Търсене в текстове за 'Басня'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 32 резултата от 22 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Басня'.

1. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ето защо в "историята" нямаме нищо друго освен една "fable convenue"/една "условна басня"/.
Подобен на този пример може да бъде и случаят с всяка история, която е построена на документи. И често пъти това е действително така. Когато се гради на основата на документите, никога не бива да се изпуска изпредвид, че може би най-важните от тези документи са били унищожени. Ето защо в "историята" нямаме нищо друго освен една "fable convenue"/една "условна басня"/. Но когато ясновиждащият носи в себе си тази "fable convenue", а в Акашовите записи, нещата му се представят съвършено различно, трудно му е да повярва в образите на Акашовите записи. И хората, които принадлежат на външната публика, ще го упрекнат, ще се противопоставят, когато въз основа на Акашовите записи той представя нещата различно. Ето защо за този, който е запознат с тези неща, е най-лесно да говори за древните времена, за които няма никакви документи, да говори за отдавна минали стадии на развитието на нашата Земя. Върху тези неща няма никакви документи. Акашовите записи предават най-вярно събитията, защото тогава окултният изследовател е най-малко смущаван от външната история.
към текста >>

2. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Една от истините, се което навярно сте запознати, е, че онова, което се учи в училищата като история е много пъти една "удобна басня".
В древни времена съвсем определени влияния идваха от Америка, през времето, когато започна Петата Следатлантска епоха обаче така се подредиха нещата, че Европейското човечество да не бъде повлиявано от Америка, не знаеше нищо за нея, живееше във вярата, че Америка не съществува. Само след като започна Петия Следатлантски период Америка беше отново открита, нещо което е известен факт. Една от истините, се което навярно сте запознати, е, че онова, което се учи в училищата като история е много пъти една "удобна басня". Това, че Америка била открита за първи път през 1492 г. е една такава удобна басня. Тя бе само преоткрита. Просто за един период връзките бяха хитро скривани, това е което бе станало. Също така е важно обаче да се знае какво е било обстоятелството, да се знае истинската история.
към текста >>

е една такава удобна басня.
В древни времена съвсем определени влияния идваха от Америка, през времето, когато започна Петата Следатлантска епоха обаче така се подредиха нещата, че Европейското човечество да не бъде повлиявано от Америка, не знаеше нищо за нея, живееше във вярата, че Америка не съществува. Само след като започна Петия Следатлантски период Америка беше отново открита, нещо което е известен факт. Една от истините, се което навярно сте запознати, е, че онова, което се учи в училищата като история е много пъти една "удобна басня". Това, че Америка била открита за първи път през 1492 г. е една такава удобна басня. Тя бе само преоткрита. Просто за един период връзките бяха хитро скривани, това е което бе станало. Също така е важно обаче да се знае какво е било обстоятелството, да се знае истинската история. Истинската история е, че Европа е била обградена за известно време и е била внимателно запазена някои влияния които не трябвало да идват в Европа.
към текста >>

3. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Затова с пълна обективност може да се каже: ако такъв човек се явява един от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време.
В смисъла на този господин нищо няма да бъде пропуснато от света и неговите явления, ако вместо той да се обяснява с Аза и другото, съгласно „крушологията“ или „крушематиката“, се обясни с учението за крушата и другото извън крушата. И това се смята за научен труд, който използва също и различни сравнения от ембриологията, за да може да се представи за научен. В него се говори долу-горе в същия стил като в много от нашите т.нар. научни съчинения, които се възприемат за нещо сериозно и които често – както казах, казаното е без пристрастие, а тъкмо от чувство за пълно братство – се приемат сериозно сред нашите приятели, като че ли е нещо друго, докато то произтича единствено от по-ниското положение на нашата епоха. Това означава истински недостатъчна способност за различаване на това, което има вътрешна стойност, и това, което се намира на такава ниска степен на литературата като подобно нещо. Затова с пълна обективност може да се каже: ако такъв човек се явява един от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време. Става дума преди всичко за придобиване на правилното отношение към това, което днес се осмелява именно на окултна почва да изпълзи от всички краища на света и което все пак от мнозина се приема за равнозначно с имащата честни намерения дълбока духовна наука. Става дума за придобиване на правилно усещане по отношение на някои от тези господа, ако искаме да сме честни към духовната наука. Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство. Това би принесло на човечеството много повече полза от такива празни работи. Необходимо е да гледаме на такива неща с пълна обективност и да свикнем да оценяваме по действително правилен начин културата на съвремието със съставните . части.
към текста >>

4. Бележки GA_147 Тайните на прага

136) ако такъв човек… глупавата басня за йезуитите: Фердинанд Мак, 1861-1930, лекар и писател.
136) ако такъв човек… глупавата басня за йезуитите: Фердинанд Мак, 1861-1930, лекар и писател. В: „Два пъти умрял! “, Лайпциг 1912 г., д-р Щайнер е набелязан за възпитаник на йезуитите във Втори раздел: „Теософско висше училище за духовна наука“.
към текста >>

5. 3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Несъмнено, за днешното съзнание подобни твърдения звучат като някаква басня или като пълна глупост.
Несъмнено, за днешното съзнание подобни твърдения звучат като някаква басня или като пълна глупост. Но точно тук са в сила думите на апостол Павел, че мъдростта на Боговете често пъти изглежда като глупост в очите на хората. И така, по времето на своето посвещение, Слънчевият герой живееше заедно с цялата Слънчева система. Сега неговото обиталище е там, в Слънцето, също както обикновеният човек живее на Земята като на своя родна планета. Както около нас има планини и реки, така и по време на посвещението, около Слънчевия герой са разположени планетите на Слънчевата система. Да, по време на своето посвещение, Слънчевият герой трябваше да бъде откъснат от Земята и пренесен на Слънцето.
към текста >>

6. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Това, което днес се разказва като история, е, както аз често се изказах, особено там, където се касае за неща от духовно естество, тази история е в много отношения една уговорена басня.
Според свидетелството на Давид на сибилато! Следователно чак до времето на Християнството пред очите на някои духове стои сибилата с нейните пророчества засягащи това, което се отнася за унищожението на една епоха и за идването на един нов ред в света. И така ние можем да кажем, че в течение на много, много столетия, даже през цялата Четвърта следатлантска епоха и хвърляйки своите лъчи чак в Петата следатлантска епоха, макар и още вече много слабо, ние срещаме сибилата в развитието на човечеството. Само онзи, който е под властта на рационалистичните представи на настоящето, не иска да знае нищо за подобни неща, може да не съзре, какво дълбоко влияние е упражнило именно сибилството върху света, сред който се разпространи Християнството. Това, което днес се разказва като история, е, както аз често се изказах, особено там, където се касае за неща от духовно естество, тази история е в много отношения една уговорена басня. Представите на най-широките слоеве на народа бяха завладени много повече отколкото се вярва, завладени чак до късните столетия от това, което излизаше от сибилите. Това е едно чудно, загадъчно явление, което се проявява в Четвъртата следатлантска епоха, този свят на сибилите.
към текста >>

7. 1. ПРЕДГОВОР GA_155 Христос и човешката душа

Наистина, не от лични основания, а от сериозността на положението би трябвало да се обърне вниманието на това, че ме съществува извинение, когато на едно важно място пред Теософското Общество от Президентката на това Общество се представя своеволната измислица, баснята, че съм бил йезуит.
Какво означава едно такова „убеждение", скъпи; мои приятели? Най-голямото лекомислие, най-чистото своеволие! Наистина, не от лични основания, а от сериозността на положението би трябвало да се обърне вниманието на това, че ме съществува извинение, когато на едно важно място пред Теософското Общество от Президентката на това Общество се представя своеволната измислица, баснята, че съм бил йезуит. Отдавна трябваше да се приключи с това, но за характеристика на факта бих могъл да допълня следното. Допълнително хората казаха: „След няколко седмици Президентката си взе обратно думите! ". Още по-лошо става, когато един човек разгласява от отговорно място нещо, което след няколко седмици трябва да вземе обратно, защото тогава започва преценката на света, а не личната преценка.
към текста >>

8. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

“ Според една басня на Езоп („Самохвалкото“): Някой извиква на един самохвалко: „Hic Rhodus, hic salta!
67. Тук е Родос, тук танцувай: В смисъла на: „Докажи тук и сега какво можеш! “ Според една басня на Езоп („Самохвалкото“): Някой извиква на един самохвалко: „Hic Rhodus, hic salta! “, когато той твърди, че е направил гигантски скок в Родос, за който обаче, за жалост, няма свидетели.
към текста >>

9. 6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Виждате ли, днес нещата не се откриват така непосредствено на хората и затова те смятат цялата история за една общоприета басня, за една измислица.
Вече казах: Дори и в по-късните столетия би могла да се търси известна аналогия с отделни примери от римската история например, с Нума Помпилиус и нимфата Егерия. Виждате ли, днес нещата не се откриват така непосредствено на хората и затова те смятат цялата история за една общоприета басня, за една измислица. Припомнете си, че в края на 16 и началото на 17 век се появи мистичния Якоб Бьоме*29, чиито дълбоки интуиции загатваха за една много по-древна епоха. Към учениците на Якоб Бьоме спадаха и много хора от по-късните времена; един от последните съзнателни ученици на Якоб Бьоме беше Сен Мартин. Особено в своята книга "За грешките и за истината" той се опира изцяло на Якоб Бьоме, макар и същността на учителя да е вече твърде разводнена, макар и ако ми позволите този израз там Якоб Бьоме да е вече твърде "изветрял" И все пак спомените от миналото бяха толкова силни, че Сен Мартин знаеше: ако човек иска да има правилни идеи за социалната структура, ако иска да има точни и ръководни политически идеи, той не може просто да ги измисли; тези идеи трябва да му бъдат предадени от духовния свят. Ето защо в своята книга "За грешките и за истината" Сен Мартин даде не просто идея за външната природа и нейното разнообразие, не просто идея за историята и нейния ход, а политически идеи, съвсем конкретни политически идеи. Днес, когато единствените политически структури на света са държавите, бихме могли да наречем идеите на Сен Мартин "държавнически" Обаче в неговото изложение откриваме една съвсем конкретна и същевременно удивителна представа.
към текста >>

10. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Както говорих тук днес, понеже, бих искал да кажа, Genius loci на това място изисква това от мен, видяхте от един особен пример, че вече не е достатъчно за хората на настоящето да вземат в ръка ученическите книги и да се запознаят с историята, понеже там се узнава само онази Fable convenue (установена басня), която днес се нарича история.
Както говорих тук днес, понеже, бих искал да кажа, Genius loci на това място изисква това от мен, видяхте от един особен пример, че вече не е достатъчно за хората на настоящето да вземат в ръка ученическите книги и да се запознаят с историята, понеже там се узнава само онази Fable convenue (установена басня), която днес се нарича история. Какво се узнава там за важните, лежащи именно в мъгливото начало на медицината пътища, които още през първите християнски столетия водят от Европа към Америка? Но това, което е там, не престава да съществува затова, че хората са изгубили съзнание за него и правят като птицата Щраус, която заравя главата си в пясъка, за да не вижда, вярвайки, че каквото не вижда, не съществува. Още нещо е скрито за хората чрез Fable convenue, наричаща се история, което с въздействието си стои много близко до човека на настоящето. Някои неща за историческото протичане на живота ще се появят на бял свят чрез духовната наука. Защото хората искат да узнаят своята собствена съдба и връзката на душата с духовното им развитие.
към текста >>

11. Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Към истините, които вече могат да бъдат опознати, принадлежи и тази, че каквото се учи в училище като история, в повечето случаи е Fable convenue (условно установена басня).
Към истините, които вече могат да бъдат опознати, принадлежи и тази, че каквото се учи в училище като история, в повечето случаи е Fable convenue (условно установена басня). И това, че Америка за първи път е открита през 1492 година, също е Fable convenue. Известно време връзката с нея умело е била прикривана така, както е било необходимо. Но отново трябва да се знае как стоят нещата и какво представлява истинската история. Така че известно време Европа е била изолирана и грижливо опазвана да не достигат до нея определени влияния.
към текста >>

12. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ако се вглеждаме в третия следатлантски период, в египетско-халдейската епоха, и обръщаме внимание само на това, което ни казват документите, и така регистрираме събитията, както ги регистрира Fable convenue (според израза на Наполеон La vérité historique est souvent une fable convenue – Историческата истина често е договорена басня – бел.на прев.), която днес наричат история, ние правим грешка в перспективата.
Например гледате планина в далечината. Здравето ви зависи съществено от въздуха, който ви обкръжава; то не зависи от въздуха, обкръжаващ отдалечената планина, и ако искате той действително да ви действа оздравяващо, трябва да тръгнете натам. Действителността съществено е свързана с перспективата, ако говорим за действителността в живота. Така стои работата и с понятието време. По правилен начин живеем в настоящето време, ако не мислим, че отдалечените събития от миналото могат да имат за нас такава тежест, както и близките събития. Ако се вглеждаме в третия следатлантски период, в египетско-халдейската епоха, и обръщаме внимание само на това, което ни казват документите, и така регистрираме събитията, както ги регистрира Fable convenue (според израза на Наполеон La vérité historique est souvent une fable convenue – Историческата истина често е договорена басня – бел.на прев.), която днес наричат история, ние правим грешка в перспективата. Защото за нашия днешен живот изобщо няма никакво значение това, което хората, като свои външни действия са изпълнявали в египетското време, а значение има само това, което са правели Ангелите, Архангелите и Архаите; но това се проявява само при разглеждане, отчитащо перспективата. Затова съществува основно положение, и не само днес, когато отново трябва да открием всички тези неща на почвата на антропософията, но това основно положение е съществувало във всички времена и за всички духовни изследователи, че времето като такова е заблуда, и никога сериозните познавачи на действителността не са разглеждали времето като нещо истинско.
към текста >>

13. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот.
Онова, което е станало в течение на човешкото развитие, това трябва да познаем ние, да го внесем в нашия душевен живот. Такава е сега задачата на съвременния човек. Сега се касае за това, да вземем с цялата сериозност аз вече отбелязах това през тези дни че самото развитие на човечеството е един вид развитие на едно същество. Както в отделния човешки индивид съществува закономерен растеж, така и в развитието на целия човешки род. И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който определени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания човекът е взел участие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството. Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот. Ако проверим нещата от тази гледна точка, можем вече да се убедим, колко пълно с предразсъдъци е, когато се вярва, че приблизително така, както са настроени сега душите на хората, те са били също така настроени до онези времена, до които стигат още първите документи на историята в миналото. Но съвсем не е така. Хората, също и най-простите, най-първобитните хора от 9-то, 10-то следхристиянско столетие, са били съвършено различно настроени в техните души в сравнение с хората, които са живели след половината на 15-то столетие. Можем да проследим това чак до низините на човешкия род, можем да го проследим също в неговите върхове. Опитайте се например да се запознаете със забележителното съчинение на Данте върху "монархията".
към текста >>

14. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Обаче в "Условната басня", която се нарича история, не ще намерите нищо за продължаващото царуване на Христовия Импулс, абсолютно нищо.
достатъчно е само да обърнем вниманието върху факта, за който съм Ви говорил вече някога често пъти от една или друга гледна точка. Когато вземем исторически разглеждания, обикновено представена днес история, ние ще си кажем: тези исторически разглеждания не са проникнали всъщност още до Тайната на Голгота. Вземете само това, което обикновено Ви е било представено като история на света. Без съмнение там Ви са описани времената на древното асирийско, вавилонско царство, на древното персийско царство, на древна Гърция, на римското царство. Може би там се споменава, че е станало също събитието на Голгота, но само се споменава и се продължава по-нататък следенето на историята върху преселенията на народите и т.н., за едните до Людвик ХІV, или до френската революция или до Поанкаре, за другите до залеза на Хохенцолерните и т.н. Обаче в "Условната басня", която се нарича история, не ще намерите нищо за продължаващото царуване на Христовия Импулс, абсолютно нищо. За историческото разглеждане е всъщност така, като че за него Христовия Импулс би бил заличен. Забележително е например, как един такъв историк като Ганке, който е бил вярващ християнин, и субективно е държал много за Христовото Събитие, като историк не може да внесе Христовото Събитие в историята. Той не може да направи нищо с това. За него Христовото Събитие не играе никаква роля в историческо то изложение. Така щото можем да кажем: за онова духовно познание на човека, което проявява до сега в неговата история, хри-стиянството не съществува всъщност още.
към текста >>

15. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Онова, което се нарича обикновено и външно "история", е само една условна басня, защото тя записва външните факти така, че при това бива предизвикана илюзията, като че вече в 8-то, 9-то столетие положението с човека е било такова, каквото е било в 18-то, 19-то столетие.
Ако почувствувате този план, тогава ще имате в тези два пресичащи се кръга нещо, което посочва развитието на човечеството обаче трябва да бъде схванато това с чувствата. Аз още вчера казах, че приблизително в средата на 15-то столетие трябва да бъде отбелязан един пълен със значение прелом в развитието на човечеството. Онова, което се нарича обикновено и външно "история", е само една условна басня, защото тя записва външните факти така, че при това бива предизвикана илюзията, като че вече в 8-то, 9-то столетие положението с човека е било такова, каквото е било в 18-то, 19-то столетие. Даже някои по-нови историци, като например Лампрехт, са стигнали до там да разберат, че фактически душевното устройство и душевно то настроение на хората са били съвършено различни преди и след посочения период, че е лишено от смисъл да се мисли, какво те са били като днешните. И в настоящето ние се намираме в едно развитие, което можем да разберем само ако осъзнаем, че се развиваме към бъдещето с особени душевни сили и че онези душевни сили, които са претърпели своето развитие до 15-то столетие, наистина и днес още се проявяват в човешките души те вече замират но те принадлежат вече към това, което загива, към това, което е осъдено да отпадат от еволюцията на човечеството. Върху този важен прелом в развитието на човечеството трябва да развием едно съзнание, ако въобще искаме да бъдем способни да говорим върху работите на човечеството в настоящето и в близкото бъдеще.
към текста >>

16. 2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах.
На днешния човек му е всъщност трудно да бъде човек. Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах. Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка.
към текста >>

Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка.
На днешния човек му е всъщност трудно да бъде човек. Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах. Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка. И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
към текста >>

И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка.
Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах. Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка. И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
към текста >>

Бих могъл да кажа, че вчера аз Ви разказах и трябваше да Ви разкажа тази басня според разбирането на негрите: Лъвът, хиената и вълкът тръгнали на лов.
И по този начин ние имаме възможността да преведем онази легенда, която аз Ви разказах вчера в заключение, да преведем тази легенда от негърския език на нашия модерен цивилизационен език. Бих могъл да кажа, че вчера аз Ви разказах и трябваше да Ви разкажа тази басня според разбирането на негрите: Лъвът, хиената и вълкът тръгнали на лов. Те убили една антилопа. Първо хиената трябвало да дели плячката. Тя я разделила според логиката на хиената и казала: една трета на всеки един. Една трета на лъва, една трета на вълка и една трета на хиената. Тогава хиената била изядена.
към текста >>

Но сега ние можем, бих могъл да кажа, да разкажем малко различно тази басня, като я преведем в езика на модерната цивилизация.
Но сега ние можем, бих могъл да кажа, да разкажем малко различно тази басня, като я преведем в езика на модерната цивилизация. Но имайте предвид, че аз винаги разказвам онова, за което става дума във великия ход на културата. И по този случай бих могъл да кажа, че изразено на модерен език разказът би могъл да приеме следната форма: Антилопата бива убита. Хиената се оттегля и дава едно мълчалива съждение; тя не смее да предизвика първо яростта на лъва и затова се оттегля настрана. Тя изказва едно безгласно съждение и очаква на задния план. Тогава лъвът и вълкът започват да се борят за плячката в лицето на антилопата и се бият, бият докато се наранят така силно, че и двамата умират от раните.
към текста >>

Ако почувствувате, какво искам да кажа с това европеизиране на тази стара негърска басня, тогава ще разберете, че днес тези неща трябва да бъдат всъщност правилно разбрани.
Ако почувствувате, какво искам да кажа с това европеизиране на тази стара негърска басня, тогава ще разберете, че днес тези неща трябва да бъдат всъщност правилно разбрани. Те биват правилно разбрани само тогава, когато човекът се научи да противопостави на съблазнителния зов на орела, на лъва и на кравата своята сентенция, сентенцията, която днес би трябвало да бъде основният принцип на човешкото развитие на силата, на човешкото мислене и действие:
към текста >>

17. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ. Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма.
към текста >>

18. 6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Чете се басня от Лесинг.
Повторение на вчерашното говорно упражнение; следва ново. Чете се басня от Лесинг.
към текста >>

19. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Чете се басня от Лесинг.
Чете се басня от Лесинг.
към текста >>

Р.Щ. /след като всички са прочели баснята/: След като изслушахте толкова много, вече усещате, че това е написано така, както са се писали басни и много други неща през 18 век.
Р.Щ. /след като всички са прочели баснята/: След като изслушахте толкова много, вече усещате, че това е написано така, както са се писали басни и много други неща през 18 век. Създава се чувството, че не са съвсем завършени.
към текста >>

Р.Щ. прочита баснята още веднъж и след това казва: Днес в 20 век, баснята би звучала по следния начин: Чест на бик!
Р.Щ. прочита баснята още веднъж и след това казва: Днес в 20 век, баснята би звучала по следния начин: Чест на бик! И търся ли чест, която да изисква опърничаво да стоя на едно място, това не би била конска чест, а магарешка.
към текста >>

20. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Сега още малко проза, една басня от Лесинг.
Сега още малко проза, една басня от Лесинг.
към текста >>

Каква е идеята на баснята?
Каква е идеята на баснята?
към текста >>

Р.Щ.: В кое изречение се крие идеята на баснята, свързана с хитростта на лисицата?
Р.Щ.: В кое изречение се крие идеята на баснята, свързана с хитростта на лисицата? "Никога не съм мислила, че той е бил толкова голям."
към текста >>

21. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ние обаче не можем да реализираме на практика сюжета на баснята за ленивата гъска, би трябвало да я знаете.
Защото фактите показват нещо. Те сочат, че не ни е нужна глава, ако, изпитвайки някъде болка, ние вдигаме ръка и потъркваме това място: нали жабата може да прави това въобще без глава. И така, главата не ни е нужна, за да се чешем; главата не ни е нужна, за да ходим и бягаме. Защото костенурката или жабата бягат без глава. И така, за ходене глава не ни е нужна. Ние обаче не можем да реализираме на практика сюжета на баснята за ленивата гъска, би трябвало да я знаете. Гъската я мързяло да ходи, но се хранила доста усърдно. Дали и съвет да ходи с помощта на клюна, а да яде с краката, за да промени вредния навик. Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна. За да се движат ръцете, нашата глава също не ни е нужна. Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата?
към текста >>

22. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Да се отговори на този въпрос е доста по-трудно, отколкото да се разкаже баснята за разбойничеството; а за такъв отговор е необходимо да се разгледа «домакинството» на природата като цяло.
Ето, долитат отвсякъде тези ужасни паразити и правят всичко въз-можно, за да оберат цветята. Всъщност това не е така. Това не е така, всичко е съвсем различно. Ако, приближавайки се към цвета, виждате, че там е кацнало насекомо, да кажем, пчела, и изсмуква нектара от полското цвете или от цвета на върбата, би следвало да се запитате: какво би станало с растението, ако при него не долитаха пчели и други насекоми и не изсмукваха от него нектара? Какво би станало тогава? Да се отговори на този въпрос е доста по-трудно, отколкото да се разкаже баснята за разбойничеството; а за такъв отговор е необходимо да се разгледа «домакинството» на природата като цяло. Тук не може да се стигне до правилно съждение, ако не се обърнем назад към по-ранното състояние на земното развитие.
към текста >>

0.79077315330505