Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
20
резултата от
14
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Благост
'.
1.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Животът му е изпълнен с
благост
и копнеж, но също така във волята му има сила и съдържание, и величие; пълнота и живот - в стила му, който понякога напомня дори на този на Есхил.
Този, който иска да остане средностатистически човек, има работа единствено със себе си. Ницше открива сред своите съвременници такива, които искат да наложат филистерските си разбирания като норма за всички хора и разглеждат своето филистерство като единственото истинско човешко. Към тях той причислява Давид Фридрих Щраус74, естетика Фридрих Теодор Вишер и други. Той вярва, че Вишер е представил филистерското вероизповедание откровено в една реч, която държи в памет на Хьолдерлин. Той вижда това в думите: „Той (Хьолдерлин) е една от беззащитните души, Вертер на гръцката земя, безнадеждно влюбен.
Животът му е изпълнен с благост и копнеж, но също така във волята му има сила и съдържание, и величие; пълнота и живот - в стила му, който понякога напомня дори на този на Есхил.
На духа му липсва единствено твърдост, липсва му като оръжие хуморът. Той не може да изтърпи, че човек още не е варварин, щом е станал вече филистер. („Давид Щраус“, § 2) Филистерът не иска чисто и просто да оспорва екзистенциалното право на забележителни хора, той обаче смята, че те загиват от действителността, ако не могат да се помирят с институциите, които средностатистическият човек е създал за своите нужди. Тези институции са единственото, което е реално и разумно и с тях трябва да се помири също и великият човек. Изхождайки от това филистерско убеждение, Давид Щраус пише книгата „Старата и новата вяра“.
към текста >>
2.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ето аз съм, милостивата мъдрост, която е разтворила широка пропастта на бездънната милост, скрита за всички светии, за да приема с
благост
тебе и всички чисти сърца; аз съм благата, вечна мъдрост, която бях бедна и клета, за да те доведа отново до твоето достойнство; която понесе горчивата смърт, за да ти дам отново живот!
За това ясно говори фактът, как за него съдържанието на християнското учение става вътрешно изживяване, как неговото отношение към Христа се превръща в отношение на неговия дух към вечната Истина по чисто идейно-духовен начин. Той е съчинил една "Книжка за вечната мъдрост". В тази книжка той оставя "вечната мъдрост" да говори на нейния "служител", т.е. на самия него: "Не ме ли познаваш? Как си паднал така дълбоко, или от дълбоката душевна мъка е изчезнал разума у тебе, мое нежно дете?
Ето аз съм, милостивата мъдрост, която е разтворила широка пропастта на бездънната милост, скрита за всички светии, за да приема с благост тебе и всички чисти сърца; аз съм благата, вечна мъдрост, която бях бедна и клета, за да те доведа отново до твоето достойнство; която понесе горчивата смърт, за да ти дам отново живот!
Ето ме бледа и окървавена и любвеобилна, както стоях на високата бесилка на кръста, между строгия съд на отца и тебе. Аз съм твоят брат; погледни, аз съм, твоят съпруг! Аз забравих всичко, което си извършил някога срещу мене, като че никога не е било, понеже сега изцяло се връщаш към мене и не се разделяш вече от мене." Всичко телесно-временно в християнските представи за света е за Сузо, както се вижда, превърнато в един духовно-идеален процес във вътрешността на неговата душа. От някои глави на споменатия животопис на Сузо би могло да изглежда, че той се е оставил ръководен не само чрез деятелността на своята собствена духовна сила, а чрез външно откровение, чрез духовни видения. Но и по този въпрос той изказва много ясно своето мнение.
към текста >>
3.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за мен е непонятна
благост
та
човешката съдба с всемирни цели. (Великият Майстор и Симон излизат.) (След пауза в залата влизат двамата церемониалмайстори.) ПЪРВИ ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР Признавам искрено, мой скъпи братко:
за мен е непонятна благостта
на Майстора, щом виждам да се шири несправедливостта на враговете. Те не желаят да узнаят нищо за нашите учения, но могат пред хората да ги изобразяват
към текста >>
На Майстора ни
благост
та
за нашите учения, но могат пред хората да ги изобразяват като дела на дявола и ерес. – – – – ВТОРИ ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР
На Майстора ни благостта
от нашите учения извира. Не можем като висша цел в живота да проповядваме навред свободно разбиране на всичките души, лишавайки от него враговете.
към текста >>
4.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
със доброта и
благост
произнася.
водача скъп, към свобода повел ме. А думите, изричани от него, на истината знаци носят само. Така говори, че сърце и разум еднакво слушат словото, което
със доброта и благост произнася.
По-рано изтърпях огромни мъки да проумея другото учение. Открих, че във заблуда ще ме вкара. Единствено разчита то на сили, потапящи ни в земните стремежи,
към текста >>
5.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от нас отнел я рано.
Благост
та,
Госпожа Балде, Феликс Балде, Капезий, Щрадер, по-късно Душата на Теодора. ГОСПОЖА БАЛДЕ Ще можем да почувстваме отново сияещата ѝ прекрасна същност, едва когато встъпим във света,
от нас отнел я рано. Благостта,
явяваща се в нейните слова, преди известно време преживяхме във къщичката ни със благодарност. ФЕЛИКС БАЛДЕ Обичахме я най-дълбоко ние,
към текста >>
6.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
страни от него
благост
.
И не познава той човешки мъки, които могат само да понасят душите, ако земната любов ги пази от ледни мирови пространства. Цари суровост в него,
страни от него благост.
Той сили на желанието от земното начало мрази. (Завесата пада.)
към текста >>
7.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Излъчва
благост
този образ, който
Осветлението е топло и нюансирано, но не много ярко. Отляво стоят силфите. Отпред – Филия, Астрид, Луна. Душата на Капезий, Душата на Романий, Душата на Феликс Балде; след това Душите на Торкваций и Беликозий; по-късно Душите на Бенедикт и Мария; Пазачът на прага; Луцифер с Душата на Йохан; накрая Духът на младостта на Йохан. ДУШАТА НА КАПЕЗИЙ (стои отдясно срещу средата на сцената)
Излъчва благост този образ, който
яви ми се през слънчевото време и мека доброта навред твореше. Той властва в същността ми и сега, когато друга светлина на мъдрост облива тази област на духа
към текста >>
душа излъчва
благост
, що протича
(Душата на Капезий изчезва, отляво се явяват Другата Филия с Душата на Теодора, зад нея Душата на Госпожа Балде.) ДУШАТА НА РОМАНИЙ До каещия се там две души се приближават; по любов от тях избран, духът върви напред. Едната
душа излъчва благост, що протича
към другата, която се представя като покаяница. Просиява от образа блестяща светлина, която като мъдрост заживява. ДУШАТА НА ТОРКВАЦИЙ (образ, виждащ се до гърдите, синя аура, зелени криле)
към текста >>
на
благост
та ти да въздействам аз.
ДУШАТА НА ТОРКВАЦИЙ (образ, виждащ се до гърдите, синя аура, зелени криле) Съзираш ти отблясък на копнежа, излъчен във духовния съюз от моята към твоята душа. Съдбовните прасили ме избраха
на благостта ти да въздействам аз.
Духовно служат тъй души на други. Съчувствие като житейски дар сам към твърдия си нрав не би намерил. ДУШАТА НА БЕЛИКОЗИЙ (Нейният образ е като този на Торкваций, но със синьовиолетова аура, синьозелени криле.) За ясночуване духовно сили
към текста >>
искряща в светлина на
благост
та.
Съчувствие като житейски дар сам към твърдия си нрав не би намерил. ДУШАТА НА БЕЛИКОЗИЙ (Нейният образ е като този на Торкваций, но със синьовиолетова аура, синьозелени криле.) За ясночуване духовно сили развийте – тъй говори ви душата,
искряща в светлина на благостта.
От блясъка Сатурнов се изтръгва сияйност на блаженството духовно, предназначено за душите тук. ДУШАТА НА ТЕОДОРА (ангелоподобен образ, бял, с жълти криле и синьожълта аура) Ти, моя вярна спътнице в духа,
към текста >>
Благост
та излъчва
О, думи на любов, от мене нека към другата душа да прозвучите. – – – – Но що за пламъци пробуждат те? Те светят благо.
Благостта излъчва
възвишено и сериозно чувство. През мировия етер благодатно светкавици на мъдростта проблясват. Блаженството излива се навред и сътворява радост в ширините
към текста >>
8.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
души към себе си притегля с
благост
.
предвидена от висшите жреци. Добре човешката му същност зная. Той няма във сърцето си стремеж за мистика, събуждащ се в човека, когато светлината на духа
души към себе си притегля с благост.
Страстта душата му разтърсва силно, сетивни пориви таи все още. Аз не коря божествената воля, че праща също в пориви и страсти от светлината си, със мъдрост пълна.
към текста >>
9.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Когато Хекел говореше,
благост
та му трудно позволяваше на фанатизма да се излее в слово.
Но в едно от кътчетата на тази душа се таеше нещо, което упорито искаше да се изрази и наложи със съвсем определено мисловно съдържание. Нещо, идващо от напълно различно отношение към света от неговия усет към природата. Тенденцията на един предишен земен живот, с фанатичен уклон, насочен към нещо съвсем различно от природата, търсеше удовлетворение на своята страст. В глъбините на неговата душа се изживяваше религиозна политика, прибягваща до идеите за природата, за да се прояви. По такъв противоречив начин у Хекел живееха две същества – един човек с благо, изпълнено с любов отношение към природата, а зад него нещо като сенчесто същество с не напълно премислени, тясно ограничени идеи, издишващи фанатизъм.
Когато Хекел говореше, благостта му трудно позволяваше на фанатизма да се излее в слово.
Беше така, сякаш естествено желаната от него мекота заглушава скритите демонични сили в речта му. Това беше загадъчна личност, която човек не можеше да не обикне, когато я види, но от която често можеше да изпадне в гняв, слушайки мненията, които изразява. Такъв виждах пред себе си Хекел, когато през деветдесетте години на миналия век подготвяше това, което после доведе до ожесточени духовни борби, разбушували се в края на стария и началото на новия век по повод на неговото идейно направление. Сред посетителите във Ваймар беше и Хайнрих фон Трайчке. Имах възможността да се запозная с него, когато Зуфан ме покани да присъствам на обяда у тях, на който веднъж беше поканил Трайчке.
към текста >>
10.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Победа над злото чрез
благост
, като задача на манихейския духовен поток.
Духовното течение манихейство. Животът на неговия основател Мани. Великият опонент на манихейството и манихейското тълкуване на злото като ненавременно добро, както и манихейският принцип за лично духовно просветление /Фауст/ като противоположност на принципа на външния авторитет /Августин и Лютер/. Взаимодействие на доброто и злото във връзка с принципа за живота и формата. Животът и формата в еволюцията на християнството.
Победа над злото чрез благост, като задача на манихейския духовен поток.
Борбата на Августин срещу Фауст и на йезуитизма срещу Свободното зидарство. Същност и задача на Свободното зидарство от гледна точка на духовната наука. Берлин СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство/Свободното масонство/ от гледна точка на духовната наука.
към текста >>
11.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Искрица от царството на светлината се изпраща в царството на тъмнината, така че когато тъмнината бъде проникната, тя спасява себе си, злото е победено с
благост
.
Това илюстрира бунта на вярващата в себе си и осланящата се на самата себе си духовна светлина, която така красиво е изобразена в легендата за Фауст./*19/ Ние срещаме същото това противопоставяне и в по-късни сказания в Средните векове – от една страна Фаустовите сказания, от друга страна, лютеровите сказания./*20/ Лютер продължава да носи принципа на авторитета,/*21/ Фауст от друга страна се бунтува, той се опира на своята вътрешна духовна светлина. Ние имаме легендата за Лютер; той замерва главата на дявола с мастилницата. Онова, което за него изглежда да е зло, той отстранява. А от друга страна, ние имаме договора на Фауст с дявола.
Искрица от царството на светлината се изпраща в царството на тъмнината, така че когато тъмнината бъде проникната, тя спасява себе си, злото е победено с благост.
Ако вие мислите по този начин, ще видите, че това манихейството много добре съвпада с тълкуването, което сме дали за злото. Как да си представим взаимодействието на доброто и злото? Трябва да го обясним като хармонизиране на живота с формата./*22/ Чрез какво животът се превръща във форма? Когато срещне противодействие, когато не се проявява изведнъж – в една форма. Да вземем например как животът в едно растение – да речем една лилия преминава от форма на форма.
към текста >>
Шестата коренна раса ще има за задача, доколкото е възможно, чрез
благост
отново да включи злото в непрекъснатия поток на еволюцията.
Един проблясък на това удоволствие от злото и демоничното, принадлежащо на 6-та коренна раса, вече се вижда в някои гениални хора. Нитчевото "русо чудовище"/*25/ е например предзнаменование за това. Неподправеното, чистото зло трябва да бъде изхвърлено от потока на световната еволюция като отпадък. То ще бъде отблъснато в осмата сфера./*26/ Днес ние сме застанали непосредствено на прага на едно време. когато доброто съзнателно трябва да се занимае със злото.
Шестата коренна раса ще има за задача, доколкото е възможно, чрез благост отново да включи злото в непрекъснатия поток на еволюцията.
Тогава ще се роди едно духовно течение, което не ще се противопоставя на злото, дори и когато в света то ще се проявява в своята демонична форма. При наследниците на "Синовете на вдовицата", ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и победено не чрез борба, а само чрез милосърдие. Задачата на манихейското духовно течение е силно да се подготви за това. Това духовно течение няма да отпадне, то ще се появи под много форми. То се появява във форми, които мнозина могат да си представят, но които не е нужно да бъдат споменати днес.
към текста >>
12.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
преди нашето летоброене, в една величествена нощ с пълнолуние, обливан от сребърната лунна светлина, Буда умря, лъчезарейки мир и
благост
.
Тайната на Буда не протече на Марс така, както тайната на Христос протече на Земята, на князът на Мира Буда, който в последния земен живот лъчезареше навсякъде в мир и любов, беше пренесен в изпълнения с борба Марс. И пренасянето на съществото, което е изпълнено изцяло със силите на мира и любовта, в полето на борбата, на раздора и дисхармонията, беше в определен смисъл също едно разпъване на кръст. За погледа на ясновидеца се сливат чудно два момента. Когато насочим поглед към умиращият 80 годишен Буда тук на Земята, тогава тази смърт на Буда е нещо странно, рядко затрогващо и потресаващо. В 483 г.
преди нашето летоброене, в една величествена нощ с пълнолуние, обливан от сребърната лунна светлина, Буда умря, лъчезарейки мир и благост.
Това беше последният земен момент. След това той продължи да действува върху Земята по начина, който ви описах. В началото на 17-то столетие, ясновидецът отново вижда да просветва благата, сребърна морална светлина на Буда на Марс. И хората които приемат, тук на Земята по съответният начин Христовият Импулс, минават след това, когато след смъртта живеят в другия сват през космическия свят. Всички ние минаваме през тези светове на Космоса.
към текста >>
13.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Виж сега
благост
та и строгостта на Бога; строгостта спрямо тези, които са пад нали,
благост
та обаче към тебе, докато ти се придържаш към доброто; иначе ще бъдеш отрязан също и ти.
Така ти казваш: клоните са счупени, за да бъда аз присаден. Добре е казано. Те са счупени поради тяхното неверие; ти стоиш обаче чрез вярата. Не се възгордявай, а страхувай се. Ако Бог не е пощадил естествените клони, той не ще пощади също и тебе.
Виж сега благостта и строгостта на Бога; строгостта спрямо тези, които са пад нали, благостта обаче към тебе, докато ти се придържаш към доброто; иначе ще бъдеш отрязан също и ти.
И онези, които не остават в неверието, ще бъдат присадени; Бог може добре отново да ги присади. Защото както ти си отрязан от маслиновото дърво, което по природа беше диво, и против природата бе присаден в доброто маслиново дърво, колко повече ще бъдат присадени естествените в тяхното собствено маслиново дърво? /Римляни, 11, 13-24/. Така говори този, за когото утре ще изложим по-нататък, как той извлече от юдейската геология това, което имаше да каже; как той направи елементарната сила, която царува от Земята в маслиновото дърво, по такъв величествен начин един образ за това, което имаше да каже.
към текста >>
14.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма
благост
, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения.
От друга страна обаче ние също виждаме, как тази карма не е изпълнена изцяло, не е изпълнена в нейната цялост. Изпълнява се само една част от тази карма. Само това, което е станало между тези двама човека, между надзирателя на роби и неговия началник, това кармическо отношение се изчерпва със средновековното прераждане в 9-то столетие; защото тук жената изплаща дълга си, изпитвайки върху собствената си душа бруталността на нейния някогашен началник, който сега е неин мъж. Но тази жена, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуалност съизживява два пъти в земния живот, сега тази общност, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата жена, идва на Земята като онези деца, с възпитанието на които тази личност, тази индивидуалност особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение. Защото това прераждане е прераждането на Песталоци[2].
И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения.
Това, което се явява в отделни личности, става прозрачно, застава пред душата в неговата разбираема обективност едва тогава, когато наблюдаваме, как на задния фон на един настоящ земен живот се явяват миналите земни съществувания. И понякога в някой земен живот се проявяват черти на един човек, които не са свързани само с предишното въплъщение, а с още по-предното въплъщение, даже и с едно по-далечно въплъщение. Ние виждаме, как в една определена вътрешна духовна последователност действа това, което е било заложено в отделните въплъщения. То продължава да съществува по-нататък, когато човекът минава през земните съществувания, но също и през живота между смъртта и едно ново раждане. И в това отношение особено пленяващо е разглеждането на един земен живот, какъвто е този на Конрад Фердинанд Майер[3], който аз вече разгърнах пред онези, които бяха тук в Дорнах преди Великденскoто събрание.
към текста >>
НАГОРЕ