Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
494
резултата от
210
текста с точна фраза : '
Богове
'.
1.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той говори чрез своя Заратустра: „Ала аз откривам сърцето си напълно пред вас, мои приятели: ако имаше
богове
, как бих понесъл сам да не бъда бог!
Противоречието между разум и инстинкт е отличителният белег на нашите „съвременни умове“. Също така и в най-свободомислещите хора на нашето време живеят все още инстинктите, насадени от ортодоксалното християнство. В природата на Ницше действат тъкмо противоположните такива. Той няма нужда отпърво да разсъждава за това дали има основания срещу допускането на някакъв мирови ръководител. Инстинктът му е толкова горд, че не може да се преклони пред някой такъв, затова той отхвърля подобна представа.
Той говори чрез своя Заратустра: „Ала аз откривам сърцето си напълно пред вас, мои приятели: ако имаше богове, как бих понесъл сам да не бъда бог!
Следователно няма богове! “12 Нищо отвътре не го подтиква да определи нещо като „грешно“. Той не се нуждае от теория за „свободна“ или „несвободна“ воля, за да смята нещо за „грешно“.
към текста >>
Следователно няма
богове
!
Също така и в най-свободомислещите хора на нашето време живеят все още инстинктите, насадени от ортодоксалното християнство. В природата на Ницше действат тъкмо противоположните такива. Той няма нужда отпърво да разсъждава за това дали има основания срещу допускането на някакъв мирови ръководител. Инстинктът му е толкова горд, че не може да се преклони пред някой такъв, затова той отхвърля подобна представа. Той говори чрез своя Заратустра: „Ала аз откривам сърцето си напълно пред вас, мои приятели: ако имаше богове, как бих понесъл сам да не бъда бог!
Следователно няма богове!
“12 Нищо отвътре не го подтиква да определи нещо като „грешно“. Той не се нуждае от теория за „свободна“ или „несвободна“ воля, за да смята нещо за „грешно“.
към текста >>
2.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Ах, братя мои, този бог, когото аз създадох, беше човешко дело и човешко безумие като всички
богове
!
И за Заратустра е имало време, когато е вярвал, че един живеещ извън света дух, един бог е създал света. Един недоволен, страдащ бог е имал предвид Заратустра. За да получи удовлетворение, за да се освободи от страданието си, бог е създал света, някога така е мислел Заратустра. Но той е осъзнал, че е било заблуда това, което сам си е създал.
„Ах, братя мои, този бог, когото аз създадох, беше човешко дело и човешко безумие като всички богове!
“31 Заратустра се е научил да използва сетивата си и да разглежда света. И е станал доволен от света, мислите му вече не витаят в отвъдното. Сляп е бил някога и не е можел да вижда света, защото е търсил своето благо извън света. Но Заратустра се е научил да вижда и е познал, че светът има смисъл в самия себе си. „На една нова гордост ме научи моят Аз, на нея уча хората: повече да не заравят глава в пясъка на небесните неща, а свободно да носят тази земна глава, която твори смисъла на земята!
към текста >>
3.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
И го откриват в един свят на
богове
и в изкуството.
А другото най-добро за теб е скоро да умреш! “ („Раждането на трагедията“, § 3) В това предание Ницше открива изразено едно ос-новно усещане на гърците. Той смята за повърхност-но мнението, че гърците са винаги ведър, по детински забавляващ се народ. От трагичното основно усещане трябва да произлезе за гърците стремежът да създават нещо, чрез което да направят битието по-поносимо. Те търсят оправдание на битието.
И го откриват в един свят на богове и в изкуството.
Само чрез контрастния образ на боговете и изкуството грубата действителност става за гърците поносима. Основният въпрос в „Раждането на трагедията“ за Ницше е доколко гръцкото изкуство е станало жизнеутвърждаващо и жизнезапаз-ващо. Във връзка с изкуството като жизнеутвърждаваща сила основният инстинкт на Ницше се проявява още в тази първа негова творба.
към текста >>
4.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Следователно, демоните, тоест духовните Същества и самите
Богове
също се нуждаеха от обяснение.
От подобни съобщения се вижда ясно, че за мистите съществуваше по-висше обяснение за природата на нещата, това, което народните религии можеха да дадат.
Следователно, демоните, тоест духовните Същества и самите Богове също се нуждаеха от обяснение.
Така стигаме нагоре до Същества, които бяха от по-висше естество, отколкото Демоните и Боговете. Ето какво се крие в мъдростта на Мистериите.
към текста >>
Той сам започва да се чувствува като творец на своите
Богове
.
Един предмет от външния свят ме заставя да си образувам за него само една строго определена представа. В сравнение с това, начинът на образуване на представите за Боговете, има в себе си нещо свободно, произволно. Тук липсва принудата на външния свят. Размишлението учи, че с Боговете ние си представяме нещо, за което не съществува никакъв външен контрол. Това поставя човека в една логическа несигурност.
Той сам започва да се чувствува като творец на своите Богове.
Да, той се пита: Как мога аз да се издигна с моите представи над физическата действителност? На такива мисли трябваше да се отдаде мистът. За него това бяха напълно оправдани съмнения. Нека погледнем, си мислеше той, всички представи за Боговете. Не приличат ли те на създанията, които намираме във външния свят?
към текста >>
И гъркът поставя на своя Олимп за
Богове
личности, чиито първообрази се намирали в добре познатата гръцка действителност.
За него това бяха напълно оправдани съмнения. Нека погледнем, си мислеше той, всички представи за Боговете. Не приличат ли те на създанията, които намираме във външния свят? Не ги ли създава човекът, като им прибавя или отнема едно или друго качество от сетивния свят? Примитивният човек, който обича лова, създава едно небе, на което Боговете се отдават на най-блестящия лов.
И гъркът поставя на своя Олимп за Богове личности, чиито първообрази се намирали в добре познатата гръцка действителност.
към текста >>
Конете
Богове
, приличащи на коне, говедата на говеда."
Конете Богове, приличащи на коне, говедата на говеда."
към текста >>
Така и мистът не може да се задоволи със създадените
Богове
, с Боговете на народа.
Така и мистът не може да се задоволи със създадените Богове, с Боговете на народа.
Ако растението можеше да мисли, то би видяло, че силите, които са създали зелените листа, са предназначени да създадат и цветовете. Обаче то не би престанало да изследва тези сили, за да ги види. По същия начин постъпва и мистът с народните Богове. Той не ги отрича, не ги счита за празна работа, но знае, че те са създадени от хората. Същите природни сили, същият божествен елемент, които творят в природата, творят също и в миста.
към текста >>
По същия начин постъпва и мистът с народните
Богове
.
Така и мистът не може да се задоволи със създадените Богове, с Боговете на народа. Ако растението можеше да мисли, то би видяло, че силите, които са създали зелените листа, са предназначени да създадат и цветовете. Обаче то не би престанало да изследва тези сили, за да ги види.
По същия начин постъпва и мистът с народните Богове.
Той не ги отрича, не ги счита за празна работа, но знае, че те са създадени от хората. Същите природни сили, същият божествен елемент, които творят в природата, творят също и в миста. И в него те създават представи за Боговете. Той иска да види тази сила, която твори Боговете. Тя не прилича на природните Богове, тя е нещо по-висше.
към текста >>
Тя не прилича на природните
Богове
, тя е нещо по-висше.
По същия начин постъпва и мистът с народните Богове. Той не ги отрича, не ги счита за празна работа, но знае, че те са създадени от хората. Същите природни сили, същият божествен елемент, които творят в природата, творят също и в миста. И в него те създават представи за Боговете. Той иска да види тази сила, която твори Боговете.
Тя не прилича на природните Богове, тя е нещо по-висше.
И на това обръща внимание Ксенофан:
към текста >>
Пропий фантазията си с религиозно чувство; ти ще създадеш образите, които можеш да вземеш за
Богове
, но твоят ум ги разпокъсва, защото той показва, че ти сам си ги създал, като за целта си взел материала от сетивния свят.
Обучи своя ум и ти ще прозреш по какви закони се раждат и умират нещата; но и твоят ум също няма да ти открие божествения свят.
Пропий фантазията си с религиозно чувство; ти ще създадеш образите, които можеш да вземеш за Богове, но твоят ум ги разпокъсва, защото той показва, че ти сам си ги създал, като за целта си взел материала от сетивния свят.
Докато наблюдаваш нещата около теб като надарен с ум, ти ще бъдеш човек, който отрича Бога. Защото Бог не съществува за твоите сетива и за твоя ум, който е насочен към сетивните възприятия. Бог е като омагьосан в света. Ти се нуждаеш от неговата собствена сила, за да го намериш. Тази сила трябва да събудиш ти в себе си.
към текста >>
5.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той не искал
Богове
, надарени с качества, които са заети от преходния свят.
Само който вижда в живота смъртта и в смъртта живота, а в двете вечността, която е над живота и смъртта, само неговият поглед може да види в истинска светлина недостатъците и предимствата на съществуването. Тогава и недостатъците намират своето оправдание, защото и в тях живее вечността. Това, което те представляват от гледището на ограничения, низш живот, е само привидно: „За хората не е по-добре да стане това, което те искат: болестта прави здравето приятно и добро, гладът ситостта, работата почивката." „Морето е най-чистата и най-нечистата вода, пивка и здравословна за рибите, непивка и вредна за хората." Това, което Хераклит иска да ни покаже на първо място, не е преходността на земните неща, а сиянието и възвишеността на вечността. Строги думи е произнесъл Хераклит против Омир и Хезиод и против учените на деня. Той искал да обърне внимание върху техния начин на мислене, който се придържа само към преходното.
Той не искал Богове, надарени с качества, които са заети от преходния свят.
И не можел да счита за най-висша такава наука, която изследва само възникването и умирането на нещата.
към текста >>
6.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Това, което човек сам създава в образи, той счита за свои
Богове
.
От тук се излъчва светлина върху възгледа на Мистериите за гръцката митология. Светът на Боговете се ражда в душата.
Това, което човек сам създава в образи, той счита за свои Богове.
Обаче той трябва да проникне и до една друга представа. Той трябва да превърне в образи на Боговете и божествената сила, която работи в него преди създаването на образите на Боговете. Зад Божественото се явява майката на Божественото, която не е нищо друго освен първичната душевна сила. Наред с Боговете, човек поставя и Богините.
към текста >>
Създадените
Богове
са били обект на народната религия, историята на тяхното раждане е била тайна на Мистериите.
Платоновата Мъдрост и гръцкият мит стават едно цяло; Мъдростта на Мистериите и митът също.
Създадените Богове са били обект на народната религия, историята на тяхното раждане е била тайна на Мистериите.
Никак не е чудно защо се е считало за опасно да се „издават" Мистериите. С това се е „издавал" произходът на народните Богове. Правилното разбиране на този произход е било нещо благотворно, неразбирането нещо вредно.
към текста >>
С това се е „издавал" произходът на народните
Богове
.
Платоновата Мъдрост и гръцкият мит стават едно цяло; Мъдростта на Мистериите и митът също. Създадените Богове са били обект на народната религия, историята на тяхното раждане е била тайна на Мистериите. Никак не е чудно защо се е считало за опасно да се „издават" Мистериите.
С това се е „издавал" произходът на народните Богове.
Правилното разбиране на този произход е било нещо благотворно, неразбирането нещо вредно.
към текста >>
7.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Човекът с обикновен, сетивно-логически възглед за живота си създава
Богове
или, когато разбира техния произход, той ги отрича.
Мистът търсел в себе си сили и Същества, които остават скрити за човека дотогава, докато той запазвал обикновените възгледи за живота. Мистът сам си задавал въпроса за неговите собствени духовни сили и закони, които надвишават низшата му природа.
Човекът с обикновен, сетивно-логически възглед за живота си създава Богове или, когато разбира техния произход, той ги отрича.
Мистът знае, че той сам създава Боговете; той разбира защо ги създава. Той вижда, така да се каже, какво се крие зад това създаване и разбира неговата естествена закономерност. Нека вземем едно растение, което внезапно би станало знаещо и би вникнало в законите на собствения си растеж, на собственото си развитие. То се развива в една блажена безсъзнателност. Ако би знаело за своите закони, то би имало съвършено друго отношение спрямо себе си.
към текста >>
8.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Между различните
Богове
, които били почитани в различните области на Египет, Озирис става постепенно един от най-предпочитаните и най-общопризнатите.
Между различните Богове, които били почитани в различните области на Египет, Озирис става постепенно един от най-предпочитаните и най-общопризнатите.
В него били съсредоточени представите и за другите Богове. Каквито и да са били схващанията на египетския народ за Озирис, „Книгата на мъртвите" ни показва, че мъдростта на жреците е виждала в Озирис едно същество, което можело да бъде намерено в самата човешка душа.
към текста >>
В него били съсредоточени представите и за другите
Богове
.
Между различните Богове, които били почитани в различните области на Египет, Озирис става постепенно един от най-предпочитаните и най-общопризнатите.
В него били съсредоточени представите и за другите Богове.
Каквито и да са били схващанията на египетския народ за Озирис, „Книгата на мъртвите" ни показва, че мъдростта на жреците е виждала в Озирис едно същество, което можело да бъде намерено в самата човешка душа.
към текста >>
9.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Нека прочетем как Шелинг описва чувствата на един посветен: „Чрез посвещението посветеният сам ставал една част от магическата верига; той сам е един Кабири, както се изразяват древните надписи, бил приеман в неразривната връзка и във войнството на горните
Богове
." (Шелинг, философия на откровението).
Необходимо е само да изразим неговите изживявания с думите на тези, които са били посвещавани в Мистериите и нещата веднага идват на мястото си. Какво казва Плутарх за целта на Мистериите? Че те служат за това, да освободят душата от телесния живот и да я свържат с Боговете.
Нека прочетем как Шелинг описва чувствата на един посветен: „Чрез посвещението посветеният сам ставал една част от магическата верига; той сам е един Кабири, както се изразяват древните надписи, бил приеман в неразривната връзка и във войнството на горните Богове." (Шелинг, философия на откровението).
Не може да се опише по един по-изразителен начин обратът, който ставал в живота на окултния ученик, окултния кандидат, освен с думите, които Едезий казва на своя ученик, императора Константин. „Когато някога ще участвуваш в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си се родил само като човек."
към текста >>
10.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Всички други
Богове
преминават в единната християнска Божественост.
Ето как нагледно Апокалипсисът описва всички опасности, с които антихристовите сили заплашват християнството и как накрая то ще победи въпреки всичко.
Всички други Богове преминават в единната християнска Божественост.
„И градът не се нуждаеше от никакво слънце, нито от луна, които да го осветляват, защото Божието Откровение го озарява и неговият светилник е Агнето." (гл.21, ст.23). Тайната на „Йоановото Откровение" е, че Мистериите вече не са затворени. „И той ми каза: - Не запечатвай думите на пророчеството в тази книга, защото Бог е близо."
към текста >>
11.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Почти както в Библията намираме следните думи и у Платон (в Тимей): „Когато Отец, който е създал Вселената, видя, че тя бе станала жив и одушевен образ на вечните
богове
, той се възрадва." В Библията четем: „И Бог видя, че това бе добро."
Вярно е, че е писано: „В начало Бог създаде небето и земята. И Земята бе пуста и неустроена и тъмнина бе в бездната, и Духът Божи се носеше над водите." Обаче истинският, дълбокият смисъл на тези думи, трябва да бъде изживян в глъбините на душата. Трябва да бъде намерен Богът в душата и тогава той се явява като „първичната Светлина, която изпраша безброй лъчи и която сетивата не могат да възприемат, а само мисълта." Така се изразява Филон.
Почти както в Библията намираме следните думи и у Платон (в Тимей): „Когато Отец, който е създал Вселената, видя, че тя бе станала жив и одушевен образ на вечните богове, той се възрадва." В Библията четем: „И Бог видя, че това бе добро."
към текста >>
12.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
За тези ръководители се казваше, че “общуват с боговете” и че от самите
богове
са посветени в законите, според които човечеството трябва да се развива.
Естествено беше, че голямата маса от хората чувствуваше тези ръководители като същества от по-висше естество, като “пратеници” на боговете. Защото това, което тези ръководители знаеха и можеха да извършват, не можеше да се постигне с човешките сетивни органи и с човешкия ум. Обикновените хора ги почитаха като “пратеници на боговете” и приемаха техните заповеди, техните повеления, а също и тяхното учение. Чрез същества от такъв род човечеството беше запознато с науките, изкуствата и с изработването на уреди. Такива “пратеници на боговете” ръководеха сами обществата, или обучаваха хора, които бяха достатъчно напреднали в изкуството на управлението.
За тези ръководители се казваше, че “общуват с боговете” и че от самите богове са посветени в законите, според които човечеството трябва да се развива.
И това отговаряше на действителността. На места, за които не се знаеше нищо, ставаше това посвещение, това общение с боговете. Тези места бяха наричани светилища на мистериите. От там ставаше управлението на човешкия род.
към текста >>
Езикът, на който боговете говореха в мистериите с техните пратеници, съвсем не беше Земен и формите, в които тези
богове
се изявяваха също не бяха Земни.
Това, което ставаше в светилищата на мистериите, беше неразбираемо за народа. И народът също така малко познаваше намеренията на тези ръководители. Със своите сетива народът можеше да разбере само това, което ставаше непосредствено на Земята, но не и това, което се даваше от висшите светове за благото на Земята. Ето защо и ученията на ръководителите бяха съставени във форма, която не приличаше на формата, под която се съобщаваха Земните събития.
Езикът, на който боговете говореха в мистериите с техните пратеници, съвсем не беше Земен и формите, в които тези богове се изявяваха също не бяха Земни.
Висшите духове се явяваха на своите пратеници “в огнени облаци”, за да им съобщят как трябва да ръководят хората. В човешка форма може да се яви само един човек; същества, чиито способности се издигат над човешките, трябва да се изявяват във форми, които не могат да бъдат намерени между Земните форми. Фактът, че “пратениците на боговете” можеха да приемат тези откровения, идва оттам, че самите те бяха най- съвършените между техните братя-човеци. Те бяха вече преминали през различни степени на развитието, през които по-голямата част от хората още имаха да преминават. Само в определени отношения те приличаха на останалите хора.
към текста >>
Сега обаче те бяха удостоени с достойнството, пратеникът на боговете да им говори за самите
богове
.
Сега техният ръководител им говореше по съвършено нов начин. Той ги учеше, че невидими същества ръководят и направляват това, което е видимо за тях; и че самите те са служители на тези невидими същества, че с техните мисли трябва да изпълняват законите на тези невидими същества. Хората слушаха за нещо свръхземно-божествено. И че невидимият дух е творецът и той се грижи за видимо телесното. Досега те бяха насочвали поглед нагоре към техните видими пратеници на боговете, към техните свръхчовешки посветени, един от които беше този, който им говореше така, и те им съобщаваха, какво трябва да правят и какво да не правят.
Сега обаче те бяха удостоени с достойнството, пратеникът на боговете да им говори за самите богове.
Мощна бе речта, която той отново и отново отправяше към своята група. “Досега вие виждахте онези, които ви ръководеха; обаче има по-висши ръководители, които вие не виждате. И вие сте подчинени на тези ръководители. Вие трябва да изпълнявате заповедите на Бога, когото не виждате; и трябва да слушате един, за когото не можете да си съставите никакъв образ.” Така от устата на великия ръководител звучеше новата висша заповед, която предписваше почитането на един Бог на когото не можеше да бъде подобен никакъв сетивен образ, поради което за него не биваше и да се създава някакъв образ. Отзвук от тази първична заповед на петата човешка подраса са познатите ни от Библията думи: “Не си създавай никакъв кумир или някакво подобие на нещо, което е горе на небето, долу на Земята, във водата или под Земята...” (2.
към текста >>
13.
ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
И гореописаните по-висши същества имат родство с Луната, те са, така да се каже, Лунни
богове
.
И заедно с Луната, от тялото на Земята изчезнаха всички онези сили, чрез които човекът през времето на огнената мъгла още можеше да се самоопложда и да създава себеподобни същества без външно влияние. Цялата негова долна половина – онова, което често пъти се нарича по-нисшата природа – попадна сега под разумното формиращо влияние на по-висшите същества. Това, което тези същества още можеха да регулират в човека, благодарение на това, че отделилите се сега заедно с Луната сили преди бяха съединени със Земята, те трябва сега да го организират чрез съвместното действие на двата пола. От това става понятно, защо посветените считат Луната за символ на размножителните сили. Тези сили са свързани с нея.
И гореописаните по-висши същества имат родство с Луната, те са, така да се каже, Лунни богове.
Преди отделянето на Луната те действаха в човека чрез нейните сили, след това нейните сили действаха върху размножението на човека отвън. Можем също да кажем, онези благородни висши духовни сили, които по-рано действаха посредством огнената мъгла върху още висшите инстинкти на човека, сега са слезли, понижили са се, за да развиват тяхната сила в областта на размножението. Фактически в тази област благородни висши божествени сили действат регулиращо и организиращо. С това се описва един важен принцип на окултното учение, който гласи така: по-висшите, благородни божествени сили имат родство с – привидно – по-нисшите сили на човешката природа. Тук думата “привидно” трябва да бъде разбрана в нейното пълно значение.
към текста >>
Това са онези същества, които в миналите степени на развитието си бяха достигнали наистина по-далече от човека, но още не така далече, както Лунните
богове
.
Ние виждаме, че във втората, горната половина на човека се е развило нещо, върху което гореописаните висши същества нямат никакво влияние. Над тази половина сега добиват власт и други същества.
Това са онези същества, които в миналите степени на развитието си бяха достигнали наистина по-далече от човека, но още не така далече, както Лунните богове.
Те не можеха още да развият никаква сила в огнената мъгла. Сега обаче, когато беше настъпило едно по-късно състояние, когато в човешките органи на ума през времето на огнената мъгла беше образувано нещо, с което самите те бяха запознати в по-ранните времена, сега беше дошло тяхното време. При Лунните богове още по-рано се бе стигнало до действуващия навън, подреждащ разум. Този разум беше в тях, когато настъпи епохата на огнената мъгла. Те можеха да действат навън върху нещата на Земята.
към текста >>
При Лунните
богове
още по-рано се бе стигнало до действуващия навън, подреждащ разум.
Ние виждаме, че във втората, горната половина на човека се е развило нещо, върху което гореописаните висши същества нямат никакво влияние. Над тази половина сега добиват власт и други същества. Това са онези същества, които в миналите степени на развитието си бяха достигнали наистина по-далече от човека, но още не така далече, както Лунните богове. Те не можеха още да развият никаква сила в огнената мъгла. Сега обаче, когато беше настъпило едно по-късно състояние, когато в човешките органи на ума през времето на огнената мъгла беше образувано нещо, с което самите те бяха запознати в по-ранните времена, сега беше дошло тяхното време.
При Лунните богове още по-рано се бе стигнало до действуващия навън, подреждащ разум.
Този разум беше в тях, когато настъпи епохата на огнената мъгла. Те можеха да действат навън върху нещата на Земята. Съществата, за които току-що говорихме, не бяха стигнали още по-рано до развитието на един разум, който да може да действува отвътре навън. Затова времето на огнената мъгла ги завари неподготвени. Но сега умът беше вече развит.
към текста >>
Лунните
богове
по-рано действаха върху целия човек, сега те действат само върху неговата долна половина; а върху горната половина започва влиянието на спомените по-низши божествени същества.
Съществата, за които току-що говорихме, не бяха стигнали още по-рано до развитието на един разум, който да може да действува отвътре навън. Затова времето на огнената мъгла ги завари неподготвени. Но сега умът беше вече развит. Той съществуваше в човеците. И сега описаните същества завладяха този човешки ум, за да действат чрез него върху нещата на Земята.
Лунните богове по-рано действаха върху целия човек, сега те действат само върху неговата долна половина; а върху горната половина започва влиянието на спомените по-низши божествени същества.
Така човекът беше поставен под двойно ръководство. В неговата долна част той стои под властта на Лунните богове, а в неговата развита личност той стои под ръководството на онези същества, които се обхващат с името “Луцифер”, което е името на техния регент. Луциферическите богове завършват тяхното собствено развитие, като си служат с пробудените човешки умствени способности. Те не можеха да стигнат по-рано до тази степен. С това обаче те същевременно дават на човека заложбата за свободата и за различаването на “доброто” и “злото”.
към текста >>
В неговата долна част той стои под властта на Лунните
богове
, а в неговата развита личност той стои под ръководството на онези същества, които се обхващат с името “Луцифер”, което е името на техния регент.
Но сега умът беше вече развит. Той съществуваше в човеците. И сега описаните същества завладяха този човешки ум, за да действат чрез него върху нещата на Земята. Лунните богове по-рано действаха върху целия човек, сега те действат само върху неговата долна половина; а върху горната половина започва влиянието на спомените по-низши божествени същества. Така човекът беше поставен под двойно ръководство.
В неговата долна част той стои под властта на Лунните богове, а в неговата развита личност той стои под ръководството на онези същества, които се обхващат с името “Луцифер”, което е името на техния регент.
Луциферическите богове завършват тяхното собствено развитие, като си служат с пробудените човешки умствени способности. Те не можеха да стигнат по-рано до тази степен. С това обаче те същевременно дават на човека заложбата за свободата и за различаването на “доброто” и “злото”. Вярно е, че човешкият орган на ума бе образуван под чистото ръководство на Лунните богове, обаче тези богове бяха оставили образуваното да дреме; те нямаха никакъв интерес да си служат с него. Те притежаваха собствените си умствени способности.
към текста >>
Луциферическите
богове
завършват тяхното собствено развитие, като си служат с пробудените човешки умствени способности.
Той съществуваше в човеците. И сега описаните същества завладяха този човешки ум, за да действат чрез него върху нещата на Земята. Лунните богове по-рано действаха върху целия човек, сега те действат само върху неговата долна половина; а върху горната половина започва влиянието на спомените по-низши божествени същества. Така човекът беше поставен под двойно ръководство. В неговата долна част той стои под властта на Лунните богове, а в неговата развита личност той стои под ръководството на онези същества, които се обхващат с името “Луцифер”, което е името на техния регент.
Луциферическите богове завършват тяхното собствено развитие, като си служат с пробудените човешки умствени способности.
Те не можеха да стигнат по-рано до тази степен. С това обаче те същевременно дават на човека заложбата за свободата и за различаването на “доброто” и “злото”. Вярно е, че човешкият орган на ума бе образуван под чистото ръководство на Лунните богове, обаче тези богове бяха оставили образуваното да дреме; те нямаха никакъв интерес да си служат с него. Те притежаваха собствените си умствени способности. Луциферическите същества имаха интерес да развият човешкия ум, да го насочат към Земните неща заради самите себе си.
към текста >>
Вярно е, че човешкият орган на ума бе образуван под чистото ръководство на Лунните
богове
, обаче тези
богове
бяха оставили образуваното да дреме; те нямаха никакъв интерес да си служат с него.
Така човекът беше поставен под двойно ръководство. В неговата долна част той стои под властта на Лунните богове, а в неговата развита личност той стои под ръководството на онези същества, които се обхващат с името “Луцифер”, което е името на техния регент. Луциферическите богове завършват тяхното собствено развитие, като си служат с пробудените човешки умствени способности. Те не можеха да стигнат по-рано до тази степен. С това обаче те същевременно дават на човека заложбата за свободата и за различаването на “доброто” и “злото”.
Вярно е, че човешкият орган на ума бе образуван под чистото ръководство на Лунните богове, обаче тези богове бяха оставили образуваното да дреме; те нямаха никакъв интерес да си служат с него.
Те притежаваха собствените си умствени способности. Луциферическите същества имаха интерес да развият човешкия ум, да го насочат към Земните неща заради самите себе си. С това те станаха учители на човека за всичко онова, което може да бъде извършено чрез човешкия ум. Но те не можеха да бъдат нищо по-нататък, освен подбудителите. Те не можеха да развият ума в себе си, а именно само в човека.
към текста >>
Лунните
богове
вече бяха преминали своето учебно време по-рано, а сега бяха се издигнали над възможността да грешат.
С това те станаха учители на човека за всичко онова, което може да бъде извършено чрез човешкия ум. Но те не можеха да бъдат нищо по-нататък, освен подбудителите. Те не можеха да развият ума в себе си, а именно само в човека. Чрез това се роди една двустранна дейност на Земята. Едната изхождаше непосредствено от Лунните божества и беше от самото начало регулирана, разумна дейност.
Лунните богове вече бяха преминали своето учебно време по-рано, а сега бяха се издигнали над възможността да грешат.
Действащите с човека луциферически същества обаче трябваше да се издигнат чрез работа до такова пречистване. Под тяхното ръководство човекът трябваше да се научи да познава законите на своето същество. Под ръководството на Луцифер той трябваше да стане едно същество “подобно на боговете”.
към текста >>
До каква степен на Земното развитие достигаше тяхната способност да вършат обща работа с Лунните
богове
?
Сега е близко въпросът: Ако в тяхното развитие луциферическите същества не бяха достигнали до изпълненото с разум творчество в огнената мъгла, къде бяха изостанали те?
До каква степен на Земното развитие достигаше тяхната способност да вършат обща работа с Лунните богове?
Хрониката Акаша дава пояснение на това. Те можаха да участвуват в Земното творчество до момента, когато Слънцето се отдели от Земята. До това време те наистина вършеха по-незначителна работа от Лунните богове; но все пак принадлежаха към групата на божествените творци. След отделянето на Слънцето от Земята, върху последната започна дейност – а именно работа в огнената мъгла, – за която бяха подготвени само Лунните богове, не и луциферическите духове. Ето защо за тези духове настъпи период на застой, на бездействие, на очакване.
към текста >>
До това време те наистина вършеха по-незначителна работа от Лунните
богове
; но все пак принадлежаха към групата на божествените творци.
Сега е близко въпросът: Ако в тяхното развитие луциферическите същества не бяха достигнали до изпълненото с разум творчество в огнената мъгла, къде бяха изостанали те? До каква степен на Земното развитие достигаше тяхната способност да вършат обща работа с Лунните богове? Хрониката Акаша дава пояснение на това. Те можаха да участвуват в Земното творчество до момента, когато Слънцето се отдели от Земята.
До това време те наистина вършеха по-незначителна работа от Лунните богове; но все пак принадлежаха към групата на божествените творци.
След отделянето на Слънцето от Земята, върху последната започна дейност – а именно работа в огнената мъгла, – за която бяха подготвени само Лунните богове, не и луциферическите духове. Ето защо за тези духове настъпи период на застой, на бездействие, на очакване. Когато настъпи промяната с огнената мъгла и човешките същества започнаха да работят върху образуването на техните умствени органи, луциферическите същества отново можеха да излязат от техния покой. Защото създаването на ума е свързано с дейността на Слънцето. Възникването на ума в човешката природа е просветването на едно вътрешно слънце.
към текста >>
След отделянето на Слънцето от Земята, върху последната започна дейност – а именно работа в огнената мъгла, – за която бяха подготвени само Лунните
богове
, не и луциферическите духове.
Сега е близко въпросът: Ако в тяхното развитие луциферическите същества не бяха достигнали до изпълненото с разум творчество в огнената мъгла, къде бяха изостанали те? До каква степен на Земното развитие достигаше тяхната способност да вършат обща работа с Лунните богове? Хрониката Акаша дава пояснение на това. Те можаха да участвуват в Земното творчество до момента, когато Слънцето се отдели от Земята. До това време те наистина вършеха по-незначителна работа от Лунните богове; но все пак принадлежаха към групата на божествените творци.
След отделянето на Слънцето от Земята, върху последната започна дейност – а именно работа в огнената мъгла, – за която бяха подготвени само Лунните богове, не и луциферическите духове.
Ето защо за тези духове настъпи период на застой, на бездействие, на очакване. Когато настъпи промяната с огнената мъгла и човешките същества започнаха да работят върху образуването на техните умствени органи, луциферическите същества отново можеха да излязат от техния покой. Защото създаването на ума е свързано с дейността на Слънцето. Възникването на ума в човешката природа е просветването на едно вътрешно слънце. Това е казано не само в образен, а в напълно действителен смисъл.
към текста >>
“носител на светлината” и защо в духовната наука тези същества са наричани “
Богове
на Слънцето”.
От това става ясно, откъде произхожда името “Луцифер” т.е.
“носител на светлината” и защо в духовната наука тези същества са наричани “Богове на Слънцето”.
към текста >>
И ние още по-точно ще се запознаем с природата на “Лунните
богове
” и “Боговете на Слънцето”.
Всичко, което става по-нататък, е разбираемо, само когато насочим поглед назад към периоди, които са предшествали Земното развитие. Това трябва да стане в по-нататъшното четене на “Хрониката Акаша”. Там ще покажем, през какво развитие върху други планетни състояния на нашата Земя са минали свързаните със Земята същества, преди тя да достигне до същинското си Земно състояние.
И ние още по-точно ще се запознаем с природата на “Лунните богове” и “Боговете на Слънцето”.
Тогава и развитието на животинското, растителното и минералното царство съвършено ще се изясни.
към текста >>
14.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
възможна би била, щом
богове
възможна би била, щом богове
към текста >>
15.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и като
богове
се сътворяват,
и като богове се сътворяват,
към текста >>
16.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
със
богове
, но идват времената,
със богове, но идват времената,
към текста >>
на хора-
богове
да се удава.
на хора-богове да се удава.
към текста >>
за
богове
предназначени само,
за богове предназначени само,
към текста >>
17.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Но пожелаха
богове
Но пожелаха богове
към текста >>
18.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от твойте
богове
определена, –
от твойте богове определена, –
към текста >>
19.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за хора, както и за
богове
?
за хора, както и за богове?
към текста >>
20.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
А това означава: ръководителите на египетския народ се позовавали на факта, че по-рано, както е описано в гръцките хроники, самите
Богове
са насочвали и ръководели народа.
Египтяните наричали своя пръв водач във физическия свят с името „Менес" и той бил признат за водач, стоящ близо до човека.
А това означава: ръководителите на египетския народ се позовавали на факта, че по-рано, както е описано в гръцките хроники, самите Богове са насочвали и ръководели народа.
В тези дневни предания ние винаги трябва да търсим точния смисъл. Какво са имали предвид египтяните, казвайки: „Богове бяха за нас царете, Богове бяха и нашите големи Учители." Този, който би дал такъв отговор на питащия грък, е разбирал, че ако се пренесем в древен Египет и попитаме онези, които са стигнали до мъдростта на висшите светове: „Кои са всъщност вашите Учители? ", те биха отговорили: „Ако трябва да говоря за моя истински Учител, аз не мога да посочвам този или онзи човек и да кажа; този или онзи е моя Учител; ако искам да посоча моя Учител, аз трябва първо да се пренеса в състояние на ясновидство „а от Духовната Наука знаем, че в древността това е било относително по-лесно, отколкото днес и тогава откривам моя истински вдъхновител, моя истински Учител. Той се приближава към мен само когато е отворен моя духовен взор." Защото в древен Египет от духовните светове се спускали към човека такива Същества, които не са имали въплъщения в човешко физическо тяло. В далечните времена на Египет чрез физическите човеци са господствали и получавали именно Боговете; а под „Богове" египтяните разбирали онези Същества, които предхождат човек в неговото развитие.
към текста >>
Какво са имали предвид египтяните, казвайки: „
Богове
бяха за нас царете,
Богове
бяха и нашите големи Учители." Този, който би дал такъв отговор на питащия грък, е разбирал, че ако се пренесем в древен Египет и попитаме онези, които са стигнали до мъдростта на висшите светове: „Кои са всъщност вашите Учители?
Египтяните наричали своя пръв водач във физическия свят с името „Менес" и той бил признат за водач, стоящ близо до човека. А това означава: ръководителите на египетския народ се позовавали на факта, че по-рано, както е описано в гръцките хроники, самите Богове са насочвали и ръководели народа. В тези дневни предания ние винаги трябва да търсим точния смисъл.
Какво са имали предвид египтяните, казвайки: „Богове бяха за нас царете, Богове бяха и нашите големи Учители." Този, който би дал такъв отговор на питащия грък, е разбирал, че ако се пренесем в древен Египет и попитаме онези, които са стигнали до мъдростта на висшите светове: „Кои са всъщност вашите Учители?
", те биха отговорили: „Ако трябва да говоря за моя истински Учител, аз не мога да посочвам този или онзи човек и да кажа; този или онзи е моя Учител; ако искам да посоча моя Учител, аз трябва първо да се пренеса в състояние на ясновидство „а от Духовната Наука знаем, че в древността това е било относително по-лесно, отколкото днес и тогава откривам моя истински вдъхновител, моя истински Учител. Той се приближава към мен само когато е отворен моя духовен взор." Защото в древен Египет от духовните светове се спускали към човека такива Същества, които не са имали въплъщения в човешко физическо тяло. В далечните времена на Египет чрез физическите човеци са господствали и получавали именно Боговете; а под „Богове" египтяните разбирали онези Същества, които предхождат човек в неговото развитие.
към текста >>
В далечните времена на Египет чрез физическите човеци са господствали и получавали именно Боговете; а под „
Богове
" египтяните разбирали онези Същества, които предхождат човек в неговото развитие.
А това означава: ръководителите на египетския народ се позовавали на факта, че по-рано, както е описано в гръцките хроники, самите Богове са насочвали и ръководели народа. В тези дневни предания ние винаги трябва да търсим точния смисъл. Какво са имали предвид египтяните, казвайки: „Богове бяха за нас царете, Богове бяха и нашите големи Учители." Този, който би дал такъв отговор на питащия грък, е разбирал, че ако се пренесем в древен Египет и попитаме онези, които са стигнали до мъдростта на висшите светове: „Кои са всъщност вашите Учители? ", те биха отговорили: „Ако трябва да говоря за моя истински Учител, аз не мога да посочвам този или онзи човек и да кажа; този или онзи е моя Учител; ако искам да посоча моя Учител, аз трябва първо да се пренеса в състояние на ясновидство „а от Духовната Наука знаем, че в древността това е било относително по-лесно, отколкото днес и тогава откривам моя истински вдъхновител, моя истински Учител. Той се приближава към мен само когато е отворен моя духовен взор." Защото в древен Египет от духовните светове се спускали към човека такива Същества, които не са имали въплъщения в човешко физическо тяло.
В далечните времена на Египет чрез физическите човеци са господствали и получавали именно Боговете; а под „Богове" египтяните разбирали онези Същества, които предхождат човек в неговото развитие.
към текста >>
Следователно древните египтяни все още можеха да си спомнят за онова състояние, при което ръководещите личности имаха живо съзнание за връзката си с това, което наричаме
Богове
, Ангели или дхианични Същества.
Следователно древните египтяни все още можеха да си спомнят за онова състояние, при което ръководещите личности имаха живо съзнание за връзката си с това, което наричаме Богове, Ангели или дхианични Същества.
Що за Същества бяха те, след като никога не са се въплъщавали в човеци и никога не са приемали човешка форма от плът и кръв, а все пак са действали в развитието на човечеството? Те бяха предшественици на човека, издигнати с една степен над него.
към текста >>
" Би могло да се възрази още, че добрите
Богове
нарочват всичко на този свят към доброто.
Спрямо тях човек много лесно може да изпадне в заблуждение. Бихме могли да зададем въпроса: „Защо божествените Духове, регентите на Доброто, са допуснали тези Същества да изостанат и чрез тях в човечеството да проникне луциферическият принцип?
" Би могло да се възрази още, че добрите Богове нарочват всичко на този свят към доброто.
Друго недоразумение, което би могло да възникне, се изразява в мнението, че тези Същества са „зли" Същества. И в двата случая имаме работа с недоразумения. Защото те съвсем не са „зли", въпреки че произхода на злото в развитието на човечеството трябва да се търси в тях. Те стоят, както казахме, между човека и свръхчовеците. В известен смисъл те надвишават по съвършенство човека.
към текста >>
Тогава на египтяните се откриваха свръхчовешките Учители, за които египтяните казваха, че те ръководят хората като
Богове
.
На всяка степен от развитието изостават Същества, които не са успели да постигнат крайната си цел. Да погледнем отново към древната египетска култура, която се разви преди много хилядолетия в долината на Нил.
Тогава на египтяните се откриваха свръхчовешките Учители, за които египтяните казваха, че те ръководят хората като Богове.
Заедно с тях обаче действуваха и такива Същества, които бяха достигнали своята ангелска степен само наполовина или отчасти. Трябва да сме наясно, че в древен Египет човекът беше достигнал определена степен от развитието, т.е. душите на съвременните хора бяха достигнали през египетската епоха съответната степен. Обаче не само ръководеният човек постига нещо, но и за ръкодещите Същества процесът на ръководството означава нещо, което ги тласка напред в тяхното собствено развитие. Например, един Ангел е нещо повече, след като известно време е ръководил хората, в сравнение с това, което е бил по-рано.
към текста >>
21.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
А този езотеризъм ясно показва, че днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества, почитани навремето като
Богове
, ръководят и днес човечеството само че те вече са под предводителството на Христос.
Но сега напредваме към времето, когато хората все повече и повече трябва да изградят в себе си съзнателно отношение към тези духовни сили. Когато хората правилно вникнат в инспирациите на новия езотеризъм, те все повече и повече ще разбират бъдещите събития.
А този езотеризъм ясно показва, че днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества, почитани навремето като Богове, ръководят и днес човечеството само че те вече са под предводителството на Христос.
Хората все повече и повече ще усещат как занапред те ще са в състояние да възкресят в много по-висша степен, в много по-чист блясък това, което е било преди Христос. Съвременната епоха изисква от човека едно много по-силно и разширено съзнание, едно будно чувство за дълг и отговорност пред познанието за духовния свят и всичко това може да проникне в нашите души само ако задачата на Духовната Наука бъде обухваната в посочения тук смисъл.
към текста >>
22.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
В това отношение може да се каже, че той и неговите ученици искаха да служат на "други"
богове
, различни от тези на които служеше народът.
Хр., когато оставим охарактеризираните чувства да действат върху нас. Със старите митически божествени същества такива души са се чувствали вплетени в несъвършения свят. Тези божествени същества принадлежаха на същия несъвършен свят както и самите те. От такова едно построение се роди един духовен свят, какъвто беше този основан от Питагор от Самос между 540 и 500 години в Кротона във Велика Гърция. Питагор искаше да води хората, които го следваха, до чувстването на "добрите прамайки", в които те трябваше да си представят произхода на собствените души.
В това отношение може да се каже, че той и неговите ученици искаха да служат на "други" богове, различни от тези на които служеше народът.
И с това беше даден разривът между такива духове като Питагор и народа. Този народ се чувстваше добре със своите богове; а Питагор трябваше да отправи тези богове в царството на несъвършенството. Тук трябва да се търси също "тайната", за която се говори във връзка с Питагор и която не трябваше да бъде издадена на непосветения. Тя се състоеше в това, че неговото мислене трябваше да припише на човешката душа един друг произход, различен от този на душите на боговете на народната религия. На тази тайна трябва да припишем накрая многобройните нападки, които е понесъл Питагор.
към текста >>
Този народ се чувстваше добре със своите
богове
; а Питагор трябваше да отправи тези
богове
в царството на несъвършенството.
Тези божествени същества принадлежаха на същия несъвършен свят както и самите те. От такова едно построение се роди един духовен свят, какъвто беше този основан от Питагор от Самос между 540 и 500 години в Кротона във Велика Гърция. Питагор искаше да води хората, които го следваха, до чувстването на "добрите прамайки", в които те трябваше да си представят произхода на собствените души. В това отношение може да се каже, че той и неговите ученици искаха да служат на "други" богове, различни от тези на които служеше народът. И с това беше даден разривът между такива духове като Питагор и народа.
Този народ се чувстваше добре със своите богове; а Питагор трябваше да отправи тези богове в царството на несъвършенството.
Тук трябва да се търси също "тайната", за която се говори във връзка с Питагор и която не трябваше да бъде издадена на непосветения. Тя се състоеше в това, че неговото мислене трябваше да припише на човешката душа един друг произход, различен от този на душите на боговете на народната религия. На тази тайна трябва да припишем накрая многобройните нападки, които е понесъл Питагор. Как трябваше той да обясни на други освен на тези, които първо подготвяше грижливо за такова познание, че като "души" те трябваше да считат себе си в известен смисъл даже стоящи по-високо от народните богове? И как можеше да се произведе по друг начин освен в един съюз със строго регулиран начин на живот това, че душите да осъзнаят своя висш произход и въпреки това да се чувстват заплетени в несъвършенство?
към текста >>
Как трябваше той да обясни на други освен на тези, които първо подготвяше грижливо за такова познание, че като "души" те трябваше да считат себе си в известен смисъл даже стоящи по-високо от народните
богове
?
И с това беше даден разривът между такива духове като Питагор и народа. Този народ се чувстваше добре със своите богове; а Питагор трябваше да отправи тези богове в царството на несъвършенството. Тук трябва да се търси също "тайната", за която се говори във връзка с Питагор и която не трябваше да бъде издадена на непосветения. Тя се състоеше в това, че неговото мислене трябваше да припише на човешката душа един друг произход, различен от този на душите на боговете на народната религия. На тази тайна трябва да припишем накрая многобройните нападки, които е понесъл Питагор.
Как трябваше той да обясни на други освен на тези, които първо подготвяше грижливо за такова познание, че като "души" те трябваше да считат себе си в известен смисъл даже стоящи по-високо от народните богове?
И как можеше да се произведе по друг начин освен в един съюз със строго регулиран начин на живот това, че душите да осъзнаят своя висш произход и въпреки това да се чувстват заплетени в несъвършенство? Чрез това последно чувство трябваше да се роди стремежът, животът да бъде устроен така, че той да доведе до своя произход чрез самоусъвършенстване. Понятно е, че около един такъв стремеж на Питагор трябваше да се образуват легенди и митове. А също и това, че историята не ни е предала почти нищо върху истинското значение на тази личност. Обаче който разглежда легендите и митичните предания на древността върху Питагор в тяхната връзка, той ще познае от тях именно обрисувания от нас образ.
към текста >>
На мястото на митическите
богове
за Питагор трябва да застане мисълта; но чрез съответно задълбочава не душата намира, когато се е откъснала с мисълта от света, че тя е отново едно със света.
Той виждаше, как мисълта приема своя произход в душата, след като тази последната, изхождайки от "прамайките", е слязла през редуващите се съществувания до нейното несъвършенство. Чувствайки това, той не можеше да иска да се издигне до първоизточниците на всичко само чрез мисълта. Той трябваше да търси най-висшето познание в една сфера, в която мисълта няма още никаква работа. Така той намери един свръхмислителен душевен живот. Както в звуците на музиката душата изживява отношения на числа, така и Питагор се вживяваше в един душевен съвместен живот със света, който умът може да изрази в числа; въпреки това за изживяното числата не са нищо друго, освен това, което физиците са открили като числа на отношенията на звуците за изживяването на музиката.
На мястото на митическите богове за Питагор трябва да застане мисълта; но чрез съответно задълбочава не душата намира, когато се е откъснала с мисълта от света, че тя е отново едно със света.
Обаче това не е в една област, в която съизживяването на света се превръща в митически образ, а в една такава област, в която душата съзвучи с невидимите, сетивно невъзприемаеми мирови хармонии и осъзнава в себе си това, което не тя, а мировите същества искат и правят то да стане в нея представа.
към текста >>
Ксенофан намира, че народните
богове
не могат да устоят пред мисленето; следователно той ги отхвърля.
В тези мислители мислителния елемент живее вече до такава степен, че те изискват един светоглед и признават истинност само на един такъв, в който мислителният живот е напълно задоволен. Как трябва да е устроена първичната основа на света, за да може тя да бъде приета напълно в мисленето, такъв въпрос си задават те.
Ксенофан намира, че народните богове не могат да устоят пред мисленето; следователно той ги отхвърля.
Неговият бог трябва да може да бъде мислен. Това, което сетивата възприемат, е променливо, то има свойства, които не отговарят на мисълта, която трябва да търси трайното. Ето защо бог е непроменливото, вечното единство на нещата, което може да бъде обхванато в мисълта.
към текста >>
23.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ти си въобразяваш велики неща и си рисуваш цял един свят от
богове
, който уж съществува за тебе, един свят на духове, към който уж си призван, един идеал, който ти прави знак.
Следователно те почиват за това, че Азът се мами. В действителност той не е зависим. Защото всичко, от което той трябва да бъде зависим, той трябва първо сам да го създаде. Той трябва да вземе от себе си нещо, за да го постави като "признаци" над себе си. "Човече, нещо не е ред в главата ти; дъската ти хлопа!
Ти си въобразяваш велики неща и си рисуваш цял един свят от богове, който уж съществува за тебе, един свят на духове, към който уж си призван, един идеал, който ти прави знак.
Ти имаш една фикс идея! " в действителност никакво мислене не може да стигне до това, което живее като Аз в мене. Аз мога да стигна с моето мислене до всичко, само пред моя Аз трябва да спра. Него аз не мога да мисля, него мога само да го изживявам. Аз не съм воля; аз не съм идея, също както не съм и образ и подобие на едно Божество.
към текста >>
24.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
За да стигне дотук, човечеството трябваше да мине през две епохи на незрялост, една такава, в която то вярваше в
богове
, и една следваща, в която се отдаде на абстрактните идеи.
Огюст Конт застава енергично и целенасочено в този ход на развитието на френските светогледи с неговия основен принцип: Изходната точка за един светоглед може да се търси само в научността, която изхожда от такива строги и наблюдавани математически истини, която изхожда от такива строги и наблюдава ни математически истини, както физиката и химията. Той може да счита за зряло само едно такова човешко мислене, което се е издигнало до този възглед.
За да стигне дотук, човечеството трябваше да мине през две епохи на незрялост, една такава, в която то вярваше в богове, и една следваща, в която се отдаде на абстрактните идеи.
В издигането от богословския светоглед, минавайки през идеалистичния и стигайки до научния Конт вижда необходимия ход на развитието на човечеството. В първия стадий човекът си представяше, че в природните процеси има човекоподобни богове, които произвеждат тези процеси така волево както човекът своите действия. По-късно той постави на мястото на боговете абстрактните идеи, като жизнена сила, миров разум, мирова цел и т.н. Също и тази фаза на развитието трябваше до отстъпи място на една по-висша. Трябва да се разбере, че едно обяснение на явленията на света може да бъде намерено само в наблюдението и в строго математическото и логическото разглеждане на фактите.
към текста >>
В първия стадий човекът си представяше, че в природните процеси има човекоподобни
богове
, които произвеждат тези процеси така волево както човекът своите действия.
Огюст Конт застава енергично и целенасочено в този ход на развитието на френските светогледи с неговия основен принцип: Изходната точка за един светоглед може да се търси само в научността, която изхожда от такива строги и наблюдавани математически истини, която изхожда от такива строги и наблюдава ни математически истини, както физиката и химията. Той може да счита за зряло само едно такова човешко мислене, което се е издигнало до този възглед. За да стигне дотук, човечеството трябваше да мине през две епохи на незрялост, една такава, в която то вярваше в богове, и една следваща, в която се отдаде на абстрактните идеи. В издигането от богословския светоглед, минавайки през идеалистичния и стигайки до научния Конт вижда необходимия ход на развитието на човечеството.
В първия стадий човекът си представяше, че в природните процеси има човекоподобни богове, които произвеждат тези процеси така волево както човекът своите действия.
По-късно той постави на мястото на боговете абстрактните идеи, като жизнена сила, миров разум, мирова цел и т.н. Също и тази фаза на развитието трябваше до отстъпи място на една по-висша. Трябва да се разбере, че едно обяснение на явленията на света може да бъде намерено само в наблюдението и в строго математическото и логическото разглеждане на фактите. Само това, което физиката, химията и науката за живите същества /биологията/ изследват по този път, мисленето трябва да свърже за целите на един светоглед. То не трябва да прибави към това, което отделните науки са изследвали, нищо, както прави това богословието с неговите божествени същества и идеалистичната философия с нейните абстрактни мисли.
към текста >>
25.
20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия
GA_26 Мистерията на Михаил
Богове
изпълняват това, което им вдъхновяват подтиците на техните същества; те са съответно задоволени в тази им дейност.
Има първо една много стара епоха, когато всъщност можем да говорим само за това, което става между божествено-духовните Същества. Имаме работа с едно протичащо действие на Боговете.
Богове изпълняват това, което им вдъхновяват подтиците на техните същества; те са съответно задоволени в тази им дейност.
И значение има само това, което те изживяват при всичко това. Само в един ъгъл в полето на тази дейност на Боговете може да се забележи нещо като човечество. Човечеството е част в деятелността на Боговете.
към текста >>
26.
28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана
GA_26 Мистерията на Михаил
Защото Михаел носи в себе си всички първо начални сили на своите
Богове
и тези на човека.
Обаче Михаел никога не е усвоил Интелектуалността за себе си. Той я управлява като божествено-духов на Сила, като се чувствува свързан с божествено-духовните Същества. Благодарение на това, когато той прониква Интелектуалността се вижда, че тази Интелектуалност има възможност да бъде еднакво добре един израз на сърцето, на душата, както и на главата, на духа.
Защото Михаел носи в себе си всички първо начални сили на своите Богове и тези на човека.
Благодарение на това той не предава на Интелектуалността нещо ледено-студено, бездушие, а стои при нея по един вътрешно-топъл, пълнодушевен начин.
към текста >>
27.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
Със своето собствено Същество той стои в неизчислимото; обаче той произвежда уравновесяването между неизчислимото и изчислимото, което носи в себе си като мирова мисъл, която е получил от своите
богове
.
Тогава влиза в действие Михаел.
Със своето собствено Същество той стои в неизчислимото; обаче той произвежда уравновесяването между неизчислимото и изчислимото, което носи в себе си като мирова мисъл, която е получил от своите богове.
към текста >>
28.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Така импулсите на епохата на Усещащата душа се развиха по-нататък под влиянието на самите "
богове
".
Тогава в най-висшите мистерийни центрове слизаха духовни Същества от духовния Космос, които идваха в помощ на усилията на стремящите се към познание хора.
Така импулсите на епохата на Усещащата душа се развиха по-нататък под влиянието на самите "богове".
Роди се един Гнозис на мистериите, за който много малко хора имаха някакво предчувствие. Наред с него съществуваше това, което можеше да бъде прието от хората с помощта на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Това беше екзотеричният Гнозис, от който в следващите времена са достигнали само откъслеци.
към текста >>
29.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Отделни
богове
, от които най-важни са Озирис и Изис, се явяват в тези вярвания на египтяните,
богове
, които са представени и изобразени не като цели човешки образи, а често пъти с човешко тяло и глави на животни и съчетани по най-разнообразен начин от човешка и животинска форма.
На нас ни се вижда твърде странно това, което така да се каже ни се явява предадено външно като представи на вярата на египтяните.
Отделни богове, от които най-важни са Озирис и Изис, се явяват в тези вярвания на египтяните, богове, които са представени и изобразени не като цели човешки образи, а често пъти с човешко тяло и глави на животни и съчетани по най-разнообразен начин от човешка и животинска форма.
Странни религиозни легенди ни са предадени за този свят на боговете. По-нататък онзи култ към животните у египтяните е нещо твърде своеобразно, обожаването на животните, на котките и на други, който култ е отивал така далече, че египтяните са признавали свещени животни, на които се отдавала дълбока почит и обожание, в които те са виждали един вид висши същества. Разказва се даже, че това обожание на животните у египтяните е отишло така далече, че когато една котка, например, която дълго време е живяла в един дом, е умирала, тя е била оплаквана като умрял човек. Или когато някой египтянин виждал отдалече, че някъде лежи едно умряло животно, той не се е доближавал, защото иначе биха могли да го обвинят, че е убил животното, понеже това се е наказвало много строго. Предадено ни е даже, че когато египтяните били под властта на Римляните, един римлянин насмалко щял да бъде убит, защото убил една котка и с това предизвикал цял бунт сред египтяните.
към текста >>
Например една египетска легенда ни говори за двойката
богове
Озирис и Изис и тази легенда нарича Хермеса съветник на Озириса.
Така ние се питаме сега: Какво място е заемал светът на представите за всичко това в душата на египтянина? Какво казваше древният египтянин, че го е учил Хермес? Как е стигнал той до всички тези представи? Ние трябва да свикнем да виждаме в легендите, а именно в най-важните от тях, навсякъде така да се каже една по-дълбока мъдрост. Трябва да предположим, че тези легенди искат да ни говорят за определени закони на духовния живот следователно за закони, които са по-висши от външните природни закони, те искат да ни говорят за тези закони на духовния живот в образи.
Например една египетска легенда ни говори за двойката богове Озирис и Изис и тази легенда нарича Хермеса съветник на Озириса.
Легендата вижда в Озириса едно същество, което в древни минали времена е живяло в областта, в която сега живеят хората. Този Озирис, когото легендата описва като благодетел на човечеството, под чието мъдро влияние Тот или Хермес е дал на египтяните тяхната древна култура, даже и материалната страна на този култура, този Озирис имал един враг. Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Тифон. Този враг издебнал Озириса, убил го, раздробил неговия труп, скрил го в един ковчег и го хвърлил в морето. Сестрата и съпругата на Озирис, Изис, дълго търсила своя съпруг, който и бил отнет от Тифон или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Тифон или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-висше същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят.
към текста >>
Каквото беше положението по отношение на Озирис и Изис спрямо Слънцето и Луната, така беше и по отношение на другите звезди и планети при другите
богове
.
Каквото беше положението по отношение на Озирис и Изис спрямо Слънцето и Луната, така беше и по отношение на другите звезди и планети при другите богове.
Египтяните виждаха в положението на небесните тела първо символи за това, което те изживяваха като свръхсетивно или което им беше предадено като изживявания на най-древните ясновидци. Но в този израз на един миров часовник те виждаха изявата на същите онези сили, които накрая чувствуваха в човешката душа. Така великият миров часовник с движението на неговите звезди и с отношението на подвижните звезди към неподвижните стана едно откровение на духовните, свръхсетивни сили, които стояха зад тях, които предизвикваха тези положения и си създаваха едно изразно средство за своите свръхсетивни сили в една универсална писменост.
към текста >>
30.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Чрез трите поколения
богове
- Уран, Кронос и Зевс - ние трябва да разберем три Същества, които бяха водачи на човечеството едно след друго.
Чрез трите поколения богове - Уран, Кронос и Зевс - ние трябва да разберем три Същества, които бяха водачи на човечеството едно след друго.
Уран означава небе, Гея - Земя. Ако се върнем назад преди средата на третата, на Лемурийската раса, ние не намираме хората такива, каквито ги познаваме, а един човек, наречен в тайната доктрина Адам Кадмон8 - човекът, който е още без пол, който още не принадлежи на Земята, който още не е развил органите си за земно виждане, който още принадлежи на естеството на Уран, на небето. От брака на Уран и Гея възникна човекът, който слезе в материята, и по този начин стъпи във Времето. Кронос (Времето) стана ръководителят на второто поколение богове от средата на Лемурия до началото на Атлантида. Гърците назоваха тези водещи същества - първо Уран, после Кронос и след това Зевс.
към текста >>
Кронос (Времето) стана ръководителят на второто поколение
богове
от средата на Лемурия до началото на Атлантида.
Чрез трите поколения богове - Уран, Кронос и Зевс - ние трябва да разберем три Същества, които бяха водачи на човечеството едно след друго. Уран означава небе, Гея - Земя. Ако се върнем назад преди средата на третата, на Лемурийската раса, ние не намираме хората такива, каквито ги познаваме, а един човек, наречен в тайната доктрина Адам Кадмон8 - човекът, който е още без пол, който още не принадлежи на Земята, който още не е развил органите си за земно виждане, който още принадлежи на естеството на Уран, на небето. От брака на Уран и Гея възникна човекът, който слезе в материята, и по този начин стъпи във Времето.
Кронос (Времето) стана ръководителят на второто поколение богове от средата на Лемурия до началото на Атлантида.
Гърците назоваха тези водещи същества - първо Уран, после Кронос и след това Зевс. Но Зевс все още е един от водачите, които не преминаха своето обучение на Земята, той все още е един от безмъртните, каквито фактически бяха всички гръцки богове.
към текста >>
Но Зевс все още е един от водачите, които не преминаха своето обучение на Земята, той все още е един от безмъртните, каквито фактически бяха всички гръцки
богове
.
Уран означава небе, Гея - Земя. Ако се върнем назад преди средата на третата, на Лемурийската раса, ние не намираме хората такива, каквито ги познаваме, а един човек, наречен в тайната доктрина Адам Кадмон8 - човекът, който е още без пол, който още не принадлежи на Земята, който още не е развил органите си за земно виждане, който още принадлежи на естеството на Уран, на небето. От брака на Уран и Гея възникна човекът, който слезе в материята, и по този начин стъпи във Времето. Кронос (Времето) стана ръководителят на второто поколение богове от средата на Лемурия до началото на Атлантида. Гърците назоваха тези водещи същества - първо Уран, после Кронос и след това Зевс.
Но Зевс все още е един от водачите, които не преминаха своето обучение на Земята, той все още е един от безмъртните, каквито фактически бяха всички гръцки богове.
към текста >>
31.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Това е показано в мита, където четем, че всички
богове
присъствали на сватбата на Пелей с богинята на морето Тетида - освен една, богиня която дотогава нямаше влияние на Земята, защото не беше достигнат етапа, на който се получи съюзът на манас с кама.
Кама причини разделяне, причини това съществата да се обърнат едни срещу други. По-рано също можеха да бъдат открити хора, противопоставящи се едни на други, но това не се дължеше на кама-манас, а се случваше, защото хората не бяха достатъчно напреднали да разпознават добро и зло. По онова време хората не можеха да оценят войната със стандартите за добро и зло. Те не биха казали “войната е добра” или “войната е лоша” повече, отколкото че лъвът е добър или лош; доброто и злото започнаха в момента, когато кама-манас слезе, така че кама работеше заедно с манас, и човекът стана свой собствен господар и се обръщаше съзнателно към или срещу своя ближен. Именно тогава възникна съзнателната война.
Това е показано в мита, където четем, че всички богове присъствали на сватбата на Пелей с богинята на морето Тетида - освен една, богиня която дотогава нямаше влияние на Земята, защото не беше достигнат етапа, на който се получи съюзът на манас с кама.
Тогава на физически план започва да действа богинята Ерида, богинята на раздора. Тя подхвърля ябълка, раздор, в човешката природа. Правейки това, тя бе единствената причина за първата война в петата подраса, която се състоя с пълна човешка отговорност. В Троянската война се изразява митичното. Преди това конфликтът се разрешаваше инстинктивно.
към текста >>
32.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Дарът на Йеховистичните
Богове
бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове - ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове - човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях.
Боговете от естеството на Йехова можеха да се спускат в човешкия мозък. Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм.
Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове - ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове - човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях.
Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>
Йеховистичните
Богове
дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове - ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове - човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях.
Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>
33.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
А самите титани са синове на най-стария от гръцките
богове
, на Уран и неговата съпруга Гея.
Прометей принадлежи на света на гръцките митове. Той и неговият брат Епиметей са синове на един от титаните, наречен Япитус.
А самите титани са синове на най-стария от гръцките богове, на Уран и неговата съпруга Гея.
На немски Уран означава "небето" а Гея "Земята". Искам специално да подчертая, че Уран на гърците е същият като Варуна на Индия. Прометей следователно е един от титаните и потомък на синовете на Уран и Гея, също така и неговият брат Епиметей. Най-младият от титаните Кронос или "Време", узурпира трона на своя баща Уран, а самият той бе детрониран от неговия син Зевс и заедно с другите титани беше хвърлен в тартара или ада. Само двамата братя Прометей и Епиметей останали верни на Зевс.
към текста >>
Кронос/Времето/ бе водещото същество от втория род
богове
от средата на лемурийската епоха до началото на Атлантида.
Човек трябва да си представи трите рода на боговете – Уран, Кронос и Зевс като три последователни водещи човечеството същества. Уран означава небето, Гея – Земята. Когато се върнем назад, отвъд средата на лемурийската епоха, няма да намерим човека под формата, каквато познаваме днес, а като един човек, наречен от окултната наука Адам Кадмон, който все още е безполов и който още не е принадлежал на Земята, който не е развил още органи на зрение за физическо наблюдение, а все още е бил част от Уран, от небесата. Чрез съединението на Уран с Гея бе роден човекът, който слезе в материята и същевременно се включи във времето.
Кронос/Времето/ бе водещото същество от втория род богове от средата на лемурийската епоха до началото на Атлантида.
Тези водещи същества бяха символизирани от гърците най-напред под името Уран, след това под името Кронос и по-късно Зевс. Зевс обаче е един от онези водачи, които бяха преминали своето обучение другаде, не на Земята. Той е един, който принадлежи към безсмъртните, каквито са всички останали гръцки богове.
към текста >>
Той е един, който принадлежи към безсмъртните, каквито са всички останали гръцки
богове
.
Когато се върнем назад, отвъд средата на лемурийската епоха, няма да намерим човека под формата, каквато познаваме днес, а като един човек, наречен от окултната наука Адам Кадмон, който все още е безполов и който още не е принадлежал на Земята, който не е развил още органи на зрение за физическо наблюдение, а все още е бил част от Уран, от небесата. Чрез съединението на Уран с Гея бе роден човекът, който слезе в материята и същевременно се включи във времето. Кронос/Времето/ бе водещото същество от втория род богове от средата на лемурийската епоха до началото на Атлантида. Тези водещи същества бяха символизирани от гърците най-напред под името Уран, след това под името Кронос и по-късно Зевс. Зевс обаче е един от онези водачи, които бяха преминали своето обучение другаде, не на Земята.
Той е един, който принадлежи към безсмъртните, каквито са всички останали гръцки богове.
към текста >>
34.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*13/ – Индийското – Сурас –
богове
/от Асур дъх/ става не-
богове
А-сурас.
/*13/ – Индийското – Сурас – богове /от Асур дъх/ става не-богове А-сурас.
В древните ориенталски религии и също по-късно използвано от Рудолф Щайнер като име за сатанински същества. Във връзка с тази лекция обаче то е използувано в смисъла на "Тайната доктрина", кн. 2 на Блаватска /"Върху мита на падналия Ангел и неговите различни страни/. "Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост. В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма.
към текста >>
"Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни
богове
, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост.
/*13/ – Индийското – Сурас – богове /от Асур дъх/ става не-богове А-сурас. В древните ориенталски религии и също по-късно използвано от Рудолф Щайнер като име за сатанински същества. Във връзка с тази лекция обаче то е използувано в смисъла на "Тайната доктрина", кн. 2 на Блаватска /"Върху мита на падналия Ангел и неговите различни страни/.
"Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост.
В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма. Имало е време, когато самите богове Индра, Агни и Варуна са принадлежали към Асурите". Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове.
към текста >>
Имало е време, когато самите
богове
Индра, Агни и Варуна са принадлежали към Асурите".
В древните ориенталски религии и също по-късно използвано от Рудолф Щайнер като име за сатанински същества. Във връзка с тази лекция обаче то е използувано в смисъла на "Тайната доктрина", кн. 2 на Блаватска /"Върху мита на падналия Ангел и неговите различни страни/. "Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост. В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма.
Имало е време, когато самите богове Индра, Агни и Варуна са принадлежали към Асурите".
Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове.
към текста >>
Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши
богове
, трансформирани в не-
богове
.
Във връзка с тази лекция обаче то е използувано в смисъла на "Тайната доктрина", кн. 2 на Блаватска /"Върху мита на падналия Ангел и неговите различни страни/. "Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост. В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма. Имало е време, когато самите богове Индра, Агни и Варуна са принадлежали към Асурите".
Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове.
към текста >>
Друидите предпочитали такива, които били виновни за кражба, убийства и други престъпления, като казвали, че те били най-приемани от техните
богове
; но когато нямало много престъпници, те нямали скрупули да ги заместят и с невинни хора.
Те притежавали властта за отлъчване, което било най-ужасяващото наказание, което можело да бъде наложено освен смъртното и от което дори и най-висшият чиновник не можел да се предпази. Великият съвет на областта или царството не е бил компетентен да обявява война или да сключва мир без тяхно разрешение. Те определяли резултата при всички недоразумения чрез окончателно и непроменяемо решение и имали властта да наказват със смърт. И наистина, по техните олтари е текла кръвта на човешки жертви. Пълно изгаряне на мъже, жени и деца, затворени в огромни кули, изплетени от ракита, са били понякога огнени жертвоприношения на техните суеверия, същевременно с цел да се увеличи уважението към свещениците, които били амбициозни и се радвали на кръвта.
Друидите предпочитали такива, които били виновни за кражба, убийства и други престъпления, като казвали, че те били най-приемани от техните богове; но когато нямало много престъпници, те нямали скрупули да ги заместят и с невинни хора.
Тези ужасяващи жертвоприношения били извършвани от друидите вечер, преди започване на опасна война или по време на някаква национална катастрофа и също за специални лица от висок ранг, когато те били нападнати от някаква опасна болест.
към текста >>
Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите преследвачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните
богове
и всички принадлежности на готическото суеверие.
Жреците на Скандинавия се наричали дроти и били учредени от Сиге, един скитийски принц, за който се казва, че след това възприел името Один. Тяхното число било 12 и те едновременно били жреци и съдии; от този орден произлиза установяването на Британските съдебни заседатели. Тяхната власт била разтеглена до най-големите възможни граници. Като им била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха – и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата воля на тези властници; и тъй като този орден, също както израелското свещеничество, бил ограничен до една фамилия, те стават притежатели на неимоверни богатства и накрая стават толкова тиранични, че от тях се ужасява цялото общество.
Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите преследвачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие.
От това нищо не е останало освен няколко кромлехи; някои огромни паметници от груб камък, които човешкият гняв не можал да разруши; някои пещери, издялани в твърдата скала и някои естествени дъбрави, използувани за целта на посвещението.
към текста >>
В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни
богове
на Египет, Гърция и Рим.
скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй като кандидатът персонифицира Слънцето. Дворецът е на царя, епитет, който древните мистагоги дадоха на главата на планетарната система. След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3. Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената. Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак.
В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим.
Между боговете на скандинавската теогония се намира Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии. Балдур е Митра, любовта на Слънцето. Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем. Другите богове на Валхала, скандинавския Олимп, на които той разкрива своите скръбни предчувствия, го утешават и за да предпазят да не го постигне някаква злина, изискват клетва от всяко нещо в природа за негова защита. Освен от имела, който бил пропуснат поради това, че не притежавал никакви злосторни качества.
към текста >>
Другите
богове
на Валхала, скандинавския Олимп, на които той разкрива своите скръбни предчувствия, го утешават и за да предпазят да не го постигне някаква злина, изискват клетва от всяко нещо в природа за негова защита.
Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак. В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим. Между боговете на скандинавската теогония се намира Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии. Балдур е Митра, любовта на Слънцето. Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем.
Другите богове на Валхала, скандинавския Олимп, на които той разкрива своите скръбни предчувствия, го утешават и за да предпазят да не го постигне някаква злина, изискват клетва от всяко нещо в природа за негова защита.
Освен от имела, който бил пропуснат поради това, че не притежавал никакви злосторни качества. За един експеримент и за игра боговете хвърляли върху Балдур всевъзможни метални оръжия, без да го наранят. Ходур, слепия /това ще рече съдбата/, не взима участие в забавлението; ала Локи /принципът на злото, тъмнината, зимния сезон/ поставя едно клонче в ръцете на Ходур и го скланя да го хвърли върху Балдур, който пада, прободен със смъртни рани. По тази причина това растение е събирано според зимното слънцестоене от друидите на Скандинавия, Галия и Британия с изкривен нож, чиято форма символизира онази част от Зодиакалния кръг, в който е станало убийството на Балдур. В Еда на Снорро ние имаме друга легенда за Один и Фрейа, скандинавската Изис или Венера, разказваща скитанията на последната в търсене на първия, което, разбира се, има същото астрономическо значение, както търсенето на Озирис от Изис или Церес от Прозерпина и др.
към текста >>
35.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Дарът на Йеховистичните
Богове
бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях.
Боговете от естеството на Йехова можеха да се спускат в човешкия мозък. Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм.
Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях.
Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>
Йеховистичните
Богове
дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях.
Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>
36.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Многообразието на древните народни
богове
и Христос като общ бог на човечеството.
Великото въздействие в духовната земна атмосфера чрез Христовото събитие. Одушевяването на човека чрез диханието на Бога. Въздухът и топлината на кръвта правят възможни говора и дишането.
Многообразието на древните народни богове и Христос като общ бог на човечеството.
Мистериите на Светия дух, Сина и Отца.
към текста >>
37.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова някои изтъкнати представители на духовния живот, които са се чувствали неразбрани и самотни, са поглеждали в онези велики времена на безкрайно далечното минало, в които човекът още е общувал със самите духове и
богове
.
Затова някои изтъкнати представители на духовния живот, които са се чувствали неразбрани и самотни, са поглеждали в онези велики времена на безкрайно далечното минало, в които човекът още е общувал със самите духове и богове.
Те са знаели това и в тишината на нощта са копнели за мистериите от Елевзин – последните прекрасни издънки на гръцките мистерии.
към текста >>
38.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато говорим за Яхве, нямаме работа с един единствен бог, а с много
богове
на народите.
Каквото опознаваме тук като процес на отделяне, непрекъснат процес на индивидуализиране, трябва да си го представим като свързано с човешката кръв. Ще разберете свързването с кръвта, когато ви кажа следното, което моля да запомните: Изливането на духа, станало през лемурийската епоха, не било единно изливане. Там бихте могли да видите, че много духове слизат от духовното обкръжение на Земята. Много индивидуалности се съдържали в него.
Когато говорим за Яхве, нямаме работа с един единствен бог, а с много богове на народите.
Евреите осъзнавали, че той е бил един между многото, между многото богове. Понеже много такива души на народите – които моля да се приемат за реалности – слезли долу, затова народите били разделени на племена. И колкото отивате по-назад в земното развитие, толкова повече хората са били разделени на фамилии, родове, племена, които по-късно се обединяват в по-големи народи. По-голямо обединение в огромен единен братски съюз не е възможно по този начин. Такова обединяване на цялото човечество на Земята става възможно и постепенно ще се осъществява само чрез това, че освен изливането на духа като много народностни души и одушевяването на хората с него, протича и нещо друго, което е живяло в топлината на Земята, но не във въздуха, и тази всеобща същност протича в хората.
към текста >>
Евреите осъзнавали, че той е бил един между многото, между многото
богове
.
Каквото опознаваме тук като процес на отделяне, непрекъснат процес на индивидуализиране, трябва да си го представим като свързано с човешката кръв. Ще разберете свързването с кръвта, когато ви кажа следното, което моля да запомните: Изливането на духа, станало през лемурийската епоха, не било единно изливане. Там бихте могли да видите, че много духове слизат от духовното обкръжение на Земята. Много индивидуалности се съдържали в него. Когато говорим за Яхве, нямаме работа с един единствен бог, а с много богове на народите.
Евреите осъзнавали, че той е бил един между многото, между многото богове.
Понеже много такива души на народите – които моля да се приемат за реалности – слезли долу, затова народите били разделени на племена. И колкото отивате по-назад в земното развитие, толкова повече хората са били разделени на фамилии, родове, племена, които по-късно се обединяват в по-големи народи. По-голямо обединение в огромен единен братски съюз не е възможно по този начин. Такова обединяване на цялото човечество на Земята става възможно и постепенно ще се осъществява само чрез това, че освен изливането на духа като много народностни души и одушевяването на хората с него, протича и нещо друго, което е живяло в топлината на Земята, но не във въздуха, и тази всеобща същност протича в хората. Което първоначално протича, се нарича Свети дух от християнската езотерика.
към текста >>
Както хората са били някога, когато са се отделили от духа, от единството, от всетечащата същност на Божествеността, която по-късно се е индивидуализирала, навлизайки в отделните човешки тела – както водата се индивидуализира, изсмукана от малките гъбички, – така индивидуалните отделни хора отново ще се обединят, когато със запазване на индивидуалността се включат във великия братски съюз и чрез това се подготвят да бъдат божествени творци, както преди да слязат като хора на Земята са били
богове
, творци.
Тези думи ни разкриват изтръгването на духа от тялото. Мистерията на Сина ни разкрива, че някога вътрешният ясновидски поглед на мировия спасител е прозрял до края на земното усъвършенстване и е показал великата цел на човечеството с думите за преодоляването на всички разлики и основаването на великата човешка любов. Тази цел няма да бъде постигната по друг начин, освен когато хората се научат все повече и повече да проникват духовно в духовния свят. Защото в духа лежи обединението на човечеството.
Както хората са били някога, когато са се отделили от духа, от единството, от всетечащата същност на Божествеността, която по-късно се е индивидуализирала, навлизайки в отделните човешки тела – както водата се индивидуализира, изсмукана от малките гъбички, – така индивидуалните отделни хора отново ще се обединят, когато със запазване на индивидуалността се включат във великия братски съюз и чрез това се подготвят да бъдат божествени творци, както преди да слязат като хора на Земята са били богове, творци.
към текста >>
39.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Те са живеели заедно със своите
богове
и духове, също както и с външните растения, минерали, животни и хора.
През атлантската епоха хората все още са били астрално ясновиждащи.
Те са живеели заедно със своите богове и духове, също както и с външните растения, минерали, животни и хора.
През следатлантското време хората не могат повече да навлизат във висшите светове. Не могат да проникват във висшите светове чрез непосредствено съзерцание на божествено-духовното, а само по изкуствен начин могат отново да изпадат в състоянието, чрез което стават отново другари на боговете. На това се основава индийският начин на йога-посвещението. Йога-посвещението във висшите светове се състои предимно в това, да се потисне съзнанието, до което човекът е достигнал в следатлнтската епоха, тоест външното възприемане, и човекът да се постави в предишни ясновидски състояния на съзнанието, каквито е притежавал атлантецът.
към текста >>
40.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Тези същества обаче са стояли между слънчевите
богове
и хората.
Често съм споменавал, че може да се изостане не само в училище, а също и в космическото развитие. Човекът е стигнал толкова далеч, че е можел да понесе условията на Земята, висшите същества – на Слънцето. Тези същества, които днес обитават Слънцето, също са преминали през човешко развитие, но в това развитие има изостанали същества, за които е било невъзможно да го завършат. Те не са могли просто така да обитават Слънцето. Ако биха отишли там, е щяло да им бъде зле, също и човекът не би могъл да го понесе.
Тези същества обаче са стояли между слънчевите богове и хората.
Затова е трябвало да имат друго космическо тяло, което да съответства на тяхното развитие. В космическото развитие действително са се погрижили и за тези същества. Още преди нашето Слънце да отдели от себе си Земята, почти по едно и също време от Слънцето се отделя Юпитер. По-късно, след като Слънцето е напуснало вече Земята, от него се отделя нашата днешна Венера и още по-късно пак от Слънцето се отделя днешният Меркурий.
към текста >>
41.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Така по времето на гръцката култура хората са имали в широк мащаб дарбата да създават възможности за общуване с духовни същества, които са наричали свои
богове
.
По този начин се създават мостове към тези същества. Представете си, че във вазата с цветя, която стои тук, на пулта, имаме едно тяло, което в своята форма би съответствало на определени форми на астралното тяло на споменатите висши същества, така те биха имали възможност да се заселят, да обкръжат вазата и да се свържат с нея. Ще видим как тази ваза дава основание да се приближат тук духовни същества, които да я прегърнат с обич и да се чувстват добре, да могат по този начин да слязат в общността на хората. Необходимо е само да създадем подходящите форми, тогава създаваме мостове между нас и такива същества. Хората винаги са го правили през различните времена чрез едно или друго.
Така по времето на гръцката култура хората са имали в широк мащаб дарбата да създават възможности за общуване с духовни същества, които са наричали свои богове.
Защото тези гръцки богове не са измислици на народната фантазия, а са реални същества. Зевс, Атина Палада и т.н. съществуват, имат като най-долна част от своето същество етерното тяло и трябва да се приемат като такива същества.
към текста >>
Защото тези гръцки
богове
не са измислици на народната фантазия, а са реални същества.
Представете си, че във вазата с цветя, която стои тук, на пулта, имаме едно тяло, което в своята форма би съответствало на определени форми на астралното тяло на споменатите висши същества, така те биха имали възможност да се заселят, да обкръжат вазата и да се свържат с нея. Ще видим как тази ваза дава основание да се приближат тук духовни същества, които да я прегърнат с обич и да се чувстват добре, да могат по този начин да слязат в общността на хората. Необходимо е само да създадем подходящите форми, тогава създаваме мостове между нас и такива същества. Хората винаги са го правили през различните времена чрез едно или друго. Така по времето на гръцката култура хората са имали в широк мащаб дарбата да създават възможности за общуване с духовни същества, които са наричали свои богове.
Защото тези гръцки богове не са измислици на народната фантазия, а са реални същества.
Зевс, Атина Палада и т.н. съществуват, имат като най-долна част от своето същество етерното тяло и трябва да се приемат като такива същества.
към текста >>
42.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Отделните
богове
и духове не са фантастични измислици на народната фантазия.
Тези явления, които разгледахме тук, вие можете да откриете навсякъде в тайните школи от Персия до Централна Европа у друидите. Дали великият дух, на когото са подчинени Амсхаспандите се нарича Ахура Мазда, Ормузд или Хуу както го наричат в друидските школи, не е от значение. Тези школи познаваха духовните същества, които са дадени на хората в митологиите.
Отделните богове и духове не са фантастични измислици на народната фантазия.
Този, който говори за "народна фантазия" има известно основание, но за фантазия не може да се говори при тези, които са дали тези образи на народите, а фантазията е налице в днешните образовани учени, когато говорят за народна фантазия, която съвсем не съществува. Много често образоваността е по-страшно суеверие отколкото това, което самата тя определя като суеверие. В митовете и легендите често може да се открие много, много по-дълбока мъдрост, тъй като те се отнасят до произхода на нещата, който се намира зад сетивното в сферата на невидимото. Когато предприеме такова наблюдение, човекът сякаш престава да бъде затворен в собствената си кожа и сякаш битието му се продължава отвътре навън. Той опознава съществата, които се намират в духовния свят, те са го сформирали и той може отново да влезе във връзка с тези същества.
към текста >>
43.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Всички вие знаете, че към кръга на германските
богове
спада и Вотан-Один като един вид най-висше божество, след него е Тор и неговата дъщеря Трут, чието окултно значение разгледахме.
Всички вие знаете, че към кръга на германските богове спада и Вотан-Один като един вид най-висше божество, след него е Тор и неговата дъщеря Трут, чието окултно значение разгледахме.
Спряхме се също и на Тир, който е божество на войната, но много особен бог на войната, и който съответствува на по-южните Марс или Арес, до степента, че вторникът (нем. Dienstag) като Тирстаг или Тиустаг (нем. Tyrstag или Tiustag) е посветен на това божество. Странно е, че се разказва и за други духовни същества, които играят определена роля в процесите, разиграващи се между германските божества и се споменава едно особено божество, или казано по-точно божествено семейство, това на Локи, което е поставено в особени отношения към Тир. Както знаете окултните основи бяха изнесени пред членовете на дружеството "Безант" този Локи, който стои до останалите нордически божества, произхожда от онези огнени сили, чиито южен произход описахме.
към текста >>
Тези три същества, чиито произход може да бъде проследен до много древни времена, трябва най-напред да бъдат завързани от новите
богове
, от Азите, за да могат в човечеството да се развият нови нива на съзнание.
Така че бихме могли да кажем, че този Локи, който развива такава нетърпимост към останалите божества, принадлежи към един по-древен род духовни същества, които за известно време е трябвало да отстъпят ръководството на други, към които спадат Вотан, Тир и Тор. Затова той им е обявил съперничество и живее във война с Азите, с онези божества, които са взели властта, когато атлантските хора преминаха от по-ранното състояние в това на следатлантическите хора. В този процес значение имат Азите. Съществата, към които спада Локи имат много по-древен произход. Между другото със своята произхождаща от рода на великаните жена Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф, змията Мидгард и Хел, богинята на подземния свят.
Тези три същества, чиито произход може да бъде проследен до много древни времена, трябва най-напред да бъдат завързани от новите богове, от Азите, за да могат в човечеството да се развият нови нива на съзнание.
Змията Мидгарт както знаете бива узаптена след като е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето докато новите богове Азите взимат надмощие над предишните. Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи. Налага се бог Тир да пъхне ръката си в гърлото на вълка Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка. Това е един много съществен момент в мита, който може да бъде разбран само посредством окултизма. Ще изследваме тази ръка на Тир и ще разберем, къде в действителност е поставена.
към текста >>
Змията Мидгарт както знаете бива узаптена след като е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето докато новите
богове
Азите взимат надмощие над предишните.
Затова той им е обявил съперничество и живее във война с Азите, с онези божества, които са взели властта, когато атлантските хора преминаха от по-ранното състояние в това на следатлантическите хора. В този процес значение имат Азите. Съществата, към които спада Локи имат много по-древен произход. Между другото със своята произхождаща от рода на великаните жена Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф, змията Мидгард и Хел, богинята на подземния свят. Тези три същества, чиито произход може да бъде проследен до много древни времена, трябва най-напред да бъдат завързани от новите богове, от Азите, за да могат в човечеството да се развият нови нива на съзнание.
Змията Мидгарт както знаете бива узаптена след като е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето докато новите богове Азите взимат надмощие над предишните.
Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи. Налага се бог Тир да пъхне ръката си в гърлото на вълка Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка. Това е един много съществен момент в мита, който може да бъде разбран само посредством окултизма. Ще изследваме тази ръка на Тир и ще разберем, къде в действителност е поставена. Хел е изпратена в долната земя, в Нифлхайм или Земята на мъглите, където трябва да посреща всички, които не са паднали в битка.
към текста >>
Нордическите
богове
, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им.
Всички тези сказания имат един особен привкус от това, че цялото царуване на азите е проникнато от една странна трагична нишка, за която ние често сме говорили. Тези от вас, които са слушали лекциите върху нордическата митология знаят, че в местата за посвещение в нордическите мистерии също е присъствала тази трагична нотка. Тя е присадена и в сказанията за боговете.
Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им.
Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край. Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат. От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му. Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят. Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
към текста >>
онези
богове
, към които спадат и Вотан, Тир и Тор, бяха встъпили във власт, след като човекът беше осъществил прехода от предишното си ясновидско ниво на съзнание в следатлантската епоха, където вече беше поставен много повече в сетивния, във видимите външно и физически факти.
Всички вие познавате този свят на сказанията. И нека сега разгледаме окултната основа на чертите, които току що посочих. Затова нека още веднъж си припомним факта, че Азите, т.е.
онези богове, към които спадат и Вотан, Тир и Тор, бяха встъпили във власт, след като човекът беше осъществил прехода от предишното си ясновидско ниво на съзнание в следатлантската епоха, където вече беше поставен много повече в сетивния, във видимите външно и физически факти.
Знаем, че в тази точка на земята, където се докосваха топлината и студа се беше образувала първата групичка хора, която се пресели на изток и създаде следатлантската култура. Знаем, че древна Атлантида беше земя, в която въздухът още беше изпълнен с маси вода и мъгла, от разпростиращи се надлъж и нашир водни пари. Ако бихме изследвали първите етапи на Атлантида, то ние бихме различили два региона: на север плътни по-студени водни пари и изкачващи се от юг горещи водни пари. Атлантците имаха много особени спомени относно това време. Това виждаме в тази част на сказанието, което се отнася до това, че студеният север се сблъсква с топлия юг.
към текста >>
В мита вие виждате един намека за това, как Сутур попада под властта на другите
богове
Азите, чиято власт се влива в хората чрез локализираните сетива.
В мита това е отразено в царуването на Сутур в южните области, в Лемурия. Силата на огъня е представена в образа на Сутур.
В мита вие виждате един намека за това, как Сутур попада под властта на другите богове Азите, чиято власт се влива в хората чрез локализираните сетива.
Но Сутур ще се върне отново и ще управлява на мястото на Азите. Човекът ще се завърне към прасилите на огъня и неговото сетиво за топлина вече няма да е разпределено в цялото тяло, а ще бъде отново локализирано в един орган. Сказанието предава по прекрасен начин това, което отговаря на фактите, и което познаваме от Духовната наука. Какво е това, което човекът запази от онзи древен огнен свят, от заобикалящите го огън и топлина? Това не е самият Сутур.
към текста >>
Възходът на християнството се възприемаше като един предвестник на този залез на боговете, като нещо, което ще унищожи властта на древните
богове
.
Нека се спрем за малко на тази фаза в развитието на средноевропейския дух и нека си представим състоянието на Европа, когато древния свят на боговете описан в германската легенда постепенно навлязоха в залеза на боговете, който беше предизвикан от религиозния свят на християнството.
Възходът на християнството се възприемаше като един предвестник на този залез на боговете, като нещо, което ще унищожи властта на древните богове.
Възходът на християнството доведе до избледняването на древния божествен свят, до самото потъване на древните божества, ще доведе залезът на боговете, който ще превърне в реалност това което в християнството е само вяра. Така се чувстваха нещата.
към текста >>
44.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Немският мит, и изобщо европейския мит, ни разказва, че тримата
богове
Вотан, Вили и Ве които се срещат и под други имена са създали човека.
Немският мит, и изобщо европейския мит, ни разказва, че тримата богове Вотан, Вили и Ве които се срещат и под други имена са създали човека.
Веднъж те отишли на морския бряг и намерили две дървета, и от тях, Аск и Ембла, създали първата двойка човеци. Вотан дарил тези първи хора с духа и с душевния живот изобщо, Вили им дал формата, разума и движението, а Ве им дал образа, говора, слуха и лицето. Слушайки този мит, когато вече сме се убедили в дълбокото значение на останалите митове, то ние със сигурност бихме се осмелили да потърсим дълбочината и на тази троица и в даряването на човека с различните качества от троицата на боговете. Ще сторим добре обаче ако свържем образуването на човека, така както то ни е разказано в средноевропейския мит с формата, в която го срещаме в сродната персийска митология. Там тя изниква пред нас поставена в една велика взаимовръзка.
към текста >>
В тези образи от средноевропейския мит за отиването на тримата
богове
на морския бряг, за намирането на дърветата и надаряването им с божествените сили и способности, ние виждаме как тези обитаващи слънцето духове дават силите от своята голяма аура и ги вливат в отделните хора.
Как би трябвало да се разкаже това, ако се придържа към фактите? Вотан, Вили и Ве отидоха на морския бряг. Там те намериха растения и ги надариха със своите сили: Вотан ги надари с дух и с общия духовен живот, Вили им даде форма, разум и движение, всичко коренящо се във волята, Ве с образ и цвят, с говор, слух и лице, всичко, което се корени в чувстването. Така възникнаха първите хора.
В тези образи от средноевропейския мит за отиването на тримата богове на морския бряг, за намирането на дърветата и надаряването им с божествените сили и способности, ние виждаме как тези обитаващи слънцето духове дават силите от своята голяма аура и ги вливат в отделните хора.
Посредством окултизма ние можем отново да приемем нещата буквално. Виждаме как в основата на образите в мита лежат действителни факти и поглеждаме дълбоко в ясновидските виждания на мъдреца, който поучаваше в мистерийните центрове и който можеше да разказва на все още в определена степен ясновиждащия народ в имагинативни образи това, което възприемаше астрално. Той даваше на народа истини, до които се домогваше в едно полусън но ясновиждащо междинно състояние. Той знаеше, че ще срещне разбиране сред хората, които все още притежаваха определено ниво на ясновиждане. Ако посредством окултизма можехме да се потопим в душите на тези предци, то ние никога не бихме били завладени от високомерието и самозаслепението на просветителите, което казва: как успяхме да доведем нещата дотам!
към текста >>
45.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Съществуваха и други същества, не хора, а същества, изостанали на Старата Луна, които нямаше да могат да станат
богове
.
Хората възникнаха по начина, който преди малко описахме. Те бяха развили физическото, етерното и астралното си тела по времето на Старата Луна и сега приеха Аза, това бяха хора, които се намираха в пълно неведение относно всичко, което се случваше във физическия свят. Те дори не можеха да виждат тези неща, те не виждаха собствените си физически тела. Виждаха духовни състояния, те знаеха, че произлизат от божеството.
Съществуваха и други същества, не хора, а същества, изостанали на Старата Луна, които нямаше да могат да станат богове.
Тези, които бяха достигнали по-високо стъпало на Старата Луна се преселиха на Слънцето, обитавано от Елохимите, така както земята се обитава от хората. Съществата на Слънцето и тези на земята преминаваха през едно паралелно развитие. След като Слънцето и Луната се от делиха от земята, тя беше поставена между слънцето от едната страна и луната от другата. Най-висшето същество, което се разви на земята, беше едно същество с физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз: човекът. На Старото Слънце най-висшето същество имаше физическо тяло но в съвсем различна форма от човешкото -, етерно тяло, астрално тяло, Аз, Дух-Себе (Манас), Дух-Живот (Будхи), Човек-Дух (Атма) и една допълнителна осма част, над Атма.
към текста >>
като
богове
, знаещи добро и зло.
като богове, знаещи добро и зло.
към текста >>
46.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако изследваме основите на себичността, ако се запитаме: защо боговете, добрите
богове
са заложили себичността в човека?
И как би могло да бъде различно? Себичността е сила, която не е вложена от боговете в човека, за да може последният просто да се откаже или отрече от нея. Тя дори спада към най-съществените неща, позволяващи на човека да се изявява.
Ако изследваме основите на себичността, ако се запитаме: защо боговете, добрите богове са заложили себичността в човека?
тъй като за повечето хора това е нещо отблъскващо ние получаваме от истинския окултизъм отговора, че себичността представлява една мощна защита срещу това, което би се случило на човека в света, ако не я притежаваше. Знаете ли какво най-добре предпазва човека да не използва определени наистина опасни сили, за които след малко ще говорим? За някой, който сам желае да се занимава с черна магия, днес би било много лесно да привлече някой човек за свой ученик и да го научи на някои определени хватки и машинации от черната магия. Той ще може да действува в света по най-ужасен начин. повечето обаче не биха сторили това просто така.
към текста >>
47.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
И така като днес строим катедрали и къщи, чиито форми се съхраняват, които се свързват със земята и в бъдеще отново ще се явят като растения, по същия начин днешните ни растения и кристали са се оформили според това, което предходните
богове
и духове са построили в предишния свят.
Но че формата е присъствувала някога това не е без значение. Формата, която е била отпечата на от хората в материята остава, тя става част от етерното и астралното тяло на земята и се развива като сила наред със земята. И когато земята премине през сегашното си развитие и Пралайа, и се въплъти отново като Юпитер, тогава тази форма ще изникне от земята като един вид растение. Днес ние строим творбите на изкуството и на красотата, ние оформяме творбите на мъдростта не напразно на нашата земя. Ние ги създаваме за да се появят по-късно като природни продукти на земята.
И така като днес строим катедрали и къщи, чиито форми се съхраняват, които се свързват със земята и в бъдеще отново ще се явят като растения, по същия начин днешните ни растения и кристали са се оформили според това, което предходните богове и духове са построили в предишния свят.
Всичко, което човекът прибавя към света от глед на точка на познанието, на мъдростта и на красотата и на истинския социален живот, всичко, което той вписва като символи във външния свят, дори и само в мислите си, се превръща във велика и благотворна сила за развитието на земята. То става реални сили и форми на бъдещето. Нашите машини и фабрики обаче, всичко, което правим само за да служим на външната полза, на принципа на утилитарността, ще бъде вреден елемент в следващото въплъщение на земята. Ако отпечатваме символи в материята, които са израз на по-висши светове, те ще действуват за напредъка. Напротив нашите машини и фабрики, които служат единствено на външната полза, ще имат демонично, унищожително влияние върху земята в следващото и въплъщение.
към текста >>
48.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В тези северни страни поради малкия брой жители, хората живеят по-далече един от друг, отколкото ние в нашите страни на средноевропейската култура – само напомням, че цяла Швеция има толкова жители, колкото един Лондон,че местностите, в които има много места, където съществуват условия за проявата на древните северни
богове
и съществата от древното жизнено обкръжение.
След тази последна лекция ми се наложи да се сблъскам с многообразни симптоми на културния живот. Вие знаете, че между последната и днешната среща стои една малка част от духовно научна дейност в три северни страни: Швеция, Норвегия и Дания. По-миналата неделя аз имах също лекции и в Стокхолм.
В тези северни страни поради малкия брой жители, хората живеят по-далече един от друг, отколкото ние в нашите страни на средноевропейската култура – само напомням, че цяла Швеция има толкова жители, колкото един Лондон,че местностите, в които има много места, където съществуват условия за проявата на древните северни богове и съществата от древното жизнено обкръжение.
Напълно може да се каже: за тези, които знаят нещо за спиритуализма, има сигурна връзка с това, че от всички ъгли и краища се мяркат духовните образи на тези древни северни божествени същества, които стояли пред духовните лица на северните посветени в северните мистерии в тези времена, когато християнската идея още не е била навлязла в света.
към текста >>
Рагнарьок – сумрака на
богове
”, като последната вечер се представяше този “Пръстен на Нибелунга”.
От тези три открити лекции в Стокхолм, които трябваше да изнеса, едната трябваше да бъде посветена главно на идеята “Пръстена на Нибелунгите” от Вагнер. И в същото време по афишните стълбове в града се известяваше за постановката на “Вагнер.
Рагнарьок – сумрака на богове”, като последната вечер се представяше този “Пръстен на Нибелунга”.
Това са истински симптоми, които по такъв необичаен начин се преплитат един в друг: светът на северните саги, които в основата си са съдържали преди всичко дълбоки указания за това, че някога ще дойде Този, който ще освободи този северен свят от боговете. Аз често поставях вашето внимание върху това, че настроението на северните саги се разкрива като отзвук в средноевропейския облик в това, че Зигфрид е поразен в единственото място, което е било все още уязвимо, и с това пророчески се показва мястото, което по-късно у Другия ще бъде покрито от кръста – за да се подчертае едновременно: тук е мястото, където още нещо отсъства. Това не е поетична игра, а е нещо извлечено от дълбините на инспирирания свят на сагите. Защото този трагичен мотив се основава както на северната сага,така и на лежащата в нейната основа мистерия, че по местата на северния свят на боговете, по-късно ще встъпи християнския принцип. В северните мистерии преди всичко обръщат внимание на това, което всъщност означават този полумрак на боговете.
към текста >>
Едновременно се подчертава – аз виждам в това нещо повече, отколкото поетичен образ – че в дълбочината на народното чувство, спомените за древните
богове
твърде дружелюбно живеят с онова, което е навлязло с християнството.
Това са истински симптоми, които по такъв необичаен начин се преплитат един в друг: светът на северните саги, които в основата си са съдържали преди всичко дълбоки указания за това, че някога ще дойде Този, който ще освободи този северен свят от боговете. Аз често поставях вашето внимание върху това, че настроението на северните саги се разкрива като отзвук в средноевропейския облик в това, че Зигфрид е поразен в единственото място, което е било все още уязвимо, и с това пророчески се показва мястото, което по-късно у Другия ще бъде покрито от кръста – за да се подчертае едновременно: тук е мястото, където още нещо отсъства. Това не е поетична игра, а е нещо извлечено от дълбините на инспирирания свят на сагите. Защото този трагичен мотив се основава както на северната сага,така и на лежащата в нейната основа мистерия, че по местата на северния свят на боговете, по-късно ще встъпи християнския принцип. В северните мистерии преди всичко обръщат внимание на това, което всъщност означават този полумрак на боговете.
Едновременно се подчертава – аз виждам в това нещо повече, отколкото поетичен образ – че в дълбочината на народното чувство, спомените за древните богове твърде дружелюбно живеят с онова, което е навлязло с християнството.
Това се усеща като симптом, в тази оттеглила се готическа Библия вътре в древните спомени.
към текста >>
Обръщайки се назад в това древно атлантско време, което се опитахме да направим сега нагледно, и можем да кажем, че там човекът живеел със своите
богове
.
Да се попитаме сега от друга гледна точка: какъв е бил хода на човешкото развитие?
Обръщайки се назад в това древно атлантско време, което се опитахме да направим сега нагледно, и можем да кажем, че там човекът живеел със своите богове.
Той вярвал не само в себе си и в трите царства на природата, но той също така е вярвал във висшето царство на духовните светове, тъй като е бил техен свидетел в това атлантско време. Нямало голяма разлика между неговото нощно и дневно съзнание. Те били още в равновесие, и човек би бил глупак, ако би отрекъл това, което действително било около него възприемаемо, защото той е виждал боговете. Религия, в нашия днешен смисъл тогава още не можела да съществува, защото тогава хората не са се нуждаели от религия. Съдържанието на религията било факт за човека от атлантската епоха.
към текста >>
49.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Той се представя чрез различните
богове
в човекоподобни образи.
По-късно в това, което можем да наречем антропоморфизъм, ние имаме специални образувания на езотерическия пантеизъм.
Той се представя чрез различните богове в човекоподобни образи.
тук принадлежи, например, гръцката религиозна система. Но съвършено погрешна е представата, ако се мисли, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят. Когато ние говорим за Ангели, Архангели и т.н., въобще за различните духовни същности, които стоят над човека, както направихме това в учението за космическата еволюция; то ние говорим по съвършено сходен начин, както ставало тогава, когато говорили за Зевс, Атина и т.н., в сравнение с единния Миров Дух. В основата на тази система лежи единната мирова мисъл. Пантеизмът се явява духовна под основа; тогава на боговете се дава човешки образ.
към текста >>
Но съвършено погрешна е представата, ако се мисли, че зад отделните
богове
за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят.
По-късно в това, което можем да наречем антропоморфизъм, ние имаме специални образувания на езотерическия пантеизъм. Той се представя чрез различните богове в човекоподобни образи. тук принадлежи, например, гръцката религиозна система.
Но съвършено погрешна е представата, ако се мисли, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят.
Когато ние говорим за Ангели, Архангели и т.н., въобще за различните духовни същности, които стоят над човека, както направихме това в учението за космическата еволюция; то ние говорим по съвършено сходен начин, както ставало тогава, когато говорили за Зевс, Атина и т.н., в сравнение с единния Миров Дух. В основата на тази система лежи единната мирова мисъл. Пантеизмът се явява духовна под основа; тогава на боговете се дава човешки образ.
към текста >>
50.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Аз вече говорих, че в атлантските времена, когато хората вечер излизали от своето тяло, то те живеели сред тези духовни същества, които наричали
богове
.
В заключение бих искал да отбележа едно друго явление,което може да ви покаже,че за определени неща, за които се дават сега ,твърде често само абстрактно обяснение, произтичат в по-голямата си част от дълбоката мъдрост.
Аз вече говорих, че в атлантските времена, когато хората вечер излизали от своето тяло, то те живеели сред тези духовни същества, които наричали богове.
Тези хора вървели по пътя на потапяне във физическото тяло. Но съществата, които почитали като богове, например, Зевс, Вотан, вървят по друг път на развитие. Те не дохождат долу до физическото тяло: те не докосват физическия свят. Но също и тук има преходни състояния. Човекът е възникнал именно благодарение на това, че цялото негово душевно и духовно същество се уплътнило до физическо тяло.
към текста >>
Но съществата, които почитали като
богове
, например, Зевс, Вотан, вървят по друг път на развитие.
В заключение бих искал да отбележа едно друго явление,което може да ви покаже,че за определени неща, за които се дават сега ,твърде често само абстрактно обяснение, произтичат в по-голямата си част от дълбоката мъдрост. Аз вече говорих, че в атлантските времена, когато хората вечер излизали от своето тяло, то те живеели сред тези духовни същества, които наричали богове. Тези хора вървели по пътя на потапяне във физическото тяло.
Но съществата, които почитали като богове, например, Зевс, Вотан, вървят по друг път на развитие.
Те не дохождат долу до физическото тяло: те не докосват физическия свят. Но също и тук има преходни състояния. Човекът е възникнал именно благодарение на това, че цялото негово душевно и духовно същество се уплътнило до физическо тяло. При човека груповата душа изцяло се насочила надолу към физичното ниво, и физическото тяло на човека станало отпечатък на груповата душа. Да предположим, че същество от вида на Зевс – което се явява несъмнено реално – така да се каже, само леко се докосва до физическото ниво, само немного влиза в него.
към текста >>
51.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които гърците почитали като свои
богове
, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават.
Истинското автентично архитектурно изкуство произтича не от нещо друго, а от това, че в насочените линии които вече ги има в пространството, се залагат камъни и тухли, и по този начин стават видими, благодарение внасянето на материя, в тази постройка, която идеално, духовно вече се е определила в пространството. В най-чист вид това чувство за пространството е имал гръцкият архитект, който в своя храм във всичките негови форми е изразявал това, което живее в пространството, което можело да се почувства в пространството. Простият факт, че колоната поддържа хоризонтално или наклонено разположените линии на телата, е възпроизводство на съдържащите се в пространството духовни сили. И целият гръцки храм не е нещо различно, от запълване с материя на това, което живее вътре в пространството. За това гръцкия храм е чиста архитектонична мисъл, кристализирало пространство.
И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които гърците почитали като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават.
Много повече от обикновена фраза се явяват думите, че гръцкият храм е място където живее бог. За този, който действително чувства тези неща, особеността на гръцкия храм се състои в това, което ние можем да си представим :далече наоколо и в него самия няма нито един човек. Гръцкият храм не се нуждае от човека, който би се взирал в него или би се намирал в него. Представете си, гръцкият храм, който стои самотно и наоколо на всички страни няма ни една душа. Тогава той повече от всякога всъщност е това, което трябва да бъде.
към текста >>
52.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А който познава само земните връзки с Бога, той говори с метриката на псалмите, обаче тя го отвежда не другаде, а до старите
Богове
.
Човекът нямаше вече нужда от псалмите, от художествено построените учения, а от най-простите изразни средства, и това бяха неумелите, сричани думи. За да свидетелствуваш за Бога, достатъчно е само да сричаш твоите думи. Това можеше да стане и в най-простите, сричани думи, на които липсваше всякаква “мярка”. Дори и само да сричаше, човек можеше да разбере Христовите притчи, стига да усещаше в своя Аз, че е изпратен от Бога.
А който познава само земните връзки с Бога, той говори с метриката на псалмите, обаче тя го отвежда не другаде, а до старите Богове.
Само този, който усеща своите първоизточници в духовните светове, е над всички, и може да свидетелствува за видяното и чутото в духовните светове. Обаче това свидетелство не може да се приеме от хора, свикнали с друг вид свидетелства. А тези, които го приемат, показват - чрез самия факт на приемането - че усещат себе си като Божии пратеници. Те не само вярват, но и разбират думите на другия, и чрез своето разбиране ги потвърждават. “Който чувствува Аза, той и в самото сричане стига до Божието Слово.” Ето как стоят нещата.
към текста >>
53.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Разбира се, за него тя все още изглеждаше като нещо враждебно, но и като нещо, което трябваше да бъде овладяно; като нещо откъдето по-късно започна борбата между Ормузд н Ариман, при която човекът се намесва и присъединява към добрите
Богове
срещу слезлите в материята сили на злите
Богове
.
Втората следатлантска културна епоха се различава коренно от древноиндийската, както по своята същност, така и по своето настроение. За етерното тяло ставаше все по-трудно да се освобождава от физическото тяло, макар и това да беше все още възможно, дори и за времето на Христос Исус. Обаче хората от древноперсийската култура постигнаха нещо важно: те започнаха да ценят света на Майя, света на илюзиите, да виждат в него нещо пълноценно и смислено. Индиецът се усещаше добре, когато можеше да побегне от илюзията; за персиеца обаче тя се превърна в поле за работа.
Разбира се, за него тя все още изглеждаше като нещо враждебно, но и като нещо, което трябваше да бъде овладяно; като нещо откъдето по-късно започна борбата между Ормузд н Ариман, при която човекът се намесва и присъединява към добрите Богове срещу слезлите в материята сили на злите Богове.
Оттук произлизаше н характерното за онази епоха настроение. Персиецът все още не обичаше тази действителност; но той вече не я избягваше, както правеше това древният индиец; той я разглеждаше като арена за работа, като нещо, което трябва да бъде овладяно. През втората културна епоха беше направена стъпка в завладяването на физическия свят.
към текста >>
За персиеца този свят все още изглеждаше като една враждебна, неукротима маса, която трябваше да бъде култивирана, ако човек застанеше на страната на добрите
Богове
.
Идва третата културна епоха на следатлантското човечество и ние все повече се приближаваме до официалните исторически данни. В “Тайната наука” тази трета културна степен се нарича “халдео-вавилоно-асирийско-египетска култура”. Всички споменати култури са основани в колониите, изграждани на различни места под ръководството на великия посветен. Първата колония основа културата на древна Индия, втората колония основа това, което описахме като древноперсийски културен център, а третото културно направление се насочи още по на запад и се зае с изграждането на вавилоно-халдео-асирийско-египетската култура. Така беше направена важна крачка в завладяването на физическия свят.
За персиеца този свят все още изглеждаше като една враждебна, неукротима маса, която трябваше да бъде култивирана, ако човек застанеше на страната на добрите Богове.
Сега вече човекът става по-близък, по-интимен с физическата действителност.
към текста >>
Човекът влага своята собствена форма в образите на гръцките
Богове
.
И така, виждате как хората все повече слизат и се вплитат в Майя и как насищат материята със силите на Духа. През четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-римската, човекът осъществява своя вътрешен живот преди всичко в условията на външния свят. Едва в Гърция човекът се обективира в материята, във формите на изкуството.
Човекът влага своята собствена форма в образите на гръцките Богове.
В драмите на Есхил усещаме, как човекът се стреми към художествено претворяване на своята собствена индивидуалност. Той сам излиза на физическото поле и създава копие на самия себе си. А в римската култура човек създава копие на себе си в лицето на държавните институции. Крещящо дилетантство е да се търсят корените на това, което днес наричаме “юриспруденция”, в епохите преди Рим. Това, което съществува преди Рим, като понятие, е коренно различно от “Jus”, от правото.
към текста >>
През третата епоха се подготви онова, което трябваше да настъпи като най-великото събитие на Земята по времето на четвъртата следатлантска епоха, когато хората бяха развили личността до такава степен, че изобразяваха своите
Богове
в човешки облик.
Нашата културна епоха е първата след гръко-римската културна епоха, с други думи, тя е петата следатлантска култура; следват шестата и седмата културни епохи. Четвъртата култура, гръко-римската, е точно по средата и по времето на тази средна следатлантска култура, на Земята дойде Христос Исус. Това събитие беше подготвено през третата следатлантска култура, защото всичко в света се нуждае от подготовка.
През третата епоха се подготви онова, което трябваше да настъпи като най-великото събитие на Земята по времето на четвъртата следатлантска епоха, когато хората бяха развили личността до такава степен, че изобразяваха своите Богове в човешки облик.
През гръцката епоха човекът създава в своето изкуство света на Боговете по свое подобие. Същото той повтаря и в държавата. Човекът продължава да “слиза” и да обхваща материята, стигайки до бракосъчетанието между Майя и Духа. Този е моментът, когато човекът стига и до разбирането на личността. Вие ще се съгласите, че това беше и времето, когато той може да схване Бога като лично явление; времето, когато Духът, принадлежащ на Земята, напредва към личността.
към текста >>
И нима, когато преминаваме от гръцката култура в римската и виждаме образите на великия римски свят, те не са сякаш самите гръцки
Богове
, слезли от своите пиедестали и наметнали своите тоги?
Човекът продължава да “слиза” и да обхваща материята, стигайки до бракосъчетанието между Майя и Духа. Този е моментът, когато човекът стига и до разбирането на личността. Вие ще се съгласите, че това беше и времето, когато той може да схване Бога като лично явление; времето, когато Духът, принадлежащ на Земята, напредва към личността. Ето как в средната следатлантска култура, в гръко-римската културна епоха, самият Бог се явява като човек, като отделна личност. Като един чуден образ застава пред нас всичко, което човекът на гръцкото изкуство създава по свое подобие.
И нима, когато преминаваме от гръцката култура в римската и виждаме образите на великия римски свят, те не са сякаш самите гръцки Богове, слезли от своите пиедестали и наметнали своите тоги?
Нима това не се вижда съвсем ясно?
към текста >>
54.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Макар и все още да е считана за израз на враждебните
Богове
, проблясва надеждата, че с помощта на Боговете на светлината, физическата действителност може да бъде изцяло проникната от духовните сили и от добрите
Богове
.
За древноперсийската култура, видимата физическа действителност представлява поле за работа.
Макар и все още да е считана за израз на враждебните Богове, проблясва надеждата, че с помощта на Боговете на светлината, физическата действителност може да бъде изцяло проникната от духовните сили и от добрите Богове.
Представителят на персийската култура постепенно се пробужда за реалността на физическия свят. Макар и да го разглежда като област от Бога на тъмнината, той все пак храни надеждата, че може да вложи там силите на добрите Богове.
към текста >>
Макар и да го разглежда като област от Бога на тъмнината, той все пак храни надеждата, че може да вложи там силите на добрите
Богове
.
За древноперсийската култура, видимата физическа действителност представлява поле за работа. Макар и все още да е считана за израз на враждебните Богове, проблясва надеждата, че с помощта на Боговете на светлината, физическата действителност може да бъде изцяло проникната от духовните сили и от добрите Богове. Представителят на персийската култура постепенно се пробужда за реалността на физическия свят.
Макар и да го разглежда като област от Бога на тъмнината, той все пак храни надеждата, че може да вложи там силите на добрите Богове.
към текста >>
55.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Той живееше между духове и
богове
и не се нуждаеше от никаква религия.
Той е бил дух между духовете. Въпреки че е имал едно съновидно съзнание, образите, които са възниквали в него са били в една жива връзка със заобикалящия го свят. Това са били древните времена, през които човекът още е живеел в един духовен свят, от който по-късно е слязъл, за да си създаде една сетивна плът за подходящото за него съвременно съзнание. Животни те са съществували вече като физически същества, когато човекът още е имал възприятия в духовните области. Тогава човекът живеел между духовни същества и както Вие днес никак не се нуждаете да Ви се доказва, че съществуват камъни, растения, животни, така и човекът в онези древни времена не се нуждаел да му се доказва по някакъв начин, че съществуват духовни същества.
Той живееше между духове и богове и не се нуждаеше от никаква религия.
към текста >>
Плод на фантазията е, когато учените на зелената маса твърдят, че образите на северната или на германската митология, или тези на гръцката митология, че всички документи за
богове
и дела на боговете са само съчинения на народната фантазия.
Плод на фантазията е, когато учените на зелената маса твърдят, че образите на северната или на германската митология, или тези на гръцката митология, че всички документи за богове и дела на боговете са само съчинения на народната фантазия.
Това не са съчинения на народната фантазия; народът не съчинява така, че, когато вижда да преминават облаци, да казва: Това са овце. Че народът така съчинява, това са измислици на днешната ученост, която в тези неща е жива фантазия.
към текста >>
56.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Те живееха между духове, общуваха с
богове
и духове.
Спомнете си първата сказка на този цикъл; там бе казано, че хората от онова време имаха до голяма степен способността да развиват и проявяват определено сумрачно ясновидство. Хората не бяха ограничени в този физически сетивен свят; те живееха между божествено-духовни същества; те виждаха около себе си тези божествено-духовни същества. Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и бе ограничен само в този физически свят. Първите културни епохи бяха отбелязани с това, че хората имаха копнеж, дълбок копнеж за това, което техните прадеди от старата Атлантида са виждали, за което обаче се бе затворила вратата за тяхното виждане. Нашите прадеди са виждали със собствените си очи прадревната Мъдрост, макар и смътно.
Те живееха между духове, общуваха с богове и духове.
Така чувствуваха хората древната свещена Индийска култура; те копнееха със всички нишки на тяхното същество да видят отново онова, което са виждали техните прадеди, за което разказваше древната мъдрост. И всичко материално, което току що беше изникнало пред физическите погледи на човеците, скалите на Земята, които едвам сега бяха станали видими, а по-рано бяха виждани само духовно, целият външен свят им изглеждаше много по-маловажен отколкото това, за което те можеха да си спомнят. Всичко, което физическите очи можеха да виждат бе наричано Майя, великата илюзия, великата измама, от която искаха да избягат.
към текста >>
57.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ето защо и богът, за който митът, легендата има съзнанието, че той е едно изостанало в развитието си духовно същество, а именно Локи, не може да убие Балдур с никое от земните същества; той може да го убие с имеловата клонка, защото имелът е чужд между земните същества и затова може да служи на изостаналия Локи, който не е близък на земните
богове
.
В бога Балдур митът почита бога на земното Слънце, на земната сила. Никое земно същество не може да се приближи до него с враждебно настроение.
Ето защо и богът, за който митът, легендата има съзнанието, че той е едно изостанало в развитието си духовно същество, а именно Локи, не може да убие Балдур с никое от земните същества; той може да го убие с имеловата клонка, защото имелът е чужд между земните същества и затова може да служи на изостаналия Локи, който не е близък на земните богове.
Зад такива легенди се крие една дълбока мъдрост. В този мит за Балдур и Локи ние навсякъде долавяме тази мъдрост. Ако бихте проучили нещата, вие бихте открили, че и в обичаите свързани с имела това, което се казва върху него, произхожда от една прадревна мъдрост.
към текста >>
58.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
След това той заспиваше и през време на съня се намираше при едно смътно съзнание в един духовен свят, където живееше между
богове
и духове, от което са останали отзвуци в митовете и приказките.
Това, което човекът изживява тук на Земята, се състоеше само от определен брой опитности.
След това той заспиваше и през време на съня се намираше при едно смътно съзнание в един духовен свят, където живееше между богове и духове, от което са останали отзвуци в митовете и приказките.
Там той изживяваш е мощни образи; например един такъв образ беше следния: той среща две други същества и двете хвърлят зад гърба си камъни, а при хвърлянето на камъните от земята израснаха други същества, подобни на първите. Това бяха изживявания, които човекът имаше през целия 4-ти период на Атлантската епоха. Ако искаме да предадем това на наш език, трябва да кажем: всяко възпроизвеждане на човека ставаше не в будно състояние, не при будно съзнание, а при сънното съзнание. Когато човекът беше вън от своето физическо тяло и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение всичко, което трябваше да се случи като събития; и целият акт на възпроизвеждането, т. е. целият полов акт беше забулен в духовна форма, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба му.
към текста >>
59.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Човекът извоюва за себе си всичко това, обаче древните
Богове
изчезнаха от погледа му; те останаха само като спомени, и всичко, което душата беше изживяла през първите следатлантски времена се превърна в спомен, в един спомен за предишното общуване с тези божествени Същества.
Какво ставаше с атлантците докато те спяха? Тогава човекът все още беше спътник на Боговете; той действително възприемаше духовния свят. Ето какво изгуби човекът след атлантската катастрофа. Около сияещия човек се разпростря нощен мрак. За сметка на това настъпи просветление на дневното съзнание, както и напредък в развитието на Аза.
Човекът извоюва за себе си всичко това, обаче древните Богове изчезнаха от погледа му; те останаха само като спомени, и всичко, което душата беше изживяла през първите следатлантски времена се превърна в спомен, в един спомен за предишното общуване с тези божествени Същества.
към текста >>
А Духът, свързан с всички Ангели и Архангели, с всички висши Духове, с всички висши
Богове
и Същества - през първото планетарно състояние на Земята, първичната мъглявина, този Дух на индийското съзнание обхващаше под името на една висша индивидуалност, под името Брахм или Брахма.
Първата, Древно-индийската култура, разви една религия, която озари хората като едно вътрешно просветление, като едно вътрешно повторение на най-първата епоха, когато Слънцето и Луната все още бяха съединени със Земята, когато висшите Слънчеви Същества все още обитаваха Земята. Ние можем да допуснем какви възвишени представи са светили в човешките сърца.
А Духът, свързан с всички Ангели и Архангели, с всички висши Духове, с всички висши Богове и Същества - през първото планетарно състояние на Земята, първичната мъглявина, този Дух на индийското съзнание обхващаше под името на една висша индивидуалност, под името Брахм или Брахма.
В духовен смисъл Първата културна епоха на следатлантско време повтори първия планетарен период от развитието на Земята. Тя не е нищо друго, освен едно повторение на първия Земен период, осъществено във вътрешните образи и съзерцания на човешката душа.
към текста >>
Гръцките
Богове
не са нищо друго, освен спомени за Боговете, чиито близък спътник човекът беше по времето на Атлантида, онези
Богове
, чиито етерни форми той възприемаше чрез своето ясновидство, когато нощем излизаше извън своето физическо тяло.
А това, което човекът изживяваше в своето съзнание през Четвъртата Земна епоха, епохата на Атлантида, като близост с Боговете, всичко това се проявява като спомен в рамките на гръцко-латинската култура.
Гръцките Богове не са нищо друго, освен спомени за Боговете, чиито близък спътник човекът беше по времето на Атлантида, онези Богове, чиито етерни форми той възприемаше чрез своето ясновидство, когато нощем излизаше извън своето физическо тяло.
Както е вярно, че днес човекът вижда физическите предмети, толкова вярно е, че тогава човекът виждаше Зевс, Атина и т.н. За него това бяха действителни форми. Това, което атлантецът изживяваше и усещаше в своето ясновидско съзнание, то отново се прояви за човека на Четвъртата следатлантска култура в лицето на Пантеона. И както Египетската епоха е един спомен за троичността през време на Лемурийската епоха, така и изживяванията в Атлантида останаха като един вид спомени в гръцката йерархия на Боговете. В Гърция, както и в цяла Европа, това бяха същите
към текста >>
Богове
, които атлантецът виждаше, само че той ги наричаше с други имена.
Богове, които атлантецът виждаше, само че той ги наричаше с други имена.
Тези имена съвсем не са измислени; те са имена за същите Същества, които се движеха около човека, когато през атлантското време той напускаше своето физическо тяло.
към текста >>
Петата културна епоха трябва да гледа в бъдещето, когато всички
Богове
отново ще трябва да възкръснат.
За нищо! - Тази е причината, поради която в толкова много отношения безбожното време взе връх и поради която тази Пета епоха е призвана да гледа не в миналото, а в бъдещето.
Петата културна епоха трябва да гледа в бъдещето, когато всички Богове отново ще трябва да възкръснат.
Това повторно съединяване с Боговете беше подготвено във времето, когато Христовата сила навлезе в Земното развитие и тя действуваше толкова мощно, че можа да пробуди у човека едно божествено съзнание. Образите на Боговете от Петата културна епоха не можеха да бъдат спомени; хората на Петата следатлантска епоха трябва да гледат напред и в буквалния смисъл на думата да „предвиждат”; само тогава животът отново ще стане духовен. Съзнанието през Петата следатлантска епоха трябва да стане апокалиптично.
към текста >>
60.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Атлантецът нямаше нужда от никакво доказателство, че има
Богове
, също както днес ние нямаме нужда от доказателство, че съществуват минералите.
Нека да си припомним, че през атлантско време човекът не оставаше лишен от съзнание докато спеше, но през нощта, спейки, той продължаваше да има определени възприятия също както и през деня - ако изобщо можем да говорим за „ден” и „нощ” в онази епоха. През деня той възприемаше само първите следи от това, което днес ние толкова ясно различаваме в света на сетивните възприятия. А през нощта той живееше редом с божествено-духовните Същества.
Атлантецът нямаше нужда от никакво доказателство, че има Богове, също както днес ние нямаме нужда от доказателство, че съществуват минералите.
Боговете бяха негови спътници, негови другари; през нощта самият той беше едно духовно същество. В своето астрално тяло и в своя Аз той преброждаше духовния свят. Самият той беше един Дух и срещаше Същества, които бяха от същото естество, каквото е неговото. Естествено, висшите духовни Същества не бяха единствените, които срещаше тогава. Той срещаше и по-низши Духове, стоящи по-ниско от тези, които по-късно бяха описани като Зевс, Вотан и т.н.
към текста >>
61.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние трябва да преобразим това, което идва от Ариман, трябва да се свържем с добрите
Богове
, за да победим Ариман, злия Бог в материята, като обработваме земята, като се превърнем в такива същества, които променят облика на нашата планета.
Ако накратко искаме да охарактеризираме прехода от индийската култура към културата на персите, ние можем да кажем: Представителят на персийската култура чувствуваше физическия свят като своя задача, а не като нещо случайно. Наистина, той все още отправяше своя поглед нагоре към областите на светлината, към духовните светове, обаче после той отново го обръщаше назад към физическия свят и тогава той виждаше как всичко се разпадаше в силите на светлината и в силите на тъмнината. За персиеца физическият свят стана поле за работа. Той си казваше: Да, тук са добрите божествени Същества, Аура Маздао или Ормузд, както и тъмните сили, под ръководството на Анграмайнуш или Ариман. От Аура Маздао идва спасението за хората, от Ариман идва физическият свят.
Ние трябва да преобразим това, което идва от Ариман, трябва да се свържем с добрите Богове, за да победим Ариман, злия Бог в материята, като обработваме земята, като се превърнем в такива същества, които променят облика на нашата планета.
Побеждавайки Ариман по този начин, ние превръщаме Земята в едно средство за постигане на доброто.
към текста >>
Обаче за Египет беше необходимо нещо друго: не само ученикът да вижда Боговете чрез своето посвещение, но също и да вижда как тези
Богове
движат ръцете си, за да изработят звездната писменост, как са възникнали всички физически форми.
Обаче нещата се промениха при халдейците, и особено при египтяните. О, тогава също имаше такива учители, които довеждаха ученика дотам, че развивайки своите сили, той можеше да вижда направо в духовния свят. Това бяха инициаторите, посветителите, които показваха това, което се намира зад физическия свят. Обаче за Египет беше необходимо едно ново учение, един напълно нов метод. В древна Индия хората не се тревожеха за това, как събитията, разиграващи се в духовния свят, намират своя израз във физическия план, как протича, тъй да се каже, кореспонденцията между Боговете и човеците.
Обаче за Египет беше необходимо нещо друго: не само ученикът да вижда Боговете чрез своето посвещение, но също и да вижда как тези Богове движат ръцете си, за да изработят звездната писменост, как са възникнали всички физически форми.
В своите мистерийни школи - изградени напълно по образеца на индийските - древните египтяни допълнително научаваха как духовните сили кореспондират с физическия свят. Сега те трябваше да се справят с нова учебна дисциплина. В Индия ученикът беше насочван към духовните сили чрез ясновиждането; в Египет към това допълнително се посочваше връзката между духовните събития и физическите процеси. За всеки орган на физическото тяло се посочваше, на каква духовна работа отговаря той; как, примерно, сърцето отговаря на определена духовна активност. И основателят на школата, която показваше не само духовното, но и неговата деятелност във физическия свят, основателят на тази школа беше великият посветен: Хермес Трисмегистос.
към текста >>
62.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Да, ако хората биха искали действително да проучат чудната реалност на египетските
Богове
, респективно на техните образи, те следва да насочат вниманието си към тези връзки.
С това е свързано и всичко, което хората развиха като интелигентност. Когато днес поглеждаме към един човек, разполагащ със силно изразени разсъдъчни и комбинативни способности, когато се вглеждаме в него като ясновидци, тогава ние откриваме едно силно изразено зелено просветване в астралното тяло, в астралната аура. Комбинативните способности се проявяват в зелените ивици на аурата, особено при тези, които имат остър математически ум. Древните египетски посветени виждаха Бога, който вложи в човека качеството „интелигентност” и го изобразяваха в зелен цвят, именно защото виждаха неговата светеща астрална и етерна форма да блести зелено. Това също и днес е преобладаващият цвят на аурата, ако съответният човек е достатъчно интелигентен.
Да, ако хората биха искали действително да проучат чудната реалност на египетските Богове, респективно на техните образи, те следва да насочат вниманието си към тези връзки.
Поради факта, че тези изображения са толкова реалистични, а не произволни, те действуваха като магическо средство; и онзи, който би могъл да вижда по-дълбоко, би забелязал, че в цветовете на тези древни образи са скрити големи тайни.
към текста >>
63.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Видяхме как гръцкият храм се превърна в едно архитектурно творение, където можеха да живеят самите
Богове
, и човекът можеше да каже: Да, аз доведох материята дотам, че сега за мен материята е израз на Духа, и във всяка нейна частица аз мога да доловя нещо от този универсален Дух.
За да привършим нашата задача така, както тя беше замислена, нека сега в същия смисъл да проучим и характера на нашето време, както вече проучихме характера на изтеклите четири следатлантски култури до възникването на християнството. Ние видяхме как след Атлантската катастрофа последователно възникнаха Древноиндийската, Древно-персийската и Египетско-халдейската културни епохи. А характеризирайки Четвъртата следатлантска епоха, Гръцко-латинската, ние видяхме, че тогава в известен смисъл човекът беше ангажиран главно с физическия план и че заниманията му с физическия свят бяха стигнали до една много дълбока точка. Причината, за да определяме като изключително важна тази епоха, която от една страна бележи най-долната точка в общочовешкото развитие, а от друга страна е толкова примамлива и симпатична за днешния наблюдател, е тази, че тя стана изходна точка за ред многозначителни събития, засягащи днешната културна епоха. Ние видяхме как през тази Гръцко-латинска епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, което пролича най-вече в гръцкото изкуство.
Видяхме как гръцкият храм се превърна в едно архитектурно творение, където можеха да живеят самите Богове, и човекът можеше да каже: Да, аз доведох материята дотам, че сега за мен материята е израз на Духа, и във всяка нейна частица аз мога да доловя нещо от този универсален Дух.
И това беше в сила за всички произведения на гръцкото изкуство. Така е с всичко, което знаем за живота на древните гърци. И този художествен свят, в който те вложиха Духа, направи материята толкова неустоимо привлекателна, че дори и при нас, в Средна Европа, великият Волфганг Гьоте се опита да се отъждестви с тази културна епоха в своя „Фауст” и в своята трагедия „Елена”.
към текста >>
Ако обгърнем с поглед изображението на един от гръцките
Богове
, ние навсякъде ще видим как гръцкият творчески гений влагаше Духа във външната материя.
Но какво би последвало, ако културите биха вървели в същата тази посока? Ние можем отговорим на този въпрос приблизително по следния начин. През Гръцко-латинската културна епоха човекът беше слязъл до най-долната точка, обаче така, че в нито една частица на материята той не изгубваше връзката с Духа. Духът беше въплътен в материята и това беше в сила за всички художествени произведения на тази епоха.
Ако обгърнем с поглед изображението на един от гръцките Богове, ние навсякъде ще видим как гръцкият творчески гений влагаше Духа във външната материя.
Наистина гърците завладяха материята, обаче в същото време те не изгубваха връзките с Духа. И в следващите времена естественият напредък на културите би бил такъв, че хората биха слезли много под това равнище, биха се потопили под материята, тъй че Духът би станал роб на материята.
към текста >>
Аз обаче обърнах внимание върху факта, че това, което възникна в наши дни като дарвинизъм, е едно материалистическо изкривяване на всичко онова, което египтяните представяха в животинска форма като
Богове
.
Аз обаче обърнах внимание върху факта, че това, което възникна в наши дни като дарвинизъм, е едно материалистическо изкривяване на всичко онова, което египтяните представяха в животинска форма като Богове.
Аз можах също и да посоча, че - когато правилно разбираме Парацелз - лесно бихме могли да установим как в неговото лечебно изкуство повторно оживява онова, което хората научаваха в храмовете на древен Египет. Нека да разгледаме един такъв дух, какъвто беше Парацелз. При него ние откриваме едно забележително изказване. Който се задълбочи в Парацелз, знае какъв висш дух живееше в него. И така, той веднъж направи следното забележително изказване: Навсякъде той е научавал много неща, а най-малко е научил в университета.
към текста >>
Колко лекомислено се отнася нашето време към всичко онова, което египтяните наричаха свои „
Богове
”.
Колко лекомислено се отнася нашето време към всичко онова, което египтяните наричаха свои „Богове”.
„Безсмислени абстракции! ” - заявяват днешните хора. Обаче съвременният човек е много по-суеверен. Той е зависим от съвсем други Богове, които счита за авторитети. И тъкмо защото не коленичи пред тях, той не забелязва своето суеверие.
към текста >>
Той е зависим от съвсем други
Богове
, които счита за авторитети.
Колко лекомислено се отнася нашето време към всичко онова, което египтяните наричаха свои „Богове”. „Безсмислени абстракции! ” - заявяват днешните хора. Обаче съвременният човек е много по-суеверен.
Той е зависим от съвсем други Богове, които счита за авторитети.
И тъкмо защото не коленичи пред тях, той не забелязва своето суеверие.
към текста >>
64.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Да, това беше една от онези мистерийни истини, до които окултният ученик беше допускан още през древността: Боговете, които днес стоят високо горе в духовните висини, не са били винаги
Богове
, а някога са били и "човеци" т.е.
Всички планетни качества Земята са замислени така, че благодарение на тях той да се превърне в едно Азово същество*13. Естествено, човекът беше налице и в предишните планетарни състояния, но тогава тяхната задача беше съвсем друга. Следователно, човешкото същество става "човек" в сегашния смисъл на тази дума, едва на Земята. А на предишните планетарни състояния, "човеци" станаха други Същества, които днес се намират на много по-висока степен от еволюцията. Може би ще си спомните, че в моята книга "Християнството като мистичен факт" аз споменавам следното: един египетски мъдрец споделя с гърка Солон една забележителна истина от древните Мистерии, а именно важната истина, че някога Боговете са били.
Да, това беше една от онези мистерийни истини, до които окултният ученик беше допускан още през древността: Боговете, които днес стоят високо горе в духовните висини, не са били винаги Богове, а някога са били и "човеци" т.е.
минали са и през човешката степен на еволюцията. Естествено, от тази мистерийна истина окултните ученици извлякоха следното логическо продължение: а именно, че един ден и човеците ще станат Богове. И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да станат Богове. И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да стане Бог, той трябва да е достатъчно узрял за това; а ако в определен момент си въобрази че открива Бога в себе си, преди да е достатъчно узрял, той се превръща не в Бог, а в обикновен глупак. Следователно, пред човека се откриват два пътя: или да изчака в пълно търпение своето "обожествяване", както се изразява Дионисий Аеропагита, или предварително да си въобрази, че вече е станал Бог.
към текста >>
Естествено, от тази мистерийна истина окултните ученици извлякоха следното логическо продължение: а именно, че един ден и човеците ще станат
Богове
.
Следователно, човешкото същество става "човек" в сегашния смисъл на тази дума, едва на Земята. А на предишните планетарни състояния, "човеци" станаха други Същества, които днес се намират на много по-висока степен от еволюцията. Може би ще си спомните, че в моята книга "Християнството като мистичен факт" аз споменавам следното: един египетски мъдрец споделя с гърка Солон една забележителна истина от древните Мистерии, а именно важната истина, че някога Боговете са били. Да, това беше една от онези мистерийни истини, до които окултният ученик беше допускан още през древността: Боговете, които днес стоят високо горе в духовните висини, не са били винаги Богове, а някога са били и "човеци" т.е. минали са и през човешката степен на еволюцията.
Естествено, от тази мистерийна истина окултните ученици извлякоха следното логическо продължение: а именно, че един ден и човеците ще станат Богове.
И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да станат Богове. И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да стане Бог, той трябва да е достатъчно узрял за това; а ако в определен момент си въобрази че открива Бога в себе си, преди да е достатъчно узрял, той се превръща не в Бог, а в обикновен глупак. Следователно, пред човека се откриват два пътя: или да изчака в пълно търпение своето "обожествяване", както се изразява Дионисий Аеропагита, или предварително да си въобрази, че вече е станал Бог. Единият път действително води към света на Боговете; другият път води към безумието и лудостта.
към текста >>
И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да станат
Богове
.
А на предишните планетарни състояния, "човеци" станаха други Същества, които днес се намират на много по-висока степен от еволюцията. Може би ще си спомните, че в моята книга "Християнството като мистичен факт" аз споменавам следното: един египетски мъдрец споделя с гърка Солон една забележителна истина от древните Мистерии, а именно важната истина, че някога Боговете са били. Да, това беше една от онези мистерийни истини, до които окултният ученик беше допускан още през древността: Боговете, които днес стоят високо горе в духовните висини, не са били винаги Богове, а някога са били и "човеци" т.е. минали са и през човешката степен на еволюцията. Естествено, от тази мистерийна истина окултните ученици извлякоха следното логическо продължение: а именно, че един ден и човеците ще станат Богове.
И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да станат Богове.
И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да стане Бог, той трябва да е достатъчно узрял за това; а ако в определен момент си въобрази че открива Бога в себе си, преди да е достатъчно узрял, той се превръща не в Бог, а в обикновен глупак. Следователно, пред човека се откриват два пътя: или да изчака в пълно търпение своето "обожествяване", както се изразява Дионисий Аеропагита, или предварително да си въобрази, че вече е станал Бог. Единият път действително води към света на Боговете; другият път води към безумието и лудостта.
към текста >>
Когато говореше за Боговете, египетския мъдрец нямаше предвид само една категория
Богове
, а цяла по редица от божествено-духовни Същества.
Ние сме склонни да виждаме известна обърканост и недоразумения в начина, но който се изразяват древните, именно защото вече не можем да различаваме отделните категории божествено-духовни Същества.
Когато говореше за Боговете, египетския мъдрец нямаше предвид само една категория Богове, а цяла по редица от божествено-духовни Същества.
Дионисий Аеропагита, както и източните мъдреци винаги са говорели не заедно, а за много Божества. Дали говорим за Ангели, или за Дхиан-Хонас*14, е все едно, защото онези, които познават мировата Мъдрост, знаят, че това са само различни имена на едно и също нещо.
към текста >>
И докато всички тези Същества напредваха в своето развитие и се издигаха, така да се каже, от "човеци" в
Богове
, или във Вестители на Боговете, докато те напредваха в чисто духовните измерения на съществуванието, променяха се и планетите, на които и заради които те живееха.
Следователно, тези Същества постепенно се отделиха от човешкото царство и днес те изпълняват своите задачи в висшите духовни Йерархии. така, ако се опитаме да изброим разбира се, в духовен смисъл тези еволюционни степени, би трябвало да кажем: В условията на Земята видими са минералното царство, растителното царство, животинското царство и човешкото царство, а после ние се издигаме в невидимия свят, където са царствата на Ангелите, на Архангелите, или Духовете на Огъня, и на Архаите, или Духовете на Личността.
И докато всички тези Същества напредваха в своето развитие и се издигаха, така да се каже, от "човеци" в Богове, или във Вестители на Боговете, докато те напредваха в чисто духовните измерения на съществуванието, променяха се и планетите, на които и заради които те живееха.
Ако например се обърнем назад към Стария Сатурн, където Архаите постигнаха своята "човешка" степен, ние ще установим, че планетарните условия там бяха твърде различни от тези на нашата Земя.
към текста >>
65.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
В най-общ смисъл ние бихме могли да ги наречем
Богове
на препятствията.
Същества трябваше да бъдат "отзовани". Те не са зли сами по себе си, и ние никога не бива да ги третираме като "зли сили". Дори бих ме могли да кажем, че поставяйки пречки в развитието, те са пожертвайки самите себе си.
В най-общ смисъл ние бихме могли да ги наречем Богове на препятствията.
Тези "отзовани", "декласирани" Същества не бяха зли; напротив, те бяха големите насърчители на развитието; те предизвикваха щурма срещу праволенейното развитие, като по този начин те породиха и Злото в света.
към текста >>
И така, на Старата Луна имаше Ангели, които наблюдавайки последиците от "препятствията", си казваха: Ето, сега ние бихме могли да започнем една борба срещу тези препятствия и по този на чин да се потопим изцяло в процесите на Лунното развитие, обаче ние искаме да напуснем Старата Луна, ние не искаме да се спуснем там долу, ние искаме да останем горе при добрите
Богове
.
Да, техните действия бяха съвсем различни и една от последиците беше тази, че през епохата на Старата Луна, в известен смисъл тези Същества се превърнаха в изкусители на онези Същества, които ние наричаме Ангели. Ние казахме, че на Старата Луна Ангелите постигат своята "човешка" степен.
И така, на Старата Луна имаше Ангели, които наблюдавайки последиците от "препятствията", си казваха: Ето, сега ние бихме могли да започнем една борба срещу тези препятствия и по този на чин да се потопим изцяло в процесите на Лунното развитие, обаче ние искаме да напуснем Старата Луна, ние не искаме да се спуснем там долу, ние искаме да останем горе при добрите Богове.
И в определен момент тези Ангелски Същества се откъснаха от потока на Лунното развитие, откъснаха се от влиянието на Силите, Динамис, които също предизвикваха трудности в Лунното развитие. Обаче на Старата Луна имаше и други Ангелски Същества, които си казваха: Не, ние няма да ги последваме! Защото ако последвали в еволюцията не биха могли да бъдат внесени никакви нови елементи!
към текста >>
Следователно, докато силите бяха, така да се каже, изпратени да участвуват в Битката на Небето превръщайки се в
Богове
на препятствията, последиците от техните действия се промъкнаха в човешкото астрално тяло и там те означаваха вече нещо съвсем друго: там те предоставиха на човека възможността да греши и върши зло!
Всичко това доведе дотам, че в хода на Земното развитие се очертаха две категории Ангелски Същества, едната от които непрекъснато напредваше, а другата непрекъснато изоставаше. Напредващите Ангелски Същества се доближиха до човека през Лемурийската епоха, когато той стана достатъчно зрял, за да приеме в себе с човешкия Аз, и му предоставиха възможността да се издига в духовните светове без да носи последиците от всичко онова, което възникна през Лунната епоха под формата на едни или други препяствия. А изоставащите същества, които ние наричаме луциферически Същества, започнаха да се домогват до астралното тяло на човека понеже те нямаха власт върху Аза и в структурата на това астрално тяло те вложиха всички последици.
Следователно, докато силите бяха, така да се каже, изпратени да участвуват в Битката на Небето превръщайки се в Богове на препятствията, последиците от техните действия се промъкнаха в човешкото астрално тяло и там те означаваха вече нещо съвсем друго: там те предоставиха на човека възможността да греши и върши зло!
Да, едва сега човекът получи уникалната възможност да греши и да върши зло, като в същото време той получи и друга възможност: Чрез своите собствени сили да се издига над заблужденията и над злото!
към текста >>
66.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И тези гърци даже, с техните множество
богове
: Зевс, Палас Атина, и т.
всички същества, свързани с нейното развитие. Не въртящото движение е било това, което е организирало и формирало всичко, а нуждите, които са възникнали от живота на самите различни същества. Вие не бихте могли да си съставите една смислена идея за тези неща, освен като се освободите от училищните разбирания, които се втълпяват на децата в началото на училището. Там учат децата, че първобитните народи са имали детински схващания: тези жалки индийци, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена! И тези някогашни персийци, които са вярвали в Ормузд, бога на доброто, и в неговия враг Ариман!
И тези гърци даже, с техните множество богове: Зевс, Палас Атина, и т.
н…. ! Днес ние добре знаем, че всичко това е било създадено от народната фантазия, че това са същества, създадени от детски умове! Също и богове те на древните германци: Вотан, Тор, не са друго освен митологични фигури: ние днес сме се издигнали далеч над всичко това, над всички тези идеи. Сега ние знаем, че всички тези божества нямат нищо общо със създаването на вселената. В началото не е имало нищо друго освен една огромна първична мъглявина, която е започнала да се върти.
към текста >>
Също и
богове
те на древните германци: Вотан, Тор, не са друго освен митологични фигури: ние днес сме се издигнали далеч над всичко това, над всички тези идеи.
Там учат децата, че първобитните народи са имали детински схващания: тези жалки индийци, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена! И тези някогашни персийци, които са вярвали в Ормузд, бога на доброто, и в неговия враг Ариман! И тези гърци даже, с техните множество богове: Зевс, Палас Атина, и т. н…. ! Днес ние добре знаем, че всичко това е било създадено от народната фантазия, че това са същества, създадени от детски умове!
Също и богове те на древните германци: Вотан, Тор, не са друго освен митологични фигури: ние днес сме се издигнали далеч над всичко това, над всички тези идеи.
Сега ние знаем, че всички тези божества нямат нищо общо със създаването на вселената. В началото не е имало нищо друго освен една огромна първична мъглявина, която е започнала да се върти. Първо се отделило една кълбо; мъглявината продължила да се върти, второ кълбо се отделило, после трето и т.н. Тези схващания не са друго, освен съвременната форма, дадена на системата, създадена от Коперник. На свой ред те ще бъдат заменени с други легенди.
към текста >>
67.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той не би познал тази възможност, ако би следвал стъпка по стъпка пътя на висшите
богове
.
Но с това те му дават същевременно и нещо друго: възможността да върши зло, да греши.
Той не би познал тази възможност, ако би следвал стъпка по стъпка пътя на висшите богове.
Луциферическите духове са направили човека свободен, влели са в него ентусиазъм, но същевременно са му донесли семето на нисшите желания. При едно нормално развитие човекът би изпитвал само нормални чувства спрямо всичко, което го заобикаля; сега сетивните неща можеха да го привличат повече отколкото трябваше и той може да се запали от страст за тях. Последствието от това бе, че той стигна до физическото втвърдяване но своето тяло по-рано отколкото трябваше. Неговата форма се втвърди по-рано отколкото бяха решили божествените същества. Преминаването от газообразната към твърдата форма трябваше да стане през последната третина на Атлантската епоха.
към текста >>
68.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Действието на Йоан Кръстител беше внесло вече едно съществено събитие; то беше позволило на човека да запази своята индивидуалност и през време на потопяването във водата да намери отново своето духовно отечество, което в миналото той наричаше "
богове
", когато още живееше в гъстите пари изпълващи атмосферата.
Това Вие сами можете да проследите в историята. /Вижте например, каква смесица от народи представлява великата Римска империя/. Кръвните връзки отслабват, а личността се утвърждава все повече. Но в замяна на това хората изгубиха връзката с духовния свят и обикнаха Земята, физическия свят. Постепенно с нарастването на самосъзнанието под действието на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия свят и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява.
Действието на Йоан Кръстител беше внесло вече едно съществено събитие; то беше позволило на човека да запази своята индивидуалност и през време на потопяването във водата да намери отново своето духовно отечество, което в миналото той наричаше "богове", когато още живееше в гъстите пари изпълващи атмосферата.
Споменът, че е живял някога в духовните божествени светове, оживяваше тогава отново в него и въпреки, че човекът беше станал един Аз, той се подготвяше по този начин да си създаде нови връзки със своите себеподобни, но този път връзки почиващи на една духовна любов. Ето как можем да охарактеризираме от друга гледна точка Христовото събитие. Христос представлява онази духовна сила на Любовта, която слиза на нашата Земя, сила, която днес е още само в началото на своето действие. В светлината на Евангелието на Йоана и на Лука трябва да следваме тази мисъл, че Христовият импулс е духовната Любов. Любовта чрез която различни до тогава човешки "Азове" ще се сближат отново все повече и повече, но чрез вътрешния подтик на душата.
към текста >>
69.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той трябваше да осъществи този преход и да се счита с някои неща на старото посвещение, но така, че всичко, което идваше от старите
богове
, да се влее чрез Христовото Същество.
За да напредва развитието, винаги е необходимо старото да се свърже с новото, Самият Христос трябваше да осъществи този преход от старото към новото посвещение.
Той трябваше да осъществи този преход и да се счита с някои неща на старото посвещение, но така, че всичко, което идваше от старите богове, да се влее чрез Христовото Същество.
Христос предприе посвещението на едного от своите ученици, този, който впоследствие трябваше да възвести неговото Евангелие по най-плодотворен начин. Разказът, който евангелистът Йоан ни дава за възкресението на Лазара, е едно було, което покрива това посвещение.
към текста >>
70.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
"Исус им отговори: не е ли писано във вашия закон: казах, вие сте
богове
?
"Исус им отговори: не е ли писано във вашия закон: казах, вие сте богове?
"
към текста >>
"Вие сте
богове
!
С други думи Христос отговаря: дъното на всяка човешка душа съществува зародиша на един бог, съществува, нещо божествено. Ние много пъти сме говорили, че четвъртият принцип на човешкото същество, Азът, е един зародиш на божественост в човека.
"Вие сте богове!
" иска да каже: нещо божествено живее във вас, което не е нито личността живееща между раждането и смъртта, нито това, което са ни предали нашите родители. Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражданията. И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност, която обикновено казва на себе си: Аз. Но това, което бе направило този човек сляп в този живот, имаше своите причини в един предидущ живот. Той беше сляп, защото делата на божествения принцип в него изявяват чрез неговата слепота това, което те са били по-рано.
към текста >>
71.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните
богове
го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа.
Тук имаме един преход в течение само на няколко десетилетия, от Есхил до Еврипид, когато се извършило това, което ви описах и което е едно неопровержимо потвърждение. Вижте Орест така, както ни го рисувал Есхил в своята трагедия; прекарайте през погледа на душата си това, което става там! Агамемнон се завръща у дома си след завършването на Троянската война. Той бива убит от своята прелюбодействуваща жена. Синът Орест отсъствува.
Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа.
Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо справедливо. Но като последствие от убиването на майката той вижда да идват преди него Ериниите, богините на отмъщението. Ериниите, богините на отмъщението от митологията, не са нищо друго, освен образното изобразяване на това, което аз току що ви описах като факт на духовното наблюдение. И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната дума съвест; в по-старо време не се намира никаква дума за това, което ние назоваваме с името съвест. Както могат да докажат изследователите, в никой език на древността не съществува съответната дума за назоваване на съвестта.
към текста >>
72.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И накрая на вчерашната сказка можах да отбележа, как гръцкият мит е имал едно ясно разбиране за това, че онези духовни същества, които се изявяват така, някак си като оживители и възбудители на нашия вътрешен душевен живот, са представени образно в Ериниите и че тези Еринии принадлежат на един по-стар род
богове
или духове отколкото онези, които срещаме зад външните сетивни явления.
Вчера обърнахме вниманието на това, че има духовни същества, които отговарят на това, което наричаме съвест. И така съществуват духовни същества за всички вътрешни факти.
И накрая на вчерашната сказка можах да отбележа, как гръцкият мит е имал едно ясно разбиране за това, че онези духовни същества, които се изявяват така, някак си като оживители и възбудители на нашия вътрешен душевен живот, са представени образно в Ериниите и че тези Еринии принадлежат на един по-стар род богове или духове отколкото онези, които срещаме зад външните сетивни явления.
Ето защо онези, които говореха за Ериниите, казваха, че те принадлежат на един по-стар род богове на гърците, които намериха за правилно отмъщението на Орест. Ериниите бяха изпратени като че ли от една по-висша разумност, за да коригират това, което народните богове , които не бяха нищо друго освен мистични изрази за съществата стоящи зад сетивния свят, считаха за правилно. С това ние посочихме един много важен факт на цялостното развитие на човечество то и на света; и този факт трябва да ни занимае днес нещо по-дълбоко, по-интимно.
към текста >>
Ето защо онези, които говореха за Ериниите, казваха, че те принадлежат на един по-стар род
богове
на гърците, които намериха за правилно отмъщението на Орест.
Вчера обърнахме вниманието на това, че има духовни същества, които отговарят на това, което наричаме съвест. И така съществуват духовни същества за всички вътрешни факти. И накрая на вчерашната сказка можах да отбележа, как гръцкият мит е имал едно ясно разбиране за това, че онези духовни същества, които се изявяват така, някак си като оживители и възбудители на нашия вътрешен душевен живот, са представени образно в Ериниите и че тези Еринии принадлежат на един по-стар род богове или духове отколкото онези, които срещаме зад външните сетивни явления.
Ето защо онези, които говореха за Ериниите, казваха, че те принадлежат на един по-стар род богове на гърците, които намериха за правилно отмъщението на Орест.
Ериниите бяха изпратени като че ли от една по-висша разумност, за да коригират това, което народните богове , които не бяха нищо друго освен мистични изрази за съществата стоящи зад сетивния свят, считаха за правилно. С това ние посочихме един много важен факт на цялостното развитие на човечество то и на света; и този факт трябва да ни занимае днес нещо по-дълбоко, по-интимно.
към текста >>
Ериниите бяха изпратени като че ли от една по-висша разумност, за да коригират това, което народните
богове
, които не бяха нищо друго освен мистични изрази за съществата стоящи зад сетивния свят, считаха за правилно.
Вчера обърнахме вниманието на това, че има духовни същества, които отговарят на това, което наричаме съвест. И така съществуват духовни същества за всички вътрешни факти. И накрая на вчерашната сказка можах да отбележа, как гръцкият мит е имал едно ясно разбиране за това, че онези духовни същества, които се изявяват така, някак си като оживители и възбудители на нашия вътрешен душевен живот, са представени образно в Ериниите и че тези Еринии принадлежат на един по-стар род богове или духове отколкото онези, които срещаме зад външните сетивни явления. Ето защо онези, които говореха за Ериниите, казваха, че те принадлежат на един по-стар род богове на гърците, които намериха за правилно отмъщението на Орест.
Ериниите бяха изпратени като че ли от една по-висша разумност, за да коригират това, което народните богове , които не бяха нищо друго освен мистични изрази за съществата стоящи зад сетивния свят, считаха за правилно.
С това ние посочихме един много важен факт на цялостното развитие на човечество то и на света; и този факт трябва да ни занимае днес нещо по-дълбоко, по-интимно.
към текста >>
73.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните
Богове
; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните
Богове
.
Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят. И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було.
Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове.
Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове. Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н. и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя. Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят. Понеже е без влияние върху външния сетивен свят, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен свят, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от духовните същества, които се изявяват в него.
към текста >>
Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните
богове
и към света на долните
богове
.
е едно було, което закрива един духовен свят. И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було. Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове.
Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове.
Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н. и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя. Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят. Понеже е без влияние върху външния сетивен свят, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен свят, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от духовните същества, които се изявяват в него. Ето защо човек не може да поквари този сетивен свят чрез своята собствена сила.
към текста >>
Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните
богове
и слизането при долните
богове
.
В друго положение се намира човек по отношение на собствения вътрешен свят. Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот. Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи. Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят. И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили.
Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове.
Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове. Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания.
към текста >>
Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните
богове
.
Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот. Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи. Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят. И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили. Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове.
Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове.
Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания.
към текста >>
Ето защо в пътя за слизането при долните
богове
на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания.
Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи. Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят. И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили. Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове. Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове.
Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания.
към текста >>
Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните
богове
.
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура. Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството.
Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове.
Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н. духовни същества. Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което гърците са наричали Еринии. Това са виждали те като духовни същества.
към текста >>
Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните
богове
, на онези
богове
, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят.
То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия. Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток. Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват. В какво се състои разликата между тези две културни течения? Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят.
Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят.
От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност.
към текста >>
От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като
богове
на северните германци.
Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток. Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват. В какво се състои разликата между тези две културни течения? Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят. Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят.
От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци.
Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност. Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот.
към текста >>
са имена на такива
богове
, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят.
В какво се състои разликата между тези две културни течения? Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят. Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н.
са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят.
Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност. Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот. Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис.
към текста >>
Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха
богове
, които принадлежаха, така да се каже, към подземните
богове
, които владеят повече душевния живот.
Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност. Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот.
Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот.
Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят. Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет. От тогава той живее в онзи свят, в който човек навлиза след смъртта, следователно в един свят, който може да бъде намерен само, когато човек се потопява в онова, което в него е безсмъртното, вечното, което преминава от едно прераждане в друго, в това, което е вътрешен живот на човека.
към текста >>
Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните
богове
, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други
богове
, той не разбира тези последните.
Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби. Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време. Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот.
Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните.
Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност.
към текста >>
Той е различно изобразен от другите
богове
; той е изобразен както са изобразени африканските народи.
Погледнете гръцката пластика, гръцката скулптура! Когато искаше да изобрази одухотвореното, облагородено физическо тяло, тя изобразяваше тогава представителя на народните маси на северното течение. Всички образи на Зевс, на Афродита, на Палас Атина в тяхната външна конфигурация представляват типа на расата на северните народови маси. Там, където трябваше да се посочи на вътрешното развитие на душевния живот, там гръцката пластика чувствуваше нужда да покаже, че силите, които се развиват, се развиват невидимо в душата; там се изобразяваше една такава фигура, каквато е тази на Хермес, на Меркурий.
Той е различно изобразен от другите богове; той е изобразен както са изобразени африканските народи.
Съвършено други уши, друг характер на косата, тесни очи вместо северните очи. Знаеше се, че в този човешки тип е даден носи телят на научността, на мъдростта, на всичко онова, което действува върху душата на човека. Това се свързваше с понятието на пратеника на долните богове, с Хермеса или Меркурий.
към текста >>
Това се свързваше с понятието на пратеника на долните
богове
, с Хермеса или Меркурий.
Всички образи на Зевс, на Афродита, на Палас Атина в тяхната външна конфигурация представляват типа на расата на северните народови маси. Там, където трябваше да се посочи на вътрешното развитие на душевния живот, там гръцката пластика чувствуваше нужда да покаже, че силите, които се развиват, се развиват невидимо в душата; там се изобразяваше една такава фигура, каквато е тази на Хермес, на Меркурий. Той е различно изобразен от другите богове; той е изобразен както са изобразени африканските народи. Съвършено други уши, друг характер на косата, тесни очи вместо северните очи. Знаеше се, че в този човешки тип е даден носи телят на научността, на мъдростта, на всичко онова, което действува върху душата на човека.
Това се свързваше с понятието на пратеника на долните богове, с Хермеса или Меркурий.
към текста >>
Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими
богове
, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си,
богове
, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование.
Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование.
Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези богове на вътрешния свят такива, как вито е той самият. Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях. Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма. Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност". И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества.
към текста >>
Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези
богове
на вътрешния свят такива, как вито е той самият.
Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование.
Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези богове на вътрешния свят такива, как вито е той самият.
Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях. Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма. Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност". И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества. Но когато поради своите неморални качества ги виждаше в техните карикатури, той можеше да гледа към тях в страх и уплаха; те можеха да го измъчват, да го преследват, да го вкарат в най-необузданите изстъпления на живота, защото му се показваха в карикатурата на неговите нисши страсти.
към текста >>
Когато заставаха пред вижданите във вътрешността
богове
, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност".
Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование. Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези богове на вътрешния свят такива, как вито е той самият. Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях. Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма.
Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност".
И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества. Но когато поради своите неморални качества ги виждаше в техните карикатури, той можеше да гледа към тях в страх и уплаха; те можеха да го измъчват, да го преследват, да го вкарат в най-необузданите изстъпления на живота, защото му се показваха в карикатурата на неговите нисши страсти. От това можете да разберете, защо се полагали особени грижи, щото никой човек да не застава неподготвен пред тези богове, а там, където трябваше да се открие достъпа на един човек в духовния свят, са изисквали в най-строгия смисъл едно душевно-морално усъвършенствуване, една извънредно добра подготовка. Учениците неуморно са били предупреждавани, да не застават пред боговете с една слаба душа.
към текста >>
От това можете да разберете, защо се полагали особени грижи, щото никой човек да не застава неподготвен пред тези
богове
, а там, където трябваше да се открие достъпа на един човек в духовния свят, са изисквали в най-строгия смисъл едно душевно-морално усъвършенствуване, една извънредно добра подготовка.
Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях. Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма. Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност". И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества. Но когато поради своите неморални качества ги виждаше в техните карикатури, той можеше да гледа към тях в страх и уплаха; те можеха да го измъчват, да го преследват, да го вкарат в най-необузданите изстъпления на живота, защото му се показваха в карикатурата на неговите нисши страсти.
От това можете да разберете, защо се полагали особени грижи, щото никой човек да не застава неподготвен пред тези богове, а там, където трябваше да се открие достъпа на един човек в духовния свят, са изисквали в най-строгия смисъл едно душевно-морално усъвършенствуване, една извънредно добра подготовка.
Учениците неуморно са били предупреждавани, да не застават пред боговете с една слаба душа.
към текста >>
74.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни
богове
има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот.
И трябва да предположим, че другата крайност ще се състои в това, погледът да бъде насочен навън, да проникне през килима на сетивния свят и да види това, което стои като духовен свят. И действително така е у хората на един друг народ. Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния. Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят. Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния.
И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот.
Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества. Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят. След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед всички божествено-духовни Същества, всички духовни Същества, към които древните хора са поглеждали като към горните
богове
, намиращи се зад килима на сетивния свят, които те са считали като господари и повелители на мировите области и на мировите действия, за всички тези същества ние трябва да кажем: тяхната особеност е, че наистина те не проникват до физическия свят; те стават видими едва за ясновидското съзнание, което се издига над физическия свят до виждането на етерния свят.
Но кое е в известно отношение истинското основно и съществено качество на Христа за нашия цикъл на развитие?
Когато обгърнем с поглед всички божествено-духовни Същества, всички духовни Същества, към които древните хора са поглеждали като към горните богове, намиращи се зад килима на сетивния свят, които те са считали като господари и повелители на мировите области и на мировите действия, за всички тези същества ние трябва да кажем: тяхната особеност е, че наистина те не проникват до физическия свят; те стават видими едва за ясновидското съзнание, което се издига над физическия свят до виждането на етерния свят.
Тогава Зевс, Аполон, Марс, всички тези същества, които са действителности, Водан, Один, Тор и т.н. стават видими. Бихме могли също да кажем: тези духовни същества, нямаха качеството да слизат до физическия свят, те най-много можеха мимоходом да се покажат в някое физическо въплъщение, което много остроумно е показано в митовете, където се говори, че Зевс или други богове мимоходом са вземали човешки или други форми, слизали са при човеците, за да извършат това или онова. Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези духовни Същества, които стоят зад сетивния свят. Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение.
към текста >>
Бихме могли също да кажем: тези духовни същества, нямаха качеството да слизат до физическия свят, те най-много можеха мимоходом да се покажат в някое физическо въплъщение, което много остроумно е показано в митовете, където се говори, че Зевс или други
богове
мимоходом са вземали човешки или други форми, слизали са при човеците, за да извършат това или онова.
Но кое е в известно отношение истинското основно и съществено качество на Христа за нашия цикъл на развитие? Когато обгърнем с поглед всички божествено-духовни Същества, всички духовни Същества, към които древните хора са поглеждали като към горните богове, намиращи се зад килима на сетивния свят, които те са считали като господари и повелители на мировите области и на мировите действия, за всички тези същества ние трябва да кажем: тяхната особеност е, че наистина те не проникват до физическия свят; те стават видими едва за ясновидското съзнание, което се издига над физическия свят до виждането на етерния свят. Тогава Зевс, Аполон, Марс, всички тези същества, които са действителности, Водан, Один, Тор и т.н. стават видими.
Бихме могли също да кажем: тези духовни същества, нямаха качеството да слизат до физическия свят, те най-много можеха мимоходом да се покажат в някое физическо въплъщение, което много остроумно е показано в митовете, където се говори, че Зевс или други богове мимоходом са вземали човешки или други форми, слизали са при човеците, за да извършат това или онова.
Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези духовни Същества, които стоят зад сетивния свят. Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение. За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта. Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос.
към текста >>
Следователно, докато всички
богове
и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества.
За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта. Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос. С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци. Това е великото, мощно Христово събитие.
Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества.
Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха. Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие.
към текста >>
Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите
богове
, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека.
Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта. Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос. С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци. Това е великото, мощно Христово събитие. Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества.
Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека.
С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха. Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие. По-рано хората можеха да си кажат, че божественото, което може да бъде намерено по пътя навън, и божественото, което може да бъде намерено по пътя навътре, са едно; сега те можеха да си кажат: достатъчно е само да слезем в човешката вътрешност: когато сме причастници в Христа, когато сме свързани с Христа, там ние намираме едно същество, което е Аполон и Дионисий в едно същество.
към текста >>
Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните
богове
, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят.
С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци. Това е великото, мощно Христово събитие. Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно.
Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят.
Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха. Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие. По-рано хората можеха да си кажат, че божественото, което може да бъде намерено по пътя навън, и божественото, което може да бъде намерено по пътя навътре, са едно; сега те можеха да си кажат: достатъчно е само да слезем в човешката вътрешност: когато сме причастници в Христа, когато сме свързани с Христа, там ние намираме едно същество, което е Аполон и Дионисий в едно същество.
към текста >>
Вън хората виждаха горните
богове
, вътре долните
богове
; и те имаха тези два пътя за духовния свят.
Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо. И тук стигаме до нещо, което е свързано с ядката и същността на развитието на човечеството и на света. Ако бихме отишли назад в миналото в много, много далеч ни времена на развитието на човечеството и на света, тогава бихме намерили, че душата поглежда навън и вижда вън божествено-духовния свят; че тя поглежда вътре в себе си и намира там божествено-духовния свят; че душата намира Аполоновския свят вън, света на Дионисий вътре, както са се изразявали гърците. Когато после идваме по-насам в развитието на човечеството и на света, тогава виждаме един друг резултат. За най-древните времена, когато преобладаващата част от хората беше ясновиждаща, нещата стояха така, както току що показах.
Вън хората виждаха горните богове, вътре долните богове; и те имаха тези два пътя за духовния свят.
Когато разгледаме по-късните време на, тогава пред себе си имаме едно човечество, което е отслабнало по отношение на ясновидските качества, на ясновидските способности. Хората все повече и повече бяха изгубили първичното, тъпо, сумрачно ясновидство. Но да вземем една епоха, когато има малко хора, които още притежават едно естествено ясновидство. Тези хора за целта не е необходимо да отиваме много далече, в Египто-хелдейската култура, в египто-хелдейския свят ние също намираме такива хора проникваха през килима на сетивния свят, те виждаха горните богове, а когато слизаха в своята собствена вътрешност, виждаха долните богове. Ясно и мощно имаха такива впечатления онези, които до известна степен бяха посветени.
към текста >>
Тези хора за целта не е необходимо да отиваме много далече, в Египто-хелдейската култура, в египто-хелдейския свят ние също намираме такива хора проникваха през килима на сетивния свят, те виждаха горните
богове
, а когато слизаха в своята собствена вътрешност, виждаха долните
богове
.
За най-древните времена, когато преобладаващата част от хората беше ясновиждаща, нещата стояха така, както току що показах. Вън хората виждаха горните богове, вътре долните богове; и те имаха тези два пътя за духовния свят. Когато разгледаме по-късните време на, тогава пред себе си имаме едно човечество, което е отслабнало по отношение на ясновидските качества, на ясновидските способности. Хората все повече и повече бяха изгубили първичното, тъпо, сумрачно ясновидство. Но да вземем една епоха, когато има малко хора, които още притежават едно естествено ясновидство.
Тези хора за целта не е необходимо да отиваме много далече, в Египто-хелдейската култура, в египто-хелдейския свят ние също намираме такива хора проникваха през килима на сетивния свят, те виждаха горните богове, а когато слизаха в своята собствена вътрешност, виждаха долните богове.
Ясно и мощно имаха такива впечатления онези, които до известна степен бяха посветени. Трябва да споменем, че през всички времена е имало такива посветени, които напълно познаваха единството на двата свята. Но това са върховете на човечеството. Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили старото ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните богове, и други, които вървяха по другия път и намираха долните богове. Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен.
към текста >>
Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили старото ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните
богове
, и други, които вървяха по другия път и намираха долните
богове
.
Но да вземем една епоха, когато има малко хора, които още притежават едно естествено ясновидство. Тези хора за целта не е необходимо да отиваме много далече, в Египто-хелдейската култура, в египто-хелдейския свят ние също намираме такива хора проникваха през килима на сетивния свят, те виждаха горните богове, а когато слизаха в своята собствена вътрешност, виждаха долните богове. Ясно и мощно имаха такива впечатления онези, които до известна степен бяха посветени. Трябва да споменем, че през всички времена е имало такива посветени, които напълно познаваха единството на двата свята. Но това са върховете на човечеството.
Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили старото ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните богове, и други, които вървяха по другия път и намираха долните богове.
Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен. Да вземем например един посветен от древния юдео-еврейски свят. Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек. Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност. Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове.
към текста >>
Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните
богове
, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните
богове
, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен.
Тези хора за целта не е необходимо да отиваме много далече, в Египто-хелдейската култура, в египто-хелдейския свят ние също намираме такива хора проникваха през килима на сетивния свят, те виждаха горните богове, а когато слизаха в своята собствена вътрешност, виждаха долните богове. Ясно и мощно имаха такива впечатления онези, които до известна степен бяха посветени. Трябва да споменем, че през всички времена е имало такива посветени, които напълно познаваха единството на двата свята. Но това са върховете на човечеството. Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили старото ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните богове, и други, които вървяха по другия път и намираха долните богове.
Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен.
Да вземем например един посветен от древния юдео-еврейски свят. Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек. Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност. Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове. Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен живот, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен живот до долните богове".
към текста >>
Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните
богове
.
Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили старото ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните богове, и други, които вървяха по другия път и намираха долните богове. Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен. Да вземем например един посветен от древния юдео-еврейски свят. Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек. Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност.
Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове.
Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен живот, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен живот до долните богове". Така долните богове се бяха оттеглили в някаква неопределена тъмнина. Беше по времето на слизането на Христа на Земята, когато луциферическите духове се бяха оттеглили до известна степен в тъмнина. И сред външното човечество през това време можеше да се чуе вече само; има мистерии; онези, които са посветени в мистериите, добиват способността да проникват през силите на душевния живот в света на Дионисий. Хората смътно чувствуваха нещо, което може да бъде изследвано в дълбоките тайни на мистериите.
към текста >>
Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен живот, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен живот до долните
богове
".
Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен. Да вземем например един посветен от древния юдео-еврейски свят. Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек. Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност. Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове.
Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен живот, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен живот до долните богове".
Така долните богове се бяха оттеглили в някаква неопределена тъмнина. Беше по времето на слизането на Христа на Земята, когато луциферическите духове се бяха оттеглили до известна степен в тъмнина. И сред външното човечество през това време можеше да се чуе вече само; има мистерии; онези, които са посветени в мистериите, добиват способността да проникват през силите на душевния живот в света на Дионисий. Хората смътно чувствуваха нещо, което може да бъде изследвано в дълбоките тайни на мистериите. Но то беше именно нещо, за което се говореше със загатвания, за което през времето на очакването на Христа много малко хора имаха една ясна представа.
към текста >>
Така долните
богове
се бяха оттеглили в някаква неопределена тъмнина.
Да вземем например един посветен от древния юдео-еврейски свят. Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек. Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност. Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове. Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен живот, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен живот до долните богове".
Така долните богове се бяха оттеглили в някаква неопределена тъмнина.
Беше по времето на слизането на Христа на Земята, когато луциферическите духове се бяха оттеглили до известна степен в тъмнина. И сред външното човечество през това време можеше да се чуе вече само; има мистерии; онези, които са посветени в мистериите, добиват способността да проникват през силите на душевния живот в света на Дионисий. Хората смътно чувствуваха нещо, което може да бъде изследвано в дълбоките тайни на мистериите. Но то беше именно нещо, за което се говореше със загатвания, за което през времето на очакването на Христа много малко хора имаха една ясна представа. Те имаха много по-ясни представи за външните богове.
към текста >>
Те имаха много по-ясни представи за външните
богове
.
Така долните богове се бяха оттеглили в някаква неопределена тъмнина. Беше по времето на слизането на Христа на Земята, когато луциферическите духове се бяха оттеглили до известна степен в тъмнина. И сред външното човечество през това време можеше да се чуе вече само; има мистерии; онези, които са посветени в мистериите, добиват способността да проникват през силите на душевния живот в света на Дионисий. Хората смътно чувствуваха нещо, което може да бъде изследвано в дълбоките тайни на мистериите. Но то беше именно нещо, за което се говореше със загатвания, за което през времето на очакването на Христа много малко хора имаха една ясна представа.
Те имаха много по-ясни представи за външните богове.
Имаше много хора, които още имаха едно живо изживяване на тези външни богове. Но човечеството напредва в своето развитие. И какъв е резултатът от това напредване? Ще има една история за външното човечество и в бъдещето ще има също една история за мистериите. Външното човечество ще преобрази своята духовна култура, Христос все повече и повече ще се вживее във външното човечество.
към текста >>
Имаше много хора, които още имаха едно живо изживяване на тези външни
богове
.
Беше по времето на слизането на Христа на Земята, когато луциферическите духове се бяха оттеглили до известна степен в тъмнина. И сред външното човечество през това време можеше да се чуе вече само; има мистерии; онези, които са посветени в мистериите, добиват способността да проникват през силите на душевния живот в света на Дионисий. Хората смътно чувствуваха нещо, което може да бъде изследвано в дълбоките тайни на мистериите. Но то беше именно нещо, за което се говореше със загатвания, за което през времето на очакването на Христа много малко хора имаха една ясна представа. Те имаха много по-ясни представи за външните богове.
Имаше много хора, които още имаха едно живо изживяване на тези външни богове.
Но човечеството напредва в своето развитие. И какъв е резултатът от това напредване? Ще има една история за външното човечество и в бъдещето ще има също една история за мистериите. Външното човечество ще преобрази своята духовна култура, Христос все повече и повече ще се вживее във външното човечество. Но Христос, когото днес хората започнаха да разбират, ще бъде познат в неговата природа и същност и в мистериите.
към текста >>
Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните
богове
, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите
богове
.
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно действие на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия живот. Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството.
Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове.
На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер. Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества.
към текста >>
75.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Например знаело се е следното: има центрове на мистериите вчера ние говорихме за това в които пътят води до подземните
богове
; а има също мистерии, в които пътят води нагоре до космическите
богове
.
По-рано хората не са изразявали това в отвлечени формули и теории, не са изразявали така това, което са знаели, а в мощни, в изобилно-цветисти образи; а митовете не са измислени неща, не са фантастични образи, както си представят това фантастичните учени от зелената маса, но са изрази на по-дълбока, по-първична, добита чрез духовното виждане мъдрост. В древни времена е съществувало съзнанието, че някога хората са чувствували света по-обхватно, и това съзна ние се е изразило в митове. Ясночувствуването на древните индийци е било един последен остатък от едно първично, сумрачно ясновиждане. Това са знаели хората в миналото; но те са знаели също, че това ясновиждане нека го наречем съкратено се е оттеглило все повече и повече и е отстъпило все повече и повече място на външния живот, който е ограничен в света на сетивата. Именно това са изразявали хората в меродавните митове.
Например знаело се е следното: има центрове на мистериите вчера ние говорихме за това в които пътят води до подземните богове; а има също мистерии, в които пътят води нагоре до космическите богове.
Всичко това се е различавало строго едно от друго. Но онзи, който не беше посветен, не знаеше нищо за това, както и днес непосветеният не знае, че има една мъдрост на мистериите, ако не потърси правилния път за целта. Но повече или по-малко във външния свят бяха проникнали сведения за тези неща. И за самите мистерии можем да кажем, че техният блясък е бил толкова по-голям и пълен със значение, колкото повече отиваме назад в миналото. Гръцките мистерии не са вече най-блестящите.
към текста >>
76.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните
богове
, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот.
Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни. Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето. Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят.
Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот.
Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път. И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята. И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства. Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества.
към текста >>
Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези
богове
, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната.
Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни. Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето. Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят. Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот.
Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната.
Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път. И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята. И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства. Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества. На старата Луна тези Същества стояха много по-високо от човека.
към текста >>
Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите
богове
и на лунните
богове
, ние имаме една разлика, която можем да означим:
Богове
намиращи се на небето и
Богове
намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път.
Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни. Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето. Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят. Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот. Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната.
Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път.
И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята. И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства. Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества. На старата Луна тези Същества стояха много по-високо от човека. Какво бяха пропуснали тези Същества тогава?
към текста >>
Тези лунни
Богове
направили душата на човека да узрее бавно, докато би станало възможно едно съответно развитие на Аза.
Но достъп до човешкия Аз имаха и онези Същества, които бяха отделили Луната; те имаха достъп до човешкия Аз отвътре. Съществата, които бяха паднали от Слънцето обратно на Земята, бяха тези, които пристъпиха към човешката душа, когато тази не беше още узряла да приеме откровенията на онези висши благодетели, които бяха отдели ли Луната. Тези Същества пристъпиха към човешката душа преждевременно. Ако, така да се каже, човекът би дочакал напълно благотворното действие на онези духовни Същества, които действуваха от Луната, т.е. действуваха във вътрешността на неговата душа, тогава би настъпило по-късно това, което настъпи по-рано.
Тези лунни Богове направили душата на човека да узрее бавно, докато би станало възможно едно съответно развитие на Аза.
Обаче другите богове прибързано пристъпиха към човека и вляха в него свои те действия, вместо в Аза, в астралното тяло отвътре, също както вършат това лунните Богове. Така тези неправилно развити Същества потърсиха същия път чрез вътрешността на душата, по който и истинските Богове на Луната действуваха по-късно; т.е. тези същества се присъединиха в луциферическото царство. И тези са, които в библейския документ са символизирани чрез змията. Това са онези Същества, които преждевременно пристъпиха към астралното тяло на човека и които действуваха по същия начин, както всички други Същества, които действуват отвътре.
към текста >>
Обаче другите
богове
прибързано пристъпиха към човека и вляха в него свои те действия, вместо в Аза, в астралното тяло отвътре, също както вършат това лунните
Богове
.
Съществата, които бяха паднали от Слънцето обратно на Земята, бяха тези, които пристъпиха към човешката душа, когато тази не беше още узряла да приеме откровенията на онези висши благодетели, които бяха отдели ли Луната. Тези Същества пристъпиха към човешката душа преждевременно. Ако, така да се каже, човекът би дочакал напълно благотворното действие на онези духовни Същества, които действуваха от Луната, т.е. действуваха във вътрешността на неговата душа, тогава би настъпило по-късно това, което настъпи по-рано. Тези лунни Богове направили душата на човека да узрее бавно, докато би станало възможно едно съответно развитие на Аза.
Обаче другите богове прибързано пристъпиха към човека и вляха в него свои те действия, вместо в Аза, в астралното тяло отвътре, също както вършат това лунните Богове.
Така тези неправилно развити Същества потърсиха същия път чрез вътрешността на душата, по който и истинските Богове на Луната действуваха по-късно; т.е. тези същества се присъединиха в луциферическото царство. И тези са, които в библейския документ са символизирани чрез змията. Това са онези Същества, които преждевременно пристъпиха към астралното тяло на човека и които действуваха по същия начин, както всички други Същества, които действуват отвътре. И тъй като наричаме действуващите отвътре същества като луциферически същества, със същото име трябва да наречем и тези изостанали същества.
към текста >>
Така тези неправилно развити Същества потърсиха същия път чрез вътрешността на душата, по който и истинските
Богове
на Луната действуваха по-късно; т.е.
Тези Същества пристъпиха към човешката душа преждевременно. Ако, така да се каже, човекът би дочакал напълно благотворното действие на онези духовни Същества, които действуваха от Луната, т.е. действуваха във вътрешността на неговата душа, тогава би настъпило по-късно това, което настъпи по-рано. Тези лунни Богове направили душата на човека да узрее бавно, докато би станало възможно едно съответно развитие на Аза. Обаче другите богове прибързано пристъпиха към човека и вляха в него свои те действия, вместо в Аза, в астралното тяло отвътре, също както вършат това лунните Богове.
Така тези неправилно развити Същества потърсиха същия път чрез вътрешността на душата, по който и истинските Богове на Луната действуваха по-късно; т.е.
тези същества се присъединиха в луциферическото царство. И тези са, които в библейския документ са символизирани чрез змията. Това са онези Същества, които преждевременно пристъпиха към астралното тяло на човека и които действуваха по същия начин, както всички други Същества, които действуват отвътре. И тъй като наричаме действуващите отвътре същества като луциферически същества, със същото име трябва да наречем и тези изостанали същества. Но те не са онези, които пристъпиха към човека, когато той не беше още узрял за такива явления.
към текста >>
Гърците чувствуваха това по един съвършено правилен начин, когато сравняваха халдейските
богове
с тяхното царство на Аполон.
Не напразно ние я назоваваме с две имена. През време на тази културна епоха имаме от една страна отвъд в Азия поданици на северното течение на народите, това е халдейския елемент; на другото течение принадлежи египетският елемент, на течението на народите, които бяха поели южния път. Тук ние имаме една епоха, в която се срещат две течения на народите. И ако си спомняте, че северното течение развиваше предимно погледа към външния свят, към търсенето на онези Същества, които се намираха зад килима на сетивния свят, и че египетският народ търсеше онези Духове, които могат да бъдат намерени по вътрешния път, Вие ще разберете, как тук действуваха заедно две течения. Следователно в тази епоха външният път на хелдейците се срещна с вътрешния път на египтяните.
Гърците чувствуваха това по един съвършено правилен начин, когато сравняваха халдейските богове с тяхното царство на Аполон.
Това, което получиха от халдейците, те го търсеха по свой начин в техните мистерии на Аполон. Обаче когато говореха за Озирис и за онова, което му принадлежеше, тогава те търсиха това по съответния начин в мистериите на Дионисий. Тогава хората имаха едно предчувствуващо съзнание за това, какви са в действителност духовните отношения.
към текста >>
У египтяните беше така, че те имаха съзнанието: това, което възниква в моята душа, е едно отражение на скритите
богове
, които човек не намира между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане.
Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света като за един разпрострян свят на светлината, а имаше съзнанието, че той има мисли, но такива мисли, които изникват като вдъхновени. И съдържанието на една възникваща така в него наука, това е халдейската астро-теология и на египетската херметическа мъдрост. Те са възникнали по този път. Това, което живееше в звездите и ги движеше, което пулсираше в нещата, него човекът не можеше да прочита направо, но в неговата вътрешност то се изявяваше като древна мъдрост на египто-халдейския период. При това, у халдейците то беше така, че те имаха съзнанието: "това, което знаем, не е просто наше вътрешно притежание; то е едно отражение на това, което става във външния свят".
У египтяните беше така, че те имаха съзнанието: това, което възниква в моята душа, е едно отражение на скритите богове, които човек не намира между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане.
Така египтяните и халдейците се развиваха едни от други; в тяхната мъдрост едните възприемаха онова, което се намира зад света, в който ние живеем между раждането и смъртта, а другите, възприемаха в тяхната вдъхновена мъдрост това, което живее между смъртта и едно ново раждане. Обаче, както можете да видите от целия смисъл на това развитие, тези вдъхновения на вътрешността бяха по необходимост далече от същинското първично Същество в неговото Единство. С тези възникващи вдъхновени мисли хората не стигаха толкова далече, колкото може ха да стигат чрез сетивното тяло през древно-персийската епоха. Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило. Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния свят вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен свят.
към текста >>
Когато поданикът на този халдейски свят при стъпваше тогава във вътрешния път, той казваше, че през булото на душевния живот до стига в един свят на намиращи се под човека или подземни
богове
.
Така ние виждаме, че и в названията на боговете се изразява това, което се беше образувало в цялото същество на народа.
Когато поданикът на този халдейски свят при стъпваше тогава във вътрешния път, той казваше, че през булото на душевния живот до стига в един свят на намиращи се под човека или подземни богове.
Адонис е едно покъсно име за онези същества, които халдеецът намираше по вътрешния път. По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности. Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение. Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха. Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата.
към текста >>
И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните
богове
на Луната.
Адонис е едно покъсно име за онези същества, които халдеецът намираше по вътрешния път. По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности. Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение. Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха. Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата.
И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната.
Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот. А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух. Меродах стоеше на прага на духовния свят с Истар. Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни. Ето защо чрез тази среща човек изживяваше това, което символично той и днес чувствува: на човека е подадена светещата чаша, т.е.
към текста >>
Това, което бяха предишните
богове
, сега се изявява на човека от две страни.
Но как можеше да стане то? То можеше да стане, като се създадеше един свързващ ги член. Този свързващ член изхожда от Ур в Халдея, както правилно Библията разказва това. Той /Авраам/ взема със себе си онези откровения, които идват от вън. След това отива в Египет, приема това, което идва от вътре и съединява двата елемента, така щото за първи път в лицето на Яхве се явява едно Същество отразявайки предварително Христовата светлина, Същество, което съединява двата пъти.
Това, което бяха предишните богове, сега се изявява на човека от две страни.
Както по-късно Христос е осветлен вътрешно, така бива поне осветлено това, което по-рано се явява като определени богове в тъмнината. Така ние виждаме, че в лицето на Яхве или Йехова се явява един Бог, който се намира по вътрешния път, но не става още видим чрез самия себе си, а става видим, когато е осветлен от вън. Отразената Христова Светлина е у Йехова. Така ние виждаме, как тези две направления застават едно до друго и взаимно се оплодяват, тези две направления, които толкова много ни занимаваха. Обаче с това в развитието на човечеството започва нещо съвършено ново и особено.
към текста >>
Както по-късно Христос е осветлен вътрешно, така бива поне осветлено това, което по-рано се явява като определени
богове
в тъмнината.
То можеше да стане, като се създадеше един свързващ ги член. Този свързващ член изхожда от Ур в Халдея, както правилно Библията разказва това. Той /Авраам/ взема със себе си онези откровения, които идват от вън. След това отива в Египет, приема това, което идва от вътре и съединява двата елемента, така щото за първи път в лицето на Яхве се явява едно Същество отразявайки предварително Христовата светлина, Същество, което съединява двата пъти. Това, което бяха предишните богове, сега се изявява на човека от две страни.
Както по-късно Христос е осветлен вътрешно, така бива поне осветлено това, което по-рано се явява като определени богове в тъмнината.
Така ние виждаме, че в лицето на Яхве или Йехова се явява един Бог, който се намира по вътрешния път, но не става още видим чрез самия себе си, а става видим, когато е осветлен от вън. Отразената Христова Светлина е у Йехова. Така ние виждаме, как тези две направления застават едно до друго и взаимно се оплодяват, тези две направления, които толкова много ни занимаваха. Обаче с това в развитието на човечеството започва нещо съвършено ново и особено. Сега започва това, че външното и вътрешното се оплодяват; сега започва това, при което вътрешното става външно, излиза навън в пространството, за да бъдат двете едно до друго, където излиза навън в пространството това, което по-рано беше живяло само вътрешно във времето.
към текста >>
77.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това може да стане благодарение на факта, че сред тези
богове
на вечността настъпва едно раздвоение и онова, което става, заема едно различно отношение към тези вечни
богове
поради това, че тези вечни
богове
се разделят на две сфери, в една сфера на доброто и в една сфера на злото.
Обаче в течение на времето започва да се раздвижва онова, което става наша Земя.
Това може да стане благодарение на факта, че сред тези богове на вечността настъпва едно раздвоение и онова, което става, заема едно различно отношение към тези вечни богове поради това, че тези вечни богове се разделят на две сфери, в една сфера на доброто и в една сфера на злото.
По себе си нито едното, нито другото е добро или зло; но действувайки върху земята в нейното развитие, то действува веднъж като добро, веднъж като зло. Така щото всичко, което участвува в едното, може да бъде нарече но като сфера на доброто, и това, което участвува в другото, може да бъде наречено като сфера на злото. Но съществува една основна представа, че онова, което участвува само малко в сферата на доброто, може също да бъде нарече но добро. Щом онова, което се намира в духовния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло. От дванадесетте вечни точки по отношение на доброто пет остават чисто в сферата на доброто и две на границата; това прави седем.
към текста >>
78.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Съзнанието е трябвало да измени своята посока: от насоченост към древните
Богове
, към насоченост към новите духовни същества.
С това в същото време отново са посочени думите, които трябва да разберем в бъдеще. Много жалко, че по времето, когато, очевидно, интелигенцията израсна толкова високо, толкова малко се размишлява, например, над думите: „Покайте се“. Според своето значение това би следвало, например, да се изтълкува така: постигнете в себе си промяна на съзнанието. На различни места се казва, че Йоан кръщава за покаяние, тоест, за промяна на съзнанието, с вода. Когато кръстените излизали от водата, те е трябвало да променят своето съзнание, без да гледат вече към древните традиции, а да напредват към това, което трябва да притежава освободеният, даряван от Христос Исус, аз.
Съзнанието е трябвало да измени своята посока: от насоченост към древните Богове, към насоченост към новите духовни същества.
По такъв начин цел на Йоановото кръщение била промяната на съзнанието. Затова Йоан кръщавал с вода, за да предизвика в някои хора силата да осъзнаят, че се е приближило Царството Небесно и така да могат да разберат, кой е Христос Исус.
към текста >>
79.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но и езикът е бил ръководен от народните
богове
, така че не всеки човек имал свой собствен език.
Част от етерното тяло се лишавала от влиянието на астралното тяло посредством това, че човек запазвал влияние върху своето етерно тяло, но само като същество, което проявява воля и чувства, но не и по отношение на мисленето. Всичко, което засяга мисленето, се поддържало и насочвало свише, от духовно-божествения свят. Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични мисли, а също лично изразяване на мислите, или речта. Мисленето било нещо такова, което при всички постоянно се направлявало от тоталната духовност. Вследствие от това мисленето при всички било едно и също.
Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен език.
Това, което се изразява в духа на езика, предпазвало от произвол отделната личност по отношение на етерното тяло, оказвало сдържащо влияние. За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло. Тук било това, от което човечеството изначално е било лишено, и това препятствало момчето Исус от Назарет да има интерес към изработеното от човечеството в областта на културата. В него имало нещо доста по-изначално, напомнящо за времето, когато човечеството още не било изпаднало в греха на частния произвол. Авторът на Евангелието от Лука изразява това, извеждайки генеалогичното дърво чак до Адам.
към текста >>
[4] Бардове и скалди – бардовете са пазителите на родовата памет, предавана в поеми за
богове
и герои.
[4] Бардове и скалди – бардовете са пазителите на родовата памет, предавана в поеми за богове и герои.
Свързват се предимно с келтите-друиди. По-късно значението на думата се профанизира до „странстващ певец“ или днешното „поет с китара“. Скалд е със същото значение, но се свързва със скандинавските народи през епохата на викингите.
към текста >>
80.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
По онова време душата по-различно се е развивала; човешкото същество е имало у себе си по-различни импулси, когато е живяло всред
богове
.
Това може да наблюдавате и всред животните. Известно е, че кучета, извадени от общуване с човешки същества в място, където те не срещат никакво човешко същество, фактически забравят как да лаят. И като правило потомците на такива кучета изобщо не са в състояние, да лаят. Нещо зависи от това, дали едно същество израства и живее всред един вид същества или друг вид. Следователно може да си представите, че има разлика между това, дали вие живеете на физическото поле всред съвременни човешки същества или дали вие същите души сте живели по-рано всред духовни същества в един духовен свят, в който повече не може да се проникне днес чрез нормално виждане.
По онова време душата по-различно се е развивала; човешкото същество е имало у себе си по-различни импулси, когато е живяло всред богове.
Човешкото същество развива друг вид импулс всред хора и друг вид, когато живее с боговете.
към текста >>
Може да се каже, че тази воля е била вдъхновена, защото душата живяла всред
богове
.
Висшето знание винаги е знаело това, такова едно знание винаги е гледало назад към онова време, когото човешките същества са били в пряко общуване с божествено-духовни същества, поради което душата се е усещала да принадлежи на божествено-духовния свят. Това обаче също е пораждало енергии и импулси в душата, които са били божествено-духовни в един напълно по-различен смисъл от енергиите днес. По онова време, когато душата все още е действувала по такъв начин, че се е усещала част от висшия свят, една воля е говорила от тази душа, която също е била извлечена от божествено-духовния свят.
Може да се каже, че тази воля е била вдъхновена, защото душата живяла всред богове.
Този период, когато човекът все още е бил свързан с божествено-духовните същества, се нарича в древната мъдрост Златната Епоха или Крита Юга. Трябва да погледнем назад към едно време предшествуващо Атлантската катастрофа, за да открием по-голямата част на тази епоха.
към текста >>
Душите в Древна Индия вече не са виждали самите
богове
, но все още са виждали духовни реалности и по-нисшите духовни същества.
Такова е било положението в Древна Индия.
Душите в Древна Индия вече не са виждали самите богове, но все още са виждали духовни реалности и по-нисшите духовни същества.
Висшите духовни същества все още са били видими за малцина, но едно живо общение с боговете е било замъглено дори и за тях. Волевите импулси от божествено-духовния свят вече са били спрени. Все още е било възможно обаче да се погледнат духовните реалности в специални състояния на съзнанието: по време на сън и по време на междинното състояние, за което вече говорихме. Най-важните реалности на духовния свят обаче, които преди са били въпрос на опитност, са били вече станали нещо като знание за истината, нещо, което душата все още е знаела ясно, но което е имало въздействието само на знание, на истина. Действително човешките същества все още са били в духовния свят, ала тяхната сигурност за него е била по-малка в това по-късно време, отколкото преди.
към текста >>
81.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Но от узнаването, че макар да сме отразени образи на духовния свят, много още ни липсва, за да бъдем такива, каквито трябва да сме от това познание иде придобиваме както съзнание за нашата стойност на човешки същества, така и поведение на скромност и смирение пред Макрокосмоса и неговите
богове
.
Човекът е сложно същество, защото той е действително огледален образ на духовния свят. Разбирането на това ще го накара да осъзнае истинската своя стойност.
Но от узнаването, че макар да сме отразени образи на духовния свят, много още ни липсва, за да бъдем такива, каквито трябва да сме от това познание иде придобиваме както съзнание за нашата стойност на човешки същества, така и поведение на скромност и смирение пред Макрокосмоса и неговите богове.
към текста >>
82.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
И древните
Богове
, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните
Богове
в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани.
Западните народи се намираха една степен над това равнище и те непосредствено изживяха прехода от старите форми на съзнанието в нови. Да, те имаха непосредствен поглед в действията и живота на реалните духовни сили и то през една епоха, когато Азът още не беше пробуден. Обаче в същото време те виждаха как Азът постепенно се пробужда и как Ангелите и Архангелите работят като ваятели на човешката душа. Тъкмо на този преход те бяха непосредствени свидетели. Те пазеха спомена от предишни епохи, когато целият свят беше потопен в едно подвижно море от мъгли и виждаха как от мъглите се появяват онези божествено-духовни Същества, които стоят непосредствено над човека.
И древните Богове, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани.
Излизайки от епохата на древна Атлантида, хората започнаха да виждат и разпознават действията на Ангелите и Архангелите; и тях те нарекоха Ази. Това бяха онези Същества, които като Ангели и Архангели имаха грижата за човешкия Аз, кой то сега се пробуждаше в най-долната точка от своето развитие. Те бяха предводители на онези народи. А това, което другите източни народи проспаха, а именно възможността да видят как душата се издига благодарение на различните сили, идващи от нормалните и абнормните ангелски и архангелски Същества, европейските народи трябваше да постигнат, започвайки отдолу; те трябваше да станат непосредствени участници в онези процеси, които постепенно доведоха до узряването на човешката душа.
към текста >>
83.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
И тогава посветените описваха онова, което човекът ще вижда, като една визия от бъдещето, която някога ще се появи пред неговия ясновиждащ поглед, за да му покаже каква съдба са имали древните
Богове
и как сега те са влезли във връзка с други сили.
И тогава посветените описваха онова, което човекът ще вижда, като една визия от бъдещето, която някога ще се появи пред неговия ясновиждащ поглед, за да му покаже каква съдба са имали древните Богове и как сега те са влезли във връзка с други сили.
Тъкмо тази визия от бъдещето, така както я виждаха, посветените описваха пред северния човек, а именно как фактически това, което идва от Луцифер, в известен смисъл започва борба срещу онова, което идва от Боговете и как тази борба ще бъде изживяна също и от човешките души Точно това имаха предвид посветените, когато говореха за Залезът на Боговете. Следователно, Залезът на Боговете, Рагнарьок, е образът, който посветените извайваха пред душата на северно-германския човек. И ние непрекъснато се убеждавахме, че всички процеси, описани тук като процеси на бъдещето, включително и до най-малките им подробности, не биха могли да бъдат описани по-сполучливо и терминологически по-правилно, отколкото това е постигнато в чудните образи от Залезът на Боговете. Точно този е окултният смисъл, вложен в образите от Залезът на Боговете.
към текста >>
84.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Когато сравняваме това отношение, намира що израз в чудните образи на техните
Богове
, показващи висока степен на индивидуалност, с нашите митологии от Западна Европа, ние установяваме, че тук става дума за нещо съвършенно различно.
И във висша степен интересно е да бъдат проучени тези изтеглени напред постове, които една подготвяща се Душа на Народа е изпратила в източния край на Европа, очаквайки следващата епоха. Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас. Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология. И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство. Своебразието, характерно за Душата на източноевропейските народи, се проявява в цялото им отношение към висшите светове.
Когато сравняваме това отношение, намира що израз в чудните образи на техните Богове, показващи висока степен на индивидуалност, с нашите митологии от Западна Европа, ние установяваме, че тук става дума за нещо съвършенно различно.
И това отношение за става пред нас по такъв начин, че ние можем да сравняваме непосредственото влияние, идващо от Духа на Народите, с нашите собствени представи и мирогледи, и, следователно, да се подготвяме за разбирането на една нова, духовна, по-висша култура.
към текста >>
Там ние откриваме прецизно изваяните образи на различни
Богове
, обаче не и онова, което се съдържа в нашите духовно-научни описания.
И то не е някакво индивидуално същество, не е просто някакво душевно усещане, а едно общо творение на небесния Отец и майката Земя. Ето как изглежда от гледна точка на духовния свят отношението на Девакана*23 към Земята. И всичко, което сега възниква като благословия, като същинска пролет и неудържим растеж в материалното тяло, човекът усеща като една изцяло духовна сила, а това, което покълва в душата, човекът усеща като един нов свят, като благословенната рожба на небесния Отец и майката Земя. Колкото и универсални да са тези представи, ние ги откриваме най-вече у онези славянски народи, които се намират на границата между Запада и Изтока. В западно-европейските митологии няма и следа от подобни представи.
Там ние откриваме прецизно изваяните образи на различни Богове, обаче не и онова, което се съдържа в нашите духовно-научни описания.
И така, благословенната рожба е един цял свят, в който обаче на свой ред прониква друг свят. Последният несъмнено е представен вече индивидуално, понеже е свързан с физическото Слънце и неговата светлина. Тук ние имаме работа с едно същество, кое то многократно се появява в персийската митология и притежава макар и в доста по-различна форма на усещанията и представите определено славянски елемент, този елемент е родствен със Слънчевата същност, която разпраща своята благословия в другите три свята, така че съдбата на човека се вплита в самото сътворение чрез оплождането на майката Земя с небесния Отец и чрез нишките, които Слънчевият Дух изтъкава в тези два свята. А петият свят представлява нещо, което обхваща всички духовни проявления. Източно-европейският елемент ясно долавя духовния свят, лежащ в основата на всички природни сили и създания.
към текста >>
85.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
*18. В германската митология Азите са
Богове
от Следатлантската епоха.
*18. В германската митология Азите са Богове от Следатлантската епоха.
Те захвърлят змията Мидгард във водата = след като мъглите на древна Атлантида се кондензират в течно състояние и започва прехода от образното съзнание в предметно съзнание, старата мъдрост изчезва.
към текста >>
86.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И така нашата следваща задача ще бъде да се свързваме колкото е възможно по-малко с познати неща и да се освободим колкото повече е възможно от всичко онова, което сме си представяли до сега, когато сме говорили за "Небе и Земя", за "
Богове
", за "сътворение" и "създаване" и за едни "начало".
Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като въздействие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пълнота на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на буквите в този древен език. Ето защо от извънредно голямо значение е да се опитаме в течение на тези сказки да пренесем душата си в онези образи, които са възниквали в древноеврейския ученик, когато съответния звук е действувал в неговата душа и е поставял пред тази душа един образ. От това вие виждате, че трябва да съществува един съвършено различен път за проникване в този документ, един път различен от всички онези, които днес се избират за разбирането на някой документ. С това аз изтъкнах някои от гледищата, които ще ни ръководят; ние само бавно и постепенно ще проникнем до това, което ще може да ни даде една жива представа за изживяваните на древноеврейския мъдрец, когато той е оставял да действуват върху себе си онези извънредно силни дума, които като думи все още притежаваме в света.
И така нашата следваща задача ще бъде да се свързваме колкото е възможно по-малко с познати неща и да се освободим колкото повече е възможно от всичко онова, което сме си представяли до сега, когато сме говорили за "Небе и Земя", за "Богове", за "сътворение" и "създаване" и за едни "начало".
И колкото повече можем да се освободим от това, което сме изпитвали до сега при такива думи, толкова по-добре ще вникнем в духа на един документ, който се е развил от душевни условия съвършено различни от тези, които царуват в нашето съвремие. Но преди всичко трябва да се разберем върху въпроса, за какво всъщност говорим от гледището на Антропософията, когато говорим за встъпителните думи в Библията.
към текста >>
87.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Той посочи на новото следатлантско човечество, лишено от своите
Богове
, реалната възможност отново да се издигне в духовния свят, и надеждата, че то може да постигне това тъкмо с помощта на силите, които го бяха свалили долу в условията на физическия свят.
Така Заратустра или Зороастер постигна нещо забележително, нещо величествено.
Той посочи на новото следатлантско човечество, лишено от своите Богове, реалната възможност отново да се издигне в духовния свят, и надеждата, че то може да постигне това тъкмо с помощта на силите, които го бяха свалили долу в условията на физическия свят.
Древният индиец се издигаше в своя духовен свят чрез обучението Йога. Благодарение на Заратустра, пред хората се откри един нов път.
към текста >>
88.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Или с други думи: Тъкмо „най-младите"
Богове
, най-свежите божествено-духовни сили са тези, които ни дадоха нашия Аз; а древните
Богове
формираха онова съвършенство на „низшата" човешка природа, която човекът започва да проумява едва днес, без да знае, че дължи съвършеното си физическо тяло на най-висшите божествено-духовни сили и Същества.
Между „най-горната" и „най-долната" съставна част са разположени астралното и етерното тяло. Спрямо физическото тяло, астралното тяло също е на по-ниско равнище. То е център на емоциите и страстите; чрез емоциите на астралното тяло човекът изпитва всевъзможни наслади от неща, които директно разрушават съвършената организация на физическото тяло, въпреки че етерното тяло застава като едно препятствие пред тях. Аз често съм споменавал как онези сърдечни отрови, до които човек прибягва поради желанията на астралното си тяло, твърде бързо биха подкопали неговото здраве и как той дължи своето здраве само на обстоятелството, че в цялостната си организация, човешкото сърце е така мъдро устроено, че десетилетия наред успява да отблъсква атаките на астралното тяло. Колкото по-дълбоко слизаме в тялото, толкова по-висши духовни сили са намесени в неговото формиране.
Или с други думи: Тъкмо „най-младите" Богове, най-свежите божествено-духовни сили са тези, които ни дадоха нашия Аз; а древните Богове формираха онова съвършенство на „низшата" човешка природа, която човекът започва да проумява едва днес, без да знае, че дължи съвършеното си физическо тяло на най-висшите божествено-духовни сили и Същества.
към текста >>
89.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
А тези космически процеси са само външният израз на безкрайно сложните взаимодействия, в които влизат цяла плеяда от божествени Същества, така че когато отправим поглед към нашето физическо тяло, ние трябва да заявим: Да, това тяло е наистина един храм, подготвен за нас от Боговете, от онези
Богове
, които са по стигнали власт над твърдата физическа материя.
Нека още веднъж да повторим: В спящо състояние, ние обгръщаме с поглед нашите външни обвивки, нашето физическо и етерно тяло. В тези две съставни части живеят всички онези сили, които идват от божествено-духовните същества, чиято задача от милиони години е да изградят храма на физическото тяло. Ние живеем в този храм от началото на Лемурийската епоха и оттогава насам непрекъснато го рушим, непрекъснато го разваляме. Обаче в неговия чист и първичен вид, ние имаме този храм благодарение на грандиозните космически процеси, разиграли се последователно на Стария Сатурн, на Старото Слънце и на Старата Луна.
А тези космически процеси са само външният израз на безкрайно сложните взаимодействия, в които влизат цяла плеяда от божествени Същества, така че когато отправим поглед към нашето физическо тяло, ние трябва да заявим: Да, това тяло е наистина един храм, подготвен за нас от Боговете, от онези Богове, които са по стигнали власт над твърдата физическа материя.
към текста >>
Ето защо, относно етерното тяло, ние бихме допълнили: Там, в етерното тяло, живеят висшите
Богове
и по-точно онези, които са сродни със Слънчевите
Богове
.
А в етерното тяло ние имаме пред себе си един жив организъм, изграден от най-фините субстанции на човешкото същество; само че то остава невидимо за човека, понеже неговият поглед е вече помрачен от намесата на Луцифер и Ариман. Обаче в етерното тяло живее нещо, което по начало принадлежи на Слънцето. Там, в етерното тяло, продължава да звучи всичко онова, което пулсираше като хармония на сферите, всичко онова, което ясновидецът възприема от Боговете, независимо от преградата на физическия свят.
Ето защо, относно етерното тяло, ние бихме допълнили: Там, в етерното тяло, живеят висшите Богове и по-точно онези, които са сродни със Слънчевите Богове.
към текста >>
Но човечеството напредва най-добре, когато хората се опитват да разберат своите
Богове
, когато те се опитват да постигнат същия напредък, както и този на Боговете, докато те, ако мога така да се изразя, гледат надолу към тях.
Естествено, ние нямаме никаква вина за това, че различните религиозни системи явно са си взаимодействува ли за утвърждаването на християнството. Разбира се, в духовните висини, където са се разигравали действията на духовните Същества, нещата не изглеждат по същия начин, както тук на Земята, където се намират техните последователи. Тези последователи свикват например един събор в Тибет, за да свържат с името на Буда едно ортодоксално учение в епохата, когато действителният Буда беше слязъл, за да инспирира астралното тяло на Натановия Исус, описан в Евангелието на Лука. И всъщност винаги е така: Земните последователи се кълнат само в това, чиито действия се разиграват на Земята едва по-късно; обаче междувременно божествените Същества продължават своята мисия в името на човечеството и неговия напредък.
Но човечеството напредва най-добре, когато хората се опитват да разберат своите Богове, когато те се опитват да постигнат същия напредък, както и този на Боговете, докато те, ако мога така да се изразя, гледат надолу към тях.
И всичко това следва да поражда у нас едно живо усещане, едно живо разбиране за основните моменти, на които се спряхме при обсъждането на различните Евангелие.
към текста >>
90.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Да видим как гръцкият скулптор е придавал човешки-личното на образите на своите
богове
.
Ако ние поставим пред нашите очи този образ от човешката история, окултната история, тогава ще стане разбираемо, че душата, която е била инкарнирана в индийската, а след това в персийската епоха, е могла да бъде проникната от инспириращия елемент на някаква индивидуалност от висшите йерархии, но че след това, когато тя встъпила в гръко-римската епоха, тази душа се оказала насаме със себе си, че тази душа е работила така, че "азът" е работил с "аз". Всичко това, което в догръцките епохи, в отделните цикли на следатлантските култури се явявало подобно на божествено внушение, подобно на откровение свише - това се отнася все още и към началото на гръцкия културен период, към IX, X, XI век на дохристиянската епоха - което се представя пред нас като инспирирана култура, в която отвън се влива това, което тя трябва да съдържа духовно, всичко това се свежда все повече и повече към това да изживяваш себе си чисто човешки-лично. По-силно от всичко това намира израз в Гърция. Такъв израз на външния човек, какъвто се явява, живеейки във физическия свят, това, какво е човек като опиращо се само на себе си "аз"-същество, не е виждала ни една епоха дотогава и след това никога няма да види. Чисто човешки-личното, заключеното изцяло в себе си човешки-лично, се изявява исторически в античния начин на живот на гърка и в творенията му.
Да видим как гръцкият скулптор е придавал човешки-личното на образите на своите богове.
Ние можем да кажем, че така, както застава пред нас произведение на гръцката пластика, доколкото то е познаваемо с физически средства, човек стои пред нас цял като личност. И ако не забравяхме, стоейки пред художествените произведения на гърците, че тази инкарнация, която тук е изразена, са я предшествали други инкарнации и че след нея ще последват други, ако ние само за минута помислим, че в основата на изображението на Аполон и изображението на Зевс лежи само една от многото други инкарнации, то ние бихме почувствали неправилно произведението на гръцкото изкуство. Тук ние трябва да съумеем да забравим, че човек се въплъщава в следващи една след друга инкарнации. Тук личността е излята изцяло във формата на една личност. И такъв е бил целият живот на гърците.
към текста >>
91.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Също тогава се водела достатъчно силно, с всякакви средства, борба с древния елинско-езически идеал, с древните
богове
и древните мистерии.
Също тогава се водела достатъчно силно, с всякакви средства, борба с древния елинско-езически идеал, с древните богове и древните мистерии.
Всичко, както вече беше казано, е било пуснато в ход, за да направят Юлиан, за когото все пак е могло да се очаква, че някога ще се възкачи на престола на цезарите, да го направят, така да се каже, добър християнин. Но в тази душа се оформило своеобразно влечение. Тази душа съвсем не могла да придобие действително дълбоко разбиране на християнството. Навсякъде, където и да отвеждали това дете и където имало остатъци не само на древното езичество, но и на древната духовност, на него му се разтваряло сърцето. Той попивал в себе си това, което живеело в културата на четвъртия период от древните свещени предания и закони.
към текста >>
И ето, ние виждаме, как се опитва с различни мерки пак да въведе древните
богове
в културата, в която е навлязло християнството.
В Юлиан ние имаме своеобразно зрелище: посветен в древните мистерии, изцяло потопен в това, което може да се придобие, когато духовният живот, благодарение на мистериите, се превръща в действителност, такъв посветен сяда на престола на римските цезари. И колкото и неверни неща да са се промъкнали в тези писания против християните, които са се съхранили от Юлиан, ние все пак знаем какво величие е живяло в светогледа на Юлиан тогава, когато е говорил от величието на своето посвещение. Обаче като ученик на мистериите, които се намирали вече към залеза си, той не могъл правилно да се включи в своята епоха; затова изпитал мъката на посветения, който вече не знае кои тайни трябва да останат скрити и кои могат да се съобщят. От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила воля да възстанови отново това, което той видял като жив живот и дейност на древната духовност.
И ето, ние виждаме, как се опитва с различни мерки пак да въведе древните богове в културата, в която е навлязло християнството.
Той отишъл твърде далеко както в разкриването на тайните от мистериите, така и в своето отношение към християнството. Затова и се случило, че в 363 година, когато е трябвало да се предприеме поход срещу персите, съдбата му го настигнала. С Юлиан се случило това, което се случва с всеки, който, като няма право, казва това, което не трябва да се казва, настига го съдбата му, и може исторически да се докаже, че Юлиан е паднал в този поход срещу персите от ръката на християнин. Понеже не само че тази вест се разпространила много скоро и никога не била опровергана от нито едни значим християнски писател, но би било удивително в най-голяма степен, ако персите, причинявайки смъртта на своя заклет враг, не биха се похвалили след това с тази смърт. Но и сред тях веднага възникнало мнение, че той е загинал от ръката на християнин.
към текста >>
92.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Както до-гръцката епоха имала синове на
богове
, а гърците - мъдреци, така след-гръцките народи имат светци, които се издигат до духовния живот чрез това, което постигат на физически план.
Какво е трябвало да стане с това по-нататък в след-гръцкото време в инстинкта на народите? Тогава е трябвало да изобразят това, което човек изработвал тук на физически план и това как той го възнасял заедно с всички свои плодове в духовния свят. И така, ако по-рано усещали: необходимо е да се види духовното по-рано от физическото, а физическия човек е като негова сянка; ако в гръцката епоха мъдреците виждали живеещите, така да се каже, като "аз" друг "аз", то в след-гръцката епоха е трябвало да се видят личностите, които живеят на физически план и вече след това да се вживеят в духовното чрез това, което живее във физическото. Това разбиране се развило от някакво инстинктивно знание.
Както до-гръцката епоха имала синове на богове, а гърците - мъдреци, така след-гръцките народи имат светци, които се издигат до духовния живот чрез това, което постигат на физически план.
Тук в народния инстинкт живее нещо и ние можем да видим тук как зад майя се намира нещо такова, което исторически все пак движи човечеството напред.
към текста >>
93.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени
Богове
.
И отново средновековният розенкройцер търсеше вътрешния процес, който отговаря на това горене. Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на Бога. И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur. В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата. Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога.
В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове.
И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове. И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове. Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете. Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете.
към текста >>
И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите
Богове
.
Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на Бога. И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur. В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата. Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога. В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове.
И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове.
И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове. Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете. Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете.
към текста >>
И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите
Богове
.
И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur. В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата. Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога. В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове. И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове.
И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове.
Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете. Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете.
към текста >>
94.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче, изхождайки от това познание, че сме наистина един образ, но и че сме още твърде далеч от това, което трябва да бъдем, по околния път на това познание ние градим познанието, което ни кара наред със съзнанието за нашето човешко достойнство да постигнем също истинската скромност и смирение по отношение на Макрокосмоса и неговите
Богове
.
Това, което се намира в нас, са сянкови образи на великия свят и това, което е нашият организъм, което съставлява така наречените наши съставни части, нашето физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и нашият Аз, за божествените Същества това са отделни светове. Това, което при нас е физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, то е единият свят, другият свят е по-висшият, небесният свят. За божествено-духовните Същества съставните части на човешкото същество са висши божествено-духовни светове. Човекът е нещо толкова сложно, понеже той е едно действително отражение, един действителен огледален образ на духовния свят. Това трябва да го доведе до съзнанието за неговото човешко достойнство.
Обаче, изхождайки от това познание, че сме наистина един образ, но и че сме още твърде далеч от това, което трябва да бъдем, по околния път на това познание ние градим познанието, което ни кара наред със съзнанието за нашето човешко достойнство да постигнем също истинската скромност и смирение по отношение на Макрокосмоса и неговите Богове.
към текста >>
95.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ние трябва да признаем освобождаващото действие на луциферическия принцип, който е бил заложен от добрите
Богове
, от добрите духовни Същества, защото през време на Земното развитие той ни издига над самите нас, така ние пророчески, предварително се стремим към това, което през време на Бъдещия Юпитер ще бъде наше собствено притежание, за да се развива още по-нататък.
Така ние гледаме на луциферическите Духове все пак в известно отношение като към един вид предводители на хората. Ние трябва да се освободим от тесногръдието, да се освободим от всяко ортодоксално християнство, според което Луцифер е само един Дявол, който заслужава да бъде мразен от всички.
Ние трябва да признаем освобождаващото действие на луциферическия принцип, който е бил заложен от добрите Богове, от добрите духовни Същества, защото през време на Земното развитие той ни издига над самите нас, така ние пророчески, предварително се стремим към това, което през време на Бъдещия Юпитер ще бъде наше собствено притежание, за да се развива още по-нататък.
Следователно на Земята има едно взаимно повлияване на микрокосмически Същества, които вече съществуваха в началото на Земното развитие; едно такова взаимно повлияване, че можем да кажем: Хората се придвижват напред, докато развиват своя собствен Аз, придвижват се напред благодарение на такива Същества, които стоят по-високо от човека, защото те са развили вече тяхната пета основна част и развиват шестата, или развиват вече седмата основна част, докато човекът работи едва върху своята четвърта съставна част.
към текста >>
96.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Прогресивните, горните
Богове
воюваха срещу Луцифер и долните, регресивните
Богове
, и още от началото на Земното развитие човекът беше въвлечен в този спор между Боговете.
Тогава с какво се занимава тя? С отклонението на човечеството в низходящата посока и със завръщането му във възходящия път, с луциферическото влияние върху хората! Луцифер с всичко онова, което му принадлежи, не е никакъв човек, Луцифер и неговите сподвижници, това са свръхчовешки Същества. И Луцифер никога не е имал тенденцията и копнежа да поведе чрез своите дела човечеството по наклонения път. Той искаше да срази своите врагове, а не да вкара човеците по наклонения път.
Прогресивните, горните Богове воюваха срещу Луцифер и долните, регресивните Богове, и още от началото на Земното развитие човекът беше въвлечен в този спор между Боговете.
Това беше нещо, което Боговете трябваше да разрешат помежду си горе в духовните светове, обаче чрез спора на Боговете човекът беше въвлечен в света на материята по-дълбоко, отколкото беше предвидено. Ето защо Боговете трябваше отново да създадат изправлението за това. Хората трябваше да бъдат отново изведени нагоре, влиянието на Луцифер трябваше да бъде премахнато. А това не можеше да стане чрез един човек. Това можеше да бъде осъществено само чрез едно действие на Боговете.
към текста >>
97.
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Бихме могли да кажем приблизително следното: Те се обръщат подигравателно към горните
Богове
, които полагат усилия за развитието на Христовия Принцип в човечеството и ги предизвикват: Вие можете да дадете на човека само четвъртия принцип; ние обаче можем да му дадем петия принцип.
Да разгледаме сега развитието на такива луциферически Духове, които в своето развитие на Луната са стигнали до петия принцип. Те не знаят нищо за четвъртия принцип, не знаят, следователно, нищо за Христос. Това трудно може да се изрази с нашия език.
Бихме могли да кажем приблизително следното: Те се обръщат подигравателно към горните Богове, които полагат усилия за развитието на Христовия Принцип в човечеството и ги предизвикват: Вие можете да дадете на човека само четвъртия принцип; ние обаче можем да му дадем петия принцип.
– Това фактически е нещо по-висше, което те, както ние предчувствувайки го вършим в Петата коренна раса, са донесли със себе си като нещо вече изработено. На всичко това обаче му липсва четвъртият макрокосмически принцип, Христос, за който те изобщо не знаят нищо. Следователно, в известен смисъл те са преждевременно узрели, предварително разполагат с нещо, обаче не са в хармония с Космоса. Ето защо според тях нормалното развитие е нещо „по-просто” и те си въобразяват, че стоят над него. И ще дойде време, когато чрез силата на по-висшите принципи, на петия и дори на шестия принцип, луциферическите Духове ще имат голямо влияние върху намиращото се под тяхна власт човечество.
към текста >>
98.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Чудното напътствие на Христос: „У вас живее божествената искра, вие сте
Богове
”.
Ако през времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето, ние сме въоръжени с Христовия Импулс, тогава Христос и Луцифер ни ръководят като братя. Но колко различно трябва да схващаме еднаквите думи на Христос и Луцифер!
Чудното напътствие на Христос: „У вас живее божествената искра, вие сте Богове”.
И голямото изкушение на Луцифер: „Вие ще станете като Бога”. Това са две почти еднакви изказвания, но в същото време те са най-ужасяващите противоположности! Всичко зависи от това, къде стои човекът: откъм страната на Христос или откъм страната на Луцифер.
към текста >>
99.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Към стр...: във вас живее божествената искра, вие сте
богове
: Йоан, 10, 34.
Към стр...: във вас живее божествената искра, вие сте богове: Йоан, 10, 34.
към текста >>
100.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Следователно, нещата биха изглеждали така, сякаш в хода на четири, или ако щете на три планетарни състояния, Сатурн, Слънце и Луна, цяло войнство от
Богове
е работило за изграждането на един миров елемент, какъвто е нашето физическо тяло, и сега, през Земната епоха те изведнъж решават този миров елемент да изчезва безследно всеки път, когато един човек умира!
Да, и ако сега сетивните възприятия биха били верни, ние би трябвало да приемем че това, което човекът носи още от Стария Сатурн, неговото физическо тяло, просто се разлага или изгаря, с една дума, просто изчезва и преминава във външните елементи, след като милиони и милиони години през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна божествено-духовните Същества са положили неимоверни усилия, за да създадат и поддържат това физическо тяло!
Следователно, нещата биха изглеждали така, сякаш в хода на четири, или ако щете на три планетарни състояния, Сатурн, Слънце и Луна, цяло войнство от Богове е работило за изграждането на един миров елемент, какъвто е нашето физическо тяло, и сега, през Земната епоха те изведнъж решават този миров елемент да изчезва безследно всеки път, когато един човек умира!
Да, това би представлявало твърде странно зрелище, ако Майя а от външното наблюдение не може да се очаква нищо друго би имала право. А сега нека да се запитаме: Възможно ли е Майя да има право?
към текста >>
“. Като художници и пластици, гърците предлагаха своята човешка форма и на своите
Богове
.
Да, по отношение на Азовото понятие, последователят на древното еврейство коренно се различава от последователя на будизма, но от друга страна той се различава също и от древните гърци. Дори и да пребродим цялата древност, никъде у древните евреи ние няма да срещнем онова дълбоко зачитане на личността, а заедно с това и на външната човешка форма, което беше характерно за гърците. За гърците би било направо безсмислие, абсолютно безсмислие да се твърди: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! “*37, защото те имаха ясното усещане: Най-висшето на този свят се свежда до външната форма и най-висшето, което човек може да направи в името на Боговете, е да ги „облече“ в тази толкова ценена от него човешка форма; и за тях нямаше по-абсурдна заповед от: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог!
“. Като художници и пластици, гърците предлагаха своята човешка форма и на своите Богове.
И за да се превърнат наистина в това, към което се стремяха в образ и подобие на Бога те се отдаваха на своите спортни занимания: Борби, гимнастика и т.н., именно за да се превърнат в образ и подобие на Бога.
към текста >>
Тук ние за пръв път се изправяме пред евентуалната възможност за спасение на всичко онова, което цялото войнство от
Богове
успя да изтъче започвайки от Стария Сатурн и продължавайки през епохите на Старото Слънце, Старата Луна и Земята достигайки накрая до днешната форма на физическото тяло; но за да съхраним този краен резултат, представен в костите, кожата и сетивните органи, ние трябва да прибавим също и думите: Аз зная, че моят Спасител е жив!
Ето как в преданието за Йов, ние, бих казал, за пръв път се натъкваме на връзката между физическата форма на тялото която будистът би искал да отхвърли час по-скоро от себе си, и която в очите на гърка се разпада и го изпълва с дълбока тъга и Азовото съзнание.
Тук ние за пръв път се изправяме пред евентуалната възможност за спасение на всичко онова, което цялото войнство от Богове успя да изтъче започвайки от Стария Сатурн и продължавайки през епохите на Старото Слънце, Старата Луна и Земята достигайки накрая до днешната форма на физическото тяло; но за да съхраним този краен резултат, представен в костите, кожата и сетивните органи, ние трябва да прибавим също и думите: Аз зная, че моят Спасител е жив!
към текста >>
101.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
А как се стигна до там, че всички тези добри
Богове
измислиха човешката свобода заедно със способността да се върши злото?
И така, ние виждаме, че коренът на злото съвсем не е в т.н. зли Същества, а в т.н. добри Същества, чиято резигнация стана главната причина за възникването на злото. Естествено, тук някой лесно би могъл да възрази и аз Ви моля добре да вникнете в това възражение като каже примерно следното: Но досега аз имах едно по-добро мнение за Боговете! Досега аз смятах, че Боговете насърчават човешката свобода без да предоставят на човека да върши злото!
А как се стигна до там, че всички тези добри Богове измислиха човешката свобода заедно със способността да се върши злото?
към текста >>
Същият процес се повтаря и в четвъртото въплъщение на нашата планета, което наричаме Земя: Христос в средата на 12-те ученици, заедно с Юда, който е предателят и символизира враждебните сили, надигащи се срещу добрите
Богове
.
Христос решително отхвърля всичко онова, което би трябвало да се случи, ако Той не би разрешил настъплението на своя враг Юда; същото стана и през епохата на Старото Слънце, когато чрез своята резигнация Боговете сами призоваха своите собствени врагове.
Същият процес се повтаря и в четвъртото въплъщение на нашата планета, което наричаме Земя: Христос в средата на 12-те ученици, заедно с Юда, който е предателят и символизира враждебните сили, надигащи се срещу добрите Богове.
За да настъпи един безкрайно важен обрат в общочовешката еволюция, Христос сам трябва да призове своя враг. Приближавайки се до този могъщ, космически обрат в еволюцията на света и човека, ние отново си спомняме за Тайната вечеря и за думите, които прозвучаха там: „Ще ме предаде онзи, за когото натопя залъка и ще му го дам", защото сега ние наистина виждаме земния облик на онези враждебни сили, които навремето Боговете сами призоваха.
към текста >>
102.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Дори самите
Богове
не биха могли да познаят смъртта, ако те по един или друг начин не се спуснат в условията на физическия свят, за да я обхваната в нейната истинност тук, на Земята, в света на Майя и илюзията.
Ето как чрез нашите усилия да обясним света на Майя и да го изведем от света на истината при което се оказа, че зад огъня или топлината е скрита жертвата, зад въздуха струящата, безкористна добродетел, зад водата резигнацията -, днес към тези три истини ние добавяме, че истинската същност на Земята, на твърдия елемент това е смъртта, смъртта като един вид отчуждение на субстанцията от нейната собствена мисия. Но благодарение на това отчуждение, на това откъсване от собствената мисия, в света на Майя или илюзията, навлиза самата смърт, смъртта като нещо истинно и непринадлежащо към илюзията на сетивата.
Дори самите Богове не биха могли да познаят смъртта, ако те по един или друг начин не се спуснат в условията на физическия свят, за да я обхваната в нейната истинност тук, на Земята, в света на Майя и илюзията.
към текста >>
103.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И много от имената на тези прадревни
богове
, би трябвало да се преведат на по-новите езици с думата: "нощ".
И в онези народи, които имаха задача да развият мисленето, преобладаваше именно молитвата към звездите, молитвата към нощта. За разсъдъчните народи на древността бяха основани такива религии, които ги насочваха към първоизточниците на мисленето, към първоизточниците на горния човек.
И много от имената на тези прадревни богове, би трябвало да се преведат на по-новите езици с думата: "нощ".
Тази нощ, която с неописуемо вълшебно тайнство вливаше живот в звездите, сякаш те бяха нейни деца, а тя тяхна майка; тази нощ беше наистина обожествявана, защото всъщност окултните посветени знаеха, че инструментът на мозъка е една реална и несъмнена последица на звездната нощ.
към текста >>
104.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Той казваше приблизително следното: Да, аз живея в рамките на индуизма; там хората почитат много
Богове
, кланят се на най-различни божества.
Как постъпваше Рам Мохан Рой?
Той казваше приблизително следното: Да, аз живея в рамките на индуизма; там хората почитат много Богове, кланят се на най-различни божества.
И когато ги запитаме защо почитат тези или онези Богове, хората от моята страна отговарят: Това е един много стар обичай и ние никога не сме постъпвали по друг начин, така е било при нашите бащи, дядовци и така нататък. И понеже, тъй смяташе Рам Мохан Рой, хората разполагаха само с тази възможност, в моята страна се стигна до най-крещящи форми на идолопоклонничество, до едно осъдително идолопоклонничество, което наранява цялото първоначално величие на религията, изповядвана от моя древен народ. Някогашната му религия, смяташе той, която отчасти е пълна с противоречия, се съдържа във Ведите, но благодарение на Виаза ние имаме системата Веданта, където всичко е напълно достъпно за чистото човешко мислене. Ето какво, казваше той, искам да изповядвам. И за тази цел, освен че направи преводи от различни, трудно разбираеми диалекти, той направи извлечения от онова, което смяташе за истинско учение и го разпространи всред хората.
към текста >>
И когато ги запитаме защо почитат тези или онези
Богове
, хората от моята страна отговарят: Това е един много стар обичай и ние никога не сме постъпвали по друг начин, така е било при нашите бащи, дядовци и така нататък.
Как постъпваше Рам Мохан Рой? Той казваше приблизително следното: Да, аз живея в рамките на индуизма; там хората почитат много Богове, кланят се на най-различни божества.
И когато ги запитаме защо почитат тези или онези Богове, хората от моята страна отговарят: Това е един много стар обичай и ние никога не сме постъпвали по друг начин, така е било при нашите бащи, дядовци и така нататък.
И понеже, тъй смяташе Рам Мохан Рой, хората разполагаха само с тази възможност, в моята страна се стигна до най-крещящи форми на идолопоклонничество, до едно осъдително идолопоклонничество, което наранява цялото първоначално величие на религията, изповядвана от моя древен народ. Някогашната му религия, смяташе той, която отчасти е пълна с противоречия, се съдържа във Ведите, но благодарение на Виаза ние имаме системата Веданта, където всичко е напълно достъпно за чистото човешко мислене. Ето какво, казваше той, искам да изповядвам. И за тази цел, освен че направи преводи от различни, трудно разбираеми диалекти, той направи извлечения от онова, което смяташе за истинско учение и го разпространи всред хората. На какво разчиташе Рам Мохан Рой?
към текста >>
105.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Индийците често говорят за своите национални
Богове
.
Така стоят нещата и с християнството. Тук чисто и просто става дума за признаване на истината, на една такава истина, която днес всяка религия по света може да приеме, стига само да поиска. И когато другите религии започнат сериозно да зачитат всички останали вероизповедания, когато не използват това зачитане само като параван, тогава те няма да се смущават от факта, че Западът не е приел един национален Бог, а един Бог, който няма нищо общо с която и да е националност, защото представлява едно космическо Същество.
Индийците често говорят за своите национални Богове.
Напълно естествено е те да говорят по съвсем различен начин от хората, които не са пожелали да приемат някакъв германски национален Бог, а са приели като Бог едно Същество, което се е въплътило далеч от техните земи в един друг народ. За противопоставяне между западния християнски принцип и източния индийски принцип можем да говорим само тогава, когато някой би решил да противопоставя, примерно, Вотан и Кришна. Обаче при Христос нещата не стоят така. По начало Той не принадлежи към нито един народ, а осъществява един от най-прекрасните духовно-научни принципи: Да бъде призната самата истина, независимо от цвета, расата, племето и така нататък.
към текста >>
106.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ето как, изпълнени с трепет и смирение, ние заставаме пред индийските
Богове
и се възхищаваме от грандиозната им логическа висота, достигната от тях не чрез мисленето, а чрез древното инстинктивно ясновидство, довело хората до непосредственото знание: Стигнем ли до причините на нещата, въпросите следва да спрат, понеже причините биват виждани.
Обаче Кришна не постъпва така; той не описва себе си чрез нещо друго.
Ето как, изпълнени с трепет и смирение, ние заставаме пред индийските Богове и се възхищаваме от грандиозната им логическа висота, достигната от тях не чрез мисленето, а чрез древното инстинктивно ясновидство, довело хората до непосредственото знание: Стигнем ли до причините на нещата, въпросите следва да спрат, понеже причините биват виждани.
И ние стоим с удивление пред всичко онова, което е запазено за нас от прадревните времена, сякаш чуваме гласа на Духовете: Отминали са вече онези епохи, през които хората можеха непосредствено да виждат в духовните светове. Занапред нещата ще се променят. Ние обаче искаме да съхраним онова, до което успяхме да се издигнем благодарение на човешкото ясновидство.
към текста >>
107.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Той съзерцава подвижния живот на добрите
Богове
и намесата на враждебните сили, вижда как от Хронос, от реалното време, възникват елементите.
И с всичко това, което произлиза от тези три сили, се сблъсква едно змиевидно същество: Офионеус. Ние виждаме пред себе си всичко, което той описва, дори и без помощта на ясновидството, стига да разполагаме с малко фантазия: Тук е Хронос, не само като абстрактно протичащо време, а представен съвсем нагледно като същество, като реално същество; също и Зевс, безкрайният етер, като едно всемирно оживотворяващо същество; после Ктон, онова, чрез което небесното се превръща в земно и чрез което изтъканите в пространството нишки се сгъстяват тук долу на планетата Земя, за да постигнат своето земно битие; но ето че после се намесва един враждебен елемент, едно змиевидно същество. Обаче за да проследим забележителното описание на Ферекидес от Сирос, за да го разберем, ние имаме нужда именно от едно духовно-научно изследване; понеже той е един от последните представители на старото ясновидство. Зад сетивния свят той вижда света на причините и описва тези причини с помощта на своите ясновидски способности. Естествено, това не допада на всички онези, които боравят само с понятия.
Той съзерцава подвижния живот на добрите Богове и намесата на враждебните сили, вижда как от Хронос, от реалното време, възникват елементите.
към текста >>
Тя не може да вижда как змиевидното същество Офионеус започва спора с горните
Богове
; но в своето образно съзнание тя установява, че някакви сили действуват в сетивния свят.
А в света пред тях ги очакваха единствено студените, ледени понятия. Нека отново да си представим една душа като тази на Ферекидес от Сирос. Той е този, който последен успя да се вгледа в елементарния свят. Но нека да си представим и една от другите души. Тя не може да вижда как елементите се раждат от Хронос.
Тя не може да вижда как змиевидното същество Офионеус започва спора с горните Богове; но в своето образно съзнание тя установява, че някакви сили действуват в сетивния свят.
Нейният поглед не стига до Хронос; обаче тя вижда това, което действува в сетивния свят като идващо от Хронос: огън, въздух, вода, земя! Тя не вижда как горните Богове се борят срещу атаките на долните Богове, как Богът-змия Луцифер се бунтува; но тя вижда тържеството на дисхармонията и хармонията, на приятелството и враждата. Тя вижда любовта и омразата като абстрактни понятия, а огъня, въздуха, водата и земята като абстрактни елементи. Това, което сега все още нахлува в душата, тя го вижда; обаче до всичко онова, което виждаха древните, тя вече няма достъп. Нека да си представим една такава душа, която изцяло е потопена в живите извори на предишната епоха, обаче не може да вижда в духовния свят, а обхваща само външните му форми; поради нейната специална мисия тя няма достъп до всичко онова, което по-рано ощастливяваше хората; от друга страна, новият Азов свят не й предлага нищо друго, освен няколко понятия, към които тя трябва да се придържа: Такава е била душата на Емпедокъл.
към текста >>
Тя не вижда как горните
Богове
се борят срещу атаките на долните
Богове
, как Богът-змия Луцифер се бунтува; но тя вижда тържеството на дисхармонията и хармонията, на приятелството и враждата.
Той е този, който последен успя да се вгледа в елементарния свят. Но нека да си представим и една от другите души. Тя не може да вижда как елементите се раждат от Хронос. Тя не може да вижда как змиевидното същество Офионеус започва спора с горните Богове; но в своето образно съзнание тя установява, че някакви сили действуват в сетивния свят. Нейният поглед не стига до Хронос; обаче тя вижда това, което действува в сетивния свят като идващо от Хронос: огън, въздух, вода, земя!
Тя не вижда как горните Богове се борят срещу атаките на долните Богове, как Богът-змия Луцифер се бунтува; но тя вижда тържеството на дисхармонията и хармонията, на приятелството и враждата.
Тя вижда любовта и омразата като абстрактни понятия, а огъня, въздуха, водата и земята като абстрактни елементи. Това, което сега все още нахлува в душата, тя го вижда; обаче до всичко онова, което виждаха древните, тя вече няма достъп. Нека да си представим една такава душа, която изцяло е потопена в живите извори на предишната епоха, обаче не може да вижда в духовния свят, а обхваща само външните му форми; поради нейната специална мисия тя няма достъп до всичко онова, което по-рано ощастливяваше хората; от друга страна, новият Азов свят не й предлага нищо друго, освен няколко понятия, към които тя трябва да се придържа: Такава е била душата на Емпедокъл. Точно такава застава пред нас душата на Емпедокъл, ако поискаме да се докоснем до нейната най-дълбока същност. Емпедокъл е почти съвременник на мъдреца от Сирос.
към текста >>
108.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това е една дълбока забележка в Евангелието, която забележка прави Христос Исус, като казва на тези, които поучава: Във всички вас живее нещо божествено, не сте ли вие, следователно
Богове
?
Отношението, което Западът възприе по отношение на Христа, не е нещо национално-егоистично. Естествено ние не можем да третираме изчерпателно тук засегнатата област в една отделна сказка: винаги могат да бъдат приведени само отделни гледни точки. Трябва да се изтъкне, че начинът по който западът усвои своето религиозно вероизповедание, беше абсолютно неегоистично. Христовият принцип се показа, съставен от учени на религията, от учени на религиозни вероизповедания на различните народи, които да се постараят да сравнят един с други отделните религиозни системи без партийност. Бих ви задал въпроса, дали съществува в някоя религия от същия смисъл нещо, което да има валидност по цялото земно кълбо както следното: че именно една и съща забележка, която идвайки от двете страни да има съвършено различно значение, което е в Християнството.
Това е една дълбока забележка в Евангелието, която забележка прави Христос Исус, като казва на тези, които поучава: Във всички вас живее нещо божествено, не сте ли вие, следователно Богове?
Той казва това с пълна сила: "Вие сте Богове". /Йоан, 10, 34./. С това Христос разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете! До едно друго, а именно точно противоположно въздействие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на Боговете и им казва: Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3, 5./. Тук смисълът е съвършено друг.
към текста >>
Той казва това с пълна сила: "Вие сте
Богове
".
Естествено ние не можем да третираме изчерпателно тук засегнатата област в една отделна сказка: винаги могат да бъдат приведени само отделни гледни точки. Трябва да се изтъкне, че начинът по който западът усвои своето религиозно вероизповедание, беше абсолютно неегоистично. Христовият принцип се показа, съставен от учени на религията, от учени на религиозни вероизповедания на различните народи, които да се постараят да сравнят един с други отделните религиозни системи без партийност. Бих ви задал въпроса, дали съществува в някоя религия от същия смисъл нещо, което да има валидност по цялото земно кълбо както следното: че именно една и съща забележка, която идвайки от двете страни да има съвършено различно значение, което е в Християнството. Това е една дълбока забележка в Евангелието, която забележка прави Христос Исус, като казва на тези, които поучава: Във всички вас живее нещо божествено, не сте ли вие, следователно Богове?
Той казва това с пълна сила: "Вие сте Богове".
/Йоан, 10, 34./. С това Христос разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете! До едно друго, а именно точно противоположно въздействие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на Боговете и им казва: Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3, 5./. Тук смисълът е съвършено друг. Същото изречение за гибелта на човечеството, в началото на слизането в бездната: същото изречение едно указа ние за най-висша цел!
към текста >>
109.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Колко малко се касае само за думи те, само за съдържанието на учението, може да ни научи именно това, което представлява едно прекрасно изказване на самият Христос: "Вие сте
Богове
!
Светът има и днес един особен предразсъдък. Говори се за това, като че в света нещата трябва да стават напълно така, както е в едно училище че се касае само за мирови учители. При Христос, не се касае за един миров учител, а за един миров деятел, за един миров извършител, който е извършил Тайната на Голгота и Съществото на който трябва да познаем. Това е именно важното.
Колко малко се касае само за думи те, само за съдържанието на учението, може да ни научи именно това, което представлява едно прекрасно изказване на самият Христос: "Вие сте Богове!
" и че Той постоянно и постоянно е обръщал вниманието върху това: Един човек постига най-висшето, когато добие съзнанието за същността на Бога и за неговата природа. И бихме могли да кажем, че в Света звучат думите на Христос: "Трябва да добиете съзнанието, че сте подобни на Боговете! " Някой би могъл да каже: Това е едно велико учение!
към текста >>
110.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В чувствуването е също така, че имаме в нашата собствена душа присъствуващо нещо, при което самите
Богове
изпитват удоволствие.
Ние трябва да разгледаме мислите така, че те са копие на това което представляват. Волението трябва да разбираме така, че то да изразява това, което е наше задължение. В чувствуването можем да изживеем свободно това, което ни говори душата: защото окултно погледнато, чувствуването е едно отражение на онова, което без съмнение не влиза в нашето съзнание, което обаче се намира вън от нашето съзнание и е нещо непосредствено божествено-духовно. Можем да кажем: Чрез мисленето и чрез волението Боговете се стараят да възпитават човека. В чувствуването Боговете ни оставят, макар и по един тайнствен начин, да участвуваме в тяхното собствено действуване, в тяхното собствено творчество.
В чувствуването е също така, че имаме в нашата собствена душа присъствуващо нещо, при което самите Богове изпитват удоволствие.
към текста >>
Върху едно нещо обърнахме извънредно много внимание, за да бъде познато: Вие можете да си спомните, че едни от най-хубавите думи на Новият Завет, които Христос е казал, напомнят за стария Завет: "Вие сте
Богове
", Христос обръща вниманието на хората върху това, че във вътрешността на всеки един човек живее божествената ядка, един Бог: Вие всички сте
Богове
.
В сферата на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, трябва действително да имаме разбиране за това, което дава възможност да влезем във връзка не само с хората имащи същото религиозно вероизповедание, защото ако разберем това Християнство така широко, че да го разглеждаме свързано със старозаветната религия, то никога не ни учи на едностранчивост.
Върху едно нещо обърнахме извънредно много внимание, за да бъде познато: Вие можете да си спомните, че едни от най-хубавите думи на Новият Завет, които Христос е казал, напомнят за стария Завет: "Вие сте Богове", Христос обръща вниманието на хората върху това, че във вътрешността на всеки един човек живее божествената ядка, един Бог: Вие всички сте Богове.
Вие сте подобни на Боговете. Това е едно висше учение на Христа, като обръща вниманието на човека върху неговата божествена природа, върху това, че той може да бъде като Бога. Ти можеш да бъдеш като Бог, това е едно дълбоко и проникващо в сърцето учение на Христа! Но едно друго същество е произнесло същите думи и на Христовото изповедание принадлежи фактът, че едно друго същество е произнесло същите думи. В началото на Стария Завет се казва, че Луцифер пристъпил към първите човеци и изкушението се състои в това, че той взема изходна точка от думите: "Ще бъдете като Бога".
към текста >>
Тук ние засяга ме една дълбока тайна на мировото съществувание и важно е да усвоим едно разбиране за това, което именно е изказано чрез това: "Вие сте
Богове
.
Но едно друго същество е произнесло същите думи и на Христовото изповедание принадлежи фактът, че едно друго същество е произнесло същите думи. В началото на Стария Завет се казва, че Луцифер пристъпил към първите човеци и изкушението се състои в това, че той взема изходна точка от думите: "Ще бъдете като Бога". Луцифер казва същите думи в изходната точка на изкушението в Рая и Христос ги казва отново същите думи! Ние докосваме тук една от най-дълбоките и имащи голямо значение точка на Християнското вероизповедание, точката в която се казва и където така да се каже, с пръст се посочва това, че важното не се състои само в съдържанието на някои думи, важно е това, кое същество произнася същите думи в мировата връзка. Ето защо в последната от моите мистерийни драми трябваше да бъде показано: Луцифер може да каже същите думи, но те представляват нещо съвършено различно, ако бъдат казани от Христос.
Тук ние засяга ме една дълбока тайна на мировото съществувание и важно е да усвоим едно разбиране за това, което именно е изказано чрез това: "Вие сте Богове.
Ще бъдете като Бога". Веднъж от устата на Христа, другият път от устата на Луцифер. Трябва да бъде взето под внимание това, че между смъртта и едно ново раждане ще живеем също веднъж в сферата на Слънцето и на тази сфера на Слънцето имаме нужда от едно основно разбиране на Христовия Импулс. Това разбиране ние трябва да вземем със себе си от Земята, защото Христос е бил някога на Слънцето, обаче той е слязъл от Слънцето и се е съединил със Земята. Ние трябва да занесем това разбиране за Христовия Импулс със себе си след смъртта в сферата на Слънцето и тогава с този Христов Импулс, можем да бъдем едно общително, едно дружелюбно същество.
към текста >>
111.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Съвременната физика е напълно права, когато от своя гледна точка тя отрича Гьоте; обаче така тя само показва, че в тази област е просто напълно изоставена от добрите
Богове
; да, всичко това се отнася за съвременната физика, и ето защо тя продължава да се подиграва с Гьотевото учение за цветовете.
Макар и Аристотел да не си служи точно с тези изрази, тук все още просветва начинът на мислене, който срещаме във философията Санкхия и който произлиза от едно чисто духовно вникване в мировите процеси. Следователно, в учението на Аристотел за цветовете ние намираме един отзвук от старата философия Санкхия. И ние усещаме едно съвсем ново проявление на тези три състояния: Сатва, Раджас, Тамас, тъкмо в онази външна област от света на цветовете, тъкмо в онази сурова борба, която Гьоте боди през целия си живот. Защото след като, бих казал, старата Аристотелова подялба на цветовете в едно състояние Сатва, в едно състояние Раджас и в едно състояние Тамас беше, така да се каже, напълно засипана от пластовете на историята, сега всичко това отново се появява при Гьоте. Макар и съвременните физици все още да се подиграват с Гьотевото учение за цветовете, трябва да кажем, че то действително е инспирирано от дребната духовна мъдрост.
Съвременната физика е напълно права, когато от своя гледна точка тя отрича Гьоте; обаче така тя само показва, че в тази област е просто напълно изоставена от добрите Богове; да, всичко това се отнася за съвременната физика, и ето защо тя продължава да се подиграва с Гьотевото учение за цветовете.
към текста >>
112.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
А когато по-нататък аз се издигам в духовния свят, мога да срещна демони или свещени
Богове
, но сега те ми изглеждат като нещо външно, аз заставам пред тях вътрешно свободен от всичко, което се разиграва около мен в духовния свят.
Ето пред какъв висш идеал се изправяме сега ние.
А когато по-нататък аз се издигам в духовния свят, мога да срещна демони или свещени Богове, но сега те ми изглеждат като нещо външно, аз заставам пред тях вътрешно свободен от всичко, което се разиграва около мен в духовния свят.
Аз съм с широко отворени очи и вървя по своя път; в известен смисъл аз вече не участвувам в събитията, защото съм станал техен зрител. Ето в какво се състои учението на Кришна.
към текста >>
Да, това е едно от най-забележителните описания, както в художествено, така и във философско отношение, които откриваме в историята на човечеството, а именно, как Арджуна все пак намира думи и ги изговаря за пръв път в живота си, понеже по-рано очите му не са виждали нищо подобно; но ето че сега, изправен пред великия Кришна той казва: „В твоето тяло, о Боже, аз виждам всички
Богове
; както и множеството на всички същества: Брахман, господарят върху своя лотосов трон, всички Риши и небесната змия.
Сега човешкият поглед сякаш се издига над всичко друго и той съзира Кришна в неговата най-висша природа; в този миг Бхагавад Гита ни показва истинския човек, в сравнение с когото всичко е малко и незначително; ето пред кого застава Арджуна. Но сега Арджуна изгубва всякаква способност за разбиране на нещата. Той все още гледа с очите си и само сричайки може да изрази това, което вижда. Това впрочем е напълно обяснимо: понеже в досегашното си развитие той не е свикнал да се изразява с думи. Ето защо описанието, което в този момент Арджуна дава за своя учител Кришна, е твърде забележително.
Да, това е едно от най-забележителните описания, както в художествено, така и във философско отношение, които откриваме в историята на човечеството, а именно, как Арджуна все пак намира думи и ги изговаря за пръв път в живота си, понеже по-рано очите му не са виждали нищо подобно; но ето че сега, изправен пред великия Кришна той казва: „В твоето тяло, о Боже, аз виждам всички Богове; както и множеството на всички същества: Брахман, господарят върху своя лотосов трон, всички Риши и небесната змия.
Аз те виждам, о Господарю на Всемира, с много ръце, тела, усти и очи, навсякъде, с безкрайно разнообразие от форми, без начало и край. Ти, който ми се явяваш във всевъзможни форми, ту с корона, ту с тояга или меч, планина от огън, който свети по всички посоки, така те виждам аз. Заслепени остават моите очи, понеже ти си като изгаряш огън в блясъка на Слънцето, без крайно силен и могъщ. Ти израстваш от Всемира като сила непреходна, като благо най-велико. Вечният страж на вечната правда, ето кой си ти.
към текста >>
113.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И точно добрите
Богове
трябва да работят за изравняването, така че с едно такова явление, с такива природни феномени понякога се извършва едно противодействие, едно изравняване.
Двете преценки могат да се направят само от филистерската гледна точка на физическия план. Не става въпрос за това, а за много по-универсални неща. Хората, които живеят до някой вулкан и техните имоти бъдат разрушени, могат да бъдат напълно невинни, що се отнася до сегашния им живот. По-късно те ще бъдат компенсирани. Това не означава, че безсърдечно трябва да се отнасяме към тях и да не им помогнем това отново би било филистерско тълкуване на нещата, но в действителност, както е в случая с изригването на вулкана, налице е фактът, че в течение на земното развитие чрез хората се извършват някои неща, които са пречка за цялото човешко развитие.
И точно добрите Богове трябва да работят за изравняването, така че с едно такова явление, с такива природни феномени понякога се извършва едно противодействие, едно изравняване.
Взаимната връзка между тези неща всъщност се вижда в окултните дълбочини. Така може да се създаде баланс за това, което хората сами са направили срещу истинското духовно развитие на човешкия род. Всяко събитие, дори когато е само природно явление, в неговите първопричини е същевременно нещо морално. Зад физическите явления в духовните светове стоят духовни същества като носители на тези морални закони. Когато си представите един свят, където не е възможно да се отделят природните закони от духовно-моралните закони, където, казано с други думи, справедливостта цари като природен закон, тогава имате предвид Девахана.
към текста >>
114.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И тогава чуваме от християнина, който наистина разбира своето християнство, че уравновесяването на това засягащо Боговете събитие, което се е разиграло между прогресивните
Богове
и Луцифер, трябваше да настъпи чрез това, което ние наричаме Мистерията на Голгота.
Да вземем другия случай, когато будистът стане антропософ и се научи да познава това, което християнинът, издигнал се над тесните граници на ортодоксалната гледна точка, знае за християнството. Да приемем, че този антропософски будист чуе това, което един такъв християнин знае относно самия Христов импулс. Той чува, че в християнството, в християнската езотерика се знае как веднъж в течение на земното развитие, към човека, в неговото собствено развитие се е включило това, което наричаме Луцифер*; той чува още, че чрез това, човешкото същество е слязло по-надолу отколкото би слязло, ако не би имало никакво Луциферично влияние; той чува, че всъщност това е нещо, на което ние поглеждаме като към една работа на Боговете, когато погледнем съпротивата, бунта на Луцифер срещу прогресивните божествени сили. Значи, ние поглеждаме към нещо, което засяга Боговете.
И тогава чуваме от християнина, който наистина разбира своето християнство, че уравновесяването на това засягащо Боговете събитие, което се е разиграло между прогресивните Богове и Луцифер, трябваше да настъпи чрез това, което ние наричаме Мистерията на Голгота.
Но защо? /*това, което се нарича Луцифер. То се отличава от същността на самия Луцифер, защото то е само нашата представа, само създаденото от нас понятие в един определен момент. С нашите по-нататъшни занимания, с нашето все по-задълбочено мислене, обхващащо истините за духовния свят, дадени ни от духовно-научния изследовател, се разширява понятието създадено от нас за определения момент, а едва когато постигнем самостоятелното изживяване в духовните светове и възприемането на живите духовни същности, чак тогава ще узнаем какво представлява Луцифер Бел пр/.
към текста >>
Да отворим „Деянията на апостолите“ на страницата, където пише: „И апостол Павел дойде в Атина и атиняните се събраха около него, и апостол Павел се изправи пред тях и каза: Вие, жени и мъже на Атина, вие по всякакъв начин почитахте досега вашите
Богове
; но божествеността не живее във външните знаци на действителността!
Да вземем веднъж следното.
Да отворим „Деянията на апостолите“ на страницата, където пише: „И апостол Павел дойде в Атина и атиняните се събраха около него, и апостол Павел се изправи пред тях и каза: Вие, жени и мъже на Атина, вие по всякакъв начин почитахте досега вашите Богове; но божествеността не живее във външните знаци на действителността!
Вие всъщност имате един олтар, където пише: На непознатия Бог! Аз обаче ви казвам, онзи непознат Бог е този, който не може да бъде показан в своя истински образ чрез външни знаци, той обаче лежи в основата на всичко живо, на всичко съществуващо. Той е този, който живя на Земята и възкръсна, този, който чрез възкръсването ще поведе самите хора към Възкресението. „ И апостолската история разказва по-нататък а ние буквално виждаме апостол Павел да стои пред атиняните - как някои атиняни повярваха, а други не. Между първите е Дионисий Ареопагита.
към текста >>
115.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните
Богове
отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен.
Нека отново да си представим началото на земното развитие и началото на човека.
Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен.
Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано. Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си? За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете. Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши.
към текста >>
Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните
Богове
, той слиза по-надолу, отколкото е било желано.
Нека отново да си представим началото на земното развитие и началото на човека. Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен.
Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано.
Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си? За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете. Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши. Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят.
към текста >>
Как прогресивните
Богове
отново биха могли да изтеглят човека към себе си?
Нека отново да си представим началото на земното развитие и началото на човека. Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен. Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано.
Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си?
За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете. Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши. Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят. Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело.
към текста >>
116.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически
Богове
и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти.
Към това може да се прибави още много. Може да се посочи как през епохите, намиращи се по-близо до духовното, сред човечеството навлезе един съвсем нов дух, различен от онзи дух, който определяше земното развитие в предхристиянската епоха. Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс. Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст. В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина.
Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти.
Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството. Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства. Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс. Още по-грандиозно се разиграва това като се абстрахираме от спиритуалното в разказа за стария Киприян и изкушението, на което той е изложен относно християнката Юстина. И макар че поезията на Евдокия не е особено добра, може да се каже: Тук виждаме разтърсващия сблъсък на стария предхристиянски свят с християнския свят; тук Киприян застава като човек, който се чувства още далеч от християнството, който все още се чувства изцяло отдаден на старите езически божествени сили: в описанието има известно величие.
към текста >>
на
Богове
блажени обителта представят си.
на Богове блажени обителта представят си.
към текста >>
Редиците на
Богове
и на Богини аз видях.
Редиците на Богове и на Богини аз видях.
към текста >>
действената сила на духове и
Богове
,
действената сила на духове и Богове,
към текста >>
117.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Душата му непрекъснато изпитваше горчива мъка, когато виждаше как Демоните, пораждани от Луцифер и от Ариман завладяват хората и как езичниците бяха вече стигнали до там, че вземаха Демоните за
Богове
и как дори в изображенията на идолите личаха образите на злите, демонични сили, които бяха привличани от тези изображения, от тези култови действия и направо, ако мога така да се изразя, прекрачваха в душите на молещите се хора и ги обсебваха напълно.
Тези пътувания продължиха до към двадесетата, двадесет и втората, двадесет и четвъртата година на Исус.
Душата му непрекъснато изпитваше горчива мъка, когато виждаше как Демоните, пораждани от Луцифер и от Ариман завладяват хората и как езичниците бяха вече стигнали до там, че вземаха Демоните за Богове и как дори в изображенията на идолите личаха образите на злите, демонични сили, които бяха привличани от тези изображения, от тези култови действия и направо, ако мога така да се изразя, прекрачваха в душите на молещите се хора и ги обсебваха напълно.
Ето как изглеждаха горчивите опитности, с които трябваше да се справя Исус от Назарет и които стигнаха до определен завършек чак в неговата двадесет и четвърта година.
към текста >>
От своя страна, хората сигурно са доловили нещо от тази безгранична любов и тя сигурно е впечатлила целия народ, изоставен от своите жреци, а както мнозина вярваха изоставен и от своите
Богове
.
Страданията на тези нещастни хора породиха дълбока болка в душата на Исус и тя беше обхваната от без гранична любов към измъчения народ.
От своя страна, хората сигурно са доловили нещо от тази безгранична любов и тя сигурно е впечатлила целия народ, изоставен от своите жреци, а както мнозина вярваха изоставен и от своите Богове.
И сега внезапно, мнозина от хората, които разпознаха безграничната любов по лицето на Исус, се провикнаха: Да, ти си нашият нов жрец! После те го принудиха да застане до езическия жертвен олтар, очаквайки, изисквайки от него да принесе жертвата, за да получат отново благословията на своите Богове.
към текста >>
После те го принудиха да застане до езическия жертвен олтар, очаквайки, изисквайки от него да принесе жертвата, за да получат отново благословията на своите
Богове
.
Страданията на тези нещастни хора породиха дълбока болка в душата на Исус и тя беше обхваната от без гранична любов към измъчения народ. От своя страна, хората сигурно са доловили нещо от тази безгранична любов и тя сигурно е впечатлила целия народ, изоставен от своите жреци, а както мнозина вярваха изоставен и от своите Богове. И сега внезапно, мнозина от хората, които разпознаха безграничната любов по лицето на Исус, се провикнаха: Да, ти си нашият нов жрец!
После те го принудиха да застане до езическия жертвен олтар, очаквайки, изисквайки от него да принесе жертвата, за да получат отново благословията на своите Богове.
към текста >>
118.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Обаче Ти трябва да се отделиш от другите
Богове
и да ме признаеш!
Най-напред, в своето усамотение, Христовото Същество, обитаващо тялото на Исус от Назарет, срещна Луцифер, онзи Луцифер, който изкушава хората, когато те се надценяват, когато са недостатъчно смирени и не се стремят към себепознание. Фалшивата гордост, високомерието, себе-възвеличаването: ето какво иска да предизвика Луцифер. Сега Луцифер се изправя срещу Христос Исус и Му казва приблизително онези думи, които срещаме и в другите Евангелия: Погледни ме! Другите царства, в които е поставен човека, са създадени от Боговете и Духовете на древността; те вече остаряха. Аз искам да създам едно ново царство; аз искам да се освободя от досегашния миров ред; ако Ти влезеш в моето царство, аз ще Ти дам цялата красота и цялото великолепие на старите царства.
Обаче Ти трябва да се отделиш от другите Богове и да ме признаеш!
към текста >>
Бродейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо
Богове
живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно.
Ако по-рано в негово присъствие те се усещаха просто утешени, сега чрез Него те се усещаха изцелени. После те се отправяха към онези от своите съседи, които бяха измъчвани от демонически сили и ги водеха при Христос. И стана така, че след победата си над Луцифер и след като от Ариман беше останало само едно жило, Христос Исус можа да постигне у хората, намиращи се под властта на Ариман онова, което Библията нарича изгонване на демоните и изцеление на болните. Заставайки пред хората като Христос Исус, Той виждаше, че много от демоните, които беше съзрял, когато се свлече пред езическия жертвен олтар, сега се оттегляха надалеч. Защото те, също както Луцифер и Ариман, виждаха в Него своя противник.
Бродейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо Богове живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно.
Той трябваше да си припомни и гласа на Батх-Кол, който му беше открил древната мистерийна молитва, за която вече стана дума. Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб. Мнозина от тях трябваше да живеят само с хляб. И дълбоко в душата Му останаха думите от праезическата молитва: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той усети цялото въплъщаване на човека в грубия физически свят. Той усети и друго: В хо да на общочовешката еволюция, тази необходимост беше напреднала до такава степен, че в резултат на физическото въплъщаване хората забравиха имената на небесните си Отци, имената на Духовете от висшите Йерархии.
към текста >>
Когато се говори за Христовото Същество и как то слиза от духовния свят, за да бъде почитано по-късно в същите култови форми, които са били използвани още по времето на езическите
Богове
, и когато всичко това се използва за да бъде отречен Христос, както става днес, ние сме изправени пред една логика, според която е напълно редно да се случи например следното: Даден човек отива в една страноприемница и неволно забравя там своите дрехи.
Когато се говори за Христовото Същество и как то слиза от духовния свят, за да бъде почитано по-късно в същите култови форми, които са били използвани още по времето на езическите Богове, и когато всичко това се използва за да бъде отречен Христос, както става днес, ние сме изправени пред една логика, според която е напълно редно да се случи например следното: Даден човек отива в една страноприемница и неволно забравя там своите дрехи.
За дрехите се знае, че те принадлежат тъкмо на този човек. После идва друг човек, примерно Шилер или Гьоте, и поради някакви обстоятелства е принуден да облече забравените дрехи и излиза навън, облечен с тях. А сега идва някой, вижда Гьоте, облечен в чуждите дрехи и казва: Да, и за какво става дума тук? За какъв забележителен човек може да се говори, след като аз съм проверил най-добросъвестно, че дрехите принадлежат на еди кого си, а той изобщо не представлява нещо особено? Понеже Христовото Същество, така да се каже, се възползва от дрехите на старите култове, сега идват остроумните теолози и не разбират, че Христовото Същество е взело само дрехата, обвивката на старите култове.
към текста >>
119.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Проследявайки Хрониката Акаша, ние го виждаме как веднъж той стига до един езически храм, каквито бяха издигнати на езическите
Богове
с едно или друго име в Азия, Африка и Европа.
Част от областите, които посети, бяха населени с тогавашните езичници. Една сцена, на която се натъкваме при духовното изследване на неговите странствувания във и извън Палестина през периода между осемнадесетата и двадесет и четвъртата му година прави особено силно впечатление.
Проследявайки Хрониката Акаша, ние го виждаме как веднъж той стига до един езически храм, каквито бяха издигнати на езическите Богове с едно или друго име в Азия, Африка и Европа.
Това беше един от онези храмове, чиито ритуали напомняха твърде много на ритуалите в Мистериите, но докато в последния случай те се практикуваха с разбиране, в езическите храмове те често се превръщаха в един вид външни, формални церемонии. Но езическият храм, до който стигна Исус от Назарет, вече беше напуснат от жреците и там не се извършваха никакви култови действия. Този храм се намираше в една област, където хората живееха в неволя, мизерия и болести; техният храм беше напуснат от жреците. Обаче когато Исус от Назарет се приближи до този храм, хората се събраха около него, същите онези хора, които многократно бяха измъчвани от болести, неволи и мизерия, но те най-вече бяха измъчвани от мисълта: Това е мястото, където някога се събирахме, където жреците заедно с нас извършваха жертвоприношения и ни показваха пътища та на Боговете; сега ние стоим пред изоставения храм.
към текста >>
Ето какво разбра Исус: че тези езически жертвоприношения наистина произлизаха от жертвоприношенията на истинските
Богове
през древните езически времена, доколкото те можеха да бъдат почитани в онези епохи, но и че тези култове и жертвоприношения постепенно бяха стигнали до пълен упадък.
Но ето че сега, както стоеше пред събраните хора, в един момент той сякаш напусна тялото си и изпадайки в едно особено душевно състояние, той видя нещо ужасно! Насочвайки поглед към олтара и към хората около него, чийто брой непрекъснато нарастваше, той видя това, което може да се нарече демони, и разбра какво означаваха те. Той разбра как езическите жертвоприношения постепенно се бяха превърнали в нещо, което магически привличаше такива демони. И така, когато Исус се доближи до олтара, там се оказаха не само хората, но и демоните, привличани от извършваните по-рано жертвоприношения.
Ето какво разбра Исус: че тези езически жертвоприношения наистина произлизаха от жертвоприношенията на истинските Богове през древните езически времена, доколкото те можеха да бъдат почитани в онези епохи, но и че тези култове и жертвоприношения постепенно бяха стигнали до пълен упадък.
Тайните бяха принизени и вместо пренасяните жертви да се издигаха към Боговете, тези жертви, както и това, което живееше като мисли в жреците, привличаше демони, луциферически и ариманически сили, които той сега след като беше пренесен в друго състояние на съзнанието отново видя около себе си. И когато събраните около него хора видяха, че той се намираше в друго състояние на съзнанието, поради което и се свлече на земята, те побягнаха. Обаче демоните останаха.
към текста >>
Сега той видя как луциферическите и ариманически демони изместиха древните
Богове
.
Ето как упадъкът на езическите Мистерии застана пред душата на Исус от Назарет по един още по-внушителен начин, отколкото упадъка на древното юдейско учение. Между своята дванадесета и осемнадесета година той непосредствено изживя в себе си как това, което някога е било дадено на човечеството, за да стопля и озарява душите на хората, вече се оказа безсилно и можеше да предизвика само душевна пустота.
Сега той видя как луциферическите и ариманически демони изместиха древните Богове.
В това, което възприе около себе си по духовен път, той видя упадъка на езичеството. Представете си тези душевни изживявания, чрез които той узна какво беше останало от действията на древните Богове и от живото общуване между хората и Боговете; представете си усещането, което се породи по този начин: Човечеството жадува за нещо ново и ако новото не се появи, човешките души ще потънат в още по-дълбока нищета!
към текста >>
Представете си тези душевни изживявания, чрез които той узна какво беше останало от действията на древните
Богове
и от живото общуване между хората и Боговете; представете си усещането, което се породи по този начин: Човечеството жадува за нещо ново и ако новото не се появи, човешките души ще потънат в още по-дълбока нищета!
Ето как упадъкът на езическите Мистерии застана пред душата на Исус от Назарет по един още по-внушителен начин, отколкото упадъка на древното юдейско учение. Между своята дванадесета и осемнадесета година той непосредствено изживя в себе си как това, което някога е било дадено на човечеството, за да стопля и озарява душите на хората, вече се оказа безсилно и можеше да предизвика само душевна пустота. Сега той видя как луциферическите и ариманически демони изместиха древните Богове. В това, което възприе около себе си по духовен път, той видя упадъка на езичеството.
Представете си тези душевни изживявания, чрез които той узна какво беше останало от действията на древните Богове и от живото общуване между хората и Боговете; представете си усещането, което се породи по този начин: Човечеството жадува за нещо ново и ако новото не се появи, човешките души ще потънат в още по-дълбока нищета!
към текста >>
120.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Те побягнаха изплашени и в този миг Исус видя цялото пропадане на древните езически
Богове
в света на демоните и разбра, че тъкмо в това се крие причината за страданията на толкова много хора.
Жреците вече нямаха необходимата душевна нагласа и се стигна дотам, че в тези езически храмове вместо добрите древни божествени Същества започнаха да властвуват демоните. Точно в тези демони се криеше причината за големите страдания на местните хора. Точно тези демони видя сега Исус от Назарет. Те веднага се изпречиха пред неговия ясновиждащ поглед и той падна на земята като мъртъв. И когато той падна, хората разбраха, че той съвсем не е дошъл за да възобнови техните жертвоприношения.
Те побягнаха изплашени и в този миг Исус видя цялото пропадане на древните езически Богове в света на демоните и разбра, че тъкмо в това се крие причината за страданията на толкова много хора.
към текста >>
121.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И докато религиозните системи, съществуващи извън древния еврейски народ това може детайлно да се проследи във всеки отделен случай навсякъде се стремяха да виждат елементите, в които почитаха своите
Богове
, не другаде, а в това, което не произлиза от Земята, древното еврейство виждаше във всичко това, което ставаше на Земята чрез самата нея, елементите, в които трябваше да бъде почитан Богът Яхве или Йехова.
Още в самото начало, Старият Завет ни казва, че Яхве създаде човека от пръст, от субстанцията на Земята. Адам означава: направеният от земя, земният.
И докато религиозните системи, съществуващи извън древния еврейски народ това може детайлно да се проследи във всеки отделен случай навсякъде се стремяха да виждат елементите, в които почитаха своите Богове, не другаде, а в това, което не произлиза от Земята, древното еврейство виждаше във всичко това, което ставаше на Земята чрез самата нея, елементите, в които трябваше да бъде почитан Богът Яхве или Йехова.
Част от съседните народи отправяха поглед към звездното небе, към звездите и техните орбити. Те имаха това, което се нарича астрална, звездна религия. Други народи отправяха поглед към светкавиците и гръмотевиците, към проявлението на елементите в тях, и после се питаха: Как ни говорят божествено-духовните Същества с езика на светкавиците и гръмотевиците, с езика на облаците и другите природни стихии?
към текста >>
Ето защо вие сте от рода на съседните племена, почитащи своите
Богове
под най-различни имена, макар и те да не означават нищо друго, освен че то идва от „Змията"!
От друга страна, ясно е, че човек не би стигнал доникъде, ако иска да се обърне към душите на хората, а в същото време си служи с обидни думи. Ние изобщо не стигаме до образа на Йоан Кръстител, ако заявим, че тук сме изправени пред неговия „божествен гняв"! Тук бих добавил: Естествено, да ругаят могат и другите хора. Но работата не се свежда до това. Обаче тъкмо в тези думи, които мнозина биха приели само като нещо обидно, е вложено цялото значение на това, върху което Йоан искаше да обърне вниманието на своите съвременници: Вие вече не знаете в какво се състои мисията на Бога Яхве; защото щом апелирате не към силите на Земята, а към силите извън Земята, вие не сте чеда на Авраам, понеже се кланяте пред това, което идва от Змията.
Ето защо вие сте от рода на съседните племена, почитащи своите Богове под най-различни имена, макар и те да не означават нищо друго, освен че то идва от „Змията"!
към текста >>
122.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И друг път сме имали възможност да припомним, как в лицето на своите
Богове
и Духове, древните гърци имаха един вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека.
И друг път сме имали възможност да припомним, как в лицето на своите Богове и Духове, древните гърци имаха един вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека.
Впрочем гърците имаха ясно съзнание за третото Христово събитие, за онова Христово събитие, което иначе стои пред човешката душа само като образа на Св. Георги или Архангел Михаил, побеждаващ Дракон. Гърците изобразяваха Христос, вливащ душевните си сили в по-късния Натанов Исус, в лицето на техния Аполон. Св. Георги с Дракона е вложен много дълбоко в душите на древните гърци, вложен е, така да се каже, в самия Космос на древна Гърция. Гърците имаха онзи касталийски извор в Парнас, където от една дълбока пропаст, като от едно гърло, се издигаха въздушни изпарения.Тези змиевидни изпарения обгръщаха планината и в тяхно, лице хората виждаха образа на диво бушуващите човешки страсти, които внасяха пълен хаос в човешките мисли, чувства и воля.
към текста >>
123.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Обгръщайки с поглед хората, той видя в какво се бяха превърнали езическите
Богове
: в зли, демонически Същества.
Ето какво разказа Исус на своята мащеха. Упадъкът на езическите ритуали беше за него напълно ясен.
Обгръщайки с поглед хората, той видя в какво се бяха превърнали езическите Богове: в зли, демонически Същества.
Тогава той загуби сили, свлече се на земята и изпадайки в едно друго състояние на съзнанието, изживя всичко онова, което ставаше при езическите жертвоприношения. Не древните Богове срещна той, а демонически Същества, които разяждат хората и ги правят болни.
към текста >>
Не древните
Богове
срещна той, а демонически Същества, които разяждат хората и ги правят болни.
Ето какво разказа Исус на своята мащеха. Упадъкът на езическите ритуали беше за него напълно ясен. Обгръщайки с поглед хората, той видя в какво се бяха превърнали езическите Богове: в зли, демонически Същества. Тогава той загуби сили, свлече се на земята и изпадайки в едно друго състояние на съзнанието, изживя всичко онова, което ставаше при езическите жертвоприношения.
Не древните Богове срещна той, а демонически Същества, които разяждат хората и ги правят болни.
към текста >>
Сега той можа да сподели с мащехата си: Дори и небесният глас отново да беше прозвучал за евреите, както това се случи с древните пророци, днес не би се намерил нито един човек, който да го разбере; но езическите
Богове
също не се появяваха.
Ето какво изживя той в другото състояние на съзнанието, след като се беше свлякъл на земята. Разказвайки всичко това, той добави как хората побягнаха, и как демоните ги последваха. Теоретически е лесно да се говори за упадъка на древното езичество и че то не разполага вече с онази мъдрост, която имаше през миналите епохи. Обаче Исус изживя всичко това съвсем непосредствено.
Сега той можа да сподели с мащехата си: Дори и небесният глас отново да беше прозвучал за евреите, както това се случи с древните пророци, днес не би се намерил нито един човек, който да го разбере; но езическите Богове също не се появяваха.
На тяхно място дойдоха демоните. Днес езическите откровения с нищо не могат да помогнат на човека. Това беше другото голямо страдание за Исус от Назарет.
към текста >>
124.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
В гръцките
богове
на планетите се отразява после това, което Христос-Исус направи от различните същества, които бяха проникнати от луциферическия и ариманическия принцип.
И още по-късно, в Четвъртата следатлантска културна епоха гръцкият народ възприе отражението на планетните духове, които се родиха чрез това, че проникнатото от Христос същество обходи всички планети, като на всяка планета стана това или онова същество. На Юпитер то стана онова същество, което по-късно гърците нарекоха Зевс; на Марс то стана онова същество, което те по-късно нарекоха Марс; на Меркурий то стана онова същество, което гърците нарекоха Меркурий.
В гръцките богове на планетите се отразява после това, което Христос-Исус направи от различните същества, които бяха проникнати от луциферическия и ариманическия принцип.
Когато гъркът поглеждаше нагоре към небето на своите богове, той имаше отсенките и отраженията на действието на Христа-Исуса върху различните планети с много други неща, които аз вече описах по-рано.
към текста >>
Когато гъркът поглеждаше нагоре към небето на своите
богове
, той имаше отсенките и отраженията на действието на Христа-Исуса върху различните планети с много други неща, които аз вече описах по-рано.
И още по-късно, в Четвъртата следатлантска културна епоха гръцкият народ възприе отражението на планетните духове, които се родиха чрез това, че проникнатото от Христос същество обходи всички планети, като на всяка планета стана това или онова същество. На Юпитер то стана онова същество, което по-късно гърците нарекоха Зевс; на Марс то стана онова същество, което те по-късно нарекоха Марс; на Меркурий то стана онова същество, което гърците нарекоха Меркурий. В гръцките богове на планетите се отразява после това, което Христос-Исус направи от различните същества, които бяха проникнати от луциферическия и ариманическия принцип.
Когато гъркът поглеждаше нагоре към небето на своите богове, той имаше отсенките и отраженията на действието на Христа-Исуса върху различните планети с много други неща, които аз вече описах по-рано.
към текста >>
Ние знаем добре: тези гърци са се кланяли на различни
богове
.
И така стана, че змеят беше наистина деен, но чрез това, че в него бе влято действието, което излизаше от описаното същество, този змей стана носител на много откровения, които проявиха техните влияния в земните култури на цялото следатлантско развитие. Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха. Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост. В отражението на гръцката митология ние срещаме това в значителен размер също и екзотерично от 9-то предихристиянско столетие. Своеобразно е, как за гръцкото схващане измежду другите образи на боговете израства един образ на бог.
Ние знаем добре: тези гърци са се кланяли на различни богове.
Тези богове бяха отсенките, проекциите на същества, които се бяха родили при минаването на по-късния Натанов Исус, носещ Христа в себе си, през различните планети на нашата слънчева система. Те са ги виждали така, че когато насочваха поглед нагоре в космическите далечини, когато пронизваха с погледа си светлинния етер, с право приписваха на Зевса /Юпитер/ произхода не външния произход, а действителния духовен, вътрешен произход -, говорейки тогава за Зевса. Така говореха те за Атина Палада, за Артемида, за различните планетни богове, които бяха от сенки на това, за което ние говорихме. Обаче от тези възгледи изникна над другите образи на боговете един образ: образът на Аполон. Този образ на Аполон израсна по своебразен начин.
към текста >>
Тези
богове
бяха отсенките, проекциите на същества, които се бяха родили при минаването на по-късния Натанов Исус, носещ Христа в себе си, през различните планети на нашата слънчева система.
Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха. Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост. В отражението на гръцката митология ние срещаме това в значителен размер също и екзотерично от 9-то предихристиянско столетие. Своеобразно е, как за гръцкото схващане измежду другите образи на боговете израства един образ на бог. Ние знаем добре: тези гърци са се кланяли на различни богове.
Тези богове бяха отсенките, проекциите на същества, които се бяха родили при минаването на по-късния Натанов Исус, носещ Христа в себе си, през различните планети на нашата слънчева система.
Те са ги виждали така, че когато насочваха поглед нагоре в космическите далечини, когато пронизваха с погледа си светлинния етер, с право приписваха на Зевса /Юпитер/ произхода не външния произход, а действителния духовен, вътрешен произход -, говорейки тогава за Зевса. Така говореха те за Атина Палада, за Артемида, за различните планетни богове, които бяха от сенки на това, за което ние говорихме. Обаче от тези възгледи изникна над другите образи на боговете един образ: образът на Аполон. Този образ на Аполон израсна по своебразен начин. Какво виждаха гърците в техния Аполон?
към текста >>
Така говореха те за Атина Палада, за Артемида, за различните планетни
богове
, които бяха от сенки на това, за което ние говорихме.
В отражението на гръцката митология ние срещаме това в значителен размер също и екзотерично от 9-то предихристиянско столетие. Своеобразно е, как за гръцкото схващане измежду другите образи на боговете израства един образ на бог. Ние знаем добре: тези гърци са се кланяли на различни богове. Тези богове бяха отсенките, проекциите на същества, които се бяха родили при минаването на по-късния Натанов Исус, носещ Христа в себе си, през различните планети на нашата слънчева система. Те са ги виждали така, че когато насочваха поглед нагоре в космическите далечини, когато пронизваха с погледа си светлинния етер, с право приписваха на Зевса /Юпитер/ произхода не външния произход, а действителния духовен, вътрешен произход -, говорейки тогава за Зевса.
Така говореха те за Атина Палада, за Артемида, за различните планетни богове, които бяха от сенки на това, за което ние говорихме.
Обаче от тези възгледи изникна над другите образи на боговете един образ: образът на Аполон. Този образ на Аполон израсна по своебразен начин. Какво виждаха гърците в техния Аполон?
към текста >>
125.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И така беше при много
богове
и духовни Същества, които намираме на запад.
За него Аполон беше богът на Слънцето, не този, който като Хелиос караше слънчевата колесница по небето и регулираше времената на дните -, а насочвайки поглед към Аполона гъркът виждаше слънчевите действия на атмосферата. Това, което е действие на Слънцето, него считаше той за Аполон, като считаше това действие духовно.
И така беше при много богове и духовни Същества, които намираме на запад.
Достатъчно е само да посочим Вотана и бих могъл да посочи още много други -, който свисти във въздуха, в бурята, и неговата дива войска. Какъв беше в тази Четвърта следатлантска епоха светогледът, какво беше станал този светоглед под влиянието на троичното дело на Христос, като един отзвук на това дело? Аз отново трябва да употребя една педантична дума, която се е превърнала в нещо сухо. Астрологията бе последвана от "Метеорологията". Хронология, Астрология, Метеорология!
към текста >>
Всички други народи имат други отношения към техните
богове
, различни от тези на евреите към техния Яхве.
Това звучи за нас, което е завладяващо при тези пророци, така звучи то срещу нас като едно излияние на геологическия елемент и даже онова, което е станало по начин различен от пророкуваното, ни показва именно, как елементът на пророците е именно геологическият елемент. Едно бъдеще царство, което обаче трябва да бъде свързано с външни жестове с Земята и което трябва да замени настоящото царство, едно Небе на Земята, това е, което пророците възвестяват първо така тясно са свързаните с Геологията. И този геологически елемент на пророците се влива все още в първите времена на Християнството, когато се очаква второто пришествие на Месия, но така, че той трябваше да слезе от облаците и да основе своето царство на Земята. Ние ще разберем това, което се влъчва в юдейската култура само тогава, когато го разберем по този начин като Геология. Този беше копнежът на пророците, това беше, което те донасяха на своите ученици и ги учеха: да подтиснат сибилинския елемент, всичко това, което довежда душата до несъзнателни или подсъзнателни глъбини, и да развият това, което живее в Аза.
Всички други народи имат други отношения към техните богове, различни от тези на евреите към техния Яхве.
Отношенията на другите народи бяха дадени; защото те бяха отзвуци на това, което се беше образувало в отношението на човека към Духовете на висшите йерархии през време на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епохи. Юдейският народ трябваше да развие особено това, което можеше да се развие през време на Земната епоха. Обаче когато Азът установява от самия себе си едно отношение към своя бог, как се изразява това? То се изразява не като вдъхновение, така че също и моралното да бъде едно проникване и проработване на душата с божествените си ли, не като вдъхновение, а като заповед. Формата на заповедта, която срещаме в Декалога, ние срещаме първо при юдейския народ.
към текста >>
Другите
богове
действуват чрез сили, които винаги са свързани с подсъзнателното естество на душата.
То се изразява не като вдъхновение, така че също и моралното да бъде едно проникване и проработване на душата с божествените си ли, не като вдъхновение, а като заповед. Формата на заповедта, която срещаме в Декалога, ние срещаме първо при юдейския народ. Макар и науката да говори небивалици относно по-ранното съществуване на заповедта тя говори за Хамураби и т.н. -, аз не мога сега да се впускам в глупостите на по-новата наука; но това, което се явява като заповед, при което Азът стои непосредствено срещу Бога и получава от Бога нормата, предписанието така, че Азът трябва да следва това предписание от вътрешна воля, това ние среща ме за първи път при юдейския народ. Също така за първи път срещаме при юдейския народ това, че Бог сключва един съюз с народа.
Другите богове действуват чрез сили, които винаги са свързани с подсъзнателното естество на душата.
Нека още веднъж сравним, как Аполон действува чрез Пития, как душата трябваше да се подготви, когато отиваше при Пития, така че богът да може да говори чрез нея: Аполон говореше чрез потопяващия се в подсъзнанието душевен живот. Срещу това стои говорещият чрез своите заповеди, свързващият един съюз, един договор със своя народ Бог Яхве, който говори непосредствено към Аза на душата. И пророците веднага проявяваха ревност, когато се случваше това, което често ставаше с юдейския народ: когато действията на езическите народи добиваха влияние над юдейския народ. В юдеите не трябваше да проникнат подсъзнателни сили; всичко трябваше да почива на съюза с Бога, на принципа на заповедта. За това пророците полагат особени грижи.
към текста >>
126.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Свещената чаша надминава по блясък всички други светлини, всички други
богове
, тази свещена чаша, която сега е докоснатата от Христа лунна майка, новата Ева, носителка на слънчевия Дух Христос Помисли върху това, което е /върху съдържанието/, но още повече помисли върху това.
Да застанем пред считаната за девствена майка с Христа в нейния скут и да изкажем тогава това: Който може да чувствува свещено по отношение на тази картина, той чувствува подобно по отношение на Граала.
Свещената чаша надминава по блясък всички други светлини, всички други богове, тази свещена чаша, която сега е докоснатата от Христа лунна майка, новата Ева, носителка на слънчевия Дух Христос Помисли върху това, което е /върху съдържанието/, но още повече помисли върху това.
Как то се представя! И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас. Помисли върху съдържанието, но повече помисли върху това, "как" то се представя! Защото не се касае за това, да охарактеризираме такива неща с думите, които аз сега употребих, или с други думи. Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята.
към текста >>
Дали слънчевата светлина на Граала е призвана да свети над всички
богове
на
Който иска да се придържа към строго ограничените конфисионални убеждения, той без съмнение не ще може да бъде убеден отначало чрез това, което бе казано. Това иде от там, че той подава своето ухо на това, за което видяхме, че то е станало само на повърхността, че то е само външната страна на Христовите дела, които са от духовно естество. Как един човек е бил доведен чрез неговата Карма до тези духовни дела на Христос и затова стои пред нас като един велик образец за обединението на религиите по земното кълбо, как Парсифал е бил доведен до това, това искахме ние да поставим пред нашите души и си спомня ме за онова продължение на Легендата за Парсифал, което казва, че за времето, през което Граалът е станал невидим в Европа, той е бил занесен в областта на свещеника Йоан, който имаше своето царство отвъд областите, които са били достигнати от кръстоносците. Във времето на кръстоносците хората все още почитаха областта на свещеника Йоан, приемникът на Парсифал и за начина, по който се е търсело, можем да кажем: Макар и всичко това да е било изказано в земно-географски формули, областта на свещеника Йоан не може в същност да бъде намерена на Земята. Дали това е едно предчувствие в европейската легенда, която искаше да продължи легендата на Парсифал, едно предчувствие за това, че от онова време насам Христос действува, несъзнателно за нас, също в подосновите на изтока и че може би това, което става на изток като религиозни спорове на повърхността, би могло също така да бъде победено от излиянията и откровенията на Христовия Импулс, както това е започнало да става на запад съгласно откровенията на Парсифал?
Дали слънчевата светлина на Граала е призвана да свети над всички богове на
към текста >>
127.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Така в нас се намира тази дадена ни от Боговете крепкост и към нас пристъпва изкушението, което ни казва: Да, ти можеш сега да следваш тези
Богове
, ти можеш сега да влееш всичко, което си ти самият, в това, което боговете са ти дали като сили, можеш да отидеш в духовните светове.
Боговете са имали добри мисли с нас; те са ни дали всичко, което можеха първо да ни дадат; те са ни направили толкова силни, колкото е било възможно според силата, която сме добили в досегашния си живот.
Така в нас се намира тази дадена ни от Боговете крепкост и към нас пристъпва изкушението, което ни казва: Да, ти можеш сега да следваш тези Богове, ти можеш сега да влееш всичко, което си ти самият, в това, което боговете са ти дали като сили, можеш да отидеш в духовните светове.
Защото боговете са ти дали много, много сега човек може да се одухотвори, тази перспектива стои пред него. Но той може да стори това само, като отклони своя път от посоката към великия идеал на човечеството, като напусне този път. С други думи бихме могли да кажем: човек хваща пътя за духовните светове, като взема със себе си в тези духовни светове всички негови несъвършенства; там те ще се превърнат в съвършенства. И това би станало действително, човек би могъл да влезе в духовните светове със своите несъвършенства. Понеже ще бъде проникнат от божествени сили, той би бил с тези несъвършенства едно същество, но това същество би трябвало да се откаже от заложбите, които има, които носи в себе си, които не е развил в своя досегашен път и които са насочени към посоката на великия идеал на човечеството; той би трябвало да се откаже от тях.
към текста >>
От това ни предпазват прогресивните
Богове
, чийто противник е Луцифер, като ни изтръгват от този духовен свят, като го забулват пред нас и това, което трябва да бъде произведено над нас от този духовен свят, те го извършват зад нашето съзнание.
До посочения момент, когато сме изведени в пространството, Луцифер няма още власт над нас, защото до тогава още съществува възможност да вървим напред. Обаче той идва при нас именно в момента, когато сме стигнали до решителния момент. Ние не можем да вървим напред чрез нашия предидущ живот; така ние искаме да се заблудим с нашите несъвършенства и да останем в духовния свят.
От това ни предпазват прогресивните Богове, чийто противник е Луцифер, като ни изтръгват от този духовен свят, като го забулват пред нас и това, което трябва да бъде произведено над нас от този духовен свят, те го извършват зад нашето съзнание.
към текста >>
И така стоим ние като човеци в света с нашето съзнание в нашето физическо тяло и си казваме: благодарим ви,
богове
: защото сте ни оставили от възможността да знаем нещо за света само толкова, колкото е добре за нас; защото ако бихме прогледнали зад прага на онова, което е хоризонтът на нашето съзнание, ние бихме се намерили във всеки момент пред опасността да не искаме да постигнем нашия идеал на човечеството.
И така стоим ние като човеци в света с нашето съзнание в нашето физическо тяло и си казваме: благодарим ви, богове: защото сте ни оставили от възможността да знаем нещо за света само толкова, колкото е добре за нас; защото ако бихме прогледнали зад прага на онова, което е хоризонтът на нашето съзнание, ние бихме се намерили във всеки момент пред опасността да не искаме да постигнем нашия идеал на човечеството.
От онова по-ясно, по-висше състояние на съзнанието, при което имаме около нас духовни светове и духовни същества, при което се намираме в духа, ние трябваше да бъдем пренесени в света на пространството, за да ни бъде закрит в света на пространството онзи свят, който не бихме могли да понесем, докато изминем времето между раждането и смъртта; благодарение на това, че през това време бяхме откъснати от духовния свят, че през това време този свят не е действувал върху нас, че са ни заобикаляли само материални неща, ние сме получили един нов подтик към далечните цели на идеала за човечеството. Защото през цялото време, през което живеем на Земята, през което не стоим с нашето съзнание в духовния свят, действуват отново в нас тласкащите ни напред божествени Духове, без да бъдат смущавани от нашето съзнание, без да бъдат смущавани чрез това, че сме изкушавани да следваме Луцифера. И те ни вдъхват отново толкова много сила, че когато минем през вратата на смъртта, ние отново можем да проникнем малко напред към идеала на човечеството.
към текста >>
Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези
Богове
намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете.
Това е също още една тайна, която стои зад човешкото съществуване, която аз посочих с тези думи. И считам че е едно добро великденско чувство да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно излизане от тялото, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане, от една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло, от друга страна. Ние поглеждаме към този живот между смъртта и едно ново раждане и забелязваме, виждаме ръководството на добрите божествено-духовни Същества, които ни помагат да вървим напред. Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето.
Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете.
Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог. И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание. Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото. Ние можем да съзрем едно знание, което може да бъде изразено в един още по-дълбок смисъл отколкото онова, което вчера посочихме накрая на нашето съзерцание. Като резултат на нашето съзерцание днес ние можем в още по-дълбок смисъл да издигнем думите: от Бога сме родени!
към текста >>
128.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Последствието от това е, че в следващото земно въплъщение трябва да получим без нашето съзнание чрез добрите
Богове
импулсите, за да не минем и следващия път покрай съшия въпрос без да отговорим.
Така ние минаваме покрай нещата и процесите, без да им дадем отговор. Такива изживявания ние имаме постоянно в духовния свят. Следователно случва се, обични мои приятели, да стоим в живота между смъртта и едно ново раждане пред едно същество, което ни задава въпрос. Но чрез нашите земни съществувания и прекараните между тях духовни съществувания ние не сме стигнали до там да дадем отговор сега, когато това същество ни пита. Ние трябва да минем покрай него, трябва да преминем в следващото въплъщение.
Последствието от това е, че в следващото земно въплъщение трябва да получим без нашето съзнание чрез добрите Богове импулсите, за да не минем и следващия път покрай съшия въпрос без да отговорим.
Такива са отношенията на живота.
към текста >>
129.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите
Богове
, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези
Богове
, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме.
Бих могъл да кажа, че в момента, когато започваме да разглеждаме нещата човешки-антропоморфично и правим от Луцифер просто един вид вътрешен престъпник и от Ариман един вид външен престъпник, в този момент ние трудно ще се оправим; защото нека само да не забравяме, че наред с това, че Луцифер е носител на злото и т.н. в света, на вътрешното зло, което възниква от страстите на хората, той е същевременно и носител на свободата, и че Луцифер играе една важна роля във всемирното цяло. Също така трябва да се каже и за Ариман, че той играе една важна роля във всемирното цяло. Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни. Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази.
Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме.
Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като един враг на Боговете. И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам? Аз съвсем не знам, какво да правя с тях! ", Откъде идва всичко това?
към текста >>
Аз подчертах особено последния път при лекциите, изнесени в Мюнхен, лятото на 1913 година, че същността на този въпрос се състои в това, че Луцифер и Ариман имат определена роля в духовните светове, която им е поставена от напредналите
Богове
, и че се явява едно разногласие, една дисхармония само тогава, когато те пренесат своята роля на физическото поле и си присвоят права, които всъщност не им са разрешени.
И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам? Аз съвсем не знам, какво да правя с тях! ", Откъде идва всичко това? Скъпи мои приятели, когато се говори за Луцифер и Ариман, тогава от начина, по който се говори, трябва да става ясно, че се говори за тях като за Същества, които всъщност с цялата си характеристика не принадлежат на физическото поле, които, така да се каже, имат своята мисия и задача в света, намиращ се извън физическото поле,те имат своята мисия и задача в духовните светове.
Аз подчертах особено последния път при лекциите, изнесени в Мюнхен, лятото на 1913 година, че същността на този въпрос се състои в това, че Луцифер и Ариман имат определена роля в духовните светове, която им е поставена от напредналите Богове, и че се явява едно разногласие, една дисхармония само тогава, когато те пренесат своята роля на физическото поле и си присвоят права, които всъщност не им са разрешени.
Но ние трябва да се съгласим с нещо, скъпи мои приятели, с което човешката душа не се съгласява така на драго сърце трябва да се съгласим именно с това, че нашата преценка, нашето човешко съждение, така както ние го формулираме, важи всъщност действително само за физическото поле и че това съждение, така както то е правилно за физическото поле, не може просто да бъде пренесено в духовните светове. Ето защо ние трябва бавно и постепенно да се доверим до Антропософията, за да разширим нашето съждение и да разширим целия наш понятиен и идеен свят. Ето защо материалистично мислещите хора на съвремието така трудно разбират Антропософията, въпреки че всичко в нея може да бъде разбрано, те я разбират трудно, защото не искат да разширят своето съждение, а искат да останат при съждението, което важи за физическото поле.
към текста >>
130.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Когато настъпи изкушението на Луцифер, напредналите
Богове
бяха принудени да поставят човек в една сфера, в която от светлинния етер надолу, в неговото физическо тяло живее смъртта.
Когато настъпи изкушението на Луцифер, напредналите Богове бяха принудени да поставят човек в една сфера, в която от светлинния етер надолу, в неговото физическо тяло живее смъртта.
Но тогава тези напреднали Богове казаха и думите са ясно записани в Библията: „Човекът усвои различаването на доброто и злото, но живота, човекът не трябваше да има живота. От дървото на живота той не трябваше да яде". И още нещо би могло да бъде прибавено в смисъла на окултизма, скъпи мои приятели, продължението на тези думи „Човекът не трябваше да яде от дървото на живота" трябваше да означава: „и той не трябваше да чува от духа на материята". Човекът не трябва да яде от дървото на живота и не трябва да чува от духа на материята! Това са онези области, които бяха затворени за човека.
към текста >>
Но тогава тези напреднали
Богове
казаха и думите са ясно записани в Библията: „Човекът усвои различаването на доброто и злото, но живота, човекът не трябваше да има живота.
Когато настъпи изкушението на Луцифер, напредналите Богове бяха принудени да поставят човек в една сфера, в която от светлинния етер надолу, в неговото физическо тяло живее смъртта.
Но тогава тези напреднали Богове казаха и думите са ясно записани в Библията: „Човекът усвои различаването на доброто и злото, но живота, човекът не трябваше да има живота.
От дървото на живота той не трябваше да яде". И още нещо би могло да бъде прибавено в смисъла на окултизма, скъпи мои приятели, продължението на тези думи „Човекът не трябваше да яде от дървото на живота" трябваше да означава: „и той не трябваше да чува от духа на материята". Човекът не трябва да яде от дървото на живота и не трябва да чува от духа на материята! Това са онези области, които бяха затворени за човека. Само чрез една определена процедура в древните мистерийни центрове кандидатите за посвещение можеха да виждат Христос, преди той да се е появил на Земята и те го виждаха, когато бяха извън физическите си тела и можеха също да доловят звуците на хармонията на сферите и пулсиращия през света космически живот.
към текста >>
Той чувствува, че само чрез Христос се превръща в душата, която би трябвало да бъде според решението на ръководните
Богове
.
И когато човек приеме сега в себе си Христос, така че да се чувствува проникнат с този Христос, той може да каже: „Онова, което Боговете определиха за мен преди изкушението на Луцифер, то трябваше да остане в Космоса поради това, че настъпи изкушението на Луцифер и сега с Христос то влиза в моята душа. Душата ще стане съвършена, само ако приеме Христос в себе си. Едва сега аз ставам цялостна душа, едва сега аз отново стигам до предназначената мисия, която Боговете определиха за мен от самото начало на Земното развитие. Нима без Христос аз действително съм една истинска душа", се пита човек.
Той чувствува, че само чрез Христос се превръща в душата, която би трябвало да бъде според решението на ръководните Богове.
Това е чудесното чувство за духовно отечество, което душите могат да имат благо дарение на Христос. Защото Христос слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да и даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер. Христос води отново душата нагоре към нейното прадревно космическо отечество, което и беше отредено от Боговете. Това е ощастливяващото и блаженственото на действителното изживяване на Христос в човешката душа. То именно действуваше така ощастливяващо на определени християнски мистици от Средновековието.
към текста >>
131.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
В този случай тя започва да действува като една необходимост, като една фина необходимост, естествено, без да представлява онази сгъстена материя, която виждаме навън в природата, понеже ние сме човеци, а не
Богове
.
Ето сега ние се спираме на една определена мисъл. Сега тази мисъл е вътре в нас. Несъмнено, ние бихме могли и да не се спираме на нея, да не я мислим. Но щом я мислим, тя остава в нашата душа. Сега вече тя става част от миналото.
В този случай тя започва да действува като една необходимост, като една фина необходимост, естествено, без да представлява онази сгъстена материя, която виждаме навън в природата, понеже ние сме човеци, а не Богове.
Ние довеждаме нещата само до там, да съзрем вътре в себе си онази вътрешна природа, която остава там като наша памет, като наши спомени и се проявява под формата на една или друга необходимост. Обаче това, което сега представляват в нас мислите, през следващата Юпитерова, Венерина епоха ще се превърне във външна природа във външен природен свят. А онова, което днес възприемаме като външна природа, някога е било не друго, а мислите на Боговете.
към текста >>
132.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
В противен случай ние се превръщаме в критици на Боговете, например на Елохимите, защото онзи, който поставя своята собствена мъдрост над мъдростта на Боговете, би могъл да заяви: Но защо, ако тези
Богове
искаха да бъдат
Богове
, не можеха ли да предвидят, че светлината ще бъде нещо добро?
Важното е сега да разберем как самите ние като живи същества сме поставени в живия свят.
В противен случай ние се превръщаме в критици на Боговете, например на Елохимите, защото онзи, който поставя своята собствена мъдрост над мъдростта на Боговете, би могъл да заяви: Но защо, ако тези Богове искаха да бъдат Богове, не можеха ли да предвидят, че светлината ще бъде нещо добро?
За мен тези Богове не са никакви пророци! Ако аз бих бил един Бог, тогава, естествено, бих създал
към текста >>
За мен тези
Богове
не са никакви пророци!
Важното е сега да разберем как самите ние като живи същества сме поставени в живия свят. В противен случай ние се превръщаме в критици на Боговете, например на Елохимите, защото онзи, който поставя своята собствена мъдрост над мъдростта на Боговете, би могъл да заяви: Но защо, ако тези Богове искаха да бъдат Богове, не можеха ли да предвидят, че светлината ще бъде нещо добро?
За мен тези Богове не са никакви пророци!
Ако аз бих бил един Бог, тогава, естествено, бих създал
към текста >>
133.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
В този случай ние оставяме Гьоте напълно встрани... Естествено, когато говорим за една или друга епоха, ние не бива да бъдем педантични, понеже 50 години са един съвсем кратък период от време; изобщо времето е нещо еластично, то може да се разширява както в посока напред, така и в посока назад; следователно важното е друго; ако настояваме, че времето играе решителна роля, ние опираме до някои ариманически подробности, които съществуват в света; но това, което произлиза от добрите
Богове
, то наистина може да се разширява както напред, така и назад във времето.
Сега ние бихме могли, така да се каже, да оставим Гьоте встрани и въпреки това пак ще стигнем до Фауст като до един вид необходимост. Фауст е възникнал от нещо, което е съществувало и преди него. Да, ние бихме могли да оставим Гьоте встрани. Следователно можем да проследим развитието на Гьоте и да стигнем до неговия Фауст. Можем да отхвърлим Гьоте, можем да го поставим пред погледа си по-скоро от еволюционна гледна точка; но можем и друго: Да го оставим напълно встрани, да проследим до най-големи подробности как на пример в Европа се появява едно такова съчинение като Нибелунгите, как после то се сгъстява до поетичната творба, описваща Парсифал, и как Парсифал застава пред нас като един търсещ човек и как още от определен момент на развитието възниква друга еволюционна степен, в рамките на която идеята за Парсифал ще бъде напълно забравена, като на нейно място ще възникне онази забележителна идея, която е представена в народната легенда за Фауст и която после, нали така, предизвика литературната поява на един Фауст, на един Парсифал, макар и в доста по-късна епоха.
В този случай ние оставяме Гьоте напълно встрани... Естествено, когато говорим за една или друга епоха, ние не бива да бъдем педантични, понеже 50 години са един съвсем кратък период от време; изобщо времето е нещо еластично, то може да се разширява както в посока напред, така и в посока назад; следователно важното е друго; ако настояваме, че времето играе решителна роля, ние опираме до някои ариманически подробности, които съществуват в света; но това, което произлиза от добрите Богове, то наистина може да се разширява както напред, така и назад във времето.
Нека да се изразя по друг начин: Дори ако франкфуртският съветник Каспар Гьоте и съпругата му не бяха родили сина си Волфганг или ако синът Волфганг би умрял веднага след раждането както знаете, той се е родил много трудно, напълно посинял и без малко щял да умре след раждането, все пак няма никакво съмнение, че поетична творба, подобна на „Фауст“, така или иначе щеше да възникне, макар и от друг автор. Или ако Гьоте би живял в 14 век, нали така, той положително не би написал никакъв „Фауст“. Всички тези предположения са нереални. Но все пак рано или късно човек трябва да се за мисли върху подобни въпроси, върху подобни предположения, за да види реалния образ на нещата.
към текста >>
134.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
По северния начин на изразяване казва ли, че на мястото на ваните, чието име се свързва с глагола wahnen 'въобразявам си', с даденото от видението, дошли азите, които вече са
богове
за развитото дневно съзнание.
Вярно, ние с право казваме: При прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха, но дори още от Третата към Четвъртата, съзнанието на човека все повече се превръщало в съзнание на Аза, в дневно съзнание. Старите, сънищни прозрения в духовния свят са изчезнали.
По северния начин на изразяване казва ли, че на мястото на ваните, чието име се свързва с глагола wahnen 'въобразявам си', с даденото от видението, дошли азите, които вече са богове за развитото дневно съзнание.
През Четвъртия следатлантски период на север продължавали да се изразяват по този начин, докато всички подобни спомени не били изкоренени от свещениците. През Петия следатлантски период, когато се появил материализмът, респ. "християнизмът", тези неща вече били изчезнали. И докато на юг гърците имали своите богове Зевс, Аполон и т.н., хората от Севера си имали азите, чието име се свързва с глаголите esse, sein*180 'съм', а пък esse с gesehen werden, mit dein Auge gesehen werden 'бивам виждан, виждат ме с очите си. Но за Третия следатлантски период старите народи, обитавали европейския Север, имали божествата ванове.
към текста >>
И докато на юг гърците имали своите
богове
Зевс, Аполон и т.н., хората от Севера си имали азите, чието име се свързва с глаголите esse, sein*180 'съм', а пък esse с gesehen werden, mit dein Auge gesehen werden 'бивам виждан, виждат ме с очите си.
Старите, сънищни прозрения в духовния свят са изчезнали. По северния начин на изразяване казва ли, че на мястото на ваните, чието име се свързва с глагола wahnen 'въобразявам си', с даденото от видението, дошли азите, които вече са богове за развитото дневно съзнание. През Четвъртия следатлантски период на север продължавали да се изразяват по този начин, докато всички подобни спомени не били изкоренени от свещениците. През Петия следатлантски период, когато се появил материализмът, респ. "християнизмът", тези неща вече били изчезнали.
И докато на юг гърците имали своите богове Зевс, Аполон и т.н., хората от Севера си имали азите, чието име се свързва с глаголите esse, sein*180 'съм', а пък esse с gesehen werden, mit dein Auge gesehen werden 'бивам виждан, виждат ме с очите си.
Но за Третия следатлантски период старите народи, обитавали европейския Север, имали божествата ванове. И именно тези божества стояли много по-близо до хората. Нертус, превърнал се на север в Ньорт, бил такова божество на онези, които възвестявали всяко едно зачатие и раждане.
към текста >>
Този допир с материалния свят пък се представя в сценката и в мита с това, че всички твари, положили клетва да не наранят Балдур, биват използвани от различните
богове
.
Тук също имаме един старинен коледен празник, а имеловият обичай на този празник и днес още ни напомня за древния коледен обичай, свързан с това, че на мястото на предишния цар трябвало да дойде нов.
Този допир с материалния свят пък се представя в сценката и в мита с това, че всички твари, положили клетва да не наранят Балдур, биват използвани от различните богове.
С тях замерят Балдур, целят се в него нищо: никое растение, никое животно, никоя болест, никоя отрова, нищо не може да го нарани. Но Локи, дето бил издирил имела, го донесъл сред компанията на боговете, сиреч сред компанията на жреците, и го подал на слепия бог Хьодур или Хьод. Хьодур или Хьод рекъл: Какво да сторя с имела? Аз съм сляп, не виждам къде е Балдур и не мога да го замерям като другите богове. Локи обаче му показал посоката и той запокитил имеловата клонка към Балдур.
към текста >>
Аз съм сляп, не виждам къде е Балдур и не мога да го замерям като другите
богове
.
Тук също имаме един старинен коледен празник, а имеловият обичай на този празник и днес още ни напомня за древния коледен обичай, свързан с това, че на мястото на предишния цар трябвало да дойде нов. Този допир с материалния свят пък се представя в сценката и в мита с това, че всички твари, положили клетва да не наранят Балдур, биват използвани от различните богове. С тях замерят Балдур, целят се в него нищо: никое растение, никое животно, никоя болест, никоя отрова, нищо не може да го нарани. Но Локи, дето бил издирил имела, го донесъл сред компанията на боговете, сиреч сред компанията на жреците, и го подал на слепия бог Хьодур или Хьод. Хьодур или Хьод рекъл: Какво да сторя с имела?
Аз съм сляп, не виждам къде е Балдур и не мога да го замерям като другите богове.
Локи обаче му показал посоката и той запокитил имеловата клонка към Балдур. Балдур бил наранен и умрял.
към текста >>
135.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Майя е,че днешният монотеизъм говори за един единствен Бог, а в действителност погледнато от духовно гледище човечеството по принцип проявява склонност да говори за толкова много
богове
, колкото са хората на земята, понеже всеки говори само за своя Ангел.
Преди известно време Ви обърнах внимание как днес бих казал направо по религиозен път биват култивирани лекомислие и безчувствие, като не се проявява желание да се знае, че говорейки за "Бога", модерните религии говорят всъщност единствено за някакво Ангелско същество, за някакъв вестител. Казвайки "Бог", модерният човек има предвид само своя Ангел онзи Ангел, който го насочва в живота. И той само си внушава, че говори за някакво по-висшестоящо същество в сравнение с Ангелското.
Майя е,че днешният монотеизъм говори за един единствен Бог, а в действителност погледнато от духовно гледище човечеството по принцип проявява склонност да говори за толкова много богове, колкото са хората на земята, понеже всеки говори само за своя Ангел.
Следователно най-абсолютното многобожие е онова, дето се крие под мас-ката на монотеизма, поради което дори най-модерните религии са изправени пред опасността да се атомизират, щом всеки застъпва своя идея за бог, свое собствено гледище. На какво се дължи това? Дължи се на това, че днес, през Петия следатлантски период, ние живеем изолирано от духовния свят. Съзнанието остава изцяло в сферата на земното човечество.
към текста >>
136.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това исках да изкажа чрез устата на Капезиус във втората драма-мистерия /бележка 41/, когато той казва, че е необходимо съвместното мислене и съвместната работа на много
богове
, за да достигне човечеството своята истинска цел, преминавайки през всички светове.
Трудно е да се описват тези неща. Разбираемо е, че това би трябвало да е трудно, тъй като ние употребяваме думи, предназначени за понятията на физическите взаимоотношения, за да охарактеризираме неща, далеч излизащи извън пределите на физическия живот. Друго нещо е, дали тъпо или без разбиране преминаваме покрай подобни велики и загадъчни въпроси в нашата трагична епоха, изправящи се от лоното на историята в човешкия живот, или си казваме, че смисълът на тези трагични събития се разкрива не в земното, а в дълбоките взаимоотношения във Вселената. И това чувство ни води към разбирането на дълбокия смисъл на изпълнения с мъдрост живот във Вселената. Постепенно се научаваме да предчувстваме, какви сложни и могъщи сили трябва да действат, за да премине човек правилно своето развитие на Земята.
Това исках да изкажа чрез устата на Капезиус във втората драма-мистерия /бележка 41/, когато той казва, че е необходимо съвместното мислене и съвместната работа на много богове, за да достигне човечеството своята истинска цел, преминавайки през всички светове.
Това, което в тази драма се разкрива от душата на Капезиус като негово светоусещане, може да стане реална обективност, ако се опитаме да усвоим такива представи, каквито днес искахме да пробудим в нашите души. В такива личности, като Капезиус, тези настроения се изправят от дълбините на душите им като трагични, тъй като те се изправят като загадъчен въпрос, който не получава пълно и незабавно разрешаване. Това е едното, което трябва да отчетем. Другото, което през цялото време трябва да имаме предвид е: с каква необходимост ни призовават подобни познания към скромност и смирение, а не към високомерие и човешко самомнение.
към текста >>
137.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Другите гледаха към образите на древните митологични
богове
, обръщайки се към тях с молитви.
Именно по пътя на насилието такъв човек, като Калигула, бил въведен в тайните на духовната вселена. Той бил запознат с това, как импулсите на вселената оживяват в душата, с това, че Азът на човека е божествен и се намира сред божественото. Това, което като свята истина е предизвиквало смирение у посветените в Мистериите, станало за цезарите символ на външно световно могъщество. Тъй като – какво е било известно на този Калигула? Какво е знаел такъв Калигула?
Другите гледаха към образите на древните митологични богове, обръщайки се към тях с молитви.
Такъв род посветен, като Калигула, е знаел, какво се крие зад тези образи на богове. Той знаел, че със своето вътрешно същество човек принадлежи към този свят на богове. Калигула от опит знаел, че той принадлежи към същия този свят, както и съществата, които обозначавали с имената на боговете: Вакх, Херкулес, Меркурий, Аполон, Зевс. Калигула знаел тайната как, в подобен случай, да общува с боговете от сферата на Луната. И това не е измислица, а действителната истина, че Калигула, както казвали, насън – подразбирайте в друго състояние на съзнанието – общувал с богинята на Луната и подхранвал с това съзнанието за своето могъщество.
към текста >>
Такъв род посветен, като Калигула, е знаел, какво се крие зад тези образи на
богове
.
Той бил запознат с това, как импулсите на вселената оживяват в душата, с това, че Азът на човека е божествен и се намира сред божественото. Това, което като свята истина е предизвиквало смирение у посветените в Мистериите, станало за цезарите символ на външно световно могъщество. Тъй като – какво е било известно на този Калигула? Какво е знаел такъв Калигула? Другите гледаха към образите на древните митологични богове, обръщайки се към тях с молитви.
Такъв род посветен, като Калигула, е знаел, какво се крие зад тези образи на богове.
Той знаел, че със своето вътрешно същество човек принадлежи към този свят на богове. Калигула от опит знаел, че той принадлежи към същия този свят, както и съществата, които обозначавали с имената на боговете: Вакх, Херкулес, Меркурий, Аполон, Зевс. Калигула знаел тайната как, в подобен случай, да общува с боговете от сферата на Луната. И това не е измислица, а действителната истина, че Калигула, както казвали, насън – подразбирайте в друго състояние на съзнанието – общувал с богинята на Луната и подхранвал с това съзнанието за своето могъщество. Той си казвал: в мен живее светът, тъй като аз съм в този свят.
към текста >>
Той знаел, че със своето вътрешно същество човек принадлежи към този свят на
богове
.
Това, което като свята истина е предизвиквало смирение у посветените в Мистериите, станало за цезарите символ на външно световно могъщество. Тъй като – какво е било известно на този Калигула? Какво е знаел такъв Калигула? Другите гледаха към образите на древните митологични богове, обръщайки се към тях с молитви. Такъв род посветен, като Калигула, е знаел, какво се крие зад тези образи на богове.
Той знаел, че със своето вътрешно същество човек принадлежи към този свят на богове.
Калигула от опит знаел, че той принадлежи към същия този свят, както и съществата, които обозначавали с имената на боговете: Вакх, Херкулес, Меркурий, Аполон, Зевс. Калигула знаел тайната как, в подобен случай, да общува с боговете от сферата на Луната. И това не е измислица, а действителната истина, че Калигула, както казвали, насън – подразбирайте в друго състояние на съзнанието – общувал с богинята на Луната и подхранвал с това съзнанието за своето могъщество. Той си казвал: в мен живее светът, тъй като аз съм в този свят. Когато гледал към боговете, той и себе си виждал като бог сред богове.
към текста >>
Когато гледал към боговете, той и себе си виждал като бог сред
богове
.
Той знаел, че със своето вътрешно същество човек принадлежи към този свят на богове. Калигула от опит знаел, че той принадлежи към същия този свят, както и съществата, които обозначавали с имената на боговете: Вакх, Херкулес, Меркурий, Аполон, Зевс. Калигула знаел тайната как, в подобен случай, да общува с боговете от сферата на Луната. И това не е измислица, а действителната истина, че Калигула, както казвали, насън – подразбирайте в друго състояние на съзнанието – общувал с богинята на Луната и подхранвал с това съзнанието за своето могъщество. Той си казвал: в мен живее светът, тъй като аз съм в този свят.
Когато гледал към боговете, той и себе си виждал като бог сред богове.
Римските цезари, преминали през инициация, съвсем сериозно гледали на себе си, като на богове. Посветеният жрец знаел, как да се издигне към обиталището на боговете, и римските цезари ги принуждавали да им открият този път. "Моят брат Юпитер", "Моят брат Зевс", – тези думи постоянно произнасял Калигула. И този Калигула веднъж задал въпрос на един трагик: кой е по-голям, той, Калигула, или Зевс? И тъй като онзи не искал да каже, че Калигула е по-голям от Зевс, той заповядал да го бичуват.
към текста >>
Римските цезари, преминали през инициация, съвсем сериозно гледали на себе си, като на
богове
.
Калигула от опит знаел, че той принадлежи към същия този свят, както и съществата, които обозначавали с имената на боговете: Вакх, Херкулес, Меркурий, Аполон, Зевс. Калигула знаел тайната как, в подобен случай, да общува с боговете от сферата на Луната. И това не е измислица, а действителната истина, че Калигула, както казвали, насън – подразбирайте в друго състояние на съзнанието – общувал с богинята на Луната и подхранвал с това съзнанието за своето могъщество. Той си казвал: в мен живее светът, тъй като аз съм в този свят. Когато гледал към боговете, той и себе си виждал като бог сред богове.
Римските цезари, преминали през инициация, съвсем сериозно гледали на себе си, като на богове.
Посветеният жрец знаел, как да се издигне към обиталището на боговете, и римските цезари ги принуждавали да им открият този път. "Моят брат Юпитер", "Моят брат Зевс", – тези думи постоянно произнасял Калигула. И този Калигула веднъж задал въпрос на един трагик: кой е по-голям, той, Калигула, или Зевс? И тъй като онзи не искал да каже, че Калигула е по-голям от Зевс, той заповядал да го бичуват. Това не са измислици, това са историческите факти.
към текста >>
138.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче ако гърците биха разполагали с нашата модерна наука, тогава не би могло да възникне нищо от онова, което с право смятаме за проява на тяхното величие: легендите за гръцките
Богове
, света на Омир, Софокъл, Есхил, Платон, Аристотел: Вагнер би бил един Фауст спрямо Вагнеровците, които днес биха кръжали навсякъде около нас.
О,колко щастливи биха били древните гърци, ако можеха да разполагат с нашата модерна наука!
Обаче ако гърците биха разполагали с нашата модерна наука, тогава не би могло да възникне нищо от онова, което с право смятаме за проява на тяхното величие: легендите за гръцките Богове, света на Омир, Софокъл, Есхил, Платон, Аристотел: Вагнер би бил един Фауст спрямо Вагнеровците, които днес биха кръжали навсякъде около нас.
Човешкото мислене би се оказало празно, пусто и мъртво! Защото самата жизнена сила на нашето мислене се корени именно в гръцките митове, изобщо в митовете на Четвъртата следатлантска епоха. И който смята, че митовете са били нещо погрешно, за разлика от днешното мислене, той прилича на един човек, според когото е ненужно розите да бъдат откъснати от розовия храст, ако искаме да си наберем букет от рози: не е ли по-добре розите да растат направо във въздуха?
към текста >>
139.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Тези същества с висока, но чисто мефистофелска интелигентност и воля, повече сродна с природата, което не може да се каже за човешката воля, някога по своя собствена воля са решили да не живеят в онзи свят, който им е бил отреден от мъдрите
богове
на горните йерархии.
Тези същества с висока, но чисто мефистофелска интелигентност и воля, повече сродна с природата, което не може да се каже за човешката воля, някога по своя собствена воля са решили да не живеят в онзи свят, който им е бил отреден от мъдрите богове на горните йерархии.
Те поискали да завладеят Земята и понеже се нуждаят от тела, но нямат собствени такива, доколкото им е възможно ползват човешките тела, защото човешката душа не може изцяло да изпълни човешкото тяло.
към текста >>
140.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Той изживява гръцките
богове
, изживява цялото минало на човечеството.
Следователно лекарят трябва да започне да извлича от болния не само каквото е изживял индивидуално, но и всякакви други неща, които изобщо не е изживял индивидуално, каквито не са и навън в света, а са душевно съдържание. При това психоаналитиците стигат дотам да кажат: Всъщност човекът е изживял не само това, което е преживял сам от своето физическо раждане, а всичко възможно от своето физическо раждане назад. И това сега тътне в него. Следователно човек, който се ражда днес, подсъзнателно изживява също например легендата за Едип. Той не само учи легендата за Едип в училище, а я изживява.
Той изживява гръцките богове, изживява цялото минало на човечеството.
И най-лошото е, че човекът изживява всичко това, но то не се издига в съзнанието му. Психоаналитикът трябва следователно да си каже и дори стига дотам да си каже: Гръцкото дете също е изживявало това, но на гърците то е било разказвано, те са го изживявали в съзнанието. Днешният човек също го изживява, но то тътне в него - при екстровертния човек в несъзнателните мисли, при интровертния като несъзнателни чувства. Това бушува в хората, бушува като демони.
към текста >>
Той стои пред необходимостта да вземе нещата на сериозно и просто да каже: Да, когато определен човек днес порасне и това го довежда до болест така, че има връзка с бушуващото в него, а той не знае за тази връзка, трябва да го накараме да я осъзнае, трябва да му се обясни, че има духовен свят, че вътре има
богове
, които са различни
богове
.
Помислете си пред каква необходимост всъщност стои психоаналитикът, ако е верен на теорията си!
Той стои пред необходимостта да вземе нещата на сериозно и просто да каже: Да, когато определен човек днес порасне и това го довежда до болест така, че има връзка с бушуващото в него, а той не знае за тази връзка, трябва да го накараме да я осъзнае, трябва да му се обясни, че има духовен свят, че вътре има богове, които са различни богове.
Защото дори психоаналитикът казва, че човешката душа има връзка с боговете, но понеже не знае за тази връзка, това става болестна причина. Психоаналитикът търси всевъзможни информации. Но те понякога са гротескни. Нека да приемем, че някой хистерично болен има хистеричен пристъп, понеже се страхува от демон, да речем от един огнен демон. Предците ни са вярвали в демоните на огъня, съзерцавали са ги и са знаели за тях.
към текста >>
н., «според този пример за пораждането на по-нови идеи от съкровището на първичните образи», тук той не ги нарича
богове
, а първични образи, «искаме да продължим с по-нататъшното представяне на процеса на пренасянето.
На хората изобщо не им идва на ум да започнат сериозно да се занимават с духовния свят. И тогава се случва нещо много странно. Много малко хора могат да забележат какви странни явления се появяват под влиянието на тези неща. В книгата на Юнг «Психология на несъзнателните процеси», публикувана наскоро, искам да насоча вниманието ви към нещо извънредно интересно, от което ще видите до какво днес вече стига психоаналитикът. Ще трябва да ви прочета откъс: «Според този пример», това са примери, където той показва, че човекът е свързан не само с това, което е в неговия индивидуален живот или в настоящето, а има връзки с всевъзможни демони, божества, духове и т.
н., «според този пример за пораждането на по-нови идеи от съкровището на първичните образи», тук той не ги нарича богове, а първични образи, «искаме да продължим с по-нататъшното представяне на процеса на пренасянето.
Видяхме, че либидото намира своя нов обект в онези очевидно нелепи и необичайни фантазии, именно съдържанията на абсолютното несъзнавано.» Следователно абсолютното несъзнавано е надличното несъзнавано, не личното.
към текста >>
Тук лежи психологическото основание защо хората винаги се нуждаят от демони и никога не са могли да живеят без
богове
, с изключение на няколко особено умни Specimina des homo occidentalis от вчера и за-вчера, свръхчовеци, чийто бог е мъртъв, поради което сами стават
богове
и то рационалистични
богове
с дебели черепи и студени сърца.» Виждате, че психоаналитикът стига дотам да каже: Човешката душа е така устроена, че се нуждае от боговете, има нужда от боговете и трябва да се разболее, ако няма
богове
.
«Тази опасност е също така лоша. При проекцията той се люшка между прекалено възторжено и болестно възвеличаване и изпълнено с омраза презиране на лекаря си. При интроекцията той изпада в смешно себеобожествяване или морално себеразкъсване. Грешките, които прави и в двата случая, се състоят в това, че лично си приписва смисъла на абсолютно несъзнаваното. Така сам се прави на бог или дявол.
Тук лежи психологическото основание защо хората винаги се нуждаят от демони и никога не са могли да живеят без богове, с изключение на няколко особено умни Specimina des homo occidentalis от вчера и за-вчера, свръхчовеци, чийто бог е мъртъв, поради което сами стават богове и то рационалистични богове с дебели черепи и студени сърца.» Виждате, че психоаналитикът стига дотам да каже: Човешката душа е така устроена, че се нуждае от боговете, има нужда от боговете и трябва да се разболее, ако няма богове.
Поради това винаги е имало богове; хората се нуждаят от боговете. Той, психоаналитикът, дори се подиграва, че когато нямат богове, те сами трябва да станат богове, но само «рационалистични богове с дебели черепи и студени сърца.» «Понятието бог», казва психоаналитикът, «е именно чисто и просто необходима психологическа функция на ирационална-та природа... »
към текста >>
Поради това винаги е имало
богове
; хората се нуждаят от боговете.
При проекцията той се люшка между прекалено възторжено и болестно възвеличаване и изпълнено с омраза презиране на лекаря си. При интроекцията той изпада в смешно себеобожествяване или морално себеразкъсване. Грешките, които прави и в двата случая, се състоят в това, че лично си приписва смисъла на абсолютно несъзнаваното. Така сам се прави на бог или дявол. Тук лежи психологическото основание защо хората винаги се нуждаят от демони и никога не са могли да живеят без богове, с изключение на няколко особено умни Specimina des homo occidentalis от вчера и за-вчера, свръхчовеци, чийто бог е мъртъв, поради което сами стават богове и то рационалистични богове с дебели черепи и студени сърца.» Виждате, че психоаналитикът стига дотам да каже: Човешката душа е така устроена, че се нуждае от боговете, има нужда от боговете и трябва да се разболее, ако няма богове.
Поради това винаги е имало богове; хората се нуждаят от боговете.
Той, психоаналитикът, дори се подиграва, че когато нямат богове, те сами трябва да станат богове, но само «рационалистични богове с дебели черепи и студени сърца.» «Понятието бог», казва психоаналитикът, «е именно чисто и просто необходима психологическа функция на ирационална-та природа... »
към текста >>
Той, психоаналитикът, дори се подиграва, че когато нямат
богове
, те сами трябва да станат
богове
, но само «рационалистични
богове
с дебели черепи и студени сърца.» «Понятието бог», казва психоаналитикът, «е именно чисто и просто необходима психологическа функция на ирационална-та природа... »
При интроекцията той изпада в смешно себеобожествяване или морално себеразкъсване. Грешките, които прави и в двата случая, се състоят в това, че лично си приписва смисъла на абсолютно несъзнаваното. Така сам се прави на бог или дявол. Тук лежи психологическото основание защо хората винаги се нуждаят от демони и никога не са могли да живеят без богове, с изключение на няколко особено умни Specimina des homo occidentalis от вчера и за-вчера, свръхчовеци, чийто бог е мъртъв, поради което сами стават богове и то рационалистични богове с дебели черепи и студени сърца.» Виждате, че психоаналитикът стига дотам да каже: Човешката душа е така устроена, че се нуждае от боговете, има нужда от боговете и трябва да се разболее, ако няма богове. Поради това винаги е имало богове; хората се нуждаят от боговете.
Той, психоаналитикът, дори се подиграва, че когато нямат богове, те сами трябва да станат богове, но само «рационалистични богове с дебели черепи и студени сърца.» «Понятието бог», казва психоаналитикът, «е именно чисто и просто необходима психологическа функция на ирационална-та природа... »
към текста >>
141.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Така че човекът, когато се потапя с неадекватни понятия в живота на чувствата си, идва в сблъсък с боговете - нека така да се каже, - но също и със злите
богове
.
Можете да си представите в съвременния живот, където толкова много неща достигат до хората, без те правилно да ги разберат, без да ги прозрат и осмислят, как мислите постоянно навлизат долу в чувствата. Но само мисленето е ориентирано към физическия план; чувстването не е насочено само към физическия план, а стои също така във връзка с духовния свят. Чувстването наистина стои във връзка с всички духовни същества, за които може да се говори, че са реални.
Така че човекът, когато се потапя с неадекватни понятия в живота на чувствата си, идва в сблъсък с боговете - нека така да се каже, - но също и със злите богове.
Той влиза в конфронтация там. Всички сблъсъци идват оттам, че човекът се потапя в тези сфери с неадекватни познания. Той трябва да се плъзне надолу с неадекватни понятия, щом се намира много повече в чувствената сфера, отколкото в обикновената сфера на разума. В сферата на чувствата човек не може да се еманципира от своята взаимовръзка с духовния свят. Ако в материалистическото време се еманципира в сферата на разума, винаги ще навлиза с неадекватни понятия в света на чувствата си и трябва да се разболее.
към текста >>
142.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
На тази основа почива това, което тези враждебни на човеколюбивите
богове
същества винаги правят, а именно, че искат да изместят в един ранен момент от човешкото развитие, когато човечеството още не е узряло, това, което добре настроените към човека духовни същества искат да направят за него на по-късен етап.
На тази основа почива това, което тези враждебни на човеколюбивите богове същества винаги правят, а именно, че искат да изместят в един ранен момент от човешкото развитие, когато човечеството още не е узряло, това, което добре настроените към човека духовни същества искат да направят за него на по-късен етап.
А именно това, което би трябвало да се случи едва в средата на нашата епоха,
към текста >>
143.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И настъпили столетия, когато хората на мястото на индивидуалните
богове
– християните ги наричали ангели – поставили абстрактните понятия, метафизиката на абстрактните понятия.
Но след това постепенно човечеството оставяло съзнанието, което то, изхождайки от историческата памет, заимствало от епохата на древната теокрация, когато още са знаели, че земната уредба действително е следствие от божествените действия. На мястото на живия божествен свят, който още виждали в древните времена, и за който още знаели, навлезли абстрактните понятия. Вместо съзнанието, че там горе съществува свят от божествени индивидуалности, се появили абстрактните метафизични понятия.
И настъпили столетия, когато хората на мястото на индивидуалните богове – християните ги наричали ангели – поставили абстрактните понятия, метафизиката на абстрактните понятия.
Божественият ред, който е трябвало да намери своето отражение в човешкия ред, е носил в себе си нещо теократично; прилагането на голи понятия към човешкия обществен ред дало нещо, което може да се определи като просто средство за поддържане на обществения ред. Ако по-рано са мислили, че в човешката обществена структура трябва да намери отражение божественият свят, в метафизичната епоха са се грижели само да поддържат реда, да наказват злото и да не наказват доброто или да го награждават, запазвайки така обществения ред. Когато на мястото на живите богове навлезли абстрактните метафизични понятия, започнали да се грижат само за това, да създадат човешки ред, който така щампова хората, че те да се подчиняват на другите, не защото това подчинение отразява отношенията между Архангели и Ангели, а доколкото редът може да се установи от това, че един заповядва, а другите го слушат. На мястото на живия социален ред застанали абстракциите.
към текста >>
Когато на мястото на живите
богове
навлезли абстрактните метафизични понятия, започнали да се грижат само за това, да създадат човешки ред, който така щампова хората, че те да се подчиняват на другите, не защото това подчинение отразява отношенията между Архангели и Ангели, а доколкото редът може да се установи от това, че един заповядва, а другите го слушат.
На мястото на живия божествен свят, който още виждали в древните времена, и за който още знаели, навлезли абстрактните понятия. Вместо съзнанието, че там горе съществува свят от божествени индивидуалности, се появили абстрактните метафизични понятия. И настъпили столетия, когато хората на мястото на индивидуалните богове – християните ги наричали ангели – поставили абстрактните понятия, метафизиката на абстрактните понятия. Божественият ред, който е трябвало да намери своето отражение в човешкия ред, е носил в себе си нещо теократично; прилагането на голи понятия към човешкия обществен ред дало нещо, което може да се определи като просто средство за поддържане на обществения ред. Ако по-рано са мислили, че в човешката обществена структура трябва да намери отражение божественият свят, в метафизичната епоха са се грижели само да поддържат реда, да наказват злото и да не наказват доброто или да го награждават, запазвайки така обществения ред.
Когато на мястото на живите богове навлезли абстрактните метафизични понятия, започнали да се грижат само за това, да създадат човешки ред, който така щампова хората, че те да се подчиняват на другите, не защото това подчинение отразява отношенията между Архангели и Ангели, а доколкото редът може да се установи от това, че един заповядва, а другите го слушат.
На мястото на живия социален ред застанали абстракциите.
към текста >>
144.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Неговото мислене и част от неговото вътрешно чувство се преместват в космически области, където протича борба на
богове
, както ви го представих преди осем дни, а волята и част от вътрешното чувство се преместват в други области, където също протича борба на
богове
.
Но човек е също и духовно-душевно същество. И благодарение на своето духовно-душевно същество той принадлежи не само на царството на времето, както го характеризирахме по-горе, но като духовно-душевно същество той принадлежи също и на царството на постоянното съществуване, царството на вечността. Но това е нещо съвсем различно, отколкото му се струва. Тук той няма никакво развитие, тук той остава едно и също същество от раждането до смъртта. Но неговите мислене, чувства и воля представляват нещо съвсем различно от това, което му се струват.
Неговото мислене и част от неговото вътрешно чувство се преместват в космически области, където протича борба на богове, както ви го представих преди осем дни, а волята и част от вътрешното чувство се преместват в други области, където също протича борба на богове.
Казах ви, че да размишляваш, означава да се изместиш в определена духовна област и да участваш в борбата на един вид богове с друг вид. Да проявиш воля също означава да участваш в известна борба, макар и в единия, и в другия случай тази борба стига до покой. Това е дълбока истина, представа, за която ще намерите нещо във „Вратата на посвещението“, показваща, че когато в нас се разиграват духовно-душевни процеси, едновременно стават и велики космически събития.
към текста >>
Казах ви, че да размишляваш, означава да се изместиш в определена духовна област и да участваш в борбата на един вид
богове
с друг вид.
И благодарение на своето духовно-душевно същество той принадлежи не само на царството на времето, както го характеризирахме по-горе, но като духовно-душевно същество той принадлежи също и на царството на постоянното съществуване, царството на вечността. Но това е нещо съвсем различно, отколкото му се струва. Тук той няма никакво развитие, тук той остава едно и също същество от раждането до смъртта. Но неговите мислене, чувства и воля представляват нещо съвсем различно от това, което му се струват. Неговото мислене и част от неговото вътрешно чувство се преместват в космически области, където протича борба на богове, както ви го представих преди осем дни, а волята и част от вътрешното чувство се преместват в други области, където също протича борба на богове.
Казах ви, че да размишляваш, означава да се изместиш в определена духовна област и да участваш в борбата на един вид богове с друг вид.
Да проявиш воля също означава да участваш в известна борба, макар и в единия, и в другия случай тази борба стига до покой. Това е дълбока истина, представа, за която ще намерите нещо във „Вратата на посвещението“, показваща, че когато в нас се разиграват духовно-душевни процеси, едновременно стават и велики космически събития.
към текста >>
145.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но това, което при гърците е било най-удивителното, е това, което е звучало още във философията на Платон, което е било отглас от прамъдростта, която човечеството, може да се каже, е получило от устата на самите
богове
.
Знаем, че в прадревните времена учителите на човечеството са били инспирирани, получавали са посвещението си непосредствено от духовния свят. Чрез тях духовните същества са говорели, обръщайки се към света, и ако още в началото на петия период бихме се вгледали в тези прадревни времена от човешкото развитие, бихме могли да видим удивителна прамъдрост. Тя е била в известно отношение така очистена и изразена в понятия и идеи, че е била особено приспособена за човешкото същество. Ако в по-ранните времена великите посветени са я съобщавали в по-образна, имагинативна форма, от гърците тя се е постигала в идеите, в понятията, и така тя е била приспособена към възприемането ѝ от хората.
Но това, което при гърците е било най-удивителното, е това, което е звучало още във философията на Платон, което е било отглас от прамъдростта, която човечеството, може да се каже, е получило от устата на самите богове.
Обаче човечеството е било заплашено от загуба на тази мъдрост.
към текста >>
146.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Разбира се, това е било не само разумно, но и мъжествено, но Тертулиан е изричал и други неща; той, например, е казал: ако вие, римляните, наистина се вгледате във вашите
богове
, които по същество са демони, и наистина питахте вашите демони, бихте научили истината.
Това казва Тертулиан на своите римляни! Този човек е притежавал чувство за независимост и, гледайки римските деяния, е казал: кога се молят хората, когато естествено гледат към небето или когато гледат към Капитолия? При това Тертулиан в никакъв случай не е бил човек, потопен в абстрактната римска култура, защото той дълбоко е чувствал присъствието в света на свръхсетивно-същностното. Такъв, като Тертулиан, който се държи толкова независимо и свободно и говори, изхождайки от свръхсетивното, следва да го търсим в епохата, когато свръхсетивното е било по-близо до хората, отколкото когато и да било по-късно! Не само в чисто рационален смисъл Тертулиан казва: християните говорят истината, а ги обвиняват в злодейство, тогава как ако човек лъже при мъченията, може да бъде обвинен в злодейство.
Разбира се, това е било не само разумно, но и мъжествено, но Тертулиан е изричал и други неща; той, например, е казал: ако вие, римляните, наистина се вгледате във вашите богове, които по същество са демони, и наистина питахте вашите демони, бихте научили истината.
Но вие не искате да научите истината от демоните. Поставете човек, обладан от демон, от когото говори демонът, пред християнин, и го попитайте по правилен начин за християните, тогава демонът ще признае, че е демон, а за Бога, когото християнинът признава, ще каже, макар и със страх: това е Бог, който сега принадлежи на света! Тертулиан апелира не само към свидетелствата на християните, но и към свидетелството на демоните, когато казва, че демоните се признават за демони, когато безстрашно ги попиташ, и точно както е описано в Евангелията, признават Исус Христос за истинския Исус Христос.
към текста >>
147.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят посредством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в човека това, което другите
богове
, с които се боря, искат да му дадат чак в следващия културен период.
Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал след 333 години, в 666 г. да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие. Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха. То е искало твърде рано да присади в човека културата на съзнателната душа. И, съответно със създалата се в света ситуация, в 666 г.
е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят посредством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в човека това, което другите богове, с които се боря, искат да му дадат чак в следващия културен период.
Било е предвидено неправилно смесване на разсъдъчната със съзнателната душа.
към текста >>
е била решаваща, когато човечеството е можело да бъде потопено от това знание и култура, които изначалните
богове
са искали да му дадат чак в третото хилядолетие.
Били са планирани доста забележителни явления. Ако отчетете естественонаучните идеали на съвременността и чуете как хората описват, колко далеч сме се придвижили през последните десетилетия, – представете си, какви представи са можели да формират същите тези хора през 2493 г., ако те бяха вече така умни в 1918 г.! Тоест машини и други подобни хората в 666 г. още не биха могли да създадат и не биха имали такава експериментална база, но те не биха се мъкнали толкова бавно, а ползвайки се от гениалните си сили, биха предвидили много неща и много биха направили. Тази 666 г.
е била решаваща, когато човечеството е можело да бъде потопено от това знание и култура, които изначалните богове са искали да му дадат чак в третото хилядолетие.
Невъзможно е да си представим, а и не е нужно, в каква ситуация би се оказал така нареченият образован свят, ако той беше потопен в това знание през 666 г. При липсата на самодисциплина човечеството щеше да изпадне в пълен хаос. Обърнете се към историческите книги, които винаги разказват само едностранни неща за душевното устройство, което е имало човечеството в 666 г., и ще почувствате, как биха се държали хората, ако гениалността беше се разпространила сред тях по такъв начин. Вече достатъчно сте запознати с това, което се е развило в периода до 1914 г.; представете си, докъде би стигнало човечеството, ако то беше потопено от цялата тази мъдрост на Звяра! Така и е било планирано от определени висши духове, особено от съществото от ариманическа природа, че вождът на тези духове е трябвало да се появи, макар и не на физически план, но наистина е трябвало да се появи.
към текста >>
148.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без
богове
.
Преди всичко тук имаме двойственост. Първо са искали да консервират чувството, да съхранят чувството за древния култ, за този култ, който в течение на хилядолетия се е практикувал при египтяните и в предна Азия, а също и в по-дълбоките области на Азия.
Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове.
Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство. В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива. Гърците не са искали да се връщат в предишните времена.
към текста >>
149.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Оттогава насам духовните Същества от по-горните Йерархии (които от наша гледна точка можем да наречем
богове
) се намират в по-различна връзка с човешките души.
В древни времена боговете имаха конкретна задача за земната еволюция — те бяха поставили изпълнението на задачата като основна цел. Те изпълниха задачата си, като инспирираха хората със собствените си сили и като вдъхваха имагинации в човешката душа. Но — колкото и да е странно — тези изначални цели за земната еволюция вече са постигнати. По принцип бяха постигнати в края на Четвъртата след-атлантска епоха.
Оттогава насам духовните Същества от по-горните Йерархии (които от наша гледна точка можем да наречем богове) се намират в по-различна връзка с човешките души.
към текста >>
150.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите
богове
.
Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането. Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека? , тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм. И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата. Защото важно е това, че човек трябва да бъде наясно върху факта: чрез главата на човека му говорят първо само луциферическите същества.
И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове.
В началото на Библията не стои: Бог изпрати на човека светлинния лъч и той стана жива душа: Бог вдъхна на човека живото дихание и той стана една жива душа. Тук ясно е познато, че божествения импулс дойде у човека не чрез една дейност на главата.
към текста >>
151.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Когато насочим поглед върху гръцката култура, този цвят на Четвъртата Следатлантска епоха, ние трябва да кажем: в гръцкото съзнание още живееше нещо от пребиваването на божествено-духовни същества между хората, само че хората бяха подбуждани да строят жилища на своите
богове
, които можеха да си представят само образи.
Следователно, каква еволюция имаме всъщност пред нас от гръцкия храм до готическия храм? Другото са общо взето междинни форми, каквото и да може да каже, погрешно, историческото тълкуване. Следователно, каква еволюция имаме тук пред нас?
Когато насочим поглед върху гръцката култура, този цвят на Четвъртата Следатлантска епоха, ние трябва да кажем: в гръцкото съзнание още живееше нещо от пребиваването на божествено-духовни същества между хората, само че хората бяха подбуждани да строят жилища на своите богове, които можеха да си представят само образи.
Гръцкият храм беше обиталище на бога или богинята, за които тогавашните хора имаха съзнанието: боговете ходят между хората. Без това съзнание за присъствието на божествено-духовни Същества е немислимо поставянето на гръцкия храм в гръцката култура.
към текста >>
Нашата сграда не съдържа в себе си един образ на
богове
защото за християните също е от значение, да не си правят никакъв образ на боговете, а съдържа онова, което от групово-душевното състояние на човека се е развило до силата на индивидуалното същество на всеки отделен човек.
Ако съдбата позволи и тази сграда ще бъде някога завършена, този, който седи вътре, ще има непосредствено пред себе си това, което му е близо, което се отнася за него самия, като насочва погледа към Съществото, което дава смисъла на Земното развитие: Христовото Същество. Обаче всичко това трябва да бъде чувствувано художествено. То не трябва да бъде интелектуално мислено мъдрувайки, че е Христос, а трябва да бъде чувствувано. Всичко е замислено художествено и това, което се изразява художествено във формите, то е най-важното. То трябва да действува именно на чувството, с изключение на всичко интелектуално, което трябва да бъде само ръководител към чувството, трябва да внушава на човека да поглед не към изток и да може да каже: "Това си ти", но сега не една абстрактна дефениция на човека, защото равновесието може да бъде постигнато по безкрайно много начини.
Нашата сграда не съдържа в себе си един образ на богове защото за християните също е от значение, да не си правят никакъв образ на боговете, а съдържа онова, което от групово-душевното състояние на човека се е развило до силата на индивидуалното същество на всеки отделен човек.
И в тези форми се държи сметка за действието и тъкането на индивидуалния импулс.
към текста >>
152.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Там Бог със своите съпровождащи
богове
е в основата си Същество, управляващо според римската представа за справедливост, само дето Той е в свръхсетивния свят.
Затова в нашата цивилизация, преминаващото в духовния ни живот също е било получено чрез римската правно-политическа система. На това се дължат толкова много аномалии. Дори Християнството, разпространявало се на запад от римските граници, приело обуславяна от този факт форма. В какво се превърна религиозният елемент при своя преход през римския свят? Той стана онази голяма правна система, която наричаме римска Католическа религия.
Там Бог със своите съпровождащи богове е в основата си Същество, управляващо според римската представа за справедливост, само дето Той е в свръхсетивния свят.
Тук намираме установени идеите за дълга и неизпълнението, които всъщност са само правни идеи, идеи които никога не са съществували в Мистериите на Изтока или в гръцката философия за живота. В това Християнство са установени юридическите римски принципи. То е религиозен поток, пропит със законност. Всичко, намиращо израз в живота може да приеме красива форма, но трябва да признаем, че правно-политическата сцена, в която Богът на Света става Съдията на Света и завършва цялата еволюция на Земята с правно дело, дори онази великолепна картина на Микеланджело в Сикстинската Капела е просто възхитителен израз на Християнството, напоено със законност. Точно това Християнство, пропито със законност, намира своята кулминация в "Страшният Съд".
към текста >>
153.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Ние сме се върнали обратно, отвърнали сме се от един Христос, който принадлежи на цялото човечество, върнали сме се до национални
богове
, които са множество Йехови и никакъв Христос.
Ние практически сме изгубили и двата начина, чрез които разбирането за раждането на Христос разкрива себе си на човека, Ние сме се върнали от яслата и Святата нощ, до дървото в рая.
Ние сме се върнали обратно, отвърнали сме се от един Христос, който принадлежи на цялото човечество, върнали сме се до национални богове, които са множество Йехови и никакъв Христос.
Защото така както онова, което наистина разкрива себе си в най-дълбоката природа на човека, е нещо общо за всички хора, така истинно е, че онова което се разкрива чрез цялата обширност на пространството и мистериите на времето, е нещо общо за всички хора.
към текста >>
154.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
И в 19-то столетие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18 век, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си умствена настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало
Богове
или в края на краищата, Бог.
Виденията, които някога възникнали вътре в човека бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно възприятие. Нищо не бе останало от онова, което нявга бе довело човека до видението: останало само чувството за мотивация в социалния живот.
И в 19-то столетие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18 век, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си умствена настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало Богове или в края на краищата, Бог.
Ала след това възниква този силен инстинкт: „Когато гледам външния свят пред мен е само картината на материалния живот, само онова, което се разкрива на сетивното възприятие.“ Онези хора казвали на себе си: „Онези традиции, онова, което нявга бе виждано да свети от звездите, които също са сетивни неща, духовното в минералите и растенията всичко това е било фантазия, то бе антропоморфизъм: тази фантазия човечеството я е наложило на външния свят. „Не са Боговете, които са създали човека, а човекът, от своя душевен живот, е създал Боговете.“. Това бе поставено пред човека в средата на 19-то столетие, първо от Дупуи, а след това от Лудвиг Фоербах.
към текста >>
155.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Докато при гърците ние все още имаме ясното усещане: Ето, божествените образи и изобщо онези свръхсетивни сили, които са в основата на света и Космоса, имат своя богат и недостъпен нам вътрешен живот, то римските
богове
се превърнаха в абстракции, превърнаха се в отвлечени и сухи понятия.
Този напредък на човешкото познание, което се стремеше да превръща всичко в абстракции, намери своя видим израз най-вече в Рим. Римската цивилизация разви стегнатия, абстрактен и трезв усет за нещата, тя разви една лишена от образ мисъл, накратко Рим разви разсъдъчните форми на човешкото мислене.
Докато при гърците ние все още имаме ясното усещане: Ето, божествените образи и изобщо онези свръхсетивни сили, които са в основата на света и Космоса, имат своя богат и недостъпен нам вътрешен живот, то римските богове се превърнаха в абстракции, превърнаха се в отвлечени и сухи понятия.
Римската логика взе превес над останките от древните имагинации, които все още можеха да се открият в древна Гърция.
към текста >>
156.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Да се смята, че когато някогашните хора описваха своите
богове
в природата, са си измисляли нещо е една лекомислена и наивна представа.
От този факт, някогашният човек не виждаше само около себе си външния физически свят, а зад него духовната същност. Физическият свят за него нямаше така чисти обособени контури, а много по-замъглени контури, отколкото за модерния човек. Но в замяна на това, зад нещата, които се простираха във физическия свят, той виждаше навсякъде божествени духовни същности от по-нисша природа а също и други, от по-висша природа.
Да се смята, че когато някогашните хора описваха своите богове в природата, са си измисляли нещо е една лекомислена и наивна представа.
Те нищо не са си измислили. Това би било също толкова наивно, колкото, ако се каже, че някой, който ни потвърждава, че е видял това или онова, пробуждайки се, че просто си го е измислил. Древните не само че не си измисляха нещата, а ги виждаха, тъчащи във вижданията на сетивния им поглед; всъщност, нещата, които виждаха бяха много по-неточни, защото те ги виждаха на задния план на божествено-духовната реалност, която се разстилаше. Образът на света, който имаше човекът от миналото беше, значи съвсем друг. Защото в момента на събуждането той се потапяше, по-дълбоко в своето етерно тяло и от този факт той имаше един различен образ за света.
към текста >>
Тези възприятия за
богове
прогресивно се замъгляваха.
Нещата стоят така, когато си представяме човека от миналото, той имаше около себе си своите възприятия за боговете. Той си ги образуваше изхождайки от образи. Това беше неговата митология, митът.
Тези възприятия за богове прогресивно се замъгляваха.
Около човека съществува, по определен начин, само физическия свят. Но той има, в замяна на това, възможността да се свърже отново, в своето вътрешно същество, с една предопределеност на бог, при преминаването на смъртта чрез бога, при възкръсването на бога. В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния свят. Бих искал да кажа, че този свят на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на въздействие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство. Хората даваха също на тези образи от света на боговете различна форма в зависимост от особеностите на своите характери.
към текста >>
Другите предопределени за
богове
бяха по-далеч от човека.
Дойде, обаче, една предопределеност на бог, която се разви на самата Земя.
Другите предопределени за богове бяха по-далеч от човека.
Човек ги виждаше в перспектива. А също не ги виждаше така ясно. Те бяха по-далеч от него в своя земен живот. Христовото събитие е съвсем близо до него, по отношение на земния му живот. Той виждаше боговете неясно, защото ги виждаше, така да се каже, в перспектива.
към текста >>
157.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
То не стои по такъв начин, че това, което днес се проявява като нерелигиозност, непосредствено да се наказва с болест от някакви демонични
богове
.
Не бива да се вярва, че духовно-душевното не стои в никакви отношения с физическото!
То не стои по такъв начин, че това, което днес се проявява като нерелигиозност, непосредствено да се наказва с болест от някакви демонични богове.
Битието не протича по този външен начин, но има вътрешна връзка между това, което човекът изживява духовно-душевно и физическото му устройство. За да бъде човекът здрав през деня, трябва да внесе в съня си чувството за своята взаимовръзка с божествено-духовните същества, в чиито действия той потапя своята вечна същност по време на съня. Човекът може да извлече правилните, също и духовно-душевно оздравителните сили за своя дневен живот само от правилното пребиваване в духовно-душевния свят между заспиването и събуждането. По време на втория стадий на съня човекът стига дотам да има на мястото на своето обикновено физическо съзнание не космическо съзнание, но космическо изживяване. Както казах, едва посветеният осъзнава това космическо изживяване, но и всеки човек го изживява през нощта от заспиването до събуждането.
към текста >>
158.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Различно е, ако Ариман постигне победа срещу лунните, венерините и меркуриевите
богове
, различно е и при победата на въздушните и огнените духове срещу Юпитер, Марс и Сатурн.
Различно е, ако Ариман постигне победа срещу лунните, венерините и меркуриевите богове, различно е и при победата на въздушните и огнените духове срещу Юпитер, Марс и Сатурн.
Това обаче никога не са пълни победи. Те стават такива само когато се подкрепят чрез успеха на тези същества едни срещу други. Успехите обаче, които тези същества извоюват едни срещу други, в повечето случаи са само привидни и оттам идва и разочарованието. Защото представете си, че на ариманичните сили се удаде да постигнат в човешкото физическо тяло победа над луциферичните сили, над тези сили, които искат изцяло да изпълнят човека с това, което би трябвало да остане само на повърхността, в сетивата. Тогава, чрез победата на ариманичните сили, човекът получава болести като туморни образувания, рак или болести на веществообмяната като диабета.
към текста >>
159.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Нека да се задоволим засега с убеждението, което е водило до благочестивите чувства на учениците на мистерийните учители, че това, което те са слушали от учителите си, някога е било дадено на човечеството от самите
богове
.
Не искам да се разпростирам за това, което лежи тук в основата, защото ще ни отведе твърде далеч.
Нека да се задоволим засега с убеждението, което е водило до благочестивите чувства на учениците на мистерийните учители, че това, което те са слушали от учителите си, някога е било дадено на човечеството от самите богове.
към текста >>
160.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И тези древни хора имаха непосредственото усещане: По време на лятото „горните"
Богове
слизат и обгръщат Земята от всякъде; по време на зимата „долните"
Богове
се изкачват горе и на свой ред обгръщат Земята от всякъде.
А от това, което току що казах, Вие неизбежно ще направите извода: През лятото човешкият сън е нещо съвсем различно от това, което е той през зимата, макар и сегашната степен на съзнанието да не позволява „регистрирането" на тези подробности. В по-древните епохи от развитието на човечеството хората можеха да правят твърде точна разлика между зимния сън и летния сън. Те знаеха също и какво е конкретното значение на зимния и летния сън върху самите тях. Древните хора добре знаеха, че естеството на летния сън им дава правото да са напълно сигурни: да, през лятото цялата Земя е обвита от образни мисли.
И тези древни хора имаха непосредственото усещане: По време на лятото „горните" Богове слизат и обгръщат Земята от всякъде; по време на зимата „долните" Богове се изкачват горе и на свой ред обгръщат Земята от всякъде.
Този имагинативен свят различен зиме и лятос беше възприеман като една промяна в съотношението между горните и долните Богове. Обаче древният човек знаеше, че със своя Аз и своето астрално тяло, е непосредствен участник в този пулсиращ и жив имагинативен свят.
към текста >>
Този имагинативен свят различен зиме и лятос беше възприеман като една промяна в съотношението между горните и долните
Богове
.
А от това, което току що казах, Вие неизбежно ще направите извода: През лятото човешкият сън е нещо съвсем различно от това, което е той през зимата, макар и сегашната степен на съзнанието да не позволява „регистрирането" на тези подробности. В по-древните епохи от развитието на човечеството хората можеха да правят твърде точна разлика между зимния сън и летния сън. Те знаеха също и какво е конкретното значение на зимния и летния сън върху самите тях. Древните хора добре знаеха, че естеството на летния сън им дава правото да са напълно сигурни: да, през лятото цялата Земя е обвита от образни мисли. И тези древни хора имаха непосредственото усещане: По време на лятото „горните" Богове слизат и обгръщат Земята от всякъде; по време на зимата „долните" Богове се изкачват горе и на свой ред обгръщат Земята от всякъде.
Този имагинативен свят различен зиме и лятос беше възприеман като една промяна в съотношението между горните и долните Богове.
Обаче древният човек знаеше, че със своя Аз и своето астрално тяло, е непосредствен участник в този пулсиращ и жив имагинативен свят.
към текста >>
Но всяка нощ в тези нищожни разменни монети се вглеждат долните
Богове
.
А всичко, което мислим то остава на Земята; Ангели и Архангели изобщо не се интересуват от него; да, когато надничат през Коледните прозорци, те се интересуват от нещо съвсем друго, защото ако ми позволите този израз сега те разполагат с по-високия „карат злато", който могат да получат от духовно-душевната същност на човека. И тези по-ценни монети се отливат не другаде, а в „монетния двор" на чувствата, там където живее и страда човешката душа. За Космоса, скъпи мои приятели, мислите са само нищожни разменни монети.
Но всяка нощ в тези нищожни разменни монети се вглеждат долните Богове.
И така, всяка нощ Космосът не далечният Космос, а непосредственото космическо обкръжение на Земята, съставено от подчинени и елементарни Същества се вглежда и вслушва в нашите умствени качества: дали сме глупави или умни хора! Денонощният кръг на Слънцето е този, който осведомява близкия Космос за качеството на нашите мисли. А годишният кръг на Слънцето е този, който пренася в необятните простори на Космоса нашите чувства.
към текста >>
161.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Впрочем този стремеж за проникване във волята на
Богове
те беше разпространен не само в Южна Европа.
От историята Вие добре знаете, че жриците и гадателките в древните мистерийни центрове имаха основната задача да проникват във волята на Боговете.
Впрочем този стремеж за проникване във волята на Богове те беше разпространен не само в Южна Европа.
В германските и северноевропейски земи гадателките бяха свято почитани фигури, от чиито екстатични състояния хората можеха да научават нещо от волята на Боговете. Да, макар и в един замъглен и неясен вид, тези свещени места които по-късно се превърнаха в нашите абстрактни лаборатории и кабинети можеха да приближат човека на 12, 13 век и да му дадат знание, което съдържаше в себе си не друго, а волята на божествения свят. В тези свещени центрове работеха и т.нар. алхимици, опитвайки се да стигнат до първичните сили на веществата в природните процеси. Ако отворим техните книги, ние ще установим, че навсякъде в тези древни „изследователски" центрове се проявяваше стремежът, щото духовните сили на веществата да се вкарат в ретортата, фиолата и т.н.
към текста >>
После той се взираше в епохата, когато властвуваха Кронос и Рея, в епохата на Зевс и останалите
Богове
, които знаем от гръцката митология.
Ако се обърнете към онези древни епохи, за които стана дума днес, към Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха, Вие ще установите, как в своята „златна" епоха например хората искаха да общуват с Боговете; как в своята „сребърна" епоха те можеха да изживяват на Земята само Слънчевото сияние на духовния свят и т.н. В светогледите на древните епохи времето и неговото протичане играеха могъща роля. Припомнете си гръцкия светоглед и светогледа на европейския Север от същите векове и Вие ще откриете, че в тях представата за времето играеше наистина могъща роля. Древният грък се обръщаше назад до онази прадревна епоха, когато Уран и Гея ръководеха събитията в Космоса.
После той се взираше в епохата, когато властвуваха Кронос и Рея, в епохата на Зевс и останалите Богове, които знаем от гръцката митология.
Същото откриваме и в германската митология. Навсякъде в тези митологии или тези светогледи, времето играеше една могъща роля.
към текста >>
Да, онези
Богове
, които насочваха делата и мислите на хората от Гръцко-римската епоха ли са в състояние да разбират днешния човек.
Да, алхимикът се затваряше в своята лаборатория и се опитваше да вникне в божествената воля, която съединява и разделя веществата. Обаче Бог надничаше в тази лаборатория и там, в действията на алхимиците откриваше нещо свое, нещо сродно. Ако днес Боговете надзърнат в една лаборатория, всичко, което се прави там, ще им се стори безкрайно чуждо. Там в духовния свят, от първата третина на 15 век насам, Боговете се изпълниха с убеждението, като че ли там долу хората са заети само със своите нелепости и вършат неща, които Боговете вече не разбират.
Да, онези Богове, които насочваха делата и мислите на хората от Гръцко-римската епоха ли са в състояние да разбират днешния човек.
Тези божествено-духовни Същества едва ли биха проявили някакъв интерес към това, което се прави в днешните лаборатории, в днешните клиники. И както преди време се изразих, ако Боговете можеха да надзърнат през прозорците на Земята, те най-малко биха се загледали в научните постижения на т.нар. професорско съсловие. И този факт засяга особено живо онези, които са докоснати от съвременното Посвещение. Те си казват: Ами да, през последните столетия ние хората станахме съвършено отчуждени от Боговете.
към текста >>
162.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
През лятото човек се усещаше свързан с горните
Богове
.
По време на летните Мистерии човек беше обърнат към просторите на Космоса. Защо? Защото и самата Земя освободена от сковаващата прегръдка на зимния студ беше в един вид разширено състояние, като в едно грандиозно космическо издишване: Слята със своята атмосфера, слята с цялото си космическо обкръжение.
През лятото човек се усещаше свързан с горните Богове.
И всъщност в разгара на лятото той търсеше онова, което днес бихме нарекли „Еньовден", денят, през който Слънцето стига до най-високата си лятна точка; той търсеше подходящия ден, за да се свърже в своите светилища с горните Богове; той търсеше, тъй да се каже, естествената връзка с цялото етерно обкръжение на Земята и то не за друго, а воден от порива си за жертвоприношение пред Боговете, които му откриваха собствените си космически мисли.
към текста >>
И всъщност в разгара на лятото той търсеше онова, което днес бихме нарекли „Еньовден", денят, през който Слънцето стига до най-високата си лятна точка; той търсеше подходящия ден, за да се свърже в своите светилища с горните
Богове
; той търсеше, тъй да се каже, естествената връзка с цялото етерно обкръжение на Земята и то не за друго, а воден от порива си за жертвоприношение пред Боговете, които му откриваха собствените си космически мисли.
По време на летните Мистерии човек беше обърнат към просторите на Космоса. Защо? Защото и самата Земя освободена от сковаващата прегръдка на зимния студ беше в един вид разширено състояние, като в едно грандиозно космическо издишване: Слята със своята атмосфера, слята с цялото си космическо обкръжение. През лятото човек се усещаше свързан с горните Богове.
И всъщност в разгара на лятото той търсеше онова, което днес бихме нарекли „Еньовден", денят, през който Слънцето стига до най-високата си лятна точка; той търсеше подходящия ден, за да се свърже в своите светилища с горните Богове; той търсеше, тъй да се каже, естествената връзка с цялото етерно обкръжение на Земята и то не за друго, а воден от порива си за жертвоприношение пред Боговете, които му откриваха собствените си космически мисли.
към текста >>
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните
Богове
, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене.
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене.
Да, така човекът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили. А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност. Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния. Какво ставаше впрочем? Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
към текста >>
А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните
Богове
, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност.
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене. Да, така човекът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили.
А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност.
Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния. Какво ставаше впрочем? Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
към текста >>
Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните
Богове
и за техните космически мисли, както и да принесе на горните
Богове
един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене. Да, така човекът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили. А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност. Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния. Какво ставаше впрочем?
Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
към текста >>
Външната страна на култа беше така замислена, че в издигащия се нагоре жертвен дим, човек можеше сякаш да впише своята благодарност към горните
Богове
да я впише именно в едно външно средство, в дима от жертвения огън, но не как да е, а чрез формообразуващата мощ на словото.
Външната страна на култа беше така замислена, че в издигащия се нагоре жертвен дим, човек можеше сякаш да впише своята благодарност към горните Богове да я впише именно в едно външно средство, в дима от жертвения огън, но не как да е, а чрез формообразуващата мощ на словото.
И молитвата можеше да впише в жертвения дим само онези чувства, които човек би искал да изпрати горе като благодарност за получените мисли.
към текста >>
Сега той се обръща към долните
Богове
.
Представете си съвсем живо тази картина: когато снежната покривка обвие Земята, под снега остава и продължението на лятото. Сега човекът не се свързва с просторите на Космоса, сега той обръща душата си към вътрешността на Земята.
Сега той се обръща към долните Богове.
И тази представа беше изключително силна; по времето на Голгота тя караше последователите на древната мъдрост да си казват: Да, Христос, или неговата мъдрост ние трябва да търсим в това, което е свързано със Земята.
към текста >>
163.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Да, Посвещенията на „Горните
Богове
" не бяха напразни.
Съизживявайки пролетта насочван от „Годишния Бог" човекът се научаваше да разчита и живите надписи на природата.
Да, Посвещенията на „Горните Богове" не бяха напразни.
И в края на пролетта, през Май или Юни, човек получаваше ясното усещане: ето, сега аз разбирам как от утробата на Космоса се ражда човешкото физическо тяло и както се развива, напредвайки в своето чудно съвършенство.
към текста >>
164.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Човек тогава през цялото време се е натъквал на
богове
, като първопричини на всички неща: «Откъде произлиза света?
И работата е стояла така: дотогава, докато Духовете на Формата са насаждали в човека космическите мисли, тези мисли са били нещо, което или е излизало, може да се каже, срещу човека като възприятие от камъните, растенията, животните, или е изплувало вътре в човека, като негови инстинкти и подбуди. Тогава човек е плувал, като че по вълните на живота и тези вълни на живота или се надигали, или се успокоявали, в зависимост от мислите на Духовете на Формата. Така, че отвън към човека се е приближавало това, което той после е възприемал вътре в себе си. Затова в тези стародавни времена човек е чувствал себе си по отношение на Боговете така, че той, както в първопричините на мировото сътворение, така и на своето съществувание, е търсил действията на Боговете. Когато човек е говорил за Боговете, то е говорил така, че е търсил Боговете както в причините за това, което той самият е на Земята, а също и в причините за природните явления.
Човек тогава през цялото време се е натъквал на богове, като първопричини на всички неща: «Откъде произлиза света?
Откъде произхождам аз самият? » Това са били великите религиозни въпроси на древното човечество.
към текста >>
Ще ни бъде достатъчно да преминем още една двойка инкарнации, за това ще ни бъде необходимо не толкова много време, примерно само до 2800-на, или до 3000-та година, и тогава няма да можем да си простим в последващата инкарнация, ако погледнем към предишната инкарнация, че ние някога сме предпочели пред човешката свобода човешкия стремеж към удобство, към леност, в надежда за помощ от снизходителните към нас
Богове
.
Това, което се изисква в нашата епоха, е човек действително да иска да стане свободно същество. В преобладаващата си част той не иска това. Той трябва все още да намери в себе си волята за това. На него повече от всичко му се иска, това, което му харесва, да може да го пожелае и тогава да се появят съответстващите духове, които по невидим, свръхсетивен начин да изпълнят желанията му. Тогава той, може би, би се почувствал свободен, би почувствал своето човешко достойнство!
Ще ни бъде достатъчно да преминем още една двойка инкарнации, за това ще ни бъде необходимо не толкова много време, примерно само до 2800-на, или до 3000-та година, и тогава няма да можем да си простим в последващата инкарнация, ако погледнем към предишната инкарнация, че ние някога сме предпочели пред човешката свобода човешкия стремеж към удобство, към леност, в надежда за помощ от снизходителните към нас Богове.
към текста >>
Човек днес недостатъчно различава тези две неща: свободата и снизходителността на благосклонните
Богове
към човешката инертност, към човешкото желание за удобства.
Човек днес недостатъчно различава тези две неща: свободата и снизходителността на благосклонните Богове към човешката инертност, към човешкото желание за удобства.
Днес все още много хора искат да съществуват добри Богове, които да изпълняват желанията им, без особено участие на самите хора. Както вече казах, достатъчно е да настъпи 2800-та година, или 3000-та, и тогава, в последващата инкарнация, ще ни се наложи вече да изпитаме силно презрение към това. Но ако днес развием правилно морално настроение, то това настроение трябва да бъде свързано с известна морална сила, която действително иска свобода – отначало вътрешна свобода, а външната свобода ще се развие вече след това по правилен начин там, където действат неправомерните Духове на Формата, а те действат навсякъде. Можем да си представим, че има такива хора, защото човешкият интелект има такава луциферическа склонност, които ще си кажат: «Да, но, би било несравнимо по-разумно за Божествения миров ред, ако изостаналите Духове на Формата не се намесваха, ако тях въобще ги нямаше»! Бих посъветвал хората, които мислят така, да разсъдят, биха ли могли да се хранят, ако нямаха в червата неприятни вещества.
към текста >>
Днес все още много хора искат да съществуват добри
Богове
, които да изпълняват желанията им, без особено участие на самите хора.
Човек днес недостатъчно различава тези две неща: свободата и снизходителността на благосклонните Богове към човешката инертност, към човешкото желание за удобства.
Днес все още много хора искат да съществуват добри Богове, които да изпълняват желанията им, без особено участие на самите хора.
Както вече казах, достатъчно е да настъпи 2800-та година, или 3000-та, и тогава, в последващата инкарнация, ще ни се наложи вече да изпитаме силно презрение към това. Но ако днес развием правилно морално настроение, то това настроение трябва да бъде свързано с известна морална сила, която действително иска свобода – отначало вътрешна свобода, а външната свобода ще се развие вече след това по правилен начин там, където действат неправомерните Духове на Формата, а те действат навсякъде. Можем да си представим, че има такива хора, защото човешкият интелект има такава луциферическа склонност, които ще си кажат: «Да, но, би било несравнимо по-разумно за Божествения миров ред, ако изостаналите Духове на Формата не се намесваха, ако тях въобще ги нямаше»! Бих посъветвал хората, които мислят така, да разсъдят, биха ли могли да се хранят, ако нямаха в червата неприятни вещества. Едното е невъзможно без другото.
към текста >>
165.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Да загръщат глави в облаците на Олимп той предоставил сега на своите
Богове
: Зевс и Аполон.
След това настъпила гръко-римската епоха. Това е била първата следатлантска културна епоха, по време на която човек е добил чувството, че изцяло живее на Земята, че напълно е свързан със земните сили. А свързаността на човека с времето, с неговите явления, отишла в областта на митовете. Това, с което човекът от втората следатлантска епоха, древноперсийската, все още се е чувствал жизнено свързан, се е оттеглило и станало свят на Боговете. Човек вече не се е стремил да разбере, какво значение би имало неговото издигане на Олимп, и там на високото, потапянето на главата му в облаците.
Да загръщат глави в облаците на Олимп той предоставил сега на своите Богове: Зевс и Аполон.
Този, който би се заел с изследване на света от тази гръко-римска културна епоха, би получил усещането, че хората някога все още са имали чувство за връзка с облаците и небесните явления, но че след това са предоставили тази област на Боговете: властелини на облаците сега станали Зевс и Хера. А преди човек сам е участвал там със своята душа. Гъркът изгони своя Зевс (това звучи странно, но отговаря на действителността) в областта на облаците, в областта на светлината. Човекът от древноперсийската епоха още се е чувствал със своята душа вътре в това. Той не е можел да каже: «Зевс живее в мен», тъй като усещал своята душа намираща се в областта на облаците, във въздушната област на атмосферата.
към текста >>
166.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Защото понасяйки смъртта в едно човешко тяло, непосредствено след тази смърт, Той можа да предприеме нещо, което не беше по силите на останалите
Богове
.
От изключителна важност за духовния свят беше да узнае, че Христос е решил да влезе в едно човешко тяло и в него да понесе смъртта.
Защото понасяйки смъртта в едно човешко тяло, непосредствено след тази смърт, Той можа да предприеме нещо, което не беше по силите на останалите Богове.
към текста >>
Тези други
Богове
, обитаващи Небето редом с Христос, смятаха за враждебен онзи свят, който също и в древността наричаха “Ад”.
Тези други Богове, обитаващи Небето редом с Христос, смятаха за враждебен онзи свят, който също и в древността наричаха “Ад”.
Обаче действията на тези духовни Същества спрямо човека се простираха само до вратите на Ада. От друга страна, силите на човека навлизат също и в пределите на Ада; и това не е нищо друго, освен едно навлизане, подсъзнателно навлизане на човека всред ариманическите сили особено през зимните месеци и пролетните месеци, когато тези ариманически сили рязко нарастват. Божествено-духовните Същества усещаха този свят като нещо, което им се противопоставя.
към текста >>
Ето какво извърши Христос за човечеството: Слизайки от божествения свят и приемайки човешки облик, Той действително успя да навлезе в една област, която беше опасна за човека, една област, в която другите
Богове
– без да са понесли смъртта в едно човешко тяло – не можеха да навлязат.
С това имаме другия полюс на Възкресението.
Ето какво извърши Христос за човечеството: Слизайки от божествения свят и приемайки човешки облик, Той действително успя да навлезе в една област, която беше опасна за човека, една област, в която другите Богове – без да са понесли смъртта в едно човешко тяло – не можеха да навлязат.
Ето как Той – по свой начин – извоюва победата над смъртта, с което, бих казал, към “слизането в Ада” прибави неговата противоположност: Възкресението.
към текста >>
167.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И по отношение на всичко това, което не може да си обясни напълно, по отношение на ентусиазма и ликуването, на заливащата го радост от природата, с която е толкова интимно свързан, човекът може да си каже, макар и думите да звучат едва доловимо в душата му: Боговете изтръгнаха от себе си целия този свят като свое отражение, същите
Богове
, от които идва моята собствена душа, същите
Богове
, от чиито обиталища съм излязъл и аз, за да поема по един друг път.
И в последна сметка тъкмо това е, което природата дава на човека. Достатъчно наивен и освободен от спекулации, човекът трябва да поглежда към едно или друго природно царство по такъв начин, че да изпитва радост, симпатия, дори вътрешен ентусиазъм, вътрешно ликуване спрямо природни форми, спрямо покълващия и цъфтящ растителен свят.
И по отношение на всичко това, което не може да си обясни напълно, по отношение на ентусиазма и ликуването, на заливащата го радост от природата, с която е толкова интимно свързан, човекът може да си каже, макар и думите да звучат едва доловимо в душата му: Боговете изтръгнаха от себе си целия този свят като свое отражение, същите Богове, от които идва моята собствена душа, същите Богове, от чиито обиталища съм излязъл и аз, за да поема по един друг път.
– И всъщност цялото вътрешно ликуване пред света на природата, цялата радост от природата, цялото ощастливяващо усещане, което се надига у нас, когато живо и непосредствено изживяваме природната свежест, всичко това идва от дълбокото родство, което човешката душа изпитва към онова, което е разлято навън в природата като отражение на духовния свят.
към текста >>
168.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Защото за древните Вселената е била изпълнена с
Богове
.
И по такъв начин древните са имали нещо напълно ду-шевно-духовно в усещането на целия Космос и в усещането на Земята като част от този Космос. Във вашето вътрешно същество трябва действително дълбоко да си представите, че това е означавало за душите съвсем друго нещо от това, което човек усеща днес. Да виждаш в Земята божествено тяло, сестрински член в тялото на всички други планети от мировата система - това вече значи нещо.
Защото за древните Вселената е била изпълнена с Богове.
Пълна с Богове за тях е била не само цялата Земя: с Богове е бил пълен и всеки отделен член на великото планетарно мирово тяло, на тези планетарни същности. В камъните и дърветата, в реките и скалите, в облаците и мълниите виждали някакви духовно-божествени същества. Такова съзнание е било пробудено в широки кръгове от земното население и това съзнание се задълбочавало в различните видове Мистерии, съществуващи тук и там по Земята.
към текста >>
Пълна с
Богове
за тях е била не само цялата Земя: с
Богове
е бил пълен и всеки отделен член на великото планетарно мирово тяло, на тези планетарни същности.
И по такъв начин древните са имали нещо напълно ду-шевно-духовно в усещането на целия Космос и в усещането на Земята като част от този Космос. Във вашето вътрешно същество трябва действително дълбоко да си представите, че това е означавало за душите съвсем друго нещо от това, което човек усеща днес. Да виждаш в Земята божествено тяло, сестрински член в тялото на всички други планети от мировата система - това вече значи нещо. Защото за древните Вселената е била изпълнена с Богове.
Пълна с Богове за тях е била не само цялата Земя: с Богове е бил пълен и всеки отделен член на великото планетарно мирово тяло, на тези планетарни същности.
В камъните и дърветата, в реките и скалите, в облаците и мълниите виждали някакви духовно-божествени същества. Такова съзнание е било пробудено в широки кръгове от земното население и това съзнание се задълбочавало в различните видове Мистерии, съществуващи тук и там по Земята.
към текста >>
Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на
Богове
, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен
Богове
, се развива в света.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ. Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това.
Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света.
Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма. Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека.
към текста >>
А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки
Богове
, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики
Богове
, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма.
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма.
Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека. И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно. Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него поставяли три символично оформени стомни.
към текста >>
Това са били великите
Богове
, великите
Богове
на планетите, тези велики
Богове
на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека.
Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма.
Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека.
И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно. Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него поставяли три символично оформени стомни.
към текста >>
Затова и ученикът, приближавайки вратите, казвал в сърцето си: Аз пристъпвам в това, което ми закриваше могъщия Дух, което ми закриваше великите
Богове
, тези велики
Богове
, които разкриват тайните на Вселената чрез жертвените действия на хората на Земята.
Затова и ученикът, приближавайки вратите, казвал в сърцето си: Аз пристъпвам в това, което ми закриваше могъщия Дух, което ми закриваше великите Богове, тези велики Богове, които разкриват тайните на Вселената чрез жертвените действия на хората на Земята.
С речта, която говорили там, и с писмената, които пишели, наистина се обхващал не само разумът на човека, но и целият човек. В Мистериите от Самотраки още е имало нещо от това знание, което сега е съвсем изтляло. Сега човек е твърде могъщ, за да изкаже истината за това какъв е на пипане кристалът на кварца, парче желязо, късче антимоний, какви са на пипане косата, човешката кожа, животинската козина, коприната, кадифето; това човек днес може да обхване със своите сетива. В Мистериите от Са-мотраки все още е имало нещо, благодарение на което човек в съгласие с истината е можел да каже, какви са на пипане Боговете. Защото чувството, осезанието все още е било надарено с това, което е притежавало до съвършенство в древността: усещането, духовното осезание на Боговете.
към текста >>
И в този дим той усещал вървящите срещу него насреща велики
Богове
, Кабирите; той чувствал в това как димът се формирал и как формите, които се образували тук, се приближавали отвън към издиханието, така че това издихание усещало: тук има изпъкналост, тук -ъгловатост, а тук - нещо ме хваща.
И удивително е следното: трябва да признаем, връщайки се в древните времена, че хората наистина са можели да кажат: Чрез краищата на моите пръсти аз знам какви са Боговете на пипане. Обаче в тези самотракийски Мистерии е имало място друго изкуство на осезаване на Боговете. То се заключавало в следното: Когато магът-жрец произнасял словата в жертвения дим, правейки така, че думите да звучат по време на говора, докато издиша, той е имал в изходящото дихание чувство, което човек усеща, когато протяга опипваща ръка. Както когато с краищата на пръстите се опипват различни материи и при докосване знаем, че това е кадифе, а онова - коприна, козина на котка или човешка кожа, така самотракийският магически свещеник усещал по отношение на издишвания въздух; и той усещал издиханието, което изпускал в жертвения дим, като продължение на нещо, което произлизало от него самия: той усещал издиханието като някакъв орган на осезание, който отивал към дима. Той усещал дима.
И в този дим той усещал вървящите срещу него насреща велики Богове, Кабирите; той чувствал в това как димът се формирал и как формите, които се образували тук, се приближавали отвън към издиханието, така че това издихание усещало: тук има изпъкналост, тук -ъгловатост, а тук - нещо ме хваща.
Цялата божествена фигура на Кабира се осезавала в словото, облечено в издихание. Чрез речта, която е излизала от сърцето, самотракийският мъдрец е осезавал слизащите към него чрез жертвения дим Кабири, както бяха наричани великите Богове. И това е било някакво живо взаимодействие между Логоса в човека и Логоса навън, в мировото пространство.
към текста >>
Чрез речта, която е излизала от сърцето, самотракийският мъдрец е осезавал слизащите към него чрез жертвения дим Кабири, както бяха наричани великите
Богове
.
То се заключавало в следното: Когато магът-жрец произнасял словата в жертвения дим, правейки така, че думите да звучат по време на говора, докато издиша, той е имал в изходящото дихание чувство, което човек усеща, когато протяга опипваща ръка. Както когато с краищата на пръстите се опипват различни материи и при докосване знаем, че това е кадифе, а онова - коприна, козина на котка или човешка кожа, така самотракийският магически свещеник усещал по отношение на издишвания въздух; и той усещал издиханието, което изпускал в жертвения дим, като продължение на нещо, което произлизало от него самия: той усещал издиханието като някакъв орган на осезание, който отивал към дима. Той усещал дима. И в този дим той усещал вървящите срещу него насреща велики Богове, Кабирите; той чувствал в това как димът се формирал и как формите, които се образували тук, се приближавали отвън към издиханието, така че това издихание усещало: тук има изпъкналост, тук -ъгловатост, а тук - нещо ме хваща. Цялата божествена фигура на Кабира се осезавала в словото, облечено в издихание.
Чрез речта, която е излизала от сърцето, самотракийският мъдрец е осезавал слизащите към него чрез жертвения дим Кабири, както бяха наричани великите Богове.
И това е било някакво живо взаимодействие между Логоса в човека и Логоса навън, в мировото пространство.
към текста >>
Тогава в този действително излязъл от себе си човек възниквало нещо, което вътрешно се оформило в думите: «Такъв те искат Кабирите, великите
Богове
».
В същото време, докато посвещаващият отец водил ученика към жертвения олтар и той постепенно научавал как може да се усеща чрез речта, колкото повече се придвижвал напред и привиквал към това усещане чрез думите, накрая стигал до стадий на вътрешното преживяване, в което той преди всичко имал ясно съзнание за това, как е образуван Меркурий-Хермес, как е образуван Аполон, как е образуван Арес-Марс. Ставало така, сякаш цялото съзнание на човека било изнесено от неговото тяло, сякаш това, което по-рано е било съдържание на главата, се намирало над главата, сякаш сърцето е било разположено на ново място, прониквайки от гърдите в главата.
Тогава в този действително излязъл от себе си човек възниквало нещо, което вътрешно се оформило в думите: «Такъв те искат Кабирите, великите Богове».
От този момент ученикът знаел как Меркурий живее в неговите крайници, Слънцето - в сърцето му, а Марс - в речта му.
към текста >>
169.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Мистериите като места за срещи и разбиране между хората и „добрите
богове
“.
Изгарянето на Ефес и изгарянето на Гьотеанума. В пламъците от Ефес прозират древните слова: завист на боговете.
Мистериите като места за срещи и разбиране между хората и „добрите богове“.
Завистта на боговете. Мистерията на Голгота – акт на върховна Любов. Това, което беше въпрос на богове и хора, в ерата на свободата се разиграва долу в човешкия живот. Розенкройцерските учители живеят в скромност и са незабележими през Средновековието. Инструкциите към ученика: връзката на физическото, етерното и астралното тяло със земята и с йерархиите; специалното отношение между човека и топлината.
към текста >>
Това, което беше въпрос на
богове
и хора, в ерата на свободата се разиграва долу в човешкия живот.
Изгарянето на Ефес и изгарянето на Гьотеанума. В пламъците от Ефес прозират древните слова: завист на боговете. Мистериите като места за срещи и разбиране между хората и „добрите богове“. Завистта на боговете. Мистерията на Голгота – акт на върховна Любов.
Това, което беше въпрос на богове и хора, в ерата на свободата се разиграва долу в човешкия живот.
Розенкройцерските учители живеят в скромност и са незабележими през Средновековието. Инструкциите към ученика: връзката на физическото, етерното и астралното тяло със земята и с йерархиите; специалното отношение между човека и топлината. „Езикът“ на новото духовно откровение във формите и съдържанието на изображенията в Гьотеанума. Статуята на богинята в Ефес. Статуята на Представителя на човечеството в Гьотеанума.
към текста >>
170.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И посвещаваният, който е виждал, как тези имагинации се отнасят към мълнията, се е научавал да казва благодарение на своя посветител: аз трябва да бъда човек, притежаващ в света свобода без
богове
, за когото боговете са изключени от дълбините на мировото съдържание.
Ако обърнем нашия поглед върху случващото се с неофитите в мистериите, то следва да опишем това така: когато избраните индивиди, преминавайки сурови вътрешни изпитания, са се посвещавали във виждането на природата, достъпно днес за всеки, те съвсем естествено са имали следното чувство: ето човека с неговото обичайно съзнание. Той вижда множество елементарни същества, реещи се във въздуха. Но именно поради това, че има такова възприятие, той се лишава от свободна воля. Той напълно принадлежи на божествено-духовния свят. – Защото в този сън наяве, волята не е свободна, по скоро, тя е нещо, вливащо се в човека като божествена воля.
И посвещаваният, който е виждал, как тези имагинации се отнасят към мълнията, се е научавал да казва благодарение на своя посветител: аз трябва да бъда човек, притежаващ в света свобода без богове, за когото боговете са изключени от дълбините на мировото съдържание.
В известно отношение за посветения това, което виждате в точни контури, е било отритнато от боговете съдържание на света, в което е влизал посвещаваният, за да стане независим от боговете.
към текста >>
Но в замяна на това те са срещали в тази оставена от боговете страна висшите
богове
- Серафими, Херувими, Престоли.
В определен момент от епохата на азиатското развитие, приблизително в средата и, - по-късно ще уточним датите, - състоянието на съзнанието на посветените е било такова, че те преминавали по Земята с възприемане на царствата на Земята, много близко до това, което притежава съвременният човек; те са го усещали, обаче, в своите крайници. Те усещали своите крайници свободни от боговете в оставената от боговете земна субстанция.
Но в замяна на това те са срещали в тази оставена от боговете страна висшите богове - Серафими, Херувими, Престоли.
Като посветени, те се учили да познават вече не сиво-зелени духовни същества, които са били образ на гората, образи на дърветата: те са се учили в качеството си на посветени да изучават гората, лишена от дух. Но като компенсация за тях е оставала възможността да срещнат в гората съществата от първата йерархия, те са могли да срещнат някои същества от царствата на Серафимите, Херувимите и Престолите.
към текста >>
171.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова повече тези мъдреци или жреци са имали власт да извикват в мистериите непосредственото присъствие на самите
богове
, духовните същества, които управляват планетарните светове, управляват събитията и явленията на Земята.
Когато се обръщаме към древните мистерии на Изток, навсякъде получаваме впечатление: жреците в мистериите, опирайки се на вижданията си, са можели да откриват на учениците си велики и важни истини.
Колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова повече тези мъдреци или жреци са имали власт да извикват в мистериите непосредственото присъствие на самите богове, духовните същества, които управляват планетарните светове, управляват събитията и явленията на Земята.
Боговете реално са присъствали там.
към текста >>
Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите
богове
са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения.
По-късно такива мистерии е имало и в Гърция, но със значително по-малко действено възприятие на природата и духа в природата. Разбира се, гръцките мистерии са грандиозни и възвишени, но те съществено се отличават от източните. Особеността на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената. В Гърция мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята. На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите.
Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения.
Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища. В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци. И затова гърците са имали съвсем друго преживяване, от хората, принадлежащи към древната източна култура. Гърците чувствали, че боговете съществуват, но за човека са достъпни само изображенията на боговете, също както носим в паметта си картини от минали преживявания, но вече не самите преживявания.
към текста >>
В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на
богове
, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци.
Особеността на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената. В Гърция мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята. На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения. Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища.
В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци.
И затова гърците са имали съвсем друго преживяване, от хората, принадлежащи към древната източна култура. Гърците чувствали, че боговете съществуват, но за човека са достъпни само изображенията на боговете, също както носим в паметта си картини от минали преживявания, но вече не самите преживявания.
към текста >>
Гъркът е чувствал, че той носи в себе си сякаш космически спомени, - не проявления на самия Космос, а изображения, - изображения на
богове
, а не самите
богове
, изображения на събития и процеси на Сатурн, Слънцето и Луната.
Такова било основното чувство, което излизало от гръцките мистерии.
Гъркът е чувствал, че той носи в себе си сякаш космически спомени, - не проявления на самия Космос, а изображения, - изображения на богове, а не самите богове, изображения на събития и процеси на Сатурн, Слънцето и Луната.
Не е имало повече жива връзка с това, което действително е ставало на Сатурн, Слънцето и Луната, - такъв род жива връзка, каквато човешкото същество има със своето детство. Хората от източната цивилизация са имали тази реална връзка със Слънцето, Луната и Сатурн. Те я получавали от своите мистерии. А мистериите на гърците имали картинен или образен характер. В тях се явявали сенки от духовно-божествената реалност.
към текста >>
Гърция от миналите времена, Гърция, която се е разпростряла нашироко и е включвала в границите си Ефес и даже е прониквала непосредствено в Мала Азия, е имала още в своите призрачни образи отзвук от древните времена на
богове
.
Позволете да ви напомня, в какво се състои това, което е преминало в Гърция преди те отново да се появят в епохата на упадък на Гърция и разцвет на Македония.
Гърция от миналите времена, Гърция, която се е разпростряла нашироко и е включвала в границите си Ефес и даже е прониквала непосредствено в Мала Азия, е имала още в своите призрачни образи отзвук от древните времена на богове.
Връзката на човека с духовния свят, макар и призрачно, но все още се е преживявала. Обаче Гърция се е стремила постепенно да се освободи от призраците; можем да наблюдаваме, как крачка по крачка гръцката цивилизация се отдалечавала от това, което може да се нарече божествена цивилизация, и все повече и повече приемала земен характер.
към текста >>
В драмите на Есхил в художествените образи е отразено това чувство, което още е останало в човека от древните времена на
богове
.
Трябва честно да кажем, че в наши дни най-важното в историята на човешкото развитие остава просто незасегнатата от външно-материалистическо разглеждане история! Много важен за разбирането на целия гръцки характер и култура е фактът, че в гръцката цивилизация намираме само призрачен образ, фантом на древната божествена реалност, в която човек е имал общение със свръхсетивните светове, защото човек вече постепенно излизал от това божествено и се учил да използва своите собствени индивидуални, лични духовни способности. Това е ставало крачка по крачка.
В драмите на Есхил в художествените образи е отразено това чувство, което още е останало в човека от древните времена на богове.
Но едва Софокъл започнал да се изявява, когато човек започнал да се отърсва от това усещане за връзка с божествено-духовното съществувание. А после се появява нещо, свързано с името, значението на което все още е недостатъчно оценено от историческата наука, обаче по въпроса има и други мнения.
към текста >>
172.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В Рим даже самите
богове
станали абстракции.
Сега се приближаваме до периода, когато западният човек, започвайки от III или IV век сл.Р.Х. чак до наше време, провежда своя земен живот напълно извън духовния свят, живее в станалите празни абстракции понятия и идеи.
В Рим даже самите богове станали абстракции.
Достигнахме време, когато човечество се е лишило от каквото и да е знание за живата връзка с духовния свят. Земята повече не е Азия, низшето от небесата, Земята е сама по себе си някакъв свят, а небесата са далечни, непроницаеми и покрити с мъгла за човешкия взор. Настъпило време, когато човек изработва в себе си личността под влияние на римската култура, която се разпространила по всички страни на Запада.
към текста >>
От цялото човешко същество, пребиваващо в движението, - защото самите
богове
се проявяват в телесните движения на човека, - се ражда нещо такова, което след това се проявява като човешко разбиране.
Да разгледаме сега тези неща от друга гледна точка. В Гърция още е имало смела увереност, че прозрението и разбирането изхожда от цялото човешко същество. Учителят е гимнастик.
От цялото човешко същество, пребиваващо в движението, - защото самите богове се проявяват в телесните движения на човека, - се ражда нещо такова, което след това се проявява като човешко разбиране.
Гимнастикът е учител. В Рим ораторът излиза на мястото на гимнастика. Нещо вече е отнето от човешкото същество в неговата цялост; въпреки това ние имаме все пак връзка с дейности, правени от човешкото същество в някои части на неговия организъм. Какви движения има в цялото ни същество, когато говорим? Ние говорим с нашето сърце и дробове, ние говорим, използвайки областта на нашата диафрагма и по-надолу.
към текста >>
173.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Различавали се множество разни видове
богове
.
Сред множеството различни изказвания, дошли до нас от древността, сред всички слова във физическия свят именно тези слова, - и аз съм съвсем убеден в това, - са особено страшни: завист на боговете. В онези древни времена наименованието "бог" се е прилагало за всички същества със свръхсетивна природа, - всякакви същества, които не са имали нужда да се явяват на Земята във физическо тяло.
Различавали се множество разни видове богове.
Божествено-духовните същества, най-тясно свързани с човека, от които човек произхожда в своята най-вътрешна природа и от които той е бил хвърлен в потока на времето, същността на същите тези същества, които виждаме във величието на природата и в най-малките и прояви и които също намираме в това, което живее в нашето най-съкровено аз, тези божествено-духовни същества, разбира се, не биха могли да бъдат завистливи. И все пак в онова древно време "завистта на боговете" е била нещо напълно реално за човека. Ако обхванем периодът на човешкото развитие, довеждащ ни до времето на Ефес, ще открием, че най-развитите представители на човешкия род са възприели в своето същество много от това, което добрите богове са им предали в мистериите. Защото няма да престъпим истината, ако кажем, че е съществувала тясна взаимовръзка между добрите човешки сърца и добрите богове и тази близка взаимовръзка все по-тясно и по-тясно се е скрепявала в мистериите. Но другите известни същества с божествена природа, луциферическо-ариманическите божествени същества, разбрали, че човек все по-близко и по-близко пристъпвал към добрите богове.
към текста >>
Ако обхванем периодът на човешкото развитие, довеждащ ни до времето на Ефес, ще открием, че най-развитите представители на човешкия род са възприели в своето същество много от това, което добрите
богове
са им предали в мистериите.
Сред множеството различни изказвания, дошли до нас от древността, сред всички слова във физическия свят именно тези слова, - и аз съм съвсем убеден в това, - са особено страшни: завист на боговете. В онези древни времена наименованието "бог" се е прилагало за всички същества със свръхсетивна природа, - всякакви същества, които не са имали нужда да се явяват на Земята във физическо тяло. Различавали се множество разни видове богове. Божествено-духовните същества, най-тясно свързани с човека, от които човек произхожда в своята най-вътрешна природа и от които той е бил хвърлен в потока на времето, същността на същите тези същества, които виждаме във величието на природата и в най-малките и прояви и които също намираме в това, което живее в нашето най-съкровено аз, тези божествено-духовни същества, разбира се, не биха могли да бъдат завистливи. И все пак в онова древно време "завистта на боговете" е била нещо напълно реално за човека.
Ако обхванем периодът на човешкото развитие, довеждащ ни до времето на Ефес, ще открием, че най-развитите представители на човешкия род са възприели в своето същество много от това, което добрите богове са им предали в мистериите.
Защото няма да престъпим истината, ако кажем, че е съществувала тясна взаимовръзка между добрите човешки сърца и добрите богове и тази близка взаимовръзка все по-тясно и по-тясно се е скрепявала в мистериите. Но другите известни същества с божествена природа, луциферическо-ариманическите божествени същества, разбрали, че човек все по-близко и по-близко пристъпвал към добрите богове. И сред тази част на боговете възникнала завист – завист към човека. Отново и отново в човешката история ни се налага да чуваме, как човек, стремящ се към духа, пада жертва на трагична съдба. В древни времена за такова събитие се казвало, че то е предизвикано от завистта на боговете.
към текста >>
Защото няма да престъпим истината, ако кажем, че е съществувала тясна взаимовръзка между добрите човешки сърца и добрите
богове
и тази близка взаимовръзка все по-тясно и по-тясно се е скрепявала в мистериите.
В онези древни времена наименованието "бог" се е прилагало за всички същества със свръхсетивна природа, - всякакви същества, които не са имали нужда да се явяват на Земята във физическо тяло. Различавали се множество разни видове богове. Божествено-духовните същества, най-тясно свързани с човека, от които човек произхожда в своята най-вътрешна природа и от които той е бил хвърлен в потока на времето, същността на същите тези същества, които виждаме във величието на природата и в най-малките и прояви и които също намираме в това, което живее в нашето най-съкровено аз, тези божествено-духовни същества, разбира се, не биха могли да бъдат завистливи. И все пак в онова древно време "завистта на боговете" е била нещо напълно реално за човека. Ако обхванем периодът на човешкото развитие, довеждащ ни до времето на Ефес, ще открием, че най-развитите представители на човешкия род са възприели в своето същество много от това, което добрите богове са им предали в мистериите.
Защото няма да престъпим истината, ако кажем, че е съществувала тясна взаимовръзка между добрите човешки сърца и добрите богове и тази близка взаимовръзка все по-тясно и по-тясно се е скрепявала в мистериите.
Но другите известни същества с божествена природа, луциферическо-ариманическите божествени същества, разбрали, че човек все по-близко и по-близко пристъпвал към добрите богове. И сред тази част на боговете възникнала завист – завист към човека. Отново и отново в човешката история ни се налага да чуваме, как човек, стремящ се към духа, пада жертва на трагична съдба. В древни времена за такова събитие се казвало, че то е предизвикано от завистта на боговете.
към текста >>
Но другите известни същества с божествена природа, луциферическо-ариманическите божествени същества, разбрали, че човек все по-близко и по-близко пристъпвал към добрите
богове
.
Различавали се множество разни видове богове. Божествено-духовните същества, най-тясно свързани с човека, от които човек произхожда в своята най-вътрешна природа и от които той е бил хвърлен в потока на времето, същността на същите тези същества, които виждаме във величието на природата и в най-малките и прояви и които също намираме в това, което живее в нашето най-съкровено аз, тези божествено-духовни същества, разбира се, не биха могли да бъдат завистливи. И все пак в онова древно време "завистта на боговете" е била нещо напълно реално за човека. Ако обхванем периодът на човешкото развитие, довеждащ ни до времето на Ефес, ще открием, че най-развитите представители на човешкия род са възприели в своето същество много от това, което добрите богове са им предали в мистериите. Защото няма да престъпим истината, ако кажем, че е съществувала тясна взаимовръзка между добрите човешки сърца и добрите богове и тази близка взаимовръзка все по-тясно и по-тясно се е скрепявала в мистериите.
Но другите известни същества с божествена природа, луциферическо-ариманическите божествени същества, разбрали, че човек все по-близко и по-близко пристъпвал към добрите богове.
И сред тази част на боговете възникнала завист – завист към човека. Отново и отново в човешката история ни се налага да чуваме, как човек, стремящ се към духа, пада жертва на трагична съдба. В древни времена за такова събитие се казвало, че то е предизвикано от завистта на боговете.
към текста >>
Пред нашия взор се открива свят, пълен със завист от определен вид
богове
.
Гърците отлично знаели, че завистта на боговете съществува; те свързвали с нея много от това, което ставало в историята на човека. С изгарянето на Ефес станало ясно, че по-нататъшното духовно развитие е възможно само, ако човек осъзнае, че боговете съществуват, - тоест свръхсетивни същества, - които завиждат на по-нататъшното развитие на човека. – Това е, което придава особен колорит на цялата история, последвала изгарянето на Ефес, - или, бих могъл да кажа, след раждането на Александър. И това е съществено за правилното разбиране на Мистерията на Голгота.
Пред нашия взор се открива свят, пълен със завист от определен вид богове.
От времето, започнало скоро след персийската война, душевната атмосфера на гръцкия свят била изпълнена с прояви на завист от боговете. И в македонската епоха е трябвало да се действа с пълно съзнание за това, че завистта на боговете просмуква духовната атмосфера над повърхността на Земята. Но хората действали смело и дръзко - въпреки взаимното неразбиране между богове и хора.
към текста >>
Но хората действали смело и дръзко - въпреки взаимното неразбиране между
богове
и хора.
– Това е, което придава особен колорит на цялата история, последвала изгарянето на Ефес, - или, бих могъл да кажа, след раждането на Александър. И това е съществено за правилното разбиране на Мистерията на Голгота. Пред нашия взор се открива свят, пълен със завист от определен вид богове. От времето, започнало скоро след персийската война, душевната атмосфера на гръцкия свят била изпълнена с прояви на завист от боговете. И в македонската епоха е трябвало да се действа с пълно съзнание за това, че завистта на боговете просмуква духовната атмосфера над повърхността на Земята.
Но хората действали смело и дръзко - въпреки взаимното неразбиране между богове и хора.
към текста >>
Външните центрове, които са били места за срещи между
богове
и хора, все повече и повече губели своето значение.
Изгарянето на Ефес ознаменува началото на епохата на постепенно изчезване на мистериите в тяхната древна форма. Казах ви, че мистериите тук-таме се съхранили: например, в Хибернийските мистерии Мистерията на Голгота е била грандиозно отпразнувана в култа в същото това време, когато тя физически се е извършвала в Палестина. Знанието за нея са получили благодарение на духовни, а не на физически средства за общуване между Палестина и Хиберния. Но все пак, истинската същност на мистериите отстъпвала все повече.
Външните центрове, които са били места за срещи между богове и хора, все повече и повече губели своето значение.
Към времето на XIII и XIV век те почти напълно изчезнали. Всеки търсещ пътя, да кажем, към светия Граал, трябвало да знае, как да крачи по духовния път. В древните времена - до изгарянето на Ефес - човек изминавал физически пътища. В средните векове е трябвало да се изминават духовни пътища.
към текста >>
Но определен вид
богове
били завистливи.
Когато ученикът преди посвещение е влизал в храма на Ефес, неговото внимание се насочвало към статуи, за които ви говорих в тези лекции и статуите му говорили на езика на сърцето такива думи: съедини се с космическия етер и ти ще видиш земното от етерните висини. Много ученици в Ефес съзерцавали по такъв начин земното от етерните висини.
Но определен вид богове били завистливи.
Столетие преди Мистерията на Голгота храбреци вече намирали начин да срещнат тази завист на боговете. Те намирали способ да възприемат това, което идвало към тях от древните святи времена на човешката история и то мощно е действало в човешкото развитие до момента на изгарянето на Ефес. Наистина, към това време то станало смътно и слабо, но продължавало още да действа даже в тази отслабена форма. Ако нашият Гьотеанум беше построен до края, то при неговия вход от запад вашият поглед би падал върху изваяние, призоваващо човека да познае себе си в своята космическа природа, да познае себе си като същество, поставено между силите на Луцифер и Ариман, утвърждаващо Бога по средата, във вътрешното равновесие на своето същество. А когато вие гледахте формите на колоните и архитравите, тези форми говореха на езика, който беше продължение на езика, звучащ от катедрата в слова, изразяващи духовното в понятия.
към текста >>
Това е било време, когато човек е бил още несвободен и е трябвало да следва волята на добрите и лоши
богове
.
Скъпи мои приятели, нашата болка е дълбока и неизразима. Но ние решихме да вървим напред, без да се сломим от сполетялата ни трагедия, за да продължим нашата дейност за духовния свят. Защото в дълбините на сърцата си можем да си кажем: когато се вглеждаме в пламъците, които се издигат над Ефес, ние виждаме вписани в пламъците думите: завист на боговете.
Това е било време, когато човек е бил още несвободен и е трябвало да следва волята на добрите и лоши богове.
към текста >>
В Ефес има статуи на
богове
; тук в Гьотеанума - изваяние на Човека, изваяние на Представителя на човечеството, Христос Исус.
Това са думите, които звучат от епоха в епоха, тясно преплетени с най-дълбоки беди и нещастия. Във времето, когато човекът още е вдигал взор към боговете без да е свободен, но е имал за задача да стане свободен, това са били думи, означаващи за него най-дълбоко нещастие и тъга. Той е виждал записаното в пламъците: завист на боговете. И чрез нишките на духовното развитие нашата собствена беда е свързана с тези думи. Ние живеем в това време, когато човек трябва да намери в себе си сила за свобода и сега ние виждаме записани в пламъците други слова: завист на хората.
В Ефес има статуи на богове; тук в Гьотеанума - изваяние на Човека, изваяние на Представителя на човечеството, Христос Исус.
Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да постигнем познание подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска.
към текста >>
174.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но вътре в него живее онова, което съответните
богове
на първата йерархия трябваше да изживеят при себе си като последствие на нашите дела през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
Когато между смъртта и едно ново раждане гледаме надолу, ние се отнасяме към отраженията, към огледалните образи на нашите дела така, както тук на Земята се отнасяме към издигащото се над нас като свод небе. Ние носим нашата вътрешна карма в нашата вътрешна организация. Ние я донасяме на Земята като наши таланти, като наш гений, като наша глупост. Това, което боговете оформят там долу, което те трябва да изживеят вследствие на нашия земен живот, в следващия земен живот идвайки насреща, то ни пресреща като факти на нашата съдба. И ние можем да кажем: - Онова, което всъщност ние проспиваме, то ни довежда при нашия земен живот в нашата съдба.
Но вътре в него живее онова, което съответните богове на първата йерархия трябваше да изживеят при себе си като последствие на нашите дела през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
175.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
н.. В стремежа на добрите
богове
да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете.
Различия в царуването на кармата при стихийните събития и катастрофи на цивилизациите. Намеса в природозакономерното развитие на Земята в останалите в Земята и използвани от ариманическите същества сили на старата лунна епоха. Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията. При заблужденията на цивилизациите се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят; там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята лунно развитие. В това преобразуване разрушителните импулси на културите се превръщат в изригвания на вулкани, земетресения и т.
н.. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете.
Нещастието в света съществува, за да могат боговете да създадат от това щастие. Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която ние улавяме ръката на Бога
към текста >>
176.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Може да изглежда парадоксално онова, което трябва да се каже относно редуващите се земни съществувания от този или онзи, - който наблюдава точно, който обръща внимание даже и на стъпките, които правят хората, за които се говори при такива повтарящи се земни съществувания, той вече ще разбере, колко реално е обосновано това, което се изнася в това отношение и как може да се проникне в действителността на живота и в творческата работа на
богове
и хора, когато се стараем с духовен поглед да обгърнем по този начин духовните сили.
Може да изглежда парадоксално онова, което трябва да се каже относно редуващите се земни съществувания от този или онзи, - който наблюдава точно, който обръща внимание даже и на стъпките, които правят хората, за които се говори при такива повтарящи се земни съществувания, той вече ще разбере, колко реално е обосновано това, което се изнася в това отношение и как може да се проникне в действителността на живота и в творческата работа на богове и хора, когато се стараем с духовен поглед да обгърнем по този начин духовните сили.
към текста >>
177.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но вие не трябва да си представяте, че тези
богове
се намират с тяхното съзнание само - да речем например - на Венера, на Слънцето, на Меркурий или на Сириус и т.
Обаче това отново може да бъде разбрано само във връзка с един друг факт. Вижте, в света има много звезди и аз ви казах, че тези звезди са само външните знаци за колонии от божествени същества. Там, където свети външният знак на звездата, там в действителност има колонии от духовни същества.
Но вие не трябва да си представяте, че тези богове се намират с тяхното съзнание само - да речем например - на Венера, на Слънцето, на Меркурий или на Сириус и т.
н., а че те предимно са там. Там, така да се каже, е центърът на тежестта на тяхното същество. Но всички духовни същества на Космоса, които имат нещо общо със Земята, съвсем не могат така да съществуват във Вселената, за да кажем, че те обитават само Марс или Венера. Колкото и парадоксално да ви звучи, все пак трябва да кажа, че божествените същества, които принадлежат към Земята и са обитатели на Марс, Венера, Юпитер и т. н., биха били слепи, ако са само обитатели на Слънцето, Марс, Венера, или на Юпитер.
към текста >>
Чрез посвещението, чрез това, че при завръщането си в своето тяло човекът съзира, че това са
богове
, и се запознава с боговете, той се научава да гледа света чрез човешкото око.
В прадревни времена човекът по естествен начин можеше да гледа с окото на боговете, защото Луната беше съединена със Земята. Той отново ще може това, когато Луната отново ще се съедини със Земята.
Чрез посвещението, чрез това, че при завръщането си в своето тяло човекът съзира, че това са богове, и се запознава с боговете, той се научава да гледа света чрез човешкото око.
Така че посвещението дава същото нещо, което по-рано използването на Луната като око е давало на боговете.
към текста >>
178.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И това, което Ариман и Луцифер създават като неправда в света, зад кулисите на съществуването, то бива насочено от добрите
богове
отново в пътя на истината и накрая кармическата връзка се оказва добра и справедлива.
Такова нещо става непрестанно във взаимовръзката на земния с духовния свят; човешки съдби се изтръгват от прегръдката на Луцифер и от ноктите на Ариман, защото боговете са добри.
И това, което Ариман и Луцифер създават като неправда в света, зад кулисите на съществуването, то бива насочено от добрите богове отново в пътя на истината и накрая кармическата връзка се оказва добра и справедлива.
към текста >>
Защото проследявайки жестокостите на войните, вината и чудовищните действия по време на войните, във връзка с природните и стихийните катастрофи, които убиват хората, ние виждаме да се проявява борбата на добрите
богове
с лошите
богове
от двете направления.
Нашият поглед, който без съмнение трябва да бъде пълен с разбиране на човешката карма, бива насочен от човешката съдба към съдбата на боговете.
Защото проследявайки жестокостите на войните, вината и чудовищните действия по време на войните, във връзка с природните и стихийните катастрофи, които убиват хората, ние виждаме да се проявява борбата на добрите богове с лошите богове от двете направления.
През човешкия живот нашият поглед прониква в живота на боговете и ние виждаме живота на боговете на задния фон на човешкия живот. И ние виждаме този живот не със сухите теоретически възгледи, а го виждаме с нашето сърце и живо участие и можем отново да разгледаме този живот на боговете във връзка с това, което става в индивидуалната карма на човека върху Земята, защото виждаме човешката съдба преплетена със съдбата на боговете.
към текста >>
След това той се запознаваше - и това бяха важни, мощни думи, които ученикът на древните мистерии произнасяше, - с «долните и горните
богове
», с ариманическите и луциферическите
богове
.
Онзи, който беше посвещаван в древните мистерии, първоначално беше въвеждан в света на елементите; там той виждаше, как постепенно се разширява неговото вътрешно естество с моралните си качества.
След това той се запознаваше - и това бяха важни, мощни думи, които ученикът на древните мистерии произнасяше, - с «долните и горните богове», с ариманическите и луциферическите богове.
Добрите богове са в равновесното положение. И когато ученикът на мистериите се научаваше да познава това, което новият мистериен ученик отново трябва да се научи да познава, един човек постепенно биваше посвещаван в дълбочините на съществуването. Защото, когато човек вникне в тази връзка, той стига до странния, но животворно осветяващ света възглед. Защо има толкова нещастия в света? За да могат боговете да сътворят от тях щастие.
към текста >>
Добрите
богове
са в равновесното положение.
Онзи, който беше посвещаван в древните мистерии, първоначално беше въвеждан в света на елементите; там той виждаше, как постепенно се разширява неговото вътрешно естество с моралните си качества. След това той се запознаваше - и това бяха важни, мощни думи, които ученикът на древните мистерии произнасяше, - с «долните и горните богове», с ариманическите и луциферическите богове.
Добрите богове са в равновесното положение.
И когато ученикът на мистериите се научаваше да познава това, което новият мистериен ученик отново трябва да се научи да познава, един човек постепенно биваше посвещаван в дълбочините на съществуването. Защото, когато човек вникне в тази връзка, той стига до странния, но животворно осветяващ света възглед. Защо има толкова нещастия в света? За да могат боговете да сътворят от тях щастие. Защото само щастието, голото щастие, не водеше в дълбините на световното съществуване.
към текста >>
179.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
А Ариман и Луцифер тъкат също така в кармата, както и добрите
богове
.
Това е нещо, което може да бъде изживяно с една завладяваща сила от онзи, който с духовния си поглед наблюдаваше това, което ставаше във въплътените и невъплътените човешки души по време на 19-то и 20-то столетие. И в тези впечатления се примесваха най-разнообразните неща, именно поради това, че душите, които сега отново се явяват на Земята, с тяхното чувство към Христос бяха изпитали всичко онова, което се беше случило между стремящите се към християнството и живеещите още с представите на старото езичество, нещо типично за столетията, които посочих. Именно благодарение на това наистина е силна възможността, техните души да изпаднат от една страна в изкушенията на Луцифер, а от друга - в тези на Ариман.
А Ариман и Луцифер тъкат също така в кармата, както и добрите богове.
Ние вече видяхме това.
към текста >>
180.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В тези малко земни въплъщения те се бяха изпълнили с онези мощни импулси, които човек може да има точно тогава, когато в предишни земни съществувания е стоял в една много жива връзка с множество езически
богове
и когато тази връзка все още силно действа в по-късните въплъщения.
Другата група живееше по друг начин. Когато навлезе в своето настоящо въплъщение, тази група не беше стигнала до онази умора от езичеството, до която бяха стигнали душите, които описах. В сравнение с другите, душите от тази група са били относително кратко време на Земята и бяха минали през малко въплъщения.
В тези малко земни въплъщения те се бяха изпълнили с онези мощни импулси, които човек може да има точно тогава, когато в предишни земни съществувания е стоял в една много жива връзка с множество езически богове и когато тази връзка все още силно действа в по-късните въплъщения.
Това също са такива души, които в първите християнски столетия не бяха още изморени от старото езичество; в които езическите импулси продължаваха да действат силно, въпреки че те клоняха повече или по-малко към християнството, което бавно се издигаше от средата на езичеството. Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и мислеха много върху християнството. При това не става въпрос за едно учено мислене. Това са могли да бъдат относително обикновени хора, живеещи в прости условия. От друга страна е безразлично, дали е последвало едно по-късно въплъщение преди настоящото, защото то наистина е изменило някои неща, но по-същественото е, че когато тези души минаха през вратата на смъртта, имаха ретроспективен поглед върху Земята и християнството им се яви като нещо, в което те тепърва трябваше да се враснат.
към текста >>
181.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това чувство на свързаност с живите
богове
на седемте свободни изкуства действаше живо също и в поезията, която се раждаше в Шартр.
Когато някои днешни хора четат литературата от онова време, тя им се вижда суха, но тя не е суха, когато човек успее да си изработи представа за това, което стоеше пред душите на онези, които преподаваха и действаха в Шартр.
Това чувство на свързаност с живите богове на седемте свободни изкуства действаше живо също и в поезията, която се раждаше в Шартр.
И в убедителното и внушително за този, който може да го разбере съчинение «Битката на седемте изкуства»[9], ние чувстваме духовното дихание на седемте свободни изкуства. Всичко това действаше в 12-то столетие.
към текста >>
182.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И онези, които съхраняваха мистерийната традиция, учеха, че човек не може да вижда, чувства и действа в света така, както би мислил, чувствал и действал, ако не беше станал греховен, ако не беше паднал от висотата, която първоначално му бяха определили ръководещите го
богове
.
Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без грях и както би могъл да го види преди да падне от своята висота. Ето защо човекът вижда света неясно. Той не го вижда в неговия истински облик, а пълен с илюзии и измамни образи. Той вижда именно това, което е вън в природата, но не го вижда с неговите духовни предпоставки, той го вижда в една материална форма, която в действителност не съществува. Това означава, че човекът е грешен според възгледа на древните времена, а също така грешен и днес от гледната точка на традицията.
И онези, които съхраняваха мистерийната традиция, учеха, че човек не може да вижда, чувства и действа в света така, както би мислил, чувствал и действал, ако не беше станал греховен, ако не беше паднал от висотата, която първоначално му бяха определили ръководещите го богове.
към текста >>
183.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тук при Шелинг на мястото на старата рационалистична философия внезапно се явява едно възкресяване на старата философия на боговете, на митологията, едно възкресяване на древните
богове
, а именно от една страна по съвършено модерен начин.
Тук при Шелинг на мястото на старата рационалистична философия внезапно се явява едно възкресяване на старата философия на боговете, на митологията, едно възкресяване на древните богове, а именно от една страна по съвършено модерен начин.
Но от всичко това се вижда, че тук в модерното време действа древна духовност. Това е твърде знаменателно.
към текста >>
184.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
За Платон идеята беше почти нещо от това, което бяха персийските
богове
Амшаспанди, които стояха като действащи духове-гении на Ахура Маздао, действащи духове, до които можеше да се стигне само в имагинативното виждане, това бяха всъщност идеите за Платон - живи същества.
Сега обаче трябва да бъдем наясно върху факта, че духът на Платон е обърнат първо към света на идеите. Но ние не трябва да си представяме, мои мили приятели, че при Платон идеята е същото абстрактно чудовище, каквито са днес за нас идеите, когато се придържаме към обикновеното съзнание.
За Платон идеята беше почти нещо от това, което бяха персийските богове Амшаспанди, които стояха като действащи духове-гении на Ахура Маздао, действащи духове, до които можеше да се стигне само в имагинативното виждане, това бяха всъщност идеите за Платон - живи същества.
Само че той вече не ги описва с онази живост, с която в минали времена хората са описвали подобни неща. Той ги описва като сенки на същества. И чрез това, че идеите се приемаха от хората все повече и повече като сенки, се раждат след това абстрактните мисли. Но живеейки по-нататък Платон все пак се задълбочава по такъв начин, че бихме искали да кажем, че в света на неговите идеи се излива почти цялата мъдрост на тогавашното време. Достатъчно е само да вземем неговите по-късни диалози и ще намерим при Платон една астрология-астрономия, една космология, една чудесна психология и история на народите, всичко в един вид духовност, която, бих искал да кажа, бива изфинена, изтънена до идеята.
към текста >>
185.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Пристъпим ли от земната сфера на смъртта в пространствената сфера на мислите, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито
богове
, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови мисли.
Когато през земния живот застанем пред един човек, най-напред пред нас стои личността на човека; той трябва да говори, когато ние искаме да узнаем неговите мисли. Тогава ние казваме, че мислите са в него, те идват към нас чрез неговия говор. Но никъде в земния живот ние не откриваме да съществуват мисли сами по себе си. Те съществуват само в човека и излизат навън от него.
Пристъпим ли от земната сфера на смъртта в пространствената сфера на мислите, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито богове, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови мисли.
Така е, когато преминем през портата на смъртта и пристъпим в световните ширини, както би било ако тук във физическия свят ние първо не бихме видели човека, а когато срещнем един човек, най-напред бихме възприели неговите мисли, без да виждаме самия човек. Ние бихме видели един облак от мисли. И след това един друг облак. Ние не срещаме същества, а ние срещаме мировите мисли, всеобщата мирова интелигентност.
към текста >>
186.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние получаваме впечатлението, което можем да изразим с думите: - Сега сте омилостивени, о
богове
!
Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората. Тези същества отнемат болестите от човека. Вижда се, как тези болести изтичат в мировото пространство, в духовния Космос и духовните резултати от човешките болести протичат навън като всмукнати от духовния Космос и дори се приемат с едно известно удоволствие. Човекът обаче, който преживява това през живота между смъртта и едно ново раждане, получава всъщност едно чисто духовно впечатление, но въпреки това то така действително се представя пред него, както действителна е била за него Земята. Както тук на Земята се възприема вятърът, светкавицата, ромоленето на водата, така когато сме преминали през портата на смъртта и сме навлезли в областта на Меркурий, ние виждаме отлитането от нас на духовните последици от болестите и как те се приемат от духовните същества.
Ние получаваме впечатлението, което можем да изразим с думите: - Сега сте омилостивени, о богове!
- Аз споменавам първо това - утре ще разгледаме по-детайлно тези неща, - за да се види, как боговете са обезщетени за това, което като зло е извършено на Земята, с изтичането на ефектите от болестите в обширния Всемир.
към текста >>
187.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато бяха още живи отношенията между духовните същества и тамошните хора, мистерийните ученици, там тя се научи да познава онова, което е съществувало като мексикански
богове
.
Една друга индивидуалност ни довежда назад - във времената преди Америка да бъде населена с европейско население - в Средна Америка, в Мексико. Там тя живее всред западналите мистерии на предишното мексиканско местно пра население.
Когато бяха още живи отношенията между духовните същества и тамошните хора, мистерийните ученици, там тя се научи да познава онова, което е съществувало като мексикански богове.
Днес хората говорят, че знаят - отново една особена карма, но не особено щастлива карма за хората - също и за боговете Кветцалкоатл, Тетцкатлипока и Таотл[5]. Чрез техните описания обаче не се научава нищо друго, освен имена. Но индивидуалността, за която разказвам, живееше вътре в макар и западналите мистерии. За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества.
към текста >>
188.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това беше нещо, което така да се каже излизаше вън от всички останали редовно протичащи действия между
Богове
и човеци.
Това беше нещо, което така да се каже излизаше вън от всички останали редовно протичащи действия между Богове и човеци.
Душите свързани с Михаел ръководещите човешки души от времето на Александър Велики, онези от великото време на доминиканците и тези, които се бяха събрали около тях по-малко ръководещи, и голям брой стремящи се, развиващи се хора в съюз с ръководещите духове всички те се чувствуваха като откъснати от традиционната връзка с духовния свят. Тогава човешките души, които бяха предопределени да станат антропософи, изживяха в свръхсетивния свят нещо, което никога по-рано не е било изживявано в свръхземните области от човешките души намиращи се между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И можем да кажем: в миналото, в края на 15-то столетие, Михаел събра своите отряди от
Богове
и човешки души в областта на Слънцето и им говори в едно слова, което се простира през дълги периоди от време, говори им както следва:
Този стремеж към Антропософията е резултатът на това школуване.
И можем да кажем: в миналото, в края на 15-то столетие, Михаел събра своите отряди от Богове и човешки души в областта на Слънцето и им говори в едно слова, което се простира през дълги периоди от време, говори им както следва:
към текста >>
Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите
Богове
, а води борба срещу тези последните.
Налице са първите опити, които могат да бъдат отбелязани от областта на Михаел: Ариман се яви като писател! Това съставлява днес едно важно събитие в кръговете на Михаел. Ариман като писател! Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като писател. Че той е един блестящ писател, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух.
Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните.
На неговата собствена област той е не само едно напълно полезно, но едно благотворно същество; защото онези същества, които са благотворни на определено равнище на мировите процеси, стават извънредно вредни на едно друго равнище. Ето защо не е нужно да се предположи, когато искаме да охарактеризираме творенията на Ариман, че тези творения трябва да бъдат особено поругани. Ние можем даже да им се удивляваме, когато имаме съзнание за това, което стои пред нас. Но ние трябва именно да познаем ариманическия характер на тези съчинения!
към текста >>
189.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Нещо от този род, макар и вече в по-слаба форма, присъстваше в чувствителна степен у пророците, които основаха Мистериите на Самотраките и там дадоха величественото учение на четиримата
богове
: Аксиерос, Аксиокерсос, Аксиокерса и Кадмилос.
Пророците на миналото не мислеха, не разсъждаваха; всичко идваше до тях чрез непосредственото им виждане. Мисленето първоначално започна да влияе на ясновидството около 300 400 год. пр.н.е. Имаше златен век в Древноиндийската, Персийската, Египетско-Халдейската, а също и в ранната Древногръцка култура, когато мисленето, още младо и свежо, беше съчетано с виждането в човешката душа. В онези времена, мисленето не беше този труден процес, който е в наши дни. Хората имаха определени грандиозни, всеобхватни идеи, и в допълнение, имаха виждане (е на диаграмата).
Нещо от този род, макар и вече в по-слаба форма, присъстваше в чувствителна степен у пророците, които основаха Мистериите на Самотраките и там дадоха величественото учение на четиримата богове: Аксиерос, Аксиокерсос, Аксиокерса и Кадмилос.
В това велико учение, което някога имаше своя дом на остров Самос, определени възвишени идеи бяха предавани на онези, които бяха посвещавани в Мистериите, и те бяха способни да съчетаят тези идеи с оцелелите плодове на древното ясновидство. Би могло да стане възможно по някакъв друг повод да говорим за тези неща, при това в по-големи подробности. (Виж "Мистерийно познание и мистерийни центрове", XII-та лекция. 14 лекции, изнесени в Дорнах, от 23 Ноември до 21 Декември 1923 год. бел. англ. пр.)
към текста >>
190.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
(Според мита, заради прегрешения към Олимпийските
Богове
преживе, след смъртта си цар Тантал бил подложен в ада на невероятни мъчения.
Хората, достигнали до духовно разбиране, държат тези същества на разстояние. Но тези същества имат голяма власт над душите, чието мислене е материалистично и които не придобиват разбиране за духовния свят. Души, презиращи всякакви опити за придобиване на познание за духовния свят, имат да страдат много заради Ариман. Гръцкият мит е описал това много нагледно в образа на Тантал. Боговете поставили пред него храна, но извън неговия обсег, и наблюдавали мъченията, които той трябвало да търпи.
(Според мита, заради прегрешения към Олимпийските Богове преживе, след смъртта си цар Тантал бил подложен в ада на невероятни мъчения.
Той стоял изгарящ от жажда в едно езеро, но в мига в който се опитвал да отпие от водата, тя изчезвала. Над него, точно над главата му, имало клони с натежали плодове. Той бил измъчван от ужасен глад, но повдигнел ли ръка към плодовете, духвал вятър и ги издигал нависоко. /Виж "Старогръцки митове и легенди"/ бел. бълг. пр.)
към текста >>
191.
Съдържание
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Горните и долните
Богове
.
Трите измерения в архитектурата, двете измерения в живописта, едното измерение в музиката. Епическа та поезия. Омир.
Горните и долните Богове.
Художественият елемент като условие за утвърждаването на антропософията.
към текста >>
192.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Хората започнаха да отъждествяват божествения свят с отделните
Богове
на народа, с всичко онова, което намираше израз в кръвното родство.
После дойде времето на египетско-халдейската култура, когато понятието „народ“ се издигна до още по-висока степен.
Хората започнаха да отъждествяват божествения свят с отделните Богове на народа, с всичко онова, което намираше израз в кръвното родство.
към текста >>
193.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
„Епическа“, като цяло, означава онази област, която е свързана с горните
Богове
, а те бяха усещани в женски род, понеже като женски същества, като музи можеха да бъдат оплодявани от духовния свят.
Сега бих искал да повторя нещо, което често съм обсъждал пред Вас. Омир започва своята Илиада с думите: „Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев.“ И това не е някаква фраза, а точно отговаря на реалното изживяване, което е имал Омир: Той трябва да се издигне до онова свръхсетивно божествено-духовно Същество, което ще си послужи с неговото тяло, за да се появи на бял свят съответната епическа творба.
„Епическа“, като цяло, означава онази област, която е свързана с горните Богове, а те бяха усещани в женски род, понеже като женски същества, като музи можеха да бъдат оплодявани от духовния свят.
Омир търси горните Богове, за да им предостави своята човешка същност; така горните Богове ще разполагат с Омир, за да може мисловният свят на Космоса да намери видим израз в сценичните действия на епоса. Да, ето какво представлява епосът: предоставяйки на горните Богове своята човешка същност, човекът им позволява да говорят! Другаде Омир започва с думите: „Пей ми, о музо, за мъжа многостранстващ.“ Той има предвид Одисей. И на Омир изобщо не би хрумнало да предложи на хората нещо, което той сам е измислил или видял. Защо би трябвало той да върши всичко това, след като то е по силите на всеки?
към текста >>
Омир търси горните
Богове
, за да им предостави своята човешка същност; така горните
Богове
ще разполагат с Омир, за да може мисловният свят на Космоса да намери видим израз в сценичните действия на епоса.
Сега бих искал да повторя нещо, което често съм обсъждал пред Вас. Омир започва своята Илиада с думите: „Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев.“ И това не е някаква фраза, а точно отговаря на реалното изживяване, което е имал Омир: Той трябва да се издигне до онова свръхсетивно божествено-духовно Същество, което ще си послужи с неговото тяло, за да се появи на бял свят съответната епическа творба. „Епическа“, като цяло, означава онази област, която е свързана с горните Богове, а те бяха усещани в женски род, понеже като женски същества, като музи можеха да бъдат оплодявани от духовния свят.
Омир търси горните Богове, за да им предостави своята човешка същност; така горните Богове ще разполагат с Омир, за да може мисловният свят на Космоса да намери видим израз в сценичните действия на епоса.
Да, ето какво представлява епосът: предоставяйки на горните Богове своята човешка същност, човекът им позволява да говорят! Другаде Омир започва с думите: „Пей ми, о музо, за мъжа многостранстващ.“ Той има предвид Одисей. И на Омир изобщо не би хрумнало да предложи на хората нещо, което той сам е измислил или видял. Защо би трябвало той да върши всичко това, след като то е по силите на всеки? Омир иска нещо съвсем друго той иска да предостави своя организъм на горните Богове и да им позволи да покажат как виждат те човешките отношения в условията на физическия свят.Ето как възниква епическата поезия.
към текста >>
Да, ето какво представлява епосът: предоставяйки на горните
Богове
своята човешка същност, човекът им позволява да говорят!
Сега бих искал да повторя нещо, което често съм обсъждал пред Вас. Омир започва своята Илиада с думите: „Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев.“ И това не е някаква фраза, а точно отговаря на реалното изживяване, което е имал Омир: Той трябва да се издигне до онова свръхсетивно божествено-духовно Същество, което ще си послужи с неговото тяло, за да се появи на бял свят съответната епическа творба. „Епическа“, като цяло, означава онази област, която е свързана с горните Богове, а те бяха усещани в женски род, понеже като женски същества, като музи можеха да бъдат оплодявани от духовния свят. Омир търси горните Богове, за да им предостави своята човешка същност; така горните Богове ще разполагат с Омир, за да може мисловният свят на Космоса да намери видим израз в сценичните действия на епоса.
Да, ето какво представлява епосът: предоставяйки на горните Богове своята човешка същност, човекът им позволява да говорят!
Другаде Омир започва с думите: „Пей ми, о музо, за мъжа многостранстващ.“ Той има предвид Одисей. И на Омир изобщо не би хрумнало да предложи на хората нещо, което той сам е измислил или видял. Защо би трябвало той да върши всичко това, след като то е по силите на всеки? Омир иска нещо съвсем друго той иска да предостави своя организъм на горните Богове и да им позволи да покажат как виждат те човешките отношения в условията на физическия свят.Ето как възниква епическата поезия.
към текста >>
Омир иска нещо съвсем друго той иска да предостави своя организъм на горните
Богове
и да им позволи да покажат как виждат те човешките отношения в условията на физическия свят.Ето как възниква епическата поезия.
Омир търси горните Богове, за да им предостави своята човешка същност; така горните Богове ще разполагат с Омир, за да може мисловният свят на Космоса да намери видим израз в сценичните действия на епоса. Да, ето какво представлява епосът: предоставяйки на горните Богове своята човешка същност, човекът им позволява да говорят! Другаде Омир започва с думите: „Пей ми, о музо, за мъжа многостранстващ.“ Той има предвид Одисей. И на Омир изобщо не би хрумнало да предложи на хората нещо, което той сам е измислил или видял. Защо би трябвало той да върши всичко това, след като то е по силите на всеки?
Омир иска нещо съвсем друго той иска да предостави своя организъм на горните Богове и да им позволи да покажат как виждат те човешките отношения в условията на физическия свят.Ето как възниква епическата поезия.
към текста >>
Първоначално единственото действуващо лице е Дионисий, после идва неговият помощник сценичният хор, който дава израз не на това, което вършат хората, а на това, което вършат подземните
Богове
, Боговете на волята, които си служат с човешките тела, само и само на сцената да тържествува не човешката воля, а волята на Боговете.
А драматическата поезия? За да си отговорим на този въпрос, достатъчно е само да си припомним времето преди Есхил и по-специално един от Боговете: Дионисий.
Първоначално единственото действуващо лице е Дионисий, после идва неговият помощник сценичният хор, който дава израз не на това, което вършат хората, а на това, което вършат подземните Богове, Боговете на волята, които си служат с човешките тела, само и само на сцената да тържествува не човешката воля, а волята на Боговете.
И едва с течение на времето, когато връзката на човека с духовния свят беше вече забравена, в сценичните представления действията на Боговете бяха изместени от действията на хората. Този процес започна още в древна Гърция, през интервала между Есхил, при когото ние навсякъде виждаме как божествените импулси пронизват човека, и Евридип, при когото хората се изявяват вече като човешки.същества, макар и все още под влиянието на свръхземни импулси, защото, бих казал, същинският натурализъм стана възможен едва в по-новите времена.
към текста >>
Епосът винаги се обръща към горните
Богове
.
Обаче човекът отново трябва да намери пътя към духовния свят също и в областта на поезията.
Епосът винаги се обръща към горните Богове.
Драмата се обръща към долните Богове, истинската драма проследява как подземният свят на Боговете напира от дълбините, за да се изяви горе в условията на физическия свят. И човекът може да превърне себе си в инструмент за реализация на подземните Богове.
към текста >>
Драмата се обръща към долните
Богове
, истинската драма проследява как подземният свят на Боговете напира от дълбините, за да се изяви горе в условията на физическия свят.
Обаче човекът отново трябва да намери пътя към духовния свят също и в областта на поезията. Епосът винаги се обръща към горните Богове.
Драмата се обръща към долните Богове, истинската драма проследява как подземният свят на Боговете напира от дълбините, за да се изяви горе в условията на физическия свят.
И човекът може да превърне себе си в инструмент за реализация на подземните Богове.
към текста >>
И човекът може да превърне себе си в инструмент за реализация на подземните
Богове
.
Обаче човекът отново трябва да намери пътя към духовния свят също и в областта на поезията. Епосът винаги се обръща към горните Богове. Драмата се обръща към долните Богове, истинската драма проследява как подземният свят на Боговете напира от дълбините, за да се изяви горе в условията на физическия свят.
И човекът може да превърне себе си в инструмент за реализация на подземните Богове.
към текста >>
Напротив, в драмата виждаме как от дълбините напират подземните
Богове
.
И така, в лириката ние имаме, бих казал, чистото, непосредствено проявление на натурализма.
Напротив, в драмата виждаме как от дълбините напират подземните Богове.
А в епоса виждаме как горните Богове се спускат долу на Земята.
към текста >>
А в епоса виждаме как горните
Богове
се спускат долу на Земята.
И така, в лириката ние имаме, бих казал, чистото, непосредствено проявление на натурализма. Напротив, в драмата виждаме как от дълбините напират подземните Богове.
А в епоса виждаме как горните Богове се спускат долу на Земята.
към текста >>
А при драмата виждаме как подземните
Богове
се издигат нагоре и разполагайки с човешките тела проявяват своята божествена воля.
Музата, която се спуска и използва човешката глава, за да разкаже, като муза, това, което хората връщат на Земята, или това, което изобщо става в Космоса, е епическа.
А при драмата виждаме как подземните Богове се издигат нагоре и разполагайки с човешките тела проявяват своята божествена воля.
към текста >>
А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните
Богове
, виждаме ги в техните съвместни действия с долните
Богове
; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество.
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела. Да, обгръщайки с поглед нашата Земя, ние навсякъде виждаме как силите на драматическото изкуство, бих казал, вулканично изригват нагоре, и как силите на епическото изкуство се изливат като благославящ дъжд от Небето.
А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество.
Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния свят, и този полъх не се излива като проливен дъжд над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра. Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
към текста >>
Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните
Богове
, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните
Богове
; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела. Да, обгръщайки с поглед нашата Земя, ние навсякъде виждаме как силите на драматическото изкуство, бих казал, вулканично изригват нагоре, и как силите на епическото изкуство се изливат като благославящ дъжд от Небето. А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество. Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния свят, и този полъх не се излива като проливен дъжд над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра.
Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
към текста >>
194.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И това са думи, от които могат да се поучат самите
Богове
.
Да, бабата на Адалберт Щифтер картинно му обясняваше, че вечерната заря това са окачените дрехи на Божията майка.
И това са думи, от които могат да се поучат самите Богове.
Днешната наука се стреми да обхване сегашното положение на нещата с максимално точни понятия. Обаче тези понятия нямат никакво отношение към бъдещето; те остават свързани само с настоящето. Бабата на Адалберт Щифтер, съхрани ла голяма част от душевните качества на древните, изрича думи, които, естествено, предизвикват у днешните учени само насмешка. Може би такива думи ще им се сторят красиви, но те изобщо не подозират, че казаното от бабата на Адалберт Щифтер има за Космоса много по-голямо значение, отколкото така наречените научни истини. И всяко истинско изкуство възниква именно от онези сили, които не се осланят на представи, свързани с времето и пространството, а на представи, които действуват вечно.
към текста >>
195.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Не хора, а
Богове
са надзърта ли зад неговото рамо.
Изкуството е вечно, променят се само неговите форми. И ако допуснете, че изкуството винаги създава някакво отношение към духовния свят, Вие ще се съгласите: изкуството е нещо, чрез което човекът – именно като съзидателен и наслаждаващ се човек влиза във връзка с духовния свят. Истинският художник може да нарисува своята картина, дори и да се намира в пустинята. За него е все едно дали някой изобщо ще я погледне, защото той е създал своята творба, общувайки с един друг свят.
Не хора, а Богове са надзърта ли зад неговото рамо.
Той е създал своята творба в присъствието на Боговете. За истинския художник няма никакво значение дали хората се удивляват на неговите картини. Ето защо човекът може да бъде истински художник дори и в пълна самота. Обаче, от друга страна, той не може да бъде художник, без действително да вложи своята творба във физическия свят, схванат според неговата духовност, така че творбата да заживее в света. Творбата трябва да живее в духовната същност на света.
към текста >>
196.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Древните зрители искаха да видят на сцената именно тези идващи от дълбините
Богове
, тези дионисиевски
Богове
, които се изкачват до човека и внасят в него волята.
След като тези неща са навсякъде около нас, защо е необходимо да ги изнасяме на сцената? За древния грък би изглеждало съвсем глупаво, ако на сцената трябваше да наблюдава същото, които вижда и на улицата. Онова, което той искаше, беше да обхване намиращия се в човека Бог. И когато хората излизаха на сцената, те трябваше да пресъздават не друго, а Бога в човека, и по-точно онзи Бог, който излиза от Земните недра и внася в човешка душа елемента воля. С известно право нашите далечни предшественици, включително и гърците, разглеждаха човешката воля като нещо, което извира от Земните недра и после се влива в човешката душа.
Древните зрители искаха да видят на сцената именно тези идващи от дълбините Богове, тези дионисиевски Богове, които се изкачват до човека и внасят в него волята.
Артистът беше, тъй да се каже, само външната обвивка на дионисиевските Богове. Човекът, приемащ в себе си Бога, човекът, одухотворяващ се от Бога ето кого представяха, древните мистерийни драми. Сценичният участник в драмата беше човекът, който приема в себе си Бога.
към текста >>
Артистът беше, тъй да се каже, само външната обвивка на дионисиевските
Богове
.
За древния грък би изглеждало съвсем глупаво, ако на сцената трябваше да наблюдава същото, които вижда и на улицата. Онова, което той искаше, беше да обхване намиращия се в човека Бог. И когато хората излизаха на сцената, те трябваше да пресъздават не друго, а Бога в човека, и по-точно онзи Бог, който излиза от Земните недра и внася в човешка душа елемента воля. С известно право нашите далечни предшественици, включително и гърците, разглеждаха човешката воля като нещо, което извира от Земните недра и после се влива в човешката душа. Древните зрители искаха да видят на сцената именно тези идващи от дълбините Богове, тези дионисиевски Богове, които се изкачват до човека и внасят в него волята.
Артистът беше, тъй да се каже, само външната обвивка на дионисиевските Богове.
Човекът, приемащ в себе си Бога, човекът, одухотворяващ се от Бога ето кого представяха, древните мистерийни драми. Сценичният участник в драмата беше човекът, който приема в себе си Бога.
към текста >>
А човекът, поемащ нагоре към Боговете на висините, и по-добре казано, към Богините на висините – защото древните свързваха мъжките
Богове
с дълбините, а Богините свързваха с висините за да ги накара да се спуснат към него, този човек се превръщаше в майстор на епоса, в разказвач, който не говори от себе си, а оставя Боговете да говорят вместо него.
А човекът, поемащ нагоре към Боговете на висините, и по-добре казано, към Богините на висините – защото древните свързваха мъжките Богове с дълбините, а Богините свързваха с висините за да ги накара да се спуснат към него, този човек се превръщаше в майстор на епоса, в разказвач, който не говори от себе си, а оставя Боговете да говорят вместо него.
Той просто се превръщаше в една обвивка на споменатите Богини, с чиято помощ те можеха да наблюдават физическите събития, да наблюдават, примерно, всичко онова, което вършат Ахил и Агамемнон, Одисей и Аякс. Древните майстори на епоса не се задоволяваха с това, да преразказват хорските приказки. Всеки ден по улиците и пазарите може да се чуе какво говорят хората за своите грижи, за своите герои. Обаче истинската епическа поезия се състоеше в това, да покаже не какво говорят хората, а какво говорят Богините. „Пей, о музо, за гнева на Ахила Пелеев“, така започва Илиадата на Омир!
към текста >>
Античните драматурзи ясно усещаха, как долните
Богове
се надигат към тях от Земните недра и как те се превръщат в инструмент на духовния свят.
Античните драматурзи ясно усещаха, как долните Богове се надигат към тях от Земните недра и как те се превръщат в инструмент на духовния свят.
А майсторите на епоса усещаха как музите или Богините се спускат към тях, за да изкажат преценките си за човешките действия. Ето защо древните гърци категорично избягваха да излизат на сцената като участници в едно драматургично произведение, което би третира ло индивидуалната човешка проблематика. Древните гърци, тъй да се каже, заставаха на върха на пръстите си, превръщайки себе си в един нежен музикален инструмент, с чиято помощ издигаха драматургичната идея високо над индивидуалната човешка проблематика. Тук аз не казвам нищо против натурализма, който за определен период от време имаше своите сериозни основания и право на съществуване. Нека да си припомним величествените, завършени образи от Шекспировите драми: там човешката проблематика е обхваната по съвсем друг, чисто човешки начин, там е налице нещо съвсем друго, а не само художественият усет.
към текста >>
197.
Съдържание
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Планетните
богове
като свирещи на космическия инструмент на звездното небе.
Съгласният и гласният елемент. Дванадесетте съгласни. Човешкият организъм като музикален инструмент. Животът след смъртта в творческия тон и творческото слово на духовния свят, в света на музиката. Душевно гласното и планетите, душевно съгласното и животинският кръг.
Планетните богове като свирещи на космическия инструмент на звездното небе.
към текста >>
198.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И така имате един чудесен космически инструмент на звездното небе, а отзад - нашите планетни
богове
, които свирят на инструмента на звездното небе.
И така имате един чудесен космически инструмент на звездното небе, а отзад - нашите планетни богове, които свирят на инструмента на звездното небе.
към текста >>
199.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В квартата човек - той не осъзнава този процес, но върху него се основава усещането, което има при изживяването на квартата - се чувства сред
богове
.
За онзи, който иска да проникне в тайната на музикалното, преживяването на квартата е може би едно от най-интересните неща. Не поради това, че квартовото изживяване е най-интересно като такова, а защото то стои на разделителната граница между квинтовото изживяване на външния свят и терцовото изживяване във вътрешността на човека. Квартовото изживяване се намира точно на границата на човешкия организъм. Но в квартата човекът не усеща физическия външен свят, а духовния свят, той се наблюдава отвън, ако мога да си послужа с един зрителен израз за едно слухово преживяване.
В квартата човек - той не осъзнава този процес, но върху него се основава усещането, което има при изживяването на квартата - се чувства сред богове.
Докато при квинтовото изживяване той трябва да забрави себе си, за да е сред богове, при квартовото изживяване не е нужно да забрави себе си, за да се почувства сред богове. При квартовото изживяване той се разхожда в света на боговете като човек. Той стои точно на границата на човешката си същност, има я още, наблюдава я от другата страна.
към текста >>
Докато при квинтовото изживяване той трябва да забрави себе си, за да е сред
богове
, при квартовото изживяване не е нужно да забрави себе си, за да се почувства сред
богове
.
За онзи, който иска да проникне в тайната на музикалното, преживяването на квартата е може би едно от най-интересните неща. Не поради това, че квартовото изживяване е най-интересно като такова, а защото то стои на разделителната граница между квинтовото изживяване на външния свят и терцовото изживяване във вътрешността на човека. Квартовото изживяване се намира точно на границата на човешкия организъм. Но в квартата човекът не усеща физическия външен свят, а духовния свят, той се наблюдава отвън, ако мога да си послужа с един зрителен израз за едно слухово преживяване. В квартата човек - той не осъзнава този процес, но върху него се основава усещането, което има при изживяването на квартата - се чувства сред богове.
Докато при квинтовото изживяване той трябва да забрави себе си, за да е сред богове, при квартовото изживяване не е нужно да забрави себе си, за да се почувства сред богове.
При квартовото изживяване той се разхожда в света на боговете като човек. Той стои точно на границата на човешката си същност, има я още, наблюдава я от другата страна.
към текста >>
200.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Напротив, те чувстваха как
богове
, които странстват в света, се откриват в септими.
Ако човек живее музикално само в септими без междинни интервали толкова естествено, както атлантците, той не би възприемал музикалното като нещо, което се случва на някого или в някой човек, а в този момент би бил вън от своето тяло, навън в космоса. Така беше при атлантците. Тяхното музикално изживяване се припокриваше с едно непосредствено религиозно изживяване. Тяхното септимово изживяване бе такова, че те не можеха да кажат, че сами имат нещо общо с възникването на септимовите интервали.
Напротив, те чувстваха как богове, които странстват в света, се откриват в септими.
За тях не би имало никакъв смисъл да кажат: Аз правя музика. За тях имаше смисъл само този израз: Аз живея в правената от боговете музика.
към текста >>
201.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Обаче някогашният възглед за света на Боговете, когато Боговете са били именно
Богове
, е така променен, че от свят на Боговете е превърнат в свят на юриспруденцията.
Но какъв е Христос от фреската на Микеланджело? Там той е мировият съдник, големият миров юрист, награждаващ доброто и наказващ злото. Целият образ е, така да се каже, юридически, изцяло потопен в епохата, през която е създаден. Цялото социално импулсиране, присъщо за тази епоха, е изобразено в тази фреска по такъв начин, че то все още има своите художествени качества.
Обаче някогашният възглед за света на Боговете, когато Боговете са били именно Богове, е така променен, че от свят на Боговете е превърнат в свят на юриспруденцията.
Във фреската на Микеланджело Бог е великият миров юрист. Юриспруденцията се промъква в най-интимните нишки на мисленето, промъква се също и в религията. Религията се превръща в едно светоусещане за това, кое е справедливо или несправедливо, добро или зло и съответно как то да бъде възнаградено или наказано. Светът не е в своето начало, какъвто беше през епохата на древния Изток, когато човечеството усещаше себе си като едно цяло с божествената субстанция; сега светът се приближава до своя край, до края на голямото съдебно заседание, в което юридически ще се реши съдбата на света.
към текста >>
202.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Но когато някъде цялото население е свикнало да държи ръцете си в джобовете и да не извършва с тях никакви движения, това означава само едно: тези хора искат да бъдат напуснати от Боговете, от онези
Богове
, които са разположени най-близко до духовния човек.
Когато влизаме в училище с такива движения и жестове, които са адекватен израз на нашите душевни изживявания, те оказват необичайно силно въздействие върху детето. Те потвърждават също и това, че сме във връзка с онези духовни същества, които носят в себе си и Духа-Себе. Тези неща действуват обективно и не се налага да си служим с други външни средства.
Но когато някъде цялото население е свикнало да държи ръцете си в джобовете и да не извършва с тях никакви движения, това означава само едно: тези хора искат да бъдат напуснати от Боговете, от онези Богове, които са разположени най-близко до духовния човек.
Те не искат да знаят нищо за онези същества, които са изградили Духа-Себе, също както и човекът е постигнал своята Азова организация. И тогава първото, което се случва, е че хората занемаряват своя език. Тази е и голямата опасност за западната култура: езикът престава да служи на това, за което е предназначен и се изражда.
към текста >>
203.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
В лечението те са виждали едно приближаване на луциферическите и ариманически сили към това, което поддържа равновесието между тях и осигурява напредъка на добрите
Богове
.
Общо взето, така стоят нещата с всичко живо, както впрочем и с живота в духовния свят. Ето как ние все повече и повече се убеждаваме, че онова, което живее зад фасадата на човешкия род и намира израз в една или друга патология, фактически представлява част от същинската, външно проявена, духовност на човешкия род. Разглеждайки нещата по този начин, ние стигаме и до разбирането, до схващанията на древните, които във възпитанието са виждали нещо, което извънредно близко до лечението.
В лечението те са виждали едно приближаване на луциферическите и ариманически сили към това, което поддържа равновесието между тях и осигурява напредъка на добрите Богове.
В лечението те виждаха уравновесяване между Луцифер и Ариман. И доколкото виждаха, в един много повисш смисъл, че в хода на своя земен живот човекът стига до равновесието едва чрез възпитанието, дотолкова и в детето те откриваха нещо абнормно, което в известен смисъл е направо болестно и трябва да бъде лекувано, така че първоначалните думи за „лекувам” и „възпитавам” навремето би трябвало да са имали едно и също значение. Възпитанието лекува така наречените нормални хора, а лечението е неговата специализирана разновидност, предназначена за така наречените абнормни хора.
към текста >>
204.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но второто, което разказвал всеки посветен, и което за него представлявало второто стъпало, него той описвал, като казвал: той бил отведен там, където можел да опознае "горните и долните
Богове
”.
Но второто, което разказвал всеки посветен, и което за него представлявало второто стъпало, него той описвал, като казвал: той бил отведен там, където можел да опознае "горните и долните Богове”.
Какво означава това, да бъдеш отведен някъде, където човек може да опознае горните и долните богове? Да, виждате ли, скъпи мои приятели, това ние всъщност вече описахме, ала го описахме в една модерна форма. Аз Ви казах, че когато духовно-душевният елемент нахлуе толкова дълбоко във физическото тяло и в етерното тяло, тогава физическото тяло и етерното тяло вземат надмощие над духовно-душевния елемент, и тогава възниква патологическото, възниква патологическото поради това, че духовно-душевното се е изгубило, заблудило в сферата на физически-телесното. Тогава възниква патологическото. В мига, в който това става, човекът нахлува в самия себе си по-дълбоко, отколкото това би трябвало да става при обикновеното пробуждане, нахлува по -дълбоко, отколкото при бодърствуването в своето физическо тяло.
към текста >>
Какво означава това, да бъдеш отведен някъде, където човек може да опознае горните и долните
богове
?
Но второто, което разказвал всеки посветен, и което за него представлявало второто стъпало, него той описвал, като казвал: той бил отведен там, където можел да опознае "горните и долните Богове”.
Какво означава това, да бъдеш отведен някъде, където човек може да опознае горните и долните богове?
Да, виждате ли, скъпи мои приятели, това ние всъщност вече описахме, ала го описахме в една модерна форма. Аз Ви казах, че когато духовно-душевният елемент нахлуе толкова дълбоко във физическото тяло и в етерното тяло, тогава физическото тяло и етерното тяло вземат надмощие над духовно-душевния елемент, и тогава възниква патологическото, възниква патологическото поради това, че духовно-душевното се е изгубило, заблудило в сферата на физически-телесното. Тогава възниква патологическото. В мига, в който това става, човекът нахлува в самия себе си по-дълбоко, отколкото това би трябвало да става при обикновеното пробуждане, нахлува по -дълбоко, отколкото при бодърствуването в своето физическо тяло. И при слизането си надолу той среща извънчовешки, подестествени /разположени под Природата/ въздействия.
към текста >>
И така, какво друго би могъл да каже един древен посветен, ако би желала да използува един по-неутрален израз, който да представи нещата забулено, тъй като някой друг не го е разбрал освен отново посветените; какво друго би могъл да каже, освен: че е бил отведен надолу при долните
Богове
?
И така, какво друго би могъл да каже един древен посветен, ако би желала да използува един по-неутрален израз, който да представи нещата забулено, тъй като някой друг не го е разбрал освен отново посветените; какво друго би могъл да каже, освен: че е бил отведен надолу при долните Богове?
Той би могъл да каже: аз опознах природата на човешките болести, защото тя ни отвежда при долните Богове.
към текста >>
Той би могъл да каже: аз опознах природата на човешките болести, защото тя ни отвежда при долните
Богове
.
И така, какво друго би могъл да каже един древен посветен, ако би желала да използува един по-неутрален израз, който да представи нещата забулено, тъй като някой друг не го е разбрал освен отново посветените; какво друго би могъл да каже, освен: че е бил отведен надолу при долните Богове?
Той би могъл да каже: аз опознах природата на човешките болести, защото тя ни отвежда при долните Богове.
към текста >>
Опознаването на това състояние древният посветен определя като събитие, съвместно битие с горните
богове
.
Да вземем другото, което в смисъла на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят живот, където духовно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася живот в състояние на сън.
Опознаването на това състояние древният посветен определя като събитие, съвместно битие с горните богове.
И така, схематично представено, имаме следното, което е правилно: природа, подприрода, свръхприрода, естество, подестество, свръхестество /виж схемата/.
към текста >>
Но когато по този начин говорим за горните и за долните
богове
, тогава, скъпи мои приятели, човек лесно получава една погрешна представа за йерархичното подреждане.
Но когато по този начин говорим за горните и за долните богове, тогава, скъпи мои приятели, човек лесно получава една погрешна представа за йерархичното подреждане.
Виждате ли, нещата Вие трябва да си представите по следния начин. Когато просто казвам: природа, подприрода, свръхприрода, болест, ясновидски живот, тогава аз съм изложен на изкушението, долните богове и да ги разглеждам като подчинени, като йерархически по-ниско поставени. Ала виждате ли, нещата не стоят така. В действителност нещата не стоят така: да си представим, тук е природата, и нагоре достигаме до една окръжност, надолу достигаме да една окръжност /Виж рис. №12/, и това, което откриваме тук горе, се обединява по посока на другата страна с долното.
към текста >>
Когато просто казвам: природа, подприрода, свръхприрода, болест, ясновидски живот, тогава аз съм изложен на изкушението, долните
богове
и да ги разглеждам като подчинени, като йерархически по-ниско поставени.
Но когато по този начин говорим за горните и за долните богове, тогава, скъпи мои приятели, човек лесно получава една погрешна представа за йерархичното подреждане. Виждате ли, нещата Вие трябва да си представите по следния начин.
Когато просто казвам: природа, подприрода, свръхприрода, болест, ясновидски живот, тогава аз съм изложен на изкушението, долните богове и да ги разглеждам като подчинени, като йерархически по-ниско поставени.
Ала виждате ли, нещата не стоят така. В действителност нещата не стоят така: да си представим, тук е природата, и нагоре достигаме до една окръжност, надолу достигаме да една окръжност /Виж рис. №12/, и това, което откриваме тук горе, се обединява по посока на другата страна с долното. Ако нарисуваме
към текста >>
Това доказва, че това определение, горни и долни
богове
, не може да бъде възприемано в смисъла на едно йерархическо подреждане, но само като един различен начин, по който боговете се приближават до човека; и че замисълът е те да действуват от един и същ ранг и устремени заедно към една безкрайно отдалечена точка.
кръга по-голям, получаваме това, ако го нарисуваме още по-голям, тогава получаваме това, още по-голям, получаваме това, и ако го правим все по-голям, то накрая ще получим една права. Тук имаме един участък от кръга, който продължава, но след като е навлязъл в областта на безкрайното, той се завръща от другата страна.
Това доказва, че това определение, горни и долни богове, не може да бъде възприемано в смисъла на едно йерархическо подреждане, но само като един различен начин, по който боговете се приближават до човека; и че замисълът е те да действуват от един и същ ранг и устремени заедно към една безкрайно отдалечена точка.
Ето защо в древни времена всичко, което е представлявало болест и ясновидство, е било разглеждано така, че ако човек е успял да вникне в него, той е успял да вникне в духовния свят. Един начин да се вникне в духовния свят е този: човек истински да опознае болестта и ясновидството.
към текста >>
Защото нека да се запитаме в рамките на модерното съзнание: какво в нашето модерно съзнание може да бъде отъждествено с областта на долните
Богове
?
Разбрали това, ние същевременно добиваме възможността, това, което в древни времена е съществувало в съзнанието на хората, да го внесем в нашето по-ново време.
Защото нека да се запитаме в рамките на модерното съзнание: какво в нашето модерно съзнание може да бъде отъждествено с областта на долните Богове?
Виждате ли, това, което ние, представяйки си Божествената Троица, наричаме Отец, това е, което в най-висш смисъл принадлежи на Подприродата. Отецът, Той принадлежи на Подприродата и как, в смисъла на едно действително духовно възприемане на познанието, трябва да поставим себе си спрямо този Бог-Отец?
към текста >>
Но когато говорим в смисъла на едно обновление на мистериите, тогава към тях се включва и Събитието на Голгота, Мистерията на Голгота, и тогава ние можем да изречем старата формула, която посветения имал за своя път на посвещение, и която гласяла: ръководен, аз преминавам през елементите, и след това към долните и към горните
Богове
, за модерния посветен тази формула трябва да гласи: ръководен съм от това, което разтваря елементите в техните процеси, днес елементите са химическите елементи, 80-те, те се разтварят в процеси, и ме отвеждат по-нататък, и аз вървя надолу към Отца, нагоре към Духа и в двата пътя аз възприемам действието на Христа.
Отново, и то на мнозина теолози от по-ново време им се струва, че тези две неща не си принадлежат едно на друго. Та нали днес съществуват теолози, които не желаят да знаят нищо относно възкръсналия Дух и пребъдващия Христос.
Но когато говорим в смисъла на едно обновление на мистериите, тогава към тях се включва и Събитието на Голгота, Мистерията на Голгота, и тогава ние можем да изречем старата формула, която посветения имал за своя път на посвещение, и която гласяла: ръководен, аз преминавам през елементите, и след това към долните и към горните Богове, за модерния посветен тази формула трябва да гласи: ръководен съм от това, което разтваря елементите в техните процеси, днес елементите са химическите елементи, 80-те, те се разтварят в процеси, и ме отвеждат по-нататък, и аз вървя надолу към Отца, нагоре към Духа и в двата пътя аз възприемам действието на Христа.
към текста >>
205.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Такива «
богове
» на трона обикновено не били просветлени, нямали са просветление, или поне повечето от тях; те са нямали такова, настъпващо в тридесетата година просветление.
Такава двойственост разкъсва съзнанието на съвременния човек. Христологията на Щайнер, както и цялата антропософия се стремят да построят мост през тази пропаст. - Бел. пр.) И тогава тези, които разбирали това, почнали да говорят: римляните имат «бог» на трона. Този «бог» на трона, казвали те, е поставен от обикновената земна власт.
Такива «богове» на трона обикновено не били просветлени, нямали са просветление, или поне повечето от тях; те са нямали такова, настъпващо в тридесетата година просветление.
към текста >>
А тези, който се намирали тук, в нашия регион, също са имали такива местни
богове
.
Но, господа, ако някой живее там, където ние днес живеем, той по скоро не би казал: бог се намира в Тива. Защото в древността до това място не само не е можело да се добереш, но за него въобще нищо не се е знаело. Нищо не се знаело за Тива. И така, тези, които се намирали тук, в Египет, където тече Нил, казвали: бог живее в Тива.
А тези, който се намирали тук, в нашия регион, също са имали такива местни богове.
Така например имало е местно божество в днешен Елзас или в Мюнстер. И така, хората почитали бога на някакво определено място. Това и била причината за появата на различните религии; религията от Тива, мюнстерската религия, елзаската религия. Така са се обособявали религиите.
към текста >>
206.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Гърците почитали цял свят от
богове
: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита.
Особено силно възприемали те червения цвят. Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху гърците червеният цвят! Именно защото човечеството малко по малко развило в себе си усещането за синия цвят, то отчасти загубило остротата на сетивните впечатления. И така, гърците се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях. Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология.
Гърците почитали цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита.
Навсякъде виждали богове. Те почитали целия божествен свят, доколкото за тях цялата им любима външна природа все още навсякъде била одушевена и одухотворена. Не такава мъртва, както е за нас, а навсякъде оживена и одухотворена била тя за гърците. Те почитали божествата, намиращи се в самата природа, която толкова обичали.
към текста >>
Навсякъде виждали
богове
.
Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху гърците червеният цвят! Именно защото човечеството малко по малко развило в себе си усещането за синия цвят, то отчасти загубило остротата на сетивните впечатления. И така, гърците се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях. Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология. Гърците почитали цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита.
Навсякъде виждали богове.
Те почитали целия божествен свят, доколкото за тях цялата им любима външна природа все още навсякъде била одушевена и одухотворена. Не такава мъртва, както е за нас, а навсякъде оживена и одухотворена била тя за гърците. Те почитали божествата, намиращи се в самата природа, която толкова обичали.
към текста >>
Тези, които участвали в мистериите, ги наричали «синове Божии», доколкото последните гледали на самите
богове
като на «Отци».
Така било навсякъде. Нито един човек тогава не е протестирал по този повод. Казвали са така: ако искаш да станеш истински човек, ти или сам трябва да станеш «Отец» и тогава боговете ще общуват с теб непосредствено, или трябва да научиш нещо за боговете от «Отците». Ти си човек благодарение на това, което ти разказват тези, които присъстват в школите, в мистериите. Вследствие на този факт възникнала разлика между «божествените деца» и «човешките деца», между «синовете Божии» и «синовете човешки».
Тези, които участвали в мистериите, ги наричали «синове Божии», доколкото последните гледали на самите богове като на «Отци».
Но тези, които живеели външно и са можели да получават само съобщения за случващото се в мистериите, се наричали «човешки деца» или «синове човешки». Днес това може даже да ни изглежда смешно, но тогава е било напълно естествено. И все пак даже и сега - макар и не в Швейцария, впрочем, не зная, може това още да има място и тук, но в съседните страни е било до съвсем неотдавна, макар и вече да се прекратява - тук отличавали човека от обикновения човек с титлата «ваше превъзходителство», отличавали барона от обикновения човек. Това се възприемало като нещо разбиращо се от само себе си. Но в древността като нещо разбиращо се от само себе си се възприемало различието между синовете Божии, децата Божии и децата човешки.
към текста >>
207.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Хората на север не казвали: на планината живеят
богове
, а в някакъв смисъл в билото на планината виждали самия бог, тъй като билото на планината не им се струвало просто скала.
Древните гърци виждали природата, докато хората на Север виждали природните духове. Затова именно сред тези хора възниквали прекрасни разкази, приказки, саги, митове. Тези хора навсякъде виждали духове. Гърците виждали високата планина Олимп. На Олимп живеели боговете.
Хората на север не казвали: на планината живеят богове, а в някакъв смисъл в билото на планината виждали самия бог, тъй като билото на планината не им се струвало просто скала.
Ако на билото на планината блестяла утринната заря, планината се покривала със злато, над планината се издигало утринното Слънце. Тези народи виждали не самата планина, а този тъчащ покров на сутрешното слънце над планината. Това и било божественото за тях. Това ставало за тях по духовен начин. За тях е било напълно естествено да виждат простиращото се над планината духовно.
към текста >>
И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите
богове
не в храм, а на високите планини.
Какво значи да строиш храм? Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно. И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината. Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме.
И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини.
Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята. Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета. Ето защо те се покланяли на своите богове в горите. Не в храмове, а на планините и в горите.
към текста >>
Ето защо те се покланяли на своите
богове
в горите.
Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята. Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета.
Ето защо те се покланяли на своите богове в горите.
Не в храмове, а на планините и в горите.
към текста >>
н., били ориентирани към това, че древните германци обичали да празнуват празниците на своите
богове
на воля, в планините и горите.
Германците, може да се каже, са виждали навсякъде, под всяко дърво някакъв дух. Римляните превръщали такъв дух в свой светец! Благодарение на това хората по-малко забелязвали тези неща и в такава форма християнството се разпространявало сред германските народи. Празници, подобни на празника на връщането на Слънцето и т.
н., били ориентирани към това, че древните германци обичали да празнуват празниците на своите богове на воля, в планините и горите.
към текста >>
208.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Мохамед вече бил запознат с християнството; в християнството не е имало трима
Богове
, там е ставало дума само за три Божествени Лица, Ипостаси.
Трябва само правилно да разберем какво всъщност означавало в световната история отстояваното от Мохамед в качеството на основен закон: има само един Бог. Защо Мохамед акцентирал така силно това?
Мохамед вече бил запознат с християнството; в християнството не е имало трима Богове, там е ставало дума само за три Божествени Лица, Ипостаси.
Днес това повече не се усеща. В настоящото време не се чувства, че изначално християнството е изповядвало не трима Богове, а само три божествени облика, три божествени Лица: Отец, Син и Свети Дух. Какво значи това? Виждате ли, думата «персона» в латинския език първоначално означавала не нещо друго, а «облик», «маска», това, което се проявява навън. И в първоначалното християнство говорили не за трима Богове, а за три облика, три Лица, в които се явява един Бог.
към текста >>
В настоящото време не се чувства, че изначално християнството е изповядвало не трима
Богове
, а само три божествени облика, три божествени Лица: Отец, Син и Свети Дух.
Трябва само правилно да разберем какво всъщност означавало в световната история отстояваното от Мохамед в качеството на основен закон: има само един Бог. Защо Мохамед акцентирал така силно това? Мохамед вече бил запознат с християнството; в християнството не е имало трима Богове, там е ставало дума само за три Божествени Лица, Ипостаси. Днес това повече не се усеща.
В настоящото време не се чувства, че изначално християнството е изповядвало не трима Богове, а само три божествени облика, три божествени Лица: Отец, Син и Свети Дух.
Какво значи това? Виждате ли, думата «персона» в латинския език първоначално означавала не нещо друго, а «облик», «маска», това, което се проявява навън. И в първоначалното християнство говорили не за трима Богове, а за три облика, три Лица, в които се явява един Бог. Тогава още усещали как стои работата с тези три Лица, три облика (ипостаса).
към текста >>
И в първоначалното християнство говорили не за трима
Богове
, а за три облика, три Лица, в които се явява един Бог.
Мохамед вече бил запознат с християнството; в християнството не е имало трима Богове, там е ставало дума само за три Божествени Лица, Ипостаси. Днес това повече не се усеща. В настоящото време не се чувства, че изначално християнството е изповядвало не трима Богове, а само три божествени облика, три божествени Лица: Отец, Син и Свети Дух. Какво значи това? Виждате ли, думата «персона» в латинския език първоначално означавала не нещо друго, а «облик», «маска», това, което се проявява навън.
И в първоначалното християнство говорили не за трима Богове, а за три облика, три Лица, в които се явява един Бог.
Тогава още усещали как стои работата с тези три Лица, три облика (ипостаса).
към текста >>
Той виждал подема на християнството и разсъждавал така: то също е подложено на опасността да изпадне в многобожие, а именно да има трима
Богове
.
Всъщност Мохамед се е ръководел от определени опасения. Той виждал как древното езичество, изповядващо божието, се изражда, става все по-лошо и действа разрушително върху човечеството.
Той виждал подема на християнството и разсъждавал така: то също е подложено на опасността да изпадне в многобожие, а именно да има трима Богове.
Той не ги разглеждал като три божествени облика (три Лица). Затова се проявил в качеството си на опозиционер (по отношение на християнството и особено към християнската секта Тритеити, разглеждаща лицата на Троицата като отделни богове - бел. пр.), при това той особено подчертавал: има само един-единствен Бог и Мохамед е неговият пророк. Всичко останало, което се говори за Бога, е неправилно.
към текста >>
Затова се проявил в качеството си на опозиционер (по отношение на християнството и особено към християнската секта Тритеити, разглеждаща лицата на Троицата като отделни
богове
- бел.
Всъщност Мохамед се е ръководел от определени опасения. Той виждал как древното езичество, изповядващо божието, се изражда, става все по-лошо и действа разрушително върху човечеството. Той виждал подема на християнството и разсъждавал така: то също е подложено на опасността да изпадне в многобожие, а именно да има трима Богове. Той не ги разглеждал като три божествени облика (три Лица).
Затова се проявил в качеството си на опозиционер (по отношение на християнството и особено към християнската секта Тритеити, разглеждаща лицата на Троицата като отделни богове - бел.
пр.), при това той особено подчертавал: има само един-единствен Бог и Мохамед е неговият пророк. Всичко останало, което се говори за Бога, е неправилно.
към текста >>
Мохамед и неговите по-късни привърженици казвали следното: макар и древните езичници да са имали много
богове
, въпреки това те са почитали природното начало, в което действа един Бог.
Мохамед и неговите по-късни привърженици казвали следното: макар и древните езичници да са имали много богове, въпреки това те са почитали природното начало, в което действа един Бог.
Ето защо в мохамеданството намерило своето продължение много от древната наука и изкуство. Работата стояла така: през IX столетие сл. Р. Хр. в Европа, във Франция, управлявал Карл Велики[4], известен средновековен управник, за когото историята винаги споменава. С мъка той усвоил азбуката и не можел да пише.
към текста >>
209.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Днес е необходимо тези неща реално да се преживеят, за да можем правилно да съдим за това, колко силно са вярвали хората в такива
богове
, които всъщност са били статуи.
Виждате ли, господа, аз казвам: те не са имали никаква представа за това.
Днес е необходимо тези неща реално да се преживеят, за да можем правилно да съдим за това, колко силно са вярвали хората в такива богове, които всъщност са били статуи.
Например познавах един много умен професор и сред тях може да има много умни хора, всъщност всички те са умни, обаче съвременната наука не им позволява да достигнат до духовността. Този човек беше руснак и пътешестваше през Сибир от Изток, от Япония. Когато се оказал в дълбокия Сибир, в средата, на него му станало не съвсем уютно. Той се почувствал сам и изоставен. Какво направил тогава?
към текста >>
210.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
И ако слушате разкази за Вотан, Локи, за древногръцките
богове
, за Зевс, Аполон и т.
Вие ще ги одухотворите, но от това те няма да станат още по-неумели. Следователно трябва да се обръща внимание на такива неща. Очевидно е, че когато хората са създавали митовете, сказанията, въобще митологията - за която неотдавна ми зададоха въпрос, - все още малка част от принадлежащото на сетивните органи е било трансформирано в мозък. Виждате ли, тогава по време на сън у хората са възниквали видения, предишните хора повече са мечтаели, защото още не толкова много при тях е било преобразувано в мозък. А днес имаме само съвсем празни мисли.
И ако слушате разкази за Вотан, Локи, за древногръцките богове, за Зевс, Аполон и т.
н., причината за тези разкази е в това, че човек е имал не така много от тази интелигентност, която толкова ценим в днешно време. Хората стават по-умни, но човек познава света, не изучавайки го с помощта на разсъдъка, а научавайки се да го съзерцава. Вие можете да се убедите в това с помощта на следващото сравнение.
към текста >>
НАГОРЕ