Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
15
резултата от
13
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Благоденствие
'.
1.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Така той беше принуден да търси своето
благоденствие
единствено В преструктурирането на икономическия живот.
Истината е тази, че след своето включване в капиталистическата стопанска система, той се стреми към такъв духовен живот, който укрепва душата му и му гарантира съзнание за неговото човешко достойнство; а в идеологизираният му духовен живот изобщо не може да развие подобно съзнание. След като не открива това съзнание, той го замества с породеното в икономическия живот класово съзнание. Като от могъща сугестивна сила, неговият поглед е просто изместен в плоскостта на икономическия живот. И той вече изобщо не вярва, че някъде било то в духовния или душевен свят би могъл да се появи необходимият тласък за правилното и нормално протичане на социалното движение. Той вярва само в това, че бездуховния и неодушевен икономически живот ще предизвика онова състояние, което, според собствената му оценка, е достойно за човека.
Така той беше принуден да търси своето благоденствие единствено В преструктурирането на икономическия живот.
След това преструктуриране, смяташе той, ще бъдат отстранени всички недостатъци, произтичащи от частната инициатива, от егоизма на отделния работодател и от неговата невъзможност да зачита човешкото достойнство на работника. Ето как съвременният пролетарий стигна до мисълта, че единственият изход е в преминаването на цялата частна собственост върху средствата за производство от лично в колективно притежание. Подобен възглед възникна поради това, че вниманието бе отклонено от душевно-духовната същност на света и насочено към областта на чисто икономическите процеси. Тук изпъква и цялата гама от противоречия, които са залегнали в съвременното пролетарско движение. Днешният работник вярва, че от самия стопански живот би трябвало да възникне всичко, което в крайна сметка ще гарантира човешкото му достойнство.
към текста >>
2.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Някой може и да има добри намерения към днешния пролетариат, но той няма да се занимава с него обективно и честно, ако не им изясни, че програмите, към които е прикована вярата на тези хора, не ги води към
благоденствие
то, искано от тях, а към упадъка на европейската цивилизация, който ще е упадък и за самите тях.
И наистина — като правят така, те се показват като същинските идеалисти, само че в най-лошия смисъл на думата. От друга страна, където царува „исканията без практичност“, те се мъчат да придобият достойно човешко съществуване за класата, която чувства, че още не го е получила. Те не виждат, че се борят за получаването му, без да имат реален поглед върху важните потребности на обществото. Те вярват, че ако вземат властта, необходима за техните теоретично благородни, но непрактични изисквания, тогава ще могат, отново сякаш по чудо, да осъществят нещата, за които се борят. А онези, които милеят за хората от тази класа, като издигат искания заради отчаянието на пролетариата, и искат да постигнат целта си по гореспоменатия начин, трябва да се изправят пред въпроса: Какво ще стане, ако едната страна настоява за програми, които са опровергани от действителния ход на събитията, а другата страна търси власт, за да наложи своите искания, без да се запита какво изисква самият живот от който да било социален ред?
Някой може и да има добри намерения към днешния пролетариат, но той няма да се занимава с него обективно и честно, ако не им изясни, че програмите, към които е прикована вярата на тези хора, не ги води към благоденствието, искано от тях, а към упадъка на европейската цивилизация, който ще е упадък и за самите тях.
Човек е честен към днешния пролетариат само когато го пробуди за разбирането, че тези хора несъзнателно се стремят към нещо, което няма да се постигне с любимите им програми. Пролетариатът се труди, като робува на ужасна заблуда. Те виждат как постепенно през последните векове човешките интереси напълно се поглъщат от икономиката. За тях е ясно, че правните институции на обществото се определят от различните форми, чрез които се проявяват икономическата власт и икономическите изисквания. Виждат как целият духовен живот, в частност образователната система, започнаха да зависят изцяло от икономическата основа на държава, зависима от индустрията.
към текста >>
3.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Отначало това изглежда само символизъм, но тогава човекът наистина ще бъде проникнат от една сила, сила която ще живее в неговото сърце, така че през шестата коренна раса той вече няма да прави разлика между своето
благоденствие
и
благоденствие
то на всички.
То е нещо, което човешката интелигентност ще разпознае като нещо важно, наречено огънят на Кундалини16. Това е сила, която днес още спи в човека, но която постепенно ще придобива все по-голяма важност. Днес тя вече има голямо значение, има голямо влияние върху онова, което възприемаме чрез сетивото на слуха. През по-нататъшното развитие в шестата подраса на петата коренна раса огънят на Кундалини ще придобие огромно влияние върху онова, което живее в човешкото сърце. Човешкото сърце наистина ще има този огън.
Отначало това изглежда само символизъм, но тогава човекът наистина ще бъде проникнат от една сила, сила която ще живее в неговото сърце, така че през шестата коренна раса той вече няма да прави разлика между своето благоденствие и благоденствието на всички.
Човекът така дълбоко ще бъде проникнат от огъня на Кундалини, че ще следва принципа на любовта като свое собствено най-вътрешно естество. В седмата подраса на петата коренна раса цялото човечество ще бъде в хаос, защото коренната раса тогава ще бъде близо до своя колапс. Но малък брой хора от седмата подраса на петата коренна раса ще станат истински синове на огъня на Кундалини. Те ще бъдат проникнати с цялата му сила. Те ще доставят материала; те ще го предадат на водачите на онези, които ще развиват човека по-нататък.
към текста >>
4.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
И
благоденствие
то на развитието се състои в това, че се действува в съгласие с този план.
Те работят, те ръководят земното развитие. По време на ръководството на земното развитие те работят по един строго определен план. Това действително е така, че по време на развитието на всяка планета от ръководещите сили се разработва един план. До като земята претърпява развитие, в бялата "ложа се " се разработва в детайли планът на Юпитер, който ще смени земята. Целият план се разработва в пълни подробности.
И благоденствието на развитието се състои в това, че се действува в съгласие с този план.
Ако едно планетарно развитие достигне своя край, когато нашата земя достигне края на планетарното си развитие, тогава и майсторите на мъдростта и на съзвучието на усещанията ще са привършили с плана, който разработват за Юпитер. И сега, в края на развитието на една планета се случва нещо много изумително. Същевременно посредством една процедура този план се смалява и се размножава до безкрайност, като по този начин се получа ват безкрайно много екземпляри, но съвсем en miniature. Така беше и при Луната. И знаете ли какво беше разработено тогава от майсторите на мъдростта на Луната?
към текста >>
5.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Независимо от днешното мнение, един ден хората ще се убедят:
благоденствие
то на хората се крие в това, те да се разпределят в обективни групи; разделението на труда и равенството могат да вървят ръка за ръка.
Ето защо едно такова разделение беше нещо напълно естествено. Обаче през Седмата следатлантска епоха ще настъпи групиране от съвсем друг вид. Ако през Първата следатлантска епоха авторитетът беше този, който посочва мястото на всеки определен човек, в Седмата епоха нещата ще са съвсем различни; тогавашните хора ще се групират според обективни, реални гледни точки. Нещо подобно виждаме при мравките: те изграждат една държава, която в чудното си устройство, както и в способността да се справя с изключително сложни задачи остава не-достижима за нито една човешка държава. И точно там ние виждаме един нагледен пример за това, което изглежда толкова чуждо на днешния човек, а именно: кастовата система, която определя задачата на всяка отделна мравка.
Независимо от днешното мнение, един ден хората ще се убедят: благоденствието на хората се крие в това, те да се разпределят в обективни групи; разделението на труда и равенството могат да вървят ръка за ръка.
Човешката общност ще живее в една чудна хармония. Това е нещо, което можем да установим от анализа на бъдещето. Ето как древна Индия отново ще се появи в света; а по сходен начин определени особености на Трета следатлантска епоха ще се възродят в хода на Петата следатлантска епоха. Ако се вгледаме в това, което е непосредствено вързано с нашата тема, ние ще открием една обширна област: ние виждаме гигантските пирамиди, загадъчния сфинкс; ще видим че душите, които принадлежаха на древните индийци, после бяха въплътени в египтяните, а са въплътени също и днес. И ако внимателно вникнем в тази обща характеристика, пред очите ни ще се очертаят две явления, които ще ни покажат как можем да проследим тайнствените нишки между египетската и днешната култура още на свръхсетивно равнище.
към текста >>
6.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И така позволете ми при навлизането в нашето разглеждане съвсем накратко да изкажа моите пожелания, щото в тази сграда винаги да се разцъфтява благословение и
благоденствие
на духовната работа, която се извършва тук.
Преминаването на човека през сферите на планетите и значението на познаването на Христа. Тази вечер сме се събрали в една нова сграда на нашия любим клон от Хановра и с днешната вечер е даде но едно от най-хубавите освещения на тази сграда с това, че тук се явиха толкова много от нашите приятели и чрез това отново проявяват в техните сърца, че за тях е един сериозен въпрос това, което обхващаме в нашето духовно светогледно течение. От известно време при такива случаи винаги се явява като една трудност, която действително от една страна е трудност, обаче от друга страна може да ни изпълни с известно задоволство: че тогава когато нашите приятели са си създали една такава сграда за тяхната работа още при първите събирания тя веднага се явява като много малка. Естествено това е нещо, което има две страни: но то е същевременно онова, което изпълва нашите души със сигурност и надежда за здравината на нашето движение.
И така позволете ми при навлизането в нашето разглеждане съвсем накратко да изкажа моите пожелания, щото в тази сграда винаги да се разцъфтява благословение и благоденствие на духовната работа, която се извършва тук.
Позволете ми да изкажа най-сърдечно пожелание, тази работа да може да протича така, че чрез нейната вътрешна сила и здравина да има благословението на онези, които бдят като духовни ръководители на нашето движение. Ние можем да имаме това благословение само тогава, когато се стремим към висшите духовни идеали с вътрешна честност, истинност и искреност. Обаче когато работим тук с този стремеж, заедно с един сериозен истински и честен дух, тогава можем да бъдем сигурни, че благословението на онези, които наричаме Учители на Мъдростта, на Хармонията и на Чувствата царуват над нашата работа. И така аз пожелавам това благословение да се разлива над нас, за да може нашата работа да бъде нещо, което дава сила и крепкост на душата за да може тази работа да достави еди малък градивен камък затова, което трябва да бъде внесено като Духовна работа в цялата култура на човечеството. Обични приятели, при нашето днешно разглеждане искаме да изходим от едно обгръщане с поглед на онова, което наричаме наше съзнание.
към текста >>
7.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от Духовната наука, то това е едно голямо
благоденствие
за мъртвият.
Обаче там, където все още може да настъпи променяемост, това е областта на отношенията между умерилите и живите. Живите, които са още тук на физическото поле, когато са били свързани по някакъв начин със заминалите на другия свят, са единствените, които могат да смекчат страданието, които могат да утолят мъката на онези, които са минали през вратата на смъртта. И в много случаи плодотворно се е оказвало това, което можем да наречем именно за този случай: живите да четат на мъртвите нещо от Духовната наука. Това наистина е било установено като нещо твърде плодотворно: Някой е умрял тук на Земята, поради някаква причина дадена в горния пример, или поради други причини той не се е занимавал с Духовна наука. Онзи, който е останал на Земята, може да знае от Духовната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за Духовната наука.
Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от Духовната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият.
Ние можем фактически да четем на мъртвият. Това прехвърля пропастта, която съществува между живите и мъртвите. Помислете само, когато двата свята, които са разделени чрез материалистичното убеждение на хората светът на физическото поле и духовният свят, в който човекът живее между смъртта и едно ново раждане помислете само как това ще действува непосредствено в живота, когато тези два свята бъдат свързани по този начин. Ако Духовната наука не остане само една теория, а стане непосредствен импулс на живота, следователно, ако тя стане това, което трябва да стане, тогава не ще стане никакво разделяне, а непосредствено съобщение. Четенето на мъртвите е един от случаите, в които ние можем да влезем в непосредствена връзка с мъртвите, в които можем да има помогнем.
към текста >>
8.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично
благоденствие
Бел пр/.
Ако тогава биха действали само прогресивни сили, би се получило особеното, че през първите двадесет години от живота на човека той би станал много по-несамостоятелен отколкото е сега. Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност. Човешката природа през първите седем години е ориентирана към чисто подражателство. Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо. През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки.
Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/.
От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън. Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него. От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание. През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили.
към текста >>
9.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И все пак този уреден и миролюбив народ, един народ, който не само е обичал мира, но и в течение на 44 години го е пазил на непосилна цена, докато други народи са воювали, един народ, който чрез усъвършенстване уменията на мира е сполучил да се сдобие с богатство и
благоденствие
през всичките тези години този народ за всеки случай е обучавал своето мъжко население на воинско мъжество и е създал страховита военноморска мощ В края на краищата той потегли във войната срещу една сила,която като че ли го превъзхождаше съкрушително; в настъпление премина не някаква прослойка от населението, а народът.
Успехите на германците са последица от грижлива подготовка и неуморно прилежание. Дори търговската конкуренция е стриктно уредена със закон и законите срещу всичко, което се смята за "нелоялна конкуренция", се прилагат най-строго. Никой, който живее сред германци и ги е опознал, не може да има впечатление, че си има работа с войнолюбив и грабителски народ. А който пък като мен е прекарал в Германия месец август на текущата година" има се предвид 1914 г. "и по време на двуседмичната мобилизация непринудено се е смесвал с тълпата на улицата, когато обществената възбуда бе достигнала своя връх, може само безкрайно да се удивлява, че един толкова кротък, сдържан народ е способен на това дръзко безстрашие, овладяло междувременно с щурм уж непревземаеми крепости и извоювало по суша и море лаври по начин, на който трябва да се възхищават всички, които не са били държани в неведение относно фактите.
И все пак този уреден и миролюбив народ, един народ, който не само е обичал мира, но и в течение на 44 години го е пазил на непосилна цена, докато други народи са воювали, един народ, който чрез усъвършенстване уменията на мира е сполучил да се сдобие с богатство и благоденствие през всичките тези години този народ за всеки случай е обучавал своето мъжко население на воинско мъжество и е създал страховита военноморска мощ В края на краищата той потегли във войната срещу една сила,която като че ли го превъзхождаше съкрушително; в настъпление премина не някаква прослойка от населението, а народът.
Нито кайзерът, нито правителството, нито офицерите от войската или флота са отговорни за всенародните чувства, които превърнаха този процес в национално възвисяване. Даже социалдемократите и някои други, които застъпват сходни схващания, мъже, които в никакъв случай не можеха да бъдат упрекнати в сервилност спрямо кайзера и правителството или да бъдат подозирани в пристрастие към войската и флота,застанаха до един на страната на отечеството и сега, презирайки смъртта, се бият и загиват на фронта, без да се оплакват. През последните три месеца в никоя служба, от най-високата до най-ниската, не срещнах нито един германец, който с цяло сърце и душа да не беше за войната. Не чух оплаквания от родителите, които изпращаха синовете си; не чух упрек срещу отечеството от такива, които бяха загубили най-свидното, а познавам мнозина, намиращи се в това състояние. Странно явление за един миролюбив, работлив народ,за един народ, който насърчава изкуствата и науките със същото усърдие, както и промишлените начинания; за един цивилизован народ, който не живее в някаква варварска обстановка, така че за него войната да е добре дошла – по-скоро като развлечение,отколкото като несрета.
към текста >>
10.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
В далечното минало Боговете вече показаха, че за да се стигне до раждане и смърт, са необходими такива Същества, чиято вътрешна природа е подчинена на неудържимия порив да разрушава всяко благополучие, всяко
благоденствие
на човека в тукашния физически свят.
Защото да се говори за съществуванието на елементарните Духове на раждането и смъртта, означаваше следното: върху човека според духовно-душевното му развитие след атлантската катастрофа да се стовари разрушителната стихия на един буен и разяждащ огън. Бихме могли да си послужим и с друго сравнение. Ако човек вникне в тези елементарни Духове на раждането и смъртта с пълно и будно съзна ние, той ще се сблъска с такива сили, които са непреодолимо враждебни спрямо живота в неговия вид тук на физическия план. Дори само това трябва да се приеме от една нормално развита душа като опасна и разтърсваща истина: че тези ръководещи божествено-духовни Същества, които са отговорни за раждането и смъртта на човека, са така враждебно настроени спрямо всичко, което тук на физическия план се явява за човека като здраве, благополучие и т.н. Ако човек би осъществявал само това, което му носи удоволствие и радост: Да се движи удобно и сигурно всред физическия свят, да заспива и да се пробужда бодър и здрав, да ръководи делата си целенасочено и мъдро ако духовните Същества действуваха в подобен смисъл, тогава раждането и смъртта просто нямаше да съществуват.
В далечното минало Боговете вече показаха, че за да се стигне до раждане и смърт, са необходими такива Същества, чиято вътрешна природа е подчинена на неудържимия порив да разрушава всяко благополучие, всяко благоденствие на човека в тукашния физически свят.
Време е да осмислим идеята, че светът не е устроен според предпочитанията на хората, а че в света действува такава сила, която в египетските Мистерии беше наречена: Желязната необходимост. Към тази желязна необходимост принадлежеше и важния факт, че за да ръководят раждането и смъртта на човека, Боговете се нуждаеха от яростната враждебност на споменатите духовни Същества. Да, виждате ли, сега ние надникваме в един свят, който граничи непосредствено с нашия физически свят и този граничен, свръхсетивен свят ежедневно и ежечасно прониква в нашия физически свят, понеже тук ежедневни ежечасно се извършват процесите на раждането и смъртта. В мига, когато човек прекрачи прага на свръхсетивния свят, той попада в една безкрайна и несигурна подвижност, попада всред такива духовни Същества, които действуват разрушително върху обикновения физически живот на човека. Досега тези тайни се охраняваха в Мистериите.
към текста >>
Обаче културата, която напредва по този начин изобщо не е в състояние да служи за
благоденствие
то, за благополучието на хората във физическия план.
Характерът на нашата епоха и нашето бъдеще обаче е такъв, че тези елементарни Духове на раждането и смъртта ще навлязат в техниката, индустрията, икономиката. С това обаче е свързано нещо друго. Аз вече споменах тези елементарни Духове са всъщност враждебно и войнствено настроени спрямо благополучието на хората. Но нека схванем нещата правилно, скъпи мои приятели, нека да не се заблуждаваме относно тяхното величие, относно техния напредък. Културата също трябва да напредва в технически, индустриален и комерсиален смисъл.
Обаче културата, която напредва по този начин изобщо не е в състояние да служи за благоденствието, за благополучието на хората във физическия план.
Вярна на своята дълбока същност, тази култура може само да разруши човешкото благоденствие на физическия план. Подобна истина е твърде неудобна за онези, които са неуморни в кухите си декламации за великия напредък на културата; те впрочем са само абстрактни сенки и подобия на хора; те не знаят нищо за редуващите се възходящи и низходящи фази от развитието на човечеството. Да, скъпи мои приятели, направете тази аналогия; вече Ви описах събитията довели до гибелта на Атлантската епоха, която откри пътя за едно друго човечество, така и всичко, което днес все повече и повече тържествува като техническа, индустриална и търговска култура, ще причини гибелта на Петата културна епоха от следатлантския свят. Ясно вижда нещата само онзи, който разбира: Сега всички започваме да работим за това, което ще доведе до гибелта на света. Ето кое е общочовешкото потъване в железните необходимости, скъпи мои приятели.
към текста >>
Вярна на своята дълбока същност, тази култура може само да разруши човешкото
благоденствие
на физическия план.
С това обаче е свързано нещо друго. Аз вече споменах тези елементарни Духове са всъщност враждебно и войнствено настроени спрямо благополучието на хората. Но нека схванем нещата правилно, скъпи мои приятели, нека да не се заблуждаваме относно тяхното величие, относно техния напредък. Културата също трябва да напредва в технически, индустриален и комерсиален смисъл. Обаче културата, която напредва по този начин изобщо не е в състояние да служи за благоденствието, за благополучието на хората във физическия план.
Вярна на своята дълбока същност, тази култура може само да разруши човешкото благоденствие на физическия план.
Подобна истина е твърде неудобна за онези, които са неуморни в кухите си декламации за великия напредък на културата; те впрочем са само абстрактни сенки и подобия на хора; те не знаят нищо за редуващите се възходящи и низходящи фази от развитието на човечеството. Да, скъпи мои приятели, направете тази аналогия; вече Ви описах събитията довели до гибелта на Атлантската епоха, която откри пътя за едно друго човечество, така и всичко, което днес все повече и повече тържествува като техническа, индустриална и търговска култура, ще причини гибелта на Петата културна епоха от следатлантския свят. Ясно вижда нещата само онзи, който разбира: Сега всички започваме да работим за това, което ще доведе до гибелта на света. Ето кое е общочовешкото потъване в железните необходимости, скъпи мои приятели. Стремежът към удобство би могъл да възрази: Добре, след като е така, аз няма да ползвам електрическия транспорт и може би ще стигна по-далеч и т.н.
към текста >>
11.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното
благоденствие
му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
[1] В природата са по-важни намеренията: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв. също „Разговори с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г. и 18 април 1827 г. Изкуството е откровение на тайните намерения на природата: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Изкуството“.
Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
[2] Човек достига третото състояние на съзнанието: Тук записките очевидно са с пропуски. Те бяха допълнени сравнително лесно чрез сравнение с паралелни места в лекцията от 3 декември 1906 г. [3] Ледбийтър, Чарлз Уебстър, 1847-1934, видна личност от Теософското общество. Става въпрос за двата труда „Астралното ниво. Неговите пейзажи, обитатели и феномени“ (1903 г.) и „Нивото девакан.
към текста >>
12.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното
благоденствие
му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
[1] Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв. също „Разговори с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г. и 18 април 1827 г. Изкуството е откровение на тайните намерения на природата: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Изкуството“.
Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
[2] Първи стих на „Илиада“. [3] ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
към текста >>
13.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното
благоденствие
му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
20. В природата са по-важни намеренията: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв. също „Разговори с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г. и 18 април 1827 г. Изкуството е откровение на тайните намерения на природата: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Изкуството“.
Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
23. Човек достига третото състояние на съзнанието: Тук записките очевидно са с пропуски. Те бяха допълнени сравнително лесно чрез сравнение с паралелни места в лекцията от 3 декември 1906 г. 23. Ледбийтър, Чарлз Уебстър, 1847-1934, видна личност от Теософското общество. Става въпрос за двата труда „Астралното ниво. Неговите пейзажи, обитатели и феномени“ (1903 г.) и „Нивото девакан.
към текста >>
НАГОРЕ