Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
700
резултата от
281
текста с части от думите : '
Атом
'.
1.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
17.ГЬОТЕ ПРОТИВ
АТОМ
ИСТИКАТА
17.ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той позна, че костите са здрави основи на формирането, една мисъл която той запази по-късно, като при своите работи върху ан
атом
ията изходи напълно от учението за костите.
В същата година (1776) намираме обаче също, че Гьоте добива яснота върху това, от което трябва да се изходи, когато искаме да разгледаме формата на животинския организъм.
Той позна, че костите са здрави основи на формирането, една мисъл която той запази по-късно, като при своите работи върху анатомията изходи напълно от учението за костите.
През тази година той написа важното в това отношение изречение*(* Естествени Науки II,стр.69.): “Подвижните части се образуват според тях /костите/, казано всъщност с тях, и вършат своята работа само дотолкова, доколкото твърдите части позволяват това”. И още едно друго указание във физиогномиката на Лаватер: “Някой може вече да е забелязъл, че аз считам костната система като основна схема на човека – черепа като основа на костната система и цялата месеста част като колорит на тази рисунка”.*/*Фрагменти на Лаватер II,143.); това изречение е написано може би по подбуди на Гьоте, който е разговарял с Лаватер върху тези въпроси. Те са тъждествени със схващането на Гьоте.
към текста >>
В тази година започна също и Гьотевото изучаване на подробностите на ан
атом
ията.
В тази година започна също и Гьотевото изучаване на подробностите на анатомията.
На 22 януари той пише на Лаватер в 1776 година: “Херцогът ми изпрати шест черепа, аз направих прекрасни забележки, които стоят в услуга на ваше преподобие ако те бяха стигнали до вас без мене”. По-нататъшните подбуди за по-подробно изучаване на анатомията му предложиха отношенията с университета в Йена. Първите указания върху това ние имаме от 1781 година. В издадения от Кайл дневник той от белязва под датата 15 октомври 1781 година, че е отишъл в Йена със стария отшелник и там се занимавал с анатомия. Тук се намираше един учен, който подпомага извънредно много проучванията на Гьоте: Лодер.
към текста >>
По-нататъшните подбуди за по-подробно изучаване на ан
атом
ията му предложиха отношенията с университета в Йена.
В тази година започна също и Гьотевото изучаване на подробностите на анатомията. На 22 януари той пише на Лаватер в 1776 година: “Херцогът ми изпрати шест черепа, аз направих прекрасни забележки, които стоят в услуга на ваше преподобие ако те бяха стигнали до вас без мене”.
По-нататъшните подбуди за по-подробно изучаване на анатомията му предложиха отношенията с университета в Йена.
Първите указания върху това ние имаме от 1781 година. В издадения от Кайл дневник той от белязва под датата 15 октомври 1781 година, че е отишъл в Йена със стария отшелник и там се занимавал с анатомия. Тук се намираше един учен, който подпомага извънредно много проучванията на Гьоте: Лодер.
към текста >>
В издадения от Кайл дневник той от белязва под датата 15 октомври 1781 година, че е отишъл в Йена със стария отшелник и там се занимавал с ан
атом
ия.
В тази година започна също и Гьотевото изучаване на подробностите на анатомията. На 22 януари той пише на Лаватер в 1776 година: “Херцогът ми изпрати шест черепа, аз направих прекрасни забележки, които стоят в услуга на ваше преподобие ако те бяха стигнали до вас без мене”. По-нататъшните подбуди за по-подробно изучаване на анатомията му предложиха отношенията с университета в Йена. Първите указания върху това ние имаме от 1781 година.
В издадения от Кайл дневник той от белязва под датата 15 октомври 1781 година, че е отишъл в Йена със стария отшелник и там се занимавал с анатомия.
Тук се намираше един учен, който подпомага извънредно много проучванията на Гьоте: Лодер.
към текста >>
Същият го въвежда по-нататък ан
атом
ията, както той пише на 29 октомври 1781 г.на госпожа фон Щайн*/*”Една тежка служба от любов, която поех, ме довежда по-близо до моята любима тема.
Същият го въвежда по-нататък анатомията, както той пише на 29 октомври 1781 г.на госпожа фон Щайн*/*”Една тежка служба от любов, която поех, ме довежда по-близо до моята любима тема.
Лодер ми обяснява всички кости и мускули и за по-малко дни аз ще схвана много неща”. /и на 4 ноември на Карл Август*/*”Той /Лодер/ ми демострира остелогия и миология в осем дни, естествено тези дни бяха използвани доколкото аз можех да издържа буден”./ В последното писмо той пише сега също, че има намерението “Да обясни на младежите на художествената академия скелета и да ги доведе до познаването на човешкото тяло”. Той прибавя: “Аз правя това едновременно заради себе си и заради тях; методът, който съм избрал, ще ги запознае предостатъчно с основните стълбове на тялото”. Рисунките в дневника на Гьоте показват, че той действително е държал тези лекции и ги е завършил на 16 януари. Същевременно той трябва да е разговарял твърде много с Лодер върху строежа на човешкото тяло.
към текста >>
Под датата 6 януари дневникът отбелязва: "Демострация на сърцето от Лодер." След като видяхме, че още в 1776 година Гьоте е хранел далече простиращи се мисли върху устройството на животинския организъм, ние нито за миг не можем да се съмняваме, че неговите сегашни подробни занимания с ан
атом
ията са се издигнали далече високо над подробностите до по-висши гледища.
Под датата 6 януари дневникът отбелязва: "Демострация на сърцето от Лодер." След като видяхме, че още в 1776 година Гьоте е хранел далече простиращи се мисли върху устройството на животинския организъм, ние нито за миг не можем да се съмняваме, че неговите сегашни подробни занимания с анатомията са се издигнали далече високо над подробностите до по-висши гледища.
Така на 14 ноември 1781 година той пише на Лаватер и Марк, че се отнася с “Костите като с един текст, на който може да се окачи целия живот и всичко човешко”. При разглеждането на един текст в нашия дух се образуват образи и идеи, които се явяват като предизвикани, като родени от този текст. Като с един такъв текст се отнася Гьоте с костите, т.е. когато ги разглеждаше, в него възникваха мисли върху целия живот и върху цялото човешко естество.
към текста >>
Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития ан
атом
Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните.
Такива бяха възгледите на Гьоте, когато той се запозна с едно мнение, което абсолютно противоречеше на тези велики мисли. Учените от онова време се занимаваха главно с това, да намерят признаци, които отличават един животински вид от друг такъв. Те считаха, разликата на животните от човека трябва да се състои в това, че животните имат между двете симетрични половини на горната челюст една междинна кост, върху която са наредени горните резци, а у човека тази междинна кост трябва да липсва.
Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните.
Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”. Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка костна ядка като истинска междинна кост, той не допускаше съществуването на такава кост у човека. По този въпрос той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”. Кампер най-знаменития анатом на времето, беше на същото мнение. Той казва например за междинната кост: “Тя никога не е била открита у човека, даже и у негрите”.
към текста >>
Кампер най-знаменития ан
атом
на времето, беше на същото мнение.
Те считаха, разликата на животните от човека трябва да се състои в това, че животните имат между двете симетрични половини на горната челюст една междинна кост, върху която са наредени горните резци, а у човека тази междинна кост трябва да липсва. Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните. Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”. Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка костна ядка като истинска междинна кост, той не допускаше съществуването на такава кост у човека. По този въпрос той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”.
Кампер най-знаменития анатом на времето, беше на същото мнение.
Той казва например за междинната кост: “Тя никога не е била открита у човека, даже и у негрите”. Марк проявяваше особено голямо уважение към Кампер и се занимаваше с неговите съчинения.
към текста >>
Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа фон Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно ан
атом
ическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./
Типичната основна форма, според която трябва да се изградени всички организми, би била унищожена с това. У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички животни, трябва да участва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за приемането на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции. Съобразно цялото свое духовно направление Гьоте не можеше да мисли другояче, освен че и у човека съществува една междучелюстна кост. Касаеше се само за емпиричното доказателство на същата, само за това, каква форма приема тя у човека, доколко се приобщава към целостта на организма. Той успя да достави това доказателство през пролетта на 1784 година в съдружие с Лодер, с когото сравни човешки и животински черепи в Йена.
Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа фон Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно анатомическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./
към текста >>
Той го изтъква в своята книга по ан
атом
ия от 1788 г.*/*Гьотеви анализа 1790 година/ и отсега нататък се отнася с него във всички свои книги като с нещо имащо пълно значение за науката, за което не може да съществува и най-малко съмнение.
Лодер веднага вижда откритието на Гьоте в неговата истинска светлина.
Той го изтъква в своята книга по анатомия от 1788 г.*/*Гьотеви анализа 1790 година/ и отсега нататък се отнася с него във всички свои книги като с нещо имащо пълно значение за науката, за което не може да съществува и най-малко съмнение.
към текста >>
Вилхелм Йозефи (Частен доцент при Университета в Гьотинген) пише в своята "Ан
атом
ия на бозайниците" в 1787 година: "Счита се, че междучелюстната кост е главният признак различаващ маймуните от човека; според моите наблюдения и човекът има такава междучелюстна кост поне през първите месеци на неговото съществуване, но която обикновено още отрано, а именно в тялото на майката се сраства външно с действителните горночелюстни кости, така че често не остава даже никаква забележима следа."
Това може най-добре да се види от следното.
Вилхелм Йозефи (Частен доцент при Университета в Гьотинген) пише в своята "Анатомия на бозайниците" в 1787 година: "Счита се, че междучелюстната кост е главният признак различаващ маймуните от човека; според моите наблюдения и човекът има такава междучелюстна кост поне през първите месеци на неговото съществуване, но която обикновено още отрано, а именно в тялото на майката се сраства външно с действителните горночелюстни кости, така че често не остава даже никаква забележима следа."
към текста >>
В своето "Ръководство по сравнителна ан
атом
ия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр.
По-трудно беше да бъде спечелен Блуменбах.
В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр.
585 и следв.). Сред лични отношения той застана на страната на Гьоте*/*Разговори с Екерманн, 2, VІІІ, 1850/ Даже на 15 декември 1825 година той достави на Гьоте един хубав пример за потвърждение на неговото откритие. Един атлет от Хеската област потърсил при Лангенбек, колега на Блуменбах, помощ поради неговата животински изпъкваща междучелюстна кост*/*Кореспонденцията на Гьоте върху естествената наука, І, стр.51/. Ние още ще говорим за по-късните привърженици на Гьотевите идеи. Тук ще споменем още че М.Й.Вебер успял да отдели срасналата с горната челюст междинна кост чрез разредена сярна киселина.
към текста >>
На 20 януари 1787 година Гьоте пише в Рим: "Аз съм приблизително подготвен по ан
атом
ия и добих не без усилия познания и върху човешкото тяло, до определена степен.
Неговите велики идеи го придружават и в Италия. През време когато мисълта за прарастението се оформява в неговия дух, той се домогва и до понятия относно формата на човека.
На 20 януари 1787 година Гьоте пише в Рим: "Аз съм приблизително подготвен по анатомия и добих не без усилия познания и върху човешкото тяло, до определена степен.
Тук вниманието на човека е постоянно завладяно чрез наблюдение на статуите, обаче по един по-висш начин. При нашата медицинско-хирургическа анатомия се касае само за това, да познаем честта, и за целта служи също и един нищожен мускул. Обаче в Рим частите не означават нищо, ако същевременно те не представляват благородната красива форма.
към текста >>
При нашата медицинско-хирургическа ан
атом
ия се касае само за това, да познаем честта, и за целта служи също и един нищожен мускул.
Неговите велики идеи го придружават и в Италия. През време когато мисълта за прарастението се оформява в неговия дух, той се домогва и до понятия относно формата на човека. На 20 януари 1787 година Гьоте пише в Рим: "Аз съм приблизително подготвен по анатомия и добих не без усилия познания и върху човешкото тяло, до определена степен. Тук вниманието на човека е постоянно завладяно чрез наблюдение на статуите, обаче по един по-висш начин.
При нашата медицинско-хирургическа анатомия се касае само за това, да познаем честта, и за целта служи също и един нищожен мускул.
Обаче в Рим частите не означават нищо, ако същевременно те не представляват благородната красива форма.
към текста >>
Скоро след неговото завръщане от Италия ние научаваме, че Гьоте се занимава "усърдно с ан
атом
ия", и в 1789 година той пише на Хердер: "Имам да говоря за една новооткрита хармония на природата".
Тук при Гьоте се касаеше преди всичко за това, да бъдат познати законите, според които природата образува органическите и предимно човешките форми, тенденцията, която тя преследва при формирането на същите. Както в редицата от безброй растителни форми той търси прарастенията, чрез което могат да се измислят растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които са напълно съобразни с тенденцията на природата и които биха съществували, ако биха били налице подходящите условия; така и по отношение на животните и на човека Гьоте залагаше на това, "да открие идеални характерни черти", които са напълно съобразени със законите на природата.
Скоро след неговото завръщане от Италия ние научаваме, че Гьоте се занимава "усърдно с анатомия", и в 1789 година той пише на Хердер: "Имам да говоря за една новооткрита хармония на природата".
Това, което е било открито тук като нещо ново, би трябвало да бъде една част от прешленната теория за черепа* (*виж Естествени Науки, забележки към стр.316, 318, 344 и следв.). Завършването на това откритие се пада обаче в 1790 година. Това, което той е знаел до тогава, е било, че всички кости, които образуват задната част на главата, представляват изменени три прешлена на гръбначния стълб. Гьоте си представяше нещата по следния начин: Мозъкът представлява само една маса от гръбначен мозък, доведен до най–висока степен.
към текста >>
В това общество изнесе Гьоте своите идеи върху сравнителната ан
атом
ия.
Идеята за животинския тип се съдържа в един широк смисъл в стихотворението "Метаморфоза на животните", което излезе в 1820 година във втората от Морфологическите Тетрадки* (*виж Естествените Науки I, стр.344 и следв., където отделни неща са казани и в забележките). В началото на 1795 година Гьоте се намираше в Йена, където са се намирали също и братята фон Хумболдт, Якоби и Шилер.
В това общество изнесе Гьоте своите идеи върху сравнителната анатомия.
Приятелите намериха неговите изложения толкова важни, че го накараха да напише своите мисли. Както се вижда от едно писмо на Гьоте до Якоби старшия, Гьоте се е отзовал на това искане още в Йена, като е издиктувал схемата на една сравнителна остеология* (*Естествени Науки I, 239 и следв.) на Макс Якоби.
към текста >>
3.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
През 1795 година той слушаше при Лодер лекции по демология (учение за връзките)*(* Вьотигер, Литературни състояния и съвременници, т.I, Лайпциг, 1838, 49.); През цялото това време той не изгуби от своя поглед ан
атом
ията и физиологията, което се явява толкова по-важно, защото именно тогава той написа своите лекции върху остеологията.
Гьоте проследи до отделните, фактически неща онези клонове на науката, към които имаха отношение неговите идеи.
През 1795 година той слушаше при Лодер лекции по демология (учение за връзките)*(* Вьотигер, Литературни състояния и съвременници, т.I, Лайпциг, 1838, 49.); През цялото това време той не изгуби от своя поглед анатомията и физиологията, което се явява толкова по-важно, защото именно тогава той написа своите лекции върху остеологията.
През 1796 година бяха направени опити за отглеждане на растения на тъмно и под цветни стъкла. По-късно бе изучавана и метаморфозата на насекомите.
към текста >>
4.
15. ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ако пренесем сега това сказуемо върху несетивни същества, каквито трябва да бъдат елементите на преривната материя /
атом
и/, ние трябва да имаме ясното съзнание, че чрез това пренасяне приписваме на един сетивно невъзприемаем атрибут една форма на съществуване съществено различна от една сетивно мислена такава.
Обаче това познание по пътя на умозаключението не може да се яви на едно последователно мислене по друг начин освен като едно половинчатост. движението е първо само едно понятие, което сме заимствали от сетивния свят, следователно което срещаме само при нашата имащи въпросните сетивни качества. Ние не познаваме никакво движение освен ако едно такова, което наблюдаваме при сетивните обекти.
Ако пренесем сега това сказуемо върху несетивни същества, каквито трябва да бъдат елементите на преривната материя /атоми/, ние трябва да имаме ясното съзнание, че чрез това пренасяне приписваме на един сетивно невъзприемаем атрибут една форма на съществуване съществено различна от една сетивно мислена такава.
В същото противоречие се изпада, когато естествениците искат да стигнат до едно действително съдържание на първоначално съвършено празното понятие за атома. На него трябва да му се припишат сетивни качества, силово действие, друг му приписва обем и др. подобни, накратко казано всеки един му приписва свойства заимствани от сетивния свят. Ако не се върши това, остава се изцяло празно.
към текста >>
В същото противоречие се изпада, когато естествениците искат да стигнат до едно действително съдържание на първоначално съвършено празното понятие за
атом
а.
Обаче това познание по пътя на умозаключението не може да се яви на едно последователно мислене по друг начин освен като едно половинчатост. движението е първо само едно понятие, което сме заимствали от сетивния свят, следователно което срещаме само при нашата имащи въпросните сетивни качества. Ние не познаваме никакво движение освен ако едно такова, което наблюдаваме при сетивните обекти. Ако пренесем сега това сказуемо върху несетивни същества, каквито трябва да бъдат елементите на преривната материя /атоми/, ние трябва да имаме ясното съзнание, че чрез това пренасяне приписваме на един сетивно невъзприемаем атрибут една форма на съществуване съществено различна от една сетивно мислена такава.
В същото противоречие се изпада, когато естествениците искат да стигнат до едно действително съдържание на първоначално съвършено празното понятие за атома.
На него трябва да му се припишат сетивни качества, силово действие, друг му приписва обем и др. подобни, накратко казано всеки един му приписва свойства заимствани от сетивния свят. Ако не се върши това, остава се изцяло празно.
към текста >>
Последователно е само едно: Ако съществуват
атом
и, тогава това са части на материята със свойствата на материята и те не са възприемаеми за нашите сетива поради твърде малките им размери.
В това се състои половинчастотта. През средата на сетивно възприемаемото се тегли една черта и едната част се обяснява като обективна, а другата като субективна.
Последователно е само едно: Ако съществуват атоми, тогава това са части на материята със свойствата на материята и те не са възприемаеми за нашите сетива поради твърде малките им размери.
към текста >>
Обаче с това изчезва възможността да търсим в движението на
атом
ите нещо, което би трябвало да стои като нещо обективно срещу субективните качества на звука, цвета и т.н.
Обаче с това изчезва възможността да търсим в движението на атомите нещо, което би трябвало да стои като нещо обективно срещу субективните качества на звука, цвета и т.н.
Изчезва също и възможността да търсим във връзката между движението и усещането на "червено", например, нещо повече от това, което се намира между процесите, които принадлежат напълно на сетивния свят.
към текста >>
Следователно за издателя беше ясно: Движение на етера, положение на
атом
ите принадлежат на същото поле както и сетивните усещания.
Следователно за издателя беше ясно: Движение на етера, положение на атомите принадлежат на същото поле както и сетивните усещания.
Да се считат тези последните като субективни, това е резултат само на едно неясно мислене. Щом сетивното качество се обяснява като субективно, същото нещо трябва да сторим и с движението на етера. Ние не възприемаме тези последните не поради някаква принципна причина, а само поради това, че нашите сетивни органи не са достатъчно тънко организирани. Обаче това е едно съвършено случайно обстоятелство. Би искало да се случи, че благодарение на нарастващото изтънчаване на сетивните органи някога човечеството да стигне дотам, да възприема непосредствено и движенията на етера.
към текста >>
Противоречията на тази физиологическа теория са изложени и се намират в главата "Гьоте против
атом
изма".
Физиологията доказва, че усещането се явява едва като един последен резултат на един механически процес, който се предава първо от намиращата се вън от веществото на нашето тяло част на света на телата от тук се предава чак до най-горния център, за да се яви едва тогава като усещане.
Противоречията на тази физиологическа теория са изложени и се намират в главата "Гьоте против атомизма".
Тук като субективна може да се назове само формата на движение на мозъчното вещество. Колкото и далече да отидем с изследването на процесите в субекта, по този път ние винаги трябва да останем в областта на механическото. И никъде в центъра не ще открием усещането.
към текста >>
5.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това мнение става разбираемо, когато виждаме, в какво безпомощно непознаване се намират тези позитивистични мислители, когато се оставят да бъдат разпитани върху "същността на материята", върху "границите на познанието", върху "природата на
атом
ите" или т.н.
Днес се счита за дилетант всеки един, който въобще взема сериозно философското размишление върху същността на нещата. Да има някой един светоглед, това за нашите съвременници с "механистично" или за онези с "позитивистично" разбиране е една идеалистична приумица.
Това мнение става разбираемо, когато виждаме, в какво безпомощно непознаване се намират тези позитивистични мислители, когато се оставят да бъдат разпитани върху "същността на материята", върху "границите на познанието", върху "природата на атомите" или т.н.
При тези примери човек може да направи истински изследвания върху дилетантското третиране на такива решаващи въпроси на науката.
към текста >>
6.
17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
17. ГЬОТЕ ПРОТИВ
АТОМ
ИСТИКАТА
17. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА
към текста >>
Това е написано наскоро, след като са били направени съответните изказвания на Оствалд /:"от математиката до практикуващия лекар всеки естественонаучно мислещ човек ще изкаже своето мнение върху въпроса, как той си представя света устроен вътрешно, че нещата се състоят от движещи се
атом
и и че тези
атом
и и действащите между тях сили са последните действителности, от които се състоят отделните явления.
Аз мисля, че може да се говори с право само за имащите пълно значение естественонаучни опитности, които са били направени, и за едно преобразуване на практическите отношения на живота чрез тези опитности. Обаче що се отнася за основните представи, чрез които модерният възглед за природата се стреми да разбере света на опитностите, аз ги считам за нездрави и пред едно енергично мислене те са незадоволителни. Върху този въпрос аз вече се изказах в този труд. В по-ново време един именит природоизследовател на нашето съвремие, химикът Вилхелм Оствалд, е изказал същото мнение. Той казва* /*"Преодоляването на научния материализъм": сказка държана на 5-то общо заседание на Събранието на Германските Природоизследователи и лекари в Любек на 20.9.1895 г.; Лайпциг 1895 г.
Това е написано наскоро, след като са били направени съответните изказвания на Оствалд /:"от математиката до практикуващия лекар всеки естественонаучно мислещ човек ще изкаже своето мнение върху въпроса, как той си представя света устроен вътрешно, че нещата се състоят от движещи се атоми и че тези атоми и действащите между тях сили са последните действителности, от които се състоят отделните явления.
Това изречение може да бъде слушано и четено в хиляди повторения, че за света на физиката не може да бъде намерено никакво друго разбиране, освен ако той бъде сведен до "механиката на атомите"; материя и движение се явяват като последните понятия, към които трябва да бъдат отнесени природните явления в тяхното разнообразие. Това схващане може да бъде наречено научен материализъм." В този труд аз казах, че модерните основни възгледи на физиката са неудържими. Същото казва и Оствалд със следните думи: "че този механически възглед за света не изпълнява задачата, целта, за която е развит; че той влиза в противоречие с несъмнени и общоизвестни и признати истини." Съвпадането на изложенията на Оствалд и на моите отива още по-далеч. Аз казвам: "сетивният образ на света е сборът на метаморфозиращите се съдържания на възприятията без на тяхната основа да има някаква материя." Оствалд казва: "Когато обаче разсъдим, че всичко, което знаем за определено вещество, е познанието на неговите свойства, ние виждаме, че твърдението, че все пак наистина съществува определено вещество, но не притежава вече никое от неговите свойства, не е никак далеч от едно безсмислие”.
към текста >>
Това изречение може да бъде слушано и четено в хиляди повторения, че за света на физиката не може да бъде намерено никакво друго разбиране, освен ако той бъде сведен до "механиката на
атом
ите"; материя и движение се явяват като последните понятия, към които трябва да бъдат отнесени природните явления в тяхното разнообразие.
Обаче що се отнася за основните представи, чрез които модерният възглед за природата се стреми да разбере света на опитностите, аз ги считам за нездрави и пред едно енергично мислене те са незадоволителни. Върху този въпрос аз вече се изказах в този труд. В по-ново време един именит природоизследовател на нашето съвремие, химикът Вилхелм Оствалд, е изказал същото мнение. Той казва* /*"Преодоляването на научния материализъм": сказка държана на 5-то общо заседание на Събранието на Германските Природоизследователи и лекари в Любек на 20.9.1895 г.; Лайпциг 1895 г. Това е написано наскоро, след като са били направени съответните изказвания на Оствалд /:"от математиката до практикуващия лекар всеки естественонаучно мислещ човек ще изкаже своето мнение върху въпроса, как той си представя света устроен вътрешно, че нещата се състоят от движещи се атоми и че тези атоми и действащите между тях сили са последните действителности, от които се състоят отделните явления.
Това изречение може да бъде слушано и четено в хиляди повторения, че за света на физиката не може да бъде намерено никакво друго разбиране, освен ако той бъде сведен до "механиката на атомите"; материя и движение се явяват като последните понятия, към които трябва да бъдат отнесени природните явления в тяхното разнообразие.
Това схващане може да бъде наречено научен материализъм." В този труд аз казах, че модерните основни възгледи на физиката са неудържими. Същото казва и Оствалд със следните думи: "че този механически възглед за света не изпълнява задачата, целта, за която е развит; че той влиза в противоречие с несъмнени и общоизвестни и признати истини." Съвпадането на изложенията на Оствалд и на моите отива още по-далеч. Аз казвам: "сетивният образ на света е сборът на метаморфозиращите се съдържания на възприятията без на тяхната основа да има някаква материя." Оствалд казва: "Когато обаче разсъдим, че всичко, което знаем за определено вещество, е познанието на неговите свойства, ние виждаме, че твърдението, че все пак наистина съществува определено вещество, но не притежава вече никое от неговите свойства, не е никак далеч от едно безсмислие”.
към текста >>
Тъй като без съществуването на сили частите на предложената материя не биха стигнали никога до движение, то модерните естественици приемат също и силата между елементите, от които те обясняват света и Дю Боа Реймонд казва: "Познанието на природата е свеждане на измененията в света на телата до движение на
атом
ите, които са произведени от техните независими от времето централни сили, или превръщането на природните процеси в механика на
атом
ите." Чрез въвеждане на понятието за сила математиката преминава в механиката.
Тъй като без съществуването на сили частите на предложената материя не биха стигнали никога до движение, то модерните естественици приемат също и силата между елементите, от които те обясняват света и Дю Боа Реймонд казва: "Познанието на природата е свеждане на измененията в света на телата до движение на атомите, които са произведени от техните независими от времето централни сили, или превръщането на природните процеси в механика на атомите." Чрез въвеждане на понятието за сила математиката преминава в механиката.
към текста >>
Дю Боа Реймонд намира: "Психологически факт на опита е, че там, където такова превръщане на природните процеси в механика на
атом
ите, успява, нашата потребност за причинност е задоволена предварително." Това може да бъде един факт на опита за Дю Боа Реймонд.
Дю Боа Реймонд намира: "Психологически факт на опита е, че там, където такова превръщане на природните процеси в механика на атомите, успява, нашата потребност за причинност е задоволена предварително." Това може да бъде един факт на опита за Дю Боа Реймонд.
Обаче трябва да се каже, че съществуват и други хора, които съвсем не се чувстват задоволени от едно банално обяснение на света на телата както това има предвид Дю Боа Реймонд.
към текста >>
7.
17_б. ВТОРО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
По същество безразлично е дали Дю Боа Реймонд свежда процесите на природата до механиката на
атом
ите или дали Оствалд ги свежда до прояви на енергията.
Тези изказвания доказват, че Оствалд отделя енергията от областта на света на възприятията, т.е. абстрахира от всичко, което не е енергия. Той свежда всичко възприемаемо до едно единствено свойство на възприемаемото, до проявата на енергия, следователно до едно абстрактно понятие. Пристрастието на Оствалд към естественонаучните навици на съвремието може ясно да се види. И той също, ако би бил запитан, не би могъл да приведе нищо за оправдание на своя метод, освен това, че за него то е един психологически факт на опита, че неговата потребност за причинност е задоволена, когато е превърнал процесите на природата в прояви на енергията.
По същество безразлично е дали Дю Боа Реймонд свежда процесите на природата до механиката на атомите или дали Оствалд ги свежда до прояви на енергията.
И двете мнения произхождат от склонността на човешкото мислене към удобство.
към текста >>
8.
17_в ТРЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Колкото малко процесите на света на телата могат да бъдат сведени до механиката на
атом
ите, толкова малко могат те да бъдат превърнати също и в енергийни отношения.
Ако нашите естественици биха чели също и съчинения на хора извън тяхната професия, тогава професор Оствалд не би искал да направи една забележка като горецитираната. Защото още в 1891 година, в споменатия Увод към Гьотевата теория на цветовете, аз се изказах, че за такива "форми" ние можем без съмнение да имаме едно предчувствие, а и нещо повече, и че в построяването на Гьотевите естественонаучни основни представи се крие задачата на естествената наука на бъдещето.
Колкото малко процесите на света на телата могат да бъдат сведени до механиката на атомите, толкова малко могат те да бъдат превърнати също и в енергийни отношения.
Чрез един такъв подход не се постига нищо повече, освен да се отклони вниманието от съдържанието на действителния сетивен свят и да бъде насочено към една недействителна абстракция, чийто по-беден фонд от свойства все пак е също взет от същия сетивен свят. Едната група свойства на сетивния свят: светлина, цветове, звуци, миризми, вкусови възприятия, топлнни отношения и т.н. не може да бъде обяснена чрез това, като я "сведем" до друга група свойства на същия сетивен свят: величина, форма, положение, число, енергия и т.н. Задачата на естествената наука не може да бъде "свеждането" /превръщането/ единия вид свойства в другия, а търсенето на връзки и отношения между възприемамите свойства на сетивния свят. Тогава ние откриваме определени условия, при които едно сетивно възприятие влече след себе си по необходимост другото.
към текста >>
9.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нека прочетем стр.35 от неговата книга "Граници на природознанието" /5то издание/: "каква мислима връзка съществува между определени движения на определени
атом
а в моя мозък от една страна, а от друга страна първоначалните факти, които за мене не мога да бъдат дефинирани, но не могат и да бъдат отречени: аз чувствам болка, чувствам радост; усещам сладко, мирише уханието на роза, чувам звук на орган, виждам червено..... И на стр.34: "движението може да произведе само движение." Ето защо Дю Боа Реймонд е на мнение, че тук трябва да се отбележи една граница на природознанието.
Невъзможно е да се хвърля един "жив мост" от факта: на това място в пространството царува определен процес на движение на безцветната материя, да другия факт: Човекът вижда на това място червено. От движение може да бъде изведено само пак движение. И от факта, че едно движение действа върху един сетивен орган и чрез това върху мозъка, следва според математическия и механичен метод само, че външният свят причинява в мозъка определени процеси на движение, не обаче, че мозъкът възприема конкретните звуци, цветове, топлинни явления.Това разбра също и Дю Боа Реймонд.
Нека прочетем стр.35 от неговата книга "Граници на природознанието" /5то издание/: "каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атома в моя мозък от една страна, а от друга страна първоначалните факти, които за мене не мога да бъдат дефинирани, но не могат и да бъдат отречени: аз чувствам болка, чувствам радост; усещам сладко, мирише уханието на роза, чувам звук на орган, виждам червено..... И на стр.34: "движението може да произведе само движение." Ето защо Дю Боа Реймонд е на мнение, че тук трябва да се отбележи една граница на природознанието.
към текста >>
10.
01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Зад сетивните явления аз търсих не лишени от дух светове на
атом
ите, а духовното, което се изявява привидно вътре в човека, но което в действителност принадлежи на самите сетивни неща и процеси.
Но трябваше да се изгради мостът от сетивния свят до този на духа. В това, което хората си представяха като течение на времето в света на сетивата, изглежда, че духовното естество на човека се развива по предшестващото го не духовно състояние. Обаче когато правилно познаем сетивното, то навсякъде ни показва, че е едно откровение, една изява на духовното. По отношение на това правилно познание на сетивния свят за мене беше ясно, че "Граници на познанието", каквито бяха установени по онова време, може да допусне само онзи, който се сблъсква с този сетивен свят и се отнася с него така, както някой би се отнесъл с една напечатана страница, когато би насочил своя поглед само върху формите на буквите и, без да има някакво предчувствие за четенето, би казал, че не може да се знае това, което се крие за тези форми. Така моят поглед бе насочен в пътя от наблюдението на сетивното към това на духовното.
Зад сетивните явления аз търсих не лишени от дух светове на атомите, а духовното, което се изявява привидно вътре в човека, но което в действителност принадлежи на самите сетивни неща и процеси.
Чрез поведението на познаващия човек се ражда илюзията, като че мислите за нещата са вътре в човека, докато в действителност те царуват в самите неща. Човекът има нужда да ги отдели от нещата в едно илюзорно изживяване; в истинското изживяване на нещата той отново ги възвръща на нещата. Тогава развитието на света трябва да се разбира така, че не духовното, което съществуваше по-рано, от което по-късно се развива духовното естество на човека, има наред със себе си и вън от себе си нещо духовно. По-късната одухотворена сетивност, в която се явява човекът, се явява тогава благодарение на това, че духовния прадед на човека се съединява с несъвършените не духовни форми и, преобразявайки ги, се явява после в една достъпна за сетивата форма. Този ход на мислите ме изведе над тогавашните теоретици на познанието, чието остроумие и научно чувство на отговорност аз напълно признавах.
към текста >>
Преди моите съчинения върху естествено-научните трудове на Гьоте и преди тази теория на познанието аз написах една малка статия върху
атом
изма, която не бе напечатана никога.
Преди моите съчинения върху естествено-научните трудове на Гьоте и преди тази теория на познанието аз написах една малка статия върху атомизма, която не бе напечатана никога.
Тя беше държана в посоченото направление. Спомням си, каква радост ми достави, когато Фридрих Теодор Вишер, на когото изпратих статията, ми писа няколко думи изразяващи неговото съгласие с написаното от мене. Обаче сега при изследването на Гьоте ми стана ясно, как моите мисли водят до един възглед за същността на познанието, който изпъква навсякъде в творчеството на Гьоте и неговото отношение към света. Аз открих, че моите гледища ми дадоха една теория на познанието, която е тази на Гьотевия светоглед.
към текста >>
11.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
По-нататък физикът се чувствува принуден изхождайки от някои явления в телесния свят да се откаже от вярата в неприривността на предметите в пространството и да сведе тези предмети към системи от извънредно дребни частици /молекули,
атом
и/, чиито размери по отношение разстоянието им една от друга са неизмеримо малки.
Чрез наблюдение на онези явления, които стават в окръжаващата ни среда, например, когато имаме усещането на звука, физикът стига до извода, че на основата на това явление не стои нищо такова, което да има и най-отдалечено сходство с това, което непосредствено възприемаме като звук. Там навън, в окръжаващото ни пространство, може да се намерят само надлъжни трептения на телата на въздуха. От тук водим заключението, че това което в обикновения живот наричаме звук или тон, е изключително една субективна реакция на нашия организъм спрямо това вълнообразно движение. По същия начин се намира, че светлината и цветовете или топлината са нещо чисто субективно. Явленията на разлагането на светлината, на пречупването, на интерференцията и поляризацията ни учат, че на посочените по-горе качества на усещанията във външното пространство отговарят известни напречни трептения, които се чувствуваме принудени да приписваме отчасти на телата, отчасти на едно неизмеримо тънко еластично вещество на етера.
По-нататък физикът се чувствува принуден изхождайки от някои явления в телесния свят да се откаже от вярата в неприривността на предметите в пространството и да сведе тези предмети към системи от извънредно дребни частици /молекули, атоми/, чиито размери по отношение разстоянието им една от друга са неизмеримо малки.
От това се вади заключение, че всяко действие на телата едно върху друго става чрез празното пространство и по този начин, то се явява истинско .............. /действие на разстояние/. Физиката счита за правилно да приеме, че действието на телата върху нашите сетивни органи става не чрез непосредствено съприкосновение, защото винаги трябва, да съществува известно, макар и малко разстояние между съответното на тялото място върху кожата и самите тези тела. От тук следва, че това, което чувствуваме като твърдост и топлина на телата, е само реакция на окончанията на нашите осезателни топлинни нерви към действуващите чрез празното пространство молекулярни сили на телата.
към текста >>
12.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
В своята „
Атом
истика на волята" поетът философ Роберт Хамерлинг е дал ясно очертана словесна характеристика на тази мисъл: „Човекът несъмнено може да върши каквото му се иска, но не може да иска каквото му се иска, тъй като неговата воля се определя от мотиви!
Друга една фраза гласи: Да бъдеш свободен не означава да можеш да искаш каквото ти се иска, а да можеш да вършиш каквото се изисква.
В своята „Атомистика на волята" поетът философ Роберт Хамерлинг е дал ясно очертана словесна характеристика на тази мисъл: „Човекът несъмнено може да върши каквото му се иска, но не може да иска каквото му се иска, тъй като неговата воля се определя от мотиви!
Човекът не можел да иска каквото му се иска? Нека се вгледаме по- задълбочено в тези думи. Има ли в тях някакъв разумен смисъл? Значи свободата на волята би трябвало да се състои в това, че нещо би могло да се иска без причина, без мотив? Но какво друго означава искането, ако не да имаш причина да вършиш или да целиш едно нещо по-охотно, отколкото друго?
към текста >>
От друга страна обаче трябва да се признае, че е абсурдно в противовес на тази „несвобода" да се говори за някаква мислима „свобода" на волята, изразяваща се в това, да можеш да искаш каквото не ти се иска." (
Атом
истика на волята, т.
Но какво друго означава искането, ако не да имаш причина да вършиш или да целиш едно нещо по-охотно, отколкото друго? Да искаш нещо без причина, без мотив би означавало да искаш нещо, без да го искаш. Понятието мотив е неразривно свързано с понятието воля. Без определящ мотив волята представлява празна възможност: Едва чрез мотива волята става дейна и реална. Следователно съвсем вярно е, че човешката воля не е „свободна" дотолкова, доколкото нейната посока винаги се определя от най-силния сред мотивите.
От друга страна обаче трябва да се признае, че е абсурдно в противовес на тази „несвобода" да се говори за някаква мислима „свобода" на волята, изразяваща се в това, да можеш да искаш каквото не ти се иска." (Атомистика на волята, т.
2, стр. 213 и сл.)
към текста >>
13.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Третата форма на монизма е тази, която и в най-простата даденост (
атом
а) вижда съчетани двете същности - материя и Дух.
Третата форма на монизма е тази, която и в най-простата даденост (атома) вижда съчетани двете същности - материя и Дух.
С това обаче не се постига нищо, освен че въпросът, който всъщност възниква в нашето съзнание, се пренася на друга сцена. Как на простата даденост се удава да се изяви по двояк начин, щом тя представлява неделимо единство?
към текста >>
14.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Докато философията приема всевъзможни принципи, като
атом
, движение, материя, воля, неосъзнато, тя ще виси във въздуха.
Който го отрича, той изпуща от внимание, че като човек, не представлява начална, а крайна брънка на сътворението. Ето защо за обясняване на света чрез понятия може да се изхожда не от първите във времето елементи на битието, а от онова, което ни е дадено като най-близко, като най-интимно. Не можем с един скок да се пренесем в началото на света и оттам да наченем нашето съзерцание, а трябва да изходим от настоящия момент и да видим дали от по-късното можем да се върнем към по-ранното. Докато геологията говореше за измислени революции, за да обясни съвременното състояние на Земята, тя вървеше пипнешком в тъмнината. Едва след като се зае да изследва какви процеси все още се разиграват на Земята и от тях направи заключение за миналото, тя стъпи на здрава почва.
Докато философията приема всевъзможни принципи, като атом, движение, материя, воля, неосъзнато, тя ще виси във въздуха.
Философът може да постигне целта си само ако погледне на абсолютно последното като на свое първо. А това абсолютно последно, до което е довело световното развитие, е мисленето.
към текста >>
15.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Дю Боа-Реймон смята, че чрез положението и движението си, невъзприемаемите
атом
и на материята произвеждат усещане и чувство; и така стига до заключението, че ние никога не можем да се доберем до задоволително обяснение на това, как материята и движението произвеждат усещане и чувство, защото „напълно и завинаги непонятно е именно, че на известен брой въглеродни, водородни, азотни, кислородни и т.н.
Съдържание за хипотетичния всемирен принцип е възможно да се получи само чрез заемането му от света на опита - и човек се заблуждава относно този факт. Иначе принципът остава едно понятие без съдържание - някакво непонятие, което има само формата на понятие. При това положение дуалистичният мислител обикновено твърди, че съдържанието на това понятие било недостъпно за нашето познание и че сме можели да знаем единствено за съществуването на такова съдържание, а не какво съществува. В двата случая преодоляването на дуализма е невъзможно. Дори в понятието „нещо само за себе си" да се внесат няколко абстрактни елемента от света на опита, пак няма да е възможно богатият конкретен живот на опита да бъде възведен към няколко свойства, които самите са заети изцяло от възприятието.
Дю Боа-Реймон смята, че чрез положението и движението си, невъзприемаемите атоми на материята произвеждат усещане и чувство; и така стига до заключението, че ние никога не можем да се доберем до задоволително обяснение на това, как материята и движението произвеждат усещане и чувство, защото „напълно и завинаги непонятно е именно, че на известен брой въглеродни, водородни, азотни, кислородни и т.н.
атоми няма да им бъде безразлично как са разположени и как се движат, как са били разположени и са се движили, как ще бъдат разположени и ще се движат. По никакъв начин не е възможно да се прозре как от тяхното взаимодействие би могло да възникне съзнание." Това заключение е характерно за цялото мисловно направление. От богатия свят на възприятията са отделени положението и движението. Те биват пренесени върху мнимия свят на атомите, след което настъпва учудването, че от този самодейно изработен и зает от света на възприятията принцип не може да се изведе конкретният живот.
към текста >>
атом
и няма да им бъде безразлично как са разположени и как се движат, как са били разположени и са се движили, как ще бъдат разположени и ще се движат.
Иначе принципът остава едно понятие без съдържание - някакво непонятие, което има само формата на понятие. При това положение дуалистичният мислител обикновено твърди, че съдържанието на това понятие било недостъпно за нашето познание и че сме можели да знаем единствено за съществуването на такова съдържание, а не какво съществува. В двата случая преодоляването на дуализма е невъзможно. Дори в понятието „нещо само за себе си" да се внесат няколко абстрактни елемента от света на опита, пак няма да е възможно богатият конкретен живот на опита да бъде възведен към няколко свойства, които самите са заети изцяло от възприятието. Дю Боа-Реймон смята, че чрез положението и движението си, невъзприемаемите атоми на материята произвеждат усещане и чувство; и така стига до заключението, че ние никога не можем да се доберем до задоволително обяснение на това, как материята и движението произвеждат усещане и чувство, защото „напълно и завинаги непонятно е именно, че на известен брой въглеродни, водородни, азотни, кислородни и т.н.
атоми няма да им бъде безразлично как са разположени и как се движат, как са били разположени и са се движили, как ще бъдат разположени и ще се движат.
По никакъв начин не е възможно да се прозре как от тяхното взаимодействие би могло да възникне съзнание." Това заключение е характерно за цялото мисловно направление. От богатия свят на възприятията са отделени положението и движението. Те биват пренесени върху мнимия свят на атомите, след което настъпва учудването, че от този самодейно изработен и зает от света на възприятията принцип не може да се изведе конкретният живот.
към текста >>
Те биват пренесени върху мнимия свят на
атом
ите, след което настъпва учудването, че от този самодейно изработен и зает от света на възприятията принцип не може да се изведе конкретният живот.
Дори в понятието „нещо само за себе си" да се внесат няколко абстрактни елемента от света на опита, пак няма да е възможно богатият конкретен живот на опита да бъде възведен към няколко свойства, които самите са заети изцяло от възприятието. Дю Боа-Реймон смята, че чрез положението и движението си, невъзприемаемите атоми на материята произвеждат усещане и чувство; и така стига до заключението, че ние никога не можем да се доберем до задоволително обяснение на това, как материята и движението произвеждат усещане и чувство, защото „напълно и завинаги непонятно е именно, че на известен брой въглеродни, водородни, азотни, кислородни и т.н. атоми няма да им бъде безразлично как са разположени и как се движат, как са били разположени и са се движили, как ще бъдат разположени и ще се движат. По никакъв начин не е възможно да се прозре как от тяхното взаимодействие би могло да възникне съзнание." Това заключение е характерно за цялото мисловно направление. От богатия свят на възприятията са отделени положението и движението.
Те биват пренесени върху мнимия свят на атомите, след което настъпва учудването, че от този самодейно изработен и зает от света на възприятията принцип не може да се изведе конкретният живот.
към текста >>
16.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
По образец на възприемания свят той ще си изгради и един метафизически свят и в зависимост от своите представи ще го нарече
атом
ен свят, света на волята, неосъзнат свят на духа и т.н.
При съзерцаване на самото мислене става сливане на две неща, които иначе винаги трябва да се явяват поотделно: Понятието и възприятието. Който не го проумява, той ще вижда в понятията, създавани въз основа на възприятия, само смътни копия на тези възприятия, а възприятията ще му припомнят истинската действителност.
По образец на възприемания свят той ще си изгради и един метафизически свят и в зависимост от своите представи ще го нарече атомен свят, света на волята, неосъзнат свят на духа и т.н.
И няма да забележи, че с всичко това хипотетично си е изградил един просто метафизически свят, по образец на света на своите възприятия. А който прозре как стоят нещата с мисленето, той ще разбере, че във възприятието се съдържа само една част от действителността и че другата спадаща към нея част, която в крайна сметка я представя като цялостна действителност, се изживява в мисловното проникване на възприятието. В онова, което в съзнанието му се явява като мислене, той няма да вижда смътно копие на някаква действителност, а една основаваща се на себе си духовна реалност. За нея той може да каже, че в съзнанието му тя се явява чрез интуиция. Интуицията е протичащото в чисто духовната сфера съзнателно изживяване на едно чисто духовно съдържание.
към текста >>
17.
13. ВСЕМИРНА ЦЕЛ И ЦЕЛ НА ЖИВОТА (ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЧОВЕКА)
GA_4 Философия на свободата
Ето например у Роберт Хамерлинг (
Атом
истика на волята, т.
Привържениците на представата за целесъобразност смятат, че с нейното пожертване ще трябва да пожертват всякакъв ред и единство на света.
Ето например у Роберт Хамерлинг (Атомистика на волята, т.
II, стр. 201): „Докато в природата има нагони, глупаво е да се отрича наличието на цели в нея.
към текста >>
18.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
С право поетът-философ Роберт Хамернг е казал /
Атом
истика на волята, стр.
Ако всичко, което принадлежи на червейчето, би съществувало и без човека, тогава би било невъзможно да се говори за това, че то ще "пукне", ако човекът не би го поддържал. Като духовно съдържание най-вътрешната ядка на света оживява в себепознанието. Изживяването на себе познанието означава за човека тъкане и действане сред ядката на света. Който е проникнат от себепознание, той естествено върши и своите дела в светлината на себепознанието. Човешките деяния се определят общо взето от мотиви.
С право поетът-философ Роберт Хамернг е казал /Атомистика на волята, стр.
213 и следв./: "без съмнение човек може да върши това, което иска но той не може да иска това, което иска, защото неговата воля се определя от мотиви. Той не може да иска това, което иска. Да разгледаме по-отблизо тези думи. Има ли някакъв разумен смисъл в тях? Нима свободата на волята трябва да се състои в това, да можем да искаме нещо без основание, без мотив?
към текста >>
19.
1 ФИЗИЧЕСКАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
И най- радикалният материалист, който отрича всичко душевно, не може да не се подпише под следното изречение на Карус от неговите съчинение "Органът на познанието на природата и духа": "Най-финият и интимен строеж на нервната система и на мозъка остава за
атом
а и физиолога една неразрешима загадка; но че концентрацията на тази тъкан се увеличава все повече и повече в животните и достига у човека една степен, както при никое друго същество, е един напълно установен факт; този факт е от най-голямо значение за интелектуалното развитие на човека.
На различието в строежа на минералите, растенията и животните отговарят трите форми на тяхното съществувание. Този строеж фигурата е това, което може да се назове тяло. Но човешкото тяло се различава от животинското. Тази разлика трябва да се признае от всеки човек, каквото и да мисли той относно сродството на човека с животното.
И най- радикалният материалист, който отрича всичко душевно, не може да не се подпише под следното изречение на Карус от неговите съчинение "Органът на познанието на природата и духа": "Най-финият и интимен строеж на нервната система и на мозъка остава за атома и физиолога една неразрешима загадка; но че концентрацията на тази тъкан се увеличава все повече и повече в животните и достига у човека една степен, както при никое друго същество, е един напълно установен факт; този факт е от най-голямо значение за интелектуалното развитие на човека.
Може да се твърди, че той е достатъчен, за да го обясни. Когато мозъкът не се е развил достатъчно, както при микроцефалите и идиотите, се разбира от само себе си, че не може да става дума за изявяване на собствените идеи и познание, както не може да става дума за продължение на вида у хора с атрофирали органи за размножение. В замяна на това, едно хармонично и силно устройство на целия човек и особено на мозъка, не може, наистина да замести гениалността, но във всеки случай дава първото и най- необходимо условие за едно висше познание".
към текста >>
20.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Те носят това име поради известна прилика с тях; а иначе следва да сме наясно, че подобен израз е по-скоро метафоричен, както в ан
атом
ията означаваме двете белодробни половини като белодробни "крила".
На окултен език тези формации се наричат "колела" (чакри) или "лотосови цветове".
Те носят това име поради известна прилика с тях; а иначе следва да сме наясно, че подобен израз е по-скоро метафоричен, както в анатомията означаваме двете белодробни половини като белодробни "крила".
Както в случая е ясно, че не става дума за "крила", така стоят нещата и с "лотосовите цветове".
към текста >>
21.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
В тази книга може да се прочете следното: “Даже и да бихме притежавали най-съвършеното познание за физиологичните процеси в клетката и нишките на мозъчната кора, с които са свързани физическите процеси, даже и да бихме могли да вникнем с поглед в механизма на мозъчното действие също като в действието на колелцата на един часовник, ние никога не бихме могли фактически да намерим нищо друго, освен движещи се
атом
и.
Дарвинизмът обещаваше да обясни произхода на човека по един чисто природен начин и със своя победоносен път навлезе в образования свят така многообещаващо, че чрез него за мнозина цялата “стара вяра” изглеждаше ликвидирана. Това неотдавна се измени. Вярно е, че все още се намират закъснели последователи на учени, които изповядват тези възгледи, които също както Ладенбург възвестяваха материалистичното евангелие на Конгреса на природоизследователите през 1903 г.; обаче срещу тях застанаха други, които чрез позряло размишление върху научните въпроси започнаха да говорят на един съвършено друг език. Току що е излязла една книга, която носи заглавието “Естествена наука и светоглед”. Неин автор е Макс Ферворн, един физиолог, който е излязъл от школата на Хекел.
В тази книга може да се прочете следното: “Даже и да бихме притежавали най-съвършеното познание за физиологичните процеси в клетката и нишките на мозъчната кора, с които са свързани физическите процеси, даже и да бихме могли да вникнем с поглед в механизма на мозъчното действие също като в действието на колелцата на един часовник, ние никога не бихме могли фактически да намерим нищо друго, освен движещи се атоми.
Никой човек не би могъл да види, или да възприеме по някакъв сетивен начин, как при тези движещи се атоми възникват усещания и представи. Резултатите на материалистичното схващане при неговия опит да припише духовните процеси на движенията на атомите, илюстрират твърде нагледно неговата продуктивна способност; откакто съществува материалистичният възглед, той не е могъл да обясни дори и най-простото усещане чрез движението на атомите. Така е било и така ще бъде в бъдеще. Как би могло да се мисли, че някога неща, които не са сетивно възприемаеми, каквито са психическите процеси, биха могли да намерят своето обяснение чрез едно просто разлагане на по-големите тела в техните най-малки частици! Атомът винаги си остава едно тяло и никакво движение на атоми не ще бъде някога в състояние да премине пропастта между света на телата и душата.
към текста >>
Никой човек не би могъл да види, или да възприеме по някакъв сетивен начин, как при тези движещи се
атом
и възникват усещания и представи.
Това неотдавна се измени. Вярно е, че все още се намират закъснели последователи на учени, които изповядват тези възгледи, които също както Ладенбург възвестяваха материалистичното евангелие на Конгреса на природоизследователите през 1903 г.; обаче срещу тях застанаха други, които чрез позряло размишление върху научните въпроси започнаха да говорят на един съвършено друг език. Току що е излязла една книга, която носи заглавието “Естествена наука и светоглед”. Неин автор е Макс Ферворн, един физиолог, който е излязъл от школата на Хекел. В тази книга може да се прочете следното: “Даже и да бихме притежавали най-съвършеното познание за физиологичните процеси в клетката и нишките на мозъчната кора, с които са свързани физическите процеси, даже и да бихме могли да вникнем с поглед в механизма на мозъчното действие също като в действието на колелцата на един часовник, ние никога не бихме могли фактически да намерим нищо друго, освен движещи се атоми.
Никой човек не би могъл да види, или да възприеме по някакъв сетивен начин, как при тези движещи се атоми възникват усещания и представи.
Резултатите на материалистичното схващане при неговия опит да припише духовните процеси на движенията на атомите, илюстрират твърде нагледно неговата продуктивна способност; откакто съществува материалистичният възглед, той не е могъл да обясни дори и най-простото усещане чрез движението на атомите. Така е било и така ще бъде в бъдеще. Как би могло да се мисли, че някога неща, които не са сетивно възприемаеми, каквито са психическите процеси, биха могли да намерят своето обяснение чрез едно просто разлагане на по-големите тела в техните най-малки частици! Атомът винаги си остава едно тяло и никакво движение на атоми не ще бъде някога в състояние да премине пропастта между света на телата и душата. Материалистичното схващане, колкото и плодотворно да е било то като естественонаучна хипотеза за работа, колкото и плодотворно да остане то в този смисъл и в бъдеще посочвам само успехите на структурната химия, толкова неизползуваемо е то като основа за един светоглед.
към текста >>
Резултатите на материалистичното схващане при неговия опит да припише духовните процеси на движенията на
атом
ите, илюстрират твърде нагледно неговата продуктивна способност; откакто съществува материалистичният възглед, той не е могъл да обясни дори и най-простото усещане чрез движението на
атом
ите.
Вярно е, че все още се намират закъснели последователи на учени, които изповядват тези възгледи, които също както Ладенбург възвестяваха материалистичното евангелие на Конгреса на природоизследователите през 1903 г.; обаче срещу тях застанаха други, които чрез позряло размишление върху научните въпроси започнаха да говорят на един съвършено друг език. Току що е излязла една книга, която носи заглавието “Естествена наука и светоглед”. Неин автор е Макс Ферворн, един физиолог, който е излязъл от школата на Хекел. В тази книга може да се прочете следното: “Даже и да бихме притежавали най-съвършеното познание за физиологичните процеси в клетката и нишките на мозъчната кора, с които са свързани физическите процеси, даже и да бихме могли да вникнем с поглед в механизма на мозъчното действие също като в действието на колелцата на един часовник, ние никога не бихме могли фактически да намерим нищо друго, освен движещи се атоми. Никой човек не би могъл да види, или да възприеме по някакъв сетивен начин, как при тези движещи се атоми възникват усещания и представи.
Резултатите на материалистичното схващане при неговия опит да припише духовните процеси на движенията на атомите, илюстрират твърде нагледно неговата продуктивна способност; откакто съществува материалистичният възглед, той не е могъл да обясни дори и най-простото усещане чрез движението на атомите.
Така е било и така ще бъде в бъдеще. Как би могло да се мисли, че някога неща, които не са сетивно възприемаеми, каквито са психическите процеси, биха могли да намерят своето обяснение чрез едно просто разлагане на по-големите тела в техните най-малки частици! Атомът винаги си остава едно тяло и никакво движение на атоми не ще бъде някога в състояние да премине пропастта между света на телата и душата. Материалистичното схващане, колкото и плодотворно да е било то като естественонаучна хипотеза за работа, колкото и плодотворно да остане то в този смисъл и в бъдеще посочвам само успехите на структурната химия, толкова неизползуваемо е то като основа за един светоглед. Тук то се оказва твърде тясно.
към текста >>
Атом
ът винаги си остава едно тяло и никакво движение на
атом
и не ще бъде някога в състояние да премине пропастта между света на телата и душата.
В тази книга може да се прочете следното: “Даже и да бихме притежавали най-съвършеното познание за физиологичните процеси в клетката и нишките на мозъчната кора, с които са свързани физическите процеси, даже и да бихме могли да вникнем с поглед в механизма на мозъчното действие също като в действието на колелцата на един часовник, ние никога не бихме могли фактически да намерим нищо друго, освен движещи се атоми. Никой човек не би могъл да види, или да възприеме по някакъв сетивен начин, как при тези движещи се атоми възникват усещания и представи. Резултатите на материалистичното схващане при неговия опит да припише духовните процеси на движенията на атомите, илюстрират твърде нагледно неговата продуктивна способност; откакто съществува материалистичният възглед, той не е могъл да обясни дори и най-простото усещане чрез движението на атомите. Така е било и така ще бъде в бъдеще. Как би могло да се мисли, че някога неща, които не са сетивно възприемаеми, каквито са психическите процеси, биха могли да намерят своето обяснение чрез едно просто разлагане на по-големите тела в техните най-малки частици!
Атомът винаги си остава едно тяло и никакво движение на атоми не ще бъде някога в състояние да премине пропастта между света на телата и душата.
Материалистичното схващане, колкото и плодотворно да е било то като естественонаучна хипотеза за работа, колкото и плодотворно да остане то в този смисъл и в бъдеще посочвам само успехите на структурната химия, толкова неизползуваемо е то като основа за един светоглед. Тук то се оказва твърде тясно. Философският материализъм е изиграл своята роля. Този опит за един природонаучен светоглед завинаги е пропаднал”. Така говори един природоизследовател в началото на 20-то столетие върху възгледа, който към средата на 19-то столетие бе възвестен като едно ново, изискано от научния напредък евангелие.
към текста >>
22.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тогава те са свързани “по-хлабаво”, така че мозъкът на ясновидеца може да бъде сравнен в определено отношение с един мравуняк, макар и ан
атом
ично разкъсването на мозъчните клетки (молекули) да не може да се докаже.
То даже е станало по определен начин при ясновидците вече в настоящето. Фактът, че съзнанието на днешния човек работи във физическия свят, почива на това, че неговите физически частици – мозъчните и нервни клетки – стоят в съвършено определена връзка едни с други. Това, което бе изнесено в “Как се постигат познания за висшите светове? ” трябва да бъде посочено също и тук. При по-висшето развитие на човека обикновената връзка на мозъчните клетки действително се премахва.
Тогава те са свързани “по-хлабаво”, така че мозъкът на ясновидеца може да бъде сравнен в определено отношение с един мравуняк, макар и анатомично разкъсването на мозъчните клетки (молекули) да не може да се докаже.
Отделните молекули на мравуняка – именно самите мравки – са били здраво свързани помежду си в едно далечно минало, както молекулите на човешкия мозък. Тогава отговарящото на тях съзнание е било във физическия свят, както днес човешкото съзнание. И когато в бъдеще човешкото съзнание ще се движи в “по-висши” светове, тогава връзката на сетивните части във физическия свят ще бъде толкова разхлабена, както тази между днешните отделни мравки. Това, което някога ще се изпълни за всички хора, се изпълнява още днес с мозъка на ясновидеца, само че никакъв инструмент на сетивния свят не е достатъчно развит, за да докаже изпреварващото развитие на такъв ясновидец, при който става това разхлабване. Както при пчелите се раждат три категории, царица, търтеи и работнички, така в “мозъка на ясновидеца” се раждат три категории молекули, всъщност отделни, живи същности, които пренесеното в един по-висш свят съзнание на ясновидеца довежда до съзнателно задружно действие.
към текста >>
23.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Ан
атом
ията показва, че мускулите на човешкото тяло в тяхното устройство са два вида.
Други органи, като например сърцето и съседните нему форми в известно отношение са в началото на тяхното развитие. Те едва в бъдеще ще доведат до развитие това, което в зародишно състояние се намира в тях. Духовно-научното схващане вижда именно в сърцето и неговото отношение към така нареченото кръвообръщение нещо съвършено различно от това, което вижда съвременната физиология, която в това отношение е зависима от напълно механистично-материалистични представи. Духовната наука успя да хвърли светлина върху факти, които са напълно познати на съвременната наука, за които обаче тази наука с нейните средства не може да даде задоволително обяснение.
Анатомията показва, че мускулите на човешкото тяло в тяхното устройство са два вида.
Има мускули, които в техните най-малки части представляват гладки снопчета, и такива, чиито най-малки части показват напречна набразденост. Гладките мускули в тяхното движение общо взето са независими от човешката воля. Гладки са например мускулите на червата, които чрез правилните движения на перисталктиката изблъскват хранителната каша, без човешката воля да има някакво влияние върху тези движения. Гладки са по-нататък онези мускули, които се намират в ириса на окото. Тези мускули служат на движенията, чрез които зеницата на окото се разширява, когато то е изложено на по-малко количество светлина, и се стеснява, когато в окото прониква много светлина.
към текста >>
Съществуват духовнонаучна ан
атом
ия и физиология.
Цялото човешко физическо тяло с всички негови органи може да бъде разгледано по този начин духовно-научно. Тук трябваше да дадем предварително само някои примери.
Съществуват духовнонаучна анатомия и физиология.
И днешната анатомия и физиология в недалечно бъдеще ще бъдат обогатени чрез тях, да, те напълно ще се видоизменят.
към текста >>
И днешната ан
атом
ия и физиология в недалечно бъдеще ще бъдат обогатени чрез тях, да, те напълно ще се видоизменят.
Цялото човешко физическо тяло с всички негови органи може да бъде разгледано по този начин духовно-научно. Тук трябваше да дадем предварително само някои примери. Съществуват духовнонаучна анатомия и физиология.
И днешната анатомия и физиология в недалечно бъдеще ще бъдат обогатени чрез тях, да, те напълно ще се видоизменят.
към текста >>
24.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
За един задълбочено мислещ човек, да се търсят тези причини само във физическия свят е равносилно на следното: Ако някой удари другиго, причината да се търси не в чувствата на първия, а в ан
атом
ичното устройство на ръката му.
Макар и в много случаи тези причини да не са изследвани от човека, те съществуват. Едно алпийско цвете не расте в полето. В неговата природа има нещо, което го тегли към високата планина. Така и в човека трябва да имай нещо, което го кара да се роди в определена среда. В този случай причините не могат да бъдат търсени всред физическия свят.
За един задълбочено мислещ човек, да се търсят тези причини само във физическия свят е равносилно на следното: Ако някой удари другиго, причината да се търси не в чувствата на първия, а в анатомичното устройство на ръката му.
Също толкова незадоволителни са и всички опити, целящи да обяснят предразположбите и дарбите чрез „наследствеността".
към текста >>
25.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Съвременният ан
атом
извършва дисекция на това, което вижда и смята, че познава законите на човешкия организъм.
При нас тази особеност идва в преобразен и съответствуващ за епохата вид. Същите сили, които тогава не успяха в своята еволюция, сега отново се включват в духовното ръководство на епохата, макар и под друга форма. От душевното настроение, каращо египтяните да балсамират труповете, днес произлизат онези възгледи, които боготворят материята. Балсамирайки мъртвите, египтянинът запазва нещо, което е имало голяма стойност за него. Той смятал, че развитието на душата след смъртта е във връзка със запазваното на физическо-материалното тяло.
Съвременният анатом извършва дисекция на това, което вижда и смята, че познава законите на човешкия организъм.
В нашата съвременна наука живеят силите на египетско-халдейския свят, които тогава са били прогресивни, но днес са вече ретроградни; и ако искаме правилно да оценим характера на съвременната епоха, ние трябва да познаваме тези сили. А те ще имат тежки последици за съвременния човек, ако той не познава тяхната същност. Напротив, ако има съзнание за тяхното действие и изгради правилно отношение към тях, човек може да ги насочи към постигането на добри цели. Тези сили трябва да намерят своето правилно приложение, иначе не бихме имали великите постижения в техниката, индустрията и т. н. на днешната епоха.
към текста >>
26.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Днес има хора, които например казват: „В основата си нашият свят е изграден от
атом
и." И кой нашепва на хората мисълта, че светът е изграден от
атом
и?
И тъкмо в това се състои техният напредък, че сега те ръководят нашата пета следатлантска епоха под влиянието на Христос Него следват те в духовните светове. А изоставането на онези Същества, за които споменахме, че работят като задържащи сили, се дължат на обстоятелството, че те не се подчиняват на Христовото ръководство, а действуват по-нататък независимо от Христос. Ето защо в културата на човечеството все по-ясно ще се проявява материалистичното тече ние, което стои под ръководството на изостаналите египетско-халдейски Духове и дава цялата материалистична характеристика на нашата епоха. Всичко, което се обективира в днешната материалистична наука, се намира под тяхното влияние. Наред с всичко това, обаче, се поражда и едно друго течение, което си поставя като цел така да проникне в човека, че в крайна сметка във всички свои действия той да открие това, което наричаме „Христовия принцип".
Днес има хора, които например казват: „В основата си нашият свят е изграден от атоми." И кой нашепва на хората мисълта, че светът е изграден от атоми?
Това са свръхчовешките Ангелски Същества, изостанали по Време на египетско-халдейската епоха.
към текста >>
Те ще могат да вливат в човека съвсем други мисли, а не че например всичко се състои от материални
атом
и; защото те ще разкрият на хората, че и в най-малките частици на физическия свят веществата са проникнати от Христовия Дух.
А какво научава човечеството от онези Същества, които през египетско-халдейската епоха постигнаха целта на своето развитие и още тогава бяха открили Христос?
Те ще могат да вливат в човека съвсем други мисли, а не че например всичко се състои от материални атоми; защото те ще разкрият на хората, че и в най-малките частици на физическия свят веществата са проникнати от Христовия Дух.
Колкото и чудно да изглежда ще дойде време, когато химици и физици няма да изучават химията и физиката по днешния начин, а именно под влиянието на изоставащите египетско-халдейски Духове; бъдещите химици и физици ще преподават по нов начин: Материята е изградена според организиращото участие на Христос! Христос ще бъде открит дори в законите на химията и физиката. Спиритуалната химия и спиритуалната физика са тези що се отнася до науките на които принадлежат бъдещето. Несъмнено днес за много хора това изглежда фантастично или дори по-лошо. Но често пъти всичко, което в бъдещето ще се окаже мъдрост, днес изглежда лудост.
към текста >>
Ако вземем физическия мозък на един човек и се вгледаме в неговата конструкция с погледа на ясновидеца в неговите ан
атом
ични дялове и структури, ще открием, че мозъкът на всеки човек е различен.
Ако наблюдаваме един човек с погледа на ясновидеца ще установим, че неговият организъм е резултат от взаимодействието на космическите сили. Този факт може да бъде онагледен донякъде хипотетично, но в напълно съответствуваща за ясновидските възприятия форма.
Ако вземем физическия мозък на един човек и се вгледаме в неговата конструкция с погледа на ясновидеца в неговите анатомични дялове и структури, ще открием, че мозъкът на всеки човек е различен.
Няма двама души с еднакъв мозък. Нека сега да си представим, че бихме могли да фотографираме този мозък с всички негови структури, така че да станат видими всички подробности тогава за всеки човек бихме получили различна фотография. И ако фотографираме мозъка на един човек в мига на раждането му, а после фотографираме и небесното пространство, намиращо се точно над месторождението на същия човек, образът на небесното пространство би съвпаднал напълно с този на човешкия мозък. Както в него са подредени съответните анатомични дялове, така и в небето са подредени звездите. Човекът носи в себе си един образ на небесното пространство съвсем различен от този на другите в зависимост от мястото и времето на своето раждане.
към текста >>
Както в него са подредени съответните ан
атом
ични дялове, така и в небето са подредени звездите.
Този факт може да бъде онагледен донякъде хипотетично, но в напълно съответствуваща за ясновидските възприятия форма. Ако вземем физическия мозък на един човек и се вгледаме в неговата конструкция с погледа на ясновидеца в неговите анатомични дялове и структури, ще открием, че мозъкът на всеки човек е различен. Няма двама души с еднакъв мозък. Нека сега да си представим, че бихме могли да фотографираме този мозък с всички негови структури, така че да станат видими всички подробности тогава за всеки човек бихме получили различна фотография. И ако фотографираме мозъка на един човек в мига на раждането му, а после фотографираме и небесното пространство, намиращо се точно над месторождението на същия човек, образът на небесното пространство би съвпаднал напълно с този на човешкия мозък.
Както в него са подредени съответните анатомични дялове, така и в небето са подредени звездите.
Човекът носи в себе си един образ на небесното пространство съвсем различен от този на другите в зависимост от мястото и времето на своето раждане. Това показва, че човекът се ражда от целия Космос.
към текста >>
27.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Различно от тази личност гледат онези мислители, които се наричат
атом
исти, различно гледат те на това, което е станало от природата чрез раждането на мисълта за душата на човека.
Различно от тази личност гледат онези мислители, които се наричат атомисти, различно гледат те на това, което е станало от природата чрез раждането на мисълта за душата на човека.
Най-важният от тях се счита Демокрит /роден в 460 г. пр. Хр. в Абдера/ Левкип е един вид негов предтеча.
към текста >>
Атом
ният свят на Демокрит представлява един външен свят една природа, в която не живее никаква "душа".
Атомният свят на Демокрит представлява един външен свят една природа, в която не живее никаква "душа".
Изживяването на мислите в душата, чрез раждането на които човешката душа бе насочена да обърне внимание на себе си: При Демокрит това бяха изживявания само на сенки. С това е охарактеризирана една част от съдбата на изживяванията на мислите. Те довеждат човешката душа до съзнанието на нейната собствена същност, но същевременно я изпълват с несигурност по отношение на самата нея. Чрез мисълта душата изживява себе си в самата себе си, но същевременно тя може да се почувства откъсната от духовната, независима от нея мирова сила, която и дава сигурност и вътрешен устой. Така откъснати в душата се чувстваха онези личности, които в гръцкия духовен живот насят името "софисти".
към текста >>
пр.Хр./ разви по свой начин елементите, които бяха заложени вече в
атом
истиката.
Епикур /роден в 342 г. пр.Хр. , починал в 270 г.
пр.Хр./ разви по свой начин елементите, които бяха заложени вече в атомистиката.
И върху тази основа той изгражда един възглед на живота, който може да се счита като един отговор на въпроса: Тъй като човешката душа изпъква като цвят от мировите процеси, как трябва да живее тя, за да изгради своя отделен живот, своята самостоятелност съобразно с разумното мислене? Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго. За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието. Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е. да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност.
към текста >>
Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от
атом
истичния светоглед не може да се получи нищо друго.
Епикур /роден в 342 г. пр.Хр. , починал в 270 г. пр.Хр./ разви по свой начин елементите, които бяха заложени вече в атомистиката. И върху тази основа той изгражда един възглед на живота, който може да се счита като един отговор на въпроса: Тъй като човешката душа изпъква като цвят от мировите процеси, как трябва да живее тя, за да изгради своя отделен живот, своята самостоятелност съобразно с разумното мислене?
Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго.
За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието. Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е. да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност. Но че съществуват в човека процеси, които могат да причинят страдание, а вън от него няма такива, това заставя обаче душата да признае своята особена същност. Едно учение на добродетелите, което, както това на Епикур, се стреми да живее в хармония с мировия разум, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието.
към текста >>
28.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Той изследваше строго обективно законите на организмите въпреки тяхната целесъобразна връзка и чрез своето широко разбиране, което знаеше да си служи в неограничен размер с физическото, химическото, ан
атом
ическото, зоологическото, микроскопическото и ембриологическо знание, той стана един реформатор на учението за природата.
Въпреки такива завладяващи ходове на мислите именно при мислителите, които по един предпазлив начин никога не са искали да напускат ръководната нишка на познанието на фактите, трябваше да се яви съмнение по отношение на природосъобразния начин на мислене и на разглеждане на нещата, докато оставаше необяснена целесъобразността на оживените същества. Също и един такъв разкриващ пътища и даващ насоки мислител и изследовател като Йоханес Мюлер се натъкна при разглеждане на целесъобразността на идеята: "Органическите тела се различават от неорганическите не само според формата на техния състав от елементи, но постоянната дейност, която се развива в живата органическа материя твори също по законите на един разумен план с целесъобразност, като частите са подредени за целта на едно цяло и тук е именно онова, което отличава организмите"/ Й. Мюлер, Ръководство по Физиология на Човека, 3-то издание, 1838 г., І, стр. 19/. При един човек като Йоханес Мюлер, който се придържа строго в границите на едно изследване на природата и при когото възгледът за целесъобразността оставаше като частна мисъл на заден план на изследването на фактите, този възглед не можеше във всеки случай да произведе никакви особени последствия.
Той изследваше строго обективно законите на организмите въпреки тяхната целесъобразна връзка и чрез своето широко разбиране, което знаеше да си служи в неограничен размер с физическото, химическото, анатомическото, зоологическото, микроскопическото и ембриологическо знание, той стана един реформатор на учението за природата.
Неговият възглед не му пречеше да основава познанието на душевните свойства на съществата върху телесните особености. Един от неговите основни възгледи беше този, че човек не може да бъде психолог, без да бъде физиолог. Обаче този, който от пределите на природоизследването идваше в областта на общия светоглед, той не се намираше в щастливото положение да може да постави направо на заден план идеята за целесъобразността. Ето защо понятно е, когато един такъв знаменит мислител Густав Теодор Фехнер /роден в 1801 г./ изразява в своята издадена в 1852 година книга "Зенд-Авеста или за природата на Небето и на отвъдния свят" мисълта, че във всеки случай е странно да се вярва, какво не е необходимо никакво съзнание за да бъдат създадени съзнателни същества, каквито са хората, тъй като несъзнателните машини могат да бъдат създадени само чрез съзнателни хора.
към текста >>
29.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Въз основа на точни ан
атом
ически изследвания английският природоизследовател Хъксли можа да изкаже в 1863 година в своята книга "Свидетелства за положението на човека в природата" изречението сред редицата маймуни води до този един и същ резултат, че ан
атом
ическите различия, които отделят човека от горилата и шимпанзето, не са така големи колкото различията, които отделят тези човекоподобни маймуни от по-нисшите видове маймуни".
Естествената наука учеше ясно, че човекът не може да прави никакво изключение.
Въз основа на точни анатомически изследвания английският природоизследовател Хъксли можа да изкаже в 1863 година в своята книга "Свидетелства за положението на човека в природата" изречението сред редицата маймуни води до този един и същ резултат, че анатомическите различия, които отделят човека от горилата и шимпанзето, не са така големи колкото различията, които отделят тези човекоподобни маймуни от по-нисшите видове маймуни".
По отношение на такива факти можеше ли човек да се съмнява, че природосъобразното развитие, което направило да се родят чрез растеж и размножение, чрез наследственост, изменчивост на формите и чрез борбата за съществуване редицата органични същества чак до маймуните нагоре, накрая са създали и човека по съвършено същия път?
към текста >>
В това те виждаха доказателството, че човекът се различава ан
атом
ически от животните, че по неговия строителен план той е замислен различно.
В състоянието на природонаучните познания прониква в течение на 19-тото столетие все повече основният възглед, от който Гьоте естествено по свой начин беше проникнат и поради който той се залови с цялата енергия да поправи мнението на своите съвременници, които считаха, че човекът не притежава в горната челюст така наречената междинна кост. Считаше се, че всички животни трябва да имат тази кост, само човекът не.
В това те виждаха доказателството, че човекът се различава анатомически от животните, че по неговия строителен план той е замислен различно.
Гьотевият природосъобразен начин на мислене изискваше от него, че за да отстрани тази грешка, той трябва да направи усърдни анатомически проучвания. И когато постигна целта си, той с пълно чувство писа за това на Хардер, че е извършил нещо, което е до най-висока степен полезно за познанието на природата: "Аз сравних... човешки и животински черепи, долових следата и ето, тя е налице! Сега моля те не разнасяй слух за това; защото то трябва да бъде третирано в тайна. То ще зарадва много и твоето сърце; защото то е като ключов камък на човека, не липсва, съществува също и при него! Но как!
към текста >>
Гьотевият природосъобразен начин на мислене изискваше от него, че за да отстрани тази грешка, той трябва да направи усърдни ан
атом
ически проучвания.
В състоянието на природонаучните познания прониква в течение на 19-тото столетие все повече основният възглед, от който Гьоте естествено по свой начин беше проникнат и поради който той се залови с цялата енергия да поправи мнението на своите съвременници, които считаха, че човекът не притежава в горната челюст така наречената междинна кост. Считаше се, че всички животни трябва да имат тази кост, само човекът не. В това те виждаха доказателството, че човекът се различава анатомически от животните, че по неговия строителен план той е замислен различно.
Гьотевият природосъобразен начин на мислене изискваше от него, че за да отстрани тази грешка, той трябва да направи усърдни анатомически проучвания.
И когато постигна целта си, той с пълно чувство писа за това на Хардер, че е извършил нещо, което е до най-висока степен полезно за познанието на природата: "Аз сравних... човешки и животински черепи, долових следата и ето, тя е налице! Сега моля те не разнасяй слух за това; защото то трябва да бъде третирано в тайна. То ще зарадва много и твоето сърце; защото то е като ключов камък на човека, не липсва, съществува също и при него! Но как!
към текста >>
Ан
атом
ическото разрязване, микроскопическото изследване не ще разруши за него никаква красота на природата, а ще му открие безброй други красоти.
Колко погрешно е да се вярва, че чрез разумното проникване в царуването на природата, чрез изследването на нейните закони се разрушава чувството за красотата на природата, това се вижда съвсем нагледно в действието на Ернст Хекел. На обяснението на природата с разума се отричаше способността да задоволи нуждите на душата. Трябва да подчертаем, че там, където винаги един човек се чувства спънат в своя чувствен свят от познанието на природата, това не се дължи на самото познание, а на човека, чиито чувства се движат в една погрешна посока. Който проследи безпристрастно изследователските пътища на един наблюдател на природата, какъвто е Ернст Хекел, той на всяка крачка в познанието на природата ще по чувства как неговото сърце тупти още по-възвишено.
Анатомическото разрязване, микроскопическото изследване не ще разруши за него никаква красота на природата, а ще му открие безброй други красоти.
Няма съмнение, че в наше време съществува една борба между ума и фантазията, между размишлението и интуицията. Елен Кей, духовната есеистка, е безусловно права, когато вижда в тази борба едно от най-важните явления на нашето съвремие. /виж Елен Кей: Есета, Берлин, издателство С. Фишер, 1899 г./. Който, както Ернст Хекел, копае дълбоко в ямата на фактите и смело се издига с мислите, които се получават за нас от тези факти, към върховете на човешкото познание, той може да намери само в обяснението на природата помиряващата сила "между двата еднакво силни бегачи, размишлението и интуицията, които взаимно се повалят на колене"/Елен Кей, също/.
към текста >>
Човекът не се различава ан
атом
ически и физиологически от по-висшите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните.
Между тези две предположения няма трето! Или епигенеза и произход или преформация и сътворение. Хекел е една философска мислеща личност. Ето защо, скоро след като прие напълно в себе си Дарвиновия възглед, той се застъпи с цялата енергия на важния извод, който се получава от този възглед за произхода на човека. Той не можеше да се задоволи само с това, да посочи свенливо както Дарвин на този "въпрос на въпросите".
Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-висшите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните.
Той се застъпи с голяма смелост веднага за това мнение за всички последствия, които се получават от това по отношение на светогледа. За него нямаше съмнение, че от сега нататък най-висшите жизнени прояви на човека, деянията на неговия дух, трябва да се разглеждат под същата гледна точка, както действията на най-простите живи същества. Разглеждането на най-нисшите животни, на първичните животни, на инфузориите и ризоподите, го учеше, че и тези организми имат една душа. В техните движения, в наченките на техните усещания, които те проявяват, той позна прояви на живота, които е нужно само да бъдат завишени, да станат по-съвършени, за да се превърнат в сложните разумни и волеви действия на човека.
към текста >>
Към съчинения, каквито е Хекеловата "Антропогенеза" трябва да се приложат думите, които е изказал великият ан
атом
Карл Гегенбауер в неговата "Сравнителна ан
атом
ия"/1870 г./, че дарвинизмът получава богато обратно от науката това, което той даде на тази последната като метод: Яснота и сигурност.
Този беше обширният въпрос, който си постави Хекел. Отговора на този въпрос той даде в своята излязла през 1874 година книга "Антропогенеза". В една първа част тази книга третира развитието на зародиша на човека /онтогенезата/, а във втората част развитието на рода /филогенезата/. Точка по точка бе показано, как във филогенезата се намират причините за онтогенезата. С това бе определено положението на човека в природата според принципите на еволюционната теория.
Към съчинения, каквито е Хекеловата "Антропогенеза" трябва да се приложат думите, които е изказал великият анатом Карл Гегенбауер в неговата "Сравнителна анатомия"/1870 г./, че дарвинизмът получава богато обратно от науката това, което той даде на тази последната като метод: Яснота и сигурност.
С метода на Дарвин на науката бе подарена също и теорията за произхода на човека, така разбираше нещата Хекел.
към текста >>
"Всеки
атом
" казваше той, "притежава един присъщ нему сбор сила и в този смисъл той е одушевен.
Даже отива по-далеч. Той търси следите на духа в неорганическите части на материята.
"Всеки атом" казваше той, "притежава един присъщ нему сбор сила и в този смисъл той е одушевен.
Без приемането на една душа на атома обикновените и най-общи явления на химията са необходими. Удоволствие и неудоволствие, желание и отвращение, привличане и отблъскване трябва да са общи на всички материални атоми: Защото движенията на атомите, които трябва да станат при образуването и раздвижването на всяко химическо съединение, са обясними само тогава, когато им припишем усещания и воля и само на това почива всъщност общоприетото химическо учение за афинитета". И както проследява духа чак до атома, така той проследява и чисто материално-механическия процес чак в най-висшите действия на духа. "Духът и душата на човека също не са нищо друго, а сили, които са неразривно свързани с материален субстрат на нашето тяло, както двигателната сила на нашата плът е свързана с формения елемент на мускулите, така и силата на мисленето на нашия дух с формените елементи на мозъка. Нашите духовни сили са именно функции на тези телесни части, както всяка сила е функция на едно материално тяло".
към текста >>
Без приемането на една душа на
атом
а обикновените и най-общи явления на химията са необходими.
Даже отива по-далеч. Той търси следите на духа в неорганическите части на материята. "Всеки атом" казваше той, "притежава един присъщ нему сбор сила и в този смисъл той е одушевен.
Без приемането на една душа на атома обикновените и най-общи явления на химията са необходими.
Удоволствие и неудоволствие, желание и отвращение, привличане и отблъскване трябва да са общи на всички материални атоми: Защото движенията на атомите, които трябва да станат при образуването и раздвижването на всяко химическо съединение, са обясними само тогава, когато им припишем усещания и воля и само на това почива всъщност общоприетото химическо учение за афинитета". И както проследява духа чак до атома, така той проследява и чисто материално-механическия процес чак в най-висшите действия на духа. "Духът и душата на човека също не са нищо друго, а сили, които са неразривно свързани с материален субстрат на нашето тяло, както двигателната сила на нашата плът е свързана с формения елемент на мускулите, така и силата на мисленето на нашия дух с формените елементи на мозъка. Нашите духовни сили са именно функции на тези телесни части, както всяка сила е функция на едно материално тяло".
към текста >>
Удоволствие и неудоволствие, желание и отвращение, привличане и отблъскване трябва да са общи на всички материални
атом
и: Защото движенията на
атом
ите, които трябва да станат при образуването и раздвижването на всяко химическо съединение, са обясними само тогава, когато им припишем усещания и воля и само на това почива всъщност общоприетото химическо учение за афинитета".
Даже отива по-далеч. Той търси следите на духа в неорганическите части на материята. "Всеки атом" казваше той, "притежава един присъщ нему сбор сила и в този смисъл той е одушевен. Без приемането на една душа на атома обикновените и най-общи явления на химията са необходими.
Удоволствие и неудоволствие, желание и отвращение, привличане и отблъскване трябва да са общи на всички материални атоми: Защото движенията на атомите, които трябва да станат при образуването и раздвижването на всяко химическо съединение, са обясними само тогава, когато им припишем усещания и воля и само на това почива всъщност общоприетото химическо учение за афинитета".
И както проследява духа чак до атома, така той проследява и чисто материално-механическия процес чак в най-висшите действия на духа. "Духът и душата на човека също не са нищо друго, а сили, които са неразривно свързани с материален субстрат на нашето тяло, както двигателната сила на нашата плът е свързана с формения елемент на мускулите, така и силата на мисленето на нашия дух с формените елементи на мозъка. Нашите духовни сили са именно функции на тези телесни части, както всяка сила е функция на едно материално тяло".
към текста >>
И както проследява духа чак до
атом
а, така той проследява и чисто материално-механическия процес чак в най-висшите действия на духа.
Даже отива по-далеч. Той търси следите на духа в неорганическите части на материята. "Всеки атом" казваше той, "притежава един присъщ нему сбор сила и в този смисъл той е одушевен. Без приемането на една душа на атома обикновените и най-общи явления на химията са необходими. Удоволствие и неудоволствие, желание и отвращение, привличане и отблъскване трябва да са общи на всички материални атоми: Защото движенията на атомите, които трябва да станат при образуването и раздвижването на всяко химическо съединение, са обясними само тогава, когато им припишем усещания и воля и само на това почива всъщност общоприетото химическо учение за афинитета".
И както проследява духа чак до атома, така той проследява и чисто материално-механическия процес чак в най-висшите действия на духа.
"Духът и душата на човека също не са нищо друго, а сили, които са неразривно свързани с материален субстрат на нашето тяло, както двигателната сила на нашата плът е свързана с формения елемент на мускулите, така и силата на мисленето на нашия дух с формените елементи на мозъка. Нашите духовни сили са именно функции на тези телесни части, както всяка сила е функция на едно материално тяло".
към текста >>
Усещане и воля на
атом
а не са за него никакви мистични душевни сили, а те се изчерпват в това, което ние възприемаме като привличане и отблъскване.
Обаче този начин на мислене не бива да се смесва с онзи, който по един неясно-мистичен начин си въобразява души в природните същества, считайки тези души повече или по-малко подобни на човешката. Хекел е един рязък противник на светогледа, който пренася свойства и дейности на човека във външния свят. Той е изразил своето осъждане на очовечаването на природата, на антропоморфизма, многократно с яснота, която не може да бъде криво разбрана. Когато приписва одушевеност на неорганичната материя или на най-простите организми, с това той не разбира нищо повече, освен сбора от прояви на силите, които ние наблюдаваме при тях. Той се придържа строго към фактите.
Усещане и воля на атома не са за него никакви мистични душевни сили, а те се изчерпват в това, което ние възприемаме като привличане и отблъскване.
Той не иска да каже: Привличане и отблъскване са всъщност усещане и воля, а на най-нисшата степен привличане и отблъскване са това, което усещането и волята са на по-висока степен. Развитието не е само едно разгръщане на по-висшите степен на духовното от нисшето, в което те се намират вече скрити, а едно действително повишение до нови образования /виж по-горе стр. 82 на първия том/, едно повишение на привличането и отблъскването до усещане и воля. Този основен възглед на Хекел съвпада в известен смисъл с този на Гьоте, който се изказва върху него с думите: Че изпълнението на неговия възглед за природата е станало чрез познанието на "двете големи пружини на всяка природа", полярността и повишението, полярността принадлежаща на материята, доколкото ние си я представяме материално, повишението принадлежащо също на материята, доколкото ние си я представяме духовно; първата се намира в непрестанно привличане и отблъскване, второто в постоянно повишение. Обаче както материята никога не съществува без дух, духът никога без материя и не можейки да действува без нея, така също материята може да се повиши, да се въздигне, както и духът не отстъпва от това, да привлича и да отблъсква".
към текста >>
В своята книга "Мирови загадки" Хекел казва: "Аз самият никога не съм застъпвал хипотезата за съзнанието на
атом
а.
Правилно разбрано, схващането на Хекел не се засяга от съмненията на Карнери. То е предпазено от това, че се придържа строго към наблюдението.
В своята книга "Мирови загадки" Хекел казва: "Аз самият никога не съм застъпвал хипотезата за съзнанието на атома.
Напротив изрично съм подчертавал, че съм си представял като несъзнателни елементарните психически дейности на усещането и волята, които могат да се припишат на атомите". Това, което Хекел иска, не е нищо друго, освен това, че в обяснението на природните явления не трябва да се оставя да се яви никакъв скок, че сложният начин, по който чрез мозъка се явява духът, трябва да се проследи обратно до най-простия начин, по който материята се привлича и отблъсква. Хекел счита като едно от най-важните познания на модерната наука откритието на мислителните органи чрез Паул Флехсиг. Този последният е подчертал, че в сивата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането", сферата на чувстването на телата, сферата на обонянието, сферата на зрението и сферата на слуха. Между тези четири сетивни огнища се намират огнищата на мисленето, "действителните органи на духовния живот"; "те са най-висшите инструменти на душевната дейност, които опосредстват мисленето и съзнанието... Тези четири сфери на мисленето, отличаващи се чрез особена и извънредно преплетена нервна структура, са истинските органи на мисленето, единствените органи на нашето съзнание.
към текста >>
Напротив изрично съм подчертавал, че съм си представял като несъзнателни елементарните психически дейности на усещането и волята, които могат да се припишат на
атом
ите".
Правилно разбрано, схващането на Хекел не се засяга от съмненията на Карнери. То е предпазено от това, че се придържа строго към наблюдението. В своята книга "Мирови загадки" Хекел казва: "Аз самият никога не съм застъпвал хипотезата за съзнанието на атома.
Напротив изрично съм подчертавал, че съм си представял като несъзнателни елементарните психически дейности на усещането и волята, които могат да се припишат на атомите".
Това, което Хекел иска, не е нищо друго, освен това, че в обяснението на природните явления не трябва да се оставя да се яви никакъв скок, че сложният начин, по който чрез мозъка се явява духът, трябва да се проследи обратно до най-простия начин, по който материята се привлича и отблъсква. Хекел счита като едно от най-важните познания на модерната наука откритието на мислителните органи чрез Паул Флехсиг. Този последният е подчертал, че в сивата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането", сферата на чувстването на телата, сферата на обонянието, сферата на зрението и сферата на слуха. Между тези четири сетивни огнища се намират огнищата на мисленето, "действителните органи на духовния живот"; "те са най-висшите инструменти на душевната дейност, които опосредстват мисленето и съзнанието... Тези четири сфери на мисленето, отличаващи се чрез особена и извънредно преплетена нервна структура, са истинските органи на мисленето, единствените органи на нашето съзнание. В най-ново време Флехсиг се изказа, че в една част на същите при човека се намират още особено заплетени структури, които липсват на другите млекопитаещи животни, които обясняват превъзходството на човешкото съзнание / Мирови загадки, стр.
към текста >>
Когато той казва, че
атом
ите са одушевени, това има съвършено друго значение, отколкото когато това би било казано от един привърженик на идеалистическия светоглед.
Хекел не търси един общ духовен принцип, защото не успява да обясни нещата с общата закономерност на природните и духовни явления, но своите нужди той се задоволява напълно с тази обща закономерност. Закономерността, която се изразява в духовните действия, е за него от същото естество както онази, която се проявява в привличането и отблъскването на материалните частици.
Когато той казва, че атомите са одушевени, това има съвършено друго значение, отколкото когато това би било казано от един привърженик на идеалистическия светоглед.
Този последният изхожда от духа и пренася представите, които е до бил при наблюдаването на духа в простите действия на атомите, когато си представя тези последните одушевени. Следователно той обяснява природните явления от същностите, които първо сам е вложил в тях. Хекел изхожда от разглеждането на най-простите природни явления и ги проследява от духовните действия нагоре. Следователно той обяснява духовните явления от закони, които е наблюдавал при най-простите природни явления.
към текста >>
Този последният изхожда от духа и пренася представите, които е до бил при наблюдаването на духа в простите действия на
атом
ите, когато си представя тези последните одушевени.
Хекел не търси един общ духовен принцип, защото не успява да обясни нещата с общата закономерност на природните и духовни явления, но своите нужди той се задоволява напълно с тази обща закономерност. Закономерността, която се изразява в духовните действия, е за него от същото естество както онази, която се проявява в привличането и отблъскването на материалните частици. Когато той казва, че атомите са одушевени, това има съвършено друго значение, отколкото когато това би било казано от един привърженик на идеалистическия светоглед.
Този последният изхожда от духа и пренася представите, които е до бил при наблюдаването на духа в простите действия на атомите, когато си представя тези последните одушевени.
Следователно той обяснява природните явления от същностите, които първо сам е вложил в тях. Хекел изхожда от разглеждането на най-простите природни явления и ги проследява от духовните действия нагоре. Следователно той обяснява духовните явления от закони, които е наблюдавал при най-простите природни явления.
към текста >>
30.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Ан
атом
ът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията.
Единствената разлика между едното и другото възприятие е тази, че в единия случай протегнатата ръка напипва в празнотата, а в другия случай се натъква на едно твърдо съпротивление. Следователно основанието подкрепя зрението. Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации.
Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията.
Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е. трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас. Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
към текста >>
Природопознанието е да припишем възприеманите от нас процеси във външния свят на движения на най-малките частици на телата или "превръщане на природните процеси в механика на
атом
и".
Ясно е, че за един такъв възглед целият сбор от явления на света се разпада на две части, в един свят на състояние на движение, който е независим от особената природа на нашата възприемателна способност, и един свят на субективни състояния, които се намират само вътре във възприемащите същества. Рязко е подчертал този възглед физиологът Дю Боа Реймонд в своята лекция: "За границите на природопознанието" изнесена на 45-тото събрание на германските природоизследователи и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 година.
Природопознанието е да припишем възприеманите от нас процеси във външния свят на движения на най-малките частици на телата или "превръщане на природните процеси в механика на атоми".
Защото "психологически факт на опита е, че там, където такова превръщане е успешно", нашата потребност от познание е временно задоволена. Но и нашата нервна система и нашият мозък също са от телесно естество. Процесите, които стават в тях, могат да бъдат също само процеси на движение. Когато звукови или светлинни трептения се предават до моите сетивни органи и от там до моя мозък, те и тук не могат да бъдат нищо друго освен движения. Аз мога само да кажа: В моя мозък става определен процес на движение; и при това аз усещам "червено".
към текста >>
Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени
атом
и в моя мозък от една страна, а от друга страна в първичните, неопределими по-нататък за мене и неотрицаеми факти: Аз чувствам болка, чувствам радост, вкусвам сладко, мириша ухание на роза, чувам оргелов тон, виждам червено и между също така не посредствено произтичащата от това сигурност: Следователно аз съм?
Ние никога не ще можем да разберем, как едното се ражда от другото". Наистина, при повърхностно разглежда не изглежда, какво чрез познанието на материалните процеси в мозъка на нас ни стават разбираеми определени процеси и заложби от духовно естество. Към тази категория аз причислявам паметта, течението и асоциацията на представите, последствията от упражнението, специфичните таланти и др. подобни. Обаче в най-малкото размишление ни учи, че това е една измама. Ние бихме били поучени само върху определени вътрешни условия на духовния живот, които имат еднакво значение с външните чрез сетивните впечатления, не обаче и върху възникването на духовния живот от тези условия.
Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, а от друга страна в първичните, неопределими по-нататък за мене и неотрицаеми факти: Аз чувствам болка, чувствам радост, вкусвам сладко, мириша ухание на роза, чувам оргелов тон, виждам червено и между също така не посредствено произтичащата от това сигурност: Следователно аз съм?
Абсолютно и завинаги е непонятно, защо за определен брой атоми на кислород, водород, азот, въглерод и т.н. не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат". За познанието не съществува никакъв мост от движението към усещането: Това е вероизповедание на Дю Боа Реймонд. От движението в материалния свят ние не можем да проникнем вътре в душевния свят на усещанията. Знаем, че чрез движещата се материя се ражда усещане; обаче ние не знаем, как това е възможно.
към текста >>
Абсолютно и завинаги е непонятно, защо за определен брой
атом
и на кислород, водород, азот, въглерод и т.н.
Наистина, при повърхностно разглежда не изглежда, какво чрез познанието на материалните процеси в мозъка на нас ни стават разбираеми определени процеси и заложби от духовно естество. Към тази категория аз причислявам паметта, течението и асоциацията на представите, последствията от упражнението, специфичните таланти и др. подобни. Обаче в най-малкото размишление ни учи, че това е една измама. Ние бихме били поучени само върху определени вътрешни условия на духовния живот, които имат еднакво значение с външните чрез сетивните впечатления, не обаче и върху възникването на духовния живот от тези условия. Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, а от друга страна в първичните, неопределими по-нататък за мене и неотрицаеми факти: Аз чувствам болка, чувствам радост, вкусвам сладко, мириша ухание на роза, чувам оргелов тон, виждам червено и между също така не посредствено произтичащата от това сигурност: Следователно аз съм?
Абсолютно и завинаги е непонятно, защо за определен брой атоми на кислород, водород, азот, въглерод и т.н.
не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат". За познанието не съществува никакъв мост от движението към усещането: Това е вероизповедание на Дю Боа Реймонд. От движението в материалния свят ние не можем да проникнем вътре в душевния свят на усещанията. Знаем, че чрез движещата се материя се ражда усещане; обаче ние не знаем, как това е възможно. Но и в света на движението ние не се издигаме над движението.
към текста >>
Родословните дървета, които Хекел нарисува въз основа на сравнителната ан
атом
ия, на онтогенезата и на палеонтологията, имат за него "толкова стойност, колкото в очите на историческия критик имат стойност родословните дървета на Омировите герои.
Новата естествена наука се проявява в две остри противоположности. Едната, монистичното течение, изглежда, че е на път да проникне от областта на природопознанието до най-важните въпроси на светогледа; другата обявява, че не е в състояние да отиде с естественонаучните средства по-далече от познанието: На това или на онова субективно състояние отговаря този или онзи процес на движение. И рязко стоят едни срещу други представителите на двете течения. Дю Боа Реймонд обяви Хекеловата "История на сътворението" за роман /виж словото на Дю Боа Реймонд "Дарвин срещу Галиани"./.
Родословните дървета, които Хекел нарисува въз основа на сравнителната анатомия, на онтогенезата и на палеонтологията, имат за него "толкова стойност, колкото в очите на историческия критик имат стойност родословните дървета на Омировите герои.
Хекел обаче вижда във възгледа на Дю Боа Реймонд един ненаучен дуализъм, който по естествен начин трябва да даде една опора на назадничавите възгледи за света. "Тържествуването на спиритуалистите по отношение "речта на границите на природопознанието" на Дю Боа Реймонд беше толкова по-ясно и оправдано, колкото дотогава Е. Дю Боа Реймонд се считаше като важен принципен представител на научния материализъм".
към текста >>
Когато се приеме, че съществуват материални частици /
атом
и/ със сили, тогава може да се изчисли, как тези
атом
и трябва да се движат под влиянието на тези сили.
Това, което пленява мнозина за разделяне света на две: На външни процеси на движението и на вътрешни /субективни/ на усещането и мисленето: Това е приложимостта на математиката върху първия вид промени.
Когато се приеме, че съществуват материални частици /атоми/ със сили, тогава може да се изчисли, как тези атоми трябва да се движат под влиянието на тези сили.
Привлекателната страна, която астрономията има с нейните строги изчислителни методи, бе пренесена в най-малките частици на телата. Астрономът изчислява от законите на небесната механика начина, по който небесните тела се движат. В откриването на планетите Нептун учените изживяха едно тържество на тази небесна механика. До такива закони, каквито са тези на движенията на небесните тела, могат да бъдат сведени също и движенията, които стават във външния свят, когато чуваме един звук, виждаме един цвят; може би някога ще могат да бъдат изчислени движенията, които стават в нашия мозък, когато изказваме съждението: Две по две прави четири. В момента, когато всичко ще може да се изчислява всичко, което може да доведе до изчислителни формули, светът ще бъде обяснен математически.
към текста >>
Лаплас даде едно описание на идеала на едно такова обяснение на света: "Един дух, който за даден момент ще познава всички сили, които оживяват природата, и взаимното положение на съществата, от които тя се състои, когато освен това той би бил достатъчно обхватен, за да може да подложи на анализ тези данни, би разбрал в същата формула движението на големите небесни тела и на най-лекия
атом
: За него нищо не би било сигурно, и бъдещето както и миналото биха стояли пред неговия поглед.
Лаплас даде едно описание на идеала на едно такова обяснение на света: "Един дух, който за даден момент ще познава всички сили, които оживяват природата, и взаимното положение на съществата, от които тя се състои, когато освен това той би бил достатъчно обхватен, за да може да подложи на анализ тези данни, би разбрал в същата формула движението на големите небесни тела и на най-лекия атом: За него нищо не би било сигурно, и бъдещето както и миналото биха стояли пред неговия поглед.
В съвършенството, което е знаел да даде на астрономията, човешкият ум предлага едно слабо копие на един такъв ум". Във връзка с тези думи Дю Боа Реймонд казва: "Както астрономът предсказва деня, в който след години една комета отново ще се яви от глъбините на мировото пространство на небесния свод, така един такъв дух би прочел в своите изчисления деня, когато гръцкият кръст отново ще блесне на джамията св. София и когато Англия ще изгори своите последни въглища".
към текста >>
Дю Боа Реймонд хвали "мъдрата въздържаност на учителя" /на Кирххоф/, който поставя задача на механиката, да описва движенията на телата, и ги поставя в противоположност на Ернст Хекел, който говори за "душите на
атом
ите".
За онези личности, които изискват от едно обяснение нещо съществено различно от едно описание според определени гледни точки, признанието на Кирххоф би искало да послужи като едно потвърждение на техния възглед, че съществуват "граници на природопознанието.
Дю Боа Реймонд хвали "мъдрата въздържаност на учителя" /на Кирххоф/, който поставя задача на механиката, да описва движенията на телата, и ги поставя в противоположност на Ернст Хекел, който говори за "душите на атомите".
към текста >>
31.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
"Какво вижда ан
атом
ът, когато той гледа в мозъка на човека?
В книжката "За живота след смъртта" Фехнер се изказва върху отношението на човека към света.
"Какво вижда анатомът, когато той гледа в мозъка на човека?
Една безредица от бели влакна, чиито смисъл той не може да разгадае. А какво вижда той в самия себе си? Един свят от светлина, звучене, мисли, спомени, фантазии, чувства на любов и омраза. Така помисли за отношението на това, което ти, застанал външно срещу света, виждаш в него, и това, което той вижда в самия себе си, и не искай защото двете, външното и вътрешното, да виждат, че си приличат повече, отколкото в тебе, който си само една част. И фактът, че ти си една част от този свят, ти дава възможност да виждаш в тебе това, което той вижда в себе си".
към текста >>
Ан
атом
ът, който изследва безредицата от мозъчни нишки, има пред себе си органа, от който някога са бликали мили и фантазии.
Един свят от светлина, звучене, мисли, спомени, фантазии, чувства на любов и омраза. Така помисли за отношението на това, което ти, застанал външно срещу света, виждаш в него, и това, което той вижда в самия себе си, и не искай защото двете, външното и вътрешното, да виждат, че си приличат повече, отколкото в тебе, който си само една част. И фактът, че ти си една част от този свят, ти дава възможност да виждаш в тебе това, което той вижда в себе си". Фехнер си представя, че мировият дух има към мировата материя същото отношение както човешкият дух към човешкото тяло. Той си казва сега: Човекът говори за себе си, когато говори за своето тяло, и той говори също за себе си, когато говори за своя дух.
Анатомът, който изследва безредицата от мозъчни нишки, има пред себе си органа, от който някога са бликали мили и фантазии.
Когато човекът беше още жив, този човек, чийто мозък сега анатомът разглежда, пред неговата душа не стояха мозъчните нишки и тяхната телесна дейност, а един свят от представи. Какво се изменя сега, ако вместо човека, който гледа в своята душа, анатомът гледа в мозъка, телесният орган на душата? Не е ли това същото същество, същият човек, който е разглеждан и в единия и в другия случай? Съществото е същото, смята Фехнер, а само гледището се е променило. Анатомът гледа отвън това, което по-рано човекът е гледал от вътре.
към текста >>
Когато човекът беше още жив, този човек, чийто мозък сега ан
атом
ът разглежда, пред неговата душа не стояха мозъчните нишки и тяхната телесна дейност, а един свят от представи.
Така помисли за отношението на това, което ти, застанал външно срещу света, виждаш в него, и това, което той вижда в самия себе си, и не искай защото двете, външното и вътрешното, да виждат, че си приличат повече, отколкото в тебе, който си само една част. И фактът, че ти си една част от този свят, ти дава възможност да виждаш в тебе това, което той вижда в себе си". Фехнер си представя, че мировият дух има към мировата материя същото отношение както човешкият дух към човешкото тяло. Той си казва сега: Човекът говори за себе си, когато говори за своето тяло, и той говори също за себе си, когато говори за своя дух. Анатомът, който изследва безредицата от мозъчни нишки, има пред себе си органа, от който някога са бликали мили и фантазии.
Когато човекът беше още жив, този човек, чийто мозък сега анатомът разглежда, пред неговата душа не стояха мозъчните нишки и тяхната телесна дейност, а един свят от представи.
Какво се изменя сега, ако вместо човека, който гледа в своята душа, анатомът гледа в мозъка, телесният орган на душата? Не е ли това същото същество, същият човек, който е разглеждан и в единия и в другия случай? Съществото е същото, смята Фехнер, а само гледището се е променило. Анатомът гледа отвън това, което по-рано човекът е гледал от вътре. Това е също както когато гледаме един кръг веднъж отвън, и веднъж от вътре.
към текста >>
Какво се изменя сега, ако вместо човека, който гледа в своята душа, ан
атом
ът гледа в мозъка, телесният орган на душата?
И фактът, че ти си една част от този свят, ти дава възможност да виждаш в тебе това, което той вижда в себе си". Фехнер си представя, че мировият дух има към мировата материя същото отношение както човешкият дух към човешкото тяло. Той си казва сега: Човекът говори за себе си, когато говори за своето тяло, и той говори също за себе си, когато говори за своя дух. Анатомът, който изследва безредицата от мозъчни нишки, има пред себе си органа, от който някога са бликали мили и фантазии. Когато човекът беше още жив, този човек, чийто мозък сега анатомът разглежда, пред неговата душа не стояха мозъчните нишки и тяхната телесна дейност, а един свят от представи.
Какво се изменя сега, ако вместо човека, който гледа в своята душа, анатомът гледа в мозъка, телесният орган на душата?
Не е ли това същото същество, същият човек, който е разглеждан и в единия и в другия случай? Съществото е същото, смята Фехнер, а само гледището се е променило. Анатомът гледа отвън това, което по-рано човекът е гледал от вътре. Това е също както когато гледаме един кръг веднъж отвън, и веднъж от вътре. В първия случай той се явява възкръснал, във втория празен.
към текста >>
Ан
атом
ът гледа отвън това, което по-рано човекът е гледал от вътре.
Анатомът, който изследва безредицата от мозъчни нишки, има пред себе си органа, от който някога са бликали мили и фантазии. Когато човекът беше още жив, този човек, чийто мозък сега анатомът разглежда, пред неговата душа не стояха мозъчните нишки и тяхната телесна дейност, а един свят от представи. Какво се изменя сега, ако вместо човека, който гледа в своята душа, анатомът гледа в мозъка, телесният орган на душата? Не е ли това същото същество, същият човек, който е разглеждан и в единия и в другия случай? Съществото е същото, смята Фехнер, а само гледището се е променило.
Анатомът гледа отвън това, което по-рано човекът е гледал от вътре.
Това е също както когато гледаме един кръг веднъж отвън, и веднъж от вътре. В първия случай той се явява възкръснал, във втория празен. И два та пъти това е един и същ кръг. Така е и с човека: Когато гледа себе си отвътре, той е дух; когато природоизследователят го гледа отвън, той е тяло, материя. В смисъла на Фехноровия начин на мислене не е уместно да се размишлява върху това, как тяло и дух действат едно върху друго.
към текста >>
В своята книга "
Атом
истика на волята"/която излезе след смъртта му/ поетът Роберт Хамерлинг се е изправил по един енергичен начин против възгледа, който произхожда от недоверието в света.
В своята книга "Атомистика на волята"/която излезе след смъртта му/ поетът Роберт Хамерлинг се е изправил по един енергичен начин против възгледа, който произхожда от недоверието в света.
Той отхвърля логически изследвания върху стойността или липсата на стойност на света и на съществуването и изхожда от едно първично изживяване. "Главното не е, дали хората са прави, че всичките, с извънредно малко изключение, искат да живеят, да живеят на всяка цена, независимо от това, дали им върви добре или зле. Главното е, че те искат това, а това не може никак да се отрече. Въпреки това докторинерните песимисти не държат сметка за този решаващ факт. Те винаги преценяват само в учени обяснения удоволствието и неудоволствието, които животът ги носи със себе си в отделните случаи, съпоставят ги чрез ума едно с друго; обаче тъй като удоволствието и неудоволствието са въпрос на чувството, тогава чувството е това, което трябва да направи равносметката между удоволствието и неудоволствието окончателно и решаващо, а не умът.
към текста >>
Това, което Азът изживява в своето чувство за съществуването, е така се изказва Хамерлинг "чувството за
атом
а в нас".
Той чувства: Познанието на хората от новото време трябва да проблесне със собствената сила на истината в себесъзнателния Аз, както то се е представило на гърците във възприеманата мисъл. Той постоянно напипва точката, където себесъзнателния Аз се чувства вътрешно надарен със силата на неговото истинско битие, което същевременно се чувства стоящо в духовния живот на света. Тъй като, когато напипва това, не му се разкрива нещо друго, той се придържа към живеещото в душата чувство за битието, което му се струва по-живо, по-пълно със съществуване отколкото голата представа за Аза, като мисъл за Аз. "От съзнанието или от чувството за собственото битие ние добиваме понятието за едно битие, което надхвърля простото мислене, което е повече от това, което е само мислено, а мисли". От този обхващащ себе си в своето чувство за съществуването Аз Хамерлинг се старае да добие един образ на света.
Това, което Азът изживява в своето чувство за съществуването, е така се изказва Хамерлинг "чувството за атома в нас".
Чувствайки се, Азът знае за себе си; и чрез това той знае себе си като "атом" спрямо света". Той трябва да си представя други същества, както сам намира себе си в себе си: като изживяващ себе си, като чувстващ себе си атом; което за Хамерлинг се явява равносилно на атом на волята, на воляща монада. В "Атомистика на волята" на Хамерлинг светът се превръща в едно множество от волеви монади; а човешката душа е една от тези волеви монади. Мислителят на един такъв образ на света поглежда около себе си и гледа наистина света като дух, въпреки това всичко, което той може да съзре в този дух, е изява на волята. Нещо повече за това не може да се каже.
към текста >>
Чувствайки се, Азът знае за себе си; и чрез това той знае себе си като "
атом
" спрямо света".
Той постоянно напипва точката, където себесъзнателния Аз се чувства вътрешно надарен със силата на неговото истинско битие, което същевременно се чувства стоящо в духовния живот на света. Тъй като, когато напипва това, не му се разкрива нещо друго, той се придържа към живеещото в душата чувство за битието, което му се струва по-живо, по-пълно със съществуване отколкото голата представа за Аза, като мисъл за Аз. "От съзнанието или от чувството за собственото битие ние добиваме понятието за едно битие, което надхвърля простото мислене, което е повече от това, което е само мислено, а мисли". От този обхващащ себе си в своето чувство за съществуването Аз Хамерлинг се старае да добие един образ на света. Това, което Азът изживява в своето чувство за съществуването, е така се изказва Хамерлинг "чувството за атома в нас".
Чувствайки се, Азът знае за себе си; и чрез това той знае себе си като "атом" спрямо света".
Той трябва да си представя други същества, както сам намира себе си в себе си: като изживяващ себе си, като чувстващ себе си атом; което за Хамерлинг се явява равносилно на атом на волята, на воляща монада. В "Атомистика на волята" на Хамерлинг светът се превръща в едно множество от волеви монади; а човешката душа е една от тези волеви монади. Мислителят на един такъв образ на света поглежда около себе си и гледа наистина света като дух, въпреки това всичко, което той може да съзре в този дух, е изява на волята. Нещо повече за това не може да се каже. От този образ на света не говори нищо, което да отговори на въпросите: Как стои човешката душа вътре в развитието на света?
към текста >>
Той трябва да си представя други същества, както сам намира себе си в себе си: като изживяващ себе си, като чувстващ себе си
атом
; което за Хамерлинг се явява равносилно на
атом
на волята, на воляща монада.
Тъй като, когато напипва това, не му се разкрива нещо друго, той се придържа към живеещото в душата чувство за битието, което му се струва по-живо, по-пълно със съществуване отколкото голата представа за Аза, като мисъл за Аз. "От съзнанието или от чувството за собственото битие ние добиваме понятието за едно битие, което надхвърля простото мислене, което е повече от това, което е само мислено, а мисли". От този обхващащ себе си в своето чувство за съществуването Аз Хамерлинг се старае да добие един образ на света. Това, което Азът изживява в своето чувство за съществуването, е така се изказва Хамерлинг "чувството за атома в нас". Чувствайки се, Азът знае за себе си; и чрез това той знае себе си като "атом" спрямо света".
Той трябва да си представя други същества, както сам намира себе си в себе си: като изживяващ себе си, като чувстващ себе си атом; което за Хамерлинг се явява равносилно на атом на волята, на воляща монада.
В "Атомистика на волята" на Хамерлинг светът се превръща в едно множество от волеви монади; а човешката душа е една от тези волеви монади. Мислителят на един такъв образ на света поглежда около себе си и гледа наистина света като дух, въпреки това всичко, което той може да съзре в този дух, е изява на волята. Нещо повече за това не може да се каже. От този образ на света не говори нищо, което да отговори на въпросите: Как стои човешката душа вътре в развитието на света? Защото дали разглеждаме душата като това, като което тя се явява пред всяко философско мислене, или дали я охарактеризираме, според това мислене, като волева монада, и по отношение на двете представи трябва да повдигнем същите загадъчни въпроси.
към текста >>
В "
Атом
истика на волята" на Хамерлинг светът се превръща в едно множество от волеви монади; а човешката душа е една от тези волеви монади.
"От съзнанието или от чувството за собственото битие ние добиваме понятието за едно битие, което надхвърля простото мислене, което е повече от това, което е само мислено, а мисли". От този обхващащ себе си в своето чувство за съществуването Аз Хамерлинг се старае да добие един образ на света. Това, което Азът изживява в своето чувство за съществуването, е така се изказва Хамерлинг "чувството за атома в нас". Чувствайки се, Азът знае за себе си; и чрез това той знае себе си като "атом" спрямо света". Той трябва да си представя други същества, както сам намира себе си в себе си: като изживяващ себе си, като чувстващ себе си атом; което за Хамерлинг се явява равносилно на атом на волята, на воляща монада.
В "Атомистика на волята" на Хамерлинг светът се превръща в едно множество от волеви монади; а човешката душа е една от тези волеви монади.
Мислителят на един такъв образ на света поглежда около себе си и гледа наистина света като дух, въпреки това всичко, което той може да съзре в този дух, е изява на волята. Нещо повече за това не може да се каже. От този образ на света не говори нищо, което да отговори на въпросите: Как стои човешката душа вътре в развитието на света? Защото дали разглеждаме душата като това, като което тя се явява пред всяко философско мислене, или дали я охарактеризираме, според това мислене, като волева монада, и по отношение на двете представи трябва да повдигнем същите загадъчни въпроси. А един човек, който мисли подобно на Брентано, би искал да каже: "- За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност върху безсмъртието на нашата най-добра част след разлагането на тялото, знанието, че душата е волева монада между други волеви монади, е всичко друго, но не и едно истинско обезщетение".
към текста >>
32.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
"
Атом
ът" например е не възприемаем.
По същите пътища както прагматизма върви в Германия "Философията на "Като че ли" на Ханс Вайхингер /роден в 1852 г. /. Този философ вижда в ръководните идеи, които човек си образува върху явленията на света, немислови образи, чрез които познаващата душа застава в една духовна действителност, а фикции, въображения, които го ръководят, когато се касае той да се ориентира в света.
"Атомът" например е не възприемаем.
Човекът си образува мисълта за "атома". Той не може да образува тази мисъл така, че с това да знае нещо за една действителност, а така, "като че" външните природни явления се раждат чрез съвместното действие на атоми. Когато човек си представи, че съществуват атоми, тогава в хаоса на възприеманите природни явления се внася ред. И така е с всички ръководни идеи. Те не се приемат, за да изобразяват нещо фактическо, което е дадено единствено чрез възприятието; те се измислят и по този начин действителността се подрежда, "като че" това, което си представяме с тях, лежи на основата на тази действителност.
към текста >>
Човекът си образува мисълта за "
атом
а".
По същите пътища както прагматизма върви в Германия "Философията на "Като че ли" на Ханс Вайхингер /роден в 1852 г. /. Този философ вижда в ръководните идеи, които човек си образува върху явленията на света, немислови образи, чрез които познаващата душа застава в една духовна действителност, а фикции, въображения, които го ръководят, когато се касае той да се ориентира в света. "Атомът" например е не възприемаем.
Човекът си образува мисълта за "атома".
Той не може да образува тази мисъл така, че с това да знае нещо за една действителност, а така, "като че" външните природни явления се раждат чрез съвместното действие на атоми. Когато човек си представи, че съществуват атоми, тогава в хаоса на възприеманите природни явления се внася ред. И така е с всички ръководни идеи. Те не се приемат, за да изобразяват нещо фактическо, което е дадено единствено чрез възприятието; те се измислят и по този начин действителността се подрежда, "като че" това, което си представяме с тях, лежи на основата на тази действителност. С това безсилието на мисълта съзнателно е поставено в центъра на философстването.
към текста >>
Той не може да образува тази мисъл така, че с това да знае нещо за една действителност, а така, "като че" външните природни явления се раждат чрез съвместното действие на
атом
и.
По същите пътища както прагматизма върви в Германия "Философията на "Като че ли" на Ханс Вайхингер /роден в 1852 г. /. Този философ вижда в ръководните идеи, които човек си образува върху явленията на света, немислови образи, чрез които познаващата душа застава в една духовна действителност, а фикции, въображения, които го ръководят, когато се касае той да се ориентира в света. "Атомът" например е не възприемаем. Човекът си образува мисълта за "атома".
Той не може да образува тази мисъл така, че с това да знае нещо за една действителност, а така, "като че" външните природни явления се раждат чрез съвместното действие на атоми.
Когато човек си представи, че съществуват атоми, тогава в хаоса на възприеманите природни явления се внася ред. И така е с всички ръководни идеи. Те не се приемат, за да изобразяват нещо фактическо, което е дадено единствено чрез възприятието; те се измислят и по този начин действителността се подрежда, "като че" това, което си представяме с тях, лежи на основата на тази действителност. С това безсилието на мисълта съзнателно е поставено в центъра на философстването. Силата на външните факти натиска така мощно върху духа на мислителя, че той не се осмелява да проникне с "голата мисъл" в онези области, от които външната действителност блика като от своя първична основа.
към текста >>
Когато човек си представи, че съществуват
атом
и, тогава в хаоса на възприеманите природни явления се внася ред.
По същите пътища както прагматизма върви в Германия "Философията на "Като че ли" на Ханс Вайхингер /роден в 1852 г. /. Този философ вижда в ръководните идеи, които човек си образува върху явленията на света, немислови образи, чрез които познаващата душа застава в една духовна действителност, а фикции, въображения, които го ръководят, когато се касае той да се ориентира в света. "Атомът" например е не възприемаем. Човекът си образува мисълта за "атома". Той не може да образува тази мисъл така, че с това да знае нещо за една действителност, а така, "като че" външните природни явления се раждат чрез съвместното действие на атоми.
Когато човек си представи, че съществуват атоми, тогава в хаоса на възприеманите природни явления се внася ред.
И така е с всички ръководни идеи. Те не се приемат, за да изобразяват нещо фактическо, което е дадено единствено чрез възприятието; те се измислят и по този начин действителността се подрежда, "като че" това, което си представяме с тях, лежи на основата на тази действителност. С това безсилието на мисълта съзнателно е поставено в центъра на философстването. Силата на външните факти натиска така мощно върху духа на мислителя, че той не се осмелява да проникне с "голата мисъл" в онези области, от които външната действителност блика като от своя първична основа. Но тъй като надежда да се разкрие нещо върху същността на човека съществува само тогава, когато имаме едно духовно средство, с което можем да проникнем до посочените области, не може и дума да става за едно приближаване до най-висшите загадки на света при "Философията на Като че ли".
към текста >>
Ан
атом
ът Карл Гегенбауер /виж по-горе стр.
За естествената наука е важно само изследването на връзката на външните факти, на онези факти, които стават в полето на сетивното наблюдение. При това за нея не се касае, щото и връзките, които тя изследва, да бъдат сетивно възприемаеми, а за това, тези връзки да се получат на посоченото поле. Чрез спазването на тези нейни основи новата естествена наука е станала образец за всяка научно познание. И приближавайки се до настоящето време тя е била все повече доведена до една практика на мисленето, която е в смисъла на прагматизма и на философията на "Като че ли". Например дарвинизмът беше заставен първо да установи една линия на развитието на живи те същества от най-несъвършеното до най-съвършеното; при това маймуните.
Анатомът Карл Гегенбауер /виж по-горе стр.
29/ обърна още през 1870 година вниманието на това, че начинът на изследване, който се прилага за една такава еволюционна идея, е плодотворен. Този начин на изследване бе продължен в по-новото време; и оправдани сме да кажем, че този подход на изследването, оставяйки верен на самия себе си, е извел над възгледите, с който той беше свързан отначало. Изследваше се, "Като че" човекът трябва да се търси в напредващата линия на човекоподобните маймуни; и понастоящем се е стигнало почти до там, да се познае, че това не може да бъде и че напротив в миналото трябва да е имало едно същество, което има в човека своя истински потомък, докато човекоподобните маймуни са се отклонили от това същество и са образували един несъвършен вид. Така първоначалната нова еволюционна мисъл беше само един помощник на изследването.
към текста >>
33.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Неизмеримото значение на това откритие ще бъде разбрано едва в бъдеще, когато на „троичното устройство" ще се гледа като на единствено възможната основа за съществуването на ан
атом
ията, физиологията и психологията.
По този начин за пръв път в историята на човечеството става възможно действителното обхващане на съотношението между „тяло" и „душа".
Неизмеримото значение на това откритие ще бъде разбрано едва в бъдеще, когато на „троичното устройство" ще се гледа като на единствено възможната основа за съществуването на анатомията, физиологията и психологията.
към текста >>
34.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Евритмичното движение — движение с мисъл — ще замени тези движения, основани само на ан
атом
ията и физиологията на физическото тяло.
Когато хората осъзнаят колко много може да се спечели за интелекта от това ранно артистично образование на детето, те ще са склонни да позволят на изкуството да заеме достойното си място в основното училищно образование. Изкуството на музиката, рисуването и моделирането ще получи достойно място в програмата на обучение. Този артистичен елемент и физическите упражнения ще бъдат въведени в удачна комбинация. Ще бъдат развити дейни игри и гимнастика като израз на чувства, извикани от самата природа на музиката и рецитирането.
Евритмичното движение — движение с мисъл — ще замени тези движения, основани само на анатомията и физиологията на физическото тяло.
Хората ще открият колко голяма сила се спотайва в артистичния начин на обучение за развитието на волята и чувствата. Въпреки това, да учиш или обучаваш по такъв начин и да постигаш ценни резултати, може да бъде постигнато само от учители, които имат достатъчно силна проницателност за човешкото същество, за да разбират ясно връзката между методи, които те използват и свързаните с растежа сили, които проявяват себе си в периодите на живота. Истинският учител, истинският образовател не е някой, който е учил образователната теория като наука за управляване на децата, но е човек, в който педагогът в него е бил събуден от осъзнаването за човешката природа.
към текста >>
35.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
За погледа се разкриват световете, в които душата обитаваше преди да получи на Земята първия
атом
, бихме могли да кажем на едно физическо вещество, донесено чрез зачатието.
За погледа се разкриват световете, в които душата обитаваше преди да получи на Земята първия атом, бихме могли да кажем на едно физическо вещество, донесено чрез зачатието.
Тя е насочена към нейното минало, към нейното предземно съществуване и долавя така в едната насока това, което в нея е вечно. Това е истинската природа на Аза, на човешката същност, която той възприема тогава; тя е достъпна само за тази форма на инспирацията, която може да се абстрахира не само от физическото тяло и впечатленията, които то получава, но също и от етерното тяло което се беше явило под формата на картина на земния живот и от това, което е отпечатано в него. Когато човек е стигнал до това виждане на предсъществуването на този чисто духовен живот на душата, той добива също виждането на това, което е всъщност мисленето, способността да създаваме представи, такива как вито ги познаваме в обикновения съзнателен живот. Силите, които този живот поставя в действие, даже при едно подробно вътрешно разглеждане, не ни позволяват никога да проникнем истинската природа на мисленето, на способността да образуваме представи.
към текста >>
36.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни предлагат или неговия външен вид, или физиологията и ан
атом
ията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния свят, на облаците, които ни заобикалят.
През време на предземното съществуване нашата връзка с вселената е в процес на ставане тази, която се свива постепенно, за да стане наш бъдещ физически организъм е съставена от сили, от една вътрешна дейност, които се проявяват за нас в едно състояние на съзнанието различно от това, което познаваме на Земята. Това е едно състояние на пълна яснота и будност, по-силно даже от земната будност; то ни предава опитността на работата, която извършваме самите ние с оглед на нашето бъдещо земно съществуване.
Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни предлагат или неговия външен вид, или физиологията и анатомията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния свят, на облаците, които ни заобикалят.
Въпреки това, онова което се е свило, за да стане нашия човешки организъм, е било възприемано от човешката душа през време на предземния живот по-величествено отколкото физическия Космос, който ни заобикаля. Кога то призовем всичко, което материалното вещество на организма крие, всичко, което е скрито в човешкото същество живеещо на Земята, скрито защото се е свило под булото на материята, и го виждаме пренесено в духовните форми, трябва да си представим една вселена, с която нашият физически свят, въпреки всички негови звезди и всички негови слънца, не може и отдалече да се сравни по величие и могъщество.
към текста >>
37.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Ето защо физиологията и ан
атом
ията доставят чрез физическото познание на тези органи средството за познаване на душата: Устройството на мозъка и неговото функциониране ни разкриват ясно отпечатъка на това, което става, когато мислим.
Нашата воля е свързана чрез една още по-слаба връзка с нашия физически и eтерен организъм. Мислещата част на душата е цялата влята в организма и някак си е изчезнала в него. Нашата глава ни предлага физическия и етерен образ на нашата мислеща душа. Когато човекът мисли през време на будността, ние не виждаме да се разгръща тази мислеща дейност, е възприемаме само нейния отпечатък във физическите и етерни процеси на мозъка и на нервната система.
Ето защо физиологията и анатомията доставят чрез физическото познание на тези органи средството за познаване на душата: Устройството на мозъка и неговото функциониране ни разкриват ясно отпечатъка на това, което става, когато мислим.
Чувстващата душа, ефективността, не се включва по същия начин в организма. Тя ту прониква напълно в дишането и кръвообращението, до степен да стане невидима за имагинативното и инспиративното възприятие, ту се освобождава от тях и се превръща в една анатономна дейност и създава форми. Така чувстващата душа ред по ред изчезва в кръвообръщателната система, след това излиза от нея, за да изчезне отново и т.н.
към текста >>
Физиологията и ан
атом
ията могат да познаят само външния аспект на този организъм; успоредно медицината не може да намери отношението между лекарство и болест освен чрез експериментиране.
Физиологията и анатомията могат да познаят само външния аспект на този организъм; успоредно медицината не може да намери отношението между лекарство и болест освен чрез експериментиране.
Имагинацията, Инспирацията и Интуицията позволяват да възприемаме връзката, вътрешната връзка, която сродява едно лечебно средство или един лечебен процес с болестта и да заменим емпиричното лечение, подчинено на експериментацията, чрез едно рационално лечение, основано на познанието на човешкото същество и на процеса на лечението. Тук аз мога да говоря само накратко върху тези неща, но вие виждате, че антропософското познание е източник на едно обогатяване на патологията и лечението в перспектива, която охарактеризирахме. В това отношение вече имаме практически приложения в нашето движение. Ние ценим напълно и използваме всичко, което модерната медицина е добила. Но ние осветляваме тези придобивки напълно чрез познанието на духа, чрез духовното виждане.
към текста >>
38.
3. Явленията на живота
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Той каза, че ние никога не ще раз берем, защо на определен брой
атом
и въглерод не ще да е безразлично, в какво съчетание се намират, са се намирали и ще се намират, и защо чрез промяната на тяхното състояние и положение в организма предизвикват едно усещане: аз виждам червено; помирисвам уханието на розата.
Обаче тя все пак образува една основа за развитието на живота. В това отношение се различава спящият организъм от мъртвия. В този последния материалната основа не е вече една такава на живота. Докато виждаме тази разлика в различния състав на веществата при мъртвия и живия организъм, ние не ще отидем по-далече с нашето разбиране. Преди близо половин столетие знаменитият физиолог Дю Боа-Реймонд обърна внимание върху това, че никога съзнанието не може да бъде обяснено от действията на веществата.
Той каза, че ние никога не ще раз берем, защо на определен брой атоми въглерод не ще да е безразлично, в какво съчетание се намират, са се намирали и ще се намират, и защо чрез промяната на тяхното състояние и положение в организма предизвикват едно усещане: аз виждам червено; помирисвам уханието на розата.
към текста >>
В действителност обаче също както Дю Боа-Реймонд каза за явленията на съзнанието ние трябва да кажем за тези на живота: защо на определен брой
атом
и въглерод, кислород, азот, водород ще им хрумне, от начина, по който са били разположени, по кой то са разположени и по който ще бъдат разположени, да произведат явленията на живота?
Понеже това е така, мислеше Дю Боа-Реймонд, естествено научният начин на мислене не може никога да обясни будния, изпълнен с усещания човек, а само спящия. С този свой възглед той се подаде на една илюзия. Той вярваше, че от начина на действие на веществата не се получават наистина явленията на съзнанието, но се получават тези на живота.
В действителност обаче също както Дю Боа-Реймонд каза за явленията на съзнанието ние трябва да кажем за тези на живота: защо на определен брой атоми въглерод, кислород, азот, водород ще им хрумне, от начина, по който са били разположени, по кой то са разположени и по който ще бъдат разположени, да произведат явленията на живота?
Наблюдението показва все пак, че явленията на живота имат една ориентация съвършено различна от тази, която протича в неживата материя. За тези последните ще можем да кажем: те се показват господствувани от сили, които се излъчват от същността на материята, от относителния център към периферията. Явленията на живота показват материята господствувана от сили, които действуват от вън навътре, към относителния център. При преминаването в живота материята трябва да се освободи от излъчващите се сили и да се подчини на влъчващите се.
към текста >>
39.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Изучава ан
атом
ия, физиология на растения, животни и човека и идва до една идея, която почти 30 години изследва в тишина, преди да я публикува и защити – троичния човек, троичната организация на човека.
Приятелството му с Шрьоер води до по-дълбоко навлизане в съчиненията на Гьоте, а и духът на последния невидимо присъства. Щайнер повтаря опитите на Гьоте, търсейки духовно-научно обяснение на феномена на светлината и цветовете, на природните процеси, растенията, намирайки свой път към учението за метаморфозата.
Изучава анатомия, физиология на растения, животни и човека и идва до една идея, която почти 30 години изследва в тишина, преди да я публикува и защити – троичния човек, троичната организация на човека.
към текста >>
40.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
„привличането“ както между небесните тела, така и между молекулите и
атом
ите, без такива „сили“.
„привличането“ както между небесните тела, така и между молекулите и атомите, без такива „сили“.
Твърдеше, че между две тела се движат множество по-малки тела. Движейки се напред-назад, те се удрят о по-големите тела. По подобен начин тези по-големи тела се удрят едно друго навсякъде по своите страни, с които не са обърнати едно към друго. Ударите, които се получават по обърнатите навън страни, са по-многобройни от тези в пространството между двете тела. Поради тази причина те се приближават едно към друго.
към текста >>
Пространството и времето са постоянни хомогенни величини; материята обаче се състои от отделени частици (
атом
и).“ Авторът искаше да обясни всички физически и химически природни процеси, изхождайки от движенията, възникващи по описания начин между малките и големите частици на материята.
Ударите, които се получават по обърнатите навън страни, са по-многобройни от тези в пространството между двете тела. Поради тази причина те се приближават едно към друго. „Привличането“ не е някаква специална сила, а единствено „резултат от движението“. На първата страница на книгата намерих изложени две тези: „1. Съществува пространство и в него движение, продължаващо за дълъг период от време. 2.
Пространството и времето са постоянни хомогенни величини; материята обаче се състои от отделени частици (атоми).“ Авторът искаше да обясни всички физически и химически природни процеси, изхождайки от движенията, възникващи по описания начин между малките и големите частици на материята.
към текста >>
41.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Това ме доведе отново до изучаване на ан
атом
ията и физиологията.
Сега отново почувствах потребност да се приближа вътрешно към естественонаучните знания от най-различни страни.
Това ме доведе отново до изучаване на анатомията и физиологията.
Изследвах структурата на човешкия, животинския и растителния организъм. Така по свой начин стигнах до Гьотевото учение за метаморфозата. Започнах все повече да осъзнавам, че представата за природата, достъпна за разбирането с помощта на сетивните органи, се приближава към това, което ми се разкриваше духовно.
към текста >>
Ан
атом
ията и физиологията стъпка по стъпка си пробиваха път към тази сетивно-свръхсетивна форма.
Анатомията и физиологията стъпка по стъпка си пробиваха път към тази сетивно-свръхсетивна форма.
И в това пробиване на път най-напред по един все още много несъвършен начин погледът ми се спря на тричленността на човешкото същество, за която – след като я бях изследвал в тишина в продължение на тридесет години – започнах да говоря открито едва в книгата си „Върху загадките на душата“. Първо ми стана ясно, че в частта от човешката организация, в която формирането е ориентирано главно към нервите и сетивните органи, сетивно-свръхсетивната форма също се изразява най-силно в сетивно възприемаемото. Организацията на главата ми се стори тази, в която сетивно-свръхсетивното също става най-силно видимо в сетивната форма. Организацията на крайниците затова пък трябваше да разглеждам като тази, в която сетивно-свръхсетивното е най-скрито, така че в нея, оформяйки човешкото тяло, се проявяват силите, действащи в природата, външна за човека. Между тези полюси на човешката организация ми се струваше, че стои всичко, което се изразява ритмически: дихателната система, кръвообращението и т.н.
към текста >>
Загатнех ли тук или там по нещо за тях, хората ги смятаха за резултат от някаква философска идея, докато аз пък бях убеден, че те са ми се разкрили благодарение на непредубедено опитно познание на ан
атом
ията и физиологията.
Тогава не намирах никого, на когото да мога да говоря за тези си виждания.
Загатнех ли тук или там по нещо за тях, хората ги смятаха за резултат от някаква философска идея, докато аз пък бях убеден, че те са ми се разкрили благодарение на непредубедено опитно познание на анатомията и физиологията.
към текста >>
42.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Изтъкнатият ан
атом
Хиртл разбрал колко ценен е той и му осигурил един начин на съществуване, чрез който да може да живее изцяло в своите стихове, мисли и концепции.
Така се запознах с Ферхер фон Щайнванд – един целенасочен, пълен с идеи, приемащ себе си за идеалист поет от Каринтия. Син на бедни родители, той беше прекарал младостта си сред големи лишения.
Изтъкнатият анатом Хиртл разбрал колко ценен е той и му осигурил един начин на съществуване, чрез който да може да живее изцяло в своите стихове, мисли и концепции.
Светът наистина дълго знаеше твърде малко за него. След появата на първата му поетична творба „Графиня Зеленбранд“, Роберт Хамерлинг му отдаде пълното си признание.
към текста >>
43.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Атом
истическата концепция за вселената прави настоящия момент да изглежда като определена комбинация от най-малки същности.
Ницшевите идеи за „вечното възвръщане“ и за „свръхчовека“ ме занимаваха дълго време. Защото в тях се отразява това, което е трябвало да преживее относно развитието на човечеството и същността на човека една личност, която бива задържана да не осъзнае духовния свят от бетонираните идеи на естествознанието от края на деветнадесети век. Ницше вижда еволюцията на човечеството така, че според него случващото се в даден момент вече се е случвало безброй пъти под същата форма и ще се случва безброй пъти в бъдещето.
Атомистическата концепция за вселената прави настоящия момент да изглежда като определена комбинация от най-малки същности.
След нея трябва да следва друга, а след нея още една и когато всички възможни комбинации бъдат изчерпани, отново трябва да се появи първоначалната.
към текста >>
44.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Атом
истичната хипотеза е напълно необоснована, ако трябва да бъде мислена не просто като помощно средство за абстрактната мисъл, а като съждение за действителната същност, лежаща извън предела на достижимост на нашите възприятия.
В дадено време едно или друго може да е необяснимо, защото по отношение на времето или пространството още не сме били в състояние да открием нещата, за които става въпрос. Но това, което още не може да бъде открито днес, може да бъде открито утре. Обусловените от това граници са само случайни и те изчезват с напредъка на опита и мисленето. При тези случаи изграждането на хипотези влиза в своето право. Хипотези не трябва да се градят за нещо, което би трябвало да е принципно недостъпно за нашето познание.
Атомистичната хипотеза е напълно необоснована, ако трябва да бъде мислена не просто като помощно средство за абстрактната мисъл, а като съждение за действителната същност, лежаща извън предела на достижимост на нашите възприятия.
Една хипотеза може да бъде единствено допускане за дадено фактическо положение на нещата, което не ни е достъпно поради случайни причини, което обаче по своята същност принадлежи към света, който ни е даден.“
към текста >>
45.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Под научност те разбираха
атом
истичната основа на естественонаучното теоретизиране и изграждането на хипотези.
Какво разбираха те под „научност“, която д-р ХюбеШлайден трябваше да обоснове, чрез която теософията трябва да бъде „доказана“? До антропософия изобщо не им беше.
Под научност те разбираха атомистичната основа на естественонаучното теоретизиране и изграждането на хипотези.
Явленията в природата бяха „обяснявани“ с помощта на това, че „първичните частици“ на мировата субстанция се групират в атоми, които от своя страна се групират в молекули. Така възниква материя, представляваща определена структура от атоми в молекули. Този начин на мислене се смяташе за образец. Създаваха се сложни молекули, които трябваше да представляват също и основата за духовна работа. Според тях химическите процеси бяха резултатите от процеси в молекулната структура и за духовните процеси се търсеше някаква аналогия.
към текста >>
Явленията в природата бяха „обяснявани“ с помощта на това, че „първичните частици“ на мировата субстанция се групират в
атом
и, които от своя страна се групират в молекули.
Какво разбираха те под „научност“, която д-р ХюбеШлайден трябваше да обоснове, чрез която теософията трябва да бъде „доказана“? До антропософия изобщо не им беше. Под научност те разбираха атомистичната основа на естественонаучното теоретизиране и изграждането на хипотези.
Явленията в природата бяха „обяснявани“ с помощта на това, че „първичните частици“ на мировата субстанция се групират в атоми, които от своя страна се групират в молекули.
Така възниква материя, представляваща определена структура от атоми в молекули. Този начин на мислене се смяташе за образец. Създаваха се сложни молекули, които трябваше да представляват също и основата за духовна работа. Според тях химическите процеси бяха резултатите от процеси в молекулната структура и за духовните процеси се търсеше някаква аналогия.
към текста >>
Така възниква материя, представляваща определена структура от
атом
и в молекули.
Какво разбираха те под „научност“, която д-р ХюбеШлайден трябваше да обоснове, чрез която теософията трябва да бъде „доказана“? До антропософия изобщо не им беше. Под научност те разбираха атомистичната основа на естественонаучното теоретизиране и изграждането на хипотези. Явленията в природата бяха „обяснявани“ с помощта на това, че „първичните частици“ на мировата субстанция се групират в атоми, които от своя страна се групират в молекули.
Така възниква материя, представляваща определена структура от атоми в молекули.
Този начин на мислене се смяташе за образец. Създаваха се сложни молекули, които трябваше да представляват също и основата за духовна работа. Според тях химическите процеси бяха резултатите от процеси в молекулната структура и за духовните процеси се търсеше някаква аналогия.
към текста >>
Този
атом
изъм, както се дава в „естествознанието“, за мен беше съвършено неприемлив дори в самата тази област, а да искаш да го пренесеш в духовното, ми се струваше мисловно заблуждение, за което даже не може да се говори на сериозно.
Този атомизъм, както се дава в „естествознанието“, за мен беше съвършено неприемлив дори в самата тази област, а да искаш да го пренесеш в духовното, ми се струваше мисловно заблуждение, за което даже не може да се говори на сериозно.
към текста >>
За мен нямаше значение дали
атом
ите възникват от чисто механична или някаква друга дейност в рамките на материалните процеси.
За мен нямаше значение дали атомите възникват от чисто механична или някаква друга дейност в рамките на материалните процеси.
Важното за мен беше в това, че мисловното наблюдение изхожда от атома – най-малкото мирово образувание – и търси преход към органичното, към духовното. Виждах необходимост да се изхожда от цялото. Атомите или атомните структури могат да са само резултат от духовна, органична дейност. В духа на Гьотевото наблюдение на природата за изходна точка исках да взема съзерцаемите първични феномени, а не някаква мисловна конструкция. За мен винаги е било дълбоко убедително лежащото в думите на Гьоте, че фактите вече се явяват теория и че зад тях няма какво повече да се търси.
към текста >>
Важното за мен беше в това, че мисловното наблюдение изхожда от
атом
а – най-малкото мирово образувание – и търси преход към органичното, към духовното.
За мен нямаше значение дали атомите възникват от чисто механична или някаква друга дейност в рамките на материалните процеси.
Важното за мен беше в това, че мисловното наблюдение изхожда от атома – най-малкото мирово образувание – и търси преход към органичното, към духовното.
Виждах необходимост да се изхожда от цялото. Атомите или атомните структури могат да са само резултат от духовна, органична дейност. В духа на Гьотевото наблюдение на природата за изходна точка исках да взема съзерцаемите първични феномени, а не някаква мисловна конструкция. За мен винаги е било дълбоко убедително лежащото в думите на Гьоте, че фактите вече се явяват теория и че зад тях няма какво повече да се търси. А това предполага за изследването на природата да се вземе предлаганото от сетивата, а мисленето в тази област да се използва единствено с цел от сложните производни феномени (явления), които не могат да се обозрат, да се стигне до простите, до прафеномените.
към текста >>
Атом
ите или
атом
ните структури могат да са само резултат от духовна, органична дейност.
За мен нямаше значение дали атомите възникват от чисто механична или някаква друга дейност в рамките на материалните процеси. Важното за мен беше в това, че мисловното наблюдение изхожда от атома – най-малкото мирово образувание – и търси преход към органичното, към духовното. Виждах необходимост да се изхожда от цялото.
Атомите или атомните структури могат да са само резултат от духовна, органична дейност.
В духа на Гьотевото наблюдение на природата за изходна точка исках да взема съзерцаемите първични феномени, а не някаква мисловна конструкция. За мен винаги е било дълбоко убедително лежащото в думите на Гьоте, че фактите вече се явяват теория и че зад тях няма какво повече да се търси. А това предполага за изследването на природата да се вземе предлаганото от сетивата, а мисленето в тази област да се използва единствено с цел от сложните производни феномени (явления), които не могат да се обозрат, да се стигне до простите, до прафеномените. Тогава забелязваме, че в природата си имаме работа със свойствата на цвета и с други сетивни свойства, вътре в които действа духът. Но не се стига до атомистичен свят зад сетивния.
към текста >>
Но не се стига до
атом
истичен свят зад сетивния.
Атомите или атомните структури могат да са само резултат от духовна, органична дейност. В духа на Гьотевото наблюдение на природата за изходна точка исках да взема съзерцаемите първични феномени, а не някаква мисловна конструкция. За мен винаги е било дълбоко убедително лежащото в думите на Гьоте, че фактите вече се явяват теория и че зад тях няма какво повече да се търси. А това предполага за изследването на природата да се вземе предлаганото от сетивата, а мисленето в тази област да се използва единствено с цел от сложните производни феномени (явления), които не могат да се обозрат, да се стигне до простите, до прафеномените. Тогава забелязваме, че в природата си имаме работа със свойствата на цвета и с други сетивни свойства, вътре в които действа духът.
Но не се стига до атомистичен свят зад сетивния.
Това, което може да има значимост в атомизма, принадлежи именно на сетивния свят. Антропософският начин на мислене не може да се съгласи, че относно това има напредък в разбирането за природата. Появилото се във виждания като тези на Мах или още по-наскоро представлява опит да бъдe изоставено атомистическото и молекулярното конструиране. Те обаче показват, че това конструиране се е врязало толкова дълбоко в начина на мислене, че при отказ от него се губи всякаква реалност. Мах говори за понятията само като за икономични обобщения на сетивните възприятия, а не като за нещо, живеещо в духовната реалност.
към текста >>
Това, което може да има значимост в
атом
изма, принадлежи именно на сетивния свят.
В духа на Гьотевото наблюдение на природата за изходна точка исках да взема съзерцаемите първични феномени, а не някаква мисловна конструкция. За мен винаги е било дълбоко убедително лежащото в думите на Гьоте, че фактите вече се явяват теория и че зад тях няма какво повече да се търси. А това предполага за изследването на природата да се вземе предлаганото от сетивата, а мисленето в тази област да се използва единствено с цел от сложните производни феномени (явления), които не могат да се обозрат, да се стигне до простите, до прафеномените. Тогава забелязваме, че в природата си имаме работа със свойствата на цвета и с други сетивни свойства, вътре в които действа духът. Но не се стига до атомистичен свят зад сетивния.
Това, което може да има значимост в атомизма, принадлежи именно на сетивния свят.
Антропософският начин на мислене не може да се съгласи, че относно това има напредък в разбирането за природата. Появилото се във виждания като тези на Мах или още по-наскоро представлява опит да бъдe изоставено атомистическото и молекулярното конструиране. Те обаче показват, че това конструиране се е врязало толкова дълбоко в начина на мислене, че при отказ от него се губи всякаква реалност. Мах говори за понятията само като за икономични обобщения на сетивните възприятия, а не като за нещо, живеещо в духовната реалност. А и при по-новите виждания не става дума за нещо по-различно.
към текста >>
Появилото се във виждания като тези на Мах или още по-наскоро представлява опит да бъдe изоставено
атом
истическото и молекулярното конструиране.
А това предполага за изследването на природата да се вземе предлаганото от сетивата, а мисленето в тази област да се използва единствено с цел от сложните производни феномени (явления), които не могат да се обозрат, да се стигне до простите, до прафеномените. Тогава забелязваме, че в природата си имаме работа със свойствата на цвета и с други сетивни свойства, вътре в които действа духът. Но не се стига до атомистичен свят зад сетивния. Това, което може да има значимост в атомизма, принадлежи именно на сетивния свят. Антропософският начин на мислене не може да се съгласи, че относно това има напредък в разбирането за природата.
Появилото се във виждания като тези на Мах или още по-наскоро представлява опит да бъдe изоставено атомистическото и молекулярното конструиране.
Те обаче показват, че това конструиране се е врязало толкова дълбоко в начина на мислене, че при отказ от него се губи всякаква реалност. Мах говори за понятията само като за икономични обобщения на сетивните възприятия, а не като за нещо, живеещо в духовната реалност. А и при по-новите виждания не става дума за нещо по-различно.
към текста >>
46.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за ан
атом
ичния и физически строеж на човешкото тяло.
Антропософията осигурява правилните предпоставки не само за духовната, но и за физическата страна на възпитанието. Нека и тук дадем един подходящ пример с младежките игри и спорта. Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически упражнения живото усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили. Тези упражнения трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила". И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт.
За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло.
Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили". Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията. Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията. Особено, ако в практически области като възпитанието бъдат приложени знанията на Духовната Наука, скоро биха престанали абсолютно ненужните поучения, че тези знания тепърва трябва да се доказват.
към текста >>
47.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато насочим поглед върху животното, изучаваме го, независимо дали това става повърхностно с наблюдението на непосветения или по-точно с това, което могат да ни предложат сравнителната ан
атом
ия и физиология или други науки: навсякъде ние виждаме така да се каже съсирения в животинските форми, в животинските жизнени отношения дух, който се проявява по този начин в отделния животински вид.
Така, като най-важно за човека, когато той влиза чрез раждането в съществуването, ние намираме, че това, което е определено отвън, остава отворено. С това ние обърнахме вниманието на факта, как трябва да си представим отношението на духа към тялото при животното и човека като знаем, че между духа и тялото стои душата. В това, как животното застава пред нашия поглед съобразно своя вид и постепенно проявява в живота своите инстинкти, ние имаме една непосредствена дейност на духа в органическото тяло. Така да се каже органическото тяло е това, в което животното изживява себе си душевно, това органическо тяло е преминалият в действителността дух. При животното съществува едно непосредствено отношение между духа и тялото.
Когато насочим поглед върху животното, изучаваме го, независимо дали това става повърхностно с наблюдението на непосветения или по-точно с това, което могат да ни предложат сравнителната анатомия и физиология или други науки: навсякъде ние виждаме така да се каже съсирения в животинските форми, в животинските жизнени отношения дух, който се проявява по този начин в отделния животински вид.
Външната форма и външният живот са също така за нас непосредствено един израз на това, което ние наричаме стоящия на основата на животното дух. Така щото трябва да търсим при животното най-тясното отношение между духа и тялото.
към текста >>
Когато разгледаме подробно сравнителната ан
атом
ия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина.
Когато разгледаме организационния план, организацията на строежа на животното, ние намираме, че фактически животното е така организирано, щото в него предварително е внедрено определено равновесие. Благодарение на това то може да застане в положение, в което ще прекара своя живот. То е устроено така, че още от раждането му е дадено едно здраво равновесие на неговото тяло. От една страна безпомощността, а от друга страна предимството на човека спрямо животното се състои в това, че той е заставен да постигне това равновесие с помощта на своя аз. Тук вече не върви да сравняваме човека с близкостоящите до него животни.
Когато разгледаме подробно сравнителната анатомия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина.
Обаче в организационния план на животното съществува едно предварително определено равновесие. При човека остава отворена възможността да си изработи това равновесие след раждането. Но остават отворени още повече възможности. Чрез внедрената предварително определена организация ако можем да употребим тази дума е дадена посоката на собственото движение. При човека отново остава отворена възможността той да развие своето сетиво на собственото движение в рамките на определено свободно движение.
към текста >>
48.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това, което ан
атом
ът доказва, са само буквите, външният апарат, защото ние наблюдаваме напълно нашия душевен живот, когато го наблюдаваме само в телесния живот, ние го наблюдаваме напълно само тогава, когато го наблюдаваме независимо от телесния живот.
По този начин животът на тялото се представя фактически така, като че в известно отношение ние записваме това, което мислим, и след това имаме буквите пред себе си. Така ние записваме дейността на душата в нашия телесен живот.
Това, което анатомът доказва, са само буквите, външният апарат, защото ние наблюдаваме напълно нашия душевен живот, когато го наблюдаваме само в телесния живот, ние го наблюдаваме напълно само тогава, когато го наблюдаваме независимо от телесния живот.
Но това може да направи само духовният изследовател, когато наблюдава душевния живот, как при събуждането този живот се показва оглеждащ се в будния дневен живот. Тогава той констатира, че душевният живот е като един архитект, който съгражда нещо през нощта, а през време на дневния живот се оказва един разрушител.
към текста >>
И ние не ще разберем целия сънен живот, ако не си изясним, че фактически нашите телесни процеси всичко онова, което ан
атом
ията, физиологията могат да изследват не произвеждат нищо друго освен отразяването на душевните процеси, и че тези душевни процеси живеят в едно духовно съществуване от заспиването до събуждането.
Цялата разлика на действителното ясновиждане от обикновения буден дневен живот се състои в това, че будният дневен живот, за да стигне до съзнание на душевната дейност, се нуждае от едно друго огледало, като за целта си служи с тялото, докато дейността на ясновидеца, когато тя се излъчва като душевна дейност, е така силна, че падащият лъч се оттегля обратно в самия себе си. По този начин става един вид отразяване при собственото вътрешно изживяване, при един духовен организъм. Всъщност нашата душа се намира в този духовен организъм и тогава, когато не сме никакъв духовен изследовател. Това става през нощта. В този духовен организъм се излива тя.
И ние не ще разберем целия сънен живот, ако не си изясним, че фактически нашите телесни процеси всичко онова, което анатомията, физиологията могат да изследват не произвеждат нищо друго освен отразяването на душевните процеси, и че тези душевни процеси живеят в едно духовно съществуване от заспиването до събуждането.
Ако мислим по друг начин, ние никак не ще можем да разберем този процес. Следователно трябва да говорим един вид за един тайнствен душевен живот, който никак не може да проникне в съзнанието, което е опосредствувано чрез тялото. Следователно, когато при един човек виждаме, че в неговото съзнание се явяват представи, на които той дълго време не е обръщал внимание, ние трябва да кажем: Освен представите на съзнателния душевен живот, на които човек обръща своето внимание, в него съществува още и нещо друго. Аз вече обърнах веднъж вниманието върху това, че е извънредно лесно да бъдат опровергани нещата, които за духовния изследовател са една действителност. Но въпреки това, те отговарят на истината.
към текста >>
Духовното изследване трябва да говори за това, че при човека имаме работа с неговото физическо тяло, което можем да виждаме с очите, да напипваме с ръцете и което и ан
атом
ията и физиологията познават.
Ако мислим по друг начин, ние никак не ще можем да разберем този процес. Следователно трябва да говорим един вид за един тайнствен душевен живот, който никак не може да проникне в съзнанието, което е опосредствувано чрез тялото. Следователно, когато при един човек виждаме, че в неговото съзнание се явяват представи, на които той дълго време не е обръщал внимание, ние трябва да кажем: Освен представите на съзнателния душевен живот, на които човек обръща своето внимание, в него съществува още и нещо друго. Аз вече обърнах веднъж вниманието върху това, че е извънредно лесно да бъдат опровергани нещата, които за духовния изследовател са една действителност. Но въпреки това, те отговарят на истината.
Духовното изследване трябва да говори за това, че при човека имаме работа с неговото физическо тяло, което можем да виждаме с очите, да напипваме с ръцете и което и анатомията и физиологията познават.
По-нататък като един вътрешен член на човешкото същество имаме Астралното тяло, носителят на всичко онова, което човек приема със съзнание, което през време на дневния живот действително изживява така, че го получава отразено от тялото. Между Астралното тяло и физическото тяло се намира носителят на това, което са представите, които остават незабелязани, остават незабелязани години: наред, които после пренасяме нагоре в Астралното тяло и ги изживяваме. Накратко, ние говорим за това, че между Астралното тяло, носителят на съзнанието, и физическото тяло действува Етерното тяло на човека. Това Етерно тяло е не само носител на такива останали незабелязани представи, а въобще то е строителят на цялото физическо тяло.
към текста >>
49.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато после се доказва ан
атом
ически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка?
Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното. И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник. Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека. Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък. Ние можем да проследим това оформяване на мозъка през първите времена, даже години наред, и външно научно.
Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка?
И тогава можем да отговорим: Онова, което е съществувало като духовно-душевна същност в говорното съкровище на заобикалящия човека свят.
към текста >>
50.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
По времето на Заратустра не съществуваше още никаква ан
атом
ия в днешния смисъл.
Но не в далечно бъдеще и официалната наука ще констатира, че зад физическото стои нещо свръхсетивно, че зад всичко сетивно стои нещо духовно. Тогава ще стане явно също, че неговите най-груби части физическото тяло на човека е един израз на това, което протъкава и прониква със своя живот целия свят и се влива във физическото тяло на човека, за да се сгъсти някакси в човека. И ако сега се позовем на представата на Заратустра, която е много близка до тази на Духовната наука, ние можем да кажем: Вън в света действуват Ормузд и Ариман; те действуват и в човека, а именно Ормузд като импулси към съвършеното, Ариман като Сила, която възпира всичко това. Но в човека действуват и Амшаспандите, те изпращат в него своите въздействия, своите духовни действия. Да си представим тази дейност така да се каже сгъстена в човека и тогава ще можем да я открием чак до физическите действия.
По времето на Заратустра не съществуваше още никаква анатомия в днешния смисъл.
Чрез своето духовно виждане Заратустра и неговите ученици виждаха действително теченията, за които говорихме днес като за дванадесет течения на Космоса. Тези дванадесет течения се вливат от Космоса в човека и се продължават вътре в него, така щото фактически човешката глава ни се явява като израз на това, че в човека се вливат силите на седемте добри и на петте зли течения на Амшаспандите. Вътре в човека се намират продълженията на теченията на Амшаспандите. Как се изявяват те днес на едно по-късно време? Днес анатомът открива дванадесет главни двойки нерви на мозъка, които от мозъка отиват в останалата част но тялото.
към текста >>
Днес ан
атом
ът открива дванадесет главни двойки нерви на мозъка, които от мозъка отиват в останалата част но тялото.
По времето на Заратустра не съществуваше още никаква анатомия в днешния смисъл. Чрез своето духовно виждане Заратустра и неговите ученици виждаха действително теченията, за които говорихме днес като за дванадесет течения на Космоса. Тези дванадесет течения се вливат от Космоса в човека и се продължават вътре в него, така щото фактически човешката глава ни се явява като израз на това, че в човека се вливат силите на седемте добри и на петте зли течения на Амшаспандите. Вътре в човека се намират продълженията на теченията на Амшаспандите. Как се изявяват те днес на едно по-късно време?
Днес анатомът открива дванадесет главни двойки нерви на мозъка, които от мозъка отиват в останалата част но тялото.
Това са физическите насрещни образи, един вид дванадесетте замръзнали течения на Амшаспандите, дванадесет чифта нерви необходими за най-висшата дейност на човека, чрез които човек може да стигне до най-висшите съвършенства както и до най-страните злини. Така ние виждаме, как в нашата епоха преобразено материалистично отново се явява това, което Заратустра е казал на своите ученици черпейки от духовния свят. Това е, което дразни днешните хора, и за един днешен човек ще бъде лесно да каже: Духовната наука проповядва съвсем фантастичните неща, че със своите дванадесет Амшаспанди Заратустра е разбирал това, което трябва да е свързано с дванадесетте чифта нерви в човешката глава! Но светът ще научи още нещо съвършено друго: той ще научи, как в човека се продължава това, което протъкава и изпълва, прониква със своя живот целия свят. Древният Заратустризъм отново възкръсва в нашата физиология!
към текста >>
51.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И за мене беше един чудесен момент, когато върху една малка бележка, написана от Гьоте с молив, намерих през 19-те години това, което после бе съобщено от професор Барделебен във Ваймарския Годишник в една статия "Гьоте като ан
атом
ист": Всъщност мозъкът е една преобразена част на гръбначния мозък.
Наистина: за мене беше нещо твърде чудесно, когато дълго време бях работил с естественонаучните съчинения на Гьоте и се постарах да проникна в един такъв принцип, какъвто е този, когато Гьоте си представя костите на човешкия череп просто като метаморфозирани прешлени кости представя си, че костите на прешлените на гръбначния стълб са се разширили и са се превърнали в кости на черепа. Тогава ми дойде една мисъл, една идея, която не можех да си представя по друг начин, освен този: Гьоте е имал също и идеята, че самият мозък е един метаморфоризиран чрез духа гръбначен мозък, така щото не само обвивката, а и самият мозък издигнат на една по-висока степен е това, което съществува на една по-ниска степен в костите на прешлените на гръбначния стълб и в гръбначния мозък.
И за мене беше един чудесен момент, когато върху една малка бележка, написана от Гьоте с молив, намерих през 19-те години това, което после бе съобщено от професор Барделебен във Ваймарския Годишник в една статия "Гьоте като анатомист": Всъщност мозъкът е една преобразена част на гръбначния мозък.
към текста >>
Тези трима духове, които образуват една чудесно настроена тройка в изходната точка на нашето по-ново време, като Галилей и Джордано Бруно стоят в тази изходна точка подобно на една зора, а след това тя изгрява като Слънце, ние можем да ги охарактеризираме най-добре, когато помислим върху думите на самия Гьоте, които ни показват, как той е чувствувал от духа на по-новото време, че даже и най-малкият
атом
материя не може да съществува без стоящия зад него дух, която го довежда при друг
атом
.
Тези трима духове, които образуват една чудесно настроена тройка в изходната точка на нашето по-ново време, като Галилей и Джордано Бруно стоят в тази изходна точка подобно на една зора, а след това тя изгрява като Слънце, ние можем да ги охарактеризираме най-добре, когато помислим върху думите на самия Гьоте, които ни показват, как той е чувствувал от духа на по-новото време, че даже и най-малкият атом материя не може да съществува без стоящия зад него дух, която го довежда при друг атом.
По този случай можем да си спомним за положението, което самият Гьоте описва, когато много години след смъртта на Шилер при разравянето на неговите кости и пренасянето им в гробницата на принцовете, Гьоте стои при гроба и разглежда черепа на Шилер четейки по неговите форми Шилеровия гений. Той смяташе, че е познал Шилеровия череп именно по неговите определени форми и този череп бива пренесен после в гробницата на принцовете. И на него твърде добре му стана ясно това, което ние видяхме при Галилей: че човек трябва да намери в смирение и математически Духа. И днес още съществува църковната лампа в църквата от Пиза, която се е люляла насам и нататък за безброй души. Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си пулс равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една мисъл на Бога.
към текста >>
При гроба на Шилер в Гьоте се роди мисълта, която живееше в Джордано Бруно от неговото философско въодушевление: Дух има във всяка материя, навсякъде, но не тласкащ или водещ в кръг, а като един Дух, който живее и в най-малкия
атом
!
Той смяташе, че е познал Шилеровия череп именно по неговите определени форми и този череп бива пренесен после в гробницата на принцовете. И на него твърде добре му стана ясно това, което ние видяхме при Галилей: че човек трябва да намери в смирение и математически Духа. И днес още съществува църковната лампа в църквата от Пиза, която се е люляла насам и нататък за безброй души. Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си пулс равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една мисъл на Бога. И така много неща.
При гроба на Шилер в Гьоте се роди мисълта, която живееше в Джордано Бруно от неговото философско въодушевление: Дух има във всяка материя, навсякъде, но не тласкащ или водещ в кръг, а като един Дух, който живее и в най-малкия атом!
Това духовно разбиране на Джордано Бруно възкръсна отново и в душата на Гьоте, когато държеше в ръката си черепа на Шилер и както водата се сгъстява в лед духът на Шилер му се явява във формата на Шилеровия череп. Цялата духовна основа на Гьоте стои пред нас, когато четем неговото хубаво стихотворение на Гьоте, което той е написал след съзерцаването на Шилеровия череп, и особено онези стихове, които така често погрешно се цитират, които могат да бъдат разбрани само от даденото положение. Защото трябва да си представим, че Гьоте видя Шилеровата индивидуалност като пластично сгъстена, втвърдена пред себе си и каза след това, както трябваше да каже съобразно особеността на живеещия, в Джордано Бруно и в Гьоте сроден Дух:
към текста >>
52.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ан
атом
ът може да каже: през двата входа, които са клапите от двете страни на сърцето.
Двете врати му се показваха там, една затворена врата и една отворена врата. И трябва да каже: Странно, тези учения, които стигат до нас минавайки през хилядолетия, съвпадат напълно с това, което и днес човекът вярва, само че днес той си го тълкува материалистично. Още при изнасянето на сказката върху Заратустра аз можах да обърна вниманието върху това. Две врати намира човек, така казваше древният египетски ясновидец, когато се намира в долния свят. През две врати влизаш ти в твоята кръв и в твоята вътрешност.
Анатомът може да каже: през двата входа, които са клапите от двете страни на сърцето.
Чрез "затворената врата" се попречва на кръвта да поеме един неправилен път. В това, което анатомията ни показва, се съдържат за нас символите за това, което разбира в ясновидски форми и образи древните мъдреци са изживявали, които не са имали така непосредствено пред себе си анатомическите форми, но са имали това, което ясновидското съзнание вижда, когато гледа вътрешността си от вън.
към текста >>
В това, което ан
атом
ията ни показва, се съдържат за нас символите за това, което разбира в ясновидски форми и образи древните мъдреци са изживявали, които не са имали така непосредствено пред себе си ан
атом
ическите форми, но са имали това, което ясновидското съзнание вижда, когато гледа вътрешността си от вън.
Още при изнасянето на сказката върху Заратустра аз можах да обърна вниманието върху това. Две врати намира човек, така казваше древният египетски ясновидец, когато се намира в долния свят. През две врати влизаш ти в твоята кръв и в твоята вътрешност. Анатомът може да каже: през двата входа, които са клапите от двете страни на сърцето. Чрез "затворената врата" се попречва на кръвта да поеме един неправилен път.
В това, което анатомията ни показва, се съдържат за нас символите за това, което разбира в ясновидски форми и образи древните мъдреци са изживявали, които не са имали така непосредствено пред себе си анатомическите форми, но са имали това, което ясновидското съзнание вижда, когато гледа вътрешността си от вън.
към текста >>
53.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на
атом
ите и на молекулите.
Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в мисли, един образ с чудесна яснота.
Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите.
Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично. Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди. От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други. Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът. Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят.
към текста >>
Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед,
атом
ите съществуват като един вид много малки звезди.
Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в мисли, един образ с чудесна яснота. Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите. Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично.
Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди.
От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други. Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът. Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят. Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите. Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите.
към текста >>
От взаимното подреждане на
атом
ите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой
атом
и, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други.
Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в мисли, един образ с чудесна яснота. Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите. Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично. Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди.
От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други.
Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът. Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят. Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите. Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите. Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н.
към текста >>
Когато
атом
ите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези
атом
и, е например водородът или кислородът.
Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в мисли, един образ с чудесна яснота. Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите. Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично. Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди. От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други.
Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът.
Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят. Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите. Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите. Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н. водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство.
към текста >>
Всички вещества са сведени до много малки
атом
и, от които те се състоят.
Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите. Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично. Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди. От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други. Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът.
Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят.
Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите. Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите. Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н. водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство. В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят.
към текста >>
Тези малки
атом
и са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите.
Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично. Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди. От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други. Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът. Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят.
Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите.
Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите. Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н. водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство. В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят. Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина.
към текста >>
Но ако бихме могли да виждаме в тези
атом
и и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите.
Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди. От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други. Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът. Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят. Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите.
Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите.
Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н. водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство. В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят. Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина. Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите.
към текста >>
водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на
атом
ите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство.
Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът. Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят. Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите. Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите. Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н.
водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство.
В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят. Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина. Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите. Даже бе създадена думата, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието, думата за "Лапласовия дух". Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин.
към текста >>
В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки
атом
ни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят.
Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят. Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите. Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите. Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н. водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство.
В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят.
Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина. Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите. Даже бе създадена думата, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието, думата за "Лапласовия дух". Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин. Лаплас беше онзи ум, който обгърна със своите сили нашето пространство на звездния свят.
към текста >>
Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез
атом
ите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид
атом
ни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина.
Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите. Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите. Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н. водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство. В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят.
Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина.
Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите. Даже бе създадена думата, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието, думата за "Лапласовия дух". Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин. Лаплас беше онзи ум, който обгърна със своите сили нашето пространство на звездния свят. А онзи ум, който би могъл да пренесе това обгръщане с погледа на звездите от мировото пространство в най-малките молекулярни и атомни форми, би се приближил така да се каже все повече и повече до идеала да познава нашата природа астрономически.
към текста >>
Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на
атом
ите и на молекулите.
Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите. Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н. водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство. В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят. Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина.
Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите.
Даже бе създадена думата, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието, думата за "Лапласовия дух". Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин. Лаплас беше онзи ум, който обгърна със своите сили нашето пространство на звездния свят. А онзи ум, който би могъл да пренесе това обгръщане с погледа на звездите от мировото пространство в най-малките молекулярни и атомни форми, би се приближил така да се каже все повече и повече до идеала да познава нашата природа астрономически. Ето защо сега можем и това с право да кажем: Имаше хора, които мислеха: когато имам впечатлението, че чувам тона cis /до диез/, или виждам червено, тогава в действителност в моя мозък става едно движение; и ако бих могъл да опиша тези движения така, както астрономите описват движението на звездите на небето, тогава бих могъл да разбера, за какво се касае при разбирането на природните явления и на човешкия организъм.
към текста >>
Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на
атом
ите и молекулите по астрономически начин.
водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство. В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят. Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина. Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите. Даже бе създадена думата, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието, думата за "Лапласовия дух".
Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин.
Лаплас беше онзи ум, който обгърна със своите сили нашето пространство на звездния свят. А онзи ум, който би могъл да пренесе това обгръщане с погледа на звездите от мировото пространство в най-малките молекулярни и атомни форми, би се приближил така да се каже все повече и повече до идеала да познава нашата природа астрономически. Ето защо сега можем и това с право да кажем: Имаше хора, които мислеха: когато имам впечатлението, че чувам тона cis /до диез/, или виждам червено, тогава в действителност в моя мозък става едно движение; и ако бих могъл да опиша тези движения така, както астрономите описват движението на звездите на небето, тогава бих могъл да разбера, за какво се касае при разбирането на природните явления и на човешкия организъм. Тогава бихме имали в нашето съзнание факта: аз чувам cis, аз виждам червено. Обаче в действителност работата би била така: Когато възприемаме червено, в нас се разиграва един малък атомен и молекулярен Космос и ако бихме знаели, какви са движенията, тогава бихме разбрали, защо възприемаме червено, а не жълто, защото при жълтото би станало едно друго движение.
към текста >>
А онзи ум, който би могъл да пренесе това обгръщане с погледа на звездите от мировото пространство в най-малките молекулярни и
атом
ни форми, би се приближил така да се каже все повече и повече до идеала да познава нашата природа астрономически.
Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина. Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите. Даже бе създадена думата, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието, думата за "Лапласовия дух". Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин. Лаплас беше онзи ум, който обгърна със своите сили нашето пространство на звездния свят.
А онзи ум, който би могъл да пренесе това обгръщане с погледа на звездите от мировото пространство в най-малките молекулярни и атомни форми, би се приближил така да се каже все повече и повече до идеала да познава нашата природа астрономически.
Ето защо сега можем и това с право да кажем: Имаше хора, които мислеха: когато имам впечатлението, че чувам тона cis /до диез/, или виждам червено, тогава в действителност в моя мозък става едно движение; и ако бих могъл да опиша тези движения така, както астрономите описват движението на звездите на небето, тогава бих могъл да разбера, за какво се касае при разбирането на природните явления и на човешкия организъм. Тогава бихме имали в нашето съзнание факта: аз чувам cis, аз виждам червено. Обаче в действителност работата би била така: Когато възприемаме червено, в нас се разиграва един малък атомен и молекулярен Космос и ако бихме знаели, какви са движенията, тогава бихме разбрали, защо възприемаме червено, а не жълто, защото при жълтото би станало едно друго движение.
към текста >>
Обаче в действителност работата би била така: Когато възприемаме червено, в нас се разиграва един малък
атом
ен и молекулярен Космос и ако бихме знаели, какви са движенията, тогава бихме разбрали, защо възприемаме червено, а не жълто, защото при жълтото би станало едно друго движение.
Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин. Лаплас беше онзи ум, който обгърна със своите сили нашето пространство на звездния свят. А онзи ум, който би могъл да пренесе това обгръщане с погледа на звездите от мировото пространство в най-малките молекулярни и атомни форми, би се приближил така да се каже все повече и повече до идеала да познава нашата природа астрономически. Ето защо сега можем и това с право да кажем: Имаше хора, които мислеха: когато имам впечатлението, че чувам тона cis /до диез/, или виждам червено, тогава в действителност в моя мозък става едно движение; и ако бих могъл да опиша тези движения така, както астрономите описват движението на звездите на небето, тогава бих могъл да разбера, за какво се касае при разбирането на природните явления и на човешкия организъм. Тогава бихме имали в нашето съзнание факта: аз чувам cis, аз виждам червено.
Обаче в действителност работата би била така: Когато възприемаме червено, в нас се разиграва един малък атомен и молекулярен Космос и ако бихме знаели, какви са движенията, тогава бихме разбрали, защо възприемаме червено, а не жълто, защото при жълтото би станало едно друго движение.
към текста >>
Защо да не бъдем в състояние да приемем на мястото на тези сили на привличане, в които хората бяха вярвали като в нещо непоклатимо, защо да не можем да приемем на тяхно място и такива между
атом
ите и молекулите?
Много интересно беше това, което този човек се опита да постигне по определен гениален начин, което по-късно бе подражаване. Защото щом вярваме, че светлината не е нищо друго, освен движение на много малки материални частици, че звукът и тонът както и топлината не са нищо друго освен движение на много малки материални частици, щом астрономическото познание може да осветли навсякъде, защо трябва да допускаме тогава още онези странни, мистични сили: от Слънцето към Земята през празното пространство?
Защо да не бъдем в състояние да приемем на мястото на тези сили на привличане, в които хората бяха вярвали като в нещо непоклатимо, защо да не можем да приемем на тяхно място и такива между атомите и молекулите?
Защо да не можем да установим такъв един факт? Действително този човек успя да разбере привличането на небесните тела и на атомите помежду им, без да вземе на помощ някаква сила на привличане, като показа: Когато в пространството две тела стоят едно срещу друго, не е необходимо да предположим, че те се привличат, защото мислеше Шрам онзи, който не вярва в нещо подобно, което минава през пространството като подаващи се ръце, не предполага едно такова привличане. Единственото, което бихме могли да предположим, е, че там се намира малка, движена материя, която тласка от всички страни като малки топки, така щото малки топки тласкат от всички страни двете големи топки. Когото се постъпва точно в изчислението и не се прави никаква грешка, намира се, че просто поради причината, че ударите между двете кълба и тези, които са предизвикани отвън, дават една разлика, силите, които иначе са били приети като сили на привличане отвън, могат да бъдат заменени с ударите от вън. Така щото на мястото на силата на привличане бихме могли да поставим ударните сили, които привличат материята.
към текста >>
Действително този човек успя да разбере привличането на небесните тела и на
атом
ите помежду им, без да вземе на помощ някаква сила на привличане, като показа: Когато в пространството две тела стоят едно срещу друго, не е необходимо да предположим, че те се привличат, защото мислеше Шрам онзи, който не вярва в нещо подобно, което минава през пространството като подаващи се ръце, не предполага едно такова привличане.
Много интересно беше това, което този човек се опита да постигне по определен гениален начин, което по-късно бе подражаване. Защото щом вярваме, че светлината не е нищо друго, освен движение на много малки материални частици, че звукът и тонът както и топлината не са нищо друго освен движение на много малки материални частици, щом астрономическото познание може да осветли навсякъде, защо трябва да допускаме тогава още онези странни, мистични сили: от Слънцето към Земята през празното пространство? Защо да не бъдем в състояние да приемем на мястото на тези сили на привличане, в които хората бяха вярвали като в нещо непоклатимо, защо да не можем да приемем на тяхно място и такива между атомите и молекулите? Защо да не можем да установим такъв един факт?
Действително този човек успя да разбере привличането на небесните тела и на атомите помежду им, без да вземе на помощ някаква сила на привличане, като показа: Когато в пространството две тела стоят едно срещу друго, не е необходимо да предположим, че те се привличат, защото мислеше Шрам онзи, който не вярва в нещо подобно, което минава през пространството като подаващи се ръце, не предполага едно такова привличане.
Единственото, което бихме могли да предположим, е, че там се намира малка, движена материя, която тласка от всички страни като малки топки, така щото малки топки тласкат от всички страни двете големи топки. Когото се постъпва точно в изчислението и не се прави никаква грешка, намира се, че просто поради причината, че ударите между двете кълба и тези, които са предизвикани отвън, дават една разлика, силите, които иначе са били приети като сили на привличане отвън, могат да бъдат заменени с ударите от вън. Така щото на мястото на силата на привличане бихме могли да поставим ударните сили, които привличат материята.
към текста >>
Когато тази мисъл биваше свързана със законите на астрономическото познание, можеше да се каже: Това, което имаме тук пред нас, се различава по отношение на действителността само чрез това, че определена форма на движение в света на
атом
ите и молекулите се превръща в друга форма на движение.
През 60-те години получи все по-голямо признание това, което Юлиус Роберт Майер беше показал с гениален поглед още през 40-те години на 19-тия век: че топлината може да бъде превърната в други природни сили съгласно напълно определени числови отношения. Че това беше така, ние виждаме, когато например прокарваме пръста си върху една повърхност: натискането се превръща в топлина. Когато нагряваме една парна машина, топлината се превръща в двигателните сили на машината. Както тук топлината се превръща в двигателна сила или силата на налягане се превръща в топлина, така и другите природни сили, електричество и т.н. също се превръщат в природни сили, за които се мислеше, че те са превръщаеми.
Когато тази мисъл биваше свързана със законите на астрономическото познание, можеше да се каже: Това, което имаме тук пред нас, се различава по отношение на действителността само чрез това, че определена форма на движение в света на атомите и молекулите се превръща в друга форма на движение.
В молекулите съществува определена форма на движение, така да се каже едно малка, сложна астрономическа система, и движенията се превръщат в други движения, системата в други системи. Така топлината се превръща в двигателна сила и т.н.
към текста >>
В тази реч Дю Боа-Реймонд възхвали във всички нюанси този идеал на астрономическото познание и каза, че истинска естествена наука има само там, където сме в състояние да сведем отделните природни явления към една астрономия на
атом
ите и молекулите, а всичко останало не важи като обяснение на природата.
Така хората мислят, че могат да обгърнат и да проникнат с погледа всичко. И впечатлението на астрономическото познание беше толкова голямо, че то можеше да даде една такава цел. Но ние трябва да кажем, че чрез всички тези мисли бе добито първоначално твърде малко за една теория за възникването на света. Защо? За да не попаднем още от самото начало на това, което Духовната наука има да каже и което лесно може да бъде атакувано от противниците, трябва да хвърлим поглед върху идеите, които са имали такива хора, които са стояли сред духовния живот и сред идеалите на онова време. Можем да се убедим по най-прост начин за това, как са се разиграли тези неща, ако насочим по-отблизо поглед върху онази реч "Върху границите на природопознанието", която Дю Боа-Реймонд е държал на 14 август 1872 година на събранието на естествениците в Лайпциг.
В тази реч Дю Боа-Реймонд възхвали във всички нюанси този идеал на астрономическото познание и каза, че истинска естествена наука има само там, където сме в състояние да сведем отделните природни явления към една астрономия на атомите и молекулите, а всичко останало не важи като обяснение на природата.
Следователно според това изказване някой би обяснил природонаучно човешкия душевен живот, ако би успял да покаже, как трябва да се групират в човека атомите и молекулите по образеца на астрономическите движения, за да направят да се яви един човешки мозък. Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда. Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето. Обаче никой човек не би знаел, ако не би го познавал от други неща: това движение, което аз наблюдавам, отговаря в душата на изживяването: аз виждам червенокоси не би могъл да извлече това, а само би могъл да открие закони на движението и да си каже: така и така протича движението, това и това става в пространството, но не би могъл да намери връзката между тези мислени по образеца на астрономията движения и същинското изживяване: виждам червено, чувам оргелов тон, помирисвам розово ухание.
към текста >>
Следователно според това изказване някой би обяснил природонаучно човешкия душевен живот, ако би успял да покаже, как трябва да се групират в човека
атом
ите и молекулите по образеца на астрономическите движения, за да направят да се яви един човешки мозък.
И впечатлението на астрономическото познание беше толкова голямо, че то можеше да даде една такава цел. Но ние трябва да кажем, че чрез всички тези мисли бе добито първоначално твърде малко за една теория за възникването на света. Защо? За да не попаднем още от самото начало на това, което Духовната наука има да каже и което лесно може да бъде атакувано от противниците, трябва да хвърлим поглед върху идеите, които са имали такива хора, които са стояли сред духовния живот и сред идеалите на онова време. Можем да се убедим по най-прост начин за това, как са се разиграли тези неща, ако насочим по-отблизо поглед върху онази реч "Върху границите на природопознанието", която Дю Боа-Реймонд е държал на 14 август 1872 година на събранието на естествениците в Лайпциг. В тази реч Дю Боа-Реймонд възхвали във всички нюанси този идеал на астрономическото познание и каза, че истинска естествена наука има само там, където сме в състояние да сведем отделните природни явления към една астрономия на атомите и молекулите, а всичко останало не важи като обяснение на природата.
Следователно според това изказване някой би обяснил природонаучно човешкия душевен живот, ако би успял да покаже, как трябва да се групират в човека атомите и молекулите по образеца на астрономическите движения, за да направят да се яви един човешки мозък.
Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда. Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето. Обаче никой човек не би знаел, ако не би го познавал от други неща: това движение, което аз наблюдавам, отговаря в душата на изживяването: аз виждам червенокоси не би могъл да извлече това, а само би могъл да открие закони на движението и да си каже: така и така протича движението, това и това става в пространството, но не би могъл да намери връзката между тези мислени по образеца на астрономията движения и същинското изживяване: виждам червено, чувам оргелов тон, помирисвам розово ухание. Ако не би знаел от някъде другаде, откъде идват тези изживявания той никога не би могъл до заключи за тях от движението на атомите.
към текста >>
Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на
атом
ите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда.
Но ние трябва да кажем, че чрез всички тези мисли бе добито първоначално твърде малко за една теория за възникването на света. Защо? За да не попаднем още от самото начало на това, което Духовната наука има да каже и което лесно може да бъде атакувано от противниците, трябва да хвърлим поглед върху идеите, които са имали такива хора, които са стояли сред духовния живот и сред идеалите на онова време. Можем да се убедим по най-прост начин за това, как са се разиграли тези неща, ако насочим по-отблизо поглед върху онази реч "Върху границите на природопознанието", която Дю Боа-Реймонд е държал на 14 август 1872 година на събранието на естествениците в Лайпциг. В тази реч Дю Боа-Реймонд възхвали във всички нюанси този идеал на астрономическото познание и каза, че истинска естествена наука има само там, където сме в състояние да сведем отделните природни явления към една астрономия на атомите и молекулите, а всичко останало не важи като обяснение на природата. Следователно според това изказване някой би обяснил природонаучно човешкия душевен живот, ако би успял да покаже, как трябва да се групират в човека атомите и молекулите по образеца на астрономическите движения, за да направят да се яви един човешки мозък.
Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда.
Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето. Обаче никой човек не би знаел, ако не би го познавал от други неща: това движение, което аз наблюдавам, отговаря в душата на изживяването: аз виждам червенокоси не би могъл да извлече това, а само би могъл да открие закони на движението и да си каже: така и така протича движението, това и това става в пространството, но не би могъл да намери връзката между тези мислени по образеца на астрономията движения и същинското изживяване: виждам червено, чувам оргелов тон, помирисвам розово ухание. Ако не би знаел от някъде другаде, откъде идват тези изживявания той никога не би могъл до заключи за тях от движението на атомите. Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм?
към текста >>
Ако не би знаел от някъде другаде, откъде идват тези изживявания той никога не би могъл до заключи за тях от движението на
атом
ите.
Следователно според това изказване някой би обяснил природонаучно човешкия душевен живот, ако би успял да покаже, как трябва да се групират в човека атомите и молекулите по образеца на астрономическите движения, за да направят да се яви един човешки мозък. Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда. Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето. Обаче никой човек не би знаел, ако не би го познавал от други неща: това движение, което аз наблюдавам, отговаря в душата на изживяването: аз виждам червенокоси не би могъл да извлече това, а само би могъл да открие закони на движението и да си каже: така и така протича движението, това и това става в пространството, но не би могъл да намери връзката между тези мислени по образеца на астрономията движения и същинското изживяване: виждам червено, чувам оргелов тон, помирисвам розово ухание.
Ако не би знаел от някъде другаде, откъде идват тези изживявания той никога не би могъл до заключи за тях от движението на атомите.
Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм? Напълно и завинаги остава неразбираемо, защо на определен брой атоми на въглерода, на водорода, на кислорода и т.н. не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат? "
към текста >>
Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени
атом
и в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм?
Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда. Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето. Обаче никой човек не би знаел, ако не би го познавал от други неща: това движение, което аз наблюдавам, отговаря в душата на изживяването: аз виждам червенокоси не би могъл да извлече това, а само би могъл да открие закони на движението и да си каже: така и така протича движението, това и това става в пространството, но не би могъл да намери връзката между тези мислени по образеца на астрономията движения и същинското изживяване: виждам червено, чувам оргелов тон, помирисвам розово ухание. Ако не би знаел от някъде другаде, откъде идват тези изживявания той никога не би могъл до заключи за тях от движението на атомите.
Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм?
Напълно и завинаги остава неразбираемо, защо на определен брой атоми на въглерода, на водорода, на кислорода и т.н. не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат? "
към текста >>
Напълно и завинаги остава неразбираемо, защо на определен брой
атом
и на въглерода, на водорода, на кислорода и т.н.
Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето. Обаче никой човек не би знаел, ако не би го познавал от други неща: това движение, което аз наблюдавам, отговаря в душата на изживяването: аз виждам червенокоси не би могъл да извлече това, а само би могъл да открие закони на движението и да си каже: така и така протича движението, това и това става в пространството, но не би могъл да намери връзката между тези мислени по образеца на астрономията движения и същинското изживяване: виждам червено, чувам оргелов тон, помирисвам розово ухание. Ако не би знаел от някъде другаде, откъде идват тези изживявания той никога не би могъл до заключи за тях от движението на атомите. Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм?
Напълно и завинаги остава неразбираемо, защо на определен брой атоми на въглерода, на водорода, на кислорода и т.н.
не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат? "
към текста >>
Но правилното в това изказване беше вече познато от Лайбниц: Че не съществува никакъв вид преход между астрономическото движение на молекулите и
атом
ите и между качествата на нашите изживявания и на нашия вътрешен душевен живот.
Без съмнение това, което Дю Боа-Реймонд изказа по този начин, не отговаря напълно на една природосъобразна логика; защото именно в този рязък израз можем да видим, че не е безразлично на определен брой молекули следователно на материалните частици -, в какво положение се намират и се движат. Защото всички вие знаете, че на сярата, на азота и на въглерода не е безразлично, как те стоят едни до други: когото са поставени при определени условия едни до други, те дават барута. Също така не е безразлично, в какво отношение сме поставили въглерода спрямо водорода; а касае се затова, дали при движението веществото е доведено при едно друго вещество, с което то е сродно и може би ще даде една експлозивна сила. Следователно това изказване беше направено, беше изстреляно така да се каже над целта, макар и в него да има известна сянка от истина.
Но правилното в това изказване беше вече познато от Лайбниц: Че не съществува никакъв вид преход между астрономическото движение на молекулите и атомите и между качествата на нашите изживявания и на нашия вътрешен душевен живот.
Не съществува никаква възможност да бъде премината тази пропаст чрез простата астрономическа наука като "движение".
към текста >>
Едва тогава, когато тези познавателни сили са били издигнати до една по-висока степен, е възможно да намерим в пространството и във времето нещо различно от това, което се считаше като най-идеалното постижение за времето и пространството в 19-тия век: астрономически установяеми движения на силите и
атом
ите в пространството.
С това бе дадена необходимостта да кажем: Астрономът трябва да се ограничи в описанието на това, което става в небесното пространство, а във връзка с това, което стана в небесното пространство, той ни най-малко не може да се произнесе, дали към движенията на звездите в голям мащаб принадлежат душевни изживявания от душевно естество, както към нашите движения на материалните частици в мозъка принадлежат нашите душевни изживявания. С това още през 70-те години на 19-тия век бяха посочени границите на астрономията. Обаче би трябвало да се пита по начин съвършено различен от този на Дю Боа-Реймонд, а именно: Съществува ли някаква възможност да се проникне по някакъв друг начин, за да се намерят изпълващите космическото пространство душевни и духовни същества? Ето защо, за разлика от астрономията, Духовната наука ни обръща вниманието на нещо, което многократно разглеждахме в тези сказки: че човекът е в състояние да развие и повиши своите познавателни сили до други степени, различни от тези, които той има в нормалния живот.
Едва тогава, когато тези познавателни сили са били издигнати до една по-висока степен, е възможно да намерим в пространството и във времето нещо различно от това, което се считаше като най-идеалното постижение за времето и пространството в 19-тия век: астрономически установяеми движения на силите и атомите в пространството.
към текста >>
Защото фактите на естествената наука, които развити в една радикална и фантастична форма доведоха до идеала на едно астрономическо-молекулярно и
атом
но познание, от друга страна през 19-то столетие са изхвърлили от себе си нещо, което трябва да считаме като образец на природонаучен, осветляващ дълбоко тайните на съществуването факт.
Но ние не трябва да подценяваме и това, което външната естествена наука има да каже върху развитието на света.
Защото фактите на естествената наука, които развити в една радикална и фантастична форма доведоха до идеала на едно астрономическо-молекулярно и атомно познание, от друга страна през 19-то столетие са изхвърлили от себе си нещо, което трябва да считаме като образец на природонаучен, осветляващ дълбоко тайните на съществуването факт.
И въпреки че този факт има ограничено значение, все пак той е от първостепенно естество. Днес ние можем само да загатнем за него, защото това, за което се касае при него, е отговорът на въпроса: "Какво има да каже Астрономията върху възникването на света? ". Освен горното трябва да обърнем вниманието и на това, което може да бъде показано във външния свят, за да дадем отговора на този въпрос: че в природонаучното мислене, изследване и експериментиране е било доказано ясно, колко правилно е общо взето, че можем да превръщаме природните сили едни в други, че например можем да превърнем топлината в работа или определена работа в топлина, но това е правилно при едно важно ограничение. Докато от една страна важи: Топлината може да бъде превърната в механическа работа, в двигателна енергия и отново двигателната енергия в топлина от друга страна трябва да кажем, че, когато искаме да превърнем обратно топлината в работа, в двигателна енергия, това не може да стане по един неограничен начин. Това можем да видим най-нагледно при парната машина.
към текста >>
Накратко казано: ние започваме да внасяме в астрономическия образ на света това, което трябва да внесем, а именно и в астрономическия образ на малкия мозък онова, което трябва да внесем, когато искаме да преминем от простото движение на мозъчните
атом
и до познанието: аз виждам червено, чувам оргелов тон, мириша розово ухание и т.н.
Но това не би било никакво възражение. Следователно ние получаваме за движенията на небесните тела духовни причини. Сега вече ние не се намираме при това, на което преди повече от едно столетие астрономията ни обърна вниманието чрез използуването само на законите на физиката и каза: По-рано Земята е била съединена със Слънцето в едно голямо газообразно кълбо, това кълбо е започнало да се върти и чрез това планетите, а също и Земята, са се отделили, като още по-късно Луната се е отделила от Земята. Сега вече ние не стигаме до там да твърдим, че подобно нещо става само въз основа на законите на механиката и на физиката, а трябва да съществуват вътрешни, духовни причини, които са произвели отделянето на Земята от Слънцето. Така Земята бе отделена от Слънцето, за да бъде издигнат човекът до съзнателното изживяване, и така Луната бе отделена от Земята, за да може човекът да се издигне до едно по-висше съзнание.
Накратко казано: ние започваме да внасяме в астрономическия образ на света това, което трябва да внесем, а именно и в астрономическия образ на малкия мозък онова, което трябва да внесем, когато искаме да преминем от простото движение на мозъчните атоми до познанието: аз виждам червено, чувам оргелов тон, мириша розово ухание и т.н.
към текста >>
54.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Новото знание за
атом
а.
Философският камък /безсмъртието/ и мистичният пентаграм в учението на Калиостро. Френската революция и граф Сен Жермен. Разликата между постeпенното посвещение във висшите степени и демократичното придобиване на знание при Йоановото масонство. Четири учебни метода в ритуалите на Мемфис и Мизраим. Същественото в окултните институции са формите.
Новото знание за атома.
Бъдещето знание за връзката между атома, електричеството и човешката мисъл.
към текста >>
Бъдещето знание за връзката между
атом
а, електричеството и човешката мисъл.
Френската революция и граф Сен Жермен. Разликата между постeпенното посвещение във висшите степени и демократичното придобиване на знание при Йоановото масонство. Четири учебни метода в ритуалите на Мемфис и Мизраим. Същественото в окултните институции са формите. Новото знание за атома.
Бъдещето знание за връзката между атома, електричеството и човешката мисъл.
към текста >>
Бъдещето въздействие на човешкия дух до
атом
а.
Значението на окултното знание: Посредник за осъзнаване на непрекъснатия живот, безсмъртието. Всемирният закон за развитието на съзнанието. Задачата на нашата епоха да проникне минералния свят с човешкия дух. Одухотворените природни царства като бъдещето душевно съдържание на човека, почиващо на закона на еволюцията и инволюцията.
Бъдещето въздействие на човешкия дух до атома.
Връзка на атома, мисълта и електричеството. Загиването на петата коренна раса чрез борбата на всеки срещу всеки. Значението на формите във връзка с бъдещите степени на развитие. Тяхното съответствие с висшите степени на Свободното масонство. Петата култура като епоха на чистия интелект, като епоха на егоизма и неговото преодоляване.
към текста >>
Връзка на
атом
а, мисълта и електричеството.
Значението на окултното знание: Посредник за осъзнаване на непрекъснатия живот, безсмъртието. Всемирният закон за развитието на съзнанието. Задачата на нашата епоха да проникне минералния свят с човешкия дух. Одухотворените природни царства като бъдещето душевно съдържание на човека, почиващо на закона на еволюцията и инволюцията. Бъдещето въздействие на човешкия дух до атома.
Връзка на атома, мисълта и електричеството.
Загиването на петата коренна раса чрез борбата на всеки срещу всеки. Значението на формите във връзка с бъдещите степени на развитие. Тяхното съответствие с висшите степени на Свободното масонство. Петата култура като епоха на чистия интелект, като епоха на егоизма и неговото преодоляване.
към текста >>
Логосът и
атом
ите в светлината на окултизма
Логосът и атомите в светлината на окултизма
към текста >>
Атом
ите и Логосът в светлината на окултизма.
Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
към текста >>
Логосът, земната еволюция и
атом
ите.
Бъдещата задача на теософското световно течение. Планът за ръководене на човечеството от Учителите на Бялата ложа.
Логосът, земната еволюция и атомите.
към текста >>
55.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Физическото устройство се е разпростряло и е формирало основата на носа най-напред така, че окултистът приписва минерално-физическото на тази част на ан
атом
ията.
Най-напред имаме т. нар. физически принцип. Той стои в окултно отношение с горната част на човешкото лице, с основата на носа. Човешката физическа структура – човек е бил първоначално само астрален и по-късно се е въплътил във физическото – е започнала от тази точка.
Физическото устройство се е разпростряло и е формирало основата на носа най-напред така, че окултистът приписва минерално-физическото на тази част на анатомията.
към текста >>
56.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
За да завърши напълно развитието в тази сфера, целият начин на мислене, свойствен за човека от 16-то столетие насам, ще трябва да се приложи чак до самия
атом
.
За да завърши напълно развитието в тази сфера, целият начин на мислене, свойствен за човека от 16-то столетие насам, ще трябва да се приложи чак до самия атом.
Само когато рационалното мислене успее да схване атома, само тогава Свободното масонство ще може отново да бъде възобновено. В началото ще бъде схваната само външната форма. Следната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния атом и разбере как да използува онова, което живее в атома, и как да го постави в служба на цялото. Вярно е, че едва сега – може би едва през последните пет години – човешкото мислене започна да проследява природните сили чак до атома и онзи, който иска да разбере това съвсем точно трябва да проследи последната фаза от различните стадии на електричеството. Интересна в това отношение, макар и само с външните загатвания, е речта на английския министър-председател Балфур/Balfоur/ относно нашия съвременен мироглед.
към текста >>
Само когато рационалното мислене успее да схване
атом
а, само тогава Свободното масонство ще може отново да бъде възобновено.
За да завърши напълно развитието в тази сфера, целият начин на мислене, свойствен за човека от 16-то столетие насам, ще трябва да се приложи чак до самия атом.
Само когато рационалното мислене успее да схване атома, само тогава Свободното масонство ще може отново да бъде възобновено.
В началото ще бъде схваната само външната форма. Следната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния атом и разбере как да използува онова, което живее в атома, и как да го постави в служба на цялото. Вярно е, че едва сега – може би едва през последните пет години – човешкото мислене започна да проследява природните сили чак до атома и онзи, който иска да разбере това съвсем точно трябва да проследи последната фаза от различните стадии на електричеството. Интересна в това отношение, макар и само с външните загатвания, е речта на английския министър-председател Балфур/Balfоur/ относно нашия съвременен мироглед. Онова, което той казва/за новата електрическа теория/ е нещо от огромна важност.
към текста >>
Следната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния
атом
и разбере как да използува онова, което живее в
атом
а, и как да го постави в служба на цялото.
За да завърши напълно развитието в тази сфера, целият начин на мислене, свойствен за човека от 16-то столетие насам, ще трябва да се приложи чак до самия атом. Само когато рационалното мислене успее да схване атома, само тогава Свободното масонство ще може отново да бъде възобновено. В началото ще бъде схваната само външната форма.
Следната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния атом и разбере как да използува онова, което живее в атома, и как да го постави в служба на цялото.
Вярно е, че едва сега – може би едва през последните пет години – човешкото мислене започна да проследява природните сили чак до атома и онзи, който иска да разбере това съвсем точно трябва да проследи последната фаза от различните стадии на електричеството. Интересна в това отношение, макар и само с външните загатвания, е речта на английския министър-председател Балфур/Balfоur/ относно нашия съвременен мироглед. Онова, което той казва/за новата електрическа теория/ е нещо от огромна важност. Той загатва за критическата повратна точка в развитието на човешкото мислене. До известна степен той осъзнава това и го споменава на едно място от своята реч.
към текста >>
Вярно е, че едва сега – може би едва през последните пет години – човешкото мислене започна да проследява природните сили чак до
атом
а и онзи, който иска да разбере това съвсем точно трябва да проследи последната фаза от различните стадии на електричеството.
За да завърши напълно развитието в тази сфера, целият начин на мислене, свойствен за човека от 16-то столетие насам, ще трябва да се приложи чак до самия атом. Само когато рационалното мислене успее да схване атома, само тогава Свободното масонство ще може отново да бъде възобновено. В началото ще бъде схваната само външната форма. Следната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния атом и разбере как да използува онова, което живее в атома, и как да го постави в служба на цялото.
Вярно е, че едва сега – може би едва през последните пет години – човешкото мислене започна да проследява природните сили чак до атома и онзи, който иска да разбере това съвсем точно трябва да проследи последната фаза от различните стадии на електричеството.
Интересна в това отношение, макар и само с външните загатвания, е речта на английския министър-председател Балфур/Balfоur/ относно нашия съвременен мироглед. Онова, което той казва/за новата електрическа теория/ е нещо от огромна важност. Той загатва за критическата повратна точка в развитието на човешкото мислене. До известна степен той осъзнава това и го споменава на едно място от своята реч. Ние виждаме как нещо проблясва в съзнанието на естествената наука, което ще се отрази в бъдещето.
към текста >>
Подчертавам това, макар че сега не мога да го обоснова./*20/ Окултистът знае, че това ще се случи: От
атом
а ще започне едно ново разбиране и ще обхване целия минерално-физически свят.
Онова, което той казва/за новата електрическа теория/ е нещо от огромна важност. Той загатва за критическата повратна точка в развитието на човешкото мислене. До известна степен той осъзнава това и го споменава на едно място от своята реч. Ние виждаме как нещо проблясва в съзнанието на естествената наука, което ще се отрази в бъдещето. Това е било известно на окултистите от 1879 г. насам.
Подчертавам това, макар че сега не мога да го обоснова./*20/ Окултистът знае, че това ще се случи: От атома ще започне едно ново разбиране и ще обхване целия минерално-физически свят.
Това ще бъде, което ще навлезе в света през 6-та културна епоха и чрез това Свободното масонство също ще бъде възобновено. В лицето на Свободното масонство окултистът има нещо много забележително, нещо безпрецедентно, защото то има прастара организация. То принадлежи на най-древната традиция, която се е запазила почти със сто степени, в една прецизно специализирана структура, въпреки факта, че то е загубило почти цялото свое съдържание и че никой от принадлежащите към него личности в Европа, не е в състояние да си оформи правилно понятие за него. Но все пак то съществува и ще бъде необходимо само да се изпълни цялата външна черупка с ново съдържание. Самото нещо съществува, очаквайки да бъде извикано отново към живот.
към текста >>
57.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Въпросът се отнася до физическия
атом
.
Миналият път ви прочетох една реч на английския министър-председател Балфор/*21/. Вече казахме, че някои неща, които са физически истини днес, са прастари окултни познания. Ако прочетете "Тайната доктрина" на Блаватска, ще откриете там един пасаж, отнасящ се до електричеството, който дума по дума описва онова, което физиците сега постепенно постигат. Онова, което е написано там, обаче е само едно предчувствие за това, за което става въпрос.
Въпросът се отнася до физическия атом.
Той бе криво разбран от цялата външна – ала не и от окултната – наука до преди четири-пет години. Той се смяташе за изпълваща дадено пространство маса. Днес науката вече започва да опознава какво представлява атомът наистина. Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена. Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода.
към текста >>
Днес науката вече започва да опознава какво представлява
атом
ът наистина.
Ако прочетете "Тайната доктрина" на Блаватска, ще откриете там един пасаж, отнасящ се до електричеството, който дума по дума описва онова, което физиците сега постепенно постигат. Онова, което е написано там, обаче е само едно предчувствие за това, за което става въпрос. Въпросът се отнася до физическия атом. Той бе криво разбран от цялата външна – ала не и от окултната – наука до преди четири-пет години. Той се смяташе за изпълваща дадено пространство маса.
Днес науката вече започва да опознава какво представлява атомът наистина.
Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена. Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода. По същия начин атомът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество. Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за атома, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа. Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът.
към текста >>
Тя започва да разбира, че този физически
атом
има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена.
Онова, което е написано там, обаче е само едно предчувствие за това, за което става въпрос. Въпросът се отнася до физическия атом. Той бе криво разбран от цялата външна – ала не и от окултната – наука до преди четири-пет години. Той се смяташе за изпълваща дадено пространство маса. Днес науката вече започва да опознава какво представлява атомът наистина.
Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена.
Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода. По същия начин атомът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество. Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за атома, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа. Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът. Той стои /в същото съотношение към електричеството / както ледът към водата, от която е замръзнал.
към текста >>
По същия начин
атом
ът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество.
Той бе криво разбран от цялата външна – ала не и от окултната – наука до преди четири-пет години. Той се смяташе за изпълваща дадено пространство маса. Днес науката вече започва да опознава какво представлява атомът наистина. Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена. Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода.
По същия начин атомът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество.
Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за атома, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа. Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът. Той стои /в същото съотношение към електричеството / както ледът към водата, от която е замръзнал. Физическият атом е кондензирано електричество. Аз считам речта на Балфор за изключително важна/*22/.
към текста >>
Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за
атом
а, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа.
Той се смяташе за изпълваща дадено пространство маса. Днес науката вече започва да опознава какво представлява атомът наистина. Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена. Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода. По същия начин атомът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество.
Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за атома, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа.
Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът. Той стои /в същото съотношение към електричеството / както ледът към водата, от която е замръзнал. Физическият атом е кондензирано електричество. Аз считам речта на Балфор за изключително важна/*22/.
към текста >>
Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е
атом
ът.
Днес науката вече започва да опознава какво представлява атомът наистина. Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена. Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода. По същия начин атомът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество. Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за атома, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа.
Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът.
Той стои /в същото съотношение към електричеството / както ледът към водата, от която е замръзнал. Физическият атом е кондензирано електричество. Аз считам речта на Балфор за изключително важна/*22/.
към текста >>
Физическият
атом
е кондензирано електричество.
Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода. По същия начин атомът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество. Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за атома, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа. Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът. Той стои /в същото съотношение към електричеството / както ледът към водата, от която е замръзнал.
Физическият атом е кондензирано електричество.
Аз считам речта на Балфор за изключително важна/*22/.
към текста >>
Вече човек започва да осъзнава, че физическият
атом
е кондензирано електричество.
Това е../пропуск/, нещо което е било публикувано от 1875, 1879 г./*23/ Фактът е бил известен на окултистите от хилядолетия.
Вече човек започва да осъзнава, че физическият атом е кондензирано електричество.
Но има и нещо друго, което трябва да бъде взето в предвид: Какво е самото електричество? Това все още е неизвестно. Не се знае именно, къде трябва да се търси истинската природа на електричеството. Природата на електричеството не може да бъде открита посредством никакви външни експерименти или чрез външни наблюдения. Тайната, която ще бъде открита, е, че електричеството – когато човек се научи да го наблюдава на един известен план – е точно същото, каквото е човешката мисъл.
към текста >>
Онзи, който сега осъзнава какво е електричеството, знае, че има нещо живо в него, което в замръзнало състояние представлява
атом
а.
Онзи, който сега осъзнава какво е електричеството, знае, че има нещо живо в него, което в замръзнало състояние представлява атома.
Тук е мостът от човешката мисъл към атома. Човек се научава да опознава градивните камъни на физическия свят; те са мънички кондензирани монади, кондензирано електричество.
към текста >>
Тук е мостът от човешката мисъл към
атом
а.
Онзи, който сега осъзнава какво е електричеството, знае, че има нещо живо в него, което в замръзнало състояние представлява атома.
Тук е мостът от човешката мисъл към атома.
Човек се научава да опознава градивните камъни на физическия свят; те са мънички кондензирани монади, кондензирано електричество.
към текста >>
В момента, когато човешките същества ще осъзнаят тази елементарна окултна истина за мисълта, електричеството и
атом
а, в същия този момент те ще са разбрали нещо, което е от най-голяма важност за бъдещето и за цялата 6-та следатлантска епоха.
В момента, когато човешките същества ще осъзнаят тази елементарна окултна истина за мисълта, електричеството и атома, в същия този момент те ще са разбрали нещо, което е от най-голяма важност за бъдещето и за цялата 6-та следатлантска епоха.
Те ще са научили как да градят с атоми чрез силата на мисленето.
към текста >>
Те ще са научили как да градят с
атом
и чрез силата на мисленето.
В момента, когато човешките същества ще осъзнаят тази елементарна окултна истина за мисълта, електричеството и атома, в същия този момент те ще са разбрали нещо, което е от най-голяма важност за бъдещето и за цялата 6-та следатлантска епоха.
Те ще са научили как да градят с атоми чрез силата на мисленето.
към текста >>
58.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
/
АТОМ
ЪТ КАТО КОНДЕНЗИРАНО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО/
/АТОМЪТ КАТО КОНДЕНЗИРАНО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО/
към текста >>
Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите
атом
и.
Какво свързвате с грубия материал, получен от минералното царство? Вие свързвате суровия материал с човешкия дух. Когато правите една машина, вие въвеждате вашия дух в тази машина. Действителната машина, разбира се, се разваля и става на прах; тя неминуемо някога ще бъде разрушена. И следа няма да остане от нея.
Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите атоми.
Всеки атом носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си. Не е без значение дали един атом е бил в една машина. Самият атом е претърпял промяна в резултат на това, че е бил в някоя машина. И тази промяна, която вие сте извършили в атома, никога вече няма да бъде загубена за него. Освен това, след като сте променили атома чрез това, че сте съединили вашия дух с минералния свят, един постоянен печат е бил ударен върху общото съзнание.
към текста >>
Всеки
атом
носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си.
Вие свързвате суровия материал с човешкия дух. Когато правите една машина, вие въвеждате вашия дух в тази машина. Действителната машина, разбира се, се разваля и става на прах; тя неминуемо някога ще бъде разрушена. И следа няма да остане от нея. Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите атоми.
Всеки атом носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си.
Не е без значение дали един атом е бил в една машина. Самият атом е претърпял промяна в резултат на това, че е бил в някоя машина. И тази промяна, която вие сте извършили в атома, никога вече няма да бъде загубена за него. Освен това, след като сте променили атома чрез това, че сте съединили вашия дух с минералния свят, един постоянен печат е бил ударен върху общото съзнание. Точно толкова ще бъде въведено от нас в другия свят.
към текста >>
Не е без значение дали един
атом
е бил в една машина.
Когато правите една машина, вие въвеждате вашия дух в тази машина. Действителната машина, разбира се, се разваля и става на прах; тя неминуемо някога ще бъде разрушена. И следа няма да остане от нея. Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите атоми. Всеки атом носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си.
Не е без значение дали един атом е бил в една машина.
Самият атом е претърпял промяна в резултат на това, че е бил в някоя машина. И тази промяна, която вие сте извършили в атома, никога вече няма да бъде загубена за него. Освен това, след като сте променили атома чрез това, че сте съединили вашия дух с минералния свят, един постоянен печат е бил ударен върху общото съзнание. Точно толкова ще бъде въведено от нас в другия свят.
към текста >>
Самият
атом
е претърпял промяна в резултат на това, че е бил в някоя машина.
Действителната машина, разбира се, се разваля и става на прах; тя неминуемо някога ще бъде разрушена. И следа няма да остане от нея. Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите атоми. Всеки атом носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си. Не е без значение дали един атом е бил в една машина.
Самият атом е претърпял промяна в резултат на това, че е бил в някоя машина.
И тази промяна, която вие сте извършили в атома, никога вече няма да бъде загубена за него. Освен това, след като сте променили атома чрез това, че сте съединили вашия дух с минералния свят, един постоянен печат е бил ударен върху общото съзнание. Точно толкова ще бъде въведено от нас в другия свят.
към текста >>
И тази промяна, която вие сте извършили в
атом
а, никога вече няма да бъде загубена за него.
И следа няма да остане от нея. Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите атоми. Всеки атом носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си. Не е без значение дали един атом е бил в една машина. Самият атом е претърпял промяна в резултат на това, че е бил в някоя машина.
И тази промяна, която вие сте извършили в атома, никога вече няма да бъде загубена за него.
Освен това, след като сте променили атома чрез това, че сте съединили вашия дух с минералния свят, един постоянен печат е бил ударен върху общото съзнание. Точно толкова ще бъде въведено от нас в другия свят.
към текста >>
Освен това, след като сте променили
атом
а чрез това, че сте съединили вашия дух с минералния свят, един постоянен печат е бил ударен върху общото съзнание.
Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите атоми. Всеки атом носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си. Не е без значение дали един атом е бил в една машина. Самият атом е претърпял промяна в резултат на това, че е бил в някоя машина. И тази промяна, която вие сте извършили в атома, никога вече няма да бъде загубена за него.
Освен това, след като сте променили атома чрез това, че сте съединили вашия дух с минералния свят, един постоянен печат е бил ударен върху общото съзнание.
Точно толкова ще бъде въведено от нас в другия свят.
към текста >>
Ние се движим към една епоха, в която, както напоследък казах, разбирането ще достигне до същността на
атом
а.
Всички състояния на Вселената се редуват между тези два процеса. Когато виждате, чувате, помирисвате или вкусвате природата, вие фактически я вдишвате. Онова, което вие виждате, не минава покрай вас без да остави следа. Окото загива, предметът се унищожава, ала това, което сте видели, остава. Сега разбирате, че през определени времена е необходимо да има разбиране за тези неща.
Ние се движим към една епоха, в която, както напоследък казах, разбирането ще достигне до същността на атома.
Ще бъде осъзнато – също и от обикновения ум, – че атомът не е нищо друго освен замразено електричество. Самата мисъл е от същата субстанция.
към текста >>
Ще бъде осъзнато – също и от обикновения ум, – че
атом
ът не е нищо друго освен замразено електричество.
Когато виждате, чувате, помирисвате или вкусвате природата, вие фактически я вдишвате. Онова, което вие виждате, не минава покрай вас без да остави следа. Окото загива, предметът се унищожава, ала това, което сте видели, остава. Сега разбирате, че през определени времена е необходимо да има разбиране за тези неща. Ние се движим към една епоха, в която, както напоследък казах, разбирането ще достигне до същността на атома.
Ще бъде осъзнато – също и от обикновения ум, – че атомът не е нищо друго освен замразено електричество.
Самата мисъл е от същата субстанция.
към текста >>
Преди края на нашата настояща 5та културна епоха ще се стигне дотам, че хората ще бъдат в състояние да проникнат в самия
атом
.
Преди края на нашата настояща 5та културна епоха ще се стигне дотам, че хората ще бъдат в състояние да проникнат в самия атом.
Когато човек бъде в състояние да схване приликата между мисълта и атома, тогава той скоро ще е в състояние да вникне в атома. И тогава нищо няма да е недостъпно за някои методи на въздействие. Аз бих могъл да стоя тук и без някой да ме забележи, да натисна един бутон, скрит в джоба ми, за да взривя някакъв обект, намиращ се на голямо разстояние, да речем в Хамбург, така както е възможно безжично да телеграфирате, като задвижите едно вълново движение и го накарате да възприеме дадена форма на някое друго място. Това ще стане възможно тогава, когато окултната истина, че мисълта и атомът се състоят от същата субстанция, се приложи в практичния живот.
към текста >>
Когато човек бъде в състояние да схване приликата между мисълта и
атом
а, тогава той скоро ще е в състояние да вникне в
атом
а.
Преди края на нашата настояща 5та културна епоха ще се стигне дотам, че хората ще бъдат в състояние да проникнат в самия атом.
Когато човек бъде в състояние да схване приликата между мисълта и атома, тогава той скоро ще е в състояние да вникне в атома.
И тогава нищо няма да е недостъпно за някои методи на въздействие. Аз бих могъл да стоя тук и без някой да ме забележи, да натисна един бутон, скрит в джоба ми, за да взривя някакъв обект, намиращ се на голямо разстояние, да речем в Хамбург, така както е възможно безжично да телеграфирате, като задвижите едно вълново движение и го накарате да възприеме дадена форма на някое друго място. Това ще стане възможно тогава, когато окултната истина, че мисълта и атомът се състоят от същата субстанция, се приложи в практичния живот.
към текста >>
Това ще стане възможно тогава, когато окултната истина, че мисълта и
атом
ът се състоят от същата субстанция, се приложи в практичния живот.
Преди края на нашата настояща 5та културна епоха ще се стигне дотам, че хората ще бъдат в състояние да проникнат в самия атом. Когато човек бъде в състояние да схване приликата между мисълта и атома, тогава той скоро ще е в състояние да вникне в атома. И тогава нищо няма да е недостъпно за някои методи на въздействие. Аз бих могъл да стоя тук и без някой да ме забележи, да натисна един бутон, скрит в джоба ми, за да взривя някакъв обект, намиращ се на голямо разстояние, да речем в Хамбург, така както е възможно безжично да телеграфирате, като задвижите едно вълново движение и го накарате да възприеме дадена форма на някое друго място.
Това ще стане възможно тогава, когато окултната истина, че мисълта и атомът се състоят от същата субстанция, се приложи в практичния живот.
към текста >>
59.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и
атом
ните тегла в химията следват правилото на числото седем.
Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията. Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени. И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява. Дъгата също има седем цвята: Червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово.
Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем.
И това число прониква през цялото Сътворение. Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон. Според един съвсем точен план тези седем царе са седем степени, седем обединени части. Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време. Бе правен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било безсмислици и за този план бе написан закон.
към текста >>
Един ан
атом
винаги ще говори с най-голямо възхищение за човешкото сърце, което функционира по чуден начин, макар че човек не прави нищо друго през целия си живот, освен да му поднася отрови.
Вземете една отделна кост. Погледнете например внимателно горната част на бедрената кост и вие ще видите как чудесно е конструирана тя. Най-добрият инженер, най-добрият техник, не би могъл да създаде такова съвършено нещо, ако му се зададе задачата да постигне възможно най-голямата опорна сила, използвайки най-малкото количество материал. И така цялото човешко тяло е конструирано по най-съвършен начин. Това физическо тяло наистина е най-съвършеното, което човек може да си представи.
Един анатом винаги ще говори с най-голямо възхищение за човешкото сърце, което функционира по чуден начин, макар че човек не прави нищо друго през целия си живот, освен да му поднася отрови.
Алкохол, чай, кафе и т.н. атакуват сърцето по най-невероятен начин. Ала това сърце е така чудесно изградено, че може да издържи всичко това до дълбока старост.
към текста >>
60.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Освен това езотерически ние различаваме четири форми етер: първата форма – огнен или топлинен етер, който прави всички тела способни да бъдат проникнати от топлина; втората – светлинен етер; третата – химичен етер, в който
атом
ите се смесват според известни числени закони "афинитет по сродство"; и четвъртата – физически или жизнен етер; всичко четири вида етер, проникващи Земята.
Понастоящем ние различаваме три форми материя на нашата Земя – твърда, течна и газообразна, последната някога беше наречена въздух.
Освен това езотерически ние различаваме четири форми етер: първата форма – огнен или топлинен етер, който прави всички тела способни да бъдат проникнати от топлина; втората – светлинен етер; третата – химичен етер, в който атомите се смесват според известни числени закони "афинитет по сродство"; и четвъртата – физически или жизнен етер; всичко четири вида етер, проникващи Земята.
Първоначално Земята се развива в тези четири вида етер. След това тя се сгъстява и втвърдява. Това втвърдяване за първи път става през лемурийската епоха. Преди това трябва да си мислим за една етерна Земя, която бе достъпна за твърде по-различни сили, отколкото е нашата настояща физическа Земя. Аз искам да ви разясня това.
към текста >>
61.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
ЛОГОСЪТ И
АТОМ
ИТЕ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТИЗМА
ЛОГОСЪТ И АТОМИТЕ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТИЗМА
към текста >>
Ако ние медитираме върху
атом
а, онова, което ни учудва е, че той е едно много мъничко нещо.
Ако ние медитираме върху атома, онова, което ни учудва е, че той е едно много мъничко нещо.
Всеки знае, че това малко нещо, наречено атом, никога не е било видяно през никакъв микроскоп, колкото и да е усъвършенстван той. И все пак окултните книги дават описание и картини на атома./*4/ От къде са получени тези картини? Как може един човек като окултист сега да знае нещо за атома?
към текста >>
Всеки знае, че това малко нещо, наречено
атом
, никога не е било видяно през никакъв микроскоп, колкото и да е усъвършенстван той.
Ако ние медитираме върху атома, онова, което ни учудва е, че той е едно много мъничко нещо.
Всеки знае, че това малко нещо, наречено атом, никога не е било видяно през никакъв микроскоп, колкото и да е усъвършенстван той.
И все пак окултните книги дават описание и картини на атома./*4/ От къде са получени тези картини? Как може един човек като окултист сега да знае нещо за атома?
към текста >>
И все пак окултните книги дават описание и картини на
атом
а./*4/ От къде са получени тези картини?
Ако ние медитираме върху атома, онова, което ни учудва е, че той е едно много мъничко нещо. Всеки знае, че това малко нещо, наречено атом, никога не е било видяно през никакъв микроскоп, колкото и да е усъвършенстван той.
И все пак окултните книги дават описание и картини на атома./*4/ От къде са получени тези картини?
Как може един човек като окултист сега да знае нещо за атома?
към текста >>
Как може един човек като окултист сега да знае нещо за
атом
а?
Ако ние медитираме върху атома, онова, което ни учудва е, че той е едно много мъничко нещо. Всеки знае, че това малко нещо, наречено атом, никога не е било видяно през никакъв микроскоп, колкото и да е усъвършенстван той. И все пак окултните книги дават описание и картини на атома./*4/ От къде са получени тези картини?
Как може един човек като окултист сега да знае нещо за атома?
към текста >>
Нека да си представим, че е възможно да накараме един
атом
непрекъснато да става по-голям и по-голям, докато той стане голям, колкото Земята, тогава човекът би открил един много сложен свят.
Нека да си представим, че е възможно да накараме един атом непрекъснато да става по-голям и по-голям, докато той стане голям, колкото Земята, тогава човекът би открил един много сложен свят.
Би видял множество движения, различни видове явления вътре в малкото нещо. Моля задръжте в ума си тази аналогия за атома, уголемен до величината на Земята. Ако фактически би било възможно дотолкова да се уголеми атома, ние бихме били в състояние да наблюдаваме всеки процес в него. Само окултистът е в състояние да уголеми атома толкова много и да съзерцава неговата вътрешност.
към текста >>
Моля задръжте в ума си тази аналогия за
атом
а, уголемен до величината на Земята.
Нека да си представим, че е възможно да накараме един атом непрекъснато да става по-голям и по-голям, докато той стане голям, колкото Земята, тогава човекът би открил един много сложен свят. Би видял множество движения, различни видове явления вътре в малкото нещо.
Моля задръжте в ума си тази аналогия за атома, уголемен до величината на Земята.
Ако фактически би било възможно дотолкова да се уголеми атома, ние бихме били в състояние да наблюдаваме всеки процес в него. Само окултистът е в състояние да уголеми атома толкова много и да съзерцава неговата вътрешност.
към текста >>
Ако фактически би било възможно дотолкова да се уголеми
атом
а, ние бихме били в състояние да наблюдаваме всеки процес в него.
Нека да си представим, че е възможно да накараме един атом непрекъснато да става по-голям и по-голям, докато той стане голям, колкото Земята, тогава човекът би открил един много сложен свят. Би видял множество движения, различни видове явления вътре в малкото нещо. Моля задръжте в ума си тази аналогия за атома, уголемен до величината на Земята.
Ако фактически би било възможно дотолкова да се уголеми атома, ние бихме били в състояние да наблюдаваме всеки процес в него.
Само окултистът е в състояние да уголеми атома толкова много и да съзерцава неговата вътрешност.
към текста >>
Само окултистът е в състояние да уголеми
атом
а толкова много и да съзерцава неговата вътрешност.
Нека да си представим, че е възможно да накараме един атом непрекъснато да става по-голям и по-голям, докато той стане голям, колкото Земята, тогава човекът би открил един много сложен свят. Би видял множество движения, различни видове явления вътре в малкото нещо. Моля задръжте в ума си тази аналогия за атома, уголемен до величината на Земята. Ако фактически би било възможно дотолкова да се уголеми атома, ние бихме били в състояние да наблюдаваме всеки процес в него.
Само окултистът е в състояние да уголеми атома толкова много и да съзерцава неговата вътрешност.
към текста >>
Всеки
атом
от 5-я кръг на земната еволюция ще съдържа целия план на Учителите.
Физическото ще съществува само като този мъничък миниатюрен вариант на предишната еволюция, но Арупа състоянието е голямо. Когато всичко това премине извън деваканското състояние, се умножава в безброй подобни неща. И когато Земята отново премине във физическо състояние, тогава тя се състои от безброй мънички сферички, всяка от които е отпечатък на онова, което Земята е била преди това. Всички тези сферички обаче са различно подредени, макар че имат един общ произход. Така новата физическа Земя в 5-я кръг/*5/ ще се състои от безбройно мънички частици, всяка от които съдържа целта на минералния свят, която Учителите имат като план в тяхната ложа.
Всеки атом от 5-я кръг на земната еволюция ще съдържа целия план на Учителите.
Днес Учителите работят върху атома на 5-я кръг. Всичко, което се случва в човечеството, се сбива в един резултат, това е атомът на 5-я кръг.
към текста >>
Днес Учителите работят върху
атом
а на 5-я кръг.
Когато всичко това премине извън деваканското състояние, се умножава в безброй подобни неща. И когато Земята отново премине във физическо състояние, тогава тя се състои от безброй мънички сферички, всяка от които е отпечатък на онова, което Земята е била преди това. Всички тези сферички обаче са различно подредени, макар че имат един общ произход. Така новата физическа Земя в 5-я кръг/*5/ ще се състои от безбройно мънички частици, всяка от които съдържа целта на минералния свят, която Учителите имат като план в тяхната ложа. Всеки атом от 5-я кръг на земната еволюция ще съдържа целия план на Учителите.
Днес Учителите работят върху атома на 5-я кръг.
Всичко, което се случва в човечеството, се сбива в един резултат, това е атомът на 5-я кръг.
към текста >>
Всичко, което се случва в човечеството, се сбива в един резултат, това е
атом
ът на 5-я кръг.
И когато Земята отново премине във физическо състояние, тогава тя се състои от безброй мънички сферички, всяка от които е отпечатък на онова, което Земята е била преди това. Всички тези сферички обаче са различно подредени, макар че имат един общ произход. Така новата физическа Земя в 5-я кръг/*5/ ще се състои от безбройно мънички частици, всяка от които съдържа целта на минералния свят, която Учителите имат като план в тяхната ложа. Всеки атом от 5-я кръг на земната еволюция ще съдържа целия план на Учителите. Днес Учителите работят върху атома на 5-я кръг.
Всичко, което се случва в човечеството, се сбива в един резултат, това е атомът на 5-я кръг.
към текста >>
Следователно ако изследваме
атом
а в настоящата му форма и след това се върнем към Акашовата хроника, ще видим, че днешният
атом
претърпява един процес на растеж.
Следователно ако изследваме атома в настоящата му форма и след това се върнем към Акашовата хроника, ще видим, че днешният атом претърпява един процес на растеж.
Той все повече и повече расте, той все повече и повече се разраства, разширява.. /празнота в текста/... и съдържа размесените сили на човечеството от 3-я кръг на еволюцията. В това можем да разгледаме плана на Учителите за 3-я земен кръг. Онова, което първоначално е напълно външно, става съвсем вътрешно и в най-малкия атом ние виждаме отражението на плана на Учителите. Тези мънички специфични планове не са нищо друго освен къс от целия план за човечеството. Ако човек размисли, че планът на един кръг е атомът на следващия кръг, тогава човек би могъл да види модела на великия всемирен план.
към текста >>
Онова, което първоначално е напълно външно, става съвсем вътрешно и в най-малкия
атом
ние виждаме отражението на плана на Учителите.
Следователно ако изследваме атома в настоящата му форма и след това се върнем към Акашовата хроника, ще видим, че днешният атом претърпява един процес на растеж. Той все повече и повече расте, той все повече и повече се разраства, разширява.. /празнота в текста/... и съдържа размесените сили на човечеството от 3-я кръг на еволюцията. В това можем да разгледаме плана на Учителите за 3-я земен кръг.
Онова, което първоначално е напълно външно, става съвсем вътрешно и в най-малкия атом ние виждаме отражението на плана на Учителите.
Тези мънички специфични планове не са нищо друго освен къс от целия план за човечеството. Ако човек размисли, че планът на един кръг е атомът на следващия кръг, тогава човек би могъл да види модела на великия всемирен план. Великият всемирен план се развива непрекъснато в по-високи степени към същества, които имат все по-високи планове за човешкото развитие. Когато ние разглеждаме този план, достигаме до третия Логос. Логосът по този начин непрекъснато се вмъква в атома.
към текста >>
Ако човек размисли, че планът на един кръг е
атом
ът на следващия кръг, тогава човек би могъл да види модела на великия всемирен план.
Следователно ако изследваме атома в настоящата му форма и след това се върнем към Акашовата хроника, ще видим, че днешният атом претърпява един процес на растеж. Той все повече и повече расте, той все повече и повече се разраства, разширява.. /празнота в текста/... и съдържа размесените сили на човечеството от 3-я кръг на еволюцията. В това можем да разгледаме плана на Учителите за 3-я земен кръг. Онова, което първоначално е напълно външно, става съвсем вътрешно и в най-малкия атом ние виждаме отражението на плана на Учителите. Тези мънички специфични планове не са нищо друго освен къс от целия план за човечеството.
Ако човек размисли, че планът на един кръг е атомът на следващия кръг, тогава човек би могъл да види модела на великия всемирен план.
Великият всемирен план се развива непрекъснато в по-високи степени към същества, които имат все по-високи планове за човешкото развитие. Когато ние разглеждаме този план, достигаме до третия Логос. Логосът по този начин непрекъснато се вмъква в атома. Отначало той е отвън и става хелиографно копие на атома, а след това атомът става образ на този план. Окултистът просто отбелязва плана от Акашовия запис за по-раншните кръгове и по този начин проучва атома.
към текста >>
Логосът по този начин непрекъснато се вмъква в
атом
а.
Онова, което първоначално е напълно външно, става съвсем вътрешно и в най-малкия атом ние виждаме отражението на плана на Учителите. Тези мънички специфични планове не са нищо друго освен къс от целия план за човечеството. Ако човек размисли, че планът на един кръг е атомът на следващия кръг, тогава човек би могъл да види модела на великия всемирен план. Великият всемирен план се развива непрекъснато в по-високи степени към същества, които имат все по-високи планове за човешкото развитие. Когато ние разглеждаме този план, достигаме до третия Логос.
Логосът по този начин непрекъснато се вмъква в атома.
Отначало той е отвън и става хелиографно копие на атома, а след това атомът става образ на този план. Окултистът просто отбелязва плана от Акашовия запис за по-раншните кръгове и по този начин проучва атома.
към текста >>
Отначало той е отвън и става хелиографно копие на
атом
а, а след това
атом
ът става образ на този план.
Тези мънички специфични планове не са нищо друго освен къс от целия план за човечеството. Ако човек размисли, че планът на един кръг е атомът на следващия кръг, тогава човек би могъл да види модела на великия всемирен план. Великият всемирен план се развива непрекъснато в по-високи степени към същества, които имат все по-високи планове за човешкото развитие. Когато ние разглеждаме този план, достигаме до третия Логос. Логосът по този начин непрекъснато се вмъква в атома.
Отначало той е отвън и става хелиографно копие на атома, а след това атомът става образ на този план.
Окултистът просто отбелязва плана от Акашовия запис за по-раншните кръгове и по този начин проучва атома.
към текста >>
Окултистът просто отбелязва плана от Акашовия запис за по-раншните кръгове и по този начин проучва
атом
а.
Ако човек размисли, че планът на един кръг е атомът на следващия кръг, тогава човек би могъл да види модела на великия всемирен план. Великият всемирен план се развива непрекъснато в по-високи степени към същества, които имат все по-високи планове за човешкото развитие. Когато ние разглеждаме този план, достигаме до третия Логос. Логосът по този начин непрекъснато се вмъква в атома. Отначало той е отвън и става хелиографно копие на атома, а след това атомът става образ на този план.
Окултистът просто отбелязва плана от Акашовия запис за по-раншните кръгове и по този начин проучва атома.
към текста >>
Когато възприемаме света, ние откриваме на единия край
атом
а.
Когато възприемаме света, ние откриваме на единия край атома.
Той е образ на плана, който произтече от дълбините на духа на Учителите, който е Логосът.
към текста >>
Най-малкото нещо, което правим, ще въздейства на най-малкия
атом
на следната планета.
Духът на Земята днес живее при Учителите и този Дух на Земята ще бъде физическото облекло на следната планета, бъдещият Юпитер.
Най-малкото нещо, което правим, ще въздейства на най-малкия атом на следната планета.
Едва това усещане ни дава една пълна връзка с ложата на Учителите. Това трябва да даде една централна точка за Теософското общество, тъй като ние знаем онова, което мъдрите знаят.
към текста >>
Допълнение: Две години по-късно, на 21 октомври 1907 г., отново по време на Общото събрание, Рудолф Щайнер още веднъж говори – в една още непубликувана лекция – за
атом
а как духовното влияние преминава от една планета в друга, как следователно това ще бъде "между Старата Луна и Земята и отново между Земята и нейния наследник, бъдещият Юпитер".
Допълнение: Две години по-късно, на 21 октомври 1907 г., отново по време на Общото събрание, Рудолф Щайнер още веднъж говори – в една още непубликувана лекция – за атома как духовното влияние преминава от една планета в друга, как следователно това ще бъде "между Старата Луна и Земята и отново между Земята и нейния наследник, бъдещият Юпитер".
Тази лекция ще бъде издадена на немски в Том 101 от Пълните събрани съчинения на Рудолф Щайнер.
към текста >>
Бяла ложа на Земята се правят планове на
атом
а за еволюцията на Юпитер – който ще наследи Земята.
Какво правят те там? Те работят; те ръководят еволюцията на Земята. Докато ръководят тази еволюция, те измислят твърде специфичен план. Всъщност в течение на еволюцията на всяка планета се изработва специфичен план от направляващите сили. Докато се развива Земята, в т. нар.
Бяла ложа на Земята се правят планове на атома за еволюцията на Юпитер – който ще наследи Земята.
Планът се изработва в най-големи детайли. В това се крие благословението и спасението на прогреса, – че прогресът се насочва в хармония с този план.
към текста >>
Те фактически са
атом
ите, които лежат в основата на земната структура.
Чрез една процедура този план ще бъде до безкрайност намален по големина и безкрайно умножен по численост, така че безброй копия на целия план за Юпитер ще бъдат под ръка, макар много умалени. Така също е било и на Старата Луна; планът на земната еволюция е съществувал там, безкрайно умножен и умален. И знаете ли какво са тези умалени планове, които са били духовно развити там?
Те фактически са атомите, които лежат в основата на земната структура.
А атомите, които ще са в основата на планетата Юпитер, също ще отразяват плана, който сега се изработва в направляващата Бяла ложа. Само онзи, който осъзнава този план, може наистина да знае какво всъщност е едни атом.
към текста >>
А
атом
ите, които ще са в основата на планетата Юпитер, също ще отразяват плана, който сега се изработва в направляващата Бяла ложа.
Чрез една процедура този план ще бъде до безкрайност намален по големина и безкрайно умножен по численост, така че безброй копия на целия план за Юпитер ще бъдат под ръка, макар много умалени. Така също е било и на Старата Луна; планът на земната еволюция е съществувал там, безкрайно умножен и умален. И знаете ли какво са тези умалени планове, които са били духовно развити там? Те фактически са атомите, които лежат в основата на земната структура.
А атомите, които ще са в основата на планетата Юпитер, също ще отразяват плана, който сега се изработва в направляващата Бяла ложа.
Само онзи, който осъзнава този план, може наистина да знае какво всъщност е едни атом.
към текста >>
Само онзи, който осъзнава този план, може наистина да знае какво всъщност е едни
атом
.
Чрез една процедура този план ще бъде до безкрайност намален по големина и безкрайно умножен по численост, така че безброй копия на целия план за Юпитер ще бъдат под ръка, макар много умалени. Така също е било и на Старата Луна; планът на земната еволюция е съществувал там, безкрайно умножен и умален. И знаете ли какво са тези умалени планове, които са били духовно развити там? Те фактически са атомите, които лежат в основата на земната структура. А атомите, които ще са в основата на планетата Юпитер, също ще отразяват плана, който сега се изработва в направляващата Бяла ложа.
Само онзи, който осъзнава този план, може наистина да знае какво всъщност е едни атом.
към текста >>
Ако искате да развиете вашето знание за този
атом
, който обосновава Земята, за да изследвате
атом
а, трябва съвсем точно да се запознаете с онези мистерии, които идват от великите Маги на света.
Ако искате да развиете вашето знание за този атом, който обосновава Земята, за да изследвате атома, трябва съвсем точно да се запознаете с онези мистерии, които идват от великите Маги на света.
към текста >>
Земята се състои от тези свои
атом
и по специфичен начин.
Земята се състои от тези свои атоми по специфичен начин.
Всичко, което съществува, също включително и вие, се състои от тези атоми. Следователно вие съществувате в хармония с цялата земна еволюция, тъй като вие носите в себе си безкрайно число умалени копия на плана на Земята, който е изработен в миналото. Този план на Земята можеше да бъде развит само в предишно планетно състояние на нашата Земя – Старата Луна. Изработили са го водещите същества в хармония с цялото планетно развитие през Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. И тъй главното беше да се въведе нещо в това безкрайно число атоми, което ще ги доведе в правилното съотношение един с друг, което да ги подреди по правилен начин.
към текста >>
Всичко, което съществува, също включително и вие, се състои от тези
атом
и.
Земята се състои от тези свои атоми по специфичен начин.
Всичко, което съществува, също включително и вие, се състои от тези атоми.
Следователно вие съществувате в хармония с цялата земна еволюция, тъй като вие носите в себе си безкрайно число умалени копия на плана на Земята, който е изработен в миналото. Този план на Земята можеше да бъде развит само в предишно планетно състояние на нашата Земя – Старата Луна. Изработили са го водещите същества в хармония с цялото планетно развитие през Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. И тъй главното беше да се въведе нещо в това безкрайно число атоми, което ще ги доведе в правилното съотношение един с друг, което да ги подреди по правилен начин. За да се въведе това, е било възможно само за направляващите духове на Луната.
към текста >>
И тъй главното беше да се въведе нещо в това безкрайно число
атом
и, което ще ги доведе в правилното съотношение един с друг, което да ги подреди по правилен начин.
Земята се състои от тези свои атоми по специфичен начин. Всичко, което съществува, също включително и вие, се състои от тези атоми. Следователно вие съществувате в хармония с цялата земна еволюция, тъй като вие носите в себе си безкрайно число умалени копия на плана на Земята, който е изработен в миналото. Този план на Земята можеше да бъде развит само в предишно планетно състояние на нашата Земя – Старата Луна. Изработили са го водещите същества в хармония с цялото планетно развитие през Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
И тъй главното беше да се въведе нещо в това безкрайно число атоми, което ще ги доведе в правилното съотношение един с друг, което да ги подреди по правилен начин.
За да се въведе това, е било възможно само за направляващите духове на Луната. Както често вече съм казвал, те управляват еволюцията на Земята според много специфичен план.
към текста >>
62.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Кьолнската готическа катедрала например ще се разруши, ала от огромно значение е, че
атом
ите някога са били, са участвали в тази форма.
И отново трябва да ви кажа нещо, което ще изглежда фантастично на непосветения поради това, че идеята е обземаща и всеобхващаща. Онова, което човекът отпечатва като форма, произтичаща от неговата душа върху материята на настоящия земен кръг, е вечно, то няма да премине. Дори когато оформената материя външно се разпадне, онова, на което от древни времена царското изкуство е давало форма, в пирамидите, храмовете и черквите, остава безсмъртно. Каквото човешкият дух е отпечатъл в материята остава като продължаваща да действа в света сила. Това е напълно ясно на онези, които са посветени в такива неща.
Кьолнската готическа катедрала например ще се разруши, ала от огромно значение е, че атомите някога са били, са участвали в тази форма.
Самата тази форма е незагиващото нещо, което занапред ще участва в напредващия еволюционен процес на човечеството, както живата сила в растението участва в еволюцията на природата! Художникът, който рисува една картина днес, който отпечатва върху мъртвата материя с кръвта на душата си, също така създава нещо, което рано или късно ще бъде разпръснато в хиляди атоми. Но че той е създал, че нещо от неговата душа е протекло в материята, че изобщо нещо е било формирано, това има неумираща трайна стойност, то е вечно.
към текста >>
Художникът, който рисува една картина днес, който отпечатва върху мъртвата материя с кръвта на душата си, също така създава нещо, което рано или късно ще бъде разпръснато в хиляди
атом
и.
Дори когато оформената материя външно се разпадне, онова, на което от древни времена царското изкуство е давало форма, в пирамидите, храмовете и черквите, остава безсмъртно. Каквото човешкият дух е отпечатъл в материята остава като продължаваща да действа в света сила. Това е напълно ясно на онези, които са посветени в такива неща. Кьолнската готическа катедрала например ще се разруши, ала от огромно значение е, че атомите някога са били, са участвали в тази форма. Самата тази форма е незагиващото нещо, което занапред ще участва в напредващия еволюционен процес на човечеството, както живата сила в растението участва в еволюцията на природата!
Художникът, който рисува една картина днес, който отпечатва върху мъртвата материя с кръвта на душата си, също така създава нещо, което рано или късно ще бъде разпръснато в хиляди атоми.
Но че той е създал, че нещо от неговата душа е протекло в материята, че изобщо нещо е било формирано, това има неумираща трайна стойност, то е вечно.
към текста >>
63.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Това се дължи на невежество, защото ако човекът знаеше как да регулира втичането на нови частици, той никога не би си подбрал най-лошите, а само най-добрите частици и
атом
ите биха останали непрекъснато поляризирани чрез неговата воля.
Аз обаче ще се опитам и ще опиша донякъде и ще ви дам пример. Човекът напълно се възобновява всеки 7 години; след известно време обаче той отпада и бавно се разпада.
Това се дължи на невежество, защото ако човекът знаеше как да регулира втичането на нови частици, той никога не би си подбрал най-лошите, а само най-добрите частици и атомите биха останали непрекъснато поляризирани чрез неговата воля.
Човекът всъщност се държи в една единствена клетка; тази клетка е безсмъртна и не е причина, поради която човек да не съществува винаги, по време на цикъла. Чрез своите деца обаче човекът възпроизвежда себе си и по този начин разрушава своето материално себе. За един адепт да се ожени, означава да стане едно по-нисше същество, подвластно на смърт. Това е истина. Всеки мъж или жена, които създават, могат да направят това, само като предават от своето безсмъртие.
към текста >>
"Но днес има такива, които считат грубата материя, материята на нашето ежедневие само като проявление, от което електричеството е физическата основа; които мислят, че елементарният
атом
на химика, самият той извън границите на пряко възприятие е само една свързваща система на монади или под-
атом
и, които не са електрифицирана материя, а самото електричество; че тези системи се различават по броя на монадите, които те съдържат, по тяхното движение, съотношение една към друга и към етера; че върху тези разлики и само върху тези разлики лежат и зависят различните качества на онова, което досега е било считано за невидими и елементарни
атом
и и че докато в повечето случаи тези
атом
ни системи могат да поддържат своето равновесие за периоди, които, сравнени с такива астрономически процеси като изстиването на едно слънце, може да изглеждат почти вечни, те не са по-малко подчинени на закона на промяна, отколкото са вечно съществуващите небеса.
"Но днес има такива, които считат грубата материя, материята на нашето ежедневие само като проявление, от което електричеството е физическата основа; които мислят, че елементарният атом на химика, самият той извън границите на пряко възприятие е само една свързваща система на монади или под-атоми, които не са електрифицирана материя, а самото електричество; че тези системи се различават по броя на монадите, които те съдържат, по тяхното движение, съотношение една към друга и към етера; че върху тези разлики и само върху тези разлики лежат и зависят различните качества на онова, което досега е било считано за невидими и елементарни атоми и че докато в повечето случаи тези атомни системи могат да поддържат своето равновесие за периоди, които, сравнени с такива астрономически процеси като изстиването на едно слънце, може да изглеждат почти вечни, те не са по-малко подчинени на закона на промяна, отколкото са вечно съществуващите небеса.
към текста >>
Но ако грубата материя е едно групиране на
атом
и и ако
атом
ите са система на електрически монади, какво са тези електрически монади?
Но ако грубата материя е едно групиране на атоми и ако атомите са система на електрически монади, какво са тези електрически монади?
Може би, както внушава проф. Лармор, те са само модификация на всемирния етер, една модификация, грубо сравнима с един възел в една среда, която е неразширяема, несгъстяема и непрекъсната. Но дали тази окончателна унификация ще бъде приета или не, сигурно е, че тези монади не могат да бъдат смятани отделно от етера. Възоснова на тяхното взаимодействие с етера зависят техните качества; без етера не е възможна една електрическа теория за материята.
към текста >>
Щайнер за
атом
а и за бъдещите нови сили на природата, необходимо е да се подчертае, че тези различни изказвания трябва да бъдат разглеждани в съответния контекст.
За да се избегне възможен източник за сериозно криво разбиране относно различните изявления, направени от Р.
Щайнер за атома и за бъдещите нови сили на природата, необходимо е да се подчертае, че тези различни изказвания трябва да бъдат разглеждани в съответния контекст.
Особено е необходимо да се прави разлика между критичността на Р. Щайнер на атомната теория като философия на живота и неговия възглед относно естеството на атома от окултна гледна точка.
към текста >>
Щайнер на
атом
ната теория като философия на живота и неговия възглед относно естеството на
атом
а от окултна гледна точка.
За да се избегне възможен източник за сериозно криво разбиране относно различните изявления, направени от Р. Щайнер за атома и за бъдещите нови сили на природата, необходимо е да се подчертае, че тези различни изказвания трябва да бъдат разглеждани в съответния контекст. Особено е необходимо да се прави разлика между критичността на Р.
Щайнер на атомната теория като философия на живота и неговия възглед относно естеството на атома от окултна гледна точка.
към текста >>
Неговата критика на
атом
ната теория като философия на живота най-напред беше изразена в неговото есе "Единственият възможен възглед за
атом
ната концепция", 1882 г.
Неговата критика на атомната теория като философия на живота най-напред беше изразена в неговото есе "Единственият възможен възглед за атомната концепция", 1882 г.
и "Атомната теория и нейното опровержение", 1890 г. които имат за цел да покажат, че не е възможно да се счита атомът за "основен принцип на цялото съществуване". Така както телеграфната жица и електричеството са само преносители на онова, което е съществено, така атомите също са само агенти или носители на въздействието, произведено от духа. Този основен възглед преминава през целия труд на Р. Щайнер. Даже в един от неговите трудове, в своята автобиография /"Моят жизнен път", гл.
към текста >>
и "
Атом
ната теория и нейното опровержение", 1890 г.
Неговата критика на атомната теория като философия на живота най-напред беше изразена в неговото есе "Единственият възможен възглед за атомната концепция", 1882 г.
и "Атомната теория и нейното опровержение", 1890 г.
които имат за цел да покажат, че не е възможно да се счита атомът за "основен принцип на цялото съществуване". Така както телеграфната жица и електричеството са само преносители на онова, което е съществено, така атомите също са само агенти или носители на въздействието, произведено от духа. Този основен възглед преминава през целия труд на Р. Щайнер. Даже в един от неговите трудове, в своята автобиография /"Моят жизнен път", гл. 32 той казва: "Атомите или атомните структури могат да бъдат само резултат от духовно действие или органично действие".
към текста >>
които имат за цел да покажат, че не е възможно да се счита
атом
ът за "основен принцип на цялото съществуване".
Неговата критика на атомната теория като философия на живота най-напред беше изразена в неговото есе "Единственият възможен възглед за атомната концепция", 1882 г. и "Атомната теория и нейното опровержение", 1890 г.
които имат за цел да покажат, че не е възможно да се счита атомът за "основен принцип на цялото съществуване".
Така както телеграфната жица и електричеството са само преносители на онова, което е съществено, така атомите също са само агенти или носители на въздействието, произведено от духа. Този основен възглед преминава през целия труд на Р. Щайнер. Даже в един от неговите трудове, в своята автобиография /"Моят жизнен път", гл. 32 той казва: "Атомите или атомните структури могат да бъдат само резултат от духовно действие или органично действие".
към текста >>
Така както телеграфната жица и електричеството са само преносители на онова, което е съществено, така
атом
ите също са само агенти или носители на въздействието, произведено от духа.
Неговата критика на атомната теория като философия на живота най-напред беше изразена в неговото есе "Единственият възможен възглед за атомната концепция", 1882 г. и "Атомната теория и нейното опровержение", 1890 г. които имат за цел да покажат, че не е възможно да се счита атомът за "основен принцип на цялото съществуване".
Така както телеграфната жица и електричеството са само преносители на онова, което е съществено, така атомите също са само агенти или носители на въздействието, произведено от духа.
Този основен възглед преминава през целия труд на Р. Щайнер. Даже в един от неговите трудове, в своята автобиография /"Моят жизнен път", гл. 32 той казва: "Атомите или атомните структури могат да бъдат само резултат от духовно действие или органично действие".
към текста >>
32 той казва: "
Атом
ите или
атом
ните структури могат да бъдат само резултат от духовно действие или органично действие".
и "Атомната теория и нейното опровержение", 1890 г. които имат за цел да покажат, че не е възможно да се счита атомът за "основен принцип на цялото съществуване". Така както телеграфната жица и електричеството са само преносители на онова, което е съществено, така атомите също са само агенти или носители на въздействието, произведено от духа. Този основен възглед преминава през целия труд на Р. Щайнер. Даже в един от неговите трудове, в своята автобиография /"Моят жизнен път", гл.
32 той казва: "Атомите или атомните структури могат да бъдат само резултат от духовно действие или органично действие".
към текста >>
Нещо съвсем по-различно е включено в изказванията относно
атом
а, които той направи в настоящата лекция.
Нещо съвсем по-различно е включено в изказванията относно атома, които той направи в настоящата лекция.
Тук той бе говорил от окултна гледна точка на много ограничен кръг за атома като прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство. Тъй като, по същия начин, по който природата трябваше да бъде осветена чрез масонския култов символизъм, така Р. Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде вграден в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична култура чрез егоизъм. Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/.
към текста >>
Тук той бе говорил от окултна гледна точка на много ограничен кръг за
атом
а като прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство.
Нещо съвсем по-различно е включено в изказванията относно атома, които той направи в настоящата лекция.
Тук той бе говорил от окултна гледна точка на много ограничен кръг за атома като прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство.
Тъй като, по същия начин, по който природата трябваше да бъде осветена чрез масонския култов символизъм, така Р. Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде вграден в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична култура чрез егоизъм. Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/.
към текста >>
Това че физиката от този период бе започнала да изследва връзката между
атом
а, електричеството и етерните сили се считаше от Р.
Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе резултат от прозирането на въздействията на последните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в началото на 20-и век. Прозирането на факта, че съвременната наука и технология бързо напредват до степен, при която те биха могли да допринасят за добруването на човечеството, само ако човешките души се обогатят и задълбочат чрез един теософски възглед за живота, подтикна Р. Щайнер да подкрепи публикуването на духовни истини.
Това че физиката от този период бе започнала да изследва връзката между атома, електричеството и етерните сили се считаше от Р.
Щайнер за изключително важна точка в развитието на човешката мисъл, защото като окултист той знаеше, че "нова точка на подход ще бъде достигната от атома към минерално-физическия свят". /Виж също лекция 9. от 16. декември 1904 г. и забележката към нея 22/.
към текста >>
Щайнер за изключително важна точка в развитието на човешката мисъл, защото като окултист той знаеше, че "нова точка на подход ще бъде достигната от
атом
а към минерално-физическия свят".
Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе резултат от прозирането на въздействията на последните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в началото на 20-и век. Прозирането на факта, че съвременната наука и технология бързо напредват до степен, при която те биха могли да допринасят за добруването на човечеството, само ако човешките души се обогатят и задълбочат чрез един теософски възглед за живота, подтикна Р. Щайнер да подкрепи публикуването на духовни истини. Това че физиката от този период бе започнала да изследва връзката между атома, електричеството и етерните сили се считаше от Р.
Щайнер за изключително важна точка в развитието на човешката мисъл, защото като окултист той знаеше, че "нова точка на подход ще бъде достигната от атома към минерално-физическия свят".
/Виж също лекция 9. от 16. декември 1904 г. и забележката към нея 22/.
към текста >>
декември 1904 г., че човекът ще се научи да "достига
атом
а чрез мисъл", и ще придобие способността да използва неговата вътрешна сила, бе съчетано не само предупреждение за тежките опасности, които биха го заплашвали, ако тази сила не се използва само положително и безкористно в служба на цялото, а също и намек за факта, че, като нещо с голяма важност за бъдещето, човечеството ще бъде в състояние в бъдеще да изгражда с
атом
и като "с най-малките строителни камъни".
С предсказанието, дадено в трите лекции от 9., 16. и 23.
декември 1904 г., че човекът ще се научи да "достига атома чрез мисъл", и ще придобие способността да използва неговата вътрешна сила, бе съчетано не само предупреждение за тежките опасности, които биха го заплашвали, ако тази сила не се използва само положително и безкористно в служба на цялото, а също и намек за факта, че, като нещо с голяма важност за бъдещето, човечеството ще бъде в състояние в бъдеще да изгражда с атоми като "с най-малките строителни камъни".
към текста >>
октомври 1907 г., според които окултистът е в състояние да накара
атом
а "да расте"* /*Много години по-късно, в една лекция в Берлин на 22.
Последната мисъл той не я разширява, тя получава по-ясен контур чрез бележките на лекция 15 от 21. октомври 1905 г. и допълнителните бележки на лекцията от 21.
октомври 1907 г., според които окултистът е в състояние да накара атома "да расте"* /*Много години по-късно, в една лекция в Берлин на 22.
юни 1905 г. Р. Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция. Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че атомът е изграден от целия Космос. Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото начало на нашата Берлинска дейност". А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива".
към текста >>
Щайнер отново говори за
атом
а във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция.
Последната мисъл той не я разширява, тя получава по-ясен контур чрез бележките на лекция 15 от 21. октомври 1905 г. и допълнителните бележки на лекцията от 21. октомври 1907 г., според които окултистът е в състояние да накара атома "да расте"* /*Много години по-късно, в една лекция в Берлин на 22. юни 1905 г. Р.
Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция.
Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че атомът е изграден от целия Космос. Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото начало на нашата Берлинска дейност". А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива". За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома.
към текста >>
Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че
атом
ът е изграден от целия Космос.
октомври 1905 г. и допълнителните бележки на лекцията от 21. октомври 1907 г., според които окултистът е в състояние да накара атома "да расте"* /*Много години по-късно, в една лекция в Берлин на 22. юни 1905 г. Р. Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция.
Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че атомът е изграден от целия Космос.
Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото начало на нашата Берлинска дейност". А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива". За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г.
към текста >>
А същевременно се споменава за човешката способност да прави
атом
а да се "свива".
октомври 1907 г., според които окултистът е в състояние да накара атома "да расте"* /*Много години по-късно, в една лекция в Берлин на 22. юни 1905 г. Р. Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция. Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че атомът е изграден от целия Космос. Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото начало на нашата Берлинска дейност".
А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива".
За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р.
към текста >>
Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на
атом
а.
Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция. Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че атомът е изграден от целия Космос. Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото начало на нашата Берлинска дейност". А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива". За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови.
Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома.
Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р. Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
към текста >>
Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли
атом
изма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература
атом
ите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р.
Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
към текста >>
Тогава ще има химици и физици, които вече не ще проповядват доктрината, че светът се състои само от материални
атом
и, а ще учат, че материята е изградена "по начин, по който Христос я е подредил".
По същата причина той не говори само за външна техника на етерно уголемяване и намаление, а за факта, че от 20-то столетие нататък едно етерно ясновидство постепенно ще се развие като нова естествена способност на човечеството, чрез която ще стане видимо появяването на Христос в етерните области. /Виж: "Етеризация на кръвта" и "Истинското естество на второто пришествие"/.
Тогава ще има химици и физици, които вече не ще проповядват доктрината, че светът се състои само от материални атоми, а ще учат, че материята е изградена "по начин, по който Христос я е подредил".
/Виж: "Духовното направление на човека и човечеството", гл. 3/.
към текста >>
/в този том/ може да се заключи, че когато се казва, че в бъдеще човек ще използва
атом
а за строителна цел, това е свързано с постигане владеенето над етера, над жизнените сили.
От лекция 20, държана на 2. януари 1906 г.
/в този том/ може да се заключи, че когато се казва, че в бъдеще човек ще използва атома за строителна цел, това е свързано с постигане владеенето над етера, над жизнените сили.
В една малко по-късна лекция /Мюнхен, 4 декември 1907 г. – публикувана в Сс 98/ този факт отново много ясно се установява със следните думи": ..Когато човек ще е развил себе си дотам, че да стигне първата степен на ясновидство, тогава животът на растенията, законите, управляващи живота, ще му бъдат така ясни, както законите на минералния свят са му ясни сега.
към текста >>
Щайнер говори за изобразяването на
атом
ните структури, каквито са те в теософската литература.
/*4/ – Очевидно тук Р.
Щайнер говори за изобразяването на атомните структури, каквито са те в теософската литература.
Точно по времето на тези лекции излиза издание с илюстрации на "Окултна химия", написана в 1895 г. от Ледбитър и Ани Безант. Много от тях бяха също дадени в най-популярната книга на Ани Безант: "Древната мъдрост", 1899 г. Първият, който представи атомни форми по този начин, беше американецът, Бабит, в своя труд: "Принципът на светлината и цвета", 1878 г., за който се споменава в проучването на Безант-Ледбитър.
към текста >>
Първият, който представи
атом
ни форми по този начин, беше американецът, Бабит, в своя труд: "Принципът на светлината и цвета", 1878 г., за който се споменава в проучването на Безант-Ледбитър.
/*4/ – Очевидно тук Р. Щайнер говори за изобразяването на атомните структури, каквито са те в теософската литература. Точно по времето на тези лекции излиза издание с илюстрации на "Окултна химия", написана в 1895 г. от Ледбитър и Ани Безант. Много от тях бяха също дадени в най-популярната книга на Ани Безант: "Древната мъдрост", 1899 г.
Първият, който представи атомни форми по този начин, беше американецът, Бабит, в своя труд: "Принципът на светлината и цвета", 1878 г., за който се споменава в проучването на Безант-Ледбитър.
към текста >>
64.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тя е оживена и е проникната от душа и дух като човешкото тяло, което не е само това, което ни представя ан
атом
ията.
Без други заобиколки искам да говоря за вътрешността на Земята. Това естествено може да бъде направено само схематично. Можете добре да си представите, че земната вътрешност винаги ще изглежда малко по-различно, когато се разглеждат различните слоеве на земната повърхност. Следователно е възможно само схематично представяне. За духовния изследовател една планета изобщо не е онзи мъртъв продукт, за какъвто се представя тя от естествената наука.
Тя е оживена и е проникната от душа и дух като човешкото тяло, което не е само това, което ни представя анатомията.
Както човешкото тяло е одушевено и одухотворено, така също и цялото земно тяло е одушевено и одухотворено. И както кръвта представлява не само това, което химикът може да установи в нея, така и определени субстанции и материални слоеве в нашата Земя в никакъв случай не са само това, което металургът, кристалографът, химикът могат да установят при тях. Точно толкова малко, колкото нервите са само това, което може да се опознае анатомично, а установеното анатомично има съвсем особено значение като израз на душевността, така също и всичко, от което се състои нашата Земя, отговаря на нещо душевно-духовно.
към текста >>
Точно толкова малко, колкото нервите са само това, което може да се опознае ан
атом
ично, а установеното ан
атом
ично има съвсем особено значение като израз на душевността, така също и всичко, от което се състои нашата Земя, отговаря на нещо душевно-духовно.
Следователно е възможно само схематично представяне. За духовния изследовател една планета изобщо не е онзи мъртъв продукт, за какъвто се представя тя от естествената наука. Тя е оживена и е проникната от душа и дух като човешкото тяло, което не е само това, което ни представя анатомията. Както човешкото тяло е одушевено и одухотворено, така също и цялото земно тяло е одушевено и одухотворено. И както кръвта представлява не само това, което химикът може да установи в нея, така и определени субстанции и материални слоеве в нашата Земя в никакъв случай не са само това, което металургът, кристалографът, химикът могат да установят при тях.
Точно толкова малко, колкото нервите са само това, което може да се опознае анатомично, а установеното анатомично има съвсем особено значение като израз на душевността, така също и всичко, от което се състои нашата Земя, отговаря на нещо душевно-духовно.
към текста >>
65.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Както знаем, човекът се състои първоначално от физическо тяло, което можем да видим с очите и да докоснем с ръцете, което физическата наука изследва и изучава, а ан
атом
ията разчленява, което познаваме в обикновения живот.
Както знаем, човекът се състои първоначално от физическо тяло, което можем да видим с очите и да докоснем с ръцете, което физическата наука изследва и изучава, а анатомията разчленява, което познаваме в обикновения живот.
Това физическо тяло се разглежда от много материалистически мислещи хора като единственото, което съществува изобщо от човешката същност. Като втори член на тази същност ще разгледаме етерното или жизненото тяло. То е тялото, което се състои от друга по същност субстанция, различна от тази на физическото тяло. Не е достатъчно да кажем, че материята, веществото, от което е съставено етерното тяло, е много по-разредено от веществото на физическото тяло. По-скоро имаме работа със съвсем «друга вещественост».
към текста >>
66.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Науката ан
атом
ия описва, че човекът се състои от тези и онези органи, че има черен дроб, сърце, нос за мирисане, уши за слушане, очи за виждане.
Всеки път, когато физическото тяло премине на следващата планетна степен, винаги е научавало нещо и е ставало по-съвършено. Ако разгледате човека, ще видите, че той се състои от различни органи. Хората не се замислят особено как са се появили тези органи.
Науката анатомия описва, че човекът се състои от тези и онези органи, че има черен дроб, сърце, нос за мирисане, уши за слушане, очи за виждане.
Тя описва органите също и по отделно. Но при това прави нещо съвсем особено, което може да се сравни само със следното. Представете си, че поставим стара маса до нова маса и съвсем просто опишем и двете маси. Едната има четири крака, горната дъска е оцветена така и така. Втората също има четири крака, горната дъска е оцветена и т. н.
към текста >>
67.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Оттам във всеки учебник по ан
атом
ия бихте могли да прочетете, че не се знае нищо правилно за далака.
Често съм казвал, че астралното тяло на човека излиза през нощта от физическото тяло. Астралното тяло е свързано в съня с физическото тяло само чрез една възприемаема от ясновидеца астрална нишка в областта на далака. Далакът има не само физическа задача, а функцията му е да бъде посредник на взаимовръзката между физическата и духовно-душевната част на човека. Далакът е връзката между физическото и астралното тяло.
Оттам във всеки учебник по анатомия бихте могли да прочетете, че не се знае нищо правилно за далака.
Далакът е един от органите, стоящи на границата на физическите органи. Астралното тяло, което по време на съня е свързано с физическото само чрез далака, работи като изхвърля отпадъчните вещества от физическото тяло. За ясновидеца спящият човек изглежда като обгърнат с особен вид облак, който непрекъснато работи върху физическото тяло.
към текста >>
68.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Нашите физиолози и ан
атом
и не са в състояние да открият с техните груби инструменти и методи тези фини разлики при хората
Нека приложим този принцип спрямо посвещението. И тук намираме различни изходни точки, дадени чрез това, че хората имат различна природа. Природната наука не е в състояние да изследва истински тази фина разлика, за която става въпрос тук.
Нашите физиолози и анатоми не са в състояние да открият с техните груби инструменти и методи тези фини разлики при хората
към текста >>
69.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Ан
атом
ът естествено не може да констатира какви промени се извършват във физическото и етерното тяло, но те се извършват.
Когато той мисли и чувства, това се отразява в астралното тяло, но преминава също в етерното и физическото тяло. Там се отпечатва. По-рано физическото и етерното тяло са се проявявали изцяло по волята на висшите същества. Но когато човекът става самосъзнателен, тези висши същества постепенно престават да действат върху физическото и етерното тяло. Върху физическото и етерното тяло въздейства това, което живее в душата.
Анатомът естествено не може да констатира какви промени се извършват във физическото и етерното тяло, но те се извършват.
към текста >>
70.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Който като ан
атом
разглежда чудесно организираното физическо тяло, се учудва на съвършенството на сърцето и мозъка.
В известно отношение обаче то е най-съвършеното, защото е преминало през четири последователни степени на развитието – Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. Етерното тяло е преминало само през три степени на съвършенството – на Старото Слънце то се прибавя към физическото тяло. Някога то ще се издигне още по-високо, макар днес да не е така съвършено като физическото тяло. Астралното тяло се прибавя едва на Старата Луна, то е преминало само през две степени на съвършенството. Азът е «бебето» сред четирите същности на човека, той е прибавен едва на Земята, стои едва в началото на своето развитие и непрекъснато корумпира останалите тела.
Който като анатом разглежда чудесно организираното физическо тяло, се учудва на съвършенството на сърцето и мозъка.
Колко несъвършени са, сравнени с него, страстите и поривите на аза! Азът жадува вино, бира и др., които действат разрушително през целия живот и въпреки това физическото тяло издържа атаките в продължение на десетилетия. Трябва да сме наясно как азът е внесен във физическото тяло и как то първо се е породило.
към текста >>
Силите на минералите, действащи като отблъскване и привличане,
атом
ните сили, произхождат от груповите азове на минералите.
А за да могат да имат този инстинкт, да имат носител на този инстинкт, образът, формата на животните им се дава от съществата на третото елементарно царство, другарите на груповите души. Тривиално казано, азовете, които са груповите души на животните, са едно общество на астралното поле, друго общество са съществата на третото елементарно царство. Необходимо е те да действат заедно в хармонично единство, едните дават инстинктите, другите – формират и изграждат телата, за да може инстинктът да се прояви. Физическият образ на растенията произлиза от съществата на второто елементарно царство. Всичките форми на минералите се изграждат от съществата на първото елементарно царство.
Силите на минералите, действащи като отблъскване и привличане, атомните сили, произхождат от груповите азове на минералите.
Съществата на първото елементарно царство изграждат минералите.
към текста >>
71.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Научаваме се да познаваме тези въздействия, когато практикуваме това, което се нарича окултна ан
атом
ия.46 Често сме разглеждали човека, но днес ще го разгледаме по отношение на неговите течности.
С микроскоп няма да го видим. Те не стават много големи, но са добре познати на ясновидеца. Не стават по-големи от седемгодишно дете и своеобразното на тези същества е, че имат ужасно крещящ глас, и крясъците им не са индивидуални, а са израз на климатичните условия на Луната. Дали е пълнолуние или новолуние, те крещят или мълчат, и техните въздействия достигат до Земята. Точно човекът е зависим от тези същества, точно за човешкия живот те имат голямо значение.
Научаваме се да познаваме тези въздействия, когато практикуваме това, което се нарича окултна анатомия.46 Често сме разглеждали човека, но днес ще го разгледаме по отношение на неговите течности.
към текста >>
Колко сухо и трезво, дори смешно изглежда това, което обикновеният ан
атом
изследва материалистически!
Вървите в света и върху това, което изживявате в своите сетивни възприятия и усещания, тези същества изсипват в изобилие своите влияния.
Колко сухо и трезво, дори смешно изглежда това, което обикновеният анатом изследва материалистически!
Защото със светкавицата, която навлиза в очите, проникват влиянията на такива същества. Не е маловажно за практическия живот да се знае нещо. Човекът, който не познава това, не познава най-важното в живота. Най-лоши, или при определени обстоятелства най-добри, понеже са най-силни, са въздействията на сатурновите същества, доколкото се проявяват в обонянието. С миризмите, с ароматите непрекъснато поемаме техните влияния.
към текста >>
Фалшифицирана истина е това, което може да се намери чрез ан
атом
ията.
От тези случаи можете да разберете как окултизмът е свързан с истинското познание за истината. Хората все повече ще трябва да разглеждат непосредствения човешки живот от окултна гледна точка. Ще е лошо за човечеството, ако още дълго време вярва на такава псевдонаука, в която се изопачава истината.
Фалшифицирана истина е това, което може да се намери чрез анатомията.
Точно тези познания няма никога да могат да се използват практически и ще донесат злини на човечеството, ако не се парализират чрез духовни познания. Ние се намираме в кулминацията на материализма. Той се промъква навсякъде в законодателството и действа по ужасен начин. Църквата и религията са станали по определен начин така нетолерантни, както никога не са били преди. Колко нетърпимост проявява днешната медицина!
към текста >>
72.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Също и
атом
ът не е първоначалното, а това, което изпада от общото.
Това е диференцирането на веществата в органични вещества, например белтъчини. Така под влиянието на мировата музика, подобно на днешните хладниеви фигури, се поражда органичната материя, протоплазмата. Белтъчноподобни, лепкави субстанции се вмъкват в предишните силови линии на човешката заложба. Клетките, които днес се приемат като първи в историята на развитието на организмите, се пораждат много по-късно. Те се пораждат от дейността на различни същества.
Също и атомът не е първоначалното, а това, което изпада от общото.
Цялото изобщо не се поражда от обединяването на клетките. Целият процес се подтиква чрез това, че Луната се намира още в земното тяло. Трите човешки раси (епохи), които се развиват през тези времена, са полярната, хиперборейската и лемурийската раса (епоха). Тогава Луната се отделя от Земята.
към текста >>
73.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Дори ан
атом
ът да не може да го докаже, всяко усещане, всяко чувство предизвикват определена промяна на структурата на физическото тяло и съществата, които слизат в човека, я намират.
Дори анатомът да не може да го докаже, всяко усещане, всяко чувство предизвикват определена промяна на структурата на физическото тяло и съществата, които слизат в човека, я намират.
към текста >>
74.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако разгледаме човешкото сърце не само с погледа на ан
атом
а или физиолога, то в него ще открием изразена висока прамъдрост.
Ако разгледаме човешкото сърце не само с погледа на анатома или физиолога, то в него ще открием изразена висока прамъдрост.
Не мислете, като че ли астралното тяло на човек един вид вече се е развило дотолкова, доколкото човешкото сърце. Сърцето е изградено изкусно и мъдро. Астралното тяло в своето желание принуждава човека десетилетия да налива в себе си същинска сърдечна отрова, а сърцето десетилетия издържа това. Едва в една бъдеща степен на развитие, астралното тяло ще достигне това, което е достигнало физическото тяло, и тогава то ще стои много, много над физическото тяло. Днес точно най-съвършеното е именно физическото тяло, по-малко съвършено е етерното, а още па-малко астралното, а най-младо сред телата е "Аза".
към текста >>
75.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Атом
ът като умален план на развитието на земята.
Необходимост от съзвучие с човешкото ръководство. Методи на обучение в черната магия. Страхът като главно условие за повлияване от черна магия. Жил де Ре. Планът развитието на земята на "бялата ложа".
Атомът като умален план на развитието на земята.
Окултните знаци на Нахиел и Сорат. Слънчеви и лунни влияния. Кой има право да разпространява окултни учения?
към текста >>
76.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Сред нервите в главата, които са съществували тогава, и които ние днес вече можем да докажем по ан
атом
ичен път, има дванадесет двойки, десет от които тръгват от главата и се разчленяват за да направят възможно действието на отделните сетивни органи.
Сред нервите в главата, които са съществували тогава, и които ние днес вече можем да докажем по анатомичен път, има дванадесет двойки, десет от които тръгват от главата и се разчленяват за да направят възможно действието на отделните сетивни органи.
Например когато се движат очите, за това са отговорни очните мускули, а не очният нерв. Така имаме десет чифта нерви, които стигат до отделните сетивни органи и два, които стигат по-далеч и са посредници между сетивното възприятие и дейността на мозъка. Атлантецът чувстваше как в него, в мозъка и надолу по тялото му, се спускат дванадесет течения. Това виждаше той. Нервите, които вие имате в себе си, в неговите възприятия представляваха дванадесет спускащи се в него течения.
към текста >>
77.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това е една окултна ан
атом
ия, която ни отвежда от резултатите в сетивния свят към причините в духовния.
Шест категории духове трябва да са налице, за да може да бъде построена разбиращата му глава. И 28 до 31 по-нисши духа трябва да са налице за да станат възможни трупът му и всички негови функции. Това е една прекрасна връзка между човека и духовния свят. Така ще разберете, че не е достатъчно прозрението за отношението на човека към безкрайното, че не е достатъчно само да бърборим, как човекът е роден от духовния свят, а че е необходимо да изследваме търпеливо как точно е станало това. За всеки орган, който се намира в човешкото тяло окултистът може да посочи съществата, които са го построили от вън.
Това е една окултна анатомия, която ни отвежда от резултатите в сетивния свят към причините в духовния.
Резултатите вижда този, който наблюдава света непосредствено със сетивата си, причините могат да се видят само чрез окултизма. Така виждате, че се стараем, да не привеждаме абстрактни доказателства в всевъзможни логически заключения относно битието на духовния свят. Защото всичко, което може да бъде доказано, би могло да бъде и опровергано. Срещу всичко може да се приведе нещо противно. Но не става дума за това.
към текста >>
78.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако разгледаме окултната ан
атом
ия, ще видим, че всяко течение, изпращано от Ахура Мазда, от Ормузд, се придружава от още едно, което съпътствуваше нервното течение с нахлуващата отвън топлина.
Нека си представим това пластично, както то може да бъде видяно в ясновидското наблюдение. [По време на следващите описания се рисува на дъската, но рисунката не е съхранена от записващите.] Ние виждаме, че в главата и в гръбначния стълб на човека се вливат делата на Амсхаспандите и Изардите, произхождащи от Ахура Мазда, докато вътрешността на човека се изпълни с топла кръв. Човешкото тяло поема кръвта равномерно, тя се влива от всички страни отвън във вътрешността на тялото.
Ако разгледаме окултната анатомия, ще видим, че всяко течение, изпращано от Ахура Мазда, от Ормузд, се придружава от още едно, което съпътствуваше нервното течение с нахлуващата отвън топлина.
Нервното течение съпътствуваше движението на кръвта. С тази вливаща се топла кръв в човека навлязоха и силите на онези духове, които бяха изостанали. Това бяха отрядите на Ариман, които изпратиха в човека силите заедно с топлината, както Амсхаспандите постъпиха със силата на светлината. Така получаваме, че на всяко течение на Амсхаспандите се противопоставя едно течение на кръвта. В това червено течение на кръвта, паралелен на нервното течение, са включени и противниковите сили на Девите.
към текста >>
79.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това бяха
атом
ите,
атом
ите на земята.
И сега, в края на развитието на една планета се случва нещо много изумително. Същевременно посредством една процедура този план се смалява и се размножава до безкрайност, като по този начин се получа ват безкрайно много екземпляри, но съвсем en miniature. Така беше и при Луната. И знаете ли какво беше разработено тогава от майсторите на мъдростта на Луната?
Това бяха атомите, атомите на земята.
А атомите на Юпитеровото развитие са тези, чиито план се разработва на нашата планета от ръководещата "бяла ложа". Това е истинският атом, всички други приказки за атомите са нищо. Атома на една планета може да разпознае едва онзи, който види в него умаления план на развитието на планетата. Ако желаете да из учите постепенно атома, лежащ в основата на нашата планета, то за това в помощ ще ви се притекат правилата, изхождащи от великите магове на света. Ние разбира се можем да говорим за тези неща единствено в намеци, но поне можем да се запознаем с нещо, което ще ни даде понятие за това, за което става дума.
към текста >>
А
атом
ите на Юпитеровото развитие са тези, чиито план се разработва на нашата планета от ръководещата "бяла ложа".
И сега, в края на развитието на една планета се случва нещо много изумително. Същевременно посредством една процедура този план се смалява и се размножава до безкрайност, като по този начин се получа ват безкрайно много екземпляри, но съвсем en miniature. Така беше и при Луната. И знаете ли какво беше разработено тогава от майсторите на мъдростта на Луната? Това бяха атомите, атомите на земята.
А атомите на Юпитеровото развитие са тези, чиито план се разработва на нашата планета от ръководещата "бяла ложа".
Това е истинският атом, всички други приказки за атомите са нищо. Атома на една планета може да разпознае едва онзи, който види в него умаления план на развитието на планетата. Ако желаете да из учите постепенно атома, лежащ в основата на нашата планета, то за това в помощ ще ви се притекат правилата, изхождащи от великите магове на света. Ние разбира се можем да говорим за тези неща единствено в намеци, но поне можем да се запознаем с нещо, което ще ни даде понятие за това, за което става дума. Земята е съставена от тези свои атоми, и всяко едно същество, вие самите сте съставени от такива атоми.
към текста >>
Това е истинският
атом
, всички други приказки за
атом
ите са нищо.
Същевременно посредством една процедура този план се смалява и се размножава до безкрайност, като по този начин се получа ват безкрайно много екземпляри, но съвсем en miniature. Така беше и при Луната. И знаете ли какво беше разработено тогава от майсторите на мъдростта на Луната? Това бяха атомите, атомите на земята. А атомите на Юпитеровото развитие са тези, чиито план се разработва на нашата планета от ръководещата "бяла ложа".
Това е истинският атом, всички други приказки за атомите са нищо.
Атома на една планета може да разпознае едва онзи, който види в него умаления план на развитието на планетата. Ако желаете да из учите постепенно атома, лежащ в основата на нашата планета, то за това в помощ ще ви се притекат правилата, изхождащи от великите магове на света. Ние разбира се можем да говорим за тези неща единствено в намеци, но поне можем да се запознаем с нещо, което ще ни даде понятие за това, за което става дума. Земята е съставена от тези свои атоми, и всяко едно същество, вие самите сте съставени от такива атоми. Поради това, че носите в себе си безкраен брой умалени планове на земната планета, които са били изработени по-рано, вие са намирате в съгласие с цялото земно развитие.
към текста >>
Атом
а на една планета може да разпознае едва онзи, който види в него умаления план на развитието на планетата.
Така беше и при Луната. И знаете ли какво беше разработено тогава от майсторите на мъдростта на Луната? Това бяха атомите, атомите на земята. А атомите на Юпитеровото развитие са тези, чиито план се разработва на нашата планета от ръководещата "бяла ложа". Това е истинският атом, всички други приказки за атомите са нищо.
Атома на една планета може да разпознае едва онзи, който види в него умаления план на развитието на планетата.
Ако желаете да из учите постепенно атома, лежащ в основата на нашата планета, то за това в помощ ще ви се притекат правилата, изхождащи от великите магове на света. Ние разбира се можем да говорим за тези неща единствено в намеци, но поне можем да се запознаем с нещо, което ще ни даде понятие за това, за което става дума. Земята е съставена от тези свои атоми, и всяко едно същество, вие самите сте съставени от такива атоми. Поради това, че носите в себе си безкраен брой умалени планове на земната планета, които са били изработени по-рано, вие са намирате в съгласие с цялото земно развитие. Този земен план можа да бъде изработен на предхождащото Земята планетарно въплъщение, на Старата Луна, т.е.
към текста >>
Ако желаете да из учите постепенно
атом
а, лежащ в основата на нашата планета, то за това в помощ ще ви се притекат правилата, изхождащи от великите магове на света.
И знаете ли какво беше разработено тогава от майсторите на мъдростта на Луната? Това бяха атомите, атомите на земята. А атомите на Юпитеровото развитие са тези, чиито план се разработва на нашата планета от ръководещата "бяла ложа". Това е истинският атом, всички други приказки за атомите са нищо. Атома на една планета може да разпознае едва онзи, който види в него умаления план на развитието на планетата.
Ако желаете да из учите постепенно атома, лежащ в основата на нашата планета, то за това в помощ ще ви се притекат правилата, изхождащи от великите магове на света.
Ние разбира се можем да говорим за тези неща единствено в намеци, но поне можем да се запознаем с нещо, което ще ни даде понятие за това, за което става дума. Земята е съставена от тези свои атоми, и всяко едно същество, вие самите сте съставени от такива атоми. Поради това, че носите в себе си безкраен брой умалени планове на земната планета, които са били изработени по-рано, вие са намирате в съгласие с цялото земно развитие. Този земен план можа да бъде изработен на предхождащото Земята планетарно въплъщение, на Старата Луна, т.е. на планетата, която пред шествуваше Земята, единствено поради това, че в съзвучие с цялото планетарно развитие на Сатурн, Слънце, Луна и т.н., бяха проявили действията си ръководещи същества.
към текста >>
Земята е съставена от тези свои
атом
и, и всяко едно същество, вие самите сте съставени от такива
атом
и.
А атомите на Юпитеровото развитие са тези, чиито план се разработва на нашата планета от ръководещата "бяла ложа". Това е истинският атом, всички други приказки за атомите са нищо. Атома на една планета може да разпознае едва онзи, който види в него умаления план на развитието на планетата. Ако желаете да из учите постепенно атома, лежащ в основата на нашата планета, то за това в помощ ще ви се притекат правилата, изхождащи от великите магове на света. Ние разбира се можем да говорим за тези неща единствено в намеци, но поне можем да се запознаем с нещо, което ще ни даде понятие за това, за което става дума.
Земята е съставена от тези свои атоми, и всяко едно същество, вие самите сте съставени от такива атоми.
Поради това, че носите в себе си безкраен брой умалени планове на земната планета, които са били изработени по-рано, вие са намирате в съгласие с цялото земно развитие. Този земен план можа да бъде изработен на предхождащото Земята планетарно въплъщение, на Старата Луна, т.е. на планетата, която пред шествуваше Земята, единствено поради това, че в съзвучие с цялото планетарно развитие на Сатурн, Слънце, Луна и т.н., бяха проявили действията си ръководещи същества. Сега обаче е нужно да се даде на без крайното множество атоми това, което да ги приведе в правилно съотношение един към друг, което да ги подреди правилно. Това можеха да им дадат единствено ръководещите духове на Луната, като насочеха земното развитието в строго определени пътища.
към текста >>
Сега обаче е нужно да се даде на без крайното множество
атом
и това, което да ги приведе в правилно съотношение един към друг, което да ги подреди правилно.
Ние разбира се можем да говорим за тези неща единствено в намеци, но поне можем да се запознаем с нещо, което ще ни даде понятие за това, за което става дума. Земята е съставена от тези свои атоми, и всяко едно същество, вие самите сте съставени от такива атоми. Поради това, че носите в себе си безкраен брой умалени планове на земната планета, които са били изработени по-рано, вие са намирате в съгласие с цялото земно развитие. Този земен план можа да бъде изработен на предхождащото Земята планетарно въплъщение, на Старата Луна, т.е. на планетата, която пред шествуваше Земята, единствено поради това, че в съзвучие с цялото планетарно развитие на Сатурн, Слънце, Луна и т.н., бяха проявили действията си ръководещи същества.
Сега обаче е нужно да се даде на без крайното множество атоми това, което да ги приведе в правилно съотношение един към друг, което да ги подреди правилно.
Това можеха да им дадат единствено ръководещите духове на Луната, като насочеха земното развитието в строго определени пътища. Пътищата, в които те бяха насочили земното развитие съм описвал често. Когато след Старата луна Земята отново излезе на преден план, тя все още не беше нашата днешна Земя. Тогава тя беше Земя плюс Слънце, плюс Луна. Те бяха едно небесно тяло.
към текста >>
80.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
И когато окултистът говори за пентаграма като за фигурата на човека, то тогава не става дума за нещо изобретено, а той говори за това както ан
атом
ът говори за скелета.
Тези пет течения са скрити във всеки човек. Те преминават през етерното тяло в оказаните със стрелките посоки (виж рисунката), те образуват така да се каже "скелета" на етерното тяло на човека. Те непрестанно пресичат етерното тяло дори, когато човек се движи. Каквото и да е телосложението, винаги едно течение преминава през средата на челото между двете вежди, стига до десния крак, оттам към лявата ръка, оттам към дясната ръка, след това към десния крак и отново се връща към челото. Това, което се нарича пентаграм е толкова подвижно вътре в човека, колкото е и самото физическо тяло.
И когато окултистът говори за пентаграма като за фигурата на човека, то тогава не става дума за нещо изобретено, а той говори за това както анатомът говори за скелета.
Тази фигура действително присъствува в етерното тяло, тя е един факт.
към текста >>
81.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Този, който изследва физическото тяло не само ан
атом
ично и физикално, а прониквайки в същността и сърцето му, той изумен ще се изправи пред необозримата мъдрост, която се съдържа в него.
А сега трябва да си изясним, коя от тези части на човека е най-разработена, най-съвършена. Някои от вас със сигурност са чували моите изложения относно това, че така както е развит днес човека физическото тяло е най-разработено, най-пълно развитата част. Само не бива да смесваме "най-разработеното и най-пълно развита" с "от по-висше естество". Със сигурност етерното и астралното тяло са от по-висше естество от физическото, но те ще достигнат съвършенство в развитието си едва в бъдеще. По своята природа физическото тяло е най-съвършения член на човека.
Този, който изследва физическото тяло не само анатомично и физикално, а прониквайки в същността и сърцето му, той изумен ще се изправи пред необозримата мъдрост, която се съдържа в него.
Нашето физическо тяло ни показва съвършено мъдро строителство във всеки най-малък свой орган. Ако например вземете от него само една малка част от бедрената кост, то ще се уверите, че тя не е масивна маса, а е налице един мъдър строеж, вълшебно съставен от малки греди. Ако изследвате как са свързани помежду си тези фини греди, вие ще откриете, че всичко е построено така, че са най-малък разход на вещество да се постигне най-голяма сила, за да могат тези две колони на бедрената кост да носят горната част на тялото. Дори и най-съвършеното инженерно изкуство днес не би било в състояние да построи с такава мъдрост един мост или някакво скеле, където с толкова минимален разход на материал да се постигне такава издръжливост на натиск. Човешката мъдрост куцука далеч, далеч след мъдростта, с която е изградено физическото тяло на човека.
към текста >>
82.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тук сърцето прави едно изключение, което е голямата трудност за физиолозите и ан
атом
ите.
В мускулите на човека можем да различим напречни и надлъжни, това са произволни и непроизволни мускули. Произволните мускули на ръката например са напречни. Мускулите на червата обаче, които непроизволно изтласкват храната напред са надлъжни.
Тук сърцето прави едно изключение, което е голямата трудност за физиолозите и анатомите.
Сърцето спада към непроизволните мускули, на има напречна мускулатура. Затова нашите анатоми не могат да проумеят сърцето. Те разглеждат всички органи като еднородни. Ако обаче разгледаме органите духовно, те при всички случай ще са съставени от еднакви химически съединения, но въпреки това единият може да се намира във възходящо, а другият в низходящо развитие. Сърцето е на път в бъдеще да се превърне в произволен мускул, в анатомичния си строеж то вече носи характерните белези на това.
към текста >>
Затова нашите ан
атом
и не могат да проумеят сърцето.
В мускулите на човека можем да различим напречни и надлъжни, това са произволни и непроизволни мускули. Произволните мускули на ръката например са напречни. Мускулите на червата обаче, които непроизволно изтласкват храната напред са надлъжни. Тук сърцето прави едно изключение, което е голямата трудност за физиолозите и анатомите. Сърцето спада към непроизволните мускули, на има напречна мускулатура.
Затова нашите анатоми не могат да проумеят сърцето.
Те разглеждат всички органи като еднородни. Ако обаче разгледаме органите духовно, те при всички случай ще са съставени от еднакви химически съединения, но въпреки това единият може да се намира във възходящо, а другият в низходящо развитие. Сърцето е на път в бъдеще да се превърне в произволен мускул, в анатомичния си строеж то вече носи характерните белези на това. Днес много малка част от това може да се забележи. Днес то допри нася затова, душевните изживявания да въздействуват на кръвта.
към текста >>
Сърцето е на път в бъдеще да се превърне в произволен мускул, в ан
атом
ичния си строеж то вече носи характерните белези на това.
Тук сърцето прави едно изключение, което е голямата трудност за физиолозите и анатомите. Сърцето спада към непроизволните мускули, на има напречна мускулатура. Затова нашите анатоми не могат да проумеят сърцето. Те разглеждат всички органи като еднородни. Ако обаче разгледаме органите духовно, те при всички случай ще са съставени от еднакви химически съединения, но въпреки това единият може да се намира във възходящо, а другият в низходящо развитие.
Сърцето е на път в бъдеще да се превърне в произволен мускул, в анатомичния си строеж то вече носи характерните белези на това.
Днес много малка част от това може да се забележи. Днес то допри нася затова, душевните изживявания да въздействуват на кръвта. Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията. В бъдеще освен преобразуването на сърцето, ще настъпи и едно преобразуване на ларинкса. Днес той служи затова, да превръща мислите ми в думи, като предизвиква трептения във въздуха.
към текста >>
83.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ан
атом
ически е винаги само последствие на съединения.
Това е станало преди да се появи още първата отделна клетка. Клетката не е първична в организма, а първично се явява това, което аз току-що ви описах: това духовното, което имаме отначало като топлинно вещество, после се забелязва по-определено в силовите линии; после в тези силови линии се разпределя това, което възникнало от хармонията на сферите по пътя на съчетание на веществата, и сравнително по-късно, като последна в развитието се появила клетката. Клетката като последно обособена би трябвало да бъде рожба на вече живото същество. Никога не е било, организмите да се образуват от клетки, а, обратно, клетката се образувала вече от живото.
Анатомически е винаги само последствие на съединения.
към текста >>
84.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Първоначално възникнали в четвъртия период в древногръцките ан
атом
и.
В четвъртият период, т.е., в гръко-латинският, нещата са стояли по такъв начин, че можем да кажем, че тогава с еднакъв успех са можели да притежават както спомена за онова, което човечеството е виждало с помощта на древното сумрачно ясновидство, така и от друга страна, някои хора изцяло пребивавали във физическото тяло и вследствие на това били абсолютно затворени за духовния свят. Целият наш живот ни показва, че човекът от нашия пети следатлантски период се е спуснал още по-дълбоко във физическото тяло. Външен признак за това е възникването на материалните представи.
Първоначално възникнали в четвъртия период в древногръцките анатоми.
След това изчезват и отново възникнали, докато не станали все по-силни и по-силни през последните четири столетия, така че човекът не само изгубил позитивното древно съдържание на духовните светове, но също и вярата в духовните светове въобще. Това е констатация от факти. Човекът в този пети период дотолкова дълбоко се спуснал във физическото тяло, че е загубил дори и вярата. Много хора напълно са изгубили вярата в съществуването на духовните светове.
към текста >>
Вътрешно – това са чувства, представи и воля, а външно – това е мозъкът, изследван ан
атом
о-физиологично.
Аз ще преведа само един пример: неотдавна се появи една психологическа книга на един немски професор. Там е посочено, че душата всъщност е съвършено идентична с мозъка, и от друга страна посочва направленията там отвън, тук отвътре.
Вътрешно – това са чувства, представи и воля, а външно – това е мозъкът, изследван анатомо-физиологично.
В тази книга ще намерите изключително изказване; там се посочва, че ако това би била самостоятелна душа, то би трябвало да се разбере, че тази самостоятелна душа би трябвало да увеличава или да намаля своите сили чрез всички впечатления, които човек възприема. Но съществува закон за съхранение на енергията, който казва, че всички сили, които човек възприема отвън, трябва отново да излезнат извън него, и се посочва, че при човека също и цялата топлинна енергия, която той възприема, отново се отдава. Но тъй като това се подчинява на закона за съхранение на енергията, и там се вижда, че това, което влиза, също и излиза отново, и от това следва да се направи извод, че там няма агресия върху самостоятелната душа, а стават чисто материални процеси, които влизат вътре и отново излизат навън.
към текста >>
85.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Когато човекът умира, физическото тяло остава само; тогава то се разпада, разпръсква се на всевъзможни
атом
и.
И накрая, още имаме и такива същества, при които висшият принцип се състои от това, което при човека се явява нисшия принцип. Те развили в себе си първи, минус първи, минус втори и минус трети принципи. Сега можем да си направим ясна представа защо тези същности са невидими. Но вие може да възразите: ако те имат физическо тяло, то би трябвало да е видимо. Ако при човекът не имало висши членове, ако е имал само физическо тяло, то това физическо тяло би изглеждало по съвършено различен начин.
Когато човекът умира, физическото тяло остава само; тогава то се разпада, разпръсква се на всевъзможни атоми.
Това е закона на природата. Това, че то се явява такова, каквото вие го знаете, зависи от това, че е пронизано от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Съществата, които описахме като гноми и елфи без съмнение имат физическо тяло, но нямат Аз, астрално тяло и етерно тяло. Именно съществата, имащи за свой висш принцип физическото тяло, са всъщност тези, които ние нарекохме гноми. Те имат три члена по-ниско от физическото тяло.
към текста >>
86.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
* при древноеленските ан
атом
и : Преди всичко Демокрит и Епикур.
* при древноеленските анатоми : Преди всичко Демокрит и Епикур.
Виж Рудолф Щайнер “Загадки на философията” GA18/ Духовно познание”2002/
към текста >>
87.
Съдържание
GA_106 Египетски митове и мистерии
Първичният
атом
.
Еволюцията на Земята.
Първичният атом.
Земните епохи и културни периоди.
към текста >>
Факти от окултната ан
атом
ия и физиология.
Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
Факти от окултната анатомия и физиология.
към текста >>
88.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
И нима е нужно да принизяваме до ежедневния бит и до ан
атом
ическите представи онова недосегаемо и безкрайно нежно мислене, което струи към нас от образа на Изис-Мария, както това се случи в едно младежко антропософско списание?
И нима е нужно да принизяваме до ежедневния бит и до анатомическите представи онова недосегаемо и безкрайно нежно мислене, което струи към нас от образа на Изис-Мария, както това се случи в едно младежко антропософско списание?
Живото общуване с духовното съдържание на този образ е завещанието, което Рудолф Щайнер даде на бъдещите майки, за да ги свърже с невидимия свят, за да може после образът на Изис-Мария, поставен над детското легло, да насочва майчините мисли и детските души към чистите проявления на духовния свят. Какво поиска да ни каже той в своите „Египетски митове и Мистерии”?
към текста >>
„Прелестната божествена духовност” е тази, която трябва да изпълва нашите представи при съзерцаването на този образ, а не някаква алегорична ан
атом
ия.
„Прелестната божествена духовност” е тази, която трябва да изпълва нашите представи при съзерцаването на този образ, а не някаква алегорична анатомия.
Нима не е ставало така, че в безкрайно много случаи ние потъваме в анатомическите подробности на редица физиологически процеси, без ни най-малко да сме се приближили до царството на чистата духовност и чистата естетика? Нека да се предпазваме от произволните алегории. Какво ни разкрива Рудолф Щайнер в цикъла „Египетски митове и мистерии” относно символа на рибата в катакомбите:
към текста >>
Нима не е ставало така, че в безкрайно много случаи ние потъваме в ан
атом
ическите подробности на редица физиологически процеси, без ни най-малко да сме се приближили до царството на чистата духовност и чистата естетика?
„Прелестната божествена духовност” е тази, която трябва да изпълва нашите представи при съзерцаването на този образ, а не някаква алегорична анатомия.
Нима не е ставало така, че в безкрайно много случаи ние потъваме в анатомическите подробности на редица физиологически процеси, без ни най-малко да сме се приближили до царството на чистата духовност и чистата естетика?
Нека да се предпазваме от произволните алегории. Какво ни разкрива Рудолф Щайнер в цикъла „Египетски митове и мистерии” относно символа на рибата в катакомбите:
към текста >>
89.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И тогава какво е това, което ясновидецът вижда, насочвайки погледа си назад към тези
атом
и на първичната Земя?
Нека да съхраним в себе си представата за това, как ясновидецът вижда първообраза на растението, и сега отново да се обърнем назад към нашата първична Земя с нейните отделни етерни точки. Ако сега ясновидецът, също застане срещу една такава етерна точка, срещу такива етерни частици, от които е съставена първичната субстанция на Земята, тогава от тези етерни точки, като от етерни семенца, също както при растителното семе, за него би израснала една светлинна форма, една великолепна форма, която в действителност не съществува, но дреме в тези етерни точки.
И тогава какво е това, което ясновидецът вижда, насочвайки погледа си назад към тези атоми на първичната Земя?
Какво е това, което израства пред него? Това е една форма, която отново е различна - също както първообразът на растението е различен от сетивното растение - и това е формата на физическия човек: това е не друго, а първообразът на днешната човешка форма. Следователно, още тогава човешката форма, чисто духовно, дремеше в етерните прашинки, и беше необходимо цялото Земно развитие, за да може това, което дремеше там, да се развие до степента на днешния човек. За тази цел бяха необходими много, много условия, също както и за растителното семе са необходими много условия: да бъде заровено в почвата, да получава топлина от Слънчевите лъчи и т.н. Ние постепенно ще разберем как се стигна до днешната човешка форма, ако си изясним какво точно се е случило в големия междинен период от време.
към текста >>
През това далечно минало човекът се съдържаше в първичния
атом
на човека само в духовно състояние.
Нашето Слънце, нашата Луна и нашата Земя тогава не съществуваха поотделно, а образуваха едно цяло. Ако бихме разбъркали заедно тези три днешни небесни тела като една обща каша в един огромен миров казан, и бихме си представили това като едно небесно тяло, щяхме да получим това, което Земята беше в нейното първично състояние: Слънце+Земя+Луна. Естествено, в това небесно тяло човекът можеше да живее само в едно духовно състояние. Тогава той можеше да живее само в това състояние, защото със Земята беше свързано също и това, което представлява днешното Слънце. И това състояние, при което мировото тяло на нашата Земя включваше в себе си както Слънцето и Луната, така и свързаните с тях Същества и сили, продължи дълго, дълго време.
През това далечно минало човекът се съдържаше в първичния атом на човека само в духовно състояние.
Това положение се промени едва когато в нашето мирово развитие стана нещо особено, а именно когато Слънцето се отдели като самостоятелно небесно тяло, а Земя+Луна останаха все още свързани. Сега това, което по-рано беше едно цяло, се раздели на две, на две небесни тела, Слънцето и от друга страна Земята+Луната. Защо стана така?
към текста >>
90.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние вече описахме първичното състояние на Земята; цялото развитие беше скицирано; говорихме също за светлинната форма в първичния етерен прах: ако тогава някой би обгърнал с ясновидски поглед
атом
а, от него би израстнал първообразът на днешния човек.
Ние вече описахме първичното състояние на Земята; цялото развитие беше скицирано; говорихме също за светлинната форма в първичния етерен прах: ако тогава някой би обгърнал с ясновидски поглед атома, от него би израстнал първообразът на днешния човек.
Ето какво израстваше от този етерен прах, от този първичен атом: не формата на древния атлантски човек, а формата на днешния човек. И какво правеше атлантския посветен? Той поставяше пред душата на своите ученици именно този първообраз, този първообраз на човека, който израстваше от първичното семе. Ученикът трябваше да медитира върху този първообраз. Атлантският посветен поставяше пред ясновиждащия поглед на ученика човешката форма като мисловна форма с всички импулси и усещания, които се съдържаха в нея.
към текста >>
Ето какво израстваше от този етерен прах, от този първичен
атом
: не формата на древния атлантски човек, а формата на днешния човек.
Ние вече описахме първичното състояние на Земята; цялото развитие беше скицирано; говорихме също за светлинната форма в първичния етерен прах: ако тогава някой би обгърнал с ясновидски поглед атома, от него би израстнал първообразът на днешния човек.
Ето какво израстваше от този етерен прах, от този първичен атом: не формата на древния атлантски човек, а формата на днешния човек.
И какво правеше атлантския посветен? Той поставяше пред душата на своите ученици именно този първообраз, този първообраз на човека, който израстваше от първичното семе. Ученикът трябваше да медитира върху този първообраз. Атлантският посветен поставяше пред ясновиждащия поглед на ученика човешката форма като мисловна форма с всички импулси и усещания, които се съдържаха в нея. И в зависимост от това, дали ученикът се приближаваше до типа на лъва или до някой друг от споменатите типа, той трябваше да държи пред погледа си съответния мисловен образ, образът на това, което човекът щеше да представлява в следатлантското време.
към текста >>
91.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тогава Земята се състоеше от своя пра-
атом
, обаче в този
атом
ясновидецът би могъл да различи онзи образ, който възниква сега пред мен.
Той не беше напълно еднакъв с днешния човек. Ако си представим един вид комбинация от мъж и жена, при което всичко низше отпада, ако си представим един вид двоен образ, от който ясно се очертава горната част на тялото, тогава ние ще имаме известна представа за сетивно-свръхсетивния образ, върху който ученикът медитираше. Този образ действуваше толкова силно, че онези, които се подлагаха на посвещение, действително постигаха все по-голяма прилика между техните физически тела и въпросния образ. Впрочем тук има още едно важно обстоятелство, а именно че медитиращият кандидат за посвещение имаше пред себе си един вид човешка форма, която той възприемаше вътрешно. Когато ученикът беше достатъчно подготвен и възприемаше този образ като жив, той трябваше да си припомня следното: „Наблюдавайки този образ, аз се пренасям в онова първоначално състояние от планетарното развитие, когато Земята, Луната и Слънцето все още не бяха разделени, а образуваха едно небесно тяло”.
Тогава Земята се състоеше от своя пра-атом, обаче в този атом ясновидецът би могъл да различи онзи образ, който възниква сега пред мен.
Образът съществуваше още в пра-древните времена на Земята, когато нямаше дори и следа от никакви животински, растителни и минерални форми. Тогавашната Земя се състоеше само от човешкия атом, от пробуждащия се човек. Впрочем първите заложби на животните вече бяха образувани през Лунното състояние на Земята; животните вече бяха там. Обаче ние знаем също, че когато една планетарна система изчезва, тя преминава състоянието „Пралайя”; там всички форми се разтварят. Макар и Старата Луна да беше населена от животински форми, първоначално на Земята не съществуваха никакви животни и растения; те се появиха по-късно.
към текста >>
Тогавашната Земя се състоеше само от човешкия
атом
, от пробуждащия се човек.
Този образ действуваше толкова силно, че онези, които се подлагаха на посвещение, действително постигаха все по-голяма прилика между техните физически тела и въпросния образ. Впрочем тук има още едно важно обстоятелство, а именно че медитиращият кандидат за посвещение имаше пред себе си един вид човешка форма, която той възприемаше вътрешно. Когато ученикът беше достатъчно подготвен и възприемаше този образ като жив, той трябваше да си припомня следното: „Наблюдавайки този образ, аз се пренасям в онова първоначално състояние от планетарното развитие, когато Земята, Луната и Слънцето все още не бяха разделени, а образуваха едно небесно тяло”. Тогава Земята се състоеше от своя пра-атом, обаче в този атом ясновидецът би могъл да различи онзи образ, който възниква сега пред мен. Образът съществуваше още в пра-древните времена на Земята, когато нямаше дори и следа от никакви животински, растителни и минерални форми.
Тогавашната Земя се състоеше само от човешкия атом, от пробуждащия се човек.
Впрочем първите заложби на животните вече бяха образувани през Лунното състояние на Земята; животните вече бяха там. Обаче ние знаем също, че когато една планетарна система изчезва, тя преминава състоянието „Пралайя”; там всички форми се разтварят. Макар и Старата Луна да беше населена от животински форми, първоначално на Земята не съществуваха никакви животни и растения; те се появиха по-късно. Едва след отделянето на Слънцето постепенно се появиха животните. В своя първичен, зародишен вид, Земята беше „човек”.
към текста >>
В пра-
атом
а той виждаше идеалния образ на човека.
Ето в каква посока насочваше своя поглед кандидатът за посвещение.
В пра-атома той виждаше идеалния образ на човека.
Кандидатът за посвещение имаше пред себе си тази човешка форма и сега му ставаше ясно: „Ето, сега аз се пренасям в пра-началото на Земното развитие. Това, което живееше на Земята, идеалният образ, идеалната човешка форма, тя ми говори следното: Божествеността действува от вечността във вечността; тя се е изляла в тези форми и е издишала от себе си тази човешка форма.” После той си задаваше въпроса: „А от къде са дошли животните, растенията и другите същества? ”
към текста >>
92.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Факти от окултната ан
атом
ия и физиология
Факти от окултната анатомия и физиология
към текста >>
Ето как в това египетско тайно учение ние откриваме и един раздел от окулт-ната ан
атом
ия, доколкото това учение е познавало космическите сили, космическите Същества и тяхната връзка с физическото тяло на човека.
Тези букви идват от различни страни, седем идват отдолу, от ларинкса ... и т.н. Тук е вложено особеното действие на всичко, което има връзка с нашия дихателен апарат. Там, където звукът се диференцира и разчленява, там е висшата майка, която се грижи за детето: майката - белите дробове; детето - изграденото под всички влияния човешко сърце, от което идват импулсите за одушевяване на човешкия глас. Ето как на кандидата за посвещение се показваше тайнственото действие и пулсиране във вътрешността на Космоса, ето как то се изграждаше в течение на времето. И ние ще видим, как в тази тъкан възникнаха и другите органи на човека.
Ето как в това египетско тайно учение ние откриваме и един раздел от окулт-ната анатомия, доколкото това учение е познавало космическите сили, космическите Същества и тяхната връзка с физическото тяло на човека.
към текста >>
93.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Вероятно мнозина, които са болезнено привързани към модерната ан
атом
ия, ще окачествят тези описания като чиста безсмислица.
Налага се - доколкото е възможно в едно кратко загатване - да опишем с най-голяма точност това, което египетският ученик научаваше за развитието на човека в по-широкия смисъл на тази дума.
Вероятно мнозина, които са болезнено привързани към модерната анатомия, ще окачествят тези описания като чиста безсмислица.
Но те следва да са наясно: египетският кандидат за посвещение не само изучаваше това учение, той виждаше по ясновидски начин и неговото съдържание. Сега аз се обръщам към онези, които имат нагласата да ме последват. Това учение е не само резултат от древното ясновидство; то е валидно като истина също и за днешните окултисти.
към текста >>
94.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тук се налага да прибавим още подробности към тези факти и ние можем да ги обозначим като „факти на окултната ан
атом
ия и физиология”.
В хода на последните лекции ние извикахме пред душевния си поглед редица факти от еволюцията на човечеството. Аз се опитах да посоча, как се развива човекът през онзи период от Земното развитие, който се простира приблизително от момента, когато Слънцето се отдели от Земята до времето, когато от Земята се отдели също и Луната.
Тук се налага да прибавим още подробности към тези факти и ние можем да ги обозначим като „факти на окултната анатомия и физиология”.
Но за да обхванем всичко по правилен начин, нека днес да хвърлим известна светлина върху някои други факти от духовния живот; защото не бива да забравяме, че всъщност трябва да посочим отношението между египетските митове и Мистерии, респективно цялата Египетска културна епоха от една страна, и нашето време от друга страна. Ето защо е необходимо напълно да си изясним, как изобщо напредва развитието през различните епохи.
към текста >>
95.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Неизмеримото значение на това откритие ще бъде разбрано едва в бъдеще, когато на "троично устройство" ще се гледа като на единствено възможната основа за съществуването на ан
атом
ията, физиологията и психологията.
По този начин за пръв път в историята на човечеството става възможно действителното обхващане на съотношението между "тяло" и душа".
Неизмеримото значение на това откритие ще бъде разбрано едва в бъдеще, когато на "троично устройство" ще се гледа като на единствено възможната основа за съществуването на анатомията, физиологията и психологията.
към текста >>
96.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Чудесното устройство на сърцето и на човешкия мозък могат да задоволят не само най-големите интелектуални изисквания, ако ги изучаваме от гледището на ан
атом
ията, но и да по вдигнат естетическите и морални чувства на онзи, който пристъпва към това изучаване с цялата си чувствителност.
Въпреки че астралното тяло и Азът са най-висшите и най-вътрешни принципи на човешката природа, те съвсем не се показват като най-съвършените. Физическото тяло е по-съвършено от астралното тяло, даже и за едно повърхностно наблюдение. Преди две години аз показах съвършенство толкова по-удивително, колкото по-отблизо го проучваме.
Чудесното устройство на сърцето и на човешкия мозък могат да задоволят не само най-големите интелектуални изисквания, ако ги изучаваме от гледището на анатомията, но и да по вдигнат естетическите и морални чувства на онзи, който пристъпва към това изучаване с цялата си чувствителност.
Астралното тяло не е достигнало още тази степен на съвършенство. То е носител на радостите и страданията, на инстинктите, желанията и т.н., и трябва да признаем, че по отношение на своите наслади, на своите желания човекът се отнася по едни начин, който малко благоприятствува живота на сърцето и на мозъка. Чрез своя стремеж към наслаждения човекът консумира неща, които, като кафето, са между другото отрова за сърцето. Чрез това той доказва, че астралното тяло желае наслади, които са вредни за един така мъдро устроен орган, какъвто е сърцето. Години наред сърцето устоява на тези отрови, които човек консумира чрез своето астрално желание за наслада.
към текста >>
97.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ако изследвате този труп, естествено е да си кажете: Земята е съставена само от
атом
и, дали това са
атом
и от материя или силови центрове, няма значение.
То ще се състои в това, че цялата Земя ще ни се яви като тяло на Христа. Защото Христос се е въплътил в Земята, създаде в нея един нов център на светлина, лъчезари от там във вселената, изпълва земната аура за вечността. Следователно, ако днес разглеждаме Земята без Христовия дух, ние виждаме само това, което загива, което се разлага, което се превръща в труп. Ако Земята ни се явява като една раздробеност от малки частици и ако не разбираме Христа, тогава имаме работа с трупа, който се разлага. Навсякъде, където виждаме само материя, ние виждаме илюзията; изследвайки земния човек ние не виждаме истината, ние виждаме само неговия труп.
Ако изследвате този труп, естествено е да си кажете: Земята е съставена само от атоми, дали това са атоми от материя или силови центрове, няма значение.
Ако виждаме само атомите, които съставят Земята, ние виждаме земния труп, това, което непрестанно се раздава това, което ще изчезне, когато Земята не ще съществува вече. И фактически Земята се разлага. Ние разбираме истината само, когато във всеки атом виждаме едни част от духа на Христа. Следователно, от какво е съставена 3емята, откакто този Дух проникна в нея? До последния атом тя е съставена от живот: всеки атом няма стойност, освен ако виждаме в него обвивка на един духовен живот, живот на Христа.
към текста >>
Ако виждаме само
атом
ите, които съставят Земята, ние виждаме земния труп, това, което непрестанно се раздава това, което ще изчезне, когато Земята не ще съществува вече.
Защото Христос се е въплътил в Земята, създаде в нея един нов център на светлина, лъчезари от там във вселената, изпълва земната аура за вечността. Следователно, ако днес разглеждаме Земята без Христовия дух, ние виждаме само това, което загива, което се разлага, което се превръща в труп. Ако Земята ни се явява като една раздробеност от малки частици и ако не разбираме Христа, тогава имаме работа с трупа, който се разлага. Навсякъде, където виждаме само материя, ние виждаме илюзията; изследвайки земния човек ние не виждаме истината, ние виждаме само неговия труп. Ако изследвате този труп, естествено е да си кажете: Земята е съставена само от атоми, дали това са атоми от материя или силови центрове, няма значение.
Ако виждаме само атомите, които съставят Земята, ние виждаме земния труп, това, което непрестанно се раздава това, което ще изчезне, когато Земята не ще съществува вече.
И фактически Земята се разлага. Ние разбираме истината само, когато във всеки атом виждаме едни част от духа на Христа. Следователно, от какво е съставена 3емята, откакто този Дух проникна в нея? До последния атом тя е съставена от живот: всеки атом няма стойност, освен ако виждаме в него обвивка на един духовен живот, живот на Христа.
към текста >>
Ние разбираме истината само, когато във всеки
атом
виждаме едни част от духа на Христа.
Ако Земята ни се явява като една раздробеност от малки частици и ако не разбираме Христа, тогава имаме работа с трупа, който се разлага. Навсякъде, където виждаме само материя, ние виждаме илюзията; изследвайки земния човек ние не виждаме истината, ние виждаме само неговия труп. Ако изследвате този труп, естествено е да си кажете: Земята е съставена само от атоми, дали това са атоми от материя или силови центрове, няма значение. Ако виждаме само атомите, които съставят Земята, ние виждаме земния труп, това, което непрестанно се раздава това, което ще изчезне, когато Земята не ще съществува вече. И фактически Земята се разлага.
Ние разбираме истината само, когато във всеки атом виждаме едни част от духа на Христа.
Следователно, от какво е съставена 3емята, откакто този Дух проникна в нея? До последния атом тя е съставена от живот: всеки атом няма стойност, освен ако виждаме в него обвивка на един духовен живот, живот на Христа.
към текста >>
До последния
атом
тя е съставена от живот: всеки
атом
няма стойност, освен ако виждаме в него обвивка на един духовен живот, живот на Христа.
Ако изследвате този труп, естествено е да си кажете: Земята е съставена само от атоми, дали това са атоми от материя или силови центрове, няма значение. Ако виждаме само атомите, които съставят Земята, ние виждаме земния труп, това, което непрестанно се раздава това, което ще изчезне, когато Земята не ще съществува вече. И фактически Земята се разлага. Ние разбираме истината само, когато във всеки атом виждаме едни част от духа на Христа. Следователно, от какво е съставена 3емята, откакто този Дух проникна в нея?
До последния атом тя е съставена от живот: всеки атом няма стойност, освен ако виждаме в него обвивка на един духовен живот, живот на Христа.
към текста >>
98.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Той каза, че сега, когато мисли, вътре в него вибрират
атом
ите на мозъка; всяка определена мисъл има определена форма; и той описа, че е пълна глупост да се предполага наличието на душа, която мисли.
Глупост е ако някой твърди, че мозъкът мисли. Веднъж преди тридесет и пет години, вървях по улицата с един млад човек, който тогава учеше, и беше на път да стане твърд материалист.
Той каза, че сега, когато мисли, вътре в него вибрират атомите на мозъка; всяка определена мисъл има определена форма; и той описа, че е пълна глупост да се предполага наличието на душа, която мисли.
Защото мозъкът мисли. Аз му казах: кажи ми, защо си толкова объркан? Ако това е така, както казваш, ти не можеш да кажеш: аз мисля. Тогава трябва да кажеш: мозъкът ми мисли. Трябва също да кажеш: мозъкът ми яде, мозъкът ми вижда Слънцето.
към текста >>
99.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Различните членове на човешкия организъм са разбира се, един до друг и обикновеният материалистичен ан
атом
ще ги сметне, че са на еднаква степен на развитие.
Този въпрос е крайно интересен, защото ни показва, че дали разглеждаме едно земно същество такова като човека или цялата вселена, не трябва просто да мислим за един член един до друг с други, както ни се явяват те в пространството; ако правим това ние се отдаваме на една ужасна илюзия.
Различните членове на човешкия организъм са разбира се, един до друг и обикновеният материалистичен анатом ще ги сметне, че са на еднаква степен на развитие.
Но за онзи, който изучава истината на нещата, има разлики, дотолкова, доколкото едно нещо е достигнало известна точка на еволюция, а друго не е макар че е направило известен напредък а още по-друго е преминало отвъд тази точка. Ще дойде време, когато целият човешки организъм ще бъде проучван в тези насоки; само тогава ще съществува в истински смисъл една окултна анатомия. Както вече съм казал, неща, намиращи се едно до друго, могат да бъдат на различни степени на еволюция, а органите в човешкото тяло могат да се разберат само, когато човек знае, че всеки един от тях е на твърде различна степен на еволюция.
към текста >>
Ще дойде време, когато целият човешки организъм ще бъде проучван в тези насоки; само тогава ще съществува в истински смисъл една окултна ан
атом
ия.
Този въпрос е крайно интересен, защото ни показва, че дали разглеждаме едно земно същество такова като човека или цялата вселена, не трябва просто да мислим за един член един до друг с други, както ни се явяват те в пространството; ако правим това ние се отдаваме на една ужасна илюзия. Различните членове на човешкия организъм са разбира се, един до друг и обикновеният материалистичен анатом ще ги сметне, че са на еднаква степен на развитие. Но за онзи, който изучава истината на нещата, има разлики, дотолкова, доколкото едно нещо е достигнало известна точка на еволюция, а друго не е макар че е направило известен напредък а още по-друго е преминало отвъд тази точка.
Ще дойде време, когато целият човешки организъм ще бъде проучван в тези насоки; само тогава ще съществува в истински смисъл една окултна анатомия.
Както вече съм казал, неща, намиращи се едно до друго, могат да бъдат на различни степени на еволюция, а органите в човешкото тяло могат да се разберат само, когато човек знае, че всеки един от тях е на твърде различна степен на еволюция.
към текста >>
100.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Можем това да скицираме, като нарисуваме областта на сърцето тук и покажем непрекъснатите потоци от тук към мозъка, втичащи се в главата около органа известен на ан
атом
ията като пинеална жлеза.
Животът на човешката душа, както е представен тук, първо от външно, екзотерично наблюдение; и след това от наблюдението по-мистичен характер, се разкрива чрез по-дълбоко езотерично изследване. Процесите, които бяха описани в техния по-външен аспект, могат също да бъдат възприети в човек в чрез ясновидство. Когато днес човек стои пред нас в будно състояние и ние го наблюдаваме с очите на ясновидството, виждаме да текат непрекъснато лъчи светлина от сърцето към главата.
Можем това да скицираме, като нарисуваме областта на сърцето тук и покажем непрекъснатите потоци от тук към мозъка, втичащи се в главата около органа известен на анатомията като пинеална жлеза.
към текста >>
В съединението на два елемента съобразно с тяхното
атом
но тегло имаме отражение на два тона от хармонията за сферите.
Отговор: В света има субстанции, които могат да се съединяват или отделят една от друга. Това, което наричаме химическа реакция, е отразено във физическия свят от Девакана областта на хармониите на сферите.
В съединението на два елемента съобразно с тяхното атомно тегло имаме отражение на два тона от хармонията за сферите.
Химическият афинитет между две субстанции във физическия свят е както сянка от света на хармонията на сферите. Цифровите съотношения в химията са израз на цифровите съотношения в хармонията на сферите, които са станали неми и безмълвни, дължащо се на сгъстяването на материята. Ако човек би могъл да сведе материалната субстанция в етерен разтвор и да схване в атомните числа вътрешния заграждащ принцип, той би могъл да чуе хармонията на сферите.
към текста >>
Ако човек би могъл да сведе материалната субстанция в етерен разтвор и да схване в
атом
ните числа вътрешния заграждащ принцип, той би могъл да чуе хармонията на сферите.
Отговор: В света има субстанции, които могат да се съединяват или отделят една от друга. Това, което наричаме химическа реакция, е отразено във физическия свят от Девакана областта на хармониите на сферите. В съединението на два елемента съобразно с тяхното атомно тегло имаме отражение на два тона от хармонията за сферите. Химическият афинитет между две субстанции във физическия свят е както сянка от света на хармонията на сферите. Цифровите съотношения в химията са израз на цифровите съотношения в хармонията на сферите, които са станали неми и безмълвни, дължащо се на сгъстяването на материята.
Ако човек би могъл да сведе материалната субстанция в етерен разтвор и да схване в атомните числа вътрешния заграждащ принцип, той би могъл да чуе хармонията на сферите.
към текста >>
101.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Само докато не е съзнателен за нищо освен за физическия свят той си представя, че зад този свят съществуват всички видове предполагаеми материални явления такива като
атом
и и други подобни.
Този Свят на Елементите е, преди всичко, скрит от човека, докато последният е в процес на заспиване. Точно както вътрешното същество на човека е скрито при събуждането благодарение на това, че неговото внимание бива отклонявано към впечатленията на външния свят, така и когато заспива, най-близкият свят на онзи, на който той принадлежи, първото стъпало на Макрокосмоса, Елементарният Свят, е скрит от неговото възприятие. Той може да се научи да вижда в него, когато действително се издигне в Макрокосмоса по указания път. Най-напред, този Елементарен Свят го кара да осъзнае, че всичко в неговото обкръжение, всички сетивни възприятия и впечатления, са еманация, проявление на духовното, че духовното лежи зад всичко материално. Когато човек по пътя на Посвещението следователно, който не губи съзнанието докато преминава в съня възприема този свят, вече за него не съществува никакво съмнение, че зад всичко във физическия свят лежат духовни Същества и духовни реалности.
Само докато не е съзнателен за нищо освен за физическия свят той си представя, че зад този свят съществуват всички видове предполагаеми материални явления такива като атоми и други подобни.
Защото човек, който прониква в Елементарния Свят, повече не може да има съмнения за въртящи се, групиращи се атоми от материя. Той знае, че лежащото зад цветовете, звуците и т.н. е не материално, а духовно. Безспорно, на тази първа степен от Света на Елементите духовното все още не се разкрива в своята истинска форма като дух. Човек има пред себе си впечатления които, макар и в различна форма от онези, познати в будно съзнание, не са още самите духовни факти.
към текста >>
Защото човек, който прониква в Елементарния Свят, повече не може да има съмнения за въртящи се, групиращи се
атом
и от материя.
Точно както вътрешното същество на човека е скрито при събуждането благодарение на това, че неговото внимание бива отклонявано към впечатленията на външния свят, така и когато заспива, най-близкият свят на онзи, на който той принадлежи, първото стъпало на Макрокосмоса, Елементарният Свят, е скрит от неговото възприятие. Той може да се научи да вижда в него, когато действително се издигне в Макрокосмоса по указания път. Най-напред, този Елементарен Свят го кара да осъзнае, че всичко в неговото обкръжение, всички сетивни възприятия и впечатления, са еманация, проявление на духовното, че духовното лежи зад всичко материално. Когато човек по пътя на Посвещението следователно, който не губи съзнанието докато преминава в съня възприема този свят, вече за него не съществува никакво съмнение, че зад всичко във физическия свят лежат духовни Същества и духовни реалности. Само докато не е съзнателен за нищо освен за физическия свят той си представя, че зад този свят съществуват всички видове предполагаеми материални явления такива като атоми и други подобни.
Защото човек, който прониква в Елементарния Свят, повече не може да има съмнения за въртящи се, групиращи се атоми от материя.
Той знае, че лежащото зад цветовете, звуците и т.н. е не материално, а духовно. Безспорно, на тази първа степен от Света на Елементите духовното все още не се разкрива в своята истинска форма като дух. Човек има пред себе си впечатления които, макар и в различна форма от онези, познати в будно съзнание, не са още самите духовни факти. Още няма нищо, което да може да се нарече истинско духовно проявление, но до значителна степен то е нещо, което може да се опише като един вид нов воал върху духовните Същества и факти.
към текста >>
102.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Колкото малко часовникът може да бъде обяснен с демони, толкова малко мисленето може да бъде обяснено с движенията на
атом
и в мозъка.
Следователно може да се каже, че материалистичното мислене има своето оправдание, но само в определена област. За всичко, което е предмет на законите на духовността, а не на онези на механиката, трябва да се прилага духовно мислене. Когато някой казва: "Вие се появявате със специфична физиология, за която се твърди, че има свои собствени закони, но аз зная, че има определени процеси в мозъка, които обясняват мисленето" той внася неща от различно естество, и в друга област той прави същата грешка като човека, който вярва в двата демона в часовника.
Колкото малко часовникът може да бъде обяснен с демони, толкова малко мисленето може да бъде обяснено с движенията на атоми в мозъка.
Отново всеки, който отдава умората вечер на натрупването на токсини, може да дава правилното обяснение доколкото засяга външните факти, но доколкото е замесена душата, той не обяснява нищо от онова, което е съществено там за духовния изследовател.
към текста >>
103.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Абсурдно е този фактор да не се взема в предвид, въпреки че съвременната ан
атом
ия е попаднала в капан.
Ние не можем да разберем сърцето, приравнявайки го с мозъка и считайки ги за еднакво развити, а само схващайки го като по-стария орган от двата, като по-стар предшественик на мозъка. Всеки, който поставя сърцето на едно ниво с мозъка, е като някой, който слага един човек на 40 години до друг на 15 и казва: Тези двамата стоят един до друг, така че аз ще изучавам заедно и ще формирам идея за онова, което са те, просто гледайки ги отстрани. Това би било чиста глупост, защото за да ги разберем поотделно, трябва да бъде взет под внимание периодът на тяхното развитие. За да разберем единия, жизнения период от 15 години трябва да бъде взет като основен фактор, както и жизнения период от 40 години в случая на другия. Може би момчето на 15 е синът на 40-годишния баща.
Абсурдно е този фактор да не се взема в предвид, въпреки че съвременната анатомия е попаднала в капан.
Тя не знае, че различните органи трябва да се разглеждат различно, защото са на различна степен на развитие. Докато сме без анатомия, която да изучава различните органи не просто в пространствено съпоставяне, а според стойността им на по-стари или по-млади образувания, ние няма да разберем много за истинското естество на човека. Духовната Наука трябва да даде ключа за разбиране на онова, което ни се разкрива от обикновената наука, ако ще се постига истинно познание.
към текста >>
Докато сме без ан
атом
ия, която да изучава различните органи не просто в пространствено съпоставяне, а според стойността им на по-стари или по-млади образувания, ние няма да разберем много за истинското естество на човека.
Това би било чиста глупост, защото за да ги разберем поотделно, трябва да бъде взет под внимание периодът на тяхното развитие. За да разберем единия, жизнения период от 15 години трябва да бъде взет като основен фактор, както и жизнения период от 40 години в случая на другия. Може би момчето на 15 е синът на 40-годишния баща. Абсурдно е този фактор да не се взема в предвид, въпреки че съвременната анатомия е попаднала в капан. Тя не знае, че различните органи трябва да се разглеждат различно, защото са на различна степен на развитие.
Докато сме без анатомия, която да изучава различните органи не просто в пространствено съпоставяне, а според стойността им на по-стари или по-млади образувания, ние няма да разберем много за истинското естество на човека.
Духовната Наука трябва да даде ключа за разбиране на онова, което ни се разкрива от обикновената наука, ако ще се постига истинно познание.
към текста >>
104.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
С обясненията, които предлага тази наука, ние не можем да стигнем по-далеч, отколкото ако, примерно се опитваме да вникнем в душевния живот на човека с помощта на ан
атом
ията и физиологията.
В хода на лекциите, изнесени през Юни 1910 в Кристияния аз се осмелих да предприема един опит да опиша психологията на отделните народи и пътищата на тяхното развитие. Като основа на лекциите послужи това, което аз вече бях изложил в писмен вид по въпросите на антропософски ориентираната Духовна наука и главно в моите книги „Теософия“, „Тайната наука“, „Върху загадката на човека“, „Върху загадките на душата“ и много други. Аз трябваше да построя моето изложение върху тази основа, понеже слушателите вече бяха добре запознати с научния възглед, заложен в основата на споменатите произведения. Обаче към външната гледна точка по този въпрос, аз прибавих и една вътрешна гледна точка. Една действителна психология на народностните характери е невъзможно да бъде изведена от антропологическото, етнографско, а дори и от чисто историческото разглеждане на официалната наука.
С обясненията, които предлага тази наука, ние не можем да стигнем по-далеч, отколкото ако, примерно се опитваме да вникнем в душевния живот на човека с помощта на анатомията и физиологията.
Както при отделния човек ако искаме да се запознаем с неговия вътрешен живот – ние трябва да преминем от тялото към душата, така и при народностните характери ако действително се стремим да ги опознаем ние трябва да обхванем преди всичко лежащите в тяхната основа душевно-духовни сили. Обаче тези душевно-духовни сили не са някакви механични взаимодействия между отделните човешки души; те са подчинени на други, духовни закони, които остават извън полезрението на съвременната наука. Тя смята за недопустимо да говори за „Душите на Народите“, и да им приписва някаква реална същност, както ние например говорим за действителните процеси, които се разиграват в областта на човешките мисли, чувства и воля. За съвременната наука е недопустимо и нещо друго, а именно да поставя еволюцията на отделните народи във връзка със силите на небесните тела. Обаче за да посочим, че тази недопустимост е в разрез с истината, достатъчно е само да напомним следното: никой не търси силите, които ориентират магнитната стрелка в посоката Север-Юг, вътре в самата нея!
към текста >>
105.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Но когато започва да спекулира за
атом
и, за молекула и т.н., които за нея не са нищо друго освен определени неща, които имат материално съществуване, там тя започва да преде и изплита едно съновидение за света, по отношение на което действително трябва да кажем: това прилича на положението, при което в нашата мистерийна драма лицето Феликс Балде казва: "Когато бихме искали да купим някъде нещо и бихме казали: аз не ти плащам с твърда пара, но ти обещавам, че ще направя златни монети от някаква мъгла, тази мъгла ще се сгъсти в златни монети." В това грубо сравнение можем действително да си представим илюзията на теорията създадена от физиката, която приема строежа на цели светове от първични мъглявини, когато така наречената нужда на светогледа трябва да бъде заплатена с монетите, които в тази област науката на драго сърце би искала да даде.
Понятието материя за което говори така наречената натурфилософска физика, е само една представа, една фантазия, едно мечтание. Докато хората остават тук, използувайки това като средство за изчисление, то е добре; но когато се мисли, че с това е намерено нещо съществено, те сънуват. И така днес физиката сънува там, където говори за своите теории. Всъщност в своите теории физиката сънува. Там, където констатира факти, където описва факти, действителното, тя говори истината когато описва това, което очите могат да видят и което може да бъде установено чрез изчисление.
Но когато започва да спекулира за атоми, за молекула и т.н., които за нея не са нищо друго освен определени неща, които имат материално съществуване, там тя започва да преде и изплита едно съновидение за света, по отношение на което действително трябва да кажем: това прилича на положението, при което в нашата мистерийна драма лицето Феликс Балде казва: "Когато бихме искали да купим някъде нещо и бихме казали: аз не ти плащам с твърда пара, но ти обещавам, че ще направя златни монети от някаква мъгла, тази мъгла ще се сгъсти в златни монети." В това грубо сравнение можем действително да си представим илюзията на теорията създадена от физиката, която приема строежа на цели светове от първични мъглявини, когато така наречената нужда на светогледа трябва да бъде заплатена с монетите, които в тази област науката на драго сърце би искала да даде.
Ние имаме работа с една фантазия, когато съществуването на атомите, така както хората днес си го представят, се счита за нещо действително. Докато с това се разбират само съкращения /средства за изчисление/ за онова, което сетивата показват, физиците стоят на действителна почва. Но когато тази почва на сетивното бъде проникната, когато се мине през нея, ние трябва да пристъпим към духовното, стигаме до съществуването и тъкането на една основна субстанция, която обаче не е нищо друго освен тяло на Престолите, проникнато от дейността на Духовете на Формата. А как са представя това, как се прожектира то в нашия сетивен свят? Ето пред нас се простира твърдата материя, която обаче при никоя степен не е нещо аморфно, нещо безформено.
към текста >>
Ние имаме работа с една фантазия, когато съществуването на
атом
ите, така както хората днес си го представят, се счита за нещо действително.
Докато хората остават тук, използувайки това като средство за изчисление, то е добре; но когато се мисли, че с това е намерено нещо съществено, те сънуват. И така днес физиката сънува там, където говори за своите теории. Всъщност в своите теории физиката сънува. Там, където констатира факти, където описва факти, действителното, тя говори истината когато описва това, което очите могат да видят и което може да бъде установено чрез изчисление. Но когато започва да спекулира за атоми, за молекула и т.н., които за нея не са нищо друго освен определени неща, които имат материално съществуване, там тя започва да преде и изплита едно съновидение за света, по отношение на което действително трябва да кажем: това прилича на положението, при което в нашата мистерийна драма лицето Феликс Балде казва: "Когато бихме искали да купим някъде нещо и бихме казали: аз не ти плащам с твърда пара, но ти обещавам, че ще направя златни монети от някаква мъгла, тази мъгла ще се сгъсти в златни монети." В това грубо сравнение можем действително да си представим илюзията на теорията създадена от физиката, която приема строежа на цели светове от първични мъглявини, когато така наречената нужда на светогледа трябва да бъде заплатена с монетите, които в тази област науката на драго сърце би искала да даде.
Ние имаме работа с една фантазия, когато съществуването на атомите, така както хората днес си го представят, се счита за нещо действително.
Докато с това се разбират само съкращения /средства за изчисление/ за онова, което сетивата показват, физиците стоят на действителна почва. Но когато тази почва на сетивното бъде проникната, когато се мине през нея, ние трябва да пристъпим към духовното, стигаме до съществуването и тъкането на една основна субстанция, която обаче не е нищо друго освен тяло на Престолите, проникнато от дейността на Духовете на Формата. А как са представя това, как се прожектира то в нашия сетивен свят? Ето пред нас се простира твърдата материя, която обаче при никоя степен не е нещо аморфно, нещо безформено. Аморфното, безформеното се произвежда само чрез това, че в действителност, всяка същност, която се стреми към форма, бива разтрошена, разпръсната.
към текста >>
106.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче сгъстяването на физическото тяло, което впрочем е ан
атом
ически недоказуемо, беше съпроводено с обстоятелството, че човекът престана да е „богат духом".
Следователно, през древността физическият организъм на човека беше така устроен, че позволяваше дори и при нормални условия едно частично отделяне на душата, по време на което човекът напускаше своето физическо тяло и, като ясновидец, се докосваше до богатствата на духовния свят.
Обаче сгъстяването на физическото тяло, което впрочем е анатомически недоказуемо, беше съпроводено с обстоятелството, че човекът престана да е „богат духом".
Или казано с други думи: Човекът „обедня", стана „просяк"; но благодарение на това, което Христос донесе на Земята, той вече можеше да изживява „Царствата небесни" вътре в самия себе си. Ето какво бихме могли да допълним относно процесите във физическото тяло.
към текста >>
107.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако бихте сравнили разбира се не в груб, а в един по-фин смисъл едно физическо тяло от времето, когато е живял Христос Исус, или от още по-предишни епохи, Вие щяхте да установите една огромна разлика, една разлика, която обаче може да бъде потвърдена не с ан
атом
ични средства, а само чрез окултното изследване.
И както всички Вие знаете, главният въпрос на тези дискусии, е въпросът за „чудесата". Непрекъснато става дума за това, че тук ставаме свидетели на едно или друго чудо. Нека да разгледаме въпроса за чудесата по-отблизо. Вчера аз насочих Вашето внимание към една важна подробност. Аз споменах, че съвременният човек всъщност напълно подценява промените, метаморфозите, които са настъпили в човешкото същество в хода на неговото развитие.
Ако бихте сравнили разбира се не в груб, а в един по-фин смисъл едно физическо тяло от времето, когато е живял Христос Исус, или от още по-предишни епохи, Вие щяхте да установите една огромна разлика, една разлика, която обаче може да бъде потвърдена не с анатомични средства, а само чрез окултното изследване.
И Вие щяхте да потвърдите: физическото тяло е станало по-плътно, по-концентрирано. По времето на Христос Исус то е било много по-меко. Тогавашният човек, за разлика от днешния, все още е имал представа за някои силови съотношения в тялото, които са моделирали и в известен смисъл управлявали всяко физическо тяло, така че например мускулите са изпъквали много по-ясно, много по-отчетливо. Неусетно и бавно, тези усещания са изчезнали напълно. Когато се натъкне на стари рисунки, изобразяващи например особено изпъкнали мускулни форми, художественият критик смята, че те се дължат на преувеличение или несръчност от страна на старите майстори, понеже не подозира, че на тези рисунки съответствува едно съвсем точно наблюдение, което за старите времена е било напълно достоверно, макар че за днешните условия би се оказало погрешно.
към текста >>
108.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Наистина в историческото развитие на човечеството всичко действително става така, че това, което първоначално се проявява духовно, отново застава пред нашите очи при ан
атом
ично разкриване, защото неща, които по-рано са били достъпни за духовното ясновидско съзерцание, в по-късните епохи се проявяват материално.
Наистина в историческото развитие на човечеството всичко действително става така, че това, което първоначално се проявява духовно, отново застава пред нашите очи при анатомично разкриване, защото неща, които по-рано са били достъпни за духовното ясновидско съзерцание, в по-късните епохи се проявяват материално.
Тук, действително, се открива удивителен мост между спиритуалността на зороастризма и нашата съвременна физиология с нейния материализъм. Разбира се, големи части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа физиология. Но ние все още имаме време, защото персийският период ще се повтори напълно чак в шестия период, в този период, който ще последва след нашия. Чак тогава ще съществуват достатъчни условия такива неща да станат понятни за по-голямата част от човечеството. Затова ние трябва да сме доволни от това, че днес в областта на духовнонаучния мироглед можем да насочваме към такива неща.
към текста >>
109.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Това, което ние научаваме от ан
атом
ията, от обикновената физиология за черния дроб, жлъчката и слезката, това са органите, видени отвън с помощта на главно-гръбначномозъчната нервна система.
Може би не е съвсем на място, но бих желал да кажа: някой материалистично настроен мислител би могъл да бъде изпълнен с известна доза ужас и да си каже: и така, аз мога да разгледам своя организъм отвътре и би могъл да си помисли: та това е чудесна работа, да стана ясновиждащ чрез симпатиковата си нервна система и да мога да разгледам черния си дроб, жлъчката и слезката си; та това е прекрасно! Мисля, че това не е съвсем удачно, но човек би могъл да си помисли нещо подобно. Само че нещата не стоят така. Защото при подобно изявление не се взема предвид, че това, което човекът във външния живот обикновено нарича свой черен дроб, жлъчка и слезка, са неща, видени отвън, тъй както виждаме външните предмети. В обикновения живот сме длъжни да разглеждаме човешкия организъм чрез външните сетива; ние го виждаме с помощта на външните нерви.
Това, което ние научаваме от анатомията, от обикновената физиология за черния дроб, жлъчката и слезката, това са органите, видени отвън с помощта на главно-гръбначномозъчната нервна система.
В случай те се виждат така, както вие разглеждате и други неща отвън. Но човек попада в съвсем раз лично положение, когато успее да стане ясновиждащ чрез симпатиковата нервна система по посока навътре. Тогава в никакъв случай не виждаме същото, което виждаме, гледайки навън; тогава виждаме именно нещото, за чието означаване ясновидците на всички времена са избрали тъй странни имена, които аз ви споменах във втората лекция.
към текста >>
110.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Едва чрез вместването на физическата материя в свръхсетивната силова система органът се превръща във физически, така че можем да кажем: причината, поради която на мястото на слезката виждаме един физически-сетивен орган е тази, че там силовите системи изпълват пространството по строго определен начин и така привличат материята, че същата се разполага по начин, както виждаме това във външния орган слезката, когато я разглеждаме ан
атом
ически.
Вярвам, че няма да ви е трудно да си представите, че през пространството преминават сили, които засега са сетивно неуловими. Трябва само да си спомним следното: който например никога досега не е чувал нищо за реалното присъствие на въздуха в дадено шише, той ще бъде доста учуден, когато поставим върху масата празна бутилка, сложим в нея фуния и чрез енергично изсипване на вода във фунията задържим водата във фунията, така че водата да не може да се излее в шишето, тъй като в него има въздух. Тогава човек наистина ще осъзнае, че в бутилката има нещо невидимо за самия него, което задържа водата. Опитайте се да разширите това понятие и няма да е трудно да си представите пространството изпълнено от силови системи, носещи именно свръхсетивен характер, с такава свръхсетивна природа, че не само не можем да ги разрежем с нож, но също така не могат и да бъдат докоснати, когато например дадена материя, да кажем бъбреците, положени в подобна силова система, заболяват. И така трябва да си представим, че подобна свръхсетивна силова система се намира в такова отношение спрямо сетивния орган, че сетивната материя, материята на физическия свят се вмества, бива привлечена от силовите точки и се разполага по хода на силовите линии.
Едва чрез вместването на физическата материя в свръхсетивната силова система органът се превръща във физически, така че можем да кажем: причината, поради която на мястото на слезката виждаме един физически-сетивен орган е тази, че там силовите системи изпълват пространството по строго определен начин и така привличат материята, че същата се разполага по начин, както виждаме това във външния орган слезката, когато я разглеждаме анатомически.
към текста >>
111.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Тук ние напускаме пределите на фантастичния образ на нашите органи, изградени от официалната ан
атом
ия, при което започваме да разглеждаме действителния образ на тези органи, като имаме предвид, че тези органи представляват силови системи.
Тук ние напускаме пределите на фантастичния образ на нашите органи, изградени от официалната анатомия, при което започваме да разглеждаме действителния образ на тези органи, като имаме предвид, че тези органи представляват силови системи.
Официалната анатомия изобщо не може да даде основата за действителното битие на тези органи, защото тя вижда само поместения вътре хранителен материал.
към текста >>
Официалната ан
атом
ия изобщо не може да даде основата за действителното битие на тези органи, защото тя вижда само поместения вътре хранителен материал.
Тук ние напускаме пределите на фантастичния образ на нашите органи, изградени от официалната анатомия, при което започваме да разглеждаме действителния образ на тези органи, като имаме предвид, че тези органи представляват силови системи.
Официалната анатомия изобщо не може да даде основата за действителното битие на тези органи, защото тя вижда само поместения вътре хранителен материал.
към текста >>
И никой човек не би трябвало да се съмнява, когато разглежда нещата по-дълбоко, че външната ан
атом
ия вижда само поместения хранителен материал.
И никой човек не би трябвало да се съмнява, когато разглежда нещата по-дълбоко, че външната анатомия вижда само поместения хранителен материал.
Това, което е залегнало в основата на тези органи под формата на силови системи, това може да бъде видяно само чрез ясновидското наблюдение. И това наблюдение оправдава наименованията, защото в нашата вътрешна планетарна система ние повторно съзираме външната планетарна система.
към текста >>
При това, в смисъла на нашата еволюция, трябва да разгледаме външния зародишев лист, наречен от днешната ан
атом
ия или физиология кожно-сетивен лист, като продукт на преобразувание, който има своята предпоставка още във външния среден зародишев лист.
При това, в смисъла на нашата еволюция, трябва да разгледаме външния зародишев лист, наречен от днешната анатомия или физиология кожно-сетивен лист, като продукт на преобразувание, който има своята предпоставка още във външния среден зародишев лист.
Във външната мезодерма, в зародиши в процес на низходящо развитие имаме пред себе си нещо, което на едно по-високо стъпало ни се представя като кожно-сетивен зародишев лист. А в лицето на вътрешния среден зародишев лист имаме едно по-младо образование, в процес на низходящо развитие, което ни се представя като чревно-жлезен зародишев лист, като вътрешен зародишен лист. Когато разглеждаме човешкия зародиш в неговото развитие, то пред себе си имаме нещо, което е първоначална предпоставка на човека, заложена в двата средни зародишени листа, в мезодермите, както ги нарича официалната физиология; докато двата външни зародишеви листа – екзодерма и ендодерма представляват преобразени листове.
към текста >>
112.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Ако искаме да нарисуваме това схематично, тук би трябвало да изобразим областта на сърцето и после от тази област теченията, които отиват към мозъка и обгръщат вътре в главата онзи орган, който в ан
атом
ията е описан като епифизна жлеза.
Това, което представяме по този начин като човешки духовен живот първо чрез едно външно екзотерично разглеждане, а след това чрез едно донякъде мистично разглеждане на живота, се получава от по-дълбокото окултно изследване. И тогава ни се показва онова, което сега описахме вече външно като процеси, което ясновидството може да установи също и при човека. Когато днес човекът стои пред нас в будно състояние и ясновидското око го наблюдава, то констатира, че от сърцето към главата непрекъснато се движат определен светлинни лъчи.
Ако искаме да нарисуваме това схематично, тук би трябвало да изобразим областта на сърцето и после от тази област теченията, които отиват към мозъка и обгръщат вътре в главата онзи орган, който в анатомията е описан като епифизна жлеза.
От сърцето към главата поемат един вид светлинни лъчи и там те обгръщат епифизата. Тези течения възникват поради това, че човешката кръв е една физическа субстанция, едно вещество, което постоянно се превръща в етерна субстанция, така че в областта на сърцето става един постоянен преход на кръвта във фина етерна субстанция и тази етерна субстанция тече нагоре към главата и – просветвайки – обгръща със своите течения епифизата. Този процес, етеризирането на кръвта, може постоянно да се наблюдава при будния човек. Но различно е положението при спящия човек. При спящия човек положението е такова, че ако тук бихме имали областта на мозъка и тук областта на сърцето, окултният наблюдател би възприемал едно постоянно течение, идващо отвън, а също и от задната страна и отиващо към сърцето.
към текста >>
Това, което наричаме химизъм, е проектирано във физическия свят от света на Девакана, така че в съединението на две вещества според техните
атом
ни тегла имаме едно сянково отражение на два музикални тона от хармонията на сферите.
Отговор: В света съществуват определен брой вещества, които могат са се съединяват и да се разединяват.
Това, което наричаме химизъм, е проектирано във физическия свят от света на Девакана, така че в съединението на две вещества според техните атомни тегла имаме едно сянково отражение на два музикални тона от хармонията на сферите.
Химическото родство на две вещества във физическия свят е едно сянково отражение от света на хармонията на сферите. Числовите отношения на химията са действително израз на числовите отношения на хармонията на сферите. Тази хармония на сферите вече е замлъкнала поради сгъстяването на материята. Ако бихме довели веществата физически до едно етерно разреждане и бихме могли да възприемаме атомните числа като вътрешен формиращ принцип, ние бихме чували хармонията на сферите. Ние имаме физическия свят, астралния свят, нисшия Девакан и висшия Девакан.
към текста >>
Ако бихме довели веществата физически до едно етерно разреждане и бихме могли да възприемаме
атом
ните числа като вътрешен формиращ принцип, ние бихме чували хармонията на сферите.
Отговор: В света съществуват определен брой вещества, които могат са се съединяват и да се разединяват. Това, което наричаме химизъм, е проектирано във физическия свят от света на Девакана, така че в съединението на две вещества според техните атомни тегла имаме едно сянково отражение на два музикални тона от хармонията на сферите. Химическото родство на две вещества във физическия свят е едно сянково отражение от света на хармонията на сферите. Числовите отношения на химията са действително израз на числовите отношения на хармонията на сферите. Тази хармония на сферите вече е замлъкнала поради сгъстяването на материята.
Ако бихме довели веществата физически до едно етерно разреждане и бихме могли да възприемаме атомните числа като вътрешен формиращ принцип, ние бихме чували хармонията на сферите.
Ние имаме физическия свят, астралния свят, нисшия Девакан и висшия Девакан. Ако бихме слезли с едно тяло още по-надолу, отколкото до физиче ския свят, тогава бихме стигнали до подфизическия свят, в подастралния свят, в по-долния или в лошия долен Девакан. Лошият астрален свят е областта на Луцифер, лошият нисш Девакан е областта на Ариман и лошият висш Девакан е областта на азурическите Същества. Когато изтласкаме химизма подолу от физическия свят, от физическото поле, в лошия нисш деваканически свят, тогава се ражда магнетизмът, а когато изтласкаме светлината в подматериалното, т.е. с една степен по-долу от материалния свят, ражда се електричеството.
към текста >>
113.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Естествено,от гледна точка на съвременната ан
атом
ия и физиология,е твърде лесно да бъдат отречени, привидно отречени, подобни твърдения; и не по-лесно е да бъде повдигнато едно друго възражение.
Естествено,от гледна точка на съвременната анатомия и физиология,е твърде лесно да бъдат отречени, привидно отречени, подобни твърдения; и не по-лесно е да бъде повдигнато едно друго възражение.
Някой би могъл да попита: Ако действително, още Павел беше повярвал, че тук възкръсва едно духовно тяло, какво общо има тогава това възкръснало от гроба духовно тяло с онова тяло, което всеки човек носи в себе си? Но това вече не е трудно за разбиране. Достатъчно е само да си го представим по аналогия с физическите условия на човешкото съществувание. Например, би могъл да бъде поставен следният въпрос: От какво произлиза отделният човек? Като физическо същество той произлиза от една яйцеклетка.
към текста >>
114.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Кант-Лапласова мъглявина, доведоха до там, че хората започнаха да разглеждат целия свят като един конгломерат от
атом
и, и за материалистичното естествено-научно мислене би представлявало истинско безумие да търси всред този конгломерат от
атом
и какъвто и да е Христос.
Успоредно с потъването си в материята, човекът изгуби и своя поглед за духовните светове. Изчезнаха и последните следи от древното ясновидство, така че накрая човекът се оказа попаднал в една природа, която беше напусната от Боговете! Пред човешкия поглед вече се разстилаше един чисто материален свят. И по отношение на този материален свят човекът не можеше да поддържа каквато и да е вяра, включваща в себе си обективната сила на Христовия Принцип. Възгледите от 19 век, според които нашата Слънчева система респективно животът на отделните планети е произлязла от т.н.
Кант-Лапласова мъглявина, доведоха до там, че хората започнаха да разглеждат целия свят като един конгломерат от атоми, и за материалистичното естествено-научно мислене би представлявало истинско безумие да търси всред този конгломерат от атоми какъвто и да е Христос.
В един такъв мироглед нямаше никакво място за Христовото Същество; такъв мироглед по начало изключва каквото и да е духовно присъствие. И ние трябва да сме наясно, че ако някой повярва във Възкресението, фактически той е длъжен да разруши цялата си дотогавашна представа за света. Да, целият този образ на света, който постепенно се утвърди в главите на хората, показва как те бяха напълно лишени от възможността да проникват със своето мислене в живата същност на природните факти.
към текста >>
Сега идва ред на въпроса: Какво беше необходимо за един екзотеричен път към Христос тъкмо през онези столетия, когато се утвърди материалистичният,
атом
истичният възглед за света, един възглед, който постепенно опразни природата от Боговете, прераствайки през 19 век до едно напълно атеистично разглеждане на природния свят?
Сега идва ред на въпроса: Какво беше необходимо за един екзотеричен път към Христос тъкмо през онези столетия, когато се утвърди материалистичният, атомистичният възглед за света, един възглед, който постепенно опразни природата от Боговете, прераствайки през 19 век до едно напълно атеистично разглеждане на природния свят?
към текста >>
115.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
какво е казал големият естествоизпитател Карл Гегенбаур за дарвинизма: Карл Гегенбаур, 1826-1903, ан
атом
.
Стр. 19.
какво е казал големият естествоизпитател Карл Гегенбаур за дарвинизма: Карл Гегенбаур, 1826-1903, анатом.
В своите "Основни положения на сравнителната анатомия" (Лайпциг, 1859 г., 2-ро изд., 1870 г.) "за първи път прилага колкото смело, толкова и внимателно теорията за произхода на човека върху цялата сфера на сравнителната анатомия и по този начин осветява един голям брой дотогава неизяснени феномени" (Лексикон на Майер, 6-то изд., 1907 г.).
към текста >>
В своите "Основни положения на сравнителната ан
атом
ия" (Лайпциг, 1859 г., 2-ро изд., 1870 г.) "за първи път прилага колкото смело, толкова и внимателно теорията за произхода на човека върху цялата сфера на сравнителната ан
атом
ия и по този начин осветява един голям брой дотогава неизяснени феномени" (Лексикон на Майер, 6-то изд., 1907 г.).
Стр. 19. какво е казал големият естествоизпитател Карл Гегенбаур за дарвинизма: Карл Гегенбаур, 1826-1903, анатом.
В своите "Основни положения на сравнителната анатомия" (Лайпциг, 1859 г., 2-ро изд., 1870 г.) "за първи път прилага колкото смело, толкова и внимателно теорията за произхода на човека върху цялата сфера на сравнителната анатомия и по този начин осветява един голям брой дотогава неизяснени феномени" (Лексикон на Майер, 6-то изд., 1907 г.).
към текста >>
116.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената ан
атом
ия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
Онзи, който може да вижда с един окултно обучен поглед зад физическите факти, той веднага открива зад всичко, което се разпростира като цветове, като тонове, като топлина и студ, зад това, което се разпростира като природни закони, зад всичко това той намира веднага същества, които не се изявяват за външните сетива и за външния ум, които се намират зад физическия свят. След това той прониква все по-дълбоко и по-дълбоко и открива така да се каже светове със същества, които са от все по-висок род. Ако искаме да си усвоим едно разбиране за всичко това, което се намира зад нашия физически свят, тогава ще трябва съобразно особената задача, която ми беше поставена да изходим от най-близкото, което намираме зад нашия сетивен свят, от това, което срещаме така да се каже, когато повдигнем най-първото було, което сетивното възприятие разпростира за нас върху духовните процеси и събития. Всъщност светът, който се представя на окултно обучения поглед като първия, от духовните светове, изненадва най-често днешния ум, съвременната способността разбиране нещата.
Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
към текста >>
117.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Необходимо е, когато предприемаме едно такова разглеждане, да си усвоим първо правилните представи върху това, което съществува при самия човек, а именно при физическото тяло на човека, и което никак не се взема под внимание от обикновената материалистична ан
атом
ия и физиология на нашата съвременна наука.
Сега за нашето по-нататъшно разглеждане ще бъде полезно, преди да проследим по същия начин както до сега резултатите на окултното изследване, когато така да се каже сравним по-нататък от гледна точка на Окултизма Луната, планетите и неподвижната звезда.
Необходимо е, когато предприемаме едно такова разглеждане, да си усвоим първо правилните представи върху това, което съществува при самия човек, а именно при физическото тяло на човека, и което никак не се взема под внимание от обикновената материалистична анатомия и физиология на нашата съвременна наука.
Нали, днешният обикновен анатом, какво прави той, когато изследва физическото тяло? Той изследва една част да речем черния дроб, по-нататък друга част нервната и мозъчна маса, като стоящи една до друга субстанции; той изследва и двете тези части така, именно както поставяме две неща едно до друго и ги сравняваме едно с друго чисто външно. Обикновеният външен материалистичен анатом или физиолог не взема под внимание, че когато имаме пред нас едно парче от веществото на мозъка и една част от веществото на черния дроб, ние имаме въобще коренно различни неща. При едната част на човешкото тяло ние имаме нещо, върху което по-висшите тела, свръхсетивните членове на човека, работят съвършено различно отколкото върху един друг орган. Например когато имаме едно парче от веществото на мозъка, в това вещество на мозъка всичко е така, че цялата негова структура, цялата форма не би могла да се роди, ако това вещество не би било обработено не само от етерното тяло, а също и от едно астрално тяло.
към текста >>
Нали, днешният обикновен ан
атом
, какво прави той, когато изследва физическото тяло?
Сега за нашето по-нататъшно разглеждане ще бъде полезно, преди да проследим по същия начин както до сега резултатите на окултното изследване, когато така да се каже сравним по-нататък от гледна точка на Окултизма Луната, планетите и неподвижната звезда. Необходимо е, когато предприемаме едно такова разглеждане, да си усвоим първо правилните представи върху това, което съществува при самия човек, а именно при физическото тяло на човека, и което никак не се взема под внимание от обикновената материалистична анатомия и физиология на нашата съвременна наука.
Нали, днешният обикновен анатом, какво прави той, когато изследва физическото тяло?
Той изследва една част да речем черния дроб, по-нататък друга част нервната и мозъчна маса, като стоящи една до друга субстанции; той изследва и двете тези части така, именно както поставяме две неща едно до друго и ги сравняваме едно с друго чисто външно. Обикновеният външен материалистичен анатом или физиолог не взема под внимание, че когато имаме пред нас едно парче от веществото на мозъка и една част от веществото на черния дроб, ние имаме въобще коренно различни неща. При едната част на човешкото тяло ние имаме нещо, върху което по-висшите тела, свръхсетивните членове на човека, работят съвършено различно отколкото върху един друг орган. Например когато имаме едно парче от веществото на мозъка, в това вещество на мозъка всичко е така, че цялата негова структура, цялата форма не би могла да се роди, ако това вещество не би било обработено не само от етерното тяло, а също и от едно астрално тяло. Човешкото астрално тяло прониква и обработва веществото на мозъка и във веществото на мозъка, в някое нервно вещество не съществува нищо, в което да не работят заедно етерното тяло и астралното тяло.
към текста >>
Обикновеният външен материалистичен ан
атом
или физиолог не взема под внимание, че когато имаме пред нас едно парче от веществото на мозъка и една част от веществото на черния дроб, ние имаме въобще коренно различни неща.
Сега за нашето по-нататъшно разглеждане ще бъде полезно, преди да проследим по същия начин както до сега резултатите на окултното изследване, когато така да се каже сравним по-нататък от гледна точка на Окултизма Луната, планетите и неподвижната звезда. Необходимо е, когато предприемаме едно такова разглеждане, да си усвоим първо правилните представи върху това, което съществува при самия човек, а именно при физическото тяло на човека, и което никак не се взема под внимание от обикновената материалистична анатомия и физиология на нашата съвременна наука. Нали, днешният обикновен анатом, какво прави той, когато изследва физическото тяло? Той изследва една част да речем черния дроб, по-нататък друга част нервната и мозъчна маса, като стоящи една до друга субстанции; той изследва и двете тези части така, именно както поставяме две неща едно до друго и ги сравняваме едно с друго чисто външно.
Обикновеният външен материалистичен анатом или физиолог не взема под внимание, че когато имаме пред нас едно парче от веществото на мозъка и една част от веществото на черния дроб, ние имаме въобще коренно различни неща.
При едната част на човешкото тяло ние имаме нещо, върху което по-висшите тела, свръхсетивните членове на човека, работят съвършено различно отколкото върху един друг орган. Например когато имаме едно парче от веществото на мозъка, в това вещество на мозъка всичко е така, че цялата негова структура, цялата форма не би могла да се роди, ако това вещество не би било обработено не само от етерното тяло, а също и от едно астрално тяло. Човешкото астрално тяло прониква и обработва веществото на мозъка и във веществото на мозъка, в някое нервно вещество не съществува нищо, в което да не работят заедно етерното тяло и астралното тяло. Вземете напротив една голяма част на черния дроб: вие ще трябва да си представите, че наистина астралното тяло прониква също в черния дроб, но че то не върши нищо, не взема никакво участие във вътрешната организация на черния дроб, че напротив в организацията, в структурата на черния дроб взема едно напълно съществено участие етерното тяло. При човека различните органи са съвършено различни неща.
към текста >>
Всички тези неща трябва да бъдат проучени някога и това в едно не съвсем далечно време, те трябва да бъдат изследвани от физиолози и ан
атом
исти, защото в материалистичното описание на човешките, животинските и растителни органи ще излязат постепенно наяве факти, които не ще имат никакъв смисъл, когато нещата се поставят само така едни до други както се поставят грахови и бобови зърна, както прави това днес официалната ан
атом
ия физиология.
Ние не можем да си представим едно парче от мозъчното вещество по друг начин освен така, че в него взема участие главно астралното тяло, а етерното тяло взема само слабо участие. А в цялата структура на кръвоносната система чак до устройството на сърцето главно участие взема Азът на човека, докато този Аз като такъв няма никакво участие в организацията на нервното вещество, да не говорим пък за другите органи. И така, когато разглеждаме физическото тяло на човека в смисъла на действителния Окултизъм, а не в смисъла на чисто схематичния окултизъм, ние имаме в неговите различни органи неща, същности от съвършено различна стойност, от съвършено различно естество, въобще от съвършено различна природа. Можем да кажем: това, което представлява вече един орган при човека, черният дроб или далакът, зависи от по-висшите членове, които действуват в него. Черният дроб и далакът са напълно различни органи; в устройството на далака астралното тяло взема по един твърде особен начин силно участие, докато то няма почти никакво участие в устройството на черния дроб.
Всички тези неща трябва да бъдат проучени някога и това в едно не съвсем далечно време, те трябва да бъдат изследвани от физиолози и анатомисти, защото в материалистичното описание на човешките, животинските и растителни органи ще излязат постепенно наяве факти, които не ще имат никакъв смисъл, когато нещата се поставят само така едни до други както се поставят грахови и бобови зърна, както прави това днес официалната анатомия физиология.
Как нещо в света или при човека стои в отношение с духа, това определя въобще неговата същност. И както това е при човека, така е то и в небесната система. Една луна е нещо съвършено различно от една планета или от една неподвижна звезда. Щом вече видяхме, че отношенията на Съществата на по-висшите йерархии са други спрямо неподвижната звезда и други спрямо планетата, други спрямо Луната, ние трябва да вземем предвид още следното, за да охарактеризираме разликата между луната, планетата и неподвижната звезда. Нека отделим от планетна система всичко това, което представляват луните на планетите, т.е.
към текста >>
118.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Това, което във физическият план имаме като обикновен душевен живот, е зависимо от ан
атом
ичния сърдечен орган.
Ако разчита на своя мозък, окултистът трудно може да улови духовната светлина. Но ако той здраво свърже по-висшите тела на своето същество със сърцето, тогава ще съзре напиращата, преливаща духовна светлина, ще я съзре с освободените си от мозъка душевни сили. И тогава той започва да разбира, че по-висшите свръхсетивни човешки сили бликат не от мозъка, а от сърцето. Това, което сърцето подготвя, е израстването на тези по-висши свръхсетивни сили, и то така, че човекът да разгърне не един душевен живот като инструмент на сърцето, а душевен живот, свързан с много по-висше сърдечно устройство.
Това, което във физическият план имаме като обикновен душевен живот, е зависимо от анатомичния сърдечен орган.
Но ако човек успее да освободи от сърцето по-висшите тела на своето същество, тогава той ще се научи да усеща един душевен живот, свързан не с физическия сърдечен мускул и с кръвта, а с едно по-висше сърдечно устройство, с един по-висш сърдечен организъм. И когато човек възпита душата си да изживява неговите сърдечни сили които са много по-висши от тези на физическото сърце тогава той на-истина се отваря за "скритото, неизговорено слово", което го заобикаля отвсякъде.
към текста >>
119.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато човек разглежда като ясновидец днешните хора, как те са устроени ан
атом
ически, той намира именно в днешните хора, а по-точно в тяхната нервна система, определени течения, определени сили, които са сили на смъртта и които произхождат от представите, които са приели някога в себе си.
Когато човек разглежда като ясновидец днешните хора, как те са устроени анатомически, той намира именно в днешните хора, а по-точно в тяхната нервна система, определени течения, определени сили, които са сили на смъртта и които произхождат от представите, които са приели някога в себе си.
Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието и в тези духовни представи, които хората са забравили сега има нещо разяждащо. Това би се показало все повече, колкото повече човечеството отива към бъдещето, ако не би съществувало нещо което да му противодействува. А какво може да бъде това? Нищо друго освен това, което е било забранено. На душите трябва да се напомни това, което те са забравили.
към текста >>
120.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Обаче той съвсем не я възприема така, както прави това днешният ан
атом
.
Съвременният човек възприема много неща от заобикалящия го природен свят. Но представете си този сетивно възприемащ човек: той възприема всичко друго, но не и своя мозък. Наблюдавайки света, нито един човек не може да види своя собствен мозък; нито един човек не може да види своя гръбначен мозък. Ако обаче е в състояние да наблюдава етерното тяло, нещата коренно се променят. Тогава възниква един нов обект, който иначе ние не виждаме: Човекът започва да възприема своята собствена нервна система.
Обаче той съвсем не я възприема така, както прави това днешният анатом.
Възприемайки я, човекът има усещането: Да, сега ти си потопен в своята етерна природа, в своята етерна организация.
към текста >>
121.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или ан
атом
ия.
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година? Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили. Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза.
Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия.
Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза. Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза. Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>
122.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Там където човекът сънува материални
атом
и, е всъщност Ариман.
Ясновидското възприятие на първоначалната човешка форма в пробуждането на съзнанието през време на съня (Имагинация на рая). Сянкообразно впечатление на един кентавър, след това на един сфинкс, различни аспекти на едно животинско същество като продължение надолу на човешката форма. Впечатление на действителността на Луцифер, на духа на красотата и на егоистичността, в нощното вътрешно изживяване. Ариманическото впечатление в дневното виждане на това, което ни вдъхва страх, но също и на това, което ни съблазнява към наслада.
Там където човекът сънува материални атоми, е всъщност Ариман.
Интелектуализмът се опълчва срещу възприемането на духа. В образа на Мефисто още традиционното знание на 16-то столетие е изобразило изкусителя на човешкия род. През време на будния живот човекът е придружен от Ариман-Мефистофел. Като насрещен образ към това впечатление на Луцифер, нощният другар. Защитният Импулс против Ариман-Мефисто беше даден във физическото явление на Христос.
към текста >>
123.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Така че имаме едно начало на възприятието на етерното тяло, когато сънуваме за нашите отделни мускули, когато имаме един вид сънищно съзнание за себе си така, както намираме човека представен в книгите по ан
атом
ия, където той е изобразен без кожа и се показват само неговите мускули.
Много интересно е да обгърнем с поглед тази промяна на физическото тяло поради това, че в това възприятие имаме нещо, което в известно отношение може най-добре да ни научи, че сме напреднали в наше то окултно развитие. Когато започваме да чувствуваме отделните мускули така, че например при прегъването или изпъването имаме едно слабо съзнание за това, което става в тях, едно слабо съчувствие, тогава трябва да си кажем: там вътре в мускулите става нещо. Когато сънуваме за движенията на нашите мускули, това е тогава едно доказателство, че започваме постепенно да чувствуваме импрегнираното във физическото тяло етерното тяло; защото това, което чувствуваме всъщност тогава, са силите на етерното тяло, които действуват мускулите.
Така че имаме едно начало на възприятието на етерното тяло, когато сънуваме за нашите отделни мускули, когато имаме един вид сънищно съзнание за себе си така, както намираме човека представен в книгите по анатомия, където той е изобразен без кожа и се показват само неговите мускули.
Да, това е вече един вид едно такова смъкване на кожата и като че сънуваме за нашите отделни части на тялото като един вид група части, до което се издигаме, когато започваме да възприемаме етерното същество.
към текста >>
124.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Следователно от това би се получило например, че при изразени холерици, които се явяват в живота като такива, ан
атом
ическото устройство на опреде лени органи, които отговарят на тази част на етерното тяло, показват един вид скъсяване.
Естествено другите части също са развити, обаче долната част ще изпъква особено много. Но когато долната част на етерното тяло е особено развита като етерно тяло, когато тя има там своите мощни сили, тогава винаги се явява нещо друго: че именно физическото тяло е по-късо в тази част, че физическото тяло може да покаже в тази насока недостатъчно развитие, именно в тези части, които са подложени на тази част на етерното тяло.
Следователно от това би се получило например, че при изразени холерици, които се явяват в живота като такива, анатомическото устройство на опреде лени органи, които отговарят на тази част на етерното тяло, показват един вид скъсяване.
Моля Ви прочетете анатомическото устройство на един Наполеон и ще бъдете фрапирани от това, което ще ви се представи там като едно доказателство. Когато човек започва да проучва тези скрити страни на човешката природа, тогава той ще се научи да разбира действително това.
към текста >>
Моля Ви прочетете ан
атом
ическото устройство на един Наполеон и ще бъдете фрапирани от това, което ще ви се представи там като едно доказателство.
Естествено другите части също са развити, обаче долната част ще изпъква особено много. Но когато долната част на етерното тяло е особено развита като етерно тяло, когато тя има там своите мощни сили, тогава винаги се явява нещо друго: че именно физическото тяло е по-късо в тази част, че физическото тяло може да покаже в тази насока недостатъчно развитие, именно в тези части, които са подложени на тази част на етерното тяло. Следователно от това би се получило например, че при изразени холерици, които се явяват в живота като такива, анатомическото устройство на опреде лени органи, които отговарят на тази част на етерното тяло, показват един вид скъсяване.
Моля Ви прочетете анатомическото устройство на един Наполеон и ще бъдете фрапирани от това, което ще ви се представи там като едно доказателство.
Когато човек започва да проучва тези скрити страни на човешката природа, тогава той ще се научи да разбира действително това.
към текста >>
125.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ако сега още веднъж насочим поглед обратно върху това физическо тяло положено в нашето етерно тяло, и гледаме това, което в ан
атом
ията се нарича нервна система, тогава и тази нервна система ни се явява като един спарушен продукт, като изсъхнали продукти.
Ако сега още веднъж насочим поглед обратно върху това физическо тяло положено в нашето етерно тяло, и гледаме това, което в анатомията се нарича нервна система, тогава и тази нервна система ни се явява като един спарушен продукт, като изсъхнали продукти.
Обаче, това, което днес е вложено в нашето физическо тяло като нервна система, за поглеждащия назад ясновидски поглед то се явява положено в нашето етерно тяло като сбор от чудесни растителни същества, които се преплитат по най-разнообразен начин през тези нарицаеми животински същества, така че ние виждаме разположения на растителни същества, които преминават на всички страни.
към текста >>
Обаче не така, както ан
атом
ът би виждал това, а ние виждаме, как човекът на физическия свят, с кой то през време на дневната будност си служим за нашето съзнание, как този човек напуснат наистина от нас, обаче ясно показващ, че той е наш инструмент се намира един вид омагьосан в един замък, лежи омагьосан в един замък.
Нека помислим, какво нещо е сънят! Онова, което прониква със съзнание физическото и етерното тяло, се намира вън; там вътре стават сега само така да се каже вегетативни процеси, става всичко, което отново възстановява изразходваните през време на деня сили. Да, това ние възприемаме, виждаме, как от физическото тяло са възстановени силите, които са били изразходвани именно в мозъка.
Обаче не така, както анатомът би виждал това, а ние виждаме, как човекът на физическия свят, с кой то през време на дневната будност си служим за нашето съзнание, как този човек напуснат наистина от нас, обаче ясно показващ, че той е наш инструмент се намира един вид омагьосан в един замък, лежи омагьосан в един замък.
Както нашият мозък лежи в черепния покрив като един символ, така ни се явява нашето човешко същество на Земята като едно омагьосано същество, живеещо в един замък.
към текста >>
126.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И най-голямото изкушение в материалистичната теория на физиката, са материалните
атом
и; защото тези последните не са в действителност нищо друго освен силите на Ариман.
Това стана по малко различен начин отколкото при Луцифера. То бе направено така, че външния свят бе потопен за човека в майа, в илюзия, като бе направен да вярва, че вместо Ариман, който надзърта навсякъде, навън в света съществува материя. Навсякъде на мястото, където човекът сънува материя, там в действителност е Ариман.
И най-голямото изкушение в материалистичната теория на физиката, са материалните атоми; защото тези последните не са в действителност нищо друго освен силите на Ариман.
към текста >>
127.
Съдържание
GA_147 Тайните на прага
Душевният път на Капезий: борба за идеализъм и
атом
изъм.
Душевният път на Капезий: борба за идеализъм и атомизъм.
Разказ на приказка от г-жа Балде. Разбиране на учението на Бенедикт за управлението на троичността в мировите явления: уравновесяване на ариманическата и луциферическата полярност по мяра и брой. Мисъл, писмо, слово. Развитие на езика. Медитирането като средно състояние между мислене и възприятие.
към текста >>
128.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Той се запознава с целия този светоглед, с който по-рано малко се е занимавал, и във връзка с това изчита различни трудове за
атом
ическия светоглед.
Докато се опитвах да охарактеризирам Капезий в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“ и „Пазачът на прага“, трябва да призная, че през цялото време пред очите ми беше неговото отношение към египетския принцип на посвещение, което е изразено по-ясно в Седма и Осма картина от „Пробуждането на душите“. И всъщност би трябвало да помним, че преживяванията, които е имала душата на Капезий по време на своето египетско въплъщение, лежат в основата на всички по-късни съдби, които имат значение за тази душа и в настоящето. И така, Капезий е историк, учен историк. В своя живот на учен той се е занимавал основно с история, с всичко това, което е привело в развитие възникването и същността на народите, културите и отделните хора в следващите една след друга епохи. Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература.
Той се запознава с целия този светоглед, с който по-рано малко се е занимавал, и във връзка с това изчита различни трудове за атомическия светоглед.
Това е причината за неговата затормозеност и го завладява странно настроение, когато се запознава с атомистическия хекелизъм на една сравнително късна възраст. Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите. С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата. Той не спада към тези, които веднага фанатично отхвърлят подобни неща, защото трябва да се доверява и на своя разсъдък, и тогава много неща от този възглед му се струват необходими, за да си обясни обкръжаващите го природни явления. И все пак това го измъчва.
към текста >>
Това е причината за неговата затормозеност и го завладява странно настроение, когато се запознава с
атом
истическия хекелизъм на една сравнително късна възраст.
И всъщност би трябвало да помним, че преживяванията, които е имала душата на Капезий по време на своето египетско въплъщение, лежат в основата на всички по-късни съдби, които имат значение за тази душа и в настоящето. И така, Капезий е историк, учен историк. В своя живот на учен той се е занимавал основно с история, с всичко това, което е привело в развитие възникването и същността на народите, културите и отделните хора в следващите една след друга епохи. Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература. Той се запознава с целия този светоглед, с който по-рано малко се е занимавал, и във връзка с това изчита различни трудове за атомическия светоглед.
Това е причината за неговата затормозеност и го завладява странно настроение, когато се запознава с атомистическия хекелизъм на една сравнително късна възраст.
Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите. С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата. Той не спада към тези, които веднага фанатично отхвърлят подобни неща, защото трябва да се доверява и на своя разсъдък, и тогава много неща от този възглед му се струват необходими, за да си обясни обкръжаващите го природни явления. И все пак това го измъчва. Защото той си казва: колко е пуст, колко е неудовлетворителен за човешката душа този възглед за природата!
към текста >>
Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от
атом
ите.
И така, Капезий е историк, учен историк. В своя живот на учен той се е занимавал основно с история, с всичко това, което е привело в развитие възникването и същността на народите, културите и отделните хора в следващите една след друга епохи. Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература. Той се запознава с целия този светоглед, с който по-рано малко се е занимавал, и във връзка с това изчита различни трудове за атомическия светоглед. Това е причината за неговата затормозеност и го завладява странно настроение, когато се запознава с атомистическия хекелизъм на една сравнително късна възраст.
Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите.
С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата. Той не спада към тези, които веднага фанатично отхвърлят подобни неща, защото трябва да се доверява и на своя разсъдък, и тогава много неща от този възглед му се струват необходими, за да си обясни обкръжаващите го природни явления. И все пак това го измъчва. Защото той си казва: колко е пуст, колко е неудовлетворителен за човешката душа този възглед за природата! Не му подхожда никаква идея, която човек желае да добие за духа, същността на духа и душевното!
към текста >>
С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на
атом
изма, в механическия възглед за природата.
В своя живот на учен той се е занимавал основно с история, с всичко това, което е привело в развитие възникването и същността на народите, културите и отделните хора в следващите една след друга епохи. Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература. Той се запознава с целия този светоглед, с който по-рано малко се е занимавал, и във връзка с това изчита различни трудове за атомическия светоглед. Това е причината за неговата затормозеност и го завладява странно настроение, когато се запознава с атомистическия хекелизъм на една сравнително късна възраст. Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите.
С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата.
Той не спада към тези, които веднага фанатично отхвърлят подобни неща, защото трябва да се доверява и на своя разсъдък, и тогава много неща от този възглед му се струват необходими, за да си обясни обкръжаващите го природни явления. И все пак това го измъчва. Защото той си казва: колко е пуст, колко е неудовлетворителен за човешката душа този възглед за природата! Не му подхожда никаква идея, която човек желае да добие за духа, същността на духа и душевното!
към текста >>
Той му разказва за своите мъки и съмнения, в които е изпаднал, благодарение на запознаването си с хекелизма и
атом
изма.
Така Капезий се терзае от съмнения и тогава, бих казал, почти инстинктивно той поема по пътя, по който често е вървял, когато му е било тежко на душата. Той тръгва към дома на семейство Балде, за да поговори там с добрите хора, които често са му оказвали благотворно душевно въздействие. Често го е освежавало това, което му е давала г-жа Балде в своите прекрасни приказни образи. И той се отправя натам. Тъй като г-жа Балде е заета в къщата, когато пристига, там той среща първо само Феликс Балде, татко Феликс, когото с течение на времето толкова е обикнал.
Той му разказва за своите мъки и съмнения, в които е изпаднал, благодарение на запознаването си с хекелизма и атомизма.
Първо му обяснява колко необходимо се струва на разсъдъка му да се прилага нещо подобно по отношение на природните явления. От друга страна, той излага пред добрия татко Феликс колко пуст и неудовлетворителен е един такъв мироглед. Капезий е истински разтревожен, когато, така да се каже, търсещ духовна помощ, пристига при татко Феликс. Татко Феликс е различна от Капезий натура. Той върви по своя определен път.
към текста >>
Той веднага директно отклонява всичко, свързано с хекелизма и
атом
ическия светоглед, като обяснява на нашия добър професор Капезий как стоят нещата при него.
Първо му обяснява колко необходимо се струва на разсъдъка му да се прилага нещо подобно по отношение на природните явления. От друга страна, той излага пред добрия татко Феликс колко пуст и неудовлетворителен е един такъв мироглед. Капезий е истински разтревожен, когато, така да се каже, търсещ духовна помощ, пристига при татко Феликс. Татко Феликс е различна от Капезий натура. Той върви по своя определен път.
Той веднага директно отклонява всичко, свързано с хекелизма и атомическия светоглед, като обяснява на нашия добър професор Капезий как стоят нещата при него.
Казва му: „Разбира се, атоми трябва да съществуват. Има пълно основание да се говори за атоми. Но трябва да сме наясно, че, за да могат по някакъв начин да изграждат света, тези атоми трябва да се наслагват и прилягат един към друг така, че наслояването да съответства по мяра и брой; че атомите на дадено вещество образуват цялост по четири, на друго – по три, на трето – по един, по два; че по този начин се образуват веществата, съществуващи в света.“ На Капезий, който е добре осведомен исторически, това му се струва питагорейско. Той усеща, че у Феликс Балде действа питагорейският принцип. Феликс Балде иска да му обясни, че само със самите атоми не би могло да се направи нищо, а че в тях мъдро господстват мярата и броят.
към текста >>
Казва му: „Разбира се,
атом
и трябва да съществуват.
От друга страна, той излага пред добрия татко Феликс колко пуст и неудовлетворителен е един такъв мироглед. Капезий е истински разтревожен, когато, така да се каже, търсещ духовна помощ, пристига при татко Феликс. Татко Феликс е различна от Капезий натура. Той върви по своя определен път. Той веднага директно отклонява всичко, свързано с хекелизма и атомическия светоглед, като обяснява на нашия добър професор Капезий как стоят нещата при него.
Казва му: „Разбира се, атоми трябва да съществуват.
Има пълно основание да се говори за атоми. Но трябва да сме наясно, че, за да могат по някакъв начин да изграждат света, тези атоми трябва да се наслагват и прилягат един към друг така, че наслояването да съответства по мяра и брой; че атомите на дадено вещество образуват цялост по четири, на друго – по три, на трето – по един, по два; че по този начин се образуват веществата, съществуващи в света.“ На Капезий, който е добре осведомен исторически, това му се струва питагорейско. Той усеща, че у Феликс Балде действа питагорейският принцип. Феликс Балде иска да му обясни, че само със самите атоми не би могло да се направи нищо, а че в тях мъдро господстват мярата и броят. Все по-сложно става това, което татко Феликс обяснява с все по-сложни числени отношения, съгласно които мировата мъдрост съединява един с друг атомите и ги прави валидни като духовен принцип между атомите.
към текста >>
Има пълно основание да се говори за
атом
и.
Капезий е истински разтревожен, когато, така да се каже, търсещ духовна помощ, пристига при татко Феликс. Татко Феликс е различна от Капезий натура. Той върви по своя определен път. Той веднага директно отклонява всичко, свързано с хекелизма и атомическия светоглед, като обяснява на нашия добър професор Капезий как стоят нещата при него. Казва му: „Разбира се, атоми трябва да съществуват.
Има пълно основание да се говори за атоми.
Но трябва да сме наясно, че, за да могат по някакъв начин да изграждат света, тези атоми трябва да се наслагват и прилягат един към друг така, че наслояването да съответства по мяра и брой; че атомите на дадено вещество образуват цялост по четири, на друго – по три, на трето – по един, по два; че по този начин се образуват веществата, съществуващи в света.“ На Капезий, който е добре осведомен исторически, това му се струва питагорейско. Той усеща, че у Феликс Балде действа питагорейският принцип. Феликс Балде иска да му обясни, че само със самите атоми не би могло да се направи нищо, а че в тях мъдро господстват мярата и броят. Все по-сложно става това, което татко Феликс обяснява с все по-сложни числени отношения, съгласно които мировата мъдрост съединява един с друг атомите и ги прави валидни като духовен принцип между атомите. Все по-сложни стават фигурите, които татко Феликс строи пред Капезий.
към текста >>
Но трябва да сме наясно, че, за да могат по някакъв начин да изграждат света, тези
атом
и трябва да се наслагват и прилягат един към друг така, че наслояването да съответства по мяра и брой; че
атом
ите на дадено вещество образуват цялост по четири, на друго – по три, на трето – по един, по два; че по този начин се образуват веществата, съществуващи в света.“ На Капезий, който е добре осведомен исторически, това му се струва питагорейско.
Татко Феликс е различна от Капезий натура. Той върви по своя определен път. Той веднага директно отклонява всичко, свързано с хекелизма и атомическия светоглед, като обяснява на нашия добър професор Капезий как стоят нещата при него. Казва му: „Разбира се, атоми трябва да съществуват. Има пълно основание да се говори за атоми.
Но трябва да сме наясно, че, за да могат по някакъв начин да изграждат света, тези атоми трябва да се наслагват и прилягат един към друг така, че наслояването да съответства по мяра и брой; че атомите на дадено вещество образуват цялост по четири, на друго – по три, на трето – по един, по два; че по този начин се образуват веществата, съществуващи в света.“ На Капезий, който е добре осведомен исторически, това му се струва питагорейско.
Той усеща, че у Феликс Балде действа питагорейският принцип. Феликс Балде иска да му обясни, че само със самите атоми не би могло да се направи нищо, а че в тях мъдро господстват мярата и броят. Все по-сложно става това, което татко Феликс обяснява с все по-сложни числени отношения, съгласно които мировата мъдрост съединява един с друг атомите и ги прави валидни като духовен принцип между атомите. Все по-сложни стават фигурите, които татко Феликс строи пред Капезий. Тогава добрият професор Капезий бива завладян от странно настроение, настроение, което би могло да се охарактеризира така: той трябва да се напряга толкова много, за да удържа това сложно построение, че, макар и всичко това във висша степен да го интересува, му се налага да потиска един вид прозявка и почти изпада в своего рода съноподобно състояние.
към текста >>
Феликс Балде иска да му обясни, че само със самите
атом
и не би могло да се направи нищо, а че в тях мъдро господстват мярата и броят.
Той веднага директно отклонява всичко, свързано с хекелизма и атомическия светоглед, като обяснява на нашия добър професор Капезий как стоят нещата при него. Казва му: „Разбира се, атоми трябва да съществуват. Има пълно основание да се говори за атоми. Но трябва да сме наясно, че, за да могат по някакъв начин да изграждат света, тези атоми трябва да се наслагват и прилягат един към друг така, че наслояването да съответства по мяра и брой; че атомите на дадено вещество образуват цялост по четири, на друго – по три, на трето – по един, по два; че по този начин се образуват веществата, съществуващи в света.“ На Капезий, който е добре осведомен исторически, това му се струва питагорейско. Той усеща, че у Феликс Балде действа питагорейският принцип.
Феликс Балде иска да му обясни, че само със самите атоми не би могло да се направи нищо, а че в тях мъдро господстват мярата и броят.
Все по-сложно става това, което татко Феликс обяснява с все по-сложни числени отношения, съгласно които мировата мъдрост съединява един с друг атомите и ги прави валидни като духовен принцип между атомите. Все по-сложни стават фигурите, които татко Феликс строи пред Капезий. Тогава добрият професор Капезий бива завладян от странно настроение, настроение, което би могло да се охарактеризира така: той трябва да се напряга толкова много, за да удържа това сложно построение, че, макар и всичко това във висша степен да го интересува, му се налага да потиска един вид прозявка и почти изпада в своего рода съноподобно състояние.
към текста >>
Все по-сложно става това, което татко Феликс обяснява с все по-сложни числени отношения, съгласно които мировата мъдрост съединява един с друг
атом
ите и ги прави валидни като духовен принцип между
атом
ите.
Казва му: „Разбира се, атоми трябва да съществуват. Има пълно основание да се говори за атоми. Но трябва да сме наясно, че, за да могат по някакъв начин да изграждат света, тези атоми трябва да се наслагват и прилягат един към друг така, че наслояването да съответства по мяра и брой; че атомите на дадено вещество образуват цялост по четири, на друго – по три, на трето – по един, по два; че по този начин се образуват веществата, съществуващи в света.“ На Капезий, който е добре осведомен исторически, това му се струва питагорейско. Той усеща, че у Феликс Балде действа питагорейският принцип. Феликс Балде иска да му обясни, че само със самите атоми не би могло да се направи нищо, а че в тях мъдро господстват мярата и броят.
Все по-сложно става това, което татко Феликс обяснява с все по-сложни числени отношения, съгласно които мировата мъдрост съединява един с друг атомите и ги прави валидни като духовен принцип между атомите.
Все по-сложни стават фигурите, които татко Феликс строи пред Капезий. Тогава добрият професор Капезий бива завладян от странно настроение, настроение, което би могло да се охарактеризира така: той трябва да се напряга толкова много, за да удържа това сложно построение, че, макар и всичко това във висша степен да го интересува, му се налага да потиска един вид прозявка и почти изпада в своего рода съноподобно състояние.
към текста >>
В писмото имаме нещо
атом
ическо.
Той му казва: „Добре, сега имаме мисълта на уединения човек, от една страна. От друга страна, имаме писмото, което принадлежи на Ариман. Но между едното и другото имаме средно състояние. В луциферизма имаме нещо единно. Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли.
В писмото имаме нещо атомическо.
После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли. Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово. Речта има значение в общността.
към текста >>
Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за
атом
ите.
Когато Капезий чува тези неща от Бенедикт и го обхваща с укрепените си от г-жа Фелиция душевни сили, у него се появява съвършено различно от преди отношение към това, което му обяснява Бенедикт, когато последният вече му е разяснявал луциферическия и ариманическия елемент. Благодарение на това, че приказките, действащи плодотворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способности вътрешно укрепват. Това е представено в Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“, където едната душевна сила в Капезий, която се има предвид с Филия, застава пред него действително духовно осезаемо, а не само като абстрактна душевна сила. В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него.
Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите.
Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото. Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност. Сега Капезий се отнася по друг начин към закона за числата от преди. Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония. И Капезий познава един велик, могъщ мирови закон, за който сега знае, че по някакъв начин той следва да се намира не само на физическия план, но и във висшите светове.
към текста >>
129.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Дали в основата му лежи това, което химиците и физиците, ставайки материалисти, наричат
атом
и, това аз не зная.
Има и трети вид хора, които на свой ред казват: - Да, дали в света на истината има само материя или само Дух, това аз не мога да зная; човешката познавателна способност изобщо няма отношение към този въпрос. Несъмнено е само едно: около нас е разположен един свят!
Дали в основата му лежи това, което химиците и физиците, ставайки материалисти, наричат атоми, това аз не зная.
Аз признавам само света, който се разпростира около мен; него виждам аз, върху него мога да мисля аз! Дали в основата му лежи някакъв дух или не, това не ме интересува особено много. аз се опирам на това, което се разпростира около мен. – Такива хора следва да наречем реалисти, а техният мироглед – реализъм, въпреки че в случая – за разлика отпреди малко – аз влагам по-друго значение в тази дума. Както е възможно да се изразходва неимоверно много остроумие в защита на материализма, да се говори много остроумно в защита на материализма и много глупаво в защита на спиритуализма, по същия начин е възможно да се изтъкват остроумни доводи в защита на реализма, който не е нито спиритуализъм, нито материализъм.
към текста >>
Или с други думи, материалистите стават изчисляващите слуги на Вселената, за които не съществува никакъв друг свят, освен този, който е изпълнен с материални
атом
и.
И така, ние разграничихме четири мирогледа, всеки от който има своите основания и своето значение, които са напълно оправдани в съответстващите им области от живота. Между материализма и идеализма съществува известен преход. Целият материализъм – в наши дни можем да го наблюдаваме особено ясно, въпреки че той вече залязва – се състои в доведената до крайност кантова теза, че отделните науки са действителни, само дотолкова, доколкото съдържат в себе си математиката.
Или с други думи, материалистите стават изчисляващите слуги на Вселената, за които не съществува никакъв друг свят, освен този, който е изпълнен с материални атоми.
Те вибрират, блъскат се един в друг и накрая учените изчисляват техните трептения. И тогава получаваме хубавите резултати, което доказва, че този мироглед е напълно оправдан. Тогава получаваме честотата на трептения, отговаряща на синьото, на червеното и т.н.; получаваме целия свят като един вид механичен апарат и всичко в него може да се изчисли до най-малките подробности. Обаче тук е възможна и една малка грешка. Например човек би искал да си каже: - Добре, но след като съществува една толкова комплицирана машина, никога не е възможно – колкото и комплицирани да са нейните движения – да се получи така, че от самата нея да се пораждат нашите усещания, свързани със синьото, червеното и т.н.
към текста >>
аз го приемам за нещо материално, както например
атом
истът, който казва: - Аз приемам, че съществуват само
атом
ите, и въпреки че са толкова малки, тъкмо те притежават качествата, които ние впоследствие отчитаме във физическия свят, в този случай ние отново ставаме материалисти.
Прибегнем ли до съждението: Ако се опирам върху това, което сетивата казват – а за тази цел могат да бъдат привеждани редица остроумни доводи – аз заставам на становището, че съществува само това, което изглежда според описанията на сетивата; т.е.
аз го приемам за нещо материално, както например атомистът, който казва: - Аз приемам, че съществуват само атомите, и въпреки че са толкова малки, тъкмо те притежават качествата, които ние впоследствие отчитаме във физическия свят, в този случай ние отново ставаме материалисти.
Или, казано иначе, по този друг път ние отново стигаме до материалзима.
към текста >>
130.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Как възникна странното учение, което вие откривате в „
Атом
истика на волята” от Хамерлинг?
Но приемете сега, че един човек би искал да бъде волунтарист и в същото време да е силно привлечен от духовно-зодиакалния знак на монадизма. В този случай вие бихте се изправили не пред цялостния характер на Шопенхауер, за когото волята е в основата на всички неща, а пред една поразлична душа, за която в основата на света лежат много монади, които са от волево естество. И аз бих казал, че този монадологичен волунтаризъм е представен по един най-красив, остроумен и интимен начин в лицето на австрийския поет и философ Хамерлинг.
Как възникна странното учение, което вие откривате в „Атомистика на волята” от Хамерлинг?
То възникна поради факта, че неговата волунтаристично настроена душа беше отворена главно към духовно-зодиакалния знак на монадизма. И ако разполагахме с достатъчно време, ние бихме искали да посочим подходящ пример за това, как всяка една душевна нагласа може да се разгърне във всеки един от 12-те духовно-зодиакални знака.
към текста >>
Да, всички разумни природоизследователи на нашето съвремие всъщност са окултисти в полето на материализма, защото те говорят най-вече за
атом
и.
Разбира се, човекът може да бъде окултист във всичките 12 знака на духовния Зодиак. Той може да бъде окултист дори и в полето на материализма.
Да, всички разумни природоизследователи на нашето съвремие всъщност са окултисти в полето на материализма, защото те говорят най-вече за атоми.
Но без да са неразумни, на тях никога не би им хрумнало да твърдят, че с помощта на един или друг метод е възможно да се стигне до атомите. Атомите остават в областта на окултното. Въпреки че не обичат да бъдат наричани окултисти, тези учени са такива в най-точния смисъл на думата.
към текста >>
Но без да са неразумни, на тях никога не би им хрумнало да твърдят, че с помощта на един или друг метод е възможно да се стигне до
атом
ите.
Разбира се, човекът може да бъде окултист във всичките 12 знака на духовния Зодиак. Той може да бъде окултист дори и в полето на материализма. Да, всички разумни природоизследователи на нашето съвремие всъщност са окултисти в полето на материализма, защото те говорят най-вече за атоми.
Но без да са неразумни, на тях никога не би им хрумнало да твърдят, че с помощта на един или друг метод е възможно да се стигне до атомите.
Атомите остават в областта на окултното. Въпреки че не обичат да бъдат наричани окултисти, тези учени са такива в най-точния смисъл на думата.
към текста >>
Атом
ите остават в областта на окултното.
Разбира се, човекът може да бъде окултист във всичките 12 знака на духовния Зодиак. Той може да бъде окултист дори и в полето на материализма. Да, всички разумни природоизследователи на нашето съвремие всъщност са окултисти в полето на материализма, защото те говорят най-вече за атоми. Но без да са неразумни, на тях никога не би им хрумнало да твърдят, че с помощта на един или друг метод е възможно да се стигне до атомите.
Атомите остават в областта на окултното.
Въпреки че не обичат да бъдат наричани окултисти, тези учени са такива в най-точния смисъл на думата.
към текста >>
В тази мозъчна половина, за която говорят ан
атом
ите, и за която казваме, че прилича на „полукълбо”, там навлизат предимно онези влияния от духовния Космос, които водят началото си от горните нюанси.
В тази мозъчна половина, за която говорят анатомите, и за която казваме, че прилича на „полукълбо”, там навлизат предимно онези влияния от духовния Космос, които водят началото си от горните нюанси.
Обаче има и една невидима част на мозъка, която става видима само ако вземем в съображение човешкото етерно тяло; и тя е изложена предимно на онези влияния, които идват от долната част на духовния Космос (Рис. 12). Но какви са тези влияния? Да предположим, че с присъщия си логизъм някой е поставен в знака на сенсуализма, а със своя емпиризъм е поставен в знака на математизма. При тези обстоятелства се пораждат такива сили, които започват да работят в неговия мозък, и тогава горната част на неговия мозък става особено активна и заглушава останалите части. Неизброимо много нюанси от мозъчната дейност възникват поради това, че мозъкът просто плува в духовния Космос, вследствие на което силите започват да работят в мозъка, както вече посочихме.
към текста >>
131.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Най-напред става така, че мисловната дейност се насочва към мозъка, респективно към централната нервна система и, така да се каже, „задвижва” определени ан
атом
ически структури на мозъка.
Успее ли да го „препарира” до определена степен, позволяваща отразяването, тогава той има своите мисли. Окултното изследване ясно показва: Ако искаме да си представим нещо, първата задача е не да търсим представата, а да упражним онази дейност, която подготвя възприемането на представата. Този факт е изключително важен. И ние не бива да забравяме тези неща, понеже едва с тяхна помощ стигаме до истината за човешкото мислене. Едва сега ние разбираме как протича човешката мисловна дейност.
Най-напред става така, че мисловната дейност се насочва към мозъка, респективно към централната нервна система и, така да се каже, „задвижва” определени анатомически структури на мозъка.
Чрез това те се превръщат в рефлекторен апарат, който отразява мисълта по такъв начин, че сега душата я осъзнава именно като мисъл. Следователно, ние различаваме две фази: Най-напред от духовно-душевния елемент възниква определена мозъчна дейност; после – след като е приключила подготвителната работа на мозъка – идва възприемането. За обикновения човек тази мозъчна работа остава напълно неосъзната; той възприема само отражението. Обаче окултното изследване показва, че най-напред трябва да бъде изживяна именно подготовката. Човекът трябва да изживее как душевната дейност се пренася в анатомичните части на мозъка и те първо трябва да бъдат подготвени, за да стане възможно възприемането на мислите.
към текста >>
Човекът трябва да изживее как душевната дейност се пренася в ан
атом
ичните части на мозъка и те първо трябва да бъдат подготвени, за да стане възможно възприемането на мислите.
Най-напред става така, че мисловната дейност се насочва към мозъка, респективно към централната нервна система и, така да се каже, „задвижва” определени анатомически структури на мозъка. Чрез това те се превръщат в рефлекторен апарат, който отразява мисълта по такъв начин, че сега душата я осъзнава именно като мисъл. Следователно, ние различаваме две фази: Най-напред от духовно-душевния елемент възниква определена мозъчна дейност; после – след като е приключила подготвителната работа на мозъка – идва възприемането. За обикновения човек тази мозъчна работа остава напълно неосъзната; той възприема само отражението. Обаче окултното изследване показва, че най-напред трябва да бъде изживяна именно подготовката.
Човекът трябва да изживее как душевната дейност се пренася в анатомичните части на мозъка и те първо трябва да бъдат подготвени, за да стане възможно възприемането на мислите.
към текста >>
От пробуждането сутрин до заспиването вечер духовно-душевната дейност, ангажирана с мисленето, се състои в това, че през целия ден тази дейност е съсредоточена в ан
атом
ичните структури на мозъка, в резултат на което мозъкът се превръща в рефлекторен апарат.
Всичко това, което описвам, непрекъснато се разиграва в човешкия живот между пробуждането и заспиването. В будното съзнание мисловната дейност непрекъснато ангажира мозъка и го превръща в рефлекторен апарат за отразяване на мислите. Обаче това, което се преработва вътре в нас чрез мисловната дейност, не е достатъчно. Защото това, което протича чрез духовно-душевния елемент, бих казал, е една тясно ограничена дейност.
От пробуждането сутрин до заспиването вечер духовно-душевната дейност, ангажирана с мисленето, се състои в това, че през целия ден тази дейност е съсредоточена в анатомичните структури на мозъка, в резултат на което мозъкът се превръща в рефлекторен апарат.
Обаче преди всичко мозъкът трябва да е налице; едва тогава духовно-душевната дейност, ако мога така да се изразя, вписва там своите малки бележки, своите малки гравюри. Следователно, в своята главова форма, в своята главова маса, мозъкът трябва да е налице. Обаче за нашия човешки живот това не е достатъчно.
към текста >>
132.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
има материални процеси, трептения на
атом
ите и т.н.
Първото нещо, което трябва да кажем, е, че със своите възприятия, които получава от външния свят, така както те се явяват в неговото съзнание, човекът възприема действително само една малка част от онова, което се влива към него. Когато човекът стои във физическия свят, има отворени своите сетивни органи, и наблюдава света със своя ум, който е свързан с неговия мозък, с неговата нервна система, и се стреми да си обясни, какво идва по този начин от света към него, до човешката представа достига само една малка част от това, което се влива към него, само една малка част влиза действително в съзнанието на човека. В светлината и в цветовете, в звука и т.н. се съдържа много повече от онова, което стига в съзнанието на човека. В своето детинско схващане на света официалната материалистична физика говори са това, че зад цветовете, зад светлината и т.н.
има материални процеси, трептения на атомите и т.н.
Това е можем направо да го кажем едно детинско схващане на света, защото в действителност нещата стоят както следва. Ние трябва да изследваме човешкото възприемание с ясновидския поглед, защото само от това наблюдение на действителния процес на възприятието може да се добие едно разбиране върху отношението на човека към обкръжаващия го свят, който стои пред него, даже когато оставаме само на физическото поле. Нещо твърде особено се показва, когато наблюдаваме с ясновидския поглед процеса на възприятието. Да речем, че нещо действува върху нашето око, ние възприемаме светлина или някакъв цвят, имаме следователно и нашето съзнание усещането на светлината или на цвета: забележителното, което откриваме чрез духовното изследване, е, че в човешкото същество се явяват не само тази светлина или този цвят, но като последствие от светлината и цвета едновременно с нашето усещане на светлинни и цветни образи бихме могли да кажем се явява един вид мъртъв труп на светлината или на цвета. Нашето око ни дава възможност да имаме усещането на светлината или на цвета.
към текста >>
Ето защо те не бяха така глупави по образеца на нашите съвременни физици, да предполагат, че зад възприятията съществуват материални трептения на
атом
ите, а знаеха, че зад тези възприятия има живот и от вътрешността на самите хора изникваха лъчезарящи насреща образите на оживеното звездно небе, даже и Слънцето.
Ако например насочим нашия поглед назад в по-древните времена на египетската, вавилонската култура и разгледаме там хората, тези хора възприемаха света по съвършено друг начин. Без съмнение и те стояха пред външния свят както и ние, но тяхното тяло беше още така организирано, че скритите в сетивните възприятия Имагинации действуваха не само умъртвяващо, но те проникваха в човека с определена оживеност. Но чрез това, че проникваха живо в човека, те извикваха вътре в него насрещния образ на това, което сега остава напълно скрито за нас в Аза и астралното тяло. Духовните Същества на слънчевата природа и планетната система идваха насреща отвътре и отразяваха така да се каже това, което оживяваше чрез Имагинацията, така щото за принадлежащите на по-старата египетска и вавилонска култура имаше определени времена на възприеманието, когато те насочваха погледа си във физическия свят и нямаха само физическите възприятия, както ние ги възприемаме, а внасяха живот в своите възприятия. Те знаеха, че зад техните възприятия се крие нещо, което се изявява в Имагинации.
Ето защо те не бяха така глупави по образеца на нашите съвременни физици, да предполагат, че зад възприятията съществуват материални трептения на атомите, а знаеха, че зад тези възприятия има живот и от вътрешността на самите хора изникваха лъчезарящи насреща образите на оживеното звездно небе, даже и Слънцето.
към текста >>
133.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от
атом
и, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено.
Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел. Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие". Но това се дължи на материализма на нашето време. Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен. Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта.
А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено.
към текста >>
134.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И така, физическо събитие е, че нашето физическо тяло отпада от нас, сякаш се разпада на съставните си части, молекули и
атом
и, и се предава на земята.
Всички физически събития също имат своето духовно значение. Няма физическо събитие, което да няма своето духовно значение.
И така, физическо събитие е, че нашето физическо тяло отпада от нас, сякаш се разпада на съставните си части, молекули и атоми, и се предава на земята.
Един огромен предразсъдък на съвременния материалистически мироглед, който обаче вече твърде дълго време малко или много владее човечеството, е, че човешкото тяло, такова, каквото го имаме от раждането до смъртта, или, да кажем, от зачеването до смъртта, че това физическо тяло просто се разпада на най-малки съставни части, на атоми, и че тези атоми после се присъединяват към земята или към земната област и остават атоми. И тогава тези атоми преминават в други същества. До този предразсъдък човек стига лесно чрез съвременния материалистически начин на разглеждане на света. Но всъщност този начин на разглеждане на нещата за духовната наука не е нищо друго освен безсмислица. Защото атоми в смисъла, в който ги възприема химикът, в действителност не съществуват.
към текста >>
Един огромен предразсъдък на съвременния материалистически мироглед, който обаче вече твърде дълго време малко или много владее човечеството, е, че човешкото тяло, такова, каквото го имаме от раждането до смъртта, или, да кажем, от зачеването до смъртта, че това физическо тяло просто се разпада на най-малки съставни части, на
атом
и, и че тези
атом
и после се присъединяват към земята или към земната област и остават
атом
и.
Всички физически събития също имат своето духовно значение. Няма физическо събитие, което да няма своето духовно значение. И така, физическо събитие е, че нашето физическо тяло отпада от нас, сякаш се разпада на съставните си части, молекули и атоми, и се предава на земята.
Един огромен предразсъдък на съвременния материалистически мироглед, който обаче вече твърде дълго време малко или много владее човечеството, е, че човешкото тяло, такова, каквото го имаме от раждането до смъртта, или, да кажем, от зачеването до смъртта, че това физическо тяло просто се разпада на най-малки съставни части, на атоми, и че тези атоми после се присъединяват към земята или към земната област и остават атоми.
И тогава тези атоми преминават в други същества. До този предразсъдък човек стига лесно чрез съвременния материалистически начин на разглеждане на света. Но всъщност този начин на разглеждане на нещата за духовната наука не е нищо друго освен безсмислица. Защото атоми в смисъла, в който ги възприема химикът, в действителност не съществуват. Това, което остава от най-малките частици на тялото, независимо от това как ние, като тела, сме съединени със земята, е топлината.
към текста >>
И тогава тези
атом
и преминават в други същества.
Всички физически събития също имат своето духовно значение. Няма физическо събитие, което да няма своето духовно значение. И така, физическо събитие е, че нашето физическо тяло отпада от нас, сякаш се разпада на съставните си части, молекули и атоми, и се предава на земята. Един огромен предразсъдък на съвременния материалистически мироглед, който обаче вече твърде дълго време малко или много владее човечеството, е, че човешкото тяло, такова, каквото го имаме от раждането до смъртта, или, да кажем, от зачеването до смъртта, че това физическо тяло просто се разпада на най-малки съставни части, на атоми, и че тези атоми после се присъединяват към земята или към земната област и остават атоми.
И тогава тези атоми преминават в други същества.
До този предразсъдък човек стига лесно чрез съвременния материалистически начин на разглеждане на света. Но всъщност този начин на разглеждане на нещата за духовната наука не е нищо друго освен безсмислица. Защото атоми в смисъла, в който ги възприема химикът, в действителност не съществуват. Това, което остава от най-малките частици на тялото, независимо от това как ние, като тела, сме съединени със земята, е топлината. Най-накрая целият ни организъм по един или друг начин, в по-кратък или по-дълъг период, се превръща в топлина.
към текста >>
Защото
атом
и в смисъла, в който ги възприема химикът, в действителност не съществуват.
И така, физическо събитие е, че нашето физическо тяло отпада от нас, сякаш се разпада на съставните си части, молекули и атоми, и се предава на земята. Един огромен предразсъдък на съвременния материалистически мироглед, който обаче вече твърде дълго време малко или много владее човечеството, е, че човешкото тяло, такова, каквото го имаме от раждането до смъртта, или, да кажем, от зачеването до смъртта, че това физическо тяло просто се разпада на най-малки съставни части, на атоми, и че тези атоми после се присъединяват към земята или към земната област и остават атоми. И тогава тези атоми преминават в други същества. До този предразсъдък човек стига лесно чрез съвременния материалистически начин на разглеждане на света. Но всъщност този начин на разглеждане на нещата за духовната наука не е нищо друго освен безсмислица.
Защото атоми в смисъла, в който ги възприема химикът, в действителност не съществуват.
Това, което остава от най-малките частици на тялото, независимо от това как ние, като тела, сме съединени със земята, е топлината. Най-накрая целият ни организъм по един или друг начин, в по-кратък или по-дълъг период, се превръща в топлина.
към текста >>
135.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Който е имал силно главоболие, той знае нещо за вътрешността на главата си малко повече от ан
атом
а, който познава само физическото съдържание на главата.
Тогава чрез чувстването знаем нещо за нашите органи. Ние сме устроени така, че да знаем нещо за нашето физическо тяло само тогава, когато не всичко с него е в ред. Имаме всъщност само едно по-широко чувство за нашето физическо тяло. То се засилва, когато нещо не е в ред. Но когато имаме това най-общо чувство, ние знаем твърде малко за вътрешността на нашето тяло.
Който е имал силно главоболие, той знае нещо за вътрешността на главата си малко повече от анатома, който познава само физическото съдържание на главата.
Но докато натрупваме постоянно житейска умора, това усещане за нашата вътрешност постепенно нараства, усещането за пространствено-вътрешното в тялото.
към текста >>
136.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Следователно един теолог, който иска да представи пред своите слушатели в тези лекции най-модерния образ на християнството, казва още в първата лекция: „Човекът, разгледан от зоологическа гледна точка, двукракият, изправено ходещият, с прекрасно оформени гръбначен стълб и мозък homo sapiens, е също толкова добра съставна част от природата, колкото всяка друга органична или неорганична форма, изграден е от същата маса, от същата енергия, от същите
атом
и, в него действа същата сила.
Само човекът на свободата трябва да се съхрани. Но в този смисъл тъкмо свободата се превръща в празна дума! Защото той казва, че цялото душевно съдържание трябва да стане предмет на естествената наука. И той дори посочва една наистина миловидна причина защо има този възглед. Напълно сухо казва, че просто има този възглед.
Следователно един теолог, който иска да представи пред своите слушатели в тези лекции най-модерния образ на християнството, казва още в първата лекция: „Човекът, разгледан от зоологическа гледна точка, двукракият, изправено ходещият, с прекрасно оформени гръбначен стълб и мозък homo sapiens, е също толкова добра съставна част от природата, колкото всяка друга органична или неорганична форма, изграден е от същата маса, от същата енергия, от същите атоми, в него действа същата сила.
Във всеки случай целият телесен живот на човека в цялата си организация е обясним естественонаучно, закономерно уреден като всяко живо или неживо същество в природата. В това отношение няма никаква разлика между човека и някой извор, капка вода или песъчинка.“
към текста >>
137.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
26.); „Ан
атом
ични студии за криминални мозъци“, 1878.
47 и 48 събрание на немските естествоизпитатели; във „Виенска медицинска преса“, Виена, 1875, стр.
26.); „Анатомични студии за криминални мозъци“, 1878.
– Срв. с лекциите на Р. Щайнер от 28 март 1912 г. („Дарвин и свръхсетивното изследване“) в „Човешката история в светлината на духовната наука“, Събр. съч. 61, от 24 ноември 1915 в „Духовните причини за Първата световна война“, Събр. съч.
към текста >>
138.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Следователно най-абсолютното многобожие е онова, дето се крие под мас-ката на монотеизма, поради което дори най-модерните религии са изправени пред опасността да се
атом
изират, щом всеки застъпва своя идея за бог, свое собствено гледище.
Преди известно време Ви обърнах внимание как днес бих казал направо по религиозен път биват култивирани лекомислие и безчувствие, като не се проявява желание да се знае, че говорейки за "Бога", модерните религии говорят всъщност единствено за някакво Ангелско същество, за някакъв вестител. Казвайки "Бог", модерният човек има предвид само своя Ангел онзи Ангел, който го насочва в живота. И той само си внушава, че говори за някакво по-висшестоящо същество в сравнение с Ангелското. Майя е,че днешният монотеизъм говори за един единствен Бог, а в действителност погледнато от духовно гледище човечеството по принцип проявява склонност да говори за толкова много богове, колкото са хората на земята, понеже всеки говори само за своя Ангел.
Следователно най-абсолютното многобожие е онова, дето се крие под мас-ката на монотеизма, поради което дори най-модерните религии са изправени пред опасността да се атомизират, щом всеки застъпва своя идея за бог, свое собствено гледище.
На какво се дължи това? Дължи се на това, че днес, през Петия следатлантски период, ние живеем изолирано от духовния свят. Съзнанието остава изцяло в сферата на земното човечество.
към текста >>
През Втория следатлантски период неговото съзнание още се извисявало до областта на Архаите и той още можел да си казва: Като човек аз съм не само съставената от мускули и плът марионетка, както твърдят днешните ан
атом
и, физиолози и биолози, но съм и същество, което изобщо не може да бъде разбрано, ако не се разглежда във връзка с Духа, ако не се разглежда в живото сплитане на светлина и тъмнина в него; защото аз съм плод от сплитането на светлина и тъмнина.
Виждате, че човекът постепенно е слизал надолу.
През Втория следатлантски период неговото съзнание още се извисявало до областта на Архаите и той още можел да си казва: Като човек аз съм не само съставената от мускули и плът марионетка, както твърдят днешните анатоми, физиолози и биолози, но съм и същество, което изобщо не може да бъде разбрано, ако не се разглежда във връзка с Духа, ако не се разглежда в живото сплитане на светлина и тъмнина в него; защото аз съм плод от сплитането на светлина и тъмнина.
към текста >>
139.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Външната ан
атом
ия изучава тъканите и всичко, подлежащо на изучаване, като еднозначно, като равностойно.
Ако ясновидски постигнете етерното тяло, това е изумително образувание от струящи и проблясващи цветове. Какво представляват тези струящи цветове в етерното тяло? Това са силите, изграждащи физическото тяло, силите, които не само строят органите на тялото, но и действат в тези органи, в това, което в течение на живота изпълняват тези органи. Но органите на човека имат съвсем различно предназначение. Да вземем два такива органа, като червата и главния мозък.
Външната анатомия изучава тъканите и всичко, подлежащо на изучаване, като еднозначно, като равностойно.
Но те не са равностойни, те са съвсем различни. Ако вземем главния мозък на човека, той като физически орган, е нещо завършено /съвършено/; това става явно поради факта, че в главния мозък тези цветни потоци са съвсем използвани. Когато съзерцаваме етерното тяло на човешкия главен мозък, ние го виждаме сравнително бледо оцветен, тъй като цветовете са използвани за изграждането на главния мозък. Когато съзерцаваме червата, ние виждаме струящи цветове, изумително преливащи, ярко проблясващи, тъй като червата действително са по-груб орган от главния мозък, тук не е вложено толкова много от духовното, силите още се пазят в етерното тяло, използвана е само малка част. Затова етерното тяло на главния мозък е бледо, а етерното тяло на червата сияе в изумителни цветове и е прекрасно.
към текста >>
Това е изключително интересно ан
атом
ично наблюдение, но трябва строго да си изясним: когато се навлиза в тайните на духовния свят, трябва да се получи ясна представа, какво именно се намира пред нас в духовния свят.
Този, който добива и с труд извлича ясновиждането чрез етерното тяло на главния мозък, отначало има пред себе си малко бледен свят; а този, който добива ясновиждане чрез етерното тяло на своите вътрешности, може да отразява в етерния свят изумително преливащи се цветове. За да се доведе бледото етерно тяло на главния мозък в съприкосновение със струящите цветове на космоса, е необходимо да се привлекат струящите цветове от цялата сфера на космоса. За да се развият струящите цветове на етерното тяло на червата, ние можем да ги излъчваме от себе си, и така, по пътя на ясновиждането, могат да бъдат видени изумителни цветове /образи, образувания/. Разбира се, това действително са ясновидски образи, но когато ги изследваме, какво са всъщност те тогава? Това не е нищо друго, освен процеса на собственото ни храносмилане, това е, което става в етерното тяло в процеса на храносмилане на човека; това се проектира навън, в етерното пространство.
Това е изключително интересно анатомично наблюдение, но трябва строго да си изясним: когато се навлиза в тайните на духовния свят, трябва да се получи ясна представа, какво именно се намира пред нас в духовния свят.
Само тогава започва да се разбира, че това изумително преливащо море от цветове на етерното тяло може да бъде проява на това, което трябва да става в етерното тяло, за да могат правилно да функционират червата. Когато ясновидски се обозре това, то действително е акт на ясновиждане; но това няма никакво отношение към тайните на небесното. И това няма никакво отношение към великите космически факти, не ни приближава до тях, а е нещо, което ни приближава към нашето собствено обикновено низше същество.
към текста >>
140.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
изучава медицина, интересувал се е от зооан
атом
ия, бил е професор в Кьонигсберг.
Карл Ернст фон Баер, (1792-1876 г.), естествоизпитател, от 1910-1914 г.
изучава медицина, интересувал се е от зооанатомия, бил е професор в Кьонигсберг.
Много е пътувал из Лапландия и Нова Гвинея. Изказвал се е в опозиция на Дарвиновата теория.
към текста >>
141.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Подобен възглед обаче раздробява човечеството на човешки
атом
и.
Да, днес становището на филистера е точно това. Доброто и примерно морско свинче може да почака. Защото сега се издигна един толкова висш идеал, и този идеал е нещо. От мен не се иска нищо повече. От мен се иска не да развивам нещо, не да стана нещо, а само да съм нещо.
Подобен възглед обаче раздробява човечеството на човешки атоми.
Всеки има свое становище. Никой вече не може да разбере другия.
към текста >>
142.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
По този начин за пръв път в историята на човечеството става възможно действителното обхващане на съотношението между "тяло" и "душа" Неизмеримото значение на това откритие ще бъде разбрано едва в бъдеще, когато на "троичното устройство" ще се гледа като на единствено възможната основа за съществуването на ан
атом
ията, физиологията и психологията.
По този начин за пръв път в историята на човечеството става възможно действителното обхващане на съотношението между "тяло" и "душа" Неизмеримото значение на това откритие ще бъде разбрано едва в бъдеще, когато на "троичното устройство" ще се гледа като на единствено възможната основа за съществуването на анатомията, физиологията и психологията.
към текста >>
143.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Бих искал да кажа, че разпръсната като
атом
ите, смъртта непрекъснато живее в нас, а крайната смърт, която ни постига, е само сумирането на това, което непрекъснато работи в нас разграждащо, но отново бива компенсирано, само че компенсацията е такава, че накрая идва също и спонтанната смърт.
Това, което душата извършва в нервната система, е разграждаща дейност, наистина е разграждаща дейност по време на нашето будно съзнание. И само защото нервната система е разположена в нас така, че постоянно се регенерира от останалия организъм, разграждащата, разтварящата, разрушителната дейност, която от мисленето навлиза в нашата нервна система, може постоянно да се компенсира. Разграждаща дейност съществува. Тя е дейността, която качествено е същата като това, което човекът изживява наведнъж, когато умре, когато организмът съвсем се разпадне. Смъртта непрекъснато живее в нас, когато мислим и си представяме.
Бих искал да кажа, че разпръсната като атомите, смъртта непрекъснато живее в нас, а крайната смърт, която ни постига, е само сумирането на това, което непрекъснато работи в нас разграждащо, но отново бива компенсирано, само че компенсацията е такава, че накрая идва също и спонтанната смърт.
към текста >>
144.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Чрез ан
атом
ията и физиологията той постепенно се учи да опознава протичащото в тялото му, но по напълно незадоволителен начин.
Когато човекът навлезе в земното съществуване чрез раждането, след като вече разполага със своето физическо тяло, има не само възможността да даде възможност на собствената си душа да съществува - моля да имате предвид следното, - но в това физическо тяло, което не познава напълно, протичат много неща, за които той не знае нищо!
Чрез анатомията и физиологията той постепенно се учи да опознава протичащото в тялото му, но по напълно незадоволителен начин.
Ако човекът би трябвало да чака с храненето, докато разбере процеса на храненето, дори не бихме казали, че хората би следвало да умрат от глад, защото, за да се приготви храната за организма, изобщо не е необходимо да се знае нещо за това, което имат да вършат органите. Следователно човекът се справя много добре със своя организъм, с който е загърнат в този свят, без с душата си да трябва да навлиза в него. Затова обаче съществува възможността, кратко време преди да се родим - малко преди да бъдем родени, - освен нашата душа, също и друго духовно същество да навлезе в нашето тяло, в несъзнателната част на нашето тяло. Това става така. Малко преди да се родим, според днешната терминология ще кажем, че едно друго, ариманическо духовно същество прониква в тялото ни.
към текста >>
145.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Той е убеден, че не могат да се установят ан
атом
ични или физиологични промени, например не е било възможно в основата да стои увреждане на нервите, разположени от ръката към мозъка или др. подобни.
По начало - това трябва да се отбележи - Бройер схваща нещата като душевна болест, като вътрешен проблем.
Той е убеден, че не могат да се установят анатомични или физиологични промени, например не е било възможно в основата да стои увреждане на нервите, разположени от ръката към мозъка или др. подобни.
Още от началото той е убеден, че има работа с вътрешен психически факт. В ранните периоди е имало склонност фактите да се разглеждат така, че се е казвало: Такива неща могат да настъпят поради душевно нараняване, травма, шок и др. подобни. Но скоро, поради това, че особено д-р Фройд се занимава с нещата - с чието тълкуване д-р Бройер в никакъв случай не е напълно съгласен, - те придобиват друг характер и то, защото Фройд казва75: Не могат да се обяснят нещата с душевен шок, с душевно нараняване, това не става, не е достатъчно. Също и Бройер е убеден, че не е достатъчно, когато се говори само за душевно нараняване.
към текста >>
Все пак хората не са толкова далеч от това да си кажат: Това не са физиологични, ан
атом
ични изменения.
Наистина може да се каже, че теорията на Юнг всъщност не е нищо повече от описание на, както казах, тривиалната преценка за хората на чувствата и на разсъдъка и не е никакво особено задълбочаване във фактите. Но от всичко това трябва да видите поне, че хората на настоящето започват да обръщат внимание на всякакви душевни своеобразности, че тези душевни своеобразности застават пред духовните им очи и те се занимават с тях, като питат: Какво става в човека, в който се появяват такива неща?
Все пак хората не са толкова далеч от това да си кажат: Това не са физиологични, анатомични изменения.
Те си мислят, че са надмогнали материализма, понеже не го посочват, а говорят за душевното. Все пак това е път, по който се търси да се надмогне материализма и да се обърне внимание на душевността.
към текста >>
146.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
25. Оскар Хертвиг, 1849 - 1922, ан
атом
, ученик на Ернст Хекел.
25. Оскар Хертвиг, 1849 - 1922, анатом, ученик на Ернст Хекел.
«Развитието на организмите. Опровержение на Дарвиновата теория на случайността», Йена, 1916 г.
към текста >>
147.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Това е трудно, но не може да се учи ан
атом
ия, без да се изграждат тези представи.
И понеже днешната наука и обикновеното съзнание изобщо нямат такова разбиране, и физическият свят не се разбира духовно. Това се научава именно когато хората правят големи усилия да разберат света. Такива неща понякога трябва да бъдат прозрени. Преди години на Общото събрание в Берлин, свързвайки го с някои Гьотеви представи, пред голям брой наши приятели говорих за външния човешки физически организъм и се опитах да изясня, че главата в нейната физическа форма може да бъде разбрана само ако се разбира като пълно обръщане на останалия организъм. От това никой не разбра, че би трябвало да преобърнем костта на ръката като ръкавица, за да получим от това кост на главата.
Това е трудно, но не може да се учи анатомия, без да се изграждат тези представи.
към текста >>
148.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
И който вярва, че човекът е просто съчетание от кости, кръв, мускули и т.н., какъвто ни го представят официалната естествена наука, физиологията, биологията или ан
атом
ията, изобщо не разбира човека.
Изучавайки описанието на тези тела в моята книга „Въведение в тайната наука“, вие ще установите по колко сложен начин се е стигнало до това, което представлява днешният човек, изграден от споменатите четири съставни части. Нима от фактите, които ни разкрива „Въведение в тайната наука“, не виждаме, че в изграждането на трите обвивки, проникващи физическото тяло, са участвали духове от всички възможни йерархии? Нима не виждаме, че онова, което ни обгръща като физическо, етерно и астрално тяло, е от неимоверно сложно естество? Но тези йерархии не само са участвали в изграждането на нашите обвивки, а продължават да работят вътре в тях.
И който вярва, че човекът е просто съчетание от кости, кръв, мускули и т.н., какъвто ни го представят официалната естествена наука, физиологията, биологията или анатомията, изобщо не разбира човека.
към текста >>
149.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
129. Оскар Хертвиг, 1849–1922, ан
атом
.
129. Оскар Хертвиг, 1849–1922, анатом.
„Развитието на организмите. Опровержение на Дарвиновата теория за случайността“, Йена, 1916 г. „За отпора на етическия, социалния и политическия дарвинизъм“, Йена, 1918 г.
към текста >>
150.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Физикът мисли, че съществува закон за запазване на силата и веществото, че природният ред има продължение, и същите
атом
и и същите сили ще действат и в бъдеще.
И ако човек в будно състояние осъзнаваше, че неговият аз и астрално тяло са свързани със съществата от третата йерархия, ако, с други думи, действително виждаше себе си в цялата пълнота, не просто би се чувствал като свободна личност, като земен човек, но той би почувствал в себе си, колко лъжливо е чувството, че той представлява човек от плът и кръв; тогава също нямаше да му се струва, че външният природен ред, който е представен на сетивата му, е нещо твърдо установено в действителността, за да противостои на силата на идеалите. Той би знаел, че това, което днес представлява природният ред, ще се разпадне с всичките си вещества, и това, което днес представлява природата, ще изчезне. И когато вече няма да го има това, което днес представлява природата, тогава на нейно място ще възникне друга външна сетивна действителност: това, което днес са идеалите, в бъдеще ще се превърне в природа. Така че може да се каже: днес ние имаме природен ред (виж червеното на рисунката) и идеален ред (виж жълтото на рисунката).
Физикът мисли, че съществува закон за запазване на силата и веществото, че природният ред има продължение, и същите атоми и същите сили ще действат и в бъдеще.
Този физик, ако е честен човек, не може да каже нищо друго, освен: идеалният ред, за който мечтаем, трябва да изчезне като сън, така че във финалното състояние на Земята идеализъм няма да има, той ще бъде погребан.
към текста >>
Има колосално значение, съвременното човечество да си изясни, че съвременните идеали ще станат в бъдеще природа, и че е най-голяма заблуда, ако някой си мисли, че
атом
ите и силите са вечни; те не са вечни, а временни.
Ние имаме природен ред, но няма запазване на силите и веществата. Това, което представлява природният ред, на определено място престава да съществува, и това, което днес представлява идейния ред, ще бъде в бъдеще продължение на природния ред. От това – вече съм говорил за това, – което днес виждаме със своите очи, чуваме със своите уши и възприемаме с останалите сетивни органи, нищо няма да остане, когато преминем в състоянието Венера. Тогава в това Нищо ще се открие възможността, идеалите на днешното човечество да станат външен природен ред. Нито един мироглед, който не знае за приключването на съществуването на сетивното, не оставя надежди, че идеалите ще добият сила за своето осъществяване; защото ако сетивното беше вечно, ако законът за запазване на енергията и веществото беше налице, идеалният свят би бил просто мечта.
Има колосално значение, съвременното човечество да си изясни, че съвременните идеали ще станат в бъдеще природа, и че е най-голяма заблуда, ако някой си мисли, че атомите и силите са вечни; те не са вечни, а временни.
Това, може да се каже, е фаталното свойство на духовната наука, че тя трябва да противоречи на възгледа, който днес се признава за най-надежден от науката, и който, въпреки това, не е нищо друго, освен ариманична измама.
към текста >>
151.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това, което външната ан
атом
ия и физиология знаят за физическото тяло, което в мистериите са наричали Храм на човека, е само най-външната обвивка.
Но това също сочи и към нещо друго. Когато сутрин се събуждате и се потапяте във вашето етерно тяло, вие се потапяте, собствено, в творението на съществата от втората йерархия. Вие се потапяте също и във вашето физическо тяло.
Това, което външната анатомия и физиология знаят за физическото тяло, което в мистериите са наричали Храм на човека, е само най-външната обвивка.
Ще получим някакво понятие за това чудесно образувание, наричано физическо тяло на човека, ако знаем, че то е творение на съществата от първата йерархия. Когато сутрин се потапяте във вашето физическо тяло, вие се потапяте, собствено, в творението на най-висшата йерархия. И така, представете си, как, собствено, в живота са разпределени тези неща: тук, между раждането и смъртта, когато сме будни, ние се потапяме първо в нашето астрално тяло, в което действа историческият живот на човечеството. След това се потапяме в нашето етерно тяло, творение на втората йерархия, в което действат много неща от Космоса, от етерното тяло на Космоса. И накрая се потапяме в нашето физическо тяло, което е творение на съществата от първата йерархия.
към текста >>
152.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Не говоря за илюзорното отблъскване на
атом
и, а говоря за известна реалност.
Това, което в човешката душа се проявява като омраза, го намираме също и в Космоса. Трябва само да не се опитваме зад него да търсим такива природни сили, каквито търси днешната научна илюзия, а трябва в действителността да гледаме какво стои зад природата, тогава и в Космоса ще намерим това, което съответства на омразата. Но в Космоса тази омраза по същество е нещо съвсем друго, отколкото в човешката душа. В Космоса омразата представлява сила, без която никога не би могла да се осъществи индивидуализацията. Никога не биха могли да се появят отделни същества, не биха могли също да възникнат отделни човешки същества, ако в Космоса ги нямаше силите на омразата.
Не говоря за илюзорното отблъскване на атоми, а говоря за известна реалност.
В Космоса възниква омраза, но в Космоса омразата не подлежи на морална оценка, както когато я оценяваме в човешката душа. Омразата в Космоса е сила, която стои в основата на всяка индивидуализация. Целият свят би се слял в едно огромно единство, както мъгляво си го представят пантеистите, не би имало отделни същества, той не би бил разчленен, ако в целия Космос не господстваше това, което хората отначало не виждат в Космоса, но което се разиграва в душата на човека в особена форма, която е позната като омраза.
към текста >>
Днешният човек, който вижда в него равностойна действителност за всички неща, – ан
атом
ът, за да не отиваме далеч за примери, или физиологът, – взема днес човешкото тяло и различава чисто външно, не вътрешно, отделните членове на това тяло.
Единият от потоците действа днес особено съблазнително: това е потокът, който изхожда от отношенията, в които душата се намира към природния ред.
Днешният човек, който вижда в него равностойна действителност за всички неща, – анатомът, за да не отиваме далеч за примери, или физиологът, – взема днес човешкото тяло и различава чисто външно, не вътрешно, отделните членове на това тяло.
Той поставя, може да се каже, сърцето редом до черния дроб и ги различава помежду им чисто външно, без оглед на времевата перспектива, за която неотдавна говорих; докато, всъщност, може да се направи правилно заключение за природата на сърцето и природата на черния дроб само ако се отчита времевата перспектива; ако, например, се изработи такъв духовнонаучен подход към ембриологията, за да се научим да правим разлика във времевото зараждане на ембрионалните органи, в зараждането на сърцето и така нататък, за да не си представяме всичко като равномерно изградено от клетки, което, от една страна, е вярно, но от друга страна, е пълна глупост. Защото, както знаете, нещо едновременно може да бъде и правилно, и глупост.
към текста >>
153.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Защото това, което ан
атом
ът изучава отвън, е само външната страна.
Това, което обхваща съвременната душевна настройка, е свързано, собствено, с човешкия аз; за това можете да прочетете в моята „Теософия“, „Въведение в тайната наука“ и така нататък. Знаем, че човек носи в себе и други членове на своето същество: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло. Но обичайната му днешна душевна настройка не достига нито астралното, нито етерното, нито физическото тяло.
Защото това, което анатомът изучава отвън, е само външната страна.
Вътрешното познание не излиза извън рамките на аза, то мълчи също и за физическото тяло. Но до това трябва да се стигне, за да се проследява с разбиране човека отвътре – житейското познание, за което вече говорих в началото на днешните разглеждания. То е началото на това вътрешно познание, това, което може да се разбере във втората половина от живота, то е начало, макар и много слабо начало; за по-добро начало е нужно да се издигнем до духовната наука. Когато вътрешно се разбере човека, от голия интелект се спускаме към волята. Вчера казах: субектът на волята, собствено, волящото в нас, подхранва космическата памет.
към текста >>
154.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Когато в нас действа едностранната тенденция към монизма, стремежът целия свят да се разглежда като единство, това Ариман ни го нашепва в едното ухо; ако станем монадисти, едностранчиви монадисти, ако обясняваме света като състоящ се само от
атом
и или монади, без да се опитваме да приведем това към единство, това ни го нашепва в другото ухо Луцифер.
Това е перспективата, която днес трябва да се посочи на хората, за да се научат те да разбират, как трябва да се намират в равновесно състояние между ариманическото и луциферическото. Ариманическото винаги ни ориентира, бих казал, също и в душевно-духовен смисъл, праволинейно; луциферическото ни води към вълнообразно или дъгообразно движение и ни води към многообразието.
Когато в нас действа едностранната тенденция към монизма, стремежът целия свят да се разглежда като единство, това Ариман ни го нашепва в едното ухо; ако станем монадисти, едностранчиви монадисти, ако обясняваме света като състоящ се само от атоми или монади, без да се опитваме да приведем това към единство, това ни го нашепва в другото ухо Луцифер.
И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е последовател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мироглед или за обосновка на множествеността на духовните същества. Това, което следва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството. Но това е по-неудобно, отколкото да търсим или множественост, или единство, както и изобщо е по-неудобно да се търси равновесното състояние, отколкото да се кротнем на мекия диван на мързела. Хората стават или скептици, или мистици. Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си.
към текста >>
155.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Защото това, което обикновената наука, ан
атом
ията, физиологията и т.
В състояние на сън то ни доставя само хаотични сънища, а в будно състояние не се задоволява само да съзерцава, а прибягва до абстрактни съждения и понятия и всичко това обозначаваме като член на човешкото същества и го наричаме аз. Само в този последен член на човешкото същество, в собствения аз, може да се каже, съвременният човек се ориентира. Този аз се отразява в неговото съзнание. Азът е това, в което, собствено, се разиграват такива душевни свойства, като мисленето, чувстването и волята. Всичко останало, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло в неговия истински облик, стоят извън съзнанието, а също и извън аза.
Защото това, което обикновената наука, анатомията, физиологията и т.
н., може да констатира по отношение на физическото тяло, е само външната му страна; по принцип, това не е нещо друго, освен съдържанието на нашето съзнание по отношение на човешкото физическо тяло, което добиваме по същия начин, както добиваме всяко друго сетивно съдържание. За нашето съзнание това е външния образ на физическото тяло, но това не е самото физическо тяло.
към текста >>
156.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Може да се каже: естественонаучният мироглед стига до призрачни представи и остава при тях, защото се надява по такъв начин да има представи за истинската природа и тогава изобретява различни понятия –
атом
и, молекули и т.н., които, както знаете, не съществуват, и които са чисто изобретение; изобретяват се различни закони, такива като запазване на силата, запазване на веществото, които не съответстват на действителността.
В момента, когато се осъзнае, напълно се осъзнае, че това познание за природата е само неин призрак, се чувства стимул да се проникне в действителността, стояща зад този призрак. Тогава стремежът е да се постигне действителната природа. Естественонаучният ни мироглед може да се характеризира също и от друга страна.
Може да се каже: естественонаучният мироглед стига до призрачни представи и остава при тях, защото се надява по такъв начин да има представи за истинската природа и тогава изобретява различни понятия – атоми, молекули и т.н., които, както знаете, не съществуват, и които са чисто изобретение; изобретяват се различни закони, такива като запазване на силата, запазване на веществото, които не съответстват на действителността.
Той гради всевъзможни хипотези относно това, което не съществува, относно това, което той представлява по отношение на призрачните закони на природата. Защо прави това? Защото в дълбините на душата съществува вече споменатия от нас таен страх; само че човек нищо не знае за този страх, защото този страх е несъзнателен. Бих могъл да го нарека малодушие.
към текста >>
Тогава ще намериш не
атом
и и молекули, не понятията на Оствалд[x] или Хекел, а ще намериш Ариман с неговата свита!
Защото какво би станало, ако човек мъжествено би си казал: ти искаш да имаш понятие за природата, а не за призрака на природата, ти искаш да намериш пътя към действителността.
Тогава ще намериш не атоми и молекули, не понятията на Оствалд[x] или Хекел, а ще намериш Ариман с неговата свита!
Тогава всичко това ще стане духовно. Който прониква в реалността посредством истинското естествознание, намира Ариман. От това се плашат хората, защото се опасяват да се спуснат в пропастта, ако там, където просто са търсили веществото, което в действителност го няма, намерят духа. Защото преди всичко се явява духът, на когото не трябва да се молим, а от когото трябва да се защитим, и когото трябва да посрещаме с пълно съзнание.
към текста >>
157.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Християнската наука трябва да търси не
атом
и и техните закони, не закона за съхранение на веществото и силата, а откровението на Xpистос във всички природни явления, които по-този начин ще представляват сакраментализма за човека.
Другата страна е тази, която се кълне във вярност на грубото естествознание, която не иска да се одухотворява, която допуска само това естествознание, което обслужва техниката, която иска да отклони всичко това, което чрез грандиозните, величествени природни явления, може да бъде намерено като духовно съдържание на света. Веднъж казах, и това не беше риторично казано, а дойде от дълбокото познание на душата: докато нашата физика, механика, цялата ни външна наука не бъдат пронизани от Импулса на Христос, науката няма да постигне своята цел. Не само историята трябва да говори за Мистерията на Голгота, а трябва да се знае, че от времето на Мистерията на Голгота природните явления също трябва да се разглеждат така, че да се осъзнава: Христос се намира на Земята, докато преди не Го е имало на Земята.
Християнската наука трябва да търси не атоми и техните закони, не закона за съхранение на веществото и силата, а откровението на Xpистос във всички природни явления, които по-този начин ще представляват сакраментализма за човека.
към текста >>
158.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите
атом
и, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на
атом
ите.
Аз често пъти съм споменавал, че нашият естественонаучен мироглед, който всъщност е възприет от всички кръгове – днес всеки човек мисли естественонаучно, макар и да няма представа за естествените науки – е нещо, което изцяло се опира на интелектуалността. Когато човек експериментира, върши изследвания или обработва резултатите от експеримента, той си служи с интелекта. Тъкмо естественонаучният мироглед, с който човечеството е свикнало толкова много, от чиито гледни точки то формира дори и своя социален живот, изцяло е протъкан от интелектуалността. Обаче как е протъкан от нея? В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед?
Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите.
Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата. И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения. Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността. Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността. И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич.
към текста >>
Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на
атом
ната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата.
Когато човек експериментира, върши изследвания или обработва резултатите от експеримента, той си служи с интелекта. Тъкмо естественонаучният мироглед, с който човечеството е свикнало толкова много, от чиито гледни точки то формира дори и своя социален живот, изцяло е протъкан от интелектуалността. Обаче как е протъкан от нея? В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед? Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите.
Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата.
И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения. Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността. Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността. И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич. Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия.
към текста >>
159.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Пред нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която ан
атом
ията, физиологията и т.н.
Пред нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н.
познават, или това, което имаме пред нас във външното сетивно наблюдение у човека. Ние трябва да станем способни да гледаме човека така, че във всяка негова нишка да виждаме духовното, конкретно-духовната същност с телесното. Трябва да имаме съзнанието: в течащата в живия човек кръв не се намира онова, което можем да направим да пада на капки, а тази течаща в живия човек кръв е одухотворена по един особен начин. Ние трябва да се научим да познаваме духа, който пулсира през нервната система тогава, когато нервната система се намира именно в една фаза на умиране и т.н. и т.н.
към текста >>
160.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Съществува една духовнонаучна ан
атом
ия, която ни показва, що е култура на главата, що е култура на обмяната на веществата, що е онази организационна сфера, която се намира между двете, и от какво се нуждае тя.
Съществува една духовнонаучна анатомия, която ни показва, що е култура на главата, що е култура на обмяната на веществата, що е онази организационна сфера, която се намира между двете, и от какво се нуждае тя.
На нашето човешко същество принадлежи проникването с Христовия Импулс, нашето човешко същество трябва да се проникне с Христовия Импулс.
към текста >>
161.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Хората проучват ан
атом
ията и физио логията на животните и с известни промени прехвърлят това знание към човешкото същество.
Присъстваше само обвивката около човека. Тази обвивка наистина стои на върха на животинския свят. Но онова, което тази обвивка загражда идва от съвсем различни светове, в които по онова време не е имало вече никакво проникновение, защото всичко, което оставаше бе сетивно възприятие, в което се бе превърнало древното ясновидство, и математиката и механиката, в които се бе превърнала старата духовна наука астрономия. Чрез науката, възникваща отвътре, човекът можеше да бъде схванат само като машина: а чрез науката свързана с външния свят, човекът изобщо не може да бъде схванат, а се схваща само неговата обвивка. Днес дори не се и схваща до каква степен самото човешко същество е било загубено.
Хората проучват анатомията и физио логията на животните и с известни промени прехвърлят това знание към човешкото същество.
Но в съвременния стремеж за знание няма истинско разбиране на човешкото същество. От науката най-висшият признат днес авторитет не може да се получи никакво съзнателно разбиране на човешкото същество. Човекът като машина, схващането на материалния свят, в който човешкото същество не може да бъде намерено това са предтечите на нашата научна умственост.
към текста >>
162.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Човекът си измисля един материален,
атом
изиран свят, но това е един фантастен свят, защото човек не може да проникне зад тези сетивни възприятия.
И сега вече, обгръщайки тези неща с духовен поглед, ние можем да проникнем по-навътре в елементарните зависимости на живота. Онзи свят, който се представя като едно такова огнище на разрушение в дълбоката човешка същност, той се простира отвъд огледалото на спомените. Обаче животът на съвременния човек протича в пространството между това огледало и външните сетивни възприятия. Но както човек не може да надникне в своята същност през огледалото на спомените, така той не може да навлезе и в това, което се простира навън като сетивни възприятия.
Човекът си измисля един материален, атомизиран свят, но това е един фантастен свят, защото човек не може да проникне зад тези сетивни възприятия.
към текста >>
Това, което Вие изживявате там, се намира отвъд сетивните представи и няма нищо общо с фантастния
атом
изиран свят на естествените науки.
Обаче човекът е твърде близък и сроден с този свят, който се простира зад външните сетивни възприятия, зад сетивните представи. Всяка нощ между заспиването и пробуждането човек нахлува там, в този свят. Щом Вие заспите, Вие пребивавате там, в този свят.
Това, което Вие изживявате там, се намира отвъд сетивните представи и няма нищо общо с фантастния атомизиран свят на естествените науки.
Обаче това, което е отвъд сетивната сфера, именно него изживяваше в своите Мистерии древния източен мъдрец. Но то може да се изживее само ако човек е изпълнен с преданост към света, ако е изцяло подчинен на порива да се от даде безрезервно на този свят. Искаме ли да проникнем зад сетивните впечатления, в нашето познание трябва да цари не друго, а любов.
към текста >>
163.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от
атом
и и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност.
Вчера обърнахме внимание върху голямата противоположност между Изтока и Запада.
На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност.
Но сега в Изтока и Азия се шири една декадентска степен на този копнеж по над-сетивния свят, докато Западът изгражда егоизма, себелюбието, изгражда всичко, което укрепва и се консолидира вътре в описаното вчера от нас огнище на разрушение. Същевременно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съзнанието на хората. Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък. Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия. Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове.
към текста >>
Наистина тя ще заприлича на гигантско гробище, обаче това гигантско гробище ще съдържа същите
атом
и и молекули, от които е изградена и днешната Земя.
И най-после, как изглеждат нещата за този човек, който е напълно вживян в това, което природонаучното мислене още от детството набива в главата му? Ето как е свикнал да мисли той: Наистина, там някъде в света възникват външните феномени, те възникват и умират, обаче материята остава, тя е неразрушима, и ако някога Земята стигне до своя край, материята няма да бъде унищожена.
Наистина тя ще заприлича на гигантско гробище, обаче това гигантско гробище ще съдържа същите атоми и молекули, от които е изградена и днешната Земя.
Само че нека отвърнем поглед от този замиращ свят, нека видим какво взема от него идващият, пробуждащият се свят.
към текста >>
164.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И ако Вие бихте поискали да се приближите до другата му страна, но не чрез раздробяване, не чрез навлизане в
атом
ните структури, а чрез едно истинско вникване, тогава Вие бихте намерили сияйния образ на това, което интуицията влива в дълбоко-спящото съзнание на минералното царство.
Но къде изливат те себе си? Най-висшата степен на съзнанието излива себе си вътре в дълбоко-спящото съзнание на минералното царство. Минералното царство ни обгражда отвсякъде, но тук то ни открива само едната си страна.
И ако Вие бихте поискали да се приближите до другата му страна, но не чрез раздробяване, не чрез навлизане в атомните структури, а чрез едно истинско вникване, тогава Вие бихте намерили сияйния образ на това, което интуицията влива в дълбоко-спящото съзнание на минералното царство.
И този образ, този процес, който намираме там в пространството, като хора, ние го носим и изживяваме през времето на повтарящите се земни животи. Но, върху тези отношения, ние ще продължим да говорим утре.
към текста >>
165.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Аз многократно съм подчертавал: И дума не може да става, че зад сетивните факти, зад сетивните впечатления се намира онзи фантастичен свят на
атом
и, както си въобразяват днешните физици.
Аз многократно съм подчертавал: И дума не може да става, че зад сетивните факти, зад сетивните впечатления се намира онзи фантастичен свят на атоми, както си въобразяват днешните физици.
Зад сетивния свят бди един друг, духовен свят. Или иначе казано Духът присъствува и в сетивния свят, само че засега обикновеното съзнание не може да го открие там. Обикновеното съзнание се натъква именно на тази сетивна „завеса“. Какво представлява тя? Какво се съдържа в нея?
към текста >>
И ако се задоволяваме единствено с официалните възгледи на съвременната ан
атом
ия и физиология за нашите вътрешни органи, тогава ние ще бъдем изправени пред Майя в много по-голяма степен, отколкото ако просто се отнасяше за външния свят.
Практически в тези органи кипи животът на един цял невидим и свръхсетивен свят.
И ако се задоволяваме единствено с официалните възгледи на съвременната анатомия и физиология за нашите вътрешни органи, тогава ние ще бъдем изправени пред Майя в много по-голяма степен, отколкото ако просто се отнасяше за външния свят.
към текста >>
166.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната ан
атом
ия и Космоса.
Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса.
Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния свят; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване. Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера. Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ човек, в неговите органи.
към текста >>
167.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Все едно да размишляваме върху магнитната стрелка на компаса, а да забравяме, че самата Земя е един гигантски магнит, и не друго, а той определя движенията на стрелката; все едно да търсим причината за тези движения в самата нея, а не в Земните магнитни сили, и да сглобяваме разни теории, които да обясняват защо тя застава в положението север-юг... по сходен начин изглеждат и усилията на официалната ан
атом
ия и физиология да обяснят човека с това, което се намира вътре в неговото тяло.
Виждате ли, след като бъде поставен на дисекционната маса, човекът съвсем не може да бъде обяснен с това, което откриваме в неговото тяло.
Все едно да размишляваме върху магнитната стрелка на компаса, а да забравяме, че самата Земя е един гигантски магнит, и не друго, а той определя движенията на стрелката; все едно да търсим причината за тези движения в самата нея, а не в Земните магнитни сили, и да сглобяваме разни теории, които да обясняват защо тя застава в положението север-юг... по сходен начин изглеждат и усилията на официалната анатомия и физиология да обяснят човека с това, което се намира вътре в неговото тяло.
Но той не може да бъде разбран с никакви механични средства. И всички хора, които например искат да обяснят говора с процеси, разиграващи се вътре в тялото, приличат на онези умни глави, според които движенията на магнитната стрелка се осъществяват от самата нея. А в действителност нещата изглеждат съвсем иначе: Човек изгражда своята телесна форма според съзвездията на животинския кръг и обратната ударна вълна, ехото на зодиакалните сили образува съгласните; човек приема движенията на планетарния живот, които създават неговия собствен живот и всичко това се осъществява чрез дихателния живот под формата на образи. Тяхното ехо това са гласните.
към текста >>
168.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Едва тогава ние ще изковем надеждни понятия за нещата, без да ги свързваме с онази ан
атом
ична прегледност, която изследва продуктите на черния дроб, а после със същата методология иска да изследва и мозъка, говорейки за някаква абстрактна мозъчна тъкан.
Ако пристъпим към душевно-духовния живот с действително сериозни намерения, тогава във всяка от неговите подробности ще открием това, което хората наричат „взаимодействие“ и т.н.
Едва тогава ние ще изковем надеждни понятия за нещата, без да ги свързваме с онази анатомична прегледност, която изследва продуктите на черния дроб, а после със същата методология иска да изследва и мозъка, говорейки за някаква абстрактна мозъчна тъкан.
Ние трябва съвсем точно да знаем как в своя горен край, където е „полюсът-глава“, човекът се отнася по строго определен начин към целия Макрокосмос, как го разрушава, как унищожава своето космическо минало, и как долу, в двигателно-веществообменния полюс, той задържа растежните тенденции и остава, така да се каже, зародиш.
към текста >>
169.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Когато например преди няколко години изпратих мой ръкопис на чужд език до един известен ан
атом
, с молбата да го коригира дори и само устно, той отбеляза в полето срещу горното изречение, че не разбира неговия смисъл.“
„Обаче за преобладаващата част от биолозите, този основен принцип в медицината е не само непознат, но и неразбираем.
Когато например преди няколко години изпратих мой ръкопис на чужд език до един известен анатом, с молбата да го коригира дори и само устно, той отбеляза в полето срещу горното изречение, че не разбира неговия смисъл.“
към текста >>
170.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Древният персийски мъдрец съвсем не вярваше, че животът му се ограничава в ан
атом
ичните очертания на неговото тяло; той по-скоро вярваше, че вълните на светлината го носят из целия Космос.
Там описвам, че през тази епоха човекът все още имаше своите мисли така както днес той усеща своите сетивни възприятия; обаче той бързо се приближаваше към състоянието, характерно за нашата съвременна епоха, когато общо взето ангажирани с изграждането на Азът, ние се оказваме лишени от съзнателните връзки с външния свят. С нашия Аз ние влизаме в тялото, но практически там ние спим. Макар и при гърците този факт да не беше силно подчертан, все пак той съществуваше. Иначе гръцката цивилизация не може да бъде разбрана: Древните гърци бяха вече здраво поставени в своите тела, но далеч не толкова здраво, колкото сме поставени ние. Това е много важно.Древните перси изобщо не бяха здраво поставени в своите тела.
Древният персийски мъдрец съвсем не вярваше, че животът му се ограничава в анатомичните очертания на неговото тяло; той по-скоро вярваше, че вълните на светлината го носят из целия Космос.
При древния грък нещата изглеждаха по съвсем друг на чин. Той присъствуваше макар и спящ в целия Космос, но вече в рамките на своето тяло. Когато спим, нашето астрално тяло и нашият Аз са навън в Космоса, обаче нашето бодърствуване, сравнено с персийското, е също един дълбок сън. Персийското бодърствуване, или още по-добре, персийското пробуждане естествено, говоря за древноперсийската епоха, каквато я знаете от моята „Тайна наука“ може да се сравни само с едно нахлуване на самата светлина в човешките сетива.
към текста >>
171.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Искаме ли да разберем човека като антропософи, ние навсякъде сме просто принудени да излезем вън от ан
атом
ичните очертания на човешкото тяло.
Скъпи мои приятели, през последните седмици отново се постарах да Ви покажа как антропософското изследва не ни кара да разглеждаме човека в неговите сложни и двустранни връзки с целия Космос. Аз посочих пред Вас съотношенията между човешката фигура и звездния свят, съотношенията“ между степените на човешкия живот и планетарните сфери.
Искаме ли да разберем човека като антропософи, ние навсякъде сме просто принудени да излезем вън от анатомичните очертания на човешкото тяло.
Днес разгледахме прехода между будност и сън, обаче ако искаме да говорим за този преход с пълно разбиране на нещата, ние ще установим, че отново трябва да излезем вън от човека, но не в звездния, в пространствения свят, а в света на времето, във „времевия“ свят. Ето: след като разбираме настъпването на есента и зимата, ние разбираме и пробуждането; след като разбираме настъпването на пролетта и лятото, ние разбираме заспиването. От човешкото време ние навлизаме в космическото време. От ритмичната смяна между бодърствуване и сън, навлизаме в годишната последователност на пролет, лято, есен и зима. Човекът застава пред нас като едно отражение на това, което се извършва в света на времето.
към текста >>
172.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Предполагаме, че това човешко същество, съдържа в себе си не само ан
атом
ични и физиологични процеси, но предполагаме, че протичат там, отвътре, също по някакъв начин, душевни и духовни процеси.
Намираме се в някакъв момент между раждането и смъртта в нашето физическо тяло, с лице пред света. Наричаме това, което е от вътрешната страна на нашата кожа, това, което е от вътрешната страна на нашето физическо тяло, именно нашето човешко същество, човешкото същество, което ние сме.
Предполагаме, че това човешко същество, съдържа в себе си не само анатомични и физиологични процеси, но предполагаме, че протичат там, отвътре, също по някакъв начин, душевни и духовни процеси.
Но ние говорим за нас самите, като подразбираме под това, намиращото се отвътре на нашата кожа и гледаме навън в света, светът е около нас, ние го наричаме нашият външен свят. Обаче ние знаем, че си създаваме от този външен свят образи на представата, тези представни образи тогава живеят в нас. Така че, ние имаме навсякъде около нас външния свят и, по един определен начин, образи-отражения на външния свят в живота на нашата душа, отвътре.
към текста >>
За земното виждане, сърцето е там някъде отвътре и ако извършим ан
атом
ично изваждане, то няма да ни се представи в красив вид.
Аз ви го казах много точно, сърцето е по-величествено от Слънцето.
За земното виждане, сърцето е там някъде отвътре и ако извършим анатомично изваждане, то няма да ни се представи в красив вид.
Всъщност, сърцето е в цялото човешко същество, то импрегнира всички други органи, то е даже и в ухото. Трябва да привикваме все повече и повече към този език на сърцето, свойствен за мъртвите, ако мога да го нарека така.
към текста >>
173.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта ан
атом
ът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност.
И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира.
Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност.
А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот.
към текста >>
174.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
- това може и ан
атом
ично да се види - провежда цялото така, че то да се обхване от аза.
По правило сърцето е този орган, който заедно с белите дробове пренася външните субстанции в нашата собствена етерност. Оттам бъбречната система ги пренася в нашата астралност. А чернодробната система с отделянето на жлъчката пренася цялото в нашия собствен аз. Чернодробната система с жлъчката се среща само при висшето животинско царство, не и при нисшите животни, при тях в телесната им субстанция не е открита дори жлъчна киселина. Чернодробната система с нейното своеобразно устройство на портатната вена и т.н.
- това може и анатомично да се види - провежда цялото така, че то да се обхване от аза.
Ако би съществувало само излъченото в тялото чрез бъбреците, то би било прието само от астралното тяло. От черния дроб се отделя жлъчката и тя се прибавя към хранителната каша още в червата и така цялото вече се прониква от секретите на черния дроб (виж рис. 7, синьо), а чрез това бива проведено в азовия организъм. Така нашият азов организъм се включва в изграждането на човешката организация чрез черния дроб, чийто физически представител е водородът. Човекът не бива да поеме отвън нищо живо, нищо астрално.
към текста >>
Искам да кажа, че ан
атом
ията и физиологията на човека се променят в течение на столетията и особено на хилядолетията и историята не може да се изучава, ако не се разгледа фината структура на човека, как такива преобразувания на външните явления на цивилизацията, като тези от Средновековието, в новото време също са свързани с преобразуването на цялата човешка организация.
Искам да кажа, че анатомията и физиологията на човека се променят в течение на столетията и особено на хилядолетията и историята не може да се изучава, ако не се разгледа фината структура на човека, как такива преобразувания на външните явления на цивилизацията, като тези от Средновековието, в новото време също са свързани с преобразуването на цялата човешка организация.
към текста >>
Днешната физиология и ан
атом
ия, която полага хората само върху масата за аутопсия, разглежда само симптомите, които могат да се наблюдават при болния човек с материалистическата наука, не стига дотам действително да разбере вътрешно човека.
Възходът на цивилизацията е свързан с това, хората да приемат в себе си светлината и да разглеждат света в нея, а не в мрака.
Днешната физиология и анатомия, която полага хората само върху масата за аутопсия, разглежда само симптомите, които могат да се наблюдават при болния човек с материалистическата наука, не стига дотам действително да разбере вътрешно човека.
към текста >>
175.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Нека си представим как едно дете, което например получи една готова кукла, една така наречена много «хубава» кукла, която дори има красиво нарисувано лице, следователно е възможно «завършена», как едно такова дете - тези неща не могат да се наблюдават чрез грубата ан
атом
ия - получава сгъстена кръв, как физическата му организация се затруднява.
Можем да кажем:«До смяната на зъбите най-близката естествена среда на детето е родителската, семейната среда. Но ние водим децата в детска градина. Правилно ще постъпим с игрите, с детските занимания, ако знаем как това навлиза в детето, във физическия му организъм.
Нека си представим как едно дете, което например получи една готова кукла, една така наречена много «хубава» кукла, която дори има красиво нарисувано лице, следователно е възможно «завършена», как едно такова дете - тези неща не могат да се наблюдават чрез грубата анатомия - получава сгъстена кръв, как физическата му организация се затруднява.
Ние изобщо не знаем колко сериозно грешим там, как това въздейства на детето! Оставим ли го само да си направи куклите от няколко парчета плат, като ги правим заедно с него, рисуваме по парцалената кукла очите, така че детето вижда това в неговото създаване, тогава то го поема в подвижността на своя организъм, то преминава в кръвта му, в дишането му.
към текста >>
176.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Не можем никога да кажем, че узнаваме за някой вътрешен орган от непосредствено наблюдение, ако не изучаваме ан
атом
ията, но тогава имаме представа за мъртвия, а не за живия орган.
Само когато се разгледат нещата в смисъла на този образ, се изгражда правилна представа за духовността и ролята на тялото при човешкото мислене. Накратко, в земното битие няма нищо в човека, което да не се опира на телесното съществуване. По отношение на телесното си битие ние имаме в нас нашите органи - бели дробове, сърце, мозък и т.н. В обикновения здравословен живот нашето съзнание не е изпълнено с възприятията от вътрешните органи. Всъщност ние ги осъзнаваме, когато някой орган се разболее, и то по много несъвършен начин.
Не можем никога да кажем, че узнаваме за някой вътрешен орган от непосредствено наблюдение, ако не изучаваме анатомията, но тогава имаме представа за мъртвия, а не за живия орган.
Никога не можем да кажем, че възприемаме някой вътрешен орган, както възприемаме някой външен предмет. Точно това е характерното, че по време на земното съществуване ние не познаваме телесната си вътрешност чрез непосредствено възприятие.
към текста >>
177.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тогава си купува учебник по физиология или ан
атом
ия, в зависимост от това дали иска да изучи изграждането или функциите, или се записва в Университета и слуша какво се казва за очите или ушите.
Виждате как чудесно се преплитат нещата в човешкия организъм. Но с това е свързано още нещо и то е следното. Представете си, че имате намерението да опознаете човека по отношение на ушната му организация, очите, носа и т.н. Добре. Вие си казвате, че науката е напреднала грандиозно и този напредък на науката днес струва малко скъпо, но може да се купи, когато човек има необходимите пари.
Тогава си купува учебник по физиология или анатомия, в зависимост от това дали иска да изучи изграждането или функциите, или се записва в Университета и слуша какво се казва за очите или ушите.
Така можете много да научите, но аз вярвам, че при това душата ви ще остане в известен смисъл студена. Така е наистина, тя остава студена. Чуйте да ви се опише ухото от външната физиология. Вашата душевност остава студена, не се ангажира. В това отношение нещата са съвсем обективни.
към текста >>
178.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тези духовни бури показват, че астралното тяло се „гмурва" и потъва в етерното и физическо тяло, само че сега физическото и етерното тяло съвсем не изглеждат така, както ги описва ан
атом
ът или физиологът; сега излиза, че те принадлежат също и на един духовен свят.
Може да се твърди напр., че този, който стига до възприемането на прибиращото се астрално тяло, т.е. до прибирането му в етерното и физическо тяло, попада в епицентъра на тежки духовни бури, в епицентъра на духовни покушения с безмилостни насрещни удари.
Тези духовни бури показват, че астралното тяло се „гмурва" и потъва в етерното и физическо тяло, само че сега физическото и етерното тяло съвсем не изглеждат така, както ги описва анатомът или физиологът; сега излиза, че те принадлежат също и на един духовен свят.
Това, което иначе виждаме като едно невинно физическо тяло, или това, за което предполагаме, че е едно невинно етерно тяло, сега те се оказват формации, чиито основи лежат в духовния свят; в своята истинска същност физическото тяло се представя като нещо съвсем различно от онзи сетивен образ, за който говори официалната наука.
към текста >>
179.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Впрочем, ако вземем нервно-сетивната и вещество-обменна система, ще установим между тях една несъмнена противоположност, която за духовно-научната ан
атом
ия и физиология не представлява никаква тайна.
Впрочем, ако вземем нервно-сетивната и вещество-обменна система, ще установим между тях една несъмнена противоположност, която за духовно-научната анатомия и физиология не представлява никаква тайна.
към текста >>
Неговите най-микроскопични частици и, ако мога така да се изразя, „трохите" на физическото тяло сега изглеждат така, сякаш техните
атом
и биха се разпаднали, сякаш от цялото тяло се оформя една подвижна минералнотечна-въздухообразна маса, която е пронизана от неудържим и бликаш живот и тази вътрешна сила, която причинява всичко това, какво представлява тя?
Ако отново насочим поглед към спящото човешко тяло следвайки всевъзможните съпоставки, които могат да бъдат направени от многобройните ми лекции по тези въпроси ние ще установим следното: Ние ще установим че под огнените езици на Азът и астралното тяло нещо става. Там е спящото физическо тяло, което прелива от неудържимите растежни сили. Тези растежни сили неусетно съживяват минералния свят на човека.
Неговите най-микроскопични частици и, ако мога така да се изразя, „трохите" на физическото тяло сега изглеждат така, сякаш техните атоми биха се разпаднали, сякаш от цялото тяло се оформя една подвижна минералнотечна-въздухообразна маса, която е пронизана от неудържим и бликаш живот и тази вътрешна сила, която причинява всичко това, какво представлява тя?
Виждате ли, това което вибрира вътре в етерното и физическо тяло докато ние спим е отзвучаващата ударна вълна на нашия космически живот преди раждането. Докато сме будни, тази ударна вълна е в покой.
към текста >>
180.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Съвременната физика, когато иска да стане натурфилософия, фантазира за това, че зад сетивния свят седят вихрообразни
атом
и.
Съвременната физика, когато иска да стане натурфилософия, фантазира за това, че зад сетивния свят седят вихрообразни атоми.
Но това са фантастични материалистични представи. В действителност там се разиграват цветни, звучащи процеси. Те се разиграват там вследствие на това, че Духовете от Висшите Йерархии управляват там в цветовете, в музикалните тонове и т.н.
към текста >>
181.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Занимават се с ан
атом
ия, зоология, биология, история и т.н., и при това съвсем не ги е грижа за това, дава ли се чрез тези науки познание за нещо реално, а продължават в коловоза нататък.
И тъй продължава и нататък, както се казва, през куп за грош.
Занимават се с анатомия, зоология, биология, история и т.н., и при това съвсем не ги е грижа за това, дава ли се чрез тези науки познание за нещо реално, а продължават в коловоза нататък.
Но човек трябва отчетливо да си изясни фундаменталния факт, че в мисленето, именно в абстрактното мислене, тъй като то, нали, е толкова светло и ясно, носи в себе си нещо във висша степен надземно, докато в земния живот той има около себе си само земно. И тези две неща никак не искат да се съгласуват едно с друго. Сега можем да поставим въпроса: а преди, когато човек е имал все още живи мисли, съгласували ли са се създаваните от него мисле-образи по-добре с това, което е било във вътрешния му свят? И тук трябва да кажем: Да! И аз искам да ви обясня защо.
към текста >>
182.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
На духовно равнище: Става така, че човекът никога не би стигнал до наивната вяра в един чисто материален свят, за какъвто говори днешното природознание, никога не би стигнал до идеята за мъртвите
атом
и и т.н.
Тези промени са на физическо, душевно и духовно равнище.
На духовно равнище: Става така, че човекът никога не би стигнал до наивната вяра в един чисто материален свят, за какъвто говори днешното природознание, никога не би стигнал до идеята за мъртвите атоми и т.н.
Човекът никога не би стигнал до такива спъващи развитието закони, като закона за съхранение на енергията, за съхранение на материята, ако Драконът не беше всмукал в себе си елементарните Духове от външния свят. Поради факта, че елементарните Същества са настанени вътре в него, човешкият поглед беше отклонен от духовната страна на света. Сега, поглеждайки навън, човекът вече не вижда духовната страна на нещата, която междувременно се беше вмъкнала в него, сега той вижда само мъртвата материя.
към текста >>
183.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно
атом
истични части във всеки момент.
На днешния човек му е всъщност трудно да бъде човек. Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах. Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно.
И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент.
Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка. И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
към текста >>
184.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Положението е такова, като че, бих могъл да кажа, бихме виждали в човешкия мозък, обаче не само като един ан
атом
, който изследва тъканите на клетките, а като някой, който вижда там да просветват, да проблясват мислите: така се явяват на човека тези Гноми като прозрачни човечета, вътре в които се явява играта на мислите.
Те се обвиват така да се каже с една духовна кожа, изтласкват своето битейно чувство в покрайнините на тяхното тяло, когато има пълнолуние. И когато някой има имагинативно виждане за такива неща, те му се явяват тогава, бих могъл да кажа, като лъчеизпускащи, бронира ни малки рицари при светлината на пълната Луна. Тогава те носят около себе си една духовна броня, и това е онова, което прониква навън в тяхната кожа, за да се предпазят от лунната светлина, която им е неприятна. Обаче когато наближава новолунието, тогава на Гномите им става прозрачно, чудесно; ние виждаме в тях лъчезарящи, проблясващи игри на цветовете. Ние виждаме, как в тях с проявява цял един свят.
Положението е такова, като че, бих могъл да кажа, бихме виждали в човешкия мозък, обаче не само като един анатом, който изследва тъканите на клетките, а като някой, който вижда там да просветват, да проблясват мислите: така се явяват на човека тези Гноми като прозрачни човечета, вътре в които се явява играта на мислите.
Именно при новолуние тези Гноми са извънредно интересни, защото всеки един носи в себе си цял един свят и можем да кажем: вътре в този свят почива всъщност тайната на Луната.
към текста >>
185.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Те ще трябва да изхождат от процесите на обмяната на веществата, а другото трябва да бъде най-много предпоставка ние ще има да говорим още върху това -; ан
атом
ията, тънката ан
атом
ия трябва да бъде изходната точка, защото тя е нещо твърдо установено.
Всяко отделно звено на познанието на човека трябва да бъде, бих могъл да кажа, вдъхновено по определен начин от онова, което лежи на основата на това, което аз казах тук. Предположете, че някой иска да установи една система на лечебното изкуство, една действително рационална система на лечебното изкуство. Какво трябва да съдържа тази система? Естествено тя трябва да съдържа главно процесите на лечението. Обаче от какво трябва да изхождат процесите на лечението?
Те ще трябва да изхождат от процесите на обмяната на веществата, а другото трябва да бъде най-много предпоставка ние ще има да говорим още върху това -; анатомията, тънката анатомия трябва да бъде изходната точка, защото тя е нещо твърдо установено.
Тя представлява вече нещо напълно човешко.
към текста >>
186.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И ако искаме да се грижим за здравето на един човек, ние трябва да се погрижим преди всичко за това, че в човека да не влиза нищо, което става такова, каквото се намира вън, което не може да бъде преработено и до най-малкия
атом
в човешкия организъм.
Всяко такова отлагане в човека, което след това остава непреработено, означава, че човекът не намира връзката с духовното естество на Космоса за съществуващите в него вещества. Това е, бих могъл да кажа, само едно отделно приложение на общото изречение, че онова, което влиза от вън в човека, трябва да бъде напълно преработено от него във вътрешността.
И ако искаме да се грижим за здравето на един човек, ние трябва да се погрижим преди всичко за това, че в човека да не влиза нищо, което става такова, каквото се намира вън, което не може да бъде преработено и до най-малкия атом в човешкия организъм.
Това се отнася не само за веществата, то се отнася например също за силите.
към текста >>
187.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Когато си пред ставим, както често пъти разбираме в обикновените ръководства по ан
атом
ия и физиология според дадените там изображения: човекът е една твърда форма и приема след това външните съставни части на природата, държи ги в себе си почти неизменени, тогава винаги ще страдаме от липсата на един мост, който трябва да бъде хвърлен от това, което се намира в природния човек, до това, с което човекът е свързан в същност съобразно неговата душевна природа.
Когато виждаме, как външно природното бива преобразено в човешкия организъм, например бива преобразено така коренно както минералните вещества, които трябва да бъдат доведени до състоянието на топлинния етер, тогава ние намираме също, как онова, което живее в природните царства, в организираните хора, се свързва с духовното.
Когато си пред ставим, както често пъти разбираме в обикновените ръководства по анатомия и физиология според дадените там изображения: човекът е една твърда форма и приема след това външните съставни части на природата, държи ги в себе си почти неизменени, тогава винаги ще страдаме от липсата на един мост, който трябва да бъде хвърлен от това, което се намира в природния човек, до това, с което човекът е свързан в същност съобразно неговата душевна природа.
към текста >>
Днес този скелет е нещо, който се разглежда като нещо изградено от един изчисляващ архитект за ан
атом
а или за физиолога.
Чрез една такава критика на езика човек стига до възможността да направи да се изпари напълно в само абстрактните мисли духът, който и без това вече е достатъчно изтънял. Проникнатата от инстинктивното ясновиждане наука на посвещението виждаше духовното не в абстрактните мисли. Тя виждаше духовното във форми, в това, което е образно, което само можеше да говори, да звучи. Чрез това, че духовното беше виждано в нещо живо, също физическото, костта, кръвта можеха да бъдат виждани в духовността. В науката на посвещението не съществуваха тези мисли, тази представа за скелета, които днес хората имат.
Днес този скелет е нещо, който се разглежда като нещо изградено от един изчисляващ архитект за анатома или за физиолога.
Но скелетът не е нещо подобно. Както видяхте, скелетът е изграден чрез това, че минералните вещества биват доведени до състоянието на топлинния етер, че в топлинния етер действуват силите на духовните йерархии и след това от него се образуват формите на костите.
към текста >>
Така описва днешният ан
атом
, днешният природоизследовател костите, като че те никак не сочат към нещо; те сочат обаче към техния произход от духовното.
Следователно който може да гледа правилно скелета, на него той разкрива своя духовен произход. И положението е действително такова, че онзи, който гледа скелета в неговата днешна форма, искам да кажа във формата, в която го гледа днешната наука, прилича на човек, който казва: Тук аз имам една напечатана страница, върху нея се намират буквени форми. Той описва тези форми на буквите, но не чете, защото не може да чете. Той не свързва това, което се изразява в буквите, с това, което стои на тяхната основа; той описва само формите на буквите.
Така описва днешният анатом, днешният природоизследовател костите, като че те никак не сочат към нещо; те сочат обаче към техния произход от духовното.
към текста >>
Защото по отношение на човешката форма, каквато тя стои пред на шия поглед от гледна точка на ан
атом
ията и физиологията, човек забелязва: тя е изградена от духовния свят от два елемента, които са моралната студенина и омраза.
Обаче тогава, когато можем да гледаме така човешкия физически орга.низъм, тогава забелязваме нещо, съзираме нещо, което принадлежи в онази област, за която посветените от всички времена т.е. онези, които действително са били такива са казвали: Щом човек прекрачи прага в духовния свят, той забелязва тогава нещо, което е страшно, което отначало никак не може да бъде понесено лесно. Хората искат да бъдат приятно засегнати от това, което им изглежда, че заслужава те да се стремят към него. Но положението е такова, че човек трябва да мине през страшното, когато иска да се запознае с духовната действителност, т.е. въобще с истинската действителност.
Защото по отношение на човешката форма, каквато тя стои пред на шия поглед от гледна точка на анатомията и физиологията, човек забелязва: тя е изградена от духовния свят от два елемента, които са моралната студенина и омраза.
към текста >>
Защото това, което човекът носи в себе си тук на Земята, това са веществата, които стоят в него повече или по-малко във формата на зрънца, да речем във формата на
атом
и, обаче самата форма на човека е нещо духовно.
За духовния поглед на имагинацията, когато човекът е минал през вратата на смъртта, той изглежда още подобен на това, което е бил на Земята.
Защото това, което човекът носи в себе си тук на Земята, това са веществата, които стоят в него повече или по-малко във формата на зрънца, да речем във формата на атоми, обаче самата форма на човека е нещо духовно.
Трябва да бъдем наясно върху това: просто безсмислица е да си представяме човешката форма като физическа; ние трябва да си представяме човешката форма като духовна. Физическото вътре в тази форма се намира навсякъде под формата на малки частици. Формата, която е само едно силово тяло, държи това, което иначе би се разпаднало в една купчина, държи го заедно в тази форма. Ако бихме хванали всекиго от Вас за косата и бихме могли да извлечем от него формата, тогава физическото, а също и етерното биха паднали долу като купчина пясък. Че това не е никаква купчина пясък, а е разпределено и приема една форма, то не се дължи на нищо физическо, а се дължи на нещо духовно.
към текста >>
188.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
За разбиращия този факт е ужасно да чува хората да говорят: Зад природните явления стоят материални
атом
и.
За разбиращия този факт е ужасно да чува хората да говорят: Зад природните явления стоят материални атоми.
Разбира се, не с тези материални атоми се съединяват нашите спомени по време на сън, а с това, което действително стои зад природните явления. Когато спим, спомените ни се съединяват с духовно-действените сили; те са там по време на сън.
към текста >>
Разбира се, не с тези материални
атом
и се съединяват нашите спомени по време на сън, а с това, което действително стои зад природните явления.
За разбиращия този факт е ужасно да чува хората да говорят: Зад природните явления стоят материални атоми.
Разбира се, не с тези материални атоми се съединяват нашите спомени по време на сън, а с това, което действително стои зад природните явления.
Когато спим, спомените ни се съединяват с духовно-действените сили; те са там по време на сън.
към текста >>
189.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Това, което външната ан
атом
ия казва за тях, е толкова повърхностно, толкова обидно повърхностно.
Скъпи мои приятели, ето, човек стои пред човешки или животински скелет.
Това, което външната анатомия казва за тях, е толкова повърхностно, толкова обидно повърхностно.
към текста >>
190.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Днес режат трупове и по тях съставят ан
атом
ични атласи.
Това, че такива неща са тъй малко известни, е резултат от недостатъчната способност за внимание у днешния човек. Ако този недостиг на способността за внимание днес не беше такъв, човек би могъл да даде поне указание, извлечено от сънищата, за това, което е забелязано от него във вътрешното усещане във вливащата се слънчева светлина. Действително това, което са преподавали на ученика за вътрешната същност на човешкия организъм, е било по-различно, отколкото преподаваното днес.
Днес режат трупове и по тях съставят анатомични атласи.
Това не изисква особено внимание, макар и да трябва да признаем, че на някои студенти и толкова им липсва. Някога са учили ученика, като са го извеждали на слънце и са го подтиквали да почувства как реагира вътрешността му на приятно вливащата се слънчева светлина; и съобразно преживяното той е можел вече да нарисува черен дроб, стомах и т.н. Такова вътрешно родство на човека с макрокосмоса се установява само тогава, когато са налични условията, необходими за това. Вие можете, разбира се, да бъдете слепи и все пак по пътя на опипването да установите формата на някакъв предмет. По такъв начин, когато един орган от вашия организъм става възприемчив за друг чрез внимание към светлината, вие можете да описвате вътрешните органи, така че ще бъдете в състояние да възприемате най-малко техните сенчести образи във вашето съзнание.
към текста >>
191.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е мъртво и представлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави ан
атом
ът, разрязвайки трупове в ан
атом
ичната зала, търсейки в мъртвото това, чието предназначение е животът.
Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е мъртво и представлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави анатомът, разрязвайки трупове в анатомичната зала, търсейки в мъртвото това, чието предназначение е животът.
Така се врязваме ние с нашата химия, с нашата физика в живата природа. На гръцкия ученик се давало друго естество-знание, живо естествознание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото. Трябвало е да се върне във времената, когато оловото е живеело. Тук му ставало ясно тайнственото отношение на човека към вселената, тайнственото отношение на човека към това, което го заобикаля на Земята.
към текста >>
192.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Мислим, че чрез ан
атом
ията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше.
По такъв начин човек е достигал до това, което в древните времена е съответствало на нашия емоционален живот. Ние имаме още абстрактен живот на чувствата, на емоциите. Кой от нас знае непосредствено нещо за своето сърце?
Мислим, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше.
От друга страна, човека от древните времена е нямал това, което ние носим в себе си като емоционално преживяване на света. Вместо това, той е имал преживяване на своето сърце. Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
към текста >>
Ан
атом
ията и физиологията знаят малко за чудната загадка на мозъчните гънки, но една-единствена мозъчна гънка е нещо много по-величествено и мощно, от абстрактните знания на най-великия гений.
Иска ми се да кажа (и от определена гледна точка това е така): О, бедни съвременни хора, които могат да преживяват само абстрактни мисли! Какво ви дават тези мисли? Ние много се гордеем с тях, но съвсем забравяме заради абстрактните мисли, които са твърде умни сами по себе си, нашата глава; главата е много по-богата откъм съдържание от най-умната от нашите абстрактни мисли.
Анатомията и физиологията знаят малко за чудната загадка на мозъчните гънки, но една-единствена мозъчна гънка е нещо много по-величествено и мощно, от абстрактните знания на най-великия гений.
Някога на Земята е било време, когато човек не просто, като нас, е осъзнавал скопени мисли, но е осъзнавал собствената глава; той е възприемал главата като образ на Земята и е усещал тази или онази част на главата – да кажем, четирихълмието или таламуса - като образ на определена планинска конфигурация на Земята. Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото отношение към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето".
към текста >>
193.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Така, че
атом
истът вижда в белтъка образ на химическа комбинация.
Вие помните, че най-важната субстанция, образуваща основата на всеки организъм, - било то растение, животно или човек, - се явява белтъкът. Белтъкът също така образува основата за зародиша на новото растение, животно или човешки организъм. От оплодената зародишна клетка възниква това, което се развива в организъм, и субстанция на зародиша се явява белтъкът. В наши дни вместо истинско изследване, започват да си фантазират и рисуват белтък, съставен от оплетена комбинация на химически вещества. Казват, че той се състои от въглерод, кислород, водород, азот, сяра, а също примеси от фосфор, - всичко в сложно съчетание.
Така, че атомистът вижда в белтъка образ на химическа комбинация.
Атомите и молекулите е прието да се представят устроени по най-сложен начин. И тази сложна молекула на белтъка, или както ви е угодно да я наречете, възниква в майчиния организъм на животното или растението; тя се развива по-нататък, от нея се ражда ново животно, което възниква изключително благодарение на наследствеността.
към текста >>
Атом
ите и молекулите е прието да се представят устроени по най-сложен начин.
Белтъкът също така образува основата за зародиша на новото растение, животно или човешки организъм. От оплодената зародишна клетка възниква това, което се развива в организъм, и субстанция на зародиша се явява белтъкът. В наши дни вместо истинско изследване, започват да си фантазират и рисуват белтък, съставен от оплетена комбинация на химически вещества. Казват, че той се състои от въглерод, кислород, водород, азот, сяра, а също примеси от фосфор, - всичко в сложно съчетание. Така, че атомистът вижда в белтъка образ на химическа комбинация.
Атомите и молекулите е прието да се представят устроени по най-сложен начин.
И тази сложна молекула на белтъка, или както ви е угодно да я наречете, възниква в майчиния организъм на животното или растението; тя се развива по-нататък, от нея се ражда ново животно, което възниква изключително благодарение на наследствеността.
към текста >>
194.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Както всичко се свежда до молекули, които се изграждат по сложен начин от
атом
ите, някои си представят първата заложба на този яйчен зародиш като една сложна молекула.
И както и да се въртят представителите на модерната наука - знаете, че съществуват много теории, еволюционни теории, епигенезисни теории и т.н., - не се получава нищо друго, освен да си представят тази зародишна клетка, това малко яйце като страшно сложно нещо.
Както всичко се свежда до молекули, които се изграждат по сложен начин от атомите, някои си представят първата заложба на този яйчен зародиш като една сложна молекула.
Обаче това не е в съгласие с физическите наблюдения, мои мили приятели.
към текста >>
195.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Разгледано грубо ан
атом
ически, е така: Предметите ни правят впечатление, ние получаваме възприятия; те минава през окото и отиват по-нататък до процесите в бялото вещество на мозъка.
Ние имаме две ясно различаващи се части в нашия мозък: външният мозък предимно сивото вещество, а под него повече бялото вещество. Бялото вещество преминава тогава в сетивните органи; сивото вещество се намира в мозъка, то е много по-малко развито от бялото вещество. Но цветовете са само приблизително сив и бял.
Разгледано грубо анатомически, е така: Предметите ни правят впечатление, ние получаваме възприятия; те минава през окото и отиват по-нататък до процесите в бялото вещество на мозъка.
към текста >>
196.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тези неопределени понятия за безкрайност завладяват младия Дюринг и той действително твърде остроумно говори върху това, че това говорене с понятия за безкрайност всъщност няма никакъв смисъл и че дори да трябва да говорим за колкото и да е голям брхой, примерно от световни
атом
и или молекули, все пак те трябва да са определено число, което да може да се преброи.
Тези неопределени понятия за безкрайност завладяват младия Дюринг и той действително твърде остроумно говори върху това, че това говорене с понятия за безкрайност всъщност няма никакъв смисъл и че дори да трябва да говорим за колкото и да е голям брхой, примерно от световни атоми или молекули, все пак те трябва да са определено число, което да може да се преброи.
Колкото и голямо да си представяме мировото пространство, все пак то би трябвало да бъде една измерима величина, също както и световното време трябва да бъде измерима величина - както казах, всичко това е изложено с голямо остроумие.
към текста >>
197.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Александър Виснер, издател на “
Атом
ът или силовия елемент на посоката”, 1875.
Александър Виснер, издател на “Атомът или силовия елемент на посоката”, 1875.
към текста >>
198.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Именно тези духовнонаучни методи показват, че човекът по никакъв начин не трябва да бъде разглеждан всъщност така външно, както го разглеждат днешната физиология и ан
атом
ия.
Но аз не казвам тези неща, за да правим нашите наблюдения именно върху тях. Всички наблюдения, които ви съобщих като подготовка за разглеждане на кармата, са възникнали не по външен начин, а напълно по вътрешен начин, чрез методите на духовната наука.
Именно тези духовнонаучни методи показват, че човекът по никакъв начин не трябва да бъде разглеждан всъщност така външно, както го разглеждат днешната физиология и анатомия.
Да се изучават просто органите и техните взаимни връзки, това всъщност няма никакъв смисъл. Защото човекът е една картина, един образ. Отчасти той е отражение на това, което са силите между смъртта и едно ново раждане, отчасти е отражение на неговия минал земен живот и няма никакъв смисъл в това физиологията и анатомията да се развиват така, както те се развиват днес - да разглеждат човека, само такъв, какъвто той се представя пред тях външно и след това да разглждат едно след друго всичко, което е в него. Защото главата например има много по-голяма връзка с миналия земен живот, отколкото с тялото, което човек има в този земен живот.
към текста >>
Отчасти той е отражение на това, което са силите между смъртта и едно ново раждане, отчасти е отражение на неговия минал земен живот и няма никакъв смисъл в това физиологията и ан
атом
ията да се развиват така, както те се развиват днес - да разглеждат човека, само такъв, какъвто той се представя пред тях външно и след това да разглждат едно след друго всичко, което е в него.
Но аз не казвам тези неща, за да правим нашите наблюдения именно върху тях. Всички наблюдения, които ви съобщих като подготовка за разглеждане на кармата, са възникнали не по външен начин, а напълно по вътрешен начин, чрез методите на духовната наука. Именно тези духовнонаучни методи показват, че човекът по никакъв начин не трябва да бъде разглеждан всъщност така външно, както го разглеждат днешната физиология и анатомия. Да се изучават просто органите и техните взаимни връзки, това всъщност няма никакъв смисъл. Защото човекът е една картина, един образ.
Отчасти той е отражение на това, което са силите между смъртта и едно ново раждане, отчасти е отражение на неговия минал земен живот и няма никакъв смисъл в това физиологията и анатомията да се развиват така, както те се развиват днес - да разглеждат човека, само такъв, какъвто той се представя пред тях външно и след това да разглждат едно след друго всичко, което е в него.
Защото главата например има много по-голяма връзка с миналия земен живот, отколкото с тялото, което човек има в този земен живот.
към текста >>
Ние не научаваме нищо за главата, когато например чрез ан
атом
ията или физиологията се запознаваме с кръвообращението в главата, защото това, което кръвообращението извършва в главата, съвсем не се отнася към главата, то се отнася само към това, което главата използва като ритъм.
Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно състояние, а в постоянна и непрекъсната подвижност и тази разлика трябва точно да се има предвид. Ние най-добре разглеждаме главата на човека като една завършена, затворена, спокойна форма, ние разглеждаме също и нейната вътрешност, например отделните части в мозъка, как те стоят спокойно една до друга.
Ние не научаваме нищо за главата, когато например чрез анатомията или физиологията се запознаваме с кръвообращението в главата, защото това, което кръвообращението извършва в главата, съвсем не се отнася към главата, то се отнася само към това, което главата използва като ритъм.
В това отношение главата е точно такава, каквото е кръвообращението. По отношение на това, което можем да видим, когато повдигнем една част от костния строеж на главата и погледнем там кръвообращението, виждаме, че то съвсем не се отнася към главата, а главата трябва да бъде разглеждана като почиващ орган, където едното лежи до другото.
към текста >>
Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното наблюдение в ан
атом
ията, всъщност никога не го разбират.
В самото кръвообращение живее течното. В дишането живее газообразното. А в движението, когато влезе в действие, живее огненото естество. Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвижност, в непрекъснато раждане и умиране. Този процес не може всъщност да бъде обхванат чрез сетивното наблюдение.
Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното наблюдение в анатомията, всъщност никога не го разбират.
За целта човек трябва много да напрегне вътрешната продуктивна сила на духа си, за да разбере този процес. Когато слушаме обясненията, които се отнасят за ритмичния процес, както те се излагат в обикновените лекции по анатомия и физиология, действително е така, че от мъртвото описание, което се дава - онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, - ние имаме чувството,
към текста >>
Когато слушаме обясненията, които се отнасят за ритмичния процес, както те се излагат в обикновените лекции по ан
атом
ия и физиология, действително е така, че от мъртвото описание, което се дава - онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, - ние имаме чувството,
А в движението, когато влезе в действие, живее огненото естество. Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвижност, в непрекъснато раждане и умиране. Този процес не може всъщност да бъде обхванат чрез сетивното наблюдение. Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното наблюдение в анатомията, всъщност никога не го разбират. За целта човек трябва много да напрегне вътрешната продуктивна сила на духа си, за да разбере този процес.
Когато слушаме обясненията, които се отнасят за ритмичния процес, както те се излагат в обикновените лекции по анатомия и физиология, действително е така, че от мъртвото описание, което се дава - онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, - ние имаме чувството,
към текста >>
И когато преминем към системата веществообмяна и крайници - виждате ли, в това, което ан
атом
ията и физиологията днес разглеждат в тази система, ние нямаме нейните сили, а само онова, което отпада, което се изхвърля.
И когато преминем към системата веществообмяна и крайници - виждате ли, в това, което анатомията и физиологията днес разглеждат в тази система, ние нямаме нейните сили, а само онова, което отпада, което се изхвърля.
Всичко, което в системата на веществообмяната и крайниците е съдържание на днешното научно разглеждане, съвсем не принадлежи към изграждането и към организацията на човека, а се изхвърля, - съдържанието на червата е само крайният пример за този процес, - всичко останало, което е физически възприемаемо в тази система, не принадлежи на човека, а е отделено от него, само че едно остава да стои по-дълго време, а друго по-кратко. Съдържанието на червата остава за кратко време в организма; това, което се отделя в мускулите, нервите и т. н., остава по-дълго време. Но към човека не принадлежи само това, което може физически-сетивно да бъде установено в системата на веществообмяната и крайниците, а това физически-сетивно е само излъчване и отлагане. Напротив всичко, което принадлежи към системата на обмяна на веществата и крайниците, е от свръхсетивно естество.
към текста >>
199.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
[1] От това един професор.. направи: Има се предвид професорът по ан
атом
ия в Гьотинген, д-р Хуго Фукс, който се проявява като бурен противник на антропософията.
[1] От това един професор.. направи: Има се предвид професорът по анатомия в Гьотинген, д-р Хуго Фукс, който се проявява като бурен противник на антропософията.
към текста >>
200.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Когато човек се запознава с ан
атом
ията, физиологията или с практическия живот по материалистичен начин, той се научава да познава истината, но тази истина важи само за физическото естество.
От там идва това. И антропософът трябва да се научи по един особен начин, че материализмът има право. Той трябва да научи това именно по този начин: Материализмът има право, но той важи само за физическото тяло. Другите хора, които са материалисти, познават само физическото тяло, или поне вярват, че го познават. Тази е грешката, грешката не лежи в материализма.
Когато човек се запознава с анатомията, физиологията или с практическия живот по материалистичен начин, той се научава да познава истината, но тази истина важи само за физическото естество.
И това признание трябва да бъде направено от най-дълбоката вътрешност на човешкото същество, - че материализмът има право в неговата област и че блестящата страна на новото време е, че е намерена истината в областта на материализма. Но въпросът има неговата практическа страна, неговата практическа кармическа страна.
към текста >>
Защото днес е невъзможно да не се пишат материалистични книги върху ботаниката или върху ан
атом
ията; отношението на живота не позволява това.
Тук именно е необходимо да не си служим само с формалности. Днес ние не можем да предпазим един човек, да не бъде изложен на интелектуалния материализъм.
Защото днес е невъзможно да не се пишат материалистични книги върху ботаниката или върху анатомията; отношението на живота не позволява това.
Обаче касае се да обхванем тези неща не само формално, а да ги обхванем в тяхната действителност. Тук ние трябва да разберем, че понеже Михаил не изтръгва вече душевно-духовното от физическо-телесното както по-рано Ариман може да действа върху душевно-духовното намиращо се в тялото. И именно тогава, когато това душевно-духовно естество е надарено, но потъва в тялото, то е много достъпно за Ариман, изложено е особено много на Ариман. И Ариман намира своята плячка особено при най-надарените хора, за да изтръгне интелигентността от Михаил, да я отнеме от Михаил. Тогава настъпва именно това, което в нашето време играе много по-голяма роля, отколкото обикновено се мисли.
към текста >>
201.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Можем да кажем, че днешният ан
атом
, днешният физиолог биха искали да говорят така, както някога един знаменит астроном е говорил на своя цар в отговор на зададен от царя въпрос: - Аз изследвах цялата Вселена, търсих навсякъде между звездите и техните движения, но не намерих никакъв Бог.
Днес стремежът за познание е такъв, че човекът е разглеждан по един съвършено външен начин по отношение на неговите органи, по отношение на неговите кръвоносни съдове, по отношение на неговите нерви, и т. н.. И който разглежда човека по този начин според неговото здраве и болест, той не е в състояние във всичко това да намери нещо, което е дух или душа.
Можем да кажем, че днешният анатом, днешният физиолог биха искали да говорят така, както някога един знаменит астроном е говорил на своя цар в отговор на зададен от царя въпрос: - Аз изследвах цялата Вселена, търсих навсякъде между звездите и техните движения, но не намерих никакъв Бог.
- Така казал астрономът. Днешният анатом и днешният физиолог биха могли да кажат: - Аз изследвах всичко, сърце, нерви, стомах, мозък, кръвоносни съдове и бъбреци, но не намерих душата и духа. -
към текста >>
Днешният ан
атом
и днешният физиолог биха могли да кажат: - Аз изследвах всичко, сърце, нерви, стомах, мозък, кръвоносни съдове и бъбреци, но не намерих душата и духа. -
Днес стремежът за познание е такъв, че човекът е разглеждан по един съвършено външен начин по отношение на неговите органи, по отношение на неговите кръвоносни съдове, по отношение на неговите нерви, и т. н.. И който разглежда човека по този начин според неговото здраве и болест, той не е в състояние във всичко това да намери нещо, което е дух или душа. Можем да кажем, че днешният анатом, днешният физиолог биха искали да говорят така, както някога един знаменит астроном е говорил на своя цар в отговор на зададен от царя въпрос: - Аз изследвах цялата Вселена, търсих навсякъде между звездите и техните движения, но не намерих никакъв Бог. - Така казал астрономът.
Днешният анатом и днешният физиолог биха могли да кажат: - Аз изследвах всичко, сърце, нерви, стомах, мозък, кръвоносни съдове и бъбреци, но не намерих душата и духа. -
към текста >>
Когато проследим навън това, което физически е нещо съвършено различно, от това, което си представят днешният ан
атом
и днешният физиолог, това ще ни даде възгледи, които отговарят също и на вижданията в миналите земни съществувания на човека.
Защото същият род виждане, което трябва да развием, за да виждаме духовното, което стои не зад цялостния човек, а зад отделните органи - зад един орган стои светът на Юпитер, зад друг орган светът на Венера и т. н., - разбиранията, които трябва да бъдат развити тук, те водят именно до това, което се представя като възможност да стигнем зад човешките личности, в техните минали земни съществувания. Защото в настоящия земен живот човекът стои пред нас ограничен от неговата кожа. Когато придобием способността да виждаме в отделните органи на човека, тогава се разширява това, което е затворено в кожата, като всеки орган сочи към една друга област в света, указвайки пътищата навън в Макрокосмоса. Тогава навън човекът се закръгля и от това се нуждаем ние - от този човек, който отново се изгражда духовно, след като е била преодоляна настоящата форма, която е ограничана от кожата.
Когато проследим навън това, което физически е нещо съвършено различно, от това, което си представят днешният анатом и днешният физиолог, това ще ни даде възгледи, които отговарят също и на вижданията в миналите земни съществувания на човека.
към текста >>
202.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Казва се, че в последно време
атом
ът е станал едно чудесно същество, а да не говорим за молекулата!
Искам да изходя от нещо, което има известно научно значение, което може би за някои не е симпатично, но то ще бъде нещо лесно. Често съм подчертавал в антропософските лекции, че даже и когато чисто естествено научно се изследва човекът с неговия земен живот, той представя доказателството, че в неговото образуване се намесва нещо, което е извънземно. Естествената наука вярва, че първата яйцеклетка е най-сложното тяло, което може да съществува на Земята. Размишлява се върху сложната структура, която яйцеклетката може да има.
Казва се, че в последно време атомът е станал едно чудесно същество, а да не говорим за молекулата!
А нещо такова, като клетката, то е ужасно сложно! - Но случаят съвсем не е такъв при яйцеклетката. В действителност яйцеклетката съвсем не е сложно тяло, а тя представлява един хаос. Всяка химическо-физическа структура се разпада и преди да може да се роди живо същество, яйцеклетката трябва да се разпадне в хаотичен прах. Именно този е смисълът на оплождането, че то привежда зародиша в хаос, така че в майчиния организъм съществува една съвсем раздробена материя.
към текста >>
203.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически организъм, превръща се на прах, но че остава един
атом
, и този
атом
по чудни пътища преминава в следващия земен живот.
Вярно е, че също и в това отношение хората са изживели някои неща. Имаше време, когато съществуваха някои теософи, които знаеха, че човекът живее в повтарящи се земни съществувания. Те знаеха това от източната мъдрост, но искаха да си представят всичко така, както хората си го представят по сетивен начин. Те се мамеха върху това, но се нуждаеха от една сетивна представа.
Тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически организъм, превръща се на прах, но че остава един атом, и този атом по чудни пътища преминава в следващия земен живот.
Това теософите наричаха «трайният атом». Това беше само един околен път, за да могат хората да си представят нещата материалистично. Но човек изгубва всяка такава наклонност да си представя нещата материалистично, когато действително мине през това, което душата може да изживее, когато вижда, как това човешко сърце се образува от мировите ширини.
към текста >>
Това теософите наричаха «трайният
атом
».
Вярно е, че също и в това отношение хората са изживели някои неща. Имаше време, когато съществуваха някои теософи, които знаеха, че човекът живее в повтарящи се земни съществувания. Те знаеха това от източната мъдрост, но искаха да си представят всичко така, както хората си го представят по сетивен начин. Те се мамеха върху това, но се нуждаеха от една сетивна представа. Тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически организъм, превръща се на прах, но че остава един атом, и този атом по чудни пътища преминава в следващия земен живот.
Това теософите наричаха «трайният атом».
Това беше само един околен път, за да могат хората да си представят нещата материалистично. Но човек изгубва всяка такава наклонност да си представя нещата материалистично, когато действително мине през това, което душата може да изживее, когато вижда, как това човешко сърце се образува от мировите ширини.
към текста >>
- Когато с помощта на духовната ан
атом
ия рисуваме черния дроб, белите дробове, някои други органи, ние можем да си нарисуваме Земята и това което се намира в нейна близост; така е всъщност по отношение на силите.
А черният дроб се образува съвсем близо до земната област; той има още малко общо с това, което са ширините на Космоса. Чрез науката на посвещението постепенно се научаваме да познаваме човека така, че да си кажем: - Сърцето съвсем не би могло да бъде в човека, ако то не би било приготвено, ако не би било вътрешно изградено от цялото обкръжение в Космоса. Напротив, един такъв орган като черния дроб, като белия дроб, се изграждат в близост до земното съществуване. По отношение на белия дроб, на черния дроб човекът изглежда космически подобен на близостта на Земята, по отношение на сърцето той е едно далечно космическо същество. От човека ни става ясен целият Космос.
- Когато с помощта на духовната анатомия рисуваме черния дроб, белите дробове, някои други органи, ние можем да си нарисуваме Земята и това което се намира в нейна близост; така е всъщност по отношение на силите.
Преминем ли към сърцето, ние бихме искали да нарисуваме цялата Вселена. Човекът е цялата Вселена, свита, навита. Той, човекът е една извънредно голяма тайна, той е действителен микрокосмос. Обаче този макрокосмос, в който човекът се превръща след смъртта, напълно откъсва познанието от сетивността, от материалността.
към текста >>
204.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Разбира се не човекът, за когото говори земната ан
атом
ия, а нещо, което само по себе си е така огромно и могъщо, така величествено, като Всемира с всички негови звезди.
То звучи през цялото пространство. И така, както ние носим мислите в нашата глава, тези малки, земно-дребни мисли, така в нас носим мировата мъдрост чрез Юпитер. И както в паметта си имаме спомени, така през слънчевото съществуване носим в нас сатурновото битие, което ни дава мирово спомняне. И както тук живеем в нашата кожа и гледаме навън, в слънчевата сфера, както описах, живеем и гледаме към външния свят, към човека. Човекът в нашия свят е вътре.
Разбира се не човекът, за когото говори земната анатомия, а нещо, което само по себе си е така огромно и могъщо, така величествено, като Всемира с всички негови звезди.
към текста >>
205.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вие не бива да си представяте, че тогава всичко изглежда така, както се представя, когато университетският ан
атом
сецира един труп.
Тук на Земята ние казваме «моето сърце» и с това имаме предвид нещо, което се намира вътре в нашата кожа. Когато се намираме между смъртта и новото раждане, ние не казваме «моето сърце», а казваме «моето Слънце». Защото в един определен стадий между смъртта и едно ново раждане, когато сме се врастнали в Универсума, то, а също и останалите звездни светове в тяхната духовна същност се намират в нас така, както вече описах. А външен свят за нас става всичко това, което лежи в нашата кожа.
Вие не бива да си представяте, че тогава всичко изглежда така, както се представя, когато университетският анатом сецира един труп.
Не е така, а всичко изглежда по-голямо и по-величествено от целия свят, който, стоейки на Земята, ние можем да наблюдаваме като този външен свят. В това, което се представя пред физическите сетива само като сърце, бели дробове, черен дроб и така нататък, във всичко това от гледната точка, която заемаме между смъртта и едно ново раждане се показва един великолепен, огромен свят, по-голям от света, който ние обхващаме с поглед тук от нашата земна гледна точка.
към текста >>
206.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Даже много хора полагат всички усилия, да не позволят Христовият Импулс да се влее в ан
атом
ията, във физиологията, в биологията, в историята, а да държат всичко това отделено едно от друго.
Но в същия този живот, през който минава този Христов Импулс стопляйки сърцата, озарявайки духовете, имаме същевременно един друг елемент. В този живот ние имаме всичко това, което вече нашите деца получават в народното училище от модерната наука, което поглъщаме всяка сутрин като модерно образование, когато седнали на кафе четем вестник. Защото вземете днешният възглед върху човека. Всичко, което науката внася в публичния живот, което може би изкуството създава, което създават другите клонове, вземете всичко това: не можем да кажем, че това е проникнато от Христовия Импулс. То върви покрай Христовия Импулс.
Даже много хора полагат всички усилия, да не позволят Христовият Импулс да се влее в анатомията, във физиологията, в биологията, в историята, а да държат всичко това отделено едно от друго.
към текста >>
207.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Но изучаването на Олифант скоро ме доведе до там, образът на починалия Лоренс Олифант да застане пред мене, обаче много по-малко в такава форма да ми се струва, че имам работа с индивидуалността, както тя живее сега след смъртта; напротив тя изникна пред мене от оживяването, от одухотворението на това, което се съдържа в тези, бих могъл да кажа, космическо-физиологични, космическо-ан
атом
ически съчинения, изникна един не веднага ясен образ, който стоеше пред мене при различни случаи.
Но изучаването на Олифант скоро ме доведе до там, образът на починалия Лоренс Олифант да застане пред мене, обаче много по-малко в такава форма да ми се струва, че имам работа с индивидуалността, както тя живее сега след смъртта; напротив тя изникна пред мене от оживяването, от одухотворението на това, което се съдържа в тези, бих могъл да кажа, космическо-физиологични, космическо-анатомически съчинения, изникна един не веднага ясен образ, който стоеше пред мене при различни случаи.
Аз можах да направя окултни изследвания в тази или онази област: този образ, който не можех освен да поставя във връзка с това, което беше възникнало за мене от четенето на Лоренс Олифант, този образ застава често пред мене; той беше пред мене, стоеше пред мене. Отначало аз често пъти не можех да си дам сметка, какво искаше този образ, какво означават неговите прояви. Обаче от целия начин, по който този образ се проявяваше, за който аз точно знаех, че това е индивидуалността на Лоренс Олифант, се показа, че този образ е имал един дълъг живот във времето между смъртта и едно ново раждане, т.е. именно раждането на Лоренс Олифант, вероятно прекъснат само веднъж чрез един земен живот, който обаче е бил много важен за другия свят. Така щото в тази личност Лоренс Олифант можеше да се крие много нещо.
към текста >>
В действителност, обични приятели, действителният Овидий е бил ръководител в духовния свят за много посветени, както след това той отново се явява като Лоренс Олифант за величествени космично-ан
атом
ичен, космично-физиологичен възглед.
В действителност, обични приятели, действителният Овидий е бил ръководител в духовния свят за много посветени, както след това той отново се явява като Лоренс Олифант за величествени космично-анатомичен, космично-физиологичен възглед.
Бих могъл да кажа, че това е един от най-блестящите и най-показателните примери, един пример, който ни се разкрива чрез тази връзка между Лоренс Олифант и Овидий и който има извънредно голямо значение.
към текста >>
208.
Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка
GA_245 Указания за езотеричното обучение
След като Г ерманският Дух изпълни народностната си мисия в разцвета на своята класика и се вля в околния свят, сега беше дошло времето да бъде индивидуализиран Духът и да се предвидят бъдещите културни епохи, които отново ще обединят това, което беше на път да се
атом
изира.
Но сега пред духовния поглед като познавателен проблем застана законът на Кармата. Той трябваше да бъде изживяван с най-дълбоко чувстване. Да се накарат съвременниците да участват в такова дълбоко изживяване, това можеше да стане най-добре по пътя на изкуството. Да се представи изживяващата се в съдбата на човечеството Карма по този начин, това беше изискването на времето. Рудолф Щайнер изпълни това изискване.
След като Г ерманският Дух изпълни народностната си мисия в разцвета на своята класика и се вля в околния свят, сега беше дошло времето да бъде индивидуализиран Духът и да се предвидят бъдещите културни епохи, които отново ще обединят това, което беше на път да се атомизира.
Действащите в душата жизнени сили трябва да обхванат материята и да я проникнат така, че тя да бъде осветена отвътре и да стане вътрешно прозрачна. Човекът, който в развитието на Земята е последният член на Йерархиите, трябва да се издигне до тях също и по отношение на съзнанието. Докато това му се удаде, той още често ще пропада об-ратно в мрака, но в тази борба за издигане той не трябва да отслабва. Пътищата към тази цел ни се посочват чрез правилно разбраните изкуство, наука и религия.
към текста >>
209.
Съдържание
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Истинският произход на
атом
изма.
Материализмът на XIX век. Размисли относно мисловната необходимост от разпознаване на безплодието на материалистичната картина на света.
Истинският произход на атомизма.
към текста >>
210.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Да се счита, че цялата Вселена не е нищо повече от сбор самодвижещи се
атом
и и че тези
атом
и, групирани в молекули, пораждат всички явления на живота и на духа такова схващане бе отредено чак за XIX век.
Във формата, под която той се появи през XIX век като действителен възглед за света, материализмът никога преди това не е съществувал. Наистина, имало е отделни материалистични философи като Демокрит и др. можете да прочетете за тях в моята книга "Загадките на философията" които бяха, така да се каже, предвестниците на теоретичния материализъм. Но ако сравним техния възглед за света с това, което намира израз в материализма на XIX век, ще изглежда напълно убедително, че материализмът никога по-рано не е съществувал в такава форма. Най-малко той можеше да съществува, така да се каже, през Средните Векове, или вековете предшестващи зората на модерната мисъл, защото в онези дни душите на хората бяха все още твърде тясно свързани с импулсите на духовния свят.
Да се счита, че цялата Вселена не е нищо повече от сбор самодвижещи се атоми и че тези атоми, групирани в молекули, пораждат всички явления на живота и на духа такова схващане бе отредено чак за XIX век.
към текста >>
Въпреки това, той е измислил такова схващане, само защото забрави тази частица от себепознанието: Ти самият мислиш, а
атом
ите не могат да мислят!
Сега може да се каже, че има и винаги ще има нещо, което може да бъде открито като една червена нишка дори и в най-гибелните концепции за света. И ако следваме тази червена нишка, която преминава през еволюцията на човечеството, непременно ще разпознаем най-малкото нелогичността на материалистичния възглед за света. Тази червена нишка се съдържа в простия факт, че човешките същества мислят. Без мисленето, човекът не би могъл да достигне дори до един материалистичен възглед за света.
Въпреки това, той е измислил такова схващане, само защото забрави тази частица от себепознанието: Ти самият мислиш, а атомите не могат да мислят!
Ако само тази една частица от себепознанието се приложи, има за какво да се хванем; и хващайки се за него, всеки винаги ще намери, че това не е съвместимо с материализма.
към текста >>
Материалистичната картина на света пространство в пространството
атом
и, които са в движение и това е всичко.
Това е едната страна на въпроса, но тя не може да бъде правилно разбрана, ако не се представи и другата страна.
Материалистичната картина на света пространство в пространството атоми, които са в движение и това е всичко.
В основата си, тя е едно външно следствие, един мираж от една страна на пространството и атомите движещи се в него, с други думи, онези най-малки частици в които, както показахме в предишни лекции, истинското мислене не може да ограничи Битието. Но отново и отново хората стигат до тези атоми. Как те са открити? Как хората стигат до това да приемат тяхното съществуване?
към текста >>
В основата си, тя е едно външно следствие, един мираж от една страна на пространството и
атом
ите движещи се в него, с други думи, онези най-малки частици в които, както показахме в предишни лекции, истинското мислене не може да ограничи Битието.
Това е едната страна на въпроса, но тя не може да бъде правилно разбрана, ако не се представи и другата страна. Материалистичната картина на света пространство в пространството атоми, които са в движение и това е всичко.
В основата си, тя е едно външно следствие, един мираж от една страна на пространството и атомите движещи се в него, с други думи, онези най-малки частици в които, както показахме в предишни лекции, истинското мислене не може да ограничи Битието.
Но отново и отново хората стигат до тези атоми. Как те са открити? Как хората стигат до това да приемат тяхното съществуване?
към текста >>
Но отново и отново хората стигат до тези
атом
и.
Това е едната страна на въпроса, но тя не може да бъде правилно разбрана, ако не се представи и другата страна. Материалистичната картина на света пространство в пространството атоми, които са в движение и това е всичко. В основата си, тя е едно външно следствие, един мираж от една страна на пространството и атомите движещи се в него, с други думи, онези най-малки частици в които, както показахме в предишни лекции, истинското мислене не може да ограничи Битието.
Но отново и отново хората стигат до тези атоми.
Как те са открити? Как хората стигат до това да приемат тяхното съществуване?
към текста >>
Никой никога не може да е видял
атом
и, защото те са предположения, измислици на ума.
Никой никога не може да е видял атоми, защото те са предположения, измислици на ума.
Следователно, независимо от Реалността трябва да има някакъв подтик, който внушава на хората да скрояват атомен свят. Нещо трябва да подбужда в тях склонността да измислят атомен свят самата природа не ги води до формиране на атомна картина на самата нея, разбира се! С опитен физик и тук не говоря хипотетично, защото наистина съм разисквал такива теми с физици с някой опитен физик всеки може да поговори за тези неща, защото всеки има повърхностни знания по физика. Физикът никога не би могъл да нападне атомизма! Той ще трябва да каже какъвто и настина бе изводът, достигнат от проницателните физици през 80-те години на изминалото столетие: Атомизмът е предположение, една хипотеза по която се работи, която дава основа за изчисления; но нека бъдем съвсем ясни, че не се занимаваме с никаква Реалност.
към текста >>
Следователно, независимо от Реалността трябва да има някакъв подтик, който внушава на хората да скрояват
атом
ен свят.
Никой никога не може да е видял атоми, защото те са предположения, измислици на ума.
Следователно, независимо от Реалността трябва да има някакъв подтик, който внушава на хората да скрояват атомен свят.
Нещо трябва да подбужда в тях склонността да измислят атомен свят самата природа не ги води до формиране на атомна картина на самата нея, разбира се! С опитен физик и тук не говоря хипотетично, защото наистина съм разисквал такива теми с физици с някой опитен физик всеки може да поговори за тези неща, защото всеки има повърхностни знания по физика. Физикът никога не би могъл да нападне атомизма! Той ще трябва да каже какъвто и настина бе изводът, достигнат от проницателните физици през 80-те години на изминалото столетие: Атомизмът е предположение, една хипотеза по която се работи, която дава основа за изчисления; но нека бъдем съвсем ясни, че не се занимаваме с никаква Реалност. Сериозните физици биха предпочели да се придържат към възприеманото със сетивата, но отново и отново, както котката пада на краката си, те се връщаха до атомизма.
към текста >>
Нещо трябва да подбужда в тях склонността да измислят
атом
ен свят самата природа не ги води до формиране на
атом
на картина на самата нея, разбира се!
Никой никога не може да е видял атоми, защото те са предположения, измислици на ума. Следователно, независимо от Реалността трябва да има някакъв подтик, който внушава на хората да скрояват атомен свят.
Нещо трябва да подбужда в тях склонността да измислят атомен свят самата природа не ги води до формиране на атомна картина на самата нея, разбира се!
С опитен физик и тук не говоря хипотетично, защото наистина съм разисквал такива теми с физици с някой опитен физик всеки може да поговори за тези неща, защото всеки има повърхностни знания по физика. Физикът никога не би могъл да нападне атомизма! Той ще трябва да каже какъвто и настина бе изводът, достигнат от проницателните физици през 80-те години на изминалото столетие: Атомизмът е предположение, една хипотеза по която се работи, която дава основа за изчисления; но нека бъдем съвсем ясни, че не се занимаваме с никаква Реалност. Сериозните физици биха предпочели да се придържат към възприеманото със сетивата, но отново и отново, както котката пада на краката си, те се връщаха до атомизма.
към текста >>
Физикът никога не би могъл да нападне
атом
изма!
Никой никога не може да е видял атоми, защото те са предположения, измислици на ума. Следователно, независимо от Реалността трябва да има някакъв подтик, който внушава на хората да скрояват атомен свят. Нещо трябва да подбужда в тях склонността да измислят атомен свят самата природа не ги води до формиране на атомна картина на самата нея, разбира се! С опитен физик и тук не говоря хипотетично, защото наистина съм разисквал такива теми с физици с някой опитен физик всеки може да поговори за тези неща, защото всеки има повърхностни знания по физика.
Физикът никога не би могъл да нападне атомизма!
Той ще трябва да каже какъвто и настина бе изводът, достигнат от проницателните физици през 80-те години на изминалото столетие: Атомизмът е предположение, една хипотеза по която се работи, която дава основа за изчисления; но нека бъдем съвсем ясни, че не се занимаваме с никаква Реалност. Сериозните физици биха предпочели да се придържат към възприеманото със сетивата, но отново и отново, както котката пада на краката си, те се връщаха до атомизма.
към текста >>
Той ще трябва да каже какъвто и настина бе изводът, достигнат от проницателните физици през 80-те години на изминалото столетие:
Атом
измът е предположение, една хипотеза по която се работи, която дава основа за изчисления; но нека бъдем съвсем ясни, че не се занимаваме с никаква Реалност.
Никой никога не може да е видял атоми, защото те са предположения, измислици на ума. Следователно, независимо от Реалността трябва да има някакъв подтик, който внушава на хората да скрояват атомен свят. Нещо трябва да подбужда в тях склонността да измислят атомен свят самата природа не ги води до формиране на атомна картина на самата нея, разбира се! С опитен физик и тук не говоря хипотетично, защото наистина съм разисквал такива теми с физици с някой опитен физик всеки може да поговори за тези неща, защото всеки има повърхностни знания по физика. Физикът никога не би могъл да нападне атомизма!
Той ще трябва да каже какъвто и настина бе изводът, достигнат от проницателните физици през 80-те години на изминалото столетие: Атомизмът е предположение, една хипотеза по която се работи, която дава основа за изчисления; но нека бъдем съвсем ясни, че не се занимаваме с никаква Реалност.
Сериозните физици биха предпочели да се придържат към възприеманото със сетивата, но отново и отново, както котката пада на краката си, те се връщаха до атомизма.
към текста >>
Сериозните физици биха предпочели да се придържат към възприеманото със сетивата, но отново и отново, както котката пада на краката си, те се връщаха до
атом
изма.
Следователно, независимо от Реалността трябва да има някакъв подтик, който внушава на хората да скрояват атомен свят. Нещо трябва да подбужда в тях склонността да измислят атомен свят самата природа не ги води до формиране на атомна картина на самата нея, разбира се! С опитен физик и тук не говоря хипотетично, защото наистина съм разисквал такива теми с физици с някой опитен физик всеки може да поговори за тези неща, защото всеки има повърхностни знания по физика. Физикът никога не би могъл да нападне атомизма! Той ще трябва да каже какъвто и настина бе изводът, достигнат от проницателните физици през 80-те години на изминалото столетие: Атомизмът е предположение, една хипотеза по която се работи, която дава основа за изчисления; но нека бъдем съвсем ясни, че не се занимаваме с никаква Реалност.
Сериозните физици биха предпочели да се придържат към възприеманото със сетивата, но отново и отново, както котката пада на краката си, те се връщаха до атомизма.
към текста >>
Обаче би било напълно погрешно да си представяме, че през епохата на Старата Луна нервната система е била подобна на това, което застава днес пред ан
атом
а или физиолога.
Обаче би било напълно погрешно да си представяме, че през епохата на Старата Луна нервната система е била подобна на това, което застава днес пред анатома или физиолога.
В епохата на Старата Луна нервната система присъствала само като първообраз, като имагинация. Тя не е станала физическа, или по-добре казано, минерална в химически смисъл, допреди Земния период. Цялата разклонена нервна система, която сега имаме в нашето тяло, е продукт на Земята. През Земното развитие е била включена минерална материя в имагинативните първообрази на нашата нервна система, така както и в другите първообрази. Ето как е възникнала нашата сегашна нервна система.
към текста >>
"Диференциалното" в математиката е
атом
ното, най-малката единица, която може да се формулира не мога да кажа повече за това днес.
Някога познавах един интересен човек, който бе постигнал съзнание за това по необичаен начин. Той беше изтъкнат математик, запознат с цялата област на математиката по онова време. Той, разбира се, също се занимаваше и с диференциално и интегрално смятане.
"Диференциалното" в математиката е атомното, най-малката единица, която може да се формулира не мога да кажа повече за това днес.
Въпреки, че това не беше изцяло съзнателно преживяване, този човек имаше усещането за убождане навсякъде, когато бе погълнат от изучаването на диференциалното смятане. Ако това изживяване не се издигне до съзнанието по правилен начин, чрез такива упражнения като дадените в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? " много странни неща могат да се случат. Този човек вярваше, че чувства диференциалите навсякъде в себе си. "Аз съм натъпкан, изпълнен с диференциали", казваше той.
към текста >>
Той ги изхвърля в пространството, запълва пространството с тях и тогава те са
атом
ите.
Той ги изхвърля в пространството, запълва пространството с тях и тогава те са атомите.
Това, в действителност, е произходът на атомизма. Ако пред вас има огледало и вие нямате представа, че това е огледало, несъмнено ще повярвате, че там, отвън, има друга група хора. По същия начин човекът смята, че цялото пространство е запълнено с онова, което той самият изхвърля в него. Целият този процес на нервите се връща отразен обратно в човека благодарение на факта, че той се изправя пред него (като нещо подобно на бариера). Но той не го съзнава и затова счита цялото заобикалящо ни пространство за изпълнено с атоми.
към текста >>
Това, в действителност, е произходът на
атом
изма.
Той ги изхвърля в пространството, запълва пространството с тях и тогава те са атомите.
Това, в действителност, е произходът на атомизма.
Ако пред вас има огледало и вие нямате представа, че това е огледало, несъмнено ще повярвате, че там, отвън, има друга група хора. По същия начин човекът смята, че цялото пространство е запълнено с онова, което той самият изхвърля в него. Целият този процес на нервите се връща отразен обратно в човека благодарение на факта, че той се изправя пред него (като нещо подобно на бариера). Но той не го съзнава и затова счита цялото заобикалящо ни пространство за изпълнено с атоми.
към текста >>
Но той не го съзнава и затова счита цялото заобикалящо ни пространство за изпълнено с
атом
и.
Той ги изхвърля в пространството, запълва пространството с тях и тогава те са атомите. Това, в действителност, е произходът на атомизма. Ако пред вас има огледало и вие нямате представа, че това е огледало, несъмнено ще повярвате, че там, отвън, има друга група хора. По същия начин човекът смята, че цялото пространство е запълнено с онова, което той самият изхвърля в него. Целият този процес на нервите се връща отразен обратно в човека благодарение на факта, че той се изправя пред него (като нещо подобно на бариера).
Но той не го съзнава и затова счита цялото заобикалящо ни пространство за изпълнено с атоми.
към текста >>
Привидните
атом
и са убожданията, направени от неговите нервни окончания.
Привидните атоми са убожданията, направени от неговите нервни окончания.
Самата природа никъде не ни задължава да приемем съществуването на атомите, но човешкият характер го прави. В момента на събуждането човек потъва в своето собствено същество и вътрешно усеща безкраен брой пространствени точки в себе си. В този момент той е точно в същата позиция, като че ли се приближава до огледало, блъска се в него и осъзнава, че не може да отиде по-нататък. По същия начин, в момента на събуждането човек достига до своите нервни окончания и знае, че не може да отиде отвъд тях. Цялата атомна картина е като отразяващ екран.
към текста >>
Самата природа никъде не ни задължава да приемем съществуването на
атом
ите, но човешкият характер го прави.
Привидните атоми са убожданията, направени от неговите нервни окончания.
Самата природа никъде не ни задължава да приемем съществуването на атомите, но човешкият характер го прави.
В момента на събуждането човек потъва в своето собствено същество и вътрешно усеща безкраен брой пространствени точки в себе си. В този момент той е точно в същата позиция, като че ли се приближава до огледало, блъска се в него и осъзнава, че не може да отиде по-нататък. По същия начин, в момента на събуждането човек достига до своите нервни окончания и знае, че не може да отиде отвъд тях. Цялата атомна картина е като отразяващ екран. В мига, в който човек осъзнава, че не може да отиде зад него, той вече знае как стоят нещата.
към текста >>
Цялата
атом
на картина е като отразяващ екран.
Привидните атоми са убожданията, направени от неговите нервни окончания. Самата природа никъде не ни задължава да приемем съществуването на атомите, но човешкият характер го прави. В момента на събуждането човек потъва в своето собствено същество и вътрешно усеща безкраен брой пространствени точки в себе си. В този момент той е точно в същата позиция, като че ли се приближава до огледало, блъска се в него и осъзнава, че не може да отиде по-нататък. По същия начин, в момента на събуждането човек достига до своите нервни окончания и знае, че не може да отиде отвъд тях.
Цялата атомна картина е като отразяващ екран.
В мига, в който човек осъзнава, че не може да отиде зад него, той вече знае как стоят нещата.
към текста >>
Какво казва ученият: Анализирайте природните явления и ще намерите
атом
ен свят!
А сега да помислим за казаното от св. Мартин, което съм цитирал при предишни поводи.
Какво казва ученият: Анализирайте природните явления и ще намерите атомен свят!
Ние обаче знаем, че атомният свят просто не е там; истината е, че единствено нашите нервни окончания са там. Какво тогава има там, където се предполага, че е атомният свят? Там няма нищо! Трябва да останем при огледалото, при нервните окончания. Човекът е там, и човекът е отразяващ уред.
към текста >>
Ние обаче знаем, че
атом
ният свят просто не е там; истината е, че единствено нашите нервни окончания са там.
А сега да помислим за казаното от св. Мартин, което съм цитирал при предишни поводи. Какво казва ученият: Анализирайте природните явления и ще намерите атомен свят!
Ние обаче знаем, че атомният свят просто не е там; истината е, че единствено нашите нервни окончания са там.
Какво тогава има там, където се предполага, че е атомният свят? Там няма нищо! Трябва да останем при огледалото, при нервните окончания. Човекът е там, и човекът е отразяващ уред. Когато това не се знае, всякакви видове неща се предполагат, че лежат зад него.
към текста >>
Какво тогава има там, където се предполага, че е
атом
ният свят?
А сега да помислим за казаното от св. Мартин, което съм цитирал при предишни поводи. Какво казва ученият: Анализирайте природните явления и ще намерите атомен свят! Ние обаче знаем, че атомният свят просто не е там; истината е, че единствено нашите нервни окончания са там.
Какво тогава има там, където се предполага, че е атомният свят?
Там няма нищо! Трябва да останем при огледалото, при нервните окончания. Човекът е там, и човекът е отразяващ уред. Когато това не се знае, всякакви видове неща се предполагат, че лежат зад него. Възниква материалистичният възглед за света, докато в действителност човекът е този, който трябва да бъде открит.
към текста >>
Но това не може да се случи докато се казва: Анализирайте природните явления понеже това води до
атом
изма.
Там няма нищо! Трябва да останем при огледалото, при нервните окончания. Човекът е там, и човекът е отразяващ уред. Когато това не се знае, всякакви видове неща се предполагат, че лежат зад него. Възниква материалистичният възглед за света, докато в действителност човекът е този, който трябва да бъде открит.
Но това не може да се случи докато се казва: Анализирайте природните явления понеже това води до атомизма.
Би трябвало по-скоро да се каже: Опитайте се да отидете отвъд онова, което е само подобие, опитайте се да видите през образа! И тогава няма да се каже: ...и ще намерите атомен свят, а по-скоро: ... и ще намерите човека! А сега си припомнете онова, което св. Мартин каза като един вид пророчество, без самият той да го разбере напълно: "Dissipez vos tenebres materiels et vous trouverez 1'homme." Това е точно същото нещо, но то може да бъде разбрано само с помощта на разгледаното от нас.
към текста >>
И тогава няма да се каже: ...и ще намерите
атом
ен свят, а по-скоро: ... и ще намерите човека!
Човекът е там, и човекът е отразяващ уред. Когато това не се знае, всякакви видове неща се предполагат, че лежат зад него. Възниква материалистичният възглед за света, докато в действителност човекът е този, който трябва да бъде открит. Но това не може да се случи докато се казва: Анализирайте природните явления понеже това води до атомизма. Би трябвало по-скоро да се каже: Опитайте се да отидете отвъд онова, което е само подобие, опитайте се да видите през образа!
И тогава няма да се каже: ...и ще намерите атомен свят, а по-скоро: ... и ще намерите човека!
А сега си припомнете онова, което св. Мартин каза като един вид пророчество, без самият той да го разбере напълно: "Dissipez vos tenebres materiels et vous trouverez 1'homme." Това е точно същото нещо, но то може да бъде разбрано само с помощта на разгледаното от нас.
към текста >>
211.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако тя наистина беше съставена от
атом
и, във всички тези
атом
и щяха да бъдат внедрени образувания, принадлежащи на Осмата Сфера и видими само със зрително ясновидство.
Следователно наистина нашата Земя Четвъртата Сфера не е само това, което изглежда на външен вид.
Ако тя наистина беше съставена от атоми, във всички тези атоми щяха да бъдат внедрени образувания, принадлежащи на Осмата Сфера и видими само със зрително ясновидство.
Тези образувания присъстват навсякъде; така също присъства и фантомообразното съдържание на Осмата Сфера, която следователно може да бъде виждана точно както се виждат действителните привидения. Всяко земно същество и съществуващо са въвлечени тук. Луцифер и Ариман непрекъснато се стремят да изтеглят от Земните субстанции каквото могат да грабнат, за да формират своята Осма Сфера която, след като е достатъчно напреднала, ще бъде отделена от Земята и ще поеме по свой собствен път в Космоса заедно с Луцифер и Ариман. Излишно е да се казва, че тогава Земята ще премине в Юпитер като същински труп. Но човекът, както осъзнавате, има своето установено място в цялата Земна еволюция, тъй като така и така е минерализиран.
към текста >>
Ако обаче вземем материализма в неговата чисто земна форма, хората неминуемо ще открият един ден чрез своето мислене, че
атом
и не съществуват така че това няма да бъде много плодородна почва.
Материализмът бе излязъл на сцената в естествения ход на Земната еволюция. Следователно за да се вземе предвид минерализирания процес на еволюция, беше нужно вниманието на хората да се съсредоточи изцяло върху материални неща. Чисто и просто това е материализма! Окултистите, които имаха свои собствени специални цели, казаха: Много добре, ние ще се осланяме на материализма.
Ако обаче вземем материализма в неговата чисто земна форма, хората неминуемо ще открият един ден чрез своето мислене, че атоми не съществуват така че това няма да бъде много плодородна почва.
Но човешкото мислене несъмнено може да бъде заблудено, ако материализмът се направи окултен. Най-добрият начин да се направи това е да се представи Сферата, която трябва да бъде създадена като противотежест на Осмата Сфера, за самата Осма Сфера! Ако можеше хората да бъдат доведени да вярват, че материалността създадена като противотежест на Осмата Сфера е самата Осма Сфера, това ще надминава всеки мислим земен материализъм! И земният материализъм беше наистина надминат в твърдението, направено от Синет. Материализмът там е пренесен в областта на окултизма.
към текста >>
212.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Последствието е
атом
изма и както също чухме,
атом
измът не е нищо друго освен субективна заблуда.
През последните седмици ние чухме какъв е резултата, ако човек се ограничава до теоретичните предположения в обсега на възприятията на физическите сетива.
Последствието е атомизма и както също чухме, атомизмът не е нищо друго освен субективна заблуда.
Но ако човек, който се оставя да бъде заблуждаван така, би могъл да излезе в света, където търси атомите, той би намерил Ариман и неговите същества. Понеже чрез онези духовни същества, за които говорих вчера и които човек среща, когато пробие воала на природата, той ще бъде доведен до това да развие сили на разрушение. Трябва също да се запомни, че тези същества са космически същества.
към текста >>
Но ако човек, който се оставя да бъде заблуждаван така, би могъл да излезе в света, където търси
атом
ите, той би намерил Ариман и неговите същества.
През последните седмици ние чухме какъв е резултата, ако човек се ограничава до теоретичните предположения в обсега на възприятията на физическите сетива. Последствието е атомизма и както също чухме, атомизмът не е нищо друго освен субективна заблуда.
Но ако човек, който се оставя да бъде заблуждаван така, би могъл да излезе в света, където търси атомите, той би намерил Ариман и неговите същества.
Понеже чрез онези духовни същества, за които говорих вчера и които човек среща, когато пробие воала на природата, той ще бъде доведен до това да развие сили на разрушение. Трябва също да се запомни, че тези същества са космически същества.
към текста >>
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до
атом
изма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Ако
атом
ите не бяха приети като формиращи основата на света и някой излезеше извън тялото си чрез виждане /зрение/, той би стигнал до област, където съществата на разрушението са сграбчили целия човек.
Може би ще загатна за това по следния начин (виж диаграмата). Тук е тялото (червено) и тук скритото зад него което не е видимо и може да се възприема само с проникване в нервните окончания.
Ако атомите не бяха приети като формиращи основата на света и някой излезеше извън тялото си чрез виждане /зрение/, той би стигнал до област, където съществата на разрушението са сграбчили целия човек.
И вътре в това рисувам душевния живот, развиван от хората във физическия свят (в синьо). Така червеното и синьото изобразяват онова, за което човекът знае тук, а именно своята телесна природа и своя душевен живот. Но докато живеем между раждането и смъртта, недоловимото (в жълто) се развива и остава изцяло невъзприемаемо за нас. Когато умрем, нашите мисли, чувства и воля не продължават; те се изчерпват и на свой ред се развива жълтото (невъзприемаемото). Това увеличава силата си между смъртта и новото раждане и така става основата на следващата инкарнация.
към текста >>
213.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво ан
атом
ическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са костите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата.
Естествено това може да отиде по-далече и тогава стигаме до това, което днес изглежда на някои хора направо безсмислено, ужасно. Ние можем да разберем това; обаче ужасно е изглеждало на хората винаги това, което след това става за тях нещо самопонятно, след като известно време са свикнали с него. Когато разглеждате един човек достатъчно е само да го разглеждате по форма на неговия скелет -, Вие ще можете да добиете още чрез един съвсем повърхностен начин на разглеждане възгледа, че скелетът се състои от две силно диференцирани части днес не искаме да вземем под внимание друго: от скелета на главата, който е така да се каже само сложен отгоре, и от останалия скелет.
За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са костите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата.
Така щото можем да кажем: в главата е омагьосан целият човек. Даже когато пред нас имаме един скелет без глава, ние ще бъдем съблазнени, ако не искаме да спрем при сетивното гледане, да допълним при този скелет сетивно-свръхсетивно скелета на главата; ние ще бъдем съблазнени да направим щото видението на главата да произлезе от скелета. Има хора, които не могат да си представят това. Обаче невъзможно е в природата да се роди по някакъв начин скелетът на туловището без скелета на главата. За този, който не застава срещу природата със своето мислене само като абстрактен човек, а застава така, че носи в собственото си усещание същността на природата и не може да чувствува обекта на природата по друг начин, освен както това трябва да бъде, е самопонятно, че от скелета на тялото му се явява като едно видение също скелетът на главата.
към текста >>
214.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Грубо-материалистичният физик или биолог говори за
атом
и и молекули зад сетивния свят.
А живописта? Съществува още един духовен свят, който се намира зад нашия сетивен свят.
Грубо-материалистичният физик или биолог говори за атоми и молекули зад сетивния свят.
Това не са никакви атоми и молекули. Зад сетивния свят се намират духовни същества. Това е един духовен свят, светът, в който живеем между заспиването и събуждането. Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще. Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта.
към текста >>
Това не са никакви
атом
и и молекули.
А живописта? Съществува още един духовен свят, който се намира зад нашия сетивен свят. Грубо-материалистичният физик или биолог говори за атоми и молекули зад сетивния свят.
Това не са никакви атоми и молекули.
Зад сетивния свят се намират духовни същества. Това е един духовен свят, светът, в който живеем между заспиването и събуждането. Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще. Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта. Линията е винаги нещо, от спомена за живота преди раждането.
към текста >>
215.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Следователно, те съществуват само в душата, а там навън се простира мъртвата материя, там навън вибрират материалните
атом
и и това е всичко.
Другото опира до следния въпрос: В природата ние непрекъснато срещаме едни или други цветове и ги свързваме с различните предмети, които сме свикнали да измерваме, претегляме и т.н. Обаче за нас, като антропософи, нещата трябва да са пределно ясни: Цветовете са от духовно естество! Ние различаваме цветове и в минералното царство, т.е. всред онази част от природата, чиято духовна страна засега не се открива като нещо не посредствено за нашия поглед. Съвременната физика непрекъснато опростява тези неща и казва: Ето, понеже цветовете са нещо духовно, те не могат да бъдат възприети в света на мъртвата материя.
Следователно, те съществуват само в душата, а там навън се простира мъртвата материя, там навън вибрират материалните атоми и това е всичко.
После атомите упражняват своите въздействия върху окото, върху нерва или върху нещо друго и така нещата винаги остават недоизяснени. Подобно обяснение произтича от пълна безпомощност.
към текста >>
После
атом
ите упражняват своите въздействия върху окото, върху нерва или върху нещо друго и така нещата винаги остават недоизяснени.
Обаче за нас, като антропософи, нещата трябва да са пределно ясни: Цветовете са от духовно естество! Ние различаваме цветове и в минералното царство, т.е. всред онази част от природата, чиято духовна страна засега не се открива като нещо не посредствено за нашия поглед. Съвременната физика непрекъснато опростява тези неща и казва: Ето, понеже цветовете са нещо духовно, те не могат да бъдат възприети в света на мъртвата материя. Следователно, те съществуват само в душата, а там навън се простира мъртвата материя, там навън вибрират материалните атоми и това е всичко.
После атомите упражняват своите въздействия върху окото, върху нерва или върху нещо друго и така нещата винаги остават недоизяснени.
Подобно обяснение произтича от пълна безпомощност.
към текста >>
Тя поставя целия този свят, заедно с неговите подвижни
атом
и, пред нас и заявява, че тъкмо те пораждат цветовете в нас, докато истината е съвсем друга: Божествено-духовните Същества, потънали в непрекъсната творческа деятелност още от прадревни времена са тези, които оживяват в цветове те на минералния свят и пробуждат един жив спомен за техния прадревен съзидателен труд.
Когато пред себе си имаме един топаз, ние го виждаме не в настоящия момент, а назад в перспективата на времето. И когато, разглеждайки скъпоценния камък, се взираме назад в перспективата на времето, ние виждаме самото създаване на Земята още преди Лемурийската епоха*14, виждаме и създаването на скъпоценния камък като едно цветно образувание в духовния свят. И сега нашата физика предприема нещо извънредно абсурдно.
Тя поставя целия този свят, заедно с неговите подвижни атоми, пред нас и заявява, че тъкмо те пораждат цветовете в нас, докато истината е съвсем друга: Божествено-духовните Същества, потънали в непрекъсната творческа деятелност още от прадревни времена са тези, които оживяват в цветове те на минералния свят и пробуждат един жив спомен за техния прадревен съзидателен труд.
Когато вижда ме цветовете в неживата природа, ние влизаме във връзка с нея и стигаме до един жив спомен, отнасящ се до прадалечното минало. И всеки път, когато през пролетта зеленият растителен килим на Земята радва очите ни, тогава онзи, който действително разбира възникването на зеления цвят в природата, гледа не просто в настоящето, а се взира в епохата на Старото Слънце, когато от силите на духовния свят беше създадено цялото растително царство и това създаване така вижда той нещата протича в нюансите на зеления цвят. Накратко: ние действително виждаме цветовете в природата само тогава, когато цветовете ни карат да се взираме в прадалечното творчество на Боговете.
към текста >>
216.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
физическият човек не може да бъде разбран от никаква ан
атом
ия, от никаква физиология.
Ако самата природа беше художничка, с нашите логически понятия ние не бихме могли да прибавим към нея абсолютно нищо. А всъщност природата е художничка! Ето какво открива човекът, напредвайки в своето антропософско познание. Нека престанем да живеем само в идеите. За да обхванем природата, трябва да мислим в образи, особено когато се обръщаме към най-висшето творение на природата: човекът в неговите физически форми.
физическият човек не може да бъде разбран от никаква анатомия, от никаква физиология.
Това може да стори анатомия, от никаква физиология. Това може да стори единствено протъканото от художествени пориви живо познание.
към текста >>
Това може да стори ан
атом
ия, от никаква физиология.
А всъщност природата е художничка! Ето какво открива човекът, напредвайки в своето антропософско познание. Нека престанем да живеем само в идеите. За да обхванем природата, трябва да мислим в образи, особено когато се обръщаме към най-висшето творение на природата: човекът в неговите физически форми. физическият човек не може да бъде разбран от никаква анатомия, от никаква физиология.
Това може да стори анатомия, от никаква физиология.
Това може да стори единствено протъканото от художествени пориви живо познание.
към текста >>
217.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Древните имаха ясното усещане за тази пронизваща света сила най-вече през онези епохи, за които стана дума в предишната лекция, когато изкуство и наука все още бяха едно цяло, когато древните Мистерии полагаха такива грижи за човешкото познание, че го предаваха на посветените в прекрасни, художествено замислени култови свещенодействия, а не в абстрактните лаборатории и клиники, където лекарят първо трябва да мине през ан
атом
ичните зали, за да разбере какво представлява човешкия организъм; напротив, мистерийните ритуали откриваха на посветения всички тайни, свързани с боледуването и оздравяването, така че той получаваше пълен достъп до човешката природа.
И когато това изграждане приключи, душата получава излишъка от растежни сили под формата на фантазия. Онези сили, които карат ръцете ни да растат, са същите, които по-късно се проявяват в художествената фантазия. И всичко това трябва да бъде разбрано не абстрактно; то трябва да бъде проумяно в топлината на нашите чувства и воля. Едва тогава ние се изпълваме с необходимото страхопочитание към могъщите пориви на фантазията, а също и при известни обстоятелства с необходимото чувство за хумор към тези могъщи пориви. Накратко: в поривите на фантазията, човекът започва да усеща присъствието на една божествена сила, която пронизва целия свят.
Древните имаха ясното усещане за тази пронизваща света сила най-вече през онези епохи, за които стана дума в предишната лекция, когато изкуство и наука все още бяха едно цяло, когато древните Мистерии полагаха такива грижи за човешкото познание, че го предаваха на посветените в прекрасни, художествено замислени култови свещенодействия, а не в абстрактните лаборатории и клиники, където лекарят първо трябва да мине през анатомичните зали, за да разбере какво представлява човешкия организъм; напротив, мистерийните ритуали откриваха на посветения всички тайни, свързани с боледуването и оздравяването, така че той получаваше пълен достъп до човешката природа.
към текста >>
218.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Неизмеримото значение на това откритие ще бъде разбрано едва в бъдеще, когато на „троичното устройство“ ще се гледа като на единствено възможната основа за съществуването на ан
атом
ията, физиологията и психологията.
По този начин за пръв път в историята на човечеството става възможно действителното обхващане на съотношението между „тяло“ и „душа“.
Неизмеримото значение на това откритие ще бъде разбрано едва в бъдеще, когато на „троичното устройство“ ще се гледа като на единствено възможната основа за съществуването на анатомията, физиологията и психологията.
към текста >>
219.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Така, когато окултно се говори за Пентаграма, като за фигура на човека, това не е нещо измислено, но всъщност окултистът в този случай говори, както ан
атом
ът говори за скелета.
У всеки човек са скрити тези пет течения. Здравото етерно тяло изглежда така, като че тези пет течения са неговата костна структура, скелета му. Вие не трябва да предполагате обаче, че всичко отнасящо се за етерното тяло е вътре, защото, когато един човек се движи, например, теченията фактически минават през въздуха. Там Пентаграма е толкова подвижна, колкото е скелетът на човешкото физическо тяло.
Така, когато окултно се говори за Пентаграма, като за фигура на човека, това не е нещо измислено, но всъщност окултистът в този случай говори, както анатомът говори за скелета.
Тези фигури действително ги има в етерното тяло. Това е факт.
към текста >>
220.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Една нищожна част от това, което сме ние, става видима в нашите крайници; крайниците са просто един
атом
от силата, вложена в тях: Духът!
Това, което се намира в главата, води началото си от самата нея; това, което минава през крайниците, се съединява в човека. Ето защо и в много от предишните си лекции аз настоявах: Крайниците са един вид прибавка към тялото. Ние представляваме един цял свят, но се сгъстява и става видимо само това, което нахлува в нас от вън.
Една нищожна част от това, което сме ние, става видима в нашите крайници; крайниците са просто един атом от силата, вложена в тях: Духът!
В човешките крайници са представени и Духът, и душата, и тялото. Там, в крайниците, тялото е само загатнато; там също е и душата, и Духът, който обгръща целия "Космос.
към текста >>
221.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Едва тогава разбираме чудовищното невежество, в което изпадаме, когато градим такива теории за материята, сякаш тя е една механична конструкция, готова всеки миг да се разпадне на молекули и
атом
и.
А това, скъпи мои приятели, е Духът, който пронизва цялата материя, за да се изяви там, където трябва! Да, млякото носи своя Дух в себе си, и този Дух има задачата да пробуди спящия в детето Дух. Не просто алегория, а необорим естественонаучен факт е, че властвуващият в природата Дух, с чиито сили млякото бликва от тайнствените дълбини на природата, пробужда спящия в детето човешки Дух. Тези тайнствени връзки трябва да бъдат ясно осъзнати. Едва тогава постепенно разбираме величието на онези мирови тайни, всред които живеем.
Едва тогава разбираме чудовищното невежество, в което изпадаме, когато градим такива теории за материята, сякаш тя е една механична конструкция, готова всеки миг да се разпадне на молекули и атоми.
Да, обаче това изобщо не е вярно! Защото тази материя също както млякото още в мига на своето раждане изпитва истинския и неумолим копнеж да пробуди спящия човешки Дух. Както при човека и животните говорим за „влечения", т.е. за силата, лежаща в основата на волята, така можем да говорим и за „влечения" на материята. А до истинската същност на млякото ние стигаме, само ако сме наясно: Веднага след като бъде произведено, то се изпълва с копнежа да пробуди спящия в детето човешки Дух.
към текста >>
222.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Ако днес погледнете как химикът разсъждава върху това, което е вътре в молекулата, то той си представя, че
атом
ите на молекулата се намират в един вид силови съотношения помежду си (рисува на дъската).
А естествознанието и машината взети заедно, застрашават цивилизованото човечество с нещо трикратно унищожително. Тъй като какво заплашва модерното човечество, когато то не се решава да потърси свръхсетивното? По отношение на познанието надмощие заплашва да вземе онзи идеал, който вече е изказан от естествоизпитателите, когато те казаха: стремежът е така да се опознае природата, че това познание да е астрономическо, това означава да е по образ на астрономията.
Ако днес погледнете как химикът разсъждава върху това, което е вътре в молекулата, то той си представя, че атомите на молекулата се намират в един вид силови съотношения помежду си (рисува на дъската).
Това той си представя по образеца на една малка планетарна и слънчева система. Да си обясним целия свят астрономически, това се превръща в идеал. А самата астрономия, какъв е нейният идеал? Да разглежда цялата световна постройка като машина. И към това онези дела, онези дейности на човека на машините!
към текста >>
223.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Когато обаче ан
атом
изирате областта на гръдния кош, например черния дроб, то това, което разглеждате е доста неясно пред вас, защото там етерното тяло играе една много важна роля, докато човекът спи.
Това ще разшири днешния чисто антропологически анализ към антропоморфията. Разглеждани чисто физически органи те в гръдния кош и органите в главата са равностойни. Дали правите дисекция на черния дроб или мозъка, от физическа гледна точка едното е материя като другото. Но духовно това в никакъв случай не е така. Духовно разглеждано това е така, че когато правите дисекция на мозъка, вие наистина имате пред себе си сравнително ясно това, на което правите дисекция.
Когато обаче анатомизирате областта на гръдния кош, например черния дроб, то това, което разглеждате е доста неясно пред вас, защото там етерното тяло играе една много важна роля, докато човекът спи.
към текста >>
224.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Да, едни или други изследователи вярват, че експериментирайки неуморно с химията, един ден ще настъпи състоянието, в което посредством сложни комбинации на
атом
ите, молекулите и техните взаимодействия ще бъде разбрана и играта на живота.
Египтянинът още не го правеше, той носеше със себе си нещо подобно на растение. Резултатът от това беше, че познанието му силно се различаваше от нашето познание, интелигентността му действаше различно от нашата. Представете си съвсем точно: какво всъщност познава човекът със средствата на това, което днес нарича своя наука, и с което толкова е толкова невероятно горд? Само мъртвото! Това винаги се е подчертавало в науката: животът не може да бъде проумян с обикновената интелигентност.
Да, едни или други изследователи вярват, че експериментирайки неуморно с химията, един ден ще настъпи състоянието, в което посредством сложни комбинации на атомите, молекулите и техните взаимодействия ще бъде разбрана и играта на живота.
Това състояние никога няма да настъпи. По химико-физически път може да са проумее единствено минерално мъртвото, което означава, че от живота днес може да се проумее само това, което е труп в него.
към текста >>
225.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Помислете само, ако от ан
атом
ията и от физиологията учителят знае следното: Там на онова място има един мускул, а там – една кост: нервните клетки изглеждат ето така – всичко това е много хубаво, но то е интелектуалистично; всичко това прави детето сякаш непрозрачно за нас самите.
Но какъв трябва да бъде учителят, ако желае да се стреми към подобно нещо?
Помислете само, ако от анатомията и от физиологията учителят знае следното: Там на онова място има един мускул, а там – една кост: нервните клетки изглеждат ето така – всичко това е много хубаво, но то е интелектуалистично; всичко това прави детето сякаш непрозрачно за нас самите.
То, детето, е като черен въглен, то е сякаш непрозрачно. Ние знаем какви мускули, какви нерви има вътре в нас. Всичко това ние го знаем. Обаче ние не знаем как кръвообращението нахлува в мускулната система, в костната система. За да разберем това, нашата представа трябва да бъде художествена.
към текста >>
Този въглен, който детето иначе представлява, когато човек познава единствено мъртвата ан
атом
ия и физиология, сега този въглен става прозрачен.
Тъкмо по този начин трябва да привикнем към подобен подход, а не догматично да настояваме: светът трябва да бъде обхванат единствено по логичен път. Когато собствените представи, усещания и чувства на учителя са вътрешно подвижни, той вижда: Ако преди 11-та година аз поднеса на детето динамични, механични представи, тогава в мозъка тези представи се препъват, там те се натрупват, те втвърдяват мозъка, така че по-късно в младежките години идва мигрената, а мозъкът продължава да се втвърдява. Ако преди 11-та година му поднеса завършени исторически картини, ако му поднеса образи от познатия растителен свят, тогава представите навлизат в мозъка и чрез останалата нервна система навлизат в цялото тяло. Те се свързват с цялото тяло, с меката мускулна система. Това, което става в детето, аз го изграждам по един изпълнен с любов начин.
Този въглен, който детето иначе представлява, когато човек познава единствено мъртвата анатомия и физиология, сега този въглен става прозрачен.
Навсякъде учителят вижда децата седнали на своите чинове. Излишно е той да размишлява според едни или други дидактически правила; самото дете му подсказва какво се случва с него: то клюмва на стола си и веднага се разсейва, ако учителят направи нещо неподходящо. Ако той извърши нещо, което е подходящо за детето, то възвръща своята жизненост.
към текста >>
226.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Вземете например следното: В определен период от време в класа сме се занимавали с човешката ан
атом
ия, така както е било необходимо за този клас в училището.
Вземете например следното: В определен период от време в класа сме се занимавали с човешката анатомия, така както е било необходимо за този клас в училището.
Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм. Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание. То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата. И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им. Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа.
към текста >>
227.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Появата и значението на патологичната ан
атом
ия от времето на Моргани.
Промяната на медицинските възгледи в хода на човешкото развитие. Болести здраве. Археуса на Парацелзий. Витализма на Щаал и неговото преодоляване.
Появата и значението на патологичната анатомия от времето на Моргани.
Хормонална патология. Клетъчна патология. Болестни процеси и природни процеси. Значение на сравнителната анатомия. Познание за извънземните формообразуващи сили. Метаморфоза.
към текста >>
Значение на сравнителната ан
атом
ия.
Витализма на Щаал и неговото преодоляване. Появата и значението на патологичната анатомия от времето на Моргани. Хормонална патология. Клетъчна патология. Болестни процеси и природни процеси.
Значение на сравнителната анатомия.
Познание за извънземните формообразуващи сили. Метаморфоза. Понятието на Трокслер за болестта.
към текста >>
228.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Само че това, за което днес се говори в медицинската област, има винаги за свой противоположен полюс, за своя основа начините, по които медицинската дейност бива подготвена от наблюденията на ан
атом
ията, физиологията, на цялата биология.
Разбира се от само себе си, че само една малка част от всичко онова, което вие вероятно очаквате от бъдещето на медицината, ще може да бъде засегнато в този курс, защото всички вие ще се съгласите с мен, че действителната, осигуряваща бъдещето, дейност в медицинската област зависи от една реформа в самото медицинско образование. С това, което може да бъде изложено в един курс, такава реформа на медицинското образование не може да бъде стимулирана дори в най-общи линии, най-много е възможно в определен брой хора да възникне стремежът да участвуват в такава една реформа.
Само че това, за което днес се говори в медицинската област, има винаги за свой противоположен полюс, за своя основа начините, по които медицинската дейност бива подготвена от наблюденията на анатомията, физиологията, на цялата биология.
Чрез тази подготовка мислите на медиците биват предварително насочвани в определена насока, а преди всичко от тази насока трябва да бъдат отклонени хората.
към текста >>
В лицето на това, което изхожда от Хипократ бих желал да кажа пред Вас застава последният филтриран остатък от прастари медицински възгледи, от възгледи, добити не по пътищата, по които днес търсят хората, по пътя на ан
атом
ията, но които възгледи са добити по пътя на старото атавистично ясновидство.
хормонална патология, имаща в основата си значение до 19-то столетие, се поставя начало за развитието на медицинското дело на Запад. Това е първата основна грешка, която се извършва и която в същността си и днес още препятствува достигането до един без пристрастен възглед върху същността на болестта. Най-първо трябва да бъде премахнато това основно заблуждение. За този, който непреднамерено с очи именно възгледите на Хипократ, които, ако вече сте забеля зали, имат значение чак до Рокитански, т.е. чак до 19-то столетие, за него тези възгледи не са просто начало, но те са същевременно, и то в много силна степен, и край на старите медицински възгледи.
В лицето на това, което изхожда от Хипократ бих желал да кажа пред Вас застава последният филтриран остатък от прастари медицински възгледи, от възгледи, добити не по пътищата, по които днес търсят хората, по пътя на анатомията, но които възгледи са добити по пътя на старото атавистично ясновидство.
И ако засега трябва да характеризираме положението на Хипократовата медицина абстрактно, всъщност най-добре би било да кажем: с нея се преустановява старата, почиваща на атавистичното ясновидство, медицина. Външно изразено, но именно само външно изразено, можем да кажем: последователите на Хипократ търсят всяко заболяване в неправилното смесване на онези течни тела, които действуват съвместно в човешкия организъм. Те посочват, че в нормалния организъм течните тела се намират помежду си в определено съотношение, и че в болното тяло настъпва отклонение това тяхно съотношение на смесване. С кразия се образувало правилно смесване, с дискразия неправилно смесване. Разбира се, бил е търсен начин за въздействие върху неправилното смесване, за да бъде върнато то обратно към правилното смесване.
към текста >>
Всъщност едва тук започва патологоан
атом
ията, докато всичко преди съществува в медицината, почива на известно продължение на древния ясновидски елемент.
Защото това, което се появява чрез този труд, това е насочване на погледа върху последиците от болестта в човешкия организъм. Решаваща става находката в починалия труп. Всъщност едва от този момент нататък може да се каже: решаваща става находката в починалия труп. Чрез трупа започват да виждат, че когато действува тази или онази болест, без значение как се назовава, то този или онзи орган претърпява тази или онази промяна. И започват да изследват тази или онази промяна именно от трупната находка.
Всъщност едва тук започва патологоанатомията, докато всичко преди съществува в медицината, почива на известно продължение на древния ясновидски елемент.
към текста >>
Можем направо да посочим две десетилетия, и това е интересно, през които се осъществява великият обрат, когато бива изоставено всичко все още съществуващо като наследство от древните, и чрез който обрат бива основан
атом
истично-материалистичния възглед в модерното медицинско дело.
Интересно е, как с един тласък бих желал да кажа окончателно се извършва великия обрат.
Можем направо да посочим две десетилетия, и това е интересно, през които се осъществява великият обрат, когато бива изоставено всичко все още съществуващо като наследство от древните, и чрез който обрат бива основан атомистично-материалистичния възглед в модерното медицинско дело.
Ако си направите труда и прегледа те издадените през 1842 г. "Патологоанатомия" на Рокитански, то ще откриете: при Рокитански все още съществува остатък от старата хормонална патология, остатък от възгледа, че болестта почива върху ненормалното взаимодействие на соковете. Мнението, че погледът трябва да бъде обърнат върху това смесване на соковете, обаче не може да се наложи, ако още не съществува наследството от възгледите за извънземните свойства на соковете. Това мнение бива плодотворно обединено от Рокитански с наблюденията върху изменението на органите. Така че всъщност в книгата на Рокитански основно е залегнало наблюдението на органните промени от трупната находка, но свързано с мнението, че тези специални промени в органите са станали под влиянието на ненормалното смесване на соковете.
към текста >>
"Патологоан
атом
ия" на Рокитански, то ще откриете: при Рокитански все още съществува остатък от старата хормонална патология, остатък от възгледа, че болестта почива върху ненормалното взаимодействие на соковете.
Интересно е, как с един тласък бих желал да кажа окончателно се извършва великия обрат. Можем направо да посочим две десетилетия, и това е интересно, през които се осъществява великият обрат, когато бива изоставено всичко все още съществуващо като наследство от древните, и чрез който обрат бива основан атомистично-материалистичния възглед в модерното медицинско дело. Ако си направите труда и прегледа те издадените през 1842 г.
"Патологоанатомия" на Рокитански, то ще откриете: при Рокитански все още съществува остатък от старата хормонална патология, остатък от възгледа, че болестта почива върху ненормалното взаимодействие на соковете.
Мнението, че погледът трябва да бъде обърнат върху това смесване на соковете, обаче не може да се наложи, ако още не съществува наследството от възгледите за извънземните свойства на соковете. Това мнение бива плодотворно обединено от Рокитански с наблюденията върху изменението на органите. Така че всъщност в книгата на Рокитански основно е залегнало наблюдението на органните промени от трупната находка, но свързано с мнението, че тези специални промени в органите са станали под влиянието на ненормалното смесване на соковете. И така, през 1842 година виждате бих желал да кажа последното, което се явява като наследство от старата хормонална патология, насочените към бъдещето опити, състоящи се в това, да се добият по-обхватни представи за болестта, като например опита на Хаанеман. За това ще говорим през следващите дни.
към текста >>
Сега обаче искам да обърна внимание на това, че през следващите две десетилетия след появата на "Патологоан
атом
ията" на Рокитански всъщност се полагат основите на
атом
истично-материалистичния възглед в медицинското дело.
Сега обаче искам да обърна внимание на това, че през следващите две десетилетия след появата на "Патологоанатомията" на Рокитански всъщност се полагат основите на атомистично-материалистичния възглед в медицинското дело.
По многостранен начин старото все още присъствува в представите, формира ли се през първата половина на 19 век. Тук е интересно да наблюдаваме, как например Шван, който, бихме могли да кажем, че е откривателя на растителната клетка, как той все още има възгледа, че в основата на образуването на клетката стои един вид безформена течна формация която той определя като област, изхождайки от тази течна формация се втвърдява клетъчното ядро и около него се включва клетъчната протоплазма. Интересно е да се наблюдава, как Шван все още поставя в основата един течен елемент, който крие в себе си свойствата, позволяващи му да се диференцира и как чрез тази диференциация възниква клетъчното. Интересно е да се проследи как по-късно постепенно се оформя възгледът, който бихме могли да обобщим с думите: човешкият организъм е изграден от клетки. Това е възглед, който днес вече е почти изживян, че клетката представлява вид елементарен организъм, и че човешкият организъм е изграден от клетки.
към текста >>
Само че този възглед, който Шван бих желал да кажа съвсем ясно влага между редовете, даже повече отколкото между редовете, този възглед в основата си е последния остатък от старата медицина, защото той не се отнася до
атом
истичното.
По многостранен начин старото все още присъствува в представите, формира ли се през първата половина на 19 век. Тук е интересно да наблюдаваме, как например Шван, който, бихме могли да кажем, че е откривателя на растителната клетка, как той все още има възгледа, че в основата на образуването на клетката стои един вид безформена течна формация която той определя като област, изхождайки от тази течна формация се втвърдява клетъчното ядро и около него се включва клетъчната протоплазма. Интересно е да се наблюдава, как Шван все още поставя в основата един течен елемент, който крие в себе си свойствата, позволяващи му да се диференцира и как чрез тази диференциация възниква клетъчното. Интересно е да се проследи как по-късно постепенно се оформя възгледът, който бихме могли да обобщим с думите: човешкият организъм е изграден от клетки. Това е възглед, който днес вече е почти изживян, че клетката представлява вид елементарен организъм, и че човешкият организъм е изграден от клетки.
Само че този възглед, който Шван бих желал да кажа съвсем ясно влага между редовете, даже повече отколкото между редовете, този възглед в основата си е последния остатък от старата медицина, защото той не се отнася до атомистичното.
Той разглежда това, което се проявява атомистично, същността на клетката, като изходяща от нещо, което, ако разглеждаме правилно нещата, никога не може да бъде представено атомистично. Това той разглежда от гледна точка на една течна същност, съдържаща в себе си сили, която същност вече диференцира от себе си атомистичната структура. И така, през две десетилетия, през 40-те и 50-те години на 19 век старият възглед, който е по-универсален отива към своя край и отстъпва на това, което е атомистично-медицинския възглед. И всичко това е вече налице, когато през 1858 г. се по явява "Клетъчната патология" на Вирхов.
към текста >>
Той разглежда това, което се проявява
атом
истично, същността на клетката, като изходяща от нещо, което, ако разглеждаме правилно нещата, никога не може да бъде представено
атом
истично.
Тук е интересно да наблюдаваме, как например Шван, който, бихме могли да кажем, че е откривателя на растителната клетка, как той все още има възгледа, че в основата на образуването на клетката стои един вид безформена течна формация която той определя като област, изхождайки от тази течна формация се втвърдява клетъчното ядро и около него се включва клетъчната протоплазма. Интересно е да се наблюдава, как Шван все още поставя в основата един течен елемент, който крие в себе си свойствата, позволяващи му да се диференцира и как чрез тази диференциация възниква клетъчното. Интересно е да се проследи как по-късно постепенно се оформя възгледът, който бихме могли да обобщим с думите: човешкият организъм е изграден от клетки. Това е възглед, който днес вече е почти изживян, че клетката представлява вид елементарен организъм, и че човешкият организъм е изграден от клетки. Само че този възглед, който Шван бих желал да кажа съвсем ясно влага между редовете, даже повече отколкото между редовете, този възглед в основата си е последния остатък от старата медицина, защото той не се отнася до атомистичното.
Той разглежда това, което се проявява атомистично, същността на клетката, като изходяща от нещо, което, ако разглеждаме правилно нещата, никога не може да бъде представено атомистично.
Това той разглежда от гледна точка на една течна същност, съдържаща в себе си сили, която същност вече диференцира от себе си атомистичната структура. И така, през две десетилетия, през 40-те и 50-те години на 19 век старият възглед, който е по-универсален отива към своя край и отстъпва на това, което е атомистично-медицинския възглед. И всичко това е вече налице, когато през 1858 г. се по явява "Клетъчната патология" на Вирхов. Всъщност между тези два труда трябва да видим огромния скокообразен обрат в новото медицинско мислене, между "Патологоанатомия"-та 1842 г.
към текста >>
Това той разглежда от гледна точка на една течна същност, съдържаща в себе си сили, която същност вече диференцира от себе си
атом
истичната структура.
Интересно е да се наблюдава, как Шван все още поставя в основата един течен елемент, който крие в себе си свойствата, позволяващи му да се диференцира и как чрез тази диференциация възниква клетъчното. Интересно е да се проследи как по-късно постепенно се оформя възгледът, който бихме могли да обобщим с думите: човешкият организъм е изграден от клетки. Това е възглед, който днес вече е почти изживян, че клетката представлява вид елементарен организъм, и че човешкият организъм е изграден от клетки. Само че този възглед, който Шван бих желал да кажа съвсем ясно влага между редовете, даже повече отколкото между редовете, този възглед в основата си е последния остатък от старата медицина, защото той не се отнася до атомистичното. Той разглежда това, което се проявява атомистично, същността на клетката, като изходяща от нещо, което, ако разглеждаме правилно нещата, никога не може да бъде представено атомистично.
Това той разглежда от гледна точка на една течна същност, съдържаща в себе си сили, която същност вече диференцира от себе си атомистичната структура.
И така, през две десетилетия, през 40-те и 50-те години на 19 век старият възглед, който е по-универсален отива към своя край и отстъпва на това, което е атомистично-медицинския възглед. И всичко това е вече налице, когато през 1858 г. се по явява "Клетъчната патология" на Вирхов. Всъщност между тези два труда трябва да видим огромния скокообразен обрат в новото медицинско мислене, между "Патологоанатомия"-та 1842 г. от Рокитански и "Клетъчната патология" -1858 година от Вирхов.
към текста >>
И така, през две десетилетия, през 40-те и 50-те години на 19 век старият възглед, който е по-универсален отива към своя край и отстъпва на това, което е
атом
истично-медицинския възглед.
Интересно е да се проследи как по-късно постепенно се оформя възгледът, който бихме могли да обобщим с думите: човешкият организъм е изграден от клетки. Това е възглед, който днес вече е почти изживян, че клетката представлява вид елементарен организъм, и че човешкият организъм е изграден от клетки. Само че този възглед, който Шван бих желал да кажа съвсем ясно влага между редовете, даже повече отколкото между редовете, този възглед в основата си е последния остатък от старата медицина, защото той не се отнася до атомистичното. Той разглежда това, което се проявява атомистично, същността на клетката, като изходяща от нещо, което, ако разглеждаме правилно нещата, никога не може да бъде представено атомистично. Това той разглежда от гледна точка на една течна същност, съдържаща в себе си сили, която същност вече диференцира от себе си атомистичната структура.
И така, през две десетилетия, през 40-те и 50-те години на 19 век старият възглед, който е по-универсален отива към своя край и отстъпва на това, което е атомистично-медицинския възглед.
И всичко това е вече налице, когато през 1858 г. се по явява "Клетъчната патология" на Вирхов. Всъщност между тези два труда трябва да видим огромния скокообразен обрат в новото медицинско мислене, между "Патологоанатомия"-та 1842 г. от Рокитански и "Клетъчната патология" -1858 година от Вирхов. Чрез тази клетъчна патология всичко, което се появява в човека, в основата си бива отдавано на промени в клетъчната функция.
към текста >>
Всъщност между тези два труда трябва да видим огромния скокообразен обрат в новото медицинско мислене, между "Патологоан
атом
ия"-та 1842 г.
Той разглежда това, което се проявява атомистично, същността на клетката, като изходяща от нещо, което, ако разглеждаме правилно нещата, никога не може да бъде представено атомистично. Това той разглежда от гледна точка на една течна същност, съдържаща в себе си сили, която същност вече диференцира от себе си атомистичната структура. И така, през две десетилетия, през 40-те и 50-те години на 19 век старият възглед, който е по-универсален отива към своя край и отстъпва на това, което е атомистично-медицинския възглед. И всичко това е вече налице, когато през 1858 г. се по явява "Клетъчната патология" на Вирхов.
Всъщност между тези два труда трябва да видим огромния скокообразен обрат в новото медицинско мислене, между "Патологоанатомия"-та 1842 г.
от Рокитански и "Клетъчната патология" -1858 година от Вирхов. Чрез тази клетъчна патология всичко, което се появява в човека, в основата си бива отдавано на промени в клетъчната функция. В основата си официалният светоглед разглежда като идеал възможността, всичко да бъде построено върху промени в клетката. Именно в това се съзира идеала, да бъдат изследвани промените на клетката в тъканта на даден орган, и от промените на клетката да бъде разбрана болестта. Лесно е разбира се с този атомистичен начин на разглеждане, защото в основата си, бих желал да кажа това е ясно като на длан.
към текста >>
Лесно е разбира се с този
атом
истичен начин на разглеждане, защото в основата си, бих желал да кажа това е ясно като на длан.
Всъщност между тези два труда трябва да видим огромния скокообразен обрат в новото медицинско мислене, между "Патологоанатомия"-та 1842 г. от Рокитански и "Клетъчната патология" -1858 година от Вирхов. Чрез тази клетъчна патология всичко, което се появява в човека, в основата си бива отдавано на промени в клетъчната функция. В основата си официалният светоглед разглежда като идеал възможността, всичко да бъде построено върху промени в клетката. Именно в това се съзира идеала, да бъдат изследвани промените на клетката в тъканта на даден орган, и от промените на клетката да бъде разбрана болестта.
Лесно е разбира се с този атомистичен начин на разглеждане, защото в основата си, бих желал да кажа това е ясно като на длан.
Така всичко може да бъде подредено по лесно разбираем начин. И въпреки целия напредък на новата наука всъщност тази нова наука винаги изхожда от това, по възможност всичко да разбере по лесен начин и да не взема впредвид, че същността на природата и същността на вселената изобщо представляват нещо изключително сложно.
към текста >>
Това, което възниква тогава, не е нищо друго, освен една обща насока, светът да бъде обяснен
атом
истично, насока, формира на през материалистичната епоха.
Тогава можем да проведем ел. ток през течността; и наблюдаваме амебата, която раздува сферично тялото си и накрая се спуква, когато проведения електрически ток е твърде силен. И така, можем да изследваме, как отделната клетка се променя под влиянието на околността, и от това можем да изведем теорията, че чрез промените в същността на клетката постепенно се оформя същността на болестта. Кое е същественото във всичко това, което се появява вследствие обрата, извършил се за тези две десетилетия? Това, което днес официалната медицинска наука е проникната.
Това, което възниква тогава, не е нищо друго, освен една обща насока, светът да бъде обяснен атомистично, насока, формира на през материалистичната епоха.
към текста >>
229.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат ан
атом
ията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство.
Ние ще говорим още за значението на ритмичната ни дейност. Но като слято с дихателната дейност, като принадлежаща към дихателната дейност трябва да разгледаме нервно сетивната дейност, всичко онова, което се отнася до външното възприемане и до продължението на това външно възприемане, до преработването му от нервната дейност. Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство. Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство. В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство.
Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство.
Докато не различите горното от долното, свързани чрез сърцето, няма да можете да разберете човека, защото съществува основна разлика между всичко онова, което се извършва чрез дейността на долното устройство на човека и това, което се извършва в горното му устройство.
към текста >>
230.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ето защо и в ан
атом
ическото устройство на сивата мозъчна субстанция ще откриете нещо, което е много повече свързано с една тотална дейност, отколкото с това, което обикновено и се приписва.
Че това е напълно вярно, ще видим през следващите дни. Обратно на това, всичко в растението, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре. Но при това разбира се трябва да имате предвид, че човекът не може да бъде разделен на три части просто по някаква външна схема, но че това, което например принадлежи на най-долната част, храносмилателната система, то цялото се стреми бих желал да кажа към едно продължение по посока на главата. Това действително е бих казал почти един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена мислещата субстанция, защото това не е вярно. В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция.
Ето защо и в анатомическото устройство на сивата мозъчна субстанция ще откриете нещо, което е много повече свързано с една тотална дейност, отколкото с това, което обикновено и се приписва.
И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част на тялото. Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е. което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е. до ритмичното уравновесяване между горната и долната част на човека.
към текста >>
231.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това довежда до там, не по един толкова абстрактен и фантастичен начин, в земните субстанции да бъдат търсени причините за тяхната конфигурация или за агрегатното им състояние, така, както прави това днешната молекулна физика или молекулно-
атом
ната химия.
И тъй като всичко, което става на Земята, в известен смисъл представлява въздействие на това, което е извънземно, то в земното трябва да открием именно въздействието на това, което се разиграва в Космоса.
Това довежда до там, не по един толкова абстрактен и фантастичен начин, в земните субстанции да бъдат търсени причините за тяхната конфигурация или за агрегатното им състояние, така, както прави това днешната молекулна физика или молекулно-атомната химия.
В известен смисъл тази атомна химия прониква в това, в което не може да се проникне, във вътрешното устройство на телата, измисля всякакви красиви предположения за атома и молекулата и след това днес може би вече по-малко, но преди няколко десетилетия гордо се говореше за астрокосмическото познание на това, което протича във вътрешната структура на телата. Преди известно време се говореше за това, днес тези неща биват фотографирани, тъй както споменах в по-предишната лекция; в спиритическите кръгове също се правят снимки на духове. И тъй като днес природоизпитателите не са склонни да вярват на фотографиите на духове, то са длъжни да позволят на другите, които вникват в тези неща, да не вярват на техните фотографии на атоми, защото тези фотографии имат същата съдба, както и фотографиите на духове.
към текста >>
В известен смисъл тази
атом
на химия прониква в това, в което не може да се проникне, във вътрешното устройство на телата, измисля всякакви красиви предположения за
атом
а и молекулата и след това днес може би вече по-малко, но преди няколко десетилетия гордо се говореше за астрокосмическото познание на това, което протича във вътрешната структура на телата.
И тъй като всичко, което става на Земята, в известен смисъл представлява въздействие на това, което е извънземно, то в земното трябва да открием именно въздействието на това, което се разиграва в Космоса. Това довежда до там, не по един толкова абстрактен и фантастичен начин, в земните субстанции да бъдат търсени причините за тяхната конфигурация или за агрегатното им състояние, така, както прави това днешната молекулна физика или молекулно-атомната химия.
В известен смисъл тази атомна химия прониква в това, в което не може да се проникне, във вътрешното устройство на телата, измисля всякакви красиви предположения за атома и молекулата и след това днес може би вече по-малко, но преди няколко десетилетия гордо се говореше за астрокосмическото познание на това, което протича във вътрешната структура на телата.
Преди известно време се говореше за това, днес тези неща биват фотографирани, тъй както споменах в по-предишната лекция; в спиритическите кръгове също се правят снимки на духове. И тъй като днес природоизпитателите не са склонни да вярват на фотографиите на духове, то са длъжни да позволят на другите, които вникват в тези неща, да не вярват на техните фотографии на атоми, защото тези фотографии имат същата съдба, както и фотографиите на духове.
към текста >>
И тъй като днес природоизпитателите не са склонни да вярват на фотографиите на духове, то са длъжни да позволят на другите, които вникват в тези неща, да не вярват на техните фотографии на
атом
и, защото тези фотографии имат същата съдба, както и фотографиите на духове.
И тъй като всичко, което става на Земята, в известен смисъл представлява въздействие на това, което е извънземно, то в земното трябва да открием именно въздействието на това, което се разиграва в Космоса. Това довежда до там, не по един толкова абстрактен и фантастичен начин, в земните субстанции да бъдат търсени причините за тяхната конфигурация или за агрегатното им състояние, така, както прави това днешната молекулна физика или молекулно-атомната химия. В известен смисъл тази атомна химия прониква в това, в което не може да се проникне, във вътрешното устройство на телата, измисля всякакви красиви предположения за атома и молекулата и след това днес може би вече по-малко, но преди няколко десетилетия гордо се говореше за астрокосмическото познание на това, което протича във вътрешната структура на телата. Преди известно време се говореше за това, днес тези неща биват фотографирани, тъй както споменах в по-предишната лекция; в спиритическите кръгове също се правят снимки на духове.
И тъй като днес природоизпитателите не са склонни да вярват на фотографиите на духове, то са длъжни да позволят на другите, които вникват в тези неща, да не вярват на техните фотографии на атоми, защото тези фотографии имат същата съдба, както и фотографиите на духове.
към текста >>
Силите, с които имаме работа при растенията не са свързани с
атом
и и молекули, но това са сили, действуващи извън Земята и проникващи в земната субстанция.
Силите, с които имаме работа при растенията не са свързани с атоми и молекули, но това са сили, действуващи извън Земята и проникващи в земната субстанция.
Или след като имаме конфигуриране на дадена земна субстанция, то не са тези малки демони-атоми и молекулите, които придават конфигурацията, но космическите сили са тези, които действуват по някакъв определен начин. Когато да кажем съществува даде но съзвездие в извънтелурическата сфера, действуваща особено благоприятно върху определени точки на Земята да кажем от нашата планетарна система, от Сатурн, който може да въздействува благоприятно, т.е. ако по възможност другите линии на въздействие са далече от неговата линия на въздействие ако това тук на Земята и тук Сатурн действува върху Земята (виж рис.11) т.е. когато въздействията на Слънцето, на Марс и т.н. не лежат на неговия път и не са близо до неговия път, но са възможно по-далече,
към текста >>
Или след като имаме конфигуриране на дадена земна субстанция, то не са тези малки демони-
атом
и и молекулите, които придават конфигурацията, но космическите сили са тези, които действуват по някакъв определен начин.
Силите, с които имаме работа при растенията не са свързани с атоми и молекули, но това са сили, действуващи извън Земята и проникващи в земната субстанция.
Или след като имаме конфигуриране на дадена земна субстанция, то не са тези малки демони-атоми и молекулите, които придават конфигурацията, но космическите сили са тези, които действуват по някакъв определен начин.
Когато да кажем съществува даде но съзвездие в извънтелурическата сфера, действуваща особено благоприятно върху определени точки на Земята да кажем от нашата планетарна система, от Сатурн, който може да въздействува благоприятно, т.е. ако по възможност другите линии на въздействие са далече от неговата линия на въздействие ако това тук на Земята и тук Сатурн действува върху Земята (виж рис.11) т.е. когато въздействията на Слънцето, на Марс и т.н. не лежат на неговия път и не са близо до неговия път, но са възможно по-далече,
към текста >>
232.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният учен не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този смисъл да ан
атом
изира (да анализира морфологически бел.
За да продължим по-нататък е нужно да си припомним следното. Там, където е възможно, единствено поради по-висши опортюнистични причини, бих желал това, което трябва да разгледам, все пак да го свържа с обичайното днес, за да бъдете в състояние да хвърлите мост между това, което духовната наука може да Ви даде и това, което представлява външната наука. Разбира се това, което ще разясня в следващите изречения бих могъл да го характеризирам и по един по-подчертан духовно научен начин; но искам да направя връзка с обичайните представи на днешната наука, представи, които вече съществуват.
Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният учен не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този смисъл да анатомизира (да анализира морфологически бел.
прев.) нещата; но нека установим връзката с това. Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука. И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото. Тук съществува едно тъй близко родство, че ако характеризираме вътрешността на зрителния процес, надали бихме могли да не потърсим аналогии с вкусовия процес.
към текста >>
Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на ан
атом
изирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати.
За да продължим по-нататък е нужно да си припомним следното. Там, където е възможно, единствено поради по-висши опортюнистични причини, бих желал това, което трябва да разгледам, все пак да го свържа с обичайното днес, за да бъдете в състояние да хвърлите мост между това, което духовната наука може да Ви даде и това, което представлява външната наука. Разбира се това, което ще разясня в следващите изречения бих могъл да го характеризирам и по един по-подчертан духовно научен начин; но искам да направя връзка с обичайните представи на днешната наука, представи, които вече съществуват. Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният учен не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този смисъл да анатомизира (да анализира морфологически бел. прев.) нещата; но нека установим връзката с това.
Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати.
Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука. И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото. Тук съществува едно тъй близко родство, че ако характеризираме вътрешността на зрителния процес, надали бихме могли да не потърсим аналогии с вкусовия процес. Разбира се, тъй като при разполагането на вкусовия нерв в органичната субстанция, към него не се включва онова, което представлява изкусното образование на окото, поставено пред проникването на зрителния нерв в органичната субстанция, то по тези причини зрението представлява нещо съвсем различно; но това, което в известен смисъл започва под формата на зрителен процес зад изкусното устройство на физическото око, то вече притежава само вътрешно родство с вкусовия процес. Бих желал да кажа, че в лицето на зрението ние осъществяваме един метаморфозирал процес на вкусване, метаморфозирал чрез това, че пред органичните процеси, разиграващи се във вкусването, сме поставили всичко онова, което се съдържа в изкусното устройство на окото.
към текста >>
И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между ан
атом
ията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес.
Сега трябва да проследим нещата по такъв начин, че в това, което живее в нас като нещо душевно, но което е и свързано с организма, не в материалистичен смисъл, но в друг един смисъл, познат Ви вече от лекциите, в това душевно да видим едно метаморфозирало виждане, което от своя страна с известна своя част е поставено във вътрешността, в мисленето, в представите (вж. рис.16). При това трябва да си представим органите, залегнали в основата на представите т.е. органите от вътрешността на главата като зрителни органи, метаморфози рали в едно определено направление. Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи. В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността.
И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес.
Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви. Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението. Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието. Но това, по един твърде забележителен начин, намира израз дори в анатомичната структура на главния мозък. И така във всеки случай, тук, от една страна достигаме до представите, до мисленето.
към текста >>
Но това, по един твърде забележителен начин, намира израз дори в ан
атом
ичната структура на главния мозък.
В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността. И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес. Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви. Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението. Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието.
Но това, по един твърде забележителен начин, намира израз дори в анатомичната структура на главния мозък.
И така във всеки случай, тук, от една страна достигаме до представите, до мисленето.
към текста >>
Ето така, от една по-интимна гледна точка видяхте това, което преди няколко дни Ви посочих повече с помощта на сравнителната ан
атом
ия, когато насочих вниманието Ви и към това, как просто устройството на човека и по-точно появата на чревната флора по определен начин ни сочи, какво вътрешно родство съществува между тъй наречените духовни способности на човека и неговия регулиран или не регулиран отделителен процес.
Нали, в лицето на представите, изхождайки от зрението, имаме нещо, което излиза навън чрез зрението, и което в известна степен отново се отразява към вътрешността в лицето на мисленето. Човекът се старае, в известен смисъл да обърне зрителния процес, да го отведе обратно в организма. Ето защо полярно противоположния му процес ще се състои в това, не да се опитваме, това, което е процес, да бъде отвеждано навътре, но да бъде отведено навън. И това е: храносмилателния процес получава своето продължение в лицето на отделителния процес (вж. рис. 16), който с това се превръща в обратен образ на представите.
Ето така, от една по-интимна гледна точка видяхте това, което преди няколко дни Ви посочих повече с помощта на сравнителната анатомия, когато насочих вниманието Ви и към това, как просто устройството на човека и по-точно появата на чревната флора по определен начин ни сочи, какво вътрешно родство съществува между тъй наречените духовни способности на човека и неговия регулиран или не регулиран отделителен процес.
Ето това сега го имате представено от една друга негова страна. И така, тъй както в лицето на мисловния процес имаме продължение на зрителния процес по посока навътре, така по посока навън в лицето на отделителния процес имаме едно продължение на храносмилателния процес. И ако сега се върнем обратно към онова, което наблюдавахме преди малко, че уханието представлява задържано изгаряне, а втвърдяването на растението един задържан процес на солеобразуване, то така ние отново ще хвърлим светлина върху това, което протича във вътрешността.
към текста >>
233.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това, което се опитваме да сторим тук, е заложено в същността на нещата по-скоро да открием метод, с който да бъде оплодено медицинското изследване, отколкото силно
атом
изирайки, да се губим в подробности, които, взети в основата си, могат да имат само относително значение.
Това, което се опитваме да сторим тук, е заложено в същността на нещата по-скоро да открием метод, с който да бъде оплодено медицинското изследване, отколкото силно атомизирайки, да се губим в подробности, които, взети в основата си, могат да имат само относително значение.
Но тъкмо методичното изследване на връзката на човека с природата извън него би трябвало да бъде в състояние, да въоръжи всеки един отделен човек със способността, сам да извършва наблюдения сред природата. Нека по тази причина да започнем днес нещо, което за една определена област би могло да бъде вид път, по който да открием много неща.
към текста >>
прев.) да оставите болния на суровоядство, тогава ще видите, как действието на силициевата киселина ще бъде значително засилено, тъй като по този начин подкрепяте това, което силициевата киселина иска да извърши в периферията, а именно да действува формообразуващо, да лекува деформации имам предвид разбира се не грубо масивни деформации, но неща, които не са непосредствено ан
атом
ично проявени, а само физиологически, това, към което силициевата киселина непосредствено се стреми.
Можете да се убедите в това, ако опитате и такива опити би трябвало да бъдат провеждани в случаите, когато лекувате със silicea (кварц, силиций бел.
прев.) да оставите болния на суровоядство, тогава ще видите, как действието на силициевата киселина ще бъде значително засилено, тъй като по този начин подкрепяте това, което силициевата киселина иска да извърши в периферията, а именно да действува формообразуващо, да лекува деформации имам предвид разбира се не грубо масивни деформации, но неща, които не са непосредствено анатомично проявени, а само физиологически, това, към което силициевата киселина непосредствено се стреми.
Тя получава подкрепа в тази насока чрез това, че по време на самото лечение биват подвозвани съответните храни-телни вещества. Те са, на които методологически бих желал да наблегна, тъй като както ми се струва тези неща биват твърде малко изследвани. Те се изследват, но най-често само емпирически, не се търси рациото в тях, и затова тъй рядко се открива възможността да прогледнем със задоволство на това, което бива констатирано в тази област.
към текста >>
234.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Виждате, как в днешно време хората дори успяха, с помощта на материалистични теории да искат да обяснят всичко, което наблюдават микроскопски, като го изместват в сферата на микроскопското, на ултрамикроскопското, раздробяват го на молекули и създават
атом
ни теории, така и вярват, че обясняват живота.
А сега, покрай другото, на края искам да отбележа, че вече няма нужда да считате за странно, когато откриете, че днешната естествена наука не успява да създаде възглед върху произхода на самия живот. Защото в тези области, в които днешната наука търси, в тях е налице само огледалния образ на живота, благодарение на меркуриевите въздействия, а именно смъртта; а животът би трябвало да бъде търсен там навън, там, където естествената наука днес всъщност не желае да отиде. Защото тя не иска и да чуе за това, да нахлуе в извънземното, или най-малко, когато не може иначе, както сториха това някои: когато не може да стори друго, тогава тя и това превръща в материално. Това пренасяне на въздействието на жизнените сили върху материята се осъществи в лицето на красивата хипотеза, че жизнените кълнове са били пренесени от други небесни тела върху нашата Земя. И така красива, по материален път, тръгвайки от други небесни тела, жизнените кълнове биват пренесени през всички препятствия и след това се появяват върху нашата Земя, при което мнозина дори си представят, че метеорите са техните автомобили, с които те нахлуват на Земята.
Виждате, как в днешно време хората дори успяха, с помощта на материалистични теории да искат да обяснят всичко, което наблюдават микроскопски, като го изместват в сферата на микроскопското, на ултрамикроскопското, раздробяват го на молекули и създават атомни теории, така и вярват, че обясняват живота.
когато го изместват някъде другаде.
към текста >>
235.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това, че хората си представят растителния и животинския белтък като нещо всъщност доста сходно, като нещо поне химически до известна степен идентично, това всъщност е само една последица от
атом
истичния начин на мислене върху структурата на белтъка.
А сега е необходимо да си изградим представа, как в действителност се осъществява функцията, вътрешна та функция на белтъка, на протеиновото вещество. Нашата съвременна химическа наука, в съответствие със своите предпоставки, съвсем естествено казва: е, да, такава една субстанция притежава тъкмо онази конфигурация, която и е наложена от вътрешните и сили. Необходимата последица от това е, че биват отъждествявани неща, които в действителност не са тъждествени, дори в тази степен не са тъждествени, в която хората именно си ги представят; дори да бъде установена известна разлика, тъждествеността съвсем не е валидна.
Това, че хората си представят растителния и животинския белтък като нещо всъщност доста сходно, като нещо поне химически до известна степен идентично, това всъщност е само една последица от атомистичния начин на мислене върху структурата на белтъка.
Само, че това изобщо не е вярно; от по-точното наблюдение на човешкия организъм произхожда един факт, а именно, че растителния белтък неутрализира животинския белтък, и особено човешкия белтък, че тези два белтъка се отнасят полярно един спрямо друг, че единият по интимен начин погасява въздействията на другия.
към текста >>
На молекулярно-
атом
истичните сили на белтъка трябва да изследваме, но ако искаме да се запитаме защо белтъка е това, което е, тогава трябва да възприемем вътрешното устройство на белтъка като сборен резултат на всичко онова, което изхожда от тези 4-ри органни системи.
На молекулярно-атомистичните сили на белтъка трябва да изследваме, но ако искаме да се запитаме защо белтъка е това, което е, тогава трябва да възприемем вътрешното устройство на белтъка като сборен резултат на всичко онова, което изхожда от тези 4-ри органни системи.
В истинския смисъл белтъкът представлява резултатът от взаимодействието на тези 4-ри органни системи. С това се казва и нещо за процеса на превръщане на външните влияния във вътрешни за човека. Това, което днешната химия търси в структурата на самите вещества, него ние трябва да си го представим вложено в органните системи. Ето защо човешкият бел-тък с неговата структура е напълно немислим в нашата земна сфера. Той не може да запази своята структура, ако не е под влиянието на тези 4-ри органни системи.
към текста >>
Тъй както бе открито оловото макар че посоченото днес тъй наречено
атом
но тяло не е съвсем вярно, но все пак то бива определяно като олово така ще бъде открит и калая, така и в лицето на онова, което е извън човека, но което единствено от природата извън човека се намесва в човешката природа, в негово лице ще бъде открито желязото.
Но аз вече трябваше да Ви кажа, че тук достигаме до едно определено влияние, което е извънземно, и което трябваше да отъждествим с оловото. Вие си спомняте, че оловото, калая и желязото определихме като сили, свързани с горния човек. Готовността да бъде признато нещо подобно днес не е много голяма. И няма да бъде много голяма готовността, да се излезе от човека навън и да се види нещо особено в действието но оловото, което от своя страна отново да е свързано с това, че сърцето приготовлява водорода за човека, който след това представлява преносителя за изграждането на мисловния апарат Ала несъзнателното придвижване на човешкото развитие напред пречи на човечеството да прозре този факт. Защото фактът, че оловото играе някаква роля в природата извън човека, ако го разглеждаме в неговите функции, това днешният човек не може вече да отрече, тъй като между продуктите на преобразование, дадени от рентгеновата наука, по обходния път през хелия действително бе открито олово.
Тъй както бе открито оловото макар че посоченото днес тъй наречено атомно тяло не е съвсем вярно, но все пак то бива определяно като олово така ще бъде открит и калая, така и в лицето на онова, което е извън човека, но което единствено от природата извън човека се намесва в човешката природа, в негово лице ще бъде открито желязото.
Мисля, че е необходимо, днес вече да не се придържаме сляпо към нещата, каквито ги представя рентгеновата наука, която всъщност ни дава един чуден указател за излизане в сферата на извънчовешкото и за достигането не просто до грубо масивните метали, дадени ни на Земята, но за достигането до металните сили, нахлуващи от сферата на извънземното. Това е нещо, което днес вече трябва да бъде казано. Защото тъкмо при появата на днешните нови заболявания човек може да забележи, че е принуден да вземе пред вид подобни неща. И така, това, което засега трябва особено да ни интересува, е, че всичко, което навън представляват въглерода, водорода, кислорода и азота в тяхното взаимодействие, опосредено от сярата, всичко това, индивидуализирано, поемат вътрешно за човека, 4-те органни системи. И ако Вие правилно разгледате такъв един факт, то Вие вече ще усетите, колко дълбоко можем да прогледнем в същинския човек, ако го разглеждаме по такъв начин.
към текста >>
когато просто ан
атом
изираме човека, тогава всъщност ние взимаме предвид само част от човека.
Тъй както в рамките на човешкия организъм имат значение онези вещества, които Вие вече познавате, така извън човешкия организъм, но с въздействие върху човека, имат значение именно онези метали, които изброих тук. Естествено, желязото е натоварено с ролята на посредник. Желязото е, което в известна степен поема ролята на посредник между това от човека, което е разположено в рамките на неговата кожа и другото, което е разположено извън кожата му. Ето защо можем да кажем, че цялата система, проявяваща се в белодробния човек, който от своя страна се стреми да стане цял човек тази система е нещо, което е в здрава връзка с цялото отношение на човека спрямо универсалния природен живот. Трябва да сме наясно, че когато разглеждаме това, което виждаме с очите си, т.е.
когато просто анатомизираме човека, тогава всъщност ние взимаме предвид само част от човека.
Защото това именно не е целият човек, то е онова от човека, на което се противопоставя извън човешкото, принадлежащо на всеки един човек, което от своя страна се състои от влиянията на оловото, калая, мед-та и т.н. или от влиянията, разположени вън от човешката същност. Ето защо, дори ако разглеждаме човешкото устройство в природонаучен смисъл, никога не бива да ограничаваме човека в рамките на неговата кожа.
към текста >>
236.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
А сега Ви моля, с подобна насока да изследвате този факт по отношение на ан
атом
ичното и физиологичното, което можете да откриете, Вие ще откриете потвърждение на всичко, до най-малката подробност.
Между дихателния ритъм и не особено склонното към ритъм приемане на храна е включен един междинен ритъм и това е същият ритъм, който е опосреднен от слезката. Чрез дихателният ритъм човекът е предразположен да живее в хармония със строгия космически ритъм. Чрез неравномерното приемане на храна, човек кът непрекъснато нарушава този строг космически ритъм. А слезката представлява една посредница. Виждате ли, този факт може да бъде просто установен чрез наблюдение върху човека.
А сега Ви моля, с подобна насока да изследвате този факт по отношение на анатомичното и физиологичното, което можете да откриете, Вие ще откриете потвърждение на всичко, до най-малката подробност.
Вие ще откриете потвърждение и чрез това, че слезковата артерия е свързана почти непосредствено с аортата на мястото на слезката в организма, и от друга страна Вие ще откриете опосредняването по посока на приемането на храна чрез включването на слезковата вена в целия организъм, която вена се насочва към порталната и стои в непосредствена връзка с черния дроб. Ето така се събират заедно полувъншния и полувътрешния ритъм и неритъм, и се регулират взаимно. Дейността на слезката е включена между ритмичния човек и вещество обменния човек. Много от нещата, свързани с неправилното функциониране на слезката трябва да регулираме чрез нещо, основаващо се на това познание за връзката между дихателната система и веществообмянната система, или между кръвната циркулация и вещество обмяната, тъй както тази връзка биде опосреднена чрез слезката. Не е чудно, че физиологията на слезката бива силно подценена именно от материалистичната наука, тъй като тази материалистична наука нищо не знае за троичния човек, за вещество обменния, циркулаторния и нервно сетивния човек.
към текста >>
237.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Това никога не го рисуваме, когато правим ан
атом
ически или физиологически илюстрации.
Особен начин на разглеждане на човека е, ако го приемаме така, както го рисуваме. Ако го нарисуваме тук с черния дроб и стомаха, тази рисунка е само силует от това, което е здраво вплетено в течностите и въздушните части, и ние винаги рисуваме само това, което е разположено вътре като малки зрънца. То не е дори и десет процента от целия човек. В действителност човекът, ако го разглеждаме физически, е също водна, въздушна и топлинна организация. Водата - имам предвид течностите - е също така организирана в него, както и твърдото.
Това никога не го рисуваме, когато правим анатомически или физиологически илюстрации.
Естествено водното съдържание в човека като субстанция непрекъснато се разтваря и обновява. То се задържа в определена форма само мигновено, но въпреки това има форма. В тази водниста част на човешката глава имаме именно отпечатъка на етерното, така че, когато рисувам схематично, би трябвало да нарисувам физичното действие, което се намира особено в задната част на главата, така (виж рис.7, светло):
към текста >>
[3] Рудолф Вихров, 1821-1902, професор по патологична ан
атом
ия във Вюрцбург и Берлин.
[3] Рудолф Вихров, 1821-1902, професор по патологична анатомия във Вюрцбург и Берлин.
към текста >>
238.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Виждате, че тук схващаме човека като изграждащ се, формиращ се от Космоса и когато приложим познанията, които имаме по някакъв начин от ан
атом
ията или физиологията и ги обясним с това, което ни е дадено тук, тогава започваме да разбираме органите и техните функции.
Виждате, че тук схващаме човека като изграждащ се, формиращ се от Космоса и когато приложим познанията, които имаме по някакъв начин от анатомията или физиологията и ги обясним с това, което ни е дадено тук, тогава започваме да разбираме органите и техните функции.
Тук имаме сведение за разбирането на органите и техните функции, така че в това, което винаги действа пластично при човека, което, бих казал, пластицира, формира човека нормално, от друга страна - нека да вземем на помощ вчерашната лекция, - живее в консонантните движения, които предизвикват именно несъзнателни имагинационни сили, както казах вчера, един вид проникване на организма. Там прозирате как консонантното евритмизиране обхваща недостатъчно активните изграждащи сили, неправилните пластични сили в човека и ги превежда в правилното формиране.
към текста >>
239.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
В тези случаи представите биват снабдявани с различни помощни и доказателствени устройства, каквито ни предлага например
атом
истиката, или молекулярното учение.
Тази моя хипотеза е оправдана, тя има достатъчно основания. Аз стигнах до нея без да съм наблюдавал непосредствено събитията; аз просто следвах хода на моите собствени представи. Точно по същият начин аз изграждам една основателна хипотеза и тогава, когато твърдя: При този и този процес тук е имало топлина, която е можела да бъде измерена с термометър, но после след внезапно охлаждане или нещо подобно тази топлина изчезва, така че в момента аз мога да говоря само за една изчезнала топлина. Така че за едно действително плодотворно изследване е абсолютно необходимо да продължим в една или друга посока веригата от нашите собствени представи. Една несъстоятелна хипотеза е точно тази при която безупречното мислене ни отвежда до такива представи, до такива хипотетични усещания, каквито всъщност човекът никога не е имал и никога няма да има.
В тези случаи представите биват снабдявани с различни помощни и доказателствени устройства, каквито ни предлага например атомистиката, или молекулярното учение.
Но човек никога няма да се подаде на илюзията, че би могъл да види микроскопичните частици на веществото, за да може да си представи после светлината като едно материално движение.
към текста >>
240.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Както твърди химията, макар и да не е съвсем вярно, съществуват определени съотношения – аз нямам предвид
атом
ните тегла, понеже така вече навлизаме в теорията – но факт е, че водородът и кислородът се съединяват в определено отношение.
И така, нали всички Вие знаете – за това можем да говорим само при наличие на подобни предпоставки – че има определени външни условия, при които неорганичните природни вещества се свързват едно с друго.
Както твърди химията, макар и да не е съвсем вярно, съществуват определени съотношения – аз нямам предвид атомните тегла, понеже така вече навлизаме в теорията – но факт е, че водородът и кислородът се съединяват в определено отношение.
Ако имаме сярната киселина, H2SO4 , там водород, сяра и кислород се намират в определено съотношение. Ако то се промени, полученото вещество може да е съвсем друго. Ако имаме друго съотношение между водород, сяра и кислород, ще получим серниста киселина H2SO3, макар че веществата са същите.
към текста >>
241.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако Вие, изхождайки от нея, медитирате, ще стигнете до ан
атом
ията, до физиологията.
Те са различни само за външния поглед. Тук имаме един жълт кръг, но имаме същи и една синя точка. Защо? Защото това е схематичната фигура на главата, а това е схематичната фигура на тялото. Но ако точката се утвърждава вътре в тялото, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата организация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18). Ето как пред Вас се очертава вътрешната динамика на морфологията.
Ако Вие, изхождайки от нея, медитирате, ще стигнете до анатомията, до физиологията.
Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност. Ако се вгледате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
към текста >>
242.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Човекът ни се представя със своето физическо тяло, което има едно продължително развитие зад себе си и което като физическо тяло е преминало през три подготвителни стадия, тъй като съм ги описал в моя "Очерк върху духовната наука", преди да се превърне в земното тяло, което, за да бъде разбрано, се нуждае от повече неща, отколкото днес ан
атом
ията и физиологията предлагат.
Да застанем веднъж съвсем сигурно, скъпи мои приятели, на позицията, която ни дава Антропософията относно човека.
Човекът ни се представя със своето физическо тяло, което има едно продължително развитие зад себе си и което като физическо тяло е преминало през три подготвителни стадия, тъй като съм ги описал в моя "Очерк върху духовната наука", преди да се превърне в земното тяло, което, за да бъде разбрано, се нуждае от повече неща, отколкото днес анатомията и физиологията предлагат.
Защото и тук бих желал да обърна внимание на следното, че това физическо тяло на човека, такова, каквото е днес, представлява вярно отражение на етерното тяло, което етерно тяло се намира в своята трета епоха; на астралното тяло, което е в своята втора епоха, и също така в определена степен на азовото устройство, което човекът е приел в себе си едва на Земята, или което устройството е в своята първа епоха. Всичко това се отразява върху физическото тяло на човека като печат. Това прави физическото тяло изключително сложно, така както ни се представя то днес. С познавателните сили, с които днес подхождаме към него, то е обозримо само по отношение на своя минерално-физически състав. Това, което етерното тяло отпечатва в него, това изобщо не може да бъде обозримо с тези познавателни сили.
към текста >>
243.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според
атом
ното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане.
Да разгледаме сега нещата още по-точно. Има хора, които не са в този смисъл психопати или безумци, както имаме основание да говорим за психопатия или безумие, но които, в съгласие с разглежданията през по следните дни така нахлуват в своето физическо и етерно тяло, че влизат в известна връзка, влизат в една доловима връзка с болестните състояния, с разположените вътре болестни процеси Тук достигаме до онези сомнамбули, чието съществувание не е суеверно, както често се описват в света, нещо, което всеки посветен добре знае; достигаме до онези сомнамбули, които в сомнамбулните си състояния описват своите болести.
До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане.
Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло. Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня.
към текста >>
244.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Когато днес вземете в ръце някаква патологическа ан
атом
ия или някакво учение за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение.
И на края на курса върху пасторска медицина аз искам да подчертая точно това, за да може от него да произлезе нещо, което по един оздравителен начин да нахлуе в лекаря. Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител. Лекарят се научава, как става това в единия случай, как, в другия случай. Всичко това в него се обединява до едно общо познание. Но да напредне в действителното познание, за лекаря това е нещо различно от това да напредне в днешното познание.
Когато днес вземете в ръце някаква патологическа анатомия или някакво учение за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение.
А това е същността на цялостното познание, човек да напредне в своето цялостно човешко поведение.
към текста >>
245.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Оставаше – бих могъл да кажа – само малката точица на
атом
а.
През последната третина на 19-то столетие хората вярваха, че са стигнали много близко до положението да могат да дадат едно математично-механично обяснение на природата, което е така да се каже навсякъде ясно и прозрачно.
Оставаше – бих могъл да кажа – само малката точица на атома.
Учените искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула. Чрез това те вярваха, че могат да си кажат: аз поглеждам в природата, в действителност поглеждам там в една тъкан от силови отношения и движения, които мога напълно да прозра математически. И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика. Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области.
към текста >>
И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на
атом
ите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика.
През последната третина на 19-то столетие хората вярваха, че са стигнали много близко до положението да могат да дадат едно математично-механично обяснение на природата, което е така да се каже навсякъде ясно и прозрачно. Оставаше – бих могъл да кажа – само малката точица на атома. Учените искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула. Чрез това те вярваха, че могат да си кажат: аз поглеждам в природата, в действителност поглеждам там в една тъкан от силови отношения и движения, които мога напълно да прозра математически.
И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика.
Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области. Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят. И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества. И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед.
към текста >>
246.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Това ние вършим, когато казваме: от понятията, които са станали ясни, аз образувам
атом
и, молекули, онова, което трябва за да се намира зад явленията на природата, движения вътре в материята.
Що значи това? Когато стигаме до взаимоотношението между нашата вътрешност и външния свят, между нашата вътрешност и сетивно-физическия външен свят, тогава ние още можем да използуваме нашите понятия, които си образуваме чрез природата, с цел не да останем да стоим в природата на явленията, а да мислим и зад тази природа на явленията. Ние вършим това, когато не само казваме: в спектъра на жълтия цвят се явява зеленият цвят и от другата страна започват синкавите цветове, когато с помощта на нашите понятия не само подреждаме едни до други явленията, а когато искаме с нашите понятия да пронижем така да се каже този килим на сетивата и искаме да построим зад него още нещо с нашите понятия.
Това ние вършим, когато казваме: от понятията, които са станали ясни, аз образувам атоми, молекули, онова, което трябва за да се намира зад явленията на природата, движения вътре в материята.
Тук става нещо забележително, нещо странно.
към текста >>
№ 1/, стоя срещу сетивните явления, аз използувам моите понятия не само за това, да основа за мене един ред на познанието в този сетивен свят, а пробивам границата на сетивния свят и построявам зад него
атом
и и други подобни нему.
Става това, че когато аз се намирам тук като човек /Виж рис.
№ 1/, стоя срещу сетивните явления, аз използувам моите понятия не само за това, да основа за мене един ред на познанието в този сетивен свят, а пробивам границата на сетивния свят и построявам зад него атоми и други подобни нему.
Така да се каже, аз не мога да спра с моите ясни понятия при сетивния свят. Аз съм някак си ученик на инертната материя, която все още продължава да се търкаля, когато е стигнала на определено място, даже ако сила на търкалянето е престанала вече да действува. Моето познание стига до сетивния свят и аз съм под властта на инерцията, притежавам известна инертност, търкалям се с моите понятия по-нататък зад сетивния свят и си построявам там един свят, в който след това отново се съмнявам, когато забелязвам, че с цялото си мислене съм последвал моята сила на инерция.
към текста >>
Тя не може да спре, а иска да продължава още да мисли по-нататък и по-нататък зад границата на сетивното и построява
атом
и и молекули, а при известни обстоятелства построява и нещо друго, както виждаме да построяват някои философи.
Интересно е, много уважаеми присъствуващи, че една голяма част от философията, която не се движи в областта на сетивното, всъщност не е също нищо друго освен едно такова продължаващо търкаляне по силата на инерцията и преминаване зад онова, което действително съществува в света.
Тя не може да спре, а иска да продължава още да мисли по-нататък и по-нататък зад границата на сетивното и построява атоми и молекули, а при известни обстоятелства построява и нещо друго, както виждаме да построяват някои философи.
Нищо чудно, че след това те отново разрушават тази тъкан, тази паяжина, която са изтъкали в света по силата на инерцията.
към текста >>
247.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически
атом
и, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно.
Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н.
Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно.
И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна. Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е. целият обсег на така наречената аналитична механика.
към текста >>
248.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични,
атом
истични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията.
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение. Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката. Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието.
И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията.
От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията. Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието. Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи. И докато начинът, по който се разглежда човекът, обхващащ сега цялата цивилизация и произхождащ именно от западния свят, не премине в едно имагинативно познание, ние не ще можем да напреднем и да стигнем до обикновеното човешко познание.
към текста >>
Този духовен свят се явява сега на място на празния, абстрактния, метафизирания свят на
атом
ите, на молекулите, той застава срещу нас като онова, което действително се намира зад явленията на физически-сетивния свят.
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо. Следователно ние живеем в едно наблюдение и в едно познание на действителния духовен свят.
Този духовен свят се явява сега на място на празния, абстрактния, метафизирания свят на атомите, на молекулите, той застава срещу нас като онова, което действително се намира зад явленията на физически-сетивния свят.
Сега вече ние не стоим на границата към страната на материалното, както стоим, когато правим да се търкалят по инерция нашите построения от понятия, които сме развили в общение с физически-сетивния външен свят, а стоим сега пред тази граница така, че на тази граница за нас изгрява духовното съдържание на света. Това е към едната страна.
към текста >>
249.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Той се научава сега до познава онова, което никой не може да познае чрез
атом
изма и молекуляризма, научава се да познава това, което действително живее в животинското, растителното и минералното царство.
Обаче явяват се обективни образи. Само онова, което всъщност живее в човешката форма, то престава да се представя на човека като обект. Човек изгубва външната човешка форма и се явява разнообразието, което заживява вън от етерното естество на човек. Човек не вижда сега своята единна човешка форма, а разнообразието на всички онези животински форми, чието синтетично съчетание едва през друга и една в друга дава човешката форма. Той се научава да познава по вътрешен начин онова, което живее в растителното царство, в минералното царство.
Той се научава сега до познава онова, което никой не може да познае чрез атомизма и молекуляризма, научава се да познава това, което действително живее в животинското, растителното и минералното царство.
Той се научава да познава това чрез вътрешно себесъзерцание. И кое прави да не внасяме нашия Аз в това физическо тяло, когато се стремим към Имагинация? Прави го това, че ние развиваме по един по-висш начин отколкото в обикновения живот силата на любовта, когато усвояваме безкористната сила на любовта, когато се освобождаваме от егоизма и по отношение на царствата на природата, а не само по отношение на царството на човечеството; прави го това, че ние се издигаме до там да оставим да бъде носено от силата на любовта всичко онова, което ни води до имагинацията, че силата на любов та винаги е свързана с един обект на познанието, който ние търсим по този начин. В обикновения живот силата на любовта не може да се прояви по този начин, защото там тя се ръководи от телесните сили на сетивното.
към текста >>
Ние се издигаме над всичко онова, което ан
атом
ията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм.
По този начин ние добиваме едно истинско познание на човека.
Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм.
О, това себепознание е различно от много представи на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено. Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина. Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р. Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука.
към текста >>
Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна ан
атом
ия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина.
По този начин ние добиваме едно истинско познание на човека. Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм. О, това себепознание е различно от много представи на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено.
Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина.
Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р. Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука.
към текста >>
250.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в
атом
и и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия.
Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова. Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията.
Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия.
И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
към текста >>
Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на
атом
ите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора.
Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят.
Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора.
И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира.
към текста >>
251.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В молекулата, ако е достатъчно сложна, имаме различни
атом
и, които си въздействат един на друг със силата на привличане, и които се движат един около друг.
– И така, ние разглеждаме небесните явления по такъв начин, че рисуваме небесни карти със звезди и изчисляваме чрез това, което имаме като материал. Можем точно да обозначим: тук има звезда, тя въздейства със своята сила на привличане върху другите звезди. Правим изчисления и нагледно имаме пред себе си отделните неща, които включваме в своите изчисления. Това е, което преди всичко сме внесли в астрономията. Да разгледаме сега, да кажем, молекулата.
В молекулата, ако е достатъчно сложна, имаме различни атоми, които си въздействат един на друг със силата на привличане, и които се движат един около друг.
Имаме малка вселена. Разглеждаме тази молекула по образеца на звездното небе. Наричаме това „астрономическо познание“. Разглеждаме атомите като малки мирови тела, молекулата – като малка мирова система, и сме удовлетворени ако това ни се удаде. Но тук има голяма разлика: когато разглеждаме звездното небе, то ни се представя във всички подробности.
към текста >>
Разглеждаме
атом
ите като малки мирови тела, молекулата – като малка мирова система, и сме удовлетворени ако това ни се удаде.
Да разгледаме сега, да кажем, молекулата. В молекулата, ако е достатъчно сложна, имаме различни атоми, които си въздействат един на друг със силата на привличане, и които се движат един около друг. Имаме малка вселена. Разглеждаме тази молекула по образеца на звездното небе. Наричаме това „астрономическо познание“.
Разглеждаме атомите като малки мирови тела, молекулата – като малка мирова система, и сме удовлетворени ако това ни се удаде.
Но тук има голяма разлика: когато разглеждаме звездното небе, то ни се представя във всички подробности. В краен случай може да се попита, правилно ли са обединени и няма ли нещо друго, освен това, което ни е дал Нютон[7]. Ние сплитаме над всичко това математико-механична мрежа. Това, собствено, се добавя към съществуващото. Но това удовлетворява съвременните нужди на човечеството по отношение на научност.
към текста >>
И сега внасяме системата, която измислихме, в
атом
но-молекулярния свят, като доизмисляме
атом
ите и молекулите.
Но тук има голяма разлика: когато разглеждаме звездното небе, то ни се представя във всички подробности. В краен случай може да се попита, правилно ли са обединени и няма ли нещо друго, освен това, което ни е дал Нютон[7]. Ние сплитаме над всичко това математико-механична мрежа. Това, собствено, се добавя към съществуващото. Но това удовлетворява съвременните нужди на човечеството по отношение на научност.
И сега внасяме системата, която измислихме, в атомно-молекулярния свят, като доизмисляме атомите и молекулите.
Ние ги доизмисляме към това, което обикновено ни е дадено. Но ние удовлетворяваме нашата така наречена нужда от причинност, когато кажем: ако това, което си представяме като най-малките частици, се движи така и така, то това е обективно за светлината, за звука, за топлината и така нататък. Ние внасяме астрономически познания във всички мирови явления и по този начин удовлетворяваме потребността си от причинност. Дюбоа-Раймонд доста сухо е изразил това: „Когато не можеш да направиш нещо, там въобще няма научно обяснение“.
към текста >>
Виждате ли, ако стремежът е да се стигне до рационална терапия, тоест стремежът е да се види ефективността на някое лекарство, трябва да сме в състояние така да проследяваме
атом
ите в субстанцията на лекарството, както обикновено проследяваме Луната, Слънцето, планетите и неподвижните звезди.
Виждате ли, ако стремежът е да се стигне до рационална терапия, тоест стремежът е да се види ефективността на някое лекарство, трябва да сме в състояние така да проследяваме атомите в субстанцията на лекарството, както обикновено проследяваме Луната, Слънцето, планетите и неподвижните звезди.
Нужно е да умеем всичко да превръщаме в малки мирови системи. И, изхождайки от изчисленията, би могло да се каже, как действа едно или друго лекарство. В не много отдавнашни времена, това даже е било идеал за някои. Сега вече сме се отказали от такива идеали. Но това търпи крах не само по отношение на такива отдалечени области, като успешната терапия, но и по отношение на по-близки, просто защото нашите науки са така раздробени, както го виждаме днес.
към текста >>
Но той е бил погълнат от това, което не съответства на действителността, което е измислено – от молекулата; вътрешно
атом
ите е нужно да се изследват астрономически.
Но всичко, явяващо се съвсем конкретно, в науката просто се е превърнало в крайни абстракции. Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание. Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността.
Но той е бил погълнат от това, което не съответства на действителността, което е измислено – от молекулата; вътрешно атомите е нужно да се изследват астрономически.
Тук пак трябва да се стремим към астрономическото математизиране, което се добавя към звездния свят. И така, виждате, че от едната страна стои действителността: движението, силовото въздействие на звездите и ембриологичното развитие, в което не живее нищо друго, освен това, което живее в звездния свят. В това се съдържа действителността. Тук трябва да се търси тя; от другата страна е абстракцията. Тук математикът и механикът изчисляват движения и силови въздействия на небесните тела и намират молекулярни структури, към които те прилагат астрономическите си познания.
към текста >>
[10] Карл Гегенбар, 1826-1903 , германски ан
атом
, поддръжник на теорията на еволюцията.
[10] Карл Гегенбар, 1826-1903 , германски анатом, поддръжник на теорията на еволюцията.
Основни трудове “Uber die Kopfnerven von Hexanchus und ihr Verhaltnis zur ‹Wirbeltheorie› des Schadels “, Jenaische Zeitschr. f. Naturwsch., Bd. 6, 1871; “Das Kopfskelett der Selachier, ein Beitrag zur Erkenntnis der Genese des Kopfskeletts der Wirbeltiere. Untersuchung zur vergl. Anatomie der Wirbeltiere” 3.
към текста >>
252.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Така че можем да кажем: вътрешното в човека, също и във физическо-ан
атом
ичен аспект, може да се обясни като взаимодействие на преки извънземни влияния с такива извънземни влияния, които са преминали през земните влияния и отново са се слели в човека (рис. 4).
Сега имаме връзка между астрономията и веществата на Земята, връзка между Земята и това, което е човешката обмяна на веществата, и отново прякото влияние на слънчевите, на небесните процеси върху самия човек. И така, в човека сякаш се срещат това, което идва от небето, както пряко, така и по околен път чрез веществата на Земята. Веществата на Земята въздействат върху човешката обмяна на веществата. Небесните влияния от друга страна пряко въздействат върху човека като такъв. И така, в човека се срещат преките влияния, за които сме задължени на слънчевия живот, с влиянията, които косвено преминават през Земята, тоест се видоизменят посредством Земята.
Така че можем да кажем: вътрешното в човека, също и във физическо-анатомичен аспект, може да се обясни като взаимодействие на преки извънземни влияния с такива извънземни влияния, които са преминали през земните влияния и отново са се слели в човека (рис. 4).
към текста >>
253.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на кости чрез метаморфоза се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от ан
атом
а Гегенбар.
Да си спомним още един път за какво ви говорих в самото начало на тези разглеждания. Обърнах вниманието ви на това, че принципът на метаморфозата трябва, собствено, да бъде видоизменен, когато става дума за това, тази метаморфоза, както е проявена при Гьоте и Окен, наистина по разбираем начин да се приложи към човека. Беше направен опит – това по гениален начин се опита да направи Гьоте – образуването на черепните кости да се обясни с образуването на гръбначните кости, нали така?
След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на кости чрез метаморфоза се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от анатома Гегенбар.
Тези неща могат да се приведат само тогава към правилната база, ако се знае – в хода на тези лекции вече споменах за това, но нека сега да го свържем с дадения момент, – как, собствено, са свързани две кости в човешкия скелет, които стоят най-далеч една от друга по своята морфология, – не в скелета на животното, а именно в човешкия скелет. Най-далеч стоят една от друга тръбните кости, например бедрената или раменната кост, и костите на черепа. Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга кости, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма. До това може да се стигне, само ако се сравнят вътрешната повърхност на тръбната кост с външната повърхност на черепната кост. Защото тогава се получават съответстващите повърхности, за които става дума (рис.
към текста >>
254.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на
атом
ите, които трябва да се разглеждат само минерално.
Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата. Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет. Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека. Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното. Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека.
И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на атомите, които трябва да се разглеждат само минерално.
Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
към текста >>
255.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тогава на такъв човек вече са му по-скъпи обичайните филистерски понятия, с които днес се упражняват във физиологията и ан
атом
ията.
и отново ще замине в безкрайността. Но това е отношението, което може да се постави в основата, ако проследявате определени форми вътре в човешката глава, съединявате ги с линии, и след това ги отнасяте към формите на определени връзки на органа в системата на обмяната на веществата, които пак съединявате с линия. Тук имаме все по усложняващи се човешки форми. И разбира се, работата няма да се опрости от това, че трябва всеки път да си представяте тази линия с тенденция навън, а тази линия – с тенденция за разгръщане навътре (рис. 4). Ще кажете – наистина се надявам, че няма да му придадете твърде голямо значение, а ще го усетите само като мимолетен пристъп: „В такъв случай човешкият организъм изобщо е толкова сложен, че е по-добре да се откажем от осъзнаването му”.
Тогава на такъв човек вече са му по-скъпи обичайните филистерски понятия, с които днес се упражняват във физиологията и анатомията.
Тук няма необходимост толкова да се напрягаме, не трябва да караме представите да изчезват и отново да се появяват, да преобразуваме представите и тем подобни! Но тогава и няма да се достигне до разбиране на човешката организация, а само ще си с илюзията, че си го постигнал.
към текста >>
256.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Тези елементи, молекули,
атом
и, йони или електрони и пр... не са в крайна сметка нищо друго освен крайно малки трупове и в край на сметка естествените науки се свеждат до една наука на мъртвото.
Изхождайки от един още смътен етап на полуясновидство, в своето изследване на познанието човешкият дух е стигнал до етапа на научния позитивизъм, в който се намираме сега. Всяко явление, което и да бъде то, не е познато наистина в неговата действителна същност освен тогава, когато е сведено до механически процеси до едно уравнение. Странна и привлекателна е съдбата на човека, така както Рудолф Щайнер ни я разказва в течение на следващите сказки. Постепенно човешкият дух е доведен до там, да не вижда в природата нищо друго освен един комплекс от материални елементи, чиито положения и движения се управляват от сили също материални, т.е. лишени от всяка свобода и съзнателна личност.
Тези елементи, молекули, атоми, йони или електрони и пр... не са в крайна сметка нищо друго освен крайно малки трупове и в край на сметка естествените науки се свеждат до една наука на мъртвото.
към текста >>
257.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един
атом
ист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на
атом
и.
Тази противоположност, съвършено различна от онази, с които се сблъсква съвременното човечество, ще за пази своята пълна сила до 11 и 12 столетие.
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми.
Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
към текста >>
Между модерния
атом
ист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за
атом
и, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен
атом
ист не би могъл да стори това за
атом
ите на модерната физика.
Тази противоположност, съвършено различна от онази, с които се сблъсква съвременното човечество, ще за пази своята пълна сила до 11 и 12 столетие. Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми. Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията.
Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика.
Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях. Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса. Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони.
към текста >>
За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с
атом
и.
Тази противоположност, съвършено различна от онази, с които се сблъсква съвременното човечество, ще за пази своята пълна сила до 11 и 12 столетие. Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми. Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното?
За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми.
Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях. Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса. Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони. Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на мисълта и на чувството от тези минали епохи.
към текста >>
Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го
атом
и, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми. Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми.
Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса. Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони. Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на мисълта и на чувството от тези минали епохи.
към текста >>
258.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
В тази посока ние извършваме, например, явленията на поглъщане и храносмилане тук аз не държа сметка за животните както и други органически функции, което ясно ни показват ан
атом
ията и физиологията.
Първата от тези посоки е тази, която отива отпред назад.
В тази посока ние извършваме, например, явленията на поглъщане и храносмилане тук аз не държа сметка за животните както и други органически функции, което ясно ни показват анатомията и физиологията.
Тази ориентация на някои вътрешни процеси е съвършено различна от посоката, в която аз извършвам, например, странични движения с моята дясна ръка, след това, симетрично, с моята лява ръка. Тези движения се извършват според измерението надясно и наляво. Най-после нека си спомним чисто и просто, че в течение на своето земно съществуване човекът расте според едно трето измерение; защото ако в началото на своя живот той пълзи по земята, по-късно той постепенно се изправя в посоката отдолу нагоре
към текста >>
Нямайки вече вътрешното чувство на живота на кръвта, човекът беше узрял да измисли една физиология основана върху ан
атом
ически наблюдения.
Съвременният човек налага на вселената една система от координати. Но той изключва себе си от тази система. Той няма вече, както миналото, живото чувство на движението на неговата кръв, отговарящо на всяка една от геометрическите фигури; той изгуби всякакво разбиране за начина, по който чувствуването на живота на кръвта му даваше усещането за пространството. Можем ли да си представим, че в 7 или 8 столетие, през епохата, когато усещането на движението беше още тъждествено с математическото чувство, когато вътрешната опитност за кръвта беше още жива, някой би могъл да измисли една астрономическа наука по начина на Коперник, с една изолирана система от оси и координати, чужда на човека? Не, това стана възможно само тогава, когато душата на човека се преобразува.
Нямайки вече вътрешното чувство на живота на кръвта, човекът беше узрял да измисли една физиология основана върху анатомически наблюдения.
Именно в този момент човешкото развитие тръгва по един нов път. От една страна Коперник построява своята астрономическа система; от друга страна Харвей, съвременник на Бейкън и на Хобс, открива кръвообращението на кръвта. Човек гледа света с мъртвите очи на математиките и това не може вече да се помири с древната космогония на Птоломей; наистина тази космогония беше още тясно свързана с човешкото същество и с неговата вътрешна опитност за математическите форми. От сега нататък човек не познава вече освен частното, системата от координати изхождаща от някаква нула. Той няма вече вътрешната опитност за кръвта, но открива чисто физическото течение на кръвта, което има за център сърцето.
към текста >>
259.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
При него
атом
измът е още една наука на духа и самият
атом
е нещо живо; съвкупността от космически закони е като една душа; не че той би могъл да участвува още, по начина на един мистик от миналото, в живата действителност на тази душа чак до най-малките неща и да вижда в математическите закони на космоса намеренията на духа; но чрез поезията той се издигна до възхищението, до прославянето на това, което от сега нататък е станало външно, чуждо на човека.
Той се старае по маниера на древните да направи да оживее в него действителността, както един вид да възстанови в себе си живота на Космоса. Но за да може човек да участвува в живота на Космоса както са вършели това древните, би трябвало, както видяхме, математиките да бъдат една форма на мистиката, една вътрешна опитност. А за това беше твърде късно в епохата на Джордано Бруно. Ето защо това участие в живота на Космоса приема в него само една поетическа форма. Това придава на неговите съчинения един съвсем специален колорит.
При него атомизмът е още една наука на духа и самият атом е нещо живо; съвкупността от космически закони е като една душа; не че той би могъл да участвува още, по начина на един мистик от миналото, в живата действителност на тази душа чак до най-малките неща и да вижда в математическите закони на космоса намеренията на духа; но чрез поезията той се издигна до възхищението, до прославянето на това, което от сега нататък е станало външно, чуждо на човека.
към текста >>
Материята е
атом
изирана, сведена е до прах.
А във вселената смъртта се проявява чрез разлагането, разпадането, подразделянето на микроскопични частици.
Материята е атомизирана, сведена е до прах.
Този е пътят, който модерната научна мисъл също следва. Именно поради тази причина математическият елемент също се е подразделил, раздробил се е на диференциално уравнение, което иска да изрази един факт, може само да го убие, да го умъртви, да предаде за него само един мъртъв образ. Да се диференцира, значи да се умъртвява; да се интегрира, значи да се защитят отново в една отвлеченост частиците на това, което е било раздробено, значи да се превъзстанови една схема с това, което диференциалното изчисление е разделило. Но това не значи да се даде живот на това, което е било умъртвено; това е чисто и просто създаването на един призрак, който няма вече нищо живо в себе си.
към текста >>
Те насочваха поглед към живото, към ставащото, към растящото; от сега нататък се изучава това, което загива, което се раздробява; в миналото човешкият дух имаше пред погледа си живота, който съставлява едно цяло във всички същества; сега той разглежда
атом
а.
А с това хората не се занимаваха в миналото, те не се интересуваха никак от него.
Те насочваха поглед към живото, към ставащото, към растящото; от сега нататък се изучава това, което загива, което се раздробява; в миналото човешкият дух имаше пред погледа си живота, който съставлява едно цяло във всички същества; сега той разглежда атома.
към текста >>
От
атом
а той прави един жив свят, поетизира математическото схващане, за да го свърже още с човешката личност.
Ние видяхме, че Джордано Бруно отстъпи пред необходимостта да изследва неодушевеното чрез чисто математически методи.
От атома той прави един жив свят, поетизира математическото схващане, за да го свърже още с човешката личност.
към текста >>
260.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Той може би си казал даже: то се
атом
изира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред.
Това вътрешно, живо чувство беше неделимо от външния предмет; нямаше гранична линия между вътрешния живот и живота на природата, нямаше никаква бариера, която да отделя човешката душа от всемирния океан; а с това човекът участвуваше в живота на нещата около него. Той имаше за света идеи различни от тези на Вайсман, например. Да предположим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните. Каква идея би си съставил той за това? Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две.
Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред.
В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта. Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества. Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома. И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми.
към текста >>
Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два
атом
а.
Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта. Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества.
Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома.
И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми. Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта. Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично. Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
към текста >>
И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с
атом
и.
Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта. Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества. Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома.
И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми.
Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта. Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично. Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
към текста >>
Ако някъде в едно същество намерим
атом
и, ние намираме смъртта.
В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта. Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества. Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома. И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми.
Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта.
Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично. Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
към текста >>
Навсякъде, където са
атом
ите, има смърт, има нещо неорганично.
В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта. Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества. Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома. И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми. Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта.
Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично.
Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
към текста >>
Там той говори за споровете, които са възникнали понастоящем по въпроса за непреривността и преривността на материята; той се пита, дали трябва да допусне съществуването на една веществена действителност, която да изпълва света и която нищо не прекъсва, или пък, напротив, трябва да си представим, че материята има един фрагментален състав, т.е., че пространството, повече или по-малко празно, е частично изпълнено с материални частици, различните комбинации на които образуват
атом
ите, молекулите и т.н., ако оставим настрана "декоративните" съображения, бихме могли да кажем, които съдържа, сказката на Поанкаре казва всъщност това: експерименталните науки са се развивали в течение на различни епохи.
Несигурността, в която се намираше научната мисъл я доведе накрая да предприеме, поне на теоретическо то поле, едно оправдание на съмнението, на което тя е жертва. Във връзка с това, сказката, която изнесе през 1918 година френският философ Анри Поанкаре върху новите теории, е извънредно интересна.
Там той говори за споровете, които са възникнали понастоящем по въпроса за непреривността и преривността на материята; той се пита, дали трябва да допусне съществуването на една веществена действителност, която да изпълва света и която нищо не прекъсва, или пък, напротив, трябва да си представим, че материята има един фрагментален състав, т.е., че пространството, повече или по-малко празно, е частично изпълнено с материални частици, различните комбинации на които образуват атомите, молекулите и т.н., ако оставим настрана "декоративните" съображения, бихме могли да кажем, които съдържа, сказката на Поанкаре казва всъщност това: експерименталните науки са се развивали в течение на различни епохи.
В една от тези епохи някои явления накараха учените да считат материята като една непреривност с три измерения и да се придържат единствено към изучаването на сетивните явления, които я правят действително да се яви като такава. В една друга епоха, резултатите от извършената работа се обясняват по-лесно, ако допусне една преривна, прекъсната материя, съставена от отделни атоми.
към текста >>
В една друга епоха, резултатите от извършената работа се обясняват по-лесно, ако допусне една преривна, прекъсната материя, съставена от отделни
атом
и.
Несигурността, в която се намираше научната мисъл я доведе накрая да предприеме, поне на теоретическо то поле, едно оправдание на съмнението, на което тя е жертва. Във връзка с това, сказката, която изнесе през 1918 година френският философ Анри Поанкаре върху новите теории, е извънредно интересна. Там той говори за споровете, които са възникнали понастоящем по въпроса за непреривността и преривността на материята; той се пита, дали трябва да допусне съществуването на една веществена действителност, която да изпълва света и която нищо не прекъсва, или пък, напротив, трябва да си представим, че материята има един фрагментален състав, т.е., че пространството, повече или по-малко празно, е частично изпълнено с материални частици, различните комбинации на които образуват атомите, молекулите и т.н., ако оставим настрана "декоративните" съображения, бихме могли да кажем, които съдържа, сказката на Поанкаре казва всъщност това: експерименталните науки са се развивали в течение на различни епохи. В една от тези епохи някои явления накараха учените да считат материята като една непреривност с три измерения и да се придържат единствено към изучаването на сетивните явления, които я правят действително да се яви като такава.
В една друга епоха, резултатите от извършената работа се обясняват по-лесно, ако допусне една преривна, прекъсната материя, съставена от отделни атоми.
към текста >>
И, прибавя Анри Поанкаре, винаги ще бъде така: според посоката, към която ще наклоняват резултатите от опитите, науката ще минава през "непреривни" ери и през "
атом
истични" ери.
И, прибавя Анри Поанкаре, винаги ще бъде така: според посоката, към която ще наклоняват резултатите от опитите, науката ще минава през "непреривни" ери и през "атомистични" ери.
Той говори даже за един вид ритмично колебание на научната мисъл между непреривност и атомизъм; винаги ще бъде така, защото, казва той, човешкият дух, изпитва винаги нужда да създава за света на явленията теории, които му изглеждат по-удобни. Когато една теория на непреривността е царувала известно време, /ако това не са неговите собствени думи, те добре предават неговата мисъл/, човек се изморява; опитите, които прави, несъзнателно го довеждат до други констатации и, той неусетно се насочва към атомизма. Тук има един ритъм, който може да се сравни с този на дишането. Постоянното колебание между непреривността и атомизма произхожда от самата нужда на човешкия дух. Но, всъщност, едната или другата теория не отговарят с нищо на истинската действително ст.
към текста >>
Той говори даже за един вид ритмично колебание на научната мисъл между непреривност и
атом
изъм; винаги ще бъде така, защото, казва той, човешкият дух, изпитва винаги нужда да създава за света на явленията теории, които му изглеждат по-удобни.
И, прибавя Анри Поанкаре, винаги ще бъде така: според посоката, към която ще наклоняват резултатите от опитите, науката ще минава през "непреривни" ери и през "атомистични" ери.
Той говори даже за един вид ритмично колебание на научната мисъл между непреривност и атомизъм; винаги ще бъде така, защото, казва той, човешкият дух, изпитва винаги нужда да създава за света на явленията теории, които му изглеждат по-удобни.
Когато една теория на непреривността е царувала известно време, /ако това не са неговите собствени думи, те добре предават неговата мисъл/, човек се изморява; опитите, които прави, несъзнателно го довеждат до други констатации и, той неусетно се насочва към атомизма. Тук има един ритъм, който може да се сравни с този на дишането. Постоянното колебание между непреривността и атомизма произхожда от самата нужда на човешкия дух. Но, всъщност, едната или другата теория не отговарят с нищо на истинската действително ст. Същността на нещата ни избягват и теориите, които създаваме, са само прости опити, направени от човешкия дух, за да се приспособи към материалния свят, който го заобикаля.
към текста >>
Когато една теория на непреривността е царувала известно време, /ако това не са неговите собствени думи, те добре предават неговата мисъл/, човек се изморява; опитите, които прави, несъзнателно го довеждат до други констатации и, той неусетно се насочва към
атом
изма.
И, прибавя Анри Поанкаре, винаги ще бъде така: според посоката, към която ще наклоняват резултатите от опитите, науката ще минава през "непреривни" ери и през "атомистични" ери. Той говори даже за един вид ритмично колебание на научната мисъл между непреривност и атомизъм; винаги ще бъде така, защото, казва той, човешкият дух, изпитва винаги нужда да създава за света на явленията теории, които му изглеждат по-удобни.
Когато една теория на непреривността е царувала известно време, /ако това не са неговите собствени думи, те добре предават неговата мисъл/, човек се изморява; опитите, които прави, несъзнателно го довеждат до други констатации и, той неусетно се насочва към атомизма.
Тук има един ритъм, който може да се сравни с този на дишането. Постоянното колебание между непреривността и атомизма произхожда от самата нужда на човешкия дух. Но, всъщност, едната или другата теория не отговарят с нищо на истинската действително ст. Същността на нещата ни избягват и теориите, които създаваме, са само прости опити, направени от човешкия дух, за да се приспособи към материалния свят, който го заобикаля.
към текста >>
Постоянното колебание между непреривността и
атом
изма произхожда от самата нужда на човешкия дух.
И, прибавя Анри Поанкаре, винаги ще бъде така: според посоката, към която ще наклоняват резултатите от опитите, науката ще минава през "непреривни" ери и през "атомистични" ери. Той говори даже за един вид ритмично колебание на научната мисъл между непреривност и атомизъм; винаги ще бъде така, защото, казва той, човешкият дух, изпитва винаги нужда да създава за света на явленията теории, които му изглеждат по-удобни. Когато една теория на непреривността е царувала известно време, /ако това не са неговите собствени думи, те добре предават неговата мисъл/, човек се изморява; опитите, които прави, несъзнателно го довеждат до други констатации и, той неусетно се насочва към атомизма. Тук има един ритъм, който може да се сравни с този на дишането.
Постоянното колебание между непреривността и атомизма произхожда от самата нужда на човешкия дух.
Но, всъщност, едната или другата теория не отговарят с нищо на истинската действително ст. Същността на нещата ни избягват и теориите, които създаваме, са само прости опити, направени от човешкия дух, за да се приспособи към материалния свят, който го заобикаля.
към текста >>
От момента, когато не чувствува вече, че живее в общение с вселената, той не може да почувствува вътрешно непреривността или
атом
изма като отговарящи на една вътрешна действителност; той може вече само да ги прилага към явленията като готови етикети.
Не е чудно, че в епохата, когато вътрешният живот на човека е отрязан от света, когато неговата душа е изолирана, той изпада в несигурност.
От момента, когато не чувствува вече, че живее в общение с вселената, той не може да почувствува вътрешно непреривността или атомизма като отговарящи на една вътрешна действителност; той може вече само да ги прилага към явленията като готови етикети.
към текста >>
По този начин постепенно се стига до идеята, че човек оформява своите теории според смяната на неговите нужди; че преминава от непреривността към
атом
изма, както сменя вдишването с издишването.
По този начин постепенно се стига до идеята, че човек оформява своите теории според смяната на неговите нужди; че преминава от непреривността към атомизма, както сменя вдишването с издишването.
Говорейки в духовен смисъл, той се задушава, ако продължава да вярва твърде дълго време в непреривността на материята; тогава, за да диша лесно, той става атомист.
към текста >>
Говорейки в духовен смисъл, той се задушава, ако продължава да вярва твърде дълго време в непреривността на материята; тогава, за да диша лесно, той става
атом
ист.
По този начин постепенно се стига до идеята, че човек оформява своите теории според смяната на неговите нужди; че преминава от непреривността към атомизма, както сменя вдишването с издишването.
Говорейки в духовен смисъл, той се задушава, ако продължава да вярва твърде дълго време в непреривността на материята; тогава, за да диша лесно, той става атомист.
към текста >>
Те биха казали, че в една епоха на схващането на материята като непреривна хората на науката мислят предимно за живота; а когато са
атом
исти, те имат предимно предвид смъртта, неорганичното, на законите на което се стараят да подчинят даже органичното.
Какво биха казали в един случай от този род древните учени, за които аз вече говорих?
Те биха казали, че в една епоха на схващането на материята като непреривна хората на науката мислят предимно за живота; а когато са атомисти, те имат предимно предвид смъртта, неорганичното, на законите на което се стараят да подчинят даже органичното.
към текста >>
Аз мога да изучавам по ред едно живо същество, след това един неодушевен предмет, и да кажа спрямо живото: аз трябва да си го представя непреривно; докато аз неодушевеното, съобразно с това, което то е в действителност, ще кажа: аз трябва да си го представя съставено от частици,
атом
изирано.
Аз мога да изучавам по ред едно живо същество, след това един неодушевен предмет, и да кажа спрямо живото: аз трябва да си го представя непреривно; докато аз неодушевеното, съобразно с това, което то е в действителност, ще кажа: аз трябва да си го представя съставено от частици, атомизирано.
Но не мога да кажа, че тези различни представи отговарят просто на една нужда на моя дух. Напротив, те са признак на едно обективно отношение. В присъствие на това, което иска да познае, субектът трябва да се абстрахира от самия себе си. Защото поради самата тяхна природа ние трябва да виждаме живото като привърженици на непреривността, а неодушевеното като атомисти. И ако някой наистина изпитва в своя дух нуждата да се колебае между двата начина на виждане на нещата, той трябва да се съобразява със самия обект на неговото изучаване, като разглежда ту живото същество, ту неодушевеното.
към текста >>
Защото поради самата тяхна природа ние трябва да виждаме живото като привърженици на непреривността, а неодушевеното като
атом
исти.
Аз мога да изучавам по ред едно живо същество, след това един неодушевен предмет, и да кажа спрямо живото: аз трябва да си го представя непреривно; докато аз неодушевеното, съобразно с това, което то е в действителност, ще кажа: аз трябва да си го представя съставено от частици, атомизирано. Но не мога да кажа, че тези различни представи отговарят просто на една нужда на моя дух. Напротив, те са признак на едно обективно отношение. В присъствие на това, което иска да познае, субектът трябва да се абстрахира от самия себе си.
Защото поради самата тяхна природа ние трябва да виждаме живото като привърженици на непреривността, а неодушевеното като атомисти.
И ако някой наистина изпитва в своя дух нуждата да се колебае между двата начина на виждане на нещата, той трябва да се съобразява със самия обект на неговото изучаване, като разглежда ту живото същество, ту неодушевеното. Обаче нищо не ни позволява да твърдим, както Поанкаре стори това в своята сказка, че и учените на миналите епохи са създавали върху света своите теории, които са зависели предимно от природата на техния собствен дух.
към текста >>
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към
атом
изма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното.
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното.
Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм. Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното. Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма. Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
към текста >>
Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от
атом
и, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм.
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното.
Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм.
Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното. Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма. Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
към текста >>
Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в
атом
изма.
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното. Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм. Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното.
Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма.
Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
към текста >>
Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на
атом
изиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното. Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм. Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното. Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма.
Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
към текста >>
Това е общото впечатление, което човек изпитва противопоставяйки на научните теории на един Гьоте тези и на всеки друг ботаник: у Гьоте има навсякъде живи идеи, изживени идеи; другите, въпреки че клетката, която изучават, е нещо живо, и трябва да насочат погледа си към живото, мислят и разсъждават като че клетките, вместо да живеят, са някакви неодушевени
атом
и.
Това е общото впечатление, което човек изпитва противопоставяйки на научните теории на един Гьоте тези и на всеки друг ботаник: у Гьоте има навсякъде живи идеи, изживени идеи; другите, въпреки че клетката, която изучават, е нещо живо, и трябва да насочат погледа си към живото, мислят и разсъждават като че клетките, вместо да живеят, са някакви неодушевени атоми.
Но, както когато изучава клетката, човек не може да я вижда освен жива, навсякъде в техните разсъждения се промъкват идеи несъобразни с атомизма. Истина е, че това, което характеризира много схващания на нашата епоха, е, че те са объркани и им липсва яснота.
към текста >>
Но, както когато изучава клетката, човек не може да я вижда освен жива, навсякъде в техните разсъждения се промъкват идеи несъобразни с
атом
изма.
Това е общото впечатление, което човек изпитва противопоставяйки на научните теории на един Гьоте тези и на всеки друг ботаник: у Гьоте има навсякъде живи идеи, изживени идеи; другите, въпреки че клетката, която изучават, е нещо живо, и трябва да насочат погледа си към живото, мислят и разсъждават като че клетките, вместо да живеят, са някакви неодушевени атоми.
Но, както когато изучава клетката, човек не може да я вижда освен жива, навсякъде в техните разсъждения се промъкват идеи несъобразни с атомизма.
Истина е, че това, което характеризира много схващания на нашата епоха, е, че те са объркани и им липсва яснота.
към текста >>
261.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се
атом
изират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта.
Вие го носите изминавайки известно разстояние; имате определено впечатление за неговото тегло. Но когато Вие, който имате същото тегло, изминавате същото разстояние, когато носите самия себе си, Вие нямате това също впечатление. Фактически Вие носите Вашето собствено тегло през пространството, без да го чувствувате. Чувството, понятието за тегло, за тежест, влиза в полето на Вашето съзнание по съвършено друг начин. Когато човек остарява, той чувствува, че неговите крака натежават.
Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта.
Разбира се, в никой момент на живота нашето тяло не изпада на пълно под този закон. Можем даже да кажем, че изразът "чувствувам тежестта на моето тяло" почти никога не се употребява освен в преносен смисъл. Едно по-дълбоко познание на нещата показва без съмнение, че това не е само един образ, че тук имаме една действителност. Но във всеки случай опитността за нашата телесна, материална тежест е свързана в нашето съзнание с едно намаление на онази вътрешна дейност, която ни носи през пространството.
към текста >>
Водородът, казва се, е съставен от молекули или, ако щете, от
атом
и; кислородът също;
атом
и или молекули се смесват, остават свързани, прикачени едни към други.
Целта на химията е да осъществи с етерното тяло това, което физиката направи за физическото тяло. Тя казва: когато две тела се съединяват, за да образуват едно трето, което може да има свойства и състояния съвършено различни от тези на неговите съставни части, явно е, че става нещо. Но ако човек не остане при най-простите и най-удобни идеи, той трябва да признае, че наистина не знае нещо особено много върху това, което става в химическите комбинации. Водата е в действителност съставено от кислород и водород; химиците си представят тези две съставни части свързани една с друга по някакъв начин; но те нямат и най-малката идея, и най-малкото вътрешно чувство за начина, по който се осъществява това свързване. Прибягва се към съвършено външни схващания.
Водородът, казва се, е съставен от молекули или, ако щете, от атоми; кислородът също; атоми или молекули се смесват, остават свързани, прикачени едни към други.
И това е всичко. Забравена е била вътрешната опитност, но химикът е по-малко напреднал от физика, който поне може да измери нещо, да преброи, да претегли /защото в крайна сметка физиката винаги завършва с изчисления от този род/; химиците са принудени да се придържат към хипотези. И днес още случаят е такъв с химията. Стъкмените теории относно дълбоката природа на химическите явления и съединения не са всъщност нещо друго освен хипотези. /Виж рис.
към текста >>
262.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Действително, в обикновените съчинения, когато се говори за Талес, например, се казва, че той виждаше произхода на сетивния свят във водата; за Хераклит се казва, че търсеше този произход в огъня, други във въздуха, други още в материята, в един вид
атом
и пр... Хората, които пишат така, не си дават всъщност сметка, че в действителност не бихме могли да си обясним, защо Талес приписва на водата произхода на живота, вместо на огъня, както това прави Хераклит.
Поради тези причини, в моята книга "Загадките на философията", аз говорих за гръцките философи различно от това, което обикновено се върши.
Действително, в обикновените съчинения, когато се говори за Талес, например, се казва, че той виждаше произхода на сетивния свят във водата; за Хераклит се казва, че търсеше този произход в огъня, други във въздуха, други още в материята, в един вид атом и пр... Хората, които пишат така, не си дават всъщност сметка, че в действителност не бихме могли да си обясним, защо Талес приписва на водата произхода на живота, вместо на огъня, както това прави Хераклит.
А това понятие "всичко е произлязло от водата", Талес го е почерпил от своята вътрешна опитност.
към текста >>
Но почти в същата епоха се намират други школи, които започват да си съставят за човека една идея близка до това, което намираме в съвременните ръководства по ан
атом
ия.
Тази школа още пази в своите схващания някои трошички от старата теория на органическите течности, основана на вътрешното познание.
Но почти в същата епоха се намират други школи, които започват да си съставят за човека една идея близка до това, което намираме в съвременните ръководства по анатомия.
Днес вече не си представят човека като нещо съставено от кости, мускули и органи, каквито са черния дроб, стомахът, сърцето, и пр... Неволно, четейки съчинения с този стил, че човешкото същество не е действително нища друго, освен тази съвкупност от материални органи, с точни разграничения. Без съмнение, тези органи действително съществуват. Обаче твърдото вещество, твърдата материя съставляват най-много една десета от човешкото тяло; всичко останало е течно. Човекът е една течна колона.
към текста >>
И въпреки това, ан
атом
ическите картини представят само една десета от човешкото тяло.
Хората не са забравили този факт като факт; но те са възприели един метод на работа, който не държи никаква сметка за него, който не знае, че нашето физическо същество е съставено в по-голямата си част от течности, в които се къпят материалните органи с определени очертания, от които навсякъде намираме репродукции; репродукция, която по необходимост извиква, особено у незнаещите, идеята, че човекът е сведен до тази маса от твърди тела.
И въпреки това, анатомическите картини представят само една десета от човешкото тяло.
Ако бихме искали да го представим изцяло, би трябвало да нарисуваме около тези органи, стомах, черен дроб и пр., едно непрестанно и безкрайно разнообразно течение от течности, които се примесват, комбинират се едни други.
към текста >>
Защото човекът, който физиологията или ан
атом
ията ни представят, не е в действителност освен едно построение на духа съобразно законите на физиката.
Така е още и днес.
Защото човекът, който физиологията или анатомията ни представят, не е в действителност освен едно построение на духа съобразно законите на физиката.
към текста >>
263.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това е вярно, било че говоря за
атом
и или не говоря за такива; но ако говорим за тях, същественото е да виждаме в тях порива на скорост.
Когато наблюдавам един човек, който се придвижва, аз не зная още нищо за него. Но ако зная, че той е одушевен от силната воля да напредва бързо, аз вече зная нещо за негова сметка. Следователно аз трябва да имам възможност да внеса в моите представи нещо, което наистина да бъде живо в това тяло, или вътре в изучавания предмет.
Това е вярно, било че говоря за атоми или не говоря за такива; но ако говорим за тях, същественото е да виждаме в тях порива на скорост.
към текста >>
Привържениците на
атом
изма имат винаги спрямо Духовната наука един великолепен отговор: за един съвременен физик, казват те, материята няма вече нищо материално.
Привържениците на атомизма имат винаги спрямо Духовната наука един великолепен отговор: за един съвременен физик, казват те, материята няма вече нищо материално.
И що се отнася за външната природа те са прави. Ако не намерим да им предложим като отговор нищо друго освен тези полу-истини, тези изследвания основани единствено на крайното състояние на съществата, ние никога не ще можем да им противопоставим нещо сериозно.
към текста >>
264.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Тъкмо водородът, който изглежда най-фин и с най-малко
атом
но тегло, от петте е най-малко духовен.
Тези са петте вещества, които действат в живите същества, както и в привидно мъртвите, които са само преходно мъртви. Сяра, въглерод, водород, кислород, азот, всички те се намират във вътрешна връзка с една съвсем определена духовна същност и следователно са нещо съвсем различно от това, за което говорят химиците. Нашите химици говорят само за труповете на веществата. Те не говорят за истинските вещества, които са и трябва да се познават като живи и чувстващи.
Тъкмо водородът, който изглежда най-фин и с най-малко атомно тегло, от петте е най-малко духовен.
към текста >>
265.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Навсякъде се касае за това, да се на сочи погледа към общите взаимовръзки при важните жизнени процеси в селското стопанство и относно тези малки същества да се прилага колкото е възможно по-малко
атом
истичният начин на разглеждане.
Когато се употребява тор от животни, тези малки животинки бактериите трябва да се разглеждат като резултат на процесите, които стават тук или там в тора. Те могат да бъдат само много полезен симптом за състоянието на тора и затова не бива да им се отдава толкова голямо значение, та да бъдат завъждани или отглеждани, а още по-малко да се води борба с тях.
Навсякъде се касае за това, да се на сочи погледа към общите взаимовръзки при важните жизнени процеси в селското стопанство и относно тези малки същества да се прилага колкото е възможно по-малко атомистичният начин на разглеждане.
към текста >>
266.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква познание за тази вътрешна страна, точно така, както познание на душата чрез ан
атом
ията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие.
Това определяне на собственото мислене и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни мисли, причина и се изживява като причина. Всички механизми и всички други каузални отношения в света са производни на тази вътрешна опитност. Понеже това е така, затова ние се чувстваме подтикнати да питаме за причините на събитията във външния свят. Становището, че е принципно обратно, е един научен сън, поддържан от хора, които се фиксират или чрез обучението са се оставили да бъдат фиксирани в сетивните явления. Колективният дух на научните общности играе значителна и опасна роля за тази обвързаност.
Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква познание за тази вътрешна страна, точно така, както познание на душата чрез анатомията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие.
към текста >>
267.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
Тя произхожда изцяло от
атом
изма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото.
Генетиката е, разбира се, природна наука, тоест тя почива на това, което се усеща от сетивата, разширено с помощта на микроскопа и молекулярната биология, когато експериментира с живи същества. Нейните резултати имат голямо значение за биологията, включително за биологията на човека. Това се вижда от огромните резултати на генетиката, които далече надхвърлят това, което човек е могъл да мечтае само преди няколко десетилетия. Тъкмо защото научните резултати са така значителни, тяхното приложение е свързано с големи опасности, които обаче не са предмет на нашето разглеждане. Тук генетичната техника ни интересува само доколкото ни доставя познание за генетиката, за разбирането на живота и на размножението.
Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото.
Такива действително са намерени в гените. Рудолф Щайнер е описал резултатите от своето духовно изследване, както ги цитирахме в началото. Той иска да допълни наличните практически и научни опитности, а не да ги подмени. Същевременно той беше много добре информиран за резултатите на науката тогава и за нейните методи и е заел позиция по много въпроси. Много са ясни и съществени неговите многобройни изказвания относно методите на природната наука, доколкото се отнася до съзнанието на учените.[3]
към текста >>
Той нарича Мендел забележителен изследовател, но това, което в средата на 19 столетие Мендел формулира като закони на наследствеността, го представя като
атом
изъм и като „последната фаза, последното издихание на интелектуализма.“[4] Издирването на най-малките физически носители на наследствеността безспорно трябва да се причисли към интелектуализма и
атом
изма в смисъла, който им придава Щайнер.
По случай стогодишнината от рождението на Грегор Мендел на 22.07.1922 Щайнер говори за духовното определяне на формата, израстването и обмяната на веществата в растението, животното и човека. И казва, че обмяната на веществата се извършва от силите на Земята, израстването от движението на планетите, формите от небето на неподвижните звезди, и обяснява, че това са сложни процеси, които трудно се откриват.
Той нарича Мендел забележителен изследовател, но това, което в средата на 19 столетие Мендел формулира като закони на наследствеността, го представя като атомизъм и като „последната фаза, последното издихание на интелектуализма.“[4] Издирването на най-малките физически носители на наследствеността безспорно трябва да се причисли към интелектуализма и атомизма в смисъла, който им придава Щайнер.
Главният проблем на атомизма и генетиката е в това, че тези най-малки частици се приемат да са цялото. От Щайнеровото изложение обаче не се получава впечатлението, че той правилно е предвидил развитието на генетиката. Ако днес искаме да обхванем семеобразуването, можем да направим това само във връзка с генетиката.
към текста >>
Главният проблем на
атом
изма и генетиката е в това, че тези най-малки частици се приемат да са цялото.
По случай стогодишнината от рождението на Грегор Мендел на 22.07.1922 Щайнер говори за духовното определяне на формата, израстването и обмяната на веществата в растението, животното и човека. И казва, че обмяната на веществата се извършва от силите на Земята, израстването от движението на планетите, формите от небето на неподвижните звезди, и обяснява, че това са сложни процеси, които трудно се откриват. Той нарича Мендел забележителен изследовател, но това, което в средата на 19 столетие Мендел формулира като закони на наследствеността, го представя като атомизъм и като „последната фаза, последното издихание на интелектуализма.“[4] Издирването на най-малките физически носители на наследствеността безспорно трябва да се причисли към интелектуализма и атомизма в смисъла, който им придава Щайнер.
Главният проблем на атомизма и генетиката е в това, че тези най-малки частици се приемат да са цялото.
От Щайнеровото изложение обаче не се получава впечатлението, че той правилно е предвидил развитието на генетиката. Ако днес искаме да обхванем семеобразуването, можем да направим това само във връзка с генетиката.
към текста >>
Въздействието преминава през окото, през определени влакна на зрителния нерв, хипоталамуса в мозъка, хипофизата и щитовидната жлеза.[15] Видът на светлината е така строго веществено специфичен, че се използва за много фина и точна физико-химическа аналитика (
атом
но-абсорбционална спектроскопия и
атом
но-флуоресценционна спектроскопия).
По отношение на зрителното сетиво няма да търсим никакви вещества от предмета в нас, в окото или в зрителния нерв. Въпреки това предметът с неговите вещества светва и действа в нас. По този начин не само познаваме света, но той действа върху нас. Ние се отнасяме към възприетите предмети по съответен начин: радваме им се, когато са хубави и приятни. Освен това, почти всички веществообменни процеси в нас и без нашето съзнание се влияят от светлината.
Въздействието преминава през окото, през определени влакна на зрителния нерв, хипоталамуса в мозъка, хипофизата и щитовидната жлеза.[15] Видът на светлината е така строго веществено специфичен, че се използва за много фина и точна физико-химическа аналитика (атомно-абсорбционална спектроскопия и атомно-флуоресценционна спектроскопия).
към текста >>
268.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
[6] Изотоп: Химически елемент със същите химични свойства, но с минимално повишено
атом
но тегло, найчесто радиоактивен, който след храненето отново може да се открие в организма.
[6] Изотоп: Химически елемент със същите химични свойства, но с минимално повишено атомно тегло, найчесто радиоактивен, който след храненето отново може да се открие в организма.
към текста >>
269.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Там всичко е на
атом
но ниво, там отсъства строеж, отсъства организация. Защо?
Може да се каже: костите са прекрасни; всичко поотделно е прекрасно. Върхът на носа, макар и не толкова прекрасен като костите, също по своему е красив. Но яйцеклетката, от която впоследствие възниква човекът, съдържа само съвсем неподредено вещество, тъй като в него всичко е разкъсано.
Там всичко е на атомно ниво, там отсъства строеж, отсъства организация. Защо?
към текста >>
270.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И ето, когато той започнал да заспива горе на омнибуса, му се присънило: един
атом
, втори, трети
атом
; тук се намират малки
атом
и, те се удържат от големите (изобразява го на рисунка - рисунката липсва).
Кекуле разказва[5], че веднъж той бил в Лондон и живеел доста далеч извън града -тогава той още не е бил създателят на теориите, - на него му се налагало през нощта всеки път да пътува с омнибуса към другия край на града. Там живеел негов познат, когото той посещавал вечер, и му се налагало да пътува. Веднъж той се връщал в къщи след като дълго говорил за химия със своя познат, също химик. Той пътувал към дома и седял в омнибуса отгоре, навън. Тук той задрямал и почнал да заспива.
И ето, когато той започнал да заспива горе на омнибуса, му се присънило: един атом, втори, трети атом; тук се намират малки атоми, те се удържат от големите (изобразява го на рисунка - рисунката липсва).
Той е сънувал веществото, сънувал материята, нейния строеж. Всичко това му се присънило горе на омнибуса. Прибирайки се у дома, той записал всичко това щателно. Това е била първата теория.
към текста >>
Пред очите ми пърхаха
атом
и.
Обаче вечерите често прекар вах с приятеля ми Хюго Мюлер в Ислингтън, на противоположния край на гигантския град. Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омнибус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време. Пътувах както винаги отвън, на покрива на омнибуса. Потънах в сън.
Пред очите ми пърхаха атоми.
Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им. Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него. Викът на кондуктора «Клафам роуд!
към текста >>
И отново пред очите ми запърхаха
атом
и.
По времето на моето пребиваване в Гент, в Белгия, живеех в елегантна ергенска стая на главната улица. Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина. Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията. Седях там и си водех записки в дневника, но работата не вървеше и умът ми беше зает с друго. Придърпах стола до камината и се унесох в дрямка.
И отново пред очите ми запърхаха атоми.
Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план. Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури. Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти. Гледайте, какво е това? Една змия хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми.
към текста >>
Кекуле изказал предположението, че шест
атом
а въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник – бензолен пръстен, – а съединените с тях шест
атом
а водород образуват шестоъгълник с по-голям размер.
Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6. Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С. Бензолът и другите аналогични по структура въглеводороди се наричат ароматни въглеводороди. В продължение на дълги години е имало дискусия за строежа на бензола. В 1862 г.
Кекуле изказал предположението, че шест атома въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник – бензолен пръстен, – а съединените с тях шест атома водород образуват шестоъгълник с по-голям размер.
Кекуле изказал мисълта, че бензолният пръстен трябва да има три единични и три двойни редуващи се връзки, защото в този случай всеки атом въглерод ще се намира в нормално четиривалентно състояние. Тази структура, дадена по-долу, се нарича структура на Кекуле.
към текста >>
Кекуле изказал мисълта, че бензолният пръстен трябва да има три единични и три двойни редуващи се връзки, защото в този случай всеки
атом
въглерод ще се намира в нормално четиривалентно състояние.
Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С. Бензолът и другите аналогични по структура въглеводороди се наричат ароматни въглеводороди. В продължение на дълги години е имало дискусия за строежа на бензола. В 1862 г. Кекуле изказал предположението, че шест атома въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник – бензолен пръстен, – а съединените с тях шест атома водород образуват шестоъгълник с по-голям размер.
Кекуле изказал мисълта, че бензолният пръстен трябва да има три единични и три двойни редуващи се връзки, защото в този случай всеки атом въглерод ще се намира в нормално четиривалентно състояние.
Тази структура, дадена по-долу, се нарича структура на Кекуле.
към текста >>
271.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Пред очите ми пърхаха
атом
и.
Обаче вечерите често прекарвах с приятеля ми Хюго Мюлер в Ислингтън, на противоположния край на гигантския град. Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омни-бус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време. Пътувах както винаги отвън, на покрива на омнибуса. Потънах в сън.
Пред очите ми пърхаха атоми.
Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им. Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него. Викът на кондуктора «Клафам роуд!
към текста >>
И отново пред очите ми запърхаха
атом
и.
По времето на моето пребиваване в Гент, в Белгия, живеех в елегантна ергенска стая на главната улица. Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина. Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията. Седях там и си водех записки в дневника, но работата не вървеше и умът ми беше зает с друго. Придърпах стола до камината и се унесох в дрямка.
И отново пред очите ми запърхаха атоми.
Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план. Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури. Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти. Гледайте, какво е това? Една змия хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми.
към текста >>
Кекуле изказал предположението, че шест
атом
а въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник - бензолен пръстен, - а съединените с тях шест
атом
а водород образуват шестоъгълник с по-голям размер.
Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6. Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С. Бензолът и другите аналогични по структура въглеводороди се наричат ароматни въглеводороди. В продължение на дълги години е имало дискусия за строежа на бензола. В 1862 г.
Кекуле изказал предположението, че шест атома въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник - бензолен пръстен, - а съединените с тях шест атома водород образуват шестоъгълник с по-голям размер.
Кекуле изказал мисълта, че бензолният пръстен трябва да има три единични и три двойни редуващи се връзки, защото в този случай всеки атом въглерод ще се намира в нормално четиривалентно състояние. Тази структура, дадена по-долу, се нарича структура на Кекуле.
към текста >>
Кекуле изказал мисълта, че бензолният пръстен трябва да има три единични и три двойни редуващи се връзки, защото в този случай всеки
атом
въглерод ще се намира в нормално четиривалентно състояние.
Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С. Бензолът и другите аналогични по структура въглеводороди се наричат ароматни въглеводороди. В продължение на дълги години е имало дискусия за строежа на бензола. В 1862 г. Кекуле изказал предположението, че шест атома въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник - бензолен пръстен, - а съединените с тях шест атома водород образуват шестоъгълник с по-голям размер.
Кекуле изказал мисълта, че бензолният пръстен трябва да има три единични и три двойни редуващи се връзки, защото в този случай всеки атом въглерод ще се намира в нормално четиривалентно състояние.
Тази структура, дадена по-долу, се нарича структура на Кекуле.
към текста >>
272.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Защото това, което е известно на науката за живия човек, ако си кажем истината, е незначително в сравнение с това, което тя узнава благодарение на патоан
атом
ията, когато човек се превръща в труп, когато умре.
Но какво прави нашата наука? Науката, за да пристъпи към изучаване, изчаква, докато човек умре.
Защото това, което е известно на науката за живия човек, ако си кажем истината, е незначително в сравнение с това, което тя узнава благодарение на патоанатомията, когато човек се превръща в труп, когато умре.
Всичко това, на което вие тук можете да се научите, има отношение само към мъртвеца. Нашата наука дочаква трупове. Тази наука нищо не може да знае за истинския човек, докато е жив, тя не му обръща внимание. В това е и позорът на нашата наука - така е тръгнало още от XVII век, - че цялото свое знание тя взема само от трупове. Но трупът вече не е човек.
към текста >>
273.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Защото обичайната ан
атом
ия, основана на изучаването на трупове, може все пак при известни обстоятелства да предостави достатъчни сведения, тя може да предостави нещо относително ценно, добро, нали така?
Но какво значи да познаеш човека като цяло? Виждате ли, ние изучихме, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз». Ако човек се занимава с ирисодиагностика, не му е достатъчно да знае само за физическия човек, а той трябва да знае туй-онуй за духовния човек.
Защото обичайната анатомия, основана на изучаването на трупове, може все пак при известни обстоятелства да предостави достатъчни сведения, тя може да предостави нещо относително ценно, добро, нали така?
Макар и тази анатомия и да не знае, че очният нерв представлява екскремент на очите, тя все пак намира този очен нерв. Докато ирисодиагностиците - в по-голямата си част - нямат никаква представа за това, какво е това очен нерв и какво става там; те имат своята книжка от петдесет страници и имат схематично подразделяне на ириса и основавайки се на това, те диагностицират, без да изследват човека. Сега се оказва необходима още една книжка от петдесет страници. Там има раздел: «Белодробни заболявания» и лекарствените средства, прилагани тук. Но белодробното заболяване може да се появи по много причини.
към текста >>
Макар и тази ан
атом
ия и да не знае, че очният нерв представлява екскремент на очите, тя все пак намира този очен нерв.
Но какво значи да познаеш човека като цяло? Виждате ли, ние изучихме, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз». Ако човек се занимава с ирисодиагностика, не му е достатъчно да знае само за физическия човек, а той трябва да знае туй-онуй за духовния човек. Защото обичайната анатомия, основана на изучаването на трупове, може все пак при известни обстоятелства да предостави достатъчни сведения, тя може да предостави нещо относително ценно, добро, нали така?
Макар и тази анатомия и да не знае, че очният нерв представлява екскремент на очите, тя все пак намира този очен нерв.
Докато ирисодиагностиците - в по-голямата си част - нямат никаква представа за това, какво е това очен нерв и какво става там; те имат своята книжка от петдесет страници и имат схематично подразделяне на ириса и основавайки се на това, те диагностицират, без да изследват човека. Сега се оказва необходима още една книжка от петдесет страници. Там има раздел: «Белодробни заболявания» и лекарствените средства, прилагани тук. Но белодробното заболяване може да се появи по много причини. С това, че се е удало да се установи фактът на поразяване на дробовете, далеч не е достигнато всичко.
към текста >>
274.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Проведохме патоан
атом
ична дисекция и, разбира се, ни беше много интересно да научим за последствията от отстраняването на далака.
От тях нямаше да има нужда, ако науката се доверяваше на свръхсетивните доказателства, но днес (обичайните) доказателства още са необходими. Ние взехме заек и без да му причиняваме болка - направихме всичко много внимателно - му отделихме далака и той продължи да живее. Всичко това вървеше много добре. Заекът не умря и понесе спленектомията, операцията по отстраняване на далака. Обаче със заека стана нещастен случай - той умря от преохлаждане.
Проведохме патоанатомична дисекция и, разбира се, ни беше много интересно да научим за последствията от отстраняването на далака.
Какво може да се каже за това от гледна точка на духовната наука? Какво остава след отстраняване на физическия далак? Ако тук (вж. рис.) се намира далакът и го отстраним, направим спленектомия, на мястото му все още остава етерното тяло на далака, астралното тяло и т. н.
към текста >>
275.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоан
атом
ичното отваряне на тялото.
[8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните».
По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото.
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
276.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоан
атом
ичната зала!
При другите народи в частност бил развит възгледът за човека, учението за човека. При индусите още в най-древните времена е съществувало някакво учение за човека. Но те създавали това учение за човека по съвсем различен начин отсега.
Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоанатомичната зала!
Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр. Те узнавали за това благодарение на вътрешното познание. Именно този факт довеждал индусите към тяхната велика мъдрост, доколкото те, благодарение на вътрешните усещания и сетива, узнавали как действат черният дроб и другите вътрешности. Днес човек знае само какъв вкус има в устата му парче месо.
към текста >>
277.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Разбира се, сега може да подложим човека на па-тоан
атом
ична дисекция.
Да, господа, причината е, че човечеството се намира в развитие.
Разбира се, сега може да подложим човека на па-тоанатомична дисекция.
Ако той е умрял, вие можете да му направите дисекция. По такъв начин можете да получите сведения за това, как е устроен човекът днес. От древните времена са се запазили сравнително добре мумиите в Египет, за които неотдавна говорихме, но те са напълно балсамирани и да се подложат на правилна дисекция вече не е възможно. Как е изглеждал човек преди, а именно тогава, когато той е бил организиран по-фино, хората днес не могат да добият никаква научна представа на основата на чисто външните изследвания. Да се разбере е възможно само с помощта на духовни изследвания.
към текста >>
278.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоан
атом
ичното отваряне на тялото.
5а. Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните».
По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото.
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
279.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
И ако някой вярва, че човекът може да бъде разбран само благодарение на следсмъртни патоан
атом
ични изследвания, изследвания на трупа, той, разбира се, никога няма да стигне до правилно разбиране за него.
Виждате ли, човекът е много, много сложно същество.
И ако някой вярва, че човекът може да бъде разбран само благодарение на следсмъртни патоанатомични изследвания, изследвания на трупа, той, разбира се, никога няма да стигне до правилно разбиране за него.
Толкова малко могат да се разберат нещата, които се намират около нас, да се разбере светът, ако просто се събират камъни, растения и се разглежда всяко нещо поотделно. Необходимо е да се има предвид, че изследваното нещо съвсем не се проявява в първоначалния си вид.
към текста >>
280.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
В това направление ан
атом
ията осветли много неща.
Работата е само в това, че заниманията с химия или играта на борсата се възприемат по различен начин. И в двата случая умствените способности са налични. Те са насочени към това, с което човек е зает. Но трансформацията в мозъка не трябва да отива твърде далеч. Ако се направи аутопсия на някой крупен борсов спекулант, би бил намерен отличен, направо блестящ мозък.
В това направление анатомията осветли много неща.
Впрочем в мозъка могат да се открият доказателства за умствените способности, но за съзнанието - не.
към текста >>
281.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Това, разбира се, не може да се потвърди днес в патоан
атом
ичния кабинет, но може да се открие с помощта на средствата на духовната наука.
Виждате ли, работата е там, че мозъкът на човека в течение на последните столетия е станал значително по-твърд, отколкото е бил по-рано, той страшно се е уплътнил.
Това, разбира се, не може да се потвърди днес в патоанатомичния кабинет, но може да се открие с помощта на средствата на духовната наука.
Може да се открие например как са мислили древните египтяни за някои определени предмети, които са носили за тях такава достоверност, както достоверни са за нас неща, с които имаме работа. Днес човек - трябва само да се наблюдава много внимателно - разбира някои неща през зимата по-зле, отколкото през лятото. Само че на това не се обръща внимание; на такива неща действително не се обръща внимание. Ако някои неща се устройват в съответствие с мировите закономерности, те биха изглеждали по друг начин. Тогава даже в училище, например през зимата биха се предлагали за изучаване предмети, различни от тези през лятото; във Валдорфското училище това вече в известен смисъл се отчита.
към текста >>
НАГОРЕ