Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
137
резултата от
95
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Благодат
'.
1.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
За честолюбивия несъмнено е истинска
благодат
, че това е така.
Второ, като подложи чувствата на критика и се опита да докаже, че пред познанието на разума обектите, които пораждат чувствата, се оказват илюзии и че те биват разрушавани в мига, когато нашият непрестанно нарастващ интелект прозре илюзиите. Той може да си представи нещата по следния начин. Ако някой честолюбив човек реши да си изясни дали до момента, в който се впуска в разсъждения, удоволствието или неудоволствието е имало преобладаващ дял в живота му, при своята преценка той трябва да се освободи от два източника на грешки. Понеже е честолюбив, тази основна черта на неговия характер ще му представи радостите от признанието за неговите постижения през увеличително стъкло, а огорченията поради незачитане - през умаляваща леща. По времето, когато се е сблъсквал с незачитане, той е изпитвал огорчения именно защото е честолюбив, но като спомен те се явяват в по-слаба светлина, докато радостите от признанието, към които е толкова податлив, се запомнят много трайно.
За честолюбивия несъмнено е истинска благодат, че това е така.
В миговете на самонаблюдение илюзията умалява чувството на неудоволствие. При все това неговата преценка е погрешна. Страданията, над които за него сега се простира едно було, той е трябвало да преживее действително в целия им размер, така че той фактически ги поставя погрешно в сметководната книга на своя живот. За да стигне до правилна оценка, в момента на разсъжденията си честолюбивият би трябвало да се отърси от своето честолюбие. Със своето духовно око той би трябвало да разглежда дотогавашния си живот без лещи.
към текста >>
2.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Вернер в своята книга: Франц Суарез и схоластиката на последните столетия стр.122/, изхождайки напълно от духа на тази схоластика, казва: "Човекът няма във времето никакво възприятие /виждане/ за своя Аз, за скритата основа на неговата духовна същност и живот.... Той никога не ще стигне до там, да вижда себе си; защото той или завинаги ще се отчужди от Бога и ще намери в себе една бездънна, тъмна пропаст, една безкрайна празнота, или пък постигайки блаженство в Бога, обръщайки поглед навътре, ще намери само Бога, чието
благодат
но слънце свети в него, чийто образ се изразява в духовните черти на неговото същество."
Това понятие, че при познанието човек създава в себе си един образ на това, което трябва да познае. Ясно е при едно такова понятие на познанието, че цялата действителност трябва да бъде преместен навън от познанието. Защото тогава в познанието не можем да обхванем никаква действителна вещ, а само един образ на тази вещ. И в своето себепознание човек не може да обхване самия себе си, а това, което познава от себе си, е само един образ на неговото себе. Един добър познавач на Схоластиката /К.
Вернер в своята книга: Франц Суарез и схоластиката на последните столетия стр.122/, изхождайки напълно от духа на тази схоластика, казва: "Човекът няма във времето никакво възприятие /виждане/ за своя Аз, за скритата основа на неговата духовна същност и живот.... Той никога не ще стигне до там, да вижда себе си; защото той или завинаги ще се отчужди от Бога и ще намери в себе една бездънна, тъмна пропаст, една безкрайна празнота, или пък постигайки блаженство в Бога, обръщайки поглед навътре, ще намери само Бога, чието благодатно слънце свети в него, чийто образ се изразява в духовните черти на неговото същество."
Който мисли така върху познанието, той има понятие само за онова познание, което е приложима към външните неща. Сетивното на една вещ остава винаги външно за нас. Ето защо от това, което е сетивна част на света ние можем да вземем само образи в нашето познание. Когато възприемаме един цвят или един камък, за да познаем същността на цвета или на камъка, ние не можем да станем цвят или камък. Също така цветът и камъкът ни най-малко не могат да се превърнат в част на нашето същество!
към текста >>
3.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Поради тази причина Вайгел нарича висшето познание "светлина на
благодат
та".
Ето защо не може да съществува никакво външно откровение, а само едно вътрешно пробуждане. Както външният предмет чака, докато пред него застане човекът, в който то може да изрази своята същност, така и човекът, когато иска да стане сам на себе си обект, трябва да чака, докато в него се пробуди познанието на неговата същност. Ако в сетивното познание човек трябва да прояви дейност, за да може да изрази срещу обекта неговата същност /на обекта/, при висшето познание той трябва да се държи пасивно, защото сега той самият е обект. Той трябва да приеме в себе си своята същност. Ето защо по знанието на духа му се явява като озарение отгоре.
Поради тази причина Вайгел нарича висшето познание "светлина на благодатта".
Тази "светлина на благодатта" в действителност не е нищо друго освен себепознанието на духа на човека, или новораждането на знанието на по-високата степен на виждането. Както Николай от Куза при следването на своя път от знанието към виждането не можа да новороди на по-висока степен добитото от него знание, а изпадна в илюзията да счита за такова новораждане самото църковно изповедание, в което беше възпитан, такъв е случаят и с Вайгел. Той върви в правия път и го изгубва отново в момента, в който навлиза в него. Който иска да върви в пътя посочен от Вайгел, той може да вземе като ръководител Вайгел само в изходната точка. Това, което звучи срещу нас от съчиненията на Гьорлицкия обущар Яков Бьоме /1575-1624 г./ е като едно възкликване на Природата, която, достигнала върха на своето ставане /развитие/, се удивлява на своята същност.
към текста >>
Тази "светлина на
благодат
та" в действителност не е нищо друго освен себепознанието на духа на човека, или новораждането на знанието на по-високата степен на виждането.
Както външният предмет чака, докато пред него застане човекът, в който то може да изрази своята същност, така и човекът, когато иска да стане сам на себе си обект, трябва да чака, докато в него се пробуди познанието на неговата същност. Ако в сетивното познание човек трябва да прояви дейност, за да може да изрази срещу обекта неговата същност /на обекта/, при висшето познание той трябва да се държи пасивно, защото сега той самият е обект. Той трябва да приеме в себе си своята същност. Ето защо по знанието на духа му се явява като озарение отгоре. Поради тази причина Вайгел нарича висшето познание "светлина на благодатта".
Тази "светлина на благодатта" в действителност не е нищо друго освен себепознанието на духа на човека, или новораждането на знанието на по-високата степен на виждането.
Както Николай от Куза при следването на своя път от знанието към виждането не можа да новороди на по-висока степен добитото от него знание, а изпадна в илюзията да счита за такова новораждане самото църковно изповедание, в което беше възпитан, такъв е случаят и с Вайгел. Той върви в правия път и го изгубва отново в момента, в който навлиза в него. Който иска да върви в пътя посочен от Вайгел, той може да вземе като ръководител Вайгел само в изходната точка. Това, което звучи срещу нас от съчиненията на Гьорлицкия обущар Яков Бьоме /1575-1624 г./ е като едно възкликване на Природата, която, достигнала върха на своето ставане /развитие/, се удивлява на своята същност. Пред нас се явява един човек, чиито думи имат крила, изтъкан от изпълващо с блаженство чувство, че вижда да просиява в себе си знанието на висша Мъдрост.
към текста >>
4.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Йоан започва с изречението: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас; и ние видяхме неговата слава, слава като на единороден Син на Отца, пълна с
благодат
и истина."
ЧУДОТО С ЛАЗАР Между чудесата, които приписват на Исус, на възкресението на Лазар във Витания несъмнено трябва да се отдаде твърде особено значение. Тук всички подробности от повествуванието се обединяват, за да кулминират в едно изпъкващо място от „Новия Завет". Трябва да напомним, че този разказ се намира само в Евангелието на Йоан, т. е. при онзи евангелист, който чрез пълните с дълбок смисъл встъпителни думи на своето Евангелие изисква едно съвършено точно разбиране на това, което съобщава.
Йоан започва с изречението: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас; и ние видяхме неговата слава, слава като на единороден Син на Отца, пълна с благодат и истина."
Който слага в началото на своето изложение такива думи, той нагледно посочва, че написаното от него трябва да се тълкува в особено дълбок смисъл. Ако човек иска да се доближи до този смисъл само с умствени усилия или с други средства, които остават на повърхността на нещата, ще прилича на този, който смята, че Отело „действително" е убил Дездемона на сцената. Какво е искал да каже Йоан със своите встъпителни думи? Той говори за нещо вечно, за нещо, което е било още в праначалото на света. Той посочва факти, но те не трябва да се вземат за такива факти, които очите виждат и ушите чуват и върху които логическата мисъл може да упражни своето изкуство.
към текста >>
5.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Най-
благодат
ните ситуации са онези, при които адекватното поведение е невъзможно без светкавичната бързина на решението.
За да не изпадне в бедствие, той трябва да открие в самия себе си единствената и здрава опорна точка. Нито един от читателите на тези редове не трябва да изпада в антипатия спрямо непрекъснатото връщане към самия себе си, без да е подробно запознат с по-нататъшния ход на нещата. Защото, ако устои в описаните изпитания, човек се издига до най-приказното щастие в живота си. И тук, както и в другите случаи, за мнозина обикновеният живот се превръща в истинско окултно обучение. За онези, които са стигнали дотам, че могат да вземат бързи решения и да се изправят съвършено спокойни пред внезапно възникващите трудности от всякакъв род, животът е вече е една разновидност на окултното обучение.
Най-благодатните ситуации са онези, при които адекватното поведение е невъзможно без светкавичната бързина на решението.
Ако човек се ориентира бързо, ако може да взема бързи, точни и спокойни решения дори и ако само секунди колебание биха улеснили вече връхлитащото нещастие, и ако тази способност за бързи решения е превърната в трайна черта от характера, той е несъзнавано узрял за третото "изпитание". Защото сега съществено е да изградим в себе си безусловно присъствие на духа. В окултните школи го наричат "изпитание на въздуха", понеже при него кандидатът не може да се опре на здравата опора, идваща от външните обстоятелства, нито на духовно възприемаемите форми, цветове и т.н., които е опознал по време на Подготовката и Просветлението. Сега той може да разчита единствено на себе си. Ако окултният ученик премине и това изпитание, тогава той пристъпва в "храма на висшето познание".
към текста >>
6.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Лесно е да се досетим, че тази по-висша възприемателна способност се превръща за човека в
благодат
само тогава, когато новите душевни сетива са в пълен ред; същото важи и за физическите сетива.
И сега той започва да свързва в едно цяло послание от другия свят с нещата от обикновения живот. Всичко, което по-рано достигаше само до неговите мисли, сега се превръща в такова непосредствено и живо изживяване, каквото е характерно за сетивния свят. От друга страна, оказа се, че нещата и съществата от сетивния свят, не са просто това, което ни говорят за тях нашите сетивни възприятия. Те са израз и еманация на един духовен свят. И сега, този скрит доскоро духовен свят започва да звучи за окултния ученик от всички страни.
Лесно е да се досетим, че тази по-висша възприемателна способност се превръща за човека в благодат само тогава, когато новите душевни сетива са в пълен ред; същото важи и за физическите сетива.
Човекът сам изгражда по-висшите сетива чрез упражненията в хода на своето окултно обучение. Към тези упражнения принадлежи най-вече концентрацията, съсредоточаването, т. е. насочване на вниманието към точно определени представи с тайните на света. Следващото упражнение е медитацията изкуството да живеем в нашите идеи и да им се отдаваме в пълно спокойствие. Концентрацията и медитацията дават силите, чрез които човек работи над своята душа, за да изгради там новите си възприемателни органи.
към текста >>
7.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
растителната
благодат
ПЕСЕН НА ДЕЦАТА (София съпровожда на пиано.) Проникват слънчеви лъчи всемирните простори, прогласят птичи песни въздушните полета,
растителната благодат
пониква от Земята и с благодарност се възнасят човешките души към мировите духове. СОФИЯ
към текста >>
8.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
душевна
благодат
да влива
към потопената дълбоко с радост в житейския поток душа. Каквото търсещата сила на духа от битието чудно ни открива, на хората в сърцата щеше
душевна благодат да влива
от твоите творби: тъй мислехме тогава. И бъдещото благо в огледало на висша красота, струяща от изкуството ти – тъй съзирах
към текста >>
Но трябва и да видя колко
благодат
на
Аз зная от години вече, че начинът, по който изживявам духовната човешка същност, превръща се във противоположност, докосне ли душевността на друг човек.
Но трябва и да видя колко благодатна
е силата духовна, ако успее да навлезе по други пътища в човешките души. (Влизат Филия, Астрид и Луна.) Със слово тя се изразява,
към текста >>
И ако грижи вместо
благодат
каквото творчески е дейно. ХЕЛЕНА Ако възможно е, тогава с коварство се промъква в душата ти заблуда.
И ако грижи вместо благодат
и мъка вместо радост от духа за теб от извора на истина се леят, търси такива грешки, които ти препречват пътя. Показваха ни често,
към текста >>
9.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
вреди, наместо
благодат
.
Те трябва първо да ни известят, че ново откровение е нужно на Земята. И затова задържам в храма духовната ви светлина, за да не носи на незрелите души
вреди, наместо благодат.
От себе си аз давам на човека част, която кара го да счита сетивната реалност за най-висша, додето още вижда се опасност духовното познание очите му да заслепи.
към текста >>
10.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ще бъде
благодат
но, както мислиш.
което трябва да направиш ти. Видя това душевно същество, което тъй обичаш; трябва също, като пристъпиш прага, да го видиш. Познай го, изживей дали за тебе
ще бъде благодатно, както мислиш.
ДРУГАТА ФИЛИЯ (явявайки се) Не слушай строгия Пазач, в житейска пустош той те води, душевната ти топлина ограбва. Да вижда може
към текста >>
11.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
към целите в духа и
благодат
А мисленето ми пред тях по-рано притихваше в съмнение и болка. Но тази светлина не ще угасне във моята душа през вечността, когато трябва пътя да намеря
към целите в духа и благодат
от работата си да сътворя. ТЕОДОРА (става видима за Щрадер като духовно същество) За тебе извоювах светлината, защото силата ти се стремеше към светлината ми в мига, когато
към текста >>
12.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от него ще се лее
благодат
–
как може да се заслепи духът, щом усет за реалността му липсва? Да, несъмнено е, че произходът на механизма му е от духа. И ако нявга се реализира,
от него ще се лее благодат –
така си вярваше доскоро Щрадер. Но още дълго той модел ще бъде, понеже скрити са онези сили, които могат да го сътворят. Да мислите така, ме натъжава,
към текста >>
13.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
излъчващ милост, действащ
благодат
но,
от мирова духовна мощ създавам. (Ариман си отива.) ДУШАТА НА КАПЕЗИЙ (тя се е появила при първите изречения на Щрадер, вижда се само нейната глава, която има синя аура, с червени и жълти звезди по нея) Там, на далечния душевен бряг, явява ми се един образ, който,
излъчващ милост, действащ благодатно,
живота ми не е докосвал още, откакто се откъснах от Земята. На мъдрост топъл блясък той излъчва и проясняващата светлина на битието ми дарява...
към текста >>
14.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
През мировия етер
благодат
но
– – – – Но що за пламъци пробуждат те? Те светят благо. Благостта излъчва възвишено и сериозно чувство.
През мировия етер благодатно
светкавици на мъдростта проблясват. Блаженството излива се навред и сътворява радост в ширините на моята душевна сфера. Вечност, в блаженството те моля да се влееш.
към текста >>
15.
ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Който е стигнал до лични опитности пред прага на свръхсетивния свят, той усеща, че за обикновения душевен живот е истинска
благодат
, ако му бъде спестено приближаването до този праг.
Той трябва да се научи не само да живее в два свята, но и да пребивава в тях по съвършено различен начин. Неговото здраво мислене в обикновения сетивен и разсъдъчен свят не трябва да бъде смущавано поради обстоятелството. че е принуден да си служи с друг начин на мислене спрямо един друг свят. За човека е много трудно да се справи с тези изисквания. Единствената помощ идва в резултат на продължителното, енергично и търпеливо укрепване на душевния живот.
Който е стигнал до лични опитности пред прага на свръхсетивния свят, той усеща, че за обикновения душевен живот е истинска благодат, ако му бъде спестено приближаването до този праг.
Усещанията, възникващи в душата, са от такова естество, че тя не може друго, освен да свърже тази благодат с една жива сила, с едно живо Същество, което предпазва човека от опасността да изпита ужасите на самоунищожението пред прага на духовния свят. И така, зад видимия външен свят, където протича обикновеният живот, се намира един друг свят. Пред неговия праг е изправен един строг Пазач който не позволява на човек да узнае нещо от законите на свръхсетивния свят. Защото всички съмнения и всякаква несигурност спрямо този свят могат да бъдат понесени много по-леко, отколкото взирането в това, което трябва да изоставим и отхвърлим, ако искаме да прекрачим прага на свръхсетивния свят. Доколкото не пристъпва към този праг, той е защитен от описаните изживявания.
към текста >>
Усещанията, възникващи в душата, са от такова естество, че тя не може друго, освен да свърже тази
благодат
с една жива сила, с едно живо Същество, което предпазва човека от опасността да изпита ужасите на самоунищожението пред прага на духовния свят.
Неговото здраво мислене в обикновения сетивен и разсъдъчен свят не трябва да бъде смущавано поради обстоятелството. че е принуден да си служи с друг начин на мислене спрямо един друг свят. За човека е много трудно да се справи с тези изисквания. Единствената помощ идва в резултат на продължителното, енергично и търпеливо укрепване на душевния живот. Който е стигнал до лични опитности пред прага на свръхсетивния свят, той усеща, че за обикновения душевен живот е истинска благодат, ако му бъде спестено приближаването до този праг.
Усещанията, възникващи в душата, са от такова естество, че тя не може друго, освен да свърже тази благодат с една жива сила, с едно живо Същество, което предпазва човека от опасността да изпита ужасите на самоунищожението пред прага на духовния свят.
И така, зад видимия външен свят, където протича обикновеният живот, се намира един друг свят. Пред неговия праг е изправен един строг Пазач който не позволява на човек да узнае нещо от законите на свръхсетивния свят. Защото всички съмнения и всякаква несигурност спрямо този свят могат да бъдат понесени много по-леко, отколкото взирането в това, което трябва да изоставим и отхвърлим, ако искаме да прекрачим прага на свръхсетивния свят. Доколкото не пристъпва към този праг, той е защитен от описаните изживявания. Обстоятелството, че е запознат с разкази на хора, които са приближили или прекрачили този праг, не променя нещата.
към текста >>
16.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
В обкръжаващия го свят човекът намира една хармония, която стои на основата на всички явления, както тя се изразява в движението на звездите, в хода на годишните време с
благодат
та на развиващите се растения и т.н.
В тази духовна сфера, която едва сега хората чувстваха, те трябваше да почувстват това, което до тогава е било изживяно в образи. Към това се прибави сега представата за нещо по-висше, което се считаше далече по-високо над този по-стар духовен свят и над природата. До това възвишено искаше да проникне мисълта. В областта на това възвишено търси Ферекид своите три "прамайки". Един поглед върху мировите явления може да онагледи, от какъв род бяха представите, които са живеели в една личност като Ферекид.
В обкръжаващия го свят човекът намира една хармония, която стои на основата на всички явления, както тя се изразява в движението на звездите, в хода на годишните време с благодатта на развиващите се растения и т.н.
В този пълен с благодат ход на нещата се намесват пречещи, разрушителни сили, каквито се изразяват във вредните метеорологични промени, в земетресенията и т.н. Който насочва поглед към всичко това, той съзира два вида царуващи сили. Обаче човешката душа се нуждае от приемането на едно единство, което стои на основата. Тя по естествен начин чувства: Унищожаващата градушка, разрушителните земетресения, трябва в крайна сметка да произхожда от същия източник, както и носещият благодат ред на годишните времена. По този начин погледът на човека прониква през доброто и злото и стига до едно първично добро.
към текста >>
В този пълен с
благодат
ход на нещата се намесват пречещи, разрушителни сили, каквито се изразяват във вредните метеорологични промени, в земетресенията и т.н.
Към това се прибави сега представата за нещо по-висше, което се считаше далече по-високо над този по-стар духовен свят и над природата. До това възвишено искаше да проникне мисълта. В областта на това възвишено търси Ферекид своите три "прамайки". Един поглед върху мировите явления може да онагледи, от какъв род бяха представите, които са живеели в една личност като Ферекид. В обкръжаващия го свят човекът намира една хармония, която стои на основата на всички явления, както тя се изразява в движението на звездите, в хода на годишните време с благодатта на развиващите се растения и т.н.
В този пълен с благодат ход на нещата се намесват пречещи, разрушителни сили, каквито се изразяват във вредните метеорологични промени, в земетресенията и т.н.
Който насочва поглед към всичко това, той съзира два вида царуващи сили. Обаче човешката душа се нуждае от приемането на едно единство, което стои на основата. Тя по естествен начин чувства: Унищожаващата градушка, разрушителните земетресения, трябва в крайна сметка да произхожда от същия източник, както и носещият благодат ред на годишните времена. По този начин погледът на човека прониква през доброто и злото и стига до едно първично добро. В земетресението царува същата добра сила както и в благодатта на пролетта.
към текста >>
Тя по естествен начин чувства: Унищожаващата градушка, разрушителните земетресения, трябва в крайна сметка да произхожда от същия източник, както и носещият
благодат
ред на годишните времена.
Един поглед върху мировите явления може да онагледи, от какъв род бяха представите, които са живеели в една личност като Ферекид. В обкръжаващия го свят човекът намира една хармония, която стои на основата на всички явления, както тя се изразява в движението на звездите, в хода на годишните време с благодатта на развиващите се растения и т.н. В този пълен с благодат ход на нещата се намесват пречещи, разрушителни сили, каквито се изразяват във вредните метеорологични промени, в земетресенията и т.н. Който насочва поглед към всичко това, той съзира два вида царуващи сили. Обаче човешката душа се нуждае от приемането на едно единство, което стои на основата.
Тя по естествен начин чувства: Унищожаващата градушка, разрушителните земетресения, трябва в крайна сметка да произхожда от същия източник, както и носещият благодат ред на годишните времена.
По този начин погледът на човека прониква през доброто и злото и стига до едно първично добро. В земетресението царува същата добра сила както и в благодатта на пролетта. В засушаващата опустошителна слънчева горещина действа същата същина, която довежда житното зърно до узряване. Следователно и във вредните факти действат "добрите прамайки". Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна мирова загадка.
към текста >>
В земетресението царува същата добра сила както и в
благодат
та на пролетта.
В този пълен с благодат ход на нещата се намесват пречещи, разрушителни сили, каквито се изразяват във вредните метеорологични промени, в земетресенията и т.н. Който насочва поглед към всичко това, той съзира два вида царуващи сили. Обаче човешката душа се нуждае от приемането на едно единство, което стои на основата. Тя по естествен начин чувства: Унищожаващата градушка, разрушителните земетресения, трябва в крайна сметка да произхожда от същия източник, както и носещият благодат ред на годишните времена. По този начин погледът на човека прониква през доброто и злото и стига до едно първично добро.
В земетресението царува същата добра сила както и в благодатта на пролетта.
В засушаващата опустошителна слънчева горещина действа същата същина, която довежда житното зърно до узряване. Следователно и във вредните факти действат "добрите прамайки". Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна мирова загадка. За да разреши тази загадка, Фередик поглежда към своя Офиотеус. Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява като един вид "мирова змия".
към текста >>
Първото са "прамайките", които са представени като добри, като съвършени, второто са
благодат
ните процеси в света, третото са разрушителните или само несъвършени процеси на света, които като Офионеус се обвиват в
благодат
ните действия.
Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна мирова загадка. За да разреши тази загадка, Фередик поглежда към своя Офиотеус. Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява като един вид "мирова змия". В действителност това е едно духовно същество, което както всички други мирови същества принадлежи към децата на Хронос, Зевс и Хтон; но след своето раждане то така се е променило, че неговите действия се насочват против действията на добрите "прамайки". С това обаче светът се разпада на една троичност.
Първото са "прамайките", които са представени като добри, като съвършени, второто са благодатните процеси в света, третото са разрушителните или само несъвършени процеси на света, които като Офионеус се обвиват в благодатните действия.
При Ферекид Офионеус не е само една символична идея за пречещите, разрушителни мирови сили. Със своето мислене Ферекид стои на границата между образ и мисъл. Той не мисли нещо такова: Има разрушителни сили; аз си ги представям под образа на Офионеус. При него един такъв мислителен процес не е също и като една дейност на фантазията. Той поглежда към разрушителните сили и пред неговата душа за става непосредствено Офионеус, както червеният цвят стои пред душата, когато погледът е насочен към розата.
към текста >>
17.
МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА
GA_18_1 Загадки на философията
Те се развиват така, че са приети и "несътворената и нетворящата природа", в която действат фактите на спасението, религиозните средства на милостта и
благодат
та и т.н.
В 9-тото столетие Скотус Еригена приема този светоглед и го преустройва по свой начин. За него светът се представя като едно развитие в четири "природни форми". Първата е "творящата и несътворената природа". В нея се съдържа чистата духовна първична Основа на света, от която се развива "творящата и сътворената природа". Това е сбор от духовни същества и сили, които чрез тяхната дейност произвеждат първо "сътворената и нетворящата природа", на която принадлежат сетивният свят и човекът.
Те се развиват така, че са приети и "несътворената и нетворящата природа", в която действат фактите на спасението, религиозните средства на милостта и благодатта и т.н.
В светогледите на гностиците, на Дионисий Ареопагита, на Скотус Еригена човешката душа чувства своите корени в една основа на света, на която тя застава не чрез силата на мисълта, а от която иска да получи в дар света на мислите. Душата не се чувства сигурно в собствената сила на мисълта; въпреки това тя се стреми да изживее своето отношение към мировата Основа в мисълта. Мисълта, която при гръцките мислители живееше от своята собствена сила, сега душата я оставя да бъде оживена от една друга сила, която тя черпи от религиозните импулси. През тази епоха мисълта води, така да се каже, едно съществуване, в която дреме нейната собствена сила. Така можем да си представим и образното мислене в столетията, които са предхождали раждането на мисълта.
към текста >>
18.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква
благодат
е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници".
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте. Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте. Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен.
Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници".
И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер. Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях".
към текста >>
19.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Каква божествена
благодат
се носи около Вас!
Старата жена, с преобразеното на камък куче в кошницата, първо се приближи към градината и после се отправи да търси своята благодетелка. Откри я веднага, защото тя тъкмо започваше да пее, в съпровод на своята арфа; нежните звуци образуваха леки водни кръгове върху повърхността на притихналото езеро, а после раздвижиха като кадифен полъх тревата и клонките на храстите наоколо. На една закътана зелена поляна, в сянката на обграждащите я величествени дървета, седеше тя, Красивата Лилия и още с първия си поглед заплени очите, ушите и сърцето на старата жена, която с трепет се приближаваше към нея, обзета от възхищение и вече не се съмняваше, че Красавицата беше станала междувременно още по- хубава. Още отдалеч добрата жена отправи своя поздрав и изрази възторга си от прелестното създание. „Какво щастие е, че Ви виждам!
Каква божествена благодат се носи около Вас!
Колко очарователно се опира арфата на скута Ви и как нежно я обгръщат ръцете Ви! Самата арфа сякаш жадува да се облегне на гърдите Ви и да зазвучи под лекото докосване на нежните Ви пръсти. А колко по-щастлив би бил ти, младежо, ако заемеш мястото на тази арфа! " Изричайки тези слова тя се приближи съвсем до нея; Красивата Лилия отвори очи, отпусна леко ръцете си и каза: „Не ме натъжавай, моля те!
към текста >>
20.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Те постигаха това, благодарение на съществото, чийто физически образ е материалното Слънце, постигаха това чрез
благодат
та на това същество.
Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух. Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя. Посветените на мистериите, които в древни времена имаха познанието на дълбоките основи на това положение, можеха да накарат своите последователи да разберат думите, чрез които те бяха уверени, че възприемат отзвука на техния предземен живот и същевременно духовния свят, на който човекът принадлежи чрез духовното сърце на своето същество.
Те постигаха това, благодарение на съществото, чийто физически образ е материалното Слънце, постигаха това чрез благодатта на това същество.
Следователно адептът на древната Мъдрост и на Мистериите си казваше: Моят поглед се издига към слънцето, обаче материалната, физическата звезда е само образ на едно слънчево същество, което пропива духовния свят, от който съм слязъл на земята и неговата сила е тази, благодарение на която моята душа когато обитава на земята, носи в себе си това, което и дава увереност че е вечна. Когато с подкрепата на посветените човешкото същество имаше в себе си увереността за тази благодат на слънчевото същество, а същевременно и образно познание на своето предземно съществуване, а чрез него и това на своето вечно същество, то не виждаше в смъртта нищо загадъчно. То знаеше много добре, че тази смърт засягаше само физическия организъм и че в него съществува нещо, за което този организъм беше само дом. Смъртта не засягаше онази част от неговото същество, за която то имаше съзнание. Такова беше вътрешното становище на древните времена, на епохите, които предхождаха Тайната на Голгота.
към текста >>
Когато с подкрепата на посветените човешкото същество имаше в себе си увереността за тази
благодат
на слънчевото същество, а същевременно и образно познание на своето предземно съществуване, а чрез него и това на своето вечно същество, то не виждаше в смъртта нищо загадъчно.
Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух. Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя. Посветените на мистериите, които в древни времена имаха познанието на дълбоките основи на това положение, можеха да накарат своите последователи да разберат думите, чрез които те бяха уверени, че възприемат отзвука на техния предземен живот и същевременно духовния свят, на който човекът принадлежи чрез духовното сърце на своето същество. Те постигаха това, благодарение на съществото, чийто физически образ е материалното Слънце, постигаха това чрез благодатта на това същество. Следователно адептът на древната Мъдрост и на Мистериите си казваше: Моят поглед се издига към слънцето, обаче материалната, физическата звезда е само образ на едно слънчево същество, което пропива духовния свят, от който съм слязъл на земята и неговата сила е тази, благодарение на която моята душа когато обитава на земята, носи в себе си това, което и дава увереност че е вечна.
Когато с подкрепата на посветените човешкото същество имаше в себе си увереността за тази благодат на слънчевото същество, а същевременно и образно познание на своето предземно съществуване, а чрез него и това на своето вечно същество, то не виждаше в смъртта нищо загадъчно.
То знаеше много добре, че тази смърт засягаше само физическия организъм и че в него съществува нещо, за което този организъм беше само дом. Смъртта не засягаше онази част от неговото същество, за която то имаше съзнание. Такова беше вътрешното становище на древните времена, на епохите, които предхождаха Тайната на Голгота. Погледът на душата се издигаше до такава висота, че можеше да схване благодатта на слънчевото същество и въз приемаше, свободно изявена, тайната на раждането; познанието на тази тайна правеше от смъртта нещо различно от това, което тя е станала за хората живеещи след тази епоха. * * *
към текста >>
Погледът на душата се издигаше до такава висота, че можеше да схване
благодат
та на слънчевото същество и въз приемаше, свободно изявена, тайната на раждането; познанието на тази тайна правеше от смъртта нещо различно от това, което тя е станала за хората живеещи след тази епоха.
Следователно адептът на древната Мъдрост и на Мистериите си казваше: Моят поглед се издига към слънцето, обаче материалната, физическата звезда е само образ на едно слънчево същество, което пропива духовния свят, от който съм слязъл на земята и неговата сила е тази, благодарение на която моята душа когато обитава на земята, носи в себе си това, което и дава увереност че е вечна. Когато с подкрепата на посветените човешкото същество имаше в себе си увереността за тази благодат на слънчевото същество, а същевременно и образно познание на своето предземно съществуване, а чрез него и това на своето вечно същество, то не виждаше в смъртта нищо загадъчно. То знаеше много добре, че тази смърт засягаше само физическия организъм и че в него съществува нещо, за което този организъм беше само дом. Смъртта не засягаше онази част от неговото същество, за която то имаше съзнание. Такова беше вътрешното становище на древните времена, на епохите, които предхождаха Тайната на Голгота.
Погледът на душата се издигаше до такава висота, че можеше да схване благодатта на слънчевото същество и въз приемаше, свободно изявена, тайната на раждането; познанието на тази тайна правеше от смъртта нещо различно от това, което тя е станала за хората живеещи след тази епоха.
* * * Това съзнание се разгръща в образи, които както и въздействията им върху душата, заемаха мястото, което по-късно трябваше да заеме силното и активно лично съзнание, каквото съвременното човечество притежава. Човешкото същество повдигаше своя поглед до своята вечна ядка, но то нямаше още в себе си чувството на един индивидуален аз. И то никога не би добило това чувство, ако би запазило тази дарба на имагинативното (образно) съзнание. Но тази дарба му бе отнета.
към текста >>
Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята
благодат
и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас.
Но това беше една необходимост: Човекът трябваше да добие пълното съзнание за Аза, което човечеството през онази епоха не притежаваше още; това съзнание се подготвяше бавно. Едновременно пред хората възникна загадката на смъртта в цялата си пълнота и с всичката си сила. Защото отсега нататък те нямаха вече познание чрез пряка опитност за съществуването на един свят, от който бяха дошли. Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази фаза, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви Христос, който при събитията в Палестина се съедини с човека на име Исус. През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него.
Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас.
То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта. Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта.
към текста >>
Обаче онези, които благодарение на остатъците от старото познание на посвещението още имаха известно съзнание за духовните светове, те можеха да кажат: - Това същество, в миналото висшето слънчево същество, което раздаваше
благодат
та, за която говорихме, пое пътя, който го доведе към земята до човека Исус.
Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея. Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса. Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието? Защото обикновеното съзнание имаше пред своя поглед историческата личност. Една част от съвременниците я виждаха и техните следовници имаха конкретно познание за нея чрез преданието.
Обаче онези, които благодарение на остатъците от старото познание на посвещението още имаха известно съзнание за духовните светове, те можеха да кажат: - Това същество, в миналото висшето слънчево същество, което раздаваше благодатта, за която говорихме, пое пътя, който го доведе към земята до човека Исус.
То мина през събитията на Голгота. То е това слънчево същество, което даде на хората които бяха изгубили способността да възприемат предземното съществуване и да намерят така отговор на загадката на смъртта силата да победят смъртта на Земята. Самото това същество слезе до земното съществуване, облече човешка форма, мина през Тайната на Голгота, за да им даде чрез самото това събитие този път идващо отвън силата, която им се даваше в миналото чрез вътрешното възприятие на един отзвук от техния предземен живот. Наистина чрез тази благодат човешкото същество притежаваше в своето съзнание една здравина, която му позволяваше да възприема спонтанно вечната ядка на своето същество, защото неговия поглед се отваряше към предземното съществуване. Но трябваше да се върви напред.
към текста >>
Наистина чрез тази
благодат
човешкото същество притежаваше в своето съзнание една здравина, която му позволяваше да възприема спонтанно вечната ядка на своето същество, защото неговия поглед се отваряше към предземното съществуване.
Една част от съвременниците я виждаха и техните следовници имаха конкретно познание за нея чрез преданието. Обаче онези, които благодарение на остатъците от старото познание на посвещението още имаха известно съзнание за духовните светове, те можеха да кажат: - Това същество, в миналото висшето слънчево същество, което раздаваше благодатта, за която говорихме, пое пътя, който го доведе към земята до човека Исус. То мина през събитията на Голгота. То е това слънчево същество, което даде на хората които бяха изгубили способността да възприемат предземното съществуване и да намерят така отговор на загадката на смъртта силата да победят смъртта на Земята. Самото това същество слезе до земното съществуване, облече човешка форма, мина през Тайната на Голгота, за да им даде чрез самото това събитие този път идващо отвън силата, която им се даваше в миналото чрез вътрешното възприятие на един отзвук от техния предземен живот.
Наистина чрез тази благодат човешкото същество притежаваше в своето съзнание една здравина, която му позволяваше да възприема спонтанно вечната ядка на своето същество, защото неговия поглед се отваряше към предземното съществуване.
Но трябваше да се върви напред. На Земята трябваше да се развие едно ясно съзнание за Аза, съзнание, което да бликне и се развие само в присъствието на сетивния свят. И затова трябваше да бъде заглушена старата форма на съзнанието, при което човекът имаше познание за вечната ядка на своето същество. Съществото, което му даваше възможност от висините на духовните светове и от вътрешността на самия него, извърши Тайната на Голгота, за да може човекът, съзерцавайки я и разбирайки я, да живее вън от себе си това, което в миналото чувстваше вътре в себе си. Това, което в миналото Христос му даваше от висините на духовните светове, Христос на Земята му дава възможност да го живее днес.
към текста >>
В миналото чрез
благодат
та на висшето слънчево същество, човечеството имаше своя поглед отворен към предземното съществуване и приемаше една светлина, която осветляваше отвъд смъртта.
Не можеше и да бъде иначе от момента, когато Азът присъстваше в пълна яснота в полето на вътрешния живот, физическият организъм стана действителната основа на обикновеното съзнание. Това съзнание неделимо от чувствата на Аза има като основа физическия организъм и човекът инстинктивно чувства, че не може да познава освен посредством този организъм. Имагинативното съзнание, което му беше доставило виждането на неговото вечно същество, беше изчезнало. Това, което даваше на земното съществуване най-висока стойност, съзнанието на Аза беше именно това, което ограничаваше неговия поглед във физическото тяло и му го показваше съставено в зависимост от едно съзнание съсредоточено в личния Аз. Това съзнание не ни позволява да кажем, че в нас съществува нещо, което надживява смъртта.
В миналото чрез благодатта на висшето слънчево същество, човечеството имаше своя поглед отворен към предземното съществуване и приемаше една светлина, която осветляваше отвъд смъртта.
Отсега нататък съзнанието не стигаше до пълна яснота, освен като се отъждествяваше с чувстването на организма. Човекът не можеше друго освен да констатира това: Ти имаш в себе си сили, които те правят съзнателен, но тези сили ти идват от твоето физическо тяло. След смъртта това тяло се разлага. Във всичко, което прониква в полето на твоето съзнание, няма нищо което да те увери, че след смъртта има един живот в един друг свят. Може би това съществува но ти, ти не получаваш в твоето съзнание, такова каквото го имаш никакво познание за него.
към текста >>
21.
09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
И такива кръжоци трябва да признаят, че изпращането на техни представители в Гьотеанума е една
благодат
за тях.
Но трябва идеалният вариант да се по мисли само, каква сложна техническа организация би трябвало да се създаде, за да може да се изпълни това Президиумът на Гьотеанума полага всички възможни усилия в това направление и ще продължава да работи в този смисъл. Но трябва да се съобразяваме със съществуващите възможности. Намеренията, които бяха изказани по случай Коледното Празненство, ще бъдат осъществени. Но необходимо е време. Предварително в преимуществено положение се намират онези кръжоци, които имат членове, които могат да посещават Гьотеанума, понеже могат да слушат сказките и след това да ги изнасят в събранията на кръжоците.
И такива кръжоци трябва да признаят, че изпращането на техни представители в Гьотеанума е една благодат за тях.
Но също така не трябва да се подценява работата, която вече е извършена в Антропософското Общество и се съдържа вече в напечатаните цикли и сказки. Който взема тези цикли и си припомня, според заглавието, каква материя се съдържа в един или друг от тях, и след това пристъпва към ръководните изречения, той ще открие, че в един от циклите намира това, в друг цикъл друго, което развива по-нататък ръководния принцип. Чрез съпоставянето на това, което се съдържа отделно в различните цикли, могат да бъдат намерени гледните точки, на основата на които, позовавайки се на ръководните принципи, може да се говори пред членовете. Ние действуваме в Антропософското Общество като истински разточители, когато оставяме съвсем неизползувани напечатаните цикли и постоянно искаме да получаваме "най-новото" от Гьотеанума. Лесно може да се разбере, че постепенно ще изчезне всяка възможност да печатаме циклите, ако те не се използуват в достатъчен размер.
към текста >>
22.
24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Но разбрано трябва да бъде също така, че за чест и уважение на Христа, изживяването с Христа е свързано с едно пълно с
благодат
вливане на духовното в човешката душа.
Христос носи в себе си по един космически правилен начин бъдещите импулси на човечеството. Други същества, които още днес показват оформления, които ще бъдат космически оправдани за човека едва в бъдеще, принадлежат на сферата на Ариман. Да се свърже човек по един правилен начин с Христа, това значи също той да се предпази по един правилен начин от ариманическото естество. Онези, които желаят откровението на вярата да се пази строго от вливането в него на човешкото познание, а обладани от несъзнателния страх, че по подобни пътища човек може да попадне под влиянието на Ариман. Това трябва да бъде разбрано.
Но разбрано трябва да бъде също така, че за чест и уважение на Христа, изживяването с Христа е свързано с едно пълно с благодат вливане на духовното в човешката душа.
Така в бъдеще могат да стоят едно до друго изживяването на Михаела и изживяването на Христа; благодарение на това човекът ще намери своя правилен път на свободата между луциферическото заблуждение в илюзиите на мисленето и на живота и ариманическата съблазън на бъдещи форми на живот, които задоволяват неговото високомерие, но не могат да бъдат негови настоящи форми. Да изпадне човек в луциферически илюзии, това значи той да не иска да бъде напълно човек, а да иска да остане на една предишна степен на развитието като божествен човек. Да изпадне човек в съблазните на Ариман, това значи той да не иска да чака, докато за определена степен на човечеството настъпи правилният космически момент, а да иска да има предварително тази степен. В бъдеще Михаил-Христос ще стои като насочваща дума в началото на пътя, по който човекът ще може да постигне по един космически правилен начин своята мирова цел движейки се между луциферическите и ариманическите същества. Гьотеанум, 02 ноември 1924 г.
към текста >>
23.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
Ясновидското съзнание вижда в това покълване и растеж не само това, което прави да се развие
благодат
та на растенията за годината, но и един излишък.
Във всичко това живеят силите, които в течение на годината се показват в различните форми на явление. Нека погледнем към растителния свят. През есента и зимата то показва умиращи сили. Ясновидското съзна ние вижда в тези форми на явление същността на онези сили, които са довели Космоса до неговото умира не. През пролетта и лятото в живота на растенията се проявяват покълващи, растящи сили.
Ясновидското съзнание вижда в това покълване и растеж не само това, което прави да се развие благодатта на растенията за годината, но и един излишък.
Този излишък е една зародишна сила. Растенията съдържат повече зародишна сила, отколкото използуват за растежа на листата и на плодовете. Пред ясновидското съзнание този излишък на зародишна сила се разлива навън в извънземното пространство, в извънземния Макрокосмос. Но в извънземния Космос се разлива също така излишна сила и от минералното царство. Тази сила има задачата да доведат на определено място в Космоса силите от растенията.
към текста >>
24.
18. Лечебна евритмия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Практическите успехи на лечебната Евритмия са също от такова естество, че те могат да се считат напълно като едно
благодат
но звено на изложения тук от нас лечебен начин на мислене.
Понеже този начин да се действува в човека чрез движение преминава върху тялото, душата и духа, той действува в една по-интензивна форма във вътрешността на болния човек отколкото някое друго лечение чрез движение. Поради това обаче лечебната Евритмия не може да бъде работа на непосветени в медицината хора и не трябва да се счита и третира като такава. Евритмистът лечител, който е добре школуван в познанието на човешкия организъм и трябва да бъде такъв, може да работи само във връзка с лекаря. Всяко дилетантство в това отношение може да причини само зло. Лечебно евритмичното действие може да бъде изпълнено само въз основа на една фактическа и обективна диагноза.
Практическите успехи на лечебната Евритмия са също от такова естество, че те могат да се считат напълно като едно благодатно звено на изложения тук от нас лечебен начин на мислене.
към текста >>
25.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Той изграждаше от отделните елементи всичко толкова ясно, че за мисълта беше във висша степен
благодат
да го следва.
Към това се прибави и нещо друго. В трети клас имахме един учител, който наистина отговаряше на „идеала“, стоящ пред душата ми. Него можех да следвам. Той преподаваше по аритметика, геометрия и физика. Часовете му бяха изключително систематични и прегледни.
Той изграждаше от отделните елементи всичко толкова ясно, че за мисълта беше във висша степен благодат да го следва.
Друга статия в годишника на училището беше написана от него. Тя беше в областта на теорията на вероятностите и изчисляването на застраховки живот. Задълбочих се в тази статия, въпреки че и от нея все още не можех да разбера кой знае колко много. Но все пак скоро стигнах дотам да схващам смисъла на изчисляването на вероятността. Друго още поважно последствие за мен обаче беше, че в точността, с която любимият ми учител беше изложил материята, имах пример за математическото си мислене.
към текста >>
26.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Така благодарение на работата си върху Гьоте преживях разликата между едно състояние на душата, в което духовният свят се открива, така да се каже, като
благодат
, и състояние, в което, стъпка по стъпка, то постепенно все повече уподобява на духа собственото ми вътрешно същество, за да може след това, когато душата сама започне да се изживява като истински дух, да се окаже в самата духовна същност на света.
Моето изложение на Гьотевите идеи представлява една продължила с години борба да разбирам все по-добре Гьоте с помощта на собствените си мисли. Поглеждайки назад към тази борба, трябва да призная, че на нея дължа много за развитието на духовните си познавателни преживявания. Това развитие протичаше много по-бавно, отколкото щеше да бъде в случая, ако задачата за Гьоте не бе поставена на пътя ми от съдбата. Тогава щях да последвам духовните си преживявания и да ги представя по начина, по който ми се явяваха. Щях по-бързо да си пробия път в духовния свят, но нямаше да имам повод да се потопя, полагайки усилия, в собственото си вътрешно същество.
Така благодарение на работата си върху Гьоте преживях разликата между едно състояние на душата, в което духовният свят се открива, така да се каже, като благодат, и състояние, в което, стъпка по стъпка, то постепенно все повече уподобява на духа собственото ми вътрешно същество, за да може след това, когато душата сама започне да се изживява като истински дух, да се окаже в самата духовна същност на света.
Едва в това пребиваване човек започва да усеща колко тясно в човешката душа могат да се срастнат човешкият дух и мировата духовност. По времето, когато работех върху моите интерпретации на Гьоте, в духа ми той винаги беше до мен, сякаш ми беше наставник, който непрекъснато ме назидаваше: „Който напредва твърде бързо по духовните пътища, може и да стигне до някакво тясно ограничено преживяване на духа, но ще встъпи в едно съдържание на действителността, лишено от богатството на живота.“ Във връзка с работата ми върху Гьоте имах възможност истински нагледно да наблюдавам „как действа кармата в човешкия живот“. Съдбата се състои от два комплекса фактори, които постепенно се обединяват в човешкия живот. Единият произлиза от порива на душата отвътре навън, а другият пристъпва към човека от външния свят.
към текста >>
27.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Това начинание, изразяващо духовното съдържание в култова символика, представляваше
благодат
за много от членовете на Антропософското общество.
С него не трябва да се злоупотребява, за да се изследват вътрешните намерения на ближния, ако това изследване не става по желание на самия човек. В други случаи изследването на вътрешната същност на други души си остава нещо забранено за познавача на духа така, както е забранено непозволеното отваряне на чуждо писмо. Към хората, с които си имаш работа, следва да се отнасяш така, както към всеки друг, който не обладава никакво духовно познание. А именно че съществува разлика между това да приемеш другия за праволинеен в неговите намерения, докато не разбереш обратното, и това да си враждебно настроен към целия свят. При последното настроение не е възможно социално взаимодействие между хората, тъй като такова може да се гради единствено въз основа на доверие, а не на недоверие.
Това начинание, изразяващо духовното съдържание в култова символика, представляваше благодат за много от членовете на Антропософското общество.
Тъй като и в тази област, както и във всички останали области на антропософската дейност, бе изключено всичко, излизащо извън рамките на ясното съзнание, изобщо и дума не можеше да става за неправомерна магия, сугестивни влияния и подобни. Но членовете на Обществото получаваха това, което, от една страна, се отнася до способността им да възприемат идеи, а от друга дава на душите им възможност да участват в непосредствено съзерцание. За мнозина това беше нещо, което ги води до по-добро оформяне на техните идеи. С началото на войната стана невъзможно да продължи работата в това направление. Тази организация щеше да бъде сметната за тайно общество, макар изобщо да не беше такова.
към текста >>
28.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Един човек, който може да накара другите да почувстват и усетят в разказа му, че е бил подложен на изпитания от съдбата, такъв човек е
благодат
за меланхоличното дете.
Както при сангвиничното дете магическите слова са любовта към една личност, при холеричното почитта и уважението към способностите на възпитателя, то при меланхоличното дете това, от което зависи всичко, е възпитателите да бъдат личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от своя наситен с изпитания живот. Детето трябва да усеща, че възпитателят наистина е познал болката. Накарайте детето да разпознае във всички неизброими неща от живота личните житейски драми. Най-щастлив е меланхоликът, който може да израсне близо до човек, който е излязъл мъдър от тежките преживявания; тогава една душа въздейства на друга по най-успешен начин. Когато до меланхоличното дете стои човек, който, противно на основаващото се в душата на детето влечение към скръбта, може да говори напълно основателно за болки и страдания, които му е причинил външният свят, тогава меланхоличното дете се окуражава от това споделяне на изживяното, от това съпреживяване на оправданата болка.
Един човек, който може да накара другите да почувстват и усетят в разказа му, че е бил подложен на изпитания от съдбата, такъв човек е благодат за меланхоличното дете.
Всяко нещо, с което обграждаме детето, трябва да бъде съобразено с неговите наклонности. Ето защо е полезно, ако пред това дете - колкото и странно да звучи - издигаме действителни препятствия, пречки, така че то да може да изпита оправдана мъка за определени неща. Най-доброто възпитание за едно такова дете е, когато влечението към вътрешната печал, тъга, се пренасочи така, че това, което е налице като предразположение, може да се разгърне с помощта на външните препятствия и пречки. Тогава детето, душата на детето, ще влезе в други релси. При самовъзпитанието може да използваме същия метод; винаги трябва да оставяме нашите налични предразположения и сили да се проявят, и не бива да ги потискаме изкуствено.
към текста >>
29.
Коледа
GA_40 Стихове и медитации
във Коледната
благодат
на светлина,
ще могат да я предусетят в живота зимен на душата, в надеждата, изпълваща сърцето, която вижда в зимната дълбока нощ духовната и слънчева победа
във Коледната благодатна светлина,
символизираща най-висш живот.
към текста >>
30.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато помислим, колко мощно е всичко, което днес е добито не само теоретически в областта на естествените науки за човешкото познание и което обещава още да бъде получено на почвата на естествените науки, когато освен това се постави на везните, какво голямо значение имат за външния живот тези придобивки на естествените науки, тогава трябва да кажем:
благодат
та, пълното значение на този напредък на естествените науки можа и трябваше да упражни една внушителна сила върху човешката душа в нашето време.
Съвсем малко нещо е, когато онези, които тръгват по такива пътища за изследване на Духовната наука, биват наричани бъбривци, мечтатели или фантазьори. Днес е още твърде обикновено да се казва, че всичко, което в тези област иска да се представи като строг метод, като действителна научност, е нещо съмнително. През всички времена великите, мощни напредъци са упражнявали голямо внушително въздействие върху човечеството по отношения на всяко мислене, чувствуване и усещане. И когато насочим поглед върху големия напредък в общия човешки живот през последните години можем даже да кажем през последните столетия -, виждаме, че този напредък не е в областта, за която ще говорим тук, а в онази област, с която днес както веднага ще подчертаем човечеството с право се гордее и на която възлага още по-големи надежди за по-нататъшното развитие на човечеството в бъдеще. И до наши дни този напредък от последните столетия се намира в областта, която израства от естествените науки.
Когато помислим, колко мощно е всичко, което днес е добито не само теоретически в областта на естествените науки за човешкото познание и което обещава още да бъде получено на почвата на естествените науки, когато освен това се постави на везните, какво голямо значение имат за външния живот тези придобивки на естествените науки, тогава трябва да кажем: благодатта, пълното значение на този напредък на естествените науки можа и трябваше да упражни една внушителна сила върху човешката душа в нашето време.
И така стана, че това внушително въздействие се прояви и на една друга страна. Ако то беше се упражнило само в едно такова направление, че човешката душа да изпитва преди всичко нещо като един миров култ по отношение на мощния напредък, кой би могъл да каже и най-малкото нещо против това? Но тази внушителна сила се прояви и в другата посока, именно, не само се признава това, което прогресът на естествените науки и породеният от това прогрес означават за нашето време, а в широки кръгове се роди вярата, че всяко познание, всяко знание на човечеството може да се добие само на онази почва, която днес е призната именно като почва на естествените науки. И понеже изхождайки от тази вяра хората счетоха, че имат право да направят извода: духовно-научните методи се намират в противоречие с методите на естествените науки и за този, който стои на почвата на естествените науки, е невъзможно въобще да говори за едно изследване на духовния свят, в най-широки кръгове се разпространи предразсъдъкът, че духовната наука трябва да бъде отхвърлена като неотговаряща на оправданите изисквания на естествената наука. При това отхвърляне може да бъде преди всичко очебийно, че с него на везните се хвърля нещо, което има извънредно голяма тежест.
към текста >>
31.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата
благодат
за човеците.
Ние не можем да изчисляваме точно годината. Но ние поглеждаме нагоре в един скрит свят, там ни поправят Съществата, които управляват звездите. Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят. И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето. Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе.
Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците.
Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма. Защото както е вярно, че в редуващите се епохи отделните народи имат мисията да изразят общо духовното в специални форми, също така вярно е, че отделните култури, когато са достигнали своя връх, навлизат в упадък.
към текста >>
32.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Онова, което в дадена епоха се превръща във всемирна
благодат
за хората – или, да кажем, всеобща вяра и убеденост, винаги води своето начало от малък брой хора; и е напълно възможно постоянно растящия поток на убеждения да се излее и да стане световен в не много далечно бъдеще от малцината, които днес се чувстват принудени да атакуват Библията заради желанието си да изградят своя светоглед в съгласие със своята наука.
Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото. Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие. Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва. Има и други, които са свързани с Библията, които извличат своите най-дълбоки убеждения от този най-забележителен летопис, и които предпочитат да не обръщат внимание, когато ценноста на Библията е поставена под въпрос. Отношението на такива хора е: “Другите могат да мислят каквото си искат; ние намираме в учението на Библията всичко, от което нашите души се нуждаят, и сме напълно задоволени." Подобна гледна точка, колкото и да може да бъде оправдана в отделните случаи, е в известен смисъл напълно егоистична и в никакъв случай не е безопасна за духовната еволюция.
Онова, което в дадена епоха се превръща във всемирна благодат за хората – или, да кажем, всеобща вяра и убеденост, винаги води своето начало от малък брой хора; и е напълно възможно постоянно растящия поток на убеждения да се излее и да стане световен в не много далечно бъдеще от малцината, които днес се чувстват принудени да атакуват Библията заради желанието си да изградят своя светоглед в съгласие със своята наука.
По тези причини, да се игнорират подобни духовни и идейни течения и да се отказва да се слуша, защото някой сам за себе си е задоволен, не е без елемент на опасност. Всеки, който наистина взема насериозно еволюцията на човечеството, би трябвало до известна степен да счита за свой дълг да обърне внимание на възраженията, направени от искрените търсачи на Истината, и да види каква връзка имат тези възражения с Библията. Казах, че отношението възприето от хората, и особено от водачите на интелектуалния и духовния живот се е променило. Днес ние не ще направим нищо повече от това да обърнем внимание на тази промяна. Ако погледнем назад в миналото, ние бихме намерили цивилизации където хората, особено когато са били в разцвета на своята духовна култура, изобщо не се съмняваха, че най-висшата мъдрост извираше от Библията; и че тези, които я създадоха, бяха не просто обикновени хора отговорни за човешки грешки в нея, а бяха под възвишена инспирация и я изпълниха с мъдрост.
към текста >>
33.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Различаването от апостол Павел на закона и
благодат
та.
Обединяването на двата потока в Христос Исус. Изграждането на трите степени на Световния храм /съответстващо на физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на човека/ през цялото време на Стария завет от синовете на Каин, слугите на света. Работата, извършена в служба на Божествения световен ред от синовете на Бога, служители на Ковчега на завета. Соломоновият храм, външен израз на онова, което Ковчегът на завета би трябвало да стане. Човешката земна еволюция във връзка със символа на кръста.
Различаването от апостол Павел на закона и благодатта.
Връзката на закона и греха в Стария завет и на закона и любовта в Новия завет. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
към текста >>
34.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тези продукти на разлагането намерили
благодат
на почва в ужаса, който хуните предизвиквали във всички народи.
Съществува обществена карма, такава карма, която не се определя от отделния човек, макар да се уравновесява в последователността на неговите прераждания. Ще дам конкретен пример. Когато в средата на века от Азия в европейските страни нахлули хуните, които нарушили мира в Европа,това имало и духовно значение. Хуните са последните остатъци от древните атлантски народи. Те се намират в дълбок упадък, който се изразява в един процес на разлагане на техните астрални и етерни тела.
Тези продукти на разлагането намерили благодатна почва в ужаса, който хуните предизвиквали във всички народи.
Тези народи преобразували по този начин продуктите на разложение, и това се пренесло във физическото тяло на по-късните поколения. Кожата попила възприетия астрален компонент, и като следствие се появила болестта на века проказата. Лекарят, който на практика от физическа гледна точка, разбира се, ще посочи физическите причини за този недъг. И аз няма да споря с това, което ще каже лекаря, но в него намира място умозаключението от този тип: някакъв човек ранил друг с нож при сбиване, а той отдавна имал желание да отмъсти на този човек. Един ще каже, че раняването и било предизвикано от жаждата за мъст, а друг че причината е бил ножа.
към текста >>
35.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с
благодат
и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата.
За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н. до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас". Т.е., този дух, който беше повелител на огнените духове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка. Това трябва да се признае. Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството.
Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата.
Тъй като това не са обикновени думи, а пробуждаща сила, които извикват от душата друга сила. Само ученикът трябва да има търпение да извиква тези думи в душата си постоянно, всеки ден. Тогава силите необходими за християнското ученичество, се развиват чрез пробуждане на съвършенно определени чувства. Християнският път е по-скоро вътрешен път, до които в розенкройцерското ученичество усещането се възпламенява във външния свят. Християнският път е път на развитие на чувствата.
към текста >>
36.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Сега помислете, колко
благодат
ни биха били за хората, които са призвани да ги репрезентират, науките, ако знаеха по какъв начин човешките органи са подчинени на този омекотяващ и втвърдяващ принцип.
Така човекът ще победи втвърдяващия принцип, този силен принцип, който го отвежда до смъртта, чиято действителна физиономия е отпечатана в човешкия скелет. Проява на правилна интуиция е, когато смъртта се изобразява под формата на скелет. Човекът ще успее да подчини тази физиономия на смъртта. Това ще стане, когато той успее да овладее така, както владее тялото си външно посредством мускулните си сили, и вътрешно посредством силата на духа и когато бъде в състояние да си придава сам форма. Днес човек може да изпрати мислите си в костите, ако след време успее да изпрати и чувствата си , а още по-късно и съзнателната воля, тогава той ще е преодолял физиономията на смъртта.
Сега помислете, колко благодатни биха били за хората, които са призвани да ги репрезентират, науките, ако знаеха по какъв начин човешките органи са подчинени на този омекотяващ и втвърдяващ принцип.
В този смисъл казах, че това, което казва Духовната наука е практически приложимо в живота, и ако погледнем истини като, тази, която се съдържа в монголската приказка от гледна точка на Духовната наука, то ние ще разберем по-ясно това, което сега ни се струва загадъчно и ще прозрем истината в него. Ние ще наблюдаваме света с други сетива и ще се научим да разбираме например странното явление каквото представлява птичият полет. С настъпването на студената есен птиците поемат по чудни пътеки от север към по-топлия юг, прелитат понякога стотици мили, а напролет се завръщат по други пътища. Казахме, че родът на птиците е застинал на едно по-ранно състояние в развитието си. Вие знаете, че действителният напредък на земята започна едва с отделянето на луната от земята.
към текста >>
37.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако прекосим полята през есента и видим как човекът коси житата със сърп, ние ще получим предусещане за това, че същевременно с преминаването на сърпа през житните класове и отрязването им, над нивите преминава един духовен полъх от усещане за
благодат
.
Земята е там с астралното тяло и с усещанията си и когато откъсвате растението, усеща същото, както когато телето суче млякото на кравата, тя изпитва един вид приятно усещане. Ако отстраните това, което е поникнало в почвата, тогава земята не отделното растение изпитва приятно усещане. Ако обаче отскубнете растението с корена, това за земята е същото каквото би било за животното да му откъснете парче плът, тя усеща един вид болка. Ако се задълбочим в това, но не само в абстрактните понятия за групови Азове, а ако превърнем тези празни абстрактни понятия в чувства и усещания, то ние ще се научим да живеем с процесите на природата. Наблюдението ни на природата ще се превърне в живо усещане.
Ако прекосим полята през есента и видим как човекът коси житата със сърп, ние ще получим предусещане за това, че същевременно с преминаването на сърпа през житните класове и отрязването им, над нивите преминава един духовен полъх от усещане за благодат.
Това действително е така. Това, което ясновиждащият наблюдава в астралното тяло на земята е духовния произход на това, което описах току що. За този, който вижда вътре в нещата, жътвата не е процес без значение. Така както при някое изживяване на определен човек чувстваме и виждаме изникването на астрални образи, така и през есента можем да видим над нивите да преминава тези определени астрални изрази на удоволствието, което изпитва земята. Другояче е когато ралото преравя почвата и преработва корените на растенията.
към текста >>
38.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И от Неговата пълнота всички ние приехме
благодат
връз
благодат
.
Но всички ония, които Го приеха, можаха чрез Него да станат чеда Божии. Те, които повярваха в Неговото име, се родиха не от кръв, не от волята на плътта, нито от човешката воля, а от Бога. И Словото стана плът и живя между нас, и ние чухме Неговото учение, учението на единородния Син на Отца, пълно с преданост и истина. Йоан свидетелствуваше за Него, говорейки ясно: Този беше, за Когото казах: След мен ще дойде Този, Който беше преди мен. Защото Той съществува преди мен.
И от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат.
Защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината произлязоха чрез Исуса Христа. Бог никой досега не е видял с очите си. Единородният Син, който беше в недрата на мировия Отец, стана предводител на това виждане. ” (1, 1-18) Ето, тези са думите, които предават приблизително смисъла на първите изречения от Евангелието на Йоан.
към текста >>
Защото Законът беше даден чрез Мойсей, а
благодат
та и истината произлязоха чрез Исуса Христа.
Те, които повярваха в Неговото име, се родиха не от кръв, не от волята на плътта, нито от човешката воля, а от Бога. И Словото стана плът и живя между нас, и ние чухме Неговото учение, учението на единородния Син на Отца, пълно с преданост и истина. Йоан свидетелствуваше за Него, говорейки ясно: Този беше, за Когото казах: След мен ще дойде Този, Който беше преди мен. Защото Той съществува преди мен. И от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат.
Защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината произлязоха чрез Исуса Христа.
Бог никой досега не е видял с очите си. Единородният Син, който беше в недрата на мировия Отец, стана предводител на това виждане. ” (1, 1-18) Ето, тези са думите, които предават приблизително смисъла на първите изречения от Евангелието на Йоан. Преди да пристъпим към тяхното изясняване, налага се да прибавим още нещо.
към текста >>
И сега идва ред на многозначителните думи: “Защото от Неговата пълнота всички ние приехме
благодат
връз
благодат
” (1, 16).
Обаче Йоан Кръстител нарича себе си буквално “Предтеча”, “Предшественик”, който идва, за да възвести Аза. Йоан определя себе си като човек, който знае: в отделния индивид Азът трябва да стане напълно самостоятелен, но преди това той трябва да свидетелствува за Този, чрез Когото Азът ще се пробуди за своя самостоятелен живот. Йоан е пределно ясен: “Този, който ще дойде, е “Аз-съм”, той е вечен и наистина може да каже за себе си - Преди Авраам да бъде, беше “Аз-съм”. Йоан знае: Азът, за когото става дума тук, съществува преди мен; макар и да съм негов предшественик, той е преди мен; аз свидетелствувам за нещо, което и досега е присъствувало във всеки човек. “След мен идва Този, който беше преди мен” (1, 15).
И сега идва ред на многозначителните думи: “Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат” (1, 16).
Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл. На гръцки език “пълнота” се нарича “плерома”. И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат! ” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”?
към текста >>
И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме
благодат
връз
благодат
!
Йоан знае: Азът, за когото става дума тук, съществува преди мен; макар и да съм негов предшественик, той е преди мен; аз свидетелствувам за нещо, което и досега е присъствувало във всеки човек. “След мен идва Този, който беше преди мен” (1, 15). И сега идва ред на многозначителните думи: “Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат” (1, 16). Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл. На гръцки език “пълнота” се нарича “плерома”.
И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат!
” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”? В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено. Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните Същества, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими. Така в миналото са различавали Яхве, отделния Бог, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната “пълнота” или “плерома”.
към текста >>
Точно тази дълбока истина се крие зад думите: “Защото от плерома приехме всички ние
благодат
връз
благодат
.”
Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”? В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено. Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните Същества, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими. Така в миналото са различавали Яхве, отделния Бог, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната “пълнота” или “плерома”. Но понеже под общото съзнание за Слънчевия Логос се разбира Христос, трябваше - когато беше необходимо да се насочи вниманието към Него - да се говори за “пълнотата” на Боговете.
Точно тази дълбока истина се крие зад думите: “Защото от плерома приехме всички ние благодат връз благодат.”
Сега нека да се върнем назад в епохата на груповите души, когато отделният човек усещаше своя Аз като групов Аз. Нека да се замислим какъв социален порядък определяше груповият живот. Човеците, доколкото те бяха видими човеци, живееха като отделни индивиди. Но понеже не усещаха себе си като отделни индивиди, те все още не можеха да разгръщат Любовта в нейния дълбок и вътрешен смисъл. Индивидът обича другия, защото между тях има кръвно родство.
към текста >>
В Христовия Принцип е вложено и преодоляването на закона: “Защото Законът бе даден чрез Мойсей, а
благодат
та чрез Христос” (1, 17).
Докато те не бяха още достатъчно напреднали, за да приемат в себе си самостоятелния Аз и съществуваха като членове на една група, техният социален порядък трябваше да се ръководи от един външен закон. Но в много неща, дори и днес, хората не са се издигнали над груповия Аз. В колко много неща съвременният човек не е свободно, а групово същество! Свободният човек - на определена степен от езотеричното обучение, той се нарича “безотечествен” - е все още само един идеал! Само този, който доброволно се включи във всеобщата мирова еволюция, става индивидуален и престава да се ръководи от закона.
В Христовия Принцип е вложено и преодоляването на закона: “Защото Законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта чрез Христос” (1, 17).
В християнски смисъл под благодат се разбира душевната способност да се върши добро по вътрешен подтик. Благодатта и познаваемата по вътрешен път истина, идват чрез Христос. Вие виждате, колко дълбоко свързана е тази мисъл с цялата еволюция на човечеството. В предишните епохи онези, конто бяха посвещавани, можеха да изграждат в себе си по-висши, духовни възприемателни органи. Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи.
към текста >>
В християнски смисъл под
благодат
се разбира душевната способност да се върши добро по вътрешен подтик.
Но в много неща, дори и днес, хората не са се издигнали над груповия Аз. В колко много неща съвременният човек не е свободно, а групово същество! Свободният човек - на определена степен от езотеричното обучение, той се нарича “безотечествен” - е все още само един идеал! Само този, който доброволно се включи във всеобщата мирова еволюция, става индивидуален и престава да се ръководи от закона. В Христовия Принцип е вложено и преодоляването на закона: “Защото Законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта чрез Христос” (1, 17).
В християнски смисъл под благодат се разбира душевната способност да се върши добро по вътрешен подтик.
Благодатта и познаваемата по вътрешен път истина, идват чрез Христос. Вие виждате, колко дълбоко свързана е тази мисъл с цялата еволюция на човечеството. В предишните епохи онези, конто бяха посвещавани, можеха да изграждат в себе си по-висши, духовни възприемателни органи. Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи. Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните сетива.
към текста >>
Благодат
та и познаваемата по вътрешен път истина, идват чрез Христос.
В колко много неща съвременният човек не е свободно, а групово същество! Свободният човек - на определена степен от езотеричното обучение, той се нарича “безотечествен” - е все още само един идеал! Само този, който доброволно се включи във всеобщата мирова еволюция, става индивидуален и престава да се ръководи от закона. В Христовия Принцип е вложено и преодоляването на закона: “Защото Законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта чрез Христос” (1, 17). В християнски смисъл под благодат се разбира душевната способност да се върши добро по вътрешен подтик.
Благодатта и познаваемата по вътрешен път истина, идват чрез Христос.
Вие виждате, колко дълбоко свързана е тази мисъл с цялата еволюция на човечеството. В предишните епохи онези, конто бяха посвещавани, можеха да изграждат в себе си по-висши, духовни възприемателни органи. Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи. Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните сетива. По-рано Бог оставаше невидим.
към текста >>
39.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако например всеки ден човек поема в себе си първите изречения от Евангелието на Йоан: “В началото бе Словото...“ до “... пълно с
благодат
и истина”, това представлява една много силна медитация.
Този начин на специфично християнско посвещение би могъл да бъде изчерпателно описан, не ако говоря няколко дни, а само ако, да кажем, всеки ден в продължение на две седмици изнасям по една лекция, засягаща всички съществени подробности. Обаче не това е същественото. Вчера ставаше дума само за определени подробности на християнското посвещение. Важно е да схванем най-вече принципите на новото посвещение. Ако човек се потопи в целия диапазон на описаните усещания и чувства, практически той е в състояние да се приближи до посвещението и без тридневния летаргичен сън, а именно, когато продължително медитира върху изречения от Евангелието на Йоан.
Ако например всеки ден човек поема в себе си първите изречения от Евангелието на Йоан: “В началото бе Словото...“ до “... пълно с благодат и истина”, това представлява една много силна медитация.
Тези изречения носят силата в себе си. Защото в своята цялост, Евангелието на Йоан е тук, не само за да бъде прочетено и разбрано с интелекта, а за да бъде вътрешно изживяно. Тогава то се превръща в сила, която работи за посвещението; а “измиването на нозете”, “бичуването” и други вътрешни процеси се изживяват под формата на астрални опитности, в пълно съответствие с описанията на евангелиста Йоан от 13. глава нататък. Обаче розенкройцерското посвещение, макар и да стои на християнска основа, по-скоро се опира на други символни представи, водещи до катарзис, а именно на медитативните образи.
към текста >>
40.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
"Исус растеше в мъдрост, възраст и
благодат
пред Бога и человеците".
С други думи казано, той ни кара да прозрем божествения Дух и ясно ни обяснява, че именно този божествен Дух се яви в Исуса от Назарет. Този евангелист е в съгласие с другите евангелисти относно факта, че Христос се роди в Исуса от Назарет в момента на кръщението и че наистина Исус от Назарет е трябвало предварително да се подготви за това събитие. Следователно трябва добре да си дадем сметка, че всичко, което се разказва за живота на Исус от Назарет преди този момент, представлява сбор от опитности, съдържащи неговото възлизане в духовните светове в течение на неговите минали прераждания. Всичко, което съставляваше неговото същество, физическо, етерно и астрално тяло, постепенно подготвен, за да може един ден да приеме Христа. Авторът на Евангелието на Лука казва с една дума, как Исус от Назарет се беше подготвил във всяко отношение за това велико събитие раждането на Христа в него:
"Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и человеците".
Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова добродетелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може Христос да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото Христос можеше да живее в него. Необходимо е само добре да разберем Евангелието. Нека вземем 2-ра глава от Евангелието на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах. Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците". Да ни се казва, че той растеше в мъдрост, все пак това има известен смисъл.
към текста >>
Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и
благодат
пред Бога и пред человеците".
Авторът на Евангелието на Лука казва с една дума, как Исус от Назарет се беше подготвил във всяко отношение за това велико събитие раждането на Христа в него: "Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и человеците". Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова добродетелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може Христос да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото Христос можеше да живее в него. Необходимо е само добре да разберем Евангелието. Нека вземем 2-ра глава от Евангелието на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах.
Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците".
Да ни се казва, че той растеше в мъдрост, все пак това има известен смисъл. Но да ни се казва като едно важно събитие, че той растеше на възраст, това ние вече не можем да разберем, защо то не е необходимо да се изтъква такъв факт. А това значи, че тук ние се намираме пред един скрит смисъл. Нека разгледаме този стих в оригиналния гръцки текст: "Той растеше в мъдрост" това в действителност иска да каже: той изработваше, формираше своето астрално тяло.
към текста >>
41.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Нека се опитаме да си представим това учение; и нека предположим, че в оракулите е имало духовни учители, които са получили посвещението като един вид
благодат
.
От това може да се разбере, че на старата Атлантида е имало специални светилища за тези, които бяха слезли от Марс и които бяха способни да изучават мистериите на Марс, други за тези, слезли от Венера, които изучаваха мистериите на Венера. Ако на зовем тези институции, тези места с едно име, появило се по-късно, а именно с името "оракул", ще кажем, че на Атлантида е имало един "оракул на Марс" където се изучавали мистериите на Марс и т.н. Най-висшият от тези оракули бил "оракул на Слънцето", а най-великият от посветените бил този, който стоял начело на слънчевите посветени*. /* Рудолф Щайнер: Духовна наука/. Учението, което се предавало в тези оракули, държало сметка за природата на човека, която е била подложена на влиянията на различните духовни същества.
Нека се опитаме да си представим това учение; и нека предположим, че в оракулите е имало духовни учители, които са получили посвещението като един вид благодат.
Как можеха да стигнат до посвещение техните ученици? Тези, които бяха посветени, упражняваха силно влияние над своите ученици чрез самото си появяване, чрез самото присъствие. Щом се появяваше един посветен, всички онези, които трябваше да станат негови ученици, чувствуваха да трептят в тяхната душа способностите, позволяващи им да станат такива. Тогава от човек на човек са преминавали влияния напълно чужди на будното съзнание; и съвсем не беше необходимо учението да се предава както днес. Целият живот на учителя, всички негови действия въздействуваха на учениците благодарение на подражателната способност на хората.
към текста >>
42.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята,
благодат
та на смъртта.
Същият стремеж съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход. Същото е и по отношение на човека. За да се избегне това, духовният Отец се намесва, като казва; без съмнение земните същества са добили в своя венец, т.е. в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота. Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход.
Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта.
Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва. И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване. И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние? Нека запитаме това растенията, който са наша радост. Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала.
към текста >>
Той счита за една "
благодат
свише'' това, че се е родил преждевременно, което общо взето се превежда с израза: роден преди срока, недоносче.
През каква опитност трябваше да мине той, за да се убеди, че в тялото на Исуса от Назарет издъхващо на кръста, наистина се намираше безсмъртният дух на Христа? От своето еврейско посвещение той беше научил, че когато Христовият дух би живял в едно човешко тяло и това тяло би умряло, Христос ще се намира в аурата на Земята, ще присъствува там и едно ясновиждащо око ще може да го види. Той знаеше това, но до тогава не беше можал да го намери там, не беше в състояние да стори това. Защото той беше посветен, но не и ясновиждащ. Все пак той имаше предразположения да стане ясновидец по един анормален път и сам описва, в какво се състои това предразположение.
Той счита за една "благодат свише'' това, че се е родил преждевременно, което общо взето се превежда с израза: роден преди срока, недоносче.
Той не е бил носен до пълна зрялост в утробата на своята майка, преминал от духовния във физическия свят преди да е добил напълно елементите на земното съществуване. Дошъл е на света преди часа, в който обикновено човек се откъсва от условията създаващи несъзнателния живот в съюз с духовните сили. Ето защо по пътя за Дамаск неговите духовни очи се отварят. Така и неговият поглед се отвори преждевременно за духовния свят: той видя аурата на Земята и видя, че Христос се намира в тази аура. Следователно изпълнило се бе времето, срокът, когато Христос беше живял в едно човешко тяло.
към текста >>
43.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
На същото това Същество, за което ние не се нуждаем от никакво име, защото то е тук, трябва да припишем също и факта, че светкавицата проблясва през облаците и гръмотевицата тънти и че се явяват
благодат
ните действия, които придружават бурята.
Към това Същество можем постоянно да поглеждаме нагоре и да казваме: "На тебе, о Индра, аз дължа възможността да притежавам един такъв дихателен апарат, какъвто имаме всички хора". Но дейностите на едно такова Същество и въобще на такива същества не се ограничават само в едно, те са разклонени. На същото това Същество човекът дължи и нещо друго. Ето защо той може да каже: "На тебе, Бог Индра, на когото дължа възможността да дишам, на тебе също дължа аз и силата, която например трябва да протича през моите мускули, когато искам да победя моите неприятели в сражение". Така древният човек можеше да моли този Индра да му даде си ла да победи своите врагове; защото тази функция се приписва също на това същество.
На същото това Същество, за което ние не се нуждаем от никакво име, защото то е тук, трябва да припишем също и факта, че светкавицата проблясва през облаците и гръмотевицата тънти и че се явяват благодатните действия, които придружават бурята.
И за тези явления на бурята можем така да се каже да издигаме молитви, ако въобще мислим за такава молитва към боговете. Така ние виждаме, че в душевния свят съществува едно определено Същество, което в древната ведическа епоха е било наричано просто с името Индра. Но Индра съществува и за нас също така, както той е съществувал за тогавашното време. А сега идва другото. Вземете това Същество Индра, вземете го така, както действително го е виждал древният индийски посветен, когато е насочвал своя духовен поглед към душевния свят, вземете това и запитайте сега: "днешният посветен по същия начин ли вижда този Индра?
към текста >>
44.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето защо евангелистът Лука добавя: Когато родителите му се връщат в Назарет, детето е преизпълнено с мъдрост а това означава, че то е проникнато с мъдрост в своето етерно тяло и „Божията
благодат
беше върху Него (Лука 2, 40).
Двете деца Исус израстват. Детето, което носи в себе си индивидуалността на Заратустра, развива с необичайна бързина зрелостта на онези сили, които трябваше да възникнат у него, след като в тялото му е инкарнирана една толкова могъща личност. Индивидуалността, инкарнирана в тялото на другия Исус, е от съвсем различно естество. Най-същественото в нея, това е третото тяло на Буда или неговата Нирманакайя. Точно тя обгръща с лъчите си другия Исус.
Ето защо евангелистът Лука добавя: Когато родителите му се връщат в Назарет, детето е преизпълнено с мъдрост а това означава, че то е проникнато с мъдрост в своето етерно тяло и „Божията благодат беше върху Него (Лука 2, 40).
Обаче това дете израства така, че нормалните човешки качества, свързани с разбирането на външния свят, се формират извънредно бавно. Днес всеки посредствен човек ако оценява Натановото дете Исус само според тези качества би го определил като едно „изоставащо в развитието си дете". Обаче за сметка на това, въпросното дете се изпълни с онези сили, които се разливат от Нирманакайя на Буда. То постигна такава дълбочина на своя вътрешен живот, която е несравнима с нищо друго на света. У детето бликат толкова дълбоки чувства, че те променят целия околен свят.
към текста >>
45.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Той започна да има убеждението, че Христос е предсказвания Месия само когато тази отхвърляща се напред светлина прояви себе си в него, когато той стана ясновиждащ чрез
благодат
и разкри Христос в земната сфера.
Той също знаеше от своята древна еврейска езотерична доктрина, че когато Христос, Месията, Който щеше да дойде присъствува в плът, когато възкръснеше от мъртвите и спечелеше победата над смъртта, духовна сфера на земята ще бъде трансформирана; ясновидството ще преживее една трансформация. Докато преди един ясновидец не можеше да види Христовото Същество в духовната атмосфера на земята, а само когато погледнеше нагоре към Слънцето Дух, Павел знаеше, че чрез Христовия Импулс трябва да се появи такава трансформация в земното съществуване, след победата над смъртта Христос би се намерил за ясновидското знание в земната сфера. Следователно, когато човешкото същество стане ясновиждащо, трябва да види Христос в земната сфера като действения Земен Дух! Онова, за което Павел не можеше да убеди себе си, докато все още беше Савел, бе, че онзи, който бе живял в Палестина, Който бе умрял на кръста, за Когото Неговите ученици казваха, че Той е възкръснал от мъртвите, беше действително онзи, за Когото бе говорила древната еврейска езотерична доктрина. Многозначителното нещо бе, че Павел не бе убеден от онова, което се разказва в Евангелията, а само чрез онова, което той видя физически.
Той започна да има убеждението, че Христос е предсказвания Месия само когато тази отхвърляща се напред светлина прояви себе си в него, когато той стана ясновиждащ чрез благодат и разкри Христос в земната сфера.
Той следователно вече е бил тука; Той вече е възкръснал от мъртвите, навярно си бе казал Павел. След като самият той видя Христос ясновидски в духовната сфера на земята, той разбра: вече Той е тук. От него момент нататък той вече бе напълно убеден относно Христос Исус. Основното събитие следователно беше, че чрез събитието по пътя за Дамаск той разкри Христос Исус ясновидски в земната сфера. Ако Павел не беше чул разказите в Палестина за делата на Христос Исус, ако той не бе имал възможността лично да чуе за Евангелията, но бе живял по-късно можеше да се случи, че той просто би преживял през едно по-късно време това Христово събитие по пътя за Дамаск.
към текста >>
То можеше да бъде преживяно чрез
благодат
, и други също така преживяха подобни събития чрез
благодат
.
Тогава той би дошъл до същото убеждение, защото това събитие му разкри факта, че Христос беше там! Този, който разкрива Себе си в земната сфера е същият, за когото древната еврейска езотерична доктрина говори! Това Христово събитие не е ограничено само до една точка във времето. В случая с Павел то просто последва бързо, за да може християнството да следва своята насока чрез Павел. Обаче през времето, когато завършва Кали Юга и до 1899 г., развитието на човечеството не е било такова, щото едно лице без никакво усилие да преживее едно събитие като това на Павел; човешките способности не бяха узрели до тази степен.
То можеше да бъде преживяно чрез благодат, и други също така преживяха подобни събития чрез благодат.
Обаче сега ние живеем в един век, в който тази величествена революционна промяна трябва да стане, в която първите семена на едно естествено ясновидство ще се развие. Ние навлизаме във века на Авраам, нас ни водят в духовния свят. Чрез това се дава възможността на известно число човешки същества, а след това на все повече и повече да преживеят през следващите 2500 г. едно повторение на събитието по пътя за Дамаск. Величието и силата на следващия век ще се състоят във факта, че за много хора събитието по пътя за Дамаск ще се осъществи, че чрез тези способности, за които току-що говорих, Христос ще стане видим в духовната сфера на земята.
към текста >>
46.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ето защо бих искал да насоча вниманието ви към една
благодат
на книга, написана от нашия любим приятел, господин Лудвиг Дайнарт, в която е изложено в красива форма това, което може да ни бъде от полза от други страни на изследването, за да бъдем всестранни в тази област.
Антропософията трябва да разтваря едно широко сърце спрямо всичко, което трябва да съдействува за осъществяването на Антропософската работа. Ето защо, макар и да работим по определени методи, ние не трябва да считаме, че някой друг метод на работа не принадлежи към нас. Днес развитието на нашата епоха, духовното развитие на нашата епоха изисква да се върви по пътища, които трябва да доведат до великата цел, която стои пред нас. И въпреки че моята задача е да работя и излизам пред вас само в областта на езотеризма, вие никога не ще констатирате, че аз изключвам другите методи на работа. Това мога да спомена накрая на този цикъл, който с помощта на езотеризма ни доведе до такива висши области на антропософското изследване и именно във връзка с това бих искал да обърна вниманието ви, че е добре, когато за антропософското схващане търсете помощ от всички страни, добре е да познаете и това, което от други методи се присъединява към нашия езотеризъм.
Ето защо бих искал да насоча вниманието ви към една благодатна книга, написана от нашия любим приятел, господин Лудвиг Дайнарт, в която е изложено в красива форма това, което може да ни бъде от полза от други страни на изследването, за да бъдем всестранни в тази област.
И понеже в тези книга авторът се стреми и описва една хубава хармонична връзка с това, което ние застъпваме като езотеризъм, това изложение може да бъде само от полза и за нас антропософите. В нея ще намерите много неща, които ще можете да използувате в пътя на Антропософията. Бих могъл да насоча още вниманието ви върху много неща. Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света. Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията.
към текста >>
47.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Бащата на Авраам прибягва до хитрост и показва на Нимрод едно чуждо дете; а неговото собствено дете, Авраам, бива отгледано в една пещера, фактът, че Авраам действително е първият, който насочва старите ясновидчески сили навътре, за да развие там онази организираща сила, която ще го издигне до вътрешното съзнание за Бога; трансформацията на целия сбор от сили: Ето за какво говори легендата, когато разказва, че в продължение на три години, там в пещерата, по силата на Божията
благодат
, детето сукало мляко от пръста на дясната си ръка.
Авраам е една действителна фигура, и това, което ни разказва легендата от Талмуда за този родоначалник, е напълно вярно. Тази легенда описва бащата на Авраам като пълководец на онази легендарна, и все пак действителна личност, която е описана в Библията под името Нимрод. Опирайки се на едно съновидение, онези, които са разбирали знаменията на времето, известили Нимрод, че синът на неговия пълководец ще свали от престола много царе и владетели. Нимрод се уплашил и заповядал той да бъде убит. Така гласи легендата; а нейното съдържание напълно се потвърждава от окултното изследване.
Бащата на Авраам прибягва до хитрост и показва на Нимрод едно чуждо дете; а неговото собствено дете, Авраам, бива отгледано в една пещера, фактът, че Авраам действително е първият, който насочва старите ясновидчески сили навътре, за да развие там онази организираща сила, която ще го издигне до вътрешното съзнание за Бога; трансформацията на целия сбор от сили: Ето за какво говори легендата, когато разказва, че в продължение на три години, там в пещерата, по силата на Божията благодат, детето сукало мляко от пръста на дясната си ръка.
Тъкмо това себе-изхранване, тази интровертираност на силите, които по-рано осигуряваха ясновидството, са представени от легендата по един чуден начин в лицето на родоначалника Авраам. Когато се докоснем до истинската същност на подобни легенди, ние си казваме: Да, за нас е ясно, че древните разказвачи не са можели да изразят това, което е скрито зад легендите, освен с помощта на образи. И тези образи бяха в състояние да пробудят ако не съзнанието, то поне чувство на преклонение пред великите събития и факти. А за онези времена това беше достатъчно. И така, Авраам е онзи, който пръв пробуди един вътрешен отблясък на божествената мъдрост, на астралното виждане, но вече по един чисто човешки начин, а именно под формата на човешкото мислене.
към текста >>
48.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Дори в превода на Вайцзекер*22, Вие ще прочетете: „И Исус растеше в мъдрост, облик и
благодат
пред Бога и човеците".
Защо когато момчето Исус бива намерено в храма от своите родители, евангелистът Лука продължава с думите: „И той слезе с тях и отиде в Назарет... А Исус израстваше във външната си физическа форма, израстваше в благородните си навици, израстваше в мъдростта"? Защо се изброяват тези три качества? Защото тези три качества излязоха на преден план именно сега, когато Заратустра премина в Натановия Исус. Специално подчертавам, че обикновеният библейски превод на тези три думи гласи: „ А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (Лука 2, 52). Бих желал да зная дали някой действително има нужда тъкмо от Евангелието, за да посочи, че едно дванадесетгодишно момче „напредва в ръст"?
Дори в превода на Вайцзекер*22, Вие ще прочетете: „И Исус растеше в мъдрост, облик и благодат пред Бога и човеците".
Обаче смисълът на всичко това е съвсем друг: сега в Натановото момче Исус се изявява една индивидуалност, която разгръщаше не само както преди своя дълбок и съзерцателен душевен живот, лишен от какъвто и да е външен блясък; сега, след като разполагаше с едно съвършено физическо тяло, тя му предаде и подобаващия външен облик. Обаче дори и това, което израства в етерното тяло като сбор от опре делени навици, дори и то не съществуваше по-рано у Натановия Исус. У него се разгърна една неудържима любвеобилност, която можеше да прерасне в още по-могъщи действия; обаче тази заложба се прояви, така да се каже, спонтанно, без да намери видим израз в поведението, в навиците. Но сега се намеси другата индивидуалност, която разполагаше с достатъчно сили, прииждащи от физическото и етерното тяло, за да формира съответните навици и да ги „запечата" в етерното тяло. Тук се докосваме до второто качество, което „растеше" в момчето Исус.
към текста >>
49.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И този Бодисатва ни инспирира по такъв начин, че ние се досещаме: Наближава времето, когато Христос ще се яви в нова форма, в етерно тяло, и то ще бъде истинска
благодат
за онези хора, които чрез обновената мъдрост на есеите развиват нови сили в епохата, когато новото идване на етерния Христос ще ги пробуди за съвсем нов живот.
Налице е страстната потребност да се търсят земните въплъщения на всякакъв род лъжепророци. В християнските страни тези неща се разиграват всред ограничени кръгове, макар че и там често може да се чуе за един или друг нов Христос. Нещата се свеждат до следното: Благодарение на своето духовно-научно познание, благодарение на своето духовно-научно просветление и на точния си поглед върху фактите, които дава окултизмът, човек да не изпада нито в едната, нито в другата грешка. Ако правилно вниква в подобни учения, които възникват тук или там по света, той ще се предпазва както от едната, така и от другата грешка; а после той рано или късно ще навлезе в най-дълбокия исторически факт на нашето съвремие: Колкото по-дълбоко проникваме в духовния живот, в толкова по-голяма степен бихме могли да бъдем удостоени с един вид обновено есейство, което в миналото чрез устата на Йешуа бен Пандира най-напред възвести Христовото Събитие като нещо, което ще се разиграе във физическия свят. И ако в наши дни учението на есеите трябва да бъде обновено, ако искаме да живеем не с традициите на стария Бодисатва, а в живия Дух на един нов Бодисатва, тогава ние можем да потърсим инспирации от онзи Бодисатва, който някога ще стане Майтрейя Буда.
И този Бодисатва ни инспирира по такъв начин, че ние се досещаме: Наближава времето, когато Христос ще се яви в нова форма, в етерно тяло, и то ще бъде истинска благодат за онези хора, които чрез обновената мъдрост на есеите развиват нови сили в епохата, когато новото идване на етерния Христос ще ги пробуди за съвсем нов живот.
Да, ние трябва да говорим напълно в смисъла на инспириращия Бодисатва, който някога ще стане Майтрейя Буда. Тогава ние знаем, че говорим за Христос не в смисъла на някакво религиозно вероизповедание, според което той винаги следва да бъде възприеман във физическия свят, и се осмеляваме да заявим: За нас би било безразлично, ако се наложи да твърдим нещо друго, защото ние стигаме до него чрез познанието на истината. Ние нямаме никакво предпочитание към едно или друго източно религиозно учение, понеже живеем единствено заради истината. Ние си служим с изразите, които извличаме от инспирациите на самия Бодисатва, а те ни показват как ще изглежда бъдещото идване на Христос.
към текста >>
50.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ето защо всеки човек трябва да счита като особена милост и
благодат
, ако може да постигне едно знание за бъдещите неща.
И това ще стане именно в неговата тридесет и трета година, в онази година, в която Христос се включи в Мистерията на Голгота. Тогава той ще се яви като Учител на Доброто, като един велик Учител, който ще подготви правилното учение за Христос, истинската мъдрост за Христос по начин, съвършено различен от този, което наблюдаваме днес. Духовната наука има да подготви онова, което някога трябва да стане на нашата Земя. Обаче в наши дни някой може да вземе следното решение: Ние ще развиваме онези качества, които са вредни за душата, ние ще култивираме душевната притъпеност и т.н. Обаче това води до едно разхлабване на чувствата, до едно разхлабване на вътрешния душевен живот и тогава един такъв човек не ще може да изпълнява своите задачи по отношение на живота.
Ето защо всеки човек трябва да счита като особена милост и благодат, ако може да постигне едно знание за бъдещите неща.
Който днес има възможност да се отдаде на духовното познание, той вече вкусва милостта на Кармата. Защото да има човек знание за тези неща, това значи той да изгради сигурност, преданост и мир в своята душа, да изгради спокойствие в своята душа и да гледа със сигурност и надежда на това, което предстои в следващите хилядолетия от развитието на човечеството. Всички хора, които могат да знаят за това, трябва да го чувствуват като особено щастие, като нещо, което призовава най-висшите сили на човека, което може да възпламени всичко в неговата душа, което изглежда, че отива към угасване, което се намира в дисхармония или в упадък. Ентусиазмът, огънят, въодушевлението се превръщат в здраве и в щастие във външния живот. Онзи, който сериозно се запознава с тези неща, който може да развие необходимата преданост към тези неща, той ще се убеди какво щастие и вътрешна хармония му донасят те.
към текста >>
51.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ние трябва да считаме като един вид призоваване от страна на мировия Дух, като една милост и
благодат
от страна на творящите, ръководещи мирови Духове, когато нашето сърце ни насочва днес към това ново благовестие, което се прибавя като трето след благовестието от Синай и това от реката Йордан.
Ние вече посочихме фактите, свързани с това трето откровение и как в това трето откровение настъпва нещо, което вече допринася за осветлението, за проясняването на Евангелието. Евангелието е езикът, говорът. Духовната наука в нейното отношение към Евангелието е мисловното съдържание на Евангелието. Както говорът се отнася към детското съзнание, така Евангелието, както то беше оповестено, се отнася към новото Откровение, което идва непосредствено от духовния свят, към това, което Духовната наука трябва да бъде за човечеството. Ние трябва да сме наясно, че в действителност имаме една определена задача, една задача, свързана с разбирането, когато долавяме първо от несъзнателната част на душата, а след това все по-ясно и ясно нашата принадлежност към антропософията.
Ние трябва да считаме като един вид призоваване от страна на мировия Дух, като една милост и благодат от страна на творящите, ръководещи мирови Духове, когато нашето сърце ни насочва днес към това ново благовестие, което се прибавя като трето след благовестието от Синай и това от реката Йордан.
Тази е задачата на това ново благовестие: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето внимание все повече и повече към факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия живот на човека. И необходимо е нашите приятели да се запознаят от най-различни гледни точки с това, което представляват тези съставни части на човешкото същество. Днес, изхождайки от вътрешността на човека, искаме да кажем някои неща относно човешкото същество. Тук нашите приятели знаят първо, че когато изходим от Аза, от истинската централна ядка на човека, намираме като най-близка обвивка, като най-близкото тяло това, което наричаме с повече или по-малко абстрактното име „астрално тяло”. После, отивайки по-нататък към външната страна, намираме така нареченото „етерно тяло” и още понататък към външната страна – „физическото тяло”.
към текста >>
52.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като
благодат
и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената.
Колкото и да се пренасяме в настроението, че сами сме искали нашите страдания: Когато приложим това към удоволствието и радостта, ние не ще можем да сторим друго нещо, освен да се засрамим. Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма! – И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва.
Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената.
Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си. Докато чрез нашите мъки и страдания стигаме до самите себе си и ставаме все по-съвършени, чрез нашите удоволствия и радости ние развиваме онова чувство, което можем да наречем чувство на “блажено почиване” в божествените Същества и сили на света – обаче само като ги считаме като милост, като благодат. И тогава по отношение на удоволствията и радостите единственото оправдано настроение, което трябва да проявим, е чувството на благодарност. Никой не може да разбере правилно удоволствията и радостите в живота, ако в часовете на уединение и себепознание приписва удоволствията и радостите на своята карма. Ако ги приписва на своята карма, той се поддава на една грешка, която отслабва духовното в нас, парализира го.
към текста >>
Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като
благодат
от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си.
Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма! – И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва. Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената.
Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си.
Докато чрез нашите мъки и страдания стигаме до самите себе си и ставаме все по-съвършени, чрез нашите удоволствия и радости ние развиваме онова чувство, което можем да наречем чувство на “блажено почиване” в божествените Същества и сили на света – обаче само като ги считаме като милост, като благодат. И тогава по отношение на удоволствията и радостите единственото оправдано настроение, което трябва да проявим, е чувството на благодарност. Никой не може да разбере правилно удоволствията и радостите в живота, ако в часовете на уединение и себепознание приписва удоволствията и радостите на своята карма. Ако ги приписва на своята карма, той се поддава на една грешка, която отслабва духовното в нас, парализира го. Всяка мисъл, че едно удоволствие, една радост е нещо заслужено, ни прави слаби и ни парализира.
към текста >>
Докато чрез нашите мъки и страдания стигаме до самите себе си и ставаме все по-съвършени, чрез нашите удоволствия и радости ние развиваме онова чувство, което можем да наречем чувство на “блажено почиване” в божествените Същества и сили на света – обаче само като ги считаме като милост, като
благодат
.
– И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва. Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената. Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си.
Докато чрез нашите мъки и страдания стигаме до самите себе си и ставаме все по-съвършени, чрез нашите удоволствия и радости ние развиваме онова чувство, което можем да наречем чувство на “блажено почиване” в божествените Същества и сили на света – обаче само като ги считаме като милост, като благодат.
И тогава по отношение на удоволствията и радостите единственото оправдано настроение, което трябва да проявим, е чувството на благодарност. Никой не може да разбере правилно удоволствията и радостите в живота, ако в часовете на уединение и себепознание приписва удоволствията и радостите на своята карма. Ако ги приписва на своята карма, той се поддава на една грешка, която отслабва духовното в нас, парализира го. Всяка мисъл, че едно удоволствие, една радост е нещо заслужено, ни прави слаби и ни парализира. Едно такова изказване може да изглежда твърде крайно, понеже някой би могъл да разсъждава така: Ако страданието е желано и предизвикано от моята собствена личност, тогава аз трябва да съм господар също и на моите удоволствия и радости!
към текста >>
Не да го “отбягваме”, а спокойно да го приемаме там, където се сблъскваме с него; да се отнасяме към него като към една милост, като към една
благодат
, и колкото по-съзнателно, толкова по-добре, защото по този начин ние се потопяваме в божествения свят.
И после от наслади към страсти отново стремя се”. И който размисли поне малко върху насладата, върху влиянието на насладата, върху удоволствието, когато то ни засяга лично, той ще види, че в удоволствието, радостта, има нещо, което ни довежда до замайване в живота и заличава нашия Аз. Това не бива да звучи като проповед срещу удоволствието и радостта, не бива да се взема като подтик към себебичуване, да се изтезаваме с горещи клещи и други подобни. Това не е така. Когато искаме да проумеем нещо, това не означава, че трябва да го отбягваме.
Не да го “отбягваме”, а спокойно да го приемаме там, където се сблъскваме с него; да се отнасяме към него като към една милост, като към една благодат, и колкото по-съзнателно, толкова по-добре, защото по този начин ние се потопяваме в божествения свят.
Следователно, казваме това, не за да проповядваме отшелничеството, а за да събудим правилното настроение по отношение на удоволствието и радостта. Обаче който би казал: Удоволствието и радостта имат в себе си нещо парализиращо, нещо заличаващо, ето защо трябва да ги отбягваме – което е идеал на аскетизма, на самоизмъчването – той би отхвърлил милостта, благодатта, които му се дават от Боговете. И всъщно ст самоизмъчванията на аскетите, монасите и монахините са непрестанни бунтове против Боговете. За нас е подобаващо да чувствуваме страданията като нещо, произтичащо от нашата карма, а удоволствието и радостта – като милост, като благодат, дадена от Боговете. Удоволствието и радостта да бъдат за нас като един знак, колко близо ни е допуснал Бог до себе си, а мъките и страданията да бъдат за нас като знак, колко много сме се отдалечили от това, което трябва да постигнем като разумни хора.
към текста >>
Обаче който би казал: Удоволствието и радостта имат в себе си нещо парализиращо, нещо заличаващо, ето защо трябва да ги отбягваме – което е идеал на аскетизма, на самоизмъчването – той би отхвърлил милостта,
благодат
та, които му се дават от Боговете.
Това не бива да звучи като проповед срещу удоволствието и радостта, не бива да се взема като подтик към себебичуване, да се изтезаваме с горещи клещи и други подобни. Това не е така. Когато искаме да проумеем нещо, това не означава, че трябва да го отбягваме. Не да го “отбягваме”, а спокойно да го приемаме там, където се сблъскваме с него; да се отнасяме към него като към една милост, като към една благодат, и колкото по-съзнателно, толкова по-добре, защото по този начин ние се потопяваме в божествения свят. Следователно, казваме това, не за да проповядваме отшелничеството, а за да събудим правилното настроение по отношение на удоволствието и радостта.
Обаче който би казал: Удоволствието и радостта имат в себе си нещо парализиращо, нещо заличаващо, ето защо трябва да ги отбягваме – което е идеал на аскетизма, на самоизмъчването – той би отхвърлил милостта, благодатта, които му се дават от Боговете.
И всъщно ст самоизмъчванията на аскетите, монасите и монахините са непрестанни бунтове против Боговете. За нас е подобаващо да чувствуваме страданията като нещо, произтичащо от нашата карма, а удоволствието и радостта – като милост, като благодат, дадена от Боговете. Удоволствието и радостта да бъдат за нас като един знак, колко близо ни е допуснал Бог до себе си, а мъките и страданията да бъдат за нас като знак, колко много сме се отдалечили от това, което трябва да постигнем като разумни хора. Ето кое ни дава основното настроение по отношение на кармата и без това основно настроение ние не можем да напредваме истински в живота. Ние трябва да усетим: Зад това, което светът ни предлага като добро, като красиво, зад този свят стоят Съществата, за които Библията казва: И те видяха, че светът беше красив и добър!
към текста >>
За нас е подобаващо да чувствуваме страданията като нещо, произтичащо от нашата карма, а удоволствието и радостта – като милост, като
благодат
, дадена от Боговете.
Когато искаме да проумеем нещо, това не означава, че трябва да го отбягваме. Не да го “отбягваме”, а спокойно да го приемаме там, където се сблъскваме с него; да се отнасяме към него като към една милост, като към една благодат, и колкото по-съзнателно, толкова по-добре, защото по този начин ние се потопяваме в божествения свят. Следователно, казваме това, не за да проповядваме отшелничеството, а за да събудим правилното настроение по отношение на удоволствието и радостта. Обаче който би казал: Удоволствието и радостта имат в себе си нещо парализиращо, нещо заличаващо, ето защо трябва да ги отбягваме – което е идеал на аскетизма, на самоизмъчването – той би отхвърлил милостта, благодатта, които му се дават от Боговете. И всъщно ст самоизмъчванията на аскетите, монасите и монахините са непрестанни бунтове против Боговете.
За нас е подобаващо да чувствуваме страданията като нещо, произтичащо от нашата карма, а удоволствието и радостта – като милост, като благодат, дадена от Боговете.
Удоволствието и радостта да бъдат за нас като един знак, колко близо ни е допуснал Бог до себе си, а мъките и страданията да бъдат за нас като знак, колко много сме се отдалечили от това, което трябва да постигнем като разумни хора. Ето кое ни дава основното настроение по отношение на кармата и без това основно настроение ние не можем да напредваме истински в живота. Ние трябва да усетим: Зад това, което светът ни предлага като добро, като красиво, зад този свят стоят Съществата, за които Библията казва: И те видяха, че светът беше красив и добър! – Обаче доколкото изпитваме болки и страдания, ние трябва да признаем всичко онова, което в хода на реинкарнациите човекът е направил от света, от онзи първоначално добър свят, който той следва да подобри още повече, възпитавайки себе си в едно смело понасяне на тези страдания. Описаното тук онагледява двата начина, по които приемаме нашата карма.
към текста >>
53.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Не това е, което би могло да бъде криво разбрано, а другото, че напротив, трябва да приемаме удоволствията и радостите като нещо, което получаваме без да сме го заслужили, без да можем да го отнесем към нашата карма, а напротив, трябва да гледаме на него като на една милост, на една
благодат
, с която сме вплетени в царствата на Духа.
Виена, 9. Февруари 1912 Аз не бих искал да бъда криво разбран по отношение на една точка, върху която вчера говорихме тук в нашата вечерна лекция и въпреки това, един днешен разговор ми подсказа, че лесно може да се промъкне едно погрешно разбиране. Естествено е тези неща, които са свързани с интимностите на нашата карма, да бъдат трудни за формулиране с думи и много лесно може да се случи едно или друго нещо да не може да бъде ясно разбрано от първи път. Това е точката, която засегнахме вчера, относно факта, че в нашите мъки и страдания трябва да виждаме нещо, което по-разумното същество в нас търси, за да преодолее определени несъвършенства и че именно чрез това, че понасяме спокойно страданията, ние можем да вървим напред в нашия път.
Не това е, което би могло да бъде криво разбрано, а другото, че напротив, трябва да приемаме удоволствията и радостите като нещо, което получаваме без да сме го заслужили, без да можем да го отнесем към нашата карма, а напротив, трябва да гледаме на него като на една милост, на една благодат, с която сме вплетени в царствата на Духа.
Това аз Ви моля да не го схващате така, като че главният тон би се състоял в това, че получаваме радостта и удоволствието като един дар от царуващите божествено-духовни Същества, а Ви моля да поставите главния тон върху това, че бе казано: Когато искаме да разберем нашата карма, ние трябва да имаме предвид, че сме получили тези неща чрез една милост, чрез една благодат. Следователно, радостта и удоволствието са били разлети върху нас като една милост. Онзи човек, който иска да разбере своята радост и удоволствие в своята карма, така, като че ли по този начин Боговете искат да го отличат и да го поставят по-високо от другите, ще постигне точно обратното. Ние съвсем не трябва да разбираме това така, като че ли тези блага ни се дават с цел да бъдем поставени по-високо от другите. Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества.
към текста >>
Това аз Ви моля да не го схващате така, като че главният тон би се състоял в това, че получаваме радостта и удоволствието като един дар от царуващите божествено-духовни Същества, а Ви моля да поставите главния тон върху това, че бе казано: Когато искаме да разберем нашата карма, ние трябва да имаме предвид, че сме получили тези неща чрез една милост, чрез една
благодат
.
Февруари 1912 Аз не бих искал да бъда криво разбран по отношение на една точка, върху която вчера говорихме тук в нашата вечерна лекция и въпреки това, един днешен разговор ми подсказа, че лесно може да се промъкне едно погрешно разбиране. Естествено е тези неща, които са свързани с интимностите на нашата карма, да бъдат трудни за формулиране с думи и много лесно може да се случи едно или друго нещо да не може да бъде ясно разбрано от първи път. Това е точката, която засегнахме вчера, относно факта, че в нашите мъки и страдания трябва да виждаме нещо, което по-разумното същество в нас търси, за да преодолее определени несъвършенства и че именно чрез това, че понасяме спокойно страданията, ние можем да вървим напред в нашия път. Не това е, което би могло да бъде криво разбрано, а другото, че напротив, трябва да приемаме удоволствията и радостите като нещо, което получаваме без да сме го заслужили, без да можем да го отнесем към нашата карма, а напротив, трябва да гледаме на него като на една милост, на една благодат, с която сме вплетени в царствата на Духа.
Това аз Ви моля да не го схващате така, като че главният тон би се състоял в това, че получаваме радостта и удоволствието като един дар от царуващите божествено-духовни Същества, а Ви моля да поставите главния тон върху това, че бе казано: Когато искаме да разберем нашата карма, ние трябва да имаме предвид, че сме получили тези неща чрез една милост, чрез една благодат.
Следователно, радостта и удоволствието са били разлети върху нас като една милост. Онзи човек, който иска да разбере своята радост и удоволствие в своята карма, така, като че ли по този начин Боговете искат да го отличат и да го поставят по-високо от другите, ще постигне точно обратното. Ние съвсем не трябва да разбираме това така, като че ли тези блага ни се дават с цел да бъдем поставени по-високо от другите. Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества. Следователно, само това, човек да се чувствува в милостта, е нещо, което означава един напредък, другото би ни върнало назад в нашето развитие.
към текста >>
54.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Който иска да създаде няколко произведения по-някакъв външен повод, било това и най-малкото нещо, не ще може да го създаде така добре, както когато може да чака в пълна любвеобилна отдаденост момента на вдъхновението, можем да кажем също момента на
благодат
та.
Също така в духовния свят не можем да произведем нищо чрез това, че движим нещо, което би било аналогично на ръцете, а онова което е преди всичко необходимо, за да стане нещо с нас в духовния свят е абсолютния душевен покой. Колкото по-спокойни можем да бъдем, толкова повече чрез нас става нещо в духовния свят, не когато бързаме и тичаме насам и нататък, а чрез нас става нещо, когато можем в пълно душевно спокойствие да развием едно по-голямо любвеобилно съучастие в това, което трябва да стане и след това очакваме, как ще станат, как ще се развият нещата. Това духовно спокойствие, което е творящо в духовния свят, едва ли има нещо подобно на себе си в обикновения физически живот, то има обаче подобно на себе си в по-висшите области на физическото поле, в живота на познанието, в живота на изкуството. Художникът не може да създаде най-висшето на което е способен според неговите заложби, ако не може да чака, ако не може да чака в пълно душевно спокойствие , докато дойде подходящият момент, докато дойде интуицията. Който иска да твори по една предварително съставена програма, той може да създаде малоценни произведения.
Който иска да създаде няколко произведения по-някакъв външен повод, било това и най-малкото нещо, не ще може да го създаде така добре, както когато може да чака в пълна любвеобилна отдаденост момента на вдъхновението, можем да кажем също момента на благодатта.
Това е също в духовния свят. Там няма никакво бързане и припряност, там има само душевно спокойствие. Така трябва да бъде при разпространяването на нашето движение. Всяка външна агитация, всяко желание да натрапим на хората външно Духовната Наука, не води всъщност до нищо. Най-добре е когато можем да чакаме, когато в живота за нас се явяват хората, които чувствуват в душата си нуждата да чуят нещо, които искат да се насочат към духовното и ние не трябва да проявяваме стремеж да привлечем всекиго към Духовната Наука.
към текста >>
Следователно трябва да се изчаква тази милост, този
Благодат
!
И действително, при един такъв поврат в духовния свят, както е от годината 1879 г., трябва да съдействуват всички същества и сили от духовния свят, също всички посветени които живеят тук на Земята. Те ни казват: "Пригответе се! ", те не казват това на хората в ушите, но то става така, че Импулсът идва от вътре, че хората се запознават с него, от вътрешността. Тогава хората стават спокойни в тяхната душа, занимават се с мисълта и оставят тази мисъл да действува в тях и... чакат. И колкото по-спокойни стават те с тази мисъл в тяхната душа, толкова по-мощно настъпват такива духовни събития.
Следователно трябва да се изчаква тази милост, този Благодат!
Това е предимно важното, че трябва да чакаме това, което трябва да стане с нас в духовния свят. Различно е положението с познанието във всекидневния живот: тук ние трябва да допринесем всичко, трябва да го добием, трябва да работим, за да го доведем при нас. Една роза, която намираме на пътя ни радва във физическия свят: на духовното поле това не би станало. Пред нас не би застанало нещо подобно както една такава роза, както на физическото поле, ако не бихме положили усилия да проникнем в определени области, за да доведем при нас нещата. Тъкмо това, което вършим тук при нашата дейност, него трябва да вършим при познанието в духовния свят: и обратно, това което трябва да стане чрез нас, ние трябва да го чакаме в пълно спокойствие и само, така да се каже проникването от духовния свят във физическия.
към текста >>
Ето защо е необходимо, този, който иска да разбере чрез своята душа истините, които трябва да дойдат чрез Духовната наука, да развие все повече и повече двете качества: любовта към духовния живот, която води до дейното довеждане на духовния свят и тази любов е най-сигурното нещо, което може да ни постави в положението да довеждаме при нас нещата и спокойствие, душевното спокойствие, едно спокойствие, което не желае да произведе резултати, да получи успехи по един суетен и честолюбив начин, а което иска да чака
благодат
та, което може да изчака вдъхновението.
Различно е положението с познанието във всекидневния живот: тук ние трябва да допринесем всичко, трябва да го добием, трябва да работим, за да го доведем при нас. Една роза, която намираме на пътя ни радва във физическия свят: на духовното поле това не би станало. Пред нас не би застанало нещо подобно както една такава роза, както на физическото поле, ако не бихме положили усилия да проникнем в определени области, за да доведем при нас нещата. Тъкмо това, което вършим тук при нашата дейност, него трябва да вършим при познанието в духовния свят: и обратно, това което трябва да стане чрез нас, ние трябва да го чакаме в пълно спокойствие и само, така да се каже проникването от духовния свят във физическия. По-висшите дейности на хората, образуват едно копие на това, което става в духовния свят.
Ето защо е необходимо, този, който иска да разбере чрез своята душа истините, които трябва да дойдат чрез Духовната наука, да развие все повече и повече двете качества: любовта към духовния живот, която води до дейното довеждане на духовния свят и тази любов е най-сигурното нещо, което може да ни постави в положението да довеждаме при нас нещата и спокойствие, душевното спокойствие, едно спокойствие, което не желае да произведе резултати, да получи успехи по един суетен и честолюбив начин, а което иска да чака благодатта, което може да изчака вдъхновението.
В конкретния случай, това изчакване е трудно, обаче една мисъл, която постоянно и постоянно трябва да имаме в душата си, може да ни помогне да преодолеем много неща. Тази мисъл трудно може да бъде разбрана, защото тя се сблъсква с нашата суетност. Тя е тази, че в мирова та връзка е безразлично, дали нещо остава чрез нас, или чрез други хора. Това не трябва да ни възпира да правим всичко, което сме длъжни да направим: това не може да ни възпира да изпълним нашия дълг, а трябва да ни възпира от прибързаност, от припряност. Колко приятно е за всеки един човек, че той е способен, той може да направи нещо.
към текста >>
С тази връзка работата стои така: когато хората притежават едно старо ясновидство те намираха тази връзка така, че се вживяваха в нея чрез старата божествена милост, чрез старата божествена
благодат
, после това изчезна и Тайната на Голгота с подготовката чрез Стария Завет съществуваше за това, да направи Слънчевото Същество разбираемо за хората.
След това идва една сфера, колкото и странно да звучи това, когато човекът а всеки върши това след смъртта се вживява в тази сфера, той се чувствува разширен до нашето Слънце. Не ще мине вече дълго време, когато хората ще започнат да мислят също различно върху небесните тела, а не така както приема днешната астрономия. Ние самите сме свързани с това Слънце. Между смъртта и едно ново раждане настъпва именно едно време, когато ставаме едно слънчево същество. Но сега е необходимо човек да носи със себе си още нещо друго: за първата сфера е необходим морален живот, за сферата на Венера е необходим религиозен живот, а за сферата на Слънцето е необходимо да познаваме действително природата и същността на слънчевите Духове, а именно главният Слънчев Дух на Христос да сме си създали в живота на Земята една връзка с него.
С тази връзка работата стои така: когато хората притежават едно старо ясновидство те намираха тази връзка така, че се вживяваха в нея чрез старата божествена милост, чрез старата божествена благодат, после това изчезна и Тайната на Голгота с подготовката чрез Стария Завет съществуваше за това, да направи Слънчевото Същество разбираемо за хората.
Днес не е достатъчен старият начин, по който от Тайната на Голгота насам хората са се издигали до Христа, повече наивно. Днес Духовната наука трябва да направи Света разбираем от гледната точка на едно Слънчево Същество. Първото време, когато това беше разбираемо правилно, беше времето на Средновековието, когато в Европа се роди легендата за Граала в неговото същинско дълбоко значение. Чрез разбирането на това, което е дадено отново чрез Духовното движение, ще бъде добито отново именно това, което е било донесено от Висшия Слънчев Дух, от Христос, който слезе на Земята и чрез Тайната на Голгота стана сега Дух на Земята. Този Импулс, който бе даден, чрез Тайната на Голгота е способен да съедини в мир, чрез Духовната наука религиозните изповедания по цялото лице на Земята.
към текста >>
55.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Може да се яви такъв случай, че ако бихме излезли от дома три минути по-рано, бихме били прегазени от някое превозно средство: ако имаме душевната възприемчивост, ако сме подготвени духовно, ние можем да получим в един такъв момент, едно впечатление от духовният свят по-
благодат
, едно съобщение от един заминал за другият свят.
Един приятел му казал: Не пътувай с парахода Титаник! Представете си чувствата на онзи, който се е отказал от своето пътуване, кога то научил за случилото се с парахода Титаник? Това подействувала потресаващо върху неговото чувство! Какви душевни впечатления бихме могли да имаме, ако бихме били в състояние да наблюдаваме през целия ден, от какво сме предпазвани, колко много събития биха могли да се случат с нас. Когато хората ще започнат някога да се занимават с духовни работи, те ще добият много повече възприемчивост за сложността на живота, за това, което става през време на деня.
Може да се яви такъв случай, че ако бихме излезли от дома три минути по-рано, бихме били прегазени от някое превозно средство: ако имаме душевната възприемчивост, ако сме подготвени духовно, ние можем да получим в един такъв момент, едно впечатление от духовният свят по-благодат, едно съобщение от един заминал за другият свят.
Тогава вратите, които разделят физическия от духовния свят биват отворени. Тогава може да се види, че мъртвите могат да говорят на хората, които са възпитали себе си в необходимата възприемчивост. До нас могат да проникнат важни неща: например, че мъртвият дава заповед да бъде изпълнено нещо, което той не е направил през време на своя живот. Така над пропастта, която разделя физическият от духовният свят, бива хвърлен мост по който може да се мине. Така, когато Духовната наука стане нещо практично, ние ще можем да се съобщаваме с мъртвите взаимно.
към текста >>
56.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И който идва на този свят с художествени способности, той донася тези художествени способности със себе си затова, че през минали прераждания, или благодарение на една особена
благодат
във времето преди прераждането, е живял вече по един особен начин в света на хармонията на сферите и затова сега той показва, че има определена склонност към едно физическо тяло, което може да му даде способността да изрази също и във физическия свят това, което е възприел във свръхсетивния свят.
С цялото наше същество ние сме зависими от това, което е предшествувало в духовния свят. Ние най-добре разбираме нещо подобно, когато можем да проучим с погледа на ясновидеца едно такова явление, за които мнозина биха искали да вярват, че то е едно възражение против фактите на духовните изследвания. Някой хора казват например: Да, вие искате да препишете, способностите и съдбите на хората на техните минали съществувания на Земята, обаче вижте едно такова семейство, като семейството на Бернули, което представлява е представено от осем математици! Тук може много ясно да се види, че определени качества се наследяват от поколение на поколение! Обаче, когато се проучи действително едно такова явление с погледа на ясновидеца, установява се следното: Всичко онова, което се явява в света, в една, или друга форма на изкуството и което може да изпълни все повече хората с едно предчувствие на свръхсетивния свят а това върши изкуството постоянно е резултата на съществуването в свръхсетивния свят.
И който идва на този свят с художествени способности, той донася тези художествени способности със себе си затова, че през минали прераждания, или благодарение на една особена благодат във времето преди прераждането, е живял вече по един особен начин в света на хармонията на сферите и затова сега той показва, че има определена склонност към едно физическо тяло, което може да му даде способността да изрази също и във физическия свят това, което е възприел във свръхсетивния свят.
Някоя човешка душа ще търси да се въплъти в едно такова тяло, в една такава поредица от поколения, където се наследяват музикалните качества, ако тя си е усвоила в минали прераждания способността да изпита между смъртта и едно ново раждане именно това, което води до изкуството, за да се роди след това в едно особено музикално тяло. Защото в наследствената линия се намират само най-първичните заложби. Един добър музикален слух се наследява, но съответните органи биват преобразени още в зародишния живот преди раждането, според особенните способности на душата. Първият инструмент на който човекът свири, е неговият собствен организъм и е наистина един много, много сложен инструмент, защото божествено-духовни Същества са използували цялото време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, за да подготвят този организъм. И ние идваме на света с една мъдрост, която е наистина много по-голяма от тази, която по-късно добиваме.
към текста >>
57.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Философията Йога се издига до своята истинска висота, когато онази идваща като
благодат
отгоре инспирация, благодарение на която възникнаха и Ведите, вече не можеше да съществува всред човечеството.
Тя изучава самата душевна същност, самата душа и търси пътища и средства, за да я обхване в един непосредствен духовен живот, така че от мястото, където се намира в света, душата се издига до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето как философията Санкхия се явява като един вид разглеждане на душевните обвивки, а Йога като едно напътствие за душата към все по-високите степени на вътрешно изживяване. Ето защо практикуването на Йога е едно постепенно пробуждане на по-висшите душевни сили, така че душата се потопява в нещо, което тя не успява да открие във всекидневния живот, в нещо, което може да я издигне до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето защо Йога е пътят в духовните светове, пътят към освобождаването на душата от външните форми, пътят към самостоятелния душевен живот във вътрешния свят на човека. Йога е именно другата страна на философията Санкхия.
Философията Йога се издига до своята истинска висота, когато онази идваща като благодат отгоре инспирация, благодарение на която възникнаха и Ведите, вече не можеше да съществува всред човечеството.
философията Йога можеше да бъде приета само от онези души, които принадлежащи към една по-късна епоха вече не получават откровения като от само себе си, а трябваше да се издигнат до висините на духовното съществувание чрез собствени усилия. Ето как пред нас застават три строго определени духовни направления, характерни за Древно-индийската епоха: Ведите, Санкхия и Йога. А днес ние сме призвани, така да се каже, отново да обединим тези духовни направления, като ги изнесем горе, в светлината на онова съзнание, което е характерно за нашата Пета следатлантска епоха*11 Вие лесно ще откриете тези три направления в нашата Духовна наука. Прочетете описанията, които се опитах да дам в моята книга „Тайната наука"*12, особено в първата глава, където говоря за устройството на човека, за съня и будността, за живота и смъртта, и тогава ще имате същото, което вече в днешен смисъл определяме като „философията Санкхия"; прочетете още всичко онова, което е казано за еволюцията на света от Стария Сатурн*13 до наши дни, и тогава ще имате пред себе си „философията на Ведите", само че изразена според днешните изисквания, прочетете последната глава, където се говори за развитието на човека и там ще намерите „философията Йога", също изразена според изискванията на нашето време.
към текста >>
58.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Наистина, апостол Павел говори за великите идеи на християнството, за милостта и
благодат
та, за закона, за разликата между последователите на Мой сей и християните, за Възкресението, но всичко това ни се поднася в един тон, който е, така да се каже, философски, който иска да прерасне в един вид философска дефиниция и все пак никога не се превръща в такава, защото във всяко изречение звучи една специфична Павлова нотка.
Колко различно е положението при Посланията на апостол Павел! Там липсва величието на поетичния език, липсва дори възвишеното безпристрастие на Бхагавад Гита. Ето, ние вземаме в ръцете си Послания та на апостол Павел, оставяме се под тяхното въздействие и ясно усещаме, как от тях, от устата на апостол Павел, срещу нас връхлита страстната, яростната природа на един разгневен човек, разгневен срещу всичко, което става наоколо. Понякога тонът е повишен и бих казал, дори сърдит. В Посланията на апостол Павел многократно се осъжда и укорява това или онова.
Наистина, апостол Павел говори за великите идеи на християнството, за милостта и благодатта, за закона, за разликата между последователите на Мой сей и християните, за Възкресението, но всичко това ни се поднася в един тон, който е, така да се каже, философски, който иска да прерасне в един вид философска дефиниция и все пак никога не се превръща в такава, защото във всяко изречение звучи една специфична Павлова нотка.
В нито едно изречение ние не можем да забравим, че тук говори един човек, който е или прекомерно възбуден, или се изказва под влиянието на един оправдан гняв спрямо други хора, които са сторили това или онова; или пък говори върху най-висшите понятия на християнството така, че ние чувствуваме: Този човек е ангажиран лично и е непоколебимо убеден, че е един истински пропагандатор на тези идеи. При четенето на Бхагавад Гита ние съвсем не долавяме, че там блика едно такова настроение от строго лично естество, каквото срещаме навсякъде при апостол Павел, например когато той се обръща към тази или онази църква: „Как се застъпихме ние самите за Христа Исуса! Спомнете си, че не бяхме бреме за никого, като работихме ден и нощ, за да не бъдем бреме за никого." Колко строго лично е всичко това! Един полъх на строго личното присъствие минава през всички Послания на апостол Павел. Напротив, във величествената Бхагавад Гита, ние попадаме в една чудно спокойна и чиста сфера, в една етерна сфера, която навсякъде граничи със свръхчовешкото, а понякога се простира и там, в света на свръхчовешкото.
към текста >>
А после Кришна отново казва на своя ученик: „Аз ти се явих по
благодат
.
Изпълнен съм с преклонение и страх. Покажи ми образа, в който да те разпозная! Бъди благословен, господарю на Боговете! " Да, когато едно човешко същество се обръща към друго човешко същество, ние наистина сме изправени пред една голяма тайна.
А после Кришна отново казва на своя ученик: „Аз ти се явих по благодат.
Пред теб стои моята най-висша същност, магически извикана пред теб от моето всемогъщество, неизмеримо велика, сияйна и недокосната от никого. Така както ти ме виждаш, не ме е виждал никой друг. Сега ти ме виждаш благодарение на силите, които са дадени чрез мен искам да знаеш, че досега Ведите не са говорили никога така за мен, също и жертвите никога не са достигали до мен. Никакви дарове за Боговете не са достигали до мен, никакво човешко познание, никакви богослужения и церемонии, дори най-горчивото разкаяние не ме е виждало в тази моя човешка форма, в която съм застанал пред теб! Ти си истински герой.
към текста >>
59.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В Посланията на апостол Павел ние се запознаваме с основните християнски истини за Възкресението, за същностната разлика между вярата и закона, за това, което човекът получава по
благодат
, за живота на Христос в човешката душа или в човешкото съзнание и с още много други неща.
Кьолн, 31 Декември 1912 Още в началото на вчерашната лекция аз посочих колко различни са впечатленията, които нашата душа получава, когато от една страна се оставим под въздействието на онази чудно уравновесена, спокойна и безстрастна мелодия, която звучи в песните на Бхагавад Гита, и когато от друга страна се сблъскаме с Посланията на апостол Павел, които несъмнено са проникнати от лични страсти, от лични намерения и възгледи, от авиаторски пориви и пропаганда; с една дума, Посланията на апостол Павел просто кипят от гняв и гръмки думи. Дори ако се замислим само за начина, по който пред нас бива изразено духовното съдържание, тогава в Бхагавад Гита ние виждаме чудната художествено издържана и сферична форма на нещо толкова съвършено, че едва ли бихме могли да си представим по-ясен и завършен вид на една поетична, и в същото време философска творба. Напротив, в Посланията на апостол Павел често пъти се сблъскаме с една толкова голяма скованост на израза, че понякога тя се превръща в истинска пречка за извличане на дълбокия смисъл, вложен в неговите думи. И все пак в Посланията на апостол Павел това, което е най-съществено за развитието на християнството звучи също така меродавно, както меродавно звучи хармонията на източните светогледи в песните на Бхагавад Гита.
В Посланията на апостол Павел ние се запознаваме с основните християнски истини за Възкресението, за същностната разлика между вярата и закона, за това, което човекът получава по благодат, за живота на Христос в човешката душа или в човешкото съзнание и с още много други неща.
Всичко е така представено, че ако искаме да дадем едно описание на християнството, ние задължително трябва да си послужим с Посланията на апостол Павел. По отношение на християнството всичко в Посланията на апостол Павел е така замислено, както и песните на Бхагавад Гита по отношение на великите истини за освобождаването от земните дела, за освобождаването от земните задължения и по стигането на съзерцателно отношение към света, за издигането на душата в духовните висини, за пречистването на душата, накратко ако говорим в смисъла на Бхагавад Гита за съединяването с Кришна. Току-що направената характеристика на двете духовни откровения показва колко трудно е те да бъдат сравнени едно с друго, и този, който ги сравнява само външно, той несъмнено ще постави Бхагавад Гита като има предвид нейната чистота, спокойствие и мъдрост много по-високо от Посланията на апостол Павел. Обаче какво прави всъщност този, който сравнява нещата само външно? Той прилича на един човек, който е застанал пред едно разцъфнало растение, с неговите прекрасни цветове, а до него нека да предположим това е поставено едно малко семе от същото растение, и сега този човек казва: Когато имам пред себе си разцъфналото растение с неговите прекрасни цветове, то несъмнено е много по-красиво от малкото и незначително растително семе.
към текста >>
60.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И понеже той не беше стигнал до това посвещение чрез съответните процедури в древните Мистерии, а по Божията милост, докато вървеше към Дамаск, където му се яви възкръсналият Христос, аз разглеждам този вид посвещение като нещо, което е свързано именно с Божията милост, с
благодат
та.
Ние знаем как трябва да бъдат тълкувани думите от Евангелието: „Божиите сили се изявяват във висините и мир се възцарява всред хората, които имат добра воля." Ние знаем, че с появата на момчето Исус от Евангелието на Лука, прозвучава новото благовестие на мира и любовта: това става поради факта, че в астралното тяло на Исус от Евангелието на Лука се вляха силите на Буда, който в миналото беше вече въплътен в едно човешко същество, което на свой ред изживя своята последна инкарнация като Гоатама Буда и се издигна напълно в духовния свят; така че в астралното тяло на момче то Исус от Евангелието на Лука се изяви самият Буда, и то не иначе, а според равнището на своята еволюция до преди Мистерията на Голгота. И така, едва днес, черпейки от източниците на Тайната наука, ние се докосваме до същността на Христос Исус. Макар и посветен, Павел трябваше да се обръща към тогавашното човечество с лесно разбираеми понятия; и ако мога така да се изразя, той далеч не „разполагаше" с такова човечество, което би могло да си служи с такива понятия, които днес ние предлагаме на човешките сърца. Обаче това, което представляваше неговата инспирация, беше предизвикано чрез едно посвещение, дадено по Божията милост.
И понеже той не беше стигнал до това посвещение чрез съответните процедури в древните Мистерии, а по Божията милост, докато вървеше към Дамаск, където му се яви възкръсналият Христос, аз разглеждам този вид посвещение като нещо, което е свързано именно с Божията милост, с благодатта.
Благодарение на въпросното Събитие от Дамаск, той знаеше: Да, след Мистерията на Голгота, в самата планетарна сфера на Земята вече живеят всички онези сили, които възкръснаха при Мистерията на Голгота. Или, с други думи: той позна възкръсналия Христос! Ето кого започна да проповядва той от този момент нататък. И защо той можа да го възприеме тъкмо в този вид? Тук се налага да насочим нашето внимание върху характера на една такава визия, върху едно такова събитие, каквото е това от Дамаск, защото сега ние все пак сме из правени пред една визия, пред едно събитие от твърде особен род.
към текста >>
61.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
От детската си възраст до 21 година, съответно 1-7 той се намира в изграждането на физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (трайност и консистенция), 7-14 изграждане на астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване на силите, заети и в изграждането на органите и поставянето им на разположение на душевния живот изживяване сега вече на душевна радост, а не само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане на азовата организация, която е носител на божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане на самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21 година са здравата основа за разумен творчески живот,
благодат
ен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/.
През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили. Още през лемурийското време те са откъснали човешкото азово съзнание от основата на неговата организацията. Че ние имаме азовото съзнание още от ранна детска възраст, това се дължи точно на луциферичните сили. /*Азово съзнание, при което човек се изживява като отделен от света, отделен от другите, с право на свои лични изживявания, чувства и действия.
От детската си възраст до 21 година, съответно 1-7 той се намира в изграждането на физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (трайност и консистенция), 7-14 изграждане на астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване на силите, заети и в изграждането на органите и поставянето им на разположение на душевния живот изживяване сега вече на душевна радост, а не само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане на азовата организация, която е носител на божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане на самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21 година са здравата основа за разумен творчески живот, благодатен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/.
Как са навлезли луциферичните сили? Луциферичните сили са същества, които са изостанали върху Старата Луна и оттам нямат усет за Земната мисия, за това, което би трябвало сега да се развие на Земята от двадесет и една годишна възраст Азът. Те взимат човека така, както той се е бил развил на Старата Луна и полагат в него зародиша на самостоятелното душевно развитие. Така че в изкушението на азовото съзнание, в основата на тази своеобразна двойственост на човешката природа, лежат луциферичните сили. Познанието за един такъв факт се дава едва днес от антропософията.
към текста >>
62.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И пред нашите духовни очи застава духовният цар от „Евангелието на Матей“, като внася в човешкото развитие неизчерпаем извор на добрина и
благодат
, един неизчерпаем извор на могъща любов, онази
благодат
и онази любов, пред лицето на която човешката злосторност бива предизвикана да се бори.
Пред нас този Христов импулс застава, може да се каже, в тристранен образ. И днес на празника на Христос пред нас може да застане многозначителният тристранен образ на Христовия импулс. Едната страна е показана в „Евангелието на Матей“. Съществото, което е родено, или чието раждане ние празнуваме през тази Коледна нощ, навлиза в човешкото развитие така, че трите върха на човечеството, тримата представители на висшата магия56 идват, за да прославят царственото същество, което навлиза в човешкото развитие. „Царе“ в духовното значение на думата, магически царе идват да прославят Великия Духовен Цар, който се появява тук в този образ, който е могъл да бъде постигнат чрез това, че едно такова висше същество, каквото беше някога Заратустра, премина през своите стадии на развитие, за да достигне до величината на онзи духовен цар, когото магическите царе искаха да прославят.
И пред нашите духовни очи застава духовният цар от „Евангелието на Матей“, като внася в човешкото развитие неизчерпаем извор на добрина и благодат, един неизчерпаем извор на могъща любов, онази благодат и онази любов, пред лицето на която човешката злосторност бива предизвикана да се бори.
Сега виждаме втората страна на образа на духовния цар да навлиза в човешкото развитие така, че това, което трябва да се изправи като омраза срещу него, се чувства призовано в образа на Ирод и че духовният цар трябва да избяга от това, което е враг на духовната царственост. Той застава пред нашия духовен поглед във величествена, магическа слава. И пред нашата душа изплува чудният образ на духовния цар, на преродения Заратустра, най-благородният цвят на човешкото развитие както е преминал от една инкарнация в друга инкарнация във физическия план и довел мъдростта до съвършенство, обграден от тримата магически духовни царе, самите те цветове и върхове на човешкото развитие. И още под един друг образ Христовият импулс може да застане пред нашата душа; както е обрисуван в „Евангелието на Марко“ и в „Евангелието на Йоан“, където ние същевременно сме доведени до космическия Христов импулс, изразяващ как човекът има своята вечна взаимовръзка с великите космически сили благодарение на това, че с разбирането на космическия Христос, му става ясно как в самото земно развитие е навлязъл един космически импулс именно чрез Мистерията на Голгота. И още безкрайно по-велико и могъщо от духовния цар, който стои пред нашите духовни очи, обграден от магическите царе, пред нас застава величественото космическо същество, което иска да обхване носителя на онзи човек, който е духовният цар, цветът и върхът на самото земно развитие.
към текста >>
И че трябва да се стремим към мъдростта, че мъдростта трябва да ни бъде свещена
благодат
, която ни води напред, това трябваше да изрази точно първата сцена от „Изпитанието на душата“: че ние не бива да оставим да изчезне мъдростта, че трябва да се грижим за нея, за да се изкачваме по стълбата на човешкото развитие чрез мъдростта.
Най-простият човек учеше благодарение на това, което действаше чрез детето Исус на Лука, да чувства цялото събитие от Палестина като едно огнено събитие, което го засяга като това, което непосредствено се случва с близък роднина. Никое Евангелие не действаше така, както Евангелието на Лука с неговото пленително настроение и насоченост, правейки съществото Исус близко на човешката душа. И наистина, всичко се намира вътре в това детско изображение, всичко, което трябва да бъде там в един известен аспект на Христовия импулс: Че най-висшето в света, в целия свят, е любовта; че мъдростта е велика, достойна да бъде постигната, че без мъдрост съществата не могат да устоят, но че любовта е най-великото; че могъществото и силата, които изграждат света, са велики и без тях светът не може да съществува, но че любовта е по-велика. Само този човек чувства правилно Христовия импулс, който може да усети превъзходството на любовта над могъществото, силата и мъдростта. Ние трябва да се стремим към мъдростта, преди всичко като човешки духовни индивидуалности, понеже тя принадлежи към божествените импулси на света.
И че трябва да се стремим към мъдростта, че мъдростта трябва да ни бъде свещена благодат, която ни води напред, това трябваше да изрази точно първата сцена от „Изпитанието на душата“: че ние не бива да оставим да изчезне мъдростта, че трябва да се грижим за нея, за да се изкачваме по стълбата на човешкото развитие чрез мъдростта.
Но навсякъде, където има мъдрост, е налице нещо двойствено; мъдрост на Боговете, мъдрост на луциферическите сили. Съществото, което се стреми към мъдрост се приближава във всички случаи също и до противниците на Боговете, до свитата на носителя на светлината, свитата на Луцифер. Затова няма божествена всемъдрост, понеже винаги срещу мъдростта стои един опонент: Луцифер. А силата и могъществото! Ние разбираме света благодарение на мъдростта, благодарение на мъдростта внасяме яснота и светлина в света; благодарение на силата и могъществото светът бива изграждан.
към текста >>
В природните сили, които действат върху Земята, носещи
благодат
като слънчеви лъчи, като сили на дъжда и облаците -там ние виждаме тази сила и могъщество; но също и от друга страна виждаме тази сила и могъщество например при вулканите как те се издигат и противопоставят на самата Земя: Небесна сила срещу небесна сила.
Затова няма божествена всемъдрост, понеже винаги срещу мъдростта стои един опонент: Луцифер. А силата и могъществото! Ние разбираме света благодарение на мъдростта, благодарение на мъдростта внасяме яснота и светлина в света; благодарение на силата и могъществото светът бива изграждан. Всичко което става, става чрез силата и могъществото, които се намират в определено същество и ние бихме се изключили от света, ако не се опитвахме да вземем участие в силата и могъществото на света. Ние виждаме тази сила и могъщество на света, когато светкавицата блесне сред облаците, ние я възприемаме, когато отеква гърмът, когато дъждът се излива от небето върху Земята, за да я оплоди или когато слънчевите лъчи я огряват, за да събудят дремещите в Земята зародиши на растенията.
В природните сили, които действат върху Земята, носещи благодат като слънчеви лъчи, като сили на дъжда и облаците -там ние виждаме тази сила и могъщество; но също и от друга страна виждаме тази сила и могъщество например при вулканите как те се издигат и противопоставят на самата Земя: Небесна сила срещу небесна сила.
И ние гледаме в този свят и знаем: Щом сами искаме да сме същества на този Космос, то нещо от тези сили трябва да действа и в нас, ние трябва да вземем участие в силата и могъществото. Чрез това ние сме поставени вътре в света: божествените и ариманическите сили ни пронизват и живеят в нас. Всемогъществото не е всесилно, понеже то винаги има своя противник Ариман срещу себе си. Между тях между мощта и мъдростта стои любовта и ние чувстваме, когато тя е истинска любов, че единствено тя е божествена. За всемогъщество, за всесила ние можем да говорим като за един идеал; но срещу него застава Ариман.
към текста >>
63.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Накратко казано, човек има впечатлението, че стои пред едно същество, което може да изпраща надолу на Земята като един
благодат
ен духовен дъжд онова, което то е постигнало в духовния свят.
както казах, това е едно типично изживяване и то трябва да се разбира така, че просто погледът пада първо върху едно такова същество но човек чувствува: това същество не стои в една такава сфера на ледената самотност, както той самият, и чрез това то показва астралното тяло като насочено надолу. Да изживее човек това, е извънредно важно: да чувствува самия себе си като в едно астрално тяло, което се разтваря нагоре, разгръща своите силови действия нагоре, разлива ги нагоре, и другото виждайки го като едно себе, чието астрално тяло разгръща своите сили надолу. Сега по отношение на това типично изживяване в себесъзнанието възниква нещо като: ти си в неизгодно положение, имаш по-малка стойност отколкото това друго същество. Ценното у друго то същество е това, че то може да отвори своето астрално тяло надолу, да разлее своите сили надолу, това е ценното при това същество. И човек получава впечатлението: аз съм напуснал физическия свят, силите, които се разливат надолу от астралното тяло на другото същество, отиват долу във физическия свят и действуват там като благородни сили.
Накратко казано, човек има впечатлението, че стои пред едно същество, което може да изпраща надолу на Земята като един благодатен духовен дъжд онова, което то е постигнало в духовния свят.
А самият той не може да насочи своето астрално тяло надолу, то се стреми нагоре. Човек получава чувството, че чрез това той е по-малко ценен, понеже не може да насочи своето астрално тяло надолу. И по-нататък той получава чувството: това съзнание, което е възникнало в мене, трябва да ме доведе до едно духовно деяние. Назрява едно духовно решение. Духовното решение, което назрява, е това, да пренесе своята самотност при второто същество и да може да стопли своята студенина на топлината на другото същество, да се съедини с това друго същество.
към текста >>
В духовния свят съществува едно същество, което е по-ценно от него, което може да разлее благославящо,
благодат
но своята астралност надолу.
Тогава настъпва това, което можем да наречем: в себесъзнанието, което се чувствуваше вече като угаснало, нахлува нещо, с което човек се запознава едвам сега: инспирацията. Човек се чувствува вдъхновен. Това е като един разговор, който сега се води с едно същество, с което човек се запознава само за това, защото то му позволява да получи инспирацията. Ако човек е в състояние действително да разбере това, което това същество изпраща в него като вдъхновяващ глас, като инспириращ глас, той би могъл да преведе това, което това инспириращо същество казва, в следните думи: понеже си намерил пътя до другия и си съединил с неговия жертвен дъжд, ти можеш да се върнеш на земята с него, в него и на земята аз ще наредя да бъдеш негов пазач. И човек има чувството, че чрез това е приел в своята душа нещо безкрайно важно, че е можал да чуе тези думи, думите на Инспирацията.
В духовния свят съществува едно същество, което е по-ценно от него, което може да разлее благославящо, благодатно своята астралност надолу.
Че той може да се съедини с него и, когато слезе долу, може да бъде негов пазач, само чрез това впечатление човек се научава да разбира, как като физически човек, който ходи по Земята, той се отнася действително със своето физическо и етерно тяло към това, което е било импрегнирано в неговото Себе като висши сили и в неговото астрално тяло. С това което човекът има като физическо тяло и етерно тяло, той е пазачът на онова което трябва да се развие все по-далече и по-далече към висшите сфери. И едвам сега той в същност във вътрешното изживяване едно правилно, истинско разбиране на отношението на външните обвивки, на външните тела към вътрешното същество на човека, когато чувствува външното същество като пазач на вътрешното. / Виж рисунка № 6 / Но сега, когато човек е минал покрай Пазача на прага, това изживяване, което описах тук, не остава единственото, а то е последвано от едно друго.
към текста >>
64.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
През 1607 година бяха казани следните думи, които бих желал да повторя и тук: „В цялото мироздание откриваме една чудна и величествена хармония както в сетивния, така и в свръхсетивния свят, както в идеи те, така и във фактите, както в царствата на природата, така и в света на
благодат
та.
Сега обаче тези способности трябваше да идват от свръхсетивните, от извън-Земните области. Сега човекът трябваше не просто да се взира в Земята и да търси в Христос Бога на Земята, а ясно да осъзнае навлизането на небесния Христос в човешката душа ето за какво загатва Христос Исус, когато нарича Йоан Кръстител най-големият от тези, „които са родени от жена", или с други думи, най-големият от тези, които носят в себе си познавателните способности, дължащи се на физическата наследственост. Обаче с всичко това ние получаваме и отговор на един въпрос, който би могъл да се окаже твърде важен за нашата епоха. В момента, когато така да се каже Третата следатлантска епоха отново започна да се проявява в нашата Пета културна епоха по начин, който често съм описвал пред Вас, хората отново започнаха да отправят поглед към небето, което за земния човек можеше да се яви като нещо свръхсетивно. Но те далеч не можеха да почувствуват възродената астрална религия както древните египтяни или халдейци; те бяха длъжни да я почувствуват както би я почувствувал онзи, който действително има правото да говори за тези неща.
През 1607 година бяха казани следните думи, които бих желал да повторя и тук: „В цялото мироздание откриваме една чудна и величествена хармония както в сетивния, така и в свръхсетивния свят, както в идеи те, така и във фактите, както в царствата на природата, така и в света на благодатта.
Тази хармония се проявява както в самите неща, така и в техните взаимни връзки. Най-висшата хармония представлява Бог и той е вложил като свой образ една вътрешна хармония във всички души. Числата, образите, звездите и изобщо природата са в хармония с определени тайни от християнската религия. Както например във Вселената има три постоянни величини: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът, а всичко останало се движи, така е и в единния Бог: Отец, Син и Дух. Сферата представлява триединството Отец е центърът, Синът окръжността, Духът еднаквото разстояние между център и окръжност, радиусът а има и още безброй други тайни.
към текста >>
65.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това действие е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като един свободен акт, чрез
благодат
, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение.
Ето защо, когато изучаваме една причина и я схващаме с нейното следствие, ние не трябва да питаме само за същността на причината; защото с това не сме направили още нищо; ние трябва да питаме, дали причината действително причинява, а това е важното. Но всяка философия има особеността, че върви по нишката на мислите, развива един член от други, едно звено от друго, следователно още в предхождащото търси следващото. Така те са прави като философии; но при това никога не се стига до онова отношение което се получава, когато се вземе предвид, че съвсем не е необходима причината да причинява. По своята същност, в своята същност причината може да бъде същата, независимо дали като причина причинява или не. Това не изменя с нищо същността на причината.
Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това действие е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като един свободен акт, чрез благодат, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение.
Ето защо никога не можем да стигнем чрез същия вид истина и до Бога-Син, чрез която както философите стигаме до Бога-Отец. Никога чрез същия вид истина не можем да стигнем до Христа. За да стигнем до Христа е необходимо, към философската истина да прибавим истината на вярата, или, понеже времето на вярата все повече минава, да приемем допълнително другата истина, която се получава чрез ясновидско изследване, която също така трябва да се развие като един свободен акт в човешката душа. Ето защо трябва да кажем: Така, както от съществуващия в природата ред доказваме, че съществува един Бог въобще, никога не можем да докажем по същия начин външно по веригата от причини и следствие съществува един Христос. Христос е съществувал и може да мине покрай човешките души, ако те из само себе си не чувствуват силата да кажат: Да, това е Христос!
към текста >>
В момента, когато при днешния цикъл на развитието искаме да проникнем по един пълен с
благодат
начин в духовния свят, т.е., когато искаме да умрем за физическия свят, ние се нуждаем от едно такова отношение към света, каквото добиваме, когато се свържем правилно с Христа.
Това, за което се касае в духовния свят, е, че ние трябва да имаме импулса, силата, да направим от тази мъдрост нещо, да създадем от нея една действителност. Свободно творчество от мъдростта, духовно действие като акт, това е, което трябва да живее в нас като импулс. Това ние можем да имаме, когато намерим правилното отношение към Христа. Христос е онова Същество, което не може да се докаже чрез външната логика на ума, който е свързан с мозъка, но което се оказва, което се реализира в нас, когато добиваме духовно знание. Така както Духовната наука се присъединява като свободен акт към другите науки, така се прибавя и знанието за Христа, щом се приближим до онзи свят, в който проникваме чрез духовното изследване или в който влизаме, когато минем през вратата на смъртта.
В момента, когато при днешния цикъл на развитието искаме да проникнем по един пълен с благодат начин в духовния свят, т.е., когато искаме да умрем за физическия свят, ние се нуждаем от едно такова отношение към света, каквото добиваме, когато се свържем правилно с Христа.
Бога, който е така да се каже като Бога-Отец на християнската религия, него можем ние да намерим чрез съзерцаване на природата, можем да го добием чрез едно съзерцание, което прилагаме, когато живеем във физическото тяло; но да разберем правилно Христа, без преданието, а само изхождайки от самото познание, е възможно само чрез Духовната наука. Тя ни води в онези области, в които човекът навлиза чрез умирането; било онова умиране, което е едно символично умиране, а именно излизането от физическото тяло, за да се знаем в душата вън от тялото било другото умиране, чрез минаването през вратата на смъртта. Ние добиваме правилно импулсите, от които се нуждаем, преминавайки през вратата на смъртта, когато намерим правилно отношение към Христа. В момента, когато умираме, било че навлизаме в Духовната наука, било че действително минаваме през вратата на смъртта, важното за нас в настоящия цикъл на развитието е да застанем по един правилен начин пред онова Същество, което е дошло в света, за да намерим връзката с него. Бога-Отец можем да намерим още докато сме живи тук на Земята; Христа ние намираме, когато разберем по един правилен начин преминаването в духа, умирането.
към текста >>
66.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Днес аз мога да срещна един човек, ако ми е дадено по
благодат
да зная нещо за неговата Карма, по този начин аз може би мога да намеря някакво нещастие или удар на съдбата, който го сполетява и който стои в неговата Карма; това нещастие или удар на съдбата е изравняването на един по-ранен грях.
И там ето виждаме, че не можем да намерим в Акашовата Летопис съответния грях. Ако обаче сега отидем към човека, който е живял по-нататък и изследваме неговата Карма, тогава ще намерим: Да, в Кармата на този човек има още нещо, което той трябва да носи още; това би трябвало да стори вътре в Акашовата Летопис на определен момент но то не се намира в нея. Когато изследваме Кармата ние виждаме: „Да, той трябва да носи своя кармически грях, ние трябва да намерим в онова въплъщение греха в Акашовата Летопис, но този грях не се намира в нея. Какво противоречие! ". Един напълно обективен факт, който може да се получи при многобройни случаи.
Днес аз мога да срещна един човек, ако ми е дадено по благодат да зная нещо за неговата Карма, по този начин аз може би мога да намеря някакво нещастие или удар на съдбата, който го сполетява и който стои в неговата Карма; това нещастие или удар на съдбата е изравняването на един по-ранен грях.
Ако проследя нещата в минали въплъщения и проверя, какво е извършил той някога, така аз не виждам този факт отбелязан в Акашовата Летопис. Всичко идва оттам, че Христос фактически е поел върху себе си обективния дълг, обективния грях. В момента, когато проникна себе си с Христос и когато изследвам Акашовата Летопис с Христос, тогава аз намирам факта записан в Акашовата Летопис. Христос го е взел в своето Царство и го носи по-нататък, така че, когато се абстрахираме от Христос, аз не мога да намеря факта в Акашовата Летопис. Човек трябва да отбелязва тази разлика.
към текста >>
67.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Тук имаме една проява на
благодат
.
Обаче така, както е замислена, скъпи мои приятели, в нея живее един добър усет за съществуването на Ариман и на Луцифер и за равновесието между тях двамата. Помислете само с какъв тънък усет е замислена тази легенда. И ние можем да открием същия тънък усет в безброй много такива народни легенди. Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман. Най-напред, нали така, имаме един вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително.
Тук имаме една проява на благодат.
Човекът действително построява часовника не от някакъв егоизъм. Тук не съществува никакво умуване, никакво мъдруване, понеже изрично е казано, че той бил един прост, неук човек. С това описание, като се обръща следователно вниманието, че става дума за един акт на благодат следователно нито следа от егоизъм, и че „това бил един прост, неук човек“ следователно никакво умува не, легендата иска да покаже, че в съответния човек не живее нищо от Ариман и Луцифер и че той се намира под влиянието на добрите, напредващи божествени Същества. Обаче в душата на тогавашния владетел живее не друг, а именно Луцифер. Обхванат от егоизъм, той настоява въпросният часовник да е забележителност само в неговия град и поради тази причина заповядва да ослепят часовникаря.
към текста >>
С това описание, като се обръща следователно вниманието, че става дума за един акт на
благодат
следователно нито следа от егоизъм, и че „това бил един прост, неук човек“ следователно никакво умува не, легендата иска да покаже, че в съответния човек не живее нищо от Ариман и Луцифер и че той се намира под влиянието на добрите, напредващи божествени Същества.
Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман. Най-напред, нали така, имаме един вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително. Тук имаме една проява на благодат. Човекът действително построява часовника не от някакъв егоизъм. Тук не съществува никакво умуване, никакво мъдруване, понеже изрично е казано, че той бил един прост, неук човек.
С това описание, като се обръща следователно вниманието, че става дума за един акт на благодат следователно нито следа от егоизъм, и че „това бил един прост, неук човек“ следователно никакво умува не, легендата иска да покаже, че в съответния човек не живее нищо от Ариман и Луцифер и че той се намира под влиянието на добрите, напредващи божествени Същества.
Обаче в душата на тогавашния владетел живее не друг, а именно Луцифер. Обхванат от егоизъм, той настоява въпросният часовник да е забележителност само в неговия град и поради тази причина заповядва да ослепят часовникаря. От една страна, тук имаме присъствието на Луцифер. Обаче поради това, че тук е самият Луцифер, става така, че той се свързва със своя брат Ариман. И чрез това, че часовникарят е ослепен, другият получава възможността с едно бързо и сръчно движение да нанесе една непоправима повреда.
към текста >>
68.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Но именно тук се крие нещо, което трябва да запишем съвсем точно в душата си: Прониквайки в мировите процеси и взаимодействия, ние действително получаваме впечатления от две страни: от една страна, получаваме впечатления от физическия свят, а от друга страна впечатления от духовния свят (и народната легенда потвърждава това, като казва: Майсторът беше един прост, неук човек, който получи вдъхновение от божествено-духовните Същества, получи го като един вид
благодат
от горе).
Несъмнено, в света съществуват и такива случаи, при които човек първо трябва да пита за последиците. Би било твърде едностранчиво и опасно, ако от това, което казах, някой направи извода: Човекът винаги трябва да постъпва така, както онзи майстор на часовника, а именно, че не трябва да задава въпроси, свързани с възможните последствия. Защото, нали така, ние трябва да питаме за последствията. Когато например наказваме едно дете, което е прекалено мудно. Разбира се, че светът е пълен с такива случаи, при които ние задължително трябва да предвиждаме последствията.
Но именно тук се крие нещо, което трябва да запишем съвсем точно в душата си: Прониквайки в мировите процеси и взаимодействия, ние действително получаваме впечатления от две страни: от една страна, получаваме впечатления от физическия свят, а от друга страна впечатления от духовния свят (и народната легенда потвърждава това, като казва: Майсторът беше един прост, неук човек, който получи вдъхновение от божествено-духовните Същества, получи го като един вид благодат от горе).
И когато разполагаме с такива впечатления от духовния свят, когато в душата ни полъхва нещо от духовния свят, което ни подтиква да извършим това или онова, тогава идват моменти в живота, при които възниква един втори вид сигурност; тогава ние се убеждаваме, че съществува един втори вид истина, не в обективен, в субективен смисъл; моменти при които се осланяме на субективната истина; да, съществува един втори вид сигурност, която е съвсем непосредствена и ние следва да я приемаме като нещо неоспоримо. Ето какво трябва да имаме предвид. От една страна, ние сме поставени в условията на физическия свят. Там всичко изглежда така, като че ли всяко следващо събитие идва от предходното като нещо напълно естествено. Обаче ние сме потопени и всред духовния свят.
към текста >>
69.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В такъв случай можем да си речем: „Да, от Духовната Наука искаме една част, която не се занимава точно с нашите симпатии или антипатии и ни се отразява ползотворно; ала ако нещо не ни харесва, ще го отхвърлим." Това гледище може да се заеме, но като гледището не е
благодат
но за развитието на съвременното човечество.
Разбира се, всеки има право да мрази колкото си иска, срещу което нищо не може да се възрази. В случая обаче за твърде много хора е много важно да не се наложи да признаят чувството си на омраза, а да го приглушат и да се извисят над него, изричайки всевъзможни неща, които трябва да изличат омразата и да я заместят с някаква уж обективна, справедлива преценка. По такъв начин всичко се поставя в неправилна светлина. Когато някой признава честно, че ненавижда този или онзи, с него може или пък не може да се разговаря в зависи мост от степента на ненавистта. Но истина, реална истина спрямо себе си и света е необходима във всички неща и не разберем ли тъкмо тази необходимост от истина във всички неща, ние не ще можем да превърнем нерва на онова, което сега трябва да бъде именно Духовна Наука за човечеството, в най-съкровения импулс на собственото ни сърце и на собствената ни душа.
В такъв случай можем да си речем: „Да, от Духовната Наука искаме една част, която не се занимава точно с нашите симпатии или антипатии и ни се отразява ползотворно; ала ако нещо не ни харесва, ще го отхвърлим." Това гледище може да се заеме, но като гледището не е благодатно за развитието на съвременното човечество.
Бих желал да изхождам от отделни забележки, само че действително sine ira*132 Общоизвестен факт е, че доста много хора поставят днешните събития във връзка с основаването на Германската империя, разположена в центъра на Европа. Не ми е работа да говоря за политиката на Германската империя, както и за политика въобще и няма да го правя. Искам само да Ви дам отделни фактологични опорни точки. За събитията, довели до появата на Германската империя, човек може да си състави виждания, може дори да застъпва все едно основателно или не становището, че за човечеството е беда, де то изобщо ги има тези германци.
към текста >>
70.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Делата ми носят
благодат
във физическия свят, казвал си той и непрестанно желаел Бог да го възнагради за вършените от него благодеяния спрямо човеците.
Този кайзер имал съпруга, която била родом от Англия и която, за да удовлетвори напълно съкровените си потребности, пожелала да бъде основана специална църковна институция. Тогава Ото Червенобрадия решил да основе Магдебургската архиепископия. Тя трябвало да изпълнява особена мисия в Централна Европа и в частност да свърже Запада с Изтока така, че именно от Магдебургската архиепископия християнството да бъде разпространявано сред живеещите в непосредствена близост славяни. Магдебургската архиепископия напредвала добре, в земите околовръст ти оказвала извънредно благотворно въздействие и Ото Червенобрадия виждал какво благотворно въздействие оказвала основаната от него институция. Това му доставяло голяма радост.
Делата ми носят благодат във физическия свят, казвал си той и непрестанно желаел Бог да го възнагради за вършените от него благодеяния спрямо човеците.
Един бил стремежът му: дано му бъдела отредена божия награда, загдето от благочестие вършел всичко, с което се заемал. Веднъж, когато бил коленичил в църквата и в молитвата си, въздигната до вглъбено размишление, се молел, като умре някой ден, боговете да възнаградят създаденото от него така, както му било възнаградено във физически план с многото добро, възникнало в околностите на Магдебургската архиепископия, изведнъж му се явило призрачно същество и това призрачно същество му рекло: Вярно е, че си създал много добро и че на мнозина си оказал големи благодеяния. Вършил си го обаче само за да имаш подир смъртта си благословията на божествения свят,както сега имаш земната благословия. Това е лошо и с него проваляш създаденото от тебе. Ото Червенобрадия се почувствал нещастен и се по-разговорил с призрачното същество, за което ceга вече знаем, разбира се, че било същество из средата на Ангелите.
към текста >>
71.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
За всички тях след смъртта това би била една
благодат
, едно неоценимо богатство.
Това се потвърждава по най-красноречив и покъртващ начин като в същото време е и едно жестоко изпитание за човешкото познание от състоянието на мъртвите, които пребиваваха в духовния свят било то през последните години на 19 век, било през първите години на 20 век. В неистовото надпрепускване към материализма, много души не успяха да пробудят своето съзнание с импулси от духовния свят. Много от тях минаха през Портата на смъртта без никакво предчувствие за духовните факти. Ако преди да минат през Портата на смъртта, т.е. в поредния земен живот, тези души имаха възможност да приемат импулси от духовния свят, те несъмнено щяха да ги пренесат и след смъртта.
За всички тях след смъртта това би била една благодат, едно неоценимо богатство.
Обаче те не разполагаха с него. Който следи духовната история, така наречената духовна история на последните десетилетия на 19 век, ще потвърди, че думата "Дух" прекалено често беше произнасяна като синоним на истината, като синоним на правилното светоусещане. Изобщо "Дух" беше прилаган във всевъзможни съчетания, но не и спрямо това, което е наистина "Дух" Така че душите останаха без никаква възможност да опознаят Духа в условията на Земния свят, те трябваше да го познаят твърде късно, или така да се каже да го получат "на части". И сега, след като са минали през Портата на смъртта и са влезли в духовния свят, тези души, скъпи мои приятели, просто изнемогват и мъчително копнеят знаете ли за какво копнеят те? Те копнеят за разрушителните сили на физическия свят.
към текста >>
72.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но от мъдрото мирово ръководство са взети в настоящия цикъл на развитието на човечеството много
благодат
ни мерки по отношение на човека.
Абстрактната безропотност не може да вирее в свят, в който действат заедно различни независими едни от други индивидуалности. Поради това стремежът към абстрактна липса на противоречия винаги ще води до обедняване на понятията, които няма да могат повече да обхващат цялата действителност. Те могат да обхванат цялата действителност само когато обхващат онзи противоречив свят, който представлява действителността. Това, което се простира пред човека като природа, е произлязло по много своеобразен начин. Също и в природата, във всичко, което човекът нарича природа и обхваща, от една страна, като цялост природните науки, а от друга страна, като служба на природата, природна естетика и др., действат различни индивидуалности.
Но от мъдрото мирово ръководство са взети в настоящия цикъл на развитието на човечеството много благодатни мерки по отношение на човека.
А именно това, че човекът може да разбира природата с понятия, отнасящи се до единно ръководство, понеже чрез сетивните възприятия той може да изживее от природата само това, което е в зависимост от единното управление. Зад кулисите на природата лежи нещо друго, което се повлиява от съвсем друга страна. Но то бива изключено, когато човекът възприема природата. Така става, че това, което човекът нарича природа, е единна система, но само затова, че е пресята. Доколкото възприемаме със сетивата си, природата същевременно е пресята.
към текста >>
73.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Но докато те не се вземат на сериозно, човечеството няма да може да тръгне по един
благодат
ен път.
Тогава би настъпил мир, траен мир, доколкото мирът изобщо е възможен на Земята. Представете си какво биха казали различните сдружения, които изхождат от „най-добра воля“, ако им се представи това! Ние дори разбрахме, че от представители на Христос на Земята е създадена програма за мир. Но там няма да прочетете кой знае колко много за Христос! Тези неща дори не се приемат особено сериозно в съвремието.
Но докато те не се вземат на сериозно, човечеството няма да може да тръгне по един благодатен път.
Точно както е необходимо да се разбере Мистерията на Голгота по духовен начин, така е нужно хората да разберат предзнаменованията на времето и че в духовната наука те наистина имат нещо, без което дори и външните социални отношения в бъдеще няма да могат да се изграждат. Утре и в откритите лекции ще говоря за тези неща, макар и по друг начин. Това е, което исках да добавя към предишното разглеждане, в което говорихме за съвместния живот на така наречените мъртви и живите. А сега бих искал да направя неприятната за мен забележка, която вече направих и в другите клонове. Тя е добре известна на повечето от скъпите ни приятели, но въпреки това трябва да обърна внимание на всички върху това.
към текста >>
74.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Там той ще действа
благодат
но.
Тогава духът ще живее сред хората и ще постигне това, което иска, понеже той иска да навлезе в живота на Земята чрез хората. Защото духът иска да навлезе в живота на Земята чрез хората. Не бива да го задържаме. И всеки път, когато се съпротивляваме срещу запознаването с духа, ние го задържаме и в известен смисъл той трябва да слезе по-надолу в материята, трябва да направи материята по-лоша, отколкото е. Защото духът има възложената му задача да навлезе в земния живот чрез човешкото душевно развитие.
Там той ще действа благодатно.
Ако бъде отблъснат назад в материята, той ще действа опустошително в нея, ще действа катастрофално в материята. Приемете това като същност на духовнонаучното познание и ще видите, че то има много общо с нашия човешки живот. Духовната наука не иска да бъде само теория като други теории, а иска да даде възможност тъкмо на хората да спасят, да освободят омагьосания в човешката природа дух, който да действа в света, изхождайки от духовните светове. Това е причината защо много хора и днес енергично отблъскват духовната наука. Хората с удоволствие възприемат другата наука, понеже тя ласкае гордостта и суетността им, но няма претенциите да бъде нещо реално, а само да даде мисли, да изгради ума, да даде може би също и някои полезни морални понятия на хората.
към текста >>
75.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Болезнените и радостните събития, преживяваните от човечеството изпитания и такива събития, които можем да наречем божествена
благодат
, всички светли и сенчести страни на тази епоха служат за това, човек все повече и повече да се просветлява по отношение на самия себе си и своята връзка със света.
Аз казах: развитието на човечеството се движи по път, който му е предопределен от мировото ръководство, от което изобщо е произлязло човечеството. Ако се проследи в детайли човешкото развитие, може да се види, какво положение заема душата във всяка епоха, в която тя се ражда. Ние живеем в така наречения пети следатлантски период, който започва в XV век и трябва да продължи до началото на четвърто или края на трето хилядолетие. В тази епоха човек трябва да развие така наречената съзнателна душа. Всички обстоятелства на тази епоха, в края на краищата, сочат към цел, която може да се обозначи като изграждане на съзнателната душа.
Болезнените и радостните събития, преживяваните от човечеството изпитания и такива събития, които можем да наречем божествена благодат, всички светли и сенчести страни на тази епоха служат за това, човек все повече и повече да се просветлява по отношение на самия себе си и своята връзка със света.
Задача на човечеството в тази епоха е, съзнателно да намери своето място в света и благодарение на това да се достигне нещо, за което в предишните епохи та чак до ден днешен толкова много се е фантазирало, но което никога не се е разбирало правилно, да се достигне то чрез самовъзпитание на това, което може да бъде наречено свободна човешка личност и действителен, базиран на самовъзпитанието контрол на волята. Изразявайки се популярно, може да се каже, че такъв път на развитие е бил установен от тези божествени същества, с които човек е бил свързан от самото начало, които го водят от степен на степен, но които от две страни препятстват в това силите, които сме свикнали да наричаме ариманически и луциферически. Казах също: да си представим хипотетично, че ако Събитието на Голгота не беше станало и нямаше никакъв Христос, който да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество, какво би станало тогава? Невъзможно е да се разбере историята, ако се забелязва само това, което е станало; защото никога няма да стигнем до истинската, правилна оценка на събитията, ако разглеждаме само това, което е станало. Например, днес с нас се е случило нещо, което ни е попречило да предприемем нещо, което бихме предприели, ако това събитие не беше станало, ако нещо би ни попречило да отидем на мястото, където е станала железопътна катастрофа, която би могла да стане причина за нашата смърт; тогава не може да се каже, че правилно сме оценили това събитие, ако просто сме го описали.
към текста >>
76.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Защото ако всичко би било пронизано от тези импулси, днес човечеството би се наслаждавало на покой и нямаше да е нужно нищо повече да прави; чрез
благодат
щеше да му е дадено всичко, което то би трябвало да изработи за съзнателната си душа.
Ако искаме да се свържем с Мистерията на Голгота, трябва да държим душата си свежа, за да възприемаме все нови и нови импулси, които циклично, не винаги, но от време на време, се вливат от духовния свят към човечеството. Обаче на това противодейства естествената наука, която не иска и да знае за такива влияния, която просто иска да постави изследователите в лаборатории или клиники и да ги натовари с рутинна работа. Там изследват как действат невидимите лъчи, без да ги е грижа какъв свят се разкрива в тях. Изследват аспирин, или ацетин, или фенацетин и т.н., и го дават на пациентите: давайки едно след друго такива неща, се изисква само наблюдение и записване на резултатите от наблюденията, тук не се изисква душевна активност. Тази душевна настройка се е формирала от импулсите на Академията Гондишапур.
Защото ако всичко би било пронизано от тези импулси, днес човечеството би се наслаждавало на покой и нямаше да е нужно нищо повече да прави; чрез благодат щеше да му е дадено всичко, което то би трябвало да изработи за съзнателната си душа.
Това настроение, само че изразено в сетивното, господства във външната естествена наука. Другото настроение се е вляло в света от Рим и продължава в различни форми това, което дойде не от Палестина, не от Мистерията на Голгота, а от Рим, и което се развива в две направления: каденето с тамян, което развива култа, който е насочен не към интелекта, а само към сетивната душа, и риториката, която се стреми само към словесните формулировки или към такава организация на човешките действия, която в своите закономерности самата би представлявала риторика. И двете страни се запазват. Нищо не може да помогне и на двете, освен ясното разбиране, че в бъдеще не може да има бездуховна наука за природата. Без да се опиваме да се борим срещу естествената наука, трябва да разберем нейните граници.
към текста >>
77.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Когато разглеждаме това във връзка със земните условия, душата отново си казва: аз се отпущам във всичко, което съставя космическата
благодат
, разлята над едно засято с жито поле, когато е разцъфнало, над ливада, когато е разцъфнала.
Но тези сили са тук даже когато тук няма растения. За да влезе в движенията на планетите, човекът трябва да си служи с тези спираловидни сили на растенията като със стълба. Той се издига, значи, до движението на планетарния свят чрез това, което образува една стълба в спираловидните сили на растенията. И човешкото същество е отнесено във втората сфера, която описах, чрез тези сили, която растението кара да расте нагоре от корена наистина е необходимо то да из ползва сила, ако иска да може да расте нагоре. Ние описахме тези опитности на човека, когато той е обзет от едно мъчително безпокойство и казва: аз съм една форма на облак в световната космическа мъгла, нужно ми е да се отпусна в недрата на божествеността.
Когато разглеждаме това във връзка със земните условия, душата отново си казва: аз се отпущам във всичко, което съставя космическата благодат, разлята над едно засято с жито поле, когато е разцъфнало, над ливада, когато е разцъфнала.
Всичко, което се навежда към растенията и се изявява в спираловидни сили, всичко това е в основата си, лоното на божествеността, лоното на подвижната божественост, изпълнена с живот, където човекът се чувства ограден в началото на всяко заспиване. И Луната е тази, която го отвежда в неговата животинска част. Защото силите на растенията имат постоянна тенденция да носят човека все по-надалеч в универса. Но както човекът разделя своята животинска част с животинското царство, Луната го отвежда отново всяка сутрин в неговата животинска част. Ето така човекът е свързан с космоса.
към текста >>
78.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ние трябва да вярваме, че възпитателското изкуство изисква от нас най-голямата всеотдайност, че трябва напълно да се забравим и да потънем в същността на детето, като още в него видим какво във възрастния човек следва да израсне
благодат
но за света.
Ние искаме да се грижим в детето за корените на живота, но така, че животът постепенно подвижно да се преформира физически, душевно и духовно от това, за което се грижим в детството и в младежката възраст. Тогава можем да бъдем сигурни, че с пълно уважение към човешката свобода чрез нашето възпитание ще поставим човека като свободно същество в света, така че наистина свободно да се развият корените на възпитанието - не чрез поробването му чрез натъпкването на нашите възгледи в него, а така, че и в по-късния си живот той да се развива по съответния начин при различните обстоятелства, ако иска да бъде свободен човек. Но тези възпитателски принципи поставят най-големите изисквания към учителя. Можем ли изобщо да предположим, че това, което в този свят, тук, на Земята, е най-съвършеното същество, човекът, може да бъде третирано по най-прост начин, без да проникнем в своеобразностите на това същество с най-голямо задълбочаване? Не би ли следвало да вярваме, че това, което правим точно по отношение на човека, трябва да е нещо като почитание, като един вид религиозна служба?
Ние трябва да вярваме, че възпитателското изкуство изисква от нас най-голямата всеотдайност, че трябва напълно да се забравим и да потънем в същността на детето, като още в него видим какво във възрастния човек следва да израсне благодатно за света.
Основните предпоставки за истинското възпитателско изкуство са самоотвержена тактичност и воля наистина да се потопим в човешката природа, за да придобием истинско познание за човека. Защо да не признаем като необходимост отдаването на такова възпитателско изкуство, щом трябва да си кажем, че най-благородното възпитание е спечелено от целия човешки живот! Възпитанието е най-благородното в целия човешки живот на Земята. Това представлява напредъкът. Този напредък, за който се грижим чрез възпитанието, изисква дарените ни от божествените светове млади поколения да се развиват чрез това, което ние сме развили в нас като по-старо поколение, така че това по-младо поколение да направи още по-голяма крачка напред в човешкото развитие.
към текста >>
79.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Задачата на нашата епоха, както е показано в „Парсифал“ от Волфрам фон Ешенбах, като път от съмнението към
благодат
та.
Действие на ядливите и отровните растения в човека. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. През индийската културна епоха във външния вид виждат божествената имагинация; през персийската епоха божествената идея се проявява чрез метеорологичните условия при раждането и констелациите на небесните тела; през египетско-халдейската епоха се преминава към изчисляване на констелациите – свидетелство, че връзката с духовните същества е нарушена; в гръко-римската епоха човек се чувства изцяло свързан със земните сили. Характеристика на настоящата епоха: интелектуалният човек има мисли, на които земните сили са отнели небесните импулси.
Задачата на нашата епоха, както е показано в „Парсифал“ от Волфрам фон Ешенбах, като път от съмнението към благодатта.
Евентуалните последствия от интелектуализацията на човешката мисъл: унищожаване на топлинната атмосфера, атмосферния въздух и течния компонент на земята в петата, шестата и седмата културна епоха. .
към текста >>
80.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Но е имало и такова усещане: човек трябва да премине през съмнението към «
благодат
та».
Първото, което забелязват при човека, когато навлиза в света, когато се отдава на живота, когато по наивен начин живее заедно със заобикалящия го свят, това е простодушието, тъпотата. А второто – това е съмнението. И в това време, във времето преди настъпването на петата следатлантска епоха, това чувство на съмнение се изобразява особено живо. «Ако душата е получила като дар съмнението, то животът на този човек не е приятен». Такова било усещането по това време.
Но е имало и такова усещане: човек трябва да премине през съмнението към «благодатта».
И с думата «благодат» тогава са наричали резултата от внасянето от човека на живот в станалите съвсем земни, в мъртвите мисли – внасянето в тях отново на Божествено-духовен живот. Потапянето на човек със своите мисли в областта на земното, се е усещало като състояние на «съмнение», а изтръгването на мислите от земните окови, тяхното обратно оживяване, се усещало като «благодат». простодушие=безчувственост съмнение благодат
към текста >>
И с думата «
благодат
» тогава са наричали резултата от внасянето от човека на живот в станалите съвсем земни, в мъртвите мисли – внасянето в тях отново на Божествено-духовен живот.
А второто – това е съмнението. И в това време, във времето преди настъпването на петата следатлантска епоха, това чувство на съмнение се изобразява особено живо. «Ако душата е получила като дар съмнението, то животът на този човек не е приятен». Такова било усещането по това време. Но е имало и такова усещане: човек трябва да премине през съмнението към «благодатта».
И с думата «благодат» тогава са наричали резултата от внасянето от човека на живот в станалите съвсем земни, в мъртвите мисли – внасянето в тях отново на Божествено-духовен живот.
Потапянето на човек със своите мисли в областта на земното, се е усещало като състояние на «съмнение», а изтръгването на мислите от земните окови, тяхното обратно оживяване, се усещало като «благодат». простодушие=безчувственост съмнение благодат Това е било настроението, което господствало в поемите на 12-ти, 13-ти, 14-ти век, когато са се устремявали към живота в петата следатлантска епоха.
към текста >>
Потапянето на човек със своите мисли в областта на земното, се е усещало като състояние на «съмнение», а изтръгването на мислите от земните окови, тяхното обратно оживяване, се усещало като «
благодат
».
И в това време, във времето преди настъпването на петата следатлантска епоха, това чувство на съмнение се изобразява особено живо. «Ако душата е получила като дар съмнението, то животът на този човек не е приятен». Такова било усещането по това време. Но е имало и такова усещане: човек трябва да премине през съмнението към «благодатта». И с думата «благодат» тогава са наричали резултата от внасянето от човека на живот в станалите съвсем земни, в мъртвите мисли – внасянето в тях отново на Божествено-духовен живот.
Потапянето на човек със своите мисли в областта на земното, се е усещало като състояние на «съмнение», а изтръгването на мислите от земните окови, тяхното обратно оживяване, се усещало като «благодат».
простодушие=безчувственост съмнение благодат Това е било настроението, което господствало в поемите на 12-ти, 13-ти, 14-ти век, когато са се устремявали към живота в петата следатлантска епоха. Иска ми се да кажа, че първата утринна зора на петата следатлантска епоха се е усещала от хората по-живо, отколкото днес.
към текста >>
благодат
Но е имало и такова усещане: човек трябва да премине през съмнението към «благодатта». И с думата «благодат» тогава са наричали резултата от внасянето от човека на живот в станалите съвсем земни, в мъртвите мисли – внасянето в тях отново на Божествено-духовен живот. Потапянето на човек със своите мисли в областта на земното, се е усещало като състояние на «съмнение», а изтръгването на мислите от земните окови, тяхното обратно оживяване, се усещало като «благодат». простодушие=безчувственост съмнение
благодат
Това е било настроението, което господствало в поемите на 12-ти, 13-ти, 14-ти век, когато са се устремявали към живота в петата следатлантска епоха. Иска ми се да кажа, че първата утринна зора на петата следатлантска епоха се е усещала от хората по-живо, отколкото днес. Днес хората са уморени за да мислят за такива неща, те са станали твърде склонни към удобството. Но на тях ще им се наложи отново да започнат дълбоко да се замислят за такива неща, и особено пак да ги преживеят в своите усещания, тъй като иначе няма да може да се състои подема на човека. Какво става всъщност тук?
към текста >>
81.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери
благодат
на почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии.
Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството. Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение. И в този смисъл, най-същественото обкръжение в поредицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена среда това бяха Мистериите. Най-решителната крачка в еволюцията на човечеството е не друга, а тъкмо пренасянето на онези изживявания, които хората имаха в Мистериите било то в нови и съответствуващи на развитието Мистерии, било то направо в познанието. Впрочем днес цялото това „пренасяне" трябва да става по някакъв начин именно в познанието, защото същинските Мистерии са вече неподходящи за съвременните условия на живот.
А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии.
И тяхното по-нататъшно развитие ще легне като съзнателна грижа върху цялото Антропософско Общество. И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес. Тогава, както и сега, в основата на всичко лежеше една голяма несправедливост. Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки. Както вече споменах, до подобни неща трябва да се приближаваме с най-голяма нежност, с най-интимно и дълбоко разбиране.
към текста >>
82.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Те никога не са глупави, никога не са лишени от мъдрост, те са създадени така, както често пъти хората на Земята биха искали да бъдат създадени, когато не знаят да ценят
благодат
та на учението, а може би искат да се родят мъдри.
Когато с инспиративното познание човек разгледа живота си през периода от 49-та до 56-та година, - за това обаче той трябва да е станал по-възрастен от 56 години, - той стига до опознаването на всичко онова, което могат да създадат в човека съществата от сферата на Юпитер /зелено/, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Когато човек се запознава с тези същества от сферата на Юпитер, той всъщност получава едно твърде особено впечатление. Първо като човек - естествено той трябва да има повече от 56 години - той е силно впечатлен, че има такива същества, каквито са свързаните със сферата на Юпитер същества. Искам да кажа, като човек на Земята, а не като такъв между смъртта и едно ново раждане, където имаме работа с тези същества. Това са същества, които не се нуждаят да учат нищо, защото в момента, когато се образуват - не мога да кажа, когато се раждат и вие скоро ще видите защо, - те се образуват като много мъдри същества.
Те никога не са глупави, никога не са лишени от мъдрост, те са създадени така, както често пъти хората на Земята биха искали да бъдат създадени, когато не знаят да ценят благодатта на учението, а може би искат да се родят мъдри.
Обаче тези същества на Юпитер изобщо не се раждат, а възникват от целия организъм на Юпитер. Както при нас облаците се образуват от атмосферата, по подобен начин тези същества възникват от целия Юпитер и то така, че щом веднъж са възникнали, можем да ги считаме като въплътена мъдрост. Те и не умират в сферата на Юпитер, а се преобразяват. Юпитер е всъщност именно творяща мъдрост. Представете си, че гледате от върха Риджи и виждате там плуващите променливи облаци и представете си, че това не са променящи формата си водни облаци, а самата бликаща мъдрост, бликащи мисловни образи, които обаче са същества.
към текста >>
83.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Който беше остроумен, чувстваше това като дар Божи, като
благодат
Божия и мисленето беше един вид ясновиждане.
Аз често съм казвал това: Хората са ужасно умни, т. е., те могат да мислят, нали? Това не е много, но хората днес могат да вършат това. Аз също мога да бъда много глупав и да мисля. Но в онова време не беше така, че хората можеха да мислят, а те приемаха мислите като инспирации.
Който беше остроумен, чувстваше това като дар Божи, като благодат Божия и мисленето беше един вид ясновиждане.
То изцяло беше такова още и в 4-то следхристиянско столетие. И онези, които слушаха един мислител, чувстваха също още нещо и за еволюцията на неговото мислене. На този събор присъстваше именно една личност, която взе участие в онези разисквания, която обаче до най-висока степен беше разстроена от изхода на събора, която тогава положи усилия да изложи аргументи и за двете страни. Тази личност показа най-важните основания както за арианството така и за атанасианството и ако нещата биха протекли според нейното разбиране, несъмнено би се получило нещо съвършено различно. Това не би било един вид съмнителен компромис между арианството и атанасианството, а би се получило нещо като синтеза, една такава синтеза, която вероятно би била нещо много велико - ние не трябва да конструираме историята, но можем да кажем това за изяснение, - която би довела дотам, вътрешното божествено в човека много по интимно да бъде свързвано с Божественото във Вселената.
към текста >>
84.
Стих: Родени от слънчевите същества могъщи
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
светещи, с
благодат
изпълващи света духовни сили;
Ето защо нека днес моите последни думи към вас ще бъдат: Рожби на слънчевите същества могъщи,
светещи, с благодат изпълващи света духовни сили;
да бъдете на Михаил дрехата лъчезарна мисълта божествена ви отреди. * Той, пратеникът на Христос показва в вас опората за човека, свещената мирова воля.
към текста >>
85.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Мога да кажа, че това не се случи, а се случи именно противоположното: тези духовни същества идват с една по-голяма
благодат
, с едно по-високо благоговение насреща на онова, което тече през Антропософското Движение.
В бъдеще Антропософското Движение ще бъде по човешки начин онова, което тече през Антропософското Общество. Колкото по-добре бъде разбрано това, толкова по-благотворно ще бъде то за Антропософското Движение. И аз мога да кажа: благодарение на това, че тогава на Коледа при събраните в Гьотеанума царуваше онзи импулс, от онази Коледа насам стана възможно да бъде внесен един съвършено друг тон в Антропософското Движение. И за мое най-дълбоко задоволство мога да отбележа, че навсякъде на различните места, където можах да бъда досега, този тон беше приет най-сърдечно Можем вече да кажем: това, което беше поето на Коледа, беше в известен смисъл една дързост. Защото съществуваше определена евентуалност: тази именно, че може би, поради факта, че ръководството на Антропософското Общество беше непосредствено съединено с преподаването на духовното благо на мъдростта, онези духовни същества, които ръководят Антропософското Движение в духовния свят, да оттеглят тяхната помощ.
Мога да кажа, че това не се случи, а се случи именно противоположното: тези духовни същества идват с една по-голяма благодат, с едно по-високо благоговение насреща на онова, което тече през Антропософското Движение.
В известен смисъл съществува също едно обещание спрямо духовния свят. Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано пред духовния свят. Така щото отговорност поема не само Антропософското Движение, такава отговорност към Президиума поема също и Антропософското Общество. Само тези няколко думи исках аз да кажа предварително, за да прибавя веднага нещо, което може да бъде казано сега и което е от такова естество, че може да стане съдържание на Антропософското Движение. Бих искал да кажа нещо, което е свързано с Кармата на самото Антропософско Общество.
към текста >>
86.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Тече като
благодат
ен Божи дар,
Моето сърце, що Тебе търси, Тебе търси със дълбок копнеж, Със дълбок копнеж за здраве, За здраве и смелост, За смелост, която в мойте органи тече
Тече като благодатен Божи дар,
Божи дар от Тебе, о Божествен дух О, Божествен дух проникни ме. * 4 Es offenbart die Weltenseele sich[4]
към текста >>
87.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
И в най-бедните училища трябва да се окачват най-прекрасните творения на изкуството, което ще донася безкрайна
благодат
в човешкото развитие.
Днес ние премного се питаме за ползата от това, което правим. Ако искаме действително да подпомогнем развитието, трябва да питаме не за ползата, а много повече за това, дали дадено нещо е красиво и благородно. Трябва да действаме не само според принципа на изгодата, а от чистата радост пред хубавото и красивото. Всичко, което човекът днес върши, за да задоволи своите потребности от изкуство, което прави от чиста любов към красивото, в бъдеще също ще оживее и ще допринесе за извисяване на човека, ще подпомогне неговото развитие. Страшно е обаче да виждаме как днес хиляди хора от най-ранно детство се възпрепятстват да опознаят друга дейност от тази, която носи само материална изгода, и за цял живот биват откъснати от всичко красиво и художествено.
И в най-бедните училища трябва да се окачват най-прекрасните творения на изкуството, което ще донася безкрайна благодат в човешкото развитие.
Човекът сам гради своето бъдеще. Можем да си съставим понятие за това, как приблизително ще бъде на Юпитер, ако сме наясно, че днес не съществува абсолютно Добро и абсолютно Зло. Във всеки човек днес Доброто и Злото са смесени. Добрият трябва винаги да си казва, че има само малко повече добро, отколкото злият, но съвсем не е добър сам по себе си. На Юпитер обаче Доброто и Злото няма да бъдат смесени, а човеците ще бъдат разделени на напълно добри и напълно зли.
към текста >>
88.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Така че въпроса за възпитанието е въпрос за обучението на учителите, и докато той не започне да се разглежда като такъв, във възпитанието няма да може да се случи нещо
благодат
но.
Това можем да направим само когато така оживим представата си за човека, както ви описах, когато наистина осъзнаем: това, което се движи напред не е механизъм, а е астралното тяло, което се придвижва напред, и носи със себе си физическото тяло. А сега сравнете това, което може да възникне в душата ви като вътрешно оживен и раздвижен образ на целия човек, с това, което днес ви дава обикновената наука: Хомункулус, истински Хомункулус! Науката не споменава нищо за човека, а проповядва само Хомункулуса. Истинският човек, това е нещото, с което педагогиката трябва да се занимава преди всичко. Но той се намира напълно извън нея.
Така че въпроса за възпитанието е въпрос за обучението на учителите, и докато той не започне да се разглежда като такъв, във възпитанието няма да може да се случи нещо благодатно.
Виждате, че разглеждано от една по-висша духовна гледна точка всичко изглежда така свързано, че едното действително следва другото. Днес се желае и човешките дейности, вътрешните дейности да се развиват паралелно като отделните предмети. Човекът ще учи човекознание, след това религия нещата нямат много общо помежду си. В действителност, както видяхте, това, което наблюдаваме у човека граничи с въпроса за безсмъртието, с въпроса за вечната същност на човешката природа. А ние трябва да свържем въпроса за вечната същност на човешката природа с непосредственото наблюдение на човека.
към текста >>
89.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
И там отново сме доведени до това, което ще е темата на следващия час, там сме доведени до това, че именно такива неща могат да действат наистина много
благодат
но чрез осмислените движения, именно чрез осмислените консонантни движения.
Но след това отново трябва да обхванем всичко заедно.» При тези лекции допуснах, че ще схванете нещата в тяхната взаимовръзка. А сега бих искал да ви насоча как може да се разглежда тази взаимовръзка. Например бях запитан относно базедовата болест, Morbus Basedow. Можете да си припомните какво казах през първия час по евритмия,[10] когато посочих как щитовидната жлеза е недостигнал до край мозък. Когато си кажете, че щитовидната жлеза е недостигнал до край мозък, когато забележите, че силите, които действат абнормено в Morbus Basedow, имат тенденция към щитовидната жлеза и при тази тенденция предизвикват всички други неща, които се проявяват в комлекса от симптоми на базедовата болест, тогава ще разберете как трябва да противодействате чрез това, което действа срещу прекалено силното изграждане в посока на главата на човека.
И там отново сме доведени до това, което ще е темата на следващия час, там сме доведени до това, че именно такива неща могат да действат наистина много благодатно чрез осмислените движения, именно чрез осмислените консонантни движения.
И вие ще получите добри резултати, ако при начална базедова болест радикално приложите това, което обсъдихме именно при евритмистите. Там е взаимовръзката. Сега няма да довършим тези неща, но да се надяваме, че ще ги продължим друг път, само че с изключение на следващия час, който ни остава, би трябвало вече да приключим. След кратка почивка ще продължим, като поясним нещата повече в посока на евритмията. [1] Упoтребена е думата entwerden като противоположност на werden, която означава става, ще бъда; форма за образуване на бъдещо време; като съществително означава: възникване, зараждане; развитие, оформяне.
към текста >>
90.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Когато достигнат до четвъртия стадий, те вече не желаят да възприемат никакви съвети по отношение на активната медитация, но те обикновено достигат до възгледа, че всичко трябва да им се дава по
благодат
.
Това, което възниква сега, което аз описах от една определена гледна точка, то става по-богато, то се разчленява вътрешно; човек вижда много повече откъм своята вътрешност: второто обиталище на Бога. Когато настъпи третият стадий, вътрешният поглед е с някаква особена красота, и такива хора си казват: аз виждам третото обиталище на Бога с невероятни прелести, с разхождащи се в него духовни същества. Това е един вътрешен поглед, това е един мощен, грандиозен обзор над един одухотворен свят. Третото обиталище на Бога или Домът на Бога. В езика това е различно.
Когато достигнат до четвъртия стадий, те вече не желаят да възприемат никакви съвети по отношение на активната медитация, но те обикновено достигат до възгледа, че всичко трябва да им се дава по благодат.
Те трябва да чакат. Те говорят за пасивната молитва, за пасивната медитация, която човек не бива да предприема, но която трябва да настъпи, когато Бог пожелае да я даде на човека. Тук пасторът трябва да има фин усет за това, кога единият стадий преминава в другия. Сега тези хора говорят за "молитвата на покоя", при която човек вече не прави нищо, при която той оставя Бог да владее в него. Това човек изживява в четвъртото обиталище на Бога.
към текста >>
91.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Ето защо той, който познаваше из основи естествените науки и техните различни дисциплини, каза: ”Науките без човешкото себепознание са вредни, науките, които имат срещу себе си себепознанието на човека, са
благодат
за човечеството, защото те действително водят човечеството до това, до което то трябва да стигне в близкото бъдеще.
Едно от завещанията на миналото столетие, което имаше най-тежки последствия, беше това, че познанието на човешкото същество не стои вече в центъра на природоизследването. Погълнати от неизброимите обекти на познанието хората забравиха самия познаващ субект или остави неговото изследване на специалистите, на които природопознанието бе определило едно по възможност най-изолирано работно пространство. Но тъй като на добитите по този начин резултати от изследването на природата беше отредено господството на човешкия, над обществения живот, човекът живее днес в една сфера, която е чужда на неговото общество. Социалните напрежения и вълнения на последните десетилетия бяха резултати на тези грешка в методиката на природоизследването. Ето защо още през 1920 година Рудолф Щайнер обърна вниманието на това, че болестта и жизнената слабост на социалния организъм ще трае до тогава, докато той се намира под властта на закони, които са заети от външната природа, но са чужди на самия човек.
Ето защо той, който познаваше из основи естествените науки и техните различни дисциплини, каза: ”Науките без човешкото себепознание са вредни, науките, които имат срещу себе си себепознанието на човека, са благодат за човечеството, защото те действително водят човечеството до това, до което то трябва да стигне в близкото бъдеще.
Не трябва да съществува никаква наука, която да не бъде поставена в някакво отношение с човека. Не трябва да има никаква наука, която да не бъде проследена до най-вътрешната същност на човека, където, когато е проследена до там, тя добива своя истински смисъл”. Тази нова методика на изследването царува също и в следващите напечатани сказки, тя царува и в другия цикъл от сказки, който бе издаден също така от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума: ”моментът на раждането на естествената наука в мировата история”. Защото преди човек да пристъпи към работа, трябва да му са ясни пътя и целта. Но тъй като човекът не е само едно тяло, а е едно духовно същество, трябва да бъде отново установено отношението на природоизследването не само към неговото телесно, а преди всичко също и към неговото духовно същество.
към текста >>
92.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако там е новолуние, тази местност не се радва на
благодат
ното лунно въздействие.
С лунните лъчи на Земята идва също целият отразен Космос. Всичко, което действа върху Луната, бива отразено върху Земята. Цялото звездно небе се отразява от Луната към Земята по определен начин, макар че това не може да се докаже на днешния човек с днешните физически методи. И така, имаме една мощна и много организираща сила, която се излъчва от Луната в растенията, за да могат те да произведат семена и силата на растежа да прерасне в сила на размножението. За дадена местност на Земята обаче това става, само когато там е пълнолуние.
Ако там е новолуние, тази местност не се радва на благодатното лунно въздействие.
По време на новолуние в растенията се запазва само онова, което те са поели по време на пълнолунието. Оттук се вижда колко много може да се постигне, ако се знае, как да се използва Луната, да кажем при сеитбата, когато растението покълва както са правели индусите чак до деветнадесети век, които са засявали според фазите на Луната. Природата обаче не е така жестока, та да наказва човека поради проявеното от него невнимание и не учтивост към Луната при сеитба и при жътва. В годината имаме дванадесет пълнолуния и това стига, за да има достатъчно въздействия от пълната Луна, това са силите, необходими за плодообразуването. И ако нещо, предназначено да даде плод, се постави в земята при новолуние, вместо при пълнолуние, то изчаква там до новото пълнолуние, пренебрегва човешките грешки и се съобразява с природата.
към текста >>
93.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Мисля, че взехме предвид житейския опит на Антропософското общество и че това, което беше започнато, ще бъде от голяма
благодат
, и че в Дорнах няма да пропуснат да работят с тези, които искат да бъдат активни сътрудници в това дело.
Постепенно обаче се убедих в нещо съвсем друго: че това, което се проявява, всъщност е основа за развитие на една интимна толерантност между селските стопани, на едно интимно зачитане на колегите между земеделците, само че има известна груба външна страна. В действителност се касае за това, че земеделецът повече от всеки друг трябва да се отбранява и че много лесно му се натрапват неща, които единствено той самият може да разбира. Във всеки случай факт е, че в основата всъщност се открива определена толерантност. Всичко това трябва действително да се усети в това общество и тук аз правя тази бележка, само защото наистина мисля, че е необходимо да започнем правилно от самото начало. Смятам, че още веднъж трябва да изразя моето дълбоко за доволство от това, което става тук благодарение на Вас.
Мисля, че взехме предвид житейския опит на Антропософското общество и че това, което беше започнато, ще бъде от голяма благодат, и че в Дорнах няма да пропуснат да работят с тези, които искат да бъдат активни сътрудници в това дело.
Трябва вече да се радваме, че беше сложено началото на това, което става тук в Кобервитц. И ако граф Кайзерлинг така често твърди, че аз съм се наказал, като съм дошъл тук, искам веднага да възразя, без да предизвиквам разногласие: какви усилия ми струва това? Трябваше да пътувам насам и тук съм при най-хубави и най-добри условия. Всичко трудно и неприятно го правят други, а аз трябва само всеки ден да говоря във всеки случай на теми, пред които изпитвам определен респект, понеже те съставляват една нова област. Усилията ми не са толкова големи.
към текста >>
94.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е
благодат
ен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина.
При много видове растения при силно действие на светлината се оцветява в червено и вегетативната част на растението.[7] Веднъж Щайнер казва на лекарите: «Навсякъде, където в природните процеси се явява почервеняване, там е налице силно противодействие на астрализирането. Бих желал да кажа, че ако това нещо се транспонира в морална форма, тя би добила следния смисъл: в това, че се изчервява, розата се опитва да се отбранява срещу астрализирането.»[8] Това е един аспект, който е добре да се вземе под внимание при ботаниката и отглеждането на растенията. При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети. Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва. В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен.
Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина.
Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10] Опитът говори напълно в полза на това изложение в шестата лекция. Локализацията на Луната, Меркурий и Венера се намира първо над земята. Това действие може да се прояви в достатъчна степен само когато там е влажно.
към текста >>
95.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Така че египтяните дълбоко преживявали тази
благодат
на дейност на водата.
Водата отново приижда, заливайки страната, и се превръща в благодетелка за човека. Но когато през октомври водата отстъпи, остава много плодороден нанос, така че никакво торене не е нужно! В тази утайка може да се посеят разнообразни зърнени култури и когато узреят, да ги приберат. И така до новия разлив на Нил. По такъв начин Нил ежегодно им е подготвял обработваемите площи.
Така че египтяните дълбоко преживявали тази благодатна дейност на водата.
Тях ги занимавал въпросът какво представлява водата в природата. Виждате ли, ние в настоящето се възхищаваме на нашето инженерно изкуство, създало канализацията. Но хиляди години преди нас египтяните много добре са решавали канализационните си проблеми! Защото ако Нил е излизал от бреговете си и се е разливал, той се е оказвал и там, където това е било нежелателно. И ето, египтяните още в древността създали езерото Мерис, цяло езеро!
към текста >>
НАГОРЕ