки хора, изпитваме тъга и
болка
.
Можем да го охарактеризираме и с нещо друго. Вижте, човекът не винаги има много дълбоки усещания и за това, което изживява с душата си на обикновения физически план.
Когато починат близки хора, изпитваме тъга и болка.
Точно когато ни напуснат добри приятели от обществото, често съм казвал, че антропософски ориентираната духовна наука няма задачата да утешава хората като им отнеме болката. Болката е на място, човекът трябва да стане силен, за да я носи, не би трябвало да се остави да му я премахнат. Но относно болката не се прави разлика дали тази болка се изпитва заради заминаването на младия починал или за възрастния човек. Погледнато духовно обаче има голяма разлика. Може да се каже, че живеещият тук, на Земята, човек, загубил деца, било негови собствени или такива, които е обичал, изпитва, ако мога технически да се изразя така, съчувстваща болка.
към текста >>
Но относно болката не се прави разлика дали тази
болка
се изпитва заради заминаването на младия починал или за възрастния човек.
Можем да го охарактеризираме и с нещо друго. Вижте, човекът не винаги има много дълбоки усещания и за това, което изживява с душата си на обикновения физически план. Когато починат близки хора, изпитваме тъга и болка. Точно когато ни напуснат добри приятели от обществото, често съм казвал, че антропософски ориентираната духовна наука няма задачата да утешава хората като им отнеме болката. Болката е на място, човекът трябва да стане силен, за да я носи, не би трябвало да се остави да му я премахнат.
Но относно болката не се прави разлика дали тази болка се изпитва заради заминаването на младия починал или за възрастния човек.
Погледнато духовно обаче има голяма разлика. Може да се каже, че живеещият тук, на Земята, човек, загубил деца, било негови собствени или такива, които е обичал, изпитва, ако мога технически да се изразя така, съчувстваща болка. Децата всъщност остават при нас и чрез това, че сме били свързани с тях, те остават толкова близо до нас, че пренасят своята болка върху душите ни и ние чувстваме тяхната болка, понеже те биха се радвали да са още тук.
към текста >>
Може да се каже, че живеещият тук, на Земята, човек, загубил деца, било негови собствени или такива, които е обичал, изпитва, ако мога технически да се изразя така, съчувстваща
болка
.
Когато починат близки хора, изпитваме тъга и болка. Точно когато ни напуснат добри приятели от обществото, често съм казвал, че антропософски ориентираната духовна наука няма задачата да утешава хората като им отнеме болката. Болката е на място, човекът трябва да стане силен, за да я носи, не би трябвало да се остави да му я премахнат. Но относно болката не се прави разлика дали тази болка се изпитва заради заминаването на младия починал или за възрастния човек. Погледнато духовно обаче има голяма разлика.
Може да се каже, че живеещият тук, на Земята, човек, загубил деца, било негови собствени или такива, които е обичал, изпитва, ако мога технически да се изразя така, съчувстваща болка.
Децата всъщност остават при нас и чрез това, че сме били свързани с тях, те остават толкова близо до нас, че пренасят своята болка върху душите ни и ние чувстваме тяхната болка, понеже те биха се радвали да са още тук.
към текста >>
Децата всъщност остават при нас и чрез това, че сме били свързани с тях, те остават толкова близо до нас, че пренасят своята
болка
върху душите ни и ние чувстваме тяхната
болка
, понеже те биха се радвали да са още тук.
Точно когато ни напуснат добри приятели от обществото, често съм казвал, че антропософски ориентираната духовна наука няма задачата да утешава хората като им отнеме болката. Болката е на място, човекът трябва да стане силен, за да я носи, не би трябвало да се остави да му я премахнат. Но относно болката не се прави разлика дали тази болка се изпитва заради заминаването на младия починал или за възрастния човек. Погледнато духовно обаче има голяма разлика. Може да се каже, че живеещият тук, на Земята, човек, загубил деца, било негови собствени или такива, които е обичал, изпитва, ако мога технически да се изразя така, съчувстваща болка.
Децата всъщност остават при нас и чрез това, че сме били свързани с тях, те остават толкова близо до нас, че пренасят своята болка върху душите ни и ние чувстваме тяхната болка, понеже те биха се радвали да са още тук.
към текста >>
Противно на това, болката, която изпитваме, когато починат възрастни хора, било родители или приятели, можем да наречем егоистична
болка
.
С това, че носим болката им заедно с тях, тя им става по-лека. Всъщност детето чувства в нас. Добре е, когато то може да чувства с нас. Чрез това болката му се облекчава.
Противно на това, болката, която изпитваме, когато починат възрастни хора, било родители или приятели, можем да наречем егоистична болка.
Възрастният починал не ни изгубва, той няма и чувството, което има младият починал. Той ни запазва, не ни изгубва. Тук в тялото си имаме чувството, че сме го загубили, оттам и болката засяга само нас. Тя е егоистична болка. Ние не чувстваме неговите чувства, както при децата, а чувстваме болка за самите себе си.
към текста >>
Тя е егоистична
болка
.
Чрез това болката му се облекчава. Противно на това, болката, която изпитваме, когато починат възрастни хора, било родители или приятели, можем да наречем егоистична болка. Възрастният починал не ни изгубва, той няма и чувството, което има младият починал. Той ни запазва, не ни изгубва. Тук в тялото си имаме чувството, че сме го загубили, оттам и болката засяга само нас.
Тя е егоистична болка.
Ние не чувстваме неговите чувства, както при децата, а чувстваме болка за самите себе си.
към текста >>
Ние не чувстваме неговите чувства, както при децата, а чувстваме
болка
за самите себе си.
Противно на това, болката, която изпитваме, когато починат възрастни хора, било родители или приятели, можем да наречем егоистична болка. Възрастният починал не ни изгубва, той няма и чувството, което има младият починал. Той ни запазва, не ни изгубва. Тук в тялото си имаме чувството, че сме го загубили, оттам и болката засяга само нас. Тя е егоистична болка.
Ние не чувстваме неговите чувства, както при децата, а чувстваме болка за самите себе си.
към текста >>
Тези два вида
болка
наистина съвсем точно могат да се различават – егоистична
болка
за възрастните хора, съчувстваща
болка
– за младите хора.
Тези два вида болка наистина съвсем точно могат да се различават – егоистична болка за възрастните хора, съчувстваща болка – за младите хора.
Детето продължава да живее в нас и ние всъщност чувстваме това, което чувства детето. Истински тъжни в собствената си душа сме само за възрастните починали. Това не е без значение.
към текста >>
151.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Каквото и да разглеждаме, било сетивния свят, било човешкия исторически живот, протичащ между удоволствия и страдания, радост и
болка
, дейност и инертност, го виждаме така, че в него се сливат три потока.
Да разгледаме сега живота. Когато разглеждаме живота, виждаме не само силовия поток, който, собствено, ни принадлежи, но винаги виждаме нещо като сливане на три силови потока.
Каквото и да разглеждаме, било сетивния свят, било човешкия исторически живот, протичащ между удоволствия и страдания, радост и болка, дейност и инертност, го виждаме така, че в него се сливат три потока.
В обичания живот не правим това, което прави, например, химикът, когато той разглежда водата не просто като течност, такава, каквато тя изглежда външно, а я разлага на водород и кислород. Духовната наука трябва също да осъществи такова разлагане. Духовната наука трябва да се заеме с тази духовна химия, иначе ще бъде невъзможно да се разбере живота на човека.
към текста >>
152.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Страшна
болка
него тогава сломи
Страшна болка него тогава сломи
към текста >>
Нивга такава
болка
не бе чувствувал.
Нивга такава болка не бе чувствувал.
към текста >>
153.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вие влизате в един свят, към който не сте приспособени: неприспособеността към света означава изпитване на
болка
, изпитване на страдание.
Следователно две неща принадлежат към първите изживявания: да излезем от времето и да излезем от пространството, когато преминем прага за духовния свят. По-рано аз често пъти съм обръщал вниманието върху някои неща, които могат да доведат до безпространствени представи, като съм насочвал вниманието Ви върху измеренията, не по такъв детински начин, както често пъти спиритистите говорят за четириизмерното пространство, а по сериозен начин. Но помислете само, колко много от това, което наричате съдържание на Вашето съзнание, се изгубва, когато не се намирате вече в пространството и във времето. Вашият живот е изцяло приспособен към времето и към пространството. Също и душевният живот е изцяло приспособен към пространството и времето.
Вие влизате в един свят, към който не сте приспособени: неприспособеността към света означава изпитване на болка, изпитване на страдание.
Така щото без побеждаването на болката и на страданието не може да се влезе първо в духовния свят. Хората не осъзнават това или отстъпват от духовния свят от страх, защото не биха искали да встъпят в безпочвен свят, в който няма пространство и време.
към текста >>
154.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Ако порежем пръста си, ние чувстваме определена
болка
, дискомфорт.
Разбира се, в нашата епоха не всеки може съвсем неподготвен да извърши онова, което трябва да се направи от онзи, който понастоящем влиза истински в света на Посвещението. Тъй като всеки, навлизащ в света на Посвещението, не трябва само да познава в него онова, което всяко човешко същество днес би трябвало да се стреми да знае, а също трябва и да живее в него. Той трябва да живее в него, точно както човек живее със своето тяло във физически-сетивния свят. Това означава, че той трябва да извърши, така да се каже, предварително онова, което във физически-сетивния свят може да бъде направено единствено в момента на смъртта. Той трябва да придобие силата да живее в свят, за който физическата, сетивна част от него не е пригодена.
Ако порежем пръста си, ние чувстваме определена болка, дискомфорт.
Защо чувстваме болка, когато порежем пръста си? Поради простата причина, че ножът порязва кожата, мускула и нерва, но не порязва свръхсетивното етерно тяло. Ако имаме ненаранен пръст, нашето свръхсетивно етерно тяло е приспособено към него. Ако порежем пръста (но не можем да порежем етерното тяло) свръхсетивното непорязано етерно тяло не е пригодено към пръста. Това е причината защо астралното тяло тогава чувства болка.
към текста >>
Защо чувстваме
болка
, когато порежем пръста си?
Тъй като всеки, навлизащ в света на Посвещението, не трябва само да познава в него онова, което всяко човешко същество днес би трябвало да се стреми да знае, а също трябва и да живее в него. Той трябва да живее в него, точно както човек живее със своето тяло във физически-сетивния свят. Това означава, че той трябва да извърши, така да се каже, предварително онова, което във физически-сетивния свят може да бъде направено единствено в момента на смъртта. Той трябва да придобие силата да живее в свят, за който физическата, сетивна част от него не е пригодена. Ако порежем пръста си, ние чувстваме определена болка, дискомфорт.
Защо чувстваме болка, когато порежем пръста си?
Поради простата причина, че ножът порязва кожата, мускула и нерва, но не порязва свръхсетивното етерно тяло. Ако имаме ненаранен пръст, нашето свръхсетивно етерно тяло е приспособено към него. Ако порежем пръста (но не можем да порежем етерното тяло) свръхсетивното непорязано етерно тяло не е пригодено към пръста. Това е причината защо астралното тяло тогава чувства болка. Болката идва от непригодеността към сетивната материалност.
към текста >>
Това е причината защо астралното тяло тогава чувства
болка
.
Ако порежем пръста си, ние чувстваме определена болка, дискомфорт. Защо чувстваме болка, когато порежем пръста си? Поради простата причина, че ножът порязва кожата, мускула и нерва, но не порязва свръхсетивното етерно тяло. Ако имаме ненаранен пръст, нашето свръхсетивно етерно тяло е приспособено към него. Ако порежем пръста (но не можем да порежем етерното тяло) свръхсетивното непорязано етерно тяло не е пригодено към пръста.
Това е причината защо астралното тяло тогава чувства болка.
Болката идва от непригодеността към сетивната материалност. Но когато човек пресича прага и влиза в духовния свят, тогава в цялото си тяло той вече не е адаптиран към сетивното тяло. Той малко по-малко започва да чувства нещо сходно с онова, което чувства като си пореже пръста. И за това, скъпи приятели, трябва да се мисли като за нарастващо до неограничена степен.
към текста >>
155.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Когато съм имал повод в последните години да говоря по някой от големите годишни празници Коледа, Великден или Петдесятница, съм се чувствал длъжен да кажа, че нямаме право, особено при съществуващите днес условия, да честваме тези събития по стария обичаен начин; нямаме право да забравяме ширещото се страдание, ширещата се
болка
на времената и само да си припомним най-великото Събитие, случило се в Земната еволюция.
Когато съм имал повод в последните години да говоря по някой от големите годишни празници Коледа, Великден или Петдесятница, съм се чувствал длъжен да кажа, че нямаме право, особено при съществуващите днес условия, да честваме тези събития по стария обичаен начин; нямаме право да забравяме ширещото се страдание, ширещата се болка на времената и само да си припомним най-великото Събитие, случило се в Земната еволюция.
Наш дълг е, стоейки на основата на нашето духовно схващане за света да осъзнаем така пълно всичко, посочващо упадъка на човешката цивилизация днес, че това осъзнаване да насити нашите мисли дори около Коледната елха. Несъмнено е наш дълг да приемем раждането на Христос Исус в нашите сърца, в нашите души, и да не затваряме очите си за страшния упадък, връхлетял т.н. култура на човечеството.
към текста >>
156.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Точно тази ужасяваща
болка
трябва да понасят ариманическите Същества.
Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация. От другата страна са ариманическите Същества, Съществата на страданието и болката. Те също претендират за човешката форма, но така и не успяват да постигнат нищо. Болката, която тези ариманически Същества понасят, е ужасяваща. Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек.
Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманическите Същества.
И тя може да бъде смекчена, само когато те приближат до човека с надеждата да се докоснат до неговия разум. Тогава разумът наистина охлажда болката. При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека.
към текста >>
Ариманическите Същества изгарящи от
болка
копнеят да проникнат в човешкия разум.
Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек. Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманическите Същества. И тя може да бъде смекчена, само когато те приближат до човека с надеждата да се докоснат до неговия разум. Тогава разумът наистина охлажда болката. При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа.
Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум.
За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека. По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман. Тук отново можем да обобщим: Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството, навсякъде, където се развива абстрактната теология. Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
към текста >>
Всичко, което се развива в нашата съвременност като материалистическа наука, черпеща импулсите си от смекчаваната в човека
болка
, е от ариманическо естество.
Всичко, което се развива в нашата съвременност като материалистическа наука, черпеща импулсите си от смекчаваната в човека болка, е от ариманическо естество.
Да, ние сме свидетели на това, как тази материалистическа наука напредва с всеки изминат ден. Човекът сам допринася за този напредък. Но доколкото човекът развива тази наука, дотолкова и Ариман успява да се свърже с него. Както Луцифер се намесва навсякъде, където се развива изкуството, така и Ариман се намесва в областта на техниката, изобщо намесва се в това, което се стреми да превърне човека в машина; Ариман иска да похити правилното човешко мислене и да превърне човека в механичен изпълнител било то като морален автомат, било то като верноподаник в сложния държавен механизъм. Тук е истинската причина за всичко, което настъпи от Ренесанса насам.
към текста >>
157.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Да се говори по този начин за съвременната епоха, може да причинява някому дори и
болка
; обаче там, където нещата опират до т. нар.
Аз добре зная, че за официалните научни среди тези неща звучат съвсем неприемливо. Впрочем, така и трябва, защото представителите на официалната наука общо взето са вкарали всички понятия в своя словесен калейдоскоп и са изгубили всякакъв усет за действителността. За всеки здравомислещ човек подобни лекции за „психоидните феномени“ не са нищо друго, освен калейдоскоп от думи; всичко, което се изнася за Декарт, Спиноза и т.н., включително до Фехнер, е лишено от смисъл и не е нищо друго, освен калейдоскоп от думи. Единствено то, което може да свърже тези откъслечни и блуждаещи фрази, е основният антропософски възглед за Азът, астралното тяло, етерното тяло и т.н.
Да се говори по този начин за съвременната епоха, може да причинява някому дори и болка; обаче там, където нещата опират до т. нар.
духовен живот, трябва да се говори тъкмо по този начин. Самите философи са вече безпомощни, понеже от десетки години насам те изгубиха вътрешния смисъл на думите и понятията. Днес впрочем се стига до там, че от университетските катедри по философия преподават не философията съвременни естествоизпитатели. И на тях се поверява устното разпространение на философията сред хората! Започна се с Мах, а днес главният представител на тази категория е Дриш.
към текста >>
158.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ако ние днес възприемаме още малките незначителни процеси, които протичат в нашата ретина, по време на виждането, ще доловим, че даже това е една
болка
, почиваща на основата на съществуванието.
Човек може лесно да се попита защо боговете или Бог създават страданието. Страданието трябва да бъде тук, за да може светът да се издигне в цялата своя красота. Фактът, че ние имаме очи ще се изразя по съвсем обикновен начин произхожда само от това, че в един още недиференциран организъм беше издълба на, така да се каже, органичната реалност, която поведе към способността за виждане, после, под една метаморфоризирана форма, към окото.
Ако ние днес възприемаме още малките незначителни процеси, които протичат в нашата ретина, по време на виждането, ще доловим, че даже това е една болка, почиваща на основата на съществуванието.
Цялата красота почива на основата на страданието. Красотата може да се развие само начиная от болката. Това вече може да се каже, на една ниска степен, на едно по-нисше ниво на познанието. Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си.
към текста >>
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична
болка
, до неутралната опитност в духовния космос.
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос.
Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание. Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си.
към текста >>
159.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Можем да си представим каква
болка
сме изпитали при смъртта на някой близък, живо да си представим вътрешното душевно състояние при един такъв случай и после да си представим как изглежда като вътрешно изживяване, когато след десет години си спомним какво сме изживели тогава.
По време на земния ни живот между раждането и смъртта споменът е нещо извънредно важно. В нашата памет се намират само картини. Помислете колко малко е това, което остава като спомени от събитията, които сме изживели.
Можем да си представим каква болка сме изпитали при смъртта на някой близък, живо да си представим вътрешното душевно състояние при един такъв случай и после да си представим как изглежда като вътрешно изживяване, когато след десет години си спомним какво сме изживели тогава.
Всичко е станало бледо, почти абстрактно. Така изглежда нашата способност да си спомняме. Тя е бледа и абстрактна в сравнение с пълнотата на нашия живот. Защо спомените ни са слаби и сенчести? Те са именно сянката на нашите душевни изживявания между смъртта и новото раждане.
към текста >>
160.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази
болка
, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката.
Оттам човекът винаги има съзнание за настоящето. А когато някой има спомен, той има спомен в настоящето, той не се вживява в това, което е изживял преди десет години, а само в образа на изживяното тогава. Затова споменът е подобен на сянка и е абстрактен (отделен от реалното изживяване). Ако човек сериозно прави упражненията, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съзнание, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и човек да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава. И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло.
Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката.
Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така. Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло. Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега? Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло. Когато като петдесет или шестдесет годишен или дори като осемдесетгодишен човекът се пренесе не само пет години назад - защото настоящото битие се простира над целия живот, се вижда, че човекът се намира непосредствено във всеки отделен момент.
към текста >>
161.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Скъпи мои приятели, за онзи, който днес притежава една или друга степен на Посвещение, всичко това се явява като ужасна
болка
и тази
болка
всъщност е огледалният образ на нашето материалистическо свето усещане.
Скъпи мои приятели, за онзи, който днес притежава една или друга степен на Посвещение, всичко това се явява като ужасна болка и тази болка всъщност е огледалният образ на нашето материалистическо свето усещане.
Посветеният вижда как земните хора попадат в примките на материализма. Той добре знае какво означава за духовния свят това потъване в материализма; то означава простете ми жестокия израз едно изтръгване на очите, така че човекът влиза в духовния свят след смъртта напълно сляп. В древните епохи от развитието на човечеството съществуваше едно инстинктивно знание за свръхсетивния свят, така че хората минаваха през Портата на смъртта не пипнешком, а с малко или много отворен поглед. Постепенно това древно знание за свръх-сетивния свят изчезна напълно. Днес човекът трябва съзнателно да воюва за духовно знание; да, той трябва да се опира на духовното знание, а не на инстинктивното ясновидство.
към текста >>
И за човека, който е напреднал в тази наука, наистина представлява ужасна
болка
, когато той трябва да си каже: Да, ако хората са приели материализма, те минават през Портата на смъртта напълно слепи.
Науката за Посвещението днес е един факт.
И за човека, който е напреднал в тази наука, наистина представлява ужасна болка, когато той трябва да си каже: Да, ако хората са приели материализма, те минават през Портата на смъртта напълно слепи.
И сега ние отново се доближаваме до нещо изключително важно а именно от какво огромно значение за целия Космос е, дали човекът ще потърси свръхсетивното позна ние или не. Епохата, през която той е длъжен да го потърси, вече настъпи. Човечеството трябва да се устреми към свръхсетивното познание; от този устрем зависи и неговата по-нататъшна еволюция.
към текста >>
162.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Това би било неприемливо за тях, това би предизвикало в тях усещане на почти физическа
болка
, а в по-старите времена действително би предизвикало физическа
болка
.
Те са имали фин физиогномичен усет. Те дълбоко са усещали, например, следното: ако този човек има еди какво си изражение на лицето, то това показва, че той притежава музикални способности. Те са придавали голямо значение на възможността да научават за музикалните способности на човека въз основа на изражението на неговото лице или неговите жестове, и на целия му облик. Към някакво по-определено познание хората от това време не са се стремили. За тях би било непонятно и неприемливо твърдението, че нещо трябва да бъде доказано.
Това би било неприемливо за тях, това би предизвикало в тях усещане на почти физическа болка, а в по-старите времена действително би предизвикало физическа болка.
Да доказваш какво да е на който и да е, това е все едно да го мушкаш с нож! Така биха казали тогава хората. Защо трябва да се доказва? Да знаеш, че нещо е вярно за света, съвсем не са необходими доказателства.
към текста >>
163.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ние би трябвало да почувствуваме в същност едно такова противоречие между човешкото и земното съществувание, което причинява голяма, голяма
болка
, което причинява голяма
болка
затова, защото си казваме: Ако човекът трябва да бъде истински човек на Земята, тогава Земята не може да бъде истинска Земя чрез човека.
Но това не е така. Когато човек проникне все по-далече в тази наука на посвещението, той стига до там, да изпитва чувства, усещания, за които по-рано не е имал никакво предчувствие, които обаче съществуват несъзнателно във всеки човек и трябва да бъдат извлечени от дълбочините на душата. Той стига до там, да чувствува всички същества различно от това, както ги е чувствувал по-рано. И така аз мога да Ви опиша едно чувство, което принадлежи към живото обхващане на Духовната Наука, на Науката на посвещението. Това е чувството, че човек трябва да си каже: Ако човекът би бил само на Земята, тогава, ако познаваме истинската природа на човека, би трябвало всъщност да се отчаяме, че Земята не получава въобще това, от което се нуждае, че в подходящото време и се отнема духовното вещество, одухотворената материя, и се дава духовна материя.
Ние би трябвало да почувствуваме в същност едно такова противоречие между човешкото и земното съществувание, което причинява голяма, голяма болка, което причинява голяма болка затова, защото си казваме: Ако човекът трябва да бъде истински човек на Земята, тогава Земята не може да бъде истинска Земя чрез човека.
Човекът и Земята се нуждаят взаимно, но те не могат да се под крепят взаимно! Това, от което едното същество се нуждае, изгубва го другото; това, от което другото се нуждае, изгубва то първото. И ние не бихме имали никаква сигурност за жизнената връзка между човека и Земята, ако не би се явил заобикалящият свят и би трябвало да си кажем: Това, което човекът не може да стори относно пренасянето на одухотворената материя на Земята в духовния свят, това изпълнява светът на птиците. И това, което човекът не може, а именно да даде на Земята духовно вещество, вършат го преживящите животни, а като техен представител кравата.
към текста >>
164.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Човекът също е одухотворил до определена степен земната материя в своята глава, но той не може да вземе със себе си тази одухотворена материя в света, в който живее между смъртта и едно ново раждане, за щото би трябвало да издържи една неизказуема, разрушителна
болка
, ако би искал да внесе тази одухотворена земна материя на своята глава в духовния свят.
Ние можахме да кажем за птиците, представител на които е орелът, че при тяхната смърт те могат да внесат одухотвореното земно вещество в духовния свят, че благодарение на това те имат тяхната задача в Космоса, че като птици те одухотворяват земната материя и могат да сторят това, което човекът не може да стори.
Човекът също е одухотворил до определена степен земната материя в своята глава, но той не може да вземе със себе си тази одухотворена материя в света, в който живее между смъртта и едно ново раждане, за щото би трябвало да издържи една неизказуема, разрушителна болка, ако би искал да внесе тази одухотворена земна материя на своята глава в духовния свят.
към текста >>
165.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Случва се и така, че нищо не преминава в човека и той има лице, нищо не приело от това, което е минало през живота му като
болка
и радост: това също е характерно.
Ето, ние срещаме човек. Той винаги иронично свива устни, особено когато го заговорят, или се муси, или прави трагични физиономии. А ето друг, той ни гледа приветливо, така че не само разговорът с него, но и самият му поглед ни извисява. Да, много е интересно, с един поглед да обхванеш всички лица по време на доклад при някакво важно съобщение: краищата на устните, челата, вкаменяването на едни лица, движението на други и т.н. Тук намира израз не само това, което е останало в душата във вид на спомени и е придало определена окраска, но и това, което е преминало от спомените във физиономията, в нюансите на жестовете, в цялото поведение на човека.
Случва се и така, че нищо не преминава в човека и той има лице, нищо не приело от това, което е минало през живота му като болка и радост: това също е характерно.
Неуловимият израз на лицето е също толкова характерен, както и когато дълбоките бръчки по лицето изразяват трагизъм и сериозност в живота, или пък когато лицето изразява преживените в живота удовлетворения. Тук това, което духовно-душевното остава като резултат на силите на спомените, преминава във формообразуване на физическото. И преминава с такава сила, че тогава, благодарение на факта, човек действително има външно, като външен резултат, физиономията, а вътрешно - темперамента. Защото в преклонна възраст ние рядко имаме същия темперамент, който сме имали в детството. Темпераментът на възрастния преобладаващо е в резултат на преживяното в миналото, което вътрешно, душевно се е превърнало в спомени.
към текста >>
166.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна
болка
- това обикновено са леки оттенъци на радост или
болка
, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън.
Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си мислим, сме създадени от нашите спомени. Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените. И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления. Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените.
А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън.
И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън. И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му. И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане.
към текста >>
167.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче когато си спомняте за
болка
, преживяна в детството, това вече е нещо, принадлежащо на вас.
И към това трябва да добавим следното: когато днес човек, именно благодарение на родството с металното в Земята, се пренася в онези времена, тогава възниква чувството, че всичко това се отнася до него самия, че човек има някаква връзка с това, което тогава се е раззеленявало и прецъфтявало в атмосферата. Когато днес си спомняте своето детство, това е спомен за кратък период от време.
Обаче когато си спомняте за болка, преживяна в детството, това вече е нещо, принадлежащо на вас.
И тези извикани, благодарение на металното в Земята, космически спомени за процесите на раззеленява-не и прецъфтяване стават нещо, което ви принадлежи. Още тогава, като хора, ние сме били свързани със Земята, която е живеела в тази белтъчна атмосфера, но така, че човек тогава е бил все още напълно духовен. Правилно се изразяват, когато казват (трябва да се постигне и съответната представа): тези растения, видими тук, в атмосферата, за тогавашното време се явяват като нещо отделено, изхвърлено от човека. Човек отделя от своето същество това, което още е единно с цялата Земя. И той би трябвало да има същата представа и за нещо съвсем друго, което също отделя.
към текста >>
Това може да ни радва или натъжава, да ни причинява
болка
- но тъкмо това вътрешно се надига в нас.
Такива неща звучат, разбира се, парадоксално, защото те засягат действителност, за която днешният човек обикновено няма никаква представа. Обаче те са самата истина. Нали когато по памет се каже: когато бях деветгодишно момче, имах приятел, когото аз някога здраво набих - това днес съответства на абсолютната действителност, нали така? Това е, което вътрешно се надига в нас.
Това може да ни радва или натъжава, да ни причинява болка - но тъкмо това вътрешно се надига в нас.
Така израства, благодарение на родството му с металното, разширеното човешко съзнание, което става земно съзнание: ти, формирайки цялата своя същност при слизането от Небето на Земята, си отделил от себе си растенията. Те са като твой отделен секрет. Ти си отделил и животинската същност; във формата на коагулирало желе или хрущялна маса ти си пожелал то да стане отпаден продукт. Обаче тук ти трябва да отбележиш как вече придвижилите се земни сили са взели това от теб и са формирали животинските форми по друг начин, в който те са резултат от земно формиране. Това също може да узрее в космическата памет като собствено преживяване - споменах го по-горе, - като спомена от краткия земен живот.
към текста >>
168.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна
болка
, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти.
Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата.
Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>
169.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Който достигал посвещение в Мистериите, е трябвало да преживее много страдание и
болка
.
Мистериите, предшествали Мистерията на Голгота и постигнали в нея връхна точка, са имали една особеност при въздействието си върху сетивата. В тях е имало много трагичност.
Който достигал посвещение в Мистериите, е трябвало да преживее много страдание и болка.
Често съм говорил за това. Обаче като цяло можем да кажем, че до Мистерията на Голгота този, който е трябвало да премине през Посвещение и който е знаел, че при подготовката е трябвало да мине през разнообразни страдания и болка и да преживее трагическото, все пак си казвал: Ще премина през целия огън на света, защото това все пак води в светлата област на Духа, в която се вижда това, което в обикновеното човешко съзнание на Земята в определената епоха може само да се предчувства. И така, по същество това е била мъка, но мъка, която едновременно е била радостна, която обхващала този, който търсел пътя към старите Мистерии - разбира се, това е била сериозна радост, дълбока радост, възвишена радост, но все пак радост.
към текста >>
Обаче като цяло можем да кажем, че до Мистерията на Голгота този, който е трябвало да премине през Посвещение и който е знаел, че при подготовката е трябвало да мине през разнообразни страдания и
болка
и да преживее трагическото, все пак си казвал: Ще премина през целия огън на света, защото това все пак води в светлата област на Духа, в която се вижда това, което в обикновеното човешко съзнание на Земята в определената епоха може само да се предчувства.
Мистериите, предшествали Мистерията на Голгота и постигнали в нея връхна точка, са имали една особеност при въздействието си върху сетивата. В тях е имало много трагичност. Който достигал посвещение в Мистериите, е трябвало да преживее много страдание и болка. Често съм говорил за това.
Обаче като цяло можем да кажем, че до Мистерията на Голгота този, който е трябвало да премине през Посвещение и който е знаел, че при подготовката е трябвало да мине през разнообразни страдания и болка и да преживее трагическото, все пак си казвал: Ще премина през целия огън на света, защото това все пак води в светлата област на Духа, в която се вижда това, което в обикновеното човешко съзнание на Земята в определената епоха може само да се предчувства.
И така, по същество това е била мъка, но мъка, която едновременно е била радостна, която обхващала този, който търсел пътя към старите Мистерии - разбира се, това е била сериозна радост, дълбока радост, възвишена радост, но все пак радост.
към текста >>
170.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска
болка
се преживява тривиалността, с която често днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение.
Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиалността, с която често днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение.
Именно днес вече не се знае, че знанието, до което някога са достигали, е било плод на дълги тренировки и подготовка. Бих могъл да кажа: потапянето на пронизания с душа поглед в приглушената слънчева светлина е подготвяло ученика за това, да разбира златото в Земята. Как го е разбирал той? След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви. Кислородът не въздейства и не променя златото.
към текста >>
171.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Скъпи мои приятели, нашата
болка
е дълбока и неизразима.
Скъпи мои приятели, нашата болка е дълбока и неизразима.
Но ние решихме да вървим напред, без да се сломим от сполетялата ни трагедия, за да продължим нашата дейност за духовния свят. Защото в дълбините на сърцата си можем да си кажем: когато се вглеждаме в пламъците, които се издигат над Ефес, ние виждаме вписани в пламъците думите: завист на боговете. Това е било време, когато човек е бил още несвободен и е трябвало да следва волята на добрите и лоши богове.
към текста >>
И които се вгледаше в това море от пламъци с неговите цветови контури и цветни езици, той неволно прочиташе думите, - думи, които предизвикват
болка
в душата: завист на хората.
В наши дни хората са създадени за свобода. А година назад преди Нова година ние видяхме поглъщащият пламък. Огненото зарево се издигна към небето. Огнените езици, тъмно-сини и червено-жълти, си проправиха път в общото море на огъня. Те излизаха от металните инструменти в Гьотеанума; гигантското огнено море се озаряваше от многообразната игра на цветовете.
И които се вгледаше в това море от пламъци с неговите цветови контури и цветни езици, той неволно прочиташе думите, - думи, които предизвикват болка в душата: завист на хората.
към текста >>
Нашата
болка
и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум.
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат.
Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум.
Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>
172.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Нищо освен дълбока тъга и
болка
във връзка с това, което стана преди година, не бихме могли да изпитваме.
Нищо освен дълбока тъга и болка във връзка с това, което стана преди година, не бихме могли да изпитваме.
Но да си спомним и за това, че всичко значително в света се е родило от страданието. Затова, скъпи мои приятели, нека нашето страдание се преобрази и от него възникне - чрез вашата работа - мощно, носещо светлина Антропософско общество.
към текста >>
173.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Поради саморъчно причинената
болка
човек много силно се свързва със своето физическо тяло.
И когато се проникнем с това вътрешно-имагинативно, вътрешно образно, ние биваме отведени обратно в едно намиращо се недалече минало въплъщение. Особеното при много такива представителни личности е, че по правило техните минали въплъщения не се намират особено далеч в миналото, а точно в нашето време са сравнително малко отдалечени назад. И ето, ние стигаме до едно съществуване на Ницше, в което тази индивидуалност е била францискански монах, един аскетичен францисканец, който много силно е изтезавал своето тяло. Сега ние имаме решението на загадката. Погледът се спира върху един човек в характерното францисканско облекло, който в продължение на часове лежи пред олтара, коленете му стават на рани от продължителните молитви за милост; човек, който ужасно се изтезава.
Поради саморъчно причинената болка човек много силно се свързва със своето физическо тяло.
Особено силно се чувства физическото тяло, когато се изпитва болка, защото астралното тяло особено силно се стреми към изпитващото болки тяло, иска да го проникне.
към текста >>
Особено силно се чувства физическото тяло, когато се изпитва
болка
, защото астралното тяло особено силно се стреми към изпитващото болки тяло, иска да го проникне.
Особеното при много такива представителни личности е, че по правило техните минали въплъщения не се намират особено далеч в миналото, а точно в нашето време са сравнително малко отдалечени назад. И ето, ние стигаме до едно съществуване на Ницше, в което тази индивидуалност е била францискански монах, един аскетичен францисканец, който много силно е изтезавал своето тяло. Сега ние имаме решението на загадката. Погледът се спира върху един човек в характерното францисканско облекло, който в продължение на часове лежи пред олтара, коленете му стават на рани от продължителните молитви за милост; човек, който ужасно се изтезава. Поради саморъчно причинената болка човек много силно се свързва със своето физическо тяло.
Особено силно се чувства физическото тяло, когато се изпитва болка, защото астралното тяло особено силно се стреми към изпитващото болки тяло, иска да го проникне.
към текста >>
174.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тази сила на оттегляне в себе си при
болка
беше същевременно свойствена на този, който разбираше по най-интензивен начин да пробива напред, когато искаше да развие своята полемика.
От една страна, който има чувство за точност, за често пъти хаплива острота, която се явява например в такива съчинения като «Хамбурска драматургия», не ще намери лесно прехода - но той трябва да се намери, за да се разбере Лесинг, - към това, как Лесинг пише в едно писмо[4], когато му се ражда син, който веднага след раждането умрира. Той пише приблизително така: - Да, той от своя страна веднага се сбогува с този свят на мъките. С това той направи най-доброто, което един човек може да направи. - Така приблизително е написано в това писмо, сега не мога да го цитирам дословно. Това означава човек да изрази своето страдание по един извънредно смел начин, но това страдание той чувства не по-малко дълбоко от онзи, който може да оплаква.
Тази сила на оттегляне в себе си при болка беше същевременно свойствена на този, който разбираше по най-интензивен начин да пробива напред, когато искаше да развие своята полемика.
Ето защо е така сърцераздирателно, когато четем онова писмо, което Лесинг пише, когато умира новороденото му дете и майката лежи тежко болна.
към текста >>
175.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тези двама човеци обаче били обхванати от невероятна
болка
.
Обаче те не успяват да сторят това. Те не успяват да постигнат това, защото Паладиумът е бил добре пазен, а от личностите, които знаели, как той се пази, не е могъл да бъде получен.
Тези двама човеци обаче били обхванати от невероятна болка.
И това, което прониква като лъч в единия и в другия, то парализира именно техните глави в онова време и при единия от тях, при Лорд Байрон, това се проявява така, че той, така да се каже, както Ахил, който беше уязвим в петата, получава повреден крак, но в замяна на това има гениална глава, която просто е била компенсация за парализирането в предишния земен живот; а другият също, поради парализираната глава в миналото земно съществуване, сега има болен крак. Но виждате ли, обикновено хората не знаят, че геометрията, математиката не произхожда от главата на човека. Ако вие не бихте начертавали ъгъла с вашите крака, главата ви не би го възприемала. Вие не бихте имали нищо от геометрията, ако не бихте могли с геометрията да вървите и да хващате. Всичко това пробива до главата и се явява в представите.
към текста >>
176.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ако сте ударили плесница на някого, вие не изживявате това, което сте изпитали по време на земния живот при удрянето на тази плесница, която тогава не ви е причинила
болка
, освен ако не ви е заболяла малко ръката, а вместо това в ретроспективното изживяване след смъртта усещате всичко онова, което е изпитал другият, получавайки вашата плесница.
Ще избера един драстичен пример.
Ако сте ударили плесница на някого, вие не изживявате това, което сте изпитали по време на земния живот при удрянето на тази плесница, която тогава не ви е причинила болка, освен ако не ви е заболяла малко ръката, а вместо това в ретроспективното изживяване след смъртта усещате всичко онова, което е изпитал другият, получавайки вашата плесница.
Вие го изпитвате като ваше изживяване, именно с една много голяма нагледност и по един засилен начин.
към текста >>
Аз рисувам първо една картина - тя и без това е само едно морално впечатление, не причинява
болка
и страдание на никого.
Ако мога да употребя едно сравнение: Това, което се случва с човека, прилича на рисуването на една картина.
Аз рисувам първо една картина - тя и без това е само едно морално впечатление, не причинява болка и страдание на никого.
Но представете си, че нарисувам трима от вас тук на картината и благодарение на това, че картината бива пропита с магически действаща сила веднага се случва, че тези трима човека излизат от картината и извършват всичко онова, което са замислили срещу някого тук. Те биха действали по-интензивно, по-мощно, по-живо отколкото антропософите са свикнали да вършат това. Така е. Цялото изживяване е свързано с извънредно голяма оживеност, защото тези лунни същества с цялото си битие проникват в картините, които се изживяват, те ги проникват и ги насищат, бих искал да кажа, с едно свръхбитие.
към текста >>
177.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Това е една още по-изненадваща гледка, една смайваща гледка и всъщност вече една гледка, която причинява
болка
.
И когато човек - ще си позволя отново да говоря върху тези неща, - успее да обгърне с поглед периода на живота от 56-та до 63-та година, както виждате, с върха на носа си ние надушваме вече нещата /синьо/, тогава той вижда онези въздействия върху хората, които между смъртта и едно ново раждане произлизат от Сатурн, от съществата на Сатурн.
Това е една още по-изненадваща гледка, една смайваща гледка и всъщност вече една гледка, която причинява болка.
към текста >>
178.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това, че някой много говори за кармата, че едно се възнаграждава, друго се наказва от един живот в друг - не трябва да предизвиква особена
болка
в някого.
При всички обстоятелства, дори ако понякога това представлява като изследване на съвестта и на характера, трябва да имаме възможност да задълбочим антропософското движение в живота ни в този смисъл, че когато пристъпваме към тези неща да си създадем представи според нашата свръхсетивна природа, по какъв начин ние принадлежим на това антропософско движение. Благодарение на това постепенно ще се роди едно все по-силно одухотворено схващане за антропософското движение. Онова, което защитаваме като теория и което не е особено задълбочено, когато го защитаваме само по този начин, ще го прилагаме тогава и в живота си. Така получаваме възможност за едно силно приложение в живота, когато ние самите застанем в него съобразно тези неща.
Това, че някой много говори за кармата, че едно се възнаграждава, друго се наказва от един живот в друг - не трябва да предизвиква особена болка в някого.
Но когато се врязва в собствената плът и става въпрос настоящото въплъщение в живота ни да бъде разглеждано заедно с едно напълно определено свръхсетивно качество, което стои в неговата основа, то вече по-отблизо засяга собственото ни същество. А това, което ние внасяме чрез антропософията в земния живот и в земната цивилизация, трябва да бъде именно задълбочаването на човешкото същество.
към текста >>
179.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Двете постоянно се сливат, защото хората на Земята бяха изгубили връзка с духовния свят, а онези хора, които живееха в духовния свят и бяха изживели някога тази връзка тук на Земята, сега изпитваха особено, изпълнено с
болка
настроение при гледането на това, което ставаше долу.
Това завърши всъщност едва в 12-то, 13-то столетие и тогава то се вля в едно значително поетическо творение – в Божествената комедия на Данте[1]. В него изживяването на хората намери своя край. В онова, което е съществувало преди появата на комедията, се разгръща един чудесен период от човешкото развитие, защото в това развитие постоянно са се проявявали действията от Земята, и действията от свръхземното.
Двете постоянно се сливат, защото хората на Земята бяха изгубили връзка с духовния свят, а онези хора, които живееха в духовния свят и бяха изживели някога тази връзка тук на Земята, сега изпитваха особено, изпълнено с болка настроение при гледането на това, което ставаше долу.
Те виждаха, как това, което сами бяха изживявали на Земята потъва. И те въодушевяваха, спиритуализираха от свръхсетивния свят индивидуалности в сетивния свят, за да създадат тук и там още по някой център, където да се култивира онова, което създава връзката на хората с духовността.
към текста >>
180.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И всъщност би трябвало да е така, че ние да си кажем: - Да, тук на Земята ние прекарваме някои неща, от най-дълбоката
болка
, до най-голямото удоволствие, до най-радостното щастие, цялата гама от човешки чувства; но това, което ние бихме могли да узнаем от духовния свят, би трябвало всъщност да действа върху нас по-интензивно от най-дълбоката
болка
, от нашето най-висше удоволствие.
Антропософията, мои мили приятели, не би била истина, ако е просто сбор от идеи и понятия, ако по един абстрактен начин просто се говори, че има карма, че толкова и толкова от един земен живот преминава в следващия. Антропософията всъщност става истинска, когато тя не само говори на нашата глава, а събужда в нашите сърца едно усещане, едно възприятие на това, какви впечатления можем да получим в свръхсетивния свят чрез съществата на този свръхсетивен свят. Защото ми се струва, че няма човек, който да притежава едно открито възприемащо сетиво и да може да получава съобщения за свръхсетивните светове, както аз сега ви ги описах, без да се раздвижи цялата скала от чувства в тази душа.
И всъщност би трябвало да е така, че ние да си кажем: - Да, тук на Земята ние прекарваме някои неща, от най-дълбоката болка, до най-голямото удоволствие, до най-радостното щастие, цялата гама от човешки чувства; но това, което ние бихме могли да узнаем от духовния свят, би трябвало всъщност да действа върху нас по-интензивно от най-дълбоката болка, от нашето най-висше удоволствие.
към текста >>
И едва тогава ние се поставяме в правилни отношения с духовния свят, когато си кажем: - Всъщност в сравнение с голямата
болка
или голямата радост, която ние изпитваме на Земята, това, което изпитваме към фактите и съществата на духовния свят, представлява една сянка.
И едва тогава ние се поставяме в правилни отношения с духовния свят, когато си кажем: - Всъщност в сравнение с голямата болка или голямата радост, която ние изпитваме на Земята, това, което изпитваме към фактите и съществата на духовния свят, представлява една сянка.
- Но то не остава като сянка за посветения, а само за този, който получава само сведения за науката на посвещението. Но тогава би трябвало да си кажем: - Въпреки това аз имам предчувствие, как би трябвало да въздейства върху душата това, което се споделя за духовния свят, ако тя достатъчно би била силна за това. - Човекът всъщност би трябвало да припише само на своите земни слабости, че не изпитва всички нюанси на чувствата от върховен ентусиазъм до най-дълбоката болка, когато слуша, какво представлява духовният свят и неговите същества. Когато човекът припише на своята слабост факта, че той не може да чувства по правилен начин, от страна на душата това вече е нещо от правилния начин той да се поставя в отношения с духовния свят. Защото погледнете каква стойност в края на краищата има всяко духовно познание, ако то не може да достигне до конкретните факти, ако не може да посочи, какво всъщност се случва в духовния свят!
към текста >>
- Човекът всъщност би трябвало да припише само на своите земни слабости, че не изпитва всички нюанси на чувствата от върховен ентусиазъм до най-дълбоката
болка
, когато слуша, какво представлява духовният свят и неговите същества.
И едва тогава ние се поставяме в правилни отношения с духовния свят, когато си кажем: - Всъщност в сравнение с голямата болка или голямата радост, която ние изпитваме на Земята, това, което изпитваме към фактите и съществата на духовния свят, представлява една сянка. - Но то не остава като сянка за посветения, а само за този, който получава само сведения за науката на посвещението. Но тогава би трябвало да си кажем: - Въпреки това аз имам предчувствие, как би трябвало да въздейства върху душата това, което се споделя за духовния свят, ако тя достатъчно би била силна за това.
- Човекът всъщност би трябвало да припише само на своите земни слабости, че не изпитва всички нюанси на чувствата от върховен ентусиазъм до най-дълбоката болка, когато слуша, какво представлява духовният свят и неговите същества.
Когато човекът припише на своята слабост факта, че той не може да чувства по правилен начин, от страна на душата това вече е нещо от правилния начин той да се поставя в отношения с духовния свят. Защото погледнете каква стойност в края на краищата има всяко духовно познание, ако то не може да достигне до конкретните факти, ако не може да посочи, какво всъщност се случва в духовния свят! Тук на Земята също не очакваме хората да говорят за една ливада както пантеистите или монистите, или абстрактните философи говорят за Бог, а се изисква да се опише ливадата с всички нейни подробности. Също така е и относно духовния свят. Също и там трябва да се има способността да се разкажат конкретните подробности.
към текста >>
181.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Физическата
болка
, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера.
Той сега чувства Космоса като негово тяло, но сега морално чувства в себе си това, което в неговия земен живот беше извън него. Това, което беше в него, сега той го възприема извън себе си. Вземете един съвсем прост пример. Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание. След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство.
Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера.
Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите. Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно. Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад. Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година. Времето между 1912 и 1875 той вече ретроспективно го е преминал и продължава да живее до датата на своето раждане.
към текста >>
182.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Сега не преживявам това, което тогава съм преживял, а изживявам физическата
болка
и моралното унижение.
Това, което досега е било мой физически вътрешен свят, става мой външен свят, а всичко, което по-рано е било външен свят, става мой вътрешен свят. Така също и моралното става мой външен свят. Нека си представим, че като един лош човек, аз съм ударил плесница на някого и сега след смъртта се намирам в моята четиридесета година - тогава аз съм го наранил. За него това е било едно ужасно морално унижение. В моя земен живот аз може би съм се смял на това.
Сега не преживявам това, което тогава съм преживял, а изживявам физическата болка и моралното унижение.
Аз изцяло се намирам в него. Така в действителност съм се намирал още и през всяка нощ, но то е останало само в моето подсъзнание, това не се осъзнава, то остава само образ. Сега ние се проникваме със субстанцията на великите пра учители, които живеят на Луната. Там живеем по един по-интензивен начин, отколкото тук на Земята. Което е било като сън тук на Земята, там става една много по-силна реалност и ние я преживяваме.
към текста >>
183.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и
болка
ситуации; това е пълнокръвен богат живот.
Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното. Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното. Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид.
Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот.
И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой външен свят, - намиращото се вътре в нашата кожа през живота ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително. Но това не е така за възгледите, които имаме, между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което тук на Земята сме имали като наш външен свят там става наш вътрешен свят. Ние постепенно се разширяваме в мировите сфери. Това, което възприемаме като самите нас, то става все по-голямо и по-голямо.
към текста >>
184.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Някога това му е причинило голяма
болка
.
Той е постигнал нещо. Да кажем, за да вземем един съвсем краен пример, че той е станал прочут поет. Бих могъл да кажа известен психолог, физик, тогава щях да имам по-близък пример, но аз искам да представя един измислен пример. Той поглежда назад до осемнадесетата си година. Спомня си събитията от своята четиридесета година назад до осемнадесетата си година и достига до момента, когато е пропаднал на матурата си.
Някога това му е причинило голяма болка.
Но той уредил живота си по друг начин, защото нямал пари да повтори годината или да тръгне из света като пропаднал матурант. Всичко това е било подготвено. Ако беше си взел матурата, той щеше да стане уважаван финансов инспектор, щеше да постигне много, но нямаше да има време да развие лежащите в дълбините на душата му способности и сили. Разбира се, може да се каже: - Когато тези сили на фантазията са налице, те са така силни, че при всички обстоятелства щяха да се проявят въпреки финансовата му дейност. - Това абстрактно може да се каже, казва се също винаги; но не е истина.
към текста >>
185.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато виждаме на Земята хората да седят така и да разискват, когато думите се изпращат насам и нататък, без разискващите да си причиняват
болка
едни на други, това съвсем не е едно сянковидно копие на онова, което става, когато в духовния свят, в свръхсетивните светове се вземат великите решения също и в духовния живот.
След това те отново се върнаха в духовния свят. Те се намираха в духовния свят, когато на Земята стана това събитие в 869 година, този 8-ми вселенски събор. Именно в този момент стана срещата между Александър и Аристотел от една страна, Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник от друга страна. Това беше едно обяснение от голямо, извънредно голямо значение в свръхсетивните светове, защото трябва да си представим, че обясненията в духовния свят не само разисквания в думи.
Когато виждаме на Земята хората да седят така и да разискват, когато думите се изпращат насам и нататък, без разискващите да си причиняват болка едни на други, това съвсем не е едно сянковидно копие на онова, което става, когато в духовния свят, в свръхсетивните светове се вземат великите решения също и в духовния живот.
към текста >>
186.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и
болка
, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят.
Както първообразът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни. Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие. Човек трябва да се научи все повече да се съединява с първообразите на нещата; трябва да се извиси до тях. През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена. Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност.
Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят.
Ние постоянно сме заобиколени от такива същества. Тогава се научаваме да ги възприемаме.
към текста >>
Болка
и радост, които сме изпитали, в спомена изглеждат съвсем другояче, отколкото някога в тогавашното настояще.
Когато се опитваме да извикаме в спомена събития от миналото, при които сме присъствали, това е нещо различно от случая, когато мислим за минали събития, за които само сме чели и слушали. Разликата е в това, че при първите ние сме присъствали с нашия Аз, с нашето Себе. И това е важ-ното. Добре е, когато се упражняваме в това, да извикваме обратно в спомена изживявания от нашето минало.
Болка и радост, които сме изпитали, в спомена изглеждат съвсем другояче, отколкото някога в тогавашното настояще.
Чрез това обратно извикване се приближаваме до истинското познание. Ние виждаме нещата, както са наистина в действителност, когато можем да постигнем действително да чувстваме една болка, една радост, която в момента нямаме. Ако сме способни да накараме да изплуват образи от това, което в момента не виждаме, с това се приближаваме до творящата божественост.
към текста >>
Ние виждаме нещата, както са наистина в действителност, когато можем да постигнем действително да чувстваме една
болка
, една радост, която в момента нямаме.
Разликата е в това, че при първите ние сме присъствали с нашия Аз, с нашето Себе. И това е важ-ното. Добре е, когато се упражняваме в това, да извикваме обратно в спомена изживявания от нашето минало. Болка и радост, които сме изпитали, в спомена изглеждат съвсем другояче, отколкото някога в тогавашното настояще. Чрез това обратно извикване се приближаваме до истинското познание.
Ние виждаме нещата, както са наистина в действителност, когато можем да постигнем действително да чувстваме една болка, една радост, която в момента нямаме.
Ако сме способни да накараме да изплуват образи от това, което в момента не виждаме, с това се приближаваме до творящата божественост.
към текста >>
187.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
След като се знае как днешният човек се чувства, когато му бъде причинена дори малка
болка
, ще се разбере, че има голяма разлика в сравнение с това, което са понасяли от време на време древните аскети, само и само да освободят своя душевен организъм.
След като се знае как днешният човек се чувства, когато му бъде причинена дори малка болка, ще се разбере, че има голяма разлика в сравнение с това, което са понасяли от време на време древните аскети, само и само да освободят своя душевен организъм.
И тогава са заживявали в духовния свят с душевния си организъм, който бил излъчван чрез аскетизъм. Всъщност по този начин наистина са били придобити всички значителни религиозни представи.
към текста >>
Те обявяват религиозните представи за поезия, защото твърдо стоят на принципа: Познанието, което човекът трябва да придобие, не бива да причинява
болка
, нито страдание.
Съвременните тълкуватели на религиозното съзнание много си улесняват живота.
Те обявяват религиозните представи за поезия, защото твърдо стоят на принципа: Познанието, което човекът трябва да придобие, не бива да причинява болка, нито страдание.
Древните изследователи на религиите не са стояли на това гледище, те са били наясно: Когато човекът изцяло е вътре в своя физически организъм, - което, разбира се, е правилното за неговата земна работа; не бива да се представя за правилно едно фалшиво поведение, едно чуждо на света съществуване - той нищо не може да изживее в духовния свят. Това изживяване в духовния свят са търсели някогашните аскети, като са притъпявали тялото, като са му причинявали даже болка. Всеки път, когато чрез болка са излъчвали духовно-душевното от някой член, този член изживявал душевно-духовното в духовния свят. Великите религии не са постигнати без болка, те са дълбоко изстрадани.
към текста >>
Това изживяване в духовния свят са търсели някогашните аскети, като са притъпявали тялото, като са му причинявали даже
болка
.
Съвременните тълкуватели на религиозното съзнание много си улесняват живота. Те обявяват религиозните представи за поезия, защото твърдо стоят на принципа: Познанието, което човекът трябва да придобие, не бива да причинява болка, нито страдание. Древните изследователи на религиите не са стояли на това гледище, те са били наясно: Когато човекът изцяло е вътре в своя физически организъм, - което, разбира се, е правилното за неговата земна работа; не бива да се представя за правилно едно фалшиво поведение, едно чуждо на света съществуване - той нищо не може да изживее в духовния свят.
Това изживяване в духовния свят са търсели някогашните аскети, като са притъпявали тялото, като са му причинявали даже болка.
Всеки път, когато чрез болка са излъчвали духовно-душевното от някой член, този член изживявал душевно-духовното в духовния свят. Великите религии не са постигнати без болка, те са дълбоко изстрадани.
към текста >>
Всеки път, когато чрез
болка
са излъчвали духовно-душевното от някой член, този член изживявал душевно-духовното в духовния свят.
Съвременните тълкуватели на религиозното съзнание много си улесняват живота. Те обявяват религиозните представи за поезия, защото твърдо стоят на принципа: Познанието, което човекът трябва да придобие, не бива да причинява болка, нито страдание. Древните изследователи на религиите не са стояли на това гледище, те са били наясно: Когато човекът изцяло е вътре в своя физически организъм, - което, разбира се, е правилното за неговата земна работа; не бива да се представя за правилно едно фалшиво поведение, едно чуждо на света съществуване - той нищо не може да изживее в духовния свят. Това изживяване в духовния свят са търсели някогашните аскети, като са притъпявали тялото, като са му причинявали даже болка.
Всеки път, когато чрез болка са излъчвали духовно-душевното от някой член, този член изживявал душевно-духовното в духовния свят.
Великите религии не са постигнати без болка, те са дълбоко изстрадани.
към текста >>
Великите религии не са постигнати без
болка
, те са дълбоко изстрадани.
Съвременните тълкуватели на религиозното съзнание много си улесняват живота. Те обявяват религиозните представи за поезия, защото твърдо стоят на принципа: Познанието, което човекът трябва да придобие, не бива да причинява болка, нито страдание. Древните изследователи на религиите не са стояли на това гледище, те са били наясно: Когато човекът изцяло е вътре в своя физически организъм, - което, разбира се, е правилното за неговата земна работа; не бива да се представя за правилно едно фалшиво поведение, едно чуждо на света съществуване - той нищо не може да изживее в духовния свят. Това изживяване в духовния свят са търсели някогашните аскети, като са притъпявали тялото, като са му причинявали даже болка. Всеки път, когато чрез болка са излъчвали духовно-душевното от някой член, този член изживявал душевно-духовното в духовния свят.
Великите религии не са постигнати без болка, те са дълбоко изстрадани.
към текста >>
И всъщност от определена гледна точка би трябвало да се каже: Разликата между знание и вяра е, че днес човек иска да признава за знание само това, което когато се придобива, не причинява
болка
и че по пътя на вярата, която също не причинява
болка
, човек се стреми да постигне това, което някога е било постигано като знание, но не принадлежи на сетивния свят, а е придобивано с много болки и страдание.
Това, което се съобщавало като резултат на човешкото развитие, днес се приема чрез вярата. Днес хората хубавичко разделят едно от друго: На една страна знанието; знанието да бъде знание за природата. Сега то се придобива с главата. Главата е дебела, нея особено не я боли, най-вече понеже познанията се придобиват с изключително повърхностни понятия. И на другата страна стои това, което се е запазило като свещени традиционни представи; то, както се казва, се приема чрез вярата.
И всъщност от определена гледна точка би трябвало да се каже: Разликата между знание и вяра е, че днес човек иска да признава за знание само това, което когато се придобива, не причинява болка и че по пътя на вярата, която също не причинява болка, човек се стреми да постигне това, което някога е било постигано като знание, но не принадлежи на сетивния свят, а е придобивано с много болки и страдание.
към текста >>
Първо, човек трябва да преодолее собствената си леност; но тогава идва друга съпротива, която е от обективен характер: като че ли човек трябва да си пробива път през нещо плътно; и тогава действително настъпва онова особено вътрешно изживяване - мисленето, което постепенно се е засилило, което сега е станало живо мислене и възприема посоките на пространството, възприема изобщо живото, което е навлязло в ритъма на външния свят и причинява
болка
, и човек разбира, че всяко постигнато познание боли.
Всеки ден трябва да се прави нещо вътрешно, душевно. Понякога това са малки задължения, дребни прояви, но те трябва да се изпълняват с желязно усърдие и търпение. Ако на хората се препоръчат такива упражнения, например да се концентрират всяка сутрин върху определена мисъл, често може да се случи те горещо да се ентусиазират да правят това. Но то не трае дълго, усърдието намалява, нещата се вършат механично, защото хората не искат да прилагат засилена енергия, която все повече и повече е необходима.
Първо, човек трябва да преодолее собствената си леност; но тогава идва друга съпротива, която е от обективен характер: като че ли човек трябва да си пробива път през нещо плътно; и тогава действително настъпва онова особено вътрешно изживяване - мисленето, което постепенно се е засилило, което сега е станало живо мислене и възприема посоките на пространството, възприема изобщо живото, което е навлязло в ритъма на външния свят и причинява болка, и човек разбира, че всяко постигнато познание боли.
към текста >>
А великите истини също изискват в известен смисъл вътрешна смелост на душата, която се е извисила дотам, че да си каже: Изживееш ли тези неща, тогава ще бъдеш готов да достигнеш познание чрез лишение и
болка
.
Помислете наистина веднъж, че за някои ще изглежда фатално това, което вчера казах: а именно, че всичко се записва в това преобразуващо се астрално тяло, което в сърцето навлиза в етерното тяло, записва се всичко, което човек извършва като дейност, даже и това, което се възлага на някой друг. Самата тази мисъл прави някои хора неспокойни в душата.
А великите истини също изискват в известен смисъл вътрешна смелост на душата, която се е извисила дотам, че да си каже: Изживееш ли тези неща, тогава ще бъдеш готов да достигнеш познание чрез лишение и болка.
към текста >>
188.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна
болка
, по-силна от онази
болка
, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява
болка
винаги, когато това трябва да се извърши.
Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши.
Сега болката се превръща в космическо съпреживяване на цялото страдание, което е заложено в основата на съществуването.
към текста >>
Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието
болка
.
Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката. Страданието трябва да съществува, за да може светът да се издигне до своята красота. Че ние имаме очи - ще се изразя популярно, - произлиза от това, че в един още недиференциран организъм най-напред е било издълбано това органично устройство, което води до зрителната сила и преобразено след това, до създаване на окото.
Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието болка.
Всяка красота почива на основата на страданието, красота може да израсне само от болката. Човек трябва да може да чувства тази болка, това страдание. Само като премине през болката, човек може да се издигне в свръхсетивния свят. В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на познанието. Всеки, който е придобил някакво познание, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба.
към текста >>
Човек трябва да може да чувства тази
болка
, това страдание.
Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката. Страданието трябва да съществува, за да може светът да се издигне до своята красота. Че ние имаме очи - ще се изразя популярно, - произлиза от това, че в един още недиференциран организъм най-напред е било издълбано това органично устройство, което води до зрителната сила и преобразено след това, до създаване на окото. Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието болка. Всяка красота почива на основата на страданието, красота може да израсне само от болката.
Човек трябва да може да чувства тази болка, това страдание.
Само като премине през болката, човек може да се издигне в свръхсетивния свят. В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на познанието. Всеки, който е придобил някакво познание, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба. Своите познания обаче аз съм постигнал единствено чрез своите болки, чрез своите страдания.
към текста >>
Ако първоначално човек почувства това още спрямо по-низшето познание, той ще може да го изживее, когато преодолее себе си, когато се провре през болката, която бива усещана като космична
болка
и достигне до неутралните изживявания в духовния космос.
Ако първоначално човек почувства това още спрямо по-низшето познание, той ще може да го изживее, когато преодолее себе си, когато се провре през болката, която бива усещана като космична болка и достигне до неутралните изживявания в духовния космос.
Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното познание. Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото.
към текста >>
189.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Когато прозвучи малка терца, се чувства душевна
болка
, надделяването на тялото на усещането.
За музикалното е от особено значение съвместната работа на душата на усещането и тялото на усещането (Empfindungsleib). Трябва да се знае, че цялото съзнание произхожда от един вид преодоляване на външния свят. Това, което се открива на човека като желание и радост в съзнанието, означава победа на духовното над тялото на усещането. За завръщащия се човек от съня с вътрешните трептения съществува една възможност да настрои по-силно тоновете и да може да възприеме победата на душата на усещането над тялото на усещането, така че душата да е в състояние да се почувства по-силна от тялото. Човек може да възприема винаги при въздействието на минорна тоналност как трептенията на тялото на усещането са по-силни, докато при мажорна тоналност душата на усещането вибрира по-силно и надвива тялото на усещането.
Когато прозвучи малка терца, се чувства душевна болка, надделяването на тялото на усещането.
Но когато прозвучи голяма терца, се оповестява победата на душата.
към текста >>
190.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
При възприемането усещам нещо наистина дълбоко, но то изчезва, когато усетя
болка
или страх...“
Д-р Щайн: „Струва ми се, че човек трябва да прави разлика между възприемане на тона и усещане на тона.
При възприемането усещам нещо наистина дълбоко, но то изчезва, когато усетя болка или страх...“
към текста >>
191.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Непоносимата
болка
, която човек би изпитал, ако съзнателно изживее процесите на веществообмяната.
Върху някои загадъчни страни на детската душевност. За непроявената воля на децата, които погрешно биват насочвани към „помощни училища". За подхода към „умствено недоразвитите'' деца: Насърчаване на волята, а не на мисленето! Особености на етерния ландшафт в Южна Италия. Засега Азът не може да бъде пренасян направо в духовния свят.
Непоносимата болка, която човек би изпитал, ако съзнателно изживее процесите на веществообмяната.
Азът и неговите три степени на будност в обикновения живот. За космическия произход на Инспирациите. Защо Гьоте продиктува, а не написа, втора та част на „Фауст". Неопределените интуиции и тези които са описани в "Как се постигат познания за висшите светове? " Участието на Азът в мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
192.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако би трябвало съзнателно да изживеете веществообменните процеси, чрез които хранителните вещества доставят необходимата енергия, за да ходите, Вие щяхте да бъдете сполетени от най-свирепата
болка
.
А това, което се разиграва в областта на волята, Вие можете да понесете единствено спейки. За Вас би представлявало нещо ужасно, ако в обикновения живот би трябвало да вземате непосредствено участие в процесите на Вашата воля.
Ако би трябвало съзнателно да изживеете веществообменните процеси, чрез които хранителните вещества доставят необходимата енергия, за да ходите, Вие щяхте да бъдете сполетени от най-свирепата болка.
За Вас е истинско щастие, че не изживявате този момент, респективно, че го изживявате в спящо състояние. Ако бяхте не спящи, а будни, Вие щяхте да изпитате една ужасна болка, възможно най-голямата болка на света. С други думи: пробуждайки се в нашата воля, ние все пак трябва да оставим латентната болка в заглушаващите прегръдки на сънното състояние.
към текста >>
Ако бяхте не спящи, а будни, Вие щяхте да изпитате една ужасна
болка
, възможно най-голямата
болка
на света.
А това, което се разиграва в областта на волята, Вие можете да понесете единствено спейки. За Вас би представлявало нещо ужасно, ако в обикновения живот би трябвало да вземате непосредствено участие в процесите на Вашата воля. Ако би трябвало съзнателно да изживеете веществообменните процеси, чрез които хранителните вещества доставят необходимата енергия, за да ходите, Вие щяхте да бъдете сполетени от най-свирепата болка. За Вас е истинско щастие, че не изживявате този момент, респективно, че го изживявате в спящо състояние.
Ако бяхте не спящи, а будни, Вие щяхте да изпитате една ужасна болка, възможно най-голямата болка на света.
С други думи: пробуждайки се в нашата воля, ние все пак трябва да оставим латентната болка в заглушаващите прегръдки на сънното състояние.
към текста >>
С други думи: пробуждайки се в нашата воля, ние все пак трябва да оставим латентната
болка
в заглушаващите прегръдки на сънното състояние.
А това, което се разиграва в областта на волята, Вие можете да понесете единствено спейки. За Вас би представлявало нещо ужасно, ако в обикновения живот би трябвало да вземате непосредствено участие в процесите на Вашата воля. Ако би трябвало съзнателно да изживеете веществообменните процеси, чрез които хранителните вещества доставят необходимата енергия, за да ходите, Вие щяхте да бъдете сполетени от най-свирепата болка. За Вас е истинско щастие, че не изживявате този момент, респективно, че го изживявате в спящо състояние. Ако бяхте не спящи, а будни, Вие щяхте да изпитате една ужасна болка, възможно най-голямата болка на света.
С други думи: пробуждайки се в нашата воля, ние все пак трябва да оставим латентната болка в заглушаващите прегръдки на сънното състояние.
към текста >>
А процесите, които се разиграват в областта на волята аз вече споменах това биха били съпровождани с ужасна
болка
!
А процесите, които се разиграват в областта на волята аз вече споменах това биха били съпровождани с ужасна болка!
На трето място, ще допълним: В сферата на волевата активност, Азът спи. И тук, в състояние на силно „понижено" съзнание, в спящо съзнание, човекът долавя не друго, а несъзнателните Интуиции. Да, човекът непрекъснато има несъзнателни Интуиции; обаче те са спотаени там, в неговата воля. В своята воля човекът спи. Ето защо, обикновено той не достига до своите Интуиции; това става само в изключителни и щастливи мигове от живота.
към текста >>
193.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Вие ще изпитате голяма
болка
, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици.
А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството. Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив. И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив. А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение. То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване.
Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици.
Днес често се говори за нагледното обучение по метода на Сократ. Обаче въпросите, които се поставят на децата, имат чисто утилитарен характер и нямат нищо общо с красотата. В този случай от примерите няма никаква полза. Тук не става дума за това, да препоръчваме подходящи примери, а за нещо съвсем друго: Учителят сам трябва да свърже своят живот с изкуството, за да може да преподава с усет към красотата.
към текста >>
194.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
На мен ми причинява голяма
болка
обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище.
Днес бих желал да се спра на няколко насоки, които изплуваха пред мен преди повече от 30 години и които се превърнаха в основа за индивидуално обучение на Валдорфските учители. Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца. През следващите дни аз ще говоря и за възпитанието на съвсем малки деца.
На мен ми причинява голяма болка обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище.
И че ние трябва да поемаме децата на 6-7-годишна възраст, но друго ние не можем, тъй като нямаме пари за целта. Идеалът естествено е децата да бъдат обхванати от възпитателния процес колкото може по-рано.
към текста >>
195.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Когато човек се разболее, то при него се проявяват субективни симптоми, симптоми на
болка
, и други симптоми на неговото състояние.
Когато човек се разболее, то при него се проявяват субективни симптоми, симптоми на болка, и други симптоми на неговото състояние.
Тези симптоми, които могат да бъдат възприети най-ясно по време на остри заболявания, и които при хроничните заболявания всъщност се преобразяват, те са това, което духовно-душевния човек извършва, когато има в себе си наранявания на някакъв орган. Той се оттегля от този орган. Болката не е нищо друго, освен израз на оттеглилите се от физическото и от етерното тяло Аз и астралното тяло, което разбира се може да бъде свързано и с оттеглянето на етерното тяло; но същественото в болевото усещане е заложено в астралното тяло и в Аза. По правило Азът е все още достатъчно силен, за да възприеме целия противоположен процес, да възприеме субективния, съзнателния процес на това, което протича във физическия орган. Ако болестта стане хронична, тогава процесът постепенно се оттегля от Аза и последицата е, че това, което протича душевно, всъщност се ограничава само върху астралното тяло, т.е.
към текста >>
196.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
истерично умопомрачение в детска възраст: свръхчувствителност,
болка
, силен вътрешен живот, страх, депресивни чувства, душевна ранимост, изпотяване.
Обсъждане на кармата. Възпитанието в ембрионалния период – това е възпитание на майката. Причини за епилептичното (епилептоидното) разстройство. Т.н.
истерично умопомрачение в детска възраст: свръхчувствителност, болка, силен вътрешен живот, страх, депресивни чувства, душевна ранимост, изпотяване.
Душевна конституция и нагласа на възпитателя. Лечебно въздействие на шока и променливото темпо на работа. Терапия при себенеуверените деца. За възпитателя: Да се ръководи не от предписания, а от съзнателно изживяване на вътрешната същност на всяко дете.
към текста >>
197.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а
болка
.
Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието.
Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка.
Болката представлява повишено, несмекчено съзнание. Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат” съзнанието. Тогава настъпва повишеното съзнание, болката. Такава е същността на болката.
към текста >>
После възникват и представи, причиняващи
болка
.
Вие сте чувствителни към болката, понеже с Вашето вътрешно астрално тяло Вие навлизате прекалено силно във външния свят. С астралното тяло и с Аза човек може да навлезе във външния свят само до известна степен. Детето, което поначало изнася навън своето астрално тяло по един фин начин, сякаш е наранено. Напълно разбираемо е, че в резултат на това възниква една свръхчувствителност, едно свръхчувствително себеотдаване, отправено към целия околен свят. Едно такова човешко същество усеща своето обкръжение много по-силно, много по-интензивно, а също и го отразява в себе си много по-силно.
После възникват и представи, причиняващи болка.
В момента, в който човек разгърне волята си срещу нещо, той става свръхчувствителен към него. Както волята се разгръща, в съзнателните части възникват забележителни явления; при разгръщане на волята възниква прекалено засилено съзнание, възниква болка; тук е зародишният стадий на болката, тук болката е в Status nascendi. Но човек се стреми да я подтиска. Всичко това протича много интензивно. И когато човек се стреми да подтисне болката, Вие виждате, че стигаме до описания, които имат точно определен смисъл в живота.
към текста >>
Както волята се разгръща, в съзнателните части възникват забележителни явления; при разгръщане на волята възниква прекалено засилено съзнание, възниква
болка
; тук е зародишният стадий на болката, тук болката е в Status nascendi.
Детето, което поначало изнася навън своето астрално тяло по един фин начин, сякаш е наранено. Напълно разбираемо е, че в резултат на това възниква една свръхчувствителност, едно свръхчувствително себеотдаване, отправено към целия околен свят. Едно такова човешко същество усеща своето обкръжение много по-силно, много по-интензивно, а също и го отразява в себе си много по-силно. После възникват и представи, причиняващи болка. В момента, в който човек разгърне волята си срещу нещо, той става свръхчувствителен към него.
Както волята се разгръща, в съзнателните части възникват забележителни явления; при разгръщане на волята възниква прекалено засилено съзнание, възниква болка; тук е зародишният стадий на болката, тук болката е в Status nascendi.
Но човек се стреми да я подтиска. Всичко това протича много интензивно. И когато човек се стреми да подтисне болката, Вие виждате, че стигаме до описания, които имат точно определен смисъл в живота. Например, детето иска да направи нещо и се получава следното: то усеща болка и вместо да излее душевния си живот в действие, детето се отдръпва от своя ужасяващо силен душевен живот. То с ужас те отдръпва от самото себе си.
към текста >>
Например, детето иска да направи нещо и се получава следното: то усеща
болка
и вместо да излее душевния си живот в действие, детето се отдръпва от своя ужасяващо силен душевен живот.
В момента, в който човек разгърне волята си срещу нещо, той става свръхчувствителен към него. Както волята се разгръща, в съзнателните части възникват забележителни явления; при разгръщане на волята възниква прекалено засилено съзнание, възниква болка; тук е зародишният стадий на болката, тук болката е в Status nascendi. Но човек се стреми да я подтиска. Всичко това протича много интензивно. И когато човек се стреми да подтисне болката, Вие виждате, че стигаме до описания, които имат точно определен смисъл в живота.
Например, детето иска да направи нещо и се получава следното: то усеща болка и вместо да излее душевния си живот в действие, детето се отдръпва от своя ужасяващо силен душевен живот.
То с ужас те отдръпва от самото себе си. Или, ако не става дума за действие, а за маскирано действие, скрито в живота на представите – тук се намесва също и волята – ако става дума за действие в областта на представите, ако представите трябва да се развиват, може да се получи така, че при определени форми на заболяване представите не могат да възникнат в подходящия зародишен момент и вместо представи, възниква страх. Всяка такава представа, която в момента, когато трябва да бъде осъзната, в момента на своето възникване предизвиква страх, всяка такава представа същевременно предизвиква и това, че под нея се разгръща един силен живот на чувствата. Чувствата врят и кипят, и в този момент винаги можем да констатираме началото на едно депресивно състояние. Чувствата, които остават необхванати от представите, са депресивни; само онези чувства не са депресивни, които – веднага след тяхното възникване – биват обхванати от представите.
към текста >>
198.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И понякога човек изпитва
болка
, когато влиза в антропософски среди.
Тук отново бих искал да изтъкна, колко важно е при подобни случаи да си изработим истински усет за пълно присъствие в процеса на преподаването. Тъкмо в преподаването и възпитанието на тези деца ние трябва да сме заедно с тях във всичко. Антропософското движение ще породи у човека нови възможности за неговото пълно присъствие във възпитателния процес, стига да е налице съответният мироглед. Разбира се, има сили, които се противопоставят.
И понякога човек изпитва болка, когато влиза в антропософски среди.
Понякога там се усеща една оловна тежест. Липсва каквато и да е подвижност. Има оловна тежест и тогава, която започва някаква дискусия, никой не отваря уста, сякаш и езиците са станали оловно тежки. Хората седят с изопнати лица, по които няма нито веселие, нито усмивка.
към текста >>
199.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
От много години в антропософското движение има нещо, което ми причинява ужасна
болка
и това е, че хората стоят толкова твърдо на краката си, младите почти толкова твърдо, колкото и старите.
Трябва да има ентусиазъм в изживяването на истината! Ето какво е необходимо.
От много години в антропософското движение има нещо, което ми причинява ужасна болка и това е, че хората стоят толкова твърдо на краката си, младите почти толкова твърдо, колкото и старите.
Нека да си представим колко твърдо могат да стоят хората на краката си. Виждате ли, всъщност Ницше би представлявал нещо съвсем друго, ако не беше се разболял. Той накара своя Заратустра да стане един танцьор. Станете и Вие танцьори като Заратустра! Живейте с най-дълбока радост от истината!
към текста >>
200.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ала своеобразното е, че тези личности стигат, да кажем, до там, да желаят тази
болка
и да я разгледат като нещо, към което се стремят, тъй като считат за естествено да достигнат по правилен начин до изживяването чрез преминаване през болката.
Заслужава внимание третият стадий, който изживяват тези личности. В описанията на тези личности този трети стадий наистина добива нещо, във всички посоки силно обагрено. Тези личности разказват, как те, когато настъпи това изживяване, преминават през нещо невероятно болезнено. Така болезнено, че когато тези личности могат да бъдат наблюдавани по време на това изживяване, това болево усещане наистина изявява себе си чрез стенания и т.н., тъй както болките, имащи своята причина във физическото и в етерното тяло.
Ала своеобразното е, че тези личности стигат, да кажем, до там, да желаят тази болка и да я разгледат като нещо, към което се стремят, тъй като считат за естествено да достигнат по правилен начин до изживяването чрез преминаване през болката.
към текста >>
По този начин, по-късно, когато се завърне от изживяното и когато има спомен за това, а тъкмо при това най-висше изживява не най-често е налице ясен спомен; налице е не липса на спомени, но най-често е налице еди много ясен спомен, тогава тази личност описва следното: един Серафим или един Херувим бе застанал от едната и страна, с меч в ръка, с който прободе вътрешността и, и това предизвиква една страшна
болка
; и изваждайки меча, той изтегля навън и вътрешностите и, и когато настъпи това, изтеглянето на вътрешностите, тогава последва това, в най-висша степен блажено изживяване на божието присъствие.
Това е особено интересен стадий: болката, която в действителност остава такава, каквато е, се превръща в удоволствие, достига до състоянието на блаженство. И така, изживяване то протича чрез това, че настъпва болката, обективно състоянието остава същото, но сега вече нещата продължават в сферата на духовното. Ако такава една личност бъде веднага изведена вън от духовното, тя би усетила болката така, както я усеща болният човек; и това наистина става, когато личността се завръща от най-висшия стадий на изживяването. Но в най-висшия стадий на изживяването, когато личността няма вече чувството: духовното същество се приближава към нея, но когато тя самата се е издигнала в духовния свят, в този стадий бихме казали: субективно, но изразите не са съвсем точни, в този стадий болката се преобразява до състояние на блаженство. И тогава настъпва обективизирането, символичното обективизиране на болката.
По този начин, по-късно, когато се завърне от изживяното и когато има спомен за това, а тъкмо при това най-висше изживява не най-често е налице ясен спомен; налице е не липса на спомени, но най-често е налице еди много ясен спомен, тогава тази личност описва следното: един Серафим или един Херувим бе застанал от едната и страна, с меч в ръка, с който прободе вътрешността и, и това предизвиква една страшна болка; и изваждайки меча, той изтегля навън и вътрешностите и, и когато настъпи това, изтеглянето на вътрешностите, тогава последва това, в най-висша степен блажено изживяване на божието присъствие.
към текста >>
Защото всъщност и в случаите на болест всяка
болка
се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин.
В кипежа на живота трябва да бъде осъществен онзи процес, който всъщност бива осъществяван само когато три седмици след зачатието духовно-душевното устройство на човека слиза от духовно-душевния свят във физическото тяло. Иначе този процес не може да се осъществи в обикновения живот, защото етерното тяло е свързано с физическото тяло. Сега чрез Азовото устройство етерното тяло е изнесено нагоре и е захванато от астралното тяло. Човек е в състояние на раждане, когато поема владението над физическото тяло, а сега нещата продължават и възниква стремежът, физическото тяло да бъде захванато от една съвсем друга страна. От това боли.
Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин.
Ала това става в мига, когато бъде достигнат третия стадий. Сега няма да се изненадате, че този трети стадий се обективизира, че се осъществява едно нахлуване във физическото тяло, което физическо тяло оказва съпротива, и което не може да бъде захванато по този начин ако не е налице едно правилно посвещение; и ако не е налице правилно посвещение, то ще окаже съпротива и по този причина ще предизвика болка. В лицето на болката физическото тяло отблъсква това, което изживява. Това е първия стадий на изживяването и който е отново тук за този трети стадий. Физическото тяло оказва съпротива, съпротива изживява себе си в болка.
към текста >>
Сега няма да се изненадате, че този трети стадий се обективизира, че се осъществява едно нахлуване във физическото тяло, което физическо тяло оказва съпротива, и което не може да бъде захванато по този начин ако не е налице едно правилно посвещение; и ако не е налице правилно посвещение, то ще окаже съпротива и по този причина ще предизвика
болка
.
Сега чрез Азовото устройство етерното тяло е изнесено нагоре и е захванато от астралното тяло. Човек е в състояние на раждане, когато поема владението над физическото тяло, а сега нещата продължават и възниква стремежът, физическото тяло да бъде захванато от една съвсем друга страна. От това боли. Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин. Ала това става в мига, когато бъде достигнат третия стадий.
Сега няма да се изненадате, че този трети стадий се обективизира, че се осъществява едно нахлуване във физическото тяло, което физическо тяло оказва съпротива, и което не може да бъде захванато по този начин ако не е налице едно правилно посвещение; и ако не е налице правилно посвещение, то ще окаже съпротива и по този причина ще предизвика болка.
В лицето на болката физическото тяло отблъсква това, което изживява. Това е първия стадий на изживяването и който е отново тук за този трети стадий. Физическото тяло оказва съпротива, съпротива изживява себе си в болка. Какво нахлува чрез болката? Чрез болката нахлува действителният духовен живот.
към текста >>
Физическото тяло оказва съпротива, съпротива изживява себе си в
болка
.
Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин. Ала това става в мига, когато бъде достигнат третия стадий. Сега няма да се изненадате, че този трети стадий се обективизира, че се осъществява едно нахлуване във физическото тяло, което физическо тяло оказва съпротива, и което не може да бъде захванато по този начин ако не е налице едно правилно посвещение; и ако не е налице правилно посвещение, то ще окаже съпротива и по този причина ще предизвика болка. В лицето на болката физическото тяло отблъсква това, което изживява. Това е първия стадий на изживяването и който е отново тук за този трети стадий.
Физическото тяло оказва съпротива, съпротива изживява себе си в болка.
Какво нахлува чрез болката? Чрез болката нахлува действителният духовен живот. Той идва чрез болката. Духовният свят идва именно от другата страна. От страната на обикновеното сетивно възприемане, на обикновеното мислене е разположено захващането на физическия свят.
към текста >>
Но в мига, когато физическото тяло окаже съпротива, е налице интензивната
болка
, и в мига, когато болката бъде уловена от духовния свят, когато духовния свят нахлуе, тогава болката се превръща в чувство на блаженство.
Той идва чрез болката. Духовният свят идва именно от другата страна. От страната на обикновеното сетивно възприемане, на обикновеното мислене е разположено захващането на физическия свят. Духовният свят бива захванат по противоположен начин. Пътят към него минава през болката.
Но в мига, когато физическото тяло окаже съпротива, е налице интензивната болка, и в мига, когато болката бъде уловена от духовния свят, когато духовния свят нахлуе, тогава болката се превръща в чувство на блаженство.
Така е. Първоначално в организма е болката, но в болката нахлува духовния свят и той прониква в болката. Появява се един Херувим или Серафим, така се проявява имагинацията, забива своя меч, изтегля го навън, което означава, че чрез това, че изтегля вътрешностите му, човек става независим от физическото тяло, такова, каквото го имаме обикновено. Човек вече изживява не във вътрешностите, но човек е преминал към изживяването на духовното. Физическата болка се превръща в блаженство.
към текста >>
Физическата
болка
се превръща в блаженство.
Но в мига, когато физическото тяло окаже съпротива, е налице интензивната болка, и в мига, когато болката бъде уловена от духовния свят, когато духовния свят нахлуе, тогава болката се превръща в чувство на блаженство. Така е. Първоначално в организма е болката, но в болката нахлува духовния свят и той прониква в болката. Появява се един Херувим или Серафим, така се проявява имагинацията, забива своя меч, изтегля го навън, което означава, че чрез това, че изтегля вътрешностите му, човек става независим от физическото тяло, такова, каквото го имаме обикновено. Човек вече изживява не във вътрешностите, но човек е преминал към изживяването на духовното.
Физическата болка се превръща в блаженство.
Хората говорят за присъствието на Бога, или, ако могат да разграничават, за присъствието на духовния свят.
към текста >>
201.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Една аналогия: ако си блъснете главата в една маса, ще усетите само вашата
болка
от това.
Една аналогия: ако си блъснете главата в една маса, ще усетите само вашата болка от това.
Ако леко се допрете, ще усетите повърхността на масата и други нейни свойства. Същото е, когато медитирате. Вие постепенно се враствате в едно изживяване на азота около Вас. Това е действителният процес при медитирането. Всичко става познание, също и това, което живее в азота.
към текста >>
202.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Виждате ли, господа, ако повдигате тежка гира или силно сте се ударили по ръката, ще почувствате
болка
в тази ръка.
Това мислене ни прави, така да се каже, ваятели, скулптори. То работи в нас така, че към седмата си година да станем пълноценни хора. В течение на това време ние също се учим да говорим. Но виждате ли, за нас е невъзможно да се учим на говор така, както се учим на мислене. Защото какво става в случая с речта?
Виждате ли, господа, ако повдигате тежка гира или силно сте се ударили по ръката, ще почувствате болка в тази ръка.
Да се изпитва болка - това значи да имаш чувство. Ние чувстваме това, ако сме пренапрегнали някой телесен член и по такъв начин сме го повредили. При болка винаги става дума за повреждане, макар и да е незначително. Човек при това изпитва някакво чувство. Обаче, господа, цялата реч произхожда от чувствата.
към текста >>
Да се изпитва
болка
- това значи да имаш чувство.
То работи в нас така, че към седмата си година да станем пълноценни хора. В течение на това време ние също се учим да говорим. Но виждате ли, за нас е невъзможно да се учим на говор така, както се учим на мислене. Защото какво става в случая с речта? Виждате ли, господа, ако повдигате тежка гира или силно сте се ударили по ръката, ще почувствате болка в тази ръка.
Да се изпитва болка - това значи да имаш чувство.
Ние чувстваме това, ако сме пренапрегнали някой телесен член и по такъв начин сме го повредили. При болка винаги става дума за повреждане, макар и да е незначително. Човек при това изпитва някакво чувство. Обаче, господа, цялата реч произхожда от чувствата. Детето се учи в своята реч на звука ай, ай.
към текста >>
При
болка
винаги става дума за повреждане, макар и да е незначително.
Но виждате ли, за нас е невъзможно да се учим на говор така, както се учим на мислене. Защото какво става в случая с речта? Виждате ли, господа, ако повдигате тежка гира или силно сте се ударили по ръката, ще почувствате болка в тази ръка. Да се изпитва болка - това значи да имаш чувство. Ние чувстваме това, ако сме пренапрегнали някой телесен член и по такъв начин сме го повредили.
При болка винаги става дума за повреждане, макар и да е незначително.
Човек при това изпитва някакво чувство. Обаче, господа, цялата реч произхожда от чувствата. Детето се учи в своята реч на звука ай, ай. Какво иска да изрази детето, когато казва: «ай, ай»? То се умилква, то е ласкаво.
към текста >>
203.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Антропософията, като духовна наука, избягва вивисекциите, защото освен всичко друго, в Камалока всеки неизбежно изпитва тази
болка
, която той е причинил на друго същество.
Ако сега вземете разяждаща киселина и намокрите жабата от тази страна (изобразява го на рисунка - отсъства в текста) - тук се намира безглавата жаба, тя има крака, но няма глава, - и така, ако я намокрите с разяждаща киселина, нея ще я боли и със своя заден крак жабата ще започне да се чеше, да се драска, макар и да няма глава. Ако добавите още киселина, тя ще започне да си помага и с предния крак. Ако добавите още, тя ще се защитава и с помощта на краката от другата страна. След това тя, разбира се, ще изгуби равновесие, ще се катурне. И така, виждате, жабата без глава прави всичко това, което тя би правила и в друг случай и при това, съвсем безразлично е има ли тя глава или не (Щайнер описва опити, провеждани от учени материалисти.
Антропософията, като духовна наука, избягва вивисекциите, защото освен всичко друго, в Камалока всеки неизбежно изпитва тази болка, която той е причинил на друго същество.
- Бел. пр.)
към текста >>
Те сочат, че не ни е нужна глава, ако, изпитвайки някъде
болка
, ние вдигаме ръка и потъркваме това място: нали жабата може да прави това въобще без глава.
Трябва обаче напълно да си изясним какво става тук. Защото фактите показват нещо.
Те сочат, че не ни е нужна глава, ако, изпитвайки някъде болка, ние вдигаме ръка и потъркваме това място: нали жабата може да прави това въобще без глава.
И така, главата не ни е нужна, за да се чешем; главата не ни е нужна, за да ходим и бягаме. Защото костенурката или жабата бягат без глава. И така, за ходене глава не ни е нужна. Ние обаче не можем да реализираме на практика сюжета на баснята за ленивата гъска, би трябвало да я знаете. Гъската я мързяло да ходи, но се хранила доста усърдно.
към текста >>
Ако имахте само физическо тяло, то не би ви причинило
болка
в този случай.
От това може веднага да се появи коклюш. Такива неща възникват от най-нищожни дреболии. И така, трахеята на детето е травмирана. Какво става, ако част от тялото е травмирана по такъв начин? Това можете да видите, ако сте се порязали.
Ако имахте само физическо тяло, то не би ви причинило болка в този случай.
Представете си, че сваляте доста дебела ръкавица. На тази ръкавица бихте могли да сторите същото, както на кожата. Бихте могли да порежете тази ръкавица, но няма да ви заболи. Защо ви причинява болка ръката, когато я порежете? Ръката ви причинява болка, защото в нея освен физическо тяло се намира и астрално тяло.
към текста >>
Защо ви причинява
болка
ръката, когато я порежете?
Това можете да видите, ако сте се порязали. Ако имахте само физическо тяло, то не би ви причинило болка в този случай. Представете си, че сваляте доста дебела ръкавица. На тази ръкавица бихте могли да сторите същото, както на кожата. Бихте могли да порежете тази ръкавица, но няма да ви заболи.
Защо ви причинява болка ръката, когато я порежете?
Ръката ви причинява болка, защото в нея освен физическо тяло се намира и астрално тяло. Астралното тяло обикновено се намира вътре. Ако сте порязали физическото тяло - защото астралното тяло не можете да разрежете, - то веднага забелязва: дявол да го вземе! Тук няма физическо тяло! То не съвпада!
към текста >>
Ръката ви причинява
болка
, защото в нея освен физическо тяло се намира и астрално тяло.
Ако имахте само физическо тяло, то не би ви причинило болка в този случай. Представете си, че сваляте доста дебела ръкавица. На тази ръкавица бихте могли да сторите същото, както на кожата. Бихте могли да порежете тази ръкавица, но няма да ви заболи. Защо ви причинява болка ръката, когато я порежете?
Ръката ви причинява болка, защото в нея освен физическо тяло се намира и астрално тяло.
Астралното тяло обикновено се намира вътре. Ако сте порязали физическото тяло - защото астралното тяло не можете да разрежете, - то веднага забелязва: дявол да го вземе! Тук няма физическо тяло! То не съвпада! Това причинява болка.
към текста >>
Това причинява
болка
.
Ръката ви причинява болка, защото в нея освен физическо тяло се намира и астрално тяло. Астралното тяло обикновено се намира вътре. Ако сте порязали физическото тяло - защото астралното тяло не можете да разрежете, - то веднага забелязва: дявол да го вземе! Тук няма физическо тяло! То не съвпада!
Това причинява болка.
Само астралното тяло може да причини болка. Болката се запазва, докато всичко отново не зарасне.
към текста >>
Само астралното тяло може да причини
болка
.
Астралното тяло обикновено се намира вътре. Ако сте порязали физическото тяло - защото астралното тяло не можете да разрежете, - то веднага забелязва: дявол да го вземе! Тук няма физическо тяло! То не съвпада! Това причинява болка.
Само астралното тяло може да причини болка.
Болката се запазва, докато всичко отново не зарасне.
към текста >>
204.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Това предизвиква
болка
.
Вие можете да порежете физическото тяло, но не и астралното тяло. Сега искам да нарисувам астралното тяло във физическото тяло. Ако нарисувам същото това в увеличен вид, тук ще се окаже празно пространство, вътре в което се намира астралното тяло. Но то има силно влечение да бъде вътре даже тук, където физическото тяло е порязано. Астралното тяло има силно влечение, то страстно желае да бъде вътре в тялото, но не може, тъй като тялото е порязано.
Това предизвиква болка.
към текста >>
205.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ние взехме заек и без да му причиняваме
болка
- направихме всичко много внимателно - му отделихме далака и той продължи да живее.
Значението на далака е в това, че ако не ядем редовно - а ние винаги ядем повече или по-малко нередовно, - далакът компенсира, изравнява тази нередовност; той е нещо като регулатор. Доказателство за това ни се удаде да получим в нашата биологична лаборатория. По темата е написана малка книжка, авторът й е госпожа Колиско и в нея всичко е описано. В хода на експериментите трябваше - защото такива са изискванията на съвременната наука - да предоставим неопровержими доказателства, очевидни доказателства. От тях нямаше да има нужда, ако науката се доверяваше на свръхсетивните доказателства, но днес (обичайните) доказателства още са необходими.
Ние взехме заек и без да му причиняваме болка - направихме всичко много внимателно - му отделихме далака и той продължи да живее.
Всичко това вървеше много добре. Заекът не умря и понесе спленектомията, операцията по отстраняване на далака. Обаче със заека стана нещастен случай - той умря от преохлаждане. Проведохме патоанатомична дисекция и, разбира се, ни беше много интересно да научим за последствията от отстраняването на далака. Какво може да се каже за това от гледна точка на духовната наука?
към текста >>
206.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
В тялото навсякъде се появява
болка
; урината става светло-жълта или даже безцветна.
Да допуснем, че астралното тяло става съвсем вяло и не може повече да работи нормално. Тогава кръвта протича през тялото твърде бавно, пулсът едва се напипва. В този случай по пулса може да се усети, пипайки го, как бавно върви кръвта. Всичко в организма се консолидира.
В тялото навсякъде се появява болка; урината става светло-жълта или даже безцветна.
Между тъмната и безцветна урина съществуват всевъзможни нюанси, цветови оттенъци. Ако някой изучи тези цветови оттенъци и вземайки урината, я разгледа на светлина, той ще може даже по цвета на урината да установи най-различни проявления.
към текста >>
207.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Въпрос: Бих искал да попитам господин доктора, възможно ли е хората да си нанасят вреда един на друг или да си причиняват
болка
, следователно да могат да си въздействат един на друг (избягвайки пряк контакт - бел. пр.)?
Въпрос: Бих искал да попитам господин доктора, възможно ли е хората да си нанасят вреда един на друг или да си причиняват болка, следователно да могат да си въздействат един на друг (избягвайки пряк контакт - бел. пр.)?
Госпожа - да я наречем А. - имаше тригодишно дете, което винаги виждало как през вратата и през прозореца влизат някакви същества. Детето често се безпокояло нощем, особено ако жената, перяща бельото, е вземала назаем неща от къщата - детето винаги се е обезпокоявало. В края на краищата, това се прекратило, след като по-късно жената умряла. Иска ми се да попитам господин доктора, възможно ли е нещо подобно?
към текста >>
208.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме
болка
на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме
болка
в дясната страна на тялото, дробът ни е болен.
При индусите това не е било така. Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето тяло. Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него.
Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен.
Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише!
към текста >>
НАГОРЕ
