Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
15
резултата от
14
текста с корен от думите : '
Афоризми
'.
1.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Струва ми се, че в тези изречения са изразени главните мисли, които Гьоте е вложил в своите
афоризми
върху изкуството.
Не материята, която художникът взема от природата, прави произведението на изкуството; а само това, което художникът влага от своята вътрешност в творението. Най-висшето творение на изкуството е онова, което ни кара да забравим, че на негова основа стои една природна материя и което събужда нашия интерес единствено чрез това, което художникът е направил от тази материя. Художникът създава своите форми по начина на природата; обаче той създава тези форми не както самата природа.
Струва ми се, че в тези изречения са изразени главните мисли, които Гьоте е вложил в своите афоризми върху изкуството.
към текста >>
2.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ако преведем баналностите на съвременните философски книги от школската им форма на здрав език, ще изведем твърде бедно съдържание в сравнение с това на
афоризми
те на Ницше, който във връзка със съвременната философия с пълно право можеше да изрече гордите думи: „Моето честолюбие е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24
Чрез това влияние тя е загубила цялата си самобитност и кураж. От школската философия на своето време Кант е възприел понятието за истина, което произлиза от „чистия разум“. Той се е опитал да покаже, че чрез такава истина ние не можем да знаем нищо за нещата, намиращи се извън нашето преживяване, за „нещата в себе си“. От едно столетие се прилага изключително остроумие, за да се преосмислят мислите на Кант от всички страни. Резултатите от това остроумие са във всеки случай често доста оскъдни и тривиални.
Ако преведем баналностите на съвременните философски книги от школската им форма на здрав език, ще изведем твърде бедно съдържание в сравнение с това на афоризмите на Ницше, който във връзка със съвременната философия с пълно право можеше да изрече гордите думи: „Моето честолюбие е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24
към текста >>
3.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Разбира се, не в такъв наситен сърдечен тон като този на Ницше, но затова пък в кристално чисти мисли, до които Ницшевите
афоризми
често изглеждат като обикновено заекване.
Човек не може да каже нищо за развитието на Ницше, ако преди това не си спомни за най-свободния мислител, когото роди новото човечество, за Макс Щирнер68. Тъжна истина е, че този мислител, който в най-пълния смисъл на думата отговаря на това, което Ницше описва като свръхчовек, е познат и признат само от малцина. През 40-те години на този век той вече изразява мирогледа на Ницше.
Разбира се, не в такъв наситен сърдечен тон като този на Ницше, но затова пък в кристално чисти мисли, до които Ницшевите афоризми често изглеждат като обикновено заекване.
към текста >>
4.
00. Съдържание
GA_26 Мистерията на Михаил
Афоризми
на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество
Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество
към текста >>
5.
16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество
GA_26 Мистерията на Михаил
АФОРИЗМИ
ОТ ЕДНА СКАЗКА ДЪРЖАНА
АФОРИЗМИ ОТ ЕДНА СКАЗКА ДЪРЖАНА
към текста >>
6.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Тогава Фриц Кьогел ми даде да прегледам колекцията му от Ницшеви
афоризми
за „вечното възвръщане“.
Това, което Ницше преживява в това направление, ме занимаваше най-живо през лятото на 1896 г.
Тогава Фриц Кьогел ми даде да прегледам колекцията му от Ницшеви афоризми за „вечното възвръщане“.
Това, което тогава си мислех за произхода на неговите мисли, написах през 1900 г. в една статия в „Списание за литература“. В някои от изреченията в тази статия се съдържа преживяното от мен през 1896 г. във връзка с Ницше и естествознанието. Тук ще повторя тогавашните си мисли, но освободени от полемиката, в която бяха облечени по онова време.
към текста >>
„Несъмнено Ницше е писал тези отделни
афоризми
в поредици без каквато и да е последователност... И днес поддържам своето убеждение, което изразих тогава, че на Ницше тази идея му е дошла, докато е четял „Курс по философия като строго научен светоглед и формиране на живота“ от Ойген Дюринг (Лайпциг, 1875 г.) и под влияние на тази книга.
„Несъмнено Ницше е писал тези отделни афоризми в поредици без каквато и да е последователност... И днес поддържам своето убеждение, което изразих тогава, че на Ницше тази идея му е дошла, докато е четял „Курс по философия като строго научен светоглед и формиране на живота“ от Ойген Дюринг (Лайпциг, 1875 г.) и под влияние на тази книга.
На стр. 84 от това съчинение се намира съвсем ясно изразена именно тази мисъл, само че там той я оборва също така енергично, колкото енергично Ницше я защитава. Книгата се съхранява в библиотеката на Ницше. Както показват многобройните бележки с молив в полетата, тя е била ревностно прочетена от Ницше... Дюринг казва: „По-дълбоката логическа причина за всеки съзнателен живот изисква в най-строгия смисъл на думата неизчерпаемост на творенията. Възможна ли е сама по себе си тази безкрайност, по силата на която да възникват нови форми?
към текста >>
7.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Бих искал тук да посоча това, което написах като увод към подготвеното от мен издание на „
Афоризми
в проза“ от Гьоте, за да го сравня с формулировката на съдържанието на „Гьотевият светоглед“.
В последния ваймарски период от моя живот се появиха книгата ми „Гьотевият светоглед“ и уводът към последния том, който написах за изданието в „Немска национална литература“ на Кюршнер.
Бих искал тук да посоча това, което написах като увод към подготвеното от мен издание на „Афоризми в проза“ от Гьоте, за да го сравня с формулировката на съдържанието на „Гьотевият светоглед“.
Ако човек разглежда нещата само на повърхността, той може да намери противоречия между някои неща в тези мои съчинения, появили се почти по едно и също време. Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с помощта само на такива формулировки като прозрение в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види борба за изразяване. Борба да се внесе в светогледни понятия това, което описах тук като преживяване на познанието, на отношението на човека към света, на възникването и решаването на загадките в рамките на истинската действителност.
към текста >>
8.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тези неща в много отношения са
афоризми
, ала вие ще имате възможност много да съберете от едно такова извлечение като тази картина на Зодиака, ако наистина я използувате за вашите разсъждения и медитации.
Мога да направя само едно единствено загатване. Аз оставям на вас чрез собственото ви разсъждение да вградите на тези основи по-нататък.
Тези неща в много отношения са афоризми, ала вие ще имате възможност много да съберете от едно такова извлечение като тази картина на Зодиака, ако наистина я използувате за вашите разсъждения и медитации.
към текста >>
9.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Афоризми
» (около 1780 г.), в «Природонаучни произведения» (виж по-горе), том 2, Събр. съч.
28. Гьоте: «Природата.
Афоризми» (около 1780 г.), в «Природонаучни произведения» (виж по-горе), том 2, Събр. съч.
1б, стр.7.
към текста >>
10.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Някои неща бяха казани афористично, но връзката в тези
афоризми
ще ви се разкрие, когато се опитате да проследите онова, което исках да кажа по-малко интелектуално и много повече като го почувствате с цялото си човешко същество, - да го почувствате познавайки и да го познаете чувствайки, - за да може все повече и повече не само това, което се казва, но и това, което се слуша в нашите кръгове да бъде действително носено от духовността.
Това е, което исках да охарактеризирам днес. Ние трябва да стигнем дотам, че с едно дълбоко вътрешно съучастие да се издигнем над обикновената история и да проявим копнеж към онази история, която трябва да бъде четена и то да бъде четена в духа. Тази история трябва все повече и повече да се култивира в антропософското движение. Днес, мои мили приятели, пред вашите души исках да представя най-вече конкретно-програмното в това направление.
Някои неща бяха казани афористично, но връзката в тези афоризми ще ви се разкрие, когато се опитате да проследите онова, което исках да кажа по-малко интелектуално и много повече като го почувствате с цялото си човешко същество, - да го почувствате познавайки и да го познаете чувствайки, - за да може все повече и повече не само това, което се казва, но и това, което се слуша в нашите кръгове да бъде действително носено от духовността.
към текста >>
11.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
[18] Георг Кристоф Лицхтенберг, 1742-1799, физик в Гьотинген, сатиричен писател, майстор на
афоризми
те.
[18] Георг Кристоф Лицхтенберг, 1742-1799, физик в Гьотинген, сатиричен писател, майстор на афоризмите.
към текста >>
12.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Георг Кристоф Лицхтенберг, 1742-1799, физик в Гьотинген, сатиричен писател, майстор на
афоризми
те.
Георг Кристоф Лицхтенберг, 1742-1799, физик в Гьотинген, сатиричен писател, майстор на афоризмите.
към текста >>
13.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Аз възнамерявам в бъдеще да включвам във всеки брой малки, кратки
афоризми
, които резюмират важни съдържания на живота, така щото такива
афоризми
ще могат да се използуват в клоновете или при други случаи.
Колко много са онези хора тук, които бих могъл да запитам, какво става в антропософските клонове в Лайпциг, в Хамбург? Но така трябва да бъде в бъдеще. Тези неща трябва да отидат толкова далече, че онзи, който е член на клона в Нова Зеландия, да има действително една представа за това, което става във Виена. Членовете на Антропософското Общество ще направят добре да съобщават на редакцията на бюлетина онова, което са изживели вътре и вън от Антропософското Общество. Това ще бъде после преработено и винаги ще може да се прочита за това, което става в Антропософското Общество.
Аз възнамерявам в бъдеще да включвам във всеки брой малки, кратки афоризми, които резюмират важни съдържания на живота, така щото такива афоризми ще могат да се използуват в клоновете или при други случаи.
към текста >>
14.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Чувствал как мислите минават през дихателните потоци и с това потъване на мислите, които тогава, бих желал да кажа, като змии са се провирали през дихателните потоци, той е чувствал своя Аз в повсеместната дейност на света и изразявал в сентенции и
афоризми
това, което е могло да се разкрие от това усещане.
По-късно този начин се променя. Следователно в древността йога се пренасял в такова променено дишане.
Чувствал как мислите минават през дихателните потоци и с това потъване на мислите, които тогава, бих желал да кажа, като змии са се провирали през дихателните потоци, той е чувствал своя Аз в повсеместната дейност на света и изразявал в сентенции и афоризми това, което е могло да се разкрие от това усещане.
Забелязвало се, че йога говори другояче от обикновеното, когато е изразявал словесно това, което изживявал по този начин. Настъпва промяна и постепенно се стига дотам, че това, което описах, че е изживявано така силно, така интензивно в дихателния процес, отслабва и се прекратява. Вместо това постепенно започва да се изживява как словата се издишват навън, как словата от само себе си се скандират в поговорки, в мъдрости и сами се превръщат в речитатив.
към текста >>
НАГОРЕ