Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
5
резултата от
3
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Безверие
'.
1.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Липсата на доверие спрямо познанието, което взема своята изходна точка от Кант, завършва за един мисловен свят, какъвто той се явява при Вале, с пълното
безверие
във всеки светоглед.
Без съмнение те идват по такъв начин, че понятието на една знание можеше да се роди твърде бързо неопределено. И "понятия" преминаваха бърза нагоре, за да донесат светлина в събитията, обаче това бяха блуждаещи светлини, души на желанията за знание, жалки, нищо не казващи в тяхната явност постулати на една незапълнена форма на знанието. Непознати фактори трябва да царуват на смени. Върху тяхното естество беше разпростряна тъмнина, събитията са була на истината... "Вале завършва своята книга, която трябва да изложи заветите на философията към отделните науки, към богословието, физиологията, естетиката и държавната педагогика, с думите: "Дано настъпи времето, когато човек ще каже: Някога имаше философия". Гореспоменатата книга на Вале /както и другите негови книги: "Исторически обзор върху развитието на философията" 1895 г., "Относно механизма на духовния живот" 1906 г./ е едни от най-важните симптоми на развитието на светогледите в 19-тото столетие.
Липсата на доверие спрямо познанието, което взема своята изходна точка от Кант, завършва за един мисловен свят, какъвто той се явява при Вале, с пълното безверие във всеки светоглед.
към текста >>
2.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
/; "Studies in Humanism" /1907 г./ Можем да наречем прагматизма
безверие
в силата на мисълта.
Ясно изразено се вижда въздействието на този натиск идващ от естественонаучния начин на мислене във философското течение, което под името "Прагматизъм" на поврата на 19-тото и 20-тото столетие иска да постави върху една сигурна почва всеки човешки стремеж към истината. Името "Прагматизъм" произхожда от една статия на Чарлз Пеърс публикувана в 1878 година в американското списание "Popular Sсience". Най-действените представители на този начин на мислене са Уйлям Джейма /роден в 1842 г./ в Америка и Ф. К. Шилер в Англия. /Този последният употребява името "Хуманизъм": виж "Humanism" /1903 г.
/; "Studies in Humanism" /1907 г./ Можем да наречем прагматизма безверие в силата на мисълта.
Той отрича мисленето, което иска да остане в себе си, способността да роди нещо, което може да се докаже като истина, като оправдано чрез себе си познание. Човекът стои срещу процесите на света и трябва да действа. При това като помощник му служи мисленето. То резюмира, обхваща фактите на външния свят в идеи, комбинира ги. И най-добре са онези идеи, които подпомагат човека да действа правилно така, че да може да намери своите цели в хармония с явленията на света.
към текста >>
3.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Може би един съвременен материалистически монист все още здраво се държи за тезите си, той може и да казва: Само знанието е валидно, а вярата няма сигурна основа – затова пък го опровергава един друг валиден факт, фактът, че душевните условия, които поражда вярата, действат съживяващо на нашето астрално тяло, докато
безверие
то, невъзможността да се вярва изсушава астралното тяло, оставя го да се съсухри.
Помислете си как се променя цялото възприятие на живота, когато човек вдигне поглед от това, което изживява в непосредственото настояще, и го насочи към онова, което изживява човешката индивидуалност по времето на прехода през различните си прераждания! Когато човек разглежда нещата в причинно-следствената им връзка, когато види начина, по който ги е придобил, по един странен начин се изключват някои от тях, с които той се гордее в настоящата си инкарнация. Когато човек гледа на нещата от гледна точка на прераждането, те не изглеждат толкова невероятни. Нужно е само внимателно да разгледаме начина, по който човек се развива под влияние на вътрешните душевни сили в една инкарнация. Нужно е само да наблюдаваме душевната сила на вярата, душевната сила, която може да има човек като вярва в нещо, което, бидейки свръхсетивно, се издига над обичайните сетивни явления.
Може би един съвременен материалистически монист все още здраво се държи за тезите си, той може и да казва: Само знанието е валидно, а вярата няма сигурна основа – затова пък го опровергава един друг валиден факт, фактът, че душевните условия, които поражда вярата, действат съживяващо на нашето астрално тяло, докато безверието, невъзможността да се вярва изсушава астралното тяло, оставя го да се съсухри.
Вярата представлява за астралното тяло това, което е храната за физическото. А не е ли от значение да разберем какво прави вярата за човека, за неговото изцеление, за душевното му здраве и дори за физическото тяло – защото това несъмнено дава отражение и върху телесното здраве? Не е ли чудно това, че човек иска да ликвидира вярата и да освободи място за знанието, а от друга страна, астралното тяло на човек, който не може да вярва, се изсушава и съсухря? Ако действително насочим вниманието си в тази посока, виждаме, че това може да стане, дори ако разглеждаме само единия живот. Защото, за да признаем, че един безверник изсушава астралното си тяло, не е необходимо да разглеждаме последователните прераждания, а е достатъчно да разгледаме само една инкарнация.
към текста >>
Следователно можем да кажем:
Безверие
то съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност.
Вярата представлява за астралното тяло това, което е храната за физическото. А не е ли от значение да разберем какво прави вярата за човека, за неговото изцеление, за душевното му здраве и дори за физическото тяло – защото това несъмнено дава отражение и върху телесното здраве? Не е ли чудно това, че човек иска да ликвидира вярата и да освободи място за знанието, а от друга страна, астралното тяло на човек, който не може да вярва, се изсушава и съсухря? Ако действително насочим вниманието си в тази посока, виждаме, че това може да стане, дори ако разглеждаме само единия живот. Защото, за да признаем, че един безверник изсушава астралното си тяло, не е необходимо да разглеждаме последователните прераждания, а е достатъчно да разгледаме само една инкарнация.
Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност.
Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание. Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието.
към текста >>
Посредством
безверие
то в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание.
А не е ли от значение да разберем какво прави вярата за човека, за неговото изцеление, за душевното му здраве и дори за физическото тяло – защото това несъмнено дава отражение и върху телесното здраве? Не е ли чудно това, че човек иска да ликвидира вярата и да освободи място за знанието, а от друга страна, астралното тяло на човек, който не може да вярва, се изсушава и съсухря? Ако действително насочим вниманието си в тази посока, виждаме, че това може да стане, дори ако разглеждаме само единия живот. Защото, за да признаем, че един безверник изсушава астралното си тяло, не е необходимо да разглеждаме последователните прераждания, а е достатъчно да разгледаме само една инкарнация. Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност.
Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание.
Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието. Трябва да насочим вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно.
към текста >>
НАГОРЕ