Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
6
резултата от
5
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Безкористие
'.
1.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
“Човекът” трябва да мине през егоизма, за да стигне отново до
безкористие
на една по-висока степен, обаче тогава при напълно ясно съзнание.
Срещу детски егоистичния човек стояха като безкористни натури ръководителите, свръхчовешките същества. Душата, която при тях не обитава в едно мъжко или женско тяло, е самата тя мъжко-женска. Тя люби без желание. Така любеше невинната човешка душа преди разделянето на половете, но понеже се намираше още на една ранна степен – в едно сънищно съзнание, тя не можеше тогава да познава. Така люби обаче също и душата на свръхчовешките същества, която обаче въпреки това, поради нейното напреднало развитие може да познава.
“Човекът” трябва да мине през егоизма, за да стигне отново до безкористие на една по-висока степен, обаче тогава при напълно ясно съзнание.
Задачата на свръхчовешките същества, на Великите ръководители беше да отпечатат в младите човеци техния собствен характер, тяхното собствено естество да обичат. Човеците можеха да сторят това само с онази част от душевната сила, която се насочваше навън. Чрез това се роди сетивната любов. Тази любов е съпровождащото явление от действието на душата в едно мъжко или женско тяло. Сетивната любов стана силата за физическото развитие на човека.
към текста >>
2.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Само мислители надарени с такова
безкористие
и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл.
Изходната точка на Хегел е чистото мислене, абстрактната идея, която той самият нарича "стридоподобно, сиво или изцяло черно" същество /Писмо до Гьоте от 20 февруари 1821 година/, но за която същевременно твърди, че тя трябва да се схваща като изображение на Бога, какъвто той е в неговата вечна същност преди създаването на природата и на един невечен дух". Целта, до която той стига, е пълносъдържателният, индивидуален човешки дух, благодарение на който само се изявява това, което води само едно сянковидно съществуване в сивото, в стридоподобното. Той може лесно да бъде разбран така като че вън от човешкия дух не съществува една личност като живо, самостоятелно същество. Хегел извежда това, което е богато на съдържание и което изживяваме в нас, от идейното, което трябва да измислим. Можем да разберем факта, че хора с една особена чувствена заложба се чувстват отблъснати от този възглед за света и за живота.
Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл.
Наистина Хегел ще бъде криво разбран, когато някой го тълкува по този начин; но това криво разбиране е понятно. Това незадоволено от Хегеловия начин на мислене настроение намери един израз в мисловното течение, което имаше своите представители в лицето на Карл Бенидикт Ваадер /1765-1841 г./, Карл Кристиян Фридрих Краузе /1765-1841 г./, Имануел Херман Фихте /1797-1879 г./, Кристиян Херман Вайсе / 1801-1866 г./, Антон Гюнтер /1785-1862 г./, К. Ф. Трандорф /1782-1863 г./, Мартин Дойтингер /1815-1864 г./ и Херман Улричи /1806-1884 г./. Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог. Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека.
към текста >>
3.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Чрез консумирането на захар бихме могли да кажем се създава един вид невинна себичност (егоитет), която може да образува една противовес срещу необходимото
безкористие
в моралната духовна област.
Когато душата минава през едно развитие, тя изживява тогава всичко, което приема като захарни изделия или което има в себе си като захарно вещество като нещо, което и дава вътрешна устойчивост, вътрешна твърдост, която я подкрепя вътрешно, което я прониква с един вид естествен егоист/себичност/. В това отношение можем даже да държим на захарта една хвалебствена реч. Именно онзи, който минава през едно душевно развитие, може да забележи често пъти, има даже нужда да приема захар, защото душевното развитие трябва да отива в посоката човек да става все по-безкористен и по-безкористен. Душата става от само себе си по-безкористна чрез антропософското развитие. Чрез своето физическо тяло човекът има да изпълнява една земна мисия, и за да не изгуби връзката на своя Азов организъм със Земята, добре е във физическото тяло да бъде създадена една противовес във физическото тяло, където егоитетът няма такова голямо значение както в моралната област.
Чрез консумирането на захар бихме могли да кажем се създава един вид невинна себичност (егоитет), която може да образува една противовес срещу необходимото безкористие в моралната духовна област.
Иначе лесно би могло да се яви изкушението човек да стане не само безкористен, неегоистичен, а той би станал също един мечтател, фантазьор, би изгубил връзката с една здрава разсъдъчна способност относно земните отношения. Ето защо известна добавка на захар към храната дава на човек възможност, въпреки издигането в духовните светове той да стои с двата крака на Земята, дава му един земен възглед. Вие виждате, нещата са сложни, но всичко става сложно, когато човек иска да проникне в действителните тайни на живота. Така чувствува понякога именно този, който напредва антропософски в своята душа, че за да не изпадне в една погрешна неегоистичност, а именно да не изгуби своята личност, е необходимо да консумира понякога захар. И тогава той изживява консумирането на захарта така, че казва: сега, аз си добавям нещо, което, без да се понижавам морално, ми дава един вид без да искам, един вид в един по-висш инстинкт определена твърдост и устойчивост, определен егоитет.
към текста >>
4.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Това наблюдение може да бъде направено в много теософски и окултни общества, макар и там да се проповядва като един морален принцип и постоянно да се повтаря
безкористие
то, всеобщата човешка любов.
Това се полага на астралното тяло. И за астралното тяло като такова би било зле и лошо, това би представлявало едно несършенство в него, ако то не би могло да проникне със силата на егоизма, ако не би могло да каже на себе си: аз искам всъщност да постигна всичко само чрез мене, искам всичко, което работя, да преработя в мене, искам да положа всичката грижа само върху мене. Това е правилното настроение на астралното тяло. Когато вземем под внимание това, ние ще разберем, как езотеричното развитие може да причини, да предизвиква именно в тази насока отделни опасности. Понеже при езотеричното развитие астралното тяло по необходимост се освобождава, става независимо, може да се случи, щото такива хора, които да речем без да съблюдават това, което истинската Теософия иска да даде, застават на почвата на една не особено сериозна Теософия, именно такива хора могат да развият в течение на езотеричния живот особено много това свойство на астралното тяло, егоизма.
Това наблюдение може да бъде направено в много теософски и окултни общества, макар и там да се проповядва като един морален принцип и постоянно да се повтаря безкористието, всеобщата човешка любов.
Чрез естествено освобождение на астралното тяло в такива общества се разцъфтява именно егоизмът. За наблюдателя на душите това е несъмнено от една страна напълно оправдано, от друга страна обаче то е не що опасно, като се има предвид често изказвания принцип за всеобща човешка любов отбележете добре, че аз не казвам "принцип", а общо изказания принцип. Защото при определени предпоставки на душевния живот човек казва най-драговолно и най-често това, което той най-малко притежава, за което забелязва, че то най-малко му липсва, и ние често можем да забележим, че принципи се подчертават най-много там, където те най-много липсват. Без съмнение, всеобщата човешка любов трябва да стане в развитието на човечеството нещо, което да владее напълно душите, да живее в душите като нещо самопонятно, и по отношение на което имаме чувството: ти не трябва да го произнасяш така често от суетност, не трябва да го слагаш така излишно често в устата си. Точно както навсякъде познатата библейска заповед: не произнасяй напразно името на Бога.
към текста >>
Защото когато егоизмът разпростира своите интереси върху заобикалящия свят така, че счита този заобикалящ свят като принадлежащ на самия него и полага големи грижи за него, тогава егоизмът се превръща в
безкористие
.
Обаче един егоизъм , който е разпространен извън дадено лице и се простира върху заобикалящия свят, може да бъде също много безкористен, т. е. то може да защищава това, което му принадлежи, и да се грижи за него извънредно много. Именно при един такъв случай можем да се поучим, че животът не се оставя да бъде закован в понятия. Ние говорим за егоизъм и алтруизъм и можем да съставим много красиви системи с такива понятия като егоизъм и алтруизъм. Обаче фактите опровергават такива системи, сгромолясват ги.
Защото когато егоизмът разпростира своите интереси върху заобикалящия свят така, че счита този заобикалящ свят като принадлежащ на самия него и полага големи грижи за него, тогава егоизмът се превръща в безкористие.
И когато алтруизмът става така, че иска да ощастливи целия свят само с това което на него му харесва, кога то иска да натрапи на целия свят с пълна сила своите мисли и чувства и иска да премине към принципа: "щом не искаш да бъдеш мой брат, тогава ще ти счупя черепа", тогава алтруизмът може за бъде твърде егоистичен. Действителността, която живее в сили и факти, не може да бъде прикована и оградена с понятия, и една голяма част от онова, което се изпречва на прогреса на човечеството, се крие в това, че в незрелите глави и незрелите духове постоянно и постоянно се ражда вярата, че действителността може да бъде затворена в понятия. Астралното тяло трябва да бъде охарактеризирано с това, че то е един егоист. Последствието от това е, че всяко развитие, което освобождава астралното тяло, трябва да държи сметка за това, интересите на човека да се разширят, да стават все по-широки и по-широки. Да, ако нашето астрално тяло трябва да се освободи по правилен начин от другите членове на човешката природа, тогава интересът на нашето астрално тяло трябва да се разпростре върху цялата Земя и върху цялото човечество.
към текста >>
5.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ти обаче трябва да изразиш само
безкористие
то, тогава ще бъдеш образецът на мимическото изкуство!
"Обаче ти можеш да отидеш до определена стъпка! ", каза духовната фигура. "Позволено ти е именно да влееш във формата именно още това, което изпълняваш като движение. В момента, в който би вляла в тази форма твоите собствени желания, ти би окарикатурила формата в гримаса и би се свършило със съдбата на твоето изкуство. Така стана с хората там долу на Земята, че те вляха своите желания, своите похоти в техния мимически израз, че в него се показва тяхното собствено себе.
Ти обаче трябва да изразиш само безкористието, тогава ще бъдеш образецът на мимическото изкуство!
" И душата на онази жена продължи да живее по-нататък в това състояние. И при нея дойде друга духовна фигура, която се проявяваше всъщност само в една линия, движеше се само в една линия. И когато душата на жената забеляза, че също и тази духовна фигура, която се движеше в една линия, е тъжна, и запита; "О, аз произхождам от по-висши области, от по-висши сфери. Но слязох през царствата на йерархиите до това царство, което при вас Духовната наука нарича област на Духовете на Личността, което хората притежават само в едно копие".
към текста >>
НАГОРЕ